3398 лв. средна заплата в Челопеч, 2949 лв. в Козлодуй За поредна година през 2022 г. Челопеч остава общината с най-високи заплати в България - средно по 3398 лв. месечно. Макар че изчисленията се базират на данните на Националния статистически институт за наетите на трудов договор в частния и обществения сектор, основен принос за първенството на средногорската община има златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" на канадската Dundee Precious Metals (DPM). На второ място със средна заплата от 2949 лв. е Козлодуй, където работи АЕЦ "Козлодуй". Това е и причината обичайно Враца да е сред областите с най-високи възнаграждения в страната. Средната брутна месечна заплата в Кнежа е била 2813 лв., където са развити производството и преработката на зърнени и маслодайни култури в региона - стопански дейности, които отчитат много силни финансови резултати през 2022 г. Именно в Кнежа беше регистриран и най-големият производител на слънчогледово олио - "Олива", с 2.6 млрд. лв. приходи. А данни от отчета на компанията сочат, че тя е допринесла с 6554 лв. средна месечна заплата през 2022 г. От средата на миналата година регистрацията на "Олива" е преместена в София. Четвърти и пети по средна заплата са Столична община (2475 лв.) и Раднево (2450 лв.), където се намира въгледобивната "Мини Марица-изток". Топ 10 се допълва от Гълъбово (2260 лв.), Девня (2156 лв.), Панагюрище (2050 лв.) и Божурище (1925 лв.) - всички те с развита добивна и преработваща индустрия или големи енергийни компании. Пирдоп заема шеста позиция със средна заплата от 2440 лв. Основният работодател там е медодобивната "Аурубис", която е най-голямата компания в България с 8.2 млрд. лв. приходи за 2022 г. В община Мирково е регистрирана друга голяма компания - медодобивната "Елаците мед". Средната брутна месечна заплата в дружеството е 2649 лв. през 2022 г., което е с 50% над средното за страната. Столична община е първа от областните градове със средна заплата от 2475 лв., това се дължи най-вече на общините Божурище, Елин Пелин, Костинброд и Ботевград. При област Варна (на второ място с 1642 лв.) високите заплати са резултат от развитата индустрия в Девня и Белослав, а за Пловдив (трето място с 1584 лв.) двигател са най-вече общините Марица и Куклен. От 2018 г. досега заплатите се увеличават във всяка община, като средният ръст е между 40 и 70% за четири години.
Източник: Капитал (08.02.2024)

Най-големите компании в сектор "Добив" са на печалба през 2022 г. Най-големите добивни компании в България забавят леко ръста си през 2022 г., като приходите им се увеличават средно с 19% (26% през 2021 г.). Начело в сектора остава държавната "Мини Марица-изток", която добива лигнитни въглища в Маришкия басейн, с над 865 млн. лв. оборот. През 2023 г. обаче ТЕЦ "Марица-изток 2" рязко сви производството, след като стабилизирането на борсовите цени на електроенергията направи тока й непродаваем. Това доведе до значително влошаване и на резултатите на мините - по данни за първите 9 месеца приходите се стопяват с 48% и компанията отчита загуба 99.6 млн. лв. Най-бурно расте "РУА България", която преработва до суровина отпадъците от бившето хвостохранилище на "Кремиковци" - с повече от 137%. Всички компании в топ 10 отчитат печалба, а с най-висока рентабилност традиционно се отличават рудодобивните дружества. "Елаците - мед", която се нарежда на второ място. Компанията, която е част от "Геотехмин", добива медни руди от находището "Елаците" край Етрополе, а обогатителната й фабрика се намира в село Мирково, от южната страна на Балкана. В момента тече процедура по удължаване на концесията, която изтича през 2031 г., като са доказани запаси за още 10 години. Инвестицията в проекта ще достигне 1.2 млрд. лв. Ускорява ръста на приходите си другата голяма медодобивна компания - "Асарел-Медет", която работи край Панагюрище.
Източник: Капитал (27.02.2024)

БЕХ смени ръководствата на няколко компании в енергетиката Българският енергиен холдинг направи смени в ръководствата на "Мини Марица Изток", Националната електрическа компания, в съвета на директорите на "АЕЦ Козлодуй-Нови мощности" и на оператора на газовата връзка с Гърция. С решение на холдинга за изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ е назначен Тодор Тодоров, който е заемал длъжността от 2009 до 2011 година и през януари 2022 г. В Съвета на директорите на НЕК влиза Деян Иванов, бивш сътрудник в парламентарната комисия по енергетика. Приета е и оставката на Свилен Спасов като член на Съвета на директорите на „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ ЕАД. Мястото му заема Георги Добрев, който е с дългогодишен опит в областта на енергетиката. Промяна е гласувана и в Надзорния съвет на „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД - на мястото на Момчил Ванов като член на Надзорния съвет влиза Румяна Петрова. Нейният професионален път също е в областта на енергетиката, като е заемала длъжности в Дирекция „Правна“ в „Булгаргаз” ЕАД - главен юрисконсулт, заместник-директор на дирекция и директор на дирекция. Предстои свикване на общо събрание на акционерите на „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД за вземане на решение.
Източник: econ.bg (17.04.2024)

ГЕРБ и ДПС приеха финансова инжекция от 1 млрд. лв. за държавните мини Депутатите от парламентарната енергийна комисия приеха проект на решение на парламента да предоставяне от държавния бюджет по 200 млн. лв. годишно на въглищните мини "Марица Изток". Следващите плащания ще продължат до 2029 г. Така държавното дружество със замираща дейност ще получи общо милиард лева за рекултивация на нарушените си терени, ако решението бъде прието и в пленарна зала. Трябва да се съхрани жизнеспособността на мините, а това не е възможно без държавна подкрепа заради драстичното намаление на производството на ток от въглищните електроцентрали, което съответно намалява добива на въглища. "Преждевременното затихване на въгледобива е сериозно предизвикателство от инженерно-технологично, екологично и социално естество, а намалените приходи от основната дейност на Мини "Марица Изток" водят до невъзможност за финансиране на всички дейности и мероприятия за възстановяване на нарушените терени и привеждане на находището в устойчиво състояние". В проекта на решение се посочва, че за възстановяване на нарушените терени на мините трябват поне 15 години като дейностите за рекултивацията включват намаляване рисковете от бъдещи свлачищни процеси. Става ясно обаче, че средствата са предвидени по-скоро за намаляване на "социално-икономическата тежест", от затварянето на мините.
Източник: Медия Пул (25.04.2024)

Депутатите отказаха да разглеждат актуализацията на плана за климатична неутралност Народното събрание реши да отложиха приемането на Пътната карта за климатична неутралност, която разписва по години как ще намаляват въглищните мощности и е задължителен елемент за отпускането на втория транш по Плана за възстановяване в размер на 1.3 млрд. лева. След това бяха обещани 1 млрд. лв. за "Мини Марица-изток", а с отделно решение депутатите приеха и отлагане на либерализацията на пазара на ток на едро с една година, за да гарантират работата на ТЕЦ "Марица-изток 2" за още 12 месеца. Средствата от 1 млрд. лв. за "Мини Марица-изток" са за обезпечаване на дейностите по техническата рекултивация на нарушените терени, които са 240 кв. км. Всъщност мините са длъжни да заделят пари за рекултивация на рудниците през годините, но това не се е случвало именно поради липсата на средства и на фона на ниската цена на въглищата с цел производство на по-евтина енергия. Не е ясно обаче дали дали част от тези пари няма да бъдат пренасочени към осигуряване на заплатите на работещите в мините, чиято дейност значително намаля след изтичането на дългосрочния договор между "КонтурГлобал Марица-изток" 3 и НЕК в края на февруари.
Източник: Капитал (26.04.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)