Притиснати до стълба Като чуете за умиращите малко кабелни оператори, сигурно си представяте пазар, осеян с трупове, заклани от безпощадната конкуренция. Слуховете за смъртта им обаче поне засега са силно преувеличени. Въпреки очакванията предстоящата цифровизация на ефира да пренареди пазара на тв доставки, въпреки нашествието на големите телекоми в сегмента на интернет и платена телевизия, въпреки ниските цени и все по-претенциозното и информирано клиентско поведение, бизнес за малките регионални оператори продължава да има. Просто той става и ще става все по-труден - и за това, колкото и да е странно, вина имат... ЕРП-тата. Избягали от шахтите От години един от най-шумно коментираните проблеми пред кабелните доставчици е този с достъпа им до каналната мрежа на бившия държавен монопол - БТК. В градовете с население над 10 хиляди души те са длъжни да влязат в шахтите на телекома, а споровете винаги са се въртели около цената и условията за този достъп. Сега, от няколко месеца, тези взаимоотношения някак утихнаха, до голяма степен благодарение на наложените от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) значително понижени цени за полагане на метър кабел в каналите на БТК. Не е като да цари пълно разбирателство, след като неотдавна през лятото на 2012 г. телекомът опита да изгони от инфраструктурата си повечето си конкуренти. Оказва се обаче, че приблизително същия проблем кабелните оператори имат и в малките населени места, но с електроразпределителните дружества. Там, където населеното място е с под 10 хиляди души, кабелите на тв и интернет доставчиците са във въздуха, като в доста от случаите БТК изобщо няма канали в селото или малкия град. Съответно - за да имат някаква степен на сигурност, жиците се окачват на електрическите стълбове - собственост на дружествата на CEZ, Energo Pro и EVN. Доскоро тази цена беше символична, договаряше се лесно и на място и не представляваше особено голям разход, разказа един от малките кабелни оператори в провинцията. Сега обаче ЕРП-тата увеличават таксите драстично. Пръв за проблема заговори собственикът на "Телекабел" в Пазарджик Ангел Василев, още по време на войната между bTV и "Булсатком", в която бяха въвлечени и т.нар. кабеларки. Ситуацията обаче е една и съща в цялата страна, на територията и на трите електродружества, обясни председателят на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО) Димитър Радев. Собствениците на малките кабелни оператори имат подписани по три различни договора с всяко от електроразпределителните дружества. Две от тях подписват за цена на стълб, а едно от тях на окачен кабел. "Договорът за наем зависи и от мястото", допълва Петьо Стайков, член на управителния съвет на БАККО. Таксите, които операторите плащат от средно около 20 ст. на месец на кабел на стълб, вече са на цена от близо 70 ст., като за различните части на страната тя е вдигана по различно време. Към момента на територията на CEZ трифата е 50 ст., при EVN е 60 ст. за първите два кабела и по 40 ст. за всеки следващ, а при Energo Pro - 70 ст. на кабел за всеки стълб на месец. "Просто от година и половина ЕРП-тата решиха да събират по-съществени приходи за инфраструктурата си от нас, като няма орган, който да може да контролира тези цени", каза Димитър Радев. В крайна сметка разходите на един малък кабелен оператор изглеждат така: ако едно дружество има 200 абоната и е сключило договор за използването на 500 стълба, в крайна сметка излиза, че се плаща по 3 лв. на абонат за електропреносната мрежа. "Разходите за плащане към ЕРП-тата са близо 20% от приходите на кабелния оператор. Когато към това прибавим и 30% за доставчика на съдържание - тв каналите, сами можете да направите сметка, че по този начин се убива малкият бизнес", коментира Петьо Стайко Спор без арбитър Законът за електронните съобщения (ЗЕС) дава право на кабелните оператори на достъп до мрежата, но никъде не е регламентирано колко трябва да струва това. Това развързва цените и връзва и ръцете на регулаторите - КРС или ДКЕВР нямат никакво право на намеса за разлика от казуса с каналите на БТК. "Отсъства диалог с което и да било от електроразпределителните дружества, цените не се коментират от тях и те се възползват от монополното си положение по отношение на стопанисването на този вид инфраструктура", пишат от БАККО до трите ЕРП-та, енергийния и съобщителен регулатор и транспортното министерство още през есента на 2012 г. Намеса в спора обаче няма, като становищата са, че комисиите и ведомството нямат правомощия за целта. Така излиза, че буквално от утре всяко ЕРП би могло да поиска и по 2-3 лв. за достъп до стълбовната си инфраструктура. От CEZ не отговориха на поставените от "Капитал" въпроси по темата. Отговорът на Energo Pro е, че компанията осигурява достъп на кабелните оператори до стълбовете си, въпреки че няма законово основание за това, и го прави на символична цена (цитирани са 53 ст. на кабел на стълб без ДДС). Към момента компанията има сключени 86 договора за използване на стълбовни линии. Сумата на месечните приходи от тази дейност не се споменава. Тези приходи обаче категорично не оказват влияние върху цените на еленергията, уточниха от дружеството. "Това, което бихме искали да уточним, е, че тук става въпрос за двустранен процес на договаряне между "ЕVN - България" и кабелните оператори, работещи на лицензионната територия на дружеството, почиващ на добрата воля на двете страни", казаха от компанията. Оттам твърдят, че темата се обсъжда от началото на 2013 г. Надолу в казана Макар и да изглежда не от първостепенна важност, проблемът със стълбовната инфраструктура в числа, особено в комбинация с цялата ситуация на пазара на тв и интернет доставки, е сред ключовите. В резултат от спора между bTV и "Булсатком" от януари цените за доставка на съдържанието й за разпространителите бяха вдигнати почти тройно, а за някои - в още пъти повече, твърдят от БАККО. Така по измисления на асоциацията между 30 и 40% от приходите на членовете й отиват като плащания към доставчиците на съдържание и още толкова - за ползване на инфраструктура (около 30% от населението на страната е в градове, където се ползват стълбове на ЕРП-тата). Като се има предвид очакването при цифровизацията телевизиите да опитат да компенсират плащанията си към мултиплексите за достъп до ефира с още приходи от доставчиците на платена телевизия с още увеличения на таксите, очевидно бизнесът на операторите ще става все по-малко печеливш. Инвазията на големите телекоми на този пазар пък доведе до допълнителен натиск на цените за потребител надолу, като в момента средният приход от абонат на платена телевизия е 10 лв. месечно. "Проблемът с използването на стълбовете ни вкарва в параграф 22. Хем държавата иска да подпомага широколентовия достъп и навсякъде в страната гражданите да имат интернет, хем нищо не прави, за да регулира цените, които ЕРП-тата ни искат, и така на практика лишава хората в малките населени места от достъп до мрежата", категоричен е Петьо Стайков. По думите му в тази ситуация малките оператори са притиснати, губят интерес и затварят бизнеса си. Тоест дори и за момента този сегмент да е силно наситен от малки и средни играчи, логичните очаквания са, от една страна, за консолидация, а от друга - за все по-трудно оцеляване.
Източник: Капитал (25.02.2013)

Telenor и залезът на телевизията По време на финалната битка Рагнарок, бележеща залезът на боговете, гръмовержецът Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след девет стъпки паднал поразен от отровата му. Като избира името за един от сателитите си - Thor 6, норвежката Telenor Sat явно търси аналогия с мощта на бога. Ирония на съдбата или обикновен бизнес, но девет месеца след като даде заявка за навлизане на българския пазар на телевизионна доставка, сателитното звено на Telenor group претърпя леко поражение. Тя и българският сателитен и интернет доставчик на едро "Нетера" са прекратили договора си за т.нар. white label услуги в България. Новината беше потвърдена и от двете страни, без подробности заради задължителните в такива случаи договори за конфиденциалност. Но "Нетера" побърза да уточни, че има нов партньор и продължава проекта си. 2.4 млн. лв. е инвестицията на "Нетера" в проекта за сателитен тв пренос на едро. Договорът между българската "Нетера" и Telenor sat беше обявен приблизително през март. Накратко той предвиждаше "Нетера" да наеме два предавателя на спътника Thor 6, които да използва за приемане на тв сигнал и да го продава на едро на местни оператори, които пък да го пласират на дребно за крайни клиенти под своята марка - именно схемата, популярна като услуга с бял еткет (white label). Девет месеца по-късно споразумението е прекратено, потвърди изпълнителният директор и собственик на българската компания Невен Дилков. По думите му, раздялата е станала по взаимно съгласие. Според източници на "Капитал", всъщност инициативата е била на норвежците. Директорът на Telenor sat за Централна и Източна Европа Лейв Ерик Свенинг потвърди излизането на компанията от сделката, без да дава повече информация за причините. "Оставаме отворени за евентуални нови възможности", добави лаконично Свенинг. Макар че няма ясно потвърдени официални причини за изтеглянето на Telenor sat, възможностите не са много. Най-логичната такава е липсата на достатъчно клиенти - оператори, които да плащат на едро за услугата. До този момент официално потвърждение има само за един такъв - пазарджишкият "Телекабел". "Telenor е компания с огромно ноу-хау в сектора. За тях е ясно, че такъв бизнес модел има смисъл само ако предложеният капацитет на сателита се запълни. Иначе просто е нерентабилен. Логично е норвежците да предпочетат да не държат резервирана мощност без ясна перспектива и да потърсят друг начин за оползотворяването й", каза източник от индустрията, пожелал името му да не се цитира. Угасналият ентусиазъм на чуждестранния партньор, според други източници от сектора, се дължи и на спецификите на българския пазар на тв доставки - силна конкуренция, високо проникване на услугата, много на брой оператори, изпилени печалби. От офертата на тандема Telenor Sat - "Нетера" не се възползва и "Глобул", който вече е собственост на Telenor. Мобилният оператор за момента изобщо не навлиза в сегмента на тв услугите. Възможно е Telenor sat да сe e отказал от проекта си тук по съвсем тривиални причини. Хипотезата на Ейъл Алтшулер от SpaceCom (новият партньор на "Нетера") е, че е възможно да става въпрос за регулаторни пречки. Алтшулер все пак уточни, че не знае подробности и няма представа за конкретните причини за разтрогването на сделката. "Не сме се отказали от проекта си. Имаме за него нов партньор", обяви пред "Капитал" Невен Дилков от "Нетера". Споразумението с израелския сателитен оператор SpaceCom е сключено светкавично. Условията са сходни - "Нетера" наема капацитет от техния спътник Amos. Единствената по-сериозна техническа разлика е, че Thor 6 се намира на орбита на 1 градус западна дължина, докато израелският спътник е на 4 градуса западна дължина. Основният мотив на SpaceCom да навлезе в България е желанието й да продължи да разширява бизнеса си в Централна и Източна Европа. "От 1996 г. оперираме в региона и непрекъснато се стремим да разширяваме пазарите, които обхващаме. Чрез споразумението с "Нетера" компанията ни ще може да увеличи присъствието си тук", коментира пред "Капитал" Ейъл Алтшулер, вицепрезидент на SpaceCom и директор продажби за Централна и Източна Европа. Изтеглянето на Telenor sat явно не е сигнал за израелците, че в местния пазар няма възможности за развитие. "Подходът на "Нетера" е различен и има потенциал за ръст. Мисля, че това е един добър бизнес модел и вярвам, че те ще успеят да го наложат", твърди Ейъл Алтшулер. И допълва: "Българската компания разчита на продажба на едро, което предвид засилването на предлагането и търсенето на пакетни услуги (мобилни, интернет, телефон, телевизия и др.) може да привлече вниманието на операторите, които ще се стремят да разширят портфолиото си от услуги, без да инвестират крупни суми." Подобни са аргументите на Невен Дилков за предимствата на продажбата на сателитна телевизия на едро. "Ние предлагаме телевизионен сигнал, като спестяваме доста разходи на операторите (за полагането на кабелна мрежа например)", коментира той. По думите на Дилков, интересът на SpaceCom e още от лятото и е проявен в резултат на презентация на проекта с Telenor sat в Краков. Инвестицията на "Нетера" за проекта всъщност е за изграждане на цифрова главна станция и земна станция. Общо сумата, която се влага в това оборудване, се оценява на 2.4 млн. лв. Част от парите – 1.44 млн. лв., са осигурени като безвъзмездно финансиране по оперативна програма "Конкурентоспобност". В подписания договор за европейската субсидия е записано, че проектът трябва да увеличи с 30% производствения капацитет на дружеството и да намали с 10% средната възраст на оборудването му. Предоставянето на телевизия на едро е изцяло нов пазарен сегмент за компанията и по този начин тя ще диверсифицира бизнеса си. В момента дружеството се занимава с VPN услуги, мрежи за данни, интернет достъп, колокация, изграждане и поддръжка на спътникови инсталации. "Нетера" прави и инвестиции в разширяване на някои традиционни пера от бизнеса си - като например разширяването на софийския й център за данни, което беше обявено тази седмица. Вложението там е 1.5 млн. евро, осигурени чрез заем. Дали моделът на "Нетера" в сферата на телевизията ще се увенчае с успех - предстои да видим. Проект за white label телевизия чрез сателит има и собственикът на "Мобилтел" - Telekom Austria. По подобие на скандинавския случай обаче и тук самият "Мобилтел" още не е обявил ще използва ли платформата на компанията майка в България. Да се съди за модела като цяло по историята до момента обаче е прибързано - принципно един такъв проект е изключително сложен за изпълнение. Това, което става ясно към момента, обаче е, че успехът в България е труден, а идеите залязват лесно.
Източник: Капитал (02.12.2013)