БДЖ очакват през тази година договори за 500 000 тона повече в сравнение с 2005 г. Планира се и купуването на нов тип товарен вагон, който да се обработва по-лесно и да издържа по-дълго на товаро-разтоварните дейности, обяви шефът на компанията Олег Попов. Според него новата търговска политика на БДЖ ще се гради на основата на три принципа - пазарна ориентираност, уважение към клиента и финансова изгода за компанията. Бюджетът на БДЖ за 2006 г. е гласуван с недостиг от 21 млн. лв. За покриване на дефицита компанията ще търси приходи от продажба на неоперативни активи, главно ненужни терени и сгради.
Източник: Пари (03.01.2006)

"Железопътна инфраструктура" не може да плаща по цесията Национална компания "Железопътна инфраструктура" не може да покрие задълженията си по цесионния договор с "Еврометал", съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев. Той призна, че има натиск от цесионера за покриване на дълга. По думите му разговорите с "Еврометал" ще продължат след празниците. "Нямат пари да плащат и до момента сме получили едва 1 млн. лв.", коментира изпълнителният директор на "Еврометал" Людмил Стойков. Той обясни, че няколко пъти е изпращал предупредителни писма към инфраструктурната компания да започне да изпълнява задълженията си. По думите му като крайна мярка може да се очаква запориране на банковите сметки. Стойков изрази съмнение, че може да се стигне дотам. БДЖ до момента е предоставило само 500 вагона за скрап, като се мотивира, че са необходими на компанията, обясни той. През март 2005 г. компанията, БДЖ и НЕК подписаха договора за цесия, с който "Еврометал" и американската компания Кingston Enterprises купиха 60 млн. дълг на инфраструктурното предприятие към НЕК. Толкова е и годишната субсидия от бюджета за 2006 г., която ще получи компанията. Според договора инфраструктурната компания ще изплати задълженията си към пернишката компания за две години при фиксирана лихва седем процента. Като обезпечение за задълженията са учреден особен залог на недвижими имоти в отсечките Пазарджик - Варвара и Оряхово - Червен бряг, както и приходите от продажбата на 5824 вагона, собственост на БДЖ, с които ще бъдат погасени задълженията на БДЖ към инфраструктурното предприятие за такси за ползване на релсите. Задълженията са натрупани преди БДЖ и "Железопътна инфраструктура" да бъдат разделени в самостоятелни компании. След разделянето им НЕК на няколко пъти правеше опити да си получи парите или да придобие трафопостове край гарите, но до споразумение не се стигна. Сделката за цесията беше разрешена буквално дни преди бившият енергиен министър Милко Ковачев да стане министър на икономиката. БДЖ продължава преговори по уреждане на 25 млн. лв. задължения към НЕК, съобщиха от електрическата компания. Жп компанията иска разсрочването им, тъй като не може да ги обслужва. Преговорите между двете компании също са отложени за след празниците. Според изпълнителния директор на дружеството БДЖ ще започне годината с недостиг от 21 млн. лв., но смята да наваксва от продажба на терени и сгради. От тези продажби няма да са повече от 11 млн. лв. Затова транспортният министър иска информация за продадените до момента активи и на каква цена са станали сделките.
Източник: Дневник (03.01.2006)

Железопътните гари "Пионер" и "Сердика" в София ще бъдат обявени за продажба в най-скоро време, съобщиха от НК "Железопътна инфраструктура". Министерството на транспорта вече е разрешило продажбата им срещу условието компанията да представи програма за изразходване на приходите от продажбата. Гара "Пионер" е с площ от 60 дка и първоначалната й оценка е 24 млн. лв., а "Сердика" е 50 дка и е оценена за 40 млн. лв. Преди да пристъпи към предлагането на двата терена, инфраструктурната компания трябва да обоснове пред транспортното министерство за какво ще похарчи средствата от продажбата им. Какво ще прави със средствата от сделките тепърва предстои да се реши. Една от възможностите е част от тях да отидат за обслужване на договора за цесия с "Еврометал", който беше подписан през март миналата година. Цесията предвижда пернишката компания да изкупи 60 млн. лв. дълг на инфраструктурното предприятие към НЕК, което ще погаси задълженията си за две години при лихва от 7%. Договорът предвижда да бъде учредено особено право на залог върху бъдещите приходи на дружеството от продажба на недвижими имоти, от жп съоръженията в отсечките Пазарджик - Варвара и Оряхово - Червен бряг, както и приходите от продажбата на 5824 вагона, собственост на БДЖ. До момента обаче НК "Железопътна инфраструктура" е платила само 1 млн. лв. на цесионера, който предупреди, че ако компанията не изпълнява задълженията си, като крайна мярка ще поиска блокиране на сметките й.
Източник: Дневник (09.01.2006)

Датската Maersk Sealand, част от A. P. Moller Group, световен лидер в корабните контейнерни превози, ще изгражда контейнерен терминал край Казичене, съобщи председателят на транспортната комисия в парламента Йордан Мирчев. Предстои в близките седмици да се реши окончателно въпросът с предоставянето на терена, проектът ще се осъществи с участието на Министерството на транспорта, БДЖ и Транспортно строителство и възстановяване. Изграждането на терминала за контейнерни превози е от голямо значение за България, защото той може да стане база за нарастване на трафика по направлението на европейските коридори 4, 7, 8 и 10. Там ще се извършва формиране и приемане на блок-влакове за вътрешно съобщение по направлението София - Солун /Варна/Бургас/Лом, обработка на Ро-ла влакове по направлението Мюнхен/Виена - Белград - София - Истанбул. Според Мирчев така ще се осъществи един от основните принципи за модернизация на инфраструктурата и транспортните технологии - изграждането не само на транспортни коридори, но и на функциониращи транспортни системи. - Датската компания Maersk Sealand e подразделение на A.P. Moller Group и е със седалище в Копенхаген - Една от най-големите компании за корабни контейнерни превози Маеrsk Sealand разполага с 500 кораба и над 1.4 млн. контейнера - Още през 2004 г. се водеха преговори с Канадската агенция за международно развитие /CIDA/ да финансира проекта за контейнерен терминал
Източник: Пари (19.01.2006)

Британската компания "Балфор бийти рейл" (Balfour Beatty Rail) съди България в Международния арбитражен съд в Париж. Това стана ясно в четвъртък, след като правителството одобри министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов да представлява страната ни. Арбитражните дела са образувани през 2005 г., след като са изчерпани всички възможности за решаване на спора по договора за електрификацията на жп линията Дупница - Кулата. "Балфор бийти рейл" е завела два иска. В първия си британската компания твърди, че е налице неизпълнение на задълженията по договорите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Вторият иск е за отказа на ведомството да приеме извършената работа и да заплати исканата от фирмата сума поради открити нередности в издадения от супервайзера DE-Consult финален сертификат, се казва в правителственото съобщение. Претендираме за сумата от близо 2 млн. евро заедно с лихвите за извършените от нас допълнителни дейности, които ни бяха възложени, но не бяха включени в основния договор, казаха от британската компания. По техни думи става въпрос за поставяне на допълнителни съоръжения по изискванията на БДЖ и други дейности. Въпреки че ни беше осигурена възможност да работим само по 6 часа на ден, нашият проект е единственият, финансиран от еврофондове, който е завършен в срок, посочиха от "Балфор бийти рейл". По техни думи в 1-годишния гаранционен срок не е имало нито една забележка по изпълнението на проекта. Електрифицираната жп линия беше открита официално през декември 2001 г. от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Отсечката от 131 км беше ремонтирана по програма ФАР, като осигуреното финансиране беше в размер на 34 млн. евро. Британската компания беше главен изпълнител на обекта, а подизпълнител - българската "Главболгарстрой". Британската компания е основана през 1909 г. от Джордж Балфор и Андрю Бийти. Тя е сред 15-те най-големи строителни компании в света и втора във Обединеното кралство. За нея работят 27 хил. души в 20 държави. Годишните им приходи от продажби и поръчки са за няколко милиарда лири. "Балфор бийти рейл" участва и в търга за електрификацията на жп линията Пловдив - Свиленград, който беше спечелен от гръцката "Терна".
Източник: Дневник (10.02.2006)

12 цистерни, пълни с газьол, са изчезнали от бургаското поделение "Товарни превози" към "БДЖ" ЕАД, съобщиха от Транспортна полиция. Липсите са за над 260 000 лева. Прокуратурата е наредила проверка на случая, а Транспортна полиция е натоварена с изясняването му. Шефът на поделение "Товарни превози" в Бургас Атанас Атанасов призна, че наистина са засечени подобни липси. Това е станало преди неговото назначаване на поста. Сигналът в полицията бил подаден през октомври от предшественика му Милко Джамбазов. Самият Атанасов обаче отказа подробности. От главното управление на БДЖ поясниха, че сигналът до Транспортна полиция е подаден от София и случаят не може да се коментира, докато разследването не приключи. Според полицаи това е една от най-крупните кражби, установявани в бургаския жп район през последните няколко години. Цистерните са изчезнали през летните месеци на миналата година. Газьолът е доставян от "ЛУКойл Нефтохим". В БДЖ го завеждали в доументацията, но след това горивото се изпарявало. В полицията предполагат, че аферата е организирана от вътрешни хора. Горивата е трябвало да захранят двете парови централи в поделението. Едната отоплява централната бургаска гара и административната сграда, другата - локомотивното депо. Кражбата е станала възможна заради съществуващата от години практика при недостиг на газьол да се прехвърлят количества между двете пароцентрали. Това се правело през зимата, но разследването на полицията е установило, че и в летните месеци активно горива са прехвърляли от едни складове в други, а по пътя изчезвали, въпреки че през лятото парните централи не работят.
Източник: Сега (20.02.2006)

Индийците строят нова пещ в Кремиковци През април в Кремиковци АД започва строителството на нова електропещ, в която ще бъдат вложени близо 30 млн. USD. Става дума за напълно нова технология, внедрена единствено в бомбайския завод на Ispat Industries, заяви новият изпълнителен директор на Кремиковци АД Вилас Джамнис. Индийската компания придоби 71% от Кремиковци през лятото на 2005 г. От вчера индийският собственик е назначил напълно нов управителен съвет на металургичния комбинат. Досегашният изпълнителен директор Алок Гупта е подал оставка по лични причини. С новата мощност ще може да използваме всякакъв вид суровина като например скрап, гъбесто и брикетно желязо, посочи Джамнис. С нея се очаква почти двойно да се повиши производителността и сериозно да се намали себестойността на крайната продукция. Новата електропещ ще бъде изградена за 12 месеца. Вече в четири от заводите на Кремиковци е започнало и внедряване на японска система за контрол на качеството, с което рязко ще се намалят дефектите в крайната продукция, съобщиха от комбината. През тази година Кремиковци ще произведе 1.5 млн. т стомана под формата на горещо валцувани рулони. Надяваме се до 2009 г. да достигне 2 млн. т, заяви Джамнис. През миналата година са произведени 1.1 млн. т горещо валцувани рулони при 1.2 млн. т през 2004 г. Водим разговори с НЕК, Булгаргаз, БДЖ и други по-малки дружества, към които имаме задължения, те проявяват разбиране и се надявам да се споразумеем, заяви новият член на управителния съвет Димитър Кузманов. Той призна, че след сделката комбинатът е изпаднал в затруднено положение. НЕК вече предупреди, че заради неплатени задължения ще намали подаваната еленергия до минималните 20 мегавата в края на този месец. В най-близки срокове Global Steel Holding ще удовлетвори всички искания на ищците, за които има съдебни решения в тяхна полза, потвърди новият изпълнителен директор.
Източник: Пари (21.02.2006)

Всички задължения на "Кремиковци" ще бъдат погасени в най-скоро време, обяви вчера новият изпълнителен директор на компанията Вилас Джамнис. Холдингът "Глобал стийл", който купи "Финметалс" и от миналия август притежава 71% от металургичния гигант, ще плати на всички кредитори, доказали вземанията си в съда, а на останалите ще предложи изкупуване на борчовете, поясни г-н Джамнис. "Кремиковци" от вчера има обновен и разширен управителен съвет. Джамнис обяви амбициозната цел на новото ръководство да превърне "Кремиковци" в конкурент на европейските гиганти "Тисен Круп" и "Арселор". Преди това обаче трябва да се инвестира в ново оборудване и технологии, защото сегашните мощности са на около 40 години. Производството на горещо валцувани рулони тази година ще достигне 2 млн. т, прогнозира Джамнис и допълни, че "Глобал стийл" преговаря с Европейската комисия България да получи по-високи квоти за производство на металургични изделия. Спорът за скритите задължения, с които бе продаден "Кремиковци", продължава в съда и ще се проточи, прогнозира Божко Бонев, шеф на надзорния съвет на комбината. Според него това блокира съдбата на 25-те процента държавни акции в дружеството. Според клауза в приватизационния договор частният собственик има право да получи държавни акции като компенсация, ако открие скрити задължения след сделката. Вилас Джамнис, който сменя Алок Гупта като шеф на "Кремиковци", и досега бе член на УС на фирмата. Той е ръководил най-модерния завод на "Глобал стийл" - "Испат индъстрис" в Бомбай. Маурицио Роза ще е шеф по продажбите. На индиеца Субхаш Мехашвари са поверени снабдяването и складовете. Иван Иванов, бивш главен инженер на "Кремиковци", се връща в комбината като зам. оперативен директор. Инж. Димитър Кузманов ще преговаря за уреждане на сметки и спорове. Преговаряме, но още не сме се споразумели с БДЖ, НЕК и "Булгаргаз", които са сред най-големите кредитори на "Кремиковци", обяви Кузманов.
Източник: Сега (21.02.2006)

"Дойче бан" и БДЖ ще увеличат превоза на товари за Близкия изток Германската жп компания "Дойче бан" и БДЖ ще увеличат превозите на товари от Германия и България за Близкия изток, стана ясно след срещата на транспортния министър Петър Мутафчиев с председателя на управителния съвет на "Дойче бан" Хардмут Меедорн. В момента действа спогодба, според която периодично преминават четири германски и два български карго композиции. В резултат на досегашното сътрудничество с германските железници се превозват медни аноди от Пирдоп до Белгия и действа споразумение за използване на подвижния състав и логистиката на "Дойче бан карго" при превозите на детайли и износ на готова продукция на хладилния завод "Либхер". Съществува и проект за влак за комбиниран превоз от Кьолн до Турция на автомобилни части на "Форд". Според Мутафчиев БДЖ може да ползва опита на "Дойче бан" и в процеса на преструктурирането си. В момента германската компания е холдингова структура с пет подразделения - инфраструктура, товарни, пътнически превози на къси разстояния, пътнически превози на дълги разстояния и гари. От срещите на Мутафчиев с германските компании стана ясно, че те настояват за повече информация и прозрачност в търговете и процедурите за обществени поръчки. "Ние трябва да създадем благоприятна среда при търговете, за да се търсят силни партньори и да не се избират подизпълнители, които след това създават проблеми при реализацията на един проект", каза министърът. Компанията "Либе" е заявила интерес за участие в проекти в жп транспорта, а "Реве солюшънс" - в строителството на тунели и оборудване на метрото, съобщи още Мутафчиев. Според изпълнителният директор на ДП "Ръководство на въздушното движение" Цветан Дилов водени са разговори с германското дружество GTZ за реализиране на проект за подобряване на качеството на въздушния транспорт. Германски експерти ще консултират повишаването на сигурността на летище София, заяви изпълнителният му директор Пламен Станчев. Мерките ще обхванат карго превозите, пътниците и придружаващите ги лица.
Източник: Дневник (24.02.2006)

БДЖ и "Сименс транспортни системи" финализират преговорите за създаване на смесено дружество между двете компании за сглобяването на влакове в локомотивното депо във Варна. Българският жп превозвач вече е изпратил проектоустава на джойнт венчъра на ръководството на "Сименс" и очаква до края на март позицията на германската страна, съобщи изпълнителният директор на БДЖ Олег Петков. В петък "Сименс транспортни системи" представи в завода си в Крефелд-Юрдинген поредните две нови дизелови мотриси, които отпътуваха за България. Едната от тях беше със символичния номер 500 за германския завод. Изпълнителният директор на "Сименс България" Стоян Нешев каза, че до юли очаква да се подпише договорът за създаването на смесеното предприятие. Идеята за учредяването на тази компания положи бившият транспортен министър Николай Василев. Проектът за джойнт венчъра е залегнал в подписания през миналата есен договор за доставката и окомплектуване на 25 електромотриси "Дезиро". Стойността на контракта е 117 млн. евро. Схемата за финансиране на сделката предвижда 80 на сто от сумата да бъде осигурена от германските KfW и Nordbank, а останалите - от БДЖ. "Има леко забавяне на плащането от наша страна, но до 10 май то ще бъде уредено", уточни Петков. Доставката на електрическите мотриси ще започне през 2007 г. и трябва да приключи през 2008 г., като всеки месец за България трябва да потеглят по две. В момента в депото във Варна се монтират само седалките и малка част от компонентите на доставените дизелови мотриси, като целта е след създаването на смесеното предприятие в него да се извършва цялостното асемблиране на влаковете. "Досега по договора за 25-те дизелови мотриси "Дезиро", който е на стойност 67 млн. евро и беше подписан в началото на 2005 г., са доставени 17, още две тръгнаха в петък. От тях 14 са в експлоатация, а по останалите три се извършват довършителните работи у нас", уточни шефът на БДЖ. Имаме намерение 15-ата и 16-ата мотриса да се движат по линията София - Кюстендил, каза Петков. Останалите влакове трябва да бъдат доставени до май 2006 г.
Източник: Дневник (27.02.2006)

Трети мост над Дунав може да се планира само ако се появи много сериозен инвестиционен интерес, обяви министър Петър Мутафчиев. Той обеща на кмета на Враца Воислав Бубев да сондира въпроса за моста Оряхово-Бекет в края март, когато предстоят разговори с румънското правителство. Два допълнителни коловоза между Мездра и Бели Извор ще бъдат пуснати в експлоатация през април. Така циментовият завод "Холсим" ще може да транспортира допълнително 100 000 т товари годишно. Ще бъде пусната в движение и жп линията Мездра-Враца, увери транспортният министър. Той обходи северозападните градове Мездра, Враца и Лом, свързани с развитието на европейския транспортен коридор №4. Предвидени са 20 000 лева за газификация на приемната на жп гара Мездра и още 260 000 лв. за халетата на гарата, съобщи Мутафчиев. Кметът на Враца се оплака, че държавата не инвестира в рушащите се пътища в региона, които са неин ангажимент. Отсечките, за които отговарят общините, били в много по-добро състояние. Междувременно от БДЖ съобщиха, че променят графика на бързия влак "Пловдив". Влакът ще пътува до Враца всеки ден. Според досегашното разписание крайната му спирка в делници бе София, а само в неделя продължаваше до Враца.
Източник: Сега (28.02.2006)

Консорциумът между френските компании Луи Берже и СИСТРА е избран за супервайзер на проекта за реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград. Според източници на вестника изборът е бил одобрен вече от Делегацията на Европейската комисия у нас. Така може да започне проектирането, а по-късно и строителството на първия етап от проекта - отсечката от Крумово до Първомай. За това, че досега нямаше избран супервайзер за целия проект, не можеше да стартират и проектирането и строителството на първата отсечка въпреки приключването на търга и сключването на договора с изпълнителя - гръцката компания Terna, още през лятото на миналата година. С избора на френския консорциум се разбива гръцкият монопол над проекта Пловдив - Свиленград, където южните ни съседи поеха изпълнението и консултантската дейност на първата отсечка. Според запознати сегашният екип на транспортното министерство няма вина за това, че супервайзерът не беше избран навреме. Закъснението идва от некомпетентните действия на зам. транспортния министър в предишния екип на ведомството София Касидова, която два пъти предлага един и същ състав на изборната комисия, отхвърлен последователно от Еврокомисията. Накрая се стигна дотам, че от делегацията определиха главно чужди експерти да оценяват офертите за супервайзер, твърдят източници на вестника. Според експерти това потвърждава тезата и на премиера Сергей Станишев, че трябва да се разработят мерки за подобряването на административния капацитет при управлението на големите инфраструктурни проекти.
Източник: Пари (06.03.2006)

БДЖ ще пусне влак за превози на тежкотоварни камиони от Турция до Австрия, който се очаква да тръгне до 10 април. Това съобщиха източници от железопътния превозвач, цитирани от Mediapool. Повече от месец БДЖ се опитва да получи разрешение от национална компания "Железопътна инфраструктура". В началото на февруари, австрийският товарен превозвач "Райл Карго Австрия", част от държавния национален железопътен превозвач на страната "ЮББ - Холдинг", и турският частен превозвач "Туркон" са поискали от БДЖ да се пусне пробна ро-ла линия от Халкали до Залцбург. Чуждите превозвачи са поставили и краен срок за тръгване на първата композиция до края на април, обясниха от транспортното министерство. Според източници от ведомството на Петър Мутафчиев, има проблем с това, че двете държавни железопътни дружества - БДЖ и "Железопътна инфраструктура", не могат да се разберат за скоростите, с които трябва да се движи ро-ла композицията през страната. От БДЖ поискали скорост от 100 км/ч в участъка от Свиленград до София, за да покаже железницата, че е конкурентноспособна може да направи ро-ла линията постоянна. От "Железопътна инфраструктура" обаче не можели да се ангажират със скорост на движение над 50 км/час. Очаква се днес шефовете на БДЖ и на НК "Железопътна инфраструктура" да представят пред министър Мутафчиев програма за финансово оздравяване на железниците, обясниха от транспортното министерство.
Източник: Монитор (07.03.2006)

101 млн. лева е загубата на БДЖ за последните 3 години заради по-ниските цени на билетите за влак на пенсионери, студенти, ученици и военни. За да се стабилизира финансово БДЖ, държавата трябва да поеме тези разходи, съобщи изпълнителният директор на железниците Олег Петков. С 11% до 33 милиона за последната година е намалял броят на превозените пътници. По оперативни данни 37 млн. лева ще е загубата на БДЖ за 2005 г. Инфрастуктурната компания приключва финансовата година с пасив от над 76 млн. лева. За да функционират нормално двете държавни фирми ще продават неоперативно имущество на обща стойност около 73 млн. лева. Националната компания „Железопътна инфраструктура” ще отдели в самостоятелни структури телекомуникационното си оборудване и дейностите по поддръжката. Работи се и по издаване на лиценз и за електроразпределителна дейност, съобщи изпълнителният директор Димитър Гайдаров.
Източник: Дарик радио (08.03.2006)

Двете дружества за железопътен транспорт - БДЖ и националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), ще предложат за продажба имоти и неизползвани машини на обща стойност над 75 млн. лв. през тази година. Това е част оздравителната програма на компаниите, която беше представена вчера на среща с транспортния министър Петър Мутафчиев. БДЖ е изготвила списък с имоти, от които очаква да вземе над 33 млн. лв. Някои от терените вече се предлагат на търг, а с другите това тепърва предстои, каза изпълнителният директор на БДЖ Олег Петков. Преди да се предложат за продажба, всички имоти ще бъдат актувани като държавна собственост и ще им се направи оценка, обяви транспортният министър. Сред имотите на БДЖ, които още не са продадени, са апартаменти в София, почивни станции във Варна и Банкя и др. През 2006 г. пък "Железопътна инфраструктура" планира да продаде неоперативните си активи, които са изчислени на близо 43 млн. лв. Компанията предвижда през 2007 г. да продаде още активи за същата стойност. Въпреки плановете на дружеството през миналата година то не е намерило купувач за активи в размер на 18.5 млн. лв., с което не са се реализирали предварително разчетените приходи в бюджета, съобщи генералният директор на НКЖИ Димитър Гайдаров. Представителите и на двете компании обясниха, че имат проблеми с актуването на имотите и вписването им в кадастрална карта заради неяснота около собствеността им. Петър Мутафчиев обяви, че ще предложи да се промени Законът за държавната собственост за удължаване на срока за актуване на публично-държавните в частно-държавни имоти, за да могат да се продават. Програмата за финансово оздравяване на НКЖИ предвижда още през тази година да се привлекат 60 млн. лв. от държавния бюджет, от тях финансиране по проект за линията Пловдив - Свиленград в размер на 55 млн. лв. Допълнително 20 млн. лв. ще бъдат привлечени по други проекти. Инфраструктурата по международните линии ще се модернизират със средства от европейските фондове. Програмата предвижда още привличането на частни инвестиции, отдаването на гарите в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе на концесия и др. За извършването на среден ремонт и подновяване на инфраструктурата компанията се нуждае от 1.9 млрд. лв., е записано още в програмата. Програмата за развитие на БДЖ до 2009 г. е разработена при натрупана загуба до момента в размер на 118 млн. лв. Документът предвижда постепенното намаляване на загубите на дружеството, за да може през 2007 г. то да излезе на печалба, предвидена в размер на 7 млн. лв. Като мерки са записани повишаване на качеството на услугите, модернизирането на базата, въвеждането на комбинираните превози, намаляването на неефективните влакове и др. През миналата година превозът на пътници е намалял с 12 на сто, или общо с 4.5 млн. пътника. Международните пътувания са едва 0.5 на сто. Превозените товари са 20.3 млн. т, което е с 0.4 на сто по-малко от 2004 г. И двете компании предвиждат вътрешно преструктуриране и обособяване на отделните бизнес звена, като целта е средствата да се изразходват по-ефективно.
Източник: Дневник (08.03.2006)

Привличане на частен капитал чрез публично-частно партньорство и отдаване на концесия на скъпоструващи на Национална компания ”Железопътна инфраструктура” гари предвижда оздравителната програма на компанията. Тя беше представена заедно с програмата за обновяване на БДЖ ЕАД миналата седмица. От петте предвидени за концесия гари - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, до края на тази година ще се развият процедурите за концесията на двете гари - Пловдив и София, каза генералният директор на НК ”Железопътна инфраструктура” Димитър Гайдаров. В края на 2006 - началото на 2007 предстои промяна на Закона за железопътния транспорт, каза министърът на транспорта Петър Мутафчиев. Все още двете предприятия на железниците не са преструктурирани. До края на март три работни групи ще подготвят предложения за процедурата И двете дружества ще се продават неоперативни активи - терени, сграден фонд, почивни станции и неизползваеми локомотиви и вагони. Това предвижда програмата на БДЖ ЕАД представена от изпълнителния директор Олег Петков. НК "Железопътна инфраструктура" ще продаде около 50 имота. Проблемът е, че над 60% от имотите на двете компании не са деактувани в частна държавна собственост. Крайният срок по Закона за държавната собственост изтича през юни т.г. Ако собствеността не бъде преобразувана, тя остава в полза на общините. Именно това ще се опита да избегне министърът на транспорта Петър Мутафчиев, който ще поиска 1 година отсрочка за узаконяване на държавните имоти. НК ”Железопътна инфраструктура" възнамерява да продаде имоти, сгради и техника в размер на 44 млн. лева за 2006 г. и 43 млн. лева за 2007 г. След разделянето на БДЖ на две компании се появиха три вида собственост, която трябва да бъде променена, за да се извърши продажба. За съжаление компаниите не са възложили изработването на кадастър и голяма част от тях нямат карти и регистри. Предстоят процедури по Закона за обществените поръчки за подготовка на кадастрални карти на жп имоти. Това ще забави процеса на продажба, защото заснемането на имотите изисква технологично време, което не може да бъде съкратено. Но до края на март ще бъдат обявени първите търгове за сделки с жп имоти. Това най-вероятно ще са тази част от тях, които не бяха пуснати на пазара миналата година и са на стойност около 18.5 млн. лева.
Източник: Строителство Градът (15.03.2006)

135 локомотива вече ще спират автоматично, ако има нередности по пътя или машинистът не намали сам скоростта на влака. За целта 250 км железен път, включващ гара Пловдив и участъка от Стара Загора до Бургас, са оборудвани със системата "Автоматична локомотивна сигнализация" (АЛС). Проектът, който се осъществява съвместно с австрийската компания "Алкател", струва 10 млн. евро. Средствата са осигурени основно чрез помощ от програма ФАР и 900 хил. лв. от държавния бюджет. Сензори, монтирани между релсите, следят за състоянието на жп линиите. Когато системата засече неизправност по трасето или нередност в движението на влака, тя изпраща сигнали до локомотива, където също е монтиран бордови компютър. Ако въпреки предупреждението машинистът не намали скоростта и не вземе мерки, системата блокира управлението на влака. България е първата страна, в която е внедрен суперкомпютърът на "Алкател", уточни представителят на австрийската фирма Алфред Файдер при промоцията на системата, на която присъства и транспортният министър Петър Мутафчиев. Реализацията на проекта стартира през 1999 г., като основно изискване към фирмата изпълнител е било нейното оборудване да е съвместимо с внедрената вече в участъка София-Пловдив подобна система на "Ериксон", която обаче е по-старо поколение. Според изпълнителния директор на националния жп превозвач Олег Петков БДЖ води преговори с "Трансимпекс" за създаване на общо дружество за ремонт на локомотиви. Такива договори до момента са сключени с хърватската " Кончар " и немската "Сименс".
Източник: Сега (21.03.2006)

БДЖ преговоря с "Трансимпекс" за ремонта на електрически локомотиви, съобщи изпълнителният директор на железниците Олег Петков. Той обясни, че компанията ще приложи ноу-хау на чешката компания "Шкода", но не даде подробности за броя на машините. Ремонтите ще се осъществяват в сградата на бившия жп завод в София. Според източници, близки до преговорите, спорът е за цената на ремонтите, а ръководството на жп компанията е заварило създадено смесено дружество с "Трансимпекс". Имаме противоречия за самото дружество, тъй като то само е регистрирано, но до момента няма никаква дейност, каза зам. транспортният министър Георги Петърнейчев. Предстои среща с представители на "Шкода", за да уточнят подробности по ремонта на първите шест локомотива, които ще бъдат обновени в Чехия, където ще им бъде издаден сертификат, обясни той. "Трансимпекс" твърди, че представлява компанията в тази дейност. През юли 2005 г. беше регистрирано "БДЖ - Трансимпекс“ АД, в което БДЖ държи 35%. Неофициално се твърди, че "Трансимпекс" е свързана с Васил Божков, но той отрича да е неин собственик. В джойнт венчъра БДЖ участва с апорт на терен и оборудване. Петков също потвърди, че на този етап "БДЖ - Трансимпекс" не работи. Той обаче не се ангажира с прогнози за изхода от преговорите. Намеренията при създаването на смесената компания бяха тя да ремонтира около 80% от електрическите локомотиви на железниците, като започне с малки по обем дейности и се стигне до модернизация на машините. Според различни източници такъв ремонт струва около 1 млн. евро. Сега локомотивите се ремонтират в депата на самото БДЖ в София, Горна Оряховица, Пловдив, Русе, Мездра, Стара Загора.
Източник: Дневник (21.03.2006)

Австрийската фирма Алкател предаде за експлоатация вчера система за автоматична локомотивна сигнализация за сигурност­та на железния път, внедрена за нуждите на БДЖ. Компанията е доставила и монтирала оборудване за 250 км релсов път, включващ жп възела на Пловдив и участъка от Стара Загора до Бургас. Устройствата, поставени между релсите, приемат информация за състоянието на пътя. Когато системата засече нередност на железния път или в движението на локомотива, обслужващ участъка, тя изпраща сигнали до локомотивите, в които също е монтирано бордово оборудване, част от автоматичната система. Ако машинистът не предприеме съответните действия за намаляване скоростта на движение, системата блокира управлението на влака. 130 локомотива на БДЖ са включени в системата. В изграждането й са вложени 10 млн. EUR, безвъзмездно предоставени по Програма ФАР, и 900 000 лв. от бюджета. На церемония за пускане в действие на системата присъства министърът на транспорта Петър Мутафчиев. България е първата страна, в която е внедрена и изпитана автоматизираната локомотивна система на Алкател, уточни представителят на австрийската фирма Алфред Файдер.
Източник: Пари (21.03.2006)

БДЖ започва боноспрограма за лоялни клиенти, като е предвидена голяма награда - едногодишна карта за безплатно пътуване из цялата жп мрежа на страната през 2007 г. Инициативата дава възможност на пътуващите да събират точки, като едногодишната карта ще се връчи на събралия най-много точки. Право на участие имат пътниците, които са закупили едномесечна или тримесечна абонаментна карта. Те дават различен брой точки, но веднага след купуването им клиентите трябва да попълнят специален формуляр. Ако в навечерието на тегленето на наградата - Коледа, се окаже, че има няколко пътници с еднакъв брой точки, ще се тегли жребий за голямата награда, казаха от БДЖ вчера. Служебните абонаментни карти, петдневни карти, за вътрешноградската зона, както и абонаментни карти и купените с намаление, няма да участват в програмата.
Източник: Сега (28.03.2006)

Наши и турски митничари заедно ще проверяват товарите и документите на влаковете между България и Турция на обща гранична гара. Това стана ясно след подписване на анекс към споразумението между двете страни. В присъствието на транспортния министър Петър Мутафчиев и турския му колега Бинали Йълдъръм подписи положиха зам.-директорът на турските железници Ерол Инан, изпълнителният директор на БДЖ Олег Петков и шефът на Национална компания "Железопътна инфраструктура" Димитър Гайдаров. Към граничната гара ще се насочват товарни влакове, след като започне ремонтът на ГКПП Капъкуле и Капитан Андреево. Тировете ще преминават през ГКПП Лесово-Хамзабейли. Турците обаче се оплакаха, че българският път бил много разбит.
Източник: Стандарт (13.04.2006)

До 2020 г. българските влакове ще се движат с 220 км/ч в определени отсечки. Това предвижда проект за изграждане на високоскоростна железопътна мрежа в Югоизточна Европа, одобрен вчера от Министерския съвет. Документът, който ще се подпише в Солун на 4 май, предвижда съвместно изграждане на мрежата. От общо 16-те железопътни трасета за пътнически и товарни превози в региона, чиито качества отговарят на изискванията на проекта, български са само пет. Те минават през градовете София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Горна Оряховица, Видин и Русе. Като цяло проектът предвижда в останалата част от жп мрежата влаковете да развиват скорост от 160 км/ч. Според ангажиментите на България по глава "Транспорт" страната ни е обещала да увеличи поне с 20% средната скорост на влаковете по нашите линии. Още през 2015 г. пък на железниците трябва да бъде осигурена скорост от 130 до 160 км/ч по трансевропейските линии. В момента обаче голяма част от влаковете ни се движат със скорости под 70 км в час. След наводненията миналата година имаше участъци, в които влаковете се движеха с 15-20 км в час.
Източник: Сега (28.04.2006)

БДЖ ще обяви скоро процедура по Закона за обществените поръчки за избор на фирма, която да направи цялостен анализ на финансовото състояние на превозвача, съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев. На анализиране ще подлежат както стойността на активите, така и общото финансово състояние на държавния жп превозвач. Целта е да се видят какви са начините за излизането му от кризата. Резултатите от анализа ще послужат после и за нуждите на новата транспортна стратегия на България, която настоящото правителство трябва да приеме до есента. Тя ще е в две части - за инфраструктурата и за превозвачите.
Източник: Сега (15.05.2006)

Средно с 30% са се увеличили пътниците на БДЖ по линиите, където се движат новите дизелови мотриси Desiro за първото тримесечие на 2006 г. Най-голям е скокът – 66%, за крайградските влакове в участъка Варна-Добрич-Кардам. Сега по българските жп линии се движат 16 нови дизелови мотриси, обслужващи 55 влака в 7 участъка. Това е увеличило приходите на железницата с 12%.
Източник: Стандарт (22.05.2006)

Железните фараони От юли 2001 г. до март 2006 г. столичното ВиК има 600 000 лв. загуби от кражби на метали. Броят на откраднати капаци и решетки на шахти е 23 418. Статистиката звучи отегчително - тя е от типа информации, които автоматично попадат в графата „скука“. Нещата обаче изглеждат съвсем различно в онази вечер, когато, шофирайки по тъмно, дясната ти гума изведнъж пропадне в идеално правоъгълна дупка, достатъчно дълбока, за да погълне 300 до 500 лв. за ремонт. Проблемът с кражбите на метали за скрап е сред онези вечни казуси, с които всяко правителство решава да се пребори по свой начин. Изключение няма да направи и сегашният кабинет. Според Валери Накев, началник на сектор „Лицензиране и контрол на търговията с метални отпадъци“ в Министерството на икономиката и енергетиката, в идните два месеца предстоят нов кръг промени в нормативната база за търговията с метали. Целта ще бъде да се затегнат правилата, като се увеличат хипотезите, в които търговец със скрап може да остане без лиценз. Промените идват след поредната серия оплаквания на големите инфраструктурни компании от отново зачестилите кражби. Потърпевшите са основно Национална компания „Железопътна инфраструктура“, (НКЖИ) БДЖ, ВиК дружествата, НЕК и БТК. Основният стимул за увеличаване на кражбите на метали най-вероятно е скокът на международните цени на металите от последните месеци, който неизбежно се отразява на търсенето и на изкупните цени на скрапа в България. В много случаи се крадат метални конструкции, чиято липса може да доведе до опасни ситуации. Според НКЖИ например почти всяка нощ по трасето Илиенци - Карлово се крадат кабели, захранващи осигурителната система на линията и в резултат семафорите спират да работят, тоест създава се опасност от катастрофи. Причините за неспирните кражби на метали са три, твърдят експертите както от държавните, така и от браншовите структури. Първо: цените на скрапа растат и търсенето се увеличава. Второ: липсва ефективен контрол върху бизнеса. И трето: ощетените компании не пазят достатъчно добре имуществото си (което не е и застраховано). Реакцията на държавните институции в общи линии се ограничава в периодично „затягане на режима“ за търговия с проблемната стока - в случая скрап. Точно това ще бъде направено и сега. Дали обаче мерките ще дадат резултат, е отделен въпрос. Според Валери Накев се оказва, че голям брой компании (няколкостотин) продължават да съществуват през всички години ту в белия, ту в сивия сектор. По данни на икономическото министерство до 2000 г. лицензираните фирми за търговия със скрап са били малко над 1000. През 2000 г. Наредбата за условията и реда за търговия с отпадъци и отломки от черни и цветни метали беше значително променена, като изискваните документи за лиценз бяха увеличени на 27 броя. В резултат лицензираните фирми оредяха до 240. Въпреки това кражбите не намаляха. През 2001 г. тогавашният министър на икономиката Петър Жотев първо въведе временни ограничения в изкупуването на скрап за няколко месеца, а след това облекчи условията за лицензиране и намали изискваните документи от 27 на 7. Броят на компаниите в бранша отново нарасна до близо 1000, докато през 2003 г. не беше въведен нов тип лиценз - този път по реда на току-що влезлия в сила Закон за управление на отпадъците. Като равносметка в момента лицензираните по него фирми в сектора са около 600. Според Младен Младенов, председател на Българската браншова камара „Феникс Ресурс“, многото изисквания към фирмите в бранша ги изтласкват към сивия сектор и в момента само към 60-70% от тях са лицензирани. Цялото това преливане на маса компании от битието в сенчестата икономика и обратно обаче така и не спря изкупуването на краден метал. Причината за това както според експертите от икономическото ведомство, така и според тези от браншовите организации, е в липсата на ефективен контрол върху компаниите. Право да проверяват пунктовете за изкупуване на отпадъци имат едновременно министерствата на икономиката и вът­решните работи, кметовете и районните инспекции по околна среда. Точно защото липсва единно звено, което да контролира целия бизнес, резултат от целия надзор няма. „Между многобройните контролни органи липсва всякаква координация. Затова и в момента хора крадат метал за скрап например в Хасково и го предават в пункт в Пловдив, като така прикриват следите си“, допълва Младенов. Друг парадокс според него е, че всеки от органите проверява само фирми, които са се регистрирали при него. А списъците с регистрирани фирми често се различават при различните ведомства, което води до още по-голямо объркване. „Освен това всяка фирма има средно по няколко площадки за събиране на скрап. В България общо има около 15 хил. площадки, върху които контролът е изключително труден“, допълва и Политими Паунова, председател на Браншова камара на черната и цветната металургия. Главният проблем според нея е, че липсва отговорност от страна на бизнеса и на регионалните власти и настоящата нормативна уредба не насърчава такава по никакъв начин. „Един кмет може да издава лиценз за площадка за събиране на скрап и да я проверява, но той не взима приходите от нея и затова няма интерес да го прави“, казва Паунова. Според информация от икономическото министерство, досега има 20 отнети лиценза на фирми за търговия със скрап, като всички решения се обжалват във Върховния административен съд с години. Затова реално отнетите лицензи с потвърждение от съда са 12. „Откакто през 2002 г. Наказателният кодекс беше променен и кражбата на метали беше инкриминирана, досега сме изпратили над 200 справки за кражби до МВР, но никой не е осъден“, казва Валери Накев. „Това, което имаме в момента, не е схема за контрол над търговията със скрап, а схема с цел да се раздели работата на колкото може повече звена и ведомства, което поощрява корупцията“, смята и Политими Паунова. Според браншовите организации с влизането ни в Европейския съюз (ЕС) в този бранш ще има и още по-голяма възможност за незаконна печалба. „В момента фирмите за скрап са освободени от ДДС. В ЕС всяка страна може да си избира сама ставката на ДДС за скрапа и България е избрала да наложи пълните 20%“, казва Младен Младенов. Според него това ще доведе до източване на ДДС за огромни суми. „Тази незаконна дейност е много примамлива за фирмите в бранша, защото може с една фактура да се източи ДДС за стотици хиляди левове“, смята той. Според изпълнителния директор на Българската асоциация по рециклиране (БАР) Теменужка Костова основната причина за продължаващите кражби на метали е неефективният контрол върху изкупуването на скрап на регионално ниво. Системата за търговия с метални отпадъци е доста усложнена, като структурата е пирамидална (виж графиката на стр. 24). Интересното в случая е, че цената „нето“ на скрапа нагоре по пирамидата не се увеличава, а намалява. Клиентите обаче плащат допълнителни бонуси за количество доставен метал, от които идва и печалбата на фирмите по пирамидата. Така например, ако килограм черен скрап се изкупува от малък пункт за 0.30 лв., то „Стомана“ - Перник, плаща по 0.25 лв. на килограм, но дава и премия за всеки вагон метал. Колкото по-голямо е количеството - по-голяма е и премията. Нивото, на което следите на крадените метали се губи, е именно регионалното - там, където релси, кабели и капаци на шахти се претопяват до наузнаваеми калъпи. „Много от пунктовете за претопяване остават скрити. Там се намират и леярните, в които се претопяват крадените метали. Ефективен контрол върху тях няма“, казва Теменужка Костова. Другият източник на търсене за краден скрап са леярните, които продават готови метални изделия, а не продават на металургичните комбинати. Те не се лицензират като търговци и следователно не подлежат на всички изисквания към търговците, твърдят от БАР. Предложението на асоциацията е дейността на леярните също да бъде регламентирана като тази на фирмите за търговия със скрап, а лицензирането да премине към самата браншова структура. Дали това ще стане - засега няма яснота. Кой лицензира търговците обаче едва ли има особено значение, по-важното е кой и как ги контролира. Глобите за нарушаване на изискванията за търговия със скрап, макар и да достигат 10 000 лв., явно нямат ефект - след като кражбите не спират.
Източник: Капитал (26.05.2006)

"Български държавни железници" ЕАД възнамеряват да закупят на лизинг 100 второкласни пътнически вагона втора употреба, става ясно от обявлението за обществена поръчка, публикувано в електронния регистър. По-голямата част от тях - около 90, ще са безкупейни. Доставката трябва да се извършва на партиди, като всичките 100 трябва да са доставени на компанията за 10 години, след като поръчката бъде възложена. Кандидати за изпълнители на обществената поръчка могат да бъдат както български, така и чуждестранни лица. Компаниите, които искат да се включат в процедурата, ще трябва да заплатят гаранция за участие от 20 хил. лв., което по закон може да е най-много един процент от стойността на цялата поръчка. Кандидатите могат да внесат и по-малка гаранция за участие от 2 хил. лв. и да кандидатстват за доставката на 10 вагона. Освен това компаниите ще са длъжни да внесат и гаранция за добро изпълнение на договора, която е определена на 2 процента от стойността на поръчката. Сумите по гаранциите трябва да се представят във вид на депозит или банкова гаранция по сметка на БДЖ в Обединена българска банка. За да бъдат допуснати до участие в процедурата, фирмите ще трябва да отговарят на някои условия на Българските държавни железници и изискванията на закона. Необходимо е да докажат, че имат опит и практика в доставката на вагони. За целта кандидатите ще трябва да представят документ от собственика, който да докаже правото на кандидата да предлага неговите вагони за тази година. Това може да е дистрибуторски договор или пълномощно. Освен това компаниите ще е необходимо да покажат, че имат икономическа и финансова възможност и квалификация да изпълнят поръчката. В случай че кандидатите не представят някой от изискуемите документи, те ще бъдат отстранени от процедурата. Участието им ще бъде прекратено и в случаите, когато представената от тях оферта противоречи на изискванията на БДЖ и на закона. В момента тече набирането на оферти по поръчката. Срокът, до който ще се приемат предложенията, изтича на 17 юли, а документи за участие могат да се закупят до 6 юли срещу 200 лв. Всички подадени оферти ще бъдат валидни 120 дни след датата за подаването им. От железниците предвиждат да отворят всички получени предложения на 19 юли. Това ще стане в централната сграда на компанията в София на ул. "Иван Вазов" 3. След това специална комисия от дружеството ще направи оценки на получените предложения. На базата на тези оценки ще бъдат избрани компании, с които дружеството ще се договори и ще бъде определен изпълнител на поръчката. Един от основните фактори, които ще повлияят на оценките, ще бъде предлаганата цена.
Източник: Дневник (07.06.2006)

Националната електрическа компания (НЕК) и "Железопътна инфраструктура" обявиха, че ще изграждат собствени телекомуникационни мрежи. По този начин двете държавни фирми ще се превърнат в реални конкуренти на големите инфраструктурни компании като БТК и "Булгаргаз". И двете дружества се подготвят да получат далекосъобщителни лицензи, а "Железопътна инфраструктура" ще иска и лиценз за електроразпределение. НЕК има амбициозната цел да изгради най-голямата оптична мрежа след тази на БТК. Намеренията ни са да изградим оптичната мрежа до края на 2007 г. и да регистрираме телекомуникационно дружество "НЕК тел", след като преструктурираме компанията до края на тази година, заяви изпълнителният директор Мардик Папазян. Изпълнителният директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" Димитър Гайдаров също потвърди, че ръководството на дружеството обсъжда различни идеи за телекомуникационния си проект. По този начин НЕК и "Железопътна инфраструктура" ще се превърнат в мултиютилити компании, които заедно с традиционната си дейност ще предоставят и широка гама телекомуникационни услуги. Оптичната мрежа на НЕК се планира да е дълга 2200 км и да се използва за пренос на данни, международен трафик и за наети линии от останалите оператори. "Тя ще е уникална, защото представлява 24 оптични влакна, вградени в новите гръмозащитни въжета. За разлика от тази на БТК тя ще е двойно резервирана (дава възможност за второ трасе за пренос)", обясни Папазян. В момента НЕК има мрежа около 700 км главно в Централна България. Вече са изградени отсечките София - Пловдив и Плевен - Мизия - Козлодуй. Според експерти по мрежата ще е възможно да бъде пренасян и международен трафик, но НЕК няма да може да стигне до крайните битови абонати. Те смятат, че компанията трябва да прецени дали инвестицията е икономически обоснована. От "Железопътна инфраструктура" обясниха, че имат проект още от 1998 г. за изграждането на високоскоростна мрежа за пренос на данни, но засега е неясно откъде ще бъдат намерени 150 млн. лв. за инвестиции в нея. В момента е положена оптична мрежа в отсечката София - Гюешево и се изгражда такава от Благоевград до Кулата. Засега от НЕК също не коментират откъде ще намерят пари за необходимите инвестиции. Намесата на такъв мощен играч като НЕК е възможно да доведе до сериозни намаления на цените при наемането на линии и до размествания в този пазар, прогнозираха експерти от бранша. До момента в сегмента работят БТК, "Булгаргазтел" и "Кейбълтел", а до крайни абонати стигна "Вестител", собственост на "Овергаз". Възможно е "Булгаргаз" и НЕК да обединят телекомуникационните си дружества и да се превърнат в най-мощния инфраструктурен играч на пазара, прогнозира председателят на Съвета на директорите на "Булгаргаз" Валентин Иванов. Нормално е пазарът да се развива към получаването на лицензи от бившите монополисти, смята вицепрезидентът на "Кейбълтел" Димитър Радев. Той не очаква драстични промени сред сегашните участници. "Кейбълтел" заедно с "Мобилтел" има над 1800 км оптична мрежа в цялата страна. Пазарът ще се промени, но НЕК няма да стигне до крайните абонати, а ако има размествания, те ще са между БТК, "Булгаргаз" и "Кейбълтел", които имат собствени оптични мрежи, коментира изпълнителният директор на "Вестител" Росица Василева. Тя посочи, че мрежата на НЕК може да позволи на алтернативните оператори да достигнат до селищата.
Източник: Дневник (26.06.2006)

Българските държавни железници спешно се нуждаят от 11 млн. лв., за да освободят от митницата последните дизелови мотриси, доставени от германската Siemens, които сега се намират във варненското депо, научи в. Пари. Сумата е необходима за изплащане на ДДС. От БДЖ обясниха, че мотрисите са в депото във Варна заради все още неуредени въпроси по митническото освобождаване на новите влакове. Досега 16 от общо 25-те дизелови мотриси, договорени да бъдат доставени от германската компания, са в движение, останалите, без последните две, вече са във Варна. През февруари 2006 г. при посещението на транспортния министър Петър Мутафчиев в Германия, когато железниците също имаха подобен проблем, стана ясно, че пари за митническото освобождаване на доставените дотогава и на всички следващи мотриси ще се намерят. Това обаче явно не се случва въпреки представените месец по-късно оздравителни програми на двете предприятия - на БДЖ и на Национална компания Железопътна инфраструктура. Проблемите в железниците намериха отзвук и в мониторинговия доклад на Европейската комисия през май тази година. Председателят на транспортната комисия в парламента Йордан Мирчев инициира днес дискусия в парламента с участието на всички заинтересувани страни - транспортното ведомство, ИА Железопътна администрация, БДЖ и НК Железопътна инфраструктура, представители на научните среди, големи клиенти на железниците. Според него в оценката на ЕК се съдържат сериозни въпроси, които трябва да намерят отговор, като този защо железниците толкова често са обект на мониторинг от страна на ЕС. Крайно време е да се премине към изработването на един работещ закон за железопътния транспорт, съобразен с последните директиви и принципи на ЕК, и да се набележат конкретни действия за развитие на пазара, за постигане на конкурентоспособност и финансова стабилност и за отваряне на пазара.
Източник: Пари (29.06.2006)

Гарите от НК "Железопътна инфраструктура" да преминат към БДЖ, защото състоянието им зависи от дейността на превозвача. Това предлага председателят на комисията по транспорт и телекомуникации Йордан Мирчев в промени в Закона за жп транспорт. Той ще внесе през следващата седмица предложение за поправките в парламента. "Няма да обединяваме двете дружества", поясни Мирчев. Предложението е да се създаде нов административен орган, който да регулира отношенията между тях, а съществуващата агенция "Железопътна администрация" под шапката на транспортното ведомство да се занимава само с безопасността и издаването на жп лицензите за кандидат-превозвачите. От транспортното министерство не коментираха идеите на Мирчев. Ведомството също предложи за обществено обсъждане поправки в закона, които са свързани с хармонизиране с европейското законодателство. В програмата за развитието на инфраструктурата гарите в София и Пловдив са предвидени за концесия, но тя може да бъде дадена от БДЖ вместо от транспортното министерство, твърди Мирчев. Промените предвиждат още транспортният министър да внесе в парламента стратегия за развитие на комбинираните превози, както и държавата да се ангажира не само с развитието на инфраструктурата, но и с безопасността. Според проекта управителните съвети на БДЖ и НК"Железопътна инфраструктура" трябва да носят отговорност за изпълнението на бизнес плановете на двете дружества. Всяка година те публично да обявяват параметрите на предлаганите услуги.
Източник: Дневник (03.07.2006)

BGN 30 млн. за текущи ремонти в железопътната инфраструктура иска министърът на транспорта Петър Мутафчиев от финансовото министерство, съобщи Петър Мутафчиев. "Запознах Министерския съвет със задълженията, които имат двете жп предприятия, и тежкото състояние, в което се намират", каза той. Въпреки че през 2001 г. на БДЖ са опростени BGN 135 млн., сега те са в почти същото финансово състояние - със BGN 196 млн. задължения. Той предлага държавата да намали инфраструктурната такса, която в момента е BGN 150 млн. на година. Макар че тази година двойно са увеличени парите за капитални вложения - на BGN 60 млн., това не е достатъчно, смята той. Искането си Мутафчиев мотивирал със зачестилото дерайлиране на влакове, което е свързано с безопасността на пътниците.
Източник: Сега (14.07.2006)

Заради неплатен ДДС осем от новите мотриси "Сименс" чакат да бъдат освободени от митниците. През юни въпросът беше дали да платим заплати, или да дадем пари за новите влакове, коментира министър Петър Мутафчиев. Искаме държавата да увеличи субсидията за БДЖ поне с 15 млн. лв., а капиталовите разходи за НКЖИ поне с 50%, иначе социалната есен в тях ще е гореща, заплаши лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов. С 10,5 млн. лв. са намалели загубите на железниците за първото полугодие на 2006 г., каза още Мутафчиев.
Източник: Стандарт (25.07.2006)

В министерството на транспорта се разработват идеи за създаване на електроразпределително дружество към БДЖ. Това каза министърът на транспорта Петър Мутафчиев по време на среща с КНСБ за проблемите и перспективите пред железопътния транспорт на страната. Преди да се пристъпи обаче към осъществяването на тази идея, трябва да се анализира доколко тя ще бъде печеливша за българската железница, каза Мутафчиев. Той допълни още, че БДЖ трябва да търси възможности за печалба и в телекомуникациите. В момента БДЖ купува т.нар. "тягова електроенергия" от НЕК и това предизвиква недоволството на електроразпределителните предприятия в страната. По време на дебатите по промените на енергийния закон представителите на ЕРП-тата в страната изтъкваха това като довод срещу предложението на НЕК да се позволи да има директни клиенти. Според представителя на "ЧЕЗ България" Георги Миков, ако законодателят даде възможности, около всяка гара ще възникнат електроразпределителни дружества, които ще продават ток на селищата около тях. Създаването на такива паралелни мрежи противоречи на приватизационните договори за ЕРП-тата и на самите лицензи на дружествата, каза той. Според шефа на БДЖ Олег Петков от есента на 2005 г. компанията има ръст в превозите и намаление на разходите за ток и горива. В момента обаче БДЖ няма капацитета да превозва товари. До края на годината не се очаква повишаване на заплатите в железницата, изтъкна той. До 15 септември ще бъдат пуснати в експлоатация 9 вагона, пригодени за инвалиди.
Източник: Сега (28.07.2006)

Летищата отбелязват рекорден ръст от 80% за първото шестмесечие на 2006 г. спрямо същия период на миналата година, съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев. Според него всички транспортни дружества през първата година от мандата на това правителство са регистрирали напредък, което е резултат на преработването на бизнесплановете и на стриктното изпълнение на оздравителните програми. Общата печалба на летищата е 18 млн. лв., като най-голям дял има столичният авиопорт, който е с 15 млн. лв. печалба за първите шест месеца на тази година. Българските държавни железници са намалили загубите си спрямо първото полугодие на миналата година. Тогава те са били 12.377 млн. лв., а сега са сведени до 1.119 млн. лв. За 2006 г. приходите на БДЖ са с 24 млн. лв. повече от предходната година. В момента темпът на приходите в железниците е по-висок от темпа на разходите, което е позволило да се намалят загубите независимо от наводненията през лятото и есента на 2005 г. Другата причина е представената през март 2006 г. оздравителна програма от генералния директор на БДЖ Олег Петков.Съществуват и нерешени проблеми в транспортните дружества като ниското заплащане на служителите. Според транспортния министър в железниците заплатите са по-ниски от средните за страната. Кадри липсват и в авиацията, където превозвачите са принудени да наемат пилоти от чужди държави.
Източник: Пари (10.08.2006)

Жп гарите стават молове и търговски центрове. До няколко години по-големите станции ще бъдат част от огромни центрове за комплексно обслужване на клиенти. Експерти в транспортното министерство вече обсъждат идеята. В последните години гарите въобще не са развивани, заяви шефът на дирекция "Концесии и контрол върху търговската дейност" в Министерството на транспорта Георги Тодоров. Вместо да се чудим как да поддържаме мрачните здания за продажба на билети, те могат да прераснат в центрове за забавления и търговия, категорични са експертите. Това е популярна практика в Европа. Там в гарите освен каси има и супермаркети, киносалони, хотели и ресторанти. Това обаче може да стане, ако в гарите влязат частни капитали. Положително влияние за развиване на тази идея е и фактът, че гарите у нас са в самите градове, а често и в центъра на населените места. За целта обаче трябва да се изчистят въпросите със собствеността на имотите. След разделянето на железниците на две компании - НК "Железопътна инфраструктура" и БДЖ, имотите не са актувани и няма ясна картина кой какво стопанисва, каза Тодоров. Едва тогава може да се мисли за концесия. Във ведомството на Петър Мутафчиев работят усилено върху възможността гарите да се отдават на концесия. Най-добрият вариант за държавата и превозвача е те да се отдават в пакет по дадена линия. Така новият собственик ще трябва да развива не само големите и печеливши обекти по жп линиите, а и и по-малките гари. Проблеми обаче се очаква да има с гарите, които са културни паметници.
Източник: Стандарт (14.08.2006)

"Български държавни железници" (БДЖ) и Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НК ЖИ) ще си узаконят имотите и ще продадат част от тях на търг, а за друга част ще обявят конкурс за инвестиране в молове, търговски центрове и хотели, съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев. До октомври ще изчистим тотално проблемите със собствеността на железниците в София, заяви Мутафчиев. Двете компании трябва да представят за всеки имот и терен освен цялата документация за собствеността и обосновка дали е използваем. Неизползваемите имоти ще бъдат продадени чрез търг с решение на УС на жп компаниите и на транспортния министър, е категоричен Мутафчиев. Търг ще се обяви дори за малките площи, на които ще се изградят жилищни сгради. Предприемачите трябва да предложат определен брой апартаменти срещу терена. Част от жилищата ще се дадат на железничари, а друга част БДЖ и НК ЖИ ще продадат. С парите от сделките ще се покрият задължения на БДЖ и НК ЖИ. Това предвижда поредната Програма за финансово оздравяване на двете държавни жп компании. Задълженията на БДЖ надхвърлят 130 млн.лева., а на НК ЖИ - 150 млн.лв. До края на годината ще се обявят и конкурси за отдаване на концесия на големите гари - София, Пловдив, Плевен, Горна Оряховица и Русе. На прилежащите терени да се изградят молове, търговски центрове и хотели, планира още транспортното министерство. Все още обаче цари хаос в собствеността на имотите на железницата. От ноември м.г. Министерството на транспорта (МТ) е започнало процедури за узаконяване на имотите на БДЖ и НК ЖИ, каза Мутафчиев. Транспортното министерство има на няколко места в столицата терени, на които е собственик или съсобственик с общината. За някои от парцелите има и реституционни претенции или няма яснота кой парцел на кого се води и на кого действително принадлежи. В последните месеци работим перфектно с общината и сме в непрекъснат диалог с главния архитект и кмета Бойко Борисов по тези въпроси, обясни Мутафчиев. Наскоро гръмна скандал с терен край гара Яна, който НК ЖИ отдала под наем, въпреки че той бил прехвърлен в капитала на фирма "Редки метали" с министерско постановление преди години. В началото на лятото "Редки метали" го продали на частната фирма Екометал, но преди това кметът на район Кремиковци го актувал. Предишният кмет Стефан Софиянски премахна моста на ул. "Опълченска" и прекара улицата през гара Сердика незаконно, без да урегулира имотите, да изясни кои са на общината, кои на БДЖ и кои на други собственици. Бившият министър на транспорта Николай Василев пък за малко не продаде гара Пионер, която се намира на границата между парка и квартал Дианабад заедно с 60 дка терени, които захапват части от парка. И Василев не бил уточнил и урегулирал собствеността и загубил в съда.
Източник: Новинар (15.08.2006)

За първите седем месеца на 2006 г. „Български държавни железници” ЕАД отчитат подобрение на финансовия резултат с 8 165 хил. лева, спрямо същия период на предходната година, съобщиха от БДЖ. През периода януари – юли на 2006 г., с железопътен транспорт са превозени 19 930,6 хил. пътника, което е с 202,7 хил. пътника повече от превозените пътници за същия период на 2005 г. За горепосочения период на 2006 г., превозените товари са с 414 хил. тона повече в сравнение със същия период на 2005 г. и с 2,19 % в повече спрямо бизнес плана на „Български държавни железници” ЕАД за 2006 г. Темпът на нарастване на приходите изпреварва с 2 % темпа на нарастване на разходите за дейността, без включени разходи за амортизации. Разходите за представителни цели са намалели с 33 %, разходите за командировки в чужбина са намалели с 34 %, разходите за командировки в страната са намалели с 11 %, разходите за телефони и пощенски услуги са намалели с 4 %. Общият размер на намаляване на тези разходи е с над 550 хил. лв. От началото на 2006 г. до момента са направени внезапни проверки на 2721 пътнически влака. В резултат на направените констатации са уволнени 16 служители, а на други 118 е потърсена друга дисциплинарна отговорност. Осъществени са 2441 проверки по отношение на спазването на финансовата, трудовата, технологичната дисциплина и безопасността на превозите. В резултат на констатирани слабости са уволнени 21 служители и на 265 служители са наложени дисциплинарни наказания.
Източник: Агенция Фокус (23.08.2006)

Близо 100 държавни фирми проверява Министерството на икономиката и енергетиката. Румен Овчаров е отказал да приеме балансите за 2005 г. на 93 дружества, обявени в ликвидация. Днес ще бъдат назначени нови работни групи, които да проучат отчетите на тези фирми заради съмнения за финансови нарушения. Едно от тези дружества бе и "Консолид комерс". За него министърът сигнализира прокуратурата за съмнение за източване на 5 млн. лв. Текат и проверките на "Булгаргаз" и "Топлофикация-Пловдив", за които министърът се закани преди месец. Те се изготвят от експерти от ведомството. Ако бъдат открити нередности, ще се поръча и проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция. В началото на август започна и данъчна проверка на фирмите дистрибутори на "Булгартабак холдинг". Тя се извършва от Министерството на финансите по искане на Овчаров. Има съмнения, че тези големи фирми плащат твърде малки данъци, обяви преди време министърът. В началото на годината и транспортният министър Петър Мутафчиев разпореди проверка в "Български морски флот". В доклада на АДФИ през юли обаче се посочва, че няма сериозни нарушения. Само преди седмица Мутафчиев разпореди проверка и в БДЖ, след като шефовете на губещата държавна фирма си купиха лимузина "Фолксваген Фаетон" за представителни нужди.
Източник: Стандарт (23.08.2006)

БДЖ намали загубата си за първите седем месеца на годината с 8,165 млн. лева. От януари до юли с влак са се возили над 19,9 млн. пътници, което е с 203 хил. повече от 2005 г. Железницата е превозила и 414 хил. тона товари повече от 2005 г. Всеки ден не достигат почти 100 вагона за дестинациите в страната, а 378 са за ремонт, което е 38% от състава на БДЖ.
Източник: Стандарт (23.08.2006)

Трамваите в София може да спрат заради непрекъснати кражби на кабели, алармираха от "Столичен електротранспорт" ЕАД. При четири набега на крадци тази седмица са изтръгнати половин километър жици само в района от улица "Момина чешма" до Гара Искър в София, съобщи инж. Кръстю Русев, зам.-директор на дружеството. Кабелът захранва контактната мрежа на трамвай 22. Въпреки че в шахтите има датчици, крадците неутрализират охранителната система и изтръгват кабелите. Вчера за пореден път ремонтната бригада на електротранспортното поделение възстанови откраднатия кабел. Видяхме двама от крадците цигани тази сутрин да пият кафе отсреща, казали полицаи на работниците. Те няколко пъти залавяли бандитите, но винаги ги пускали и униформените нямали стимул да ги задържат. Повече от 150 км меден кабел е откраднат само от столичния електротранспорт, след като държавата прехвърли търговията със скрап на частни фирми и изпусна контрола върху изкупуването на металните вторични суровини на дребно. Миналата седмица Българската търговско-промишлена палата поиска правителството и Министерството на икономиката и енергетиката да променят режима на търговията със скрап. Националната електрическа компания, Електроразпределенията, БТК, ВиК, Българските железници и компанията "Железопътна инфраструктура" непрекъснато алармират за милиони левове загуби от кражби на кабели, релси, железни скрепления на жп пътя, части от влакове, на електросъоръжения, но Министерството на икономиката, което регулира търговията със скрап, и правителството остават глухи. Наскоро министърът на транспорта Петър Мутафчиев изнесе пред кабинета страшни данни за състоянието на жп пътя. През миналата година средствата, които са отпуснати от бюджета на държавата за осигурителни инсталации са по-малко от парите, които Железопътната инфраструктура е дала за възстановяване на щетите от кражби. Не можем да мръднем крачка напред, само възстановяваме това, което ни крадат, подаваме материал, който отново се краде, обясняват от компанията. В различни участъци на жп мрежата в страната многократно крадат скрепленията на релсите. Когато болтовете и гайките, които свързват релсата към траверсата, ги няма, релсата става подвижна и влакът може да изпадне. "Това е все едно да сложиш бомба - може да гръмне бомбата, може и да не гръмне. Може да мине влакът по подвижната релса, а може и да стане страшна катастрофа с много жертви", коментират в БДЖ. НЕК поиска кражбата на кабели да се приравни към тероризъм, защото оставя цели квартали и селища без ток и може да предизвика човешки жертви. Според кмета на София Бойко Борисов трябва да се премахне анонимността при изкупуването на метали. Той обясни, че ако в пунктовете, където се предава старото желязо, се изискват лични карти, проблемът ще се реши. "Така, ако Бай Мангал няма да има къде да носи скрапа, той няма да го краде", обясни кметът. Той допълни, че ако няма поети ангажименти към ромските лидери и организираните престъпни групи, няма и причина парламентът да не приеме подобна законова промяна. През март тази година Борисов се обяви против дейността на пунктовете за изкупуване на черни и цветни метали. Още като главен секретар на МВР пък той настояваше тези центрове да се затворят, защото дейността им провокира към кражби.
Източник: Новинар (24.08.2006)

БДЖ е обявила обществена поръчка за консултант, който да оцени финансовото състояние на железопътния превозвач и да напише поредната оздравителна програма. Това личи от обява, публикувана на сайта на Агенцията за обществени поръчки. Срокът за подаване на офертите е 25 септември тази година, като от участниците в процедурата се иска да имат опит в консултантската дейност в областта на жп транспорта. Задачата пред избрания ще бъде да оцени какви са възможностите на БДЖ да изпълнява договора си с държавата за превоз на пътници и да изготви 5-годишен оперативен стратегически план за развитие. В обявата не е посочено какви са минималните и максимални цени, които могат да се оферират от кандидат- консултанта. Избраната процедура е договаряне, личи от решението на БДЖ, подписано от шефа на железниците Олег Петков.
Източник: Сега (08.09.2006)

Новата мотриса "Дезире Сименс" беше пусната вчера официално. Тя ще върви по линията Панагюрище-Пловдив. На откриването присъства и шефът на транспортната комисия в парламента Йордан Мирчев. Пътническият влак до Пловдив бе спрян през 2002 г. Пътят между Пловдив и Панагюрище вече ще бъде час и четиридесет минути. Влаковете ще се движат сутрин, обед и вечер, а средната скорост ще бъде 55 км в час.
Източник: Новинар (15.09.2006)

Нужни са поне 90 млн.лева без ДДС за жп линиите и допълнителни пари за инфраструктурата, за да е поносимо състоянието на железниците. Това съобщи зам.-генералният директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" Веселин Кожухаров, цитиран от Дарик радио. По изчисления на експерти от компанията, ръководена от Димитър Гайдаров, общата сума на необходимите за жп инфраструктурата средства е 2,5 млрд. лева. Тогава вече може да се твърди, че железният път ще е надежден и напълно безопасен. Веселин Кожухаров коментира още, че ако се предвиди 3 годишна рамка на бюджетиране, железниците могат да организират така работата си, че дори да излязат на печалба.
Източник: Монитор (03.10.2006)

Проблемите на БДЖ може да бъдат разрешени, ако инфраструктурното предприятие се обедини с превозвача под една обща шапка, заяви изпълнителният директор на БДЖ Олег Петков. Според него в това обединение могат да влязат както държавният, така и частните жп превозвачи с мотива, че в доста западноевропейски страни има такива обединения. Идеята напомня дискутираният в началото на сегашното правителство железопътен холдинг, който бе предложен от транспортния министър Петър Мутафчиев. Няколко месеца по-късно обаче стана ясно, че Световната банка е против такова обединение, защото жп инфраструктурата в страните членки се финансира основно от европейски фондове, докато превозвачите имат достъп до банково кредитиране. БДЖ все още изплаща заем, получен от СБ.
Източник: Сега (03.10.2006)

Въпреки трагичното си финансово състояние и окаяните жп трасета БДЖ ще трябва да плати още 106 млн. евро, за да получи нови 25 електрически мотриси от "Сименс", съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев. Договорът, подписан на 7 януари 2005 г. от предишния министър на транспорта - Николай Василев, предвиждаше немската компания да достави на БДЖ 25 дизелови мотриси "Дезиро" срещу 87 млн. евро. Сделката обаче включва и клауза, според която веднага след изпълнението на първата поръчка "Сименс" ще произведе и достави други 25 електрически мотриси срещу 106 млн. евро. Договорът не може да бъде анулиран, защото предвижда огромни неустойки. "Сега преговаряме с немците за удължаване на срока на изплащане, който е 12 години", каза вчера Мутафчиев. БДЖ дължи на доставчици, партньори и на бюджета общо 158 млн. лв.
Източник: Сега (10.10.2006)

Над 5 млрд. са необходими за възстановяване на скоростите на влаковете в страната, съобщи Петър Мутафчиев, министър на транспорта на Международна конференция "Железопътен форум 2006" във Велико Търново. 130 км в час по основните линии и по 160 км в час трябва да бъде скоростта на влаковете по магистралните жп участъци, а в момента те се движат средно с 45-48 км в час. Скоростта им е намалена, за да се осигури безопасността на пътниците. Две трети от железопътната мрежа е в много лошо състояние, каза транспортният министър. Инвестициите трябва да се направят за подновяване на железопътната мрежа, автоматизация и в закупуване на нови влакове. Близо 1,5 млрд. евро са предвидени по програмата за изпълнение на 14 жп проекти в железопътната инфраструктура между 2006 г. и 2015 г. , съобщи Димитър Гайдаров, генерален директор на Национална компания Железопътна инфраструктура (НК ЖИ) . 933, 57 млн.евро за 8 проекта ще бъдат осигурени от Кохезионния фонд на ЕС
Източник: Новинар (10.10.2006)

Ще се разглежда цесия между НЕК и Еврометал Парламентарната "Комисия за борба с корупцията" ще разгледа на свое заседание в четвъртък (12 октомври) сигнал за извършена цесия между НЕК и "Еврометал" ООД. През март 2005 г. компанията, БДЖ и НЕК подписаха договора за цесия, с който "Еврометал" и американската компания Кingston Enterprises купиха 60 млн. дълг на инфраструктурното предприятие към НЕК.
Източник: БСК (11.10.2006)

Тежката индустрия на колене пред БДЖ БДЖ не е в състояние да обслужва товаропотоците на металургичната индустрия, алармираха членове на камарата за черни и цветни метали. За това те се оплакаха пред ръководството на Българската стопанска камара и поискаха среща с премиера. БДЖ няма достатъчно вагони и липсват средства за ремонт на съществуващите, заяви изпълнителният директор на Кремиковци Димитър Кузманов. Според него проблемите ще се задълбочат още повече в следващите три години, когато се очаква двукратно увеличение на металургичната продукция. Не само БДЖ, но и пристанищата се задъхват и не могат да изпълнят заявките на фирмите, посочи изпълнителният директор на браншовата камара Политими Паунова. Сериозен проблем е и тежкото състояние на жп инфраструктурата, заради която влаковете се движат със скорост, по-ниска от тази през 60-те години на миналия век, заяви управителят на Виохалко за България Антон Петров. Потърпевши са не само металургията, но и други отрасли на икономиката, които са големи товародатели, като циментовата индустрия, минният бранш, химическата индустрия. Компаниите поискаха обща среща с премиера Сергей Станишев и с министрите на икономиката, транспорта и финансите. Необходими са сериозни инвестиции в жп транспорта и е странно защо се допуска забавяне на проекти и неусвояване на средства от предприсъединителните фондове, коментира председателят на БСК Божидар Данев. Според него съществува сериозна опасност да не усвоим и средствата по кохезионния фонд на ЕС
Източник: Пари (12.10.2006)

БДЖ на път да блокира икономиката догодина БДЖ на път да блокира икономиката догодина На железницата й трябват още 1000 товарни вагона дневно Лошото състояние на БДЖ е на път да блокира някои от най-важните отрасли на икономиката догодина, оплакаха се вчера от браншовата камара на черната и цветната металургия. Те искат среща с премиера Сергей Станишев и с министрите на икономиката, финансите и транспорта. БДЖ не смогва да превозва товарите на родната индустрия. До 2009 г. производството на металургичните заводи ще скочи двойно, а железниците и сега нямат капацитет да поемат стоките, са се оплакали от "Кремиковци", "Стомана", "София мед" по време на среща в Българската стопанска камара. Със същия проблем се сблъскват и другите тежки отрасли - мини, циментови и химически заводи, съобщиха от БСК. БДЖ страда от недостиг на вагони, липса на пари за ремонт на влаковете и лошо състояние на релсовите пътища, заради което композициите кретат по-бавно от миналия век, казват директорите на най-големите български предприятия. Според шефовете на "Кремиковци" и пристанищата вече се задъхват и не могат да поемат товарите. Особено критично е състоянието на дунавските портове, а капацитетът на пристанищата във Варна и в Бургас, взети заедно, е 10 пъти по-малък от това на Констанца в съседна Румъния, което би могло да привлече товародателите натам. Според ръководството на БДЖ на железниците всеки ден не им достигат по около 1000 товарни вагона, а от началото на годината се забелязва 2% ръст на товарите. Средната възраст на вагоните в България е 25 години, а 72% от локомотивите са по-стари от четвърт век. Само за оправяне на парка са необходими около 200 млн. лв., за които от известно време ръководството на БДЖ настоява държавата да даде гаранция за заем. Въпреки недостига БДЖ обаче ще продължи да изпълнява договора си със "Сименс" и предстои да плати 106 млн. евро за 25 електрически мотриси по договор, сключен през 2005 г. ДДС Ефектът от въвеждането на ДДС върху скрапа ще се усети негативно само от фирмите от металургията, заявиха от стопанската камара. Бюджетът няма да получи нищо от това, тъй като около 90% от металургичната продукция се изнася с нулева ставка и данъкът върху металните отпадъци се възстановява под формата на данъчен кредит. Освен това около 50% от самите метални отпадъци също се изнасят с нулева ставка. Следователно единственият ефект от облагането на металните отпадъци е блокирането на значителни средства на металургичните предприятия.
Източник: Сега (12.10.2006)

За нормалното функциониране на товарните превози експлоатираните в момента 7080 вагона трябва да се увеличат през 2007 г. до 8550. В действителност, обаче, техният брой ще намалее до 6500 поради изтичащия им технологичен ресурс. Това заяви директорът на БДЖ Олег Петков на среща с компании от металургичната и добивната промишленост. Недостигът от вагони за товарите на индустрията ще стане още по-сериозен, подобно е състоянието и на локомотивния парк, каза Петков. Само за рехабилитацията на вагоните са необходими 75 млн. лв., които не можем да осигурим при сегашната си схема на финансиране, каза Петков
Източник: Пари (13.10.2006)

Червен семафор пред бизнеса Фирми от металургичната, химическата, добивната индустрия са в безизходица заради невъзможността на Българските държавни железници да превозват товарите им. Производството на компаниите расте и ще продължава да расте, но БДЖ все повече затъва и няма средства да поднови и разшири парка си от вагони и локомотиви. Към това се прибавя и плачевното състояние на железопътната инфраструктура, която се управлява от друго държавно предприятие. Заради окрадени семафори, стрелки, бариери и автоматизация на жп линиите скоростта на движение в определени участъци е 15 км в час. Предупреждаваме за проблема от години, но положението вече е кризисно, заяви Антон Петров, представител на Виохалко за България, собственик на Стомана индъстри, София мед и Стилмет. Ако днес БДЖ не може да изпълнява заявките ни, какво ще стане догодина, когато планираме да увеличим производството си с 30%, пита той. Без спешни мерки компаниите ще са принудени да замразят инвестициите в разрастване на производствата, предупреди Политими Паунова от браншовата камара по черна и цветна металургия. Фирмите от този сектор са най-засегнати от кризата в БДЖ. Те са най-големите товародатели, а заради спецификата на товарите си не могат да преминат на автомобилен транспорт. 2500 вагона трябва да бъдат ремонтирани и пуснати в движение още следващата година, за да не се блокира съвсем работата ни, сочат сметките на засегнатите компании. Вместо това експлоатираните в момента 7080 вагона ще намалеят до 6500 заради изтичащ технологичен ресурс, каза директорът на БДЖ Олег Петков. При сегашната схема на финансиране не можем да заделяме средства за ремонти, призна той. Само за реновиране на вагоните са нужни 75 млн. лв., още 40 млн. лв. ще струва ремонтът на локомотивите.
Източник: Пари (16.10.2006)

БДЖ инвестира 70 милиона лева в ремонт на вагони През 2007 година със заем с държавна гаранция за 70 млн. лeвa да бъдат ремонтирани товарни вагони на БДЖ. По този начин компанията ще повиши конкурентоспособността си и ще осигури транспорт за продукцията на структуроопределящи предприятия от икономиката на страната ни, съобщиха от правителствената информационна служба. В доклада на министъра на транспорта Петър Мутафчиев се посочва, че железопътният транспорт осигурява логистично над 600 клиенти - "Кремиковци", "Стомана Индъстри" - Перник, "Лукойл Нефтохим", миннодобивните предприятия, циментовите заводи, обслужва националните пристанища и основните международни транзитни потоци. Превозените към края на август от БДЖ товари от големи клиенти са 8 667 000 тона, което е с близо 9% повече от същия период на миналата година. Със 194 на сто нарастват товарите на "Девня цимент", а с 42% - на минните и топлоелектрическите централи. Към края на годината се очаква да бъдат превозени 20.8 млн. тона товари. Част от големите клиенти на БДЖ са заявили за 2007 година с 30% по-високи прогнозни обеми за превоз спрямо тази година. Разчетите сочат, че за да се покрият нуждите, са необходими около 8550 вагона.
Източник: Монитор (26.10.2006)

Глух коловоз за индустрията. Кризата в железниците е на път да запуши снабдяването и продажбите на промишлените предприятия. Лошото състояние БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура" заплашва и голяма част от тежката индустрия. Едни от най-големите промишлени заводи обявиха, че плановете им за увеличаване на производството са блокирани от невъзможността да се снабдяват със суровина и да транспортират продукцията заради липсата на вагони на БДЖ и недостатъчния капацитет на пристанищата. Директорът на браншовата камара по черна и цветна металургия Политими Паунова дори предупреди, че е възможно затваряне на мощности. С други думи - кръвоносната система на "стопанството" е запушена. Който плаща, той ще поръчва вагоните Проблемът с БДЖ засяга най-много "Кремиковци", "Стомана", "Кумерио мед", "Лукойл", Каолин", "Бентонит", "Гипс", "Металснаб холдинг". При договорени с железниците общо 11 млн. тона товари за превоз само от тези предприятия през 2006 г. увеличението за 2007 г., поискано от тях, е средно с 24.8%. С други думи - при общо 21 млн. тона товари, които БДЖ очаква да превози през 2006 г., заявките от почти всички клиенти са с поне 15% по-големи. Само за да се превозят рудата и металите на "Кремиковци" според изпълнителния директор на комбината Димитър Кузманов са необходими близо 1000 вагона. Тъй като БДЖ е в състояние да осигури не повече от 500, комбинатът с течение на времето постепенно е купил още 500. Така през последните години "Кремиковци" предоставя вагоните на БДЖ, държавната компания превозва суровината и продукцията му с тях и съответно начислява на товародателя по-ниска цена, отколкото за превозите със свои композиции (цените варират от 2.71 до 4.95 евро например за превоз на 100 километра на 20 тона товар). Намерението на притежавания от индийския Global Steel Holdings комбинат е да купи още толкова вагони и необходимите за тях локомотиви. "Подали сме заявление за национален лиценз като частен жп оператор и чакаме отговор", каза Димитър Кузманов. Засега Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" не е решила ще допусне ли компанията до територията на БДЖ. Ако това се случи, превозвачът ще изгуби най-големия си клиент. "Кремиковци" формира 25% от товарните му поръчки. В подобна ситуация са и доста от останалите промишлени предприятия. "Кумерио мед" също е купила вагони за транспортиране на сярна киселина и работи с БДЖ по схема, подобна на "Кремиковци". "Кумерио" обаче не извършва сама превозите, а използва като оператор "Българска железопътна компания" - фирмата, управлявана от бившия генерален директор на държавния превозвач Владимир Дунчев. "Превозваме основно киселина по линиите Пирдоп - Варна - Разделна и Пирдоп - Бургас с вагони на клиента", каза Дунчев. Броят на композициите обаче е търговска тайна. Свои вагони имат и "Юмикор" и повечето мини, казаха експерти от БДЖ.
Източник: Капитал (30.10.2006)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ вписа в регистъра за търговски дружества по ф. д. № 7/2002 с решение от 26.Х.2005 г. промени за "Български държавни железници (БДЖ)" - ЕАД, с държавно имущество: заличава като членове на съвета на директорите Анелия Михайлова Крушкова, Христо Първанов Първанов, Михаил Стоянов Драгиев и Наско Цветков Цанев; вписва като членове на съвета на директорите Георги Данаилов Петърнейчев, ЕГН 4904233464, Никифор Стойнев Величков, ЕГН 4209087140, Константин Стоянов Илиев, ЕГН 4903046520, и Олег Илиев Петков, ЕГН 5010264606; вписва като председател на съвета на директорите Георги Данаилов Петърнейчев и като изпълнителен директор Олег Илиев Петков; дружеството ще се управлява и представлява от изпълнителния директор Олег Илиев Петков.
Източник: Държавен вестник (07.11.2006)

Над 35 млн. пътници и 21 млн. тона товари ще превозят "Български държавни железници" през 2007 г. Това предвижда доклад на железниците за развитието на пазара. От 11 декември влаковете ще се движат с ново разписание. Вчера БДЖ представи заявка за новия график на движение на влаковете пред националната компания "Железопътна инфраструктура". Според него догодина българските влакове ще изминат над 24 млн. километра. Трасета за 610 пътнически влакове от всички категории, от които 26 международни и 413 товарни на ден, са поискали от БДЖ. От началото на ноември превозвачът отмени задължителните връзки между влаковете от Варна и Бургас с тези за Кюстендил.
Източник: Стандарт (08.11.2006)

От 13.00 ч, в сградата на Българска стопанска камара (БСК) (ул. „Алабин” 16-20) ще се проведе работна дискусия по проблемите на железопътния транспорт в България, като бариера за растежа на националната икономика. В срещата ще участват министърът на транспорта - Петър Мутафчиев, и членове на неговия Политически кабинет, директорите на „БДЖ” ЕАД и НК „Железопътна инфраструктура”, председателят на „Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес” - Божидар Данев, ръководители на браншови организации (членове на БСК), обединяващи най-големите товародатели в страната. Резултатите от срещата, която ще е закрита за журналисти, ще бъдат обобщени на пресконференция в 14.00 ч, в БСК.
Източник: Агенция Фокус (08.11.2006)

Българските железници отново ще се цепят. Две години след като от БДЖ бяха отделени жп релсите, предстои ново преструктуриране на тежко закъсалия транспортен подотрасъл. До месец БДЖ ще бъде раздробена на три ООД-та, съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев вчера. Отделни шапки ще имат пътническите и товарните превози, а в друга фирма ще са локомотивите. Според първоначалната ни идея трябваше да има още две дружества “БДЖ спедиция” и “Разписание и информация”. Тези дейности обаче преминали съответно към компаниите за товарни и пътнически превози.
Източник: Труд (09.11.2006)

Предстои преструктуриране в БДЖ Да се осигурят пари от бюджетния излишък за 2006 г. за купуване и ремонт на вагони, локомотиви, релси и оборудване за железния път – това е една от мерките за оздравяване на железопътния транспорт, около която се обединиха Министерството на транспорта и големите работодатели. През декември предстои ново преструктуриране на Българските държавни железници и Националната компания „Железопътна инфраструктура”, обяви транспортният министър Петър Мутафчиев. БДЖ не може да поеме растящите товари и е на път да се превърне в бариера за структуроопределящите отрасли на икономиката, каза председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Близо 3000 вагона трябва да бъдат спешно ремонтирани, за да може БДЖ да поеме очаквания ръст в товарите – за това са нужни 75 милиона лева, други 70 милиони лева са нужни за ремонт на локомотиви. На среща в Българската стопанска камара министърът на транспорта и бизнесът се договориха за провеждане на среща с министъра на финансите, за да обсъдят възможността с пари от бюджетния излишък специален фонд да финансира ремонта на нужните вагони и локомотиви. От месец декември БДЖ се разделя на три отделни поделения – за пътнически превози, за товарни превози и локомотиви. Те ще са с отделни финансови сметки, за да няма кръстосано субсидиране между тях, обясниха от ръководството. Националната компания „Железопътна инфраструктура” се дели на Предприятие за управление на движението, за поддръжка и ремонт на инфраструктурата, телекомуникации и електроразпределение. 20 милиона лева на бюджета ще бъдат заделени за текущи разходи на железниците, ще бъдат намалени таксите, които БДЖ плаща за инфраструктурата. Очаква се това да се отрази и на тарифите.
Източник: Дарик радио (09.11.2006)

БДЖ и НК "Железопътна инфраструктура" ще бъдат преструктурирани БДЖ и НК "Железопътна инфраструктура" ще създадат седем нови поделения или компании още до края на 2006 г., съобщи министърът на транспорта Петър Мутафчиев. В БДЖ ще бъдат отделени пътническите и товарните превози, както и локомотивите. Има идея самостоятелна структура да стане предприятието за разписанията на влаковете в БДЖ Спед. Инфраструктурната компания ще създаде електроразпределително дружество, телекомуникационно и за движението на влаковете. Електроразпределителното дружество ще поддържа мрежата на железниците и вероятно ще захранва гарите, които от началото на следващата година като големи потребители могат да си изберат доставчика. Последните промени в енергийния закон, които влязоха в сила през септември, дадоха възможност за създаването на подобно дружество. Идеята на министерството е за електроразпределителното и за телекомуникационното дружество да се търсят инвеститори, с които да се създадат смесени дружества. Все още не е решено дали новите структури ще са самостоятелни дружества или поделения в компаниите. "Ще търсим реални инвеститори и от участието в телекомуникационната компания НК "Железопътна инфраструктура" да може да се печели", каза Мутафчиев. Той допълни, че в момента има интерес от компаниите за използване на оптичния кабел, което не е изгодно за инфраструктурното предприятие. По думите му министерството е готово да отдаде на концесия гарите в София и Пловдив, както предвижда стратегията за развитие на инфраструктурата до 2015 г. В скоро време се очаква той да внесе предложение в правителството за продажбата на гарите "Пионер", "Сердика" и на почивни станции на двете дружества. Решение за деактуване на имотите беше взето преди година, но заради спорове със столичната община въпреки инвеститорския интерес продажбата им се бави. Разделянето на пътническите от товарните превози ще даде възможност за ясно счетоводство и спиране на кръстосаното субсидиране. В момента бизнесът на практика субсидира пътническите превози, за които железниците получават пари от бюджета. Според Българската стопанска камара държавата в момента не покрива загубата от този транспорт, която за 2002-2005 г. достига 103.9 млн. лв. Представителите на най-големите товародатели предлагат да се създаде фонд от 200 млн. лв. от бюджетния излишък, от който да се финансира ремонтът на железния път, покупката на нови стрелки и траверси, а с 145 млн. лв. от него да бъдат закупени и ремонтирани товарни вагони и локомотиви. В момента недостигът на вагони е основен проблем пред компаниите. Предложението за създаването на фонда ще бъде обсъдено на среща с финансовия министър Пламен Орешарски, но е малко вероятно идеята да получи подкрепата му. Вече има съгласието за отпускане на държавно гарантиран заем от 70 млн. лв. за покупка на вагони през 2007 г., съобщи още Мутафчиев. Средствата обаче ще бъдат усвоени, след като Европейската комисия се произнесе, че това не е държавна помощ. Допълнително ще се търсят още 75 млн. лв.
Източник: Дневник (09.11.2006)

БДЖ продължава да се цепи на дружества До края на ноември ще бъде изготвена изцяло нова структура на българските железници, съобщи транспортният министър Петър Мутафчиев. Според него всяко от двете жп предприятия - БДЖ и Национална компания Железопътна инфраструктура, ще се разделят на още три дружества. Отделни структури ще поемат управлението на пътническите, на товарните превози и на локомотивите. Възможно е тези дружества да са под формата на ООД, но все още се търси най-подходящият вариант какви да бъдат новите структури, които трябва да са финансово независими една от друга. След като пътническите превози се обособят в отделно дружество, вероятно ще се създаде съвместно дружество с чужда компания, уточни Мутафчиев. Според запознати става въпрос за джойнт-венчър с германските железници, с които БДЖ подписа преди време споразумение за сътрудничество. Предвижда се дружеството за пътническите превози да поеме изплащането на задълженията, които превозвачът има към Siemens. Германският концерн достави на БДЖ 25 нови дизелови мотриси на стойност 87 млн. EUR, предстои поръчка за още 25 електрически мотриси на стойност 106 млн. EUR. Транспортното министерство вече е поискало 70 млн. EUR държавно гарантиран кредит за подпоматане на пътническите превози. Заемът може да бъде осигурен най-рано в средата на 2007 г., защото за него ще се иска разрешение от Еврокомисията. Докато се осигурят средствата от ЕС, ще се търсят и други варианти за финансиране чрез вътрешни кредити. Националната компания Железопътна инфраструктура ще се раздели също на три отделни поделения - железен път, електроразпределително и телекомуникационно дружество. След обособяването за всяко от дружествата ще се търси външен партньор. До края на януари 2007 г. ще се създаде още една нова структура - Движение, която да обедини управлението на превозвача и на инфраструктурата. Това обаче няма да е холдинг, уточни Мутафчиев.
Източник: Пари (09.11.2006)

Няма начин да няма субсидии в железниците, по-важно е да има ясна представа как и къде се изразходват те, заяви министърът на транспорта Петър Мутафчиев. Налага се да започне преструктуриране, без да се променя Законът за железопътния транспорт, като си поставяме за цели най-напред да запазим целостта на БДЖ ЕАД и "Железопътна инфраструктура", както и изграждането на дъщерни дружества, каза още той и посочи, че чрез субсидията и подхода в новия бюджет целта е средствата да постъпват в дъщерните дружества. Администрацията в отделните звена ще бъде за сметка на администрацията в централното управление, посочи министър Мутафчиев. Първата ни задача е да подпомогнем товарните превози, тъй като трябва да осигурим тила на нашата икономика, коментира министърът. По думите му, ще се търси и подмяна на пътническия парк, който е в тежко състояние. Рязко увеличение на билетите не се очаква. Ние ще се опитаме да оценим къде са ефективни и къде не пътническите превози, и ако е необходимо, ще се съкратят някои честоти на влакове или ще се смени времето, увери потребителите министър Мутафчиев.
Източник: Агенция Фокус (10.11.2006)

Новите стари дрехи на железниците Задава се поредната реформа на железниците, след която те би трябвало да станат съвременни и предпочитани от пътниците и компаниите. За последните шест години това е вторият опит за промяна. При първия - през 2001 г., превозвачът и инфраструктурата бяха отделени в самостоятелни компании, което по преценката на транспортния министър Петър Мутафчиев пред ресорната парламентарна комисия беше отчетено като грешка. Сега в БДЖ ще "пратят" пътническите, товарните превози и локомотивите в поделения. И трите ще прераснат в компании. В "Железопътна инфраструктура" също ще бъдат създадени поделения - за движението на влаковете, електроразпределително, телекомуникационно и за железния път. Идеите за новите структури в двете дружества се лансират от няколко години от експерти и на Световната банка. Екипът на бившия министър Николай Василев дори разработи стратегия за развитие на железниците. Всичко обаче остана само пожелание, а според сегашния министър е прилаган политически подход и не са отчитани икономическите резултати. Крайно време е железниците да престанат да разчитат на спасителни инжекции от държавата, коментира председателят на транспортната комисия в Народното събрание Йордан Мирчев. Според него трябва да бъде прекратена практиката инвестициите да се насочват в проекти, които не водят до увеличение на трафика и подобряване на качеството на услугата. По думите му инвестициите трябва да бъдат насочени към Видин - София - Пловдив - Свиленград, Пловдив - Бургас и Видин - София - Кулата. Липсата на вагони е основен проблем за развитието на товарните превози но според специалистите има потенциал. За осемте месеца на 2006 г. товарните превози са нараснали с 5% в сравнение със същия период на миналата година. "Кремиковци", "Стомана", "Кумерио мед", "Лукойл", Каолин", "Бентонит", "Гипс", "Металснаб холдинг" са едни от най-големите товародатели. При договорени с железниците общо 11 млн. тона товари за превоз само от тези предприятия през 2006 г. увеличението за 2007 г., поискано от тях, е средно с 24.8%. С други думи - при общо 21 млн. тона товари, които БДЖ очаква да превози през 2006 г., заявките от почти всички клиенти са с поне 15% по-големи. Само за да се превозят рудата и металите на "Кремиковци", според изпълнителния директор на комбината Димитър Кузманов са необходими близо 1000 вагона. Тъй като БДЖ е в състояние да осигури не повече от 500, комбинатът с течение на времето постепенно е купил още 500. Така през последните години "Кремиковци" предоставя вагоните на БДЖ, държавната компания превозва суровината и продукцията му с тях и съответно начислява на товародателя по-ниска цена, отколкото за превозите със свои композиции (цените варират от 2.71 до 4.95 евро например за превоз на 100 километра на 20 тона товар). Намерението на притежавания от индийския Global Steel Holdings комбинат е да купи още толкова вагони и необходимите за тях локомотиви. Железниците разполагат със 7083 вагона, като през 2007 г., за да се изпълнят нуждите на бизнеса, ще са необходими 8550 вагона и още 15 локомотива. Това означава, че трябва да бъдат купени 2903 вагона, за което са необходими 75 млн. лв. Компанията вече е получила съгласие за отпускането на 70 млн. лв. държавно гарантиран заем, който може да бъде реализиран, след като Европейската комисия даде съгласието си, че това не е държавна помощ или че тя е допустима, обясни министър Мутафчиев. Предвиждат се и преговори с други железници за наемане на вагони. Състоянието на БДЖ - 4500 от 6000 километра са за ремонт - вече 17 г. се използват релси втора употреба - влаковете се движат с 15-20 км/ч в 600 участъка - товарните и пътническите вагони са на 25 г. - ниско технологично ниво на телекомуникационната система
Източник: Дневник (12.11.2006)

Едрият български бизнес се оплаква, че Българските държавни железници (БДЖ) главно поради малък брой товарни вагони спъват търговията и вредят на икономическия растеж преди присъединяването на София към Европейския съюз през януари 2007 г. Пред вратата на Европа БДЖ поставя сериозни препятствия пред икономическия растеж и се нуждае от незабавни възстановителни мерки. Представителите на едрия бизнес в България се оплакаха, че техните планове за растеж са също заплашени от ниския оперативен капацитет на българските пристанища, което пречи на износа и доставките на суровини. Дългогодишната инфраструктура също е проблем, като влаковете не могат да се движат със скорост по-голяма от 100 км/ч. В същото време има около 660 отсечки, където влаковете са задължени да се движат с по-малко от 15-20 км/ч. През 2007 г. повече от 95% от всички товари в България трябва да бъдат транспортирани чрез БДЖ. Най-големите 11 компании, зависещи от жп транспорта, планират да увеличат транспортираните стоки през следващата година с близо 25%. Това са предимно метали, скрап, химикали, въглища, дървен материал, които най-ефективно могат да бъдат превозвани чрез железниците. Но държавната железница съобщи, че разполага само със 7083 товарни вагона, като се изчислява, че актуалните нужди изискват през следващата година 8550 вагона и 15 допълнителни локомотива. Надвиснала е заплахата да не бъдат изпълнени тези нужди.
Източник: Стандарт (13.11.2006)

БДЖ спъва икономиката Едрият български бизнес се оплаква, че Българските държавни железници (БДЖ) главно поради малък брой товарни вагони спъват търговията и вредят на икономическия растеж преди присъединяването на София към Европейския съюз през януари 2007 г. Пред вратата на Европа БДЖ поставя сериозни препятствия пред икономическия растеж и се нуждае от незабавни възстановителни мерки. Представителите на едрия бизнес в България се оплакаха, че техните планове за растеж са също заплашени от ниския оперативен капацитет на българските пристанища, което пречи на износа и доставките на суровини. Дългогодишната инфраструктура също е проблем, като влаковете не могат да се движат със скорост по-голяма от 100 км/ч. В същото време има около 660 отсечки, където влаковете са задължени да се движат с по-малко от 15-20 км/ч. През 2007 г. повече от 95% от всички товари в България трябва да бъдат транспортирани чрез БДЖ. Най-големите 11 компании, зависещи от жп транспорта, планират да увеличат транспортираните стоки през следващата година с близо 25%. Това са предимно метали, скрап, химикали, въглища, дървен материал, които най-ефективно могат да бъдат превозвани чрез железниците. Но държавната железница съобщи, че разполага само със 7083 товарни вагона, като се изчислява, че актуалните нужди изискват през следващата година 8550 вагона и 15 допълнителни локомотива. Надвиснала е заплахата да не бъдат изпълнени тези нужди.
Източник: Стандарт (13.11.2006)

90% от вината ни се изнасят. Пазарите ни са по целия свят, но най-големият е в Русия. Това съобщи шефът на Националната лозаро-винарска камара Никола Николов. Той уточни, че 3/4 от българския експорт за Москва се заема от червения еликсир. С 10 на сто е скочил и износът за Полша. Производителите обаче имат проблем с превозването на пратките за Русия. Причината е, че в БДЖ има дефицит на вагони. Това е сериозна пречка пред цялата ни икономика. Апелирам държавата да се намеси и да помогне на бизнеса, каза Николов. Износът спасява родните винпроми. Българинът пие много вино, но предпочита домашното, коментира Милко Милков от управата на НЛВК. Според него на избите е много трудно да продават във винарски райони като Пловдив и Варна. Друг проблем са нелегалните производители. Никой не знае какво се продава в бъчвичките по пазарите, посочи Лили Стоилова. Производителите отчитат спад и в продажбата на ракии. Това също се дължи на нелегалната продукция. За миналата година потреблението на високоалкохолни напитки с платен акциз е било 29 млн. литра, а два пъти по толкова са нелегално продадените спиртни напитки, за които не е платен налог.
Източник: Стандарт (16.11.2006)

Интермодалният терминал стана национален обект Интермодалният терминал, които ще бъде изграден близо до гара Подуене, ще е обект с национално значение. Това реши правителството на заседанието си в сряда. Терминалът ще се използва за разтоварване на товари,превозени с влак, които ще прехвърлят в тирове и обратното качването на камионите върху влакове. С пускането на съоръжението се очаква да бъде намалено движението на тирове по пътищата и в София. В момента София няма подобен терминал. Площадката в Подуене беше избрана след проучване на Канадската агенция за международно развитие сред терени в Казичене и Волуяк. Част от земята е собственост на НК "Железопътна инфраструктура". Строителството на терминала ще струва 44 млн. евро. Строителството на терминала ще започне през 2007 г., а пускането му в експлоатация ще е през 2009 г. Средствата за първата и втората фаза ще се търсят от оперативна програма "Транспорт" на Европейската комисия, която се очаква да отпусне 25 млн. евро, а бюджетът ще се ангажира с осигуряване на 6 млн. евро. Към трета и четвърта фаза на проекта, свързана с разширяването на терминала, ще се пристъпи след 2010 г., обясниха от транспортното министерство. В момента тече процедура за избор на компания, която да изработи идеен проект на терминала. Очаква се договорът с изпълнителя да бъде подписан до края на 2006 г. Предстои екологична оценка на проекта. Анализът на канадската агенция сочи, че през София могат да минават товари от транспортни коридори 4, 8 и 10. Намерението на транспортното министерство е да бъде привлечен частен инвеститор, като държавата да участва с апорта на земята. Транспортното министерство смята, че ще има интерес от компании, които да експлоатират терминала. Националната стратегия за развитие на инфраструктурата до 2015 г. предвижда да бъдат изградени интермодални терминали освен в София и в Русе, Пловдив и Варна, които ще бъдат изградени чрез публично-частно партньорство. За терминала в Русе няма готовност за откриването на процедура за концесия. Проектът там се овързва с отдаването на концесия на летището.
Източник: Дневник (17.11.2006)

Строят терминал за 44 млн. евро на гара Подуене Интермодален логистичен терминал на стойност 44 млн. евро ще бъде създаден на територията на ж.п. гара Подуяне-разпределителна-източен район. Той ще бъде обект с национално значение, съобщиха от Министерски съвет. Терминалът ще представлява мястото от железопътната мрежа, където ще се променя видът на транспортиране, т.е. превозените с влак товари ще се разтоварват на терминала и ще последва превозът им с тирове и обратно ­ от тировете ще се преминава към железопътен транспорт. Финансирането на терминала е предвидено по секторната оперативна програма "Транспорт". Инфраструктурният проект е с готово прединвестиционно проучване и срокове за проектиране. Реализирането на терминала може да започне през първата година от членството ни в ЕС. Очаква се строително-монтажните работи да стартират през 2007 г. и част от обекта да бъде пуснат в експлоатация през 2009 г.
Източник: Монитор (17.11.2006)

Какво става с жп транспорта ни? Странни неща стават с българските железници. След като похарчиха над 180 млн. долара кредити, за да се консултират и преструктурират и въпреки това струват всяка година на данъкоплатеца над 100 млн. лева от държавния бюджет се оказва, че това не е края. Вместо да следват световната тенденция на окрупняване и финансово стабилизиране чрез модернизация на дейностите и откриване на нови такива ние пак смайваме светът с нови "инициативи". Пазарът на ж.п. превозите у нас е силно монополизиран. От една страна товародателите се броят на пръсти, като първо място заема Кремиковци. От друга страна услугата се извършва от БДЖ върху релси публична държавна собственост. И вместо държавата да се грижи за тази собственост като финансира пряко в нея, чрез фирмите на пазара тя работи по изчислената схема да налива пари във фалирал превозвач (разбирай БДЖ), който да плаща такси за превоз, с който тя да ремонтира. При наличието на относително модерни закони за железопътния транспорт, позволяващи многообразие на пазарни принципи, но регулирани в интерес на обществото с оглед социални функции и безопасност, вече повече от 5 години държавния чиновник не позволява прилагането им. И следва да се запитаме кому е нужно всичко това. Стигаме до "парадокси". От 25 хил. вагона и 256 локомотива собственост на БДЖ преди 5 години, да нямаме годни вагони за извършване на регулярните превози, които икономиката иска. Да вложим 200 млн. евро за мотриси, които са изключително неефективен транспорт, в резултат на действията на един експулсивен министър, който въпреки икономическото си образование на "юпи" не може да сметне, че железниците не могат да изплатят и ги завеща на наследника си , и най-накрая да се направи опит всичко това да се стовари върху данъкоплатците. Сега се търсят 200 млн. от бюджета за пенсии и социални дейности. А кой ще потърси отговорност за продадените 20 хил. вагона на скраб. Може би някой следва да се погрижи да ревизира цените ,по които са продадени специализирани вагони, които сега липсват на БДЖ и къде са те. Сега се чуват гласове, че трябва да се купуват нови втора ръка. Сериозно би трябвало да се замислим дали не са същите, които сме продали. Да не говорим за отражението на всичко това върху ж.п. заводите. Какво ни се предлага вместо това. От дирекциите в БДЖ и НЖК да се създадат фирми. Нова администрация, която да замени сегашните вътрешно административни връзки с договорни такива. И тези така наречени "финансово независими" фирми да сключват договори помежду си за извършване на една обща дейност при повишени разходи за издръжка.
Източник: Монитор (23.11.2006)

Създават се шест нови структури в железниците НК "Железопътна инфраструктура" ще създаде четири нови поделения - за движението на влаковете, за железния път, за електроразпределение и комуникации, БДЖ пък ще отдели пътническите от товарните превози, които ще започнат да работят от началото на 2007 г. Това съобщи пресдирекцията на транспортното министерство. До сряда железопътната администрация ще внесе за одобрение на министъра на транспорта Петър Мутафчиев окончателния вариант на новите структури. Преструктурирането на двете компании ще открие нови възможности за рационално управление на жп транспорта, каза министър Петър Мутафчиев пред конференцията за преструктуриране на железниците в Русе. Той обяви, че до средата на 2007 г. ще е готов новият железопътен закон. Целта на преструктурирането е да се получи достоверна информация за движението на паричните потоци и да се види какви точно проблеми водят до големите загуби, както и да се изясни финансовата структура на елементите, които формират инфраструктурната такса, плащана от превозвачите за ползване на железния път. Таксата се определя от правителството според разходите за поддръжката, електроснабдяването и телекомуникационното обслужване на мрежата. Експерти обясниха предстоящото преструктуриране в железниците с получаването на средства от Кохезионния фонд на ЕС. Българското правителство спази европейските изисквания, когато през 2001 г. раздели БДЖ на превозвач и инфраструктура, каза генералният директор на НК "Железопътна инфраструктура" Антон Гинев. Пет години по-късно се оказа, че сме сбъркали нещо в модела, защото в противен случай задълженията на БДЖ нямаше да нараснат почти двойно. Транспортното министерство иска промяна в оперативната програма "Транспорт", за да получи финансиране от Кохезионния европейски фонд за влакове и локомотиви, съобщи още Мутафчиев. Той обясни, че преди половин година е разбрал, че с европейски средства може да се ремонтира не само инфраструктурата, но и да се купят нови влакове и локомотиви.
Източник: Дневник (27.11.2006)

Железниците ще се обновяват с европари Министерството на транспорта подготвя програма за обновяване на българския железопътен транспорт чрез финансиране от европейския Кохезионен фонд. Това съобщи в Русе министърът на транспорта Петър Мутафчиев. По думите му целият наличен парк е амортизиран, а най-новите локомотиви са на 25 години. България закъсня с търсенето на финансово съдействие от Кохезионния фонд, но ще бъде направено всичко възможно за поправяне на грешката, каза министър Мутафчиев. За 2007 г. от държавния бюджет са определени 25 млн. лв. за текущи разходи, а с над 80 млн. лв. са увеличени и капиталните вложения. Държавата ще направи всичко възможно да организира така ремонта, че да се създадат цели участъци с обновен железен път. През следващата година предстои обособяване в отделни фирми на БДЖ и НК Железопътна инфраструктура.
Източник: Пари (27.11.2006)

БДЖ с още три нови мотриси Desiro БДЖ пуска още три нови дизелови мотриси Desiro в редовна експлоатация, съобщиха от компанията. Това е станало възможно, след като дружеството е изплатило сумите за митническо освобождаване и е извършило необходимите технически изпитания на новите влакове. Дизеловите мотриси ще се движат по маршрутите Свищов - Левски - Свищов, Левски - Ловеч - Левски и Левски - Троян - Левски
Източник: Сега (27.11.2006)

Жп линията Видин - София ще се модернизира Железопътната линия Видин - София ще бъде модернизирана със средства от европейската програма ИСПА. Министерството на транспорта обяви международния търг за избор на компания, която да подготви проекта, сочи обявлението за откриването на процедурата, публикувано в официалния регистър на Европейската комисия Tenders electronic daily. Жп линията Видин - София - Кулата е част от мрежата TINA и паневропейския транспортен коридор IV. Тя ще се свързва с новия мост над р. Дунав Видин - Калафат. Търгът на транспортното министерство включва осигуряването на техническа помощ при подготвянето на проекта. Тук влиза изготвянето на прединвестиционно проучване, преглед на възможностите за модернизация и избор на предпочитан сценарий за нея. Избраната компания ще трябва да подготви подробен анализ и предварителен проект, финансов анализ, доклад за оценка на експлоатационната съвместимост в съответствие с Директивата за железопътна експлоатационна съвместимост, както и да подготви подробна програма за модернизация и стратегия за нейното изпълнение. По програма ИСПА се осигуряват 85% от финансирането на ремонтите по линията, а останалите средства са национално съфинансиране. Максималният бюджет, предвиден за проекта, е 3.8 млн. евро. Средствата, които България ще усвои, са част от финансовия меморандум, подписан в началото на годината, за над 130 млн. лв. По същото споразумение се финансира и друг голям проект за модернизация на жп инфраструктура - рехабилитацията на участъците по линиите Пловдив - Бургас и Мездра - Горна Оряховица. Транспортното министерство ще приема оферти за участие в процедурата до 15 януари 2007 г. Договорът с избрания победител се очаква да бъде подписан през май 2007 г., а самото изпълнение на модернизацията трябва да продължи 24 месеца. Изискванията, които са поставени пред компаниите, са високи в съответствие с мащаба на самия търг за модернизацията на жп артерията. За да могат да участват, всички кандидати трябва да имат среден годишен оборот за всяка от изминалите три години от най-малко 10 млн. евро. При тях на пълен работен ден трябва да има поне 30 експерти в сферата на подготовката на проекти за железопътен транспорт. Също така от кандидатите се изисква от 2001 г. насам да са завършили поне два проекта за техническа помощ на стойност минимум 1 млн. евро. Тъй като търгът е по програма ИСПА, в него могат да участват както компании от държави - членки на ЕС, така и от държави, в които програмата се прилага.
Източник: Дневник (11.12.2006)

Целта на реорганизацията на НКЖИ и БДЖ е да се отделят различните дейности в железопътния превоз, заяви д-р инж. Марио Гълъбов, председател на УС на Национално сдружение “Общество на инженерите по железен път” и началник отдел “Технологичен” към НКЖИ. “Идеята е отделните дейности в железницата да се отделят, за да може да се види икономически как вървят нещата, да може да се разбере какви са приходите и разходите, и да се определят по-губещите дейности и в двете компании - НКЖИ и БДЖ. Преди две-три години според нашето сдружение грешно се намали броят на регионалните поделения на НКЖИ. Това затрудни поддържането на железния път, техниката и контактната мрежа”, посочи специалистът. “В Западна Европа поделенията, които поддържат железния път, са по-малки. Там повече се говори за мениджмънт на поддържането, отколкото самата дейност да се извършва от тях. Тя се възлага на външни фирми. Докато при нас не можем да си позволим засега това нещо и в резултат смятаме, че при това разделение поделенията нещата трябва да бъдат разделени по-добре”, посочи Марио Гълъбов.
Източник: Агенция Фокус (18.12.2006)

БДЖ е предложило на министъра на транспорта от началото на 2007 г. двойно да се вдигнат цените на билетите по крайградските линии. Става въпрос за 40 определени маршрута като например София - Банкя, Пловдив - Филипово, Варна - Варна-север и др., където билетът сега струва 40 ст. Предложението е тези билети вече да струват 80 ст. Крайградски жп линии има в почти всички големи градове в България. "БДЖ ще предложи и да се завишат глобите за нередовни пътници. Увеличението на цените за крайградските пътувания се прави, защото билетите за градски транспорт са вече 70 ст.", каза вчера изпълнителният директор на БДЖ Олег Петков. Според него сега много хора ползвали тези влакове за пътуване всеки ден до работа и обратно. Сред предложенията на компанията е и вдигане на цените на някои жп карти.
Източник: Сега (22.12.2006)

През 2006 година Българските държавни железници са превозили близо 35 милиона пътници, което е с почти 1 милион повече от миналата година. Компанията е превозила 21 млн. и 250 хил. тона товари, което е с 951 хил. тона повече от 2005 година, или ръст от 4.7 на сто. Приходите са с 5 милиона лева повече от предходната година, съобщиха от БДЖ. За ремонт и модернизация на железопътния парк на компанията са вложени 31.4 милиона лева. В бизнесплана на дружеството през 2007 година е предвиден ремонт и модернизация на 63 локомотива за 36.7 милиона лева, на 1850 товарни вагона – за 40 милиона лева, и на 639 пътнически вагона – за 28 милиона лева.
Източник: Дарик радио (22.12.2006)

БДЖ влага над 100 млн. в ремонт на вагони догодина През 2007 г. БДЖ ще инвестира над 100 млн. лв. в ремонт на вагони и логокомотиви. Сумата е тройно по-висока в сравнение с тази за 2006 година. Парите за инвестиционната програма ще бъдат осигурени от заеми, обясни изп.-директор на БДЖ Олег Петков. За ремонт и модернизация на локомотиви ще отидат 36,7 млн. лв., за поправка на товарни вагони ­ 40 млн. лв., а за пътнически ­ 28 млн. лв. БДЖ са превозили повече пътници през 2006 г., сочат данните на компанията, разпространени в четвъртък. 34,65 млн. пътувания са отчетени, което е ръст от 902 хиляди пътници или 2,7 на сто повече от миналата година. Ръст и при карго превозите има БДЖ ­ от 4,7 на сто. Компанията е превозила 21,25 млн. т товари, което е с 951 хиляди тона повече от 2005 г. В резултат на увеличените превози дружеството е реализирало с около 5 млн. лева повече приходи. От компанията планират да запазят положителната тенденция и догодина да превозят 35 млн. пътници и 21,5 млн. т. товари.
Източник: Монитор (22.12.2006)

БДЖ намалиха загубата през 2006 г. с 8 млн. - от 42 млн. на 34 млн. лв. Това съобщи изпълнителният директор на превозвача Олег Петков. За подобряване на резултата спомогна увеличаването на броя на превозените пътници и обема товари - съответно с 902 хил. души и с 951 хил. тона. БДЖ подобри финансовите параметри със 162 души намален персонал, уточни Петков. Компанията няма да вдига цените на билетите за влак от Нова година. Предложихме на транспортния министър да актуализираме само цените на картите за пътуване "Класик" и "Младеж", които не са променяни 3-4 г., заяви Петков. БДЖ настояват да бъдат изравнени цените на билетите за градските жп превози, които са 20-30 ст. по-евтини от тези на автобусите, уточни Петков. С 50% да бъдат увеличени и глобите, настояват още БДЖ.
Източник: Стандарт (22.12.2006)