Агенцията за публични предприятия и контрол публикува конкурсните книжа за избор на членове на управителните съвети на енергийните дружества На интернет страницата на Агенцията за публични предприятия и контрол, са публикувани публичните покани (заедно с придружаващата документация към тях) за номиниране на членове в органите за управление и контрол на следните дъщерни дружества – публични предприятия от групата на БЕХ: „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“, “Булгаргаз” ЕАД ЕАД, „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, “Електроенергиен системен оператор” ЕАД, “Мини Марица - изток” ЕАД, „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД. По този начин се стартират процедурите за избора на останалите двама независими членове в органите за управление и контрол на посочените дъщерни дружества – публични предприятия, след като на 02.02.2021г. БЕХ ЕАД стартира конкурсни процедури за избор на трима членове (представители на държавата) на органите за управление и контрол на същите дъщерни дружества, съобщават от холдинга.
Източник: 3e-news (22.02.2021)

БЕХ ще има ново ръководство, никой от сегашните мениджъри не се яви на конкурса Нито един от сегашните мениджъри на БЕХ не кандидатства в конкурса за членове на борда на директорите, който обяви Министерството на енергетиката. Шефът на холдинга в оставка Жаклен Коен заяви вече, че няма да остане, а Живко Динчев и Андон Андонов са подали документи съответно за бордовете на ТЕЦ “Марица-изток 2” и за “Мини Марица-изток”. Седем души ще се борят за 3 места в борда. Сред тях познати в енергийните среди са доскорошният депутат Валентин Николов, Иван Андреев, който е бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй", финансовият директор на “Мини Марица-изток” Стелиан Коев, Димчо Маргитов, който работи в БЕХ, и Любомира Ганчева, която е от АБВ. В АЕЦ “Козлодуй” също ще има смяна на мениджърите с изключение вероятно на директора на централата Наско Михов, който участва в конкурса. Иван Йончев и Жаклен Коен не са подали документи. Йончев в момента е шеф на НЕК и кандидатства за там. Сред кандидатите за борда на директорите са сегашният зам.-директор Александър Николов, бившият евродепутат от ГЕРБ Владимир Уручев и Данаил Парталозов. В “Булгаргаз” документи са подали двама от тримата членове на борда - директорът Николай Павлов и Илиян Дуков. Третият допуснат е Николай Дончев. В “Булгартрансгаз” ще се избират чрез конкурс само членове на надзорния съвет. След това те ще изберат управителен съвет и шеф на компанията. Кандидатите са нови, досегашните двама в надзора - Кирил Георгиев и Владимир Митрушев, не са подали документи. Новите са Снежана Йовкова-Маркова, Николай Стефанов, Стефан Илиев. Същата е процедурата и за Електроенергийния системен оператор. От петима само един е сегашен член - Пламен Радонов. Останалите са Евден Николов, Иван Йотов, Лъчезар Димитров и Георги Наков. Петима са кандидатите за мениджъри на “Мини Марица-изток”. Трима са сегашни - Андон Андонов, Николай Диков и Георги Коев, останалите са Стойко Башалов и Петър Петров. И в конкурса за НЕК трима от четиримата кандидатите са досегашни членове на борда. Това са Момчил Ванов, Христо Георгиев и шефът на компанията Иван Йончев. Нов е Георги Наков. Трима са кандидатите за мениджъри на ТЕЦ “Марица-изток 2”, като от сегашния борд само директорът Живко Динчев е подал документи. Новите са бившият шеф на КЕВР Боян Боев и Руслан Германов.
Източник: 24 часа (24.02.2021)

Трима нови в борда на БЕХ, бивш депутат ще е шеф Вече са ясни трима от новите шефове в Българския енергиен холдинг. Списъкът на класираните в конкурса на енергийното министерство е публикуван. Единият от членовете на борда на директорите на БЕХ е бившият зам.-министър на енергетиката, ексшеф ва АЕЦ “Козлодуй” и доскорошен председател на енергийната комисия в парламента Валентин Николов. Той напусна на 10 февруари Народното събрание, за да подаде документи за конкурса за борда на БЕХ, който бе обявен на 2-и същия месец. Според информирани голяма е вероятността той да бъде и новият изпълнителен директор на холдинга. Другият вече класиран в съвета на директорите е Иван Андреев, който също е бивш шеф на АЕЦ “Козлодуй”. През лятото на 2016 г. той смени на директорския пост Димитър Ангелов заради изтичане на мандата му. Андреев е започнал работа в атомната централа през 1990 г., от 2014-а е зам.-директор, а от юли 2016-а до ноември 2018 г. е неин изпълнителен директор. На 20 ноември 2018 г. ръководството на БЕХ го освобождава поради здравословни причини и на негово място назначава сегашния шеф на централата Наско Михов. Третият, спечелил конкурса за представители на държавата в мениджмънта на БЕХ, е Стелиан Коев, който е директор “Икономика и финанси” на “Мини Марица-изток”. И в досегашния борд има човек на мините и той дори беше председател - това е Андон Андонов, шеф на “Мини Марица-изток”. Първоначално след обявяване на конкурса за борда на БЕХ документи подадоха седмина. Те се състезаваха за 3 места от квотата на държавата. В конкурса на министерството до втория и третия кръг - писане на концепции и интервю, бяха допуснати 5-има. Освен вече 3-мата класирани, двамата, които не стигнаха финала, са Димчо Маргитов от БЕХ и Любомира Ганчева от АБВ. За другите две места в борда, които се полагат на независими членове, конкурс обяви Агенцията за публичните предприятия и контрол. Там кандидатите са петима, класиране за тях обаче още няма. Както “24 часа” писа, никой от досегашните мениджъри на холдинга не участва в конкурса. Шефът на БЕХ в оставка Жаклен Коен не подаде документи, но е кандидат за борда на държавното дружество “Минпроект”. Андон Андонов е кандидат в конкурса за мениджъри на мините, а третият - Живко Динчев, участва в надпреварата за шефове на ТЕЦ “Марица-изток 2”. Той е изпълнителен дректор на държавната ТЕЦ. Обявяването на класираните за шефове на държавните енергийни дружества вероятно ще стане съвсем скоро. Освен вече избраните трима в борда на БЕХ Министерството на енергетиката обяви и класираните в държавната квота в управителния съвет на Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”. Това са Маргарита Коркинова, зам.-директор на предприятието, и директорът му Дилян Петров. Очаква се вече класираните в двата конкурса да бъдат вписани в Търговския регистър. Вероятно обаче ще се изчака и с избора на независимите членове. На 11 март комисията, която водеше конкурсите, спря работа за 14 дни заради заболяване на нейни членове. Дейността и? вече е възобновена.а.
Източник: 24 часа (05.04.2021)

Комплексът "Марица-изток" ще внедрява зелени технологии Дори без формален старт на Механизма за справедлив преход и изпълнението на "Зелената сделка", 2020 бе много трудна година за "Мини Марица-изток" ЕАД - най-голямото въгледобивно дружество в България, заяви финансовият директор на дружеството Стелиан Коев. "В "Мини Марица-изток" понастоящем работят малко над 7000 души. През 2020 г. преживяхме намаление в добива на въглища от 22 процента. Това бе изключително негативен удар върху нашите финансови резултати. Поради това, към края на 2020 г. сформирахме нещо като "мозъчен тръст", съвместно с директорите на топлоелектрическите централи в комплекса "Марица-изток", които са наши клиенти. Причината да го сформираме бе започването на дискусия за приложимите проекти, които могат да се използват за бъдещето на комплекса.", обясни Коев. Той допълни, че главната цел пред мениджмънта на компанията е, да се опитат да запазят колкото може повече работни места, както и да се съхранят доходите на хората от региона, като подчерта, че това е много важно за местните общини - Раднево, Гълъбово, Стара Загора, Хасково, Сливен и Ямбол. Вече има подобни проекти, изпълнени в САЩ и Северна Европа. "Знаем, че тези технологии са нови, може да има технически проблеми пред реализацията им, но те неминуемо ще се разрешат в близкото бъдеще. И могат да се реализират в нашия комплекс. В същото време не се съмняваме, че проекти като този, могат да вървят паралелно с други вкл. водород, възобновяема енергия, преквалификция на хората, и т.н.", посочи той. Коев, е убеден, че за тези проекти могат да се намерят достатъчно средства. "За нас като мениджмънт е важно да сме сигурни, че местните хора ще имат достатъчно възможности за работа и ще запазят доходите си, които да използват тук в региона. В заключение, не трябва да забравяме, че мотото на ЕК и ЕС относно енергийната трансформация е, че никой няма да бъде изоставен." заявява на финала Коев.
Източник: Банкеръ (08.04.2021)

Синдиците на КТБ са възстановили 25% от парите Над 1.25 млрд. лв. са разпределените към края на март 2021 г. от синдиците на фалиралата КТБ средства към кредиторите, отчитат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Разпределената за възстановяване сума е значително по-голяма от прогнозите за не повече от 800 млн. лв. на специализираната международна разследваща компания АликсПартнърс Сървисис ЮКей (AlixPartners Services UK LLP), посочва председателят на фонда Матей Матев в статия в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България. Според него основен принос за по-високата събираемост на суми от длъжниците на банката имат промените в Закона за банковата несъстоятелност, направени след обявяването на фалита на четвъртата по големина банка. Една от тези промени бе спорната поправка "Пеевски", която депутатът от ДПС Делян Пеевски, бивш бизнеспартньор на собственика на КТБ Цветан Василев, внесе през 2018 г., за да се спре "вторичното разграбване" на банката. Тогава ГЕРБ подкрепи закона "Пеевски", който обезсилва със задна дата прихващанията и цесиите, чрез които банката загуби стотици милиони левове. Според експертите, включително и ВАС, които дори сезираха Конституционния съд, подобно ретроактивно действие може да предизвиква сериозен хаос в стопанския оборот. "Макар и оспорвани, включително пред Конституционния съд, промените в закона дадоха възможност на синдиците на КТБ да постигнат този резултат, като вероятно без тях събраната и разпределена на кредиторите сума щеше да бъде именно тази, прогнозирана от АликсПартнърс", посочва председателят на ФГВБ. Всъщност данните показват, че за повече от 6 години синдиците са успели да съберат около 25% от активите на разграбената банка. Няма данни колко от въпросните 1.25 млрд. лв. са в резултат от събиране на предоставени от КТБ кредити, от осребряване на активи на банката или от обявяване за недействителни на извършени прихващания след нейния фалит. По-голямата част от разпределените за връщане пари - 928 млн. лв., всъщност отиват във ФГБВ, който е най-големият кредитор на КТБ, след като изплати през 2015 г. защитени влогове за 3.7 млрд. лв. От влизането на синдиците в банката досега връщането на пари на незащитени вложители (тези със спестявания над 196 000 лв.) и други кредитори е станало с четири частични сметки. Първата бе обявена през 2017 г. за общо 570 млн. лева, но заради обжалвания средствата по нея започнаха да се изплащат чак през 2019 г. До края на 2020 г. са изплатени 535.4 млн. лв., посочват от ФГВБ. От тях 418.3 млн. лв. са отишли във фонда, а останалите са разпределени между малко над 7000 незащитени вложители - фирми и физически лица. Сред тях излязоха имената на различни политици, начело с Ахмед Доган, както и на десетки общински и държавни фирми. В списъка с големите незащитени вложители фигурират Топлофикация София, Булгаргаз и Булгартрансгаз, ББР, БЕХ, НЕК, АЕЦ Козлодуй, Мини Марица изток, НКЖИ, както и държавни ведомства като Агенцията за приватизация и Агенция "Дипломотически имоти". Всички те до момента са получили не повече от 20% от някогашните си спестявания в банката. През септември 2020 г. стартира изплащането на суми по втората частична сметка за 430 млн. лв., по която до края на 2020 г. вече са изплатени 384.9 млн. лв. От тях 320.6 млн. лв. са за ФГВБ. Третата частична сметка за 5.6 млн. лв. бе за един единствен обезпечен кредитор и бе изплатена през октомври същата година. Става дума за френската банка "Сосиете Женерал", отпуснала срочен заем на КТБ през 2011 г.
Източник: Сега (15.04.2021)

Валентин Николов вече е шеф на БЕХ Бившият депутат и председател на eнергийната комисия в Парламента Валентин Николов е новият шеф на Българския енергиен холдинг. Председател на съвета на директорите на БЕХ вече е Диян Димитров, който идва от борда на директорите на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Това става ясно от подадените в Търговския регистър документи след решение на Министъра на енергетиката. Другите трима членове в борда на БЕХ са Иван Андреев, бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй“, Стелиан Коев, бивш финансов директор на Мини „Марица Изток“ и Александър Църноречки, който бе пресаташе на БЕХ преди години. Всичките успешно преминаха през трите етапа на процедурата за избор на нови членове на борда на директорите на държавния холдинг. Резултатите още не са обявени официално на страницата на БЕХ. В сайта на Агенцията за публични предприятия и контрол също не е показана информация за приключилите конкурси за участници в борда на директорите. Освен на БЕХ вече е ясен и съставът на новите директори на АЕЦ Козлодуй. Там начело остава Наско Михов, който и сега е изпълнителен директор на централата. Председател на борда на директорите на АЕЦ Козлодуй става Ива Едуард Николова, която е адвокат в адвокатско дружество „Димитров и партньори“. Другият нов член на борда е Илия Илиев. Досегашният заместник-директор на атомната централа Александър Николов запазва поста си. В борда влиза и бившият евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Владимир Уручев. За останалите държавни енергийни компании в структурата на БЕХ все още няма подадена информация в Търговския регистър. Припомняме, че държавата вече определи след конкурси кой влиза в борда на директорите на останалите енергийни дружества под шапката на БЕХ. Според проведените конкурси досега е ясно, че се доокомплектова борда на газовия доставчик "Булгаргаз" - там избрани за директори са настоящият директор Николай Павлов, Илиян Дуков и Николай Дончев. В Надзорния съвет на газовия оператор „Булгартрансгаз“ влизат Снежана Бобева Йовкова-Маркова, Николай Иванов Стефанов и Стефан Миленов Илиев. В държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ директор остава Живко Динчев. В борда вероятно ще влезе Боян Боев, който бе шеф на ДКЕВР, както и Руслан Германов. При „Мини Марица Изток“ вероятно ще бъде запазен сегашния директорски борд – шеф ще бъде отново Андон Андонов, а членовете ще са Николай Диков и Георги Коев. Двама кандидати бяха допуснати и до директорските постове като представители на държавата в ДП РАО. Това са Маргарита Коркинова и Дилян Петров. И двамата преминаха през трите етапа на конкурсната процедура.
Източник: 3e-news (21.04.2021)

БЕХ вече е с ново ръководство, вписаха го в търговския регистър Българският енергиен холдинг от днес е с ново ръководство. Това става ясно от търговския регистър. В него с дата 31 май са вписани за членове на борда на директорите Валентин Николов, Диян Димитров, Иван Андреев, Стелиан Коев и Александър Църноречки. Трима от съвета на директорите бяха избрани след конкурс - това са бившият председател на енергийната комисия в Народното събрание от ГЕРБ Валентин Николов, който е и бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй", още един бивш изпълнителен на атомната централа - Иван Андреев, и Стелиан Коев, който идва от Мини "Марица-изток", където е шеф на дирекция "Икономика и финанси". Другите двама са от квотата на тъй наречените независими членове на борда на директорите, конкурс за които направи Агенцията за публичните предприятия и контрол. Това са Диян Димитров и Александър Църноречки. Тъкмо името на Църноречки блокира първият опит за вписване на новия мениджърски екип. То беше оспорено от София Касидова, бивш зам. министър на икономиката, а и на транспорта в кабинета на Симеон Сакскобургготски, бивш вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие до 2010 г. Сега тя е началник на отдел "Стратегически планирания и инвестиции" в Българската банка за развитие и кандидат за член на борда на директорите на БЕХ. С жалба на Касидова до съда, а след това е с негово решение от 23 април, вписването бе спряно. Касидова е била класирана на второ място, а вместо нея е вписан Църноречки, който беше пи ар на холдинга. От документите в Търговския регистър става ясно, че Касидова е оттеглила жалбата си и на 12 май съдът прекратява делото. За да се възобнови вписването явно се е чакало да мине срокът за обжалване. В молбата на БЕХ за възобновяване на процедурата по регистрация на новото ръководство пише, че основанието за прекратяване на процедурата за вписването на новия мениджърски екип на държавния енергиен холдинг е отпаднало. Бордът на директорите е с мандат от 5 г., считан от датата на вписването в търговския веристър, с изключение на Александър Църноречки, който е избран за срок до провеждане на нова конкурсна процедура за номиниране на нов независим член на съвета на директорите, пише в регистъра. От документи в него става ясно, че изпълнителен директор на холдинга е Валентин Николов.
Източник: 24 часа (01.06.2021)

И държавните "Мини Марица-изток" излязоха на голяма загуба през 2020 г. Загуба от 35.6 млн. лв. отчитат държавните "Мини Марица-изток" през 2020 г. Годишният им финансов отчет е смущаващ, особено на фона на получените десетки милиони държавна помощ по схемата 60/40 за компенсиране на заплатите на служителите. Все пак обаче общият размер на финансовите пасиви (като заеми, задължения към банки и партньори и др.) са 53 млн. лв. при 66.5 млн. лв. в сравнение с 2019 г. Но общите задължения на компанията остават високи - над 344 млн. лв. Обяснение за драматичната загуба има - през 2020 г. заявките за доставка на въглища бяха силно занижени заради корона кризата, като в сравнение със същия период на 2019 г. добитите и реализирани количества са намалели с 22%. Причината за това е в натоварването на ТЕЦ-овете, които през 2020 г. работиха много по-малко заради намаленото общо потребление и повишения внос на електроенергия. Например произведената от "Марица-изток 2" енергия е с 45% по-малко. През м.г. "Мини Марица-изток" е продала въглища на изправената пред фалит централа за 111 млн. лв. на фона на продажби за 196 млн. лв. година по-рано. Спад има и в продажбите на въглища за "КонтурГлобал Марица-изток 3", които са за 133 млн. лв. (на фона на 142 млн. лв. през 2019 г.).
Източник: Капитал (08.06.2021)

Шефът на мини "Марица Изток" подаде оставка Изпълнителният директор на мини "Марица Изток" Андон Андонов е подал оставка. За "Хоризонт" той обясни, че иска да напусне поста по лични причини. Оставката все още не е приета. За неговото място в борда на директорите на мините би трябвало да бъде обявен конкурс или да бъде назначен временно изпълняващ длъжността. Дотогава Антонов ще остане на поста, който заема вече 7 години. Мини "Марица изток" са основният доставчик на въглища за централите от Маришкия басейн. Миналата година дружеството завърши със загуба от близо 30 милиона лева. Една от основните причини е, че производството е намаляло с близо една четвърт заради неработещите с пълен капацитет централи, чийто скъп ток е почти непродаваем на свободния пазар. Другата причина е, че цената на въглищата от мините не е променяна през последните 7 години. Мините са пряко засегнати от намаленото потребление на въглища от топлоцентралите в комплекса през последната година. Дружеството има генерирани 7 милиона лева загуби, но няма задължения към контрагенти, обяви инж. Андон Андонов: "Вследствие рязкото намаляване на производството в комплекса, особено от ТЕЦ "Марица изток" 2, намаляват и приходите на мините. Това е положението. Иначе, има открити въглища около 90 милиона тона, което никога не е било от основаването. Нека ръководство на енергетиката и на държавата да кажат дали бъдещето на на комплекса е поставено на карта. Нашата борба е мините да оцелеят, както и комплексът. Това е тема за улавянето на въглеродния двуокис и съхранението му, заедно с колегите от трите други централи. Лошото е, че този проект няма чуваемост в ръководството на енергетиката и на държавата, и ако остане само като проект, то нищо хубаво не очакват мините". Близо 7000 са работниците и служителите в мини "Марица изток".
Източник: БНР (25.06.2021)

Държавни фирми се оказаха с договори за над 8 млрд. лв. без обществена поръчка Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe (МФ) пyбли?yвa днес cпиcъ? нa дoгoвopитe нa cтoйнocт нaд 1 млн. лв., c?лючeни oт пyблични пpeдпpиятия c дocтaвчици нa cтpoитeлcтвo, cтo?и и ycлyги зa пepиoдa мeждy 1 янyapи 2019 и 30 aпpил 2021 г. Oбщaтa cyмa възлизa нa нaд 20 млpд. лв., a бpoят нa пpeдпpиятиятa нaдxвъpля 2000. Дoговорите, сключени след проведена обществена поръчка, са за 11,505 млрд. лв. без ДДС, а договорите, сключени без обществена поръчка, чрез т.нар. „ин хаус“ възлагане са за 8,087 млрд. лв. без ДДС. Сред фирмите, които са сключвали най-много договори без търг, са "Автомагистрали", "Монтажи", АЕЦ "Козлодуй", Държавната консолидационна компания, „Мини Марица – Изток“ ЕАД, както и много болници. В общите суми не са включени договори, които са с прогнозни цени, както и рамкови договори, чиито цени се определят с приемо-предавателен протокол. Investor.bg припомня, че на 8 юли министърът на финансите съобщи, че за последните две години близо 8,5 млрд. лева са възложени без обществени поръчки (с т.нар. ин хаус процедури). След разпореждане на Асен Василев Агенцията по обществени поръчки разработи методическо указание за прилагането на изключенията от Закона за обществените поръчки (ЗОП), засягащи вътрешното възлагане, познато още като "ин хаус", при което не се изисква провеждане на обществена поръчка. В методическото указание се подчертава, че за "ин хаус" поръчките е необходимо изпълнителят да има капацитет да изпълни сам съответните дейности, които са предмет на договора (да предостави услугата, да изпълни строителството и т.н.). Ако прехвърли осъществяването на друго лице, на практика се стига до прикрито "превъзлагане" на обществена поръчка, т.е. до заобикаляне на прилагането на Закона за обществените поръчки и по този начин се ограничава конкуренцията. За да се осигури публичност на поръчките, за които се прилагат разгледаните изключения, в закона е въведено задължение за възложителите да публикуват обявление за възлагане на поръчка, когато сключват договори по "ин хаус" метода. При разработване на методологията експертите са взели предвид съдебната практика, затова в правилата е залегнало изискването възлагащият орган да може да упражнява едновременно структурен и функционален контрол. По този критерий трябва да се прецени като се изследва кой притежава капитала, как се формира съставът на управителните органи, които вземат решения. В тази връзка обстоятелството, че възлагащият орган е едноличен собственик на капитала на стопанския субект е индикация за съществуването на такъв контрол, но това не е достатъчно, за да се изключи прилагането на ЗОП, се посочва в документа.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2021)

Над 12 милиона тона въглища са добити в ММИ за седемте месеца За седемте месеца на годината в „Мини Марица-изток“ ЕАД са добити 12 183 145 тона въглища. Изпълнението е 53% от заложената годишна програма. Заявките на централите се изпълняват 100 %. Добитите въглища отговарят по качествени показатели на изискванията на консуматорите. Във връзка с намалените заявки за доставка на лигнитни въглища от страна на централите в комплекса през първото полугодие на 2021 г. и поради необходимостта от оптимизиране на разходите на дружеството, добивните и разкривни участъци работеха на трисменен режим. При план 75 000 000 м3, изкопаната и транспортирана откривка е 32 834 880 м3, което е 44 % по заложената годишна програма. Инвестиционните разходи на „Мини Марица Изток” ЕАД в Бизнес плана за 2021 г. са на обща стойност от 32 002 375 лв. Изпълнението на инвестиционната програма на Дружеството към 31. 07. 2021 г. възлиза на 21 164 792 лв., което е 66,13 % от одобрените разходи за 2021г.. „Мини Марица-изток“ ЕАД непрекъснато подобрява и развива своята социална политика. Дружеството погасява всички свои задължения в срок и към момента задълженията са само текущи. Корпоративната социална отговорност на „Мини Марица-изток” ЕАД е обвързана с ценностите за устойчиво развитие, социално отговорен работодател за близо 7000 души. Компанията непрекъснато подобрява стандартите за работа, за социално развитие, опазване на околната среда, стандарта на живот на своите служители и обществото.
Източник: Дарик радио (18.08.2021)

Държавата ще подкрепи въглищния сектор чрез строеж на Индустриална зона край Стара Загора Една от приоритетните Индустриални зони, които трябва да се създадат в бъдеще, трябва да бъде в района на Раднево и Стара Загора. Това заяви министърът на икономиката Кирил Петков. Двамата с министъра на финансите Асен Василев взеха участие в среща с представители на синдикатите в "Мини Марица-изток" и ТЕЦ 2. Те се включиха и в подписката за запазване на въглищния комплекс и работните места, която вече събра подкрепата на над 100 хиляди души. Кметът на Стара Загора Живко Тодоров вече обяви намеренията на общината за създаване на индустриална зона в района на бившето летище край града. Изграждането на новата цели запазване на съществуващата писта и ще бъде основен приоритет в работата на общинска администрация през тази година, посочи кметът Живко Тодоров през януари. “Този проект е изключително важен за Стара Загора и бъдещето на Зелената сделка. Една икономическа дейност може да бъде заменена само с друга икономическа дейност“, обясни той и подчерта, че много авторитетни издания посочват като минус за Стара Загора липсата на готови индустриални терени с изградена инфраструктура. Идеята е това да бъде беземисионна Индустриална зона. За момента не е ясно как Раднев, отстоящ на 30 км от Индустриална зона, ще има ползи от нея.
Източник: 3e-news (14.09.2021)

Държавни фирми са най-големите бенефициенти по 60/40 Държавни компании са най-големите нетни бенефициенти досега по антикризисната мярка за запазване на заетостта, придобила популярност като 60/40, показва анализ на данните на НОИ. От старта на инициативата на 15 март 2020 г. до средата на септември 2021 г. общият обем на компенсациите възлиза на 1,5 млрд. лева, а средства са получили 13 307 фирми. Средната компенсация на служител е 575 лева, а 21 са средно компенсираните служители в компания. Впечатление прави, че фирмите, които са получили най-високи нетни компенсации, са от държавния сектор. Най-висока сума е отишла досега за „Рудник Трояново – Север“, част от "Мини Марица-изток" ЕАД, който е получил 45,5 млн. лева, а на второ място в своеобразната класация се подрежда „Рудник Трояново – 1“ с 38,4 млн. лева. На трето място по обща сума на компенсациите са „Български пощи“, които са получили помощ в размер на 32,6 млн. лева. Челната петица се допълва от казанлъшкия производител на оръжия „Арсенал“, получил 30 млн. лева от старта на програмата до днес, и „Рудник Трояново 3“, също част от „Мини Марица-Изток“ ЕАД, с . Още 3,4 млн. лева са получили „Мини Марица-Изток“ като централа.
Източник: Инвестор.БГ (23.09.2021)

60/40 продължава въпреки "лъвския пай" за държавните фирми Мерките 60/40 и "Запази ме" ще бъдат удължени. По мярката 60/40 до края на годината са предвидени 250 млн. лв., а по мярката "Запази ме" - 100 млн. лв., съобщи служебният вицепремиер Гълъб Донев. Решението бе подкрепено от работодателите и синдикатите в рамките на Съвета за тристранно сътрудничество. Мерките засягат предприятия със спад в оборота и приходите от 30 и 40 процента, за които се предвижда подкрепа в размер на 50 и 60 процента от страна на държавата върху осигурителния доход на лицата за съответния месец и съответните осигурителни вноски от страна на работодателя. Според данни към средата на септември по мярката 60/40 са изплатени 1.498 млрд. лева. С тези пари са подпомогнати над 13 000 работодатели и е запазена заетостта на 311 000 работници и служители. Но днешните опасения са като вчерашните - мярката "60/40" отново е "прицелена" в големите държавни предприятия. При предишният социален министър Деница Сачева лъвският пай от субсидиите беше за държавните предприятия. От мярката са получили пари "Мини Марица-изток", "Български пощи", транспортните и логистични предприятия към общините, включително софийският Център за градска мобилност, който е получил над 1.1 млн. лева. За озвучаването в метрото също е отпусната субсидия. Бизнесът обаче твърди, че след 1 юли тези фирми продължават да са сред най-подпомаганите, защото били големи работодатели. "Mяp?aтa 60 на 40 cтapтиpa минaлaтa гoдинa в мнoгo лoш дизaйн, пopaди тoвa пpeз aпpил 2020 г. Бългapия имaшe нaй-гoлям pъcт нa бeзpaбoтицaтa в EC. И тoвa бeшe peзyлтaт oт тaзи нec?oпocaнa мяp?a. Cлeд тoвa тя бe пpoмeнeнa, но със залитане в oбpaтнaтa ?paйнocт - мярката cтaнa из?лючитeлнo paзтoчитeлнa и нeфo?ycиpaнa. Ceгa e мнoгo пo-дoбpa, в paм?итe нa oгpaничeниятa“, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Haй-мнoгo ?oмпeнcaции до момента са изплатени на предприятията от преработващата промишленост – над 397.8 млн. лв., за запазване на около 117 000 работни места. Сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е подпомогнат с около 126.4 млн. лв. за 54 000 работни места. Към работодателите от търговията са насочени 107. млн. лв. за 34 000 работници и служители. Предприятията от добивната промишленост са получили 75 млн. лв. - за 9000 запазени работни места. А сектор "Транспорт, складиране и пощи“ – 82 млн. лв. - за близо 27 000 работници и служители.
Източник: Банкеръ (04.10.2021)

Рекорден месечен добив на въглища в историята на Рудник „Трояново-1“ Миньорите от първия източномаришки Рудник „Трояново-1“ са реализирали месечен рекорд като добиха 1 622 556 тона въглища през октомври, съобщиха от „Мини Марица-изток” ЕАД. Това производство е 254% изпълнение спрямо планираното за десетия месец. Октомврийският рекорд е върхов за 69-годишната история на рудника. Досега най-голям месечен добив на въглища е реализиран през февруари 2017 година, когато са произведени 1 531 087 т въглища. За 2021 година в бизнес програмата на „Мини Марица-изток” е заложен добив на 8 000 000 тона въглища за рудника. С рекордния добив в навечерието на седемдесетгодишнината си, Рудник „Трояново-1” осигури необходимите 1 529 297 тона въглища за производството на електроенергия в най-голямата топлоелектрическа централа на Балканския полуостров „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД и 93 259 тона за заявките на „Брикел“ ЕАД. В „Мини Марица-изток” е реализиран по-висок добив на въглища в отговор на заявките на топлоелектрическите централи в „Марица-изток“ за осигуряване на енергийния баланс на страната. Към 7 ноември годишният план за добив на лигнитни въглища е изпълнен 110% - добити са общо 21 537 910 тона въглища. „Мини Марица-изток” обединява Рудник „Трояново-1” ООД, Рудник „Трояново-север” ООД и Рудник „Трояново-3” ООД. Компанията работи от 2005 година по сключен Концесионен договор между Министерски съвет и концесионера „Мини Марица-изток”. По него е учредена 35-годишна концесия за добив на въглища от находище „Източномаришки въглищен басейн”.
Източник: Банкеръ (15.11.2021)