Столичният градски транспорт с амбиция да спре да трупа дългове Приходите, които очаква столичният обществен транспорт през тази година, ще продължат да бъдат по-малко от разходите. Това показва проектът за икономическата рамка, разработен от Центъра за градска мобилност (ЦГМ), който управлява сектора в столицата. Според заместник-кмета по транспорт Любомир Христов недостигът на средства в бъдеще ще се намали, след като общината вече одобри договорите с компаниите за обществен превоз на пътници, които въвеждат по-добър ред при разпределение на средствата. Освен това ще трябва да спре и натрупването на задължения от компанията към транспортните дружества, които извършват превозите в София. В четвъртък Столичният общински съвет трябва да гласува документа, който в сряда беше одобрен от транспортната комисия, която е водеща по проекта. Икономическата рамка е предварителна равносметка за приходите и разходите на обществения транспорт и е част от договорите за възлагане на обществен превоз на пътници. Така изготвените прогнози са на база сключените споразумения в края на 2013 г. Очакваните постъпления на ЦГМ през годината са 234.3 млн. лв. От продажба на билети и карти се очакват 81 млн. лв. без ДДС. Приходите от паркиране пък ще достигнат 22.5 млн. лв. без ДДС. Според общината причината за ръста по това перо е най-вече в разширените зони за платено паркиране и по-високите цени. От бюджета на общината за ЦГМ е предвидено финансиране от 95 млн. лв. Общата сума на разходите, която включва дейността на транспортните оператори и тази на ЦГМ, е 253.2 млн. лв. След като в края на ноември столичният зам.-кмет по транспорта Любомир Христов предложи Центърът за градска мобилност да изтегли заем до 100 млн. лв. заради натрупани близо 97 млн. лв. задължения към операторите в транспорта, предложение беше одобрено и от Столичния общински съвет в края на миналата година. След като съветниците дадоха финално одобрение, в момента администрацията подготвя тръжната процедура за избор на кредитор. Въпреки задълженията на дружеството към транспортните оператори кметството не предвиди погасителен план за 2013 г. Вместо това общината сключи договор с компанията "Грант Торнтон", която анализира финансовото състояние на градския транспорт и определи, че решението за погасяването на дълговете е заем. За обезпечение по договора ще бъдат предоставени бъдещите вземания на ЦГМ и залог на сметките на дружеството. За да бъде намален размерът на кредита, общинският съвет възложи на трите оператора – "Метрополитен", столичните "Електротранспорт" и "Автотранспорт", да обезценят вземанията си от ЦГМ до размера на техните оперативни задължения към края на юни 2013 г. А с частните оператори – "Карат С", "Еридантранс" и "Юнион-Ивкони", да се проведат преговори за намаляване на вземанията и цената на предоставяната услуга.
Източник: Капитал (20.02.2014)

"Мини Марица-изток" скандално късат договорите на превозвачите си С бързи, решителни и съмнителни действия "Мини Марица-изток" се върнаха към любимите си превозвачи. В понеделник е обявена поръчка за договаряне без обявление "Извършване на автотранспортни услуги", за която са поканени седем превозвача. Особеното на този тип поръчки е, че възложителят може да покани само ограничен кръг лица, т.е. да изключи конкуренцията. От имената на седемте поканени фирми става ясно, че всички без една са участвали в трите консорциума, возещи работниците на мините между 2006 и 2012 г. В същото време договорите на настоящите превозвачи - общо 12 на брой, са прекратени предсрочно с между година и година и половина. Именно това се използва и като мотив за спешната поръчка без обявление, тъй като може "работниците и служителите на "Мини Марица-изток" ЕАД (6988 души) да останат без осигурен специализиран превоз до местоработата им и обратно и вредите, които ще настъпят от неизвършения превоз, се явяват събитие от извънреден характер, което непосредствено застрашава живот". Този метод на грубо "отсвирване" на изпълнители доскоро изглеждаш позабравен от държавните дружества, които вече използват доста по-елегантни методи. Причината според потърпевшите е, от една страна, натискът на синдикатите, които предпочитат превозвачи да са местни фирми, независимо от цената, а от друга, приближаващите избори. Договорите с тях са прекратени на 4 април, след като на 23 март е обявена нова обществена поръчка за превоз на работниците, която обаче се обжалва. Миналата седмица от "Мини Марица-изток", обясниха на въпрос на "Капитал", че целта е изборът да започне отрано, тъй като "напълно вероятно е да се стигне до хипотеза, при която към август 2015 г. все още да няма сключени договори за автотранспортни услуги". Това се оказа очевидна заблуда. Сега с мотив, че мартенската поръчка е обжалвана, мините преминават към пряк избор на фирми. Компаниите, които сега ще возят работниците, участваха в трите консорциума - "Превози Фаворит 2006", "Марица транс 2006" и "Обединение Автотранс", и извършваха тази дейност от 2006 до 2012 г. Договорите им обаче не бяха подновени, след като през 2011 г. Агенцията за държавна и финансова инспекция заключи, че в поръчката от 2006 г. е имало множество нарушения, довели до финансови щети от над 170 хил. лв. По-късно от ръководство на мините твърдяха, че фирмите в трите консорциума са возили с цени доста над пазарните. Малките играчи в тях са извършвали дейността на нормални цени, но са били принуждавани да дават на ръка между 20 и 200 хил. месечно на организаторите на консорциумите. През 2011 г. имаше и разследване на полицията, но то не стигна доникъде. Характерно за фирмите в трите консорциума беше, че са ръководени от хора с дълбоки корени в местния енергиен бранш, а зад единият от тях се предполагаше, че стои и кметът на Гълъбово Николай Тонев (самият той бивш собственик на автобусна фирма). След отворената поръчка, без дискриминационни условия в нея, на търга през 2012 г. се явяват много повече фирми и цената за превоз на един работник на един километър пада с близо една трета. Сега причината за прекратяването на договорите според мините е, че "по време на изпълнение на договорите възложителят констатира множество нарушения". От фирмите обаче отвръщат, че нарушенията са формални и се констатират само от комисии, за които е достатъчно 33% от работниците да се оплачат. Освен това странно изглежда всички 12 фирми, някои от които големи компании като "Юнион–Ивкони" и "Хеброс бус" да имат идентични нарушения или пък да не могат да предоставят достатъчно качествени автобуси.
Източник: Капитал (15.04.2014)

"Синтетика" АД е новият мажоритарен акционер в "Юнион Ивкони". Той е свързан с "Еврохолд България", чиито дъщерни дружества оперират в областта на застраховането, лизинга, недвижимите имоти и промишлеността. Влизането на "Синтетика" в превозвача става в края на август, след като тя е изкупила лизингови вземания от превозвача и с тях като апортна вноска участва в поискано от самата нея увеличение на капитала на дружеството, става ясно от вписване в Търговския регистър. В резултат фирмата се оказва с над 50% участие в "Юнион Ивкони". Пред Константинов пък стои задачата до три години да намери стратегически инвеститор, който да купи компанията - по простата причина, че новият му съдружник не желае да се занимава с автобусен транспорт, а предпочита да си вземе парите. Ако пък Константинов иска да си върне фирмата - може да го направи в същия срок от три години, но цената за "откупуването" с течение на времето ще расте. По думите на самия Ивайло Константинов пред "Капитал" новина няма, а по-скоро става въпрос за "вътрешни движения между свързани фирми". Според него предстои след пет-шест месеца основният дял в превозвача да бъде продаден на голям чуждестранен стратегически играч. От "Синтетика" потвърдиха, че са придобили лизингови вземания на "Юнион Ивкони", и то на цена, която е била доста под стойността на дълговете. Подобни сделки се правят понякога и на 50% от пълната стойност на вземането заради риска то да не бъде събрано. По неофициална информация предстои идната седмица да има и предложения за промени в ръководството на "Юнион Ивкони", поискани от "Синтетика". За автобусите, партиите и волейбола Пазарът на автобусни превози в страната е доминиран от няколко основни софийски компании - "Юнион Ивкони", "Карат - С", "Биомет", "Етап-Адресс" и "Груп плюс", и по един по-голям регионален играч като пловдивската "Хеброс бус", ямболската "Дичони" и т.н. Със своите около 230 автобуса (поне към миналата година), обслужване на близо 30% от столичните междуградски линии и приходи от 44.7 млн. лв. годишно "Юнион Ивкони" на практика е най-голяма в сектора в България. За 2013 г. от международен транспорт компанията има 16.9 млн. лв. приходи. От вътрешни линии - 15.8 млн. лв., а от градски - 4.1 млн. лв. През годините името на автобусния превозвач често се свързваше с това на представителя на ДПС Рамадан Аталай заради участието на сина му Ревин Рамадан Аталай в свързаната с "Юнион Ивкони" "Ивкони" ООД, занимаваща се с търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (той все още фигурира в списъка на съдружниците в нея). Сега по-изявеният от двамата собственици на "Юнион Ивкони" Ивайло Константинов отново се свързва с политиката, но този път по линия на ГЕРБ - той е общинският координатор на ГЕРБ - Дупница, и председател на общинския съвет в града. Констанинов е известен и с подкрепата си за спорта на Дупница, и по-специално за волейболния клуб "Марек Юнион - Ивкони", където е президент. Той е и бивш заместник на Данчо Лазаров във федерацията по волейбол, като двамата бяха (а според Търговския регистър още са) съуправители в "Кортена спорт". Когато се разпределяше компанията Проблемите на Константинов сега обаче не са по линия на спорта, нито на политиката. На заседание на общото събрание на "Юнион Ивкони", проведено на 25 август (протокол от което има е изпратено в Търговския регистър), е решено към двамата досегашни съдружници в компанията (с равни дялове на стойност по 777 500 лв.) да се прибави и "Синтетика" АД, която влиза с 16 200 дяла за общо 1.62 млн. лв. На практика предисторията се състои в това, че първо "Пауър лоджистикс" през есента на миналата и началото на тази година е изкупила вземания на "Евролийз ауто" (част от групата на "Еврохолд България") от "Юнион Ивкони", а после ги е продала на "Синтетика". Акционери в последната към края на юни са основно кипърското "Камалия трейдинг лимитид" и Застрахователно дружество "Евроинс". Изпълнителен директор на "Синтетика" е Ива Христова Гарванска-Софиянска, която е и в съвета на директорите на "Еврохолд имоти", част от групата "Еврохолд България" до юни 2013 г. Холдинговото дружество "Синтетика" оперира в няколко сектора чрез свои дъщерни предприятия: управление на недвижими имоти в областта на хотелиерството и туризма чрез "Еврохотелс", производство и търговия на гъвкави опаковки чрез "Пластхим-Т", производство на хемодиализни и медицински продукти чрез "Етропал". Бившият кредитор няма намерение да остава акционер в автобусния превозвач, а надеждите му са задълженията да бъдат погасени навреме. Влизането на "Синтетика" като съсобственик в "Юнион Ивкони" е вид гаранция за връщането на парите, обясниха от компанията.
Източник: Капитал (08.09.2014)

Купиха 51% от "Юнион Ивкони" "Синтетика" АД придоби 51% от капитала на автобусния превозвач "Юнион Ивкони" за 1,62 млн. лв. Според договора за покупко-продажба досегашните мажоритарни собственици имат право да изкупят обратно дяловете до 3 години. Основната дейност на "Синтетика" е управление на индустриални предприятия и консултантска дейност. Фирмата се търгува на БФБ, като общата й пазарна капитализация е 92,40 млн. лв.
Източник: Стандарт (16.09.2014)

Кой изплаши чуждия капитал Ако през допреди няколко години пазарът на сливания и придобивания в България жужеше от активност, то през последните ситуацията изглежда все по-притихнала. Кризата, разбира се, изигра съществена роля в тази посока, като охлади апетита за риск на инвеститорите не само на местния пазар, а и в Европа и по света като цяло. Навън обаче постепенно активността започва да се съживява, докато в България броят на сделките остава ограничен, а размерът им отстъпва на наблюдаваното в силните години. Негативната картина се допълва от запазващата се вече пета поредна година тенденция на изтегляне на големи чуждестранни играчи – както стратегически, така и финансови инвеститори, които напускат пазара, а местата им се заемат от местни компании. Надолу, надолу От началото на годината до края на септември в страната е имало общо 55 сделки, включително и за миноритарни дялове, на стойност 644 млн. евро, сочат данни на EMIS-DealWatch. За сравнение - през първите девет месеца на миналата година броят на сключените сделки е бил 69. Общата им стойност пък е била 1.1 млрд. евро, посочват от консултантската компания, като отбелязват, че основната част от тази сума се дължи на покупката на "Глобул". Мобилният оператор стана собственост на норвежкия телеком Telenor, който плати 717 млн. евро за придобиването му от гръцката OTE, като в цената влизаха и задълженията на "Глобул". Тази година гигантска сделка отсъства. Но реалността е, че отново значителна част от общата сума за деветмесечието на 2014 г. също се дължи на една сделка – изкупуването на дела от 36.6% на американския финансов инвеститор The Rohatyn Group в "Хювефарма" от компания на братята Кирил и Георги Домусчиеви, които ще си върнат контрола над дружеството срещу 255 млн. евро. Данните на Ernst&Young също показват ясно свиването на инвестиционната активност в България. Според публикувания от компанията "Барометър на сливанията и придобиванията в Централна и Югоизточна Европа" към края на полугодието общият брой на финализираните в региона сделки е бил 630, което е с 4.4% по-малко спрямо година по-рано, а свиването се дължи най-вече на значителния спад в сделките в България – едва 39 в сравнение със 109 за периода януари - юни 2013 г. Общата им стойност също намалява и към края на полугодието е от порядъка на 800 млн. евро при около 900 млн. евро година по-рано, сочат данните на E&Y. Справка на "Капитал" показва, че сделките са на сходно ниво с 2013 г., но са много по-малки. За деветте месеца на миналата година е имало общо 33 сделки, докато тази те са 38. Част от тях обаче са вътрешни преструктурирания като "Булгартабак" и "Табак маркет". Няколко едри продажби са през съдия-изпълнители или са за компании, затънали в дългове, т.е. изчистване на дълго отлагани проблеми. "От гледна точка на обем сключените сделки през 2014 г. не биха могли да наваксат размера на големите сделки за периода от миналата година, каквито бяха например покупката на "Глобул" или на "Каолин". В това отношение през 2014 г. се открояваме от другите пазари от региона, където се случиха значими емблематични сделки като закупуването на Serbia Broad Band от KKR за 1 млрд. евро и в която Raiffeisen бяхме консултант, или придобиването на Mercator от Agrokor срещу 1.5 млрд. евро", коментира Юлиан Гиков, управляващ директор на Raiffeisen Investment за България. Трайни липси Ако трябва да се обобщи видяното дотук, то извън вече традиционния отлив на чужди инвеститори това е годината на пропадналите сделки и на изтеглянето на ритейлърите. Но и на придобиването на аутсорсинг и куриерски компании от външни стратегически купувачи. "Подобно на миналата година повече от 80% от сделките представляват отлив на чужди инвеститори за сметка на местни купувачи или просто смяна на чуждата собственост, т.е. не се наблюдава навлизане на повече западни инвеститори на българския пазар", посочват анализаторите от DealWatch. Както и през 2013 г., в повечето случаи сделките с чуждестранно участие са продиктувани от външни фактори като смяна на собствеността на компанията майка. Сред най-големите от тях беше смяната на собствеността в "Мтел" – българският мобилен оператор вече е част от портфолиото на мексиканския милиардер Карлос Слим чрез сделка за Telekom Austria. Подобен беше и случаят с местния бизнес на Cinema City, който в резултат от промяната в собствеността на компанията майка премина oт холандски към британски собственици. Сред директно излизащите от пазара чуждестранни играчи се открояват продажбите на някои от големите ритейл вериги като "Практикер", "Баумакс" и "Пикадили". В първите два случая излизанията на международните им собственици бяха продиктувани от финансови проблеми на родните им пазари – фалит на веригата Praktiker в Германия, висока задлъжнялост и губещ бизнес на BauMax в Австрия. При "Пикадили" водещ мотив се оказа желанието на чуждестранните инвеститори да излязат от местния пазар. Интерес към купуването на българския бизнес обаче проявиха само местни играчи. "Сделки като Baumax, Praktiker и Piccadilly показват желанието на чуждестранните стратегически инвеститори в определени индустрии да напуснат България и да се фокусират в по-значими за тях пазари", отбелязва Ивайло Спасов, управляващ партньор в Entrea Capital. В списъка на големите играчи, напускащи българския пазар, не липсват и представители на финансовия сектор. В началото на годината от одитирания отчет на Първа инвестиционна банка за 2013 г. стана ясно, че българската финансова институция е платила 46.94 млн. лв. (24 млн. евро) на унгарската MKB, която е част от групата на германската Bayern LB, за изкупуването на местното й подразделение – МКБ Юнионбанк. През януари беше обявено и изтеглянето от пазара на френската Credit Agricole, която продаде дъщерната си "Креди агрикол България" за 47.2 млн. евро на Корпоративна търговска банка (КТБ). Сделката беше финализирана в началото на юни, броени дни преди поставянето на КТБ, а впоследствие и на вече преименуваната "Търговска банка Виктория" под специален надзор от страна на БНБ. На българския пазар някои от най-големите очаквани сделки по продажба или по привличане на частен капитал претърпяха неуспех, казват консултанти. "Може да се каже, че това е годината на неосъществените или отложените сделки", смята Юлиан Гиков. Макропроблем Слабото представяне на България за пръв път има ясно българско обяснение - страната е политически нестабилна и започва да влошава икономическите си показатели. "Основният фактор, който притеснява международните инвеститори, е променливата макросреда и трудността да се правят средно- и дългосрочни прогнози", обяснява Ангел Келчев, мениджър "Сливания и придобивания" в E&Y. "Политическата нестабилност е един от факторите, който продължава да има отражение върху липсата на реален интерес от страна на чуждестранни инвеститори", смята и Росен Иванов, управляващ съдружник в BlackPeak Capital. По думите му сред факторите за това е и липсата на активна реклама на България като инвестиционна дестинация. Според Илко Стоянов, който е съдружник в българския офис на международната адвокатска кантора Schoenherr, също трябва да се работи в посока промотирането на България като инвестиционна дестинация. "Необходими са повече истории за успешни инвестиции в България. Тези истории не трябва да идват под формата на реклама, която, разбира се, има своята роля, а под формата на споделен успешен опит от реални инвеститори", отбелязва той. По думите му обаче засега по-силно се чуват гласовете, които се оплакват от средата в страната във връзка с лошата регулация в определени сектори, корупцията и липсата на правна сигурност. Ситуацията около съдбата на КТБ всъщност внася допълнителна нотка несигурност към и без това нестабилната политическа обстановка в страната. "Липсата на решителни действия по отношение на КТБ от редица институции вдъхва недоверие и несигурност по отношение на взимането на решение за инвестиции в България", посочва Ивайло Спасов. И допълва едрия проблем: закъснелите, а в някои сектори и пълна липса на реформи като съдебна система, образование, енергетика също допринасят значително за намаляване на интереса от страна на стратегически и финансови инвеститори. (http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/10/17/2402191_koi_izplashi_chujdiia_kapital/)
Източник: Капитал (20.10.2014)