Новини
Новини за 2003
 
Възстановяването на цените на цветните метали през настоящата година ще е по-голямо от предварително очакваното въпреки прогнозирания скромен икономически растеж през 2003 г. и евентуалната война в Ирак, предвижда консултантската компания Gold Fields Mineral Services /GFMS/ със седалище в Лондон. Както сочи последното изследване на GFMS, сред всички метали потреблението на никел ще нарасне най-чувствително с 6% благодарение на увеличената продукция на стомана. Кешовите цени на метала на ЛМБ ще скочат до 7500 USD/т при средно 6800 USD/т за м. г. Спадът на търсенето на мед в Западния свят ще е 0.2 при 7.9% за 2001 г. Потреблението на алуминий ще скочи с 2.5%, докато това на цинка, оловото и калая ще останат непроменени от миналата година, тъй като последните изпитват натиска от използваните вместо тях метали заместители. Средните очаквани котировки на GFMS за оловото са 510 USD/т спрямо 455 USD/т през 2002 г., за цинка 840 USD/т при 775 USD/т, а на калая ще скочат от 4060 USD/т на 4800 USD/т.
Източник: Пари (03.01.2003)
 
Най-големият производител на стомана в Унгария Dunaferr се споразумя с кредиторите си 11.8 млн. форинта /52 млн. USD/ от дълговете му на стойност 64 млн. форинта да бъдат разсрочени до януари 2005 г., съобщи в. Nepszabadsag. По този начин държавният Dunaferr, който осигурява работа на 8500 души и се нарежда сред най-големите работодатели в страната, дължи заеми на консорциум от 7 банки, ще си осигури финансиране на износа, което е от ключово значение за намаляване на кредитните задължения.
Източник: Пари (03.01.2003)
 
Произвежданата електроенергия от ТЕЦ Марица-изток 3 и от блоковете в АЕЦ Козлодуй от 1 юли 2003 г. ще се продава само на регулирания пазар, т. е. за бита, съобщиха ДКЕР. От регулаторния орган припомниха, че от 1 юли големите потребители ще ползват ток от производителите при свободно договорени цени. Първата подадена молба е от Мини Марица-изток, следвани от Плама-Плевен и Топлофикация-София. Общо 16 предприятия в страната отговарят на изискванията за двустранно договаряне, определени в Наредбата за условията и реда за достъп на привилегировани потребители и независими производители на електроенергия до електропреносната и електроразпределителната мрежа. Сред тях са Юмикор Мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Неохим, Стомана индъстри, Асарел медет, Елаците Мед и КЦМ. Наредбата изисква предприятията да нямат задължения към НЕК ЕАД и да ползват годишно над 100 гигаватчаса. От ДКЕР е разработен и месечен график за максималното количество, което ще може да се договаря между централите и големите потребители до края на годината.
Източник: Пари (08.01.2003)
 
Три фирми са подали молби за пряко договаряне с производителите на ток, след като започне либерализацията на пазара от 1 юли 2003 г. Това са мини "Марица изток", "Плама " - Плевен, и "Топлофикация София", съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР ) проф. Константин Шушулов. Само 16 фирми в страната в момента отговарят на условията за преки доставки на на по-евтино електричество. Сред тях са "Стомана индъстри" , "КЦМ", "Асарел Медет" , "Елаците мед", Юмикор мед", "Девня цимент" , "Лукойл Нефтохим Бургас", "Агрополихим" и "Неохим", обясни Шушулов. През пролетта на миналата година правителството одобри наредби за достъпа на привилегировани потребители до преки доставки на електричество.В наредбата е записано, че такива договори могат да сключват предприятия, които нямат дългове към НЕК и са с годишно потребление над 100 гигаватчаса. "Кремиковци" и повечето от химическите заводи отговарят на условията за потребление на ток, но висят с големи борчове към НЕК, поясни Шушулов. Енергийните компании, които ще могат да доставят пряко ток на потребителите ще са ТЕЦ"Марица изток" 2 и 3, ТЕЦ"Варна", ТЕЦ"Бобов дол" и ТЕЦ"Русе". АЕЦ"Козлодуй" не влиза в този списък, тъй като произвежда най-евтиното електричество и имаме опасения, че привилегированите потребители ще тръгнат да се договарят само с атомната централа, обясни шефът на ДКЕР. През лятото започва и либерализацията на газовия пазар. Свободното договаряне на доставките ще е само за фирми с годишно потребление над 80 млн. кубически метра газ. Засега обаче все още няма кандидати, добавиха от ДКЕР. Константин Шушулов прогнозира, че в следващите 10 г. няма да се наложи България да внася ток от чужбина, тъй като разполага с достатъчно енергийни мощности. Той добави, че строителството на АЕЦ"Белене" е необходимо, за да може страната ни да запази позицията си на енергиен лидер на Балканите. Преди това обаче трябва да се направи сериозен анализ дали строежът на централата ще е рентабилен, защото трудно ще се намери инвеститор, ако няма гаранции и ще се си върне вложените средства за 5-6 години, каза още шефът на ДКЕР.
Източник: Монитор (08.01.2003)
 
Цените на цветните метали лека-полека ще се повишават през тази и следващата година, подкрепени от възстановеното потребление, предвижда Economist Intelligence Unit /EIU/. В краткосрочна перспектива спекулативното търсене на алуминий ще държи цените му над равнищата от 1300 USD/т, но евентуална промяна в пазарните настроения може да настъпи, ако запасите нараснат още. Средните кеш цени на ЛМБ на EIU за т. г. са 1374 USD/т, а за догодина - 1364 USD/т при 1361 USD/т за 2002 г. През 2003 г. на пазара ще има излишъци от 85 хил. т мед, а догодина дефицит от 165 хил. т. Средните цени за 2003 г. са 76 CTS/лб и 81.8 CTS/лб за 2004 г. при 70.4 CTS/лб за м. г. Никелът ще се представи силно през 2003 и ще поскъпне с 3.10 USD/лб при 3.06 USD/лб за 2002 г., но догодина ще отстъпи до 2.85 USD/лб. Цинкът според EIU ще се търгува по 37.6 и 43.3 CTS/лб спрямо 35.3 CTS/лб през м. г.
Източник: Пари (08.01.2003)
 
Дъщерната фирма на Navan - Balkan Mineral and Mining, ще трябва да потвърди банковата си гаранция за търсене и проучване на благородни метали в Неделино, Смолянско, и в общините Джебел и Кърджали. Това поиска Министерството на околната среда и водите заради обявяването в несъстоятелност на фирмата майка. Дружеството трябва да препотвърди намеренията си до два месеца, съобщи Валери Илиев, експерт от Balkan Mineral and Minig. През седмицата синдиците на Navan ще имат среща с експерти от МОСВ. Синдиците вече са се срещали с представители на икономическото ведомство във връзка с проектите на фирмата в Челопеч и в Крумовград. Дъщерното дружество все още не е получило разрешение за търсене и проучване на благородни метали, което ще е валидно за три години. Проучванията ще се правят за сметка на фирмата и тя планира да вложи 250 хил. USD.
Източник: Пари (09.01.2003)
 
Кредитори са завели дела срещу "Стомана" АД, съобщи на пресконференция изпълнителният директор Спас Христов. Дружеството, което наброява около 30 души, е последната държавна структура на металургичното предприятие. То съществува с почти единствената функция изпълнение на оздравителния план. От началото на годината до ноември са били заведени 19 дела, през декември вече са 40, уточни Христов. Наложен е запор на 500 000 лв. При такъв развой всички пари ще отидат в НОИ, защото публичните вземания стават приоритетни, опасяват се от дружеството. Това щяло да доведе до невъзможност за плащане на обезщетенията на работниците според синдика Цветан Банков. Съществува опасност от подновяване на производството по несъстоятелност и провал на оздравителния план, казват от ръководството на дружеството. Според шефовете на "Стомана" има активизиране на съдия-изпълнителите в Перник, които понякога действали в нарушение на разпоредбите на данъчно-процесуалния кодекс. Губели се дирите на 200 000 лв., преведени от "Стомана Индъстри" на съдебно-изпълнителната служба по изпълнително дело 33/1998г. Взискател по делото е НЕК - "Електроснабдяване" - Перник. 23 млн.лв. дължи "Стомана" АД на всички класове кредитори. Основните мощности на пернишкото металургично предприятие са собственост на гръцката групировка "Виохалко" и съществуват под името "Стомана Индъстри".
Източник: БТА (09.01.2003)
 
808 087 лева са изразходвани за социални дейности в Комбината за цветни метали край Пловдив през 2002 година, информираха от ръководството на дружеството. Сред внушителните социални разходи са средствата, осигурени за почивка на персонала, които надхвърлят 192 000 лева. За поевтиняване на храната в стола са изразходвани 122 510 лева, а за осигуряване на безплатни лекарства на нуждаещите се - 32 345 лева. В рамките на социалната програма на КЦМ АД - Пловдив, работодателят е осигурил през миналата година 82 910 лева за доброволно пенсионно осигуряване на работници от дружеството.
Източник: БТА (09.01.2003)
 
Друг важен момент от търговските спорове между ЕС и САЩ са митата върху вноса на стомана, наложени от Вашингтон на европейците. Митата възлизат на над 30% от цената на вносната стомана. Държавите от Евросъюза, както и други страни, се оплакаха пред СТО. Първите решения по този въпрос се очакват през април 2003 г. Съмнително е дали американците ще поискат преразглеждане на резолюциите във връзка със случая, ако загубят спора, както се очертава. При подобна ситуация Апелативният съд на СТО ще вземе окончателно решение по случая през септември. Това ще създаде потенциални условия за въвеждането на други санкции от страна на ЕС във връзка с американския износ.
Източник: БТА (13.01.2003)
 
Канадската компания TVX Gold обяви форсмажорни обстоятелства в своята оловно-цинкова мина Mavres Petres в Гърция, докато гръцкото правителство не реши дали не е необходимо ново изследване за влиянието върху околната среда от разширението на мината. Решението на TVX от четвъртък засега няма да засегне преработвателния комплекс Stratoni, който се третира като самостоятелна бизнесединица, уточниха от компанията пред Ройтерс. Mavres Petres се разработва от TVX Hellas, гръцкото поделение на TVX Gold. През първите девет месеца на миналата година компанията е произвела в Гърция 25 400 т цинк, 21 700 т олово и 1.7 млн. тр. у. сребро. Необходимостта от ново проучване трябва да бъде потвърдена от всички засегнати министерства, преди министърът на развитието да назначи ново изследване.
Източник: Пари (13.01.2003)
 
Данните за безработицата в САЩ разочароваха в петък пазара на цветни метали и предизвикаха спад в цените. Тримесечните фючърси за мед закриха търговията на ЛБМ с понижение от 18 USD до 1637 USD/т и повлякоха надолу котировките на останалите метали. Единствено оловото поскъпна с 1 USD до 444 USD/т. Алуминият с тримесечна доставка загуби 2 USD до 1352 USD/т, а цинкът - 7 USD до 783 USD/т, независимо от изявлението на Outokumpu, че очаква ирландската мина Tara да достигне пълния си производствен капацитет до 2005 г. Никелът закри седмицата при 7890 USD/т.
Източник: Пари (13.01.2003)
 
Въпреки отвореността си българската икономика няма да бъде силно засегната от спадането на щатския долар. След като американската валута загуби над 15% от стойността си от март миналата година досега под влияние на спада в икономиката на САЩ, от началото на 2003 г. допълнителен негативен ефект върху долара нанесоха опасността от война в Ирак и петролната стачка във Венецуела. Вносните метали са основно от Украйна и Русия. Румъния освен в долари предлага и метали в евро. Европейските метали са по-скъпи, но по-качествени и оправдават по-високата си цена. В Русия при повишаването на курса на долара цените на металите падат и на практика няма кой знае каква промяна в левовата позиция. В края на миналата година металите в Русия са поевтинели от 550 лв. за тон на 530 при краткосрочната промяна на курса на долара.
Източник: Пари (13.01.2003)
 
Според Антон Петров-представител на ВИОХАЛКО за България поевтиняването на долара се отразява нееднозначно върху износа на метали за чужбина. На първо място, зависи към коя държава е експортът. Виохалко изнася предимно за Западна Европа и почти не работи с американска валута. Затова поевтиняването на долара не се отразява върху бизнеса ни. В същото време цветните метали, които се търгуват в щатска валута, поевтиняха заради курсовата разлика.
Източник: Пари (13.01.2003)
 
Нов леярен цех ще открие МЗ Метал ООД, дъщерна фирма на Металагроинвест АД, която е собственик на машиностроителния завод Металагро в Добрич. В леярната са инвестирани над 200 000 лв., капацитетът й е 1.250 т чугунени изделия в час при намален разход на кокс. Направените пробни серии за производство на чугун дават висококачествен продукт, съобщи управителят на МЗ Метал ООД Найден Йосифов. Строителството на новия цех е част от мерките за намаляване на себестойността на продукцията, тъй като използването на старата леярна, с която бе закупен заводът, е неизгодно за фирмите от групата на Металагро. Леярната ще произвежда чугунени изделия за нуждите на ВиК и строителни фирми, пътни и телекомуникационни съоръжения. Ще се леят корпусни детайли за ползваните у нас селскостопански машини на западните фирми Клаас, Джон Диър, Масей Фергюсън, Ню Холанд, Кейс и за руската техника. В момента се водят преговори за лицензиране на завода за изработка на почвообработваща машина по лиценз на немската компания Амацоне, съобщи директорът на Металагро Марин Джамбазов. Друг голям проект за тази година е разработката на най-новия модел на опорен крик на Холанд груп. Първият износ за тази година ще бъде на стойност 30 000 EUR за нов клиент в Гърция. Производствената програма на Металагро за 2003 г. е на стойност 4 млн. лв.
Източник: Пари (13.01.2003)
 
Никелът беше звездата при цветните метали на Лондонската борса за метали (ЛБМ) през седмицата. Никелът отбеляза най-висока стойност от октомври 2002 г., като достигна 7950 долара за тон заради очакваното влизане в експлоатация през 2003 г. на нови стоманодобивни предприятия, които са основният потребител на този метал.
Източник: Капитал (13.01.2003)
 
Медта, търгувана на Лондонската метална борса /ЛМБ/ в началото на настоящата седмица, се закова около 1630 USD/т, отдалечавайки се от над едномесечния си максимум от 1649.50 USD/т, регистриран миналата седмица. През последните петнадесетина дни тримесечните доставки на червения метал успяха да поскъпнат с повече от 6% след активни покупки от китайски и японски търговци - първите сигнали, че е налице повишаване на потреблението, и данните, че разходите за строителство зад океана са се покачили.Медта е сред цветните материали, намиращи приложение в строителството. Поевтиняването на срочните сделки започна още от петък, когато в цените им бяха калкулирани по-лошите от очакваните данни за заетостта в САЩ и опасенията относно състоянието на американската икономика.
Източник: Пари (14.01.2003)
 
Група стоманодобивни компании от САЩ искат от правителството на президента Буш да включи 31 страни, между които и България, в списъка на държавите, чиито стоманени изделия Вашингтон облага с големи мита при внос от миналата година, съобщи Ройтерс. Компаниите отправиха това искане в писмо, изпратено до постоянния търговски представител на САЩ Робърт Зелик и до министъра на търговията Дон Евънс на 10 януари. Те се оплакват, че вносът на стомана от развиващите се страни е нараснал рязко, след като през миналата година те бяха изключени от обявената от президента Буш тригодишна програма за защита на стоманодобива в САЩ чрез митнически ограничения. Стоманодобивните компании от САЩ твърдят, че изключването на Мексико от програмата за вносни мита е довело до увеличаване с 12 процента на вноса на горещо валцувана листова стомана от тази страна, откакто митата влязоха в сила през април м.г. Вносът от останалите 30 държави през първите 10 месеца на м.г. е скочил до 1,6 млн. тона от 1,2 млн. тона през същия период на 2001 г., твърдят компаниите.
Източник: БТА (14.01.2003)
 
Първите 2 000 накладки за заводите "Москвич" експедира заводът за феродови изделия /ЗФИ/ в Брезник, съобщи директорът Ивайло Данаилов. Двете предприятия подготвят договор за съвместно производство на руския автомобил. По предложение на руски партньори новият Москвич ИЖ 21261 и пикап ще се сглобяват в ЗФИ. Брезнишкото предприятие е традиционен производител на накладки, освен тях в номенклатурата му са включени калници, престилки и др. Новото производство ще открие 250 работни места. Преговорите са в напреднала фаза, каза Данаилов. Кооперирано производство се подготвя и с партньори от Турция. ЗФИ беше част от веригата "Балканкар". От 11 октомври миналата година 67% от активите на предприятието са прехвърлени на икономическото министерство. Подготвя се приватизация на дружеството, две чуждестранни фирми са проявили интерес към купуване на дялове от ЗФИ, каза Данаилов.
Източник: БТА (14.01.2003)
 
На ЛМБ в очакване на понижаване на данните за продажбите на дребно в САЩ през декември цените на цветните метали се колебаеха, като повечето поскъпнаха. Тримесечните медни сделки, които се радваха на голям интерес, се сключваха по 1657 USD/т при 1648 USD/т в понеделник. В ранните часове медта отбеляза рекордните от 1 м. насам 1666.50 USD/т. Никелът, който преди обяд поскъпна до 2 1/2 год. максимум от 8150, поевтиня до 7880 USD/т при 8010 USD/т при затварянето в понеделник. Котировките на цинка и оловото останаха без промяна - 783 и 443 USD/т. Алуминият поскъпна до 1351.50 USD/т при 1348 USD/т.
Източник: Пари (15.01.2003)
 
40 млн. евро е инвестирала гръцката групировка "Виохалко" в български предприятия, съобщи Томчо Томов - завеждащ "Връзки с обществеността". Половината от тези средства са вложени в пернишкия металургичен завод "Стомана Индъстри". С тях бе пусната новата технологична линия "Даниели" и реконструирана първа електропещ. 15 млн. евро е вложила компанията и за нова преса в столичното предприятие "Стилмет". "Виохалко" е собственик на осем завода в България. За подобряване на екологичните им параметри миналата година гръцките собственици са инвестирали 10 млн. евро, увери Томов.
Източник: БТА (15.01.2003)
 
Финландската миннодобивна компания Outokumpu планира да инвестира 88 млн. EUR и да разшири капацитета за производство на цинк в завода си в Норвегия. В момента той е 150 хил. т и до края на 2004 г., когато трябва да приключи работата, ще се увеличи с 10%.
Източник: Пари (16.01.2003)
 
Казахстанският меден гигант, монополист на вътрешния пазар - Казахмис, е произвел през миналата година с 13.3 хил. т повече от червения метал в сравнение с 2001 г., или 431.7 хил. т, съобщи говорителят на компанията. Казахмис е деветият по големина производител в света.
Източник: Пари (16.01.2003)
 
Във Франция през 2002 г. произведената непреработена стомана е с 5.6% повече спрямо 2001 г. до 20.5 млн. т, съобщи френската стоманодобивна федерация.
Източник: Пари (16.01.2003)
 
Седем американски металургични компании са поискали от администрацията на президента Джордж У. Буш вносът на стомана от 31 страни, включително и от България, за които не са валидни влезлите в сила през 2002 г. по-високи мита, също да бъде включен в по-строгия митнически режим, тъй като се е увеличил чувствително през първите 10 месеца на м. г., съобщи Reuters. Импортът на плоска валцувана стомана само от Мексико е скочил с 12% в сравнение със същия период на 2001 г., докато вносът от останалите 30 държави е нараснал общо с 0.4 млн. до 1.6 млн. т. Освен България и Мексико останалите страни, за които Nucor Corp., Gallatin Steel Co., IPSCO, Steel Inc., Steel Dynamics Inc., WCI Steel Inc., Weirton Steel Corp. Rouge Steel Co. настояват да отпаднат от групата на освободените от по-високите мита, са Унгария, Румъния, Турция, Полша, Литва, Латвия, Индия, Египет, Република Южна Африка, Венецуела, Индонезия, Тайланд, Чили, Ел Салвадор, Мароко, Коста Рика, Аржентина, Колумбия, Гватемала, Доминиканската република, Кения, Хондурас, Тунис, Хаити, Филипините, Перу, Панама, Антигуа и Доминика. Тяхното искане идва в момент, когато САЩ обмислят по-скоро да облекчат, отколкото да затегнат предприетата мярка, като изключат нови количества и категории стомана от листата на обмитяваните. През м. г. 727 вносни изделия бяха освободени от новите мита, което представлява 25% от 13-те млн. т стомана, влизаща в САЩ. Междувременно от щатското министерство на търговията бяха отречено появилото се в неделя в лондонския в. Independent съобщение, че Вашингтон се готви чувствително да намали вариращите от 8 до 30% вносни мита.
Източник: Пари (16.01.2003)
 
Цените и потреблението на цветните метали през настоящата година ще се повишат независимо от несигурността около възстановяването на световната икономика, се казва в проучване, направено сред 18 водещи анализатори от Reuters. По-голямото търсене на всички метали ще е движеща сила за поскъпването, а от друга страна, налице са индикатори, че другите определящи пазарни фактори - предлагането и наличните запаси, ще се свият, което ще подкрепи тренда. Осреднените прогнози на експертите сочат, че през 2003 г. цените на медта, алуминия, оловото, цинка, калая ще се покачат, а догодина някои от тях ще скочат дори с още 10%. Медта и никелът са фаворитите на проучването, като средната кеш цена на първия метал на ЛМБ за т. г. е 77 CTS/лб и 84.5 CTS/лб за 2004 г. Предвижданията за никела са съответно 340 CTS/лб и 375 CTS/лб. Както смятат анализаторите, никелът ще спечели от ограниченото пазарно предлагане и нарасналото търсене от Китай, а съгласно прогнозата им той ще поскъпне респективно с 10.7 и 22.1% през 2003 и 2004 г. За алуминия и цинка т.г. се очертава като поредната разочароваща главно поради излишъците на пазара. Средните котировки на алуминия са 61.8 спрямо 61.2 CTS/лб за 2002 г. и той е металът с най-ограничен потенциал за поскъпване. Средната прогноза за цените на цинка е 38 CTS/лб за т. г. при 35.3 CTS/лб за 2002 г. Свръхпроизводството, големият износ от Китай и нежеланието на производителите да свият добивите са факторите, които няма да позволят на цинка да поскъпне повече.
Източник: Пари (16.01.2003)
 
Със 7% увеличават заплатите в "Стомана Индъстри" от 1 март, съобщи Томчо Томов - завеждащ "Връзки с обществеността" на гръцката групировка "Виохалко". Повишението се прави авансово, в очакване на подобрени производствени резултати, както и по настояване на синдикатите като компенсация за извършените съкращения. В момента се прави последното масово съкращение в предприятието. 400 души излизат на борсата. 1300 е окончателният брой на оставащите на работа в "Стомана Индъстри". Днес е подписано споразумение с "Подкрепа", предстоят разговори с КНСБ и "Промяна". От влизането на "Виохалко" в "Стомана" на 1 август 2001г. досега заплатите са увеличени с 34% , уточни Валерия Виденлиева - директор "Човешки ресурси" на "Стомана Индъстри". С новото повишение ръстът им ще надхвърли 40%. За същия период са съкратени 320 души, много работници са пренасочени към дъщерни фирми на "Виохалко", които сега работят добре и получават високи възнаграждения, каза Томов. Над 500 лв. е сега средната брутна работна заплата в дружеството. От февруари ще започват преговори за въвеждане на нова система на заплащане, свързана с мотивацията на работниците. И в момента те получават надбавки върху възнагражденията си, които са функция на себестойността. "Виохалко" подготвя проект, който ще бъде реализиран съвместно с общината за осигуряване заетост на трудоустроени граждани.
Източник: БТА (16.01.2003)
 
Босненският преработвател на алуминий Аluminij-Мостар е добил рекордните 103.1 хил. т от създаването си през 1981 г. досега и планира да увеличи производството си догодина до 107 хил. т. , съобщи генералният мениджър на комбината Мийо Брайкович, цитиран от Reuters, допълвайки, че рекордните постижения не са довели да покачване на печалбата му поради ниските цени на метала на световните борси. На Аluminij-Мостар се падат почти 50% от целия износ от Босна. Той изнася за САЩ, Швейцария, Италия, Германия и Хърватия. Комбинатът бе модернизиран неотдавна, което стана възможно благодарение на немски кредити, гарантирани от DaimlerChrysler. По думите на Брайкович немското правителство проявява интерес към инвестиране на 250 млн. USD в изграждане на нова рафинерия.
Източник: Пари (17.01.2003)
 
Разочароващите икономически данни отвъд океана, както и очакванията, че покупките на фондове скоро ще спрат, се отразиха зле върху цените на цветните метали. Тримесечните медни сделки приключиха деня при 1670 USD/т спрямо 1685 USD/т в четвъртък, когато металът поскъпна до 5-месечния си връх. Алуминият поевтиня с 9 USD/т до 1371 USD/т, а цинкът и оловото съответно с 3 и 1 USD/т до 802 и 458 USD/т.
Източник: Пари (20.01.2003)
 
В класацията за най-големи фирми износители за 2001г. металургията, която традиционно е сред най-експортно ориентираните браншове, присъства с няколко представители в класацията - "Юнион миниер Пирдоп мед", "Кремиковци", КЦМ, "Асарел медет", ОЦК и "Стомана индъстри". Последното дружество, чрез което гръцката "Виохалко" придоби основното производство на пернишкия металургичен завод, отчита най-голям ръст в износа през миналата година спрямо 2001 г. Въпреки високата цена на природния газ химическите предприятия все още присъстват сред износителите - лидер в сектора е "Солвей Соди", а останалите представители на бранша са "Агрополихим" и "Свилоза".
Източник: Капитал (20.01.2003)
 
В класациаат за 100-те най-големи бълагрски фирми за 2001г. чуждестранните инвеститори присъстват най-вече в търговията и услугите - „Метро“, „Била“, „Шел“, ОМВ. Наскоро изградените от чужди инвеститори промишлени предприятия като хладилния завод „Либхер“, инженеринговите „ЕПИК електроник асембли“ и „Фесто“, предприятието за перилни препарати „Хайат кемикъл“, тютюнопреработвателната фабрика „Сокотаб“ и други след няколко години най-вероятно ще присъстват сред най-големите фирми в страната. Заради липсата на консолидирани данни някои от компаниите стоят на по-задни позиции, защото присъстват с отделните си предприятия. Италианската „Миролио“ например има четири текстилни завода, които не са намерили място в списъка сред най-големите, но ако приходите им от продажби бъдат събрани, групата със сигурност ще е част от 100-те водещи фирми в Бъл­гария. Същото е положението и с гръцката „Виохалко“, която е собственик на няколко предприятия, от които в класацията фигурира единствено „Стомана индъстри“, а липсват „Стийлмет“ и „София мед“.
Източник: Капитал (20.01.2003)
 
Норвежката компания Акер Ярдс заяви, че е купила 70 процента от акциите на румънската корабостроителница САНАБ СА, предаде АП. Румънската корабостроителница се намира в град Браила, на около 170 км от Черно море и в нея работят около 2 900 работници. В декларация на Акер не се посочват финансови подробности за нейното споразумение с дъщерната й фирма Акер Бревик и норвежката холдингова компания Скандинор АС, която закупила 70-те процента акции през май 2000г. за около 9 милиона долара. Акер Ярдс инвестира в Румъния като начин за намаляване на разходите, частично заради нарастващата покупателна способност на норвежката крона., отбелязва агенцията
Източник: БТА (21.01.2003)
 
Според Димитрий Евстратов, старши съветник по икономическите въпроси в посолството на Руската федерация в България, въвеждането на мита при вноса от Русия на такива сортове стомана, които не се произвежда в България от гледана точка на качество и асортимент, не представлява заплаха за българското производство. Зная, че представители на Асоциацията на българските машиностротителни фирми са се обърнали с писмо до Министерството на икономиката, в което се казва, че те са против въвеждането на мита, защото продукцията им ще поскъпне. Така тя ще стане неконкурентоспособна. Това е въпрос на българските власти, но аз не виждам логика да става така.
Източник: Пари (21.01.2003)
 
ЕС обяви, че разширява обхвата на антитръстовото си разследване на сделката за продажба на диаманти между световните гиганти De Beers и АЛРОСА, предаде АП. Според споразумението руската компания АЛРОСА, която е вторият по големина световен производител на необработени диаманти, в рамките на 5 години ще продава половината от продукцията си на световния лидер De Beers. Сделката е на стойност 4 млрд. USD. Предварителното разследване на Европейската комисия обаче е установило, че споразумението, изглежда, нарушава правилата за лоялна конкуренция на ЕС, тъй като изключва другите потенциални играчи в диамантената индустрия на Русия. "Чрез сключването на това споразумение De Beers е злоупотребила с доминиращото си положение на пазара на необработени диаманти", се казва в изявление на ЕК. Документът сочи още, че контролът на De Beers над добива на необработени диаманти заедно със стратегическото използване на запаси й дава възможност да определя количеството, качеството и до голяма степен цените на диамантите. Останалите участници в световната диамантена индустрия - Ангола, Австралия и Канада, "са много фрагментирани" според ЕК. По правилата на съюза De Beers и АЛРОСА имат два месеца да отговорят на обвиненията и могат да изискат да бъдат изслушани от регулативните органи на ЕС. В момента De Beers контролира около 60% от световните доставки на необработени диаманти и добива 43% от световната продукция, сочи АП.
Източник: Пари (21.01.2003)
 
Правителството прие постановление, обнародвано в Държавен вестник, с което се създава Консултативен съвет към вицепремиера и министър на икономиката за наблюдение на финансовата дисциплина и фискалния риск на предприятия с над 50% държавно участие. Председател на консултативния съвет е Николай Василев, членове са зам.-министрите на финансите, икономиката, регионалното развитие и благоустройството, земеделието и горите, транспорта и съобщенията и на енергетиката и енергийните ресурси. Консултативният съвет ще предприема мерки за намаляване на просрочените задължения на предприятията и оптимизиране на тяхната структура, намаляване и премахване на загубите, подобряване на събираемостта на вземанията. При приватизация на предприятие наблюдението се преустановява, а раздържавеното предприятие се изключва от списъка по приложение. Сред дружествата, които ще наблюдава съветът, са Булгаргаз,Стомана-Перник, Гипс-Кошава, Видинско, НЕК, Агробиохим-Стара Загора /в ликвидация/, Проучване и добив на Нефт и газ-Плевен, Океански риболов-Бургас, Варненската корабостроителница /в несъстоятелност/, дружествата на Булгартабак /без холдинга/, дружествата на ВиК в страната, включително и в София, кадастрални фирми, БМФ-Варна и БРП-Русе, пристанищата във Варна и Бургас, летищата
Източник: Пари (22.01.2003)
 
Увеличението на цените на товарните превози за Кремиковци е 10% в сравнение с миналата година. Това увеличение важи също и за останалите товародатели като Юмикор и Стомана индъстри, заяви в предаването Нетстрийт на радио НЕТ зам.-министърът на транспорта и съобщенията Любомил Иванов по повод думите на изпълнителния директор на завода Валентин Захариев, че увеличението е с 40%. Ако Кремиковци не се издължи на БДЖ, ще бъдем принудени да спрем превозите, каза Иванов и уточни, че в момента текущите задължения на Кремиковци са 7 млн. лв. В транспортното министерство не е постъпвало официално заявление от страна на Кремиковци за издаването на лиценз за превози, а това е единственият начин да отговорим на такова искане, смята зам.-министър Иванов. Любомил Иванов съобщи, че през 2003 г. ще бъдат спирани влакове, движещи се по непечеливши линии. Това не означава, че самите линии ще бъдат закрити, уточни той.
Източник: Пари (22.01.2003)
 
Ако се стигне до стачка на работниците в руския Норилски никел, най-големия в света производител на никел и паладий, както и сред водещите на платина, мед и кобалт, това може да се отрази изключително неблагоприятно върху пазара на метали. Цените ще скочат, а положението на пазара, който и без това според прогнозите трябва да навлезе във фаза на дефицит през тази година, който да се запази и през следващите няколко години, ще се влоши допълнително заради забавените доставки от Китай. В понеделник един от профсъюзите на Норилски, в който членуват близо 15 хил. души, /но не е най-големият/ съобщи, че ще обяви стачка другата седмица, ако преговорите с ръководството не доведат до увеличение на заплатите.
Източник: Пари (22.01.2003)
 
Медта поскъпна до 1707 USD/т - ценови нива, при които за последно се е търгувала преди 6 месеца, след като в понеделник започна стачка в една от мините на третия по големина производител на мед в света Grupo Mexico, където се добиват 150 хил. т годишно. Със скока на цените на червения метал от вчера поскъпването за последните две седмици вече е близо 8%. До стачката се стигна, след като най-силният профсъюз в миннодобивната индустрия на Мексико не успя да договори повишаване на заплатите за 3000-те работници в мина Cananea. Междувременно в по-късните часове Grupo Mexico заплаши със затваряне на мината, ако правителството не склони работниците да се върнат в нея. Котировките на медта се повишиха и заради заплахата за стачка в руския Норилски никел, който е сред големите производители на метала. От друга страна, наблюдаваният през последните десетина дни засилен интерес към покупки от страна на инвестиционните фондове също оскъпи медта. Според анализатори всички основни пазарни фактори в момента са на страната на червения метал и котировките му едва ли ще паднат под 1700 USD/т в краткосрочна перспектива. Над тези равнища следват 1719 USD/т най-високите регистрирани през м. г. цени. Ако те бъдат пробити, пазарът ще е на път да атакува нива, до които не е достигал от юни 2001 г. За да стане това обаче, трябва да се изясни ситуацията около Ирак.
Източник: Пари (22.01.2003)
 
На Лондонската метална борса сериозното поскъпване на медта и никела подейства стимулиращо на останалите търгувани цветни метали, които бяха подкрепени и от други фактори. Цинкът и оловото например спечелиха от новината, че след седмица френската Metaleurop възнамерява да затвори работещия на загуба завод за рафиниране на двата метала в Северна Франция. Оловото поскъпна с 5 USD/т до 469 USD/т и бе само на 50 CTS от 1-мес. максимум. Цинкът прибави също 5 USD/т към котировките си и се продаваше по 818 USD/т - също около едномесечните си най-високи цени.
Източник: Пари (22.01.2003)
 
Съкращават 200 души в "Радомир-метали" съобщиха от ръководството на дружеството. Вчера беше изпратено уведомително писмо до синдикалните организации в предприятието. 1100 души работят в дружеството. Предприятието е най-голямото в района след "Стомана - Индъстри". Съкращението се налагало заради оптимизиране на персонала и било съобразено с производствената програма за 2003 г.
Източник: Дума (23.01.2003)
 
Само финансово-индустриалната група Рей холдинг е подала документи за получаване на лиценз за частен превозвач в транспортното министерство, съобщи шефът на Главна дирекция Железопътна администрация към МТС Георги Николов. От Кремиковци не е депозирано искане за такъв лиценз. Още едно дружество - Млад моряк, е внесло документи, но не е определило дали иска лиценз за превозвач, или само концесия на линията Владо Павлов - Поморие. Кандидатите за частни жп превозвачи трябва да притежават сертификат за безопасност. Рей холдинг още не е получил сертификата, защото не е приключила процедурата по лицензиране, уточни Георги Николов. Все още не са ясни подробностите по направените от Рей холдинг предложения, твърдят от Железопътна администрация. Главният секретар на Рей холдинг Иван Бойков уточни, че нито транспортното министерство, нито БДЖ имат интерес от появата на частни жп превозвачи. От Рей холдинг са подадени документи още през февруари 2002 г., когато падна монополът на БДЖ, но досега няма лиценз. Групата е обсъждала с Кремиковци и с Юмикор-Пирдоп идеята да се създадат смесени дружества за жп превоз на товари. Не е достатъчно да имаш определено количество вагони, за да получиш лиценз за превозвач, коментира финансовият директор на БДЖ Атанас Цанев становището на Кремиковци, че трябва да получи лиценз, защото притежава 1000 вагона. Според него от комбината не са доказали, че отговорят на правилата за безопасност на жп превозите. Вероятно затова от Кремиковци смятат, че транспортно министерство като принципал на БДЖ е против идеята за собствен жп превоз на комбината.
Източник: Пари (23.01.2003)
 
200 работници и служители ще бъдат съкратени от Радомир метали АД, съобщиха от ръководството на дружеството. Съкращенията се налагат за оптимизиране на персонала и е съобразено с производствената програма за 2003 г.
Източник: Дневник (23.01.2003)
 
11 млн. USD ще бъдат инвестирани през 2003 г. за модернизация и реконструкция на производствените мощности в Алкомет АД, съобщи председателят на съвета на директорите на шуменското дружество Сикрет Фузуджу. До края на следващата година собственикът на завода за преработка на алуминий - турската компания ФАФ Метал, ще изпълни 5-годишната си инвестиционна програма, която предвижда общо 38 млн. USD вложения. През т. г. започна модернизация на валцовите станове. За целта през тази седмица в Алкомет АД пристигна екип от 10 специалисти на английската фирма VAI, която участва в изпълнението на проекта, оценен за 7500 EUR. Ще се извърши реконструкция на леярските пещи и на пещите за термообработка. Предвижда се обновление в пресовия цех. Планираме всеки месец през тази година да реализираме продажби за минимум 3 млн. EUR, заяви Фузуджу. Той уточни, че нАД 90% от продукцията на Алкомет АД е за износ предимно в Германия. Алкомет е включено в Топ 100 на българските компании, отчели най-големи приходи от продажби през 2001 г.
Източник: Пари (23.01.2003)
 
На Лондонската метална борса в сряда тенденцията при цените на търгуваните цветни метали като цяло бе възходяща. Тримесечните медни доставки отново се договаряха над нивата от 1700 USD/т, след като предишния ден затвориха при 1691 USD/т. В края на предиобедната търговия те достигнаха равнищата от 1704.50 USD/т. Никелът, другият фаворит на борсата, през последните дни обаче отстъпи със 70 USD/т в сравнение с вторник и срочните сделки с него се сключваха по 8370 USD/т. Във вторник металът отбеляза нов 27-месечен максимум от 8625 USD/т. Алуминият прибави 11 USD/т към котировките си и се продаваше по 1396 USD/т. В по-ранните часове металът поскъпна до 1400 USD/т, което е 2-мес. ценови връх. Цинкът се продаваше с 6 USD/т по-скъпо, отколкото предишния ден, или по 819 USD/т.
Източник: Пари (23.01.2003)
 
Преведени са дължимите заплати, обезщетения и осигуровки на сегашните и бивши работници от металургичното предприятие "Елисейна" ЕАД, съобщи информационната дирекция на Министерството на икономиката. Общата сума е 1 145 000 лева, като в нея са включени и задълженията към Националния осигурителен институт. В края на миналата година Министерството на икономиката пое ангажимент да плати парите до 10 февруари 2003 г. "Елисейна" ЕАД е най-старото металургично предприятие в България - медодобивен завод с незавършен цикъл на производство. Дружеството прави конверторна /нерафинирана/ мед. Годишно заводът прави 12 000 - 14 000 тона мед, което е между 5 и 8 на сто от общото производство на конверторна мед в България. Продукцията е експортно ориентирана, без проблеми за нейната реализация.
Източник: БТА (27.01.2003)
 
Преведени са 100% от дължимите заплати, обезщетения и осигуровки на настоящи и бивши работници от "Елисейна" ЕАД. Общата сума е в размер на 1 145 000 лв., като в нея са включени и задълженията към Националния осигурителен институт. В края на миналата година Министерството на икономиката пое ангажимент да осигури необходимите средства за изплащане в срок до 10 февруари 2003 г.
Източник: Дневник (27.01.2003)
 
Световното производство на чугун и стомана достигна през 2002 г. рекордно висок размер за всички времена, оценяват експертите от MEPS. През т. г. се очаква търсенето да продължи да расте независимо от икономическата несигурност в света. Ръст се прогнозира да отбележат страни като Китай, Индия и Южна Корея, както и държавите от Близкия изток и бившия СССР. Увеличението там напълно ще компенсира спада в потреблението в развитите страни. Световното производство на първична стомана нарасна през 2002 г. с 5% до 894 млн. т, а през 2003 г. ще достигне 912 млн. т, прогнозира MEPS. За ЕС се отчита леко понижение на добивите през 2002 г. - с малко под 0.5%, в сравнение с предходната година, но през 2003 г. се прогнозира производството отново да започне да расте. В останалите части на Европа стоманата продукция през миналата година отчете леко нарастване благодарение на стабилното вътрешно потребление и задоволителното равнище на експортното търсене. България и Полша само правят изключение тъй като производството в тези две страни според оценките на MEPS е спаднало. Компанията очаква леко нарастване през настоящата година.
Източник: Пари (27.01.2003)
 
Експортните цени на стоманения скрап достигнаха в началото на януари най-високото си равнище от близо пет години, съобщиха търговци от бранша. Причината бяха проблеми с доставките. Студеното време в страни като Русия, Украйна и Румъния, които обикновено изнасят милиони тонове скрап за Турция и азиатските пазари, предизвика срив в предлагането. Корабите в пристанищата на Черно море и Финландския залив се оказаха заклещени в дебели ледове, а търговците не желаят да наемат нови превозни средства. Близо 80 кораба очакват в Азовско море ледоразбивачите, а други 40 са притиснати в края на ледената покривка. Те ще могат да стигнат до пристанището за период от 5 до 14 дни, толкова ще им отнеме и връщането обратно, коментират търговци. Производителите от Турция се обърнаха за помощ към доставчици от Западна Европа и САЩ които пък повишиха цените. Износителите на скрап от черни метали от еврозоната вдигнаха котировките на натрошения скрап до 143-146 USD/т, FOB, което е с 20% над равнището в началото на декември. Сделки за скрап N1&2 /микс 50:50/ се сключваха на нива около 136-137 USD/т спрямо 110 USD/т месец по-рано. Офертната цена за материал А3 от Русия вече достигна 145 USD, CIF, което е с близо 50 на сто над равнището в началото на декември. Износът от Украйна допълнително се възпрепятства от въведената от 1 януари експортна такса от Киев в размер на 30 EUR/Т Решението беше прието от украинския парламент на 24 октомври 2002 г.
Източник: Пари (27.01.2003)
 
Чрез въвеждане на еднократна такса в размер на 1.0-1.5% върху всеки произведен тон стомана /т. е. 3-4 USD/т/ ще се създаде фонд, чрез който да се финансират социалните и екологичните разходи от намаляване на излишния производствен капацитет в света със 70 млн. т до 2005 г. , съобщи изпълнителният директор на най-голямата компания за стомана в света - Arcelor, Ги Дол. Европейската асоциация на производителите на стомана Eurofer, чийто председател е Дол, вече обсъжда плана с европейския комисар по въпросите на търговията Паскал Лами. Водещите производители са единодушни, че премахването на излишния капацитет, съсредоточен главно в Източна Европа, е ключът за стабилизиране на цените. През 2002 г. те достигнаха 20-годишен минимум. Сега се покачват, но анализаторите се съмняват, че възходящата тенденция ще продължи дълго.
Източник: Пари (27.01.2003)
 
Три са основните производители на черни метали в България - софийският комбинат "Кремиковци", пернишкият "Стомана" и бургаският "Промет". Ако не беше едно изключение ("Кремиковци"), отрасълът замалко да се пребори за приза "най-висок дял на чуждите инвестиции" - другите две големи фирми в бранша са задгранична собственост. "Кремиковци" беше приватизиран през 1999 г. срещу символичната цена от 1 долар. Купувачът - българската компания "Дару металс", се задължи да изплати задълженията на комбината от 645 млн. лв. и да инвестира в него още 300 млн. лв до 2005 г. Бургаското дружество "Промет" бе приватизирано от "Нева холдинг" (фирма с руски капитали), който през 1999 г. закупи 77% от капитала му за малко над 1 млн долара. След дълга съдебно-криминална сага понастоящем заводът е собственост на "Промет стийл", дружество, образувано чрез сливането на "Промет" и "Нева" ООД, която пък е свързана с "Нева холдинг". Основното производство на пернишкия металургичен комбинат "Стомана" е гръцка собственост. "Стомана индъстри", смесено дружество между гръцката "Сиденор" (75%) и българската "Еврометал" (25%), стана собственик на активите на фалиралия комбинат през юни 2001 г. срещу 16.5 млн. долара. "Сиденор" е дъщерна фирма на гръцката индустриална групировка "Виохалко". Фирмата притежава два стоманопреработвателни завода в Гърция - "Сиденор" и "Совел". Консорциумът "Виохалко" е мажоритарен собственик у нас и на софийския завод "София мед", както и на завода за алуминиеви профили "Стилмет", който е инвестиция на зелено.
Източник: Капитал (27.01.2003)
 
Спред Антон Петров, представител на "Виохалко" у нас, характерно за черната металургия в световен мащаб е нейният свръхкапацитет. Цените са твърде близки, конкуренцията е много силна. В отрасъла в България през последните години не е инвестирано почти нищо. В "Стомана" през 2002 г. бяха вложени 20 млн. долара в линия за непрекъснато леене на стомана. Така преструктурирахме производството и вече произвеждаме кнюпели, за които има търсене. По отношение на вноса от Русия и Украйна - идеята за въвеждане на ограничителни мерки у нас е положителна. Но по-сериозният проблем е сивата икономика - нелегалният внос, неплащането на данъци. Въпросът е да се осигурят еднакви правила за всички. Ние сега търсим правителствена защита срещу вноса, а пропускаме по-важното - да си заградим двора.
Източник: Капитал (27.01.2003)
 
Общо трите фирми използват средно около 68% от капацитета си, сочат официалните данни на икономическото министерство. Според експертни мнения това е нисък процент, особено ако се сравни с натоварването в близки производства - например в цветната металургия то е над 81%. Освен с пазарни проблеми натоварването на мощностите за част от производителите е свързано и с чисто конюнктурни неразбирателства - проблеми с БДЖ („Кремиковци"), липса на достатъчно суровини („Промет"). Така генералният резултат от дейността на металургичните предприятия в България се измерва със силно намаляващо производство - от 1.643 млн. тона чугун през 1997 г. на 1.018 млн. тона през 2001 г., от 2.628 млн. тона стомана през 1997 г. на 1.942 млн. тона през 2001 г. и от 2.242 млн. тона прокат от черни метали през 1997 г. на 1.197 млн. тона през 2001 г. При липсата на единна държавна политика към бранша и при засилващ се международен натиск твърде вероятно е черната металургия да загуби водещите си позиции в експорта, което би било негативен резултат за и без това отрицателното търговско салдо.
Източник: Капитал (27.01.2003)
 
Бордът на директорите на Пристанище Бургас, който ще заседава на 10 февруари, ще търси рационално решение на спора между порта и белгийската фирма Юмикор. Скандалът между тях възникна в края на миналата седмица заради заповед на единия изпълнителен директор на порта, с която Юмикор е била задължена да товари меден концентрат на ново корабно място. Аргументите на Пристанище Бургас са, че според изискванията на РИОСВ медният концентрат трябва да се обработва най-малко на 1 км от жилищни сгради. От Юмикор твърдят, че през 2001 г. са сключили тригодишен договор с порта за експлоатация на 22-ро корабно място. Те са съгласни да ползват друго място, също близо до коловозите. Така ще можем да реализираме предвидените инвестиции от около 2 млн. USD за модерна техника за разтоварване, категорични са от Юмикор. Ако въпросът с мястото не се реши, белгийската фирма ще се премести във Варна.
Източник: Пари (28.01.2003)
 
Българската асоциация на търговците на метали /БАТМ/ е юридическо лице с нестопанска цел, което обединява дружества, еднолични търговци и търговски представителства на чуждестранни компании от бранша на събирането, съхранението, обработката и търговията с вторични метални суровини. В момента фирмите, членуващи в организацията, заемат 80% от търговията със скрап от черни метали и 90% - на скрап от цветни метали. Постъпленията от рециклиращата индустрия формират 2.7% от брутния вътрешен продукт на страната. Общо за м. г. продажбите на вторични суровини от черни метали /стомана и чугун/ е 905 хил. т. От тях 612 хил. т са преработени в страната и 293 хил. са за износ. За 2002 г. общо продажбите на вторични суровини от цветни метали и сплавите им са 43 400 т /мед и медни сплави - 20 000 т, 21 000 т алуминий и алуминиеви сплави и 4000 т олово/. От тях в страната са преработени 15 400 т /8400 т мед и медни сплави, 3500 т алуминий и алуминиеви сплави и 3500 т олово/. Изнесени са 28 000 т цветни метали и техните сплави. 11 600 т от тях са мед и медни сплави, 17 500 т алуминий и алуминиеви сплави и 500 т олово. От общо търгуваното количество вторични суровини от хром-никелова стомана 8200 т са изнесени 8000 т. Основните потоци на износ на скрап от черни метали са насочени към Турция, Гърция и Македония. Износът на скрап от мед и медни сплави е ориентиран главно към Италия, Южна Корея, Китай, Белгия и Германия. Скрап от алуминий и алуминиеви сплави се изнася в страните от Далечния изток, Италия, Германия, Австрия. Вторичните суровини от неръждаема стомана 100% се експортират, тъй като в страната няма мощности за преработката им. Тези данни показват, че съотношението между преработените в страната и изнесените вторични суровини от черни метали е 68 към 32%.
Източник: Пари (28.01.2003)
 
През 2003 г. преработката на скрап от черни метали и от мед и медни сплави у нас ще нарасне. Тенденцията е до 65% от общото количество суровини от мед и медни сплави да се рециклират в страната. С около 15% ще нарасне потреблението от местните преработватели на скрап от черни метали. В България рециклиращата металургична индустрия набира скорост, след като структуроопределящи за отрасъла предприятия бяха приватизирани и се модернизират. Основни потребители на вторични суровини от черни метали са: Стомана индъстри АД-Перник, Кремиковци, ЛеКоКо-Радомир и Чугунолеярният завод в Ихтиман. Вторичните суровини от цветни метали се изкупуват и преработват в Юмикор мед-Пирдоп, София мед, Алкомет-Шумен, Кабелснаб. Подаваният за тяхното производство скрап не е просто събран отпадък, а подложен на редица операции на обработка материал, който директно се използва за суровина в металургията. Ето защо търговската дейност със скрап не е "събрал-продал", а е изработване на продукт, в който има добавена стойност. Доказателство за това са и най-често използваните унифицирани условия за доставка на вторични суровини от черни и цветни метали съгласно спецификациите на американския Institute of Scrap Recycling Industriesq inc.
Източник: Пари (28.01.2003)
 
Характерно за българския пазар е, че около 90% от търгуваните количества вторични суровини са амортизационен лом /scrap/ и едва 10% са технологични отпадъци за рециклиране /wastes for recycling/. Прогнозите на експерти от бранша са, че и през следващите 5-6 години на нашия пазар съществено ще доминират обемите от амортизационен лом /стар скрап/ над тези от технологични отпадъци /нов скрап/. Причината за това е продължаващата ликвидация и демонтаж на производствени мощности и инсталации и трудно набиращата темпове промишленост. В индустриализираните държави това съотношение е обратното. В България има над 500 лицензирани търговци на скрап, което показва, че делът на "сивата икономика" в бранша се свива. Условие за това е и въвеждането на задължителната за използване от всички регистрирани по Закона за ДДС лица ДДС сметка, както и измененията и допълненията в Наказателния кодекс, с които се инкриминира незаконната търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали.
Източник: Пари (28.01.2003)
 
Андрей Брешков, директор на дирекция секторни анализи в Министерството на икономиката: Химко от дълго време не е в цветущо състояние, както и целият отрасъл, по субективни и обекивни причини. Тук можем да изтъкваме цената на газа като неблагоприятна, но тя е неблагоприятна и за Агрополихим, и за Неохим. МИ участва в опитите за спасяване на завода - имаше процедура за налагане на защитни мерки върху вноса на карбамид, но за съжаление се оказа, че не е основателно въвеждането на тези мерки. От Химко беше предложена и триъгълна схема с фонд Земеделие, но въпреки отпуснатите квоти от фонда мениджърите на предприятието не бяха активни, за да се осъществи тази схема. Не бих искал да коментирам отказа на Врачанския съд да обяви предприятието в несъстоятелност. Това е независима власт и отговорността за решенията са изцяло нейни. Но решенията й в някои случаи са доста странни - например за КОЦМ-София. Тогава бяхме пред международен скандал с гръцката компания Виохалко, която закупи КОЦМ-София, сега София Мед. Проблемът беше генериран именно с решение на Врачанския съд. Представител на Министерството на икономиката не влезе в надзорния съвет на предприятието, защото зам.-министърът на икономиката Милен Керемедчиев не е знаел за поканата, за да се подготви навреме технически процедурата.
Източник: Пари (29.01.2003)
 
В средата на януари Reuters обяви резултатите от направеното от агенцията проучване сред 18 водещи индустриални анализатори относно очакванията им за цените на металите през тази година. Reuters: Ще има увеличение на потреблението и повишение на цените Консенсусното мнение на анализаторите, които са взели участие в проучването, е за възходящ тренд на цените на металите. Нарасналото търсене ще е основната движеща сила за поскъпването на цветните метали. Другите определящи пазарни фактори - предлагането и наличните запаси, също ще са в полза на цените. Доставките на пазара ще се свият, понеже производителите ще ограничат добивите, а това ще доведе до изчерпване на част от натрупаните вече запаси, предвиждат анализаторите на Barclays Capital. Според осреднените прогнози на експертите, включени в проучването на Reuters, през 2003 г. цените на мед, алуминий, олово, цинк, калай ще се покачат, а догодина някои от тях ще скочат с още 10%. МЕДТА И НИКЕЛЪТ СА БЕЗСПОРНИТЕ ФАВОРИТИ НА ПРОУЧВАНЕТО според което те ще поскъпнат най-чувствително. Средната кеш цена на червения метал на ЛМБ за настоящата година е 77 CTS/лб, а за догодина е 84.5 CTS/лб. Предвижданията за котировките на никела съответно са 340 CTS/лб и 375 CTS/лб. Както смятат анализаторите, никелът ще спечели от ограниченото пазарно предлагане и нарасналото търсене от Китай, а съгласно прогнозата им той ще поскъпне респективно с 10.7 и 22.1% през 2003 и 2004 г. За алуминия и цинка 2003 г. се очертава отново като година на разочарованието главно поради очакваните пазарни излишъци, която тенденция е особено опасна при цинка.
Източник: Пари (29.01.2003)
 
Турската миннодобивна и преработвателна компания Beer Oner, на която се възлагаха надежди, че ще възроди албанската медодобивна индустрия след падането на комунизма, все още се колебае дали да поиска концесии за още две мини.Beer Oner разработва най-големия меден рудник в Албания - този в Мунеле, подписа през 2001 г. 30-годишен договор, съгласно който се задължава да поеме строителните работи, разработването и операциите по обогатяването и преработването на добивите от три медни и две мини със залежи от хром в северната част на Албания. От Министерството на индустрията и енергетиката заплашиха, че въпросните медни находища, за които турската фирма се колебае, официално ще бъдат затворени, ако тя се откаже от плановете си да ги вземе на концесия, както се получи с хромните мини в Перолаж и Влахне. Beer Oner инвестира миналата година 1.12 млн. USD в мината в Мюнеле, където проучванията показаха, че има големи залежи от мед. Очаква се догодина да стартират добива. Турската компания предвижда да добие близо 100 хил.т руда през 2003 г. от мината, чиито резерви се изчисляват на 12 млн. т. Преди рухването на комунизма в Албания се добиваха 2 млн. т руда, но след 1996 г. индустрията западна заради ниската ефективност на операциите. Албанското правителство, което не разполага със свободни финансови ресурси и не може да финансира развитието на медния сектор, разчита това да направят частни фирми.
Източник: Пари (29.01.2003)
 
На ЛМБ във вторник в цените на цветните метали бе отразено нежеланието търговците да купуват при неясната световна геополитическа ситуация. Комплексът от цветни метали поевтиня заради страховете за евентуална война в Ирак и резкия спад на фондовите пазари в понеделник. Тримесечните медни сделки се договаряха по 1677 USD/т, или с 1 USD/т по-ниско в сравнение с понеделник. Алуминият поевтиня до 1404.50 USD/т при 1406 USD/т. Никелът отстъпи с 30 USD/т и се търгуваше по 8350 USD/т. Пазарът на цинк и олово игнорира новината, че френският съд постанови Metaleurop Nord, филиал на Metaleurop, да бъде за 3 мес. под управление на съдебните власти. Оловото поскъпна само с 3 USD/т до 458 USD/т, а цинкът отстъпи с 3 USD/т до 793 USD/т.
Източник: Пари (29.01.2003)
 
Най-големият производител на стомана в света - компанията Arcelor, обяви, че възнамерява да наддава и да стане собственик на голям дял от раздържавяваната полска стоманодобивна индустрия. Arcelor беше сформирана миналата година след сливането на металургичните фирми от Франция - Usinor, Arbed от Люксембург и испанската Aceralia. По-рано този месец Полша подобри заключителния вариант на програмата си за оздравяване на стоманодобива, надявайки се да получи одобрение от ЕС за предвидената държавна помощ за затъналия в дългове сектор. До 2006 г. Варшава трябва да преструктурира индустрията. Предвидените помощи от 700 млн. USD за 8 завода през периода 2003-2006 г. са от решаващо значение за планираната продажба на най-големия от тях Polski Huty Stali /PHS/, който произвежда 70% от стоманата в страната. Съгласно програмата Полша трябва да свие производството си с близо 1 млн. т до 2006 г. до 9 млн. т.
Източник: Пари (30.01.2003)
 
Врачанският окръжен съд с решение от 21 януари 2003 г. прекратява производството по несъстоятелност на Комбината за обработка на цветни метали АД и заличава дружеството от търговския регистър. Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в седемдневен срок. Фирмата КОЦМ беше приватизирана от свързаната с Цветелин Кънчев Булметал, по-късно стана собственост на гръцката компания Виохалко.
Източник: Пари (30.01.2003)
 
Руският метален гигант Норилски никел, най-големият производител на никел, с 20% от световното производство, ще увеличи износа на този метал с 10% през 2003 г. и той ще достигне 230 хил. т, съобщи ПРАЙМ-ТАСС, цитирайки зам. генералния директор на компанията Максим Фински. Норилски, който продължава да преговаря с профсъюзите, за да избегне стачка, ще покачи експорта на медта с 0.3% до 355 хил. т. Очаква се производството на двата метала да е стабилно през настоящата година, като за червения метал се планира увеличение от 1%. През 2002 г. добивите на никел бяха 218 хил. т, а на мед 454 хил. т.
Източник: Пари (30.01.2003)
 
Чилийската медодобивна компания Antofagasta - една от най-големите в страната, съобщи, че е увеличила през миналата година производството си до рекордните 460.7 хил. т спрямо 445 хил. т за предходната. На територията на Чили се намират около 40% от световните резерви от червения метал и страната е производител N 1 на мед.
Източник: Пари (03.02.2003)
 
Според Rio Tinto, една от най-големите световни компании, добиващи желязна руда, цените на суровината ще се покачат съществено през настоящата година поради засиленото й търсене. През декември вносът на стомана в САЩ е спаднал с 1.2% спрямо ноември до 2.489 млн. т.
Източник: Пари (03.02.2003)
 
Втората по големина металургична компания в света - LNM Group, съобщи, че е финализирала поглъщането на чешкия стоманодобивен завод Нова Хут и с цел укрепване на позициите си в Източна Европа ще участва в търговете за приватизацията на полската стоманодобивна индустрия. Частната LNM, със седалище във Великобритания, получи Нова Хут за 85 млн. USD плюс 820 млн. USD под формата на бъдещи инвестиции, поемане на дългове, и гаранции.Чехите се надяват, че LNM може да купи и завода във Витковице, но засега няма споразумение за цената. Чрез експанзия LNM иска да получи надмощие в Източна Европа над американската US Steel. Последната вече е собственик на един от най-големите металургични заводи В Словакия. Arcelor N1 също се готви да се намеси в битката. Нашите най-близки цели са да започнем да прилагаме бизнес план благодарение на който Нова Хут ще се превърне в едни от водещите производители на стомана в региона, отбеляза президента на LNM Лакшми Митал. Междувременно той обяви, че до 2005 г. ще бъдат освободени 2500 работници от общия персонал от 11 400 души.
Източник: Пари (03.02.2003)
 
Шуменското алуминиево предприятие Алкомет излиза на минимална печалба от 420 хил. лв. за 2002 г. според предварителните неодитирани резултати, представени от дружеството на БФБ-София. За 2001 г. заводът отчете загуба от 5.375 млн. лв. Обратът за 2002 г. е по-скоро счетоводен и идва от финансовата дейност, където Алкомет отчита сериозни положителни курсови разлики. Основната дейност на дружеството е донесла загуба от 6.725 млн. лв., показват предварителните данни. След като през миналата година бе решен спорът между едрите акционери в Алкомет, предприятието започна да се възстановява след тежка криза и изнася близо 90% от продукцията си. Основният собственик - турската Фаф метал, планира 11 млн. USD инвестиции за т. г. На приватизационния сегмент на БФБ в момента се предлагат за продажба 5.65% държавен дял в предприятието при начална цена за акция 16 лв. в компенсаторни инструменти.
Източник: Пари (04.02.2003)
 
Шуменското алуминиево предприятие Алкомет излиза на минимална печалба от 420 хил. лв. за 2002 г. според предварителните неодитирани резултати, представени от дружеството на БФБ-София. За 2001 г. заводът отчете загуба от 5.375 млн. лв. Обратът за 2002 г. е по-скоро счетоводен и идва от финансовата дейност, където Алкомет отчита сериозни положителни курсови разлики. Основната дейност на дружеството е донесла загуба от 6.725 млн. лв., показват предварителните данни. След като през миналата година бе решен спорът между едрите акционери в Алкомет, предприятието започна да се възстановява след тежка криза и изнася близо 90% от продукцията си. Основният собственик - турската Фаф метал, планира 11 млн. USD инвестиции за т. г. На приватизационния сегмент на БФБ в момента се предлагат за продажба 5.65% държавен дял в предприятието при начална цена за акция 16 лв. в компенсаторни инструменти
Източник: Пари (04.02.2003)
 
Според посланика на Украйна в България н. п. Вячеслав Похвалски украинските метали са по-евтини от българските, тъй като произвеждат от собствена суровина. В същото време българските металургични комбинати и в частност Кремиковци внасят желязната руда, в това число и от Украйна. Нашата държава няма планове да въведе ответни мерки, тъй като и без това ще бъдат нанесени щети върху българското машиностроене и българската икономика като цяло, коментира посланик Похвалски. От друга страна, украинската икономика няма да бъде ощетена, защото нашите металургични предприятия без проблеми ще изнасят своята продукция в други държави и няма да пострадат от загубата на българския пазар Има добро търсене на световните пазари на качествената украинска продукция. Само един пример: металургичният комбинат Запорожсталь изнася продукцията си в 114 страни и българският дял в този износ съставлява едва 3% от общия му износ.
Източник: Пари (04.02.2003)
 
До средата на февруари "Юмикор" АД - Пирдоп, ще представи в екоминистерството програми за поддържане на обекти, съобщиха от Министерството на околната среда и водите. Представители на ведомството, на финансовото министерство, Агенцията за приватизация, на Националния доверителен екофонд и на Регионалната инспекция по околната среда и водите - София, вчера се срещнаха за приключване на пилотния проект за подобряване на околната среда в района на МДК АД - Пирдоп. "Юмикор" ще представи програми за поддържане на закрито шламохранилище и проект на програма за фаялитово хранилище за отпадъци.
Източник: Дневник (05.02.2003)
 
Двуетажни хотел-вагони ще произвежда вагонният завод "Интерком" в Дряново. Редовното производство се очаква да започне през есента, съобщи Горян Лазаров, президент на фирма "Интерком" ООД. Според него преди седмица е подписан договор с германската фирма "Оптима трейд" (Мюнхен) за изработването на 56 вагона. Купен е лицензът за направата на хотел-вагоните от канадската компания "Бомбардиер". Хотел-вагоните са предназначени за използване при продължителни пътувания по европейски маршрути. Направленията, по които ще се движат дряновските вагони, засега са две: Берлин - Прага - Виена - Будапеща - Букурещ - Истанбул - Солун и Атина - Неапол - Рим - Ница - Париж - Амстердам - Берлин. Дряновските вагони ще бъдат от три категории, обясни Горян Лазаров. Те ще имат четири, шест и осем апартамента и ще предоставят всички необходими условия за удобство на пътниците. Не всички елементи на луксозните вагони ще се произвеждат у нас, уточни Лазаров. Той допълни, че осветителната, отоплителната и климатичната техника, талигите, част от елементите на прозорците и вратите ще бъдат изработени от външни производители. По думите му ще се търси по-широко включване на българските производители за останалата част от техниката.
Източник: БТА (05.02.2003)
 
Японският износ на стомана се е увеличил през 2002 г. до второто по големина рекордно равнище, съобщи днес ДПА, като се позовава на Японската федерация за желязото и стоманата. Групата посочи, че нарастването се дължи на покачването с 19,2 на сто до 36,3 милиона тона на търсенето на стомана в Азия през 2002 г. в сравнение с предходната година. Това увеличение бележи шестата поредна година на нарастване на японския износ на стомана. Най-голямо покачване е регистрирано в продажбите за Южна Корея, Тайланд и Тайван. През декември японският износ е паднал с 0,5 процента до 3 милиона тона. Износът за Китай се е понижил с 13,4 процента до 443 000 тона, след като Китай ограничи вноса си на стомана.
Източник: Пари (05.02.2003)
 
Плевенското дружество "Метаком СлЗ" АД ще изгради лаборатория за химически анализ, за да може да се специализира в изработване на високолегирани отливки, съобщи изпълнителният директор на предприятието Петър Найденов. Целта е да правим изделия, които струват скъпо и не може да ги произведе всеки. Вече има много чугунолеярни и това налага компанията да се специализира, за да устои на конкуренцията, поясни Найденов. Новите детайли, които ще произвежда "Метаком СлЗ", са предназначени за английската компания "Джоузеф Роудс", която работи в керамичната и рудодобивната промишленост. Вече е подписан едногодишен договор между двете дружества, според който плевенското предприятие трябва да прави високоякостни чугунени отливки за 100 хиляди лири месечно.
Източник: Дневник (06.02.2003)
 
Да се създаде смесено дружество с участието на Кремиковци АД за изграждане на завод за оползотворяване на битови отпадъци, предлага кметът на столицата Стефан Софиянски. Кремиковци ще участва с апорт на терен.
Източник: Пари (06.02.2003)
 
През октомври 2003 г. на международното автомобилно изложение във Франкфурт, Германия, ще бъде представена първата българска кола, съобщи заместник-министърът на икономиката Милен Керемедчиев, който е във Франция. Там той се срещна с българския изобретател Румен Антонов. До 1 април 2003 г. ще бъде изработен прототип на шасито за първата луксозна кола, който ще се прави в България. При посещението си у нас Антонов се е спрял на три фирми - пловдивските Димекс и V&RUS и Компания за инженеринг и развитие в Добрич /бивш завод Маяк/. На 21 февруари 2003 г. българският изобретател ще дойде в България, за да направи окончателния си избор и да каже в коя от трите фирми ще се произведе шасито. През декември министърът на икономиката Николай Василев се срещна с Румен Антонов и тогава изобретателят съобщи за плановете си да създаде първата българска кола. Преди няколко години Румен Антонов направи автоматична скоростна кутия, чийто лиценз за производство вече е откупен от Honda.
Източник: Пари (06.02.2003)
 
Група от американски компании, автомобилни доставчици, се оплака, че въведените от президента Джордж У. Буш мита върху стоманения внос са довели най-малко до увеличаване на разходите им и до съкращаване на работни места. Компаниите, които фигурират сред най-крупните потребители на американска стомана, обявиха, че обмислят внос на стомана или готови стоманени изделия от страни, чиято продукция не подлежи на обмитяване, като Бразилия, Аржентина или Турция. Всеки път, когато е възможно, ще закупуваме изделия със завършена степен на обработка от чуждестранни компании, които предлагат по-ниски цени, заяви вицепрезидентът на компанията доставчик на Arvin Meritor, която закупи 1 млн. т стомана през 2002 г. Arvin Meritor, произвеждаща вагони и различни части за коли и камиони, обвини въведените мита за затварянето на един от своите заводи за стоманени изделия. Едновременно с това вчера бе обявено, че ново проучване доказва, че митата костват работата на 200 хил. работници в потребяващите стомана индустрии в САЩ. През пролетта на 2002 г. САЩ наложиха мита в размер от 8 до 30% върху вноса на стоманени изделия, за да защитят изпитващата затруднения местна стоманодобивна индустрия от евтиния импорт. До септември 2003 г. Търговската комисия на САЩ трябва да прецени какъв е ефектът от митата, но не е задължена да вземе предвид какви са последствията за американските потребители на стомана. След това тя ще излезе с предложение до президента дали да коригира митата.
Източник: Пари (06.02.2003)
 
International Steel Group /ISG/ ще погълне банкрутиралата Bethlehem Steel, която има 150-годишна история зад гърба си, и така ще бъде сформирана най-голямата металургична компания в САЩ. Условията по сделката ще бъдат представени в събота на борда и кредиторите на Bethlehem, които трябва да дадат одобрението си. Бивши служители на фирмата, които също са я кредитирали, са против. Говори се, че ISG е предложила 1.5 млрд. USD за по-голямата част от активите на Bethlehem. На пресконференция с репортери официални представители отказаха да коментират точната цена на сделката. Тя ще стане известна другата седмица. Поглъщането идва след серия фалити в щатския стоманодобив през последните години. ISG твърди, че след поглъщането на Bethlehem ще се превърне в най-големия производител на стомана в Северна Америка с над 16 млн. т годишна продукция.
Източник: Пари (07.02.2003)
 
Охранители пазят влаковите композиции, натоварени със скрап, съобщи Николай Кацарски - президент на "Бодигард - ФАЕР - К" ЕООД. Според него роми се качвали в движение на вагоните със старо желязо и изхвърляли организирано част от товара. Ромски групи също преграждали жп линиите и принуждавали композиците да спрат. Тогава те се втурвали на вагоните и грабели желязото. На 3 млн. лв. на година е изчислил загубите си от кражби доставчик на скрап за "Стомана Индъстри", съобщи Кацарски. Най-чести били нападенията в района на квартал "Рудничар". Затова частни охранители съпровождали влаковете от столичната Централна гара до разтоварването на базите за скрап. Полицията също следи безопасността на композициите, каза началникът на регионално звено "Полиция" в РДВР - Перник, полк. Георги Стоянов. Служители на реда патрулирали на най-уязвимите места по трасето.
Източник: БТА (09.02.2003)
 
Кремиковци АД реализира загуба от 44.5 млн. лв. през 2002 г. според неодитирания отчет, предаден в "Българска фондова борса ­ София" АД, където се търгуват акциите на компанията. Намалението в загубата е значително спрямо загуба от 62.2 млн. лв. през 2001 г.
Източник: Кеш (10.02.2003)
 
Ръководителите на руските стамонопроизводителни компании поискаха Москва да удвои експортната такса за скрап от черни метали с цел да се ограничи износът и да се овладеят цените. В момента таксата е 25 USD/т. Много вероятно е искането им да бъде удовлетворено, тъй като компаниите имат силни позиции в Москва, коментира лондонски търговец. Тази мярка обаче може да породи ответна реакция от ЕС, предупреждават наблюдатели. Цената на руския скрап вид 3А вече достигна 110 USD/т спрямо 75-80 USD през октомври, увеличавайки разходите на производителите на стомана. През разглеждания период експортните цени на руския метал също скочиха - от 85 USD на 125 USD/т FOB. През 2002 г. страната изнесе около 6 млн. т скрап. Основният й пазар е Турция - вторият по големина вносител на скрап от черни метали след Китай.
Източник: Пари (10.02.2003)
 
Производствена единица в най-голямата компания за стомана в света - Arcelor, проведе 24-часова стачка в петък в знак на протест срещу прекратяването на инвестиционната програма на Arcelor в местната доменна пещ. Заводът Cackerill Sambre се намира близо до белгийския град Лиеж.
Източник: Пари (10.02.2003)
 
Цените на стратегическите метали се консолидираха през миналата седмица заради слабия интерес във връзка с настъпването на китайската Нова година. Китайският магнезий поскъпна с 30 USD до 1500-1550 USD, след като Noranda обяви, че прекратява производството в Квебек до покачване на котировките. В ЕС китайският метал се облага с мито от 70% и затова се внася руски, който е с 300 USD по-скъп.
Източник: Пари (10.02.2003)
 
В края на миналата седмица на пазара на цветни метали в Лондон настъпи низходяща корекция в резултат на ликвидиране на дълги позиции. Алуминият с тримесечна доставка закри с понижение от 7 USD до 1398 USD/т. Медта не успя да се задържи на 1700 USD и закри при 1684 USD/т - с 6 USD под нивата в четвъртък. Цинкът загуби 13 USD до 795 USD/т, а оловото - 2 USD до 470 USD/т. Изключение направиха никелът и калаят, които поскъпнаха съответно с 60 USD до 8370 USD/т и 35 USD до 4415 USD/т.
Източник: Пари (10.02.2003)
 
Проектът за 88.7 млн. инвестиции от гръцката групировка за черни и цветни метали Виохалко в София мед е първият, който получи одобрението на финансовия министър Милен Велчев и ще се възползва от новия облекчен режим, предвиден с измененията в Закона за ДДС от тази година. Проектът бе представен във финансовото министерство от министъра, заместника му Гати ал Джебури и представителя на Виохалко за България Антон Петров. Във финансовото министерство има искания за още 3 инвестиционни проекта, които да ползват облекчения режим при внос на стоки, и 4-5 предварителни заявки, които обаче още не са постъпили официално. Активно работим по режим, при който, когато големи проекти се изпълняват с български стоки, срокът за възстановяване на ДДС ще бъде значително намален, съобщи Джебури. Той ще стартира в най-кратки срокове и вместо за 45 дни ДДС ще се възстановява за 15 дни. Инвестиционeн проект за около 50 млн. EUR стартира в началото на 2000 г. със закупуването на активи от комбината за обработка на цветни метали на Гара Искър в столицата, съобщи Антон Петров, представител на Виохалко. Тогава КОЦМ е заличен и се регистрира София мед. Изпълнението му е трябвало да приключи до края на 2003 г. Без ДДС ще бъдат внесени машини и съоръжения за около 35 млн. EUR и това ще помогне реконструкцията и модернизацията на София мед да завърши до края на юли - началото на август. Капацитетът на предприятието ще бъде увеличен от обработката на предишните 30 хил. т медни изделия на 120 хил. т, каза Петров.
Източник: Пари (11.02.2003)
 
Съветът на директорите на "Стомана Индъстри" - АД, Перник, уведомява акционерите в дружеството, че с протокол от 17.I.2003 г. на основание чл. 196 ТЗ и чл. 18 от устава е приел решение за увеличаване на капитала на дружеството от 35 546 000 лв. на 43 346 000 лв. чрез издаване на нови 78 000 поименни акции с номинална стойност 100 лв. На основание чл. 194, ал. 3 ТЗ акционерите се поканват в едномесечен срок от обнародването на поканата в "Държавен вестник" да запишат полагащите им се акции, като внесат изцяло емисионната им стойност по открита за целта банкова сметка на "Стомана Индъстри" - АД. Допълнителна информация може да се получи в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (11.02.2003)
 
Първият одобрен инвестиционен проект, при който ще се приложи специалната схема за начисляване на ДДС при внос на стоки, е на "София мед", собственост на гръцката индустриална групировка "Виохалко". В понеделник министърът на финансите Милен Велчев подписа официално разрешението за внос на инвестиционни стоки, които се освобождават от плащане на ДДС. С проекта компанията се задължава да инвестира 88.7 млн. евро до края на годината и да увеличи работните места до 450. В момента в завода работят 240 души. По схемата ще бъдат внесени машини и съоръжения за около 35 млн. евро, каза Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Проектът предвижда изцяло реконструиране и обновяване на производството на "София мед" (бившият Комбинат за обработка на цветни метали - гара Искър). Очаква се годишният производствен капацитет от 35 000 тона да достигне 120 000 тона. "Това е близо четирикратно увеличение на производствените мощности на предприятието, което означава, че годишният оборот на завода ще е 350 - 400 млн. евро", обясни Петров. Финансовият министър Милен Велчев съобщи, че във ведомството му се работи по още три подобни инвестиционни проекта и все още няма отказано разрешение. Освен това имало и 4-5 заявки с предварителен интерес, без да са подадени конкретните проекти. "Виохалко" придобива активите на бившия Комбинат за преработка на цветни метали в гара Искър през 2000 г. Първоначалният проект за обновяване на производството на завода е бил на стойност около 50 млн. евро. Освен "София мед" част от гръцката индустриална групировка са и компаниите "Стилмет" и "стомана индъстри". Според Антон Петров над 85 на сто от продукцията на заводите се изнася в чужбина.
Източник: Дневник (11.02.2003)
 
БДЖ продължава да вози товарите на Кремиковци, уточниха от металургичния комбинат по повод информацията, че превозвачът е прекратил превозите от 16 ч на 10 февруари. Забраната е била само за един ден, обявиха от БДЖ. Преговорите с Кремиковци за цената на товарните превози не са приключили и вероятно ще продължат и днес, допълниха от БДЖ. Заради спора за тарифите все още няма подписан договор между превозвача и комбината. Ако увеличението е над 10%, себестойността на продукцията ще се оскъпи с 30 USD за тон, твърдят от Кремиковци. Ще настояваме и за повишаване качеството на услугите, предлагани от БДЖ, допълниха от комбината. Според зам.-министъра на транспорта Любомил Иванов повишението след септември м. г. не е повече от 10%. Кремиковци имаше намерение да кандидатства за частен превозвач, но не подаде официално документи в транспортното министерство. Не са решени проблемите и със старите задължения на Кремиковци. От комбината заявяват, че са погасили дълговете от 12 млн. лв. към БДЖ до 14 октомври 2002 г. Натрупаните нови суми заради разликата в цените обаче са в размер на 6.44 млн. лв.
Източник: Пари (12.02.2003)
 
Трите най-големи световни производителя на стомана в света Arcelor, US Steel и LNM Group взеха участие в приватизационния търг за най-голямата полска металургична компания Polskie Huty Stali /PHS/, произвеждаща 70% от стоманата в страната, а немската Thyssen Krupp се отказа. Arcelor, US Steel и LNM Group пуснаха своите първоначални оферти в понеделник, последния ден за представянето им. Нито една от компаниите не разкри подробности от търговите си оферти. Според пазарни наблюдатели финалната битка ще е между британската LNM Group, собственост на бизнесмена от индийски произход Лакшми Митал, и US Steel, тъй като и двете компании имат опит в придобиването на активи в Източна Европа. Неотдавна първата стана собственик на чешкия производител на стомана Nova Hut, а освен това вече притежава и стоманодобивен завод в Румъния. Ако спечели търга за обременената с големи дългове PHS, LNM ще произвежда в региона 16 млн. т стомана. US Steel, от друга страна, е № 1 в САЩ, като вече е собственик на печелившия завод в Кошице, Словакия, където се произвеждат висококачствени плоски изделия за автоиндустрията.
Източник: Пари (12.02.2003)
 
Търговците на скрап от неръждаема стомана в Европа повишиха цени купува от страните извън ЕС с 20 EUR заради поскъпването на никела на борсата в Лондон. Търсенето на скрап от производителите на неръждаема стомана в ЕС е високо, тъй като увеличиха производствените си капацитети.
Източник: Пари (13.02.2003)
 
Най-крупният производител на никел в Западния свят Inco, задоволяващ 25% от световното потребление, е увеличил добивите си през 2002 г. с 2 хил. т до 210 хил. т. ИЗНОСЪТ на алуминий от Русия в страните извън ОНД е спаднал през 2002 г. до 2.75 млн. т при 3.07 млн. т за предишната. Понижение има и в експорта на мед - от 592 хил. т до 514.6 хил. т. Обратно при никела е налице увеличение от 188 хил. т на 278. 4 хил. т.
Източник: Пари (13.02.2003)
 
Продукцията от рафиниран цинк през 2002 г. е нараснала с 2.9% през миналата година в сравнение с предходната и е достигнала 5 млн. т, обяви Международната група за оловото и цинка /ILZSG/.
Източник: Пари (14.02.2003)
 
LNM Group, частната британска стоманодобивна компания, собственост на индиеца Лакшми Митал, която участва в търга за раздържавяването на полския металургичен гигант PHS, вече ще притежава 48% в южноафриканския производител на стомана Iscor.
Източник: Пари (14.02.2003)
 
Фрима Жити-Русе поиска въвеждането на мита при вноса на стоманени тръби, въжета, телове и телени изделия, съобщи Андрей Брешков, директор на дирекция Секторни анализи в Министерството на икономиката. Ведомството вече е започнало процедура по разследване в съответствие с Постановление 300 от 1996 г., допълни той. Фирмата предлага защитни мерки в размер от 10 до 40% за различните видове изделия. Причина за искането е нарасналият внос на тези продукти от Русия, Украйна, Казахстан. Това е второто разследване за въвеждане на защитни мерки върху вноса на стомана, което министерството провежда. Първото заявление беше подадено от Кремиковци през юни 2002 г. и е за защита срещу импорта на горещо- и студеновалцувани рулони, бяло тенеке, ламарина, валцдрат. Тогава металургичният комбинат поиска мита до 30% в зависимост от различните позиции, но идеята беше посрещната остро от вносители и машиностроители и от представители на руски и украински фирми у нас. Разследването трябваше да приключи през януари 2003 г., но министерството реши да използва максимално възможния срок в постановлението, който е 9 месеца, и ще обяви решението си през март-април тази година.
Източник: Пари (14.02.2003)
 
Австрийската верига бензиностанции OMV е представила предложение за екологично управление на битовите отпадъци в София, съобщиха от Столичната община. В момента се чака компанията да изготви писмо за намеренията си. Столичният общински съвет ще даде мандат на кмета Стефан Софиянски да води преговори за избор на инвеститор за изграждане на завод за изгаряне на твърдите битови отпадъци. Заводът ще се намира на територията на "Кремиковци". За целта се предвижда кметството, инвеститорът и "Кремиковци" АД да учредят смесено дружество, в което металургичният комбинат ще участва с апортна вноска - терена. По оценка на експертите изграждането на завода ще струва най-малко 100 млн. евро. Столичната община е изпратила покани до трийсетина български и чуждестранни компании за участие в процедурата. Това са фирми, които са проявявали интерес и са направили предложения за обезвреждането на твърдите битови отпадъци в столицата, каза зам.-кметът Иван Гечев. Сред тях са българският холдинг "Индустриален капитал", "Булмак" ООД, американската GTS energy, германската Coeler Legal Consulting, която има успешни проекти в Германия, Тайланд, Бразилия и Унгария, израелската "Ащтром", която ремонтира централните хали и строи бизнес сгради у нас. Успоредно с преговорите за търсене на инвеститор за строеж на завода за боклуци общината ще кандидатства и за финансиране по програма ИСПА, каза Иван Гечев. В предприсъединителните фондове на Европейския съюз по тази програма за проекта "Управление отпадъците на град София" има заделени около 110 млн. евро, като държавата трябва да осигури още 40 млн. евро.
Източник: Дневник (17.02.2003)
 
Най-големият оловно-цинков завод в България КЦМ обяви в началото на януари плановете си да повиши добивите си през тази година с 15% до близо 73 хил. т в резултат на разширения капацитет. В края на 2002 г. предприятието завърши проект на стойност 60 млн. USD за ограничаване на вредните емисии и изграждането на нови производствени мощности, които ще започнат да функционират през март т. г. През 2002 г. продукцията на завода се увеличи до 63 475 т спрямо 61 625 т през 2001 г. Ръст бе регистриран и в добивите на олово - от 56 хил. т до 63 хил. т. Засега промени в производството на олово през 2003 г. не се планират, заяви представител на комбината.
Източник: Пари (17.02.2003)
 
Германската металургична и инженерингова групировка ThyssenKrupp в лицето на член на борда на директорите си съобщи, че възнамерява да повиши цените на произвежданата от нея въглеродна стомана от 1 април, без да се посочват повече подробности. По-рано бе обявено, че компанията, на която се пада близо 1/3 от реализираните продажби на групировката, отново е излязла на печалба през I тримесечие на 2002 г. в сравнение с отчетената загуба през същия период на 2001 г.
Източник: Пари (17.02.2003)
 
На ЛМБ в понеделник около обяд срочните сделки с цветни метали се сключваха около нивата при затварянето в петък. Единствено медта регистрира по-сериозен спад в котировките, предизвикан от очакванията за забавяне на евентуална война в Близкия изток, които накараха редица търговци да продават. Тримесечните доставки се продаваха по 1658 USD/т в сравнение с 1666 USD/т в края на миналата седмица. Алуминият се търгуваше само с 1 USD/т по-високо спрямо петък, или по 1383 USD/т, докато цените на никела останаха без промяна - 8570 USD/т. Оловото, цинкът и калаят не успяха да привлекат вниманието на инвеститорите и до 13 по Гринуич не се осъществиха покупко-продажби на тези метали.
Източник: Пари (17.02.2003)
 
Излишъкът на пазара на рафинирана мед през миналата година започна да се топи с бързи темпове, показва равносметката на анализаторите. През първите 10 месеца той е спаднал до 6000 т спрямо 431 хил. т за същия период на 2001 г., твърди Международната група за изучаване на медта /ICSG/. Събраните от нея предварителни данни показват, че само през октомври е имало дефицит в размер на 62 хил. т. Тогава вносът и потреблението в Китай са се понижили, но спадът е бил компенсиран от увеличената консумация на червения метал в Европа. Потреблението на мед в света през януари - октомври 2002 г. е нараснало с 1.9%, докато общото производство се е понижило с 1.4%. В края на декември запасите в складовете на Лондонската борса за метали са намалели с 14 229 т спрямо края на 2001 г. до 1.293 млн. т. В началото на 2002 г. те превишиха 1.3 млн. т и оказаха силен натиск върху световните цени през първата половина на годината.
Източник: Пари (17.02.2003)
 
Белгийската група Umicore, най-големият в света производител на специализирани цинкови изделия и собственик на пирдопския медодобивен комбинат, отчете в петък 31% спад на печалбата за 2002 г. /98.7 млн. EUR/, който обясни с поевтиняването на произвежданите от нея цветни метали на международните борси. Нетната печалба също е намаляла значително от 111 млн. EUR за 2001 г. до 48.4 млн. EUR. Umicore очаква условията на пазара на цинк да се подобрят към края на 2003 г. и затова не планира да свива добивите си. Инвеститорите приветстваха повишената рентабилност на групата в медодобивния й бизнес, която се дължи на модернизацията на пирдопския комбинат. Междувременно преговорите между Umicore и белгийската Lamitref за сливане на медния им бизнес продължават, като още няколко компании от медната индустрия в Европа се проявява интерес за участие в джойнт-венчър, който може да се сформира извън сливането.
Източник: Дневник (17.02.2003)
 
Бордът на директорите на пристанище Бургас реши да предостави на белгийската фирма за мед Юмикор-Пирдоп за 3 години 24-о корабно място. Преди около месец белгийската фирма заяви, че ще премести дейността си в Пристанище Варна заради неуредени отношения с порта в Бургас. От Юмикор настояваха ръководството на Пристанище Бургас да им предостави за експлоатация 22-ро корабно място, където имат лаборатория. Изпълнителният директор на порт Бургас Борислав Ботев обясни, че въпросното корабно място е със стратегическо местоположение и не бива да бъде ангажирано за дълго време. От началото на тази година Юмикор ползва 20-о корабно място, което предлага отлични условия за товарене на меден концентрат, обясниха от порта. Там Юмикор може да използва 13 вагона, както и да премести своята лаборатория. Пристанището предвижда на това корабно място да бъде изграден терминал за сярна киселина. За строителството му ще са необходими 1 млн. EUR. В изграждането му ще се включат фирма AATD, която стопанисва това място и прилежащата инфраструктура, КЦМ-Пловдив и пристанището. За изграждането на терминал за насипни товари е необходимо разрешението на пристанищната администрация. Такъв терминал засега има само Пристанище Варна. Още не е ясно какво решение ще вземат от Юмикор и дали ще се възползват от предлаганото им от бургаския порт 20-о или 24-о корабно място за период от 3 г., или ще предпочетат да прехвърлят дейността си във Варна.
Източник: Пари (18.02.2003)
 
Близо девет години след края на апартейда Република Южна Африка /РЮА/ планира до 5 г. 15% от миннодобивните активи и 26% след 10 г. да преминат в ръцете на чернокожото население. Досега миннодобивната индустрия на страната, която произвежда най-големите количества злато и платина и е сред водещите производители на въглища и цветни метали в света, беше почти изцяло контролирана от белите, които са малцинство в РЮА.
Източник: Пари (20.02.2003)
 
ALCAN, вторият по големина производител на алуминий в света, не предвижда да натовари затворените през 2000 г. и 2001 г. производствени мощности в Северозападните американски щати.
Източник: Пари (20.02.2003)
 
Никелът поскъпна до най-високите си нива от началото на юни 2000 г. - 8830 USD/т, подкрепен от намалявaщите запаси и търсенето от производителите на неръждаема стомана. Вчера около обяд тримесечните сделки се продаваха с 3.4% /210 USD/т/ по-скъпо в сравнение със сряда. Най-важният фактор за възходящия тренд са свитите запаси до 17.3 хил. т, които се доближават до най-ниските равнища за миналата година - 16.6 хил. т. От началото на 2003 г. досега те са намалели с 4.5 хил. т. Пазарните коментатори предвиждат оттук нататък котировките на метала да се устремят към равнищата от 9000 USD/т, невиждани на борсата в Лондон от ранното лято на 2000 г., когато пазарът бе разтресен от стачка в една от мините на най-големия производител на никел в западния свят Inco.
Източник: Пари (21.02.2003)
 
Куба, петият по големина в света производител на никел и вторият по запаси, възнамерява да увеличи продукцията от нерафиниран метал с 30 хил. т до 100 хил. т до 2007 г., а през 2014 г. планира да добива по 150 хил. т. Никеловата индустрия е сред най-важните за страната, тъй като износът на този метал й осигурява най-крупните постъпления в хазната. През миналата година приходите от реализирания износ в над 20 страни са достигнали 600 млн. USD. Експортът основно е ориентиран към Европа и в последно време към Китай. За да постигне набелязаните цели, Куба вероятно ще построи още една рафинерия за производство на никелова и кобалтов прах. Вече се водят преговори с авторитетни европейски банки за финансирането на проекта, а на по-късен етап се предвижда да се потърси сътрудничеството на Китай. Никелът намира широко приложение в производството на неръждаема стомана и в някои други антикорозионни сплави и с увеличеното производство на стомана се очаква скок в търсенето.
Източник: Пари (21.02.2003)
 
Mедта през настоящата година ще се търгува по 1735 USD/т и щурмуването на по-високи нива ще е много трудно заради наличностите от складови запаси и свръхпроизводствените мощности. Независимо че цените на червения метал в Лондон се отдалечиха от минимумите от ноември 2001 г. - 1336 USD/т, повечето пазарни наблюдатели нямат кураж да се ангажират с оценката, че трендът трайно се е преобърнал. По последни прогнози извадените от експлоатация мощности за производство на мед в света са 765 хил. т и най-вероятно преобладаващата част от тях ще бъдат отново натоварени при по-трайно и сериозно поскъпване на метала докъм 1750-1800 USD/т. От друга страна, запасите от мед на ЛМБ - 830 хил. т, са близо до най-високите си количества за всички времена . През 2002 г. продукцията от рафинирана мед отбеляза спад главно поради съкратените добиви на водещи производители като BHP и Codelco. Въпреки че BHP обяви, че ще продължи да свива продукцията си през 2003 г., на практика производствените й мощности се увеличиха.
Източник: Пари (21.02.2003)
 
Италианската компания Marcegaglia ще готви дю дилиджънс на Кремиковци, но не се ангажирала с датата на започването му, съобщиха от металургичния комбинат. Вероятно правният и финансовият анализ ще бъдат възложени на международни банки. В края на миналата година италианската компания заяви писмено намеренията си да стане акционер в Кремиковци чрез създаване на смесено дружество. То ще е собственик на 71% от капитала на Кремиковци. Участието в смесеното дружество ще се раздели наполовина между сегашния собственик Фин металс холдинг и италианския инвеститор. Това е третият опит на Marcegaglia да се възползва от правото си да придобие до 50% от Кремиковци, както е предвидено в приватизационния договор. Междувременно Андрей Брешков, директор в Министерството на икономиката и член на надзорния съвет на Кремиковци, съобщи, че комбинатът трябва да предяви по съдебен път отписване на стари дългове в размер на 77 млн. лв. Те са натрупани през 1999 г. към Главната данъчна дирекция, към агенция Митници и НОИ
Източник: Пари (21.02.2003)
 
Министерство на икономиката не прие оздравителния план , изготвен от синдиците на оловно-цинковото дружество "Осогово". С писма министерството е сезирало Кюстендилския окръжен съд, че не е съгласно с разсрочване на задълженията на предприятието за срок от 12 години . Насрочено е общо събрание на кредиторите , като най-големият е Агенцията за държавни вземания. Около 5 милиона лева има да получава институцията , като принципал на Министерство на икономиката. Другите кредитори имат да получават по-малки суми и едва ли ще се противопоставят на решението на министерството. 200 миньори не са получавали заплати от 3 месеца.
Източник: Стандарт (24.02.2003)
 
Производството на стомана в страните от ЕС намаля незначително в периода януари-ноември 2002 г. - с 0.4% до 146.6 млн. т, сочат данните на Международния институт по чугуна и стоманата. През четвъртото тримесечие търсенето на западноевропейския пазар остана сравнително активно от страна на автомобилните компании, машиностроителите и фирмите от строителния сектор. Въпреки това производители от Евросъюза продължиха да свиват производството си, стремейки се по този начин да задържат равнището на цените. Групировката Arcelor, лидерът на световния пазар, планира през първото тримесечие на 2003 г. да ограничи производството си с 5-6% в сравнение с аналогичния период на 2002 г.
Източник: Пари (24.02.2003)
 
Като цяло цените на стомана на световния пазар отбелязаха забележителен растеж през миналата година. Средните цени на горещовалцуваната /ГВ/ стомана на рулони възлязоха на 260.8 USD/т - с 27% над средното равнище през 2001 г. Студеновалцуваната /СВ/ стомана на рулони поскъпна с 4% до 315 USD/т, а сортовата стомана - с 5.4%, до 245.8 USD/т, изчисляват руските пазарни наблюдатели. По информация на Metal Bulletin през четвъртото тримесечие производителите от ЕС вдигнаха цените на листовия прокат. Corus увеличи във Великобритания котировките си с 18 GBP/т, а на пазара за еднократни сделки повишението през цялата 2002 г. достигна почти 110 USD/т. По време на преговорите за цените през 2003 г. между автомобилните фирми и стоманопроизводителите цените на тънколистовия прокат по дългосрочните сделки бяха завишени с 50-60 EUR/т, съобщава още лондонското издание. Групировките Arcelor и Thyssen Krupp оскъпиха своя тънколистов прокат /горещо- и студеновалцуван, както и поцинкована стомана на рулони/ с доставка през първото тримесечие на 2003 г. с 20 EUR/т. Бялото тенеке във Франция и Испания пък поскъпна от 1 януари 2003 г. с 5%.
Източник: Пари (24.02.2003)
 
Спекулативни покупки на Лондонската борса за метали оказаха стабилна подкрепа на цените на никела през последните месеци и им позволиха да атакуват най-високите си нива от близо три години насам. Според анализатори причината е в положителните перспективи за пазара през 2003 г., тъй като се очаква нарастващото търсене да доведе до значително изчерпване на складовите запаси от метала и в крайна сметка до дефицит в предлагането. В края на миналата седмица тримесечните котировки на белия метал направиха поредния и най-сериозен опит за атака на нивото от 9000 USD/т, тъй като запасите спаднаха с 1100 т до 16 200 т /минималния им обем от юли 2001 г. насам/, но не им достигна инерция и те се установиха на 8955 USD/т. Това е най-високото равнище от юни 2000 г. и далеч над регистрирания в края на септември 2002 г. при 6180 USD/т, когато запасите на ЛБМ достигнаха 29 130 т. Само в рамките на една седмица котировките на метала се повишиха с над 5%, а от началото на годината - с 26%. Ръстът им бе съпроводен от намаляване на запасите в складовете на ЛБМ с 4000 т.
Източник: Пари (24.02.2003)
 
Цените на волфрама на свободния пазар на стратегически метали в Лондон продължиха да растат. Фероволфрамът достигна най-високите си нива от ноември 2001 г. поради недостига на китайски метал. Същевременно нараснаха заявките за антимон и това е предпоставка за дефицит на евтин метал от Китай.
Източник: Пари (24.02.2003)
 
Профсъюзните ръководители в Норилски никел прекратиха в петък гладната си стачка, която провеждат от 6 февруари в знак на протест срещу ниските заплати и малките отпуски. В сряда предстои среща между лидера на Федерацията на профсъюзите Валери Мелников с директора на арктическото поделение на Норилски Витали Борбов, предаде Ройтерс.
Източник: Пари (24.02.2003)
 
Фирмата „София мед“ получи правото да приложи облекчената схема за начисляване на ДДС при внос. Разрешението за ползване на дадената в закона преференция беше дадено от финансовия министър Милен Велчев в понеделник. Това е и първият случай за прилагане на специалния ред за плащане на ДДС при големи инвестиционни проекти. Той беше гласуван при поправките в данъчните закони миналата година и влезе в сила от 1 януари 2003 г. Новият режим дава право на вносителя сам да начислява данъка по вноса (без да го плаща), като в рамките на същия данъчен период да отрази сумата на начисления данък като данъчен кредит. Тогава от финансовото министерство заявиха, че целта е да не се блокират средства на инвеститора и че в същото време се защитават интересите на фиска, тъй като промяната не води до намаляване на бюджетните приходи.
Източник: Капитал (24.02.2003)
 
"София мед" е първото дружество, което ще внася машини и съоръжения по свой инвестиционен проект, без да плаща ефективно ДДС при вноса. Вчера финансовият министър Милен Велчев издаде заповед, с която одобри първия инвестиционен проект, за който ще се ползва облекченият режим. Специалният ред бе въведен тази година с последните промени в закона за ДДС. Те предвиждат местни и чужди инвеститори да внасят стоки по инвестиционни проекти, без да плащат ДДС. Досега при внос данъкът се внасяше ефективно и при доказано право на данъчен кредит се възстановяваше. При облекчената процедура инвеститорът ще начислява ДДС при вноса, но няма да го внася реално в бюджета. Ако в края на периода има право на данъчен кредит, бюджетът няма да му връща пари, защото данъкът не е платен. Така ще се избегне блокирането на оборотни средства на фирмите, обясниха от финансовото министерство. Когато инвеститорът няма право на данъчен кредит, ще внася дължимия данък в бюджета. "Проектът на "София мед" предвижда инвестиции за 88,7 млн. евро до края на тази година", обясни Антон Петров, представител на гръцката групировка "виохалко", която е собственик на дружеството за преработка на изделия от мед, месинг и др. По облекчения режим предприятието ще внесе машини и съоръжения за около 35 млн. евро, с които да се реконструира производството, така че капацитетът му да нарасне четирикратно. Предвижда се работните места да нараснат от 240 сега до 450 души.
Източник: Сега (24.02.2003)
 
Внос на машини без ДДС разреши финансовият министър Милен Велчев. "Софиямед" ще внесе съоръжения за 35 млн. евро. Това е първият инвестиционен проект, който ще ползва облекчения по ДДС. Според новия режим данъчни облекчения се ползват за проекти на стойност над 10 млн. лв., при които се създават поне 50 работни места. Проектът на "Софиямед" е за 88,7 млн. евро. С парите ще се извърши пълна реконструкция на бившия завод КЦМ-гара Искър. Активите му са собственост на "Софиямед", която е част от гръцката компания "виохалко".
Източник: Стандарт (24.02.2003)
 
При облекчената процедура ДДС ще се начислява при вноса в ДДС декларацията, но няма да се внася в бюджета и след това той няма да възстановява данъчен кредит и няма да се блокират оборотни средства на фирмата, обясни Велчев. Вчера фирма „виохалко", собственик на „Софиямед", получи наградата от финансовото министерство - връщане на кредит по ДДС веднага. На събитието бе представителят на фирмата Антон Петров. Усилено работим за намаляване на срока за възстановяване на ДДС за големи инвестиционни проекти от сегашните 45 на 15 дни, съобщи Ал Джебури.
Източник: 24 часа (24.02.2003)
 
При облекчената процедура ДДС ще се начислява при вноса в ДДС-декларацията, но няма да се внася в бюджета, а това ще даде възможност на инвеститорите да използват ефективно оборотните си средства, обясни заместникът на Велчев. При старата схема данъкът се внасяше реално в бюджета, а след подаване на ДДС-декларацията и изтичане на 45-дневен срок се възстановяваше. Първият вносител, който ще се ползва от облекченията, е "виохалко" - собственик на бившия завод КЦМ - Гара Искър, сега "Софиямед". Според финансовия министър Милен Велчев фирмата първа е предала цялата необходима документация за одобряване на проекта. Още три фирми са проявили интерес към процедурата и чакат да получат разрешение от финансовия министър, каза Гати ал Джебури. Според представителя на "виохалко" Антон Петров ще се реконструира и ще достигне капацитет от 120 000 тона вместо сегашните 30 000.
Източник: Монитор (24.02.2003)
 
Девет фирми, които планират инвестиции по над 10 млн. лв., са поискали от Министерството на финансите да им разреши да бъдат освободени от ДДС при внос на машини и съоръжения, съобщи финансовият министър Милен Велчев, който официално разписа първото разрешение за освобождаване от налог. Зелен светофар получи инвестицията на гръцката фирма „виохалко" в бившия комбинат за цветни метали на Гара Искър, сега „София мед". Съгласно промените в Закона за ДДС от началото на годината вносът на машини и съоръжения за инвестиционни проекти на стойност над 10 млн. лв. е освободен от този данък.
Източник: Труд (24.02.2003)
 
Министър Велчев отказа да коментира позицията на МВФ вчера, когато връчи документ на представителя на фирма "виохалко" Антон Петров за първия одобрен проект, при който при внос на инвестиционни стоки ще се ползва облекчение по ДДС. С промените в закона за добавения налог се въвежда нов режим, който позволява на инвеститори да внасят стоки и съоръжения, без да плащат ДДС при внос. За целта инвестиционният проект трябва да бъде одобрен от Министерство на финансите, фирмата трябва да е регистрирана по ДДС и да няма изискуеми задължения към държавата. Фирмата "виохалко" е първата, представила в МФ всички необходими документи, даващи право за ползване на облекчението. Антон Петров обяви, че проектът е за производство на бившия завод КЦМ - Гара Искър, сега "Софиямед", който ще бъде изцяло реконструиран, обновен и ще достигне капацитет 120 000 тона метал, вместо сегашните 30 000 тона.
Източник: Дума (24.02.2003)
 
Металургичният завод "София мед" е първият инвестиционен проект, за който вносът на машини и съоръжения ще бъде освободен от ДДС. До август собственикът на завода - гръцката групировка "виохалко" - ще вложи 88 млн. евро за разширяване на производството. Финансовият министър Милен Велчев подписа заповед за прилагане на облекчения режим по ДДС, въведен от т.г. за проекти за над 10 млн. лв. Още 3 проекта чакат подобно разрешение, а за други 5-6 има неофициални запитвания. Обмислят се и облекчения за проекти, изпълнявани с родни стоки. За тях срокът за възстановяване на ДДС може да се намали от 45 на 15 дни.
Източник: Новинар (24.02.2003)
 
Сега статут на привилегировани потребители с потребление от 100 млн. кВтч/г и без задължения към НЕК ЕАД имат Мини Марица-изток ЕАД, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел-Медет, Елаците Мед, Umicore Med, Девня цимент АД, ЛУКойл-Нефтохим-Бургас, Агрополихим и Неохим. Още на 17 декември м.г. с цел да се задоволи търсенето на електроенергия от привилегировани потребители и за създаване на конкуренция между производителите регулаторният орган взе решение да се освободят първоначално около 9% от мощностите на централите: ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе - бл. 4, и ТЕЦ Марица 3. През последните 6 месеца на 2003 г. ще бъдат освободени още мощности от тези централи. Целта е те да достигнат 18%.
Източник: Пари (25.02.2003)
 
Напълно възможно е италианската компания "Марчегалия" да се откаже да купи част от "Кремиковци". Италианците поставили условие да отпаднат държавните дългове на комбината. Компанията прави искания, които не могат да бъдат удовлетворени, така че е възможно да се откажат от сделка, каза представителят на държавата в надзора на комбината Андрей Брешков. Зам.председателят на Надзорния съвет на "Кремиковци" Александър Томов каза,че е възможно италианците да се откажат, заради проблема със скритите задължения. Същото опасение изрази преди време и зам.-министърът на икономиката Никола Янков. В края на миналата година италианците изпратиха писмо до ръководството на комбината за официалното си намерение да закупят до 50 на сто от акциите на комбината. От писмото насам обаче шефът на "Кремиковци" Валентин Захариев и дума не обелва за сделка с италианците, въпреки че на 4 февруари е имал среща с ръководството на компанията. По думите на Томов български и италиански банки вече се занимават с финансовите анализи. Вчера обаче от "Кремиковци" отрекоха информацията за стартирането на предварително проучване. В момента се водели само преговори.
Източник: Монитор (25.02.2003)
 
LNM Holding, собственост на британския бизнесмен от индийски произход Лакшми Митал, собственик на едни от най-големите металургични комбинати в Румъния и Чехия, участвал в търга за полския гигант PHS, вече държи и 47% от южноафриканската фирма Iscor. LNM е сред водещите производители на стомана в света.
Източник: Пари (26.02.2003)
 
Екип от британската компания VAI инсталира компютърни системи в четирите стана на валцовия цех в Алкомет АД. Обновява се процесът на валцуване, съобщи Коста Танев, директор по поддръжката в шуменското дружество. Инвестицията за обновлението е 7.500 млн. EUR.
Източник: Пари (27.02.2003)
 
Вносът на стомана в САЩ е скочил с 8.4% през 2002 г. спрямо предходната и е бил 29.6 млн. т, съобщиха от министерството на търговията. Според представители на металургичната промишленост данните показват, че въведените от президента Джордж Буш мита през 2002 г. върху вноса на стоманени изделия са били наложителни и дори решаващи за бизнеса им. В предварителен доклад на министерството се посочва, че вносът за януари е намалял с около 15.7%.
Източник: Пари (27.02.2003)
 
Никелът поскъпна над 9000 USD/т за първи път от 20 месеца насам заради бързоизчерпващите се налични запаси, увеличеното производство на неръждаема стомана /над 60% от никела се потребяват от тази индустрия/ и очаквания дефицит на пазара. Никелът се котираше по 9045 USD/т вчера в сравнение с 8940 USD/т при затварянето във вторник. Анализатори прогнозират, че при пробив на равнищата от 9200 USD/т металът може да поскъпне още по-чувствително. От началото на годината той прибави 1900 USD/т към котировките си, като движещата сила са намаляващите запаси и нарастващото търсене. В момента запасите са най-ниските от юни 2001 г. и са само 14.5 хил. т. Стачката в Норилски никел, най-големия производител в света, също подкрепи цените. От друга страна, на пазара се очертава и недостиг на никелов скрап, използван в производството на неръждаема стомана, което принуждава компаниите да се насочват към покупки на никел.
Източник: Пари (27.02.2003)
 
Третият вариант на закона за индустриалните или икономическите зони вече е факт и днес ще бъде подложен на публична дискусия. Целта му е да обърне тенденцията на 2-годишен спад на инвестициите у нас, както и да провокира големите световни корпорации да впишат страната ни в бизнесплановете си. Но бизнесът у нас подкрепя подобни мерки, стига да не останат на хартия и да се прилагат ефективно. Крайно време е да променим облика на България пред света като страна, привлекателна само с евтината си работна ръка, коментира Антон Петров, представител на гръцкия инвеститор Виохалко у нас, който закупи Стомана Индъстри и построи в София на зелено предприятието за алуминиеви профили Стилмет. Според Петров обаче пред големите инвеститори у нас си стои проблемът със сивата икономика, която поставя в неравностойно положение различните играчи на пазара. Затова идеята на проекта е много добра, но трябва и да се прилага ефективно, коментира Петров.
Източник: Пари (27.02.2003)
 
Около 250 души ще бъдат съкратени от "Радомир-метали" АД, съобщи изпълнителният директор на дружеството Пламен Паскалев. Намалението на щата е неизбежно, след като заводът работи на загуба, заяви той. Връчването на предизвестия на работниците започва след 10 март. Освободените ще получат обезщетение от една работна заплата. "Радомир-метали" е второто по големина предприятие в Пернишка област. То притежава 2/3 от мощностите на завода за тежко машиностроене в Червена могила.
Източник: Новинар (28.02.2003)
 
Топпроизводителят на стомана в Русия Северстал възнамерява да започне строителство на нов завод, в който ще произвежда годишно по 400 хил. т стоманени тръби с по-голям диаметър. Решението според анализатори е много навременно, защото такава продукция в момента търси най-голямата газова компания в света Газпром, която е най-големият потребител на такива тръби. Досега тя използваше украински и германски, но в последно време непрекъснато се оплаква от качеството на първите и високите цени на вторите. Северстал доскоро обмисляше съвместно производство на такива тръби с друга руска компания, но проектът пропадна.
Източник: Пари (28.02.2003)
 
Бавно подобряващите се основни пазарни фактори ще оскъпят цинка, но кога ще стане това - през тази или през следваща година, не можаха да се разберат анализаторите на годишната конференция на Американската асоциация за цинка. Според експерти от CRU International цинкът ще приключи 2003 г. доста над нивата, при които започна годината. Той обаче ще се продава по-евтино през първото шестмесечие. Надвисналата война в Ирак е най-голямата заплаха за понижаване цените на метала в краткосрочна перспектива. Анализаторите са по-сигурни в прогнозите си, че през 2004 г. трендът на цинка ще е възходящ. Предвижданията на Standard Bank са за средни кешцени на ЛМБ от 900 USD/т догодина и 815 USD/т за настоящата. В света през 2002 г. добивът на цинк от мините се е свил само със 70 хил. т, въпреки че 1.3 млн. т от продукцията на практика не е донесла никаква печалба.
Източник: Пари (28.02.2003)
 
От началото на 2003 г. по данъка върху добавената стойност бе въведен и нов преференциален режим. Това е т. нар. специален ред за начисляване на ДДС при внос на определени стоки. Вече е налице и първото разрешение за ползването на този стимул - то бе издадено на "София мед" и се очаква да ускори с около шест месеца пускането на Комбината за цветни метали на гара Искър. Преференцията не води до намаляване на дължимия данък, но позволява вносителят да не блокира свободни средства.
Източник: Банкеръ (01.03.2003)
 
Държавна подкрепа за финансова стабилизация на предприятието и развитие на металургичния отрасъл, който е структуроопределящ в Пернишка област, искат от "Радомир-метали" АД. Ръководството е принудено да съкращава част от персонала, за да намали разходите и да запази предприятието, твърди директорът Пламен Бонев. Поради тази причина “Радомир-метали” иска намаляване на цените на електроенергията с около 40%, а на природния газ с не по-малко от 40 USD/1000 куб.м. Бонев каза още, че КНСБ и “Подкрепа” вече са изплатили писмо до депутатите от региона с 8 условия, за да не се съкращава персонала.
Източник: Монитор (04.03.2003)
 
"Финметалс холдинг", който е собственик на металургичния гигант "Кремиковци", е купил пловдивското машиностроително предприятие МТА. От 1 април в МТА ще започне назначаването на нови хора. Сега предприятието поддържа минимален персонал и не развива дейност. Допреди 10-ина години името на МТА беше завод "Антон Иванов" и се славеше като едно от най-крупните машиностроителни предприятия в града. "Финметалс холдинг" има програма в две части за МТА. Част от ремонтните работи на "Кремиковци" ще бъдат извършвани оттук. "Финметалс холдинг", който доскоро се наричаше "Дару металс", купи преди две години "Кремиковци" за един долар след обявен от Агенцията за приватизация търг.
Източник: Дума (04.03.2003)
 
Тази година е юбилейна за съвременната българска металургия, тъй като в далечната 1953 г. бе пуснат металургичният завод в Перник. В този период завършва и строителството на цинковото производство в Кърджали. Пак тогава е създаден и самостоятелен металургичен факултет за обучение на висши металургични кадри. Тези факти определят предстоящия 50-годишен юбилей. Обръщайки се назад във времето и проследявайки строителството на такива големи за нашата страна предприятия, като металургичния комбинат в Кремиковци, Комбината за цветни метали край Пловдив и медодобивното производство в Пирдоп, днес не може да не отчетем, че тези мощности продължават да са голям индустриален потенциал за страната. В металургичния отрасъл сега работят над 27 хил. души, което представлява 0.94% от заетите в икономиката и 4.27% от заетите в индустрията, но те формират над 7% от произвежданата промишлена продукция. Създаден предимно за задоволяване на вътрешното потребление от метали, днес този сектор на икономиката е ориентиран основно за износ. За 2001 г. металургията и производството на метални изделия осъществяват износ за 1 872.7 млн. лв. Това е 16.78% от износа на стоки и 11.35% от общия износ на страната. Вносът е на стойност 675.7 млн. лв., или отрасловата групировка отчита положително вътрешнотърговско салдо от 1 197 млн. лв. По този показател отстъпва само на туризма. Изнасят се над 83% от проката и над 63% от изделията на черната металургия, около 93% от медта и 88% от оловото и цинка
Източник: Пари (04.03.2003)
 
Ограничителните мерки и общото намаление в потреблението на стоманени продукти в световен мащаб през 2002 г. доведоха до спад на основните стоманени продукти и в нашия износ. Произведените количества плосък и дълъг прокат от трите стоманодобивни дружества - Кремиковци, Стомана индъстри и Промет стийл, за последните три години постоянен спад на плоския прокат. Той формира основното производство на Кремиковци АД и Стомана индъстри АД. В дългия прокат има малък ръст през 2001 г., но той не компенсира намаленото производство от другите продукти. За 2002 г. има спад и в дългите продукти. През 2001 г. е намаляло производството на горещовалцуван прокат в Европейския съюз и Северна Америка съответно с 4.8 млн. тона и 6.8 млн. тона. Намалението на производството у нас се очаква да бъде преодоляно след въвеждане на защитни мерки при вноса на стоманени продукти.
Източник: Пари (04.03.2003)
 
ШВЕЙЦАРСКИЯТ производител на метали Glencore International има сериозен интерес към придобиването на босненската рафинерия за преработка на алуминий Aluminij в Мостар, след като споровете около собствеността й бъдат разрешени. Това обяви пред Reuters мениджърът на поделението за алуминий на компанията Йозеф Берман. Когато това стане, ще участваме в търг за приватизацията на Aluminij, допълни той. Тъй като споровете около собствеността на мостарската рафинерия продължават, Световната банка ще назначи арбитражна комисия, която да ги разреши. Те възникнаха след края на войната преди повече от 10 г. Glencore има намерения да разшири производството в Aluminij, ако стане неин собственик и ако цените на алумината продължават да вървят нагоре, а тези на еленергията - надолу. Glencore и Aluminij подписаха договор в размер на 650 млн. USD през 2001 г., съгласно който швейцарската фирма предоставяше алумина, а в замяна получаваше алуминий. Рафинерията произведе 103.1 хил. т алумина през 2002 г. и планира да увеличи продукцията си до 107 хил. т през настоящата година.
Източник: Пари (04.03.2003)
 
Заплатата и бонусите на 59-годишния Ален Белга, президент и изпълнителен директор на компанията производителка N 1 в света на алуминий - американската Alcoa, за миналата година са били със 17% по-ниски отколкото през 2001 г. и са 2 млн. USD. Той зае престижните позиции след напускането на тогавашния титуляр Пол О'Нийл, който оглави американското финансово министерство. .
Източник: Пари (04.03.2003)
 
Втора поредна седмица търговията с цветни метали бе подчинена на възходящия тренд при никела, който надхвърли безпрепятствено, но само за един ден (сряда) психологическата граница от 9000 долара за тон, и се установи на 9110 долара за тон. Бързо падащите запаси и нарастващото производство на неръждаема стомана, където се използва никелът, са в основата на поскъпването. Според Ангъс Макмилън от Prudential Bache International, въпреки че фундаменталните пазарни фактори при никела изглеждат много солидни, дефицитът през 2003 г. няма да е достатъчен, за да задържи цената над 9000 долара за тон. Прогнозата на Макмилън беше потвърдена в четвъртък, когато цената на никела се понижи до 8980 долара за тон. При останалите цветни метали, които поскъпнаха от началото на годината на фона на покупки от фондове, които покриват късите си позиции, се наблюдава изчерпване на възходящия тренд.
Източник: Капитал (04.03.2003)
 
На въпроса как се отразява регистрацията на трудовите договори, Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Българската асоциация на търговците на метали отговаря: Регистрацията на трудовите договори, от една страна, е добър ход, защото се предполага, че много работни места биха излезли на светло. В нашия бранш специално има много правила към фирмите, свързани с безопасността на труда, така че тези, които работят на тъмно, не са много. От друга страна обаче, регистрацията е поредно утежнение за бизнеса, защото механизмът е много тромав.
Източник: Капитал (04.03.2003)
 
"Кърджали инвест" и кипърската компания "Ел Зед Метал трейдинг" са изкупили основната част от акциите на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали при увеличението на неговия капитал от 2.103 млн. лв. на 8.413 млн. лева. Централният депозитар публикува промените в основните акционерни участия в ОЦК след новата емисия. Според тях "Кърджали инвест" е повишило дела си от 11.87% на 47.49 процента. Кипърците пък са придобили 28.58% от капитала, като досега не са били собственик в дружеството. ОЦК досега се свързваше със СИБанк, така че вероятно и офшорната компания е близка до тази финансова институция. От информацията от депозитара може да се предположи, че е спаднало участието в капитала на комбината на работническо-мениджърското дружество ОЦК-98, което според сайта на Държавната комисия по ценни книжа досега държеше 28% от акциите. Ако то не е записало нито една акция, а е продало правата си за участие в подписката, новият негов дял би трябвало да е 7 процента. Загубата на ОЦК за 2002 г. според предварителния отчет на компанията е 9.077 млн. лв. Причина за лошия финансов резултат са намалелите повече от двойно приходи от продажби на дружеството, които за миналата година са 41.856 млн. лв. Нетната стойност на активите към 31 декември е малко повече от 29 млн. лв., но с плащането на акциите от новата емисия, тя се повишава до 35 млн. лв. Това е равно на около 3.50 лв. за акция от дружеството. Затова и не е странно, че на фондовата борса книжа от компанията се предлагат по 5 лв. за брой, но няма кой да ги купи.
Източник: Дневник (05.03.2003)
 
НЕЗАВИСИМО от ниските цени на международните борси и свръхпредлагането Австралия ще произведе и ще достави повече цинк и мед на световните пазари през финансовата 2003-2004 г., прогнозира австралийското бюро за проучване на земеделската и суровинната база /ABARE/. Австралия, която е сред страните топпроизводителки на метали в света, според данните ще добие с 11% повече рафинирана мед - 630 хил. т, а продукцията от цинк ще е с 1% по-висока в сравнение с настоящата година и ще възлезе на 500 хил. т. Произведената желязна руда ще отбележи ръст от 5.2% през настоящата година и ще е 195 млн. т, а експортът ще скочи с 15% до 176 млн. т. Въпреки че цените на рудата се очаква да се понижат, поради увеличения експорт в хазната през 2003 г. ще влязат с 4.3% повече приходи, или 3.28 млрд. USD. От друга страна, постъпленията от износа на алуминий според ABARE ще намалеят с 3% през финансовата 2002-2003 г. до 2.3 млрд. USD.
Източник: Пари (05.03.2003)
 
Близо 700 български предприятия дължат на Националния осигурителен институт (НОИ) над 400 млн. лв. заедно с лихвите, съобщиха вчера оттам. Само 50-те най-големи борчлии имат да връщат 213 205 056 лв. Пернишката „стомана" също е сред рекордьорите по дългове с 21,6 млн. не- платени стари вноски, като фирмата превежда месечно около 100 000 лв. за погасяването им. Едновременно с това изпълнява и оздравителна програма, по която също дължи вноски. „стомана" е в процедура на несъстоятелност.
Източник: Труд (05.03.2003)
 
Противоречиви са оценките за наложените точно преди 1 г. от Джордж Буш мита върху вноса на стоманени изделия в САЩ, които без малко не предизвикаха търговска война между Америка и останалия свят. Митата, както е известно, бяха въведени за 21 категории изделия в срок от 3 г., варират от 8 до 30% и основната им цел е осигуряване на глътка въздух на закъсалия щатски стоманодобив, като се ограничи потокът от евтин внос. Миналата седмица търговският представител на САЩ Р. Зелик подчерта убедеността си, че стъпката е в унисон с правилата на СТО. Той отбеляза, че наскоро създадената в САЩ ISG - най-крупната металургична компания в света, е доказателство за правотата на мярката. Много експерти обаче смятат, че ефектът е малък, ако въобще има такъв, а повишените цени на местната стомана са в полза повече на притежателите на корпоративни книжа, отколкото на работниците
Източник: Пари (06.03.2003)
 
Кюстендилската мина "Осогово" АД най-вероятно ще бъде обявена в несъстоятелност. Това стана ясно след провелото се в четвъртък общо събрание на кредиторите на дружеството. Агенцията за държавни вземания, която е най-големият кредитор на мината с вземане от 4.5 милиона лева, отказа да приеме предложения оздравителен план за дружеството, въпреки че той беше допуснат от съда. Прекият резултат от това е, че съдът ще обяви "Осогово" АД в несъстоятелност. През юли 2000 година мина "Осогово" беше приватизирана от РМД "Мини Руен" ЕАД. За времето от тогава до днес задълженията на предприятието са се увеличили повече от седем пъти. Малко преди да се състои общото събрание на кредиторите на "Осогово", Кюстендилският окръжен съд разгледа и делото за обявяване на процедура по неплатежоспособност на мажоритарния собственик на мината "Руен" АД, което притежава 80% от капитала й. Искането за процедурата е внесено от синдиците на рудника Станка Чавдарова и Борис Борисов. Към техния иск се е присъединила и Агенцията за следприватизационен контрол. Според Чавдарова изпълнителният директор на дружеството Павел Павлов и собствениците на дружеството не са спазили клаузите на приватизационния договор. Неотдавна Станка Чавдарова каза също, че мината е в тежко финансово състояние заради това, че са сключени неизгодни договори. По силата на тези договори "Мини Руен" АД изкупува продукцията на мина "Осогово", а след това я продава на КЦМ-Пловдив, прибирайки печалбата от продажбата. Съдебното заседание, на което съдът ще обяви, че дружеството "Осогово" е неплатежоспособно, е насрочено за 26 март. Дотогава трябва да се направи финансово-счетоводна експертиза на предприятието от две вещи лица. Ако Кюстендилският окръжен съд вземе решение за ликвидация на "Осогово"АД, 150 миньори ще останат без работа, а имуществото на мината ще бъде разпродадено.
Източник: Дневник (07.03.2003)
 
СЛОВАШКАТА медодобивна компания Kovohuty Krompachy планира увеличение на продукцията през тази година до 20 хил. т мед и 25 хил. т медна тел при само 16 хил. т 8-милиметрова тел за 2002 г. Нарастването на производството ще стане възможно благодарение на навлизането на свежи капитали в Kovohuty. В края на миналия ноември австрийската компания Montanwerke Brixlegg стана собственик на 66.6% от нея. За догодина намеренията на новоназначения мениджър Герхард Гьотч са да се произведат 32 хил. т тел и 24 хил. т мед. Преразглежда се и практиката телта да се добива от чилийски и руски концентрат, и ще се заложи на местна суровина и внос от съседни страни. Kovohuty ще изнася тел за Унгария, Румъния и Чехия.
Източник: Пари (07.03.2003)
 
МРАЧНИТЕ макроикономически фактори и политическата нестабилност около Ирак не позволиха на цветните метали в Лондон да дръпнат по-чувствително нагоре. Тримесечните медни сделки се сключваха по 1681 USD/т при 1679 USD/т в сряда. Цинкът поскъпна с 4 USD/т до 809 USD/т, а оловото с 2 USD/т до 466 USD/т. Никелът поевтиня с 30 USD/т до 8750 USD/т.
Източник: Пари (07.03.2003)
 
Засега четири компании - три български и една руска, са закупили документи за участие в търга за продажбата на италианския стоманодобивен комплекс "Даниели". Оборудването е собственост на пернишкото предприятие и е закупено през 1989 г. за 145 млн. германски марки. Оттогава то стои неразопаковано и се съхранява на площадката на завода. Агенцията за приватизация обяви публичен търг с явно наддаване за продажбата на оборудването. Първоначалната цена е 10 млн. евро. Търгът ще се проведе на 26 март, като документация може да се закупува до 21 март. Депозитът за участие е 1 млн. евро. Дълговете на "Камет" са близо 14.5 млн. лв. Продажбата на оборудването ще даде възможност за погасяване на задълженията и стартиране на собствена дейност на предприятието, поясни Трайчев. Приватизацията на завода беше обявена през 1999 г. Проведени са и няколко неуспешни търга за продажба на италианската технологична линия. Напълно унищожен е цех "Електрошлаково претопяване", съобщи Трайчев. Машините са изнесени през 2001 г., а със случая се занимава Икономическа полиция. Преди две години на скрап беше нарязан и цех "Мир" на "Камет", който е първият металургичен цех в България. Приватизацията е единственото спасение за "Камет", смята Трайчев. Успешната продажба на италианския комплекс ще позволи да се открият нови 100 работни места. В момента 16 фирми наематели работят на площадката на "Камет". Предният опит за продажбата на "Даниели" беше през 2000 г. като част от оздравителната програма на "Камет". Тогава Министерството на икономиката избра за купувач на "Даниели" регистрирания във Финландия руски консорциум "Хансатико" при договорена цена 40.7 млн. марки. Според експерти за инсталирането на оборудването са необходими около 20 млн. долара инвестиции.
Източник: Дневник (10.03.2003)
 
Пазарът на цветни метали, които поскъпнаха на гърба на активни спекулативни покупки през последните няколко месеца, е на път да изпадне в летаргия под тежестта на негативни фундаментални фактори и мрачни икономически данни. Хеджингови фондове се нахвърлиха да купуват метали през януари и февруари, след като фондовите мениджъри бяха разочаровани от ценните книжа, болния долар и американската икономика. Според анализатора Ник Муур­ от JP Morgan ситуацията около Ирак е камуфлаж и ако той се стопи, анемичната икономика няма да може да поддържа търсене, което да задържи сегашните нива на цените на цветните метали. Златото също крепи в момента високата си цена на очакването за американски военен удар срещу Багдад.
Източник: Капитал (10.03.2003)
 
ПЕРСПЕКТИВИТЕ пред производителите на стомана в САЩ остават стабилни, тъй като планираното съкращение на производството на автомобили през второто тримесечие ще бъде компенсирано от по-високите цени на стоманата, прогнозират експерти от бранша. През миналата седмица водещите автомобилостроители в САЩ обявиха, че ще свият продукцията си, след като през февруари продажбите на леки коли и малки камиони спаднаха със 7%. General Motors ще произведе през второто тримесечие с 10.5% по-малко автомобили. Ford Motors също ще ограничи продукцията си, но не уточни с колко. Според представител на Credit Suisse First Boston този спад няма да се отрази върху производителите на стомана благодарение на договорените в края на 2002 г. по-високи цени по контрактите за доставка на метала. Други анализатори също са на мнение, че краткосрочните последици от решението ще бъдат незначителни, тъй като ако се запази февруарският темп, общото производство на коли през годината ще достигне 15.5 млн. и това е задоволително равнище. Дениъл Ролинг от Merrill Lynch определи планирания спад като слабо негативен и допълни, че не очаква да се отрази съществено в краткосрочен аспект. От National Steel все още изчисляват ефекта от плановете на автомобилостроителите, но и те не очакват непосредствено влияние върху сектора за производство на стомана. Едва в края на 2002 г. той успя да се раздели с най-ниските цени на черния метал в страната от 30 години насам.
Източник: Пари (10.03.2003)
 
Неблагоприятните бизнесновини и тревогите от Близкия изток задържат котировките на цветните метали на LME. В края на следобедната търговия в петък медта по 3-месечните сделки поскъпна до 1668/1691 USD/т. По-късно в Ню Йорк медта за доставка през май поскъпна след покупки с 1.45 CTS/лб до 76.95 СTS/лб. Алуминият поевтиня до 1393.5 USD/т след 1398 USD/т при закриването на търговията в четвъртък и минимума от 1388 USD/т в предиобедните сделки. Никелът леко поевтиня до 8770/8780 USD/т. Цинкът отстъпи с 20 USD до 791.5 USD/т. Калаят поевтиня с 80 USD до 4630 USD/т. Оловото изгуби 10 USD UD до 456.50 USD/т.
Източник: Пари (10.03.2003)
 
Акционерите на Полимери АД - Девня не гласуваха решение за разпределяне печалбата на дружеството за 2002 г., в размер на 43 000 лв, годишното ОСА на 7 март 2003г. Събранието беше пренасрочено за 28 март 2003г., съобщи мениджърът за връзка с инвеститорите на дружеството г-н Румен Николов. Приходите от дейността на Полимери АД за миналата година са нараснали със сумата от 695 хил. лева до 33 210 хил. лева, спрямо 2001г.
Източник: Капиталов пазар (11.03.2003)
 
Работи се по правния и финансовия анализ на Кремиковци, съобщи Александър Томов, зам.-председател на надзорния съвет на комбината, без да уточнява от коя финансова институция са наети експерти. Дю дилиджънсът е възложен от италианската компания Marcegaglia. В края на м. г. инвеститорът заяви намеренията си да стане акционер в Кремиковци чрез създаване на смесено дружество. То ще е собственик на 71% от капитала на Кремиковци. Участието в смесеното дружество ще се раздели наполовина между сегашния собственик Фин металс холдинг и италианския инвеститор.
Източник: Пари (11.03.2003)
 
АЛУМИНИЕВИЯТ комбинат КАР в Подгорица, Черна гора, ще увеличи производството на алумина до 400 хил. т годишно с инвестиции от 40 млн. USD за модернизация от Alu Chem Inc.от САЩ и ЕБВР. КАР произвежда 280 хил. т алуминий и 102 хил. т алумина годишно.
Източник: Пари (11.03.2003)
 
NORDDEUTSCHE Affinerie, петият световен производител на мед с капацитет от 550 хил. т годишно, възнамерява да работи през 2002-2003 г. с пълна мощност въпреки пожара през почивните дни и временното спиране на производството. КИТАЙСКИЯТ стоманодобивен комплекс Anshan Iron&Steel Group ще увеличи добива на стомана с над 3 млн. т през следващите 5 години до 13 млн. т годишно.
Източник: Пари (11.03.2003)
 
Първи сред цветните метали никелът повежда групата към дългоочаквания подем на търсенето и производството. По данни на Международната група по проучване на никела /INSG/през януари 2003 г. западните страни са увеличили добива на първичен никел до 74.1 хил. т в сравнение със 73.4 хил. т през декември 2002 г. Потреблението в развитите западни страни е нараснало за януари с 3 хил. т до 85 хил. т от 82 хил. т през декември 2002 г. Трябва да се отбележи, че световните производители на никел увеличиха запасите си до 90.8 хил. т от 89.1 хил. в края на м. г., за да могат да посрещнат очаквания растеж на търсенето. Събуждането на стоманодобива и на автомобилната промишленост доведоха до стабилизиране на цените на белия метал на ново, по-високо ниво от над 8000 USD/т и вече се стремят към следващата кота от 9000 USD/т. Тя също може да бъде превзета, когато руският гигант Норилски никел започне отново да съобщава данни за запасите си.
Източник: Пари (11.03.2003)
 
Компанията "Ваи Ю Кей", която е поделение на австрийската "Фьост Алпине" (Voest-Alpine Industrieanlagenbau), е сключила договор с шуменския производител на алуминий "Алкомет" за 3 млн. евро за модернизация на мощностите на комбината, съобщи информационната агенция "Дау Джоунс", която уточни, че става въпрос за обновяване на четири технологични линии за валцуване на алуминий. "Проектът за реконструкция на "Алкомет" е на обща стойност от 5 млн. евро и реализацията му започна през декември 2002 г.", заяви членът на Съвета на директорите на дружеството Фикрет Кузуджу. Плановете са той да приключи до септември тази година, допълни той. Става въпрос за съществуващи мощности за студено валцуване на метали, които ще се автоматизират, заедно с прилежащата им инфраструктура. Целта на инвестицията е да подобрим качеството и добавената стойност на продукцията на завода, каза Кузуджу. Мажоритарният пакет от "Алкомет", който тогава се наричаше "Алумина", беше приватизиран през 1999 г. за сумата от 9 млн. щ. долара. Купувачи бяха турската фирма "Фаф метал" (51%) и работническо-мениджърското дружество "Алумина инвест" - 24 процента. Впоследствие след трикратно увеличение на капитала на дружеството контролният пакет в него беше овладян от "Алуметал", по 50% в което притежаваха "Фаф метал" и "Индустриален холдинг България". След скандал през миналата година холдингът продаде участието си на турската компания. В момента 74% от капитала на шуменското дружество са собственост на "Алуметал", а "Фаф метал" държи пряко около 17 процента. След увеличението на капитала и продажба на част от книжата си РМД-то остана с минимален дял в предприятието. Предприятието определено има нужда от вливане на свежи пари, което си личи от публикувания неодотиран отчет на дружеството към 31 декември 2002 г. През периода "Алкомет" е реализирал загуба от 6.452 млн. лв., като приходите му са спаднали от 51 млн. лв. на 47.9 млн. лв. Задълженията на компанията пък надскочиха 50 млн. лв. След модернизацията обаче се предвижда заводът да изнася всеки месец продукция за 4-5 млн. щ. долара за Италия, Турция, Германия, Испания и други страни.
Източник: Дневник (12.03.2003)
 
Вторият по големина производител на стомана в Европа - британско-холандската групировка Corus, има готовност да съкращава работници и да затваря заводи. Това се налага, след като съгласуваната през октомври от борда на директорите сделка за продажбата на част от алуминиевия бизнес на Corus на френската Pechiney /на стойност 828 млн. USD/ не получи одобрение от борда на супервайзерите в Холандия. Тя беше оценявана като ключова за оцеляването на Corus. Още преди това да се случи, компанията обяви, че ще съкрати 12 хил. работници и ще затвори още няколко завода. Приходите от продажбата според предварителните разчети трябваше да се използват за финансиране и съкращаване капацитетите в губещите заводи за производството на въглеродна стомана на Острова. Провал на сделката с Pechiney може да е началото на разпада на британско-холандската групировка, смятат някои експерти. Противоречието със супервайзерите принуди мениджмънта да заведе жалба в Амстердамския апелативен съд, от който се очаква в четвъртък да даде зелена светлина за продажбата.
Източник: Пари (12.03.2003)
 
Налице са предпоставки медта, която неотдавна достигна 6-мес. максимуми от 1760 USD/т, а сега се търгува около 1689 USD/т, да поевтинее в краткосрочна перспектива с още 4% тъй като геополитическата и икономическата нестабилност в света ще забавят търговията с метала. Във всеки случай според британски анализатори и търговци, които правят тази прогноза, едва ли цените на червения метал ще се сринат до декемврийските минимуми от 1548 USD/т, но котировки от 1620 USD/т изглеждат съвсем реални при дългосрочна подкрепа от 1600 USD/т. Потреблението засега е достатъчно високо, за да се задържат цените над равнищата от 1600 USD/т, смятат те. Медта може да се срине до около 1550 USD/т/, ако изгледите за лесна война в Залива не се оправдаят и щатската икономика отново навлезе в рецесия.Тримесечните доставки на ЛМБ поскъпнаха с 11% през първите 2 мес. на годината, след като хедж компаниите се отдръпнаха от фондовия пазар и се насочиха към борсови стоки. От март обаче с все по-реалната възможност за война в Ирак медта загуби близо 70 USD/т. Вчера на ЛМБ тя се продаваше по 1689 USD/т. Освен евентуалната война върху цените на медта оказва влияние и нестабилната икономическа конюнктура. Според анализатори на SG Securities от пазарна гледна точка медта е по-добре поставена в сравнение с останалите от комплекса на цветните метали, понеже компаниите производителки спазват по-строга политика на предлагане. Търсене също е налице и както изглежда, Китай, един от крупните пазарни играчи, не е загубил интерес към покупки.
Източник: Пари (12.03.2003)
 
АМЕРИКАНСКАТА стоманодобивна компания US Steel, една от най-крупните в страната, очаква нетна и оперативна загуба за първото тримесечие на настоящата година предвид увеличените разходи, отделени за пенсии, и повишените цени на природния газ. Резултатите за 2002 г. са с 1 млн. USD по-ниско от предарително обявените, се посочва в изявление от компанията.
Източник: Пари (12.03.2003)
 
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ в света производител на калай индонезийската компания Timah е добила с близо 2 хил. т повече метал през 2002 г. в сравнение с предходната, или 40 хил. т. Според експерти увеличението ще има много малък ефект върху световния пазар, на който се очаква рекорден дефицит през 2003 г.
Източник: Пари (12.03.2003)
 
ЕДИНСТВЕНИЯТ комбинат за производство на алумина в Босна и Херцеговина Birac може би ще възобнови дейността си през май, понеже спорът около приватизацията му и дългът с литовския инвеститор намериха своето разрешение, съобщи министърът на икономиката и енергетиката в босненско-сръбското правителство Милан Богицевич. До развръзката се стигна, след като правителството реши да намали двойно обема на инвестициите, които литовската банка Ukio трябва да направи в комбината до 11 млн. марки /6.2 млн. USD/. Кредитната централа стана собственик на 63.8% в Birac в края на 2001 г., след като плати 10.2 млн. марки. В резултат на постигнатото споразумение по думите на министъра предприятието ще започне да произвежда алумина към края на май, като годишните обеми ще достигнат 200 хил. т. От Ukio потвърдиха постигнатата договореност. Чуждестранната банка заплаши в началото на 2003 г. правителството, че ако двете страни не се разберат, заводът може да фалира. Преди войната през 1992-1995 г. в Birac се добиваха по 600 хил. т алумина. След като стана негов собственик, инвеститорът спря производството, за да започне модернизирането му. Очакванията бяха комбинатът да се превърне в мотор на икономическия растеж на поствоенна Босна. Преди разпадането на Югославия през 90-те години Birac покриваше почти цялото потребление на алумина в страната заедно с мостарския Aluminij. Последният възстанови продукцията на алуминий след войната, но все още не произвежда алумина.
Източник: Пари (13.03.2003)
 
Ръководството на "София мед" (бившия Комбинат за обработка на цветни метали - Гара Искър) планира да увеличи четирикратно капацитета на завода и до средата на 2004 г. той да достигне 120 хил. тона готова продукция, съобщи изпълнителният директор на дружеството Андреас Делигианис. За целта в компанията ще бъдат инвестирани 88.7 млн. евро. До момента закупените нови машини в завода са за около 35 млн. евро и вече са сключени договори за доставка на нови. Съоръженията се внасят предимно от Италия и Германия, обясни Антон Петров, представител на "Виохалко" за България (собственик на завода). Извършването на всички подготвителни работи за монтирането на новите машини надхвърля 1 млн. евро, а монтажът се прави от български фирми, обясни Делигианис. Първият етап от инвестиционната програма на стойност 3.5 млн. евро вече е завършен, като е модернизирана пещта за предварително нагряване на меден блок. Мащабната инвестиционна програма на "София мед" е насочена главно в леярното и валцовото производство. Работните места в предприятието до края на 2003 г. ще достигнат 350 души, а до 2004 г. - 450. Заетите в момента са около 240 души. Продажбите на "София мед" през миналата година са за 12.5 млн. евро, като през тази година ръководството на завода очаква приходите да достигнат 18 млн. евро. В момента "София мед" произвежда основно продукти от мед и медни сплави. След осъществяването на инвестиционната програма ще се увеличи и продуктовата гама на завода. Инвестиционният проект на "София мед" беше първият, при който се прилага специалната схема за начисляване на ДДС при внос - при нея импортът на инвестиционни стоки се освобождава от плащане на ДДС. Вчера управителят на сертификационната организация LRQA в България Тим Венер връчи на комбината сертификат по ISO 9001 - 2000. Следващата цел е получаването на сертификат по ISO 14001 (стандарт за управление на системи за опазване на околната среда), обясни Петров. От март 2000 г. предприятието е собственост на гръцката групировка "Виохалко". В бившия Комбинат за обработка на цветни метали (КОЦМ) първоначално беше собственост на "Булметал София", в която акционер беше бившият депутат от Евролевицата Цветелин Кънчев. Заради неизпълнение на инвестиционната програма и ангажиментите за трудова заетост за последните три години Агенцията за приватизация начисли на купувача неустойка от 8 млн. долара. Междувременно собственикът, вместо да обслужва стари задължения, натрупа нови и най-големият кредитор - Международната банка за търговия и развитие, обяви търг за заложеното имущество, на който активите бяха придобити от гръцката групировка.
Източник: Дневник (14.03.2003)
 
НА ЛМБ в четвъртък при цветните метали се запази тенденцията към поевтиняване от предишния ден. Никелът и медта поведоха убедително колоната надолу. Тримесечните никелови доставки около обяд след масирани фондови разпродажби се търгуваха с 30 USD/т по-ниско, отколкото в сряда, или по 8250 USD/т. Някои брокери предвиждат по-нататъшно поевтиняване и приближаване до 8000 USD/т. От края на февруари, когато никелът се продаваше по 9140 USD/т, най-високата цена от юни 2000 г., той загуби близо 1000 USD/т. Дотук се стигна след увеличаване на запасите и решението на работниците от Норилски никел, най-големия производител на метала, да не подкрепят стачка. Медта отстъпи с 3 USD/т до 1670 USD/т. В сряда ICSG обяви, че излишъците от рафиниран метал на пазара през 2002 г. са били 235 хил. т, докато предишната й прогноза бе за 105 хил. т.
Източник: Пари (14.03.2003)
 
„София мед" получи сертификат за качество ИСО 9002, съобщи шефът на предприятието Андреас Делигианис. „София мед" е собственост на гръцки концерн "Виохалко", който държи и "Стомана Перник".
Източник: 24 часа (14.03.2003)
 
Цяла армия цигани Перник нападнаха вчера охранители от „Бодигард Файер", съобщи шефът на гардовете Радослав Костадинов, фирмата съпровожда композиции със скрап по договор с Асоциацията на търговците на метали, тъй като загубите през 2002 г. от циганските кражби били за над 3 млн. лв. Около 10,30 ч вчера дежурните охранители забелязали каменни блокове на жп линиите под кв. „Рудничар". Гардовете започнали да ги разчистват, когато 50 роми ги обградили. Мургавите били въоръжени с вили и сопи и се нахвърлили с викове. При сблъсъка била счупена ръката на един от пазачите, друг е с комоцио. Охранителите се изтеглили, но в 13, 30 ч ромите подновили атаката си в кв. „Цалева круша". 150 цигани със секири, сопи и вили наобиколили охранителите. По чудо никой не пострадал. Гардовете успели да реагират и предупредили машиниста, пътуващ от София за „Стомана Индъстри", че на жп линията има поставени бордюри. Около 200 метра машинистът влачил бордюрите. При удара се счупили въздухопроводите, нанесени са и други поражения на локомотива.
Източник: Труд (14.03.2003)
 
До средата на 2004 г. общите инвестиции на София Мед АД ще достигнат 88.7 млн. EUR, съобщи изпълнителният директор на предприятието Андреас Делигианис. Дружеството произвежда продукти от мед и медни сплави. Нови машини за 8.5 млн. EUR ще бъдат внедрени до юни 2003 г. Пещта за предварително нагряване на меден блок Techint за 3.5 млн. EUR е почти завършена и се тества. Целта на собствениците е да се увеличи годишният производствен капацитет на завода четири пъти в сравнение с 1999 г. и да достигне 120 000 т. От 1999 г. гръцкият холдинг Виохалко е собственик на завода. През юни ще започне производството на плоски листа и ленти.Предприятието получи сертификат по ISO 9001-2000 от сертифициращата фирма LRQA. Продажбите на София Мед АД за 2002 г. са 12.5 млн. EUR. 75% от готовата продукция се изнасят в Германия, Италия, Испания, Португалия, САЩ, Словения, Румъния. Предвидените продажби за 2003 г. са за 18 млн. EUR.
Източник: Пари (14.03.2003)
 
Сертификат ISO 9001-2000 връчи официално управителят на английската сертифицираща фирма Lloyd's Register Quality Assurance Тим Венер на "София мед" АД. До април 2003 г. дружеството за мед и медни сплави ще разкрие 180 нови работни места, съобщиха от гръцкия холдинг "Виохалко", чиято собственост е софийската фабрика. С планираните повече от 88.7 млн. евро капиталовложения "София мед" реализира една от най-мащабните инвестиционни програми в България. От закупуването на завода в столичния квартал "Гара Искър" преди три години досега гръцките инвеститори са доставили нови машини за около 35 млн. евро, а до юни т. г. ще бъдат закупени още машини на стойност 8.5 млн. евро. Първият инвестиционен проект вече е изпълнен и в момента се провеждат тестове в пещта за предварително нагряване на меден блок. То е част от леярното производство и валцуването, където основно са насочени капиталите. Амбицията на гръцката индустриална групировка е да направи "София мед" водещ производител на медни продукти не само на Балканите, но и в цяла Европа с капацитет от 120 000 тона готова продукция годишно, казаха от ръководството. Преди 3 г. предприятието стартира със 180 души персонал, а до края на 2003 г. числеността на заетите ще достигне 350. Продажбите на дружеството за миналата година са на стойност 12.5 млн. евро, като 75% от продукцията се изнасят основно за страните от ЕС. За 2003 г. ще бъдат изработени 11 500 тона мед, като същевременно ще стартира разработване и внедряване на система за опазване на околната среда по стандартите ISO 14001.
Източник: Кеш (14.03.2003)
 
Сертификат ISO 9001-2000 бе връчен на "София Мед" от представителя на Лойд регистър в България Тим Венер. Бившият комбинат за цветни метали на Гара Искър е собственост на гръцката групировка "Виохалко". В завода се подготвя ново производство - на плоски изделия, съобщи изпълнителният директор Андреас Делигианис. То тръгва от средата на лятото. Новите производи - листа и ленти, ще дадат възможност да се намесим конкурентно на пазара. "Виохалко" ще инвестира 88,7 млн. евро до края на 2004 г., уточни Делигианис.
Източник: Новинар (14.03.2003)
 
Ако алуминиевата индустрия в страните от бивша Югославия възстанови предвоенните си производствени капацитети, Балканите имат шанс да се наредят сред по-големите регионални производители в света. За да стане това, са нужни капитали за модернизиране и увеличаване на мощностите и евтина еленергия. Изходната суровина за производството - боксит, в региона има и доказаните резерви са 400 млн. т. В края на 80-те и началото на 90-те години комбинираното производство на алуминий, алумина и боксит в Черна Гора, Босна, Словения и Хърватия бе съответно 365 хил. т, 1.2 млн. т и 3.5 млн. т годишно. Заради войните в района хърватската рафинерия Sibernik спря работа през 1991 г., същото се случи и със заводите в Мостар и Талум - Босна и Херцеговина. Рафинерията в Birac е затворена от лятото на 2001 г. Според анализатори на Brook Hunt регионалното производство на алумина отново ще достигне 1 млн. т. Той очаква мостарската рафинерия да заработи през 2005 г. и да добива по 250 хил. т алуминий годишно, а преди дни босненското правителство обяви, че Birac от май натоварва мощностите си. Първоначално там ще се добиват 300 хил. т от метала, а после по 450 хил. т. Според Brook Hunt още догодина в региона ще се произведат 350 хил. т алуминий.
Източник: Пари (17.03.2003)
 
ДОБИВИТЕ от оловните мини през януари в света са скочили с близо 5% спрямо същия месец на предходната година и са достигнали 234 хил. т, съобщи Международната група за изследване на оловото и цинка /ILZSG/. Обемите рафиниран метал обаче са се свили с 2.4% до 543 хил. т, а потреблението е нараснало с 1.7% до 539.8 хил. т.
Източник: Пари (17.03.2003)
 
ФРЕНСКАТА Pechiney, която не успя да придобие част от алуминиевия бизнес на Corus, по принцип е готова в бъдеще отново да преговаря по сделката. В същото време обаче тя възнамерява до лятото да придобие други два или три актива. Става въпрос за алуминиеви активи извън Европа.
Източник: Пари (17.03.2003)
 
"Ерато тримекс" ООД - Хасково, купи на явен търг в Агенцията за приватизация цех за леене под налагяне, обособена част от ВМЗ - Сопот. Дружеството, 90% от което се притежават от "Ерато холдинг", беше единственият кандидат и купи цеха на началната тръжна цена от 750 хил. лв. Депозитът за участие беше 100 хил. лв. Цената по сделката ще се заплаща с банков превод по сметката на агенцията, като 50% в деня на подписването на договора, а останалата част до 15 календарни дни след това. Цехът произвежда отливки по технологията леене под налягане. Той е единственият в България, създаден като централизирано звено, извършващ отливки под налягане от алуминиеви сплави за специалното и гражданското производство на ВМЗ. Купувачът се занимава с производството на отоплителна техника. Собственик на "Ерато холдинг" е Христо Ангелов. Цената по сделката ще се плати със собствени средства, обясни Николай Карев, изпълнителен директор на "Ерато тримекс". И в момента работим с този цех, който изпълнява наши поръчки, обясни Карев. Той допълни, че предвиждат в него да се развие производството на алуминиеви радиатори. Средствата от продажбата на цеха ще отидат във ВМЗ. Като обособени части от ВМЗ - Сопот, бяха продадени Заводът за инструментална екипировка и нестандартно оборудване и Лагерният завод. Купувач на втория беше шведската компания SKF, която плати 14.3 млн. лв.
Източник: Дневник (18.03.2003)
 
Втората по големина в момента стоманодобивна компания в Северна Америка - International Steel Group /ISG/, е вече на крачка от амбициозния си план да стане N 1 в САЩ и на континента. Компанията финализира споразумението за покупката на третата по големина компания в Северна Америка - Bethlehem Steel Corp., която е в процедура по фалит. Сделката обхваща по-голямата част от стоманодобивния бизнес на Bethlehem, за която ISG ще плати 1.5 млрд. Съдът по фалитите одобри сделката на 22 април. ISG бе създаде през февруари 2002 с цел да придобива първокласни стоманодбивни активи, които след модернизация могат да бъдат конкурентноспособни. През 2002 компанията стана собственик на основните металургични активи на LTV Corp. както и на редица други стоманодобивни фабрики и компании. Ако поглъщането на Bethlehem.не се сблъска с някоя неочаквана пречка, с годишните си добиви от над 16 млн. т стомана годишно ISG ще стане най-големият производител в САЩ и Северна Америка.
Източник: Пари (18.03.2003)
 
За първи път от разпада на Съветския съюз през 1991 г. Азeрбайджан изнесе първичен алуминий. Единственият преработвател Sumgait, разположен близо до Баку, вече е собственост на холандската фирма Fondel Мetal. Намеренията на мениджмънта му са да експортира 20 хил. от 29-те хил. т, произведени в завода. Първата доставка тръгна преди дни за Турция. Капацитетите на завода са 55 хил. т.
Източник: Пари (18.03.2003)
 
Вторият по големина производител на стомана в Европа, британско-холандската компания Corus, който освободи изпълнителния си директор Тони Педър в петък, обмисля замяната му с Дейвид Джеймз, известен с успехи в спасяването на закъсали компании. Той оглавяваше Millenum Dome.
Източник: Пари (18.03.2003)
 
КНСБ подкрепи официално протеста на журналистите от БТА срещу генералния директор Стоян Чешмеджиев. На поредния протестен митинг в понеделник следобед пред сградата на БТА лидерът на КНСБ Желязко Христов поиска Чешмеджиев да подаде оставка до вторник вечерта. Към митинга се присъединиха представители на профсъюзите на миньорите, на работещите в “Стомана” - Перник и “Кремиковци”.
Източник: БТА (18.03.2003)
 
Белгийската групировка производител на цветни метали Umicore, най-големият световен производител на цинк и собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, планира да удвои производствените си капацитети на завода за батерии в Южна Корея по-късно тази година, за да задоволи стремително нарастващото търсене. Батериите намират приложение в хай-тек продукти като лаптопи и мобилни телефони. Стъпката се предприема предвид увеличеното търсене на зареждащи се батерии. Umicore е един от топпроизводителите на литиево-кобалтов двуокис, ключов елемент за производството на литиеви батерии. 4.5 млн. USD ще бъдат инвестирани в допълнителните мощности, които се очаква да влязат в експлоатация през последното тримесечие на 2003 г. Благодарение на тях добивите на Umicore в Южна Корея ще скочат до над 2 хил. годишно.
Източник: Пари (19.03.2003)
 
Осем пъти по-малко отрови изпуска в атмосферата KЦМ-Пловдив, след като заработи новият цех за производство на сярна киселина. Благодарение на новите инсталации емисиите на серни диоксиди, пускани във въздуха, намаляха от 2500 на 300 мг/куб. м. Доскоро комбинатът за цветни метали плащаше жестоки екосанкции заради наднормените концентрации. За откриването на обекта вчера пристигна японският посланик Ясуйоши Ичихаши. Hеговата страна осигури $60 млн., с които беше изграден новият завод. До 2005 г. предстои реконструкция на пречиствателната станция за отпадни води в предприятието.
Източник: Стандарт (20.03.2003)
 
Цинковият завод в ОЦК-Кърджали спря и десетки работници са пуснати в принудителен отпуск. Имаме затруднения със снабдяването с цинкови концентрати от началото на годината, обясниха от ръководството на завода. Предлагането на суровината е значително намалено на световния пазар. От средата на март ръководството на дружеството е започнало изпълнението на програма за осигуряване на ритмични доставки на цинков концентрат и натоварване на завода в максимален капацитет.
Източник: Стандарт (20.03.2003)
 
Клиент на банка Биохим стана най-едрият купувач на акции от Алкомет АД-Шумен на вчерашния борсов аукцион за продажба на остатъчния държавен дял в дружеството. За останалите след вторник 156 199 непродадени акции /3.49% от капитала/ се подадоха 24 оферти, класирани бяха половината от тях за общо 147 041 акции. След като не успя да се класира на аукциона в сряда, вчера Биохим въведе отново клиентска поръчка за 128 888 акции, този път на цена от 3.75 лв. в компенсаторни инструменти. Според източници, близки до процедурата, клиентът на банката е мажоритарният собственик на Алкомет - турската фирма Фаф метал. След като спечели близо 83% от предлаганите вчера акции, Фаф метал придоби нови 2.88% от предприятието и вече контролира около 94% от капитала му. Още четири инвестиционни посредника се наредиха сред спечелилите акции на Алкомет вчера. С единична цена от 3.77 лв. Капман АД прибра 10 000 бройки за своя сметка и стана четвъртият инвестиционен посредник, който влиза с едър пакет като акционер в шуменското предприятие.
Източник: Пари (20.03.2003)
 
Повторната продажба на вече приватизирани предприятия набира скорост. Началото на повторната смяна на собствеността постави „Девня цимент". Заводът бе продаден през 1997 г. за фантастичната сума от 44,5 млн. долара на българо-испанската фирма „Марвекс". Две години по-късно купувачът бе погълнат от втория кандидат в наддаването - „Симан франсе". фирмата е дъщерна на един от водещите световни производители на цимент - „Италчименте", който сега управлява „Девня цимент". От този момент досега списъкът на трансформации е дълъг. Някои от фирмите дойдоха при точния си стопанин, след като бяха докарани на ръба. Такъв е случаят с Комбината за цветни метали - Гара Искър, сега „София мед", купен от фирма, зад която стоеше бившият депутат и настоящ затворник Цветелин Кънчев и доведен до пълна разруха. Гръцката компания „виохалко" обаче придоби неговите активи и инвестира 35 млн. евро в машини и оборудване.
Източник: Труд (20.03.2003)
 
Генщабът уверява, че преки военни заплахи за България няма. Разведките обаче не изключват възможността от терористични удари заради твърдата ни подкрепа на САЩ за удари срещу Саддам, а и заради щатската база в Сарафово. От 3 месеца висшите военни повтарят, че защитата на рисковите обекти у нас като АЕЦ „Козлодуй", „Стомана"-Перник, „Химко"-Враца и „ЛУКойл-Нефтохим" е гарантирана.
Източник: Труд (20.03.2003)
 
Веднага след започването на войната в Ирак цените на цветните метали ще се повишат, но в края на операцията вниманието ще се фокусира върху слабото потребление и те може да се понижат, коментират търговци. Поскъпването на медта с 50 USD за 24 часа преди броени дни повлече след себе си и останалите цветни метали с широко приложение в индустрията, понеже вече е ясно, че войната в Ирак е неизбежна. От края на декември досега медта поскъпна с 9% в Лондон, но мрачните икономически перспективи и слабото търсене рано или късно ще излязат на преден план. Според търговци на борсата, дори и войната да е кратка, след края й пазарът отново ще трябва да се бори с ниското потребление. Анализаторите са съгласни, че най-сериозни последствия конфликтът в Близкия изток ще има върху световната икономика и след това върху цветните метали. Според експерт на SG Securities през следващите 2-3 дни вероятно те ще поскъпват, но при признаци, че войната отива в задънена улица, цените на алуминия, никела, медта, цинка, оловото и медта /най-тясно свързани с индустрията/ ще са уязвими за движение надолу. Комплексът от металите в момента поскъпва, движен от надеждата, че войната ще приключи бързо, отбелязва анализатор от Prudential Bache. Ако обаче това не стане, пазарът ще реагира веднага и цените ще паднат. Според друг търговец, след като инвеститорите оценят какви са последствията от войната, интересът на хеджфондовете към цветните метали ще намалее.
Източник: Пари (21.03.2003)
 
Долорес Арсенова - министър на околната среда и водите, София, ул. Уилям Гладстон 67, на основание чл. 62, ал. 5 от Закона за водите обявява, че е постъпило заявление от "Стомана - Индъстри" - АД, със седалище Перник, ул. Владайско въстание 1 (ЕИН 113 509 219), за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване от язовир "Пчелина", изграден на р. Струма в землището на с. Лобош (ЕКАТТЕ 43918), община Ковачевица, област Перник. Място на водовземането - водовземна кула. Лимит на ползваната вода - до 400 000 куб. м/месец (4 800 000 куб. м/годишно), и от язовир "Студена", изграден на р. Струма в землището на с. Студена (ЕКАТТЕ 70038), община Перник. Място на водовземането - водовземна кула. Лимит на ползваната вода - до 400 000 куб. м/месец (при възможност, след осигуряване на вода за питейно-битово водоснабдяване в района на Перник). Цел на водоползването - охлаждане и промишлено водоснабдяване. На основание чл. 64, ал. 1 от Закона за водите в едномесечен срок от обнародването на обявлението заинтересуваните лица могат да възразят срещу издаването на разрешителното или да предложат условия, при които да бъде дадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси.
Източник: Държавен вестник (21.03.2003)
 
През 2003 и 2004 година в разширяването на технологичната база на "Стилмет" ще бъдат инвестирани нови 24 млн. лв., съобщиха от компанията. Предприятието за алуминиеви профили, което е инвестиция на зелено, е собственост на фирмата ЕТЕМ (от групата "Виохалко") и "Евромърчант болкан фонд", управляван от "Глобал файненс". През 2002 г. в завода са вложени общо 9 млн. лв., в резултат на което капацитетът се е повишил с 45%. Годишно в предприятието може да се произведе 10 хил. тона продукция. Сега около 70% от продукцията са изнася. Тя е сертифицирана по ISO 9002 и основните пазари са в Европа, Северна Африка и страните от Близкия изток. Производствената гама на дружеството включва алуминиеви архитектурни системи ЕТЕМ, стандартни строителни профили и специални по чертеж на клиенти. В търговската гама са включени още стъкла, консумативи за щори, алуминиева ламарина и други. Заводът притежава единствената в България линия за електростатично прахово боядисване. Досега в дружеството са разкрити 250 работни места. "Стилмет" е създадено през 1994 г. с основен предмет на дейност търговия с изделия от цветни метали. Като производител на алуминиеви профили дружеството започва да работи през 1999 г. Заводът има развита дистрибуторска мрежа в цялата страна и разполага със собствени складови бази във Варна, Пловдив и Благоевград. Първоначалните инвестиции за изграждането на "Стилмет" надхвърлят 26 млн. лв.
Източник: Дневник (24.03.2003)
 
Подвластни на всеобщото пазарно лимбо около започналата война в Ирак, всички основни цветни метали - мед, алуминий, цинк, никел, в началото на седмицата се посъвзеха от скорошните загуби и цените им плавно се заизкачваха нагоре. В четвъртък обаче последва низходяща корекция, очаквана от брокерите заради липсата на интерес от страна на купувачите. „Без значение дали войната е кратка или дълга, съществува риск, че ще има разочарование относно съживяването на икономиката... след като отпадне несигурността, ще видим слаба икономика“ - така анализаторът Ингрид Стърнби от Barclays Capital обяснява причината за нестабилността на котировките в по-дългосрочен период.
Източник: Капитал (24.03.2003)
 
ДДС ще се възстановява до 10 дни след подаване на декларацията при изпълнение на големи инвестиционни проекти с български стоки. Това е залегнало в правилника за приложение на Закона за ДДС, съобщи зам.-министърът на финансите Гати ал Джебури. Правилникът вече е подписан от финансовия министър Милен Велчев и ще бъде публикуван в Държавен вестник в близките дни. Срокът, в който се връща ДДС за сделки в страната, в момента е 45 дни. А от началото на годината вносът на стоки за реализиране на инвестиционни проекти на стойност над 10 млн. лв. на практика е освободен от ДДС, но само срещу разрешение от министъра на финансите. До този момент само гръцката групировка Виохалко получи разрешение от Милен Велчев да внесе по списък машини и оборудване за 35 млн. EUR, без да плаща ефективно ДДС за инвестиции в София мед. Още няколко големи проекта чакат благословията на министъра.
Източник: Пари (24.03.2003)
 
Конфликтът с държавата заради неравнопоставените условия, които предлага за български и чуждестранни производители новата схема за вноса на стоки при големи инвестиции, се очакваше още миналата година при приемането на промените в Закона за ДДС. София мед и други фирми вероятно ще са по-заинтересувани да купуват оборудване от внос, твърди сега директорът на Тежко Машиностроене Радомир - Максим Клейтман. Тежко машиностроене е изработвало оборудване за Стомана индъстри, собственост на гръцкия холдинг Виохалко, но вече не се знае дали гърците ще предпочетат българския производител. Частично Клейтман има право, но като цяло не, смята Ал Джебури.
Източник: Пари (24.03.2003)
 
Държавата чрез своите дружества има монополно право да разпределя електроенергията и да инкасира приходите. Монополните права трябва да пораждат ангажименти, т. е. трябва да се спазват твърдо установени задължения. При нормални обстоятелства бих бил в много добри отношения с шефа на НЕК, но сега той ми казва: Ти за мен не съществуваш в правния мир. Само защото при приватизацията познайте от кого електроразпределителните и преносни съоръжения са останали в патримониума на Радомир метали и не се реализират правните условия за търговско мерене за останалите дружества. Каза го по телевизията и за предприятията на териториите на Химко и на Бета. И затова против волята си Радомир метали изпълнява функциите на набедено ЕРП, а НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО МОНОПОЛИСТА "НИ ЛУК ЯЛ, НИ ЛУК МИРИСАЛ", УВИ, НЕ ВСТЪПВА В ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ Встъпването става по закон, като се изкупят по безалтернативен ред и на нормален търговски принцип съоръженията, но това не се прави досега. Министерството на икономиката се опита да раздвижи нещата, но резултат никакъв. Три пъти съм разговарял с министъра на енергетиката Милко Ковачев. Той даваше съответни указания, които обаче не се изпълниха. Да, ЕРП София-област направи постъпки пред Радомир метали да изкупи подстанцията, снабдяваща десет фирми на територията на бившия комбинат, даващи работа на 1200 души, но няма никакъв диалог. Не зная дали има правни или административни проблеми или някакви интереси, които спират процеса. Подобни нерешени проблеми има в цялата страна, това очевидно означава, че проблемът е в държавата - тя или не търси механизъм да разреши въпроса, или не е заинтересувана от този механизъм. И така в началото на XXI век търсим дупката на тока. Аз не мога да си купя ток от съседно предприятие, защото работим по метода "единствен продавач". Дерегулация на енергийния пазар може да има през 2007 г., ако в ЕС има такава, но и това е съмнително. /Бел. ред. Тежко машиностроене-Радомир ползва ток заедно с още 9 фирми от трафопостовете на Радомир метали. В момента има съдебно дело между НЕК и Радомир метали за собствеността на 440-киловолтовата подстанция, за която промишленото предприятие има акт за собственост от 1997 г. От НЕК твърдят, че съоръженията са собственост на Електроснабдяване-Перник. На първа инстанция Радомир метали спечели делото.
Източник: Пари (25.03.2003)
 
САЩ обявиха, че изключват от облагане с въведените през 2002 г. мита от 8 до 30% върху вносната стомана още 295 изделия /400 хил. т/. Нови молби за освобождаване от митата ще се приемат през ноември и решението дали ще бъдат уважени съобщено през март 2004 г. Досега е освободен вносът на около 3 млн. т изделия. Първоначално мярката обхващаше внос в размер на 13 млн. т.
Източник: Пари (25.03.2003)
 
Очаква се в началото на април Европейската комисия да обяви избора си за консултант, който да изготви програма за преструктуриране на Кремиковци и план за неговата жизнеспособност, съобщи Андрей Брешков, директор на дирекция Секторни анализи към Министерството на икономиката, който е и член на директорския борд на дружеството. Това се налага заради преговорите ни по глава Конкуренция с ЕС. Комисията към Министерството на икономиката счита, че на комбината е била отпускана държавна помощ при приватизацията чрез отписване на дългове по ЗУНК. Комисията, която разследва искането на Кремиковци за въвеждане на защитни мерки при вноса на стомана, към е отложила решението си до края на май. Причината е, че се чака информация за вноса и производството на стоманени продукти за цялата 2002 г., съобщи Брешков.
Източник: Пари (25.03.2003)
 
Най-крупният преработвател на алуминий в Русия и вторият по големина в света Руски алуминий има планове да стане топпроизводител в света до 10 г. За целта сегашните капацитетни мощности ще бъдат увеличени с 1 млн. т. Намеренията ще бъдат осъществени, след като се построят няколко нови рафинерии, а старите се модернизират. Гигантската компания беше създадена през 2000 г. след вълна от поглъщания и алианси и вече е собственик на най-големите заводи за алуминий в Русия, а именно тези в Братск, Красноярск и Саяногорск. През тази година РусАл ще добие общо 2.51 млн. т спрямо 2.48 млн. т през 2002 г. Най-големият производител на алуминий в света - американският концерн Alcoa, който възнамерява да добие близо 3.42 млн. т през настоящата година, има производствени капацитети в размер на 3.52 млн. т годишно. В момента руският гигант работи върху четири проекта, след финализирането на които годишната му продукция ще скочи с 1.37 млн. т. Най-големият от тези заводи с производство от 500 хил. т годишно се изгражда в Красноярския район. Останалите два ще се строят в Таишет и последният в Иркутск. Компанията обмисля и изграждането на други, по-малки заводи за преработка на алуминий. Alcoa също планира да разшири производството си зад граница - в Исландия и Китай. Паралелно с това нейни заводи в северозападните американски щати, където еленергията и разходите са доста високи и ги правят неконкурентоспособни, продължават да бездействат.
Източник: Пари (25.03.2003)
 
Водещо място в стокообмена ни с балканските страни заемат Турция и Гърция, като средно на тях се падат от 50 до 65% от общия стокообмен с региона. Тенденцията е към непрекъснато нарастване на обема на търговията с южните ни съседки и реализиране на трайни положителни салда. През последните 4 г. Гърция традиционно заема четвърто място между търговските ни партньори от цял свят, трето или второ място сред партньорите от ЕС и съответно водещо или второ място сред страните от региона. От 1996 г. до днес стокообменът между двете страни непрекъснато нараства: 1996 г. - 519.4 млн. USD; 2001 г. - 693.7 млн. USD; 2002 г. /януари - юни/ - 469.1 млн. USD. Стоковата структура по страни се характеризира с висока степен на насищане - продукцията на три стокови раздела формира около 3/4 от търговията ни с отделна балканска страна. Над 65% от износа ни на електроенергия, нефтопродукти и дървен материал са насочени към съседните страни. Текстилните материали и изделията от тях заемат над 40% от износа ни за Гърция, а черните и цветните метали - 23%.
Източник: Пари (26.03.2003)
 
Значението на Китай за световната цинкова и оловнопреработвателната индустрия става все по-голямо. Пет от седемте проекта за изграждане на нови оловни рафинерии в света ще се разгърнат именно в Китай. Освен това от увеличената оловна продукция в света през миналата година в размер на 470 хил. т, почти половината се пада на Китай. Според Международната организация за олово и цинк /ILZSG/ e налице очевидно разминаване между добива и преработката на олово. При оловото например глобалните добивни капацитети през последните 3 г. са се свили с над 300 хил. т, а производствените мощности за рафиниране на олово през същия период са скочили с 200 хил. т. При цинка разминаването е още по-впечатляващо. Докато капацитетите за добив бяха разширени с 200 хил. т през последните 3 г., мощностите за рафиниране нараснаха с 1.2 млн. т. Рекордното увеличение на преработвателните капацитети през 2001 г. беше последвано от ново покачване през следващата, измерено с още 100 хил. т, благодарение на нарасналите капацитети в Китай. Те ще се повишат с още 100 хил. т през 2003 г. През 2001 г. мощностите за рафиниране на цинк се повишиха с 517 хил. т и с още 416 хил. т през 2002 г. ILZSG предвижда през настоящата година те да се увеличат с още 460 хил. т. Приносът на един от заводите, които ще бъдат завършени в Китай през т. г., е 150 хил.т. През настоящата година Китай очаква да произведе 2.04 млн. т цинк.
Източник: Пари (26.03.2003)
 
Въпреки че водещите производители на стомана в Страната на изгряващото слънце ще отчетат спад в печалбата си за изтичащата в края на този месец финансова 2002-2003 г., те са на път благодарение на бума на износа за азиатските държави и свитите разходи да преобърнат мрачните тенденции от последните години. Ако цените на стоманата продължат да се повишават, това ще е допълнителен стимул за японските металургични компании през 2003-2004 г. Като голям успех се оценява и фактът, че успяха да договорят по-високи цени за своята стомана с крайните купувачи. До подобрение на финансовите резултати ще се стигне чрез потребление на автомобилния и строителния сектор в ключовите за тях експортни пазари - Република Южна Корея и Китай. Всички топпроизводители начело с безспорния N 1 JFE Holdings понижиха прогнозите си за печалбата за 2002-2003 г. Вторият и четвъртият по големина производители, съответно Nippon Steel и Kobe Steel, ревизираха ноемврийските си прогнози чувствително. Първата очаква загуба от 45 млрд. JPY /предишната прогноза бе за 25 млрд. JPY/, втората понижи прогнозата за печалбата от 10 на 1 млрд. JPY. Независимо от това обаче JFE, Nippon Steel и Kobe Steel предвиждат увеличение на продажбите. Засилващите се позиции на JFE принуди Nippon и Kobe да изградят през ноември капиталова връзка, за да се противопоставят на JFE и да се справят със свръхпроизводството.
Източник: Пари (27.03.2003)
 
ЕС отмени антидъмпинговите мита върху вносната стомана от Тайланд след петте години, в които бяха в сила. Междувременно стана ясно че, вносът на стомана през февруари е спаднал с 34.6% в сравнение с януари и с 51% в сравнение със същия месец на предходната година. Импортът по данни на Департамента по търговия е 1.491 млн. т.
Източник: Пари (27.03.2003)
 
В сряда 26.03.20003 на Лондонската метална борса комплексът от цветните метали се търгуваше разнопосочно и основна движеща сила на пазара беше войната в Ирак. Медта продължи да поевтинява и интересът на търговците към нея не бе голям, както и към останалите метали. Тримесечните сделки с метала се сключваха по 1682 USD/т в сравнение с 1690 USD/т при затварянето във вторник. Алуминият поевтиня по-скромно само с 1 USD/т и се договаряше по 1380 USD/т. Никелът поскъпна с 50 USD/т до 8320 USD/т, а цинкът отстъпи с 1 USD/т до 804 USD/т. Котировките на оловото се запазиха без промяна от вторник - 457 USD/т. Калаят вече се продава по 4775 USD/т.
Източник: Пари (27.03.2003)
 
Инвестиционният проект на стъкларския завод в Пловдив "Дружба" е вторият, при който ще се приложи специалната схема за начисляване на ДДС при внос на стоки. Очаква се да бъдат разкрити 144 нови работни места. Стойността на вноса, който ще бъде освободен от ДДС, е 34.550 млн. лева. Собственик на завода чрез свои дъщерни фирми е гръцкият концерн "Юла гласуъркс". Това е втори инвестиционен проект, който министърът на финансите одобрява от началото на годината. Първият, който получи правото да внася машини и стоки по този ред, беше на "София мед", собственост на гръцката индустриална групировка "Виохалко". С проекта компанията се задължи да инвестира 88.7 млн. евро до края на годината и да увеличи работните места до 450. По схемата ще бъдат внесени машини и съоръжения за около 35 млн. евро, каза Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Проектът предвижда изцяло реконструиране и обновяване на производството на "София мед" (бившият Комбинат за обработка на цветни метали - гара Искър). Според официалното прессъобщение от Министерството на финансите в близките дни се очаква одобрение да получи още един инвестиционен проект.
Източник: Дневник (27.03.2003)
 
Завод "Дружба" в Пловдив е второто дружество, което получава правото да внася машини и съоръжения по инвестиционен проект, без да плаща ефективно ДДС при вноса. "София мед" бе първият инвеститор, който получи правото да ползва облекчения режим по ДДС. Очаква се в следващите дни Велчев да издаде разрешение за това на още един инвестиционен проект.
Източник: Сега (27.03.2003)
 
Обсъжда се възможността в пловдивската фирма МТА да бъдат сглобявани американски автобуси. Това е първият от проектите на новите собственици на фирмата за нейното съживяване. От няколко месеца 90% от капитала на дружеството е собственост на "Фин метал холдинг", който е собственик и на "Кремиковци". От няколко дни МТА е с ново име - "Финтехмаш", като марката МТА се запазва. Предстои да бъде закупено ново оборудване за ремонтната дейност в Кремиковци. Само за март металургичният гигант е възложил на пловдивската фирма поръчки за 170 хил. лв. В момента в МТА работят 115 човека, като до септември те ще нараснат до 350, казаха собствениците на дружеството от "Фин метал холдинг".
Източник: Дума (28.03.2003)
 
Въведените от САЩ мита върху вносните стоманени изделия са нарушение на установените правила на международната търговия. Това е предварителното решение на Световната търговска организация /СТО/. Заключението бе предадено за разглеждане на правителствата на САЩ и Европейския съюз /ЕС/. Според дипломати окончателното решение на СТО, в която членуват 145 държави, вероятно ще бъде огласено през април и почти сигурно няма да се отличава от предварителното. На 20 март 2002 г. САЩ наложиха мита от 8 до 30% върху вноса на 21 категории стоманени изделия със срок на действие 3 г., което разгневи целия свят. Веднага след това ЕС и редица други страни, сред които Япония, Китай, Република Южна Корея, Швейцария и много други, внесоха в СТО официални оплаквания. Според представители на стоманодобива зад океана решението на СТО не е неочаквано, но въпреки това администрацията на президента Джордж Буш трябва да го обжалва. По думите на високопоставен сътрудник в Министерството на търговията на САЩ, ако това е и окончателното заключение на организацията и САЩ не получат никакви отстъпки, правителството трябва да го обжалва, в това число и пред Арбитражния съд на СТО.
Източник: Пари (28.03.2003)
 
От 1 юли тази година на пазара на ток се появяват привилегировани потребители. Това са онези гиганти, които харчат над 100 I млн. квтч годишно, те имат право да купуват ток директно от производителите. Засега това право имат "Мини Марица изток", "Стомана"-Перник, "Асарел-медет", "Юмикор мед", "Агрополихим", "Неохим", "Девня цимент", "Лукойл-Нефтохим","Елаците", КЦМ. За целта са освободени 9% от годишната разполагаема мощност на ТЕЦ "Марица Изток 2", ТЕЦ "Бобовдол", ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица 3"-Димитровград. Вчера Държавната агенция за енергийно регулиране пусна съобщение, че привилегированите потребители могат да кандидатстват за покупката на ток. Догодина право да купуват от производители ще имат и стопански потребители, които сега пазаруват от електроразпределителните дружества.
Източник: 24 часа (28.03.2003)
 
Стари сгради на металургичния комбинат "Кремиковци" ще бъдат взривени. Процедурата започва днес. Разрушението е част от екологичната програма на предприятието, която е приета и от Министерството на околната среда и водите. Ще бъдат взривени сгради в района на коксохимичното производство, уточниха от комбината. Така ще бъдат разчистени и рекултивирани близо 66 дка. Взривните работи ще извършат 20 експерти от специално наета фирма. Първо ще бъдат разрушени старата кокссортировка и разпределителното отделение, в които има 1500 куб. м стоманобетонови елементи и над 530 куб. м тухлени зидарии. За целта ще се използват 1600 електродетонара и 300 кг взривно вещество амонит.
Източник: Стандарт (31.03.2003)
 
Забавянето на световната икономика ще повлияе сериозно върху котировките на цветните метали, ако войната в Ирак продължи повече, отколкото очакват финансовите пазари - 1-2 месеца, прогнозират анализатори. Последните предвиждания на военните експерти за продължителността на военната кампания варират от няколко седмици до няколко месеца. Вариантът недостигът на военните доставки да предизвика повишаване на търсенето на метали и съответно цените им е малко вероятен според тях. Ако конфликтът се проточи, ще намалее обемът на инвестициите в икономиката. В Лондон цените на цветните метали през последните 3 дни на миналата седмица се движеха в посока надолу именно разколебани от развитието на ситуацията в Залива. Според Salomon Smith Barney по-дълга война ще удължи периода, през който цените на металите ще са по-ниски. След като банката ревизира в посока надолу предишната си прогноза за световния растеж, отказа се и от предвижданията, че цените на металите ще се възстановят догодина.
Източник: Пари (31.03.2003)
 
Медта, сринала се до 1585 USD/т в петък преди обяд, успя да надвиши отново равнищата от 1600 USD/т. Тримесечните сделки приключиха деня при цени от 1608 USD/т, с 14 USD/т по-ниско от четвъртък. Поевтиняването на червения метал до най-ниските стойности от началото на януари е следствие от опасенията, че световната икономика не се възстановява, а войната в Ирак ще е по-дълга от очакваното. Зад океана медта маркира 12-седмичен ценови минимум. Оловото отстъпи с 9 USD/т до 788 USD/т, а алуминият със 7.50 USD/т и се договаряше по 1355.50 USD/т
Източник: Пари (31.03.2003)
 
Трудни времена за цветните метали отчетоха търговците на Лондонската борса за метали (LME) през изминалата седмица. „Фактът, че този пазар се движи от търсенето и икономическата активност, е изключително неблагоприятен,“ коментира Ингрид Стърнби от Barclays Capital и допълни, че както американската, така и световната икономика са в по-лошо състояние от очакваното. Спадът на цените на цветните метали е свързан също с войната в Ирак, която поражда несигурност и играе сдържаща роля при купувачите. Котировките се понижават и заради поведението на фондовете, които активно ликвидират дълги позиции заради предвиждането за рецесия в САЩ.
Източник: Капитал (31.03.2003)
 
Година след въвеждане на антидъмпинговите мита администрацията на Буш се оказа подложена на кръстосан огън - отвън, след предварителното решение на СТО от миналата седмица, че митата нарушават правилата на свободната търговия, и отвътре заради продължаващия висок внос на евтина продукция, лошите финансови резултати на металургичните компании и високите цени на местната стомана. Оценката на ефекта от митата е спорен и дори по-скоро негативен. Очевидно те не успяха да се превърнат в очакваната панацея за неефективната и разпокъсана индустрия на САЩ. Антидъмпинговите мита в размер на 8-30% бяха въведени върху широк кръг продукти от 20 март 2002 г. и трябваше да действат в продължение на 3 години, като постепенно се редуцират. Те обаче предизвикаха остро недоволство от страна на основните търговски партньори на САЩ - ЕС, Япония, Китай, Австралия и др. Вашингтон се опита да смекчи тяхното недоволство, като постоянно освобождаваше различни видове продукция от митата /броят на изключените продукти вече стига 1000/, но след окончателното решение на СТО, което се очаква през април и по всичко личи, че няма да се различава от предварителното от миналата седмица, ще трябва да премахне всички мита или да претърпи нови загуби.
Източник: Пари (01.04.2003)
 
Производството на първична стомана в наблюдаваните от Международния институт по чугун и стомана 63 страни достигна през февруари 71.1 млн. т, което е със 7.5% над размера през февруари 2002 г., но с 4.8 млн. т по-малко в сравнение с януари т.г. В Северна Америка февруарските добиви намаляха спрямо януари с 878 хил. т до 9.7 млн. т, а в САЩ беше отчетен спад с 634 хил. т. В ЕС производството през февруари се повиши с 1.2% спрямо февруари 2002 г. и достигна 12.7 млн. т, но отчете спад спрямо януари т.г. В другите европейски страни добивите според института нараснаха с 8.8% спрямо февруари 2002 г. до 3.6 млн. т. Производството в Турция намаля спрямо януари, но отчете значителен ръст спрямо февруари 2002 г. - с близо 30%. Добивите в ОНД спаднаха през февруари до 7.7 млн. т в сравнение с 8.6 млн. т през януари, но отчетоха растеж с 4.4% спрямо февруари 2002 г., изчислява МИЧС. Наблюдатели отбелязват, че през първото тримесечие на международния пазар на плоски стоманени изделия се засилва конкуренцията заради връщане в експлоатация на незает капацитет, и то в период на вяло търсене, тъй като потребителите на стоманена продукция са формирали запасите си през четвъртото тримесечие на 2002 г. Отчита се, че засега металургичните заводи в Европа не срещат съпротива на обявените през януари по-високи цени, тъй като предлагането от трети държави е слабо. В Източна и Централна Европа най-благоприятно се развива бизнесът на чешките и словашките производители, които все още се радват на високо задгранично търсене. През първото тримесечие и в Полша се появиха сигнали за оживление, но доста слаби.
Източник: Пари (01.04.2003)
 
Световната търговия с кокс заема твърде малък дял от около 5-6% в глобалното потребление на тази стока, тъй като повечето производители на чугун и стомана и леярски предприятия разполагат със собствени мощности за добива на кокс. Те наред с леярските заводи за олово и цинк са основни потребители на кокс. В света има незначителен брой предприятия, зависещи изцяло от външни източници за доставката на кокс, и пазарната ситуация в момента им създава големи трудности, тъй като относителният дял на кокса може да достигне 30-40%. Някои от предприятията вероятно ще предпочетат да съкращават капиталните разходи, отколкото да изграждат собствени коксови батерии. КИТАЙ ЗАПАЗВА КЛЮЧОВИ ПОЗИЦИИ Специализираното издание Metal Bulletin отбелязва, че почти 2/3 от световната търговия с металургичен кокс се осъществяват от Китай. Референтна цена за сделките с тази стока на световния пазар се определя от цената FOB от китайското пристанище Тянцзин. През последната година по различни причини доставките на кокс от Китай толкова намаляха, че цените му се увеличиха двукратно. Цената на кокс с 10.5% съдържание на пепел, който обикновено се използва широко в развитите страни, достигна в началото на февруари средно 130 USD/т FOB, като надхвърли с над 40 USD предишния максимум от средата на 2000 г. Експертите предполагат, че доставките на китайски кокс ще продължат да намаляват.
Източник: Пари (01.04.2003)
 
Гръцката индустриална групировка Виохалко АД е създадена през 1937г. като предприятие за преработка и производство на изделия от мед и алуминий.Днес групировката е най-голямата по реализиран оборот в Гърция, като фирмите влизащи в нея са десетки. Основна част от тях притежават сертификат за качество ISO 9002 като най-големите сред тях са: Elval S.A. е един от най-големите заводи в Европа за валцово производство от алуминиеви листа, ленти и фолио с годишно производство на алуминиев прокат от около 130 000 тона. Halcor S.A. Работи в областта на пресовото производство на изделия от мед и месинг /тръби, пръти листа и ленти/. Един от малкото заводи в света усвоили производството на медни тръби с вътрешна резба. Продукцията му се изнася в ЕС, САЩ, и Япония. Притежава сертификати за качество ISO 9002, както и RAL, BS и др. Sidenor S.A. завод за черна металургия Etem S.A. Производител на алуминиеви профили. Профилите с марка ЕТЕМ са използвани в строежа на Grand Arche a la Defence Париж. Hellenic Cables S.A. произвежда силови кабели и емайлирани проводници от мед и алуминий, както и оптични кабели за телекомуникациите. Fitco S.A. произвежда изделия от месинг и мед. Медните шини за ПАВЕЦ Чаира са производство на Фитко по заявка на Тошиба. Erlikon S.A. Е производител на заваръчни електроди на швейцарската марка Оерликон, като технология и оборудването за тях са изцяло швейцарски. Symetal S.A. произвежда алуминиево фолио за тютюневата промишленост, както и за домакински и хранителни нужди. Sovel S.A.
Източник: Кеш (01.04.2003)
 
Над 2400 души работят във фирмите на Виохалко в България. Сред по големите от тях са: Стилмет АД е създадена в началото на 1994г като търговска компания. Стартира производствената си дейност на 13.07.1999г. Досега предприятието е инвестирало повече от 12.5 млн. щ. долара инвестиционен капитал и 15 млн. лева оборотен капитал, което прави Стилмет един от най-големите чуждестранни инвеститори в България за 2000г. В момента се правят допълнителни капиталовложения, които ще достигнат 4.5 млн. щ. долара, и с тях ще се увеличи производствени капацитет с 30%. Заводът предлага стандартни алуминиеви профили, архитектурни профили система ETEM и профили по поръчка на клиента. Годишният капацитет на предприятието е 10 000 тона, което е два пъти повече от потреблението на българския пазар в момента. Продуктовата гама включва над 3000 профилоразмера. В предприятието за заети 210 души, като изпълнителен директор е Антон Петров. Стилмет АД е единствен търговец на продукцията на заводите от групировката Виохалко за България. Като търговска компания Стилмет АД има складови бази в най-големите градове: София, Пловдив, Варна, Благоевград, както и дистрибутори в повече от 10 български града. Стилмет АД има собствени складови бази в Одеса и Москва. София Мед АД – фирмата е създадена в началото на 2000г. след придобиване на активите на завода за цветни метали КОЦМ гара Искър в София. Ръководството планира инвестициите в предприятието да достигнат 88 млн. евро. Годишният капацитет сега е 40 000 тона, които след приключване на инвестиционната програма ще достигнат 120 000 тона. В предприятието в момента работя 260 души. Изпълнителен директор е Андреас Делиянис, а производствен директор Томас Самарас.
Източник: Кеш (01.04.2003)
 
Стомана Индустри АД е най-голямото предприятие на Виохалко АД в България. Създадено е в средата на 2001г. след придобиване на активите на комбината за черни метали Стомана АД – Перник. Инвестициите в Стомана Индустри АД ще достигнат 60 млн. евро. Предприятието произвежда предимно стоманени изделия, като годишния капацитет е 1 млн. тона. В комбината са заети 1 750 души и се ръководи от изп. директор Янис Кукопулос. Дейността на ТеПроМетал ЕООД включва износ на суровини и изделия от България за Гърция. Фирмата е най-големият износител от България за Гърция с нетен годишен оборот, надхвърлящ 30 млн. щ. долара. През 2001г. закупи термокалибровачния цех на Стомана АД. До момента са направени инвестиции в размер на 7.5 млн. лева, като предстои инвестирането на още 1.5 млн. лева. В дружеството работят 18 души и се управлява от Антон Петров. Леско ООД е производител на дървен материал базиран в Благоевград. Фирмата е водещ производител на дървен амбалаж в България произвеждайки минимум 1000 куб. М. Продукция месечно. Създадена е през 2000г. и работи 50 работници. Управител е Темистоклис Фотиадис. Тепростил ЕООД и Сигма ИС АД са новосъздадени фирми на Виохалко в България.
Източник: Кеш (01.04.2003)
 
От 1 април 2003г. Стилмет АД пуска нова строителна система, наречена от изп. директор на предприятието Антон Петров “революционна”. Тя притежава непрекъснат топлинен мост, което я прави изключително подходяща за българските условия. Системата предлага голямо разнообразие от профили. Тя е първата в света която използва полиамид, което е прави водонепропускаема и с 25-30% по лека от досега използваните. Новата строителна система бе представена от официалния представител на Виохалко в България Антон Петров на семинар посветен на новите технологии в строителството. Стилмет АД предлага още програма за строително кредитиране, предназначена както за строителни предприемачи така и за отделни семейства. Размерът на кредита няма ограничение. Срокът на лизинга е 12 месеца и при първоначална вноска от 30% от цялата сума лихвата е само 1%. По лизинговата схема на дружеството са изградени хотелите Марица, Хавана, магазините Мосю Бриколаж и Техномаркет и др.
Източник: Кеш (01.04.2003)
 
Втората по големина металургична компания в Япония Nippon Steel започва да прилага 3-годишна стратегия, целяща съкращаване на разходите със 130 млрд. JPY /1.10 млн. USD/ и увеличаване на печалбата с 260 млн. JPY. За да постигне това, компанията ще повиши износа на стомана, предназначен за Китай. Напоследък търсенето на стомана там е просто невероятно и Nippon няма да изпусне възможността да се възползва от шанса да пласира продукцията си - особено висококачествени стоманени изделия. Според анализи на Nippon през 2003 г. потреблението в Китай ще скочи с 10% до 232 млн. т и с още 10% догодина. Като част от стратегията японците кооперират бизнеса си с местни компании. Освен това възнамеряват да заздравят връзките си и с топпроизводителя на стомана в света Arcelor и южнокорейската компания POSCO. По такъв начин Nippon ще стаблизира позициите си на световния пазар и ще се противопостави на голямата конкуренция. През 2002 г. nоложението й на родния пазар сериозно се разклати, след като две конкурентни компании се обединиха и създадоха JFE.
Източник: Пари (02.04.2003)
 
Един от най-големите производители на алуминий в света, Китай, планира да извади от експлоатация остарели производствени линии с капацитет 450 хил. т метал годишно до края на 2005 г. Мярката ще засегне осемте най-големи алуминиеви завода в страната. Много от тях напоследък увеличават производствените си мощности чрез въвеждане на нови технологии, които щадят околната среда. От общо 5.3 млн. т алуминий, които се очакват да се произведат тази година в Китай, 1.3 млн. т ще бъдат добити от старите линии Sodeberg, които все още се използват. През последните 2 г. мощностите за производство на алуминий в Китай се увеличиха с близо 2 млн. т. В Китай има над 120 завода за преработка на алуминий. През 2002 г. общите добиви достигнаха 4.4 млн. т. Котировките на алуминия на Лондонската метална борса /ЛМБ/ в момента са около 1347 USD/т. Въпреки че те надвишават отбелязания през януари минимум от 1335 USD/т, все пак са твърде по-ниски от пика, маркиран в началото на 2000 г., на стойност 1754 USD/т. Междувременно през настоящата година, както сочат прогнозите на пазарни наблюдатели, в страната ще бъдат произведени 5.8 млн. т алумина, суровината от която се добива алуминий, или с близо 0.4 млн. т повече в сравнение с предходната. 5.7 млн. т от количеството ще произведе Chalco, монополистът на китайския пазар на алумина.
Източник: Пари (02.04.2003)
 
EС отмени антидъмпинговите мита върху вноса на стратегическия метал магнезий от Китай. Китай е най-големият производител на метала в света, а митата датират от 1998 г. Решението се очакваше от дълго време, особено след като бе затворен единственият завод в Европа, който произвежда магнезий, собственост на френската Pechineу. През последните дни цените на китайския магнезий се повишиха до най-високите си нива от май 1999 г. - 1700 USD/т.
Източник: Пари (02.04.2003)
 
GRUPO MEXICO, третият по големина производител на мед в света, получи кредит от 200 млн. USD, от който ще използва за редуциране на дълговете и за преструктуриране на финансите на щатското си поделение Asarco.
Източник: Пари (02.04.2003)
 
В събота крадци са стигнали и до медодобивния завод в село Елисейна. От централната разпределителна подстанция те отмъкнали 100 метра гумиран четирижилен кабел, който бил под напрежение. 95-милиметровата жица захранвала филтърното отделение на комбината. По случая работи Районното полицейско управление в Мездра.
Източник: Шанс Експрес - Враца (03.04.2003)
 
Водещата американска стоманодобивна компания US Steel ще купи банкрутиралия сръбски производител на стомана Sartid и шест от поделенията му за 23 млн. USD. Сделката ще се осъществи чрез дъщерната US Steel Balkan и би трябвало да бъде финализирана в края на третото тримесечие на 2003 г. Американците се надяват да преструктурират Sartid в печеливш и конкурентоспособен производител, който да стане един от стълбовете на сръбската икономика. Годишните капацитети за производство на необработена стомана на Sartid са 2.4 млн. т, а тези на заводите за стоманени листи и покалаена стомана, които се намират в Северна Сърбия, са 130 хил. т. Напоследък с оглед на финансовите затруднения на фирмата произведената продукция е значително по-ниска от капацитетите. US Steel Balkan планира да инвестира в оздравяване, модифициране и модернизация 150 млн. USD през следващите 5 г. и ще се въздържа от съкращения на персонал до средата на 2006 г. Сделката трябва да бъде одобрена от регулаторните органи на двете страни, които ще преценят дали не нарушава антимонополните правила. Новата придобивка ще позволи на US Steel да задоволява търсенето на покалаена и листова стомана на европейските пазари и по-специално на балканските страни.
Източник: Пари (03.04.2003)
 
Низходящият тренд в цените на цветните метали се запази и вчера, а основната движеща сила бяха продажби на фондове и упражненият технически натиск върху алуминия. След като проби нивата на подкрепа от 1335 USD/т, металът по обяд поевтиня още и се продаваше по 1327 USD/т при 1337 USD/т в сряда при приключване на търговията. Тримесечните медни сделки се сключваха с 6 USD/т по-ниско, или по 1582 USD/т. Цинкът отстъпи с 6 USD/т, а оловото - с 2 USD/т. Никелът бе единственият поскъпнал метал вчера. Той прибави 20 USD/т към котировките си и се продаваше по 7820 USD/т.
Източник: Пари (04.04.2003)
 
Най-големият световен производител на стомана Аrcelor увеличи цените на продукцията си с 15 EUR/т от 1 април. Без да дава повече подробности, тя съобщи, че те ще останат валидни през II и III трим. на 2003 г.
Източник: Пари (07.04.2003)
 
Печалбата на най-крупния производител на алуминий в света американската Alcoa за първото тримесечие на 2003 г. се е свила заради по-високите цени на енергоизточниците.Чистата печалба на гиганта е в размер на 151 млн. USD при 218 млн. USD за същия пeриод на 2002 г. Алуминият на Alcoa намира изключително широко приложение от алуминиевите кутийки за безалкохолни напитки през самолетите и авточастите.
Източник: Пари (07.04.2003)
 
Най-големият производител на никел, един от водещите на мед в света и безспорният N 1 в добивите на паладий руският Норилски никел ще съкрати продукцията си от мед от 454 хил. т за 2002 г. до 420 хил. т годишно до 2005 г. Едновременно с това обаче той ще увеличи производството на никел с 12 хил. т годишно спрямо добивите през м. г. в следващите 3 г. до 230 хил. т. Компанията планира да запази продукцията си на метали от групата на платината /МГП/ без промяна през разглеждания период. В съответствие с пазарната конюнктура през 2005 г. и придържайки се към новата стратегия за инвестиране на 5 млрд. USD в производството, Норилски може да увеличи обема на продукцията си от цветни метали и МГП до 20 млн. т годишно следващите години. Междувременно гигантът реши чрез маркетинговото си поделение със седалище в Лондон Норимет да придобие 51% в крупния американски производител на паладий и платина Stillwater Mining.
Източник: Пари (07.04.2003)
 
Вторият по големина производител на мед в Европа и собственик на Umicore-Med, Пирдоп, белгийската групировка Umicore обяви, че не планира да намалява инвестициите, отделени за планирания алианс с Lamitref дори ако други конкурентни компании пожелаят да се присъединят към алианса. Umicore и частната белгийска компания Lamitref поставиха началото на преговори за обединение на медния си бизнес в началото на годината. През февруари стана известно, че други играчи от европейската медна индустрия проявяват интерес към включване във формированието. Все още споразумение за създаването на алианс не е постигнато. От Umicore съобщават, че е много вероятно и трета страна да се включи в преговорите. Благодарение на сливането Umicore се надява да заеме добри позиции преди очакваното консилидиране на медната индустрия на Стария континент. В момента пазарът на червения метал изживява трудни времена и според шефа на Umicore Томас Лазен конюнктурата по-скоро ще се влоши, отколкото да се подобри.
Източник: Пари (08.04.2003)
 
Топпроизводителят на алуминий в Русия и N 2 в света Руски алуминий /РусАл/ има планове да експортира 2.205 млн. т от лекия метал през 2003 г. при 2.229 млн. т през предишната, съобщи Интерфакс. Доставките за Европа ще намалеят, за сметка на което ще се покачи делът на тези за САЩ и Азия. През януари от компанията обявиха, че ще произведат 2.51 млн. т спрямо 2.48 млн. т за 2002 г. Добитото рафинирано олово в света се е увеличило с 0.7% през миналата година до 6.543 млн. т, а потреблението е намаляло с 1.7% до 6.361 млн. т.
Източник: Пари (08.04.2003)
 
Гръцката национална телекомуникационна компания ОТЕ, държавната петролна и газова група "Хеленик петролиум" и металургичният холдинг "Виохалко" планират инвестиции от общо 183.5 млн. евро в България през тази година. Информацията е на гръцкия вестник "Експрес" по данни от българския център в Гърция за насърчаване на износа. Инвестициите са част от дългосрочните бизнес планове на трите компании за България. Посочената сума възлиза на една трета от възможните чуждестранни инвестиции за тази година. Министрите бяха заложили обща сума от 950 млн. долара, но от тях вече отпаднаха очакваните постъпления от провалената сделка за "Булгартабак". Преговорите за БТК се усложняват все повече и изходът на процедурата все още е неясен. Въпреки бодрите извя вления на представителите на икономическия екип в кабината перспективите за следващите години не изглеждат особено розови през погледа на чуждестранните наблюдатели. Аналитичното звено "Икономист интелиджънс юнит" наскоро обяви в свой доклад, че прогнозира само 800 млн. долара чуждестранни инвестиции в България до 2007 г. Ако това се окаже вярно, надеждите за бърз ръст на брутния вътрешен продукт и подобряване на жизнения стандарт могат да бъдат попарени. Според информацията на "Експрес" ОТЕ ще вложи 100 млн. евро в притежавания от нея български GSM оператор "Глобул". През миналата година гръцкият собственик инвестира около 300 млн. евро в мобилния оператор. "Хеленик петролиум", която оперира у нас от миналата година чрез специално регистрираната компания "Еко-Елда България", има намерение да инвестира 21 млн. евро през 2003 г. "Хеленик петролиум" има петгодишна инвестиционна програма за навлизане на българския пазар на горива, която е на обща стойност 110 млн. евро. Според посочените данни гръцката компания вече е вложила 1.15 млн. евро у нас през 2002 г. "Хеленик петролиум" планира да изгради мрежа от бензиностанции в България, както и до две свои бази за съхранение на петролни запаси. Собственикът на три металургични предприятия у нас, гръцкия холдинг "Виохалко", смята да вложи в тях общо 62.5 млн. евро през 2003 г. От тях в софийския завод за алуминиеви фитинги "Стилмет" ще бъдат инвестирани 6.5 млн. евро. Близо 35 млн. евро ще отидат за медодобивния комбинат "София мед", а останалите 15 млн. евро ще бъдат вложени в "Стомана индъстри" - Перник. Гърция е вторият по големина чуждестранен инвеститор у нас от 1992 г. насам. Близо 1500-те регистрирани в България гръцки компании са вложили до този момент в националната ни икономика 575.5 млн. долара (данните са от Агенцията за чуждестранни инвестиции и се отнасят към месец септември 2002 г.). В края на миналата година гръцкият производител на кроасани и солени закуски "Чипита", собственик на завод край София, обяви намеренията си да инвестира 5.5 млн. евро в увеличаване капацитета на предприятието през тази година. Преди седмица гръцкият фонд за рисков капитал "Глобал файненс" купи 48.5% от акциите на Обединена млечна компания (ОМК) срещу около 10 млн. лева (5.1 млн. евро), като средствата ще бъдат използвани за инвестиции за разнообразяване на продуктовата серия на компанията. Според съветника по икономическите и търговските въпроси към посолството на Гърция у нас Димостенис Парнасос, цитиран от гръцката преса, сред компаниите от южната ни съседка все още се наблюдава силен интерес към развиване на дейност в България. Парнасос посочва, че България е петият по големина пазар за гръцките стоки, а Гърция поддържа положителен търговски баланс с България, който иска да запази. Данните на Националния статистически институт обаче показват, че салдото в търговията със стоки между България и Гърция е в полза на нашата страна с 36.9 млн. долара за 2001 г. и с 45.2 млн. долара за 2002 г. Износът на български стоки към Гърция е бил в размер на 520.7 млн. долара през миналата година. Във вторник в Солун се състоя конференция под наслов "Бизнес реалностите в България. Перспективи за 2004 г.", на която срещи с гръцки инвеститори имаха министърът на енергетиката Милко Ковачев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски и зам.-министърът на икономиката Милен Керемедчиев.
Източник: Дневник (09.04.2003)
 
За 2002 г. постигаме най-висок резултат в историята на предприятието, което започва да работи от 1976 г, казва Цоло Вутов, Изп. директор на РМД-Елаците АД и член на НС на Елаците Мед АД. Добивът на минна маса е около 28 милиона тона, като от тях 12.5 млн. е руда, която впоследствие е преработена в предприятието. Добиваме средно около 215 хил. тона концентрат, от които се получават 40 хил. тона мед, 1.5 тона злато и също толкова сребро. Този концентрат го продаваме обикновено на пирдопския комбинат "Юмикор мед" и на някои други компании. Седемдесет и девет процента от капитала на меднообогатителното предприятие "Елаците мед" бяха приватизирани от работническото дружество "РМД - Елаците мед" през лятото на 1999 г. за сумата от 10 млн. лева. От тях новият собственик плати 10% в брой, а останалата част - в компенсаторни инструменти. РМД-то е създадено от над 1400 акционери. През 2000 г. държавата продаде още 17.98% на компанията "Ретел" ООД. Компанията притежава концесия за рудник "Елаците" и е най-големият производител на медна руда в България, като продава 70% от продукцията си на медодобивния комбинат в Пирдоп "Юмикор мед". Годишно компанията добива 12 млн. тона руда, от които се получават около 40 хил. тона мед, 1.5 тона злато и също толкова сребро.
Източник: Дневник (09.04.2003)
 
За разлика от другите индустриални сектори, които бяха тежко засегнати от забавянето на световната икономика, германската металургия се радва на по-високи реализирани продажби на продукцията си тази година и очаква те да се запазят и догодина. Както сочат последните данни от федералната статистическа служба, през миналия месец произведената в страната стомана е с 12.4% повече в сравнение с февруари. Редица компании и анализатори изтъкват, че германската продукция е много търсена в Китай и Република Южна Корея, което насърчава производителите да увеличават продукцията си. Очаква се тазгодишното производство на непреработена стомана в страната да надвиши миналогодишните добиви от 45 млн. т. Само през първото тримесечие на 2003 г. са произведени 11.6 млн. т, или с 10% повече спрямо същия период на 2002 г. Засега германските производители не бързат да правят заключение, че сериозният растеж на продукцията от стомана е признак за оживяване на цялата икономика. Те обаче се надяват след края на войната в Ирак тяхната стомана да се доставя освен в Китай и Корея и в Близкия изток, където да се използва за възстановителните работи. 10% от индустриалното производство в Германия се падат на металите. Гигантът ThyssenKrupp пък е петата по големина в света компания производителка на стомана.
Източник: Пари (11.04.2003)
 
За сделките с отпадъци от черни и цветни метали няма да се начислява ДДС. Това реши вчера бюджетната комисия при второто четене на измененията в ДПК. Текстът беше внесен по искане на финансовото министерство, за да се ограничат възможностите за източване на ДДС от бюджета. Целта е за тези доставки да не се ползва данъчен кредит. Остана спорен въпросът дали за услугите по добив, обработка и преработка на метални отпадъци да се отреже ДДС. От Асоциацията на търговците на метали реагираха, че на практика ще бъдат ограничени търговците, които инвестират в подобни дейност, и и няма да имат право да ползват данъчен кредит. За 2002 г. лицензираните търговци на метални отпадъци са 293. Декларираният ДДС е 15.897 млн. лв., а декларираният ДДС за възстановяване - 124.471 млн. лв. Т.е. от бюджета се източват 108.573 млн. лв., посочи зам.-министърът на финансите Гати ал Джебури.
Източник: Пари (11.04.2003)
 
"Стомана" - Перник, откри конкурс за избора на одитор на годишния финансов отчет на дружеството за 2003 година. До тази година по решение на компанията майка "Виохалко" независимият финансов одит на "Стомана", "Стилмет" и "София мед" е осъществяван от "Ърнст енд Янг ашурънс" ООД, заяви Антон Петров, представител на "Виохалко" в България. Гръцката компания е собственик на основното производство на "Стомана", на "Стилмет" и "София мед". За тази година обаче ръководството на "Виохалко" е решило независимият одитор на "Стомана" да бъде избран чрез конкурс. "Договорът с "Ърнст енд Янг" изтече с приключване на счетоводната година в края на март. Смятам, че за голяма компания като "Стомана" е добре да се приложи конкурсният метод за избора на одитор, защото това е начинът да се избере най-добрият изпълнител", каза Антон Петров. Той уточни, че конкурсът е открит и че всички заинтересувани одиторски фирми могат да подадат оферти. Срокът за това е 15 май.
Източник: Дневник (14.04.2003)
 
Сделките с отпадъци от черни и цветни метали и условията по техния добив, обработка или преработка да се освободят от данък добавена стойност (ДДС). Това гласуваха в края на миналата седмица депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси. Промяната ще стане окончателна, след като парламентът приеме на второ четене измененията в Данъчния процесуален кодекс (ДПК), които бяха одобрени от комисията през изминалата седмица. Поправката означава, че за тези доставки няма да се начислява ДДС, както и това, че за тях няма да възниква правото на ползване на данъчен кредит. Целта е да се защити фискът от източването на ДДС при търговията със скрап.
Източник: Дневник (14.04.2003)
 
Най-големият производител и износител на желязна руда в света - бразилската компания CVRD, планира да увеличи продажбите през 2003 г. с 5 и да вдигне цените с 10%, тъй като световната икономика почти не е засегната от войната в Ирак, заяви изпълнителният директор Роджер Аниели. Според него повишението на цените е напълно реалистично, въпреки че преговорите с клиентите тепърва предстоят. През 2002 г. желязната руда поевтиня с 2.5% заради застоя в стоманодобивния сектор, но през второто полугодие беше отчетено съживяване на търсенето на стомана и стоманени продукти. Аниели очаква тази година компанията да постави нов рекорд в задграничните си продажби и те да надвишат с 5% миналогодишния показател от 163.9 млн. т.
Източник: Пари (14.04.2003)
 
Като се изключи краткотрайното поскъпване в понеделник, през седмицата цветните метали поевтиняваха. Пазарът бе под натиска на слабите икономически данни от САЩ. Загрижеността за със­тоянието на американската икономика и за корпоративните печалби надделя над жизнерадостните кадри от посрещането на съюзническите войски в Багдад. „Няма основания за приповдигнато настроение, металите отново са извън вниманието на фондовете и вероятно скоро няма да има покриване на къси позиции“, коментира Максуд Ахмед, анализатор от Credit Lyonnais Rouse. Наб­людатели на пазара и търговци отчетоха търговия в малки обеми и смятат, че пазарът няма да се раздвижи, докато не излязат данните за мартенските продажби на дребно и изчисленията на потребителското доверие през април в САЩ. Тези фактори ще влияят на движението на цените на цветните метали през седмицата, която започва на 14 април.
Източник: Капитал (14.04.2003)
 
Новината, че Лондонската метална борса /ЛМБ/, най-голямото тържище на цветни метали в света, обмисля от началото на 2004 г. да лансира търговията на срочни сделки с някои стоманени изделия, доведе до понижаване на цените им. Засега борсата се е спряла на сделки със северноамерикански горещовалцувани рулони /HRC/, европейски HRC и евроазиатско рифелно желязо. И трите контракта ще бъдат за по 100 т. Решението на борсата се отрази веднага върху цените и европейските HRC и те се понижиха с 20-30 EUR до 320-325 EUR миналата седмица. Китай, който е сред най-големите потребители в момента, преустанови покупките, тъй като има натрупани големи запаси. Износителите от Русия и Украйна, които са основните доставчици на Китай, свалиха цените с 50 EUR до 280-285 EUR FOB. Търговци очакват Китай да започне отново да купува стомана другия месец.
Източник: Пари (14.04.2003)
 
Плановете на Китай да създаде огромна компания за преработка на алуминий напредват с пълна сила и към края на този месец се очаква конгломератът да заработи, съобщи агенция Синхуа. Формирането му става след преструктуриране, основната цел на което е алуминиевата индустрия да стане по-конкурентоспособна на световната сцена и да може успешно да поеме всички пазарни рискове. Под шапката на China Aluminum Group ще бъдат обединени 60 компании, тя ще контролира над 70% от производството на първичен метал в страната и почти целия добив на алумина. В групировката ще се включи и Chinalco, най-крупният производител на алумина в Китай. Новият конгломерат ще е сред 120-те огромни компании, които правителството иска да сформира, за да направи по-конкурентен китайския метален сектор. Китай доби миналата година 4.4 млн. т алуминий и вече е световен първенец по производство и експорт на метала, съобщава Синхуа. Производствените капацитети на страната през последните 3 г. се удвоиха и достигнаха 5.2 млн.т. Досега секторът беше фрагментиран и това създаваше редица проблеми. В страната има над 120 комбината за преработка на алуминий - повече, отколкото в целия свят, взети заедно. Всеки от тях произвежда средно по 30 хил. т годишно спрямо 190 хил. т за останалите рафинерии в света. В момента там има повече производствени мощности, отколкото в САЩ. Междувременно по последни оценки след 20 г. страната ще изпитва недостиг от 100 млн. т алуминий.
Източник: Пари (14.04.2003)
 
Плановете на Китай да създаде огромна компания за преработка на алуминий напредват с пълна сила и към края на този месец се очаква конгломератът да заработи, съобщи агенция Синхуа. Формирането му става след преструктуриране, основната цел на което е алуминиевата индустрия да стане по-конкурентоспособна на световната сцена и да може успешно да поеме всички пазарни рискове. Под шапката на China Aluminum Group ще бъдат обединени 60 компании, тя ще контролира над 70% от производството на първичен метал в страната и почти целия добив на алумина. В групировката ще се включи и Chinalco, най-крупният производител на алумина в Китай. Новият конгломерат ще е сред 120-те огромни компании, които правителството иска да сформира, за да направи по-конкурентен китайския метален сектор. Китай доби миналата година 4.4 млн. т алуминий и вече е световен първенец по производство и експорт на метала, съобщава Синхуа. Производствените капацитети на страната през последните 3 г. се удвоиха и достигнаха 5.2 млн.т.
Източник: Пари (15.04.2003)
 
Столичната компания "Интертръст" ще сглобява американски автобуси от марката "Блубърд" (синя птица) в пловдивския машиностроителен завод "Финтехмаш". Амбициите на компанията са продукцията й да бъде реализирана в страната, посрещайки потребностите на обществения транспорт, а плановете й предвиждат годишно да бъдат сглобявани 200 автобуса, съобщи изпълнителният директор на "Интертръст" Атанас Янакиев. Той обясни, че в началото на март екип от американски специалисти е направил оглед на халетата на пловдивския завод, за да прецени какви са технологичните им възможности и какъв потенциал имат за осъществяване на дейността. Първите 20 автобуса ще бъдат сглобени изцяло с американски части. Впоследствие определени видове детайли ще бъдат произвеждани в България, а други ще продължат да се внасят от презокеанската страна, каза още Янакиев. Досега направените разчети не позволяват да се определи точната цена на автобусите, които ще се сглобяват в Пловдив, но е сигурно, че те ще са с по-ниска себестойност от американските си еквиваленти, допълни Янакиев. Капиталът на компанията "Интертръст" е притежаван изцяло от мажоритарния собственик на "Кремиковци" - "Финметалс холдинг". През февруари "Интертръст" приватизира пловдивския машиностроителен завод МТА-АД и го преименува на "Финтехмаш". Сега "Интертръст" притежава 90% от капитала на завода. След като станахме мажоритарен собственик на МТА, стартирахме мащабна оздравителна програма, обясни Атанас Янакиев . "Интертръст" е успял да натовари мощностите на пловдивския завод още през март с поръчки за ремонт и рециклиране на обща стойност 270 хил. лв. Сключени са и 20 договора за изпълнение на ремонтни работи с металургичния комбинат "Кремиковци". Автобусите "Блубърд" се произвеждат в 4 модификации - за градски транспорт, за извънградски къси маршрути, за далечни рейсове. Опити за монтаж на "Блубърд" в България са правени още през 2001 г. Тогава американският производител се насочил към завод "Чавдар" в Ботевград, което все още е било държавна собственост. На проявения от чуждите инвеститори интерес държавата отговорила с предложение за едногодишен пробен период, в който те да експлоатират завода. От "Блубърд" не приели предложението и проектът пропаднал.
Източник: Дневник (16.04.2003)
 
Приходите за първата четвърт на годината на втория по големина производител на алуминий в света – Alcan рязко намаляха, повлияни от чуждестранните борсови ефекти и високите разходи за енергия. Чистата печалба падна до 13 млн. долара или 4 цента на акция срещу 86 милиона долара или 26 цента от последния път. Обаче, на оперативна база, приходите се повишиха до 122 млн. долара или 38 цента за акция през този период за разлика от предишния – 107 млн. долара или 33 цента за акция. Според Alcan търсенето на алуминий от страна на Западния свят ще се повищи през тази година с 3.3 процента срещу изчислените 3.4 процента за изминалата година.
Източник: Капиталов пазар (17.04.2003)
 
Румъния продаде затъналия в огромни дългове медодобивен комплекс в Бая Маре, който е най-крупният преработвател на червения метал в страната, на пожелал анонимност за момента купувач. Това съобщи ликвидаторът - лондонската Grant Thornton, поела контрола върху комплекса, след като базираната във Великобритания група за търговия на метали RBG Resources не успя да го вдигне на крака. Сделката е успешно сключена, но купувачът е пожелал да остане анонимен засега, съобщи Крис Едуардс, един от мениджърите на Grant Thornton. Преди време той съобщи, че се водят преговори за продажбата на Бая Маре с две европейски компании, едната от които има интереси в металния бизнес. Медодобивната рафинерия е с капацитет за производство на 40 хил. т катоди и медни листи годишно, но продукцията й е под тези мощности. Възможно е обаче сделката да се окаже не толкова успешна за мистериозния купувач. Говорителят на румънската агенция за възстановяване на активите /ABAV/ във вторник заяви, че е насрочен нов публичен търг за активите на RBG, която преди 5 г. купи 69.99% от Бая Маре за 37 млн. USD. Миналата година ABAV заяви, че ще иска първоначална цена за комбината от 7.5 млн. USD.
Източник: Пари (17.04.2003)
 
DOE RUN LEAD, топпроизводителят на олово в Северна Америка и САЩ, не очаква цените на метала да продължат да се понижават, напротив, има основание да се мисли, че те ще тръгнат нагоре. Това заяви пред Reuters вицепрезидентът и изпълнителен директор на американската компания Джефри Зелмс. В момента котировките на оловото в Лондон се движат около равнището от 460 USD/т. През януари бяха регистрирани най-ниските му цени през настоящата година - 437 USD/т, а през май 1996 г. то се търгуваше по най-високите си цени от 10 г. насам - 861 USD/т. Засега няма излишъци на пазара, а пристигането на нови запаси от олово на Лондонската метална борса /ЛМБ/ е спорадично и се очертава тенденция да се задържат около сегашните си обеми, които са 170 хил. т. Зелмс заявява, че ще повиши прогнозите си за цените на оловото, ако те се установят около най-ниските си равнища и после бавно започнат да се повишават в по-дълъг период. В момента Doe Run Lead изнася около 2 хил. т първичен метал за Европа.
Източник: Пари (18.04.2003)
 
Новината, че Лондонската метална борса /ЛМБ/, най-голямото тържище на цветни метали в света, обмисля от началото на 2004 г. да лансира търговията на срочни сделки с някои стоманени изделия, доведе до понижаване на цените им. Засега борсата се е спряла на сделки със северноамерикански горещовалцувани рулони /HRC/, европейски HRC и евроазиатско рифелно желязо. И трите контракта ще бъдат за по 100 т. Решението на борсата се отрази веднага върху цените и европейските HRC и те се понижиха с 20-30 EUR до 320-325 EUR миналата седмица. Китай, който е сред най-големите потребители в момента, преустанови покупките, тъй като има натрупани големи запаси. Износителите от Русия и Украйна, които са основните доставчици на Китай, свалиха цените с 50 EUR до 280-285 EUR FOB. Търговци очакват Китай да започне отново да купува стомана другия месец.
Източник: Пари (18.04.2003)
 
Износът на меден концентрат от Монголия за 1-год. период до края на март е нараснал със 7% спрямо същия период до 123 хил. т, докато стойността на експорта е скочила с 28.3% до 34.8 млн. USD. Преобладаващата част от износа в размер на 33.1 млн. USD е била предназначена за Китай. През м.г. са изнесени 538.8 хил. т меден концентрат. Произведената стомана във Франция през март е 1.9 млн. т - с 4.9% по-висока спрямо същия период на м. г. През 2002 г. продукцията е възлязла на 5.09 млн. т. СОDELCO, най-крупният производител на мед в света, очаква цените на метала да започнат да се покачват след успокояването на пазара поради края на войната в Ирак.
Източник: Пари (18.04.2003)
 
"Кремиковци" не може да изгори боклуците от софийските болници, тъй като не разполага с необходимите пречиствателни съоръжения. Според ръководството на предприятието унищожаването на отпадъците в пещите ще представлява риск за здравето на работниците. В сряда от екоминистерството обявиха, че болничните боклуци са дезинфекцирани и предстои да бъдат изгорени в "Кремиковци".
Източник: Стандарт (18.04.2003)
 
Развитието на електроенергийния пазар предпоставя и усъвършенстването на търговските отношения между субектите във веригата между производители и потребители. Въвеждането на пряко договаряне между големите клиенти и предприятията, които генерират ток в страната, ще доведе до повишаване на качеството на услугата, развитие на производителите и намаляване на разходите за електроенергия на купувачите. През тази година държавните ведомства разработиха метод за либерализиране на пазара на електроенергия, като потребителите ще бъдат разделени на няколко групи и в зависимост от консумацията им ще имат възможност да се договарят директно с производителите за условията за покупка на ток. Границата, която дели първата група от регулирането на цените на електроенергия от държавните органи, е консумация над 100 GWh на година. Общото число на фирмите, които могат да бъдат обявени за големи потребители, т. нар. "привилегировани", определени от Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР), трябва да подадат заявления за признаване на статута им до края на този месец. Изчисленията на Националната електропреносна компания (НЕК) сочат, че в страната се очертават няколко групи потребители на електроенергия на високо напрежение. Първата е на консуматори, които ползват годишно повече от 100 GWh ток, и те представляват 13 на сто от общото число. Потребяващите над 10 GWh електроенергия клиенти са 35 на сто, а най­ голям е делът на малките консуматори (52 на сто), които ползват под 10 GWh електроенергия годишно по мрежите с високо напрежение. Според енергийната стратегия на страната от т. г. се предвижда 18.6 на сто от пазара да бъде освободен. Списъкът на големите потребители се оглавява от мини "Марица-изток", "Стомана Индъстри", КЦМ, "Асарел Медет", "Елаците Мед", "Юмикор Мед", "Девня цимент", "ЛУКойл Нефтохим Бургас", "Агрополихим" и "Неохим". След придобиването на новия си статут от държавното ведомство привилегированите потребители могат да сключат договор с генериращи централи в страната. За да сключат договор с независимите производители на електроенергия ТЕЦ "Бобовдол", ТЕЦ "Марица 3", "Топлофикация ­ Русе", ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Марица-изток 2", компаниите трябва да имат годишна консумация над 100 GWh. Сред предприятията, които са признати за независими производители, е и атомната централа в Козлодуй. Определянето на квота за АЕЦ "Козлодуй" за пряко договаряне, равна на квотите на останалите централи, ще доведе до три пъти по-голямо увеличаване на цената на електрическата енергия за крайните потребители, сравнено със случая, когато централата не продава на привилегировани клиенти, смятат от ДКЕР. С цел запазване на по-ниски цени за консуматорите и поради липса на маневреност на агрегатите АЕЦ "Козлодуй" следва да продава ток само в регулираната част на пазара, която обхваща изпълнението на твърдите договори с обществения доставчик. По тази формула се продава електроенергията и от ТЕЦ "Марица-изток 3". Разработените от държавните ведомства правила дават възможност на независимите енергопредприятия да договарят продажбата на определена квота мощност и количества електроенергия на година. Реално преговорите за продажба на електроенергия на привилегировани цени може да стартира от лятото на т. г., уточниха от ДКЕР. От десетте фирми, изброени от ДКЕР, бургаската рафинерия няма да се възползва от възможността, тъй като сама задоволява нуждите си от електроенергия. За останалите компании прескачането на посредниците в доставката на ток се свежда до намаляване на разходите за електроенергия и избиране на най-изгодния производител. За транспортирането на енергията по мрежата на Националната електропреносна компания (НЕК) всеки един потребител ще трябва да плаща по 7.20 лв. на 1 MWh с ДДС. Според специалисти съществува възможност при преговорите между двете страни да се достигне до намаляване на цената на електроенергията с размера на печалбата, която е включена в стойността на единица енергия.
Източник: Кеш (18.04.2003)
 
Радиоактивен източник с голяма мощност е засечен в скрап, който е докаран в "Стомана Индъстри", съобщи РДВР. Вагон със сборно желязо бил доставен в металургичното предприятие на 13 април от Пазарджик. Във вагона е бил открит мощен радиоактивен източник. Установено е, че се касае за цезий 137, доставчик на скрапа е "ПАДА" ООД. Източникът е дълъг 10 см, вероятно е изотоп от нивоизмерител, уточни началникът на "Гражданска защита" в "Стомана Индъстри" Кирил Спасов. Лъчението е стотици пъти над нормалния радиационен фон. При влизането на вагона в "Стомана Индъстри" веднага се е задействал авариен план и товарът е бил свален от работници със защитни облекла. "Контролът в металургичното дружество е стопроцентово гарантиран и не може да влезе радиоактивно желязо", увери Спасов. Канадска машина "Експлораниум" контролира доставките на входа и изхода. Работници на "Стомана Индъстри" не са засегнати. Източникът е локализиран и претоварен на 17 април в специален камион и е закаран с полицейска охрана в противорадиационно хранилище към Агенцията за ядрено регулиране в Нови хан. Всяка година стават подобни инциденти, каза Спасов. Напоследък се режели изоставени заводи. Приватизаторите не знаят, че в много от съоръженията има радиоактивни източници, предупреди шефът на "Гражданска защита" в "Стомана Индъстри". Той апелира за засилен контрол по места.
Източник: Дневник (19.04.2003)
 
Радиоактивен скрап е открит във вагон в пернишката „Стомана индъстри". Източникът е цезий -137. Скрапът бил натоварен в Пазарджик и е собственост на фирма ПАДА ООД. Облъчване на работниците не може да има, заявиха от "Стомана" . Възможно било обаче да са облъчени товарачи в Пазарджик.
Източник: 24 часа (19.04.2003)
 
Радиоактивен източник с голяма мощност е засечен в скрап, докаран в "стомана Индъстри" в Перник, съобщи РДВР. Вагон със сборно желязо бил доставен в металургичното предприятие от Пазарджик. Във вагона е бил открит мощен радиоактивен източник. Установено е, че се касае за цезий 137, доставчик на скрапа е "ПАДА" ООД. Източникът е дълъг 10 см, вероятно е изотоп от нивоизмерител, уточни началникът на "Гражданска защита" в "стомана Индъстри" Кирил Спасов. Лъчението е стотици пъти над нормалния радиационен фон. При влизането на вагона в "стомана Индъстри" веднага се е задействал авариен план и товарът е бил свален от работници със защитни облекла. Работниците не са засегнати. Източникът е претоварен в специален камион и е закаран с полицейска охрана в хранилище към Агенцията за ядрено регулиране в Нови хан.
Източник: Монитор (19.04.2003)
 
Радиоактивен скрап бил засечен в пернишката фирма „Стомана индьстри", съобщиха от металургичното дружество. Вагон със сборно желязо пристигнал на 13 април, неделя. Радиоактивното лъчение било установено 4 дни по-късно, на 17 април. Доставчик на заразения скрап е столичното дружество „ПАДИ" ООД, което пък го купило от пунктовете за вторични суровини в Пазарджик, поясниха от РДВР. Установено било, че в скрапа има цезий 137. Опасност за работниците на „Стомана индъстри" няма.
Източник: Труд (21.04.2003)
 
Късите позиции станаха масово явление и предстои тяхното попълване“, така накратко характеризира състоянието на пазара на цветни метали на Лондонската борса за метали (LME) Максуд Ахмед, анализатор от Credit Lyonnais Rouse. Според Standard Bank утихването на военните действия в Ирак стимулира потребителското доверие и бизнесът се възражда. Би трябвало да се очаква раздвижване в металоемки сектори като обработваща промишленост, строителство и автомобилна индустрия. Коментарите на експертите бяха потвърдени от покачването на цените на повечето цветни метали между 4 и 15 долара за тон, като изключение направи само оловото, чието поевтиняване беше несъществено - с 1 долар за цяла седмица.
Източник: Капитал (21.04.2003)
 
Повишено е търсенето към новите заготовки - кнюпели на "Стомана Индъстри", съобщи производственият директор Димитър Минчев. Производството на заготовките започна през декември м. г. след пускане на нов металургичен стан "Даниели". Кнюпелите се търсят в строителния бранш. Използват се за производство на бетонно желязо, а интересът към него е голям, особено след приключване на войната в Ирак, поясни Минчев. Пернишкото предприятие очаква още поръчки за новия си артикул от Гърция. Изграждането на нови стадиони там за предстоящата олимпиада също щяло да повиши търсенето на кнюпели.
Източник: Дума (22.04.2003)
 
Всеобщо е мнението, че след края на войната в Ирак търсенето и производството на алуминий в света ще се повишат, след като през последния месец пазарът бе замрял и компаниите предпочетоха да отложат попълването на запасите си. Експертите обаче призовават към сдържаност в прогнозите, твърдейки, че всичко ще зависи от конюнктурата на пазара на автомобили. Още преди войната в Ирак основният проблем за производителите на алуминий бяха високите цени на енергията, които ги принуждаваха да търсят алтернативни източници, за да захранват заводите и пещите. Това положение отвори голям простор пред китайските производители, които не са принудени да се съобразяват със същите строги екологични изисквания както американските и европейските. По оценки на Геологическата служба на САЩ ПРЕЗ 2002 Г. В СВЕТА БЯХА ПРОИЗВЕДЕНИ 25.4 МЛН. Т първичен метал - с 4.1% повече, отколкото през 2001 г. Въпреки това добивът остана под капацитета в света в края на 2002 г. в размер на 29.1 млн. т. В САЩ производството на първичен алуминий през 2002 г. намаля с 2.4% до 2.7 млн. т заради бавните темпове на икономически растеж и драстичното поскъпване на тока в северозападните райони.
Източник: Пари (22.04.2003)
 
През 2002 г. приходите в Стомана АД са 52.998 000 лв. От тях от продажби са 41.445 000 лв., а финансовите приходи са 11. 549 000 лв. От продажбата на активи са постъпили 3 155 000 лв. Най-голям дял имат приходите от отписани задължения към кредитори в размер на 37 240 000 лв. По изпълнение на оздравителния план на Стомана в дружеството са постъпили 8 905 000 лв. От тях на ТSBank са платени 3 040 000 лв. От постъпленията са изплатени 553 000 лв. ДДС, 1 898 000 лв. на НОИ, 306 000 по ЗКПО и 394 000 лв. към бюджета. При извършената инвентаризация на ДМА с отчетна стойност 10 157 057 лв. са констатирани липси за 241 291 лв., стана ясно на общото събрание на акционерите на Стомана. При краткотрайните материални активи липсите са в размер на 165 548 лв. при обща стойност на инвентаризирани активи 475 101 лв. В складовете на дирекция Инвеститорски контрол са установени липси в размер на 2 336 715 лв., като са инвентаризирани активи на обща стойност 4 588 166 лв. Ръководството на Стомана е взело решение да бъде потърсена отговорност на виновните за щетите. Акционерите на Стомана промениха съвета на директорите. На мястото на Райна Иванова, която бе и председател на борда, влиза Олга Шишкова от МИ. Евгения Игнатова е сменена с Ели Кадиева също от МИ. Остава изпълнителният директор Спас Христов. Акционерите решиха да не бъдат освобождавани от отговорност членове на борда на Стомана за дейността им от 2000 до 2002 г.
Източник: Пари (23.04.2003)
 
Американският стоманодобивен гигант US Steel, най-големият производител в Северна Америка и САЩ, представи на полското финансово министерство официалната си оферта за най-крупния производител на стомана в Полша Polskie Huty Stali /PHS/. Детайлите от офертата не бяха съобщени, тъй като предвид условията на обявения търг за раздържавяването на PHS те са конфиденциални. От US Steel съобщиха, че ако тяхната оферта се окаже печеливша, ще следват успешния модел, който вече е приложен в Европа - налагане на американския тип мениджмънт и фокусиране върху нови капиталови инвестиции.
Източник: Пари (23.04.2003)
 
“Стомана” изплати обезщетения на бивши работници в размер на 10,7 млн. лв., съобщи шефът на дружеството Спас Христов. Парите са осигурени от разсрочени вноски на новия собственик на фирмата - гръцката „Виохалко".
Източник: 24 часа (23.04.2003)
 
Над 10 млн. лева са изплатените трудови възнаграждения и обезщетения на бивши работници на"Стомана" - Перник, съобщиха във вторник от дружеството по време на събрание на акционерите на обявеното във финансова несъстоятелност предприятие. До май 2005 г. ще бъдат издължени всички суми на служителите. За миналата година приходите са 52 млн. лв., като 78% от тях са от продажба на материални активи. Намалели са задълженията към кредиторите - с около 37 млн. лева. Акционерите освободиха председателя на съвета на директорите Райна Иванова и на нейно място бе избран държавният експерт в Министерството на икономиката Олга Шишкова. На мястото на Евгения Игнатова в директорския съвет влезе Ели Кадиева, старши юрист в Министерството на икономиката.
Източник: Дневник (23.04.2003)
 
Медодобивната фирма в Елисейна отново потъна в тишина, след като с решение на Районния съд в Мездра бе прекратен договорът с наемателите на основното производство. Според директора на фирма "Елисейна" Славчо Тодоров до разтрогването му се стигнало след като фирма "ЛМ Импекс" натрупала неизплатени суми от наеми за 220 хил. лв. Софийското дружество нае мощностите през август 2002 г. с намерение да възстанови производството на черна мед. За целта освен собствени работници тя прие на работа и 40 специалисти от завода. "ЛМ Импекс" обаче издължвала месечния си наем от 22 хил. лв. до ноември миналата година и оттогава преустановила плащанията. Същата участ постигнала и наетите работници, които се заканват отново да подновят протестните действия. Досега бившите медодобивници от гара Елисейна протестираха пет пъти заради неполучени от преди повече от година заплати. При три от протестите те преграждаха железопътната линия, като предизвикваха объркване на трафика на влаковете. Наемането на част от завода от софийската фирма бе все пак някакво разрешение на проблема, но и тя не успя да възстанови производството и да пробие на международния пазар за черна мед.
Източник: Дума (24.04.2003)
 
Материални активи за 3 079 545 лв. и запаси за 176 754 лв., собственост на Стомана АД, липсват. Това е заключението на комисиите, извършили инвентаризацията в дружеството през миналата година със заповеди на назначения тогава изпълнителен директор на дружеството инж. Спас Христов. Комисиите са установили разкомплектуване на голяма част от оборудването. Съветът на директорите на Стомана е решил да бъдат сезирани компетентните органи за нарушенията и на материалноотговорните лица да бъде потърсена имуществена отговорност по реда на Кодекса на труда.През м. г. СД е уведомил министъра на икономиката за резултатите от инвентаризацията. Уведомени са и Окръжна прокуратура-Перник, и териториалната дирекция на АДВФК с молба за извършване на вътрешен одит по констатираните липси и издаване на актове за начет на отговорните лица. Икономическа полиция разследва кражбите в стомана. В отговор на искането на стомана ТД Перник на АДВФК препраща ръководството на дружеството към търсене на отговорност по общия исков ред, което би лишило стомана от преимуществата, дадени й от закона в качеството й на държавно предприятие, тъй като констатациите на инвентаризационните комисии на дружеството не се ползват със същата доказателствена сила. Парадоксалното в случая е, че съвсем наскоро ТД Перник е начислила върху констатираните липси и ДДС. Данъчните информирали ръководството на стомана, че ако не внесе дължимите суми в съответния срок, ще бъдат предприети мерки за принудително събиране на вземанията. стомана АД е държавно предприятие, чиято основна задача е да изпълнява оздравителния план. В него е предвидено 100% удовлетворяване на вземанията на работниците и служителите, съкратени от дружеството. Вместо стомана да насочи усилията си към осигуряване на необходимите средства за издължаване на вземанията на работниците, то се налага да разходва пари за съдебни дела срещу лица, нанесли щети, без да има 100% гаранция за изхода от тях.
Източник: Пари (24.04.2003)
 
Най-голямата компания в света за производство на алуминий американската Alcoa обяви, че ще намали добивите в три от щатските си заводи и ще освободи работната си сила, тъй като е притисната от свитото потребление на метала и високите енергийни разходи. Корпорацията със седалище в Питсбърг намалява производствените си обеми с 60 хил. т годишно в два от нюйоркските си заводи и съкращава 850 работници от други два, които се намират в щата Тексас от края на седмицата. Случващото се не е изненада, понеже по-рано тази година те бяха застъпени в програмата за свиване на разходите. Мерките се предприемат, защото пазарът е пренаситен от алуминий, състоянието на световната икономика не се подобрява така бързо, както се очакваше, а експерти предполагат, че цените на метала може да спаднат още. Alcoa, чийто метал се използва, където ви хрумне - от кутийките за безалкохолни напитки до самолетите и колите, в момента преструктурира бизнеса си, понеже свръхпредлагането, свитото търсене на авиационната индустрия и скъпите енергоносители се отразиха върху цените на метала. Ако плановете бъдат осъществени, компанията ще има 675 хил. т ненатоварени годишни мощности от общите производствени мощности в размер на 3.9 млн. т. През март тя огласи програмата си за съкращаване на 8 хил. работници, или 6% от цялата работна сила, почти всички от заводите в Щатите. За Alcoa, която освободи 10 хил. работници през миналата година, към края на 2002 г. работиха 127 хил. души.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
При сделки в страната с внесен нов автомобил ДДС ще се начислява, след като се отчете овехтяването му. Това предвижда текст в ДПК, гласуван в последния момент в пленарната зала. Измененията бяха приети окончателно. Досега с овехтяването на внесения нов автомобил не се намаляваше цената и налогът при сделките се внасяше върху стойността, по която той е деклариран пред митниците. Облекчението е поискано от вносителите на автомобили, за да се стимулира продажбата на нови коли. Преференцията не важи за сделките със стари коли. Целта е не само насърчаване на бизнеса с нови коли, но и прекратяване на далаверите с вноса и продажбата на стари коли. Колите се считат за нови до 1 г. от производството им. За стоки родно производство, с които ще се изпълняват инвестиционни проекти, ДДС ще се връща до 10 дни от подаване на данъчната декларация. Няма да се начислява ДДС и съответно да се ползва данъчен кредит за търговията с отпадъци от черни и цветни метали.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
ХОЛАНДСКО-БРИТАНСКАТА стоманодобивна компания Corus, вторият по големина производител на стомана в Европа, назначи вчера бившия изпълнителен директор на френската алуминиева компания Pechiney Филип Варин за свой изпълнителен директор. Варин, който има 25-годишен опит в металния бизнес, ще получава 1.1 млн. USD годишна заплата. ШВЕЙЦАРСКАТА компания Corica, принадлежаща към групировката J&W Holding, стана собственик на 1/3 от единствения производител на алуминий в Казахстан Alumini Kazakhstan, за което заплати 21 млн. USD. Като част от сделката Corica ще построи първия в Средна Азия преработвател на алуминий с годишeн капацитет от 240 хил. т.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
Най-големият в света производител на стомана Arcelor не смята, че цените на стоманата ще се сринат по-късно тази година дори ако очакванията за увеличаване на търсенето не се материализират, твърди изпълнителният директор на компанията Гай Дол. Според него въобще няма сценарий, при който да има срив в котировките на стоманата през 2003 г. Но те ще започнат леко да се понижават, ако надеждите за икономическо възстановяване в началото на 2004 г. не се материализират. През февруари Arcelor отчете печалба за 2002 г. от 850.6 млн. USD /преди облагане с данъците/. Цените на стоманата в Европа бяха подкрепени от нарасналото търсене от Китай, въведените в отговор на американските тарифи мита и дисциплината на производителите. Доставките на плоски стоманени продукти за индустриални клиенти /с изключение на автоиндустрията/ т. г. ще спаднат с 6-7%, или с над 1 млн. т. Но печалбата по думите на Гай Дол ще надвишава тази за 2002 г. Той не очаква ЕК да се противопостави на придобиването на дял в полския гигант Polskie Huty Stali, ако Arcelor спечели търга. Въпреки че СТО реши, че наложените от САЩ през 2002 г. мита върху стоманата са неправомерни, според Дол Вашингтон едва ли ще ги отмени преди президентските избори през ноември 2004 г. Компанията планира да изнесе приблизително 300 хил. т стомана зад океана през т. г. при 550 хил. т през 2002 г.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
РУСАЛ увеличи добивите на първичен алуминий спрямо 2001 г. с 23 хил. т до 2.48 млн. т, а на вторичен метал с 20.5% до 221.7 хил. т. През 2003 г. компанията планира да увеличи производството на първичен метал с още 29 хил. т. Според нейните оценки през 2003 г. търсенето на алуминий в Русия ще нарасне с 3-4%, а в САЩ и Западна Европа - с около 5%.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
Френската компания PECHINEY отчете загуби през 2002 г. в размер на 50 млн. EUR и затвори три завода /един от които в Пиренеите с мощност 50 хил. т годишно/ заради поскъпването на електроенергията. През тази година тя възнамерява в редица предприятия да съкрати производството на специални алуминиеви сплави за автомобилната промишленост, на алуминиеви профили, използвани в строителството, както и на опаковки.
Източник: Пари (25.04.2003)
 
Движението на цените на цветните метали на лондонската борса LME беше зигзагообразно, но с тенденция към поевтиняване. Притесненията, че разпространението на вируса на атипичната пневмония ще засегне икономическия растеж на някои азиатски страни, особено Китай, и ще ограничи търсенето на метали, оказваха натиск на пазара. „Китай е голям вносител на мед и последиците от вируса върху икономиката могат да засегнат най-сериозно потреблението на червения метал“, коментира Ангъс Макмилан, анализатор от Prudential-Bache. Именно поевтиняването на медта прави пазара неспокоен и предизвиква поевтиняването и на другите метали.
Източник: Капитал (25.04.2003)
 
Загубите на НЕК от неплатени дългове на промишлени предприятия са в размер на 200 млн.лева, каза главният изпълнителен директор на компанията Васил Анастасов. Най-големият длъжник е Кремиковци, на който се падат 1/3 от борчовете към НЕК, останалите са "Химко" - Враца, БДЖ, "Радомир метали", общо 92 промишлени предприятия дължат пари за ток на електрическата компания. НЕК е загубила 84 млн. лева и от продажбите на електричество на електроразпределителните предприятия, съобщи Митю Христозов. Надяваме се тези загуби да бъдат компенсирани с предстоящото увеличение на цената на тока за бита с 15% от 1 юли, обясни той. Общо 270 млн.лева е недостига на средства в предприятието от енергийната ни система, съобщиха от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКР).
Източник: Монитор (01.05.2003)
 
Пернишкият завод "Стомана" дължи на работниците си над 4 милиона лева за заплати и около 10 милиона лева за осигуровки или общо дългът е за 14 милиона лева, обяви заместник-председателят на КНСБ Валентин Никифоров. Той обаче обясни, че макар и в затруднено положение, в мини "Перник" и в "Стомана" се изплащат текущи работни заплати.
Източник: Монитор (07.05.2003)
 
Кремиковци АД е най-голямата публична компания у нас с приходи от основна дейност в размер на 717 млн. лв. за 2002 г. Металургичният гигант изпревари в класацията Топ 50 Булгартабак холдинг /508 млн. лв. консолидирани приходи/ и ЛУК-ойл-Нефтохим /419 млн. лв. приходи/. Цигареният холдинг пък е дружеството с най-голяма пазарна капитализация. Публичните компании у нас са реализирали приходи от основна дейност за близо 5.5 млрд. лв. през 2002 г., което се равнява на 17% от БВП на България.
Източник: Пари (07.05.2003)
 
Третият по големина производител на мед в света мексиканската компания Grupo Mexico отчете нетна загуба от 677 млн. песо за I трим. на годината при печалба от 347 млн. песо за съответстващия период на 2002 г. Финансовият резултат се обяснява с по-малките обеми изтъргувана мед.
Източник: Пари (07.05.2003)
 
Краткосрочните перспективи за пазара на неръждаема стомана остават несигурни, понеже има признаци, че потреблението ще се повишава едва-едва, прогнозира финландската компания за производство на метали Outokumpu. Цените на студеновалцуваната стомана в Европа според фирмата през II трим. ще са същите като през предишното.
Източник: Пари (07.05.2003)
 
Девет предприятия са поискали статут на привилегировани потребители на ток, съобщиха от Държавната комисия за енергийно регулиране. Това са "Лукойл Нефтохим", "Стомана индъстри", мини "Марица изток", "Асарел Медет", "Елаците Мед", "Юмикор Мед", "Девня цимент",, "Агрополихим" и "Неохим". Ако комисията, оглавявана от проф. Константин Шушулов одобри молбите на кандидатите, те ще получават по-евтина ел. енергия от останалите промишлени потребители в страната чрез директни доставки от производителите, като ще плащат само такса за пренос на НЕК. Според специална наредба на ДКЕР, привелиригировани потребители могат да бъдат само компании с годишна консумация на ел. енергия над 100 млн. киловатчаса годишно и да нямат задължения към НЕК.
Източник: Монитор (08.05.2003)
 
Казахстан е произвел 348 хил. т алуминий през периода януари - март при 303 хил. т за предходната година.
Източник: Пари (08.05.2003)
 
Най-голямата медна мина в света Escondida отчете печалба за I тримесечие на 2003 г. от 90.3 млн. USD, която е с цели 80% по-висока от миналогодишната заради увеличените продажби. Мината се намира в Чили, но е контролирана от BHP Billiton. .
Източник: Пари (08.05.2003)
 
Топпроизводителят на метали в света, австралийско-британската компания BHP Billiton, отчете печалба за изтеклото на 31 март тримесечие и даде пример на останалите в бранша как се оцелява във времена, когато търсенето на метали е свито. Тя се пребори със спадналото потребление на металите, които добива заради забавящия темпото си икономически растеж почти в целия свят и дори в Китай. Печалбата на BHP Billiton за тримесечието е скочила с 11.6% в сравнение със същия период година по-рано и е в размер на 444 млн. USD. До голяма степен определящ за финансовия резултат на компанията са рязко скочилите непосредствено преди началото на войната в Ирак цени на нефта. Освен че добива желязна руда, алуминий, мед, цинк, BHP Billiton изпомпва и петрол. От друга страна, миннодобивният гигант засега не отчита никакъв спад в търсенето на продукцията му във връзка с развихрилата се епидемия от атипичната пневмония /ТОРС/. Независимо от това BHP Billiton продължава да следи с внимание ситуацията около развитието на болестта. Като цяло през финансовата 2003-2004 г. произведената продукция от BHP Billiton ще остане около равнищата от предишната. През 2001 г. двете компании BHP и Billiton се обединиха и така създадоха най-големия производител на метали в целия свят.
Източник: Пари (08.05.2003)
 
Очаквам Вашингтон да оспорва решението на Световната търговска организация /СТО/, което гласи, че въведените през миналата година мита върху внасяната в САЩ стомана са незаконни, но съм сигурен, че ЕС ще спечели битката, заяви европейският комисар по търговските въпроси Паскал Лами. Въпреки че миналия месец СТО оповести решението си, че влезлите в сила през пролетта на 2002 г. мита в размер от 9 до 30% със срок на действие 3 г. са неправомерни и нарушават разпоредбите й, светът очаква САЩ да се обърнат към апелативния съд, за да обжалват решението. Митата, които бяха въвeдени с аргумента, че щатският пазар е наводнен от евтина вносна стомана, която подбива цените на местните производители, на практика целяха да вдигнат на крака изпадналата в нокдаун американска стоманодобивна индустрия, но предизвикаха бурния гняв на почти целия свят. Паскал Лами изрази увереността на ЕС, че апелативният съд ще отхвърли жалбата на Вашингтон. Ако това стане, а САЩ не отменят митата, Евросъюзът ще има зелена улица да предприеме ответни мерки. Междувременно преди дни няколко щатски стоманодобивни компании настояха пред търговския представител на САЩ Робърт Зелик и министъра на търговията Дон Евънс срокът на действие на митата - 3 г., да не се редуцира.
Източник: Пари (09.05.2003)
 
Гръцкият производител на алуминий Aluminium of Greece, който в по-голямата си част е собственост на френската Pechiney, регистрира рязко спад на печалбата си за първото трим. на 2003 г., предизвикан от поскъпването на еврото и петрола. Предданъчната печалба на Aluminium of Greece е спаднала с 49% до 8.97 млн. EUR.
Източник: Пари (09.05.2003)
 
Виетнам планира да започне изграждането на цинкова рафинерия на стойност 13 млн. USD след септември, с което цели намаляване на зависимостта си от внос. Тя би трябвало да заработи през четвъртото трим. на 2004 г. и да произвежда 10.5 хил. т цинк годишно. Около 30% от продукцията ще се изнасят, а останалата част ще задоволява вътрешното търсене.
Източник: Пари (10.05.2003)
 
Цветните метали поскъпнаха на лондонската борса LME през изминалата седмица. Спекулативни покупки и активно покриване на къси позиции бяха в основата на повишението. Мрачната икономическа обстановка обаче е индикатор, че поскъпването на цветните метали е краткосрочно и според някои брокери дори вече е изчерпало силата си. „Общите пазарни тенденции в светлината на силата на фондовите пазари през седмицата и слабостта на американския долар дадоха възможност на медта да се повиши и да направи пробиви на равнищата на съпротива, а това предизвика интерес и доведе до спекулативни покупки“, коментира Ингрид Стърнби, анализатор от Barclays Capital. Стърнби очаква в краткосрочен план да продължи покриването на къси позиции при алуминия, а също пробив на съпротивата на 1405 долара за тон.
Източник: Капитал (10.05.2003)
 
Графикът за отваряне на електроенергийния пазар вече е готов и одобрен от Държавната агенция за енергийно регулиране, съобщи нейният шеф проф. Константин Шушулов. След 1 юли 2003 г. право да сключват директни договори с част от производителите на ток ще имат т.нар. превилигировани потребители, които годишно консумират над 100 гигаватчаса електроенергия и са изрядни платци на НЕК. В момента на тези условия отговарят десет компании: "Мини Марица-изток" АД, "Стомана Индъстри"- Перник, "КЦМ"-Пловдив, "Асарел-Медет", "Елаците-Мед", "Юмикор", "Агрополихим", "Девня цимент", "ЛУКойл Нефтохим" и "Неохим". Тяхната консумация покрива около 15% от пазара на електроенергия. През 2004 г. прагът за привилегированите потребители ще бъде свален до 40 гигаватчаса и към списъка ще могат да се добавят "Кремиковци", "Солвей-Соди", БДЖ и още няколко български дружества с високи приходи. Отварянето на пазара ще продължи поетапно до 2007 г., когато границата за директно договаряне с производителите ще се сведе до 1 гигаватчаса.
Източник: Банкеръ (10.05.2003)
 
„Комисарят по търговията Паскал Лами ми каза, че Европа няма претенции към България. Ние обаче имаме един търговски проблем с Евросъюза - политиката му за внос на стомана". Това заяви вчера вицепремиерът Николай Василев при завръщането си от Букурещ, където бе на конференция на икономическите министри от ЕС и страните кандидатки. Към България се прилага двойна защитна мярка при износа на стоманени изделия за ЕС, обясни Василев. От една страна, сме подложени на антидъмпингова процедура, заради която продаваме на по-висока цена. Отделно срещу нас има и временни защитни мерки. Най-големият ни проблем е горещо валцуваната стомана, за която България не получи национална квота за внос в ЕС, допълни Василев. За преговори по въпроса още утре за Брюксел лети зам.-министърът на икономиката София Касидова. В същото време от Браншовата камара на черната и цветната металургия вчера заявиха, че в безмитни зони у нас влизат изделия от чужбина, които после с фалшиви сертификати се изнасят като български. Това често става повод за налаганите ни санкции. За периода от юни до ноември м. г. митниците са конфискували 200 т алуминий и профили.
Източник: Труд (11.05.2003)
 
Вторият по големина производител на черни метали в света - японската компания Nippon Steel, отчете за втора поредна година нетна загуба в петък независимо от бума в експорта си в азиатските държави. За финансовата година, изтичаща на 31 март 2003 г., Nippon генерира загуба от 51.7 млрд. JPY, но очаква през следващата 2003-2004 г. печалба от 70 млрд. JPY. Слабото потребление на вътрешния пазар и погълнатите от преструктурирането разходи на практика компенсираха съкращението на разходите и бума в износа за Китай и Република Южна Корея. Благоприятната прогноза за следващата година идва на фона на нарастващите страхове, че атипичната пневмония ще забави допълнително темпото на развитие на световната икономика и най-вече на китайската. Китай е най-тежко засегнат от болестта, а е най-големият пазар за продукцията на Nippon. От компанията наистина очакват лек спад на търсенето в Азия, но той ще бъде компенсиран с повишаване на цените. Високото потребление в Китай, базирано на бума в строителния сектор, се очаква да позволи на световните производители да повишат цените си. През ноември Nippon предприе обединение на капиталите си с тези на Kobe Steel и Sumitomo Metal, което се възприе като първа стъпка към укрупняване на японската металургия.
Източник: Пари (12.05.2003)
 
Министерството на икономиката ще удължи с два месеца, считано от 8 април т.г., процедурата по разследване на увеличения внос на някои стоманени продукти у нас. Решението е обнародвано в Държавен вестник. Разследването касае продукти с тарифна позиция 7208, която включва плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина 600 mm или повече, горещовалцувани и неплакирани. Това значи, че решение за въвеждане на мита върху вносната стомана ще има през юни. През миналата година Кремиковци АД поиска Министерството на икономиката да въведе защитни мерки срещу внос на стомана от Русия и Украйна. Срещу искането се обявиха вносители на метали, машиностроители и търговските представителства на тези страни у нас. Имаме проблем в търговията с Европа, свързан със стоманата и със стоманени изделия, коментира вицепремиерът Николай Василев след завръщането си от Букурещ, където се проведе VI конференция на ЕК с министрите на икономиката и търговията на страните кандидатки за членство в съюза. България е една от малкото държави с двойна защитна мярка на вноса на стомана и стоманени изделия в Евроблока. От една страна, към нас се прилага антидъмпингова процедура, а от друга - временни защитни мерки с квоти. Проблем остава износът на горещовалцуваната стомана, за който нямаме квота, а това е най-чувствителният продукт за страната ни и при търговията му се състезаваме с всички страни в света, коментира Василев. Днес заместничката му София Касидова заминава за Брюксел, където започват разговори по въпроса на експертно ниво.
Източник: Пари (12.05.2003)
 
Заместник-министърът на икономиката София Касидова ще ръководи от българска страна Осмото заседание на Подкомитет № 3 "Търговия, индустрия и продукти на ЕОВС (Европейска общност за въглища и стомана)", което ще се проведе на 12 май в Брюксел. Заседанията на подкомитета са част от преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. По време на форума ще бъде разгледано последното развитие на индустриалната политика на България, мерките за подобряването на бизнес средата, стимулирането на инвестициите и развитието на туризма. В дневния ред на заседанието са включени и отделни въпроси за преструктурирането на стоманодобивния сектор и перспективите за развитие на въгледобива в България. Ще бъдат разгледани и състоянието, и перспективите на търговията между страната ни и Европейския съюз, като особено внимание ще бъде отделено на продукцията на стоманодобивната индустрия.
Източник: М-во на икономиката (12.05.2003)
 
Тази седмица в Париж отново ще се съберат най-големите производители на стомана в света, които под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ ще се опитат най-накрая да се споразумеят как да се избавят от излишните производствени капацитети, заради които глобалният пазар е пренаситен със стомана. Очакванията на американската администрация са на поредната среща да се постигне поне частично споразумение за забрана на държавното субсидиране на производството. Самият Джо Петрини, помощник-секретар по вноса в департамента по търговия на САЩ, изрази надежда, че най-големите държави производителки на черни метали ще успеят да затворят текста, налагащ широка забрана на държавните помощи за сектора, в който обаче ще са предвидени и някои изключения. Едно от оправданията на САЩ за въвеждането през 2002 г. на широко оспорваните в цял свят мита върху вносната стомана, вариращи от 9 до 30%, за срок от 3 г. бе именно държавната субсидия на стоманодобивния си сектор в много страни. От известно време най-крупните производители се събират и водят преговори как да се преодолее свръхпроизводството. Според експерти срещата през тази седмица ще е първата, от която наистина може да се очакват конкретни решения. САЩ се надяват до август световните сили в стоманодобива да се разберат кои държавни субсидии са допустими и при какви обстоятелства, подчерта Спетрини. Един от случаите, при които те ще се разрешават, може би ще е субсидията за затваряне на заводи.
Източник: Пари (13.05.2003)
 
Сегашните бизнесусловия не облагодетелстват търговците на метали в Германия и те очакват да се запазят или дори да се влошат през следващото тримесечие. Около 50% от анкетираните са отговорили, че търсенето е намаляло през последните 3 м., а 30% смятат, че промени не са настъпили.
Източник: Пари (13.05.2003)
 
Заведохме иск срещу Агенцията за приватизация в Софийския градски съд за опрощаване на стари задължения за 77 млн. лв. на дружеството към данъчната администрация, съобщи Валентин Захариев, изпълнителен директор на комбината. Дълговете са натрупани през 1999-2000 г. към агенция Митници - 25 млн. лв. без лихвите, към Главна данъчна дирекция - 19 млн. лв., и 31 млн. лв. към НОИ. От комбината твърдят, че вземането е спорно, защото държавата не го е предявила в 6-месечния срок след продажбата на дружеството, както изисква законът за приватизация. Освен това от 26 септември 2002 г. има решение на Конституционния съд по повод чл. 17, т. 6 от Предходните и заключителните разпоредби на новия закон за приватизация, което гласи, че всички вземания, които не са предявени в 6-месечния срок след обявяването на процедурата за приватизация в Държавен вестник, се третират по смисъла на чл. 142 от Данъчно-процесуалния кодекс, или фактически те не са дължими. В края на миналата година Министерството на икономиката поиска тези задължения да бъдат отписани с решение на кабинета, но предложението не беше прието от финансовото министерство. В последствие зам.-министърът на икономиката Никола Янков и представителят на държавата в надзора Андрей Брешков заявиха, че комбинатът трябва да предяви по съдебен път отписване на тези дългове. Дружеството води преговори за продажба на част от капитала си на турския металургичен гигант Ердемир, който е най-големият производител в южната ни съседка Турция и има сериозно присъствие на световните пазари. Компанията беше един от кандидатите при приватизацията на завода. Според запознати изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев е в много добри отношение с турския инвеститор, а през миналата година българското дружество откри и свое представителство в Турция. Истината е, че преди около година ги поканихме да разменим акции, заяви Валентин Захариев. Но те са държавна фирма и тяхното правителство трябва да даде съгласието си. Освен това неотдавна Ердемир закупи голямо предприятие в Турция. Доставяме им феросплави, срещали сме с тях и по повод създаването на търговски контакти и взаимноизгодни трансакции, допълни той. Не е вярно, че преговаряме с турската компания, имаме сериозен партньор и това е италианската компания Мarcegalia, отсече зам.-председателят на Надзорния съвет на комбината Александър Томов. Не забравяйте, че в преговорите са ангажирани и банки, допълни той. Още в края на 2001 г. от Кремиковци съобщиха, че италианският инвеститор е изпратил писмо за намерения. Идеята е да се създаде смесено дружество, което държи 71% от капитала на Кремиковци. Двете страни ще имат по 50% в смесеното предприятие. През април т. г. стана ясно, че двете банки - посредници са швейцарската UBS, избрана от българското дружество, и италианската UniCredito, която обслужва интересите на италианците. Това е третото намерение на Mercegalia да се възползва от правото си да придобие дял от Кремиковци както е предвидено в приватизационния договор. Италианската компания обяви интереса си към Кремиковци още при неговото раздържавяване през юни 1999 г. В приватизационния договор, с който Финметалс /тогава Дару металс/ купи 71% от капитала на комбината, беше предвидена клауза, даваща право на Мarcegalia да придобие половината от дяловото участие на купувача. Тогава обаче беше сключен петгодишен договор за износ на стомана. Параметрите по сделката се изготвят от двете банки и като станат ясни, ще ги обявим, каза Захариев. Търговска тайна е кога ще финализираме сделката, заяви Александър Томов. Някои експерти обаче остават скептични, че има сделка с италианците, защото за нея се говори от 4 години. В същото време привличането на стратегически инвеститор е важно за комбината, тъй като Европейската комисия иска от нас план за преструктуриране на стоманодобива във връзка с преговорите ни по глава Конкуренция. Очакваме ЕК да назначи консултанти, които трябва да изготвят програма за преструктуриране на Кремиковци . Причината за това е, че международните институции смятат, че при опрощаването на дългове по ЗУНК на комбината при приватизацията, е била отпусната държавна помощ. Стоманодобивът се счита за един от чувствителните отрасли, за които помощ от държавата е недопустима. Преструктурирането на българския стоманодобив беше и една от основните теми, които зам.-министърът на икономиката София Касидова обсъжда по време на Осмото заседание на подкомитета за търговия, индустрия и продукти на Европейската общност за въглища и стомана, което започна тази седмица в Брюксел. Екипът от консултанти все още не е определен, съобщи от Брюксел Андрей Брешков, шеф на дирекция Секторни анализи към министерството, който е член на надзора на комбината.
Източник: Пари (14.05.2003)
 
Германската фирма Геокомпетентцентрум-Фрайберг проявява интерес към металургичното предприятие Елисейна, съобщиха от областната администрация във Враца. Чуждестранното дружество обединява частни консултантски, инженерингови и минногеоложки фирми, министерството на икономиката на Саксония. От няколко месеца чешката компания Ре-груп, която работи с капитали от САЩ и Италия, също проявява интерес към Елисейна. Фирмата разтрогна договора си с Ел Ем импекс, която нае металургичното производство през август м. г. и й дължи 220 хил. лв.
Източник: Пари (14.05.2003)
 
Бургаският окръжен съд обяви за нищожно вписването в Търговския регистър на "Промет" АД - Бургас. По този начин беше решен спорът между двата алтернативни собственика - "Промет" и "Промет стийл". В решението на съда е отбелязано, че "Промет" АД е било прекратено без ликвидация поради вливането му в "Нева" ООД. Двете компании и ръководните им екипи спореха през изтеклата година за собствеността на металургичния комбинат край Бургас. Скандалите между тях нашумяха, след като в резултат на битката за управление на предприятието бе прострелян охранител на "Ипон". Бургаската апелативна прокуратура се произнесе 10 дни по-късно, че ръководството на "Промет" АД е нелегитимно и трябва да напусне завода. Сега, половин година по-късно, съдът излиза с постановление, в което се казва, че вписването е нищожно. Бургаският окръжен съд осъди "Промет" АД да заплати на "Промет стийл" АД и сумата от 120 лв., представляваща направени съдебно-делови разноски. До регистрацията на "Промет стийл" АД през 2002 г. металургичният комбинат край Бургас беше с мажоритарен собственик "Нева холдинг" АД - Пловдив, която държеше 77% от капитала му.
Източник: Дневник (14.05.2003)
 
Цинковата продукция, която произвежда Portovesme, продължава да е с около 20% под нормалните обеми заради високите цени на еленергията. Оловно-цинковият комплекс в Югозападна Сардиния, който добива по 110 хил. т електролитен цинк годишно, заплаши м. г., че ще спре работа, тъй като цените на еленергията са много високи и възлизат на 1/4 от всички разходи на рафинерията. Сега Portovesme чака да бъде приет закон, който да позволи на италианските компании да внасят по-евтина еленергия, за да произвежда нормалните обеми цинк.
Източник: Пари (14.05.2003)
 
Пернишкият окръжен съд с решение от 29 април т. г. обяви в ликвидация Стоманени отливки и изковки ЕООД-Радомир - дъщерно дружество на Радомир метали АД. В него влизат всички основни цехове без механообработващите. Главният директор на Радомир метали АД Пламен Паскалев съобщи, че ликвидацията е поискана от борда на директорите. За ликвидатор е назначен Людмил Александров, член на борда. Паскалев обясни, че не става въпрос за тотална ликвидация или разпродажба, а за преструктуриране на производството. Дъщерното дружество беше създадено през февруари. Според Пламен Бонев още тогава се е знаело, че производството в него е губещо. В момента Радомир метали произвежда месечно от 500 до 800 т продукция. Директорите смятат, че държавата убива производителите посредством монополистите НЕК и Булгаргаз. Ако тя не предприеме мерки за ценообразуването на електроенергията и газа, производителите ще фалират, смятат от Радомир метали.
Източник: Пари (15.05.2003)
 
Най-големият производител в света на мед чилийската компания Codelco е добила близо 5% повече от червения метал през първото тримесечие - 367.9 хил. т. Продажбите обаче са спаднали с 8.6% до 423 хил. т заради решението на Codelco да натрупа свои запаси, докато тези в света намалеят.
Източник: Пари (15.05.2003)
 
Създадената през 60-те години компания Erdemir /Eregli Demir Celik Fabrikalari/ е най-големият производител на стомана в Турция. Годишният й оборот за миналата година надвиши 900 млн. USD. До 2002 г. тя произвеждаше около 3 млн. т стомана. През 2002 г. Erdemir купи компанията Iskenderun Demir ve Celik Fabrikalari /Isdemir/ за 50 млн. USD, увеличи годишния си капацитет до 5.5 млн. т и се нареди сред 10-те най-големи производители на стомана в Европа. Планираните инвестиции на стойност 650 млн. USD трябва да бъдат извършени до 2006 г. От тях 85% ще бъдат осигурени чрез заеми, а останалите 15% - от компанията.
Източник: Пари (15.05.2003)
 
Чешкият държавен производител на стомана Vitcovice Steel регистрира макар и малка печалба за 2002 г. благодарение на възстановяването на индустрията през втората половина на годината, което успя да компенсира поскъпването на кроната. Печалбата на компанията преди облагането с данъци е 1.7 млн. USD и е обрат в тенденцията от 2001 г., когато отчете загуба в размер на 257 млн. USD. През първите три месеца на настоящата година държавното предприятие се увеличи с 20% до 242.1 хил. т, като произведената листова стомана е 210.6 хил. т. Чешкото правителство в момента води преговори с втората по големина компания производителка на стомана в света - LNM Group, собственост на индийски бизнесмен, относно продажбата на Vitcovice Steel. Той вече е собственик на конкурента й в Чехия Nova Hut.
Източник: Пари (15.05.2003)
 
Двете най-крупни компании производителки на алуминий в Русия - РусАл, която е втора по големина в света, и СУАЛ, увеличиха продукцията си от алуминий през първото тримесечие на 2003 г. Руският топпроизводител РусАЛ е добил с над 18 хил. т повече метал и сплави в сравнение със същия период на 2002 г., или 626.7 хил. т, а продукцията от алумина е с 200 хил. т по-висока. В седемте рафинерии на СУАЛ през първите три месеца са произведени с 4.3%, или 9.2 хил. т, повече първичен алуминий, а продукцията от алумина е скочила с 12.2% спрямо 427.6 хил. т през същия период на миналата година.
Източник: Пари (16.05.2003)
 
На ЛМБ комплексът от цветни метали се търгуваше, общо взето, около нивата при затварянето в сряда или без съществени отклонения. Пазарът бе в очакване на съобщаването на серия от данни за представянето на американската икономика през април. Тримесечните сделки с мед се сключваха по 1675 USD/т в сравнение с 1678 USD/т в сряда. Червеният метал трайно се настани над равнището от 1650 USD/т и засега позициите му изглеждат стабилни. Алуминият продължи битката си за задържане над 1410 USD/т. Той се договаряше по 1413 USD/т при 1411 USD/т. В по-ранните часове маркира нов 2-мес. максимум. Цинкът устойчиво прибавя по някой долар през цялата седмица. Последните му цени вчера бяха със 7.50 USD/т по-високи, или 806 USD/т. От края на миналата седмица досега той е по-скъп с 30 USD/т и се колебае около 1-месечен пик.
Източник: Пари (16.05.2003)
 
Фалиралата американска стоманодобивна компания Bethlehem Steel ще подаде план за ликвидация до Съда по банкрутите, след като по-голямата част от активите й бяха продадени на International Steel Group /ISG/. Придобиването на Bethlehem Steel е третата поред голяма сделка, осъществена от основаната през 2002 г. ISG, която с добивите си от 16 млн. т годишно ще стане най-големият производител на стомана в Северна Америка.
Източник: Пари (16.05.2003)
 
Словенското министерство на околната среда и енергетиката ще покани два от трите кандидат-купувачи на 85.6% от държавния преработвател на алуминий Talum, а именно словенската инвестиционна банка Sinal и Magyar Aluminium да извършат дю дилиджънс.
Източник: Пари (16.05.2003)
 
Производството на никел в западните държави нарасна през март до 72 800 т в сравнение с 66 300 т през февруари, сочат данните на Международната група за изучаване на пазара на никел. Миннодобивът също се повиши - до 75 400 т в сравнение със 71 600 т през февруари. Потреблението в западните страни скочи от 86 500 т до 90 100 т, което обаче не е попречило запасите при производителите да нараснат през разглеждания период от 91 100 т до 94 600 т, показват данните на групата.
Източник: Пари (19.05.2003)
 
БДЖ пак се засили по коловоза на фалита. С неразплатени задължения към доставчици от 76 млн. лв. и с натрупани дългове от началото на годината за над 20 млн. лв. Към тези суми трябва да се прибавят и неизплатените заплати на железничарите за 26 млн. лв. Крехкият социален мир в компанията се крепи на обещанията на шефовете й да осигурят пари за заплати. Последната, заплата, която служителите са получили е за февруари и ако до края на май не бъде подписан нов трудов договор за увеличение на заплатите със 7%, предстои обща железничарска стачка, предупреждават синдикалните босове. От финансовия батак в железниците вдигнаха ръце и в Международния валутен фонд. "Финансовото състояние на БДЖ и изпълнението на приватизационната програма са основните проблеми, които безпокоят фонда. За решаването на проблемите в БДЖ трябва политическо решение", каза шефът на мисията на МВФ Джералд Шиф след разговорите си с министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров. На срещата си с министър Петров Джералд Шиф е казал в прав текст, че във фонда следят с безпокойство ситуацията в железниците, които независимо от огромните суми, които излива в тях държавният бюджет, затъват финансово. За 2003 г. от хазната са заделени 70 млн. субсидии за железниците, а според изп. -директор на Национална компания "БДЖ" необходимата сума е 120 млн. лв. " И факир да съм, не мога да оправя финансово компанията в тази ситуация", признава Нешев. Той наследи поста през март, когато под натиска на група царски депутати Пламен Петров бе принуденда уволни протежето си Владимир Дунчев. Дни след като го уволни обаче, министърът назначи Дунчев са свой съветник по железопътния транспорт. "Министър Петров решава еднолично коя фирма да получи поръчката при търговете за рязане на вагони и релси за скрап", каза царски депутат, запознат с делата на транспортното министерство. В момента има 6 фирми, които са спечелили търговете за рязане на вагони и релси. В продажбата на активи на БДЖ трябва да се сложи ред, защото те могат да носят доста големи печалби на компанията, категоричен е шефът на парламентарната комисия по транспорт и телекомуникации Йордан Мирчев. При мен се са постъпвали сигнали за незаконни сделки със скрап от релси и вагони, твърди Георги Нешев. Предшественикът му Владимир Дунчев коментира лаконично, че докато е бил шеф на железниците, са били сключени договори с няколко фирми. Една от тях е "Ровотел стийл", чийто шеф е бившият министър на икономиката в кабинета на проф. Любен Беров- Румен Биков. В началото на тази година с благословията на министър Пламен Петров бяха доставени 50 вагона от германските железници, които да подменят грохналия парк на компанията. Те обаче гниха близо пет месеца защото не се намериха 174 000 лева за да се плати ДДС. Тези вагони бяха заменени по бартерна сделкасрещу 250 наши товарни вагони, които пък частна компания нае от германските железници, обясни Владимир Дунчев. След като в крайна сметка се намериха пари за плащането на налога, в момента само два от прословутите вагони, доставени от "Дойчебан" пътуват по линията София- Пловдив. Останалите чакат по добри времена. И докато железниците се тресат от безпаричие, се правят нови опити чрез наливане на средстваот хазната фалитът да бъде отложен. Обмисляме екстрени мерки, за да може парите, които хазната отпуска за железниците да не се облагат с данъци. Ще предложим на Министерството на финансите и на парламентарната бюджетна комисия в бюджет 2004 да се запише, че държавните субсидии, които се отпускат за БДЖ ще бъдат освободени от ДДС, каза шефът на парламентарната комисия по транспорт и далекосъобщения. Той беше в основата на рокадите, които спешно бяха предриети в ръководството на железниците в края на април. Последният опит да се изведе компанията от финансовия колапс е чрез разделянето на товарните от пътническите превози, като те обаче влязат в нова холдингова структура. Целта е да се създаде финансова група, която да има консолидиран бюджет, за да се следят по-добре капиталовите разходи и изразходването на държавните субсидии, твърдят от транспортното министерство. Според депутати от опозицията обаче тази "гимнастика" се прави, за да се източват по-лесно парите от продажбата на имущество на железниците. Фирмите, които ще спечелят търговете, които ще се обявяват по закона за обществените поръчки са предварително известни, твърдят те. В същото време от депутати от парламентарната транспортна комисия обещаха до края на тази година да се разработи стратегия за развитието на железниците до 2012 г. Като първа мярка Йордан Мирчев посочи промяна на таксата, която НК "БДЖ" плаща за ползване на жп. инфраструктурата. От началото на 2003 г. компанията не платила 43 млн. лв. от тази такса. В същото време споровете с "Кремиковци" около новите такси за превоз, които бяха предложени на металургичния завод продължават вече шест месеца, след като БДЖ предложи те да бъдат увеличени с 40\%. Договор за новите тарифи все още не е подписан ."Кремиковци" продължава да плаща за превоза на товари по старите тарифи, като натрупа нов дълг към железниците от около 10,6 млн. лева. Проблемът с "Кремиковци" все още не е решен, въпреки усилията които полагаме, призна Георги Нешев. Проблемът е, че ние предлагаме цена от 0,30 лв. на тон киломерът, а от "Кремиковци" настояват тарифата да е 0, 26 лв. на тонкилометър, обясни той. В момента средната тарифа за товарни жп. превози в страната е 0,46 лв. и офертата ни за "Кремиковци" е повече от разумна, категоричен е шефът на БДЖ. Вместо да се съгласят с тази тарифа в "Кремиковци" трескаво се подготвят са поискат лиценз за железопътен превозвач. Плановете на комбината се разработват от екип, воден от бившия министър на транспорта Кирил Ерменков. Ако от "Кремиковци" успеят в намеренията си железниците ще се лишат от 40% от товарите и с 12% от приходите си. "Кремиковци" пък ще си спестява по 10 млн. лв. годишно, ако работи със собствени локомотиви и вагони , твърдят от металургичния комбинат. Лиценз за частен превозвач иска и "Рей холдинг". Документите на компанията са изрядни, но от транспортното министерство все още няма отговор. Защото там са наясно, че ако се появят частни превозвачи, държавните железници нямат шанс да оцелеят.
Източник: Монитор (20.05.2003)
 
София Касидова, Зам.-Министър на икономиката: България трябва да предстваи план за стоманодобивната индустрия който ще обхваща и Стомана Индъстри и Промет? -Докладът ще включва оценка на това как е протекъл процесът на приватизация, как са били преструктурирани тези предприятия. Тъй като тези две дружества не са получавали държавна помощ, за тях не трябва план за жизнеспособност. В доклада ще трябва да се покаже какви производствени инвестиции ще направят тези предприятия при процеса на присъединяване, т. е. пълна инвестиционна програма. Съответно на тази база ще преговаряме какъв дял ще има в общото европейско производство българският стоманодобив. Тази програма също ще трябва да се одобри от ЕК. Съдържанието и структурата й беше предварително съгласувана с комисията и с трите дружества. Много важно изискване е тези предприятия да съдействат по предоставянето на информацията. Кремиковци също ще трябва да съдейства на консултанта при предоставянето на информация, като има ангажимент тя да остане търговска тайна. Какви са сроковете? - До началото на септември трябва да имаме програма, която включва и жизнеспособността на Кремиковци. Консултантът ще има три месеца, за да направи този план. Пристига тук през юни, когато ще стане ясно и кой е. Според Кремиковци обаче не е предоставяна държавна помощ и затова са сезирали КЗК. - Комисията за конкуренция ще може да се произнесе на база на Закона за държавните помощи, но той няма обратно действие. Законът беше приет миналата година. Така че не виждам с какъв тип решение КЗК ще излезе. Може би с някаква препоръка или тълкувание. Законодателството ни е много ясно и точно в това отношение като европейското законодателство действа за България. Освен това ние сме изпращали писма до всички предприятия от бранша, не само на Кремиковци, какво значи държавна помощ в стоманодобива и защо помощта от 1999 г. е държавна. Постигнахте ли договорености по отношение на защитните мерки в стоманодобива? - България и Румъния ще останат в списъка на страните, за които Европейският съюз ще продължи да прилага защитни мерки в стоманодобива. Докато от началото на следващата година 10-те страни, които се присъединиха, са изключени от всякакви ограничения - мита и антидъмпинг, който се изразява в определянето на цена, под която не може да се продава. Това обаче ще продължи да важи за България и за Румъния до присъединяването, макар че ние се опитваме да поставим отпадането на този въпрос по-рано. Освен това при някои продукти на Кремиковци има натрупване на два вида мерки - антидъмпинг, тоест определяне на цена, под която дружеството не може да изнася в ЕС горещовалцувани рулони, и защитни мита за внос на стоманени изделия. Втората мярка се изразява в обща квота, която дори не е национална и включва даже страни от Африка На срещата ни с еврокомисаря по търговските въпроси в Букурещ Паскал Лами обаче стана ясно, че Кремиковци ще постави този въпрос директно пред ЕК.
Източник: Пари (20.05.2003)
 
Големите наводнения в Китай, които отнеха живота на 40 човека, може да се отразят върху местното производство на метали заради разстроеното снабдяване с концентрат.
Източник: Пари (20.05.2003)
 
Най-големият преработвател на алуминий в Русия и втори по големина в света РусАЛ продължава експанзията си. Той ще купи 75% от проект за изграждане на рафинерия в Сибир, който трябва да произвежда 250 хил. т метал годишно.
Източник: Пари (20.05.2003)
 
Казахстан е произвел през първото тримесечие на 2003 г. с близо 9% по-малко мед - 138.4 хил. т. Преобладаваща част от добивите са на Kazakhmyst, 9-а по големина медна компания в света.
Източник: Пари (20.05.2003)
 
През миналата седмица на пазара на мед се усетиха симптомите на нов скандал. Антитръстовите органи в Западна Европа, САЩ и Канада предприеха официално разследване по подозрения за картелно споразумение за фиксиране цените на медния концентрат. В сряда инспектори по конкуренцията посетиха офисите във Великобритания и Португалия на някои от големите европейски производители на суровината. Малко след това към тях се присъединиха колегите им от САЩ и Канада. Стана ясно, че са били посетени офисите на португалската компания Sumincor и двата миннодобивни гиганта - англо-австрийският BHP Billiton и чилийският Rio Tinto. В Северна Америка бяха връчени призовки на американското поделение на Rio в Кънектикът Utah Copper, на нюорлеанската миннодобивна компания Freeport-McMoRan Copper &Gold, а в Канада на Highland Valley Copper, смесено предприятие между Teck-Cominco и BHP Billiton. Повечето от фирмите обещаха да сътрудничат на разследването. Факт е, че манипулациите на пазара на мед датират още от неговото създаване, но всеобщо е мнението, че този път разследването няма да доведе доникъде и в крайна сметка ще отрази само обичайната пазарна динамика. Според анализатори причината за обтегнатата обстановка в момента е, че рекордно ниските такси за преработка и рафиниране на концентрата ощетяват преработвателите на фона на свитото предлагане на суровина, след като миннодобивните компании предприеха големи производствени съкращения през последната година в отговор на ниските световни цени на червения метал. Бих се изненадал, ако има договорка между производителите да понижават таксите, твърди икономист от Man Financial Minerals
Източник: Пари (21.05.2003)
 
Най-големият производител на неръждаема стомана в света германският Thyssen Krupp бе принуден да изкупи акциите си от Иран по 3 пъти по-висока от пазарната цена, за да защити бизнесинтересите си на филиалите си в САЩ. Той плати 406 млн. EUR за тях на иранска компания, понеже не иска да попадне в "черния лист" на Вашингтон. Иран е обвинен от Америка, че подкрепя тероризма. Изкупуването идва в тежък момент за Thyssen, който е обременен с дългове.
Източник: Пари (21.05.2003)
 
С финансиране по програма ИСПА на ЕС у нас до 2006 г. ще бъде пуснат в експлоатация национален център за опасни отпадъци. Около 80 млн. EUR е проектната стойност на центъра за опасни отпадъци, разработен от датската фирма Chemcontrol A/S, която има над 20-годишен опит в изграждането на съоръжения за опазване и преработка на вредни промишлени отпадъци и от 3 години работи с МОСВ за решаването на проблема у нас. В семинара участваха представители на над 30 фирми, изхвърлящи при производството си такива отпадъци, и те се запознаха с европейските изисквания за обработка, обезвреждане, използване и депониране на опасните отпадъци. Около 800 са големите промишлени предприятия - замърсители на околната среда. Сред тях са Кремиковци, ЛУКойл, Комбинатът за цветни метали в Пловдив, Петрол АД, Девня цимент, Целхарт Пазарджик, Жити Русе, Юмикор, Монбат и др. Годишно у нас се изхвърлят над 700 хил. тона опасни отпадъци.
Източник: Пари (22.05.2003)
 
От октомври в Казахстан започва работата си цинкова рафинерия с капацитети 110 хил. т цинк годишно по проект, който струва 150 млн. USD. Като се прибави продукцията на новия преработвател към досегашните производствени равнища, става ясно, че Казахстан ще добива по над 385 хил. т цинк и ще се нареди в световната топпетица. Проектът бе стартиран през 1999 г. в град Балкхаш и към края на този месец вече 95% от рафинерията са изградени. Тя ще е собственост на местната медна корпорация Kazakhmys, деветия по големина в света производител на мед, който добива 90% от медта в Казахстан. Монополистът на пазара продава половината от продукцията си в Китай и останалите 50% в Европа. В завода цинкът ще се рафинира чрез хидрометалургичния метод, което се случва за първи път в страната. От ръководството на Kazakhmys коментираха, че продукцията на рафинерията ще се изнася на световните пазари, без да посочат потенциални клиенти и държави. Южнокорейският индустриален гигант Samsung държи 25.33% от акциите на Kazakhmys, а Sansung Hong Kong - 17.22%.
Източник: Пари (22.05.2003)
 
Консорциум с българско участие е сред петте компании, които са заявили интерес за приватизацията на 57.99% от капитала на черногорския металургичен завод "Железара Никшич холдинг къмпани". Според агенция Ройтерс става въпрос за обединение между "Руа инвест енд трейд" и "Фьост Алпине интертрейдинг". Останалите кандидати са швейцарската компания "Техностийл холдинг", "Курум Демир" от Турция, "Глобал инфрастракчър холдинг" - Великобритания, и базираната в местния град Никшич "Русмонтестийл корпорейшън". Очаква се търгът да се проведе в началото на юни. "В момента държавата изслушва кандидатите за техните планове за развитие и инвестиции в завода", е заявил експерт пред Ройтерс. Заводът е с капацитет от 300 хил. тона годишно и произвежда бетонови и профилни железа. Аналози на тази продукция в България се правят от "Кремиковци", "Стомана" - Перник, и "Промет" - Бургас. Според източници от пазара на стомана обаче става въпрос за пловдивски предприемачи, които досега не са развивали дейност в областта на металургията. Те смятат, че австрийската компания "Фьост Алпине", която е най-голямата в бранша в тази страна, е привлечена по-скоро като финансов инвеститор в консорциума. Австрийците са акционери в България в предприятието за добив и преработка на медна руда "Асарел медет". Анализатори на политическите процеси в Черна гора са на мнение, че приватизационните сделки в страната, която е част от съюза Сърбия и Черна гора, се извършват с определена доза политически протекции на най-високо ниво. Затова и смятат, че повечето кандидати за завода в Никшич са подсигурили определена подкрепа.
Източник: Дневник (22.05.2003)
 
За да започне чужда фирма бизнес у нас трябва да се справи с 29 разрешителни, които й отнемат поне пет месеца. Това е една от основните причини за малкия размер на чуждите инвестиции у нас. Изследване в 32 държави показва, че страната ни заема първо място по този показател, следвана от Турция и Латвия. Това съобщи пред депутатите от икономическата комисия председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Той посочи, че официалните разходи за навлизането на чужда фирма в страната са 291 долара, а общите разходи - 6023 долара. По значителен размер на общите разходи страната ни е трета - след Турция и Румъния, при проучването на 32 държави. През 2003 г. очакванията са нивото на чуждите инвестиции да надхвърли 700 милиона долара, от които около 500 милиона долара "на зелено". Най-силната година за чуждестранните инвестиции у нас е била 2000 когато са влезли 1 млрд. долара. През 2001 г. започва спад, като през 2002 г. стигат 500 милиона долара. Австрия и Германия са най-големите чуждестранни инвеститори у нас през 2002 г., главно заради приватизацията, като в това отношение водещо място има банковият сектор, следван от търговията и услугите, и тежката промишленост. През 2002 г. най-много инвестиции "на зелено" - съответно 40 милиона долара и 30 милиона долара за строеж на бензиностанции, са направили съответно Лукойл, Русия, и ОМВ, Австрия. След тях се нареждат "Сокотаб", Швеция, с 25 милиона долара в тютюнообработка, Виохалко, Гърция - с 20 милиона долара в металургията, Фесто, Германия, с 15 милиона долара в електротехника и Миролио, Италия, с 10 милиона долара - в текстил. Инвестицията "на зелено" на турската компания "Шишеджам" за изграждането на завод за плоско стъкло в Русе беше посочена като най-големият успех на Агенцията за чуждестранни инвестиции през първите четири месеца на 2003 година.. Според шефа на Агенцията за чуждестранни инвестиции новият законопроект за насърчаване на чуждестранните инвестиции, който е готов и в момента се съгласува по министерства, ще бъде един от пътищата за решаване на проблема с малкото чуждестранни инвестиции в страната. Предвижда се в него чуждите и българските инвестиции да бъдат равнопоставени, а името на АЧИ да бъде променено на Българска агенция за инвестициите.
Източник: Монитор (22.05.2003)
 
Вторият по големина производител на стомана в Европа Corus е възможно да продаде северозападната си фабрика в Tиисиид. Стъпката се предприема в отговор на кампанията за по-стабилна капиталова структура. Това ще облекчи преговорите й с банките кредиторки, оповести реномираният британски всекидневник Financial Times. При евентуална продажба на подразделението очакваните постъпления би трябвало да се равняват на около 200 млн. GBP. В същото време от Corus се очаква да съкрати около 200 работници във връзка с бъдещи оперативни реформи. По този начин индустриалният гигант се надява на по-леки преговори за нови кредити на стойност около 700 млн. GPB.
Източник: Пари (22.05.2003)
 
Производството на анодна мед в българското поделение на Umicore рязко ще нарасне след завършването на 5-годишния план за разширяване на капацитета, заяви директорът Кирко Кирков пред Reuters. Планира се добивът да достигне 210 хил. т анодна мед спрямо 181 хил. т през 2001 г. и да бъде двойно по-висок от 1997 г. Производството на катодна мед пък ще се повиши до 45 хил. т спрямо 35 хил. т през 1997 г. Близо 75% от анодната мед се изнася за белгийския завод Олен, а 95% от катодната - за Турция, Румъния и бившите югославски републики. Кирков заяви, че компанията се надява да регистрира катодната си мед на Лондонската борса. От компанията майка пък заявиха вчера, че очакват оперативната печалба на групировката през първото полугодие да спадне заради ниските световни цени на цветните метали.
Източник: Пари (23.05.2003)
 
Хиляди тонове мед, плячкосани от електрическата мрежа и сградите в Ирак, напуска границите на страната всеки ден, съобщиха търговци на този метал на 20 май. Търговец от Кувейт твърди, че през последните две седмици всеки ден е купувал по хиляда тона мед, струващи над 1.5 млн. щ. долара. Изнесената вече мед от Ирак се равнява на над една трета от обичайното световно предлагане на скрап. Медните отпадъци в Западна Европа в момента вървят по около 1350 евро на тон. Търговец на цветния метал от Обединените арабски емирства е съобщил пред кореспонденти на информационната агенция "Ройтерс", че медният скрап се насочва предимно към потребители от Иран, а по-малки количества отиват в ръцете на купувачи от Индия и Китай. Друг дилър от Кувейт пък се кълне, че праща дневно 200 тона мед от Ум Касър за Шри Ланка и Индия, 200 тона за Иран, а останалото количество се поделя поравно между Турция и ОАЕ. Посредници съобщават и за иракски отпадъци от алуминий и месинг, за които все още нямат твърда оферта.
Източник: Банкеръ (24.05.2003)
 
Строежът на металургичния комбинат "Промет - Дебелт" край Бургас е един от най-мегаломанските проекти от времето на социализма. Изграждането му е по проект на тогавашния Съвет за икономическа взаимопомощ на соцлагера. Предвиждало се построяване на подобни заводи още в ГДР, Чехия и два в СССР. Никой вече не може да каже колко пари са изразходвани за комбината, тъй като документи липсват, но мълвата гласи, че край Бургас са налети стотици милиони долари. Строежът на предприятието започва през 1980 г. и завършва през 1987 г. Цялата техника е изработена от германската фирма "Скет" по лиценз на "Круп". Металургичните пещи пък са производство на френската фирма "Щайнхюрт" и за времето си са били последна дума на техниката. Те са били монтирани от френски специалисти, които са ги поддържали няколко години след това. През 1988 г. производствените цехове заработват и са направени първите 72-часови проби. Проектът предвижда заводът да се развива като интегрирано металургично предприятие, включващо собствен стоманодобив, производство на горещо валцовани дълги продукти и за горещо валцована ламарина, както и за специални марки легирани кръгли стомани. Тези идеи обаче остават неосъществени. Продукция дава само "Стан 300". Грандиозният проект е предвиждал още до металургичния завод да бъде прокопан воден канал от Черно море през Мандренското езеро, за да могат пристигащите за товарене и разтоварване кораби да акостират точно пред комбината. Строителството на този канал обаче така и не е започнало. Промените след 10 ноември 1989 г. заварват завода недостроен и той остава в този си вид до днес. Не е изграден и предвиденият по проект втори СТАН. Машините за него са закупени още преди 15 години и все още стоят на склад в завода. Поради загубването на редица важни пазари в бившия соцлагер след 1989 г. "Промет" изпада в тежка финансова криза. През 1996 г. заводът е включен в списъка на държавните предприятия за ликвидация, но две години по-късно за него е предвидена програма за финансово оздравяване. През 1999 г. дружеството е приватизирано от "Нева холдинг" АД. В момента заводът има значителни дългове към държавата, НЕК и частни контрагенти. Финансовото му състояние не е добро, тъй като работи с минимални мощности.
Източник: Стандарт (26.05.2003)
 
Търговци на Лондонската борса за метали (LME) коментираха, че движещата сила на пазара е валутният фактор и по-конкретно интригата евро - долар. „Силата на еврото по отношение на долара е фактор на подкрепа, средните фондове купуват активно, а запасите намаляват“, каза един от тях. Повечето контракти обаче се търгуват в тесен диапазон заради опасенията за макроикономическата неяснота.
Източник: Капитал (26.05.2003)
 
САЩ обвиниха в незаконни доставки на ракетна стомана за Иран китайската компания North China Industries Corp. - най-голямата военна компания на страната. Те обявиха наказателни санкции срещу китайската компания и срещу иранската Shahid Hemmat Industrial Group за организиране на нелегални сделки. Санкциите предвиждат двегодишна забрана за сътрудничество с компаниите на двете страни както на правителствени структури на САЩ, така и на частния американски бизнес. Иранската Shahid Hemmat играе ключова роля в изпълнението на ракетната програма на Техеран. Решението за санкциите срещу двете страни беше взето в САЩ още на 9 май, но бе публикувано официално във федералния регистър на 22 май. САЩ считат Иран за участничка в т.нар. Ос на злото и не възнамеряват да отменят въведената от тях срещу страната забрана за търговия, важаща и за трети страни и техни компании.
Източник: Пари (26.05.2003)
 
Федерацията на потребителите на алуминий в Европа /FACE/заплаши Европейската комисия със съд в последен опит да постигне отмяна на вносното мито от 6% върху първичния алуминий. FACE изтъква, че митото върху вноса на първичен алуминий подменя конкуренцията и ощетява независимите европейски преработватели и потребители, нечленуващи във федерацията. FACE представлява 44 потребители на алуминий от ЕС. Адвокатите й ще представят до 10-14 дни правен меморандум на ЕК и при отказ ще заведат съдебен иск. В борбата си за отмяна на сегашното мито FACE получи подкрепа от 12 страни членки на ЕС, но Франция наложи вето върху предложението. През май 2002 г. FACE изпрати официална молба до Романо Проди, президент на Европейската комисия /ЕК/, да предложи на Съвета на министрите отмяна на митото, довело до загуби от стотици милиони EUR годишно, но ЕК отказа.
Източник: Пари (26.05.2003)
 
Темповете на растеж в потреблението на първичен никел в света през 2002 г. се ускоряваха по-бързо от темповете на производството. Тази тенденция дава основание на експертите да очакват през 2003 г. отново недостиг от никел на световния пазар, наистина много по-незначителен, отколкото през 2000 г. Потреблението от 122.6 хил. т през 2000 г. при производство от 1082.5 хил. т формира в никеловата промишленост недостиг от 40.1 хил. т. Прогнозите за производството на метала през 2003 г. сочат очакване за добив на 1236.9 хил. т и търсене от 1237.7 хил. т, така че е твърде вероятно да се формира недостиг от 800 т. Това със сигурност няма да затрудни потребителите след излишъците от 51 хил. т през 2001 г. и от 30.2 хил. т през 2002 г.В същото време производството на Никел в света продължава да се увеличава с бързи темпове. През трите предходни години добивът на първичен метал се увеличаваше с 20-35 хил. т годишно, докато т. г. се очаква значително активизиране и прираст на добивите с около 57 хил. т. Най-голям прираст в добива на рафиниран метал се очаква да има в Австралия, Колумбия и Норвегия.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Притеснените от ниските пазарни цени производители на цинк намериха решение на проблема, като през 2002 г. съкратиха производствените разходи по добива на метала с 16%. Според австралийския анализатор AME Mineral Economics през последните две години разходите за 20% от добивания в света цинк бяха по-високи от средната му борсова цена. Това е с над 5% по-скъпо от производствените разходи за периода от 1997 до 1999 г. По оценки на АМЕ през 2002 г. около 25% от оловото в света също бе добивано при разходи, по-високи от пазарните цени.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Индонезия- един от най-големите световни производители на калай, се готви да увеличи добивите над първоначалните си планове поради растящото търсене от Китай. Самият Китай е първи в света по добив на калай, на който не може да бъде направена точна оценка поради значителното производство на множество нелегални мини. През 2003 г. Китай очаква добиви под 60 хил. т калай в сравнение с 80 хил. т през 2002, след като закриването на част от малките мини доведе до недостиг на суровина. Дефицитът от калай в Китай предизвика повишение на борсовите цени на метала, които в момента на Лондонската борса за метали се движат около 4760-4800 USD/т в сравнение с 3620 USD/т през февруари 2002 г. - най-ниското им ниво от началото на фючърсните сделки с калай през 1989 г. Въпреки увеличените запаси от първичен и рафиниран калай се надяваме на цени от 5000 USD/т през третото тримесечие на 2003 г., каквито имаше през 2001 г., но всичко зависи от икономиката на САЩ, споделя индонезийски търговец.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Единственият босненски алуминиев завод в Бирач, купен през 2001 г. от литовската Ukio Bank за около 4.5 млн. USD, започва от юли производството с капацитет от 300 хил. т алумина годишно в сравнение с 600 хил. т преди войната.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Норилски никел ще разнообрази производството си на благородни метали, главно злато след покупката на най-големия руски злато- производител Полюс.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Белгийската Umicore увеличава доставките на германиев тетрахлорид за оптически влакна през 2003 г. поради растящо търсене от електронната и оптическата промишленост.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Машини на стойност 7.5 млн. EUR бяха инсталирани в Алкомет АД, съобщи собственикът на шуменското дружество Фикрет Индже. В резултат на увеличените капацитетни възможности през миналия месец бяха преработени 1844 т алуминий, което е рекорд за предприятието през последните 14 г. 85% от продукцията на фирмата е за износ в страните на ЕС. Приходите от продажби от началото но годината са 4.3 млн. USD.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Чили увеличи износа на мед през април с 8.6% до 597.3 млн. USD спрямо април 2002 г. От януари до април т. г. износът на мед от страната възлиза на 2.341 млрд. USD - с 9.1% повече от същия период на 2002 г. Най-голямата чилийска медна мина Escondida увеличи производството си от януари до април с 41.2%. Износът на мед от страната е 40% от общия му обем.
Източник: Пари (27.05.2003)
 
Европейската комисия разреши на стоманодобивните фирми в Източна Европа да бъдат отпуснати държавни помощи в замяна на ангажимента им да намалят производствените си мощности. Подобни сделки може да бъдат сключени с България и Румъния, които се надяват да влязат в ЕС през 2007 г., и с Турция, Хърватия и Македония, заяви пред Reuters източник от ЕК. За да получат подкрепа от комисията, тези страни трябва да поемат ангажимент да преструктурират стоманодобива. Брюксел ще препоръча на Съвета на министрите да одобри помощ от 800 млн. EUR за 7 полски компании, ако те свият капацитета си с 10%. Пакет от 150 млн. EUR вече е одобрен за 2 чешки фирми срещу същия ангажимент. Принципът е един и същ: получавате държавна помощ и трябва да свиете мощностите, твърди източникът от ЕК. Решението на EК е свързано с предстоящото приемане на страните отличнички в ЕС догодина, коментира Политими Паунова, председател на Браншовата камара по черна и цветна металургия. Според нея нещата за нашия стоманодобив стоят по-различно, тъй като още не е приета програма за преструктурирането му. Въпросът за редуциране на мощностите на трите ни стоманодобиви предприятия - Кремиковци, Стомана Индъстри и Промет стийл-Бургас, ще се постави след приемането на програма за преструктуриране на отрасъла и план за жизнеспособност на Кремиковци. Ако двата документа покажат, че в отрасъла е предоставяна държавна помощ, то ще трябва да се съкратят мощности до размера на помощта. Правителството ни се ангажира да изготви програмата и плана в края на миналата година, когато е подписан и анекс към Европейското споразумение за стоманата, който е за период от 8 години и влиза в сила със задна дата от януари 1998 г. ЕК е назначила консултанти, които ще правят програмата за преструктуриране. Паунова уточни, че държавата има право и сега да отпуска помощ за предприятията от сектора, но правителството няма подобна нагласа и финансова възможност. Мирослав Борисов, изпълнителен директор на Промет стийл-Бургас, заяви, че дружеството не е използвало държавна помощ и няма проблеми с Еврофер и с ЕК. Ориентирани сме към американския пазар и дори не сме засегнати от антидъмпинговите мерки на ЕС, каза Борисов. Промет стийл планира старт на стоманодобивна мощност с капацитет 400-500 хил. т годишно. Антон Петров, представител на Виохалко у нас, собственик на Стомана индъстри в Перник, каза, че още не е запознат с решението на ЕК, но за компанията остава изискването да се преструктурира.
Източник: Пари (28.05.2003)
 
Пазарът на алуминиев скрап в света преживява криза поради депресията на автомобилната и строителната промишленост - основни доставчици на скрапа. Натискът на стеснените доставки се подсилва от високото търсене на внос от Китай въпреки растящите цени на алуминиевия скрап. През 2002 г. Китай внесе 3.7 млн. т скрап от цветни метали, една трета от които от САЩ. През първите два месеца на 2003 г. вносът на алуминиев скрап от САЩ възлезе на 85 хил. т в сравнение с 67 хил. т през същия период на 2002 г. Ситуацията засяга особено силно производителите на вторичен алуминий от САЩ. Тежката зима там затрудни допълнително събирането на материал за рециклиране, а цените на скрапа на международния пазар надхвърлиха цените на алуминиевите слитъци, което сви още повече печалбите от производството на вторичен метал. Вторичният алуминий се търгува под формата на слитъци и се използва главно от автомобилната промишленост. Според експерти високите цени на скрапа през първото тримесечие на 2003 г. вече оказват натиск за повишаването на цените на слитъци от вторични алуминиеви сплави. Очаква се търсенето на алуминиев скрап от Китай да продължи да расте през следващите 10 години за захранване на растящото производство на вторичен алуминий и ограничавайки възможностите на останалите производители.
Източник: Пари (28.05.2003)
 
Световното производство на стомана през януари-април 2003 г. нарасна спрямо същия период на миналата година с 8.7% до 305.02 млн. т, съобщи Международният институт по стоманата и чугуна. Най-висок ръст е реализиран в Китай - с 19.4% до 65.73 млн. т. В Япония производството е скочило с 6.6% до 36.05 млн. т, а в САЩ - с 4.6% до 30.67 млн. т. Украйна е увеличила стоманодобива с 9% до 11.7 млн. т, докато Русия е произвела 19.92 млн. т - със 7.1% повече, отколкото през аналогичния период на 2002 г.
Източник: Пари (28.05.2003)
 
Световните запаси от алуминий в западните страни се понижиха в края на април до 2.990 млн. т от 3.005 млн. т в края на март и 2.929 млн. т през април 2002 г., съобщи IAI. Понижението се дължи на спада им в Америка и Океания. Другите райони на света увеличиха запасите си от метала.
Източник: Пари (28.05.2003)
 
Белгийският производител на мед Lamitref продължава преговорите за партньорство с Umicore и обеща да закрие свои губещи производства. Lamitref вече закри завода в Германия за рафинирана мед, струващ 25 млн. EUR. Компанията произвежда 246 хил. т за медни готови и полуготови продукти. Umicore търси и по-подходящи кандидати за партньорство.
Източник: Пари (28.05.2003)
 
Две турски фирми ще изградят нов електростоманодобивен комплекс в металургичния завод Промет стийл в Дебелт. Те са Измир Демир Чилик, която се занимава с инженеринг и проектиране, и машиностроителният завод Асмаш. Измир Демир Чилик ще проектира инженеринга и ще упражнява супервайзорския контрол върху строежа на новия завод. Фирмата е реконструирала металургичния стан в Измир, подобен на този в Промет стийл, и е увеличила производителността му от 400 хил. на 1 млн. т стомана. Част от оборудването на стоманодобивните мощности ще бъде изработено в завод Асмаш. Новият завод ще произвежда около 450 000 заготовки, което ще обезпечи стан 300 със суровина. Добивната част ще затвори производствения цикъл и ще понижи себестойността на продукцията. По предварителни данни печалбата на Промет стийл АД ще нарасне с около 20-30 USD/т. Инвестицията е 25 млн. USD. Част от средствата ще бъдат осигурени от акционерите на Промет стийл, а останалите чрез кредит от финансов консорциум. Срокът за построяването на комплекса е 18 месеца.
Източник: Пари (29.05.2003)
 
Дефицитът на стоманен скрап ще повиши търсенето на първичен никел, главно руски, след като големите производители на неръждаема стомана в Европа увеличиха добивите с близо 10%. Наличните източници на скрап намаляха и той поскъпна след свиването на доставките с високо съдържание на никел поради депресията в самолетостроенето.
Източник: Пари (29.05.2003)
 
Комбинатът за цветни метали в Пловдив е първото предприятие в Централна и Източна Европа, което ще внедрява интегрирана информационна система за управление на производствените и административните процеси /ERP/, каза Димитър Несторов, ИТ мениджър на КЦМ. Системата ще работи върху най-модерната хардуерна платформа на HP сървър Itanium2 с 64-битова архитектура. Проектът е в партньорство със Siemens Business Services и SAP-България. Икономическият ефект от внедряването на системата се изразява в подобрение на цялостната дейност на дружеството с 3-7%. Това става на втората или третата година от внедряването на ERP, каза Несторов. Годишните продажби на комбината са над 100 млн. USD, над 2/3 от продукцията е за износ.
Източник: Пари (30.05.2003)
 
Производството на олово в Европа достигна стабилни обеми след редица съкращения на добивите във Франция, Белгия и Великобритания в началото на 2003 г. Другите производители също поддържат добивите до равнищата от 2002 г. Освен сравнително ниските цени през последните години производителите страдат от поскъпващата енергия. От началото на годината европейското производство се сви с 10% след закриването на френската Metaleurop с годишен капацитет от 140 хил. т, Britannia Refined Metals Northfleet Refinery и свиване на производството на Umicore с 20 хил. т до 30-35 хил. т в белгийския завод Hoboken. В очакване на увеличеното търсене на олово, концентрати и сплави от всякакъв вид през 2004 г. всички производители се готвят да повишат добивите.
Източник: Пари (30.05.2003)
 
Привилигерованите потребители и производителите на електроенергия обсъждат бъдещия либерален енергиен пазар, предвиден в новия енергиен закон. Енергийното министерство, Държавната комисия за енергийно регулиране, БИБА и НЕК организираха срещата във Велинград. Нито привилегированите потребители, нито производителите на ток са наясно какви ще са задълженията и дивидентите им при сключването на директни договори между тях и това е пречка пред либерализацията на пазара, защото първите участници в него са неподготвени, твърдят от БИБА. ДКЕР даде статут на привилегировани потребители на Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел медет-Панагюрище, Елаците мед, Юмикор мед-Пирдоп, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Агрополихим и Неохим.
Източник: Пари (30.05.2003)
 
Людмил Стойков,управител на Еврометал и председател на съвета на директорите на Стомана Индъстри : "Управителят на БНБ трябва да е консервативен и с решенията си да гарантира целосттта на държавния резерв и стабилнстта на Валутния борд,за да не се повтори ситуацията от края на 1996-а и началото на 1997 година.Освен това шефът на Централната банкатрябва да има широка подкрепа и да е извън политическия кабинет на управляващите ,което ще гарантира политическата му независимост. За съжаление не познавам качествата на сегашните кандидати за управител на БНБ и не мога да кой от тях е подходящ за този пост."
Източник: Банкеръ (31.05.2003)
 
Над десет компании са заявили пред Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) желанието си да получат статут на привилегировани потребители, съобщиха от комисията. Най-важното условие за придобиване на такъв статут според наредбата е компаниите да имат годишна консумация над 100 хил. мегаватчаса годишно. На това условие отговорят 15 предприятия в България. Това са "Кремиковци", мини "Марица изток", "Стомана", БДЖ, КЦМ, "Асарел Медет", "Елаците мед","Юмикор", Девня цимент", "Химко", "Топлофикация София", "Лукойл Нефтохим", "Неохим" и "Агрополихим". Някои от тези компании ще отпаднат, тъй като не отговорят на изискването да нямат задължения към НЕК. Засега остава под въпрос дали регулаторната комисия ще разреши на "Кремиковци" да стане привилегирован потребител, защото комбинатът до неотдавна имаше сериозни проблеми с НЕК заради просрочени задължения.
Източник: Дневник (02.06.2003)
 
Търсенето на цинк в света през 2003 г. ще нарасне поради бурния му растеж в Китай, но повишеното потребление на олово в страната ще предизвика рекорден дефицит на тежкия метал. Световният пазар на цинк остава под влиянието на излишъка от доставки, което предполага застой в борсовите цени, освен при изключителни обстоятелства. Според Международната група по оловото и цинка /ILZSG/ глобалното потребление на цинк в света ще нарасне през 2003 г. с 3.9% благодарение на увеличеното с 5.7% търсене на цинк от Китай.
Източник: Пари (02.06.2003)
 
Оловно-цинковият комбинат в Кърджали спря временно производството си на олово и цинк, работещо с вносен цинков концентрат от Румъния, Сърбия, Турция и Гърция, а напоследък и от Мароко, Мексико и Перу. Въпреки че са на печалба, ръководителите на завода са притиснати от дефицита на цинков концентрат на международния пазар и ниските цени на метала. Производството на олово работи с 50% от капацитета си.
Източник: Пари (02.06.2003)
 
Канадската металургична компания Inco в Съдбъри прекрати производството на никел поради стачка на работниците. Фирмата произвежда 9% от никела в света, както и значителни количества мед, кобалт, платина, паладий и родий. Никелът се използва главно за производството на неръждаема стомана и напоследък цените му на международните борси енергично растат. Другият голям световен производител - руският Норилски никел, продължава да държи в напрежение стоманопроизводители и търговци, като не съобщава намеренията си за продажби.
Източник: Пари (02.06.2003)
 
Румъния продаде дял от 70.76% от активите на завода за тръби Tepro на международния конгломерат LNM Holdings NV, собственост на индийския бизнесмен Лакшми Митал. LNM вече притежава румънския завод за стомана Sidex и чешката металургична компания Nova Hut. LNM участва в търга за най-големия полски стоманодобивен комбинат PHS.
Източник: Пари (02.06.2003)
 
Експортните ограничения са последната възможност да се спре масовият износ на меден скрап от Европа за Китай на цени, които са по-високи от тези на вътрешния пазар. Китай в момента купува големи количества вторична мед и алуминий от Германия, оплака се председателят на асоциацията Ханс Мюнстер. Това създава недостиг на вътрешния пазар, който се усилва от експортните ограничения, въведени от Русия и Украйна. Китайците могат да си позволят да купуват на високи цени, защото работят на защитен вътрешен пазар и не плащат високи екологични такси.
Източник: Пари (02.06.2003)
 
Цените на никела отново хвръкнаха, както в края на февруари, когато бе достигната стойността от 9140 долара за тон - най-висока от 2000 г. Този път повишението бе по-скромно, но достатъчно, за да повлече нагоре котировките и на останалите метали от групата, търгувана на Лондонската борса за метали (LME). Непосредственият повод за поскъпването бе възможността за стачка в канадския производител Inco, най-големия доставчик на метала, използван за добив на неръждаема стомана. Загрижеността за състоянието на доставките нарасна, след като австралийската фирма Resolute Mining Limited доброволно обяви фалит. Никелът скочи от 8675 на 8850 долара за тон.
Източник: Капитал (02.06.2003)
 
Мексико увеличи през март производството на цинк с 32.1% и с 8.6% добива на сребро. Добивът на злато намаля с 35.8%.
Източник: Пари (02.06.2003)
 
"Промет стийл" АД ще инвестира 25 млн. долара в нов завод за стоманодобив, който ще бъде изграден в близост до Бургас. Това съобщи Ихсан Чолак, мениджър "Проекти и инженеринг" в турската компания "Измир Делир Челик", която ще проектира инженеринга и ще упражнява супервайзерския контрол върху строежа. Срокът за построяването на новия завод е 18 месеца. Изработването на технологичното оборудване ще стане в турски и български заводи. По време на строителния процес ще бъде осигурена работа на над хиляда души. Част от средствата за изграждане на завода са на акционерите на дружеството, собственик на металургичния завод "Промет" край Бургас, останалата част ще бъде осигурена чрез кредитиране от финансов консорциум, потвърди новината и директорът "Нови проекти и инвестиции" в "Промет стийл" Иван Иванов. Той обясни, че бъдещият завод ще произвежда около 450 хил. тона заготовки, което напълно ще удовлетвори нуждите от суровина на Стан 300. По предварителни разчети печалбата на "Промет стийл" АД ще се повиши с около 20-30 долара на тон. Производството на стоманодобива ще бъде екологично чисто. Проектът е съобразен с всички изисквания за опазване на околната среда и ще е далеч под допустимите норми за замърсяване на ЕС, каза още Чолак. Част от металургичното оборудване за стоманодобивните мощности на завода край Бургас ще бъде изработено от турския машиностроителен завод "Асмаш" в Измир, каза Надир Атил, мениджър на турското предприятие.
Източник: Дневник (03.06.2003)
 
Белгийският минен гигант "Юмикор" започва програма за инвестиции в нови производства с по-висока добавена стойност, след като закупи операциите по добив и обработване на ценни метали на американската "ОМ груп", предаде "Дау Джоунс". Сделката на стойност 643 млн. евро е най-голямото придобиване в историята на белгийската компания и показва желанието й за развитие в области като производството на горивни клетки и катализатори. Анализатори смятат, че ако сделката бъде одобрена от антимонополните власти, "Юмикор" ще стане една от трите най-големи компании в света за производство на катализатори за автомобилни двигатели. Въпреки това "Юмикор" ще срещне и сериозни затруднения, тъй като финансирането на сделката ще увеличи съотношението дълг към акционерен капитал на 70% при 12% в момента. "Юмикор" е мажоритарен собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп. Компанията присъства на българския пазар от 1997 г., като за този период е инвестирала у нас над 300 млн. долара.
Източник: Дневник (04.06.2003)
 
Общите задължения към НОИ-Бургас са 22.650 млн. лв, съобщи началникът на НОИ-Бургас Енчо Жеков. Според него от 6 месеца се наблюдава трайна тенденция за намаляване на задълженията. Най-големите длъжници на НОИ-Бургас са Пристанище Бургас, Бургаски медни мини и Промет стийл. Порт Бургас имаше задължения около 6 млн. лв., но през март бе изготвен погасителен план за разсрочено плащане, каза Жеков. Сега дружеството дължи 4.5 млн. лв. Промет стийл има да внася 4 млн. лв., а Бургаски медни мини - 2 млн. лв. От мините постъпвали от време на време суми, тъй като АДВ разпродавала имуществото на дружеството. Големи са и задълженията на Камбана и Бургаски захарни заводи, които имат да внасят по около 800 хил. лв. За периода от 1 януари до 25 май приходите в НОИ-Бургас са с 3.580 млн. лв. повече, отколкото за същия период на м. г. За същия период постъпленията от ревизионни актове са 2.591 млн. лв., което е със 117 хил. лв. повече.
Източник: Пари (04.06.2003)
 
КАНАДСКАТА компания INCO обяви, че няма да изпълни някои свои задължения по регионални контракти за доставка на никел, мед, кобалт и други свои продукти поради форсмажорни обстоятелства. Стачката във филиала в Съдбъри, където се произвежда 10% от никела за световния пазар, засега е с неизвестен край, допълва INCO.
Източник: Пари (04.06.2003)
 
РУСКИЯТ стоманен гигант Северстал - най-големият доставчик на стоманени продукти в Балтийския регион, ще предоговори експортните си квоти с Латвия преди влизането й в ЕС през май 2004 г. Северстал иска да увеличи износа на стомана и стоманени продукти поради растящото им търсене в района, но се опасява от неблагоприятна промяна в квотите. ЕС и Русия се споразумяха за възможността трета страна да договаря квоти с кандидатките за ЕС.
Източник: Пари (04.06.2003)
 
Белгийската Umicore, водещ производител на цинк в света, oповести намерението си да закупи поделението за производство на благородни метали на щатската групировка ОМ. Бъдещата сделка е за 643 млн. EUR /752.2 млн. USD/ кеш и има за цел да утвърди позициите на белгийския гигант в бранша. Предприетото придобиване на дъщерната компания на ОМ от Umicore ще създаде нов по-голям и по-силен световен лидер в преработката и рециклирането на благородни метали, заяви изпълнителният директор на белгийския производител Томас Лейсен. Придобивката ще допринесе не само за по-високата пазарна стойност на компанията, но и се очаква синергичен ефект от сливането. Отделянето на компанията за благородни метали от най-големия производител на кобалт в света се предприема с цел да се даде по-голяма възможност на ОМ да фокусира върху основната си дейност. В резултат на новината акциите на Umicore се повишиха с 2.13% на 40.79 EUR, а тези на ОМ с 2.9% на 14.89 USD.
Източник: Пари (04.06.2003)
 
През първото тримесечие на 2003 г. добивите на първичен цинк в света се увеличиха с 3.2% до 2179 хил. т в сравнение със същия период на 2002 г., но глобалното потребление нарасна с 4.7%, съобщава ILZSG /Международната група по оловото и цинка/. Производството на рафиниран цинк през периода също нарасна до 2422 хил. т спрямо 2344 хил. т през същия период на м. г., докато използването на рафинирания метал достигна за периода до 2380 хил. т спрямо 2273 хил. т за същия период на м. г. Търговските запаси от метала на страните от западния свят се повишиха през март т. г. до 1123.6 хил. т в сравнение с 1094 хил. т в края на 2002 г. Запасите от цинк на тези страни в края на март бяха достатъчни да осигурят потреблението им за 8.4 в сравнение с 8-седмичното потребление в края на 2002 г. През март 2003 г. резервите на производителите се увеличиха до 323 хил. т спрямо 318 хил. т през февруари и 315 хил. т в края на 2002 г.
Източник: Пари (04.06.2003)
 
Растящото търсене и намаляващите запаси от олово ще предизвикат повишение на цените на оловото до края на 2003 г., твърди Гаетано ла Корте, управляващ директор на италианския филиал за рециклиране на олово на британската фирма Eco-Bat Tehnology PLC. В Европа в момента цените са ниски, но след съкращенията в производството и спада на резервите през септември-ноември или дори през юли те ще се повишат. Всичко зависи от непредвидимото поведение на Китай, водещ износител на метала, където вътрешният пазар е много променлив. Деноминираните в USD цени на оловото и сплавите му може да доведат до понижение на приходите на производителите поради поскъпването на еврото, но производствените разходи за оловни акумулатори и батерии и за оловния скрап остават непроменени. Производството на олово в Европа се сви с общо над 10%, или 200 хил. т годишно през последните шест месеца след закриване на заводи във Франция, Великобритания и свиване на добивите от Umicore-Белгия. На LME 3-месечните фючърси поскъпнаха с около 40 USD до 470-480 USD/т.
Източник: Пари (05.06.2003)
 
ЕВРОПЕЙСКАТА комисия съобщи за създаването на смесено предприятие между френската компания Arcelor - най-големия световен производител на стомана, и белгийската Umicore. Те ще кооперират маркетинговите и търговските си фирми за метали и метални изделия. Umicore потвърди съобщението, но отбеляза, че то не означава, че сделката е финализирана.
Източник: Пари (06.06.2003)
 
СРЪБСКАТА фирма за мед Борски рудници ще сключи сделка за проучвания в находището Црни врх за залежи от мед, злато, сребро, цинк и олово с чилийската компания Rio Tinto. Rio Tinto прояви интерес към проучвания и на находището Борска река, където се оценява, че има 600 млн. т руда, съдържаща 2.5 млн. т мед.
Източник: Пари (06.06.2003)
 
През март 2002 г. САЩ наложиха антидъмпингови мита от 8 до 30% върху широка гама от стоманени изделия, за да защитят местното производство. Година по-късно оценките за тях са противоречиви - местните компании продължават да отчитат загуби, а в предварителна разпоредба СТО обяви, че митата нарушават търговските правила. Ако решението се потвърди, ЕС, Япония, Бразилия и други страни ще имат право на ответни мерки. Министерството на икономиката е отхвърлило искането на Кремиковци АД за въвеждане на защитни мерки за вносната стомана. Кремиковци поиска точно преди година въвеждането на мита при импорта на стоки с тарифна позиция 7208, която включва плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина 600 mm или повече, горещовалцувани и неплакирани. На 8 юли 2002 г. ведомството на Николай Василев образува процедура по разследване на увеличения внос. В заявлението на комбината се посочваше, че увеличеният внос на металопродукция особено от Русия, Украйна и Казахстан през последните три години е довел до сериозни промени в структурата на пазара. Така вътрешните продажби на компанията на горещовалцувани рулони и листа от нелегирани стомани са падали от 81.5% през 1999 г. до 23.7% през 2001 г., а на студеновалцуваните листа от нелегирани стомани - от 78.4 на 21.6% и така дружеството работи с намален капацитет. Министерството отхвърли искането на комбината с мотиви, че някои от продуктите не се произвеждат у нас и въвеждането на защитните мерки ще затрудни фирмите, които ги потребяват. Освен това финансовите резултатите на комбината се подобряват и без ограничаване на вноса. В началото на април Министерството на икономиката удължи с още два месеца разследването. От комбината обещаха коментар, като се запознаят с официалното решение на Министерството на икономиката. Белгийската група Eurostrategy Consulting е избрана от Европейската комисия да прави план за жизнеспособност на комбината. Представители на консултанта вече са пристигнали в дружеството. Тяхната цел е да установят дали на Кремиковци е била предоставена държавна помощ в размер на около 100 млн. USD по време на приватизацията през 1999 г. Според европейското законодателство това е недопустимо, защото се забранява под каквато и да е форма отпускането на държавна помощ в стоманодобива.
Източник: Пари (09.06.2003)
 
Никелът отново засия на небосклона през изминалата седмица, преодолявайки нови висоти по пътя към стойността от 10 000 долара, която отбеляза преди близо три години. Този път обаче останалите цветни метали, търгувани на лондонската борса LME (мед, цинк, олово, калай и алуминий), не последваха никела нагоре по хълма - обратното, някои дори се търколиха на по-ниски нива от регистрираните напоследък. В основата на поскъпването на никела е слабото предлагане на метала на международните пазари и стачката в канадския производител Inco, която най-вероятно ще задълбочи проблема. В сряда никелът стигна 9270 долара за тон, най-висока стойност от 35 месеца. В четвъртък металът се изкачи до 9480 долара за тон, след което в петък се установи на 9410 долара за тон.
Източник: Капитал (09.06.2003)
 
Министерският съвет прие 2 наредби - за електроенергетиката и за природния газ. Според наредбата за електроенергетиката всички консуматори с над 100 млн. киловатчаса годишна консумация трябва през 2003 г. да могат да сключват договори с независими производители в страната. Така се гарантира 18.9% отваряне на вътрешния пазар. Засега се предвижда на свободния пазар да се продава част от тока на ТЕЦ Марица-изток 2, на ТЕЦ Марица 3, на ТЕЦ Бобовдол и на ТЕЦ Варна. В недалечно бъдеще ще бъде включена и АЕЦ Козлодуй, но първо трябва да започне да си изплаща заемите за модернизацията на V и VI блок. И да спре да заплашва конкуренцията с дъмпингови цени. Предприятията, които отговарят на изискванията за статута на привилегировани потребители, са Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Агрополихим и Неохим. Фактът, че тези производители имат потребление над 100 млн. кВтч годишно и са финансово стабилни при цялата икономическа несигурност в страната ни обаче, би трябвало да е достатъчно доказателство, че няма да позволят някой да прави либерализация на пазара за тяхна сметка. И не е изненадващо, че още преди да им е дадена възможност да преговарят за директна доставка на електроенергия с ТЕЦ, те вече са разочаровани от офертата. Дерегулирането на електроенергийния пазар безспорно е в крак със съвременните световни тенденции за прекратяване на монопола в енергийните доставки, но при схемата, която се оформя, потребителят е принуден да поеме неоправдано риск смята Антон Петров, представител за България на Виохалко /гръцки концерн, мажоритарен собственик в Стомана индъстри/.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
Лондонската борса за метали /LME/ отдавна работи по въвеждането на фючърсна търговия със стомана и стоманени изделия, но в много страни това производство продължава да бъде под протекцията на държавата. Този факт пречи за регулирането и улесняването на търговията със стомана, която в световен мащаб възлиза на 900 млн. т годишно в сравнение с водещите метали на LME - алуминий с производство от 24.5 млн. т и мед с 15.5 млн. т годишно. Въвеждането на борсовата търговия със стомана ще изисква 12-месечен пробен период, заяви Джонатан Хаслъм, директор на LME по корпоративните въпроси.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
Оловно-цинковият комбинат в Кърджали подновява производството на цинк в средата на юни, след като преодоля проблемите с нередовния внос на концентрати, съобщи в интервю за Reuters Никола Пашинов, изпълнителен директор на предприятието. През 2003 г. ОЦК възнамерява да произведе 22 хил. т цинк в сравнениe с 9530 т през 2002 г. Достатъчните запаси от цинков концентрат ще позволят да няма спиране на производството. Добивите на мед също ще се увеличат до 14-16 хил. т от едва 6844 т през миналата година. Годишният капацитет на ОЦК е за 27 200 т цинк и 33 хил. т олово. Комбинатът произвежда 43% от общото производство на олово в балканските страни и 33% от цинка. ОЦК е втори най-голям производител в страната след Комбината за цветни метали в Пловдив, който също увеличи т.г. добива на цинк и предвижда до края на годината да произведе 73 хил. т и почти същото количество олово спрямо 60 614 т през 2002 г.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
При въвеждането на високи защитни мита за стомана и стоманени изделия през 2002 г. САЩ изключиха от списъка прътите, винкел и тел от неръждаема стомана. Но вносът на тези изделия от Индия се увеличи през първото тримесечие за винкела с 25% до 2761 т от 785 през същия период на 2002 г. Вносът на пръти от неръждаема стомана нарасна с 49% съответно от 2307 т до 3319 т, а общият внос на двата продукта за януари - март 2003 г. достигна 6080 т - с 97% повече от 3092 т през същия период на 2002 г. Производителите на специални стомани от САЩ по високи технологии и с висока добавена стойност поискаха от администрацията на президента Буш да включи и тези видове стомани в списъка на изделията с високи защитни мита. Вносът на специални стомани представлява 2% от общия импорт, но приходите са около 8 млрд. USD, или 14% от общата стойност на вноса.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
Стачката в най-големия западен производител на никел - канадската компания Inco, предизвика поскъпване на метала до 3-годишен максимум от 9555 USD/т в петък. Но Китай заяви, че възнамерява да увеличи двойно вноса на метала до над 60 хил. т от 31 489 т през 2002 г. Страната продължава да развива производството на неръждаема стомана за растящата си икономика и очаква да произведе през 2003 г. 1.3 млн. т, или с 30% повече от миналата година. През 2002 г. в Китай търсенето на неръждаема стомана нарасна с 42% до 3.2 млн. т.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
За първи път през последните две години младите хора започнаха знаково да се връщат в България, обяви вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев пред заключителната среща на участници в студентския проект "Как да направим успешна кариера в България". Проектът за успешна кариера в България се провежда вече трета година, като през 2003 той събра рекорден брой участници - над 6 хил. студенти и близо 40 фирми, съобщи Мария Шишкова, изпълнителен директор на Aims Human Capital-България. Компанията е съорганизатор по проекта съвместно с Българския форум на бизнеслидерите, Междууниверситетския център за развитие на кариерата-УНСС и със съдействието на МобилТел, Интраком-България и М3 комюникейшънс груп. В периода 9 май - 5 юни за студентите са организирани 18 професионални семинара, на които са обявени стажантски позиции във водещи компании у нас като Nestle, Sisco Systems, Виохалко, Албена АД, Булбанк.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
Предприятията, които отговарят на изискванията за статута на привилегировани потребители на електричество, съгласно новата енегриийна стратегия, приета от парламента през средтрата на 2002 г, са Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Агрополихим и Неохим. Фактът, че тези производители имат потребление над 100 млн. кВтч годишно и са финансово стабилни би трябвало да е достатъчно доказателство, че няма да позволят някой да прави либерализация на пазара за тяхна сметка. И не е изненадващо, че още преди да им е дадена възможност да преговарят за директна доставка на електроенергия с ТЕЦ, те вече са разочаровани от офертата. Дерегулирането на електроенергийния пазар безспорно е в крак със съвременните световни тенденции за прекратяване на монопола в енергийните доставки, но при схемата, която се оформя, потребителят е принуден да поеме неоправдано висок риск смята Антон Петров, представител за България на Виохалко.
Източник: Пари (10.06.2003)
 
Да бъде продължена дейността на прекратеното чрез ликвидация Алумина инвест АД, решиха акционерите на шуменското дружество. Основният мотив за възстановяването дейността е сключеният договор с АП за покупката на Алкомет АД, чийто срок изтича на 13 септември 2004 г., съобщи изпълнителният директор на Алумина инвест АД Христо Дечев, който заема същата длъжност и в Алкомет АД. През 1999 г. консорциумът, в който влизаха турската компания ФАФ Метал и бившето РМД Алумина инвест АД, спечелиха в надпреварването за 75% от капитала на тогавашната фирма Алумина. Сега мажоритарен собственик на Алкомет АД е Алометал АД, който притежава 74.61%. от капитала, турската компания ФАФ метал има 16.90, Алмед ООД владее 3.20%, Алумина инвест АД има само 0.19%.
Източник: Пари (11.06.2003)
 
Класацията на най-големите длъжници на НОИ се води от металургичния комбинат Кремиковци, а предприетите мерки са запорирани банкови сметки. Следва от Стомана-Перник. За този длъжник има приет погасителен план за част от задълженията, както и оздравителна програма.
Източник: Пари (11.06.2003)
 
Въпреки че Ирак не произвежда първични цветни метали, хиляди тонове метали, основно меден скрап, плячкосани от инфраструктурни обекти, ежедневно се изнасят от страната. Контрабандният експорт се прекарва през границата с Йордания, достига местното пристанище Акаба и оттам тръгва към определени дестинации.В момента търсенето на меден и месингов скрап от Китай и Индия е голямо и се предполага, че именно тези страни поемат иракския метал. Цените на медния скрап в Западна Европа в момента са 1350 EUR/т /1585 USD/т/.
Източник: Пари (11.06.2003)
 
Оловно-Цинковият миннодобивен и преработвателен комплекс Trepca в Косово вероятно ще възобнови работата си до края на 2003 г. Очаква се поне 5 от 8-те оловно-цинкови мини да започнат да оперират дотогава.
Източник: Пари (11.06.2003)
 
ALCOA, най-големият преработвател и производител на алуминий в света, избра частната американска компания Bechtel Group за партньор на исландския инженерингов консорциум HRV за изграждането на новата си алуминиева рафинерия на стойност 1 млрд. USD в Исландия. Щатската Alcoa ще произвежда 322 хил. т метал в Исландия, а заводът ще започне да оперира в средата на годината.
Източник: Пари (11.06.2003)
 
Най-големият производител на стомана в света - гигантът Arcelor, ще намали продукцията си от неръждаема стомана през лятото с 50 хил. т месечно заради свитото потребление, натрупаните складови наличности, скъпото евро и свития експорт за Азия, предизвикан от атипичната пневмония, съобщи Reuters, цитирайки представител на компанията. Arcelor със седалище в Люксембург, една от водещите в света компании за неръждаема стомана, ще предприеме мярката в три от заводите си, базирани в Белгия и Франция. Тя беше създадена през миналата година при мегасливането на три европейски компании - френската Usinor, люксембургската Arbed и испанската Aceralia. По-рано от компанията коментираха, че не предвиждат котировките на стоманата да се сринат дори ако очакванията за повишаване на търсенето в глобален мащаб не се потвърдят. През миналата година на Стария континент бяха произведени общо близо 5 млн. т неръждаема стомана. Другите европейски топпроизводители на неръждаема стомана също възнамеряват да съкратят добивите си. Очаква се германският гигант Thyssen Krupp да вземе решение още през настоящата седмица да свие продукцията на италианския си филиал с 40 хил. т през третото тримесечие. От компанията коментираха като напълно необосновани анализаторските прогнози за редукция на добивите със 120 хил. т, добавяйки, че търсенето на стомана през летния сезон традиционно е по-слабо
Източник: Пари (12.06.2003)
 
Единствената медодобивна и цинкодобивна компания в Узбекистан Almalyk планира да увеличи продукцията си от медни катоди през 2003 г. с 6% до 85 хил. т. Информацията, подадена от Almalyk, не съдържа данни за цинковото производство през т. г., а през миналата са добити 78.9 хил. т. Най-крупният производител на никел в западния свят Inco предвижда навлизане на глобалния пазар в период на значителен недостиг, който се изчислява на около 30 хил. т.
Източник: Пари (12.06.2003)
 
Най-големият производител на цинк и олово в страната - КЦМ-Пловдив, обяви, че е увеличил продукцията си от цинк с близо 2 хил. т през първото тримесечие на годината до 17.506 хил. т заради увеличените производствени капацитети. Благодарение на вложените 60 млн. USD инвестиции от март мощностите, с които оперира КЦМ, са със 17% по-високи. Очаква се през 2003 г. комбинатът да произведе общо близо 73 хил. т цинк, или със 17% повече спрямо предишната. Същевременно обаче добитите обеми олово са останали почти непроменени в сравнение със същия период на 2002 г. и възлизат на 14.802 хил. т. Прогнозите на ръководството на комбината са тазгодишната продукция от олово да не надвиши миналогодишната, която беше 60.614 хил. т. Конкурентът на КЦМ - ОЦК-Кърджали, съобщи миналата седмица, че също планира да увеличи продукцията си, въпреки че съкрати производството и една пета от работната сила през 2002 г. заради ниските цени на цветните метали на световните борси
Източник: Пари (13.06.2003)
 
Една от 18-те компании под шапката на сръбския медодобивен и преработвателен комплекс Bor - Topionica i Rafinerija /TR/, най-вероятно ще бъде разбита на други по-малки фирми с цел привличане на необходимите за модернизацията чуждестранни инвестиции. Според генералния мениджър на TR Драгица Йованович това се налага, тъй като почти е невъзможно да се намери един стратегически инвеститор за фирмата, която е съставена от 10 самостоятелни единици. Засега интерес са проявили френски и италиански компании. Той не коментира слуховете, че се водят преговори с Greek Mytilineous. Очаква се чуждестранният партньор да инвестира 20 млн. USD в основния бизнес, а продукцията да стигне месечния си максимален капацитет от 23 хил. т. Тази година TR ще произведе двойно по-малко меден концентрат спрямо 2002 г. - около 100 хил. т, поради недостиг от суровина, а продукцията от катоди ще надвиши миналогодишната, която беше 20.5 хил. т.
Източник: Пари (13.06.2003)
 
Людмил Стойков ,президент на “Ладимекс холдинг” и изпълнителен директор на “Дюни” АД : В: Как се развива предприятието “Стомана” - Перник? - В “Стомана” - Перник, влязохме през януари 2000 г. Една година и половина работихме самостоятелно и финансовият резултат беше печалба. Заводът се изправи на крака, започна да работи на обороти и това доведе до проява на интерес към него от международни компании. През юни 2001 г. избрахме за наш партньор гръцката металургична компания “Виохалко”, на която продадохме мажоритарния пакет акции. Освен че е добре финансово, гръцката компания има много добър кредитен рейтинг, което дава възможност за ползване на кредити и финансиране от различни банки. Гръцките банки ще бъдат основните ни партньори при бъдещите ни инвестиции в металургията. В: А реални инвестиции в металургията направихте ли? - Направена беше една голяма инвестиция, закупихме нова книпел машина на “Даниели”. Тя е последен хит в металургията и беше пусната през ноември миналата година. Благодарение на тази инвестиция можем да произвеждаме качествен продукт, да разширим гамата и пазарите, да свалим себестойността и оттам да сме по-рентабилни. Конкуренцията в металургията е много остра в световен мащаб. Завишихме производството с 30% спрямо миналата и по-миналата година. Очакваният резултат за 2003 г. е от порядъка на 700 хил.тона тона готов продукт. В: Какви са съвместните ви планове с “Виохалко”? - Имаме много амбициозна програма заедно с “Виохалко” в близките пет години да се инвестират от порядъка на 70 млн. долара и заводът да стане един от модерните в Европа. В: Къде пласирате произведената металургична продукция? - Тя е предимно за износ. Изнасяме почти в цял свят, познават ни на всички континенти. В Европа “Стомана” имаше традиционни партньори в Испания, Италия, Португалия, Гърция, Германия, Белгия. Тази година разширихме нашите контрагенти - изнасяме вече в Тунис, Мароко, Египет. Около 50 хил. тона изнасяме в Китай. Пробихме и в Америка и Канада. В: Как се справяте с конкуренцията в страната? - В България металургичните комбинати не се конкурират, защото така са проектирани, че да произвеждат различни видове продукти. Съвсем малко се допълваме с “Промет” - Дебелт, и с “Кремиковци”, но само в някои единични размери. С двете български предприятия не се конкурираме и на външния пазар, защото изнасяме различни видове продукти. Ние конкретно произвеждаме и изнасяме ламарини с дебелина над 8 мм, предназначени за строителството, корабостроенето и машиностроенето. В "Кремиковци" се произвеждат ламарини от 2 до 8 мм. “Промет” произвежда тънките профили от 25 мм винкели до 50 мм, а ние - над 50 мм.
Източник: Дневник (13.06.2003)
 
Управителният съвет на сдружение с нестопанска цел "Българска асоциация на търговците на метали" - София, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква общо събрание на сдружението на 17.VII.2003 г. в 13 ч. в София, зала "Адакта", ет. 3 на хотел "Рила", при следния дневен ред: 1. обсъждане - открит дебат на ЗИД ЗДДС, ефекта от прилагането му и влиянието на измененията върху бизнеса с метални отпадъци; 2. изработване и приемане на официално становище на БАТМ във връзка с измененията в ЗДДС, направени със Закона за изменение и допълнение на Данъчно-процесуалния кодекс; 3. делегиране на мандат на УС за БАТМ за предприемане на всички необходими мерки по изпълнението и популяризирането пред съответните институции на официалното становище на БАТМ по ЗИД ЗДДС. При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието ще се проведе в същия ден от 14 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (13.06.2003)
 
Следващите две седмици ще са решаващи дали най-големите държави производителки на стомана ще успеят да се разберат за предварителния текст на споразумението за съкращаване на субсидиите преди началото на срещата на СТО през септември, коментира помощник търговският секретар на САЩ Джо Спетрини. През последната седмица 40-те страни, присъствали на срещата в Париж, са отбелязали напредък в много направления. Все пак той изказва несигурност дали до 18 юли, когато ще се проведе срещата на производителите на стомана на най-високи ниво, те ще са преодолели различията. Изготвеният текст съдържа 8 точки и ако държавите не се споразумеят, той няма да бъде представен на срещата. Преговорите ще продължат след срещата на СТО в Мексико от 10 до 14 септември, като целта е да бъдат финализирани до края на годината.
Източник: Пари (16.06.2003)
 
Като се изключи никелът, през седмицата цветните метали, търгувани на лондонската борса LME, поевтиняха под натиска на техническо ликвидиране на позиции. Най-потърпевш бе алуминият, който в четвъртък отчете 60 долара по-ниска стойност в сравнение с достигнатата котировка от 1435 долара за тон девет борсови дни по-рано. След като поскъпва през цялата седмица и се държеше над психологическото равнище от 9000 долара за тон, в четвъртък никелът поевтиня под него. Пазарът се оттегли от никелови позиции, след като руският производител „Норильский никель“ обяви намерението си да пусне на пазара 24 000 тона никел от запасите си. Настроението на борсата е по-скоро минорно. „Напоследък сме свидетели на масирани продажби, а никой не се е затичал да купува. Малко съм загрижен, защото следва етап, на който ще започне ликвидиране на позиции на фондове и банки,“ коментира търговец на LME.
Източник: Капитал (16.06.2003)
 
Канадската митническа агенция започна процедура по разследване на внос на стоманени изделия от България,Румъния и Чехия поради съмнения за дъмпинг, пише във вчерашния брой румънският вестник Адевърул, като се позовава на съобщение на агенцията. Разследването е предизвикано от оплакване, направено от третата по големина канадска стоманодобивна компания Algoma Steel Inc. Както посочва тя, вносът на горещо валцувани рулони и устойчива ламарина на дъмпингови цени се отразява неблагоприятно върху местното производство, като предизвиква понижение на пазарните квоти на канадските компании, спад в цените и продажбите и недостатъчното използване на производствените капацитети.
Източник: Пари (17.06.2003)
 
Седемпроцентното понижаване на цените на никела през миналата седмица, който преди дни маркира 27-мес. максимум, е следствие от съкратеното производство на неръждаема стомана в Европа, реализираната продажба на 24 хил. т от метала от Норилски никел и стачката в една от мините на най-големия производител на метала в Западния свят Inco. Очаква се стачката да продължи около 1 месец, а компанията да добие с 9 хил. т по-малко метал. От друга страна, руският метален гигант Норилски никел за втори път през настоящата година се опитва да направи дъмпинг на пазарните цени. През март той предложи на пазара 36 хил. т никел и предизвика понижение на цените под 8000 USD/т. Независимо от спада в котировките те са с 60% по-високи в сравнение с началото на т. г., а никелът е един от най-добре представящите се цветни метали през този период.
Източник: Пари (17.06.2003)
 
Една от 18-те фирми, влизащи в състава на медодобивния и преработвателен комплекс в Бор, която се занимава с добив на червения метал, ще сключи сделка в началото на юли с британско-австралийската миннодобивна компания Rio Tinto, съгласно която последната ще инвестира 5 млн. USD през следващите 3 г. в проучване на залежите от мед, цинк, олово, сребро и злато в местността Черни връх.
Източник: Пари (17.06.2003)
 
Износът на меден концентрат от Монголия, която се нарежда сред водещите производители в света, е спаднал с 11.5% на годишна база до 185.4 хил. т през първите пет месеца на 2003 г. За цялата предишна година Монголия изнесе 538 хил. т концентрат. Експортът на меден концентрат през м. г. е представлявал 83.4% от износа на минерали от страната.
Източник: Пари (17.06.2003)
 
Частната китайска метална фирма Dongling Group стартира изграждане на цинкова рафинерия с капацитет 100 хил. т годишно, която ще заработи през 2005 г.
Източник: Пари (17.06.2003)
 
За 2002 г. износът ни за Канада на горещо валцуван плосък прокат, в който се включват горещо валцувани рулони и листове, е едва 10 150 т, което е 1.3% от общия ни износ, каза Политими Паунова, председател на браншовата камара по черна и цветна металургия. През 2001 г. не сме реализирали никакъв износ на продукти от тази група. По отношение студено валцувания прокат експортът ни възлиза на 52 т за 2002 г. Тези количества не може да навредят на стоманодобива на Канада. Не се безпокоя от информацията, че страната ни ще се разследва за антидъмпингов внос, защото подобно твъдение трябва да се докаже. Предполагам, че е възможно да е бил реализиран реекспорт на българска стомана или да е извършено някакво криминално деяние. Но ако това е било еднократно, не може да нанесе вреда на тяхното производство. Освен това ще трябва да получим чрез Министерството на икономиката официален документ от канадските власти по случая.
Източник: Пари (17.06.2003)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 21.II.2003 г. вписва промени по ф. д. № 20300/94 за "Интертръст" - АД: вписва намаляване на капитала на дружеството с 61 000 лв., като се изважда от капитала внесеният като апортна вноска недвижим имот: апартамент, намиращ се в жилищна сграда на ул. Гурко 76, вх. А, ет. 3, състоящ се от една стая, вестибюл, кухня, баня-клозет, антре, входно антре, застроен на 71,73 кв. м, с обща кубатура на апартамента от 310,14 куб. м заедно с избено помещение от 17,20 куб. м, заедно с таванско помещение от 10,50 куб. м, заедно с 1,49% идеални части от общи части на сградата и толкова части от правото на строеж върху държавно място, съставляващо парцел VII - 7, 8 и 9 части в квартал 443 по плана на София, местността Центъра, с площ от 1357 кв. м; вписва увеличение на капитала с 61 000 лв. чрез издаване на нови 61 000 обикновени поименни акции с номинална стойност 1 лв.; вписва като едноличен собственик "Финметалс холдинг" - АД (рег. по ф. д. № 12731/94); дружеството продължава дейността си като "Интертръст" - ЕАД; премества седалището и адреса на управление в София, район "Красно село", бул. Цар Борис III № 19/Б; заличава досегашния съвет на директорите; вписва нов съвет на директорите в състав: Роберто Вълков Младенов - председател и изпълнителен директор, Кирил Валентинов Захариев и София Иванова Райкова; дружеството ще се представлява от председателя на СД и изпълнителен директор Роберто Вълков Младенов; вписва нов устав, приет на 3.II.2003 г. с протокол на едноличния собственик.
Източник: Държавен вестник (17.06.2003)
 
Над 17 млн. лв. дължи "Кремиковци" на БДЖ ЕАД, съобщиха от компанията. Натрупаните задължения са от неплатен превоз на товари от и към комбината. Към 12 юни дългът е бил 16,7 млн. лв., а две седмици по-рано - 14,5 млн. лв. "Кремиковци" е най-големият клиент на БДЖ. Комбинатът дава средно около 30% от общия обем превозени товари. Поради преференциалните тарифи, на които плаща, "Кремиковци" формира под 10% от приходите на БДЖ. Напук на увеличените цени на горивата и инфлационните процеси през 2003 г. ръководството на комбината настоява да вози на по-ниски цени от миналата. От комбината настояват да плащат по 0,026 лв. на тон/км за първите 5 млн. тона товари, като за следващите цената пада драстично. За сравнение останалите клиенти на БДЖ плащат два пъти по-висока цена - по 0,046 лв. на тон/км.
Източник: Стандарт (18.06.2003)
 
Френският производител на алуминий Pechiney все още проявява интерес към покупката на алуминиевия бизнес на британско-холандската стоманодобивна компания Corus, продажбата на който пропадна преди месеци заради опозицията на холандския борд на директорите. През април Corus обяви, че продажбата засега не е актуална. Дефицитът на световния пазар на мед през I тримесечие е бил 73 хил. т при излишъци от 213 хил. т преди 1 г.
Източник: Пари (18.06.2003)
 
Увеличените основно в Латинска Америка миннодобивни капацитети и слабото търсене на мед не спомагат за намаляване на наличните запаси от метала, въпреки че вълната от съкращения на продукцията все още не е секнала. Независимо от известния спад в запасите през 2003 г. те се колебаят около 1 млн. т. И докато някои компании свиват производството си заради относително мрачните прогнози за нивото на търсене на мед и новите проекти, те вероятно ще бъдат изчерпани чак след 3-4 г. Както сочи последният доклад на консултантската къща BLoomberg Mineral Economics /BME/, в света има производствени свръхкапацитети от 850 хил. т мед годишно. За нещастие на индустрията добивите продължават да бележат растеж от 3-3.5% годишно и затова не може да се очаква бързо намаляване на запасите. Според експерти от Brook Hunt през 2005 г. глобалните миннодобивни капацитети ще са 1.6 млн. т годишно основно заради нови проекти в Латинска Америка. Става въпрос за проектите, касаещи 2 мини на Codelco в Чили, мина на CDVR и проекта за разработване на нов рудник в Чили в близост до най-големия в света Ескондида.
Източник: Пари (18.06.2003)
 
Стойността на сделката по покупката на 51% от щатската Stillwater от Норилски никел се понижи с 1/4 от ноември, когато бе огласена до 100 хил. USD, което се дължи на поевтиняването на паладия. Stillwater е единственият производител на метала в Америка, а Норилски е производител N 1 в света.
Източник: Пари (19.06.2003)
 
Фирмата за геоложки проучвания и сондажни работи "Болкан Минерал енд Майнинг" АД е получила одобрението на правителството да извърши проучване за метални полезни изкопаеми в м. Брестово, разположена в района на общините Благоевград и Симитли, съобщиха от областната администрация. Според изпълнителния директор на "Болкан Минерал енд Майнинг" Никола Савич, проучването ще е първоначално за злато, а ако не бъде открито, ще се проучва за евентуално наличие на цветни метали, най-вече мед. Проучваната площ е с територия 198 кв. км, а минималният очакван размер на инвестициите е 269 000 долара. "Болкан Минерал енд Майнинг" е дъщерна фирма на англо-ирланската фирма "Ван Майнинг".
Източник: Монитор (23.06.2003)
 
Увеличеното натоварване на мощностите и стабилен ръст в износа на продукцията отчетоха на общото си събрание в събота акционерите в Алкомет АД. В шуменското дружество валцовото производство работи с капацитет 63.6%, пресовото - с 50.3, а леярското - с 31.1%. През 2002 г. са произведени 11 176 274 кг леярен прокат, 9 534 115 кг валцов прокат, 1 514 367 кг пресов прокат. Най-високи са продажбите на листа и ленти - 5 811 397 кг, фолио - 3 652 718 кг, профили - 1 199 476 кг. Износът на Алкомет АД е насочен предимно към страни от ЕС. Докато през 2001 г. продукцията е изнасяна в 16 страни, през 2002 г. износът е за 24 страни.
Източник: Пари (23.06.2003)
 
Доставчиците за автомобилните компании и други преработватели, някои от които републиканци, призоваха президентът на САЩ да отмени митата за стоманата. Американските производители са в криза и тарифите върху стоманата са част от проблема, заяви конгресменът от Мичиган Джоузеф Кноленберг пред комисията по международна търговия. В края на миналата седмица тя проведе слушания относно ефекта от митата върху компаниите потребители на стомана и върху икономиката въобще. По нареждане на Буш комисията подготвя доклад дали тригодишната програма постига желания резултат за насърчаване на престуктурирането в местния стоманодобив. След като получи доклада, Буш ще реши дали да запази, да промени или отмени митата, които вече намаляха от 30 на 24%. През третата година от програмата те ще бъдат още понижени.
Източник: Пари (23.06.2003)
 
Производството на никел в западните страни се понижи през април до 70 хил. т спрямо 75 хил. т през март, съобщи Международната група по изследване пазара на никел. Оценките й сочат, че миннодобивът също е спаднал - от 76 300 т на 73 100 т, а потреблението се е понижило от 95 900 т на 89 600 т.
Източник: Пари (23.06.2003)
 
Дневното производство на първичен алуминий през май нарасна с 300 т до 59 900 т, оповести Международният институт по алуминия. През май общото производство достигна 1.857 млн. т спрямо 1.788 млн. т през април. .
Източник: Пари (23.06.2003)
 
Нашумялото напоследък покрай приватизацията си дружество Атоменергоремонт отрки процедура за избор на доставчик на безшевни тръби. От компанията поясниха, че става дума за месингови тръби за топлоохладителни инсталации. Те допълниха, че имат сключени договори с много български и чуждестранни доставчици за тръби и метали. Проучване сред фирмите от бранша показа, че единственото предприятие в страната, кеото все още се занимава с производство на метални сплави от цветни метали и е способно да произведе големи количества безшевни месингови тръби, е София мед (бившия Комбинат за обработка на цветни метали - Гара Искър). София мед е производственото, а Стилмет - търговското предприятие. Заедно със Стомана Индъстри и Стилмет компанията е част от гръцката индустриална групировка Виохалко. Според Антон Петров, представител на гръцкия концерн в страната, над 85 на сто от продукцията на заводите се изнася в чужбина. От търговския отдел на гръцката компания казаха, че проявяват интерес към конкурса и в понеделник ще проучат условията и изискванията за кандидатстване. Относно зададените параметри, от дружеството обясниха, че посочения стандарт ГОСТ е руски и че в страната от около 5 години се работи по европейския стандарт DIN. Според ръководството на София мед може да възникне проблем поради факта, че месингът има различни физични и механични свойства съгласно двата стандарта, а в предприятието работят с метал по европейските стандарти. Във всички случаи ние ще можем да предложим най-ниската цена, категорични са от дружеството. Със внос на месинг и безшевни тръби в страната се занимават много компании. Най-голям е обемът на вноса от Русия поради по-ниските цени, но се импортира и от Германия. От Истра ЕООД заявиха, че могат да внесат необходимите тръби, но не желаят да участват в конкурса. Компанията има сключени договори с Енемона за обзавеждане на АЕЦ Козлодуй.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
Предприятието за алуминиеви профили "Стилмет", собственост на гръцката групировка "Виохалко" отскоро предлага възможност за покупки на лизинг или кредитни карти за отложено разплащане. Дружеството има програма за строително кредитиране, насочена към предприемачи и граждани. Кредитът е без ограничение на размера. Срокът на лизинга е 12 месеца и при първоначална вноска 30% от цялата сума лихвата е 1%, съобщи ръководството на дружеството. От кредитополучателя не се изисква залог, а само един поръчител. Схемата е разработена за хотелиери, а също за строителни предприемачи, които изграждат обществени и производствени сгради, офиси, жилища. По тази схема на дружеството са изградени хотелите "Марица", "Хавана", магазините "МР Бриколаж" и "Техномаркет". Друга нова услуга на фирмата е be online - възможност за поръчка чрез интернет и проследяване по мрежата или чрез мобилен телефон хода на изпълнение на поръчката и размера на стоковия кредит. Над 2500 души работят във фирмите на гръцката групировка в България. В "Стилмет" средната възраст на 250-членния персонал е 24 години. Това е първата голяма инвестиция на "Виохалко" в България. Заводът е построен "на зелено" през 1999. Досега предприятието е инвестирало повече от 12.5 милиона долара инвестиционен и 15 милиона лв. оборотен капитал, което прави "Стилмет" един от най-големите чуждестранни инвеститори за 2000г. в България, смятат от дружеството. В момента е правят допълнителни капиталовложения на стойност 4.5 млн. USD. След разширението производственият капацитет ще се увеличи с 30% и ще бъдат разкрити 100 нови работни места. Продуктовата гама включва над 3000 вида профили, които годишно се разнообразяват с по 450. Годишният капацитет е 10 000 тона, което е два пъти повече от потреблението на българския пазар в момента. Продукти на гръцко-българското предприятие, които са устойчиви на земетръс, са използвани за фасадите на летището в Атина и новия олимпийски комитет. Продуктите на "Стилмет" превишават по качество внесените по-евтини аналози от Турция и за разлика от тях не се отлага конденз при промяна на атмосферните условия, твърдят строителни предприемачи. Освен традиционно обявяваните от чуждестранните инвеститори проблеми с нестабилната нормативна база и бюрокрацията основна пречка за "Стилмет" е нелоялната конкуренция от търговия на алуминиеви профили без начислен ДДС, внесени нелегално от Турция и Гърция. Обикновено те са по-евтини, но са извън всякакви стандарти, а като профили и дебелина не отговарят на условията на българския климат, казаха от компанията. Легалният конкурент на вътрешния пазар е "Алкомет" - Шумен, специализирана за производство на прокат и крайни изделия от алуминий и алуминиеви деформируеми сплави. Като търговска компания "Стилмет" АД има складови бази в най-големите градове на България: София, Пловдив, Варна, Благоевград, както и дистрибутори в повече от 10 български града. Софийското предприятие има и собствени складови бази в Одеса и в Москва.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
Гръцката индустриална групировка Виохалко АД е създадена през 1937 г. като предприятие за преработка и производство на изделия от мед и алуминий. Днес по оборот групировката се нарежда на 1 място в Гърция. Основната част от компаниите в състава на групировката притежават сертификат за качество ISO 9002. Сред тях най-големите са Elval S.A. - завод за валцово производство от алуминиеви листа, ленти и фолио, Halcor S.A., тръби, пръти, листа и ленти от мед и месинг. Заводът е сред малкото в света, усвоили производството на медни тръби с вътрешна резба. Продукцията се изнася в ЕС, САЩ и Япония. Притежава сертификати за качество ISO 9002, както и RAL, BS. Заводът Etem S.A., който е мажоритарен собственик на Стил мед произвежда алуминиеви профили използвани в строежа на Grand Arche a la defence в Париж. В семейството на Виохалко е и компанията за месингови изделия Fitco S.A., доставила медните шини за ПАВЕЦ "Чаира" по заявка Тошиба. Основни конкуренти на гръцкото предприятие са трите български завода - Кремиковци, Стомана и Промет, които по данни на Браншовата камара по черна и цветна металургия разполагат с мощности за около 4 млн.т. годишно, докато производството им е малко над половината на това количество.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
София мед е създадена в началото на 2000г. след като Halcor S.A. стана собственик на част от активите на бившия комбинат за обработка на цветни метали (КОЦМ) на гара Искър в София. Компанията придоби правото върху залог и ипотека, които КОЦМ даде на Международната банка за търговия и развитие за гарантиране на кредит за оборотни средства в размер на 3 млн. долара. София мед разви производството и изпита натиск от синдикатите за изцяло пренаемане на бившите работници от КОЦМ, което бе извън законовите ангажименти на инвеститора към държавата. Сега заетите там са 280 души, част от които служители във фалиралото предприятие, а до края на годината работните места ще нараснат до 450. Годишният капацитет на компанията е 40 000 тона медни и месингови полуфабрикати. Очаква се след приключване на инвестиционната програма той да се утрои и да изнася за европейския пазар. Предприятието е първото в България, което при внос на инвестиционни стоки ползва облекчение по ДДС. С включването си в проекта на Финансовото министерство компанията се задължава да инвестира 88.7 млн. евро. По схемата ще бъдат внесени машини за около 35 млн. евро.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
ТеПроМетал ЕАД е най-големият износител на суровина и изделия от черни и цветни метали от България за Гърция. Нетният годишен оборот превишава 30 млн.долара. През 2001 купи термокалибровъчния цех на Стомана АД. До момента са инвестирани 7.5 млн. лв., а други 1.5 млн.лв. предстои да бъдат инвестирани.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
Стомана Индъстри е най-голямото предприятие на Виохалко в България и е създадено в средата на 2001, когато гръцката компания купи част от активите на пернишкия комбинат за черни метали Стомана. Планираните инвестиции са 60 млн. евро. Произвеждат се основно стоманени изделия, като годишният капацитет е 1 млн. тона. В комбината са заети 1800 души.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
Освен в металургията, вече трета година Виохалко влага и в компания за производство на дървен амбалаж в Благоевград. 50-те работници на Леско ООД произвеждат месечно не по-малко от 1000 куб.м. ТеПроСтил ЕООД и Сигма ИС АД са новосъздадени фирми на Виохалко в България за производство и търговия с метални изделия, поддръжка на електро- и механо-оборудване.
Източник: Дневник (23.06.2003)
 
"Кремиковци" и Оловно-цинковият комбинат Кърдажили не бяха одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране за привилегировани потребители, които сами ще могат да договарят цената на електроенергията, която използват. Това става ясно от публикувания списък в Интернет-страницата на регулаторния орган. Комисията е одобрила молбите на "Мини Марица-изток" АД, "Девня Цимент", "Агрополихим" АД , "Асарел-медет" АД, "Елаците мед" АД, "КЦМ" АД, "Юмикор мед" АД, "Неохим" АД, "Свилоза" АД, "Стомана индъстри" АД. Подобен статут може да получи предприятие, което има годишно потребление на електрическа енергия не по-малко от 100 GWh през предходната календарна година и няма неизпълнени задължения към НЕК. "ОЦК"- Кърджали е получил отказ, защото потреблението му е паднало 100 GWh, а "Кремиковци" имал задължения към НЕК.
Източник: Стандарт (24.06.2003)
 
Има основание да се надяваме, че цените на медта ще продължат да се повишават и догодина, предвиждат американски анализатори, които очакват подобряване на основните пазарни фактори и нарастване на глобалната икономика през втората половина на тази година. Според експерта Фред Демлер от Man Financial пазарът на мед е спечелил през последните месеци от известното съкращаване на складовите запаси, нарасналия внос в Китай и спада на експорта от Русия. Очаква се икономиката на Китай, най-големия потребител на мед в света, през тази година да не бъде сериозно повлияна от ТОРС, въпреки че през последните месеци покупките на метала в Азия намаляха.
Източник: Пари (24.06.2003)
 
Топпроизводителят на цинк в Русия, Челябинският завод, ще добие 88-89 хил. т метал през първата половина на 2003 г., или с 8-9 хил. повече в сравнение със същия период на предходната година. От ръководството коментираха, че не са се отказали от плановете да произведат над 175 хил. т цинк за цялата 2003 г., но това ще стане възможно, след като всички мощности на завода бъдат натоварени след цялостната модернизация на инфраструктурата му.
Източник: Пари (25.06.2003)
 
Щатската компания Bechtel стартира разширяването на рафинерията на един от най-големите преработватели на алуминий в Близкия изток - Аluminium Bahrain /Alba/, на стойност 1.7 млрд. USD. Сега там се добиват 520 хил. т, а след края на операцията през 2005 г. продукцията ще скочи с 50%.
Източник: Пари (25.06.2003)
 
Е-COMMERCE SHOW 2001 се проведе за втори пореден път в Атина и представи изложба, конференция и форум на фирмите, развиващи дейност в областта на т. нар. нова икономика. Г-н Панделис Калавритинос, маркетинг мениджър на Exodus, разкри, че се правят проучвания за разширяване на дейността на фирмата на българския пазар.Медийният гигант Журналистическа организация Лабраки /DOL/ не разкрива плановете си за влизане на българския пазар, но директорът по развитието на DOL Digital г-н Георгиос Боланис гледа на север. Още повече че DOL наскоро обяви сътрудничеството си за изграждане на електронно пространство за търговия /B2B marketplace/ с един друг гигант на гръцката индустрия - холдинга Виохалко, който има вече доста силно присъствие в България чрез дъщерната си фирма Стийлмет.
Източник: Пари (25.06.2003)
 
US STEEL e представил на полското финансово министерство нова оферта за покупката на раздържавяваните активи на местния стоманодобивен гигант Polskie Huty Stali /PHS/. Щатската компания със седалище в Питсбърг, която не разкри условията на новата оферта, направи първото си предложение на 22 април. На 3 юни финансовото министерство на Полша съобщи, че ще води едновременно преговори за приватизирането на PHS с двата кандидата - US Steel и британската LNM Group.
Източник: Пари (26.06.2003)
 
Потреблението на рафинирано олово през първите четири месеца е скочило с близо 2% в сравнение със същия период на 2002 г., съобщи Международната група за олово и цинк /ILZSG/.
Източник: Пари (26.06.2003)
 
Най-големият производител на паладий в света - руският гигант Норилски никел, финализира придобиването на 51% в най-крупната компания за добив на паладий и платина в Северна Америка и единствена в САЩ със седалище в Монтана Stillwater Mining. Руският гигант е платил 100 хил. USD и е предоставил 877 хил. тр.у. паладий, за да стане мажоритарен собственик, като цената на сделката се изчислява на 257 млн. USD. Благодарение на нея Норилски ще затвърди позициите си на американския пазар. Руската компания преустанови продажбите на паладий на спот пазара през втората половина на 2001 г. заради срив в цените му, но миналия месец обяви, че ще се завърне на него скоро. По традиция тя продава по-голямата част от метала на крайни клиенти, включително General Motors и Mitsubishi. От Норилски съобщиха, че поне половината от акциите на компанията са собственост на изпълнителния директор Михаил Прохоров и на президента на компанията майка Interros Владимир Потанин, които се числят към групата на руските олигарси.
Източник: Пари (26.06.2003)
 
Алкомет АД, Шумен няма да разпределя дивидент за 2002 г., реши общото събрание на дружеството, което се проведе на 21 юни. Алкомет АД отчете загуба в размер на 809 000 лв. за 2002 г.
Източник: Капиталов пазар (27.06.2003)
 
Японските стоманодобивни компании ще повишат най-късно през юли цените на доставките си за местните автомобилопроизводители с 5-10%. Автомобилният сектор е най-големият потребител на стомана в Страната на изгряващото слънце. През финансовата 2002-2003 г. повечето от металургичните компании отново излязоха на печалба. В най-голямата медодобивна мина в света - чилийската Escondida, през май са добити 83.5 хил. т, или с 14% повече спрямо същия месец на предходната година
Източник: Пари (27.06.2003)
 
Лондонската метална борса /ЛМБ/, най-голямото тържище на цветни метали в света, скоро ще приключи подготовката си по старта на търговията на срочни сделки със стомана. До края на годината тя ще обяви решението си дали да започне да търгува стомана. Годишно в света се произвеждат 900 млн. т стомана, което по обеми е несравнимо повече от добивите на алуминий /24.5 млн. т/ и мед /15.5 млн. т/, които са с най-голямо производство от всички цветни метали. Засега борсата се е спряла на сделките със северноамерикански горещовалцувани рулони /HRC/, европейски HRC и евро-азиатско рифелно желязо. И трите контракта ще бъдат за по 100 т, а най-дългосрочните фючърси ще са едногодишни. Ако се вземе решение за търговия на стомана, тя ще е присъствена, по време на официалните 4 борсови кръга и неофициалната търговия. Фючърсите ще се договарят и чрез телефонни връзки и системата LME Select screen. По думите на директора на направление Корпоративни дела на борсата Джонатан Хаслам доставките и механизмите за определяне на цените на контрактите ще се различават от използваните за цветните метали. Цените на сетълмент на стоманата пък ще се изчисляват, като се използва средната претеглена от последния ден на търговия. До 18 юли борсата очаква препоръките и коментарите на търговци и специалисти относно намеренията й и детайлите по контрактите, които е огласила. Сега на нито една борса по света не се търгува стомана.
Източник: Пари (27.06.2003)
 
DOE RUN LEAD, топпроизводителят на олово в Северна Америка и САЩ, не очаква цените на метала да продължат да се понижават, напротив, има основание да се мисли, че те ще тръгнат нагоре. В момента котировките на оловото в Лондон са 468 USD/т. През януари бяха регистрирани най-ниските цени за 2003 г. - 437 USD/т, а през май 1996 г. то се търгуваше по 10-год. максимум - 861 USD/т. Засега няма излишъци на пазара, а доставките на нови запаси от олово на ЛМБ са спорадични и се очертава тенденция да се задържат около сегашните си обеми от 200 хил. т. От ръководството на Doe Run Lead коментираха, че ще повишат прогнозите си за цените на оловото, ако те се установят около най-ниските си равнища и после бавно започнат да се повишават в по-дълъг период. Сега Doe Run Lead произвежда под капацитетните си мощности, или по 410 хил. т първично олово годишно, заради спада в търсенето на основния потребител на метала в телекомуникациите.
Източник: Пари (27.06.2003)
 
ОАЕ забраниха за 2 г. вноса на скрап, за да се предпазят от навлизане на радиоактивен метал от Ирак /на 25 км от Багдад/.
Източник: Пари (27.06.2003)
 
В най-голямата медодобивна мина в света - чилийската Escondida, през май са добити 83.5 хил. т, или с 14% повече спрямо същия месец на предходната година.
Източник: Пари (27.06.2003)
 
Стойността на основните цветни метали в момента е преувеличена от пазара, смятат експерти. Техните думи бяха потвърдени през изминалата седмица, когато групата на цветните метали започна да отстъпва от по-високите ценови равнища. Търговците смелиха с лекота новината, че Федералният резерв на САЩ съкращава лихвите си с 25 базисни пункта - очаквано намаление, въпреки че не бяха малко прогнозите за 50 базисни пункта, но редовните данни за състоянието на американската икономика им дойдоха в повече и те започнаха да скъсяват дългите си позиции, преди цените да са паднали драматично. Очаква се през следващите борсови дни алуминият и медта да тестват дълбочинните равнища на подкрепа съответно от 1340-1350 долара за тон и 1635-1640 долара за тон. „Перспективата на втората половина на 2003 г. продължава да се влошава. През следващите няколко седмици повечето анализатори ще трябва да ревизират прогнозите си за растежа на БВП, за търсенето на метали и пазарните цени“, коментира Джон Кемп, икономист в Sempra Metals.
Източник: Капитал (30.06.2003)
 
Оловно-цинковата рафинерия Portovesme, собственост на Glencore, която неотдавна заплаши да преустанови производството заради високите цени на електроенергията е започнала преговори с местните власти за изграждане на собствена електроцентрала. Portovesme се намира в Сардиния и капацитетите за производство на цинк са 200 хил. т, а на олово 120 хил. т. Цените на еленергията в Италия са сред най-високите в Европа.
Източник: Пари (30.06.2003)
 
680 000 лева облагаема печалба за 2002 година ,вследствие на което са платени 155 000 лева данъци,отчете ръководството на Кремиковци АД пред акционерите си на вчерашното си общо събрание. Дружеството за първи път ще плати данък печалба в последните 13 години.Като цяло обаче общият финансов резултат е загуба от 10,525 млн. лв..Това е с 13,2 млн.лв. по-малко от 2001 г.и с 28,2 млн.лв. по-малко от 2000 г.9,36 млн.лв.данъци са внесени е ГДД,44 млн.лв. са платени на НОИ.Погасени са 23 млн.лв.стари задължения към български фирми и 9 млн.лв.към чужди,се отчита още в доклада на управителния съвет.Отчетено е и повишение от 16,25% през 2002 г.на годишната средна брутна заплата в комбината без обезщетенията до 6 480 лв./540 лв.месечно/,като общата сума ,платена за трудови възнаграждения възлиза на близо 54,4 млн.лв.127 .млн.лв. са инвестициите през 2002 г.Най-значителната е изграждането на Първа доменна пещ и прилежащите съоръжения ,за което са вложени над 110 млн. лв.Пещта беше открита от премиера Симеон Сакскобурготски и беше отчетена като най-голямата инвестиция в страната за миналата година.Управителният съвет на Кремиковци АД отчете и трите най-сериозни проблема ,стояли пред дружеството през миналата година и довели до загуби за над 50 млн.лв. Това са спирането на обработката на митнически документи от страна на агенция "Митници" ,стачката в пристанище Бургас и системно недовозване на суровини и готова продукция от страна на БДЖ.Акционерите бяха ннформирани за създаването на транспортно дружество, което вече е внесло документи в Министерството на транспорта и съобщенията и очаква получаването на лиценз за Ж.П. превозвач.
Източник: Фирмена информация (01.07.2003)
 
Досегашните Управителен и Надзорен съвети на Кремиковци АД бяха освободени на общото събрание на акционерите на дружеството, като беше избран нов Надзорен съвет в състав : Финметалс Холдинг АД (представлявано от г-н Божко Бонев), г-н Александър Томов, г-н Лъчезар Борисов (държавен експерт в Министерството на икономиката), Консул - 98 ЕООД и г-жа Таня Цекова.
Източник: Фирмена информация (01.07.2003)
 
Близо 300 работници ще подадат молби за работа в металургичния завод на гара Елисейна след като чешко-американската "Ре-груп" пое да стопанисва предприятието. Наемането на завода е поредната надежда на местните работници след като през миналата година подобен опит със софийската "Ел Ем Импекс" претърпя провал.
Източник: Дума (01.07.2003)
 
Сръбското правителство отхвърли искането на западен банков синдикат, предвождан от Bank Austria, да анулира продажбата на единствената стоманодобивна компания в страната Satrid на американската US Steel и да организира нов търг за нея. Правителството няма власт над компанията след банкрута й през 2002 г., заяви министърът на приватизацията и изтъкна, че само търговският съд на Сърбия може да разреши спора. Банковият консорциум протестира срещу ниската цена на продажбата - 21.3 млн. USD, като изтъкна, че активите на Satrid възлизат на стотици милиони. Освен това купувачът според него не е поел ангажименти поне към част от дълга й, възлизащ на 1.7 млрд. USD. Консорциумът има искове на стойност 100 хил. USD към стоманодобивната компания.
Източник: Пари (01.07.2003)
 
Двама чужденци влязоха в борда на топпроизводителя на никел и паладий в света Норилски никел. Те са Хайц Шимелбуш и Роналд Фриймън.
Източник: Пари (01.07.2003)
 
В сряда работниците от седмата по големина медодобивна компания в света KGHM ще решат дали да обявят стачка, след като не се разбраха с ръководството относно 5% увеличение на заплатите за 2003 г.
Източник: Пари (01.07.2003)
 
Чили, най-големият производител на мед в света, е добил с 1.4% повече метал през май или 406.9 хил. т.
Източник: Пари (01.07.2003)
 
Котировките на никела ще се повишат догодина, както се прогнозираше, но се изключва вероятността за големи скокове, сочат последните прогнози на лондонски анализатори. Според банка Barclays Capital никелът ще се търгува средно по 377.3 CTS/лб през 2003 г. при 367.6 CTS/лб през предишната. Банката остави непроменена прогнозата за цените на метала през 2004 г. - 388.4 CTS/лб, но повиши оценките си за 2005 г. до 369.70 CTS/лб. Barclays очаква пазарен дефицит през 2004 и 2005 г. Недостиг и по-сериозно повишаване на цените на метала бяха избегнати наскоро, когато най-големият световен производител Норилски никел освободи 24 хил. от запасите си точно когато втората по големина компания Inco полагаше усилия да прекрати стачка в една от мините си
Източник: Пари (01.07.2003)
 
Представителят на държавата в Кремиковци Андрей Брешков, който е и шеф на дирекция Секторни анализи в МИ, излиза от надзорния съвет на дружеството. На негово място влиза държавният експерт от същия отдел Лъчезар Борисов. От надзора излиза и фирма на Мarcegaglia - Мarcegaglia S.P.A., защото в момента текат преговори италианците да участват като съсобственици в комбината и целта е да няма конфликт на интереси, коментираха от Кремиковци. В надзора остават Божко Бонев като представител на Финметалс холдинг и лидерът на партия Български социалдемократи Александър Томов. Ще бъде създадено жп дружество, казаха от комбината. На общото събрание вчера акционерите са отчели, че три основни проблема са довели до загуби от над 50 млн. лв. през м. г. Това са спирането на обработката на митнически документи от страна на агенция Митници, стачката в порт Бургас и несистемното превозване на продукция от БДЖ. 658 хил. лв. е облагаемата печалба за 2002 г., платени са 155 хил. лв. данъци. общият финансов резултат е загуба от 10.5 млн. лв., което е с 13.2 млн. лв. по-малко от 2001 г. инвестициите през 2002 г. са 127 млн. лв., от които 100 млн. лв. в първа доменна пещ.
Източник: Пари (01.07.2003)
 
Акционерите на КЦМ си поделиха като дивидент печалбата за 2002 година в размер на 1 369 000 лева, стана ясно вчера. Пред общото събрание на акционерите бе отчетена доходност на акциите спрямо номинала от 5%. Според доклада на изпълнителния директор инж. Никола Добрев резултатите през 2002 г. не са впечатляващи заради негативните тенденции в цените на оловото и цинка на международния пазар. Слабият долар също оказва негативно влияние.
Източник: Марица (02.07.2003)
 
Най-голямата стоманодобивна компания в Европа, гигантът Arcelor, е песимистично настроена относно конюнктурата на ключовите си пазари през 2003 г. и не очаква стоманата да поскъпне до няколко месеца. Въпреки това през първата половина на годината представянето на Arcelor в автомобилната индустрия се подобри както по обеми, така и по цени независимо от свитото производство на коли. От мениджмънта на Arcelor не крият опасенията, че ако еврото остане скъпо, съществува риск през есента на пазарите й да навлязат тонове евтина стомана с по-нисък ДДС. За да поскъпне стоманата до 100 EUR/т, ще са необходими 5-6 тримесечия на устойчив растеж на потреблението, докато сривът им до 50-60 EUR/т стана само за 2. Същевременно скрапът от неръждаема стомана в Европа поевтиня с 10% до 800 EUR/т за по-малко от месец, а според анализатори тенденцията ще се задържи и в следващите няколко седмици.
Източник: Пари (02.07.2003)
 
Балансът на пазара на мед до голяма степен ще се възстанови през 2003 и 2004 г., прогнозира Международната група по изучаване на пазара на мед /ICSG/. Според нейните оценки производството на рафиниран метал /първичен и вторичен/ ще се увеличи със 70 хил. т през 2003 г. до 15.4 млн. т, докато потреблението ще нарасне с 2.2%, или 330 хил. т, до 15.42 млн. т. Това ще доведе до незначителен дефицит в размер на 25 хил. т. За сравнение през миналата година на пазара на рафиниран метал бе регистриран излишък в размер на 240 хил. т. Догодина рафинираното производство ще нарасне с 850 хил. т до 16.25 млн. т. Потреблението обаче ще се повиши с едва 800 хил. т до 16.22 млн. т и ДЕФИЦИТЪТ ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В СКРОМЕН ИЗЛИШЪК ОТ 29 ХИЛ. Т Увеличаването на капацитета за производство на първична и вторична рафинирана мед в Азия /най-вече в Китай, Индия и Тайланд/ ще бъде двигателят за производствения растеж в света през 2004 г., прогнозира международната група със седалище в Лисабон. Очаква се потреблението на рафиниран метал в Азия да продължи да расте с високи темпове. В Европа те ще бъдат по-скромни през 2003 г., но ще се ускорят през 2004 г. В Северна Америка обаче потреблението ще продължи да намалява през 2003 г. и чак догодина ще започне слабо да се възстановява. ДОБИВЪТ НА МЕД ОТ МИНИТЕ ЩЕ НАРАСНЕ С 3% до 13.9 млн. т през 2003 г. и ще се увеличи с 5.5% до 14.66 млн. т през 2004 г. Най-голям ще бъде растежът в миннодобива в Латинска Америка, твърди ICSG. Наравно с най-новата си прогноза за пазара на червен метал ICSG оповести и събраните от нея данни за първото тримесечие на годината, които потвърждават основанията за оптимизъм. Оказва се, че ПРЕЗ ЯНУАРИ И ФЕВРУАРИ ПАЗАРЪТ Е БИЛ В РАВНОВЕСИЕ, А ПРЕЗ МАРТ Е РЕГИСТРИРАН ДЕФИЦИТ ОТ 74 ХИЛ. Т За сравнение през първото тримесечие на 2002 г. на пазара имаше излишък в размер на 213 хил. т. Според ICSG недостигът е резултат от нарасналото с 6% потребление на мед и спада на производството с 1.8% през първите 3 месеца на 2003 г. Потреблението се е увеличило в Азия и Европа като цяло, но е отчело спад в САЩ. Резултатът е, че запасите, складирани в големите борси в Лондон, Ню Йорк и Сингапур, в края на май са намалели с 36 хил. т до малко над 1.1 млн. т, което пък е със 192 хил. т под нивото им преди една година. Тези тенденции повлияха благотворно върху борсовите котировки, задържаха ги стабилни и дадоха основание на експертите да прогнозират повишаване на цените спрямо сегашните нива. В края на юни представител на компанията Man Financial оповести, че очаква средните котировки да се колебаят около 75 CTS/лб до края на 2003 г. /около сегашното им равнище/ и да се повишат до 85 CTS/лб през 2004.
Източник: Пари (02.07.2003)
 
Цинкът и алуминият трябва да поскъпнат, макар и умерено, догодина, докато котировките на медта и никела по всяка вероятност ще се понижат. Това предвижда инвестиционната банка Goldman Sachs в последния си обзор на пазара на цветни метали. Банката смята, че свалянето на американските лихви и свитите доставки на някои от металите създават условия за известно повишаване на потреблението им през следващите 12 месеца и дори очаква след средата на 2004 г. да се появи дeфицит, понеже търсенето ще изпревари предлагането. В краткосрочна перспектива обаче с изключение на никела Goldman Sachs смята, че цените ще се движат в определените в момента граници, защото потреблението е ниско. Средните котировки на медта на Лондонската метална борса ще паднат до 1632 USD/т при очаквани 1692 USD/т за 2003 г. Поевтиняването се обяснява със свитото потребление на червения метал с изключение на строителството на жилищни сгради, което ще забави навлизането на пазара във фаза на дефицит. Осреднените кеш цени на алуминия ще са 1439 USD/т при 1378 USD/т за 2003 г. При цинка средните котировки за 2004 г. са 900 USD/т, или с 30 USD/т по-високи в сравнение с 2003 г., за което ще помогне нарасналото търсене от китайския транспортен сектор. Потенциалът на никела, който от миналата година беше сочен за безспорния фаворит за поскъпване, е надценен според Goldman Sachs. Все пак той има шансове да достигне нивата от 1000 USD/т догодина
Източник: Пари (02.07.2003)
 
Комисията по защита на конкуренцията /КЗК/ ще разследва Кремиковци за предоставяне на държавна помощ, съобщиха от ведомството. Процедурата е открита по сигнали на Министерството на икономиката и на собственика на дружеството Финметалс холдинг, уточниха от КЗК. Експертите от ведомството ще трябва да решат дали на комбината е отпусната държавна помощ при приватизацията през 1999 г., включително и при отписването на 100 млн. USD дългове по ЗУНК. Според европейските изисквания е недопустима държавна помощ за стоманодобива, който се счита за чувствителен отрасъл. При преговорите по глава 6 Конкуренция с ЕС се иска от страната ни и изготвянето на програма за преструктуриране на целия отрасъл. Ако се докаже, че Кремиковци е получил държавна помощ, ще трябва да изпълнява специален план за жизнеспособност. За целта Европейската комисия вече назначи консултанти, които да установят това. Според комбината обаче не е предоставяна държавна помощ и затова се иска становище и от КЗК. Докладчик по делото е Димитър Кюмюрджиев. Според запознати най-рано през септември комисията ще има становище по въпроса, а се очаква и нейният състав да бъде подменен, защото е с изтекъл мандат. ПРЕСТРУКТУРИРАНЕТО Източници от Министерството на икономиката съобщиха, че консултантите вече са започнали работа. От Кремиковци казаха, че им съдействат напълно. Ттова е белгийската Eurostrategy Consulting. Експертите ще ни помогнат да изработим и програма за преструктуриране на целия отрасъл и така да приключим преговорите с ЕС по глава Конкуренция, коментираха специалисти.
Източник: Пари (02.07.2003)
 
В цех “330” на Комбината за цветни метали край Пловдив започна преработването на свалените при реставрационни работи от кубетата на храм-паметника “Св. Александър Невски” златни люспи, съобщиха от фирмата. Цехът е специализиран в извличането на благородни метали и производството на сплави от тях. За преработването на златните люспи КЦМ спечели преди време търг, обявен от министерството на културата. Преди старото злато да бъде остъргано, за да се нанесе новото покритие, кубетата са били обвити със специална материя. Стърготините са полепнали по нея. Около 3 килограма злато с чистота четири деветки след десетичната запетая се очаква да се получи след рафинацията. Собственик на златото ще остане министерството на културата.
Източник: Монитор (03.07.2003)
 
КЦМ произведе свръхчисто сребро и удари върху него щемпел с пет деветки. От този метал произвеждаме “мишени” за индустрията за производство на компакдискове, обясни началникът на цех “330” в КЦМ инженер Йордан Бойчев. Сребърната мишена се атакувала с йони, който разпрашвали среброто до молекулно ниво и с тази “запечатка” дисковете ставали по-качествени.
Източник: Марица (03.07.2003)
 
Компанията "Юмикор мед" - Пирдоп, е пренасочила всичките си товари с медна руда от пристанище Бургас към пристанище Варна. Това съобщи изпълнителният директор на пирдопското дружество Кирко Кирков. Той обаче отказа да каже каква е сумата, с която се увеличават постъпленията на северното ни пристанище. Кирков обясни, че става въпрос за товари в обем от около 500 хил. тона годишно. По този начин "Юмикор мед" оптимизира логистиката си. Досега рудата пристигаше и в двете пристанища и това водеше до разход на повече ресурси, каза още той. Вече е сключен договор между "Юмикор мед" и БДЖ за транспортиране на суровината от пристанище Варна до Пирдоп. Претоварването на медната руда от корабите във вагони ще се извършва от компанията "Сода Аш Лоджистик Солюшън", която обслужва и "Солвей Соди". Тя разполага със съоръжение за претоварване в което са вложени над 2 млн. долара. От дружеството "Сода Аш Лоджистик Солюшън" съобщиха, че са могли да избират дали да монтират съоръжението в пристанище Варна или в пристанище Бургас и са избрали варненското пристанище заради по-добрата инфраструктура. Според Кирков, след като суровината на "Юмикор мед" започне да пристига само в пристанище Варна, компанията ще концентрира постъпленията на суровина и реализацията на остатъчния си продукт - сярната киселина, на едно място. Ежегодно "Юмикор мед" снабдява "Агрополихим", Девня, с 400 хил. тона сярна киселина. Това е половината от общия обем на продукта, произвеждан в пирдопското дружество. "Агрополихим" използва киселината за производство на минерални торове. Другата половина от произведената в "Юмикор мед" сярна киселина, която се изнася, преминава през терминала за опасни товари на "Ойл танкинг България", който също е в пристанище Варна. Изпълнителният директор на пристанище Варна Данаил Папазов заяви от своя страна, че на "Юмикор мед" не са правени специални ценови отстъпки, за да бъде привлечена като клиент.
Източник: Дневник (03.07.2003)
 
Codelco, държавната чилийска компания и най-крупен производител на мед в света, ще възобнови продажбите от запасите си не по-рано от средата на 2004 г., понеже глобалните запаси от червения метал вече ще са намалели до 800 хил. т. Точно това е равнището, при което производител N 1 в света смята, че ако пусне на пазара част от метала на склад, няма да предизвика спад в цените. Миналия ноември Сodelco изтегли 200 хил. т от пазара, без да намалява производството, за да се избегне натрупването на големи складови наличности в условията на свито търсене. Глобалните медни запаси към средата на юни надвишават минимално 1 млн. т при 1.6 млн. т през май 2002 г. Експерти обаче предупреждават, че увеличаващите се производствени капацитети главно в Латинска Америка, както и забавеното потребление спъват изчерпването им въпреки усилията на Сodelco. Анализатори смятат, че политиката на компанията е един от факторите за покачване цените на медта, които средно за първата половина на 2003 г. достигнаха 74.9 CTS/лб при 70.7 CTS/лб за 2002 г. Изпълнителният директор Хуан Виларзу потвърди, че провежданата политика от чилийската компания ще остане в сила и през 2003 г. Въпреки че през първото тримесечие на настоящата година световният гигант в медодобива произведе 368 хил. т /с 4.6% повече спрямо същия период на 2002 г./, продажбите бяха съкратени с 8.6%.
Източник: Пари (03.07.2003)
 
Най-силният профсъюз в полската група KGHM, седмият по големина производител на мед и втори на сребро в света, отмени решението си за обща стачка, понеже се е появила възможност за договорка с ръководството за увеличаване на заплатите с 5%. 45% от всички токсични химикали в САЩ се отделят при добива на метали. Най-голямо е замърсяването на околната среда при добивните операции на мед, сребро и злато. НАЙ-КРУПНИЯТ руски производител на медни катоди Уралелектромед е произвел с 3 хил. т по-малко продукция през първата половина на т. г. в сравнение със същия период на 2002 г., или 135 хил. т.
Източник: Пари (03.07.2003)
 
Тъй като цените на цинка и оловото в Китай в момента са по-високи от тези на световните пазари, държавата, която е в групата на водещите световни експортьори и на двата цветни метала, ще свие износа в най-близко бъдеще. Едновременно с това местните компании производителки през втората половина на годината ще ограничат и добивите си. За първите 5 месеца на 2003 г. от страната е изнесен със 17.1% по-малко рафиниран цинк - 171.9 хил. т. Експортът от олово е намалял с 13% до 188.5 хил. т. През същия период продукцията от цинк в Китай е скочила с 4% и е възлязла на 861.5 хил. т. Произведеното олово се е увеличило с 9% до 555.7 хил. т. Според някои оценки потреблението на цинк в страната обаче ще спадне с 20 хил. т спрямо 1.8 млн. т за 2002 г. заради епидемията от атипична пневмония.
Източник: Пари (03.07.2003)
 
Норилски никел обяви, че ще вземе участие в търга за правата за разработка на гигантското златно находище Сухой Лог. През 2002 г. компанията погълна най-крупния производител на злато в Русия Полюс, който добива по 25 т годишно. Сухой се намира в Иркутск, Сибир, а резервите се оценяват на 1000 т. Търгът ще се проведе този месец, а резултатите ще бъдат съобщени след 6 м.
Източник: Пари (03.07.2003)
 
Вчера се заговори, че оловно-цинковият комплекс Portovesme в Сардиния, който е собственост на частната компания за търговия на метали със седалище в Швейцария Glencore International, ще преустанови работа за около 5 месеца - от началото на септември или началото на октомври. Новината според запознати е съобщена от техническия мениджър на Portovesme, който обяснил, че решението е наложено от скъпата електроенергия в Италия и ниските цени на цветните метали на световните борси. Ако наистина производството бъде прекъснато, догодина ще бъде взето решението кога да се възобнови. Месеци наред ръководството на комплекса заплашваше с подобна мярка, понеже приходите са в долари, а производствените разходи - в евро. То не успя досега да се споразумее с правителството за преференциални цени на електричеството. Portovesme произвежда годишно около 110 хил. т електролитен цинк, 90 хил. т цинк и 80 хил. олово.
Източник: Пари (04.07.2003)
 
Установен е механизмът на действие и участниците във веригата за източване на ДДС. Замесени са повече от 100 фирми от София, Варна, Габрово, Русе и Трявна. Основната група фирми от региона на Габрово е декларирала покупко-продажба за над 150 млн. лв. Фиктивните сделки са свързани с продажба, добиване, почистване и превоз на цветни метали на фирми в други региони. Недействителните обороти са правени в продължение на година и половина.
Източник: Дарик радио (04.07.2003)
 
Нагоре, нагоре, нагоре през следващите две години - такъв ще е пътят на никела, прогнозираха анализатори от Prudentia· Bache Internationa· през седмицата. Според тях западният пазар на никел ще бъде в дефицит от 85 000 - 100 000 тона през 2004-2005 г. Дефицитът може да продължи и след това, ако планираните нови проекти като Inco Goro в Нова Каледония и Voisey's Bay в Канада не влязат в експлоатация. „При липсата на нов капацитет до първата половина на 2006 г. ще видим средни цени от 10 000 долара за тон, а нивата от около 12 000 долара за тон няма да са рядкост“, твърди Ангъс Макмилан от Pru­dentia· Bache International. Пазарната седмица премина вяло и всички цветни метали поевтиняха, макар и по различни причини. Продажби свалиха цените на медта, алуминия и никела. Оловото, цинкът и калаят намалиха от стойността си заради липсата на пазарен интерес към тях.
Източник: Капитал (05.07.2003)
 
Спадът в търсенето на мед от страна на производителите доведе до намаление в котировките на метала, като най-показателният за настроенията на инвеститорите тримесечен фючърс на London Metal Exchange (LME) в петък спадна с 17 долара (или 1.02%) до ниво от 1660 долара за тон. Наблюдатели припомнят, че медта беше минала психологическото ниво от 1700 долара за тон, но след това започна един чисто технически спад, провокиран от наличието на излишък на борсите. Анализатори от няколко инвестиционни банки заявиха обаче, че очакват увеличение на потреблението на т.нар. основни метали в средно- и дългосрочен план заради мнението на редица експерти, че се очаква бързо икономическо възраждане в ЕС и САЩ, което ще доведе до увеличение на производството и търсенето на суровини. Прогнозите са за достигане в тримесечен срок на ценови интервал за медта от около 1700-1705 долара. Експерти заявяват, че котировките на метала ще бъдат обратнопропорционално свързани с цената на петрола. Спад на котировките на нефта ще доведе до ускоряване на очаквания макроикономически растеж и на промишлената продукция. Първата индикация за наличието на такава тенденция на пазара ще е рязък скок на търгуваните обеми на стоковите борси. Все пак в краткосрочен план по-вероятен е спад на цените на медта. Основните причини за това са няколко - разследването на Европейската комисия на гиганти в бранша за картелиране и поддържане на изкуствено завишени цени, очакваното допълнително увеличение на добива на медна руда от страна на повечето компании в очакване на предвидения скок на цените, както и желанието на един световните лидери в областта на добива - Чили - да намали бюджетния си дефицит именно чрез продажба на метала. Технически анализатори заявиха, че динамиката на цената на медта ще зависи и от движението на валутните курсове, най-вече евро/долар. Увеличение на курса на еврото ще доведе до увеличение на търгуваните деноминирани в долари контракти на LME и вълна от покупки за запасяване от страна на потребители. Това ще предизвика увеличение на цената на медта в евро в краткосрочен план и последващия й спад при намаление на търсенето.
Източник: Дневник (07.07.2003)
 
Европейската комисия одобри плановете на белгийския производител на цветни метали Umicore, който е собственик на Umicore Med-Пирдоп, и най-крупната стоманодобивна компания в света Arcelor да създадат маркетингов и търговски джойнт-венчър.
Източник: Пари (07.07.2003)
 
През май произведената мед в страна № 1 по добиви в света - Чили, е нараснала с 0.6% спрямо същия месец на предходната година до 67.8 хил. т.
Източник: Пари (07.07.2003)
 
Производството на антимон в Китай - страната, която добива и изнася най-много от този метал в света, ще намалее с 20% тази година в сравнение с 50 хил. т миналата година. Причината за спада е затварянето на много малки мини, чието производство е доста примитивно.
Източник: Пари (07.07.2003)
 
Работници от санданския завод за авточасти и електронни везни Струма-С ООД от структурата на бившия ВПК, блокираха разпродажбата на основното оборудване, разпоредена от Агенцията за държавни вземания, и от три дни не пускат купувачите да влязат в предприятието. Конфликтът е заради стари задължения от 931 038 лв. главница и 270 346 лихви към НОИ и данъчните, които след приватизацията преди 3 г. трябвало да се опростят. В АДВ разполагат със списък от 172 машини, оценени за над 1 млн. лв., за обезпечаване на вземането. 53 машини са предложени за продажба за 73 225 лв. общо и тази цена според експерти е ниска. 100 т цветни метали - месинг и бронз, са предложени по 1.80 лв. за килограм при пазарна стойност 7.20 лв. за килограм без ДДС, коментираха запознати. Купувач бил само един търговец от Оряхово, твърди директорът на завода Никола Божинов. Той е внесъл в МФ план за разсрочване на дълговете преди няколко месеца, но отговор няма. Мениджърският екип на Струма-С ООД има договореност с немски партньори от септември да разработва 27 вида електронни везни.
Източник: Пари (07.07.2003)
 
В понеделник канадската фирма Alcan Inc направи оферта на стойност 3.9 миларда щ.д. в акции и кеш за френския си конкурент Pechiney, в сделка, която ще постави началото на най-големия световен производител на цинк по приходи. Alcan Inc. обявиха, че ще предложат 123 в кеш и три нови акции на Alcan в замяна на 5 акции на Pechiney, оценявайки френската компания на 41 за акция – 20.5% повече от нивото на акциите при затварянето на търговията в петък. От канадската компания смятат, че сделката ще бъде завършена след четири или пет месеца и ще доведе до намаляване на годишните разходи на компанията с 250 милиона щ.д. Източник: FT (Европа)
Източник: Други (07.07.2003)
 
Вероятното съкращаване на продукцията на няколко европейски оловно-цинкови рафинерии ще повлияе благотворно върху цените на двата метала на ЛМБ в средно до дългосрочна перспектива, но въпреки това е наложително да намалее добиваната от мините руда, а потреблението да се съживи. Бъдещето на оловно-цинковия комплекс Portovesme в Сардиния ще се реши през януари догодина, ако дотогава рафинерията и правителството не се споразумеят за исканите от производителя по-ниски цени на еленергията. Според британски експерти, ако бъде затворен целият комплекс, каквито слухове се понесоха в края на миналата седмица, предлагането на пазара ще намалее с 9-10 хил. т рафинирано олово и 14-15 хил. т цинк месечно. Независимо от пониженото предлагане цените няма да се покачат, ако търсенето не се възстанови, подчертава анализаторът Стефан Бригс от Socgen. Според него оловото ще поскъпне до 500 USD през идните месеци, но устойчиво установяване над тези нива не може да се очаква преди края на т. г. Като цяло новината за eвентуално преустановяване операциите на Portovesme ще има по-стимулиращ ефект за оловото, отколкото за цинка, глобалната продукция от които съответно е 6 и 8 млн. т годишно. Цинкът според Бригс ще продължи да се колебае около сегашните и малко по-високи ценови нива през следващите месеци, а в края на 2003 г. ще достигне 850 USD. През т. г. в Европа се очаква да спрат добивите на една от губещите рафинерии на Metaleurop във Франция и на MIM във Великобритания. Това, което се забелязва, е изнасянето на оловно-цинковата индустрия от Европа, завършва Бригс.
Източник: Пари (07.07.2003)
 
Бордът на директорите на Пристанищен комплекс Русе ЕАД преоформи в единната европейска валута цените на досега предлаганите в щатски долари услуги в портовете. Вече вместо 1 USD за претоварване например на всеки тон насипни товари товародателите ще заплащат по 1 EUR, за обработката на един тон метали - по 3.15 EUR вместо досегашните 3.15 USD, за обработката на един 20-футов контейнер - по 34 EUR вместо досегашните 34 USD, и т. н.
Източник: Пари (08.07.2003)
 
Недостатъчните финансови средства, инвестирани в сръбската медодобивна индустрия, са отчасти причината за по-ниските с 3% предвиждания, заложени в базата данни на Reuters /MРD/ за тазгодишните добиви на рафиниран метал в Източна Европа. Понижението може да се окаже по-голямо от прогнозираното, в което не са калкулирани плановете на руския гигант Норилски никел да намали производството с 34 хил. т тази година. В началото на юни сръбският меднопреработвателен комплекс в Бор съобщи, че ще съкрати продукцията, и обособи бизнеса си в самостоятелни компании, за да стане по-атрактивен за чуждите инвеститори. Глобалното производство на рафинирана мед според MРD ще спадне с 1.1%. Тенденцията ще се запази и догодина, но спадът ще е само от 0.1%. Заради свитите добиви в Замбия добитата в Африка медна рафинирана продукция ще намалее с цели 5%. Значително по-ниски са очакваните производствени нива в Латинска Америка, които ще спаднат тази година с 3.6 и догодина с 4%.
Източник: Пари (09.07.2003)
 
Производството на никел в западните страни се понижи през април до 70 хил. т спрямо 75 хил. т през март, съобщи Международната група по изследване пазара на никел. Оценките й сочат, че миннодобивът също е спаднал - от 76 300 т на 73 100 т, а потреблението се е понижило от 95 900 т на 89 600 т. ДНЕВНОТО производство на първичен алуминий през май нарасна с 300 т до 59 900 т, оповести Международният институт по алуминия. През май общото производство достигна 1.857 млн. т спрямо 1.788 млн. т през април.
Източник: Пари (09.07.2003)
 
Близо два пъти над средно допустимите норми е замърсяването на почвата в Кърджали с олово. Жителите на града с болести на кръвта и кръвообращението са два до три пъти повече от средния брой за страната. Това сочат резултатите от половингодишното изследване на Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене. Основната част от замърсяването е вследствие на дейността на Оловноцинковия комбинат в града и фирма "Бентонит", констатираха експертите. Кърджали е екологична точка, защото в продължение на повече от 10 години нивото на замърсяване на атмосферния въздух с тежки метали - олово и кадмий, продължава да е високо.
Източник: БНТ (09.07.2003)
 
Норилски никел, световният лидер в производството на никел и паладий и една от най-крупните компании в Русия, предприе изненадващ ход, за да спечели доверието на инвеститорите. Включи в борда на директорите четирима независими директори и за първи път в историята си съгласува размера на годишното им възнаграждение. То е впечатляващо - 115 000 USD, или само 10 000 USD по-малко от това на директорите на гиганта ЛУКойл. След като стана собственик на Полюс, делът на Норилски от произведеното в Русия злато ще надвиши 15%. Включването в ръководството на Норилски на независими директори още през миналата година повлия положително върху капитализацията на Норилски никел. Към момента тя вече надвишава 7.3 млрд. USD, като в самото начало на 2003 г. беше 4.35 млрд. USD. В перспектива се очаква да се увеличи с още 50%.
Източник: Пари (10.07.2003)
 
Износът на меден концентрат от Монголия, която се нарежда сред водещите производители в света, е спаднал с 11.5% на годишна база до 185.4 хил. т през първите пет месеца на 2003 г.
Източник: Пари (10.07.2003)
 
Най-накрая цените на оловото трайно се задържаха над равнищата от 500 USD/т и вчера дори отбелязаха най-високите си стойности от януари 2002 г. насам - 515 USD/т за успокоение на всички преработватели по света, повечето от които от години работят на загуба. В основата на поскъпването бяха слуховете за съкращаване на производството и оттам на възможност за навлизане на пазара във фаза на дефицит. Най-голям принос за създалата се суматоха на пазара има италианският оловно-цинков комплекс Portovesme. Миналата седмица Reuters цитира един от техническите мениджъри на рафинерията, който заяви, че тя ще преустанови работата си през следващите 5 месеца заради високите цени на електроенергията в Италия. Portovesme има годишни производствени капацитети от 80 хил. т олово и 200 хил. т цинк. Общо в света се произвеждат по около 6 млн. т годишно. Наскоро се понесоха слухове, че и някои други компании може да съкратят продукцията си. Някои технически фактори също подкрепиха цените на оловото. В същото време складовите наличности от метала на Лондонската метална борса /ЛМБ/ са само 170 хил. т, или най-ниските от май 2002 г.
Източник: Пари (10.07.2003)
 
Целенасочените мерки на правителството и доброто развитие на българската икономика създават условия за ръст на инвестициите през 2003 г., заяви премиерът на заседание на правителството в Евсиноград. Общата им стойност до момента е с 34% по-голяма от съответния период на м. г. Стартирали са няколко крупни инвестиционни проекта: на британска фирма в енергетиката, белгийски - в производството на цветни метали, италиански - в текстилната промишленост, и датски - в пивоварната индустрия.
Източник: Труд (13.07.2003)
 
Френският преработвател на алуминий Pechiney съобщи, че е получил и други, по-добри оферти за изкупуване след неприятелския бид на втория по големина производител на белия метал канадската Alcan на стойност 3.4 млрд. EUR. Pechiney оцени като смешно ниска цената, която предлага Alcan. Ако трансакцията се осъществи, Alcan ще стане производител N 1 в света, измествайки от първата позиция щатската Alcoa.
Източник: Пари (14.07.2003)
 
Митата върху вносната стомана, въведени през март 2002 г. от САЩ, нарушават правилата на световната търговия, обяви крайното си решение Световната търговска организация /СТО/ късно в петък. Организацията реши в полза на ЕС и още 7 държави спора им с Вашингтон по въпроса с митата, който заплашваше да прерасне в търговска война. Решението на СТО беше приветствано най-бурно от ЕС, а ЕК обяви победата за пълна. Преди повече от година Вашингтон обложи с мита до 30% вноса на определени стоманени изделия за срок от 3 г. Американските власти обявиха в петък, че ще обжалват решението на СТО, настоявайки, че целта им е да защитават местните производители от потоците евтина вносна стомана и че ще продължат да прилагат същите тарифи. Същевременно ЕС предупреди САЩ, че може да се изправят пред санкции на износа в размер на милиони долари, при положение че не отменят митата или не се обърнат към апелационния съд в рамките на 5 дни след официалното приемане на решение на СТО от страните членки, което се очаква да стане през следващите няколко седмици. В интервю в четвъртък търговският министър Дон Евънс съобщи, че президентът Джордж Буш ще реши през есента дали да отмени митата по-рано или да ги остави в сила за пълния 3-год. период. ЕС заплаши САЩ с ответни мерки срещу вноса му в Евроблока на стойност 2 млрд. USD, ако и апелационният съд обяви тарифите за неправомерни и Вашингтон не вдигне митата до 5 дни.
Източник: Пари (14.07.2003)
 
Таксата за пренос на ток /която в момента не се плаща от никого в България, защото НЕК е единствен купувач/ ще придобие вътрешно значение, когато привилегированите потребители започнат да използват мрежата на НЕК, за да си доставят директно електроенергия от даден производител. В сравнение със световно възприетата /макар и нерегламентирана официално/ цена за пренос, която се движи около 2 цента/кВтч, нашата досегашна - 0.6 стотинки, беше несравнимо занижена, твърдят експерти. С двукратното й увеличение тя достига до 1.2 ст. без ДДС, което е много под международните нива. Цената трябва да стане поне 2 цента, защото неизгодно и недопустимо е при стратегическото положение, което имаме на Балканския полуостров, да допускаме през територията ни да минава чужда електроенергия, заяви източник. Според него подобни амбиции от страна на международните компании износители няма как да бъдат спрени, освен чрез по-високи или поне съответни на западните такси за пренос. От друга страна, тази цена трябва да бъде съобразена и с нашите условия, което е причината досега да се поддържа ниска. Оптималният вариант е да се въведат високи трансгранични такси за транзит на ток и съобразени с местните условия вътрешни цени за пренос. В противен случай е възможно да настъпят преразпределения на пазарите, смята бившият министър на енергетиката Никита Шервашидзе.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
И третият за тази година търг за продажбата на металургичното оборудване Даниели, част от Камет-Перник, се провали отново поради липса на кандидати. Началната тръжна цена за оборудването беше 10 млн. EUR, стъпката на наддаване - 100 хил. EUR, а депозитът за участие - 1 млн. EUR. Изпълнителният директор на Камет Николай Трайчев отказа коментар. Неотдавна министърът на икономиката Николай Василев заяви, че ще се насрочват търгове, докато се намери купувач. По закон след три дни Агенцията за приватизация ще насрочи нов търг. Миналата година вицепремиерът Николай Василев развали проектодоговор с руския консорциум Хансатико. инвеститорът обжалва пред ВАС решението на АП да насрочи нов търг, но впоследствие оттегли жалбата си. Даниели е технологично оборудване за стоманодобивен цех. Един кандидат е проявил интерес към конкурса за Елба ЕООД и един - за Териториален кадастър-Монтана ЕООД, съобщиха от АП. Елба ЕООД работи в областта на ремонтно-технически и механизирани селскостопански и строително-монтажни услуги. Териториален кадастър-Монтана е с предмет на дейност кадастрални и геодезически работи и административно-техническо обслужване на граждани и фирми.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
След като миналата сряда оловото достигна 520 USD/тр. у. - най-високите цени от година и половина, цветният метал незначително отстъпи от позициите, но продължава устойчиво да се търгува над 515 USD/тр. у. А ако оловно-цинковият комплекс в Сардиния Portovesme бъде затворен, трябва да се очаква по-нататъшно поскъпване на цветния метал. Изпадналото доскоро в летаргия олово, основно използвано в производството на акумулатори и батерии, до края на годината ще се колебае в ценовия диапазон 485-525 USD/тр. у., но е възможно да надвиши тези нива в края на 2003 г., сочат оценки на анализаторите на Brook Hunt. Евентуалното поскъпване може да бъде форсирано от преустановяването на производството в Сардиния, понеже пазарът ще се лиши от 9-10 хил. т олово месечно. Съдбата на комплекса ще се реши през януари. Portovesme опитва да се справи с прекалено високите цени на еленергията и засега не е спрял работа. Според някои търговци при пробив на 530-540 USD/тр. у. оловото няма да е изненада, ако бъдат тествани цените от 600 USD/тр. у. Пазарът живна т. г., подкрепен от свиването на предлагането и сериозното нарастване на търсенето от Китай и Индия.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
Най-големият в света специализиран производител на цинк Umicore търси начини за замяна на силиция с германий като в чиповете с надеждата, че ще лансира алтернативния метал на пазара до края на 2009 г.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
С оглед увеличеното потребление на никел и ограничения производствен капацитет вероятно цените ще скочат чувствително през следващите няколко години, предвиждат американските експерти от АМЕ. От началото на годината те се повишиха с 22%.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
Световният пазар на рафинирана мед е навлязъл в период на дефицит през периода януари - април, който е достигнал 151 хил. т според ICSG. През съответстващия период на 2002 г. на глобалния пазар е имало излишък от 196 хил. т.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
Топпроизводителят на цинк в Русия - Челябинският завод, ще добие 88-89 хил. т метал през първата половина на 2003 г. или с 8-9 хил. повече в сравнение със същия период на предходната година. От ръководството коментираха, че не са се отказали от плановете да произведат над 175 хил. т цинк за цялата 2003 г., но това ще стане възможно, след като всички мощности на завода бъдат натоварени след цялостната модернизация на инфраструктурата му.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
Правителството прие постановление за изменение и допълнение на постановление N 140 от 1992 г. за преструктуриране на рудодобива и поетапното закриване на неефективни производствени мощности. В утвърдения списък на обектите, подлежащи на закриване и техническа ликвидация или консервация, са части от Бургаски медни мини, ГОРУБСО-Рудозем ЕАД - в ликвидация, Елисейна, обогатителната фабрика и хвостохранилището в Маджарово, рудник Елшица от Панагюрски мини - в ликвидация, Чипровец - в ликвидация, Еко - Медет ЕООД, с. Панагюрски колони, Еко - Елшица - ЕООД. Финансирането на работните проекти за техническа ликвидация или консервация, рекултивация, мониторинг, пречистване на замърсени руднични води и на замърсени води ще се открие след приемането им от Междуведомствения експертен съвет и утвърждаването на протоколите от министъра на икономиката, става ясно от публикуваното в петък в Държавен вестник постановление. По разчети, направени от експерти в бившето министерство на промишлеността през 1998 г., при евентуалното закриване на рудодобива у нас ще са необходими около 420 млн. USD годишно за осигуряване на суровини за черни, цветни и благородни метали при прогнозираните темпове на нарастване на тяхното потребление през периода до 2015 г. Необходимите средства за ликвидация или консервация на мощностите и за помощи при освобождаване на персонала по експертна оценка ще надхвърлят 800 млн. USD, а осигуряването на алтернативна заетост на освободените - над 650 млн. USD. Още с изграждането на рудодобивните, обогатителните и металургичните мощности в страната е заложен значителен дебаланс, който до 1989 г. се компенсираше с внос или износ по спогодби в рамките на бившия СИВ. Изготвената национална програма за устойчиво развитие на рудодобива през 1998 г. е в съответствие с поетите ангажименти от страната ни към страните от ЕС. Преструктурирането до 2015 г. включва закриване на всички обекти с изчерпани запаси и неефективни мощности. Предвиждаше се всички дружества в подотрасъла да станат печеливши от 1999 г.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
Британско-Австралийската миннодобивна компания Rio Tinto е готова да инвестира в проучване на минералната база на Сърбия и Черна гора, обяви шефът на направление Проучване на Rio Tinto. Той уточни, че групата води сериозни преговори с ръководството на медодобивния и преработвателен комплекс в Бор за съвместни проучвания в Източна Сърбия. Гигантът проявява интерес към този регион от 1997 г., тъй като предполага, че там има залежи на злато и мед. През юни сръбската страна обяви, че сделката за съвместно проучване ще бъде подписана през юли.
Източник: Пари (15.07.2003)
 
Процедурите и законите, които даваха възможност на митниците да реагират срещу измамите на границата и да ги предотвратяват, се прилагат по-скоро "за съвсем случайни" преминаващи, а не за основните играчи в контрабандните канали, заяви в понеделник Соня Петкова от Браншовия съюз на кожарската, обувната и галантерийната промишленост. Тя обясни, че работата на митниците влияе директно върху българските производители на кожи, обувки и галантерия. "Факт е, че през митниците преминава огромно количество контрабанден и нерегламентиран внос. Това е причината всъщност за фалитите на всички фирми, които разчитат на вътрешен пазар", каза Петкова. Тя приветства меморандума между България и Турция, според който след 30 август всички стоки от южната ни съседка трябва да влизат с търговски документи. Политиката на Агенция "Митници" е насочена изключително в посока на ограничаване на възможностите за нерегулиран внос, защото по-честите случаи, които митническите служители констатират, са на измами, а не на контрабанда, заяви в отговор пред БНР директорът на агенцията Асен Асенов. Той обясни, че при измамите вносът е регистриран, но се спекулира със стойността и произхода на стоката. За всички, които са заети с производство на даден продукт в България, в момента основна пречка е незащитеността на пазара от нелоялен внос, заяви официалният представител на "Виохалко" Антон Петров пред БНР. "Това е много сериозен проблем, защото, когато инвестираш и започваш производство в една страна, колкото и да е малък вътрешният пазар, той винаги е бил пресметнат в плановете на инвеститора за възвръщането на вложеното", каза Петров. Според него липсата на регулация на пазара и нелоялната конкуренция пречат за осъществяването на предварителните разчети на инвеститорите.
Източник: Дневник (15.07.2003)
 
Цените на алуминия на международния пазар през III тримесечие на 2003 г. се понижиха леко, макар че именно този метал, заедно с медта и оловото продължава да бъде моторът на котировките на цветните метали на Лондонската борса. Според Даниел Ролинг, анализатор от Нюйоркската стокова борса, средната цена на алуминий през III тримесечие ще достигне до 62 CTS/либра в сравнение с моменти, когато при благоприятни сезонни фактори тя растеше до 65 CTS/лб. Обичайното сезонно активизиране на търсенето на метала през IV тримесечие на т. г. ще формира средна цена за периода от 67 CTS/лб. За общото поевтиняване в момента допринася и забавянето на толкова очаквания глобален икономически подем. Покупките от преработватели се ограничават само до неотложните нужди, без да се имат предвид бъдещи поръчки. В момента запасите от алуминий на LME са близо до 1.18 млн. т - около най-високото им равнище от 1.30 млн. т от 1994 г. насам, достигнато през миналия септември. Хеджинговите сделки, макар и малобройни, също оказват натиск върху цените и особено върху премиите, главно на алуминия, произведен в страните от Западна Европа и облаган с мита. Цените за бъдещи сделки обикновено са по-ниски от спот цената и в дългосрочен период изкривяват реалната пазарна тенденция. Положението може да се изостри през IV тримесечие, когато на пазара ще нахлуе продукцията от заводите на Mozal в Мозамбик, собственост на австралийската металургична компания BHP Billiton, влезли в експлоатация през април т. г., като ще достигнат проектния си капацитет през есента.
Източник: Пари (16.07.2003)
 
Цинкът поскъпна до близо 18-месечен пик от 850 USD/т и най-накрая обнадежди производителите, които миналата година трябваше да се задоволяват с най-ниските котировки на цветния метал от десетина години насам и 780 USD/т в началото на 2003 г. Въпреки поскъпването цветният метал все още отстои на 150 USD от достигнатите 1100 USD/т в Европа през 2002 г. Възходящият тренд на цинка бе предопределен от затварянето на няколко миннодобивни предприятия в Европа през последните месеци и очакванията да бъде прекратено производството в рафинерията Portovesme в Сардиния, където се добиват над 150 хил. т годишно. Експерти подчертават, че от голямо значение за пазара и цените ще е поведението на Китай, развитието на новите проекти там и в някои други точки на земното кълбо. Според консултантите от Brook Hunt през 2005 г. добитото олово от мините ще нарасне с 0.5 млн. т спрямо 9.3 млн. т за 2003 г.
Източник: Пари (16.07.2003)
 
Базираният във Великобритания втори по големина производител на стомана LNM, собственост на един от най-богатите индийци, и щатският гигант US Steel - двата конкурента за покупката на най-голямата металургична компания в Полша PHS, критикуваха организирания търг за приватизацията на PHS. И двете страни са притеснени от слуховете как ще бъде избран победителят, който ще бъде обявен от полското правителство тази седмица.
Източник: Пари (16.07.2003)
 
БДЖ е ощетил "Кремиковци" АД със 75 млн. лева за непревозени товари. Загубите са натрупани от 28 септември 2002 г. до края на юни тази година, заяви шефът на Надзорния съвет на комбината Божко Бонев вчера. Според него, след едностранното разваляне на договора миналата година, "Кремиковци" бил притискан до стената от БДЖ да приеме 40-45% по-високи тарифи за превоз на товари. Дружеството няма да приеме ултимативните и рекетьорски условия на железниците с вдигането на цените, каза и зам.-шефът на Надзора Александър Томов. Вчера той окачестви поведението на ръководството на БДЖ като липса на пазарно мислене. Ако правителството не се намеси, ще предприемем всички законни форми на протест, включително и генерална стачка, каза още Томов. Бонев съобщи, че заради недовозените от БДЖ 10 729 вагона, "Кремиковци" е бил принуден да превърне кея за насипни товари на пристанище Бургас в склад на металургичния комбинат. Конструкцията на кея може да носи товари до 100 хил. тона, а в края на юни ние ги увеличихме на 255 хил. тона, каза той. За разрешаване на проблема от дружеството предлагат 2 варианта. Единият е да се покрие разликата в цената на услугите чрез ремонтиране на вагони на БДЖ, обяви Томов. Другият е да се издаде лиценз на "Кремиковци" за частен железопътен превозвач. Металургичният комбинат вече е подал документи за издаване на лиценз за самостоятелен превозвач на 17 май т. в Агенция "Железопътен транспорт", съобщи Бонев. Според него по този начин "Кремиковци" се освобождава от диктата на държавния монополист БДЖ и ще превозва стоките си на по-ниски цени.
Източник: Монитор (17.07.2003)
 
Тайланд планира да отмени антидъмпинговите мита върху вносната горещовалцувана стомана от 14 страни, сред които Русия, Словакия, Индонезия и Румъния. Русия ще увеличи налаганите върху вносния силиций мита до 20% от митническата стойност, за да защити своите производители. Мярката първоначално ще се предприеме за 9 м. и след това може да придобие постоянен статут. Евтиният внос на силиций, основно китайски, нанася щети на руските производители - СУАЛ и РусАл, и най-вече на първия, който добива 50 хил. т годишно. Казахстан е произвел 209.9 хил. т през първата половина на 2003 г., или със 7.5% по-малко спрямо същия период на 2002 г.
Източник: Пари (17.07.2003)
 
През миналата седмица "Ем Джи корпорация" е продала основния пакет в старозагорското предприятие за изкупуване и преработка на скрап "Сплавкомерс", заяви директорът на PR отдела на компанията Димитър Недков. Новият собственик не е свързан с групата, допълни той, като отказа да съобщи името му. Новината за разместване на акционерните пластове в "Сплавкомерс", което от няколко години е регистрирано в София, излезе от седмичния бюлетин на Централния депозитар. В него пише, че са прехвърлени 131 568 акции от дружеството при издадени общо 92 536 броя. Това означава, че вероятно са извършени няколко поредни транзакции. "Сплавкомерс" държи бази за скрап в Стара Загора (23 декара), Казанлък, Чирпан, Раднево и Гълъбово. Дружеството беше приватизирано през 1996 г. по време на правителството на Жан Виденов, като купувач беше фирмата "Сплавкомерс Траяна" от структурата на "Ем Джи". Цената на сделката беше 124 млн. лв., които по валутния курс към началото на годината са били равни на почти 2 млн. долара. Седемдесет процента от сумата е платена с държавни дългосрочни облигации. В момента държавни са над 17% от капитала на предприятието, като по-голямата част от тях се предлагаха на търга от масовата приватизация, подаването на заявки за който приключи на 4 юли. Минималната цена за участие беше 14.88 лв. за бройка. Допреди седмица за основен акционер на "Сплавкомерс" се водеше регистрираната в столицата на Лихтенщайн компания "Пи Еф Ейч Си Анщалт".
Източник: Дневник (17.07.2003)
 
Оптимизъм обзе най-голямото тържище на цветни метали в света - Лондонската метална борса, раздвижи търговията и цените на голяма част от металите се покачиха рекордно през миналата седмица. Най-драстично поскъпна оловото, което атакува невижданите от година и половина ценови равнища. Цинкът превзе отново позиции, на които не се бе търгувал от 16 месеца. Медта, която поскъпна със 100 USD/т от началото на юли досега, достигна най-високите си стойности от 5 месеца насам, а алуминият, прибавил цели 70 USD/т към котировките си, щурмува 1-мес. рекорди. В основата на оформилия се забележителен възходящ тренд на борсата в Лондон са залегнали някои пазарни фактори, но обединяващият елемент е въодушевлението на инвеститорите. Пазарни наблюдатели предупреждават, че има риск пазарът да изпревари съществуващите икономически реалности и цените да останат без сериозна подкрепа Редица борсови анализатори изтъкват, че отбелязаните върхове са резултат от активни покупки на спекуланти и инвестиционни фондове. Пазарният сантимент е странно нещо, търговци и играчи искат пазарът да върви нагоре, но свръхемоциите са опасни, изтъква Енгъс Макмилан от Prudential-Bache International. Според Робин Бар от Standatd&Poor's металите са движени нагоре от подема на фондовия пазар и надеждите за възстановяване на най-голямата икономика в света - американската на фона на постъпващите оптимистични корпоративни резултати. Все още обаче не е ясно дали един от най-важните пазарни фактори - потреблението на цветни метали, е преодолял застоя от предишните 2 г. По оценки на Макмилан то при всички положения ще е малко по-високо през 2003 г., въпреки че най-голям принос за това ще има Китай. Друг анализатор Мартин Скуеър от JP Morgan предупреждава, че в светлината на традиционно слабия летен сезон поддържането на достигнатите ценови равнища ще е трудно дори в близка перспектива. Оловото достигна 520 USD/Т Пазарът на оловото в момента е деликатно балансиран от пазарни фактори, които са подредени така, че да подтикнат цените да се покачват още. В момента запасите от метала на Лондонската борса са регистрирали най-ниската си точка от май миналата година и са само 170 хил. т. Все пак в основата на поскъпването стои поредицата от извадени от производство оловни рафинерии в Европа през последните месеци, очакваното преустановяване на работа на още няколко и неизвестността около бъдещето на Portovesme. Оловно-цинковата рафинерия, собственост на швейцарската Glencore, заплаши, че ще спре работа заради високите цени на еленергията. Отначало до пазара достигна новината, че тя ще преустанови производство за 5 мес., но после се разбра, че ръководството преговаря за евентуално намаляване на цените на енергията с локалните власти. Ако двете страни не се споразумеят, ПАЗАРЪТ ЩЕ Е В ХВАТКАТА НА НЕИЗВЕСТНОСТТА ДО НАЧАЛОТО НА 2004 Г. когато Portovesme ще решава бъдещето си. Комплексът в Сардиния има капацитети за производство на 110 хил. т електролитен цинк годишно. При пълни мощности на комплекса там може да се добиват още 90 хил. т цинк и 35 хил. т олово годишно. Металният анализатор Максуд Ахмед от Credit Lyonnaise оценява като много добри перспективите за оловото и предвижда цени от 625 USD/т догодина и 725 USD/т за 2005 г. ЕКСПЕРТИ ВИЖДАТ ЦИНКА ОКОЛО НИВАТА ОТ 1100 USD/Т Някои пазарни наблюдатели, като Клиф Грийн, брокер от Лондонската метална борса, смятат, че цинкът има потенциал да достигне 1100 USD/т. За свикналите вече на котировки от около 750-780 USD/т миннодобивни компании и преработватели и сегашните 850 USD/т са добре дошли. Поскъпването на метала бе обусловено от свитото напоследък производство заради търгувания около най-ниските си исторически цени цинк и спекулациите около бъдещето на оловно-цинковата рафинерия в Сардиния. Ако тя бъде затворена, глобалният пазар ще се лишава по 9-10 хил. т рафиниран метал месечно. За да бъде подкрепено поскъпването, е наложително обаче да се затворят още мини, а потреблението да нарасне ФАКТОРЪТ КИТАЙ Освен това в средносрочен план световната индустрия ще е зависима и от възможностите на Китай да използва цинковите си резерви за захранване на капацитетите на преработвателните си комбинати. Пазарни коментатори изтъкват, че наличните запаси от цинков концентрат са толкова малко, че ако бъдат затворени още мини, това неизбежно ще се отрази на пазарния баланс. Ситуацията на пазара е такава, че дори ако една по-голяма мина остане извън строя от 6 мес. до 1 г., това ще доведе до поскъпване на оловото. Независимо от преустановените операции в няколко цинкови рафинерии в Европа и очакванията нови да бъдат затворени скоро, въпросът с капацитетните мощности не е толкова ключов заради новите проекти в Китай. В контраст с настоящата пазарна конюнктура Китай, както и още няколко азиатски страни вероятно ще продължат да натоварват на 100% мощностите си, за да задоволят вътрешното търсене през следващите 2-3 г. Пазарни наблюдатели отбелязват, че има и други проекти, доставките от които може да доведат до увеличаване на предлагането Например добивите от мината Rampura-Agucha почти ще се удвоят до 400 хил. т годишно, а продукцията от находището Dan Christobal в Боливия ще достигне 250 хил. т годишно. Същите коментатори смятат, че инвестициите в проектите ще са оправдани само ако цените на цинка, основно намиращ приложение в стоманопроизводството, се възстановят до 1000 USD/т. Добивите от двете мини трябва да стартират в края на 2005 и началото на 2006 г. Според Луиз Мортис от Brook Hunt в света през 2005 г. от мините ще се добият 9.8 млн. т олово в сравнение с 9.3 млн. т през настоящата. Тя счита, че възстановяването на операциите в затворените рудници ще започне при по-високи цени от тези при прекратяването им. Анализаторката предвижда, че тази година МОЩНОСТИ ЗА 100 ХИЛ. Т ЩЕ БЪДАТ ИЗВАДЕНИ ИЗВЪН СТРОЯ Междувременно финландската метална групировка Outokumpu, собственик на най-голямата цинкова мина на Стария континент Tara, разположена на 64 км от Дъблин, потвърди, че тази година ще бъдат добити 200 хил. т, а пълните капацитети ще бъдат достигнати през 2005 г. Изпълнителният директор на Outokumpu Еаро Лаотио не крие надеждите си, че котировките на цинка биха могли да се покачат до 1000 USD/т през следващите 2 г. Въпросът е колко бързо ще стане това, защото наличните запаси от цинк са доста големи.
Източник: Пари (18.07.2003)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 12.III.2003 г. по ф. д. № 2684/2003 вписа в търговския регистър акционерно дружество "Басса" - АД, със седалище и адрес на управление София, район "Средец", пл. П. Р. Славейков 8а, ап. 3, с предмет на дейност: производство и търговия с детайли от стомана, чугун, черни и цветни метали, производство на резервни части за строителната и миннодобивната промишленост, монтаж и внедряване на машини и съоръжения, конструиране, разработване и внедряване на технологични процеси в металургията и машиностроенето, покупка на стоки и други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид в страната и в чужбина, търговско представителство и посредничество на местни и чуждестранни лица в страната и в чужбина, комисионни, спедиционни, складови, превозни, лицензионни сделки и сделки с интелектуална собственост, производство и търговия със селскостопански продукти и всякаква друга незабранена със закон дейност. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 50 000 лв., разпределен в 5000 поименни акции с номинална стойност 10 лв. всяка една, със съвет на директорите в състав: Христина Викторова Миленкова - председател, Харалампи Димитров Нончев и Георги Славев Стоилов, и се представлява от изпълнителния директор Харалампи Димитров Нончев.
Източник: Държавен вестник (18.07.2003)
 
Провали се третият търг за "Даниели" собственост на фирма "Камет", съобщи изпълнителният директор на пернишкото предприятие инж. Николай Трайчев. Представители на три от петте фирми, закупили меморандума за наддаването, са се явили на процедурата, но не са внесли задължителната вноска за участие от 1 млн. евро. Технологичната линия "Даниели" се продава чрез Агенцията за приватизация при първоначална тръжна цена от 10 млн. евро. До една седмица Агенцията за приватизация ще трябва да изготви писмен доклад до министъра на икономиката, който да съдържа и предложения за решаване на проблема. Намаляване на началната тръжна цена или разпродаване на оборудването на части, са някои от възможните варианти, смята Николай Трайчев.
Източник: Стандарт (21.07.2003)
 
Слухове за съкращаване на производството в Европа и в САЩ повишиха цените на основните цветни метали - мед, цинк, олово, калай, никел и алуминий. Експерти коментираха, че що се отнася до цинка и оловото, поскъпването им е чисто спекулативно, тъй като не е свързано нито с попълване на запаси на преработватели, нито с повишен потребителски интерес като цяло. Цинкът и оловото отбелязаха през седмицата съответно 16-месечен и 18-месечен максимум. Цветните метали поскъпнаха от началото на 2003 г. и движението на цената им нагоре раздели анализаторите на две групи. Едните учебникарски заговориха за признаци за оживление на световната икономика, а другите застъпват мнението, че поскъпването не означава нищо на фона на поевтиняващия долар, който според тях е предизвикал повишението на цветните метали.
Източник: Капитал (21.07.2003)
 
Полското правителство съобщи в понеделник, че е взело решение да продължи преговорите за продажбата на най-голямото предприятие за стомана в страната Polskie Huty Stali (PHS) с английско-холандския холдинг LNM. Така за момента LNM повежда в надпреварата за придобиването на 75% от PHS пред предварително сочения за фаворит американски холдинг US Steel. Полският министър на финансите Пьотр Чижевски обяви, че правителството ще провежда ексклузивни преговори с втория по големина в света производител на стомана LNM, но ще помоли US Stee· да продължи срока на офертата си. В случай че кабинетът във Варшава, кредиторите на PHS, полските синдикати и английско-холандския холдинг не успеят да постигнат окончателно споразумение до 22 август, US Stee· ще получи шанс отново да се включи в приватизацията на PHS. Полското правителство не оповести детайли за офертите, но съобщи, че предложението на LNM е превъзхождало това на US Steel както по предложената цена, така и по планираните инвестиции. Financia· Times коментира, че се очаква стойността на сделката да бъде над 1 млрд. долара (от които 400 млн. долара за задълженията на PHS), което я прави една от най-големите приватизационни сделки в Европа през тази година. PHS бе създадена в средата на 2002 г. чрез сливането на четири държавни предприятия. Компанията произвежда 5.8 млн. тона стомана на година (което е 70% от общото производство на стомана в Полша) и реализира продажби от 1.5 млрд. долара годишно. Приватизацията на PHS беше отлагана неколкократно и бе съпътствана от скандал за корупция. През март полската прокуратура започна разследване по обвинение, че представител на министерството на финансите е поискал подкуп от US Steel. Ако приключи успешно сделката, LNM ще удвои активите си в Централна и Източна Европа и ще стане най-големият производител на стомана в региона. В момента компанията, която е собственост на милиардера от индийски произход Лакшми Митал, притежава предприятия в Румъния и Чехия, които произвеждат общо 12 млн. тона стомана годишно. Английско-холандският холдинг проявява интерес и към приватизацията на унгарския производител на стомана Dunaferr. Сред активите на LNM са и голямо предприятие за стомана в Казахстан, както и заводи в Алжир и Южна Африка. Представители на US Steel, която притежава активи в Словакия и Сърбия, обявиха, че са разочаровани от решението на полското правителство, но запазват интерес към закупуването на PHS.
Източник: Капитал (21.07.2003)
 
Люксембургският стоманен гигант "Арселор" започва съдебна война срещу един от основните си конкуренти - "Ю Ес Стийл", заради държавната помощ, обещана от Словакия на местния филиал на американската компания, предаде "Файненшъл таймс". Според източници от "Арселор" разрешението, което Словакия получи от ЕС по отношение на данъчните облекчения в размер на 500 млн. долара за металургичния комбинат в Кошице, "противоречи на принципите на съюза". Засега не е ясно конкретно какви мерки ще предприеме европейския гигант, но според анализатори алтернативите пред "Арселор" са много разнообразни. Според анализатори конкретният спор между "Арселор" и "Ю Ес Стийл" е показателен за страховете на западноевропейските производители на стомана, че след разширяването на съюза през 2004 г. евтината стомана, идваща от Изток, допълнително ще накърни пазарните им позиции. Като основна причина за това се отчита евтината работна ръка, както и очакваните държавни субсидии, които вече са договорени и които допълнително намаляват цената на стоманата. Положението допълнително се нажежава и от тарифните ограничения, които САЩ въведоха върху стоманата на чуждестранните производители. Именно това кара все повече правителствени представители и мениджъри на компании от т.нар. нововъзникващи пазари да настояват за запазването на държавната помощ за компании от бранша, за да се предотврати вълна от фалити. По традиция стоманопроизводителите от бившия Източен блок предлагат много по-евтина, но и по-нискокачествена стомана.
Източник: Дневник (22.07.2003)
 
Цинкът, добит от мините през първите 5 месеца на 2003 г. в света, се е увеличил с 4.1% до 758.5 хил. т спрямо съответния период на 2002 г., обемът на рафинираната продукция е скочил с 0.7%, а на потреблението с 2%, съобщи ILZSG. Запасите на производителите са се покачили с 1000 т до 322 хил. т. Рафинираното олово, произведено през същия период, е спаднало с 0.1%, добивите от рудниците са останали без промяна, а търсенето е скочило с 0.5%.
Източник: Пари (22.07.2003)
 
Модерен валцов стан ще произвежда алуминиево фолио по всички европейски стандарти в Алкомет АД. Той е изцяло с компютърно управление и монтажът му продължи близо 4 месеца с помощта на специалисти от Англия. Капацитетните възможности на съоръжението са да произвежда месечно по 1000 т продукция в началото, а до края на годината обемът да бъде увеличен до 2000 т. Качеството на изделията да не отстъпва на тези, които се произвеждат в САЩ, Япония и страните на ЕС, твърдят от ръководството на Алкомет АД.
Източник: Пари (23.07.2003)
 
Българската компания Ем Би Ес АД заедно с норвежко-английската фирма "Акер Кварнер" ще проектират изграждането на малка инсталация за тестването на нов метод за извличане на катодна мед от рудни отпадъци. Това съобщи изпълнителният директор на Ем Би Ес Стоян Митов. Английското поделение на "Акер Кварнер" - "АК инджиниъринг сървисиз", ще осигури технологията за пилотния проект. Българската компания от пет години се занимава с оползотворяването на остатъчните компоненти от рудните отпадъци на миннообогатителен комплекс (МОК) "Асарел медет". Изграждането на пилотната инсталация ще струва около 2 млн. долара. Капацитетът й ще бъде 4-5 тона дневно. Строителството ще започне в началото на август и се очаква да приключи до края на годината. Предвижда се тя да работи две-три години. Ако нещата потръгнат, ще построим и нормална инсталация с капацитет 15 хил. тона годишно, допълни Митов. Това може да стане най-рано през 2005 г. През май 2003година дружеството е получило концесия за добив на мед от хвостохранилището на миннообогатителния комплекс за 35 години и е разработило специална методика за извличане на катодна мед от рудни отпадъци. Инсталацията ще бъде изградена на хвостохранилището. Съоръжението е екологично безвредно, категоричен е Митов. Новият метод позволява чрез употребата на физико-химични способи по-лесно да се извилча медта и концентрацията й до степен, годна за провеждането на електролиза и получаването на катодна мед. В момента "Юмикор" е единственият завод в България за добив на мед. Допреди две години такава дейност развиваше и "Елисейна", но в момента заводът там не работи. Ем Би Ес е създадена през 1989 г. и по-късно се преименува на "Балкан консулт архитект инженери". Построила е над 10 пречиствателни станции в страната, занимава се с оползотворяване на отпадни води, геодезия и опазване на околната среда. До миналата година дружеството бе собственост на Стоян Митов. След това в него съакционери стават група физически лица. Съвсем наскоро "Акер Кварнер" спечели контракт за технологично изменение на завод за производство на никел в Куба. Компанията е водещ световен доставчик на инженерингови и строителни услуги, на технологични продукти и интегрирани решения. Компанията има годишни приходи в размер на около 6 млрд. долара, а персоналът й наброява 35 хил. души, ангажирани по проекти в над 30 страни по света.
Източник: Дневник (23.07.2003)
 
Най-голямата стоманодобивна компания в Япония "Нипон стийл" и водещият производител на стомана в Китай "Шанхай Баошан айрън енд стийл" подписаха споразумение за създаване на съвместно дружество до края на тази година. Джойнт-венчърът ще бъде за производство на студеновалцувани стоманени листи, които да се използват в автомобилната индустрия на Китай, информира агенция Франс прес. Съвместната дейност ще се осъществява в заводите на китайската компания в Шанхай, като началото й вероятно ще бъде дадено чак през май 2005 г. Дотогава "Нипон стийл" и "Шанхай Баошан айрън енд стийл" трябва да уредят всички организационни въпроси. Производственият капацитет се очаква да бъде от 1.7 млн. тона студено валцувани стоманени листи, 450 хил. тона галванинизирани стоманени листи и 350 хил. тона стомана за нуждите на индустрията за домакински електроуреди. Джойнт-венчърът ще бъде капитализиран с 45 млрд. юана (378 млн. долара) първоначално, половината от които ще осигури "Шанхай Баошан", а остатъкът - "Нипон стийл" и други чуждестранни нейни партньори. За потенциални съсобственици се спрягат световният лидер в стоманодобива - люксембургският "Арселор", и няколко японски търговски компании. Така делът на "Нипон стийл" вероятно ще бъде 35%. Планираните инвестиции са в размер на 100 млрд. юана (840 млн. долара). Продукцията на японско-китайското дружество ще се използва предимно от японски, европейски и американски производители на луксозни автомобили в Китай.
Източник: Дневник (23.07.2003)
 
Производството на стомана в страните от ЕС през периода от януари до април 2003 г. се увеличи с 3% до 53.1 млн. т в сравнение със същия период на 2002 г. по данни на Международния институт по чугуна и стоманата. Специализираното издание Metal Bulletin отбелязва, че от април до юни т. г. включително търсенето на пазара на Западна Европа е било стабилно главно за листов прокат, и то от основните потребители - автомобилните компании. Отбелязва се търсене и на някои видове сортов прокат. Според експертите от World Steel Dynamics през II тримесечие на 2003 г. световните цени на стоманената продукция може да се понижат значително. Въпреки че в много страни търсенето на стоманена продукция може да се активизира, високите цени на петрола и ниските темпове на икономически растеж във водещите промишленоразвити страни ще оказват задържащо влияние върху темповете на повишаване на цените.
Източник: Пари (23.07.2003)
 
Западноевропейският пазар на черни метали през последните месеци бе под влиянието на противоречиви тенденции. Многото неблагоприятни за производителите фактори, формиращи пазарната конюнктура, като слабо активното потребителско търсене на фона на стагниращата икономика във водещите европейски страни, наличието на значителни неизползвани производствени мощности, острата конкуренция сред доставчиците и т. н., изглеждаше, че ще окажат сериозен натиск върху цените. Но естествено при дадените условия не настъпи понижение на цените на производителите - нещо повече, за редица изделия големите европейски стоманодобивни концерни успяха да постигнат не само номинално, но и реално повишение на цените /най-малкото при доставките за потребители от Евросъюза/. Световният баланс на търсенето и предлагането на черни метали през 2002 г. не бе в полза на производителите. По данни на английското издание Economist през 2002 г. световното производство на стомана възлезе на 847 млн. т, докато потреблението се оценяваше на едва 765 млн. т. През I полугодие на 2003 г. положението с продажбите на стоманена продукция в света не се подобри и износителите бяха принудени да понижат цените на много видове валцувана продукция. В същото време стоманодобивните компании от ЕС не изоставяха опитите си да прогнозират повишение на фючърсните цени и го правеха успешно. Така през април 2003 г. те съобщиха на потребителите си за поскъпването на основните видове валцувана продукция за доставка през II тримесечие с 3-5%. Колко значително се повишиха цените на производителите, свидетелства фактът, че ако в началото на 2002 г. западноевропейските стоманодобивни концерни предлагаха горецовалцуваната рулонна плоска стомана по 200 EUR/т, то в края на юни 2003 г. цените й нараснаха средно до 330 EUR/т.
Източник: Пари (23.07.2003)
 
ALCAN, вторият по големина производител на алуминий в света, отчете загуба от 89 млн. USD за първото тримесечие на 2003 г. при печалба от 71 млн. USD за същия период на 2002 г. Преди 2 седмици той направи неприятелска оферта за придобиване на френския конкурент Pechiney на стойност 3.4 млрд. USD. Pechiney отказа офертата и сега маневрира, за да се спаси от поглъщането.
Източник: Пари (23.07.2003)
 
Китайските запаси от стомана оказват натиск върху цените. Експертите са загрижени от спада на цените на основните видове стоманена продукция на световния пазар през последните месеци. По-специално натиск върху цените оказа натрупването на големи складови запаси в Китай. Освен това се запазва неопределеността в перспективите на развитие на пазара в САЩ. В условията на действие на мерките за защита пазара на ЕС от чуждестранни доставчици на стоманена продукция /тарифни квоти и повишаване на вносните мита на 15 вида стоманени изделия спрямо редица страни с 14.9%-26%/, вносът на валцувана листова стомана в ЕС се понижи с 10% до 1.3 млн. т през 2002 г. в сравнение с 2001 г. На пазара на ВАЛЦУВАНА ЛИСТОВА СТОМАНА в страните от ЕС през последните месеци конюнктурата като цяло остана слаба. В тези условия стоманодобивните компании в страните от ЕС задържаха растежа на производството, което доведе до известно повишаване на вътрешните цени на тези изделия в ЕС. За разлика от студеновалцуваната плоска листова стомана на пазара на горещовалцуваната листова стомана се наблюдаваше отслабване на конюнктурата и понижение на цените. Британско-холандската компания Corus повиши от 1 април вътрешните цени на листовия прокат с 10 GBP/т. Групата Arcelor, в която влизат люксембургската Arbed, френската Usinor и испанската Aceralia, повиши вътрешните цени на валцуваната листова стомана - горещо- и студеновалцувана стомана на рулони, както и листова стомана с покрития за доставка през II и III тримесечие на 2003 г. с около 15 EUR/т. Ръководството на групата бе готово да съкрати обема на продажбите с цел да подкрепи цените. Решението на повишаване на цените се базираше на очакваното в близко бъдеще подобряване перспективите на търсенето на световния пазар на листов прокат.
Източник: Пари (23.07.2003)
 
БДЖ ще настоява "Кремиковци" да изплатят дълга си от 18 млн. лв. в най-скоро време, стана ясно по време на срещата между ръководствата на двете предприятия в КНСБ. "Не можем да се съгласим с исканата сума, защото е изчислена на базата на исканите нови превозни тарифи и в нея се включват начислените лихви", заяви шефът на надзора на металургичната фирма Божко Бонев. От БДЖ настояват превозната тарифа да се завиши от 2,4 ст. на тон/км. на 3 ст. От металургичното предприятие са склонни да плащат най-много 2,7 ст. за тон/км. "По наши разчети исканото увеличение ще доведе до непосилно завишаване на стойността на продукцията", коментира Бонев.
Източник: Сега (24.07.2003)
 
RIO TINTO, втората най-крупна миннодобивна компания в света и водещ производител на желязна руда, отчете нараснало потребление на стомана, което обясни с увеличеното търсене в Китай. През II трим. добитата руда е с 5 млн. т повече, или 25.6 млн. т, а за цялото полугодие - с 11% до 49 млн. т. ВТОРИЯТ по големина производител на алуминий в света Alcan очаква търсенето на метала да скочи с 3.4% т. г.
Източник: Пари (24.07.2003)
 
Umicore, белгийският производител на цветни метали, най-голямата в света компания за специализирани цинкови изделия и собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, продаде 1 млн. от акциите си на финансов посредник, който ги пласира на определени финансови институции в Европа. Трансакцията се осъществи в рамките на дългосрочните планове за финансиране на Umicore. В момента компанията се фокусира в четири бизнеснаправления: преработка на мед, цинк, благородни метали и хай-тек материали. Същевременно тя плати 15 млн. USD за поглъщането на щатската фирма EaglePicher Technologies със седалище в Оклахома, която произвежда германиеви изделия. Този актив ще е доста полезен на Umicore в напредването и в областта на високотехнологичните материали. EaglePicher Technologies вече ще се нарича Umicore Optical Materials USA, а продукция й ще се използва в инфрачервени и фиброоптични машини.
Източник: Пари (24.07.2003)
 
Словашкият производител на алуминиеви сплави Sloval очаква по-ниска с 60% продукция до 6 хил. т т. г. заради спадналите продажби на автомобилната индустрия в Европа.
Източник: Пари (25.07.2003)
 
INCO, вторият по големина производител на никел, с 25% от продажбите в света, отчете печалба от 60 млн. USD за II трим. Стачката в една от мините, където Inco добива 1/2 от никела си, продължава вече 9-а седмица и вероятно ще се отрази върху представянето за цялата година.
Източник: Пари (25.07.2003)
 
Комбинация от слаб долар и технически покупки вдигнаха цената на цветните метали в края на изминалата седмица на Лондонската борса за метали LME, след като в началото и загриженост за натрупаните дълги позиции от мед на нюйоркската борса Comex свали повечето котировки. Всички метали на LME показаха, че поевтиняването им е ограничено, след като низходящият тренд на долара по отношение на еврото бе подновен. Шампионът на групата (мед, алуминий, цинк, олово, никел и калай) бе алуминият, отбелязал петмесечен максимум от 1440 долара за тон след проявен интерес от купувачи, които играят на LME в полза на фондове. Раздвижване на пазара по посока нагоре имаше също при медта и никела, а останалите три метала - цинк, олово и калай, просто следваха събратята си.
Източник: Капитал (28.07.2003)
 
Най-крупната металургична компания в САЩ Nucor регистрира печалба от 8.4 млн. USD за II трим. при 59.7 млн. USD година по-рано и очаква слабото търсене да продължи да й се отразява. Доставките й за разглеждания период са скочили с 27% до 4.3 млн. т стомана, а средната цена е била 357 USD/т при 351 USD/т година по-рано.
Източник: Пари (28.07.2003)
 
По-малките медодобивни и преработвателни комбинати в Европа трябва да се консолидират предвид сриналата се такса за претопяване и рафиниране и дефицита на скрап, препоръчаха анализатори миналата седмица. Таксите за обработка се понижиха драстично до 12 USD и 1.2 CTS за претопяване и рафиниране в сравнение със 105 USD и 10.5 CTS през 1997 г. Пазарни спекулации направиха белгийския метален производител Umicore, собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, партньор на испанския филиал на Freeport-McMoRan - Atlantic Copper, който си търси партия, за да увеличи добивите си от 250 хил. т катоди годишно. Все пак според някои по-вероятната цел на Umicore е белгийската Metallo Chimique с продукция 70 хил. медни катоди и 130 хил. т аноди годишно. От Metallo Chimique отказват коментари на слуховете, а от Umicore потвърдиха, че се водят преговори с потенциални партньори, без да посочат конкретни имена. Всъщност Umicore и Metallo Chimique вече си партнират в заводи в Белгия и Испания. Експерт от CRU International изтъква пред Reuters, че е чул за план, съгласно който, ако Umicore и Atlantic се слеят в джойнт-венчъра, те ще са представени съответно от пирдопския комбинат и рафинерията в Олен /от страна на Umicore/ и Atlantic Copper. Umicore води преговори с частната белгийска Lamitreff близо година, но преди месец те бяха преустановени без резултат. От друга страна, австрийската фирма Montanwerke Brixlegg не осветли слуховете, че обмисля прехвърляне на активите си в Словакия, за да свие разходите.
Източник: Пари (28.07.2003)
 
Осем чужди компании и консорциуми са подали предварителни оферти за изграждането на завода за битови отпадъци в София, съобщи зам.-кметът по строителството Иван Гечев. Те са пресяти след предварителни разговори с над 30 международни дружества от работна група с представители на Столичната община, комбината "кремиковци" и независими експерти. Класираните кандидати са готови да извършват проектирането и изграждането на завода за преработка на отпадъците с финансиране, осигурено от тях, както и да бъдат оператори заедно с "кремиковци" на основата на дългосрочен договор с общината, каза Иван Гечев. Бъдещият завод за битови отпадъци ще бъде реалност не по-рано от 2005 г. и ще е първият в България. По оценка на експерти изграждането му ще струва най-малко 100 млн. евро. Заводът ще се намира на територията на "кремиковци". За целта се предвижда Столичната община, инвеститорът и "кремиковци" да учредят смесено дружество, в което металургичният комбинат ще участва с апортна вноска. Успоредно с конкурса за избор на инвеститор общината ще кандидатства и за финансиране по програма ИСПА, каза Иван Гечев.
Източник: Дневник (28.07.2003)
 
Одобряването на конюнктурата на световния пазар на черни метали през 2002 г. предизвика покачване на цените на скрапа и принуди някои фирми производители от Европа и по-специално от Италия и Турция да прекратят преработката на отпадъчен метал и дори да обявят планове за съкращаване на производството на стомана. През второто тримесечие на годината обаче възходящата тенденция бе преустановена при основните видове скрап от метали - алуминиев, меден и стоманен. Медният скрап поевтиня 80 USD/Т в средата на юни във връзка с драстичното понижаване на котировките на първичния метал. Търговците на Стария континент бяха учудени от изненадващия обрат в тенденцията поради продължаващия недостиг на европейския пазар. В средата на юни сделки за скрап от мед N1 се сключваха за 1300-1320 EUR/т, докато N2 се продаваше по 1250-1270 EUR/т. Според брокери силните флуктуации в цените на първичните метали спъват търговията със скрап, тъй като купувачите предпочитат да се въздържат от сделки до последния възможен момент. Като цяло обаче се прогнозира медният скрап да продължи да следва низходяща ценова тенденция заради пониженото търсене в Европа на готови продукти в строителството и електропроизводството. Освен това запасите на ЛБМ в размер на 700 хил. т все още са с 50% над нивото отпреди една година, макар че са със 100 хил. т под пика в началото на 2003 г. За нестабилността в котировките на медния скрап допринасят и инфарктните движения в курса евро-долар. Търговията се извършва в EUR, но пък голяма част от скрапа се продава извън еврозоната - в складовете на лондонската борса, и разходите за тяхното съхранение са в долари, което прави сделките с този продукт много неизгодни при поскъпване на европейската валута.
Източник: Пари (29.07.2003)
 
Цените на вторичния метал от алуминий в Западна Европа също остават нестабилни през последните седмици. Висококачественият материал бе облагодетелстван от високото търсене от производителите на първичен алуминий, които плащаха през юни премия от 50 EUR над котировката на ЛБМ, докато нискокачественият скрап поевтиня заради вяло търсене. Пониженото потребление на метал в индустриалния сектор и най-вече в производството на автомобили доведе до недостиг на висококачествен скрап. Нискокачественият скрап обаче поевтиня, тъй като скъпото евро ограничи износа за азиатските пазари. През първото тримесечие европейските търговци на алуминиев скрап се оплакваха именно от огромния експорт за Китай и Азия, който в по-голямата си част се състоеше от нискокачествен вторичен метал. На китайските и японските вносители обаче вече им е по-изгодно да се снабдяват със скрап от САЩ, отколкото от Европа. Като резултат цените в еврозоната паднаха с близо 100 EUR/т до около 1150 EUR/т.
Източник: Пари (29.07.2003)
 
Медта поскъпна до невиждани от май 2001 г. цени на борсите по света заради опасения от дефицит. Червеният метал спечели над 15 USD/т вчера и достигна котировки от 1769 USD/т, след като пазарът бе разтресен от новината, че губещото австралийско поделение на японския производител на мед Furukawa ще бъде затворено през август за неопределен срок. В началото на 2003 г. поделението Port Kembala Copper /PKC/ обяви, че планира да произведе 100 хил. т катоди, при 59 хил. т за предишната. Новината дойде точно в момент, когато медният пазар бе започнал да губи инерция, и при пробив на 1775 USD/т някои брокери очакват да бъдат щурмувани нивата от 1820 USD/т. В дългосрочна перспектива на прицел ще са 1850 USD/т, коментира анализатор на ITX, като посочи, че до края на седмицата може да бъдат достигнати 1800 USD/т.
Източник: Пари (29.07.2003)
 
През тази финансова година, която стартира от април, бразилската компания CVRD съгласува със западноевропейските потребители и в частност с най-големия производител на стомана Arcelor по-високи цени на желязната руда за 2003 г. Бразилският доставчик успя да повиши котировката на смляната руда от находището Carajas с 9% до 31.95 CTS за единица съдържание на желязо в тон. Суровината от находището Itabira ще се продава за 31.04 CTS - с 8.46% по-скъпо в сравнение с 2002 г. Според ръководството на CVRD повишението е напълно оправдано на фона на подобряващата се конюнктура на пазара на черни метали. През първото тримесечие добивът на стомана в света нарасна с 8.7% до 305 млн. т, сочат оценките на компанията. Най-активно е търсенето на желязна руда от металургичните производители в Азия, Северна и Южна Америка. Европейските потребители обаче изразиха недоволството си от постигнатото споразумение, което се смята за ценоопределящо и при останалите сделки за желязна руда. От германската компания Thyssen Krupp Stahl и англо-холандската групировка Corus заявиха, че ръстът в цените не бива да превишава 5-6%. Аналогично повишение бе постигнато и в преговорите за цените между японските стоманодобивни компании и австралийските производители на руда BHP Billiton и Hamersley Iron. Съгласно договореността японските фирми ще купуват австралийска руда през тази година за 30.83 CTS на единица съдържание на желязо. Това ще бъде с 9% над договореното равнище на цените за 2002 г. Натрошената руда пък ще се продава с 8.90% по-скъпо за 39.35 CTS. Високите темпове на растеж на производството на стомана в света през 2002 г. /с 6.4%/ доведе до значително изчерпване на складовите запаси от желязна руда. Източници от деловите среди предричат, че положението с доставките на суровина може допълнително да се нажежи, тъй като в момента водещите производители са натоварили напълно мощностите си и ще бъде трудно да се удовлетворят новите потребности на фирмите от Азиатския район
Източник: Пари (29.07.2003)
 
Водят се преговори с Кремиковци АД за изплащане на дължимите 18 млн. лв. на БДЖ, с които ще бъдат изплатени забавените трудови и социални възнаграждения на служителите, съобщи днес замeстник-министърът на транспорта Любомил Иванов. От министерството съобщиха, че е прекратен протестът на железничарите от Бургас и движението на влаковете е възстановено. Ведомството няма да допусне нерегламентирани прояви и ще бъде налагана най-тежката дисциплинарна и наказателна отговорност
Източник: Пари (31.07.2003)
 
Канадските стоманодобивни и стоманопреработвателни заводи (сред които са и гигантите "Алгома", "Стелко" и "Ипско") искат правителството на страната да започне разследване за незаконен дъмпинг от страна на български, румънски и чешки предприятия. Според източници от канадската агенция за митнически сборове румънската стомана се продава с 63.8% по-ниско в страната, българската - с 20.6%, а чешката - с 19.9%. За 2002 година вносът на стоманата от тези три страни почти се утроил до 60 хил. тона, или около 20% от вноса в страната. Наблюдатели припомнят, че за последното десетилетие Канада поне 5 пъти е започвала подобни разследвания, които най-често завършват с рязко увеличаване на митата за уличените страни. Трите страни държат много малка част от потреблението на стомана в Канада. Делът на българските и чешките стоки е съответно едва 3.3 и 3.6%, като единствено Румъния със своите 13.1% представлява по-голяма заплаха за местните производители. Въпреки това канадските регулационни власти могат да започнат разследване за дъмпинг, тъй като и трите страни надминават поставения минимум от 3%, необходим за такава проверка. Според много анализатори причината за натиска от страна на канадските компании е резкият спад на печалбите им (между 40 и 60% на годишна база) през тази година заради увеличението на цените на енергийните носители, ръста на цената на суровините и скока на вноса в страната. Дъмпингът освен това води до значително намаляване на пазарния дял на компаниите, спад на продажбите им, натиск върху цените и по-малко използване на капацитета на мощностите им. Наблюдатели припомнят, че в САЩ също започна тригодишна програма за налагане на тарифни ограничения на вноса през март 2002 г. с цел подпомагане на американската индустрия. Според програмата бяха наложени мита между 8% и 30% за различните видове стоки, като идеята на администрацията беше списъкът на стоките и нивото на митата да намаляват постепенно. Малко български компании изнасят стоманени изделия за Канада. Една от тях е пернишката "Стомана индъстри". Ръководството на завода обаче категорично отрича да е изнасяло на дъмпингови цени. Очакваме, че резултатите от проверката ще покажат, че "Стомана индъстри" няма нарушения, заяви Антон Петров, представител на гръцката групировка "Виохалко", собственик на завода в Перник и на "Стилмет". Ако пък проверката завърши с налагането на антидъмпингови мита, това няма да е приятно за никой, защото ще се ограничи достъпът на един пазар, допълни той. От "Кремиковци" заявиха, че не изнасят за Канада и евентуалните мерки, които правителството може да предприеме, няма да им се отразят.
Източник: Дневник (31.07.2003)
 
Проучване, направено от Rеuters, показа, че водещите анализатори ревизират прогнозните си цени за цветните метали за тази и следващата година, като свиването на предлагането ще им повлияе по-силно, отколкото търсенето, а никелът е всепризнатият водач по поскъпване. Според анализаторите средните котировки на никела за 2003 г. ще са 377.3 CTS/лб и 399.6 CTS/лб през 2004 г. на фона на януарските прогнози от съответно 340 и 375 CTS/лб и средно 307.2 CTS/лб за 2002 г. Алуминият се очаква да поскъпне с 2.9% т. г. до 63 и 65.4 CTS/лб за 2003 и 2004 г.
Източник: Пари (31.07.2003)
 
BHP-BILLITON, миннодобивната топкомпания в света, все още не е взела решение дали да отмени съкращението на добивите си в Южна Америка, предприето през 2002 г.
Източник: Пари (31.07.2003)
 
Френската Pechiney, която стана обект на неприятелска оферта за изкупуване от втория по големина производител на алуминий в света Alcan, отбеляза печалба за II трим. от 12 млн. EUR при 8 млн. EUR за аналогичния период на 2002 г.
Източник: Пари (31.07.2003)
 
Европейският пазар на плоска стомана, която Лондонската метална борса /ЛМБ/ възнамерява евентуално да започне да търгува от догодина, се стабилизира през изминаващата седмица, след като от април досега непрекъснато поевтиняваше. Котировките на стоманата се движеха в посока надолу с оглед на ниското потребление. В плановете на ЛМБ, най-голямото тържище на цветни метали в света, влиза търговията на три стоманени фючърса - северноамерикански горещовалцувани рулони /HRC/, европейски HRC и евро-азиатско рифелно желязо. Цените на HRC в Германия, страната, най-голям потребител на стомана в Европа, са непроменени около 310 EUR/т с доставка. Вносната HRC в Европа, която се влияе от цените на местния пазар, поскъпна незначително до 275-280 EUR/т C&F. Вносители от Стария континент коментираха, че пазарът се съживява, понеже след отсъствие през последните месеци Китай се е завърнал. Очакванията на търговците са, че цените на плоската стомана ще се задържат около сегашните нива до края на август.
Източник: Пари (01.08.2003)
 
Продължилото шест борсови дни поскъпване на цветните метали бе спряно в четвъртък. „Металите обаче по принцип са обект на доверие заради падащите тази седмица акции. Затова не мисля, че някой се тревожи от това поевтиняване“, коментира лондонски търговец. Активните продажби на мед не промениха положителния тон на пазара. Съобщенията за задаваща се стачка в най-голямата медна мина в света - „Ескондида“ в Чили, също омекотяват падането на цените. Продължителна стачка в „Ескондида“ би имала значителен ефект върху пазара, като се има предвид дефицитът на пазарите на медна суровина. Алуминият се блъскаше в равнището на съпротива на 1450 долара за тон като в буфер, който според анализаторите ще бъде елиминиран скоро. Експерти смятат, че дефицитът на лекия метал едва ли ще бъде преодолян и ще продължи най-малко до края на годината.
Източник: Капитал (04.08.2003)
 
Усилията да се възобновят преговорите за прекратяване на стачката в поделението Съдбъри на канадската компания за никел Inco се провалиха, съобщиха профсъзите.
Източник: Пари (04.08.2003)
 
Руският производител на алуминий, който е и втори по големина производител на метала в света, РусАл, ще удвои до 2006 г. продажбите на продукти с висока добавена стойност - полуфабрикати и готови изделия от алуминий за дома, заяви зам.-директорът по продажбите Владимир Смирнов пред Reuters.
Източник: Пари (04.08.2003)
 
Металургичният комбинат "Кремиковци" излезе на печалба от 49.365 млн. лв. за първите шест месеца на 2003 г.. Продажбите на завода също нарастват - до 390 млн. лв., в сравнение с 265 млн. лв. през същия период на 2002 г. Основната част от положителния финансов резултат идва от положителните валутни разлики, които са за над 96 млн. лева. Дори и като се извадят отрицателните разлики от 53 млн. лв., пак се получава плюс от 43 млн. лв, или над 90% от печалбата. Вероятно големият скок на печалбите от валутни операции се дължи на факта, че голяма част от задълженията на "Кремиковци" са в долари. Американската валута претърпя рязка обезценка през периода януари-юни 2003 г. Общият размер на задълженията на компанията е 915 млн. лв., от които една трета са към доставчици и клиенти, а 258 млн. лв. към свързани предприятия. Вземанията нарстват почти двойно и са вече 454 млн. лв. Според анализатори основната част от ръста на приходите на "Кремиковци" се дължи на пускането в експлоатация на първа доменна пещ през есента на миналата година. Освен това до края на 2003 г. се планира да започне дейността на линията за непрекъснато леене на стомана, заяви PR-ът на дружеството Тодор Христов. Главен изпълнител на проекта е австрийската компания "Фьост Алпине", като надеждите са пускането на линията да съкрати разходите за производство на единица продукция с 20%, както и да се подобри качеството на стоманата. Сред факторите, които подобряват резултатите на "Кремиковци", е и лекото поскъпване на цените на валцуваните рулони на световните пазари. През миналата година те бяха достигнали рекордно ниски стойности. Сериозен проблем на дружеството са непокритата загуба от минали години за 319 млн. лв. Освен това през миналата седмица министърът на транспорта Николай Василев заплаши завода със започване на процедура по несъстоятелност заради дълг към БДЖ за 18 млн. лева. Той заяви, че ръководството на комбината няма желание да преговаря за изплащането на парите. Новини около преговорите с италианската компания "Марчегалия" за закупуването на дял от комбината могат да се очакват най-рано през септември-октомври, каза Христов. Идеята е западноевропейският партньор на "Кремиковци" да придобие половината от акциите на "Финметалс холдинг", който пък притежава мажоритарния пакет от завода.
Източник: Дневник (05.08.2003)
 
Наблюдателите на пазара за цветни метали с радост съобщават, че прогнозите им за повишаване на котировките започват да се оправдават още преди истинското начало на глобалния икономически подем след 2-годишната криза. Според консултантската агенция CRU International средните годишни цени на цветните метали се очертава да бъдат действително с 15-30% по-високи от същите показатели за 2002 г. Единствено изключение най-вероятно ще бъде алуминият, за който всички експерти предвиждат увеличение на цената само със 7%. Кошницата от шестте цветни метала - мед, цинк, никел, алуминий, калай, олово, котирани на Лондонската борса за метали /LME/, ще поскъпне през 2004 г. с 13% спрямо 2002 г., теглена надолу от алуминия. От друга страна, експертите напомнят, че цените на цветните метали през 2004 г. ще бъдат доста по-високи от тези през 2002 г., но именно тази година беше най-лошата за тях в цялата история на борсовата търговия с цветни метали. Повишават се цените на металите в доларово изражение, но самият щатски долар също понижава обменния си еквивалент, което фактически понижава действителните печалби на големите страни производителки като Австралия, Канада, Южна Африка и Европа в собствената им валута. Само един от шестте метала на LME - калаят, се очаква през второто полугодие на 2003 г. да постигне средна цена над тази в момента, а само три - калаят, медта и цинкът, ще продължат да повишават цените си през 2004 г., отбелязват експертите. Надеждата на промишлеността остава никелът.
Източник: Пари (05.08.2003)
 
LME започна формално вътрешно разследване на търговията си с първичен алуминий, което да открие възможни тайни договорености между участници в търговията, зависимост между нивото на борсовите запаси, отделните търговски действия и движението на цените. Разследването ще се води от регулаторния отдел на LME.
Източник: Пари (05.08.2003)
 
Сръбската медодобивна фирма RTB Bor очаква с нови западни инвестиции от 35 млн. USD да стане отново печеливша през 2006 г. с производство от над 3000 т меден концентрат и след модернизация и отстраняване на 20 млн. т отпадъци.
Източник: Пари (05.08.2003)
 
Чилийската медодобивна компания Antofagasta, листвана на LME, получи производствен сертификат А в група МЕД за 85 хил. т катодна мед от мина El Tesoro, продавана чрез LME.
Източник: Пари (05.08.2003)
 
Десет компании ще купуват електроенергия директно от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Марица-изток" 2 от септември, когато се очаква парламентът да приеме на второ четене новия закон за енергетиката, съобщи началникът на отдел "Подготовка за либерализиране на пазара" в Националната електропреносна компания (НЕК) Пламен Попов. Компаниите са "Стомана индъстри", Асарел медет", "Елаците мед", "Юнион миниер", "Девня цимент", "Свилоза", "Неохим" и "Агропохим", мини "Марица-изток" и КЦМ. През юни Държавната комисия за енергийно регулиране определи десетте фирми като привилегировани потребители. Те според наредбата за достъп на привилегированите потребители на регулаторната комисия имат годишно консумация от над 100 гигаватчаса електроенергия и нямат задължения към електропреносната компания. Десетте компании ще договорят по-ниски цени от сегашната уикенд тарифа на НЕК, която е 63.15 лв. за мегаватчас. В същото време с въвеждането на двустранните договори производителите ще бъдат принудени да си намалят разходите за разполагаема мощност. Точната цена, която са договорили производители и привилегировани потребители, обаче остава тайна дори за НЕК.
Източник: Дневник (06.08.2003)
 
Една от най-големите компании производителки на стомана в САЩ US Steel, която прави всичко възможно да разшири позициите си в Източна Европа, отчете загуби за второто тримесечие на годината, измерващи се в 49 млн. USD в сравнение с печалбата от 27 млн. USD за същия период на 2002 г. Резултатът даде повод на анализатори отново да коментират доколко успешни се оказаха за щатските компании от бранша въведените от САЩ през 2001 г. нови стоманени мита до 30%, които възмутиха света.
Източник: Пари (06.08.2003)
 
Произведената мед от Чили, N 1 в добивите на метала в света, според Националното минно общество /Sonami/ догодина ще е 5.8 млн. т, или със 7.8% повече в сравнение с 2003 г. Цените ще са 85 CTS/лб при 77 CTS/лб за настоящата.
Източник: Пари (06.08.2003)
 
INSPAT, един от водещите производители на стомана, отчете печалба от 14 млн. USD за II трим. при 11 млн. USD за същия период на предишната година.
Източник: Пари (06.08.2003)
 
БДЖ ще предложи на "Кремиковци" да подпише договор за превоз на товари или ще поиска обявяване на дружеството в несъстоятелност, съобщи изпълнителният директор на БДЖ Георги Нешев. Договорът беше прекратен през септември миналата година и до момента националният превозвач и металургичният комбинат не могат да се спразумеят за цената на превоза. Според "Кремиковци" тя би трябвало да е 2.4 ст. на тон километър, а според железниците - 3 ст. на тон километър. БДЖ пресмята, че "Кремиковци" му дължи 18 млн. лв., комбинатът пък твърди, че сумата от пропуснати ползи и закъснение на товарите е за 75 млн. лв. Не е постигнато съгласие по неустойките по договорите, обясни Нешев. През миналата седмица вицепремиерът Николай Василев каза, че в лицето на ръководството на "Кремиковци" не вижда желание за преговори и ако не бъдат постигнати резултати, има и други начини за решаване на въпроса. Преговорите все още продължават и се въздържаме от коментара за резултатите от тях, обясниха от "Кремиковци".
Източник: Дневник (07.08.2003)
 
Недостиг от 184 хил. т рафинирана мед е имало на световния пазар през май, съобщи Международната група за изучаване на медта /ICSG/. По същото време миналата година бе налице излишък от 199 хил. т. В последния си месечен обзор групата със седалище в Лисабон посочва, че на глобалния пазар недостигът е резултат от увеличеното потребление на червения метал с 4.6% през периода януари - май в комбинация със спада от 1.6% на рафинираната продукция. Най-голям дял в нарасналото търсене се пада на азиатските държави. Потреблението на Стария континент се е повишило несъществено, докато в Америка е отбелязало понижение. От гледна точка на производството е отчетено повишаване на добивите в Азия и спад в Европа и Америка. Общите складови запаси на борсите в Лондон, Чикаго и Шанхай са били 982.9 хил т в края на юли и на практика за първи път от 2001 г. са се понижили под 1 млн. т. От края на юни до края на юли те са намалели с още 53 хил. т, като в първите две са спаднали, а в Шанхай са се повишили леко. Средната спот цена на медта за юли е 1710 USD/т в сравнение с 1686.50 USD/т за предишния месец, сочат актуалните данни на ICSG.
Източник: Пари (07.08.2003)
 
Arcelor, топпроизводителят на стомана, възнамерява да продаде на испанската Condesa бизнеса си за тръби като част от разпродажбата на активи извън основния си бизнес. Arcelor продаде 1.3 млн. т стоманени тръби през 2002 г. и генерира приходи от 609 млн. USD.
Източник: Пари (08.08.2003)
 
Китайският монополист в производството на алумина Aluminum Corporation of China /Chalco/ ще увеличи продукцията си през 2003 г. с 4% до 5.7 млн. т.
Източник: Пари (08.08.2003)
 
Вторият по големина производител на цинк в Русия Електротсинк с над 100-годишна история е добил повече от 40 хил. т метал през първата половина на настоящата година, или почти толкова, колкото и през същия период на 2002 г. За цялата 2002 г. продукцията е 88.4 хил. т.
Източник: Пари (08.08.2003)
 
Норилски никел, производител N 1 на никел и паладий в света, укрепи позициите си в златодобивния сектор, след като купи 38% от фирмата "Матросов" за малко над 34 млн. USD, в която според руските медии вече е изкупил от работниците други 30%. "Матросов", който има лиценз за разработка на находището Наталкинское, с потвърдени резерви от около 250 т, е със седалище в Магаданска област. През 2002 г. Норилски купи най-голямата руска златодобивна фирма Полюс, с което потвърди плановете си за разширяване на позициите си в златодобива, а освен това ще участва в търга за разработка на крупното находище Сухой Лог.
Източник: Пари (08.08.2003)
 
Полското правителство има намерения да обедини двата завода за производство на цинк в холдинг и така да създаде една от най-крупните компании в Европа, съобщи зам.-министърът на финансите Тадеуш Сорока. HC Miasteczko Slaskie и ZGH Boleslaw, общите добиви на които за миналата година бяха 160 хил. т цинк, ще спечелят от консолидацията в момент, когато световната индустрия е потърпевша от ниските цени и излишъците от цинк на пазара. Освен това, след като няма да се конкурират, те ще имат свободни ресурси за съвместно инвестиране в разработката на цинкови продукти с по-висока добавена стойност, преди да се пристъпи към приватизацията на холдинговата компания. Сформирането на джойнт-венчъра трябва да приключи до май 2004 г., като те ще осъществяват съвместни покупки и продажби на продукцията си и инвестиции, но цялостно сливане не е уместно поради различия в технологиите на двете предприятия. По данни на министерството при цени на цинка над 800 USD/т на борсите и двете предприятия ще са на печалба. Сред най-големите сделки по раздържавяването на полската металургична индустрия са продажбите на шестия по големина производител на мед в света KGHM и на преработвателя на алуминий Kety.
Източник: Пари (08.08.2003)
 
БДЖ ще изплати приоритетно забавените възнаграждения на недоволните железничари от Товаро-пътническата служба в Бургас. Споразумение за това беше подписано от шефа на БДЖ Георги Нешев. То предвижда издължаване на забавените плащания до края на септември.Средствата се очакват от плащания на Кремиковци Прекратеният преди 10 месеца от БДЖ договор с комбината ще бъде подновен в понеделник, уточни Нешев.
Източник: Стандарт (11.08.2003)
 
Компанията "Дънди прешъс", Барбадос, поделение на канадското дружество "Дънди прешъс метълс", е получила опция за придобиването на българските активи на изпадналата в несъстоятелност британска металодобивна компания "Наван майнинг", съобщи агенция Платс. Опцията е валидна до 15 август и ако "Дънди" се съгласи да я използва, ще плати общо 26.5 млн. долара. От средата на февруари досега "Дънди прешъс метълс" водеше преговори с кредитора на "Наван майнинг", лондонското поделение на "Дойче банк". В общата сума по сделката влизат 10 млн. долара покупна цена на активите, 4 млн. долара, които "Дънди" ще плати на равни тримесечни вноски между 31 декември 2004 г. и 31 декември 2005 г., и 12.5 млн. долара, платими, когато българското правителство даде необходимите разрешителни за експлоатация на златното находище при Ада Тепе, край Крумовград. Активите на "Наван майнинг" у нас включват освен разрешителното за проучване на споменатото находище и няколко други лицензи за изследване на залежи от злато в Централните и Източните Родопи, както и мажоритарен дял от преработвателния комплекс за златно-медни руди в Челопеч. "Дънди" се ангажира също така да направи инвестиции за 25 млн. долара в следващите две години и половина за повишаване капацитета на съоръженията в Челопеч. Преработвателният комплекс за златно-медни руди е с капацитет за производство на 70 хил. тона златно-меден концентрат от 800 хил. тона руда годишно, но в момента работи с малко над половината от тези мощности. "Функционирането на мината се е влошило заради липсата на капиталови инвестиции. В момента тя реализира загуба от почти 500 хил. долара месечно", твърдят от "Дънди прешъс метълс" в специално съобщение за фондовата борса в Торонто, където е листвана компанията. Амбициите на новия инвеститор са капацитетът на комплекса да бъде увеличен и той да обработва 1.5 млн. тона руда годишно.
Източник: Дневник (11.08.2003)
 
Част от привилегированите потребители на електроенергия - Стомана индъстри, КЦМ, Агрополихим, Елаците мед и браншовата камара по черна и цветна металургия внесоха възражениe във Върховния административен съд срещу цената за пренос на електроенергия от 1 юли, която от 6 лв./МВт беше увеличена двойно до 11.80 лв/МВт /без ДДС/ по решение на ДКЕР, съобщи Николай Минков, представител на привилегированите потребители в работна група към ДКЕР. Цената за пренос на ток у нас в момента не се плаща от никого, защото НЕК е единствен купувач. Тя ще придобие вътрешно значение, когато привилегированите потребители започнат да купуват ток директно от централите производители. Новият закон за енергетиката ще дава право на двете страни да сключват договори помежду си и свободно да се споразумяват за цените на електроенергията по тях. За нейното транспортиране потребителите ще ползват преносната мрежа на НЕК и ще плащат за услугата по определената от ДКЕР тарифа. Основният мотив на регулаторния орган за двуктратното й увеличение беше, че липсват инвестиции за капитални ремонти на мощности и по мрежата на НЕК. Привилегированите потребители се опасяват, че високата транспортна такса може да "изяде" отстъпката, за която ще се договорят с производителите.
Източник: Пари (11.08.2003)
 
Цинковият завод Белово, който натрупа сериозни загуби и фалира през 2000 г., ще преустанови работата си скоро, след години на безуспешно търсене на чуждестранен инвеститор. Производството в третата по големина след Челябинския и Електротсинкския завод рафинерия спадна през последните няколко години и така натрупа загуби. По данни на Центъра за развитие на цинка със седалище в Москва на практика операциите в Белово, разположен в Сибир, вече са преустановени. От завода обаче отказаха да коментират съобщенията. Официален предствител на местната администрация заяви, че на 22 август той е спрял работа поради технически проблем и ако до ноември не се намери чуждестранен купувач, най-вероятно това ще е краят на завода. Белово, построен през 1931 г. като част от плана на Сталин за индустриализация на страната, след фалита през 2000 г. бе обявен за продажба. Няколко компании, включително Euromin със седалище в Швейцария, демонстрираха интерес, но после се отдръпнаха. През 2002 г. в завода бяха произведени 2840 т цинк на прах в сравнение с 2924 т за предходната, а спадът в продукцията се обяснява с все по-големите разходи и ниските цени на метала на световните борси. През миналата година производител N 1 в Русия - Челябинският завод, доби 165.8 хил. т цинк, а следващият го по добиви Електротсинк - 88.4 хил. т. Руската цинкова индустрия ще разчита основно на тези два производителя, когато Белово си отиде, коментира търговец
Източник: Пари (11.08.2003)
 
Продължаващата неяснота дали ще има стачка в чилийската медна мина „Ескондида“ тегнеше над пазара на цветните метали и през изминалата седмица. Появи се и нов фактор - Лондонската борса за метали (LME) започва разследване за евентуален конфликт между участници на пазара на алуминий. Анализаторите са единодушни, че това ще подложи търговията с лекия метал на траен натиск. Разследването ще се съсредоточи върху депозит от 500 000 тона алуминий, използван като гаранция в сделка между европейска търговска компания и фирма - член на LME. И двата фактора - „Ескондида“ и разследването на LME, влияеха понижаващо на цените на цветните метали.
Източник: Капитал (11.08.2003)
 
След 10-месечни преговори договорът за превоз на продукция между БДЖ и "Кремиковци" АД най-сетне беше подписан от изпълнителният директор на БДЖ Георги Нешев и шефът на металургичния комбинат Валентин Захариев. Договорът беше прекратен едностранно от БДЖ на 29 септември 2002 г. Тогава железницата настоя за увеличаване на цената от 0,022 лв. на 0,03 лв. на тон/километър. Подписването на договора стана, след като новият транспортен министър Николай Василев постави ултиматум на "Кремиковци". Постигнатата нова цена удовлетворява и двете фирми, заяви Нешев. Според запознати "Кремиковци" ще плаща с 8 млн. лв. годишно повече за същия обем превозени товари.
Източник: Стандарт (12.08.2003)
 
Новата такса пренос, която привилегированите потребители ще плащат на Националната електропреносна компания (НЕК), е определена според разходите за поддържане на резерв от мощности в енергийната система на България. Това каза началникът на отдел "Подготовка за либерализиране на пазара" в електропреносната компания Пламен Попов. В края на юли "Стомана индъстри", КЦМ, "Агрополихим", "Елаците мед" и Браншовата камара по черна и цветна металургия внесоха жалба във Върховния административен съд срещу решението на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) цената за преноса от 1 юли да бъде увеличена от 6 на 11.80 лв. за мегават. Четирите компании получиха статут на привилегировани потребители от ДКЕР и ще могат да договарят условия и цените на еленергията, като за преноса ще плащат таксата на НЕК. Преките договори между привилегировани потребители и централите ще влязат в сила, след като парламентът приеме на второ четене новия закон за енергетиката. В момента НЕК като единствен купувач не събира таксата, но тя ще придобие значение за разходите на компаниите, когато директните договори станат факт. Мотивите ни са, че новата такса засяга икономическите интереси на компаниите и не се базира на фактически промени в обстановката, обясни зам.-председателят на камарата Кирил Бръников . Според потребителите ДКЕР е определил таксата субективно. Това е първият случай след експерименталното отваряне на електроенергийния пазар, когато възниква подобен спор. Резервът от мощности средно по около 1500-1600 мегавата през цялата година ще осигури надеждност на системата, обясни Попов. По думите му закупуването на тази разполагаема мощност по съответните цени за мощност, определени от ДКЕР, е разход за НЕК. Тези разходи трябва да бъдат разпределени между всички потребители, пропорционално на консумираната енергия, независимо от това дали я купуват по регулирани цени или чрез директно договаряне. Тези разходи са част от цената за пренос. Според експертите подобни спорове в бъдеще между оператора и привилегированите потребители не трябва да застрашават отварянето на пазара, нито да забавят процеса. Предполагам, че производителите са искали да получат по-висока цена от тази, на която те купуват от НЕК, коментира зам.-председателят на ДКЕР Игнат Томанов.
Източник: Дневник (12.08.2003)
 
САЩ внесоха официална жалба срещу решението на Световната търговска организация /СТО/, което обявява за неправомерни американските мита за вносната стомана, които са в сила от април 2002 г. След дългоочакваната стъпка на Вашингтон СТО има на разположение два или три месеца да се произнесе по жалбата. Очаква се тя да не промени решението си, а именно че митата, вариращи от 9 до 30%, нарушават правилата на организацията. Въпреки това дори ако СТО потвърди решението си, САЩ ще разполагат с още 9 месеца, преди да отменят митата, а тогава на практика ще изтече 3-годишният срок, за който бяха въведени. Разтакаването произтича от мудните процедури на СТО. Вашингтон наложи митата, за да защити американската металургична индустрия от наплива на евтина вносна стомана, по думите на американски официални представители. Въвеждането на тези мита без малко да доведе до търговска война на САЩ с останалия свят. Президентът Джордж Буш и постоянният търговски представител Робърт Зелик бяха поставени под силен натиск от страна на стоманодобивните лобита да съдействат за спасяването на индустрията. Въпреки митата няколко от най-големите компании от бранша отчетоха спад на печалбите си за първата половина на 2003 г.
Източник: Пари (12.08.2003)
 
Шестият по големина производител на мед и номер две на сребро в света, полската компания KGHM, отчете по-малък от очаквания спад в печалбата за първото полугодие на годината. Неконсолидизираната печалба е спаднала с 48% до 54 млн. злоти, или 14 млн. USD. През разглеждания период тя е произвела 264.9 хил. т електролитна мед и 558.9 кг сребро.
Източник: Пари (12.08.2003)
 
Третият по големина производител на алуминий в Китай Qingtongxia Aluminium ще удвои продукцията си до 500 хил. т годишно в края на годината.
Източник: Пари (12.08.2003)
 
"Кремиковци" внесе документи за получаване на лиценз на частен жп превозвач, съобщи изпълнителният директор на дружеството Валентин Захариев. Металургичният комбинат е втората компания след "Реи холдинг", която кандидатства за лиценз. От ръководството на "Кремиковци" отрекоха да има връзка между искания лиценз и подписването на договор с БДЖ. От железопътната администрация обясниха, че в момента документите се разглеждат.
Източник: Дневник (13.08.2003)
 
САЩ повдигнаха възражение срещу решението на Световната търговска организация, според което наложеното от американския президент Джордж Буш мито за вноса на стомана нарушава международното търговско право. Така митата ще останат в сила, докато апелативна инстанция не вземе решение по възражението.
Източник: Пари (13.08.2003)
 
Вреди за общо 9.972 млн. лв. са констатирани от финансовоконтролните органи на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол /АДВФК/ по време на одити през миналия месец, съобщиха от ведомството на Гинка Драганинска. приключени са 240 вътрешни одита и са открити нови 170. Най-много нарушения са установили одиторите от териториална дирекция /ТД/ на АДВФК в Перник - за 8.556 млн. лв., Кюстендил - 408.9 хил. лв., Сливен - 331 хил. лв., Враца - 175 хил. лв., Велико Търново - 124.2 хил. лв. По-съществени нарушения са установени при проверката на Стомана АД-Перник. Там са констатирани вреди за близо 8.553 млн. лв. Според анализа на АДВФК вредите са в резултат от продажби на активи по цени, по-ниски от отчетната им стойност, от неправилно начислени обезщетения по Кодекса на труда, от неначислени данъци и вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане. В предприятието са разкрити неосчетоводени приходи от наем и от лихви.
Източник: Пари (13.08.2003)
 
Единственият производител на мед в Сърбия - медодобивният и преработвателен комплекс Bor, се надява благодарение на свежи инвестиции и концесии на западни фирми да стъпи на крака и да стане печеливш след повече от 10 г. на изпитания.Това обяви Боривое Стоядинович, директор на Bor, и подчерта, че медният комплекс ще иска от правителството помощ за по-бързото преструктуриране и разпродажбата на активи, различни от основните. Поне 35 млн. USD през следващите 2 г. ще са необходими за стабилизиране на добива на 3000 меден концентрат месечно /т. г. се очаква продукция от 1400 т/, което ще направи печеливш Bor. За догодина се планира производството от двете мини - Borski Rudnici и Majdanpek, да достигне 2000 т месечно. Сега държавата субсидира с 350 USD/т всеки тон медна продукция, за да не фалира комплексът и да се подготви за раздържавяването. Отделно от това по думите на Стоядинович според новото законодателство концесии ще се отдават за срок от 30 г., което ще отвори вратите за чуждите инвеститори. Виждаме бъдещето си в съвместна експлоатация на залежите с един или два чужди партньора, изтъква директорът. Досега гигантите Phelps Dodge и Rio Tinto вече проявиха интерес към сръбските минерални находища.
Източник: Пари (13.08.2003)
 
Най-голямата миннодобивна компания в света BHP Billiton ще рестартира добивите на мед в рудника Tintaya в Перу този месец. Продукцията може да достигне 90 хил. т мед, съдържащ се в концентрат, годишно. Производството бе преустановено през януари 2002 г. предвид увеличаващите се нива на запасите и ниските цени на метала на борсите.
Източник: Пари (13.08.2003)
 
Сръбската медна мина Majdanpek няма да успее да произведе заплануваните 4 хил. т меден концентрат поради недостиг на средства за закупуване на суровини, което се дължи на забавения старт на експлоатацията на златната мина Coka Marin. Именно златният рудник, който трябваше да заработи през март, бе надеждата да се превърне в източник на свежи финансови ресурси, които да съживят операциите в медната мина Majdanpek. Засега според ръководството на последната се очертават много малки шансове Coka Marin да заработи през тази година. Majdanpek е една от 18-те сръбски добивни и преработвателни фирми под шапката на медния комплекс Bor, който понесе сериозни щети от войните и лошото управление през 90-те години. Месечно в Majdanpek сега се добиват едва 300 т меден концентрат. През 2002 г. там бяха произведени 100 кг злато, 743 кг сребро и 3 хил. т меден концентрат. В Coka Marin пък се очаква да се извличат 15 г злато и 150 г сребро от 1 т руда и 3.5-4% мед.
Източник: Пари (13.08.2003)
 
30 млн. EUR планира да инвестира Международната финансова корпорация /IFC/ в Стомана индъстри-Перник. Корпорацията е част от групата на Световната банка, която се занимава с инвестиции в частния сектор. Предвижда се 20 млн. EUR да бъдат отпуснати на стоманодобивното предприятие под формата на заем, а останалите 10 млн. EUR - като акционерно участие. Проектът е одобрен от борда на IFC през миналата седмица. Общият му размер е 73.8 млн. EUR, като средствата ще бъдат използвани за следприватизационното преструктуриране на Стомана. Целта е да се намалят разходите и да се подобри качеството и конкурентоспособността на производството, докато капацитетът ще се запази, обяснява IFC. Изпълнител на проекта е Сиденор, собственикът на Стомана. Той се е ангажирал да инвестира 13 млн. EUR за подобряване на околната среда.
Източник: Пари (14.08.2003)
 
Най-големият производител на стомана в света Arcelor ще намали продукцията си от неръждаема стомана през лятото с 50 хил. т месечно заради свитото потребление, натрупаните складови наличности, скъпото евро и свития експорт за Азия, предизвикан от атипичната пневмония, съобщи Reuters, цитирайки представител на компанията. Arcelor, една от водещите в света компании за неръждаема стомана, ще предприеме мярката в три от заводите си, базирани в Белгия и Франция. Тя бе създадена през 2002 г. при мегасливането на три европейски компании - френската Usinor, люксембургската Arbed и испанската Aceralia. По-рано от компанията коментираха, че не предвиждат котировките на стоманата да се сринат дори ако очакванията за повишаване на търсенето в глобален мащаб не се потвърдят. През 2002 г. в Европа бяха произведени общо близо 5 млн. т неръждаема стомана. Другите европейски топпроизводители на неръждаема стомана също възнамеряват да съкратят добивите.
Източник: Пари (14.08.2003)
 
Една от най-големите миннодобивни компании в света австралийската Rio Tinto смята, че е твърде рано да се очаква повишаване на потреблението на мед през 2004 г. Гигантът държи 30-процентен дял от най-крупния меден рудник в света Escondida, който се намира в Чили, където производството бе намалено с 200 хил. т от 2001 г. насам в опит да се избегне свръхпредлагане на пазара.
Източник: Пари (14.08.2003)
 
ОАЕ забраниха за 2 г. вноса на скрап, за да се предпази от навлизане на радиоактивен метал от Ирак /на 25 км от Багдад/, откраднат от иракския ядрен комплекс.
Източник: Пари (14.08.2003)
 
Най-крупната компания по добив на желязна руда, бразилската Cia Vale do Rio Doce /CVRD/, отчете 15 пъти по-висока печалба за второто тримесечие - 426 млн. USD, в сравнение със съответстващия период на 2002 г. благодарение на повишените цени на суровината и поскъпването на местната валута - реала. CVRD, която произвежда освен това злато, мед и алумина, е и най-големият бразилски износител.
Източник: Пари (15.08.2003)
 
Печалбата за третото тримесечие на германската стоманодобивна група ThyssenKrupp, топпроизводител на неръждаема стомана в света, преди облагането на данъци спадна с 30% до 221 млн. EUR. До този слаб финансов резултат се стигна заради намаленото търсене.
Източник: Пари (15.08.2003)
 
Най-големият световен производител на никел, който контролира 3/4 от пазара на платина и добива 10% от медта и 3% от кобалта в света, Норилски никел, има намерения да придобие третата топкомпания за добив на метали от групата на платината /МГП/ британската Lonmin. Не е тайна, че стратегията на Норилски предвижда възможности за придобиване на западни активи, но до този момент конкретно решение за покупка на тази или друга компания няма, коментираха от централата на руския гигант. Преди месец той стана мажоритарен собственик на Stillwater, единствения производител на платина и паладий в САЩ. Lonmin произведе през 2002 г. 1.5 млн. тр. у. МПГ, приходите й са 697 млн. USD, а чистата печалба - 185 млн. USD. Основните активи са РЮА и Гана /28% в Ashanti/, а капитализацията й около 2.07 млрд. USD при 8.5 млрд. USD за Норилски никел. Вчера на Руската фондова борса книжата на руската компания поскъпнаха с 5% и достигнаха поредния си исторически максимум. Някои анализатори обаче смятат, че британската фирма е доста голяма хапка за поглъщане, тъй като придобиването на 50% би струвало поне 1 млрд. USD, а Норилски възнамерява да отдели 400 хил. USD за покупката на рудника Матросов. Отделно от това миналата година тя придоби и най-голямата компания за добив на злато в Русия - Полюс. Lonmin категорично отрече появилите се слухове на пазара и фондовите борси в Москва и Лондон за покупката. Печалбата на Норилски за 2002 г. спадна с 29% до 3 млрд. USD, а чистата печалба с 53% до 584 млн. USD.
Източник: Пари (15.08.2003)
 
Най-крупният производител на мед в света - чилийската компания Codelco, съобщи, че е повишила продукцията си през първата половина на годината с 3.5% спрямо същия период на предходната до 741 хил. т, след като натовари максимално мощностите си, но продажбите и печалбата са спаднали съответно с 14.9% и 11.1%, въпреки че цените са се покачили с 4.5%. Печалбата на годишна база е 201.8 млн. USD. По отношение на производството през тази година от Codelco съобщиха предишния месец, че през 2003 г. очакват по-нисък от предварителните очаквания добив заради забавянето на новите медодобивни проекти и стачки. През миналата година топкомпанията произведе 1.520 млн. т, а за настоящата по последни данни предвижда да добие 1.645 млн. т. Същевременно продуктивността на работник от 1998 г. насам нараства трайно и сега е годишно 88.3 т мед на работник.
Източник: Пари (15.08.2003)
 
Оловото бе в центъра на новините от Лондонската борса за метали (LME) през изминалата седмица, след като отбеляза 6-седмичен минимум. Продажби изпратиха цената под ключовата подкрепа от 500 долара за тон. Тримесечните фючърси паднаха на 481.50 долара за тон в четвъртък. Активната хеджингова дейност (застраховане на риска) на фондове изпрати погрешни сигнали до производителите, съз­давайки им впечатлението за по-силни фундаментални фактори една година след като цените удариха исторически минимум. Стивън Бригс, анализатор в Societe General, коментира, че решението за възобновяване на производството в китайски цинков завод в условията на по-високи цени олицетворява проблема. В сряда четвъртият по големина производител на цинк в Китай, Baiyin Non-ferrous Metals Co, обяви, че възнамерява да възобнови добива на 100 000 тона годишно след 20 септември, тъй като цените на международните пазари са се повишили достатъчно. „Това е типичният проблем, който се поражда от хеджинговата активност на фондовете. Когато цинкът поскъпва прекалено бързо, фундаменталните фактори се влошават“, смята Бригс. През последния месец цените на цинка започнаха да поскъпват на фона на покупки на инвестиционни фондове. На 1 август те скочиха до 877 долара за тон - най-висока стойност от почти 2 години.
Източник: Капитал (18.08.2003)
 
Произведената стомана в Китай през 2003 г. ще надхвърли 210 млн. т, съобщи официозът на местното статистическо бюро вестник China Information News. В Азия през настоящата година общият добив на стомана ще възлезе на 360 млн. т. Само през първото шестмесечие китайската стоманена продукция е скочила с 21% на годишна база, а вносът е надвишил регистрирания през първото шестмесечие на 2002 г. с цели 58%.Забележителните темпове на нарастване на индустрията и импорта се обясняват с голямото търсене, което е в основата на очаквания внос на 30 млн. т стомана в страната за настоящата година. От 1996 до 2002 г. потреблението се повишаваше годишно с 14% на фона на скромните 4% за световното търсене. С днешна дата Китай се нуждае от огромни обеми стомана, които да използват в автомобилната индустрия /тази година се очаква да се произведат рекордните 2 млн. коли/, в инфраструктурни проекти като газовия тръбопровод West East и за изграждането на обекти за олимпийски игри 2008 г. и Експо 2010 г. Местните производители се представят блестящо.Топкомпанията от бранша Baoshan Iron and Steel отчете 162-процентно повишаване на печалбата за второто тримесечие до 2.09 млрд. юана след 200-процентния скок за първото. Освен това печалбите за първото полугодие на трите фирми, листвани на Хонконгската фондова борса, ще се покачат също впечатляващо. Angang New Steel Iron and Steel, както сочат очакванията на експертите, ще отчетат двойна печалба, а Maanshan Iron and Steel ще отбележи 6 пъти по-висока печалба.
Източник: Пари (19.08.2003)
 
Събитията на световния пазар на метали потвърждават прогнозите на анализаторите за 2003 г. - котировките на цветните метали продължават неуспешния си растеж, а черните метали постепенно поевтиняват. Макар на пазара периодично да настъпват сривове, повечето експерти смятат, че значителните колебания в търсенето и цените на металите ще бъдат основна характерна черта до края на годината. ЦВЕТНИТЕ МЕТАЛИ НЕ НАМИРАТ РАВНОВЕСИЕ Световният пазар на цветни метали се чувстваше доста добре през първото полугодие, цените оправдаха прогнозите на експертите и леко нараснаха. Както и през аналогичния период на 2002 г., тази съдба бе най-ярко изразена при никела - средната котировка скочи с над 23%, след като през миналата година отчете най-големия растеж от 37%. Резултатите при останалите цветни метали са по-скромни - усреднените котировки на алуминия се повишиха с едва 2.5%, цените на медта се увеличиха с 5.5, а на оловото - с 11%. Показателите не изглеждат никак зле в сравнение с миналогодишните - през юни 2003 г. никелът бе с 24% по-скъп в сравнение с юни 2002 г., оловото - с 9%, алуминият - с 4.1%, а цинкът и медта - съответно с 3.1 и 2.4%. Анализаторите от Societe Generale обаче очакват темповете на подобряване на показателите да се забавят и до декември цените да отчетат ръст не повече от 15%. Прогнозира се световното търсене на търгуваните на Лондонската борса метали да нарасне с около 5% през тази година, което ще окаже стабилна подкрепа на котировките. НАЙ-БЛАГОПРИЯТНИ СА ПЕРСПЕКТИВИТЕ ПРЕД НИКЕЛА Силният старт на този метал през 2003 г. оправда надеждите. През юни стачката в поделение на Inco, най-големия производител в развитите страни, оказа допълнителна подкрепа и изстреля цените към границата от 1000 USD/
Източник: Пари (20.08.2003)
 
Запасите на Лондонската борса устойчиво се понижават и вече са малко под 17 хил. т в сравнение с 26500 т през януари т. г. Пазарът на никел има славата на един от най-нестабилните сред комплекса, търгуван на ЛБМ. За сравнение в края на 2001 г. котировките се колебаеха около 4000 USD/т. Сега вече надхвърлят 9000 USD/т, а при задълбочаване на недостига не е изключено да скочат до и 15 хил. USD/т. Анализаторите твърдят, че през тази година на пазара има дефицит в размер на 50 хил. т, тъй като потреблението в Китай продължава да е нестабилно, а новите мощности, които предстои да влязат в експлоатация, са сравнително малко. При това положение единственият балансиращ фактор се оказва руският гигант Норилски никел. Компанията разполагаше с 60 хил. т метал на склад като гаранция по кредит в размер на 200 млн. USD. През април Норилски извади на пазара 36 хил. т, а в средата на юни освободи и другите 24 хил. т, за да компенсира спрените производствените операции в мината на Inco в Съдбъри. Експертите са притеснени, че ДОГОДИНА ОТНОВО СЕ ОЧЕРТАВА ДЕФИЦИТ В РАЗМЕР НА 50 ХИЛ. Т но засега не е ясно той с какъв метал ще бъде покриван, при положение че заради стачката в Съдбъри Inco е свила месечното си производство с 8000 т. Експертите смятат, че Норилски разполага с още 20-30 хил. т в складовете си в Русия, които може да бъдат извадени на пазара. Официална информация за количествата обаче руският гигант не предоставя. При останалите цветни метали неизвестните са по-малко и специалистите по-уверено се наемат да правят прогнози. Като цяло се очаква котировките на медта, цинка, калая и оловото да продължат да растат с досегашните темпове, като ПО-ОПТИМИСТИЧНИ СА ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА МЕДТА И ЦИНКА Котировките на тези два метала все още се намират в процес на консолидация. В краткосрочна перспектива се очаква медта да щурмува нивото от 1760 USD/т. Преодоляването му ще помогне на цените да се насочат към 1800 USD/т, твърди Робин Бар от Standard Bank. Краткосрочната цел за цинка е 850 USD/т, а пробив над 880 USD/т би отключил пътя към 1000 USD/т. Единственото изключение е алуминият, който ще поскъпва с най-бавни темпове. Анализаторите от Merrill Lynch очакват през третото тримесечие металът дори да поевтинее заради нарастването на запасите и свитото търсене. През четвъртото тримесечие обаче се прогнозира да настъпи обрат в тенденцията във връзка със стабилизиране на търсенето. Средно в периода 2003-2004 г. Merrill Lynch очаква котировките на лекия метал да се колебаят около 68 CTS/либра. Средносрочните перспективи пред комплекса от цветни метали са доста положителни. Независимо от колебанията на цените в една или друга посока съществува достатъчен стимул за нарастването им. Засега те ще останат под нивото от началото на 2001 г., но разликата ще се стопява и ще бъде изцяло компенсирана при пълното възстановяване на световната икономика.
Източник: Пари (20.08.2003)
 
Перспективите пред черните метали остава неблагоприятна, тъй като на пазара преобладават депресивните фактори, отбелязват експертите от LongBow Reseach. Затова специалистите предпочитат да не променят прогнозите си за цените на горещовалцуваната стомана за тази година в размер на 280 USD/т. Въпреки това има малка надежда за производителите, че ситуацията може да се промени. В доклада на LongBow Reseach дори е написано, че се вижда "светлина в тунела", но за значително възстановяване на темповете на растеж в стоманодобивната индустрия не може да се говори в близко бъдеще. Показателите за второто тримесечие на 2003 г. остават негативни на фона на рязкото понижаване на търсенето. Едва юлските данни показват леко нарастване на потреблението. Специалистите от WorlSteelDynamics не очакват до септември кардинални промени в положителна посока поради традиционно ниското за сезона търсене. Само за някои групи стоки се отчита подобряване на конюнктурата, тъй като ПРЕЗ ЮНИ ЦЕНИТЕ НА СКРАПА И ЧУГУНА ДОБЛИЖИХА ЕДНОГОДИШНИТЕ СИ МАКСИМУМИ регистрирани през март. Основен фактор за поскъпването е Китай, който най-сетне преодоля последиците от атипичната пневмония върху икономиката и отново започна да отчита високи темпове на икономически растеж - около 8%. По оценки на държавната статистика в страната производството на стомана ще достигне 210 млн. т през тази година, а вносът ще се увеличи до 30 млн. т. Оптимизмът се подклажда от високото вътрешно потребление, което стимулира 21-процентен растеж на местното производство и увеличаване на вноса с 57.9% през първото полугодие, отчита статистиката. Негативно върху европейската стоманодобивна промишленост влияе ниският курс на долара спрямо еврото. Европейските производители се оказват неконкурентни на световния пазар в сравнение с колегите им отвъд океана, на които разходите се определят в долари и успяват да предлагат продукцията си на по-ниски цени. Прави впечатление, че оценките на WorlSteelDynamics за пазара на стомана са по-обнадеждаващи за металурзите, отколкото на колегите им от LongBow Reseach. Според тях положението на световния пазар е доста благоприятно, тъй като през юни стоманеният прокат поскъпна с 40 USD/т. На регионалните пазари обаче съществуват значителни различия - китайският например обещава високи цени и стабилен обем на потребление, а в САЩ търсенето се очертава да остане ниско. В Западна Европа не се очакват съществени промени - производителите в региона ще бъдат принудени да понижават цените и да ограничават производството. В особено благоприятни позиции са производителите от ОНД и Русия, които се радват на нарастващо вътрешно потребление и на добри позиции на пазарите в Китай и Европа. .
Източник: Пари (20.08.2003)
 
Комисията по международна търговия /ITC/ към Министерството на търговията на САЩ взе решение да се отмени постигнатото споразумение за антидъмпинговото разследване на вноса на горещовалцуваните стоманени листи от Русия, Украйна и Китай в САЩ. Решението на комисията е мотивирано от "възможността да се нанесат материални щети на американската металургична промишленост" в случай на отмяна. Едновременно с това обаче ITC преустанови разследването на импорта от Южноафриканската република /РЮА/. В резултат на това само РЮА ще може да възстанови доставките на горещовалцувани стоманени листи в САЩ без ограничения. Предприетите антидъмпингови мерки срещу импорта на стоманени листи от Русия, Китай, Украйна и РЮА бяха въведени на 24 октомври 2002 г. Споразумение за прекратяване на антидъмпинговото разследване между руските производители /ММК, Северстал и НОСТА/ и американското Министерство на търговията беше парафирано по време на визитата в Москва на зам.-министъра на търговията на САЩ Фаряр Ширзад през ноември 2002 г. и влезе в сила на 23 януари 2003 г.
Източник: Пари (20.08.2003)
 
Американската стоманодобивна индустрия отхвърли предположенията, че политически фактори ще принудят президентът Джордж Буш да отмени преди края на годината предизвикалите толкова спорове и напрежение мита, с които се облага вносът на 12 категории стоманени изделия. Лично говорителят на Съюза на американските стоманопроизводители - Гари Хъбърд, коментира, че е глупаво да се мисли, че Буш ще ги вдигне, преди да се види какъв ще е ефектът от тях. Президентът трябва да реши тази есен дали да ги отмени по-рано, или да ги остави в сила до март 2005 г. Мита до 30% бяха въведени в срок за 3 г. през март 2002 г. с цел спасяване на щатския стоманодобив. На 19 септември се очаква междинен доклад на ITC за техния ефект. От друга страна, коалиция от потребители на стомана оказват натиск върху президента за отмяна. Очаква се той да изчака отговора на жалбата срещу решението на СТО, че митата нарушават разпоредбите й, и тогава да действа.
Източник: Пари (21.08.2003)
 
Водещият производител на мед и цинк в Европа белгийската компания Umicore, която е собственик на пирдопския медобивен комбинат, очаква да отчете по-висока печалба за 2003 г. благодарение на новите придобивки, макар че не очаква да настъпи бързо възстановяване на търсенето на мед. Umicore обяви и че не смята за приоритетна ролята си в консолидирането на медната индустрия в краткосрочна перспектива. Вчера стана ясно, че предданъчната печалба на топпроизводителя на цинкови изделия за I-то полугодие скочи с 1.4% до 49.4 млн. EUR въпреки ниските цени на металите. Голям дял от нея се пада на благородните метали и материалите, намиращи приложение в хай-тека, който Umicore произвежда. Напоследък белгийската група се оттегли частично от първоначалната си основна си дейност - добивите, за да се фокусира в по-голяма степен върху рециклирането на благородни метали и изработката на IT изделия като соларни клетки за сателити. Продажбите на компанията през полугодието са спаднали до 1.48 млрд. EUR спрямо 1.66 млрд. EUR за предишната година, а консолидизираната нетна печалба е 27.9 млн. EUR. Липсата на раздвижване на търсенето на мед ще продължи да се отразява върху финансовото представяне на Umicore, очакват от компанията. Поне 30 млн. EUR ще се прибавят към резултатите за оставащите 5 месеца /или за второто полугодие/ от придобитото поделение за благородни метали на американската OMG. По нейни данни медодобивната рафинерия в Пирдоп е на път да достигне заплануваната продукция от 210 хил. т аноди т. г.
Източник: Пари (21.08.2003)
 
Очаква се през октомври да заработи инсталация за преработка на стари автомобили в Стомана индъстри, съобщи Антон Петров, представител на гръцката компания Виохалко, собственик на пернишкия завод. Преди година дружеството обяви, че ще вложи 10 млн. лв. в проекта. Инсталацията ще раздробява и сепарира стари коли и битова техника, като отделя метала от кожените и пластмасовите части. Машината е с годишен капацитет 150-200 хил. тона. Тя увеличава качеството на произведената стомана, съкращава разходите, обясни Петров. Проектът ще има и голям екологичен ефект предвид ангажиментите ни към Евросъюза да преработваме старите автомобили. През октомври ще приключи първият етап от инвестиционния процес в Стомана индъстри на стойност около 40 млн. EUR. Освен линията за преработване на автомобили ще завърши модернизацията на валцовото производство и добивната част и реконструкцията на една от пещите. Искаме да разширим асортимента на продуктите, а не да увеличаваме капацитета, който и без това е голям при свръхпроизводството на пазара, обясни Петров. През ноември 2002 г. пернишкият завод пусна в експлоатация нова блумова машина, произведена от италианската компания Даниели, на стойност 17 млн. EUR. Новата инсталация замести старата руска машина и е с производителност от 120 до 180 тона на час. Това увеличи капацитета на предприятието до 740 хил. тона метали на година. С монтирането на блумовата машина, която има възможност да произвежда и кнюпел, се допълни продуктовата гама. Виохалко АД е една от най-големите индустриални компании в Гърция. У нас включва още София Мед АД, Тепрометал ЕООД и Леско ООД. До момента гръцкият инвеститор е вложил в България около 200 млн. лв.
Източник: Пари (22.08.2003)
 
Най-големият производител на стомана в Турция Eregli Demir Celik Fabrikalari /Erdemir/ завиши планираните финансови резултати за 2003 г. с оглед на положителните бизнесочаквания и добрата печалба за I половина на годината. Erdemir вече се цели в нетна годишна печалба от 199.2 млн. USD при предишна цел от 67.4 млн. USD и продажби в размер на 1.24 млрд. USD спрямо 1.10 млрд. USD. Освен това той ревизира очакваните продажби от 3.25 млн. т на 3.45 млн.т стомана. Миналия месец Erdemir отчете печалба от 242.72 трлн. турски лири /173.2 млн. USD/ спрямо загуби от 138.19 трлн. лири за същия период на 2002 г.
Източник: Пари (22.08.2003)
 
Очаква се през октомври да заработи инсталация за преработка на стари автомобили в Стомана индъстри, съобщи Антон Петров, представител на гръцката компания Виохалко, собственик на пернишкия завод. Преди година дружеството обяви, че ще вложи 10 млн. лв. в проекта. Инсталацията ще раздробява и сепарира стари коли и битова техника, като отделя метала от кожените и пластмасовите части. Машината е с годишен капацитет 150-200 хил. тона. Тя увеличава качеството на произведената стомана, съкращава разходите, обясни Петров. Проектът ще има и голям екологичен ефект предвид ангажиментите ни към Евросъюза да преработваме старите автомобили. Преди около два месеца затворихме глава Екология и се ангажирахме със създаването на два центъра за разглобяване. У нас годишно се внасят около 13 хил. нови автомобила и около 80 хил. втора ръка. През октомври ще приключи първият етап от инвестиционния процес в Стомана индъстри на стойност около 40 млн. EUR. Освен линията за преработване на автомобили ще завърши модернизацията на валцовото производство и добивната част и реконструкцията на една от пещите. Искаме да разширим асортимента на продуктите, а не да увеличаваме капацитета, който и без това е голям при свръхпроизводството на пазара, обясни Петров. През ноември 2002 г. пернишкият завод пусна в експлоатация нова блумова машина, произведена от италианската компания Даниели, на стойност 17 млн. EUR. Новата инсталация замести старата руска машина и е с производителност от 120 до 180 тона на час. Това увеличи капацитета на предприятието до 740 хил. тона метали на година. С монтирането на блумовата машина, която има възможност да произвежда и кнюпел, се допълни продуктовата гама. Виохалко АД е една от най-големите индустриални компании в Гърция. У нас включва още София Мед АД, Тепрометал ЕООД и Леско ООД. До момента гръцкият инвеститор е вложил в България около 200 млн. лв.
Източник: Пари (22.08.2003)
 
Шестият по големина производител на мед в света - полският KGHM, планира да добие 531 хил. т мед догодина.
Източник: Пари (22.08.2003)
 
ЕК ще обяви дали одобрява офертата на втория по големина производител на алуминий в света Alcan за поглъщане на Pechiney на 29 септември.
Източник: Пари (22.08.2003)
 
СУАЛ, вторият по значимост производител на алуминий в Русия, е произвел 441.9 хил. т от метала през първото полугодие, което е с 29% повече в сравнение със същия период на 2002 г.
Източник: Пари (22.08.2003)
 
Столичното общинско дружество "Галатея" е започнало разпродажба на част от курортните бази на кметството в страната, както и големи общински терени в София, подходящи за производствени и складови бази. Това се разбира от публикувани обяви в Държавен вестник за 9 имота от март досега. От тях шест са продадени, съобщи изпълнителният директор на дружеството Антоний Лолов. Това са почивните бази в Поморие, Обзор, Тетевен, Говедарци, Рибарица и терен от 58.5 декара в София. Общата сума на продадените терени е малко над един милион лева. За други две станции в Обзор са сключени предварителни договори, а за терен от 44 дка в местността Къро, между "Метро 1" и "Горубляне" е обявена продажна цена от 760 хил. лв. На последната сесия Столичният общински съвет даде право на дружеството да продаде още седем имота. Три от тях са в София, останалите - в Китен, Бяла, Обзор и лагер над Лопушанския манастир. "Галатея" продава имотите по най-често прилаганата от общината схема - преговори с потенциални купувачи. Прави се предварителна оценка на имота от лицензиран оценител. Продажната цена винаги е по-висока от оценката на оценителя с няколко хиляди, показват сключените сделки. Въпреки това тя е по-ниска от пазарната в момента почти двойно, сочи справка с порталите за недвижими имоти, както и допитвания до брокери. Ученическият лагер в Говедарци например, който се простира върху 25 декара, с разположени 4 монолитни и 5 дървени сгради, 9 бунгала, столова с кухня, складови помещения и спортни площадки, е продаден за 160 хил. лв., или малко над 3 долара на кв.м. Според брокери урегулиран парцел с ток и вода в този район се продава на цена от 15 до 30 долара за кв.м. Аналогична е ситуацията и за останалите бази. От близо 30-те почивни станции на Столичната община ще бъдат продадени около половината, каза Антоний Лолов. По думите му целта е с парите от продажбата да се ремонтира останалата база, така че да стане привлекателна за ползване. Досега за ремонти са похарчени около 2 млн. лв. Средствата са изразходвани за 14 детски лагера, които това лято са се ползвали. Направени са и два двузвездни хотела в Созопол и Балчик. Изцяло е възстановена и почивната база в Несебър. В момента в капитала на "Галатея" са около десетина имота. Останалите предстои да бъдат вкарани след изчистването с проблемите около собствеността, обясни Антоний Лолов. Част от тях също ще бъдат продадени, за да се осигурят средства за ремонта на останалите. Изпълнителният директор на "Галатея" отрече, че дългосрочната цел е ремонтираните имоти също да бъдат продадени след време. Докато аз съм директор, такова нещо няма да предложа, каза Лолов. Въпреки официалните мотиви за продажбите средствата от тях се оказват недостатъчни, за да се направи ремонтът на останалите бази. За да се реши проблемът, общинските съветници дадоха право на "Галатея" да продава и софийски имоти, които са с по-високи цени. Като начало "Галатея" получи два земеделски парцела от над 100 дка. Единствено общинският съветник от "Другите за София" и настоящ кандидат за кмет на БСП за София Стоян Александров реагира бурно, като подложи на съмнение способността на дружеството да продава имоти. "Защо терените не ги продава общинската агенция за приватизация, а ако е некадърна - да я закрием", възмути се преди време Александров. Общински съветници му отговориха, че не разбира нищо и че ако се продават през агенцията, не можело да се гарантира, че парите ще отидат в "Галатея". Бившият вече председател Антоан Николов дори напомни на Александров, че ако е идвал редовно на заседанията на постоянните комисии, щял да бъде наясно с нещата и нямало да задава ненужни въпроси. Така теренът до най-голямото предприятие за алуминиева дограма "Стилмет" в София вече е продаден. Цената на сделката е за 550 хил.лв., съобщи Лолов. Другият имот, в местността Къро, се предлага на цена от 9.5 долара за кв.м, докато пазарните цени на терените там са между 30 и 40 долара, твърдят брокери. "Въпреки че ми дадоха право да продам базата в Бяла, няма да го направя, защото се използва", твърди Лолов. За него е важно, че е изпълнил основната задача, за която е създадена "Галатея" - възстановяването на организирания отдих на софийските деца на ниски цени. Дружеството разполага с ремонтирана леглова база за 1500 деца. За този сезон вече са летували 3300 ученици. Още 100 сирачета са почивали за сметка на "Галатея" на морето, отчете Лолов. Цените за една смяна от десет дни варират от 78 до 110 лв., с включени нощувки, храна и транспорт. Колкото и да звучи невероятно най-много желаещи е имало за летуване с по-скъпите карти, твърди Лолов. Неговото обяснение е, че родителите предпочитали да дадат 20 лв. повече, но децата да бъдат по три в стая със собствен санитарен възел, каквито предлага базата в Обзор 2. Общинските съветници обаче са недоволни. Причината е, че "Галатея" им вдигна повече от два пъти цените за нощувка. В Несебър от 3 лв. през миналата година сега цената е станала по 7 лв. За външни гости е 10 лв. В Созопол нощувката в хотел "Албатрос" е 12 лв. със закуска за общинарите и 15 лв. за гости. Въпреки недоволството близо 4000 общинари са почивали досега в трите бази в Созопол, Несебър и Балчик. Толкова са били гостите. Антоний Лолов отчита сезона като успешен. Амбицията му е следващото лято в общинските бази да почиват 7000 столични деца, а външните нощувки да са над 15 000. -----------
Източник: Дневник (25.08.2003)
 
Най-крупният производител на стомана в света Arcelor очаква 47%-ен скок в печалбата за първото полугодие заради по-високите цени на стоманата. Предданъчната печалба според прогнозите на анализатори ще е 1.3 млрд. EUR. Печалбата за втората половина на годината обаче ще пострада с оглед на планираното понижение на производството. Arcelor обяви през юни, че възнамерява да съкрати с 10% производството си, за да подкрепи цените.
Източник: Пари (25.08.2003)
 
Котировките на селена скочиха до невиждани от 15 г. насам равнища от 6 USD/лб. Основният фактор за това са недостигът на пазара и високото търсене основно от Китай. Металът се използва главно в стоманодобива, производството на стъкло и електрониката.
Източник: Пари (25.08.2003)
 
Спекулативни покупки тласнаха нагоре цените на цветните метали на Лондонската борса за метали (LME). Водач на групата бе никелът. Металът по тримесечни доставки достигна 9705 долара за тон, най-високото му равнище от май 2000 г. В края на седмицата цената се уравновеси на 9515 долара за тон. “Фундаменталните пазарни фактори при никела действително оправдават покачването на цената му”, смята Ингрид Стърнби, анализатор на пазара на метали в Лондон. Продължаващата вече три месеца стачка в канадския производител Inco също се отразява благоприятно на цените. Всеки месец заводът в Съдбъри, Онтарио, лишава световните пазари от доставки на 8000 тона.
Източник: Капитал (25.08.2003)
 
Само някой от петте или шестте най-големи преработватели на алуминий в света може да стане собственик на единствената алуминиева рафинерия в Черна гора - Kombinat Aluminijma Podgorica /KAP/, обяви нейният директор Михайло Банжевич. Той отказа да назове кои компании са разглеждани като потенциални купувачи на завода, който правителството се надява да продаде до 1 г. KAP може да бъде купен само от стратегически инвеститор, компания, която разполага с много ресурси, финансова мощ и който е сред големите в сектора, отбелязва той във в. Победа, излизащ в Подгорица. Банжевич изтъква, че новият собственик трябва да изплати дълговете на КАР /възлизащи на около 300 млн. USD/, да модернизира рафинерията, да предложи съответната екологична програма, щадяща околната среда, както и приемлива социална програма, която да задоволява интересите на работниците. Дълговете биха могли да се изкупят от кредиторите при голяма отстъпка и според директора реалистичната цена на КАР е 250 млн. USD. За продажба ще бъдат предложени 63.53% от КАР, чиито годишни производствени капацитети са 280 хил. т алумина и 102 хил. т алуминий. Приватизацията на предприятието е топприоритет на правителството за 2003 г. Алуминиеви компании от Германия, Русия, Канада, Франция, Италия, Скандинавския полуостров и САЩ изразиха интерес към КАР. По думите на местни източници сред тях са гигантите Alcan, РусАЛ, Pechiney, Norsk Hydro и Glencore.
Източник: Пари (25.08.2003)
 
Предприятия и фирми в Пернишка област дължат на Националния осигурителен институт (НОИ) 34 421 775 лева, съобщиха от Районно управление "Социално осигуряване" в града. Първи в списъка на длъжниците е металургичния завод "Стомана" със задължение по Данък обществено осигуряване в размер на 24 172 000 лв. До този момент дружеството се издължава съгласно утвърдената оздравителна програма и сключено допълнително споразумение с НОИ. Друг длъжник е "Бесттехника-Тежко машиностроене" - Радомир. Дружеството е натрупало задължения в размер на 5 300 000 лева за невнесени осигуровки по ДОО. От миналата година Агенцията за държавни вземания се зае със случая, бе обявена публична разпродажба на част от оборудването на дружеството. По-късно търгът бе спрян. Предприятието продължава да трупа нови задължения, без да погасява старите. Не се плащат нито наложени актове, нито осигуровки, каза директорът на РУСО-Перник Станимир Стоянов. 1 874 000 лв. са задълженията на "Мини-Перник" в ликвидация към НОИ. Превеждат се само текущите задължения, по старите няма погасителни суми. Бившето поделение на мината в града е натрупало задължения от невнесени осигуровки в размер на 1 220 000 лева. Поделението се е отделило в самостоятелно предприятие - минен гараж "Белтранс". Сред големите длъжници са на НОИ в региона е и шивашката фабрика "Елена Георгиева", която дължи 767 000 лева,"Радомир-метали" със задължение от 646 000 лева, "Бесттехника-Струма", което дължи 483 000 лева и "Заводски строежи" с 308 000 лева задължения. Банковите сметки на всички длъжници без погасителни планове са запорирани, образувани са преписки в Агенцията за държавни вземания. В много от случаите е наложена възбрана на ръководствата на фирмите за пътуване извън страната. От 100 предприятия, наблюдавани от Международния валутен фонд, 10 са в Пернишка област, припомниха от НОИ.
Източник: Монитор (26.08.2003)
 
Металургията се е родила по земите на днешна България, съобщиха археолози . Екип на доц. Красимир Лещаков се е натъкнал на уникална находка при разкопки край димитровградското село Ябълково. Специалистите открили парче от медна шлака, което датира от шестото хилядолетие преди Христа. Това е научна сензация, обяви доц. Лещаков. Откритието на археолозите е с 2000 години по-старо от известните досега като най-древни следи от леярна дейност на континента.
Източник: Дневник (26.08.2003)
 
Гръцката компания "Сиденор", част от гръцката металургична група "Виохалко", планира да инвестира 60 млн. евро в своя завод "Стомана индъстри" в Перник до 2005 г., съобщи гръцкото издание "То Вима". Целта на инвестицията е да се обнови оборудването на пернишкия металургичен комбинат. Планирано е средствата да се усвоят на два етапа. До края на тази година трябва да бъдат вложени 30 млн. евро. Дотогава трябва да приключи реконструкцията на валцовото производство. Инвестициите са насочени предимно към блумната машина, шредерната инсталация, реконструкцията на електропещта и разходи за екологични проекти. Парите ще бъдат осигурени от собствени средства и кредити. В момента се водят преговори със Световната банка. Монтирането на шредерната инсталация ще подобри качеството на суровината за "Стомана индъстри". Съоръжението ще раздробява и сепарира стари коли и битова техника, като позволява повторното използване на метала, без да се изгарят елементите, които отделят вредни емисии във въздуха. През миналата година в завода беше пусната в експлоатация и машината за непрекъснато леене на блуми (вид заготовки). Част от средствата от инвестиционната програма са насочени към подобряване ефективността на работата на съоръжението. То струва 10 млн. евро и беше доставено по специална поръчка от италианската компания "Даниели". Заедно с монтажните работи инвестицията достига 14 млн. евро. Капацитетът на съоръжението е 90 000 тона готова продукция на месец. Пернишкото предприятие произвежда около 30 000 т готова продукция месечно. За да се използва потенциалът на новото съоръжение, в момента се извършва модернизация на една от двете пещи в завода. След обновяването й тя трябва да подава по 100 тона разтопен метал на час. В момента това количество е около 70 тона, колкото е и капацитетът на втората пещ. Заедно с покупката на машината "Даниели" инвестициите в "Стомана индъстри" за миналата година са над 18 млн. евро. В момента в предприятието работят 1730 души. Близо 80% от продукцията се изнася за външни пазари. Чрез дъщерното си дружество "Сиденор" "Виохалко" притежава 75% от акциите на "Стомана индъстри" AД, която закупи основното производство на пернишкия металургичен комбинат. Останалите 25% са собственост на "Еврометал" ООД. Сделката за придобиване на активите беше за 16.5 млн. долара. Групировката "Виохалко" осъществява търговия и производство на метали. Компанията "Етем", която също е собственост на групировката, притежава софийското предприятие за алуминиеви профили "Стилмет". Друга компания на "Виохалко", Halcor S.A., държи 89% от "София мед" АД и дървообработващото дружество "Леско" в Благоевград. Консолидираните продажби на "Сиденор" за 2002 г. са 453 млн. евро, с 32.8 на сто повече от 2001 г. Чистата й печалба за миналата година пък се е повишила до 26.6 млн. евро, което е увеличение от 132 на сто в сравнение с 2001 г.
Източник: Дневник (26.08.2003)
 
Кирил Алексов - бивш президент на ФК "Миньор" до 1994 г., е кандидат за кмет от партията на Стефан Софиянски в пернишкия квартал "Изток". Алексов е и бивш зам.-шеф на обществени начала на радомирския футболен тим "Струмска слава", работил е в "Тежко машиностроене", циментовия завод в Батановци, а в момента е началник-отиел "Продажби" в складово стопанство на фирма "Стомана".
Източник: 24 часа (26.08.2003)
 
140 тона скрап по договор дължи мина Осогово на Вторични суровини в Кюстендил. Синдиците на рудодобивното предприятие, което има дългове за над 5 млн. лв., отказват продължението му и разпродават имуществото на мината незаконно, твърди управителят на Вторични суровини Красимир Цолов. Вторични суровини е превело 50 000 лв. на мината миналата година срещу договор за добив на скрап, съобщи econ.bg. Рудодобивното дружество е обявено в несъстоятелност от март тази година заради дългове към държавата. След изтичане на договора с Вторични суровини остават недобити количества скрап и предприятието иска удължаване на срока. Синдиците отказват, но продават на Радомир-метали около 180 тона бракувано желязо и съоръжения без фактури, твърди управителят Красимир Цолов. Всички продажби са извършени със знанието и разрешението на съда, контрира синдикът Чавдарова, показвайки документи, но призна, че за сделките няма фактури, а касови бележки. Тя отказа коментар до общото събрание на кредиторите на мината. Очакваме някакво решение на проблема през септември, каза Цолов.
Източник: Пари (26.08.2003)
 
Третият по значимост производител на никел в света след руския Норилски никел и канадската Inco - WMC Resources, се договори с един от водещите производители на метали в Китай - Jinchuan Group, да й доставя никел през периода 2005-2010 г., като сделката се изчислява на 1 млрд. австралийски долара, или 649 млн. USD. Постъпилият от Австралия никел след преработката ще съставлява 20% от китайската продукция на белия метал. Китай е най-бързо разрастващият се eкспортен пазар за Австралия и третият по големина неин търговски партньор. Jinchuan добива 88% от произведения в Китай никел, а делът на страната в световното потребление на никел е 8%. Междувременно китайският внос на австралийска желязна руда /Австралия е N 1 по добиви в света/ скочи с 42% до 72.5 млн. т през първата половина на 2003 г.
Източник: Пари (27.08.2003)
 
Оценителската и консултантска фирма Оргсистем ООД е спечелила конкурс на Министерството на икономиката за разработване на програма за преструктуриране на стоманодобива до 2006 г. Програмата се иска от Еврокомисията и от одобрението й ще зависи затварянето на преговорната глава Конкуренция. В края на миналата седмица Европейски институт, който е участвал в конкурса, е внесъл жалба срещу избора на Оргсистем за оценител, съобщи директорът на института Юлиана Николова. В жалбата институтът посочва, че първият е класиран въпреки офертната цена от 50 хил. лв., а търгът се провежда по Наредбата за възлагане на обществени поръчки под прагове, което значи под 30 хил. лв., съобщи директорът на института Юлиана Димитрова. Освен класирания на първо място Оргсистем и обжалвалия Европейски институт участват още Иновационен център - Институт по черна металургия ЕАД и Консултативен център за присъединяване на България в ЕС. Програмата за преструктуриране на стоманодобива трябва да съдържа информация за производствените мощности и продажби на трите ни металургични завода - Кремиковци, Стомана индъстри и Промет стийл в Бургас, обясниха експерти. Ако програмата покаже, че тези дружества са получавали досега държавни помощи, те ще трябва да съкратят мощностите си до размера на помощта. Според европейските норми държавните помощи в стоманодобива са недопустими, защото отрасълът се смята за чувствителен. Съмнения за предоставяне на държавна помощ има за Кремиковци и затова ЕК назначи консултанти да изготвят план за жизнеспособност на комбината. Преди ден министърът на европейските въпроси Меглена Кунева съобщи, че документът е изготвен и е приет от комбината. Предстои одобряването му и от ЕК. .
Източник: Пари (28.08.2003)
 
Чилийската държавна компания Codelco, която е най-крупният произодител на мед в целия свят, планира да добие 1.799 млн. т от червения метал догодина, което е с малко над 10% повече в сравнение с очакванията за настоящата. Данните включват добитата продукция от мините Radomiro Tomic, Chuquicamata, Salvador, Teniente и Andiana, но не покриват 49-процентния дял на компанията в рудника El Alba, контролиран от Phelps Dodge. Съобщението беше направено по време на пресконференция, когато се ревизира и предвиждането за тазгодишната продукция в посока надолу от 1.645 млн. т до 1.625 млн. т. Codelco планира да произведе съответно 1.802 и 1.838 млн. т през 2005 и 2006 г., като намеренията на компанията са да поддържа цените на червения метал между 55 и 60 CTS/лб и така да остане печeливша в средносрочна перспектива. Гигантът, който задържа на склад около 200 хил. т от тазгодишната си продукция, обяви, че ще се освободи от тези запаси, когато световните складови наличности от мед намалеят до 800 хил. т, което според компанията може да стане през второто полугодие. Задържаното количество от Codelco според нейните шефове е довело до поскъпване на медта в последно време с 3 CTS/лб. Компанията планира да задели догодина 1 млрд. USD за инвестиции и погасяване на просрочени плащания. На базата на средни цени на червения метал от 85 CTS/лб чилийският гигант предвижда печалба преди облагане в размер на 1.1 млрд. USD. Същевременно предданъчната печалба за тази година ще достигне 987 млн. USD, а чистата - 660 млн. USD.
Източник: Пари (28.08.2003)
 
Никелът, който преди дни надвиши най-високите стойности от 3 г. насам, отстъпи с 6% след новината, че вторият по значимост в света производител - канадската Inco, е сключил предварително споразумение със стачкуващите от 13 седмици работници от мина Sudbury, където се произвеждат 9% от никела в света. Никелът за доставка през октомври се срина с близо 500 USD/т до 8920 USD/т, но после се установи при 9040 USD/т. Преди дни той достигна рекордните 9850 USD/т и анализатори предвиждаха да атакува нивата на съпротива от 10 000 USD/т. За поскъпването на метала има и други причини извън стачката - свитото предлагане и оживлението на търсенето. Както е известно, основното приложение на никела е в производството на стомана. Още от миналата година анализаторите сочат никела като метала, който ще поскъпне най-сериозно през 2003 г. Брокер прогнозира, че металът ще се търгува между 8900 и 9300 USD/т до края на седмицата.
Източник: Пари (28.08.2003)
 
Вносът на стомана в САЩ през юли е спаднал с 34.8% и е възлязъл на 1.822 млн. т. ГЛОБАЛНИТЕ цинкови добиви от мините през първите 6 м. са скочили с 4.9% спрямо същия период на 2002 г. до 752.5 хил. т, рафинираната продукция е отбелязала растеж от 1.1% до 812.3 млн. т, а потреблението е нараснало с 2.2% до 794.2 хил. т, съобщи Международната група за изучаване на цинка и оловото /ILZSG/. В СВЕТОВНИТЕ рудници през първата половина на годината е добито с 2.8% повече олово, рафинираните обеми са се увеличили по-скромно - с 0.3%, а търсенето се е повишило с 1.3%, сочат данните на ILZSG. .
Източник: Пари (28.08.2003)
 
Белгийската компания Eurostrategy Consulting, избрана от Еврокомисията да изготви план за жизнеспособност на Кремиковци АД, е препоръчала закриване на една от доменните пещи на комбината. Това ще съкрати мощностите на дружеството с 30%. Зам.-председателят на надзорния съвет на Кремиковци Александър Томов отрече информацията. Европейските консултанти ни предлагат закриване на някои станове, което не значи съкращаване на мощности, а преструктуриране, и съвпада с възгледите ни, твърди той. Планът за жизнеспособност на Кремиковци ни се иска за затваряне на преговорна глава Конкуренция. Комбинатът ще трябва да изпълнява този план, защото преди приватизацията е получил държавна помощ при отписване на дългове за около 100 млн. EUR по ЗУНК. Сегашните собственици на Кремиковци АД твърдят, че при покупката не са били запознати с този факт. Очевидно е имало държавна помощ и ще трябва да поемем последствията, коментираха те. Но държавата също носи отговорност за поведението на управляващите, извършили раздържавяването през 1999 г., коментира Томов. През юни комбинатът поиска становище от Комисията за защита на конкуренцията дали е отпускана държавна помощ. Решението на антимонополния орган още не е готово. В плана за жизнеспособност европейските консултанти са препоръчали и въвеждане на защити мерки за вноса на стомана. След като ще станем част от общоевропейското пространство, а ЕС предприема подобни мерки към Украйна, значи и ние трябва да ги въведем, каза Томов. През юни миналата година Кремиковци АД внесе в Министерството на икономиката искане за налагане на мита до 30% при вноса на стомана. Мотивите бяха, че вносната стомана нанася вреда на българските производители. У нас тя се внася основно от Украйна, Русия и Казахстан заради по-ниските цени. Министерството на икономиката назначи комисия, която да започне разследване по искането на металургичния гигант според ПМС 300 от 1999 г. През пролетта на тази година комисията удължи разследването с три месеца и през юни отхвърли искането на Кремиковци. Това решение все още не е обнародвано в Държавен вестник, въпреки че според ПМС 300 това трябва да бъде направено.
Източник: Пари (29.08.2003)
 
Британската LNM Group, която е вторият водещ производител на стомана в света, е постигнала споразумение с полското правителство за придобиването на най-големия стоманодобивен завод в страната - "Полски Хути Стали" (PHS), съобщи Ройтерс. Сделката е оценена на над 1 милиард долара. Преди окончателното приключване на продажбата LNM трябва да се споразумее с профсъюзите за бъдещето на 16-те хиляди работници в завода и да получи одобрение за покупката от местните регулативни органи. LNM, която е собственост на бизнесмена от индийски произход Лакшми Митал, получи изключителни права за водене на преговори с полското правителство миналия месец. Британската компания беше предпочетена пред американската "Юнайтед стейтс стийл", която развива доходен бизнес в съседна Словакия и иска да засили доставките си за производители на автомобили и домакински уреди, посочва Ройтерс. В същото време покупката на PHS, произвеждащ 70 на сто от полската стомана, ще даде възможност на LNM да удвои капацитета си в региона до 14-15 милиона тона. Британската група има заводи и в Румъния и Чехия. Варшава не даде подробности по сделката. Подписването й беше забавено с една седмица заради преговорите около дълга на PHS към държавни енергийни доставчици и към полските железници. Задълженията на предприятието, равняващи се на 400 милиона долара, трябваше да бъдат купени с отстъпка от бъдещия стратегически инвеститор.
Източник: Дневник (01.09.2003)
 
Металургичният комбинат "Кремиковци" не преведе поредния транш на БДЖ за превоза на товари, съобщи вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев. "Бях информиран за 700 000 лв., това не е една колосална сума, но все пак, ако е индикация как те ще плащат отсега нататък, ситуацията отново ще стане неприятна", каза Василев. В средата на август двете компании подписаха договор за превоза на товари след 10-месечни преговори със срок септември 2002 г. до края на декември 2003 г. Спорът между "Кремиковци" и БДЖ беше за цената на превозите, но тя остана тайна при парафирането на контракта. Василев припомни, че ако компанията не плати до края на седмицата, възможно е да поиска да бъде обявена в несъстоятелност. Според говорителя на "Кремиковци" Тодор Христов става въпрос за недоразумение. Всеки вторник се издават фактури и в 7-дневен срок те трябва да бъдат погасени. Издадени са и миналия вторник фактури на стойност 700 000 лв., които трябва да бъдат погасени във вторник. Така че на практика по клаузите на договора няма просрочване на плащанията, обясни Христов.
Източник: Дневник (02.09.2003)
 
BHP STEEL, най-голямата стоманодобивна компания в Австралия, обяви, че планира да смени името си на BlueScope Steel, с което цели да прекрати асоциациите с BHP Billiton, най-голямата миннодобивна компания в целия свят.
Източник: Пари (02.09.2003)
 
Износът на български стоманени продукти се е увеличил с 11% през първото полугодие в сравнение със същия период на 2002 г. Това сочат данни на Браншовата камара по черна и цветна металургия. За първите шест месеца сме изнесли 535 хил. т при 482 хил. т за същия период на м. г. От тазгодишния износ 473 хил. т са плоски продукти, като ръстът при тях е 16%, а 62 хил. т са дълги продукти, което е 13 хил. т по-малко от периода за 2002 г. Очаквам добри резултати за тазгодишното производство след трудната 2002 г., прогнозира Политими Паунова, председател на камарата. От изнесените общо 535 хил. т 392 хил. т са за Европейския съюз, което е ръст от 9%.
Източник: Пари (03.09.2003)
 
Никелът поскъпна с 340 USD/т и покори равнищата от 9950 USD/т, най-високите от края на май 2000 г. насам, и по такъв начин потвърди очакванията на металните експерти да е най-бляскаво представящият се метал през 2003 г. Както посочват експертите, на никела предстои сега да атакува равнищата от 10 000 USD/т. Никелът, както е известно, намира потребление най-вече за производството на стомана. Никелът поскъпна в последните седмици заради продължилата 13 седмици стачка в мина Съдбъри на канадската компания Inco, която е вторият по значимост производител на никел в света след руската компания Норилски никел. Освен това пазарът е подкрепен и от очакванията за глобален дефицит, който според последните прогнози би трябвало да продължи чак до 2006 г. На Китай се падат 17% от световното потребление на никел, като се включва търсенето на метала за производството на неръждаема стомана.
Източник: Пари (04.09.2003)
 
Най-големият световен производител на стомана Arcelor обяви, че покачващите се котировки на никела вероятно ще повлияят върху обема на продукцията, която планира да произведе през четвъртото тримесечие, след като я съкрати със 100 хил. т през третото тримесечие. Основната причина за това са високите цени на никела, който оскъпява продукцията на гиганта, увеличените производствени капацитети в Европа. Никелът, както е известно, се използва за производството на стомана и 2/3 от всички количества на пазара отиват за добива на неръждаема стомана. Arcelor, която бе създадена през 2002 г. при мегасливането на три европейски компании - френската Usinor, люксембургската Arbed и испанската Aceralia, е сред водещите световни компании за неръждаема стомана. Arcelor намали продукцията си от неръждаема стомана през лятото с около 33 хил. т месечно заради свитото потребление, натрупаните складови наличности, скъпото евро и свития експорт за Азия, предизвикан от атипичната пневмония. Няколко други европейски производители на неръждаема стомана като финландско-шведската Avesta Polarit, немската TKS Group, North Ameriban Stainless и Posco увеличиха производствените си капацитети тази година и така общите световни мощности достигнаха 7 млн. т. През 2002 г. в Европа бяха добити близо 5 млн. т неръждаема стомана. В същото време испанската Acerinox, която е сред трите топпроизводителки на неръждаема стомана с капацитет от 2.5 млн. т годишно, съобщи, че планира редукция на добивите.
Източник: Пари (04.09.2003)
 
Куба ще произведе малко повече от 268 хил. т стомана през 2003 г., или с 8 хил. т повече в сравнение с предишната година. Страната изнася близо 70% от стоманата си зад граница. През 2000 г. там бяха добити 337.3 хил. т стомана. Официални представители на индустрията обявиха, че се очаква тя да произвежда по 600 хил. т годишно до 2005 г.
Източник: Пари (04.09.2003)
 
Китай, който е най-големият производител на цинк в света, ще увеличи производството до над 1.9 млн. т през 2003 г., което е с 0.2 млн. т повече спрямо предходната година. През първите 7 м. на 2003 г. в страната са рафинирани 1.26 млн. т цинк, или с 19.9% повече в сравнение със същия период на 2002 г.
Източник: Пари (04.09.2003)
 
Световната банка /СБ/ предвижда котировките на цветните метали да се повишат, като най-чувствително ще поскъпнат никелът и медта, за сметка на което златото ще отстъпи от сегашните високи равнища. Най-оптимистично в СБ е настроението по отношение на никела, който във вторник отбеляза 3-год. максимум от 9950 USD/т.Той успя да поскъпне с цели 75% след октомври 2001 г. досега в резултат на намаляване на запасите, увеличено търсене за производството на неръждаема стомана /най-крупния потребител на метала/ и ограничените доставки на световния пазар. Като се има предвид, че нови мини няма да започнат да функционират през следващите няколко години, а пазарът ще е в дефицит през 2004 и 2005 г., СБ смята, че никелът ще е сред най-добре представящите се метали. Търсенето на мед ще скочи догодина, когато пазарът, където сега има излишъци, ще навлезе във фаза на дефицит. Цените обаче ще са зависими от степента на възстановяване на световната икономика и от съкращаването на продукцията в САЩ и Латинска Америка. Междувременно червеният метал регистрира 28-мес. максимум в сряда от 1814 USD/т.
Източник: Пари (05.09.2003)
 
Полските профсъюзи обещаха тежки преговорите за социалния пакет с LNM Group, втория най-голям производител на стомана в света, който договори миналата седмица с правителството условията за покупка на най-големия стоманодобивен завод в страната Polskie Huti Stali /PHS/ и който добива 70% от стоманата в страната. Условието за финализиране на сделката, която надвишава 1 млрд. USD, е съгласуване с профсъюзите на социалната програма за 16-те хил. служители, които работят там, и получаване одобрението на местните власти. Миналия месец британският гигант, собственост на индийския бизнесмен Лакшми Митал, получи правото на изключителен купувач и беше предпочетен пред американския си конкурент US Steel. Исканията на профсъюзите са за определяне на заплатите на работниците в дългосрочен план, обема на инвестициите и гаранции за работните места. За целта те са наели адвокати, психолози и преводачи за преговорите с LNM.
Източник: Пари (05.09.2003)
 
Френският производител на алуминий Pechiney, който е обект на поглъщане от канадската Alcan, настоява последната да плати поне по 50 CTS на акция, съобщи източник, близък до Pechiney. Alcan, вторият по значимост производител на метала, предложи оферта, в която цената на акция беше фиксирана на 44.5 CTS.
Източник: Пари (05.09.2003)
 
OUTOKUMPU, финландската миннодобивна и преработвателна компания, обяви изтеглянето си от бизнеса с благородни метали. Тя продава активите си в австралийската Dragon Mining за 11 млн. USD.
Източник: Пари (05.09.2003)
 
Най-крупният производител на олово в Китай Yuguang Gold and Lead Group започна строежа на оловна рафинерия с годишен капацитет от 100 хил. т.
Източник: Пари (05.09.2003)
 
Американската инвестиционна банка JP Morgan повиши прогнозните цени на цветните метали, като основание за това й дава най-вече увеличаващото се доверие в щатската икономика. Банката ревизира средните цени на медта за догодина от 84 на 85 CTS/лб, а тези за 2005 г. бяха повишени от 88 на 92 CTS/лб и допълни, че очаква производителите да останат предпазливи. JP Morgan допълва, че поскъпването на червения метал се базира на предвижданията за пазарен дефицит на мед през следващия 3-годишен период. Банката ревизира и осреднените котировки на алуминия в посока нагоре. Цените за 2004 г. бяха повишени на 68 CTS/лб в сравнение с 66 CTS/лб, а за 2005 г. от 72 до 75 CTS/лб. Според JP Morgan обаче пазарът все още трябва да преодолее последствията от 3-годишните излишъци. Прогнозните котировки на никела на JP Morgan за догодина са фиксирани на 455 CTS/лб спрямо 375 CTS/лб, а за следващата година са повишени до 475 CTS/лб спрямо 370 CTS/лб благодарение на активното китайско търсене и импорт и увеличеното потребление на японския стоманодобив. Банката предвижда оловото да поскъпне до 26 CTS/лб в сравнение с 24 CTS/лб, а цените на цинка и калая да останат стабилни.
Източник: Пари (08.09.2003)
 
Представители на щатската медодобивна компания Phelps Dodge, която е вторият по големина производител на червения метал в света, посетиха миналата седмица единствения производител и преработвател на мед в Сърбия - Bor. Гигантът проявява интерес към съвместно проучване и преработка на залежи в Източна Сърбия. Досега делегации на BHP Billiton, най-голямата миннодобивна компания в света, и друг медодобивен гигант - Rio Tinto, също посетиха комплекса Bor, под шапката на който оперират 18 фирми. От няколко години насам Bor функционира на загуба.
Източник: Пари (08.09.2003)
 
Канадският алуминиев гигант Alcan преодоля едно от основните препятствия пред поглъщането на френската компания Pechiney, след като офертата му получи зелена улица от френското финансово министерство. Сега се очаква решението на ЕС по въпроса.
Източник: Пари (08.09.2003)
 
Покупки на фондове тласкаха през първите три дни на изминалата седмица цените на цветните метали нагоре. Благоприятно влияние на пазара имаха добрите икономически новини от САЩ, които подклаждаха надеждите за по-голямо потребление. Никелът бе шампион, като за кратко цената му скочи до 9975 долара за тон - най-висока стойност от 2000 г. В четвъртък и петък пазарът на цветни метали се поохлади, след като седмичните данни показаха покачване на безработицата в САЩ. Котировките обаче запазиха значително по-високи равнища спрямо предходната седмица на Лондонската борса за метали (LME).
Източник: Капитал (08.09.2003)
 
Вицепремиерът Лидия Шулева ще поиска страната ни да бъде извадена от списъка на страни, които нанасят вреда на канадското производство на стомана на министерската конференция на СТО в Канкун, която започна. Според експерти за последното десетилетие Канада поне 5 пъти е започвала подобни разследвания, които най-често завършват с рязко увеличаване на митата. Въпреки незначителния си внос и недостатъчни доказателства за вреда България пак може да бъде санкционирана. България попада в списъка от страни заедно с Чехия и Румъния, които нанасят вреда на местното производство на стомана, решили властите в Канада. Това съобщиха от Виохалко, собственик на Стомана индъстри. Все още няма решение от канадска страна дали ще бъдат наложени мита върху вноса ни за тази държава. През юни Канада започна разследване срещу дъмпингов внос на български, румънски и чешки стоманени продукти. Това стана по искане на местния производител Алгома. Канадската компания е представила доказателства, че през ноември 2002 г. България е внесла 1.8 хил. т горещовалцуван плосък прокат. Те се продавали по 485 USD на тон при цена на канадските производители от 569 USD на тон. Канада се счита за крупен производител, вносител и износител на стомана, като през 2002 г. в страната са произведени 16 млн. т стомана, вносът е 7.5 млн. т, а износът - 5.6 млн. т. През 2001 г. Канада ни наложи мито за продукти, които произвежда Кремиковци, въпреки че тогава комбинатът въобще не беше изнасял за тази държава. Поставени сме в една група с държави, които имат много по-развит стоманодобив, коментират от Браншовата камара по черна и цветна металургия. Чехия е произвела през 2002 г. 6.5 млн. т стомана, а е изнесла - 4 млн. т. Производството на Румъния е достигнало 5.5 млн. т. а износът - 2.7 млн. т. За периода България е произвела 2 млн. т и са изнесени 1.1 млн. т. От тях за Канада износът на горещовалцуван плосък прокат е едва 10 хил. т, смятат от камарата. Канадските власти посочват като износител от българска страна Стомана АД. Производител на продуктите, по които е правено разследване, обаче е Стомана индъстри. Стомана АД е с прекратена дейност от 2001 г. Трябва да се изясни дали в наименованието на фирмата има техническа грешка, да се види какъв е декларираният произход на стоката, казват от камарата. Стомана индъстри категорично отричат поставените им обвинения и дори са ангажирали със случая фирмата майка в Гърция.
Източник: Пари (09.09.2003)
 
Чешко-американската компания "Ре груп" иска да закупи металургичния завод "Елисейна" ЕАД - гара Елисейна. Представители на чуждестранното дружество вече са внесли необходимите документи в Агенцията за приватизация и Министерство на икономиката. В своето предложение "Ре груп" изразяват готовността си да инвестират в производството на натриев сулфат и да изградят инсталация за производство на сярна киселина. Освен това чуждестранната компания ще поеме ангажимент да покрие задълженията на "Елисейна". Към момента те възлизат на около 16 млн. лева и са натрупани основно от неизплатени заплати и осигурителни вноски. На 30 юни тази година "Ре груп" нае металургичният завод на гара Елисейна. Това стана, след като металургичното предприятие прекрати договора си с "Ел Ем импекс". Столичната компания "Ел Ем импекс" от своя страна също беше наела металургичното предприятие през октомври 2002 г. с идеята да произвежда черна конвенторна мед. Въпреки че "Ел Ем импекс" вложи средства за ремонт на пещите и нае 60 металурзи, до започване на производство така и не се стигна. Металургичния завод "Елисейна", чийто капацитет е между 1200 и 1250 тона черна мед месечно, прекрати дейността си в края на 2001 г., защото остана без оборотни средства. Според тогавашния директор на предприятието Славчо Тодоров причината беше ниската цена на медта на международните пазари. Ревизия на Териториалната дирекция за държавен вътрешнофинансов контрол във Враца обаче установи, че само от пет неизгодно сключени договора с чуждестранни компании заводът "Елисейна" е загубил 9 млн. лв.
Източник: Дневник (09.09.2003)
 
Редица европейски компании влязоха в контакт с единствения стоманодобивен завод в Черна гора - този в Никшич, от юли насам, когато правителството откри процедурата за провеждане на търг за приватизацията на 57.99% от завода. Седем от тях са закупили търговата документация и Бордът на директорите се надява повечето да ги попълнят, преди да изтече крайният срок на 30 септември. Чуждестранен партньор е последният шанс на завода в Никшич. Той трябва да модернизира, да изправи на крака предприятието и да осигури нови технологии. През първите 8 м. на годината там са произведени 36 хил. т стомана при капацитети от 190 хил. т. За цялата година се очаква заводът да произведе 50 хил. т. Според черногорските медии дълговете му се изчисляват на 57 млн. EUR. Сред потенциалните купувачи се сочaт Technosteel, свързана с руския гигант MMK, гръцката компания Sidenor, турската Kurum, GIH със седалище в Лондон.
Източник: Пари (09.09.2003)
 
Руският гигант Норилски никел е увеличил износа на никел и мед съответно с близо 50 и 12% през първото шестмесечие на 2003 г. и е достигнал 175.2 хил. и 258.1 хил. т. Най-големият в света производител на никел и паладий е успял да сключи и голяма сделка за доставка на паладий с Китай и Република Корея. В обемите изнесен никел са включени и 60-те хил. т, депозирани като гаранция за получаване на заем. През разглеждания период Норилски е доставил на вътрешния пазар 7.25 хил. т никел при 6.97 хил. т година по-рано. Изнесената и предложената на вътрешния пазар мед възлиза на 258.1 хил. при 230.4 хил. т за първата половина на 2002 г. Норилски оставя своите прогнози за произведените количества никел непроменени, а ръководството отказва да коментира дали разполага с допълнителни складови наличности, които да изнесе на пазара за продажба.
Източник: Пари (09.09.2003)
 
Русия възнамерява да продаде близо 18%-ен дял от обикновените акции, или 23.8% от тези с право на глас, от най-големия стоманодобивен завод ММК, съобщи електронното издание Ведомости. ММК произведе 10 млн. т стомана през 2002 г. и стана най-големият руски производител, а освен това влезе в световната топдесетка.
Източник: Пари (10.09.2003)
 
Американската банка Goldman Sachs покачи средните прогнозни цени на медта за 2004 г. със 153 USD/т до 1785, а тези на алуминия с 51 USD/т до 1490 USD/т. Като най-впечатляващо обаче банката оценява бъдещето на никела. Според прогнозите й той ще достигне ценовите равнища от 13 000 USD/т при около 9760 USD/т сега. Същевременно тя ревизира осреднените цени на цинка за 2004 г. в низходяща посока с 40 USD/т до 860 USD/т /в сравнение с 821 USD/т във вторник/ независимо от очакванията, че пазарът ще навлезе във фаза на дефицит. Във всеки случай нейните експерти съобщават, че котировките на цветните метали са се повишили по-бързо от нейните очаквания. Goldman Sachs предвижда първоначално котировките да дръпнат назад, преди да покорят нови по-високи коти. Никелът ще поведе комплексът нагоре, като се имат предвид ниските запаси, дефицитът и малката вероятност нови мини да се разработват преди 2006 г., обяснява Goldman. Добрите перспективи за възстановяване на световния икономически растеж дават основание на Goldman да повиши прогнозата за потреблението на мед с 395 хил. т. Според банката недостигът от червен метал ще се почувства през втората половина на 2004 г.
Източник: Пари (11.09.2003)
 
До 31 декември 2002 г. Министерският съвет е предоставил 16 концесии за добив на метални полезни изкопаеми. На заседанието си днес министрите одобриха годишните отчетни доклади на комисиите за контрол по предоставени концесии за добив на подземни богатства към министъра на икономиката. Причините за неизпълнение или забавяне на финансовите задължения по концесиите се свеждат главно до икономически проблеми на дружествата, загуба на пазари или недостиг на оборотни средства за поддържане на основната дейност, се посочва в доклада на комисията за контрол върху концесиите. Предприети са мерки за събиране на дължимите концесионни задължения, лихви и неустойки от страна на Министерството на икономиката. Към края на миналата година задълженията на дружества са на: "Горубсо-Лъки" АД - 28 413, 17 долара и лихва за забавяне 613,63 долара, като за 2002 г. не е предоставена банкова гаранция; на "Горубсо-Кърджали" АД 23 102,63 долара, лихва 489 ,96 долара и неустойки - 1 372 297 долара; на "Горубсо-Мадан" - 271 97, 55 долара и лихви- 592,31 долара и на Кремиковци АД- концесионно възнаграждение- 387 781,46 долара, лихва- 51 362,12 долара и неустойка 48 901,80 долара. С писмени предизвестия ще бъдат предявени по съдебен ред вземания към "Горубсо-Лъки" АД, "Горубсо-Мадан" и "Горубсо-Кърджали", предвижда решението на правителството.
Източник: БТА (12.09.2003)
 
Алуминият беше в центъра на вниманието на Лондонската метална борса. Белият метал поднови възходящия си ход в четвъртък след проявената слабост предишния ден. Той поскъпна с над 10 долара, като се установи около нивото от 1389 долара за тон при добри обеми на търговия. Според дилъри на борсата очаква се завръщане на финансовите фондове, което ще бъде решаващо за посоката на пазара. В същото време беше съобщено, че запасите на Лондонската метална борса са се увеличили с 15 300 тона до 1.36 млн. тона.
Източник: Дневник (12.09.2003)
 
Дефицитът от рафинирана мед в света през I половина на т. г. е 271 хил. т според Международната група за изучаване на медта /ICSG/ спрямо излишъци от 219 хил. т през същия период на м. г. Причината за рязката промяна е възстановеното търсене, което скочи в Азия.
Източник: Пари (12.09.2003)
 
Полската опозиция настоява за откриване на дебат в парламента във връзка с продажбата на Polskie Huta, най-големия производител на стомана на британската LNM, след като Аrcelor вече се споразумя с профсъюзите относно техните искания. Същото досега не е постигнато с Polskie Huta.
Източник: Пари (12.09.2003)
 
Най-големият български преработвател на цинк и олово КЦМ повиши продукцията от цинк през първата половина на 2003 г. и съкрати добива на олово, съобщи Reuters, цитирайки официални представители на рафинерията. Преработеният цинк нарасна с 2 хил. т спрямо съответстващия период на 2002 г. до 33.7 хил. т. М. г. капацитетите за добив на цинк бяха повишени със 17% и влязоха в експлоатация през март. Рафинерията очаква да преработи 73 хил. т т. г. През първото шестмесечие тя произведе 30.2 хил. т олово, с цели 14 хил. т по-малко в сравнение с 44.7 хил. т 1 г. по-рано, а официални представители на КЦМ отказват да коментират причината за спада. По-рано от завода съобщиха, че тазгодишното производство ще е равно на това през 2002 г. - 60.6 хил. т. Според подадените данни КЦМ регистрира загуба за първото шестмесечие от 2.456 млн. лв., която се отдава на ниските цени на металите на световните борси.
Източник: Пари (12.09.2003)
 
Канадските власти най-вероятно ще наложат антидъмпингови мита по вноса на горещо валцуван плосък прокат от България. Това стана ясно, след като през миналата седмица в „Стомана индъстри“ - дружеството - собственик на пернишкия металургичен комбинат, са получили решението на канадския съд, според което вносът на изделията от България, Румъния и Чехия вреди на местното производство. Мотивите за съдебното решение от средата на август, което бе получено в България преди дни, все още не са известни нито на основния заподозрян за дъмпингов внос - „Стомана индъстри“, нито на Министерството на икономиката. През юни Канада започна разследване за дъмпингов внос на горещо валцуван плосък прокат от Румъния, Чехия и България по оплакване на един от своите основни производители - компанията „Алгома“. В проучването е цитирано, че през 2002 г. българската компания „Стомана“ е продала на канадския пазар 1814 тона горещо валцуван плосък прокат при цени с около 20% по-ниски от местното производство. „Цитираното количество е твърде малко, за да нанесе вреди на местното канадско производство“, коментираха пред „Капитал“ от „Стомана индъстри“. По техни данни нито количеството на експорта, нито дружеството износител са верни. „В обвиненията цитират „Стомана“, а не „Стомана индъстри“, което е погрешно, заяви Лили Самарджиева от дружеството, собственик на металургичния комбинат. „Стомана“ е с прекратена дейност от 2001 г., припомни тя. Според данни от „Стомана индъстри“ през миналата година компанията е имала еднократен износ за Канада и в близко бъдеще не планира нови доставки. Според Антон Петров, представител в България на индустриалната групировка „Виохалко“, която е мажоритарен собственик на „Стомана индъстри“, експортът е осъществен не пряко, а чрез посредник. „Кремиковци“ също не изнася за този пазар. Така евентуално налагане на антидъмпингови мита няма да се отрази на българския експорт, но няма да е приятно от гледна точка на имиджа на страната. „Все пак Канада е голям производител и пазар и в този сектор нейното мнение е важно“, коментира Канада е крупен производител на стоманени изделия, като през 2002 г. в страната са произведени около 16 млн. тона стомана. Засега остава неясно защо България и Чехия присъстват сред обвинените в дъмпинг държави, след като вносът на всяка от страните в Канада не надвишава трите процента от общото потребление в страната, необходими за започване на антидъмпингово разследване. По данни на канадските власти делът на двете държави е съответно 3.3 и 3.6%. Според българската статистика обаче става дума за износ едва на 163 тона горещо валцуван плосък прокат в Канада през 2002 г. През 2001 г. не е регистриран износ на такава продукция. Единствено Румъния със своите над 10% присъствие на канадския пазар би могла да бъде заплаха за местните производители. В отговор на обвиненията в дъмпинг вицепремиерът Лидия Шулева е поискала специална среща с канадските власти по време на срещата на Световната търговска организация в Канкун, Мексико. В Министерството на икономиката няма информация дали такава среща е била проведена. Това е поредното разследване за дъмпинг, което канадското правителство води по оплакване на местни производители. През последното десетилетие са известни още няколко подобни случая, които са завършвали с увеличаване на митата за внос от уличените държави.
Източник: Капитал (13.09.2003)
 
Международната финансова корпорация, която е част от Световната банка, занимаваща се с инвестиции в частния сектор, отпуска заем на „Стомана индъстри“ - собственик на пернишкия металургичен комбинат. Стойността на кредитната линия е до 30 млн. евро, които могат да бъдат усвоявани до края на 2006 г. Кредитната линия е одобрена от борда на директорите на IFC в началото на август, а се очаква окончателното подписване да стане факт в началото на октомври. Заемът е насочен към подобряване на качеството на продукцията, разнообразяване на производствената гама и инвестиции в околната среда, поясни Антон Петров, представител за България на индустриалната група „Виохалко“, която е мажоритарен собственик на „Стомана индъст­ри“. Основната част от кредита ще бъде насочена към подобряване използването на отпадни води в производството, събиране на филтърния прах и преработка на някои отпадни продукти, които могат да се ползват като добавки при производството на цимент. В края на периода инвестициите в околна среда на „Стомана индъстри“ ще достигнат 13 млн. евро от общо планираните за периода 44 млн. евро инвестиции. Средствата няма да бъдат насочени към увеличаване на производствения капацитет на предприятието. Сега пернишкият комбинат произвежда по около 800 хил. тона изделия годишно. Чрез дъщерното си дружество „Сиденор“ гръцката индустриална групировка „Виохалко“ е собственик на 75% от акциите на „Стомана индъстри“ АД. Останалите 25% са притежание на пернишката „Еврометал“ ООД. „Стомана индъстри“ AД закупи основното производство на пернишкия металургичен комбинат „Стомана“ за 16.5 млн. долара. Чрез други свои дружества „Виохалко“ е собственик в България на столичния комбинат „София мед“ АД, предприятието за алуминиеви профили „Стилмет“ АД и дървообработващото дружество „Леско“ АД в Благоевград.
Източник: Капитал (13.09.2003)
 
Продажби на цветни метали от фондове свалиха цените на Лондонската борса за метали (LME). Някои анализатори коментираха, че трябва да се очаква трайно движение надолу през следващия месец. В световния си стоков обзор, разпространен през тази седмица, специалистите на Goldman Sachs предвиждат поскъпване на никела на 13 000 долара за тон и дори повече през 2004 г. Прогнозата е обусловена от очакваното голямо намаляване на запасите заради стачката в канадския производител Inco. Подобряването на световната икономика ще стимулира потреблението на метали и това ще поддържа цените им на по-високи равнища, смятат от Goldman Sachs. Поскъпването ще бъде ограничавано обаче от натрупването на големи запаси от повечето цветни метали - мед, калай, олово, цинк и алуминий, през идните месеци.
Източник: Капитал (13.09.2003)
 
Ако мандатът на Държавната комисия за енергийно регулиране бъде прекратен с приемането от парламента на новия закон за енергетиката, това ще отложи отварянето на електроенергийния пазар с шест месеца. Това прогнозира представителят на привилегированите потребители на електроенергия Николай Минков. Десетте компании, които получиха статут на привилегировани потребители на електроенергия от Държавната комисия за енергийно регулиране, се надяват, че сключването на преките договори с централите и покупката на по-евтина електроенергия ще започне през ноември. В момента енергийното министерство събира предложения за второ четене на проекта. Преди лятната ваканция Народното събрание прие на първо четене новия закон, който допуска мандата на председателя, заместника му и членовете на регулаторната комисия да бъдат прекратени след влизане на новия закон в сила. При приемането на проекта енергийният министър Милко Ковачев обеща да внесе предложение, което да гарантира независимостта на регулаторната комисия. С новия закон ще бъдат приети търговските правила за отваряне на пазара и нова наредба за цените на електроенергията. В края на миналата седмица представители на "Агрополихим" АД, "Асарел Медет", "Девня цимент", "Елаците мед" АД, КЦМ, "Мини Марица-изток" ЕАД, "Неохим", "Свилоза", "Юмикор мед" и "Стомана индъстри" АД обсъдиха възможността да създават асоциация, която да защитава техните интереси. Очаква се решението да бъде взето до две седмици. Привилегированите потребители имат годишна консумация над 100 гигаватчаса и ще имат право да договорят цените и условията на доставките с ТЕЦ "Марица-изток" 2, ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Бобовдол". Десетте компании общо са консумирали през миналата година около 2.7 млрд. киловатчаса, което е 9.3% от вътрешното потребление в страната. Според експертни оценки пазарът има се оценява за 100 млн. долара.
Източник: Дневник (15.09.2003)
 
Бордът на френския алуминиев гигант "Пешине" прие предложението на канадския си конкурент "Алкан" да продаде компанията за цена от малко над 4 млрд. евро, предаде "Файненшъл таймс". В съобщението за пресата се казва, че сделката трябва да бъде гласувана и от общото събрание на акционерите на "Пешине", но това едва ли би попречило на сключването й, защото предложената от "Алкан" цена е изключително добра при сегашните пазарни условия. Новината изненада много анализатори, които смятаха, че до сделка ще се стигне при оферта от поне 4.25 млрд. евро. Все пак наблюдателите отчитат връзката на договорената цена с промяната на курса евро/долар. Важен фактор е и динамиката на цената на алуминия, която наскоро регистрира най-високата си стойност за годината от около 1470 долара за тон (в зависимост от падежа на контракта и борсата), но след това спадна рязко. Очакванията на експертите са спадът да продължи. Според "Файненшъл таймс" пред сделката стоят доста проблеми, не само необходимостта за одобрение от страна на акционерите в "Пешине". Като най-голям от тях се определят евентуалните антимонополни мерки, които могат да бъдат взети срещу сделката от страна на Европейската комисия. Източници от Брюксел заявиха, че имат уверението на канадската компания, че тя ще се съгласи с всички разумни изисквания на администрацията. Френският гигант "Пешине" подаде в средата на юли оферта на стойност 750 млн. евро за закупуване на бизнеса с алуминий на холандския си конкурент "Корус". Това беше вторият опит на французите да придобият холандската компания. Анализатори смятат, че предвид антимонополните правила в ЕС тази сделка ще пропадне окончателно, ако "Алкан" закупи "Пешине". В резултат ще се породи интерес на други инвеститори към "Корус" и ще се инициира процес на консолидация в сектора.
Източник: Дневник (15.09.2003)
 
Изпълнителният директор на Alcan Трейвис Енжен заяви в интервю увереността си, че Европейската комисия ще одобри офертата на стойност 4 млрд. EUR, която предложи за Pechiney. Финализирането на сделката и поглъщането на френската компания от втория по големина производител на алуминий в света Alcan се очаква да стане в края на т. г. .
Източник: Пари (16.09.2003)
 
"До края на годината в "Стомана индъстри" ще бъде монтирана първата по рода си в страната шредерна инсталация", съобщи Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Гръцката компания е мажоритарен собственик на пернишкото металургично дружество. 10 милиона лева е стойността на новата инсталация. През нея ще преминават стари автомобили, бяла техника, като ще се раздробяват и сепарират неметалните отпадъци. "Инсталацията може да поеме преработката на всички стари коли", твърди Петров. Това безспорно ще доведе до постигане на екологичен ефект в цялата страна. От друга страна в пещите на "Стомана" вече няма да попадат неметални отпадъци, които замърсяват околната среда при изгаряне. Според Петров ще се постигне и по-нисък разход на електроенергия, и по-висок рандеман при производството на стомана. 95% от продукцията, произведена в дружеството, е предназначена за износ. 60 млн. лв. са вложени в реконструкцията на производствените мощности в "Стомана индъстри" през последните две години. Това е половината от сумата, предвидена в инвестиционната програма на дружеството. Втората част от инвестиционната програма на "Виохалко" в пернишката "Стомана" ще бъде насочена към екологични проекти, свързани с подобряване на ефективността и качеството на произвежданата продукция, уточни Петров. "До края на 2006г. ще бъде завършена цялата инвестиционна програма, планирана в "Стомана индъстри"", увери представителят на "Виохалко".
Източник: Дневник (17.09.2003)
 
Казахстан ще вкара в експлоатация най-новия завод за преработка на цинк с годишни мощности от 100 хил. т - Balkash, през октомври, както предварително беше планирано. Така Казахстан ще успее да добие към 400 хил. т догодина. Държавата ще изнася почти цялата продукция подобно на експорта на мед.
Източник: Пари (17.09.2003)
 
Словашкият производител на алуминиеви сплави Sloval очаква по-ниска с 60% продукция до 6 хил. т т. г. заради спадналите продажби на автомобилната индустрия в Европа.
Източник: Пари (17.09.2003)
 
Сребърна инсталация за раздробяване на стари автомобили и бяла техника ще бъде пусната в експлоатация до 6 месеца в Стомана индъстри, съобщиха от компанията. Стойността на оборудването е над 10 млн. лв. Това е първата у нас инсталация от този род. С пускането й ще се преработват стари автомобили и бяла техника от цялата страна чрез раздробяване. Ще се отделят неметалните повърхности и в пещите на дружеството няма да попадат други предмети, освен стоманени. Това ще подобри екологичната обстановка в района, твърдят от фирмата. Над 60 млн. лв. са предвидени за модернизация на производствените мощности в Стомана индъстри след закупуването на 75% от активите на Стомана от гръцкия концерн Виохалко. Това е повече от половината от предвидените средства за инвестиции.
Източник: Пари (17.09.2003)
 
Представители на втория по големина руски преработвател на алуминий - СУАЛ, са провели разговори с правителството на Черна гора относно евентуално поглъщане на местната алуминиева рафинерия КАП. Черна гора планира да продаде мажоритарния дял от 63.53% в КАП, който има производствени капацитети от 280 хил. т алумина и 102 хил. т алуминий. Сега КАП добива по 10 хил. т алумина месечно и възнамерява да повиши обемите до 112 хил. т. Интерес към завода проявяват редица чужди компании.
Източник: Пари (17.09.2003)
 
Задълженията на 50-те най-големи длъжници към НОИ към края на юни т. г. възлизат на 218 973 319 лв. Посочената сума включва главницата и начислените лихви. Класацията се води от металургичния комбинат Кремиковци, а предприетите мерки са запориране на банкови сметки. На втора позиция е Стомана-Перник. За този длъжник има приет погасителен план за част от задълженията, както и оздравителна програма. Следваща е Варненската корабостроителница, чиито активи са продадени на БМФ и цялата сума е преведена на Банковата консолидационна компания. Четвърта поред е Видахим, чиито задължения се събират принудително от Агенцията за държавни вземания.
Източник: Пари (17.09.2003)
 
Старите трошки, задръстващи тротоари и дворове, вече ще могат да бъдат продавани на нормална цена. Шредерна инсталация за раздробяване на стари автомобили ще бъде монтирана до края на годината в пернишката фирма "Стомана индъстри", съобщи членът на съвета на директорите Антон Петров. Стойността на инсталацията е 10 млн. л в. и е първата в страната. С пускането й в експлоатация ще се преработват стари автомобили от цялата страна, като предварително ще се отстраняват пластмасите и текстилът от купетата. По този начин ще се подобри екологията в района на предприятието. "Новото съоръжение ще представлява един мини-завод и ще заработи до края на годината. Автомобилите и бялата техника ще се пресоват и това ще улеснява транспортирането им. След това следва нарязването им с ножове и сепарация на отделните части *, обясни Антон Петров. Шредерната инсталация ще бъде изключително мощна - 5000 конски сили. Според Петров до момента автомобилите и бялата техника не са били предпочитани от изкупвачите на метали, а сега даже купетата ще могат да бъдат оползотворявани. “Инсталацията е екологична, защото материали като гума, тапицерии и пластмаси няма да се изгарят. При горенето им се отделят вредни вещества във въздуха. Претопяването на тези материали ще става в пещите ма "Стомана индъстри". Освен това методът е и икономичен, защото ще се пееш електроенергия", допълни Петров. Цената на изкупуването на возилата и бялата техника засега все още не е уточнена. Гръцкият концерн "виохалко" е собственик на 75% от пернишката металургична фирма "Стомана индъстри", останалите 25% са притежание на пернишкия холдинг "Еврометал". С влизането на "виохалко" във фирмата за две години са инвестирани за модернизация над 60 млн. лв., което е повече от половината от предвидените средства в инвестиционната програма. Инвестиционната политика на ръководството е насочена към модернизация на производствените мощности и разширение на гамата на изделията, което увеличава възможностите на фирмата за реализация на продукцията на международния пазар. В момента 95% от продукцията на "Стомана индъстри” се изнася зад граница.
Източник: 24 часа (17.09.2003)
 
Изгодни оферти за подмяна на дограмата в жилищата представи фирма “Стилмет”. Така подмяната на дървената дограма с алуминиева, която е с 5 г. гаранция за профилите и 50 г. за профилите ще излиза по 50 лв. месечно за двустайно жилище, обясниха от “Стилмет”, която е дъщерна фирма на гръцката “Виохалко”. При покупка на алуминиева дограма на лизинг, оскъпяването е 13%, припомниха от компанията.
Източник: Монитор (18.09.2003)
 
Кремиковци" поиска компенсации от държавата заради това, че е принуден да закрива стари мощности. Ако България не обезщети частния металургичен комбинат, ръководството му ще си търси парите чрез съда. В Бургас зам.-шефът на Надзорния съвет на компанията Александър Томов уточни, че става въпрос за производства, които не са част от ядрото на фирмата, и даде пример с цеха за дълги продукти. Затварянето на тези мощности се налагало заради изискването на Европейския съюз за преструктуриране на металургичните компании на континента, които да доведат до равнопоставеност между тях. "Ако не бяхме стартирали този процес, имаше реална опасност да се закрият стратегически мощности като тези за горещо и студено валцуване", обясни Томов. Той заяви, че държавата трябва да плати обезщетението, тъй като при приватизацията на фирмата тя скрила от новите собственици, изискванията, поставени от Европейския съюз. Томов не пожела да каже дали процесът на закриване на инсталации вече е започнал или предстои. Преструктурирането нямало да окаже влияние върху заетостта, тъй като не се предвиждало съкращение на хора. Томов заяви, че на този етап за "Кремиковци" излиза по-евтино да внася руда от Бразилия, отколкото да използва българска суровина. Въпреки това обаче ръководството на фирмата е решило да продължи да разработва и нашите находища. Най-големият кораб, влизал някога в българската акватория, е "Integra Duckling", който достави 130 000 т бразилска руда за "Кремиковци". Той пристигна на 7 септември край Бургас и бе разтоварен в открито море чрез баржата "Бълк Креми 1", в която инвестира комбината. Така бяха отбелязани 40 години от основаването на "Кремиковци" и 4 години от успешната му приватизация от "Финметалс холдинг", съобщиха от дружеството.
Източник: Сега (18.09.2003)
 
Софийското дружество "Стилмет" е закупило 70 декара, на които ще се построят новите производствени мощности на завода, съобщи изпълнителният директор на компанията Антон Петров. Теренът се намира близо до завода на "Стилмет" в "Илиянци". Предвижда се през 2004 г. да започне изграждането на леярна и още една производствена линия. Освен това трябва да се изградят и различни съпътстващи производства. Необходимите инвестиции са около 6 млн. евро. Средствата ще бъдат осигурени от увеличение на капитала на дружеството и кредити. Очаква се новите мощности да се пуснат в експлоатация в началото на 2005 г. Те трябва да увеличат капацитетът на завода с 30%. През миналата година беше пусната трета производствена линия, която увеличи производството на "Стилмет" с 40%. Така капацитетът достигна 10 хил. тона профили годишно. Общото потребление на алуминиеви профили на българския пазар в момента е между 6 и 8 хил. тона. "Стилмет" изнася 70% от продукцията си за пазарите в Западна Европа. Преди седмица се проведе общо събрание на дружеството. На него е взето решение печалбата от 1.8 млн. лв. за миналата година да бъде реинвестирана. Това решение показва, че за дружеството основното не е печалбата, а навлизането и утвърждаването му на българския пазар, обясни Петров. "Стилмет" произвежда алуминиеви профили. До някаква степен конкурент на завода е "Алкомет". Шуменското предприятие обаче е специализирано във валцовото производство, докато "Стилмет" прави профили. Заводът е построен "на зелено" през 1999 г. Първоначалната инвестиция беше 12.5 млн. евро. Оттогава досега в предприятието са вложени над 16 млн. евро. Дружеството има складови бази във Варна и Благоевград, като предстои изграждането на търговска складова база и в Пловдив. Във фирмата работят близо 270 души. Компанията е част от заводите, собственост на групата "Виохалко". Гръцката индустриална групировка притежава в България осем предприятия - "Стилмет" - София, "Леско" - Благоевград (произвежда дървен амбалаж за нуждите на "Виохалко"), "София мед" - София, "Стомана индъстри" - Перник, Термокалибровъчния завод в Перник, "Сигма" - Перник (занимава се с ремонтна дейност), холдинговата структура "Стилмет" и "ТеПроМетал" - Перник. Предстои създаването на девета фирма на гръцката група в България. Тя ще е сферата на новите технологии - оползотворяването на слънчевата енергия при производството на ток и топлинна енергия. Дружеството е в процес на регистрация и към края на годината ще може да се каже повече, уточни Петров.
Източник: Дневник (18.09.2003)
 
Норилски никел, руският метален гигант, който е водещият производител на никел и паладий в света, е най-вероятният купувач на дял от 44.9% от местната златодобивна компания Лензолото, добила 9.2 т жълт метал през 2002 г. Преди няколко месеца гигантът купи 6.9% в Лензолото.
Източник: Пари (18.09.2003)
 
По мнение на най-крупната компания за преработка на никел в Западния свят канадската Inco 55 хил. т никел годишно ще са нужни през следващите години до 2010 г., за да се посрещне очакваното потребление. От JP Morgan тази седмица опровергаха прогнозата на Inco за пазарен дефицит от 51 хил. за 2003 г. заради заложените като гаранция на заем 60 хил. метал от Норилски никел.
Източник: Пари (18.09.2003)
 
Най-крупните производители на мед в света - чилийската държавна компания Codelco и американската Phelps Dodge, втори по големина производител и лидер сред публичнотъргуваните медодобивни фирми в света, очакват цени на червения метал между 80 и 85 CTS/лб догодина. Основните индикатори сочат, че котировките на медта ще са по-високи през 2004 г., но те естествено ще зависят от икономическата конюнктура, коментира изпълнителният директор на Codelco. Ако щатската икономика се консолидира, а Югоизточна Азия и Китай поддържат сегашния ритъм на потребление, котировките може да скочат още през настоящата година до 85 CTS/лб. На COMEX зад океана медта приключи предишния ден при нива от 81.75 CTS/лб. За последно в Америка червеният метал се котираше по 85 CTS/лб през февруари 2001 г. Двете компании произвеждат заедно близо 1/4 от всички обеми мед в света. Търсенето в Китай е много високо, както и като цяло в Далечния изток. През последните 40 г. по данни на Phelps Dodge потреблението на мед в света е нараствало годишно с устойчивото темпо от 2.9%. Codelco обяви, че очаква да произведе 1.8 млн. т мед догодина, или с 10% повече в сравнение с тази. Все пак медният гигант смята, че малките и средните по големина компании ще задържат обема продукция, ако Световната банка реши да не финансира техните проекти. Някои големи медни мини сега се ползват от подкрепата на институцията.
Източник: Пари (18.09.2003)
 
Американската компания Alcoa, производител N 1 на алуминий в света, се съгласи да купи около 26% от Aluminium Bahrain /Alba/ и така един от водещите преработватели на метала /с добиви от 512 хил. т годишно/, базиран в Близкия изток, ще набере ресурси за увеличаване на капацитетите си. Aluminium Bahrain обяви, че за 26% от преработвателя американската компания трябва да плати 600 хил. USD. Освен това американската Alcoa ще трябва да поеме и своя дял от натрупаните от Alba дългове. Правителството на Бахрейн държи 77% в рафинерията, Саудитска Арабия 20% и германската група Breton Investments e собственик на 3%. Alba вече одобри проект за разширяване производствените мощности /на стойност 1.7 млрд. USD/, който ще приключи през 2005 г. и тогава предприятието ще достигне годишни мощности от 819 хил. т. Рафинерията планира да увеличи капацитетите си до над 1 млн. т годишно към 2010 г.
Източник: Пари (18.09.2003)
 
От 150 до 500 лв. ще плащат собствениците на стари коли, които ги зарязват на улицата. За фирмите глобата скача на 700-2000 лв. До 2011 г. поне 50% от българите ще изхвърлят отпадъците си разделно в пет контейнера, планират от екоминистерството. За незаконна търговия с отпадъци от черни и цветни метали глобата ще е до 50 000, реши парламентът.
Източник: 24 часа (18.09.2003)
 
Следващата седмица представители на държавата и на Кремиковци ще преговарят в Брюксел с представители на ЕК за преструктуриране на стоманодобива, съобщи зам.-министърът на икономиката Евгения Колданова, но отказа повече коментар. Страната ни ще представи позицията дали приема плана за жизнеспособност на комбината, изготвен от избрания от ЕК консултант Eurostrategy Consulting, съобщиха наши източници. Държавата и Кремиковци все още уточняват становището си. Ако комбинатът се ангажира да изпълни този план, ще затворим преговорна глава Конкуренция. От трите ни стоманодобивни дружества само за Кремиковци се готви такъв документ, защото според ЕК дружеството е получило държавна помощ преди приватизацията за около 100 млн. EUR.
Източник: Пари (19.09.2003)
 
Световното производство на рафинирано олово през първото седеммесечие на 2003 г. се увеличи с 0.7% до 531.9 хил. т спрямо същия период на предишната година, а добитите обеми от мините са с 3.1% по-високи и възлизат на 241.8 хил. т. Потреблението е нараснало с 1.6% и е достигнало 576.4 хил. т.
Източник: Пари (19.09.2003)
 
Най-големите медни мини в Замбия Konkola Copper Mines /KCM/ очакват да произведат 300 хил. от червения метал догодина при 222 хил. т за миналата година. В KCM се добиват две трети от медта в Замбия, която се нарежда сред крупните производители.
Източник: Пари (19.09.2003)
 
Топпроизводителят на неръждаема стомана Arcelor се отказа от плановете да свие продукцията си през последното тримесечие, след като намали добивите със 100 хил. т през сегашното. Решението за понижаване на производството бе взето в края на август. Тогава главният изпълнителен директор на Arcelor обясни, че ситуацията на пазара на плоска неръждаема стомана се влошава заради високите цени на никела, основна суровина за производството на стомана, и повишените производствени капацитети в Европа. Едновременно с това закъсалата германско-холандска Corus ще търси начин да се снабди с над 160 млн. USD и за целта ще се мъчи да продаде някои от неосновните дейности.
Източник: Пари (19.09.2003)
 
Премиерът Симеон Сакскобургготски и министърът на икономиката и финансите на Гърция Николаос Христодулакис ще са сред гостите на празника за 50-годишнината на Стомана АД и официалното учредяване на Стомана индъстри. Съпредседателят на съвета на директорите на Стомана индъстри Антон Петров каза, че дружеството вече се развива стабилно.
Източник: Пари (19.09.2003)
 
Световното производство на рафинирано олово през първото седеммесечие на 2003 г. се увеличи с 0.7% до 531.9 хил. т спрямо същия период на предишната година, а добитите обеми от мините са с 3.1% по-високи и възлизат на 241.8 хил. т. Потреблението е нараснало с 1.6% и е достигнало 576.4 хил. т.
Източник: Пари (19.09.2003)
 
Прогнозата на Goldman Sachs от началото на септември, че никелът ще надхвърли 13 000 долара за тон през 2004 г., намери през изминалата седмица първото си потвърждение, след като металът проби над психологически важното равнище от 10 000 долара за тон. Такава стойност не бе реализирана от май 2000 г. Зад кулисите на поскъпването бяха фондове и банки, които заеха дълги позиции в никелови фючърси. „Поскъпването е доста забележително, като се има предвид нарастването на запасите напоследък. Фактът, че цената се повишава, е доказателство за силата на потреблението“, смята анализатор от брокерската къща Man Metals. Активното и нарастващо търсене на никел за производство на неръждаема стомана, особено от Китай, ще продължи да тласка цените нагоре и през 2004 г., припомнят наблюдатели на пазара. Останалите цветни метали, които се търгуват на Лондонската борса за метали (LME) - алуминий, мед, калай, цинк и олово, също последваха възходящата тенденция при никела, окуражени от признаците на световно икономическо оживление.
Източник: Капитал (20.09.2003)
 
Ще стане ли Оброчище българският манганов Клондайк? Според геолозите шансовете са по-реални от всякога. Находището е най-голямото в Европа - по данни от досегашните проучвания залежите в северозападния и югоизточния участък се изчисляват за над 200 млн. т. Това означава, че, ако се добиват по 40-50 хил. т годишно, то рудникът може да работи десетки години напред. За първи път са налице и инвеститорите. 25-годишната концесия за добив в североизточния район до село Църква се държи от швейцарската фирма „Оберг холдинг". Според плановете на фирмата до половин година там ще се добиват по 20 000 т руда месечно. В момента се оформя нов добивен фронт, ще бъде въведена в експлоатация и нова шахта, чийто капацитет ще е 500 хил. т руда годишно, твърдят представителите на фирмата. В друга част на находището в близост до съседното с. Оброчище е готова да работи и друга чужда фирма. Това е британската компания „Енерджи енд майн инвестмънт", която създаде смесено дружество с община Балчик за извършване на проучвателни работи. Нейните намерения обаче предизвикаха яростно недоволство от страна на курорта „Албена" с аргумента, че е заплашено екологичното равновесие в района. Противниците на проекта Районът край Батовската река в Добруджа ще стане втората Долина на смъртта след Девненската, алармира наскоро шефът на „Албена" Красимир Станев. Той предупреди, че планираният добив на 500 000 т манган годишно и изграждането на шахта за извличането на рудата до Батовската река от ЕООД „Батова ривър манганийз майн" ще доведе до замърсяване на природния резерват около курорта. „Искаме гаранции от българското правителство, че това няма да стане", настоя Станев. Допреди десетина години мангановото находище в балчишкото с. Църква и курортът „Албена" съжителстваха мирно и кротко на разстояние 7-8 км едно от друго. Единствено хората от селото надигаха от време на време глас. Струпваната след извличането й от 300 м дълбочина руда се складираше на върха над селото в депо и по-късно се транспортираше за „Кремиковци" или за износ след допълнителното й обогатяване. Гласовете срещу мината бяха малко - в рудодобива и обогатяването по това време работят между 450 и 470 души от околните села. Никой не рита срещу хляба си. След 1990 г. обаче работата на рудника постепенно започва да запада. Добивът намалява до 4-5 хил. т годишно главно поради липсата на пазари. През 1996 г. рудникът е обявен в ликвидация. По решение на Окръжния съд в Добрич оздравителната програма се възлага на софийската фирма „Еврокомерс ко". През 1999 г. с участието на държавата е учредено дружество „Евроманган", което получава и концесията върху онази част, в която са построени шахтите и инфраструктурата на самия рудник. Повече от 3 г. рудникът пустее за нещастие на съкратените миньори и за щастие на курорта „Албена", който гради планове за екологично земеделие и туризъм в региона. Новият играч През февруари 2002 г. тогавашният министър на икономиката Николай Василев дава разрешение за проучване на метални полезни изкопаеми в района на Батовска река на „Батова ривър манганийз майн" ЕООД, регистрирано в Добричкия окръжен съд от 5.11.2001 г. Дружеството е учредено от едноличния собственик „Енерджи енд майн инвестмънт", регистрирано в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, фирмата се представлява и управлява от 57-годишния Джеймс Дъглас Хаслам. В проекта за строителство на новия рудник се включва и община Балчик, която предоставя терена като апортна вноска. Теренът е в непосредствена близост до кръстовището в с. Оброчище за Албена, Добрич и Варна. „Първоначалната ми реакция на предложението на британците беше „не", но после разбрах, че бъдещият манганодобив ще бъде по най-съвременни технологии. Освен това фирмата ще открие до 250 работни места, а годишно ще внася в общината по 5000 лв. на хектар, коментира кметът на Балчик Красимир Михайлов. Според ръководството на „Албена" обаче манганодобивът на по-малко от 3 км от курорта ще унищожи туризма. В писмо до министър Долорес Арсенова шефът на дружеството Красимир Станев заявява, че курортът финансира разработването на план за управление на резервата „Балтата" в Батовската долина с намерението за екологичен туризъм. В резервата „Балтата" е съхранена лонгозна гора, както и редки видове от флората и фауната. В писмото си до Арсенова Станев моли за нейното съгласие курортното дружество да възложи и финансира разработването на комплексен доклад за въздействието на околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии за водосборния басейн на р. Батова. Изпратени са и жалби до премиера и президента. Кой има право Интересите на двама инвеститори са на кантар. Разбираеми са страховете на „Албена", че до морето може да изникне нова Девня. В същото време се пораждат съмнения, че дружеството се надява вицепремиерът Лидия Шулева да реши спора в негова полза. Все пак то е рожба на Шулева. Може би изходът от ситуацията е конкурентите да работят съвместно - британската фирма да стане акционер в „Албена" АД, а „Албена" - в мангановата мина. Така всеки ще мисли за интересите на партньора, от което ще спечели държавата.
Източник: Труд (20.09.2003)
 
Металургичният комбинат "Кремиковци" е предоставил цялата информация, необходима на английската консултантската компания "Юро Стратежи Кънсълтантс" за разработването на плана за жизнеспособността на фирмата. Това каза вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева в отговор на въпроса на депутата от "Коалиция за България" Кръстьо Петков относно отказа на достъп на европейската консултантска група в комбината. "В началото на август консултантът е представил пред Европейската комисия и българското дружество проект на "Индивидуален план на жизнеспособност на комбината". В същия период ръководството на "Кремиковци" също е дало своите препоръки", каза вицепремиерът. Лидия Шулева съобщи, че в края на миналия месец консултантът е представил пред българската страна и пред комбината окончателния вариант на проекта на плана. Предстои изготвяне на официално становище на българската страна по него. На 24 септември в Брюксел ще се състои заседание на Управителния комитет по националната програма за преструктуриране на стоманодобивната индустрия, на което ще бъде обсъден и проектът на плана за жизнеспособност на "Кремиковци". "В министерството са постъпили сигнали за уволнения на работници от металургичния комбинат, в това число и на синдикалисти", каза Шулева. В тази връзка се предвижда извънредно заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество "Металургия" към Министерство на икономиката. При съмнения за закононарушения вицепремиерът каза, че министерството ще сезира компетентните органи. Кръстьо Петков съобщи, че миналия месец от комбината са били уволнени 17 синдикалиста. Английската консултантска фирма, която участва в тръжната процедура, организирана от Европейската комисия, спечели конкурса за избор на консултант през май тази година. Компанията ще участва и в подготовката на Националната програма за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл, която освен "Кремиковци" обхваща "стомана индъстри"АД и "Промет стийл"АД. С приемането на програмата от Европейската комисия ще се гарантира достъпът и свободното движение на продукцията на българските стоманодобивни дружества.
Източник: Дневник (20.09.2003)
 
Никелът е на път да покори 13-годишния ценови пик от 10 500 USD/т през следващите 6 месеца, понеже на пазара има дефицит, предвиждат британски анализатори. Металът достигна 3-годишен връх в четвъртък, когато затвори при най-високите си стойности от май 2000 г., и сега следващата цел са нивата от 10 500 USD/т, невиждани от януари 1995 г. Комбинация от фактори стои зад тренда на метала. На първо място е нарасналото китайско потребление, което предизвика недостиг на пазара, следва оживлението на стоманодобива /където се потребяват 2/3 от никела в света/ и очакваното оживление на световната икономика. Отделно от това още миналата година болшинството пазарни наблюдатели прогнозираха, че никелът ще е звездата на всички метали през 2003 и 2004 г. Освен това други никелови проекти няма да влязат в сила чак до 2006 г. Дефицитът на световния пазар според последни проучвания ще възлезе на 55 хил. т годишно
Източник: Пари (23.09.2003)
 
Представители на швейцарския Glencore, собственик на цинковия комплекс в Сардиния Portovesme, ще решават тези дни дали да не го затворят от 1 октомври заради прекалено скъпата еленергия, която оскъпява продукцията. Цинковото производство достига 110 хил. т, но сега е свито с 10-20%.
Източник: Пари (23.09.2003)
 
Вторият по големина производител на мед в Русия УММС съобщи, че два от филиалите му са увеличи добивите за периода януари-август съответно с 3.9% до 51 хил. т и с 9% до 20.8 хил. т
Източник: Пари (23.09.2003)
 
Перуанската компания Southern Peru Copper, в топдесетката на производителите на мед, планира да добие догодина с над 6% повече, или 850 млн. лб.
Източник: Пари (23.09.2003)
 
Почти цялата продукция на Алкомет АД може да се ориентира към опаковъчния сектор, заяви председателят на съвета на директорите на шуменското дружество Фикрет Кузуджу. Сега предприятието задоволява нуждите от капачки за кисело мляко на Обединена млечна компания АД, както и от опаковки за производството на лекарства. Г-н Кузуджу, който е един от съсобствениците на Алкомет АД, уточни, че едва под 10% от опаковъчната продукция на фирмата е за нашия пазар. Един от традиционните опаковъчни продукти на шуменското предприятие за преработка на алуминий е фолиото, което се използва и най-масово. Когато дойдохме в Алкомет АД преди пет години, в него месечно се произвеждаха по 100 тона фолио, каза Фикрет Кузуджу. Сега в завода се изработват по 1000 тона фолио, а през следващата година планираме да произвеждаме по 1500 тона. Годишният оборот на Алкомет АД вече е 50 млн.USD, а през 2004 г. той ще достигне 70-80 млн. USD, допълни още председателят на директорския борд. Досега собственикът - турската компания ФАФ Метал, е инвестирал 15 млн. USD в Алкомет АД. Според изискванията на приватизационния договор до края на тази година ще бъдат инвестирани общо 26 млн. USD.
Източник: Пари (24.09.2003)
 
Руският милиардер Роман Абрамович, продаде дела си във водещия руски производител на алуминий РусАл на партньора си, обяви в. Ведомости. Изданието цитира източник от инвестиционната компания на Абрамович Millhouse Capital, според когото 50% дял в РусАл е бил продаден на Basic Element, която държи другите 50% в групата. Basic Element е контролирана от друг руски олигарх - Олег Дерипаска. 36-годишният Абрамович, който е губернатор на Чукотка, влезе в светлината на прожекторите, когато през юли купи английския футболен клуб Челси.
Източник: Пари (25.09.2003)
 
Сърбия планира да раздаде догодина концесии за проучване на медните рудници и разширяване на други мини, съобщи енергийният министър Слободан Ружич. Липсата на закон за мините, който не позволява навлизане на чуждестранни капитали в сектора, ще се промени скоро, най-късно в края на годината, изтъкна той. По думите му първият международен търг за експлоатацията на мини, в случая един боров рудник, ще се насрочи още през първото тримесечие на 2004 г. Минералът се използва в козметиката и в производството на изкуствени торове. Гигантът Rio Tinto и една американска фирма вече са проявили интерес да участват в бъдещи търгове. Rio Tinto също така се интересува и от проучвания на богатите на мед източни части на Сърбия съвместно с местния медодобивен комплекс Бор, съобщи Ружич. През август двете фирми бяха близо до подписване на 5-годишно споразумение за проучване на медните находища, но правителството стопира договора, заявявайки, че публичният търг е най-добрият начин да се подбере най-добрият кандидат. Освен Rio Tinto вторият по-големина производител на мед в света Phels Dodge и най-крупната миннодобивна компания BHP-Bilitton също са търсили контакти с ръководството на Бор. Целта на правителството е да намери партньор, който да инвестира в индустрията, да ангажира на работа местна работна сила и да инвестира и в други находища, които вече са разработени от комплекс Бор.
Източник: Пари (25.09.2003)
 
Китай планира да обложи с временни антидъмпингови мита навлизащата на вътрешния пазар студеновалцувана стомана от Русия, Украйна, Казахстан, Република Корея и Тайван, понеже продукцията вреди съществено на интересите на местните производители. Вестник International Business Daily цитира търговското министерство, което е взело това решение след продължили 18 месеца разследвания. Митата ще се въведат за срок от 5 г., но засега не се уточнява точната дата. Медиата не дава детайли защо няма да влязат в сила веднага. Китай даде зелена светлина на разследването дали вносът на студеновалцуваната стомана от горепосочените държави е в ущърб на местната индустрия през март м. г., скоро след като САЩ обложиха с тарифи до 30% определени категории вносни стоманени изделия.
Източник: Пари (25.09.2003)
 
След 3-4 г. на глобалния пазар на алумина ще настъпи дефицит, а спот цените ще се колебаят около нивата от 3000 USD/т през следващите 2-3 г., обобщиха експерти по време на конференция в Дърбан. В момента на ЛМБ цените на алумината са с 20% по-ниски от тези на алуминия.
Източник: Пари (25.09.2003)
 
Антон Петров: Трудно се предсказва, когато го няма пазарния принцип Заводите на "Виохалко" у нас са "Стилмет" - София, "София мед" - София, "Стомана индъстри" - Перник, Термокалибровъчният завод в Перник, "Леско" - Благоевград, "Сигма" - Перник, холдинговата структура "Стийлмет" и "ТеПроМетал" ЕАД, коeто координира дейностите на всички предприятия. В момента в процес на регистрация е девета компания. Тя ще е в сферата на новите технологии, като ще се занимава с оползотворяването на слънчевата енергия при производството на ток и топлинна енергия. Общото събрание на "Стилмет" реши печалбата на "Стилмет" за миналата година от 1.8 млн. лв. да бъде реинвестирана. Преди време закупихме 70 декара близо до завода на "Стилмет" в "Илиянци". Там ще бъдат построени нови производствени мощности. Плановете ни са през 2004 г. да започнем изграждането на леярна и още една производствена линия. Необходимите инвестиции са около 6 млн. евро. Средствата ще бъдат осигурени от увеличение на капитала на дружеството и кредити. Новите мощности ще увеличат капацитета на завода с 30%. През миналата година беше пусната трета производствена линия, която увеличи производството на "Стилмет" с 40%. Така капацитетът достигна 10 хил. тона профила годишно. Общото потребление на алуминиеви профили на българския пазар в момента е между 6 и 8 хил. тона. "Стилмет" изнася 70% от продукцията си за пазарите в Западна Европа. Износът, който "Стомана индъстри" е осъществила за Канада, е под 10 хил. тона листов прокат. Съпоставено към общото произвеждано количество от 240 - 250 хил. тона, е доста незначително. Това не е количество, което може да създаде проблем. Въпреки това обаче канадският пазар е голям и важен пазар и на никой не му е безразлично, ако към него бъдат сложени препятствия. Самата процедура в момента е на етап на доказване на обвиненията. Те са към България, Румъния и Чехия. Откакто сме собственици на предприятието (от втората половина на 2001 г.) са вложени около 60 млн. лв. Впечатляващи са и сроковете, в които са вложени тези средства. Инсталирането на машината "Даниели" миналата година доказа това. Монтирането стана за рекордно кратки срокове - решаването, проектирането и монтажът. Осигуряват се чрез кредити. В момента към финализиране са преговорите със Световната банка, която ще отпусне между 18 и 20 млн. долара. Не бих искал да коментирам условията по кредита, но може да се каже, че той е дългосрочен инвестиционен кредит. Една кредитна институция, като дава пари, може да ги даде като кредит, може да ги даде и като акционерно участие. За тези 18-20 млн. долара говорим за кредит. Но има възможност Световната банка да влезе и като акционер. Винаги може да се водят и такива разговори, но етапът е още много начален. Това е идея, която съществува във всяка търговска банка. Проблемът със суровината е една даденост, която знаехме още когато купихме "Стомана". Суровината е скрап, а тя в България е ограничена. Когато една промишленост не работи, скрапът е ограничен. В момента разчитаме на суровина от нарязването на стари производствени мощности. Но това доста ни ограничава - между 700 000 и 1 млн. тона годишно. Това е и една от причините за закупуването на шредерната инсталация. Съоръжението е за 10 млн. лв. и трябва да заработи до края на годината. Машината вече е закупена от Германия. През съоръжението ще преминават стари автомобили, бяла техника, като ще се раздробяват и сепарират неметалните отпадъци. Инсталацията може да поеме преработката на всички стари коли. По този начин в пещите на "Стомана" вече няма да попадат неметални отпадъци, които замърсяват околната среда при изгаряне. В: Заводите ви са големи потребители на електроенергия. Как оценявате положението в този отрасъл? - Всичко, което прави и може да направи правителството като премахването на различни бариери през бизнеса, го оценяваме като положително. Но не мисля, че ако ставката на данък печалба от 22.5% стане 20%, ще ни реши проблемите. Бизнес програмата ни е разчетена при сегашните условия. В нашата работа влияние имат цените на електроенергията и на природния газ. Стъпките, които в момента се правят по освобождаването на този пазар, са много по-важни от ставката по данък печалба. За съжаление либерализацията на този пазар върви по-бавно, отколкото очаквахме. Но все пак се прави нещо. Аз бях песимист, че изобщо ще се тръгне в тази посока. Мисля, че е важно да се осъзнае, че уикенд енергията трябва да бъде равна на нощната. Това е изгодно и за нас, и за производителите. Ако тази електроенергия е равна на нощната, ние ще може да вдигнем нашето производство. Това е важно за всички енергоемки предприятия. Те произвеждат масовите товари, които са пък едни от основните в износа на страната. В момента разглеждаме и въпроса с транспортните структури. Когато една структура като БДЖ е монополист, е трудно да се предсказва, когато го няма пазарния принцип.
Източник: Дневник (25.09.2003)
 
Топ производителят на стомана в света Arcelor се договори с турската компания Erdemir за изграждане на сервизни центрове извън Турция.
Източник: Пари (25.09.2003)
 
Стоманодобивната компания LNM със седалище във Великобритания, собственост на индийски бизнесмен, избрана за купувач на полския гигант PHS, ще поиска отсрочка за постигане на договореност с профсъюзите относно социалните условия. Преди няколко седмици тя бе предпочетена за купувач на PHS, който произвежда 70% от стоманата в Полша. Цената, която LNM плати, е 1 млрд. USD, а сделката бе подписана с условието, че трябва да се стигне до споразумение с профсъюзите. Вчера стана известно, че LNM е поискала от правителството едноседмична отсрочка за постигане на съгласие по спорните условия. Нито от министерството на финансите, нито от LNM дадоха повече детайли за продажбата. По мнение на пазарни анализатори тя е на стойност 1 млрд. USD. Тя ще позволи на компанията да удвои производствените си капацитети в Централна Европа, където вече е собственик на заводи в Чехия и Румъния.
Източник: Пари (26.09.2003)
 
Единственият преработвател на алуминий в Босна - Aluminij /Мостар/, прогнозира, че ще надвиши предварително планираните равнища на производство за 2003 г. с 3 хил. т и ще добие 110 хил. т алуминий. През 2002 г. там бяха произведени рекордните 102 хил. т. 95% от метала се изнасят в Германия, Швейцария, Италия, Хърватия и САЩ.
Източник: Пари (26.09.2003)
 
Износът на японски меден скрап ще достигне рекордни нива тази година заради голямото търсене от Китай. Само за първите 5 м. той бе с 40% по-висок, или 116.1 хил. т. Същевременно износът на рафинирана мед намаля с 32% спрямо същото петмесечие на 2002 г. до 120.8 хил. т. Основните експортни пазари за Япония са Китай и Тайланд.
Източник: Пари (26.09.2003)
 
Планът за жизнеспособност на Кремиковци АД е одобрен,съобщиха от Министерството на икономиката. Това е станало на заседание на смесения комитет мeжду Европейската комисия и България в Брюксел, на което са присъствали и представители на комбината. Там трите страни са приели документа, изготвен от консултантската компания Eurostrategy Consulting. Планът за жизнеспособност на Кремиковци се иска за затварянето на преговорна глава Конкуренция, тъй като дружеството е получавало държавна помощ преди приватизацията. Поради това мощностите му трябва да се намалят в зависимост от размера на помощта. В плана за жизнеспособност консултантите са предложили съкращаване на производството с около 30%. От министерството уточниха, че допълнително ще се водят преговори какви и колко мощности ще се закриват. Това ще стане в рамките на общата програма за стоманодобива, която се готви в момента. В нея ще се запише какво ще бъде производството на Кремиковци, Стомана Индъстри-Перник и Промет Стийл-Бургас до 2007 г., когато се очаква да сме част от ЕС. Програмата за целия стоманодобив се пише от оценителската фирма Оргсистем и трябва е готова в началото на октомври.
Източник: Пари (29.09.2003)
 
Алуминиевата компания "Алкомет" може да промени значително продуктовата си стратегия и да преориентира продуктовата си гама изцяло към производството на опаковки. Това заяви председателят на съвета на директорите на шуменското дружество Фикрет Кузуджу. Той обясни бъдещата промяна с това, че както използването, така и търсенето на алуминий в опаковъчния сектор постоянно нараства. Според Кузуджу в западните страни алуминият е в основата на 80% от опаковките на напитки, консерви и натурални сокове, а алуминиевото фолио намира все по-голямо приложение и в лекарствената промишленост. Ако шуменското предприятие пренасочи продуктовата си стратегия, основната част от продукцията му ще отива за износ. Пазарът на опаковки в България е малък за потенциала на "Алумина", а търсенето на алуминий за производство на опаковки е все още нестабилно и със сезонен характер. През лятото то расте, но през зимата спада, каза още Кузуджу. Въпреки това млекопреработвателните и фармацевтичните компании у нас са потенциални клиенти на алуминиевото дружество. Продукцията им се произвежда традиционно в големи обеми заради устойчивото потребление на млечни продукти и лекарства. За "Алумина" би било успех, ако успее да реализира 10% от бъдещата си продукция на вътрешния пазар. Предприятието и сега произвежда около 1000 тона алуминиево фолио годишно, а според производствената програма през следващата година този обем ще нарасне с 50%. Според председателя на съвета на директорите на шуменското дружество приходите от продажби на "Алумина" през тази година ще достигнат 50 млн. долара, а през следващата - между 70 и 80 млн. долара. Когато през 1999 г. бившият Алуминиев комбинат беше приватизиран, приходите му от продажби се движеха в диапазона между 4 и 5 млн. долара. От 1999 г. досега в алуминиевото предприятие са инвестирани 15 млн. долара. Основната част от тези средства е вложена в модернизация и технологично преоборудване на производствените процеси. "Алкомет" е единствената в страната и една от най-големите на Балканския полуостров фирми, специализирана в производство на прокат и крайни изделия от алуминий и алуминиеви деформируеми сплави. Дружеството произвежда и много изделия за бита: еднораменни и двураменни стълби, душ-кабини и прегради за вани, телевизионни антени, корнизи. Турската компания "Алуметал" притежава 74.6% от капитала на "Алкомет", 16.9% се държат от "Фаф метал", "Алумина инвест" има 0.18%, а останалите акции са разпределени между дребни акционери.
Източник: Дневник (29.09.2003)
 
Два от най-големите производители на стомана в Русия - Евразхолдинг и Северстал, заявиха, че все още не са стигнали до споразумение за сливане, но признаха, че водят преговори. През миналата седмица руският всекидневник Известия и британският Financial Times съобщиха, че двете фирми, съответно най-крупният и третият по големина производители на стомана в страната, водят предварителни разговори за сливане, чрез което би се създал металургичен гигант с капитализация 5-6 млрд. USD. Александър Карлашов, говорител на Евразхолдинг, призна пред Reuters, че се водят консултации със Северстал, но припомни, че преди такива са се водили с Новолипецкия завод, както и с различни компании за въглища и желязна руда. След евентуалното си обединение двете фирмите ще произвеждат 22 млн. т стомана на година. Цитирани от Reuters анализатори заявиха, че руският стоманопроизводителен сектор е узрял за консолидация, но изразиха съмнение, че ще се стигне до сделка в близките години. Те припомниха, че през 5 г. периодично циркулират слухове за сливания. Всеобщо е мнението, че обединяването на Евразхолдинг и Северстал е удачно, тъй като двете компании ще допълнят взаимно продуктовия си асортимент - едната произвежда изтеглени продукти за строителството, а другата - плоски изделия за автомобилостроенето и производството на тръби.
Източник: Пари (29.09.2003)
 
През първите шест месеца световният добив на цинк нарасна с 4.9% спрямо аналогичния период на 2002 г. до 4.524 млн. т, сочат данните на Международната група за изследване на пазарите на олово и цинк. Производството на рафиниран метал също се увеличи, но в по-малка степен - с 1.1% до 4.787 млн. т. Особено обнадеждаващо е, че потреблението вече расте. То отчете скромния растеж от 2.2% през полугодиетно до 4.726 млн. т. Нараснаха и запасите от метала - до 1.145 млн. т спрямо 1.094 млн. т през първите шест месеца на 2002 г. Световните котировки на цинка започнаха да се възстановяват през тази година и дори през август отбелязаха двегодишен максимум, но въпреки това остават на най-ниското средногодишно ниво от 70-те години насам. Низходящият тренд стартира в края на 90-те заради излишъка на световния пазар, предизвикан от огромния износ от Китай и пускането в експлоатация на няколко големи мини. През 2000 г. металът се търгуваше средно по 1200 USD/т, но в началото на новия век цените рязко паднаха под натиска на световната рецесия и огромните запаси от метала. В момента котировките са с 18% над регистрирания преди година минимум.
Източник: Пари (29.09.2003)
 
Българското дружество Металснаб холдинг ще предложи нови пластмасови тръбни системи на австрйско-белгийската фирма Pipelife. Те се използват за пренос и разпределение на вода, енергия и други индустриални приложения и са добра алтернатива на стоманените тръби. Pipelife е водещ в света производител и доставчик на цялостни пластмасови тръбни системи /тръби и фитинги/. Групировката оперира в над 26 държави в целия свят и разполага с 32 завода производители главно на територията на Европа, 4 от тях се намират в Китай и 1 в САЩ. Основен вносител на нейните продукти у нас е Металснаб холдинг. Българското дружество е най-голямата групировка в търговията с метали и метални продукти. Компанията е внедрила система за управление на качеството по ISO 9001:2000. Системата е сертифицирана от TUV Rheinland, Германия, през 1999 г.
Източник: Пари (29.09.2003)
 
Бившият управител на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали инж. Руси Дафинов е уличен в корупция, съобщиха от Окръжна прокуратура. Срещу Дафинов е внесен обвинителен акт в съда за безстопанственост в периода 1993-2000 г. Той трябва да отговаря за "разпиляване на имущество" - 826 тона олово, вследствие на което фирмата била ощетена с над 500 000 лв. Металът е излязъл от завода и не е във владение на дружеството, бе единственият коментар от прокуратурата. Оттам не уточниха дали оловото е продадено и как е изнесено от комплекса. Обвинителите допълниха, че в момента тече досъдебно производство във връзка с приватизацията на голямата кърджалийска фирма "Бентонит" АД.
Източник: Новинар (30.09.2003)
 
Големи предприятия като "Кремиковци", "Полимери", "Девня цимент" проявяват интерес към получаване на концесия на кейове във Варна и Бургас, съобщи зам.-министърът на транспорта и съобщенията Никола Янков. Той обясни, че интересът не бил заявен в писма за намерение. За разликата от летищата пристанищата във Варна и Бургас вероятно ще бъдат дадени на концесия на кейов принцип., т.е ако мога да кажа, на парче, каза Янков. По думите му интересът на инвеститорите към пристанищата е според обема на товарите. "Имаме заявен интерес за определени кейови пространства", но както и при летищата, процедурата ще бъде обявена най-рано в началото на следващата година", допълни Янков. Предстои парламентът да приеме на второ четене закона за морските пространства и пристанищата. След това ще бъде избран консултант за концесията на пристанищата, а впоследствие ще се обяви и конкурс. Проявяваме интерес към пристанище "Варна-запад" и очакваме урегулирането на нормативната база, потвърдиха от "Девня цимент". От там поясниха, че намеренията на компанията са да получи две кейови места за насипен клинкер. Интересът на "Кремиковци" е насочен към пристанище Бургас, тъй като там минават около 75% от оборота ни, заявиха от металургичния комбинат.
Източник: Дневник (30.09.2003)
 
Нов алианс от шест китайски преработвателя на мед стартира операциите си от другата седмица с цел да се сдобие с по-изгодни сделки за внос на концентрат и подобряване на позициите на пазара. Jiangxi Copper, Yunnan Copper, Tongling Non-ferrous Metals, Dave Metals, Jinchuan и Zhongtiaoshan ще участват в новото формирование.
Източник: Пари (30.09.2003)
 
Износът на меден концентрат от Монголия, която се нарежда сред водещите производители в света, е спаднал с 11.5% на годишна база до 185.4 хил. т през първите пет месеца на 2003 г.
Източник: Пари (30.09.2003)
 
Руският метален гигант Норилски никел, топпроизводител в света на никел, потвърди официално, че ще увеличи добива на метала през 2003 г. до 238 хил. т, или с 20 хил. т спрямо предишната година предвид увеличеното глобално потребление. Новината бе съобщена от самия главен изпълнителен директор на Норилски - Михаил Прохоров, на пресконференция. По-рано през юни от компанията съобщиха, че ще увеличат годишното производство до 235 хил. т заради недостига от метал на пазара. Основната производствена единица на Норилски - Полярната девизия /на която се падат 80% от добивите/, съобщи в понеделник, че ще повиши с 19% продукцията и ще произведе рекордни количества никел тази година. Извън това компанията напоследък има намерения да разшири позициите си и в други метални сектори. Тя купи няколко златодобивни компании неотдавна и така се нареди сред 10-те най-големи производители на благородния метал в света. Прохоров даде да се разбере, че Норилски възнамерява да стартира и производство на титан, който се използва в самолетостроенето.
Източник: Пари (02.10.2003)
 
Европейският съд днес потвърди на последна инстанция наложените глоби в размер на милиони евро на 6 европейски стоманени компании заради незаконното им картелиране, предаде Асошиейтед прес. Компаниите са се договаряли за цените, за пазарните дялове и са разменяли информация помежду си. Сред глобените са германските концерни Залцгитер АГ, който трябва да плати 8,6 милиона евро плюс лихви; Тисен Щал АГ - 4,4 милиона евро, и Круп Хьош Щал АГ - 9000 евро, съобщава ДПА. Европейският съд обаче прекрати делото срещу люксембургската фирма Арбед, която е поделение на концерна Арселор. По този начин фирмата избегна глоба в размер на 10 милиона евро
Източник: БТА (03.10.2003)
 
Съдът на EС анулира глоба в размер на 11.7 млн. USD на Arbed, вече част от Arcelor, за участие в картел за определяне цените на стоманените греди. Съдът обаче потвърди наказанията срещу 6 други компании, сред които Corus и ThyssenKrupp. Отмяната на глобата срещу Arbed се обяснява с това, че тя вече е част от Arcelor и майката компания не е отговорна за нейните действия. Разглежданият случай датира от 1994 г.
Източник: Пари (03.10.2003)
 
Третият по големина японски производител на никел Sumitomo Metal е добил с 16 хил. т повече метал през периода октомври - март, или 136 хил. т.
Източник: Пари (03.10.2003)
 
Роман Абрамович, който е губернатор на областта Чукотка и собственик на лондонския футболен клуб „Челси“, е продал 25% от дела си в „Руский алуминий“, най-големият производител на алуминий в Русия, на главния изпълнителен директор и собственик на 50% от компанията Олег Дерипаска.
Източник: Капитал (04.10.2003)
 
Медодобивното предприятие "Юмикор мед" да учреди лизингово дружество с име "Юмикор България лизинг" ЕАД ще предложи съветът на директорите на компанията на редовното общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 10 ноември тази година. Едноличен собственик на капитала на новото дружество ще бъде "Юмикор мед". На общото събрание на 10 ноември ще бъде приет докладът за дейността на дружеството за 2002 г. Ще бъдат направени и промени в съвета на директорите на "Юмикор мед", като в него ще бъде избран Марк ван Санде. Основната дейност на "Юмикор мед" е добив на анодна и катодна мед, благородни метали и сярна киселина. Бившият МДК "Пирдоп" бе приватизиран през септември 1997 г., когато 56 на сто от неговия капитал бяха продадени на белгийския концерн "Юнион Миниер" срещу 80 млн. долара. Точно преди две години дружеството бе преименувано от "Юнион Миниер Пирдоп мед" на "Юмикор мед". През юни 2002 г. основният акционер в "Юмикор мед" - UMICORE S.A. - Белгия, който тогава притежаваше 95.51 на сто от капитала, направи търгово предложение към останалите акционери за закупуване на техните акции на цена 14.01 лева всяка. След успешното приключване на този процес дружеството бе отписано от регистъра на публичните дружества. В края на 2001 г. правителството разсрочи инвестиционната програма на компанията с две години, като общият размер на инвестициите бе увеличен от 220 на 243 млн. долара.
Източник: Дневник (06.10.2003)
 
Третият най-голям металургичен производител в Русия Северстал опроверга слуховете за сливане с конкурента Евразхолдинг, пуснати от Financial Times и в. Известия. Ако сделката все пак се осъществи, те биха създали една от най-крупните стоманодобивни компании в света. От Северстал съобщиха, че са водени преговори с различни фирми /и с Евразхолдинг и някои чужди компании/, но те не трябва да се интерпретират като предмостие за сливане, а за вероятно коопериране.
Източник: Пари (06.10.2003)
 
Финландският производител на неръждаема стомана и цветни метали очаква по-слаба печалба за 2003 г. спрямо 2002 г. заради слабия пазар, разходите за поглъщания и направени инвестиции. Outokumpu е водещ производител на неръждаема стомана по отношение на капацитети.
Източник: Пари (06.10.2003)
 
Американските икономически данни движеха цените на цветните метали в Лондон през изминалата седмица, тъй като именно те определяха поведението на фондовете на пазара. Падането на потребителското и бизнес доверието в САЩ съответно през септември и август настрои фондовете към ликвидиране на дълги позиции през първите три дни от седмицата и това предизвика поевтиняване на търгуваните метали на LME. Неблагоприятно се отрази и понижението на производствения индекс на САЩ през септември, отчитан от Института за приложен мениджмънт. След като те самите свалиха цените на цветните метали, в четвъртък фондовете излязоха на пазара като купувачи и започнаха да удължават окъселите си позиции. Така в края на седмицата металите поскъпнаха, като надхвърлиха равнищата от началото на периода.
Източник: Капитал (06.10.2003)
 
Първите знаци, че активният корпоративен сезон в САЩ започва, ще бъдат дадени още тази седмица. Сред водещите компании, които ще изнесат финансовите си резултати за третото тримесечие на годината, са сините чипове Alcoa и General Electric. Металургичната компания ще публикува своите резултати днес, като точно време не е определено. Пазарният консенсус е за печалба на една акция от 0.30 USD.
Източник: Пари (07.10.2003)
 
На световните пазари ще има малки излишъци от цинк през тази година, но през 2004 г. те ще се трансформират в дефицит, който ще достигне близо 160 хил. т. Това е най-актуалната оценка на топпроизводителя на цинк в света - канадската корпорация Tech Cominco. Цинкът поскъпна в понеделник на Лондонската метална борса /ЛМБ/ до 872 USD/т и се очертава като един от добре представящите се по отношение на цени цветен метал през годината. Основните причини за това са намалялото производство и повишеното потребление от страна на Китай. За 2003 г. Tech Cominco предвижда пазарни излишъци от 79 хил. т в сравнение с 221 хил. т за 2002 г. и 225 хил.т за 2001 г. Излишъците от няколко години се отразяват на котировките, които през настоящата спаднаха до най-ниските нива от 1985 г. - 35 CTS/лб. Както и при другите метали Китай играе ключова роля и при цинка. Потреблението на цинк там продължава да се увеличава главно заради големите инвестиции в автомобилната индустрия, където той се използва в галванизираните продукти. През миналото лято складовите запаси от метала отбелязаха своя пик от 700 хил. т. В световен мащаб се очаква добивите да продължат да се покачват, но с много по-бавно темпо, отколкото напоследък. Между 1998 и 2001 г. продукцията скочи с 900 хил. т заради разширение на мини, включително и на мината на Tech Cominco в Аляска, най-голямата в света. В периода 2001-2004 г. се очаква продукцията да скочи със 170 хил. т.
Източник: Пари (07.10.2003)
 
Казахстанската медодобивна корпорация Казахмис, най-крупният производител на червения метал в страната, е произвел 306.2 хил. т от метала през деветмесечието при 322.9 хил. т за същия период на 2002 г.
Източник: Пари (07.10.2003)
 
На 18 април 1951 г. шест държави, наречени малката Европа, учредяват Европейска общност за въглищата и стоманата. Това е и първата крачка към бъдещ европейски съюз, равнопоставе на световните суперсили. 52 години по-късно суровите правила за производството на този стратегически метал са в сила. В резултат през последните 20 г. в обединена Европа са затворени около 50 млн. тона стоманодобивни мощности, а работната сила е редуцирана от 900 хил. на 250 хил. души. Страните от ЕС се подчиняват на едно желязно правило - а то е, че държавата няма право да субсидира предприятия в отрасъла. За държавна помощ се смятат дори гаранциите и разсрочване на дългове. През 1999 г. обаче българското правителство опрощава 183 млн. лв. От данъчните задължения на "Кремиковци" във връзка с приватизацията. Нарушени ли са правилата на играта? Според европейската комисия - да, защото по това време България е асоциирана членка и трябва да се съобразява със съществуващото законодателство. За нас обаче проблемът е висящ, коментираха от Министерството на икономиката. Въпросът е отнесен към комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която трябва да реши дали получените средства са част от сделката, или са държавна субсидия. Но за спиране на кремиковци и дума не можело да ства и дума. Според зам. Шефа на надзорния съвет на комбината Александър Томов планът за жизненоспособност на "Кремиковци", предстваен в Брюксел, съвпада със замислите на ръководството за преструктурирането му. Това означва, че ще се закриват второстепенни производства. Собствениците обаче ще търсят компенсации от държавата за това, че не са били уведомени за изискванията на ЕС при сделката, каза Томов.
Източник: Труд (07.10.2003)
 
Преди 50 г. първата българска стомана потича в металургичния комбинат "Ленин" в Перник. 10 години по-късно е открит "Кремиковци", а през 1987 г. за почва строителството на "Промет" край село Дебелт, т.нар. Трета металургична база. Мощностите са огромни за малка България. Те обаче са експортно ориентирани. Така е и сега - 90% от произвежданите метали се изнасят в ЕС и САЩ. Производството на стомана за 2003 г. ще е около 2 млн. тона. Големият пик е през 1986 г. - 2.9 млн. тона.
Източник: Труд (07.10.2003)
 
-Г-н Петров, периодът след 1989 г. бе труден за българската металургия. Смятате ли, че най-лошото е вече назад? - В момента в световен мащаб има свръхпроизводство на стомана. Това рефлектира и у нас, което означава, че секторът трябва да се пренастрои на нови релси по отношение на качеството и продуктовата си структура. - Колко инвестирахте в "Стомана" - Перник след приватизацията? - Гръцката компания Виохалко влеза като основен акционер в предприятието преди две години. За това време трябваше да се оцени какво е реалното състояние на мощностите, след което да се проектират, поръчат и монтират новите машини. Всичко това трябваше да бъде направено в изключително кратки срокове, защоото Стомана е първият металургичен комбинат в България и голяма част от машините са от 1956 г. Инвестиционната ни програма надвишава 60 млн. евро. Сега приключи първата й част. Машината за непрекъснато леене бе пусната през м.г., след това бяха реконструирани електропещите. Приключва реконструкцията и на валцовото производство. С други думи сърцето на Стомана индъстри е обновено. До края на годината ще се инсталира и шредерна инсталация, след което основните капиталовложения ще бъдат насочени към екологията. За тази цел са предвидени 13 млн. евро. Така че точно на 50-годишнината на завода можем да кажем, че той е в добри ръце и има зад гърба си един сериозен акционер - гръцката фирма Виохалко. Компанията притежава в Гърция две подобни предприятия, което е предпоставка Стомана да получава необходимото ноу-хау. Другото са пазарите. Разчитайки на структурите на Виохалко, ние сме спокойни, че ще намерим реализация на нашата продукция. - Колко са фирмите на Виохалко в България? - В българия групата има 8 фирми. Освен Стомана индъстри, това са заводите Стилмет, София мед, дъдето са предвидени инвестиции в размер над 88 млн. евро, благоевградската фирма Леско, фирмата за инвестиционно оборудване Сигма, Тепрометал и Стийлмет. Общата ни инвестиционна програма е 180 млн. евро до края на 2004. Тази програма ще бъде надскочена, или 200 млн. евро ще бъдат вложени в българската черна и цветна металургия. Но в металургията е така. Без големи инвестиции не може. Предприятията имат нужда от стабилен инвеститор, ноу-хау и пазари. - Как приемането на България в ЕС ще се отрази върху стоманодобива? - Единственото изискване на ЕС е фирмите, които са получили държавна помощ, да спрат мощностите. Стомана не е получавала държавна помощ, така че ние няма да намаляваме капацитета си. Като изключим това, влизането на България в ЕС ще се отрази положително на сектора, защото ще се ползват много присъединителни фондове. Износът ще се улесни с изравняване на производствените норми и премахването на митниците.
Източник: Труд (07.10.2003)
 
Ситуацията на световния пазар на мед остава неособено благоприятна за доставчиците поради ниските цени на метала, но търсенето му продължава да расте особено в Китай. Докато Северна и Южна Америка произвеждат над 41% от рафинираната мед в света, а Азия - още 31%, около 41% от потреблението на мед са именно в страните от Азия, а в Европа този показател е едва 30%. През миналата година производителите се договориха да съкратят добивите, за да стабилизират цените. Най-голямата медна компания Codelco сви производството в мината Chuquicamata в Чили през 2002 г. с близо 100 хил. т. През тази година Codelco съкрати медодобива с още 200 хил. т, увеличавайки складовите си запаси. Компанията възнамерява да ги пусне на пазара, когато запасите на борсите в Лондон,Ню Йорк и Шанхай се понижат под 800 хил. т. За сравнение в момента запасите на ЛМБ надвишават с малко 600 хил. т спрямо пика им над 980 хил. т през май 2002 г. Компанията Asarco съкрати добивите на мед през 2000-2001 г. в предприятията си в САЩ и Перу с над 150 хил. т. Поради влошената пазарна ситуация през 2003 г. Asarco използва едва 15-20% от производствените мощности на медния комплекс Mission в САЩ, което доведе до съкращаване на медното производство до 22 хил. т годишно, както и до уволнението на 30% от работниците в комплекса. В другите предприятия на компанията Asarco производството също бе понижено. В топилното предприятие Hayden производството на мед бе съкратено с 30%, а заводът Amarillo намали добивите с 13%, в резултат на което производството на метала от компанията се сви до 150 хил. т годишно. Компанията Phelps Dodge от САЩ прекрати добива на мед в мините Chino с производство от около 65 хил. т годишно и Miami /45 хил. т годишно/. Мощностите на мините Sierrita и Bagdad бяха съкратени наполовина, съответно до 45 хил. и 64 хил. т годишно. Бяха временно закрити предприятията Chino и Miami. В една от най-големите медодобивни мини в света - чилийската Escondida, бяха произведени 760 хил. т /в еквивалент на медно съдържание/, като се предполага, че през 2003 г. там ще бъдат произведени 1.05 млн. т мед. Но и това е с около 200 хил. т по-ниско от производствените мощности на мината. Дори в Китай редица производители на мед също обявиха за евентуално известно съкращение на медното производство, по-специално в компаниите Jiangxi Copper, Daye Non-Ferrous, Yunnan Copper, Tongling Non-Ferrous Metal, Luoyang Copper и Baiyin Non-Ferrous.
Източник: Пари (07.10.2003)
 
Завод за преработка на твърди битови отпадъци ще се строи на територията на металургичния комбинат "Кремиковци" от 2004 година, обявиха кандидатът за кмет на София Стефан Софиянски и изпълнителният директор на дружеството Валентин Захариев. Около 100 милиона евро ще струва предприятието. То ще бъде разположено на 60 декара площ, каза Захариев. Петима са потенциалните инвеститори в проекта. Те са определени от 32-ма кандидати. Три фирми /италианска, гръцка и белгийска/ предлагат изгаряне на отпадъците, а офертата на швейцарска и белгийска е преработка с отделяне на газ за производство на ток. Ако получим 50 на сто от необходимите средства като грант, построяването на завода няма да се отрази на такса "смет", каза Софиянски. Той добави, че е предложил от 2004 година таксата да се плаща въз основа на броя обитатели на едно жилище. Построяването на завода трябва да приключи до изчерпване на капацитета на депото за твърди битови отпадъци в Суходол, каза Софиянски на среща днес с граждани от квартала. Сметището обслужва в момента 1,2 милиона човека. Всеки ден в него постъпват 1000 тона отпадъци. В депото няма да се складират опасни болнични отпадъци, обеща Софиянски. За това настояха жителите на Суходол. Освен това по тяхно искане ще се актуализира проектът на сметището.
Източник: БТА (08.10.2003)
 
Завод за непрекъснато леене на стомана се строи в "Кремиковци". Той ще отговаря на изискванията на ЕС за опазване на околната среда. Едната машина ще започне да работи до март 2004 г., а втората - до лятото. Двете ще произвеждат 1,6 млн. тона стомана годишно. Досега в проекта са вложени $20 млн. Доизграждането му ще глътне още 33 млн. евро.
Източник: Стандарт (08.10.2003)
 
Боклуците на София ще се горят в металургичния комбинат "Кремиковци", на чиято територия ще бъде построен завод за преработка на твърди битови отпадъци. За това се договориха столичният кмет Стефан Софиянски и шефът на предприятието Валентин Захариев. Проектът е за модерен завод по подобните на този във Виена. Той ще се издигне върху площ от 60 декара на мястото на бившия сушилен цех и ще работи със съвременни технологии, които не замърсяват околната среда, обясни Захариев. От газовете, които се отделят при унищожаването на боклуците, пък ще се произвежда ток. Предстои общината да избере международен стратегически инвеститор, който ще построи завода. От 32-ма кандидати екипът на кмета Софиянски се е спрял на две белгийски, гръцка, швейцарска и италианска компании.
Източник: Стандарт (08.10.2003)
 
Премиерът Симеон Сакскобургготски ще участва в тържество по случай 50 години българска стомана, което ще се проведе в Стомана индъстри, Перник. Той ще открие нови инвестиции в предприятието. От средата на 2001 г. дружеството е част от гръцката компания Виохалко, която притежава у нас още Стилмет и София мед. За две години в Стомана са инвестирани над 60 млн. лв. На церемонията ще присъстват зам.-министърът на икономиката Евгения Колданова и министърът на икономиката и финансите на Гърция Никос Христодулакис.
Източник: Пари (08.10.2003)
 
Канадското правителство се отказа да въведе нови мита върху вносната стомана от САЩ, аргументирайки се с факта, че такава мярка ще е в противоречие с правилата на СТО. Последната обяви въведените през 2002 г. мита от САЩ като влизащи в разрез с нейните норми. Решението дойде 1 г. след като Канадският трибунал за международна търговия отсъди, че импортът от САЩ подбива цените на местните производители.
Източник: Пари (08.10.2003)
 
Потреблението на никел през 2003 и 2004 г. ще скочи със 7%, предвижда ръководството на най-големия производител на никел в западния свят - компанията Inco.
Източник: Пари (08.10.2003)
 
Шест кандидата са подали необходимите документи за включване в наддаването за продажбата на близо 80% от унгарския производител на стомана Dunaffer, съобщи унгарската приватизационна агенция. Dunaffer е последният по-крупен държавен актив, който държавата трябва да приватизира, преди да стане член на Европейския съюз /ЕС/. Агенцията изясни, че потенциалните инвеститори трябва да вложат поне 250 млн. USD през първите 5 г., а освен това да инжектират незабавно 60 млн. USD в завода. Спечелилият търга трябва да се ангажира със запазване на работните места и да подобри условията на работа. Кандидатите, проявили интерес към Dunaffer, са: LNM със седалище във Великобритания, американската US Steel, австрийската Voestalpine, германската ThyssenKrupp, руската Северстал и украинската Донбас Индустриал Юниън. На 8 декември би трябвало да стане известен победителят в търга.
Източник: Пари (08.10.2003)
 
"Виохалко" е инвестирала 60 милиона лева в Стомана - Перник Инвестиционната програма в размер на 60 милиона евро на гръцката фирма "Сиденор" вече е преполовена, съобщи на пресконференция в Перник Антон Петров, представител на "виохалко" за България. Гръцката индустриална групировка "виохалко" чрез дъщерното си дружество "Сиденор" през 2001 година придоби активите на пернишкото металургично предприятие "Стомана" като мажоритарен собственик. Южните ни съседи основаха нова компания наречена "Стомана инвест 3", която от днес официално открива новите си производствени мощности. 60 милиона лева са вложени досега за инвестиции в "Стомана инвест 3". Обема на произведените изделия от "Стомана" през 2002 година бе 450 хиляди тона. Очакванията за 2003 година са продукцията да достигне 700 хиляди тона, което представлява увеличение над 50 процента. Инвестицията е финансирана чрез собствен капитал, осигурен от "Сиденор", Международната Финансова Корпорация и "Хипоферайнцбанк". "виохалко" е собственик и на столичните предприятия "Стилмет" и "Софиямет".
Източник: Други (08.10.2003)
 
Българска компания подаде оферта за завод в Черна гора. Регистрираната в България компания "Руа инвест" и турската група "Курум Демир" са подали оферти за приватизацията на 58% от акциите на стоманодобивния завод "Железара Никшич" в Черна гора", съобщи вестник "Победа" от столицата Подгорица. Крайната дата за подаване на оферти изтече на 30 септември, а се очаква сделката да стане факт до края на 2003 г. Според агенция ТАНЮГ в търга участва и германската компания "Макс Айхер". В материал на агенцията се казва, че българската фирма всъщност е подала оферта като "Стийл груп инвестмънт консорциум". Потенциалните купувачи на завода бяха общо седем. "Съветът за приватизация на черногорското правителство ще вземе решение за продажбата на акциите на металургичния завод в Никшич, след като работна група прегледа и проучи предложенията на трите компании." Регистрацията на "Руа инвест" все още не е излязла в Държавен вестник. Експерти от бранша съобщиха, че компанията досега не работи в металургичния отрасъл. Предположенията са, че става въпрос за пловдивска група от млади предприемачи, която има интереси и в други отрасли. Междувременно комбинатът в Черна гора поднови работа на 29 септември, след като беше спрял производството поради липса на суровини за един месец. Сега той си е осигурил 3400 тона скрап, като очакванията са скоро да стабилизира доставките, пише вестник "Победа", който цитира директора по продукцията на завода Саво Радулович. Валцовият цех трябва да поднови производство в началото на октомври, като всички останали единици ще започнат работа до края на годината.
Източник: Дневник (08.10.2003)
 
Финансовият министър Милен Велчев и шефът на парламента Огнян Герджиков участваха в производствения процес в завода за стомана в Перник "Стомана индъстри". Двамата бяха сред гостите, поканени за 50-годишнината на пернишкото предприятие. Министърът на финансите на Гърция Николаос Христодолакис и екоминистърката Долорес Арсенова също бяха сред участниците в тържеството. Милен Велчев и Огнян Герджиков се разходиха из цеховете и наблюдаваха разтопяването на метала при 1400-градусова температура в доменната пещ. От саждите бялата яка на министъра почерня. 60 млн. лева са вложени за две години в пернишкото предприятие. Цялостната инвестиционна програма ще бъде завършена през 2006 г. Тя се реализира от гръцката фирма "Сиденор", дъщерна на компанията "Виохалко", която през 2001 г. купи пернишкото предприятие. Южните ни съседи основаха нова компания "Стомана индъстри", която вчера официално откри новите си производствени мощности. 4 млрд. евро са инвестирани чрез гръцки фирми в държавите от Балканския полуостров, съобщи министърът на финансите на Гърция Николаос Христодолакис. 40% от тези инвестиции са вложени в България.
Източник: Стандарт (09.10.2003)
 
"Регистрираната в България компания "Руа инвест" и турската група "Курум Демир" са подали оферти за приватизацията на 58% от акциите на стоманодобивния завод "Железара Никшич" в Черна гора", съобщи вестник "Победа" от столицата Подгорица. Крайната дата за подаване на оферти изтече на 30 септември, а се очаква сделката да стане факт до края на 2003 г. Според агенция ТАНЮГ в търга участва и германската компания "Макс Айхер". В материал на агенцията се казва, че българската фирма всъщност е подала оферта като "Стийл груп инвестмънт консорциум". Потенциалните купувачи на завода бяха общо седем. "Съветът за приватизация на черногорското правителство ще вземе решение за продажбата на акциите на металургичния завод в Никшич, след като работна група прегледа и проучи предложенията на трите компании." Регистрацията на "Руа инвест" все още не е излязла в Държавен вестник. Експерти от бранша съобщиха, че компанията досега не работи в металургичния отрасъл. Предположенията са, че става въпрос за пловдивска група от млади предприемачи, която има интереси и в други отрасли.
Източник: Дневник (09.10.2003)
 
Почти 40% от гръцките инвестиции на Балканите, които са 4 млрд. EUR, са вложени в България, съобщи министърът на икономиката и финансите на Гърция Николаос Христодулакис на официалното откриване на новите мощности в Стомана Индъстри, Перник, и на честване по повод 50 години българска стомана. Предприятието е част от гръцката група Виохалко, която го придоби през 2001 г. Оттогава в дружеството са вложени 30 млн. EUR. Те са част от мащабна инвестиционна програма за над 60 млн. EUR, която ще приключи през 2006 г. Гръцкият инвеститор почти приключи с възстановяването на електро-стоманодобивния цех в завода. Беше пусната в експлоатация и новата линия за непрекъснато леене на фирма Даниели. С нея започна производството на блуми и кнюпели. Основно беше реконструирана първа електродъгова пещ, с което се повиши производителността с над 40%. Пред завършване е пълната реконструкция на валцовото производство на дружеството. До края на годината ще бъде пусната в експлоатация шредерната инсталация и инсталацията за раздробяване на метални отпадъци. Стомана Индъстри се превръща в модерно предприятие и гордост за всяка европейска страна, се казва в поздравителна телеграма на премиера Симеон Сакскобургготски,която беше прочетена от финансовия министър Милен Велчев. На откриването присъстваха и председателят на Народното събрание Огнян Герджиков, Долорес Арсенова - министър на околната среда и водите, областният управител на Перник Димитър Колев, кметът на града инж. Андрей Андреев, депутати и гръцки бизнесмени. .
Източник: Пари (09.10.2003)
 
В сряда ще бъде официалното обявяване на учредяването на "Стомана Индъстри" в Перник. Очакват се приветствия от премиера Симеон Сакскобургготски и министъра на икономиката и финансите на Гърция Николаос Христодулакис. Тържествен водосвет се очаква да отслужи и българският патриарх Максим. Над 60 милиона лева е вложила гръцката групировка "Виохалко" в пернишкото предприятие. Пуснат е нов металургичен стан "Даниели" за производство на непознати досега заготовки - кнюпели. До края на годината ще заработи първата в страната инсталация за раздробяване и преработка на стари коли. Инвестиционната програма, която предвижда да бъдат вложени още 60 млн. лв., ще бъде завършена през 2006 г.
Източник: Дневник (09.10.2003)
 
Основният приоритет на пернишкото предприятие "Стомана индъстри" ще е възвръщането на добрите позиции на вътрешния пазар. Това заяви Росен Попов, директор по продажбите в завода. Пазарното пристъствие на "Стомана" в страната е намаляло най-драстично в края на 90-те години заради лошото управление на предприятието. В момента собственикът на "Стомана" - гръцката индустриална група "Виохалко", реализира мащабна ивестиционна програма, част от която е навлизането на българския пазар. За целта заводът ще започне да провежда регулярни кампании. Производството на част от продуктите в "Стомана" става кампанийно, като на два-три месеца се прави една. Тенденцията е тези кампании да стават все по-продължителни и да се произвежда все повече стомана, обясни Попов. В завода е изграден склад четири декара закрита и четири декара открита площ. От него ще се продава произвежданата в "Стомана" продукция. Ще се предлага и продукция на "Сиденор" - компания, част от групата "Виохалко", която не се произвежда от завода в Перник, като строително желязо, сортов прокат, електроди, профилни тръби. В момента за различните групи продукти "Стомана" има различен пазарен дял. При дебелолистната ламарина той е 60-70%, като целта е да достигне 80%. Дебелолистната ламарина намира приложение при корабостроенето, котлостроенето и мостостроенето. При кръговете от конструкционна стомана, които се прилагат в машиностроенето, пазарният дял е около 30%, стемежът е да стигне 50%. "Стомана" държи около 20% от пазара на арматурна мрежа, като очакванията са да стигне 50%. Дружеството планира да прилага и схеми за разсрочено плащане на закупената продукция. Периодът може да бъде от 15 до 90 дни, като всичко ще се определя според клиента и това колко е перспективен той за фирмата. В момента 90% от произвежданата продукция в пернишкото предприятие се изнася за Западна Европа, САЩ и Канада. През миналата година в "Стомана индъстри" са произведени 450 хил. тона продукция, като очакванията за тази година са за 700 хил. тона. Вчера в "Стомана индъстри" беше отбелязана 50-годишнината от създаването на завода. От 2001 г. негов собственик става "Виохалко". До 2005 г. в "Стомана индъстри" ще бъдат вложени 60 млн. евро. Досега инвестициите се изчисяват на над 30 млн. евро. Те са осигурени от собствени средства, Международната финансова корпорация и "Хипоферайнсбанк".
Източник: Дневник (09.10.2003)
 
Руският Норилски никел, най-големият в света производител на никел и паладий, реши да разбие създадения от него монопол на продажбите на метали. Вместо един дистрибутор - базирания в Лондон Norimet Ltd., както бе досега, от 2004 г. продажбите зад граница ще се осъществяват от четири компании в Европа, САЩ и Азия. В компанията считат, че близостта им до пазарите на реализация ще повиши продажбите. През периода януари - юли Норилски никел е реализирал 175.2 хил. т никел, с 49.5% повече спрямо същия период на 2002 г., а продажбите на мед са скочили с 27 хил. т до 258.1 хил. т. Догодина ще започне и съвместната работа на Norimet и Алмазювелирекспорт /оторизирания монополист в износ на скъпоценни камъни и благородни метали в страната/, основната цел на която е продажби в чужбина на метали от групата на платината. Анализатори одобряват инициативата на Норилски никел, тъй като всеки един регион има своя специфика на продажбите. Освен това стана известно, че компанията планира нови придобивки на западни фирми.
Източник: Пари (09.10.2003)
 
„Правителството не стимулира чуждестранните инвестиции в България. Напоследък се забелязва леко раздвижване. Но то е далеч от стимулите в европейските държави." Това заяви вчера Атанасиус Атанасопулус, шеф на Съвета на директорите на „Стомана индъстри"-Перник, по повод 50-годишнината на завода. „Познавам много добре господин Атанасопулус и се съмнявам, че е казал такова нещо", отговори финансовият министър Милен Велчев. Той бе гост на тържеството заедно с гръцкия си колега Николаос Христодулакис, парламентарния шеф Огнян Герджиков и екоминистьрката Долорес Арсенова. „Стомана" е собственост на гръцката компания „виохалко". За 2 г. в завода бяха вложени 60 млн. лв. Предстои пускането на първата шредерна инсталация у нас за раздробяване на метални отпадъци и стари коли за скрап.
Източник: Труд (09.10.2003)
 
Първата линия у нас за разфасоване на стари коли и бяла техника ще бъде пусната до края на годината в металургичния комбинат "Стомана индъстри" - Перник. Това съобщи Антон Петров, представител за България на гръцката групировка "виохалко", собственик на дружеството. Инсталацията ще бъде част от инвестиционната програма на комбината за следващите 2 г., която е на стойност 60 млн. евро. Част от парите вече са вложени в линията "Даниели" за непрекъснато леене, допълни Петров.
Източник: Новинар (09.10.2003)
 
“Четири милиарда евро са инвестирани чрез гръцки фирми в държавите от Балканския полуостров”, съобщи в Перник министърът на икономиката и финансите на Гърция Николаос Христодулакис. 40 % от тези инвестиции са вложени в България. “Средствата са постъпили чрез 1 500 фирми и са създадени 100 000 работни места”, подчерта гръцкият министър. 60 000 000 лева са вложени за две години в пернишкото предприятие. Цялостната инвестиционна програма ще бъде завършена през 2006г. Николаос Христодулакис пристигна в Перник за тържественото откриване на новите мощности в "Стомана Индъстри", реализирани с инвестиции на гръцката групировка "виохалко", мажоритарен собственик на предприятието. На церемонията по откриването присъстваха председателят на Народното събрание Огнян Герджиков, министрите на финансите и на екологията и водите Милен Велчев и Долорес Арсенова, осем заместник-министри, лидери и представители на всички парламентарни партии, синдикалисти, около 200 представители на гръцкия бизнес. Председателят на парламента Огнян Герджиков подчерта в словото си по време на церемонията, че вложенията, направени от "виохалко", са благоприятна оценка за стопанския климат в страната ни. Поздравителен адрес от името на министър-председателя Симеон Сакскобургготски прочете финансовият министър Милен Велчев. Според премиера с планираните инвестиции "Стомана Индъстри" се превръща в модерно предприятие, гордост за всяка европейска страна. Церемонията е част от тържествата по повод половинвековния юбилей от отливането на първата българска стомана. Те ще завършат на празника на металурга 5 ноември.
Източник: Дневник (09.10.2003)
 
Парламентарният шеф Огнян Герджиков и финансовият министър Милен Велчев присъстваха на тържеството по повод 50-годишнината от отливането на първата българска стомана в Перник. Поканен бе и премиерът, но не дойде. Гръцкият министър на икономиката и финансите Николаос Христодулакис и екс премиерът Константинос Мицотакис разгледаха новите производства в "Стомана", в които гръцката групировка "Виохалко" влага над 60 млн. евро.
Източник: Сега (09.10.2003)
 
Американската стокова борса NYMEX може да изпревари с лансирането на срочни сделки със стоманени изделия тържището в Лондон, което обяви преди повече от 6 м. готовност да стартира бизнеса със стомана до 1 г. Въпреки че американците все още не са решили категорично дали да се захванат с търговията на стомана, самият президент на NYMEX Робърт Колинс изрази учудване защо колегите отвъд океана ще забавят толкова начинанието. По неговите думи 1 г. е твърде дълъг период от време за вземане на решение. Към лансирането на срочни стоманени договори на борсите отсега се проявява силен интерес. Всъщност за това има логична причина и тя е, че производството на стомана в света надвишава по обеми добива и обемите преработени цветни метали. В момента играчите на пазара на стомана и метали очакват с интерес коя от двете борси ще се впусне в този бизнес първа.
Източник: Пари (10.10.2003)
 
Чуждестранните инвестиции в България до края на годината ще надхвърлят 1 милиард долара, съобщи вчера във Видин, председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езакиев. От началото на годината до момента чуждите инвестиции в страната били около 900 млн.долара. За шестте месеца на годината привлечените чужди инвестиции в България­ 600 милиона долара, отбелязват своеобразен рекорд за последните шест години. Сред най-значимите чуждестранни инвестиции през периода 2002-2003 година са тези на "Лукойл" -Русия­ над 300 млн.долара инвестирани в бензиностанции, "Линднер"-Германия ­ 12 млн.долара в строителство, "Сокотаб"­ Швейцария ­ 25 млн.долара в тютюнообработка, "виохалко"-Гърция­ 20 млн.долара в металургията, "Фесто"­ Германия ­ 15 млн.долара в областта на елктрониката, "Миролио"­ Италия -11 млн.долара инвестирани в текстилния сектор, "Юниливър"­ Холандия­ 2 млн.долара в потребителския сектор.
Източник: Монитор (11.10.2003)
 
Чуждестранните инвестиции в България до края на годината ще надхвърлят 1 милиард долара, съобщи във Видин председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. Той участва в бизнес-среща на тема "Видин -добро място за инвестиции", организирана от Агенцията за чуждестранни инвестиции и областната администрация в крайдунавския град. Павел Езекиев съобщи, че от началото на годината до момента чуждите инвестиции в страната са за около 900 млн.долара. За шестте месеца на годината привлечените чужди инвестиции в България- 600 милиона долара, отбелязват своеобразен рекорд за последните шест години. Рекордът е в резултат на реализирани изцяло нови инвестиции, защото през този период няма приходи от приватизационни сделки, уточни Езекиев. Сред най-значимите чуждестранни инвестиции през периода 2002-2003 година са тези на "Лукойл" -Русия- над 300 млн.долара инвестирани в бензиностанции, "Линднер"-Германия - 12 млн.долара в строителство, "Сокотаб"- Швейцария - 25 млн.долара в тютюнообработка, "виохалко"-Гърция- 20 млн.долара в металургията, "Фесто"- Германия - 15 млн.долара в областта на електрониката, "Миролио"- Италия -11 млн.долара инвестирани в текстилния сектор, "Юниливър"- Холандия- 2 млн.долара в
Източник: Дневник (11.10.2003)
 
Чуждестранните инвестиции ще надхвърлят $1 млрд. лева през 2003 г. От началото на годината до момента вложенията в страната са за около $900 млн. За шестте месеца са привлечи $600 млн. Това е своеобразен рекорд за последните 6 години, защото през този период няма приходи от приватизационни сделки, уточни Езакиев. Сред най-големите инвеститори през 2002-2003 г. са "ЛУКойл" с $300 млн., швейцарската "Сокотаб" с $25 млн., гръцката "Виолалко" с $20 млн., германските "Фесто" с $15 млн. и "Линднер" с $12 млн., италианската "Миролио" с $11 млн. и холандската "Юниливър" с $2 млн. Най-много пари са вложени в София, а най-малко - в Смолянска област. Досега за рекордна се смяташе 2000 година с $1 млрд. чужди инвестиции.
Източник: Стандарт (13.10.2003)
 
С тържествено освещаване на почти възстановения си електростоманодобивен цех "Стомана Индъстри" отбеляза 50 години от производството на първата стомана в пернишкия завод. Възобновеният цех е част от четиригодишна инвестиционна програма за преструктуриране на предприятието на стойност 60 млн. евро. Началото й бе поставено през 2001 г. от "Сиденор", дъщерна компания на гръцката индустриална група "Виохалко". Тогава "Сиденор" стана собственик на активите на държавния завод "Стомана" и учреди дружеството "Стомана Индъстри", което да ги управлява. В новия цех са инсталирани машини от италианската фирма "Даниели", закупени миналата година за сумата от 18 млн. евро. Според представителя на "Виохалко" за България Антон Петров важно място в инвестиционната програма заема опазването на околната среда. За тази цел и за осигуряването на по-добри и безопасни условия на труд са предвидени 26 млн. лева. За повишаване на квалификацията на персонала компанията ще отдели 600 хил. лева. Останалата част от инвестиционната програма ще бъде изпълнена през следващите две години. Финансирането й е осигурено от собственика "Сиденор", от Международната финансова корпорация, която е част от групата на Световната банка, както и от "Хипоферайнсбанк". "Стомана Индъстри" изнася 90 на сто от продукцията си, предимно за САЩ и Западна Европа. "Продажбата на останалите 10% от нашето производство на българския пазар ще е успех за нас", категоричен е Антон Петров. Очакванията за тази година са производството на пернишкото предприятие да се повиши с 50 на сто спрямо миналата година и да достигне количество от 700 хил. т стомана. Гръцката компания "Виохалко" присъства в българската индустрия чрез още две свои фирми - "Стилмед" и "София мед".
Източник: Банкеръ (13.10.2003)
 
Рекордната минала седмица по отношение цените на цветните метали приключи с близки до отбелязаните максимуми за медта и никела, докато останалите метали, търгувани на Лондонската метална борса /ЛМБ/, отстъпиха от високите котировки. Тримесечните медни доставки се сключваха по 1883 USD/т, или с 9 USD/т повече спрямо четвъртък. По-рано през деня медта отбеляза близо 3-год. връх от 1891.50 USD/т. Никелът от своя страна атакува нивата от 10 940 USD/т, които са нов 13-годишен връх. По късно при затварянето обаче металът се котираше по 10 900 USD/т. Алуминият поевтиня с 6 USD/т до 1481 USD/т, но пазарните наблюдатели очакват в скоро време да надвиши нивата от 1500 USD/т. Златото запази относителен стабилитет и завърши миналата седмица при котировки от 371.85-372.55 USD/тр. у. спрямо 368.80-369.55 USD/тр. у. в четвъртък. Среброто поскъпна с 4 CTS до 4.86-4.88 USD/тр. у., а платината с 6 USD/тр. у. до 728.00-733.00 USD/тр. у. или в непосредствена близост до най-високите цени от 23 г. насам. Паладият прибави 2 USD/тр. у. към цените си и се продаваше по 206.00-211.00 USD/тр. у.
Източник: Пари (13.10.2003)
 
Котировките на цветните метали на лондонската борса LME катапултираха (но без да се връщат на земята) през изминалата седмица, регистрирайки многогодишни рекорди - между две и осем години. Покупки на фондове бяха конкретната причина за поскъпването. Сред фундаменталните фактори е нарастването на потреблението на цветните метали, което се смята за един от признаците за зараждане на световно икономическо оживление. Най-новият рекордьор бе цинкът, чиито цени удариха най-висока стойност от юни 2001 г., като прескочиха в четвъртък равнището от 900 долара за тон. „Апетитът на фондовете е много силен, а няма достатъчно продавачи, които да го задоволят, коментира Ингрид Стърнби от Barclays Capital. Всички метали са много силни.“
Източник: Капитал (13.10.2003)
 
Турска и гръцка компания предвиждат да произвеждат алуминиеви изделия в България, съобщиха медиите в южните ни съседки. Турският производител на алуминиеви профили "Алпан профил" планира експанзия на пазарите на страните от Централна и Източна Европа и Северна Африка, твърдят източници от компанията. "Алпан" иска да създаде свои филиали в България, Румъния, Египет, Тунис и Алжир, като при успех на стратегията за разрастване се предвижда създаване на завод и в Холандия. "Алпан" обяви по-рано през годината, че новата му маркетингова стратегия предвижда промяна и на структурата на износа на компанията и навлизане на пазарите на повече европейски страни. Засега 80% от продукцията на "Алпан" е предназначена за продажба в Германия. "Алпан" е един от най-големите производители на алуминиеви профили в Турция, с капацитет на производството над 3 хил. тона на година. Продуктовата гама на компанията включва поливинилхлоридни (ПВЦ) профили, щори, окачени тавани, стени, скелета за парници и рамки за метални врати. Според източници от компанията "Алпан" планира разширяване на продуктовата си база, както и инвестиции извън сегашната си основна дейност и навлизане в производството на други видове строителни стоки до края на 2003 г. Освен "Алпан гръцката "Алумил Милонас" също обяви намерението си да инвестира в сектора в страната. По информация на медиите в Гърция компанията е подписала шестгодишно споразумение с Черноморската банка за търговия и развитие на стойност 20 млн. евро. Финансовият ресурс ще бъде използван за навлизане на пазарите на България, Албания, Сърбия и Македония, заявиха източници от "Алумил Милонас". Очакваната стойност на програмата е 30 млн. евро, от които 30% се поемат от плана за икономическо възстановяване на Балканите на правителството на Гърция. В момента основни производители на алуминиеви профили в България са шуменският завод "Алкомет" (бившият "Алумина") и софийският "Стилмет". Двете предприятия също са собственост на компании от южните ни съседки. Турската компания "Алуметал" притежава 74.6% от капитала на "Алкомет", като още 16.9% се държат от "Фаф метал". Гръцката група "Виохалко" построи "Стилмет" "на зелено" през 1999 г. До някаква степен конкурент на завода е "Алкомет". Шуменското предприятие обаче е специализирано във валцовото производство и в това на много изделия за бита: еднораменни и двураменни стълби, душ кабини и прегради за вани, телевизионни антени, корнизи. Компанията дори планира да преориентира продуктовата си гама изцяло към производството на опаковки, тъй като използването и търсенето на алуминий в опаковъчния сектор постоянно нараства. "Стилмет" от своя страна прави основно профили. По данни от пазара общото потребление на алуминиеви профили на българския пазар в момента е между 6 и 8 хил. тона.
Източник: Дневник (14.10.2003)
 
- Г-н Петров, разбрахме, че "Стомана" внася първата в България инсталация за разфасоване на стари коли. Ще може ли всеки собственик да докара колата си при вас? - Инсталацията е доставена от немската фирма „Линдеман" и е с мощност 5000 к. с., което й дава възможност да раздробява до 200 т скрап на час.Тя ще е най-голямата в Балканския регион. Инсталацията раздробява и сепарира металните отпадъци по съвременна технология. Собствениците на стари коли няма нужда да ги карат в Перник. Те могат да ги предоставят на някоя от фирмите за изкупуване на старо желязо. Там автомобилите се пресоват и доставят в "Стомана" за раздробяване. Иначе ще се плаща за колата както за старо желязо. - Кога пускате инсталацията? - Предвиждаме да заработи от началото на 2004 г. Искам да подчертая, че старите автомобили не са основната суровина за нас. Инсталацията може да преработва също бяла техника, домакински електроуреди и всякакъв вид битови и промишлени метални отпадъци. Ефектът от шредерната инсталация ще е дългосрочен както в областта на екологията, така и за по-ефективно производство. - Какви са цените на скрапа в момента? Преди месец имаше сериозни оплаквания от жители на вилни зони, че заради вдигането на изкупните цени на скрапа роми обирали всичко, що е метал? - Цената е над 200 лв. на тон. "Стомана-Индъстри" обаче не изкупува метални отпадъци директно от хората, а от лицензирани фирми. Цените у нас се определят според котировките на международния пазар на скрап. - Къде се изнася продукцията на „Стомана" и сериозно ли ще се отрази вдигането на митата в Канада? - Износът е предимно за Западна Европа - Франция, Испания, Германия, Италия и др., както и за САЩ. Канадският пазар не е традиционен за "Стомана Индъстри". Трудно е да повярвам, че той ще бъде застрашен от 10 000 т стомана, които сме експортирали преди 2 г. - Добър ли е инвестиционният климат в България и доволни ли сте от стъпването на нашия пазар? - През последните 3 г. групировката „Виохалко" е вложила над 230 млн. лв.в България, което е красноречив факт, че тук има условия за инвестиране. Бих искал категорично да поясня, че според нас инвестиционният климат в България е подходящ. И ще го илюстрирам със следния факт. Преди години "Виохалко" имаше само търговско представителство тук. Днес над 2400 души работят в 8 предприятия на групата в България. У нас могат да се произвеждат продукти, конкурентни на световните марки. Предстои да създадем и деветата фирма на „Виохалко" в България - за производство на системи за отопление и електроенергия чрез слънчеви технологии. В "Стилмет" ще бъдат пуснати нови линии. До края на 2003 г. пък „София мед" ще заработи с напълно обновени мощности. За целта в дружеството се инвестират над 180 млн. лв. - Разбрахме, че ще се взема кредит от Световната банка за „Стомана"? - Тези дни ще подпишем споразумение за дългосрочен кредит с Международната финансова корпорация IFС, която е в структурата на Световната банка. Кредитът е за 18,5 млн. евро и ще бъде използван за екологични проекти и за модернизация на "Стомана - Индъстри".
Източник: 24 часа (14.10.2003)
 
Над 15 млрд. USD са инвестирани в поглъщания и сливания в световната миннодобивна и преработвателна индустрия през първите осем месеца на 2003 г., съобщи финалния резултат от проучванията си шведската консултантска къща Raw Materials Group. Вълната, заляла почти целия свят, не е преминала и сега на преден план е очакването за обединение на Boliden и Outokumpu, две от водещите компании производителки на цветни метали и неръждаема стомана. Ако то се осъществи, обемът на ресурси, вложени в сливания и поглъщания до този момент на годината, ще нарасне до 19.5 млрд. USD. Сливането и поглъщането са най-използваните инструменти за експанзия в глобалната миннодобивна и преработвателна индустрия от началото на новия век и както изглежда, тази тенденция ще се запази. При някои метали, като желязна руда и особено при износа й, равнището на корпоративна концентрация ще нараства. Въпреки че южноамериканската АngloAmerican вече не е номер едно сред златодобивните компании, в класацията на Raw Materials Group тя запазва позицията си като миннодобивна компания номер едно в целия свят. Rio Tinto и BHP Billiton я следват в топдесетката. В подреждането на шведската консултантска къща присъстват две руски компании - никеловият гигант Норилски никел и втората по големина в света компания за добив на диаманти АЛРОСА.
Източник: Пари (16.10.2003)
 
US Steel, една от най-големите стоманодобивни компании в САЩ, която през септември финализира придобиването на единствената сръбска металургична фирма Sartid, вече е изправена пред сериозен проблем. 10 хил. работници от Sartid вчера за втори пореден ден стачкуваха с искане за по-високи заплати от новия си работодател. Те настояват за увеличаване на почасовата надница от 33 на 55 динара. Заплатите в купената от US Steel фирма са около 159 USD, с 10% по-ниски от средните в страната. US Steel стана собственик на Sartid и на още 6 поделения на металургичната фирма за 23 млн. USD и се задължи да инвестира още 130 млн. USD за 3 г. Само за месец, откакто новия мениджмънт пое компанията, производството скочи с 50% до 70 хил. т стомана.
Източник: Пари (16.10.2003)
 
На ЛМБ медта регистрира късно във вторник 3-годишен максимум, никелът - 14-годишен пик, оловото 6-годишен връх, алуминият и цинкът поскъпнаха до най-високи стойности от 2 години и 3 месеца, а калаят до близо 3-годишен максимум. Тримесечните медни доставки се котираха с 22.50 USD/т по-високо в сравнение със затварянето във вторник, или по 1941.50 USD/т. Никелът, който поскъпна до 11 700 USD/т във вторник, вчера се търгуваше по 10 970 USD/т. Алуминият поскъпна с 6 USD/т до 1485 USD/т, както и оловото. Цинкът прибави 15 USD/т към цените си и се продаваше по 913 USD/т.
Източник: Пари (16.10.2003)
 
Индия, чието производство от алуминий и алумина постоянно се повишава, се очертава като ключов играч на световния експортен пазар в дългосрочен период. Сега тя изнася годишно по 160 хил. т алуминий. С увеличаването на капацитетите до 1.2 млн. т догодина експортът ще скочи значително.
Източник: Пари (16.10.2003)
 
Международната финансова корпорация /IFC/ ще отпусне 10-годишен заем от 22 млн. USD на Стомана индъстри, Перник, чийто собственик е Viohalco. Ассад Джабер, вицепрезидент на IFC, и Янис Стасинопулос, вицепрезидент на гръцката корпорация Viohalco, ще подпишат споразумение утре. Средствата ще бъдат инвестирани в екологични проекти и модернизация на производството. IFC e част от групата на Световната банка, която влага средства в развитието на частния сектор.
Източник: Пари (16.10.2003)
 
Членове на “Подкрепа“ се презаписват в нов синдикат Синдикалната секция на “Подкрепа” в пернишкото металургично дружество “Стомана индъстрис” се саморазпусна. Бившите членове на “Подкрепа“ в предприятието са започнали от днес презаписването си в новосъздадения национален синдикат на металоработниците в България, регистриран в Софийски градски съд на 25 септември. Процесите в “Стомана индъстрис” са предизвикани от саморазпускане на Националната федерация “Металургия” към КТ “Подкрепа”, заради водената от Изпълнителния съвет на конфедерацията политика в разрез с интересите на наемния труд.
Източник: Дарик радио (16.10.2003)
 
Канадската митническа агенция /CCRA/ оповести предварителното си решение, че вносът на определени стоманени изделия от България, Румъния и Чехия нанася щети на местните производители, понеже се предлага на по-ниски цени от тези на вътрешния пазар. Като следствие от това българският внос от горещовалцувани въглеродни стоманени листи ще бъде облаган с временно мито от 74.6%. Разследването стартира на 13 юни, след като няколко канадски металургични компании подадоха оплаквания за дъмпинг на вносната стомана от трите посочени държави, който води до намаляване на пазарните квоти на местните производители, спад в цените и продажбите и недостатъчното използване на производствените капацитети. ВРЕДАТА ЗА БЪЛГАРИЯ Разследването, което в крайна сметка доказа, че българските изделия подбиват пазара, обхваща периода между 1 април 2000 г. и 31 март 2003 г. CCRA ще продължи разследването си за дъмпинга и ще съобщи крайното си решение до 10 декември т. г. Ако маржът на дъмпинга е несъществен, pазследването ще бъде преустановено и временното мито, което вече е било изплатено, върнато на вносителя. Американската политика По същия начин постъпиха преди повече от година и половина САЩ, когато влязоха в сила защитните мита. През април 2002 г. Белият дом реши да въведе мита върху определени категории стоманени продукти, за да защити за 3 години щатските производители от навлизащата евтина стомана, добита в страни, които са по-крупни производители от САЩ. Първоначално идеята бе да създаде система от импортни квоти и повишаване на митата до 30% за определени категории стоманени изделия, в случай че вносът от една страна надвиши годишната квота от 5.4 млн. т. По-ниски мита се прилагат по отношение на дадени категории изделия, като изработените от неръждаема стомана жици, които се облагат с тарифи 18%. Митата бяха квалифицирани като нарушение на търговските норми и срещу тях се противопоставиха редица страни износителки, предвождани от Европейския съюз, Русия, Япония, Република Корея, Китай и Бразилия. ЕС изчисли, че предприетата от САЩ мярка е довела до увеличаване на вноса в 15 страни членки с още 16 млн. Т а пък вносът на ЕС в САЩ се е свил с 4 млн. т. Освен това страните от еврозоната оценяват, че наложените мита ще се отразят върху 26% от общо 20 млн. т стомана, или 10% от световната търговия в сектора. Въвеждането на митата без малко да доведе до търговска война на САЩ с останалия свят. През лятото на миналата година най-тежко засегнатите от въведените тарифи страни - тези от еврозоната, Бразилия, Република Корея, Китай, Швейцария, Нова Зеландия и Норвегия, подадоха жалби срещу повишените мита в Световната търговска организация /СТО/. От април до август 2002 г. американските власти освободиха от митата 700 вида продукти с цел предпазване на местните стоманодобивни компании в етапа, в който те се преструктурират. Въпреки митата Няколко от най-големите компании от бранша отчетоха спад на печалбите си за първата половина на 2003 г. В средата на август СТО обяви своето официално решение и то е, че въведените мита са в разрез с разпоредбите на институцията и на практика са незаконни. В средата на миналия месец САЩ внесоха официална жалба в апелационния съд срещу решението на СТО. След дългоочакваната стъпка на Вашингтон той има на разположение два или три месеца да се произнесе по жалбата. Очаква се тя да не промени решението си. Въпреки това дори ако СТО потвърди решението си, Америка ще разполага с още 9 месеца, преди да отмени митата, а тогава всъщност изтича 3-годишният срок, за който бяха въведени. Световната индустрия Независимо от рекордните обеми произведена стомана в света през 2001 г. още тогава стана ясно, че конюнктурата в сектора се влошава. Една по една над 30 американски стоманодобивни компании, позовавайки се на Глава 11, поискаха държавна защита от откриване на процедура за фалит. Влезлите в ход планове за грандиозни мегасливания в Европа пропаднаха, а цените на стоманата се сринаха до близо 20-годишни минимуми Японските стоманодобивни компании изпаднаха в безпрецедентна криза. Като цяло западната стоманодобивна индустрия даде повече от очевидни сигнали, че ерата на възход отива към своя край. Стоманодобивът в най-силно индустриализираните държави, доминирали над100 г. на пазара, попада в сянката На изгряващите нови звезди от Азия и най-вече на Китай. Нещата тръгнаха на зле още през 2001 г. Кризата в сектора ставаше все по-сериозна, особено при плоските стоманени изделия, като същевременно приключи 10-годишният постоянен растеж, регистриран в щатската индустрия. Няма никакво значение, че САЩ играят най-съществена роля в сегашната ситуация в индустрията, нито пък че западноевропейската индустрия не е в добра форма от много време насам. Важното е, че така се оформят предпоставки останалите страни да се възползват от ситуацията и да въведат в експлоатация нови мощности, опитвайки се да извлекат бързи печалби от тази разклатена позиция на големите сили в индустрията. През разглежданата година произведената стомана в Северна Америка е намаляла с 11.4% до 119.9 млн. т в сравнение с 2000 г. Същевременно европейската стоманодобивна промишленост сви производството си с 1.4% до 331 млн. т и на практика се превърна в най-големия вносител. Китайската продукция е скочила с 12.6% до 143.3 млн. т и затвърждавайки стабилните си позиции, изпревари директния си азиатски конкурент - Япония, чиято продукция спадна с 12.6% до 102. 9 млн. т. Китайската индустрия става все по-силна и сега, след като вече е член на СТО, трябва да очакваме нови рекорди. В рамките на следващите 10 г. държавата планира да затвори остарелите производствени мощности. .
Източник: Пари (16.10.2003)
 
Медта ще премине бариерата от 2000 USD/т догодина, но щурмът ще бъде задържан от пускането в експлоатация на затворени мощности и освобождаването на метал от запасите. В момента цените на червения метал са с 40% по-високи спрямо 15-годишния минимум от ноември 2001 г. и се колебаят около 3-годишен максимум. Поскъпването дойде по-скоро след съкращаване на добивите и запасите, отколкото в резултат на повишаване на търсенето. Освен това спекулативните интереси, насочени отново към пазара на борсови стоки, облагодетелстваха медта. Ново проучване на Reuters показа, че всички експерти единодушно смятат, че медта ще поскъпне през 2004 г., но пускането на пазара на 200 хил. т от запасите на най-големия производител в света, чилийската Codelco, ще има неблагоприятен ефект. Междувременно през първата половина на 2003 г. на пазара е имало дефицит от 271 хил. т.
Източник: Пари (17.10.2003)
 
На ЛМБ медта маркира 3-год. връх от 1984.50 USD/т заради новината, че Noranda ще свие производството си в една от своите мини с 20%. По-късно през деня позицията поевтиня до 1950 USD/т. Алуминият не успя да пробие 1500 USD/т и поевтиня с 8 USD/т до 1480 USD/т.
Източник: Пари (17.10.2003)
 
Мениджърите на оловно-цинковия комплекс в Сардиния Portovesme, затворен на 1 октомври за 1 г., очакват да се срещнат с официални правителствени представители, за да разрешат проблема с високите цени на електроенергията. Portovesme има капацитет за производство на 110 хил. т електролитен цинк.
Източник: Пари (17.10.2003)
 
Производител N 1 на алуминий в света - щатската Alcoa, ще свие добивите си с 90 хил. т годишно от 1 ноември.
Източник: Пари (17.10.2003)
 
Изпълнителният директор на най-старото металургично предприятие у нас "Стомана индъстри" Людмил Стойков е популярен и като едър предприемач в различни сфери. Занимава се с частен бизнес от началото на 90-те години, президент е на "Ладимекс холдинг" и на ваканционно селище "Дюни". В холдинга участва и като акционер на "Тежко машиностроене", "Строителна механизация". Интересите му в туризма са свързани с продажбата на "Дюни" и "Елените". Самият той твърди, че досега е инвестирал повече от 20 млн. лв. и ще вложи още толкова в курортите.
Източник: Кеш (17.10.2003)
 
МФК инвестира US$22 милиона за подобрения в околната среда Парите са за обновяването и модернизацията на Стомана АД Международната финансова корпорация (МФК), част от групата на Световната банка, ще инвестира 22 милиона за обновяването и модернизацията на Стомана АД. Стомана е най-големият работодател в пернишкия регион и вторият по големина производител на стомана в България. Заемът от МФК ще допълни инвестициите в Стомана АД, направени от Сиденор – водещ производител и дистрибутор на стоманени изделия в Гърция. Сиденор е част от Виохалко Груп, групировка за преработка на метали в Гърция и утвърден клиент на Международната финансова корпорация. Като част от своята инвестиционна програма, Сиденор ще обнови оборудването, ще съдейства за въвеждането на по-богата гама изделия, при това с много голяма добавена стойност, и ще подпомага работата по опазването на околната среда. Около 15 милиона долара от общата инвестиция, оценявана на 94 милиона долара, включително и работния капитал, са предназначени за опазване на околната среда, което ще се съдейства за установяването на по-високи стандарти за стоманената промишленост в България. Господин Асаад Джабре, вицепрезидент на МФК, подписа споразумението за предоставяне на средствата от корпорацията. По време на церемонията по подписването той отбеляза, че насърчаването на конкурентноспособен частен сектор е от основно значение за Групата на Световната банка в опитите й да намали бедността и да подпомогне България в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Като подкрепя този проект, МФК допринася и за усилията на България в областта на приватизацията и след-приватизационното преструктуриране в този сектор на икономиката, който е от стратегическо значение. Суджата Ламба, регионален директор на МФК добави, че в дългосрочен план се очаква проектът за модернизация на стоманолеярната да послужи за пример за по-нататъшното развитие на частния сектор в България като покаже успешното прилагане на модерни управленски методи, привличане на първокласни инвеститори и подпомагането на най-добрите практики в областта на корпоративното управление. Предвижда се също така проектът да отговаря напълно на високите стандарти на Групата на Световната банка в областта на социалното развитие и опазването на околната среда. Към днешна дата МФК е одобрила инвестиции за 340 милиона долара за 21 проекта в България, чиято обща стойност надхвърля 1,1 милиарда долара. Мисията на МФК, като част от Групата на Световната банка, е да допринася за устойчивото инвестиране в частния сектор като начин за намаляване на бедността и подобряване на стандарта на живот на хората. МФК финансира инвестиции в частния сектор, мобилизира капитали на международните финансови пазари, подпомага своите клиентите да подобрят социалното си развитие, да провеждат устойчива политика по опазване на околната среда и предоставя техническо съдействие на правителства и частния сектор. От основаването си през 1956 г. до днес, МФК се е ангажирала с предоставянето на повече от 37 милиарда долара от собствените си средства и е организирала съвместно в различни форми на финансови обединения още 22 милиарда долара за 2990 компании в 140 развиващи се страни. Към края на юни 2002 година портфолиото на МФК включва 16,7 милиарда и 6,6 милиарда долара съвместно с други форми на финансови сдружения.(www.Econ.bg)
Източник: Други (17.10.2003)
 
Две от най-големите федерации, членуващи в Конфедерацията на труда "Подкрепа", се отделиха от синдиката, а в четвъртък изненадващо се появи ново профсъюзно движение с претенции за представителност, която поставя под съмнение преброяването на синдикатите. От това зависи кои от тях ще взимат решения в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в управлението на всички органи, чието управление е основано на трипартитен принцип. Участието в Националния съвет за тристранно сътрудничество дава на организациите привилегията да участват в надзорния съвет на Националния осигурителен институт и в събранието на представителите и управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, в националния съвет на фонд "Условия на труд" и във всички останали институции, чието управление е на трипартитен принцип. Металурзи и работници от леката промишленост масово се записват в два нови синдиката. Не по-малко от 5000 души се очаква да да се влеят в новорегистрирания Национален синдикат на металоработниците в България. Той ще обхваща металургията, машиностроенето, електрониката и рудодобива. Учредителите му се надяват по численост да надхвърлят всички останали сходни организации с изключение на КНСБ и "Подкрепа" и да разбият двуполюсния модел в синдикализма. Междувременно вчера изненадващо се появи нов профсъюз - Генерална централа на браншовите синдикати. Формацията е подала документи в Министерството на труда и социалната политика за участие в преброяването на работодатели и синдикати. Това означава, че сдружението претендира за членска маса от най-малко 50 хил. души. Нито другите профсъюзи, нито от министерството могат да дадат повече информация за новото сдружение. Причината за отделянето от "Подкрепа" е недоволство от управлението на синдиката, който не защитава интересите на работниците, корумпиран е, слял се е с работодателски структури и потушава недоволството чрез уволнения, казват членове на новия синдикат. Последният повод за недоволство е ситуацията в металургичния комбинат "Кремиковци", където работниците не получават редовно заплати, докато т.нар. синдикални лидери не влизали в предприятието и ползвали екстри, предоставени от работодателите, заяви досегашният председател на федерация "Металургия" към "Подкрепа" Красимир Митов. По думите му всичко това се толерирало от централата на конфедерацията. На 27 септември на извънредна конференция федерацията е решила да се саморазпусне. В 13-годишната синдикална история това е първият подобен случай, каза Митов. Тогава е взето и решението да се учреди нова синдикална структура, която да обхваща всички металоработници, както е в държавите на Европейския съюз. Вчера пък се саморазпусна и синдикалната секция на "Подкрепа" в пернишкото металургично дружество "Стомана индъстрис", като бяха обявени същите мотиви - заради водената от изпълнителния съвет на конфедерацията политика в разрез с интересите на наемния труд. Лошият пример, по който работодател и синдикати действат в "Кремиковци", е заразителен и за останалите собственици на предприятия в отрасъла, смята Митов. Същевременно конюнктурата в бранша е възходяща - предприятието от черната металургия "Дебелт" - Бургас, изнася за САЩ повече, отколкото е било производството му през последните три години, ръст на продукцията отчита и "Алумина" - Шумен, за "Елисейна" има интерес от чужд инвеститор, без сериозни проблеми са "Стомана", "Юмикор Пирдоп" и др. Въпреки че броят на заетите в отрасъла е намалял от 50 хил. на 15-16 хил. души от 1997 г. досега, според синдикалистите няма опасност през следващите две години някое от предприятията да бъде затворено.
Източник: Дневник (17.10.2003)
 
$22 млн. инвестира в “Стомана” Международната финансова корпорация (МФК), която е част от групата на Световната банка. Вчера договорът за заем беше подписан от вицепрезидента на МФК Асаад Джабре и представителите на гръцката Виохалко Груп, която е собственик на "Стомана" - Ставрос Теодоропулос и Димитрис Параскевопулос. В България сме инвестирали около $200 млн. в близо 20 проекта, каза Асаад Джабре. Имаме желание да подкрепим приватизацията на енергийните дружества, свързани с производството на енергия и газ, допълни той.
Източник: Стандарт (18.10.2003)
 
Международната финансова корпорация, част от групата на Световната банка, инвестира $ 22 млн. за модернизацията на металургичното предприятие "Стомана" - Перник. Заемът ще допълни инвестицията от $ 94 млн. на гръцката фирма "Сиденор", част от "Виохалко Груп", собственик на "Стомана". Ръководството на "виохалко" и на Международната финансова корпорация подписаха споразумение за предоставянето на средствата. От 1992 г. досега корпорацията е одобрила инвестиции за около $ 200 млн. за 20 проекта в България.
Източник: Новинар (18.10.2003)
 
Гръцката компания "Виохалко" - собственик на "Стомана Индъстри", "София мед" и "Стилмет, подписа през седмицата споразумение с Международната финансова корпорация (IFC) за отпускането на кредит за 18.5 млн. евро. Още толкова кампанията ще получи и от БИОХИМ, като парите от двете финансови институции ще бъдат вложени в нейните български предприятия. Инвестиционната програма на "Виохалко" само за "София мед" е на стойност 88 млн. лева. Две трети от тези инвестиции вече са направени. В резултат на това в началото на следващата година ще бъде пусната нова производствена линия за медно фолио. Тя ще увеличи капацитета на металургичния комбинат над четири пъти и продукцията му ще достигне около 130-140 хил. т годишно. "Виохалко" подготвя пускането на ново производство и в "Стилмет". Досега за него са похарчени 30 млн. лв., а през следващата година и половина ще се вложат още 18 млн. евро. Така производственият цикъл ще бъде затворен и капацитетът на завода ще достигне до 15 хил. тона алуминиеви профили на година. В момента собствеността на предприятието е разпределена равномерно между "Евромърчант Балкански фонд" (управляван от "Глобал Файнанс"), "Етем" и "Стийлмет". Последните две фирми са част от структурите на "Виохалко". "Етем" ще изкупи дела на фонда през следващата година. Тогава изтича срокът, през който гръцката компания може да се възползва от това си право, заложено в учредителния договор на дружеството. "Стилмет" пласира само 30% от продукцията си на българския пазар, но въпреки това делът му на него е около 50 процента. Единственият български конкурент на "Стилмет" е шуменското предприятие "Алкомет". "Можем да постигнем и по-добри резултати, ако се ограничи нелегалният внос", заяви представителят на "Виохалко" за България Антон Петров. Според него за голяма част от вноса не се плаща ДДС. Освен това българският пазар е много малък и след като не получава необходимата държавна защита, отблъсква чуждестранните инвеститори. У нас се реализират 6-7 хил. тона алуминиева дограма, а само производството на "Стилмет" ще достигне 15 хил. тона.
Източник: Банкеръ (20.10.2003)
 
Цветните метали, които се котират на лондонската борса LME - мед, алуминий, калай, никел, цинк и олово, се търгуваха на високи равнища през изминалата седмица, като някои от тях за пореден път отбелязаха ценови рекорди. Експертите обаче бяха настроени песимистично относно перспективата от по-нататъшното им поскъпване. „Металите бягат преди фундаменталните фактори“, твърди Ангъс Макмилан, стратег по минералните ресурси в Prudentia· Bache International. Джон Кемп от Semra Metals смята, че сегашните котировки на металите са силно надценени с оглед на икономическата обстановка. Според него те отчитат голямо икономическо оживление, което обаче все още предстои да се материализира и това ще стане не по-рано от средата на 2004 г. Анализаторите виждат на хоризонта тревожни икономически знаци и смятат, че поскъпването на долара в края на изминалата седмица не отслабва все още позициите на еврото и йената. Това според тях може да „дерайлира“ базираното на нарастващ експорт икономическо оживление.
Източник: Капитал (20.10.2003)
 
Сърбия и Черна гора въведе такса в размер на 15% върху износа на вторичен метал и увеличи до 18% митото върху внасяните стоманени изделия, съобщи Reuters. Целта на тези мерки е да се защитят интересите на местните производители и да се възпрепятства износът за съседни страни като Румъния и България. Новите такси влизали в сила от 15 август, когато започнаха да действат уеднаквени тарифи между двете бивши югославски републики. Хармонизираните митнически тарифи в сектора на металите и земеделието бяха основните препъникамъни в продължилите няколко месеца преговори между Сърбия и Черна гора под натиска на ЕС да обединят различните си по структура и размер икономики. Мириана Пантелич от металургичната асоциация към Търговската камара на Сърбия заяви пред Reuters, че целта на митото върху скрапа е да се обезсърчат безконтролните продажби на отпадъчен материал от черни и цветни метали на външните пазари. През 2002 г. Сърбия внесе около 90 хил. тона метален скрап на стойност около 10 млн. USD и изнесе 52 хил. т на стойност 4 млн. USD. Загубата е очевидна, ето защо правителството реши да обяви металния скрап за стратегическа стока и да помогне наличните количества да се насочат към вътрешния пазар, поясни Пантелич. Решението на правителството е в съзвучие с инициативата на производителите от март т. г., които се оплакаха, че трябва да внасят много по-скъп вторичен метал от чужбина. Официален представител на Търговската камара на Черна гора уточни пред Reuters, че импортното мито за стоманени изделия е било увеличено от 5 до 18% от митническата облагаема стойност. Целта е да се улесни възстановяването на единствения стоманопроизводителен завод в страната - Никшич, който правителството планира да приватизира. Според Пантелич обаче толкова висока ставка на митото ще навреди на сръбските строителни фирми и ще окаже негативно влияние върху металургични фабрики, които са принудени да внасят стоманени изделия заради недостатъчното производство на завода в Никшич.Хроничният недостиг на пари в брой и остарялата технология, както и загубата на пазари след разпадането на ФР Югославия са основните фактори, довели до намаляване на добивите на металургичния завод Никшич до 33 800 т през януари-септември 2003 г. Това е с 37% по-малко от размера през аналогичния период на 2002 г. Капацитетът на предприятието е 600 хил. т.
Източник: Пари (20.10.2003)
 
Индийският производител на стомана "Испат груп" преговаря за закупуването на мажоритарен дял в най-големия стоманодобивен завод в Босна и Херцеговина и в три други, свързани с предприятието компании, предаде Ройтерс, позовавайки се на представител на "Испат". Предприятието BH Steel е създадено през 1999 г. като съвместно дружество, в което босненската мюсюлманско-хърватска федерация и Кувейт държат по 50 процента. То е наследник на стоманодобивния завод в град Зеница, чието производство бе унищожено по време на войната през 1992-1995 г. По думите на министъра на промишлеността на федерацията Изет Зигич "Испат" е много сериозен кандидат за купувач на BH Steel, тъй като може да осигури пазари за продукцията му. Индийската компания планира да се насочи към пазарите на бившите югославски републики - Словения, Хърватия, Сърбия и Черна гора и Македония, както и към други държави. BH Steel в момента произвежда между 100 000 и 175 000 тона стомана годишно. Заедно с мажоритарния дял от стоманодобивния завод "Испат" иска да купи две мини в Любия и Добой и завод в град Лукавац. Необходимата инвестиция ще бъде значителна, подчертават от компанията, но отказват да назоват конкретна сума. Те се надяват да приключат преговорите през следващите 90 дни.
Източник: Дневник (21.10.2003)
 
Оживлението, което ще настъпи в икономиките на индустриализирания свят, ще стимулира търсенето на цветни метали и особено на мед, алуминий и цинк догодина, прогнозира лондонската Standard Bank. Вследствие на това цените на металите ще скочат, понеже ограничените нови производства няма да успеят да компенсират недостига, който ще се появи на пазара. Най-сериозно ще поскъпнат медта, алуминият и никелът, за които Standard Bank предвижда повишаване на котировките с 4-5%. Факторът Китай също ще окаже силно влияние върху пазарната конюнктура. Потреблението на никел в производството на неръждаема стомана, което ще нарасне допълнително, ще подкрепи цените на метала. Основните пазарни фактори също ще са в полза на метала. Според банката средните кеш цени на никела ще са 9500 USD/т догодина и 9925 USD/т през 2004 г. За медта прогнозите също са за възходящо движение и средногодишни кеш цени от 1985 USD/т до 2005 г. Бумът в търсенето на мед в Китай и стабилният стопански растеж в западните страни ще предизвикат пазарен дефицит. Съживяването на икономиките ще повиши потреблението на алуминий с 5.1%, а цените ще се повишат по-незначително, тъй като на пазара има значителни излишъци
Източник: Пари (21.10.2003)
 
Миннодобивната компания Randgold Resources със седалище в Лондон подготвя нова, по-висока оферта за придобиването на Ashanti от Гана. Тя ще е по-висока от последната оферта на южноафриканската AngloGold, възлизаща на 1.4 млрд. USD. Бордът на Ashanti препоръча на акционерите да приемат именно това предложение.
Източник: Пари (21.10.2003)
 
Осми ден работниците от Sartid, вече собственост от 6 м. на втория по големина производител на стомана в Северна Америка US Steel, са извън производствените халета и стачкуват с основно искане повишаване на заплатите. Преговорите трябва да започнат днес, а US Steel планира да увеличи добива до 2.2 млн. т годишно. .
Източник: Пари (21.10.2003)
 
Има опасност да се забавим с програмата за преструктуриране на стоманодобива, която трябва да се предаде на Еврокомисията, съобщиха експерти.Документът ни се иска за затваряне на преговорна глава Конкуренция и трябва съдържа информация за производствените мощности и продажби на трите ни металургични завода - Кремиковци-София, Стомана индъстри-Перник и Промет стийл в Бургас до 2007 г. Програмата се изработи от отценителската фирма Оргсистем ООД и е предадена в икономическото министерство в началото на месеца. Министерството на икономиката обаче е имало забележки, тъй като програмата не отговаряла на определени изисквания на ЕК. Експертите от ведомството трябва да изпратят документа за съгласуване с Еврокомисията най-късно до 24-25 октомври. В момента я пренаписвали в съответствие с евроизискванията. Фирма Оргсистем ООД спечели обществена поръчка на Министерството на икономиката за разработване на програмата. Кандидати бяха още Европейски институт, Иновационен център - Институт по черна металургия ЕАД и Консултативен център за присъединяване на България в ЕС. Европейски институт обжалва процедурата.
Източник: Пари (21.10.2003)
 
Има опасност да се забавим с програмата за преструктуриране на стоманодобива, която трябва да се предаде на Еврокомисията.Документът ни се иска за затваряне на преговорна глава Конкуренция и трябва съдържа информация за производствените мощности и продажби на трите ни металургични завода - Кремиковци-София, стомана индъстри-Перник и Промет стийл в Бургас до 2007 г. Програмата се изработи от отценителската фирма Оргсистем ООД и е предадена в икономическото министерство в началото на месеца. Министерството на икономиката обаче е имало забележки, тъй като програмата не отговаряла на определени изисквания на ЕК. Експертите от ведомството трябва да изпратят документа за съгласуване с Еврокомисията най-късно до 24-25 октомври. В момента я пренаписвали в съответствие с евроизискванията. Фирма Оргсистем ООД спечели обществена поръчка на Министерството на икономиката за разработване на програмата. Кандидати бяха още Европейски институт, Иновационен център - Институт по черна металургия ЕАД и Консултативен център за присъединяване на България в ЕС. Европейски институт обжалва процедурата.
Източник: Пари (21.10.2003)
 
Българската фирма "Стил груп инвестмънт консорциум" ще купува черногорския стоманодобивен завод "Никшич", съобщи "Ройтерс", цитирайки Комисията за търговете в Черна гора. В конкурса са участвали още германската "Мац Айхер" и турската "Курун". Инвестиции от 57 млн. евро за следващите 5 години и запазване на 1700 работни места предвижда офертата на българската фирма. Цената по сделката обаче не е посочена. От комисията са заявили, че ще изпратят предложението си за избора на купувач до черногорската Агенция за приватизация. Българската компания единствена изпълнява условията, заложени в тръжната документация.
Източник: Стандарт (22.10.2003)
 
Чуждестранните инвестиции в страната вече са над 1 млрд. USD, съобщи шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. До края на годината ще има чувствителен ръст и размерът ще скочи доста над 1 млрд. USD , каза той. Водещи инвеститори у нас са предприемачи от Италия, Гърция Германия, като общият обем на сумите е между 600 и 700 млн. USD. Следват Белгия САЩ и страни от ЕС. За последните 18 месеца най-мащабната инвестиция е в областта на енергетиката и е на ЛУКойл-България. Парите са регистрирани чрез руски и швейцарски дружества и са за обновяване на рафинерията и строеж на нови бензиностанции. Друг крупен инвеститор е Миролио в текстилната промишленост и гръцката компания Виохалко, собственик на 9 завода у нас. Като чуждестранна инвестиция се отчита увеличаването на капитала на няколко чуждестранни банки. Сред тях са Булбанк, Райфайзенбанк, Биохим. В сумата от 1 млрд. USD инвестиции се включват и парите на OTP за Банка ДСК, уточни Езекиев, който бе гост на откриването на добивната платформа на Петреко, изградена във флотски арсенал - Терем ЕАД - Варна.
Източник: Пари (22.10.2003)
 
Консорциумът Steel Group Invеstment е избран за купувач на мажоритарния дял в черногорския завод за стомана в Никшич, съобщи Reuters. Тръжната комисия е изпратила своето предложение до Агенцията за приватизация, която трябва да одобри решението. От българска страна участва Виктор Демянюк, който от дълго време живее и работи в България. Той е един от съсобствениците на фирма Ватвас, която купи тръбопрокатния завод на Кремиковци. В консорциума Steel Group влизат фирми от Украйна, България и Черна гора, твърдят запознати. Според източници от самия консорциум в него участва голяма международна фирма. Подробностите ще станат известни в края на седмицата. Окончателните резултати от търга за черногорския завод ще бъдат обявени в петък. Три компании участваха в открития през юли международен търг за продажба на 57.99% от черногорския завод. Другите две фирми са германската Maz Aicher и турската Kurum. Офертата с българско участие е била единствената, която отговаря на условията, препоръките и изискванията, поставени от приватизационните власти, съобщава тръжната комисия във факс до Reuters. Тя не уточнява каква сума е предложил консорциумът, но твърди, че е поел ангажимент за инвестиции в размер на 57 млн. EUR за следващите пет години, обещал е да запази на работа 1700 служители в завода и да участва в социална програма за съкратените. Консорциумът се е ангажирал също така да поеме дълговете на черногорското предприятие към доставчици и работници в размер на 5 млн. EUR. Заводът Никшич има инсталационен капацитет от 300 хил. т нерафинирана стомана, топилен завод за 190 хил. т и мощности за производство на близо 600 хил. т стоманени продукти на година. Предприятието изпадна в тежка криза през 90-те години заради санкциите и лошото управление. От началото на годината няколко пъти спираше работа, тъй като заетите 3600 служители в завода настояваха за изплащане на закъснелите им възнаграждения. Хроничният недостиг на свежи пари, липсата на кредитен рейтинг, остарялото оборудване и загубата на пазари след разпадането на СФР Югославия са основна причина за намаляване на производството в Никшич с 31% до едва 36 хил. т през януари-септември 2003 г. спрямо аналогичния период на 2002 г. Считано от 15 август Сърбия повиши митото за внос на стоманени изделия от 5 на 18%, за да помогне на местните металургични заводи.
Източник: Пари (22.10.2003)
 
Оловно-Цинковата мина Lece, разположена в Южна Сърбия, търси партньор, който да инвестира в затворения от 2000 г.рудник. Мината, някога филиал на косовския комплекс Trepca, се нуждае поне от 2 млн. USD, за да поднови операциите си и да стабилизира производството на 72 хил. т руда годишно. Тя има доказани резерви от 3 млн. т руда и гарантиран живот от 30 г. Засега според сръбските медии рудникът е привлякъл интереса на световния гигант Rio Tinto и на по-скромната Puma Resource. Lece не е изключение от общата картина в сръбския миннодобивен сектор, който е в окаяно състояние и се мъчи да привлече чуждестранни инвеститори, които да го вдигнат на крака. Решението да се възстанови производството в мината и дори то да има самостоятелен статут, стана възможно след отделянето на активите на Lece от тези на компанията майка косовския комплекс Trepca, сега под разпореждане на ООН.
Източник: Пари (22.10.2003)
 
Норилски никел очаква покачване на продажбите на никел през 2003 г. с над 1/3 до 300 хил. т. Компанията е топпроизводител на никел и паладий в света. Третият по големина производител на никел в света - канадската Falconbridge, прогнозира излишъци на световния пазар от този метал от 13 хил. т за 2003 г. и дефицит от 33 хил. т за 2004 г.
Източник: Пари (22.10.2003)
 
Чуждите инвестиции от началото на годината достигнаха над 1 млрд. долара, съобщи председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. На първите места са Италия, Гърция и Германия, следват ги Белгия и САЩ. Най-голямата инвестиция е тази на "Лукойл" за обновяването на бургаската рафинерия, осъществена чрез руски и швейцарски компании. Като значителни Езекиев определи и вложенията на италианската компания "Миролио" в текстилната промишленост, както и на гръцката "виохалко" в "Стил мед" и Стомана".
Източник: Дневник (22.10.2003)
 
- Господин Митов, защо се отделихте от "Подкрепа"? - Заради несъгласие с политиката на ръководството на конфедерацията, която е насочена срещу интересите на наемния труд. - От "Подкрепа" заявиха, че сте частен синдикат. - Националният синдикат на металоработниците в България (НСМБ) беше регистриран на 25 септември в обществена полза. За да се разколебаят хората, умишлено се пуска слух, че синдикатът е в частна полза. Е, засега колебание няма. Набира сила записването в НСМБ на подкрепаджии, на хора от други синдикати, както и на нечленували никъде досега. В "Кремиковци" вече имаме 500 молби. Почти на 100% очакваме членовете на "Подкрепа" в "стомана индъстри" да минат към нас. На проведеното миналата събота в Перник събрание на учредителите към нас се присъединиха 10 от големите предприятия в страната. Очакваме да се включат заводите от машиностроенето, електрониката, електротехниката, рудодобива и обслужващите ги дейности. - Как се стигна до появата на вашия синдикат? - Нещата в КТ "Подкрепа" не вървят от около година и половина. Първоначално проблем възникна в "Кремиковци". Малко преди конгреса през февруари се разбра, че имало брожение за свалянето на Тренчев от лидерското място. Ние не сме участвали, дори не знаехме за това. - И преди да ви атакуват, федерацията се саморазпусна? - Несъгласието с изпълнителния съвет ескалира с проблема в "Кремиковци", където работниците не получават заплатите си редовно, а т. нар. синдикални лидери ползват екстри, предоставени им от работодателите. Всичко това бе толерирано от централата на конфедерацията. През май, по време на протест поради забавяне на заплатите и лошите условия на труд, от "Кремиковци" бяха уволнени 28 членове на КНСБ и четирима на "Подкрепа". Шефът на КНСБ Желязко Христов направи всичко възможно неговите хора да бъдат възстановени на работа, докато Тренчев мълчеше.Това доведе до решението за извънредна конференция на федерация "Металургия", саморазпускането й и създаването на нов синдикат.
Източник: Новинар (22.10.2003)
 
Цените на индия се покачиха до 5-год. максимум и вероятно ще продължат да нарастват заради ограничените доставки и увеличеното търсене в Европа и Япония за целите на последната генерация плоски екранни телевизори и мобилни телефони. Индият поскъпна до 210-215 USD/кг
Източник: Пари (22.10.2003)
 
- Г-н Езекиев, обявихте, че чуждите инвестиции в страната са достигнали 1 млрд. долара. Откъде дойдоха толкова много пари? - Това са инвестиции, влезли в страната от януари до август 2003 г. В този период бяха направени няколко крупни вложения над 100 млн. долара. Наистина те са в съществуващи бизнеси, а не „на зелено" или в приватизацията с изключение на парите по сделката за Банка ДСК. Това обаче няма значение за икономиката. „ЛУКойл Нефтохим" например инвестира над 150 млн. долара в модернизация на производството и нови бензиностанции. Италианската група „Миролио" приключи голяма инвестиционна програма в областта на текстилната индустрия. Същото се отнася и за гръцката компания „виохалко", която вложи над 30 млн. евро само в „Стомана индъстри". - Данните за инвестициите ваши ли са или на БНБ? - Това са цифри, които сме получили и от БНБ, и от статистиката. Ние също имаме директни контакти с чуждите инвеститори и знаем за проектите им в страната, но подробности нямаме право да огласяваме, защото информацията е конфиденциална. - Интересна обаче е методиката на изчисляване. Откога инвестициите във вече съществуващи бизнеси, както се изразихте, се считат за чуждестранни? - Големите инвестиционни проекти на дружества, които са вече у нас, се финансират обикновено от фирмите майки отвън. Така е и с „виохалко", и с „Миролио", и с „Петреко". БНБ отчита тези преводи, които пристигат по сметките на предприятията, като чуждестранни. Това е методология на Световната банка. Тя е унифицирана за всички страни с цел резултатите да са съпоставими. - У нас има обичай някои цифри да се надуват предизборно. - Данните могат да се проверят. Ние не си ги измисляме. Даже цифрите са занижени. От „виохалко" например се обадиха в Агенцията за чуждестранни инвестиции, че вложенията им у нас са много по-големи от това, което ние сме обявили. Все още не сме готови с отчета за инвестициите до края на септември, които ще бъдат обявени другата седмица. Ще видите, че цифрата на инвестициите е много по-голяма.
Източник: Труд (23.10.2003)
 
Компанията, която е избрана за купувач на стоманодобивния завод "Никшич" в Черна гора, има офис в България, но не е българска. Онзи ден Би Би Си и Ройтерс предадоха, че "българската "Стил груп инвестмънт" е избрана за купувач на завода за стомана в Черна гора". Проучване обаче показа, че "Стил груп" е собственост на "РУА инвестмънт", която е офшорна компания. Според запознати тя е собственост на украинец, който имал и български паспорт.
Източник: 24 часа (23.10.2003)
 
Най-голямата в света диверсифицирана миннодобивна компания - австралийско-британската BHP Billiton, не планира да увеличава продукцията от алуминий до 2008 г. Тя произвежда около 7% от метала в целия свят. Сегашните й годишни капацитети са 1.3 млн. т алуминий.
Източник: Пари (24.10.2003)
 
Според ръководството на шведската метална компания Boliden в момента цените на златото са с 20% надценени. Освен това има предпоставки цинкът и медта да поскъпнат догодина съответно до 0.40 CTS/лб и 0.80 CTS/лб /при средни котировки от 0.32 CTS/лб и 0.75 CTS/лб за първата половина на 2003 г./. Boliden добива най-големи обеми мед от мини в Европа.
Източник: Пари (24.10.2003)
 
Медта, най-потребяваният цветен метал в световната индустрия, поскъпна вчера до 2018 USD/т - най-високите ценови равнища от 2000 г. насам, и според някои анализатори може да достигне дори 2035 USD/т в краткосрочна перспектива. Факторите в основата на ралито на червения метал са няколко, като сред тях изпъкват дефицитът от мед на пазара,повишеното търсене и покупки /особено от Китай/ и съкратеното производство на някои водещи световни производители. Както останалите метали от комплекса на цветните метали, така и медта от няколко месеца загърби трите тежки години, когато цените й постоянно се понижаваха и на практика металните борси останаха извън полезрението на световните инвеститори. Цените се повишиха от минимума 1336 USD/т през ноември 2001 г. до 29-месечния максимум над 1800 USD/т още в началото на септември. Зад поскъпването анализаторите тогава видяха спекулативната игра на инвестиционните фондове. Експертите обаче още тогава бяха единодушни, че котировките ще продължат да се движат нагоре, а от UBS предвидиха съвсем скоро да бъде пробито нивото от 2000 USD/т. В момента котировките на медта са с 50% по-високи спрямо 15-годишния максимум от ноември 2001 г. и вдъхват оптимизъм в компаниите производителки, защото при тези високи цени все повече мини ще са насърчени да върнат в експлоатация част от незаетия капацитет. Ново проучване на Reuters показа, че всички експерти единодушно смятат, че медта ще поскъпне през 2004 г., но пускането на пазара на 200 хил. т от запасите на Codelco донякъде ще има неблагоприятен ефект. Междувременно най-крупните производители на мед в света - чилийската държавна компания Codelco и американската Phelps Dodge, прогнозираха значително поскъпване на метала през тази и следващата година. Основните индикатори сочат, че котировките на медта ще са по-високи през 2004 г., но те естествено ще зависят от икономическата конюнктура, коментира изпълнителният директор на Codelco. Ако щатската икономика се консолидира, а Югоизточна Азия и Китай поддържат сегашния ритъм на потребление, котировките може да скочат още през настоящата година до 85 CTS/лб. Двете компании произвеждат заедно близо 1/4 от всички обеми мед в света.
Източник: Пари (24.10.2003)
 
Бляскавото минало на големите компании за търговия на метали може би ще приключи, тъй като тези групи от специализирани бизнесмени постепенно намаляват. Търговците са междинното звено между производители и потребители, което поема риска да купи и държи метал на склад във време на пазарни излишъци, за да го пусне на пазара, когато се появи дефицит. През последните 50 г. броят на големите компании се редуцира от 50 до 10-12. Според Антъни Липман - председател на Асоциацията на стратегически метали /MMTA/, тези големи компании ще бъдат изместени от търговци от Русия, Китай и Индия. С активизирането на процесите на сливане и поглъщане в миннодобивната индустрия и навлизането на банките с техните големи възможности бъдещето на големите търговци на метали все повече изглежда несигурно. Затова известният и в България търговец Марк Рич, собственик на Glencore, диверсифицира дейността на компанията и в дейности извън търговията.
Източник: Пари (24.10.2003)
 
Българско дружество участва в черногорската приватизация. Консорциум, воден от украинеца Виктор Демянюк, спечели. Консорциум, в който влиза и регистрирана в България фирма, е избран за купувач на черногорския държавен стоманодобивен завод Zeljezara Niksic („Железара Никшич“). Победител в търга за 57.99% от капитала на черногорското предприятие е „Стийл груп инвестмънт консорциум“, която според съобщението на агенция Reuters е българска, а според черногорските медии е регистрирана на Британските Вирджински острови. В консорциума обаче участва регистрираната в България компания „Руа инвест“, пишат черногорските медии. В съобщение на тръжната комисия по сделката, цитирано от Reuters, се казва, че българската компания е била единственият от трите кандидата, който е отговорил на условията на търга. В приватизационната сделка се включиха и немската Maz Aicher и турската Kurum. Черногорският съвет за приватизация утвърди решението на тръжната комисия и „Стийл груп инвестмънт консорциум“ вече е пред подписване на договор в близките две седмици. Предложената от „Стийл груп инвестмънт консорциум“ цена не е съобщена. Известно е, че кандидатът е поел ангажимент да инвестира 57 млн. евро за пет години и да запази 1700 работни места. Купувачът трябва да поеме и дълговете на завода, които са около 5 млн. евро и са основно за заплати и към доставчици. Регистрацията на „Руа инвест“ не е обнародвана в Държавен вестник. В България различни източници свързаха компанията с украинския гражданин Виктор Демянюк. „Аз съм собственик на „Руа“ и фирмата е част от консорциума“, каза за „Капитал“ Демянюк, но отказа повече подробности до произнасянето на черногорската агенция за приватизация. Той е в ръководството на тръбопрокатния завод в „Кремиковци“. Малко след приватизацията на българския металургичен завод през 1999 г. новият собственик „Дару металс“ прехвърли тръбопрокатното производство на регистрираната в Кипър компания „Ватвас“ по схемата дълг срещу собственост за около 8.3 млн. долара. Тогава българските медии писаха, че „Ватвас“ е регистрирана през 1992 г. като представител на интересите на украински миннообогатителни предприятия. „Ватвас“ търгува със суровините от тези предприятия, в България след 1994 г. е основен партньор на „Кремиковци“. Демянюк уточни, че в черногроския проект участието на „Руа“ няма нищо общо с „Ватвас“. Според източници на „Капитал“ в консорциума „Стийл груп инвестмънт“ влиза и австрийската „Фьост Алпине“. Черногорският завод Zeljezara Niksic изпитва хронични трудности, като от 1990 г. често е спирал да работи. Дружеството има производствен капацитет около 300 хил. тона стомана годишно, но не го натоварва. За тази година до септември са произведени едва 36 хил. тона.
Източник: Капитал (25.10.2003)
 
В понеделник медта регистрира тримесечен максимум от 2000 долара за тон по време на неофициалната търговия на лондонската борса LME, след като фондове потвърдиха интереса си към удължаване на позициите си от този метал. През следващите дни брокерите показаха доста нерешително поведение към червения метал и това тласна цените надолу. Най-ниските стойности за седмицата бяха регистрирани в четвъртък, когато настъпи обратният процес на наблюдавания в понеделник - фондовете започнаха масирано да ликвидират дългите си позиции. Продажбите на мед се катализираха от новината, че минната компания BHP Billiton ще върне в експлоатация огромната си чилийска мина „Ескондида“ - една от най-големите медни мини в света, където ще възобнови производството от януари 2004 г. През декември 2002 г. компанията замрази редица производствени операции заради слабото търсене. Събитията при медта бяха движещият фактор на пазара и при другите цветни метали - олово, цинк, алуминий, никел и калай, които следваха промените в котировките на червения метал надолу или нагоре.
Източник: Капитал (27.10.2003)
 
Драстичното поскъпване на медта през миналата седмица до 3-годишен максимум /2016 USD/т/ бе спряно в петък от новината за увеличаване на продукцията във втората по големина мина в света. BHP Billiton обяви, че ще поднови пълния обем на операциите си в чилийската мина Escondida. Така стана ясно, че на пазара ще постъпят 200 хил. т мед, еквивалентно увеличение на около 1/4 от бездействащите световни производствени мощности. Преди 1 г. BHP Billiton съкрати добивите в рудника в отговор на ниските цени. Анализатори предвиждат те обаче да се повишат до 2400 USD/т догодина. Дори и това да се случи, котировките ще останат далеч от достигнатите през 1995 г. 3000 USD/т.
Източник: Пари (27.10.2003)
 
NUCOR, топметалургична компания в САЩ, регистрира нетна печалба от 16 млн. USD за третото тримесечие в сравнение с печалбата от 39.2 млн. USD за същия период на 2002 г. Друга от водещите компании - US Steel, също отчете чиста загуба от 349 млн. USD спрямо печалбата от 106 млн. USD за същия период на 2002 г.
Източник: Пари (29.10.2003)
 
Деветата по големина компания производителка на мед в света - казахстанската Kazakhmys, откри вчера цинкова рафинерия с капацитет 100 хил. т метал годишно.
Източник: Пари (29.10.2003)
 
PHELPS DODGE и Grupo Mexico, втората и третата най-крупни компании производителки на мед, регистрираха нови загуби и през третото тримесечие. Американската Phelps Dodge, със седалище в Аризона, най-голямата публично търгувана компания от медодобивния сектор, отчете вчера чиста загуба от 300 млн. USD при 53.7 млн. USD година по-рано. Мексиканската Grupo Mexico, която има филиали и в САЩ, съобщи, че загубата й за третото тримесечие е достигнала 688 млн. USD в сравнение с 250 млн. USD за същия период на 2002 г. Компанията, която приключи финансовото си преструктуриране през миналата година, обяви, че загубите за първото деветмесечие са се повишили също и възлизат на 1.3 млрд. песо. И двете компании отчетоха тези резултати заради ниските цени на червения метал, който добиват. Той все пак преди седмица успя да достигне 3-годишен максимум от 2016 USD/т.
Източник: Пари (30.10.2003)
 
Разширяването на Европейския съюз до 25 членки през май 2004 г. може да пренасочи на изток стоманената индустрия на Европейския съюз, която ще се възползва от по-ниските производствени разходи там, съобщава днес авторитетното издание Метал Бюлитин. Това прогнозира Катинка Бариш, главен икономист на Центъра за европейски реформи, по време на организираната от Метал Бюлитин в Брюксел конференция под наслов "Метали и стомана в разширения ЕС - търговия, финанси и инвестиции". Бариш посочи, че вследствие на разширяването 10-те нови страни-членки ще оперират при същия инвестиционен климат и в същата степен на политическа сигурност като сегашните членки на ЕС. От Хелзинки до Братислава ще се създаде единен пазар с 480 милиона потребители. "Тежката промишленост ще се премести на изток и това ще означава адаптиране, но то ще запази западните икономики конкурентни в индустриално отношение спрямо нови конкуренти като Китай например", подчерта Бариш. Според нея сред потенциалните икономически изгоди от разширяването са засилването на конкуренцията, по-голямата откритост, икономиите от мащаба и пазарната интеграция. Потенциалните рискове на разширяването са свързани с разходите на стойност около 100 милиарда евро за прилагане на европейското законодателство в областта на околната среда и за модернизиране на инфраструктурата. "Разширяването ще промени начина, по който работи европейската икономика, ще доведе до по-ефективно разделение на труда в посока към страните с по-ниски разходи. Това ще принуди западните страни да модернизират предприятията си по-бързо и след период на адаптация ще възникне един по-конкурентен Европейски съюз", подчерта Бариш.
Източник: Други (30.10.2003)
 
Разширяването на Европейския съюз до 25 членки през май 2004 г. може да пренасочи на изток стоманената индустрия на Европейския съюз, която ще се възползва от по-ниските производствени разходи там, съобщава днес авторитетното издание Метал Бюлитин. Това прогнозира Катинка Бариш, главен икономист на Центъра за европейски реформи, по време на организираната от Метал Бюлитин в Брюксел конференция под наслов "Метали и стомана в разширения ЕС - търговия, финанси и инвестиции". Бариш посочи, че вследствие на разширяването 10-те нови страни-членки ще оперират при същия инвестиционен климат и в същата степен на политическа сигурност като сегашните членки на ЕС. От Хелзинки до Братислава ще се създаде единен пазар с 480 милиона потребители. "Тежката промишленост ще се премести на изток и това ще означава адаптиране, но то ще запази западните икономики конкурентни в индустриално отношение спрямо нови конкуренти като Китай например", подчерта Бариш. Според нея сред потенциалните икономически изгоди от разширяването са засилването на конкуренцията, по-голямата откритост, икономиите от мащаба и пазарната интеграция. Потенциалните рискове на разширяването са свързани с разходите на стойност около 100 милиарда евро за прилагане на европейското законодателство в областта на околната среда и за модернизиране на инфраструктурата.
Източник: Други (30.10.2003)
 
"Промет стийл" АД София ще инвестира 20 млн. долара в проект за създаване на собствен стоманодобивен завод, съобщи изпълнителният директор на дружеството Мирослав Борисов. Той поясни, че новото производство ще е базирано на територията на металургичния комбинат "Промет" край Бургас. Там няма да се добива руда, а ще се преработва скрап. Бъдещият завод ще произвежда около 450 хил. тона заготовки годишно, а суровината ще захранва производството на "Стан 300". С реализирането на проекта ще бъде затворен производственият цикъл и ще се решат проблемите на дружеството с доставката на суровина. Освен това ще се повиши рентабилността на "Промет", защото себестойността на продукцията ще се понижи с около 30 долара за тон. Очаква се изграждането на стоманодобивния завод край Бургас да започне през май 2004 г. За изграждане на стоманодобивни мощности в "Промет" за първи път се заговори през ноември 2002 г. Тогава Мирослав Борисов обяви инвестиционни намерения в размер на 30 млн. долара и очаквания за партньорство с австрийската компания "Фьосталпине". Проектът не беше реализиран. През юни 2003 г. мениджърът "Проекти и инженеринг" в турската компания "Измир Делир челик" Ихсан Чолак обяви, че "Промет стийл" АД ще инвестира 25 млн. долара в нов завод за стоманодобив. Според изпълнителния директор на "Промет стийл" в България се предлагат около 35-40 хиляди тона скрап месечно. "Стомана" - Перник, използва около 15-20 хиляди тона от това количество. Останалите 10-15 хиляди тона се изнасят.
Източник: Дневник (31.10.2003)
 
Продукцията на втория по големина производител на алуминий в света Руски алуминий е скочила с рекордните 5% за третото тримесечие до 655.1 хил. т.
Източник: Пари (31.10.2003)
 
Иран планира да увеличи капацитетите за алуминиево прозиводство до 1.8 млн. т през 2008 г. Паралено с това близкоизточната държава възнамерява да удвои добивите на стомана до 20 млн. т отново до 2008 г.
Източник: Пари (31.10.2003)
 
Цените на медта и оловото се повишиха до най-високите стойности от 6 год. насам и превзеха съответно нивата от 2044 USD/т и 640 USD/т вчера след активни спекулативни покупки на фондове и очакванията за оживяване на световната икономика. Паралелно с това никелът пък отбеляза 14-годишен връх на котировките, докато алуминият и цинкът се търгуваха около най-високите си цени от 2.5 години насам. Пазарни наблюдатели очакват следващата цел на медта да е 2050 USD/т и след това 2100 USD/т. След обяд червеният метал отстъпи част от извоюваното, но беше само на 3 USD/т от 6-год. рекорд. Други експерти предвиждат спекулативният балон да се спука скоро, но не все още. Алуминият маркира 29-мес. максимум от 1520 USD/т, а никелът достигна невижданите от 14 год. 11 875 USD/т. Цинкът достигна 2.5-год. рекорд от 964 USD/т, но в по-късните часове поевтиня до 948 USD/т. Сериозното поскъпване на цветните метали през 2003 г. настъпи след последните мъчителни за индустрията и производителите няколко години заради ниските цени.
Източник: Пари (31.10.2003)
 
Кремиковци АД ще затвори една от трите си доменни пещи през 2005 г. и ще спре три прокатни стана в края на 2007 г., съобщи Валентин Захариев, изпълнителен директор на комбината. Съкращението се прави заради затваряне на преговорна глава Конкуренция. Ангажиментите са записани в план за жизнеспособност, изготвен от назначения от ЕК консултант Еurostrategy. Документът беше одобрен от ЕС и България и се искаше заради предоставена държавна помощ на дружеството преди приватизацията. Според консултанта тази помощ е за около 320 млн. лв. От тях около 183 млн. лв. са отпуснати като заем на държавното предприятие, но при продажбата собствениците не са предупредени за бъдещите рестрикции, казва Захариев. Другите около 140 млн. лв. са задължения по ЗУНК. Стойността на предвидените за съкращение мощности се изчислява на почти 320 млн. USD. Това е двойно повече от помощта, но технологично не може да се затвори половин доменна пещ. Консултантът е препоръчал разликата между размерът на държавната помощ и на активите за съкращение, която е 80-100 млн. USD, да се компенсира от държавата и да се вложи в технологично и екологично обновление на комбината. Преговори за това ще се водят с икономическото и с финансовото министерство. Проблемът е, че държавата трудно решава за отпускане на средства на частно дружество и не е изключено спорът да се решава в съда, смята Захариев. Въпреки свиването на капацитета комбинатът е жизнеспособен и е печеливш, е записано в плана за жизнеспособност на комбината. Оспорихме пред КЗК държавната помощ, но съдействахме напълно за успешното приключване на глава Конкуренция, каза Захариев. Според него документът съответства на бъдещите планове на Кремиковци. Нямаме амбиция да развиваме големи и тежки производства, а гъвкави и функционални, каза той. Планът ще бъде включен в националната програма за преструктуриране на стоманодобива до 2007 г. В нея България поема ангажимент за обема на продукцията и на другите два завода - Стомана Индъстри АД-Перник и Промет стийл АД-Бургас.
Източник: Пари (03.11.2003)
 
Свидетелските показания на мажоритарния собственик на РОСЕКСИМБАНК Емил Кюлев бяха основното събитие на заседанието на Софийския градски съд от 31 октомври 2003-а по наказателното дело срещу Емил Хърсев - управляващ съдружник в "Хърсев и Ко", и Георги Танев - земеделски министър в правителството на Любен Беров. Хърсев и Танев са обвинени в престъпление по служба по чл. 219, ал.4 от Наказателния кодекс за това, че като длъжностни лица "не са положили необходимите грижи за управлението и стопанисването на парите, получени от продажбата на 157 хил. т царевица". Тя бе доставена през 1993 г. от САЩ със заем от 15 млн. щ. долара, който българската държава взе от американската Корпорация за стокови кредити. Получената царевица бе продадена на българския пазар, но от реализацията й в сметките на Министерството на земеделието и горите постъпват 7 млн. щ. долара. Тези пари са дадени на доверително управление на "Хърсев и Ко". По предложение на фирмата с тях Министерството на земеделието придобива вземане на ТСБанк от "Стомана" - Перник (по това време Емил Кюлев е председател на управителния й съвет). През 1998 г. дружеството е обявено в несъстоятелност и земеделското ведомство губи парите си. Пред съда Емил Кюлев подчерта, че през 1993-а и 1994-а "Стомана" се е ползвала с репутацията на стабилна фирма пред финансовата общност в България и нищо не е предричало, че ще стигне до несъстоятелност. Това негово изявление подкрепи версията на защитата, че Емил Хърсев и Георги Танев са действали правилно, като са използвали парите от продажбата на американската царевица, за да откупят от ТСБанк вземането й от "Стомана". Съдията по делото Даниела Атанасова обяви, че то ще продължи на 17 февруари 2004-а, когато трябва да бъде изслушан и последният свидетел - бившият синдик на ТСБАНК Александър Попов.
Източник: Банкеръ (03.11.2003)
 
Една от водещите руски металургични фирми Северстал ще купи мажоритарния дял в банкрутиралата американска стоманодобивна корпорация Rouge Industries, стана известно в петък. Макар че детайли около предстоящата сделка не се обявяват, експерти твърдят, че покупката е епизод от битката на руските стоманодобивни компании срещу жестоката протекционистична политика на САЩ срещу чуждите производители на по-евтина стомана. Основаната през 1923 г. и принадлежала на Ford Motors допреди 4 г. Rouge Industries произвежда по 2.5 млн. т стоманен прокат годишно. Загубите й за I половина на 2003 г. са 31.3 млн. USD. Северстал е най-големият доставчик на автолисти в Русия, с мощности от 850 хил. т автолиста годишно, които до 2005 г. трябва да достигнат 1.25 млн. т. Поставени под силен натиск, САЩ и европейските страни определиха ниски импортни квоти за евтината руска стомана. В отговор на това руснаците започнаха да купуват банкрутирали западни металургични компании, да ги модернизират и да продават продукцията от новите западни фирми по западни цени, избягвайки всякакви мита и квоти. Покупката на Rouge ще е първата руска инвестиция в американския стоманодобив. Паралелно с покупката на Rouge Северстал се бори и за 79.48% от най-крупния металургичен комбинат в Унгария Dunaffer.
Източник: Пари (03.11.2003)
 
Из интервю с Г-жа Андрияна Тошева, - изпълнителен директор на Българска международна бизнес асоциация -БИБА : - Г-жо Тошева, какво ще пише в тазгодишното издание на Бялата книга на БИБА, която от години се приема като коректив за икономическата политика на правителството? - Книгата ще е готова в края на ноември. Ще я представим в началото на декември на правителството. Както и досега, ще оценим дали по нашите предложения от предишната Бяла книга е направено нещо. Няма да се приеме за свършено нещо обещано, което е в проект. Това е принципът и на Европейския съюз. Много неща ще останат неизпълнени. - Положително се оценява унифицирането на инвеститорите. - Ние винаги сме казвали, че няма значение дали инвестициите са български или чужди, важно е да се правят със стратегическо мислене и ангажимент за спазване на законите. Агенцията за чуждестранни инвестиции до момента не дава очакваните резултати. Все още тя не е органът, който може да въздейства върху решенията на много ведомства. Смятаме, че преминаването й към Министерството на икономиката ще има добър ефект. Намираме за положителен и фактът, че едновременно се разглеждат Законът за насърчаване на инвестициите и Законът за малките и средните предприятия, който ще се казва Закон за насърчаване на предприемачеството. Преструктурирането на двете агенции върви паралелно. Т.е. свидетели сме на по-цялостен поглед върху развитието на икономиката. - Това ли липсваше досега? - В България има много добри закони. Ако човек ги чете, ще си каже: "Всичко е уредено." Но когато започне да се бори с тях, вижда, че законите всъщност не се прилагат. Или административните структури са остарели, или не са осъвременени вътрешните правила и процедури, или просто няма контрол. Хубаво е, че с новия закон за инвестициите се въвежда възможност държавата да осигурява държавна помощ за определени проекти. - А откъде държавата ще намери пари? - Този въпрос си задавам и аз, но не аз трябва да дам отговор. Големите мултинационални компании работят в много страни-членки на Евросъюза. Те знаят процедурите и правилата, по които правителствата осигуряват държавни помощи за големи проекти. Очакванията са, че България като страна, която скоро ще стане член на Евросъюза, също ще прави такива стъпки. В много случаи липсата на инфраструктура спира инвестицията. Това обяснява и факта, че ефектът от въвеждане на нулев данък върху печалбата в общините с висока безработица е нулев. - Т.е. държавата трябва да даде пари, за да дойдат инвестиции. - Държавата няма да инвестира самоцелно. Не може в България да няма нито една магистрала. Аз се чувствам неудобно, когато ме питат за състоянието на пътищата тук. Защо не се концесионира част от тази инфраструктура?! Интерес има. - Реалистична ли е прогнозата, че чуждите инвестиции ще надхвърлят $ 1 млрд. тази година? - В този милиард се включват и инвестициите по проекта за "Марица-изток 3". Но какво е извършено по него? Реалните инвестиции са на "виохалко", "Миролио", "Нестле". Мисля, че не е коректно да се броят договори, в които са изразени някакви намерения за бъдещи инвестиции. - Вие бяхте част от това управление. Как оценявате направеното за икономиката през първите 800 дни? - Мога да кажа само, че страшно много работа се върши, но за съжаление няма резултати. Очакванията бяха много повече от постигнатото.
Източник: Сега (03.11.2003)
 
Промет Стийл АД ще отбележи 15-годишнината от първото запалване на металургичните пещи на завода си в Дебелт с пищни тържества на 5 ноември - Деня на металурга. Заводът е един от основните икономически субекти в Бургаска област. След приватизацията са инвестирани над 5 млн. USD. Фирмата е единствената българска фирма от бранша, член на Международната асоциация за търговия със стомана.
Източник: Пари (04.11.2003)
 
Семинар под наслов "50 години съвременна българска металургия - опит и предизвикателства пред европейското й бъдеще" започва днес в столичния хотел "Принцес", предаде БТА, позовавайки се на информация от Българската стопанска камара (БСК). Семинарът е организиран от Браншовата камара на черната и цветната металургия, член на БСК.
Източник: Дневник (04.11.2003)
 
Единственият преработвател на алуминий в Черна гора КАР, който предстои да бъде раздържавен през 2004 г. и осигурява около 14% от БВП на страната, ще произведе тази година с 18% метал повече спрямо капацитета си, или 120 хил. т. Алуминиевият комбинат в Подгорица, построен през 1971 г. с технологиите на четвъртия по големина производител на алуминий в света френския Pechiney, не планира да повишава повече продукцията, преди да се модернизира. Правителството изтъква, че приватизацията на КАР е един от приоритетите му догодина. През първите 10 мес. на 2003 г. там бяха добити 100 хил. т алуминий и това е своеобразен рекорд за цялата история на комбината в Подгорица. Под въпрос е обаче дали тези обеми ще се поддържат в бъдеще, ако не се направят сериозни инвестиции. За първото деветмесечие на годината КАР е регистрирал загуба в размер на 5.1 млн. USD, вината за която се хвърля върху неблагоприятния обменен курс долар/евро. Едновременно с приватизацията ще се рекапитализира и бокситовата мина Никшич. Руският СУАЛ - втори по големина производител на алуминий в Русия, Pechiney, Norsk Hydro, Alcan, Alcoa проявяват интерес към раздържавяването на КАР.
Източник: Пари (04.11.2003)
 
Китай, който е ключов износител на определени цветни метали, намали експортните квоти за цинк, калай, антимон и волфрам за 2004 г. Квотата за цинка и цинковите продукти бе понижена до 580 хил. т /спрямо 600 хил. т/, за волфрама до 16 хил. т, за калая до 63.7 хил. т и до 65.7 хил. за антимона.
Източник: Пари (04.11.2003)
 
Вторият по големина производител на никел в света канадската компания Inco очертава най-оптимистични перспективи за никела тази година, но предупреди, че цените му може да скочат с 40% /2.05 USD/лб/ спрямо миналогодишните
Източник: Пари (04.11.2003)
 
Из интервю с Валентин ЗАХАРИЕВ, изпълнителен директор на Кремиковци АД: Колко и какви са вложените инвестиции в завода? - До момента са около 200 млн. USD, което е сериозна стъпка. Пред пуск сме на комплекса за непрекъсната разливка на стомана, като на 31 март 2004 г. ще бъде пусната първата машина, а на 30 юни - целият комплекс. В него ще вложим 35 млн. EUR. След него ще инвестираме в капитален ремонт на Трета доменна пещ, където ще вложим 20 млн. USD. Тези инвестиции са предвидени за тази и следващата година. Предвиждаме и много по-малки инвестиции - генералната реконструкция и автоматизация на Стан-1700, които се провеждат от GE-Toshiba. Правим капитален ремонт на линията за поцинковане. Подготвяме и друга качествена инвестиция, която е свързана с внедряване на най-модерните технологии в металургията - Корекс и Мидрекс. С Корекс технологията работят само 5 завода в света. Така ще решим целия екологичен проблем на Кремиковци. Емисиите от тези нови системи ще са многократно по-ниски от еконормите, които ще влязат в сила през 2007-2009 г. За някои показатели емисиите са над 2000 пъти по-ниски от европейските норми. Това е много важен момент в историята на Кремиковци и ако досега всеки е бил скептик към условията на замърсяване, които в момента извършваме, то в следващите 5 години ще сменим напълно технологията и ще дадем една коренно различна картина около нашето екологично състояние. Системата струва 270 млн. EUR. Ще търсим финансиране от няколко места. И така Кремиковци ще прескочи една сериозна инвестиционна бариера и ще бъде с две нови доменни пещи и с един комплекс за непрекъснато леене. Разрешихте ли проблема със скритите задължения на комбината? - Все още не е приключил. Свидетели сме, че държавата не пожела да си изпълни частта от приватизационния договор, който предвижда компенсиране в размер до 55 млн. USD при намиране на скрити задължения. При нас скритите задължения са повече - над 200 млн. лв., но не сме претендирали за компенсиране на повече от записаното в договора. Държавата в лицето на Агенцията за приватизация не каза нито да, нито не на нашите искания. Просто мълчалив отказ и сега въпроса го отнесохме до съда. Всичко това, което не е включено в баланса на фирмата към 30 април 1999 г., но е предявено след този период, трябва да се счита за скрити задължения. Това включва например митнически задължения, които не са реални, а са натрупани лихви през периода 1991-1998 г. Този проблем е бил скрит и се изважда в късен период. Навреме сме сезирали АП какви скрити задължения са установени и че е редно да седнем да преговаряме. Съдебният иск е частичен. Над 200 млн. лв. са скритите задължения общо, но не можем да искаме компенсиране на целия размер. Можем до 55 млн. USD, колкото се определи оборудването от Уралмаш - около 52-55 млн. USD, или срещу 5 млн. лв. скрити задължения да ни се дадат другите 25% акции, които са на държавата. Нито едното се направи, нито другото. И за двете неща сме в съдебен спор с АП и първото заседание мина, като делото се отложи за началото на 2004 г. На какъв етап са преговорите с Marcegaglia за придобиване от тях на акции от комбината? - Преговорите са в застой. Г-н Марчегалия за трети път проявява желание да участва и започва преговори. Но аз още преди година казах, че не съм оптимист. Между 13 и 15 ноември тази година с фирма Marcegaglia ще сключим дългосрочен договор за 1 млрд. EUR. Той ще бъде за около 5-5.5 години. Какви са отношенията ви с БДЖ в момента, те изпълняват ли сключения договор? - БДЖ не може да обслужва Кремиковци и е жалко, че това се разбира едва сега от управляващите. Те нямат възможност да предоставят вагони. В началото на тази година започнаха с 11 хил. вагона. Когато подписахме договора на 11 август т. г., те имаха 8 хил. вагона. На днешна дата разполагат с под 5 хил. вагона. До момента те не са изпълнили ангажимента си с 1100 вагона, което е 60 хил. тона. Или те са ни попречили да произведем 20 хил. тона продукция, което е около 10 млн. лв. Това е реално щетата, което са ни нанесли. На всичкото отгоре сме им предоставили много наши вагони. Сега ще претендираме за наем, защото в договора пише, че ще превозват с техни вагони. А ние, за да не спрем пещите, им предоставихме наши. Предвиждам лошо развитие на нещата. Каквото и да се направи в БДЖ, няма оправяне на тази структура при лошото й управление. И колкото пари да отделя държавата - 40 млн. лв. от бюджета, те потъват като в пясък. И след 3 месеца БДЖ ще е в същото положение. По отношение на БДЖ ще си търсим правата по съдебен път, ако не можем да се разберем според клаузите в договора. Ние кандидатствахме за лиценз и ни отказаха, като цитираха някаква наредба. Държавните служители се страхуват, че ако пуснат частен превозвач, това ще е фалитът на БДЖ. Вместо да спестят 40 млн. лв. от бюджета, като пуснат частни превозвачи, те ги наливат в БДЖ. Ние още преди време им предложихме и създаване на смесено предприятия - да вземем част от персонала, да облекчим БДЖ, като се извършват само товарни превози на Кремиковци. Но те не са ни отговорили и до днес. Човек да се чуди как се случва това в XXI век, когато претендираме за пазарна икономика. Не е учудващо, че при тези монополи сме на последните места по конкурентоспособност. Да вземем и Булгаргаз - доларът пада, а вместо те да намаляват цената, увеличават природния газ с 25 лв. на 1000 куб. м от 1 октомври т. г., и то при при условие че имат 120 млн. лв. печалба за миналата година. В момента ние ползваме може би най-скъпия природен газ в Европа. Ще искате ли отново въвеждане на защитни мерки за българската стомана? - Отговорът на Министерството на икономиката беше много наивен, че поради липса на внос, който уврежда българското производство, ще прекратят процедурата по разследване. А внос на дъмпингови цени има и чрез него се извършват документални престъпления. Например от ЕК получихме запитване за износ на наша продукция в Италия, който е в нарушение с нашето споразумение с Европа. Оказа се, че този внос е направен от офшорна фирма, собственост на българи. Те са използвали внос на стомана от Украйна, фалшифицирали са документи със знанието на митниците и са изнесли продукцията в Италия за българска. Става дума за горещовалцувани продукти, които са обект на мониторинг от ЕК и това е причината да бъдат идентифицирани. Това е документално престъпление, което уронва престижа на България, а и икономическият интерес на много български фирми. Вече веднъж искахме мита. Държавата, ако реши, може сама да възобнови процедурата. Или ще правим сериозна икономика и ще си защитаваме интереса, или не. Не мога да разбера тези чиновници - или не разбират от това, за което са назначени и трябва да си ходят, или обслужват други интереси. Украйна си увеличи с 35% експортната такса за износ на скрап и така защитава своето производство, като задържа скрапа вътре. Защитни мита за износ на скрап и внос на готова продукция въведе и Сърбия. А ние сме отворили широко вратите си за украински и руски стомани.
Източник: Пари (04.11.2003)
 
През второто тримесечие товарният автотранспорт е извършил превози на 40 млн. тона стоки, от които преобладаващата част - 38.9 млн. тона, са във вътрешността на страната. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) от изследване на дейността на бранша от април до юни 2003 г. За сравнение - според данните за първото тримесечие са били транспортирани едва 23.4 млн. тона товари. Сред стоките, които бележат значително увеличение на превозените обеми през второто тримесечие спрямо първото, са дървеният материал - два пъти, петролът - три пъти, железните руди и отпадъците от желязо и стомана - около 2.5 пъти, рудите и отпадъците от цветни метали - над 3 пъти.
Източник: Дневник (04.11.2003)
 
Съветът на директорите на "Стомана индъстри" - Перник, е решил да увеличи капитала на дружеството. Увеличението е от 43 346 000 лв. на 63 318 900 лв. чрез издаването на нови 199 729 поименни акции с номинал по 100 лв. В едномесечен срок акционерите в компанията трябва да запишат полагащите им се акции, като внесат изцяло емисионната им стойност по открита за целта банкова сметка. Увеличението е за покриване на инвестиционната програма на "Стомана индъстри", обясни Антон Петров, представител на гръцката група "Виохалко" за България, която е собственик на пернишкото предприятие. Предстои още едно увеличение на капитала, но Петров отказа да уточни с колко и кога ще стане. От 2001 г. досега в металургичното предприятие са вложени около 30 млн. евро, което е половината от планираната до 2006 г. инвестиционна програма от 60 млн. евро. Парите се осигуряват от собствени средства и кредити. Смятаме 30 - 40% от средствата, които ще вложим, да са собствени средства, каза още Петров. Компанията преговаря и със Световната банка за отпускане на кредит от 18 - 20 млн. долара.
Източник: Дневник (05.11.2003)
 
През последните две години в страната са инвестирани над 200 млн. долара в областта на металургията. Това обяви вчера председателят на управителния съвет на Браншовата камара на черната и цветната металургия Валентин Захариев на семинар "50 години съвременна българска металургия - опит и предизвикателства пред европейското й бъдеще". Той съобщи, че делът на износа на метали и метални изделия през 2002г. е 11.08% от общия експорт на страната, като половината от него е предназначен за страните на Европейския съюз. Като основен проблем за бранша директорът на Юмикор мед Владимир Наков посочи неефективното превозване на суровините и продукцията от страна на БДЖ. По думите му до края на годината компанията ще превози малко над 7 млн. тона, което е 15% по-малко от постигнатите договорености.
Източник: Дневник (05.11.2003)
 
Повече от шест милиона евро са инвестирани тази година във валцовия цех на шуменската фирма "Алкомет". След направените инвестиции производството в цеха, където се изработва домакинско и техническо фолио, е изцяло автоматизирано. Работят четири нови стана, както и сепаратор за разрязване на фолиото. Модернизацията започна през юли и продължи четири месеца. С пускането на новите машини производителността във валцовия цех се е повишила два пъти. В момента в "Алкомет" се обработват около 1200 тона фолио на месец. Следващата година предстои модернизация на цеховете "Пресов" и "Леярен". По повод днешния ден на металурга собственикът на "Алкомет" - турският бизнесмен Фикрет Индже, покани гости и журналисти, за да ги запознае с новите мощности в завода. В дружеството работят повече от 900 души, а 80 на сто от продукцията на фирмата се изнася в повече от 15 държави. Заводът беше приватизиран през 2000 г. и според сключения договор до 2004 г. собствениците трябва да инвестират 40 милиона долара в производството. До 2002 г. в "Алкомет" са инвестирани повече от16 милиона долара, съобщиха от ръководството на дружеството.
Източник: БТА (06.11.2003)
 
Гърция е най-големият инвеститор в България. За периода от 1992 г. до юни тази година са вложени 692.6 млн. USD, сочи статистиката. След нея се нарежда Германия - с 658.8 млн. USD, и Италия с 605 млн. USD. Инвеститори от тези три държави показват постоянен интерес към икономиката. Това са и основните "конкуренти" за първо място в топлистата на чуждите инвеститори у нас заедно със страни като Швейцария и Австрия. За първото шестмесечие на годината вложените средства от Гърция са за 37.8 млн. USD. За периода лидер по инвестиции е Швейцария с 182.5 млн. USD. По предварителни данни за цялата минала година Гърция е вложила 86.5 млн. USD и е "изпреварена" от Австрия - лидер за 2002 г. със 137.7 млн. USD. През последните 10 години Гърция влага постоянно средства у нас. В далечната 1992 г. гръцки компании инвестират едва 200 хил. USD, като само година по-късно сумата е 5.1 млн. USD. През 1995 г. са инвестирани 29.8 млн. USD, като през следващите четири години вложенията варират между 14.6-16.1 млн. USD. През този период единствената слаба година е 1998-а с обеми от 3.3 млн. USD заради колапса на икономиката ни през 1997 г. От 1995 до 1999 г. инвестициите у нас се дължат на компании като Delta в хранително-вкусовата промишленост, Goody's в ресторантьорството, Чипита и Витамина в хранителната промишленост. Сериозно е гръцкото присъствие и в областта на телекомуникациите - чрез Intracom, както и в банковия сектор /Юнионбанк/. Най-големите пикове на инвестициите от тази държава в България са в периода 2000 и 2001 г., когато са съответно за 241.1 млн. USD и 240.2 млн. USD. Тогава са направени много сериозни вложения в телекомуникациите, банковия сектор, металургията и медийния бизнес. Националната банка на Гърция придоби ОББ през 2000 г., като обемът на вложенията е за 270 млн. USD. Тогава гръцката Антена закупи Нова телевизия. OTE получи лиценз за GSM оператор през 2001 г. У нас стъпи Търговската банка на Гърция. Инвестирани бяха сериозни средства в придобиване и обновяване на редица металургични предприятия като пернишката Стомана и бившия КОЦМ край гара Искър.
Източник: Пари (06.11.2003)
 
Шестият по големина производител на мед и номер две на сребро в света, полската група KGHM, отчете печалба за третото тримесечие от 22.6 млн. USD, с 20% по-ниска в сравнение с печалбата за същия период на 2002 г., но по-висока от очакванията. През първите 9 м. на годината KGHM е произвела 397.6 хил. т електорлитна мед и 890 кг сребро.
Източник: Пари (06.11.2003)
 
ДО 5-годишен максимум, или 230-250 USD/т, което е с 50 USD/т повече в сравнение с предишната седмица, поскъпна индият. Около 70% от метала се използват в хай-тек индустрията.
Източник: Пари (06.11.2003)
 
Китай, световният лидер в производството на цинк, ще повиши продукцията си догодина, независимо че други страни планират съкращение. Китай освен това ще изпревари САЩ и ще стане световният топпроизводител на олово. Според очакванията на местни пазарни наблюдатели Китай ще добие 2.28 млн. т цинк тази година и с 3.9% повече през 2004 г. Продукцията от олово през настоящата година ще възлезе на 1.52 млн. т, а през 2004 г. ще скочи с 8.6% до 1.65 млн. т. Износът догодина съгласно очакванията на местни експерти ще спадне до 500 хил. т цинк при 534 хил. т за 2003 г. По отношение на оловото експортът ще намалее догодина до 420-430 хил. т при 450 хил. т за настоящата. Китайските оловни рафинерии имат капацитети от 365 хил. т годишно и още 165 хил. т ще влязат в експлоатация през тази или следващата година
Източник: Пари (06.11.2003)
 
Медта потвърди вчера последните прогнози на Barclay Capital, че ще е сред добре представящите се цветни метали през тази година и сред звездите на пазара догодина, след като поскъпна до нов 6-годишен максимум от 2115 USD/т. Новият рекорд падна след масирани покупки от китайски търговци и очакванията за дефицит за първи път от няколко години насам на световния пазар през 2004 г. Перспективите за един от трите най-потребявани цветни метали в индустрията се подобряват и с оглед на очакваното възстановяване на глобалната икономика и добрите данни за американското стопанство. Анализаторката от Barclay Capital Ингрид Стернбай ревизира с 21% в посока нагоре предвижданията си за цените на медта за 2004 г. до 2238 USD/т.
Източник: Пари (06.11.2003)
 
Зам.-министър Първанов ще участва в българо-гръцки бизнес форум По време на форума г-н Валентин Първанов ще направи представяне на състоянието на българската икономика Заместник-министърът на икономиката Валентин Първанов замина на двудневно посещение в Република Гърция. Той е част от официалната делегация, ръководена от президента Георги Първанов. В състава на делегацията са включени министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски, министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, министърът на труда и социалната политика Христина Христова, представители от АЧИ, АМСП, АНТ и др. На форума ще бъдат обсъждани и въпроси за по-нататъшното развитие на българо-гръцките търговско-икономически отношения. В програмата на заместник-министър Първанов са включени и срещи с представители на търговско-промишлената палата на Атина, сдружения на индустриалците, износителите, бизнес-асоциации и др. По време на посещението си заместник-министър Първанов ще има срещи с VIOHALKO – основен акционер в "Стомана" – Перник, "Комбинат за Цветни Метали" – гара Искър, "Стилмет", EFG EUROBANK ERGASIAS A.E. – основен акциионер в "Пощенска банка", ZERITIS GROUP – основен акционер в комбинат за хартия "Белово",INTRALO, DELTA и др. (www.econ.bg)
Източник: Други (06.11.2003)
 
През последните четири години Гърция традиционно заема четвърто място между търговските ни партньори от цял свят, трето или второ място сред партньорите от ЕС и съответно водещо или второ място сред страните от Балканския регион. Това съобщиха от Министерството на икономиката. Нарастването на стокообмена между България и Гърция се дължи на традиционно добрите двустранни отношения, познаване на пазарите, на взаимно допълващите се икономики, на малките транспортни разходи, коментират от ведомството на Лидия Шулева. Положителна роля играе и Споразумението за асоцииране на България към ЕС, според условията на което през последните години отпаднаха голяма част от ограниченията при осъществяване на търговска дейност. Износът ни за Гърция като относителен дял от общия износ се увеличава с около 1% всяка година. Така през 2002 г. този дял е 9.2%, за 2001 г. е 8.8%, за 2000 г. е 7.8%. В структурата на стокообмена водещи са текстилните изделия. Тази тенденция се запазва и при износа, и при вноса за осемте месеца на годината. За Гърция изнасяме ризи, блузи, трикотаж, фланелки, мъжки костюми, ансамбли, сака, панталони, панталони. Тези продукти са с най-голям дял. Нефтопродуктите заемат 3.62% от износа, а електрическата енергия - 3.38%. Страната ни изнася и отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана, които са с дял 3.1%. Месните продукти заемат 2.9% от износа. От тази държава внасяме ризи, блузи и фланелки. На второ място се нареждат нефт и нефтопродукти с дял от 4.5%. С дял от 2.3% във вноса са пропан-бутан и други газообразни въглеводороди.
Източник: Пари (06.11.2003)
 
Вторият по големина производител на стомана в света - групата LNM, със седалище в Лондон и собственост на бизнесмена от индийски произход Лашми Митал, съобщи, че разглежда Унгария като следващата спирка в серията поглъщания, които ще я поставят в изгодна позиция да доставя стомана на процъфтяващата автоиндустрия в Централна Европа. LNM Holding и чешкото й подразделение Ispat Nova Hut са сред четирите компании в шортлистата на кандидат-купувачите на минимум 80% от унгарската Dunaferr, топпроизводител на стомана в страната. Ако LNM надвие останалите конкуренти, ще прибави Dunaferr към централноевропейското си портфолио, в което вече присъстват най-големите стоманодобивни компании на Полша, Румъния и Чехия. Дългосрочните планове на LNM са тези заводи да добиват и снабдяват със стомана автомобилните производители в Източна Европа. Dunaferr произвежда по 1.5 млн. т годишно, а последните оферти за нея ще се приемат до 8 декември.
Източник: Пари (07.11.2003)
 
Металургичният комбинат „Кремиковци“ трябва да съкрати поетапно около една трета от мощностите си до края на 2007 г., обяви изпълнителният директор на предприятието Валентин Захариев. Препоръката, която е задължителна, е дадена от консултантската фирма Eurostrategy и е одобрена от Европейската комисия (EK) в Брюксел на 24 септември. Eurostrategy беше наета преди около година от комисията, за да изготви план за преструктуриране на комбината, тъй като преди приватизацията той е получавал държавна помощ. „Комисията искаше да изследва дали такова дружество е жизнеспособно в пазарна среда“, коментира Захариев. Изводът е, че „Кремиковци“ може да работи на пазарни принципи, ако намали чувствително мощностите си. ЕK предписва на комбината до края на 2004 г. да затвори една от трите си доменни пещи, а до края на 2007 г. - да спре и три прокатни стана. Според Захариев обаче доменната пещ ще бъде затворена до средата на 2005 г. и тази отсрочка е одобрена от комисията. Стойността на предвидените за съкращаване мощности е 320 млн. долара. От друга страна, по данни на ръководството на комбината преди приватизацията си той е получил държавна помощ в размер на около 320 млн. лв. Според Захариев Eurostrategy е препоръчала за разликата комбинатът да бъде компенсиран от държавата. Запознати с проблема обаче твърдят, че подобни препоръки не са практика на Европейската комисия и такава компенсация е изключена. Преди „Кремиковци“ да бъде приватизиран през 1999 г., държавата опрости на комбината задължения за 180 млн. лв. Тезата на тогавашното правителство беше, че това е еднократна стъпка само за да бъде продаден комбинатът (който беше в т.нар. списък за изолация и трябваше да бъде продаден или ликвидиран) и че повече държавни помощи в чувствителния стоманодобивен сектор няма да има. Законът за държавните помощи разрешава да се подпомогне конкретно предприятие, ако сумата е еднократна, предприятието представи програма за преструктуриране и не използва подкрепата за подобряване на капацитета си. Точно такъв беше случаят с „Кремиковци“ преди четири години. След смяната на управлението обаче новото правителство поиска от Европейската комисия преходен период до края на 2007 г. за отпускане на държавни помощи в стоманодобива, без да е ясно планира ли такива и в какъв обем. „Ако правителството смята да отпуска нови държавни помощи, то останалите компании от сектора - „Промет“ и „Стомана индъстри“, с право също биха могли да кандидатстват“, посочва източник, добре запознат с проблема. Засега обаче визията на кабинета по въпроса „ще има или не държавни помощи в стоманодобива“ остава неясна.
Източник: Капитал (08.11.2003)
 
БДЖ няма готовност да се преструктурира, заяви генералният директор на компанията Георги Нешев. През февруари 2003 г. бившият зам. транспортен министър Любомил Иванов обяви, че за да се подобри финансовото състояние на БДЖ, превозвачът ще се раздели на две предприятия - за пътнически и за товарни превози. Преструктурирането трябваше да започне от 1 юли. Идеята на предишния екип на транспортното ведомство бе държавата да субсидира само пътническите превози, предвиждаше се товарните превози да генерират свои приходи. Пет месеца по-късно обособяването на пътническите и товарните превози в две компании все още не е стартирало. БДЖ в момента изплаща два кредита, отпуснати през 1995 г.Първият е от Световната банка в размер на 95 млн. USD, а вторият - от ЕБВР в размер на 45 млн. USD. Според експерти до разделянето на БДЖ на две компании - БДЖ и Национална компания Железопътна инфраструктура, в началото на 2002 г. железниците бяха изплатили само 10% от тези заеми и лихвите по тях. Според Георги Нешев БДЖ изплаща редовно вноските по тези заеми. През декември ще бъде изплатена поредната вноска от 5 млн. USD към Световната банка. Според запознати, ако преструктурирането се забави, железниците няма да изплатят в срок кредитите. Заемът към Световната банка трябва да бъде върнат до 2015 г., а към ЕБВР - до 2010 г. Според Георги Нешев при сега съществуващата структура на БДЖ отговорността за загубите на превозвача, които за 9-те месеца на 2003 г. са 32.7 млн. лв., се прехвърля от човек на човек. Вместо да работи, държавното предприятие всеки ден е атакувано от депутати и генерали които ходатайстват за свои близки, твърди Нешев. Според него е крайно време да започне да се работи за БДЖ, а не БДЖ да работи за нечии интереси. За първи път от 1988 г. през последните шест месеца на тази година товарните превози бележат ръст с 10%. Причината за спада на превозите от 1988 г. допреди няколко месеца е намаляването на вагонния парк, каза той. От 20 хил. вагона през 1988 г. Сега БДЖ разполага с 5200 Намаляването според Нешев е заради некоректното използване на вагоните най-вече от Кремиковци и тромавата процедура по ремонта им. Миналата седмица изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев каза, че жп превозвачът не може да обслужва комбината, защото не осигурява необходимите му 1100 вагона. Захариев заплаши БДЖ със съд, защото заради непревозените товари от 11 август т. г., когато е подписан договор с превозвача, Кремиковци е загубил 10 млн. лв. След всяко влизане на вагоните в Кремиковци те трябва да бъдат ремонтирани, контрира Георги Нешев. Според него Кремиковци няма интерес да става частен превозвач. В момента Кремиковци дължи 4.1 млн. лв. на БДЖ, твърди Нешев. Според него през 1988 г. са ремонтирани 1004 вагона, през 2001 г. - 91, през 2002 г. - 20, а през 2003 г. - само 2 вагона. Получава се омагьосан кръг - заради малкото вагони БДЖ не може да задоволи нуждите за превоз на товари. След приватизацията на жп заводите на БДЖ в Бургас, Карлово, Левски, Септември, Русе, Дряново, за да ремонтира вагони, превозвачът трябва да възложи обществена поръчка на някой от тези заводи, казва Нешев. Част от заводите са собственост на Рей холдинг За да поеме поръчката, заводът трябва да има издаден лиценз от Института за железопътен транспорт, който също е собственост на Рей холдинг. Холдингът също имаше намерение да става частен жп превозвач. Според Нешев Рей холдинг не издава лиценз на завода в Раднево, който предлага най-ниските цени за ремонт, защото не е негов. Институтът се договаря със заводите, правят един картел и от всичко това губи БДЖ. На превозвача му излиза солено, че е продал заводите си, твърди Нешев. Към 31 март 2003 г. БДЖ са имали задължения към всички жп заводи в размер на 2.881 млн. лв., които вече са погасени.За април - октомври 2003 г. допълнително са фактурирани ремонти и на заводите са изплатени 8.132 млн. лв. .
Източник: Пари (10.11.2003)
 
Търговците на енергия, които ще се появят на пазара след 2007 г., ще оцеляват при правилата на свободна конкуренция. Няма да има ограничение на тяхната бройка, нито на цените, които ще оферират на домакинствата. Всеки търговец на енергия ще подлежи на лицензионен режим, каза Милко Ковачев. На работна среща в Евксиноград той обсъди либерализацията на енергийния пазар след 2007 г. с представители на НЕК и ръководителите на по-големите ТЕЦ в страната. 10 предприятия в страната, които нямат задължения към НЕК и използват над 100 гигавата еленергия годишно, ще договарят цени и условия пряко с компанията, заяви още Ковачев. Сред фирмите са Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Юмикор-Пирдоп, Свилоза-Свищов.
Източник: Пари (10.11.2003)
 
Белгийският производител на метали Umicore, който е собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп и е сред най-крупните компании за цинк и мед в Европа, очаква известно увеличаване на печалбата, която за 2003 г. ще достигне 132 млн. EUR. Тя възнамерява да емитира нова емисия от 2.4 млн. акции с цена между 49 и 53 EUR. В последно време Umicore преориентира бизнеса си от традиционния добив на цветни метали към производство на хай-тек изделия /слънчеви клетки за сателититe/ и рециклиране на благородни метали.
Източник: Пари (11.11.2003)
 
Вашингтон окончателно загуби битката за митата върху определени категории вносни стоманени езделия, въведени преди повече от 1.5 г., след като вчера последната възможна инстанция Апелативният съд на Световната търговска организация потвърди решението на СТО от юли, че спорните мита са в разрез с правилата на организацията и би следвало САЩ да ги отменят. В съответствие с решението американският президент Джордж У. Буш трябва бързо да анулира митата, ако не иска Европейският съюз /ЕС/ да приведе в сила от средата на декември заплахата за облагане на вноса на определени щатски стоки с мита на стойност 2.2 млрд. USD. Сред въпросните вносни стоки са цитрусови плодове, ориз и мотоциклети. ЕС е една от няколкото държави, завели жалби в СТО срещу стоманените мита от 8 до 30%, въведени от САЩ, за да защитят собствената си стоманодобивна индустрия от притока на евтини изделия отвън. Останалите страни, които тържествуват след окончателното решение на СТО, са Япония, Бразилия, Република Корея, Норвегия, Китай и Швейцария.
Източник: Пари (11.11.2003)
 
Комисията за защита на конкуренцията определи вчера със свое решение отпуснатите на Кремиковци АД 393 556 517 лв. през 1999 г. за държавна помощ. Сумата е отпусната от правителството и е предназначена за отписване на задълженията на предприятието към държавата по ЗУНК на стойност 200.930 млн. лв. към 30 април 1999 г. От Кремиковци АД заявиха, че още не са получили решението на комисията и ще го коментират, когато се запознаят с него. КЗК е оценила помощта като допустима с цел бъдещо закриване на мощности на Кремиковци АД. Отпуснатата през 1999 г. помощ не е финансова инжекция за ефективно работещо дружество, която би му дала предимство на пазара във вреда на останалите участници, пише в мотивите за решението на КЗК. Комисията определя тази помощ като крайна мярка за оцеляване на предприятието, в което работят над 8 хил. души. От КЗК са се съобразили и с ангажиментите, които страната ни е поела с ратификацията на Европейското споразумение за асоцииране на държавата с европейските общности - в сила от 1 февруари 1995 г. Преписката бешe образувана на 7 юли тази година по инициатива на КЗК след постъпили сигнали от собственика на Кремиковци АД - Финметалс холдинг АД, и от Министерство на икономиката.
Източник: Пари (12.11.2003)
 
Износът за деветте месеца на 2003г. е нараснал с 32.2%. 13,1 млрд. долара e външнотърговската дейност през периода януари-септември. От групата на обработените изделия най-значително нараства износът на черни метали – с над 70%. Черните метали, заедно с цветните метали, при които увеличението е над 30%, формират над 60% от износа в тази група. ( www.econ.bg)
Източник: Други (12.11.2003)
 
Догодина се очаква повишено търсене на стомана, прогнозират експертите, на които се позовава британският в. "Файненшъл таймс". Част от тази тенденции ще се дължи на китайския пазар, който ще изпитва остра нужда от повече стомана. Очаква се догодина продажбите на стомана в света да достигнат 936 млн. тона, 31 на сто от тях ще се паднат на Китай, гласи прогноза на Международния институт за желязо и стомана. През 2001 г. Китай купи 22 на сто от продадените 780 млн. тона стомана. Базираната в САЩ консултантска компания "Уърлд стийл дайнамикс" (УСД) смята, че 85 на сто от търсенето на стомана догодина ще се падне на първото четиримесечие. Миналата година бе спрян ръстът на цените в стоманодобива. Същото важеше изобщо за печалбите в индустрията. Тази година обаче брутната печалба на 35-те най-големи производители на стомана, наблюдавани от УСД, се е увеличила с 10 на сто в сравнение с 2002 г. Една от най-добре представящите се компании е "Испат", която е базирана в Холандия, но е контролирана от индийския металургичен магнат Лакшми Митал. Нейните акции скочиха с 128% в сравнение с януари т.г. С 94 на сто се повишиха акциите на руската компания "Северстал". На най-голямата японска металургична компания JFE акциите се повишиха със 70 на сто. В отрасъла станаха няколко сливания, което увеличи потенциала на най-големите компании. Тенденцията започна преди година и половина със създаването на концерна "Аркелор", базиран в Люксембург. Обединението на три по-малки металургични производителя в Европа създаде най-големия в света производител на стомана. С увеличението на митата м. г. Джордж Буш засили тази тенденция, макар че формално митата бяха наложени, за да се защити US металургията.
Източник: Стандарт (13.11.2003)
 
Британският "Гардиън" отговаря на въпроси, свързани с различни аспекти от търговския конфликт САЩ - ЕС * Как 30-процентното увеличение на митата върху внасяната в САЩ стомана се отрази на US металургията? - От въвеждането им в отрасъла бяха инвестирани $3 млрд. - изцяло за преструктурирането му. По-малките компании или фалираха, или бяха погълнати от по-големите. Ръководители в отрасъла уверяват, че преструктурирането му ще пострада, ако митата бъдат отменени. Те обвиняват ЕС, че изнудват САЩ. Това неминуемо ще се отрази на резултатите от президентския вот догодина. * Как светът реагира на US решението за митата? - Освен ЕС срещу решението протестират Япония, Бразилия, Южна Корея, Норвегия, Швейцария и Нова Зеландия. Те се оплакаха пред СТО. На свой ред регулаторният орган обяви, че US решението нарушава правилата на международната търговия. Той разреши на засегнатите страни да предприемат контрамерки. * Има ли решението на Буш политическа мотивация? - Несъмнено. Президентът се нуждае от подкрепата на "стоманените щати" Пенсилвания, Западна Вирджиния и Охайо. Той обаче рискува да ги отблъсне, ако отстъпи и намали митата. По ирония икономическият екип на Буш, който бе разединен за 30-процентното вдигане на митата м.г., сега е убеден, че те трябва да бъдат смъкнати. Някои президентски съветници, включително шефът на политическите стратези Карл Роув, се боят, че президентът ще загуби в щатите консуматори на стомана като Мичиган и Тенеси и тази загуба ще има по-решаващо значение от евентуалната изборна победа в Западна Вирджиния или Пенсилвания. * Както е състоянието на отрасъла в света? - В момента има свръхпроизводство в металургията. Това е проблем за компаниите в САЩ и Европа. Англо-холандският консорциум "Корус" например трябваше да уволни хиляди работници. * Има ли други търговски спорове между САЩ и ЕС? - Въпросът е, че не само стоманата разстройва търговията между двете страни. Най-сериозният спор е, че Вашингтон облагодетелства US износителите. СТО намира това за незаконно. Организацията е оторизирала ЕС да налага санкции в размер до $4 млрд., които ще бъдат най-големите в историята на СТО. Засега обаче Брюксел се въздържа да приложи тази мярка. ЕС изчаква да види дали ще мине нов данъчен законопроект в Конгреса, който би елиминирал данъчните облекчения за US износителите.
Източник: Стандарт (13.11.2003)
 
Договор за доставка на готова металургична продукция за близо един милиард евро подписват изпълнителният директор на Кремиковци АД инж. Валентин Захариев и председателят на групата Марчегалия г-н Стено Марчегалия. Ръководствата на двете компании канят представителите на средствата за масово осведомяване на официалното подписване на договора в петък 14 ноември 2003 г. в 10.00 часа в административната сграда на Кремиковци АД. След подписването на документа инж. Валентин Захариев и г-н Стено Марчегалия ще дадат кратък брифинг за присъстващите журналисти. Марчегалия Сп.А. е сред най-значимите клиенти на Кремиковци АД през последните 5 години. Италианската компания е един от най-големите европейски търговци на метали и производители на тръби. Групата Марчегалия има дружества в областта на строителството, туризма, недвижимите имоти, като продажбите й за 2002г. достигат близо 1.5 милиард евро. За журналистите, които не разполагат със собствен превоз на 14.11.2003г. в 9.30 часа от пл. Александър Невски ще тръгне автобус за Кремиковци АД. След брифинга се осигурява транспорт обратно до пл. Александър Невски.
Източник: Фирмена информация (13.11.2003)
 
Цените на стоманените листи ще достигнат пикови стойности към средата на 2004 г., когато ефектът от бума в производството на Китай ще започне да се отразява върху глобалния пазар, прогнозира металният консултант CRU International. Средните котировки на листовите изделия ще се покачат с 5 до 10% до средата на 2004 г., като цените на горещите валцувани листи ще атакуват нивата от 350 USD/т. Разминаването между глобалните капацитети за производство на стоманени листи и търсенето ще достигне 46 млн. т догодина при 35 млн. т за 2003 г., като само Китай ще генерира 7 млн. т излишъци. През следващите 5 г. китайското потребление ще скочи с над 25% до 15 млн. т и тогава вносът ще спадне с 1/3. Междувременно източници от Републиканската партия коментираха, че под натиска на редица водещи съветници президентът Джордж Буш може да отмени въведените през март 2002 г. мита върху вносната стомана, за да избегне търговската война с Европа. Апелативният съд на СТО потвърди в понеделник решението на организацията, че въпросните тарифи нарушават нейните правила и разпоредби. ЕС заплаши със санкции САЩ, в случай че не анулират митата. Санкциите ще са под формата на обмитяване на вноса на щатски стоки със сума на стойност 2.2 млрд. USD от средата на декември.
Източник: Пари (13.11.2003)
 
Най-големият завод за преработка на цинк в Русия - Челябинският, е увеличил добитите обеми метал през първите 10 месеца с 8.1% до 148.1 хил. т. Челябинската рафинерия произвежда около 60% от цинка в страната.
Източник: Пари (13.11.2003)
 
Кобалтът, намиращ приложение под формата на сплави най-вече в авиоиндустрията, поскъпна до най-високите стойности от началото на 2001 г. 13.75 USD/лб., тъй като се очерта недостиг от метала на пазара.
Източник: Пари (13.11.2003)
 
Александър Билюгин, бившият оперативен директор на топпроизводителя на алуминий в Русия и N2 в света РусАЛ, наследи на поста главен изпълнителен директор Олег Дерипаска, който вече е собственик на 75% от гиганта и стана председател на съвета на директорите.
Източник: Пари (13.11.2003)
 
Металургичният комбинат "Кремиковци" и италианската компания "Марчегалия" подписват в петък договор за доставка на готова металургична продукция, съобщиха от българската фирма. Договорът е петгодишен и е на стойност около 1 млрд. евро. От италианска страна документът ще бъде подписан от председателя на групата "Марчегалия" Стено Марчегалия. Договорът е продължение на изтеклия през 2003 година предишен петгодишен контракт. "Марчегалия" е сред най-големите клиенти на "Кремиковци" през последните пет години. Компания е един от най-големите европейски търговци на метали и производители на тръби. Групата "Марчегалия" има дружества в областта на строителството, туризма, недвижимите имоти, като продажбите й за 2002 г. достигат близо 1.5 млрд. евро. От доста време насам ръководството на "Кремиковци" води преговори с "Марчегалия" за закупуването на дял от комбината. От ръководството му уточниха, че преговорите още не са приключили. Идеята е италианският партньор на "Кремиковци" да придобие половината от акциите на "Финметалс холдинг", който притежава мажоритарния пакет от завода. "Кремиковци" е на печалба от 53.7 млн. лв. за деветте месеца на годината, като за същия период на 2002 г. беше регистрирана загуба от 49 млн. лв., сочи балансът на дружеството. Продажбите на завода са нараснали до 390 млн. лв. в сравнение с 265 млн. лв. през същия период на 2002 г. Миналата година "Кремиковци" пусна в експлоатация първа доменна пещ, а до края на 2003 г. се очаква да заработи и линията за непрекъснато леене на стомана, като изпълнител на проекта е австрийската компания "Фьост Алпине".
Източник: Фирмена информация (14.11.2003)
 
Codelco, най-голямата медодобивна компания в света, е произвела през деветмесечието 1.2 млн. т мед, което е с 1.9% повече спрямо същия период на предходната година.
Източник: Пари (14.11.2003)
 
Индийската стоманодобивна компания Ispat Group със седалище в Лондон подписа договор с властите в Босна за сформиране на джойнт-венчър с коксовия завод Lukavach. Ispat ще инвестира 77.5 млн. USD в новата компания Global Ispat Koksna Industrija, а коксовият завод ще участва с активите си. Ispat проявява интерес към мажоритарния дял в най-голямата босненска металургична компания BH Steel. LNM, собственик отново на индийски бизнесмен, също има интереси към BH Steel. Ispat има есклузивното право да направи своята оферта за завода до 1 декември.
Източник: Пари (14.11.2003)
 
Сега оценявам доколко американската стоманодобивна индустрия се е преструктурирала след въвеждането на митата върху вносната стомана миналата година и в приемлив срок ще реша дали да ги отменя. Това обяви вчера американският президент Джордж У. Буш пред репортери. Най-висшата инстанция на Световната търговска организация /СТО/ в понеделник препотвърди решението на самата организация, че митата от 9 до 30%, влезли в сила от април 2002 г., нарушават нейните правила. Едновременно с това постоянният търговски представител на САЩ Робърт Зелик заяви, че въпросните тарифи вече са постигнали целта си - да помогнат на щатските стоманопроизводители. Изказването се интерпретира като знак, че президентът може да анулира скоро митата. Поевтиняването на долара след влизането им в сила също е помогнало на индустрията да стане по-конкурентоспособна, добави Зелик. Конгресменът Джоузеф Нолънбърг от Мичиган заяви, че той и други парламентаристи, настояващи за вдигане на митата, са получили известна подкрепа от политическия съветник на Буш Карл Роув. Въпреки че не ни даде никакво обещание, той не беше против това, което казвахме, и може да се каже, че го възприе, каза Нолънбърг.
Източник: Пари (14.11.2003)
 
Най-крупният производител на паладий и никел в света руският Норилски никел ще инвестира по 40 млн. USD годишно в съвместна разработка с Руската академия на науките на паладиев катализатор за горивните клетки за автомобилите на бъдещето, които ще използват водород вместо бензин. Ако успее в начинанието, гигантът ще намери нов пазар за благородния метал, който произвежда в големи количества. Досега в разработките на тези клетки се използваше платината, която в момента е повече от 3 пъти по-скъпа от паладия. От Норилски не дадоха пояснение в продължение на колко години ще се инвестират по 40 млн. USD в създаването на паладиев катализатор. Норилски никел произвежда около 60% от паладия, 20% от никела, 10% от медта и 3% от кобалта в света.
Източник: Пари (14.11.2003)
 
Кремиковци ще съди БДЖ за щети причинени заради непревозени суровини, обяви директорът на комбината Валентин Захариев. Дневно заводът е ощетяван с близо 600 хил. лв., каза Захариев. От БДЖ превозвали 20-30 на сто по-малко от договорените 170 вагона суровини дневно, обясни той. Браншовата камара на цветната и черната металургия ще обмисли съвместни действия срещу БДЖ, защото всички компании понасяли щети, каза още Захариев.
Източник: Стандарт (17.11.2003)
 
“Кремиковци” АД ще експедира за италианската компания “Марчегалия” всяка година между 360 хиляди и 480 хиляди тона продукти на стойност около 200 милиона евро. Това стана ясно от подписания договор за доставка вчера между Валентин Захариев от българска страна и Стено Марчегалия от италианска. Според него, през следващите 5 г. българският металургичен комбинат ще достави на италианската компания от 1,800 милиона до 2,400 милиона тона готова продукция на обща стойност между 850 милиона и 1 милиард евро. Това е вторият рамков договор за продажба на готова продукция, който сключват двете компании, уточниха от ръководството на “Кремиковци” вчера. Първият беше подписан през април 1999 г., но тогава бяха заложени по- малки количества. За петте години досега "Кремиковци" е изнесло за "Марчегалия" близо милион и половина продукти, добавиха от българския металургичен комбинат.
Източник: Монитор (17.11.2003)
 
БДЖ поиска от съда да блокира банковите сметки на "Кремиковци". Причината е, че металургичният комбинат не изпълнява подписания през август договор с железниците за погасяване на старите и покриване на текущите задължения. На 6 октомври ръководството на компанията е внесло в Софийския районен съд два броя записи на заповеди за настъпил падеж на обща стойност 4 млн. лв. Това показва справка в регистъра на Софийския районен съд. Оттогава БДЖ чака съдебно решение за предоставяне на двата документа на съдия-изпълнител, който да блокира сметките на комбината. От понеделник започвам да натискам металургичния комбинат да изпълнява подписания през август договор с БДЖ, заяви вицепремиерът Николай Василев.
Източник: Стандарт (17.11.2003)
 
Пазарът на цветни метали е набрал пара дотолкова, че понякога се налага да я изпуска, без да има какъвто и да било повод. В началото на изминалата седмица търговците приеха липсата на новини и технически фактори като знак за начало на поевтиняване, но в сряда спекулативни покупки, макар и в не особено големи обеми отново изстреляха цените нагоре. Никелът удари най-висока стойност от юни 1989 г. и се търгуваше на 12 350 долара за тон. Алуминият се спря на 1528 долара за тон - на стъпка от регистрирането на нов 29-месечен максимум. Медта се колебаеше от двете страни на високото равнище от 2100 долара за тон. В четвъртък, притеснени от опасността спекулативният балон да се спука, търговците реализираха печалби от продажби и това впоследствие свали котировките, но те запазиха пак най-високи равнища от началото на годината.
Източник: Капитал (17.11.2003)
 
Дефицит от 256 хил. т мед е имало на световния пазар през първите осем месеца на 2003 г. в сравнение с излишъците от 127 хил. т една година по-рано, обяви Международната група за изучаване на медта /ICSG/. През разглеждания период от време потреблението на рафиниран червен метал е нараснало с 1.7% спрямо същия период на 2002 г., а произведените количества са намалели с 2.1%. Запасите на борсите в Лондон и Чикаго са спаднали, както и общите в света с 339 хил. на годишна база. Средната кеш цена на червения метал на борсата в Лондон за октомври е 1920.50 USD/т при 1789.50 USD/т за септември. Паралелно с данните на ICSG стана известно, че най-крупният производител на мед в света Cоdelco е добил 1.2 млн. т метал през първото деветмесечие, с 1.9% повече спрямо съответстващия период на 2002 г., което се обяснява с увеличената продукция от всички мини на гиганта. За цялата 2003 г. Cоdelco планира да произведе 1.63 млн. т. От компанията прогнозираха средни котировки на метала за догодина от 95 CTS/лб.
Източник: Пари (17.11.2003)
 
Норилски никел, топпроизводителят на никел и паладий в света, очаква консолидираната нетна печалба за тази година да скочи до 32.1 млрд. рубли /1.08 млрд. USD/, или с 25.7 млрд. рубли. От компанията предупреждават, че тя е изчислена по руските счетоводни стандарти и може да е подвеждаща.
Източник: Пари (17.11.2003)
 
Скочилото потребление на индий в хай-тек индустрията и по-точно за производство на плоски компютърни и тв екрани изстреля цените на метала до 5-годишен максимум от 250-280 USD/кг. Само преди година те маркираха най-ниските си нива от началото на 90-те години - 60 USD/кг.
Източник: Пари (17.11.2003)
 
Ако трябва да се изброят най-големите корпорации в Америка, Япония или Германия, трябва просто да се погледнат борсовите екрани на Уолстрийт, Токио и Франкфурт. Във всяка развита икономика фондовият пазар е витрината на големия бизнес. Там са индустриалните концерни, банките и застрахователните компании, големите търговски вериги и гигантите в сектора на услугите. Там са и новите технологии - двигателят на растежа на всяка икономика. Въпрос на престиж е да си на борсовата сцена, където те вижда и оценява целият свят. И въпрос на бизнес, защото пазарът на капитали храни икономиката и отмерва температурата й всяка минута. В България статут на публични дружества в момента имат 345 компании. Почти всички от тях са изкарани на капиталовия пазар с държавна принуда и по административния ред на новото законодателство. Почти всички се чувстват неуютно под прожекторите на Българската фондова борса и мечтаят да избягат в по-тъмната част на родната икономика. Експериментът "масова приватизация" донесе разпръсната акционерна структура в много гиганти на социалистическото стопанство и в шепа приватизационни фондове, отхапали 15% от българската икономика. В резултат на борсата излязоха държавни монополисти и цели индустрии. Там са металургичните гиганти Кремиковци, Стомана и ОЦК-Кърджали, почти цялата химическа и фармацевтична промишленост /начело с ЛУКойл-Нефтохим, Химко, Полимери и Софарма/, морските и зимните курорти, голяма част от хранително-вкусовата промишленост /включително цялото тютюнопроизводство/, бивши монополни структури в търговията на едро /Петрол и Топливо/.
Източник: Пари (17.11.2003)
 
До средата на следващата година в металургичния комбинат "Кремиковци" ще заработи комплексът за непрекъснато разливане на стомана. Изпълнител на обекта е българската компания "Енемона" АД, която работи в комбината от края юни тази година. Новата линия ще понижи разходите за електроенергия, ще оптимизира технологичния процес и ще повиши конкурентоспособността на българската стомана. До края на годината "Кремиковци" ще вложи в комплекса над 30 млн. долара. Сред доставчиците на оборудването за комплекса са Voestalpine и ABB. "Енемона" миналата година реконструира Първа доменна пещ в металургичния комбинат.
Източник: БТА (18.11.2003)
 
Медта ще е цветният метал, който ще поскъпне най-динамично догодина, повеждайки останалите от комплекса нагоре, на фона на очакванията през първото шестмесечие на 2005 г. да бъде достигнат пик в цикъла на индустриално производство. Това е прогнозата на металния анализатор от банка Barclays Ингрид Стернбай, която коригира в посока нагоре предвижданията си за котировките на металите през 2004 г. За медта тя повиши средните цени за догодина с 21% до 2238 USD/т, а тези на никела с 25% до 12 250 USD/т. И двата метала в момента се търгуват в Лондон около 6- и 14-годишни максимуми. Алуминият според оценките на експерта ще е единственият цветен метал, чийто ръст на цените няма да е двуцифрен. Тя коригира предвижданията си до 1544 USD/т за 2004 г.
Източник: Пари (18.11.2003)
 
На ЛМБ в понеделник настъпи обръщане на тренда и комплексът от цветни метали поевтиня. Натиск върху цените оказаха реализираните разпродажби от търговци в Далечния изток. Тримесечните медни сделки се договаряха по обяд с 8 USD/т по-ниско в сравнение със затварянето в петък, или по 2087 USD/т. Алуминият не остана назад и изгуби 15 USD/т, като сделките се договаряха по 1517 USD/т. Никелът отстъпи със 120 USD/т и се търгуваше по 12 420 USD/т. В петък металът регистрира нови най-високи от 14 г. насам нива от 12 580 USD/т. ПЛАТИНАТА, която от седмици отбелязва почти през ден нови 23-год. максимуми, поевтиня вчера до 763.00-768.00 USD/тр. у. спрямо 768.50-773.00 USD/тр. у. Паладият се котираше по 193.00-198.00 USD/тр. у., с 3.50 USD/тр. у. по-високо от петък.
Източник: Пари (18.11.2003)
 
Американските производители на стомана са приели компромисно решение, предложено от Белия дом, за да бъде избегната търговска война с ЕС, съобщи вестник Wall Street Journal. Според вестника, който цитира близки източници до постигналите сделка с Белия дом в петък компании, компромисното решение гласи, че въведените от САЩ през март 2002 г. мита трябва да бъдат отменени през есента на 2004 вместо през март 2005 г., когато изтича техният срок на действие. Освен това съгласно споразумението темповете на понижаване на тарифите трябва да се ускорят спрямо предварително заложените. Например сегашните тарифи от 24%, с които се облагат редица стоманени изделия, трябва да се намаляват с около 1/3. Те трябва да се понижат с още толкова през март. По план сегашните мита от 30% трябва да се понижат до 18% през третата година на тяхното действие /т. е. 2005 г./. Цитирайки своите източници, Wall Street Journal съобщава, че инициативата е дошла от Белия дом, а трите водещи стоманопроизводители зад океана Nucor, US Steel и International Steel Group са подготвили плана. Митата бяха обявени от СТО за неправомерни и на 10 ноември тя даде зелена светлина за санкции на ЕС и още седем страни в отговор на американските действия. ЕС има право от средата на декември да започне да облага вноса на определени американски стоки с мита на обща стойност 2.2 млрд. USD.
Източник: Пари (19.11.2003)
 
На 19.11.2003 г. ще се състои среща на борда на директорите на Лондонската метална борса, но на нея не се очаква да се вземе оконачетелно решение дали от следващата година там ще се търгуват стоманени фючърси.
Източник: Пари (19.11.2003)
 
Китай, вторият по големина производител на мед в света след Чили, очаква стабилни потоци от меден концентрат до 2010 г. предвид факта, че добивът само през 2003 г. ще скочи със 7% до 1.8 млн. т. Вътрешното производство обаче няма да задоволява търсенето и страната. Само през 9-те месеца на т.г. са импортирани 2 млн.т концентрат, или с 37% повече спрямо същия период на 2002 г. Очаква се дефицитът от концентрат да се запази за известно време. В Китай има около 970 медодобивни мини с общи резерви от 19.42 млн. т мед, или близо 5: от световните резерви.
Източник: Пари (19.11.2003)
 
На ЛМБ тримесечните алуминиеви сделки поскъпнаха с 9 USD/т спрямо приключването във вторник и се договаряха по 1519 USD/т. Медта поевтиня със 17 USD/т до 2027 USD/т, но се смята, че бързо ще обърне тренда и ще тръгне нагоре. Цинкът се търгуваше без промяна по 925 USD/т.
Източник: Пари (20.11.2003)
 
Президентът Джордж Буш няма да обяви по време на официалната си визита във Великобритания дали ще отмени митата върху вносната стомана според висш служител от американската администрация, който е на посещение на Острова заедно с президента. Преди дни се появиха спекулации, че Буш ще се опита да подкрепи своя съюзник - британския премиер Тони Блеър, обявявайки именно във Великобритания, че анулира спорните мита.
Източник: Пари (20.11.2003)
 
Експортните постъпления на най-голямата страна производителка на мед Чили през октомври са отбелязали рекордни обеми. През въпросния месец те са достигнали 699 млн. USD и са абсолютният максимум от януари 2001 г. досега. Увеличените приходи се дължат на повишените цени на медта на световните пазари и разширените капацитети на мините.
Източник: Пари (20.11.2003)
 
Из интервю с Евгения Колданова, зам.-министър на икономиката, Госпожо Колданова, на какъв етап е подготовката на програмата за преструктуриране на стоманодобива, която се изисква за затваряне на глава Конкуренция? - Глава Конкуренция е една от най-трудните за всички присъединяващи се страни. Най-напред европейското законодателство в областта на конкуренцията е сложно и динамично и се променя непрекъснато. Програмата за преструктуриране на стоманодобива е едно от условията за затваряне на глава Конкуренция. Ние сме във финалната фаза на работата по програмата. Тя е готова, в момента се съгласува със заинтересуваните дружества, предстои внасянето й в Комисията за защита на конкуренцията и в Министерския съвет. Искам да подчертая добрия диалог, който водим с Кремиковци АД, Стомана индъстри АД и Промет стийл АД. Трябва да се има предвид, че затварянето на глава Конкуренция е и в зависимост от работата на КЗК. Европейската комисия изисква и наличието на практика по правоприлагането на антитръстовото и законодателството за държавните помощи.
Източник: Пари (20.11.2003)
 
Правителството реши днес да прекрати концесионен договор за находище "Делян" в Кюстендилска област с металургичния комбинат "Кремиковци" АД заради неизпълнение на клаузи от документа. Договорът е от 28 юни 1999 г., съобщи правителствената информационна служба. Концесионерът не е спазил сроковете и условията за плащане на концесионното възнаграждение. Не са спазени и условията по договора да не прехвърлят на трети лица правата и задълженията по него. До юни тази година "Кремиковци" дължи общо концесионно възнаграждение за 2002 г. и за първото и второто тримесечие на 2003 г. в размер на 13 660 долара. Дружеството на практика е предоставило експлоатацията на находището на "Кремиковци- Рудодобив" АД. Правителството ще упълномощи министъра на икономиката да събере дължимите концесионни възнаграждения, лихви и неустойки включително и по съдебен път.
Източник: БТА (21.11.2003)
 
Имайки предвид наличните данни за доказаните запаси в находищата на Норилски никел, руски анализатори оцениха тези от платина на около 1400 т, които при сегашните обеми на добиви ще стигнат за 47 г. Запасите от паладий са изчислени на около 4660 т и ще са достатъчни на гиганта за над 70 г.
Източник: Пари (21.11.2003)
 
Едномесечната стачка в сръбските металургични заводи, собственост на щатската US Steel, приключи, след като заплащането беше повишено от 37 на 44 динара на час.
Източник: Пари (21.11.2003)
 
„Биковете се изнесоха от пазара. Ликвидиране на позициите на фондове и отсъствието на интерес от страна на потребителите ще свалят цената на медта първоначално до 1950 долара за тон, въпреки че има потенциал за още по-рязко поевтиняване, ако фондовете подушат възможност да ликвидират позициите си, преди пазарът да е слязъл по-сериозно надолу“, коментира Джон Кемп, икономист от Sempra Metals, в четвъртък, когато червеният метал се оттегли от относително високото равнище от 2000 долара за тон. Медта започна да губи позициите си от понеделник насам, когато брокерите се настроиха за низходящо движение, без да имат пазарен или технически аргумент. Алуминият, който обикновено на борсовия пазар върви под ръка с медта, се съпротивлява дълго, но в четвъртък също поевтиня, както сториха и останалите метали - цинк, олово, калай и никел. В крайна сметка въпреки седмичния спад котировките на цветните метали на лондонската борса LME продължават да държат високи равнища.
Източник: Капитал (24.11.2003)
 
Сърбия, както изглежда, ще се конфронтира с ЕС заради наложените експортни такси върху износа на метален скрап. Това стана ясно в петък, когато говорителят на ЕК обяви, че се провежда разследване. Сърбия наложи такси върху износа на метален скрап в размер на 15 и увеличи до 18% митата за вносната стомана, за да защити местните производители.Според сръбски компании новите такси възпират износителите на скрап от сключване на търговски сделки със съседните България и Румъния. ЕК наскоро постъпи безпрецедентно, когато в отговор на влезлите в сила през 1999 г. руски експортни такси върху металния скрап съкрати с 12% вноса на руска стомана. Тогава Брюксел коментира, че разходите на металургичната индустрия в страните от еврозоната се повишават заради по-високите експортни цени на скрапа в останалия свят. Миналия месец говорителят на сръбската търговска камара съобщи, че новите експортни такси върху скрапа се въвеждат, за да се ограничи безконтролният износ. Сърбия внесе 90 хил. т метален скрап на стойност 10 млн. USD и изнесе 52 хил. т за 4 млн. USD. Местните производители на мед, алуминий и стомана подтикнаха правителството да определи металния скрап за стратегическа суровина и да въведе новите такси от 15 август
Източник: Пари (24.11.2003)
 
Белгийският производител на цветни и благородни метали Umicore, собственик на миннодобивната рафинерия в Пирдоп, преориентиращ се към бизнеса с хай-тек материали, съобщи, че новата му емисия от акция е презаписана повече от 4 пъти и от емисията той ще набере 175 млн. USD.
Източник: Пари (24.11.2003)
 
Норвегия заплаши САЩ със санкции върху вноса, ако през декември Вашингтон не анулира стоманените мита. Правителството реши да наложи допълнителни ставки от 30% върху импорта на определени щатски стоки. ЕС също заплашва САЩ с мита на стойност 2.2 млн. USD върху някои стоки, произвеждани в твърде важни за президента Буш щати за предстоящите избори догодина.
Източник: Пари (24.11.2003)
 
Една от най-големите миннодобивни фирми в света - Rio Tinto, потвърди прогнозите на различни експерти, че търсенето на рафинирана мед ще надвиши предлагането през 2004 г.
Източник: Пари (24.11.2003)
 
Европейските санкции срещу завишените американски вносни мита ще влязат в сила автоматично на 6 декември или пет дни след като Световната търговска организация /СТО/ официално приеме присъдата срещу САЩ, съобщи говорител на СТО, цитиран от АФП. В дневния ред на СТО за срещата на 1 декември е записано, че тя официално ще приеме доклада на Арбитражната комисия по американските завишени вносни мита за стоманата. Европейският съюз поиска този доклад да бъде приет на срещата на 1 декември, уточни говорителят на СТО. Говорител на ЕС в Женева допълни, че искането е съгласувано между осем търговски сили, които оспориха завишените американски мита за вносната стомана пред СТО. Това са ЕС, Бразилия, Китай, Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Южна Корея и Швейцария. През юни миналата година ЕС създаде механизъм, който предвижда санкции на стойност 2,2 милиарда долара да влязат в сила автоматично на 6 декември, след като са минали пет дни след официалното приемане на доклада на Арбитражната комисия. Санкциите няма да влязат в сила, ако Вашингтон обяви, че премахва по-високите си мита, въведени през март 2002 г. за защита на американските производители на стомана.
Източник: БТА (25.11.2003)
 
Американската инвестиционна банка Goldman Sachs повиши средните прогнозни цени на цветните метали през 2004 г. и 2005 г., основната причина за което е по-високото от очакваното китайско потребление. Goldman Sachs покачи прогнозата за китайския икономически растеж през 2004 г. от 8.5% до 9.5%, което ще предизвика повишаване потреблението на метали и недостиг в предлагането, най-силно изразени при медта, алуминия и никела. Търсенето на алуминий и мед в Китай според банката ще скочи съответно с 18% и 13% спрямо предишните предвиждания от 13% и 9%. Специализираният метален отдел на Goldman Sachs повиши средногодишните котировки на медта за 2004 г. и 2005 г. до 2227 USD/т и 2469 USD/т от 1940 USD/т и 2072 USD/т. Близо 2/3 от използвания в страната никел отива за производството на неръждаема стомана, а 50% от цинка се употребява за галванизиране на плоската въглеродна стомана. Банката допуска, че консумацията на мед, алуминий, никел и цинк от Китай може да отбележи двуцифрен растеж. Ако сравним повишеното потребление на Китай с това на Япония по време на фазата на индустриализация през 60-те и 70-те години, ще разберем, че прогнозата за дългосрочен биков пазар при металите е напълно основателна, заключава Goldman Sachs.
Източник: Пари (25.11.2003)
 
Поевтиняването на медта на ЛМБ, натрупването на запаси и раздвижването на фондовия пазар убедиха спекулантите в Китай да се отдръпнат от пазара. Пазарът бе балансиран обаче от новината, че WMC ще свие производството на мед т. г. Тримесечните медни доставки поевтиняха до 1973 USD/т, с 2 USD/т по-високо спрямо петък, но само преди седмица се договаряха по 2100 USD/т. Алуминият отстъпи с 2 USD/т до 1507 USD/т, а никелът се търгуваше по 11 870 USD/т при 11 770 USD/т в края на миналата седмица. Цинкът поскъпна с 10 USD/т до 916 USD/т, а оловото с 1 USD/т до 612 USD/т.
Източник: Пари (25.11.2003)
 
Щатската металургична компания Rouge Industries, пета по големина в страната, подписа споразумение с руската Северстал за продажба на всичките си активи за 215 млн. USD. Сделката трябва да бъде финализирана до края на януари 2004 г. Rouge през последните години работеше на загуба и поиска защита от правителството срещу кредиторите. По тази причина съдът трябва да одобри сделката по продажбата.
Източник: Пари (25.11.2003)
 
Белгийската Umicore - сред водещите производители на мед и цинк в Европа, собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, отскоро разработваща специални материали и рециклираща благородни метали, придоби част от активите на немската Demet за метални катализатори от рециклирани метали.
Източник: Пари (25.11.2003)
 
База данни за работодатели ще бъде създадена от студентската организация Board of European Students of Technology (BEST). В нея ще бъдат включени автобиографии на студентите, участвали във втората среща Job Fair 2003, която се проведе вчера в Техническия университет (ТУ). Около 20 компании, работещи в областта на информационните и комуникационните технологии и металургичната промишленост, представиха възможностите за работа за студенти от технически специалности. Сред дружествата бяха "Сименс", "Ериксон", "Проктър и Гембъл", консорциумът "Виохалко" и др. Повечето компании бяха единодушни, че подобни срещи са добър шанс за тях да намерят нови служители. Причината е, че току-що завършилите висше образование имат нужда от време да се впишат във фирмената среда, обясни директорът на отдел "Човешки ресурси" в ИТ компанията "Телелинк" Красен Владимиров. Той добави, че фирмата вече е наела доста студенти на входящи позиции. Обикновено необходимото време е от 6 месеца до една година, добави директорът по човешки ресурси във "Виохалко" Тончо Томов. Той добави, че компаниите от групата постоянно организират учебни практики и стажове, които също са подходящ начин за подбор на кандидати за работа. В момента във "Виохалко" има свободни позиции за специалисти по електроника, автоматика на индустрията, инженери и механици, каза Томов.
Източник: Дневник (26.11.2003)
 
Гръцката индустриална група "Виохалко" ще инвестира 2 млн. евро в производството на слънчеви панели. Това заяви представителят на "Виохалко" за България Антон Петров. Новата компания вече е регистрирана и се казва "Съни сълюшънс". Произвежданите панели ще превръщат светлинната енергия в електрическа. Технологичният принцип, на който ще работи предприятието, е улавяне на фотоните и превръщането им в електрони, поясни Петров. В момента се водят преговори за закупуването на машините и съоръженията от Западна Европа или САЩ. Първоначално продукцията ще се изнася за страните от Европа. Основно в САЩ и Германия се използвала светлинна енергия за производство на електричество. Заради свръхновата технология, която стои в основата на това производство, подобни заводи са много малко в света. Това е първата подобна инвестиция в България. За целите на новото производство ще се използва сградният фонд на "Стомана индъстри", чийто собственик е "Виохалко". Първо в завода ще бъдат заети около 25 души. Планира се новото производство да тръгне от средата на 2004 година.
Източник: Дневник (27.11.2003)
 
Ново предприятие, което ще произвежда електроенергия от светлинна енергия, ще строи в Перник гръцката компания Виохалко, съобщи представителят й у нас Антон Петров. Досега технологията е била разработвана само в Германия и САЩ и България ще е първата на Балканите, където тя ще бъде внедрена. Новото предприятие ще произвежда специални панели, които ще превръщат светлинната енергия в електрическа. 100% от пазара на новото производство ще бъде в Германия. Антон Петров поясни, че след присъединяването на България към ЕС със сигурност ще се отвори и вътрешният пазар. Средствата, които ще инвестира виохалко в новата фирма, надхвърлят 2 млн. EUR. Те трябва да бъдат усвоени до средата на 2004 г., когато самото предприятие трябва да заработи.
Източник: Пари (27.11.2003)
 
Слънчева електроцентрала строи гръцката фирма „Виохалко" в Перник. В изграждането й ще се вложат 2 млн. лева.
Източник: Труд (27.11.2003)
 
Предприятие за панели, превръщащи светлинната енергия в електрическа изгражда гръцката групировка "Виохалко" в Перник, съобщи Антон Петров представител на компанията за България за БТА. 2 млн. евро е размерът на инвестицията. Вече е започнало закупуване на машините. Предприятието е уникално за България. Технологичният принцип , на който работи, е улавяне на фотоните и превръщането им в електрони, поясни Петров. Според него само в САЩ и Германия се използвала светлинна енергия за производство на електричество . Затова първоначално стопроцентов пазар на новото предприятия щяла да бъде Германия. Предприятието ще бъде разположено на площадката на "Стомана Индъстри ". В него ще работят предимно жени. Ще започне с 25 души . Планира се новото производство да тръгне от средата на следващата година.
Източник: Дневник (27.11.2003)
 
Чили, топпроизводителят на мед в света, възнамерява да инвестира в миннодобивната индустрия 9.6 млрд. USD в периода между 2003 и 2007 г., които ще предизвикат 21.7-процентно повишение на добивите от червения метал. До 2010 г. Латинска Америка представена от Чили, Бразилия и Перу, ще задоволява 55% от търсенето на мед в света. .
Източник: Пари (27.11.2003)
 
Виохалко“ изгражда в Перник предприятие за панели, превръщащи светлинната енергия в електрическа, съобщи Антон Петров, представител на гръцката групировка за България. То ще е разположено на площадката на „Стомана индъстри“ и размерът на инвестицията е два милиона евро. Планира се новото производство да тръгне от средата на следващата година и в него да работят 25 души. Първоначално продукцията на предприятието ще е насочена към Германия.
Източник: Капитал (29.11.2003)
 
Програмата за преструктуриране на стоманодобива е изпратена от Министерството на икономиката в Европейската комисия за съгласуване, . Документът ни се иска за затваряне на преговорна глава Конкуренция. В него се ангажираме какво ще бъде производството на стомана до 2007 г. на трите предприятия - Кремиковци АД-София, пернишкото Стомана Индъстри и Промет Стийл-Бургас. През изминалата седмица представители на министерството и на Еврокомисията са уточнявали документа. Днес вицепремиерът Лидия Шулева ще се срещне с Марио Монти, комисар в Генерална дирекция Конкуренция на Европейската комисия, и с Мортен Олсен, ръководител на екипа за преговори с България, генерална дирекция Разширяване. Ще бъде обсъден напредъкът ни в областта на конкуренцията. Вицепремиерът ще има срещи и с еврокомисаря по търговските въпроси Паскал Лами. Шулева ще представи мерките на МИ за подобряване на бизнесклимата.
Източник: Пари (01.12.2003)
 
Петте последователни дни на ръст на руските акции в края на месеца беше непрекъснато съпровождан от множество корпоративни новини.Водещи в спада сред сините чипове за месеца бяха акциите на Мосенерго /MSNG/, които поевтиняха с 11.02%, следвани от акциите на ЮКОС - 8.49%, и обикновените акции на енергийния гигант ЕЕSR -6.48%, които въпреки силното покачване в края на периода останаха на най-ниските нива в стълбицата. Единствените завършили на печалба месеца станаха обикновените акции на ГМК Норилский никел, които, след като паднаха с около 19%, успяха да възстановят нивата си от началото на ноември и да завършат месеца на плюс.
Източник: Пари (01.12.2003)
 
Медта поскъпна до 2100 USD/т в Лондон и е само на 20 USD/т от 6-годишния максимум, а като се имат предвид недостигът и изчерпването на наличните складови запаси, съществуват реалните перспективи да отбележи нов многогодишен рекорд. Миналия месец, окуражен от посочените фактори, червеният метал поскъпна до 2120 USD/т, невиждани от 6 години насам равнища. По думите на Ангъс Макмилън от Prudential-Bache производството в предстоящите месеци ще е по-ниско от прогнозите, направени неотдавна. Както се е случвало и преди, върху пазара ще повлияе миксът от технически проблеми, спорове между работодатели и работници и намесата на Господ. В Чили, най-големия производител на мед в света, един от профсъюзите на Codelco заплаши със стачка. В Азия проблемите на индийския преработвател Birla и гигантската мина Glasberg увеличиха съмненията за пазарен недостиг. До този момент на годината има чувствителен дефицит, който ще се запази и догодина, когато се очаква да е 350 и 400 хил. т по данни на Macquarie Bank.
Източник: Пари (02.12.2003)
 
На ЛМБ тримесечните алуминиеви сделки се договаряха по 1541 USD/т, но далеч от достигнатите в по-ранните часове 1550 USD/т. Никелът се установи на 12 255 USD/т при 12 250 USD/т в петък. Цинкът и оловото поскъпнаха с по 3 USD/т, респективно до 957.50 USD/т и 643 USD/т.
Източник: Пари (02.12.2003)
 
Комбинатът за цветни метали /КЦМ/ АД - Пловдив е инвестирал допълнително през 2003 година 10 милиона долара. По този начин е приключен японски екологичен проект, съобщи ръководството на комбината във връзка с подготвяния годишен отчет. В предварителната информация се допълва, че са произведени повече в сравнение с миналата година 10 000 т цинк, 1000 т сулфати и над 20 000 т сярна киселина. В конкретните условия на световната криза в областта на металите, задържането на инвестиционните процеси и слабия долар, ние считаме това за успех, заявяват от ръководството на КЦМ. Годишният отчет ще бъде представен на традиционната предновогодишна пресконференция на изпълнителния директор Никола Добрев и УС на КЦМ на 16 декември.
Източник: Дневник (03.12.2003)
 
Президентът Джордж Буш все още не е решил дали да отмени спорните мита върху вносната стомана, съобщи говорителят на Белият дом. Продължават консултациите с потребители, производители и членове на Конгреса, допълни той.
Източник: Пари (03.12.2003)
 
Износът на рафиниран цинк от Япония е спаднал с около 25% на годишна база през миналия месец до 5.1 хил. т. Спадът в експорта се обяснява с недостига на цинков концентрат.
Източник: Пари (03.12.2003)
 
Най-големият руски производител на алуминий и втори в света РусАЛ планира да увеличи добивите с от 1 до 4% през следващите 2 или 3 г., а до 10 г. да ги удвои. Догодина производството на алуминий се очаква да скочи до над 2.6 млн. т при 2.58 млн. т за 2003 г. Придобивки на нови фирми и изграждане на нови заводи ще поемат тежестта на увеличения добив.
Източник: Пари (03.12.2003)
 
Лакшми Митал, собственикът на LNM Group, втората по големина стоманодобивна компания в света, очаква много от западноевропейските металургични компании да преориентират производството си към Източна Европа, където неговата LNM е сред най-големите пазарни играчи след серия от осъществени поглъщания на местни фирми. "Източноевропейските производители ще се изправят пред голямото предизвикателство да подобрят качествата на изделията и работата си, за да отговорят на търсенето на новите пазари", посочва бизнесменът от индийски произход,чиято фирма е със седалище в Лондон. През октомври LNM постигна сделка с полското правителство за придобиване на Polskie Huta Stali /PHS/, най-голямата металургична компания в страната, със 70% от добивите, която е в процес на приватизация. Въпросната сделка е с опция за договорка с профсъюзите за социалната програма и заплащането. До този момент това не е постигнато и сделката по продажбата не е финализирана. И LNM, и конкурентът за PHS - US Steel, бързо разширяват своите позиции в Източна Европа, като често се случва да участват в търговете за придобиване на една и съща фирма в региона. Той освен това предупреди западните фирми, че Китай е най-голямата заплаха за тях в средносрочен период и препоръча консолидацията като средство за оцеляването им. Напоследък металургични компании от САЩ и Западна Европа бяха обнадеждени от бързо нарастващото китайско потребление, което компенсира спадналото търсене в традиционните за тях пазари. Митал предупреди, че Китай увеличава производствените капацитети и вноса на суровини и ще стане важен експортьор на стомана, особено ако икономическият растеж не отговори на очакванията. Т. г. капацитетите са нараснали с 1/3, а търсенето се предвижда да се повишава годишно с 20%. LNM Group има значителни активи в Източна Европа, САЩ и Индия, а сега търси все по-голям излаз в Китай, вече най-крупният потребител на стомана. LNM планира да повиши насочения към страната експорт.
Източник: Пари (03.12.2003)
 
Канадският производител на алуминий Alcan спечели контрола над конкурента си Pechiney, след като 92.2% от акционерите на френската групировка приеха офертата за придобиване на стойност 4 милиарда евро (4.84 милиарда щ.д.), направена от Alcan. Компанията, базирана в Монтреал оповести, че планира да направи втора оферта с цел да увеличи дела си в Pechiney до над 95%. Реализираната сделка предоставя на Alcan абсолютен контрол над по-малкия си френски съперник и възможност да създаде на най-големият производител на алуминий в света по приходи. Alcan се надява да оспори водещите позиции на американския си конкурент Alcoa.
Източник: Други (03.12.2003)
 
Общият интерес към комплекса на цветните метали и подчертано добрите основни пазарни фактори за медта подхраниха ново рали на пазара. То започна още във вторник и продължи вчера. В сряда тримесечните медни сделки поскъпнаха с 14 USD/т спрямо предишния ден и маркираха нов 6-год. максимум от 2149.50 USD/т. По думите на анализатора Робин Бар от Standard Bank производствените проблеми, пазарният недостиг и намаляващите запази играят в полза на метала. Нов фактор, който може да даде допълнителен тласък на цените на червения метал, е заплахата за стачка в най-голямата мина на топпроизводитeля на мед в света чилийската Codelco. Цинкът и калаят поскъпнаха до невиждани от 3 г. и 9 месеца равнища, или съответно 990 USD/т и 5660 USD/т. Алуминият, който отбеляза 2.5-годишен максимум от 1562 USD/т във вторник, вчера се установи на нивата от 1556 USD/т. Пазарните коментатори очакват Китай, вторият по големина в света потребител, скоро да стане нетен вносител, а търсенето ще продължи да нараства с по 20%.
Източник: Пари (04.12.2003)
 
Една от най-големите международни частни компании в областта на здравния мениджмънт - Netcare Healthcare Holding Ltd., планира да инвестира над 20 млн. EUR у нас.Целта на компанията е да се превърне в основен доставчик на медицински услуги в Централна и Източна Европа. Netcare има интерес към приватизацията и управлението на болнични заведения у нас. Тя ще насочи усилията си към внедряването на нови технологии и предоставянето на медицински услуги, заяви д-р Джаки Шевел, изпълнителен директор на Netcare Holdings, при откриването на представителството на фирмата в София. Акциите на компанията се търгуват на Йоханесбургската борса.
Източник: Пари (05.12.2003)
 
Кремиковци АД ще внедри до 2009 г. екологичната технология Корекс за производство на чугун. Инвестицията се изчислява на 240 млн. EUR. Технологията е сред най-модерните в света и чрез нея се постига икономично производство с незначително замърсяване на околната среда. Корекс ще промени сегашното производство на комбината, базирано на доменните пещи. Новата технология се основава на некоксуващи се въглища, които почти не отделят вредни емисии. Ако през 1990 г. е било допустимо съдържание на прах във въздуха 1220 г на тон чугун, през 2005 г. то трябва да е 310 г/т. С Корекс това съдържание ще бъде едва 45 г/т. Пет металургични предприятия в света са внедрили технологията. Тя е разработена от австрийската Фьост Алпине индустрианлагенбау.
Източник: Пари (05.12.2003)
 
Металите - от златото и платината до медта и цинка, са сред най-облагодетелстваните от рекордното поевтиняване на долара спрямо еврото. Цяла поредица от метали, включително мед, никел, платина, алуминий, калай и цинк, отбелязаха мултигодишни максимуми отчасти за сметка на евтината американска валута, тъй като се търгуват в долари. Друг фактор, който подкрепи цените, са пробивите в предлагането. Платината постави най-впечатляващия рекорд сред металите вчера. Медта, която поскъпна с 38% от началото на годината досега, маркира нов 6-год. рекорд от 2161.50 USD/т, преди да се успокои в ранния следобед около равнищата от 1257 USD/т . Поскъпването на червения метал е базирано както на фундаментални фактори, така и на очертаващата се стачка в чилийската Codelco - най-крупната компания производителка на мед в света, във връзка със спорове за заплащането. Никелът, който се приближи към 13 000 USD/т и в сряда се продаваше по най-високите от 1989 г. цени, вчера се установи на 12 700 USD/т. Котировките на метала бяха повлияни от съмнения за нарушаване на редовните доставки. Канадската Falconbridge, третата в света по големина компания, добиваща никел, продължава преговорите с работниците, които искат по-високо заплащане и подобряване на условията за труд. Цинкът вече трайно се устремява към забравените от март 2001 г. нива от 1000 USD/т, въпреки че вчера се котираше по 983 USD/т при 990 USD/т за предишния ден. Калаят надвиши близо 4-год. максимум от 5660 USD/т и вчера достигна 5700 USD/т.
Източник: Пари (05.12.2003)
 
Президентът Джордж Буш планира да отмени по-голямата част от 3-год. мита върху вносната стомана в четвъртък, за да избегне ответните мерки, с които заплашиха Европа и Япония,съобщиха източници от администрацията на Белия дом и Конгреса. Според наблюдатели основната причина за тази стъпка е политическа. За да омекоти удара за щатската металургия, очаква се едновременно с това той да продължи режима на вносните лицензи за мониторинга на импорта, както и финансова помощ за покриване на социалните и здравните разходи на работниците от стоманодобива. Дългоочакваното решение идва месец след окончателното решение на СТО, а именно, че влезлите в сила през април 2002 г. мита от 8 до 30% нарушават нейните разпоредби. Съветниците на президента са преценили, че митата нанасят повече щети, отколкото ползи и с анулирането им Буш ще спечели производителите, които купуват стомана. ЕС заплаши със санкции от 2.2 млрд. USD под формата на мита върху американския внос, и то от определящи за преизбирането на Буш през 2004 г. щати. Дори преди решението на СТО съветници настояваха пред президента да отмени тарифите, защото са изпълнили целта си - да осигурят време на стоманодобивната индустрия да стъпи на крака.
Източник: Пари (05.12.2003)
 
Вторият по големина производител на алуминий в Русия и сред най-крупните в света СУАЛ планира в началото на 2004 г. да разреши проблемите около съвместния проект за 2.1 млрд.USD в Коми със световния лидер в индустрията Alcoa. Руската компания контролира Среднотиманските находища от боксит в Коми с доказани резерви от 250 млн. т. Проектът включва повишаване продукцията на суровината /която се използва за производството на алуминий/ от 1 на 6.5 млн.т годишно, изграждане на рафинерия за алумина и друга за алуминий с годишен капацитет съответно от 1.4 млн. т годишно и 500 хил. т. Плановете между СУАЛ и Perchiney за съвместно предприятие, което да се заеме с изграждане на заводите, се провалиха.
Източник: Пари (05.12.2003)
 
Словенското министерство на околната среда спря приватизацията на 85.6% в преработвателя на алуминий Talum, след като двата кандидат-купувача Magyar Alumiminum и словенската инвестиционна компания Sinal оцениха цените на еленергията, която ще ползват, като много висока.
Източник: Пари (05.12.2003)
 
В понеделник (1 декември) Софийският районен съд е постановил, че "Кремиковци" дължи на БДЖ 3.9 млн. лв., натрупани от началото на септември и обезпечени с 12 записа на заповед. Ден по-късно с разрешението на транспортния министър Николай Василев от железниците са поискали в писмо до съдия-изпълнител да бъдат блокирани банковите сметки на металургичния комбинат. До редакционното приключване на броя от "Кремиковци" не бяха оспорили иска и сметките на компанията не бяха запорирани. Според осведомени това е само началото на съдебната война между двете дружества. Най-вероятно в началото на идната седмица банковите сметки на "Кремиковци" в България ще бъдат блокирани. Ако и това не даде резултат, от железниците били готови да се обърнат и към международните партньори на "Кремиковци". Изпълнителният директор на БДЖ Георги Нешев потвърди информацията и допълни, че въпреки съдебните спорове и финансовата некоректност на "Кремиковци" железниците продължават да превозват продукцията на комбината. "Ако заведем съдебен иск, ще го спечелим и можем да блокираме сметките на БДЖ, но не искаме да спрем изплащането на заплатите на железничарите" - заяви на свой ред пред в. "БАНКЕРЪ" Божко Бонев, председател на надзорния съвет на "Кремиковци". Според него железниците наистина имали съдебно решение за 3.9 млн. лв., но реално дължимата от комбината сума била едва 800 хил. лв. (т.е. в рамките на едноседмичните траншове към БДЖ). Откъде и как идва разликата така и не стана ясно.
Източник: Банкеръ (08.12.2003)
 
240 млн. евро струва инвестицията на “Кремиковци” в технологията "КОРЕКС" на австрийската фирма "Фьост-Алпине Индустрие анлаген бау", съобщиха от металургичния комбинат. За презентацията днес на техническите, екологичните и икономическите аспекти на новата технология са поканени вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева и министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова, добавиха оттам. С внедряването на тази съвременна технология в българския металургичен комбинат "Кремиковци" ще се повиши конкурентността на производството, а процесът на производство на чугун ще е екологично чист, без употреба на агломерат и кокс. Това ще доведе до затваряне на остарели и неотговарящи на съвременните изисквания производствени мощности, обясниха от комбината.
Източник: Монитор (09.12.2003)
 
КОТИРОВКИТЕ на никела, използван основно за производството на неръждаема стомана, се повишиха до 13 020 USD/т, най-високите стойности през последните 14 1/2 години на най-голямото тържище за цветни метали - борсата в Лондон. През последните тридесет дни никелът успя да прибави 1000 USD/т към цените си, а тяхното рали за периода от средата на годината досега е още по-внушително и се измерва с цели 5000 USD/т. Решаващо за главоломното поскъпване на метала е съживяването на стоманодобивната индустрия, понеже 2/3 от всички обеми метал се използват за добива на неръждаема стомана, както и сериозното увеличение на китайското потребление. От друга страна, металът получи подкрепа и от продължаващите спорове между работниците и работодателите в канадската миннодобивна компания Falconbridge - третия по големина производител на никел в света с 5% от всички добиви. Тъй като поскъпването е предизвикано от поредица от няколко основни пазарни фактори, то не може да бъде спряно дори от относително големите запаси на борсите, които не са далеч от максимумите за последните близо 3 г.
Източник: Пари (09.12.2003)
 
СЛЕД решението на САЩ да отменят митата върху стоманените изделия ЕС ще прекрати процедурата за налагане на ответни мерки, заяви еврокомисарят по търговията Паскал Лами. Япония и Южна Корея също приветстваха решението и обявиха, че няма да предприемат ответни действия. Спорните мита бяха въведени през март 2002 г., за да защитят американските стоманодобивни фирми, като се предвиждаше срокът на действие на митата да бъде до март 2005 г. През лятото бяха обявени от СТО за незаконни. Някои американски производители на стомана обвиниха президента, че е "капитулирал пред европейския натиск". ОИСР приветства решението на САЩ за отмяна на митата върху стоманата и обяви, че то благоприятства перспективите за постигане на глобално споразумение за изваждане от експлоатация на излишните производствени капацитети.
Източник: Пари (09.12.2003)
 
До края на годината България ще предостави в Брюксел окончателния вариант на националната програма за развитие на стоманодобива. Очаква се ЕК да е готова с анализа си по програмата до месец след предоставянето й от българска страна, каза зам.-министърът на икономиката Евгения Колданова вчера. Втората част от програмата, която е за предоставянето на държавните помощи за сектора, ще бъде консултирана с Комисията за защита на конкуренцията и ЕК. Според Колданова основно изискване от страна на ЕС е държавната помощ да е в минимални граници, които да поддържат жизнеспособността на предприятията. В програмата са включени инвестиционните намерения на "Кремиковци", "Стомана" и "Промет". Там е вписана и новата инвестиция от 240 млн. евро на "Кремиковци" за производство на чугун.
Източник: Монитор (10.12.2003)
 
До 2009-а г. "Кремиковци" ще пусне в експлоатация нова екологична инсталация за производство на течен чугун. Инвестицията е на стойност 240 млн. евро, а след внедряването й България ще стане четвъртата страна в света след ЮАР, Индия и Южна Корея, в която ще работи инсталацията "Корекс". Част от инвестицията ще дойде от продажбите на емисиите от въглероден двуокис на европейска фирма. Продажбата ще покрие около 40% от финансирането, обясни шефът на дружеството Валентин Захариев.
Източник: Сега (10.12.2003)
 
Бургаското предприятие "Промет" губи хиляди долари от неизпълнена поръчка за доставка на арматурно желязо до Америка заради инцидента с кораба "Елена", съобщи заместник-председателят на надзорния съвет на металургичното предприятие Пеню Донев. Корабът беше натоварен с 2 000 тона стоманени заготовки. Стоката беше предназначена за "Промет", за да изпълни поръчката си за Америка. В момента бургаското предприятие се опитва да купи същите стоманени заготовки от "Стомана"-Перник, но и оттам отказвали, тъй като графикът на пернишкия завод също бил запълнен. В момента "Елена" все още се намира в пристанище Варна. Екипажът дава дежурства на кораба, назначен е и нов капитан от Бургас. Той се казва Георги Калчев, съобщи президентът на бургаската фирма "Борд марин" Дойчин Дойчев. Компанията е мениджър кораба.
Източник: Дневник (10.12.2003)
 
Украйна, един от водещите износители на метален скрап в Европа, обяви, че експортът на железен скрап е намалял до 1.37 млн. т през първото деветмесечие на 2003 г. при 3.4 млн. т за същия период на 2002 г. Правителството не обяснява спада, но според анализатори причината е в експортната такса от 30 EUR/т за износа на стоманен скрап. Според министерството на икономиката Украйна вероятно ще увеличи стоманения износ до 26 млн. т догодина при 25 млн. т за тази.
Източник: Пари (10.12.2003)
 
Белгийската компания Umicore, собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, за втори път т. г. ще увеличава продукцията от литиеви батерии в своя завод Cheonan в Корея с оглед на повишеното глобално търсене.
Източник: Пари (10.12.2003)
 
За продажбата на 79.48% от Dunaferr, най-голямата унгарска металургична компания, която миналата година произведе 1.4 млн т плосък прокат, са получени три окончателни оферти, съобщи унгарската приватизационна агенция, без да посочи кандидатите. Източник, запознат с офертите, твърди, че една от проявилите интерес компании - бразилската Companhia Siderurgica Nacional, не е представила оферта, а останалите три са руската Северстал, втората по големина в света стоманодобивна компания LNM Holdings, собственост на бизнесмена от индийски произход Лашми Митал, съвместно с чешкия филиал ISPAT NOVA и консорциум, оглавяван от украинския Донбас. 60% от продукцията на Dunaferr се потребява на вътрешния пазар, а останалата е предназначена за износ основно в ЕС. Избраният купувач трябва да инвестира в рамките на 5 г. не по-малко от 280 млн. USD, да вложи 57 млн. USD оборотни средства, да погаси дълга на комбината от 62 млн. USD, а също и да изкупи 5% от акциите на работниците. "Имаме активи в Чехия, Полша, Румъния и сме заинтересувани от покупка на завода в Унгария, за да укрепим своето присъствие в Централна и Източна Европа" - изтъкна представителят на LNM Holdings Пол Уей. Северстал се цели в покупката на Dunaferr, за да получи достъп до европейските пазари, който в момента е ограничен за руските производители. До Коледа трябва да бъде обявен победителят в търга.
Източник: Пари (11.12.2003)
 
Украйна ще запази забраната за износ на непреработен железен скрап до 2010 г., която бе въведена през юни 1999 г., за да се попречи на безконтролния експорт на скрап от цветни метали и по-специално на алуминиев и меден скрап.
Източник: Пари (11.12.2003)
 
Русия може да отмени 5-процентната експортна такса за алуминия и 5-процентното мито върху вноса на алумина, съобщи министерството на икономиката.
Източник: Пари (11.12.2003)
 
Европейската комисия започна процедура за разследване на отпуснатите държавни помощи на белгийския производител на метали и хай-тек материали Umicore, собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп под формата на отстъпки от ДДС в размер на 20 млн. EUR.
Източник: Пари (11.12.2003)
 
Baosteel, филиалът на един от най-крупните металургични производители в света - китайската компания Baoshan Iron and Steel, повиши своите прогнози за постъпленията от продадена стомана през т. г. с 8% до 42.4 млрд. юана, или 5.1 млрд. USD, предвид по-високите от предварително очакваните цени на стоманата. Анализатори преценяват, че те са скочили в Китай средно с 20% през т. г. на годишна база, а икономическият растеж през първата половина на годината е 8.2%. Baosteel /с пазарна стойност 8.3 млрд. USD/ изостава единствено след JFE Holdings, Japan Steel Corp и южнокорейската POSCO според Reuters и e генерирала оборот от 22.1 млрд. USD за първото шестмесечие.
Източник: Пари (11.12.2003)
 
През първото деветмесечие на годината на световните пазари недостигът от рафинирана мед се е повишил до 389 хил. т на фона на излишъците от 83 хил. т през съответния период на предишната и очакванията за дефицит от около 370 хил. т, съобщи Международната огранизация за изследване на медта /ICSG/. Потреблението през този период е скочило с 2.3%, като Азия има най-голям принос за това за разлика от САЩ, където е спаднало, и Европа, където остава без промяна. Предлагането се е понижило с 1.2%, а общите запаси на трите основни борси - в Лондон, Чикаго и Пекин, в края на ноември са били 850.3 хил. т, с 49.1 хил. т по-малко спрямо края на октомври. Средните кеш цени за ноември са скочили до 2055.4 USD/т в сравнение с 1920.5 USD/т за октомври. Неотдавна подкрепена основно от дефицита, медта поскъпна до 6-годишен ценови максимум и в момента се колебае около него. Пазарът на червения метал се влияе и от продължаващата вече 7 дни стачка в най-голямата мина /с добив от 220 хил. т годишно/ на най-крупната медодобивна компания в света Codelcо. Codelco губи по 700 000 USD/ден от стачката. Компанията очаква да произведе 1.629 млн. т мед през 2004 г. от своите мини
Източник: Пари (12.12.2003)
 
Вносът на стомана в САЩ ще се покачи леко след анулирането на митата върху вносните изделия и няма да се доближат до предишните високи равнища в близка перспектива, прогнозираха от американския Институт за вносна стомана /AIIS/. Месечно до средата на 2004 г. ще се импортират по 2-2.4 млн. т, предвижда AIIS.
Източник: Пари (12.12.2003)
 
Металургичното предприятие „Кремиковци“ планира от 2009 г. да произвежда чугун по принципно нова технология, която ще замени сегашното доменно производство. Новата инсталация за производство на чугун по системата COREX ще има годишен капацитет 1.5 млн. тона чугун - приблизително колкото сегашното ниво на производство. Изграждането на инсталацията трябва да започне през 2005 г. Това обяви ръководството на комбината съвместно с „Фьост алпине индустрианлагенбау“ - компанията, която вече е изградила подобни инсталации в Южна Африка, Индия, Китай и Южна Корея. Финансирането на проекта на стойност около 240 млн. евро трябва да бъде осигурено чрез банкови кредити, собствени средства и по системата на търговия с емисии газове, която е допустима според протокола от Киото. Изпълнителният директор на „Кремиковци“ Валентин Захариев прогнозира, че продажбата на емисии може да осигури до 40% от необходимото финансиране. Протоколът от Киото е глобално споразумение за ограничаване на емисиите на вредни газове, които замърсяват атмосферата и причиняват т.нар. парников ефект. Целта е до 2012 г. емисиите на парникови газове да бъдат редуцирани с осем процента спрямо нивото от 1990 г. На всяка страна ще бъде определена годишна квота, която може да бъде търгувана. Държавите могат да постигнат редукция на емисиите по два начина - или като инвестират в това, или като „търгуват“ емисии с други държави. Пред старта на търговията с емисии все още има много въпросителни в Европейския съюз. Това обаче не пречи механизмът да се използва чрез двустранни споразумения между отделни държави. Така Германия например може да инвестира в редукция на емисиите в България, като постигнатото намаление се отчита за Германия. Потенциални участници в процеса на търговия с емисии от България са ТЕЦ-овете, които са сред най-сериозните замърсители на околната среда. По повод на намеренията на „Кремиковци“ Валентин Захариев каза, че има интерес от голяма европейска държава, без да конкретизира името и. Новата система за производство на чугун работи без коксови батерии, което прави излишни коксохимическия завод, агломерационния завод и доменните пещи в „Кремиковци“. „Шестте агломашини са амортизирани, трите доменни пещи са много енергоемки, а коксовите батерии са в края на експлоатационния си период“, поясни състоянието на мощностите, които ще бъдат извадени от експлоатация, техническият директор на „Кремиковци“ Стоян Пирлов. Необходимите за производството некоксуващи въглища могат да се внасят от Австралия, САЩ, Китай и други страни, а желязосъдържащите руди - от Бразилия, Южна Африка, Индия, поясняват от ръководството на комбината. Очаква се новата система за производство на чугун да намали значително нивото на газовите емисии в атмосферата и замърсяването на водите до нива под европейските екологични норми, съобщават от „Кремиковци“. За разлика от системата COREX „доменният процес изисква големи инвестиции за справяне с екологичните проблеми, като се има предвид нивото на емисиите от коксовите батерии и агломерационния завод, които в момента нарушават допустимите стандарти“, се казва в официално съобщение на комбината. „Разгледахме две алтернативи за бъдещото производство - първата по сегашната система с доменни пещи и втората - по системата COREX. Оказа се, че при първия вариант са необходими над 250 млн. евро за повишаване на капацитета на доменните пещи без гаранции за околната среда и без да се намали високата енергоемкост на производството. Затова избрахме втория вариант“, каза Валентин Захариев. Според Валентин Гуевски, който е член на УС на „Кремиковци“, годишните икономии на разходи след въвеждането на системата COREX могат да достигнат 52 млн. евро. Шест комбината в четири държави по света експлоатират технологията COREX, каза Дитер Сюка, вицепрезидент по стоманодобива на „Фьост алпине индустрианлагенбау“.
Източник: Капитал (13.12.2003)
 
До края на годината ще бъде окончателно готова и предоставена в Европейската комисия (ЕК) програмата за преструктуриране на стоманодобива, съобщи заместник-министърът на икономиката Евгения Колданова. Очаква се месец по-късно ЕК да е готова с анализа си по програмата. Първата част на документа отразява плановете за развитие на основните предприятия от сектора - „Кремиковци“, „Стомана индъстри“ и „Промет“. В нея е включена и бъдещата промяна на технологията на „Кремиковци“, оповестена през седмицата. Втората част на програмата се отнася до държавните помощи. „Философията на програмата е да не се предоставят държавни помощи под никаква форма“, каза зам.-министър Колданова. Европейската комисия препоръчва държавните помощи да са в минимални граници за поддържане жизне­способността на предприятията.
Източник: Капитал (13.12.2003)
 
"Асарел Медет" получи международен сертификат за интегрирана система за управление. Това е първата компания от минния бранш, която се сдоби с такъв документ.
Източник: Банкеръ (15.12.2003)
 
На Лондонската борса за метали (LME) започна да се усеща коледното настроение и цените се успокоиха след резките скокове предходната седмица. Единственото изключение бе никелът, който в понеделник поскъпна с 200 долара до 13 250 долара за тон, най-високата цена от май 1989 г., а в сряда подобри рекорда си, достигайки 13 415 долара за тон. Анализаторите са единодушни, че възходящата тенденция е стабилна и преодоляването на нивото от 14 000 долара за тон ще разчисти пътя за покоряване и на 15 000 долара за тон. Котировките намират подкрепа в голямото търсене на метала за производство на неръждаема стомана - основният потребителските сектор на никел в света, както и от преговорите за възнагражденията на работниците в канадската компания Falconbridge, която осигурява 5% от световното производство. Обнадеждена от спринта на никела, медта също се опита да подобри рекорда си от предходната седмица при 2168 долара за тон, но не и достигнаха 2 долара и в края на седмицата пазарът започна да се консолидира на по-ниски нива.
Източник: Капитал (15.12.2003)
 
Преките чуждестранни инвестиции ще достигнат рекордните $1,5 млрд. през 2003 г., съобщи по 6ТВ вчера шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. Така ще бъде надхвърлено нивото от 2000г., когато са привлечени $1 млрд., каза Езекиев. По-голямата част от тези инвестиции са в съществуващи бизнеси. „ЛУКойл Нефтохим" например влага над 150 млн. долара в модернизация на производството и в нови бензиностанции. Италианската група „Миролио" пък приключи голяма инвестиционна програма в областта на текстилната индустрия. А гръцката компания „Виохалко" вложи над 30 млн. евро в „Стомана индъстри". По предварителни данни на първо място по размер на инвестициите у нас през тази година се нарежда Гърция с 23,5 на сто от общия им размер, следвана от Швейцария с 22,4 на сто и Холандия с 15,1 на сто.
Източник: Труд (15.12.2003)
 
Заводите от черната и цветната металургия трябва още в началото на 2007 г. да приведат производството си в синхрон със строгите екологични изисквания, които договорихме при затваряне на преговорна глава Околна среда. Химическите и торовите заводи също са големи замърсители, но за тях изискванията влизат в сила пет години по-късно - през 2011 г. Това съобщи Политими Паунова, изпълнителен директор на Браншовата камара по черна и цветна металургия. Според нея приетите от правителството еконорми са по-строги от тези в някои страни членки на ЕС като например Испания. През лятото със затварянето на преговорна глава 22 Околна среда страната ни пое ангажимент за прилагане на Директива 9661 на ЕС за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Документът изисква от промишлените предприятия да намалят вредните емисии, които отделят във въздуха и водата, в съответствие с европейските изисквания. Освен това ги задължава да управляват отпадъците, които отделят, и да провеждат собствен мониторинг върху замърсяванията. Директивата е отразена в Закона за опазване на околната среда и в Закона за управление на отпадъците.Съгласно документа промишлените предприятия трябва да подадат заявления до 2005 г. за получаване на комплексни разрешителни. Министерството на околната среда регламентира на какви изисквания трябва да отговарят заявленията. В тях трябва да са описани мерките и инвестиционната програма за привеждане на производството в тон с четирите екологични мерки. След затваряне на глава Околна среда беше обявено, че за прилагане на тези изисквания са приети отлагателни периоди до 2011 г. На практика обаче става друго Едно от най-големите предприятия в цветната мeталургия - КЦМ-Пловдив, което участва в пилотен проект на екоминистерството, подава заявление за получаване на комплексно разрешително. Изненадата на мениджърите е, че трябва да изпълнят предвидените екологични мерки не до 2011 г., а до 1 януари 2007 г. Други металургични предприятия също се оплакват, каза Паунова. Бившият изпълнителен директор на Umicore-България Кирко Кирков, който е президент на БИБА, заяви, че приетите ангажименти в областта на околната среда са тежко изпитание. Публична тайна е, че черната и цветната металургия, както и част от химическата промишленост имат най-големи проблеми по отношение на екоизискванията и не мога да разбера защо тези заводи са оставени без гратисен период, казва Паунова. През май екоминистерството разработи програма за прилагане на директивата. В програмата е записано, че ще има преходни периоди за различните производствени мощности, с които разполагат промишлените предприятия. Преди затваряне на глава Околна среда обаче се приема анекс към директивата. В него страната ни поема различни срокове за различните видове производства. Тези ангажименти не са съгласувани с бизнеса, твърдят от камарата. За мощностите, които използва черната и цветната металургия, преходни периоди има само за по една инсталация на Елисейна, Радомир-Метали и Кремиковци. За пет леярни с капацитет 20 т на ден също са договорени гратисни срокове. Мощностите на предприятия като Промет Стийл, стомана Индъстри, Umicore, София мед или други инсталации на Кремиковци обаче са изключени. Според Паунова, за да не се дава гратисен срок на металургията, хипотезите са две - или че металургията може да се справи, или че няма да работи и затова няма смисъл от гратисни периоди. Въпреки сложната дефиниция що е конкурентност българската металургия притежава това качество, смята тя. Този сектор купува над 80% от суровините си от внос и над 80% от продукцията си продава на световните пазари. Освен това браншът работи на 90% натоварване. Средните заплати са над 500 лв. На този етап икономиката ни не може да се лиши от металургията, защото е значима за БВП и за износа на страната, каза Паунова. Отрасълът работи със суровини, които замърсяват, и поради това е нужно поетапно внедряване на нови технологии - екологични и икономически ефективни. Самите страни членки на ЕС все още спорят какви да са екоизискванията за бранша. В становище на Еврофер се казва, че европейските норми все още не се прилагат единно от всички страни членки. Сдружението на производителите на цветните метали в Европа в момента води диалог за определяне на количествените екостандарти и подходите, които трябва да се прилагат при определянето им. Де факто Евросъюзът все още няма единно становище относно директивата за комплексни разрешителни и пределно допустимите норми на емисиите, които може да отделят металургичните предприятия. А нашето законодателство изисква априори всички металургични предприятия да въведат строгите екоизисквания без гратисни периоди, каза Паунова. Според програмата за прилагане на директивата, разработена от екоминистерството през май т. г., ще са необходими 4.869 млрд. лв. инвестиции за постигане на записаните в директивата изисквания В тази цифра са включени над 300 производствени мощности - химически, металургични, ТЕЦ. В същото време инвестициите на металургичните предприятия в екология са определени на 150 млн. лв. в програмата за преструктуриране на стоманодобива. Тя се разработи от консултантска фирма по искане на Министерството на икономиката и се изисква за затваряне на преговорна глава Конкуренция. Документът обхваща планираното производство на стомана у нас до 2007 г. на Кремиковци, стомана Индъстри и Промет Стийл. По изчисления на браншовата камара всички заводи от черната и цветната металургия ще трябва да вложат в екология общо 400 млн. лв. Ако се прибавят леярните, тази сума ще достигне 600 млн. лв., казва Паунова. Според нея трудно ще бъде осигурено нужното финансиране от компаниите. Причината е, че банките са консервативни към кредити за екопроекти. Друго притеснение пред бранша е и технологично краткият срок за въвеждане на новите еконорми. Японското правителство отпусна на КЦМ-Пловдив 50 млн. USD за екопроект, свързан с цинковото производство. Работата по него започна през 1991 г. и беше завършена едва тази година. Инвестициите в екология изискват по-дълго време за реализиране и възвръщаемост, коментират от камарата. Договарянето на самото финансиране често отнема година. Приели сме норми за вредни емисии във въздуха и водата през 2007 г., които са еднакви с тези на страните членки като Белгия, Германия, Швеция, показват данни на Umicore-България. А Испания си е позволила по-високи норми на замърсяване от нашите. Според бизнеса има риск да не изпълним поетите ангажименти в това отношение, защото те са много тежки за предприятията ни. Пред заводите в отрасъла стоят и други задължения - нови изисквания по Закона за управление на отпадъците и Закона за здравословни и безопасни условия на труд, които също трябва да бъдат изпълнени в определени срокове. Не ми се иска България да бъде страна, която не изпълнява законите си и поетите ангажименти. Приемането ни в ЕС е политически акт. Лошо ще говори за нас, ако сме приели едни закони, а в процеса на проверка на тяхното изпълнение става ясно, че сме надценили възможностите си, казва Паунова. Без преходни периоди са и други браншове Инсталациите за производство на черни и цветни метали не са единствените, за които ЕК не се е съгласила да предостави преходни периоди, съобщиха в свое становище от екоминистерството. При приключването на преговорите Европейската комисия прие да договори преходни периоди за 41 инсталации от общо 330. Преходни периоди не бяха приети от ЕК и за следните дейности от Приложение 4 на Закона за опазване на околната среда: инсталации за повърхностна обработка на метали и пластмаси, инсталации за производство на циментен клинкер, инсталации за производство на стъкло,инсталации за обезвреждането и/или оползотворяване на опасни отпадъци, депа, промишлени инсталации за производство на хартия и картон, инсталации за измиване, избелване или багрене на влакна и/или текстил, инсталации за интензивно отглеждане на птици или свине. За да бъде позволена отсрочка на едно предприятие, инсталациите му не трябва да са нови или съществено променени, то да не изнася продукция за ЕС и така да нарушава конкуренцията. В рамките на прилагането на директивата емисионни норми за металургичните предприятия все още не са определяни. Това ще стане при издаването на комплексни разрешителни на операторите на инсталации за производство и обработка на метали. Тези норми ще бъдат индивидуални за всяка инсталация. В прогнозирането на необходимите инвестиции за привеждане в съответствие на отделните промишлени сектори са участвали представители на Българската стопанска камара, център Чиста индустрия.
Източник: Пари (15.12.2003)
 
През настоящата седмица ще стане известно дали фирма “Железара Никшич” ще бъде продадена на българската компания “Стийл груп инвестмънт консорциум", съобщи членът на съвета по приватизация към черногорското правителство Бранко Вуйович. Българската компания пое ангажимент да инвестира 57 млн. евро в завода през следващите пет години, да запази 1700 работни места и да се ангажира със социална програма за съкратените работници. Тя ще поеме и дълговете на предприятието към доставчици и служители, възлизащи на 5 млн. евро. По неофициална информация зад “Стийл груп инвестмънт консорциум" стои българската компания "Руа инвест". Тя трябва да представи гаранции, че може да осигури производството на стомана през първите 45 дни. В наддаването за “Железара Никшич” участваха и турската компания "Курум Демир" и германската "Макс Айхер".
Източник: Пари (15.12.2003)
 
Българските компании, които изнасят горещовалцувани рулони за Канада, отново са заплашени от налагане на високи вносни мита върху стоките им в страната, писа в. "Глоуб енд Мейл". Решение на канадската агенция за митнически сборове от миналата седмица потвърди мнението на гигантите "Алгома", "Стелко", "Испат" и "Дофаско", че съществува незаконен дъмпинг от страна на български, румънски и чешки предприятия. Aнализаторът за "БМО Несбит Бърнс" в Торонто Ранди Кузинс коментира, че причината за този внос е повишеното потребление на стомана в Канада, което води до скок и на цените на стоката. Средната цена на горещовалцуваните рулони (които най-често се наблюдават от анализатори и експерти и се счита за най-показателна за тенденциите в бранша) се очаква да е около 315 долара на тон за четвъртото тримесечие на годината и между 330 и 350 долара за първата четвърт на 2004 г. Това представлява увеличение с близо 30% в сравнение с цената през юни, която се движеше около 260 долара за тон. Според източници от митническата агенция цената на румънската стомана е с над 60% по-ниска в страната, а на българската и на чешката - с около 20%. "Нито един български производител не е изнасял горещовалцувани рулони през 2001 и 2002 г.", съобщи за Политими Паунова, секретар на Браншовата камара на производителите от черната и цветната металургия. В камарата нямат данни за експорта през 2003 година, но неофициално се твърди, че фирмите ни не изнасят за Канада. От "Кремиковци" също обявиха, че нямат износ за Канада нито на горещо-, нито на студеновалцувана стомана. Столичният комбинат единствен в страната произвежда студеновалцувани рулони. Преди 2 месеца бил отбелязан случай на реекспорт на такива рулони от гръцка фирма, но се установило, че този износ е станал с фалшиви документи, поясниха от камарата.
Източник: Дневник (16.12.2003)
 
Подкрепени от взрива на фондовия пазар, който последва залавянето на бившия иракски диктатор, цените на цветните метали тръгнаха нагоре и медта регистрира нов мултигодишен рекорд, докато златото се срина със 7 USD/тр. у. до 400 USD/тр. у. в началото на търговията в Азия заради надеждите, че преходът на властта в Ирак ще се ускори. Вчера тримесечните медни доставки се продаваха по рекордно високи от 6 г. и 3 мес. цени, или 2185 USD/т /при 2159 USD/т в петък/, но след обяд поевтиняха до 2172 USD/т. Ако медта затвори над 2170 USD/т, може да се очаква да атакува равнищата от 2200 и след това 2300 USD/т, прогнозира Triland Metal. Никелът, който маркира нов 14 1/2-годишен максимум от 13 500 USD/т в петък, отстъпи незначително до 13 335 USD/т, а предвижданията са, че металът може да превземе и нивата от 14 000 USD/т в скоро време. Алуминият поскъпна с 3 USD/т до 1567 USD/т, а цинкът с 1 USD/т до 995 USD/т. Оловото USD/т се котираше без промяна по 676 USD/т.
Източник: Пари (16.12.2003)
 
Най-голямата компания, добиваща желязна руда, бразилската CVRD възнамерява да инвестира 2.4 млрд. USD, които да се насочат главно към разширяване на продукцията. Тази година CVRD вложи 1.8 млрд. USD. Нейната цел е да се превърне в третата по големина в света диверсифицирана миннодобивна компания и прави проучвания в редица страни от Монголия и Перу до Мозамбик.
Източник: Пари (16.12.2003)
 
Българските компании, които изнасят горещовалцувани рулони за Канада, отново са заплашени от налагане на високи вносни мита върху стоките им в страната, писа в. "Глоуб енд Мейл". Решение на канадската агенция за митнически сборове от миналата седмица потвърди мнението на гигантите "Алгома", "Стелко", "Испат" и "Дофаско", че съществува незаконен дъмпинг от страна на български, румънски и чешки предприятия. Aнализаторът за "БМО Несбит Бърнс" в Торонто Ранди Кузинс коментира, че причината за този внос е повишеното потребление на стомана в Канада, което води до скок и на цените на стоката. Средната цена на горещовалцуваните рулони (които най-често се наблюдават от анализатори и експерти и се счита за най-показателна за тенденциите в бранша) се очаква да е около 315 долара на тон за четвъртото тримесечие на годината и между 330 и 350 долара за първата четвърт на 2004 г. Това представлява увеличение с близо 30% в сравнение с цената през юни, която се движеше около 260 долара за тон. Според източници от митническата агенция цената на румънската стомана е с над 60% по-ниска в страната, а на българската и на чешката - с около 20%. "Нито един български производител не е изнасял горещовалцувани рулони през 2001 и 2002 г.", съобщи Политими Паунова, секретар на Браншовата камара на производителите от черната и цветната металургия. В камарата нямат данни за експорта през 2003 година, но неофициално се твърди, че фирмите ни не изнасят за Канада. От "Кремиковци" също обявиха, че нямат износ за Канада нито на горещо-, нито на студеновалцувана стомана. Столичният комбинат единствен в страната произвежда студеновалцувани рулони. Преди 2 месеца бил отбелязан случай на реекспорт на такива рулони от гръцка фирма, но се установило, че този износ е станал с фалшиви документи, поясниха от камарата. "Още като беше повдигнато обвинението, стана ясно, че това е процедура, която цели налагането на тази крайна мярка. Резултатът беше ясен, защото не може да се говори за дъмпинг от 10 хил. т стомана на един пазар от милиони тонове", смята Антон Петров, представител на "виохалко" за България, собственик на "Стомана индъстри". Мярката е нарушение на принципите на свободната търговия и се надявам скоро да бъде отменена, каза той. За последното десетилетие Канада поне 5 пъти е започвала подобни разследвания, които най-често завършват с рязко увеличаване на митата за уличените страни, припомнят запознати. България, Румъния и Чехия държат много малка част от потреблението на стомана в Канада. В края на юли (когато за първи път канадските стоманени компании обърнаха внимание на този проблем) делът на българските и чешките стоки е съответно едва 3.3% и 3.6%, като единствено Румъния със своите 13.1% е по-голяма заплаха за местните производители, пише изданието. Въпреки това канадските регулационни власти могат да започнат разследване за дъмпинг, тъй като и трите страни надминават необходимия за такава проверка минимум от 3% пазарен дял.
Източник: Дневник (16.12.2003)
 
Комбинатът на цветни метали край Пловдив ще продължи да увеличава производството на цинк, въпреки очаквания излишък в света от 24 000 тона през следващата година, заяви изпълнителният директор инж. Никола Добрев. Според него световното потреблението на този метал през 2004 г. ще се увеличи с 3,1%. Тенденцията за поддържане на недостиг на произвеждано олово обаче ще се запази. Прогнозите на Международната изследователска група по оловото и цинка /ILZSG/ за догодина са за дефицит от 334 000 тона. Въпреки, че цените на цветните метали са достигнали най-ниското стъпало от три години насам, КЦМ завършва 2003 г. с около 400 000 лева счетоводна печалба. Средните цени през годината за тон олово са били 428 долара и 741 долара за цинка, каза Добрев. В комбината край Пловдив през годината са произведени над 71 000 т. цинк, 61 000 т. олово, 260 т. кадмий, 117 000 т. сярна киселина, по 850 тона бисмутно олово и акумулаторни сплави, близо 5 000 т. цинкови сплави и сулфат и над 56 тона сребро. Повече от 80% от произведеното е за износ. Вложените инвестиции в опазване на околната среда за тази година са над 8 млн. лв., съобщи Добрев
Източник: Монитор (17.12.2003)
 
Медта вече се цели в 2250 USD/т, след като поскъпна до 2205 USD/т, въпреки че стачката в една от мините на чилийската Codelco бе преустановена след 11 дни. Така червеният метал вече се търгува при нови най-високи от 6 г. и 3 м цени. Никелът продължава победният си ход и вчера маркира нов 14-годишен максимум от 14 300 USD/т. Алуминият се котираше в диапазона 1567-1570 USD/т, на практика без промяна от понеделник, а цинкът и оловото поскъпнаха с по 6 USD/т съответно до 995 USD/т и 683 USD/т.
Източник: Пари (17.12.2003)
 
Работниците от Falconbridge, най-големия в света комплекс за добив на никел, продължават втория тур на преговори с работодателите, за да постигнат увеличение на заплащането. Тези събития изстреляха цената на никела отново нагоре, до отдавна невиждани равнища, тъй като металът е от особена важност за производството на стомана и главно на самолети и автомобили. Търговците на големите световни стокови борси активизираха покупките си и вече очакват цената на метала да щурмува нивото от 19 000 USD/т, постигнато за последен път през 1988 г. Работниците от Falconbridge обаче ще продължат преговорите си с работодателите и през коледните празници, подкрепени и от профсъюза на канадските работници от автомобилния бранш.
Източник: Пари (18.12.2003)
 
На LME в сряда по обяд цените на никела достигнаха нов 14-годишен максимум и 3-месечните сделки се сключваха по цени от 14 900/15 000 USD/т. В ранната търговия цената на метала достигна нов 14-годишен максимум от 15 050 USD/т. Медта отстъпи до 2190/94 USD/т след 2201 USD/т . Алуминият също поскъпна с 4 USD до 1578/81 USD/т, както и калаят с 10 USD до 5970/6000 USD/т. Цинкът остана почти без промяна на 994 /96 USD/т, също и оловото с 685/88 USD/т от 687 /88 USD/т в понеделник.
Източник: Пари (18.12.2003)
 
Чили, най-големият световен производител на мед, понижи с 1.8% прогнозите си за добивите на метала през 2003 г. до 4960 млн. т от 5049 млн. т по-рано. Производството през 2003 г. е със 7.4% по-голямо от добивите през 2002 г., но през 2004 г. страната предвижда да ги повиши до 5.49 млн. т. Експертите очакват средна цена на медта догодина от 92-96 CTS/либра в сравнение с 88 CTS/либра тази година.
Източник: Пари (18.12.2003)
 
Norddeutsche Affinerie, най-големият производител на мед в Европа, очаква за финансовата 2002-2003 г., завършила на 30 септември, печалба от 4 млн. EUR след облагане с данъци в сравнение с 21 млн. EUR за миналата година.
Източник: Пари (18.12.2003)
 
Най-големите световни производители на мед, сред които и Чили, бяха окуражени от растящите цени на червения метал и предвиждат да разширят производството му през 2004 г. Чили очаква да увеличи добивите си до 5.49 млн. т основно чрез развитието на минния комплекс Escondida с мажоритарен дял на компанията BHP Billiton, на мината Codelo, собственост на чилийското правителство, и на Collahuasi, собственост на компаниите Falconbridge и Anglo-American. Очаквайки дефицит от мед на световния пазар на фона на очаквания икономически растеж в държави като Япония и САЩ, както и в Китай, където бяха изнесени основните количества от чилийска мед през 2003 г., чилийските медодобивници предвиждат догодина печалби от над 10 млрд. USD от износа на метала, или с 43% повече от 2003 г. Медта представлява 40% от износа на Чили. Въпреки очертаващия се недостиг Китай - шести в света по добиви на мед, предвижда да увеличи вноса й през 2004 г. и да съкрати вътрешното производство при растящо потребление. През 2003 г. Китай вече увеличи с 12.2% производството на мед за бурно развиващите се строителен и електронен сектор в страната, но повиши вноса на меден концентрат с 42.2%.
Източник: Пари (19.12.2003)
 
Металите в Лондон продължиха да покоряват нови пикове на LME при предпазливата борсова търговия. При цветните метали герой бе калаят, достигнал най-високи котировки от 6245 USD/т след септември 1996 г. след затваряне в сряда на 6090 USD/т. Брокери очакват ново поскъпване поради растящо търсене и ограничено предлагане. След 14-годишния пик от 15 150 USD/т в сряда цените на никела отстъпиха до 14 800/900 USD/т при подкрепа на 14 350 USD/т. Медта добави 12 USD до 2197/00 USD/т, алуминият - 8 USD до 1576/80 USD/т, а оловото - 4 USD до 679/82 USD/т. Цинкът остана на 990/93 USD/т.
Източник: Пари (19.12.2003)
 
Пазарът на мед ще натрупа недостиг от метала през 2004 и 2005 г. от 700-750 хил. т, което ще свие запасите под критичния минимум, съобщи лондонската Bloomsbury Mineral Economics. Според консултантската агенция цените ще бъдат около 2100 USD/т през периода, но може да надхвърлят тази цена със 150-200 USD за кратки периоди.
Източник: Пари (19.12.2003)
 
Цените на алуминия във валути, различни от щатския долар и японската йена, вероятно ще се понижат през 2004-2006 г., макар че поевтиняването на долара ще продължи да подкрепя цените на метала в EUR, в австралийски и в канадски долари и през следващите 6 месеца, преценява Bloomsbury.
Източник: Пари (19.12.2003)
 
Националният осигурителен институт е наложил запор върху сметките на "Стомана", съобщи директорът на пернишкото предприятие Спас Христов. НОИ претендира за 22 461 308 лв., от които 14 018 691 лв. е главницата, а останалите - лихви. Блокирано е постъпването на средства по сделката за продажба на основните мощности, чийто нов собственик е гръцката групировка "Виохалко". Всяко тримесечие от гръцкия холдинг постъпват по 584 000 лв. Парите са предназначени за изплащане на дължимите суми към бивши работници и служители на "Стомана". Ако запорът не бъде отменен, няма да бъдат изплатени дължимите за минало време заплати и обезщетения на хората, алармира Христов. Според него крайната мярка ще взриви социалното напрежение и ще блокира изпълнението на оздравителния план.
Източник: Стандарт (22.12.2003)
 
Никелът прехвърли 15 000 долара за тон през изминалата седмица и достигна 15 150 долара за тон - най-висока стойност от 14 години на Лондонската борса за метали (LME). Калаят отбеляза четиригодишен максимум от 6110 долара за тон. Сред първенците с шестгодишен максимум от 2205 долара за тон е и медта. Червеният метал ще поскъпва на фона на кумулативен дефицит от 700-750 хил. тона през 2004 и 2005 г., прогнозира лондонската консултантска фирма Bloomsbury Mineral Economics. Експертите смятат, че китайското потребление ще намалее рязко през втората половина на 2004 г., но ако това все пак не стане, световните запаси в края на 2005 г. ще са много малки. Нарастване на производствения капацитет се предвижда чак през 2005-2007 г. и това допълнително ще влоши дефицита от мед. По-рано се предвиждаше производствените мощности да се разрастват още от 2004 г. Цветните метали поскъпнаха значително тази година поради признаците на световно икономическо оживление, което предполага увеличаване на потреблението им.
Източник: Капитал (22.12.2003)
 
Вторият по големина металургичен завод за производство на ценни метали в България - Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, планира да увеличи производството си на цинк с около 25% през 2005 г., заяви изпълнителният директор на компанията Никола Пашинов в интервю за Ройтерс. По данни на агенцията ОЦК има намерение да произвежда 27.2 хил. тона цинк на година след предвидената модернизация на производствените й мощности. Модернизацията на завода трябва да завърши до септември 2004 година. В момента ОЦК произвежда 22 хил. тона цинк и цинкови продукти и 13.4 хил. тона олово, като за миналата година дружеството е произвело 19.5 хил. тона цинк и 6.8 хил. тона олово. Според Пашинов желанието на компанията за увеличение на производството се дължи на ръста на търсенето и цените на металите на световните пазари. По информация на Ройтерс и най-големият български конкурент на ОЦК - Комбинатът за цветни метали в Пловдив, също ще увеличи производството си през 2004 година след модернизацията на завода на компанията. По данни от счетоводния отчет на дружеството за първите девет месеца на 2003 г. приходите на компанията са 31.337 млн. ОЦК отчете загуба в размер на 7.927 хил. лв., има капитал от 8.413 млн. лева и управлява активи за над 55 млн. лева. Дружеството е собственост на компании, близки до СИБанк.
Източник: Дневник (23.12.2003)
 
Предаването “Портфейл” на Дарик радио връчва годишните награди за принос към българската икономика и финанси. Председателят на борда на директорите на Дарик радио Радосвет Радев връчи голямата награда “Златен портфейл” на вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева. Отличени с дипломи “Златен портфейл” са Валентин Златев - генерален директор на “Лукойл България”, и Момчил Андреев - председател на Управителния съвет на “Райфайзенбанк”. Министърът на финансите Милен Велчев получава специалния приз “19.5 %”. Наградата за банков мениджмънт се присъжда на “Банк Аустрия”, за инвестиция на годината – “виохалко” (за инвестицията си в “Стомана” Перник). “Приста ойл” е фирма на 2003 г. Община Разлог е с отличие за най-много привлечени инвестиции през годината.
Източник: Дарик радио (23.12.2003)
 
Павел Езекиев, шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции, отчита повече от 1 млрд. долара, влезли в страната само през първите 9 месеца на годината. Обяснението е, че за този период е имало няколко крупни вложения от по над 100 млн. долара, но във вече съществуващи бизнеси, а не на зелено. Езекиев дава пример с инвестиции, направени от „ЛУКойл - Нефтохим", „Миролио", „Виохалко" и др.
Източник: Труд (23.12.2003)
 
Пета година Българската промишлена палата (БТПП) прави класация на 100-те водещи фирми в страната, прилагайки световни критерии за оценка като на "Форбс" и "Форчън". Подборът за 2002 г. е направен между 4000 български компании, които са разпределени в две топлисти. В ТОП 100 - 1 компаниите са подредени според приходите им от продажби, докато в ТОП 100 - 2 има допълнително условие, изключващо фирмите, чиито задължения към доставчици, служители или социални фондове надхвърлят размера на печалбата. За първи път експертите в БТПП правят още две класации - ТОП 50 на малки и средни предприятия и ТОП 50 на публичните дружества. В първата са включени печеливши фирми с приходи от продажби над 10 млн. лв. през 2002 г., класирани по производителност на един зает по трудов договор. Във втората листа влизат печелившите дружества, търгувани на "Българска фондова борса - София", класирани по възвращаемостта на вложените собствени средства през 2002 г. и по изменение на този показател спрямо предходната 2001 г. Частните търговски дружества все повече изместват държавните монополи от челните места на най-добре развиващите се компании в България. Такъв извод може да се направи от класацията на БТПП за 2002 г., която е според приходите от продажби и печалбата, покриващи краткосрочните им задължения. За разлика от традиционния подбор, при който фирмите се сравняват само по размера на продажбите им, показателят печалба дава по-пълна представа за състоянието и потенциала на фирмите. Затова и в ТОП 100 - 2 почти всички от първите 20 компании са частни. Неочаквано две промишлени фирми заемат първите две места по показател печалба на дружеството, съотнесена към 100 лв. приходи от продажби. Първи е пернишкият завод "Стомана" с печалба 61 лв. на 100 лв. приходи, втори - циментовият завод "Вулкан" - Димитровград, с печалба от 14 лв. Столичната фирма за услуги "Телелинк" е на трета позиция с 13 лв. печалба, следвана от "Хюлет Пакард България" (10 лв.)
Източник: Дневник (23.12.2003)
 
Тазгодишният носител на наградата на Дарик радио за принос в икономиката "Златен портфейл" е министърката на икономиката Лидия Шулева. Милен Велчев пък беше отличен със специалния приз за заслуги към бизнеса "19,5%" - заради намаляването на корпоративния данък. Фирма на годината" стана "Приста ойл", а "Овергаз Инк." получи диплом. С награда "Инвестиция на годината" беше отличена "Виохалко", а община Разлог получи признанието за най-много привлечени инвестиции през 2003 г. Дипломи и статуетки получиха и шефът на "ЛУКойл" Валентин Златев и шефът на Райфайзенбанк Момчил Андреев. Наградата "Банков мениджмънт на годината" отиде при Банк Аустрия. Екипът на предаването "Портфейл" пък плати патентния данък за 2004 г. на единствения в София коминочистач.
Източник: Сега (24.12.2003)
 
Вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева във вторник получи голямата награда на Дарик радио за принос в икономиката и финансите "Златен портфейл". Наградата връчи председателят на борда на директорите на Дарик радио Радосвет Радев на церемония в зала Електроимпекс. В категорията "инвестиция на годината" бе отличена гръцката компания виохалко - за вложението си в Стомана Перник. Според журито компанията е допринесла за съживяването на един доскоро считан за замиращ отрасъл на българската икономика - металургията. Останалите номинирани в категорията бяха руската петролна компания Лукойл и унгарската банка ОТП. Фирма на 2003 г. според Дарик радио е Приста ойл, която освен операциите си в България, е започнала и процес на експанзия в съседна Турция. Номинациите и наградените бяха определени от деветчленно жури от представители на Института за пазарна икономика и Центъра за икономическо развитие, сред които Лъчезар Богданов, Георги Ганев и Александър Божков.
Източник: Дневник (24.12.2003)
 
Директното договаряне между големите предприятия и електроцентралите за доставки на ток ще започне в края на февруари 2004 г., съобщи изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Васил Анастасов. Въпреки че новият Закон за енергетиката влиза в сила от 1 януари 2004-а, забавянето на либерализацията на пазара на електроенергия се налага заради изработването на наредбите за цените на тока и издаването на лицензи на т. нар. привилигировани потребители (заводите, които имат годишно потребление на електроенергия през 2002 г. над 100 гигаватчаса и "чисти сметки" с НЕК). Подзаконовите актове трябва да се разработят от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) и да се одобрят от правителството. А иначе участниците на либерализирания пазар са ясни отдавна. Още през юни тази година ДКЕР определи първите десет компании, които ще могат да се договарят пряко с производствените централи. Това са "Мини Марица-изток", "Девня цимент", "Агрополихим", "Асарел-Медет", "Елаците мед", КЦМ - Пловдив, "Юмикор мед", "Неохим", "Свилоза" и "Стомана индъстри". Тези фирми осигуряват 15% от годишното потребление на електроенергия у нас. Уточнени бяха и централите, които ще могат да търгуват свободно с част от произвежданата от тях електроенергия. На първия етап определена квота за свободно договаряне ще имат ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", топлофикационните и заводските ТЕЦ-ове, както и вече приватизираните ВЕЦ-ове. Според експертите на НЕК квотите ще са достатъчно големи, за да се създаде конкуренция между производителите на електроенергия. Очаква се свободно договорените цени да са поне с 15% по-ниски от предлаганата сега уикенд тарифа - 63.15 лв. за мегаватчас.
Източник: Банкеръ (27.12.2003)
 
Дългоочакваният подем в световната икономика, изглежда, вече започва. Освен растящите котировки на енергоносителите това начало на икономическо оживление в света се отрази и върху търговията с метали. Котировките на цветните, но и на благородните метали отбелязаха в края на годината нови, рекордно високи равнища. При сделките за доставка до 3 месеца цената на никела на LME /Лондонската борса за метали/ скочи в понеделник след обяд до 16 600 USD/т - най-високото равнище от март 1989 г. насам. Медта постигна нов рекорд спрямо август 1997 г. с 2282.5 USD/т, като подобри постижението си от 2240.5 USD/т, поставено само преди седмица. Без особено оживена търговия с цинк котировките му от 1013 USD/т надхвърлиха с 10 USD пика от март 2001 г., а оловото достигна 720-721 USD/т, като надхвърли рекордно високата цена от 703 USD/т от януари 1997 г. Калаят добави 90 USD и с цена от 6420 USD/т постигна нов 7 и половина годишен пик след 6465 USD/т от юли 1996 г.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
Общият обем на запасите от алуминий на западните страни се увеличи към края на ноември 2003 г. до 2.932 млн. т от 2.886 млн. т в края на октомври т. г. и в сравнение с 2.855 млн. т през ноември 2002 г., съобщи по неокончателни данни Международният институт по алуминия /IAI/ със седалище в Лондон. В тези цифри не влизат готовите крайни алуминиеви продукти. Запасите от непреработен метал нараснаха спрямо октомври т. г. от 1.531 млн. т до 1.544 млн. т, но останаха по-ниски от запасите от 1.564 млн. т, каквито западните страни имаха през ноември 2002 г. Най-значителни запаси от алуминий има в Европа, където те достигнаха общо 1.341 млн. т, но са по-малко от общите алуминиеви запаси през октомври т. г. от 1.347 млн. т, макар че са нараснали с над 70 хил. т спрямо ноември 2002 г. Страните от Северна Америка са увеличили общите си запаси от алуминий до 903 хил. т от 884 хил. т през октомври т. г., но това е доста по-малко от 969 хил. т през ноември м. г. Запасите от непреработен алуминий са разпределени в отделните региони на света подобно на 2002 г., като през ноември т. г. отново най-големи количества /649 хил. т/ се намират в Европа, но те са намалели от наличните през октомври т. г. 693 хил. т, докато в Северна Америка са нараснали съответно от 429 хил. т до 445 хил. т. Запасите и там са намалели от наличните през ноември м. г. 486 хил. т.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
Търговията на Лондонската борса за метали /LME/ в понеделник бе особено активна, като цените достигнаха нови пикови равнища. Никелът по 3-месечните сделки поведе нагоре борсовия тренд и скочи по обяд до 16250/16300 USD/т - с 500 USD над закриването на търговията преди Коледа. Медта също поскъпна до 2270/272 USD/т от 2240.50 USD/т в края на предходната борсова сесия и достигна нов 6 и половина годишен връх. Алуминият поскъпна с 5 USD до 1594/596 USD/т. Цинкът добави 7 USD до 1010/12 USD/т. Калаят също проби нивото от 6330 USD от миналата седмица и достигна нов 7 и половина годишен пик от 6410/440 USD/т. Оловото постави своя рекорд от 709/712 USD/т след 703 USD от март 1997 г.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
Чили увеличи производството на мед през ноември с 3.1% до 411 429 т в сравнение със същия период на 2002 г. Общият добив на мед в страната през първите 11 месеца на т. г. достигна 4453.179 хил. т - със 7.3% повече от същия период на 2002 г.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
ЕС и Русия подписаха споразумение за внос на 117 хил. т руски стоманени изделия в Евросъюза в сравнение със 115 хил.т през 2003 г. Оригиналните експортни квоти, въведени от юли 2002 г. със споразумение между двете страни, бяха 1.214 млн. т за 2002 г. и 1.235 млн. т за 2003 г.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
Добивът на хром от Куба през 2003 г. достигна 33 хил. т в сравнение с 25 хил. т миналата година. През 2002 г. добивът на метала намаля с близо 50% в сравнение с 49 500 т, произведени през 2001 г., и беше най-ниският за последните 7 г.
Източник: Пари (30.12.2003)
 
В Стомана индъстри подписаха новия колективен трудов договор, който влиза в сила от 1 януари 2004 г. и е валиден до 30.06.2005 г. Той гарантира увеличаване на брутната заплата за 2004 г. с 10%, а за 2005 г. с още 10%. Предвидената сума при платен отпуск от досегашните 186 лв. става 223 лв. С новия КТД се осигурява нарастването на минималната работна заплата от 150 лв. на 250 лв. За 11-те месеца на 2003 г. средната заплата е 570 лв.
Източник: Пари (30.12.2003)