| Приемането на България за пълноправен член на Евросъюза е дало своя положителен принос в посока повишаване на кредита на доверие към българските фирми. Европейските партньори са станали по-сговорчиви. Сега като че някак по-лесно водим преговорите и сключваме договори с компаниите, с които контактуваме. Успяхме да си извоюваме авторитет на германския, гръцкия, румънския пазар, а от скоро и на швейцарския, макар той да не е в еврозоната. Завоюването на тези пазари е в резултат на добър маркетинг и мениджмънт, поясни Евгени Петров, изпълнителен директор на фирмата. Той уточни, че на германския пазар се пласират много добре металните конструкции, които Колхида метал произвежда. В съседна Румъния намират много добър прием контейнерите за смет тип Бобър с вместимост 1.1 куб. м и полезен товар 450 кг, съобразени с евронорма EN ISO 840-3, които са горещо поцинковани. С мантинелите пернишката фирма стъпи вече сериозно на пазара на съседна Гърция. На швейцарския пазар си проби път с метални изделия, а пред финализиране са и преговорите за износ на контейнери от типа Бобър, но по швейцарски модел. Колхида метал не подценява и българския пазар. Това, в което тя се очертава като фаворит на родния пазар, е производството на контейнерите за смет тип Бобър и мантинелите. Конкуренцията както на външния, така и на нашия пазар е жестока. Но докато на външния пазар решаващите фактори са качеството, цената и външният вид, то на нашия се ползват всякакви средства, за да се спечелят поръчки. Въпреки това засега се справяме успешно с конкуренцията, категоричен е Евгени Петров. За деветте месеца на тази година обемът на произведената от фирмата продукция е увеличен почти с 50% спрямо миналата година. Това се дължи на пускането в експлоатация на нови мощности като производството на мантинели. За целта е внесена модерна високопроизводителна машина, която отговаря на високите европейски изисквания. Затова мантинелите, които Колхида метал произвежда, много бързо успяха да се наложат не само на нашия пазар, а и на външния. Трудностите, с които ръководството на фирмата се сблъсква, са свързани с поскъпването на газа и тока. Новите цени не са калкулирани в себестойността на готовата продукция, при подписването на договорите в началото на годината. По тази причина това увеличение има опасност да изяде немалка част от печалбата. Затова според ръководството на Колхида метал би било редно бизнесът да бъде информиран в края на годината за очакваните поскъпвания на тока и газа от страна на държавните компании като Булгаргаз и НЕК, за да бъдат взети под внимание при сключването на договорите за следващата година. В нашето производство основна суровина са металите, които също поскъпнаха чувствително от началото на годината досега. Като се прибавят към тях горивата и токът, себестойността на крайния продукт се повишава немалко. От началото на годината досега сме инвестирали около половин милион лева в производството. В момента Колхида метал е единственият производител на т.нар. италианска опашка за мантинелите - това е накрайникът на мантинелата, който е много важен за обезопасяването на опасни пътни участъци. За целта се наложи да вложим немалко средства за закупуването на специални инструменти за производството. Аз съм на мнение, че ако не се стремят да догонват технологичното ниво на Европа, малките и средните предприятия, та дори и големите са обречени на фалит. Според Евгени Петров намеренията на ръководството са производствената листа на Колхида метал да се разширява. В тази посока в момента се водят усилени преговори с чуждестранен партньор. Като се има предвид, че предстои да се монтира ново оборудване, реално около средата на идната година се очаква фирмата да стартира с ново производство. Това означава да бъдат разкрити и нови работни места. С пускането в експлоатация на това производство се очертава Колхида метал да реализира годишен производствен обем от около 12-13 млн. лв. На въпроса това малко ли е или много за фирма, която има зад гърба си 15-годишна история, Владислав Димитров, изпълнителен директор, отговори така: като се има предвид, че за това време немалко фирми изчезнаха от пазара, не е никак малко. През тези години ние залагахме единствено на модернизирането на технологичните процеси в производството и се стремяхме да гоним европейските и световните нива. Не сме ги достигнали още, но се надявам, че се доближаваме до тях. Нашата фирма, пък и останалите в страната, имаме толеранс от около 4-5 години да постигнем европейското ниво в производството. Не го ли достигнем, нямаме шансове да оцелеем на европейските и световните пазари, а без тях не можем да се развиваме в бъдеще. Източник: Пари (18.10.2007) |