Агенция за приватизация /АП/ взе решение миноритарното участие на държавата в 171 дружества да бъде раздържавено чрез Централизиран публичен търг на Българска фондова борса. От тях 102 от дружествата ще бъдат пуснати на фондовата борса още следващата седмица. Дружествата са включени в Списъка на търговските дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства. Предстои Агенция за приватизация да изготви тръжно обявление, което съдържа: - списък на дружествата, чийто акции ще се продават, включително и: БУЛСТАД и данъчен номер; размера на капитала и общия брой на акциите; размера на държавното участие в капитала; дали дружеството е публично или не; брой предложени акции за продажба и процентното им изражение от общия брой акции на дружеството; форма на акциите (налични, безналични); минималната продажна цена на една акция - началните тръжни цени за един дял; - началната и крайната дата на търга; - регулирания пазар; - друга информация по преценка на АП. Тръжното обявление ще бъде обнародвано в Държавен вестник. - - - 1 "Абагар"АД, Велико Търново 2 "Агромашинаимпекс"АД, София 3 "Аида тур"АД, Хасково 4 "Алба-виа"АД, София 5 "Алена-Р"АД, Първомай 6 "Алуком"АД, Плевен 7 "Алфа Ууд България" /Тича/ АД, Долни Чилфлик 8 "Аптечно-Добрич"АД, Добрич 9 "Аптечно-Търговище"АД, Търговище 10 "Артекс"АД, Ардино 11 "Арос куалити магнит"АД /"Магнит"АД/, Годеч 12 "Асансьоростроене 98"АД, София 13 "Асела"АД, Асеновград 14 "Аскон"АД, Асеновград 15 "Балкан"АД, Драгоман 16 "Баланс"АД, Лясковец 17 "Балканфарма-Разград"АД /"Антибиотик"АД/, Разград 18 "Бесттехника ТМ - Радомир"АД /"Тежко машиностроене"АД/, Радомир 19 "Бисера"АД, Хасково 20 "Божур-71"АД, Търговище 21 "Браво стил"АД /"Гергана"АД/, Петрич 22 "Бриз"АД, Севлиево 23 "Бронз-ТМ"АД, Долна Оряховица 24 "Бургас авто" АД, Бургас 25 "Букет"АД, Нова Загора 26 "Бутед"АД, Бургас 27 "Бъдещност"АД, Чирпан 28 "България-29"АД, София 29 "Варненски бряг"АД, Варна 30 "Ван кемпен мит-Ко"АД /"Месокомбинат-Русе"АД/, София 31 "Вида-плод"АД, Видин 32 Винарска изба "Пълдин" АД, Перущица 33 "Винекс"АД, Славянци 34 "Вини"АД, Сливен 35 "Винком"АД, Бургас 36 "Винпром-Хасково"АД, Хасково 37 "Випом"АД, Видин 38 "Витавел"АД, Луковит 39 "Виталес"АД, Тетевен 40 "Водно строителство " АД, Ямбол 41 "Горубсо-Златоград"АД, Златоград 42 "Грамер"АД /"Възход"АД/, Трудовец 43 "Графобал България"АД /"Адут Хаджи Димитър"АД/, Своге 44 "Галатекс"АД, Варна 45 ГХ"Велико Търново"АД /ИХ"Велико Търново-Арбанаси палас"АД/, Велико Търново 46 "Диамант"АД, Разград 47 "Динамо-СЛ"АД, Сливен 48 "Добруджа-кит"АД, Исперих 49 "Добруджански текстил" АД, Добрич 50 "Долината на розите" АД, Казанлък 51 "Дом Бойар" АД, София / "Винпром-Русе"АД, Русе/ 52 "Дружба"АД, Разград 53 "Дружба"АД, Пловдив 54 "Дунав турс"АД, Русе 55 "Дунавия"АД, Русе 56 "Елба-99"АД, Елена 57 "Елица"АД, Момчиловци 58 "Елпром-Харманли"АД /"Елпром-ЕЗД"АД/, Харманли 59 "ЕМИ"АД /"Механизирани играчки"АД/, Силистра 60 "Емос"АД, Ловеч 61 "Ескос"АД /"Ескос-дограма"АД/, София 62 "ЗУМК "Кремиковци"АД, София 63 "Заваръчни машини"АД, Перник 64 "Завод за асинхронни електродвигатели"АД /"Елпром-ЗЕД"АД/, Пловдив 65 "Захар-био"АД, Русе 66 "ЗММ-Любимец"АД, Любимец 67 "ЗММ-Металик"АД /"ЗММ-Пазарджик"АД/, Пазарджик 68 "ЗММ-Смолян"АД, Смолян 69 "Интрансмаш-инженеринг"АД, София 70 "Инкомс-далекосъобщителна техника-В. Драмов"АД, Враца 71 "Искра силатроник"АД, София 72 ИХ "Сандански-България"АД, Сандански 73 ИХ "Тримонциум"АД, Пловдив 74 "Инкомс-токоизправители" АД, Перник 75 "Камел"АД, Каварна 76 "Капрони" АД, Казанлък 77 "Карнобатплод"АД, Карнобат 78 "Каучук"АД, Пазарджик 79 "КММ-68"АД, Шумен 80 "Книжна фабрика-Искър"АД, София 81 "Колора" АД, София 82 "Коприна"АД, Свиленград 83 "Крумица"АД, Крумовград84 "Кюстендилски индустриален парк"АД /"Конис"АД/, Кюстендил 85 "Лазур"АД, Бургас 86 "Лактима"АД, София 87 "Лесилхарт"АД, Силистра 88 "Лесопласт"АД, Троян 89 "Ловеч-турс"АД, Ловеч 90 "М+С хидравлик"АД, Казанлък 91 "Мак"АД, Габрово 92 "Марицатекс"АД, Пловдив 93 "Машстрой"АД, Троян 94 "Маяк"АД, Добрич 95 "Мебел"АД, Стара Загора 96 "Мелта-90"АД, Ловеч 97 "Мелничен комбинат "Рила - С.Т.Х", Благоевград 98 "Метел"АД, Дупница 99 "Метикар"АД, Медковец 100 "Мехапласт"АД, София 101 "Модул"АД, Бяла 102 "Монбат"АД /"Акумикар"АД/, София 103 "Монтурист"АД, Монтана 104 "Мрамор гранит"АД, Владая 105 "Металхим Холдинг"АД, София 106 "Нива-Харманли"АД, Харманли 107 "Найден Киров"АД /"Елпром-Найден Киров"АД/, Русе 108 "Наталия"АД, Стара Загора 109 "Нива"АД, Костинброд 110 "Новотекс-Петров"АД, Ракитово 111 "Оригинал"АД, Севлиево 112 "Осогово" АД, Кюстендил 113 "Пигс-93"АД, с. Маломир 114 "Пиринска мура"АД, Банско 115 "Плевен филм 99"АД, Плевен 116 "Погледец"АД, с. Борино 117 "Панайот Волов"АД, Шумен 118 "Перално оборудване"АД, Свиленград 119 "Петър Караминчев"АД, Русе 120 "Пиринхарт"АД, Разлог 121 "Пловдивска консерва"АД, Пловдив 122 "Победа"АД, Бургас 123 "Полиграфически изделия върху метални листа"АД /ПИМ/, София 124 "Пресков"АД, Стара Загора 125 "Приморец турист"АД, Бургас 126 "Приста"АД, Русе 127 "Прогрес"АД, Стара Загора 128 "Радино"АД /"Винпром-София"АД/, София 129 "Разноизнос"АД, София 130 "Реймекс"АД /"Инкомс-Телеком Холдинг"АД/, София 131 "Рекорд"АД, Горна Оряховица 132 "Ремел"АД, Елена 133 "Родина-91"АД, Добрич 134 "Розахим"АД, Горна Оряховица 135 "Руен-Елит"АД, София 136 "Русенско пиво"АД, Русе 137 "Стоково тържище Велттед"АД, Велико Търново 138 "Светлина"АД, Сливен 139 "Сградостроене"АД, София 140 "Севт"АД, Казанлък 141 "Семена и посадъчен материал" АД, Ямбол 142 "Сирма-Приста"АД, Русе 143 "Славянка"АД, Бургас 144 "София ауто БГ"АД /"Автосервиз София"АД/, София 145 "София мел " /"Мелничен комбинат"/АД, София 146 "Сортови семена" АД, София 147 "Спартак"АД, Бургас 148 "Старият Пловдив-Гергов"АД /"Старият Пловдив"АД/, Пловдив 149 "Сторгозия-пласт"АД /"Сторгозия"АД/, Плевен 150 "Успех" АД, Луковит 151 "Тессо"АД /"Панака"АД/, Луковит 152 "Торготерм"АД, Кюстендил 153 "Транс турист"АД, София 154 "Феникс гама"АД, Хасково 155 "Фабрика за бутилиране на пиво"АД, Смолян 156 "Формопласт"АД, Кърджали 157 "Фохар"АД, София 158 "Хатекс"АД, Харманли 159 "Хан Крум" АД, Крумовград 160 "Хентш"АД /"Новохим"АД/, Владая 161 "Хемус Марк" АД, Бургас 162 "Химкомерс"АД, Стара Загора 163 "Хладилна база дивечово месо"АД, Лозница 164 "Хидроелементи и системи"АД /ХЕС/, Ямбол 165 "ЦУМ" АД, София 166 "Чайка-97"АД, Пловдив 167 "Шератон София Балкан"АД, София 168 "Явор"АД, Варна 169 "Явор-ИД"АД, Асеновград 170 "Ямболен"АД, Ямбол 171 "Яйца и птици -Зора" АД, Дончево
Източник: Дневник (16.01.2004)

За участие в националните дегустации "Винария' 2004", които започнаха вчера в Панаирното градче в Пловдив, са представени 779 напитки. От тях 653 са бели и червени вина, последна и по-стари реколти, 23 са специалните вина, 103 - високоалкохолните напитки. Те са продукт на 40 български фирми производители. С най-много проби в дегустациите ще участват винарските фирми "Домейн менада", "Винекс" - Славянци, "Черноморско злато" - Поморие, и "Винком" - Бургас.
Източник: Новинар (22.01.2004)

Златните ритони от Винария-2004 г.: 1. Шардоне, Сливен регион, 2003 г - Домейн Бойар АД - Сливен 2. Каберне Совиньон, 2003 - Винком АД Бургас 3. Шардоне Търговище, 2001 - ЛВК Винпром АД Търговище 4. Шардоне от Славянци, 1998 - Винекс Славянци АД 5. Мерло Domaine Boyar, Тракийска низина, 2001 - Домейн Бойар АД, Сливен В националните дегустации участваха 40 български винарни с общо 779 проби на бели и червени тихи и пенливи вина, ракия и винено бренди. От тях 235 бяха отличени с медали и почетни дипломи. Тази година участваха 371 фирми от 28 страни. Българските бяха 174. Най-приятно впечатление остави "Домейн Менада" Стара Загора. От 2002 г избата е собственост на френската компания "Белведере", която притежава също избата в с. Оряховица и винарската къща "Сакар"- Любимец, а преди няколко месеца купи и "Винимпекс". Сред атракциите на изложението беше винарна "Санта Сара" Това малко странно женско име стана популярно между ценители и браншовици след като през юни м.г. на дегустация за чужди журналисти от специализирани издания за вино, организирана от НЛВК, едно драматично "Каберне совиньон 2002 бин 40" с марка "Санта Сара" спечели най-високото отличие. Преди това никой не беше чувал за тези винари ентусиасти, които правят вино в помещения под наем в стария винпром в Нова Загора. В основата на начинанието стои Иво Геновски - български търговец на вино, който преди няколко години решил да направи у нас спретнато винарско имение по западняшки модел. Работят с малки частни лозари и безкомпромисно контролират качеството на гроздето. Правят ограничени серии червени вина само за силно платежоспособни пазари. Твърде вероятно е примерът скоро да бъде последван и от други. Този модел би бил твърде подходящ при силно раздробеното лозарство у нас след поземлената реформа. Силно беше представянето на "Домейн Бойар". Водещата българска винарска компания за пръв път си тръгва от "Винария" с два златни ритона, осем златни и сребърни медали и много почетни дипломи. "Букет Телиш" показа обещаващо каберне и мерло от новата реколта. Традиционно добри кабернета имаше на щанда на "Винпром Свищов". Ценителите вероятно ще останат доволни от новото им "Каберне совиньон розе" 2003, както и от едно впечатляващо каберне 2001 с марка "First flight" - ароматно, плодово и сочно, издържано изцяло в стил "Нов свят". Ценителите на леки и свежи млади вина сигурно ще се зарадват на новата марка "Памид от Памидово" 2003. Добри млади и стари вина показаха също "Винпром Поморие", "Вини Сливен", "Магура", "Ловико Сухиндол", "Тодоров" и "Нов живот" - Брестовица. Оживено беше на щанда на "Максима", където познавачите, след като опитваха вината, обменяха мисли с доц. Огнян Цветанов, създател на марката. На "Винария 2004" се видя поредното разместване на пластовете в бранша. Това беше първото представяне на групировката "Новико", която от няколко месеца притежава избите в Хасково, Стамболово, Чирпан, Първенец и Левски. Според хора от бранша в дъното на това ново винарско обединение стои варненската групировка ТИМ, която през 2002 г. придоби избите в Сухиндол и Добрич. Друго сериозно обединение е свързано с избите в Хан Крум, Преслав и с. Росеново. Отскоро към тях е присъединена и изба СНС в Стамболийски. Новост в техологичния отдел бяха ферментаторите от дъб със системи за контрол на температурата и динамиката на мъстта. Това модерно изобретение всъщност може да се приеме като ренесанс на старата винарска каца. "Тук съм, защото това е нов пазар, който със сигурност ще се развива", каза Жулиен Сегюра, управител на бъчварска работилница от Бордо. Цената на нова френска бъчва (225 л.) е 540 евро, а употребявана (след едно зареждане) струва 260 евро. Новите български бъчви от с. Врачеш са по 250- 280 лв., но технолозите знаят, че те не само като цена отстъпват пред френските. Досега на "Винария" Франция се представяше предимно от производители на сертифицирани лозички.
Източник: Сега (07.02.2004)

Основната дейност на "Винекс" включва производство и продажба на вина и високоалкохолни напитки. Дружеството има пет винарски изби - Славянци, Сунгурларе, Черница, Лозарево и Карнобат, в които се използват високоефективни модерни технологии. Годишно се бутилират над 15 милиона литра вина, вермути и ракии в стъклени и "бек ин бокс" опаковки. Компанията притежава четири технологични линии за студено бутилиране на тихи и пенливи вина и високоалкохолни напитки. В информационния меморандум на дружеството не е посочена натовареността на линиите. Годишно се пускат на пазара над 20 млн. бутилки от различни асортименти. Продукцията се продава в Европа, Азия и Америка. Относителният дял на износа за миналата година е 70%, като се е увеличил от 66.09 на сто за 2002 г. Приходите от продажби през 2003 година обаче леко са спаднали по предварителни данни до 14.157 млн. лв. от 15.704 млн. лв. през 2002 г. Конкуренти на дружеството са всички големи винопроизводители в страната и чужбина. Средносписъчният брой на персонала към края на 2003 година е 242 души, като остава без промяна от края на 2002 г. Средната работна заплата към 31 декември 2003 г. е 325 лв., малко по-висока от предходната година. Финансов анализ Според предоставения предварителен баланс на фондовата борса дружеството има текуща печалба от 478 хил. лв. за миналата година, като тя е намаляла от 526 хил. лв. за 2002 г. И двата резултата обаче отстъпват от чистата печалба от 2.338 млн. лв. за 2001 г. Намалението на печалбата за миналата година се дължи основно на намалените нетни приходи от продажба на продукция. Разходите на дружеството също намаляват, но с по-малък темп от приходите. Задълженията на "Винекс" към 31 декември 2003 година са за 11.478 млн. лв. и са се увеличили леко в сравнение с предходната година. По-голяма част от тях са краткосрочните задължения, основно към финансови предприятия, а също и към доставчици и клиенти. Дългосрочните задължения са в размер на 1.369 млн. лв. и представляват кредит от Държавен фонд "Земеделие", който трябва да бъде погасен през 2011 г. Дружеството има краткосрочни вземания за 8.978 млн. лв. в края на 2003 година, по-голяма част от които от клиенти и доставчици. Материалните запаси са на стойност 22.737 млн. лв., основно незавършено производство. Паричните средства в края на годината са 460 хил. лв. и са намалели леко в сравнение с края на 2002 г. Основни акционери Капиталът на "Винекс" е в размер на 143 298 лв., разпределен в обикновени безналични акции с номинал един лев. Частната собственост в дружеството е 96.38 процента, като малко над половината е притежание на едно юридическо лице. Основен акционер е "Винекс Славянци 95" с 54.41% от капитала на дружеството. По-малки пакети са притежание на други юридически лица, сред които бивши приватизационни фондове. Физически лица държат 18.04% от дружеството. Акциите на дружеството не се търгуват на "Българска фондова борса - София", защото то не е публично.
Източник: Дневник (04.03.2004)

България иска още пари по програма САПАРД, съобщи шефът на фонд "Земеделие" Асен Друмев. Това щяло да е основна тема в разговорите на земеделския министър Мехмед Дикме с еврокомисаря Франц Фишлер, който пристига у нас за конференция на Европейската комисия на 15 и 16 март в София. Парите по САПАРД за преработвателните фирми вече свършиха, има около 40 проекта за 126 млн. лв., които са депозирани, но не могат да бъдат одобрени, докато не пристигнат още средства, обясни Друмев. Затова от 26 февруари било спряно приемането на нови документи за секторите вино, мляко, месо, риба, плодове и зеленчуци. Преговаряме 105 млн. лв. субсидия да бъде прехвърлена за преработвателните фирми от другите мерки на САПАРД, където още има неусвоени пари, казаха от фонд "Земеделие". От Брюксел очакваме и допълнително пари за селски туризъм. Субсидиите за него също свършиха и от 16 март спира приемането на нови проекти. България иска още пари и за публичните мерки за общините, които включват подобряване на инфраструктурата на селата. Страната ни вече е заявила желание да усвои парите по САПАРД, които ще останат от първите 10 държави, които ще бъдат приети в ЕС на 1 май. Банките, които вече са одобрили кредитни споразумения за предварителното финансиране на проектите, не трябвало да се безпокоят. Веднага след одобрението на Брюксел щели да се разгледат "зациклилите проекти". Сред фирмите, които чакат решението за още пари, са "винекс славянци", "Фрукто Сливен", "Ефеб" - Ямбол, "Би Би Си Хандел" - Елена, "Сладоледена фабрика" - Велико Търново, "Бони мес Хасково" и др. Колкото и пари да ни дадат допълнително, пак няма да стигнат, предупреди Асен Друмев. Досега 1092 проекта на обща стойност 889,353 млн. лв. са одобрени по САПАРД. Субсидията, която ще се изплати по тях е 434, 415 млн. лв.
Източник: 24 часа (15.03.2004)

Пакети от 318 дружества ще бъдат пуснати на Българската фондова борса-София на предстоящите Пети централизиран публичен търг и Трети неприсъствен публичен търг. Едва около 30 от предложените пакети ще са мажоритарни, съобщи Станислав Ананиев, и.д. изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. В списъка влизат дялове от Булгарплод-София, Винекс-Славянци, ЦУМ, Интерхотел Сандански-България, Мина Станянци, Тримонциум-Пловдив, Заводски строежи-Враца, Заводски строежи-Девня, дружествата Сортови семена в София, Свищов и Варна и др. 253 пакета от акции са на АД, а 65 са дяловете в ООД. Пълният списък с всички пакети ще бъде публикуван в петък в сайта на АП, каза Ананиев. В него няма да бъдат топлофикациите, заради чиято продажба през борсата се стигна до конфликт между АП и енергийното министерство, последвано с оставката на изпълнителния директор на агенцията Илия Василев. Ананиев призна, че още няма решение за метода на приватизация на топлофикациите. Преговорите с екипа на Милко Ковачев продължават. Очаква се тръжното обявление за двата започващи търга да бъде публикувано в Държавен вестник през следващата или по-следващата седмица. 6 дни след публикацията ще започнат и търговете на борсата. Непродадените ресурси от АП включват 120 мажоритарни пакета, повечето са от отраслите строителство, промишленост и енергетика, за някои от тях се изисква стратегия за приватизация. Има и около 300 миноритарни пакета, чиято приватизация се бави от реституционни спорове, които се решават в момента от министерствата. Малко над 200 са непредлаганите пакети. Около 100 вече са били предлагани на търгове на БФБ-София и сега минималната цена за тях ще бъде 1 ст.
Източник: Пари (15.04.2004)

Съветът на директорите на "Винекс - Славянци" - АД, с. Славянци, на основание чл. 223 ТЗ свиква годишно редовно общо събрание на акционерите на 9.VIII.2004 г. в 10 ч. в с. Славянци, община Сунгурларе, област Бургас, в заседателната зала на административната сграда на дружеството при следния дневен ред: 1. приемане на доклада на съвета на директорите на "Винекс - Славянци" - АД, за дейността на дружеството през 2003 г.; проект за решение - ОС приема доклада на съвета на директорите за дейността на дружеството за 2003 г.; 2. приемане на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС приема годишния счетоводен отчет на дружеството за 2003 г.; 3. приемане на доклада на дипломирания експерт-счетоводител за извършена проверка на годишния счетоводен отчет за 2003 г.; проект за решение - ОС приема доклада на дипломирания експерт-счетоводител за извършена проверка на годишния счетоводен отчет за 2003 г.; 4. приемане на предложение за разпределение на финансовия резултат на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите финансовата загуба на дружеството за 2003 г. да бъде покрита от неразпределена печалба от минали години и от допълнителни резерви; 5. освобождаване членовете на съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2003 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2003 г. 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител за 2004 г.; проект за решение - ОС избира предложения от съвета на директорите дипломиран експерт-счетоводител за 2004 г.; 7. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ годишното редовно общо събрание на акционерите ще се проведе на 24.VIII.2004 г. в 10 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите от дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (22.06.2004)

Вино на 25 г. може да опитате във "Винекс Славянци". Ръководството на тази изба предлага енотечен "Мискет - Резерва" или енотечен "Мускат - Резерва" от 1982 или 1983 г. Това е специалната атракция за ценителите, каза за "Сега" Нина Иванова от маркетинговия отдел на избата. В програмата на регулярните дегустации са включени 7 вида вина - 3 бели, 3 червени и едно пенливо. Сред тях са шардоне, мискет, пенливо, мерло. Цената варира от 10 до 20 евро за човек в зависимост от големината на групата. Ако се поръчват и мезета, цената се променя.
Източник: Сега (12.07.2004)

"На фона на световните тенденции винарските сектори в страните от Югоизточна Европа, в това число и България, са стигнали до задъдена улица." , коментира немският консултант Херман Рекнагел, управител на фирма "Бевкон" (Bevcon), която консултира различни български винарски фирми по линия на Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ). Според Рекнагел характерно за българското предлагане са познатите масови вина, които заради ниското си качество вече не могат да постигнат необходимите цени на международните пазари. Българските тенденции Тенденциите, по които се развиват вътрешният и външният пазар на българско вино, са коренно различни. Въпреки това затрудненията с продажбите на българско вино както в чужбина, така и в страната, до голяма степен се дължат на един общ проблем - липсата на контрол върху качеството на виното. При експорта България губи пазарните си позиции. От една страна, това се дължи на неконтролираното качество на виното. От друга, проблемите са в липсата на координация при маркетинга от страна на винопроизводителите. На вътрешния пазар нараства интересът към виното от по-високите ценови категории. Продажбите на вината с по-високо качество обаче се спъват заради голямата консумация на спиртни напитки и ракия, както и заради предлагането на пазара на големи количества фалшиви вина. Същевременно във винарския сектор протичат интензивни промени, които са свързани и с преразпределяне на пазара между отделните играчи. Причината е, че през последните няколко години по линия на програма САПАРД във винаро-лозарския сектор се реализираха сериозни инвестиции, включително и от нови за този пазар играчи. Само в сектора "Вино" по линия на европейската програма до момента са одобрени проекти, които като инвестиция надхвърлят сумата от 110 млн. лв. Отделно са реализирани и инвестиции в нови лозя. След капиталовложения по линия на САПАРД винпроми с лидерски позиции на пазара на ракия като "Пещера" и "Карнобат" увеличиха капацитетите си за производство на вино. Очакванията на специалистите са, че вследствие на капиталовложенията по линия на САПАРД в сектора "Вино" ще се повяват много нови играчи, които нямат осигурен пазар. Въпреки това като цяло появата им ще раздвижи винарския бизнес. Все още не е ясно обаче какъв точно ще е ефектът върху продажбите и как ще се преструктурира самият сектор, като се имат предвид ограниченото предлагане на качествено грозде, липсата на развито ноу-хау, както и намаляващите продажби на външния пазар и изобилието от некачествено и фалшиво вино на вътрешния. Някои от опитните играчи във винарския сектор освен това също се преструктурират, така че да се впишат в пазарните реалности, като например се преориентират от експорта към реализацията на по-големи количества вина на вътрешния пазар. No man's land (ничия земя) На световния пазар България все още не е разпознавана от консуматорите като страна - производителка на вино. Причината е, че на външните пазари се предлагат предимно масови български вина, които не се свързват от потребителите с определен произход, марка или качество. Според Радослав Радев на световния пазар България трудно се вписва в представата за вино с по-добро качество. Делът на предлаганите български вина с по-високо качество на външните пазари по информация от винарските фирми е незначителен. "Като цяло на международния пазар българските вина се продават на най-долния рафт", коментира изпълнителният директор на "ЛВК Търговище" Петко Матеев. На цените, на които се продава българско вино, освен това се предлагат и трапезните вина с високо качество от страните от новия свят. Вино от Чили например може да бъде доставено на европейския пазар при цени от 50 - 60 цента за литър. За сравнение - износните цени на българското вино са около 80 цента за литър, посочи като пример Херман Рекнагел. Вино от новия свят се предлага и на българския пазар, но според представителите на винарските фирми става дума предимно за продукти от по-ниския ценови сегмент и по-лоши като качество. Главно заради ниско качество и ниски цени продажбите на българското вино на международните пазари непрекъснато намаляват като количество и като стойност. Основно това важи за експорта за ЕС, където са някои от основните пазари - Германия и Великобритания. На руския пазар засега се запазва тенденцията на количествен ръст. Добри позиции българското вино поддържа и на полския пазар, където също се отчита лек ръст в експорта. Специално в Русия по обем на внесеното вино България е на трето място след Молдова и Франция. Винарските фирми обаче отчитат, че в Русия се изнасят все по-евтини български вина. Ниската цена принизява виното като категория и създава съм­нения в качеството му. Затова и винарските фирми очакват в дългосрочен план ниските цени, на които се внася българското вино на руския пазар, да повлияят негативно върху продажбите. Общият износ на българско вино е около 768 хил. хектолитра. По информация от винарските фирми външните продажби са сериозно затруднени и заради проблемите с фалшификацията на вината. През миналата година например имаше немалко случаи на върнати партиди българско вино от пазарите във Великобритания и от Германия (най-вече). Тези случаи според изпълнителния директор на "Винекс Славянци" Жеко Жеков са се отразили много негативно върху продажбите на българското вино. "Преди скандалите с върнатите партиди некачествено вино от немските контролни органи ние успявахме да изнасяме немалки количества вина с по-високо качество, и то на добри цени - 4.99 евро за бутилка в магазинната мрежа. След тези случаи обаче вече имаме проблеми с продажбите на вино на този пазар", посочи като пример Жеков. По-скъпите вина - на вътрешния пазар Макар че пробиват трудно на външните пазари, по-скъпите български вина все по-успешно се продават в страната. "Вътрешният пазар се развива много бързо. Много консуматори вече имат формиран вкус и познания за качеството и са в състояние да оценят дадено вино. В този смисъл българският консуматор не бива да се подценява", коментира Радослав Радев. Другата положителна тенденция на вътрешния пазар през последните години е, че поне веднъж годишно се появяват нови продукти на отделни винарски фирми в по-високите ценови групи и с по-високо качество съответно. Ако допреди няколко години на рафтовете на вътрешния пазар най-скъпо предлаганите вина бяха с цена 6 лв. бутилката, вече се появяват и български продукти на цена от 40 лв. бутилката. Въпреки положителните тенденции обаче винарските фирми отчитат като цяло намаление на консумацията на вино в страната. Самите консуматори на вътрешния пазар все още нямат достатъчно формирани консуматорски навици и познания за виното като категория. От добро грозде - добра ракия "Консумацията на вино изостава за сметка на високоалкохолните продукти и това се дължи и на липсата на потребителска култура", коментира изпълнителният директор на "ЛВК Търговище" Петко Матеев. По данните на земеделското министерство общото производство във винарските изби в страната е около 1.5 млн. хектолитра вино годишно. От различните категории вина най-много са трапезните, които са около 56% от общите произведени количества. Никъде обаче не се води официална статистика за това какво е потреблението на вино в страната, както и какви са продажбите на вътрешния пазар. "Причината за това, от една страна, е, че има нерегламентирани продажби на вино, които по никакъв начин не се отчитат в търговската мрежа. По пазарите например се продават най-различни наливни вина, чийто произход е неясен, и това не се контролира по никакъв начин от компетентните органи. Освен това все още не се прилагат и регламентите за регистриране на произведените количества вино за семейна консумация", обясни главният секретар на Националната лозаро- винарска камара (НЛВК) Лилия Стоилова. По данните на земеделското министерство произведеното вино за семейна консумация е около 780 хил. хектолитра. Част от тези количества обаче се предлага на пазара абсолютно нерегламентирано и това създава проблеми по отношение на продажбите на вътрешния пазар. Аналогична според данните на НЛВК е и ситуацията с продажбите на ракия. През миналата година например декларираните от легалните производители на ракия (общо 133 на брой) количества са общо 77 хил. хектолитра. Извън лицензираните фирми обаче са произведени около 99 хил. хектолитра ракия. Част от тези количества са предназначени за семейна консумация, но останалите се реализират в магазинната мрежа, ресторантите и други обекти. Най-големият проблем на вътрешния пазар е във фалшификацията на вината. Най-честите случаи са вина от масови и непазарни сортове грозде да се обозначават с по-престижни такива (например вино, което е от сорт памид, се продава с етикет, на който е изписано мерло), както и фалшивите вина да се продават под чужда марка. "Такива вина се продават не само в търговската мрежа, но и в ресторантите и заведенията. В много от хотелите по морето например се предлагат наливни вина с неясен произход. Това важи особено за хотелите от типа all inclusive. Там некачественото вино се консумира включително и от чуждите туристи", посочи като пример Жеков. А това също в крайна сметка се отразява не само върху продажбите на вино с по-високо качество, но има и твърде неблагоприятен ефект върху имиджа на България като винарска страна. * Vin de Table (Вен дьо табл) - във Франция така се обозначават трапезните вина, които не се свързват с произход, сорт или реколта Вина 2003 г. 2004 г.* Бутилирани в т.ч.: 0.96 0.94 ЕС 1.32 1.42 Русия 0.76 0.72 Полша 0.90 0.92 Наливни в т.ч.: 0.66 0.61 ЕС 0.62 0.69 Вина 2003 г. 2004 г.* Русия 0.55 0.48 Полша 0.76 0.83 Пенливи в т.ч.: 1.04 2.10 ЕС 1.24 1.64 Русия 1.14 5.46 Полша 1.03 1.36 *за периода януари - юни По данни на Агенция "Митници" Новият срещу стария свят Тенденцията на международния винен пазар е към пренасищане в предлагането и намаление на консумацията на евтините за сметка на по-скъпите вина. Най-големият световен консуматор на вино продължава да е Франция. Представата, че френското вино е синоним на качество, обаче вече е стара слава. На международните пазари все повече нараства популярността на страните винопроизводителки от новия свят. Чили, Аржентина, Южна Африка и САЩ имат голям брой нови лозови насаждения, произвеждат достатъчни количества вина с по-високо качество и заливат външните пазари с мащабни рекламни кампании. Същевременно и вътрешната консумация в страните от новия свят нараства. На този фон славата на винарски страни като Франция, Испания и Италия вече залязва. Освен това през последните години намалява и консумацията на вино в европейските страни. Сега във Франция и Италия тя е малко над 50 литра на глава от населението. Въпреки спада тя е значително по-голяма от средната консумация на глава от населението в България, която според някои експертни оценки е около 23 литра годишно. Това число обаче е много оспоримо. Според собственика на "Дамяница" Филип Харманджиев реалната консумация на вино в страната е не повече от 6-8 литра на глава от населението. Именно от тази гледна точка българският пазар крие голям потенциал за продажбите на вино, смята Филип Харманджиев. Годишно предлагането на вино на световния пазар достига до около 65 млн. хектолитра, което е приблизително около 20% от световното производство. "В консумацията на вино има мода и тя се изменя с годините. Последната тенденция на световния пазар е налагането на вината от новия свят заради доброто съотношение цена - качество. Страните от новия свят за първи път започнаха да произвеждат масови вина с високо качество. Вината им са пазарно ориентирани, атрактивни и лесни за консумация. Отличават се с богат плодов аромат. В същото време в световен мащаб се увеличава консумацията на вина с високо качество от средните и високите ценови групи за сметка на продуктите от по-ниските ценови категории", коментира изпълнителният директор на "Винимпекс" Радослав Радев. Новите в ЕС получават първото финансиране за лозята си Боряна СЕМКОВА Европейският съюз заема водеща позиция на световния пазар на вино, като на него се падат 45% от лозарските насаждения, 65% от производството, 57% от потреблението на вино в света и 70% от глобалния износ. Тази година производството на вино в ЕС ще се увеличи с 10-15% спрямо 2003 г. въпреки неблагополучията с реколтата в Централна Европа, където през лятото паднаха значителни валежи. Миналата година общността е произвела 169.6 млн. хектолитра вино. Годишно ЕС заделя по около 450 млн. евро, за да подпомага страните членки да подобряват лозовите си насаждения. Има се предвид модернизиране на гроздопроизводството с цел страните - производителки от общността, по-ефективно да се борят с конкуренцията на вино с произход от ЕС, които се предлагат на местните пазари. От посочената обща сума 350 млн. долара се разпределят между триумвирата Франция, Испания и Италия. През 2004 г. шест от новите страни - членки на ЕС, ще получат над 20 млн. евро от винофинансирането на Брюксел, за да разширят лозовите си насаждения, да подобрят качеството на виното и да се конкурират по-ефективно както на местните, така и на чуждите пазари, бе съобщено в средата на октомври. Според Йохан Рейние, говорител на еврокомисията: "Целта е да се извърши преструктуриране на лозовите насаждения, така че да превърнем по-лошокачественото вино в доброкачествено. Ако с отпуснатите сега пари бъде свършена добра работа, догодина ще отпуснем на съответната страна повече средства." За догодина получателите на финансирането ще трябва освен това да представят пред Европейската комисия планове за бъдещата дейност в сектора. Тази година помощи получават Унгария, Малта, Словения, Словакия, Кипър и Чехия - главните винопроизводители сред 10-те държави, които станаха част от ЕС от 1 май 2004 г. Най-много ще вземе Унгария - 10 млн. евро. Словакия и Словения - по 3 млн. евро, Кипър и Чехия - по над 2 млн. евро, като сумата за Кипър е малко по-голяма от чешката. Малта ще получи 171 000 евро. От помощите за новите страни членки пострада най-много Португалия, чието финансиране беше намалено с около 15 млн. долара, за да се осигурят суми за новаците. От 1 януари 2005 г. виното, изнасяно за пазара на Европейския съюз, ще трябва да бъде съобразено с общите принципи и изисквания на закона за храните в ЕС. Тези принципи се съдържат в Регулация 178 от 28 януари 2002 г. Практически всички оператори в индустрията (лозари, винопроизводители, доставчици на съставки за виното, дистрибутори, износители, търговци на дребно) ще трябва да гарантират, че: на пазара се предлага безопасен продукт представянето, етикетите, опаковката и т.н. не подвеждат потребителите продуктът е съобразен с прилаганото законодателство има разработени т.нар. системи за проследяване ще информират съответните органи, ако смятат, че някой продукт не отговаря на изискванията за хранителните продукти в ЕС.
Източник: Капитал (30.10.2004)