Софийският градски съд на основание чл. 6 ТЗ във връзка с § 5 ЗДЛ регистрира промяна по ф.д. № 17510/93 за "Дженко - България" - ЕООД: деноминира капитала от 495 600 000 лв. на 495 600 лв., в т.ч. и размера на дяловете.
Източник: Държавен вестник (27.06.2000)

Сривът в българската икономика, съчетан с промяна в потребителското търсене, освободи поле за навлизане на стотици малки и големи гръцки търговски фирми. Тяхно основно предимство е опитът в условията на пазарна икономика и най-вече контактите с гръцки и международни производители. Типичен пример е търговията с най-масовите потребителски стоки - хранителни стоки, козметика и парфюмерия, мебели и електроуреди. В официалната справка на търговския отдел на гръцкото посолство тези фирми заемат над половината списък: “Адонис Мега”, “Амперел”, “Аксон” и “Сарантис” (парфюмерия и козметика) , САТО, “Дромеас” и “Леонтаридис” (мебели), “Дженко” и “Фанба” (електроуреди). Силната гръцка хранителна промишленост естествено води до най-масово присъствие на този тип стоки: “Бест фуудс”, “Интерфуудс” (филиал на един от най-големите гръцки производители Пападопулос), “Карат България” (част от “Филипу груп”, производители на “Миско” и “Алатини”) и др. По-големите финансови възможности, утвърдените контакти с международните компании и липсата на утвърдени български фирми или добър пазарен подход станаха причина много от големите международни фирми да предпочетат гръцките си партньори вместо български фирми. Вносът на автомобили например има сериозно присъствие на гръцки фирми като дилъри за страната - “Опел”, “Тойота”, “Мазда”, “Сузуки”. Южните ни съседи са и представители на едни от най-употребяваните световни козметични марки: Johnson&Johnson, “Нивеа” и т.н. Често срещано явление е и назначаване на гръцки мениджъри в предприятия, закупени от други европейски фирми, които обаче имат и представителство в Гърция.
Източник: Капитал (27.11.2000)