"Неохим" вдигна печалбата си 6.5 пъти през 2016 г. Торовият завод "Неохим" в Димитровград е увеличил печалбата си 6.5 пъти през миналата година. Резултатът идва на фона на свиване на приходите, но и значително по-ниски разходи. Това става ясно от индивидуалния отчет на компанията за 2016 г., който беше публикуван на сайта на борсата. От дружеството не коментираха причините за промяната, но ефект най-вероятно оказва поевтиняването на природния газ, който е основна суровина и разход за предприятието. Компанията е успяла също и напълно да изплати задълженията си към доставчика "Булгаргаз", както и да намали задълженията си по кредити.Нетната печалба на дружеството достига 29.4 млн. лв., което е рязък скок в сравнение с предходната година. За 2014 г. пък компанията отчете загуба от над 24 млн. лв. (виж таблицата). Това означава, че през последното тримесечие компанията отново е реализирала печалба от над 10 млн. лв., след като почти толкова беше загубата през периода юни - септември.Продажбите на компанията са намалели с 15%, но са по-високи, отколкото през 2014 г. В същото време разходите през миналата година са се свили с близо четвърт – от 282.4 млн. лв. на 213.1 млн. лв., което е довело и до ръст на печалбата. Директорът за връзки с инвеститорите не коментира причините за резултата, а търговският директор не беше открит за повече информация. Числата обаче показват, че през 2016 г. компанията е платила 120 млн. лв. за природен газ, което е с над 60 млн. лв. по-малко, отколкото през предната година. Поевтиняването на синьото гориво, чиято цена е обвързана с тази на петрола на международните борси (с 9 месеца закъснение), се усети във финансовите резултати на дружеството още през първото тримесечие, а положителната тенденция се запази и до края на годината. Разходите за суровината формират над 80% от разходите за материали, които са основно перо в отчета на дружеството. Доста по-ниски са и разходите в графата "Други", което се дължи главно на значителното намаление на обезценката на активи.Приходите от продажби на дружеството също се свиват, макар и по-малко от разходите. Спад се отчита както в продажбите на вътрешния пазар, така и в износа. Продукцията на "Неохим" е насочена основно за вътрешния пазар (62%). Останалите количества се продават навън, като 81% от тях са за Европа, а другото се изнася в Азия и Африка. През 2016 г. компанията не е имала продажби в Северна Америка, където за предната година беше отчетен 7.8 млн. лв. износ. Основният продукт на завода е амониев нитрат, но дружеството продава също и различни други торове и химически съединения (амоняк, натриев нитрат, азотна киселина и т.н.). Върху резултатите ключово влияние оказва цената на природния газ, но важни фактори са също евентуални проблеми с финансирането на фермерите, които са основните клиенти, както и променливите цени на земеделската продукция. Предприятието, както и други торови заводи, традиционно работи непрекъснато между 6 и 9 месеца, а през останалото време се извършват текущи ремонти на инсталациите. Целта е мощностите да са натоварени над 80%, за да е ефективно производството. В "Неохим" в момента работят около 1000 души.По-ниските цени на газа през цялата минала година (бавно покачване започна през последното тримесечие, а с нови 4.65% беше повишена цената и от началото на 2017 г.) са позволили на компанията не само да свие, но и напълно да изплати текущите си задължения към "Булгаргаз". В края на 2015 г. дружеството имаше 1.6 млн. лв. текущи задължения към обществения доставчик. По договор доставките се заплащат предварително, като изравнително доплащане се прави в рамките на 12 дни, след което се начислява лихва. Банковите заеми на компанията също са спаднали от 21.8 млн. лв. в края на 2015 г. до 14.4 млн. От отчета става ясно, че кредитите са отпуснати за обновяване и реконструкция на някои производствени инсталации, както и за проекти по енергийна ефективност. Основните акционери в компанията са "Еко тех" (24.28%), "Евро ферт" (24.03%), "Феборан" (20.3%), Agrofer International Establishment (7.68%)."Неохим" вдигна печалбата си 6.5 пъти през 2016 г.
Източник: Капитал (31.01.2017)

Швейцарци купуват "Агрикола България" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши покупката на базираното в Плевен дружество „Агрикола България" от швейцарската компания EuroChem Trading, става ясно от съобщение на регулатора. Проверката, която Комисията започна в края на 2016 г., е показала, че сделката няма да наруши конкуренцията на пазара на изкуствени торове у нас. EuroChem Trading е част от структурата на швейцарския гигант EuroChem, в чието портфолио е и производството и продажбата на минерални торове. По тази причина и от КЗК са направили задълбочено проучване как покупката на „Агрикола България" ще се отрази върху пазара. Основният предмет на дейност на плевенската компания е производство и търговия с минерални торове и препарати за растителна защита. Едноличен собственик на капитала е белгийската Agrium Europe, която е един от големите дистрибутори на торове в световен мащаб. От КЗК са се допитали до основните играчи на пазара у нас, сред които „Агрополихим", „Неохим" и „Агрокемикъл", за допустимостта на сделката. Оценките обаче се разминават. „Неохим" например смята, че сделката няма да има негативно влияние върху пазара, което да доведе до ограничаване на достъпа до ресурси или продукти, макар и да признават, че „Агрикола" вероятно ще ограничи покупката на азотни торове от компанията с цел препродажба. Според „Агрополихим" обаче дружествата ще са в състояние да ограничат достъпа до пазара – най-лесно чрез повишаване на цените. В анализа си от КЗК цитират и данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за потребяваните количеста минерални торове в страната. От тях се вижда, че има съществено увеличение в периода между 2013 г. и 2015 г. През 2013 г. са използвани 305 хил. тона, докато към края на 2015 г. количествата вече са 460 хил. тона. Водещо място заемат азотните торове (341 хил. тона през 2015 г.). От данните става ясно, че пазарните дялове на компаниите, които се обединяват, са минимални – на „Агрикола" е от порядъка на 5-10%. Единствено при фосфорните торове делът е в диапазона 10%-20%. Относителните дялове на EuroChem в страната са в диапазона 5-10% и в двата сегмента.
Източник: Стандарт (14.02.2017)

“Ханиуел България” ЕООД – българското подразделение на германската индустриална компания Honeywell, е намерила начин да се справи с недостига на висококвалифицирани инженери. Тя инвестира в обучение на кадри, идващи не само като студенти от техническите университети, но и след завършването си. Това стана ясно след среща на икономическия министър Теодор Седларски във фабриката. По думите на Красимир Станчев, акаунт мениджър за България, броят на заетите, които работят във фирмата е 162 души, като голяма част от тях са висококвалифицирани инженери. „Спонсорираме Техническия университет в София и по-конкретно катедра "Топло и ядрена енергетика", както и Факултета по автоматика и Химикотехнологичният институт“, каза Станчев. Тихомир Тошков, директор за Каспийския регион, поясни че компанията е разработила и внедрила успешни и ефективни решения за компании като ТЕЦ „Марица Изток 2”, „ЛУКОЙЛ България” ЕООД, ТЕЦ „Бобов дол”, „Неохим” АД, „Агрополихим” АД, „Девен” АД „Солвей Соди” АД, „Булгартрансгаз” ЕАД, „Овергаз Мрежи” АД, „Лукойл Нефтохим България” АД и др. Той допълни, че общият експортен оборот на Регионалния център за системни решения за 2016 г. възлиза на 71 милиона долара.(http://www.economic.bg)
Източник: Други (03.04.2017)

Borealis стана едноличен собственик на дружество с 20% дял в "Неохим" Австрийската химическа компания Borealis е придобила пълен контрол над "Феборан", която държи около една пета от акциите в димитровградския торов завод "Неохим". Доскорошният миноритарен партньор е купил останалите 60% от дяловете в българското дружество от бахрейнската First Energy Bank. Със сделката Borealis цели да засили допълнително присъствието си в торовия бизнес в региона на Югоизточна Европа, съобщиха от компанията, но не дадоха подробности."Феборан" беше създадено като акционерно дружество от Borealis и First Energy Bank в края на 2013 г. специално с цел да купи 20.3% в "Неохим" от ливанската Karifert International Offshore. Сделката беше за 34.7 млн. лв., или по 64.8 лв. средно за акция. В края на миналата година "Феборан" беше преобразувана в дружество с ограничена отговорност, но съдружниците запазиха участието си. Със сделката сега бахрейнската банка излиза от партньорството и австрийската компания става едноличен собственик. Договорът за прехвърляне на 21.1 млн. дружествени дяла (60% от капитала) е сключен на 19 април, а самото вписване на промяната е станало миналата седмица, показва справка в Търговския регистър. В документите обаче няма информация за стойността на сделката. До редакционното приключване на броя от Borealis не отговориха на въпросите на "Капитал". Промяна е направена и в ръководството на дружеството, като на мястото на управителя Тарунжеев Синг Пури е назначен австриецът Хуберт Пухнер. Той е член и на борда на директорите в "Неохим". Самото "Феборан" е регистрирано с предмет на дейност търговия, търговско посредничество и др. За 2015 г. дружеството има 3.5 млн. лв. приходи (1.2 млн. лв. за 2014 г.) и отчита нетна печалба от 3.2 млн. лв. след загуба от 3.3 млн. лв. за предходната година, показва последният публикуван отчет на компанията. Те идват основно от услуги, част от сумата вероятно са дивиденти, каквито "Неохим" раздаде през 2015 и 2016 г.Borealis е сред основните производители на базови химикали и торове на европейския пазар. Работи в над 120 страни и има около 6600 служители. За 2016 г. компанията отчита 7.2 млрд. евро продажби и нетна печалба от 1.107 млн. евро. Годишно Borealis доставя около 5 млн. тона торове на пазарите в Западна, Централна и Югоизточна Европа, като предлага широк портфейл от продукти. Компанията има заводи в Австрия, Франция, Холандия и Белгия, но също и около 60 склада в Европа с общ капацитет от над 700 хил. тона, която я прави водещ търговец на едро на торове на Стрия континент. Мажоритарен собственик на Borealis с 64% е базираната в Абу Даби International Petroleum Investment Company, а останалите 36% са на австрийската OMV. Основни клиенти на продуктите са компании от енергетиката, автомобилната индустрия, производството на тръби, потребителски стоки, здравеопазване и др.Освен "Феборан" по-големи акционери в "Неохим" са "Еко тех" (24.28%) и "Евро ферт" (24.03%). Заводът в Димитровград произвежда азотни и фосфорни торове, амоняк, сярна и азотна киселина. През 2016 г. компанията е увеличила производството на амоняк, амониев нитрат и азотна киселина в резултат на по-пълно използване на мощностите. Подобрена е значително и конюнктурата на пазара, пише в отчета на дружеството. Основната част от продажбите (71.66%) са били на вътрешния пазар. Основният по значимост продукт на "Неохим" е амониевият нитрат. През миналата година продажбите му в България са нараснали, но износът се е свил с 14.2%, главно заради спада в продажбите в Европейския съюз. От консолидирания отчет на дружеството става ясно, че приходите са намалели с 15.5% до 247 млн. лв. през 2016 г. Благодарение на рязкото свиване на разходите обаче (главно за материали) нетната печалба е нараснала 2.5% до 24.1 млн. лв. За 2017 г. от дружеството прогнозират ръст на продажбите на амониев нитрат. Основната част от продукцията ще бъде пласирана на вътрешния пазар, където се очаква ръст от 5-10%. Подобно увеличение се предвижда и на международните пазари.
Източник: Капитал (03.05.2017)

Австрийската химическа компания Borealis е придобила пълен контрол над "Феборан", която държи около една пета от акциите в димитровградския торов завод "Неохим". Доскорошният миноритарен партньор е купил останалите 60% от дяловете в българското дружество от бахрейнската First Energy Bank. Със сделката Borealis цели да засили допълнително присъствието си в торовия бизнес в региона на Югоизточна Европа, съобщиха от компанията, но не дадоха подробности."Феборан" беше създадено като акционерно дружество от Borealis и First Energy Bank в края на 2013 г. специално с цел да купи 20.3% в "Неохим" от ливанската Karifert International Offshore. Сделката беше за 34.7 млн. лв., или по 64.8 лв. средно за акция. В края на миналата година "Феборан" беше преобразувана в дружество с ограничена отговорност, но съдружниците запазиха участието си. Със сделката сега бахрейнската банка излиза от партньорството и австрийската компания става едноличен собственик. Договорът за прехвърляне на 21.1 млн. дружествени дяла (60% от капитала) е сключен на 19 април, а самото вписване на промяната е станало миналата седмица, показва справка в Търговския регистър. В документите обаче няма информация за стойността на сделката. До редакционното приключване на броя от Borealis не отговориха на въпросите на "Капитал". Промяна е направена и в ръководството на дружеството, като на мястото на управителя Тарунжеев Синг Пури е назначен австриецът Хуберт Пухнер. Той е член и на борда на директорите в "Неохим". Самото "Феборан" е регистрирано с предмет на дейност търговия, търговско посредничество и др. За 2015 г. дружеството има 3.5 млн. лв. приходи (1.2 млн. лв. за 2014 г.) и отчита нетна печалба от 3.2 млн. лв. след загуба от 3.3 млн. лв. за предходната година, показва последният публикуван отчет на компанията. Те идват основно от услуги, част от сумата вероятно са дивиденти, каквито "Неохим" раздаде през 2015 и 2016 г.Borealis е сред основните производители на базови химикали и торове на европейския пазар. Работи в над 120 страни и има около 6600 служители. За 2016 г. компанията отчита 7.2 млрд. евро продажби и нетна печалба от 1.107 млн. евро. Годишно Borealis доставя около 5 млн. тона торове на пазарите в Западна, Централна и Югоизточна Европа, като предлага широк портфейл от продукти. Компанията има заводи в Австрия, Франция, Холандия и Белгия, но също и около 60 склада в Европа с общ капацитет от над 700 хил. тона, която я прави водещ търговец на едро на торове на Стрия континент. Мажоритарен собственик на Borealis с 64% е базираната в Абу Даби International Petroleum Investment Company, а останалите 36% са на австрийската OMV. Основни клиенти на продуктите са компании от енергетиката, автомобилната индустрия, производството на тръби, потребителски стоки, здравеопазване и др.Освен "Феборан" по-големи акционери в "Неохим" са "Еко тех" (24.28%) и "Евро ферт" (24.03%). Заводът в Димитровград произвежда азотни и фосфорни торове, амоняк, сярна и азотна киселина. През 2016 г. компанията е увеличила производството на амоняк, амониев нитрат и азотна киселина в резултат на по-пълно използване на мощностите. Подобрена е значително и конюнктурата на пазара, пише в отчета на дружеството. Основната част от продажбите (71.66%) са били на вътрешния пазар. Основният по значимост продукт на "Неохим" е амониевият нитрат. През миналата година продажбите му в България са нараснали, но износът се е свил с 14.2%, главно заради спада в продажбите в Европейския съюз. От консолидирания отчет на дружеството става ясно, че приходите са намалели с 15.5% до 247 млн. лв. през 2016 г. Благодарение на рязкото свиване на разходите обаче (главно за материали) нетната печалба е нараснала 2.5% до 24.1 млн. лв. За 2017 г. от дружеството прогнозират ръст на продажбите на амониев нитрат. Основната част от продукцията ще бъде пласирана на вътрешния пазар, където се очаква ръст от 5-10%. Подобно увеличение се предвижда и на международните пазари.
Източник: Капитал (03.05.2017)

"Неохим" ще разпредели 3.36 млн. лв. дивидент "Неохим" ще разпредели 12% от печалбата си за 2016 г. под формата на дивидент, съобщи Investor.bg, като се позовава на поканата за свиканото на 23 юни общо събрание на акционерите. Точната сума, която ще бъде разпределена между акционерите, е 3 361 753,20 лв. от общо нетната печалба в размер на малко над 28 млн. лв. Притежателите на книжа на дружеството ще получат като дивидент 1.30 лв. преди облагането с данък за всяка притежавана акция, като в това число не се включват притежаваните от "Неохим" в резултат на обратно изкупуване собствени акции. Миналата година дружеството разпредели 0.8 лв. на акция като дивидент от печалбата за 2015 г., което означава, че тази година размерът на дивидента скача с 63% до 1.3 лв. на акция.
Източник: Капитал (15.05.2017)

Бахрейнската „Първа енергийна банка" (ПЕБ) е прекратила инвестицията си в българското дружество за производство и дистрибуция на торове „Неохим", предаде Arabian Business. ПЕБ инвестира от 2013 г. насам заедно с „Бореалис" във „Феборан", инвестиционна компания, която притежава 20,3% от „Неохим". Българската компания прави голяма част от произвежданата в страната амониева селитра и има няколко завода в Димитровград. ПЕБ обяви, че е продала своя дял от 60% във „Феборан" на „Бореалис". „Това бе успешна инвестиция за банката и бихме желали да изразим благодарност към нашия партньор „Бореалис", с който се надяваме да имаме бъдещи общи проекти в нефтохимическия отрасъл", заяви изпълнителният директор на ПЕБ Мохамед Ганем.
Източник: Стандарт (22.06.2017)

"Неохим" ще раздаде по 1.30 лв. дивидент на акция Производителят на торове "Неохим" ще разпредели по 1.30 лв. брутен дивидент на акция за 2016 г. Това реши общото събрание на дружеството, което се проведе в края на миналата седмица. Нетният размер на дивидента (само за физически лица) е 1.235 лв. Сумата, която ще бъде разпределена между акционерите, е 3.362 млн. лв. от обща нетна печалба в размер на 28.027 млн. лв. Право да получат дивидент имат лицата, вписани като акционери до 14-ия ден след общото събрание. Изплащането ще започне от 15 септември. Останалата част от печалбата ще бъде отнесена към фонд "Допълнителни резерви". Общото събрание гласува и промени в съвета на директорите по предложение на миноритарния акционер "Феборан", който наскоро стана еднолична собственост на австрийското Borealis. В ръководството влизат австрийските граждани Хуберт Пухнер и Мартина Михаела Аубергер до края на мандата на борда - 22 юни 2018 г.
Източник: Капитал (28.06.2017)

"Булгаргаз" излезе на загуба от 14.5 млн. лв. за полугодието Държавният газов търговец "Булгаргаз" влошава финансовия си резултат за полугодието, излизайки на загуба от 14.5 млн. лв. при печалба за същия период на миналата година в размер на 35.4 млн. лв. Близо половината от тази загуба (6.7 млн. лв.) се дължи на това, че цената на природния газ, по която дружеството продава, е била под себестойността, на която го купува. Според отчета на компанията това означава, че тя е губила от основната си дейност по 34 лв. на 1000 куб. метра през второто тримесечие на годината. Причина за това е цената на природния газ, която се определя от енергийния регулатор. Според данните на дружеството среднопретеглената й стойност за първото полугодие е 292.2 лв./1000 куб. метра. Данните показват, че тази цена е с 16% по-ниска в сравнение със среднопретеглената за първото полугодие на миналата година, което означава, че тя все още не може да достигне нивата отпреди година. Останалата част от загубата на "Булгаргаз" се дължи на увеличените финансови разходи заради превалутирането на плащания към "Газпром". Според отчета на компанията загубата й от тази дейност е 12.8 млн. лв. при 5.7 млн. лв. за същия период на миналата година. В същото време обаче тя продължава да бъде в стабилно финансово състояние и към 30 юни авансово предплатените средства за природен газ са в размер на 48 млн. лв., което е с 5.5 млн. лв. повече в сравнение с полугодието на миналата година. Наличните парични средства в разплащателни сметки, които са в размер на 73.7 млн. лв., също бележат увеличение от близо 7 млн. лв. Приходите на компанията за полугодието са за близо 580 млн. лв., което е минимално изменение от 0.11% в сравнение първите шест месеца на 2016 г. От отчета се вижда, че 98.5% от тях са от продажбата на природен газ. Компанията има и близо 9 млн. лв. приходи, които са неустойки от просрочени вземания. При разходите, които са в размер на близо 590 млн. лв., компанията отчита увеличение от 9.4% спрямо полугодието на миналата година. От тях 99.5% се дължат на себестойността на купения природен газ. Според отчета цената, по която дружеството е купувало природния газ през разглеждания период, е с 11.7% по-висока в сравнение със същия период на 2016 г. По отношение на продадените количества природен газ "Булгаргаз" отчита увеличение от близо 11% в сравнение с полугодието на миналата година. Това се дължи най-вече на нарасналото търсене в сектор енергетика, който е консумирал с близо 15% повече газ в сравнение с миналата година. Това може да се обясни с по-дългия отоплителен сезон през тази зима и екстремно ниските температури през януари и февруари. При сектор химия, който е вторият най-голям потребител на природен газ, също има увеличение от близо 6%. Най-съществен ръст от 21% обаче има при разпределителните дружества, на които се падат близо 16% от потреблението на газ в страната. Компанията продължава да има вземания от клиенти, които към средата на година са в размер на близо 105 млн. лв. Най-големият длъжник продължава да е "Топлофикация София" със задължения от 52 млн. лв. Останалите са четири от топлофикациите на Ковачки, които дължат общо около 35 млн. лв., химическият завод "Неохим" (7 млн. лв.), "Лукойл Нефтохим" и няколко газоразпределителни дружества.
Източник: Капитал (14.08.2017)

"Трейс" поиска глоба за фондовата борса Една от най-големите строителни компании - "Трейс Груп Холд", която се търгува на фондовата борса, поиска да бъдат наложени глоби за изключването й от индекса SOFIX в петък. Тогава "Българската фондова борса" (БФБ) призна, че е допуснала грешка в алгоритъма, пресмятащ медианна стойност на седмичния оборот във връзка с класирането на емисиите, в резултат на което се оказва, че "Неохим" остава в индекса SOFIX, а "Трейс Груп Холд" излиза. Впоследствие търговията с книжата на двете дружества бе временно спряна, а БФБ изрази готовност да разгледа претенции за претърпени вреди. "В рамките на два последователни дни, а именно на 7 и на 8 септември 2017г., "Трейс Груп Холд" АД бе последователно включена и изключена от състава на компаниите, фигуриращи в индекса SOFIX на "Българска фондова борса". Категорично смятаме, че описаното по-горе действие, представлява манипулиране на пазара, изразяващо се в разпространяване на невярна и подвеждаща информация от страна на "Българска фондова борса" АД по отношение на "Трейс Груп Холд" АД", коментираха в понеделник от компанията. От "Трейс" са отчели рязка промяна в оборота на емисията безналични акции, издадени от компанията в рамките на двата последователни дни, съвпадащи с действията на БФБ. "Съгласно данни от "Infostock.bg" оборотът с издадената от "Трейс Груп Холд" АД емисия безналични акции се повишава от 1430.40 лв. за 07.09.2017г. до 80 510.30лв. за 08.09.2017г., като оборотът от 80 510.30лв. за 08.09.2017г. е достигнат за краткия период от време от началото на борсовата сесия до 11:55 часа, след което търговията с акции на "Трейс Груп Холд" АД е спряна", отчитат от дружеството. Затова "Трейс" настоява Комисията за финансов надзор да провери действията на БФБ и да наложи съответните санкции по Закона за мерките срещу пазарни злоупотреби с финансови инструменти. Оттам припомнят, че това не е първият случай на оповестяване на невярна информация от страна на БФБ за състава на компаниите, влизащи в SOFIX. През март тази година КФН извърши проверка на БФБ на друг подобен случай на погрешно изчисляване на основния борсов индекс SOFIX, който бе потвърден. В резултат бяха приети нови правила за изчисляването на борсовите индекси. "В случай че проверката установи, че изключването на "Трейс Груп Холд" АД, от състава на компаниите, включени в индекса SOFIX, е неоснователно, моля да наложите принудителна административна мярка, с която да задължите "Българска фондова борса" АД, да включи "Трейс Груп Холд" АД, в индекса SOFIX", настояват още от "Трейс".
Източник: Медия Пул (12.09.2017)

"Експат" иска да пусне още 6 фонда, следващи водещи борсови индекси Дружеството "Експат асет мениджмънт" е подало до Комисията за финансов надзор документи за регистрацията на 6 нови индексни борсово търгувани фонда. Профилът на шестте фонда е пасивно да следват движението на основните индекси за акции на шест борси от региона на Централна и Източна Европа – Унгария, Словакия, Словения, Хърватия, Сърбия и Македония, съобщават от компанията. Работещият на Българската фондова борса фонд Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF следва движението на водещия индекс SOFIX. Наскоро след като за втори път борсата сгреши изчислението на индекса, се наложи сделка на фонда с книжа на "Неохим" да бъде развалена. Десетте фонда върху чужди пазари ще бъдат регистрирани за търговия на Българска фондова борса – София, а на следващ етап и на борси в чужбина. Управляващото дружество очаква голям интерес към тези продукти както в България, така и от чуждестранни инвеститори, включително и от инвеститори от държавите, чиито индекси ще следват тези фондове. Профилът на десетте фонда е избран след анализ на съответните борси и индекси, допълват от дружеството. Оттам допълват, че регистрирането на тези фондове ще даде тласък на капиталовия пазар и би създало допълнителен бизнес за целия бранш, включително за инвестиционни посредници, управляващи дружества, пенсионни фондове, търговски банки, банки депозитари, както и за индивидуални инвеститори. В края на февруари компанията подаде до финансовия надзор документи за регистрацията на 4 индексни борсово търгувани фонда, следващи движението на основните индекси за акции на борсите в Гърция, Румъния, Чехия и Полша. Така заедно с индексния фонд върху SOFIX, който започна през 2016 г., борсово търгуваните фондове на "Експат" ще станат общо 11.
Източник: Дневник (05.10.2017)

"Алкомет" и "Химимпорт" влязоха в топ 3 по ръст на пазарната капитализация в Югоизточна Европа Две български публични дружества попадат сред трите компаниите с най-голям ръст на пазарната капитализация в цяла Югоизточна Европа. Това са холдингът "Химимпорт" АД и "Алкомет" АД, чиито пазарни оценки се удвояват в рамките на 12 месеца, показва годишната класация ТОП 100 на най-големите борсови дружества на SееNеws. "Химимпорт" регистрира ръст от 93.6%, което го изстрелва от миналогодишното 85-о място в топ 50 - до 48-о място. "Алкомет" АД от своя страна за първи път попада в класацията директно на 67-о място благодарение на ръста си от 117.07%. Третият шампион по ръст е словенската Сіnкаrnа Сеljе със 113.19%. С пазарна капитализация от 204.6 милиона евро "Химимпорт" почти настига българския лидер "Софарма" АД, чиято пазарна оценка е в размер на 205.4 милиона евро. Една от причините за изравняването е и, че фармацевтичното дружество губи през последната година над 10% от нея. Сред 50-те най-големи борсови дружества в Югоизточна Европа попада и "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД, която регистрира 45.94% ръст и обща капитализация от 201.7 милиона евро. В топ 100 попадат още 13 компании, търгувани на Българската фондова борса. Това са "Монбат" (53-о място), "Първа инвестиционна банка" (54), "ЧЕЗ Разпределение България" (58), "Българтабак холдинг" (60), "Албена" (66), "Алкомет" (67), "М+С Хидравлик" (69), "Софарма Трейдинг" (83), "Спиди" (85), "Велграф Асет Мениджмънт" (87), "Адванс Терафонд" (91), "Централна кооперативна банка" (93), "Холдинг Варна" (94) и "Неохим" (97). Най-голямото борсово дружество в региона е хърватската нефтена компания ІNА-Іndustrіjа nаftе с пазарна капитализация от 3.8 милиарда евро, следвано от румънската ОМV Реtrоm с 3.2 милиарда евро и хърватската банка Zаgrеbаска Ваnка с 2.2 милиарда евро.
Източник: Money.bg (10.10.2017)

Швейцарска компания с руски капитали купи "Агрикола България" Няколко месеца след като купи българския производител и дистрибутор на минерални торове за земеделието "Агрикола България", швейцарската EuroChem Group преименува дъщерната компания на "Еврохим агро България" и представи първите резултати от дейността й. Плевенското дружество, което беше собственост на канадската Agrium и беше вносител на продуктите ? за България, стана част от швейцарската група от 1 март 2017 г. Oт тримесечните финансови отчети на новия собственик, зад който стоят руски капитали, става ясно, че цената, платена за 100% от българската компания, е 320 хил. долара. Присъединяването към EuroChem е помогнало на плевенския производител да удвои пазарния си дял в страната – до около 20%. През следващите две години "Еврохим агро България" ще инвестира в изграждането на два нови склада с цел подобряване на логистиката и цялостната си дейност в страната. Българската компания вече има един изграден склад в Добрич, който е реализиран с инвестиция от 1.2 млн. лв. Намеренията й са да изгради още два подобни склада – един в Лом, който ще обслужва Северозападна България, и на по-късен етап един в Бургас, който ще обслужва Южна България. Швейцарската група притежава две от най-големите мини за добив на фосфати, които са суровина за производство на фосфорни торове.
Източник: Капитал (23.11.2017)