Из интервю с Г-н. Павел Езекиев, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции - Г-н Езекиев, колко са инвестициите у нас до края на 2003 г.? - До края на септември инвестициите в България са 864,2 млн. долара. Като включим и близо 350 млн. от продажбата на Банка ДСК, се получават малко над 1,2 млрд. долмлнара. Вложенията над 10 млн. долара са 75% от общия размер. В края на 2003 г. инвестициите би трябвало да се окажат 1,4-1,5 млрд. Това е абсолютен рекорд за страната. - Това много ли е или малко? - Един от начините да се каже дали инвестициите са много, е да се погледнат като процент от брутния вътрешен продукт. Ако инвестициите са 1,4 млрд. и БВП има 4,8% ръст -колкото през 2002 година, това означава, че са малко над 8% от БВП. - Кои са най-големите инвестиции през 2003 година? - Най-голямата инвестиция ще бъде покупката на ДСК. Втората по големина към момента се оформя инвестицията на "ГлоБул" за увеличаването на мрежата, строене на базови станции и всякакви други технологии за около 200 млн. долара. Следват инвестициите на "Лукойл" и "Юмикор". "Лукойл" инвестират в удвояването на капацитета на рафинерията в Бургас, както и в нови бензиностанции. "Юмикор" пък вложиха пари в голямо обновяване и разширяване на завода в Пирдоп. След тях е "Миролио", която реализира също удвояване на инвестициите си в България - между 40 и 50 млн. долара. "Марица-3" е друга голяма инвестиция. До момента там са реализирани около 50 млн. долара, но по-нататък ще са много повече. "Шел" откри много бензиностанции, "Метро" - много магазини. - Какви са прогнозите ви за тази година? - Очаквам, че инвестициите ще са малко повече от миналата. Половината от тях ще дойдат от големите проекти в енергетиката - от приватизацията в отрасъла, както и от продажбата на БТК. - Коя държава сега е инвеститор номер едно? - Гърция заради "ГлоБул". - По едно време беше Швейцария. - Швейцария е дегизирана Русия. Инвестициите от Швейцария са инвестициите на "Лукойл" чрез швейцарското им поделение. Гърция с "ГлоБул" и "Виохалко" е едно рамо пред всички.
Източник: 24 часа (05.01.2004)

Близо 7 млрд. долара са инвестирани в българската икономика за последните 12 години, показват данните на Агенцията за чуждестранни инвестиции. На фона на останалите източноевропейски държави цифрите са повече от скромни. Окуражителното е, че за първи път през 2003 г. ръстът на чуждите инвестиции рязко скочи, което обнадежди анализаторите за по-смели прогнози. Очакванията са до края на годината общият им размер да достигне 1.4 млрд. долара, като почти една трета от тях да бъдат вложенията "на зелено". Данните на БНБ до края на октомври потвърждават очакванията за изключително успешна инвеститорска година. До октомври инвестициите извън приватизационните сделки са надхвърлили 610 млн. долара. Сред най-големите инвеститори през 2003 г. се нареждат вторият мобилен оператор "Глобул", гръцката групировка "Виохалко", която вложи значителни средства в "Стомана индъстри" и "Стилмет", "Юмикор" с инвестициите си в пирдопския медодобивен комбинат, "Лукойл България" с изграждането на нови бензиностанции и инвестиции в бургаската рафинерия и др. В първата десетка са още ТЕЦ "Марица-изток", "Шел", "Метро".
Източник: Дневник (05.01.2004)

През тази година вътрешният пазар на електроенергия ще се отвори за големи потребители с консумация над 100 млн. кВтч годишно и за такива с над 40 млн. кВтч, съобщиха от НЕК. Това ще даде възможност на предприятията със статут на привилегировани потребители да договарят директно доставките си на ток с централите производители по свободни цени. Засега такова право е дадено от Държавната комисия за енергийно регулиране само на 10-те най-големи предприятия - Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел-Медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Предвиждаше се пазарът на ток за тях да се освободи още през 2003 г., а през 2004 г. - за дружества с над 40 млн. кВтч годишно. През 2003 г. отварянето с около 18% не се случи заради закъснението, с което депутатите приеха новия Закон за енергетиката.наредбата към него, която ще регламентира новите пазарни отношения, ще влезе в сила през февруари, след което двете стъпала на либерализацията ще се слеят, обясниха експерти. Очаква се разходите за ток на големите клиенти да намалеят с около 8%, което ще доведе до допълнителен стимул за растеж в икономиката, заяви енергийният министър Милко Ковачев. На първи етап от отварянето на пазара от АЕЦ Козлодуй няма да се освобождават количества за директна продажба. Извън списъка на централите остава и ТЕЦ Марица-изток 3, която има дългосрочен договор с НЕК. Всички останали производители могат да участват на свободния пазар. Кондензационните централи ще имат частично освободена квота, която ще е достатъчна, за да покрие над 150% от очакваното максимално потребление на привилегированите потребители. Топлофикационните, заводските и частните ВЕЦ ще имат право да продават директно произведения от тях ток. НЕК ще е оператор на преносната система и ще гарантира баланс между производство и потребление. Още от май 2003 г. НЕК, потребителите и централите проиграват пазарни ситуации под формата на виртуална симулация. Тренировките няма да прекъсват до приемането на наредбата. Плановете на участниците са тренировките да преминат в реална работа. Цената на електроенергията по директните договори няма да се регулира от ДКЕР. За свободния сегмент те няма да заплащат и такса за разполагаема мощност.
Източник: Пари (05.01.2004)

Последната минута на старата година босненският завод Aluminij в Мостар получи подкрепата на международната общност, за да продължи работата си. Предприятието е единствен производител на алуминий в страната, но държавната електрическа компания Elektroprivreda заяви, че повече не може да му дава енергия на кредит. Електрическата компания се съгласи неотдавна да продаде през 2004 г. 1.0 млн. МВч на базирания в Швейцария клон на лондонската фирма Energy Financing Team /EFT/. Aluminij има договори за доставка на алуминий на германската DaimlerChrysler AG, която до неотдавна доставяше на завода електроенергия на бартер чрез филиала си Debis International Trading.
Източник: Пари (05.01.2004)

Първият работен ден на LME на 2 януари 2004 г. завърши с нови рекорди при цветните метали, които запазиха възходящия тренд от последната седмица на миналата година. Наистина търговията беше в малки обеми, но показателна за борсовото настроение. Медта поскъпна с 3.1% до 2349 USD/т от 2278 USD/т при закриването в последния ден на 2003 г. Алуминият също поскъпна с 22 USD до 1618 USD/т. Котировките на никела се повишиха от 16 590 USD/т в последния ден на 2003 г. до 16 830 USD/т, като през целия ден показваха намерението си да преминат бариерата от 17 000 USD/т.
Източник: Пари (05.01.2004)

Бразилия е с най-висок приоритет за инвестиции в стоманодобива предвид опита й и достъпа до суровини, заяви Йозеф Кинш, президент на френската стоманодобивна компания Arcelor. Миналия месец Arcelor установи сътрудничество с Китай чрез Baosteel Corp. и с японския гигант Nippon Steel.
Източник: Пари (05.01.2004)

Пазарът на калай в Малайзия продължи бурното си развитие от 2003 г., като поскъпна с 56% до 2365 USD/т. През 2004 г. търсенето на калай ще надхвърли предлагането с 16 хил. т според експерти. Запасите от калай на Лондонската борса за метали намаляха до 14 495 т в края на 2003 г. от 39 475 т през август 2002 г.
Източник: Пари (05.01.2004)

Увеличават производството на цинк в с 25% в Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, съобщиха от дружеството. Причината са увеличеното търсене и скокът при цените на цветните метали на световните пазари. Тази година се очаква да бъдат добити 27 хил. тона, съобщи изпълнителният директор на ОЦК Никола Пашинов. Ръст се залага и в добива на олово. До 2005 година ОЦК трябва напълно да модернизира производствените си мощности в съответствие с евростандартите. Според графика реконструкцията ще приключи през септември тази година.
Източник: Стандарт (06.01.2004)

Спират тока на "Радомир-метали" заради дълг съобщиха от НЕК. Държавната компания е изпратила предупредително писмо за изключването на ел. захранването. НЕК настоява да бъдат изплатени задължения от 500 хил. лв., като по фактури текущите вземания възлизат на 1 969 000 лева, каза шефът на радомирската фирма Пламен Паскалев. Натрупаните стари задължения са 8,5 млн. лева.
Източник: Стандарт (06.01.2004)

Близо 7 млрд. долара са чуждите инвестиции в България за последните 12 г., съобщи шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. Само за 2003 г. се очаква размерът на външните вложения да достигне 1,4 млрд. долара. Почти една трета от тях са "на зелено". До края на октомври сумата е 1,272 млрд. долара, което е 6,7% от брутния вътрешен продукт на страната. Най-големи инвеститори са вторият мобилен оператор "ГлоБул", гръцката групировка "Виохалко", които направи вложения в заводите "Стомана индъсри" и "Стилмет", "Юмикор" за медодобивния комбинат в Пирдоп и "ЛУКойл България" за изграждането на бензиностанции. Десетте най-големи инвеститори реализират 65% от общите вложения в страната. Заради покупката на Банка ДСК от ОТП Унгария застана на челното място в списъка на чуждестранните инвеститори за 2003 г. Нейното вложение е над 311 млн. евро. Втора е Гърция с 203 млн. долара. Трета е Швейцария, а четвърта Холандия.
Източник: Стандарт (06.01.2004)

Боривое Стоядинович, директор на Рударско-топионичарски Басен Бор /РТБ Бор/, заяви, че 2004 г. е ключова за развитието на предприятието, което иска да увеличи добивите си. Държавният конгломерат Бор произведе през 2003 г. 14 хил. т меден концентрат - с 12.5% под заплануваните 16 хил. т поради стари съоръжения и липса на средства. Предприятието представлява група от 18 фирми, които продължиха да работят през цялото време на бившия президент Слободан Милошевич. Чрез тях правителството продаваше мед и злато, за да осигури социалния мир в страната. Интерес към предприятието проявяват медодобивните гиганти Rio Tinto от Австралия, австралийската фирма Billiton и канадската Phelps Dodge. През декември кабелният завод на РТБ Бор в Зайчар бе продадена на базираната в Кипър фирма East Point. Търговете за два други завода на предприятието бяха обявени за по-късно през януари 2004 г. Компанията води разговори с гръцки партньор, заинтересуван да инвестира в разположеното в Бор предприятие за кабели и жици. Затъналото в дългове предприятие по програма трябва да намери още 35 млн. USD за нови съоръжения в най-близко време, от които 5-6 млн. USD още през 2004 г.
Източник: Пари (07.01.2004)

Единственият завод за алуминий на Черна гора - Kombinat aluminijuma Podgorica /KAP/, планира да запази през 2004 г. производството на алуминий от 120 хил. т, като продължи да съкращава производствените разходи. През септември Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ предостави на предприятието кредит от 3 млн. EUR /3.75 млн. USD/, с които заводът да плати на финансовите си съветници от френската BNP Paribas, но заемът още не е ратифициран от Федерацията Сърбия - Черна гора. Заводът е изграден преди 32 г. с технологично оборудване на френската компания Pechiney и през 2002 г. произведе 116 хил. т алуминий - повече от инсталираните мощности от 102 хил. т. Износът на предприятието достигна през 2003 г. стойност от 154 млн. USD.
Източник: Пари (07.01.2004)

Още в началото на търговията на LME котировките на цветните метали продължиха възходящия си тренд след активни покупки от инвестиционни фондове. След обяд медта по тримесечните сделки добави още 1.5 USD до 1378.5 USD/т след скока в извънборсовата търговия в понеделник вечерта. Цинкът добави още 6 USD и достигна 1053 USD/т. Алуминият достигна в ранния следобед 1620 USD/т след закриването предходната вечер при 1613 USD/т. Никелът беше особено активен и отново добави към котировките си 290 USD, като се търгуваше по 17 390 USD/т - близо до високите нива, достигнати за последен път през март 1989 г. С това лекият метал разчисти пътя си към нивото на съпротива от 18 000 USD/тр.у. Оловото добави нови 7 USD и достигна 746 USD/т. Калаят се придвижи нагоре с още 20 USD до 6560 USD/т.
Източник: Пари (07.01.2004)

Националният център за запаси на Министерството на отбраната на САЩ /DNSC/ продаде 7 хил. т ферохром от резерва си, от които 6000 т с високо съдържание на въглерод и 1000 т с ниско съдържание на въглерод, на 4 местни компании за около 4.5 млн. USD. Бяха продадени и 20 т цинк за около 18 хил. USD. Центърът продаде и 3580 т олово на обща стойност от близо 2.7 млн.
Източник: Пари (07.01.2004)

На 3 различни компании от САЩ и на една от Швейцария бяха продадени 600 хил. либри кобалт за общо близо 10 млн. USD. В началото на всяка година Министерството на отбраната на САЩ обновява задължителните си резерви от метали.
Източник: Пари (07.01.2004)

Шуменското дружество "Алкомет" модернизира валцовото си производство с оборудване от британската компания VAI, съобщи Иван Динев, директор за връзки с инвеститорите в "Алкомет". Той обясни, че VAI е дъщерна фирма на австрийската компания Voest-Alpine Industriеanlagenbau. "Алкомет" и VA I са сключили договор, чиято стойност е 9 млн. долара, за модернизация на два стана за производство на алуминиево фолио. Сумата е част от инвестиционната програма за 2003 г. на шуменската компания, а общият размер на инвестициите, вложени в "Алкомет" през изтеклата година, е 10.5 млн. долара. Новите станове са междинен фолиев и студено-валцов. Те са монтирани от експерти на VAI. Оборудван е и компютърен център за управление, чрез който автоматично се регулира дебелината, широчината и равната плоскост на произвежданото на становете алуминиево фолио. Модернизирана е също така аспирационната система. Чрез системата за контрол Vantage е повишено качеството и бързината на производство, намален е обемът на технологичните отпадъци. Като основен проблем за компанията Иван Динев посочи липсата на добре подготвени специалисти машинни инженери и леяри в региона, които да отговарят на високите изисквания за работа с новата техника. В момента в "Алкомет" се работи по монтажа на линия за прахово боядисване на алуминиеви профили. Инвестиционната програма на компанията за 2004 г. предвижда вложения в размер на 14.5 млн. долара. За периода 2000-2002 г. са инвестирани над 16 млн. долара в модернизация. Инвестиционният процес ще продължи до края на 2004 г., като се очаква вложенията да достигнат 40 млн. долара, т.е. каквато е сумата, поета като ангажимент с приватизационния договор. В края на 2003 г. председателят на съвета на директорите на шуменското дружество Фикрет Кузуджу заяви, че "Алкомет" може да промени значително продуктовата си стратегия и да преориентира продуктовата си гама изцяло към производството на фолио за опаковки. Той обясни промяната с това, че както използването, така и търсенето на алуминий в опаковъчния сектор постоянно нараства. Според Кузуджу в западните страни алуминият е в основата на 80% от опаковките на напитки, консерви и натурални сокове, а алуминиевото фолио намира все по-голямо приложение и в лекарствената промишленост. Ако шуменското предприятие пренасочи продуктовата си стратегия, основната част от продукцията му ще се изнася. В "Алкомет" работят повече от 900 души, а 80% от продукцията на фирмата се изнася в повече от 15 държави. Турската компания "Алуметал" притежава 74.6% от капитала на "Алкомет", 16.9% се държат от "Фаф метал", "Алумина инвест" има 0.18%, а останалите акции са разпределени между дребни акционери. VAI е един от световните лидери в областта на инженерните услуги и при изграждането на производствени мощности за стоманената и алуминиевата индустрия. Персоналът на компанията наброява над 3 хил. висококвалифицирани специалисти. За финансовата 2002 г. компанията има продажби от 1.024 млрд. евро и печалба преди данъчно облагане от 6 млн. евро.
Източник: Дневник (08.01.2004)

Единственото канадско предприятие за добив на паладий North American Palladium съобщи, че през 4-ото тримесечие на 2003 г. е увеличило близо два пъти добива на белия благороден метал благодарение на мекото време и по-високи производствени постижения. Компанията, базирана в Торонто, съобщи, че през последното тримесечие на 2003 г. е добила 94 114 тр. у. от метала в сравнение с 52 067 тр. у. през същия период на 2002 г. и 76 729 тр. у. през 3-ото тримесечие на миналата година. Платината намери напоследък широко приложение освен в бижутерията и при катализаторите за изгорели газове на автомобилите. За цялата 2003 г. North American Palladium произведе 288 703 тр. у. паладий, но като странични продукти доби също 23 536 тр. у. злато, 4 млн. паунда никел и 7.1 млн. паунда мед от мината си в местността Лак дез'Ил в Северно Онтарио. Още преди официално да обяви финансовите си резултати, компанията посочи, че през 2004 г. очаква още по-добри резултати, тъй като дневният обем на преработка на руда ще се увеличи до 15 хил. тона дневно. Компанията има съвместно проучвателно дружество с друга канадска компания - Inco Ltd., и двете изпълняват общи проекти за търсене на цветни и благородни метали главно в Северна Америка. Въпреки че през 2003 г. другите основни и благородни метали поскъпнаха поради недостига им за производствени цели в очакване на ускорения икономически растеж и слабия долар, цените на паладия се понижиха с около 15%, тъй като предлагането му остана твърде по-голямо от търсенето
Източник: Пари (08.01.2004)

В сряда на LME цветните метали леко поевтиняха в ранната следобедна търговия, след като във вторник достигнаха нови, по-високи ценови равнища. Медта по 3-месечните сделки отстъпи до 2331 USD/т от 2342 USD/т при закриването на търговията предходния ден. Алуминият остана без промяна на 1607 USD/т. Цинкът поевтиня с 6 USD до 1021 USD/т. Оловото загуби 8 USD и се търгуваше по 720 USD/т. Победител остана никелът, който добави нови 105 USD и достигна 15 305 USD/т. Калаят поскъпна с 10 USD до 6250 USD/т.
Източник: Пари (08.01.2004)

Най-голямото китайско медодобивно предприятие Jiangxi Copper Co Ltd. спря производството на мед от средата на декември и планира да го поднови след 20 януари, като през целия декември практически не бяха осъществени никакви продажби на рафинирана мед. Предприятието Jiangxi Copper в Гуичи, Югоизточен Китай, има една-единствена топилна пещ, която спира за поддръжка на всеки 18 месеца и е с годишен производствен капацитет от 400 хил. т рафинирана мед. Очаква се производството да бъде подновено непосредствено преди китайската Нова година. През 2004 г. предприятието предвижда да увеличи добива на рафинирана мед до 400 хил. т, след като през 2003 г. производството бе увеличено с 48% до 342 хил. т
Източник: Пари (08.01.2004)

Комисията по конкуренцията на Южна Африка отхвърли обвинението срещу най-големия производител на стомана в страната Iscor Ltd, че използва доминиращото си положение за установяване на необосновано високи цени на изделията си. Iscor продава в страната около 60% от годишното си производство от 6.04 млн. т стоманени изделия.
Източник: Пари (08.01.2004)

Кредитният рейтинг на стоманопроизводителите през 2004 г. изглежда стабилен, обяви рейтинговата компания Moody's. Тя подчерта обаче, че значителният свръхкапацитет на стоманената индустрия в света ще зависи твърде много от съживяващото се търсене на стоманени пръти и кръгло желязо за строителната промишленост, както и от развитието на автомобилната промишленост през годината. .
Източник: Пари (08.01.2004)

Правителството прекрати два концесионни договора, сключени с Кремиковци АД. Първият е от май 1999 г. за добив на железни руди и баритна суровина от находище Кремиковци, вторият - от юни 1999 г. и е за добив на варовици от находище Козяк, Софийска област. Договорите се прекратяват заради неизпълнение от Кремиковци АД на основни задължения по тях. Неизплатените задължения на Кремиковци АД към държавата от концесионни такси към 30 юни 2003 г. по договора за добив на железни руди и баритна суровина са 351 511 USD. Още 32 400 USD са дължимите такси за добив на варовик от находище Козяк. МС упълномощи вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева да предприеме необходимите действия за събиране на неизплатените от концесионера такси, лихви и неустойки. Едностранно се прекратява и концесионен договор за морски плаж Арапя с ЕТ Странд-Антон Андреев, София, заради прехвърляне на правата по концесията трето лице.
Източник: Пари (09.01.2004)

Мария Маркова е новият член на СД на Алкомет АД-Шумен на мястото на заличения Иван Иванов. Дружеството се представлява от изпълнителните директори Христо Дечев, Хюсеин Йорюджю и Фикрет Индже, прокурист. .
Източник: Пари (09.01.2004)

Новите цените на БДЖ за товарни превози ще блокират износа, ще доведат до спад на товарите на пристанищата във Варна и Бургас и ще предизвикат преориентиране на големите компании към автобусния транспорт. От началото на годината жп компанията обяви, че увеличава тарифите средно с 6-8%. За най- големите клиенти поскъпването ще е средно с 10%, тъй като те основно ползват нашите услуги, каза директорът на дирекция "Товарни превози" Пенко Минков. Повишението основно засяга "Кремиковци", "Неохим", "Стомана индъстри", "Свилоза". Товарните превози формират около 2/3 от приходите на железниците. Минков допълни, че за момента компаниите не са склонни да приемат условията на дружеството, но се надява преговорите да завършат с успех до края на януари. Според компаниите увеличението на цените не е с 10%, а за превози до граничните гари достига 20%. За жп транспорт на суровини до пристанищата повишението е с 25%. Компанията се държи като монополист и е крайно време да проумее, че през годините железниците са стимулирали икономическото развитие на страната, коментираха експерти. Според тях Румъния, в която вече има лицензирани частни превозвачи, предлага по-изгодни цени за жп превозите. Тенденцията към изместване дела на автомобилните превози потвърждават и данните на транспортното министерство. Товарните жп превози заемат 16-17% от превозите. Според данни на БДЖ около 70% от износа се осъществява чрез автомобилен транспорт. През миналата година железниците са превозили около 20 млн. тона товари, което с 10% повече в сравнение с 2002 г. БДЖ изпитва остра нужда от вагони и не може да си изпълнява договорите, а в същото време поставя абсурдни условия в тях, коментира председателят на управителния съвет на "Свилоза" Красимир Дачев. Мажоритарен собственик на дружеството е регистрираната в американския щат Делауеър компания А.Р.У.С. Транспортните разходи заемат 40% от цената на дървесината, която е основна суровина за работата на химическия завод. Годишно се превозват над 100 хил. тона дървесина, като намеренията на дружеството са да увеличи продукцията до 250 хил. тона. Когато изнасяме продукцията си, не ползваме услугите на железниците, а воден транспорт по Дунав и автомобилен, обясниха Дачев. Сегашното увеличение ни принуди да започнем да инвестираме в камиони, каза още той. Според него БДЖ води пагубна за себе си и за големите си клиенти политика. БДЖ обоснова новите цени с повишението на разходите по предлаганата услуга, както и с липсата на средства за подмяна на вагоните. БДЖ спешно се нуждае от 40 млн. лв. за подмяната на 3620 вагона. Новите цени ще доведат до загуба на клиенти както за дружеството, така и за железопътната компания, коментира и търговският директор на "Неохим" Васил Грънчаров. Той прогнозира, че новите цени ще се поемат от компании, които купуват торове, и може да се очаква увеличение. БДЖ загуби конкуренцията с автомобилния транспорт, тъй като клиентите се ориентирали към този вид транспорт, независимо от по-високите цени на горивата заради новите акцизи. По думите му тарифите на железницата в момента се надценени. Според различни информации увеличението за "Кремиковци" вероятно ще бъде по-малко. Всички компании ще бъдат равнопоставени, увери изпълнителният директор на БДЖ Наско Цанев."Търговските разговори продължават", коментира пресаташето на компанията Тодор Христов. Увеличението на тарифите няма да засегне "Юмикор", чиято продукция основно се изнася, тъй като компанията има дългосрочен договор с БДЖ. Вчера министърът на транспорта и съобщенията Николай Василев заяви, че е запознат с проблема на товародателите, но увеличението на тарифите е неизбежно, в противен случай загубите на железниците ще бъдат огромни. При тази ситуация ще вложа всички усилия през 2004 г. да бъде лицензиран частен жп превозвач, каза още той. В края на миналата година вицепремиерът Николай Василев обяви мерки за преструктуриране на дружеството. Част от тях включват решаването на проблема със задълженията на БДЖ към НЕК и НК "Железопътна инфраструктура", които са съответно 51.2 млн. лв. и 50 млн. лв., преструктуриране на просрочените задължения със средства от облигационен заем, както и разделянето на товарните от пътническите превози. Субсидията на БДЖ за 2004 г. е 60 млн. лв., като в случай на преизпълнение на приходната част от бюджета ще бъдат отпуснати допълнително още 10 млн. лв. Субсидията за миналата година също бе 70 млн. лв. Прогнозираната загуба на дружеството за тази година е около 50 млн. лв.
Източник: Дневник (09.01.2004)

Вицепремиерът Лидия Шулева съобщи, че концесията за рудодобив на “Кремиковци Рудодобив” АД още не е отнета и предстоят разговори с мениджърите на дружеството за погасяване на задълженията по концесионните такси , които възлизат към 30 юни 2003 г. на 351 511 долара. В рудника в момента работят 740 души. Рудата, която се добива в рудника е полиметална. Освен желязо, в нея се съдържат 7% манган, 18% барит и други, което създава трудности при обогатяването и извличането на метала.
Източник: Труд (10.01.2004)

Преди два дни "Кремиковци" предсрочно консервира Втора доменна пещ, съобщиха от комбината. Стратегията предвиждаше това да стане по-късно, но проблемите с превозването на суровина от БДЖ наложили промяната. След консервацията на едната пещ дневното производство на чугун ще достигне 3600 т. До средата на годината се очаква в комбината да се произведат със 194 хил. т по-малко метал. Въпреки по-ранното спиране на Втора доменна стратегията за развитие на дружеството няма да се промени. През първото полугодие се очаква да влезе в действие комплексът за непрекъсната разливка на стоманата, съвместна разработка с австрийската фирма "Фьост Алпине".
Източник: Дневник (10.01.2004)

Интересът на инвестиционните фондове към цветните метали на Лондонската борса за метали (LME) изстреля цените до нови максимуми през изминалата седмица независимо от почти пълното отсъствие на потребители от пазара. Медта с тримесечна доставка достигна във вторник най-високата си котировка от юли 1997 г. при 2389 долара за тон, алуминият регистрира двегодишен максимум при 1624 долара за тон, а никелът се изкачи до нива, невиждани от март 1989 г., при 17 650 долара за тон. Оловото и калаят поскъпнаха съответно до 752 долара за тон и 6615 долара за тон, най-високите им котировки от 1996 г., а цинкът регистрира двегодишен максимум при 1054 долара за тон. Още същия ден обаче фондовете решиха да осребрят натрупаните до момента печалби и ликвидираха позиции, понижавайки котировките. До края на седмицата пазарът се консолидираше. Лондонски търговци коментираха, че затишието е само подготовка за атакуване на нови върхове. Прогнозата им се потвърди от спокойствието, с което пазарът на мед посрещна намерението на чилийската компания Codelco да продаде резервите си от близо 200 хил. т, тъй като световните запаси вече са под 800 хил. тона.
Източник: Капитал (10.01.2004)

Трима души загинаха, а поне 13 бяха натровени и получиха травми след изтичане на газ от доменна пещ в металургичния комбинат "Кремиковци". Аварията станала вчера следобед, когато работници отстранявали повреда в тръбопровод. По време на ремонта е станало изтичане на коксов газ с високо съдържание на въглероден окис, съобщи пресаташето на комбината Тодор Христов. От пожарната допълниха, че при аварията взрив и пожар не е имало.
Източник: 24 часа (11.01.2004)

Втора авария стана в "Кремиковци" за по-малко от денонощие. В 14 часа в неделя работниците в завода отново изпаднаха в паника. Причина за масовата истерия този път бе пожар в местния ТЕЦ, който се намира в централната част на предприятието. По това време се запали главното разпределително устройство на централата. Пламъците тръгнали след аварийно изключване на една от турбините, което предизвикало късо съединение. На мястото веднага бяха изпратени 2 противопожарни коли и линейка. За броени минути огнеборците потушиха огъня. Пострадали няма. Управителният съвет на завода обяви, че ще даде по 5000 лв. на близките на 3-мата загинали при аварията в събота. "Кремиковци" ще поеме разходите по погребенията и лечението на пострадалите. Специална комисия в 5-дневен срок ще търси причините за аварията.
Източник: Стандарт (12.01.2004)

Името на "Кремиковци" бе свързано с поредица от скандали след приватизацията на дружеството през 2000 г . През август 2002 г. Агенция "Митници" наложи запор върху вноса и износа на предприятието, което имало огромни задължения към държавата и доставчици, натрупани от 1999 г. Тогава изпълнителният директор на комбината Валентин Захариев призна , че общите дългове били 630 млн. лева. По късно запорът върху износа на предприятието бе отменен, а правителството обеща държавата да поеме част от необявените в приватизационния договор дългове на завода в размер на 200 млн. лева. Според собствениците скритите задължения обаче били в размер на 300 млн. лв. Металургичният гигант перманентно дължи пари и на БДЖ. През декември 2003 г. Софийският районен съд е постанови, че "Кремиковци" дължи на БДЖ 3.9 млн. лв., натрупани от началото на септември и обезпечени с 12 записа на заповед. Той твърди, че ден по-късно с разрешението на транспортния министър Николай Василев от железниците са поискали в писмо до съдия-изпълнител да бъдат блокирани банковите сметки на металургичния комбинат.. Според осведомени това е само началото на съдебната война между двете дружества. През ноември миналата година правителството прекрати еднократно договора с металургичния комбинат "Кремиковци" АД за концесия за добив на природни богатства в находище "Делян" заради неизплатени задължения към хазната. Контрактът е сключен през юни 1999 година. Към средата на годината сумата, която "Кремиковци" дължи по него, възлиза на 13 660 щ. долара. Лихвите пък са 1251 лева. Пореддният скандал с "Кремиковци се разрази миналата седмица, когато се разбра, че министърът на икономиката Лидия Шулева ще отправи писмени предизвестия до "Кремиковци"АД от коя дата ще се прекратят концесионните договори за добив на подземни богатства от находищата "Кремиковци" и "Козяк".В четвъртък правителството упълномощи министъра на икономиката да прекрати двата концесионни договора, сключени на 28 юни 1999 година. От 2001 г. до средата на 2003 г. "Кремиковци"АД не изпълнява основни задължения по договорите и на концесионните възнаграждения за извършения добив. На дружеството нееднократно са изпращани покани за доброволно внасяне на станалите изискуеми парични задължения и неустойки.
Източник: Монитор (12.01.2004)

В деня, когато се коментираха причините за тежката авария, отнела живота на трима души и ранила 18 в "Кремиковци", стана известно, че задължения на комбината към Националната електропреносна компания (НЕК) са разсрочени за десет години. Споразумението за 70 млн. лв. е било подписано през миналата седмица. Сумата е натрупана от 2001 г. досега и представлява 31% от общите задължения към НЕК. От компанията поясниха, че решението е взето от съвета на директорите след одобрение от Министерството на енергетиката. От ведомството на Милко Ковачев запазиха мълчание с обяснението, че става дума за клаузи от търговски договори, които са класифицирана информация. Препоръката за подписването на споразумението била дадена от междуведомствена работна група към Министерството на икономиката, която се занимава с проблемите на "Кремиковци". Годишната консумация на ток от комбината е над 100 гигаватчаса. Неговите текущи задължения за ел. енергия са над 5 млн. лв., съобщи изпълнителният директор на НЕК Васил Анастасов. Сред експертите от двете министерства все повече надделява мнението, че държавата трябва да предприеме мерки за намаляване на задлъжнялостта на "Кремиковци", тъй като тя се отразява негативно върху енергийните дружества. Всички дългове на компанията надхвърлят 1 млрд. лева, като за година са се увеличили с 239 млн. лева. Над 340 млн. лв. са дълговете към свързани предприятия, а към доставчици и клиенти - 310 млн. лв. Некоректността на комбината е причина за фалити на по-малки предприятия, коментират търговци. Работниците в "Кремиковци" имат да получават близо 12 млн. лв., а за осигуровки се дължат почти 40 млн. лв. През миналата година работната група за "Кремиковци" към Министерството на икономиката подготви становище, в което предложи купувачът на комбината да бъде компенсиран със 77 млн. лв. заради скрити задължения. Преди приватизацията бяха опростени 47 млн. лв. към НЕК и 83 млн. лв. към "Булгаргаз". Още след влизането си във владение в компанията през 1999 г. новият собственик - българският холдинг "Финметал", направи вътрешен одит с подкрепата на "Делойт и Туш", който показа, че "Кремиковци" има около 80 млн. лв. скрити дългове. Те не са били отразени в баланса на дружеството при приватизацията му и не са предявени от кредиторите в срок. Става въпрос за дългове към Националния осигурителен институт, данъчните и митниците. Предложението така и не беше внесено за разглеждане от правителството. По същата схема като тази с НЕК през 2003 г. за десет години бяха разсрочени 25 млн. лв. дългове на "Кремиковци" към "Булгаргаз". "Дружеството има 4 млн. лв. задължения към "Булгаргаз" до момента", каза изпълнителният директор на газовата компания Кирил Гегов. Неофициално се твърди, че са спрени и доставките на кокс за комбината. Задълженията към НЕК и "Булгаргаз" пречат на "Кремиковци" да получи статут на привилегирован потребител, което ще позволи на дружеството да купува по-евтин ток и газ. "Кремиковци" вече дължи 4 млн. лв. на БДЖ, като дълговете са натрупани за последните четири-пет месеца на миналата година, съобщи изпълнителният директор на БДЖ Наско Цанев. Той каза, че преговорите продължават. Железниците предлагат средно с 10% да се увеличат тарифите, а комбинатът настоя повишението да е наполовина. Превозите на "Кремиковци" формират една осма от приходите на БДЖ. След като железниците едностранно прекратиха договора с комбината, преговорите се проточиха до септември, когато натрупаните задължения достигнаха 18 млн. лв. При всяко предупреждение от транспортното министерство, че БДЖ ще поиска несъстоятелност на комбината, от ръководството му опонираха, че осем хиляди души ще останат без работа. Над 4.5 млн. лв. дължи "Кремиковци" към момента на Министерството на околната среда и водите за периодично замърсяване на въздуха, съобщи пред БТА Диана Димитрова от ековедомството. Въпреки големите задължения металургичният комбинат излезе на печалба от 53.709 млн. лв. за деветте месеца на 2003 г. Това сочат данните от баланса на дружеството, публикуван от фондовата борса. Продажбите на завода също нарастват - до 552 млн. лв., в сравнение с 423 млн. лв. за същия период на 2002 г. Основната част от положителния финансов резултат идва от валутни разлики, които са за над 153 млн. лв. Според анализатори основната част от ръста на приходите на "Кремиковци" се дължи на пускането в експлоатация на Първа доменна пещ през есента на миналата година. В средата на ноември комбинатът и италианската компания "Марчегалия" подписаха договор за доставка на готова металургична продукция за около 1 млрд. евро. От доста време насам на "Марчегалия" се предлага дял от комбината, но преговорите още не са приключили.
Източник: Дневник (12.01.2004)

През първата седмица на 2004 г. благородните метали на Нюйоркската фючърсна борса /COMEX/ направиха демонстрация на ценови върхове на фона на поевтиняващата щатска валута. В края на петъчната търговия в Ню Йорк /по време на съботно-неделната почивка на Лондонската борса за метали /LME/ котировките на среброто за незабавна доставка достигнаха 6-годишен максимум от 6.40 USD. Фючърсите за март поскъпнаха до 6.52 USD/тр. у. - най-високата котировка зад океана от април 1998 г. В края на търговията цените отстъпиха до 6.479 USD/тр. у., но в търговията на разплащане останаха с 22.4 CTS, или с 3.5% по-високи от края на борсовия четвъртък. От началото на 2004 г. среброто вече поскъпна с 8.4%, а 15-годишният пик от 6.50 USD/тр. у. за момент в четвъртък подкрепи и златото. В сделките за доставка през февруари то също прибави 2.40 USD до 426.80 USD/тр. у. Златните фючърси скочиха до 15-годишен пик от 431.50 USD/тр. у. Според дилъри по-нататъшният срив на долара твърде скоро може да доведе до пробив на стратегически новото ниво от 450.00 USD.
Източник: Пари (12.01.2004)

Цветните метали закриха петъчната търговия на LME в Лондон с леко поскъпване при слаба търговия в очакване на новите пазарни тенденции в САЩ. Медта по 3-месечните сделки закри на 2417 USD/т в сравнение с 2404 USD/т в края на търговията в четвъртък. Никелът остана без промяна на 16 100 USD/т. Алуминият добави 1 USD до 1620 USD/т. Търговия с калай нямаше, но котировките му се повишиха с 10 USD до 6560/70 USD/т. Оловото остана без промяна на 740 USD/т. Цинкът поевтиня с 8 USD до 1041
Източник: Пари (12.01.2004)

В Европа цените на кобалта с висока степен на чистота достигнаха в петък ново най-високо равнище от 29.50 USD/лб с тенденция да продължат възхода си на незадоволения пазар. Според пазарни специалисти това е само първата фаза на процеса, тъй като производители от австралийската компания WMC повишиха още същия ден цената си "предлага" за март т. г. с 8 USD до 32.00 USD/лб. За последен път металът се търгуваше по 30 USD/лб през март 1996 г., а рекордният максимум от 45.00 USD/лб бе отбелязан през 1978 г. През 2004 г. се очаква дефицит на пазара на кобалт след почти балансираните добив и търговия от 40/41 т годишно миналата година, но търсене на 50 хил. т през 2005 г./
Източник: Пари (12.01.2004)

Банката Citigroup емитира акции на стойност от 30 млн. EUR /38.20 млн. USD/ срещу дялове от белгийската минна компания Umicore с доходност от 0.25% на купон годишно и борсова цена от 67.76 EUR на акция. Очаква се до януари 2007 г. акциите да достигнат 150% над номиналната си стойност. В петък в Брюксел акциите на Umicore се търгуваха по 55.40 EUR. .
Източник: Пари (12.01.2004)

Наредена е проверка как купувачът на "Кремиковци" изпълнява задълженията си по приватизационния договор, съобщи прокурорският пресцентър. Решението е взето на съвещание за трагедията в комбината, при която загинаха трима. Съвещанието е ръководено лично от Никола Филчев. Комбинатът бе продаден през 1999 г. на "Даруметалс", сега "Финметалс", за $ 1. Наредена е и втора проверка - спазват ли се правилата за охрана на труда. Съвещанието е решило също разследването на аварията да се възложи на НСлС. Срокът за работа е 2 месеца. До следобед постановлението за възлагане не беше пристигнало в НСлС, съобщиха пък оттам. Разследването е за убийство по непредпазливост и е срещу неизвестен извършител. То бе образувано в неделя от районния прокурор на София Славчо Кържев. Още тогава на мястото на аварията в "Кремиковци" са ходили и следователи от НСлС. От службата вчера отказаха да кажат какво са установили досега. Ще започнем работа веднага след като получим постановлението на прокуратурата, обяви пред "Сега" шефът на отдела за разследване на тежки аварии в НСлС Георги Илиев. Тогава ще се назначат експертизи и ще се уточнят лицата, които ще бъдат викани на разпит.
Източник: Сега (13.01.2004)

Металургичният комбинат Кремиковци АД не изпълнява заложените в договора за приватизация инвестиции, показва справка на Агенцията за следприватизационен контрол. Собствениците Дару металс, които по-късно се преименуваха на Финметалс холдинг, се ангажираха да влагат по 50 млн. USD на година за периода 2000-2005 г. Тези средства не са инвестирани през 2000 и 2001 г. според последните данни на АСК. Начислени са неустойки. За 2000 г. агенцията е усвоила банковата гаранция на комбината от 5 млн. USD, а за 2001 г. неустойки все още не са внесени, съобщи Аксиния Славчева, председател на АСК. В края на миналата година изпълнителният директор на комбината Валентин Захариев заяви пред, че досега в дружеството са вложени 200 млн. USD. Една от най-големите инвестиции в предприятието е за 110 млн. лв. в обновяване на Първа доменна пещ и свързани с нея съоръжения. Именно в тази част на комбината стана тежкият производствен инцидент в края на седмицата, който отне живота на трима души. Пещта беше пусната в експлоатация през ноември 2002 г. на пищна церемония, на която присъства премиерът Симеон Сакскобургготски. Беше въведена нова автоматизирана система за управление, доставена от Siemens и ABB. В средата на тази година дружеството предвижда и пуск на комплекса за непрекъсната разливка на стомана. Стойността на инвестицията е 35 млн. EUR. Готви се и капитален ремонт на трета доменна пещ, където ще се вложат други 20 млн. USD. Още един мащабен инвестиционен проект се подготвя до 2007 г. Това е внедряването на свръхмодерната система Корекс за опазване на околната среда. Тя ще замени сегашната производствена технология, базирана на доменни пещи. Внедряването на Корекс ще струва 240 млн. EUR, като комбинатът ще търси финансиране от наши и чужди кредитни институции. Ще се търсят възможности да се продават емисии според Протокола от Киото. Не еднократно собствениците на комбината са посочвали, че работата им се спъва от некоректно обслужване на БДЖ и висящи финансови въпроси с държавата и държавни компании. Към момента 6 млн. лв. са дълговете на комбината към БДЖ, съобщиха от превозвача. Софийският районен съд е признал 3.9 млн. лв. дълг на Кремиковци към БДЖ. За да си върне тази сума обаче, превозвачът все още чакал изпълнителни листове. Дългът е натрупан след началото на септември 2003 г., след като Кремиковци и БДЖ се споразумяха за нови цени на превозите и за разплащане на старите задължения. Преди това дългът на комбината беше 18 млн. лв., но той беше платен изцяло. Все още остава рискът да бъдат блокирани сметки на комбината заради новите задължения от 3.9 млн. лв., коментираха запознати. От комбината се оплакват, че БДЖ не изпълнява коректно заявките. Освен това транспортното министерство отказа лиценз на Кремиковци за частен жп превозвач. Неотдавна Захариев обвини държавата, че не изпълнява ангажимента си по приватизационния договор за компенсиране на скритите задължения на дружеството. По договор се предвижда компенсация за дългове до 55 млн. USD. Според Захариев скритите дългове са двойно повече - 200 млн. лв. Комбинатът иска или отписване на задълженията до 55 млн. USD, или в замяна да придобие държавния дял от 25% в дружеството. Тъй като АП и АСК не се произнасят по искането на комбината, Кремиковци води дело в съда. ШУЛЕВА: ОТГОВОРНОСТТА ЗА ИНЦИДЕНТА Е НА СОБСТВЕНИЦИТЕ ИМА носталгия към контрола на държавата в икономиката. Тя е миноритарен собственик в Кремиковци, което не значи, че тя има по-големи или по-малки права и задължения от миноритарния собственик. Работата на акционерите не е да управлява, а в зависимост от дела, който притежава, да избира оперативното ръководство. Цялата отговорност върху тежката производствена авария се носи от оперативното ръководство. Друг е въпросът как държавните контролни органи са изпълнили задълженията си. Те ще направят доклади по въпроса. ИСКАТ ОСТАВКАТА НА ШЕФА НА ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА ДИРЕКТОРЪТ на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда Тотю Младенов да подаде оставка заради аварията в Кремиковци, поискаха от Националния синдикат на металоработниците /НСМБ/. Синдикатът е сигнализирал писмено инспекцията, че в Кремиковци не се изплащат заплати от септември 2003 г., че липсват лични предпазни средства, работно облекло и не се спазват безопасни условия на труд.Единственото, което инспекцията е направила, е да наложи символични глоби в размер на 100 лв. за всяко от нарушенията, заяви Красимир Митов, председател на НСМБ. Според него инспекцията не е уведомила Министерството на труда и социалната политика, че ръководството на комбината не спазва изискванията за безопасни условия на труд. Ръководството на Кремиковци не допуска представителите на НСМБ да извършват проверки в комбината с мотива, че нямат достатъчно представители. ОБРАЗУВАХА СЛЕДСТВЕНО ДЕЛО ЗАРАДИ ИНЦИДЕНТА ВЪРХОВНА касационна прокуратура е образувала следствено дело срещу неизвестен извършител във връзка с аварията в Кремиковци по член 123 от Наказателния кодекс - за причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, уточняват от прокуратурата. Разследването на инцидента трябва да завърши до два месеца. Социалното министерство отпусна по 1000 лв. на близките на тримата загинали работници в комбината. Междувременно вчера стана още една производствена авария в комбината. На гара Обединена в Кремиковци обгоря машинистът Ангел Чаушев от управление Железопътен транспорт, съобщиха от дружеството. Той не е спазил изискванията за безопасност на труда, твърдят от комбината. Ръководството на Кремиковци реши да бъдат уволнявани всички работници, които не спазват изискванията по безопасност на труда.
Източник: Пари (13.01.2004)

Гръцката ОТЕ е най-големият инвеститор в България за последните 11 г. Фирмата е вложила 530 млн. долара в развитието на мрежата на втория мобилен оператор в страната - "ГлоБул". Това обяви шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. Следващите в Топ 5 са две белгийски компании: "Солвей" - с 380 млн. долара вложения в "Соди"-Девня, и "Юмикор" - с 300 млн. долара в медодобивния комбинат в Пирдоп. Четвърто и пето място делят "ЛУКойл" и "Американ стандарт" с по 150 млн. долара, инвестирани в бургаската рафинерия "Нефтохим" и севлиевския завод за санитарен фаянс "Видима идеал". България изпревари по инвестиции за миналата година всички страни от региона, похвали се Езекиев. За 2003 г. чуждите вложения ще достигнат $1,4 млрд., което прави по $190 на глава от населението. Над 1,6 млрд. долара ще са чуждите инвестиции през 2004 г., прогнозира Езекиев. Близо 750 млн. долара от тях се очаква да дойдат от приватизация. Регионален център за софтуер за медицински системи ще прави у нас "Сименс". Експерти на фирмата пристигнаха вчера в България за проучване на място. Очакваме решението на компанията дали ще инвестира у нас през март-април, каза Езекиев. Изграждането на индустриален парк до София ще е вторият проект, който ще получи държавна помощ, след турската "Шише джам". Строежът ще стартира през пролетта.
Източник: Стандарт (14.01.2004)

Ако темповете на преките чуждестранни инвестиции се запазят като през 2003 г., след две години техният размер може да достигне 2 млрд. долара, заяви изпълнителният директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Само за тази година се очаква чуждите вложения в икономиката да достигнат 1.6 млрд. долара. Половината от тях трябва да дойдат от приватизацията на БТК, "Булгартабак холдинг" и раздържавяването на енергийния сектор. Останалите ще бъдат инвестиции на зелено. Очакваното увеличение на чуждите вложения се предвижда да дойде най-вече от инвестиции във високите технологии. През миналата година България за първи път води по размер на външните инвестиции като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), сочат данните на националните банки на България, Румъния, Сърбия, Словакия и Унгария. България държи първенството с 8.3 на сто. Прогнозите на АЧИ са, че чуждите инвестиции за миналата година ще достигнат 1.4 млрд. долара. От тях над 500 млн. долара са вложени на зелено от фирми като "Космо България мобайл" (собственикът на "Глобул"), английската "Петреко" с проекта си за проучванията на находището край Варна и италианската "Миролио" с изграждането на завода край Сливен. Близо 500 млн. долара през миналата година са инвестирали за разширяване или модернизация на производството си и големите компании, приватизирали български фирми преди години. Сред големите инвеститори са били руската "Лукойл", белгийската "Юмикор", гръцката "Виохалко". Гърция остава на първо място по ръст на инвестициите през последните 12 години. Второ място държи Германия пред Италия, Белгия, Австрия, Холандия и Унгария. Българските инвестиции също държат висок ръст, въпреки че в сравнение с 2002 г. има лек спад. През 2003 г. местните компании са инвестирали 2.6 млрд. долара, докато година преди това те са били 3.2 млрд. долара. Значително нарастват и средствата, усвоени по предприсъединителните фондове на Европейския съюз. През 2002 г. са изразходвани 150 млн. долара, а през миналата година по ИСПА и САПАРД вече са усвоени 230 млн. долара, сочат данните на АЧИ.
Източник: Дневник (14.01.2004)

Няма да се правят компромиси за безопасността в Кремиковци и ако се наложи, ще се затварят отделни производства, съобщи изпълнителният директор на Главната инспекция по труда /ГИТ/ Тотю Младенов. Той се срещна с ръководството на комбината по повод аварията от събота, при която загинаха трима и бяха обгазени още 23-ма души. Младенов е разпоредил проверки на всички 1200 рискови предприятия в металургичната и химическата промишленост, сред които и ЛУКойл-Нефтохим. ГИТ започва и основни проверки на Първа доменна пещ в Кремиковци, а от края на месеца - и на двете коксови батерии. Аварията е причина да се търсят всякакви нарушения на Кремиковци. Управителният съвет трябва да каже защо това се е случило. Но се търсят и всякакви нарушения - дали си изпълняват приватизационния договор, дали е било осигурено работно облекло и др. Не се преценяват последиците от спирането на комбината. Те няма да са само за тези 8 хил. души, които работят там, а ще са по-сериозни. Износът на България на метали е 18% и се дължи основно на комбината. 30% от превозите на БДЖ са превози на Кремиковци. Какво ще стане с БДЖ, ако комбинатът затвори. Основната част от товарите на пристанище Бургас се дължат на комбината. Много малки и средни фирми са доставчици или изпълнители на поръчки и огромен брой малки и средни предприятия съществуват благодарение на комбината.
Източник: Пари (15.01.2004)

Централната банка на Чили прогнозира успехи в икономиката на страната, дължащи се основно на поскъпването на главния й експортен продукт - медта. Според банката поскъпването на червения метал трябва да донесе допълнителни печалби от 100 млн. USD при всяко повишение на цената на метала с 1 CTS при износа му. Най-голямата част от допълнителните печалби се очаква да дойде от САЩ - основен търговски партньор на Чили. Медта представлява над 40% от общия обем на износа на стоки от страната. Банката прогнозира, че средната годишна експортна цена на медта през 2004 г. ще достигне 1.00 USD/лб в сравнение с предходната прогноза за 83 CTS/лб. Причина за повишаване на прогнозните очаквания е повишеното търсене на метала от Китай, чиято огромна икономика непрекъснато ускорява растежа си и съответно потреблението на основни метали. От друга страна, САЩ - най-големият търговски партньор на Чили, понижи с 87% вносните мита за чилийските стоки от 1 януари т. г. С Европейския съюз Чили също има подобно търговско споразумение. Високите цени на медта ще повишат търговския излишък на Чили през 2004 г. до 4.6 млрд. USD.
Източник: Пари (15.01.2004)

Русия обяви загуби от 80 млн. USD поради наложените от Китай вносни мита. Русия внесе в Китай м. г. над 500 хил. т студеновалцувана стомана.
Източник: Пари (15.01.2004)

Цените на цветните метали на LME в сряда след обяд се понижиха с изключение на медта и алуминия, които продължиха възходящия си тренд. При вяла търговия медта се търгуваше по 2382/83 USD/т в сравнение с 2372 USD при закриването на търговията във вторник. Алуминият добави 4 USD до 1606 USD/т. Никелът отстъпи със 175 USD до 14 125 USD/т. Цинкът също поевтиня с 3.50 USD до 1025.50 USD/т. Оловото се търгуваше по 726/27 USD/т - с 4 USD по-ниско от вторник.
Източник: Пари (15.01.2004)

Добивът на първичен алуминий в Бразилия се повиши през декември с 5.1% до 123 хил. т в сравнение със 117 хил. т през същия месец на 2002 г. От януари до декември м. г. производството на първичен алуминий в страната - шеста в света по добиви на белия метал, се увеличи до 1.38 млн. т - с 4.7% повече от 1.32 млн. т през предходната година. През 2004 г. южноамериканската страна предвижда да увеличи производството на алуминий до 1.45 млн. т. В Бразилия работят 5 предприятия за производство на алуминий с общо 10 завода. Най-голямо увеличение на добивите през 2003 г. е отбелязало предприятието CBA, което е увеличило през посочения период продукцията си с 26.1% - от 248.8 хил. т до 313.8 хил. т. Трябва да се отбележи, че само в някои от отделните предприятия на всяка от 5-те компании производството се е повишило, докато общо в големите компании се е понижило. Така гигантите Alcoa с 2 предприятия са отбелязали понижение на добивите с 4.0. BHP Billiton - друг алуминиев гигант - отбелязва общо понижение на производството със 7.8%, но всички общо са постигнали растеж.
Източник: Пари (15.01.2004)

Засега резултатите от провеждащия се от началото на месеца централизиран публичен търг от масовата приватизация са по-слаби от очакваните от мнозина анализатори. Преди него прогнозите бяха свързани с едно важно число. Сборът, който трябваше да се получи при продажбата на всички акции от общо 432 дружества по минималните им цени, беше 56 млн. лева. За сметка на това до вчера на търга са употребени непарични средства за не повече от 12-13 млн. лв. номинал. Въпреки това изцяло са продадени над 100 пакета, а от още няколко десетки са изкупени по-малки бройки. Разликата между внушителните 56 млн. лв. и реално използваните средства идва от няколко големи компании, които концентрират голяма част от ресурса, който държавата се опитва да пласира на търга. Всички те могат да бъдат продадени на този етап за най-малко 1 млн. лв., но желаещи да инвестират такива големи суми в тях липсват. Още повече че става въпрос за непублични дружества, чиито акции не се търгуват на фондовата борса и продажбата им ще стане по-трудно, отколкото е при публичните компании. Лидер в това отношение е машиностроителният завод "Радомир метали" АД. Това е бившият комбинат "Леко ко" (Леяро ковашки комплекс). Основният пакет от него беше приватизиран в средата на 1999 г., като тогава 75% от капитала станаха собственост на консорциум между пернишката фирма "Еврометал" и РМД "Радомир леко ко инвест". Сумата на сделката беше точно 9 млн. лв., като голяма част от нея беше изплатена в компенсаторни инструменти. Ангажиментът за инвестиции на купувача беше за 11.6 млн. лева. Ако се сметне през инвестиционни бонове, реално платената цена за 25% от капитала ще излезе около 2 млн. лева. По данни на Агенцията за следприватизационен контрол само през първата година не са направени договорените вложения, но собственикът е платил предвидената неустойка. Останалите програми, включително и за трудова заетост, се изпълняват. На по-късен етап обаче мажоритарният дял от "Радомир метали" беше прехвърлен на регистрираната на Маршаловите острови в Тихия океан компания "Радомир принципал". Реално заводът се контролира от свързани с "Международната банка за търговия и развитие", като председател на съвета на директорите е свързаният с банката Пламен Бонев. На сегашния централизиран търг държавата продава остатъчния си пакет от 25% от капитала на "Радомир метали". Те са равни на 814 876 акции с номинална стойност от 1 лев. Началната цена на аукционите, които се провеждат на фондовата борса, е 14.15 лв. за бройка. Изчисленията показват, че за да бъдат продадени всички книжа, инвеститорите трябва да използват повече от 11.5 млн. лв. номинал. Това е около една пета от общата минимална цена на цялата вълна от масовата приватизация, която включва 432 дружества и почти достига платежните средства, които са използвани на търга досега. Така че евентуалното изкупуване на държавния дял в "Радомир метали" (което е почти невъзможно), ще удвои обема на употребените инвестиционни бонове, които са предпочитаното средство за плащане. "Радомир метали" е почти изцяло експортно ориентирана компания, като 90% от продажбите й за първите девет месеца на 2003 г. са за износ. Обемът на приходите е 12.7 млн. лв. за периода при 15.5 млн. лв. за цялата 2002 г. Разликата в сравнение с 2001 г. обаче е значителна - тогава е продадена продукция за 27.2 млн. лева. Структурата на клиентите показва ясно, че печалбите на компанията са в зависимост и от курса на долара. Както за повечето износители, сегашните ниски нива на американската валута не са много благоприятни за "Радомир метали". Последните три години заводът работи на загуба от милиони левове, като за деветмесечието отрицателният финансов резултат е 2.164 млн. лева. Въпреки това нетната стойност на активите остава висока - над 46 млн. лева. Затова и минималната цена на боновите търгове е сравнително висока. Покупката на миноритарен пакет от "Радомир метали" едва ли е оправдана тъкмо заради големите загуби. Задълженията на дружеството към края на септември са 37.7 млн. лева, като голямата част са към доставчици и клиенти. За кредиторите е трудно да се получи повече информация, тъй като в представения в Агенцията за приватизация проспект пише, че фирмите, към които компанията има краткосрочни задължения, са фирмена тайна. В завода работят над 800 души, като средната месечна заплата е 278 лева. Оборудването на предприятието е от 1985 г., като пещите и технологичните линии на стоманодобивното оборудване са с капацитет 175 хил. тона. Степента на натоварване е около 6 процента от него. Освен стоманодобива в предприятието има ковашко оборудване и мощности за термообработка и механообработка. Комбинатът се намира в индустриалната зона на Радомир върху 1500 декара площ.
Източник: Дневник (16.01.2004)

Единственото казахстанско предприятие за производство на алумина рафинира през 2003 г. 1.416 млн. т от суровината, като увеличи с 2.5% производството спрямо 2002 г.
Източник: Пари (16.01.2004)

Главна инспекция по труда ще внесе доклада за аварията в Кремиковци АД в прокуратурата и в Министерството на труда и социалната политика, съобщи изпълнителният директор на инспекцията Тотю Младенов. Преди седмица трима души загинаха и 22-ма пострадаха тежко заради изтичане на доменен газ. Инспекцията ще проверява системно коксовите батерии и амонячно-сулфатното отделение на комбината. Според Младенов някои съоръжения може да бъдат спрени, ако не се модернизират. Още през 2002 г. инспекцията е предписала да се актуализира оценката за риск на работната среда. Очаква се тя да е готова до 15 февруари т. г., каза директорът на ГИТ. Поне двама или трима души ще бъдат уволнени дисциплинарно заради инцидента, съобщи изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев. Вина за фаталните грешки носят ръководителите на екипа, който е сменял крана, и длъжностни лица, които са били на мястото на аварията. Освен уволнения ще бъдат наложени и други дисциплинарни наказания по КТ. Управителният съвет на дружеството ще разгледа днес резултатите от вътрешнофирмената проверка на случая. Всички заплати на работниците през м. г. са платени, каза Валентин Захариев. Дължат се заплати за февруари 2002 г., когато митниците блокираха сметки на Кремиковци, а по-късно пристанище Бургас беше затворено заради стачка. Надявахме се да платим тези пари още миналата година, но понесохме удар заради некачествено обслужване на БДЖ, каза Захариев. Кремиковци е намалил обема на товарите, имаме капацитет да ги обслужваме, съобщи генералният директор на превозвача Наско Цанев. Според него двете страни ще се споразумеят за изплащане дълговете на комбината от 6 млн. лв. В момента работна група разглеждала изпълнението на договора от август 2003 г.
Източник: Пари (19.01.2004)

След 17 часа в "Кремиковци" остават само два нормално работещи филтри, за да се икономисва ток. Но дори и те се изключват понякога и комбината остава без пречиствателни филтри. След 17 часа има малка вероятност РИОПС или ХЕИ да правят замервания и трудно би се разбрало какво става. Това разказаха хора работещи в комбината, пожелали анонимност. Единият от работещите филтри е във феросплавното производство , а другият е в агломерационното производство и улавя железните окиси и ситните руди. Общо филтрите в това производство са 5 и 4 от тях се изключват или не работят въобще, защото гълтат много ток. След 17 часа се изключват и филтрите на стоманодобивното производство. Филтрите в производството за металургични огнеопори също спират работа. Затова по къщите на хората от с.Яна постоянно са покрити фин бял прах. В някои от производствата напълно липсват каквито и да е филтри за пречистване. Филтрите, които пречистват техническата вода пък не работят качествено, защото не се почистват. За да се почистят трябва да се производството, а от това се губят пари, обясниха запознати. Пресаташето на комбината Тодор Христов отрече информацията и заяви , че "това е невярно, защото филтрите са част от технологичната верига и спирането им би спряло цялото производство". Според работници от комбината производствата като цяло са занемарени - не се подменят части, не се купува нова техника, работи се със стари и неизправни машини. Не е извършван технически надзор на всички кранове и съдовете с повишена опасност. Дори когато някои от тях са освидетелствани като негодни, те продължават да се използват, разказаха още те. Изпълнителният директор на "Кремиковци" - АД Валентин Захариев обаче отхвърли твърденията. "Как може да ми задавате такива въпроси - разбира се, че не вярно," беше неговия отговор. Работниците се оплакаха още, че често се налага да стоият при 15 градуса под нулата, защото на много места няма прозорци. "Голяма част от нас работят на тъмно или при лошо осветление, защото на много места не са монтирани крушки или инсталацията е в неизправност. Налага се да си и носим вода от вкъщи, защото тази в комбината не става за пиене. Понякога дори си купуваме сами масло и антифриз", казаха още те.
Източник: Монитор (19.01.2004)

Спадът на курса на щатската валута се нареди от началото на 2004 г. сред основните фактори, определящи цените и на цветните метали, търгувани в долари на лондонската борса LME. Разпространените през седмицата първи добри данни за търговския дефицит на САЩ от много време насам повишиха долара спрямо еврото и пазарът на цветни метали малко се успокои след яростното превземане на нови височини в края на миналата и началото на тази година. Така няколко месеца след търговците на благородни метали и техните колеги от сектора на цветните метали заприличаха на валутни дилъри. На пазара обаче се запазват позитивните настроения към високите равнища на котировките.
Източник: Капитал (19.01.2004)

Следственото дело срещу бивши шефове на "Стомана" е приключило с мнение за съд, съобщиха от Окръжната следствена служба в Перник. Бившият директор на металургичното предприятие Валентин Бакалов и подчинените му Пенчо Димитров - ръководител сектор "Инвестиции" и главният счетоводител Борис Брадварски са подведени под отговорност за престъпление по служба и умишлена безстопанственост. Според пернишкото следствие тримата са нарушили и не са изпълнили служебните си задължения с цел набавяне на имотна облага на други физически лица. По този начин са нанесли щети на "стомана" за 3 544 924 лв. При условие, че вината на бившите шефове на "стомана" бъде доказана, ги заплашва до 8 години затвор. Престъплението е извършено за периода юли 2000г. - май 2002г. Сигнал за нарушенията е подал новият директор на предприятието Спас Христов. Следствието е започнало след финансова ревизия на "стомана" и е приключило за девет месеца.
Източник: Дневник (19.01.2004)

Огромните девствени залежи на Русия от цветни и стратегически метали чакат чужди инвестиции, за да започнат развитието си след 2015 г., когато разработваните резерви вече се изчерпват, заяви Борис Михайлов, началник на отдел в Министерството на природните ресурси. Според него в момента притокът на капитали заобикаля Русия, защото чуждите компании не считат инвестициите в страната за сигурни. По данни на министерството Русия притежава най-големите в света залежи от цинк и третите по обем от олово, които представляват съответно 15.3 и 11.5% от световните резерви. Но страната развива в момента добива от едва 35% от цинковите находища и около 60% от оловните. Двете най-големи находища Холоденско и Озерно в южносибирската република Бурятия, граничеща с Монголия, крият над 46% от руските доказани цинкови резерви и около 25% от оловните, без никога да са били разработвани. Русия притежава най-големите залежи от тунгстен в света, от които се разработват едва 13%. Запасите от молибден, калай и кобалт /добиван като страничен продукт при производството на никел и мед/ са на второ място в света. Страната добива калай само от 17 сред 217-те открити находища на метала и е дала лицензи за добив за 60% от доказаните залежи на молибден. Най-големите източносибирски Будаинско и Орехитанско находище с останалите 40% от залежите още чакат желаещи да ги разработят.
Източник: Пари (19.01.2004)

ОСНОВНИТЕ метали леко отстъпиха от високите си котировки през деня в края на търговията на LME в Лондон в петък, след като се възползваха от празничните дни в САЩ и китайската Нова година в Азия. Медта по 3-месечните сделки отстъпи до 2378 USD/т, но остана с 26 USD над котировките при закриването в четвъртък. Никелът поскъпна с 950 USD до 14 750 USD/т, но беше по-евтин спрямо началото на седмицата. Алуминият поскъпна с 9 USD до 1622 USD/т. Цинкът поевтиня с 1 USD до 1019 USD/т. Непроменено, оловото остана на 728/729 USD/т. Калаят добави 20 USD до 6340 USD/т.
Източник: Пари (19.01.2004)

През 2003 г. Азербайджан произведе 18 612 т алуминий, след като пусна отново след дълъг престой единствения си преработвателен завод в Сумгаит близо до столицата Баку. Заводът принадлежи на държавната компания Азералуминиум. Компанията изнесе миналата година 17 854 т от белия метал. Управлението на компанията бе поверено на холандската Fondel Group след търг, който тя спечели през 2002 г. От юни 2002 г. проучваме планове за увеличаване на преработвателния капаците на завода в Сумгаит до 59 хил. т годишно през 2004 г. и до 75 хил. т през 2006 г., каза Севиндж Шукюрова, говорител на Азералуминиум. В средата на 2004 г. Fondel ще започне изграждането на нов преработвателен завод в близост до съществуващия, което ще струва още 250-300 млн. USD, но ще има годишен капацитет от 100 хил. т алуминий. Заводът използва за производството междинната алумина, доставяна от рафинерията в Ганя, на 360 км от Баку, но също собственост на Азералуминиум.
Източник: Пари (19.01.2004)

ВОДЕЩАТА алуминиева компания Alcoa със седалище в Питсбърг, САЩ, беше обявена от Forbes Magazine за една от 26-те най-добре ръководени компании в света. Над 60 г. Alcoa всяко тримесечие изплаща дивиденти на акционерите си.
Източник: Пари (19.01.2004)

КОМПАНИЯТА J&L Specialty Steel, LLC, от Питсбърг, САЩ, изцяло собственост на компанията Arcelor, базирана в Люксембург и най-голям производител на стомана в света, повишава от 26 януари цените на всички свои видове изделия от неръждаема стомана с 6%.
Източник: Пари (19.01.2004)

Чешката инвестиционна и финансова компания "Ре груп" е заявила официално намерението си да участва в приватизацията на металургичния комбинат "Елисейна" ЕАД. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Славчо Тодоров. В последните дни на миналата година председателят на съвета на директорите на "Ре груп" Едуард Крал е внесъл писмо за намерения в Агенцията за приватизация и Министерство на икономиката. "Ре груп" е готова още през първата година след приватизацията на комбината да инвестира в него около 2.5 млн. долара и да увеличи работните места. Впоследствие вложените средства ще бъдат удвоени и част от тях се предвижда да се използват за съвременно екологично оборудване на производствените дейности. Според Славчо Тодоров това е единствената фирма, която проявява траен интерес към бившия металургичен гигант. В продължение на година екипи от нейни специалисти са посетили осем пъти "Елисейна". Те са констатирали след направен пълен анализ на оборудването, че производствените мощности са съхранени през годините и се нуждаят от малки подобрения. Представителите на "Ре груп" са изразили желание раздължавяването да стане чрез конкурс, защото са готови да запазят основното производство. В момента АП продава "Елисейна" на обособени части. Междувременно за първи път от 1997 г., когато цената на медта на международните пазари рязко падна, комбинатът излиза на печалба. Очакваме тя да бъде около половин милион лева за 2003 г., заяви Тодоров. Предприятието не работи, но печалбата се дължи на курсови разлики заради поевтиняването на долара. Дружеството е погасило задължения към чуждестранни доставчици, като средствата са осигурени от отдаването под наем или продажбата на обособени части, които не са свързани с основната дейност на компанията.
Източник: Дневник (20.01.2004)

Идеята на срещите с реалния бизнес е да изградим образа на българската икономика за следващите 10 години, обяви вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева вчера, преди дискусията с представители на 22 български фирми, сред които "Софарма", Солвей Соди", "Приста ойл", "Загорка", "Лукойл", "Видима Идеал Стандарт", "Виохалко", "Сис индъстрис" и други. Това е първата от поредицата срещи, които вицепремиерът организира с бизнес средите за насърчаване на инвестициите, обясниха от икономическото ведомство. Предстоят дискусии с англоговорящите чужди инвеститори и с малките и средни фирми. Шулева каза, че след срещите ще бъде изработен закон за икономическото развитие на България, който ще ни позволи да се справим с конкурентоспособността на европейския бизнес. За да преодолеем социално-икономическите различия в регионите, трябва да изведем и ключовите елементи в развитието, добави вицепремиерът.
Източник: Монитор (21.01.2004)

Уведомителни писма за мерките за безопасност, които трябва да спазват ще получат 39 предприятия в столицата, които преработват и съхраняват отровни вещества. Това съобщи шефът на Гражданска защита - София инж. Валери Младенов. Освен Кремиковци в списъка влизат Стилмет АД, Академика 2000 АД, Данон АД и др.
Източник: Труд (21.01.2004)

Рамката на нов закон за икономическо развитие започнаха да обсъждат вчера вицепремиерът Лидия Шулева и шефовете на двайсетте най-големи български компании. Сред присъстващите бяха Саша Безуханова, шеф на HP-България, Сашо Дончев, шеф на "Овергаз", Антон Петров - на "Виохалко", Огнян Донев - на "Софарма". "Идеята ни е да се проведе откровен разговор с реалния бизнес, за да се изгради образът на българската икономика през следващите години. Това е първата от поредица срещи, които Министерството на икономиката ще организира през следващите месеци", каза Лидия Шулева. Следващите срещи ще са с англоезичните инвеститори и с шефове на малки и средни предприятия. След като разговорите с всички представители на бизнеса приключат, екипът на Министерството на икономиката ще е наясно какви са конкретните нужди и пречки пред бизнеса.
Източник: Сега (21.01.2004)

В края на миналата година 35 млн. лв. от дълга на "Кремиковци" към "Булгаргаз" са били разсрочени за 10 години. "Комбинатът е голям консуматор и увеличи консумацията с около 30%, а спирането му ще лиши от работа над 8000 души", аргументира решението изпълнителният директор на предприятието Кирил Гегов. Останалите 5 млн. лв. са натрупани в дните около Нова година. Това е поредният жест към металургичния комбинат от страна на държавни фирми след опростените дългове към газовото дружество, разсрочените задължения към НЕК и т. н. В края на миналата година националният газов монополист е имал 270 млн. лв. несъбрани вземания. "
Източник: Сега (22.01.2004)

Производството на първичен никел в западните страни се увеличи през ноември 2003 г. до 71 300 т от 71 хил. т през октомври, съобщи Международната група по никела /INSG/ със седалище в Амстердам. Общо в света през ноември добивът на първичен никел се увеличи до 101 500 т, а от началото на годината достигна общо 1 078 500 т. Само в Русия никелът, произведен през ноември, беше 21 100 т, колкото и през октомври, а от бившите социалистически европейски и азиатски страни - 30 200 т през ноември и също толкова през октомври 2003 г. Трябва да се отбележи обаче, че от началото на 2003 г. общо потреблението в страните от Западна Европа е намаляло до 395 300 т в сравнение с 402 600 т през същия период на 2002 г. Това се дължи на бавния подем в европейското автомобилно производство, твърдят специалистите от INSG.
Източник: Пари (22.01.2004)

Цветните метали поскъпнаха отново във вторник след обяд на LME въпреки отсъствието на Китай поради Лунната нова година. Очакван през 2004 г. недостиг от меден концентрат повиши котировките на медта до 2447 USD/т. Без търговия никелът остана на 14 790/14 800 USD/т от 15 050 USD в края на неофициалната търговия във вторник. Алуминият поевтиня с 2 USD до 1624 USD/т с тенденция към пробив на нивото от 1600 към 1630 USD/т. Цинкът отстъпи с 50 CTS до 1040 USD/т. Оловото прибави 5 USD до 743 USD/т. Калаят добави 40 USD до 6440 USD.
Източник: Пари (22.01.2004)

Износът на цинк от един от най-големите производители на метала в света - Китай, се понижи през януари поради по-ниските експортни такси, въведени в страната. Освен това китайските износители бяха засегнати от съкращаването на възвръщането на ДОД, платен върху доставките извън континента. Специалистите очакват търсенето на метала в самия Китай да нарасне през 2004 г. до 2.1-2.2 млн. т от около 2 млн. т през 2003 г. В същото време по-малките доставки на електроенергия принудиха някои по-малки китайски производители да свият добивите с 20-30%. Наистина местните компании възнамеряват да свият износа, за да отговорят на по-високото търсене от местната промишленост и да се възползват от по-високите вътрешни цени. През 2003 г. износът на рафиниран цинк от Китай намаля с 4.6% в сравнение с предходната година и по данни на китайските митници достигна едва 451 028 т. Премиите върху доставките на цинк в Китай бяха в края на 2003 г. с 40-45 USD по-високи в сравнение с тези на LME.
Източник: Пари (22.01.2004)

Японски купувачи на меден концентрат от мината Grasberg в Индонезия се обърнаха към алтернативни доставчици след аварията в края на 2003 г. Япония ще увеличи покупките от Чили, тъй като Grasberg ще намали продажбите до 1.00 млрд. либри от 1.4 млрд. лб.
Източник: Пари (22.01.2004)

Белгийската компания Umicore обяви в сряда на Брюкселската фондова борса Euronext емисията на акции на обща стойност от 150 млн. EUR с изходна продажна цена от 101.83% от номиналната стойност на всяка акция. Акциите с номинал от 1000, 10 000 и 100 000 EUR бяха изкупени изцяло от 6 синдикирани банки начело с Fortis Bank.
Източник: Пари (22.01.2004)

С участието на Министерството на икономиката съвместно с Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Агенцията за приватизация е осигурена подготовката за сключване на заема EPSAL, като са утвърдени Програмите за миналите замърсявания до момента на приватизацията и Изпълнителни споразумения с Решение N 116 на Министерския съвет от 13 март 2000 г. на Кремиковци АД, ЛУКойл-Нефтохим АД и Асарел медет АД. В рамките на назначения от министъра на околната среда и водите междуведомствен съвет се осигурява одобряване на всеки етап от Програмите за отстраняване на екологични щети от минали действия или бездействия до момента на приватизацията, включващи подготовка на възлагането, проектирането, възлагане на строителството и оценка на резултатите Дружества, изпълняващи програми за отстраняване на стари екологични щети: Агрополихим АД-Девня, Геосол АД-Провадия, Пирел АД-Гоце Делчев, Неохим АД-Димитровград, Биовет АД-Пещера, КЦМ АД-Пловдив, Осогово АД-Кюстендил, ОЦК АД-Кърджали. За да се осигури комплексен превантивен контрол за намаляване общото замърсяване на околната среда от промишлени източници в съответствие с Европейските норми, в Министерството на околната среда и водите са приети Програмите за привеждане дейността в съответствие с екологичното законодателство на следните пилотни предприятия: ЮМИКОР АД-Пирдоп, КЦМ АД-Пловдив, ОЦК АД-Кърджали, Химко АД-Враца, Свилоза АД-Свищов.
Източник: Пари (22.01.2004)

Стилмет АД откри най-новия си дистрибуторски център за територията на бургаска област. Събитието беше уважено от водещите в региона фирми в строително-инвестиционния сектор, архитекти от Бургас и региона. В края на презентационната част беше демонстриран мултимедиен диск за най-големия български завод за производство на алуминиеви архитектурни системи, част от гръцкия холдинг Виохалко. Стилмет АД е създаден през 1994 г. Предметът на дейност на компанията е търговия с изделия от цветни метали. Продукцията е сертифицирана по ISO 9001 и ISO 9002. Компанията изнася предимно за Западна и Източна Европа, Балканския регион и Близкия изток. Заводът притежава единствената в България линия за електростатично прахово боядисване, изградена по нормите Qualitat. Стилмет АД е и представител на италианските фирми за аксесоари за алуминиева дограма Lavaal, Producta и Communello за България. Стилмет АД е носител на златен медал от пловдивския Технически панаир Есен 99 за системата с прекъснат термомост Е 6500 и е единственият производител, притежаващ сертификат за качество на архитектурните си системи от Националния изследователски строителен институт.
Източник: Пари (23.01.2004)

50 депутати от всички парламентарни групи внесоха предложение да се създаде анкетна комисия за проверка на приватизационния договор на "Кремиковци" АД. Това обяви независимият народен представител Румяна Георгиева вчера. Металургичният комбинат бе продаден през 1999 г. за 1 лев, като в момента задълженията му към бюджета, доставчици и работници са за около 1 млрд. лева. Междувременно шефът на металургичния комбинат Валентин Захариев заяви, че ръководството взема непрекъснато мерки за подобряване на условията на труд, но това се затруднява от големите задължения на дружеството. Според него държавата се е отдръпнала от "Кремиковци" и е забравила направените обещания. В страната все още има социалистическа, а не истинска пазарна икономика, обясни Захариев.
Източник: Монитор (26.01.2004)

Заводът за алуминиеви профили "Стилмет" АД ще насочи усилията си към строителството на обекти в туризма. Дружеството е реализирало 70 млн. лв. оборот, като е постигнало 27% ръст в износа и 24% в продажбите на вътрешния пазар през 2003 г. в сравнение с предходната година. Това съобщи търговският директор на "Стилмет" Христо Щерев. В момента компанията преговаря за доставка на алуминиеви профили с инвеститорите на 56 големи хотела по Черноморието, от които 22 в района от Свети Влас до Равда. Бумът в строителството на хотели през последните години фокусира вниманието на производителя на изделия от мед и алуминий към Черноморието. Общият годишен капацитет на "Стилмет" е 10 000 тона. Тъй като годишното потребление на България е приблизително в този обем, около 50 на сто от продукцията на завода се изнася в различни европейски страни. В страната през миналата година са продадени 1900 тона алуминиеви профили, произведени в "Стилмет", на стойност 10 млн. лева. Месечното производство на тази суровина е 850 тона, от тях 350 тона се изнасят за Германия. "Стилмет" вече има дистрибуторски складове във Варна и Пловдив и складова база в Благоевград. До края на януари подобен център на фирмата ще бъде открит в Стара Загора, а до края на годината и в Монтана, Плевен, Велико Търново и Русе. Само за изграждането на един от основните центрове, този във Варна, фирмата е инвестирала през миналата година 1.5 млн. лв. Преди дни беше открит дистрибуционен център на дружеството в Бургас, който трябва да реализира до 10 на сто от предназначената за вътрешния пазар продукция на софийския завод. "Стилмет" непрекъснато разширява и продуктовата си гама. Вече работи най-големият и модерен цех за електростатично прахово боядисване с месечен капацитет от 140 тона, а след поредната инвестиция от "Етем" тук ще започне и производство на медно фолио, приложимо в компютърната промишленост. За улеснение на клиентите във фирмата работи и проектантско бюро, което позволява изработването на изделия по поръчка. "Клиентите ни могат да плащат разсрочено до 30 дни, а за изпълнението на по-големи проекти одобряваме и кредитни лимити с лизингова схема до две години", поясни още Христо Щерев. "Очакваме през 2004 г. инвеститорската активност в страната да е много по-висока", каза изпълнителният директор на "Стилмет" АД и регионален мениджър на "Виохалко" Антон Петров. "Стилмет" АД е създадено през 1994 г. като търговско дружество, а през 1999 г. гръцката "Виохалко груп" строи завода като инвестиция на зелено за 15.5 млн. лв.
Източник: Дневник (26.01.2004)

Счетоводната печалба на "Булгаргаз" за 2003 г. е 124 млн. лв., показват предварителните разчети на дружеството. Като преки, косвени данъци и транзитна такса в държавния бюджет са внесени около 370 млн. лв., което нарежда дружеството сред основните вносители на средства в хазната. Държавното дружество ще може да увеличи приходите си и чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги за търговски цели. То разполага с около 650 км оптична магистрала, към която телекомуникационните оператори проявяват огромен интерес. Потреблението на синьо гориво в страната през изминалата година е било над 2.9 млрд. куб. метра, което е с 6% повече в сравнение с 2002 година. Най-големият консуматор си остава енергетиката - 39 на сто (1.1 млрд. куб. м) от потребените количества. На второ място се нарежда химическата промишленост с 29.7% (865 млн. куб. м), която запазва същите стойности спрямо 2002 г. независимо от спирането на дейността на врачанския комбинат "Химко". В металургията потреблението е било 418 млн. куб. метра, или 14.3 на сто. Тук основният клиент на "Булгаргаз" е "Кремиковци", който консумира с 30% повече спрямо 2002 година. Консумацията е паднала при циментовата промишленост (заради използване на въглища като гориво) и в стъкларската промишленост (спирането на завода за стъкло в Разград). Държавната компания е успяла да достави договорените количества газ на всички свои клиенти и няма неизчистени задължения. Сключените от "Булгаргаз" договори за отчетния период са 330, като природен газ е доставян на 270 клиенти, включително и на 27-те газоразпределителни дружества в страната. Не така обаче стоят нещата по отношение на взиманията на "Булгаргаз". Дружеството има да събира общо 270 млн. лв. от длъжниците си, което е с 15 млн. по-малко в сравнение с 2002 година. Сред тях най-големи са тези на топлофикациите в страната - 136 млн. лв. или с три милиона по-малко от 2002 година. Най-голям е газовият дълг на "Топлофикация" София - 112 млн. лв., следвана от Пловдив - 10 млн. лв., Бургас - 5.5 млн. лв., Плевен - 5 млн. лв., и Шумен - 3 млн. лева. Най-много пари от промишлените предприятия има да плаща "Кремиковци" - 40 млн. лева. От тях газовата компания е разсрочила 35 млн. лв. за 10 години, но въпреки това съществуват проблеми с текущите плащания, заяви изпълнителният директор на дружеството Кирил Гегов.
Източник: Банкеръ (26.01.2004)

Към момента старите и новите задължения на Кремиковци АД са около 1 млрд. лв., съобщи изпълнителният директор на Кремиковци АД Валентин Захариев на среща със синдикатите КНСБ и Подкрепа.
Източник: Пари (26.01.2004)

БДЖ обсъжда възможността да създаде съвместно дружество с испанската фирма Талго за поддръжката на високоскоростните влакове, които Талго предлага на БДЖ. Днес ще стане ясно колко са офертите за доставка на двата влака стрела. 7 фирми, сред които Сименс, канадско-швейцарската Бомбардие, производители от Унгария, Чехия, Южна Корея и Япония, ще подадат оферти.
Източник: Пари (26.01.2004)

Нервността, породена от равнището на запасите на никел и мед, както и ниските стойности на долара спрямо еврото бяха подкрепящите фактори за високите цени на цветните метали и през изминалата седмица. Цените на червения метал отбелязаха във вторник най-висока стойност от 1997 г. Експерти коментираха, че проблемът със запасите от мед може да се преодолее през следващите три до шест месеца, ако някои производители пуснат в експлоатация замразените си мощности. Данни на Международната група за проучване на никела показаха, че световното производство на никел през ноември 2002 г. - ноември 2003 г. е било 1.108 млн. тона, а световното потребление - 1.112 млн. тона.
Източник: Капитал (26.01.2004)

Общият обем на запасите от всички видове алуминий на преработвателите от западните страни се увеличиха до 2.970 млн. т до края на декември 2003 г. Те ще бъдат повече от допълнително уточнените в посока повишение запаси през ноември 2.934 млн. т, както и от запасите от 2.934 млн. т през декември 2002 г. По предварителни данни на Международния институт по алуминия /IAI/ запасите от непреработен алуминий са се увеличили до 1.627 млн. т в сравнение с очакваните през ноември 1.546 млн. т и с 1.660 млн. т през декември 2002 г. Най-големите запаси от алуминий през декември м. г. са от 1.437 млн. т в Европа - повече от 1.343 млн. т от ноември 2003 г., както и от 1.347 млн. т през декември 2002 г. В Северна Америка запасите от алуминий са намалели през декември до 888 хил. т от 903 хил. т през ноември м. г. и твърде по-малко от 965 хил. т през декември 2002 г. Запасите от непреработен алуминий отново са най-големи в Европа, където се оценяват на 754 хил. т. Това е повишение в сравнение с 651 хил. т през ноември 2003 г., както и спрямо 738 хил. т през декември предходната година. Запасите от непреработен метал в Северна Америка се оценяват на 451 хил. т - повече от 445 хил. т през ноември, но по-малко от 497 хил. т през декември 2002 г. Дори ако към тях се прибавят 106 хил. т, представляващи запасите на Латинска Америка, те са далеч по-малки от европейските.
Източник: Пари (27.01.2004)

В Лондон на LME цветните метали започнаха седмицата по-ниско от миналия петък. Медта по 3-месечните сделки тества подкрепата около 2445/2450 USD/т и неотдавнашния 6 и 1/2-годишен максимум. Алуминият отстъпи при ограничена търговия с 4 USD до 1632 USD/т спрямо петък. Никелът отстъпи със 130 USD до 14 700 USD/т при нервна търговия преди подновяването на трудовите договори във Falconbridge. Цинкът поевтиня с 12 USD до 1020 USD/т.
Източник: Пари (27.01.2004)

Германската компания ThyssenKrupp съобщи, че увеличава от 1 април цените на плоските си стоманени изделия с 30-40 EUR/т /38-51 USD/ поради увеличените производствени разходи: желязна руда, кокс за пещите, транспортни разходи, разходи за труд, както и заради поевтиняването на щатския долар.
Източник: Пари (27.01.2004)

Украйна повиши таксите за електроенергия, които ще плаща единственият алуминиев завод в страната Запорижски алуминиев комбинат /ЗАЛК/, до 20.54 USD/МВт през февруари от 19.53 USD/МВт и от 18.50 USD/МВт през декември 2003 г. През септември 2002 г. Украйна обвърза цените на заводския ток с цените на алуминия на LME.
Източник: Пари (27.01.2004)

Компанията "Батова ривър манганийз майн" спечели конкурс, проведен от Министерството на икономиката, както и одобрението от Министерския съвет за проучване на Югоизточния участък край добруджанското село Оброчище. Намеренията на дружеството са да кандидатства за 25-годишна концесия за експлоатацията на манганово находище. Мажоритарен собственик на дружеството е британската компания Orevest P.L.C., която държи 97% от капитала му. Останалите 3% са на Община Балчик, направила апорт на 7 дка земя. Находището на манган край Оброчище е четвърто по големина в света и най-голямо в Северното полукълбо. Площта му е 130 кв. км от румънската граница до Варна. Рудата в участъка може да се експлоатира 100 години. Управител на "Батова ривър манганийз майн" и изпълнителен директор на Orevest е Джеймс Хаслам. ------------------------- В: Г-н Хаслам, наскоро Регионалната дирекция за строителен контрол в Добрич затвори работната площадка на дружеството с мотива, че нямате необходимите разрешения. Какви действия ще предприемете в тази връзка? - Това, което стана, е още едно доказателство на твърдението ми, че в България нещата не са регламентирани добре със закон. Различните закони си противоречат, а държавни и общински органи тълкуват по различен начин един и същ нормативен текст. В момента придвижваме необходимите документи. Задавам си вече въпроса дали изобщо тук могат да се осъществяват големи проекти. Ако навсякъде по света се подхождаше по този начин, рудодобивът и металургичната промишленост нямаше да ги има. В: Когато кандидатствахте за проучване на находището до Оброчище, се представихте като "Eнерджи енд майн инвестмънтс", а сега се представяте като Orevest. На какво се дължи тази промяна? - "Енерджи енд майн инвестмънтс" е частна фирма с трима големи акционери, от които единият съм аз. След като направихме проучванията за проекта, стана ясно, че той изисква големи инвестиции. Тогава решихме да привлечем банки, пенсионни и инвестиционни фондове. Но политиката на тези структури е да не влагат средства в дружества с ограничена отговорност. За това фирмата трябваше да стане публично дружество. От Orevest, чийто бизнес е в диамантени мини, производство на злато и талк, бяха решили да се насочат и към добив на манган. Ние пък искахме да излезем на фондовата борса в Лондон. Предприехме известни действия. Сега "Енерджи енд майн инвестмънтс" стана собственик на Orevest, а в същото време Orevest е собственик на "Енерджи енд майн инвестмънтс". Това е една и съща компания. "Orevest" има 120 акционери и се разраства. В: Защо решихте да правите бизнес в България? - Идвам в този регион от ноември 1995 г. Работих в мангановата мина в село Църква. Много от старите миньори са при мен. В: Как оценявате бизнес климата в България? - Интересувам се активно от икономическата ситуация в България и нейното развитие, защото имаме проект тук. Страната ви е с прекалено голям внос , който се отразява негативно върху търговския баланс. Вие повече купувате, отколкото продавате. Има три начина една икономика да си покрие дефицита - да вземе пари назаем, да повиши износа и да привлече чужди инвестиции в страната. Нашият проект помага по последните два начина. Досега сме инвестирали 3 млн. лева, като планираме да вложим още 18 млн. лева до достигане на пълния производствен капацитет. Това е рискова инвестиция. Минните проекти са трудни за финансиране, защото стартират не дори на зелена поляна, а на сметище. В действаща мина инвестициите са постоянни и остават в нея. Ние възнамеряваме да изнасяме по-голямата част от продукцията си и така ще генерираме приход, ще създадем работни места не само на нашия обект, но и в транспорта. Държавата ще има директни приходи от мита, такси, данъци в размер на няколко милиона лева годишно. България ще изглежда по-добре в очите на световната общественост. Страната ви има нужда от позитивна реклама и затова трябва да използвате активите, които имате. На всеки две години се издава манганов годишник. В него са включени производителите на манган и параметрите на добива в световен мащаб. Представяте ли си - държавата, в която е четвъртото по големина находище на планетата, не е в този справочник! Никой не знае,че България добива манган, което е абсурдно. Ние ще подобрим имиджа на вашата държава. В: А ако проектът се провали? - В света има около 220 държави и всички те се нуждаят от чужди инвестиции. Много ми е неприятно отношението към външните предприемачи в България. Напоследък имаме само неприятности и не получаваме никакво съдействие от никого. Ако всичко вървеше гладко, сега щяхме да дълбаеме рудата. В: Стана ясно, че успоредно с мината планирате да изградите завод за метален манган. Къде ще го строите? - Първоначалните ни планове бяха заводът да заработи в момента, в който можем да добиваме руда. Както се развиха нещата, това няма да е възможно, защото ни забавиха много с проекта. Исках да построя завода в България, което щеше да е още една голяма инвестиция, но ще е трудно да го направим тук. Бюрокрацията е ужасна. В началото на 2004 г. ще вземем решение къде ще го изградим. В него ще вложим 2 млн. долара. Можем да го направим за 12 месеца. Той няма да е на голяма площ. Необходима е площадка с размери 30 на 50 метра за инсталацията. Системата е последно откритие на науката и е в съответствие с всички европейски норми. Заводът ще е с безотпадна технология. Но представяте ли си ада, през който трябва да преминем. Предпочитам да занесем технологията си някъде другаде и това ще е голяма загуба за България. Плановете ни са първоначално да произвеждаме 10 хил. тона чист метален манган, а след това да увеличим обема. На световните пазари този продукт се котира за 1.3 хил. долара за тон и търсенето е голямо. Само на първия етап ще получим 13 млн. долара. На тазгодишното изложение в Германия към тази технология имаше невероятен интерес от компании, които са на върха на минната индустрия. Само преди няколко седмици ВНР biliton бяха на нашия обект. Те са с най-голям пазарен дял в добива на манганова руда. BHP biliton произвежда 65 хил. тона чист метален манган на година. Пропуск за България е, че най-големите минни компании са били тук, но са си заминали заради бюрокрацията, която спъва и нас. Представителството на RTZ в момента е в Македония. Oevest е член на Международната минна асоциация, а аз не мога да препоръчам на никого да инвестира в България. Нормативната уредба не е изчистена. Поставят се много пречки дори от най-ниско ниво. Нашият проект е един от най-големите в страната. И ще повярвате ли, че може да бъде спрян да чака от чиновник, който не е на работното си място в определеното време. Би било много голяма стъпка напред, ако към големите проекти бъде прикрепен координатор, за да може чуждият инвеститор да се обръща към него при необходимост. Този представител от страна на държавата ще може да съкрати пътя в бюрократичната паяжина, в която се оплитат инвеститорите. Тогава страната ще станете много по-привлекателна за инвеститорите. Сигурен съм,че това мое мнение ще го подкрепят много други чуждестранни инвеститори. В: Какви са разчетите ви за възвръщаемост на вложените средства? - Зависи от различни фактори - дали ще строим завода в България, или не. Това са два отделни подпроекта, за които печалба и загуба се изчисляват отделно. Ако говорим само за мината, инвестицията и възвръщаемостта зависят от планирания добив. Системата ни от две наклонени галерии е икономична и ще постигнем ниска себестойност на рудата. За момента не планираме да добиваме повече от 500 хил. тона годишно. Това количество струва между 14 и 20 млн. долара. Можем да решим да преработваме в завода цялата суровина, което означава, че производството на метал ще е много над 10 хил. тона годишно. Ще трябва да разработим и пазара за нашия продукт, а това отнема време. Другият вариант е част от рудата да е за износ, а останалото количество да преработваме. Независимо каква схема ще предпочетем, инвестицията ни ще се върне само за няколко години.
Източник: Дневник (27.01.2004)

Спецпрограма за оценка и управление на атмосферния въздух чака одобрение от местния парламент. Мерките са специално за общините около КЦМ-Пловдив и засягат Асеновград и Куклен. Мащабната разработка визира срок за работа двадесет години напред и вече е минала през обществено обсъждане. Обремененият въздух ­ със серен диоксид, кадмий, фини прахови частици и прах, е разнищван от екологичен екип с чуждестранно участие наскоро. Мерките са разпоредени от Министерството на екологията, личи от нарочна докладна записка на вицекмета Мюмюн Алиджик. Асеновград попада в най-актуалния списък на райони, където замърсителите на въздуха са с доказани превишени норми
Източник: Марица (28.01.2004)

Страната ни се е ангажирала пред Еврокомисията черната металургия да произвежда годишно 2.5 млн. т стоманени продукти от 2007 г. нататък. Толкова ще е общото производство от трите стоманодобивни дружества Кремиковци, Стомана Индъстри и Промет Стийл. Ангажиментът е поет в програмата за преструктуриране на стоманодобива, която е била представена неотдавна на Европейската комисия в Брюксел. Еврокомисията иска да е наясно с какъв капацитет разполагаме, тъй като отрасълът е чувствителен. Програмата е необходима при затваряне на преговорна глава Конкуренция. Записаните 2.5 млн. т са двойно по-малко от произвежданите количества през 90-те години, коментират експерти. Дори и да има търсене, дружествата ни нямат право да надхвърлят този обем. Не можем да говорим, че металургията ни ще намали производството си през 2007 г. в сравнение със сегашните нива, коментира Политими Паунова, председател на Браншовата камара по черна и цветна металургия. Производството на всички видове стоманени продукти през м. г. е 1.6 млн. т. По данни на камарата производството на чугун през 2003 г. е 1.393 млн. т при 1.072 млн. т за 2002 г. Производството на стомана е 2.308 млн. т при 1.860 млн. т за 2002 г. Освен това трите ни металургични предприятия не работят с пълния си капацитет. В някои от тях има съкращение на мощности след приватизацията. Самите дружества са предоставили своите планове за производство в програмата за преструктуриране. Стана ясно, че Юмикор Мед, Кремиковци, КЦМ-Пловдив, ОЦК-Кърджали и гръцката Виохалко /собственик на Стомана Индъстри, София Мед и Стилмет/ ще поискат министерствата на екологията и на икономиката да преразгледат ангажиментите, които България е поела при затваряне на преговорна глава Околна среда. Предприятията ще предложат в писмо до двете министерства да се създаде работна група, която да оцени какви договорености са приети в областта на екологията, дали е реалистично тяхното изпълнение в посочените срокове и дали да се иска отсрочка. Дружествата в отрасъла бяха оставени без гратисни периоди при затваряне на глава Околна среда. Заводите трябва да приведат инсталациите си в съответствие с европейските норми до началото на 2007 г. В същото време химическите предприятия, които също са големи замърсители, имат гратисен период до началото на 2011 г. Според експерти не е необходимо повторно отваряне на преговорната глава, защото тези ангажименти са договорени с анекси.
Източник: Пари (28.01.2004)

ГОРУБСО-Кърджали, което преди 5 години беше пред ликвидация, ще отчете около 500 хил. лв. печалба за 2003 г. Вече втора година дружеството реализира печалба, а натрупаните дългове от 4 млн. лв. са изчистени, съобщиха от КНСБ. Преди месец в рудник Чала започна добив на злато. Прогнозите са за съществуването на запаси от няколко милиона тона руда. Досега от рудниците в района на Кърджали се добиваха малки количества злато и сребро като съпътстващи метали в оловно-цинковата руда. Вече са добити над 2000 т оловно-цинкова руда със съдържание от 4 до 7 грама на тон. Запасите на находището са над 1 млн. т. ГОРУБСО-Кърджали вложи 1 млн. лв. в нова технологична линия за златен концентрат, която ще бъде въведена в експлоатация през февруари т. г. Геолози работят на още четири перспективни участъка в района на Кърджали.
Източник: Пари (28.01.2004)

Привилегированите потребители ще попълват само бланка в НЕК, с която ще декларират, че са такива. Това стана ясно на семинар за прилагането на новия закон за енергетиката. Според зам.-министъра на енергетиката Ангел Минев, за да станат привилегировани потребители, предприятията вече ще трябва само да попълнят в НЕК бланка, от която да става ясно, че отговарят на условията в действащата наредба за достъпа до електрическите мрежи. След това дружествата ще може да сключват директни договори с централите производители на електроенергия и с НЕК в качеството й на търговски оператор. Досега кандидатите преминаваха през сложен процес на сертифициране от Държавната комисия за енергийно регулиране. Условията, които регламентират дали дадено предприятие може да купува ток по свободно договорени цени, ще се запишат в новата наредба за достъп до електрическите мрежи. Двете основни изисквания са кандидатите да нямат задължения към НЕК или към електроразпределителните дружества и да консумират определени от ДКЕР минимални количества ток годишно. В момента привилегировани потребители с годишна консумация над 100 гигаватчаса - Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Технически условия за реално започване на работа в либерализирания сегмент от пазара ще има в началото на април 2004 г., заяви Ангел Минев. В края на 2004 г. за привилегировани ще се признават и дружества с консумация над 40 гигаватчаса, като до 2007 г. всеки ще може да получава ток от избрана от него централа или търговец. През 2004 г. квоти за продажба на пазарни цени бяха освободени от ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Марица 3. Токът от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 3 ще се продава само на НЕК. Изключените Заради дългове към НЕК от списъка на привилегированите потребители през 2004 г. отпадна един от най-големите потребители на ток - Кремиковци. Отказ получи и ОЦК-Кърджали, въпреки че няма задължения за ток. От ДКЕР установили, че потреблението на дружеството през 2002 г. е спаднало под 100 гигаватчаса.
Източник: Пари (29.01.2004)

Близо 30 пъти се е увеличил обемът на търговията с метали в страната през последната година, показват данните на Софийската стокова борса. От 3 млн. лв. (2002 г.) оборотът в този сектор е скочил до 85 милиона (2003). Търсенето на арматурно желязо, на стомана и скрап непрекъснато се увеличава и бизнесът с метали се превърна във водещ в борсовата търговия. Основните причини за този бум са две, твърди главният изпълнителен директор на ССБ Васил Симов: разрешаването на сделки по Закона за обществените поръчки (ЗОП) на борсата от юли миналата година и увеличеният обем на строителството, което е основен потребител на метални изделия. От сделките по ЗОП интересна бе тази, предложена от от държавната БДЖ за доставка на нови вагони срещу бракувани за скрап. За отбелязване е, че в сделките с метали за претопяване се включиха не само държавните, но и няколко частни фирми. Те предложиха скрап, включително и вносен, на цени между 80 и 140 лева на тон в зависимост от състава му. В първите три седмици на 2004 г. обаче офертите са намалели, твърдят софийски брокери. Най-интересните позиции в новата листа на борсата са предлагането на 500 тона метали по приложена спецификация (при цена 600 лв. на тон) и търсенето на медна ламарина (1100 лв. на тон). На Пловдивската стокова борса брокерите вече работят с цени за килограм, с което улесниха по-дребните купувачи. Сега килограм ъглов профил с размери от 20/20 мм до 100/100 мм се търгува за 0.68 лв., а килограм горещовалцувана ламарина върви по 0.75 лева. Строителните железа обаче се оферират единствено в щатски долари на тон, тъй като тук купувачите обикновено заявяват количества над 5 тона. В момента арматурното желязо се предлага между 345 и 352 долара за тон. Офертите за студено- и горещовалцувани ламарини също са в долари - последната сделка (от 15 януари) е за 18 тона студеновалцувана ламарина по 307 щ. долара. На Русенската стокова борса по традиция се търгува най-вече с арматурно желязо, внесено от Украйна. В града се намират складове на основните вносители на тази стока, която се предлага и с най-ниските цени в региона. Котировките са в левове за тон, а последните сделки са за желязо с диаметър 12-16 мм при цена от 580 лв. без платен ДДС. През изминалата година сериозен ръст е отбелязала търговията на едро, съобщиха от търговския отдел на "Стомана" - Перник, един от най-големите производители в страната. Над 90% от произведените тук 700 хил. тона са били предназначени за износ. С останалите количества се зареждат български дистрибутори, като цените са стабилни, а за постоянните клиенти има отстъпки. Фирмата е собственост на гръцката група "Виохалко" (75% от капитала) и българската "Еврометал" (25%). С направените инвестиции предприятието вече произвежда и висококачествени изделия, търсени на световния пазар. Плановете за 2004 г. са свързани с увеличаване на производството с още 20% и въвеждане на нова инсталация за прецизно раздробяване на стари коли и бяла техника за скрап. През януари на тази година обаче и в сделките на едро се наблюдава спад, съобщиха от фирма "Христ-Ком", чиито складове се намират в района на Сточна гара. Сега се търси основно калибровано желязо (оребрено и гладко), което се търгува по цена от 330 евро на тон за по-големи количества и по 0.74 лв./кг на дребно. Като цяло прогнозите за развитието на бизнеса с метали за 2004 г. са оптимистични. Очаква се нарастване на вътрешното потребление на различни видове черни метали, използвани в строителството, особено в регионите със засилено изграждане на обекти - София, Черноморието и планинските курорти. Износът на висококачествени изделия също ще нарасне, тъй като на световния пазар има търсене, а нашите цени са конкурентни, потвърдиха и от "Стомана". Стоковите борси също очакват ново активизиране на търговията, като столичните брокери прогнозираха първи по-големи сделки със скрап още през февруари.
Източник: Банкеръ (31.01.2004)

Около половината от бизнеса с метални отпадъци у нас въртят структури от сивата икономика, сочат проучвания на няколко неправителствени организации. За последните десет години загубите на държавата от кражби на различни видове метали са достигнали 1 млрд. лева. Сред най-ощетените са БТК, БДЖ и пътните управления в страната. Отдавна вече не правят впечатление и отмъкнатите метални аксесоари от улици, магистрали и други обществени места. Специалистите са категорични, че проблемът има разрешение, но досега нито едно правителство не успя да въведе ред. Въведените половинчати изисквания за регистрация на фирмите, занимаващи се с изкупуване на отпадъци, очевидно не дадоха резултат. Липсата на контрол върху пунктовете за вторични суровини, както и при изкупуването им от специализираните предприятия за преработка е изключително от полза за сенчестия бизнес, който не би могъл да съществува без протекцията на хора с власт. Евентуална забрана за приемане на отпадъци без държавен сертификат за произход може до голяма степен да ограничи кражбите, смятат експерти. В същото време зациклиха опитите законово да се изкупят и претопят стотиците хиляди изоставени автомобили по улиците на по-големите градове.
Източник: Банкеръ (31.01.2004)

Черногорската агенция по приватизация анулира търга за продажба на 58% от стоманодобивния завод Zeljezara Niksic поради липса на гаранции и обяви, че скоро ще насрочи друг конкурс. Предишният бе спечелен от консорциума Steel Group Investment (в който се твърди, че участва и българската „Руа инвест“). Той предложи 2.33 млн. долара за държавните акции, 5 млн. долара - за покриване на дълговете, 1 млн. евро - за уволнените служители и бъдещи инвестиции за 67 млн. евро.
Източник: Капитал (31.01.2004)

Липсата на китайски играчи на пазара на цветни метали заради Лунната нова година се изрази в спокойна търговия, но възходящата тенденция се запази. Медта флиртуваше с равнищата на съпротива, а алуминият бележеше нови ценови рекорди, без да се повлиява от по-ниските от очакваните данни за жилищното строителство и поръчките за трайни стоки в САЩ. Алуминият поскъпва заради голямото търсене на суровини и ограниченото му производство вследствие повишаването на цените на енергоносителите. Високите цени на медта са резултат от съкращаването на световното му производство през последните няколко седмици заради спирането на мощности на два големи производителя. Очаква се още две фирми - от САЩ и Канада, да последват примера им.
Източник: Капитал (02.02.2004)

Унгария очаква да приключи сделката по продажбата на най-голямата компания производителка на стомана в страната Dunaferr с предпочетения купувач - украинската Донбас-Дуферко, още този месец. През декември Донбас-Дуферко спечели надпреварата за Dunaferr благодарение на амбициозната си инвестиционна програма в размер на 13 млрд. форинта и 250 млн. EUR и поетия ангажимент да не съкращава работна сила. Украинците ще платят 2.1 млн. USD /444 млн. форинта/за Dunaferr, която има дългове от 60 млрд. форинта. Междувременно британската стоманодобивна фирма LNM Group, един от водещите производители в света, със силни позиции в Източна Европа обяви, че ще наддава за мажоритания дял в стоманодобивната босненска топфирма BH Steel. В надпреварата се очаква да се включи индийската Inspat и босненско-кувейтски джойнт-венчър със седалище в Зеница. Руската Северстал пък финализира покупката на банкрутиралата американска Rouge Industries, след като придоби 100% от петата по големина стоманодобивна компания зад океана, която вече ще се нарича Северстал - Severstal North America. По този начин Северстал най-вероятно ще успее да внася без квота металургични полуфабрикати от Русия в Америка, за да задоволи потребностите на своя завод там.
Източник: Пари (03.02.2004)

Медта поскъпна до нови най-високи стойности от 6.5 г.насам - 2517 USD/т при 2495 USD/т в петък при затварянето. Новите върхове за червения метал станаха факт заради очакванията за пазарен дефицит. Оловото регистрира 7.5 г. максимум от 793 USD/т, а цинкът тригодишен връх от 1058 USD/т. Никелът надвиши нивата от 16 000 USD/т заради стачката в една от мините на водещия световен производител канадската компания Falconbridge. Алуминият се установи на пиковите си нива от септември 2000 г. насам - 1659 USD/т.
Източник: Пари (03.02.2004)

Цветните метали продължиха да поскъпват на Лондонската метална борса и във вторник, затвърждавайки очакванията, че ще са едни от най-печелившите активи през 2004 г. Медните тримесечни доставки поскъпнаха до нов 6.5-годишен максимум - 2526 USD/т, след като прибавиха нови 29 USD/т към котировките си от понеделник. Червеният метал намира подкрепа от слабия долар и силните пазарни фундаментални фактори - прогнозите за дефицит и намаляващите борсови запаси, които се сринаха до най-ниските нива от март 2001 г. насам. Оловото, което в понеделник достигна най-високите цени от 7 г. и 3 м., се търгуваше малко под тях по 788 USD/т, а цинкът регистрира нов 3-годишен рекорд от 1064 USD/т, поскъпвайки с 11 USD/т в сравнение с понеделник, и проби нивата на съпротива от 1060 USD/т. Алуминият се котираше по 1653 USD/т, с 5 USD/т по-високо от затварянето предишния ден, но все пак под максимума от 3 г. и 3 м., достигнат в понеделник, и същевременно под нивата на съпротива от 1660 USD/т. Никелът поскъпна до 15 140 USD/т при 14 900 USD/т предишния ден и продължава да печели от стачката в мина Sudbury на един от топпроизводителите на никел в света канадската Falconbridge, въпреки че засега тя преценява, че стачните действия няма да засегнат сериозно предварително договорените доставки за клиенти.
Източник: Пари (04.02.2004)

От средата на 2002 г. насам цените на стоманата в света бележат непрекъснат растеж. През 2003 г. стойността на горещовалцувания прокат скочи от 280 на 350 USD/т, а на студеновалцувания - от 360 до 450 USD/т. С днешна дата котировките на тези видове продукция са съответно 410 и 497.50 USD/т. Пазарните наблюдатели прогнозират, че стоманата ще продължи да поскъпва и през настоящата година. Според руски експерти тази година цените на стоманата ще се покачат на международните пазари с 15%. Средните котировки на горещовалцувания прокат ще достигнат 380 USD/т. Други анализатори очакват горещовалцуваният прокат тази година да поскъпне с 23%, а студеновалцуваният - с 16%. Един от основните фактори за възходящия тренд е, че потреблението в Китай и Югоизточна Азия в момента не е удовлетворено. Растежът на котировките на стоманата ще позволи на металургичните компании да регистрират още по-високи печалби през 2004 г .Спад на котировките може да започне през 2005 г.
Източник: Пари (04.02.2004)

Полската компания KGHM, добиваща мед и сребро, на шесто и второ място по производство на тези метали в света, планира да повиши продукцията от червен метал през 2004 и 2005 г., за да извлече максимална полза от нарасналите цени на метала. Отделно от това правителството смята, че сега е благоприятният момент да продаде своите 44.3% в KGHM.
Източник: Пари (04.02.2004)

Вносът на стомана в САЩ през декември 2003 г. е спаднал спрямо предишния месец с 10.7%, както и с 41.2% в сравнение със същия месец на 2002 г. и е бил 1.533 млн. т.
Източник: Пари (04.02.2004)

Медта поскъпна до най-високите си от 6.5 години ценови равнища, или 2559 USD/т, и вече е на път да покори рекордните 2600 USD/т. Сред основните причини за възходящото движение на метала е продължаващата вече 6-и пореден ден стачка в един от рудниците на най-голямата миннодобивна компания в света BHP Billiton, където се добиват 130 хил. т годишно. Останалите ключови фактори са ниските запаси и опасенията за недостиг от мед на пазара. Оловото надвиши за първи път от 7.5 години 800 USD/т и се търгуваше по 808.50 USD/т, след като стана известно, че една от водещите световни фирми Tech Cominco преустановява производството в една от рафинериите заради експлозия в пещ. Алуминият установи нов близо 3.5-годишен рекорд от 1667 USD/т.
Източник: Пари (05.02.2004)

Съобразявайки се с повишаващите се цени на медта, най-голямата компания за рафиниране на този метал в Европа - германската Norddeutsche Affinerie, реши да вложи 37 млн. USD под формата на първоначална инвестиция в преработката на червен метал в процъфтяващия китайски пазар, където търсенето на мед скача с двуцифрени числа ежегодно и се равнява на 3 млн. т. За целта тя ще инвестира тези капитали в производство, което ще осъществява съвместно с Yunnan Copper, третия по големина производител на мед в Китай. Напоследък Norddeutsche Affinerie се ориентира и към производството на медни продукти и катоди.
Източник: Пари (05.02.2004)

Едно от изискванията за приемането ни в ЕС е да освободим пазарите си на ток и газ. Сега те са монополни - НЕК изкупува изцяло произведения от централите ток и го продава по регулирани цени за битови и промишлени нужди. Булгаргаз е единствен вносител, продавач на едро и транзитна компания за природен газ в страната. Новият енергиен закон предвижда постепенно пазарите на ток и газ да се освободят. За целта ще се допуснат привилегировани потребители, които ще могат да купуват енергия от производителя, който продава най-изгодно, и да я пренасят по мрежите срещу такса за пренос. До края на март трябва да бъде приета наредба за достъп на трети страни до електропреносната и разпределителната мрежа. В нея ще се регламентира, че през 2004 г. привилегировани са потребителите с над 100 млн. и с над 40 млн. киловатчаса годишна консумация на ток. През 2005 г. такива ще са и потребителите с над 20 млн., а през 2006 г. - с над 9 млн. кВтч. Либерализацията на пазара трябва да е пълна и дори битовите абонати да си избират доставчика през юли 2007 г. В момента пазарът не стимулира производителите да намаляват разходите си, нито да предлагат на потребителя по-ниска цена на крайния продукт. Цената, по която НЕК изкупува тока от тях, се утвърждава от ДКЕР според разходите, които съответното дружество успее да докаже. Процентът на нереализираната им енергия ще расте пропорционално със степените на отваряне на пазара. Това ще ги принуди да намалят разходите си за производство и да предложат конкурентна цена на тока, за да не фалират. За първите 6 месеца на 2004 г. от ТЕЦ Марица-изток 2 бяха освободени 880 000 МВтч, от ТЕЦ Варна - 520 хил. МВтч, от ТЕЦ Бобовдол - 340 000 МВтч. ТЕЦ Русе може да продава на свободния сегмент ток, произведен само от IV блок. Количеството е 50 хил. МВтч. От ТЕЦ Марица 3 по директни сделки може да се пласират до 50 хил. МВтч. Всички останали производители могат да договарят пряко цялото количество електроенергия, произведено от тях. Токът от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 3 ще бъде продаван само на НЕК. Дружества, които получат лицензи от ДКЕР за търговци на ток, ще могат да купуват електричество от всички централи, да правят миксове от по-скъпи и по-евтини производства и така да предлагат по-ниски цени от НЕК. Търговията ще се извършва чрез двустранни договори между производителите и потребителите. По тях ще преминава основното количество електроенергия - 95-97%, а за останалите 3-5% ще има балансиращ механизъм. Привилегированите потребители ПЪРВИТЕ са 10 големи промишлени предприятия с консумация над 100 млрд. кВтч годишно и без непогасени дългове за ток към НЕК и ЕРП. Това са Мини Марица-изток, стомана индъстри, КЦМ, Асарел Медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Техният интерес да участват на свободния пазар се диктува от възможността да прескочат НЕК и сами да си договорят с производителя количеството и цената на тока.
Източник: Пари (05.02.2004)

Оловото, медта и цинкът бяха рекордьорите през изминалата седмица на Лондонската борса за метали (LME). Оловото надхвърли 800 долара за тон за пръв път от май 1996 г. с подкрепата на новината за намаляване на производството на канадската компания Teck Cominco поради авария. Медта отбеляза най-висока стойност от шест години и половина до 2560 долара за тон. Тревогата от евентуален дефицит и намаляващите запаси са в основата на поскъпването на червения метал. Цинкът надскочи рекорда си отпреди шест години и достигна 1069 долара за тон на фона на опасения за затваряне на производствени мощности. Равнището на съпротива от 1070 долара за тон обаче се оказа непосилно за преодоляване.
Източник: Капитал (09.02.2004)

Добричкият окръжен съд разпродава минна техника на фалиралия "Манган" ЕАД. Дружеството държи остатъчния държавен дял в стария рудник край село Оброчище. Над 414 000 лева дължи фирмата на държавната хазна. Наскоро съдът призна още 46 000 лева борч към Агенцията за държавни вземания. Три далекопровода, транспортни ленти и други съоръжения за рудодобива бяха пуснати неотдавна на публичен търг, но никой не пожела да купи имуществото, оценено първоначално за 334 000 лева. Очаква се техниката, която е оцеляла от държавното предприятие, да мине в ръцете на "Евроманган", спечелил междувременно концесията за мината. Мажоритарен собственик на "Евроманган" е швейцарският "Олберг холдинг". Държавата вече не развива никаква дейност в най-голямото манганово находище в Европа. Още една чуждестранна компания - британската "Орвест", проучва залежите край Оброчище. Бизнесмените от Острова се канят да добиват по 500 000 тона манган годишно.
Източник: Черно море (10.02.2004)

Повечето от страните от Европейския съюз ще въведат ограничения за работници от новите страни членки на съюза, съобщи РИА Новости. Целта на тези мерки е да не се допусне сътресение на националните пазари на труда.
Източник: Пари (10.02.2004)

Работниците в "Кремиковци" започват ефективна стачка, решиха синдикалистите от КНСБ в металургичния завод. Служителите настояват да получат забавените си заплати не по-късно от 31 март. Освен това те искат да се въведе график за авансовите плащания и да им се осигури работно облекло. До края на март да бъде извършена цялостна преоценка на риска на работното място, както и незабавно да бъдат прекратени съкращенията в "Кремиковци", настояват още работниците.
Източник: Стандарт (11.02.2004)

За изграждане на екосъоръжения в страната през тази година МОСВ ще инвестира 45 млн. лв., каза в Елена министър Долорес Арсенова. Според нея екоминистерството усвоява най-пълно средствата от предприсъединителните фондове. Проблемът с липсата на пречиствателни съоръжения е актуален и министерството е подготвило програма, която е част от приключването на преговорите с ЕС по глава Околна среда, каза Арсенова.
Източник: Пари (12.02.2004)

На ЛМБ се очерта известна нестабилност при цените на цветните метали, предизвикана от пропуснатия шанс да се стабилизират на по-високите нива. Тримесечните медни доставки се търгуваха с 18 USD/т по-високо в сравнение с вторник, по 2584 USD/т. Алуминият отстъпи с 3 USD/т до 1665 USD/т, а цинкът - с 1 USD/т до 1072 USD/т. Оловото поевтиня с 2 USD/т и се продаваше по 829 USD/т. Никелът се установи на 15 025 USD/т, което е понижение с 15 USD/т спрямо предишния ден.
Източник: Пари (12.02.2004)

Бурният растеж на китайското потребление на метали в съчетание с икономическото възстановяване на западните икономики ще оскъпи още повече цветните метали. Такива са прогнозите, направени на конференция, посветена на металите, в Кейптаун. От няколко месеца цените на ключови цветни метали постоянно се движат в посока нагоре и достигнаха невиждани от десетилетие равнища. Медта преди три дни например отбеляза нов 6.5-годишен рекорд от 2600 USD/т. Ролята на Китай за този тренд е голяма и тя се обяснява с факта, че внася около 80% от медта, 60% от желязната руда и 100% от платината, необходими за индустрията. Като се има предвид тежкото състояние на местната миннодобивна индустрия и нежеланието на големите играчи в сектора да правят инвестиции в нея, трябва да се очаква, че Китай ще продължи да внася огромни количества метали засега.
Източник: Пари (12.02.2004)

Около 2.220 млн. EUR ще трябва да внесе България в бюджета на НАТО през тази година, сочат предварителните прогнози за годишната квота на нашата страна. От МВнР обясняват, че годишната вноска за алианса има три компонента. За 2004 г. ще трябва да заделим съответно за гражданския бюджет 410 хил. EUR, за военния бюджет - 1.34 млн. EUR, и за програмата за инвестиции в сигурността - 470 хил. EUR. Разчетите за 2004 г. са направени при условна дата за официално присъединяване към НАТО. От МВнР обаче не уточняват тази условна дата. Прогнозите за 2005 г. предвиждат вноска от около 3.380 млн. EUR, а за 2006 г. - около 3.820 EUR. В бюджета на МВнР за 2004 г. вече е обезпечена сумата от 410 хил. EUR за вноската в гражданския бюджет на НАТО. По правило вноските в гражданския бюджет се поемали от министерствата на външните работи на държавите членки. Очакванията са през следващите години сумите за гражданския и за военния бюджет да останат сравнително постоянна величина. По отношение на програмата за инвестиции в сигурността в началните години на членството вноските са по-малки, а впоследствие с присъединяването на страната към нови проекти тези вноски се увеличават. Ще припомним, че в четвъртък началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев информира, че годишната вноска, която България ще плаща за членството си в НАТО, е 8 млн. USD. Според него през тази година страната ни ще бъде освободена от плащане.
Източник: Пари (16.02.2004)

Със скок от 200 USD през седмицата и с близо 450 USD от началото на годината котировките на медта на LME отразиха бума в търсенето на червения метал от Китай. Цените на доставките до 3 месеца в петък скочиха с още 25 USD до 2727 USD/т, постигани за последен път през декември 1995 г. с пика от 2776 USD/т. Пазарни анализатори припомнят, че през 2003 г. медта поскъпна с над 700 USD/т, или с близо 40%. Новият ценови пик беше подкрепен от слабия щатски долар и от ниското ниво на борсовите запаси. В последния борсов ден на LME те намаляха с още 3950 т до 323 255 т - най-ниското им равнище от март 2001 г. Преди производителите да успеят да доставят на пазара нужните количества, LME очаква скоро нов ценови пробив на нивото от 3000 USD/т като след труса в края на 1995 г., причинен от спекулации на японската Sumitomo Corp.
Източник: Пари (16.02.2004)

Медта беше хитът на пазара на цветни метали в Лондон през изминалата седмица. Червеният метал достигна най-висока стойност от 7 години и половина, когато скочи до 2615 долара за тон. Котировките на медта за пореден път от началото на годината тръгнаха нагоре в сряда, когато председателят на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан даде мълчаливото си съгласие за поевтиняването на долара. „Падащият долар и нарастващото потребление гарантират високи цени на металите“, коментира Мартин Фюингс от Mitsui Bussan.
Източник: Капитал (16.02.2004)

Природният газ, нефтът и употребяваните автомобили заемат 15% от общия внос на страната за 2003 г., сочат данните на Националния статистически институт. Според тях тези групи стоки държат лидерското място през последните години. През 2000 г. те са формирали 23% от вноса, през 2001 – 19%, а през 2002 – 18 на сто. Ръст с над 40% се наблюдава и при транспортно оборудване и промишлените доставки, които формират съответно 10% и 35% от вноса.
Източник: Монитор (16.02.2004)

215.483млн.лв са задълженията на петдесетте най-големи борчлии към НОИ в края на 2003 г. Сумата включва главницата и начислените лихви. Класацията се оглавява от металургичния комбинат Кремиковци, следват Стомана-Перник, Варненската корабостроителница и Видахим. Средният осигурителен доход в 20-те най-коректни фирми с персонал до 15 души е 885 лв. В тези фирми работят 267 души. Сред тях са Сименс бизнес сървисис, Кока-кола България, Деу-България, Crown Agents, Ти Би Ай лизинг и др. 854 души са заетите във фирмите с персонал от 15 до 50 души, а средният осигурителен доход за тях е 860 лв. Тук сред 20-те отличници се нареждат Солвей Фарма, ОМВ-България, Борика, Аутотехника и др. Компаниите с персонал от 50 до 100 души осигуряват 1759 лица, като средният осигурителен доход за тях е 736 лв. Някои от включените в списъка са ING Bank, Булгаргаз-Враца, Петрол холдинг, Делойт и Туш и др. 4238 пък са лицата, заети във фирми с персонал от 100 до 250 лица. Изчисленият среден осигурителен доход при тях е 717 лв. При тях с позиции в класацията за 20-те най-коректни са Медиа холдинг, Шератон София Балкан, 168 часа, Данъчна администрация, СИБанк, Общинска банка и др. Най-много заети - 56 173 лица, са в предприятия с персонал над 250 души. Средният размер на осигурителния доход в тях е 537 лв. Сред 20-те отличници са ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, АЕЦ Козлодуй, ОББ, Булбанк, МобилТел и др.
Източник: Пари (17.02.2004)

Пакет от 766 250 акции на Оловно-цинков комбинат-Кърджали, който бе продаден миналата седмица на блоков сегмент, отново смени собственика си вчера, този път на официален пазар, сегмент А на БФБ-София. Операцията бе осъществена с кросова сделка на посредника Стопанска и инвестиционна банка на средна цена от 7.50 лв. за бройка при 1 лв. през миналата седмица. От високата цена на офертата купува се възползваха и неколцина други играчи с висящи оферти продава, които успяха да продадат общо 8152 ценни книжа на дружеството. Най-вероятно продавачът от миналата седмица - L.Z. Metal Trading Limited, купува обратно своя пакет, коментираха брокери. На 11 февруари компанията продава 766 250 акции на ОЦК-Кърджали. По този начин нейният дял слиза под 25%, става ясно от бюлетина на Централния депозитар. В същия ден на блоков сегмент фондация София 2014 е прехвърлила 0.55% от капитала на СИБанк АД, като по този начин дяловото й участие става под 5%, става ясно от бюлетина на ЦД. B. K. Mineral Trading, които преди време държаха значителен дял от свързаното със СИБанк кърджалийско дружество Бентонит, e продало тогава 96 845 акции, или 9% от дела си в Пампорово АД, който намалява под 10%, а Тоскана 98 е прехвърлила 5.76% от Деспред АД и остава с под 25% от капитала на дружеството.
Източник: Пари (17.02.2004)

Екологичен проект, струващ 800 хил. EUR, може да бъде провален, съобщиха от КЦМ АД-Пловдив. Става дума за почти напълно завършената рекултивация на депо за съхраняване на промишлени отпадъци, за което е изразходвана сумата грант от Световната банка, обясни главният еколог на комбината Милан Чалъков. ЕТ Стефан Кънев-София има разрешение от Министерството на околната среда и водите да извърши проучвателни работи в депото за извличане на остатъчни метали, при положение че със съгласието на същото министерство отпадъкът е покрит с почва. КЦМ е собственик на отпадъчния клинкер* и на терена на депото, твърди Розин Ангелов, главен юрист на комбината. Според депутата от НДСВ Димитър Пейчев клинкерът е собственост на държавата, която може да го отдава на концесия. Пейчев каза, че е запознат с проблема, тъй като е участвал в междуведомствен експертен съвет, който е разглеждал екопроекта. При приватизацията на КЦМ през януари 2001 г. се сключи изпълнително споразумение между купувача КЦМ 2000 и финансовото министерство, МОСВ и АП. В него е договорена финансовата рамка на проекта за отстраняване на стари екощети. КЦМ като инвеститор получава 800 хил. EUR, грант от Световната банка за реконструкция на терена, където се съхранява клинкерът. На 10 февруари т.г. обаче от ЕТ Стефан Кънчев пращат писмо до КЦМ, с което искат разрешение да влязат с техника в депото, тъй като теренът е собственост на комбината. В случая точката на спора е върху това дали след като държавата плаща за отстраняването на миналите екощети, тя става собственик на оспорвания отпадък.
Източник: Пари (17.02.2004)

Руският гигант в производството на никел Norilsk Nikel планира да пусне на пазара облигации за 1 млрд. USD, които ще може да се обръщат в американски депозитарни разписки/ADR/, съобщи руският вестник Ведомости. От банково-индустриалната групировка Interros, която контролира компанията, и Norilsk отказаха коментар. Информацията Ведомости е получил от неназован източник от Norilsk, който посочва, че емисията ще стане факт, но не разполага с допълнителни параметри по нея. Целта на пласирането на нови облигации е чрез тях инвеститорите да придобият дял от компанията. В началото на годината компанията подаде заявление до регулаторните органи на руската борса, в което искат да се увеличи лимитът на търгуваните ADR от 23.3 на 40%. В края на миналата година UBS продаде облигации, конвертируеми в ADR, на стойност от 325 млн. USD. Според анализатори новата емисия корпоративни дългови книжа за замяна срещу ADR ще окаже негативно влияние върху цените на акциите, което ще рефлектира в ръст на предлагането. Още със започването на новата седмица акциите на Norilsk поевтиняха с 0.36% и се търгуваха на нива от 68.50 USD.
Източник: Пари (17.02.2004)

Впечатляващият възход в цените на повечето намиращи най-широко приложение в индустрията цветни метали продължи и вчера, когато опасенията за недостиг на пазара и подновените спекулативни покупки оскъпиха редица от тях и те отбелязаха нови мултигодишни рекорди. На Лондонската метална борса /ЛМБ/, най-голямото тържище на цветни метали в света медта, която се използва в строителната и електронната индустрия, поведе останалите в щурма на забравени от години върхове. Тримесечните доставки на червения метал прибавиха нови 40 USD/т към цените си и се търгуваха по най-високите от близо 8 г. стойности от 2735 USD/т. Алуминият, който е най-разпространеният метал на Земята и намира широко приложение в производството на дълготрайни стоки, поскъпна по-умерено - с 8 USD/т до 1731 USD/т, което обаче е 4-годишен ценови пик. Цинкът, използван за галванизиране, прибави нови 13 USD/т и се търгуваше по 1113 USD/т, което е най-високата му цена от 2000 г. насам. Никелът, който наскоро регистрира 15-годишен връх, се котираше по 15 480 USD/т. Калаят продължи силното си представяне и се котираше около 8-годишния рекорд от 6740 USD/т. Оловото, чийто основен краен потребител е автомобилната промишленост, поскъпна с 5 USD/т до най-високите цени от 7 години и 3 месеца, или 863 USD/т. Паралелно с това живакът достигна най-високите от 15 години стойности - 250-280 USD. Като цяло перспективите за целия метален комплекс остават повече от благоприятни. Основният подкрепящ фактор за пазара е съживяването на глобалната икономика, благодарение на което нараства търсенето. При някои от металите има дефицит, а при други запасите са твърде свити.
Източник: Пари (17.02.2004)

Третият по големина производител на мед в света Grupo Mexico обяви, че произведеният метал през 2003 г. е надвишил леко 800 хил. т, което е незначително под равнищата за предишната. Компанията планира да повиши производствата си през 2004 г.
Източник: Пари (17.02.2004)

До три месеца получаваме 70 млн. EUR по ИСПА за Дунав мост 2, съобщиха от финансовото министерство. Ведомството на Милен Велчев е внесло в ЕК апликационната форма за съфинансиране по ИСПА на строителството на втория мост над река Дунав при Видин - Калафат. С този документ страната ни ще кандидатства за отпускането на 70 млн. EUR, или 31.39% безвъзмездна помощ от цялата стойност на проекта, която e 223 млн. EUR. Очаква се EК да разгледа предложението до три месеца и да го одобри, уточниха от финансовото ведомство. Изграждането на Дунав мост 2 е сред 50-те инфраструктурни проекта, които България предлага за финансиране на Пакта за стабилност. Според националния координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа Милен Керемедчиев строителството на моста ще започне през декември 2004 г., а на прилежащата инфраструктура - през март 2005 г. Очаква се мостът да бъде пуснат в експлоатация през 2007-2008 г. .
Източник: Пари (17.02.2004)

Трийсет и девет дни след аварията в "Кремиковци", при която загинаха трима работници, комбинатът продължава да трупа дългове, последиците от авариите останаха на нивото на експертните констатации, а работата на няколкото комисии, създадени след трагедията, е все още без резултат. Засега нито Агенцията за държавни вземания (АДВ), нито останалите държавни кредитори възнамеряват да обявят някакви искове срещу металургичния комбинат. От официална справка на Националния осигурителен институт, публикувана преди ден, пък става ясно, че надзорният съвет е освободил банковите сметки на предприятието заради редовното изпълнение на погасителния план. Няма друго предприятие в страната, което от приватизацията му досега да е получавало толкова много отсрочки за вземанията си, колкото "Кремиковци". Комбинатът в момента дължи на БДЖ 7.3 млн. лв. Подписахме споразумение за погасяване по 1.5 млн. лв. седмично, така че дългът да бъде изчистен до средата на май, каза изпълнителният директор на БДЖ Наско Цанев. Двете компании имат различни позиции за тарифите за 2004 г. "Кремиковци" настоява за увеличение средно от 8%, а ръководството на БДЖ - за около 10%, защото досега комбинатът е превозвал на преференциални цени.
Източник: Дневник (18.02.2004)

Батова ривър манганийз майн ООД получи разрешение от РИОСВ-Варна да прокара галерия за проучвателен добив в землището на с. Оброчище край Албена. Промишлен добив на площадката обаче не е разрешен.
Източник: Пари (18.02.2004)

От печалбата си за миналата година държавните дружества и тези с над 50% държавно участие ще отчислят за държавата дивидент в размер на 50%, предвижда публикуваното в ДВ постановление на МС. До един месец държавните органи са длъжни да представят в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените им годишни размери на приходите, разходите и субсидиите. Министърът на финансите ще се отчита за изпълнението на бюджета ежемесечно в Министерския съвет. За органите и ведомствата, включени в системата на единната сметка и за електронни бюджетни разплащания, не са разрешени договори за комплексно банково обслужване. Министърът на финансите може да откаже те да сменят обслужващата търговска банка, пише в постановлението.
Източник: Пари (18.02.2004)

Спекулативните покупки, дефицитът, глобалният икономически подем, нарасналото търсене, най-вече от Китай, евтиният долар и свитите запаси на борсите изстреляха медта до най-високите цени от 1996 г. насам на световните пазари. Вчера тя поскъпна с нови 75 USD/т спрямо понеделник и достигна рекордните от 8 години насам 2812 USD/т и според анализаторите има всички шансове възходящият ценови тренд да се запази и червеният метал неизбежно да щурмува нивата от 3000 USD/т. За нейното поскъпване повлияха и спорове между работници и собственици на няколко от големите медодобивни мини в света. В първото рали на световните стокови борси през новото хилядолетие медта повлече след себе си и останалите цветни метали. Калаят поскъпна до най-високите цени от 8 г. и 3 м., алуминият е най-скъп от 4 г. и се търгува по 1750 USD/т. Оловото вчера маркира върхови стойности от началото на 90-те години - 888 USD/т, след като поскъпна с 23 USD/т, а запасите от метала в Лондон спаднаха до 81.4 хил. т, най-ниските от 1991 г. насам. Цинкът регистрира 39-месечен максимум от 1130 USD/т.
Източник: Пари (18.02.2004)

Разрешиха добив на манган край Албена. Регионалната инспекция по околната серда и водите във Варна одобри инвестиционното предложение на английската фирма "Батова ривър манганийз майн" ООД за проучване и добив до 10 000 т манган край село Оброчище. Намеренията на инвеститора бяха за производство на 300 000 т манганова руда годишно. Екоекспертите ограничават обхвата на площадката край село Оброчище заради опасенията за неблагоприятно въздействие върху околната среда. Срещу рудодобива се обявиха от съвета по туризъм в Кранево, от туристическото дружество "Албена" АД, както и представители на много научни институции и екоорганизации в страната.
Източник: Стандарт (19.02.2004)

Дефицитът, свитите запаси на борсите, спекулативните покупки, евтиният долар и глобалният икономически подем, нарасналото търсене, най-вече от Китай, са в основата на първото рали на световните метални борси за третото хилядолетие. Комбинацията от тези фактори оскъпи повечето от цветните метали до многогодишни ценови рекорди. Медта бе изстреляна до най-високите цени от 1996 г. малко под 2900 USD/т. Никелът се търгува малко под 15-годишния максимум от над 16 000 USD/т, а калаят поскъпна до най-високите цени от 8.5 г. Алуминият е най-скъп от август 1997 г. и се търгува по 1770 USD/т. Оловото надвиши 900 USD/т - своите върхови стойности от началото на 90-те години, откогато се търгува в долари, а цинкът регистрира 39-месечен максимум от 1130 USD/т. Върху поскъпването на водещите индустриални метали повлияха както основни пазарни фактори, така и подемът на световната икономика като цяло, вследствие на което се увеличава търсенето на метали Особено голямо значение за пазара има бумът на потреблението в Китай, чието стопанство се развива с бурни темпове Икономическият растеж в Европейския съюз е по-малко впечатляващ, но перспективите за двете най-големи световни икономики - американската и японската, са добри. Затова търсенето на метали, които трябва да захранят съживяващите се икономики, предизвикват забелязващото се напоследък изчерпване на запасите. Запасите от мед, алуминий, олово, цинк, калай и никел, ключовите търгувани на Лондонската метална борса метали постоянно намаляват. Медните например се колебаят около най-ниските равнища от началото на 2001 г. Медта неудържимо поскъпваше и сега се закова на 8-годишен максимум Медта, флагманът на ралито на борсата в Лондон и Ню Йорк, поскъпна до 75-месечен ценови рекорд от 2897 USD/т и анализаторите са категорични, че има всички шансове да атакува нивата от 3000 USD/т. Движението нагоре е поддържано от неудържимото търсене на суровината, най-вече от Китай /който през последните 15 месеца се очерта като най-крупния потребител на този метал в света/, което предизвика намаляване на запасите до опасно ниски равнища, които се колебаят около 8-годишен миминум. Предлагането се очаква сериозно да изостане спрямо търсенето тази година. Това не е необичайно, понеже по време на такива ценови цикли всички производители се стремят да натоварват мощностите с пълна сила, за да извлекат максимална печалба от биковия пазар. В Америка потреблението на червения метал се увеличи още през втората половина на 2003 г. въз основа на повишените продажби на къщи и автомобили. Според Тони Уоруик-Чин, консултант в сферата на медта в научноизследователската група за борсови стоки CRU, все още на пазара няма паника, но се забелязва известно безпокойство. От края на 2002 г. досега глобалните запаси намаляха двойно Уоруик-Чин подчертава, че цените също така са подкрепени и от коментара на Алън Грийнспан, шефа на Федералния резерв, че има окуражаващи сигнали за производителността и икономиката. Консултантът посочва, че глобалните запаси от мед ще са достатъчни за 6 седмици при 8 по това време миналата година. Както изглежда обаче, предвид сегашното темпо на потребление ще се свият само до 4 седмици. Цените намериха подкрепа и в проблеми, свързани с производството в двете най-големи мини в света - Grasberg в Индонезия, разработвана от Freeport McMoRan, и чилийската Escondida. Пазарните наблюдатели предвиждат котировките на червения метал да покорят още по-зашеметяващи рекорди до края на юни Според Майкъл Люис, директор на отдел борсови стоки в Deutsche Bank, е напълно възможно невижданите от 1995 г. 3100 USD/т да бъдат надвишени. Поевтиняването на долара спрямо останалите водещи валути също тласна медта нагоре. Експертите очакват цените на медта да нарастват още предвид засиленото търсене за незабавна доставка. Високите цени допринесоха и за добрата печалба за последното тримесечие на 2003 г. на шестия по големина производител на мед в света - полската група KGHM, най-крупния производител на метала в Източна Европа. Тя е в размер на 35 млн. USD /132 млн. злоти/, а печалбата за цялата минала година е 412 млн. злоти при 255 млн. злоти за предходната. През 2003 г. там бяха добити близо 530 хил. т електролитна мед. Съобразно плановете за настоящата продукцията трябва да достигне 532 хил. т. Средните котировки на метала през 2004 г. според KGHM ще са 2000 USD/т. Чилийското песо поскъпна подкрепено от високите цени на медта. От покачилите се до астрономически нива цени на медта спечели Чили. Червеният метал на практика е гръбнакът на местната икономика и на него се падат приблизително 40% от експортните постъпления. Местната валутна единица песото поскъпна с цели 21% през 2003 г. и през целия февруари продължи да следва този тренд. Замбия, която е в топдесетката на най-големите производители на мед в света и добиваше по 750 хил. т годишно през 70-те години, увеличи продукцията си през 2003 г. с 5% и успя да изнесе повече, отколкото е произвела, разчитайки на стари запаси. Африканската държава е добила около 350 хил. т при 338 хил. за 2002 г., а износът е скочил до 353 хил. т спрямо 330 хил. т. Икономиката на Замбия разчита изключително много на миннодобивната индустрия и по-специално на медодобива. За следващата година е заложено по-нататъшно повишаване на продукцията, което ще стане възможно благодарение на пускането в експлоатация на нови рудници. Медта повлече след себе си и останалите цветни метали. Алуминият, най-широко разпространеният метал на Земята, се търгува около най-високите от 7 г. цени, или 1770 USD/т. Той бе подкрепен от повишеното пазарно настроение, дошло от норвежката метална и енергийна групировка Norsk Hydro. Тя обяви в годишния си доклад, че очаква повишение на потреблението на метала в САЩ през първото тримесечие. Преди 2 дена стана известно, че най-големият преработвател на алуминий в света - американската Alcoa, има планове да купи два завода от топпроизводителя на същия метал в света и Руски алуминий /РусАЛ/, сред които и най-големия завод, този в Самара. Там през 2003 г. са добити близо 174 хил. т и той е топизносител на алуминиеви изделия в Русия. Оловото, 2/3 от което се използват в автомобилната индустрия, поскъпна до рекордните 908 USD/т - своеобразен връх от началото на 90-те години. Тук основен пазарен фактор са запасите в Лондон, които спаднаха до 81.4 хил. т, най-ниските от 15 г. насам. Металът спечели от ралито на металните борси в Европа и зад океана, особено ясно изразено при медта, свитите налични складови запаси. Вчера тримесечните доставки поскъпнаха в сравнение с вторник с 6 USD/т до 908 USD/т. Цинкът, който се потребява за поцинковане на стоманата, е най-скъп от октомври 2000 г. и се търгува по 1130 USD/т. При никела с главно приложение в производството на неръждаема стомана също има пазарен недостиг и това е в основата на 15-годишния ценови рекорд, който отбеляза металът. От друга страна, поскъпването се обяснява и с продължаващата стачка в една от мините на канадската компания Falconbridge, водещ производител с 5% от общите доставки на световния пазар. Междувременно Международната група за изследване на никела /INSG/ оповести, че произведеният метал в западния свят през декември е нараснал до 72 хил. т при 71.9 хил. през ноември. Потреблението е скочило с близо 1000 т до 89 хил. т, а запасите на световните производители са намалели с 500 т. Медодобивните компании увеличават продукцията. Най-големите световни производители на мед, сред които Чили, бяха окуражени от нарастващите цени на червения метал и предвиждат да разширят производството му през 2004 г. Чили очаква да увеличи добивите си до 5.49 млн. т основно чрез развитието на минния комплекс Escondida с мажоритарен дял на компанията BHP Billiton, на мината Codelo, собственост на чилийското правителство, и на Collahuasi, собственост на компаниите Falconbridge и Anglo-American. Предвид очаквания дефицит от мед на световния пазари и на фона на икономическия растеж в Япония и САЩ, както и в Китай, където бяха изнесени основните количества от чилийска мед през 2003 г., чилийските медодобивници предвиждат за догодина печалби от над 10 млрд. USD от износа на метала, или с 43% повече от 2003 г. Медта представлява 40% от износа на Чили. Въпреки очертаващия се недостиг Китай - шести в света по добиви на мед, предвижда да увеличи вноса тази година и да съкрати вътрешното производство при растящо потребление. През 2003 г. Китай вече увеличи с 12.2% производството на мед за бурно развиващите се строителен и електронен сектор в страната, но повиши вноса на меден концентрат с 42.2%.
Източник: Пари (19.02.2004)

Фирмите, които не плащат заплати и не внасят върху тях осигуровки за хората си, трябва да бъдат обявени във фалит. Това заяви вчера доц. Атанас Щерев, шеф на парламентарната комисия по здравеопазване. Сред най-големите длъжници на касата били работодатели, неплащали възнаграждения с месеци - „Кремиковци", „Стомана"-Перник, мините и др. Сега се оказва, че служителите им няма да имат право на безплатно лечение, защото не са им превеждани здравни вноски. Според доц. Щерев държавата е длъжна да принуди фирмите (ако трябва и чрез съд) да плащат поне минималната заплата от 120 лв. Той щял да предложи на парламентарната комисия да се удължи времето за разсрочване на невнесените здравни вноски с още 2 месеца. Сега той е до 30 април. Идеята на доц. Щерев е документи да се подават до края на юни. Близо 700 000 са длъжниците, които имат борчове към касата за повече от 3 месеца. Сред тях са и много неплатежоспособни българи.
Източник: Труд (19.02.2004)

Над 1 млрд. лева са влезли официално в страната от българи, живеещи в чужбина. Това съобщи шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев в Пазарджик. Нелегално са внесени поне още толкова пари. Този необлагаем финансов ресурс играе основна роля за раздвижване на пазара и повишаване на покупателната способност на населението, твърди Данев. Според него България има шанса да повтори успешния модел на Ирландия, където икономическият растеж върна емигрантите в родината им. При успешна правителствена политика по отношение на сенчестия бизнес е възможно ръстът на икономиката да достигне между 7 и 11%. За това е необходимо да се засили митническият контрол и да се стимулира предприемачеството, каза още Данев.
Източник: Стандарт (23.02.2004)

Брутният външен дълг на България към 31 декември 2003 г. е достигнал 13.147 млрд. USD. В номинално изражение външната задлъжнялост на страната ни е нараснала с 1.903 млрд. USD в сравнение със същия период на миналата година. В същото време е налице спад в реалните стойности на показателя, той е намалял с 2.4% до 69.9% от БВП. Дългът продължава да нараства в доларово изражение, докато преизчислен в евро, той регистрира значителен спад от 347 млн. EUR до 10.421 млрд. EUR. Тази тенденция продължава да е валидна заради флуктуациите на долара на валутните пазари, които провокират поскъпване на единната европейска валута. Според структурата на дълга външната задлъжнялост на публичния сектор регистрира превес над тази на частния сектор. Дългът на държавата за края на декември възлиза на 9.022 млрд. USD в сравнение с 4.126 млрд. USD, които се падат на частния сектор. Съотношението на публичния дълг/БВП отбелязва спад до 47.7%, в същото време дългът на частния сектор/БВП нараства до 21.8%, отнесено към края на 2002 г. Според данните на БНБ е налице превес на дългосрочните задължения, които са 78.7% от БВП, докато краткосрочните за 3 пъти по-малко - 21.3% от БВП. Ако разгледаме дълга по инструменти, в края на декември 2003 г. 51.5% са финансовите заеми, 34.9% са ценните книжа, 9.2% са търговските кредити и 4.8% са депозитите на нерезиденти. През миналата година плащанията по външния дълг на страната възлизат на 1.259 млрд. USD, като от тях 843.8 млн. USD са изплатени за главници и 424.6 млн. USD за лихви. Извършените плащания са по-малко с 50.5 млн. USD в сравнение с края на миналата година.
Източник: Пари (23.02.2004)

1,2 милиарда лева са източени от "Кремиковци". От тях 600 милиона е откраднатата печалба, обяви в кулоарите на парламента вчера депутатът от коалиция за България Радослав Илиевски. Кражбата, според него, станала от юни 1999 г, когато комбинатът е приватизиран, до 2001 г. Куп документи за нарушенията в завода той получил в пощенската си кутия. Депутатът не е проверил още истинността на всички факти по тях. Радослав Илиевски, който е и зам.-председател на комисията по корупцията в НС, ще иска още следващия четвъртък на заседание на комисията този въпрос да бъде поставен за разследване и да бъдат привикани министри, НСБОП, Агенцията за приватизация и др. лица, участвали в приватизацията на комбината.
Източник: Монитор (23.02.2004)

Британската стоманодобивна компания LNM, собственост на бизнесмена от индийски произход Лакшми Митал и втора по големина в света, е фаворит за покупката на полската Huta Czestochowa и босненската BH Steel, и е на път да циментира позициите на лидер в източноевропейския стоманодобив. LNM, която вече е собственик на най-големите заводи за производство на стомана в Полша, Чехия и Румъния, е предпочетена пред украинската Донбас за финалните преговори за продажбата на Huta Czestochowa, съобщиха полските медии. Това ще е втората полска придобивка за компанията, която е пред финализиране на сделката за най-голямата стоманодобивна фирма в страната PHS, а Полша е най-крупният пазар на стомана в региона. Миналата година Донбас придоби унгарската Dunaferr. LNM се надява полската стоманена индустрия, сега обременена с тежки дългове, да се съживи вследствие повишеното търсене на автомобили, раздвижването на строителния пазар и сектора на техника за бита. LNM и индийската Inspat са единствените кандидат-купувачи на мажоритарния дял /51%/ в босненската BH Steel, стана ясно в края на миналата седмица. BH Steel е джойнт-венчър с участието на босненската държава и кувейтската инвестиционна агенция /KIA/. Той произведе около 100 хил. т стомана през 2003 г. в сравнение с 2 млн. т преди войната в страната през 1992-1995 г.
Източник: Пари (23.02.2004)

На ЛМБ страстите се успокоиха и тримесечните медни сделки се договаряха в петък по 2872 USD/т, с 2 USD/т по-високо спрямо четвъртък /при 8-г. максимум от над 2900 USD/т през миналата седмица/. Алуминият поевтиня с 9 USD/т до 1727 USD/т при 1775 USD/т през седмицата /6.5-г. връх/. Никелът отстъпи с 380 USD/т до 15 100 USD/т, докато цинкът поскъпна с 5 USD/т до 1123 USD/т. Оловото прибави 4 USD/т до 870 USD/т./
Източник: Пари (23.02.2004)

Потреблението на мед е скочило до рекордните 15.7 млн. т през миналата година, докато произведените обеми са намалели и така на пазара възникна дефицит от 351 хил. т. Това е обобщената оценка за пазарната конюнктура на Световното статистическо бюро за металите /WBMS/. В първото си предвиждане за 2003 г. то прогнозира значително по-голям недостиг от метала - 531 хил. т. Произведеният алуминий между 2002 и 2003 г. се е покачил със 7%, а търсенето - с 8%, като WBMS изчислява пазарните излишъци на 573 хил. т. На пазара има излишъци вече трета поредна година. На най-голямото тържище на цветни метали запасите от олово според WBMS са спаднали със 115 хил. т, а на калай - с 20 хил. т. Търсенето на последния метал за първи път проби нивата от 300 хил. т годишно главно въз основа на засиленото китайско потребление.
Източник: Пари (23.02.2004)

Миннодобивната компания N1 BHP Billiton изрази съмнения относно дългосрочната приложимост на сегашните проекти за разширяване на производството на редица медодобивни фирми. BHP Billiton прогнозира, че те не са съобразени с икономическия цикъл въпреки 8-годишния пик в цените на медта.
Източник: Пари (23.02.2004)

Най-големият производител на желязна руда, бразилската CVRD, сключи договор за доставка на 20 млн. т суровина годишно до 2009 г. на стоманената топкомпания в света Arcelor. Това е най-големият контракт в историята на CVRD. .
Източник: Пари (23.02.2004)

Лондонската борса LME регистрира поредните рекордно високи стойности при цветните метали. Признатият водач в групата - медта, отбеляза 8-годишен максимум от 2970 долара за тон. Очевидно атаката на психологически важното равнище от 3000 долара за тон е въпрос на кратко време, коментират някои анализатори. Други смятат, че предстои период на „дълбоки корекции“ или, иначе казано, поевтиняване в рамките 200-300 долара за тон от червения метал. Истината е, че фундаменталните пазарни фактори вещаят по-нататъшно поскъпване - запасите са на 8-годишен минимум, проблемите с предлагането са налице, а щатският долар се срива все повече. Повишението на медта потегли нагоре и другите цветни метали. Алуминият регистрира 6-годишен максимум, калаят - 8-годишен максимум, цинкът - 3-годишен максимум. Оловото е най-скъпо, откакто в началото на 90-те години започна да се търгува в долари вместо в британски лири.
Източник: Капитал (23.02.2004)

"Марчегалия" преговаря за покупката на мажоритарния пакет от "Кремиковци", обяви вицепремиерът Лидия Шулева след среща с президента на италианската група Стено Марчегалия. Той дойде у нас с бизнес делегацията, съпровождаща италианския министър на външната търговия Адолфо Урсо. Правителството ще подкрепи такава бъдеща сделка, ако новият акционер изпълнява ангажиментите за преструктуриране на стоманодобива, опазването на околната среда и инвестиции, каза Шулева. Преговорите вървят повече от година, но не можем да обявим нищо до приключването им, заявиха от комбината. "Марчегалия" е най-големият търговски партньор на "Кремиковци". В края на 2003 г. двете фирми подписаха договор, според който нашият комбинат ще достави до 2 млн. тона продукция на "Марчегалия" през следващите 5 години. Стойността на контракта е за близо 1 милиард евро. Италианското министерство на производствените дейности отпуска 13,5 млн. евро за малки и средни фирми на Балканите. Парите ще се отпускат от Булбанк при облекчени условия и по-ниски лихви, обяви Урсо. В Министерството на икономиката ще работи и един италиански експерт, който ще помага на нашите фирми да подготвят проекти за заемите. Италиански фирми са проявили интерес и за инвестиции в зимния и балнеоложкия туризъм. Тези два сектора ще бъдат представени от Лидия Шулева пред бизнесмени от Ботуша при посещението й там в края на март.
Източник: Стандарт (24.02.2004)

През четвъртото тримесечие на миналата година заетите в страната са 2825.6 хил., или 42.3% от населението на 15 и повече навършени години, съобщиха от Националния статистически институт. Коефициентите на заетост са съответно 46.7 в градовете и 32.3% - в селата. В частния сектор работят най-много българи - 1 854.7 хил., или 65.6% от всички заети лица. От тях 1448.4 хил. /78.1%/ са наети,101.3 хил. /5.5%/ - работодатели, 252.3 хиляди /13.6%/ - самостоятелно заети, и 52.8 хиляди /2.8%/ - неплатени семейни работници. В обществения сектор са заети 964.7 хиляди, т. е. 34.1% от заетите. В селското стопанство работят 263.1 хил. /9.3%/, в индустрията - 950.2 хил. /33.6%/, а в услугите - 1612.1 хил. /57.1%/. През четвъртото тримесечие на 2003 г. безработните са 411.4 хиляди - 12.7% от активното население. В градовете равнището на безработица е 11.6% - с 4.7 пункта по-ниско в сравнение със селата.
Източник: Пари (24.02.2004)

3 млн. лева е заделеният от ДФ “Земеделие” финансов ресурс, който ще отиде за отпускане на експортни субсидии за особено чувствителни земеделски стоки. Това обяви министърът на земеделието Мехмед Дикме при откриването на селскостопанското изложение “Агра ’2004” в Пловдив вчера. Проектът за въвеждане на експортните субсидии трябва да бъде одобрен от кабинета до 31 март. Според Дикме с част от парите ще бъде подпомогнат износът на млечни продукти за страни, които не са членки на ЕС. Друга част ще бъде насочена за експортни субсидии на пресни, консервирани, стерилизирани и замразени плодове и зеленчуци. Експортът на птичи продукти – кокошки-носачки и яйца, също може да разчита на държавна подкрепа, защото през последните години родното птицевъдство било подложено на нелоялна конкуренция и нерегламентиран внос. Ще се субсидира и износът на агнешко месо, за да си върнем пазарите в арабския свят, подчерта земеделският министър. Според него след 20 дни в България се очаква да пристигне еврокомисарят по земеделие и рибарство Франц Фишлер, който да ни представи новите елементи на Общата селскостопанска политика на ЕС. Вчера Дикме подписа в Пловдив и хилядния проект по европейската програма за развитие на земеделието и селските райони САПАРД. Страна по договора е Хибридният център по свиневъдство в Шумен на “Бони холдинг”, в която бившият премиер Жан Виденов е консултант. Проектът на фирмата е на стойност 970 466 лв. Собственикът на “Бони холдинг” Борислав Николов уточни, че инвестицията включва вътрешно преустройство на помещения за подрастващи животни, изграждане на фуражен цех и хибриден център по свиневъдство. Общо досега одобрените проекти по САПАРД са 1091 на стойност 873 млн. лв. В сметката са включени и осемте проекта на общините по публичните мерки, които се финансират на 100% от европейската програма, уточниха от земеделското министерство.
Източник: Монитор (25.02.2004)

Държавата ще издава гаранции за банково кредитиране на компании, които участват в проекти за модернизация на Българската армия. Това съобщи министърът на отбраната Николай Свинаров на българо-чешки форум. Той уточни, че предложението се съгласува с МВФ, тъй като фондът е определил лимит на средствата за отбрана. До средата на годината министърът се надява МВФ да даде съгласието си за гарантиране на заемите. Компании от САЩ, Германия, Италия и Испания са готови да финансират проекти в отбраната, ако се издава държавна гаранция за заемите по тях, допълни министърът. Български компании може да участват като подизпълнители. Паралелно се преговаря за подписване на междуправителствени споразумения със страни от НАТО за непряко фирмено гарантиране на заемите. Франция вече е заявила интерес към участие в поръчки. Ако има решение на държавно ниво, много банки и институции биха финансирали проекти за армията. Проектите, за които се отпуска държавна гаранция, ще се одобряват от правителството и парламента. Чешки бизнесмени се интересуват от държавно гарантираните заеми. Министърът на отбраната на Чехия Мирослав Костелка препоръча българското участие в проектите за модернизация да е поне 30%. Производството на гражданска продукция от българските заводи е 350 млн. лв. годишно, съобщи зам.-министърът на икономиката Радослав Бозаджиев. България има запазено място в производството на леко стрелково оръжие, ремонт на военноморска и въздушна техника, допълни зам.-министърът.
Източник: Пари (25.02.2004)

Кремиковци" - приватизация - доклад - позиции Има ли източване на "Кремиковци" - Александър Томов, Димитър Ламбовски Водещ Николай Бареков: В следващия ни разговор в студиото, поводът, той отново е свързан с левицата, защото трима депутати от Коалиция за България заявиха, че са получили доклад от анонимен експертен екип, в който се твърди, че от "Кремиковци" са източени милиард и 200 милиона лева за периода 1999-2001 г. В анонимния доклад се твърди, че 600 милиона, т.е. половината от тази сума, от суматасе е вляла в лични сметки. -Господин Ламбовски, логичен е въпросът след като трима депутати от Коалиция за България са получили такъв анонимен доклад, вие като член на тази комисия и като човек, който пряко би трябвало да се занимава с тези неща, получихте ли подобни сигнали? Д.Ламбовски: Първо искам да ви коригирам. Комисията е за приватизационен контрол, т.е. идеята беше да се извършва и текущ контрол върху приватизационния процес в страната, което в крайна сметка не се случи, т.е. такъв парламентарен контрол според мен не съществува към момента. -Не бе направен. Д.Ламбовски: . . .по достатъчно ефективен начин поне. И аз в началото поех тази комисия в качеството си на председател и положихме огромни усилия, за да анализираме цялостния процес на приватизацията в България. Изготвихме един подробен доклад и показахме как в рамките на три кабинета последователно сме свидетели на едно поръчково законодателство, което е обслужвало конюнктурни интереси според самата ситуацията по време на мандатите. -Част ли е "Кремиковци" от това поръчково законодателство? Д.Ламбовски: Не, не бих казал специално за един стопански субект. Аз говоря като философия на приватизационните процеси, че това се еслучвало и все още за съжаление се случва, макар и само при определени елементи, но считам, че процесът е все пак много по-прозрачен и много по-осезателно, ако щете, се извършват тези сделки за обществото. -Справя ли се НДСВ с така нареченото поръчково законодателство, както вие казахте, в приватизацията? Д.Ламбовски: Аз не бих могъл да дам еднозначен отговор. Вие знаете, че когато подадох оставката си от въпросната подкомисия, аз имах известни съображения и медийно ги споделих. Да не се връщаме на тази тема. Но "Кремиковци" е един типичен пример по какъв начин ние не успяхме навреме да извършим приватизацията на едно от най-големите наши предприятия. След приватизацията естествено има и други данни, които аз не мога да твърдя дали са верни или не, но имаме такива, но еднозначно преди да се случи приватизацията, вече имахме такава ситуация. Ето това е един типичен пример как не биследвало да се извърши приватизация, т.е. закъсняването във времето, от една страна, декапитализация. . . -И така това се е случило вече? Д.Ламбовски: Да. -И тук отиваме към господин Томов, защото според експертите, писали този анонимен анализ, източването на "Кремиковци" е започнало от момента, когато 71 процента от акциите са прехвърлени на сегашния директор на Управителния съвет на "Кремиковци" господин Валентин Захариев. Какъв контрол вие упражнявате. . . Ал.Томов: Хайде да започнем така, да почнем така. Значи първо аз, за да говоря така пред вас, ще кажа, че аз нямам акции в "Кремиковци" и по никакъв начин не съм участвал в момента на сключване на тази сделка. Т.е. нямам представа от нея. -Вие сте по-късно там започнал. . . Ал.Томов: Аз съм като независимо лице, не на заплата, като член на Надзорния съвет, заместник-председател на Надзорния съвет. Хайде да почнем сега по ред. Първо, трябва да се разкрие цялата истина докрай за "Кремиковци". Това, което направиха тези трима депутати, е поредното срамно явление, което принизява българския парламент. . . -Защо? Ал.Томов: . . .българския депутат. Представете си - анонимка влиза там. Но те правятпресконференция, организират я, готвят се. Какво общо имат тези лица с "Кремиковци"? -Те са получили този доклад. Ал.Томов: Не, те не са получили. Те са просто подставени лица, който някой, отзад стоейки, е накарал да говорят. -Кажете сега кой би могъл да стои зад тях? Ал.Томов: Тъй като те се явяват от името на партия, т.е. те се явяват като представители на една и съща политическа сила, очевидно е, че някой от там. -Някой от БСП, така ли? Ал.Томов: Само че аз веднага ще кажа - за да разкрием кой стои зад тази работа, ще ви кажа, че зад този доклад, който е правен преди две години, забележете, но сега се появява като анонимка, защото и тогава се появи, но не му обърнаха внимание, стоят точно тези сили и групировки, които източиха и направиха "Кремиковци" с един милиард пасив. . . -Кои са тези? Ал.Томов: Най-голям. . . "Мултигруп", но те са около 600 компании, които са се хранили от този комбинат. -Имат ли те някаква политическа протекция? Ал.Томов: Очевидно с тези трима юнаци, да. Защото, хайде помислете малко, как така стана, че при един милиард пасив, от които 250 милиона извън приватизационния договор, едва днеска се поставят такива въпроси за източване. Източването е станало, да, разбира се. Но как може частникът да източи от себе си? -Те твърдят, че това източване е станало, след като комбинатът е приватизиран. . . и в лични сметки, според доклада. Ал.Томов: Това не е вярно. Първо. . . вижте, как може това да стане, когато всяка година има одит от голяма компания от типа на "Делойт и Туш" или KPNG. Как може да стане, когато три швейцарски банки, за да финансират този комбинат, всяка година гледат всяка фактурка, проверяват всичко. -Има ли офшорни компании, с които "кремиковци" търгува и продава, да речем, изцяло продукцията си на по-ниска себестойност? Ал.Томов: Първо това е въпрос на самия собственик, но ще ви кажа веднага - да, има такива офшорни фирми. -Има такива. Ал.Томов: И ще ви кажа защо. Те също са под контрол на същите тези банки. Причината е много проста - че е купен заводът, както каза Ламбовски, срещу огромен дълг и ако този дълг не е изплатен, ако този дълг се предявява, особено скритите задължения, във всеки момент те могат да блокират всяка сметка, ако това са официалните сметки на "кремиковци". Собственикът е избягал, за да може да реализира схемата цена срещу дълг.
Източник: Други (25.02.2004)

Инвестиционната компания “Дънди прешъс металс” ще се преориентира към златодобива, с цел да осигури на акционерите си по-добра печалба от своите активи в България. Според президента на компанията Джонатан Гудман основните надежди за вдигане на дивидента за акционерите се възлагат на добива на злато в мината в Челопеч, където качеството на благородния метал е добро. Експертите твърдят, че общо доказаните и потенциални залежи на мината в Челопеч са 2,3 млн. унции злато и 6,5 млн. унции сребро. Канадската фирма има намерение да инвестира 40 млн. долара за модернизация на рудника и разработването на по-малко находище в Източна България, съобщават още от компанията. От “Дънди прешъс” смятат, че тази инвестиция ще е първата крачка към старта им на добивните операции.
Източник: Монитор (26.02.2004)

Сметките за ток на българските домакинства ще бъдат увеличени поне с 2% след въвеждането на акциз за електроенергията. Това са показали изчисленията на специална работна група, в която участват представители на финансовото и енергийното министерство, съобщи експертът от МФ Венета Тодорова. Акцизът върху тока, който вече е задължителен за страните-членки на ЕС, у нас ще бъде половин евро за 1000 кВтч ток за промишлени нужди и 1 евро за 1000 кВтч за домакинствата. Акцизът ще се плаща от производителите с изключение на тези, които правят ток от възобновяеми източници - вода, вятър, термални извори, слънце, биомаса и др. Тепърва ще се решава по какъв начин ще се изчислява колко ток от производителя е отишъл за промишлени нужди и колко за бита, тъй като при електроенергията това се определя много трудно. Облагането с акциз няма да засегне вноса или производството на енергийни ресурси - ядрено гориво, въглища или природен газ, тъй като ще се плаща само и единствено от производителя на ток, уточни Тодорова. Най-вероятната дата за въвеждане на този акциз е януари 2007 г. Преходен период би бил възможен само ако се отвори отново глава "Данъчна политика", каза експертът. Около 600 000 т дизелово гориво е годишното потребление в България според официалните данни на статистиката. Според маркетинговото проучване на GfK обаче, ако се пресметне колко са автомобилите в България, колко често зареждат и по колко, излиза, че потреблението е около 1,2 млн. т. На тази база може да се направи извод, че голяма част от дизеловото гориво у нас се внася, без да се отчита от статистиката. Следователно за него не са платени никакви налози. У нас има и около 2500 бензиностанции, като само 26% от тях са собственост на големите вериги. Останалите са на дребни независими собственици и най-често първо се строят, експлоатират се и едва след това се узаконяват, казаха от "ЛУКойл".
Източник: Сега (26.02.2004)

Не е постигната договорка за изплащането на работните заплати между ръководството на Кремиковци и КНСБ. Според синдикати комбинатът дължи заплати за декември м. г. Продължавала и подготовката за стачка. Над 50% от работещите са подкрепили тази форма на протест, съобщават от КНСБ.
Източник: Пари (26.02.2004)

С влизането на България в ЕС ще се наложи пререгистрация на газовите уредби за автомобилите, съобщиха днес експерти от ЛУКойл България по време на семинар в курорта Боровец на тема "Пазарът на горивата в страната". Правила за монтиране и използване на газови уредби в България има и сега, но контролът е занижен, поясниха експертите. Европейската комисия има 13 конкретни изисквания за използване на газовите уредби в автомобилите, и след като страната ни стане член на ЕС, те ще трябва да се използват при контрола на уредбите, допълниха представителите на компанията. Делът на газ пропан-бутан в продажбите на горива в България през последните години постоянно се увеличава. Най-продаваното гориво в бензиностанциите на ЛУКойл през 2001 година е бил дизелът, който заема 35.8 на сто от количеството продавани горива. Газът пропан-бутан е имал 20.1 на сто дял в продажбите. През 2003 г. дизеловото гориво е имало 27.3 на сто пазарен дял, а пропан-бутанът - 31.6 процента. По данни от 2002 г. за Европа, едва 1 процент от продавания газ пропан-бутан се използва като гориво за автомобилите. Останалото количество е било предназначено за комунално-битовото стопанство. В редица страни газ пропан-бутан въобще не се използва като гориво, посочиха на семинара специалистите. За пример те посочиха Швейцария, Швеция и Финландия. Най-често това гориво се използва в Италия, където продадените количества са 35.7 от общия дял на горивата. В България за 2002 г. по официални данни са внесени и произведени 411 хиляди тона пропан-бутан, като 80 процента от тях са от внос, а 20 процента се произвеждат от ЛУКойл "Нефтохим" Бургас. 91.7 процента са били използвани като гориво, а останалото количество е било предназначено за комунално-битовото стопанство. Продаваните в България газови уредби в много случаи не отговарят на техническите изисквания, заложени в стандартите и са взривоопасни, без да бъдат екологично съобразени, посочиха експертите.
Източник: БТА (27.02.2004)

Бившият изпълнителен директор на "Стомана" АД-Перник Валентин Бакалов и ръководителят на сектор "Инвестиции" в дружеството Пенчо Димитров са обвинени в престъпление по служба в особено големи размери, по чл.282 ал.3, съобщи изпълняващият длъжността окръжен прокурор на Перник Радка Петрова. За периода от май 2001 г. до май 2002 г. двамата са нарушили служебните си задължения с цел набавяне на облага за "Алпа-2000" ООД-Перник в размер на 2 289 791 лева и за други фирми и физически лица на стойност 1 255 132 лева, като от деянието са настъпили щети за "Стомана" АД на стойност 3 544 923 лева, се посочва в обвинителния акт. Собственици на "Алпа-2000" са Иван Янков и Николай Пресолски - син на бившия депутат от ОДС в 38-ото Народно събрание Раденко Пресолски. Тяхната фирма се интересувала главно от оборудването на Стан 500 и Стан 2 300. Доскоро това бяха основните мощности в "Стомана" АД, произвеждащи сортов и листов прокат. В същия период охраната на "Стомана" АД била осигурена от две охранителни дружества - "Стомана Секюрити" ООД и "Конкорд Секюрити". Началникът на отдел "Охрана" на "Стомана Секюрити" Иван Димитров е посочил, че лично Бакалов му се обаждал по телефона, за да се разреши на товарните автомобили на "Алпа-2000", пълни с машинни части, да бъдат пропускани на изхода, въпреки че водачите им не представяли необходимите документи.
Източник: БТА (01.03.2004)

Българите, които живеят в чужбина, са превели у нас близо $675,7 млн. през 2003 г., обявиха от БНБ. Това е със $175,9 млн. повече, отколкото през 2002 г. Постъпленията от предприсъединителните фондове на ЕС през миналата година са $153,5 млн. - с $29,8 млн. по-високи в сравнение с 2002 г. През миналата година от туризъм в страната са влезли $1,622 млрд. Преките чуждестранни инвестиции са $1,360 млрд. Те са нараснали с 50,4% или $456,1 млн. спрямо 2002 г. По-голяма част от вложенията са вноски за увеличение на капитала на наши дружества. От приватизация са събрани $370,1 млн. На първите места по инвестиции са Унгария (27%), Гърция (16,4%) и Нидерландия (11,8%). Дефицитът във външната търговия през 2003 г. е $2,473 млрд., като се увеличава с $879,3 млн. спрямо 2002 г. Износът нараства с 30,7% до $7,438 млрд. Вносът нараства с 36% до $9,912 млрд. Валутните резерви на БНБ нарастват с $932,5 млн. при увеличение от $586.3 млн. през 2002 г.
Източник: Стандарт (01.03.2004)

Медта проби психологическата граница от 3000 USD/т в Лондон за първи път от август 1995 г. и се установи на 3020 USD/т. Червеният метал поскъпна с 30% от началото на 2004 г. и според анализаторите щурмът на цените нагоре ще продължи. Вчера тя успя да прибави 2.5% към цените от петък, като пазарен дефицит и свити борсови запаси са в основата на рязкото поскъпване. Медта повлече след себе си и останалите цветни метали и цинкът и калаят отбелязаха 7.5-годишен ценови рекорд съответно от 1168 USD/т и 7000 USD/т - поскъпване с 30 USD/т и 50 USD/т спрямо петък. Оловото прибави 46 USD/т към котировките си и се търгуваше по 925 USD/т, а алуминият поскъпна с 8 USD/т до 1734 USD/т. Като цяло очерталата се тенденция на пазара се запазва и не се вижда краят й, обобщава Робин Бар от Standard Bank
Източник: Пари (02.03.2004)

АВСТРИЯ се нарежда на пето място по чуждестранни инвестиции у нас с 507.6 млн. USD за периода 1992 г. - октомври 2003 г. Пред нея са Гърция, Германия, Италия и Белгия. За първите десет месеца на м. г. вложенията от Виена са 47.9 млн. USD. Най-високо ниво в инвестициите отчитаме през 2002 г., когато са 137.7 млн. USD. Австрийските капитали се насочват в банковия сектор, търговия на едро и дребно, производство на хидравлични изделия, компоненти за бензинови двигатели, производство на грамофонни плочи, касети. Интерес има в черната металургия /непрекъснато леене на стомана/ и целулозно-хартиената промишленост.
Източник: Пари (02.03.2004)

Държавният дълг се увеличи със 109,7 млн. евро през януари и в края на месеца е 8,6 млрд. евро, обявиха от Министерството на финансите. Размерът на вътрешния дълг е 1,2 млрд. евро, а на външния - 7,4 млрд. евро. Увеличението се дължи на новите емисии дър-жавни ценни книжа, пласирани на вътрешния пазар, както и на промените в курса на долара, коментираха от МФ. Спрямо януари 2003 г. размерът на дълга е намалял с 420,7 млн. евро. Съотношението на държавния дълг към БВП в края на януари 2004 г. е 44,1%, сочат разчетите на министерството. През януари 2003 г. това съотношение е 50,8%.
Източник: Стандарт (04.03.2004)

$331 млн. са чуждите инвестиции през миналата година за предприятията от нефинансовия сектор, обявиха от Националния статистически инситут. През четвъртото тримесечие на годината чуждите компании са изнасяли от страната повече капитали, отколкото са инвестирали в предприятията. Така нетните инвестиции от октомври до декември са минус $66,7 млн. През 2002 г. нетните чужди инвестиции са били $244,8 млн.
Източник: Стандарт (04.03.2004)

Дълговете на Кремиковци АД към Националния осигурителен институт /НОИ/ от 1999 г. досега са 62 млн. лв., съобщи Йордан Христосков, директор на НОИ. Той беше изслушан от временната анкетна комисия за Кремиковци към парламента с председател депутатът от ДПС Рамадан Аталай. През юни 2003 г. дълговете на дружеството към НОИ бяха 69 млн. лв., но комбинатът е погасил 7 млн. лв.
Източник: Пари (05.03.2004)

Един от най-крупните играчи на медния и цинковия пазар - белгийската компания Umicore, най-големият специализиран производител на цинкови изделия в света и собственик на пирдопския медодобивен комбинат, изненада пазарите и отчете по-голяма от очакваната, с близо 50% по-висока оперативна печалба за миналата година, и предвижда още по-добри финансови резултати за 2004 г. Печалбата на Umicore е 182 млн. USD, или 145.9 млн. EUR при 97.5 млн. EUR за 2002 г. Напоследък белгийците се изтеглят от традиционния си бизнес за добив и преработка на мед и цинк и се пренасочват към рециклиране на благородни метали и производство на материали, намиращи приложение в хай-тек индустрията. Традиционният бизнес на Umicore спечели от по-високите цени на медта и цинка и неговият принос към печалбата възлиза на 28.4 млн. EUR. Но 50% от нея се дължи на девизията за благородни метали, докато делът на хай-тек материалите се е удвоил. Нетните дългове на белгийската група към края на 2003 г. са спаднали до 619 млн. EUR. За първи път тя отчита резултати, използвайки счетоводния стандарт IFRS. Въпреки рязкото поскъпване на медта Umicore не предвижда възстановяване на медодобивния сектор преди 2005 г. заради ниските такси за преработка и рафиниране, които продължават да се понижават. Медодобивният комбинат в Пирдоп надвиши през 2003 г. с 3 хил. т планираната анодна продукция, добивайки 213 хил. т.
Източник: Пари (05.03.2004)

Световната банка дава $150 млн. Заемът ПАЛ 2 от Световната банка ще бъде отпуснат до края на годината, каза вицепремиерът Лидия Шулева. Бордът на директорите на СБ ще одобри кредит от $150 млн. през юни. $120 млн. от тях ще получим веднага. Останалите $30 млн. ще бъдат дадени след приключване на някоя от големите сделки - за "Булгартабак" или за електроразпределителните дружества, каза Шулева. Това станало ясно след срещата й с вицепрезидента на СБ за Европа и Централна Азия Шигел Кацо. Според СБ и представителите на бизнеса в САЩ, приватизацията на БТК оказва положително влияние върху инвестиционния климат в страната. Секретарят по търговията Доналд Евънс ще помогне за изграждане на научни центрове към университетите. В тях ще се правят изследвания за бизнеса.
Източник: Стандарт (08.03.2004)

Японската банка за международно сътрудничество е готова да отпусне 200 млн. долара за изграждането на българския участък от магистралата София- Ниш. Това съобщи координаторът на Пакта за стабилност за България Милен Керемедчиев вчера. Банката вече даде 40 000 долара за предпроектното проучване на отсечката Калотина – София, добави той. Според Керемедчиев към изграждането на 63-километровия български участък от бъдещата магистрала интерес проявяват турски строителни фирми със собствено финансиране, както и австрийски и американски, зад които стоят сериозни банки, подчерта Керемедчиев. Сред тези фирми са американската “Бехтел” и турската ЕНКА, които вече са изпълнявали съвместно подобни проекти, припомниха от строителното министерство. Керемедчиев разкритикува идеята на строителния министър Валентин Церовски предложи да бъде прокарано ново трасе от София до Ниш. То предвижда изграждане на нова отсечка на магистрала, която да минава през Перник и ГКПП Стрезимировци и от там да се свърже с магистралата Белград- Скопие. Керемедчиев добави, че проектът е съвсем нов и има да отговаря на много въпроси: има ли проучвателен проект, има ли отчуждени терени за преминаване на тази магистрала и не се ли променя по този начин коридор европейския транспортен коридор№ 10. Отговорите на тези въпроси ще покажат дали е по-изгодно да се строи ново трасе през Стрезимировци или трябва да се върнем на старото трасе, което минава през Калотина, добави координаторът на Пакта за стабилност.
Източник: Монитор (08.03.2004)

Български фирми ще се включат в търговете за износ на стоки, оръжия и в изграждането на инфраструктурни обекти в Ирак на стойност 18,5 млрд. долара. Това съобщи вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева след завръщането си от посещение в САЩ вчера. Договоренността е била постигната по време на срещата на министър Шулева с администратора на американския фонд за Ирак адмирал Неш. Той е уверил, че с големия си опит в строителство на инфраструктурни обекти в Ирак наши фирми успешно биха могли да се включат във възстановяването на водоснабдителни системи, както и в доставянето на оборудване за тях. Българските компании обаче нямат необходимия мащаб да се включат като основни изпълнители и затова трябва да кандидатстват в търговете като подизпълнители, обясни вицепремиерът. Правителството на САЩ ще отпусне 12,5 млрд. долара за доставка на стоки и 6 млрд. долара за инфраструктурни проекти в Ирак, добави Шулева. По време на срещата ми с вицепрезидента на Световната банка Шигеу Кацу се договорихме структурният заем ПАЛ 2 в размер на 150 милиона долара ще бъде отпуснат в рамките на тази финансова година, обясни Шулева. През юни се очаква заемът по ПАЛ 2 ще бъде разгледан от Борда на директорите на СБ като ще бъде одобрена цялата сума на заема, който ще бъде отпуснат на два транша. Първият транш от около 120 млн. долара ще бъде отпуснат след като бъде одобрен, а вторият - до края на 2004 г. след като приключат сделките за "Булгартабак" и електроразпределителните дружества, поясни министър Шулева. Тя е получила уверения от секретаря по търговията Доналд Евънс и помощник-държавният секретар Алан Ларсен, че правителството на САЩ ще подаде нужния сигнал към американския бизнес, че България е подходящо място за инвестиции.
Източник: Монитор (08.03.2004)

Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) води дело срещу собственика на "Кремиковци" за неизплатени инвестиции и дължими неустойки. Исковата молба е подадена в Софийския градски съд на 19 януари 2004 г., научи в "Сега". Според приватизационния договор "Дару металс" трябваше да инвестира $ 300 млн. до 2005 г. До момента, обаче, са вложени едва $ 50 млн. Собственикът на металургичното дружество е изпълнил само ангажимента си за инвестиции за 2000 г. За 2000 г. неизпълнението на ангажиментите е 10 млн. лв., за което в полза на държавата е усвоена банковата гаранция от 5 млн. лв. През 2001 г. е констатирано, че не са изпълнени 46,65 млн. лв. от обещаните инвестиции. Начислени са неустойки за 23 304 лв., които обаче, не са платени и агенцията е завела дело. Анализът за 2002 г. още не е готов, тъй като от металургичния комбинат не са представили необходимите документи. Ако това продължи още, агенцията ще има право да начисли неустойки като за цялостно неизпълнение на ангажиментите по договора. Металургичният комбинат има дългове към доставчици и други кредитори. Дълговете към НОИ са 62 млн. лв. Шефът на института Йордан Христосков обяви скоро, че, ако "Кремиковци" не си плати скоро, той ще оторизира Агенцията за държавни вземания да събере дълговете му. Пред депутатите от парламентарната анкетна комисия за установяване на състоянието на металургичния комбинат, изпълнителният директор на АСК Аксиния Славчева е обяснила как е изпълняван приватизационният договор досега. До края на месеца парламентарната комисия ще излезе със становище по казуса "Кремиковци". От "Кремиковци" отказаха коментар.
Източник: Сега (08.03.2004)

Резки подскоци и спадове характеризираха пазара на цветните метали през изминалата седмица. Във вторник медта прехвърли изключително важната психологическа граница от 3000 долара за тон, което беше най-висока стойност от осем години и половина. Медта, която влачи напоследък нагоре и другите цветни метали, намира подкрепа в непрекъснато спадащите запаси - тренд, който ще се запази в обозримо бъдеще според анализаторите. От май 2002 г., когато бяха достигнали своеобразен пик от близо 1 млн. тона на Лондонската борса за метали (LME), запасите от червения метал са намалели към сегашния момент със 70%. Експертите смятат, че към средата на годината те ще достигнат критично ниско равнище.
Източник: Капитал (08.03.2004)

На световния пазар на цинк ще има недостиг от около 70 хил. т тази година, предизвикан от очакваното повишаване на глобалното търсене на метала за трета поредна година с 4% и продължителния период на натрупване на запаси, предвижда Commonwealth Bank of Australia /CBA/. Миналата година на пазара имаше излишъци от 130 хил. т. Недостиг от около 70 хил. т банката залага и за догодина. Средните котировки през 2004 г. на тримесечните цинкови фючърси ще са 1075 USD/т и 1000 USD/т догодина. Вчера на борсата в Лондон металът се котираше по 1116 USD/т. Относително по-големите запаси ще ограничат възможностите за повишаване котировките на цинка над тези равнища, смятат от CBA.
Източник: Пари (09.03.2004)

НА ЛМБ вчера цените на цветните метали се движеха в низходяща линия, определена от изнервените търговци, които чакаха пазарните фактори да оскъпят още повече металите. За сметка на това обаче фондове започнаха да продават, което понижи цените. Тримесечните медни доставки поевтиняха с 38 USD/т в сравнение с петък до 2890 USD/т. Алуминият отстъпи със 7 USD/т до 1675 USD/т, а никелът със 100 USD/т и се котираше по 13 250 USD/т. Оловото бе единственото изключение и поскъпна с 3 USD/т, установявайки се на 868 USD/т.
Източник: Пари (09.03.2004)

Потреблението на неръждаема стомана ще се увеличи паралелно със съживяването на икономиката в глобален мащаб, но реално по-значително повишаване трябва да се очаква догодина, предвижда един от четирите водещи световни производители на суровината, финландската Outokumpu. През 2003 г. тя доби 1.9 млн. т неръждаема стомана, или 8% от световната продукция.
Източник: Пари (09.03.2004)

НАЙ-ГОЛЯМАТА медодобивна компания в света, държавната чилийска Codelco, ревизира прогнозата за средните котировки на метала през годината до над 1 USD/лб при предишна 0.95 USD/лб. Успоредно с това Codelco планира да намали производството т. г. със 7% до 1.75 млн. т.
Източник: Пари (09.03.2004)

Най-голямото в света стоманодобивно обединение “Арселор” в Европа и най-големите стоманодобивни компании на Китай “Баостийл” и на Япония “Нипон стийл” ще създадат през 2005 г. съвместно предприятие, предназначено да задоволи поне половината от търсенето на листова стомана за бързо развиващата се автомобилна промишленост в Китай.
Източник: Кремиковски металург (10.03.2004)

Унгария подписа сделката за продажба на най-голямото си стоманодобивно предприятие “Дунафер” на украинско-швейцарската група “Дюферко”. Цялата сделка ще струва 100 млрд. форинта.
Източник: Кремиковски металург (10.03.2004)

Производството на мед в света през 2003 г. е намаляло и дефицитът от този метал е бил 351 000 тона, съобщи Световното статистическо бюро по металите.
Източник: Кремиковски металург (10.03.2004)

Втората по големина в света стоманодобивна компания LNM е с най-големи шансове да купи полския металургичен завод “Хута Ченстохова” и босненската фипрма “ВН стийл”. Така продължава нейното настъпление в Източна Европа, където тя вече придоби най-големите предприятия на черната металургия в Полша, Чехия и Румъния. За “Хута Ченстохова” LNM изпревари украинската “Донбас”. В Източна Европа LNM вече взема превес над главния си съперник в региона - американската “Юнайтед Стейтс стийл”.
Източник: Кремиковски металург (10.03.2004)

Как успя министър Церовски м.г. да вземе правилното икономическо решение да развали договорите с три частни водни сдружения, които само точеха пари от държавните ВиК, а сега ни изненадва с друго - според него „нестандартно". Министърът има идеята държавата да опрости не повече от 10 млн. лева дългове на три ВиК-дружества: в Добрич, Хасково и Кюстендил, за да не фалират и да се стабилизират. (Само борчът на кюстендилското е близо 6 млн. лева.) Аргументите му: това се прави, пък и няма да „събори" държавния бюджет. Таман бяхме решили, че г-н Церовски има здрав разум и пазарна логика, а не наследена такава от командната икономика.Ако Церовски беше действал като мениджър, а не като орган, шефовете на въпросните ВиК-та трябваше да бъдат санкционирани. И да се пристъпи към събиране на дълговете по определена схема и срокове. Голяма част от водните борчове са на фирми - значи, използват се всички законови средства, а такива има достатъчно, за се приберат парите. Обратното значи: (престъпна) небрежност или (умишлено) нехайство. Я да видим отде черпи такива нестандартни икономически решения г-н Церовски?! През 1999 г. държавата - в лицето на синьото правителство, „отписа" над 650 млрд. стари лева дългове на държавни предприятия към държавни предприятия и хазната. Над половината от цялата тази сума глътна „Кремиковци" в името на това да се продаде... за $1. Днес от Брюксел не гледат с добро око на държавните благодеяния, които могат в близко бъдеще да „потопят" квотата ни за износ на стомана в ЕС. А и въпреки органотворческото решение „Кремиковци" не цъфна твърде.
Източник: Труд (10.03.2004)

Нетните приходи от продажби през януари 2004 година се понижават със 17.8% спрямо декември 2003 година, съобщиха от Националния статистически институт. Това според статистиката е нормален и традиционен спад след засилените продажби в последния месец на всяка година, които са резултат от наличието на много свободни средства в населението и фирмите. Намалението на приходите от продажби през януари е в резултат на спад във всички основни дейности, като той варира от 24.9 на сто за търговията на дребно и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството до 16.1% в търговията на едро. От групите стоки най-големият спад от 40.5% спрямо декември е при търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника. В същото време обаче нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор "Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството" се увеличават с 14.1% спрямо януари 2003 г. Тук най-сериозен е ръстът при търговията на едро - с 14.5 на сто, докато при търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника през януари се забелязва ръст от 16.6% спрямо същия месец на 2003 г.
Източник: Дневник (12.03.2004)

Регионалната инспекция по околната среда и водите-Варна одобри инвестиционното предложение на Батова ривър манганийз майн за изграждане на проучвателна галерия в нов участък на мангановото находище край с. Оброчище. Британо-българската компания няма да може да осъществява промишлен добив на избраната площадка, а ще извършва само проучвателни дейности.
Източник: Пари (12.03.2004)

Една от пещите на Завода за спирачни съоръжения "Чугунолеене инвест 97" в град Първомай бе напълно унищожена след взрив на топящия се в нея метал. Инцидентът е станал около 13 часа вчера, съобщиха от полицията. Заводът, който лее от чугун износващите се калодки от спирачките на вагоните, до приватизацията преди шест години бе в системата на БДЖ. В момента железниците продължават да са най-големият му клиент.
Източник: Монитор (13.03.2004)

Средно за 51,3 милиона долара суров тютюн изнасяме през последните три години, сочат данните на Международния търговски център в Женева. За миналата година износът на "Булгартабак" е бил за около 31,8 млн. долара или стойността на 9 878 тона, заявиха от холдинга. Останалата част от експорта на неманипулирания тютюн се пада на други 4-5 чужди или родни фирми, по-големите от които са "Сокотаб", "Даймонт" и "Ники-БТ", добавиха оттам. Износът на тютюн заема 8-о място в структурата на българския експорт, докато в световната ранглиста той е с две позиции по-напред. Това пък сочат данните на Българската стопанска камара, чийто експерти ще пишат Националната експортна стратегия на България до 2010 година. Според шефа на БСК Божидар Данев страната ни има 19 конкурентноспособни сектори и други 13, които са със значителен експортен потенциал. Постоянно повтарящите се всяка година стоки са 285, които формират 65% от българския износ, сочи първоначалният експертен анализ.
Източник: Монитор (13.03.2004)

България е подписала договор за участие в съвместна компания с Турция, Унгария, Румъния и Австрия, която ще изгради газопровод, свързващ Каспийско море с Централна Европа, съобщи италианската агенция ANSA вчера. Изграждането на съоръжението е оценено на 4.4 млрд. евро. Газопроводът ще бъде с дължина повече от 3000 км., а капацитетът му - около 20-30 млрд. кубически метра газ годишно. Името на бъдещото съоръжение ще е “Набуко . На първо време международната компания “Nabuko Company Pipeline Studi” ще се заеме със създаването на модел за финансиране, а действията на организацията ще се координират от централата във Виена, подчертава ANSA.
Източник: Монитор (15.03.2004)

Сръбски търговци отново убеждават правителството да отмени експортните такси за скрап, настоявайки, че те облагодетелстват единствено фабриката в Смедерево /бившата Sartid/, станала през април собственост на US Steel. Таксите бяха въведени, за да се предотврати безконтролният износ на метален скрап и да се подкрепят възстановяването на местните стоманопроизводители. Според търговците обаче US Steel купува от тях скрапа на по-ниски от цените на световните пазари с 50 EUR и по техни оценки над 50% от скрапа в страната отиват в Смедерево. От януари до ноември м. г. Сърбия изнесе скрап на стойност 20.8 млн. USD, или с 92% повече в сравнение със същия период на предходната година. От този експорт на скрапа на цветни метали се падат близо 70%. US Steel планира да повиши продукцията в Смедерево до 2.2 млн. т годишно до 2006 г. при 500 хил. т за 2003 г. От правителството преди време заявиха, че таксата бе въведена с цел протекция на завода за стомана Niksic в Черна гора, който ще се приватизира т. г.
Източник: Пари (15.03.2004)

На борсата в Лондон в петък се очерта навлизане във фаза на мечи пазар. Тримесечните медни сделки се договаряха в края на търговията по 2864 USD/т при 2902 USD/т предишния ден заради увеличаващото се производство в Китай и Индия. Алуминият поевтиня с 23 USD/т до 1663 USD/т, а цинкът - с 12 USD/т до 1111 USD/т. Оловото отстъпи с 2 USD/т.
Източник: Пари (15.03.2004)

Селенът се търгуваше около 21-годишния ценови пик от 13-16 USD/лб. Поскъпването стана резултат от масираното китайско търсене, което повиши цените до сегашните равнища от 4 USD/лб през лятото на 2003 г.
Източник: Пари (15.03.2004)

Магнезият щурмува най-високите цени от октомври 1997 г., след като само през този месец прибави нови 400 USD/т към котировките си заради свитото китайско предлагане, достигайки нивата от 2300-2500 USD/т.
Източник: Пари (15.03.2004)

През 2004 г. китайската продукция от алуминий ще нарасне с 19% и ще възлезе на 6.6 млн. т, прогнозира Merrill Lynch.
Източник: Пари (15.03.2004)

Умерено високи останаха цените на цветните метали на лондонската борса LME през изминалата седмица. Технически корекции „натискаха“ котировките на медта на около 2800 долара за тон - по-ниско от предходната седмица, но все още на високи нива. Китайски покупки на алуминий бяха локомотивът, който предотврати падането на медта под цитираното равнище и донякъде се отрази благоприятно и на цинка.
Източник: Капитал (15.03.2004)

600 хиляди българи, собственици на инвестиционни бонове с общ номинал от около 105 млн. лева, могат да участват на четвъртия Централизиран публичен търг. На фондовата борса той стартира на 1 март и продължава до 18 март. От оферираните 348 дружества с миноритарно държавно участие 310 вече са били предлагани за изкупуване чрез инвестиционни бонове и компенсаторни инструменти и за тях не е имало инвеститорски интерес. За новите 38 дружества, които Агенцията за приватизация предлага на търга, са посочени и минимални продажни цени. Също така се предлагат и пакети единствено срещу реални пари. При вече предлаганите пакети се открояват тези на мина "Бели брег" с 30%; "Кремиковци" с 24,99%; Кореком "Принцес" с 23,571%; "Химснаб" - София с 21,697%; мина "Чукурово" с 20%; "Бургаски корабостроителници" с 18,894%; "Минстрой холдинг" със 7,298%; "Болярка" с 1,193%; "Великотърновско пиво" с предложени 0,437% от капитала и др. Пакетите до 1% са близо 33 на сто. При тези с над 1% от капитала, мажоритарни дялове отново липсват, а пакетите, осигуряващи контролно участие са само 5 на брой. Сред акциите от новопредложените предприятия по-интересните са тези на "Светлина" - Сливен с 1,990%; "Аптечно" - Добрич с 10%; "Металхим холдинг" с 20% и т.н. При тези дружества липсват напълно както мажоритарни, така и пакети, осигуряващи контролно участие. При цените на предложените акции обаче може да се открие интересна закономерност - най-скъпо се предлагат акциите на "Светлина" - Сливен - по 11 962,41 лева за един брой, а най-евтино - тези на "Мак" - Габрово - само по 50 стотинки. При пакетите, предвидени за раздържавяване в левове, се открояват мажоритарните пакети в размер на 100% от капитала на топлофикациионните дружества във Враца, Казанлък и Ямбол. Сред дяловете, осигуряващи контролно участие, интересни са тези на "Пътинженерингстрой" с 47,630%; "Пътни строежи" - София с 32,986% и "Технострой - инженеринг" - Добрич с 39,645%. От по-малките пакети атрактивен е този на "Винпром" - Велико Търново с 16,369% от капитала на дружеството.
Източник: Монитор (15.03.2004)

Тази година инвестициите на ЕБВР в България ще достигнат, а може и да надминат 1 млрд. EUR, съобщи Джон Шомел-Доу, директор на ЕБВР за България. България е един от положителните примери за успешна работа на институцията, коментираха директори на банката след срещата с президента Георги Първанов. Държавният глава заяви, че новата стратегия на ЕБВР за 2003-2005 г. е насочена към важни за страната ни приоритети - туризма, инфраструктурата, малките и средните предприятия, децентрализация на икономиката, както и съфинансирането при усвояването на фондовете на ЕС. До този момент ЕБВР е инвестирала в 46 проекта у нас на обща стойност около 850 млн. EUR.
Източник: Пари (16.03.2004)

10 фирми дължат 289,4 млн. лв. на държавната хазна, обяви шефът на софийската дирекция на Агенцията за държавни вземания Иван Николов. Сред най-големите длъжници са "Кремиковци", Християн-радикалната партия и "Авиокомпания Балкан". Много от длъжниците, с които се занимава АДВ, нямат никакво имущество, което да се разпродава. Много фирми са направени специално за източване на ДДС и затова е необходимо да се създаде службата за фискални разследвания, каза Николов. Например еднолична фирма с ограничена отговорност е натрупала дългове от 20 млн. лв. през 1997-2001 г. от издаване на фиктивни фактури по ДДС.
Източник: Стандарт (16.03.2004)

Салдото във външната търговия /износ FOB - внос FOB/ за януари т. г. е 302.2 млн. лв., или 191.9 млн. USD, съобщиха от НСИ. Износът е 978.7 млн. лв. /620.5 млн. USD/, което е намаление с около 6% спрямо същия месец на м. г. Вносът /CIF/ е 1.385 млрд. лв. /878.9 млн. USD/, което е увеличение от 9%. Вносът /FOB/ е 1.280 млрд. лв. /812.4 млн. USD/. Европейският съюз отново e най-големият ни търговски партньор. Българският износ за страните членки е 607.7 млн.лв., което е увеличение с 1%. Най-голям е търговският ни обмен с Италия, Германия, Гърция. Износът за Русия е спаднал с около 20%. Два пъти е нараснал вносът на стоки от Ирландия, Люксембург, Египет, Бразилия. Голям ръст има при експорта на сурови нехранителни материали, но най-голям остава обемът на изнесените готови изделия - 331.2 млн. лв.
Източник: Пари (16.03.2004)

Продължаващото поскъпване на стоманата предизвика вълна от недоволство в Русия и САЩ, а някои щатски фирми дори заведоха дела срещу своите доставчици, за да ги принудят да не повишават цените. На световния пазар стоманата поскъпва вече почти 2 г. Анализаторите обясняват тренда с цикличното движение на цените, характерно за отрасъла. Някои от тях прогнозират, че те ще достигнат своя пик в края на май и след това може да тръгнат надолу. Недоволство изрази и Газпром, който поиска от правителството да въведе 30-процентна експортна такса за стоманата, за да стимулира металурзите да увеличат доставките на вътрешния пазар и да понижат цените. От високите котировки страдат и американските потребители на метален прокат. Те смятат, че цените на горещовалцувани листове ще се повишат през април до 500-600 USD/т спрямо 330 USD/т в началото на 2004 г. Цените на арматурните пръти по прогнози следващия месец ще достигнат 400 USD/т в сравнение с 320 USD/т през декември.
Източник: Пари (16.03.2004)

Тримесечните медни доставки продължиха да поскъпват, достигайки 2925 USD/т, където срещнаха нивата на съпротива. Експерти очакват в следващите дни металът да поскъпне до 2975 USD/т, приближавайки се до 8.5-годишния рекорд от 3055 USD/т от февруари. Никелът отстъпи с още 680 USD/т до 12 220 USD/т, а оловото поскъпна с 11 USD/т до 861 USD/т. Цинкът се установи на 1127 USD/т, с 16 USD/т по-високо спрямо петък.
Източник: Пари (16.03.2004)

Най-крупната стоманодобивна компания Arcelor планира да повиши с още няколко процента цените през III тримесечие,след като ги увеличи и през предишното. Печалбата за 2003 г. на Arcelor скочи до 2.23 млрд. EUR при 1.98 млрд. EUR за 2002 г.
Източник: Пари (16.03.2004)

Синдикалните организации на КНСБ в "Кремиковци" АД и изпълнителният директор на дружеството Валентин Захариев подписаха споразумение след преговори по Закона за уреждане на колективните трудови спорове /ЗУКТС/, съобщиха от синдиката. Споразумението обхваща всички поставени от професионалните съюзи стачни искания и предвижда окончателно изплащане на забавените работни заплати в срок до 30 април 2004 г., както и подобряване на условията на труд в дружеството.
Източник: БТА (17.03.2004)

40 млн. евро за изолация ни дава Европейската банка за възстановяване и развитие. Споразумението за заема за финансиране на проекти за енергийна ефективност в промишлеността и възобновяеми енергийни източници бе подписано между ЕБВР и три наши банки - Българска пощенска, ОББ и Юнионбанк. На подписването присъства и енергийният министър Милко Ковачев.
Източник: Стандарт (17.03.2004)

Брутният външен дълг е 10,545 млрд. евро в края на януари. Той е нараснал със 124,2 млн. евро в сравнение с края на 2003 г., обявиха от БНБ. Пресметнат в долари, брутният външен дълг е $13,09 млрд., като за месец намалява с $49,7 млн. Публичният дълг в края на януари е 7,246 млрд. евро, като увеличението е с 81,3 млн. евро спрямо края на 2003 г. Пресметнат в долари, публичният дълг намалява с $64,1 млн. до $8,958 млрд. През януари за обслужването на дълга на публичния сектор са платени 180,2 млн. евро.
Източник: Стандарт (17.03.2004)

Втората по големина американска стоманодобивна компания International Steel Group /ISG/ може да стане собственик на няколко актива в Източна Европа, сред които и на руски, в момент, когато руската металургия е една от привлекателните за чуждестранните инвестиции, съобщава Bloomberg. Един от настоящите приоритети на ISG е да разшири своите пазари на реализация и присъствие и в Китай и Бразилия, добавя агенцията. Според руски анализатори от бранша най-вероятно е американският гигант да прояви интерес към Северстал и НЛМК. ISG по техни оценки може да осъществи своята експанзия в региона по два начина - чрез доставка на продукция или произвеждайки заготовки, след което да ги реализира в САЩ. Очакванията на експертите от стоманодобива са това да стане чрез изкупуване на акции на местни компании. ISG бе сформирана през април 2002 г. на основата на LTV Corp, която след това погълна Acme Metals и Bethlehem, а в момента е в процес на придобиване на Weirton Steel. Ако последната сделка бъде одобрена, производствените мощности на ISG ще скочат с 3 млн. т до 21 млн. т стомана годишно. През последните 2 г. котировките на стомана се увеличават на международните пазари и това е една от причините за осъществяването на множество сделки по поглъщане или сливане между играчи в отрасъла.
Източник: Пари (17.03.2004)

Медта все по-уверено, ден след ден отново приближава ценовите равнища от 3000 USD/т, след като миналия месец достигна 8.5-годишен максимум от 3055 USD/т. Вчера в ранния следобeд тя вече бе поскъпнала с 47 USD/т спрямо понеделник и се търгуваше по 2977 USD/т. Основните пазарни фактори за метала остават стабилни, в т. ч. намаляващите запаси. Въпреки това цените остават уязвими за краткосрочен низходящ тренд. Алуминият се упътва към границата от 1700 USD/т, след като вчера поскъпна с 12 USD/т. Калаят маркира нови най-високи цени от 8.5 г. насам - 7325 USD/т.
Източник: Пари (17.03.2004)

Новата златодобивна компания, която световният лидер в добивите на никел и паладий руската Норилски никел формира на базата на дъщерната си фирма Полюс, може да претендира за място сред най-големите в света. Това ще стане възможно след консолидацията на старите "златни" активи на Норилски, усвояването на Наталкинското находище и вероятно на Сухой Лог. По данни от края на 2003 г. делът на Полюс, която Норилски придоби през 2002 г., е 15-20% от общите добиви на злато в Русия. Полюс разработва и едно от най-богатите в страната находища - Олимпиадинското, запасите на което се оценяват на 700 т. Ръководството на Норилски не скрива, че планира да се пребори за лиценза за разработка на най-голямото в Евразия "златно" находище - Сухой Лог, с потвърдени запаси от 1029 т. Очаква се конкурсът да бъде обявен през второто или третото тримесечие на годината. Друго находище - Наталкинското, по предварителни оценки може да се окаже дори по-богато от Сухой Лог. Те показват, че запасите може да достигнат 1500 т злато. В бъдеще Норилски може да разчита на 40% от златните добиви в Русия.
Източник: Пари (17.03.2004)

Най-големият преработвател на алуминий в Русия РусАЛ планира да се пренасочи към производството на съдържащи алуминий сплави с висока степен на добавена стойност за авиационната и опаковъчната индустрия. Гигантът с годишна продукция от 2.6 млн. т алуминий за м. г., който задоволява 70% от търсенето в страната и 10% от световното потребление, е собственост на олигарсите Олег Дерипаска със 75% и Роман Абрамович с 25%. Продуктите с висока степен на добавена стойност трябва да нараснат до 50% от общия обем на РусАЛ при 33% за 2004 г.
Източник: Пари (17.03.2004)

Цинковият комбинат в Челябинск ще намали добивите с 27 хил. т т. г. до 150 хил. т. Това се налага предвид нарастващата конкуренция на пазара и високите производствени разходи.
Източник: Пари (17.03.2004)

Медта, която този месец достигна най-високи цени от осем и половина години насам /3055 USD/т/, може би ще започне да поевтинява, заявиха делегати на конференцията за металите в Париж. Рязкото постъпателно движение на котировките на червения метал вероятно навлиза в своя заключителен етап с пик през следващите 2 месеца. От началото на 2004 г. досега медта поскъпна със забележителните 30%. Според директора на една от най-големите медодобивни компании в света Rio Tinto тя може да поскъпне още малко в краткосрочна перспектива, но няма възможност достигнатите високи нива да бъдат реално задържани. Очакваната от някои делегати на срещата нова криза с долара ще повлияе върху медта, използвана в строителния сектор и производството, които са особено чувствителни към икономически шокове. Междувременно Чили, най-големият производител на мед в света, вече генерира ползи от поскъпването на метала. През февруари в хазната влязоха рекордни приходи от експорт на мед за един месец в досегашната история на Чили, или 865.5 млн. USD. През разглеждания месец износът отбеляза повишение от 17% спрямо януари и същевременно е с близо 55% по-висок спрямо година по-рано. Постъпленията от износа на мед се равняват на 40% от приходите от целия износ, които за 2004 г. по предварителни данни ще достигнат 23.3 млрд. USD. Тази година Чили планира да добие 5.504 млн. т от червения метал, което е с 11% повече спрямо предходната.
Източник: Пари (18.03.2004)

Калаят поскъпна до 15-годишен ценови максимум вчера на борсата на метали в Лондон под влиянието на свитите пазарни доставки и голямото търсене главно от Китай. Тримесечните сделки с калай се сключваха по 7675 USD/т, с близо 30 USD/т повече спрямо вторник. От началото на година металът поскъпна с над 1500 USD/т благодарение на солидните основни пазарни фактори. Медта отново флиртува с нивата от 3000 USD/т, без да се докосне до тях до ранния следобед. Тя поскъпна с 16 USD/т до 29970 USD/т. Никелът се търгуваше при 14 025 USD/т при 13 850 USD/т предишния ден. Алуминият отстъпи с 11 USD/т до 1684 USD/т.
Източник: Пари (18.03.2004)

След руснака Алишер Усманов вече втори руснак става притежател на дял в третия по големина европейски стоманопроизводител - британско-холандската компания Corus. Става въпрос за олигархa Олег Дерипаска, който държи 75% от втория по големина преработвател на алуминий в света РусАЛ. Financial Times съобщава, че той се е сдобил с не по-малко от 3% в Corus. Усманов има 11.03% в компанията. Той контролира стоманодобивни заводи в Урал. Очаква се за трета поредна година Corus да отчете загуби.
Източник: Пари (18.03.2004)

Най-голямата медодобивна компания в света - чилийската Codelco, отчете 64% повишение на предданъчната печалба за 2003 г. до 606 млн. USD. Държавната фирма, осигуряваща близо 15% от глобалната продукция на пазара, регистрира приходи от 3.8 млрд. USD, с 8% повече спрямо предходната година.
Източник: Пари (18.03.2004)

Растящите цени на медта и очакваният дефицит от нея насърчиха най-големите в света производители да разширят производството й през тази година. В Чили се очаква добивите да достигнат 5.49 млн. тона, най-вече чрез разширяване на мините “Ескондида”, “Коделко” и “Колахуаси”. Износът ще е насочен предимно към Китай. Очаква се печалбата от експорта на червения метал да надмине 10 млрд. долара, което ще е с 43 на сто над равнището от 2003 г.
Източник: Кремиковски металург (18.03.2004)

Облигации за повече от един милиард долара възнамерява да пусне на пазара големият руски производител “Норилски никел”, съобщи вестник “Ведомости”. От банково-индустриалната групировка “Интеррос”, която контролира “Норилски никел”, не направиха коментар. След като през миналата година “Норилски никел” продаде 60 000 тона от метала, който бе заложил в западни банки, износът на никел от Русия се понижи с 45 000 тона.
Източник: Кремиковски металург (18.03.2004)

Запасите от алуминий в западните страни се увеличиха до 2.97 млн. тона, а месечният му добив в света достигна 61 400 тона дневно. Въпреки това, този най-разпространен на земята метал се търгува около най-високите от 7 години насам цени – 1770 долара за тон. Съобщава се, че Бразилия ще увеличи през 2004 г. производството си до 1.45 млн. т. В тази страна има десет завода, заети с добив на алуминий. В средата на сегашната година в Азербайджан холандската фирма “Фондел” ще започне изграждане на нов завод за 100 000 т. алуминий годишно. Той е близо до завода в Сумгаит, чиято продукция ще бъде доведена през 2004 г. до 75 000 т. Миналата година Азербайджан е изнесъл 18.6 хил. т. В Украйна Запорожкият алуминиев комбинат увеличи м. г. продукцията си с 1.6 на сто. Държавата повиши таксите, които предприятието плаща за ток.
Източник: Кремиковски металург (18.03.2004)

Обявената в несъстоятелност фирма Екотехнологии ООД търси купувач на вземането си към Кремиковци АД, което е за 300 хил. лв. Продажбата ще се проведе на 30 март 2004 г. Вземането е по договор с комбината от 10 юли 2000 г. за доставка и продажба на вторични черни метали и фактури към него. Очаквам да има по-голям интерес към основната инсталация, коментира Иво Велчевски, синдик на Екотехнологии. Той ще я предложи за продажба на 29 март т. г. Машината преработва шлака от табана на Кремиковци. Заедно с нея се продава далекопровод, трафопост с командна зала и сгради. Оценката на всички активи е 2.051 млн. лв. Фирма Екотехнологии е създадена през 1992 г. за стопанисване табана на Кремиковци. При учредяването й идеята е била скрапът да се предоставя на все още държавния комбинат на преференциални цени, с които да се покриват разходите за изваждането на отпадъка. Екотехнологии беше обявена в несъстоятелност в края на 2002 г. Нейни акционери са Кремиковци АД - с 40% дял, и Финметалс холдинг с участие от 20%, показват фирмените регистри.
Източник: Пари (19.03.2004)

Към Министерството на икономиката ще се създаде съвместен консултативен съвет за информиране на бизнеса за поетите задължения при преговорите с ЕС. Членове на съвета ще бъдат 8 бизнесорганизации, сред които Съюзът на работодателите в България, Бизнес клуб Възраждане, БСК, БТПП, Асоциацията на индустриалния капитал в България, БИБА.
Източник: Пари (19.03.2004)

"Кремиковци" е с най-много дългове към Националния осигурителен институт. Заводът има борчове за 61 млн. лева. Общо 416 млн. лв. са задълженията към НОИ. 280 млн.от тях са главницата, а останалите - лихви, съобщи управителят на института Йордан Христозков пред депутатите от бюджетната комисия. На второ място по неплатени осигуровки се нарежда "Стомана" Перник. Фирмата "виси" с 22 млн. лв. За да се платят борчовете, ще се продават недвижими имоти на предприятието, но трудно се намират купувачи, коментира Христозков. Близо 2/3 от дълговете към НОИ се събират от Агенцията за държавни вземания. През миналата година НОИ е събрал от старите си длъжници 95 млн. лв., докато АДВ - малко над 30 млн. лв.
Източник: Стандарт (22.03.2004)

Заплатите в България са най-ниски сред всички страни от Европа, пише австрийският вестник "Залцбургер Нахрихтен". За един час работа българите получават 1,35 евро, а румънците - 1,51 евро. Разширяването на ЕС с нови 10 страни през май ще доведе до огромни различия в разходите за труд в отделните членки на Евросъюза. Докато в Швеция един час в промишлеността и в сектора на услугите се оценява на 28,56 евро, в Латвия сумата е 2,42 евро. Като цяло след разширяването на ЕС средните разходи за един час труд ще паднат от 22,21 на 19,09 евро.
Източник: Стандарт (22.03.2004)

Този път калаят скочи в локомотива и зае мястото на машиниста в комплекса на цветните метали на лондонската борса LME. Металът регистрира 14-годишен максимум, когато търговците изядоха калая, но в буквалния смисъл, реализирайки обемни покупки, съпътствани със стопяване на запасите. „Когато говорим за основните пазарни фактори, калаят е зле със запасите, които се топят с всеки изминал ден. Това възбужда интереса на фондовете“, коментира лондонски търговец. В първия вагон зад локомотива се настани медта, която яростно атакува (засега неуспешно) равнището от 3000 долара за тон. Запасите от този метал също бързо намаляват и някои производители предвиждат цените да се устремят към 4000 долара за тон, ако търсенето от Китай запази сегашните си темпове и обеми.
Източник: Капитал (22.03.2004)

Комитетът на постоянните представители на 15-те страни членки на Европейския съюз в Брюксел е одобрил финансовата рамка за България и Румъния, предложена от Европейската комисия, в края на миналата седмица, съобщи финансовият министър Милен Велчев. Това означава, че нито една от страните членки няма възражения срещу финансовото предложение на Еврокомисията за средствата, които ще се отпуснат на България и Румъния в първите три години след присъединяването им към съюза, каза министърът. На Европейския съвет на високо равнище на 25 и 26 март Велчев очаква параметрите на финансовата рамка да бъдат утвърдени окончателно и Брюксел да започне преговорите с България. Разполагаме с кратък срок и не бива да завишаваме своите очаквания за това, което може да постигнем в процеса на преговорите, каза финансовият министър. Нито една от първите 10 кандидатки не е успяла съществено да промени финансовата си рамка, напомни той. Според него най-важното за България е да извоюва възможните подобрения по редица пунктове, като не отлага края на преговорите и ги приключи в оставащите броени месеци със сегашната Еврокомисия. От България зависи до каква степен ще усвои предоставените от Брюксел значителни средства, затова не трябва да спират усилията за подобряването на административния капацитет. Европейските фондове ще бъдат катализатор за реформите, но повечето реформи зависят от политическата воля у нас, посочи още министърът. Миналата седмица еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген изрази съмнение, че преговорите за бюджетната рамка за България ще може да бъдат завършени до края на лятото, тъй като страните членки все още не са отговорили на предложенията за нов бюджет на съюза за периода 2007-2013 г.
Източник: Пари (23.03.2004)

Българо-британската компания "Батова ривър манганийз майн" ще инвестира поне още 3 млн. долара, за да проучва мангановото находище край балчишкото село Оброчище. Това съобщи прокуристът на дружеството Румяна Младенова. Тя уточни, че средствата ще бъдат използвани за обезпечаване дейностите на новата площадка, която дружеството възнамерява да разработи. "Този път ще изградим съоръжението на собствена земя. Ще използваме парцел с площ от 10 дка в района на Оброчище", каза още Младенова. "Батова ривър манганийз майн" започна да проучва мангановото находище на терен, разположен между Оброчище и курортния комплекс Албена. Това стана, след като компанията спечели конкурс, проведен от Министерството на икономиката и получи разрешение за проучвателна дейност. Впоследствие дружеството реши да кандидатства за 25-годишна концесия и да добива между 300 хил. и 500 хил. тона манганова руда годишно. Мениджърският екип на "Албена" АД атакува дейността на минната компания с мотива, че в резултат от нея ще се получи срив в туризма. РИОС-Варна намери причини да не разреши добива на манганова руда и прие предложението на "Батова ривър манганийз майн" за разработване на алтернативен терен за проучване и добив на руда. Младенова не конкретизира размера на загубите, които компанията ще понесе заради преместването на площадката, и каза, че те все още не са изчислени. Тя обясни, че в новата площадка ще бъдат вложени 2-3 повече средства, отколкото в първата, където бяха вложени 1.5 млн. долара, защото от РИОС са поставили условия, които ще оскъпят минното строителство. "Батова ривър манганийз майн" е заявила намеренията си да вложи около 18 млн. лева в добив на манган и да разкрие 150 постоянни работни места. Освен това компанията смята да построи завод за преработка на мангановата руда в метален концентрат.
Източник: Дневник (23.03.2004)

През януари износът на алуминий от Русия се повиши рязко заради растящия внос от страни, които ще се присъединят към ЕС на 1 май и ще влязат в режим с по-високи вносни мита. След тази дата митата за страни извън ЕС ще нараснат до 6% и те желаят да се запасят, за да продължат производството на полуготови изделия за износ към други страни от Евросъюза. Запасите от първичен алуминий, които страните от Източна Европа искат да осигурят, се оценяват на около 200 хил. т, 10% от които за Унгария, а по-голямата част - за Полша. Предвид растящото търсене Иран предвижда увеличение с 40% на производството на алуминий до 250 хил. т годишно, от които над 20% за износ - главно за големи потребители като Китай и Индия. Запасите от боксит на Иран са огромни и обхващат цялата страна. Котировките на алуминия на световните стокови борси продължават да растат до нива, невиждани през последните 10 г., подкрепяни от бурното развитие на производството в Китай, което едва започва.
Източник: Пари (23.03.2004)

Международният институт по алуминия /IAI/ оцени дневния добив на първичен алуминий в света на 61 900 т спрямо 61 800 т през януари 2004 г. и 59 600 т от февруари 2003 г. Общият добив на алуминий в света за февруари 2004 г. /29 дни/ се оценява на 1.795 млн. т - 1.669 млн. т за февруари 2003 г. и 1.915 млн. т през януари 2004 г. /с 31 дни/.
Източник: Пари (23.03.2004)

Цените на медта на LME останаха над 3000 USD/т в Лондон - около 8.5-годишния пик от 3055 USD. Брокери очакват до дни пробив на нивата от 3150-3200 USD/т. 3-месечните фючърси поскъпнаха с 10 USD до 3014-19 USD/т. Калаят отново поскъпна и достигна 7950-8000 USD/т, устремен към нивото от 8520 USD/т от октомври 1989 г. С 200 USD до 14 350 USD/т скочи никелът. Алуминият добави 2 USD до 1680/683 USD/т. Цинкът добави 3 USD до 1150 USD. Оловото падна с 3 USD до 876 USD/т.
Източник: Пари (23.03.2004)

Френската компания за алуминий “Пешине” отчете за 2003 г. загуба, по-голяма с 442 млн. евро, отколкото през 2002 г. Това се обяснява с поскъпването на европейската валута и на суровините. През м. г. “Пешине” бе погълната от канадската “Алкан”, която е втората по големина в света фирма за добив на алуминий.
Източник: Кремиковски металург (24.03.2004)

Изложение на стоманени тръби и тел ще се състои на територията на Дюселдорфския панаир в Германия от 29 март до 2 април. Същият град ще е домакин на международния европейски форум по стоманата, организиран на 6 и 7 април от сп. “Стийл таймс интернешънъл”.
Източник: Кремиковски металург (24.03.2004)

От началото на годината котировките на медта са скочили с около 30 на сто. В първите дни на март червеният метал достигна за кратко време най-високото равнище от 8.5 години насам – 3020 долара, след което спадна до 2885 долара за тон. Най-голямата в света компания за мед – чилийската “Коделко” – възнамерява през тази година да увеличи производството си с 10 на сто до 385 600 тона. Друга голяма компания – белгийската “Юмикор”, която е собственик на завода “Юмикор Мед” в Пирдоп, обяви, че около една пета от оперативната си печалба за 2003 г. дължи на по-високите цени на медта и цинка.
Източник: Кремиковски металург (24.03.2004)

Вторият по големина в света производител на компютри американската фирма “Хюлет-Пакард” съобщи, че ще купи за 340 млн. евро консултантското поделение “Триатон” на германската стоманодобивна група “Тисен-Круп”.
Източник: Кремиковски металург (24.03.2004)

По-голямото търсене на коксуващи въглища от страна на стоманодобива и сниженото производство на тази суровина в Канада и Китай съдействаха за продължаващото увеличение на цените на тази суровина, които достигнаха до 200 долара за тон през миналата година. Тази тенденция ще продължи, смятат във втория по големина в света производител на коксуващи въглища – канадската компания “Фординг”, която за една година реализира печалба от 178 на сто. Навлото за транспорт на тон въглища от Австралия до Европа достигна 25 долара на тон. Пред лицето на въглищната криза Полша сви своя износ, Русия отделя по-големи количества за вътрешно потребление, а Чехия вдигна от 1 януари 2004 г. квотните ограничения за внос на въглища от Полша и Украйна. Според експерти, световната търговия с въглища ще нарасне от 550 млн. тона през 2002 г. на 730-750 млн. тона през 2020 г.
Източник: Кремиковски металург (24.03.2004)

LNM, втората по големина стоманодобивна компания в света, иска да си осигури достъп до изходните суровини за своето производство в момент, когато има пазарен недостиг, и за целта планира да погълне желязо и въгледобивни мини.Компанията ще преследва целта, въпреки че за разлика от останалите големи в сектора тя подсигурява от свои източници над 50% от необходимата за годишното производство на стомана руда. Собственикът на британския гигант, бизнесменът от индийски произход Лакми Митал, подчертава пред Financial Times, че през идните 5-7 г. компанията трябва да удвои годишните добиви до 70-80 млн. т. Цените на желязната руда се повишиха бързо през 2003 г. на фона на увеличеното китайско производство на стомана. LNM инвестира 100 млн. USD в свой завод в Китай и това е първата стъпка към експанзия в Азия, регион с много добър потенциал за растеж. LNM разшири позициите си в Източна Европа, където вече разполага със заводи в Румъния, контролира най-голямата компания в Полша и е собственик на Ispat Nova Hut в Чехия.
Източник: Пари (24.03.2004)

На ЛМБ цветните метали имаха тежък ден, в който претърпяха срив в цените след разпродажби. Тримесечните медни доставки поевтиняха до 2936 USD/т при 2965 USD/т в предишния ден. Алуминият отстъпи с 20 USD/т до 1646 USD/т, а никелът към 12 по Гринуич беше с 50 USD/т по-евтин и се търгуваше по 13 800 USD/т. Цинкът поевтиня с 14 USD/т до 1118 USD/т, а оловото - с 27 USD/т до 830.
Източник: Пари (24.03.2004)

Норилски никел, най-големият производител на никел и паладий в света, може да лансира на пазара още 10-14 хил. т никел от записите си тази година предвид очертаващия се дефицит.
Източник: Пари (24.03.2004)

BHP-Billiton, най-голямата диверсифицирана миннодобивна компания в света, ще вложи 1.4 млрд. USD, за да увеличи капацитетите си за добив на никел с 50% до 130 хил. т през 2007 г. и да се превърне в третия по големина производител. Руският Норилски и канадската Inco ще са единствените по-големи компании в сектора.
Източник: Пари (24.03.2004)

Калаят поскъпна над ценовите равнища от 8000 USD/т на Лондонската метална борса /ЛМБ/, отразявайки основните пазарни и технически фактори. Увеличеното потребление и намаляващите запаси вероятно ще изстрелят котировките още по-нагоре от сегашния пик от 8150-8200 USD/т. В началото на 2004 г. калаят се търгуваше по 6150 USD/т. Търсенето от електронната индустрия, където се използват 31% от метала, химическия сектор и производството на тенеке, които поглъщат съответно по 29 и 16%, са в основата на ценовия рекорд. От друга страна, запасите на ЛМБ са най-ниските от юни 2000 г. Сега калаят се насочва към непокоряваните от юни 1989 г. 10 428 USD/т.
Източник: Пари (25.03.2004)

Цените на тримесечните медни сделки отново се доближиха до 3000 USD/т. Медта поскъпна с 35 USD/т спрямо вторник и се установи при 2970 USD/т, достигайки в по-ранните часове 2985 USD/т. Засега в краткосрочна перспектива посоката остава неясна въпреки благоприятните основни пазарни фактори. Алуминият поскъпна с 1 USD/т до 1645 USD/т, а цинкът с 10 USD/т до 1117 USD/т. Оловото се съвзе от срива във вторник под равнището на подкрепа 850 USD/т. То поскъпна със 17 USD/т до 842 USD/т. Никелът поскъпна със 135 USD/т и достигна 14 135 USD/т.
Източник: Пари (25.03.2004)

Австралийският концерн Rio Tinto, втори в света по производство на желязна руда, четвърти по медна продукция, пети по добиви на злато, четвърти по добиви на мед и въглища, и седми по алуминиево производство, ще добива злато и диаманти в Русия. Той ще развива дейност съвместно с Peter Hambro Mining.
Източник: Пари (25.03.2004)

Най-крупният производител на мед в Европа германската Norddeutsche Affinerie от февруари е на печалба благодарение на нарасналите цени на метала. Според компанията медният пазар навлиза в нов цикъл и цените ще се стабилизират на високите нива, около които се колебаят сега на фона на повишаващото се ежедневно търсене. Най-голямо е търсенето от Азия според Norddeutsche.
Източник: Пари (25.03.2004)

По всичко изглежда, че България върви по стъпките на Чехия, Полша и Унгария. През последните няколко години тройката бе във фокуса на световните инвеститори. Днес обаче тя като чели излиза от мода и вниманието се насочва към България, Румъния и Словения, факт за повишения интерес са чуждите инвестиции у нас за 2003 г. По предварителни данните са в размер на $1,360 млрд. – рекорд за последните 11 години. Ако се вярва на поговорката, че пари при пари отиват, 2004 г. ще бъде много по-успешна. Възможно е дори да стигнем $2 млрд., прогнозира шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Според него причините за бума са различни. По някои от проектите се работи от няколко години и сега се жънат плодовете. За идването на други фирми думата си казва приемането ни в НАТО и близкото членство в Евросъюза. Една от най-големите инвестиции за годината е на гръцката фирма „Виохалко", която вложи над $30 млн. в нови стоманодобивни мощности в „Стомана индъстри". Сред другите големи инвеститори през 2003 се открояват италианската Миролио, Нестле, веригата „Метро кеш енд кери България", която през м. г. е вложила 20 млн. долара в разширяване на бизнеса. Огромни вложения в нови бензиностанции извършиха „ЛУ-Койл Нефтохим, „Шел" и ОМВ.
Източник: Труд (25.03.2004)

Правителството определи пет работодателски организации за представителни на национално равнище. Това са Съюзът на работодателите в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Съюзът на частните предприемачи "Възраждане" и Съюзът за стопанска инициатива. Петте организации имат най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 души работници и служители, с което отговарят на условията за национална представителност, установени в Кодекса на труда. Досега четирите организации освен СРБ се смятаха от кабинета за национално представителни и участваха в Съвета за тристранно сътрудничество.
Източник: Пари (26.03.2004)

Парламентът удължи с един месец срока на действие на временната комисия за проверка на безопасните и здравословните условия на труд в Кремиковци АД. Необходими са допълнителни проучвания.
Източник: Пари (26.03.2004)

Работодателите ще плащат лихва върху забавени над 3 месеца заплати и тя ще е значително по-висока от наказателната. Това ще влезе в сила с промените в Кодекса на труда, ако предложението на група депутати бъде прието при второ четене на законопроекта идната седмица. В социалната комисия има общо съгласие за тази промяна. Предвижда се лихвата да е основният лихвен процент (ОЛП) плюс 20%. Наказателната лихва е ОЛП+10%. Глобата ще се налага, ако се бавят цели заплати. В момента работници получават парите си с лихва, само ако осъдят некоректния шеф. По данни на КНСБ над 130 милиона лева са неплатените възнаграждения, много от които са натрупани от БДЖ, ТЕРЕМ, "Стомана"-Перник и др.
Източник: Сега (27.03.2004)

Стомана индъстри АД, собственост на гръцката компания Viohalco, ще изплати година и половина предсрочно сумата за обособената част Стоманодобив от Стомана АД. През 1999 г. Стомана АД-Перник е обявено в несъстоятелност и през лятото на 2001 г. продава на Стомана индъстри АД основното си производство - Стоманодобив, за 13.5 млн. USD без ДДС и сумата трябва да бъде изплатена за 5 години на тримесечни вноски. Стомана индъстри АД пое ангажимент да инвестира в обособената част 34 млн. USD за срок от 5 години. Ефективно извършените инвестиции от Стомана индъстри АД за по-малко от три години са 40 887 831 USD. През изминалата година в Стомана индъстри АД завърши първата част от инвестиционната програма за общо 60 млн. EUR. Официалното подписване на споразумението между Стомана АД и дружеството на гръцкия Viohalco ще е на 30 март.
Източник: Пари (29.03.2004)

С 30% е нараснал българският износ за Австрия през м. г., който е 160 млн. EUR, съобщи федералният министър на селското стопанство, горите, околната среда и водите Йозеф Прьол. Австрийският внос в България е за 300 млн. EUR, което е ръст от 11% в сравнение с 2002 г. 430 млн. EUR са австрийските инвестиции у нас за последните 10 г. в секторите на застраховането, банковата система, търговията. Голяма инвестиция ще бъде доизграждането на ВЕЦ Цанков камък.
Източник: Пари (29.03.2004)

Заради рязко увеличеното търсене в Китай цените на стоманата скочиха и ще продължават да се покачват в близка перспектива. Третата по големина стоманодобивна фирма Corus повиши цените с 20%, обявявайки, че ще ги преразглежда всеки месец. През последните години тя отчита загуби и изтъква, че бързото икономическо развитие на Китай е довело до безпрецедентно повишаване на търсенето на стомана. Corus през 2003 г. произведе 19 млн. т и потвърди, че скрапът, използван при производството на нова стомана, е поскъпнал през последните месеци с 40%, желязната руда - с 20%, а никелът - със 100%. Скъпата стомана е удар върху автомобилната индустрия, в която бушува жестока конкуренция между компаниите. Миналата седмица британско-холандската Corus съобщи, че загубите й за 2003 г. са намалели с 200 млн. GBP до 66 млн. GBP. Повишаването на цените идва в момент, когато вторият най-голям акционер се опитва да играе по-активна роля. Руският производител на метали Алишер Усманов увеличи своя пакет в Corus с 1% до 12%. Неотдавна той отново поиска място в съвета на директорите и сега се очаква да се опита да установи връзки със своите руски компании, една от които добива желязна руда.
Източник: Пари (29.03.2004)

Медта поскъпна с близо 50 USD/т до 2958 USD/т в петък и даде тон на останалите цветни метали. Те отбелязаха неотдавна поредица от мултигодишни рекорди и сега, както изглежда, са готови да инкасират нови печалби. Алуминият поскъпна с 20 USD/т до 1679 USD/т, а никелът - с 375 USD/т до 14 200 USD/т. Цинкът прибави нови 10 USD/т към котировките и достигна 1101 USD/т. Оловото поскъпна със 7 USD/т до 817 USD/т. Калаят беше единственото изключение от пазарната тенденция. Той поевтиня с 60 USD/т.
Източник: Пари (29.03.2004)

Норилски никел е увеличил продажбите на никел и мед през 2003 г., а тези на злато са намалели. Става въпрос за 308 хил. т никел, 467 хил. т мед и 50 т от жълтия метал. Руският гигант е продал и всички обеми паладий, които е произвел през 2003 г. Той е световен лидер в добивите на никел и паладий.
Източник: Пари (29.03.2004)

Бразилската CVRD, топпроизводител на желязна руда в света, възнамерява да увеличи производството с 54% до 286 млн. т годишно за 2 г. чрез инвестирането на 1 млрд. USD в разширяване на мощностите.
Източник: Пари (29.03.2004)

Перу, N5 по добиви на мед в света, очаква да повиши производството т. г. с 5% до 881.1 хил. т.
Източник: Пари (29.03.2004)

Металургичното предприятие „Стомана" АД, което е в несъстоятелност, ще може да се разплати предсрочно с кредиторите си. Причината е, че „Стомана индъстри", закупила добивното производство на фирмата през 2001 г., изплати с година и половина по-рано парите по сделката. „Стомана Индъстри" инвестира и $40,9 млн. в обновяване на мощностите. Това е близо със $7 млн. повече от заложеното в договора с Агенцията за приватизация. През м. г. в предприятието бе въведена в експлоатация нова линия за непрекъснато леене.
Източник: Труд (29.03.2004)

Лилян Вачков е бивш директор на металургичния комбинат "Кремиковци". В момента е привлечен като експерт в парламентарната комисия, която проверява състоянието на завода след трагичния инцидент неотдавна, при който загинаха 4 души. Напуска комбината в края на 1996 год. - Г-н Вачков, докъде стигна работата на парламентарната комисия "Кремиковци"? Какво е положението в комбината след трагичния инцидент? - Какво става в "Кремиковци", не е много ясно. Според ръководството на комбината всичко е окей. Има основание за оптимизъм, защото комбинатът произвежда и продава продукция. - Значи край на скандалите за неплатени заплати? - 40 години съм в металургията, но такъв бум на цените в отрасъла не помня. Странното е, че комбинатът продава, а пари в него не влизат. Проверките показват, че няма средства за охрана на труда, не се изплащат заплати и осигуровки. - През юни изтича приватизационният 5-годишен срок, какво ще стане тогава? - Свидетели сме на два вида приватизация в металургията: успешна, в Стомана" - Перник, където гръцките собственици изпълняват обещаното, заплатите са над 400 - 500 лв. Вторият е неуспешна, какъвто е случаят с "Кремиковци". През 1999 год. ръководството заявява, че ако комбинатът не се продаде, ще фалира. На 16 юни "Дару металс" го купува за 1 долар, като обещава да плати всички дългове и да вкара свежи 300 млн. долара инвестиции за 5 години. Сега си мисля, че много трудно ще затворим глава" Конкуренция" в преговорите с ЕС. - Заради "Кремиковци" ? - Заради правителствената политика спрямо комбината. "Метал бюлетин", който излиза в Лондон, предупреди преди време, че българската държава субсидира частно предприятие, което е забранено в Евросъюза като нелоялна конкуренция. Под формата на отписани задължения на "Кремиковци" към държавата с решение на МС 467 от 29.06.1999 г. са "погасени" 180 млн. лв. Към това се прибавя държавна помощ под формата на заем при облекчен режим от 400 млн. лева. - Комисията за защита на конкуренцията не е ли реагирала? - Оттам са казали, че това е недопустимо, освен ако не става дума за закриване на неефективни мощности. Вероятно така ще се оправдаем пред ЕС. В момента се прави план за оздравяване на "Кремиковци". Но как ще докажат, че са закрити мощности за 500 000 т метал годишно, на колкото възлиза паричната дотация? Ако наистина ги закрият набързо, това пък означава стотици безработни. Предстои скандал от типа БГА "Балкан". - Но нали уж нещата вървят добре? - Споменатите 180 млн. държавна субсидия отиват за дългове към "Булгаргаз", НЕК, данъчни плащания. Има нещо много важно, което се премълчава. Към деня на приватизацията задълженията към НЕК са нулеви. На 18 март 2003 г. Агенцията за следприватизационен контрол открива, че задълженията към НЕК вече са 65 млн. лв., натрупани за 3 години. Същото е положението и с "Булгаргаз" - от нула задължения те стават 44 млн. лв. Задълженията към НОИ на 26 февруари 2003 г. са били 72 млн. лв. Има и към здравната каса и пр. Държавата обаче не си търси тези пари, които в общ порядък са близо 1,4 млрд. лв. С такава привилегия не се ползват нито "стомана" Перник, нито комбинатът в Дебелт. - На какво се дължи това? - Не знам. Има още нещо странно в договора за приватизация - купувачът се задължава да обслужва австрийския дълг от 70 млн. долара, взет заради машината за непрекъснато разливане на стомана. Държавата обаче не посочва кредитор и плащания няма. Но текат лихви. - Къде е главният проблем според вас? - В търговската дейност. Това е "черната кутия" на "Кремиковци". Там обаче и парламентарната комисия няма достъп. Съществуват слухове за начина на продажба чрез офшорни семейни фирми. През тези фирми минавали и доставките за комбината. Съмнения витаят и около фалирането на тръбопрокатния завод на "Кремиковци", защото може да е облагодетелстван конкурент от освободения пазар за 180 000 т. Социалдемократът Александър Томов, който не е ясно какво прави в управата, непрекъснато говори за търговската тайна. Само обаче, ако си изряден към държавата. Трябва да ни е ясно, че нереализираните стотици милиони в инвестиции Еврокомисията ще ни ги приспадне от гласуваната за нас сума за присъединяване към ЕС. Ощетена ще е цялата държава, а не частният комбинат. Подобен е случаят с "Пармалат", но в Италия ще има съд и осъдени. - До какви изводи стигна комисията по повод авариите? Очертаха ли се виновни? - Вече излезе един доклад на вътрешната комисия и инспекцията по труда. Аварията стана при първа доменна пещ, след шумната реконструкция и рязане на лентата от премиера Сакскобургготски. Оказа се, че газоочистката обаче не е ремонтирана. В металургията винаги трябва да има резервен вариант, ако нещо откаже. Затова вътрешната комисия казва, че е трябвало да се пусне вода от другия захранващ водопровод. - Какво да очакваме все пак след 16 юни? - Има две възможности. След тази дата собственикът може да прави каквото иска, дори да нареже "Кремиковци" за скрап. Ако държавата си е на мястото, тя може да прекрати договора и да обяви комбината за продан. Купувачи ще се намерят.
Източник: 24 часа (29.03.2004)

“Стомана индъстри” изплаща предсрочно цената на обособената част "Стоманодобив", съобщиха от фирмата. През 2001 г. обявената в несъстоятелност "Стомана" АД продава основното си производство за $ 13,5 млн., като сумата трябвало да бъде изплатена за 5 г. Това обаче щяло да стане 1,5 г. предсрочно.
Източник: 24 часа (29.03.2004)

Премиерът Симеон Сакскобургготски снощи около 20.45 ч българско време връчи на американския държавен секретар Колин Пауъл във Вашингтон ратификационния документ за присъединяване на България към Организацията на Северноатлантическия договор. От този момент страната ни е пълноправен член на НАТО. Втората официална церемония по приемането ни в алианса ще е на 2 април в щабквартирата на НАТО в Брюксел, където знамената на новите страни членки ще бъдат официално издигнати пред сградата на северноатлантическия пакт. Честванията в България също са на 2 април, обявен за официален празник. Вноската на България в НАТО ще бъде 2.220 млн. EUR за 2004 г. Прогнозният й размер за 2005 г. е около 3.380 млн. EUR, за 2006 г.- 3.820 млн. EUR, а за 2007 г. още не е уточнен, съобщи финансовият министър Милен Велчев. Според него проекти за модернизация на Българската армия може да се финансират в рамките на бюджета за отбрана, които са 2.6% от БВП.
Източник: Пари (30.03.2004)

Руският метален гигант Норилски никел купи 20% в четвъртия по големина производител на злато в света южноафриканската Gold Fields за 7.631 млрд. ранда, или 1.16 млрд. USD, от миннодобивната компания Anglo American. Това е придобивка на Норилски в ЮАР, но по-важното е, че тя ще й осигури плацдарм в страната, която е N 1 в производството на жълтия метал в света. Не се изключва възможността постепенно руснаците да изкупят Gold Fields, която има операции в РЮА, Гана и Австралия, а годишните й добиви са над 4.3 млн. тр. у. при запаси от 81.5 млн. тр. у. Амбициозните планове на Норилски да разшири златните добиви от 40 т през 2003 г. до 100 т са ясен сигнал за глобалните амбиции, които има.
Източник: Пари (30.03.2004)

На ЛМБ тримесечните медни сделки след поевтиняване сутринта се стабилизираха и към обяд по Гринуич се търгуваха по 2983 USD/т, което е с 27 USD/т над затварянето в петък. Алуминият поскъпна с 6 USD/т до 1684 USD/т, подкрепен от сериозния спад в запасите на борсата, които сега са 1.3 млн. т. Калаят регистрира ново поскъпване със 180 USD/т и достигна 8230 USD/т. Миналата седмица той маркира 14.5-годишен ценови рекорд от 8400 USD/т. Вчера намери подкрепа от сриналите се до 5-годишен минимум запаси.
Източник: Пари (30.03.2004)

Цените за всяка отделна група потребители на природен газ можe да бъдат различни. Това предвижда проектът на наредба за регулиране на цените на природния газ, изготвен от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕР/.Предприятието, което ще снабдява потребителите с природен газ, ще предлага на ДКЕР за утвърждаване различни групи потребители. Те може да са разпределени в зависимост от потреблението си или по други признаци. Очаква се най-големите потребители на природен газ да получат право да купуват синьото гориво на по-ниски цени. Това ще направи по-конкурентна продукцията на химически заводи като Агрополихим, Оргахим, Неохим, Полимери, на металургичните заводи от типа на Кремиковци и Стомана индъстри, на циментовите и стъкларските предприятия и на най-големите потребители на природен газ - топлофикациите.
Източник: Пари (30.03.2004)

Намалението на цените на природния газ с 6 лв. за 1000 куб. метра без ДДС от началото на април почти няма да се отрази върху дейността на големите потребители на гориво. В понеделник Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) реши "Булгаргаз" да намали цените средно с 3% до 213.09 лв. за 1000 куб. метра без ДДС. Това са пределни цени, като "Булгаргаз" и газоразпределителните дружества могат да продават по-тях, каза председателят на регулаторната комисия Константин Шушулов. Около 33% от пазара на природен газ в страната заемат топлофикационните дружества. От "Стомана индъстри" също са на мнение, че предприятието няма да усети намалението. Металургията е потребила през изминалата година 418 млн. куб. метра синьо гориво. По-ниската цена на суровината е главно заради поевтиняването на долара от началото на годината и понижението на транзита на синьото гориво за съседните страни със 180 млн. куб. м.
Източник: Дневник (30.03.2004)

"Стомана индъстри" изплаща предсрочно цената на обособената част "Стоманодобив". Цената е $ 13,5 млн. без ДДС и трябваше да бъде изплатена в срок от 5 г. Споразумението за предсрочното изплащане на закупеното през 2001 г. основно производство ще бъде подписано между "Стомана индъстри" и "Стомана" тази вечер. С документа "Стомана индъстри" изплаща година и половина предсрочно цялата дължима сума, като по този начин ще бъде дадена възможност на "Стомана" за бързо разплащане с кредиторите и удовлетворяване на вземанията на бившите работници на дружеството и НОИ. На подписването се очаква да присъстват вицепремиерът Лидия Шулева, управителят на НОИ Йордан Христосков, кметът на община Перник Антоанета Георгиева, лидерите на националните синдикални дружества.
Източник: Сега (30.03.2004)

"Стомана индъстри" и "Стомана" АД ще подпишат споразумение за предсрочно изплащане на закупеното през 2001 г. основно производство (обособена част "Стоманодобив"). През 1999 г. "Стомана" АД беше обявена в несъстоятелност и според оздравителния план през 2001 г. "Стомана индъстри" купи основното производство на пернишкото дружество за 13.5 млн. долара. Сумата трябваше да бъде платена за пет години, като за същия период от време "Стомана индъстри" трябваше да инвестира 34 млн. долара в закупеното основно производство. С подписването на това споразумение "Стомана индъстри" изплаща година и половина по-рано цялата цена. По този начин се дава възможност на "Стомана" АД бързо да се разплати с кредиторите и да удовлетвори вземанията на бившите работници на дружеството и на Националния осигурителен институт, заяви Антон Петров, представител на гръцката компания "Виохалко" за България, собственик на "Стомана индъстри". Комисия с представители на Агенцията за следприватизационен контрол и на Министерството на икономиката е направила проверка за направените инвестиции. Установено е, че размерът на вложенията, извършени от "Стомана индъстри" за три години, е за над 40 млн. долара. През миналата година в "Стомана индъстри" завърши първата част от инвестиционната програма на стойност 60 млн. евро. Преди година в дружеството беше пусната в експлоатация нова линия за непрекъснато леене "Даниели" за производство на блуми и кнюпели. Изцяло беше реконструирана по проект на "Вайфукс" първа електропещ, което увеличи капацитета й от 70 на 100 тона на час. През 2003 г. пък завърши реконструкцията на листопрокатния цех. Стартира и програма за опазване на околната среда за 13 млн. евро. Производство на Стомана в дружеството нарасна с над 50%, като от 450 хил. тона през 2002 г. достигна до 700 хил. тона през миналата година. Близо 95% от продукцията на "Стомана индъстри" е експортно ориентирана, като дружеството инвестира и за по-масово навлизане на вътрешния пазар. За целта на територията на "Стомана индъстри" беше изграден един от най-големите складове за черни метали в България. През април "Стомана индъстри" ще пусне в експлоатация шредерна инсталация за раздробяване и сепариране на скрап. Мощността на съоръжението е 5000 конски сили и е доставено от германската компания "Линдеман". Инсталацията може да раздробява до 200 тона скрап на час, като първоначалната инвестиция за нея е 10 млн. лв. В момента в "Стомана индъстри" работят около 1600 души.
Източник: Дневник (30.03.2004)

"Стомана Индъстри"- АД, част от гръцката групировка "Виохалко", ще изплати с година и половина по-рано закупеното през 1999 г. основно производство на металургичния комбинат "Стомана"-Перник, съобщиха от дружеството. Споразумение за предсрочното издължаване ще бъде подписано днес на официална церемония в София в присъствието на ръководството на "Виохалко". През 1999 г. "Стомана"-Перник бе обявена във фалит, а през лятото на 2001 г. нейното основно производство бе продадено на "Стомана Индърстри" за $ 13,5 млн. без ДДС. Парите трябваше да бъдат платени за 5 г.
Източник: Новинар (30.03.2004)

Три финансови меморандума по програма ФАР на обща стойност 32.120 млн. EUR подписаха министърът на финансите Милен Велчев и генералният директор на Главна дирекция Разширяване на Европейския съюз /ЕС/ Фабрицио Барбасо. Два от тях са по инициативата за трансгранично сътрудничество за 2003 г. - с Гърция за 20 млн. EUR и с Румъния за 8 млн. EUR. За 4.120 млн. EUR е първият меморандум, който България подписва по инициативата на ФАР Външни граници 2003. Съфинансирането по проектите от българския бюджет е 14.365 млн. EUR.
Източник: Пари (31.03.2004)

Окръжната следствена служба във Велико Търново е образувала предварително производство за престъпление по служба срещу Стайко Григоров, бивш управител на предприятието за изкупуване и преработка на цветни метали Дервент АД в с. Самоводене. Той е продал част от имуществото на дружеството на частната фирма Брас метал ООД, заради което са настъпили значителни вредни последствия за Дервент, смятат от следствието. След като през 1995 г. печелившото държавно предприятие се приватизира, започнало прехвърляне на дялове и имущество в паралелно създадени частни фирми. През 2002 г. Дервент АД изпада в неплатежоспособност и Великотърновският окръжен съд открива производство по несъстоятелност заради 2 млн. лв. дългове. Върху имуществото са наложени запор и възбрана. На 29.05.2003 г. дейността на фирмата е прекратена и тя е заличена от търговския регистър.
Източник: Пари (31.03.2004)

Дефицит от 500 хил. т мед до края на 2004 г. поради голямото китайско потребление и подобряващата се световна икономика предвижда американската Phelps Dodge, третият по големина производител и най-крупната публична медодобивна компания в света. Световните налични борсови запаси от медни катоди сега се колебаят около 500 хил. т, което е една трета от пиковите 1.5 млн. т през април 2002 г. Значително и устойчиво намаляващите запаси от рафиниран червен метал, разстроените доставки и увеличеното китайско потребление по-рано тази година изстреляха котировките на медта до 8.5-годишен ценови рекорд от 3055 USD/т. Според базираната във Феникс Phelps Dodge оживлението на пазара е подобно на цикъла в края на 80-те години, особено през последното тримесечие на 1987 г., когато цените достигнаха 1.30 USD/лб. В момента зад океана медните фючърси се търгуват около 1.32 USD/лб в сравнение с 65 CTS/лб в края на 2002 г. Медодобивният гигант прогнозира средни цени на метала за настоящата година около и над 1.10 USD/лб. Според Чили - топпроизводителя в света, те ще са 1.20 USD/лб. Китай оглавява листата на страните с най-голям ръст на търсенето на мед. През 2003 г. той е потребил грубо 3 млн. т. Но докато през 2003 г. страната е отбелязала 20% растеж на търсенето, за 2004 г. Phelps Dodge очаква само 9%. Компанията смята, че ръстът на световното потребление през същата година ще е поне 4%. Същевременно един от големите медопроизводители - Замбия, планира да покачи добивите т. г. до 382 хил. т при 350 хил. т за предходната.
Източник: Пари (31.03.2004)

Пазарът на цветни метали бе във възход вчера, подкрепен от силни основни пазарни фактори и свити доставки. Тримесечните медни доставки пробиха равнищата на съпротива от 3000 USD/т. Те поскъпнаха до 3002 USD/т в сравнение с 2971 USD/т в понеделник. Алуминият достигна цени от 1692 USD/т, с 14 USD/т по-високи от затварянето предишния ден. Тези на калая скочиха до 8420 USD/т спрямо 8260 USD/т. Оловото поскъпна с 18 USD/т и се договаряше по 838 USD/т, а цинкът, въпреки че не бе търгуван, се котираше по-високо - по 1120 USD/т. Никелът поевтиня със 190 USD/т до 13 900 USD/т.
Източник: Пари (31.03.2004)

Изпълнителният директор на полската група KGHM, шести и втори в света по добиви съответно на мед и сребро, беше освободен седмица след като поиска от правителството да намали своя 44-процентен контролен дял.
Източник: Пари (31.03.2004)

Преките чуждестранни инвестиции в България през януари са $39,5 млн., съобщиха от централната банка. Те са с $47 млн. по-малко от вложенията през същия месец на 2003 г. Сега най-много инвестиции са привлечени от Холандия (66,2%), САЩ (8,5%) и Великобритания (3,4%). Дефицитът във външната търговия през януари е 154,5 млн. евро, като е по-голям с 85,7 млн. евро спрямо същия месец на 2003 г.
Източник: Стандарт (01.04.2004)

Между 30 и 40 млн. EUR ще инвестира Стомана Индъстри през следващите две години в производство и оборудване. До дни предстои пускането на нова инсталация за рязане и раздробяване на скрап, с която ще се обработват и стари автомобили. Линията е най-мощната на Балканския полуостров /5000 к. с./ и инвестицията в нея е 10 млн. лв., съобщи Атанас Атаносопулос, председател на съвета на директорите на Стомана Индъстри. Преди ден компанията подписа споразумение със Стомана АД за предсрочно изплащане на производство Стоманодобив. Досега фирмата е инвестирала в Стомана АД 41 млн. USD. Така Стомана Индъстри е надхвърлила инвестицията от 34 млн. USD, която е трябвало да вложи до 2005 г. С предсрочната инвестиция компанията ще се разплати с кредиторите, работниците и НОИ. Очакваме през май 2005 г. Стомана АД да бъде закрита, казаха от ръководството на Стомана Индъстри. Те предвиждат преструктуриране и отделяне на производствата, като бъдат създадени отделни дружества, например по транспорт и поддръжка. През миналата година са въведени две нови производства, които са увеличили добива на стомана. Реално производството е нараснало с над 50% и от 450 хил. тона през 2002 г. е достигнало 700 хил. тона за м. г. От ръководството се похвалиха, че предприятието е в първата десетка от фирми, формиращи БВП. Износът за 2003 г. е в размер на 153 млн. EUR.
Източник: Пари (01.04.2004)

До месец "Стомана индъстри" пуска в експлоатация единствената в България инсталация за раздробяване и сепариране на скрап. Шредерната инсталация е с капацитет 200 т метални отпадъци на час, съобщи представителят на гръцката компания "Виохалко" за България Антон Петров. Ръководството на "Стомана индъстри", чийто основен акционер е "Виохалко", и бордът на директорите на "Стомана" подписаха споразумение за изплащане на задълженията на фалиралото пернишко предприятие към работниците и НОИ на стойност над 7 млн. лв. "В инсталацията за скрап ще се раздробяват стари коли и бяла техника. Няма да получаваме пари от държавата за това", уточни Петров. Собствениците на депа за стари коли ще махат от трошките акумулаторите и другите опасни вещества и ще ги транспортират до "Стомана". "Ние ще им плащаме за старо желязо и ще си осигуряваме суровина", допълни Петров. Капацитетът на линията е толкова голям, че може да обслужва цялата страна. Първоначалната инвестиция е 10 млн. лв. Други 50 млн. лв. ще бъдат инвестирани в основното производство на "Стомана индъстри".
Източник: Сега (01.04.2004)

Складовете на най-голямото световно тържище на цветни метали ЛМБ се освобождават все по-големи пространства. Запасите от метали непрекъснато намаляват в резултат на рязко увеличеното китайско потребление. Така изчерпването става един от факторите, които изстрелват цените нагоре. Независимо че производител N 1 на мед в света - чилийската Codelco, започна да освобождава обеми от натрупаните през 2003 г. запаси /200 хил. т/ и директно ги насочва към Китай, на пазара има недостиг. Запасите на ЛМБ са под психологическия праг от 200 хил. т при максимума от 980 хил. т през май 2002 г. Медта наскоро достигна 8.5-годишен ценови пик от 3055 USD/т. Запасите от никел на борсата спаднаха до малко над 15 хил. т при 24.4 хил. преди 1 г. Затова той регистрира 14.5-годишен рекорд от 17 100 USD/т по-рано т. г. През 2003 г. дефицитът бе предотвратен само защото най-крупният производител в света Норилски никел пусна на пазара 60 хил. т от запасите си. При оловото запасите на ЛМБ са 74.3 хил. спрямо 182.6 хил. т. От друга страна, сривът при калая от 24.9 хил. т до сегашните 7.7 хил. т и свитото производство обясняват рекордните цени от 1998 г.
Източник: Пари (01.04.2004)

Белгийският частен производител на мед Lamitref преговаря с германски банки за необходимата капиталова инжекция, която да го закрепи. Миналата година се заговори за поглъщане на компанията от белгийската Umicore, един от най-големите производители на мед и цинк в Европа, но засега сделка не е договорена.
Източник: Пари (01.04.2004)

България е сред 55-те страни, които издигат търговски бариери пред американските износители, според ежегодно публикуван доклад на правителството на САЩ, цитиран от Асошиейтед прес. Целта на този доклад е да улесни президентската администрация в САЩ при подготовката на нейната стратегия за преговори във връзка с търговските бариери, които нанасят най-големи щети на американските компании. Ако двустранните преговори не доведат до резултат, американската администрация може да се обърне към Световната търговска организация /СТО/. Поставянето на България в този списък е странно, но и обезпокоително, защото търговският ни режим е либерален, коментира Мартин Димитров, експерт в Института за пазарна икономика. Най-вероятно докладът има предвид корупцията и някои административни бариери, които все още съществуват, каза експертът. Такива са например времето за обработване на пратки през митниците. Митата ни все се доближават до тези на ЕС, но не може да се говори за налагане на търговски бариери от страна на България, обясни той. Кабинетът ще трябва да иска от САЩ какви са основанията да влезем в списъка, казва Димитров. През 2002 г. САЩ увеличи митата за внос на стомана, в отговор ЕС също наложи мита. Някои от бъдещите членки също въведоха защитни мерки. България обаче отхвърли искането на наши металургични предприятия да въведе мита за вноса на стомана, припомнят експерти. Група сенатори-демократи изпратили писмо до президента на САЩ Джордж Буш, в което призовава администрацията да започне преговори с петима основни търговски партньори на страната ­ Китай, ЕС, Япония, Индия и Република Корея заради въпроси като бариерите пред американските коли и автомобилни части в Япония и Южна Корея и субсидиите, отпускани от ЕС на самолетостроителя Еърбъс. Сенаторите настояват администрацията да подаде жалба в СТО срещу четирите изброени по-горе страни и ЕС, ако преговорите за премахване на търговските ограничения не дадат резултат до 2 месеца. България също е член на СТО, като след 2007 г. страната ни ще се представлява от Евросъюза.
Източник: Монитор (03.04.2004)

"Стомана Индъстри" АД ще изплати предсрочно обособената част от пернишкия комбинат "Стомана", която закупи през 2001 г. за 16.2 млн. щ. долара. Това гласи подписаното на 30 март споразумение между двете фирми. Договорът за покупката предвиждаше цената да се издължи за пет години чрез тримесечни вноски, но сега 7.2 млн. лв. ще бъдат платени година и половина по-рано. Това ще даде възможност на пернишкото предприятие по-бързо да оправи финансовите си взаимоотношения както със своите работници, така и с НОИ. Заради дълговете на "Стомана" от 22.5 млн. лв. за осигурителни вноски сметките й бяха запорирани в началото на тази година. До този момент "Стомана Индъстри" е вложила за модернизацията на закупеното производство "Стоманодобив" 40.9 млн. щ. долара. През 2002 г. бе въведена нова автоматизирана линия за непрекъснато леене и беше завършена реконструкцията на листопрокатния и сортопрокатния цехове. Производството на стомана за 2003 г. достигна 700 хил. т - с 250 хиляди повече спрямо 2002-ра. Пернишкото металургично предприятие беше обявено в производство по несъстоятелност през 1999 г., но две години по-късно съдът и неговите кредитори приеха оздравителния му план, който включваше продажбата на основното производство. Министерството на икономиката притежава 75% от капитала на "Стомана". "АКБ Корпорация" и "Континентал Холдинг" пък държат по 10% от дружеството, а "ТК Холд" - един процент. Останалите акции са разпределени между група физически лица.
Източник: Банкеръ (03.04.2004)

Изграждането на хидровъзел Цанков камък беше определено от авторитетното британско издание Euromoney за най-добре структурирания проект във финансово отношение за 2003 г. Строежът на ВЕЦ и язовир Цанков камък започна на 25 март 2004 г. по пилотен проект, одобрен въз основа на меморандум за двустранно сътрудничество между България и Австрия от 2002 г. Инвестицията е на стойност 219 млн. EUR. Участието на Австрия в съвместната реализация ще й позволи да купува от нас всяка година след старта на хидровъзела по 280 хил. т спестени емисии въглероден двуокис и да ги използва за покриване на задълженията си по Протокола от Киото. С получените средства НЕК ще погасява задълженията си по заемите, изтеглени за строежа. Търговията с емисии въглероден двуокис е виртуална, но ще се извършва с реални пари. Протоколът от Киото задължава всяка държава да поддържа определени нива на изхвърляните в атмосферата вредни вещества. Австрия след 2007 г. ще превишава тази норма. За емисиите в България се счита, че ще са под минимално допустимите нива. За да компенсира своето замърсяване, Австрия ще купува от България "чиста атмосфера". Тя се измерва в тонове въглероден двуокис, които са спестени от работата на екологични електро- и топлоцентрали. В случая Австрия ще купува емисиите, спестени от хидровъзел Цанков камък. Инвеститор в каскадата е НЕК, а изпълнител - консорциум от австрийски фирми. Финансирането е без държавни гаранции с експортен и търговски кредити. ВЕЦ Цанков камък ще е с мощност 85 МВт и ще влезе в експлоатация през 2007 г., 48 месеца от началото на строителството. Според изпълнителния директор на НЕК Васил Анастасов инвестицията ще се изплати за 20-25 години, а себестойността на тока ще е 4.5 евроцента за киловатчас. Изграждането ще стимулира и развитието на регионалната инфраструктура и комуникации.
Източник: Пари (05.04.2004)

Споразумение за предсрочно изплащане на закупеното през 2001 г. основно производство - т. нар. обособена част “Стоманодобив”, подписаха на 30 март 2004 г. “Стомана Индъстри” АД и “Стомана” АД. Подписи под документа сложиха представителят на “Виохалко” АД за България и изпълнителен директор на “Стилмет” АД Антон Петров, Атанасиос Атанасопулос, председателят на Съвета на директорите на “Стомана Индъстри” АД и С. Христов, изпълнителен директор на “Стомана” АД, Олга Шишкова, председател на съвета на директорите на “Стомана” АД. С подписване на споразумението “Стомана Индъстри” АД на практика изплаща година и половина предсрочно цялата дължима сума, като по този начин дава възможност на “Стомана” АД за бързо разплащане с кредиторите и удовлетворяване на вземанията на бившите работници на дружеството и НОИ. За целта между “Стомана” АД и Националния осигурителен институт е сключено споразумение за изплащане на дължимите суми и е определен график за постъпленията. През 1999 г. “Стомана” АД е обявена в несъстоятелност и по силата на утвърден от кредиторите и съда оздравителен план през лятото на 2001 г. продава на “Стомана Индъстри” АД основното си производство, т.нар. обособена част “Стоманодобив”, за 13,5 млн. долара без ДДС, като сумата трябва да бъде изплатена за 5 години на тримесечни вноски. Задължение на “Стомана Индъстри” АД е да направи инвестиции в обособената част в размер на 34 млн. долара за срок от 5 години. Размерът на инвестициите, ефективно извършени от “Стомана Индъстри” АД за по-малко от три години, възлиза на 40 887 831 долара. Това е установила специално назначена комисия с представители на Агенцията за следприватизационен контрол и Министерството на икономиката, информираха на специално дадена пресконференция от ръководството на “Стомана Индъстри”. През изминалата, 2003 г. са инвестирани 60 млн. евро за подобряване конкурентоспособността на производството. 80% от продукцията на предприятието се изнася в страни от Западна и Източна Европа, в САЩ и Канада, Египет, Китай и други.
Източник: Строителство Градът (05.04.2004)

Експанзията на руски капитали в чужбина продължи през миналата седмица със сключването на рекордна и в известна степен изненадваща сделка. Най-големият производител на паладий в света ОАО ГМК „Норильский никель“ изкупи от международната корпорация Anglo American 20% в златодобивната компания Gold Fields, Южна Африка, и се нареди сред водещите световни производители на злато. Сделката на стойност 1.16 млрд. долара (957.5 млн. евро) е най-голямата руска инвестиция в чужбина досега и засенчи миналогодишните рекорди - придобиването на американската компания за паладий Stillweater от „Норильский“ през 2003 г. за около 300 млн. долара и покупката на стоманодобивната фирма Rouge Industries от руския гигант „Северсталь“ на стойност 285 млн. долара. Руската преса коментира, че инвестицията на „Норильский никель“, 60% от която са собственост на холдинга „Интеррос“ с президент милиардерът Владимир Потанин, е продължение на тенденцията олигарси да придобиват ценни активи на Запад, след като петролната фирма „Лукойл“, чийто президент е Вагит Алекперов, купи веригата бензиностанции на ConocoPhilips в САЩ за 265 млн. долара, а през миналата година Роман Абрамович, основен акционер в друга петролна фирма, „Сибнефть“, стана собственик на английския футболен клуб „Челси“ за сумата от близо 60 млн. евро.
Източник: Капитал (05.04.2004)

Секторът на цветните метали на лондонската борса LME се отдаде на заслужена почивка през изминалата седмица, която доведе до напускане на най-високите нива на котировките, отбелязани от началото на годината. Извинението на търговците бе, че очакват данните за американската икономика, които трябва да излязат в петък, 2 април. Реално обаче пазарът навлезе във фаза на консолидация, след която според експертите предстоят нови ценови атаки. Основните пазарни фактори вещаят също последващо завоюване на нови височини. Складовете на LME са полупразни, което означава, че продавачите имат пространство за натиск на котировките по посока нагоре, а купувачите ще бъдат принудени да приемат техните условия. Изключение от целия комплекс бе калаят, който продължи да поскъпва и във вторник реализира най-високата си стойност от 14 години и половина - 8480 долара за тройунция. Запазилият се възходящ тренд при калая се дължи на активното търсене и свитите запаси на метала.
Източник: Капитал (05.04.2004)

Новината, че белгийският производител на метали Umicore е разработил нова технология, позволяваща използването на паладий вместо платина в дизеловите автокатализатори, изстреля светкавично цените на паладия до рекордните от октомври 2002 г. 315 USD/тр. у. Umicore, N 1 в света по добиви на специализирани цинкови изделия и собственик на медодобивния комбинат в Пирдоп, обяви, че благодарение на новата технология 1/4 от използваната в съществуващите системи платина може да се замени с паладий. Така цената на дизелов автомобил ще падне с 20 USD, а производителите ще могат да избират кой от двата метала да използват. В момента паладият е 3 пъти по-евтин от платината. Френската компания PSA Peugeot Citroen приветства откритието.
Източник: Пари (05.04.2004)

Металургичното предприятие "Стомана Индъстри" в Перник е в първата десетка на фирмите, формиращи брутния вътрешен продукт на страната, съобщи зам.-председателят на съвета на директорите Людмил Стойков. През миналата година са произведени 700 000 тона стомана, 90% от продукцията се продава на международните пазари. Износът за 2003 г. е за 153 млн. евро, заяви Стойков. За високото качество на продукцията фирмата е сертифицирана по ISO 9001:2000 и по английския Лойд регистър.
Източник: 24 часа (05.04.2004)

Пернишкият окръжен съд отложи делото срещу бившия изпълнителен директор на Стомана АД Валентин Бакалов и ръководителя на сектор Инвестиции в металургичното предприятие Пенчо Димитров. Заседанието на съда бе отменено поради заболяване на Бакалов. Бившите шефове на Стомана са обвинени от Окръжната прокуратура за престъпление по служба. Според обвинителния акт за периода май 2001 - май 2002 г. те са превишили правата си с цел набавяне на облага за пернишката фирма Алпа-2000 в размер на близо 2.3 млн. лв. и за други фирми и физически лица на стойност 1.2 млн. лв. От деянието са настъпили вредни последици и щети за Стомана за 3.5 млн. лв. Алпа-2000 ООД е извозвала оборудване от складове на дирекция за инвеститорски контрол в металургичното предприятие. За изнасяните активи не са издавани заповеди за продажба, те не са заплащани и фактурирани. Колите се пропускали на изхода на предприятието без необходимите придружителни документи. Алпа-2000 е собственост на перничаните Иван Янков и Николай Пресолски - син на ексдепутата от ОДС от 38-ото народно събрание Раденко Пресолски. Бакалов и Димитров не са се признали за виновни по време на предварителното следствие. Все още не е насрочена дата за следващо съдебно заседание по делото.
Източник: Пари (06.04.2004)

Кремиковци" АД замърсява и трупа дългове за екология, които държавата така и не събира. Това заявиха депутати от анкетната комисия към парламента, която проучва условията на труд в комбината. "Кремиковци" е вложило едва около 20% от инвестициите за екология по приватизационен договор, показва доклад на Министерство на околната среда. Вместо да си иска парите, екоминистерството разсрочва инвестициите до 2006 г. А през лятото на тази година изтича договорът на комбината с Агенцията за приватизация. Тогава ще приключи и мониторинга на държавата върху изпълнението на договора. Дружеството е отстранило малка част от старите екощети. Не са погасявани вноските по три договора с Министерство на екологията от 1998 г. и 1999 г. По тях са натрупани дългове от над 5 млн. лв. с лихвите. По два от тях банковите гаранции са изтекли, министерството не ги е усвоило. Депутатите попитаха какво прави ведомството на Долорес Арсенова, за да защити държавния интерес и защо не са предприети крути мерки за събиране на вземанията Според договора за приватизация от 1999 г. комбинатът е длъжен да даде 90.104 млн. лв. за екология от 2000-2004 г. Тези пари ще му се признават за инвестиции. Оказва се обаче, че до 15 ноември 2003 г. от тази сума са вложени само 13.957 млн. долара. В края на 2003 г. висшият експертен съвет към екоминистерството приема анекс към приватизационния договор. Според документа комбинатът е длъжен до 2006 г. да вложи 99.574 млн. лв. за екология, а след 2006 г. - 198.196 млн. лв. Така на практика обещаните инвестиции се разсрочват. Иначе общата им сума достига 297.770 млн. лв. Средствата трябва да се използват за привеждане дейността на комбината в съответствие със законите за околна среда. Оставаме с впечатление, че "Кремиковци" е обещал да замърсява по-малко като вложи много пари. Това не става и екоминистерството му разсрочва инвестициите до 2006 г., коментира депутатът от ДПС Рамадан Аталай. А на 14 юни т. г. приключват приватизационните ангажименти на дружеството, припомни той. Районната инспекция по околна среда - София е регистрирала многократно превишения на пределно допустимите норми във въздуха. Например на 7 август 2003 г. сероводородът е бил 99 пъти над средноденонощната пределно допустима концентрация. Най-често е между 1.3 и до 6 пъти над нормите, показват измерванията. Заради замърсяване на въздуха комбинатът е натрупал от 19 септември 1997 г. до 1 януари т. г. 343 160 лв. от глоби и санкции. От тази сума не е платено нищо и затова е предадена за събиране на Агенцията за държавни вземания. Заради замърсявания на водите комбинатът има борчове от 711 885 лв. от 25 юни 2003 г. до 1 януари т. г. От тях са платени само 16 369 лв. Незначително е и изпълнението на програмата за отстраняване на стари екощети. На 20 януари 2000 г. е подписано споразумение между собственика на предприятието "Дару металс" АД, Министерство на екологията, Министерство на финансите и Агенцията за приватизация. Според споразумението комбинатът премахва на етапи замърсяванията със собствено финансиране. След края на всеки етап обаче държавата е длъжна да заплати на собственика направените разходи. Заплащането се извършва в 1-месечен срок, когато обектът е завършен и годен за ползване съгласно Наредба на МС от 1999 г. за разрешаване на строежите в България. През 2000 г. е приета специална програма, в която е посочено, че старите щети ще се отстраняват на три етапа. Това трябва да стане до 2005 г. като максималните разходи за изпълнението й не трябва да надхвърлят 15.050 млн. долара. Най-вероятно "Кремиковци" не е работил по програмата, защото на 11 януари 2002 г. е подписан анекс. Неговото подробно съдържание не беше съобщено на депутатите. Беше обяснено, че в допълнителният документ се напомня, че комбинатът носи отговорност за старите замърсявания. Оказва се обаче, че към момента изпълнението на програмата е за 11 491 лв., които са изплатени на дружеството. Парите са похарчени за предпроектни проучвания на два обекта. Държавата подписа структурния заем на 17 март 2000 г. Договорът предвижда отпускане на общо 49.5 млн. долара в подкрепа на платежния баланс на страната. В замяна се ангажираме да пречистим старите екологични замърсявания. Средствата от банката не се използват за пряко финансиране за отстраняване на старите екощети. Те се усвояват по отделна сметка в бюджета, а държавата финансира отстраняването на старите замърсявания, след като извършването на разходите се доказва от съответните предприятия. Къде са парите от Световната банка, попита още Аталай. Експерти от екоминистерството обясниха, че старите замърсявания не са най-големият проблем на "Кремиковци", а неизразходваните средства по заема са постъпили в бюджета. Дружеството има и неизплатени борчове към предприятието за управление на околната среда. Парите са отпуснати преди приватизацията, но собственикът е поел ангажимент да ги възстанови. Първият заем е от 1998 г. и е за изграждане на съоръжение за прахове. По този контракт непогасената главница към 8 март т. г. е 742 334 лв., а лихвите са 231 847 лв. Вторият заем е от 1999 г. и е за изграждане на електрофилтър за агломашина. По него дължимата главница е 1.753 млн. лв., а лихвите - 499 891 лв. Третият заем е също от 1999 г. Парите са били отпуснати за нова инсталация за обезвреждане на шламове. Дължимата главница към 8 март т. г. е 1.534 млн. лв., а лихвата - 280 686 лв. Така по трите заема дружеството дължи общо главница 4.029 млн. лв. и лихви - 1.012 млн. лв.
Източник: Монитор (06.04.2004)

В недалечно бъдеще, когато двете най-големи борси на метали - в Лондон и в Ню Йорк, започнат да търгуват фючърси на стомана, суровината ще запълни списъка на борсовите стоки. Експертите разчитат, че така пазарът на стомана ще стане по-прозрачен, а резките колебания в цените на металурзите ще бъдат избегнати. Сега стоманата за разлика от много видове суровини - нефт, цветни и благородни метали, се търгува посредством преки сделки и контракти. Много купувачи правят своите покупки, базирайки се на доклади на анализатори и изяснявайки помежду си предлаганите от стоманодобивните компании цени. Металургичният концерн Nucor, International Steel Group и Allegheny Technologies обявяват цените си и повишението им, въпреки че други от януари, откакто цените нарастват бързо, вече не го правят. Горещовалцуваната стомана поскъпна от началото на 2004 г. с 50% и се очаква горещовалцуваните листи да достигнат този месец цени от 500-600 USD/т при 330 USD/т през януари. През март индийската Multi Commodity Exchange стана първата борса, на която се търгуват срочни контракти на стомана.
Източник: Пари (06.04.2004)

С наближаването на Великден търговията на ЛМБ губи своето темпо и вероятно това ще я характеризира до края на седмицата. Паралелно с това цените на повечето метали се понижиха. Тримесечните медни доставки поевтиняха с 14 USD/т в сравнение със затварянето в петък и се сключваха по 2962 USD/т въпреки новото намаляване на борсовите запаси. Алуминият се стабилизира на нива от 1759 USD/т при 1757 USD/т в петък. Никелът се срина със 120 USD/т до 14 230 USD/т, а калаят поевтиня със 150 до 8750 USD/т. Цинкът отстъпи с 15 USD/т, а оловото с 11 USD/т.
Източник: Пари (06.04.2004)

Третата по големина миннодобивна компания в света Anglo American финализира продажбата на 20% /за 1.16 млрд. USD/ в третия по величина производител на злато Golden Fields на Норилски никел.
Източник: Пари (06.04.2004)

Поскъпналите метали спомогнаха за растежа на неконсолидираната печалба на световния лидер по добиви на никел и метали от групата на платина руската Норилски никел за IV тримесечие на 2003 г. Нетната печалба /според руските счетоводни стандарти/ нарасна с 15% и възлиза на 9.49 млрд. рубли /333.2 млн. USD/. Неконсолидираната печалба за 9-месечието е 26.99 млн. рубли при загуба от 2.65 млрд. рубли за същия период на 2002 г.
Източник: Пари (06.04.2004)

Най-голямата стоманодобивна компания Arcelor обмисля увеличаване на цените на стоманата през III тримесечие, което ще е по-голямо от това през първата половина на 2004 г. Цените на стоманата й ще надвишат 400 USD/т.
Източник: Пари (06.04.2004)

3 400 бивши работници и служители на "Стомана" получават от днес дължимите заплати и обезщетения за 1999 г. и 2000 г., съобщиха от дружеството. Средствата са осигурени от предсрочното изплащане на остатъка по сделката за продажба на обособена част "Стоманодобив" от новия й собственик - "Стомана Индъстри". 4 880 798 лв. са преведени в ескроу сметка на Районно управление "Социално осигуряване" - Перник. По този начин гарантираме плащанията на хората, защото парите се използват по строго определено предназначение и друг кредитор не би могъл да има претенции към тях, уточни директорът на "Стомана" Спас Христов. Изготвен е график за изплащане на дължимите суми. Първи ще получат парите си бившите работници в основните цехове. Плащанията ще приключат на 21 май с издължаване по изпълнителни дела. Част от парите ще бъдат използвани и за погасяване на борчове към Териториална данъчна дирекция. 7 015 486 лв. изплати година и половина по-рано "Стомана Индъстри". Сумата е изчислена при фиксиран курс на долара 2,17146 лв. 13,5 млн. долара е цената на сделката за продажба на обособена част "Стоманодобив". 2 010 369 лв. са преведени директно на НОИ за осигуровки върху дължими заплати и обезщетения.
Източник: Монитор (07.04.2004)

Силният лев и високите налози пречат на икономиката в България. Това показва докладът на изследователското звено на сп. Еconomist - Economist Intelligence Unit (EIU). Липсата на бърз икономически подем в Европейския съюз (ЕС) е основен макроикономически проблем за страната. Това от своя страна означава, че търсенето на български стоки на нейните основни чужди пазари ще остане сравнително ниско. Намаляването на българския експорт на доминираните от ниския американски долар пазари е още един рисков фактор, коментират анализаторите. Високите цени на горивата на международните пазари могат да предизвикат ръст на инфлацията в страната. Инфлационният натиск в България се влияе силно от промяната на цените на горивата, имайки предвид, че износът на енергия формира 30% от общия експорт, се казва още в доклада.
Източник: Пари (07.04.2004)

Активизирането на световната икономика ще оскъпи допълнително металите тази година, които ще се успокоят на по-ниски нива през 2005 г., се казва в прогноза за цените на 20 борсови стоки /най-вече метали/ на анализаторската компания Access Economics. Ситуацията на пазара в момента благоприятства максимално поскъпването на металите, посочва изследването, в което участват 12 експерти, основно представители на банки. Към края на 2004 г. алуминият ще струва средно 1660.84 USD/т, с 13% повече спрямо края на 2003 г. Медта ще поскъпне с 3% в сравнение с декември 2003 г. до 2467.81 USD/т. Сега тя се търгува по 2900 USD/т. Никелът, поскъпнал рекордно миналата година, след като търсенето на производителите на неръждаема стомана превиши предлагането, ще приключи 2004 г. с 20% по-скъп и ще се продава по 13 210.54 USD/т. Както предвиждат анализаторите, догодина цветните метали ще започнат да поевтиняват. Цените на алуминия ще се понижат с 2%, на медта с 6%, а никелът ще е с 12% по-евтин към декември 2005 г. В дългосрочна перспектива, в средата на 2006 г., се прогнозира общ 20-процентен спад в котировките на оловото, платината, среброто, медта, никела и петрола.
Източник: Пари (07.04.2004)

На ЛМБ цените на медта след резкия спад от понеделник се сринаха под 30-дневните равнища на подкрепа за първи път от края на ноември. Въпреки това се очаква ново повишение през второто тримесечие, предвид основните пазарни фактори и най-вече свитите пазарни доставки. Тримесечните медни сделки се сключваха при 2895 USD/т спрямо 2880 USD/т в понеделник. Алуминият се котираше почти без промяна по 1735-40 USD/т. Оловото поскъпна с 6 USD/т до 797 USD/т, а цинкът продължи отстъплението от предишния ден. Той поевтиня със 17 USD/т до 1031 USD/т. Никелът поскъпна със 100 USD/т, а калаят със 125 USD/т.
Източник: Пари (07.04.2004)

Паладият продължава да се движи около 17-месечния максимум 313 USD/тр. у. Той беше маркиран след новината за технология, разработена от Umicore, позволяваща замяна на платината с паладий в катализаторите на дизеловите двигатели. От технологията ще спечели най-вече Норилски никел, топпроизводителят на паладий в света. Очаква се тя да влезе в приложение догодина.
Източник: Пари (07.04.2004)

Около 9 милиона долара взе назаем за 5 години КЦМ АД, за да изчисти отпадните си води от тежки и отровни метали като кадмий, цинк, арсен, олово. С тези пари започна строителството на най-голямата пречиствателна станция за металургично предприятие у нас. Според инж. Найден Михайлов ­ директор на направление “Инженеринг и развитие” в КЦМ ­ проектът ще бъде осъществен за малко повече от 12 месеца. От средата на 2005 година водите на предприятието ще бъдат включени в затворен цикъл, като ще се преработват по 350 кубически метра в час. През 1990 година предприятието е използвало 3000 куб.м/час, сега са му достатъчни 700 куб.м/час, а след построяването на Централната пречиствателна станция потреблението на вода ще бъде само 250 куб.м/час.
Източник: Марица (08.04.2004)

Само 7% са лошите кредити към банките, сочи статистиката на БНБ, обяви управителят на Централната банка Иван Искров на форум за кредитния риск. През 1997 г. необслужваните заеми са били 58%, допълни той. Делът на кредитите в банковите активи за 2003 г. е над 50%, а през 1997 г. е бил 22%, съобщи Петър Андронов от управление "Банков надзор". До края на годината БНБ ще направи промени в Наредба 8 за капиталовата адекватност. В нея ще се въведат регулации за отчитане на пазарния риск при кредитирането. Те ще влязат в сила от 2005 г., каза Искров. Заради въвеждането на новите стандарти банките ни трябва да направят огромни инвестиции в информационни технологии и човешки ресурси, коментира Искров.
Източник: Стандарт (08.04.2004)

Baoshan Iron&Steel - 6-и в света по добив на стомана, планира до 5 години скок с 50% на производствения си капацитет поради растящото търсене в страната. Пред Financial Times Си Кихуа, президент и изпълнителен директор на Baosteel, възнамерява да вложи 6-7.2 млрд. USD до 2010 г. за разширяване на производството от 20 млн. до 30 млн. т и се надява цените поне за относително по-разходоемките сортове стомана, като използваните в автомобилната промишленост, да останат високи поне до края на годината. Недостигът на стомана в някои страни вдигна цените на някои сортове като горещовалцуваната до над 500 USD/т от около 200 USD/т преди 2 г. Китай увеличи добива през януари - февруари т. г. с 26%, докато за същия период световният добив нарасна с 3%, отбелязва Macquarie Bank. Друг световен производител на стомана с планове за скок на добивите с 50% през близките години е LNM, контролиран от Лакшми Митал. Китай има производствен капацитет от 220 млн. т стомана и разширява стоманодобивните си пещи с още 80 млн. т годишно, а потреблението през 2004 г. ще достигне до 1/3 от проектираните световни добиви, или 1 млрд. т./
Източник: Пари (08.04.2004)

Цветните метали на LME поевтиняха в сряда с изключение на медта, която достигна 2903 USD/т - по-ниско от 2920 USD/т в ранната търговия, но над дъното от 2896.50 USD/т при откриването. Алуминият също поскъпна с 1 USD до 1749 USD/т. Никелът отстъпи със 120 USD до 14 180 USD/т. Цинкът поевтиня с 6 USD до 1052 USD/т, а калаят - с 50 USD до 8950 USD/т. Цената на оловото също пада с 3 USD до 792 USD/т.
Източник: Пари (08.04.2004)

Казахстанската медна корпорация Kazakhmys, един от 10-те най-големи производители на мед в света, увеличи през I тр. на 2004 г. добива на рафинирана мед до 103 428 т от 99 273 т през I тр. на 2003 г. От износа за съседен Китай и Европа печалбата на Kazakhmys за периода нарасна до 266 млн. USD - с 25.2% повече спрямо същия период на 2003 г.
Източник: Пари (08.04.2004)

BBG ALUM - най-голямото румънско предприятие за алуминий, увеличи с 25% до 500 хил. т годишно добива на алуминий, спъван от високата цена на енергоносителите и скока с 66% на таксите за корабен превоз. Румъния внася боксит от Африка, Латинска Америка и Австралия.
Източник: Пари (08.04.2004)

Деветнадесет несебърски фирми са се обединили в сдружение, за да изградят рибен атракцион, съобщи кметът на Община "Несебър" Николай Трифонов. Той не уточни кои са компаниите, сдружили се, за да реализират начинанието, но каза, че общината също участва, а изпълнител на обекта ще бъде "Трансстрой"-Варна. Съоръжението ще бъде построено до лятото на мястото на сега съществуващите рибни заведения в района на пристанището. Финансирането е осигурено от фирмите, които са се включили в сдружението. Първоначално определените средства, необходими за строителството, са около 70 хил. лева. Общината ще участва, предоставяйки терен. "Според проекта атракционът ще е нещо като мини Несебър. В строителството ще бъдат използвани елементи от традиционната местна архитектура. Това ще бъде атракция №1 през предстоящия сезон, лицето на града", каза още Трифонов. Над 400 обекта са включени в строителната програма на Община "Несебър" за 2004 г. За тях в бюджета на общината са предвидени 20 млн. лева, от които 17 млн. лв. са собствени приходи. Най-голям обект е пречиствателната станция в Равда. Той е на стойност 9 млн. лева. На този етап от Министерството на околната среда и водите са осигурени само 1.5 млн. лева. За останалите средства общинската администрация ще кандидатства с проекти пред програмите, финансирани от предприсъединителните фондове. Ще бъде увеличен и обемът на водния колектор в близост до Ахелой. Така ще бъде решен въпросът с пречистването на отходните води за срок от две години. В този период общината трябва да предприеме стъпки за изграждане на следваща пречиствателна станция в промишлената зона на Несебър, за което се очаква строително разрешение. Предстои изграждането на канализационните системи на Кошарица и на съседните селища. Само за Кошарица са необходими 1.5 млн. лева, от които 70 хил. лв. общината вече е заделила.
Източник: Дневник (09.04.2004)

Най-големият производител на алуминий в света Alcoa Inc. обяви удвоен размер на печалбата си за първото тримесечие на 2004 г. благодарение на по-високите цени на алуминия и големите продажби за автомобилни и самолетни производители. Чистата печалба на компанията е достигнала 335 млн. долара, или 41 цента доходност на акция, докато година по-рано е била 151 млн. долара, или 17 цента за акция. Приходите на Alcoa са нараснали с 11 % за първото тримесечие и възлизат на 5.7 млрд. долара.
Източник: Пари (09.04.2004)

По данни на икономическото министерство предприятията от сектор тежка металургия формират голяма част от износа на България. Някои компании обаче смятат, че липсата на държавна стратегия за развитието на отрасъла е основна пречка за стъпването на нови пазари. Преди десетина години в България можеше да се говори за развита металургична индустрия с осигурени пазари. В момента работещите предприятия в България са едва няколко, а проблемите пред тях са сериозни. Основният е високата цена на енергийните източници. "В България средната себестойност на тока за страната не е скъпа. Тя е 2-2,5 стотинки, в зависимост от производителите – атомната централа или ТЕЦ-овете. Никой не се замисля, че когато искаш да запазиш една индустриална инфраструктура в една страна, трябва да помислиш не да ги субсидираш, но не и да печелиш до 5-7 пъти върху себестойността на електроенергията", смята Пламен Бонев - изпълнителен директор на "Радомир метали". Сериозен проблем пред металургичното производство е и трудното връщане на изгубените преди години пазари. Единственото, което прави продукцията ни все още търсена, са конкурентните цени. Честа практика е световните гиганти в бранша да купуват изделия от нашите заводи и да ги предлагат на пазара, което ограничава дейността на българските предприятия само като поддоставчици.
Източник: БНТ (09.04.2004)

Предстоящият Великден потисна търговията с цветни метали и представителите на този борсов сегмент започнаха да поевтиняват на лондонската борса LME. Най-силно за понижението на цените влияе бездействието на фондовете, които не искат да покриват позиции в навечерието на празниците. Неочаквано покачване на запасите в лондонските складове се отрази неблагоприятно на котировките на калая, които вървяха стремглаво нагоре през последните три седмици. За наблюдателите най-изненадващо бе поевтиняването на медта, тъй като според тях пазарът е в дефицит и търговците “преследвали” червения метал.
Източник: Капитал (10.04.2004)

Британско-индийската компания LNM Group, вторият по големина производител на стомана в света след Arcelor, възнамерява да купи от Balkan Steel два македонски завода с общ капацитет 2.2 млн. тона, чиято продукция се изнася за САЩ, Европейския съюз и съседните балкански държави, съобщи „Время новостей“.
Източник: Капитал (10.04.2004)

Когато големите потребители започнат да получават ток по директни договори с електроцентралите, губят право да купуват от НЕК или електроразпределителните дружества /ЕРП/ освен по договори под условие. Доставката на електричество под условие ще става по твърди цени без уикенд тарифи. Това предвижда проектът на " Правила за търговията с електроенергия", който регламентира как производители и големи потребители ще сключват директни договори за доставка на ток. За компенсация на отменените уикенд тарифи цените по директните договори няма да се регулират и ще са известни само на страните по тях. Задължително е освен договора по свободни цени потребителят да сключи и договор с НЕК или ЕРП за случаите, в които ще ползва количества, по- големи или по-малки от заявените. За директните доставки предприятията трябва да прогнозират потреблението си за седмица напред. На тази база НЕК като оператор изготвя график, а централата произвежда съответното количество. Всяко несъвпадение в количествата се балансира от НЕК или ЕРП по договори под условие и на по-високи цени за балансираща енергия. Организацията на пазара ще се извършва от НЕК. Той ще вписва търговските участници в регистър. Графиците по свободни цени ще се изпълняват само след внасяне на гаранционен депозит по специална сметка. Размерът на депозита и обслужващата банка се определят от оператора, а плащания от нея се правят само по негово нареждане. Ако даден участник не изплати свое задължение, операторът изпраща платежно искане за инкасо до банката. Търговците са длъжни да възстановят средствата, теглени от НЕК, до два работни дни. Производителите предоставят в такива сметки в полза на преносното предприятие обезпечение за заплащане на дължимите суми за пренос. Операторът отстранява търговеца, когато финансовата му позиция е отрицателна и достигне 50% от остатъка по специалната сметка. По същия начин може да се отстрани и производител, който не си плаща фактурите за пренос, но с 30-дневно предизвестие. Търговец, за когото е открито производство по несъстоятелност или за ликвидация, се отстранява от пазара на балансираща енергия до три дни от обявяване на съответното решение. В момента привилегированите потребители са с годишна консумация над 100 гигаватчаса - Мини Марица-изток, Стомана индъстри-Перник, КЦМ-Пловдив, Асарел медет-Панагюрище, Елаците мед, Юмикор-Пирдоп, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим-Бургас, Агрополихим-Девня, Неохим-Димитровград. След средата на 2004 г. пазарът ще се отвори и за дружества с консумация над 40 гигаватчаса. През 2007 г. всеки потребител трябва да е привилегирован. Засега продавачи ще са ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Марица 3, заводски централи и някои ВЕЦ.
Източник: Пари (13.04.2004)

Белгийската компания "Юмикор" е разработила нова технология, която намалява разходите за производството на катализатори за дизелови двигатели, пише в. "Файненшъл таймс". В нея компанията е използвала паладий вместо платина, като по този начин разноските за изработване на този компонент на двигателите намаляват над три пъти. Иновацията ще спести на автомобилните компании по 20 долара на двигател, което се оценява като чудесен резултат. Новата технология на "Юмикор" беше високо оценена от всички автопроизводители. Внедряването на паладия в дизеловите двигатели доскоро беше възпрепятствано от възможността металът да взаимодейства със сярата, която е съставна част от горивото, и по този начин да се намали способността да се неутрализират вредните емисии газове. Вицепрезидентът на белгийската компания Мартин Хес обявява, че новите катализатори ще бъдат пуснати на пазара през следваща година. Най-големият производител на катализатори за коли Johnson Matthey заяви, че новата технология на "Юмикор" ще окаже благоприятен ефект както върху производителите на паладий, така и върху тези на платина. Опасенията за доставките на платина, породени от недостига на метала в последните години, ще намалеят, а значителните излишъци от по-евтиния паладий ще бъдат реализирани, като пазарът на този метал ще бъде значително разработен, смятат от Johnson Matthey. Компанията също разработва подобен катализатор, но все още не е известно кога ще бъде пуснат на пазара. В последните пет години употребата на платината в автоиндустрията е нараснала три пъти, като миналия месец цената на ценния метал достигна 24-годишно върхово ниво, припомня вестника.
Източник: Дневник (13.04.2004)

Заеми от $ 250 хил. до $ 10 млн. за срок от 3 до 10 години отпуска американската търговска финансова компания World Business Capital (WBC), съобщиха от Българската стопанска камара. Кредитите са за наши предприемачи, търсещи финансиране за оборудване, технологии, проекти и др. Условието, което WBC поставят на кандидатстващите, е да закупуват щатско оборудване или да разработват проекти съвместно с американски партньори. WBC отпуска кредити с финансовата подкрепа на американското правителство. Три са кредитните линии, предложени на българския пазар. Първият вид заеми са за закупуване на американско оборудване, услуги или технологии. WBC предлага кредит до 7 г. без обезпечение на български компании при закупуване на оборудване, услуги или технологии от САЩ. Фирмите получават заем за 85% от сумата за купуване на американските стоки. Оборудването може да е ново, може и да е втора ръка, може да се покрият и средства за закупено оборудване, ако е доставено през последните 3 месеца. Вторият вид заеми са за представители, дилъри и дистрибутори, които продават американско оборудване. Сроковете за изплащане са до 5 г. Третият вид заеми са за проекти, смесени дружества и планове за развитие на търговски площи. Срокът за погасяване на кредитите е 10 г. Проектът на българската фирма трябва да включва участието на американска компания или американски гражданин, чийто дял е не по-малък от 25% от общата стойност на проекта. WBC финансира до 70% от стойността на проекти за разширяване на дейност и до 55% при финансиране на проекти за нова дейност.
Източник: Пари (13.04.2004)

Българо-Украйнски делови съвет ще бъде създаден утре в рамките на двустранния бизнесфорум, организиран от Българската търговско-промишлена палата /БТПП/. Във форума ще участват представители на 11 украински фирми, придружаващи министъра на външните работи на Украйна Костянтин Гришченко по време на официалното му посещение в София. Участниците в украинската бизнесделегация са компании в областта на енергетиката, нефтената и газовата промишленост, машиностроенето, минната промишленост, речния транспорт и др. От българска страна ще участват представители на Булгаргаз, Металснаб холдинг, Стомана, Шенкер, Метро, Техномаркет, Технополис и др. До края на месеца ще започне работа Търговско-информационен център "Балкани", който ще съдейства на фирмите от двете страни да установяват контакти, съобщиха от БТПП. През май в Киев предстои участие на български фирми в търговско изложение, а през юни във Варна ще заседава смесена комисия и ще се проведе бизнесфорум, организиран от търговските палати на България и Украйна.
Източник: Пари (13.04.2004)

Компания, чието име е непознато за 99% от българите, води класацията по приходи от продажби през 2003 г.. То бе направено дни след изтичането на срока за представяне на финансовите отчети на данъчната администрация и НСИ. Лидерът по продажби се оказва "Литаско България" ЕООД, което всъщност е преименуваното дружество "ЛУКойл Блек Сии - България" ЕООД - от структурите на руския петролен гигант у нас. По петите на "Литаско България" е друга компания от същото семейство - "ЛУКойл България" (тя пък е собственост на "ЛУКойл Юръп" - Холандия). Призовите места на тези две дружества се дължат на вътрешното преструктуриране в "ЛУКойл". През 2001 г. бе решено те да поемат основните операции с петрол, а "ЛУКойл Нефтохим Бургас" АД да преработва суровината на ишлеме. Така бургаската рафинерия се прости с част от значителните си приходи - от 2.778 млрд. през 2000 г. те спаднаха на 532 млн. лв. през 2001-ва и след това до сегашните 345-350 млн. лева. Същевременно "ЛУКойл България" увеличи оборота си - от 1.49 на 2.62 млрд. лв. през 2001 г., а през 2003-а е отчела продажби за 1.93 млрд. лева. Други големи наши фирми също са регистрирали стагнация на продажбите си през миналата година. Конкретно в петролния сектор всички лидери отчитат спад - "Шел" от 274 на 268 млн. лв., а "Петрол" - от 389 на 356 млн. лева. Драстично намаляват приходите и на две от основните ни транспортни компании - БДЖ и "Български морски флот" (съответно с 16 и 20%). По-голямо е понижението само при СОМАТ - с 24 процента. В подреждането на най-бързо разрастващите се фирми пък води "Главболгарстрой", увеличил приходите си два пъти и половина. От строителния холдинг уточниха, че оборотът им надхвърля 200 млн. лева. Повече от два пъти са нараснали продажбите и на "Космо България Мобайл" - дружеството, което развива втория мобилен оператор у нас. Това е нормално за компания, която отскоро е на пазара и се бори за разширяване на своя дял. При липсата на данни от "Мобилтел" обаче, не могат да се направят изводи за развитието на сектора като цяло. За сметка на това четирите представителя на металургията, включени в класацията (те почти изчерпват отрасъла), бележат значителен ръст в приходите си от продажби. Това се отнася преди всичко за "Юмикор Мед" - Пирдоп, където отчитат и забележителна печалба от 84 млн. лева. "Кремиковци" и особено неговата търговска структура - "Кремиковци трейд", също не отстъпват по нарастване на оборотите си. "Стомана индъстри" - дружеството със собственици "Еврометал" и "Сиденор", което купи активите на фалиралия стоманодобивен комбинат в Перник, има най-голямо покачване на продажбите, но независимо от това е приключило годината със загуба. Обяснението е в поскъпването на металния скрап, който е основна суровина за "Стомана индъстри". Пловдивският производител на олово и цинк КЦМ пък отдава негативния си финансов резултат на международната конюнктура. Общата сума на продажбите на водещите български компании показва слаб номинален ръст спрямо 2002-ра - с 5 процента. А българската икономика по принцип е силно зависима от гигантите си. Само 1% от фирмите у нас дават 70% от брутния вътрешен продукт на страната. В този смисъл миналата година като че ли не е била особено благоприятна за сферите, в които работят големите компании.
Източник: Банкеръ (13.04.2004)

Премиерът Симеон Сакскобургготски предлага финансовия министър Милен Велчев за управляващ директор на МВФ. Номинацията е направена вчера с официално писмо до председателя на Международния валутен и финансов комитет Гордън Браун. Издигането на кандидатурата ми е признание преди всичко за България, ако бъда избран на този пост, няма да бъда повече министър на финансите, заяви той. Той ще се конкурира за поста с бившия зам.-директор на МВФ Стенли Фишер и бившия директор на Европейската банка за възстановяване и развитие Жак Люмиер. Загуба за страната и печалба за нас - така коментира номинацията шефът на МВФ за България Ханс Фликеншилд. Ако той бъде избран, бих бил силно обезпокоен кой ще бъде финансов министър на България, каза още той.
Източник: Пари (14.04.2004)

Хората в Югозападния район на страната са най-богати, сочат данните на Националния статистически институт. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в Югозападния район е 3586 долара за миналата година. Това е с повече от 1200 долара, отколкото БВП на човек в останалите райони на страната. В Югозападния район най-добре са развити услугите. Те носят от два до седем пъти повече пари отколкото услугите в останалите райони на страната. Икономически най-слаб е Северозападният район, сочат данните на НСИ.
Източник: Стандарт (14.04.2004)

Започнаха изпитанията на нова нагревателна пещ в листопрокатния цех на "Стомана индъстри"-Перник. Пещта е конструирана и доставена от италианската фирма Techint Italipianti. Построена е за 6 месеца. Дължината й е 28 м и има капацитет на нагряване на 55 т метал за час. Съществуващата пещ е имала капацитет 30 т/ч. Консумацията на природен газ е намалена с 60%, което намалява и емисиите на въглероден диоксид. Качеството на продукцията също е значително подобрено благодарение на по-равномерно нагряване на метала. Инвестицията е за 3,7 млн. евро.
Източник: Сега (14.04.2004)

Започнаха изпитанията на нова нагревателна пещ в Листопрокатния цех на Стомана Индъстри АД - Перник, съобщи Димитър Минчев, главен инженер на металургичното предприятие. Пещта е конструирана и доставена от италианската фирма Techint Italipianti. Построена е за 6 месеца. Дължината й е 28 метра и има капацитет на нагряване на метала 55 тона за час. Досега съществуващата пещ е имала капацитет 30 тона за час. Консумацията на природен газ е намалена с 60%, което намалява и емисиите на въглероден диоксит.
Източник: Пари (14.04.2004)

Завърши процедурата по продажбата на металургичния завод Сартид в сръбския град Смедерево. "Предприятието беше закупено от американската компания Ю-Ес-Стийл за 33 милиона долара", заяви пред журналисти директорът за връзки с обществеността на компанията Томъс Феръл. Американската компания започна сделката за покупката на Сартид през септември 2003г., когато предприятието бе във фалит. Тогава компанията се ангажира да плати 33 милиона долара, 23 милиона от тях - в брой. Разходите по транзакцията възлязоха на 6 милиона долара. Компанията плати още 4 милиона долара за пенсионно и инвалидно осигуряване на работещите. Ю-Ес-Стийл е поела ангажимента в продължение на три години да задържи всички работници, които са около 9 000 души. В близките пет години Ю-ЕС Стийл трябва да инвестира още 150 милиона долара в оборудване, модернизация и поддръжка на металургичното предприятие.
Източник: Дневник (14.04.2004)

Цените на никела тази година ще скочат средно с нови 14% в сравнение с 2003 г., когато нараснаха със 70%, очаква индонезийската миннодобивна компания Antam, която е сред крупните световни производители. Средните цени ще са 11 000 USD/т при 9637 USD/т за предходната, което ще е следствие от свитото предлагане и нарасналото търсене в света. Особено бурно се повишава търсенето в Китай за производството на неръждаема стомана. Според Antam Китай през 2003 г. е потребил с 50% повече никел спрямо 2002 г. На световния пазар т.г. ще има дефицит от 30 хил. т никел, или около 2.5% от световното търсене. Компанията предвижда до 2006 г. цените на метала да се запазят високи, основно благодарение на добрия ръст на потреблението, главно от Китай. След това обаче те ще тръгнат надолу заради постъпващите на пазара нови запаси. През януари котировките на никела скочиха до 14.5-годишния максимум от 17 720 USD/т в резултат на значителното намаляване запасите на Лондонската метална борса и китайското търсене. Според втория по големина производител на никел в света- канадската INCO, глобалното потребление ще се увеличи със 7% до 1.25 млн. т.
Източник: Пари (14.04.2004)

Медта се срина с малко под 50 USD/т вчера на Лондонската борса и маркира най-ниските си нива от 1 месец, или 2826 USD/т. Пазарът навлиза в мечи стадий, посочват търговци. Повечето от останалите цветни метали също инкасираха загуби. Тримесечните цинкови сделки се договаряха със 7 USD/т по-ниско в сравнение с петък, или по 1032 USD/т, след като борсовите запаси значително нараснаха. Алуминият поскъпна с 5 USD/т до 1743 USD/т, а никелът отстъпи със 150 USD/т до 13650-13 750 USD/т. Оловото поевтиня с 14 USD/т до 730-735 USD/т, а калаят с 50 USD/т до 8 250-8 350 USD/т.
Източник: Пари (14.04.2004)

Дефлация от 0.1% отчита националната статистика през март спрямо февруари. Индексът на потребителските цени е 99.9%. През изминалия месец се наблюдава намаление с 0.3% на цените на хранителните стоки, но са поскъпнали общественото хранене и услугите. Цените на нехранителните стоки са непроменени. По предварителни данни на НСИ износът на страната през първите два месеца на 2004 г. e за 2117 млн. лв., за същия период на миналата година е бил на стойност 2021 млн. лв. Вносът се увеличава с близо 14% от 2571 млн. лв. през януари и февруари 2003 г. до 2927 млн. лв. през същия период на 2004 г. Основните външни пазари на България са Германия /износ за 261 млн. лв./, Гърция /252 млн. лв./ и Италия /272 млн. лв./ През първите два месеца е отчетен ръст на износа ни към Полша, Сърбия и Черна гора, Словкия, Австрия и Ирландия. Спад има в износа ни за Хърватия, Естония, САЩ. Основни вносители в България са Русия с внос за 415 млн. лв., Германия - 382 млн. лв., Италия - 264 млн. лв. Средният доход на лице от домакинство /в номинално изражение/ е нараснал с 34% спрямо 2001 г. и е достигнал 2129 лв. през 2003 г. Реалните доходи още не стигат нивото от 1995 г. НСИ отчита намаляване на разходите за храна.Българите харчат по-голяма част от доходите си за вода, еленергия, горива и здравеопазване.
Източник: Пари (15.04.2004)

Окрупняването на пазара и затварянето на цикъла суровина-производство-търговия е цел, към която се стремят много от чуждите компании, стъпили у нас. Гръцката индустриална групировка "Виохалко", която се появи на родния пазар на черни и цветни метали преди 10 г., целенасочено окрупнява дейността си. Първата инвестиция е през 1993 г. - "ТеПроМетал". Следват "Стилмет" от 1994 г., "София Мед" - 2000 г. и "Стомана индъстри" - 2001 г. Общо в дружествата си в страната "Виохалко" е инвестирала 148 млн. евро и $ 42 млн. В момента в дружествата на гръцката компания в България работят 2700 души.
Източник: Сега (15.04.2004)

Канадската компания "Дънди прешъз металс" ще инвестира още 12 млн. долара в България до края на април. Това се казва в допълнителните бележки към счетоводния отчет за първото тримесечие на компанията за 2003 година, цитиран от американския инвестиционен сайт "Стокхаус". Според концесионния договор "Дънди" се задължава да инвестира в Челопеч 18 млн. долара до края на годината. Това е част от инвестиционната програма на компанията на стойност 90 млн. за следващите три години. От 2003 година "Дънди" държи мажоритарния дял от "Челопеч майнинг", след като го закупи от изпадналата в несъстоятелност "Наван майнинг". От закупуването до края на януари загубите на канадската компания от българските й операции са 3.3 млн. долара, се казва в съобщението от дружеството. Новият собственик на мината е платил и дългове на стойност 2.1 млн. долара, като това е струвало 700 хил. долара. Компанията обмисля и изграждането на нова златна мина "Ада тепе". "Дънди" има достатъчно средства и кредитни линии, за да поемат финансирането на този проект. Освен концесията в Челопеч и "Ада тепе" компанията очаква да получи разрешение и за добив на злато в Крумовград, където сондажите са почти приключили. За първите три месеца на годината "Дънди" има нетна печалба преди данъчно облагане от 11.8 млн. долара, което е значително увеличение в сравнение със загубата от 800 хил. долара за същия период на 2003 г. Приходите на предприятието са за 58.4 млн. долара, което е увеличение с над 30 млн. долара в сравнение с 27.6 млн. долара регистрирани за първото тримесечие на 2003 година.
Източник: Дневник (19.04.2004)

Лекият алуминий от комплекса цветни метали, които се търгуват на лондонската борса LME, придоби тежест през изминалата седмица, когато покупки на фондове на два пъти изстрелваха цената му на осемгодишен максимум първо от 1775 долара за тон, а после от 1804 долара за тон. Високите котировки бяха подкрепени и от падане на запасите от алуминий в складовете на LME. Според наблюдатели металът се изкупува в Източна Европа с цел да се избегне митото, с което ще бъде облаган при вноса, когато новите страни от региона се присъединят към Европейския съюз от 1 май. Търговци и анализатори казаха, че очакват пазарът да се оттегли накратко под 1800 долара за тон, след което да се консолидира и да атакува 1900 долара за тон, а дори и 2000 долара за тон. Останалите метали - мед, цинк, олово, никел и калай, също поскъпнаха.
Източник: Капитал (19.04.2004)

На 10 януари тази година в "Кремиковци" стана авария. За съжаление това не се случва за първи път. Имало е и по-тежки инциденти, дори по Татово време. Металургичното производство крие рискове, а българинът не е от най-дисциплинираните работници. И двата факта са световноизвестни. Въпреки това депутатите решиха да създадат временна парламентарна комисия, която да разследва условията на труд в комбината. Нейните членове запретнаха ръкави и вече три месеца работят упорито. Но не по тази задача. Истинската цел е друга - периодично да се предизвикват сътресения в Кремиковци, за да не излязат на бял свят аферите на някои от предишните шефове на предприятието. Едва ли е случайно, че двама от тях са в основата на сегашното "разследване". Председател на временната парламентарна комисия е депутатът от ДПС Рамадан Аталай. Минният инженер има близо 20 г. стаж в металургичния комбинат, през последните 5 от които е търговски директор. По това време се нарича Ради Михайлов. Известен е като яростен защитник на идеята "Кремиковци" да се продаде за $1 на турската фирма "Ердемир". Само с активите, без пасивите. И без оспорване на сделката в съда. Той винаги е твърдял, че именно съдът и прокуратурата пречат на приватизацията в България. "Съдът и прокуратурата не са тези, които трябва да определят кой, кога и колко да инвестира у нас. Затова има институции, закони. За обществото не е тайна намесата на съдебната власт, прокуратурата и опозицията", казва Рамадан Аталай в интервю за печата. Странно е, че сега иска точно обратното - прокуратурата и съдът да проверяват приватизационната сделка с "Кремиковци". Уж заради аварията от 10 януари. Още по-странно е, че съветник на парламентарната комисия е не друг, а Лилян Вачков. През 1984 г. той е осъден за злоупотреба със служебното си положение и лично облагодетелстване като директор на оперативно управление на "Кремиковци". Няколко години от присъдата си изтърпява ефективно в Софийския затвор. През 1990 г. по друго дело - за финансови нарушения, е помилван от президента Желю Желев заедно със снахата на Цар Киро. Въпреки тази биография година по-късно Вачков оглавява съвета на директорите на "Кремиковци". А от юли 1992 г. става шеф на предприятието и на Рамадан Аталай. И двамата са освободени през октомври 1995 г. След 2 г. единият - Лилян Вачков, "възкръсва". На 24 юни 1997 г. без никакъв повод официалният печатен орган на Народното събрание Държавен вестник публикува съобщение за промени в борда на директорите на "Кремиковци". Текстът гласи, че по силата на обнародваното решение на Софийския градски съд шефовете на комбината трябва да отстъпят местата си на управлявания от Лилян Вачков борд на директорите, избран през 1991 г. Всъщност няма никакво решение и никакви промени. Станала е грешка. Кой е допуснал това в Държавен вестник, не е ясно. Днес Вачков работи, по негови думи, във фирма, която търгува с метали. "Докато управлявах "Кремиковци", предприятието беше в непрекъснат възход, а след това тръгна на зле. До края на 1994 г. нямаше никакви задължения. Още навремето казах на тогавашния премиер Любен Беров, че аз не отговарям за интересите на Република България", споделя Вачков пред журналисти след аварията в "Кремиковци". Точно през 1992, 1994 и 1995 г. предприятието е пред фалит, твърди обаче друг бивш изпълнителен директор на комбината - Атанас Богданов. Думите му се подкрепят и от ревизионен акт №Р-1047 от 1998 г. Според документа по време на управлението на Вачков от "Кремиковци" са източени над 8 млн. лв. Финансовите ревизори са категорични, че вината за причинените щети е негова. Пак неговият подпис стои и под договор между "Кремиковци" и американската компания "Рудолф Робинсън" на стойност $1 230 708 млн., които предприятието все още не е получило. В момента следствието проверява как точно се е облагодетелствал Вачков по този договор. Други $667 942,34 губи металургичното предприятие по сделка с "Ориент-Д" с посочен адрес в Ливан. За "Кремиковци" договорът е подписан едностранно от Лилян Вачков. Пак неговият подпис стои и под контракта с "Тринити Чарт", филиал на "Матан Интернешънъл Трейдинг". От тази фирма "Кремиковци" има да получава $1,5 млн. Няма шанс да вземе и цент. Вина за причинената щета носи Лилян Вачков, са категорични ревизорите. С неизгодни за "Кремиковци" клаузи Вачков сключва и консигнационен договор №1181 от 15 август 1994 г. с фирмата от ЮАР "Трипъл Ес". Той е на стойност $649 733,33. Рулоните поцинкована ламарина са изнесени, но пари по сметките на предприятието не са постъпили. По груби сметки Лилян Вачков е ощетил "Кремиковци" с над 8 млн. лв. и близо $4 млн. Щетите, причинени от други шефове на фирмата, са посочени отделно в ревизионния акт. Документът съдържа 90 страници прелюбопитно четиво за прокурори И по него още през 1997 г. е образувано следствено дело. До края на 1999 г. обаче то събира прах в нечие чекмедже. Няма данни дали причината за това е бившият главен прокурор Иван Татарчев, който е кум на Лилян Вачков. Но е факт, че по делото се работи отново, след като главен прокурор стана Никола Филчев. На 11 април 1995 г. като шеф на "Кремиковци" Лилян Вачков сключва договор с никому неизвестната по това време американска фирма "Рудолф Робинсън". Информацията за нея и до днес е много оскъдна. Компанията е регистрирана малко преди сделката и сякаш само заради нея. Защото в крайна сметка в черната каса "Рудолф Робинсън" потъват $1,2 млн. Съгласно договора "Кремиковци" трябва да продаде на щатската фирма 10 000 метрични тона поцинковани рулони по $480 на тон. С анекс от 12 юли количеството е увеличено с още 11 000 метрични тона по $495 на тон. Рулоните се товарят на кораби и заминават за Китай. Според купувача обаче стоката е некачествена и той отказва да плати. След размяна на факсове и срещи в Ню Йорк крайното задължение на "Рудолф Робинсън" е редуцирано до $213 760. Според счетоводния картон на "Кремиковци" обаче щатската фирма дължи на предприятието $1,2 млн., са установили финансовите ревизори. Сега следствието проверява как точно се е облагодетелствал Лилян Вачков от тази сделка. През 1999 г. "Рудолф Робинсън" беше кандидат за закупуване на "Стомана" - Перник, и предлагаше цена от $14 млн. От компанията обявиха, че годишният оборот на фирмата е между $200 и $400 млн. "По време на процедурата получихме справка от американското посолство в Естония, че фирмата има единствено два склада за желязо - в САЩ и в Естония", обясни участник в работната група, оценявал офертите за "Стомана". За "Рудолф Робинсън" се заговори отново през 2002 г. Тогава престижното британско издание "Метал бюлетин" съобщи, че представител на българското правителство е предложил на тази фирма да кандидатства за закупуване на вече приватизирания комбинат "Кремиковци". Пред българските медии шефът й Бари Бърнстейн заяви, че не човек от правителството, а международна търговска фирма му е отправила предложението, но той го е отхвърлил като несериозно.
Източник: Стандарт (19.04.2004)

Фирмата за производство на стоманени и чугунени отливки "Метаком-СЛЗ" АД спечели голямата награда на община Плевен и "Партнерс експо" - "Крило на успеха". Призът беше връчен при закриването на Тринайсетото международно изложение в Плевен, в което тази година участваха 136 фирми от цялата страна. Награда, каза управителят на фирмата инж. Петър Найденов е признание за целия ни 200-членен колектив, който създаде експозицията от осветителни тела и пейки, допълни той. Номинации за голямата награда на изложението получиха още "Технолукс" ООД-Плевен за търговия на едро и дребно с черна и бяла техника, и "Асматех"ООД-София за хидро- и топлоизолационни материали. Браншовата бизнескамара с председател Илка Илиева награди фирма "Сартен България" ООД за най-добре представил се производител от Плевенска област. В тази категория бяха номинирани също "Метаком-СЛЗ" и "Стройпродукт" ЕООД. Наградата на Търговско-промишлената палата с изпълнителен директор Георги Русинов беше присъдена на "Лукатекс" ЕООД-София, вносител на марките "Фабер" и "Нарди", за представяне на нов продукт и технология. Номинирани в тази категория бяха още фирмите "Технолукс" ООД - Плевен и "Екомебел" ООД - Плевен. Наградата на Дружеството на журналистите-Плевен за оригинално представяне и активно медийно присъствие по време на изложението получи "Стройпродукт" ЕООД с управител инж. Розета Маринова. Наградата на посетителя грабна фирма "Сико-С - Съби Събев" ЕТ - София, представила се с комплексно обзавеждане на баня.
Източник: Посоки-Плевен (20.04.2004)

Инфлацията в България ще достигне 7.1%, БВП ще нарасне от 34.546 млрд. на 38.786 млрд. USD през 2004 г., но чуждите инвестиции у нас ще са 1 млрд. USD, или с около 300 млн. USD по-малко от миналата година. Това се казва в обновения доклад за 2004 г. на ЕБВР за страните от Източна Европа. Според финансовия министър Милен Велчев обаче тази прогноза е занижена, защото инвестициите на зелено т. г. ще са повече, а приватизацията - по-успешна. Очакваният бюджетен дефицит е 0.7%, а платежният баланс ще е на червено с 2.275 млн. USD, отрицателното търговско салдо ще намалее от 1.648 млрд. на 1.52 млрд. USD. По ръст на БВП за 2004 г. България се нарежда на 6-о място от 15 страни в Централна и Югоизточна Европа. Нарастването на БВП за Югоизточна Европа е средно 4.3%. На първо място е Албания с 6%.
Източник: Пари (20.04.2004)

С 24.5% е нараснало производството на стомана през миналатa година в сравнение със същия период на 2002 г., съобщиха от Браншовата камара на черната и цветна металургия. Общо трите най-големи металургични предприятия "Кремиковци", "Стомана индъстри" и "Радомир метали" са добили 2 315 500 т стомана при 1 859 900 т преди година. Ръстът се дължи на по-голямото търсене на суровината и покачването на цените, поясни Политими Паунова, секретар на камарата. Докато през 2002 г. от стоманата са произведени 1 310 800 т прокат, миналата година заводите добиват 1 686 700 тона прокат, две трети от които са изнесени. Въпреки ограничителните квоти за износ в Европейския съюз, през миналата година страната е експортирала с около 10% повече прокат от 2002 г. Тогава са били изнесени 970 300 т, докато през 2003 г. зад граница са продадени 1 097 300 т прокат. След кризата в бранша отпреди 5-6 години предприятията постепенно възстановяват пазарите си и разширяват производството. Металургията държи до 9 на сто от цялото промишлено производство в страната и до 13 на сто от износа, съобщават от камарата. Експерти очакват този дял да се запази и през следващите години. Прогнозите се базират на очакванията на отделните предприятия. Традиционно при производството на стомана най-голям дял държи "Кремиковци" - през миналата година то е 1 659 200 т, следван от "Стомана индъстри" - с 644 000 т и "Радомир метали" - 13 300 т стомана. Подобна е класацията и при изделията от стомана. Само "Кремиковци" през миналата година е произвел 926 600 т горещо валцувани рулони, което е със 164 900 т повече от 2002 г. Над 20% е ръстът и в производството на студено валцoвани рулони. Комбинатът е произвел 341 200 т при 176 300 т в предходната година. Като оценяват положителната тенденция в развитието на отрасъла от камарата настояват да се преразгледат някои "обществени изяви, които създават негативно отношение към "Кремиковци". Това мнение на управителния съвет на камарата е записано в открито писмо, изпратено в края на миналия месец до председателя на Народното събрание, шефовете на парламентарни групи и до временната комисия, проверяваща обстановката в столичния комбинат. От камарата настояват да участват като представителна организация на фирмите от бранша при обсъждането на проблеми и въпроси, които имат отношение към металургичната промишленост.
Източник: Дневник (20.04.2004)

На ЛМБ в понеделник тримесечните медни сделки се сключваха с 20 USD/т по-високо в сравнение със затварянето в петък, или по 2938 USD/т. Цените на алуминия се движеха в същата посока. Те се повишиха със 7 USD/т до 1835 USD/т, а борсовите запаси спаднаха вчера с 2.3 хил. т. Никелът отстъпи от 13 075 USD/т до 12 950 USD/т, а оловото прибави нови 9 USD/т към котировките си и достигна 750 USD/т. Цинкът поевтиня с 4 USD/т до 1023 USD/т.
Източник: Пари (20.04.2004)

Белгийската частна компания за добив на мед Lamitref води активни преговори с партньори за обединяване на операциите и те най-вероятно ще продължат няколко месеца, обяви самата компания, отказвайки да назове конкретни имена на фирми. Lamitref, която произвежда първични метали и изделия с незавършена степен на обработка, е изправена пред повишаване цените на продукцията си заради скочилите цени на медния скрап в резултат на високото китайско и индийско търсене. Неотдавна белгийската компания Umicore обяви, че е преустановила преговорите за сливане с Lamitref. За тях се заговори още през август 2002 г. и преди 6 м. приключиха неуспешно.
Източник: Пари (20.04.2004)

Чили, най-големият производител на мед в света, изнесе през март метал за рекордните 1.402 млрд. USD в резултат на поскъпването на медта на борсите. Експортът е скочил със 175% спрямо същия месец на 2003 г
Източник: Пари (20.04.2004)

Цените на алуминиевия скрап в Европа се повишиха до 1762 USD/т в съответствие с нарасналите котировки на първичния метал на борсите. Месец по-рано скрапът се търгуваше по 1718 USD/т. Западни търговци не очакват чувствителна промяна на пазара след присъединяването на 10-те страни към ЕС на 1 май.
Източник: Пари (20.04.2004)

Американски, руски, турски и японски фирми ще имат ограничен достъп до наши конкурси за обществени поръчки. Това става ясно в новите промени в Закона за обществени поръчки, които вече влязоха в сила. Тези държави не осигуряват достъп на наши фирми до техните конкурси. Държавните ведомства не са задължени да отстраняват тези фирми от конкурсите, но по тяхна преценка това може да бъде направено, обясни зам.-министърът на икономиката Евгения Колданова. Тя участва в обсъждане на промените в закона, което се проведе заедно с Американската агенция за международно развитие USAID. Ще бъде изготвен и списък на държавите, които ограничават български компании до техните пазари. Достъпът до наши конкурси ще е свободен за фирми от страните членки, както е и в момента.
Източник: Монитор (21.04.2004)

Металургичният гигант ISPAT проявява интерес към сътрудничество с Кремиковци. Според експерти от комбината обаче се преговаря за продажба на част от Финметалс холдинг, собственик на 71% от Кремиковци. Дори документите били готови и се чака през юли 2004 г. да изтече 5-годишният срок за забрана на продажбата на акции по приватизационния договор, за да се подпише сделката. В София от два месеца има представител на регистрираната във Велико-британия компания ISPAT. Тя проявява интерес към мощностите за производствата на кокс от коксуващи въглища в Кремиковци заради недостига на кокс в румънския завод Сидекс в Галац, собственост на ISPAT. От Кремиковци заявиха, че изпълнителният директор на комбината Валентин Захариев е в чужбина, и отказаха подробности за преговорите.
Източник: Пари (22.04.2004)

Производство на суровина за цветни метали започна "Стомана Индъстри" пробно вчера. Внедрената нова технология смесва уловената прах от производството с вода, която се гранулира.
Източник: 24 часа (22.04.2004)

Джойнт венчър с учатието на Shanghai Baosteel Corporation заработи в Австралия. В сряда китайската минна компания обяви, че предприятието е разположено в западната част на Австралия и е създадено съвместно с една от трите най-големи минодобивни компании в света Rio Tinto Co. Baosteel държи дял от 46%, а останалата част от дружеството, което е регистрирано за период от 20 години, е собственост на австралийската групировка. Baosteel участва и в смесено дружество в Бразилия, чиято дейност е свързана с експлоатация на находища от желязна руда в региона. (източник Синхуа)
Източник: Други (23.04.2004)

Работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000", което държи мажоритарния пакет от пловдивския Комбинат за цветни метали, ще промени предмета си на дейност. Решението ще бъде гласувано от акционерите на общото събрание, насрочена за 30 април.
Източник: Банкеръ (24.04.2004)

Синдикът на обявеното в несъстоятелност предприятие "Екотехнологии" Иво Велчевски ще се опита на 4 май за втори път да продаде инсталация за преработка на шлака, разположена на територията на "Кремиковци". Началната тръжна цена за съоръжението е малко над 1 млн. лева.
Източник: Банкеръ (24.04.2004)

С решение № 215 от 24 март 2004 г. Министерски Съвет одобри Национална програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 година. Решението е прието на основание чл.105, ал.1 от Конституцията на Р България и чл.9, ал.4 от Протокол № 2 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и България, от друга страна, във връзка с чл.73 от споразумението.Програмата е част от преговорната позиция на Р България по глава 6 "Политика на конкуренция". Дейността по координиране и съгласуване изпълнението на програмата се възлага на Управителен съвет в състав от зам.министри от министерствата на икономиката, транспорта и съобщенията, финансите, труда и социалната политика, околната среда и водите и енергетиката и енергийните ресурси. Управителният съвет следва в едномесечен срок от създаването си да разработи схема за прилагане на програмата. ( Камара на металургията)
Източник: Други (24.04.2004)

Ръст от 1.9% бележи световната икономика през 2002 г., сочат данните от доклада на Световната банка /СБ/ за общите индикатори на растеж, който беше представен във Вашингтон по време на пролетната среща на СБ и Международния валутен фонд /МВФ/. След две десетилетия на негативен ръст БВП в Европа и Централна Азия започна да се съживява. По ръст на БВП /4.8%/ България се нарежда след Турция /7.8%/, докато в Румъния и Русия той е 4.3%, а в Полша едва 1.0%. На глава от населението БВП се е увеличил у нас с 5.5%, в Румъния с 4.8%, в Турция с 6.1%, най-слабо е увеличението в Полша - 1.4%. Данните от доклада на СБ показват, че износът на стоки и услуги в България за 2002 г. е нараснал с 6.2%, а прогнозните за 2003 г. са за 14.3%. За сравнение увеличението на износа в Румъния за 2002 г. е 16.9%, в Полша - 3.1%, а в Турция - 4.8%. Вносът у нас също нараства - с 4.7% през 2002 г., като се очаква да достигне 21.2% през 2003 г. Преките чуждестранни инвестиции в България се равняват на 3.9% от БВП в страната, като най-голяма част от инвестициите са съсредоточени в сферата на комуникациите - размерът им достигна 547.3 млн. USD за периода 1996-2002 г. при изключително ниското равнище от 64 млн. USD през 1990-1995 г. Въпреки голямото увеличение обаче по този показател оставаме далеч зад Румъния /2.735 млрд. USD/, Полша /11.070 млрд. USD/, Чехия /7.960 млрд. USD/ и дори Сърбия и Черна гора /1.929 млрд. USD/. Негативната тенденция се запазва и при състоянието на текущата ни сметка. За 2002 г. отрицателното салдо е в размер на -4.4% от БВП, дефицитът е налице и в Румъния /-3.3/, Полша /-2.6/, Турция /-0.8/. От СБ посочват, че се наблюдава обща тенденция в икономиките на развиващите се страни: селското стопанство отстъпи място първо на производството, а по-късно и на услугите като основен източник на приходи. В България е отчетен ръст само в селското стопанство - около 3.0%, в сектора на услугите е налице спад от -3.3%. Останалите страни от Балканския регион следват общата световна тенденция на пренасочване на икономиката от селското стопанство към сферата на услугите, като увеличението е както следва: Чехия - 2.1%, Полша - 4.4%, Румъния - 1.0%, Турция - 3.4%.
Източник: Пари (26.04.2004)

Собственикът на LNM, втората по големина стоманодобивна компания в света, Лакшми Митал, който прекарва повечето от времето си в лъскавия и елегантен офис на групата в един от най-престижните райони на Лондон, се чувства уверен. Той очаква LNM да добива по 70-80 млн. т стомана годишно в идните 7 г., или почти 2 пъти повече, отколкото през 2004 г. Ако плановете му се осъществят, почти сигурно компанията ще стане N 1 в света, измествайки сегашния лидер Arcelor, който тази година ще добие също около 40 млн. т. Arcelor има амбиции сериозно да увеличи присъствието си в Бразилия и скоро може да настъпи по-сериозно в Русия и Китай. Там има миноритарно участие във венчъри, доминирани от акционерите на Северстал и Baosteel, най-големите производители в двете държави. Въпреки това шансовете на Arcelor да удвои капацитетите си в следващите няколко години двойно се оценяват като нереални. 53-годишният милиардер Митал бързо разви LNM през последните 5 г., основно чрез серия от смели поглъщания на приватизиращи се фирми в Източна Европа и Азия.
Източник: Пари (26.04.2004)

Първото тримесечие на 2004 г. донесе печалби на Outokumpu - металодобивна финландска компания, една от първите четири в света. Повишеното търсене на неръждаема стомана формира печалби от 25.5 млн. EUR /30.30 млн. USD/ за компанията след загубите от 4 млн. EUR през 2003 г. Преди официалния доклад за резултатите от I трим. на 2004 г., който ще бъде оповестен на 28 април, компанията разчита на нетни печалби от продажби от 1.5 млрд. EUR, в които не се включва очакваната печалба от 18 млн. EUR от продажбата на сектора за производство на филтри на друга финландска компания - Larox. Печалбите на компанията от основна дейност за първото тримесечие на годината са нараснали с 42.5 млн. EUR, а за цялата 2004 г. се планира да достигнат 315 млн. EUR, да се увеличат до 477 млн. EUR през 2005 г. и да отстъпят до 438.3 млн. EUR през 2006 г. поради насищане на пазара. Търсенето на желязо и стомана от бурно развиващите се азиатски гиганти - Китай и Индия, както и от Япония и Южна Корея, допринася в значителна степен за съживяването на производството им в Европа и Америка и на износа на висококачествената стока. След спада на търсенето през последните 3 г., предизвикан от забавянето на световния икономически растеж, металообработващите компании отново излизат на старт за по-голямо производство и печалби.
Източник: Пари (26.04.2004)

Цветните метали останаха скъпи при закриването на борсовата търговия в петък, но инвеститорите очакват нов потенциал през новата седмица поради ликвидиране на дълги позиции от фондове. Медта по 3-месечните сделки закри на 2712 USD/т след 2705 USD в четвъртък. Алуминият добави 1 USD до 1715 USD/т. Никелът отстъпи с 50 USD до 12 000 USD/т. Калаят поскъпна със 125 USD до 8625 USD/т, а цинкът - със 17 USD до 1037 USD/т. Оловото поевтиня с 1 USD до 711 USD/т.
Източник: Пари (26.04.2004)

Полша обяви търг за продажба на 31.5% от Impexmetal - държавната компания за търговия с метали, оценявана на общо 92 млн. USD - над 6 пъти повече от срива й през 2002 г.
Източник: Пари (26.04.2004)

Поевтиняване с 6-8% регистрира комплексът на цветните метали на лондонската борса LME спрямо предходната седмица. Успешният поход на долара към нови височини спрямо еврото и сигналът, че икономическият растеж на САЩ може да бъде обуздан, подтикнаха инвеститорите към продажби. Сегашната ситуация е напълно огледална на предишната, при която доларът бе много слаб, а оптимизмът за икономическия растеж бе огромен и това караше инвеститорите да влагат парите си в метали. Основна роля изигра изявлението на председателя на Федералния резерв на САЩ пред Общата икономическа комисия на Конгреса, че настъпва времето за повишаване на лихвата, тъй като икономическият растеж е твърде енергичен, а това ще оскъпи още повече долара.
Източник: Капитал (26.04.2004)

Преди повече от 10 години ТК „Метални конструкции“ е участвала в строителството на военното градче в Орешково, Русия. Фирмата е изграждала търговско-битова сграда. Обектът в Русия е завършен през 1995 г., а предприятието останало длъжник на работниците за изпълнени, но неразплатени работи. По това време ставало въпрос за 732 000 долара. През годините се правеха най-различни схеми за издължаване, тъй като фирмата не разполагаше с толкова средства. Още през 1995-1996 г., след като разбират, че няма да си получат заплатите, работниците започват да водят трудови дела. Междувременно „орешковци“ дълго време стачкуваха пред сградата на МРРБ, или палаткуваха пред пл. „Св. Неделя“. В периода 1997-2000 г. заработва следната схема за изплащане на заплатите: МРРБ прехвърля на „Метални конструкции холдинг“ ЕАД част от дълготрайни материални активи - почивни станции и др. Холдингът от своя страна разпродава дълготрайните материални активи и с част от приходите погасява работни заплати. В този период по различни схеми са разплатени около 230 000 долара. През март 2001 г., малко преди поредните парламентарни избори, схемата е преустановена. Започват да се търсят кредити от банки, които да се обезпечат чрез дълготрайните материални активи на предприятието. Механизмът не проработил и от фирмата се ориентирали към продажба на дълготрайни материални активи. Извън общежитието ТК „Метални конструкции“ разполага още със сградата, в която се помещава самата фирма (част от земята под зданието обаче е с реституционни тежести), и производствената база в „Кремиковци“. Сега в предприятието се трудят десет души, които заготвят метални конструкции. Един от най-сериозните им проблеми е, че заради натрупаните дългове дружеството няма право да участва и на търгове по Закона за обществените поръчки.
Източник: Капитал (26.04.2004)

Общата задлъжнялост на корпоративния сектор достигна около 40 млрд. лв. Това е значително над брутния вътрешен продукт и е твърде тревожно, каза на семинар във Велико Търново председателят на БСК Божидар Данев. От тази сума 30% е междуфирмената задлъжнялост, която с всяка година се увеличава с 12 до 20%. Това според председателя на БСК е показател, че в икономическите закони има нещо неработещо. Той посочи като пример Наредбата за лекарствените средства, която предвижда доставката на лекарства, без те да са платени. Показателен е и примерът с ИА Пътища, която не се е разплатила с пътностроителните фирми, които пък закъсняха с плащането на ДДС. Но там има санкции, а при дългове на държавата към фирмите - няма, каза още Данев. Той съобщи, че доста отдавна БСК е предложила създаването на клирингови къщи към държавните институции или към частния бизнес. В момента от камарата се подготвя Интернет страница, чрез която да се търгуват задълженията. Това ще е един от начините проблемът с междуфирмената задлъжнялост да се реши, твърди Божидар Данев.
Източник: Пари (27.04.2004)

Европейската стоманодобивна индустрия спечели от нарасналото търсене на стомана през последните 2 г., но въпреки това компаниите от бранша проявяват нервност поради неизвестността докога ще просъществува благоприятната пазарна конюнктура. Има страхове, че високите цени, които за някои видове стомана скочиха двойно, няма да се запазят в по-дългосрочна перспектива. Много металургични компании трябваше да увеличат чувствително производствените разходи с оглед на повишените цени на използваната желязна руда. Тази тенденция вероятно ще продължи да оказва натиск върху маржовете на техните печалби. Скритото напрежение сред европейските производители пролича при обявяването на печалбата за IV тримесечие на 2003 г. на Rautaruuki - финландската средноголяма металургична фирма, специализирана в предназначена за строителния сектор продукция и развиваща крупен бизнес в Източна Европа. Отчитайки голяма печалба, Rautaruuki посочи, че почти целият растеж на световното производство през 2003 г. е постигнат благодарение на увеличените добиви и потребление в Китай, като в същото време търсенето в Европа се е запазило без промяна. Котировките на акциите на металургичните компании на Стария континент вървят нагоре независимо от поскъпването на стоманата, но все още изостават от тези в други световни региони. Според инвестиционната банка UBS производителите са били като че ли изненадани от увеличения брой на поръчките в началото на тази година и Новата пазарна ситуация се отрази и в промяната на нагласите на световния лидер в стоманодобива - люксембургската компания Arcelor. Докато през последните 2 години изпълнителният й директор Гай Дол играеше ролята на мрачен продавач, който постоянно предупреждаваше, че най-големите потребители на стомана - строителството и автомобилната промишленост, са в слаба форма, сега настроението му е доста по-добро и самият той предвижда нарастване от 1-2% за европейската икономика. Европа е най-важният потребител на произведената от Arcelor стомана, която трябва да добие 42 млн. т т. г. В централата й не смятат, че производствените капацитети на Стария континент ще нараснат чувствително през 2004 г. Дори в британско-холандската Corus, шестия по големина производител в света, пострадал тежко от скъпата лира стерлинга спрямо еврото през последните 3 години, се надяват на по-добра 2004 г. Corus губи средно по над 2 млрд. EUR, откакто е сформирана при сливането на British Steel и холандската Hoogovens през 1999 г. Изпълнителният директор от френска страна е предпазлив оптимист за представянето на компанията т. г. предвид голямото търсене и високата степен на натоварване на производствените мощности в заводите. Подобряват се перспективите и пред производителя на специални стоманени изделия - шведската SSAB. Там очакват по-високо търсене през 2004 г. в сравнение с предходната година, но предупреждават, че едновременно с това всички фирми трябва да се /желязна руда, стоманен скрап, въглища/ и разходите за транспортиране. Друго предизвикателство пред европейските производители на стомана са техните големи заводи, които се превръщат в своеобразна заплаха за околната среда. Те ползват много енергоносители и способстват за увеличаване на температурата на Земята. Показателно за опасността, пред която ще бъде изправена европейската металургия, е новината, свързана с най-крупната стоманодобивна компания в Германия. ThyssenKrupp съобщи наскоро, че солидната инвестиция във висока доменна пещ в завода й в Дуизбург, който всъщност е един от най-големите в целия свят, ще бъде замразена в близко бъдеще заради невъзможност да се съобрази с изискванията на Европейския съюз за емисиите от въглероден двуокис.
Източник: Пари (27.04.2004)

Американската металургия се трансформира през последните 2 г. благодарение на консолидацията и подобряването на финансовото положение на стоманодобива, но най-важната промяна може би е така нареченият китайски фактор. Двата стълба, които подкрепиха усилията на промишлеността, са действалите повече от 2 г. мита, с които се облагаше вносът, промяната в закона за банкрутите, който позволи придобиването на активи, изпаднали в неплатежоспособност, и свитите разходи за социално осигуряване на работниците в придобити фирми. в американската металургия в условията на една променяща се околна среда. Нестихващото търсене на стомана от Китай отреди на тази страна главна роля на глобалната сцена. Това създава известни проблеми на концентрираната по традиция върху родния пазар американска стоманодобивна индустрия, която насочва 84% от произведените 120-125 млн. т годишно именно там. Според Лойд О'Каръл от BB&T Capital Markets тази традиция в сектора е крайно неподходяща в момента, тъй като централната роля в металургията днес е за Китай. Американската индустрия се преструктурира до голяма степен през последните 2 г., но ценообразуването, търсенето и предлагането отвъд океана не може да останат изолирани от пазарните условия в света и най-вече в Китай, основния двигател за бума в световната стоманодобивна промишленост. От 2002 г., когато президентът Джордж У. Буш въведе мита върху евтиния внос, американската металургия се облагодетелства от ограничения импорт. В замяна на това обаче президентът поиска от сектора да се преструктурира. В момента големите играчи в металургичния сектор зад океана са гигантите US Steel, Nucor и International Steel Group /ISG/. И трите корпорации се окрупниха след 2002 г., когато приблизително 40 местни компании изпаднаха в положение на банкрут. През 2003 г. придобиванията и сливанията в рамките на металургията в САЩ достигнаха 4 млрд. USD, което е 2 пъти повече спрямо въпросната 2002 г. За сравнение през 2000 г. не е осъществена нито една подобна сделка във фрагментираната тогава индустрия. US Steel с капацитет от 19 млн. т плоска валцувана стомана годишно е N 1 зад океана. Тя купи банкрутиралата National Steel, петата по големина металургична компания в САЩ. Nucor пък, известна като корпорацията с ниски разходи, придоби конкурента Birmingham Steel. ISG беше създадена от финансиста Рос през 2002 г. благодарение на покупка на ненатоварените активи на LTV. Тя стана втори по големина производител чрез придобиването на Acme Steel и Bethlehem Steel, нещо повече - готви се да изпревари US Steel, като купи Weirton Steel. Другите две компании в лигата на петте най-големи са AK Steel и Ispat Steel, която се включва в структурата на LNM, втория по големина производител на стомана в света, собственост на индийския бизнесмен Лакшми Митал. Окрупняването, извършено от US Steel, ISG и Nucor, увеличи дела на петте топстоманодобивни компании в САЩ от 43 през 1997 г. до 58% през 2002 г. и той продължава да се увеличава по данни на FTN Midwest Research. По-високият дял особено на US Steel, ISG и Nucor има положителен ефект върху определянето цените на стоманата. Първо, те получават по-голямо предимство при договарянето на цените с някои по-предпазливи крайни големи потребители, каквито са тези от автомобилната индустрия. Второ, благодарение на консолидацията от играта отпаднаха дребни производители, които в стремежа да се задържат в бизнеса или да избегнат ликвидация или банкрут продаваха изключително евтино или на почти производствени цени. Банкрутирането на редица фирми отвъд океана последва период на драстично ниски цени на стоманата, започнал в края на 90-те години и продължил до 2002 г. Той беше предшестван от рецесия зад океана в комбинация с наплив на евтина стоманена продукция. Вашингтон се опита да подкрепи закъсалия сектор, като въведе мита през март 2002 г. с намерението да се ограничи рязко импортът на субсидирана от други страни продукция, които препращаха излишъците към Америка. Определени окончателно през ноември като неправомерни от Световната търговска организация /СТО/, Вашингтон ги отмени през следващия месец - доста по-скоро, отколкото беше предварително планирано, за да избегне търговска война с Европа. Междувременно цените на стоманата се повишиха значително. Анализаторите предвиждат да достигнат своя връх някъде към средата на 2004 г., когато китайското потребление понамалее, а чуждите компании насочат продукцията си отново отвъд океана. Но скъпата досега стомана ще осигури една година на печалба за американските металургични производители. Окрупняването направи по-силен американския стоманодобив, но експертите считат, че сега настъпва времето за следващата стъпка - затварянето на излишните капацитети за доброто на отрасъла. Консолидацията ще продължи. По-малките компании вероятно няма да намират свободни капитали за подобрения, което ще ги направи по-склонни да преминат в чужди ръце.
Източник: Пари (27.04.2004)

BHP Billiton, най-голямата диверсифицирана миннодобивна компания в света, отчете рекордни добиви за първото тримесечие на никел и алуминий и по-високо производство на почти всички добивани суровини. Тя обясни успеха с неизчерпаемия апетит на китайската индустрия. Британско-австралийската група отбеляза повишени добиви на никел с 14% /21 хил. т/, докато продукцията от алуминий скочи с 25% до 333 хил. т. Миналия месец BHP одобри проект на стойност 1.4 млрд. USD в Западна Австралия, благодарение на който ще покачи добивите на никел от 85 хил. т до над 130 хил. т годишно, което се равнява на 12% от глобалното потребление в момента. BHP доби с 4% повече мед, или 240.6 хил. т. Компанията планира да разшири медните си капацитети и да инвестира 870 млн. USD в разширяване на продукцията си в Escondida, най-крупната медна мина в света, с 15% от края на 2006 г. Произведената желязна руда от BHP скочи с 22% на годишна база до 21 млн. т. Повишаването е насърчено от нарасналото потребление на Китай за целите на стоманодобива. Групата спечели сделка за 9 млрд. USD за доставка на 12 млн. т руда през идните 25 г. за нуждите на китайския стоманодобив. Над 10% от приходите на BHP се падат именно на износа, предназначен за Китай.
Източник: Пари (27.04.2004)

Цветните метали сондираха по-високи ценови равнища вчера.Тримесечните медни сделки се договаряха с 18 USD/т по-високо в сравнение с петък, т. е. по 2730 USD/т. Тъй като наближава летният сезон на отпуските, има вероятност от разпродажби, които може да сринат метала до 2600 USD/т. Алуминият поскъпна с 10 USD/т до 1725 USD/т, а цинкът се стабилизира на нива с 12.50 USD/т по-високи, или на 1049.50 USD/т. Оловото прибави 4 USD/т към цените си, а никелът поевтиня със 100 USD/т до 11 900 USD/т.
Източник: Пари (27.04.2004)

Цинкът, който наскоро се търгуваше по 1105 USD/т - рекордни котировки от 3 години насам, вече се продава по 1025 USD/т, потвърждавайки очакванията, че изпреварващото търсенето предлагане ще доведе до неговото поевтиняване. В момента запасите са най-високи от 1995 г. и специалистите прогнозират цинкът да поевтинее до 950 USD/т. Същевременно американското и китайското потребление, отбелязали растеж от 3.2 и 7.9%, според тях ще способства за навлизане във фаза на дефицит още тази година. При световно потребление от 7.3 млн. т цинк Australia&New Zealand Bank очаква недостиг в размер на 94 хил. т за 2004 г. Междувременно производител N 1 в света - канадската Teck Cominco, отчете нарастване с близо 12 пъти на печалбата за I тримесечие, достигнала 71 млн. канадски долара. Тя произведе 146 хил. т през този период.
Източник: Пари (28.04.2004)

Никелът се срина до най-ниските ценови нива от 6 месеца - 11 500 USD/т, след като предишния ден се търгуваше с 200 USD/т повече. Тримесечните медни сделки отстъпиха с нови 2 USD/т до 2715 USD/т въпреки подкрепата, дошла от свиване на продукцията заради стачка в мина на N 1 в медодобива Codelco. Алуминият поевтиня с 3 USD/т до 1717 USD/т, а оловото и цинкът с по 8 и 6 USD/т.
Източник: Пари (28.04.2004)

За първи път от 1998г. Кремиковци реализира нетна годишна печалба в размер на близо 120 милиона лева. Загубата от предходни години постепенно намалява от 170 млн.лв. през 1999 г. до 10.680 млн. лв. през 2002 г. Годишните приходи от продажби в рамките на миналата година са 680.352 млн. лв. Средната продажна цена на тон продукция през миналата година се увеличи и достигна 555 лв. на тон. През 2003 г. се уредиха старите задължения на Кремиковци АД от предприватизационния период към НОИ. Те бяха разсрочени в рамките на 36 месеца. По същия начин беше достигната договореност с НЕК и Булгаргаз за изплащане на задълженията в дългосрочен период на равни месечни вноски.
Източник: Фирмена информация (29.04.2004)

Ръководството на Кремиковци преговаря с четирима потенциални инвеститори, които биха могли да бъдат стратегически партньори на комбината, съобщи изпълнителният директор на завода Валентин Захариев вчера, но отказа да ги назове. ISPAT International, част от регистрираната във Великобритания LNM, проявява интерес към коксохимическото производство на комбината. Собственик на Кремиковци със 75% е Финметалс холдинг, останалите 25% са държавни и на дребни акционери. Може да се стигне до продажба и на повече от 51% от акциите на Кремиковци, ако интересите на друже-ството го изискват, каза Валентин Захариев.
Източник: Пари (29.04.2004)

Инвестиционна програма за спиране на вредните производства и привеждане условията на труд в Стомана индъстри в съответствие с изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд е разработена в дружеството. За реализирането й са предвидени 14.5 млн. лв. в тазгодишния бюджет на фирмата. Разработена е на базата на анализите за инциденти на работните места и за производствени аварии. Във връзка с програмата за ограничаване използването на азбеста, който бе спрян от употреба, е извършен капитален ремонт с подмяната на азбестосъдържащи материали на охладителните кули. Предстои да бъде извършена цялостна подмяна на етернитовите тръби във водопровода на дружеството, които са азбестосъдържащи, за което са предвидени 2 млн. лв.
Източник: Пари (29.04.2004)

Господин Захариев, докъде стигнаха преговорите за стратегическо партньорство с ISPAT? - Има проявен интерес към големи фирми, които биха могли да бъдат стратегически партньори в Кремиковци. Още в договора за приватизация е записано това наше намерение за стратегическо партньорство - ние имаме право да си търсим стратегически партньор и сме го правили. В момента преговаряме с общо 4 фирми за стратегическо партньорство и ако интересите на Кремиковци го изискват, ще го направим. Може да продадем и повече от 51% от комбината. Не гледаме на това като на продажба, като на транзакция, а като опит за глобализация. Надяваме се до края на годината преговорите да приключат, въпреки че до 2005 г. можем да преговаряме спокойно. Възможно е да преговаряме за продажба или за размяна на акции с наш партньор. Процесът ще отнеме време, ще трябва да се извършат няколко дю-дилиджънса и след 4-5 месеца ще стартират истинските преговори. Надяваме се в рамките на тази година да влезем в това голямо семейство на обединени компании в стоманодобива. Кремиковци не може да стои настрана от глобалните икономически процеси в света. От около 5-6 години в бранша се извършват големи сливания. Кремиковци не може да остане извън тези процеси и ще почувства остра криза от суровини. Скокът на цените на въглищата е почти трикратен - от 60-65 USD на тон досега до 150-160 USD. Това показва, че нещо на този пазар става. Чрез обединения на големи компании се контролира и суровинният пазар. Колко са активите на Кремиковци по баланс? - Балансовите активи на дружеството са за 850 млн. лв., задълженията са 400 млн. лв. Но цената на Кремиковци не е разликата между тях. Тя се състои в оценка на оборудването, на пазарите, възможността на дружеството да реализира печалба, размер на бъдещите инвестиции. Не мога да кажа каква ще е цената на Кремиковци, защото тя не се смята по емпирична формула. Какво предвижда индивидуалният план за жизнеспособност на Кремиковци? - От Еврокомисията поискаха от страната ни план за жизнеспособността на дружествата от стоманодобива. Планът до 2007 г. е приет с решение на правителството. Инвестиционният план по тази програма е същият като в приватизационния договор. Това, че има спор с АП, е друга тема. Предвижда постепенно намаляване на производствени мощности. Когато правителството на Иван Костов отпусна на държавната фирма Кремиковци 183 млн. лв., това не се отрази в приватизационния договор като държавна помощ. През октомври-ноември 1999 г. - след приватизацията, Министерството на финансите я записа като държавна помощ.Държавната помощ е забранена за стоманодобива в ЕС заради чувствителността на отрасъла, а от 1998 г. България е асоцииран член на общността и държавата няма право да отпуска помощ за отрасъла. Кремиковци трябва да покаже жизнеспособност чрез съкращаване на мощности. Ще се стигне до физическо унищожаване на една доменна пещ и три стана за валцуване.Част от Кремиковци ще стане на скрап. Според оценки това съкращаване на мощности превишава значително държавната помощ, призната от КЗК - 392 млн. лв. Загубите за Кремиковци след спиране на мощностите са изчислени на 340 млн. USD. Има несъответствие между държавната помощ и размера на рестрикциите. В деня, в който се приема планът за жизнеспособност, от ЕК не възразяват комбинатът да получи нова държавна помощ до изравняване на сумата до 340 млн. USD. Крайната оценка в плана е, че фирмата е жизнеспособна. Впоследствие този план става част от общия план за преструктуриране на стоманодобива /включващ и Стомана индъстри, и Промет стийл - бел. ред./. Защо поискахте отвод на Рамадан Аталай? - Бяхме принудени да поискаме отвод на Рамадан Аталай, който е председател на временната парламентарна комисия, която разследва злополуките в комбината. Не желаем да се месим в работата на държавния орган. Целим да покажем, че в решенията на комисията има пристрастност. Докъде стигнаха споровете ви с АП? - Те са изнесени в съдебна зала. Водим дела за 2001 г., защото сме направили значителни инвестиции - 400 млн. лв., а от Агенцията за следприватизационен контрол не признават 220 млн. лв. от тях. Спорим и за други 180 млн. лв. АП ни наложи санкция от 5.2 млн. лв. за неизпълнение на инвестиционната програма за 2001 г. Кремиковци има свое звено за проекти. От АСК не признават инвестициите, извършени по стопански начин. А ако възложим поръчката на трето лице, например на Металургпроект, те ще признаят разходите за инвестиция. Какви са финансовите резултати за 2003 г.? - За първи път от 1998 г. Кремиковци реализира нетна годишна печалба от 120 млн. лв. Платени са 9.5 млн. лв. данъци. Печалбата от оперативната дейност е 39 млн. лв., останалата е от преоценка на активите според изискванията на международните счетоводни стандарти. Постепенно загубата от 170 млн. лв. през 1999 г. намаля до 10.680 млн. лв. през 2002 г. Годишните приходи от продажби на метали са за 680.352 млн. лв., а от продажби на съпътстваща продукция - 20 млн. лв. През 2003 г. средната численост на персонала е 7930 души със средна заплата 604 лв., забавянето на изплащането на заплатите е 15-дневно. Средната продажна цена на тон продукция е 555 лв. Произведени са 100- 105 000 тона. 85-90% от продукцията са за износ, основно на европейския пазар, но има износ и за Китай и САЩ. Къде ще вложите печалбата? - Общото събрание на акционерите ще реши, може да се покрият загуби от минали години. .
Източник: Пари (29.04.2004)

Arcelor, световният гигант по добив на стомана, бе създаден през 2002 г. при мегасливането между три европейски фирми - френската Usinor, испанската Arceralia и люксембургската Arbed. През 1999 г. бе сформиран шестият по големина производител в света - Corus, след обединението на британската British Steel и холандската Hoogovens. Тhyssen Krupp Stahl бе формиран през 1997 г. в резултат на обединението на двете германски фирми Тhyssen и Krupp. Американската ISG, която е на път да измести US Steel от първата позиция зад океана, бе създадена през 2002 г. чрез сливането на активи на LTV, Acme Steel и Bethlehem Steel и сега се готви да погълне Weirton Steel.
Източник: Пари (29.04.2004)

Високите цени на медта ще бъдат стимул за повишаване добива и преработката на мед до 2007 г., без да тревожат потребителите, съобщи от Лондон Международната група по проучване на медта /ISCG/. Специалистите прогнозират годишно разширяване на минния добив през периода от 2004 до 2007 г. с около 2.2 млн. т вместо с 1.67 млн. т според предходната прогноза. В началото на годината цените на медта достигнаха 8.5-годишен пик от 3055 USD/т на ЛМБ, след което се понижиха до около 2.5-годишен минимум от 2665 USD/т. ISCG отбелязва, че производственият капацитет ще нарасне с 38% с помощта на нови методи за добив на метала, без да има нужда от допълнителни преработвателни мощности, и дори се очакват временни технически спирания на производството. Според специалисти производствените капацитети ще се свият около 285 хил. т годишно - доста по-малко от замразяването на мощности от 765 хил. т преди година. Излишните мощности се очертават на 402 хил. т за първичната преработка и нa 572 хил. т за рафинериите. Въпреки това до 2007 г. се очаква растеж на мощностите за добив на меден концентрат с 1.35 млн. годишно и с 1.44 млн. т на мощностите за преработка.
Източник: Пари (29.04.2004)

На LME в сряда медта по 3-месечните сделки отстъпи с 81 USD от котировките при закриването във вторник до 2650 USD/т и се устреми към 11-седмичния минимум от 2627.50 USD/т от 11 февруари. Алуминият също отстъпи със 73 USD до нов 5-седмичен минимум от 1661 USD/т. Никелът загуби 270 USD и се търгуваше по 11 185 USD/т. Оловото поевтиня с 27 USD до 705 USD/т, а цинкът - с 18.50 USD до 1031 USD/т. Калаят се търгуваше по 8660 USD/т от 8725 USD/т.
Източник: Пари (29.04.2004)

Единственият алуминиев завод в Румъния Alro ще увеличи с 3.5% производството си от 198 хил. т през 2003 г. и през 2004 г. то ще достигне 205 хил. т висококачествени алуминиеви изделия, с които успешно ще се конкурира на европейския пазар. Приватизиран през 2002 г., заводът продължава да изнася около 2/3 от производството си за Европа. Той ще разшири продукцията от изделия с високо качество и висока добавена стойност като алуминиеви сляби и пръти с различен диаметър. През I трим. Alro осъществи оборот от 105 млн. USD - с 50% повече, отколкото през същия период на 2003 г. Печалбата му нарасна съответно до 16 млн. USD от 11 млн. USD през 2003 г. От дъното от 1255 USD/т през ноември 2001 г. в средата на април т. г. цените на алуминия на LME в Лондон се повишиха до 8.5-годишен пик от 1831 USD/т. Alro бе приватизиран от компанията Marco International от САЩ - фирма за търговия с цветни метали. Малък дял в Alro има местната фирма Conef. Marco контролира и Alprom, румънския доставчик на суровина за Alro.
Източник: Пари (29.04.2004)

Международната група по оловото и цинка /ILZSG/ съобщи в доклада си за I трим. на 2004 г., че глобалното търсене на рафиниран цинк се очаква да нарасне т. г. с 3.5% до 10.1 млн. т, като ще надхвърли световното производство със 100 хил. т. Основната причина за недостига ще бъде увеличеното потребление в Азия и главно в Китай. Добивът на цинк в света ще се увеличи с 1.7 млн. т до 10.0 млн. т. Търсенето на олово през годината също ще нарасне с 1.6% и ще достигне до 6.9 млн. т поради увеличеното потребление от бурно развиващата се китайска промишленост. Производството на олово в света леко ще се понижи с 0.4% и ще достигне 7.0 млн. т.
Източник: Пари (29.04.2004)

Предприятието "Бесттехника ТМ-Радомир" извършва основно производство на оборудване на прокатни станове, доменни пещи и резервни части за черната и цветната металургия, производство на циментови мелници, оборудване, инсталации и резервни части за химическата промишленост, както и машини за енергетиката, рудодобива и въгледобива. Произвеждат се и машини и оборудване за други отрасли на икономиката. Дружеството няма конкуренти в страната като производствени мощности, а по отношение на някои изделия конкуренти са "Вапцаров" - Плевен, "Химмаш" - Хасково," "Черно море" - Варна, и "ЗММ Стомана" - Силистра. Конкуренти са и фирми извън страната. През 2003 г. приходите от продажби на дружеството падат до около два милиона лева, а ако се прибавят и други приходи, те са общо около 2.5 млн. лв. За сравнение през предходната 2002 г. дружеството е имало приходи от дейността за 7.158 млн. лв. Относителният дял на износа пада до 9.72% през миналата година от 28.30% за предходната година. Производствените, складови и административни сгради на предприятието са разположени на земя с обща площ над 841 хил. кв.м. През 2003 година средносписъчният брой на персонала е 295 души, като спада наполовина от 2002 г. Средната месечна заплата за 2003 г. е 269 лв. Финансов анализ Според предоставения на БФБ баланс на дружеството за миналата година то отчита загуба от 1.955 млн. лв., като тя се увеличава от 1.334 млн. лв. за 2002 г. Увеличаването на загубата е в резултат основно от свиването на производството и намаляване на приходите от продажби. Задълженията на "Бесттехника ТМ-Радомир" към 31 декември 2003 година са за над 17 млн. лв., като се увеличават от 14.67 млн. лв. през 2002 г. Основната част от задълженията са краткосрочни, главно към доставчици и клиенти, към данъчните служби и осигурителни предприятия. Дружеството дължи на банки 1.629 млн. лв. в края на миналата година. "Бесттехника ТМ-Радомир" има краткосрочни вземания за 2.9 млн. лв. в края на 2003 година, а материалните запаси са на стойност над 9.5 млн. лв. Основни акционери Капиталът на "Бесттехника ТМ-Радомир" е 1.756 млн. лева, разпределен в обикновени безналични акции с номинал един лев. Частната собственост е 96.35 на сто. Основен акционер със 79.03% е "Бесттехника и Ко" ООД - София. Останалите акции се притежават от други юридически, както и от физически лица. Акциите на "Бесттехника ТМ-Радомир" се търгуват на "Българска фондова борса - София", като последните сключени сделки са на цена от 1.50 лв за акция от 16 февруари. След вчерашната сесия на борсата има предлагане на акции на 1.05 лв., но няма търсене.
Източник: Дневник (30.04.2004)

Твърде ограничен е и кръгът на фирмите, които ще печелят от съкращаването на корпоративния данък печалба. Това са т. нар. големи данъкоплатци, които ще си разпределят лъвския пай от промяната на данък печалба от сегашните 19.5% на 15 на сто. Ръка върху баницата от 200 млн. лв. ще сложат най-вече фирми, създадени с чужди капитали или притежавани от чужди инвеститори. Явно икономисаните средства ще отпътуват зад граница. За 85 835 български ООД, 69 300 ЕООД, 8466 АД и 763 ЕАД, които осъществяват основната бизнес активност и създават основните работни места, ще останат огризките от богата трапеза.
Източник: Кеш (30.04.2004)

Китайският производител на стомана Jinan Iron and Steel Group планира да разшири значително своите мощности в рамките на идните пет години, въпреки страховете на правителството, че секторът, както и икономиката на страната като цяло, могат да “прегреят”. Уън Йенмин, изпълнителен директор на компанията, заяви, че групировката също така се надява да спечели до 1.8 млрд. жънминби (218 млн.щ.д.) от пускането на акции на Шанхайската фондова борса, както и от регистрирането на свой клон в столицата на Малайзия Куала Лумпур. Размерът и скоростта на растеж в китайския стоманодобивен сектор вероятно ще окажат силно влияние върху дейността на световните производители на стомана. Например, Baoshan Iron & Steel – най-големият производител на стомана в Китай, заяви пред FT този месец, че планира да увеличи мощностите си с 50% до 30 милиона тона през следващите 5 години. Г-н Уън съобщи в свое интервю, че Jinan Iron очаква годишно производство на стомана в размер на 8 млн.тона в сравнение с 4 млн.тона през 2002 г. Компанията има за цел да увеличи капацитета си до около 10 млн.тона през следващите три години. Някои водещи китайски производители предупредиха, че има опасност от свръх-инвестиране в бързо разрастващия се стоманодобивен сектор, но г-н Уън заяви, че призивите за затягане на политиката на банките по отпускането на заеми и административния контрол няма да повлияят на плановете на Jinan Steel. Компанията възнамерява да произвежда продукти с по-висока стойност, като например студено-валцувани шини, за които Китай все още изпитва недостиг. “Правителството спира или ограничава неуместните проекти, но окуражава полезните. Ние принадлежим към втората група,” заяви г-н Уън. Той прогнозира, че цените на продукти с по-висока стойност ще останат високи в Китай през идните четири години, докато при цените на някои по-основни продукти, като тежки стоманени плочи, вече се наблюдава спад. Международните цени на някои продукти са по-високи от тези в Китай, ето защо Jinan Iron – вторият по-големина износител на стомана в Китай след Baosteel, настъпва на чуждестранните пазари. Г-н Уън съобщи, че износът на компанията за цялата 2003 г. в стойностно изражение е в размер на 160 млн.щ.д., като добави, че очаква той да достигне този размер само през първата половина през настоящата година. Плановете на компанията да пусне свои акции на Шанхайската фондова борса в момента се проучват от Националната комисия по развитието и реформите, бившето Държавно бюро за планиране в Китай, работещо в Пекин.
Източник: Други (30.04.2004)

На 29.04.2004 г. се проведе редовно Общо събрание на Браншовата Камара по черна и цветна металургия. Приети бяха Отчет на Председателя на Камарата за работата на БКЧЦМ през 2003 г. и Отчет на Контролния съвет за приходите и разходите през 2003 г.Общото Събрание утвърди Насоки за работата на Камарата през настоящата година.Форумът избра нов Управителен съвет в състав от десет члена: Кремиковци АД, ТеПро Метал ЕАД, Юмикор Мед АД,КЦМ АД,Жити АД, Шамот АД, Еврометал ООД, Металснаб Холдинг АД, Прециз Интер Холдинг АД и проф. Аврамов като представител на Съюза на ветераните от металургията. Непосред ствено след Общото събрание се проведе първото заседание на новоизбрания Управителен съвет, който преизбра г-н В.Захариев за свой председател. ( Камара на металургията)
Източник: Други (30.04.2004)

Размерът на преките чуждестранни инвестиции за първите два месеца на 2004 година достигна до 47.8 млн. евро, показват данните от платежния баланс, които БНБ обяви в петък. Това е доста голям спад в сравнение със същия период на миналата година, когато преките инвестиции са били 142.3 млн. евро. Инвестициите са намалели основно в частта привлечен нетен друг капитал, която включва промяната на нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити. Това означава, че през първите два месеца кредитирането от чужбина е намаляло в сравнение с периода януари-февруари 2003 година. За първите два месеца на тази година няма реинвестирана печалба от чужденци, а привлеченият дялов капитал от неприватизационни сделки също е намалял. Както и през 2003 година, за отчетения период няма привлечен капитал по приватизационни сделки. Най-много инвестиции за двата месеца са привлечени от Холандия, Гърция и САЩ. Намалението на вложенията кореспондира с прогнозата на Европейската банка за възстановяване и развитие, която предвижда преките чужди инвестиции да достигнат около един милиард евро през тази година, докато за цялата 2003 г. те бяха 1.254 млрд. евро. През 2004 г. се очаква да приключи сделката за продажба на мажоритарен дял от БТК, както и да се продадат някои от фабриките на "Булгартабак холдинг". Ако обаче тези сделки не бъдат осъществени, прогнозата на ЕБВР може и да не се сбъдне. Дефицитът по текущата сметка за първите два месеца на годината достигна до 353.5 млн. евро (1.8% от БВП), като се увеличава от 303.5 млн. евро (1.7% от БВП) за същия период на 2003 г. Само за февруари дефицитът е по-малък от същия месец на миналата година (119.8 млн. евро срещу 145.3 млн. евро). Основна причина за големия дефицит си остава отрицателното търговско салдо, което за периода януари-февруари е 299.9 млн. евро по предварителни данни. Износът се увеличава с 4.7 на сто за първите два месеца до 1.083 млрд. евро, докато увеличението на вноса е с 13.7 млн. евро до 1.382 млрд. евро. Салдото по услугите също е отрицателно, но се подобрява в сравнение със същия период на миналата година. Подобрението се дължи на по-големите приходи от туризъм и положителното салдо от други услуги. За първите два месеца на година има подобрение и по салдото доход - нето, като то остава отрицателно в размер на 121.2 млн. евро. Полученият доход намалява, но в същото време намалението на платения и дължим доход е по-голямо. Нетните постъпления по текущи трансфери се увеличават до 89.2 млн. евро от 64.3 млн. евро за двата месеца на 2003 година, като се забелязва едновременно нарастване на постъпленията и намаление на плащанията по текущи трансфери. Общият платежен баланс за януари-февруари е отрицателен в размер на 193.9 млн. евро, докато през 2003 година дефицитът е бил 240.5 млн. евро. Дефицитът по платежния баланс се финансира основно с валутни резерви на БНБ, както и от ползвани кредити от МВФ и извънредно финансиране.
Източник: Дневник (03.05.2004)

Опасенията, че кредитният контрол в Китай може да обуздае вълчия апетит за метали у местните потребители, свалиха през седмицата котировките на медта с 5%. Останалите цветни метали на лондонската борса LME също не бяха пощадени. Анализаторите смятат, че новините от Китай само са ускорили поевтиняването на цветните метали, чиито цени и без това са подложени на натиск от поредица събития през последните две седмици, които започнаха с коментарите на председателя на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан и предизвикаха поскъпването на долара. „Мисля, че някои инвеститори от световна величина се изтеглиха генерално от стоковия сектор“, коментира анализаторът на пазара на метали Ингрид Стърнби от Barclays Capital.
Източник: Капитал (03.05.2004)

Почти всички видове инвестиционни проекти в Китай, вкл. тези свързани с производството на стомана, алуминий и цимент, ще преминават през национални проверки. Голяма част от тях ще бъдат стопирани още тази година. Китайското правителство наскоро въведе всеобщо изискване във всички местности и региони в страната да започнат проверки на инвестиционни проекти по дълготрайни активи, които са в процес на реализация или още не са стартирали. Всички проекти, стартирали през 2004 г., с изключение на някои селскостопански, екологични, образователни, здравни и научни проекти, са обект на проверка, според циркуляра на правителството, като това се отнася в най-голяма степен за проекти, включващи свръх-инвестиции. Строителството с висок разход на енергия, вода и материали и висока степен на замърсяване на околната среда се забранява изрично. Тази година няма да бъдат одобрявани нови проекти в областта на стоманодобива и производството на алуминий и цимент. По официални данни през 2003 г. темповете на растеж в областта на стоманодобивната, алуминиевата и циментовата индустрия в Китай са нараснали почти двойно. (източник: Синхуа)
Източник: Други (03.05.2004)

Ефективното управление на разходите е целта на първия етап от създаването на интегрирана система за управление на бизнеса (ИСУБ) в комбината за цветни метали. Той приключва през юни с изграждането на модерна комуникационната инфраструктура на територия от 900 дка и внедряването на 7 модула от SAP/R3. Цялостният проект предвижда оптимизиране на управленските процеси, като ИСУБ ще обхване общо 12 SAP/R3 модула и съществуващите специализирани системи. Siemens Business Services, SAP България, Hewlett-Packard България и Стемо са основните изпълнители на проекта. Мащабният ИТ проект в КЦМ АД, Пловдив, e свързан със сериозните структурни и организационни промени за оптимизиране на управлението, стартирали след приватизирането на предприятието през 2001 г. Комбинатът, известен до края на 80-те години като КЦМ “Димитър Благоев", е най-големият производител на олово, цинк, благородни метали и техни сплави в региона от Италия до Урал. Извлечените и рафинирани метали са суровини за производството на много предприятия в страната и чужбина. Отговаряйки на високите международни стандарти за качество, 80% от продукцията е предназначена за износ. Оловото например е с чистота 99,99%, а цинкът - 99,995%. Така могат да се създават много прецизни сплави. Монетният двор на България ползва злато и сребро, произведени в КЦМ АД. Среброто, извлечено и рафинирано в пловдивския комбинат, се ползва за производството на компактдисковете, произвеждани у нас. Друг любопитен факт е, че за златното покритие на куполите на катедралния храм "Ал.Невски" в София, е ползвано фолио от злато, произведено за целта в KЦM. Комбинатът има патенти за технология за преработване на цинксъдържащи суровини, както и за метод за производство на серен триокис. Притежава оригинални решения и хоу-хау в пречистване на вентилационни и технологични газове, производство на цинк на прах, на оловни и цинкови сплави, в охлаждане на технологични флуиди и оборотни води и др. Над $70 000 000 са инвестирани за намаляване на замърсяването на околната среда от производствената дейност със стартиралия през 1995 г. екологичен проект, финансиран от японското правителство. Комбинатът е сертифициран по ISO 9000-2000. В КЦМ АД е съсредоточен основният бизнес, а спомагателните дейности (ремонтни дейности, транспорт, сервиз и т.н.) са изнесени в отделни дружества.
Източник: ComputerWorld e-Daily (03.05.2004)

Металурзите от основните производства на "Кремиковци" АД спряха работа заради неизплатени заплати от февруари. Изпълнителният директор на дружеството Валентин Захариев обещал до сряда заплатите на работниците да бъдат платени.
Източник: Труд (04.05.2004)

Директорът на бургаския клон на софийската фирма 'Металснаб Холдинг' ЕАД Валентин Михалев катастрофира и загина край Бургас. Нещастният случай стана към 17 часа в района на гробищен парк на главен път Бургас-Варна. Автомобилът 'Форд-Фокус' е идвал от квартал 'Сарафаво', когато излязъл от пътното плътно. При катастрофата колата се е самозапалила. 48-годишният мъж е изгорял в автомобила си. По първоначални данни, причината за инцидента е движение с висока скорост. От пресцентъра на РДВР-Бургас не съобщават за други пострадали. В момента на мястото се извършва оглед. 'Металснаб Холдинг' ЕАД е със седалище София, ул. 'Владайско въстание' 1. Предметът на дейност на фирмата е разпространение на електроинструменти, ел.матерали, санитария, теракота, бои, лакове и други.
Източник: Дарик радио (04.05.2004)

Премиерът Симеон Сакскобургготски обяви на среща с жителите с град Белене правителственото решение за изграждането на АЕЦ "Белене". "Това е най-големият инвестиционен проект в страната през последните десетилетия и до края на тази година Министерският съвет ще избере инвеститора за реализирането на проекта", заяви още премиерът Симеон Сакскобургготски Размразяването на проекта за строителството на втората атомна централа в Белене беше една от темите и на изнесеното заседание на Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет във Враца.
Източник: БНР (04.05.2004)

С решение на Софийския градски съд от 3 май са блокирани акциите на мажоритарния собственик на Кремиковци АД /71%/ - Финметалс холдинг, . Делото е заведено от Агенцията за следприватизационен контрол за неизпълнение на инвестиционната програма за 2000-2001 г. По данни на агенцията през 2000 и 2001 г. в комбината не са инвестирани по 50 млн. USD годишно, както предвижда договорът за приватизация. В него записаните ангажименти за общи инвестиции за 5 години са 300 млн. USD. Началникът на правно управление в АСК отказа коментар. От ръководството на Кремиковци също отказаха коментар. Mрогнозират, че делото е заведено от екипа на наскоро освободената директорка на агенцията Аксиния Славчева, която постоянно сочеше Кремиковци като един от големите нарушители на приватизационния си договор. От комбината съдят държавата за скрити задължения в размер на 200 млн. USD, които били открити в комбината след сделката и за които в договора се предвиждат 50 млн. USD обезщетение на купувача. Юристи, запознати с практиката на АСК, поясниха, че агенцията може с решение на съда да наложи възбрана за разпореждане с акциите на дружеството на неговите собственици. Възможно е АСК да е наложила възбраната и като обезпечение на бъдещ иск, който смята да заведе към предприятието. Това сериозно ще наруши плановете на собствениците на Кремиковци да продадат мажоритарна част от своя пакет на стратегически инвеститор, коментираха запознати.
Източник: Пари (05.05.2004)

Първа копка за строежа на пътищата, включени в проекта на Програма ФАР Пътища за достъп до туристически обекти направиха днес в местността Цигов чарк. Стойността на ЛОТ 1 е 3.105 млн. EUR и включва 6 отсечки с обща дължина 42 км в областите Смолян, Хасково и Кърджали. По проекта се рехабилитират и реконструират тези пътища, които осигуряват достъп до туристически обекти като Смолянските езера, връх Вишеград, Триградското ждрело. Парите са от предприсъединителните фондове на ЕС за социално-икономическо сближаване. Строежът на пътищата от ЛОТ 2 включва 3 отсечки с обща дължина 32 км в област Пазарджик. Тяхната стойност е 3 275 200 EUR.
Източник: Пари (05.05.2004)

900 хил. EUR ще получи област Враца за изпълнение на проекти, които ще осигурят заетост на освободени кадри от АЕЦ Козлодуй. От 1 април правителството на Великобритания е разрешило старта на съвместен проект с България, съгласно който 300 хил. EUR ще бъдат осигурени т. г. Проектът изпреварва с 2 г. подготвяните от ЕС мерки за ликвидиране на последиците от затваряне на I и IV блок. Вчера в областната администрация се проведе разширена работна среща с участието на 4-ма представители на британско-българската консултантска фирма Ню Ай, оторизирана от държавните власти в Обединеното кралство да работи по този проект, чийто ръководител е Патрик Грей. Българската страна се представлява от Добрин Падалски.
Източник: Пари (05.05.2004)

Агенцията за приватизация (АП) реши да продава 100% от капитала на "Елисейна" ЕАД - гара Елисейна, на търг с явно наддаване. Началната тръжна цена е 10 000 лв., а стъпката на наддаване - 1000 лв. Депозитът за участие е 100 000 лв. Търгът ще се проведе на 32-рия ден от датата на обнародване на решението в Държавен вестник. Цената по договора ще се заплаща чрез банков превод по сметка на агенцията по следния начин - 50% - в деня на подписване на договора, останалата част - до 20 календарни дни. Собствеността върху акциите ще бъде прехвърлена след изплащане на задълженията на "Елисейна" заедно с натрупаните лихви в двумесечен срок от датата на сключване на договора за продажба. По непотвърдена информация задълженията на "Елисейна" са около 16 млн. лв. От тях 2 млн. лв. са към Агенцията за държавни вземания. Предметът на дейност на дружеството е обогатяване на медни руди, производство на черна мед и изделия от цветни метали.
Източник: Дневник (05.05.2004)

Според зам. транспортния министър София Касидова, цитирана от Reuters, вторият мост над Дунав при Видин - Калафат ще бъде изграден до края на 2007 г. Най-късно през февруари 2005 г. транспортното министерство, възложител на проекта, ще сключи договор с голяма строителна фирма, е заявила Касидова. На 7 май ведомството обяви първия от двата търга за изграждането на обекта - за проектиране и строителство. Предстои търг и за избор на супервайзeр. В процедурата за предварителна квалификация може да участват фирми от всички страни членки на Евросъюза, както и фирми от България, Румъния и Турция. Крайният срок за подаване на оферти е 14 юни 2004 г. Тръжната комисия ще състави т. нар. къса листа от 8 фирми, които ще бъдат одобрявани от Еврокомисията. Стойността на проекта е 223 млн. EUR.
Източник: Пари (10.05.2004)

Преките чуждестранни инвестиции в България за януари и февруари 2004 г. са на обща стойност 60.1 млн. щ. долара, или 0.2% от БВП. Това е с 60.5% по-малко от привлечените инвестиции през първите два месеца на 2003 г., оценени на 152.1 млн. щ. долара. Данните на БНБ сочат още, че най-много инвестиции у нас за януари и февруари са направили Холандия - 26.3%, Гърция - 8.7%, и САЩ - 6.9 процента.
Източник: Банкеръ (10.05.2004)

Най-голямата компания за производство на алуминий в света - американската "Алкоа", купува двете най-големи предприятия за преработка на метала в Русия - "Самара" и "Белая Калитва", информира в. "Уолстрийт джърнъл". Сделките са част от стратегията на компанията да се възползва от очаквания 8.1% ръст на търсенето на цветния метал в световен мащаб през настоящата година. Съгласно споразумението щатската компания ще придобие два огромни завода с 14 хил. работници от най-големия руски производител на алуминий "Русал". Предприятията, обект на сделката, обработват метала за нуждите на индустриалните, транспортните и опаковъчните предприятия. В момента те работят само с 38% от капацитета си. Миналата година те са осигурявали 25% от потреблението на метала в страните от бившия Съветски съюз. Наблюдатели в бранша посочват, че американските инвеститори ще пренесат в новите си предприятия ноу-хау за изработването на алуминиеви продукти за целите на космическото ракетостроене. Производството ще е насочено към пазарите на Азия, Европа и Америка. Закупуването на двете предприятия ще бъде финализирано до 30 юни тази година, като това е една от най-големите инвестиции в металургичния сектор в Русия. Финансовите аспекти по нея не се съобщават, тъй като се очаква одобрението на правителството. Анализатори твърдят, че американците ще платят 50 млн. долара за двете компании и ще инвестират 250 млн. долара в следващите три години. Според "Алкоа" тази цена е разумна. Експанзията на дружеството в Русия отразява и промяната на отношението на "Алкоа" към пазара в тази страна, тъй като в миналото той умишлено беше пропускан като потенциален обект поради определянето му за прекалено криминализиран.
Източник: Дневник (10.05.2004)

Един от най-големите производители на ценни метали в света - белгийската "Юмикор", даде положителни изгледи за представянето през 2004 г. на българския си завод в Пирдоп, в който е мажоритарен собственик, и прогнозира производството на мед да се задържи на нивата от предната година, предаде Ройтерс. Освен това от компанията прогнозираха печалбата от дейността на "Юмикор" за тази година да се увеличи с около 78%. Като причина за оптимистичните си прогнози белгийското дружество посочва по-високите цени на платината и среброто.
Източник: Дневник (10.05.2004)

На ЛМБ комплексът от цветни метали поевтиня в петък, запазвайки тенденцията от последните няколко седмици. Медта оглави низходящия тренд. Тримесечните сделки прeтърпяха най-драстичното понижение в сравнение с останалите цветни метали. Медта поевтиня с повече от 100 USD/т спрямо четвъртък и затвори при 2607 USD/т. Преди малко повече от месец тя достигна 3055 USD/т. Алуминият отстъпи с 18 USD/т до 1647 USD/т, а никелът приключи при 10 940 USD/т при 11 050 USD/т предишния ден. Оловото се срина с 24 USD/т до 730 USD/т, а цинкът поевтиня с 25 USD/т до 1034 USD/т.
Източник: Пари (10.05.2004)

Добитата мед в петия по големина производител на червения метал в света Перу през март достигна 2-годишен връх от близо 89 хил. т в сравнение с добитите обеми преди 1 г.
Източник: Пари (10.05.2004)

Иран планира да произведе 280 хил. т мед за едногодишния период до март 2005 г. в резултат на разширяване на мощностите при 143 хил. т за миналата година.
Източник: Пари (10.05.2004)

Най-голямата компания, добиваща желязна руда - бразилската CVRD, очаква да удвои своя експорт за Китай и той да достигне 1 млрд. USD. Страната през 2003 г. стана най-големият клиент на CVRD.
Източник: Пари (10.05.2004)

RIO TINTO, една от най-крупните металодобивни компании в света и главно на желязна руда, повиши прогнозите си за потреблението на стомана в Китай до 390 млн. т до 2010 г.
Източник: Пари (10.05.2004)

Най-големият производител на стомана в света Arcelor SA обяви рекордна печалба за първото тримесечие, като добави, че приходите през второто тримесечие ще бъдат още по-високи, поради факта, че цените на стоманата продължават да поддържат рекордни нива за последните девет години, а търсенето в Европа продължава да расте. Чистите приходи за първото тримесечие бележат ръст от 22% до 234 млн.евро (277 млн.щ.д.) или 49 евроцента на акция, в сравнение със 192 млн.евро или 40 евроцента на акция преди година. Продажбите за периода са в размер на 6.9 млрд.евро.
Източник: Други (10.05.2004)

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще открие ремонта на пътя Бургас - Сливен. Проектът се реализира по програма Трансгранични пътища 3, обхващаща рехабилитацията на пътни отсечки по направление на Общоевропейските транспортни коридори N 6, 8 и 9 на територията на страната. Той предвижда рехабилитация на участъци по Лот N 8 от първокласен път т-6 Сливен - Бургас с обща дължина 66.5 км. Стойността на проекта е 6 139 283 EUR. 75% от средствата се отпускат от програма ИСПА на ЕС, а 25% ще бъдат осигурени от държавния бюджет. След проведена международна тръжна процедура за изпълнител на строителството е избран българският консорциум ПАНВИА. Програма Трансгранични пътища 3 предвижда рехабилитация на отсечки от републиканската пътна мрежа с обща дължина 245 км от лотове 3, 4, 8 и 9. Изпълнители са българският консорциум ВИА СЕВТ и австрийската Strabag.
Източник: Пари (11.05.2004)

Най-голямата компания за производство на алуминий в света - американската "Алкоа", купува двете най-големи предприятия за преработка на метала в Русия - "Самара" и "Белая Калитва", информира в. "Уолстрийт джърнъл". Сделките са част от стратегията на компанията да се възползва от очаквания 8.1% ръст на търсенето на цветния метал в световен мащаб през настоящата година. Съгласно споразумението щатската компания ще придобие два огромни завода с 14 хил. работници от най-големия руски производител на алуминий "Русал". Предприятията, обект на сделката, обработват метала за нуждите на индустриалните, транспортните и опаковъчните предприятия. В момента те работят само с 38% от капацитета си. През 2003 година те са осигурявали 25% от потреблението на метала в страните от бившия Съветски съюз. Наблюдатели в бранша посочват, че американските инвеститори ще пренесат в новите си предприятия ноу-хау за изработването на алуминиеви продукти за целите на космическото ракетостроене. Производството ще е насочено към пазарите на Азия, Европа и Америка. Закупуването на двете предприятия ще бъде финализирано до 30 юни 2004 година, като това е една от най-големите инвестиции в металургичния сектор в Русия. Финансовите аспекти по нея не се съобщават, тъй като се очаква одобрението на правителството. Анализатори твърдят, че американците ще платят 50 млн. долара за двете компании и ще инвестират 250 млн. долара в следващите три години. Според "Алкоа" тази цена е разумна. Експанзията на дружеството в Русия отразява и промяната на отношението на "Алкоа" към пазара в тази страна, тъй като в миналото той умишлено беше пропускан като потенциален обект поради определянето му за прекалено криминализиран.
Източник: Дневник (11.05.2004)

Медта рязко поевтиня до рекордно ниските от 3.5 месеца цени на Лондонската борса на метали 2530 USD/т. Сривът от над 50 USD/т беше предизвикан от ликвидации на позиции на брокери и търговци в момент, когато цветните и благородни метали започват да губят блясъка на особено атрактивна инвестиция, затъмнени в момента от долара и деноминирани в долар финансови инструменти. През април медта отбеляза 8.5-максимум от 3055 USD/т. Алуминият вчера се срина до най-ниските от края на декември нива от 1680 USD/т, а никелът до невиждани от 7 м. цени. Прогнозите на анализаторите са, че цветните метали трудно ще задържат и сегашните ценови равнища и ще продължат да потъват.
Източник: Пари (11.05.2004)

Най-голямата стоманодобивна компания в света люксембургската Arcelor отчете нарастване на оперативната печалба за първото тримесечие с 8.5% /696 млн. EUR/ и прогнозира подобряване на резултатите през следващото на фона на запазващото се високо търсене и изчерпващите се запаси. Продажбите на основното поделение на Arcelor, произвеждащо плоска въглеродна стомана обаче, са намалели с 2.1% спрямо същия период на 2003 г. до 3.56 млрд. EUR, а чистата оперативна печалба - с 400 млн. EUR до 428 млн. EUR.
Източник: Пари (11.05.2004)

Чистата печалба на най-големия производител на никел и метали от групата на платината руската Норилски никел нарасна с 82% през първото тримесечие до 597.4 млн. USD.
Източник: Пари (11.05.2004)

Източници от Държавната комисия за развитие и реформи в Китай разкриха, че местните цени на стоманени продукти, особено на тези, използвани в строителството, са паднали значително от средата на март. Сред причините за спада са усилията на правителството да засили макроикономическия контрол, като затегне паричните потоци и наложи по-строга регулация върху слепите инвестиции и ниско-степенната експанзия в някои “прегряващи” сектори на индустрията. Друга причина е по-силният щатски долар и спада в цените на основните суровини както на местния, така и на международните пазари. Според експерти, цените на стоманата и стоманените продукти ще продължат да падат още по-стремително. (източник: Xinhua)
Източник: Други (12.05.2004)

Членове на Национална федерация Металургия към Подкрепа и синдикалното ядро на Подкрепа в Кремиковци не пуснаха депутати от парламентарната комисия, която разследва причините за аварията в комбината през януари, да влязат в предприятието. От комбината съобщиха, че изпълнителният директор и председател на УС Валентин Захариев се е опитал да се намеси в полза на депутатите, но от синдиката не са приели позицията му. От ръководството на комбината по-рано поискаха отвод на председателя на комисията Рамадан Аталай, тъй като е работил като директор в комбината в периода 1992-1995 г., когато изпълнителен директор на комбината беше Лилян Вачков и двамата нанесли финансови щети на комбината. Мениджърите на Кремиковци се оплакаха, че докладът се изготвя, без някой от членовете на комисията да е посетил комбината.
Източник: Пари (13.05.2004)

405 431 лв. са дълговете на “Пиринхарт” АД - гр. Разлог към 78 фирми от страната. Те са доставяли месеци наред хартия, дървесина, хранителни продукти, суровини за дейността на целулозния гигант, без да получат и лев. В списъка на големите кредитори на дружеството, с главен акционер Валентина Шошкова, са “Кремиковци”, НЕК - Разлог, ДС “ТБО” - Симитли, “Неврокоп” - Гоце Делчев, “Феникс” - Благоевград, “Апогей В” - Кресна, дърводобивните дружества “Вищерица” - Места, “Беслет” - Гърмен и “Зенит” - Елешница.
Източник: Струма - Благоевград (13.05.2004)

От 1 юли либерализират енергийния пазар, стана ясно на дискусия, организирана от "Стомана индъстри", с участието на БИБА, енергийното министерство, производители и потребители. 10 дружества ще имат статут на привилегировани потребители, а 4 централи ще получат квоти за продажбите си.
Източник: 24 часа (13.05.2004)

Пазарът на електроенергия у нас ще бъде отворен за конкуренция от 1 юли т. г. Това стана ясно вчера след дискусия в пернишката фирма "Стомана индъстри" между експерти от енергийното министерство, от НЕК и от предприятия, големи консуматори на ток. Отначало само 10 фирми с годишна консумация над 100 млн. киловатчаса ще могат сами да си избират доставчик на ток. Те ще договарят цените и условията пряко с производителите. До края на годината такова право ще придобият и фирмите с потребление над 40 мегаватчаса. През 2007 г. всички потребители ще получат привилегията за пряко договаряне с производителите на ток, съобщи Пламен Попов, началник на управление в HEK.
Източник: Труд (13.05.2004)

Четиринадесет компании, сред които "Агрополихим", "Стомана", "Юмикор" и "Девня цимент", ще купуват ток директно от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица изток 2" от началото на юли. Това съобщи на среща с представителите на компаниите зам. енергийният министър Ангел Минев. В сряда "Стомана индъстри" беше домакин на организираната от БИБА дискусия за либерализирането на енергийния пазар. За отварянето на електроенергийния пазар се говори вече година, но реалното осъществяване на сделки се отлагаше по различни причини. НЕК вече започна тренировки с привилегированите потребители за отварянето на пазара. Според наредбата за привилегированите потребители на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) такива доставки ще имат право да правят компании с годишна консумация на ток над 100 гигаватчаса и без задължения към НЕК. Сигурността на доставките трябва да бъде гарантира, ако определена компания например има договор с ТЕЦ "Варна", който обаче не може да продаде енергията заради авария, заявил на срещата изпълнителният директор на "Агрополихим" Филип Ромбаут. Той споделил притесненията на потребителите за доставките. Представителите на НЕК уверили дружествата, че ще има резервни мощности, а с последващото отваряне на пазара ще могат да се сключват и резервни договори за други централи. Компаниите са поставили въпроса със сигурността на доставките и кога може реално да се очаква да има сделки на цени, различни от регулирания пазар. "Един от основните проблеми пред нас е искането да даваме прогнози за почасова консумация", каза административният директор на "Стомана индъстри" Константин Стаменов. Той обясни, че производството на предприятието е много специфично и трудно може да се даде прогноза за почасово потребление. От участниците в срещата стана ясно, че към момента електроцентралите могат да направят отстъпка от един лев за мегаватчас от цената, която предлагат в момента. Сега компаниите плащат 30 лв. за мегаватчас, плюс такса за студена мощност от 15 лв. и още 12 лв. такса пренос. Дискусия сред привилегированите потребители, НЕК и ДКЕР предизвиква въпроса за цената на преноса, която се заплаща. В момента тя е 12 лв. на мегават, но в края на 2003 година привилегированите потребители оспориха тази цена пред Върховния административен съд. Цената за преноса се формира от две компоненти, една от които е резервът на системата, обясниха от НЕК. Ако потребеното количество е повече от заявеното, компаниите ще купуват ток от НЕК, която ще е на цена, по-висока от договорената с централите.
Източник: Дневник (13.05.2004)

Общият показател Доверие за икономиката се е покачил с 5 пункта през април т. г. спрямо януарското си равнище и е достигнал минус 8.4%, съобщи Националният статистически институт. Показателят е среднопретеглена величина от доверие в промишлеността, в строителството и в търговията на дребно. Увеличение от 3.8 пункта регистрира и показателят Доверие на потребителите през периода януари - април 2004 г. По-изразено е покачването при селското население - 7.2 пункта, в сравнение с градското - 2.3 пункта. През април в сравнение с януари т. г. са по-благоприятни мненията на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на домакинствата през последните 12 месеца, както и очакванията им за следващите 12 месеца. Общата оценка за бюджета на домакинствата през април се подобрява с 1 пункт в сравнение с януари т. г. Отново това подобрение е по-силно изразено при селското население, поясняват от НСИ. Влошаване на семейните финанси спрямо януари се регистрира при безработните, лицата от 16 до 29 години и от 50 до 64 години, както и сред анкетираните с начално или основно образование. Общата икономическа ситуация в страната като цяло се оценява като благоприятна в сравнение с изразените мнения отпреди три месеца. Благоприятна е и оценката за настоящото развитие на икономическата ситуация и за следващите 12 месеца. През април т. г. потребителите са по-големи оптимисти в очакванията си за намаляване на безработицата.
Източник: Пари (14.05.2004)

Козлодуйската фирма "Енемона" завърши сградата за разтоварване, складиране и обработка на меден концентрат за нуждите на медодобивния комбинат "Юмикор мед" в Пирдоп. Обектът е предаден в края на април. Това е трети успешно реализиран проект на "Енемона" за "Юмикор мед". Стойността на проектите възлиза на 1.5 млн. лв.
Източник: Дневник (14.05.2004)

Инфлацията през април е 0,3 на сто, съобщи НСИ. През април, спрямо март, цените на хранителните продукти и услугите са се повишили с 0,4 процента. Нехранителните стоки са на равнището от миналия месец. През април по-ниски са били цените на брашното, трайните колбаси и млечните продукти, а слабо са поскъпнали месото, малотрайните колбаси и яйцата.
Източник: БТА (15.05.2004)

Условията на труд в различните производства на "Кремиковци", включително и баните и тоалетните, проверяваха вчера десет депутати от временната анкетна комисия към парламента. "Докладът на комисията трябва да бъде готов до 20 май", обяви шефът й Рамадан Аталай. Народните представители получиха разрешение от ръководството да посетят няколко производства. Преди дни посещение на депутатите в комбината бе осуетено от синдикалисти, които протестираха срещу евентуално закриване на "Кремиковци".
Източник: Сега (15.05.2004)

Кремиковци остава най-голямата публична компания в България с приходи от дейността в размер на 700 млн. лв. за 2003 г. Това показва Топ 50 - второто годишно изследване върху финансовите резултати на дружествата, търгувани на БФБ-София. На второ място в него е ЛУКойл-Нефтохим с приходи за 463 млн. лв. На минимална дистанция го следва Параходство БМФ с 462 млн. Като изключим него, останалите в челната тройка запазват позициите от миналогодишното издание. При класацията по печалба в основата са пак същите фигури. От рекордьор по загуба за 2002 г. Кремиковци става най-печелившото /поне на хартия/ дружество. Мястото на предводител на компаниите от "зоната на здрача" се заема този път от Параходство БМФ със загуба от 27.5 млн. лв. Ръст в приходите бележат 68% от публичните компании у нас, а общият размер на приходите е за около 6 млрд. лв. през 2003 г., показва Топ 50. Според данни от националната статистика тази сума включва 30-50% добавена стойност. Това означава, че те са формирали 5-9% от БВП на България.
Източник: Пари (17.05.2004)

Лукойл увеличи цените на бензина, дизела, газьола и пропан-бутана от 16 май. Бензин А-92Н става 1326.22 лева за 1000 л. Увеличението е 1.17%. Цената на бензин А-95Н се повишава с 1.8% до 1344.74 лв., а на бензин А-98Н - с 0.98% на 1367.32 лв. С 3.23% се увеличава цената на дизела, а на газьола - с 1.52%. С 3.01% поскъпва пропан-бутанът.
Източник: Пари (17.05.2004)

При преговорите по глава "Земеделие" с Европейския съюз квотата за производство на захар от захарно цвекло за България да бъде до 50 000 тона годишно. Това ще предложи мениджърския екип на "Захарни заводи"АД в Горна Оряховица на преговарящия екип, съобщи инж.Георги Узунов, изпълнителен директор на дружеството. Според анализите на мениджърския екип, ако тази квота получи одобрението на европейските експерти рафинерията ще премине изцяло към преработка на собствена суровина. Ефектът ще се отрази благоприятно за насърчаването на цвеклопроизводството, което ще осигури поминък за населението в района и развитието на дружеството след присъединяването на България към ЕС.
Източник: Монитор (17.05.2004)

Силното търсене на стомана в Китай е основна причина за поскъпването й напоследък на световния пазар - до най-високите ценови равнища от 15 години насам, съобщи днес германската Федерална статистическа служба, цитирана от ДПА. За някои стоманени продукти цените дори достигнаха рекордни равнища, отбелязва службата. През април цените на арматурата за стоманобетон са нараснали с 86,4 процента спрямо декември 2003 г., на профилната стомана - с 22,6 на сто, а на валцованата стомана - с 16,5 процента. Освен търсенето в Китай, натиск върху цените оказва и процесът на възстановяване на американската икономика, посочва още статистическата служба.
Източник: БТА (18.05.2004)

Минната промишленост, строителството и производството на метали са отраслите с най-неблагоприятни условия на труд през миналата година, сочат данните на Главна инспекция по труда. От над 62 хил. нарушения през миналата година две трети са заради лоша трудова среда. Инспекторите са наложили глоби за 2.3 млн. лв., от които са събрали 1.4 млн. лв. Най-много са нарушенията във Варненска, Бургаска и Благоевградска област.
Източник: Дневник (18.05.2004)

Стокообменът на страната за първото тримесечие на годината е 8.1 млрд. лв., отчете Националният статистически институт. Търговското салдо продължава да е отрицателно и достига 995.5 млн. лв. В доларово изражение дефицитът е 642.6 млн. USD. Спрямо същия период на миналата година увеличението му е 74%, посочват от НСИ. Това е естествено развитие на икономиката ни, няма повод за безпокойство, смята Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Той обясни по-силния внос с нарастването на производството и кредитирането, което увеличава разполагаемите доходи на населението, а оттам търсенето на вносни стоки. Изнесените стоки за първото тримесечие са за 3.4 млрд. лв., което е 5.2% повече от същия период на м. г. Вносът е за 4.7 млрд. лв., като увеличението е 15.8%. България продължава да продава по-скъпо на външния пазар, отколкото е купувала, отчита НСИ. Средната цена на изнесените стоки е била с 3% по-висока в сравнение с първото тримесечие на 2003 г. За внасяните стоки тя е почти непроменена. Това се дължи на по-високите цени, при които изнасят Кремиковци, Стомана индъстри или Агрополихим, а не заради това, че българските продукти са станали по-качествени и са намерили по-високи ценови пазари, обясни Георги Стоев
Източник: Пари (18.05.2004)

Произведената в света неръждаема стомана ще се увеличи с 6.8% през 2004 г. и ще възлезе на 24.35 млн. т, съобщи вчера Международният форум за неръждаема стомана /ISSF/ по време на годишната си среща в Сеул. Догодина продукцията ще нарасне с още 6.2% до 25.85 млн. т на фона на добитите 22.8 млн. т през 2003 г., които са с над 10% повече спрямо пердишната година. 47%, или 11.4 млн. т, от световната продукция през 2004 г. ще бъдат произведени в Азия. В Западна Европа и Африка ще се добият 9.65 млн. т, а в Америка 3 млн. т. Приносът на Източна Европа се изчислява на 300 хил. т. През 2005 г. продукцията в Азия ще достигне 12.25 млн. т, а източноевропейската ще възлезе на 350 хил. т. Западна Европа и Африка ще добият общо 10.10 млн. т, а Америка - 3.15 млн. т.
Източник: Пари (18.05.2004)

На лондонската метална борса /ЛМБ/ разпродажбите оказаха сериозен натиск върху цените на търгуваните цветни метали. Тримесечните медни сделки се договаряха по 2565-2569 USD/т в сравнение с 2592 USD/т при затварянето в петък. Алуминият се котираше под 1600 USD/т - по 1593 USD/т спрямо 1615 USD/тв края на миналата седмица. Калаят поевтиня с 60 USD/т до 8700 USD/т въпреки подкрепата на пазарни фактори. Цинкът отстъпи с 2 USD/т до 1018 USD/т, а оловото се стабилизира при 746 USD/т спрямо 734 USD/т в петък.
Източник: Пари (18.05.2004)

Най-големият производител на никел и паладий в света руската компания Норилски никел отчете приходи от продажби през 2003 г. в размер на 135.3 млрд. рубли при 88.34 млрд. рубли за предходната година. Неконсолидираната оперативна печалба е 62.9 млрд. рубли при 22.95 млрд. рубли за 2002 г. при чиста печалба от 36.5 млрд. рубли.
Източник: Пари (18.05.2004)

Черна гора избра за купувач на близо 58% от почти нефункциониращия стоманодобивен комбинат Niksic британската Midland Resources Holding. Последната се ангажира да направи инвестиции от 30.5 млн. EUR през идните 5 г. Капацитетите на Niksic са 300 хил. т стомана и 190 хил. стоманени изделия.
Източник: Пари (18.05.2004)

5,3% ще е увеличението на инвестициите в промишлеността, които ще направят българските предприятия през 2004 г. Това сочат резултатите от проучване на Националния статистически институт (НСИ) през април. В обществения сектор на промишлеността се очаква ръст на инвестициите от 53%, което се дължи главно на енергетиката. Делът на обществения сектор в общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2004 г. достига 47%, което е увеличение с 14,5% спрямо съотношението обществен-частен сектор през 2003 г. Предприятията от частния сектор очакват със 17% по-малко инвестиции през 2004 г. в сравнение с направените година по-рано, което се дължи главно на преработващата промишленост, уточниха хората на Александър Хаджийски. Най-голям дял в очакваните инвестиции през 2004 г. се падат на енергетиката и свързаните с водата отрасли - 50%, с очакван ръст спрямо 2003 г.- 28,6%. На второ място по прогнозен обем на инвестициите са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление - 26% дял, което обаче спрямо м. г. е с 9,8% по-малко. Отраслите, произвеждащи хранителни продукти и напитки, са с 12% дял в очакваните инвестиции през 2004 г., като съответно предвиждат намаление спрямо 2003 г. - с 7,4%.
Източник: Сега (20.05.2004)

Офертата на европейския авиационен консорциум EADS за замяна на хеликоптерите Ми-17 и Ми-24 с френските Пума е по-добра от предложението на британската BAE systems за ремонт и модернизация на наличната руска техника, обяви министърът на отбраната Николай Свинаров след разговори с представителите на EADS. По тази сделка българската страна е заделила 150 млн. USD. Консорциумът предлага за нуждите на българските военновъздушни сили да бъдат купени снетите от въоръжение във френската армия хеликоптери Пума, които са ремонтирани и може да се експлоатират поне още 15 години. Свинаров аргументира решението си с това, че няма да има нужда да се модернизират, тъй като са натовско производство, по-лесни са за поддръжка и по-евтини за експлоатация. Има индикации, че военновъздушните ни сили са съгласни да се откажат от руските машини за сметка на натовските. EADS бяха сочени за фаворит и по другия проект на МО за модернизирането на самолетите МиГ-29, но бяха изместени от руската РСК МиГ. Сегашната оферта на ЕАDS е по-добра от декемврийската, лаконично обясни министър Свинаров. През декември експертна група на Министерството на отбраната посочи BAE systems за предпочитан изпълнител на поръчката за ремонта и модернизацията на хеликоптерите Ми-17 и Ми-24.
Източник: Пари (20.05.2004)

Най-големият производител на мед в Европа германската компания Norddeutsche Affinerie предвижда благоприятни перспективи за червения метал през 2004 г. и увеличаване на потреблението, което ще стабилизира цените на по-високи нива. Norddeutsche със седалище в Хамбург отчете следданъчна печалба за второто тримесечие от 8.9 млн. EUR. Тя произведе 138 хил. т медни катоди през второто тримесечие, с 1 т по-малко в сравнение с 2003 г., и 269 хил. т концентрат, което е с 25 хил. т повече спрямо същия период на м. г. Във финансовите резултати на компанията се отразяват високите цени на медта, особено преди 1 м. Като цяло в момента според Norddeutsche миннодобивните компании правят добри пари в момента. По данни на фирмата само Китай е потребил с 21% повече мед през първите 2 месеца на 2004 г., в Япония търсенето е нараснало с 14%, а в САЩ с 9%. Същевременно седемте най-големи производители на мед в Китай планират да свият вноса на меден концентрат предвид ниската такса за преработка и цени на вътрешния пазар.
Източник: Пари (20.05.2004)

На лондонската метална борса /ЛМБ/ медта поскъпна с 15 USD/т спрямо вторник до 2538 USD/т. Стана ясно, че пожарът в една от 12-те мини на Казахмис, водещ производител на метала в света, няма да причини намаляване на добивите, което не позволи на цените да се покачат по-чувствително. Казахмис произвежда над 400 хил. т мед годишно. Тримесечните алуминиеви сделки отстъпиха със 7 USD/т до 1618 USD/т, а никелът - с 25 USD/т до 10 775 USD/т. Оловото прибави 16 USD/т към цените си до 751 USD/т.
Източник: Пари (20.05.2004)

Финландският производител на метали Outokumpu ще добие 2.05 млн. т неръждаема стомана през настоящата година, което е със 17% повече в сравнение с предходната, а догодина ще увеличи продукцията си с още 7% до 2.2 млн. т. Outokumpu, който има заводи и в САЩ, Великобритания и Швеция, разполага с капацитети за 2.1 млн. т горещовалцувана и 1.2 млн. студеновалцувана стомана. Компанията очаква високото търсенето в Китай да се запази в дългосрочна перспектива, макар и да позагуби скорост през 2004 и 2005 г.
Източник: Пари (20.05.2004)

Драстично забавяне в растежа на вноса на желязна руда в Китай от 148 млн. т за 2003 г. до 148 млн. т до края на т. г. очаква Macquarie Bank. Китай е най-големият вносител на суровини в света, а желязната руда се използва в стоманодобива.
Източник: Пари (20.05.2004)

Управителният съвет на Българска народна банка не прие искането на търговските банки поддържаните от нея минимални задължителни резерви (МЗР) да се олихвяват. Централната банка прие промени в Наредба №21, с която нормативно урежда статута на задължителните резерви. Поправката стана наложителна след последното посещение на мисия на Международния валутен фонд у нас, по време на която правителството договори мерки за ограничаване на кредитната активност на банките. Една от последвалите стъпки третира именно разширяване на базата, по която се изчисляват резервите. МЗР е един от малкото останали инструменти за влияние на БНБ върху паричната политика в условията на валутен борд.
Източник: Дневник (21.05.2004)

48,6 хил. лв. данъци са платени по интернет от стартирането на тази услуга на 15 април, съобщиха от Главна данъчна дирекция. Най-често електронната мрежа се използва за плащане на данъка върху доходите. Досега 122 души са превели по интернет 33 хил. лв. данък върху доходите от миналата година. Други 29 души са платили 10 хил. лв. налози върху трудови възнаграждения. Досега 1425 граждани и фирми са се регистрирали за плащане на данъци по интернет.
Източник: Стандарт (21.05.2004)

Средният осигурителен доход в 20-те най-коректни фирми с персонал до 15 души е 989 лв., показва справка за най-коректните осигурители през първото тримесечие на т. г., оповестена от Националния осигурителен институт /НОИ/. В тях работят 248 души. Някои от включените в този списък са посолството на Швейцария, Приста Ойл трейдинг, БМ Лизинг, Сони България, Кока-Кола България, Биохим Лизинг България, 3М, Солвей-България и др. 769 са заетите във фирмите с персонал от 15 до 50 души, а средният осигурителен доход за тях е 967 лв. Тук сред 20-те отличници са Делегацията на Комисията на ЕС у нас, Хилти България, Ситибанк-клон София, Посолство на Германия и др. Компаниите с персонал от 50 до 100 души осигуряват 1656 лица, като средният осигурителен доход за тях е 731 лв. Някои от включените в списъка са Борг инструментс, Дару Кар, Делойт и Туш, Експресбанк-клон Варна и др. 4076 пък са лицата, заети във фирми с персонал от 100 до 250 души. Изчисленият среден осигурителен доход при тях е 674 лв. А тук с позиции в класацията за най-коректни фирми са Амилум България-Разград, Булгартабак холдинг, Мини Марица-изток-Раднево, Булгаргаз-Стара Загора, ТБ Юнионбанк, Комисия за регулиране на съобщенията, ДЗИ-Общо застраховане и др. Най-много заети - 50 391 лица, са в предприятия с персонал над 250 души. Средният осигурителния доход в тях е 621 лв. Сред 20-те "най" са АЕЦ Козлодуй, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Видима-Севлиево, МобилТел, Булбанк и др. 216.061 млн. лв. са неплатените осигуровки от 50-те най-големи длъжници на НОИ. Тази класация води металургичният комбинат Кремиковци, следван от Стомана-Перник, Варненска корабостроителница и Видахим.
Източник: Пари (21.05.2004)

Седемте люксембургски завода на най-големия производител на стомана в света Arcelor бяха парализирани на 14 май, след като работници организираха 24-часова стачка в знак на протест срещу планираните масови съкращения, предаде AFP, цитирайки синдикални ръководители. “В ранния следобед, към стачката се бяха присъединили 95% от работниците и 75% от чиновниците в Arcelor,” заяви представителят на синдикатите Жозефин Мамола. Стачката, която е първата в стоманената индустрия на Люксембург от 1982 г. насам, беше свикана след като ръководството на компанията обяви плановете си да съкрати около 1000 от общо 6000-те работници в страната. Според Arcelor, преструктурирането на компанията в европейски мащаб, включващо затварянето на един завод в Люксембург и на две пещи в съседна Белгия до 2007г., се налага предвид запазване на конкурентноспособността на фирмата. “Индустриалните поделения (в Люксембург) бяха затворени в петък сутринта за 24 часа като предпазна мярка във връзка с призива за стачка, направен от синдикатите,” заяви говорител на френско-испано-люксембургския гигант. (източник: www.new-europe.info)
Източник: Други (23.05.2004)

Наскоро Европейската комисия реши да предприеме задълбочено разследване на преструктурирането на втория по големина производител на стомана в Полша – Huta Czestochowa SA. Разследването цели да установи точните факти по случая и приканва заинтересовани страни да представят свои виждания. Huta Czestochowa е известен производител на стоманени изделия в Полша, който напоследък изпитва финансови затруднения. Полша в момента планира да приложи някои финансови мерки по отношение на компанията, според изявлението на Комисията. ЕК има съмнения относно това дали преструктурирането на Huta Czestochowa е постигнато без държавна помощ. Тя търси яснота по въпроса дали изобщо, и ако да, то какви видове държавна помощ са щели евентуално да бъдат отпуснати до 2006г. Протокол No. 8 от присъединителното споразумение, отнасящ се до преструктурирането на полската стоманена индустрия, забранява отпускането на държавна помощ за преструктуриране на компании, които не са включени в него. Полша не е включила Huta Czestochowa в Протокол No. 8 от присъединителното споразумение като бенефициент на държавна помощ за преструктуриране, според изявлението. Комисията заяви, че има известни подозрения дали производството на стомана, което се извършва в момента в Huta Czestochowa е постигнато без държавна помощ. Освен това, Комисията се съмнява дали преструктурирането на компанията отговаря на теста за частни кредитори. Настоящият план за преструктуриране създава впечатлението, че прекратяването на дружеството е било избегнато, като търговските кредитори са били убедени да се съгласят с плана за преструктуриране. Изглежда, че държавата, макар че притежава залози върху активите на завода, не е поискала ликвидация, а се е съгласила да отпише част от дълга си, като точният размер ще стане ясен едва след реализацията на продажбата на активите в бъдеще. (източник: www.new-europe.info)
Източник: Други (23.05.2004)

Над 1 млрд. лв. са достигнатите инвестиции в българското земеделие с финансовата помощ на програма САПАРД, съобщи изпълнителният директор на агенция САПАРД Асен Друмев. В петък бяха подписани 19 проекта на стойност 107 182 898 лв. Общият брой на одобрените до момента проекти е 1219. Докато до средата на 2002 г. все още имаше психологически бариери и пред инвеститорите, и пред кредитните институции за доверието им в програмата, от средата на м. г. бележим качествена промяна в интереса към програмата, коментира Друмев. 240 са одобрените проекти по САПАРД само от началото на т. г., като инвестициите по тях са на стойност над 290 млн. лв., а субсидиите, които са договорени - 123 млн. лв. За цялата 2002 г. са били одобрени 248 проекта. През юни ще има три сесии за избор на проекти - за секторите за разнообразяване на дейностите в селските райони, за развитие на селски туризъм и по общинските мерки.
Източник: Пари (25.05.2004)

На терена на бившата стоманолеярна край пловдивското с. Шишманци започна изграждането на завод за преработка на твърди битови отпадъци, който е и първият в Югоизточна Европа. Инвеститор е консорциум Екологичен завод АД, в който акционери са община Пловдив и собствениците на бившето стоманодобивно предприятие. Предвижда се да бъдат инвестирани 37 млн. лв. За доставчик на съоръженията и технологията за преработка е избрана френската фирма Тексем. Заводът ще рециклира отпадъците и ще произвежда компост, използван за наторяване на замърсени почви. Проектният капацитет е 120 000 т годишно с възможност за удвояването му при необходимост. Първоначално ще бъдат открити 70 работни места. Според подписания договор за обществена поръчка община Пловдив получава безвъзмездно правото на ползване и правото на строеж за 30 г. напред върху площадката, на която ще бъдат монтирани съоръженията. Съседните общини - Асеновград, Раковски, Марица, също искат да преработват отпадъците си в завода. Строителството трябва да приключи за година и половина.
Източник: Пари (25.05.2004)

2.5 млрд. EUR преки чуждестранни инвестиции в България за тази и следващата година прогнозира Bank Austria Creditanstalt /BA-CA/, собственик на Биохим, в свое проучване. За т. г. BA-CA прогнозира 1.3 млрд. EUR преки инвестиции. Очакванията на австрийската банка за 2005 г. са чуждите инвестиции да достигнат 1.2 млрд. EUR. Според BA-CA брутният външен дълг на страната за т. г. ще бъде 10.9 млрд. EUR, а за 2005 г. - 11.9 млрд. EUR. България ще се нареди на пето място през 2004 г. по приток на чужди инвестиции сред 11-те страни от ЦИЕ след Чехия, Полша, Унгария, Словакия и Румъния, както и през 2005 г.
Източник: Пари (26.05.2004)

На завършилия в началото на миналата седмица пети централизиран публичен търг за продажба на остатъчни държавни акции на фондовата борса инвеститорите не проявиха интерес към предложения за продажба пакет от "Ковашко-пресов завод" АД - община Дряново. От дружеството се продаваха 7031 акции, или 4.52% от капитала на компанията. Първоначално определената минимална цена беше 4.28 лева, като дружеството беше едно от малките, които се продаваха срещу левове. Към акциите нямаше интерес и след като минималната цена падна наполовина. Най-вероятно държавният дял все пак ще бъде продаден, ако акциите се пуснат на следващия публичен търг за продажба без минимална цена. Основна дейност и състояние Предметът на дейност на "Ковашко-пресов завод" АД е производство и продажба на изковки от стомана и цветни метали и извършване на различни услуги, свързани с дейността на дружеството, най-вече за вътрешния пазар. Дружеството няма приходи от износ. Според информационния меморандум за продажба на предприятието, публикуван на сайта на фондовата борса, основните конкуренти на дружеството са "Пресков" - Стара Загора, и ВМЗ - Сопот. Компанията няма банкови задължения с изключение на краткосрочен кредит, който е трябвало да бъде погасен в края на 1995 г., отпуснат от фалиралата "Агробизнесбанк". Дружеството притежава и сграда, ел. подстанция и два цеха с обща площ над 3 хил. кв.м. Основното технологично оборудване на компанията е въведено в експлоатация през 1984 г., но в момента работи с под 1/3 от пределната си степен на натоварване. През 2003 г. персоналът на компанията е намалял близо два пъти до 83 души, които получават средна работна заплата 212 лв. Финансов анализ През последните години заводът работи на загуба, която се увеличава от 11 хил. лева за 2001 г. през 73 хил. лева за 2002 г. до 209 хил. лева за миналата година. Основната причина за това е спадът на приходите от продажби почти двойно (от 1.665 мн. лева за 2002 г. на 820 хил. лева за 2003 г.) и много по-малкото намаление на разходите по дейността, които през миналата година са за 1.049 млн. лв. Около 40% от разходите на дружеството са разходи за материали, при положение че салдата по сметките "Продукция", "Материали" и "Изменения на запасите от продукция и незавършено производство" остават почти без промяна. Дългосрочните задължения на компанията са за 44 хил. лева, но краткосрочните са за 1.517 млн. лева, като основен дял в тях имат данъчните задължения и задълженията към доставчици и клиенти. Въпреки това собственият капитал на дружеството е положителен най-вече заради общите резерви на компанията. Нетната стойност на активите на завода на една негова акция е 4.28 лева. Основни акционери Капиталът на "Ковашко-пресов завод" АД е в размер на 155 хил. лева, като той е разпределен в също толкова поименни акции с номинал 1.00 лв. Седемдесет и шест процента от акциите са обикновени, 20% са привилегировани, а 4% са реституционни акции, показват данните от меморандума. Най-големият акционер е "КПЗ 99" със 76.00% от капитала на дружеството.
Източник: Дневник (26.05.2004)

Министерствата на икономиката и на финансите, както и Агенцията за приватизация търсят вариант, при който да предложат за приватизация пернишкия завод "Камет". От икономическото министерство обясниха , че намеренията са "Камет" да бъде продадено като цяло предприятие. Преди това се обмисля вариант за отписване на задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). За целта вече е в ход съгласувателната процедура по отписване, при условие че се подпише договор за приватизация на над 50% от капитала на дружеството. На бъдещния собственик също така ще бъде поставено изискването да обслужва старите дългове на дружеството (извън тези по ЗУНК). Това означава, че предприятието ще бъде предложено за продажба чрез публично оповестен конкурс. По данни на Министерството на икономиката "Камет" има необслужвани левов (16 843 хил. лв.) и валутен (85 824 хил. долара) кредити по ЗУНК, по които са начислени дължимите лихви. През 2002 г. по искане на АП Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също се е произнесла по казуса "Камет". КЗК е разрешила да се отпишат задължения на дружеството по ЗУНК. Решението на антимонополната комисия обаче не е стигнало за одобрение от правителството.
Източник: Дневник (27.05.2004)

По искане на Агенцията за приватизация Комисията за финансов надзор прекрати производството по вписване в регистъра на публичните дружества на "Бояна филм" и "Елисейна", съобщиха от комисията вчера. Причината е, че и двете фирми няма да се продават чрез метода борсова приватизация. "Бояна филм" ще се приватизира чрез двустепенен конкурс, а "Елисейна" - чрез търг с явно наддаване.
Източник: Сега (27.05.2004)

17 членове на директорския борд на канадската компания "Дънди прешъс метълс" пристигнаха с вертолети на златното находище Ада тепе край Крумовград. Миналата есен фирмата придоби активите на "Наван майнинг", която имаше концесия за проучването на мината. Шефовете се срещнаха с кметицата на община Крумовград Себихан Мехмед и с кмета на Кърджали инж. Хасан Азис. Управниците споделиха притесненията си за нарушаване на екологичното равновесие в региона, ако се започне промишлен добив от находището. Канадските бизнесмени увериха, че ще се съобразяват с международните изисквания и няма да нарушат екологичния баланс. 4,5 грама на тон е съдържанието на злато в рудата, сочи предварителното проучване. От Ада тепе могат да бъдат добити 27 т злато.
Източник: Стандарт (27.05.2004)

Ръководството на Кремиковци АД преговаря с висши мениджъри от металургичния гигант ISPAT за съвместно управление, съобщи председателят на надзорния съвет на дуржеството Божко Бонев. Директорът на ISPAT International Прамод Митал и първият му помощник Алок Гупта са заявили, че планират да инвестират 170 млн. USD в добивните мощности на комбината - производството на чугун, помощ за трета доменна пещ, експлоатацията на две инсталации за вдухване на въглищен прах в доменното производство и интензификация на процеса в електропещите. Годишният капацитет за производство на стомана от Кремиковци ще се увеличи до 2-2 млн. т, сега той е 1.2 млн. т. Планира се и доставяне на суровини от Кремиковци за заводи на ISPAT. Г-н Бонев не пожела да коментира дали тези инвестиции са обвързани с прехвърляне на част от собствеността на металургичния комбинат. ISPAT проявява интерес към коксохимическото производство на Кремиковци, тогава дори се водеха преговори за покупка на част от акциите на Кремиковци от регистрираната във Великобритания индийска компания. Изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев тогава потвърди, че преговаря с четирима инвеститори за стратегическо пратньорство, покупка на част от акциите или замяна на акции. По-късно обаче, на 3 май, с решение на Софийския градски съд са блокирани акциите на мажоритарния собственик на Кремиковци АД /71%/ - Финметалс холдинг, заради заведено дело от Агенцията за следприватизационен контрол за неизпълнение на инвестиционната програма за 2000-2001 г. Юристи, запознати с практиката на АСК, поясниха, че агенцията може с решение на съда да наложи възбрана за разпореждане с акциите на дружеството на неговите собственици. Възможно е АСК да е наложила възбраната и като обезпечение на бъдещ иск, който смята да заведе към предприятието. Това нарушава плановете на собствениците на Кремиковци да продадат мажоритарния си пакет на стратегически инвеститор. Докладът на временната парламентарна комисия за аварията и условията на труд в Кремиковци ще бъде обсъждан в парламента след 15 юни, когато се затваря глава Конкуренция. Тогава е възможно отново да се предложи идеята за разваляне на сделката с Финметалс холдинг. ISPAT International е собствeник на металургичния комбинат Сидекс в Галац, Румъния. Проектната му мощност е за 6 млн. т стомана годишно. Лондонският тръст има заводи в САЩ, Канада, Мексико, Германия, Франция, Люксембург, Ирландия, Индонезия, Тринидад. От 1995 г. е собственик на най-големия в света металургичен комбинат Кармет в Казахстан, който е копие на Сидекс. Притежава металургични заводи в Полша,Нова худа в Чехия, Филипините, Босна, Либия.
Източник: Пари (28.05.2004)

Със заповед на генералния директор на БМФ Христо Донев е забранен превозът на оръжие на "Арсенал" с кораби на параходството. До забраната се стигна, след като миналия месец в Истанбул бе арестуван кораб "Варна", на чийто борд турските власти откриха контейнер с оръжие. По документи контейнерът, натоварен на кораб "Варна" в пристанище Варна бил пълен с ловно оръжие. Според турските власти обаче оръжието е бойно. Досега контейнерът е задържан в пристанище Истанбул и по случая се води разследване. Ако оръжието е бойно, ще отговаря товародателя "Арсенал". Така вчера коментира инцидента председателят на съвета на директорите на БМФ Камен Киров. До момента в параходството не получена официално изготвената в Турция балистична експертиза. До седем месеца ще бъде достроен кораб "Трапезица", чиято стойност до завършването ще струва около 7 млн долара. Параходството БМФ, чийто кораб е "Трапезица", и "Булярд - корабостроителна индустрия", който купи корабостроителницата, са се договорили вчера плащането да се извърши на няколко транша.След дострояването на "Трапезица", който бе поръчан от БМФ преди фалита на бившата държавна корабостроителница, това ще бъде вторият кораб, построен след продажбата на завода.
Източник: Монитор (28.05.2004)

Четирите големи завода от тежката химия в Девня - "Солвей-Соди", "Агрополихим", "Девня цимент" и "Полимери", планират да се обединят в клъстър за решаване на общите им проблеми. До началото на юни представителите на фирмите ще се срещнат, за да набележат обща програма за действие в областта на екологията и ползването на пристанище "Варна-Запад". Това обяви изпълнителният директор на "Агрополихим" Филип Ромбаут на международния бизнес форум във Варна. Като най-големи замърсители в региона в близките десет години четирите предприятия ще трябва да заделят около 160 милиона евро за опазване на околната среда според европейските норми за екология. Обединявайки се в клъстър, те очакват да намерят по-лесен диалог с държавната и местната власт, а също и заедно да работят по екологичните проекти. "Европейският съюз няма да финансира екологични проекти на частни фирми, затова още отсега заедно с държавните институции и с общинските съвети трябва да съгласуваме бъдещите си планове", поясни Ромбаут. "Агрополихим" в момента преговаря с датска екологична агенция за получаване на заем за оползотворяване на вредните емисии, съгласуван по протокола от Киото. Ако заемът бъде отпуснат, за 8-годишен период до 2012 г. заводът ще получи общо 14.4 милиона евро. Този договор ще бъде изпълнен, при условие че заводът работи с пълно натоварване, а това е рисковано да се планира в този момент, поясни Ромбаут. Затова той би искал да знае какви ще са намеренията на правителството за стимулиране на фирми, които правят разходи за екология, и дали ще има преференции за бизнеса.
Източник: Дневник (28.05.2004)

От 150 на 180 лева се увеличава минималната работна в бранш Металургия и производство на метални изделия. Това е договорено в новия двегодишен колективен трудов договор, подписан от работодателите и синдикатите. От 6 на 12 стотинки се увеличават допълнителните плащания на металурзите за вреден труд, час нощен труд вече ще се заплаща по 35 стотинки вместо досегашните 25. Застраховките на работниците ще са диференцирани и ще зависят от степента на риска на работното място, а при смъртна трудова злополука работодателят ще плаща допълнителни средства за подпомагане на наследниците в размер, не по-малък от пет минимални работни заплати за бранша. Колективният трудов договор се отнася за 10 хиляди заети в 32 предприятия в металургията, които формират 8 % от БВП и 10 % от стоковия износ на България.
Източник: БНР (28.05.2004)

В заседателната зала на Българската стопанска камара официално ще бъде подписан Колективният трудов договор за бранш "Металургия и производство на метални изделия". Подпис под документа ще сложат председателите на Браншова камара черна и цветна металургия - Валентин Захариев, СФ "Металици" към КНСБ - Васил Яначков, и НФ "Металургия" към КТ "Подкрепа" - Цветозар Боянов. За участие в тържественото заседание са поканени много гости, представители на най-големите предприятия от бранша, както и на национално представителните организации на работниците.
Източник: БСК (28.05.2004)

"България и Гърция могат да бъдат за Балканите онзи здравословен съюз, който са Германия и Франция за Западна Европа", заяви зам.-министърът на външните работи на Гърция Еврипидис Стилианидис. Той бе гост на учредяването на Гръцко-българска търговско промишлена палата. Стилианидис акцентира върху откриването на нови ГКПП в близко бъдеще на българо-гръцката граница, върху финансирането на модернизацията на пристанище Лом с пари по плана за развитие и по изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис. Той съобщи, че Солун кандидатства за домакинство на ЕXPO'2008 и обеща, ако градът спечели, изложението да има общобалкански характер. Общите гръцки инвестиции от 1992 г. до днес са 2,8 млрд. долара. В тази сума се включват и заеми и пари от гръцки компании, регистрирани в Кипър и др., обясни шефът на палатата Панайотис Куцикос. Той допълни, че инвестициите за миналата година са $ 863 млн. 3400 гръцки фирми работят с България и в тях са заети 85 000 българи, съобщи Куцикос. 33% от българската банкова система са собственост на гръцки банки. Стокообменът според гръцката страна е $ 1,25 млрд., а според нас - $ 1,48 млрд. По данни на гърците техните туристи са втори по брой България и за миналата година са изхарчили в страната ни $ 130 000. Зам.-министърът на икономиката Димитър Хаджиниколов уточни, че 500 000 гърци са избрали отдих в България. По време на форума бяха обсъдени възможностите за банкиране и инвестиции у нас, за съвместни инфраструктурни проекти и др.
Източник: Сега (28.05.2004)

Държавните фирми са формирали 216,4 млн. лв. печалба през първото тримесечие на тази година, съобщиха от НСИ. Най-голям дял в този финансов резултат - 197,4 млн. лв., имат дистрибуторите на електричество, газ, топлинна енергия и вода. 2,97 млн. лв. е загубата на дружествата от отрасъл строителство, а 69,3 млн. лв. печалба се отчита в отрасъл транспорт, складиране и съобщения, където влизат БДЖ, "България ер" и Български пощи. В същото време задълженията на държавните предприятия са достигнали 5,187 млрд. лв.
Източник: Сега (31.05.2004)

"Кремиковци" преговаря с 5 чужди инвеститори за стратегическо пратньорство, покупка на част от акциите или замяна на акции на металургичния комбинат.. Сред тях освен регистрираната в Лондон индийска компания "Испат Интернешънъл" са украинска фирма, италианската "Марчегалия" и европейска стоманодобивна групировка. Това съобщи изпълнителният директор на металургичния комбинат Валентин Захариев вчера. В момента избираме кое е най-доброто предложение за бъдещето на фирмата .Едната възможност чуждите инвеститори да влязат в комбината е чрез акции или собственост, а другият път е за съвместно управление за известен период от време, след този период се очаква да спечелим от реинвестиране, обясни Захариев. По време на преговорите с потенциалните кандидати е било обсъдено възможно увеличение на капацитета, както и екологични проекти в "Кремиковци". Металургичният завод е една достатъчно апетитна фирма, която привлича интерес, добави Захариев. Директорът на "Испат Интернешънъл" Прамод Митал и първият му помощник Алок Гупта неотдавна обявиха, че планират да инвестират 170 млн. USD в добивните мощности на комбината - производството на чугун, помощ за трета доменна пещ, експлоатацията на две инсталации за вдухване на въглищен прах в доменното производство и интензификация на процеса в електропещите. Годишният капацитет за производство на стомана от Кремиковци ще се увеличи до 2-2 млн. т, сега той е 1.2 млн. т. Планира се и доставяне на суровини от Кремиковци за заводи на ISPAT. Г-н Бонев не пожела да коментира дали тези инвестиции са обвързани с прехвърляне на част от собствеността на металургичния комбинат. На 3 май, с решение на Софийския градски съд са блокирани акциите на мажоритарния собственик на Кремиковци АД - Финметалс холдинг, заради заведено дело от Агенцията за следприватизационен контрол за неизпълнение на инвестиционната програма за 2000-2001 г.
Източник: Монитор (31.05.2004)

Инспекциите по труда са поставили под специален режим на работа 50 предприятия в страната и приложението на мярката ще нараства, съобщи изп. директор на Главната инспекция по труда Тотю Младенов. В над половината от случаите работодателите не издържат на тежката процедура и сами спират съоръженията си. По тази причина от 1 юли спира Трета доменна пещ на Кремиковци, за която е предвиден основен ремонт, обясни той. Втора доменна пещ преустанови работа тази година, след като функционира 6 месеца под специален режим, обясни Младенов. В Добричка област по този начин се експлоатира Хладилна-амонячна инсталация на млекопреработващото Сердика-90 АД. От м. г. мярката се прилага за хладилните камери на бившия завод Родопа в Добрич, за които се предвижда да бъдат извадени от употреба през 2004 г. Специалният режим предполага работа с намален капацитет на машини и съоръжения под пряк контрол на инспектор по труда. Съвместно се прави план-график за отстраняване на нередностите. Ако в този период се случи инцидент, работодателят носи дисциплинарна отговорност. За четирите месеца на годината инспекциите по труда са спрели 637 машини и съоръжения на отделни производства. За цялата 2003 г. са над 1400.
Източник: Пари (31.05.2004)

Русал, третият по големина производител на алуминий в света, ще изгради в Казахастан заедно с местната Eurasian Industrial Аssociation завод за преработка на 500 хил. т годишно и 1.5 млн. т алумина и така ще се приближи към амбициозните си планове да стане N 1 в индустрията. Проектът е за 3 млрд. USD и е най-крупният в страна от бившия съветски блок след разпадането през 1991 г. Първата фаза на проекта трябва да приключи след 1.5 г., когато ще се добиват по 250 хил. т от метала. През 2003 г. руският гигант произведе 2.59 млн. т и планира да е топпроизводител до 10 г. чрез модернизация на стари и придобиване на нови активи. За целта РусАЛ засили присъствието си в един от ключовите региони Азия, откривайки нови офиси за продажби в Токио и Сингапур /досега имаше офиси в Ню Йорк и Дюселдорф/. Заради предприетите мерки от Китай за задържане на стопанския растеж беше отложено изграждането на алуминиев комбинат с капацитети 2.37 млн. т годишно. Alcoa планира да построи алуминев комбинат в Тринидад за 1 млрд. USD, а двата световни лидера - Alcoa и Alcan, подписаха меморандум за разбирателство за нова фабрика за алумина в Гвинея с мощности 1.5 млн. т, която трябва да заработи от 2008 г. Производителят от ОАЕ-DUBAL възнамерява да увеличи капацитетите в един от заводите си от 686 до 761 хил. т годишно. Бразилската CVRD планира да изгради с китайската Chalco рафинерия за алумина с капацитети 1.8 млн. т през 2007 т.
Източник: Пари (31.05.2004)

ЕС започна разследване за евентуален дъмпинг на специалната руска и щатска стомана, навлизаща на пазарите му.
Източник: Пари (31.05.2004)

Замбия, един от големите производители на мед, ще увеличи през т. г. продукцията си рязко до 450 хил. т спрямо 349 хил. т през 2003 г. .
Източник: Пари (31.05.2004)

Новите неуспехи на долара спрямо основния му конкурент еврото веднага се отразиха обратнопропорционално на цените на цветните метали в Лондон, които тръгнаха нагоре. Фондовете, които напоследък се бяха изтеглили от лондонската борса LME, отново настъпиха на пазара. Тонът на височините се поддържаше от калая и медта. При калая фундаменталните фактори бяха по-стабилни, след като бе съобщено за ново намаляване на запасите от този метал на LME. Това изпрати цената на близо 16-годишен максимум. Поскъпването на медта бе донякъде колебливо заради китайските продажби, които ограничават движението нагоре. Освен от долара подкрепата за червения метал идва и от очакването, че индийски преработватели скоро ще започнат да попълват запасите си от меден концентрат.
Източник: Капитал (31.05.2004)

Преките чуждестранни инвестиции в страната са 294,1 млн. евро за първите три месеца на годината, обявиха от БНБ. Те са с 13,1% повече спрямо същия период на 2003 г. От януари до март няма отчетено вложение в резултат на приватизационна сделка. 83,8% от чуждите инвестиции, или 246,3 млн. евро, представляват увеличение на заемите от компании майки към предприятия в България с чуждестранно участие. Дефицитът във външната търговия от януари до март е 509 млн. евро, като влошаването е с 217,5 млн. евро спрямо същия период на 2003 г. За тримесечието износът се увеличава с 5,2% до 1,718 млрд. евро. Вносът заедно с транспортните разходи и застраховките нараства с 15,7% до 2,227 млрд. евро. Депозитите на чужди компании в български банки нарастват със 76,2 млн. евро. Разходите за внос на суров петрол и природен газ са намалели с 52,8 млн. евро за първите три месеца на годината спрямо същия период на 2003 г. Това се дължи на падането на цените на горивата и на намаления внос, коментираха от БНБ. От януари до март цената на внасяния в страната суров петрол е намаляла със 17,4% спрямо 2003 г., а на природния газ - с 8,8%.
Източник: Стандарт (01.06.2004)

Търговията с отпадъци от цветни метали в страната почти блокира, след като преди месец Китай рязко намали покупките на суровина и световните цени паднаха, съобщиха от Асоциацията на търговците на цветни метали. За кратко време световните борси отбелязаха срив в цената на цветните метали и с това сложиха край на едногодишния бум на пазара. Най-голямо е намалението при никела и чистата мед. За кратко време медта поевтиня с 300 до 400 долара на тон и сега се търгува малко над 2600 долара за тон. Цените на никела се сринаха от 16 хил. долара на 11 хил. долара на тон. Средно с по 20% по-ниско се търгуват и останалите метали. Ситуацията на международните пазари рефлектира и върху вътрешната търговия, съобщи председателят на асоциацията Деян Шишков. Само преди месец медно-цинковите вторични цени се изкупуваха по 1500-1600 долара за тон, сега тези сплави струват 1300 долара/т. Алуминиевият скрап също поевтиня и от 1300 долара за тон сега се продават по 1050 долара/т. Рязкото намаление блокира дейността на фирмите, закупили по-скъпи метали. Големи количества суровина залежават по складовете и на пристанищата, а търговците натрупат солидни загуби от спада в цените. Подобна е ситуацията и на световните пристанища в Китай, Малайзия и Индия. Сривът в цените беше предизвикан от повишаването на лихвите в Китай преди два месеца, в резултат на което производителите отказаха много заявки за внос. Като най-голям потребител на цветни вторични суровини азиатската държава държи 16% дял от световния внос. През 1990 г. делът й е бил едва 5%. Преди месец, когато цените държаха високи нива, членовете на Европейската федерация за рециклиране и търговия с метали (EUROMETREC) са изразили опасения за нарушаване на цикъла на доставки на скрап. Според европейците данъчната политика на китайското правителство на практика субсидирала вноса на меден скрап и с това привличала повече доставчици, което застрашавало пазарите в ЕС и останалите държави. В медната индустрия производителите получават отстъпки при ДДС-то върху суровините. През април този проблем е бил поставен за обсъждане в дневния ред на Европейската комисия, но все още няма решение. В България традиционно заводите потребяват повече черен скрап вместо суровина от цветни метали. Годишно в страната се преработват около 950 хил. т черен скрап, 700 хил. т от който се изкупува от "Кремиковци" и "Стомана", останалите количества се изнасят. При отпадъците от цветни метали износът държи почти 75%. През 2002 г. например от преработените 20 хил. т медни сплави само 7600 т са използвани от наши заводи, останалите са изнесени. При алуминия от 19 хил. т вторични суровини 17 хил. т са експортирани. Хром-никеловият скрап от 8200 т изцяло е бил изнесен. Причината е в изгодните външни цени на цветния скрап, поясниха експерти. Тази тенденция ще се запази и при следващите години, защото българските заводи използват като суровина основно концентрати. Технологията при преработка на скрап обаче е икономически по-изгодна. По данни на EUROMETREC икономиите на енергия при производство на цветни метали от скрап при алуминия достигат 95%, при медта - 70%, и по 80% и 75% - при оловото и цинка.
Източник: Дневник (01.06.2004)

Над 3 хил. съкратени работници и служители от Стомана АД са получили дължимите им заплати и обезщетения по КТ и КТД за по-малко от 2 месеца. Металургичното дружество е изплатило 2.03 млн. лв. за трудови възнаграждения и обезщетения и 63 419 лв. по изпълнителни дела, заведени от работници и служители към дружеството.
Източник: Пари (02.06.2004)

Софийският градски съд оправда бившия земеделски министър Георги Танев и финансиста Емил Хърсев по обвинението в безстопанственост в особено големи размери за т.нар. случай с американската царевица. Танев беше обвинен за това, че като министър от кабинета "Беров" през 1993 г. е проявил безстопанственост към 7 млн. долара от продажбата на 157 тона американска царевица, дарена като безвъзмездна помощ. Той е представил парите за доверително управление на "Хърсев и Ко", като гарант по договора е била фалиралата "ТС банк". Емил Хърсев беше обвинен през 2001 г. Сумата от 7 млн. долара впоследствие е вложена в "Стомана" АД - Перник. "Стомана" беше обявена в несъстоятелност през юни 1999 г. На 7 юли 1999 г. Венцислав Върбанов - тогава земеделски министър в правителството на Иван Костов, изнесе данни за сделката на открито заседание на Министерския съвет.
Източник: Дневник (03.06.2004)

Излишъкът в консолидирания бюджет е 528.8 млн. лв., показват данните за изпълнението му до края на април. За един месец той е нараснал с над 300 млн. лв. Фискалният резерв е 4.415 млрд. лв. срещу 4.114 млрд. лв., отчетени през първото тримесечие. Приходите са 5.097 млрд. лв. От данъци в бюджета са постъпили над 4 млрд. лв. Увеличението на общите приходи за един месец е с 1.460 млрд. лв., като само на данъчните то е с малко над 1 милиард. Изпълнението на консолидираната програма отчита 4.568 млрд. лв. разходи. Приходите по републиканския бюджет са 3.368 млрд. лв. /37.2%/, разходите - 2.962 млрд. лв. /31.9%/.
Източник: Пари (03.06.2004)

В сряда следобед цветните метали останаха на Лондонската борса за метали /LME/ под високите си нива от вторник вечерта. Медта достигна 2840 USD/т в сравнение с 2817 USD/т от закриването на борсата предходния ден и далече от 6-седмичния пик от 2867.50 USD/т. Алуминият и оловото добавиха по 8 USD съответно до 1718 и 845 USD/т. Цинкът се насочи към 11-седмичния максимум от 1134.50 USD, но по обяд отстъпи до 1127 USD/т. Никелът се оттегли до 12 400 USD след 12 425 USD/т вечерта във вторник, под пика от 12 600 USD от април.
Източник: Пари (03.06.2004)

Руският Норилски никел обяви повишение с 47% до 861 млн. USD на чистата печалба от 2003 г. Приходите от продажби на метали нараснаха спрямо 2002 г. с 68% до 5.196 млрд. USD. Норилски ще плати на акционерите дивидент от 20-25% от чистата печалба по Международните счетоводни стандарти.
Източник: Пари (03.06.2004)

Френската стоманодобивна компания Arcelor очаква през 2004 г. печалбите й да достигнат тези за 2003 г. поради ценовия скок на кокса. Реалното потребление на стомана в ЕС - основен пазар на Arcelor, ще нарасне с 2.1%, а видимото заедно с покупките от натрупани резерви - с 3.7%. .
Източник: Пари (03.06.2004)

Българо-американската компания "Норд" инвестира 350 хил. лв. в изграждането на магазин за метални изделия в София. Той беше открит официално в четвъртък, а площта му е 2 дка. Управителката на "Норд" Моника Иванова заяви, че компанията планира да изгради подобни магазини в цялата страна. Досега фирмата има мрежа от над 130 пункта за изкупуване на черни и цветни метали в страната. Около 80% от дейността й е свързана с изкупуване на скрап от черни метали, останалите се падат на цветните метали. Според Иванова възвращаемостта на инвестициите може да стане в рамките на 2 до 5 години. Магазинът е изграден до площадката за приемане на метален скрап, като идеята е да се затвори цикълът на производство и да се улеснят максимално клиентите. По такава схема собствениците предвиждат да организират и другите обекти, като създадат цяла верига. Стелажите, кранът и мотокарите ще спомогнат за спестяване на време при избора и транспортирането на металните изделия. Новооткритият магазин е разположен до жп гара София-север. В него от четвъртък се предлагат нови метални изделия като арматурно желязо, профилни тръби, студено валцувана ламарина, различни видове профили и др. "Норд" ООД е регистрирано през 1995 г. като предприятие за изкупуване и рециклиране на отпадъчни черни и цветни метали. Управител и собственик на 25% от "Норд" е Моника Иванова. Мажоритарният пакет акции от 75% в дружеството са собственост на щатската компания "Примиъм Асет мениджмънт". Тя е собственик и на "Екомаркет" и държи 98% от "Стройконсулт". Борислав Малинов е собственик на останалите 2% в "Стройконсулт" и е управител на строителното дружество. Той е собственик и на "Екометалс", което се занимава с търговско посредничество и на "Политрейд - Борислав Малинов", фирма за търговия на едро с отпадъци и скрап, както и на "Екологистик" и "Екоспед".
Източник: Дневник (04.06.2004)

1,2% от БВП внасяме в бюджета на ЕС през 2007 година, каза министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. Вноските за следващите две години ще са съответно 1,3% и 1,2% от БВП, обясни тя. Години наред България ще получава повече, отколкото дава като вноска, добави Кунева. Според нея България има нужда от огромни вложения в образованието и културата. Въпросът сега е в изключително кратки срокове да се убедят страните членки на ЕС да подкрепят техническото приключване на преговорите с България, посочи министърът по европейските въпроси.
Източник: Стандарт (07.06.2004)

Фискалният резерв е рекордно висок и скоро ще достигне около 5 млрд. лв., съобщи бившият зам.-министър на финансите Красимир Катев. По последни данни на Министерството на финансите към края на април той е 4.415 млрд. лв., като спрямо март се е увеличил с 300 млн. лв. Това прави още по-вероятно предплащането на външен дълг, тъй като минималният му неприкосновен размер за т. г. е 2.5 млрд. лв. Освен това кабинетът вече няма голям избор, тъй като заради увеличаващия се дефицит по текущата сметка не може и няма да предприема други разходи. Даже ще трябва да наложи бюджетни ограничения заедно с предприетите мерки за намаляване на банковата ликвидност и кредитирането. От СДС обаче събират подписи, за да искат дебат по проектомеморандума, тъй като смятат, че погасяването на дълг от резерва няма да донесе растеж на БВП, каквато би следвало да е главната цел. Сини депутати ще настояват финансовият министър Милен Велчев да се отчете за договорките с МВФ и в Икономическата комисия.
Източник: Пари (07.06.2004)

Най-голямата компания за производство на стоманени изделия в САЩ - "Ю Ес стийл" (U.S. Steel Corp.) отрече всички спекулации относно закупуването в началото на годината на металургичния завод "Сартид" в сръбския град Смедерево, предаде в. "Уолстрийт джърнъл". Въпреки това обаче дружеството се съгласи да бъде разследвана сделката по приватизирането на бившия държавен стоманодобивен завод. Сръбските власти не посочват конкретните си аргументи за възбудените разследвания, но според близки до тях източници причината е чисто политическа, тъй като са намесени имената на хора от кабинета на бившия министър-председател на страната - Зоран Джинджич. Покупката на "Сартид" е съобразена със всички законодателни изисквания за фалитите в Сърбия, а самата процедура беше изключително прозрачна, казаха в своя защита от ръководството на "Ю Ес стийл". Очаква се разследванията да приключат съвсем скоро, а американският гигант ще продължи реализацията на инвестиционната си програма в стоманения сектор в страната. Американската компания започна сделката за покупката през септември 2003 г., когато сръбското предприятие бе във фалит. Тогава компанията се ангажира да плати 33 млн. долара, 23 млн. от тях - в брой. Разходите по транзакцията възлязоха общо на 6 милиона долара. "Ю Ес стийл" плати още 4 милиона долара за пенсионно и инвалидно осигуряване на работещите. Дружеството пое и ангажимента в продължение на три години да задържи всички работници, които са около 9 хил. души. В близките пък пет години "Ю Ес стийл" трябва да инвестира още 150 милиона долара в оборудване, модернизация и поддръжка на металургичното предприятие. В момента новата компания е в състояние да произвежда около 1 млн. тона стомана годишно, но съгласно поетите договорености стоманеното дружество очаква тази цифра да достигне до 2.4 млн. тона.
Източник: Дневник (07.06.2004)

Големите инвеститори в България, които ползват данъчни облекчения, ще бъдат лишени от тях с приемането ни в Европейския съюз, без да получат никакви компенсации за това от правителството. Според параграф 60 от преходните и заключителните разпоредби на сега действащия Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) те имат право да намаляват данъка върху печалбата си с 30% в продължение на десет години от датата, когато са вложили парите си у нас. Тази облага обаче те ще могат да ползват само до 31 декември 2006 година. Причината е очакваните тогава присъединяване на страната ни към Европейския съюз и свързаното с това автоматично приемане на принципите на европейското законодателство за равнопоставеност на данъкоплатците работещи в един и същи сектор. Данъчните преференции на инвеститорите ще бъдат отнети, след като парламентът гласува новите изменения в ЗКПО, които спешно бяха одобрени от бюджетната комисия на 3 юни 2004 година. Условието, което Европейската комисия е поставила пред правителството ни, за да може България да затвори преговорната глава "Политика и конкуренция", е Народното събрание да отмени данъчните преференции до 8 юни. Отпадането на данъчните преференциите за големите инвеститори след 31 декември 2006 г. беше регламентирано още в първоначалния вариант на законопроекта за изменение на ЗКПО, който бюджетната комисия одобри още на 11 май. Според проучване на Министерството на финансите обаче тази промяна засяга интересите на четири големи фирми у нас - "Метро", "Приста ойл", "Шел" и "Стилмет", за които десетгодишният срок за ползване на облекченията изтича след 2007 година.
Източник: Банкеръ (07.06.2004)

Акциите на Кремиковци отбелязаха 25.27% ръст на БФБ при приключването на търговията в петък. През този ден бяха закупени общо 1 784 акции на металургичния гигант, като 965 от тях бяха изтъргувани от инвестиционния посредник Булброкърс. Стомана – Перник регистрира подобрение от 30.15%, като акциите й стигнаха нива от 0.77 лв. за брой. Книжата на Химко АД – Враца се търгуваха по 0.12 лв., или с 9.09% повече. Общо 15 250 акции на Химко бяха продадени по време на петъчната борсова сесия.
Източник: Пари (07.06.2004)

Ако темповете на икономически растеж и търсенето на мед в Русия се запазят до няколко години, потреблението ще надвиши произведения метал в страната и Русия може да стане нетен вносител. През последните години търсенето скачаше с 15-20%. Русия произвежда 850 хил. т катодна мед, а през 2003 г. потреблението достигна 350 хил. т. Една от алтернативите да се покрие нарастващото търсене е разработването на Удоканското находище със запаси от 20 млн. т мед. Междувременно според един от най-голeмите експерти в сектора BME по-рано т. г. цените на метала достигнаха своя максимум /3055 USD/т - рекорд за последните 8.5 г./ и до края на 2004 г. няма да надвишат тези равнища.
Източник: Пари (07.06.2004)

На ЛМБ в петък тримесечните медни сделки приключиха с 35 USD/т по-ниско спрямо предишния ден и се договаряха по 2708 USD/т. Останалите метали също поевтиняха. Алуминият отстъпи с 20 USD/т до 1662 USD/т, а никелът с 375 USD/т до 11 800 USD/т. Цинкът се срина с 28 USD/т до 1110 USD/т.
Източник: Пари (07.06.2004)

Сдружението на предприемачите в Панагюрище присъди годишните си награди. Златен ритон за принос за развитието и издигане авторитета на община Панагюрище получи Асарел Медет.
Източник: Пари (08.06.2004)

НОИ обяви 20 -те "най-коректни работодатели с персонал над 250 души за 1-во тримесечие на 2004 г., осигуряващи общо 50391 лица и със среден осигурителен доход 621 лв 1. АЕЦ КОЗЛОДУЙ КОЗЛОДУЙ 2. ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС БУРГАС 3. ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК" - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-СЕВЕР"" с. КОВАЧЕВО 4. ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с. ТРОЯНОВО 5. ВИДИМА СЕВЛИЕВО 6. ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" СОФИЯ 7. МОБИЛТЕЛ СОФИЯ 8. ТЕХНОЛОГИЧЕН РАЙОН ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "СТТС" СОФИЯ 9. БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД БЛАГОЕВГРАД 10. ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с. МЕДНИКАРОВО 11. БУЛБАНК СОФИЯ 12. УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВ. ГЕОРГИ" ПЛОВДИВ 13. ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ СОФИЯ 14. ЕЛАЦИТЕ - МЕД с. МИРКОВО 15. СТОМАНА-ИНДЪСТРИ ПЕРНИК 16. ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ СОПОТ 17. ТЕЦ "МАРИЦА-ИЗТОК 2" с. КОВАЧЕВО 18. БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА ДУПНИЦА 19. ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА ВАРНА 20. ЮМИКОР МЕД ПИРДОП
Източник: Други (08.06.2004)

Между 621 лв. и 989 лв. средно се движат заплатите в стоте компании, обявени от Националния осигурителен институт (НОИ) за най-коректни работодатели през първото тримесечие на 2004 г., и така се доближават все повече до определения от парламента максимален осигурителен праг от 1200 лв. Те са далеч по-големи и от минималните осигурителни прагове за браншовете. Върху доход до 989 лв. се осигуряват над 57 хил. души, работещи в топ 100. Класацията, която НОИ обявява всяко тримесечие, е според размера на осигурителния доход и редовността на плащанията. Фирмите са разпределени по 20 в пет категории според броя на служителите. Най-висок е средният осигурителен доход в компаниите с до 15 наети. Увеличението спрямо средното за 2003 година е с над 100 лв., или 12%. Традиционно класацията се води от българското представителство в Русе на германската компания "Бусак Шамбан", която произвежда хидравлични уплътнения. В списъка на НОИ са включени още "Алфа Лавал", "Приста ойл трейдинг", "Сони България", "Биохим лизинг". Най-голямо е нарастването на заплащането - с над 15% спрямо средното за миналата година, в големите индустриални компании с над 250 заети. Средната заплата в АЕЦ "Козлодуй", "Лукойл- Нефтохим", "Видима", "Балканфарма - Дупница", "Юмикор мед" и други общо 20 компании между януари и март е била 621 лв., а броят на осигурените в тях работници надхвърля 50 хиляди. Над 4 хил. души са осигурени средно върху 674 лв. в двайсетте компании с персонал между 100 и 250 души. Сред тях са "Амилум - България", "Булгартабак холдинг", "Фесто производство", "Юнионбанк". "Борг инструментс", "Дару кар", "Плевенски цимент" и други 17 компании с персонал между 50 и 100 човека, които осигуряват 1656-те си служители средно върху 731 лв. Сред най-коректните работодатели от персоналния регистър на НОИ са още две банки, три посолства, търговски представителства на чуждестранни компании, една телевизия и един университет, три топлофикации, много високотехнологични компании, един футболен клуб, две съдилища. Петдесетте най-големи длъжници на НОИ са натрупали дългове за 216 млн. лв. към 31 март. Увеличението на задълженията спрямо края на миналата година е с половин милион лева. Начело в списъка продължават да бъдат "Кремиковци", "Стомана" - Перник, и Варненската корабостроителница. Двете металургични дружества имат приет погасителен план за разсрочване на задълженията им, а активите на корабостроителницата са продадени на БМФ.
Източник: Дневник (08.06.2004)

Най-големият производител на никел и паладий Норилски никел с 20% от глобалните добиви на никел и около 30% от медта за първи път разсекрети данните за запасите. Потвърдените запаси от никел са 6.6 млн. т, а от мед - 9.7 млн. т, а тези, които се проучват - 8.1 млн. т никел и 15.7 млн. т мед. Всички запаси ще са достатъчни за 50 г. Гигантът отчете с 47% по-висока нетна печалба за м. г. от 861 млн. USD. Смут сред инвеститорите предизвикват слуховете за възможен арест на основния акционер олигарха Потанин.
Източник: Пари (08.06.2004)

Руските металурзи вече се конкурират един с друг за чуждестранни активи. След обявения план за алианс между Северстал и Arcelor намерения да участва в приватизацията на украинската Криворожстал обяви Евразхолдинг. Ураинският комбинат е най-големият металургичен завод в страната с капацитет 12 млн. т и е 100-процентна собственост на държавата. Евразхолдинг е номер едно в Русия. Претенции към Криворожстал има тандемът между US Steel и LNM Group, Северстал и Аrcelor. Вчера бе последният ден за предоставяне на оферти за комбината.
Източник: Пари (08.06.2004)

Шестата по големина медна рафинерия в света казахстанската Казахмис планира да произведе през 2004 г. 425 хил. т метал при 418 хил. т за предишната година. Казахмис, който откри м. г. цинковия завод Балкаш с мощности 100 хил. т цинк годишно, очаква там да се произведе продукция от 70 хил. т през 2004 г. и 90 хил. т догодина.
Източник: Пари (08.06.2004)

Съвместното предприятие за неръждаема стомана в Китай на световния лидер в този отрасъл ThyssenKrupp, в което германският концерн има 60%, предвижда да увеличи към 2006 г. годишните си капацитети до 400 хил. т спрямо 80 хил. т сега.
Източник: Пари (08.06.2004)

Свързаната с гръцката индустриална групировка "Виохалко" компания "Стийлмет" e увеличила капитала си на 343 374 лв. от 50 хил. лв. с емисия на 293 374 хил. нови поименни акции с номинална стойност един лев, съобщи адвокатът на компанията Йордан Йорданов. Увеличението е от края на 2003 година, но едва сега се регистрира от Софийския градски съд. Освен това ще има и промяна във вида на досегашните акции на дружеството - от такива на приносител на поименни. Мажоритарен собственик на "Стийлмет" е "Стийл метал" - Гърция, като в компанията има дял и Антон Петров, който е представител на гръцката индустриална група "Виохалко" за България. "Стийлмет" притежава 32% от българското "Стилмет" АД, но според Йорданов този процент може да се е променил при преструктуриранията на капитала на дружеството. Сумата, акумулирана от увеличението на капитала, е използвана за закупуване на земи и недвижими имоти около Пловдив. Преди време изпълнителният директор на "Стилмет" Антон Петров заяви, че предстои изграждането на търговска складова база на компанията около града. "Стилмет" произвежда алуминиеви профили. Заводът на компанията в София е построен "на зелено" през 1999 г., като първоначалната инвестиция беше 12.5 млн. евро. Оттогава досега в предприятието са вложени над 16 млн. евро. Дружеството има складови бази във Варна и Благоевград. Дружеството е част от заводите, собственост на групата "Виохалко". Гръцката индустриална групировка притежава в България още "Леско" - Благоевград (произвежда дървен амбалаж за нуждите на "Виохалко"), "София мед" - София, "Стомана индъстри" - Перник, Термокалибровъчния завод в Перник, "Сигма" - Перник (занимава се с ремонтна дейност), и други.
Източник: Дневник (09.06.2004)

При спиране на мощности в АЕЦ "Козлодуй" трябва да има готовност за пуск в експлоатация на АЕЦ "Белене" се казва в декларация на Браншовата камара на черната и цветна металургия. Новите мощности в атомната енергетика са от голямо значение за общото развитие на нашата промишленост и в частност на българската металургия, на нейната конкурентоспособност на вътрешния и на международния пазар, обясняват металурзите. Според тях няма алтернатива за развитието и запазването на ядрената енергетика заради нискокачествените въглищни запаси и природните условия, които ограничават възможностите за изграждане на водни централи. Добиваната в атомни централи електроенергия е с най-ниска цена, аргументират се металурзите. Заинтересовани сме от цената на електроенергията, защото стойността й е съществен елемент от производствените разходи на металургичните предприятия и влияе на финансовите им резултати, заявяват от Браншовата камара. Металургията е един от най-големите консуматори на енергия в страната - 9.4% от електропотреблението, припомнят металурзите.
Източник: Сега (09.06.2004)

Неръждаемата стомана с по-ниско съдържание на никел /заместен с манган/ разширява пазарния си дял особено в Азия. Според оценки нейното потребление е скочило 2 пъти до 7.5% от общия обем неръждаема стомана през периода 2000-2003 г. Финландски експерт дори очаква то да нарасне до 12% /3.5 млн. т/ през 2010 г. Този сорт стомана е по-евтина, но по-малко корозоустойчива и е подходяща за подсилване на бетон. Перспективите пред производителите са добри, като се има предвид, че САЩ планират да модернизират 600 хил. моста в идните 100 г. Само необходимите обеми такава стомана за тази задача се изчисляват на 200 млрд. USD. Според специалисти стоманата с по-ниско съдържание на никел е подходяща за тази цел.
Източник: Пари (09.06.2004)

На глобалния пазар ще има недостиг от 842 хил. т през 2004 г., което неизбежно ще оскъпи белия метал, прогнозира специализираната компания ВМЕ. Въз основа на нарастващото търсене в САЩ и Китай наличните запаси се изчерпаха и пазарът навлиза от етап на излишък във фаза на сериозен дефицит. През 2003 г. в света е добит със 7.4% повече първичен алуминий, или 28 млн. т, а търсенето скочи с 8% до 27.6 млн. т. За т. г. ВМЕ предвижда растеж на продукцията с 4.3% до 29.2 млн. т, докато потреблението ще се покачи с 9% до 30 млн. т. Алуминият може да спечели и от спекулативни интереси на борсови играчи, мотивирани от евтиния долар, а средните кеш цени за 2004 г. да надвишат 1700 USD/т.
Източник: Пари (09.06.2004)

Регистрираната в Лондон минерална компания Vedanta отправи покана към други компании от отрасъла да закупят миноритарен дял от рафинерията й за преработка на алумина в Индия, обяви изпълнителният директор Анил Агавал. Той не назова потенциалните купувачи, но според хора, запознати с делата на фирмата, австрийската BHP Biliton, Xtrata- ЮАР, френската Pechiney, канадската Alcan, и щатската Alcoa, са сред най-малко шестте компании, към които Vedanta е отправила предложението си. Според източниците, Vedanta се е насочила и към няколко китайски фирми, където търсенето на междинния продукт, от който се произвежда алуминий чрез рафиниране, е изключително високо. (източник: FT)
Източник: Други (10.06.2004)

Цените на медта вероятно ще се оттласнат от сегашните нива и ще тръгнат нагоре, след като стана известно, че на пазара през първите 3 месеца е имало недостиг от 379 хил. т, прогнозираха британски метални експерти. Те смятат, че медта ще се търгува в диапазона 2500-3000 USD/т, а ако дефицитът нарасне, червеният метал може да надскочи тези равнища. Вчера цените се колебаеха около 2680 USD/т, а през февруари маркираха 8.5-годишен рекорд от 3055 USD/т. Междувременно вторият по големина производител на мед в Русия УММК очаква да произведе тази година 300-310 хил. т медни катоди, от които ще добие 200-220 хил. т медна тел. От 2005 г. УММК спира износа на катодите за сметка на експорта на медна тел.
Източник: Пари (10.06.2004)

Според наскоро публикувано съобщение в турския държавен вестник, местният производител на стоманени телени въжета Celik Halat ve Tel Sanayi A.S е подал иск в Комисията за регулиране на нелоялната конкуренция при вноса, според който стоманените телени въжета и кабели, внесени в страната от Русия и Китай, се продават на цени по-ниски от установените на пазара, което причинява материални щети на турската индустрия. Останалите местни производители от бранша – Has Celik ve Halat Sanayi A.S, Yzmit Celik Tel ve Halat Sanayi Ltd. и Ko?kekler Celik Halat ve Makine Sanayi също са уведомили компетентния орган, че подкрепят искът, подаден от Celik Halat. На базата на наличните доказателства, комисията е стартирала разследване по случая. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (11.06.2004)

Индия планира да увеличи производството на стомана с 86% до 2012 г., както и да премахне вносните мита за стоманен скрап. Осмият по големина производител на стомана в света ще продължи да увеличава производството до 2020 г. в отговор на растящото търсене за нуждите на различни индустриални и инфраструктурни проекти, като например строителство на пристанища и летища. Според изявлението на министъра на стоманата Вилас Пасван, производството до 2012 г.трябва да достигне 60 млн. тона годишно, а планираните количества за 2020 г. са в размер на 100 млн. тона. Консумацията на стомана в Индия е едва 20 кг. на глава от населението, а годишното производство към края на март 2004 г. е в размер на 36.19 млн.тон. Само за сравнение, през 2003 г. най-големият световен производител на стомана Китай е произвел 220.1 млн.тона.Някои частни компании в страната, като например Tata Iron и Steel Company Ltd. осигуряват над 55% от общото производство на стомана в страната, докато останалата част се пада на държавни фирми, като например Steel Authority of India Ltd. Пасван не спомена размера на средствата, които държавните компании ще похарчат за увеличаване на мощностите, но според анализаторите за увеличаването на производствените мощности с 1 млн.тона са нужни около 30 млрд. рупии. Паван спомена, че Министерството има желание вносните мита за скрап да бъдат намалени до нула (от сегашните 5%), с цел намаляване на разходите на производителите на стомана. Вносните мита се определят от Министерството на финансите. Министерството на стоманата също така обмисля да основе регулаторен орган, който да наблюдава цените, както и търсенето и предлагането в сектора. Според изявлението на министъра, потребителите настояват 15% мито, налагано при вноса на готова стомана да бъде намалено до 5% с цел контролиране на цените на местния пазар, но производителите са против подобна мярка. Средните цени на стоманата скочиха с 19% през 2003-04 г., следвайки глобалната тенденция, произлизаща от растящото търсене в Китай. Бумът в строителството и автомобилната индустрия в Индия също допринесе за стабилните цени на стоманата. (източник: Hindustan Times)
Източник: Други (12.06.2004)

Нова технологична линия за над 15 млн. EUR пуска в експлоатация Елаците Мед. Съоръжението е най-големият в Европа хидравличен багер с електрозадвижване, производство на Терекс Майнинг-Германия, и камиони за минната промишленост от най-висок клас, заявиха от фирмата.
Източник: Пари (14.06.2004)

Сливането между втората по големина стоманодобивна компания LNM Holdings и южноафриканската Iscor бе безусловно одобрено от властите. Трибуналът съобщи, че причините за решението ще бъдат оповестени своевременно. В момента LNM Holdings притежава 49.9% от Iscor, а след извършването на сливането, делът на компанията в южноафриканската групировка ще надхвърли границата от 50%. В процедурите по сливането участваха няколко синдикални организации, както и Министерството на търговията и развитието. Някои синдикати изразиха опасения относно ефекта от сливането върху цените на стоманата на местния пазар, както и относно евентуални съкращения. (източник: I-Net Bridge)
Източник: Други (14.06.2004)

Китайският производител на стомана Jinan Iron and Steel в понеделник генерира 169 млн.щ.д. от пласиране на емисия ценни книжа в Шанхай. Компанията има за цел да спечели средства за реализиране на мащабен план за разширяване на мощностите си, въпреки предприетите държавни мерки за предотвратяване на свръх-инвестиране в сектора. При продажбата, която според изявлението на единадесетият по големина производител на стомана в Китай не бива да бъде смятана за публично листване, бяха предложени 220 млн. нови акции от компанията на цена от 6.36 жънминби на акция. Предложената цена е 7.66 пъти по-висока от приходите на акция, реализирани от Jinan Steel през 2003 г. Според предишно изявление на генералния мениджър на Jinan Steel г-н Уън Йенмин, компанията очаква годишното производство през тази година да достигне 8 млн.тона в сравнение с 4 млн.тона през 2002 г. Jinan Steel има за цел да увеличи мощностите си до 10 млн.тона в рамките на идните три години. Продажбите през 2005 г. се очаква да достигнат 15 млрд.жънминби. (източник: FT)
Източник: Други (14.06.2004)

Фирма, собственост на зетя на украинския президент Леонид Кучма, спечели търга за закупуването на Криворижстал, най-големият стоманодобивен завод в страната. Виктор Пинчук, който има участие в компании, работещи в сферата на стоманодобива, енергетиката и медиите, спечели наддаването в съдружие с Ринат Ахметов – най-богатият човек в Украйна. Тяхната оферта на стойност 4.3 млрд. г. (430 млн.бр.паунда, 780 млн.щ.д.) спечели сред офертите на конкурентни компании от Русия, САЩ и Европа. Търгът предизвика мощен протест както в Украйна, така и в чужбина. Политици от опозицията обвиниха г-н Кучма и неговите привърженици в крещяща корупция. Руската стоманодобивна компания Severstal, която се смяташе за фаворит в наддаването, заяви, че ще отнесе въпроса в съда. (източник: BBC)
Източник: Други (14.06.2004)

Инфлацията от началото на годината (м. май 2004 г. спрямо м. декември 2003 г.) е 1.97 на сто, а за периода януари-май т.г. спрямо съответния период на м.г. е 6.43%. Това съобщиха от Националния статистически институт /НСИ/. Инфлацията през м. май 2004 г. спрямо м. май 2003 г. е 6.83 на сто. Спрямо м. април т.г. цените са се запазили стабилни (нарастване едва с 0.03%).
Източник: Дарик радио (15.06.2004)

С най-малко 10 години ще се удължи животът на рудник Елаците след наскоро направената инвестиция там. Дружеството, което експлоатира рудника - Елаците мед АД, е купило най-големия в Европа хидравличен багер с електрозадвижване на германската компания Терекс. На същата фирма са и петте нови 100-тонни самосвала. От Беларус са закупени още три 130-тонни самосвала. Инвестицията е за 10 млн. EUR. Високата производителност на новите машини ще ни позволи до края на 2005 г. да открием 25 млн. тона земна маса в източния участък на рудника и да достигнем до рудата, заяви Цоло Вутов, изпълнителен директор на Eлаците мед АД. Елаците е най-големият открит рудник за добив на медни руди на Балканския полуостров. Годишно там се добиват около 12 млн. тона медна руда и 150 хиляди тона меден концентрат, който основно се продава на Юмикор в Пирдоп. Медната руда е с примеси и на злато. Годишно добиваното злато е по 1.5 т.
Източник: Пари (15.06.2004)

Търговският дефицит за първите 4 месеца на 2004 г. достигна 1.52 млрд. лв., сочат данните на НСИ. 56.8% е увеличението му спрямо първите 4 месеца на 2003 г., когато дефицитът е бил 967 млн. лв. Износът през първите четири месеца на годината нараства с 6.6% до 4.53 млрд. лв. спрямо същия период на 2003 г. Вносът обаче растe с 13% до 6.05 млрд. лв., което е причината за рекордния търговски дефицит.
Източник: Пари (15.06.2004)

АЕЦ "Козлодуй" ще може да продава електроенергия на привилегированите потребители от юли, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) Константин Шушулов. Решението за включването на атомната централа в либерализираната част от пазара и количествата ще бъдат определени в скоро време. Включването на АЕЦ "Козлодуй" се налага, тъй като наред с реалното отваряне на електроенергийния пазар още потребители ще придобият статут на привилегировани. Графикът за либерализацията му, приет от ДКЕР, предвижда потребители с годишна консумация над 40 гигаватчаса да могат да договорят цените и количествата на електроенергията. В тази група попадат "Амилум България", "Балканфарма", "Биовет", "София мед", "Леко ко" и "Миролио България". За да получат статут на привилегировани потребители, компаниите не трябва да имат задължения към Националната електропреносна компания (НЕК). Засега изискването е компаниите да имат годишна консумация над 100 гигавата. От декември 2003 година започнаха "сухи тренировки" между НЕК, "Стомана индъстри", КЦМ, "Девня цимент", "Агрополихим", "Неохим", "Юмикор мед" и "Свилоза". От НЕК не изключват възможността в пазара да се включат "Солвей Соди" и "Кремиковци". НЕК очаква реалните сделки между потребителите и централите да започнат от 3 юли. От 2007 г. и битовите потребители ще могат да се избират доставчик на електроенергия. Ако потребителите заявят количества ел. енергия, които са под необходимите, те ще могат да си купят от т.нар. балансиращ пазар. Ако заявеното количество е повече, те ще трябва да го заплатят. Правилата за функциониране на пазара предвиждат НЕК да води регистър на сключените сделки. Засега остава открит въпросът за таксата за пренос, която компаниите ще плащат на НЕК. Привилегированите потребители обжалват във Върховния административен съд решението на регулаторната комисия, с което таксата стана 11.8 лв. за мегават. Следващато дело е насрочено за есента.
Източник: Дневник (15.06.2004)

На ЛМБ в понеделник под натиска на поскъпналия до 3-седмичен връх спрямо еврото долар металите поевтиняха. Тримесечните медни доставки се сринаха до 2530 USD/т, но после се установиха на 2350 USD/т и все пак се договаряха с 8 USD/т по-ниско в сравнение с петък. Независимо от спадането на запасите от алуминий до под 1 млн. т /за първи път от март 2002 г./ металът отстъпи със 7 USD/т до 1630 USD/т. Никелът се движеше срещу течението и поскъпна със 160 USD/т до 12 890 USD/т. Оловото и цинкът под влиянието на спекулативни разпродажби поевтиняха респективно със 7 и 16 USD/т до 760 USD/т и 1015 USD/т. Златото поскъпна с 1.20 USD/тр. у. спрямо петък до 385.90-386.60 USD/т, а среброто с 4 CTS до 5.73-5.75 USD/т.
Източник: Пари (15.06.2004)

Предметът на дейност на "Електростомана", по данни от информационния меморандум за компанията, достъпен на сайта на фондовата борса, е производство на отливки от стомана, чугун и цветни метали и на резервни части за трактори, селскостопански машини и леки автомобили. Предприятието има две основни производствени направления - леярно производство и механична обработка и ремонтна дейност. Основни доставчици на "Електростомана" са ЕТ "Лиляна Делевска" - Карлово, "Гордис" ООД - Пловдив, "Камет" - София, "Бентонит" - Кърджали, и др. Основни клиенти на "Електростомана" са "Асарел Медет", "Елаците мед", "Кремиковци", "Горубсо - Кърджали", "Златна Панега", а основните конкуренти са "Бесттехника - Струма", "Бамекс" и други предприятия, занимаващи се с подобна дейност в страната. Дружеството притежава една производствена площадка в Карлово (с площ от над 94 хил. кв. метра), както и две почивни бази в Калофер и село Старосел. На производствената площадка има стоманолеярни цехове, складове, както и административна сграда. Като проблем може да се отчете липсата на достатъчно добра материална база в почивните станции. Дълготрайните материални активи на дружеството са с балансова стойност 51 хил. лева. "Електростомана" притежава и свидетелство за търговска марка и лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Финансов анализ Дружеството няма дългосрочни пасиви, а краткосрочните пасиви на "Електростомана" към средата на миналата година са 664 хил. лв. По-голямата част от тях са задължения към доставчици и клиенти и към свързани предприятия, които всъщност са неразпределени дивиденти. Краткосрочните вземания на предприятието са за 71 хил. лева (най-голямата част са вземания от клиенти). Отношението между финансови средства и вземания, от една страна, и задължения, от друга, е много ниско, което създава проблеми с ликвидността на компанията. Финансовите показатели за ликвидност и за рентабилност на дружеството се влошават рязко през последните три години, става ясно от информационния проспект на "Електростомана". Намаляването на тези показатели е индикатор за лошото финансово положение на дружеството, затруднението при осигуряване на поръчки и ниската платежоспособност на клиентите. Това води до намаление на средносписъчния брой на персонала, който към средата на миналата година включва 158 души. Въпреки това дружеството все още работи със сравнително голяма численост на персонала.
Източник: Дневник (16.06.2004)

В понеделник, Ринат Ахметов – най-богатият човек в Украйна, и бизнесменът Виктор Пинчук (зет на президента на страната Леонид Кучма), спечелиха приватизационния търг за продажбата на Кривожистал – един от най-големите стоманодобивни заводи в света. За някои украинци, това е поредният циничен пример за това, как олигарси с про-правителствени възгледи печелят за сметка на държавата. Консорциум между международните компании LNM и US Steel беше предложил 1.5 млрд.щ.д. за Крижорижстал, но тандемът Ахметов-Пинчук спечели, въпреки че офертата им беше два пъти по-ниска. Строгите правила, наложени от Украинския фонд за държавна собственост, елиминираха по-голямата част от предложенията, включително всички чуждестранни. Според изискванията, кандидатите трябва до момента да са произвеждали годишно поне 1 млн.тона кокс в Украйна. Въпреки твърденията на правителството, че е отворено към оферти от страна на чуждестранни компании, това условие неминуемо възпрепятсва справедливата и открита конкуренция за Крижорижстал, в който работят 52 000 човека, и който миналата година регистрира печалба в размер на около 300 млн.щ.д. преди облагане с данъци. (източник: BBC)
Източник: Други (16.06.2004)

Според наскоро публикуваното изявление на виетнамското правителство, митата върху вноса на стоманени продукти в страната ще бъдат увеличени до 15-20 %, поради острия спад на цените на стоманата на световните пазари. Освен това, виетнамския пазар е пренаситен. С въвеждането на новите тарифи, цените на стоманата във Виетнам се очаква да паднат с VND 700 000 (44 щ.д.) на тон. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (17.06.2004)

IMCO Recycling Inc. съобщи, че е подписала споразумение за придобиването на Commonwealth Industries Inc., поставяйки началото на дружество, което ще се занимава както с преработка на алуминий, така и с производство на алуминиеви листове. Акционерите на Commonwealth ще получат 0.815 акции на IMCO в замяна на една акция на Commonwealth. Според направеното изявление, когато сделката бъде финализирана, акционерите на IMCO ще притежават около 54% от новото дружество, а акционерите на Commonwealth ще притежават около 46%, изчислени на базата на акциите, вписани към 16 юни. (източник: Reuters)
Източник: Други (17.06.2004)

Китайските власти разпоредиха незабавно в страната да бъде прекратено нелицензираното производство на стоманени пръти, използвани в строителството. Според направеното официално изявление, напоследък зачестилата практика води до задълбочаване на проблема с недостига на електроенергия, както и до увеличение на цените на суровините. Местните органи на властта трябва да изключат захранването в подобни стоманодобивни предприятия, както и да разрушат енергийните съоръжения в тях, гласи съвместно изявление на Китайската комисия за развитие и реформи, Китайската комисия за регулиране на електричеството, Министерството на търговията и четири други бюра. Увеличението на цените на вносните стоманени пръти с 4/5 накара някои инвеститори да създадат незаконни фабрики, които бълват нискокачествена продукция, се казва по-нататък в съобщението. Използването на остаряла техника води до повишено потребление на електроенергия, замърсяване на околната среда, както и до по-голямо потребление на суровини, което неминуемо носи “сериозни вреди” на стоманодобивния сектор. Вчера Китай, изправен пред заплаха от недостиг, увеличи цените на електричеството за индустриалните предприятия и фирмите в четири региони с цел ограничаване на потреблението. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (17.06.2004)

Покачването на цените на стоманата през последните две години може би скоро ще спре, заяви директорът на Arcelor Гай Дол в интервю за FT публикувано във вторник. След третото тримесечие на годината световните производители на стомана едва ли ще могат да увеличават цените, поради факта, че потреблението в Китай започва да спада, а индустриалните дейности в Европа остават слаби. Цените на много видове стомана нараснаха двойно през последните две години, но, според изданието, цикличната индустрия “може би наближава своята връхна точка по отношение на общото потребление на метала и рентабилността.” Тази година все пак ще бъде много добра за стоманодобивните предприятия, отбеляза шефът на Arcelor. “Доставките на суровини, и по-специално на кокс, обаче, може би ще създадат проблеми през 2005”, прогнозира Дол. (източник: AFP)
Източник: Други (17.06.2004)

Най-голямата рудодобивна компания в света BHP Billiton мести корпоративния отдел на поделението си за базови метали, оценявано на 5.7 млрд.щ.д., от САЩ в Чили. Очаква се промяната да бъде извършена до края на годината. Нека припомним, че през април чилиецът Диего Хернандез беше назначен на поста президент на отдела за работа с клиенти на поделението за производство на базови метали. След преместването, корпоративният център на отдела ще бъде по-близо до основните си активи, особено до медодобивните съоръжения. BHP Billiton държи мажоритарен дял в най-голямата медна мина в света – Mineria Wscondida, разположение в северната част на Чили. Групировката също така притежава (напълно или частично) и три други важни медодобивни предприятия в Чили и съседната Перу. Съобщението за преместването от Хюстън в столицата на Чили – Сантяго, беше направено от изпълнителният директор на BHP Billiton Чарлз Гудйър след едночасовата му среща с президентът на Чили Рикардо Лагос, състояла се тази седмица. Г-н Гудйър е на посещение в Чили, която е домакин на първата конференция за икономическо сътрудничество между страните от Азия и Тихоокеанския регион. Той заяви пред чилийските медии, че Сантяго ще се превърне в още един от корпоративните центрове на BHP Billiton, заедно с Мелбърн и Лондон. Поделението за производство на базови метали на BHP Billiton притежава активи в областта на производството на мед, олово и цинк на стойност 5.7 млрд.щ.д., а плановете и за експанзия надхвърлят 2.3 млрд.щ.д. (източник: Sydney Morning Herald)
Източник: Други (17.06.2004)

До края на следващата седмица Министерството на отбраната трябва да подпише договор с германския концерн "Даймлер Крайслер" за доставка на 100-120 автомобила "Мерцедес" на стойност няколко десетки милиона лева. Средствата са осигурени от държавния бюджет. С концерна ще бъде договорен и първият офсетен договор (компенсаторно споразумение), който засега предвижда да бъдат изградени три центъра за ремонт на германските автомобили. По линия на т.нар. индиректен офсет компанията е избрала и плевенската фирма "Алуком" - най-големия завод за производство на алуминиеви отливки на Балканите, за свой доставчик. Това съобщи директорът на дирекция "Политика по въоръженията и техниката" в Министерството на отбраната полк. Кирил Стойчев. Дирекцията отговаря за планирането, изготвянето на програми и провеждането на политиката в областта на въоръженията и техниката в армията. Предложението от "Даймлер Крайслер" за компенсаторно споразумение е то да възлиза на 70 на сто от стойността на целия договор, която е над 500 млн. лв. Според източници от военното министерство част от доставките вече са реализирани. Първите бусове "Мерцедес 413" са били доставени на представителната гвардейска част. "Алуком" е била избрана от предоставен на германците списък с над 100 български компании, съставен с помощта на икономическото министерство, Агенцията за чуждестранна инвестиции (АЧИ) и Съюза на работодателите в България (СРБ).
Източник: Дневник (18.06.2004)

123.7 млн. EUR в подкрепа на платежния баланс отпуска на България Световната банка по втория програмен заем за преструктуриране PAL II. Споразумението беше подписано официално от Милен Велчев, министър на финансите, и Ананд Сет, директор на Световната банка за България. Заемът ще бъде отпуснат на два транша - 103.7 млн. EUR ще бъдат предоставени веднага след ратификацията на споразумението, а 20 млн. EUR ще се преведат след постигането на удовлетворителен напредък в приватизацията на Булгартабак. PAL II е със срок на погасяване 17 г. Гратисният период по заема е 5 г.
Източник: Пари (18.06.2004)

Съоръжение за изгаряне на отпадъци ще бъде изградено до края на 2006 г. на територията на металургичния комбинат Кремиковци, стана ясно по време на среща на софийска община, посветена на проблемите, свързани с управлението на промишлените отпадъци в столицата. Две фирми са допуснати до финалния етап на процедурата: гръцко-американската Balkan Engineering и белгиско-британската Rem. Първият кандидат е оферирал цена от 16 евро на тон отпадъци (вкл. корекции за отразяване на инфлацията), а втората – 5 евро на тон. Белгийско-британският консорциум освен това е предложил да изгаря опасни отпадъци. Проектът предстои да бъде одобрен от Министерството по околната среда и водите. Представители на Кремиковци коментираха пред в. Пари, че нямат нищо против проекта; компанията е готова да осигури инфраструктурата, но няма намерение да финансира строителните дейности. Когато строежът на съоръжението бъде завършен, Кремиковци ще може да използва продуктите от изгарянето за нуждите на собствената си топлоцентрала.
Източник: Пари (18.06.2004)

"Енемона" АД ще завърши монтажа на пречиствателни съоръжения в "Кремиковци"АД. Монтираните съоръжения за пречистване на въздуха гарантират напълно екологичния ефект от производството на нова поточна линия. Цялостният проект е на стойност 3 млн. лева и включва изграждането на съоръжение за разливане на стомана.
Източник: Дневник (18.06.2004)

Най-големият производител на стомана в Китай China Steel Corp. обяви, че обмисля разширяване на сътрудничеството си с японската Sumitomo Metal Industries Ltd., като построи съвместно с нея нови заводи в Китай. Двете групировки в момента обмислят варианти за изграждането на съоръжения за производство на стоманени пластини, използвани в автомобилната индустрия, съобщи китайски ежедневник. Размерът на инвестицията може да надхвърли 148 млн.щ.д., като годишния капацитет на фабриката се очаква да бъде поне 300 000 т. “Досега сътрудничеството ни е доста успешно, и отдавна търсим начини да разширим партньорството си,” заяви вицепрезидента на China Steel Чън Юенчън. Чън отказа повече коментари, заявявайки, че за осъществяването на проекта не са съставени конкретни планове. (източник: Taipei Times)
Източник: Други (19.06.2004)

Ако собственик или кредитор започнат да продават части от "Кремиковци" АД, ще установят, че срещу 1 лв. дълг комбинатът има 1 ст. активи за погасяването му. Това е записано в доклад на временната парламентарна комисия, която проучва дружеството. Депутатите назначиха проверка след трагичния инцидента него от 10 януари 2004 г., при който загинаха 3-ма души. ,Дружеството изпада във все по-голяма зависимост от свързаните с него лица. Съществуването на свързани фирми (т.е. такива, в които комбинатът е едноличен или мажоритарен акционер или съдружник) е предпоставка за трансфериране на дълг между тях", пише в доклада. Изброяват се 10 такива фирми. Комисията предлага финансовият министър да назначи спешна проверка, икономическият министър Лидия Шулева да вземе мерки за оздравяването му. а Агенцията за следприватизационен контрол да излезе със заключение за това как се изпълнява приватизационната програма.
Източник: 24 часа (21.06.2004)

Производителят на стомана Iscor апелира към правителството да запази наказателните мита, наложени върху вноса на стомана от Русия и Украйна през последните пет години. Iscor предупреди, че премахването на митата би разчистило пътя за вноса на стомана от тези страни на нелоялни цени. Евтиният внос на този вид продукция би бил в полза на потребителите на стомана, но би могъл да нанесе вреда на Iscor. Митата върху горещо-валцувани намотки и листове от тези страни бяха въведени в сила след като Iscor подаде молба срещу този внос. Проведеното правителствено разследване потвърди твърденията на Iscor, че доставчиците от тези страни правят дъмпинг на цените на стоманата на вътрешния пазар. Антидъмпинговите мита традиционно се преразглеждат на всеки пет години. Те могат да бъдат премахнати, освен ако Комисията за международна търговия в Южна Африка не прецени, че заплахата от нелоялен внос остава в сила. (източник: Business Day)
Източник: Други (21.06.2004)

POSCO беше избрана за “най-конкурентноспособна стоманодобивна компания” в света за трета поредна година. Според класацията, изготвена от американската информационна служба по стоманата World Steel Dynamics, POSCO се класира първа сред 21 международни стоманодобивни фирми с общ резултат 7.95. POSCO е получила най-висок резултат в шест категории, вкл. рентабилност, господство на пазара, опериране с финансови средства, квалифициран персонал, негоцируемост на цените и качество на продукцията. POSCO непрекъснато се бори да поддържа конкурентноспособността си чрез налагането на пазара на нови стоманодобивни технологии, като например FINEX и Strip Casting, чрез прилагането на корпоративно преструктуриране, както и чрез стартирането на нов петгодишен инвестиционен план. В класацията, руската Severstal се покачи от миналогодишното пето място на второ място, а китайската Bao Steel се класира на трето място, следвана от Tata Steel – Индия, и New Core – САЩ. Японските Nippon Steel и JFE са съответно на 11-то и 13-то място, а европейската Arcelor, която е най-голямата стоманодобивна компания в света, е на 18-та позиция. Забелязва се ясна тенденция на напредък от страна на китайски компании. Освен Bao Steel (номер 2 в класацията), друга китайска групировка, включена в листата е Sagang Group (11-то място). (източник: Chosun)
Източник: Други (21.06.2004)

Износът на неръждаема стомана от Индия е намалял с над 50% през първите два месеца на настоящата фискална година, поради временната отмяна на мерките за стимулиране на износа (като например DEPB), въведена от предишното правителство през март. Jindal Stainless Steel е изнесла едва 16 233 тона през периода април-май 2004 г., в сравнение с 39 856 тона през същия период на миналата година. Ако тази тенденция продължи, може да се стигне до пренасищане на вътрешния пазар, според индийската Асоциация за развитие на неръждаемата стомана. (източник: Daily Pioneer)
Източник: Други (21.06.2004)

Цените на медта в Лондон се покачиха под влиянието на прогресивно намаляващите запаси, които достигнаха рекордно ниски нива за последните почти осем години, поради растящото търсене от страна на Китай и САЩ (двете най-големи потребителки на метала в света). Медта скочи с 27 щ.д. или 1% до 2.642 щ.д. в 10:54 в Лондон. Запасите на ЛМБ спаднаха с 2 100 тона до 112 175 тона, което е рекордно ниско ниво от ноември 1996 насам. Търсенето на метала в САЩ – най-мощната световна икономика, нарасна с 8.3% през първото тримесечие, според данни на базираната в Лисабон International Copper Study Group. Този ръст се обяснява отчасти с нарасналото потребление от страна на строителната индустрия. Цените едва ли ще паднат под 2 400 щ.д./т, въпреки че медта ще продължи да се колебае, поради факта, че инвеститорите се опитват да използват стоката като преграда срещу губещия позиции щатски долар, заяви Кевин Туохи, анализатор в лондонската Man Financing. Двете най-горещи теми на пазара на медта са засиленото търсене от страна на Китай и пълното възстановяване на дейността на мината Grasberg на Freeport McMoran Copper & Gold Inc. в Индонезия (втората по големина медна мина в света), която през октомври миналата година беше тежко увредена вследствие на масивно свличане на камъни. Според други анализатори, активните инвестиции в енергийния сектор в Китай ще подсигурят силното търсене на метала през тази година. Производството на електрически кабели в Китай съставлява около 30% от общото търсене на мед. Очаква се Grasberg напълно да нормализира дейността си през третото тримесечие на годината, след като производството рязко спадна след октомври 2003 г, добави Туохи. Що се отнася до останалите метали, никелът продължава да расте четвърти пореден ден, след като се покачи с 12.8% миналата седмица. В Лондон той достигна нива от 14.600 щ.д./т (по-високи с 1ч.3% или 190 щ.д./т). Запасите от никел намаляха със 186 тона до 8.298 тона, което е рекорден спад от ноември 1991 г. Калаят се покачи с 125 щ.д./т или 1.4%, достигайки 9.025 щ.д/т, като запасите продължиха да намаляват. Алуминият прибави 10.5 щ.д./т до 1.714 щ.д/т, а оловото – 4 щ.д./т до 839 щ.д/т. Цената на цинка загуби 6 щ.д./т, сривайки се до 1.020 щ.д./т. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (21.06.2004)

До два месеца Министерски съвет ще трябва да направи анализ на състоянието на металургичния гигант "Кремиковци", съобщи депутатът от ОДС Йордан Нихризов. Това е записано в заключителния доклад на временната анкетна комисия към парламента, създадена да разследва условията на труд в дружеството. Комисията с шеф депутата от ДПС Рамадан Аталай беше създадена заради аварията в дружеството през януари тази година, в която загинаха и пострадаха тежко работници. След като бъде направен анализа, в едноседмичен срок правителството ще трябва да предложи на парламента мерки за подобряване състоянието на "Клемиковци" и за изпълнение на цялостната програма за развитие на стоманодобива. Тя беше приета още през пролетта от кабинета по искане на Еврокомисията заради затваряне на преговорна глава "Конкуренция". Брюксел искаше да определим колко стомана ще произвежда България до 2007 г., когато ще сме част от Евросъюза. Затова и програмата за развитие на стоманодобива обхваща освен "Кремиковци" и "Стомана индъстри" - Перник и "Промет Стийл" - Бургас. В доклада на временната комисия пише още, кабинетът да поиска гаранции от собственика на "Кремиковци" Валентин Захариев, че ще изпълни заложените параметри в програмата за стоманодобива. Според Нихризов това значи, че може да се поискат и банкови гаранции от комбината. Той каза още, че условията на труд в комбината не са добри. Твърденията ни се основават на доклад на Главна инспекция по труда, посочи Нихризов. Той каза, че в доклада не се препоръчва обявяване в несъстоятелност на комбината, въпреки предположенията, че това може да стане.
Източник: Монитор (21.06.2004)

Брутният вътрешен продукт за първото тримесечие на годината е 8.056 млрд. лв. по предварителни данни, като реалният му обем е с 5.3% повече от същия период на миналата година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Това е най-високото темпо от есента на 2002 г. (6.2% за третото тримесечие) насам, а също и от този за цялата 2003 г. (4.3 на сто). Според експертите на НСИ с най-голям дял за растежа на икономиката през първото тримесечие са индустрията и услугите, като през този период малък ръст има и аграрният сектор. От подсекторите на икономиката със сериозен ръст на брутната добавена стойност за периода са търговията и финансовите услуги, както и строителството.
Източник: Дневник (22.06.2004)

С 21,4% са скочили инвестициите у нас от януари до март, обявиха от НСИ. За финансиране на вложенията в икономиката отива и голяма част от банковите кредити, показват данните на статистиката. Услугите на финансовите посредници бележат ръст от 31% през първото тримесечие на годината. Приблизително с толкова са нараснали и печалбите на банките от основната им дейност - даване на заеми и приемане на пари на депозит. Търсенето на стоки и услуги за производство е нараснало с 11,1%, коментира Тодор Тодоров, началник на отдел "Национални сметки" в НСИ. Крайното потребление на гражданите се е увеличило с 4,9%, което е по-малко от реализирания ръст на икономиката от 5,3%. Скокът в индустрията е 6,4%, а в услугите - 6,2%. Увеличението в добивната индустрия е 7,1%, а в преработващата - 8,4%. След банковите заеми най-голям ръст в услугите има в съобщенията - 14,1%. Нарастването на продажбите в строителството е с 4,9%, транспортът бележи ръст от 6,4%, а търговията - с 12,2%, сочат данните на НСИ. Междувременно депозитите на правителството в БНБ нараснаха с близо 200 млн. лв. за седмица и към 18 юни са 4,874 млрд. лв., обявиха от БНБ.
Източник: Стандарт (22.06.2004)

Български фирми вече ползват изгодите от спогодбата за свободна търговия със Сърбия и Черна гора, която влезе в сила от 1 юни, съобщи Анелия Ангелова, шеф на дирекция Тарифна политика в агенция Митници. От началото на месеца почти всички промишлени стоки се търгуват между двете страни без мита. Само за 10% от тях се предвижда до 2007 г. поетапно премахване на налозите. Става дума за вноса у нас на горива, перилни препарати, азотни торове, керамични плочки, изделия от стъкло и от стомана, обувки, помпи, електрически машини и др. Сърбия запазва частично митата на българските гуми, облекла и текстил, мебели, керамични съдове, стъкло, стоманени изделия, машини и апарати. До края на годината митото им ще бъде 80% от базовото. За селскостопанските стоки си предоставяме взаимни преференции в рамките на определени квоти. За да ползват нашите износители преференциите, стоките трябва да са с произход от България, без да се допуска т. нар. кумулация /включване и на трети страни/, каквато имаме с ЕС.
Източник: Пари (22.06.2004)

Нито един купувач не се яви вчера на търг в Агенцията за приватизация, на който за 10 хил. лв. се продаваше най-стария завод за преработка на мед и производство на цветни метали "Елисейна". Предприятието, което се намира край Враца, е натрупало дългове за 16 млн. лв., които трябваше да поеме бъдещия собственик. Вместо купувач обаче в "Елисейна" ще влезе временен синдик, защото миналата седмица то е обявено в неплатежоспособност от Врачанския окръжен съд. Това съобщи за изпълнителният директор на дружеството Славчо Тодоров. Искането за неплатежоспособност е направено от Агенцията за държавни вземания. "Елисейна" дължи на държавата 127 млн. японски йени (1,1 млн. долара).
Източник: Монитор (23.06.2004)

Наскоро китайските власти удължиха крайния срок (първоначално определен за 1 юли), в рамките на който износителите на скрап за Китай следва да се регистрират в страната. Представители на различни правителствени органи се срещнаха на 18 юни и решиха да удължат крайната дата до 20 юли 2004 г. След този ден, всеки износител, желаещ да изнася скрап в Китай, ще трябва да чака най-малко до 2005 г. Освен това, износителите на скрап ще могат да се регистрират единствено ако имат директен договор с китайски компании. Износители, работещи чрез брокери извън Китай, нямат да могат да извършват доставки в Китай. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (23.06.2004)

284,7 млн. лв. са дълговете на "Кремиковци" към март 2004 г. Това е посочено в доклада на временната комисия в парламента, която разследва условията на труд в дружеството. Тя беше създадена в началото на годината заради аварията в една от доменните пещи, която рани и отне живота на работници. От доклада става ясно, че най-големи са борчовете на дружеството към НЕК - 93,92 млн. лв. Задълженията към Агенцията за държавни вземания са 78 млн. лв., а към НОИ - 62 млн. лв. Комбинат има неизплатен борч към "Булгаргаз" за 37 млн. лв. и към БДЖ - за 5 млн. лв. "За да се избегне процедурата за обявяване в несъстоятелност на дружеството, част от тези дългове са разсрочени", се казва в доклада. Погасителни договори са подписани с "Булгаргаз", НОИ и НЕК. Депутатите ще поискат от кабинета да направи анализ на цялостното състояние на дружеството в срок от 2-месеца и след това да се отчетат пред парламента за предприетите мерки.
Източник: Монитор (24.06.2004)

Делегацията на Европейската комисия в България посети Комбината за цветни метали край Пловдив, за да направи оценка на изпълнението на поетите ангажименти на страната в рамките на преговорния процес за присъединяването ни към Европейския съюз.
Източник: Пари (24.06.2004)

Според последните новини от пазара на стомана, Европейския съюз и Украйна наскоро са подписали проекто-споразумение във връзка с увеличението на квотата на Украйна. Според условията на сделката, ЕС е увеличил украинската квота за износ на стомана на 606 824 тона, предвид продажбите, осъществявани от страната във 10-те нови членки на ЕС. Високопоставени служители от двете страни ще проучат проектодоговора, и ако той получи формално одобрение, квотата ще влезе в сила. Разделението на квотата е както следва: 230 879 тона тежки плочи; 80 007 тона намотки; 66 608 тона други плоски продукти; 93 679 тона валцдрат; 13 481 тона трегери и 122 170 тона други дълги продукти. Както SteelOrbis съобщи по-рано, ЕС увеличи квотата за износ на стомана на Русия с цел да компенсира евентуални загуби, която страната може да претърпи след разширяването на ЕС. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (24.06.2004)

Rio Tinto Iron Ore подписа дългосрочно споразумение за допълнителна годишна доставка на 40 млн. тона желязна руда за водещи китайски стоманодобивни предприятия. Според условията на договора, Hameresly Iron (дъщерно дружество на Rio Tinto) ще осигурява над 30 млн. тона от доставните количества, а Robe River Joint Venture, в което Rio Tinto държи 53% от капитала, ще доставя останалите 20 млн. тона. Според договора, чийто срок е 10 години, тези количества ще бъдат достигнати след изпълнението на плана за експанзия на дружеството, т.е. към края на 2005 г. През април 2004 г., Rio Tinto Iron Ore и шанхайската Baosteel Group Corp. подписаха споразумение за доставка на продукция в размер на 7 млн. тона за период от 10 години. Изпълнителният директор на Rio Tinto Iron Ore Крис Ренуик заяви, по силата на постигнати дългосрочни споразумения, считано от началото на 2006 г. Hamersle Iron ще доставя в Китай чрез своите джойнт венчъри общо около 70 млн. тона годишно. (източник: Australian Financial Review)
Източник: Други (24.06.2004)

Руските производители на алуминий са произвели почти 1.498 млн. тона първичен алуминий през първите пет месеца на годината, което представлява 5.2% ръст в сравнение със същия период на миналата година, обяви базираната в Москва консултантска и инженерингова компания Алуминум. Общият обем на производството на алуминий в Русия, Украйна и Таджикистан е нараснал с 5.7% до 1.691 млн.тона. Украйна е осигурила 47 793 тона от произведените количества (2.7% повече в сравнение с периода януари-май 2003), а Таджикистан – 145 469 тона (12% повече). (източник: информационна агенция Интерфакс)
Източник: Други (25.06.2004)

Тази година се очаква световните стоманодобивни компании да увеличат печалбите си с почти 60%, като се подчертава мощното подобрение на финансовото състояние на отрасъла, дължащо се на високите цени и колосалното търсене от страна на Китай. Според World Steel Dynamics, американска консултантска фирма в областта на стоманата, средната печалба на експедиран тон през 2004 г. за група от 33 водещи производители на стомана ще бъде 107 щ. д., в сравнение с 67 щ. д. през 2003 г. и 58 щ. д. през 2002 г. Данните за печалбите говорят за ръст от 45%. В анализ представен на конференция в Ню Йорк, организирана от WSD заедно с American Metal Markets – изследователски екип, най-печелившите компании за 2004 г. се очаква да бъдат индийската Tata с печалба от 230 щ.д. на тон и бразилската CSN с 221 щ.д. Данните се базират на оценки на WSD за 33 компании, които включват повечето от най-големите производители на стомана, които вероятно ще произведат приблизително 400 млн. тона стомана през 2004 г., почти половината от общото световно производство на стомана. Според WSD високите печалби на производителите на стомана ще се запазят и през 2005 г., въпреки че приходите за много стоманодобивни компании слабо ще спаднат под нивата, които консултантската фирма счита за “нестабилни”. През последните две години цените на много видове стомана се удвоиха поради свиване на предлагането на стомана заради затварянето на свръхмощности; силното търсене от страна на Китай, което вече възлиза на почти една трета от световното потребление на стомана; и стабилното търсене от страна на световните потребители на стомана. Питър Маркъс, управляващ съдружник в WSD, счита, че е възможно цените на обикновената плоска стомана в САЩ – сега около 500-600 щ.д. за тон – да останат приблизително на това ниво и че е малко вероятно да спаднат значително поради високото търсене. Като илюстрация на оптимистичните нагласи, Кийт Бюс, изпълнителен директор на Steel Dynamics, водеща американска стоманодобивна компания, заявява: “Предвиждам цените на стоманата да останат високи в близко бъдеще и със сигурност след третото тримесечие. Оптимист съм и за 2005 година.” Други наблюдатели обаче забелязват, че през последните месеци търсенето от Китай изглежда е спаднало слабо, поради мерките на правителството за охлаждането на икономиката, и считат, че в резултат на това световният пазар на стомана е възможно да се свие. Бруно Болфо, президент на Duferco, швейцарска компания за търговия със стомана, заявява: “Вярвам в законите на гравитацията. Пазарът на стомана неизбежно ще се успокои и това е само въпрос на време.” Водещата северноамериканска компания в списъка – на 11-то място – е Ipsco, която има печалба в размер на 128 щ.д. на тон. Водещата западноевропейска компания е германската ThyssenKrupp на 17-та позиция с прогнозна печалба от 96 щ.д. на тон. (източник: FT)
Източник: Други (25.06.2004)

Компании от Бразилия и Япония се очертават като най-перспективните кандидати в надпреварата за придобиване на мажоритарен дял в базираните в Teesside мощности на англо-холандският производител на стомана Corus. Бразилската CSN, която миналата година беше близо до сливане с Corus, и японската Sumitomo Metals най-вероятно оглавяват списъка на петте заинтересовани групировки. Миналата година, Corus заяви, че търси партньор за Teesside и планира да намали дела си в предприятието до 25%. Решението беше взето в момент, когато цените на стоманата бяха по-ниски от настоящите. Corus обяви, че печалбата за годината преди облагане с данъци ще бъде в размер на 125 млн.бр.паунда, в сравнение със загуба от 57 млн.бр.паунда през миналата година. Компанията води преговори с Alcan, Alcoa и Norsk Hydro за продажбата на бизнеса си за производство на алуминий. (източник: Ananova)
Източник: Други (27.06.2004)

Делегати от 37 страни производителки на стомана ще се срещнат в Париж в понеделник, за да решат дали преговорите за премахването на субсидиите в стоманодобивния сектор, които в момента са в застой, трябва да бъдат продължени. Срещата ще се води под покровителството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според нейното мнение, плановете, приети на среща през декември 2003, според които споразумението относно бъдещето на субсидиите трябваше да свършат до края на лятото, няма да бъдат изпълнени. Това споразумение трябваше да бъде представено на Световната търговска организация след изтичането на планирания срок. От една страна, производителите на стомана са на мнение, че субсидиите трябва да бъдат премахнати. От друга страна обаче, все още има разногласия, относно изключения от това правило, които трябва да бъдат отчетени. Някои страни смятат, че правителствата трябва да са в състояние да продължат да подпомагат производителите на стомана в областта на научно-изследователската и развойната дейност, както и в предприемането на мерки за опазване на околната среда. Съществуват разногласия и относно специалното отношение към развиващите се страни, които искат да субсидират своя стоманодобивен сектор. Освен това, някои страни желаят да имат правото да налагат изравнителни мита върху вноса на стомана, в моменти, когато местната стоманодобивна индустрия изпитва затруднения. Според източник, близък до преговорите, САЩ и Европа са на едната страна на спора, а Китай, Индия и Египет – на другата. Първоначално планирана за началото на май, срещата беше отложена поради различията между страните участнички. Сега делегатите трябва да решат дали процеса може да бъде спасен. (източник: AFP)
Източник: Други (28.06.2004)

Турската Borcelik очаква 30% ръст в продажбите през 2004 г., след пускането в експлоатация на новата линия за производство на галванизирана стомана през септември 2003 г. и стартирането на производството във втория й завод за студено валцуване през април 2004 г. В резултат на това, капацитетът на фабриката за производство на студено-валцувани намотки се удвои, достигайки 900 КТ/годишно, а капацитетът й за производство на галванизирана стомана е в размер на 450 КТ/годишно. Фабриката Borcelik беше официално пусната в експлоатация на 19 юни 2004 г. На откриването присъстваха министър-председателят на Турция г-н Таюп Ердоган, изпълнителният директор на Arcelor Ги Доле, изпълнителният директор на Borusan, председателят на Borcelik Ахмет Кочабиюк, както и председателят на Erdemir Речай Бербер. Borcelik е собственост на Arcelor, Borusan, Erdemir и Международната финансова корпорация, която е поделение на World Bank, занимаващо се с частния сектор. Експанзията на Borcelik се очаква да доведе до намаление на вноса в Турция в размер на 90 млн.щ.д. Потреблението на студено-валцувана стомана в страната е изчислено на около 1.800Т/годишно, а на галванизирана стоана – на около 860КТ/годишно. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (28.06.2004)

През юни общият показател на бизнесклимата се покачва с 2.3 пункта спрямо майското си равнище. Подобрението се дължи на по-благоприятната конюнктура в промишлеността, строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, отчете НСИ. В промишлеността се отчитат по-добри оценки за състоянието на предприятията. Осигуреността с поръчки от страната се подобрява, докато поръчките от чужбина намаляват. Мениджърите очакват увеличение на продажните цени в промишлеността през следващите три месеца.
Източник: Пари (29.06.2004)

Още 1,54 млн. лв. субсидия отпуска хазната на металургичния комбинат "Кремиковци". Парите са под формата на държавна помощ, която ще се дава на дружеството от тази година до края на 2006 г. Средствата ще са за обезщетение и преквалификация на работници, които ще бъдат освободени тази и следващите две години. Това става ясно от доклада на временната комисия в парламента, създадена заради аварията на 10 януари тази година, при която загинаха 3 работника и други 22 бяха обгазени. Освен тези 1,5 млн. лв. обаче държавата е наляла в комбината още 431,075 млн. лв., така че общата сума ще надхвърли 432,5 млн. лв., става ясно от доклада на временната анкетна комисия в парламента. Всички пари са под формата на държавна помощ. Държавният ангажимент е записан в Програмата за преструктуриране на стоманодобива до 2007 г. Самата програма пък беше одобрена на заседание на Министерски съвет през март тази година. Документът дава възможност на "Кремиковци" да намали работниците си от 6709 души до 5780 души за две години. Тоест планираните 1,5 млн. лв. ще отидат за обезщетяване и преквалификация на освободените 900 човека. Програмата за стоманодобивната индустрия ни се искаше от Европейската комисия за затваряне на глава "Конкуренция" при преговорите. Документът включва цял раздел, направен под формата на план за развитие и стабилизиране на "Кремиковци". Именно в този план фигурира възможността да се съкращават хора в комбината с цел повишаване на производителността на дружеството. Отпускането на 1,5 млн. лв. от хазната е съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията. Антимонополният орган се произнесе, че държавната помощ отговоря на закона, тоест може да се смята за допустима. Европейската комисия също позволява парите да бъдат отпуснати, след като с тях се цели стабилизиране на дружеството. Още в средата на 1999 г., когато дружеството се приватизира от "Дару металс", сега "Финметалс холдинг", държавата опрощава 393,556 млн. лв. на дружеството. От тях 200,930 млн. лв. са задължения по ЗУНК, 183 млн. лв. са борчове към държавния и общински бюджети, НЕК и "Булгаргаз" и 9,626 млн. лв. са от предоставен и непогасен кредит от Държавния фонд за реконструкция и развитие. Парите са били натрупани преди приватизацията, но се опрощават, за да се стабилизира дружеството. След приватизацията пък други 100 млн. лв. хазната е наляла чрез дружествата си НЕК и "Булгаргаз". Двете държавни компании имат вземания към комбината на тази сума, която ще се изплаща чак до 2013 г. От тях 36 млн. лв. са държавна помощ според КЗК, защото държавата кредитира компанията. 5,13 млн. лв. пък са дълговете на комбината към БДЖ към март тази година, става ясно от доклада. Оказа се, че дружеството все пак не е платило до край всичките си дългове към превозвача. Европа ще отреже част от обещаната финансова помощ след присъединяването ни през 2007 г., ако "Кремиковци" не вложи около 260 млн. евро за модернизация, каза депутатът Рамадан Аталай, който е председател на парламентарната комисия. Европа е обещала да ни отпусне безвъзмездно 4,361 млрд. евро от 2007 г. до 2010 г. Ангажиментът на "Кремиковци" е записан в програмата за развитие на стоманодобива. В нея се казва, че дружеството ще инвестира 256 млн. евро от 2003 до 2007 г. Парите ще отидат за пускане на машина за непрекъснато леене на стомана, модернизация на една от доменните пещи и за екология. От думите на Аталай обаче става ясно, че ако комбинатът се провали, Европа ще ги приспадне от сумата по финансовата рамка. "Другият вариант е да ни поиска да затваряме мощности за производство на стомана", каза депутатът. Вече Европа ни поиска "Кремиковци" да затвори почти една трета от мощностите си, тоест една доменна пещ и станове, защото дружеството е получило държавна помощ при приватизацията. От "Кремиковци" отказаха коментар по доклада, защото не са го получили още. От дружеството казаха, че вчера са го изискали от шефа на парламентарната комисия Рамадан Аталай.
Източник: Монитор (29.06.2004)

С 1,39 пункта пада основният лихвен процент от утре, съобщи Министерството на финансите. Основната лихва ще е 2,44 %, а не З,83 %. Новината изненада банкери, които очакваха тя да расте заради идеите за ограничаване на кредитирането. Мярката ще смъкне лихвите по кредитите, обвързани с основния процент. Преди месец те скочиха с 1,24 пункта. Понижението сега е след решение на БНБ от 7 юни, което премахна комисионата за банките от 0,5% при търговия с евро. Така те имат повече пари да инвестират в държавни ценни книжа. А средната доходност, постигната на аукционите за 3-месечни ДЦК, определя основната лихва. Според дилъри до края на лятото основният процент ще се запази около 2,50%.
Източник: 24 часа (29.06.2004)

Правителството да разгледа състоянието на “Кремиковци”. За това настоява временната парламентарна комисия за проверка на безопасните условия на труд в комбината, която представи вчера доклада си в Народното събрание. Депутатите обаче не можаха да излязат с решение вчера късно следобед. Според изводите на временната комисия, ръководена от депутата Рамадан Аталай, мажоритарният собственик на 71% от “Кремиковци” – “Фннметалс Холдинг”, не изпълнява поетите ангажименти за финансово стабилизиране на предприятието. Това е основният извод в доклада на парламентарната комисия. По отношение на безопасността има сериозни слабости в организацията на вътрешноведомствения контрол и техническия надзор върху безопасната експлоатация на съоръженията. На работниците и служителите не се предоставят необходимото специално работно облекло и лични предпазни средства. По-голямата част от основното оборудване е отпреди 30-40 г. и е морално износено. Може да се направи извод, че се работи при явен недостиг на инвестиции, поради което не се внедрява нова техника. Що се отнася до приватизацията, според доклада “Финметалс Холдинг” не е изпълнил най-важното си задължения по приватизационния договор – да извършва инвестиции в Кремиковци съгласно специално изготвената инвестиционна програма. Заради неизпълнението й са начислени на “Кремиковци” общо $ 53 536 043 неустойки. Поискан е запор върху акциите на дружеството, които са предмет на договора, и съдът е допуснал исканото обезпечение. Приходите от продажби на дружеството за периода от 1998 г. до 2003 г. са непостоянни. Има увеличение през 2000 г. от 11% след което се отбелязват значителни понижения. През 2003 г. в сравнение с 1998 г. е реализирана 9% по-малко продукция. Има намаляване на размера на загубата и отчитане на печалба през 2003 г. от 119 443 хил. лв. Но “Кремиковци” все още не е представил финансовите си отчети за 2003 г., заверени от одиторите на дружеството, и този резултат не е потвърден от тях. С изключение на 2000 г., дружеството никога не е постигало някаква ефективност от основната си дейност. През 2003 г. за 0.99 лв. приход са направени 1 лв. разходи. Съществуването на свързани фирми с Кремиковци АД е предпоставка за трансфериране на дълг между същите.
Източник: Труд (30.06.2004)

Фактите в доклада са тенденциозно подбрани и изводите от тях не отразяват пълно и безпристрастно направеното в сферата на условията на труд. Изопачени са и производствените резултати, се посочва в становище на ръководството на комбината, чийто шеф е Валентин Захариев. Ето някои от несъответствията: 1. През април 1999 г.дружеството е имало над 940 млн.лв. дълг и осчетоводена загуба от 187 млн.лв. Затова неслучайно е обявено от много потенциални инвеститори за безперспективно предприятие. През 2003 г. за първи път от много години насам дружеството е изведено на значителна печалба (120 млн.лв.), като това е потвърдено от одита на първокласна западноевропейска одиторска компания. За пръв път Кремиковци плаща значителен данък печалба, но тези факти умишлено се пропускат от председателя на комисията. 2. През периода 1993 – 1999 г. Кремиковци АД системно не плаща задълженията си към бюджета, с което ощетява държавата с милиарди левове. Сега, 4 г. по-късно, няма задължения към бюджета и митниците. Докладът пропуска да отбележи, че Кремиковци АД е постигнало споразумение за разсрочване и изплащане на задълженията си. 3. Абсолютно необективно и пристрастно председателят на комисията е подвел депутатите, като не ги е запознал с неизпълнението на приватизационния договор от страна на държавната администрация, който е довел и до частично неизпълнение на приватизационния договор от страна на Кремиковци, но в десетократно по-малки размери. Безусловно е доказано от съществуващата през 2002 – 2003 г. правителствена комисия, че към Кремиковци АД са били предявени допълнително близо 290 млн.лв. скрити задължения, които са в разрез с член 8 на приватизационния договор, от които 77 млн.лв. главница. От тях Кремиковци АД изплати ефективно над 46 млн.лв., от които 19.5 млн.лв. на държавния бюджет. За това не сме получили нито лев компенсация, предвидена в член 28 на приватизационния договор. Въпреки всичко в Кремиковци са инвестирани общо над 397 млн.лв. Като цяло Агенцията за следприватизационен контрол не признава $ 46 млн. главно за направени инвестиции по стопански начин, и които се оспорват от “Кремиковци” в съда. 4. В доклада се посочват само негативни факти и въобще не се отразява направеното за безопасни здравословни условия на труд. Разбира се, ние далеч не мислим, че в Кремиковци всичко е направено, но разполагаме със стратегия, която е пряко обвързана с битката на дружеството за стратегически пробив на европейския пазар и за още по-голямо увеличение на обема на неговото производство. За тази стратегия, за Комплекса за непрекъснатата разливка на стомана, за гигантския инвестиционен проект COREX в доклада не става и дума.
Източник: Труд (30.06.2004)

Ръководството на Кремиковци АД поиска вчера отвод на председателя на парламентарната комисия за условията на труд Рамадан Аталай в писмо до председателя на Народното събрание Огнян Герджиков. Според шефовете на Кремиковци, съществува сериозен конфликт на интереси. Причината е, че през 90-те години Рамадан Аталай е бил директор в Кремиковци АД. Сега, проявявайки пристрастност и необективност, е подвел членовете на комисията. От Кремиковци се жалват още, че са научили за доклада от медиите и до този момент не разполагат с официално копие. Ръководството е било поканено да отговори на поставени въпроси едва в последните дни от мандата на комисията.
Източник: Труд (30.06.2004)

476 млн.лв. са нетните задължения на Кремиковци според счетоводния баланс на дружеството за 2003 г. За сравнение през 1999 г., когато то бе приватизирано, борчовете му бяха в размер на 648 млн.лв. През 2003 г., бяха уредени старите задължения на Кремиковци към НОИ. Те бяха разсрочени в рамките на 36 месеца. За 10 г. бяха разсрочени и дълговете към НЕК и Булгаргаз. През 2003 г. в комбината са работили 7930 души срещу 15 хил. преди сделката. Средната работна заплата по време на приватизацията е била 401 лв., а сега е 604 лв. Има промяна и в приходите от продажби на стоманени продукти – през 1999 г. те са били 639,294 млн.лв. През 2003 г. – 680 млн.лв.
Източник: Труд (30.06.2004)

На депутатите вчера не им стигнаха пет часа, за да вземат решение по доклада на временната анкетна комисия, която провери условията на труд в комбината Кремиковци. След няколкомесечно проучване комисията направи пълен анализа на трудовите условия и изпълнението на приватизационната програма на дружеството. Изводите в него са категорични – мениджърите на Кремиковци не са изпълнили нито ангажиментите за създаване на безопасни условия на труд, нито са направили обещаните инвестиции, нито пък финансово са стабилизирали завода. Освен това комбинатът безнаказано е замърсявал София с отрови, в десетки пъти над допустимите норми. “Като чета доклада, имам чувството, че Кремиковци изобщо не е в България, защото систематично не е изпълнявал българските закони”, коментира по време на дебатите депутатът от СДС Валентин Василев. От името на синята група Василев предложи парламентът да задължи кабинета да предприеме спешни мерки по събирането на държавните вземания от комбината. Самата комисия в препоръките си настоява кабинетът само да направи нова оценка на състоянието на завода и да контролира изпълнението на плана за жизнеспособност на комбината, който е част от националната стратегия за преструктуриране на целия стоманодобив. Според депутатите Министерството на икономиката като принципал не е осъществило ефективен контрол при изпълнение на ангажиментите, записани в приватизационния договор. “Докладът на временната парламентарна комисия за проверка на условията на труд в “Кремиковци” можеше да бъде много категоричен, но потърсихме компромисни решения, за да може националният план за жизнеспособност на дружеството да бъде изпълнен под контрола на правителството”. Така депутатът от БСП и член на временната парламентарна комисия Атанас Папаризов обясни мотивите на колегите си да прехвърлят на кабинета окончателното решение за това как ще бъде защитен държавният интерес в най-голямото металургично предприятие в страната. Колежката му от комисията Росица Тоткова от СДС прояви по-голяма самокритичност и обясни, че непряка вина за трагичните условия на труд в повечето тежки производства в страната се дължат и на липсата на адекватно законодателство. Тя припомни, че отдавна се обсъжда приемането на закон за инспекцията по труда, който да регламентира задълженията на тази институция. “В момента инспекцията събира осигурителните вноски, което не е нейна работа”, обясни Тоткова. Тя изтъкна и крайната необходимост от диференцирани осигуровки, които да се определят от условията за безопасност на труда в съответното предприятие. В момента независимо от инвестициите в трудовата безопасност тези осигуровки са еднакви за всички работодатели. След дълги дебати по доклада на комисията депутатите отложиха окончателното си решение за днес.
Източник: Дневник (30.06.2004)

Шуменският производител на алуминий Алкомет, в който турската Alumetal държи 74.6%, ще отдели 14.5 млн.щ.д. за инвестиции през 2004 г., съобщи Иван Динев, който отговаря за връзките с инвеститорите на дружеството. Алкомет регистрира по-високи продажби на пресови профили и рулони през периода януари-април 2004 г., а месечното производство се е увеличило от 500 на 2000 тона. Продажбите, реализирани от предприятието от началото на годината са на обща стойност 40 млн. лева, в сравнение с 68 млн. лева за цялата предходна 2003 г. Алкомет все още пласира едва 10% от продукцията си на местния пазар.
Източник: Дневник (01.07.2004)

Крадци задигнаха $9800 и 700 лв. от касата на Бургаския металургичен комбинат "Промет" в Дебелт. Обирът е станал към 5 ч във вторник, съобщи полицията. На следващата нощ е била изпразнена и касата на "Главбулгарстрой". Апашите влезли в офиса, който се намира в сградата на СМК в Бургас. Те разбили сейфа и отмъкнали приготвените заплати на работниците.
Източник: Стандарт (01.07.2004)

Холандският стоманодобивен гигант LNM обяви, че възнамерява през периода 2005-2006 г. да увеличи годишните си доставки от Китай до 200-300 млн.щ.д., в сравнение с 5 млн.щ.д. в момента. LNM планира да купува от азиатската страна основно огнеупорни материали, железни сплави, кокс, графитни електроди, и др. Втората по големина стоманодобивна компания в света миналата година произведе 38 млн. тона валцувана стомана, и регистрира печалба в размер на 12 млрд.щ.д в стойностно изражение. През тази година, производството й се очаква да надхвърли 42 млн.тона в резултат на разширяването на мощностите й и на придобиването на други стоманодобивни и металодобивни предприятия. Изпълнителният директор на LNM заяви, че LNM има нужда да закупува суровини, металургично оборудвани и фитинги от различни части на света на обща стойност 10 млн.щ.д. годишно, с цел да посрещне нарастващите си нужди. Междувременно, европейската компания продължава да увеличава инвестициите си в Китай. Наскоро LNM обяви, че ще построи свой завод за производство на студено валцувана стомана на листове в гр. Инкоу, пров. Ляонин. Миналата година, LNM е осъществила износ на около 2 млн.тона валцувана стомана за Китай. (източник: China People's Daily)
Източник: Други (01.07.2004)

Финансовият министър Милен Велчев отне разрешителното на Алкомет за ползване на специалната схема по Закона за ДДС за изчисляване на данъка. Фирмата на практика беше получила право да не плаща ДДС при вноса на стоки. Причината за отнемането на разрешението е, че Алкомет е нарушила едно от изискванията за ползване на схемата, допускайки просрочени задължения към държавата. Велчев съобщи това, разглеждайки София Мед, купена от гръцката Виохалко, която беше първата фирма, получила право да не плаща ДДС преди година и половина. София Мед вече е направила инвестиции за 65 млн. EUR. Общо 22 фирми , реализиращи инвестиционни проекти над 10 млн. лв., получиха такива разрешения за прилагане на схемата.
Източник: Пари (02.07.2004)

Приходите от концесии за добив на метални и неметални полезни изкопаеми през 2003 г. са 8.322 млн. лв., съобщиха от Министерството на икономиката. През 2002 г. концесионерите са инвестирали 26 млн. USD в експлоатацията на находища. Министерството на икономиката съди две дружества заради неплатени концесионни възнаграждения. Едното е Кремиковци АД, към което са предявени вземания за над 600 хил. USD без лихвите. Пред съда са предявени вземания и към Устрем-Тополовград АД за четири находища на неметални полезни изкопаеми. Общата сума на неплатената концесия и неустойките е 428 608 USD.
Източник: Пари (02.07.2004)

Южнокорейската комисия по търговията – правителствен орган, контролиращ международната търговия на страната, реши да наложи репресивни мита върху вноса на пръти от неръждаема стомана от Япония, Индия и Испания. Митото върху продукти, внесени от Япония и Испания, ще бъде в размер на 15.39%, докато митото върху вноса на стоманени продукти, произведени в Индия, ще бъде между 5.11 и 15.39%. (източник: Kyodo News)
Източник: Други (02.07.2004)

Името на стоманодобивната компания Iscor Limited беше променено на Ispat Iscor Limited. Марката “Ispat” се свързва с индийския производител на стомана LNM Group, която наскоро стана мажоритарен акционер в Iscor. Промяната беше направена, след като сливането между Iscor и LNM Group получи одобрението на Трибунала по конкуренцията и ще стане ефективна след като бъдат довършени някои формалности, свързани с акционерите и регулаторните органи. Председателят на LNM Group Лакшми Митал заяви”: Iscor вече е част от глобалното семейство на компаниите, съставляващи вторият по големина производител на стомана в света.” “Марката Ispat се цени високо в световен мащаб и вярваме, че тя ще донесе на Iscor много нови възможности и преимущества.” Изпълнителният директор на Iscor Луис ван Никерк заяви, че Iscor е твърдо решена да се превърне в първокласен световен производител на стомана, като част от LNM Group. Той добави, че ангажиментът на LNM към Iscor, поет чрез споразумението за бизнес сътрудничество между двете компании, вече е реализиран под формата на значителни спестявания на разходи. (източник: iafrica.com)
Източник: Други (02.07.2004)

Руското правителство и регионалните агенции обявиха, че все още не е взето решение за евентуално одобрение или отхвърляне на подадената от Alcoa оферта за закупуването на алуминиевите заводи Самара и Белая Калитва за 200 млн.щ.д. И двете предприятия са собственост на Руский Алуминий (Русал). Крайният срок за вземане на решението, оповестен от Alcoa и Русал в тяхно съвместно изявление към медиите, беше 30 юни. “Сделката все още се обсъжда,” заяви Константин Дорокин – говорител на Федералната антимонополна служба (ФАС) в Москва. ФАС беше създадена само преди няколко седмици след като предшестващият я орган – Министерството на антимонополната политика, беше премахнат от президента Владимир Путин. Според други министерски служители, ФАС ще води сделката, но е твърде вероятно и другите министерства, вкл. агенциите по сигурността, да дадат своето становище преди правителството да излезе с конкретно решение за или против нея. Източник от Кремъл заяви, че Кремъл е наясно с офертата на Alcoa, и в момента проучва действията на Олег Дреипаска, който държи контролния пакет от акции в Русал. Дерипаска ръководи Русал чрез базирано в Москва холдингово дружество на име Basic Element, чиито други интереси включват дейности в областта на производството на хартия и целулоза, автостроителство, производство на електричество, застраховане. Когато съобщиха за сделката преди два месеца, Alcoa и Русал казаха, че са постигнали споразумение за съответно закупуването и продажбата на заводите Самара и Белаъа Калитва. Самара е един от най-големите производители на полуготови алуминиеви продукти, листове, детайли и отливки, като проектиранят капацитет на завода е 800 000 тона годишно. През 1998 г. дружеството работеше на едва 10% от своята производствена мощност. През 2002, обема на производството беше увеличен до 199 404 тона, но миналата година Русал призна, че производството е паднало с 13% до малко под 174 000 т., което е едва 22% от производствената мощност на завода. Металургичният завод Белая Калитва е много по-малък, с проектирана мощност от 250 000 тона валцовани продукти годишно. Производството през 2003 г. възлезе на едва 41 430 тона, което е с 8% повече от резултата, постигнат през 2002 г., но представлява едва 17% от общия производствен капацитет на завода. Според изявление на изпълнителния директор на Русал Александър Булюгин, публикувано в Интернет, “тази сделка е заложена в стратегията на Русал за фокусиране върху основната й дейност като водещ производител на първичен алуминий и алуминиеви сплави.” В края на май, руската Сметна палата публикува доклад за финансовия одит на дейностите в района на Чукотка, чиито управител е Роман Абрамович. Абрамович, който натрупа цяло състояние чрез нефтената компания Сибнефт, държеше 50% в Русал, но миналата есен продаде 25% от акциите си на Дерипаска. Според доклада на Сметната палата, управителят на Чукотка е предоставил данъчни превилегии на 22 предприятия от района на обща стойност няколко стотици милиона щ.д. В доклада се казва: “През 2003, сумата на предвидените приходи във връзка с предоставянето на данъчни превилегии, заложена в местното законодателство, възлизаше на 13.7 млрд. рубли (около 472 млн. щ.д.). Подобни превилегии са отпуснати на 22 предприятия, регистрирани в Анадир, вкл. търговска къша Алуминий, Open Company Billings, търговска къща Руско фолио, дружество от отворен тип Омолон, и др. Изредените предприятия не са развивали активна икономическа дейност на територията на района.” Проучване във фирмените регистри на Русия потвърди, че търговска къща Алуминий е търговска къща Руско фолио са регистрирани в Анадир, Чукотка. Според информацията в тях, на 19 октомври 2001 г. двете компании са основали дружество в Москва – Russian Aluminium Finance LLC. И трите компании са част от групата Русал. По това време, както и до септември 2003 г., холдингът на Абрамович – Millhouse Capital, е контролирал 50% от акциите на Rusal, докато Дерипаска и неговия холдинг – Basic Elements, са контролирали другата половина. Всеки от тях е получил значителен дивидент от печалбата на Русал след облагане с данъци. По този начин, ако регионалното правителство на Абрамович е разпоредило спестяване на данъци за Русал, Абрамович е могъл да се облагодетелства персонално от съответните по-големи дивиденти, разпределяни от групировката. Главният говорител на Сметната палата – Андрей Беляев, твърди, че е в състояние да потвърди, че като цяло данъчните облекчения за всички предприятия са на стойност 13.7 млрд.рубли, но обясни, че докладът, изготвен от палатата не разглежда подрогно количествата за отделните компании. Запитан по-специално за фирмите от групата Русал, Беляев заяви, че данъчните облекчения са “засечени по схемата, в която са участвали 22-те дружества. Не сме правили конкретни изводи. Ние просто установяваме официално фактът, че тези дружества са развивали финансова дейност в гр. Анадир, без да развиват физическа дейност в региона.” Джон Ман, говорител на Абрамович, Millhouse Capital, и регионалното правителство на Чукотка, изготвиха отговор, според който “инвеститорите, които са получили данъчни облекчения в съотвествие с действащото в Чукотка законодателство, са били задължени да инвестират най-малко 50% от общия размер на данъчните облекчения в различни държавни проекти в региона.” Беляев потвърди, че това е законово изискване. В защита на тезата, че Палатата “не е открила никакви законови нарушения”, Ман твърди, че “считано от 1 януари 2004 г., Чукотка е получила над 14 млрд. рубли (около 483 млн.щ.д.) във вид на инвестиции по договори, сключени между инвеститорите и местната администрация.” Беляев твърди, че “Числото 14 млрд. не е споменато в доклада. Нямаме информация за стойността на инвестициите.” Говорителите на Русал Фред и Евгения Харисън бяха помолени да съобщят какъв е размера на данъчното облекчение, което групировката е получила чрез Чукотка; каква дейност са развивали в региона; и какви инвестиции са направили в региона. Те не отговориха. Друг независим източник от Русал потвърди, че фирмите от групировката не са инвестирали никакви пари в Чукотка. Одиторите от сметната палата, според Беляев, не са в състояние да изброят подробно (отделно) стойността на данъчните облекчения за отделните облагодетелствани дружества, нито пък стойността на техните инвестиции в Чукотка, ако има такива.” Те не са разглеждали нито делата, нито сметките на всяко предприятие поотделно.” (източник: The Russian Journal)
Източник: Други (02.07.2004)

На търг с явно наддаване 22-годишната Ива Цветанова Цветкова, едноличен собственик на софийската фирма "Калиста 2004" ЕООД, купи единствената на Балканите брикетна фабрика "Брикел" ЕАД, Гълъбово, за 29.2 млн. лева. Началната цена бе 8.2 млн. лева. Търгът за продажбата на 1 219 642 броя акции, представляващи 100% от капитала на "Брикел", бе проведен в петък (2 юли), стъпката на наддаване бе 200 хил. лева. Документи за участие в търга (обявен от АП на 12 май) закупиха осем кандидати, но само трима от тях внесоха депозита от 4 млн. лв. и подадоха окончателни оферти - "Еврометалкомерс" Перник, "Вивес" АД - София, и "Калиста 2004". Самото наддаване премина изключително интересно. "Еврометалкомерс" се отказа още на 9 млн. лв. и в търга останаха само две фирми. "Калиста 2004" можеше да спечели и на по-ниска цена, тъй като на три пъти - на нива 27.2 млн. лв., 28 млн. лв. и 28.8 млн. лв., представителят на "Вивес" покачи офертата си точно преди крайната цена да бъде обявена за трети последен път. Интересна бе и публиката, наблюдаваща наддаването. Редом с шефа на АП Атанас Бангачев и неговия заместник Станислав Ананиев на първия ред бе седнал заместник-министърът на енергетиката Ангел Минев. Последните два реда пък бяха заети от наддаващите. Непосредствено зад новата собственичка на брикетната фабрика Ива Цветкова бяха най-големият инвеститор в българската енергетика Христо Ковачки и адвокатката му Даря Пенкова. Съсед на юристката бе Цветан Василев, изпълнителен директор на Корпоративна банка, и представителката другия участник в наддаването "Вивес". Пернишката "Еврометалкомерс" ЕООД е собственост на Людмил Данаилов Стойков, който участва като собственик в други 14 дружества, сред които "Стомана Индъстри", "Еврометал" и ваканционно селище "Дюни". "Вивес" АД притежава дялове в енергоремонтните дружества в Гълъбово, София, Пловдив, Варна, Кресна, Бобов дол и Русе. По 50% във "Вивес" АД пък държат Венета Костадинова Николова и Милан Иванов Горничев. "Калиста 2004" е вписана в Софийския градски съд на 11 март 2004 г. и е с адресна регистрация на улица "3020-а", 34 Индустриална зона, ет.6. На същия адрес, но на различни етажи са регистрирани и десет от фирмите на Христо Ковачки. Любопитна подробност в случая е, че телефонният номер на "Калиста 2004" е посочен като телефон на две от фирмите на самоковския бизнесмен "Данесто ЕООД" и "СВА-София ЕООД". Самият Ковачки отказа всякакви коментари и напусна залата веднага след като бе обявено, че "Калиста 2004" е новият собственик на "Брикел". Заместник енергийният министър Ангел Минев също не пожела да коментира търга, но веднага след приключването му съобщи по мобилен телефон крайната цена и името на победителя. Новият собственик на брикетната фабрика е задължен "да не променя предмета на дейност на дружеството и да не намалява акционерното си участие под 50% в продължение на пет години, както и да не предприема и да не допуска действия по ликвидация". Той трябва да запази определена квота производство на брикети, а също така и да приведе технологичните мощности на "Брикел" в съответствие с европейските директиви за опазване на околната среда и излъчваната емисия вредни газове. Инвеститорът ще поеме задължения, свързани с класифицирана информация, която се съхранява в дружеството, уточни представител на приватизационното ведомство. В официалното прессъобщение на АП за сделката е записано, че купувачът на "Брикел" ще поеме задължения за учредяване на право на строеж или право на ползване върху терени, собственост на дружеството в полза на консорциума "Ей И Ес 3-С", избран да изгради заместваща мощност на площадката на "Марица изток 1". Но това ще стане само след писмено искане от страна на консорциума, заявяват от АП. Цената на сделката обаче ще се определя на пазарен принцип - чрез преки договори, уточниха експерти. Така строежът на новата заместваща мощност в "Марица изток 1" вече зависи от 22-годишната собственичка на "Брикел". Просто защото двата енергоблока на бъдещата термична централа ще са разположени на площадката "Електропроизводство" на брикетната фабрика. "Брикел" е единствената фабрика за производство на брикети на Балканския полуостров и има изградена дистрибуторска мрежа в над 96% от общините в България. Тя е в експлоатация от 1961 г., капацитетът й е бил 600 хил. тона годишно, но през 1969 г. е увеличен до 1.6 млн. тона на година. "Брикел" произвежда и електрическа и топлинна енергия чрез ТЕЦ "Марица изток 1". За тази цел през 1998 г. е въведена и пусната в действие нова линия за обогатено енергийно гориво.
Източник: Банкеръ (05.07.2004)

На закрито заседание преди две седмици правителството е решило да започне процедурата по избора на изпълнител на АЕЦ "Белене". Взето е и принципно решение АЕЦ "Козлодуй" да бъде закрита като самостоятелна фирма, а 5-и и 6-и блок да преминат като апортна вноска на държавата в бъдещата атомна електроцентрала в Белене. Това съобщи вчера енергийният министър Милко Ковачев. Неработещите 1-и и 2-и блок ще са на подчинение на ядрените фондове, които финансират тяхното закриване, същата съдба ще сполети след 2006 г. 3-и и 4-и блок. Решението на кабинета е само принципно, каза Ковачев. Той не обясни защо то не е било огласено досега. Конкурсите за избор на фирмата, която ще изгради АЕЦ "Белене", и на финансов консултант ще започнат още преди началото на отпускарския август. Изборът ще бъде направен до края на годината, а през 2010 г. ще заработи първият реактор в "Белене". Едновременно с конкурсите правителството ще започне да убеждава най-големите потребители на електроенергия в промишлеността да станат съдружници на държавата в новата АЕЦ, каза Милко Ковачев. На "Юнион миниер", собствениците на "Стомана" - "Виохалко", "Солвей-Соди", и още няколко големи предприятия ще бъде предложено да се включат в начинанието. Очакването е те да се съгласят, защото искат да имат предвидимост за цените на тока, мотивира се министърът. По този начин държавата ще притежава между 51% и 80% от акциите на бъдещата централа, която ще струва към 2,5 млрд. евро. По-голямата част от вноската ще е под формата на 5-и и 6-и блок, площадката в Белене и купените досега съоръжения. Ще има и финансово участие. Правителството е в преговори с Евратом за финансиране от 350 млн. евро. Останалите пари се очаква да дойдат от експортно-кредитните институции на държавите, от които ще е победителят в конкурса. Възможно е да има и държавни гаранции поне за част от заемите. В конкурса се канят да участват трите консорциума, с които бе преговаряно досега. Единият е между канадската AECL, италианската "Ансалдо" и японската "Хитачи". Вторият е между френската "Фраматом" и руската "Атомстройекспорт", а третият е "Шкода", която участва с проект, подкрепен от щатската "Уестингхаус".
Източник: Сега (05.07.2004)

Към 31 май 2004 г. държавният и държавно-гарантираният дълг е 8,79 млрд. евро. 1,27 млрд. евро е вътрешният и 7,52 млрд. евро - външният. От началото на годината са платени общо 843,3 млн. лв. главници и лихви, съответно: 634,6 млн. лева. по външния и 208,7 млн. лв. по вътрешния дълг. За времето януари - май 2004 г. сме плащали предимно в евро - 30,8 %. Следват плащанията в щатски долари - 29,4% и в лева -24,8%. Към края на май размерът на изплатените задължения по дълга е 333,1 млн. лв. Най-големи погашения на главници по външния дълг са направени по брейди облигациите -79 млн. лв., кредити от МВФ -73,5 млн. лв., Парижки клуб - 42,5 млн. лв. и държавни инвестиционни заеми - 39,5 млн. лв. През май е получено ново външно финансиране от 25,8 млн. лв. Това са инвестиционни заеми от Световната банка и Европейска инвестиционна банка -14,2 млн. лв., както и държавногарантирани заеми за 11,6 млн. лв. Изплатените през май главници и лихви по външния дълг са съответно 20,2 млн. л в. и 19,1 млн. лв. От началото на годината новоусвоените външни кредити са 323,1 млн. лева, а погасените главници са 287,7 млн. лв., отчитат от министерството.
Източник: 24 часа (05.07.2004)

Внисители се съмняват, че облекченото деклариране ще бъде реално улеснение при освобождаването на стоките им от митницата. На семинар в БСК над 100 представители на фирми бяха запознати с условията на новата процедура, която влезе в сила от 1 юли. Освобождаването на стоките на утвърдени вносители /с минимум 15 вноса на месец/ вече ще става без подаване на митническа декларация и без заплащането на митните сборове. В същото време се поставят куп условия, които обезсмислят улесненията, заявиха вносители, присъствали на семинара. Най-голямо недоволство предизвика 100-процентовото обезпечаване на митните сборове. Облекчение означава 10% обезпечение, а сега на практика ме карат предварително да си платя и тези пари са блокирани, каза един от вносителите. В момента за ползването на митнически режим Активно усъвършенстване обезпечението е 10%, а за складиране е 15%. Единственото удобство е, че не е необходимо всеки ден да разполагаш с налични средства за плащането на митните сборове, коментираха участници в семинара. Не е известно и доколко митническите служители са обучени да прилагат новата процедура. В информационната система на митниците БИМИС не съществува такъв модул и митничарите ще описват всичко на ръка в дневници.
Източник: Пари (05.07.2004)

Излишъкът по консолидираната фискална програма към края на май е 709.748 млн. лв., показват данните за изпълнението на Министерството на финансите. За един месец той е увеличен със 181 млн. лв. Към края на петия месец на 2003 г. той е бил над 618 млн. лв. Очаква се сериозен бюджетен излишък в края на годината, прогнозира през уикенда вицепремиерът Лидия Шулева. Според нея той щял да достигне поне 500 млн. лв. От него ще бъдат субсидирани агрофондовете Земеделие и Тютюн, както и БДЖ, а 50 млн. лв. ще отидат за трето- и четвъртокласни пътища, посочи Шулева. Приходите по консолидирания бюджет са нараснали с 1.277 млрд. до 6.375 млрд. лв. От тях от данъци са постъпили над 5 млрд. лв. Спрямо същия период на м. г. те са повече с 562 млн. лв. Разходите по консолидираната програма са 5.666 млрд. лв. Общите приходи по републиканския бюджет са 4.2 млрд. лв., което е 46.9% от планираните за годината. От тях от данъци са постъпили 3.3 млрд. лв. /45%/. Отчетените разходи са 3.6 млрд. лв. /39.25%/. Преди месец изпълнението на приходите е било 37.2% спрямо годишните, на разходите - 31.9%. Излишъкът е 601.189 млн. лв. Фискалният резерв е 4.642 млрд. лв., а към края на април е бил 4.415 млрд. лв. На депозит в БНБ вече са 4.203 млрд. лв., а преди месец те са били 3.822 млрд. лв.
Източник: Пари (06.07.2004)

Най-големите чуждестранни инвеститори "на зелено": • ОТЕ - над 500 млн. долара в "Глобул". • "Американ Стандарт" - над 100 млн. долара в заводите за санитарен фаянс и арматура край Севлиево. • "Либхер" - 40 млн. долара в завод за хладилници край Радиново, Пловдивско. • "Виохалко"- 80 млн. евро в заводите "Стилмед" и "София мед". • "Метро" - около 80 млн. долара в 7 хипермаркета. • "Миролио" - над 150 млн. долара в 4 текстилни завода в Сливен, Нова Загора и Елин Пелин • "Сокотаб" - 30 млн. евро в Завода за преработка на ориенталски тютюн в Радиново. • "Петреко" - 70 млн. долара в разработка на газовото находище край Галата. • "Бизнес парк София" - общ размер на инвестицията около 100 млн. долара. • "Опет Айгаз България" - над 100 млн. долара във верига бензиностанции. • "Практикер" - 50 млн. евро в 7 хипермаркета.
Източник: Труд (07.07.2004)

Индия поиска официални консултации с ЕС относно износа на метали за 25-те държави от групата, съобщиха високопоставени източници от Световната търговска организация. Ходът е задължителната първа стъпка, преди Индия да потърси законово-обвързано мнение по въпроса дали ЕС е нарушил международните търговски правила. ЕС наложи допълнителни мита върху вноса на плоска валцувана стомана и стомана без примеси от Индия, твърдейки, че продуктите са внасят на цени под реалните. Индия твърди, че ЕС дискриминира нейните производители, тъй като тя не налага подобни антидъмпингови мита върху вноса от Египет, Словакия и Турция, въпреки че разследване, проведено от ЕС, установи, че продуктите от тези страни също се внасят на нереално ниски цени. Разследването на Словакия беше проведено преди страната да стане член на ЕС на 1 май. Двете страни по спора имат 60-дневен срок да проведат консултации. Ако не успеят да се споразумеят в рамките на този срок, Индия може да се обърне към базираната в Женева СТО с молба да събере група от правни експерти, които да се произнесат по случая. (източник: MESteel)
Източник: Други (07.07.2004)

Според публикация в Gulf Daily News, мултимилионният проект за изграждането на топилня за алуминий в Сохар ще бъде стартиран в средата на 2005 г., като производството се очаква да започне през 2007 г. Високопоставен служител на Oman Oil Company (OOC) заяви, че строителството се планира да започне през втората половина на идната година, а производството – две години по-късно. Държавната OOC държи 40% дял в Sohar Aliminium Company. (източник: MESteel.com)
Източник: Други (07.07.2004)

Най-голямата белгийска компания за добив на метали и специални материали Umicore очаква през 2004 г. печалби от основна дейност от между 400 и 415 млн. EUR, съобщи говорител на компанията пред Reuters. Прогнозата предвижда такива печалби преди облагане с данъци и такси /EBIT/ и преди отчитане на загубите от обезценка и амортизация на имуществото въз основа на много добрите резултати в различните сфери на бизнеса на компанията. Umicore притежава в България предприятието Umicore-Pirdop за добив на медна руда и производство на мед.
Източник: Пари (08.07.2004)

Над 4.2 млрд. лева са приходите в бюджета към края на май, съобщиха вчера от Министерския съвет. Това представлява 46,9% от очакваните годишни приходи и е с 8,5% повече спрямо същия период на миналата година. В края на април приходите са били 3,368 млрд. лв. Постъпленията от косвени данъци са 2,258 млрд. лв., което е с 19,3% повече от същия период на миналата година. Приходите от преки данъци са 1,114 млрд. лв., а неданъчните приходи в бюджета са 860 млн. лв., или 54,9% от разчетите за годината.
Източник: Сега (09.07.2004)

Според изявление, разпространено от руското Министерство на икономическото развитие и търговията, руските производители на стомана ще могат да започнат да осъществяват износ за САЩ без квоти от юли. На 12 юли 1999 Русия и САЩ подписаха търговско споразумение за срок от 5 години. Според условията, след изтичането на срока на договора, квотата за руския износ трябваше да бъде премахната. Споразумението налагаше ограничения върху износа на някои стоманени продукти от Русия за САЩ. След като то изтече, руският износ се очаква да нарасне значително през 2004. Руските производители на стомана, обаче, се страхуват, че САЩ може да въведе други мерки за ограничаване на износа с цел защитаване на местната индустрия. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (09.07.2004)

Народното събрание, след като обсъди доклада на Временната парламентарна комисия за проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в "Кремиковци" - АД, и изпълнение на Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Приема доклада на Временната парламентарна комисия за проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в "Кремиковци" - АД, и изпълнение на Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. и счита за наложително предприемането на всички предложени в доклада мерки. 2. Оценява като незадоволителна работата на оперативния мениджмънт на "Кремиковци" - АД, по отношение създаване на здравословни и безопасни условия на труд, опазване на околната среда и спазване на поетите ангажименти в Колективния трудов договор към работниците и служителите. 3. Констатира, че Мажоритарният собственик на 71 % от капитала на "Кремиковци" - АД, "Финметалс Холдинг" - АД, не изпълнява поетите ангажименти за финансово стабилизиране на дружеството, намаляване на задълженията към държавните кредитори - "БДЖ" - ЕАД, "НЕК" - ЕАД, "Булгаргаз" - ЕАД, НОИ, и задълженията за инвестиции от договора за приватизация. 4. Оценява като незадоволителна работата на Министерския съвет по изпълнение на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. по координирането на политиката между правителството и производителите и за изпълнение на международните ангажименти на страната; по координиране на взаимоотношенията с държавните кредитори; по спазването на финансовата дисциплина от собственика; по изпълнението на ангажиментите по приватизационния договор и по осигуряването на текущ надзор върху дейността на "Кремиковци" - АД. Оценява като незадоволителна и дейността на представителите на държавните органи в управителните органи на "Кремиковци" - АД, в защита на интересите на държавата като съсобственик. Задължава Министерския съвет в двумесечен срок: - да разгледа и оцени състоянието на "Кремиковци" - АД; - да предприеме незабавни мерки за събиране на държавните вземания от "Кремиковци" - АД; - да конкретизира мерките и гаранциите, осигуряващи изпълнението на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 г. въз основа на съвместната работа между "Кремиковци" - АД, "Финметалс Холдинг" - АД, Управляващия комитет и Министерството на финансите като орган за мониторинг; - да информира Народното събрание за резултатите. Решението е прието от XXXIX Народно събрание на 30 юни 2004 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков
Източник: Държавен вестник (09.07.2004)

Считано от 30 юни 2004 г. Канада премахва анти-дъмпинговите мита в размер на 41.6%, въведени въху вноса на горещо-валцувана стомана от Русия. Поради изтичането на срока на анти-дъмпинговите мерки, засягащи някои видове горещо-валцувана въглеродна и смесена стомана от Франция, Румъния, Русия и Словакия, канадският Трибунал за международна търговия реши, че възобновяването на доставки на стоманени продукти от тези страни не представлява заплаха за местната индустрия. По решение на Трибунала, митата се премахват считано от 30 юни. (източник: Interfax)
Източник: Други (09.07.2004)

Министърът на енергетиката Милко Ковачев през изминалата седмица успя да изненада всички - и икономисти, и политици, и колегите си в Министерския съвет - с оповестения от него модел за структуриране на проекта АЕЦ "Белене". Според новия план двата хилядамегаватови реактора на АЕЦ "Козлодуй" ще бъдат апортирани от държавата в ядрена мегакомпания, която ще продължи изграждането и ще експлоатира втора атомна централа в България. В компанията ще влезе и площадката на АЕЦ "Белене", която включва "изградената инфраструктура и 1000-мегаватовия реактор, доставен преди години от чешката компания "Шкода". По думите на Ковачев дружеството ще бъде създадено в началото на 2005 г. Пети и шести блок ще бъдат отделени от АЕЦ "Козлодуй" и ще бъдат апортирани в капитала на новата ядрена компания.Предвижда се държавата да бъде мажоритарен акционер в нея с участие между 50 и 80%. Като допълнителен аргумент в полза на идеята си министърът посочи клъстерния подход, който напоследък се лансира активно от вицепремиера Лидия Шулева и се подкрепя от правителството. Според Ковачев в случая се създава ядрен енергиен клъстер. Очаква се интерес към дялово участие в бъдещата компания да проявят големите потребители на електроенергия у нас (посочени бяха конкретно "Солвей - Соди", "Юмикор" и "Виохалко") и чужди инвеститори. В анонса на Милко Ковачев се съдържа тревожна новина - възможността да се строят два блока с мощност 1000 мегавата, смята експерт от консултантския бизнес. "Едрите мощности дали няма да убият другите съществуващи и модернизиращи се мощности в страната? Четири хилядамегаватови блока ще направят енергийната система неманеврена, а това е лош показател за един либерализиран пазар, какъвто се очаква да стане българският до 2007 г. Освен това четири хилядника далече надхвърлят 50% от това, което имаме като потребление и фактически блокират конкуренцията", коментира експертът. Големите потребители на енергия не са въодушевени от идеята да се включат с инвестиции в проекта на Ковачев. Изпълнителният директор на "Солвей - Соди" Пол Жакло заяви, че основна дейност на тяхното дружество е да произвежда калцинирана сода и нямат интерес към бизнеса с енергия."Нашият филиал Девен, който е топло-електрическа централа, ни осигурява енергийните суровини, необходими за нашето производство на калцинирана сода: пара и електричество, продава излишъка от тези енергийни суровини на други клиенти, както и на НЕК. Така че ние нямаме интерес към строителството на атомната централа в Белене", уточни Жакло. Представителят на "Виохалко" в България Антон Петров обясни, че с тяхната компания са водени само принципни разговори. "Знаем, че съществува такава идея, но не са ясни никакви подробности по нея. Да се вземе решение за участие в такова дружество не е лесна задача, още повече че към момента няма ясна икономическа обосновка на тази идея и какво ще означава нашето участие. Като голям потребител ни интересува да имаме сигурност в бъдеще. За това не е непременно необходимо да бъдем акционери", коментира Петров. Изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов каза, че това е идея на енергийното министерство и тя не е консултирана с тях. Това щяло да стане, когато МС се произнесе одобрително по проекта.
Източник: Капитал (10.07.2004)

До 3 месеца ще има нов кредитен рейтинг, предрича шефът на АЧИ От началото на януари до края на юни тази година в България са регистрирани малко над 1 млрд. долара чужди инвестиции. Това е най-голямата сума, постигана за такъв период от време от началото на промените у нас, заяви изпълнителният директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Според данните за първите четири месеца на тази година официално чуждите инвестиции у нас са близо 500 млн. долара. През май и юни държавата получава още около 500 млн. долара от раздържавяването на БТК, така че първата половина на годината завършваме с 1 млрд. долара чуждестранни инвестиции. Очакваните още около 800 млн. долара ще дойдат от сделката за електроразпределителните предприятия (ЕРП), заяви Езекиев. Така ще се окаже, че в България от 1992 година до края на 2003-а са вложени общо над 9 млрд. долара чуждестранни инвестиции. Данните показват, че към 60% от тези 9 млрд. долара са дошли през последните 3 години, отбеляза той. Все още по-голямата част от преките чужди инвестиции в България идват не в малки и средни предприятия, които са двигателят на икономиката, а в доскорошни или в действащи монополни структури, отбеляза шефът на АЧИ. За разлика от нас в САЩ 80% от работещите изкарват доходите си от фирми с до 10 човека персонал. След сигнала, който даде България с офертите за приватизацията на ЕРП-тата, очаквам до 3 месеца страната ни да получи нов инвестиционен и кредитен рейтинг, заяви шефът на АЧИ. В петък вечерта се оказа, че дори ако се вземат предвид само най-ниските оферти, подадени за трите пула, на които са разделени ЕРП-тата, се получават 416 млн. евро.
Източник: Сега (12.07.2004)

България има възможност да стане третият износител на манган в света наред с Китай и Южна Африка. Това е заявил Джеймс Хаслам, изпълнителен директор и главен акционер в британската компания Orevest P.L.C., която инвестира в строежа на нов рудник за добив на манган при с. Оброчище. Според Хаслам, който участва в международен бизнес форум в София, посветен на инвестирането в защитата на околната среда, манганът е "закопаното имане" на България, което може да й донесе милиарди долари. През март тази година цените на тон манган достигнаха 1 600-2000 долара.
Източник: Монитор (12.07.2004)

Части за европейски автомобили ще се правят в завод край Радомир. Немската фирма "Кун технолоджи" е купила две халета и прилежащите им терени от "Радомир - метали инженеринг" АД, съобщи зам.-кметът на града Георги Стоев. До края на 2007 г. дружеството ще инвестира 8 млн. евро. Първо ще се правят прагове и калници за коли, произведени в ЕС. Накрая ще бъде усвоено производството на всички резервни части за западните коли.
Източник: Стандарт (12.07.2004)

Спад в промишленото производство у нас се отчита два поредни месеца, показват данните на националната статистика. През април спрямо март производството е намаляло с 10,3, а през следващия месец е паднало с още 0,3 на сто. Най-много ­ с близо 40% се е свило производството на радио­ и телевизионна техника, както и производството на обработени кожи, пътни чанти и обувки през април. През май в сравнение със същия месец на миналата година обаче промишленото производство бележи ръст от 20,4 %
Източник: Монитор (13.07.2004)

С 19,3 на сто са се увеличили нетните приходи от търговията на дребно със стоки за домакинството и битова техника през май, съобщиха от Националният статистически институт. Ръстът при търговията с текстил, облекло и обувки е 18,2 на сто, а при продажбите на фармацевтични и медицински стоки ­ 14,9%. Търговията с автомобили и горива и ремонт на коли бележи увеличение от 14.7%. Това е следствие от ръстовете на продажбите на автомобили, мотоциклети и части за тях ­ 23.2%, ремонтът им­ 22.4% и търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали ­ 8.2%, показват данните на НСИ. Продажбите на едро са нараснали с 8.9%, предимно от увеличението в търговията с машини, оборудване и части за тях и търговията със стоки за домакинството.
Източник: Монитор (13.07.2004)

Най-голямата руска стоманодобивна компания Евразхолдинг бе принудена да съкрати с 3% до 5.9 млн. т производството на валцувана стомана през първото полугодие на 2004 г. Производството намаля основно през юни, докато съкращението от януари до май т. г. бе само с 1.7%. Компанията предприе ограничителните мерки във връзка с решението на китайското правителство да предпази икономиката на страната от прегряване, както и да предотврати свръхнасищането на руския пазар със стоманени продукти. Евразхолдинг произведе през 2003 г. 13.8 млн. т стомана, от които 12.3 млн. т валцувана. Все пак Евразхолдинг очаква Китай - един от най-големите световни пазари на стомана, да остане стабилен потребител, след като цената на стоманата на световните пазари се понижи значително от началото на годината. Същевременно руският стоманодобивен гигант бе принуден да съкрати, макар и с малко, износа на стомана за страните от Югоизточна Азия, но вече отбелязва възстановяване на експортните количества за този район.
Източник: Пари (13.07.2004)

Най-големият световен производител на алуминий -канадската компания ALCOA, затваря в събота едната от трите си доменни пещи, с което ще съкрати годишното производство от 403 хил. т на 270 хил. т с цел да подкрепи цените на метала.
Източник: Пари (13.07.2004)

Анголската държавна диамантена минна компания Endiama продаде 40% от акциите си на Mineral Density Group от Южна Африка срещу участието й в проект за разработка на диамантено находище. Ангола очаква от проекта печалба от 900 млн. USD още през 2004 г. и над 1 млрд. USD през 2005 г.
Източник: Пари (13.07.2004)

Американска индустриална медодобивна групировка атакува общоприетите практики в Китай, оправдавайки жалбата си, подадена във Вашингтон във връзка с износа за Китай с твърдения, че Пекин задоволява огромното търсене на метала с помощта на “контрабанда, подкупи и незаконни субсидии”. Съветът на производителите на мед и месинг (CBFC), който е подал жалбата в Министерството на търговията миналата седмица, атакува множеството практики, които, по неговите твърдения, се налагат в Пекин. Това е поредния сблъсък между интересите на САЩ и Китай в тази сфера. “Китайските правителствена собственост и контрол, преференциално данъчно отношение, митнически измами, незачитане на световния пазар на мед, и валутни манипулации са смъртоносна комбинация и водят до неоправдано увеличение на разходите по бизнеса на онези от нас, които се отнасят почтено към тези въпроси,” заяви Джоузеф Майер, президент на CBFC. На Китай, чиито внос на мед нарасна с 16.5% до 2.6 млн.тона, се приписва голяма част от вината за огромните скокове в цените на международните пазари през изминалата година. Въпреки страховете от забавяне и спад в цените, те остават на рекордно високи нива. Щатската индустриална групировка твърди, че Китай завзема все по-голяма част от скрапа на САЩ, което води до недостиг на доставките и деформация на цените на световния пазар. Тя очерта пет основни оплаквания във връзка с търговската практика в Китай, вкл. протекция на все по-децентрализираната индустрия от страна на местните правителства, деформация на цените на Шанхайската борса на металите и преференциално данъчно отношение към някои местни производители, вкл.намаляване на 17% ДДС. Последното твърдение е подобно на това, направено от щатски производители на полупроводници, които миналата седмица имаха повод да празнуват, след като Пекин се съгласи да премахне субсидиите, отпускани на местни производители на полупроводници. ЦБФЦ също така твърди, че китайската валута изкуствено се подценява с около 40% спрямо щ.д. (източник: AFXAsia)
Източник: Други (13.07.2004)

В доклада на временната парламентарна комисия във връзка с металургичния комбинат Кремиковци АД виждаме това, което очаквахме - тенденциозен доклад, с който не сме съгласни в три основни пункта, заяви изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев. Той обясни, че първият пункт се отнася до безопасността на труда в комбината. Смятаме да въведем ново и качествено медицинско обслужване на служителите, да се подобри качеството на храната, заяви Захариев. Втората точка, с която не сме съгласни, е държавната помощ, тъй като това не са пари, дадени пряко на Кремиковци, а бяха дадени като кредит. Третият пункт, който ние не можем да се съгласим, е спор с Агенцията за приватизация, каза още Захариев.
Източник: Пари (14.07.2004)

Индексът на потребителските цени за юни спрямо май е 98.2, а инфлацията е минус 1.8%, съобщиха от НСИ. Най-силно са поевтинели хранителните стоки - с 4.2%. Нехранителните са били с 0.5% по-евтини. Леко увеличение се наблюдава при цените на услугите - с 0.2%. От началото на 2004 г. инфлацията е 0.2%, а спрямо периода януари-юни през 2003 г. е 6.6%./
Източник: Пари (15.07.2004)

Първи каталог на фирмите от леярската промишленост бе представен от инициаторите на проекта - Браншова камара по машиностроене и Българска стопанска камара. Брошурата съдържа данни за техническите възможности на компаниите, работещи в тази сфера. Каталогът ще се разпространява и в чужбина, за да могат инвеститорите да изберат леярна, която да произведе отливката им.
Източник: Сега (15.07.2004)

Заместник-министърът на търговията на САЩ Уилям Лаш в свое изявление наскоро съобщи, че САЩ няма планове за въвеждането на мерки за ограничаване на вноса на стомана от Русия. Както стана известно миналата седмица, квотите за внос на определени стоманени продукти от Русия бяха премахнати, считано от 12 юли 2004 г., по силата на споразумение, подписано между САЩ и Русия на 12 юли 1999. Стоманените продукти, за които се отнасяха тези квоти, включваха галванизирани продукти, студено-валцувани продукти, тръби, слабове и дълги продукти. Фактът, че ограниченията в квотите се премахват, създаде опасения сред руските стоманодобивни предприятия, че САЩ може да предприеме други мерки за ограничаване на износа на стоманени продукти от Русия. Направеното от зам.министъра изявление, обаче, показва, че САЩ няма подобни намерения. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (15.07.2004)

ОАО Руски Алуминий отрече публикации в Kommersant, според които продажбата на два от валцовите й цеха на Alcoa Inc. се забавя, защото заводите произвеждат метал, използван в бойни двигатели. Държавната антимонополна служба на Русия заяви, че публикацията във вестника не е вярна. Говорителят на Alcoa Кевин Лоуъри съобщи, че руският регулаторен орган е поискал от тях да представят бизнес планове за развитието на предприятията след тяхната интеграция. (източник: Pitsburgh Post Gazette)
Източник: Други (15.07.2004)

Минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата в машиностроенето ще се повишат между 10 – 15 на сто от следващата година. Това съобщи председателят на Националната синдикална федерация “метал-електро” Асен Асенов вчера след подписването на колективния трудов договор за машиностроителните предприятия. Договорът беше подписан след повече от две години и половина преговори между работодателите, синдикатите и представителите на браншовата камара. Той ще влезе в сила със задна дата от 1 юли и е валиден до края на 2005 г. Основният акцент в него е рамкирането на минималните осигурителни прагове между 180 и 220 лв. за квалифицираната работна ръка в бранша. Според договора праговете ще се приложат като минимални работни заплати в предприятията. Един от най-спорните моменти при преговорите за подписването на договора от страна на работодателите беше въпросът дали те трябва да се съобразяват с условията в него или да определят трудовите взаимоотношения съгласно индивидуални критерии, каза председателят на браншовата машиностроителна камара инж. Илия Келешев. Подписването на договора регламентира също така ролята на синдикалните структури в предприятията. Други акценти в договора са увеличаване на средствата за социална дейност, за повишаване на квалификацията на работниците и за допълнителни плащания за условията на труд при инциденти. По данни на браншовата камара заетите в сектора са между 100 и 120 хил. В нея членуват 210 машиностроителни предприятия, което е 80 на сто от заводите в сектора, и за тях ще важат правилата на договора. Това е първият подписан колективен трудов договор от 2001 г. насам, когато приключи приватизацията в бранша. Сега 97-98 на сто от предприятията са частни. Машиностроенето бележи ръст през последните пет години. Приходите от продажбите за 2003 г. са над 2.1 млрд.лв., докато през 1999 г. те възлизат на близо 1.4 млрд.лв. Ръстът по текущите цени за миналата година спрямо 2003 г. е 10.5 на сто. Износът за миналата година е над 45 на сто, като повече от половината е за Европейския съюз. Експортът при машините е от 80 до 95 на сто.
Източник: Дневник (16.07.2004)

Расте интересът на фирми от ЕС да поръчват отливки на български леярни и да инвестират в производството на заготвителни елементи, съобщи председателят на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев. Информация за родните производители обаче се намира трудно. В същото време фирмите от подотрасъла са малки и не може да поддържат собствен маркетинг. В помощ и на инвеститорите, и на българските производители е изготвен първият по рода си каталог на фирмите от леярското и ковашко-пресовото производство, както и производството на скрепителни елементи. В него се представя подробна информация за капацитета, оборудването, характерните отливки и предназначението на продукцията на над 50 леярни у нас. Искаме да популяризираме фирмите от подотрасъла в чужбина, заради това каталогът излиза и на английски език, заяви Мирчо Мирчев, ръководител на проекта Стопански растеж и инвестиции на Американската агенция за международно развитие, съдействала за изготвянето на каталога. Той е изработен и с помощта на Агенцията за чужди инвестиции. Леярското производство е първоешелонно не само за машиностроенето, но и в много други отрасли на икономиката, в които без неговата продукция - комплектуващите изделия, е невъзможно. Един от факторите, които влияят на решенията на чуждите инвеститори да вложат пари в една страна, е именно наличието на поддоставчици, каквито са фирмите от леярското производство, казва Людмил Михайлов, заместник-председател на АЧИ. Подотрасълът обаче изключително силно се нуждае от техническо и технологично обновление, смятат от браншовата камара. През последните десет години инвестициите в него са повече от скромни. До 1989 г. в страната се произвеждаха около 450 хил. т отливки от чугун и 120 хил. т от стомана. Броят на леярските фирми и звена в машиностроенето, енергетиката, електрониката и електротехниката бе над 200. По-голямата част от произвежданите отливки са влагани в производството на машини и кари. След 1990 г. се ликвидираха едни от най-големите леярни - Стоманолеене в Раковски за производство на стоманени отливки и Веслец във Враца за чугунени отливки. Сега броят на леярните у нас не е повече от 60. Преобладаващата част от тях са малки, обособени в състава на машиностроителни фирми. Сред по-големите са Чугунолеене АД-Ихтиман, Радомир Метали АД-Радомир, Прогрес АД-Стара Загора, Метаком СЛЗ АД-Плевен, Осъм АД-Ловеч, Раломекс АД-Раднево. В момента у нас се произвеждат около 70 000 т отливки. Половината от тях се изнасят. Те обаче са нискотехнологични и заради това са с ниски цени. Все пак през последните две години някои от леярните инвестираха в ново оборудване. Една от тях е Чугунолеене АД-Ихтиман, където бе закупена нова формовъчна линия и оборудване за 8 млн. лв. Веднага след това 51% от компанията бяха закупени от холандски инвеститор. Ново оборудване има и в Прогрес АД-Стара Загора и Мадара АД-Шумен. На територията на Оптикоелектрон-Панагюрище германската компания Зи индустри гезелшафт закупи хале за производството на алуминиеви отливки под налягане. Друга германска компания пък взе мощностите за производство на алуминиеви отливки в бившия завод за магнитни носители в Пазарджик. На първо място интересът към леярското производство у нас са ниските разходи и цени на отливките. Освен това е естествено една страна да изнесе навън производство, което замърсява и не предлага привлекателни условия на труд, обясняват от браншовата камара
Източник: Пари (16.07.2004)

Поради твърде ниските цени на стоманата през последните 15 г. производителите на стоманени изделия се опитваха да осъществят печалби чрез понижаване на производствените разходи на фона на глобалния икономически застой. От средата на 2004 г. стагнацията отстъпи и в момента стоманодобивният сектор се развива добре при растящо търсене на изделията от страна главно на автомобилостроенето и на петрохимическата промишленост. Слабо остава търсенето на стоманени изделия засега единствено в строителната промишленост. Особен стимул за производството на стомана е растящото й търсене в огромните Китай и Индия, както и в Япония и Южна Корея. Китай увеличава вътрешното производство на стомана, но въпреки стремежа си да укроти прегряването на икономиката си продължава да търси внос на все по-големи количества стоманени изделия. Икономическото развитие на Индия ускорява темповете и недостигът на стомана за железопътни и промишлени проекти в страната ще се запази за дълъг период от време.
Източник: Пари (16.07.2004)

В отговор на резкия скок в цените на никела на Лондонската борса за метали /LME/ от началото на 2004 г. насам до над 14 500 USD/т производителите на неръждаема стомана в Китай понижиха в края на юни цените на неръждаемата стомана тип 304 и тип 201 с близо 109-115 USD/т. Никелът по 3-месечните сделки се търгува на LME от 15-годишния максимум от 17 250 USD/т в началото на януари т. г. до около 11 000 USD/т в средата на май, но през юли котировките на метала се движат между 14 500 и 15 500 USD/т. Именно това поддържа високи цените на неръждаемата стомана и ниски печалбите на производителите. В Европа горещовалцуваната стомана тип 304 с дебелина 2 мм се търгува от началото на юли по 2450 USD/т в сравнение с 2400 USD/т през юни. Със 100 USD се повишиха от началото на юни и цените на същия сорт стомана CIF Хонконг от Южна Корея и Тайван до 2200-2300 USD/т. Поради това китайските търговци бяха принудени да продават стоманата с отстъпка, каквато практика съществува в страната, за да се избегне незаконният внос.
Източник: Пари (16.07.2004)

След 5-годишен ограничен от квоти внос на руската стомана в САЩ на 12 юли т. г. изтече валидността на договора между двете страни в рамките на Световната търговска организация /СТО/. Сега големите руски производители като Евразхолдинг и Северстал възнамеряват да разширят стоманодобива и да утвърдят присъствието си на световния пазар на стомана на фона на растящата нужда от стоманени изделия. През второто полугодие на 2004 г. се очаква руският износ на стомана за САЩ да нарасне рязко, макар че най-вероятно САЩ ще намерят други начини да защитят своите производители и отново да го ограничат. Това се отнася предимно за горещовалцуваните стоманени изделия. През 2003 г. Евразхолдинг произведе 13.8 млн. т стомана, от които 12.3 млн. т кръгловалцувани изделия. През първото полугодие предприятието съкрати с 3% производството на кръгловалцувани изделия до 5.9 млн. т, за да предотврати пренасищането на вътрешния руски пазар и евентуалния ценови срив. Според руските производители пазарът на стомана в Югоизточна Азия вече се съживява и износът може да продължи с растящи темпове.
Източник: Пари (16.07.2004)

Евразхолдинг груп – най-големият производител на стомана в Русия, обяви в петък, че чистите приходи на двата най-големи стоманодобивни завода на компанията са се увеличили 100 пъти през миналата година, достигайки общо 174.2 млн.щ.д., благодарение на по-високите цени на стоманата, подтиквани от растящото търсене. Базираният в западен Сибир завод Запсиб е отбелязал печалба в размер на 108.8 млн.щ.д., в сравнение със загуба от 10.3 млн.щ.д. през 2002, съобщи базираната в Москва Евразхолдинг в свое изявление, разпространено по е-мейл. Печалбата на Нижни Тагил е скочила до 65.4 млн.щ.д. в сравнение с 12 млн.щ.д. Трите стоманодобивни предприятия на Евразхолдинг в Сибир произвеждат основно греди и пръти за нуждите на строителството, като осигуряват 1/5 от общото производство на стомана в Русия. Миналата година, компанията обяви, че възнамерява да измести фокуса на продажбите си на местния пазар, поради продължителния икономически растеж в страната за шеста поредна година. Производството на сурова стомана в Запсиб е нараснало с 4% до 5.9 млн. тона, а това на валцувана стомана – с 6% до 5.3 млн.т, обяви Евразхолдинг. Производството на сурова стомана в Нижни Тагил е нараснало с 3% до 5.4 млн.т., а това на валцувана стомана – с 2% до 4.7 млн.т. Третата фабрика – Новокужнецк, през 2003 е регистрирала печалба в размер на 9.2 млн.щ.д. Нейният президент – Александър Абрамов, е 12-тият най-богат мъж в Русия, като богатството му се оценява от списание Forbes на около 2.4 млрд.щ.д. Евразхолдинг планира да увеличи производството си през тази година с около 1.4% до 14 млн.т. Производството на валцувана стомана спадна с 9.6% през юни, след като вносните цени на метала в Китай се сринаха с почти 10% от нива, рекордни за последните 10 години. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (18.07.2004)

България се нарежда на 78-о място от 123 възможни в поредния годишен доклад "Икономическата свобода в света 2004" на канадския "Фрейзър институт". Миналата година нашата страна бе на 103-о място, т.е. се е придвижила с 25 места напред. Оценката за икономическа свобода на България е 6,0 по десетобалната система. През 2001 г. е била 5,7, през 2000 г. - 5,1, а през 1995 г. - 4,6. От близо 50 показателя, по които се мери дали една държава е икономически свободна или не, най-лошата си оценка България получава за ограниченията върху капиталовите транзакции на чужденци - 1,5. Влиянието на държавните предприятия и инвестициите в тях и влиянието на осигурителните вноски са оценени с 2,0.
Източник: Сега (19.07.2004)

Словашкото предприятие за добив на първичен алуминий Slovalco очаква за I полугодие на 2004 г. 4-кратно по-високи печалби спрямо същия период на 2003 г. поради високите цени на метала и повишеното производство, заяви пред Reuters Милан Весели, генерален директор на предприятието. Slovalco увеличи добивите на първичен алуминий за периода до 90 830 т от 73 204 т през същия период на 2003 г., като за цялата 2004 г. очаква да произведе 158 хил. т. Миналата година комбинатът произведе 131 998 т първичен алуминий. На Лондонската борса за метали /LME/ средната цена на алуминия по 3-месечните сделки достигна през април 8.5-годишен пик от 1845 USD/т, а в петък металът се котираше по 1728 USD/т. Slovalco изнася 90% от продукцията си, главно за Италия. Общо 64% от дяловете на предприятието принадлежат на Norsk Hydro и на Европейската банка за възстановяване и развитие, а останалите - на словашкия производител на алуминий ZSNP.
Източник: Пари (19.07.2004)

КОМПАНИЯТА Alcoa от САЩ потвърди участие в проекта на стойност 2.1 млрд. USD на SUAL в Коми, Северна Русия, за строеж на нова рафинерия за алумина с капацитет от 1.4 млн. т годишно до 2008 г. и завод за алуминий с годишен капацитет от 313-460 хил. т алуминий.
Източник: Пари (19.07.2004)

Dow Jones предаде, че китайската Mineral and Metal Group, или Minmetals (най-големият търговец на метали в страната), е предложила по-висока цена от бразилската Companhia Vale do Rio Doce (CVRD) в надпреварата за контрола над Noranda Inc. – третият по големина производител на цинк и деветият по големина производител на мед в света. Информацията е била поместена в местния финансов ежедневник Valor Economico, и цитира анонимни източници, запознати с хода на преговорите. Според тях, Minmetals е предложила 6.0 млрд.щ.д. за 100% от капитала на Noranda, докато цената, предложена от CVRD за неразкрит контролен пакет от акции, но не и за целия капитал на Noranda, е в размер на 5.4 млрд.щ.д. Сред другите потенциални купувачи на Noranda е швейцарската групировка Xstrata. Според изявлението на Noranda, в момента компанията прави оценка на предложения, направени от няколко потенциални купувача. (източник: Infomine)
Източник: Други (19.07.2004)

Късно в понеделник Harris Steel Group Inc. обяви, че води преговори за закупуването на поделенията за производство на арматурна стомана на Lafarge Canada Inc. в Бритиш Кълъмбия, Албърта и Саскачеван. “Въпреки, че все още не са постигнати конкретни споразумения, страните работят по финализирането на сделката до края на август,” заяви Harris в свое изявление. Harris Steel работи в сферата на търговията със стомана, като купува стоманата от предприятия и произвежда от нея различни продукти, които продава на клиентите си. Компанията генерира годишни приходи в размер на над 500 000 щ.д. Lafarge Canada е най-големият производител на цимент и бетонни строителни материали в страната, като освен това произвежда и крайни продукти, като например тухли, павета, люкове, водопроводни тръби. Осен това компанията предлага и услуги в областта на асфалтирането и строителството. Lafarge Canada е дъщерно дружество на гигантския производител на строителни материали Lafarge North America, чиито мажоритарен собственик е базираната в Париж Lafarge SA. (източник: StockHouse.ca)
Източник: Други (19.07.2004)

Производството на стомана в САЩ през седмицата, завършила на 17 юли 2004 г. е в размер на 1.99 млн. тона (чисто), което е повече от близо 1.96 млн.тона, произведени през същата седмица на миналата година, но малко по-малко от близо 2 млн.тона, произведени през седмицата, завършила на 10 юли 2004 г, според данни на Американския институт по желязо и стомана (AISI). АISI е базирана в Уошингтън асоциация с нестопанска цел на северноамериканските компании, работещи в железодобивната и стоманодобивната индустрия. Данните, изнесени от организацията се базират на доклади от компании, представляващи около 90% от капацитета на местната стоманодобивна индустрия. Тези компании, които предоставиха данни за производството си, заявиха, че са използвали около 89.9% от наличните мощности през изследваната седмица, което представлява значителен ръст, в сравнение с 83.7% през съответната седмица на 2003 г, но по-малко от 90.1% през седмицата, завършила на 10 юли 2004 г. (източник: Pittsburgh Business Times)
Източник: Други (19.07.2004)

45 млн. долара инвестира канадската фирма "Дънди Прешълс" за добив на злато край Крумовград. Жителите на района започнаха подписка срещу проекта, защото рудникът ще замърсява въздуха и водата. От друга страна хората искат проекта да стартира, защото работа ще намерят 300 души. Прогнозите са, че рудникът ще се експлоатира 20 години. Проучванията на геолозите сочат, че в района на Ада тепе съдържанието на злато достига до 17 гр. на тон руда и така находището е едно от най-богатите в Европа.
Източник: Монитор (20.07.2004)

Унгарската стоманодобивна компания Dunaferr Rt беше избрана за купувач на активите на финансово-затруднения производител на стомана DAM Steel Rt, според изявление на ликвидатора на DAM Mбtraholding Rt. Преди това бяха направени три неуспешни опита за продажба на активите на DAM като цял пакет на стойност 5.3 млрд.форинта. В крайна сметка, ликвидаторът беше принуден да я разпродаде на парче, обявявайки цена от 2 млрд.форинта за недвижимото имущество на DAM, 1.75 млрд.форинта за машинното оборудване, и 200 млн.форинта за 66.6% дял в притежавания от DAM енергиен доставчик DAM Energy Rt. Цената на вземанията на дружеството беше фиксирана на 830 млн.форинта, а на запасите – 540 млн.форинта. Dunaferr купува всички активи, с изключение на запасите от произведени стоки, обявиха съдия-изпълнителите. MTI предаде, че Dunaferr е платила по-малко от половината от обявената цена в замяна на обещание да запази 700 работни места. (източник: BBJ - Унгария)
Източник: Други (20.07.2004)

Между 40 и 50% е ръстът на инвестициите в областта на високите технологии през първото полугодие на 2004 г. спрямо същия период на миналата година, без да се смята приватизацията на БТК, съобщи вчера председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Той уточни, че вложенията са както във високотехнологични производства и софтуерни разработки, така и в реализиране на производства, които са съществували и преди в България.
Източник: Сега (22.07.2004)

Tata Steel иска да купува заводи в Русия и Източна Европа “както и когато има възможност за това,” заяви председателят на компанията г-н Ратан Тата по време на редовното годишно събрание на акционерите в четвъртък. Групировката проучва подобни възможности и в областта на минодобивната индустрия. Tata Steel планира да изнесе около 6,00,000 тона през периода 2004-2005. 1,00,000 от тях най-вероятно ще бъдат за Китай. Очаква се приходите на компанията от международни дейности да се увеличат с 20% през настоящата отчетна година. Tata Steel ще проучи възможностите за евентуални пазарни и технологични съюзи с цел достъп до някои пазари. Що се отнася до Китай, г-н Тата заяви, че азиатската страна се очаква да остане движеща сила за световното търсене на стомана и в близко бъдеще, поне до 2008 г., когато ще се проведат Олимпийските игри в Пекин. Дори и след това събитие, инфраструктурните дейности по източното крайбрежие на Китай ще продължават да поддържат силното потребление на стомана. (източник: Business Line - Индия)
Източник: Други (22.07.2004)

Две сгради на бившето амонячно-сулфатно отделение в коксохимичното производство на Кремиковци бяха взривени в изпълнение на екопрограмата за минали екологични щети. След разчистването на всички терени, предвидени в програмата, ще бъдат рекултивирани близо 65 декара земя, съобщават от комбината.
Източник: Пари (23.07.2004)

Всички стоки ще имат гаранция 2 години. Това предвижда нов закона за защита на потребителите, който ще бъде приет от министрите следващата седмица. Продавачът ще носи отговорност за стоката до този срок. В рамките на двете години клиентът ще може да предявява претенции при повреда на стоката. След откриването обаче той ще има право на рекламация за срок от 2 седмици. При открита нередност ще може да искаме парите си обратно, отбив от цената или ремонт, предвижда проектът.
Източник: Стандарт (23.07.2004)

Стоманодобивната компания Iscor ще въведе нова ценообразувателна политика през октомври, която, според компанията, ще осигури на клиентите по-голяма сигурност и прозрачност. Миналия месец властите за защита на конкуренцията одобриха сделката по придобиването на Iscor от страна на втория по големина производител на стомана в света LNM Group. От Iscor заявиха, че ценообразуването ще продължи да бъде базирано на долара, но ще се изчислява на базата на действителни обменни курсове. Досега, при определянето на цените, компанията използваше прогнозни обменни курсове. Промяната се отнася само до плоската стомана и продуктите за износ. Iscor осигурява около 80% от потреблението на стомана в Южна Африка. Суровината намира широко приложение в производството на тръби и тръбопроводи, опаковки, различни уреди, в автомобилната и машиностроителната индустрия. Много от клиентите на Iscor се оплакваха от липсата на яснота относно ценовата политика на компанията. . (източник: Business day - Южна Африка)
Източник: Други (23.07.2004)

Най-големият руски производител на алуминий РусАл планира да произведе 2.6 млн. тона първичен алуминий през тази година, заяви Леонид Крилов – високопоставен служител в компанията. РусАл, която е на трето място в световния топ лист на производителите на алуминий, произведе 2.588 млн.тона първичен алуминий миналата година. Групировката възнамерява да увеличи производството на първичен алуминий до 5 млн. тона през 2013 г., заяви Крилов, който е заместник-директор на алуминодобивния отдел в РусАл. Увеличението ще бъде постигнато чрез разработване на наличните мощности, придобивания и строителство на нови заводи. Компанията ще произведе 3.1 млн.тона алумина тази година, като това количество се планира да достигне 8 млн.тона през 2013 г. РусАл произвежда 70% от общото количество алуминий, произвеждано в Русия, и осигурява 10% от световните доставки на метала. (източник: AFP)
Източник: Други (23.07.2004)

Шест министерства влизат в координационен комитет, който контролира закриване на мощности в "Кремиковци". В комитета участва зам. министърът на финансите Илия Лингорски, който е и негов шеф, зам. министърът на икономиката Евгения Колданова, зам. социалният министър Румен Симеонов, зам. министърът на околната среда Маноела Георгиева. Представител на транспортно министерство е заместникът на вицепремиера Николай Василев - Никола Янков, а от енергийното ведомство е зам. министър Ангел Минев. Замовете ще следят как комбинатът изпълнява плана за жизнеспособност до 2007 г., който беше одобрен от кабинета през пролетта на тази година. В него дружеството поема задължение да затвори една трета от мощностите си, защото е получило държавна помощ преди приватизацията. Според европейското законодателство държавните субсидии в стоманодобива са недопустими, а ако са били направени, се компенсират със закриване на производство. "Кремиковци" е длъжен да инвестира и 256 млн. евро до 2007 г. Част от тях ще отидат за пускане в експлоатация на машина за непрекъснато леене на стомана, модернизация на една доменна пещ за производство на чугун за 63 млн. евро и инвестиции в екология за 56,1 млн. евро. Хазната пък се задължава да отпусне 1,54 млн. лв. на "Кремиковци" под формата на държавна помощ. Средствата ще се използват за обезщетяване и преквалификация на работници, които ще бъдат съкратени през следващите 2-3 години. "Кремиковци" е единственото металургично дружество у нас, което изпълнява програма за жизнеспособност.
Източник: Монитор (23.07.2004)

Най-големите структуроопеделящи предприятия в област Перник ще положат основите на първия клъстер в страната, съобщи областният управител на Перник Димитър Колев. В обединението ще влязат "Стомана индъстри", мини "Открит въгледобив", "Топлофикация"-Перник, "Електроразпределение", ВиК, както и още няколко по-дребни предприятия. Целта на клъстерните обединения е чрез създаването на специфични междуотраслови групировки да се кандидатства с проекти пред европейските предприсъединителни фондове. Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев България не може да повтори грешката с неусвояването на близо 90 милиона евро по програма САПАРД. Сега се очаква сериозно финансиране от Европейския фонд за опазване на околната среда и тези средства трябва да бъдат реализирани, заяви Данев. Ръководителите на пернишките фирми вече са изявили готовност с проекти, които ще бъдат инвентаризирани и актуализирани. Клъстерът е инструмент на новата икономическа политика на правителството, подчерта Димитър Колев. Такива клъстерни обединения работят успешно в Испания и Австрия. У нас подобна бизнесструктура неофициално има в Севлиево.
Източник: Дневник (23.07.2004)

Най-големият производител на мед в Европа германската компания Norddeutsche Affinerie предвижда благоприятни перспективи за червения метал през 2004 г. и увеличаване на потреблението, което ще стабилизира цените на по-високи нива. Norddeutsche със седалище в Хамбург отчете следданъчна печалба за второто тримесечие от 8.9 млн. EUR. Тя произведе 138 хил. т медни катоди през второто тримесечие, с 1 т по-малко в сравнение с 2003 г., и 269 хил. т концентрат, което е с 25 хил. т повече спрямо същия период на м. г. Като цяло според Norddeutsche миннодобивните компании правят добри пари в момента. По данни на фирмата само Китай е потребил с 21% повече мед през първите три месеца, в Япония търсенето е нараснало с 14%, а в САЩ - с 9%. Догодина според експерти червеният метал леко ще поевтинее, но котировките му ще останат над 1 USD/лб. Дефицитът на метала и активното търсене на големи обеми от Китай ще са определящите фактори и през 2005 г. Резкият спад на световните запаси подкрепя високите цени на метала. Съвсем скоро обаче запасите може да се сринат до критично ниски равнища. Същевременно дефицитът ще се съкрати от 590 хил. т за 2003 г. до близо 230 хил. т в края на 2005 г. Ситуацията няма да достигне критичната точка, тъй като Китай отпуска мед от стратегическите си запаси. В същото време страната произвежда около 1.7 млн. т от нужните й 3 млн. т, като се стреми да охлади прегрятата си икономика.
Източник: Пари (26.07.2004)

Медодобивът излeзe от кризата. Скокът на международните цени на металите от края на миналата година отново направи отрасъла печеливш. Компаниите размразиха плановете си за инвестиции и обявиха амбициозни намерения. Преди 1990 г. в България работеха шест миннодобивни и преработвателни предприятия и комплекси за медни руди. Те осъществяваха добив от 16 рудника, а преработката се извършваше в 9 обогатителни фабрики. Годишно от недрата се вадеха между 15 и 18 млн. тона руда, от която се извличаха от 50 до 65 хил. тона мед. В добива и преработката на медни руди работеха близо 13 хиляди души. Постепенно през годините на прехода повечето рудници бяха затворени поради изчерпване на запасите, неблагоприятни технически или пазарни условия или неправилни управленски решения. Днес у нас работят само три рудника: два открити - Елаците и Асарел, и един подземен - Челопеч. Като цяло рудодобивът е силно енерго-, капитало- и трудоемък отрасъл, консервативен е и заради това по-бавно се преустройваше в условията на свободната икономика, обясни Величко Страшилов, председател на НС на Елаците мед АД. Елаците също преживя сериозна криза в периода на преустройство. Дружеството съществува от 1999 г. след работническо-мениджърската приватизация на старото медодобивно предприятие Елаците. Мажоритарен акционер в РМД е Геотехмин, а управлението е изцяло от български колектив. Периодът веднага след приватизацията, когато излязоха най-острите организационни проблеми, съвпадна с този на критично ниските цени на медта и другите цветни метали, разказва Страшилов. Тогава медта се търгуваше от 1300 до 1700 USD на тон. В същото време скачат цените на консумативите. Това налага фирмата, в която работят 1700 души, да задържи вноса на резервни части за поддържане на механизацията, нейното обновяване, както и добивните работи в рудника. От октомври 2003 г. обаче цените тръгнаха нагоре и за шест месеца бяха на рекордните 3000 USD на тон. В момента те са стабилизирани на 2600-2700 USD на тон. За м. г. рудникът успява да излезе на печалба от 13 хил. лв., а за първите три месеца на 2004 г. тя е 1.5 млн. лв. Новата, по-благоприятна конюнктура позволи да се размразят инвестиционните планове. От месец в Елаците дълбае най-големият в Европа хидравличен багер RH120E с електрозадвижване. Инвестицията е за 10 млн. USD. Тя ще удължи живота на рудника най-малко с 10 години, като очакванията са за това време да се добият около 100 млн. тона руда. Годишно добивът на руда е 11.5 млн. тона, но тенденцията е той да пада до 10-8 млн. тона в следващите пет-шест години. От рудата се очаква да се извлекат между 160 и 180 хил. тона медно-златен концентрат годишно, който основно се продава на Юмикор-Пирдоп. В него съдържанието на мед е 23-25%, а на златото е от 7 до 10 г на тон. С други думи, чистата мед годишно е 36 хил. тона, а златото - 1.5 тона. Всъщност Елаците е най-големият производител на злато в България. В рудника ще се инвестират още 30 млн. ЕUR, за да се развие източният му сектор в следващите 10 години. Според експертите в недрата ще останат около 270 млн. тона, което означава, че ако се направят още инвестиции, животът му ще се удължи до 35 години. Обмисля се подземен добив на руда. За да използваме инвестициите по-рационално, търсим и други находища в непосредствена близост до рудника, обясни Страшилов. Асарел През второто полугодие на 2004 г. в рудник Асарел ще се изпълни нова, амбициозна програма, която ще доведе до откриването на рекордните за шестмесечие 16 млн. тона минна маса, съобщиха от Асарел Медет АД. Така за цялата година ще се добият малко над 11 млн. тона медна и медно-пиритна руда, от която ще се извлекат 40 хил. тона мед. Съдържанието на злато е минимално и няма промишлено значение. През юни 1999 г. рудникът бе приватизиран, като 75% от капитала му станаха собственост на Асарел-Инвест АД с мажоритарното участие на австрийската Фьост Алпине интертрейдинг. Продукцията се продава на Юмикор-Пирдоп, Фьост Алпине интертрейдинг и Транзамин. Природата не е била щедра към находището и сме изправени пред големи предизвикателства, казват от Асарел Медет. Едно от тях е сложният минераложки състав на рудата, която е с голямо количество глина. Това затруднява извличането на металите и увеличава значително разходите за преработка. Находището е с ниско съдържание на мед. Фирмата първа в света започва ефективен добив и обогатяване на медни руди със съдържание на мед под 0.4%. Именно заради това активно работим за подобряване на технологията на отделните производствени процеси с цел намаляване на разходите, обясняват от Асарел Медет. В тази връзка е и проектът на американската инженерингова компания SRK за техническо и технологично развитие и подобрения. През април са подписани договори за 20 млн. USD за доставка на рудодобивно и обогатително оборудване. През 2005 г. ще бъдат вложени още 9 млн. USD. Благодарение на това извличането на червения метал ще надхвърли 88%. Асарел Медет с гордост отбелязват също, че са първата българска компания от високорисковата тежка индустрия, която внедри през м. г. интегрирана система за управление на качеството ISO 9001, за околна среда ISO 14 001 и за безопасни и здравословни условия на труд OHSAS 18 001. Челопеч Новите собственици на мина Челопеч също наскоро обявиха амбициозни планове за инвестиции. От септември м. г. канадската компания Дънди прешъс Акуизишънс чрез дъщерното си дружество Дънди прешъс металс придоби активите на изпадналата в неплатежоспособност холдингова компания Наван Майнинг, която през 1999 г. купи 75% от капитала на Челопеч ЕАД. Канадската компания предвижда да вложи през следващите 2 години над 100 млн. USD, за да увеличи производителността на мината. В момента тя работи с 50% от капацитета си и все още не носи печалба, заяви Лорънс Марсланд, изп. директор на Челопеч Майнинг АД. От добиваната тук медно-златна-пиритна руда основният полезен компонент е златото, а медта е съпътстваща. Съотношението е 1 г злато на 1% мед. Рудата съдържа и сребро. До 2006 г. в Челопеч ще се добиват 150 хиляди тройунции злато. Като начало ще се вложат 40 млн. USD за повишаване на добива на руда до 1.5 млн. тона годишно. За целта предстои модернизиране на инфраструктурата, изграждане на наклонена изработка за достъп на рудата от повърхността до рудника, а преработвателната фабрика ще бъде разширена. В момента производството е около 750 000 т годишно концентрат, от който се извличат 55 000 тройунции злато и 5000 тона мед. На следващ етап компанията ще изгради съоръжение за оксидиране под високо налягане, което ще позволи производството на злато и сребро на място. Сега концентратът се преработва в металургични комбинати в Южна Америка и Китай заради високото съдържание на арсен в него /4-5%/. В зависимост от производствения капацитет допълнителните инвестиции ще са между 60 и 100 млн. USD. Канадската компания притежава и лиценз за проучване на златно находище на връх Ада тепе край Крумовград. Заложената инвестиция за проучването е за 5 млн. USD. До края на годината ще се направи подробна технико-икономическа оценка, която да определи производствените параметри на находището. Компанията вече подготвя документите за трансфера на лиценза за търсене и проучване в концесия за добив на злато. Направените проби показват много добри възможности за добив по открит способ. По първоначални данни златото в рудата е със съдържание 4.6 г на тон.
Източник: Пари (26.07.2004)

В няколко северноамерикански мини текат стачки, засягащи над 25% от доставките на желязна руда на континента. Те заплашват да сринат стоманодобивното производство и да доведат до още по-голямо увеличение на цените на стоманата. Спирането на работата, вкл. в няколко мини в Канада, във връзка с изтичането на трудовите договори в някои щатски мини, все още не е оказало голямо влияние върху цените на стоманата, тъй като повечето стоманодобивни компании разполагат с допълнителни запаси от желязна руда. Обединените стоманодобивни работници на Америка (USWA) – организация, представляваща работници от стоманодобивни и минни предприятия, отчете скок както на цените на стоманата, така и на нейните съставки през миналата година, и не е така склонна на отстъпки пред работодателите, както беше преди две години. Миналата седмица около 1400 работника от канадската Iron Ore Co. в Лабрадор сити, Нюфаундленд, предприеха стачни действия и спряха производството. Iron Ore е поделение на базираната в Лондон Rio Tinto PLC. По-рано този месец, 575 членове на USWA започнаха да стачкуват в две от поделенията на Wabush Mines в източна Канада. Тези предприятия са собственост на базирания в САЩ производител на желязна рода Cleveland-Cliffs Inc., и канадските стоманодобивни компании Dofasco Inc., и Stelco Inc. Анализаторът Джон Тумазос заяви, че повечето стоманодобивни заводи в Северна Америка разполагат със запаси от желязна руда за два месеца, но една стачка в продължение на повече от 30 дни, би могла да създаде проблеми. Според анализаторите, евентуални по-дълги стачни действия биха могли да засегнат производството на стомана в предприятия като Ispat Inland Inc. на Ispat International, и Stelco. И Ispat, и Stelco заявиха, че имат и други източници, и не очакват да бъдат засегнати. (източник: Wall Street Journal)
Източник: Други (26.07.2004)

По един служител от всяка община в България е включен в регистър на Агенцията за чужди инвестиции. Чиновниците, чийто брой е 260, ще отговарят за обслужването на фирми с проекти за над 50 млн. лева. Те ще бъдат държани лично отговорни за административното обслужване на инвеститорите. Това съобщи председателят на АЧИ Павел Езекиев. Персоналното обслужване на големите инвеститори бе въведено с новия Закон за насърчаване на инвестициите. С него се променя и досегашната структура на Агенцията за чужди инвестиции, която след приемане на устройствения правилник за дейността й ще се преименува в Агенция за насърчаване на инвестициите. Бързото издаване на разрешителни за съответните дейности е много сериозен проблем и затова са предвидени санкции за хората, които не си вършат работата, коментира Езекиев. Глобата е до 5000 лв. През септември започва обучението на общинските служители как да се справят бързо с новите задачи. В малките общини това са самите кметове или техните заместници. В повечето случаи те са служители на стопанския отдел или на отдел административно обслужване. До края на годината във всяка община ще има обучен служител, увери Павел Езекиев.
Източник: Пари (27.07.2004)

Първият областен клъстер в страната беше създаден в Перник по инициатива на БСК и местната управа. Председателят на БСК Божидар Данев се срещна с шефове на предприятия от минната, енергийната, металургичната и машиностроителната промишленост, за да се обсъдят възможностите за съвместна работа. Чрез областния клъстер ще може да се кандидатства по-успешно за отпускането на средства по различни проекти, финансирани от предприсъединителните фондове на ЕС. Клъстерите обединяват географски свързана мрежа от взаимнообвързани или допълващи се конкурентни фирми. Те ползват обща специализирана инфраструктура, пазар на труд и услуги. В страните от ЕС такава силна клъстерна политика се провежда в Австрия и Испания. В България клъстерите са по-скоро технологично регионални, смятат от БСК. Такива има изградени в Маришкия басейн, в Русе и в Севлиево. Бъдещият областен клъстер в Перник ще обединява мини Открит въгледобив, Топлофикация Перник, Електроразпределение клон Перник и Стомана индъстри. Участващите в клъстера трябва да направят инвентаризация на досегашните разработени проекти, които не са успели да получат финансиране, като се съобразят с най-новите изисквания на ЕС.
Източник: Пари (27.07.2004)

Пекин издаде заповед за наказването на шест високопоставени членове на местното правителство в китайската провинция Джъдзян във връзка с гигантския проект Ningbo Steel, който незаконно е разраствал дейностите си в процъфтяващият пристанищен град Нинбо, при делтата на р. Яндзъ. Властите също така заповядаха Ningbo Steel – китайско-американски джойнт венчър, който, според централите правителствени служби, разследващи случая, е нарушил закони, свързани с одобрение на проекти, строеж и опазване на околната среда, освен всичко останало, да бъде и преструктуриран. Енергичните мерки са част от серия сериозни действия, стартирали още в началото на годината, във връзка с опитите на китайските лидери да охладят прегряващата икономика на страната, особено що се отнася до стоманодобива, производството на цимент, строителството и автомобилопроизводството. Проектът в Нинбо, чието начало беше поставено през юни 2003 г., се свързва с името на мултимилионера и член на Народния конгрес Джан Джъсян. Джан е председател на компанията Jianlong Steel, която е партньор по проекта. (източник: The Standard - China)
Източник: Други (27.07.2004)

Металургичният комбинат "Кремиковци" от понеделник е в процедура по несъстоятелност, след като Софийският градски съд е разгледал иск за 520 хил. лева, подаден от компанията "Стройкомплект". Информацията потвърди във вторник председателят на надзорния съвет на "Кремиковци" Божко Бонев. Той обаче отрече твърденията, че в завода вече действа временен синдик. Юристи обясниха, че временен синдик се назначава от съда при откриване на производството по несъстоятелност. За да се вземе такова решение, магистратите правят предварителна преценка дали дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, тоест не е в състояние да изпълнява свои задължения в продължение на 60 дни. Още в сряда "Кремиковци" ще обжалва решението на съда, каза Бонев. Той видя в случая "поредната атака, подета към дружеството от най-различни страни". Бонев обясни, че "Стройкомплект" е придобил вземането срещу комбината с цесия преди приватизацията на "Кремиковци" от фирма, доставила водопроводни тръби. Договорът за цесия показвал, че вземането е прехвърлено само за 1 лев, което усъмнило ръководството на комбината, че става въпрос за фиктивна доставка, и за това не изплатили задължението. "След приватизацията на "Кремиковци" много фирми, сред които и "Стройкомплект", представиха исковете си пред нас като нови собственици", допълни Божко Бонев. Дългът е само за половин милион лева, докато активите на завода са милиони и е несериозно да се обяви процедура по несъстоятелност, каза още мениджърът. Истината е обаче, че задълженията на "Кремиковци" надхвърлят 500 млн. лв., което бе установено в доклада на парламентарната комисия, разследваща състоянието на комбината след трагичния инцидент със загиналите работници през януари 2004 година. Немалко от доставчиците на завода твърдят, че системно не могат да събират взиманията си. "Кремиковци" е сред десетте най-големи длъжници и към държавата, на територията на София, сочат данните на Агенцията за държавни вземания, въпреки че комбинатът оспорва много от необявените при приватизацията дългове. Много вероятно е след обявяването на процедурата по несъстоятелност към иска на "Стройкомплект" да се присъединят и други неудовлетворени кредитори. Досега държавата възпираше собствените си дружества (като НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ) да предприемат съдебни действия срещу завода. Причината е, че там работят над 7000 души и евентуалното спиране на дейността би предизвикало сериозни социални сътресения. Затова задълженията на "Кремиковци" към НЕК в размер на 70 млн. лв. наскоро бяха разсрочени за десет години. Същото се случи и с дълговете към "Булгаргаз". За частните компании обаче не може да се очаква, че дълго ще се съобразяват със социалния проблем.
Източник: Дневник (28.07.2004)

Представители на втората стоманодобивна компания в света - индийската ISPAT, вече правят оглед на Кремиковци и ще поемат част от мениджмънта на комбината. В управителния съвет на дуржеството ще влезе Алок Гупта от ISPAT, който официално е бил представен вчера на дирекционен съвет. Компанията искаше до купи част от производството на Кремиковци /коксохимическото производство/, но акциите на дружеството са блокирани от съда по искане на Агенцията за следприватизационен контрол и сделката е невъзможна, коментираха запознати. АСК претендира за 23 759 890 USD неустойки и лихви за неизпълнената инвестиционна програма за 2001 г., според която в комбината трябва да са инвестирани 46 608 647 USD. Има съдебни спорове между агенцията и собствениците на Кремиковци - Финметалс холдинг, и за инвестициите през 2002 и 2003 г.
Източник: Пари (28.07.2004)

Москва и Брюксел се разбраха Русия да увеличи вноса на стомана в ЕС с 1/3 през 2004 г. Споразумението беше подписано вчера и официалната версия на Брюксел е, че повишената квота е заради разширяването на Евросъюза. Новата квота за руската продукция е с 438.216 хил. т по-висока от предишната /за 2002 г./, която беше 1.384 млн. т. Междувременно най-голямата стоманодобивна компания в САЩ US Steel вчера обяви печалба за второто тримесечие на 2004 г. в сравнение с отчетената загуба за същия период 1 г. по-рано. Печалбата на гиганта е 211 млн. USD спрямо загубата от 49 млн. USD за второто тримесечие на 2003 г. Приходите на US Steel за същия период са 3.47 млрд. USD.
Източник: Пари (28.07.2004)

Тримесечните медни доставки поевтиняха с 15 USD/т до 2699 USD/т, а алуминият следобед поскъпна с 2.50 USD/т, достигайки 1668 USD/т. Оловото прибави нови 14 USD/т и се търгуваше по 890-892 USD/т, а цинкът отстъпи с 3 USD/т до 985 USD/т. Никелът поевтиня със 100 USD/т и се продаваше по 14 000 USD/т.
Източник: Пари (28.07.2004)

На ЛМБ тримесечните медни фючърси в сряда се установиха на ценови нива, с 38 USD/т по-високи в сравнение със закриването предишния ден. Така медта се търгуваше по 2702 USD/т. Оловото се представи също силно, след като проби равнищата от 900 USD/т и се стабилизира на 915 USD/т, с 15 USD по-високо спрямо вторник. Оловото е на път да тества февруарския връх от 935 USD/т. Доайените в търговията с метали очакват за първи път от над 20 г. то да надвиши по цени цинка. Сега оловото е по-евтино от цинка само с 82 USD/т при 156 USD/т в началото на юли и 302 USD/т в края на 2003 г.
Източник: Пари (29.07.2004)

Три от гигантите в миннодобивната индустрия - компаниите номер едно и две британско-австралийската BHP Billiton и Rio Tinto, и втората по големина медодобивна фирма - американската Phelps Dodge, обявиха блестящи резултати. Първата е добила рекордни количества алуминий и желязна руда и мед. BHP Billiton обяснява своето постижение с драстично увеличилото се китайско търсене. Тя очаква и 70-процентно нарастване на печалбата за цялата финансова година, която ще бъде обявена на 18 август, заради скъпите метали. Rio Tinto пък се похвали с 18-процентно повишение на рафинираната мед през второто тримесечие до 81.6 хил. т. Щатската Phelps Dodge отчете печалба от 226.6 млн. USD при загуба за същото тримесечие преди 1 г. от 15.2 млн. USD.
Източник: Пари (29.07.2004)

Петият по големина производител на стомана в света, южнокорейската POSCO, покачи от вчера цените на неръждаемата си стомана от 2.9 до 8.2% предвид поскъпналия никел. POSCO, която бе четвърта по големина, сега изостава по данни на Международния институт за стомана и желязна руда след люксембургската Arcelor, LNM /собственост на индиеца Лакшми Митал/ и японските Nippon Steel и JFE.
Източник: Пари (29.07.2004)

Топиграчът в добива на алуминий, щатската Alcoa, планира да придобие дял в два алуминиеви преработвателя в Русия, собственост на РусАЛ, трети по големина в света по добиви. Става въпрос за първата и втората по произведена продукция рафинерии в Русия.
Източник: Пари (29.07.2004)

Агенцията за приватизация (АП) продаде мини "Открит въгледобив" ЕАД - Перник, за 5.4 млн. лв. на търг с явно наддаване, който се проведе във вторник (27 юли). Купувачът е софийската фирма "Корникон" ООД, чийто консултант Христо Ковачки заема сериозни позиции в енергийния сектор. Това даде повод за коментари в пресата, че вероятно той стои зад купувача. Документите й за участие в търга са подадени от името на Чавдар Пейчев. Освен "Корникон" ООД в търга участваха още две фирми - "Енергетик 2004" ЕООД - София и "Еврометал Комерс" ЕООД - Перник. Впрочем пернишкото дружество участва и в наддаването за брикетната фабрика "Брикел", която също стана собственост на компания, консултирана от Христо Ковачки. Собственик на "Еврометал Комерс" е Людмил Стойков, който участва като собственик в други 14 дружества, сред които са "Стомана Индъстри" и ваканционно селище "Дюни". Другата фирма е с далеч по-скромни възможности. Нейни собственици са Никола Атанасов Забуртов (85%) и Димитър Асенов Бачев (15%). Търгът започна с известно закъснение, тъй като час преди началото му неизвестен мъжки глас е подал сигнал за поставена бомба в сградата на приватизационното ведомство. Това наложи наддаването да се проведе в съседната сграда, но протече твърде безинтересно. Първоначално обявената от АП цена бе 5.2 млн. лв, а стъпката за наддаване - 200 хил. лева. Още на второто стъпало другите две фирми се отказаха от участие и "Открит въгледобив" ЕАД стана собственост на "Корникон" ООД. "Очакваме до 14 дни да подпишем окончателния договор за продажбата на дружеството, а след това ще сформираме екип от експерти, който ще направи цялостна реална оценка на активите на предприятието. Едва след това ще изготвим инвестиционната програма за подобряване на работата на мините", заяви Виктор Сокачев -пресаташето на Христо Ковачки.
Източник: Банкеръ (31.07.2004)

Осем дни продължи най-сериозната заплаха за фалит на "Кремиковци" от приватизацията му до днес. Софийската фирма "Стройкомплект" ЕООД поиска за металургичния комбинат да бъде открита процедура по несъстоятелност заради задължение от около 520 хил. лв. Софийският градски съд уважи искането на 21 юли, но седмица по-късно отмени собственото си определение. "Няма синдик, няма обезпечителни мерки срещу комбината, съдът е отменил решението си", коментира ситуацията председателят на надзорния съвет на "Кремиковци" Божко Бонев в четвъртък. Така той индиректно потвърди информацията, че в комбината все пак е бил назначен временен синдик, което първоначално отричаше. Бонев каза още, че новите доказателства, представени от дружеството, са "свързани с капиталовата му адекватност" и "възможността му да обслужва задълженията си". Според източници, близки до съда, "Кремиковци" всъщност е представил годишния си баланс за миналата година, според който за първи път от приватизацията насам комбинатът реализира печалба след данъчно облагане в размер на 119 млн. лв. По-голямата част от нея обаче е формирана заради преоценка на активите, тъй като от 2003 г. комбинатът се отчита според международните счетоводни стандарти. Оперативната печалба е 39 млн. лв. Остава загадка обаче защо "Кремиковци" не се е разплатил със "Стройкомплект", след като според мениджмънта му няма проблем да обслужва задълженията си. "За нас това вземане е спорно", обясни Божко Бонев. Въпросното вземане на "Стройкомплект" е от 1999 г., когато фирмата е поръчала и платила за покупка на метал от "Кремиковци", но не го е получила. Покупката е трябвало да бъде направена чрез друга частна фирма, но впоследствие "Стройкомплект" е откупила от нея вземането от "Кремиковци". Днес ръководството на металургичния комбинат изтъква този факт като аргумент за "спорността" на задължението. Съществуват обаче счетоводни документи, според които през 2000 г. "Кремиковци" признава въпросното задължение в размер на 425 хил. лв., което заради лихвите днес е около 520 хил. лева.
Източник: Капитал (31.07.2004)

Най-много средства от януари до май у нас са вложени от Холандия - 39.1% от общия размер, следвана от Австрия - 22.6%, и Швейцария - 20.6%. Това показват предварителните данни на БНБ. Според информацията на централната банка общият размер на преките чуждестранни вложения у нас намалява спрямо същия период на миналата година с 22.4%. В парично изражене вложените средства за отчетния период са 435.9 млн. EUR. Според зам.-председателя на Агенцията за чужди инвестиции Людмил Михайлов това са междинни данни, които не отразяват реално положението.
Източник: Пари (02.08.2004)

Европейската комисия ще одобри 70 млн. EUR безвъзмездна помощ по програма ИСПА за изграждането на Дунав мост 2 до края на 2004 г., стана ясно от отчета на Николай Василев за една година, откакто пое поста министър на транспорта и съобщенията. Документите за помощта по ИСПА, т. нар. апликационна форма, бяха изпратени за одобрение в ЕК през февруари. През май в тях бяха направени промени, съобразени със забележките на комисията. До края на септември се очаква да бъде готов и докладът за оценка на въздействието върху околната среда по проекта. 15 европейски фирми подадоха оферти в първия търг за проектиране и строителство на втория мост над Дунав. Изграждането му ще започне през 2005 г.
Източник: Пари (03.08.2004)

Производителят на изделия от алуминий и алуминиеви сплави "Алкомет" - Шумен, отчете загуба в размер на 888 хил. лв. за първото шестмесечие, показват данните от отчета на дружеството, публикуван на фондовата борса. За сравнение през първото полугодие на изминалата година "Алкомет" регистрира печалба в размер на почти 5 млн. лв. Приходите от основната дейност на дружеството обаче регистрират значително повишение. Те нарастват до 52.3 млн. лв., или с 40% повече спрямо същия период на миналата година. От компанията продължават да разчитат на традиционния си износ, като над 80% от продукцията се експортира в повече от 15 държави. Отрицателният финансов резултат се дължи най-вече на намалението на положителните разлики от промяна на валутни курсове с близо 1.5 млн. лв. в сравнение със същия период на миналата година. Рязко нарастват и разходите за материали на дружеството, които са за над 42 млн. лв. при близо 30 млн. лв. за първите шест месеца на миналата година. Инвестиционната програма на компанията за 2004 г. предвижда вложения в размер на 14.5 млн. долара. За периода 2000-2002 г. са инвестирани над 16 млн. долара в модернизация. Инвестиционният процес ще продължи до края на 2004 г., като се очаква общите вложения да надхвърлят 40 млн. долара, като по този начин ще се преизпълнят ангажиментите, поети от купувачите с приватизационния договор.
Източник: Дневник (03.08.2004)

Черна гора ще обяви на 9 август международен търг за продажбата на 65.5% от акциите на предприятието за производство на алуминий "Комбинат Алуминиюма Подгорица" (Kombinat Aluminijuma Podgorica - KAP), предаде агенция "Сийнюз". След триседмични публични дебати правителството в Подгорица одобри в края на миналата седмица стратегия за приватизацията на комбината, която предвижда продажбата на държавния дял в него да се извърши на два етапа. Предварителни оферти ще се приемат до 6 септември, а до началото на декември кандидатите ще трябва да отправят и окончателните си предложения. Кабинетът се надява, че до края на годината ще приключи преговорите с избрания купувач. На КАР се пада половината от индустриалното производство в Черна гора и 13.5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Предприятието е и най-големият черногорски износител. За покупката му могат да кандидатстват компании от алуминиевия сектор с годишно производство от поне 120 000 тона и финансови възможности за инвестиране, инвестиционни групи с годишни приходи от поне 500 млн. евро и консорциуми между тях. Кандидатите ще трябва да се ангажират да инвестират в KAP поне 100 млн. евро. В същото време правителството в Подгорица ще опрости 116.6 млн. евро от дълговете на завода, възлизащи на над 250 млн. евро, и ще предостави възможност на потенциалния купувач директно да преговаря с кредиторите за изплащането на останалата част от задълженията му. Според агенция Ройтерс кабинетът ще даде концесии за добив на боксит, ако рудата се обработва в комбината. Според осведомителните агенции интерес към KAP проявяват световни гиганти като американската "Алкоа", канадската "Алкан", руските СУАЛ, "Русал", норвежката "Норск хидро" и базираната в Швейцария "Гленкор".
Източник: Дневник (03.08.2004)

Металургичният комбинат "Кремиковци" превежда всеки месец на Националния осигурителен институт (НОИ) по 5 млн. лв. и спазва стриктно погасителния план за дълговете си, съобщи министърът на труда Христина Христова. Надзорният съвет на НОИ в понеделник разсрочи задълженията на дружеството към държавното обществено осигуряване, които по данни на синдикатите възлизат на 100 млн. лв., но официално са тайна. Надзорът е единственият орган, който има подобно правомощие. Причината НОИ да се занимава отново с дълговете на комбината, който от половин година има погасителен план, е техническа корекция в точния размер на задълженията, поясни Христова. Главният данъчен инспектор Николай Попов отказа коментар по темата. От Агенцията за държавни вземания не оповестяват информация за размера на държавните вземания към дружеството с мотива, че това е служебна тайна. Заедно с пернишката "Стомана" и Варненската корабостроителница "Кремиковци" от години води листата на 50-те най-проблемни длъжници на НОИ, чийто общ размер на задълженията в края на първото тримесечие е 216 млн. лв. Комбинатът е работодател на над 7 хил. души и темата за висящите му дългове винаги е била чувствителна. "Доволни сме, че "Кремиковци" спазва стриктно поетите задължения към общественото осигуряване, обратното би било опасно", каза още министър Христова.
Източник: Дневник (03.08.2004)

Поръчките за стомана в германските стоманодобивни компании рязко спаднаха през последните седмици след чувствителния скок от 25% през първите 6 м. на 2004 г. Въпреки това се очаква Германия да произведе с 3% повече стоманена продукция, или 46 млн. т, през 2004 г.
Източник: Пари (04.08.2004)

Голямата руска стоманодобивна компания Мечел с активи в Румъния и Хърватия произведе през първото шестмесечие 2.9 млн. т валцувана продукция, което е с 22% повече спрямо същия период на 2003 г.
Източник: Пари (04.08.2004)

Индийската търговско-промишлена палата APEX обяви, че обмисля вариант за премахването на анти-дъмпинговите мита върху вноса на стоманени продукти, въведени с цел подпомагане на местните стомано-производители. В момента, митата, налагани върху вноса на стоманени сплави, са в размер на 15%. Стоманените продукти внос от Китай, обаче, се облагат с 30% вносни мита, което прави общо мито в размер на 45%. Освен това, стоманените сплави внесени от Русия, са обект на мита в размер на 35%. Индийската търговско-промишлена палата, отсъждайки, че завишените мита затрудняват вноса от тези страни, обмисля тяхното премахване, така че потребителите на стомана да могат да внасят от тези страни, като в същото време се избегнат по-високите цени, предлагани от местните стомано-производители. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (05.08.2004)

Произведената в света неръждаема стомана ще се увеличи с 6.8% през 2004 г. и ще възлезе на 24.35 млн. т, съобщи Международният форум за неръждаема стомана /ISSF/. Догодина продукцията ще нарасне с още 6.2% до 25.85 млн. т на фона на добитите 22.8 млн. т през 2003 г., които са с над 10% повече спрямо предишната година. 47%, или 11.4 млн. т от световната продукция през 2004 г. ще бъдат произведени в Азия. В Западна Европа и Африка ще се добият 9.65 млн. т, а в Америка 3 млн. т. Приносът на Източна Европа се изчислява на 300 хил. т. През 2005 г. продукцията в Азия ще достигне 12.25 млн. т, а източноевропейската ще възлезе на 350 хил. т. Западна Европа и Африка ще добият общо 10.10 млн. т, а Америка - 3.15 млн. т.
Източник: Пари (05.08.2004)

Монополистът в производството на мед в Казахстан Казахмист произведе 250.9 хил. т рафиниран червен метал през първото шестмесечие на 2004 г. в сравнение с 236.9 хил. т през същия период 1 година по-рано. Казахмис, който добива около 90% от медта в държавата, през юли е произвел 38.8 хил. т.
Източник: Пари (05.08.2004)

Цените на медта на световните пазари ще продължат да се движат нагоре да края на 2005 г. благодарение на ограниченото предлагане и нарасналото търсене, включително от Китай, сочи прогнозата на Man Financial. Средните котировки на медта през настоящата година ще са 2656 USD/т и 2875 USD/т за 2005 г. Прогнозите на Man Financial включват и екстремните цени през първите 2 тримесечия на 2005 г. над 3000 USD/т. През 2004 г. се очаква дефицит от 661 хил. т, а през следващата от 56 хил. т. Борсовите запаси според Man Financial спадат устойчиво след април 2002 г., когато надвишиха 1.5 млн. т. Вчера Международната група за изследване на медта /ICSG/ съобщи, че на пазара през първите 5 месеца на настоящата година е имало недостиг от 282 хил. т мед в сравнение с дефицита от 282 хил. т през същия период на 2003 г.
Източник: Пари (05.08.2004)

Принудителното изпълнение на задължения, които следват от договори или от съдебни решения, в бъдеще ще се осъществява от частни изпълнители, а не от държавни съдия-изпълнители. Новата гилдия ще се конкурира по подобие на нотариусите, предвижда проектозакон за частните изпълнители. Негови автори са български експерти, подпомагани от американските си колеги, работещи по проекта за реформа в търговското право, който се финансира от Американската агенция за международно развитие. Изпълнителният процес ще бъде реформиран и чрез промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които ще се ограничат опитите на длъжниците да блокират производството, съобщи депутатът от НДСВ Валери Димитров, който е председател на икономическата комисия в парламента. Оценката на осребряваното имущество вече няма да може да се обжалва, значително ще се намалят възможностите за бавене на процеса. Плановете на групата депутати, подкрепящи двата проекта, са те да бъдат внесени в деловодството на Народното събрание веднага след края на лятната ваканция. "Ако се създаде такава институция, това би дисциплинирало пазара, а всяка стъпка, която води към това, е добра", коментира Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Според него сега в закона има много слабости, които позволяват на длъжниците да се измъкват. Частните изпълнители биха улеснили търговията и взаимоотношенията между стопанските институции и това би се отразило положително на мудната процедура в момента, каза Петров. "Държавата не трябва да прехвърля функциите си и да създава рекетьори," заяви Мариана Печеян, прокурист на "ВСК Кентавър". Тя е на мнение, че юристите няма да могат сами да събират вземанията и ще прибягват до силови групировки или ще поискат големи правомощия. Трудно се събират вземания, особено от хора, които не искат да плащат, допълни Печеян. Според нея дори такава процедура да се прилага на Запад, у нас не би била нормална. "Все още нямаме съзнанието, не сме дорасли да сме коректни и почтени", добави тя.
Източник: Дневник (05.08.2004)

За първите шест месеца на годината в Агенцията за финансово разузнаване са получени 208 доклада за съмнителни операции за над 30 милиона евро. Това става ясно от интернет-страницата на АФР. От тях 53,03 на сто са подадени от банките, 3,03 на сто - от данъчните органи, 2,27 на сто - от застрахователите, 12,12 на сто - от митническите органи, 7,58 на сто - от нотариусите, и 13,64 на сто - от надзорните органи. От политическите партии са постъпили 0,76 на сто от сигналите, от юридически лица с нестопанска цел - 1,52 на сто, от лица, организиращи и провеждащи хазартни игри - 0,76 на сто, и също 0,76 на сто - от лица, извършващи сделки с благородни метали.
Източник: БТА (06.08.2004)

Металургичният комбинат "Промет" е преработил за един месец 36 хил. т стомана. Това е своеобразен рекорд за него. За сравнение, през цялата 2002 г. предприятието е произвело 50 хил. тона. То е изпратило полугодието на 2004-а с печалба от около 2.8 млн. лева.
Източник: Банкеръ (07.08.2004)

И през второто тримесечие продължава тенденция към нарастване на търговския дефицит, в резултат на което този дефицит достигна 5.6% от БВП за периода януари - май 2004 г. При наблюдаващия се траен ръст на износа влошаването на търговското салдо може да се отдаде както на засиленото потребителско търсене на вносни стоки и услуги вътре в страната, така и на инвестиционните решения на бизнеса. Определящо значение от гледна точка на структурата на външната търговия (както за вноса, така и за износа) продължават да имат суровините и материалите, въпреки че регистрираните ръстове са по-скромни от тези на потребителските и инвестиционните стоки. Те имат най-значителен дял както в структурата на материалния внос (около 41%), така и на износа (около 42%). Динамиката на този внос до голяма степен е зависима и се предопределя от динамиката на износа на определени групи стоки. Например тенденцията към нарастване на износ на чугун, желязо и стомана (25% ръст за разглеждания 12-месечен период) и на цветни метали (22% ръст) стои в основата на регистрираното значително увеличаване на вноса на руди (близо 19%) и на чугун, стомана и желязо (76%).
Източник: Капитал (07.08.2004)

Драстичен спад на обществените поръчки има през първите седем месеца на 2004 г. До края на юли те са 431. За същия период на миналата и по-миналата година техният брой е бил съответно 2825 и 2437. Най-много са намалели обществени поръчки на стойност до 30 хиляди лева. Това показват данните от регистъра към министъра на държавната администрация. Най-активни при сключването на договори за обществени поръчки са били Министерството на земеделието и горите с 29 договора, НЕК - с 24, и Министерство на здравеопазването - с 21. Символично е участието на кметствата - едва 20 договора, сключени от три общини - Кюстендил, Ардино и Черноочане.
Източник: Сега (09.08.2004)

Цените на стоманата в Китай ще се стабилизират през втората половина на 2004 г., благодарение на усилията на правителството да забави икономическия растеж на страната, предаде Beijing News, цитирайки г-н Хуан Дзин-ан, анализатор от държавната Асоциация по желязото и стоманата. Силното търсене на стоманени продукти и растящите цени на желязната руда и електричеството спомогнаха за нарастването на цените на стоманата от април насам, цитира изданието. Правителствените усилия, насочени към охлаждане на прегряващата икономика и решаване на проблема с недостига на суровини, ще помогнат за стабилизирането на цените на стоманата. Цените на стоманата в Китай миналата седмица достигнаха рекордни нива за последните две седмици. Цената на стоманените пръти отбеляза ръст от 700 юана (148 щ.д.) или 24%, достигайки 3 260 юана/т в Шанхай, в сравнение с 2 920 юана/т в края на май, според Beijing Antaike Information Development, дъщерно дружество на китайската асоциация по цветни метали. Китай се опитва да забави икономическия си растеж чрез затягане на кредитите, отпускани на промишлени предприятия, работещи в сферата на стоманодобива, циментовата индустрия и недвижимите имоти. Бързото разрастване на икономиката доведе до недостиг на енергия, проблеми с транспортната система и инфлация. (източник: The Straits Times)
Източник: Други (09.08.2004)

Говорител на японската стоманодобивна индустрия заяви, че експанзията на в момента действащата система за мониторинг и лицензиране в САЩ може да окаже подкрепа на американското и други правителства, както и на стоманодобивната индустрия чрез осигуряване на информация за състоянието на щатския пазар. Те, обаче, в същото време предупредиха, че САЩ не бива да въвежда система за мониторинг, която не съответства на правилата на СТО, както и система, която би създала програма за ограничаване на търговията. В резултат на тарифите, наложени от президента Буш върху вноса на някои стоманени продукти преди две години, някои стоки станаха обект на мониторинг. Въпреки премахването на тарифите в края на 2003 г., програмата за мониторинг на тези продукти остана в сила. Нещо повече, откакто бяха премахнати тарифите, щатската стоманодобивна индустрия настоява усилено за приемане на законодателство с цел разширяване обсега на оригиналната програма върху всички стоманени продукти. Японските стоманодобивни производители, обаче, се опитват да накарат щатската индустрия да работи в посока подобряване на доставките на конкурентни продукти на американския пазар, а не да търси правителствена подкрепа за местната индустрия, което води до ограничаване на избора на местните потребители и не им позволява да изберат най-качествените продукти.
Източник: Други (09.08.2004)

МВФ настоява за минимално увеличаване на заплатите в страната. Благоразумното вдигане на възнагражденията в държавните предприятия и минималната работна заплата ще поддържа конкурентоспособността в страната. Това коментира Такатоши Като, зам. управляващ директор на МВФ, след като късно в петък бордът на фонда одобри новото предпазно споразумение с България. То е на стойност $146 млн. Ниските заплати ще стимулират работодателите да наемат и неквалифицирани работници, смятат от МВФ. Според фонда увеличаването на заплатите е една от причините за дефицита във външната търговия.
Източник: Стандарт (10.08.2004)

Украинската минна и металургична промишленост трябва да се преориентира от китайския пазар към други потребителски пазари пред 2005 г., заяви премиерът на Украйна Виктор Янукович. “Нужна е да пренасочим фокуса на местната минна и металургична индустрия към други потребители, тъй като има опасност да загубим китайския пазар до края на тази година,” каза Янукович на пресконференция в Криви Рих, състояла се на 7 август. Той добави, че Украйна задоволява 10-15% от търсенето на метали в Китай. Според премиера, китайската промишленост се развива много бързо, и е твърде вероятно обема на износа на стомана от азиатската страна да достигне 160-170 млн тона преди началото на 2005 г. “Това почти напълно задоволява потреблението в Китай,” обясни Янукович. Украйна трябва да се подготви за намесата на китайски металургични производители на украинския пазар на суровини. “Трябва да сме готови да защитаваме пазарите си на суровини, така че местните металурзи да не се окажат без желязна руда и кокс,” предупреди премиера. (източник: Interfax)
Източник: Други (10.08.2004)

Най-големите длъжници на НОИ, които не са в несъстоятелност, са започнали да изчистват натрупаните дългове, обяви за управителят на института Йордан Христосков. "Кремиковци", който има най-големи задължения - 82 млн. лв., изпълнява плана си за разсрочено плащане, редовно си внася и текущите вноски на работниците, уточни Христосков. По-трудно на осигуряването е да си събере дължимите суми от мините, които са обявени в несъстоятелност или работят на загуба. Не плащат също и от "Плама", и от Варненската корабостроителница. Преди дни "Промет" изплати 4,6 млн. лева за осигуровки и ще бъде изваден от списъка. Това, което е стреснало дори по-малките длъжници е по-високата лихва. От началото на тази година тя е доста солена - основният лихвен процент плюс 20 пункта вместо 10 пункта, както беше до края на 2003 г.
Източник: Сега (11.08.2004)

Половината от българската стомана се продава в чужбина, а за строителство използваме предимно украинска, съобщиха от Българската камара по черна и цветна металургия. През първите шест месеца на годината сме изнесли 675 600 тона стоманени продукти, докато за първото полугодие на м. г. - 535 хил. тона. Експортът на дълги продукти е скочил 2,6 пъти и е достигнал 165 100 тона. Износът на плоски продукти е по-малък - 510 500 тона при 473 хил. тона за първото полугодие на 2003 г. Евросъюзът отново остава основен пазар за стоманата ни, въпреки че има спад на експорта с около 6 на сто. През първите шест месеца на годината сме продали в Европа 369 хил. тона при 392 хил. същия период на м. г. Причината за спада на износа са квотите и митата, които са ни наложени, обясниха от камарата. За сметка на това обаче има нарастване на износа за трети страни, обясниха от там. Нуждите на строителството се задоволяват предимно с вносна стомана - предимно украинска. Тя се предпочита заради по-ниските си цени. По последни данни от 2003 г. импортът на горещовалцувани рулони и ленти у нас е бил общо 103 хил. тона, от които 58 883 тона или 58 на сто от Украйна. Те се продават у нас на цени 289 долара при средни 323 долара. Над 17% от вноса на ламарина у нас също е от Украйна. Цената й е 437 долара при 677 долара средно. Като цяло родното производството на чугун и стомана е намаляло през първите шест месеца спрямо същия период на м. г.
Източник: Монитор (11.08.2004)

224.351 млн. лв. са задълженията на 50-те най-големи борчлии към НОИ в края на първото полугодие на тази година, сочи справка на осигурителния институт. Сумата включва главницата и начислените по нея лихви. Спрямо тримесечието на 2004 г. дълговете за осигуровки са нараснали с 8.290 млн. лв. За първите три месеца на тази година задълженията възлизаха на 216.061 млн. лв. 1. "КРЕМИКОВЦИ" АД СОФИЯ приет погасителен план за разсрочване на задълженията 2. "СТОМАНА" АД ПЕРНИК приет погасителен план за част от задълженията; приета оздравителна програма 3. МИНИ – БОБОВ ДОЛ БОБОВДОЛ запорирани банкови сметки / принудително събиране на задълженията от АДВ 4. "ВАРНЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА" АД ВАРНА активите са продадени на БМФ и цялата сума е преведена на Банкова Консолидационна Компания 5. "ВИДАХИМ" АД ВИДИН принудително събиране на задълженията от АДВ (Агенция за държавни вземания) 6. "БЕСТТЕХНИКА ТМ–РАДОМИР" АД РАДОМИР принудително събиране на задълженията от АДВ 7. "РУДОДОБИВ И ОБОГАТЯВАНЕ – КРЕМИКОВЦИ – КЛОН СОФИЯ" АД СОФИЯ запорирани банкови сметки / принудително събиране на задълженията от АДВ 8. "КВАРЦ" АД СЛИВЕН принудително събиране на задълженията от АДВ 9. "СТАРА РЕКА" АД ПЕЩЕРА принудително събиране на задълженията от АДВ 10. "ПРОМЕТ" АД с. ДЕБЕЛТ принудително събиране на задълженията от АДВ 11. "НОВА ПЛАМА" АД ПЛЕВЕН принудително събиране на задълженията от АДВ 12. РУСЕ – ОБЩИНСКИ АВТОТРАНСПОРТ – ЕООД РУСЕ принудително събиране на задълженията от АДВ 13. "КАВАЛЕР" АД СОФИЯ запорирани банкови сметки / принудително събиране на задълженията от АДВ 14. "МАРИЦА" КК АД ПАЗАРДЖИК принудително събиране на задълженията от АДВ 15. "ТРЕМА" АД ТРЯВНА принудително събиране на задълженията от АДВ 16. АВИОКОМПАНИЯ "БАЛКАН" АД СОФИЯ принудително събиране на задълженията от АДВ 17. "ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС" ЕАД БУРГАС приет погасителен план за разсрочване на задълженията 18. "ОРФЕЙ" АД КЪРДЖАЛИ принудително събиране на задълженията от АДВ 19. "ХИМКО" АД ВРАЦА запорирани банкови сметки и предложени обезпечителни мерки 20. "ЕТАВИА" АД КЮСТЕНДИЛ принудително събиране на задълженията от АДВ 21. "МИНСТРОЙ – БОБОВ ДОЛ" АД БОБОВДОЛ принудително събиране на задълженията от АДВ 22. "КИТКА" АД НОВИ ПАЗАР принудително събиране на задълженията от АДВ 23. "БЕЛОПАЛ" АД БЕЛОСЛАВ принудително събиране на задълженията от АДВ 24. МИНА "МАРИШКИ БАСЕЙН" ЕООД ДИМИТРОВГРАД запорирани банкови сметки 25. ИНДУСТРИАЛНА КОРПОРАЦИЯ "ЗЕЛИН" СОФИЯ принудително събиране на задълженията от АДВ 26. "ПИМА" АД МОНТАНА производство по несъстоятелност, запорирани банкови сметки 27. БУРГАСКИ МЕДНИ МИНИ ЕАД БУРГАС принудително събиране на задълженията от АДВ 28. СТОМАНЕНИ ТРЪБИ АД СЕПТЕМВРИ принудително събиране на задълженията от АДВ 29. МИКРОПРОЦЕСОРНИ СИСТЕМИ ПРАВЕЦ принудително събиране на задълженията от АДВ, в несъстоятелност 30. ГОРУБСО – МАДАН АД МАДАН принудително събиране на задълженията от АДВ 31. ГОРУБСО – РУДОЗЕМ ЕАД РУДОЗЕМ принудително събиране на задълженията от АДВ 32. ЕЛПРОМ – ЕМТ АД ТЕТЕВЕН принудително събиране на задълженията от АДВ 33. "ОСОГОВО" АД КЮСТЕНДИЛ принудително събиране на задълженията от АДВ 34. "ГЕРГОВ" АД с. ТРУД принудително събиране на задълженията от АДВ 35. "ДИНАМО" АД СЛИВЕН принудително събиране на задълженията от АДВ 36. "ВЕСЛЕЦ" ЕАД ВРАЦА в несъстоятелност 37. “ИЗИДА” АД ЕЛИН ПЕЛИН принудително събиране на задълженията от АДВ 38. "АГРОТЕХНИКА" КАРЛОВО запорирани банкови сметки 39. "ДОБРИЧ" АД ДОБРИЧ принудително събиране на задълженията от АДВ 40. "ПОДЕМ" АД ГАБРОВО принудително събиране на задълженията от АДВ 41. НИТИ – ЕАД КАЗАНЛЪК принудително събиране на задълженията от АДВ 42. МИНИ ПЕРНИК ПЕРНИК чл. 146 от ДПК 43. "РОМИНА 2000" СОФИЯ принудително събиране на задълженията от АДВ 44. "КРИСТАЛ" ПЕРНИК ЕАД ПЕРНИК принудително събиране на задълженията от АДВ 45. "СОФТРИКО–С–Т" СОФИЯ запорирани банкови сметки 46. "БОБОВ ДОЛ – ТРАНСПОРТ" АД БОБОВ ДОЛ принудително събиране на задълженията от АДВ 47. "МАРЕНА" ДУПНИЦА принудително събиране на задълженията от АДВ 48. "МРАЗ" СОФИЯ принудително събиране на задълженията от АДВ 49. "БЕЛТРАНС" ПЕРНИК запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 50. "УСТРЕМ – ТОПОЛОВГРАД" АД ТОПОЛОВГРАД приет погасителен план за разсрочване на задълженията
Източник: Пари (12.08.2004)

ThyssenKrupp AG – най-голямата стоманодобивна компания в Германия, повиши прогнозата си за размера на печалбата преди облагане с данъци за финансовата година, завършваща в края на септември, благодарение на по-високите приходи, регистрирани от отделите за производство на стомана и автомобилни продукти. При новината, акциите на групировката скочиха с 6.6%. ThyssenKrupp Ag очаква годишната печалба преди облагане с данъци да е по-скоро “максимално близо” до нивата от 1.5 млрд.евро (1.8 млрд.щ.д.), отколкото да се движи в границите на 1 млрд.евро, заяви говорителят на компанията Клаус Пеперхоф. Чистите приходи, регистрирани от базираната в Дюселдорф комапния през изминалото трето финансово тримесечие, са се покачили с 28%. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (12.08.2004)

224.351 млн. лв. са задълженията на 50-те най-големи борчлии към НОИ в края на първото полугодие на тази година, сочи справка на осигурителния институт. Сумата включва главницата и начислените по нея лихви. Спрямо тримесечието на 2004 г. дълговете за осигуровки са нараснали с 8.290 млн. лв. За първите три месеца на тази година задълженията възлизаха на 216.061 млн. лв. Класацията води металургичният комбинат Кремиковци, за който има приет погасителен план за разсрочване на задълженията. Следва стомана-Перник. Предприятието има одобрен погасителен план за част от задълженията и оздравителна програма. На третия длъжник Mини Бобовдол са запорирани банковите сметки, а задълженията са предадени за принудително събиране от Агенцията за държавни вземания. Сред големите борчлии са още Варненската корабостроителница, Видахим, Нова Плама, Авиокомпания Балкан, Пристанище Бургас, Химко и др.
Източник: Пари (12.08.2004)

Дългът на "Кремиковци" към НОИ е намалял на 56 млн. лв., уточниха от института по повод статия във в. "Сега" за длъжниците към НОИ. Както "Сега" писа металургичният комбинат регулярно плаща на пенсионното по погасителния план старите осигурителни вноски на работниците и редовно се издължава за настоящите. Те внасят месечно по 2,5 млн. лв. осигуровки, защото средният осигурителен доход в завода е висок - 620 лева, уточни управителят на НОИ Йордан Христосков.
Източник: Сега (12.08.2004)

Управителният съвет на "Промет Стиил" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 15.IХ.2004 г. в 10 ч. в административната сграда на "Рудметал" - АД, София, ул. Добруджа 1, при следния дневен ред: 1. приемане на отчет на управителния съвет за дейността на дружеството през 2002 и 2003 г.; 2. приемане на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2002 и 2003 г.; 3. приемане доклада на дипломирания експерт-счетоводител за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2002 и 2003 г.; 4. избиране на дипломиран експерт-счетоводител за проверка и заверка на годишния счетоводен отчет за 2004 г.; 5. приемане на решение за освобождаване членовете на управителния и надзорния съвет от отговорност за дейността им през 2002 и 2003 г.; 6. избор на нови органи на управление; 7. разни. Поканват се всички акционери да вземат участие в общото събрание лично или чрез упълномощен представител. Регистрацията на участниците и проверката на пълномощниците им ще се извърши същия ден от 9 до 10 ч. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в седалището на дружеството всеки ден от 10 до 16 ч. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 1.Х.2004 г. в 10 ч. на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (13.08.2004)

Мирослав Борисов е роден на 22 август 1956 г. в София. През 1991 г. завършва висше образование в УНСС - София, специалност "Счетоводство и контрол". Веднага след завършването си работи като главен счетоводител в "Мосстрой", поделение "Бербеж". От 1993-1996 г. е старши инспектор в БНБ, а от 1996 до 2000 г. е гл. счетоводител на "Кремиковци". От 2000 г. започва работа в "Нева холдинг" като мениджър "Корпоративни финанси". Година по-късно става финансов мениджър в "Промет" АД. От месец май 2002 г. е изпълнителен директор на "Промет стийл" АД. В: Г-н Борисов, наскоро "Промет стийл" получи комплексно разрешително за предотвратяване и контрол на замърсяването съгласно Закона за опазване на околната среда. Какво следва от това? - От това следва, че отговаряме на всички европейски стандарти и че сме екологично чисто предприятие, което работи в синхрон с нормите, по които работят предприятията на страните - членки на Европейския съюз. "Промет" е първото предприятие от черната металургия, което получи такова разрешително. Другите предприятия от отрасъла също кандидатстват, но все още не са получили документа. Около 90% от продукцията ни е за износ, като над 80% от износа е съсредоточен в САЩ. Там изискванията са завишени. Продукцията трябва да притежава много сертификати, които да доказват, че е качествена и екологично чиста. Ние получаваме от Търговско-промишлената палата озонов сертификат, че стоката ни е чиста. Всеки един елемент от арматурата, която изнасяме, носи белега на завода. На самото желязо е написано, че производител е "Промет"-България, и марката на стоманата. Във връзка с това разрешително, което вече получихме, предстои сертификацията по ISO 14001. Ние имаме вече ISO - 9001, предстои до началото на 2005 г. да се сертифицираме по ISO - 2001 и по ISO - 14 001, което е първата стъпка към знака за качество. Въпреки че е отпреди 15 години, оборудването е сравнително ново в технологично отношение и дава пълните възможности за излаз на американския пазар - а това означава и съответствие със стандарта ASTM, предстои усвояването на DIN стандарта, имаме TUF сертификати за някои от продуктите си. Надяваме се тази тенденция да продължи и "Промет" да стане един от водещите заводи на Балканския полуостров. В: Отчитате един голям обем на производство през последните месеци. Как ще се развива в бъдеще металургичният комбинат, какви са плановете на собствениците му? - Когато е бил построен, заводът е бил най-модерният завод на Балканския полуостров. А за 15 години той е произвел 1 млн. тона продукция, т.е. през тези 15 години заводът практически не е работил. От началото на 2004 година до момента сме произвели около 190 хил. тона стоманени изделия. За сравнение бих казал, че през цялата изминала 2003 г. произведохме 128 хил. тона готова продукция. През 2002 г. произведената продукция е 50 хил. тона, а през 2001 г. - 108 хил. тона. До края на тази година очакваме да произведем над 350 хил. тона. Това на практика означава натоварване на около 60% от възможностите на завода. Колкото до това как ще продължи да се развива комбинатът - развитието е предопределено от инвестиционната програма, приета от акционерите на фирмата. Наложително е изграждането на пещ за непрекъснато леене на стоманата, с което цикълът на завода ще бъде завършен. Плановете предвиждат добивната част с непрекъснатата разливка да бъде готова до 2007 г. Предстои също така през 2006 г. да бъде изградена допълнителна линия за производство на катанка. Това ще даде възможност изцяло да бъде запълнен капацитетът на завода, който е 800 хил. тона годишно. Инвестициите за тези мощности са осигурени изцяло от акционерите. Те са от порядъка на 40-50 млн. долара. В: На кои компании ще разчитате за новото строителство? - "Промет стийл" ще проведе международен конкурс. Има вече оферти от турската компания "Измир Делир Челик", от австрийската "Фьост Алпине", чакаме оферти евентуално и от други компании. Когато приключи събирането на оферти през септември 2004 година, Надзорният съвет на дружеството ще реши коя от компаниите ще поеме не само проектирането, но и изпълнението на проекта на завода за стоманодобив. За тогава е насрочено и акционерното събрание на дружеството. В: Когато новите производства заработят, откъде ще си доставяте суровина? - Една част ще бъде от вътрешния пазар - така нареченият скрап, а другата част - от внос, най-вече от Украйна. В момента скрапа, който се добива в България, е недостатъчен за трите завода - "Кремиковци", "стомана" и "Промет". Но все пак те са разположени в различни региони на страната. Ние ще ползваме скрап от региона на Бургас. Освен това при нас също отпада технологичен скрап в процеса на производството. Когато производството бъде увеличено и достигне капацитета, който имат производствените мощности, скрапът от собствени мощности ще е около 3 хил. тона месечно. Още около 10 хил. тона не е проблем да купуваме от вътрешния пазар, а останалото под формата на гъбесто желязо, палети е т.н. ще внасяме от Украйна. На същия принцип работят пещите в "Кремиковци" и "Стомана" - Перник. В: Мощности като вашите има ли и в другите съседни държави? - Вече има в Гърция такива мощности групировката "Виохалко", собственик и на "стомана индустри", има в Турция и с по-малки мощности - в Сърбия. За Македония, Сърбия, Гърция ние изнасяме приблизително 10 хил. тона готова продукция на месец. Но тези пазари не са ни приоритет. В: Кои са вашите контрагенти на външния и вътрешния пазар? - "Америка СМС", "Арселор", "Манесман", "Тисен", "Фьост-Алпине". Сред по-големите български търговски фирми е "Металснаб", за доставка на заготовките работим добре със "стомана индустри". Продукцията се изнася основно през пристанище Бургас. В момента сме вторият товародател на бургаския порт и нямаме никакви неиздължени суми към него. Средномесечно оттук минават по 70 хил. тона внос и износ. Предстои увеличаване на количеството. От началото на годината сме доставили над 400 хил. тона заготовка и сме изнесли около 170 хил. тона продукция през порта. В: Какви са финансовите резултати, дружеството реализира ли вече печалба? - Печалбата на "Промет стийл" АД за шестмесечието е около 2.8 млн. лева и тя отиде изцяло за погасяването на стари дългове. За миналата година сме на загуба от около 4.5 млн. лева. През 2004 година изчитаме изцяло да покрием загубата. Подобрихме организацията на работа. През 2003 година започнахме работа от второто шестмесечие. Ние внасяме основно от няколко украински завода, но оттам доставките на заготовки не бяха регулярни. Обемите, които се произведоха предвид капацитета на завода и разходите не бяха достатъчни за излизането на положителен резултат. При това ние сме завод, който няма пълен производствен цикъл. Имаме само прокатна част. Купуваме заготовката, преработваме я и тогава създаваме готовия продукт. Всичко зависеше в крайна сметка от пазара в България и Украйна. Освен това в момента цените са изключително благоприятни и за трите дружества от черната металургия. Такива цени от години не е имало. За различните изделия цените са различни, но средната цена, при която ние в момента работим, е от порядъка на 480-510 долара за тон при износ. Цените се определят от стойността на цената на заготовката, която преработваме. Аналогично е положението при "Кремиковци" и "Стомана". При тях цените дори са по-високи, защото гамата, която тези два завода произвеждат, изисква допълнителна обработка. Те имат една степен на обработка повече от нас. В: Имате ли конкуренция за вътрешния пазар? - В България няма металургичен завод, който може да конкурира "Промет". Нито един от останалите структуроопределящи заводи в черната металургия - "Кремиковци" и "Стомана", не се конкурират помежду си. В: А защо не можете да задоволявате потребностите на по-малките потребители на вътрешния пазар? - Ние можем изцяло да ги задоволим, но вътрешният пазар все още не може да задоволи нашите потребности. Той поема около 15 хил. тона на месец общо от всички продукти от нашата гама и с целия внос, който други фирми правят основно от Украйна и Гърция. А нашето производство е от 25-35 хил. тона месечно. В: Вероятно продължавате да ползвате банкови кредити? - Непрекъснато ползваме банкови кредити. Няма работещо предприятие, което да не ползва кредити. В момента оборотът от 45 хил. тона готова продукция (по 480 долара това са 16 млн. долара на месец) минават през чужди банки, тъй като дълговете, които имахме, не създаваха добри условия за работа с българските банки. В: Предприятието и новите му собственици наследиха големи дългове. Смятате ли, че държавата би следвало да направи някои облекчения за инвеститори от такъв мащаб? - Би следвало да се преразгледа инвестиционната програма. Защото тя е създадена в период, когато предприятието е приватизирано. Но в този период акционерите направиха толкова много инвестиции, че изведоха предприятието на световния пазар. Тези инвестиции надхвърлят многократно предвидените. Общите инвестиции, които предстои да бъдат направени през последните две години, ще бъдат от порядъка на 50 млн. долара, като на практика ще бъдат изградени две нови предприятия. Едното ще завърши изцяло прокатната част на завода и ще увеличи производителността с 400 хил. тона и добивната част - от порядъка на 600-700 хил. тона. Много малко са обектите в държавата, които ще имат такава инвестиция. Държавата би следвало да създаде допълнителни облекчения за инвеститорите, като се извършат промени във фискалната политика. При активи на "Промет", оценени за 30-40 млн. евро, буди недоумение оценката, която Агенцията за държавни вземания направи на предприятието от порядъка на 2.5 млн. лева. Ние вече изплатихме 5.2 млн. лева от задълженията към държавата, но директно на НОИ, а не чрез Агенцията за държавни вземания. Амбициите на дружеството са дълговете на завода да бъдат изцяло изплатени до края на първото шестмесечие на 2005 година.
Източник: Дневник (16.08.2004)

Производителят на стомана Iscor се очаква да регистрира 36% скок в печалбата за първото тримесечие на годината, благодарение на растящите цени на стоманата. През периода, и другите отдели на LNM Holdings group реализираха рекордни резултати, на фона на растящото търсене в Китай и света. Регистрираната на Нюйоркската фондова борса групировка от структурата на LNM - Ispat International, обяви почти седем пъти увеличение на оперативните приходи за шестмесечието завършващо в края на юни, като те достигнаха 584 млн.щ.д. Ispat International, която развива дейност в САЩ, Канада, Мексико, Тринидад, Франция и Германия, заяви, че средните цени на реализираната продукция през периода са с 30% по-високи в сравнение със същия период на миналата година. Iscor, която в края на този месец ще бъде преименувана на Ispat Iscor, също предприе увеличение на цените тази година. Само цените на плоската стомана са се увеличили с 20% и 27% от януари насам. (източник: Business Day)
Източник: Други (16.08.2004)

Възможно е значително намаление на цените на желязото и стоманата през 2005 г., заяви президентът на руската Асоциация на търговците на метали Александър Романов във вторник. “През идните 2-3 години, ще има излишък от стомана в световен мащаб и това ще доведе до спад в цените,” прогнозира Романов. Според него, “през последните 3-4 години, производството на стомана е нараснало с 200 млн. метрични тона и е достигнало 1 млрд.метрични тона.” Страните от Югоизточна Азия, които са основните вносителки на стомана, започват да произвеждат сами. Според него, много скоро Китай ще бъде способен да задоволява сам нуждите си от цветни метали. Производството в Китай и Индия нараства драстично. Г-н Романов изрази мнение, че това ще доведе твърде голям брой доставки и спад в световните цени на метали в близко бъдеще. Що се отнася до руския пазар на желязо и стомана, той отбеляза, че руския пазар е отворен и конкурентен. Освен големите руски заводи (Северстал, ММК и Мечел), метали за руските пазари се доставят и от украински, беларуски и казахстански производители, както и от някои от най-големите металодобивни компании в света. “Ето защо, пазарът може да бъде наречен конкурентен, а не монополен,”заяви Романов. “Между 5 и 10 големи компании, несвързани една с друга, работят в производството на всеки един от продуктите, предлагани на пазара. “И тъй като е налице конкурентен пазар, цените на него са пазарни цени. Трудно е да се говори за сблъсък между цените, тъй като тя (стоманодобивната и металодобивната индустрия) се характеризира с производство с продължителен цикъл. Една доменна пещ не може да бъде спряна, без това да причини огромни загуби,” продължи Романов. Тоя заяви, че няколкостотин независими компании, търгуващи с метали, работят на руския пазар. “Те купуват продукти от голям брой производители и ги доставят на голям брой крайни потребители. Ето защо конкурентната среда е съвсем реална.” Експертът подчерта, че не подкрепя държавното регулиране на цените в сектора. “Ако металурзите бъдат вкарани в ценови коридор,онези, които им продават суровини трябва също да попаднат в такъв,” обясни той. “Ако бъде въведена регулация, ще бъде необходим бюрократичен апарат, няколко пъти по-голям от съществуващия в момента.” (източник:Новости - Русия)
Източник: Други (16.08.2004)

Световните стоманодобивни компании се готвят да инкасират печалбата си за тази година с почти 60%, възползвайки се от чувствително подобрената конюнктура в индустрията, поскъпването на стоманата и бързо нарастващото търсене в Китай. По данни на щатската консултантска фирма World Steel Dynamics /WSD/ средната печалба на тон през 2004 г. на 33-те водещи производителя в ОИСР ще е 107 USD при 67 USD през 2003 г. и 58 USD през 2002 г. Най-печелившата компания според WSD т. г. ще е индийската Таtа с печалба от 230 USD, следвана от CSN. По данни на WSD рекордните печалби в бизнеса ще се запазят и догодина. През последните 2 г. цените на много видове стомана скочиха двойно, тласнати нагоре от свитото предлагане и елиминирането на излишните капацитети, увеличеното китайско потребление, представляващо 1/3 от световното търсене./
Източник: Пари (17.08.2004)

Вторият по големина производител на стомана в света LNM Holdings купи 51% от най-големият стоманодобивен комбинат в Босна BH Steel за 80 млн.щ.д. (65 млн.евро). Според условията на сделката, подписана от шефа на LNM – индиецът Лакшми Миттал и министър-председателя на Босна Ахмед Хаджипасик, групировката се задължава да инвестира поне още 135 млн.щ.д. през идните 10 години в модренизирането на работния процес. Това е най-голямата инвестиция в Босна след войната от 1992-95 година, която разруши икономиката на балканската страна. LNM Holdings беше избрана през юни за преговори, след като притежателите на завода отхвърлиха офертата, подадена от индийската ISPAT Group.
Източник: Други (17.08.2004)

NatSteel възнамерява да продаде стоманодобивния си бизнес на индийската Tata Iron and Steel Company за 486.4 млн.с.д. (283 млн.щ.д.). Решението предстои да бъде одобрено от акционерите. Ако това стане, сделката най-вероятно ще бъде финализирана най-късно в началото на 2005 г., като ще включва дъщерните дружества на NatSteel в региона, дяловете на компанията в свързани дружества в Китай, Малайзия, Виетнам, Филипините, Тайланд и Австралия, както и стоманодобивните й мощности, дъщерни компании и активи в Сингапур. В продажбата ще бъде включена и интелектуалната собственост на NatSteel, свързана със стоманодобивната й дейност, включително търговското име. Според условията на договора, NatSteel ще прехвърли стоманодобивния си бизнес на NatSTeel Asia. След товаTata Steel ще придобие 100% от капитала на NatSteel Asia. NatSteel е уверена, че ще получи одобрението на своите акционери.
Източник: Други (17.08.2004)

Индийски бизнесмени проявяват сериозни инвестиционни намерения към България преди тя да стане член на Европейския съюз. Това каза на пресконференция в Слънчев бряг индийският индустриалец Ашиш Сараф, който е на посещение у нас по покана на външния министър Соломон Паси. Сараф отбеляза, че ако неговата страна инвестира в България преди присъединяването ни към Евросъюза, от 2007 г. Индия ще стъпи на европейския пазар. Индия гледа много сериозно на приватизационния процес в България и намеренията са делегация от водещи индийски индустриалци да посетят страната и да се ориентират към предприятия, които са в процес на приватизация, каза Ашиш Сараф. Сараф е собственик на една от най-големите компании за стоманодобивна промишленост с годишен оборот от един милиард евро. В компанията работят над 25 хиляди души. Индийският бизнесмен обяви намеренията си за разширяване сътрудничеството с нашата страна в областта на винопроизводството чрез водещи фирми в Бургаски и други региони. Той предвижда продукцията да бъде представена на търговския пазар на Малдивите. Индия може да инвестира в България в туризма и стоманопроизводството, каза Сараф. Той обяви, че в момента индийската компания ИСПАД, която е най-големият производител на стомана в света, преговаря за закупуване на 25 процента от минотарния дял на фирма "Финмеханика". Сараф каза, че вече има предварителен договор между ИСПАД и "Финмеханика" за прехвърляне на акциите и преговорите между двете страни са в процес на напредък.
Източник: БНР (17.08.2004)

Ашиш Сараф, президент на индийската компания Феро Алойс корпорейшън, заяви в Несебър, че ще организира силна индийска бизнесделегация, която да се ориентира в оставащите за приватизация наши предприятия. България е привлекателна с туризма си и с производството на стомана, подчерта Сараф по време на среща с българския външен министър Соломон Паси.
Източник: Пари (18.08.2004)

Производството на стомана и туризмът са областите, в които индийският бизнес може да инвестира в България. Това заяви Ашиш Сараф, бизнесмен от Индия, който гостува у нас по покана на външния министър Соломон Паси. Вчера двамата разгледаха Слънчев бряг и се срещнаха с журналисти в хотел "Феста панорама" в Несебър. Индийският бизнесмен припомни, че "Исад" - стоманопроизводител номер 1 в света с индийско участие, е подписал предварителен договор с "Финметал" за покупката на "Кремиковци". Самият Сараф има участие в бизнес за производство на консумативи за стоманената промишленост, опаковки за цигари и алкохолни продукти. Гледаме много сериозно на приватизационния процес в България, имаме намерение да доведем индийски индустриалци, които да се ориентират към покупки, заяви бизнесменът. Според него в Индия все още слабо познавали България - за миналата година били издадени едва 1200 визи.
Източник: 24 часа (18.08.2004)

Между 100 и 150 млн. лв. са инвестирани в минния бранш през 2003 г., съобщи председателят на минната камара и изпълнителен директор на Асарел Медет Лъчезар Цоцорков. В деня на миньора - 18 август, Успение на св. Иван Рилски, от бранша съобщиха, че произведената продукция от дружествата в отрасъла през 2003 г. е за 1.036 млрд. лв. Това е ръст от 104% спрямо 2002 г. Данните от официалната статистика за инвестициите в бранша невинаги са точни поради преобладаващата частна собственост на компаниите, казаха специалисти. Вложенията са направени основно от "големите" в бранша - Марица-изток, Асарел Медет, Елаците мед, Каолин-Сеново. Повечето инвестиции са от собствени средства на дружествата. Минният бранш е рисков, вложените средства в него се възвръщат бавно и това е една от причините банките трудно да отпускат кредити на дружества от отрасъла, каза изпълнителният секретар на камарата Петър Петров.
Източник: Пари (19.08.2004)

Европейската комисия (ЕК) предприе разглеждане на премахването на антидъмпинговите мита върху стоманените въжета и кабели, внос от Китай, Индия, ЮАР и Украйна. Разследването е по молба на European Union Wire Rope Industries (EWRIS), подадена на 17 май 2004 г. Молбата на EWRIS е базирана на твърдения, че е твърде вероятно изтичането на антидъмпинговите мерки да доведе до възобновяване и повторно налагане на дъмпинг, което би могло да донесе загуби на европейската индустрия. Според ЕК са налице достатъчно доказателства за стартирането на разглеждането както на изтеклите мита, така и на в момента действащите мерки, налагани върху търговията и вноса от гореспоменатите страни. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (19.08.2004)

На 2 април 2004 г., Канадската гранична агенция (CBSA) уведоми Канадския трибунал за международна търговия (CITT), че налага временни мита върху вноса на кръгла тел от калена неръждаема стомана от Индия, Корея, Швейцария и САЩ. След получаването на тази информация, на 5 април 2004 г. CITT предприе разследване с цел установяване дали дъмпинга и субсидирането на въпросния продукт причиняват щети или представлява евентуална заплаха за местния пазар. Според крайните резултати от разследването, извършено от CBSA, премереният среден дъмпингов марж за Корея е 181%, за Швейцария – 181%, за САЩ – 165%, а процентът на субсидията отпускана за гореспоменатите продукти внос от Индия – 6.2%. CITT обяви, че дъмпингът на тези продукти, внасяни в Канада от Корея, Швейцария и САЩ, и субсидирането на вноса им от Индия, причиняват сериозни щети на местната индустрия. Ето защо, дъмпинговите маржове, определени от CBSA, ще останат в сила. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (19.08.2004)

Правителството е възложило на Управителния съвет за координиране и изпълнение на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в България до 2007 г. да координира действията и мерките, свързани със задълженията на "Кремиковци" АД към кредиторите - държавни институции и търговски дружества с държавно участие. Това съобщи правителствената информационна служба. Комисията за координиране на взаимоотношенията на "Кремиковци" с кредиторите, създадена през 2002 г., ще преустанови работата си, поради изчерпване на функциите й, се отбелязва в съобщението.
Източник: БТА (20.08.2004)

Металурзите от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали са в стачна готовност, обявиха на пресконференция от КТ 'Подкрепа' и КНСБ. Решението за това е взето на общо събрание на работещите в металургичното предприятие. Причина за създалото се напрежение е фактът, че от шест години и половина заплатите в дружеството не са променяни. В момента средната заплата на металурзите е между 300 и 350 лева.
Източник: Дарик радио (20.08.2004)

Правителството в четвъртък прехвърли надзора върху дълговете на металургичния комбинат "Кремиковци" на управителния съвет на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобива, която ще действа до 2007 г. Министрите закриха действащата от 2002 г. комисия за координиране на взаимоотношенията между металургичния комбинат и държавните му кредитори. Мотивът им беше, че тя е изчерпала функциите си, защото е постигнала споразумения за уреждане на задълженията между длъжника и кредиторите - Националния осигурителен институт (НОИ), Главна данъчна дирекция, Агенция "Митници", "Булгаргаз", НЕК, БДЖ, пристанищата в Бургас и Лом и "Напоителни системи". Оттук нататък координирането на действията и мерките, свързани със задълженията на "кремиковци", се възлагат на Националната програма за преструктуриране на стоманодобива. Тази програма работи за привеждане на българската металургия към изискванията за производствени стандарти на Европейския съюз. Дълговете на комбината са около 500 млн. лв., включително и към частни доставчици, се казва в доклада на парламентарната комисия, разследвала дейността му след трудовата злополука през януари, при която загинаха трима души. По данни на синдикатите около 100 млн. лв. са дълговете към социалното осигуряване. Преди половин година "кремиковци" и НОИ приеха погасителен план, по който предприятието превежда по 5 млн. всеки месец, а наскоро планът беше коригиран. Около 70 млн. лв. дълг към НЕК беше разсрочен за 10 години, същото беше постигнато и с "Булгаргаз". Наскоро името на комбината нашумя отново, след като софийската фирма "Стройкомплект" поиска от съда обявяването на "кремиковци" в несъстоятелност заради дълг от 500 хил. лв. Делото за фалита е насрочено за септември. Дотогава е възможно и други фирми да се присъединят към иска на "Стройкомплект".
Източник: Дневник (20.08.2004)

Обуздаването на стоманодобивната индустрия в континенталната част на Китай и мерките, предприети от местното правителство за охлаждане на прегрялата икономика на страната, водят до рационализиране на индустрията. Местните компании се борят за оцеляване. Wuhan Iron and Steel Group, един от най-големите производители в страната, планира да погълне три по-малки стоманодобивни дружества – Hangzhou Iron and Steel, Chongqing Iron and Steel и Ezhou Iron and Steel. По този начин, Wuhan Steel ще стане един достоен съперник на Shanghai Baosteel Group по производствен капацитет. Миналата година най-голямото стоманодобивно предприятие в Китай Baosteel произведе 20 млн.тона, като приходите от продажби в достигнаха 120.4 млрд.юана (113.50 млрд.х.к.долара). Приходите, реализирани от Wuhan Steel за същия период са в размер на 27.3 млрд.юана. Междувременно, Shougang Group, която в момента е базирана в Пекин, но се очаква да се премести в Таншан преди началото на Олимпийските игри през 2008 г., обсъжда планове за “тясно сътрудничество” с Tangshan Steel. В североизточната провинция Ляонин, Anshan Iron and Steel обяви намеренията си да придобие Benxi Steel. Миналата година, Anshan Steel реализира продукция в размер на 11 млн.тона и печалба от 31.47 млрд.юана, докато Benxi Steel произведе 7.2 млн.тона стомана и регистрира печалба от 29.5 млрд.юана. Серията от сливания е част от стратегията на Пекин. През 2001г., централното правителство изготви 5-годишен план за развитието на стоманодобивната индустрия, надявайки се в страната да се установят 5 големи стоманодобивни предприятия – Angang на североизток, Shougang на север, Baosteel на изток, Wuhan Steel в централния регион, и Panzhihua Steel на запад. Но през последните няколко години, водещите производителни на стомана срещат все по-големи трудности, тъй като по-малките фирми, работещи в сектора, се радват на протекции от страна на местните власти, а стабилното търсене в страната е достатъчна предпоставка за успеха на всяка местна компания. Откакто стоманодобивната, циментовата и алуминиевата индустрия попаднаха във фокуса на Пекин миналата година, печалбите на местните стоманодобивни производители започнаха да се свиват, а тяхното оцеляване започна да става все по-трудно. Според публикация в Economic Observer, цитираща генералния мениджър на Wuhan Steel г-н Лиу Пънжън, Wuhan Steel и Hangzhou Steel са подписали споразумение, което е внесено в Държавната комисия за управление на активите и чака нейното одобрение. Ако Пекин одобри поглъщането, Wuhan Steel ще стане контролиращ акционер в дъщерното дружество на Hangzhou Steel – Hang Zhou Iron&Steel, регистрирано в Шанхай. “Няма да коментираме пазарни спекулации”, заяви служител на Hangzhou Steel в четвъртък. Wuhan Steel също така се надява да стъпи на пазара в процъфтяващата провинция Джъдзян, разположена на делтата на р. Яндзъ. Чрез поглъщането на Hangzhou Steel, която е базирана в пристанищния град Ханджоу, Wuhan Steel може да намали разходите си за желязна руда, която се внася най-вече от Австралия. Миналата седмица, регистрираната в Шанхай Baosteel обяви, че ще емитира 5 млн акции, от които очаква да спечели около 28 млрд.юана, с които компанията възнамерява да купи железодобивните и стоманодобивните активи на дружеството си майка – Shanghai Baosteel Group, което държи 85% дял в посочената компания. Сливането ще доведе до над двойно увеличение на активите на стоманодобивното дружество, което ще превърне компанията в осмия по големина производител на стомана в света. (източник: The Standard - Хонг Конг)
Източник: Други (20.08.2004)

Световното производство на сурова стомана за първите седем месеца на годината, реализирано от 62-те държави, представящи отчети в Международния институт по желязото и стоманата (IISI), е в размер на 589.7 млн.т, съобщи IISI. Това представлява ръст от 8.2% в сравнение със същия период на 2003 г. С изключение на Китай, световното производство е нараснала с 4.6%. В Китай отново се наблюдава силен растеж, като производството на сурова стомана през юли достигна 22 млн.т или с 20.3% повече в сравнение с юли 2003 г. Производството, реализирано в Китай от началото на годината до края на юли, е в размер на 147.7 млн.т, или с 21% над резултата, постигнат през първите седем месеца на 2003 г. Китай осигурява 25.7% от световното производство за юли. Производството в 25-те страни, членки на ЕС е нараснало с 9.8% , в сравнение с юли 2003 г., а от началото на годината до края на юли – с 5.2%. Институтът обяви, че общото производство в Северна Америка през юли е в размер на 10.8 млн.т, което е с 8.4% повече в сравнение с юли 2003 г. Производството от началото на годината до края на юли е нараснало с 4.5%, достигайки 76.3 млн.т. САЩ е произвела 8 млн.т през юли, или със 7.4% повече в сравнение със същия месец на миналата година. Производството в Мексико също бележи ръст от 8% за първите седем месеца на 2004 г., и 17.1% в сравнение с юли 2003 г. (източник: Mining Weekly)
Източник: Други (20.08.2004)

След успешното приключване на приватизацията на електроразпределителните дружества най-накрая се очаква да се пришпори и стартирането на дълго отлаганата либерализация на енергийния пазар в страната. Или поне с такива обещания за пореден път се ангажира Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР). Отварянето на енергийния пазар трябваше да се случи през юли тази година, но в последния момент се оказа, че то отново ще бъде отложено заради липсата на готовност с поднормативната уредба. Според председателя на ДКЕР проф. Константин Шушулов комисията вече е почти готова с процедурите за отваряне на пазара. Официално правото на привилегированите потребители (предприятията с годишна консумация над 40 гигаватчаса електроенергия) да се договарят свободно за доставките на ток от електроцентралите най-вероятно ще се даде през последното тримесечие на тази година. Паралелно с отварянето на пазара при доставките на електричество така наречените търговци на електричество. Те на практика ще конкурират електроразпределителните дружества, тъй като също ще имат правото да доставят електричество на свободни цени на потребителите. Тази категория пазарни субекти беше въведена с новия закон за енергетика. Идеята е паралелно с отварянето на пазара търговията с електроенергия да се раздели от дистрибуцията. Според Константин Шушулов вече между четири и пет частни компании проявяват макар и все още неофициално интерес за придобиване на лицензи от ДКЕР за извършването на такава търговска дейност. Така наречените търговци на електроенергия ще имат право да се договарят с потребителите за доставките на ток от електроцентралите по свободни, тоест нерегулирани от ДКЕР цени. За да осъществяват дейността си, фирмите ще подлежат на лицензиране от регулаторната комисия, ако отговарят на определени критерии, които обаче все още не са определени от ДКЕР. Първоначално търговците ще получат правото да доставят електроенергия само на привилигерованите потребители, статут на каквито към момента имат около 10 големи промишлени предприятия. Идеята е търговците да могат да доставят тока на тези предприятия на по- ниски цени, като се договарят за по-евтини доставки със собствениците на централите. При появата на посредниците привилегерованите потребители ще могат да избират дали да ползват услугите на частните фирми търговци, стига да им се предлагат по-изгодни цени, или сами да се договарят за доставките, като плащат единствено такса за преноса. При освобождаването на цените на тока от 2007 г. и за битовите потребители те също ще могат да ползват услугите на така наречените търговци на електричество. Начертаният сценарий за либерализация на енергийния пазар предвижда при първия етап от отварянето на пазара да се даде право на предприятията "Агрополихим", "Асарел Медет", "Девня цимент", "Елаците мед", КЦМ, "Мини Марица-изток", "Неохим", "Свилоза", "Стомана индъстри" и "Юмикор мед" като привилегировани потребители да договорят директно цените и количествата на електроенергията с ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Русе". Четирите централи имат определени квоти за свободно договаряне на електроенергията при по-ниски за потребителите цени. Самите привилегеровани потребители пък ще плащат за преноса такса на НЕК или на електроразпределителните дружества в зависимост от това чия мрежа ползват. НЕК е собственик на мрежата високо напрежение, а ЕРП-тата стопанисват електропроводите ниско напрежение. След пълното отваряне на пазара постепенно преносът на електроенергия трябва да се отдели от търговията, което означава, че в определен момент ЕРП-тата ще се занимават само с дистрибуцията на електричество. Според Константин Шушулов новите собственици на ЕРП-тата са запознати със схемата и са информирани за това, че е възможно още от догодина на пазара да се появят първите им конкуренти. Такава пазарна схема всъщност прилагат и повечето европейски страни. За да потръгне самата схема, търговците трябва да предлагат на потребителите електроенергията на по-ниски цени от ЕРП-тата, а също и да купуват по-евтино от производствените централи. На пръв поглед очакването, че потребителите ще могат да си купуват по-евтино електричество, ако минават през посредници, а не като се договарят директно с доставчиците, изглежда лишено от логика. Според шефа на ДКЕР Константин Шушулов обаче доставките на по-ниски цени са напълно възможни, тъй като в цените за този тип доставки няма да влизат постоянните разходи, които сега енергийните фирми и централите включват в продажната си цена. В тези разходи влизат експлоатационните разходи на дружествата, разходите за поддръжката на определен резерв от мощности и други. "В цената за доставките от посредниците ще се включват само променливите разходи на енергийните дружества (за консумативи), освен това самите фирми ще могат да се договарят с централите за по-ниски цени", обясни Шушулов. Търговците на електроенергия ще плащат само такси за преноса на НЕК или ЕРП-тата. В момента размерът на тези такси се определя от ДКЕР за всяко от дружествата поотделно, като това става по тяхно предложение. Таксата на НЕК за преноса е 11.80 лв. на мегават, а тези на ЕРП-тата варират между 6.68 и 10.22 лв. на мегават.
Източник: Капитал (21.08.2004)

До началото на 2005 г. ще се извърши модернизация на обогатителна фабрика "Асарел" и едноименния рудник, в която ще бъдат инвестирани 28 млн. долара. Това съобщи изпълнителният директор на "Асарел - Медет" АД Лъчезар Цоцорков по време на публичното представяне на отчета за работата на дружеството, провело се на Деня на миньора в курортното селище Панагюрски колони. Той уточни, че реконструкцията ще се извършва без прекъсване на производствения процес. В края на миналата година дружеството подписа договор с американската консултантска компания Steffen Robertson and Kirsten за редуциране и подобрение на всички операции в мината. Подобрението ще бъде извършено на базата на предпроектни проучвания, финансирани от американската агенция за търговия и развитие. За миналата година печалбата на дружеството след данъчно облагане е над 1.5 млн. лв., от нея 50% е раздадена като дивидент на акционерите. За първите 7 месеца на годината "Асарел - Медет" отчита повишение на производителността, като добитата и преработена медна руда е 6.77 млн. тона, което е с 5.74% повече спрямо същия период на миналата година. Ръст бележат и резултатите по изпълнението на останалите натурални и технологични показатели, като най-висок е при добива на натурален меден концентрат - 16%. Преработените над 1 млн. тона руда през март и добитите 4334.62 тона метал мед в медния концентрат са рекордни резултати в историята на дружеството. Месец по-рано пък е регистрирано 90.85% извличане на мед, което е най-високото постижение в отрасъла. През 2003 г., преодолявайки трудностите от неблагоприятните цени на медта на международните пазари, ние добихме и преработихме 11.1 млн. тона медна руда, което е с 10% повече от предишната 2002 г. и с 500 хил. тона над капацитета на производствените мощности, заяви Лъчезар Цоцорков
Източник: Дневник (23.08.2004)

Цената на тон въглища за граждани, добивани в "Мини - открит въгледобив" в Перник, е намалена с 6 лева, съобщиха от дружеството. Новата цена е 90 лева за тон, с ДДС и е в сила от 20 август. За фирми и всички останали потребители цената остава 96 лева за тон с ДДС. Намалението е свързано с желанието за привличане на клиенти, посочиха от ръководството на дружеството. В момента на ден се продават по 100 тона въглища, като търсенето се повишава с наближаване на отоплителния сезон.
Източник: БТА (23.08.2004)

Трите най-големи производители на желязна руда (основният материал за производство на стомана) в света планират да похарчат 5.3 млрд.щ.д. (2.9 млрд.бр.паунда) в рамките на идните четири години с цел увеличаване на производството си. Плановете на бразилската Companhia Vale do Rio Doce (CVRD), британската Rio Tinto и англо-австралийската BHP Billiton отразяват очакванията, че търсенето на стомана ще продължи да расте, благодарение на бързата експанзия в Китай. Търговският директор на CVRD (най-големият производител на желязна руда в света) – Нелсън Силва, заяви пред FT: “Вярваме, че пазарът на стомана ще запази силните си позиции поне още 3-4 години.” Новината за инвестициите, не всички от които са напълно одобрени, очертава оптимистичните настроения сред стоманодобивните предприятия. Тя обаче, буди и страхове от евентуално пренасищане и свръхинвестиции в стоманодобивни мощности. През този уикенд стана ясно, че BHP Billiton е в ранен етап на обсъждане на изграждането на голям завод за добив на желязна руда и производство на стомана в индийския щат Ориса. Има вероятност съоръжението да бъде изградено съвместно с петия по големина производител на стомана в света – южнокорейската Posco. Според плановете на трите производителки на желязна руда, които отговарят за над ? от световния износ на суровината, общото им производство ще се увеличи от около 390 млн.тона тази година до над 600 млн.тона през 2008 г. Всички компании доставят желязната си руда от рудници в Бразилия и Австралия, които са двете най-големи износителки на суровината в света. CVRD и дъщерните дружества на компанията в Бразилия обмислят увеличение на годишното производство от 200 млн.тона до 300 млн.тона през 2008 г., чрез осъществяване на няколко нови проекта на обща стойност 2.5 млрд.щ.д. Rio Tinto и BHP Billiton ще похарчат общо около 2.8 млрд.щ.д. за проекти, които ще доведат до увеличаване на годишното производство на желязна руда съответно от 100 млн.т до 170 млн.т, и от 93 млн.т до 130 млн.т. (източник: FT)
Източник: Други (23.08.2004)

В петък индийското правителство реши да намали митата, налагани при вноса на стомана и скрап във втората вълна от фискални мерки, целящи намаляване на инфлацията в страната, която през седмицата, завършваща на 7 август достигна 8% - рекордно нива за последните 4 години. Намаляването на вносните мита, което ще донесе на правителството загуби в размер на 3 050 000 000 рупии, цели оказване на натиск върху местните производители на стомана да се придържат към разумна ценова политика. (източник: MESteel)
Източник: Други (23.08.2004)

Tata Steel намали цените на основните си продукти с 2 000 рупии на тон. Намалението ще допринесе за намаляване на натиска, който растящите цени оказват върху основните потребители на продуктите, произвеждани от компанията, заяви председателят на Tata – Ратан Тата. Наблюдаваният напоследък растящ тренд при цените в бранша ще окаже негативно влияние върху потребителското търсене, както и върху икономическия темп на растеж, добави Тата, призовавайки и други производители на стомана да последват примера на неговата компания. (източник: NDTV.com)
Източник: Други (23.08.2004)

Alcoa Inc. и BHP Billiton Ltd. планират да генерират до 100 млн.щ.д. през четвъртото тримесечие на 2004 г. от първично публично предлагане на акции от джойнт вънчъра на двете компании – Integris Metals Corporation, който произвежда алуминий и неръждаема стомана. Integris е подала молба за регистрация в щатската Комисия по ценните книжа и борсите. Говорителката на BHP Billition Таня Прайс заяви, че датата на предлагането все още не е уточнена, но се очаква то да се случи през четвъртото тримесечие на календарната 2004 г. Размерът на натрупаните средства ще зависи от броя и цената на акциите, които също предстои да бъдат определени, съобщи г-жа Прайс, добавяйки, че Integris не е част от основния бизнес на нито една от двете компании, и винаги се е знаело, че ще бъде продаден. Alcoa и BHP Billiton държат по 50% в Integris Metals, чиято дейност е концентрирана в областта на преработката и дистрибуция на метали, основно на алуминий и неръждаема стомана. Компанията беше основана през ноември 2001 г., чрез комбинирането на Reynolds Aluminum Supply Company (RASCO0 и NAMD Inc., - поделения на Alcoa и BHP Billiton, работещи в областта на дистрибуцията на метали. (източник: Fairfax
Източник: Други (23.08.2004)

Вторият по големина производител на алумина в света Aluminum Corp. of China Ltd., обяви, че печалбата на компанията за първата половина на годината е нараснала над два пъти в сравнение със същия период на миналата година, благодарение на увеличението на цените на полуготовия продукт алумина. Чистите приходи, регистрирани от Aluminum Corp., известна още като Chalco, са се увеличили до 3.4 млрд.юана (411 млн.щ.д.), или 0.31 юана на акция, в сравнение с 1.58 млрд.юана, или 0.15 юана на акция преди година. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (23.08.2004)

Успоредно с намаляване на безработицата с 1,3% за второто тримесечие на годината Националният статистически институт отчете вчера и увеличение със 150 000 от българите, които работят за частни фирми. При общинските и държавните, увеличението на заетите лица е повече от половината по-малко - 61 000 души. През второто тримесечие на 2004 г. общо заетите лица са близо 2,97 млн. души. Спрямо края на април, безработицата е намаляла с 1,3% до 12%, изчислиха от института
Източник: Сега (24.08.2004)

Трите най-големи производителки в света на желязна руда ще обединят усилия в следващите четири години в опит да увеличат добива на използваната при производството на стомана суровина с над 50%, съобщи "Файненшъл таймс". За целта световният лидер в сектора - бразилската Companhia Vale do Rio Doce, британската "Рио Тинто" (Rio Tinto), както и британско-австралийската BHP Billiton, планират да изразходят общо 5.3 млрд. долара. Съгласно обявените планове на трите гиганта компаниите ще увеличат производството на желязна руда до 600 млн. тона годишно през 2008 г. срещу сегашните 390 млн. Само в Бразилия, която е най-големият в света износител на желязна руда, Companhia Vale do Rio Doce ще увеличи годишното си производство от 200 млн. до 300 млн. тона през 2008 г. Това ще стане с помощта на няколко нови обекта, за които дружеството ще вложи 2.5 млрд. долара. В плановете се включва и закупуване на завод за производство на желязо и стомана в индийския град Ориса, за който BHP Billiton вече води преговори за съвместни действия с петия по големина производител на стомана в света - южнокорейската "Поско" (Posco). Причина за това съюзяване на сили са очакванията, че търсенето на стомана ще се задържи на сегашните високи нива поради бързата експанзия на китайската икономика. Големите три производителки в сектора се надяват чрез планираната инвестиция да запазят стабилните позиции на сектора поне в следващите четири години. Повишаването на производството обаче може да не реши проблема с високите цени на стоманата, имайки предвид, че в близките няколко години желязната руда може вече да не бъде основната суровина за цялото ново стоманено производство. Освен това ситуацията в момента няма подобен аналог в историята на стоманената индустрия, така че правенето на каквито и да е било прогнози би се оказало невярно, коментират анализатори.
Източник: Дневник (24.08.2004)

Заплахата на Китай за текстилното производство в световен мащаб е на път да се повтори и в леярския бранш. И двата отрасъла са експортно ориентирани, което ги прави силно зависими от конкуренцията на международните пазари. Китайската инвазия в областта на чугунолеенето и машиностроенето вече се чувства от българските фирми и може да доведе до сериозна загуба на приходи в държавата. Основна конкуренция през последните години за българските и европейските производители е китайската продукция, която е на ниска цена, а вече и с добро качество. Износът на стомана от азиатската държава през миналата година се покачи до 8.2 млн. тона, което е с 24% повече спрямо предходната 2002 г. Овладяването на целия производствен цикъл: суровини - отливки - машини, е причината да се заговори за "китайско чудо" в този бранш. Мащабът на производство е причина за ниската крайна цена на продуктите. Китай държи 20% от производството на стомана в света, като за миналата година в азиатската държава са били произведени 220 млн. тона. В резултат на това купувачите на български машини и отливки напоследък търсят евтини заместители от Китай. България трудно може да се справи с такава конкуренция заради лошата координация между доставчиците на суровина и леярните, смята Илия Келешев, председател на Браншовата камара по машиностроене. За ужас на производителите по света китайската заплаха идва в най-неблагоприятния момент. Инвазията на азиатската държава завари бранша в период на рецесия. Причината е, че инвестициите в тежката промишленост се възвръщат по-бавно в сравнение с други отрасли. За България проблемът е още по-болезнен, тъй като задаващата се евтина и сравнително качествена китайска продукция завари леярския бранш недостатъчно преструктуриран и способен за борба с конкуренция от такива мащаби. Ситуацията в леярните съвсем не е оптимистична. Предприятията са строени с големи мощности, за които няма достатъчно потребление. Леярството е тясно свързано с машиностроенето и всички отрасли, където производството на изделия е невъзможно без отливки. През миналата година България е произвела 70 хил. тона отливки, като 50% от тях са били за износ. За външния пазар са предназначени и 90% от машините, които се комплектуват с части от леярското производство. Броят на леярните в страната не е повече от 60, по-голяма част от тях са обособени като цехове в състава на машиностроителните предприятия. Почти всички са приватизирани от РМД-та и приватизационни фондове, което е главната причина за липсата на достатъчно свежи инвестиции, защото повечето от сегашните собственици нямат финансови ресурси. Обновлението е задължително условие за конкурентоспособността на сектора. Въпреки че от години отрасълът е в частни ръце, модернизирането на наследените мощности става доста бавно. Оправданието на собствениците е, че липсва ресурс за инвестиции в ново оборудване. "Българските банки са по-склонни да отпускат потребителски кредити, отколкото за промишлеността, която движи икономиката", смята Красимир Дачев, собственик на "Група технология на металите" АД. Стратегическите инвеститори са особено необходими в отрасъла, защото освен новите производствени технологии те имат и разработени пазари за продукцията. Засега чуждестранни инвеститори присъстват само на три места - германската компания "Зииндустри гезелшафт" притежава акции в "Оптикоелектрон" - Панагюрище, германската ДФГ притежава дялове от бившия завод за магнитни носители в Пазарджик, а холандска компания притежава 51% от "Чугунолеене" АД - Ихтиман. Мненията на хората от бранша са, че ролята на държавата е не да помага - просто да не пречи. Правителството няма ясно изразена визия за състоянието на отрасъла, доколко той може да е приоритетен и каква да бъде политиката спрямо него. Oще се говори за гафа на високопоставен служител във военното министерство, който на проявения интерес от представители на НАТО към продукцията на един от заводите отговорил, че той е закрит. "А предприятието не само работи, но в него са направени и големи инвестиции", коментира източник от бранша, пожелал анонимност. Тромавата администрация също спъва работата на производителите от сектора. Всяка машина, необходима за обновление на производството, преди да бъде внесена в страната, трябва да има разрешение от Министерството на икономиката за възможна двойна употреба. Забавянето с няколко месеца понякога обезсмисля инвестицията. Износът също губи от бюрокрацията. Последствията тук са много по-сериозни, защото в условията на свободна конкуренция западните купувачи отказват да сключват договори с производители, които бавят доставките. За да решат проблемите в леярския бизнес, производителите се обединяват в браншови камари и лобират за общите си интереси пред държавните институции. Присъединяването към Европейския съюз поставя високи изисквания към фирмите от бранша. Този вид производство често пъти води до големи замърсявания на околната среда и затова се налагат инвестиции в по-екологични технологии. Добре известно е, че инвестициите в екология са по-трудно възвращаеми и затова предприятията предпочитат да пестят разходи именно за сметка на пораженията върху околната среда. Секторът изпитва и сериозен недостиг на квалифицирани кадри, което се дължи до голяма степен и на лошите условия на труд. Подобряването им е също сред задължителните изисквания на ЕС, но, изглежда, засега не попада сред приоритетите на собствениците. Секторът е голям консуматор на скрап и това го прави силно зависим от движението на цените на суровината на световния пазар. Необходимото количество чугунен скрап за леярското производство в България е около 35 хил. тона годишно. Общото потребление на черен скрап от фирмите в металургията е 1.2 млн. тона на година. Докато предприятията продължават да изпитват недостиг на суровина, износът на скрап расте. През миналата година са изнесени 560 хил. тона стоманен скрап, а само за първите четири месеца на тази са били експортирани 550 хил. тона - основно за Гърция, Турция и Македония. "Дори когато чуждестранният потребител предлага по-ниска цена за скрапа, фирмите доставчици предпочитат него като клиент, защото купува по-големи количества, отколкото българските предприятия", коментира Илия Келешев. Дефицитът на чугунен скрап затруднява производството на отливки. Търговците на метали не са заинтересувани да отделят чугунения скрап от стоманения, необходим за леярните. Самите предприятия също нямат възможност да отделят сами необходимия за производството скрап от ненужния, а чуждестранните купувачи са склонни да купуват на едро без предварително разделяне на суровината. Недостигът на скрап принуждава българските предприятия да внасят от Украйна на цени около 300 долара за тон. През февруари тази година цената на чугунения скрап на българския пазар се повиши до 400 лева за тон. Това доведе до оскъпяване и на металообработващите машини с над 6%. За останалите видове машини оскъпяването варираше между 2.5% и 5%. За някои предприятия това доведе до намаляване на производството и дори спиране на леярни. В случай че в сектора не навлязат стратегически инвеститори, за да подобрят качеството на продукцията, част от леярните ще бъдат закрити до 2007 г. "Преди да инвестират в българското машиностроене, чуждестранните инвеститори проучват дали са налице поддоставчиците - леярските предприятия", заяви Людмил Михайлов, заместник-председател на Българската агенция за инвестиции. Анализаторите прогнозират, че леярското производство ще нарасне в следващите години заради появилия се интерес на стратегически инвеститори и увеличаване на продукцията на българското машиностроене. Големи фирми като "Бош", "Даймлер Крайслер" и "Дженерал електрик" правят поръчки в българските леярски предприятия. Чуждестранните инвеститори имат интерес да развиват все по-голяма част от основното си производство в страни като България заради по-евтината работна ръка, която води и до по-ниска себестойност на крайните продукти. Единствено притокът на чужди инвестиции може да бъде гаранция, че българското леярство и машиностроене ще оцелеят в условията на все по-засилващата се конкуренция. Произведени отливки от чугун в някои от основните производители (в тонове) Фирма 2002 г. 2003 г. 2004 г. (очаквано) Износ за 2004 г. (в % от производството) 1. "Чугунолеене" АД, Ихтиман 12 270 11 040 20 000 80% 2. "Прогрес" АД, Ст. Загора 8000 8000 8000 40% 3. "Метаком СЛЗ" АД, Плевен 1665 1645 1900 32% 4. "Осъм" АД, Ловеч 894 811 3200 85% 5. "Леярмаш" ООД, София 1213 2014 2400 5% 6. "Машстрой" АД, Троян 1659 1739 1400 - Източник: Браншова камара по машиностроене Мнението на специалистите Славин Янакиев, изпълнителен директор на "Прогрес"АД (96% собственост на "Холдинг Загора") : Основен проблем в отрасъла е нестабилният пазар на скрап. Решение намираме в директния внос от Украйна и изкупуваме от българските търговци на по-високи цени. Качеството на нашата продукцията е добро. Изнасяме предимно за ЕС - Гърция, Италия, Франция. С конкуренцията на Китай се справяме, като сме по-гъвкави в доставките и бързо отговаряме на търсенето. Китайските стоки пристигат в Европа с няколко седмици закъснение. За да изпълним изискванията на ЕС, закупихме нова линия, която увеличи мощностите и подобри условията на труд с по-силни филтри. Интерес към нашата продукция проявява "Бош". Голяма поръчка, която реализирахме напоследък, са колчетата за стадионите за олимпиадата в Атина. Красимир Дачев, президент на холдинг "Група технология на металите" (държи 80% от "Осъм", 92% от "Центромет", 95% от "Алуком" и 82% от "Метаком") Цените на скрап скочиха от 126 долара за тон през септември миналата година до 400 долара през март тази година. Не купуваме от български доставчици скрап, защото няма гаранция за качеството, а украинският пристига със съответния сертификат. В България няма пазар за машиностроене и цялата ни продукция е за износ. Притежаваме необходимите сертификати на НАТО и ЕС. Наши клиенти са "Дженерал електрик" и "Даймлер Крайслер". Качеството ни е по-високо от китайското. Купувачи от Тайланд ще предпочетат нашата продукция, ако цената и е до три пъти по-висока от китайската. Но дори в транспорта за Европа Китай е конкурентен заради водните пътища. Превозът от Китай за Европа излиза 12 евро на тон, а най-евтината доставка от България е с камиони и струва 50 евро на тон. Славейко Йончев, изпълнителен директор на "Осъм" АД Нестабилността на цените на стоманен скрап е проблем за бранша. В рамките на една година те варират от 160 лева за тон, стигат до 360 и падат отново до 180 лева. Тази нестабилност води до загуба дори и на постоянните клиенти и пазари. Намаленото производство на машини и кари също оказва влияние. Българските леярни са с високи стандарти на производство, това е тяхното предимство при голямата конкуренция на външния пазар. Като затруднения за сектора се очертават снабдяването с вторични суровини, ограниченията, свързани със стоките с двойна употреба, цената на електроенергията, която е най-висока в пиковото за производството време на деня. Основна конкуренция за българските производители на външния пазар е китайската продукция. Един от факторите за нейната ниска себестойност е, че държавата поема разходите за електроенергия. Решенията на проблемите в сектора се крият в ограничаването на износа на скрап, като предимство в закупуването да имат българските фирми, като и внасянето на нови разработки в производството.
Източник: Дневник (24.08.2004)

Екологичните норми, с които страната ни се е ангажирала пред ЕС, поставят на карта 40% от износа ни, заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Българските предприемачи знаят само, че за пригаждане към изискванията на ЕС трябва да бъдат похарчени милиарди левове. За сроковете, условията и санкциите при несъответствие, те са в пълен мрак.
Източник: Сега (25.08.2004)

Базираната в Лондон многонационална компания LNM ще инвестира 135 млн. USD през следващите 10 години в най-голямото предприятие за стомана в Босна и Херцeговина. Компанията вече подписа споразумение с босненските власти за закупуване на мажоритарния пакет акции в предприятието. Споразумението с LNM, един от най-големите производители на стомана в света /с годишна продукция от 45 млн. т/, е най-голямата приватизационна сделка в Босна и Херцеговина.
Източник: Пари (25.08.2004)

221 фирми и учреждения дължат 132 млн. лв. за заплати и 320 млн. лв. за социални осигуровки (общо 452 млн. лв.) на 180 000 работници и служители. По данни на КНСБ сред най-големите длъжници е БДЖ, които дължат още 15 млн. лв. за заплати и осигуровки на 30 000 човека, няколко дружества от "Терем" имат неизплатени заплати и социални осигуровки за 3,5 млн. лв., а "Стомана" АД (Перник) трябва да даде 23 млн. лв. за осигуровки в НОИ. По данни на КНСБ най-старият длъжник е "Видахим" (Видин). Предприятието има неизплатени месечни възнаграждения и пари за осигуряване на стойност 7,5 млн. лв. от 1997 г. Синдикатите заплашват с национална стачка, ако работодателите продължават да забавят плащанията. От 3 до 25 септември КНСБ и КТ "Подкрепа" ще правят допитване за протестите до своите 400 000 членове. Заради системното неизплащане на заплати и осигуровки, КНСБ иска работодателите да носят наказателна отговорност. Това каза вчера зам.председателят на синдиката Валентин Никифоров. "Сега, за да си получат парите работниците трябва да съдят работодателите си като в иска напишат от коя банкова сметка трябва да се изплатят парите им. А те не знаят номерата на сметките", обясни Никофоров. Той каза, че преди неизплащането на заплати се е наказвало със затвор от 1 до 3 г., но тази мярка в НК е била отменена. Сега според Кодекса на труда всеки работещ трябва да получава поне по 60% от брутната си заплата, но не по-малко от минималната, която е 120 лв. Останалите пари се дължат с лихва равна на основния лихвен процент, който е 2,40%, плюс 10%, т.е. 12,4 на сто. От 1 януари 2005 г. в сила влиза Законът за гарантиране вземанията на работниците и служителите при фалит на работодателя. Според него всеки работещ ще получава по 2,5 работни заплати, ако шефът му е банкрутирал. Така обаче ще останат ощетени работниците, чиито работодатели са фалирали преди влизането в сила на закона.
Източник: Монитор (26.08.2004)

Двама представители на индийската стоманодобивна компания "Испат" стават членове на управителния съвет (УС) на "Кремиковци". Рам Кришен Дууда е избран за заместник-председател, а първият помощник на президента на индийската компания Алок Гупта - за член на УС. Промените са вписани с решение на Софийския градски съд от 19 август. През май собствениците на "Кремиковци" обявиха, че преговарят с групировката "Испат" за съвместно управление на дружеството. Очакваше се, след като направят дю дилиджънс, през август индийците да обявят окончателното си решение. Вчера от ръководството на комбината отказаха да коментират промените в управлението. Източници, пожелали анонимност, обясниха, че интересът на чуждия инвеститор е да влезе в управлението, за да използва квотите, които България има в износа на стомана за Европейския съюз и САЩ. Мажоритарният собственик на "Кремиковци" "Финметалс холдинг" от години търси чужд инвеститор, за да обнови производството и да подготви комбината за изискванията на Евросъюза. Големите дългове на дружеството и запорираните акции от държавата обаче засега осуетяват тези намерения. През май по искане на Министерството на околната среда Агенцията за държавни вземания наложи запор поради неизплатените екологични такси, наложени на завода. "Кремиковци" работи активно с индийците от началото на тази година, когато срещу внос на кокс българският завод е произвеждал полуфабрикати за заводите на "Испат" в чужбина. Индийската "Испат" държи трето място в световното производство на стомана и притежава заводи в Индия, Филипините, Казахстан, Румъния и др. Освен към българския комбинат те проявяват интерес и за покупка на завода "Нова Хута" в Полша.
Източник: Дневник (27.08.2004)

За първото полугодие на 2004 г. Кремиковци АД има печалба от 49.365 млн. лв., сочи отчетът за приходите и разходите на металургичния комбинат. За същия период на 2003 г. финансовият резултат на предприятието е загуба от 31.027 млн. лв.
Източник: Пари (27.08.2004)

В петък официално беше поставено началото на джойнт венчър между трите световни стоманодобивни гиганта – BaoSteel, Nippon Steel Corporation и Arcelor. Новоучреденото дружество ще произвежда висококачествени стоманени листи за нуждите на автомобилната индустрия. То ще се помещава в рамките на BaoSteel в Шанхай, като общия размер на инвестициите, направени в него до момента, надхвърля 6.5 млрд.юана (783 млн.ю.д.). Капиталът на дружеството е в размер на 3 млрд.юана (361 млн.щ.д.). BaoSteel е внесла 50% от капитала, Nippon Steel – 38%, а Arcelor – 12%. Производственият капацитет на компанията е 1.7 млрд.тона висококачествени стоманени листи за автомобили, вкл. 900 000 тона студено-валцувани листи и 800 000 т галванизирани листи. Според високопоставен служител на компанията, тя има амбициите да се превърне в доминиращ производител на стоманени листи на китайския пазар. Продукцията й ще отговарят на изискванията на всички авто-производители в Китай. Производството ще бъде изцяло разгърнато през юни 2005 г.
Източник: Други (28.08.2004)

Белгийската група Umicore, водещ производител на цинк, мед, хай-тек метални изделия и собственик на пирдопския медодобивен комбинат, обяви увеличаване на продукцията от цинк и мед в своите основни подразделения през първото шестмесечие. Българската Umicore-Пирдоп отчита повишение от 8% на произведените медни катоди до 100.6 хил. т. За 2004 г. Umicore очаква производството в медната рафинерия да надвиши миналогодишната продукция. Произведените цинкови катоди от белгийската група, която е номер едно в индустрията на специализирани цинкови изделия, са достигнали рекордните обеми от 270.2 хил. т. От компанията продължават да очакват консолидация на европейската медна индустрия. Umicore, която постепенно се изтегля от традиционния добивен бизнес и се преориентира към изработване хай-тек метални материали и рециклиране на благородни метали, повиши прогнозата си за печалбата за втората половина на годината до 280-290 млн. EUR, след като отчете по-добра от очакваната за първото шестмесечие. Предданъчната печалба на белгийската група за първите 6 м. скочи с 30% до 162.5 млн. EUR. Именно на поделенията за рециклиране на благородни метали и хай-тек изделия се пада по-голямата част от печалбата - съответно 67.6 млн. EUR и 43.3 млн. EUR.
Източник: Пари (30.08.2004)

Министерството на финансите и промишлеността на ОАЕ реши да помогне на местните стоманодобивни производители, и наложи данък в размер на Dh250 на тон при износа на железен/стоманен скрап. Решението, което ще влезе в сила в сряда, цели да ограничи износа на железен скрап, така че местната промишленост да разполага с по-големи запаси от суровината и да може да произвежда различни продукти, за които в момента има огромно търсене с оглед на мащабни строителни проекти в страната. Решението да бъде въведен налог беше прието след предложения от страна на местните металургични предприятия, които от доста време насам изпитват сериозен недостиг на суровини. Този недостиг е също така един от основните фактори за рязкото повишаване на цените на стоманените продукти напоследък.
Източник: Други (30.08.2004)

978,6 млн. евро са преките чужди инвестиции в страната през първите 6 месеца на годината, обявиха от БНБ. За същия период на 2003 г. те са били 651,4 млн. евро. 55% от вложенията, или 538,3 млн. евро, са от вдигането на капитала на български фирми от страна на чуждестранните им собственици. Най-много са приходите от приватизацията на БТК, както и от увеличението на капитала на дружеството, създадено за сделката с "МобилТел" АД. 242,9 млн. евро от инвестициите са резултат от приватизационни сделки. Най-много вложения са привлечени от Австрия (35,5%), Холандия (18,4%) и Люксембург (18%).
Източник: Стандарт (31.08.2004)

Най-голямата стоманодобивна компания в Япония – Nippon Steel, очаква да финишира финансовата година, завършваща през март 200 5г. с 45% скок в печалбата, която ще достигне 250 млрд.йени (рекордна стойност за последните 15 години). Предишните очаквания на групировката бяха за печалба в рамките на 200 млрд.йени. Общите продажби се прогнозира да нараснат с 9% до 3.2 трлн.йени, благодарение на засиленото търсене на висококачествена стомана от страна на автомобилната, корабостроителната и електротехническата индустрия.
Източник: Други (31.08.2004)

Процъфтяващите пазари на желязна руда изтласкаха печалбата на Portman Mining до 17.8 млн.щ.д. през първата половина на годината. По-високите цени и растящото търсене помогнаха на Portman да реализира 75% ръст в печалбата и да надхвърли прогнозите си от юли. Акционерите на компанията ще получат дивидент от 4.5 в сравнение с по-рано обявеният 4. Приходите, реализирани от компанията, бележат ръст от 34% до 97.9 млн.щ.д.
Източник: Други (31.08.2004)

Продажбите, реализирани от Алкомет АД-Шумен, са нараснали с над 40% за първите шест месеца на 2004 г. спрямо година по-рано, но въпреки това групата е на загуба в размер на 888 хил. лв. Основно тази загуба се дължи на нарасналите разходи за материали, които са се увеличили с над 44%. Задълженията на дружеството за шестмесечието нарастват до 83.018 млн. лв., но въпреки това коефициентът на финансова автономност се понижава от 0.52 в края на миналата година до 0.48 към 30 юни тази година.
Източник: Пари (01.09.2004)

Медодобивното предприятие "Асарел Медет" планира за тази година близо 70 на сто по-високи приходи в резултат от повишаването на цените на цветните метали на световните пазари, съобщи агенция SeeNews. През миналата година дружеството е отчело приходи в размер на 147.4 млн. лв. За седемте месеца на годината край Панагюрище са добити и преработени 6.789 млн. тона медна руда, което е с 5.7 на сто повече от същия период на миналата година. Продължаващата тенденция на ръст в цените на медта на световните пазари е другото важно условие за реализиране на високи приходи. През първото полугодие на 2004 г. цветният метал на Лондонската борса се е търгувал по 2.5 - 2.6 хил. долара за тон, докато през същия период на миналата година тези цени се движат между 1.6 - 1.7 хил. долара. В момента медта в Лондон се продава за 2.7 хил. долара. До 2005 г. в обогатителната фабрика "Асарел" и в рудника ще бъдат инвестирани близо 28 млн. долара, съобщи неотдавна изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. През 2003 г. мениджърите подписаха договор с американска консултантска компания, която да разработи програма за управление на качеството, в резултат на което ще се оптимизират производствените процеси. Всичко това дава основание на ръководството да планира високи приходи през тази година. Печалбата на дружеството за 2003 г. е малко над 1.5 млн. лв. Добити и преработени са 11.1 млн. тона медна руда, което е с 10% повече от 2002 г. и с 500 хил. тона над капацитета на производствените мощности. "Асарел Медет" беше приватизирана през 1999 г. от австрийската компания "Фьост Алпине интертрейдинг", която закупи 75% от държавното предприятие. То е сред големите износители на меден концентрат от страната.
Източник: Дневник (01.09.2004)

Индийската Глоубъл инфрастракчър холдингс лтд. /GIHL/, контролирана от Пи Кей Митал и Ви Кей Митал ще купи мажоритарния дял от Кремиковци АД, като се очаква да инвестира в предприятието над 300 млн. долара, съобщава днес индийското електронно издание Бизнес стандард. В момента индийската компания преговаря с Финметал инвестишънс за покупката на Кремиковци, като преговорите са в заключителен стадий, но все още не са завършили, отбелязва изданието. Българското предприятие произвежда 2,3 млн. тона стомана годишно. В момента контролираните от Пи Кей Митал и Ви Кей Митал предприятия произвеждат общо 10 млн. тона стомана годишно. Според цитирани от Бизнес стандард източници, запознати с преговорите, Глоубъл инфрастракчър ще трябва да инвестира над 300 млн. долара, за да получи мажоритарния дял в Кремиковци. Част от инвестициите ще трябва да бъдат направени в самото начало, а останалите - на етапи за определен период от време. Финметал притежава 71 процента от Кремиковци, около 25 на сто са собственост на правителството, а останалото - на корпоративни инвеститори. Около 80 процента от продукцията се изнася, като 65 на сто от експорта е за страни от ЕС. Очаква се Глоубъл инфрастракчър да инвестира значителна сума и за увеличаване на производствените мощности в Кремиковци, съобщава още Бизнес стандард.
Източник: БТА (02.09.2004)

По предварителни данни от БНБ приходите от международен туризъм без транспорта за първите 6 месеца на 2004 г. са 646.3 млн. EUR, съобщи зам.-министърът на икономиката Димитър Хаджиниколов. Увеличението спрямо същия период на миналата година е 25.1%. Значителното покачване се дължи на по-силния зимен сезон и на удължаването на летния, който тази година започна още от април, коментира Сергей Саръмов от отдел Проучване и прогнозиране на туристическите пазари в министерството. Другите причини са в поддържането на оптимално съотношение между качеството на предлаганите услуги и цената им, както и в по-голямото им разнообразие, твърди експертът. Все повече туристи пътуват във вътрешността на страната и така се развиват алтернативни форми на отрасъла като еко-, културен и исторически туризъм. Най-много приходи от началото на годината са реализирани през май и юни. През май са 150.2 млн. EUR, което е с 30.3% повече от май м. г., а през юни - 233.5 млн. EUR, което е със 17% над силния юни на 2003 г.
Източник: Пари (03.09.2004)

Преките чуждестранни инвестиции в страната за периода януари-юни 2004 г. са 978.6 млн. евро, или 5% от БВП, според предварителни данни на статистиката на БНБ. Те са с 327 млн. евро повече спрямо първите шест месеца на миналата година, когато бяха 651.4 млн. евро, или 3.7% от БВП. Данните от Централната банката показват, че преките инвестиции покриват със 103.4% дефицита по текущата сметка за периода януари-юни 2004 г. при 70.7% за същия период на 2003 година. За първите шест месеца на 2004 г. валутните депозити на търговските банки в чужбина са се увеличили с 235.9 млн. евро спрямо 31 декември 2003 година.
Източник: Банкеръ (07.09.2004)

Медта се установи над 5-седмичния минимум от края на миналата седмица 2687 USD/т. Тримесечните сделки се договаряха по 2713 USD/т при 2702 USD/т в петък при затварянето. Алуминият, който се срина до най-ниските цени от средата на юни, в края на миналата седмица се стабилизира на 1659-1662 USD, с 5 USD/т по-високо спрямо петък. Никелът остана под натиск и записа нови най-ниски от 12 седмици цени от 12 050 USD/т.
Източник: Пари (07.09.2004)

Китайската стоманодобивна индустрия, изпитваща от април недостиг от инвестиции и кредити, отново набира скорост, за да покрие огромното търсене от всички сектори в седмата по големина световна икономика. По последни данни вносът на желязна руда в страната е преодолял спада от второто тримесечие. Стоманата е необходима за интензивното строителство в Китай, а гигантите от Baosteel до Wuhan Steel Processing се нуждаят от 2 млн. т вносна руда за производството на 1 т стомана. Baoshan Iron and Steel Co, петата по големина компания в света, потребява по 40 млн. т руда годишно, половината от която е внос. Тя има дългосрочни договори за доставка с топ-производителя на желязна руда - бразилската CVRD, и с най-крупната миннодобивна компания BHP Billiton за 16 млн. т годишно. BHP Billiton отделно от това преди дни обяви намеренията си до края на 2010 г. да задоволи над 1/3 /270 млн. т/ от потребните за глобалния стоманодобив въглища. През август Baosteel сформира джойнт-венчър с Nippon Steel и Arcelor, като ще има капацитети от 1.7 млн. т стомана годишно. През т.г. по китайска информация в страната ще се добият 260 млн. т стомана, със 17% повече спрямо 2003 г. от общо 1 млрд. т в света.
Източник: Пари (07.09.2004)

Венецуела ще използва своите огромни бокситови запаси, за да увеличи добива на алуминий над 1 млн. т годишно до 2010 г. и 2 млн. т след това. Сега тя произвежда 630 хил. т. Това ще стане независимо от изтеглянето на щатската фирма Fluоr Daniel от крупен проект.
Източник: Пари (07.09.2004)

ЕС наложи глоба в размер на 222.3 млн. EUR на фирми производителки на медни тръби заради фиксиране на цени на използваните във ВиК медни тръби в периода 1989-2001 г. на пазар, изчисляван на 1.15 млрд. EUR годишно. Сред наказаните попадат шведските Boliden и Outokumpu. М.г. ЕС глоби със 79 млн. EUR 3 фирми /отново Outokumpu/ за картелна политика във връзка с използваните в кондиционерите и хладилниците медни тръби.
Източник: Пари (07.09.2004)

Antofagasta, чилийската семейна медодобивна компания, обяви във вторник, че благодарение на високите цени на медта печалбата й преди данъци за първите шест месеца на годината е нараснала над два пъти, като прогнозира по-голям обем на производството за текущата година. Групата за добив и услуги заяви, че ще продължи да печели от силното търсене на мед в Китай и другите азиатски страни и от оживлението в САЩ. Модернизацията на основните производствени мощности на групата в Лос Пеламбрес, която завърши през август 2003, помогна на компанията да се възползва от рекордните цени на медта. Среднодневното производство в мината, което представлява две трети от оборота на групата, е нараснало до 121 400 тона през първите шест месеца на годината, спрямо 111 300 тона през предходната година. От компанията съобщиха, че очакват да произведат 490 000 тона за цялата година, повече от предишната прогноза за 480 000 тона. Паричните разходи за един фунт се очаква да останат около 30 цента, казаха от компанията. За шестте месеца до 30 юни, цените на медта на Лондонската метална борса достигнаха средно 125,2 цента на фунт, спрямо 74,9 цента за фунт за същия период на миналата година. За същия период Antofagasta е увеличила производството с 4,6 процента до 235 000 тона. От компанията заявиха също, че за периода среднопретеглените парични разходи на групата са намалели със 17 процента до 31,2 цента на фунт. Печалбата преди данъци на групата, която има участия в шосейния, железопътния и водния сектор на Чили, е нараснала до 438,9 млн. щ. д. от 138,1 млн. щ. д. за първото полугодие на 2003 г. на базата на оборот, нараснал със 73,7 процента до 819,8 млн. щ. д. Доходността на една акция се е увеличила с 231 процента до 1,127 щ. д., и компанията обяви, че ще изплати дивидент за полугодието в размер на 15 цента спрямо 11 цента предходната година.
Източник: Други (07.09.2004)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 1.ХII.2003 г. вписа промени по ф. д. № 13195/99 за "Кремиковци - Рудодобив" - АД: заличава като член на съвета на директорите и изпълнителен директор Явор Александров Ефтимов; вписва като член на съвета на директорите и изпълнителен директор Лозан Първанов Лозанов; заличава Божидар Василев Дафински като представител на "Рудодобив и обогатяване 98" - АД, в съвета на директорите; вписва Явор Александров Ефтимов като представител на "Рудодобив и обогатяване 98" - АД, в съвета на директорите; вписва промени в устава, приети от общото събрание на акционерите, проведено на 14.ХI.2003 г.; дружеството се представлява от изпълнителния директор Лозан Първанов Лозанов.
Източник: Държавен вестник (07.09.2004)

Половината от необходимите 9 млрд. USD инвестиции за покриване на еконормите в процеса на присъединяване към ЕС трябва да осигурят българските компании. Останалите средства ще даде държавата, съобщи министърът на околната среда Долорес Арсенова. Според нея българският бизнес е напълно наясно с изискванията за еконормите и сроковете, които трябва да спазва по пътя към ЕС. До края на месеца България трябва да предоговори с Европейската комисия нови, по-високи количества разделно събирани отпадъци от опаковки, съобщи министърът на околната среда Долорес Арсенова. Това се налага заради изменената през февруари европейска директива за разделно събиране на отпадъците. За целта според Арсенова ще се похарчат около 150 млн. лв., но ще се спечелят неколкократно повече средства от спестените ресурси. Според досегашните договорености за 2004 г. България е обещала пред ЕС да събере 20% от опаковките, пуснати на пазара, като те не са разграничени според вида на материала. До 2009 г. фирмите трябва да успеят да събират по 15% за всеки материал - хартия, пластмаса, метали, композитни материали и стъкло. Когато в началото на тази година ЕС увеличи квотите за компаниите от държавите членки до над 50% за някои видове материали, експерти прогнозираха, че изискванията и към кандидатките ще бъдат преразгледани.
Източник: Пари (08.09.2004)

Недостигът от рафинирана мед на световния пазар през първите 6 м. се увеличи с почти 90% в сравнение със същия период на 2003 г. и достигна 682 хил. т, сочи последният доклад на Международната група за изучаване на медта /ICSG/. На месечна база средното повишение на използвания червен метал е скачало с по 5.2% благодарение на увеличеното търсене в Китай, САЩ и Япония. Добивите от мините нараснаха през второто тримесечие с 8.7% спрямо първото, но капацитетите на рафинериите са натоварени 80%. Първично преработеният метал през шестмесечието се повиши с 1% за сметка на вторично рафинирания /от скрап/, който се увеличи с 10.8%. Като цяло преработеният метал е 7.623 млн. т.
Източник: Пари (09.09.2004)

Общо 146 142 362.9 лева са задълженията на "Кремиковци" АД, се посочва в доклад за предприетите мерки за събиране на държавните вземания от "Кремиковци" АД - София, разгледан от правителството днес. Дълговете във валута на комбината са 44 566 511.93 долара. Днес министър-председателят Симеон Сакскобургготски възложи на министрите на икономиката и на финансите да внесат в едномесечен срок доклад за взетите мерки за координация между обвързаните с "Кремиковци" държавни фирми-кредитори. Данните в доклада сочат, че публичните държавни вземания, събирани принудително по реда на Данъчния процесуален кодекс, са 79 829 770.34 лева. Тук се включват задълженията към Агенция "Митници" - 72 776 739.81 лева, към НОИ - 5 110 079.57 лева, Министерството на околната среда и водите - 1 545 884.64 лева и съда - 397 066.32 лева. Наложени са следните обезпечителни мерки - запор на всички банкови сметки в лева и валута, запор на всички дялове и акции, притежавани от "Кремиковци" АД, запор на 21 моторни превозни средства, движими вещи и възбрани върху 227 недвижими имота. Задълженията по кредит - главница и лихви, на "Кремиковци" АД от Държавния фонд за реконструкция и развитие са 44 560 484.24 долара. Дълговете по ЗУНК са 6 027.69 долара и 1 515.53 лева. Към 31 юли 2004 г. данъчните задължения на дружеството са 6 333 480 лева. Дълговете към държавното обществено осигуряване към 31 юли 2004 г. са 59 977 597 лева - главница и лихви. В началото на август Надзорният съвет на Националния осигурителен институт реши да бъде разсрочено плащането на 37 370 000 лева, за периода от 31 юли 2004 г. до 30 юни 2007 г., съгласно предложения погасителен план, като постави условие задължението към допълнителното задължително пенсионно осигуряване в професионален фонд да бъде погасено в тримесечен срок - до 31 октомври 2004 г., уточняват от МС.
Източник: БТА (10.09.2004)

Правителството реши от бюджета да бъдат предоставени 3 млн. лв. за създаването на Фонд Енергийна ефективност. Средствата ще бъдат преведени на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Постановлението е в изпълнение на разпоредбите на Закона за енергийната ефективност, според които държавата участва с встъпителна вноска от 3 млн. лв. при учредяването на фонда, който е самостоятелно юридическо лице. Той ще управлява финансови средства, с които да се насърчават енергоспестяващи производства. Фондът ще се ръководи от седемчленен Управителен съвет. По един представител в него ще имат енергийното и екоминистерството.
Източник: Пари (10.09.2004)

Китайското правителство на търговията обяви в петък, че е взело решение да спре да събира антидъмпингов налог върху студено-валцувани стоманени намотки с произход от Русия, Република Корея, Украйна, Казахстан и Тайван. Министерството отбеляза в свое изявление, че също така прекратява проверяването на автентичността при внос на студено-валцувани стоманени намотки изплозвани при производството на триплети. За пръв път Китай взема подобно решение, поради значителните промени, настъпили на местния и световен пазар, отбеляза министерството. Китай започна да събира анти-дъмпингов налог върху продуктите на 14 януари тази година. През май, обаче, правителството реши да преразгледа случая, след промените на пазара. Министерството заяви, че е взело крайното си решение в съответствие с анти-дъмпинговите разпоредби, действащи в Китай. Студено-валцуваните стоманени намотки намират приложение при производството на автомобили, строителни материали, асансьори, велосипеди и домакински електроуреди. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (11.09.2004)

"Стилмет" АД, един от най-големите производители у нас на алуминиеви профили и архитектурни аломуниеви системи, планира да увеличи капацитета си двойно до края на 2005 г. Това съобщи търговският директор на дружеството Христо Щерев. В момента годишният капацитет на компанията е 10 хил. тона, колкото е и годишното потребление на тази продукция в страната. В модернизацията на завода в София ще се вложат над 15 млн. евро. Досега "Стилмет" са инвестирани около 16 млн. евро. Предстои закупуването на още две линии за екструзия, както и започване на производство на пръти и тръби от твърди сплави, което ще е нов продукт за завода. За целите на модернизацията преди време компанията закупи около 70 дка до кв. "Илиянци". Инвестиционната програма предвижда още до края на тази година да се открият дистрибуторски складове във Враца, Плевен и Хасково. В началото на 2004 г. такива центрове бяха изградени в Бургас, Стара Загора и Русе. До момента такива бази съществуваха в София, Благоевград, Пловдив и Варна. Близо 70 на сто от продукцията на "Стилмет" се изнася основно за Западна Европа и региона. През тази година основно в курортите Слънчев бряг и Златния пясъци са построени около 50 нови хотела. В 40 от тях са вложени материали, произведени в "Стилмет". Суровината за производство на алуминиеви профили компанията внася от Русия, Гърция и Румъния, като количествата са общо 1000 тона на месец. Засега "Стилмет" не планира да затвори производствения цикъл с осигуряването на суровина, защото няма достатъчно отпадъци и подходяща пещ за претопяването им. Това, което отпада от производството, се претопява в Гърция. Според Щерев един от основните проблеми пред производителите и вносителите на алуминиеви профили и PVC дограма е нелегалният внос. Според неофициална информация по този начин в страната влизат около 250-300 т на месец. По този проблем ръководството на компанията е провело редица срещи с експерти от Главна данъчна дирекция и Агенция "Митници". За да се предприемат обаче системни мерки срещу нелегалния внос, през този месец производителите и вносители на тези стоки ще се обединят в асоциация. "Стилмет" е първата голяма инвестиция на зелено на гръцката група "Виохалко" в България. Фирмата е създадена през 1994 г., а заводът е изграден през 1999 г. Мажоритарен собственик на предприятието е една от компаниите в групата - "Етем". Първоначалната инвестиция е била 15.5 млн. долара. В момента в дружеството работят над 330 души.
Източник: Дневник (13.09.2004)

Нарастването на нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги за периода януари - юли при елиминиране на влиянието на цените е 12.6 на сто спрямо същия период на миналата година, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Всички сектори на вътрешната търговия отбелязват увеличение за периода, като то е най-голямо - 16 на сто, за търговията с автомобили, горива и ремонт на автомобили. Търговията на дребно отбелязва ръст от 1б%, а на едро - с 12.1 на сто. Отново, както и в предходните периоди, в търговията на дребно най-големият растеж е при търговията със стоки за домакинството и битова техника, който е 19.2 на сто спрямо първите седем месеца на миналата година. Търговията с фармацевтични и медицински стоки расте с 13.6%, а тази с храни, напитки и тютюневи изделия - със 7.9%. Само за юли спрямо същия месец на миналата година най-сериозен е растежът на ремонта на автомобили и мотоциклети - с 29.8 на сто, следван от търговията със същите стоки с 26.4%. Продажбите на стоки за домакинството и битова техника нарастват с 24.6% спрямо юли 2003 г.
Източник: Дневник (13.09.2004)

“Стилмет” АД е първата инвестиция на гръцкия холдинг “Виохалко” в България, който обхваща няколко големи компании, специализирани в областта на металургията и производството на метали - Elval, Etem, Halcor, Hellenic Cables и Sidenor. През 1999 г. е изграден заводът на “Стилмет” АД в България, чийто мажоритарен собственик е “ЕТЕМ” АД. В него се произвеждат стандартни алуминиеви профили, архитектурни системи. До момента в “Стилмет” АД са инвестирани 16 млн. евро. Очаква се общите инвестиции да достигнат до 22 - 25 млн. евро. Само на нашето Черноморие за 2003 - 2004 г. дружеството е доставило дограми и фасади за над 60 новопостроени хотели и административни сгради. Най-големите обекти са хотелите “Грийн Парк”, “Елена”, “Краун Плаза” 1 и 2, “Астера” на КК “Златни пясъци”, “Азалия” на “Св. св. Константин и Елена”, на КК “Слънчев бряг” - “Виктория палас”, “Марвел”, “Фиеста Бийч”, “Вела”, “Колизеум”, във ВК “Дюни” - хотел “Марина Роял Палас”, офис сграда на “ТУИ България” във Варна и други. - Какъв е годишният капацитет на производство на “Стилмет” АД? - Годишният капацитет на “Стилмет” преди изпълнението на набелязаната инвестиционна програма за разширяване на производствените мощности, която ще стартира в края на 2004 г. и се надяваме да приключи есента на 2005 г., когато ще заработят 2 нови преси за екструзия, е 10 хил. тона. След успешното изпълнение на инвестиционната програма се очаква капацитетът да се увеличи двойно. - Какво е присъствието на дружеството на българския пазар? - Пазарният дял на “Стилмет” в България по отношение на продажбите на алуминиеви архитектурни системи е около 45%. Тъй като липсват точни данни за продадените количества и реално внесените в България алуминиеви профили, поради наличието и на недеклариран внос, е трудно да се каже точна цифра. Но според нашите проучвания пазарният ни дял е около 45%. - Какъв процент от общата продукция е предназначен за външния пазар и какъв за българския? - Към настоящия момент съотношението на експорта към вътрешния пазар е 70 към 30 процента, като основно износът е насочен към Германия, Франция и Холандия, към големите индустриални компании в Западна Европа като Thyssen Krupp. Също така голяма част от износа съставляват архитектурните системи за Гърция, Сърбия и Черна гора, Румъния и Украйна. Въпреки по-големия процент на износа в количествено отношение, акцентът в усилията на компанията е поставен в още по-голямо присъствие в България и страните от Балканския полуостров. - Как преценявате състоянието на пазара на алуминиеви архитектурни системи в България? - Смятаме, че пазарът на алуминиеви и архитектурни системи в България е много динамичен и се развива с бързи темпове през последните 3 г. За това съдим и по резкия скок на реализацията на “Стилмет” на българския пазар. За първата половина на 2004 г. спрямо същия период на 2003 г. отбелязахме ръст на вътрешния пазар от 80%. Това говори, от една страна, за реализация на положените усилия от екипа на “Стилмет”, за реализацията на новите инвестиции, вложени в подобряване на качеството, за успешната дистрибуционна политика на компанията. Този ръст обаче показва, че и пазарът се развива динамично и следва увеличаващото се ново строителство в България. Все повече сгради ползват алуминиеви архитектурни системи поради тяхната специфика: тяхната дълговечност, ниски експлоатационни разходи и др. - Предвиждате ли разширяване на продуктовата гама на предприятието? - Продуктовата гама от гледна точка на архитектурни системи и разширяването съответно на тази гама е един непрекъснат процес, за който голяма роля играе и нашият проектантски екип в завода. Той е създаден в средата на 2003 г. и вече наброява трима души. RND отделът в Гърция, където е компанията майка “ЕТЕМ”, също работи върху обновяването и развитието на вече съществуващите системи, както и върху развитието на нови системи. Предвижда се към края на годината на българския пазар да обновим две от съществуващите системи. През следващата година ще покажем две изцяло нови системи, уникални по своя характер, които ще бъдат универсални за различни типови приложения. - В момента “Стилмет” инвестира в строителството на офис сграда. На какъв етап е нейното строителство, кога ще бъде готов обектът? Какъв е размерът на инвестицията? - Това е една инвестиция на “Стилмет”, не собствена сграда на “Стилмет”, което означава, че “Стилмет” няма да премести там собствените си офиси, а това е един инвестиционен проект, който ще обслужва всички компании от групата на “Виохалко” в България. Там ще има и постоянна изложбена зала, в която ще бъдат изложени продуктите, които се произвеждат от компаниите на групата. Офисните помещения, които не се използват за нуждите на компанията в България, ще се дават под наем. Размерът на инвестицията е 7 млн. лв. Обектът ще бъде готов на 1.12.2004 г., тогава очакваме да направим неговото официално откриване. В момента е завършена стоманобетонната конструкция, около 80% от грубото строителство. - Какви са инвестиционните планове на дружеството? Предвиждате ли други инвестиции в недвижима собственост? - Инвестиционните планове на дружеството са много амбициозни. Предвижда се внедряване на 2 нови линии за екструзия, което е свързано и с разширяване на застроената площ на завода, която ще се увеличи двойно. Към момента тя е 15 хил. кв. м, ще бъде увеличена докъм 35 хил. кв. м. Също така на автомагистрала “Тракия”, до Пловдив, е закупен терен, където ще бъде изградена втората, след нашата, модерна складова база във Варна, нова модерна складова база, с вход откъм магистралата. В нея ще се предлагат изцяло продуктите на компаниите от групата на “Виохалко” и главно архитектурни системи. Но това е един непрекъснат процес и ние няма да спрем с обновяването както на съществуващите мощности, така и с инвестирането в нови производствени мощности и складови бази. Към настоящия момент покритите складови площи на “Стилмет” в страната са около 10 хил. кв. м и за следващата година (без складовата база в Пловдив) те ще се увеличат до 15 хил.кв.м. Само тук, в София, ще има един съвсем нов, модерен складов комплекс, който ще бъде 6000 кв. м и ще бъде оборудван с нови модерни машини. - Възнамерявате ли да влагате капитали в нова техника? - Инвестицията в ново оборудване и помещения възлиза на 12 млн. евро, но успоредно с това непрекъснато се поддържат и обновяват производствените мощности, което гарантира високото качество на продукцията, безаварийната работа, по-малко производствени спирания. Така че този процес ще продължи и в бъдеще. - Как ще коментирате инвестиционния климат в България? - Определено инвестиционният климат в България се е подобрил от създаването на “Стилмет” като търговско дружество преди 10 години. Тук искаме да отбележим, че на 15 ноември тази година “Стилмет” ще празнува своята 10-годишнина. За този период “Стилмет” преживя много. Преживяхме дори банковата криза през 1996 - 1997 г. Но инвестиционният климат се подобри оттогава. Това не го казваме само ние, то е видно и от повишения кредитен рейтинг на страната от международни финансови агенции. И от това, което наблюдаваме - през последните две години в България се увеличиха драстично и чуждите инвестиции. Смятаме, че има какво още да се желае и дълъг път да се извърви, за да се стимулира още по-добре международният бизнес, но на първо място и българските производители. Необходимо е да се увеличат инвестициите, да се създават повече работни места в България, което е и нашата цел и ни прави много горди, че сме на този пазар и че създаваме български добавен продукт.
Източник: Строителство Градът (13.09.2004)

Китай отмени въведените в началото на т. г. антидъмпингови мита на студеновалцуваната стомана от Русия, Украйна, Казахстан, Южна Корея и Тайван заради възможността от възникване на дефицит на вътрешния пазар.
Източник: Пари (13.09.2004)

Общото увеличение на цените на стомана на топпроизводителя в света Arcelor през 2004 г. ще е 20 процента, писа в. La Libre.
Източник: Пари (13.09.2004)

Чистата печалба на най-големия производител на никел и паладий в света руската Норилски никел се повиши през първото тримесечие до 460 млн. USD /по международните стандарти за финансова отчетност/ спрямо 109 млн. USD за същия период на м. г. Приходите от продажби на метали се увеличиха до 1.6 млрд. USD при 1.13 млрд. USD за 2003 г. Отличните резултати последваха повишаването на цените на металите и придобиването на единствения щатски производител на платина и паладий Stillwater.
Източник: Пари (13.09.2004)

Цветните метали поскъпнаха в петък, като лидер във възходящото движение бе медта. Тримесечните медни сделки се договаряха с 31 USD/т по-високо спрямо четвъртък, или по 2784-2788 USD/т. Алуминият прибави 28 USD/т към котировките си, а оловото 8 USD/т, като цените се установиха на 1700-1705 USD/т и 885-890 USD/т. Цинкът поскъпна с 6 USD/т, а никелът със 100 USD/т, достигайки съответно 980-984 USD/т и 12 100 - 12 200 USD/т.
Източник: Пари (13.09.2004)

За да постигне целта си да стане най-крупният производител на неръждаема стомана в света, финландската компания Outokumpu трябва да повиши мощностите си и да е предпочитана инвестиция в сектора, отбеляза ръководството на сегашната компания N3 в света по капацитети за неръждаема стомана. Outokumpu, изоставаща по този показател само след Arcelor и ThyssenKrupp, миналата седмица разкри амбициите си да продаде медните си активи и да се фокусира единствено върху стоманения си бизнес. В момента тя държи 8-10% от глобалния пазар и се надява да се възползва от нарастващото търсене чрез разширяване на завод Tornio в Северна Финландия с потенциални капацитети 2.75 млн. т стоманени сляби годишно, който влиза в експлоатация догодина.
Източник: Пари (13.09.2004)

Заводът за алуминиеви профили и архитектурни системи ЕТЕМ “Стилмет” АД предлага кредитиране при облекчени условия, съобщиха от фирмата. Според схемата инвеститорът се договаря с конкретен изпълнител на дограма и окачени фасади за стойността и срока на изработка на даден обект с архитектурни системи ЕТЕМ. Сключва се договор между инвеститора, изпълнителя и “Стилмет”, като инвеститорът заплаща на завода аванс, а остатъкът се разсрочва до 18 месеца при лихва 0,85%. Има и 3-месечен гратисен период, през който се заплаща само лихвата.
Източник: 24 часа (13.09.2004)

Над 100 000 квадратни метра алуминиева дограма, производство на “Стилмет” АД, са вложени в периода март-юни тази година в хотели на българското Черноморие. Това заяви Христо Щерев, търговски директор на дружеството вчера. Пернишкият завод “Стилмет” е част от гръцкия консорциум “Виохалко”.
Източник: Труд (13.09.2004)

Най-големият производител на топло валцувана стомана в Тайланд Sahaviriya Steel Industries Pcl и дружествата от неговата група заявиха, че планират да вложат 80 млрд. бата (1.9 млрд. щ. д.) през следващите две години в изграждането на завод за стоманени плочи. Заводът ще произвежда 5 млн. тона стоманени плочи и пръти годишно, се казва в изявлението на Sahaviriya Group. Построяването на фабриката е първата стъпка от плана на Sahaviriya да инвестира близо 500 милиарда бата през следващите 15 години, съобщиха от компанията.
Източник: Други (14.09.2004)

"Стомана индъстри" подготвя документите за две паралелки, в които ще обучава собствени кадри. Документите ще бъдат подадени в образователното министерство до март, съобщи Томчо Томов - ръководител направление "Персонал" на "Виохалко" в България. Гръцката групировка е мажоритарен собственик на пернишкото предприятие. Обучението ще отговаря на новата технология в предприятието, като ще се акцентира на автоматизацията и засиленото изучаване на английски език. Ще гарантираме работа на учениците и ще изграждаме по-близки взаимоотношения чрез стажове и работа на тренажори в реално производство, каза Томов. "Стомана индъстри" имала готовност да покрива потребностите и на останалите предприятия. Част от учениците можем да изпращаме със стипендии да продължат във ВУЗ, каза Томов. От "Виохалко" ще подготвят актуализираните учебни планове съвместно с техникума по металургия и професионалната техническа гимназия "Юри Гагарин". Приемът ще започне догодина с паралелки по хидравлика и термообработка. Ще се открие и трета паралелка за ново високотехнологично предприятие, което сега се изгражда в "Стомана индъстри". "Тревожим се, че за младите хора в Перник "Стомана индъстри" не е престижно място и идея за бъдеща реализация", каза Томов. "Искаме те да са сигурни, че ще отидат в модерно предприятие, с добри доходи и гарантирано бъдеще", заключи Томов.
Източник: Дневник (14.09.2004)

Трети месец благоевградската фирма “Камбитов и син” ЕООД чака платени предварително 322 тона желязо от пернишката фирма “Стомана индъстри”, подразделение на гръцката фирма “Виохалко” АД. Въпреки множеството подканяния от страна на Камбитов следва отказ за доставка на стоката на купувача. Вчера от благоевградската фирма са изпратили до “Стомана индъстри” покана за доброволно изпълнение и ако количеството желязо не бъде доставено, ще започне съдебно преследване. Още през юли сумата от 536 000 лева за 777 тона арматурно желязо е изпратена във “Виохалко”. Вместо цялото количество желязо “Камбитов и син” получили само 455 тона.
Източник: Струма - Благоевград (15.09.2004)

Световната стоманодобивна индустрия навлиза в нова фаза на развитие. Растежът в Китай стимулира търсенето на стомана в цяла Азия. Развиващите се страни от региона демонстрират засилена производствена активност на базата на износът, осъществяван от тях в индустриализираните страни.Потреблението на стомана се очаква да расте през следващите пет години. Ситуацията на сектора в световен мащаб не може да бъде прогнозирано на базата на регресивен анализ. Не се следват предишните циклични тенденции. В момента се наблюдават взривообразни тенденции, базиращи се основно на очаквания недостиг на суровини. По наши изчисления, през трите години от 2001 г. до 2004 г. видимото потребление на готова стомана е нараснало от 766 то 918 млн.т, което представлява увеличение от почти 20% или средно годишно увеличение от над 6%. През десетте години до 2002 г., годишното нарстване беше в размер на 2.5%, а за трите десетилетия от 1970 г. до 2000 г. – 1.2%. По наша преценка, световното видимо потребление на готова стомана през 2004 г. ще достигне 918 млн.т., или с 5.3% над размера му преди година. Не очакваме скорошните темпове на растеж да се запазят в средносрочен план. Прогнозираме, обаче, че търсенето ще продължи да нараства през идните няколко години, като през 2008 г. видимото потребление на готова стомана ще достигне 1 млрд.т, което представлява средно 5% годишно увеличение в рамките на идните пет години. Тази сравнително скромна прогноза е базирана на два основни фактора. На първо място, растежът на видимото потребление през последните три години, по наше мнение, надвишава нивото на реалното търсене. Наблюдава се натрупване на големи запаси, особено в Китай. Шумът около недостига на суровини накара купувачите да трупат по-големи от необходимите запаси. Ниските лихвени проценти им позволяват да правят това много по-безболезнено отколкото в миналото. На второ място, китайското правителство се стреми да избегне прегряването на местната икономика и прави опити да намали растежа на някои ключови индустриални сектори, вкл. стоманодобива. (източник: MEPS)
Източник: Други (15.09.2004)

Двата най-големи преработватели на алуминий в Русия РусАЛ и СУАЛ, като РусАЛ е N 2 в света, са сред седемте компании, проявили интерес към покупката на 65.4% в черногорската алуминиева рафинерия КАР. Другите компании са черногорската Vectra, базираната в Швейцария компания за търговия на метали и зърно Glencore, индийската Vedanta Resources, германската Bagr group и австрийската A-TEC. Продажбата на КАР ще маркира първата голяма приватизационна сделка от октомври 2002 г., а държавата търси стратегически партньор с изискване да е произвел през 2003 г. поне 120 хил. т и годишни продажби от минимум 199 млн. USD. КАР с 50% от индустриалната продукция на страната и 80% от износа планира да добива по 120 хил. т алуминий и 240 хил. т алумина. До края на седмицата трябва да се отсеят кандидат-купувачите, които да подадат оферти до 1 декември.
Източник: Пари (15.09.2004)

Вследствие покриване на къси позиции медта поскъпна на ЛМБ. Тримесечните фючърси се договаряха с 4 USD/т по-скъпо в сравнение с понеделник, по 2790-2795 USD/т, а в по-ранните часове достигна дори 2805 USD/т. Алуминият прибави 3 USD/т към котировките и се установи на 1703-1705 USD/т. Калаят поевтиня незначително, а цените на оловото се запазиха без промяна. Никелът поскъпна със 75 USD/т до 12 500-12 575 USD/т.
Източник: Пари (15.09.2004)

Южнокорейският стоманопроизводител POSCO и британско-австралийският миннодобивен гигант BHP Billiton възнамеряват съвместно да изградят стоманодобивно предприятие в Ориса, Източна Индия. Инвестициите за новия стоманодобивен завод, който ще бъде най-големият в Индия, може да достигнат 390 млрд. рупии /8.5 млрд. USD/. Говорителка на POSCO потвърди, че са водени преговори, но сделката все още не е обявена официално. Все още не е взето и крайното решение за размера на новото предприятие. Планираният стоманодобивен завод ще осигури работа на около 40 000 работници. По-голямата част от неговата продукция ще бъде предназначена за износ. Южнокорейската компания е една от най-големите в стоманодобивния бизнес. BHP Billiton, чието седалище е в Мелбърн, е номер едно в миннодобивната индустрия.
Източник: Пари (15.09.2004)

Най-голямата руска компания, преработвателка на алуминий, и втора в света - РусАЛ, възнамерява чрез инвестиционна програма в размер на 10 млрд. USD, предвидена за изграждане на нови рафинерии в страната, до 10 г. да стане номер 1 в своя сектор. РусАл доби 2.59 млн. т алуминий през 2003 г. Проектът вече е стартиран.
Източник: Пари (16.09.2004)

Англо-холандският производител на стомана Corus за първи път обяви печалба откакто беше сфориран чрез сливането на British Steel и Hoogovens преди около пет години. Изпълнителният директор на компанията Филип Варин отбеляза, обаче, че групировката все още се нуждае от допълнителни подобрения, ако иска да достигне своите европейски конкуренти. През първото полугодие Corus успя да преобърне оперативната си загуба от 57 млн.бр.п. в печалба от 147 млн.бр.п. Положителният резултат беше постигнат благодарение както на растящите цени на стоманата в световен мащаб, така и на вътрешната възстановителна програма, провеждана от компанията. (източник: The Guardian)
Източник: Други (17.09.2004)

Борса за електроенергия се очаква да има през 2005 г. , заяви министърът на енергетиката Милко Ковачев. На нея първоначално ще участват най-големите консуматори на ток в страната. Те ще се договарят за цените директно с производителите. Така сделките ще са прозрачни. Всяка от балканските страни си прави собствена енергийна борса - Румъния, Гърция, и България, обясни Ковачев. В момента се подготвя междуправителствен меморандум, който ще уточни правилата за търговия с електроенергия. Документът ще бъде готов до края на годината. АЕЦ "Козлодуй" и "Юмикор Мед" АД сключиха първата сделка за продажба на електрическа енергия при свободно договорени цени. Първият график за доставка на ток е регистриран на 16 септември в 14,55 часа. Срокът е 168 часа и започва да тече от 24,00 ч на 18 септември. Участниците в сделката не обявиха на каква стойност е доставката. Но според изпълнителния директор на "Юмикор Мед" Томас Биймиш след сключването на договора ще се подобри рентабилността на предприятието. През 2004 г. права за пряко договаряне на доставка на ток имат потребители на над 40 гигаватчаса годишно. Това са около 20 фирми. Сред тях са "Стомана Индъстри", Мини "Марица-изток", "Асарел Медет".
Източник: Стандарт (20.09.2004)

БВП на България може да достигне 33 млрд. EUR до 2010 г. и 47 млрд. EUR до 2014 г., пише в доклад "България през 2014 г.", изготвен от Чарлз Робъртсън, началник-направление Изследователска дейност за Източна Европа, Среден изток и Африка в ING. Според Робъртсън присъединяването ни към ЕС ще доведе до насърчаване на инвестициите и насочване на огромни средства към българската икономика. Евентуалното приемане на еврото през 2010 г. следва да осигури по-нататъшно намаляване на лихвените разходи по дълга и същевременно представлява стратегия за излизане от валутния борд. Работните заплати в България продължават да бъдат около 10% от равнището на ЕС и 30-45% от тези в Централна Европа. Броят на осигурените лица към края на август е нараснал с 35% спрямо същия период на м. г., а активите на фондовете са увеличени с 85%, каза Николай Стойков, главен изпълнителен директор на пенсионните фондове на ING в България.
Източник: Пари (20.09.2004)

Държавният дълг се понижи с 567 млн. EUR в края на юли спрямо месец по-рано според бюлетина на Министерството на финансите. Нивото му е 8.226 млрд. EUR, като основната причина за спада е операцията по обратно изкупуване на брейди облигации DISC, извършена на 28 юли от правителството на страната. Тогава бяха изплатени книжа за 679.3 млн. USD, 10-години преди падежа им. В същото време наши инвеститори редуцираха обемите облигации по външния ни дълг в портфейлите си. Благодарение на обратното изкупуване на DISC ключовото съотношение дълг/БВП се понижава до 42.2% в края на юли спрямо 45.3% месец по-рано. За седем месеца на годината намалението на показателя е 4%. Така страната ни се нарежда пред доста развити световни икономики според този показател. За това допринасят както абсолютното понижение на държавните задължения, така и устойчивият ръст на БВП на страната. Именно той е показателят, който стои в основата и държи дълга на страната. Към 31 юли външните задължения на държавата са в размер на 6.950 млрд. EUR, а вътрешните - 1.276 млрд. EUR. За седемте месеца на годината държавата е платила 2.327 млрд. лв. лихви и главници,
Източник: Пари (20.09.2004)

"Стомана Индъстри" ще е следващото предприятие у нас, което ще сключи договор за свободно закупуване на електроенергия, стана ясно вчера. Дружеството е собственост на гръцката група "Виохалко". Възможност да направят това имат още "Асарел медет" и "Мини Марица изток", с които се преговаря усилено, каза вчера изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов. Атомната централа сключи в петък вечерта договор за свободна продажба на електроенергия с "Юмикор Мед", както в. "Сега" вече писа. Цената по договора е търговска тайна, но е поне с 15% по-ниска от тази, по която "Юмикор" е била принудена досега да купува електроенергията от НЕК, стана ясно от изявление на изпълнителния директор на медодобивния комбинат в Пирдоп Томас Биймиш. Сега право да купуват свободно ток имат всички предприятия, които имат поне 40 000 мегаватчаса годишна консумация. Догодина такова право ще имат клиентите, които харчат 20 000 мегаватчаса, през 2006 - 9 000, а през 2007 г. - всички небитови потребители. Междувременно вчера стана ясно, че преносната такса, която се плаща на НЕК в такива случаи, ще бъде променена. В момента тя е 11,80 лв. за всеки мегаватчас пренесена електроенергия. До края на годината ще се диференцира в зависимост от разстоянието. Обещанието това да се направи е довело до сключването на първия договор за свободна продажба на ток, каза източник от Държавната комисия за енергийно регулиране. Първите количества ток, продаден по свободно договорени цени, са доставени още в четвъртък, в 14,55 часа. Графикът за доставка, който е част от договора, предвижда обновяване на всеки 168 часа. Ако договорените за седмицата количества не се купят, предприятието купувач трябва да плати оставащото количество ток по 7,5 ст. за киловатчас. Това е наказателна тарифа, което означава, че реалната цена по договора е поне два пъти по-ниска.
Източник: Сега (20.09.2004)

"Юмикор мед" и АЕЦ "Козлодуй" са първите компании, които сключиха договор за директна покупка на електроенергия през миналата седмица, съобщи енергийният министър Милко Ковачев. Това е стъпка към либерализацията на вътрешния електроенергиен пазар, обясни той. Контрактът е до края на годината и вероятно ще бъде продължен през следващата година. Конкретните параметри по договора, количеството на енергията, както и цените остават търговска тайна. По данни на Националната електропреносна компания (НЕК) годишната консумация на компанията през миналата година е 291 гигаватчаса. "Юмикор" е сред 15-те компании, които първи получиха статут на привилегировани потребители и имат годишна консумация над 100 гигаватчаса. Пазарът на ел. енергия през 2004 г. се оценява на 170 млн. евро. Цената е по-висока от тази, на която АЕЦ "Козлодуй" продава на НЕК, каза изпълнителният директор на централата Йордан Костадинов. До края на следващата седмица атомната централа планира да финализира още един договор с привилегирован потребител. Сред кандидатите да купуват от АЕЦ "Козлодуй" са "Асарел Медет" и "Стомана индъстри". По предварителни разчети на атомната централа от свободното договаряне тя може да спечели около 15 млн. лв. През юни Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) определи квота от 200 мегавата на АЕЦ "Козлодуй", която централата може да продаде на свободни цени на привилегировани потребители. Очаква се тази квота да бъде увеличена догодина. Цената и количеството на ел. енергията не са толкова важни, колкото е важна прозрачността на процеса, заяви изпълнителният директор на "Юмикор" Томас Биймаш. Той не уточни с колко дружеството ще намали разходите си за електроенергия при излизането на пазара. Според експертни оценки понижението ще е с около 15%. До 2007 г. вътрешният пазар на електроенергия ще бъде отворен постепенно до 60%. Оттогава битовите абонати ще могат да си избират доставчика, а привилегированите да договарят покупка на енергия извън пределите на страната. В НЕК вече са се регистрирали мини "Марица-изток", "Асарел Медет" и "Стомана индъстри" като следващите компании, които в скоро време ще финализират преговорите си. Те ще могат да купуват електроенергия освен от атомната централа, и от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица-изток 2". От следващата година се очаква да заработи енергийна борса и цените, на които се договорят сделките между производители и потребители, да станат публични.
Източник: Дневник (20.09.2004)

Комплексът от цветни метали, търгуван на ЛМБ, отбеляза низходящ ценови тренд в края на миналата седмица заради фондови продажби, целящи извличане на бърза печалба. Тримесечните медни фючърси приключиха седмицата при 2810 USD/т, което е с 13 USD/т по-ниско спрямо четвъртък. Алуминият отстъпи по-скромно, с 3 USD/т, и се стабилизира на 1710 USD/т. Оловото се срина с 20 USD/т, а цинкът с 19 USD/т. Златото затвори при 403.40-404.20 USD/тр. у., с 1 USD/тр. у. по-ниско в сравнение с четвъртък. Среброто загуби 12 CTS и се установи на 6.19-6.22 USD/тр. у.
Източник: Пари (20.09.2004)

Кремиковци и германската компания "Кльостерс" ще изградят циментов завод на територията на металургичния комбинат, съобщиха от българското дружество. Заводът, който ще е с капацитет 400 хил. тона годишно, ще бъде построен и ще се управлява от смесено дружество, в което германското предприятие ще има 75% участие. Стойността на инвестицията е 30 млн. евро. Основна суровина в производствения процес ще бъде металургичният шлак, който е технологичен отпадък от производството на комбината. Участието на "Кремиковци" АД е с апортна вноска на 40 декара земя, комуникационна и технологична инфраструктура, както и суровината за производство на цимента. Германското дружество ще осигури финансирането на проекта. Първоначалните планове са изграждането на завода да завърши след 18 месеца, допълват от комбината. Новият завод ще отговаря на всички съвременни екологични изисквания. Употребата на гранулирана доменна шлака ще позволи отпадъчната шлака от производството да се оползотворява 100%, което ще има изразен екологичен ефект за района. Германската компания най-вероятно е регистрираната в Потсдам "Кльостерс Баушофверке". Дружеството управлява няколко циментови завода, като основната му продукция са бетонови смески, използвани за строителството на пътища и мостове.
Източник: Дневник (21.09.2004)

Най-голямото стоманодобивно предприятие в България Кремковци и немския производител на цимент Клоестерс се споразумяха за изграждането на нов циментов завод на територията на производствената база на предприятието в София. Новият завод с планиран годишен капацитет от 400 000 т, ще отговаря на всички необходими екологични изисквания. Немското дружество ще притежава 75% от активите на съоръжението, като инвестициите в него се очаква да достигнат 30 млн. евро. Отпадъчните продукти от Кремиковци ще бъдат използвани като основна суровина при производството на цимент. (източник: Novinite.com)
Източник: Други (21.09.2004)

BHP BILLITON, най-голямата диверсифицирана миннодобивна компания в света, очаква баланс между търсене и предлагане на глобалния пазар на метали, тъй като високите цени на металите стимулират компаниите производителки да увеличат продукцията си. Дълги години по-ниски инвестиции в нова продукция, свитото предлагане и нарасналото търсене, особено от Китай, са факторите в основата на рекордните ценови максимуми по-рано т. г., консолидацията на сектора и поскъпването на акциите на миннодобивните компании. Повечето от мините и рафинериите на BHP Billiton функционират на пълни обороти, за да задоволят високото търсене, което ще продължи според експертите поне до края на 2004 г. Паралелно с това вчера третият по големина производител на никел канадската Falconbridge обяви, че планира да повиши продукцията си с 60 хил. т в идните 4 до 6 г.
Източник: Пари (21.09.2004)

Тримесечните срочни доставки на мед поскъпнаха на ЛМБ до 2831 USD/т при 2810 USD/т в петък при затварянето след покупки и съкращаване на запасите на борсата с още 1000 т до 101.9 хил. т. Алуминият прибави 3 USD/т към котировките си от края на седмицата и се търгуваше по 1713 USD/т. Цинкът не бе търгуван в понеделник, но цените му скочиха с 3.50 USD/т до 972.50 USD/т. Никелът поскъпна с 25 USD/т до 12 775 USD/т.
Източник: Пари (21.09.2004)

Цветните метали поскъпнаха, тъй като продължилото вече месец свиване на запасите на борсите /ключовите запаси от мед и алуминий вече са с 4.7 хил. т и 475 т по-малко/ и поевтиняването на долара накара търговците да покриват късите си позиции. Тримесечните медни доставки на ЛМБ се котираха по 2782 USD, с 13 USD/т по-високо в сравнение с понеделник. Алуминият поскъпна с 11 USD/т до 1712 USD/т. Цените на никела скочиха с 350 USD/т до 12 950 USD/т, а цинкът се търгуваше без промяна от вторник по 992 USD/т.
Източник: Пари (21.09.2004)

Европейската комисия премахна наблюдението и санкциите върху износа на български горещо валцувани рулони в страни от общността, съобщиха от "Кремиковци". Антидъмпинговата процедура продължи от 1999 до 2004 г. С решението от 13 септември отпадат ограниченията и комбинатът може да продава свободно на европейския пазар. Документът влиза в сила със задна дата - от 20 март 2003 г. Така клиентите на "Кремиковци" в Европа ще могат да си възстановят платените след тази дата мита. В продължение на четири години фирмата беше под надзор на европейската администрация заради сигнали за дъмпингов износ от страната на стоманопроизводители от Стария континент. "Кремиковци" сключи споразумение за експорт на основната част от продукцията си, главно горещо валцувани рулони, на по-високи от минималните цени, фиксирани от комисията. Тези договори бяха под контрол от ЕС, а за друга част от продукцията ЕК налагаше вносни мита. В продължение на 5 години на всеки три месеца се извършваше преглед на поетите ангажименти. В средата на 2003 г. Канада също разследва българските производители на стомана за дъмпингов внос. Тогава се оказа, че вносът на наши метали в страната се осъществява чрез посредници. В САЩ "Кремиковци" нямат право да внасят повече от 3% от количеството на общия импорт. В противен случай компанията автоматично попада в списъка на вносителите, които налагат дъмпинг на пазара. 85% от продукцията на "Кремиковци" са за износ, предимно в Европейския съюз. 440 млн. лева са приходите от дейността на комбината за първото полугодие, сочат данните от финансовия отчет, представен във фондовата борса. Активите на металургичното предприятие надхвърлят 1 млрд. лева, като 795 млн. лева от тях са дълготрайните материални активи. В изготвената програма за преструктуриране на българския стоманодобив в съответствие с изискванията на Евросъюза се предвижда свиване на мощности в стоманодобива. Тя се отнася основно за "Кремиковци", но в нея са включени "Промет стийл" и "Стомана индъстри". За общността стоманодобивът е чувствителен отрасъл и от комбината поеха ангажимент да съкратят производствени мощности, тъй като са получавали държавна помощ, доказана с решение на КЗК. Директорите на комбината многократно поставяха въпроса държавата да въведе мита за вносители на стоманени продукти, тъй като на тях пък им правят дъмпинг вносители от Украйна и Румъния. По този въпрос обаче решение още няма.
Източник: Сега (23.09.2004)

Съветът на Европа окончателно премахна мониторинга и санкциите върху износа на български горещо валцовани рулони за ЕС, съобщиха от отдел "Връзки с обществеността" на "Кремиковци" АД. До този момент дружеството имаше споразумение за износ на основната част от готовата си продукция, каквото е посоченото производство, на цени над минимално определени от ЕК нива. Над това споразумение имаше постоянен мониторинг от страна на ЕС, се припомня в съобщението. За друга малка част от износа имаше антидъмпингови мита, се посочва в текста. С решението на СЕ от 13 септември всички ограничения отпадат и българското дружество може да продава свободно на Европейския пазар. Решението е публикувано в официалния вестник на европейския съюз в петък 17 септември 2004 г. и влиза в сила със задна дата, считано от 20 март 2003 г. Това означава, че клиентите на "Кремиковци" АД в ЕС могат да възстановят платените след тази дата мита по вноса на българска продукция, допълват от дружеството. През януари 1999 г. ЕК започва антидъмпингова процедура срещу "Кремиковци". Мярката бе породена от оплакванията на европейски стоманопроизводители срещу дъмпинговия внос на българска стомана от страна на държавното металургично предприятие. Комбинатът бе изправен пред опасността от забрана на вноса или въвеждане на квоти, което би довело дружеството до фалит, тъй като ЕС е основния му пазар, пише в съобщението на комбината.
Източник: Дневник (23.09.2004)

Европейският съюз (ЕС) настоя Световната търговска организация (СТО) да проведе разследване дали САЩ са вдигнали митата върху определени стоманени продукти, наложени преди пет години, за които СТО се произнесе ще са незаконни през 2002 г. Въпреки че мерките, наречени “Споразумението Бърд” бяха признати за незаконни, високопоставени американски служители твърдят, че митата са коригирани в съответствие с правилата за търговия на СТО. Протестите срещу споразумението Бърд, обаче, не са спирали, ето защо ЕС настоява СТО да проучи случая. Както стана известно по-рано, през септември СТО съобщи, че ще позволи на ЕС и седем други държави да наложат наказателни мита на стойност 150 млн.щ.д. върху вноса на стоки с американски произход, като следствие на факта, че щатския конгрес не премахна анти-дъмпинговите мита, които нарушаваха световните търговски закони. В момента, по настояване на ЕС, ще бъде свикан съдебен състав, който ще изслуша и двете страни. Ако САЩ не се подчини на правилата, ЕС най-вероятно ще поиска одобрението на СТО за налагане на наказателни санкции. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (23.09.2004)

Няколко фирми от металургичния, хотелиерския и хранително-вкусовия бранш подготвят документите си, за да кандидатстват пред БНБ за създаване на нова банка, съобщи Людмил Стойков, който е мажоритарен собственик на "Ладимекс", "Еврометал" и туроператорската фирма "Бултрейд". Чрез тях той контролира големи акционерни и дружествени дялове в десетина компании, между които са и ваканционно селище "Дюни", "Ладимекс холдинг", "Стомана - Индъстри", "Радомир - Метали", "Еврострой - ЗС". За две години в "Дюни" са изградени два нови хотела. През 2003 г. е построен четиризвездният "Белвил", а през тази – петзвездният "Марина Роял Палас". През 2005 г. в "Дюни" ще бъде издигнат още един петзвезден хотел. Тъкмо някои от тези дружества имат намерение да станат учредители на новата банка и се надяват тя да получи лиценз от БНБ, твърдят източници на вестника. Людмил Стойков уточни, че фирмите, които участват в проекта, планират капиталът на банката да е 11.5 млн. лева. "Не мога да посоча в момента кои точно са кандидат-акционерите, тъй като може да се окаже, че някои от дружествата, заявили желание да участват, впоследствие ще отпаднат. Ще обявим имената на фирмите, когато внесем в БНБ молбата за лиценз и всички документи към нея. Смятам, че това ще стане до средата на октомври", заяви Стойков.
Източник: Банкеръ (27.09.2004)

През седмицата Националният статистически институт (НСИ) оповести данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2004 г. Реалният растеж на БВП е 6% - най-високата стойност от началото на поддържането на този статистически ред и безспорно е едно добро постижение за българската икономика. Основен показател в данните за растежа на производството е нарастването на брутната добавена стойност. Общо за цялата икономика тя расте с 5.6% за тримесечието спрямо аналогичния период на предходната година. Прави впечатление, че растежът на индустрията за девето поредно тримесечие превишава този на услугите - съответно 7.6% и 5.4% и така се запазва тенденцията от 2002 г. насам. Тези резултати си кореспондират с нарасналите продажби и производството в промишлеността, които през юни достигнаха растеж от съответно 26.4 и 21.5% спрямо юни 2003 г. след 2 поредни месеца на спад.
Източник: Дневник (27.09.2004)

Металургичните компании в цял свят чупят производствени рекорди. Глобалните добиви за първите осем месеца на 2004 г. се увеличиха с 8.5% и основните фактори, мотивиращи компаниите да повишават произведената продукция, са нарасналото търсене и цени на стоманата и стоманените изделия. Международният институт за стомана и чугун обяви, че в света през януари-август в сравнение със същия период на 2003 г. е произведена с въпросните 8.5% повече стомана, или 675.5 млн. т. В Русия през първото осеммесечие производството на стомана скочи с 4% до 42.49 млн. т. Общо в страните от ОНД през първото полугодие на 2004 г. са добити 74.04 млн. т, или с 5.7% повече спрямо аналогичния период на миналата година. Много големи западноевропейски стоманодобивни производители вдигнаха цените на продукцията си, на първо място заради високите цени на коксуващите се въглища, желязната руда, кокса и скрапа на черни метали. Поскъпването на електроенергията, газа и скочилите транспортни разходи са другата причина. Най-големият производител на стомана в света Arcelor е най-красноречивият пример. Той възнамерява да повиши цените на своята стомана с 20% на годишна база до края на този месец. Сега търсенето на метални изделия както на световните, така и на вътрешните пазари достига своя пик и съгласно прогнозите за развитие на световната икономика в близка перспектива ще се запази.
Източник: Пари (27.09.2004)

В рамките на няколко дни "Кремиковци" се спаси от производство по несъстоятелност, но заедно с това нов кредитор заведе дело за фалит, подадена е и още една жалба. Металургичният комбинат се договори с фирмата "Стройкомплект", която искаше фалита му, и миналия четвъртък съдът е прекратил делото. Ден след това обаче втори кредитор - "Инжталант", внесе на свой ред искане в Софийския градски съд за обявяване на комбината в несъстоятелност. Компанията има доказано вземане за около 400 хил. лв., за което има издаден изпълнителен лист. В понеделник пък ЕТ "Пепо-Петър Ризов" атакува прекратяването на делото "Стройкомплект". В това време държавните институции активно бездействат за дълговете на комбината. Освен съда адвокатът на "Инжталант" Николай Баташки от свое име е сезирал и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за разсрочването на дълговете от 146 млн. лв. на комбината към НЕК, "Булгаргаз" и Националния осигурителен институт (НОИ). Вчера от комисията съобщиха, че са прекратили преписката, но Баташки заяви, че по всяка вероятност ще обжалва пред Върховния административен съд (ВАС). Шефът на надзорния съвет на "Кремиковци" Божко Бонев не беше информиран за новия иск на "Инжталант" и не можа да го коментира. "Делото по жалбата на "Стройкомплект" беше прекратено по нейно желание", обясни Бонев. По отношение на преписката в КЗК той заяви, че в края на 2003 година и началото на тази комисията вече се е произнасяла по казуса с разсрочените вземания. Въз основа на тези решения "опростените и разсрочените" дългове на "Кремиковци" са били обособени като допустима държавна помощ и включени в Националната стратегия за преструктуриране на стоманодобива, която включва мерки за оздравяване на дружествата от отрасъла, каза Бонев.
Източник: Дневник (28.09.2004)

Третият по големина производител на цинк и девети на мед - канадската фирма Noranda, вероятно ще бъде погълната от държавната китайска метална група Minmetals. От петък двете фирми провеждат ексклузивни преговори и канадците остават затворени за други предложения за 45 дни. Сделката се изчислява на над 6.5 млрд. канадски долара /5 млрд. USD/ и трябва да бъде приключена до края на ноември. Чрез нея Minmetals и нарастващото търсене на метали в Китай ще получат достъп до цинкови, медни и никелови активи, включително контрола върху Falconbridge, N 3 по добиви на никел. Minmetals беше предпочетена пред други кандидати, и то гигантски миннодобивни компании, включително бразилската CVRD - N 1 по добиви на желязна руда, Anglo American, XStrata, BHP Billiton и Phelps Dodge. Условията по китайското предложение не са разкрити, но от Noranda съобщават, че предварителната оферта на Minmetals включва по-голяма сума кеш и малка премия към сегашните цени на акциите на канадската фирма. През м.г. приходите на Мinmetals достигнаха 11 млрд. USD. Noranda държи 60% в Falconbridge - компанията, приемана за перла в короната на канадците.
Източник: Пари (28.09.2004)

Медта поскъпна на ЛМБ до нов 5-месечен връх от 2959 USD/т. Вчера тримесечните медни доставки прибавиха още 49 USD/т към котировките си от петък. Резкият възходящ тренд се обяснява с покриване на къси позиции от фондове, паника и трупане на запаси. Метални експерти предвиждат тези фактори да тласнат медта към още по-високи върхове. Алуминият прибави 13 USD/т към цените си и достигна 1808 USD/т. Никелът поскъпна с още 75 USD/т до 14 675 USD/т. Цинкът се установи на 1024-27 USD/т, поскъпвайки със 7 USD/т.
Източник: Пари (28.09.2004)

В Русия бе създадена третата по големина медодобивна и преработвателна фирма - Руска медна компания, която ще произвежда над 130 хил. т катодна мед годишно. Тя е изпреварена по добиви само от Норилски никел и УГМК. В състава й влизат предприятията от медната група Алтушкина-Волхина-Димшакова, произвеждащи и продаващи над 15% от метала в страната. Най-големите в новия холдинг са Киштимският завод, Каларабашмед, Уралгидромед, Александринска медна компания и Новгородският металургичен завод.
Източник: Пари (28.09.2004)

Търгът за руското медно находище Удокан, което се оценява на 20 млн. т /със средно съдържание на 1.53% мед в рудата/, ще със състои не по-рано от 2005 г. 30% от доказаните запаси от мед в Русия са в това находище.
Източник: Пари (28.09.2004)

Четири кандидати за покупката на мажоритарен дял в черногорското предприятие за производство на алуминий "Комбинат Алуминиюма Подгорица" (Kombinat Aluminijuma Podgorica - KAP) са включени в шорт листата, съставена от Агенцията за приватизация на Черна гора, предаде осведомителната агенция "СийНюз". Това са швейцарската компания "Гленкор", индийската "Веданта ризорсис" и руските дружества "Русал" и СУАЛ. Те ще бъдат поканени да подадат окончателни оферти и гаранция от 1 млн. евро до 1 декември тази година, посочва "СийНюз". Още пет компании изразиха интерес към приватизацията на черногорския алуминиев комбинат - германската група BAGR, австрийската A-TEC, черногорската "Вектра", литовската инвестиционна група UAB и швейцарската IMR. В началото на август правителството в Подгорица обяви международен търг за продажбата на 65.44% от акциите на КАР. Негов консултант по сделката е френската банка "БНП Париба". Съгласно стратегията за приватизация на комбината за държавния дял могат да кандидатстват компании от алуминиевия сектор с годишно производство от поне 120 000 тона или продажби за поне 165 млн. евро през миналата година. Кандидати могат да бъдат още финансови инвеститори, управляващи активи за поне 300 млн. евро. Правителството в Подгорица посочи, че ще подкрепи потенциален купувач, който е готов да инвестира в KAP поне 100 млн. евро. Освен това то реши да опрости 116.6 млн. евро от дълговете на завода, възлизащи на над 250 млн. евро, и да предостави възможност на потенциалния купувач директно да преговаря с кредиторите за изплащането на останалата част от задълженията му. На КАР се пада половината от индустриалното производство в Черна гора и 13.5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Предприятието е и най-големият черногорски износител.
Източник: Дневник (28.09.2004)

Близо 2.5 млн. лв. инвестира Кремиковци АД в ремонта и възстановяването на Трета доменна пещ (ДПЗ). Ремонтът е III разряд и е последния от този тип преди пълната реконструкция, модернизация и обновяване на пещта, каквото беше направено преди две години на Първа доменна пещ. По време на ремонта беше изцяло възстановена Системата за зареждане с шихта (т.нар. засипен апарат). Подменена беше дроселна група на газочистката на пещта, с което се гарантира максимално технологичната и безопасната работа на съоръжението. Възстановена беше и горивна камера на въздухонагревател номер 2. Подобрения бяха направени и по системата за управление на пещта, производството на германската фирма Сименс. Вследствие на извършените дейности чувствително беше подобрена стабилността при работа и производителността на трета доменна пещ. От 1200-1300 тона чугун на денонощие, пещта вече произвежда по 1600-1700 тона, като в отделни дни достига до близо 1800 тона чугун на денонощие. Значително беше намален и разходът на кокс – от 650-670 кг кокс на тон чугун, след ремонта пещта произвежда с разход 580-600 кг кокс на тон чугун. С тези показатели трета доменна пещ значително се доближава до показателите на работа на Първа доменна пещ. Очаква се след няколко години да бъде изчерпан напълно ресурса за работа на ДПЗ и да бъде направена пълна реконструкция и модернизация на съоръжението.
Източник: Фирмена информация (28.09.2004)

От 29 септември новият основен лихвен процент (ОЛП) ще бъде 2.39%, спрямо валидния за момента 2.40%, съобщиха от БНБ. Годишната доходност на тримесечните безлихвени държавни ценни книжа (ДЦК) с падеж 29 декември 2004 г., за които в понеделник БНБ проведе аукцион, е 2.39 на сто. Доходността от аукциона за тримесечни ДЦК определя ОЛП за следващия месец. Бяха одобрени поръчки в размер на 12 млн. лв. номинална стойност.
Източник: Дневник (28.09.2004)

От 4 октомври стартира проектът "Големи данъкоплатци и осигурители". 240 големи фирми от София ще могат да подават месечните си декларации към НОИ и да регистрират трудови договори и в сградата на дирекция "Големи данъкоплатци" на ул. "Аксаков" 31. 1000 големи фирми от общо 177 хил. осигурители внасят 38% от осигуровките в страната. 504 компании плащат 67% от данъците в страната.
Източник: Стандарт (29.09.2004)

Стомана АД - Перник ще проведе общо събрание на акционерите на 27 октомври. В дневния ред е включена точка за отписване на натрупани разходи за ДМА, за прихващане на вземания, за отписване на КМА и ММП, на които не е извършена инвентаризация, за отписване на вземания по липси и надчети на МОЛ, за отписване на вземания, по които не се предвижда удовлетворяване съгласно оздравителния план на дружеството, за отписване на кредити по ЗУНК. Последната дата за сключване на сделки с акции на дружеството на борсата, даващи право на глас в ОСА, е 11 октомври.
Източник: Пари (29.09.2004)

Световната миннодобивна индустрия ще отбележи рекордна 2005 г. благодарение увеличеното търсене на метали и въглища в Китай и по света, прогнозира американската Национална минна асоциация /NMA/, представяща интересите на 300 компании от бранша. В същото време инвеститорите продължават да наливат ресурс в пазара на цветни и благородни метали, улавяйки възходящия тренд. Медта, поставила 5-месечен ценови рекорд от 2975 USD/т и настъпваща към 8.5-годишния тазгодишен максимум от 3050 USD/т, вчера отстъпи и се стабилизира на 2945 USD/т. Алуминият поевтиня с 4.50 USD/т спрямо понеделник до 1808 USD/т и е в близост до 5-месечния си рекорд, а никелът поскъпна с 25 USD/т до 14 650 USD/т. Оловото прибави 6 USD/т до 934 USD/т, а цинкът поевтиня до 1028 USD/т спрямо 1033 USD/т предишния ден. Междувременно в Русия бе създаден топпроизводител на титан, широко използван в отбранителната индустрия и цивилната авиация, след като АВИСМА и ВСМПО се сляха.
Източник: Пари (29.09.2004)

На 30.09.2004 год. Браншовата камара на черната и цветна металургия и създадения от нейни членове Доброволен фонд “Помощ за пострадали металурзи и техните семейства” ще направят дарение на 19 деца на металурзи, пострадали при трудови злополуки с последвала трайна или временна неработоспособност, както и на такива с тежки заболявания и увреждания. По време на Международния есенен панаир в гр. Пловдив 6 деца от пловдивските фирми КЦМ АД и “Анилс” ООД ще получат лично от управителите на фонда по 200 лв. безвъзмездна помощ, като по този начин бъдат финансово подпомогнати в началото на учебната година. Oфициалното връчване на даренията ще се състои в офиса на “Кремиковци” АД, палата 13 на 30.09.2004 г. от 14.00 часа. Средствата за останалите 13 деца ще бъдат получени от ръководителите на фирмите “Шамот” АД, “Кремиковци” АД и “Юмикор Мед” АД. Символичен домакин на събитието ще бъдат фирмите КЦМ АД, Пловдив и “Кремиковци” АД. Доброволен фонд “Помощ за пострадали металурзи и техните семейства” е създаден в началото на тази година по идея на г-н Александър Кашукеев – Председател на УС на “Металснаб Холдинг” АД, София. В него досега са получени дарения от 9 фирми от черната и цветна металургия.
Източник: Фирмена информация (30.09.2004)

Наскоро Американският международен институт по стоманата (AIIS) настоя да бъдат временно премахнати антидъмпинговите мита при вноса на готови стоманени продукти, поради факта, че вноса на тези продукти през периода януари-юли 2004 г. е рекордно нисък. Според статистиката, вносът на стомана в САЩ през юли е намалял с 11.3% до 2.7 млн. м.т. в сравнение с 3.05 млн. м.т. през юни. Въпреки че вноса отбелязва ръст за първите седем месеца на настоящата година, според AIIS неговият размер е все още малък, като се имат предвид пазарните условия. Ето защо AIIS настоява за временната отмяна на антидъмпинговите мита върху вноса на готови стоманени продукти Подобни мерки бяха предприети от Китай. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (30.09.2004)

Според предварителни данни, публикувани от Министерството на търговията в САЩ, вносът на стомана в страната през август е в размер на 3.1 млн.м.т. и бележи ръст от 8.6% в сравнение с предходния месец. От това количество, 2.5 млн.м.т. се състоят от готова стомана, като нейният внос е нараснал с 5.7% в сравнение с юли. Това е най-голямата количество внос от август 2000 г. насам. Вносът за периода януари-август 2004 г. се е увеличил с 41% в сравнение със същия период на миналата година. Според данните, рязкото увеличение на вноса подкрепя нуждата да се продължи следенето на вноса и да се затвърди съществуващата система. През първото седеммесечие на 2004 г., вносът на готова стомана е нараснал с 34% в сравнение със съответния период през 2003г. Този темп на растеж е два пъти по-бърз от темпа на нарастване на потреблението на стомана (16%). В резултат на това, вносът на стомана в САЩ за периода е нараснал от 16.6% до 19.2%. От юли до август са се увеличили внесените количества от блумове, пръчки, слабове, подсилващи пръти, стандартни тръби и горещо-валцувани стоманени листи. Промяната на вноса на стомана по месеци показва, че са се увеличили количествата, внесени от Русия, Китай, Тайван, Канада и Мексико. През първите седем месеца на 2004 г., вносът на стомана е достигнал 17 млн. м.т. в сравнение с 12.7 млн. м.т. през съответния период на миналата година. Най-голямо увеличение има във вноса на блумове, пръчки, телени пръти, подсилващи пръти и горещо-валцувани стоманени листи. Най-големите износителки за САЩ са Бразилия, Турция, Русия и Мексико. Според изнесените данни, Турция е изнесла за САЩ 128 820 м.т. готова стомана през август, което е с 50.7% по-малко от юни. Сред основните вносителки на готова стомана в САЩ са ЕС, Канада, Китай, Русия и Мексико. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (30.09.2004)

Златото и медта се търгуваха около най-високите равнища от 5.5 месеца. Тримесечните медни доставки удариха 7-месечен връх на борсите в САЩ, а по време на азиатската търговия се установиха на 3010 USD/т, което е 5.5-месечен максимум. Цинкът отбеляза 3.5-месечен ценови рекорд от 1097.50 USD/т. Оживлението на борсите за метали се обяснява с инвеститорски интерес, продажби с цел извличане на бързи печалби и притеснения за недостиг на доставки на някои метали.
Източник: Пари (01.10.2004)

Телефон 9888205 бе създаден, за да събира информация за замърсявания на околната среда и нарушаване на екологичното законодателство. Той функционира от март 1998 г. всеки ден с дежурен оператор. През тези над шест години са регистрирани 444 сигнала за екологични проблеми. От замърсяване на въздуха са се оплакали преди време и перничани. Оказало се, че предприятието "Стомана Индъстри" АД е изключвало филтрите си през нощта. След направената проверка е установено, че замърсяването на въздуха в района е от неорганизирани емисии. На предприятието е дадено предписание в определен срок площадката за рязане на скрап да се измести на подходящо място, максимално отдалечено от населения район.
Източник: Дума (02.10.2004)

Руският фонд за федерално имущество (РФФИ) се надява да продаде 18.8% от металургичния комбинат Магнитогорск, който е най-голямото стоманодобивно предприятие в Русия, през декември 2004 г. “Търгът ще бъде обявен през ноември,” заявиха източници от фонда пред агенция Интерфакс. “Надяваме се да успеем да продадем пакета до края на годината,” добавиха от фонда.
Източник: Други (04.10.2004)

1,191 млрд. лв. е излишъкът в бюджета в края на август, обявиха от Министерството на финансите. Само за месец излишъкът в държавната хазна е нараснал с 215 млн. лв. Приходите в бюджета са 10,31 млрд. лв., а разходите - 9,11 млрд. лв. В бюджетите на общините също има излишък, който е в размер на 73,32 млн. лв., сочат данните на министерството. За осем месеца за заплати в бюджетната сфера са платени 991,5 млн. лв., а за лихви по дълга - 617,2 млн. лв. Данъчните приходи от януари до август са над 5,4 млрд. лв. Това представляват 72,8% от предвидените постъпления от налози за цялата година. Преизпълняват се всички налози, но най-значително това е при данъците върху дивидентите, застрахователите и митата.
Източник: Стандарт (05.10.2004)

Най-голямата стоманодобивна компания в света Arcelor отправи предупреждение, че ще спре доставките за някои от най-големите си клиенти, ако те не се съгласят с планираното увеличение на цените, което се очаква да влезе в сила в началото на следващата година. Вероятността цените на желязната руда да скочат с до 20%, а тези на коксовите въглища – с поне 10%, оказва огромен натиск върху разходите на стоманодобивните предприятия, заяви изпълнителният директор на базираното в Люксембург дружество. Настоящата ситуация не оставя на Arcelor друг избор, освен да се опита да прехвърли тези разходи върху потребителите.
Източник: Други (05.10.2004)

Повечето от цветните метали се отдръпнаха от рекордите от миналата седмица на ЛМБ, поведени в низходяща посока от медта. След като запасите на ЛМБ скочиха с близо 9 хил. т, тримесечните медни сделки се договаряха по 2973 USD/т при 3017 USD/т в четвъртък, 5.5-месечен максимум. Алуминият, поскъпнал до 9-годишен рекорд от 1857 USD/т миналата седмица, се котираше по 1819 USD/т. Цинкът поскъпна с 19 USD/т до 1126 USD/т.
Източник: Пари (05.10.2004)

Дружеството Кингстън ентърпрайсиз елелси е закупило акции на Стомана АД-Перник, с което делът му в капитала на пернишкото дружеството преминава границата от 10%. Книжата са придобити от Елза Радкова на 27 септември, стана ясно от бюлетина на Централния депозитар. Мажоритарен собственик на предприятието със 75% е Министерството на икономиката, Континентал холдинг АД и АКБ корпорация са с по 10%. Предметът на дейност на Стомана АД е производство на сортов и листов прокат, термично обработени и калиброви профили, стоки и услуги за населението. Дружеството не е от най-търгуваните на БФБ-София. От началото на годината с книжата на предприятието са сключени едва тринадесет сделки. Впечатление правят последните две. Първата е на 29 юли, а изтъргуваното количество е 362 503 ценни книги на цена 0.43 лв. Втората е за 363 823 акции на рекордно високата цена от 3.99 лв., сключена на 23 септември. Предприятието ще проведе общо събрание на акционерите на 27 октомври.
Източник: Пари (06.10.2004)

Мина Челопеч вече се добиват 56 хил. т руда месечно, а в края на годината производителността ще достигне 65 хил. т., съобщиха от концесионера - канадската компания Дънди Прешъс. Допълнителното подземно оборудване и обновяването на съществуващото ще позволят до средата на 2006 г. добивът на медно-златна руда да скочи до 125 хил. т на месец. Компанията вече е възложила изготвянето на пълна технико-икономическа оценка на добива и преработката на златна руда от Ада тепе край Крумовград. Тя ще се извърши до март 2005 г. от австралийската инженерингова компания Аусенко лимитид. Тогава ще приключи и оценката на въздействието на проекта върху околната среда. Преди месец от компанията заявиха, че залежите на злато в Ада тепе са около 30 т, а прогнозите са за добив на 4.6 т злато годишно по открит способ. Канадската компания е възложила на Витоша рисърч да направи социологическо проучване за влиянието на проекта в региона. Преди време жители на Крумовград протестираха срещу него. .
Източник: Дневник (06.10.2004)

Руският производител на стомана "Мечел" ще листва на фондовата борса в Ню Йорк 10% от своите акции до края на тази година, предаде Ройтерс. Така "Мечел" ще се превърне в първата руска компания от бранша, чиито акции ще се търгуват на американския пазар. Решението на "Мечел" идва в момент, когато много руски компании от сектора се стремят да се докажат като световни играчи и все повече насочват погледа си към пазара за цветни метали на запад.
Източник: Дневник (06.10.2004)

Германската инженерна група "ТисенКруп" (ThyssenKrupp) предвижда изграждането на завод за стомана в Русия, Бразилия или Русия, предадоха медиите в страната. Стойността на планираната инвестиция възлиза на 1.5 млрд. долара. До няколко месеца ще стане ясно къде точно ще бъде построен заводът. "ТисенКруп" се насочва към инвестиции извън Германия поради неблагоприятните пазарни условия в страната, както и прекалено високите производствени разходи.
Източник: Дневник (06.10.2004)

LNM GROUP, втората по големина металургична компания в света, планира да инвестира над 1 млрд. USD в модернизацията на своите поделения в Източна Европа през идните 3-5 г., съобщи Reuters. Братята на собственика на LNM - британския бизнесмен от индийски поризход Лакшми Митал, чрез фирмата Ispat Industries проявяват интерес към покупката на Кремиковци. Инвестициите ще позволят на компанията, която се конкурира с австрийски и словашки производители, и с Русия и Украйна на изток, да предлага по-висококачествени изделия. По традиция от региона се изнася по-нискокачествена продукция. Всички разходи ще бъдат покрити за сметка на съществуващи финансови ресурси. Търсенето на стомана в региона определено ще нараства. Сегашните равнища на потребление в ЕС са 400 кг при само 200 кг в Полша и Унгария, посочи Роланд Баан, изпълнителен директор на LNM за Централна и Източна Европа, по време на форум за стоманата в Прага. LNM очаква да произведе 44 млн. т стомана при оборот от 23 млрд. USD т. г., а 14 млн. т ще бъдат добити в Източна Европа, където през последните 3 г. LNM стана собственик на няколко завода. Тя потвърди, че ще участва в търга за чешката Vitcovice Steel и се интересува от полската Huta Czestochowa.
Източник: Пари (07.10.2004)

Комисията за защита на конкуренцията прекрати преписка срещу “Кремиковци”, образувана по молба на Николай Йорданов Баташки, председател на гражданско дружество “Н и Н”. Според молбата на г-н Баташки “Кремиковци” АД е получило държавна помощ, под формата на разсрочване на негови дългове към други стопански субекти, в нарушение на ЗДП и ЗЗК и са налице нелоялна конкуренция и злоупотреба с господстващо положение от страна на комбината. В хода на разследването КЗК установи, че гражданско дружество “Н и Н” не извършва стопанска дейност, конкурентна на дейността на металургичния комбинат. Следователно неговите правни интереси теоретически и практически няма как да бъдат нарушени. Това обстоятелство даде повод на КЗК да прекрати производството по преписката, поради липса на правен интерес от водене на подобно производство пред КЗК.
Източник: Фирмена информация (07.10.2004)

Австрийската фирма "Фьост Алпине" е спечелила конкурса за изграждане на пещ за непрекъснато леене на стомана в "Промет стийл", съобщи председателят на надзорния съвет на дебелтския металургичен комбинат Пеньо Донев. Той уточни, че стойността на проекта е от порядъка на 40-50 млн. долара, а средствата са осигурени изцяло от акционерите на “Промет стийл”. Надзорният съвет на металургичния комбинат вече е в напреднала фаза на преговорите с "Фьорст алпине" и се очаква много скоро да бъде подписан договор. Предварителните разчети предвиждат добивната част с непрекъснатата разливка да бъде готова до 2007 г. Предстои също така да бъде изградена допълнителна линия за производство на катанка, което се очаква да стане през 2006 г. С въвеждането на пещта в експлоатация ще се създаде възможност изцяло да бъде натоварен капацитетът на завода, който е 800 хил. тона продукция годишно. От началото на годината в металургичния завод край Бургас е изработена около 230 хил. тона продукция, като 90 на сто от нея е изнесена в чужбина през бургаското пристанище. Очаква до края на годината продукцията да достигне 320 хил. тона. Това на практика означава, че са натоварени около 60 на сто от мощностите на завода. За сравнение през 2003 г. в “Промет” са произведени 128 хил. тона готова продукция, през 2002 г. произведената продукция е била 50 хил. тона, през 2001 г. - 108 хил. тона. "Ръстът в производството се дължи на няколко фактора, сред които и усъвършенстването на производствения процес. Технологичният екип внедри иновация за едновременно двуканално обработване на стоманата, което увеличи два пъти производителността и намали производствените разходи с около 40%", обясни изпълнителният директор на дружеството Мирослав Борисов. Суровината, с която работи "Промет стийл", се внася основно от Украйна. Малка част е скрап от страната. Средната цена, за която “Промет” продава в момента, е от порядъка на 480-510 долара за тон при износ. “Цените ни се определят от стойността на цената на заготовката, която преработваме. Аналогично е положението при "Кремиковци" и "Стомана". При тях цените дори са по-високи, защото гамата, която тези два завода произвеждат, изисква допълнителна обработка. Те имат една степен на обработка повече от нас”, уточни Борисов.
Източник: Дневник (08.10.2004)

Създаване на смесени предприятия и съвместни проекти ще се обсъждат на междуправителствена българо - китайска смесена комисия за сътрудничество. Тя ще се проведе в Пекин на 17-18 октомври, по време на официалното посещение на вицепремиера Лидия Шулева. Ръководител на делегацията ни в комисията пък ще бъде зам. икономическият министър Радослав Бозаджиев, реши правителството. Съвместните проекти били в енергетиката, инфраструктурата, телекомуникациите и битовата електроника. За фирмите ще има организирани бизнес форуми в Пекин и Шанхай. Ще се обсъжда и поощряването на българския износ на желязо, стомана, машини, вино и розово масло. 339,4 млн. долара е стокообменът между България и Китай през 2003 г. Увеличението било със 135% спрямо предходната година. Най-внасяните китайски стоки били части за автомобили, електротехника и ориз. 21 смесени българо-китайски дружества били регистрирани в търговско - промишлената палата.
Източник: 24 часа (08.10.2004)

Промишленото производство за август се повишава с 18.3% спрямо същия месец на миналата година, но намалява спрямо предходния месец. Това показват изнесените в петък предварителни данни от Националния статистически институт (НСИ). Ръстът е най-голям в преработващата промишленост (24 на сто), следвана от добивната промишленост (11.7 на сто) и снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода. Доброто представяне на преработващата промишленост се дължи главно на производството на метали (което се увеличава двойно спрямо август 2003 г.), на метални изделия (ръст от 62 на сто) и на дървен материал и изделия от него, където ръстът е от почти 50 на сто. Дървообработването беше сред индустриите, за които НСИ беше регистрирал най-голямо увеличение и при представянето на данните за брутния вътрешен продукт на България за първото полугодие. Промишлените продажби за август спрямо същия месец на 2003 г. са се повишили с 23.1 процента, а спрямо октомври има понижение от над 8 на сто. И тук увеличението е по-голямо при преработващата промишленост в сравнение с добивната, като динамиката на развитие на отделните сектори повтаря тази от промишленото производство.
Източник: Дневник (11.10.2004)

Цените на медта скочиха до най-високите си нива от началото на 1989 г. - 3145 USD/т, алуминият е най-скъп от 9 г. и струва 1880 USD/т, оловото достигна невиждани цени, откакто се търгува срещу долари на лондонската борса, или 983 USD/т, а цинкът се продава около 4-годишния максимум от 1170 USD/т. Това е кратката ретроспекция на ценовия бум на пазара на цветни метали през отминалата седмица. Три са основните фактори, които тласнаха котировките на металите до сегашните равнища. Първо, възобновеният интерес на световните инвеститори към борсовите стоки - от петрола и металите до кафето. Макар че този пазар е сравнително малък, ако се съпостави с фондовия и боновия пазар например, той се очертава като най-атрактивния за инвеститорите тази година. Те, разбира се, фокусират вниманието си върху нефта и металите. Второ, търсенето на цветни метали минава през период на сериозно повишение, като тук от ключово значение е "китайският фактор". Същевременно предлагането е по-ниско от търсенето в резултат на съкратените инвестиции в нова продукция през последните години. На трето място, това са изчерпващите се борсови и търговски запаси от цветните метали. Тези от мед например намаляха с 80% през 2004 г.
Източник: Пари (11.10.2004)

Цените на тримесечните медни сделки достигнаха невижданите от 16 г. 3145 USD/т и са на път да щурмуват и превземат историческия максимум, достигнат през същата 1989 г. - 3280 USD/т. Само в петък медта поскъпна със 100 USD/т след завръщането на китайците на пазара и очакваната стачка в едно от поделенията на най-големия производител на метала в света - чилийската Codelco. Китай е страната, която има определящо значение за пазара. През 2002 г. тя измести САЩ като потребител N1, а през 2003 г. я изпревари по използвана мед с 35%. Най-големият проблем на пазара обаче е, че има значителен дефицит. Освен това запасите на борсите рязко и по-бързо, отколкото се очакваше, намаляха тази година с общо 80% и са най-малко от 1996 г. насам. Само през септември те се свиха с 14%. Опасенията от стачки във водещи страни производителки - Чили и Перу, също подкрепиха цените. Предлагането е свито, търсенето високо и вследствие на това има значителен пазарен дефицит. Цените на срочните доставки на Лондонската метална борса /ЛМБ/ се повишиха с 11% само миналия месец. В момента червеният метал е със 150% по-скъп в сравнение с 15-годишния минимум на метала от ноември 2001 г. и с 40% в сравнение с декември 2003 г. Медта се съживи през март за кратко, когато маркира 8.5-годишен връх от 3055 USD/т, вследствие на активни фондови покупки, стимулирани от слабото представяне на другите финансови активи и стабилни пазарни фактори. Според някои анализатори обаче сегашните високи котировки на червения метал ще се запазят в рамките на идните около 6 м. и после ще тръгнат надолу, защото пазарните доставки ще се увеличат, а икономиката ще бъде отслабена от скъпия петрол. Последните данни на Международната група за изследване на медта /ICSG/ показват, че добитите количества мед от всички мини в света през 2004 г. ще нараснат с 897 хил. т, или с 6.6% до 14.55 млн. т. Догодина те ще скочат до 15.63 млн. т. Тази година глобалните преработени количества ще се покачат с 3.7% до 15.77 млн. т, а през 2005 г. със 7.3% до 16.93 млн. т. Потреблението на рафинирана мед в света през настоящата година ще нарасне с около 5.7%, или 887 хил. т до 16.47 млн. т, докато през 2005 г. то ще се повиши с още 4.1% /673 хил. т/ до 17.15 млн. т.
Източник: Пари (11.10.2004)

Срочните сделки с алуминий достигнаха миналата седмица 9-годишен ценови връх от 1878.50 USD/т. Към края на септември на ЛМБ той се котираше по 1800-1804 USD/т. Основната причина за поскъпването е увеличеното потребление. Според лондонската консултантска фирма Bloomsbury Minerals Economics търсенето през 2004 г. ще нарасне със 7%. Световната тенденция на пазара на цветни метали сега формира Китай и затова е важно да се знае, че Китай планира да съкрати собственото производство на този метал с 14%. При недостига на суровини страната възнамерява да компенсира с импорт, а потребностите на Китай от алуминий никога не са били по-големи. Тъй като Китай ще реализира проект за електрификация на цялата страна, предвид географските й мащаби не може да се очаква намаляване на търсенето. Рекорднитe цени намират подкрепа и в данните за съкращение на борсовите запаси от алуминий. С днешна дата запасите на ЛМБ са 686 хил. т, докато преди седмица бяха 700 хил. т. Освен че търсенето от страна на Китай нараства, друга причина за повишение на цените на алуминия е това, че за последните 10 г. притокът от инвестиции в сектора беше недостатъчен. Според експерти производствените мощности не се увеличаваха, а търсенето не намаляваше и така се стигна до поскъпването. Привлечени от очертаващите се добри печалби, на пазара се втурнаха хеджфондовете, макар че това е неспецифичен бизнес за тях.
Източник: Пари (11.10.2004)

На 8 октомври цените на тримесечните сделки с метала достигнаха 13-годишен макисмум от 16 600 хил. USD/т. Главната причина е постоянно нарастващото търсене от основните потребители - производителите на неръждаема стомана. Техният дял от общото потребление на никел е 85%. Редица големи транснационални миннодобивни концерни, в частност BHP Billiton, повишиха прогнозите за продукцията си от желязна руда. Повишението е ориентирано към бързо нарастващата китайска икономика. Китай е готов да потреби всички обеми суровини, предлагащи му се на световните пазари, че даже и значително повече. Именно на Китай и някои страни в Югоизточна Азия, например Република Корея и Япония, се дължи стабилно високото търсене на стомана, което предизвиква поскъпване на никела. В началото на годината висшето китайско ръководство обяви началото на комплекс от мерки, целящи задържане на стопанския ръст, като първоначално трябваше да се свият инвестициите в строителния отрасъл, ключов потребител на неръждаема стомана. Новината предизвика понижаване на котировките на металите на световните пазари. Но тъй като правителството не предприе някакви решителни стъпки в начертаната посока, на пазара не се забеляза промяна. Продукцията от първичен никел ще се увеличава на световния пазар през 2005 г. и напълно ще задоволи глобалното търсене, сочи последната прогноза на Международната група за изследване на никел /INSG/, представяща страните производителки. Според INSG добитият първичен рафиниран никел в света ще нарасне с 1.32 млн. т догодина спрямо очакваните 1.25 млн. т за настоящата и 1.19 млн. т за 2003 г. Световното потребление на първичен никел ще се увеличи според предвижданията на групата дo 1.32 млн. т догодина при очаквани 1.26 млн. т за 2004 г. и 1.23 млн. т за 2003 г. Tака на пазара на никел би трябвало да има баланс след 2 г. на дефицит. Недостигът за настоящата година по данни на INSG ще е 10 хил. т спрямо 40 хил. т за предишната. Поскъпването на никела започна в края на 2003 г. и ограничи растежа на потреблението му, както тогава, така и през 2004 г.
Източник: Пари (11.10.2004)

В момента оловото се продава по около 983 USD/т - максимум, откакто преди 10 г. котировките са деноминирани в долари. Само преди 2 г. оловото бе в цикличен минимум от 412 USD/т. Според Робин Бар от Standard Bank London пазарният дефицит ще спадне едва до 88 хил. т догодина при 165 хил. т за 2004 г. Прогнозата се подкрепя и от други експерти, според които в резултат на това цените може да достигнат нови исторически върхове. По данни на Едуард Меир от Man Financial средните цени на оловото за 2005 г. ще са 1000 USD/т с пик от 1200 USD/т. Недостиг на пазара на цинк от 150-200 хил. т се очаква през 2005 г. при 300 хил. т за 2004 г. Котировките се съвзеха от 762 USD/т през юли 2002 г. до сегашния 4-годишен връх от 1170 USD/т.
Източник: Пари (11.10.2004)

Производител N 1 на стомана Arcelor заплаши с преустановяване на доставките онези от водещите си потребители /сред които големите производители на коли и бяла техника/, несъгласни да приемат сериозното увеличаване на влизащите в сила от догодина цени, пише Financial Times. Повишаването се налага предвид очакваното поскъпване с 20% на желязната руда и поне 10% на коксовите въглища. През последната 1 година много сортове стомана поскъпнаха със 100% главно поради нарасналото търсене. Както отбелязва изданието, Arcelor по-скоро ще спре продажбите на специфични изделия на ключови клиенти, отколкото да договори по-ниски от желаните от компанията цени. Стойността на контрактите, които ще се подновят през идните 3 месеца, е 20% от очакваните продажби на Arcelor от 28 млрд. EUR през 2004 г. Arcelor, който планира да произведе 43 млн. т от общо 1 млрд. т за целия свят, има ключова роля в определянето на цените на пазара, обикновено следвана от другите в индустрията. Третата по големина в Европа стоманена фирма Corus също обяви, че възнамерява да покачи спот цените си с 20% в началото на 2005 г. За 2005 г. се очаква търсенето на стомана да скочи с 4-5%.
Източник: Пари (11.10.2004)

От октомври 2004 г. “Кремиковци” АД започна изплащането на старите задължения към ДФРР, които металургичният комбинат е формирал преди раздържавяването си, съобщи официалният говорител на дружеството Тодор Христов . Съласно приватизационният договор “Кремиковци” АД и мажоритарният собственик “Финметалс” АД се задължават да обслужат задълженията към фонда в размер на 35 милиона щатски долара главница и 9 милиона долара лихви. Срокът за погасяване на задълженията е 15 г. с пет годишен гратисен период. Вноските се правят на всеки три месеца.
Източник: Фирмена информация (12.10.2004)

"Кремиковци" АД започна този месец да погасява старите си задължения към Държавния фонд за реконструкция и развитие, съобщи пресцентърът на дружеството. Дълговете на металургичния комбинат са натрупани преди раздържавяването му, уточнява пресцентърът. Съгласно приватизационния договор "Кремиковци" АД и мажоритарният собственик "Финметалс" АД се задължават да обслужат задълженията към фонда, които са 35 млн. долара главница и 9 млн. долара лихви. Срокът за погасяване е 15 години с пет годишен гратисен период. Вноските се правят на всеки три месеца.
Източник: БТА (12.10.2004)

Българската фондова борса ще въведе нов борсов индекс, който ще включва 40 компании, листвани у нас. Критериите за включване и повече подробности за новия индикатор ще бъдат обявени официално утре. От борсата заявиха единствено, че индексът ще е ценови. Това означава, че при изчисляването му ще се използват промените в цените на акциите, включени в него. В момента единственият официален индекс на нашата борса Sofix се изчислява на база пазарната капитализация на 13-те дружества, които го формират. Най-известният ценови индекс в света е щатският Dow Jones 30, а от тези на база пазарна капитализация немският DAX и щатският Nasdaq. Според наблюдатели е трудно да се определи кой от двата начина на изчисляване на индекси дава по-ясна представа за пазара. Със сигурност обаче създаването на по-широк индекс, включващ 40 компании, ще даде по-обективна картина за тенденциите на нашата борса. Още повече че много често в основата на движението на Sofix участват едва няколко компании негови компоненти. В същото време с дружествата извън него стават доста интересни неща, които не се отразяват в официалния бенчмарк.
Източник: Пари (12.10.2004)

Консултантската компания "КPMG - България" проверява счетоводните документи на "Кремиковци", след като през юли правителството задължи министъра на икономиката да назначи финансов одит на комбината. Това е записано в междинния доклад на министрите Лидия Шулева и Милен Велчев за състоянието на дружеството и за мерките, които правителството предприема за събирането на държавните дългове. Документът беше приет от кабинета по настояване на парламента, който препоръча да се предприемат спешни мерки спрямо "Кремиковци". По Закона за публичното предлагане на ценни книжа държавата като акционер може да изиска от съда да назначи финансов контрольор на "Кремиковци". През август Софийският градски съд е определил одитът да бъде направен от КPMG. Веднага след като докладът им бъде представен на министъра на икономиката, той ще се внесе в парламента. По искове на Агенция "Митници", Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Националния осигурителен институт (НОИ) Агенцията за държавни вземания е наложила запор върху имущество на "Кремиковци", пише в доклада на правителството. Запорирани са банкови сметки, под възбрана са движими и недвижими имоти и вещи. Насрочен е търг за продажба на почивните бази на Витоша и в Китен. Най-големи са задълженията към митниците - над 72 млн. лв., към НОИ и МОСВ дълговете са съответно 5.1 млн. лв. и 1.5 млн. лв. От тях чрез продажба на имущество са събрани над 2.2 млн. лв. От началото на октомври комбинатът започна да погасява старите си дългове към Държавния фонд за реконструкция и развитие, обявиха от "Кремиковци". Главницата по заема е 34 млн. долара, а заедно с лихвите задължението възлиза на 44.5 млн. долара. До 15 октомври Шулева и Велчев ще назначат зам.-министри, които да координират действията по събирането на вземанията. Окончателният доклад с мерките, предприети от държавните кредитори, пък ще трябва да се внесе в Министерския съвет до края на ноември. Така предписаните от парламента още през лятото спешни мерки се отлагат за пореден път.
Източник: Дневник (12.10.2004)

Пернишкият комбинат за преработка на черни метали е инвестирал 246 291 лв. в инсталация за преработка на шлака. До месец тя ще бъде пусната в редовна експлоатация. Новата линия е с капацитет 150 т/час. Тя позволява извличане на желязото, чието съдържание в отпадъчния продукт е два процента. В комбината се получават от 6000 т до 10 000 т годишно и досега е трупан в хранилища, без да бъде използван.
Източник: Дневник (12.10.2004)

Правят желязо от отпадъци в "Стомана индъстри". Съоръжението ще позволи от обработката на шлака да се извличат 2% желязо, което отново ще бъде връщано в производството. 246 хил. лв. са вложени в изграждането на инсталацията. Капацитетът на съоръжението е 150 т на час.
Източник: Стандарт (12.10.2004)

Най-големият производител на стомана в Южна Корея – Posco във вторник обяви, че чистата печалба, регистрирана от компанията през третото тримесечие на годината, е нараснала над два пъти, достигайки 1..012 трлн.вона (883 млн.щ.д.), в сравнение със същия период на миналата година, благодарение на голямото търсене. Чистите приходи за тримесечието, завършващо на 30 септември са се увеличили от 500 трлн.вона преди година. Продажбите бележат ръст от 41% до 5.144 трлн.вона, а оперативната печалба е нараснала със 72.5% до 1.244 трлн.вона. Според разпространеното официално изявление, Posco очаква производството на стомана да достигне 30 млн.т за настоящата година, в сравнение с 28.9 млн.т през миналата година.
Източник: Други (12.10.2004)

"Радомир метали" и японската "Кобе стил" започват съвместно производство на трошачки, съобщи директорът на радомирското дружество Пламен Бонев. Те са предназначени за циментовата промишленост в Индия и Китай.
Източник: Стандарт (13.10.2004)

Непрозрачните търгове и конкурси при държавните проекти, продажбата на стоки без фактури, неяснотата около възстановяването на ДДС и бавната съдебна процедура са основните пречки пред инвеститорите, заяви Панайотис Коцикос, главен секретар на Атинската търговско-промишлена палата, вчера по време на провелия се в столичния хотел "Шератон" Българо-гръцки бизнес форум, организиран от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Посолството на Гърция в България. Гръцките бизнесмени придружават президента на страната Константинос Стефанопулос при посещението му в София. Куцикос изрази становището, че при провеждането на конкурси и търгове за държавни проекти не се спазват международните правила. Има множество случаи, при които гръцки фирми участват в процедури по Закона за обществените поръчки, но въпреки че са подали оферти с най-ниската възможна цена, а това е основен критерий при оценка на продложенията на кандидатите, накрая се оказва, че не печелят. Друга пречка пред инвеститорите според председателя на гръцката палата е продажбата на стоки без фактури и официални документи. От това произтичат загуби за държавата и за фирмите, потърпевши от тази схема за укриване на данъци. Куцикос отбеляза, че на българското правителство е изпратен списък с 90 такива нарушители от сивата икономика. Неяснотата около схемата за плащане и възстановяване на данък добавена стойност също е неприятна за чуждите компании. Мудната съдебна система, при която се протака между три и пет години на вземането на решение от съда, е друг проблем, който изтъкна Куцикос. По този въпрос от БТПП посъветваха гръцките фирми винаги да предвиждат арбитражна клауза към договорите, които сключват, и по този начин при възникване на спорове съответният арбитражен съд да решава проблема, което става в рамките на година. Куцикос наблегна и на необходимостта от понижаване на осигурителните вноски, тъй като това е непосилен товар за гръцките инвеститори и ставките за социални осигуровки в целия Европейски съюз са по-ниски. Според него това може да накара гръцките собствениците да затворят предприятията си в България. Във форума взеха участие общо 50 гръцки компании и неправителствени организации. Сред тях бяха "Глобул", "Интраком", "Моторола", "Ериксон" (от телекомуникационния сектор), "Карина" (пластмасови тръби и фитинги), "Дромеас" (мебели), "Прометеус газ" (природен газ и електричество), "Шелман" (дърводобив и преработваща промишленост), "Трейс пейпър мил" (хартиена промишленост), "Виохалко" (преработка на стомана, мед и алуминий), "Бетанет" (бетонни заготовки, строително предприемачество), "Протекта" (кухненска мебел, врати и гардероби), "Петсас" (производство на дамско бельо) и др.
Източник: Дневник (13.10.2004)

Компанията "Челопеч майнинг" ЕАД ще засади 20 хил. дървета от различни видове на източната площадка в рудник Челопеч. Залесяването е част от проекта за рекултивация на нарушени терени от минната дейност в миналото, по който работи фирмата. Предишният етап от този проект беше техническото възстановяване. От 1 октомври започна засаждането на тревни смески. Първите фиданки ще бъдат засадени днес от генералния мениджър на "Челопеч майнинг" ЕАД Робърт Бел. Това е първият рекултивационен проект в добивно-преработвателния комплекс Челопеч. Той започна година, след като рудникът стана собственост на канадската компания "Дънди прешъс металс".
Източник: Дневник (14.10.2004)

Кооперирано производство с японската фирма Кобе Стийл ще прави радомирският завод Радомир-метали, съобщи изпълнителният директор Пламен Бонев. Българското дружество ще поеме част от поръчка на японската фирма за производство на трошачки, предназначени за циментовата промишленост в Азия. Всяко съоръжение е от 12 компонента. Предвижда се и обмен на специалисти. Японски представители ще предадат опита си в леярския и в ковашкия цех на радомирското дружество, а българи ще специализират в Япония. Радомир-метали АД притежава две трети от заводите за тежко машиностроене в Червена могила, оборудвани през 80-те години на миналия век от Кобе Стийл. Производствените мощности на Радомир-метали са натоварени до края на 2005 г., каза Пламен Бонев.
Източник: Пари (14.10.2004)

Филиал на най-голямата стоманодобивна компания Arcelor ще инвестира 15 млн. EUR в чешки завод за стоманени тръби, предназначени за ауспуси, като част от стратегията за консолидиране на позициите на глобалния пазар за тези изделия. Arcelor вече направи инвестиции в това производство в Чехия и Словакия.
Източник: Пари (14.10.2004)

След понеделник, когато цветните метали достигнаха нови мултигодишни ценови рекорди, бяха подложени на масирани разпродажби, целящи извличане на бързи печалби. В резултат те се отдалечиха значително от рекордите. Тримесечните медни доставки например поевтиняха с повече от 222 USD, или 7%, спрямо 16-годишния пик от 3177.50 USD/т. Алуминият се срина под 1700 USD/т, след като във вторник се търгуваше по 1830 USD/т. Удар по метала нанесе увеличението на борсовите запаси със 17 хил. т. Никелът отстъпи с 11%, или 1750 USD/т до 14 150 USD/т. Оловото поевтиня до 927-932 USD/т при 965 USD/т, а цинкът до 1130-35 USD/т спрямо 1157 USD/т.
Източник: Пари (14.10.2004)

Economist Intelligence Unit /EIU/, поделение на списание The Economist, представи последното си проучване за пазара на метали. Според него след изтънелите запаси от мед до критични нива т. г. през 2005 г. цените ще се повишат. Но тъй като производството е на път да нарасне, същото ще се случи и със запасите. Въпреки мерките за охлаждане на китайската икономика търсенето на алуминий няма да се свие, а цените ще останат стабилни, средно 1683 USD/т догодина и вероятно през 2006 г. ще са по-високи. Нарастването на продукцията от олово и увеличеният внос ще способстват за преодоляването на недостига в западния свят, а през 2006 г. цените ще са 30.1 USD/лб. През идните 2 г. търсенето ще изпревари предлагането на цинк, а котировките ще достигнат 57.5 USD/лб през 2006 г.
Източник: Пари (14.10.2004)

Най-голямата и най-амбициозна руска стоманодобивна компания може би е сред потенциалните купувачи на Stelco Inc., в несъстоятелност. Според източници от индустрията, високопоставени служители от Северстал са водили разговори с топ мениджъри от Stelco, в рамките на които ясно са заявили намеренията си. Северстал, която е под контрола на Алексей Мордашов – най-големият стоманодобивен магнат в Русия и един от най-богатите хора в света, напоследък активно придобива чуждестранни компании, а наскоро заяви и желанието си да влезе в списъка на световните 5-6 топ производители на стомана. От Stelco не пожелаха да коментират евентуални кандидатури. Хап Стивън, отговорникът за преструктурирането на дружеството, единствено заяви, че “към нас бяха отправени запитвания от различни лица.” Изпълнителният директор на Stelco Къртни Прат пък каза, че не е в състояние нито да потвърди, нито да отхвърли информацията за контакти с управата на Северстал. 38-годишният председател на Северстал г-н Мордашов се счита за един от най-агресивните управители в средите на стоманената индустрия. Той е един от 20 и няколкото руски олигарски, някои от които натрупаха огромни богатства покрай опитите за приватизация на руската индустрия през 90-те. Г-н Мордашов се отнася критично към критиките към олигарсите от страна на правителството на руския президент Владимир Путин. Миналата година, той заяви: “Това не се отразява добре на местния бизнес климат,” визирайки ареста на милиардера Михаил Ходорковски, бивш изпълнителен директор на петролната компания Юкос. Базираната в Хамилтън Stelco е в производство по несъстоятелност от януари. Оттогава насам, цените на стоманата нараснаха, което е сигурен знак, че ще бъдат намерени купувачи или инвеститори за компанията. Сред потенциалните инвеститори е Deutsche Bank AG, един от най-големите притежатели на облигации на Stelco. Евентуална печеливша оферта за закупуване на Stelco би отбелязала второто придобиване на канадска индустриална групировка от страна на чуждестранна компания в рамките на изминалите няколко седмици. Този месец China Minmetals навлезе в процес на ексклузивни преговори с цел закупуване на Noranda Inc. за около 7 млрд.канадски долара. Северстал до момента не е правила никакви инвестиции в Канада, но има желание да стъпи на пазара в Северна Америка. През декември, тя купи банкрутиралата щатска индустриална компания Rouge Industries Inc. – Мичиган, за около 285 млн.щ.д. Rouge беше построена от Хенри Форд и продължава да извършва доставки за автомобилни производители. В интервю дадено наскоро за Financial Times, г-н Мордашов заяви: “Иска ми се да стана свидетел на ситуация в стоманодобивната индустрия, в която, след няколко години, да оперират 4 до 6 предприятия, всяко с годишен капацитет от около 100 млн.т. Имам желание нашата компания да е едно от тези предприятия.” Очаква се производството на Северстал за настоящата година да достигне 12.5 млн.тона, което надвишава производството на Stelco около три пъти. Според един от източниците, Северстал, която миналата година отчете печалба в размер на 597 млн.щ.д. и продажби от 3.2 млрд.щ.д., може да купи Stelco с “джобните си пари”. Тъй като е в процедура по несъстоятелност, стойността на дружеството е неизвестна. Според специалист, управляващ хедж фондове, цената на компанията се движи между 1.6 млрд.-1.9 млрд.щ.д., на базата на потенциала да прави по около 160 млн.щ.д. на тримесечие, имайки предвид растящите цени на стоманата. Г-н Мордашов контролира 83% от акциите на Северстал. Според списание Forbes, той притежава около 4.5 млрд.щ.д., което го поставя на 136 място сред най-богатите хора на света. Той стана главен финансов директор на Северстал (на руски – “северна стомана”) през 1992г. Наскоро след това, той и хората от кръга му придобиха контрол върху компанията след нейната приватизация. Той успя да превърне Северстал, чийто предшественик беше създаден през 1940 г. от режима на Йосиф Сталин, в една от най-ефективните и печеливши стоманодобивни компании в света. (източник: Globe & Mail)
Източник: Други (14.10.2004)

Базираната в Лондон стоманодобивна компания "Испат" е близо до споразумение за покупката на "Кремиковци". Това съобщава индийският уебсайт "Файненшъл експрес", като цитира българския посланик в Делхи Драговест Горанов. Индийската "Глоубъл инфрастръкчър холдинг", дъщерна на "Испат", преговаря с "Кремиковци", коментира той. По думите на посланика преговорите са навлезли в заключителна фаза. "Глоубъл инфрастръкчър" планира да вложи над 300 млн. евро в бъдещата си придобивка в България. От комбината обявиха преди месеци за разговорите, но твърдят, че не става дума за продажба на акции, а за съвместно управление.
Източник: Стандарт (15.10.2004)

В момента се чакат констатациите на контрольора на "Кремиковци" - одиторската компания "КPMG-България", става ясно от доклад, внесен в парламента от вицепремиера Лидия Шулева и министъра на финансите Милен Велчев. Докладът е по повод решението на парламента от края на юни, с което правителството беше задължено да провери реалното състояние на комбината. Върху 227 недвижими имота - земи, апартаменти и почивни бази, съдът е наложил запор. Същата съдба имат и 21 луксозни лимузини, както и офистехниката и обзавеждането на имотите. Всички банкови сметки на "Кремиковци" в "Биохим", Банка ДСК, ПИМБ и ОББ са запорирани, пише в доклада на Велчев и Шулева. В момента се подготвя продажба на няколко почивни бази. 71% от акциите на "Кремиковци" са блокирани от съда в полза на Агенцията за следприватизационен контрол заради неизплатени от купувача "Финметалс холдинг" над $100 млн. инвестиции и неустойки. Собственикът на "Кремиковци" усилено преговаря за партньорство с индийската компания ISPAT, която е втората стоманодобивна компания в света. Засега за продажба на акции не се говори. На НОИ компанията дължи над 5 млн. лева, още 37 млн. лева към института са разсрочени до 2006 г. На агенция "Митници" "Кремиковци" дължи 72 млн. лева. Дълговете към бившия Фонд за реконструкция и развитие в размер на $44 млн. също са разсрочени, но тяхното изплащане вече започна.
Източник: Сега (15.10.2004)

Американският производител на стомана "Ю Ес Стийл" обмисля възможности за разширяване на своето присъствие в Източна Европа, пише "Файненшъл таймс". Изданието цитира изявление на изпълнителния директор на дружеството Джон Сурма, който стъпи на новия пост преди две седмици. По думите на Сурма "Ю Ес Стийл" ще се насочи към закупуване на заводи и мини в България, Хърватия, Украйна и Румъния, където приватизацията в стоманения сектор все още не е приключила. Целта на дружеството е не просто увеличаване на производството на стомана, а по-големи възможности за печалба. Придобиванията в посочените страни, евтината работна ръка, както и държавните субсидии в сектора значително намаляват производствената цена на стомана, което води до покачване на приходите. Сред потенциалните завоевания на дружеството е и турският стоманопроизводител "Ердемир", който предстои да бъде приватизиран. За спечелването му обаче "Ю Ес Стийл" ще трябва да се съревновава със световния лидер - люксембургската компания "Арселор" (Arcelor). Говори се, че "Ю Ес Стийл" е и сред най-вероятните кандидати за продажбата на чешкото предприятие "Витковице", което е сред водещите производители на продукти от валцована стомана в Европа. Сурма не отрича възможността за разширяване на присъствието в Северна Америка след неуспешния опит на компанията миналата година да закупи американския производител "Роуг индъстрис" (Rouge Industries). Тогава "Ю Ес Стийл" загуби битката от руската компания "Северстал". Решението на "Ю Ес Стийл" е продиктувано от отличните резултати на източноевропейските операции на дружеството - заводите в Сърбия и Словакия, които превърнаха "Ю Ес Стийл" в единствената американска компания с подобен успех в стоманения сектор в Европа. Интерес за дружеството представляват и мините за добив на желязна руда и въглища на Стария континент. Находищата са от стратегическо значение за американския гигант, тъй като желязото е сред основните материали, използвани за производството на стомана. В САЩ "Ю Ес Стийл" набавя основната суровина от няколкото мини, които притежава в Минесота. За европейските си заводи дружеството е подписало договори за доставка с други компании, основно от Русия и Украйна, което обаче излиза доста по-скъпо и допълнително повишава цената на стоката. За тази година "Ю Ес Стийл" очаква да произведе общо 22.5 млн. тона стомана, което ще го превърне в шестия по-големина в света производител в бранша. От тях 15 млн. тона ще бъдат от американските заводи, а останалите от двете фабрики в Европа. След като миналата година "Ю Ес Стийл" закупи друг голям производител на стомана - "Нешънъл Стийл" (National Steel), дружеството се нареди сред най-големите играчи на американския пазар на стомана. С придобивките в Сърбия и Словакия "Ю Ес Стийл" почти удвои годишното си производство. Новината за пореден път подчерта стабилните позиции на стоманената индустрия в момента, която регистрира впечатляващи резултати през тази година, подкрепена от високото търсене на студения метал в Китай.
Източник: Дневник (15.10.2004)

Изпълнителният директор на "Стомана"-Перник инж. Спас Христов ще бъде изправен днес пред съда по обвинение в умишлена безстопанственост и неизгодни сделки, съобщи прокурорът Емил Владимиров. Христов е третият директор на металургичното предприятие, срещу когото е повдигано обвинение за длъжностно престъпление, напомни БТА. Според прокуратурата Спас Христов е ощетил дружеството с над 27 000 лв. 4500 лв. от тази сума са изплатени хонорари на юрист от София, извън заплатата му от 1000 лв. Останалите щети пък дошли от спирането на плащания по дълг от друга фирма. След като тя платила главницата, Христов сам прекратил плащането на 22 787 лв. лихви. С тези пари трябвало да се финансира оздравителната програма на дружеството и да се покрият част от осигуровките на работниците.
Източник: Сега (18.10.2004)

Влизането на Кипър в ЕС доведе до рязко повишаване цените на производителите, същото очаква и България, заяви Теодорос Хараламбос, почетен президент на Международната организация на хотелиерите, който участва в бизнесфорум в Правец, организиран от Националната бизнесмрежа /НБМ/. Местното производство на стоки и услуги сега в Кипър е много по-скъпо от вноса от ЕС, обясни Хараламбос. За да оцелеят, малките и средните предприятия трябва да се кооперират в смесени производства с големи компании, от които да получат модерна технология, посъветва участниците на форума той. Над 1000 малки и средни фирми в страната са членове на НБМ. За тях НБМ ще организира обучение по мениджмънт с експерти от Франция, Гърция и Кипър.
Източник: Пари (18.10.2004)

Експромишленият министър от кабинета на Димитър Попов - Румен Биков, който е собственик на оранжериите в град Симитли, вчера дава показания в Пернишкия окръжен съд по делото срещу поредния изпълнителен директор на “Стомана” АД. Обвинението е срещу действащия шеф на обявената в ликвидация стоманодобивна фирма инж. Спас Христов, който носи отговорност за умишлена безстопанственост и сключени неизгодни сделки, в резултат на които са нанесени щети на “Стомана” в размер на близо 27 000 лева. Според окръжния прокурор Емил Владимиров шефът на “Стомана” е нанесъл вреда на дружеството, изплащайки 4500 лева допълнителен хонорар на столичния адвокат Тотьо Иванов, движел съдебните дела на фирмата пред различни инстанции, вместо регламентираните в гражданския му договор 1000 лева. Според прокурора инж. Христов е ощетил фирмата и с 22 767 лева от прекратените плащания на фирмата на ексминистър Румен Биков - “Ровотел”, преименувана по-късно в “R tel къмпани”. Срещу нея е имало изпълнително дело за борч от около 26 000 долара по сделка от 1999 година. След изплащането на главницата през август 2003 година изпълнителният директор прекратява делото, въпреки несъгласието на синдиците Цветан Банков и Виолета Манолова. Така “Стомана” губи от лихви 22 000 лева. Амнезия демонстрира вчера пред съда бившият министър Биков. Той заяви, че не помни никакви подробности около сделката на “Стомана” и погасяването на дълга по изпълнителното дело. Според защитата на инж. Христов нарушения на закона няма, тъй като синдиците Банков и Манолова през 2003 година фактически незаконно са пребивавали в дружеството и не са имали право на глас и становище, както и да оспорват действията на изпълнителния директор заради промени в нормативната уредба, направени още през 2000 година.
Източник: Струма - Благоевград (19.10.2004)

Петият по големина производител на стомана в света Posco ще инвестира 6.2 млрд.щ.д. в построяването на стоманодобивен завод в Индия съвместно с англо-американската BHP Billiton. Южнокорейската компания ще финансира ? от проекта за изграждането на предприятието в щата Ориса, който е на обща стойност 8.4 млрд.щ.д. Останалите 2.2 млрд.щ.д. ще бъдат вложени в изграждането на минни съоръжения. Проектът ще стартира с изграждането на завод с годишен капацитет от 3 млн.т стомана, в който ще бъдат инвестирани около 3 млрд.щ.д. Очаква се производството да стартира в края на 2009 г. (източник: FT)
Източник: Други (19.10.2004)

Бившият промишлен министър бе призован като свидетел по делото за източване на предприятието. Той даде показания за неиздължените от фирмата си "Ровотел" дългове към пернишкото дружество. Процесът е срещу директора на обявеното в ликвидация предприятие Спас Христов. Той е обвинен в умишлена безстопанственост, сключване на неизгодни сделки, от които "стомана" АД е ощетена с 27 хиляди лева.
Източник: Стандарт (19.10.2004)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение № 1 от 12.ХII.2003 г. по ф. д. № 1265/2003 вписа в регистъра за търговски дружества еднолично акционерно дружество "Стийл груп Ин" - ЕАД, със седалище и адрес на управление Костинброд, ул. Детелина 3, с предмет на дейност: производство на метал и метални изделия, вътрешно- и външнотърговска дейност, транспортна дейност, спедиция, строителство, вътрешен и международен туризъм, хотелиерство, ресторантьорство, участие в приватизацията на "Холдингова компания железарна Никшич" - АД, гр. Никшич, Република Черна гора. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 50 000 лв., разпределен в 5000 обикновени поименни акции с номинална стойност 10 лв., с едноличен собственик "Руа Инвест енд трейд Инк", регистрирано в Британските Виржински острови, с надзорен съвет в състав: Петър Иванов Балабанов, Николай Стойнов Стойнов - председател, и Вера Бориславова Благоева, управлява се от управителен съвет в състав: "Руа Инвест енд трейд Инк", регистрирано в Британски Виржински острови, представлявано от Виктор Димитриевич Демянюк, Тончо Костадинов Томов и Божидар Асенов Николов, и се представлява от "Руа Инвест енд трейд Инк", регистрирано в Британски Виржински острови, представлявано от Виктор Димитриевич Демянюк.
Източник: Държавен вестник (19.10.2004)

Асоциацията на индустриалния капитал влиза в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Сдружението отговаря на изискванията за национално представителна работодателска организация и предстои да получи одобрение от правителството, съобщи зам-министърът на труда Валери Апостолов, който отговаря за преброяването на работодателите и синдикатите. Кандидатурата на обединение "Промяна", което също е подало заявка да бъде обявено за национално представителен синдикат, все още се проверява дали отговаря на критериите.
Източник: Дневник (20.10.2004)

Предприятие за производството на фотоволтаични модули ще заработи на територията на Стомана индъстри. Енерджи солюшън е ново дружество за индустриалната група Виохалко, поясни главният директор д-р Александър Захарио. Това е първото предприятие от подобен род на Балканския полуостров. Устройствата ще превръщат светлината в електроенергия. Панелите ще се произвеждат от специално стъкло с 97-98% пропускателна способност на светлината. Те са със специално покритие, което не позволява отразяването й. Ще бъдат с размери 1-1.5 м и дебелина 10 мм. Самият панел чрез конвертор произвежда 120-200 волта електроенергия. За нуждите на едно семейство са необходими около 40 кв. м панели. Тази технология на производство е нова за Балканите. Тя гарантира производството на екологично чиста електроенергия. Панелите имат 25-30 години експлоатационен период. За закупуването й Виохалко е дала 600 хил. евро.
Източник: Пари (21.10.2004)

Предприятие за производство на фотоволтаични модули ще заработи на площадката на металургичното дружество "Стомана индъстри" в Перник. То ще произвежда панели, които превръщат слънчевата светлина в електроенергия, съобщи Александър Захарио, изпълнителен директор на гръцката фирма "Енерджи сълюшънс", изпълнител на проекта. Предприятието е първото и единствено на Балканския полуостров. Продукцията ще бъде предназначена първоначално за износ в Германия. 600 000 евро е инвестирала в проекта гръцката компания "Виохалко", мажоритарен собственик на "Стомана индъстри".
Източник: Стандарт (21.10.2004)

Пернишкото дружество "Енерджи Сълюшънс" инвестира над 600 хил. евро в поточна линия за производството на панели, които ще превръщат слънчевата светлина в електроенергия. Новото предприятие ще бъде изградено на площадката на пернишката металургична фирма "Стомана индъстри", съобщи изпълнителният директор на "Енерджи Сълюшънс" Александър Захарио. Продукцията ще бъде предназначена за износ, предимно за Германия. Предвижда се новото производство да започне в края на януари. Модулите ще акумулират слънчевата светлина и чрез конвертори ще я превръщат в електроенергия. При непрекъснат режим на работа годишно ще се произвеждат 4500 кв. метра панели.
Източник: Дневник (21.10.2004)

Arcelor проявява интерес към участие в приватизацията на турската стоманодобивна компания Eregli Iron and Steel Factories Inc., заяви шефът на компанията Гай Дол в сряда. Турският министър председател Реджеб Ердоган, който в момента е на посещение във френската столица Париж, се срещна с г-н Дол. След срещата, Дол каза в интервю, че неговата компания инвестира в Турция от 15 години насам и има желание да увеличи размера на инвестициите си. Arcelor е една от най-влиятелните стоманодобивни компании в света с годишно производство в размер на 40 млн.т. Турската агенция за приватизация може би ще реши в началото на 2005 г. как да се разпореди с 46-процентния си дял в Erdemir. Акциите могат да бъдат пуснати на фондовата борса или пък да се приложи комбиниран метод на публично предлагане и привличане на стратегически инвеститор. Тази година се очаква Erdemir да бие предишния си производствен рекорд, регистриран през 2003 г. Чистите приходи само за първото полугодие на годината възлязоха на 183 млн.щ.д., в сравнение с 236 млн.щ.д. за цялата 2003 г. Производството, реализирано от компанията през първата половина на 2004 г. достигна 2.400 кт, докато цялото производство за 2003 г. беше в размер на 3.500кт. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (21.10.2004)

Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ беше призната за представителна организация на работодателите на национално равнище. Това стана с решение на правителството на вчерашното му заседание. Асоциацията отговаря на критериите за представителност, установени с Кодекса на труда, съобщиха от Министерския съвет. Част от тях изискват наличието на най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 души работници и служители. Друго изискване е организациите да са с не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности. С АИКБ броят на национално представителните работодателски организации в Съвета за тристранно сътрудничество става шест. Останалите са БТПП, БСК, Съюзът на работодателите в България, Съюзът за стопанска инициатива, Българският съюз за частно предприемачество Възраждане.
Източник: Пари (22.10.2004)

Ispat International ще купи LNM Holdings и International Steel Group Inc., създавайки най-голямото стоманодобивно предприятие в света в сделка на стойност 17.8 млрд.щ.д., съобщи компанията в свое изявление, направено в понеделник. Годишният производствен капацитет на новото дружество, което ще носи името Mittal Steel Co. ще бъде в размер на 70 млн.т., то ще има поделения в 14 страни, а в него ще работят около 165 000 души. (източник: FT)
Източник: Други (25.10.2004)

Групировките за производство на стомана Испат интернешънъл и Ел Ен Ем Холдингс /LNM Holdings/ ще се слеят, а след това ще се съюзят с Америкън интернешънъл стийл груп, за да създадат Митал стийл - най-голямата в света компания за производство на стомана, предаде АФП, като цитира съвместно съобщение на компаниите. Индийският бизнесмен Лакшми Митал, който ръководеше Испат интернешънъл и Ел Ен Ем холдингс, ще оглави новата групировка. Очаква се през 2004 г. Митал стийл да регистрира оборот от 31,5 млрд. долара при производствен капацитет от 70 млн. тона. Оперативната печалба на компанията се очаква да достигне 6,8 - 7 млрд. долара. Новият стоманен гигант ще бъде представен в 14 страни и в него ще работят 165 000 души. Митал стийл ще надмине сегашния световен лидер в стоманодобива - европейската компания Арселор. Създаването на Митал стийл ще премине през два етапа. Първо базираната в Холандия групировка Испат интернешънъл /11-ти по големина производител на стомана в света/ ще изкупи Ел Ен Ем холдингс, която също се намира в Холандия и е сред най-големите производители на стомана в света. Изкупуването ще стане чрез емитирането на 525 млн. нови акции от Испат на обща стойност 13,3 млрд. долара. След това новосъздадената групировка ще се слее с Америкън интернешънъл стийл груп, за да създадат Митал стийл. Акционерите на Америкън интернешънъл стийл ще получат по 42 долара/акция, като половината от сумата ще бъде в брой. Сделката трябва да приключи към края на първото тримесечие на 2005 година.
Източник: БТА (26.10.2004)

Българската агенция за инвестиции /БАИ/ очаква до края на 2004 г. размерът на преките чуждестранни инвестиции у нас да надхвърли три милиарда долара, съобщи изпълнителният директор на агенцията Павел Езекиев. Като основание за актуализиране на тази прогноза Езекиев посочи новите данни за инвестиции в ход за около 2.5 милиарда евро., които се прибавят към данните за първите 6 месеца на годината - 1 милиард долара. Основните пера в прогнозата на БАИ са приходите от приватизацията на енергоразпределителните дружества, които са близо 580 милиона евро. Над 50 милиона евро се очакват от сделката за БТК и около 200 милиона евро до края на годината от други инвестиционни проекти, сред които на Сокотаб, на Либхер, на Лукойл, на Шише джам, на МЕТРО и най-новата инвестиция - на Линднер холдинг в разширението на Бизнес парк София, каза Павел Езекиев. Изпълнителният директор на БАИ съобщи, че до три месеца ще бъдат назначени петима инвестиционни посредници зад граница.Трима от тях ще бъдат в страни от Северна Европа, а по един - в САЩ и Япония.Средствата за тяхната издръжка са предвидени в бюджета, допълни Езекиев.
Източник: БТА (26.10.2004)

Металснаб холдинг въвежда в експлоатация на 29 октомври новата си фабрика за производство на широка гама газопроводни и профилни тръби. Събитието съвпада с 54-ата годишнина от създаването на дружеството. Производствената мощност на новата поточна линия е 10 хил. т годишно на стойност над 12 млн. лв. 60% от произвежданите профили ще са за вътрешно потребление, а 40% за износ. Стойността на инвестицията е 1.75 млн. лв. Във фабриката ще се открият допълнително 32 работни места. Металснаб беше приватизиран през 1998 г. Днес фирмата е с 99% частно участие, като акционери са големи световни фирми като Кльокнер и Ко-Германия, Виохалко-Гърция и др. Над 6.5 млн. лв. са инвестирани в реконструкция и модернизация на материалната база, информационните технологии и въвеждане на нови производствени мощности. Фирмата е с внедрена европейска система за качество ISO 9001:2000 и притежава кредитен рейтинг ВВВ от Българска агенция за кредитен рейтинг.
Източник: Пари (26.10.2004)

Загубата на ОЦК АД-Кърджали за първите девет месеца на годината намалява до 3.9 млн. лв. спрямо 7.9 млн. лв. година по-рано, или с 51%, сочи публикуваният отчет на дружеството. Нетните приходи от продажби от своя страна нарастват с 81% до 50 млн. лв. За третото тримесечие на предходната година те са били 28 млн. лв. Загубата на предприятието за производство на олово, цинк и сплави от тях за полугодието на 2004 г. е 2.2 млн. лв., като е намаляла над два пъти спрямо същия период на предходната година, когато е била 5.7 млн. лв. За цялата минала година ОЦК АД отчита загуба от 7 млн. лв. Последните сделки с акции на ОЦК АД на фондовата борса са от края на септември, като ценните книжа се разменят по 3-4 лв. за брой.
Източник: Пари (26.10.2004)

Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще посети завода 'Юмикор мед' в Пирдоп, за да се запознае с успешното приключване на програмата по възстановяване на околната среда в предприятието, постигнато в партньорство между Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, Агенцията за приватизация, Световната банка, Националния доверителен екофонд и група 'Юмикор', съобщи пресцентърът на МОСВ. Долорес Арсенова ще участва в представянето на 'Юмикор мед' и ще посети обектите от екологичната програма, както и основните производствени обекти на завода - металургичното производство, завод за сярна киселина, нова пречиствателна станция за отпадни води. 26 октомври е обявен за ден на екологията в 'Юмикор мед' с цел да се даде публичност на успешното приключване на програмата. Проектът за рехабилитация на околната среда в Пирдоп спечели наградата на Кралство Белгия за екология за 2003 - 2004 г. в номинацията 'Международно сътрудничество за устойчиво развитие'. По силата на приватизационния договор от септември 1997 г., заводът 'Юмикор мед' в Пирдоп започна програма за възстановяване на околната среда от минали екологични замърсявания, причинени от предишната експлоатация на завода. Програмата е насочена към отстраняване на екологични щети и постигане на контрол над риска от остатъчните замърсявания, натрупани през периода 1957-1997 г. Този проект включва поетапно капсулиране на шламохранилищата, съдържащи вредни вещества, изкопаване и изолиране на замърсените почви, залесяване на рекултивираните площи. Мерките по възстановяване на околната среда са финансирани със средства от Световната банка, като в проекта са инвестирани 25 милиона долара.
Източник: Дарик радио (26.10.2004)

Правителството прие бюджета със ставка по ДДС от 20%, стана ясно след извънредното заседание на правителството вчера. Парламентът ще реши окончателно каква ще е ставката по ДДС за 2005 г., съобщи финансовият министър Милен Велчев. Опозицията (ОДС) поиска ставката по ДДС да стане 18% Загубите от намаляването на приходите от косвения данък щели да са 420 млн. лв., коментира тогава финансовият министър.
Източник: Сега (26.10.2004)

Най-голямото стоманодобивно предприятие в Африка – Ispat Iscor ще стане част от световния номер едно производител на стомана след като мажоритарния акционер в Ispat – LNM Group, вчера обяви, че ще се слее със своето дъщерно дружество – Ispat International. Новообразуваното дружество – Mittal Steel, с очаква да има годишни приходи в размер на 30 млрд.щ.д., и ще бъде листвано на Нюйоркската фондова борса и на Euronext в Амстердам. Според анализаторите, това би могло да означава, че Ispat Iscor може да “вдигне завесата” що се отнася до разкриването на информация и прозрачността, като се имат предвид строгите правила на Нюйоркската фондова борса. От известно време, клиентите на компанията настояват тя да осигури по-голяма прозрачност във връзка с дейността си, особено що се отнася до ценообразуването. От Ispat Iscor отказаха да коментират догадките на анализаторите. Компанията заяви, че образуването на Mittal Steel няма да има директен ефект върху Ispat Iscor. (източник: Business day)
Източник: Други (26.10.2004)

Медодобивният конгломерат KGHM Polska Miedz и китайският холдинг MINMETALS подписаха договор на стойност 120 млн. щ. д. в Пекин за доставката на 40 000 тона мед за Далечния изток през 2005 г. Сделката представлява изпълнението на първата фаза от предишен договор, сключен през юли тази година за продажбата на 300 000 т мед на Китай на стойност 900 млн.ш.д. до 2010 г. Двете компании също така водят преговори във връзка с инвестиционно сътрудничество на няколко други световни пазари, включително добиването на мед в Конго. “Китай е най-големият ни и най-важен чуждестранен клиент. Този договор е крайъгълен камък в нашето сътрудничество и в същото време той отваря пътя и на други полски фирми, желаещи да инвестират в тази страна,”заяви президента на KGHM Виктор Бладек. Президента на MINMETALS Мяо Гънсу предложи да бъде създадена асоциация на полските и китайските предприемачи с цел подпомагане на икономическото сътрудничество между двете страни.
Източник: Дарик радио (26.10.2004)

Руският милиардер Роман Абрамович напълно приключи с участието си в гигантския производител на алуминий RusAl, като продаде остатъчния си 25% дял на друг руски олигарх – Олег Дерипаска за около 2 млрд.щ.д. (1.1 млрд.бр.паунда). Basic Elements, компанията, контролирана от г-н Дерипаска, заяви, че “преговорите по придобиването на 25% дял в РусАл са приключили”. Според известната информация, сделката е извършена от основните акционери в РусАл, и в момента Basic Elements държи 100% от акциите на РусАл. РусАл е базирана в МОсква. Тя осигурява 3/4 от производството на първичен алуминий в Русия и около 1/10 от световно производство на суровината. (източник: The Guardian)
Източник: Други (26.10.2004)

Гаранционен фонд с капитал от 40 млн. лв, 7-8 пъти колкото този на иновационния фонд (5 млн. лв.) подготвя Министерството на икономиката, заяви председателят на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия /АНМСП/ Станимир Бързашки на проведения вчера германско -български семинар. "Не мога да коментирам този проект, защото той все още е на ниво замисъл. Това което мога да кажа на този етап е, че фондът ще отделя средства за внедряване на нови технологии в производството", увери Бързашки. Плановете ни предвиждат средствата за него да бъдат отделени от държавния бюджет, но по този въпрос яснота няма, обясни председателят на АНМСП. Тепърва очакваме да се одобри сумата, необходима за стартирането на иновационния фонд. Тези пари ще дойдат от държавния бюджет и трябва да бъдат гласувани в НС, каза Станимир Бързашки.
Източник: Монитор (27.10.2004)

На кратко работно посещение в "Юмикор мед" АД -Пирдоп, бе екоминистърката Долорес Арсенова. Вчера тя беше в медодобивното предприятие заради удостояването на групата "Юмикор" от белгийското министерство на екологията с приза "Международно сътрудничество за устойчиво развитие". Наградата е дадена заради реализирането на програмата на предприятието за възстановяване на околната среда. На събитието присъстваха още Негово превъзходителство г-н Филип Беке -посланик на Кралство Белгия у нас, Оскар де Брюн Копс и Георги Куртев от Световната банка, директорът на НДЕФ Димитър Ненков, Веска Георгиева от РИОСВ - София, и Атанаска Бозова от Агенцията за следприватизационен контрол.
Източник: Труд (27.10.2004)

Месечната глоба за замърсяване на въздуха на МК "Кремиковци" да се увеличи 4 пъти и от 17 500 лв. да стане 70 000 лв. Това е предложила столичната екоинспекция на министър Долорес Арсенова. До 2 седмици ще има решение дали санкциите да скочат, обясниха вчера от ековедомството. За изхвърляне на замърсени води след производство на "кремиковци" са наложени и 18 000 лв. месечна глоба. Плътен червен дим като при пясъчна буря бе покрил в понеделник по обяд Софийското поле - от с. Яна до Стара планина. Близките къщи и склонове на Балкана едва се виждаха през талазите прах. "Това са железни прахови частици, които се изпускат от пещите на "кремиковци", установи след проверка по сигнал на "Труд" шефката на отдел "Контрол на въздуха" Веска Георгиева. Колко пъти е била концентрацията им над допустимата, ще стане ясно на 1 ноември, когато излизат данните от ръчните проби. Според замервания в периода 23 юни - 20 юли прахта е била 3 до 6 пъти над нормите. Пунктът в Гара Яна пък отчитал 1,8 до 5 пъти по-високи стойности на сероводород. "Производствените мощности на завода са в лошо състояние. Поддръжката не е на нужното ниво и вредните емисии не се контролират", заяви Георгиева. Според нея ръководството на кремиковци няма воля да реши проблема със замърсяването в района. За това не помагали и наложените глоби. След сигнала на "Труд" ръководството на завода е разпоредило проверка и почистване на съоръженията извън графика. Дълговете "кремиковци" не си плаща глобите за замърсяване. За събиране на парите министерството е поискало помощ от Агенцията за държавни вземания. След намесата на службата са платени около 600 000 лв. По данни от екоминистерството заводът дължи още 728 000лв. глоби. "кремиковци" има да връща на държавата още 3,5млн. лв. от кредити. Парите са отпуснати от екоминистерството като безлихвен заем за изграждане на пречиствателни съоръжения през 1997-1998 г.
Източник: Труд (27.10.2004)

Данък печалба ще се намали от сегашните 19.5 на 15% от 2005 г., реши парламентът, гласувайки предложените от Министерския съвет промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Депутатите приеха и проектите на Новото време, които, както писахме, бяха подкрепени от бюджетната комисия, и отхвърлиха предложенията на СДС, ОДС и коалиция За България. Кабинетът предлага да се увеличи от 30 на 50% амортизационната норма на нови машини и производствено оборудване. Данъчната ставка върху социални и представителни разходи, както и върху даренията намалява от 20 на 17%. Изменя се и режимът на облагане на застрахователните дружества, които ще се облагат по общия ред. Въвежда се допълнителен данък от 3% върху застрахователните премии, като единствено животозастраховането е изключено от облагане с този специфичен данък. В морското търговско корабоплаване ще се избира облагане по общия ред на закона или с тонажен данък, определен на базата на нетното тегло на експлоатираните кораби.
Източник: Пари (28.10.2004)

Цените на стоманата скочиха рязко през последните 2 г. благодарение на нарасналото глобално търсене и най-вече на китайското. Именно твърде благоприятната в момента пазарна конюнктура обяснява появилата се тенденция към консолидация, характерна за металургичната индустрия сега. Тъй като икономиката се развива циклично, спадът в металургичния сектор е неизбежен и затова световните производители се стремят да се обединят преди настъпването на неблагоприятен период. Потвърждение на това са заявените в началото на октомври намерения за разширяване на производството на германския концерн ThyssenKrupp. Сега немците търсят активно европейска компания със сходен профил, с която да се обединят. И въпреки че официални договорености още няма, пазарът очаква сливането на ThyssenKrupp с британско-холандския производител на стомана Corus. Обединената компания по разчети на западни анализатори ще добива по 36 млн. т стомана - резултат, който ще я направи третата по големина стоманодобивна компания в света. Какво става в Русия, която традиционно се нарежда сред водещите в сектора. Местните компании се стараят да не изостават от западните конкуренти. Планове да увеличат продукцията зад граница имат практически всички крупни руски компании. В средата на т. м. стана известно, че ръководството на Cеверстал води неофициални преговори с мениджмънта на канадската Stelco за сливане. Северстал съвсем не е единственото руско предприятие, което възнамерява да придобие чужди активи. Към покупката на украинската Криворожстал проявяваше интерес Евразхолдинг. През август Северстал заяви намерение да участва в търга за продажба на чешкия металургичен завод Vitkovice. Още по-рано холдингът опита да купи Криворожстал, а през 2003 г. стана собственик на американската Rouge Industries Inc. През пролетта на 2004 г. Евразхолдинг участва в търг за продажбата на банкрутиралия южнокорейски производител на стомана Hanbo Iron&Steel Co. Неотдавна ръководството заяви намерения компанията да стъпи скоро на пазара в Югоизточна Азия. С покупки на чужди активи се занимава и Мечел. Тя вече придоби завод в Хърватия /вярно, Мечел беше принуден да се раздели с него по-късно/. Независимо от това компанията има 2 завода в Румъния и 1 в Литва. Пазарни наблюдатели обаче смятат, че такива крупни сливания като западните са все още мечта за руския металургичен сектор.
Източник: Пари (28.10.2004)

Узметкомбинат, единственото стоманодобивно предприятие в Узбекистан, е произвело 428 540 т стомана през първите девет месеца на 2004 г., което представлява увеличение от 17% в сравнение със същия период от миналата година. От компанията съобщиха, че производството на валцувана стомана е нараснало с 16.9%, достигайки 402 410 т, вкл. 301 200 т продукти с добавена стойност, чието производство бележи ръст от 20.4%. Узметкомбинат се занимава и с претопяване на скрап. Производственият капацитет на компанията позволява производство на 750 000 т сурова стомана годишно. През 2003, дружеството е произвело 446 521 т валцувана стомана и е изнесло продукция в размер на 180 700 т. (източник: Interfax)
Източник: Други (28.10.2004)

Датската компания Ib Andersen Industri (IAI) A/S планира да построи завод за преработване на стомана в Гоню, близо до западния унгарски индустриален гр. Гьор, съобщи съсобственика на дружеството Том Андерсен. Инвестицията се очаква да бъде между 15 и 20 млн.евро, като производството ще стартира през 2005 г. По план, в завода ще бъдат наети 60 работника. Годишният капацитет на съоръжението ще бъде между 100 000 и 150 000 т, като то ще снабдява със суровини основно словашки партньори на компанията, опериращи в сферата на автомобилостроенето и производството на домакински електроуреди. Компанията е избрала именно Гоню заради близостта на града до р. Дунав и магистралата М1. Г-н Андерсен заяви, че IAI ще финансира инвестицията отчасти със свои средства, отчасти със заеми. (източник: Interfax)
Източник: Други (28.10.2004)

Две от най-големите стоманодобивни предприятия в САЩ обявиха драстични увеличение в печалбите си за третото тримесечие, благодарение на стремително покачващите се цени на стоманата, които им помогнаха да превърнат миналогодишните си финансови в печалби. Както United States Steel Corp., така и AK Steel Holding Corp. обявиха печалби доста над прогнозите на Wall Street, доказвайки че индустрията набира преднина, особено що се отнася до китайското търсене, което е основния двигател за покачването на цените.Положителните резултати дойдоха само ден след като базираната в Холандия Ispat International обяви, че ще създаде най-голямата стоманодобивна компания в света чрез придобиването на американската International Steel Group Inc. “Нещата се развиват много добре,” заяви анализаторката Мишел Епълбаум.” До момента, резултатите изглеждат добри, всички компании се представят по-добре от очакваното или поне в прогнозните рамки,” добави тя, визирайки друг американски гигант – Nucor Corp., която миналата седмица регистрира 25-пъти по-висока печалба. Чистата печалба на US Steel за отчетния период е в размер на 354 млн.щ.д., или 2.72 щ.д. на акция, в сравнение със загуба от 354 млн.щ.д., или 3.47 щ.д. на акция преди година, когато компанията имаше големи разходи във връзка със съкращение на работни места. Анализаторите очакваха средно печалба в размер на 2.06 щ.д. на акция. Приходите от продажби са нараснали с над 7%, достигайки 3.73 млрд.щ.д. AK Steel обяви печалба в размер на 83.1 млн.щ.д., или 76 цента на акция, в сравнение със загуба от 277.5 млн.щ.д. или 2.56 щ.д. на акция през третото тримесечие на 2003 г. Продажбите на компанията са достигнали рекордните 1.24 млрд.щ.д. в стойностно изражение и 1 541 800 т в количествено изражение, в сравнение със съответно 1.02 млрд.щ.д. и 1.5 млн. през съответното тримесечие на миналата година. Лоурънс Креатура, мениджър в Clover Capital Management, която държи дял в AK Steel, заяви, че “цифрите са невероятно добри, по-високи от очакванията”. Що се отнася до сделката Ispat – ISG, то каза, че индустрията излиза от мрачния период. “В момента сме свидетели на това, как консолидацията в бранша подобрява общия климат.” (източник: The Star)
Източник: Други (28.10.2004)

Индийският бизнесмен Лакшми Митал в понеделник обяви двустепенна сделка, в резултат на която ще възникне най-голямата стоманодобивна компания в света, изпреварвайки досегашния лидер Arcelor. Планът на Митал е следният: LNM Group, вторият по големина производител на стомана, обединява своите две водещи поделения - Ispat International NV и LNM Holdings NV, след което поглъща американската International Steel Group /ISG/, със седалище в Охайо. Новата компания ще има годишен производствен капацитет от 70 млн. т стомана, а приходите за 2004 г. ще са 30 млрд. USD. Гигантът ще има заводи в 14 страни и ще дава работа на 160 хил. души. Първата част на сделката - сливането на Ispat International и LNM Holdings, трябва да се финализира до края на годината, а тяхното обединение с щатската фирма трябва да приключи до края на първото тримесечие на 2005 г. Новата компания ще се нарича Mittal Steel Company NV в чест на собственика на контролния пакет акции в Ispat International и LNM Holdings. Семейство Митал си поделя властта в новото формирование, както следва: Лакшми Митал, собственик на цялата LNM Group - председател и главен изпълнителен директор на Ispat, ще запази тези постове в обединения гигант. Синът на Лакшми Митал Aдития Mитал ще е президент на новото формирование. Досега той бе зам.-председател на LNM Holdings. За собственика на Уилбър Рос, собственикът на ISG е определено място в съвета на директорите. LNM Gro-up преди сделката бе вторият по големина стоманопроизводител в света с активи в 14 държави и приходи от 12 млрд. USD годишно. Миналата година след покупка на поредица от металургични заводи в Полша, Чехия, Босна и Херцеговина, Румъния и Македония тя стана Производител номер 1 на стомана в Източна Европа В процеса на операцията Ispat International ще заплати за LNM Holdings 13.3 млрд. USD под формата на собствени акции. На инвеститорите в ISG се предлага за всяка акция 42 USD, или общо около 4.5 млрд. USD. Сделката предвижда Ispat да емитира 525 млн. нови акции за придобивката на LNM Holdings. Емисията ще включва около 140 млн. книжа клас A и близо 385 млн. клас B. Когато сделката приключи, акционерите на Ispat ще притежават около 18.3% oт обединената компания, а тези на LNM Holdings - приблизително 81.7% Ispat International оперира в 6 държави в Северна Америка, включително САЩ и Източна Европа. Годишно произвежда над 18 млн. т стоманена продукция, а приходите й през 2004 г. ще са от порядъка на 8.3 млрд. USD. В понеделник, когато бе обявено формирането на новата компания номер 1 в света, Ispat International отчете печалба за третото тримесечие от 460 млн. USD на фона на загуба от 10 млн. USD за същия период на 2003 г. Продажбите на Ispat са нараснали с внушителните 90% дo 2.46 млрд. USD при 1.29 млрд. USD година по-рано. LNM Holdings е една от най-крупните стоманодобивни компании в света. Около 9.9 млрд. USD ще са годишните й приходи за 2004 г., а произведената стомана - около 32 млн. т годишно. Освен това тя разполага със значителна по обеми суровинна база, която й позволява да произвежда годишно близо 18 млн. т желязна руда, 13 млн. т кокс и 12 млн. т въглища. Компанията има заводи в Европа, Африка, Азия. ISG е топпроизводител на стомана в Северна Америка с годишни добиви от около 20 млн. т. Очаква се приходите на щатската корпорация през 2004 г. да достигнат 9 млрд. USD. Придобиването на ISG трябва да бъде одобрено от акционерите на двете компании и от регулаторните органи. ISG в понеделник отчете печалба от 256.4 млн. USD, или 2.51 USD на акция, за третото тримесечие и двойно повишение на приходите до 2.61 млрд. USD. През пролетта на 2003 г. тя придоби щатската Bethlehem Steel Corp., а през май 2004 г. - Weirton Steel, и купи част от активите на Georgetown Steel Co. Въпреки внушителната сделка по обединяването биг босът Лакшми Митал смята, че възможностите за по-нататъшно консолидиране на сектора не са изчерпани и ще търси други подходящи обекти, които да присъедини към империята Mittal Steel. Кой е купувачът на Кремиковци Ispat Industries е отделна индийска компания, собственост на двамата по-млади братя на Лакшми Метал - Прамод и Винод Митал. Тя, и по-точно нейният филиал GIH, проявява интерес към покупката на Кремиковци. Ispat Industries няма нищо общо с Ispat International, която ще е част от новия гигант, сформиран от най-богатия индиец, живеещ във Великобритания - Лакшми Митал. В международните делови среди се носят слухове, че взаимоотношенията между тримата братя не са добри. Фамилията присъства в стоманодобива от 1952 г. Първият член на семейството, който навлиза в бизнеса, е бащата на тримата братя. Тогава той купува металургичен завод в Калкута, в родната Индия. След повече от 20 г. той купува завод в Индонезия - PT Ispat Indo, която преименува Ispat Group. По-късно тя разширява бизнеса си и стъпва в Северна Америка и Европа, където има заводи в Германия и Ирландия. Точно преди 10 г. фамилната компания Ispat Group се разцепва. Лакшми Митал поема нейните отговорности в международни операции, а по-младите му братя - стоманодобивния бизнес в родината Индия именно чрез Ispat Industries. По последни данни тя произвежда в Индия по около 2-54 млн. т стомана годишно. Топ 10 стоманодобивни компании преди създаването на Mittal Steel /Прогнозно производство за 2004 г./ Компания Държава Годишна продукция /млн. т/ 1. Arcelor Люксембург 43 2. LNM Холандия 41 3. POSCO Република Корея 32 4. Nippon Steel Япония 30 5. JFE Япония 30 6. Nucor САЩ 20 7. US Steel САЩ 20 8. Baosteel Китай 20 9. ThyssenKrupp Германия 20 10. Corus Великобритания/Холандия 10 Обща продукция на 10-те топкомпании 277 ОБЩА ПРОДУКЦИЯ В СВЕТА 1000 .
Източник: Пари (28.10.2004)

Строежът на металургичния гигант започва през 1960 г. Три години по-късно, през 1963 г. в експлоатация са пуснати първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическа централа и Ремонтно-механичен завод. В следващите десетилетия последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток, а именно Стоманодобивният завод с електропещи и конвертори, Блуминг-слябинг, Тръбопрокатният завод, Заводът за студено валцуване, Цехът за покаляване на ламарината, Цехът за поцинковане и пластмасово покритие и др. Конкурентни предимства Предимство на външните пазари е, че предлаганата продукция е с високо качество и на приемливи цени; единствен производител на стомана от тънкия клас в България; стратегическо позициониране на компанията, осигуряващо бърз и евтин достъп както до европейските, така и до източните пазари. Приватизация и борсова търговия В годините на държавното управление комбинатът трупа значителни дългове, поради което през 1999 г. държавата продава "Кремиковци" на "Дару металс" АД, - понастоящем "Финметалс холдинг" АД, за сумата от 1 долар. Купувачът поема задължение да покрие задълженията на предприятието, оценени по това време на 645 млн. лв., и да инвестира още 300 млн. долара през следващите шест години. Малка част - 3.71%, от капитала се продава по линия на масовата приватизация, а след продажбата на мажоритарния пакет държавата остава с 25.29%. Положителното развитие на капиталовия пазар през последните години се отразява и върху акциите на "Кремиковци", независимо че комбинатът е в затруднено финансово състояние и работи в тежък сектор. От нива около 50 стотинки в началото на 2003 г. към края на същата година книжата на завода достигат до цена 2 лв. за бройка. За периода се сключиха 239 сделки с общо 53 834 акции при средна цена от 1.68 лв. за бройка. Като цяло през тази година се активизира търговията с книжата на комбината. Статистиката показва, че от началото на годината до 26 октомври на пода на борсата са сключени 813 сделки с общо 94 135 акции при средна цена 2.09 лв. Сделките по тази позиция през последната седмица се сключват на нива около 3 лв., като търсенето се движи на нива около 2.90 срещу предлагане от 3.30 лв. Според брокери основният фактор, който ще влияе върху котировките на компанията оттук нататък, е изходът от преговорите с кандидат-купувачите на мажоритарния дял от комбината. Пазарна позиция Основен предмет на дейност на "Кремиковци" е производство на кокс, стомана, чугун, феросплави, прокат и изделия от черни метали, както и търговия в страната и чужбина. "Кремиковци" АД е проектиран и оборудван с агрегати, съоръжения и технология за пълен металургичен цикъл - от добива на желязна руда до готова продукция. Компанията произвежда широка гама продукти, условно разделени в следните направления: плоски, дълги, кокс и химически продукти, феросплави и други. Продукцията на металургичния комбинат се реализира основно чрез износ, като съотношението на продажбите на външния и на вътрешния пазар е 80:20%. Приблизително 70% от продажбите чрез износ се реализират в страните от Европейския съюз. Други значими пазари за комбината са Турция, САЩ, Латинска Америка и страните от Далечния изток. В началото на следващата година в експлоатация ще бъде пуснат комплексът за непрекъсната разливка на стомана по съвместен проект с "Фьост Алпине Индустриалангебау" - Австрия. С тази технология ще се промени и подобри в известна степен процесът на обработката, както и ще се разшири продуктовата гама на предприятието. В процес на внедряване е Система за управление на качеството в съответствие с ISO 9001:2000. Компаниите от металургичния сектор, към който спада и "Кремиковци", са силно зависими от конюнктурата на пазар. В периода 2001 - 2003 г. този сектор регистрира 20-годишен минимум в цените на металите. Кризата в сектора се отрази както на най-големите компании в света, така и на "Кремиковци". За първи път от приватизацията си дружеството излиза на печалба едва през 2003 г. - 119.433 млн. лева. Приходите на компанията за периода са 1.050 млрд. лв., което е над 33% повече от предходната година. Основната част от този ръст се дължи на положителните разлики от промяна на валутни курсове. Положителният нетен ефект от валутните курсове през м. г. е 148 млн. лв. спрямо 72 млн. лв. година по-рано. Друга причина за значителната печалба, отчетена за периода, е направената преоценка на активите, които се покачват до 1.209 млрд. лв. спрямо 963.329 млн. лв. за година по-рано. Ръст бележат и нетните приходи от продажби, които само през 2003 г. се увеличават до 728.345 млн. лв. спрямо 654.212 млн. лв. за година по-рано.
Източник: Кеш (29.10.2004)

"Металснаб - Холдинг" е удвоил продажбите си за периода от 1998 г. до 2004 г. Това съобщиха вчера от предприятието при откриването на новата му производствена линия за заварени газопроводни и профилни тръби. Тази година се очаква приходите да достигнат 60 млн. лв., а печалбата - 1,2 млн. лв. От 1998 г. " Металснаб - Холдинг" е 99% частна собственост. Основни акционери в него са немската "Кльокнер и Ко" и гръцката "Виохалко". До момента те са инвестирали близо 7 млн. лв. в реконструкция и модернизация на вътрешната инфраструктура на предприятието. "Металснаб - Холдинг" притежава общо 14 предприятия и пет смесени фирми с чуждестранно участие.
Източник: Монитор (30.10.2004)

Производствените поръчки в България са се увеличили за периода юли-октомври 2004 г., съобщи НСИ. Средната натовареност на производствените мощности е нараснала от 4.4 до 4.8 пункта и към момента се оценява на 63%. Неизползваните мощности са намалели за периода, което дава на компаниите надежда, че продажбите през последното тримесечие на годината ще нараснат. Налице е и оптимизъм относно обема на поръчките в сферата на услугите, въпреки засилената конкуренция на пазара, която се счита за основната пречка за развитие. Предприемачите твърдят, че икономическата ситуация в страната е сравнително благоприятно. Що се отнася до цените, индустриалните предприятия не очакват увеличение. Икономическата ситуация в сферата на строителството остава благоприятна. Индексът на бизнес климатът в сектора бележи ръст от 13.3% през октомври, в сравнение със септември. Тенденцията на увеличение в цените на недвижимите имоти, обаче, продължава.
Източник: Пари (01.11.2004)

Инжталант" ООД изтегли двата си иска за обявяване на "Кремиковци" в несъстоятелност. Молбите бяха внесени във Върховния касационен съд в петък. Това е вторият кредитор, който в разстояние на един месец прекратява дело за фалит срещу комбината, предпочитайки по-бързото извънсъдебно споразумение. В края на септември "Стройкомплект" прекрати по свое желание заведеното през лятото дело, след като се споразумя с "Кремиковци" за вземането. И двете дружества кредитори са имали договорни отношения с металургичния комбинат още преди приватизацията му, но той не е платил навреме доставките си. "Инжталант" поиска фалита на завода, след като при доказано вземане и издаден изпълнителен лист за 400 хил. лв. не беше получил дължимите суми. След завеждане на делото обаче собствениците на комбината се издължават и двете страни подписват извънсъдебна спогодба, съобщи адвокатът на "Инжталант" Николай Баташки. Второто дело срещу "Кремиковци" беше заведено от самия адвокат, който от свое име беше сезирал Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за разсрочването на 146 млн. лв. дългове, които комбинатът е натрупал към НЕК, "Булгаргаз" и Националния осигурителен институт (НОИ). Молбата беше свързана с разследване дали това не е скрита форма на държавна помощ. От КЗК обаче информираха, че са прекратили преписката поради неоснователност на иска. Сагата с исканията за обявяване на фалита на "кремиковци" започна през юли, когато "Стройкомплект" поиска съдът да постанови несъстоятелността на комбината заради дълг от 520 хил. лв. След като делото беше образувано, още няколко фирми - кредитори на завода, поискаха да се присъединят към иска на "Стройкомплект" и по неофициални данни общата сума, за която са претендирали, е надхвърляла 3 млн. лв. Една от тях - ЕТ "Пепо-Петър Ризов", в момента продължава да обжалва прекратяването на процеса. Въпреки че "кремиковци" се разбра с "Инжстрой" и "Стройкомплект", в Софийския градски съд има заведени две дела за обявяване на столичния комбинат в несъстоятелност, едното от които е на едноличния търговец. До края на ноември се очаква и правителството да изработи окончателния доклад как ще прибира разсрочените дългове на "кремиковци" към държавните монополни предприятия. По решение на кабинета министрите Лидия Шулева и Милен Велчев координират дейността на работната група, така че да се изпълнят препоръките на парламента за решението на казуса с дълговете на комбината.
Източник: Дневник (01.11.2004)

Въпреки икономическия растеж у нас темпът на нарастване на производителността се забавя. Причината са липсата на иновации на фирмено равнище, недостигът на квалифицирана работна ръка и преобладаването на производства с ниска добавена стойност. Това са заключенията от редовния доклад на Центъра за икономическо развитие за икономиката през второто тримесечие на годината. За този период нарастването на производителността общо за икономиката спрямо второто тримесечие на 2003 г. е 2.3%. Измерено като отношение между брой заети и брутна добавена стойност, най-слабо то е в селското стопанство - 1.4%. За индустрията ръстът в производителността е 1.8%, докато в услугите е най-висок - 2.6%. Без подобряване на производителността не можем да очакваме нарастване на доходите, коментира Ивайло Николов, програмен директор на ЦИР. Отчетените рекордни 6% растеж за второто тримесечие и 5.3% за първото не са достатъчни, заяви Александър Божков, съпредседател на управителния съвет на ЦИР. С тези темпове ще настигнем ЕС след 40 години, каза той. Според него ръстът на икономиката ни трябва да е не по-малко от 8%.
Източник: Пари (02.11.2004)

Синдикът на обявеното в несъстоятелност медодобивно предприятие "Елисейна" ЕАД Веселин Банков обяви за 11 ноември публична продажба на имущество, собственост на дружеството, намиращо се на Гара Елисейна. Продажбата ще се извърши на основание чл.717 от Търговския закон от 09.00 до 16.20 ч. в канцеларията на дружеството. Желаещите да огледат имуществото, състоящо се от апартаменти, гаражи и складове, могат да го направят от 09.30 до 14.30 всеки работен ден. Кандидатите следва и да са внесли преди датата на търга задатък в размер на 10% от оценката на всяка позиция поотделно, в брой в касата на дружеството. За участие в търга кандидатите ще подават запечатани пликове с ценовите си оферти. Избраният за купувач, т.е. подалият оферта с най-високата цена, трябва да внесе предложената от него цена след приспадането на задатъка в петдневен срок - до 16.00 ч. на 16 ноември.
Източник: Дневник (02.11.2004)

Руската стоманодобивна компания OАО Северстал обяви, че чистите приходи, реализирани през първата половина на годината, на базата на международните счетоводни стандарти, са нараснали над два пъти благодарение на високите цени на металите, както и на придобиването на базираната в Диърборн Rouge Industries Inc. Печалбата за периода е достигнала 598 млн.щ.д., в сравнение с 282 млн.щ.д. през същия период на 2003 г., оповести Северстал. Продажбите бележат ръст от 73% до 2.5 млрд.щ.д. През януари Северстал купи Rouge – най-големият доставчик на стомана за нуждите на Ford Motor Co. за 285.5 млн.щ.д. и заяви, че планира да увеличи производството в американския завод до 4 млн.т стомана годишно. (източник: The Detroit News)
Източник: Други (02.11.2004)

Стоманодобивното предприятие Мечел стана първата руска компания, която се листва на Нюйоркската фондова борса в петък, след като тя пусна 10% от акциите си на борсата на цени, близки до максималната граница. Мечел успя да спечели около 291 млн.щ.д. от първичното публично предлагане, нареждайки се на второ място сред руските компании по този показател. Петият по големина производител на стомана в Русия, който вече се листва в Москва съобщи, че възнамерява да пусне около 13.9 млн.акции на цена от 21 щ.д. всяка. Ценовата граница беше между 19 щ.д. и 21 щ.д. Ходът идва в момент, когато много руски компании, окуражени от силния растеж на местния пазар на акции и растящото потребителско търсене, търсят начини да се листват на чуждестранни борси или пък да установят по-близки контакти със западни компании с цел разширяване на фондовете. Мечел се присъедини към групата от поне шест руски компании – основно телекоми - търгувани на NYSE. Компанията има опция да пусне и допълнителен брой акции и да увеличи ликвидността си, тъй като получи одобрението на акционерите и руския пазарен регулаторен орган да пусне за търговия в чужбина до 40% от акциите си. Високопоставени служители от Мечел, с които се свързахме в Москва, не пожелаха да коментират дали компанията обмисля подобен ход. Според анализаторите, решението на Мечел зависи до голяма степен от изхода не дълго-отлагания търг за 17.8% дял в стоманодобивния гигант Магнитогорск (MMK), който се очаква да бъде проведен към края на тази година. Мечел държи 17% в ММК и най-вероятно ще се включи в наддаването. Правителството очаква да спечели до 800 млн.щ.д. от търга. Мечел, която беше основана миналата година като обединение на няколко завода в централна Русия, включва и Mechel Steel Mill (шестият по големина стоманодобивен завод в Русия и най-големия актив на компанията). Производството на стомана в компанията, която също притежава активи в Източна Европа, нарасна с около 22% до 2.9 млн.тона през първото полугодие на 2004 г. Мечел, която увеличи производството си на фона на растящото търсене на китайския пазар, регистрира чисти приходи в размер на 254.5 млн.щ.д. през първата половина на годината, в сравнение със 143.5 млн.щ.д. за цялата 2003 г. (източник: Petersburg Times)
Източник: Други (02.11.2004)

Най-голямото стоманодобивно предприятие в България Кремиковци е подготвило амбициозен бизнес план за 2005 г. Общият размер на планираните инвестиции е около 140 млн.лв. (70 млн.евро), като в същото време средната работна заплата в предприятието ще бъде увеличена с 10% от 640 лв. на 704 лв. Значителна част от инвестициите ще бъдат вложени в проекти за защита на околната средна. Кремиковци, който се намира в непосредствена близост до столицата София, е отчасти обвиняван за замърсяването на въздуха в района. (източник: novinite.com)
Източник: Други (03.11.2004)

Белоруският металургичен завод (БМЗ), базиран в гр. Жобли, обяви 18.2% ръст в производството, което през периода януари – октомври 2004 г. достигна 1.527.300 тона. Освен това, през десетте месеца на годината заводът е произвел 1 346 900 т валцувана стомана (ръст от 15.5%), 155 100 тона железарски изделия (ръст от 23.7%) и 66 100 тона метална корда (ръст от 25.9%). През периода, производството на компанията в стойностно изражение достигна 1.116 трлн.рубли, или с 22.2% повече в сравнение със същия период на 2003 г. БМЗ, най-голямото стоманодобивно предприятие в Беларус, е пуснат в експлоатация през 1984 г. В момента в завода работят около 15 000 души. Компанията е специализирана в производството на различни метални изделия, метална корда, и др. (източник: Interfax)
Източник: Други (03.11.2004)

Близо 140 млн. лв., от които 33 млн. лв. за екология, ще бъдат инвестирани през 2005 г. в "Кремиковци". Още 59 млн. лв. се предвиждат за основни ремонти. За изплащане на разсрочените задължения пък ще бъдат заделени 95 млн. лв. Това е записано в бизнес плана на комбината за следващата година, който за първи път се обявява предварително. Мениджърите залагат и 25-процентно увеличение на производството, като основание за тази оптимистична прогноза дава възходящият тренд в световните цени на стоманата. От началото на годината досега стоманените изделия плавно поскъпват и вече са достигнали нивата преди кризата от 2001-2002 г., е записано в бизнес плана. Българските металурзи очакват най-голям ръст в производството на студеновалцувани рулони и фулхард, чието търсене в световен мащаб е най-голямо. Догодина се очаква най-после да влезе в действие и комплексът за непрекъснато разливане на стомана, който значително ще повиши производителността на труда. Нови инвестиции ще бъдат направени и в основни сектори от производството. Разходите за екология също са част от инвестиционната програма, с която до момента комбинатът изоставаше. Според бизнес плана ще бъде направен основен ремонт на аспирационните филтри в агломерационното производство и на втори технологичен електрофилтър. В резултат на всички подобрения мениждърите очакват печалбата за 2005 г. да достигне около 100 млн. лв. Предвижда се и средната работна заплата да се покачи от 640 на 704 лв. Не е ясно обаче дали планът на комбината няма да бъде променен, след като се приеме докладът на работата група, проверяваща финансовото състояние на комбината. Проверката беше назначена от правителството по препоръка на парламента.
Източник: Дневник (04.11.2004)

Корейският стоманодобивен гигант Posco може да промени решението си за построяване на завод с годишен капацитет от 10 млн т в Ориса, ако правителството на Индия продължи да отлага предоставянето на необходимите разрешителни. Това заяви г-н Чанг-о Канг, президент на Posco, по време на семинара Metals 2004 организиран от Бенгалската търговска и промишлена камара. Г-н Канг заяви, че правителството на Ориса е създало специална работна група, която в момента проучва инвестиционното предложение на Posco. “До момента обаче правителството не ни е дало никакъв отговор,” заяви г-н Канг пред репортери след семинара. На въпрос дали Posco би обмислил евентуален вариант за преместване на проекта от Ориса в случай на прекалено забавяне, г-н Канг отговори: “Нека видим как ще се развият нещата. Ще мислим за други варианти само ако преговорите се провалят.” Корейският стоманодобивен гигант, който е петият по големина в световен мащаб, може да реши да построи завода си във всеки друг щат, който е богат на желязна руда и въглища, в случай че Ориса не успее да осигури необходимата инфраструктура за проекта. Според източници от индустрията, ако не се стигне до сделка в Ориса, Западен Бенгал вероятно ще е втората предпочетена дестинация. “Правителството на Западен Бенгал следи отблизо развитието на събитията и е твърде вероятно да се включат в сделката,” заявиха източниците. Преди четири месеца, Posco написа писмо до правителството на Ориса, изразяващо интереса на компанията в разработването на минодобивни мощности и построяването на завод. За целите на проекта, компанията вече се е съюзила с австралийската BHP – Billiton. Първоначално, корейците планираха да построят завод с капаците 3 млн.т. годишно, но по-късно решиха да вдигнат мощността на 10 млн.т. Общата инвестиция най-вероятно ще надхвърли 8.4 млрд.щ.д. Posco е основана през 1968 г. и беше приватизирана през 2000 г. Общото и производство на сурова стомана достига 30 млн.т. (източник: Hindu Business Line)
Източник: Други (04.11.2004)

Около 1 милиард лева са необходими на металургичните предприятия, за да отговорят на екологичните изисквания, договорени с ЕС в глава Околна среда, заяви изпълнителният директор на Кремиковци АД Валентин Захариев. Проблемът е сериозен, защото предприятията в сектора са строени през 50-60 години и оборудването е от това време, коментира Николай Конарев, изпълнителен директор на КЦМ- Пловдив. В пловдивския комбинат например до момента са инвестирани над 100 млн. USD в екопроекти. Тези средства трябва да връщаме през следващите 20 години, а за да покрием изискванията на Европа, трябва да вложим още толкова, което на този етап е невъзможно, заяви Конарев. Българското правителство не договори гратисни периоди за голяма част от предприятията от тежката индустрия, заяви Георги Николов, директор в Юмикор Мед в Пирдоп. Според него оставащите две години до членството ни в ЕС са недостатъчни за покриване на изискванията и много от предприятията ще бъдат принудени да затворят. За пример той даде Австрия, която след присъединяването към ЕС се раздели с 40% от фирмите си в металургията. До момента обаче в отрасъла няма ликвидирани дружества, отчетоха от Браншовата камара на черната и цветната металургия на вчерашния си празник - Деня на металурга. Преминали в частни ръце, фирмите подновяват технологии, машини и съоръжения, изпълняват и важни екологични проекти. Само за последните 3-4 години инвестициите в сектора надхвърлят 800 млн. лв. Вносните метали обаче все повече изместват собственото производство на вътрешния пазар, алармираха от браншовата камара. За деветте месеца на годината реализацията на наша продукция в страната е намаляла с 45.4%. Производителите компенсират това с увеличен износ - за деветмесечието той е с 31.8% повече от м.г. Всъщност 80% от продукцията на метали се изнася. Според браншовата камара голяма част от вноса е нелоялен и дори нелегален. Правителството да вземе мерки за защита на родното производство, поискаха металурзите. През 2003 г. продажбите в черната и цветната металургия са за 2.560 млрд. лв., което е 7.44% от БВП на страната. Износът на метали е над 16% от целия износ на страната. Производството на стомана се увеличи с 25.4%, а на проката от черни метали - с 29%. В цветната металургия производството на анодна мед също е увеличено с 24, а на електролитна мед - с 13%.
Източник: Пари (05.11.2004)

От началото на годината металургичният комбинат Промет Стиил край Бургас е изработил около 251 хил. т продукция, като 90% от нея са изнесени в чужбина, съобщиха от компанията. Стоманата на Промет Стиил е предназначена предимно за американските пазари. Очаква се до края на годината продукцията да достигне 300 000 т. През 2003 г. Промет произведе 128 хил. т продукция.
Източник: Пари (05.11.2004)

Приходите на Стомана Индърстри за 9-те месеца на т.г. възлизат на 350 млн. лв., което е с 56% повече в сравнение със същия период на м.г., съобщи главният директор на дружеството Владимир Николов. 570 хил. т стомана са произведени в Стомана Индъстри от началото на годината досега, допълни той, като капацитетът е за производството на 1 млн. т стомана, но той е тясно свързан с пазара.
Източник: Пари (05.11.2004)

Българските металургични заводи са изнесли продукция за 2,4 млрд. лева през миналата година. Това е с 22,5% повече от предходната, показват данните на статистиката в сектора. Вносът на метали и суровини пък се изчислява на 1,118 млрд. лв., което е с 39,5% повече от 2002 г. Това бе обявено на форум за бъдещето на черната и цветната металургия по повод професионалния празник на работещите в бранша. В нея участваха шефовете на най-големите предприятия - "Кремиковци", КЦМ, "Юмикьор мед", "Металснаб холдинг" и "ТеПро Метал". В металургичния сектор работят 15,3 на сто от заетите у нас, а средната работна заплата е 700-800 лв. В "Кремиковци" вземат 640 лв., каза шефът на завода Валентин Захариев. Над 1 млрд. лeва инвестиции са нужни на металургичните предприятия, за да отговарят на екологичните изисквания на Евросъюза. Поетите ангажименти изискват заводите за метали да подобрят и условията на труд. Според Захариев повечето от предприятията са стартирали програмите си за въвеждане на евростандартите. След приватизацията на дружествата новите собственици са закупили технологии и машини и са започнали екологични проекти на обща стойност над 800 млн. лева.
Източник: Стандарт (05.11.2004)

Близо 75 % от металургичната продукция на вътрешния ни пазар се осигурява чрез внос на метали, алармира председателят на Браншовата камара за черна и цветна металургия /БКЧЦМ/ и изпълнителен директор на "Кремиковци" АД Валентин Захариев. Само за първите 6 месеца на 2004 г. у нас са внесени над 300 хил. т. стоманени продукти. Отделни видове от тях надхвърлят вноса за цялата 2003 г., посочи председателят на БКЧЦМ. На фона на увеличения внос това изглежда парадоксално, добави той. Делът на металургията в общия износ на страната за 2003 г. е 16.1 на сто, като това представлява ръст спрямо предходната година с близо 23 %, обясни Захариев. Експортът на продукти от черната металургия се е увеличил с 28.6 на сто, а при цветните метали скокът е с 15.4 на сто. В резултат металургичният отрасъл у нас е отбелязал положително външнотърговско салдо от 1.233 млрд. лв. Тенденцията за повишаване на износа се отчете и през тази година, смята шефът на "Кремиковци" АД. 80 на сто от продукцията ни се изнася, уточни той. Само за първите 6 месеца производството на електролитна мед се е увеличило с 8.73 % спрямо 2003 г., а това на цинк с 6.48 %, заяви той. Въпреки редуцираният добив на стомана, поради спирането на едната доменна пещ в "Кремиковци" АД, производството на валцувани метали е отчело ръст от 51 .4 на сто за 9-те месеца на 2004 г, допълни Захариев. Вносът на метали на дъмпингови цени е основната причина за сегашното състояние на вътрешния пазар. Нашата собствена продукция ще заеме дела си българският пазар едва след влизането ни в ЕС, когато ще започнат да функционират защитните механизми на Еврозоната, добави Захариев.
Източник: Монитор (05.11.2004)

Договорените с Брюксел стандарти, които изискват огромни инвестиции в екология през следващите две години, заплашват металургичните предприятия с масов фалит през 2007 г. Това станало вече традиционно за българския бизнес становище изразиха мениджърите на Комбината за цветни метали в Пловдив, "Юмикор", "Кремиковци" и гръцката група "Виохалко" (която притежава три дружества в сектора) по повод професионалния празник на металурзите. "За две години предприятията от черната и цветната металургия трябва да инвестират 1 млрд. лв., за да пригодят производствата си към екологичните норми", обясни изпълнителният директор на "Кремиковци" Валентин Захариев. Той добави, че много повече средства ще са нужни за обновяване на съоръженията, след като България се присъедини към ЕС. По данни на Еврокомисията инвестициите, необходими за привеждане на екологичната политика и практика в новоприетите страни от Централна Европа в съответствие с изискванията, се изчисляват от 80 до 120 млрд. евро. "Докато "Юмикор" и "Виохалко", зад които стоят външни инвеститори, ще намерят средства за екологичните си програми, другите производители са изправени пред опасността от банкрут. Половин година след като Чехия стана член на Евросъюза, около 40 на сто от металургичните й предприятия са фалирали", каза Александър Кашукеев, шеф на борда на директорите на "Металснаб холдинг". По думите му същият проблем засегнал и Австрия в първите години на членството й в съюза. "Досега пловдивският Комбинат за цветни метали е вложил 100 млн. долара в проекти за опазване на околната среда. Това са кредити с 20-годишен срок за погасяване, но освен тях до две години комбинатът трябва да инвестира още поне 100 млн. долара, за да изпълни задълженията си по комплексното разрешително", посочи и шефът на КЦМ Николай Конарев. Разрешителните се издават от екоминистерството, след като предприятието представи програма за инсталиране на очистващи съоръжения. Целта е най-големите замърсители да приведат производството си в съответствие с европейските екологични норми, договорени в преговорите. Според металурзите обаче българските експерти са договорили много по-нисък праг за допустимите вредни емисии, отколкото това се прилага в страните от ЕС. "За да го постигнем, са нужни значителни средства, което е непосилно за българските фирми", каза директорът по екологията в "Юмикор" Георги Николов. Най-големите предприятия от черната и цветната металургия призоваха правителството за по-отговорно отношение към бизнеса. "Време е държавата да разработи цялостна политика за развитието на индустрията, за да може бизнесът по-лесно да се адаптира към изискванията, договорени с Еврокомисията. От 10 години никой в страната не прави баланс на потреблението и производството не само в металургията, но и в основни отрасли на икономиката, а без дългосрочни прогнози потенциалните инвеститори не биха рискували с бизнес в България", така Кашукеев обобщи част от проблемите, натрупани през годините. Сега външните фирми се информират за производството и потреблението на стомана от случайни източници, в много случаи данните са заблуждаващи и фирмите със сериозен интерес към българския пазар се отдръпват, посочи шефът на "Металснаб". По думите му, за да понесат финансовите тежести, които ги очакват през следващите две години до пълноправното членство в ЕС, фирмите трябва да привлекат инвеститори, но за това е нужна институционална подкрепа от държавата. От браншовата камара на металурзите заявиха, че министерствата трябва да станат стратегически щабове за разработване на държавната политика, която трябва да подпомага компаниите в търсене на нови партньорства. "Фирмите представиха този проблем пред Съвета за икономически растеж през май т.г. Взето беше решение Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да разгледа всяко предложение на българска фирма, която поиска корекция в нормите за опасните емисии. Досега обаче при нас не е постъпила нито една молба", беше контраобяснението на Славица Добрева, началник-отдел "Европейска интеграция" в МОСВ. Бизнесът недоволства и от факта, че в преговорите не са договорени достатъчно преходни периоди за въвеждането на някои европейски директиви. България получи 8 преходни периода - за съдържанието на сяра в течните горива до 2011 г., за емисиите на летливи органични съединения при съхранение и транспортиране на петрол до 2009 г., за събиране и рециклиране на отпадъци от опаковки до 2011 г., за депониране на определени видове течни отпадъци до 2014 г., за унищожаване на определен вид отпадъци до 2009 г., за обработка на градските отпадъчни води до 2014 г. и за замърсяване на въздуха от големите заводи за преработка на отпадъци до 2014 г. Отварянето на раздела за преговаряне във връзка с допълнителни преходни периоди може да става до официалното приключване на преговорите през декември. Искането за отсрочка обаче трябва да бъде обосновано с подробен план за прилагане на засегнатите разпоредби. След като бъде одобрен от Еврокомисията, остава да бъде юридически обвързващ, е записано в документацията на ЕС. Въпреки проблемите металургията е единственият отрасъл, в който за последните 10 години не е ликвидирано нито едно предприятие, обясни Политими Паунова, секретар на Браншовата камара на черната и цветната металургия. Годишно металургията произвежда продукция за 2.5 млрд. лв., над 80 на сто от която се изнасят. В структурата на общия износ металите държат 16 на сто, отчитат браншовиците. За да устоят на конкурентния натиск, българските заводи търсят партньори, за да се включат в световната система на окрупняване на бизнеса. Монополизирайки пазара, крупните компании искат по-лесно да поемат разходите по доставка на суровини, които за последната година се очертават като най-голям проблем в металургията. - - - Металургичният отрасъл в цифри (към 2003 г.) Производство 2.5 млрд. лв. Процент от БВП 7.4 Процент от промишленото производство 9.6 Износ 2.351 млрд. лв. Ръст спрямо 2002 г. 22.5% Източник: НСИ
Източник: Дневник (05.11.2004)

Меморандумът за изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис ще бъде подписан през декември в София. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски. В края на миналата седмица на среща в Атина експерти от България, Русия и Гърция се споразумяха да бъде подписан документът. Нашата делегация беше ръководена от началника на политическия кабинет на министъра Калин Рогачев. В меморандума е предвидено, че никой не може да иска от Русия да осигури петрол. Това ще сторят големите нефтени компании, които добиват петрола в Русия, обясни Церовски. Според него споразумението е политическо, в него няма да има фиксирани дялови участия на държавите. Това досега пречеше за реализацията на проекта. Целта на меморандума е да гарантира на бъдещата проектна компания за Бургас - Александруполис политическа подкрепа. Това на практика означава, че тя ще получи държавни гаранции от трите страни пред евентуалните финансиращи проекта институции, обясни той. От друга страна, обезпечението ще й послужи и пред нефтените компании доставчици.
Източник: Пари (08.11.2004)

Производителят на алуминиеви профили "Стилмет" ще инвестира 9 млн. евро през следващата година, съобщиха от компанията по случай 10-годишнината си. Средствата ще се вложат в модернизация на производството, като дружеството планира да увеличи двойно капацитета си. В момента той е 10 хил. тона годишно. Така общо инвестициите в завода ще достигнат 25 млн. евро. Компанията е собственост на гръцката група "Виохалко".
Източник: Дневник (08.11.2004)

Производство на алуминиеви сплави за BMW, Rover и Smarth започва в Стилмет в края на 2005 и началото на 2006 г., съобщи изпълнителният директор Антон Петров. Мажоритарният собственик ЕТЕМ, който е основен доставчик на алуминиевите сплави за автомобилните фирми, планира да изнесе производството си у нас. Производственият капацитет на Стилмет е 10 хил. т годишно. Пазарът на профили у нас обаче може да поеме между 7 и 9 хил. тона. Фирмата изнася 20-22% от продукцията си в Гърция и все повече насочва търговската си политика към външните пазари. След пускането на новите производствени мощности в края на 2005 г. производственият капацитет ще се увеличи двойно до 20 хил. т, коментира Антон Петров. Общата инвестиция в завода също до края на 2005 г. ще достигне 28 млн. EUR. През декември Стилмет започва да изгражда нова производствена база в Пловдив. Към настоящия момент покритите складови площи на фирмата в страната са около 10 хил. кв. м, а за следващата година плановете са те да се увеличат до 15 хил. кв. м. .
Източник: Пари (08.11.2004)

BcMetals Corp. е постигнала споразумение с базираната в Хелзинки, Финландия Outokumpu Technology за построяването на медодобивен завод в северозападна Бритиш Кълъмбия. Според съобщението, направено късно в неделя, малката канадска металодобивна компания е подписала меморандум с Outokumpu за построяването на рафинерия с годишен капацитет от 50 000 м.т. мед. Не бяха разкрити повече подробности по сделката. (източник: Seattlepi)
Източник: Други (08.11.2004)

Залежите в златната мина "Челопеч" са за над 5.4 млн. унции (или около 170 тона), показват предварителните данни от сондажи на обекта, изготвени от канадската компания "Дънди прешъс метал", съобщиха от дружеството. По данни от компанията залежите в "Челопеч" са за близо 25 млн. тона, като количеството злато в рудата е 6.9 грама на тон. Сондажите са част от плана за развитие на мината, от които сега предстои самият процес на планиране на мината и провеждането на икономически анализ. Предвижданията на компанията са добивът от мината да стигне 1.5 млн. тона на година. Дружеството планира да експлоатира мината около 15 години. По сегашните цени на световните стокови пазари това количество от ценния метал се равнява на близо 48 млн. долара на година.
Източник: Дневник (09.11.2004)

България е сред страните с най-високи осигуровки. Това пише в проучване на международната одиторска фирма Кей Пи Ем Джи (KPMG), което сравнява данъците в България, Хърватия, Румъния, Турция и 10-те нови членки на ЕС. Корпоративният данък е най-нисък в балтийските страни, Кипър (10%) и Унгария (16%). Най-висок е в Малта (35%) и Турция (33%). Българското правителство предлага данъкът върху печалбата да бъде намален от 19,5% на 15% от 2005 г. Няма значителни различия в нивата на ДДС между различните държави. В Унгария ставката е най-висока - 25%. На второ място са Полша и Хърватия (22%). Най-нисък е данъкът в Кипър - 15%. В 14-те страни данъкът върху общия доход (ДОД) варира от 12 до 50%. Най-малко плащат в Словакия (19%) и балтийските страни. В тези държави има единна данъчна ставка за ДОД. В Естония също е така, но ставката е 26%, като от 2005 г. се планира да бъде намалена до 24%. От 2005 г. у нас доходите до 130 лв. няма да се облагат, а налогът за заплати над 600 лв. ще бъде 24%.
Източник: Стандарт (09.11.2004)

Заводът за алуминеви профили "Стилмет" в София ще започне производство на тръби и конструкции от твърди сплави от 2005 г. новите продукти ще се изнасят за автомобилните компании "Ауди" и БМВ. Предприятието ще удвои и производството на алуминиеви профили с въвеждането на две нови линии.
Източник: Труд (09.11.2004)

Европейският съюз се обърна към Световната търговска организация (WTO) с молба да се произнесе срещу наложените от страна на САЩ антидъмпингови мита срещу фирма от Великобритания, съобщиха високопоставени служители от ЕС във вторник. Според тях, САЩ нарушава правилата на световната търговия, налагайки мита в размер на почти 125% върху вноса на неръждаеми стоманени пръти произведени от Firth Rixson Special Steel Ltd. Вашингтон наложи митата през март 2002 г., твърдейки че компанията осъществява несправедлив дъмпинг на евтини стоки на американския пазар. ЕС от друга страна твърди, че ходът нарушава международните търговски правила. Дипломати от САЩ в Женева заявиха, че в момента разглеждат оплакването на ЕС и не могат да дадат незабавен коментар. (източник: Forbes)
Източник: Други (09.11.2004)

Износът на непреработен алуминий от Русия през периода януари-септември е нараснал с 20.6% достигайки 2.811 млн.т., в сравнение със същия период на миналата година, съобщи Федералната митническа служба. Износът на непреработен никел за периода е на миналогодишното нива от 183 900 т, но износът на мед се е увеличил с 20.2% до 246 400 т. В стойностно изражение, износът на никел и мед расте, съотв. с 33.3% до 2.322 млрд.щ.д. и 55.4% до 626.1 млн.щ.д. Износът на алуминий в стойностно изражение възлиза на 3.216 млрд.щ.д. Почти целия износ на цветни метали от страната е насочен към страни извън ОНД. (източник: Interfax)
Източник: Други (09.11.2004)

Американската международна търговска комисия (USITC) реши да не налага антидъмпингови мита върху вноса на алуминий от Южна Африка, като с това сложи край на разследването на този вид внос. В свое официално съобщение от 5 ноември, USITC заяви, че не са намерени достатъчни доказателства на факта, че вносът на алуминиеви плоскости от тази страна в САЩ ощетява или заплащва местните производители на подобни продукти. (източник: Allafrica)
Източник: Други (09.11.2004)

В условията на либерализиран вътрешен пазар нашите металургични предприятия преориентираха изцяло реализацията на своята продукция. От задоволяване предимно на вътрешните потребности сега 80% от продукцията им се изнася основно за страните от ЕС. В същото време през последните две-три години потреблението на метали в страната бележи бурно нарастване /основно заради бума в строителството/, като за миналата година то е оценено на близо един милион тона. Едва 20% от това потребление обаче се задоволява от продукцията на нашите металургични предприятия. Основен конкурент на вътрешния пазар на нашите металургични заводи е Украйна. Над 70% от вноса на метали у нас идва от бившата съветска република. Цените им са между 10 и 30% по-евтини от българското производство. Внася се почти цялата гама от продукти от метали. Тази негативна тенденция се засилва. Само за 9-те месеца на тази година реализацията на наша продукция за вътрешния пазар е намаляла в сравнение със същия период на 2003 г. с 45%. Въпреки проблемите на нашия пазар продукцията на металите и изделията е конкурентна на световните пазари и намира много добра реализация. Това е и причината след кризата с цените през 2000-2001 г. производството и продажбите на блоков метал, прокат и метални изделия да се увеличават. За миналата година нарастването на производството на стомана е 25%, а на прокат от черни метали - 29%. И трите стоманодобивни завода - Кремиковци, стомана Индъстри и Промет, отчитат ръст на продукцията си. При изделията от метали най-висок е ръстът на стоманените профили - 60%, и поцинкованата ламарина - 18%. За деветте месеца на тази година въпреки намалението на общия добив на сурова стомана след спирането на една доменна пещ в Кремиковци валцуваните метали отчитат ръст от 51%. В цветната металургия производството на анодна и електролитна мед е нараснало с 24% и 13% през последната година. За същия период ръстът на оловото на блок има е 5%, а на цинка - 8%. Увеличава се и производството на прокат от медни сплави и алуминиев прокат. Тази положителна тенденция продължава и през тази година, като ръстът при всички цветни метали е над 50% и се очаква производството за 2004 г. да бие рекорда за последните десет години. Всъщност слабото потребление на собствено производство на вътрешния пазар не е толкова притеснително за нашите производители, защото в момента международната конюнктура е много благоприятна и търсенето надвишава производството коментира за Политими Паунова, главен секретар на Браншовата камара по черна и цветна металургия. И през следващите две-три години се очаква запазване на цените на металите, а също и на високото търсене в световен аспект, което основно се дължи на Китай. Азиатската държава ще бъде един от най-големите потребители на метали в близките две-три години заради подготовката си за олимпиадата през 2008 г. Все пак няма схема, която да е по-добра за производителя, от това да си продаде продукцията в региона, коментира Паунова. Най-малкото това спестява транспортните разходи, таксите по пристанища и митници. След като през миналата година Министерството на икономиката отказа на родните производители да въведе защитни мерки по вноса на метали, сега на тях не им остава нищо друго освен да чакат 2007 г. Тогава и за България ще важат ограничителните мерки на ЕС за внос на украински метали в общността. Евросъюзът не би допуснал дебалансиране на пазара си от вноса на стоманени продукти, произведени в една непазарна икономика като Украйна, където електроенергията и природният газ са на цени, много по-ниски от тези в общността и това създава неравностойни условия на работа и нелоялна конкуренция. Инвестициите Те започнаха веднага след приватизацията на заводите /основно в периода 1999-2000 г./ като част от поетите ангажименти на новите собственици. Основно инвестициите са свързани с подобряването на околната среда и с влезлия в сила Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Браншовата камара ги оценява на около 800 млн. лв. до момента. Едни от най-мащабните вложения в преустройство на производствата са на Юмикор Мед - близо 200 млн. EUR, КЦМ Пловдив - 100 млн. USD, Кремиковци, която довърши доменна пещ и изпълнява екологична програма за 200 млн. лв. Цялостно преустройство за 80 млн. лв. беше извършено и в стомана Индъстри, толкова ще бъде и инвестицията в София мед, след като бъде завършена. 10 млн. лв. струваше преоборудването на шуменския завод за алуминий Алкомет. Бяха пуснати нови мощности - последната от тях е на Металснаб холдинг. В Русе Прециз Интерхолдинг отвори нов цех за производство на алуминиеви тръби. По оценка на браншовата камара малките фирми в бранша също инвестират усилено в подобряване на технологията и екологията. Наред с екологичните изисквания родните предприятия инвестират и в промяна на продуктовата си структура. Тенденцията е към по-скъпи продукти, с по-голямо търсене. Това основно важи за прокатните заводи, но и металургичните предприятия разширяват гамата си под формата на съпътстващи производства. ИЗНОСЪТ на метали представлява 16% от общия експорт на страната, а за тази година вероятно делът им ще бъде по-голям. Отрасълът отчита положително търговско салдо от 1.233 млрд. лв. за миналата година, което е със 169 млн. лв. повече от 2002 г. /Изнесена е продукция за 2.351 млрд. лв., а е внесена за 1.118 млрд. лв./ Това увеличение е резултат не само от по-високите международни цени, но и на нарасналия физически износ на продукция. За черната металургия физическият износ е увеличен с 27%, а за цветната металургия - с 15%.
Източник: Пари (10.11.2004)

Най-големият производител на стомана в Русия постави началото на нещо, което се очаква да се превърне във война на наддавания за Stelco Inc., след като вълната на консолидация, която в момента преобразява световната стоманена индустрия, започна да залива Канада. Компанията ОАО Северстал, контролирана от руския магнат Алексей Мордашов, направи оферта за значително повече от 500 милиона долара за всички активи на Stelco, която от януари работи под кредиторска закрила, но реализира рекордна печалба през третото тримесечие. Офертата на Северстал идва в момент, когато Stelco беше планирала да разгледа предложение от Deutsche Bank AG, което изглежда цели да осигури на германската банка контрол върху фалиралия производител на стомана. Източници от стоманодобивния сектор заявиха, че United States Steel Corp., най-големият американски интегриран производител на стомана, обмисля да отправи оферта за Stelco веднага след предложението на Северстал. U.S. Steel се възстанови и обяви рекордна печалба от 354 млн. щ. д. за третото тримесечие. В момента тя разполага с 1 млрд. долара в брой, а курсът на акции й, които биха могли да бъдат използвани като платежно средство при поглъщането, се покачва. Сделката за поглъщането на Stelco от Северстал, U.S. Steel или друга чужда компания би била втората подобна за голяма канадска компания през последните седмици, след като China Minmetals направи оферта да купи канадския миннодобивен гигант Noranda Inc. за 7 млрд. канадски долара. Stelco би се вписала добре в останалата дейност на Северстал в Северна Америка, заяви Томас Верасто, заместник генерален директор на руската фирма, която е 20-ият по големина производител на стомана в света с произведени 15,7 млн. тона стомана за миналата година. Тази дейност е представена главно от Rouge Steel Co. в Мичиган, която беше измъкната от фалит миналата година. Придобиването на Stelco и нейното годишно производство от около 4,5 млн. тона би издигнало Северстал до 12-ото място сред най-големите производители на стомана в света. Тя предлага да поеме или рефинансира 550 млн. щ. д. обезпечен дълг на Stelco, да плати в брой на необезпечените кредитори и да инвестира 400 млн. щ. д. за подобряване на дейността на Stelco. Компанията ще си сътрудничи и с работниците по отношение на дефицита от 1,25 млрд. щ. д. в пенсионния фонд на Stelco и на другите премии при пенсиониране. В съобщението на Северстал не се споменава нищо за обикновените акции на Stelco. “Съдът трябва да реши дали обикновените акции имат някаква стойност или не,” заяви г-н Верасто. Акциите на Stelco скочиха с 25 цента до 1,47 долара на фондовата борса в Торонто от 1,22 долара за акция, преди офертата на Северстал да стане известна преди обед. Очаква се и други производители да пристъпят към действие. Възможните кандидати включват компании от Европа и Азия, вероятно дори Южна Америка, казва консултантът Майкъл Локър, президент на Locker Associates Inc. в Ню Йорк. “Световната тенденция на консолидиране на стоманодобивните компании сега се проявява с пълна сила в Северна Америка,” заяви той. Сливането на базираната в Холандия Ispat International NV, LNM Group и базираната в Клийвланд International Steel Group Inc. даде началото на последното обединение. Сделката ще създаде Mittal Steel Co., най-големият производител на стомана в света, с производство от около 50 млн. тона годишно. Обединеното предприятие вече заяви, че ще дебне и че Stelco може да попадне в нейното полезрение. Според анонимен източник Mittal Group е проявявала интерес към Stelco, но се е отказала и вместо това е закупила ISG за 4,5 млрд. щ. д. Източникът допълва, че Stelco задължително трябва да привлече интереса на стратегически купувач, тъй като световната стоманена индустрия ще се обедини в около 6-7 големи играча. Целта на Mittal е да произвежда 100 млн. тона стомана годишно. Stelco произвежда около 4,5 млн. тона, което я прави малък залък за повечето потенциални купувачи. Анализаторът в BMO Nesbitt Burns Ранди Казънс заяви, че друг явен потенциален купувач е базираната в Люксембург Arcelor, която има съвсем скромно присъствие в Северна Америка. *** Топ 10 през 2003 г. 1. Arcelor, 42,8 млн. тона 2. LNM Group, 35,3 млн.* 3. Nippon, 31,3 млн. 4. JFE, 30,2 млн. 5. Posco, 28,9 млн. 6. Shanghai Baosteel, 19,9 млн. 7. Corus Group, 19,1 млн. 8. U.S. Steel, 17,9 млн. 9. ThyssenKrupp, 16,1 млн. 10. Nucor, 15,8 млн. 20. Северстал, 9,9 млн.** 51. Stelco, 4,7 млн. 58. Dofasco, 4,2 млн. * На 25 октомври, Лакшми Миттал обяви двойно сливане, при което се обединиха Ispat и LNM с International Steel. През 2003 г. трите компании имат общо производство от 48,8 млн. тона. ** Stelco и Северстал биха имали общо производство от 14,6 млн. тона, като обединената компания би се изкачила на 12-о място.
Източник: Други (10.11.2004)

По 100 лева премия върху заплатата получават металурзите в пернишката фирма "Стомана индъстри", за да не излизат в болнични. Наградата се дава през два месеца само на служителите, които нямат отсъствия от работа и дисциплинарни нарушения, съобщиха от ръководството на дружеството. Шефовете се принудили да въведат бонуса заради масовото кръшкане от работа с фалшиви болнични листове. 700 хиляди лева е изхарчило предприятието за наградите от януари досега. В замяна болничните листове са намалели с около 10 на сто. През 2003 г. всеки месец са боледували по 12-13% от персонала. Сега в отпуск по болест излизат от 3,2 до 3,6%. Над 2 млн. лева са получили пернишките металурзи допълнително върху трудовите си възнаграждения за постигнати производствени резултати през 10-те месеца на годината. Средната работна заплата в дружеството е 820 лв., като при пресмятането не са включени възнагражденията на мениджърския екип. В момента в "Стомана индъстри" работят 1400 души. Фирмата ще инвестира в нови специалности в професионалната гимназия по металургия "Мария Кюри" в Перник. Целта е от училището да излизат кадри, които са готови да работят на новите съоръжения.
Източник: Стандарт (12.11.2004)

700 000 лв. надбавки към заплатите на работниците и служителите за редовно присъствие и липса на дисциплинарни наказания са дадени в "Стомана Индъстри" през 10-те месеца на тази година, съобщиха от ръководството на дружеството. Над 2 млн. лв. е общият размер на изплатените поощрения на персонала за постигнати производствени резултати.
Източник: Монитор (12.11.2004)

700 000 лв. изплатила "Стомана" за редовно присъствие на работниците си, съобщиха от дружеството. Средната заплата в "Стомана Индъстри" била 820 лв.
Източник: 24 часа (12.11.2004)

Русия и ЕС планират в края на ноември да подпишат споразумение относно вносът на руска стомана в ЕС през 2005 г., съобщи пресцентъра на руското министерство на икономическото развитие и търговията. “Почти приключихме преговорите относно търговията на отделни стоманени продукти между Русия и ЕС през 2005 г.,” заяви говорителят на министерството в коментар на преговорите, които протичат тази седмица в Брюксел. Той добави, че двете страни са постигнали споразумение относно основните количествени параметри. Догодина, износът на стомана от Русия се очаква да нарасне в сравнение с тази година, вкл. квотите за износ на пръти. Квотата на Русия за износ на стомана в ЕС за 2004 г. е в размер на 1.8 млн.т.(източник: Interfax)
Източник: Други (12.11.2004)

Както беше оповестено по-рано, Европейската комисия изиска от Световната търговска организация (СТО) да проведе разследване на тарифите, наложени от САЩ преди пет години, върху вноса на определени стоманени продукти, за които през 2002 г. СТО отсъди, че са незаконни. В следствие на сигнала от страна на ЕК, СТО стартира разследването и заключи, че САЩ не е премахнала антидъмпинговите мита върху съответните продукти. САЩ наложи гореспоменатите мерки през март 2002 г., на основата на твърдения, че продажбите на внесените продукти на американския пазар се осъществяват на цени под нормалната им стойност. Американски дипломати в Женева заявиха, че ще разгледат оплакването на ЕС. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (12.11.2004)

До края на ноември се очаква правителството да изработи окончателен доклад как ще прибира разсрочените дългове на "Кремиковци" към държавните монополни предприятия. Главни действащи лица в операцията отново ще бъдат вицепремиерът Лидия Шулева и финансовият министър Милен Велчев. Чака се и оценката на одиторската компания "КPMG България" за реалното състояние на комбината. Единствената надежда тази инвестиционна програма да не остане само добро пожелание е "Кремиковци" да посрещне следващата година с нов собственик. Става въпрос за индийския "Глоубъл инфрастръкчър холдингс", който започна преговори да купи мажоритарния дял на комбината още през пролетта. Според неофициални източници сделката е пред приключване. За да стане тя факт обаче, Агенцията за следприватизационен контрол трябва да отблокира 71% от капитала на дружеството и да замени този залог с друг. Контрольорите запорираха книжата на "Финметалс" в "Кремиковци" заради неизплатени неустойки по приватизационния договор. Алтернативният вариант е индийците да купят не самия комбинат, а собственика му - "Финметалс". "Глоубъл инфрастръкчър холдингс" е дъщерно дружество на металургичния гигант "Испат", собственост на фамилията Митал. Още в края на август Софийският градски съд вписа промени в управителния съвет на комбината и двама служители на "Испат" влязоха в борда на "Кремиковци" - Рам Кришен Дууда, като заместник-председател, и Алок Гупта - като член. "Испат" притежава стоманодобивни заводи във Филипините, Румъния, Казахстан, САЩ, Босна, Либия, а преди време купи и Обединените полски стоманодобивни заводи
Източник: Банкеръ (15.11.2004)

"Стомана" задръства порт Лом. Пернишката фирма е основен товародател на пристанището, съобщи изпълнителният директор Георги Младенов. През тази година са обработени 115 000 тона суровини и материали за производството и готова продукция на фирмата. Договорът за 2005 г. предвижда обработка на 140 000 тона. До неотдавна "Кремиковци" бе основният ни товародател, даже един от кейовете е кръстен кремиковският, допълни Младенов. До края на миналата седмица на пристанището в Лом са обработени 1 милион тона товари, което е рекорд за последните 10 години.
Източник: Стандарт (15.11.2004)

В петък притежаваната от Лорд Сврай Паул Caparo Group съобщи, че е придобила пет стоманодобивни завода в Европа, като не уточни цената на сделката. Комбинираните годишни продажби на петте компании се оценяват на около 135 млн. бр.п., според публикации в медиите. Caparo притежава стоманодобивни мощности във Великобритания, САЩ, Канада, Испания и Индия. След закупуването на заводите, гоидшният оборот на компанията се очаква да нарасне с 25%. Сред придобитите предприятия са британския производител и дистрибутор на стоманени тръби Tyco Tubes, както и Tyco Strip, водещ доставчик на студено-валцувани стоманени шини. (източник: The Hindu)
Източник: Други (15.11.2004)

Европейската стоманодобивна групировка Arcelor в понеделник обяви, че печалбата и за третото тримесечие е достигнала 629 млн.евро, в сравнение със 101 млн.евро преди година, а продажбите са нараснали до 7.15 млрд.евро в сравнение с 5.86 млрд.евро, благодарение на стабилния растеж в потреблението на стомана. Arcelor заяви, че търсенето в Китай остава силно, като реалното потребление се очаква да продължи да расте на фона на “нормалните” нива на запасите. Разходите за суровини и транспорт се очаква да се увеличат още повече. (източник: CBS MarketWatch)
Източник: Други (15.11.2004)

Средният доход на човек за септември е 176.83 лв., съобщи Националният статистически институт. Спрямо септември 2003 г. това е с 26 лв. повече. За домакинство експертите на НСИ отчитат общ доход от 454 лв., или увеличение от 44 лв. В същото време общият разход на човек за септември е 177.71 лв. срещу 153.10 лв. през септември м. г. Намалява делът на работната заплата в месечния доход на българина от 45.9% през септември 2003 г. на 44.8% през септември т. г. Намалението е за сметка на по-високия дял от доходи извън работната заплата, от собственост и продажби на имущество. За една година делът на разходите за жилище, вода, електроенергия и горива се е увеличил с 1.3%, за транспорт - с 1.2%, а за съобщения - с 0.1%.
Източник: Пари (16.11.2004)

С 34,5% се е увеличила средната реална заплата за последните 4 години, съобщи зам.-шефът на Стопанската камара Дикран Тебеян. Сега след плащане на данъци и осигуровки доходите средно са 244,61 лв., а догодина се очаква да скочат с 34 лв. Според анализ на камарата доходите догодина няма да паднат, въпреки че осигурителната тежест ще бъде разпределена между работодател и работник в съотношение 70:30. Сега 75% от осигуровките се плащат от фирмите, а 25% - от работниците. Скокът на доходите е изчислен с предвиденото намаление на данъка за облагане на физическите лица, увеличението на личните осигурителни вноски и средногодишната инфлация. През 2002 г. реалната работна заплата е била 192,24 лева при инфлация от 5,8%. Според прогнозите на Националния осигурителен институт средната брутна заплата догодина ще стане 344 лева при очаквана инфлация от 3,6%.
Източник: Стандарт (16.11.2004)

Обемът на продукцията на белгийската "Юмикор" в минно-обогатителния комбинат на дружеството в Пирдоп най-вероятно ще стигне 255 хил. тона мед през тази година, съобщиха от компанията по време на представянето на очакванията на дружеството за финансовия му резултат за тази година, предаде Ройтерс. "Юмикор" ще успее да увеличи производството си до 255 хил. тона през 2007 г., се казва още в материала на агенцията. За 2003 г. българското поделение на дружеството произведе 213 хил. тона анодна мед. Предварителните прогнози на "Юмикор" бяха за задържане на производството на мед на нивата от предходната година, припомня Ройтерс. Общият обем на производството на "Юмикор мед" за периода януари - юни е над 100 хил. тона. Увеличението идва въпреки плановия ремонт на съоръженията в завода през април. "Юмикор" регистрира през тази година изключително положителни резултати. Оборотът на дружеството за първото полугодие на годината нарасна с над 150% до 3.7 млрд. евро. Печалбата преди данъци и амортизационни отчисления за периода се увеличи до 265 млн. евро. Прогнозите на компанията са за печалба от 300 млн. евро, при положение че данните от април показваха финансов резултат за годината в размер на 280-290 млн. евро. Основният проблем, който остава пред "Юмикор", са свързани с курса на долара, се казва в материала на Ройтерс. Белгийската група, която е най-големият производител на цинк в света, регистрира рекорден скок на печалбата си в размер на 60% през 2003 г., припомня още Ройтерс. Отличните резултати тогава бяха в резултат на покачването цената на цинка, както и поради новите придобивания на компанията. "Юмикор" прогнозира запазване на тази тенденция и през настоящата година благодарение на консолидацията на бизнес дейността й с ценни метали, подобрения в качеството на работата, както и в резултат на стабилния пазар за цинк.
Източник: Дневник (16.11.2004)

International Steel Group Inc., втората по големина стоманодобивна компания в САЩ, е заявила официално интереса си към закупуването на Mitsui Mining Co., според източници, запознати с делата на компанията. ISG очевидно иска да купи Mitsui Mining, за да си подсигури стабилен източник на коксова суровина, на фона на растящото световно търсене на този ключов за индустрията материал. Очаква се кандидатите за закупуване на Mitsui Mining да бъдат поканени да направят своите оферти до края на тази година. (източник: Japan today)
Източник: Други (16.11.2004)

Антон Петров е представител на гръцката индустриална група "Виохалко" в България. Магистър е по международни икономически отношения. От създаването на "Стилмет" АД е негов изпълнителен директор. Член е на управителните органи на останалите предприятия от групата "Виохалко" в страната. Фирмата Фирмата "СТИЛМЕТ" АД е открита официално на 15.11.1994 г. и започва да функционира като търговско дружество, което е единствен дистрибутор в България на продуктите с марката "ЕТЕМ". За първата година от работата си дружеството реализира печалба 750 хил. лв. През 1997 г. се взима окончателното решение да се построи завод за алуминиеви профили. Същинското производство започва през 1999 г. В завода "на зелено" са пуснати три преси с годишен производствен капацитет от 10 хил. т. Продукцията на фирмата е сертифицирана по ISO 9001:2000. Заводът произвежда стандартни алуминиеви профили, архитектурни системи ЕТЕМ и профили по чертеж на клиента. Инвестициите на фирмата у нас са 16 млн. евро. В "Стилмет" работят около 320 души, като специалистите с висше образование са 20 на сто от заетите, "Стилмет"АД е първата фирма в България, в която работи институцията "Омбудсман". Г-н Петров какви са финансовите резултати на "Стилмет" АД за деветте месеца на 2004 г.? ­ Печалбата на дружеството до септември тази година е 4 млн. лв. Това представлява ръст с 60 на сто спрямо резултатите от миналата година. ­ В каква конкурентна среда работите ? Работим в трудна среда с висока конкуренция ­ лоялна и нелоялна. Финансовите резултати на дружеството можеха да са още по ­ добри, ако не съществуваше вноса на нелегален турски алуминий. ­ Разпределя ли "Стилмет" дивидент на своите акционери? ­ Дивидент все още не е разпределян. Всички заделени средства са вложени наново в производството. Фирмата увеличи собственият си капитал от 50 на близо 400 хил. лв. преди няколко месеца. ­ Колко е произведената от заводите ви продукция? ­ От началото на годината сме произвели и пласирали 7 хил. т алуминиеви профили. 35 на сто от тях са предназначени за вътрешния пазар, а останалите 65 % за износ. Като доставките ни за клиенти в страната са скочили с 80 % спрямо миналата година. ­ В кои страни изнасяте ? Износът ни е предимно за страните от Западна Европа, главно Германия и Англия, но стоките ни се продават и в балканските страни в това число Гърция, Македония и Сърбия. В момента бавно прохождаме и на пазарите в Русия и Украйна. ­ Какви са инвестициите на фирмата за тази година? ­ През тази година не можем да се похвалим с някакви сериозни капиталовложения, защото сме в края на нашата първоначална инвестиционна фаза. В момента се подготвяме за следващия етап на инвестиционната ни програма. ­ С какво е свързан този следващ етап ? ­ Ще бъдат инвестирани нови 12 млн. евро.Те ще бъдат предназначени за удвояване на производството на фирмата, както и за увеличаване на собствения капитал. Голяма част от средствата ще отидат за закупуване на нови терени. В инвестиционния план на завода е предвидено закупуването на още 2 линии за екструзия, чрез които ще се увеличи двойно капацитетът на производството, а също ще започне и производство на пръти и тръби от твърди сплави, които ще са нов продукт за "СТИЛМЕТ" АД. Така към края на 2005 обемът на годишната ни продукция трябва да достигне 21 хил. т. ­ Кога ще започне реалното инвестиране ? ­ То вече е налице. Получихме от нашите гръцки инвеститори "Етем" първите 3 млн. евро. Чакаме още толкова до края на годината. Другата половина от сумата ще получим до края на 2005 г. ­ С ваши продукти се осъществява строителството на доста хотели по Черноморието … ­ Не основната, но една голяма част от продукцията ни отива за строителство на хотели по морето. Те предпочитат да работят със "Стиилмет", защото ние им предоставяме един разработен от нас и изключително изгоден за тях кредитен продукт. ­ Какво представлява кредитният продукт? ­ Продуктът се нарича кредитен лимит с лизингова схема. Клиентите ни заплащат 20 на сто от стойността на сделката авансово , а останалите пари могат да бъдат преведени до 2 г. По този начин им даваме възможност да ни платят, когато самите те започнат да получават някакви реални приходи. ­ Имате ли проблеми с нелоялни длъжници ? ­ Както всички институции, които отдават някаква форма на кредит така и ние имаме случай на недобросъвестни длъжници. Точно затова ние застраховаме нашите дългове, защото от тези средства зависи работата на фирмата и на хората, които работят в нея.
Източник: Монитор (17.11.2004)

Европейският съюз ще увеличи квотата за внос на стомана от Русия през тази година с 12% или с 200 000т, поради растящото потребление в рамките на съюза. Увеличението на квотата на Русия, която е четвъртият по големина производител на стомана в света, се отнася до горещо-валцувани намотки, плоски стоманени продукти и тенекиени кенове. “Доставките на стомана на европейския пазар не бяха достатъчни, за да покрият търсенето,” заяви Аранча Гонзалес, говорител на ЕС по търговските въпроси, в интервю по телефона. Arcelor, най-големият производител на стомана в света, обяви рекордно висока печалба за третото тримесечие, след като на три пъти увеличи цените на продукцията си от януари насам, и прогнозира, че търсенето от страна на автомобилните и опаковъчни компании ще се увеличи още повече през 2005 г. Икономическият растеж в Европа се съживява, след като миналата година отбеляза рекордно ниски нива за последните 10 години. Търсенето на стомана в рамките на Съюза най-вероятно ще нарасне с 3.9% през тази година, заяви стоманодобивната групировка Eurofer, повишавайки предишната си прогноза от 2.8%. Миналата година, търсенето падна с 0.4%. Увеличаването на квотата на Русия беше предприето по молба на Италия и Полша. 150 000 от общо 200 000 допълнителни тона ще бъдат предназначени за Италия, а останалите 50 000 т – за Полша, съобщи Гордън Мофат, директор на Eurofer. (източник: BVOM.com)
Източник: Други (17.11.2004)

В сряда чешкият кабинет даде одобрението си за продажбата на държавния дял в Vitkovice Steel (VS) чрез двустепенен търг, съобщи говорителят на министерството на финансите Марек Земан. Делът е собственост на дъщерното дружество на Националния имуществен фонд Osinek. Основният критерий при избора на кандидат-купувач ще бъде предложената цена и бизнес план, който трябва да осигури жизнеспособността на компанията и сигурността на служителите й до 2008 г. Друго условие при продажбата ще бъде уреждането на всички спорове между Osinek и Vitkovice Steel. Методът на продажба е в съответствие с Националната програма за преструктуриране на чешкия стоманодобивен сектор и бизнес плана на VS, който беше одобрен от Европейската комисия. Бъдещият стратегически инвеститор трябва да помогне на VS да приведе производството си в съответствие с европейските стандарти и разпоредби в срок до 2006 г. Предварителен интерес към конкурса са проявен от страна на руската Северстал, украинската Донбасс, френската Arcelor, както и от притежателя на Ispat Nowa Hut (INH), LNM Holdings. С цел по-добро координиране на тръжната процедура и оценка на подадените оферти, Кабинетът е сформирал министерска комисия от представители на различни държавни структури и организации. Резултатът от търга трябва да бъде предаден за одобрение от страна на правителството не по-късно от второто тримесечие на 2005 г.(източник: Interfax)
Източник: Други (17.11.2004)

Руската стоманодобивна група Мечел ще регистрира за търговия на борсата първата си емисия тригодишни облигации на стойност 2 млрд. рубли на 25 ноември, съобщиха от компанията. Книжата бяха регистрирани от Комисията за финансов надзор на 29 април. Емисията се състои от 2 млн. облигации с номинал 1000 рубли всяка. Регистрационният номер е 4-01-55005-E. Облигациите носят половингодишен купон, като размерът на първия купон ще бъде определен на аукцион, а на останалите купони – от Съвета на директорите. Срокът за обратно изкупуване на облигациите изтича на падежа на третия купон. Пласирането на книжата ще се извърши на московската борса MICEX по номинал. Изплащането на купоните ще се извършва от Алфа Банк. (Източник: АКМ)
Източник: Други (18.11.2004)

BHP Billiton, най-големият доставчик на въглища за нуждите на стоманодобивната индустрия в света, може да увеличи цената на суровината с рекордните 79% през 2005 г., на фона на растящите нужди от страна на големите компании като Arcelor SA и Nippon Steel Corp., които се състезават за недостатъчните количества на пазара. Цените на така наречените коксувани въглища може да достигне средно 100 щ.д./т през годината считано от 1 април, в сравнение със сегашните 56 щ.д./т. Прогнозите са направени на базата на резултати от проучване на Bloomberg, проведено сред осем анализатори и инвеститори. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (18.11.2004)

SAP R/3 е в реална експлоатация в “Стомана Индъстри” АД. Работните места с ERP системата в завода са над 80. Те са свързани в мрежа, покриваща територия от 3 млн. кв. м. SAP сървърът е инсталиран в гр. Солун. Връзката към него се осъществява чрез сателит. Отличителното в тази реализация е, че тук за първи път в България е внедрен модулът за планиране и управление на производството. Проектът струва на компанията над 1 млн. евро. В изграждането на оптичната мрежа са вложени 100 000 евро. “Стомана Индъстри” АД – Перник е водещ производител на стомана в България. За 2003 г. продукцията му възлиза на 600 000 т. От 2001 г. 75% от предприятието принадлежи на крупния гръцки производител Sidenor – Steel Products Manufacturing Company S.A. (част от Viohalco Group of Companies), а останалата част – на българската частна компания Еврометал АД. Проектът за внедряване на SAP R/3 стартира през март 2003 г. В реална експлоатация е от 5 януари т.г. Системата е внедрена от екип на Тека Системс ЕАД, дъщерна фирма на Тека Системс, Гърция, която е със статут SAP Competence Center на гръцкия концерн Viohalco Group of Companies. Екипът на “Стомана Индъстри” АД е ръководен от Константин Стаменов, административен директор на фирмата. В реализирането на проекта вземат участие и ИТ специалисти от Sidenor, Гърция. Внедрени са модулите Финанси и счетоводство (FI), Контролинг (CO), Управление на материалните запаси (MM), Планиране и управление на производството (PP), Управление на продажбите и дистрибуцията (SD), и Управление на човешките ресурси (HR). (Източник: Системи за управление на бизнеса)
Източник: Други (18.11.2004)

Правителството прие нова наредба за търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Досега декларация за произход се изискваше само при изкупуването на отпадъци от цветни метали. Търговците вече ще водят регистри и за предадения стоманен скрап. По данни на Асоциацията на търговците на метали оборотът на стоманен скрап за изминалата година е 1.070 млн. т. От тях 440 хил. т са изнесени, а останалите са продадени за преработка в Кремиковци и Стомана-Перник. 13 хил. т е оборотът на медния скрап, от които са изнесени 3 хил. т. Отпадъците от алуминий и алуминиеви сплави са 22 хил. т, от които експортът е 18.5 хил. т. Отпадъците от хром-никеловата стомана са били 800 хил. т, които изцяло се изнасят.
Източник: Пари (19.11.2004)

Регистрираната във Великобритания компания "Панюро продъктс" (Paneuro Products) е предложила най-висока оферта за затвореното предприятие за сплави в Скопие "Топлинице" и ще стане мажоритарен собственик в металургичния комбинат, съобщава "Сийнюз". С офертата си за 6.4 млн. евро британското дружество е било предпочетено пред унгарски и офшорни групи. Все още обаче предстои сделката да бъде одобрена от Министерството на финансите. Представители на "Панюро продъктс" са обявили, че ще отворят две от общо пет пещи, чийто производствен капацитет ще бъде 75 хил. тона годишно.
Източник: Дневник (19.11.2004)

Ексклузивните преговори за придобиването на най-голямата минна компания в Канада Noranda от страна на китайската Minmetals приключиха. Noranda съобщи, че двумесечният срок за финализиране на преговорите е изтекъл, въпреки че разговорите с базирания в Пекин металодобивен гигант продължават на не-ексклузивна основа. Китайската компания заяви, че няма да изостави намеренията си да придобие контрол над Noranda. Офертата, направена от Minmetals в консорциум с група от водещи китайски стоманодобивни компании за придобиването на 100% от канадската групировка е на стойност 5.5 млрд.щ.д. В пет-членния консорциум влизат още Baoshan Iron & Steel, по-известна като Baosteel, ; Citic Investment Corp., Jiangxi Copper и Taiyuan Iron & Steel. (източник: Xinhua)
Източник: Други (19.11.2004)

Забавянето на темповете на растеж на китайската икономика ще се отрази добре на световния стоманодобивен сектор, тъй като по този начин опасността от свръх-инвестиции в нови мощности ще намалее, заяви г-н Адития Миттал, президент и главен финансов директор на Mittal Steel, най-големият световен производител на стомана. Г-н Миттал, който е син на председателя и собственик на групировката – Лакшми Миттал, добави: “Когато по-рано тази година китайското правителство се опита да охлади прегряващата икономика на страната, акциите (на стоманодобивните предприятия) паднаха, а според мен трябваше да се случи точно обратното.” Базираната в Холандия компания миналия месец придоби американската International Steel Group. Пазарната й капитализация след финализирането на сделката, планирано за началото на идната година, се очаква да бъде в размер на над 21 млрд.щ.д. Както повечето стоманодобивни предприятия, Миттал спечели много от острия скок на търсенето в Китай. Именно този скок беше основната причина за 50-100% увеличение на цените на стоманата през миналата година, което неминуемо доведе до увеличение на печалбата в сектора. Г-н Миттал заяви: “Фактът, че производството и потреблението на стомана в Китай се забавят, намалява опасността Китай да се превърне в широкомащабен износител на стомана, а това е от полза за останалата част от предприятията, заети в индустрията”. Миналата година, в Китай са внесени 45 млн т стомана, въпреки че количеството за тази година се очаква да бъде по-малко. Британската консултантска компания MEPS изчисли, че годишното увеличение на потреблението на стомана в Китай е вероятно през 2005 г. да падне до 6%, смъквайки се с още 3.9% през 2006 г., след очакваното увеличение от 15.1% за тази година. Производството на стомана в Китай, което тази година се очаква да бъде около ? от световното, се очаква да намалява успоредно с намаляването на търсенето. Общият дял на страната в световното производство на стомана, обаче, се очаква да продължава да расте от 25.1% тази година до 27% през 2008 г. Питър Фиш, управляващ директор на MEPS, заяви, че мнението на г-н Митал, че забавянето на потреблението в Китай ще помогне на останалите предприятия и страни от сектора, е правдоподобно. “Последиците от тази ситуация, обаче, няма да бъдат еднозначни. Ако търсенето в Китай спадне, компаниите няма да могат да вдигат цените толкова спокойно, както преди. Това, съчетано със скоковете в цените на суровините, които се задават, може да окаже отрицателно влияние върху индустрията,”, заяви г-н Фиш. (източник: FT )
Източник: Други (21.11.2004)

Екоминистерството е наложило нова екосанкция на "Кремиковци" АД в размер на 63 000 лева месечно заради замърсявания на въздуха, причинени от коксопроизводството. Решението е взето на 12 ноември т. г. по предложение на столичния инспекторат по околна среда, информира Николай Кенанов, завеждащ дирекция "Координация с регионалните инспекторати по околната среда и водите", на семинар за медиите, организиран от министерството. Глобата обаче вероятно ще бъде обжалвана по съдебен път, както става с повечето санкции на министерството, налагани на промишлените предприятия, поясни Кенанов. С близо 1 270 000 лв. натрупан дълг към екоминистерството "Кремиковци" е в челото на 97-те предприятия, чиито задължения ведомството на Долорес Арсенова е прехвърлило към Агенцията за държавни вземания. Близо 2,7 млн. лева е сумата, преведена от глобени за вреди върху околната среда промишлени предприятия от януари до ноември т.г. За това време министерството е наложило 321 санкции. Най-големите са за девненския "Агрополихим", бургаския "Лукойл Нефтохим" и пирдопския "Юмикор Мед".
Източник: Сега (22.11.2004)

Промишлени предприятия започват да спират инсталации, които не отговарят на екологичните норми, заложени в комплексните разрешителни, издавани от началото на годината от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Освен пазарджишката фирма за обработка на вълна АДФ малки цехове за хромиране на детайли също са спрели някои от мощностите, замърсяващи водите. Това обяви Бойко Малинов от ековедомството по повод съвместната работа с предприятията, които до 2007 г. трябва да приведат дейността си в съответствие с европейските норми. Според Закона за опазване на околната среда 203 предприятия от металургията, химическата индустрия, производството на цимент, обработката на кожи, ТЕЦ-те и заводите за изгаряне на отпадъци до края на октомври 2007 г. задължително трябва да обновят инсталациите си, които най-много замърсяват въздуха, почвите или водите. Регистрирани са 340 инсталации, за модернизацията на които производителите се очаква да инвестират около 4-5 млрд. лв., за да не бъдат затворени след влизането на страната в ЕС. Средствата се залагат с комплексните разрешителни. Чрез тези документи производителите се задължават да ограничат вредните емисии или тежките метали във въздуха и водите до определен процент, като за определени производства са договорени преходни периоди, валидни до 2014 г. В случай че заводите надхвърлят определените в разрешителните норми, ще плащат жестоки санкции, дори изцяло могат да спрат работа, обясниха юристи от ековедомството. Досега МОСВ е издало 7 разрешителни на "Лукойл - Нефтохим", КЦМ - Пловдив, "Монбат" - Монтана, дъщерното дружество на "Шишеджам" - "Тракия глас България", бургаското "Промет стийл", регионалното депо за твърди отпадъци "Враца - Мездра" и "Лакпром" в с. Световрачене. Други 85 предприятия са в процедура на издаване на такива разрешителни. Въпреки че процесът е в началото, Зелената партия в Търговище вече е обжалвала в съда комплексното разрешително на заводите за стъкло на "Тракия глас България". Еколозите протестират срещу заложените в документа допустими емисии, които инсталациите ще изпускат в атмосферата в бъдеще, обясни Татяна Петкова, юрист в ековедомството. Докато заводите не изградят новите съоръжения, ще продължават да плащат глобите, които в момента всеки месец им налага ековедомството. От януари до ноември са издадени 321 заповеди за санкции в размер на 886 хил. лв. Събраните пари от глоби за същия период (включително и по стари постановления) надхвърлят 3.1 млн. лв. Отделно чрез Агенцията за държавни вземания (АДВ) се прибират стари дългове за над 2.5 млн. лв., които 97 предприятия не са плащали на ековедомството. Сред най-големите длъжници са "Кремиковци", "Горубсо" - Мадан, мини "Бобов дол" и др. Близо 1 млн. лв. са парите, които АДВ започва да прибира от глобите на "Кремиковци". Отделно по съдебен ред МОСВ принудително събира и безлихвените заеми за екологични проекти за над 3.5 млн. лв., отпуснати на завода през 1997 г. и 1998 г.
Източник: Дневник (22.11.2004)

Европейският съюз може да увеличи квотата на Русия за внос на стомана с близо 10% до 2.2 млн.т. през 2005 г., съобщи източник от руското министерство на развитието и търговията. Правителството на Русия и 25-те членки на Съюза ще се срещна, за да обсъдят цифрите в края на ноември, информира източника. Споразумението и квотите ще влязат в сила считано от 1 януари. (източник: Interfax)
Източник: Други (22.11.2004)

Държавният имуществен фонд на Русия обяви в петък, че ще продаде чрез търг остатъчният държавен дял от 17.84% в стоманодобивния гигант Магнитогорск (ММК). Търгът е насрочен за 22 декември тази година при начална цена от 790.15 млн. Говорител на фонда заяви, че крайният срок за подаване на оферти за втория по големина производител на стомана в Русия е 20 декември. До участие в търга ще бъдат допускани и чуждестранни инвеститори. Управлението на ММК контролира 58% от компанията. Поделението за производство на въглища на Мечел, която се очаква да се включи в наддаването, държи 17%. Мениджърите както на Мечел, така и на ММК се очаква да бъдат сред най-сериозните кандидати в търга. (източник: The Moscow Times)
Източник: Други (22.11.2004)

69.3% от заетите българи се трудят в частния сектор, показва изследването на НСИ за работната сила в страната през третото тримесечие на годината. Общият им брой е 2 097.4 хил., което е със 150 хил. повече в сравнение с третото тримесечие на миналата година. 1 609.1 хил. от тях са наети, 119.4 хил. са работодатели, 302.8 хил. - самонаети, и 66.0 хил. - неплатени семейни работници. В същото време статистиката отчита намаляване на трудещите се в обществения сектор. През третото тримесечие те са 921.4 хил. души, което е с 53.9 хил. по-малко от преди година. Расте броят на икономически активното население в страната. За година те са се увеличили с 38.3 хил. души до 3 397.6 хил. Причината е, че част от трайно безработните, които са извън работната сила, са намерили работа, коментираха от НСИ. Реално заетите лица у нас са 3 024.6 хил., или 45.3% от населението над 15 години. От общия брой заети лица 2 268.2 хил. живеят в градовете, а 756.4 хил. - в селата. Работната ръка в България основно е съсредоточена в услугите /56% от българите/ и в индустрията /32.7%/. В селското стопанство работят 11% от заетите. 11% от икономически активното население е безработно. През третото тримесечие на 2004 г. безработните лица са 373.0 хил., което е с 53.3 хил. по-малко от миналата година. В градовете равнището на безработица е 10.6% - с 1.5 пункта по-ниско в сравнение със селата.
Източник: Пари (23.11.2004)

На 7 декември в София ще бъде подписан меморандумът за петролопровода Бургас-Александруполис между България, Русия и Гърция, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски в Сандански. През последните две години България положи усилия за актуализиране на икономическите и техническите параметри на проекта. Основните моменти в българската позиция са икономическа ефективност, разработване на базата на проектното финансиране, надеждност на преноса и баланс на интересите на всички страни участнички. Експертната група от българска страна, водена от Калин Рогачев, началник на политическия кабинет на министър Церовски, заедно с експертите от Гърция и Русия са договорили вече текстовете на меморандума.
Източник: Пари (23.11.2004)

Стоманодобивният концерн Ispat Polska Stal (IPS) най-накрая стартира първоначалните приготовления за няколко инвестиционни проекта, които, според споразумението между полското правителство и Европейската комисия, трябва да бъдат финализирани до края на 2006 г. Потенциалните изпълнители на проектите, одобрени от компанията, са италианската Danieli, немската SMS Demag и едно от дъщерните дружества на австрийската Voest Alpine. IPS възнамерява да изгради фабрика за валцуване на стомана и линия за формоване. Стойността на двете инвестиции се оценява на около 3 млрд.злоти. “Очакваме списъкът с проектите да бъде оценен тази седмица. Единственият критерий в първата фаза ще бъдат техническите показатели. Финансовите преговори ще бъдат водени в следващата фаза,” заяви анонимен източник от стоманената фабрика в Хута Катовиче, където ще бъдат извършвани проектите. Очаква се IPS да финансира инвестициите си чрез заеми. (източник: Warsaw Business Journal)
Източник: Други (23.11.2004)

Европейският съюз ще проведе разследване по подозрения, че южнокорейски износители на стоманени въжета и кабели продават техните продукти на несправедливо ниски цени. Според Корейската международна търговска асоциация, съобщението за разследването е публикувано в съботния брой на Официалния журнал на ЕС. Мерките са предприети след сигнал от страна на Европейската федерация на производителите на телени въжета. Ако бъдат открити нарушения, възможно е да бъдат наложени мита върху вноса на стоманени въжета и кабели от Корея с цел защита на европейските производители. Според правилата за провеждане на антидъмпингови разследвания в ЕС, комисията има на разположение 15 месеца, за да се произнесе окончателно по проблема. (източник: The ChosunIlbo)
Източник: Други (24.11.2004)

Казахстан и Европейската комисия (ЕК) наскоро са подписали споразумение за търговия със стомана. Споразумението включва промени и допълнения към договора от 2002 г., както и опция за увеличаване на квотата за внос на стомана от Казахстан, с оглед на скорошното разширяване на ЕС. Освен това, през декември 2004 г., страните по договора планират да проведат консултации по определянето на експортните лимити през 2005 г.
Източник: Други (24.11.2004)

Промени в състава на надзорния съвет на "Кремиковци" АД са насрочени за 28 декември т.г., става ясно от съобщение в Държавен вестник за насрочено извънредно общо събрание на дружеството. Промените ще са факт, само ако дотогава има сделка, коментира член на надзора на дружеството, пожелал анонимност. Индийската компания "Global Infrastructure Holdings" /GIHL/ възнамерява да купи мажоритарния дял от "Кремиковци", като се очаква да инвестира в предприятието над 300 млн. USD. Проблем пред сделката е, че акциите на дружеството са блокирани от съда по искане на Агенцията за следприватизационен контрол. АСК претендира за 23 759 890 USD неустойки и лихви за неизпълнената инвестиционна програма за 2001 г., според която в комбината трябва да са инвестирани 46 608 647 USD. В момента в надзорния съвет на металургичното дружество влизат "Финметалс холдинг" АД, представлявано от прокуриста Божко Бонев, който е и председател, Александър Томов, зам.-председател и членове Таня Цекова, Лъчезар Борисов и фирма "Консулт 98" ООД, представлявано от Олга Димитрова.
Източник: Монитор (25.11.2004)

U.S. Steel Corp. се включи в надпреварата за Stelco Inc.. В сряда, компанията заяви, че проявява интерес към преструктурирането на базирания в Хамилтън стоманодобивен гигант. U.S. Steel, най-големият северноамерикански производител на интегрирана стомана, е подала документи и води преговори със Stelco, но настоява за някои промени в процедурата за провеждане на конкурса. U.S. Steel е сред многото северноамерикански производители на стомана, които се радват на засилено търсене на тяхната продукция и високи цени. Миналия месец, дружеството регистрира 354 млн.щ.д. печалба от дейността си в САЩ за третото тримесечие, както и 1 млрд.щ.д. парични резерви. U.S. Steel е готова да подпише споразумение за неконфиденциалност, което би й позволило достъп до счетоводните книги на Stelco, за да подготви офертата си. Американската компания, обаче, заяви, че ще й бъде нужно повече време от указаното от Stelco, за да може да формулира и изготви пълното си предложение. Stelco настоява транзакцията да бъде одобрена през февруари, но U.S. Steel настоява срокът да бъде удължен до 30 април, тъй като ще е нужно време Канадското бюро по конкуренцията да одобри оферта, направена от сериозен играч в индустрията. U.S. Steel също така настоява за по-голям достъп до акционерите, вкл. Съюза на работниците в стоманодобивната индустрия и правителството. Офертата, подадена от U.S.Steel най-вероятно ще се състезава с оферта за рефинансиране от страна на Deutsche Bank, както и с OAO Severstal, руска компания, която търси начини да разшири присъствието си в Северна Америка. (източник: The Vancouver Sun)
Източник: Други (25.11.2004)

До края на този месец индийската компания LNM и украинската Donbas отново ще бъдат поканени да се включат в търга за закупуване на чешката Czestochowa Steel Mill. Условията на търга ще бъдат напълно променени. Въпреки че не бяха разкрити никакви подробности, известно е, че този път инвеститорът ще получи възможност да придобие всички дъщерни компании на стоманодобивния завод, а не само директните му активи, както беше в предишния търг. Подобно решение е благоприятно за Donbas, която наскоро съобщи за готовността и желанието си да придобие цялата групировка Czestochowa. “Инвеститорите могат да се опитат да лобират, но едва ли ще успеят. Веднага щом потенциалните партньори подадат офертите си, представителите на Towarzystwo Finansowe Silesia, правителството и кредиторите ще се срещнат, ще изключат мобилните си телефони и след няколко часа ще трябва да са готови с окончателното си решение, “съобщи източник, запознат с процедурата по търга. (източник: Warsaw Business Journal)
Източник: Други (25.11.2004)

Японската автомобилна компания Nissan Motor беше принудена да спре производството в три от общо четирите си завода за асемблиране в Япония за период от пет работни дни, поради изчерпване на наличните запаси от стомана – драматична демонстрация на недостига на суровината, изпитван от все повече азиатски производители. Вторият по големина производител на леки автомобили в Япония, който е 44% собственост на френската Renault, заяви, че временното спиране ще намали общия размер на производството с 25 000 автомобила или 1.7% от прогнозираното годишно количество (1.42 млн.автомобила). (източник: FT )
Източник: Други (25.11.2004)

Toyota Motor Corp. планира да започне да купува по-големи количества стомана от Южна Корея, както и от Китай, подготвяйки се за затягане на доставките на стомана в световен мащаб. Toyota ще увеличи обема на стоманата, закупувана от най-големия производител на стомана в Южна Корея – Posco, като в същото време ще започне да купува суровината и от китайската Shanghai Baosteel Group Corp., като доставките от там ще бъдат предназначени за осигуряване на производството в заводите на компанията, базирани в района на Югоизточна Азия. Toyota също така ще се опита да си осигури стабилни доставки от два големи японски производителя – Nippon Steel Corp. и JFE Steel Corp. (източник: Investors.com)
Източник: Други (26.11.2004)

ООО Урралская Стал (Ural Steel) регистрира печалба в размер на 1.9 млрд.рубли за първите девет месеца на годината, в сравнение с 2.3 млрд.рубли през същия период на миналата година, съобщи генералният директор на компанията Назим Ефендиев. Размера на печалбата преди облагане с данъци е 2.5 млрд.рубли, в сравнение със загуба от 2.27 млрд.рубли. Продажбите през периода са се увеличили с 15.1%, в сравнение с –6.4% преди година. Уралская стал беше основана през 2002 г. През 2003 г. тя изкупи производствените активи на банкрутиралата НОСТА. 100% от капитала на Уралская стал наскоро бяха придобити от компаниите собственост на Алишер Усманов, шеф на Газрпоминвестхолдинг, който изкупи 50% от компаниите, контролирани от Олег Дерипаска, собственикът на Базови елемент. (източник: AKM)
Източник: Други (26.11.2004)

В петък Световната търговска организация (СТО) наложи глоби върху износа на различни продукти (от ябълки до текстил) от САЩ, наливайки още масло в диспута, който администрацията на президента Буш се опитва да потуши с неуспешните си опити да накара Конгреса да отмени законодателството, насочено към защита на американските производители на стомана. Администрацията заяви, че ще приеме санкциите в краткосрочен план, но в същото време предупреди, че САЩ ще продължи агресивно да брани собствените си търговски интереси и ще очаква справедливо отношение от страна на СТО. “Положихме големи усилия, за да се подчиним на изискванията на СТО,” заяви президентът Буш пред репортери в Кроуфорд, Тексас. “ Важно е всички нации да се съобразяват с решенията на СТО.” Буш добави, че е работил съвместно с Конгреса “за да се постигне съответствие със СТО” и “очакваме СТО на свой ред също да третира нашите търговски партньори така, както третират нас.” В Женева, 148-те страни членки на СТО, която контролира световната търговия, одобриха наказателните мерки срещу САЩ, които ЕС и други страни от дълго време се опитват да извоюват, заради закон, който според тях несправедливо защитава американските стоманодобивни предприятия и други индустрии. Отговорникът за търговията в ЕС Питър Манделсън заяви, че санкциите могат да бъдат приложени в началото на следващата година. Законът от 2000 г., известен като Измененията на Бърд, позволява на американското правителство да налага глоби върху чуждестранни компании, които то прецени че продават стоки в САЩ на цени, по-ниски от пазарните. Приходите от тези глоби се изплащат на щатските компании с цел повишаване на конкурентноспособността. Преди две години, СТО отсъди, че законът е нелегален, обосновавайки решението си с факта, че той наказва страните, изнасящи за САЩ двойно: веднъж те са глобявани, и втори път, глобите се изплащат на конкурентите им. Високопоставени щатски служители заявиха в петък, че САЩ ще се съобрази с решението на СТО, според което закона е нелегален. Но членове на СТО изразиха скептицизъм относно обещанията им. (източник: Associated Press)
Източник: Други (27.11.2004)

Arcelor, най-мощната стоманодобивна компания в света, заяви, че проявява интерес към закупуването на дял в турската Eregli Demir Celik (Erdemir), която правителството планира да продаде догодина. Arcelor също така съобщи, че ще увеличи с 5% доставките на плоска въглеродна стомана за нуждите на европейските производители на автомобили догодина, за да задоволи растящото търсене. Arcelor steel доставя стомана за 1/2 от колите произвеждани в Европа. Турското правителство е назначило група съветници, които ще са отговорни за продажбата на държавния 46.12% дял в Erdemir – най-голямото стоманодобивно предприятие в страната. Продажбата е част от приватизацията, която е подкрепяна от Международния валутен фонд (МВФ). Правителството все още не е изяснило дали продажбата ще бъде под формата на блокова сделка или публично предлагане. “Планираме да се включим, “заяви говорителят на Arcelor Жан Лазар. “Проявяваме интерес. Турция е интересен пазар.” Лазар добави, че Arcelor възприема страната като база, от която може да се разраства не само в Турция, но също и в Средния изток. Други 49% от Erdemir са листвани на Истанбулската фондова борса. Очаква се Arcelor също така да се включи в наддаването за 49% дял в турската Eregli Demir Celik Fabrikalari AS, която ще бъде предложена за продажба чрез търг през първото тримесечие на следващата година. Цената може да достигне около 1 млрд.щ.д. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (27.11.2004)

"ТеПроСтил", компания на гръцката група "Виохалко", е купила линията "Даниели" на пернишкото предприятие "Камет". Оборудването е предложено на търг от съдия-изпълнител за удовлетворяване претенциите на кредитори на "Камет". След наддаването "ТеПроСтил" е била класирана на второ място и е купила линия от спечелилата търга компания, но засега цената на сделката не се обявява. От "Камет" пък отричат съоръжението да е продадено. Намеренията са оборудването "Даниели" да бъде инсталирано в пернишкото дружество "Стомана индъстри", която също е собственост на "Виохалко". В момента се правят разчети колко ще са необходимите инвестиции за пускането на линията, къде в предприятието ще бъде монтирана и с колко ще се увеличи капацитетът на завода с новото съоръжение. "Даниели" е технологично оборудване за стоманодобивен цех, проектиран за производство на 200 хил. тона специализирани стомани и 150 хил. валцовани стоманени профили годишно. През 2002 г. "Стомана индъстри" пусна в експлоатация машина за непрекъснато леене на блуми (вид заготовки) за 10 млн. евро, като съоръжението беше доставено по специална поръчка от компанията "Даниели". През последните няколко години държавата е правила 11 опита да продаде металургичното оборудване. Линията е купена през 1989 г. за 145 млн. германски марки и оттогава стои неразопакована и се съхраняваше на площадката на "Камет". Един от последните търгове, на който Агенцията за приватизация предлагаше линията, се проведе през май 2004 година. Нито един кандидат-купувач обаче не се яви да наддава при начална цена от 10 млн. евро. През 2000 г. като част от оздравителния план на "Камет" Министерството на икономиката намери купувач на оборудването. Това беше регистрираният във Финландия руски консорциум "Хансатико". Договорената цена беше 40.7 млн. марки. Впоследствие купувачът поиска да се намали цената заради открити липси в оборудването. Преговорите с Министерството на икономиката приключиха неуспешно и не се стигна до сделка. През октомври приватизационното ведомство обяви конкурс за продажбата на "Камет", като оборудването "Даниели" също влизаше в продажбата. Оферти за дружеството се чакат до 22 декември.
Източник: Дневник (29.11.2004)

България ще лицензира производството на автомат "Калашников" най-късно до края на март догодина, обяви министърът на отбраната Николай Свинаров в Кърджали. Темата е била сред основните в последния разговор на Свинаров с руския му колега Сергей Иванов. Проблемът с лиценза на АК "Калашников" не е финансов, а засяга сигурността, тъй като има зони по света, забранени за износ на този вид оръжие, коментира министърът. Комисия работи по издаването на лиценза. Русия няма основание да ни размахва пръст, че правим оръжие по техни лицензи. "Калашников" отдавна не се произвежда в България. Нашите заводи правят "Арсенал", което е подобрена версия на прочутия автомат. Това заяви Пламен Радонов, бивш зам.-министър на отбраната. Автоматът "Арсенал" е с коренно променено устройство за отвеждане на газовете и не попада в лицензионния режим на "Калашников". Не виждам никакъв проблем със спазването на лиценза, защото ние не сме го нарушили, категоричен е Радонов. България ще лицензира производството на АК "Калашников" до март 2005 г., обяви пък военният министър Николай Свинаров. По въпроса вече работела правителствена комисия под ръководството на вицепремиера Лидия Шулева.
Източник: Стандарт (29.11.2004)

Програмите за отстраняване на екологичните щети в медните рудници Елаците и Асарел, причинени преди тяхната приватизация, вече са приети от Междуведомствения експертен екологичен съвет, съобщиха от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/. С това се дава ход на работното проектиране на двата обекта, предстои да се обявят конкурсите за избор на изпълнител. Програмите се финансират от бюджета, след като държавата призна своята отговорност за миналите екощети. Оценката за Асарел Медет е за 12 млн. EUR, които ще се осигурят чрез заем от Световната банка, а за Елаците - 4.5 млн. лв. Програмата за Елаците включва рекултивация на хвостохранилище Бенковски 1. Екологичният съвет е приел и проект на мониторинг на всички етапи от извършването на рекултивацията. В Асарел Медет АД-Панагюрище ще бъде направено улавяне на дренажните и подземните води в източното насипище, изграждане на нов тръбопровод и на пречиствателна станция за отпадни води. Двата рудника бяха приватизирани през 1999 г. Преди месец приключи шестгодишният пилотен проект за възстановяване на минали екощети в медопреработвателния комбинат Юмикор в Пирдоп. Програмата възлизаше на 25 млн. USD, които държавата финансира със заем от Световната банка. Над 300 млн. лв. е предвидила държавата за обезщетение на новите собственици на държавни предприятия - замърсители на околната среда. МОСВ е одобрило вече 19 програми за отстраняване на минали екологични замърсявания. Това са основно предприятия от тежката и химическата промишленост. Проектът на Световната банка EPSAL на стойност 25 млн. EUR предвижда финансирането на подобни програми в ЛУКойл-Нефтохим, Кремиковци, Асарел Медет, Неохим, Агрополихим и Софарма.
Източник: Пари (29.11.2004)

Южнокорейският стоманодобивен гигант POSCO изготвя спешна поръчка за стомана от Nissan Motor, вторият по големина производител на коли в Япония, който изпитва безпрецедентен недостиг на стомана. Posco, петият по големина производител на стомана в света, най-вероятно ще успее да покрие около 50% от спешната поръчка за Nissan. (източник: ChannelNewsAsia)
Източник: Други (29.11.2004)

Милиардерът Лакшми Митал, който наскоро сключи рекордна сделка, превърнала го в най-мощния играч в световната стоманодобивна индустрия, в момента проучва възможностите за инвестиции в Полша, Чехословакия и Турция. “Заявихме интереса си към Huta Czestochowa в Полша и Vitkovice Steel в Чехословакия. Вярваме, че ние сме най-подходящите партньори за тези компании, като се има предвид опита и успехите ни в регион, “заяви Адития Митал, президент на групировката и главен финансов директор на Mittal Steel Company. Най-голямото стоманодобивно предприятие в света има намерение и да се включи в наддаването за турския производител на стомана Erdemir, чиято продажба се очаква да бъде обявена в близко бъдеще, заяви Адития. Mittal Steel официално оповести сливането си с International Steel Group (ISG) едва преди месец, но според Адия компанията е абсолютно готова за нови поглъщания. “Вече имаме огромен опит в преструктурирането на дейности. Преди ни трябваха 2-3 години, но сега, след 14 успешни опита, за нас това вече е наука. В момента са ни нужни по-малко от шест месеца да подобрим дадени мощности значително,” сподели г-н Адия. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (29.11.2004)

Пониженият оптимизъм за бизнесклимата в промишлеността, строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите води до падане на общия показател на бизнесклимата с 4.6 пункта през ноември спрямо равнището през октомври, съобщи Националният статистически институт /НСИ/. През ноември очакванията за бизнессъстоянието в строителните предприятия през следващите шест месеца са по-малко оптимистични в сравнение с месец назад. И тук мненията на строителните мениджъри се изместват от по-добро към запазване на същото бизнессъстояние. Тази промяна влияе негативно върху съставния показател "бизнесклимат в строителството", който пада с 13.4 пункта. Изместване към по-умерените мнения има и при оценките за настоящата и очакваната строителна активност. Същевременно оценките на строителните предприемачи за настоящото бизнессъстояние на предприятията продължават да се подобряват. По-оптимистично се оценява и равнището на поръчките в отрасъла. Бизнесанкетите на НСИ през този месец регистрират увеличени инфлационни очаквания.
Източник: Пари (30.11.2004)

Част от италианската стоманодобивна линия "Даниели" в пернишкия завод "Камет" бе продадена чрез съдебна процедура. Купувач е "Те Про Стил" - дъщерна фирма на гръцката групировка "Виохалко". Оборудването е било обявено на търг от съдия - изпълнител за удовлетворяване претенциите на кредиторите на "Камет". "Те Про Стил" се е класирал втори, на първо място е била пернишката фирма "Метал трейд". Гърците са откупила оборудването от спечилата търга фирма. Цената по сделката ще бъде обявена утре. "Виохалко" е закупила само стана за производство на бетонни железа без добивната мощност и непрекъснатото леене.
Източник: Монитор (01.12.2004)

ThyssenKrupp AG, най-голямата стоманодобивна компания в Германия, обяви, че печалбата, реализирана през фискалната 2004 г. е нараснала със 77% спрямо миналата година, благодарение на по-добрите продажби, както и на рекордно високите цени в сектора. Чистите приходи за отчетния период, завършващ в края на септември, достигат 904 млн.евро (1.2 млрд.щ.д.) – абсолютен рекорд в историята на дружеството, в сравнение с 512 млн.евро преди година, съобщи Клаус Пеперхоф, говорител на базираната в Дюселдорф групировка. Чистите приходи за четвъртото тримесечие по изчисления на Bloomberg са в размер на 264 млн.евро. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (01.12.2004)

Мечел, петата по големина стоманодобивна компания в Русия, е готова да плати цели 2.15 млрд.щ.д. за дял в Магнитогорск – вторият по големина стоманодобивен завод в страната, който ще бъде продаден на търг идния месец. На 22 декември, федералното правителство планира да разиграе търг за 23.8% от акциите с право на глас от производствената база на Магнитогорск в Урал, който произвежда около 10 млн.т.стомана годишно. В съобщение, публикувано в уебсайта на Мечел, компанията заявява, че е готова да плати за дела в Магнитогорск близо 2.15 млрд.щ.д., което е почти 3 пъти повече от началната цена от 790 млн.щ.д. Алексей Сотсков, говорител на Мечел, не пожела да даде повече информация. Магнитогорск и Новелипетск, четвъртият по големина производител на стомана в Русия, също заявиха, че ще участват в търга. Мечел вече е третият по големина акционер в Магнитогорски със своите 17%. Руските производител на стомана, начело с Йевразхолдинг, генерират огромни печалби на фона на растящото търсене и ръст в икономиката. Чистите приходи на Магнитогорск през първото полугодие отбелязаха ръст от 56%, достигайки 15 млрд.рубли (516 млн.щ.д.), а продажбите се вдигнаха с 40% до 59.5 млрд.рубли. Експортните цени на ключовия продукт – горещо-валцувани стоманени намотки от Русия са нараснали с почти 60% от началото на годината. (източник: The Moscow Times)
Източник: Други (01.12.2004)

Гръцката групировка "Виохалко" купи чрез дъщерното си дружество "ТеПроСтил" част от минизавода за специални стомани "Даниели" на фалиралия пернишки завод "Камет". Цената на сделката ще бъде обявена от акционерите днес. Продажбата е извършил съдия-изпълнител. Досега са правени 11 опита да се продаде металургичното оборудване. То е доставено през 1989 г. за 145 млн. марки. "ТеПроСтил" е класирана на второ място в търга и е купила част от "Даниели" от първата класирана фирма - пернишката "Метал трейд". Цената на сделката ще бъде обявена днес. "ТеПроСтил" купи стана за производство на бетонни железа без добивната мощност и непрекъснатото леене. Станът ще бъде инсталиран в "Стомана индъстри", 30 млн. евро ще се вложат за доокомплектуването му. През 2006 г. новото дружество ще заработи. Капацитетът на линията сега е 150 000 т годишно. След разширяването ще достигне 500 000 т. С новото производство ще се ограничи вносът на метали от Украйна и Русия, който е за 150 млн. евро годишно.
Източник: Сега (02.12.2004)

Последен опит за раздържавяването на Камет-Перник ще направи АП. Продажбата на прокатното производство от линията Даниели ще влоши показателите на сделката, но линията може да работи, тъй като в нейния състав остава стоманодобивната част от Даниели. Камет има 12 млн. лв. дългове.
Източник: Пари (02.12.2004)

Най-големият производител на тръби в Русия TMK Holding е готов да инвестира между 5 и 15 млн.щ.д. в полския валцов завод Walcownia Rur Jednosc (WRJ), ако успее да купи полската компания догодина, заяви директорът на дъщерното дружество на ТМК Sinara Trading г-н Васили Макаров в сряда. “Проявяваме интерес към закупуването на контролен пакет от акции в WRJ на справедлива пазарна цена. Независимо от цената на сделката, след нейното финализиране в завода ще трябва да бъдат инвестирани между 5 и 15 млн.щ.д., като точния размер на инвестициите ще зависи от пазарните условия,” заяви г-н Макаров. TMK отказа да посочи стойността на завода, въпреки че твърди, че може да стартира производството в момента неработещото предприятие за период между пет и осем месеца. “Закупуването може да бъде извършено през 2005 г., като по наши изчисления, производството може да започне пет до осем месеца след това, зависи от размера на инвестициите. Трудно е, обаче, да бъде изчислена стойността на завода, тъй като не знаем какво ще предложи собственика на фабриката на търга,” заяви Макаров. TMK твърди, че производството на WRJ може да достигне 160 000 м.т. тръби годишно, както и че в завода могат да бъдат открити 300 работни места. TF Silesia и Enpol държат над 60% от капитала на WRJ. Няколко други компании, включително украинската Донбас, полската Zlomrez и една немска фирма, също проявяват интерес към закупуването й. Производството в WRJ беше прекратено след като компанията не успя да изпълни планираната инвестиция в размер на PLN 550 млн. WRJ се нуждаеше от още PLN 78 млн. за да довърши започнатия проект, който беше готов на 94% преди да бъде замразен през февруари 2002 г., след като банките-кредитори изтеглиха средствата си поради конфликт на интереси, свързан с една от компаниите акционери в WRJ и основен изпълнител на инвестицията. TMK Holding е най-големият в Русия и вторият по големина холдинг в света. Той е специализиран в производството на тръби. Приходите от продажби достигат 1.5 млрд.щ.д. годишно. Компанията притежава заводи в Русия и Румъния, но продава продукцията си по цял свят. (източник: InterFax)
Източник: Други (02.12.2004)

Ръководството на “Кремиковци” АД категорично отрича да е имало друг посредник в търговските отношения с групата “Марчегалия” освен дъщерната фирма “Кремиковци Трейд” ЕООД. Дружеството е 100 % собственост на “Кремиковци” АД и е пряко ангажирано с покупката на суровини и пласмента на готова продукция. Направената проверка в архивите на дружеството сочи, че от 96-та година насам също няма посредник от Монако в отношенията между “Кремиковци” и групата “Марчегалия”. Без да желаем да се намесваме в междуличностни и политически отношения искаме да напомним, че “Кремиковци” беше приватизирано не за един долар, а срещу 640 милиона лева задължения, които с т.нар “скрити задължения” достигнаха цифра от близо един милиард лева. Това е цената на сделката. С настоящото изявление искаме да внесем яснота и изчистим от неточности информацията за отношенията ни с групата Марчегалия, която е един от най-големите ни търговски партньори.
Източник: Фирмена информация (03.12.2004)

Тепростил ЕАД, дъщерно на гръцкото Сиденор АД, е закупило стан за валцуване на дълги продукти, който е част от металургичната линия Даниели, информира председателят на съвета на директорите на Стомана Индъстри Атанасиос Атанасопулос. Металургичната линия Даниели е закупена за 145 млн. марки през 1989 г. и е доставена за нуждите на пернишкия завод Камет. Тя се състои от стоманодобивна част, непрекъснато леене и стан за валцуване на дълги продукти. До момента бяха направени 11 неуспешни опита за нейната продажба, като повечето от кандидат-купувачите възнамеряваха да изнесат оборудването от България. Антон Петров, член на съвета на директорите на Стомана Индъстри, която е също дъщерна фирма на Сиденор, поясни, че на 13 октомври т. г. съдия-изпълнител при Пернишкия окръжен съд е обявил публичен търг за удовлетворяването претенциите на кредитор на завод Камет - фирма Еврометал. На него е била обявена за продажба само част от металургичната линия - станът за дълги продукти. В търга са участвали две фирми: пернишката Метал трейд и Тепростил. Поради непълната информация, с която разполагал мениджмънтът, Тепростил дала малко над обявената тръжна цена, която е била около 5 млн. лв. В крайна сметка търгът спечелила пернишката фирма. Поради това Тепростил закупила оборудването от нея. Антон Петров поясни, че фирмата ще трябва да вложи още близо 1.5 млн. лв., за да установи кои части от цялата линия е закупила, тъй като липсва подробна и пълна документация какво е доставено от Италия. В момента за сметка на Тепростил се реконструират кранове и жп пътища, за да бъде извадено оборудването от площадката, на която е стояло близо 15 години. Новият стан ще бъде монтиран на площадката на Стомана Индъстри. За доокомплектуването му и изграждането на нови помещения ще бъдат вложени около 30 млн. евро. На площадката на Стомана Индъстри ще бъде преоборудван цехът за изработване на специална стомана, поясниха от ръководството на фирмата.
Източник: Пари (03.12.2004)

Близо 5 млн. лв. е платила гръцката група "Виохалко" чрез фирмата си "ТеПроСтил" за част от металургичното оборудване "Даниели" на пернишкия завод "Камет", съобщи Антон Петров, представител на "Виохалко" за България, която е собственик на "Стомана индъстри". Линията "Даниели" се състои от три части - стоманодобив, линия за непрекъснато леене и стан за дълги продукти. В "Стомана индъстри" ще бъде инсталирана третата част, която е била купена на търг, организиран от съдия-изпълнител. С тази покупка се запълва липсващото звено в завода, което ще позволи и по-голямо натоварване на сега съществуващия термокалибровачен цех, обясни Петров. По думите му компанията е предвидила 30 млн. евро за инсталирането на съоръжението, като преди това ще се построи и необходимият сграден фонд. Все още не знаем реалното техническо състояние на оборудването и затова не може да се посочи и точната сума за инвестиционния проект, каза още Петров. Още 1.5-2 млн. лв. ще трябват за транспортирането на машините. Капацитетът на съоръжението е за 150-200 хил. тона готова продукция годишно, като намерението на ръководството на "Стомана индъстри" е след значителни модернизации той да достигне 500 хил. тона. Новото производство ще позволи да се открият нови 300 работни места. Очакванията са линията да бъде пусната в експлоатация през първото полугодие на 2006 г. С новото оборудване "Стомана индъстри" ще може да произвежда продукти от специална стомана, както и бетонно желязо. Годишното потребление на такива продукти в България е около 200 хил. тона. Търгът, на който е продадена частта от "Даниели", е проведен през средата на октомври по искане на кредитора "Еврометал". Един от собствениците на дружеството е Людмил Стойков, който е в управата на "Стомана индъстри". В наддаването са участвали две компании - "ТеПроСтил" и "Метал трейд". По-висока цена е предложило второто дружество, като впоследствие "ТеПроСтил" е купила оборудването от него. Антон Петров не изключва компанията да прояви интерес и към останалите части от линията "Даниели", ако те се предложат за продажба. "ТеПроСтил" е една и от 13-те компании, които са закупили информационен меморандум за приватизацията на "Камет". Компанията все още обмисля дали да подаде оферта до крайния срок - 22 декември.
Източник: Дневник (03.12.2004)

"Стомана Индъстри" започва производството на бетонно желязо и специални стомани до края на първото полугодие на 2006 г., обяви на пресконференция Антон Петров - представител на "Виохалко" за България. Гръцката компания е мажоритарен собственик на пернишкото металургично предприятие. "Виохалко" чрез дъщерната си фирма "Тепро Стил" закупи стан за дълги продукти, който е част от стоманодобивния комплекс "Даниели" на завод "Камет". На 13 октомври се е състоял търг по иск на кредитора на "Камет" - пернишката фирма "Еврометал". Той е спечелен от "Метал трейд". "Тепро Стил" е закупила оборудването от "Метал трейд" за около 5 млн. лв., уточни Петров. 30 млн. евро ще инвестира гръцката компания за доокомплектоване и пускане в действие на прокатния стан. 2,5 пъти ще бъде увеличена мощността му, капацитетът му ще достигне 500 000 т годишно при сегашен 150 000- 200 000 т. Технологията ще бъде изцяло цифровизирана, уточни Атанасиос Атанасополус - председател на Съвета на директорите на "Стомана Индъстри". След доокомплектоването й линията ще бъде най-модерната в България. Тя ще произвежда кръгове от специални стомани, профилни железа и бетонно желязо на обща стойност 150 млн. евро. Повечето от тези продукти в момента се доставят от чужбина. Производството й ще има сериозен принос във външнотърговския баланс на страната, каза Антон Петров. Продуктите щели успешно да конкурират вносните железа. Реализацията на проекта е нова страница в историята на "Стомана", отбеляза Атанасополус.
Източник: Монитор (03.12.2004)

Нови от 300 до 500 работни места предвижда да открие пернишката металургична фирма “Стомана индъстри” до средата на 2006 година, заяви представителят на “Виохалко” за България Антон Петров. Персоналът ще бъде нужен за обслужването на новата технологична линия за дълги стомани и бетонни железа. Новото производство ще бъде реализирано, след като бе закупена част от стаманодобивната линия “Даниели”. Технологичната линия ще се инсталира в пернишката фирма и ще разшири обновения производствен потенциал на “Стомана индъстри”. “Даниели” престоя над 15 години на площадката на пернишкия завод “КАМЕТ”, тя бе доставена от Италия срещу 145 милиона марки. “Вио Халко”, чието поделение е “Стомана индъстри”, пое риска и закупи линията за прокатното производство. Ръководството има намерение на базата на опита, който вече е натрупало, и с техническата поддръжка на международно признати машиностроителни компании да преоборудва и окомплектова цех за изработването на специална стомана, заяви председателят на съвета на директорите на гръцката компания Анастасиос Атанасопулос. 30 милиона евро ще бъдат инвестирани в новото производство, уточни той. С планираната инвестиция се цели да се окаже подкрепа на вътрешния пазар в България, което ще доведе и до подобряване на външнотърговския баланс на страната.
Източник: Струма - Благоевград (03.12.2004)

Nissan Motor Co., вторият по големина производител на автомобили в Япония, най-вероятно ще бъде принуден да съкрати производството си за втори път в рамките на четири месеца, поради недостиг на стомана. Изпълнителният директор на дружеството г-н Карлос Госн заяви в четвъртък, че компанията може би ще намали производството си с 15 000 автомобила през март, което ще доведе до 6 млрд.йени (58.6 млн.щ.д.) спад в печалбата. На 25 ноември базираната в Токио групировка официално съобщи, че през тази година ще съкрати броя на произвежданите от нея автомобили с 25 000. (източник: The DetroitNews)
Източник: Други (03.12.2004)

Стоманеният магнат от индийски произход, живеещ в Лондон Лакшми Митал е закупил земя, на която преди време е бил разположен концентрационен лагер, управляван от босненски сърби. Г-н Митал, който е един от спонсорите на работническата партия в Лондон, възнамерява да възобнови добива на руди в региона. Лагерът Омарска, в който по време на войната в Босна са намерили смъртта си стотици затворници, е бил изграден върху мина за желязна руда, която е част от комплекс от общо три мини, купен от г-н Митал. Оцелели от лагера и техни близки се страхуват, че разработването на мината ще е израз на неуважение към земята и нейната история. Те са изпратили писма до г-н Митал с молба да промени плановете си, заради паметта на мъртвите, както и за да бъде запазен мира между босненските сърби и техните жертви – мюсюлмански и хърватски затворници. Говорител на г-н Митал заяви снощи, че те при всички положения ще вземат под внимание чувствата на местните жители. “Минният комплекс беше купен преди известно време и е разположен отчасти върху земята, на която се е намирал концентрационния лагер. “ Г-н Митал, който е председател и изпълнителен директор на Mittal Steel, не за пръв път се намесва в подобни полемики. Преди известно време, той беше замесен в спор на тема “пари срещу услуги”, когато британският премиер Тони Блеър написа писмо до румънското правителство, в което молеше то да окаже съдействие на г-н Митал при закупуването на местни стоманодобивни предприятия. Преди това, г-н Митал беше дарил 125 000 бр.п. на британската работническа партия. (източник: TimesOnline)
Източник: Други (03.12.2004)

Предложението, направено от чешкото министерство на финансите за продажбата на мажоритарния дял във Vitkovice Steel беше одобрено от правителството на 16 ноември. Продажбата беше пренасрочена за второто тримесечие на 2005 г., като според експерти правителството е избрало възможно най-доброто време за приватизацията на стоманодобивното предприятие. Стоманодобивната индустрия се радва на световен бум, и платежоспособните стоманодобивни гиганти от Русия, Украйна, Великобритания и Франция изглеждат готови да инвестират във вече малкото останали неприватизирани обекти в Централна и Източна Европа. Vitkovice Steel е една от деветте държавни стратегически предприятия в Чехия, които още не са приватизирани. В тази група са и Cesky Telecom, енергийното дружество CEZ и Czech Airlines. Време е за продажба Стоманодобивната индустрия беше в криза през последните 20 години, като цените падаха със средно 2% годишно. Невижданият икономически растеж в Китай от 2002 г. насам помогна ситуацията тотално да се промени за производителите на стомана. Огромното търсене на стомана от страна на Китай изконсумира наличните запаси, а цените не спират да се движат нагоре. Ето защо, сега е един подходящ момент да се направи опит за приватизация на най-големия държавен производител на стомана в страната. Четири компании вече са изразили интерес към закупуването на Viktovice Steel. Това са водещата руска групировка Северстал, Украинския индустриален съюз Донбасс, френската Arcelor и мултинационалната LNM Holding. Чешкият национален имуществен фонд (FNM), който е собственик на Osinek и контролира около 99% от Vitkovice Steel, отказа да посочи сумата, която правителството очаква да получи от продажбата. От министерството на финансите съобщиха, че търгът ще се проведе в две фази. През първата фаза, междуведомствена комисия, включваща представители на министерствата на финансите, индустрията и търговията, труда и регионалното развитие, както и представители на FNM и Чешката консолидационна агенция, ще разгледа офертите и ще избере подходящите кандидати, които ще трябва да гарантират жизнеспособността на Vitkovice, както и запазването на работните места в завода до 2008 г. Във втората фаза ще бъде отсята най-добрата оферта сред селектираните в първата фаза. Кандидати Според експерти, най-големите играчи в стоманодобивната индустрия вече нямат много голям избор от възможности за експанзия в Централна и Източна Европа, ето защо в надпреварата за Vitkovice се очаква засилена конкуренция. Александър Пилипенко от Донбасс отказа да уточни размера на сумата, която украинската компания е готова да плати за Vitkovice, но заяви, че цената ще зависи от изискванията на правителството във връзка с бъдещето на компанията. Най-сериозният съперник на Донбасс в надпреварата за Vitkovice е LNM Holdings, която е част от най-големия стоманен концерн в света – Mittal Steel Corporation. “Разширяването на присъствието ни в региона е част от корпоративната ни стратегия,” заяви Никоа Дейвъдсън, шеф на комуникационния отдел в LNM. LNM Holdings вече контролира над 70% от пазара на стомана в Чехия, като мажоритарен акционер в Ispat Nova Hut и Vysoke pece Ostrava. През първите три тримесечия на годината, продажбите, реализирани от чешките производители на стомана достигнаха 95 млрд.кр. в сравнение с 65 млрд.кр. преди година. LNM отказа да уточни колко е готова да даде за Vitkovice Steel. Според някои източници, Северстал е готова да плати 250 млн.щ.д. Правителството със сигурност иска да продаде изпитващата затруднения Vitkovice на солиден инвеститор, заради дългове към ЕС. Vitkovice е една от трите компании, които са под наблюдение от страна на Европейската комисия, поради факта, че са получавали държавна помощ. Според правилата на ЕС, що се отнася до държавните помощи, предприятията от стоманодобивния сектор, получили такава, трябва да представят план за възстановяване на тяхната жизнеспособност до края на 2006 г. Ако не успеят да разработят подобен план, те ще трябва да върнат получените субсидии. (източник: The Prague Post)
Източник: Други (03.12.2004)

Линията за специални стомани "Даниели", която бе купена от българската държава за 145 млн. марки преди 15 г., ще заработи на територията на "Стомана индъстри" в Перник през 2006 г. фирмата спечели на търг валцовата част на съоръжението през октомври т.г. за 5 млн. лв. В инсталирането на линията обаче ще бъдат вложени още 30 млн. евро, съобщи шефът на предприятието Атанасиус Атанасополус. Инвестицията ще позволи на металургичния завод да произвежда пръти от специални стомани за автомобилостроенето, бетонно желязо, винкели. В момента по-голямата част от тези продукти се внасят. Така при пълно натоварване предприятието ще подобри отрицателното външнотърговско салдо на страната с около $150 млн. годишно, каза представителят на "виохалко" за България Антон Петров. Увеличаването на капацитета на линията ще осигури около 500 нови работни места.
Източник: Труд (03.12.2004)

"Стомана Индъстри" купи прокатната линия на "Даниели". Тя ще бъде монтирана в пернишкото предприятие. Цената на линията е около 5 млн. лв.
Източник: 24 часа (03.12.2004)

Част от най-ценния актив на обявеното в несъстоятелност пернишко металургично предприятие "Камет" - линията "Даниели", вече е собственост на "Стомана индъстри". Сделката на стойност близо 5 млн.лв. е факт от 14 октомври, но фирмата купувач я обяви едва преди дни. "Стомана индъстри" е купила стана за леене на дълги продукти от линията "Даниели", докато стоманодобивът и линията за непрекъснато леене на стомана остават в "Камет". На 13 октомври станът е бил Предложен на търг от съдия-изпълнител за удовлетворяване на един от кредиторите на пернишкото дружество - "Еврометал" ООД. На търга, който е 11-и поред за линията "Даниели", са участвали "Метал трейд" ЕООД и "Тепростил" ЕАД. "Тепростил" е дъщерно дружество на "Сиденор", която е част от групата "виохалко" и един от собствениците на "Стомана индъстри" заедно с "Еврометал". "Тепростил" е класиран на второ място в търга, но после е купил оборудването от спечелилия - "Метал трейд", каза представителят на "виохалко" в България Антон Петров. Любопитен е фактът, че собственикът на "Метал трейд" Димитър Мирчев Илиев участва в управлението на Сдружение спортен клуб "Перник - Ладимекс" заедно със собственика на "Еврометал" Людмил Стойков, сочи справка в Държавен вестник. Стойков е и кредиторът на "Камет", в резултат на чието искане е проведен въпросният търг. Чрез "Еврометал" Стойков е и съдружник със "Сиденор" в "Стомана индъстри". Очакваният пуск на стана за дълги продукти (бетонно желязо и други профилни железа) е през първата половина на 2006 г., обявиха от "Стомана индъстри". Дотогава за доокомплектоване и повишаване на капацитета му трябва да бъдат вложени минимум 30 млн. евро, са изчислили новите собственици. "Все още не знаем в подробности техническото състояние на машината. Ясно е единствено, че липсва цялото електронно оборудване", посочи Антон Петров. За новото си производство "Стомана индъстри" ще строи нова сграда на площадката на пернишкия завод. Така на практика "Еврометал" си получи парите от "Камет", а "Стомана индъстри" се сдоби с оборудване на символична цена. С производството на профилни железа от "Стомана индъстри" се надяват Да стъпят сериозно на българския пазар на тези продукти. Засега в България единствено "Промет" произвежда малки количества, а клиентите се задоволяват предимно с украински и турски внос. "Годишното потребление само на бетонно желязо в страната е около 200 хил. тона и този пазар е със значителен потенциал за растеж", посочи Петров. Станът от "Даниели" в момента е с капацитет от 150 хил. тона годишно производство, но според новите му собственици след подобрения той трябва да достигне 500 хил. тона. Това не е първата покупка на съоръжения на компанията "Даниели" от "Стомана индъстри". През 1992 г. в Перник бе пусната в експлоатация машина за непрекъснато леене на блуми за 10 млн. евро, като съоръжението бе доставено по специална поръчка от "Даниели". Сегашната сделка е първият успешен опит след 11 неуспешни за продажба на металургичното оборудване "Даниели". Линията е купена за 145 млн. германски марки през 1989 г., но досега стоеше неразопакована на площадката на "Камет". През октомври Агенцията за приватизация обяви конкурс за продажба на "Камет", като оборудването "Даниели" също е записано като актив в предмета на продажбата. Оферти за конкурса се очакват до 22 декември. До момента са купени 12-13 комплекта конкурсни документи. От АП обявиха, че ще уведомят кандидат-купувачите за променената ситуация. "Ние сме си купили документи, но досега не сме уведомени", каза Петров. "Камет" има 180 млн. долара задължения по ЗУНК и около 8 млн. лв. други дългове главно към държавата.
Източник: Капитал (04.12.2004)

Ядреният сектор остава основен елемент в баланса на енергоизточниците в България в дългосрочен план. Това се казва в подготвения трети национален доклад на Агенцията за ядрено регулиране /АЯР/ за изпълнение на задълженията ни по изпълнение конвенцията за ядрена безопасност. Документът ще бъде представен пред МААЕ във Виена през април 2005 г. В него се прави преглед на постигнатото от страната ни след последния доклад от 2002 г. и се отбелязва постигнатото високо ниво на ядрена безопасност. Изброяват се приложените програми за модернизация на реактори от трети до шести в съществуващата АЕЦ Козлодуй, както и проведените многобройни програми за квалификация на работещите там.
Източник: Пари (07.12.2004)

Ще дадем на МВФ 20 аргумента защо минималната заплата трябва да се вдигне от 120 на 150 лв., обяви социалният министър Христина Христова. Увеличаването на най-ниските заплати с 25% е заложено в бюджета за следващата година, но фондът е против. Най-важният аргумент на правителството е, че безработицата ще намалее. Заради ниските заплати сега много хора предпочитат да стоят без работа, отколкото да се трудят за 120 лв. месечно, каза Христова. Вече са осигурени парите за закуска и топло мляко за всички деца от първи до четвърти клас, съобщи още социалният министър. Средствата ще се вземат от допълнителните 100 млн. лв., които бюджетът отпуска за образование. Последната дума е на депутатите, уточни Христова.
Източник: Стандарт (07.12.2004)

Браншовите съюзи на черната, цветната металургия, химическата и циментовата промишленост протестират срещу завишените изисквания за допустимите вредни емисии, които предприятията трябва да спазват според нова наредба. Тя е подготвена от министерствата на околната среда, на икономиката и на здравеопазването. Някои от нормите са от три до пет пъти по-рестриктивни от сегашните и за да ги изпълнят предприятията, трябва да инвестират не само в нови инсталации, но дори да сменят изцяло технологиите, което изисква огромни инвестиции, обясни Политими Паунова, секретар на Браншовата камара на черната и цветната металургия. В края на ноември представители на бизнеса и експерти от екоминистерството са обсъждали работния проект на наредба за допустимите емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти с неподвижни източници. Новият вариант ще замести действащата наредба от 1998 г. и се налага поради допълнителните изисквания за опазване на околната среда, приети със закона от 2002 г., поясниха експерти от ековедомството. По някои от предложените норми двете страни са постигнали съгласие, но за някои все още се водят преговори. Според заводите за някои вредни вещества в наредбата са заложени толкова ниски концентрации, че българските компании никога не биха ги изпълнили. "Тези норми не са адаптирани с европейски директиви, нито пък се прилагат задължително в развитите европейски страни. Според нас авторите на проекта са поставили висока летва за българската индустрия с мотива, че България трябва да бъде призната за "зелена" държава, която приоритетно ще развива биологично земеделие и екотуризъм. Страшното е обаче, ако това стане за сметка на цялата тежка индустрия", коментира Политими Паунова. Тя припомни, че сега действащата наредба копира германското екозаконодателство отпреди 5 години и още тогава с нея са били заложени тежки условия към индустриалните предприятия. Много от тях междувременно са инвестирали в екопроекти, изпълнили са тези изисквания, но заради новата наредба трябва да започнат всичко отначало. Пример за това е инвестицията на "София мед" в инсталация за улавяне на медни и оловни прахови частици. Супермодерната инсталация е била монтирана през 2003 г., но ще се окаже безполезна, защото според новата наредба допустимите концентрации на мед и олово във въздуха се занижават от 5 до 10 пъти. Тези норми трябва да се прилагат не само от столичния завод, а също от КЦМ - Пловдив, "Юмикор", ОЦК - Кърджали, и "Кремиковци". Според бизнеса тежките екоизисквания няма да подобрят средата, а ще направят българските предприятия още по-изоставащи. "Изискванията за някои от концентрациите са толкова големи, че до 2011 г. предприятие като "Агрополихим" ще трябва всяка година да инвестира милиони долари само в очистващи съоръжения. Още по-тежки са нормите за завод като "Юмикор", който дори няма преходен период като нас, а още от есента на 2007 г. трябва да произвежда според новите изисквания", коментира председателят на борда на директорите на "Агрополихим" Красимир Барбенков. Според Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК) съгласуването на новата наредба с предприемачите не е приключило и за някои емисии ще бъдат договорени поносими нива. От Министерството на околната среда обаче обясниха, че срещата с бизнеса е приключила и сега тече съгласувателната процедура с останалите министерства. Експертите обясниха, че много от заводите ще избегнат високите изисквания на наредбата, ако в комплексните си разрешителни отвоюват по-големи концентрации. Това важи за комбинати като "Агрополихим", КЦМ - Пловдив, "Стомана индъстри" и др. Специалистите в екоминистерството обаче допълниха, че нормите по новата наредба плътно ще се спазват за всички нови инсталации, които предприятията монтират в т.нар. горещи зони с мръсен въздух като Девня, Кърджали и Перник. Исканията на бизнеса за промени в наредбата са допустимите нива на азотни оксиди да се завишат до 500 мг/куб.м вместо 350 мг /куб.м, тъй като тези нива са заложени с референтни документи на Европейския съюз. Концентрациите на хлор, заложени в наредбата, не могат да се изпълнят и до 2011 г., затова от девненския завод "Полимери" предлагат да има отделна оценка на тези концентрации в комплексното разрешително на предприятията. Нормите за азотни и серни оксиди при производството на цимент и клинкер по мокър способ са недостижими, защото те се отнасят за производството на цимент по сух способ, е становището на "Девня цимент". Затова циментовите заводи предлагат тези концентрации да бъдат индивидуално заложени с комплексното разрешително. Шест пъти по-рестриктивни са нормите за концентрацията на феросплавните производства, които отделят най-много прахообразни вещества. Предложенията са те да бъдат занижени шест пъти. Политими Паунова коментира, че ако наредбата влезе в сила, много заводи от черната и цветната металургия ще фалират. Българските мениджъри също държим на природата и смятаме, че в разумен диалог с управляващите можем да достигнем съгласие. За да намерим баланса между реални възможности на индустрията и опазването на околната среда, ще потърсим съдействие от вицепремиера Лидия Шулева. От Министерство на околната среда заявяват, че посочените в наредбата норми за допустими вредни емисии разграничават изискванията към старите и новите инсталации. За съществуващите очистващи съоръжения има транзитни периоди, които са съобразени със сроковете за достигане на съответното качество на въздуха. До началото на декември работният проект на наредбата ще продължи да се обсъжда.
Източник: Дневник (07.12.2004)

Осигуровките за трудова злополука и професионална болест от 2005 г. ще бъдат от 0,4% до 1,1% и ще зависят от работата на хората. Най-малки вноски ще плащат работещите в областта на компютърните технологии, в образованието или като домашен персонал. По 1,1% за трудова злополука ще дължат миньори, металурзи и строители. На 1 юни 2005 г. пенсиите ще бъдат увеличени с 25% от ръста на осигурителния доход и 75% от инфлацията, реши бюджетната комисия. Това увеличение е договорено и с МВФ. Депутатите приеха и новите минимални осигурителни прагове за различните професии. Директорите в сектор финансово посредничество ще се осигуряват върху минимум 630 лв. месечно, а неквалифицираните работници върху 150 лв.
Източник: Стандарт (08.12.2004)

Mechel Steel Group съобщава, че на 6 и 7 декември 2004 г. един от отделите на Министерството на вътрешните работи на Русия е изискал търговска информация от дъщерното дружество на компанията – Mechel Trading House. Компанията е сигурна, че събитията са резултат от действия, целящи да попречат на участието на Mechel в търга за приватизацията на 23.8% правителствен дял в Matgnitogorsk Iron and Steel Worsk, който е насрочен за 22 декември 2004 г. Mechel изразява недоволството си от действията, предприети срещу компанията, които са организирани от потенциални участници в търга за държавния дял в MMK, и ще продължи да използва всички законни средства, за да защити правото и възможността си да участва в търга. Компанията би искала да отбележи, че развива дейността си в съответствие с всички действащи законови норми. Всички нейни поделения продължават да работят нормално. (източник: официално изявление на фирмата, разпространено по PR Newswire)
Източник: Фирмена информация (08.12.2004)

Стоманодобивните компании очакват благоприятна пазарна конюнктура през 2005 г. и прогнозират поскъпване на стоманата минимум още 1 г., съобщава Financial Times. Оптимизмът се базира на увеличаващото се търсене в Китай, където потреблението през 2005 г. може да скочи с 8% до 330.5 млн. т. Втората, третата и четвъртата по големина стоманодобивни фирми след Mittal Steel - люксембургската Arcelor и японските JFE и Nippon Steel, почти едновременно направиха оптимистични прогнози за потреблението. Arcelor обяви, че от януари повишава цените на продукцията си по дългосрочните контракти с 20%, което ще се отрази на най-големите й потребители Peugeot, Renault и Electrolux. JFE и Nippon Steel планират да увеличат цените на стоманата си при сключването на договорите за 2005 г.
Източник: Пари (09.12.2004)

"Асарел Медет", КЦМ, "Елаците мед" и мини "Марица-изток" са сключили договори за покупка на електроенергия с ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй". Това сочи регистърът на търговски участници на свободния пазар на електроенергия. Мини "Марица-изток" са подписали договор с ТЕЦ "Марица-изток 2" за покупка на 515 гигавата. Така компаниите, които свободно търгуват с енергия, станаха пет, след като през септември "Юмикор" договори доставка за 291 гигавата от АЕЦ "Козлодуй". Всяка от петте компании има годишна консумация над 100 гигавата годишно и е определена за привилегирован потребител. Условие за получаване на такъв статут е да нямат задължения към НЕК. Регулаторната комисия определи количества на тецовете "Марица-изток 2", "Варна", "Бобов дол", "Марица 3" - Димитровград, и АЕЦ "Козлодуй", които могат да продават на привилегировани потребители при свободно договорени цени. Засега само ТЕЦ "Марица-изток 3" е извадена от списъка на производителите за свободна продажба, защото има 15-годишен договор за изкупуване на ток от НЕК, след като приключи рехабилитацията на централата от италианската компания "Енел" и американската "Ентерджи". Договорените цени по сделките с петте компании остават фирмена тайна. Според експертни изчисления нерегулираната част от пазара през тази година се изчислява на 150 млн. евро.
Източник: Дневник (10.12.2004)

В четвъртък ThyssenKrupp съобщи, че е продала част от бизнеса си за производство на метални автомобилни части ThyssenKrupp Fahrzeugguss на инвестиционната компания Electra Partners Europe. Цената на сделката не беше съобщена. За периода ‘03-04 ThyssenKrupp Fahrzeuguss генерира продажби в размер на близо 300 млн.евро (399.7 млн.щ.д.). В компанията работят около 1 700 души. Според изявлението на ThyssenKrupp сделката, която е чат от програмата за реорганизиране на бизнес портфейла на компанията. (източник: The Economic Times)
Източник: Други (10.12.2004)

Петият по големина производител на стомана в Русия Мечел води преговори с друга компания за сформиране на съюз в наддаването за Магнитогорск, вторият по големина стоманодобивен конгломерат в страната, на търга, който ще се проведе този месец. Алексей Сотсков, говорител на Мечел, заяви, че изпълнителният директор на компанията е направил това изявление в конферентен разговор по телефона, закрит за журналисти. Магнитогорск и Новолипетск (четвъртият по големина производител на стомана в страната) обявиха, че ще участват в търга. Мечел е третият по големина акционер в Магнитогорск и държи 17% от дружеството. (източник: The Moscow Times)
Източник: Други (10.12.2004)

На 29 ноември 2001 г. американското министерство на търговията наложи антидъмпингови мита върху вноса на някои видове плоски продукти от горешовалцувана въглеродна стомана от Румъния. По искане на US Steel, на 24 декември министерството започна административен преглед на заповедта за налагане на антидъмпинговите мита внос от Румъния. Периодът обект на разглеждане е между 1 ноември 2002 и 31 октомври 2003. Министерството реши, че продажбите на плоски продукти от горещовалцувана въглеродна стомана внос от Румъния са извършвани на цени, по-ниски от нормалните за САЩ. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (10.12.2004)

Американските производители на скрап в петък призоваха да бъдат предприети търговски мерки срещу Русия и Украйна, заради наложените от двете страни данъци и мита върху износа на скрап – суровината, от която се произвежда 2/3 от американската стомана. “Това ощетява производителите и потребителите на стомана в САЩ,” гласи общото изявление, направено от Асоциацията на производителите на стомана (SMA) и Института на преработвателите на скрап (ISRI). “Чуждите страни производителки на скрап ограничават износа на суровината за да субсидират собственото си производство на стомана. В същото време, ограниченията в износа водят до сътресения в световния пазар на скрап,” твърдят американците. SMA и ISRI обединиха усилията си да накарат Вашингтон да предприеме мерки срещу търговските бариери в чужбина, които според тях са причината за над двойното увеличение на цените на скрап в рамките на една година. “Комбинацията от износни мита и количествата на износ води до лоши търговски практики, “ заяви Томас Данчек, президент на SMA, която представлява северноамерикански малки заводи, който произвеждат стомана основно от скрап. “Ние се противопоставяме на контролирането на износа. Нашите членове печелят от свободната и честна търговия, а когато са налице мита, това пречи на свободния пазар,” заяви Робин Вийнър, президент на ISRI. Скрапът, който най-често идва от автомобилни заводи, се използва за производството на почти 64% от стоманата в САЩ. Въпреки че неговото качество е по-ниско от качеството на стоманата, произвеждана от желязна руда, при него разходът на енергия е доста по-нисък (с около ?), а и производството е по-безопасно за околната среда. С нарастването на световното търсене на стомана, особено с оглед на индустриалния растеж в Китай, цените на стоманата скочиха рязко през последната година. В същото време, обаче, цените на скрапа също вървят нагоре, отчасти в резултат на износните мита наложени в чужбина, твърдят SMA и ISRI. (източник: Keralanext)
Източник: Други (11.12.2004)

BAE Systems и Еlbit - двете компании, които дадоха гласност на офертите си, се интересуват от авиоремонтните заводи „Терем Летец“ във Враждебна и „Терем - Георги Бенковски“ в Пловдив. Идеята е модернизацията частично да бъде осъществена в един от тях. И двете предприятия обаче са в холдинга от осем военно-ремонтни завода „Терем“, който е обявен за приватизация анблок. От BAE Systems са купили документи за участие в раздържавяването на холдинга. Дори и Агенцията за приватизация да избере друг купувач, смятаме, че ще можем да осъществим проекта, тъй като едва ли новият собственик би отказал голяма поръчка, каквато е модернизацията на вертолетите, обясниха от компанията. И двете компании предлагат цялостно преустройство на авиониката за модернизацията на „Ми-24“ и „Ми-17“, система за разпознаване на „свой/чужд“, съвместима със стандартите на НАТО, навигационни системи и пакет за самозащита и засичане на цели. След модернизацията хеликоптерите ще могат да летят при всякакви метеорологични условия и нощно време. Предлага се и подмяна на въоръжението на вертолета. Приносът на американския гигант Lockheed Martin в офертата на Еlbit ще бъде чрез интегриране в машините на система за предаване на данни за страните - членки на НАТО. В конкурса за вертолетите се очерта нова сфера на конкуренция - офсетните програми Офсетът е промишлена или търговска компенсация, която съответното правителство изисква от чуждите фирми, спечелили поръчки за доставка за въоръжените сили. В България законодателството за офсета беше прието наскоро. Офсетна програма ще трябва да се представя при всеки договор за армията за над 5 млн. лева. Вече има и първата офсетна инвестиция в страната - на германската „Кун технолоджи“, която през 2005 г. ще започне производство за автомобилни детайли край Радомир. Това е по линия на рамковото споразумение за доставка на транспортни средства за армията с Daimler Chrysler. Офсетната програма на BAE Systems по предварителна информация е наполовина разделена между военната и цивилната индустрия. Т.нар. директен офсет предвижда инвестиции в „Терем“, в летище Крумово и трансфер на военни технологии. За целта са проучени 127 софтуерни компании в България и са отсети седем. Индиректният офсет предвижда съвместна работа с предприятието за двигатели „Елма“ - Троян, подпомагане на износа на „Промет“, „Кремиковци“ и „Стомана“ и поръчка на четири кораба във Варненската корабостроителница. От Elbit предлагат да изградят лаборатория за авионика и да инсталират симулатор за обучение на пилотите да летят на модернизираните машини. След като конкурсната комисия класира кандидатите, Министерството на икономиката ще започне да доуточнява офсетните им програми. Сработването на практиката с офсета е от особена важност за данъкоплатците. Сто милиона долара може и да са малко за световната оръжейна промишленост, но са значима за гражданите, които плащат за превъоражаването на армията. Сделката с руските хеликоптери е само един от 11-те основни проекта за модернизацията на армията, за които до 2015 г. се предвиждат 1.5 млрд. долара от бюджета.
Източник: Капитал (11.12.2004)

Китай премахва ограниченията върху вноса на стомана, естествен каучук, вълна, акрилни влакна и фурнир считано от 11 декември 2004 г., съобщиха източници от Министерството на търговията. Всички предприятия, произвеждащи въпросните пет вида стоки, ще могат свободно да ги внасят в страната. Действието беше предприето в съответствие са ангажиментите на Китай в качеството й на член на Световната търговска организация (СТО). (източник: China People's Daily)
Източник: Други (11.12.2004)

През октомври продажбите в сектор снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода спадат с 9.8% спрямо октомври 2003 г., съобщи НСИ. Продажбите в промишлеността се увеличават с 22.8% през октомври спрямо същия месец на миналата година, но намаляват с 0.9 на сто спрямо септември тази година, показват предварителните статистически данни. Ръстът се дължи основно на увеличаването на продажбите в преработващата промишленост с 27.5 на сто и в добивната промишленост с 27.3%. Продажбите в отрасъл производство и леене на метали регистрират ръст от 128.5% през октомври спрямо същия месец на миналата година. Сериозно нарастване има и при продажбите в отраслите производство на канцеларска и електронноизчислителна техника /118.6%/, добив на метални руди /71.8%/ и производство на превозни средства без автомобили /61.5%/.
Източник: Пари (13.12.2004)

Външнотърговското салдо на България за периода януари-октомври е минус 3.921 млрд. лева, сочат предварителните данни на НСИ. В сравнение със същия период на миналата година балансът се влошава със 756 млн. лв. В доларово изражение отрицателното салдо е 2.456 млрд. USD в сравнение с 1.791 млрд. USD отрицателно салдо за 10-те месеца на миналата година. България е изнесла стоки на стойност 12 803 млрд. лв. за периода януари-октомври, с 16.75% повече в сравнение със същия период на миналата година, когато износът е бил за 10.966 млрд. лв. В същото време обаче вносът на стоки в страната се увеличава с 18.35% и достига 16.724 млрд. лв. в сравнение с 14.131 млрд. лв. за десетмесечието на миналата година. Основната част от износа за периода е била към страните от Европейския съюз - 59% от общия износ на страната. Над половината от износа към ЕС е за три страни - Италия, Германия и Гърция. Най-големият вносител в България за 10-месечния период е Германия, следвана от Русия.
Източник: Пари (14.12.2004)

Софийски градски съд определи 4 фирми като кредитори на "Кремиковци", съобщи адвокат Николай Баташки, представляващ фирмите ЕТ "Пепо - Петър Ризов", "Рей Инвест Холдинг", "Машининвест". Искът от трите фирми и ЕТ "Бо инженеринг" е за над 2 млн. лв. Това стана на вчерашното заседание по делото за обявяване в несъстоятелност на комбината. Делото е отложено за следващия понеделник и се водят преговори за извънсъдебно споразумение. От комбината казаха, че срещу ЕТ "Пепо - Петър Ризов" имат насрещни искове.
Източник: Сега (14.12.2004)

Софийският градски съд е конституирал като кредитори четири фирми, предявили иск срещу комбината "Кремиковци". Те са ЕТ "Пепо - Петър Ризов", "Рей Инвест Холдинг" ООД, "Машининвест" ООД и "Бо инженеринг" ЕТ. Искът, предявен от фирмите, е за малко над два милиона лева. Това е станало на вчерашното заседание по делото за обявяване в несъстоятелност на "Кремиковци" .
Източник: Монитор (14.12.2004)

Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив е натрупал загуба от 495 хил. лева до края на октомври, съобщи изпълнителният директор на акционерното дружество "КЦМ 2000" Никола Добрев. Той уточни, че прогнозата е била загубата на годишна база да е не повече от 370 хил. лв. През тази година в КЦМ са произведени 85 500 т цинк и 53 500 т олово, като 87% от продукцията и на суровини, и на метали е изнесена. "Номиналната цена на оловото и цинка се повиши, но в реалната ни практика има спад. Увеличиха се цените на кокса и мазута, което доведе до непредвидени разходи от 3 млн. лв. Освен това през лятото производството на олово беше спряно за два месеца за извършване на капитален ремонт. Неблагоприятен фактор за финансовите показатели е и ниският курс на щатския долар спрямо лева. Оловото и цинкът се котират в доларови цени, а 40% от разходите на фирмата са в левове", обясни Добрев. За да се предпази от загубите в резултат от спада на курса на долара, КЦМ е хеджирало част от доларовите си постъпления. Така загубите са сведени до минимум. Според Добрев 2005 г. също ще е трудна за КЦМ. Една от причините за това е, че в бранша има криза в световен мащаб, която засяга и България. През последните години суровините все повече се насочват към Азия, което поражда криза в Европа. "Признание за дружеството е това, че то получи комплексно разрешително №1 по директива IPPC/61 ЕС "Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяване". За да бъдат изпълнени всички проекти по него, ще са нужни общо 35 млн. лв., а за изпълнение на цялостната инвестиционна програма на КЦМ до 2007 г. - около 10 млн. долара", каза също Добрев.
Източник: Дневник (15.12.2004)

Неконсолидираната нетна печалба на "Кремиковци" АД се понижава с 85.99% до 7.52 млн. лв. за деветмесечието на 2004 г. спрямо 53.71 млн. лв. за същия период на миналата година. Това показват данните от предадения вчера в Българската фондова борса отчет на дружеството. Намалението се дължи най-вече на понижението на положителните разлики от промяната на валутните курсове с 49.8% до 77.12 млн. лв. Неконсолидираните нетни приходи от продажби показват увеличение с 18.67% до 655.5 млн. лв. В бизнес плана на металургичния комбинат за 2005 г. се предвиждат 140 млн. лв. инвестиции (включително 33 млн. лв. за екопроекти) и 25% ръст в производството. Близо 95 млн. лв. са предвидени за изплащане на разсрочени задължения към държавни фирми, бюджета и др.
Източник: Дневник (15.12.2004)

Още 1,54 млн. лв. субсидия отпуска хазната на металургичния комбинат "Кремиковци". Парите са под формата на държавна помощ, която ще се дава на дружеството от тази година до края на 2006 г. Средствата ще са за обезщетение и преквалификация на работници, които ще бъдат освободени тази и следващите две години. Това става ясно от доклада на временната комисия в парламента, създадена заради аварията на 10 януари тази година, при която загинаха 3 работника и други 22 бяха обгазени. Освен тези 1,5 млн. лв. обаче държавата е наляла в комбината още 431,075 млн. лв., така че общата сума ще надхвърли 432,5 млн. лв., става ясно от доклада на временната анкетна комисия в парламента. Всички пари са под формата на държавна помощ. Държавният ангажимент е записан в Програмата за преструктуриране на стоманодобива до 2007 г. Самата програма пък беше одобрена на заседание на Министерски съвет през март тази година. Документът дава възможност на "Кремиковци" да намали работниците си от 6709 души до 5780 души за две години. Тоест планираните 1,5 млн. лв. ще отидат за обезщетяване и преквалификация на освободените 900 човека. Програмата за стоманодобивната индустрия ни се искаше от Европейската комисия за затваряне на глава "Конкуренция" при преговорите. Документът включва цял раздел, направен под формата на план за развитие и стабилизиране на "Кремиковци". Именно в този план фигурира възможността да се съкращават хора в комбината с цел повишаване на производителността на дружеството. Отпускането на 1,5 млн. лв. от хазната е съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията. Антимонополният орган се произнесе, че държавната помощ отговоря на закона, тоест може да се смята за допустима. Европейската комисия също позволява парите да бъдат отпуснати, след като с тях се цели стабилизиране на дружеството. Европа ще отреже част от обещаната финансова помощ след присъединяването ни през 2007 г., ако "Кремиковци" не вложи около 260 млн. евро за модернизация, каза депутатът Рамадан Аталай, който е председател на парламентарната комисия. Европа е обещала да ни отпусне безвъзмездно 4,361 млрд. евро от 2007 г. до 2010 г. Ангажиментът на "Кремиковци" е записан в програмата за развитие на стоманодобива. В нея се казва, че дружеството ще инвестира 256 млн. евро от 2003 до 2007 г. Парите ще отидат за пускане на машина за непрекъснато леене на стомана, модернизация на една от доменните пещи и за екология. От думите на Аталай обаче става ясно, че ако комбинатът се провали, Европа ще ги приспадне от сумата по финансовата рамка. "Другият вариант е да ни поиска да затваряме мощности за производство на стомана", каза депутатът. Вече Европа ни поиска "Кремиковци" да затвори почти една трета от мощностите си, тоест една доменна пещ и станове, защото дружеството е получило държавна помощ при приватизацията. От "Кремиковци" отказаха коментар по доклада, защото не са го получили още. От дружеството казаха, че вчера са го изискали от шефа на парламентарната комисия Рамадан Аталай. Три закона и 7 наредби и нормативни актове, свързани с трудовото законодателство и защитата на работниците, е нарушил "Кремиковци". Според доклада в дружеството липсвали или са крайно недостатъчни инструменти с гумени дръжки срещу високо ел. напрежение. През 2001 г. пък от една от доменните пещи заради пробив изтичат 150-200 тона разтопен чугун. Трудовите злополуки от 59 през 2000 г. се увеличават на 73 през миналата година. От доклада не става ясно с колко е глобено дружеството и дали си е платило глобите.
Източник: Монитор (15.12.2004)

В сряда холандската компания Ispat съобщи, че акционерното събрание на дружеството е одобрило придобиването на LNM Holdings, част от сделката по създаването на нов глобален стоманодобивен гигант. В свое изявление Ispat съобщава, че на събранието е било одобрено и назначаването на Ваниша Митла Бхатиа като член на борда на директорите на новото дружество, което ще носи името Mittal Steel. Mittal Steel ще се търгува на Нюйоркската фондова борса и на борсата на Eurotex в Амстердам под код MT. (източник: Reuters)
Източник: Други (15.12.2004)

Австрийската компания "Фьост Алпине" и "Промет стийл" ще подпишат договор на стойност 50 млн. долара до края на седмицата, съобщи председателят на надзорния съвет на българското дружество Пеньо Донев. Той уточни, че преговорите вече са приключили, а предмет на договора ще бъде изграждането на пещ за непрекъснато леене на стомана и допълнителна линия за производство на катанка в металургичния комбинат "Промет" край Бургас. Разчетите предвиждат добивната част с непрекъснатата разливка да бъде готова до 2007 г. Допълнителната линия трябва да е готова през 2006 г. Когато двете съоръжения заработят, цикълът на завода ще бъде завършен, а капацитетът му, който е 800 хил. тона годишно, натоварен изцяло. Очаква се до края на годината продукцията, произведена от металургичния комбинат, да достигне 320 хил. тона. Това на практика означава, че са натоварени около 60 на сто от мощностите на завода. За сравнение през 2003 г. в "Промет" са произведени 128 хил. тона готова продукция, през 2002 г. произведената продукция е била 50 хил. тона, през 2001 г. - 108 хил. тона.
Източник: Дневник (16.12.2004)

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени таксата за пренос, която плащат привилегированите потребители и електроразпределителните дружества на Националната електропреносна компания (НЕК), като незаконосъобразна. Според магистратите не са съдържат достатъчно доказателства в решението на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) за увеличаване на таксата. Тя се плаща от електроразпредителните дружества и привилегированите потребители и влиза в цената на тока за крайните потребители. Съдът смята, че не е налице правно основание разходите за поддържане на мощностите в готовност за включване в енергийната система на България да бъдат включени в цената на таксата. През юни 2003 г. таксата беше увеличена от 6 лв. на 11.80 без ДДС, преди обявеното от регулаторната комисия отваряне на електроенергийния пазар. Таксата беше оспорена от "стомана индъстри", Браншовата камара на черната и цветна металургия, КЦМ и "Елаците-мед". Трите компании бяха определени за привилегировани потребители, което им позволява да се договорят директно с централите за доставките, като заплащат такса за пренос на НЕК. До момента шест компании са подписали директни договори с ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Варна". От свободното договаряне са възползват КЦМ, "Юмикор", "Елаците-мед", мини "Марица-изток", "Агрополихим". С тези договори отварянето на пазара е около 1% при законодателно определени 26%. ДКЕР ще оспорва решението на ВАС и ще разясним на магистратите защо разходите за поддържане на системата в готовност трябва да бъде включени в цената за пренос. От НЕК коментираха, че отново ще предложат на регулатора увеличение, защото сегашната такса не покрива разходите на компанията. Все още остана неясно какви квоти от енергия през следващата година ще могат да продават централите.
Източник: Дневник (16.12.2004)

Стотици работници си запазиха работните места след сделка, която гарантира бъдещето на стоманодобивния им завод. Миналата година Corus обяви, че вече няма нужда от стоманените плочи на своя завод в Редкар, като постави под съмнение бъдещето на завода и на 1700 работници. Заводът се беше преориентирал към износ на стоманени плочи и продаваше продукцията си на международния пазар. Corus подписа 10-годишен договор с консорциум от стоманодобивни компании, на които да доставя стоманени плочи за повторно валцуване. Съгласно договора, който влиза в сила от 2 януари 2005 г., консорциумът ще поема произведените количества плочи през 2005 и 2006 г., които превишават вътрешните нужди на Corus, а след това – около 74% от продукцията от края на 2006 г. Компаниите в консорциума са италианско-швейцарската Duferco, италианската Marcegaglia и мексиканският производител на стомана Imsa. Корейската Dongkuk също има право да се присъедини. Консорциумът ще плати авансово на Corus през 2005-2006 г. 35,4 млн. английски лири (69 млн. щ. д.), плюс 40,6 млн. паунда (79 млн. щ. д.) на разсрочено плащане за срока на договора. Той ще осигури около 72% от необходимите 51 млн. паунда (100 млн. щ. д.) за модернизацията на предприятието.
Източник: Други (16.12.2004)

Подразделението на американския стоманодобивен гигант "Ю Ес стил" в словашкия град Кошице планира да инвестира USD 200 млн. в нова линия за производство на метали за автомобилната индустрия, заяви президентът на филиала Кристофър Навета. В случай че компанията-майка одобри проекта, което се очаква да стане в началото на следващата година, изграждането на обекта ще започне веднага. Идеята е той да влезе в експлоатация за стартирането на дейността на двата нови завода за автомобили в страната - тези на "Киа моторс" и "PSA Пежо Ситроен", които предстои да започнат да функционират до три години. Освен основната инвестиция ще бъдат извършени и някои допълнителни модернизации на част от съоръженията. Амбициите на "Ю Ес стил" са да изнасят метали и в съседните на Словакия държави - Чехия, Полша и Унгария. "PSA Пежо Ситроен" инвестира повече от 700 млн. евро в нов завод в Търнава. Плановете на компанията са до 2007 г. да произвеждат 300 хил.. автомобила годишно. Подразделението на "Хюндай" "Киа моторс" пък трябва да изгради завода си в Жилина в Северозападна Словакия до края на 2006 г. Неговият първоначален производствен капацитет ще е 200 хил. леки коли, а ако пазарните условия са благоприятни, и 300 хил. броя. Досега "Ю Ес стил" е инвестирала около 170 млн. долара, което покрива ангажиментите й да вложи 700 млн. долара в рамките на 10 години. По-голямата част от средствата са били изразходвани за екологични проекти и съоръжения. От 2007 г. Словакия ще се превърне в най-голямата страна - производител на коли на човек от населението. Освен "Пежо Ситроен" и "Киа" свой завод в страната има и "Фолксваген". Общият обем на колите, които ще бъдат произвеждани, ще е между 800 хил. и 900 хил. броя.
Източник: Дневник (17.12.2004)

През тази седмица руската Северстал направи оферта на стойност 600 млн.щ.д. за придобиването на италианската стоманодобивна компания Lucchini, собственост на едноименната фамилия. Това не беше изненада нито за руската, нито за западната индустрия, които познават апетитите на собственика на Северстал Алексей Мордашов. Според публикации в италианската преса, плахо потвърдени от самата Северстал, третият по големина производител на стомана в Русия води преговори за придобиването на дял в Lucchini, и ако сделката се осъществи, ще получи контрол върху завода, като фамилията Лучини ще запази собствеността си върху 30% от акциите на италианската фирма. Останалите 10% ще се държат от инвестиционни фондове и други инвеститори. Все още сделка не е подписана, заяви италианският анализатор Роб Едуардс. Според Максим Мавеев от Алфа Банк “тъй като новината е само предварителна и не съдържа важни подробности, по-добре е да се изчакат официални пояснение.” Лада Стикас, международна говорителка на Северстал, намекна, че преговорите с Lucchini се водят посредством лични представители на Мордашов, а не чрез стоманодобивната компания. Тя каза пред Mineweb: “За пръв път разбрахме за това от италианската преса, но за съжаление не можем да коментираме въпроса. Обичайна практика на компанията ни е да не обсъждаме процеси, когато те са все още в начална фаза.” Според лондонски банкер, публикуваната информация навежда на мисълта, че сделката най-вероятно е твърде нестабилна. “Нима е възможно фамилията Лучини да продължи да държи 30% от компанията, но да отстъпи управлението на руснаците – това би могло да доведе до евентуална семейна вражда в бъдеще.” Той, както и повечето индустриални анализатори, признават, че ако сделката се осъществи, тя ще осигури на Северстал сериозно присъствие в ЕС, който е основна дестинация за износа на компанията; освен това Северстал ще успее да се измъкне от квотите за внос на стомана от Русия, наложени от ЕС. Миналата година Lucchini произведе 2.9 млн.т. стомана. Компанията разполага с няколко валцови завода в различни страни от ЕС и е един от лидерите в производството на специални дълги продукти. Северстал е специализирана в производството на плоски продукти. Миналата година, Lucchini реализира продажби на стойност 1.05 млрд.щ.д., но поради факта, че компанията не разполага със собствени суровини от желязна руда и кокс, тя понесе чиста загуба в размер на 178.8 млн.щ.д. Северстал би могла да извършва доставки на руска желязна руда и коксови въглища, но не в големи обеми. “Придобиването на Lucchini би могло да разреши проблемите на Северстал, свързани с европейските квоти за внос на руска стомана,” предполага Едуардс. Личните амбиции на Мордашов да изгради международна стоманодобивна империя, която Кремъл няма да може да контролира и облага с данъци, са също важен мотив в сделката, който би могъл да компенсира относително високата цена, който Мордашов предлага за активите, в сравнение с европейските компании, опериращи в тази сфера. От друга страна, цената е сравнително ниска. Преди два месеца, Мордашов обмисляше да предложи до 1.2 млрд.щ.д. за банкрутиралия канадски производител на стомана Stelco, а през юни той подаде оферта на същата стойност за държавния дял в украинската Криворажстал. Той загуби и двете наддавания за сметка на местни фаворити. През октомври, Мордашов заяви по време на конференция посветена на стоманата в Истанбул, че той предвижда “след няколко години в световната стоманодобивна индустрия ще има от 4 до 6 компании, всяка една с годишен капацитет от около 100 млн.т. стомана. Ние бихме искали да сме сред тези компании.” Въпреки че западните кандидати за закупуването на Stelco като че ли за момента са в преимуществена позиция спрямо руската компания, а и се радват на благоразположението на канадските управници, Северстал не се е отказала от намеренията си към Stelco. Според източници запознати с делата на компанията, Северстал е подписала споразумение, позволяващо й да извърши дю дилижънс на Stelco. Предполага се, че към края на януари Северстал ще е изготвила подробната си оферта, и ще е решила дали да се включи в надпреварата. По банкови изчисления, Северстал в момента разполага с около 1.4 млрд.щ.д. в брой, които може да използва за евентуални придобивания. Сред мишените на компанията през тази година беше и чешката Vitkovice Steel. (източник: Mineweb)
Източник: Други (17.12.2004)

Кабинетът на Украйна наложи ограничения върху износа на желязна руда от страната. Проблемът беше обсъждан от комисия оглавявана от министър председателя Николай Азарова. Износът на желязна руда вече ще се осъществява срещу лиценз, издаден от министъра на икономиката считано от 1 декември 2004 г., или по-рано, но само след предварително проучване, направено от министерството на икономиката през декември. Тези мерки се предприемат с цел защита на местните производители на желязна руда като цяло, тъй като украинската суровина се изнася на цени, по-ниски от международните. Поради по-ниските износни цени, Украйна регистрира по-ниски приходи за първите осем месеца на годината. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (17.12.2004)

Осъдиха шефа на "Стомана" АД на 1 година условно. Присъдата на Спас Христов беше прочетена от Окръжния съд в Перник. Той трябва да заплати 500 лв. глоба. Христов беше осъден заради превишаване на служебните права.
Източник: Стандарт (20.12.2004)

За деветмесечието на настоящата година брутният вътрешен продукт на България нараства в реално изражение спрямо същия период на миналата година с 5.7%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Само за третата четвърт на годината ръстът на икономиката на България спрямо периода юли-септември 2003 г. е 5.8 на сто, показват данните опт НСИ. Ръстът на икономиката показва положителното й развитие, коментира Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Според него увеличението на БВП се дължи на развитието на всички сектори. За да се запази то за един по-дълъг период от време, трябва да се продължи с намалението на данъците и едновременно да се намали и процентът на преразпределение на БВП през бюджета, призова Чобанов.
Източник: Дневник (21.12.2004)

Анализаторите в КЦМ АД очакват още три тежки години за цветната металургия в Европа. И се готвят да ги посрещнат. Според директорката на търговската фирма на групировката КЦМ Анета Панайотова, в Европа ще затворят врати неефективни предприятия, произвеждащи олово и цинк, защото цените на тези метали растат по-бавно, отколкото на суровините, от които се добиват. Като добавим и поскъпващите енергоносители и поевтиняващия долар, не е чудно, че дори едно стабилно предприятие като КЦМ АД търпи загуби от основната си дейност. Незначителни наистина, но загуби. Впрочем стагнацията в отрасъла може да се погледне и откъм положителната страна. Българският лидер в цветната металургия може да стане концерн от европейска величина, особено в рециклирането на олово, цинк, кадмий и злато. И трябва да стане, ако иска да оцелее в конкуренцията с азиатските гиганти. Собствена суровинна база е разбира се нещо, за което всяко металургично предприятие мечтае, а КЦМ 2000 АД вече има както концесия за търсене и евентуална преработка на полиметални руди, включително волфрам, така и намерения да закупи работещи или закрити мини в Турция и Сърбия...
Източник: Mарица днес (21.12.2004)

Между 10 и 12 млрд. евро са необходими за обновяване на рисковите производства във всички фирми у нас, съобщи главният директор на Българската стопанска камара Камен Колев. Най-сериозни инвестиции за гарантиране на безопасните условия на труд трябват в металургията, рудодобива и химическата промишленост, където машините са средно на по 40 г. Експертните оценки сочат, че само в химическата промишленост са нужни 2 млрд. евро за подновяване на съоръженията, обясни Колев. В нито едно от 56-те основни химически предприятия, които включват около 200 рискови производства условията на труд не съответстват на законовите изисквания на безопасност. Обновяването на техниката ще бъде финансово бреме за фирмите в краткосрочен план, но след известно време те ще пестят от разходите за трудови злополуки, обясниха от камарата. Със 17% са намалели инцидентите на работното място през 2003, подобна е тенденцията и през изтичащата 2004 г. Все още обаче въвеждането на европейските практики за безопасност на труда у нас не върви добре във всички сектори и фирми. По-големите предприятия и тези с чуждестранно участие вече имали подготовка за предстоящите новости, но проблем се очертавал при малките, обясниха специалистите. В същото време средните и малките предприятия у нас с персонал до 50 души са 98% от всички фирми и в тях работят половината от наемните работници.
Източник: Монитор (21.12.2004)

Руското правителство, което затяга контрола върху петролните компании в страната, окончателно ще се оттегли от стоманодобивната индустрия след търга за остатъчния 23.8% държавен дял във втората по големина стоманодобивна компания в Русия. Магнитогорският металургичен комбинат може да привлече оферти на стойност 1.3 млрд.щ.д. на търга, насрочен за утре, заяви Александър Пукхаев, анализатор от United Financial Group – Москва. Правителството ще търси поне 790 млн.щ.д., заяви Държавният имуществен фонд на Русия в свое изявление, направено на 19 ноември. “Времето е перфектно за продажби,” според Василий Николаев, анализатор от московската Триока Диалог. “В момента ценовият цикъл е достигнал връх, а и няма изгледи цените скоро да започнат да падат.” Руските стоманодобивни предприятия, начело с базираната в Москва Евразхолдинг Груп, се радват на растящи цени и засилено търсене, на фона на разрастващата се икономика. Търсенето в съседен Китай, най-големият производител и потребител на стомана в света, също се радва на разцвет в икономиката. Страната се нуждае от суровини за изграждането на стадиони за Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Сред потенциалните купувачи на Магнитогорския комбинат са мениджърите на компанията, базираната в Москва Мечел и Новолипетск, руски производител на стомана, контролиран от Владимир Лисин, седмият по богатство човек в Русия според класацията на Форбс. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (21.12.2004)

Списъкът с предприятия за приватизация, държавните дялове от които ще може да се плащат с компенсаторни инструменти, беше публикуван в Държавен вестник. Дружествата в него са 60 на брой, като 7 от тях се предлагат по 100% от капитала. Седем са и публичните дружества, от които се предлагат дялове - Белопал /в несъстоятелност/, Видахим, Вратица, Възход, ОЦК, Светлина и Стомана. Най-големи дялове се предлагат от Видахим-Видин /25.09% от капитала/ и Стомана-Перник - мажоритарен дял от 75%. Делът за раздържавяване на най-голямата ни компания БТК се увеличава от 20 на 35%, увеличават се и дяловете на още няколко предприятия. В списъка обаче не са включени компании като Български морски флот и Бояна филм. Фигурират обаче дружества като Арсенал-Казанлък с 35.75% от капитала, ВМЗ-Сопот с 20% и търговската фирма Тератон също с 20%. Експерти коментираха, че спецдружествата не са в добро състояние и едва ли ще допринесат особено за активизиране на търговията. Неуредените лицензионни права и плащания пък допълнително ще намалят интереса към Арсенал и ВМЗ. Участниците на пазара приемат излизането на списъка като добра новина. Мненията са, че след продажбата на БТК ще има известно връщане при цените на компенсаторните инструменти, но с излизането на този списък то няма да е чак толкова драстично и едва ли книжата ще се върнат на нивата от около 25%.
Източник: Пари (22.12.2004)

През 2004 г. е поставен световен рекорд по производство на стомана, като за пръв път е достигнато нивото от 1 млрд. тона, съобщи Международният институт за стомана и желязо. През 2003 г. производството на стомана в света бе 968,3 млн. тона, от които 220,1 млн. тона бяха произведени в заводите в Китай. В момента на пазара на стомана има засилено търсене, дължащо се на растящите потребности.
Източник: Монитор (22.12.2004)

Четирима искат "Камет"" и подадоха предварителни оферти за приватизацията на дружеството. Това са "E.T.E. European Trading Energy" GMBH, "Тепро стил", "TrueForge Global Mashinery corp." и "Албена - Трансстрой". От активите на пернишкия завод бе извадена линията на "Даниели". Тя бе продадена на търг за малко над 4 млн. лв. преди седмици. Междувременно по искане на Агенцията за държавни вземания Пернишкият окръжен съд е възобновил делото за обявяване на "Камет" в несъстоятелност. Делото ще се гледа на 29 декември.
Източник: Стандарт (23.12.2004)

Руската държава вчера продаде последните си 17,84 процента от "Магнитогорския металургичен комбинат" (ММК) ­ най-големият стоманодобивен завод в страната ­ на кипърската компания UFGIS, предадоха световните агенции. U.F.G.I.S. Trading предложи 790 млн. долара (605 млн. евро), колкото беше и първоначално обявената цена за комбината. Стъпката за наддаване бе 2 милиона долара, уточни Франс прес, цитирайки пресслужбата на Федералната антимонополна служба на Русия. Според руския електронен сайт Нюзру U.F.G.I.S. Trading е кипърска офшорна компания, която защитава интересите на "Магнитогорския металургичен комбинат". Сред 13-те участници в търга имаше три чуждестранни компании - регистрираната в Кипър "Мироглиор холдингс", възприемана като проводник на руските интереси, "Интер-Рейл транспорт", представляваща канадски инвеститори и "Литъл екоу", слабо позната американска група, уточни Франс прес. Шестата стоманодобивна компания в Русия "Мечел" бе споменавана като сигурен победител в наддаването, тъй като специалистите смятаха, че тя иска да увеличи дела си от 16,5 процента в ММК. Според Нюзру "Мечел" се е отказала от надпреварата за увеличаване на дела в ММК, след като продала дела си от 16,5% за 780 милиона долара също на U.F.G.I.S. Trading. Операцията накара руски анализатори да смятат, че по този начин мениджърите на ММК са спечелили надпреварата за стоманодобивния завод, тъй като дотогава контролираха само 60% от ММК. За отказа си от надпреварата за контрола в ММК, "Мечел" получили още 90 милиона долара, твърди още Нюзру.
Източник: Монитор (23.12.2004)

Предвидените капиталови разходи в бюджета за следващата година нарастват с 20% и са 1.598 млрд. лв., или 3.9% от БВП, което е най-високият процент, залаган за това от 1996 г. досега, заяви министърът на финансите Милен Велчев по време на семинар за бюджет 2005. Средствата, заделени за инвестиции, са показател за забогатяването на една държава, посочи Велчев. През 1996 г. капиталовите разходи са възлизали на 12.6 млн. лв., или 0.7% от БВП, през 1997 г. те са били 407.2 млн. лв., или 2.3% от БВП, а през 2001 г. - 888.4 млн. лв., или 3.1% от БВП. Очаква се през 2005 г. да има развитие по 3 знакови за страната проекти. Това са вторият мост над Дунав, жп линията Пловдив-Свиленград и летище София. Ако не се появят допълнителни пречки, ще започне и изграждането на автомагистрала Люлин, за което бил получен положителен сигнал от Брюксел. По политиката на публичните разходи през 2005 г. за първи път образованието заема трето място с дял от 11% в консолидираните разходи. Пред него са разходите за социално осигуряване с дял от 34.2% и разходите за отбрана и сигурност с 12.7%. Публичните разходи като цяло ще бъдат с 200 млн. лв. повече. Очаква се приходите през 2005 г. да са с около 13% повече от предходната година. Прогнозираният им размер е 16.173 млрд. лв.
Източник: Пари (23.12.2004)

Четири фирми подадоха предварителни оферти в конкурса за продажбата на 94 515 броя акции, представляващи 100% от капитала на Камет ЕАД- Перник, съобщиха от Aгенцията за приватизация. До изтичането на крайния срок, който беше до 14.00 часа вчера, предварителни оферти са подали E.T.E. European Trading Energy GMBH, Тепро стил ЕАД-София, TrueForge Global Mashinery corp. и Албена - Трансстрой ЕООД-София. След разглеждане на подадените предварителни оферти Агенцията за приватизация ще определи кандидатите, които се допускат до участие в заключителния етап на конкурса. По искане на Агенцията за държавни вземания Пернишкият окръжен съд е възобновил търговското дело за обявяване на Камет ЕАД в несъстоятелност. Делото е насрочено за 29 декември 2004 г.
Източник: Пари (23.12.2004)

Напълно е вероятно пернишкото дружество "Камет" най-сетне да премине в частни ръце, след като четири компании подадоха индикативни оферти. Кандидатите са германската E.T.E. European Trading Energy, "ТеПроСтил" ЕАД - София, швейцарската TrueForge Global Machinery corp. и "Албена - Трансстрой" ЕООД - София. Агенцията за приватизация (АП) продава 100% от завода. Предстои ведомството да разгледа предварителните оферти и след това да определи кандидатите, които се допускат до участие в заключителния етап на конкурса. "ТеПроСтил" е компания на гръцката група "Виохалко", която държи у нас заводи като "София мед", "Стомана индъстри" и "Стилмет". "Албена - Трансстрой" пък е еднолична собственост на Владимир Марков. Заедно с това обаче по искане на Агенцията за държавни вземания Пернишкият окръжен съд е възобновил търговското дело за обявяване на "Камет" в несъстоятелност. Делото е насрочено за 29 декември 2004 г. Предметът на дейност на предприятието е производство на прокат от инструментални, неръждаеми и други стомани, както и пресови и ковани изделия. С "Камет" ще се продава и прословутото металургично оборудване "Даниели". Преди месец "Виохалко" чрез "ТеПроСтил" купи част от линията за 5 млн. лв. Съоръжението се състои от общо три части. Закупеното от "Виохалко" оборудване ще се инсталира в "Стомана индъстри".
Източник: Дневник (23.12.2004)

През 2005 г. ръстът на БВП е възможно да се увеличи, тъй като има тенденция към спад на цените на нефта, прогнозира министърът на финансите Милен Велчев. Както е известно, именно заради петролните цени за пръв път в макроромката на бюджета за 2005 г. са посочени две прогнози за растежа - 5 и 5.6%. Прогнозата за ръста на БВП за т.г. е 5.3%. Въз основа обаче на отчетения за 9-те месеца растеж от 5.7% очакванията са, че 2004 г. ще приключи с ръст на икономиката от 5.5%. За сравнение през 2001 г. той е 4.1, през 2002 - 4.9, през 2003 - 4.3%. Нашата политика не преследва висок временен растеж за 1-2 г., който след това ще бъде последван от криза, а растеж, устойчив за години напред, посочи Велчев. Средногодишната инфлация за следващата година се очаква да бъде 3.6%. През 2006 г. по план бюджетът ще бъде балансиран, а през 2007 г. за пръв път ще бъде предвиден бюджетен излишък. Също за пръв път през 2005 г. акцентираме върху цената на средствата, които идват от българския данъкоплатец, т.е. на качеството на разходването на публичния ресурс, коментира зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. Като аргумент той посочи, че спрямо тази година като процент от БВП се увеличават единствено перата издръжка - с 0.3%, и нелихвени разходи - с 0.9%. Общите разходи в бюджета са по-високи с 0.7%. Запазва се размерът на субсидиите на равнището на 1.8, на заплатите - на 4.3%. Средствата за отбрана и сигурност са 3.9, а не 4% както през 2004 г.
Източник: Пари (27.12.2004)

Русия и Европейския съюз приключиха напълно преговорите по взаимно търговско споразумение, заяви Виктор Калмиков, зам. директор на отдела за търговски преговори към руското Министерство на икономическото развитие и търговията. “Текстът на сделката е напълно договорен, заяви Калмиков, добавяйки, че срокът на сделката е до 31 декември 2006 г., или до момента, в който Русия се присъедини към Световната търговска организация (СТО). Руските производители ще имат квота за износ на 2.217 млн.т. стомана в Европа през 2005 г., в сравнение с 1.8 млн.т. през 2004 г. Смята се, че квотата ще бъде увеличена с още 2.5% през 2006 г. до 2.273 млн.т. Калмиков заяви, че процесът на подписването на договора ще бъде дълъг, и че споразумението най-вероятно няма да приключи преди края на първото тримесечие на 2005 г. (източник: Interfax)
Източник: Други (27.12.2004)

Немските производители на стомана очакват производството през 2005 г. да достигне нов рекорд от 47 млн.т., надминавайки тазгодишните 46.5 млн.т. на фона на растящото световно търсене, заяви Немската федерация на стоманодобивните предприятия в понеделник. Увеличението ще остане сравнително скромно, поради факта, че производителите на стомана в Германия вече експлоатират около 98% от наличните мощности, съобщи председателят на федерацията г-н Дитер Амелинг. Цените на суровините също се очаква да нараснат, добави Амелинг. (източник: Deutsche Welle)
Източник: Други (27.12.2004)

Европейският съюз и Канада наскоро съобщиха, че възнамеряват да си сътрудничат за гарантирането на максималния ефект от санкциите, които планират да наложат върху вноса на американски стоки на стойност 4 млрд.щ.д., ако американските данъчни власти продължават да отказват да приемат изискванията на ЕС. Както по-рано писахме, Световната търговска организация (СТО) обяви американското данъчно законодателство, прилагано в областта на външната търговия за незаконно. След решението на СТО, през март ЕС наложи първоначално 5% мито върху някои американски стоки, сред които стоманата и текстила. Първоначалното мито беше увеличавано с 1% всеки месец и към декември достигна 14%. ЕС обяви, че тези мита ще бъдат премахнати на 1 януари 2005 г., след отменянето на закона през октомври. Останалата част от субсидиите, предвиждани от щатските закони, обаче, са проблем за ЕС. И ако не бъдат премахнати, ЕС ще се обърне към СТО с молба да върне митата върху около 60% от щатския износ на обща стойност 4 млрд.щ.д. Освен това, миналия месец СТО даде разрешението си ЕС, Канада и още шест страни да наложат наказателни мита върху американските стоки. Стойността на санкциите не беше разкрита, но по непотвърдени данни те са на стойност над 150 млн.т. годишно. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (27.12.2004)

Влошените очаквания на предприемачите за следващите 6 месеца са причина да намалее показателят на бизнесклимата в промишлеността с 1.2 пункта за месец. Това показва конюнктурният обзор на Агенцията за икономически анализи и прогнози /АИАП/. Според него общият показател на бизнесклимата през ноември се е влошил с 4.7 пункта спрямо равнището му от октомври и е 24.1 пункта. Спад се отбелязва и в секторните показатели. Въпреки това без услугите всички те са по-добри спрямо ноември 2003 г. При услугите спадът е с 4.3 пункта спрямо ноември 2003 г. и с 4 пункта спрямо октомври т.г. Като основен проблем търговците посочват конкуренцията в сектора и на второ място несигурната икономическа среда. Въпреки това предприемачите определят настоящата бизнесситуация като по-благоприятна спрямо тази от месец по-рано. Отново с най-висока тежест за развитието на бизнеса се определя недостатъчното вътрешно търсене. Има обаче тенденция към намаляване дела на тези, които го отчитат като пречка. Бизнесклиматът в търговията на дребно се влошава с 3.6 пункта за месец, но се запазва с 5.3 пункта по-висок спрямо ноември 2003 г. Влошени са както оценката за настоящата бизнесситуация, така и очакванията за следващите шест месеца. Оценката за настоящата ситуация е по-висока от средната за последните 12 месеца, докато очакванията са на най-ниското си равнище от февруари насам. Основните проблеми пред предприемачите от сектора остават недостатъчното търсене и силната конкуренция, се казва в обзора. След като през октомври показателят за бизнесклимата в строителството отбеляза изключително висок ръст от 13.3 пункта, през ноември беше отчетен аналогичен по амплитуда спад от 13.4 пункта. Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша продължават да са основните пречки пред строителството, а недостатъчното търсене продължава да намалява значението си като пречка и се задържа на изключително ниски за последните 10 г. равнища, посочва АИАП.
Източник: Пари (28.12.2004)

Иван Йорданов Михайлов е новият представител на Министерството на икономиката в Надзорния съвет на “Кремиковци”. Решението беше взето на извънредно Общо събрание на акционерите на “Кремиковци” АД. Досегашния представител на държавата в управлението – г-жа Детелина Кръстева вече не работи в Министерство на икономиката и по тази причина напусна Надзорния съвет на компанията. Акционерите избраха “Делойт и Туш” за одитор на компанията за 2005 г.
Източник: Фирмена информация (29.12.2004)

Десет предприятия ще получат от министъра на околната среда Долорес Арсенова комплексни разрешителни. Документите се издават за приложение в производството на най-добрите налични техники. Целта е да се предотврати и контролира замърсяването на околната среда. Издаването им е ангажимент пред ЕС. Сред предприятията са химическите дружества Оргахим-Русе и Нова Плама-Плевен, заводът за химически торове Агрия-Пловдив, фармацевтичното дружество Балканфарма-Дупница, заводът за санитарен фаянс Видима-Севлиево. До края на 2007 г. ще бъдат издадени всички изискващи се по Закона за опазване на околната среда комплексни разрешителни за действащи инсталации. За 23 предприятия те вече са получени. Сред тях са КЦМ-Пловдив, Лукойл-Нефтохим Бургас, Балканфарма-Разград, Балканфарма-Троян и Неохим-Димитровград.
Източник: Пари (29.12.2004)

Американският стоманен гигант "Нюкор" (Nucor) ще бъде един от участниците в приватизационния търг за продажбата на 99% от водещите производители на продукти от валцувана стомана в Европа - чешката "Витковице", предаде агенция "Интерфакс". Търгът ще се проведе на два етапа, като първият ще е на 6 януари 2005 г. Сред останалите кандидати са "Арселор", LNM Holdings, "Ю Ес стийл", "Северстал" и др.
Източник: Дневник (30.12.2004)

През декември общият показател на бизнес климата пада с 0.9 пункта спрямо ноемврийското си равнище поради понижения оптимизъм за бизнес климата в търговията на дребно и в сектора на услугите. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Съставният показател бизнес климат в промишлеността се покачва през същия месец с 0.6 пункта. Подобрени са оценките за настоящата и очакваната бизнес ситуация в предприятията. Производствената активност се оценява също като повишена. Същевременно обаче са понижени оценките на мениджърите за настоящото ниво на поръчките от чужбина, докато поръчките от страната в сравнение с месец назад остават непроменени. По отношение на продажните цени промишлените предприятия не предвиждат увеличение. През декември бизнес климатът в строителството се покачва с 0.8 пункта спрямо ноемврийското си равнище в резултат на подобрените очаквания за бизнес ситуацията през следващите шест месеца. Подобрени са и оценките за осигуреността на производството с поръчки. Анкетите регистрират и намаление в броя на клиентите със закъснения в плащанията. През декември бизнес климат в търговията на дребно намалява с 3.9 пункта в сравнение с ноември поради понижения оптимизъм в оценките за настоящото бизнес състояние, а така също и в очакванията за шест месеца напред.
Източник: Дневник (30.12.2004)

Във времето на високите технологии да произвеждаш ламарина и бетонно желязо изглежда твърде демоде. През отминаващата година обаче металургичните заводи по света се превърнаха в златни мини за своите собственици. 2004 г. бе наречена годината на "хеви метъла" заради високите цени на желязото. Армировъчната стомана достигна у нас 940 лв. за тон, което е почти два пъти повече от края на 2003 г. Чувствително поскъпна и ламарината - в края на т. г. тон от нея се търгува за 1000 лв. срещу 600 лв. през 2003 г. Цената на украинското желязо е $550/т, а на ламарината - около $630/т. Гладът за метал в света повиши стойността на стоманодобивните мощности, затова дори остарели заводи като "Кремиковци" стъпиха твърдо на картата на световните инвеститори. Преди пет години комбинатът бе приватизиран за $1. Сега се очаква да бъде продаден за милиони на индийската група "Митал". Дали индийските милиардери ще станат собственици на някогашната перла на родната металургия, никой не може да каже. Сигурно е обаче, че това ще бъде една от интригите на следващата година. Интересни са и процесите в другия център на родната металургия - "Стомана Индъстри", където се реализира мащабна инвестиционна програма на гръцката компания "Виохалко". След като вложи 60 млн. .евро в модернизацията на завода, фирмата купи и линия за специални стомани, която се очаква да произвежда около 500 хил. тона бетонно желязо и сортов прокат. Новата инвестиция е за около 30 млн. евро. Вложението само по себе си е сигнал, че бизнесът ще расте и през 2005 г. Причините за бума Основната причина за поскъпването на стоманата в световен мащаб е ръстът в потреблението на китайската икономика. В нея като в космическа черна дупка потъват милиони тонове метал годишно и се превръщат в заводи, билдинги и мостове. Днес целият свят работи за Китай. Страшно ще бъде обаче, ако Поднебесната империя спре кранчето. Тогава възходът може да се превърне в крах за десетки металургични предприятия в света. Поне засега обаче прогнозите са оптимистични - 2005 г. се очаква да бъде не по-малко добра за производителите, в това число и за нашите. През тази година трите основни звена на черната металургия - "Кремиковци", "Стомана индъстри" и "Промет", са произвели около 2 млн. тона стомана (полуфабрикати и крайни продукти). От тях 90% са отишли за износ в Китай, ЕС, САЩ. Около 200 хил. тона остават за вътрешния пазар, но потреблението се очаква да расте заради бума в строителството на жилища, хотели и хипермаркети. За повишените очаквания на нашите дружества си казва думата и възраждането на строителството и ремонта на кораби. Много метал ще глътнат и големите инфраструктурни обекти - "Дунав мост 2" и яз. "Цанков камък", прогнозира Росен Попов, директор на "Вътрешен пазар" в "Стомана индъстри". Доларът пада, златото расте Причините за поскъпването на златото и медта са малко по-различни. Високата цена на златото, което през 2000 г. бе едва 255 долара за тройунция, а сега е 450 долара, се дължи основно на слабия долар. Това е една желязна зависимост, която е известна на всички, занимаващи се с търговия на цветни метали. Те знаят, че щом зелените пари вървят надолу, цената на благородния метал се повишава. Затова 2005 г. се очертава като добра за всички световни производители на благородния метал, до които достойно се нарежда и българската "Челопеч майнинг". Амбицията на собственика - "Дънди Прешъс Металс" е да произвежда златни кюлчета у нас, защото досега златно-медният концентрат се изнасяше за преработка в чужбина. Високи се задържаха през изминалата година и цените на медта, която на Лондонската метална борса се търгува по $3200 за тон. Нерафинираната мед е в топ 10 на най-изнасяните български стоки за 2004 г. Шанс за нашите фирми Ще използват ли родните производители ценовото цунами, което е на път да помете всички рекорди? Възможностите са две -печалбите да бъдат изядени и влизането в ЕС да завари някои от заводите ни неподготвени. Другият вариант е да се използват увеличените приходи от продажби, както и фондове на ЕС, за да се приведат мощностите на комбинатите в съответствие с евростандартите. До 2007 г. те трябва да вложат много пари в екологични проекти, за да отговорят на високите изисквания. Ако това не бъде направено, голяма част от металургичните ни предприятия ще бъдат принудени да затворят въпреки добрата конюнктура на международните пазари. Черните метали не водят класацията на най-търгуваните български стоки през 2004 г., но увеличението при тях е значително. През 2003 г. например заводите ни са продали плосковалцувани продукти за 99 млн. лв. срещу 176 млн. лв. през т. г. Почти двоен е и скокът в износа на нерафинирана мед, която от 2001 г. е номер 1 в нашия експорт.
Източник: Труд (30.12.2004)

Алуминият и медта постигнаха значителни ценови успехи през изминалата седмица, след като яхнаха вълната на активизирането на фондовете. Лекият метал два дни поред регистрираше нова най-висока стойност от девет години и половина и в сряда се спря на 1915 долара за тон, като за един ден поскъпна с 40 долара на тон. В средата на октомври алуминият се търгуваше на 1690 долара за тон. Медта достигна 3138 долара за тон, след като преди три месеца струваше около 2660 долара за тон. Покупките на фондовете бяха стимулирани от разпространените през седмицата съобщения, че Китай възнамерява да премахне облекченията за износителите и през следващата година да въведе висока експортна такса, за да ограничи големия износ на метала, чието производство е доста енергоемко. “Ликвидността е много малка и изобщо не е трудно цените да се движат, а фондовете знаят това”, коментира Джон Кемп от Sempra Metals. Оловото, цинкът, калаят и никелът също поскъпнаха.
Източник: Капитал (30.12.2004)