Федералната антимонополна служба на Русия разреши на американската компания "Алкоа" да купи "Самарския завод" за алуминий и "Белокалитвинското производствено металургично обединение" в Ростовска област, съобщи ПРАЙМ-ТАСС, като цитира съобщение на ФАС. Службата обаче не уточнява за каква сума ще бъде сделката. Двете предприятия са с водещи позиции на руския пазар в производството на някои алуминиеви продукти, а също произвеждат и стоки, свързани с отбраната на страната.
Източник: Монитор (03.01.2005)

Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) определи квотите от електроенергия, които централите ще могат да договарят с големи потребители през 2005 г. с решение от 20 декември 2004 г. Така тя реши спора между енергийното министерство и АП. Ведомствата нямаха обща позиция по предложението на консултантите по приватизацията на ТЕЦ-ове да се сключат 10-годишни договори с НЕК за изкупуване на тока от централите в Русе, Варна и Бобовдол. От енергийното министерство заявиха, че това ще блокира либерализацията на пазара и предложиха договорите да са за 2.5 години. След решението на ДКЕР ТЕЦ-Варна ще може да пусне свободно 574 млн. киловатчаса, т.е. повече от АЕЦ "Козлодуй", на която са разрешени 500 млн. кВтч. ТЕЦ "Бобов дол" е с право да продаде 258 млн. киловатчаса. Един блок от ТЕЦ-Русе ще може да пусне 42 млн. кВтч. Останалото количество произведен ток трябва да се продаде на НЕК по цени, които ДКЕР определи на 22 декември. ТЕЦ-Варна и ТЕЦ-Русе са продавали досега на НЕК съответно по 47,78 лв. и по 49,28 лв. за мегаватчас. От 1 януари 2005 г. ще продават съответно по 42,39 лв. и 46,64 лв. Цените са без ДДС. За ТЕЦ "Бобов дол" цената става от 48,56 на 48,54 лв. за мегаватчас. През 2004-а бяха свободени само 9% от енергийния пазар, през тази година трябва да се либерализират 40% от него, а през 2007 г. да е напълно свободен. Прагът на годишно потребление за клиенти, които могат сами да избират производител на ток, от средата на 2005 г. ще падне от сегашните 40 на 23 гигаватчаса годишно. И големи сгради ще могат да си избират продавач на ток. Сега това право имат 10 предприятия. Те са мини "Марица-изток", "Стомана индъстри", КЦМ-Пловдив,"Асарел-Медет", "Юмикор Мед", "Девня-Цимент", "ЛУКойл", "Агрополихим" и "Неохим".
Източник: Сега (03.01.2005)

От 3 януари БНБ обявява обменен курс на лева спрямо новата турска лира - TRY, съобщиха от централната банка. БНБ е получила официално уведомление от Централната банка на Турция във връзка с деноминацията на турската лира. В него се съобщава, че съгласно закона за паричната единица на Република Турция считано от 1 януари 2005 г. турската лира /TRL/ ще бъде заменена с нова TRY в съотношение 1 000 000:1.
Източник: Пари (04.01.2005)

Wheeling-Pittsburgh Steel и Severstal North America постигнаха споразумение за учредяването на джойнт венчър, с цел възстановяване и разработване на производството на кокс във Фолънсби. Споразумението се очаква да бъде финализирано до края на първото тримесечие на 2005 г. Според предложението, Severstal и Wheeling-Pitt ще държат по 50% от коксовия завод във Фолънсби. Wheeling-Ptt ще продължи да управлява съоръжението в полза и на двете страни. Заводът във Фолънсби ще има производствен капацитет от над 1 млн.т годишно, след планираните подобрения. Инвестицията в модернизирането на коксовия завод ще бъде в размер на 140 млн.щ.д. и ще бъде направена за период от 4 години. Severstal North America е дъщерно дружество на ОАО Северстал – втория по големина производител на стомана в Русия. (източник: Metal Producing & Process)
Източник: Други (04.01.2005)

Печалбите на световните металургични компании скочиха с около 60% през 2004 г. благодарение на чувствително поскъпналата стомана и увеличеното търсене основно от Китай. Въобще през последните 2 г. в индустрията цари истинско оживление, като цените на някои видове стоманени изделия се покачиха 2 пъти. Така се стигна дотам, че всички стоманодобивни компании забравиха за тежката криза, в която бе изпаднал секторът само преди няколко години. През 2004 г. бе създадена и най-голямата стоманодобивна компания в света Mittal Steel Company NV, която изтласка досегашния лидер Arcelor на втора позиция. Гигантът, който ще произвежда 70 т стомана годишно, е собственост на британския бизнесмен с индийски произход Лакшми Митал. По данни на американската консултантска компания World Steel Dynamics /WSD/ средната печалба на групата на 33-те най-големи световни производители за тон доставена стомана през 2004 г. се е повишила до 107 USD при 67 USD за 2003 г. и само 58 USD за 2002 г. 2004 г. е една от най-успешните и за руските стоманодобивни фирми. Цените на стоманата се увеличиха с 50-70% и част от натрупаните милиарди компаниите използваха за покупка на активи във и извън страната. Първите големи придобивки зад граница направи през февруари Северстал, която придоби американската Rouge Industries. Сега тя обмисля покупката на 4 завода в Канада, Чехия, Италия и Турция. Цените на руската горещо валцувана стомана се повишиха с 68% до 540 USD/т, а на студеновалцуваната с 53% до 630 USD/т. Според WSD 2005 г. ще е също толкова успешна за стоманодобива, макар че печалбите на някои от компаниите вероятно леко ще се понижат. Руските анализатори също очакват през тази година цените на стоманата да останат високи и от това да спечелят опериращите в индустрията компании. Чистата печалба на Северстал за 2004 г. трябва да надвиши 1 млрд. USD. През 2005 г. вероятно тя ще намалее до 990 млн. USD, а през 2006 г. ще е около 573 млн. USD. Нетната печалба на НЛМК би трябвало да е съответно 1.5 млрд. USD, 1.4 млрд. USD и 944 млн. USD. Тази на ММК пък се очаква да е 1.1 млрд. USD, 954 млн. USD и 578 млн. USD.
Източник: Пари (04.01.2005)

Shanghai Baosteel Group Corp., най-голямата стоманодобивна компания в Китай, очаква приходите и да надхвърлят 160.1 млрд.юана (19.3 млрд.щ.д.), на фона на растящото търсене, което доведе до рекордни размери на производството през 2004 г. Към края на декември 2004 г., обемът на производството на Baosteel беше 21.34 млн.тона, заяви говорителят на компанията Мън Хайбяо пред AFP. Въпреки че крайните резултати още се изчисляват, сигурно е, че за пръв път китайската компания произвежда над 20 млн.т. стомана за период от една година. (източник: ChannelNewsAsia)
Източник: Други (05.01.2005)

1,478 млрд. лв. е излишъкът в бюджета в края на ноември миналата година, обявиха от Министерството на финансите. Приходите в държавната хазна за 11-те месеца са 14,3 млрд. лв., а разходите - 12,8 млрд. лв. Излишък от 62,5 млн. лв. има и в общинските хазни. От януари до ноември за заплати на работещите в бюджетната сфера са платени 1,41 млрд. лв. За лихви по външния и вътрешния дълг на държавата са отишли 674 млн. лв. Само от данъци до ноември в държавната хазна са влезли 7,66 млрд. лв. Това е с 2,4% повече от планираните данъчни приходи за цялата 2004 г. Най-голямо преизпълнение има при събраните мита. От тях за единадесет месеца в хазната са влезли 261 млн. лв., което е с 27,9% повече от предвидените приходи за цялата година. Значително преизпълнение има и в приходите от налозите върху дивидентите и застрахователите.
Източник: Стандарт (06.01.2005)

Между 3 и 10% са намаленията, които Македония въведе от 1 януари т. г. за митата на около 3 700 тарифни номера в Митническата си тарифа за 2005 г., съобщиха от министерството на икономиката. По групи стоки те обхващат бялата техника, алкохола, безалкохолни напитки и сокове и храни. При анализа как това би се отразило на търговията с България следва да се отчита, че тя се осъществява при условията договорени в Споразумението за свободна търговия. От 1 януари 2005 г. отпадат и последните мита за българските промишлени стоки внасяни в Република Македония. Това са нефтени масла и газ, текстилни изделия, черни метали и изделия от тях, електрически двигатели и трансформатори, електромагнити, прекъсвачи и релета, жици и кабели, автомобили. От своя страна България също премахна митата за последната група продукти - някои нефтени масла и нефтен газ, плоско валцувани продукти от желязо и стомана, алуминиеви конструкции, акумулатори, бойлери и нагреватели, информираха от министерството.
Източник: Монитор (07.01.2005)

Стомана Индъстри внедрява най-модерната металургична лаборатория в страната, съобщи главният инженер Димитър Минчев. Гръцката група Виохалко влага 400 хил. EUR в преоборудването й. Досега е монтиран нов немски квантометър за експресен химически анализ на стомани. Предстои да се въведе в действие японски металографски микроскоп.
Източник: Пари (10.01.2005)

Общо 400 хил. евро са вложени в преоборудването на най-модерната в страната металургична лаборатория в "Стомана индъстри", съобщи главният инженер на предприятието Димитър Минчев. Парите са инвестирани от гръцката групировка "Виохалко", която е мажоритарен собственик на стоманодобивната част. По думите на Минчев ще се свалят от употреба всички стари апарати, някои от които са от 1965 г. Така лабораторията, която е сертифицирана от английски, немски и американски Лойд регистър за производство на стомани, ще отговори напълно на изискванията за модерен химически анализ.
Източник: Дневник (10.01.2005)

Цветните метали затвориха в петък при по-високи ценови нива в сравнение с четвъртък, но поскъпналият долар не им позволи да запазят достигнатите в по-ранните часове по-високи котировки. След няколко маркирани отметки под 3000 USD/т тримесечните медни доставки приключиха при 2974 USD/т спрямо 2951 USD/т предишния ден. Все пак цените остават в близост до 16-годишния връх от 3175 USD/т, отбелязан към края на 2004 г. Алуминият приключи в петък при 1814 USD/т - отстъплeние от 7% за седмицата, но с 9 USD/т по-високо спрямо четвъртък. Оловото поскъпна с 19 USD/т до 913 USD/т (9-процентен спад за седмицата), а цинкът с 21 USD/т до 1207 USD/т. Никелът набра инерция, поскъпна с 500 USD/т и достигна 15 000 USD/т.
Източник: Пари (10.01.2005)

През 2004 г. производството на стомана в Германия е достигнало най-високото си ниво от обединението насам, съобщи днес Федералната статистическа служба, цитирана от ДПА. В страната са били произведени общо 46,4 милиона тона нерафинирана стомана или с 3,6 на сто повече спрямо 2003 година. Абсолютният производствен рекорд е бил поставен преди 30 години, когато в тогавашната ФРГ са били произведени 53 милиона тона стомана. Броят на работещите в сектора оттогава постепенно спада, а миналата година е бил около 74 000 души или с 22 000 по-малко, отколкото през 1995 г., сочат статистическите данни.
Източник: БТА (11.01.2005)

Приходите на Агенция "Митници" за 2004 г. са 4,12 млрд. лв., съобщи в Пловдив директорът й Асен Асенов. В сравнение с 2003 г. агенцията е събрала 920 млн. лв. повече, което е ръст от 28,8%. Ако направим сравнение с 2001 г., размерът на държавните вземания е в повече с 1,638 млрд. лв., което е ръст от 66 на сто, добави Асенов. И според най-оптимистичните прогнози в агенцията очаквахме приходи не повече от 4,050 млрд. лв., коментира Аденов. Като най-силен месец той посочи декември с рекордните в историята на агенцията приходи от 429,7 млн. лв.
Източник: Стандарт (11.01.2005)

Европейският съюз планира да увеличи квотата за внос на стомана от Русия за тази година с 8.8%, като част от споразумение, включващо допълнителни увеличения през 2006 г. Квотата на Русия за 2005 г. ще бъде увеличена с 2.5% до 2.22 млн.м.т., в сравнение с 2.04 млн.т, определени миналия месец. ЕС условно преразгледа квотата за 2004 г., като в същото време преговаряше за подписването на дългогодишен пакт с Русия, четвъртият по големина производител на стомана в света. “Това е разумно увеличение,” заяви Гордън Мофат, директор на люксембургската стоманодобивна групировка Eurofer. “Тя би могла да ни предпази от внезапни скокове на вноса, като в същото време гарантира на руските производители достъп до европейския пазар.” Според Eurofer, търсенето на стомана в Европа най-вероятно ще нарасне с 3.2% през първото тримесечие на 2005 г., в сравнение с миналата година.Миналата година то отбеляза ръст от 3.9%, на фона на възродения икономически растеж. Базираната в Люксембург Arcelor, най-голямата стоманодобивна компания в света, и лондонската Corus Group увеличиха цените си четири пъти миналата година. Квотата на Русия позволява внос по нормалните тарифи за стоманата на блока, които са нулеви за включените в тях продукти. Сред включените продукти са “ключовите” плоски и дълги продукти, които съставляват около половината от общия износ на руска стомана, предназначен за страните от ЕС, заяви Мофат. Квотата ще бъде премахната, щом Русия стане член на СТО. (източник: The Moscow Times)
Източник: Други (11.01.2005)

Производството на сурова стомана в Турция е нараснало с 12.9%, достигайки 15.385 млн.т. през първите девет месеца на 2004 г. в сравнение със същия период на миналата година, според данни на Асоциацията на турските производители на желязо и стомана. Турция се нарежда на второ място след Китай в списъка на страните в света с най-голям прираст на производството на стомана за периода. (Източник: Reporter.gr).
Източник: Други (11.01.2005)

Mittal Steel Co., която е на път да стане най-голямата стоманодобивна компания в света, води преговори за закупуването на дял в китайската държавна компания Hunan Valin Iron & Steel Group. Mittal е установила “задълбочени контакти” с китайската групировка, която през 2004 г. реализира продажби на стойност 26.2 млрд.юана (3.2 млрд.щ.д.) и производство в размер на 7.13 млн.т. сурова стомана.
Източник: Други (12.01.2005)

С либерализирането на енергийния пазар неминуемо електричеството ще започне да се търгува на стоковата борса, прогнозира главният изпълнителен директор на Софийската стокова борса /ССБ/ Васил Симов. Според него обаче, за да стане факт това, е необходим ангажимент от страна на държавата, която трябва да създаде нормативна уредба за такива сделки. За пример той посочи положителния ефект от намесата на правителството във фондовата търговия с компенсаторни инструменти, довела до постигането на цени над номинала. След либерализирането на енергийния пазар от 1 юли 2007 г. всеки голям потребител ще може да договаря пряко с производителя цените на ползваната електроенергия. Само с организиран публичен пазар обаче може да се постигне баланс на търсенето и предлагането и равновесна цена, заяви Васил Симов. В противен случай според него ще се сключват сделки, които няма да са прозрачни.
Източник: Пари (13.01.2005)

ThyssenKrupp AG, най-голямото стоманодобивно предприятие в Германия, и Cia Vale do Rio Doce подписаха споразумение за финансирането и закупуването на земя в Бразилия, на която евентуално ще бъде построен стоманодобивен завод на стойност 1.3 млрд.евро (1.7 млрд.щ.д.), който ще извършва доставки за САЩ и Европа. “Постигнахме напредък по плана за построяването на завод за производство на стомана в Бразилия,” заяви говорителят на стоманодобивното поделение на ThyssenKrupp Ервин Шнайдер. ThyssenKrupp разширява мощностите си, след като в края на фискалната година (септември) компанията достигна рекордно високи нива на производството. Заводът в Rio de Janeiro ще произвежда около 4.4 млн.т. сурова стомана годишно през 2008 г., обяви ThyssenKrupp през октомври. Базираната в Люксембург Arcelor SA, най-големият производител на стомана в света, планира да похарчи около 3 млрд. щ.д. в Бразилия до 2010 г. за придобивания и разширяване на дейността. Според Metal Bulletin, измежду страните-лидери в производството на стомана в световен мащаб, Бразилия е държавата с най-ниски производствени разходи. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (14.01.2005)

Най-големият производител на стомана в света "Митал стийл" е закупила дял от подразделение на "Хунан Валин айрън енд стийл ъф Чайна" (Hunan Valin Iron & Steel of China), обявиха от индийската компания. Регистрираната в Холандия "Митал" ще плати $314 млн. за 37.17% от капитала на "Хунан Валин стийл Тюб Уайър" (Hunan Valin Steel Tube Wire), съобщава "Файненшъл таймс". Китайската компания е шестия по големина доставчик на стомана в страната с годишно производство от 7 млн. тона и с пазарна капитализация от $874 млн. С този ход притежаваното от милиардера Лакшми Митал дружество значително ще увеличи достъпа си до бързо развиващия се китайски пазар. През октомври "Митал стил" се сля с американската "Интернешънъл стил груп", с което се превърна в световен лидер на пазара на стомана. След финализирането на сделката, което трябва да стане през следващите няколко седмици компанията ще има годишен производствен капацитет от 60 млн. тона и пазарна капитализация от над $20 млрд. Анализатори смятат, че транзакцията предхожда закупуването на компанията-майка.
Източник: Дневник (17.01.2005)

Средногодишната инфлация за изминалата 2004 г. е 6.1%, отчете Националният статистически институт. От 2001 г. насам това е най-високата стойност. През 2003 г. например средното увеличение на цените на дребно бе 2.3%, докато през 2002 и 2001 г. бе 5.8 и 4.8%. В макрорамката за 2004 г. правителството бе заложило средногодишна инфлация от 6.3% заради очаквания ефект от повишението на акцизите и цените на горивата. Натрупаната в края на 2004 г. инфлация спрямо декември 2003 г. е 4%, сочат още данните на НСИ. През последния месец на годината спрямо предходния месец животът е поскъпнал с 1.3%. Най-силно е повишението на цените на хранителните продукти - с 3.4%. Свинското месо е поскъпнало с 4.2%, увеличение има при хляба, колбасите, млякото и млечните продукти, яйца, боб, леща, картофи и шоколадови продукти. Алкохолните напитки са поскъпнали с 0.8%. По-евтино са се продавали брашно, макаронени изделия, птиче месо и плодове. Цените на нехранителните стоки са намалели през декември с 0.2%. Сред тях са горивата за битови нужди, мебели, хладилници и фризери, пропан-бутан, бензини. С 0.6% са поскъпнали наемите за жилища, а с 0.7% - материалите за ремонт. Повишение на цените има при обувките, моторните и смазочни масла, вътрешноселищния обществен транспорт. Лекарствата са поскъпнали с 2.8%, а лекарските и стоматологичните услуги - съответно с 0.6% и 0.2%. Средният доход на човек за ноември 2004 г. е 176.43 лв., сочат данните на Националния статистически институт. Година преди това /ноември 2003 г./ той е бил 162.10 лв. Средният доход на домакинство възлиза на 451.84 лв., което представлява ръст от 7% спрямо ноември 2003 г. Общите разходи на човек през ноември възлизат на 170.20 лв., а на домакинство - 435.87 лв. Близо 40% от доходите на домакинство отиват за храна. Следват средствата, отделени за вода, ток и горива, които са 13.8% от всички разходи.
Източник: Пари (17.01.2005)

Вторият по големина производител на алуминий в света Alcan публикува предупреждение за размера на печалбата си само четири дни, след като лидерът в сектора изнесе по-слаби от очакваните резултати. Както Alcan, която заяви, че печалбата и за четвъртото тримесечие на 2004 г. ще бъде с 30% по-ниска в сравнение с третото тримесечие, така и Alcoa, която публикува финансовите си резултати миналата седмица, се оправдаха със слабия щатски долар и завишените разходи. (източник: FT)
Източник: Други (17.01.2005)

Износът на стомана от Китай ще нарасне значително тази година, в сравнение с 2004 г., но не и дотолкова, че да доведе до пренасищане в световен мащаб, прогнозира Лакшми Митал, председател и собственик на Mittal Steel – най-голямата стоманодобивна компания в света. Според г-н Митал, увеличението на китайския износ през 2005 г. едва ли ще доведе до натрупване на свръх-запаси, поради традиционно засиленото търсене и ограниченията, налагани върху пускането на нови мощности, на фона на глобалния недостиг на суровини. (източник: FT)
Източник: Други (17.01.2005)

Как да сме сигурни в качеството на строителните материали? Въпросът стои пред всеки, който е тръгнал да гради къща или да прави ремонт. Проблемът е, че цената не винаги е показател за качеството на строителните продукти. При не-достигнажелязо например дори нискокачествената армировъчна стомана се продава на висока цена, коментира Росен Попов, директор "Вътрешен пазар" в "Стомана Индъстри". Има обаче няколко задължителни правила, които трябва да се спазват при избора на материал. Най-напред трябва да поискате декларация за съответствие от търговеца. Тя гарантира, че продуктът отговаря на изискванията за беопасност. Другата важна тапия е сертификатът за качество. Тези два документа трябва да съответстват на поставения етикет върху продукта. При стоманата например има случаи, когато сертификатът е издаден на името на българска фирма, а на етикета пише, че стоката е македонска или украинска. За качеството на метала говори и неговият цвят. Търсете т. нар. синьо-сива стомана. Това означава, че тя е произведена скоро и че не е стояла по пристанища и складове. Обратно - ръждивото арматурно желязо не е за предпочитане, макар че според някои строителни предприемачи то правело по-добра спойка с цимента. Според Росен Попов в момента контролът върху качеството на стоманата е завишен. Вносните продукти например получават тапия, след като представители на наш сертифициращ орган посетят заводите в държавата, от която се извършва вносът. Здравината и безопасността на строителството зависи и от качеството на цимента. И тук важи същото основно правило - когато купувате, трябва да гледате дали опаковката е маркирана със знак "СО". Процедурите, през които минава този високорисков продукт, за да получи знак за безопасност, са изключително сложни. Първоначалните изпитания се извършват в заводите. Те тестват цимента за якост, време на свързване, обемопостоянство и други показатели. След това се свързват със сертифициращ орган, който взема проби и прави изпитания. Ако всичко е наред, се издава сертификат и производителят има право да постави знакът "СО" на продуктите си. Всяко лице за оценка на съответствието (сертифициращ орган) има номер, под който се води в регистрите на Държавната агенция по метрология и технически надзор. Този номер се поставя върху продукта до знака "СО". Циментът трябва да е придружен и от декларация за съответствие и указание за употреба и съхранение. Върху опаковките трябва да бъде посочен също адресът и телефонът на производителя. Отговорност за качеството на продукта носи както неговият производител, така и вносителят, но и лицето за оценка на съответствието. Хората не трябва да се притесняват да поискат тези документи, ако имат някакво съмнение относно продукта, коментира Мирослав Йотов, експерт в Държавната агенция по метрология и технически надзор. Глобата за търговци, които продават строителни материали без документ, е до 1000 лв. Маркировка за съответствие трябва да имат и останалите строителни материали, които се продават на нашия пазар - тухли, строителни разтвори, гипс, плочки, лепила и т. н. При някои от тях системата за оценка е по-облекчена. Достатъчно е например производителят да декларира, че спазва даден стандарт и да притежава протокол за изпитания от оторизирана лаборатория. Хванаха 4801 продукта с отклонения През 2004 г. са извършени 834 планови проверки на различни строителни материали. 86 от тях са били по сигнали на граждани, съобщиха от агенцията по метрология и стандартизация. Установени са несъответствия при 480 продукта. Обект на контрол са били цимент, тухли, арматурно желязо, гипсови плоскости, мазилки, плочки, лепила, водопроводни части и др. Всички тези материали трябва да имат знак за съответствие и инструкции на български език за тяхната употреба.
Източник: Труд (17.01.2005)

Най-големият производител на стомана в света "Митал стийл" планира да закупи още три предприятия в Централна и Източна Европа и Турция на обща стойност около 1.5 млрд. долара, предаде агенция Asia pulse, след като стана ясно, че компанията настъпва и на китайския пазар. "Митал" възнамерява да предложи 1 млрд. долара за дял от 49 на сто от турското стоманодобивно предприятие "Ердемир", който е предложен за продажба от правителството в Анкара. Основни конкуренти ще й бъде базираната в Люксембург компания "Арселор", която доскоро беше номер едно на световния пазар, и американската "Ю Ес стийл". Очаква се турското правителство да посочи предпочитан купувач за "Ердемир" до седмици. Компанията е 13-ият производител на стомана в света и акциите са листвани на Истанбулската фондова борса. "Митал" проявява интерес и към закупуването на чешкото предприятие "Витковице", за което основни конкуренти отново са й "Арселор" и "Ю Ес стийл". "Митал" вече е най-големият производител на стомана в Чехия. Според анализатори стойността на сделката е над 200 млн. долара. През следващите седмици ще стане ясен и победителят в надпреварата за закупуването на полската компания "Хута Честохова" в сделка за около 300 млн. долара. Освен "Митал" претендент за предприятието е и украинската компания "Донбас".
Източник: Дневник (18.01.2005)

51,6 млн. лева дължат фирми в Пернишко за осигуровки, съобщиха от РУСО. Сумата е изчислена по актове от ревизии. 125 наказателни постановления са издали инспекторите през миналата година. Чрез запор на банковите сметки те са успели да съберат 1 556 240 лева. Други 1 121 000 лева са внесени след намеса на Агенцията за държавни вземания. Само за една година предприятията са увеличили борча си за осигуровки със 7 милиона лева. 52 са големите длъжници към РУСО в областта. Класацията безапелационно води обявената в несъстоятелност "Стомана" АД, която не е внесла осигуровки на персонала си за 24 779 000 лева. Още шест от нередовните осигурители са обявени в несъстоятелност.
Източник: Стандарт (18.01.2005)

Ръководството на "Кремиковци" не е решило кой от двамата кандидати за строителство на завода за отпадъци предпочита, каза вчера шефът на металургичния комбинат Валентин Захариев. Според зам.-кмета Милор Михайлов представители на "Кремиковци" са поели ангажимент, че ще дадат отговор до 15 януари. Те трябва да изберат един от двамата кандидати, защото заводът ще се строи на техен терен, обясни Михайлов. "Не сме се разбирали за никакъв срок. Още не сме решили. Има време", каза вчера Захариев. Без неговото решение обаче проектите не може да се внесат в екоминистевството за оценка на въздействието на околната среда. Процедурата трае 6 месеца. За строителството на завода, който от боклук ще произвежда ток, се надпреварват гръцко-американският консорциум "Болкан инженеринг", който предлага да обработва сметта срещу 16 евро на тон, и белгийско-британското дружество "Ремко - Б" с цена от 5 евро на тон. Вторият кандидат обаче иска да преработва и опасни отпадъци. Кметството ще участва пък като осигурява боклука. Вчера общината обяви, че очаква спешно допълнителни предложения от инвеститори за реализиране на различни технологични решения за третиране на отпадъци.
Източник: Монитор (18.01.2005)

Девет кандидат-купувача са изразили интерес към участие в приватизацията на държавните 99% от капитала на чешкия стоманодобивен комбинат Vitkovice Steel (VS). Сред кандидатите са руската Евраз, собственост на руския магнат Александър Абрамов, руската Северстал, украинската Донбас, чешката Trinecke zelezarny (TZ), чехословашката инвестиционна компания Penta, иранската Safa Industrial Holding, люксембургската Arcelor и дъщерното дружество на Ispat India – Global Infrastructure Holdings. По-рано, министерството на финансите заяви, че най-голямата щатска стоманодобивна компания – Nucor Corporation, също е проявила сериозен интерес. До 31 януари 2005 г., инвеститорите трябва да подадат обвързващи оферти. Държавата, която контролира VS чрез Osinek, очаква да спечели до 4.5 млрд.ч.кр. от продажбата. Цената и бизнес плана ще бъдат основния критерий в търга. През 2003 г., VS регистрира брутна печалба в размер на 143 млн.ч.кр., в сравнение с 46 млн.ч.кр. преди година. Заедно с Osinek, през 2003 г. VS генерира продажби на стойност 9.09 млрд.ч.кр. (източник: Interfax)
Източник: Други (18.01.2005)

Tata Iron and Steel Company Ltd. (TISCO) получи сертификат Social Accountability (SA) 8000 от щатската Social Accountability International (SAI). “Tata Steel е единствената стоманодобивна компания в света, удостоена с този сертификат,” гласи изявлението на компанията пред пресата. Сертификатът SA 8000 е световно-валиден стандарт за ефективно управление на работното място. (The Telegraph - India)
Източник: Други (18.01.2005)

В понеделник съд в Онтарио удължи срока за увеличаване на капитала на Stelco Inc. с две седмици, предоставяйки на кандидатите за закупуване на най-голямото стоманодобивно предприятие в Канада повече време за провеждане на дю дилижънс. Говорител на базираната в Хамилтън, Онтарио компания, която преди година премина в протекция от банкрут, заяви, че съдът е удължил срока от 31 януари до 14 февруари, поради високия интерес към закупуването на компанията. “Съдията одобри удължаването,” съобщи говорителката Хелън Рийвс. “Процедурата беше проста и кратка … никой не се противопостави.” Всички оферти ще бъдат разгледани на фона на предложението на Deutsche Bank AG на стойност 900 млн.щ.д. Stelco потвърди информацията, че предложения са подадени от шест кандидата, както и че и други проявяват интерес. Списъкът с потенциалните купувачи на Stelco съдържа имената на канадския конкурент на компанията Algoma Steel, руската Северстал, United States Steel Corp. и джойнт венчър между Ontario Teachers’ Pension Plan и канадската Sherritt International Corp. Съдът също така заяви, че двама потенциални инвеститори в съоръжението на Stelco Stelpipe, които официално са заявили своя интерес след указания срок (декември), все пак ще могат да участват в следващата фаза на процеса. (източник: Reuters)
Източник: Други (18.01.2005)

Компанията Mittal Steel Co., собственост на стоманения магнат Лакшми Митал, подготвя да предложи оферта от 1 млрд. USD за приватизацията на 49 процента на турския металургичен комбинат Еrdemir, обяви турският вестник Milliyet, като се позова на информация на британския Independent. Към приватизацията на Еrdemir, заемащ 13-о място в света в производството на стомана, проявяват интерес и англо-холандският консорциум Corus, базираният в Люксембург гигант Arcelor и US Steel. Индиецът Лакшми Митал, който живее в Лондон, е сред най-богатите хора в света. Той е собственик на LNM Holdings, в чиято структура влиза и компанията ISPAT, която има интерес към металургичния комбинат Кремиковци в България. Митал има заводи в Южна Африка, Полша, Индонезия, Kазахстан, Румъния.
Източник: Пари (19.01.2005)

Монголското правителство съобщи, че ще въведе данъчни облекчения за компании като BHP Billiton, Mitsui & Co. и Cia Vale do Rio Doce, с цел привличане на инвестиции в находищата на въглища и мед в пустинята Гоби, на стойност над 385 млрд.щ.д. Монголия иска да привлече минни компании, както и фирми, строящи пътища, железопътни линии, електроцентрали и произвеждащи продукти, като например части за коли, заяви търговския министър на страната Сукхабаатар Батболд. Той отказа да коментира по-детайлно планираните данъчни облекчения. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (19.01.2005)

Българияе на пето място по ръст на БВП сред страните от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/ за 2004 г., се посочва в проучване на Bank Austria Creditanstalt /BA-CA/. С 5.6% ръст на БВП страната ни се нарежда след Латвия /8.7%/, Румъния, която въведе единен данък /8.3%/, Литва /6.5%/ и Естония /6.3%/. .
Източник: Пари (20.01.2005)

10,5 млн. лв. събра от концесии Министерството на икономиката за 2004 г., отчете зам.-министър Валентин Първанов. Това са внесените концесионни възнаграждения. В отдадените обекти са вложени над 120 млн. долара, каза той. Най-много вложения са направени от "Челопеч Майнинг" - $10 млн., каза шефът на дружеството Лоранс Марсланд от канадската "Дънди прешъс металс". За 2004 г. там са добити 650 хил. тона руда. Над $8,4 млн. са вложени в "Елаците-мед", каза Цоло Вутов, директор на фирмата концесионер "Геотехмин". За м. г. там са добити 29 млн. тона руда, от която са произведени 33 хил. т мед, тон и половина злато и 5,6 т сребро.
Източник: Стандарт (21.01.2005)

Печалбата на ThyssenKrupp е нараснала над два пъти през първото тримесечие на настоящата фискална година, на фона на рекордното търсене на стомана, което позволи на компанията да увеличи цените си и да прогнозира запазване на силното представяне през цялата година. Базираната в Дюселдорф групировка заяви, че печалбата за първите три месеца завършващи през декември 2004 г., се очаква да бъде “доста над” 400 млн.евро, а продажбите да отбележат ръст от 20%, достигайки 10.1 млрд.евро в стойностно изражение. (източник: FT)
Източник: Други (21.01.2005)

Мнения на някои представители на финансови институции и бизнеса относно запазването на валутен борд в България: Джеймс Роуф, постоянен представител на мисията на Международния валутен фонд за България: Настоящото правителство заедно с БНБ обявиха стратегия за запазване на валутния борд при сегашния обменен курс до въвеждане на еврото. Това е в съответствие с модела, следван от другите новоприсъединили се към ЕС страни с валутен борд - Естония и Литва. Фондът вярва, че това е постижим подход, в случай че се запази стабилната макроикономическа политика, която поддържа борда. Тя включва разумна бюджетна политика, силен надзор над финансовия сектор и продължаващи структурни реформи. Димитър Костов, председател на Асоциацията на търговските банки: Не вярвам, че такъв вариант е вероятен. Иначе колкото черни краски има човек в торбата си, толкова може да използва, за да опише евентуалните последствия. По-скоро спекулации са коментарите, че може да бъде премахнат валутният борд. Това не може да се случи като политическо решение. Николай Неновски, член на УС на БНБ: Не може да има съмнение, че запазването на паричния съвет е най-доброто за България решение. Според стратегията на БНБ, приета миналата година, той ще бъде запазен до въвеждането на еврото две години след присъединяването ни към ERM II по курс 1.95583 лева за евро. Според мен моментните спорове за необходимостта от паричния съвет изместват истинската дискусия за подготовката на България за членство в ЕС и еврозоната. Левон Хампарцумян, председател на УС и изпълнителен директор на Булбанк: Против съм да се премахне валутният борд преди влизането в еврозоната, защото той изигра и ще продължи да играе важна стабилизираща роля за икономиката. Ако няма валутен борд, този стабилизиращ фактор ще се премахне, ще има възможност за всякакъв род спекулации на база национална валута и непредсказуемост. Васил Александров, директор на "Агрополихим": За бизнеса ще е добре да падне, за да се нормализира скъпият лев, а оттам да се увеличат конкурентоспособността и износът. При разумна монетарна политика няма от какво да се опасяваме. Има достатъчно грамотни хора в България, които да я приложат. Антон Петров, представител на "Виохалко" за България: Няма да е добре, ще доведе до нестабилност. За индустрията ще има сътресения, защото трудно се работи в несигурна среда. Това би накарало някои инвеститори да преосмислят плановете си и дори да се оттеглят. Обезценката на лева може да доведе до увеличаване на износа, но този ефект обикновено е краткосрочен - 5-6 месеца, което няма да покрие негативите от премахването на валутния борд.
Източник: Капитал (22.01.2005)

От април 2004 г. в "Стомана Индъстри"АД е въведена успешно в експлоатация най-мощната шредерна инсталация на Балкани-те за преработка на стари коли и бяла техника. Инвестицията е в размер на 15 млн. лева. Очакваната й възвращаемост е до две - две и половина години. казва Антон Петров, представител на гръцка-та "Виохалко" за България. Инсталацията е произведена от германската фирма "Метсо - Линдеман". капацитетът е изключително висок - преработване на 160 тона скрап на час. Ако си представим, че един стар лек автомобил тежи около 700 кг, инсталацията може да преработи около 2200 автомобила за един ден, пояснява Петров. Мощността на шредерната инсталация в "Стомана Индьстри" АД значително надхвърля обема на металните отпадъци в страната. Според Петров годишно ще се изхвърлят около 100-200 хил. тона скрап - от стари автомобили, предадени за рециклиране, електроуреди, хладилна техника и др. Инсталацията може спокойно да поеме и преработи цялото това количество. "Стомана Индъстри" АД не изкупува стари автомобили и скрап директно от населението, а има сключени договори с три-че-тири големи фирми-посредници. "Проблемът със старите коли не е толкова лек за разрешаване - казва Петров. - Въпросът не се заключава само в това да се освободят паркингите от неизползваемите автомобили. Те трябва да бъдат транспортирани да специални площадки – депа, където в съответствие с международните екологични норми трябва да бъдат отделени и съхранени в специални условия маслото, акумулаторите, останалото гориво и други елементи. като колите се подготвят за преработване. Известно е, че в момента се разработват държавни проекти за създаването на две или три такива депа в страната. В град Перник има условия и с участието на "Стомана Индъстри" АД такъв екологичен проект успешно може да бъде реализиран." (сп. Тема)
Източник: Други (24.01.2005)

Четири болници, две банки, три банкови клона и 15 съдилища включва списъкът на 250-те най-коректни работодатели през миналата година, оповестен от Националния осигурителен институт (НОИ). Данните са за периода януари - ноември, а класацията е направена според размера на осигуровките, плащани от компаниите. Високите суми, върху които се правят осигуровките - между 515 и 864 лв., подсказват, че в тези дружества не се укриват доходи и затова те се обявяват за най-коректни към НОИ. Във всичките 250 компании работят общо 112 хил. служители. В списъка на най-добре плащащите са и "Марица-изток", "Лукойл Нефтохим", АЕЦ "Козлодуй", "Софарма", "Благоевград БТ", "Видима идеал", "Стомана индъстри", "Видима" и "Идеал стандарт", "Златни пясъци" и "Албена". Сред тях са и множество търговски представителства на чуждестранни компании, електроразпределителни и електропреносни дружества, софтуерни фирми. Повече от половината от компаниите са със седалище в София.
Източник: Дневник (24.01.2005)

Металургичният гигант "Кремиковци" е отчел нетна печалба от 7.5 млн. лева за третото тримесечие на 2004 г. Това става ясно от финансовия отчет на предприятието, който най-накрая е публикуван в сайта на фондовата борса. От него се вижда още, че дългосрочните задължения на дружеството са се увеличили, достигайки близо 325 млн. лв. Три месеца по-рано те са били 290 млн. лв. Обратна е тенденцията при краткосрочните кредити. Те са намалели от 310 млн. лв. на 284 млн. лв. Най-големите кредитори на комбината са държавните дружества НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ, но досега те не са предприемали съдебни действия срещу завода. Преди няколко месеца адвокатът на "Кремиковци" Баташки поиска от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разсрочване на 146 млн. лв. дългове, които комбинатът е натрупал към НЕК, "Булгаргаз" и Националния осигурителен институт. Краткотрайните активи на комбината са нараснали през периода, но балансовата стойност на дългосрочните материални активи е намаляла с близо 40 млн. лв. Най-осезаемо е намалението в графа "Машини и оборудване". Сумата на тези активите е 183 млн. лв. Забелязва се ръст на отпуснатите търговски кредити към други предприятия, което поставя "Кремиковци" в ситуация на зависимост от финансовото състояние на клиентите си. Общо разходите за последното отчетено тримесечие са отбелязали ръст от 26 млн. лв., като този резултат се дължи в най-голяма степен на сумите, изразходвани за оперативната дейност. Оптимистичното е, че за периода до септември на изминалата година общият обем на приходите от дейността на "Кремиковци" са нараснали с по-бърз темп, отколкото съответните разходи. Приходите от продажби са се увеличили със 26 млн. лв. и са достигнали 732 млн. лв. Задълженията на "Кремиковци" към бюджета са малко над 20 млн. лв. Неплатените заплати и стари задължения към персонала са над 8.5 млн. лв. През годината интерес към закупуване на завода прояви индийският "Глоубъл инфрастракчър холдингс", контролиран от фамилията "Митал", притежаваща металургичния гигант "Испат". Холдингът се занимава изцяло с инвестиционните операции на компанията в чужбина и държи 6% от "Испат индъстриз". Купувачът преговаря със сегашния собственик "Финметалс холдинг" за покупка на мажоритарния дял от дружеството. От март собственикът активно преговаря с четири чуждестранни компании, заявили интерес да инвестират в "Кремиковци". Последните промени в управителните органи на дружеството бяха през август, когато в борда на директорите влязоха двама индийци, представители на "Испат индъстриз". До края на годината се очакваше мажоритарният собственик "Финметалс холдинг" да привлече чужди инвеститори в управлението, но досега няма сделка. На извънредното събрание за одитор на дружеството през 2005 г. отново беше избрана компанията "Делойт и Туш".
Източник: Дневник (25.01.2005)

12.67% е средното ниво на безработицата за 2004 г. съобщи министърът на труда и социалната политика Христина Христова. През 2001 г. безработицата е била 18% средногодишно. От началото на мандата си правителството е отделило 800 млн. лв. за активни мерки за излизане на безработните на пазара на труда. През първите 9 месеца на 2004 г. коефициентът на заетост е бил 54.3% и е нараснал с 1.8 пункта спрямо първите 9 месеца на предходната година. Има и подобряване на съотношението на пенсионерите към осигурените лица, каза Христова. През 2001 г. това съотношение е било 102.6%, а през миналата година - 97.4%.
Източник: Пари (25.01.2005)

Изнесените количества мед от най-големия световен производител Чили нараснаха през миналата година с впечатляващите 91% и приходите от експорта възлязоха на 14.3 млрд. USD. Само през декември благодарение на отчелия растеж от 138% спрямо същия месец на 2003 г. износ в държавната хазна постъпиха 1.6 млрд. USD. Експортноориентираната чилийска икономика се възползва от бума на цените на медта. Те скочиха с 34% през 2004 г. и червеният метал се установи, макар и за кратко, на 17-годишен ценови пик от 3175 USD/т през октомври. Оттогава котировките се понижават, но не се отклоняват много от високите стойности. 45% от чилийския износ за 2004 г. са именно мед. Предвижда се в страната тази година да се добият 5.6 млн. т при прогнозни 5.3 млн. т за 2004 г. В Чили оперират най-големите световни миннодобивни компании, в т.ч. държавната чилийска фирма Codelco, британско-австралийската BHP-Billiton, Anglo-American /ЮАР/ и американската Phelps Dodge.
Източник: Пари (25.01.2005)

Поредният клъстър, този път в областта на минно-добивната промишленост, ще бъде учреден днес, съобщиха от Министерството на икономиката. Той е под патронажа на вицепремиера Лидия Шулева и ще се казва "Средногорие мед". Председател на работната група за създаване на клъстъра е зам.-министърът на икономиката Валентин Първанов. Учредителният протокол ще бъде подписан от Том Биймиш, изпълнителен директор на "Юмикор мед" АД, Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел-Медет" АД и председател на Българска минна камара, Лорънс Марсланд, изпълнителен директор на "Челопеч Майнинг" ЕАД, Олимпи Кътев, областен управител на София град, Божидар Данев, председател на БСК, Кирко Кирков, председател на БИБА, Валентин Захариев, председател на Браншовата камара на черна и цветна металургия, от кметове и областни управители. Клъстърът обхваща основно големите индустриални предприятия за добив и преработка на руди и цветни метали от района на Централното Средногорие.
Източник: Монитор (26.01.2005)

Някои депутати от украинския парламент внесоха предложения за налагане на мито в размер на 20-30 евро/т върху износа на всички видове желязна руда, след 30-40% скок в цените на въпросната суровина, използвана в стоманодобива. Украинският парламент отхвърли предложението на депутатите. Според информацията, мнозинството от депутатите са отказали дори да гласуват предложението, което е било обсъждано миналата седмица. (източник: SteelOrbis)
Източник: Други (27.01.2005)

През 2004, вносът на готова стомана в САЩ е нараснал с 55% в сравнение с 2003, достигайки 28 304 000 тона. Според информацията, публикувана от Американския институт по желязото и стоманата (AISI), прирастът във вноса на стомана в процентно изражение през 2004 е над 3 пъти по-голям от увеличението в потреблението, което е в размер на 15.9%. В резултат на това, пазарният дял на вноса на готова стомана нараства от 6% до 21.2%. “Вносът през 2004 г. се увеличи изключително много, на американския пазар има значителни количества стомана,” заяви Джон Сурма, президент и изпълнителен директор на The United States Steel Corporation, както и председател на AISI. “Индустрията предприе много положителни стъпки, на фона на подобрените пазарни условия, но има още много работа, преди да бъдат завършени необходимите инвестиции и с оглед на задържане на благоприятната ситуация.” (източник: Industry Week)
Източник: Други (27.01.2005)

В четвъртък киевски съд замрази акциите на най-големия стоманодобивен завод в Украйна, който миналата година беше продаден на групировка, включваща зетя на бившия президент Леонид Кучма, в една от най-критикуваните приватизационни сделки в страната. Съдът разпореди консорциумът, закупил завода Кироврижстал, “да не пуска, продава или депозира акции”, до края на съдебните процедури, според публикации в украинската преса. Зетят на Кучма – Виктор Пинчук, магнатът в индустрията Ринат Ахметов, и други, сформират консорциума, купил завода за 800 млн.щ.д. (665 млн.евро). Съдебните служители не бяха открити за коментар. Решението дойде насред ширещите се очаквания, че новото украинско правителство, начело с назначената за министър-председател Юлия Тимошенко, ще преразгледа тъмните пост-съветски бизнес сделки в страната. То дойде като следствие от иск за издаване на постановление, подаден от Ириан Назарова, адвокат, представляващ парламентарната комисия по приватизацията. Миналата година, комисията заведе дело за анулиране на приватизацията на Криворижстал, твърдейки, че сделката е попречила на малките акционери и гражданите да закупят дялове в компанията. Останалите кандидати, сред които руската Северстал и консорциум между LNM Group и United States Steel Corp., също надигнаха глас, твърдейки, че техните оферти са били по-високи. Криворижстал е едно от най-печелившите стоманодобивни предприятия в света и произвежда около 20% от общите количества стомана, произвеждани в Украйна. През 2003 г., печалбата на компанията преди облагане с данъци, беше в размер на 300 млн.щ.д. (250 млн.евро). Тимошенко, който е ключов съюзник на президента Виктор Юсченко, нееднократно е казвал, че Криворижстал е на първо място в дневния ред на преразглеждането на приватизационните сделки, предприето от новото правителство. “Не смятаме, че Криворижстал и други подобни предприятия са били приватизирани,” заяви Тимошенко пред Associated Press. “Онова, което се случи, беше абсолютно престъпление с държавно имущество.” (източник: Forbes)
Източник: Други (27.01.2005)

Mittal Steel, която скоро ще стане най-голямата стоманодобивна компания в света, очаква пазарът на метала да остане стабилен през 2005 г., и се подготвя за още придобивания, заяви председателят и изпълнителен директор на компанията в четвъртък. Лакшми Митал потвърди интереса си към закупуването на дял в турската Eregli Demir Celik (Erdemir), която правителството се кани да продаде тази година. Неговата компания, която се оформя като водещ консолидатор в световната стоманодобивна индустрия, също така проявява интерес към предприятия, предвидени за приватизация в Полша и Чехия, заяви Митал в рамките на Световния икономически форум в Давос. Цените на стоманата нараснаха почти двойно през миналата година, на фона на изключително засиленото търсене, особено в Китай, което неизбежно води до някои страхове от корекция. Но Митал очаква добрият баланс между доставките и търсенето да продължи през 2005 г., както и Китай да обуздае свръхинвестициите в сектора. “Предвиждам стабилна среда, освен ако не се случи голяма терористична атака или друго катастрофално събитие,” заяви Митал. Англичанинът от индийски произход Митал изгради цяла империя чрез закупуване на губещи предприятия из цял свят. През 2004 г., той сля своята компания LNM Holdings и Ispat International NV, и постигна договореност за закупуването на щатската Steel Group Inc. Когато сделката бъде финализирана през първото тримесечие на тази година, Mittal Steel ще изпревари настоящия световен лидер Arcelor по производство. Според Mittal, в стоманодобивния сектор ще има още поглъщания, като неговата компания ще играе водеща роля в този процес. По-рано този месец, Mittal успя да стъпи на китайския пазар чрез закупуването на дял от осмата по големина стоманодобивна компания в Китай Hunan Valin Steel Tube & Wire Co. Ltd., на стойност 314 млн.щ.д. Придобиването беше първата мащабна инвестиция от страна на не-китайски производител на стомана в голяма китайска стоманодобивна компания. Бъдещите мишени на интереса на Митал са Турция и Източна Европа. “Изразихме интереса си към закупуването на турската Erdemir, както и на предприятия в Полша и Чехия,” заяви той. Сред другите компании, кандидати за Erdmir са Arcelor и две руски предприятия – Ножолипетск и Северста. Турското правителство е назначило група съветници, които да проучат продажбата на държавния 46.12% дял в Erdemir, най-голямото стоманодобивно дружество в страната. Продажбата е част от приватизационен процес, подкрепян от Международния валутен фонд. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (29.01.2005)

“Кремиковци” АД спечели проведения вчера търг с явно наддаване за закупуване на завод за производство на ламарина с полиестерно покритие, който се намира в сръбския град Лесковац – на около 40 км от град Ниш. Заводът в град Лесковац е посторен през 1974 г., но технологичната база е на добро ниво, което позволява да се извършва полиестерно покритие и на алуминиеви профили. Въпреки това се предвижда до една година да се направи реконструкция и модернизация на предприятието, за което ще бъдат инвестирани близо 1 един милион евро. С придобиването на този завод се удвоява капацитетът на “Кремиковци” за производство на най-скъпия металургичен продукт до 72 000 тона годишно. Ламарината с полиестерно покритие се произвежда основно за износ, като основните клиенти на “Кремиковци” са в ЕС и Турция. Най-често тя се употребява за покривни и фасадни панели.
Източник: Фирмена информация (31.01.2005)

Рекордни приходи от 15.858 млрд. лв. са влезли в бюджет 2004, показват данни от финансовото министерство за изпълнението му. Общите приходи са увеличени спрямо планираните с 1.442 млрд. лв. Надплановите данъци са 1.173 млрд. лв. Рекордни са и разходите в размер на 15.198 млрд. лв. Правителството е увеличило харчовете с 900 млн. лв. за година. Бюджетният излишък по консолидираната програма е 659.212 млн. лв. За една година фискалният резерв е увеличен с 962 млн. лв. до 3.848 млрд. лв. в края на годината.
Източник: Пари (31.01.2005)

Металургичният комбинат "Кремиковци" е купил на явен търг завод за производство на ламарина с полиестерно покритие в сръбския град Лесковац, съобщиха от дружеството. Сделката е станала в края на миналата седмица, но цената не беше обявена. С тази инвестиция "Кремиковци" възнамерява да удвои годишното производство на този вид ламарина, поясниха от комбината. Сега мощностите в София при максимално натоварване дават 26 хил. тона. Целта е годишно те да нараснат до 72 хил. т, които основно ще се изнасят в страните от Европейския съюз и Турция. Заводът в Лесковац е строен преди 30 години, но технологичната база е на добро ниво, така че ще може да се извършва полиестерно покритие и на алуминиеви профили, се казва в съобщението на комбината. Въпреки това до една година собствениците планират значителни разходи за реконструкция и модернизация на линиите. За целта в завода ще бъдат инвестирани близо 1 един милион евро. Това е първата инвестиция на "Кремиковци" в чужбина. Досега дружеството обновяваше само собствените си мощности. За деветте месеца на годината дружеството отчете 7.5 млн. лв. печалба. В същото време обаче нарастват дълготрайните задължения. От 290 млн. лв. към средата на 2004 г. в края на септември те са достигнали 325 млн. лв., сочи отчетът за деветмесечието.
Източник: Дневник (31.01.2005)

Цените на производител в промишлеността през декември м.г. са нараснали с 5.1% спрямо същия месец на 2003 г., съобщиха от НСИ. В края на годината инфлацията бе 4%, докато средногодишното й ниво бе 6.1%. В добивната индустрия ръстът през декември е 9.4% спрямо декември 2003 г., като най-силно са поскъпнали цените в добива на метални руди - 28.6%. Производствените цени в преработващата промишленост са нараснали с 4.6%, като най-голям е скокът в сектора леене на метали - 21.8%. Основна причина за това поскъпване е повишаването на цените на металите на международните борси през миналата година. При медта например то е около 20%. Ръстът в цените при производството и разпространението на ел.енергия, газ и вода през декември м. г. спрямо декември 2003 г. е 5.6%.
Източник: Пари (01.02.2005)

Дружеството за добив и преработка на медна руда Асарел Медет инвестира през 2004 г. 19 млн. USD. Средствата основно са насочени в развитието на рудника и преработвателната фабрика. Вече сме достигнали максималния капацитет на производство - добив на 32 млн. т минна маса и преработка на 11 млн. т руда годишно, заяви изпълнителният директор Лъчезар Цоцорков. От нея се добиват 40 хил. т мед годишно, като количеството на злато и сребро е пренебрежимо малко. През тази година инвестициите основно ще са насочени за повишаване на производителността и намаляване на енергийните и материалните разходи, заяви Цоцорков. Дружеството успешно изпълнява програмата за възстановяване на минали екощети на стойност 24 млн. лв. Програмата трябва да приключи до средата на 2006 г. .
Източник: Дневник (01.02.2005)

Очаква се производството на стомана в Китай през 2005 г. да достигне 300 млн.т., заяви Луо Биншън, вицепрезидент на Китайската стоманодобивна асоциация (China Steel Industry Association), добавяйки, че според него, разликата между цените на стоманата на местния пазар и в международен аспект намалява. Миналата година, производството на стомана в Китай отбеляза ръст от 22.7%, в сравнение с 2003 г., достигайки 273 млн.т., според публикация в ежедневното издание Shanghai Securities News. (източник: ETNet News)
Източник: Други (01.02.2005)

Нетната печалба на “Алкомет” АД за 2004 г. намалява с 40,58% до 2,829 млн. лв. в сравнение с 4,761 млн.лв. за предходната година, показва отчетът на компанията. Общите приходи от дейността на дружеството бележат повишение от 47,20% до 111,923 млн. лева за изминалата календарна година в сравнение със 76,031 млн. лева година по-рано, а общите разходи за дейността бележат ръст с 50,67% до 109,153 млн. лева. До момента се изтъргуваха 2800 акции на шуменското дружество за алуминий и алуминиеви сплави, като средната цена се понижи с 3,90% до 9,20 лева. Към момента офертите купува са на ниво 8,80 лева. купува и 9,20 лева. продава.
Източник: Монитор (02.02.2005)

Канадската компания "Юромакс" (Euromax) продължава сондажите си в България с нови проучвания в едно от находищата, за които дружеството има лиценз за търсене на ценни метали, съобщиха от дружеството. Според запознати става въпрос за златното находище в местността Огоста в Северозападна България. Засега компанията има само предварителни данни за залежите от злато, за които е спечелила търг от българското правителство в края на миналата година, каза Джон Менцис, главен изпълнителен директор на "Юромакс". Проучването на залежите от злато е задължително условие преди изготвянето на икономическа оценка на експлоатацията на находището и изграждането на мините. Сондажите трябва да установят точните залежи от ценния метал. Предварителните данни показват, че залежите от златна руда са за над 7.5 млн. тона, а средният добив е около 5.5 грама злато на тон руда. Проучването на находищата обаче може да отнеме доста време и да завърши през следващата година, коментираха представители на компанията. Оценката на залежите, правена от българската държава в миналото, също ще бъде взета под внимание при започването на сондажите в Огоста.
Източник: Дневник (02.02.2005)

Турският министър на финансите Кемал Унакитан обеща еднакви условия за чуждестранните и местни инвеститори при планираната продажба на 46.12% от стоманодобивното предприятие Eregli Demir Celik (Erdemir). Няколко чужди компании, сред които и Arcelor – една от най-големите стоманодобивни групировки в света, руските Новолипетск и Северстал, както и Mittal Steel, са проявили интерес към Erdemir. “Всеки който има пари, е добре дошъл. Местните инвеститори също, нека купуват,” заяви Унакитан по време на пресконференция. Erdemir е най-големият производител на стомана в Турция, и дванадесетият по големина в света. По отношение на дълбоковкоренените притеснения на турците относно навлизането на чуждестранните инвеститори в страната, Унакитан заяви: “Идването на чужденци означава въвеждане на нови технологии, нови системи. Ще бъде проведен търг, в който няма да се прави разлика между чужди и местни инвеститори. Той ще бъде прозрачен и ще предоставя еднакви възможности за всички. Ако искаме да дойдат чужденци, тогава трябва да осигурим равни условия за всички.” До момента, Турция не се радва на особено много чужди инвестиции, отчасти поради законови спънки и незадоволителни пазарни условия. Потокът на чуждестранни инвестиции в страната беше едва в размер на 586 млн.щ.д. през 2003 г., и 1.04 млрд.щ.д. през 2002, когато Турция се бореше да преодолее икономическата си криза. Според изчисленията, размерът на чуждите вложения в страната през 2004 г. е нараснал до 2.5 млрд.щ.д., и би могъл да достигне 4 млрд.щ.д. през 2005 г., благодарение на силното икономическо възраждане и вероятното начало на преговорите с ЕС през октомври. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (02.02.2005)

Четирите години на управлението на президента Владимир Путин бяха много благоприятни за руската металургична индустрия. Реалният растеж започна през 2001 г., когато беше отбелязан прираст в инвестициите. Производството на стомана се увеличи с 1.9% до 59.9 млн.т. през 2002 г., а производството на валцуван метал нарасна до 3.8%, достигайки 48.5 млн.т. Всичко това се случи, въпреки по-високите цени на въглищата и кокса, увеличените разходи за железопътен транспорт и неблагоприятните цени в световен мащаб. Увеличението в производството беше постигнато единствено благодарение на съживяването на местния пазар. Почти всички металургични предприятия в Русия през последните години работят по един и същи сценарий: инвестиции – увеличено търсене на местния пазар – увеличен износ, благодарение на благоприятната пазарна обстановка – увеличение на цените в Русия – инвестиции. В края на първия мандат на президента Путин, производителите на черни метали се възползваха от изключително благоприятната ситуация в Китай и САЩ и успяха почти да изравнят местните цени на продукцията си с тези на световните пазари, макар и не без скандали. Целият този процес беше съпроводен от бърза консолидация на активите. През периода 2000-2004 г., понятието “металургичен завод” постепенно отстъпи пред термина “металургична групировка”. Подобна беше ситуацията и в сферата на цветната металургия. Анализаторите смятат, че факторите, ръководещи прираста в руската металургия през периода 2001-2002 г., ще продължат да действат поне до 2010 г. Това е един реален успех на новата индустриална политика на икономическия екип, работещ под ръководството на Владимир Путин през последните няколко години, особено като се има предвид, че на практика тази политика се очерта като един отказ за вмешателство в делата на металургичните компании и подкрепа при разрешаването на проблемите им в международен аспект. История: 2000 – 2004 г. Събитията от последните пет години създават впечатлението, че металургията в Русия е в ръцете на напълно незаинтересовани хора. Психологията на собствениците на металургични компании се промени напълно, когато държавата се отказа от опитите си да регулира този пазар. Историята на мениджърите Най-голямото прегрупиране на силите в руската металургична индустрия се случи почти веднага след встъпването на Владимир Путин на президентския пост. В рамките на няколко месеца след встъпването му в длъжност, в алуминиевата индустрия се сформира нов модел на силите. Вместо да влязат във война, както се очакваше, Роман Абрамович и Олег Дерипаска обединиха силите си и основаха холдингът Руский алуминий, който включваше алуминиевите предприятия в Красноярск, Братск, Саянск и Иркутск, както и рафинерията в Ачинск (Ачинский глиноземний комбинат). В процеса на осъществяване на тези грандиозни сделки, бившите гиганти на алуминиевия пазар напуснаха индустрията (напр. братята Майкъл и Лев Чорни, шефът на алуминиевия завод в Братск (БрАЗ) Юри Шляфщайн, предприемачът Анатоли Биков, и съсобственикът на Красноярския алуминиев завод (КрАЗ) Васили Анисимов). Революцията на пазара на цветни метали беше заключителната фаза на един общ процес, свързан с разпадането на холдинга TWG, формиран по инициатива на шефа на Новолипетската корпорация за желязо и стомана (НЛМК) Владимир Лисин и шефа на Саянския алуминиев завод (СаАЗ) Олег Дерипаска през 1999 г. Сриването на TWG предопредели новата група собственици на една огромна част от индустрията, които впоследствие останаха почти непроменени. Изключенията бяха в областта на производството на никел (където холдингът Интеррос не промени позициите си), производството на мед (където реалният собственик на Уралската минна и металургична компания (УГМК) Искандър Махмудов просто леко излезе от сянката), и Северстал и Магинтогорск (Магнитска), където действителните собственици останаха Алексей Мордашов и Виктор Рашников). На теория, не беше логично в металургията да настъпят каквито и да било радикални промени, тъй като по същество в нея не се появиха нови играчи. Дори и тези размествания, обаче, бяха достатъчни да променят индустрията до неузнаваемост и да я трансформират от една буквално загиваща индустрия в най-силната и най-развита индустрия в руската икономика. Историята на инвестициите Преминаването към активни инвестиционни стратегии, наблюдавано при всички руски металургични компании, е първият, и все още решаващ фактор, за развитието на индустрията. Играчите насочваха инвестициите основно към производствените си мощности, но към 2001 г., екстензивното развитие започна да се съревновава с интензивното развитие. Металурзите изкупиха останалите участници в производствената верига и консолидираха активите в своята индустрия. Производителите се консолидираха първи. Например, през 2002 – 2003 г., Северстал купи Карелски окатиш и Оленогорский Горно-обогатительнъй комбинат (ОЛКОН), които в момента са част от поделението за суровини на Северстал Северстал Ресурс. През последните три години, Евразхолдинг, която първоначално беше основана от Александър Абрамович и партньори с цел консолидиране на умиращите стоманодобивни заводи в Урал (Нижни Тагил, Кузнецки и Запсиб), изкупи няколко малки минни компании (ОАО Бакалские Рудники, Шерегешкое рудоуправление, Рибитский рудник и Красноярское рудоуправление). Но това им осигури не повече от 40% от нужните им суровини. През лятото на 2003 г., Евразхолдинг загуби битката за Коршуновски ГОК, в която се съревноваваше с Мечел, която също се включи в битката за суровини. Абрамов, обаче, се очаква да спечели в наддаването за Качканарски ГОК, на който той хвърли око още преди пет години – УГМК вече оповести плановете си да продаде този актив на Евразхолдинг. След тази сделка, Евразхолдинг, която разполага с най-малко суровини от всички металургични холдинги в страната, ще успее да покрие 60% от нуждите си. Малко по-късно, металургичните компании насочиха вниманието си към потребителите. Северстал беше най-активната компания в тази област, като основа два холдинга – Северстал Ауто (Уляновски автомобилен завод и Заволжски моторен завод), и Северстал Транс (транспортно дружество). Компаниите, работещи в сферата на цветната металургия, също се включиха в процеса. Например, Русал купи автомобилния завод Горки (ГАЗ), всички по-големи автобусни заводи в страната, Уралския автомобилен завод (УАЗ), три от заводите за мотори Ярославл, както и още няколко предприятия, работещи в сферата на автомобилната индустрия. Всички те станаха част от холдинга Руспромавто, който, заедно с компаниите на Русал, се контролира от компанията на Олег Дерипаска Базов елемент. Този процес не се ограничи единствено в границите на Русия, а основната причина за това беше, че чрез придобиване на компании в Източна Европа, руските металургични предприятия бяха в състояние да заобиколят ограниченията за внос на валцувани продукти в Европа. По този начин, през октомври 2002 г., Юск Сталиндустри, която е свързана с НЛМК, придоби датската компания Danish Steel Works A/S за около 30 млн.щ.д. Мечел придоби румънската COST в Триговище, както и един малък хърватски завод – Zeliezara Sisak. Мечел купи още една румънска компания – S.C. Industria Sarmei, която произвежда телени продукти и специални стомани. Мечел плати около 27 млн.евро за 74% от акциите на завода. Както изглежда, металургичните компании не планират да спрат дотук. Северстал, например, участва в търг за приватизацията на полската Huty Czestochowa, един от най-големите й конкуренти в Източна Европа. Едно от дъщерните дружества на Мечел – швейцарската Conares Trading AG, която е част от холдинга Uglemet Trading, подаде документи за участие в търговете за приватизацията на контролен пакет в завода Petrotub в Румъния. Историята на чудесата за един ден Интересно е, че естественият подбор остави само онези собственици, за които металургичната индустрия беше предмет на дългосрочен интерес. В периода между 2001 и 2003 г., няколко големи финансови и промишлени групировки, които едновременно се впуснаха в металургичната индустрия с изглед да се задържат в нея дълго време, си отидоха също така бързо, както дойдоха. Империите им бяха колкото бляскави, толкова и мимолетни. В началото на 2003 г., МДМ Груп излезе от бизнеса с тръбопроводи, след като продаде ТМК на собственика на Синара – Дмитрий Пумпянски. Тези активи дълго време бяха държани от МДМ като залог, но веднага след встъпването в длъжност на Владимир Путин, структурите на Синара започнаха процес на заеман на този дълг на западни банки. МДМ успешно напусна индустрията, насочвайки се към производството на въглища и торове. Алфа Еко, структурно подразделение на Алфа Груп, не успя толкова ефективно да навлезе в индустрията. През лятото на 2000 г., Алфа Еко закупи около 42% от акциите на ОАО Тагмет от дребни акционери а Алфавит Груп. Между новият акционер и управлението на завода, начело със Сергей Бидаш (който първоначално контролираше 35%, а по-късно – 54% от акциите) избухна двугодишна война. Алфа така и не получи завода, но Бидаш беше принуден да продаде акциите си на Ринако Инвестмънт Къмпани (ИК Ринако), която беше свързана с МДМ Груп. След това, МДМ изкупи блока на Алфа. Също като МДМ, Алфа Еко разчиташе на сформирането на голям металургичен холдинг около Тагмет, особено като се има предвид, че компанията имаше опит в индустрията, та макар и не много успешен. От начинанието, обаче, не се получи нищо: през ноември 2003 г., Алфа Еко продаде последните си активи от черната металургия – контролен пакет в ОАО Сиебелектростал (Красноярск), и напусна бизнеса. МДМ също продаде Тагмет на Пумпянски. Роман Абрамович, който беше една от ярките фигури в металургичния бизнес, на практика също го напусна. Наскоро, според официални репортажи, той е предал пълния контрол над Руский алуминий (Русал), най-големият му актив в Русия след Сибнефт, на Олег Дерипаска, който постепенно увеличава дела си в компанията. Твърде вероятно е Абрамович напълно да се оттегли от металургията в резултат на преговорите на Русал за продажбата на голям пакет от акции на най-големия международен конкурент на компанията – Alcoa. Струпването на големи финансови и индустриални групировки от Елциновата епоха в индустрията продължи до края на приватизационния процес. В началото на втория мандат на Владимир Путин, обаче, единствените маневри в собствеността, които все още продължаваха, се въртяха около Магнитка. Търгът за продажбата на 23.7% от държавните акции в Магнитска за пореден път беше отложен за неопределен период от време (за първи път правителството се опита да продаде дела си през 1998 г.). Днес, Виктор Рашников контролира 57% от акциите, а 16.5% са в ръцете на Мечел. Мечел и УГМК съобщиха, че ще участват съвместно в търга, но Рашников няма намерение да се отказва. Въпреки това, каквито и да са резултатите от приватизацията на последните големи държавни металургични активи, в първите четири години от президентството на Владимир Путин, с изключение на няколко експеримента с тарифната политика и борбата на Министерството на икономическото развитие с дискриминацията срещу руските металургични компании в чужбина, държавата провеждаше един уникален експеримент, състоящ се в опита да бъде възроден един от ключовите индустриални сектори в страната. Дали този експеримент беше нарочен или принудителен, не е ясно, но резултатите са впечатляващи. Кой напусна сцената? Роман Абрамович Дали Роман Абрамович действително е напуснал цветната металургия? Вече има десетки мнения по този въпрос, но отговорът остава несигурен. Появата на собственика на Сибнефт в алуминиевата индустрия беше краткотрайна и сензационна. Абрамович очевидно е един от малкото силни предприемачи в света, който не се интересува откъде идват парите му: за него, алуминиевите заводи не са сгради с електролитни клетки, а поредица от цифри. Неговото излизане от пазара очевидно е знак, че в света има и по-привлекателни цифри. Анатоли Биков Бизнесменът от Красноярск Анатоли Биков беше един от група бизнесмени, изхвърлени от бизнеса от основателите на Руский алуминий, но доказа, че е най-уязвимият и най-упоритият от всички тях. Ареста на Биков, процеса срещу него, обвиненията, че е оглавявал организирана престъпна група, и последвалите пазарлъци – нито едно от тези събития не успя да повлияе на желанието му да си получи парите, дължими му за дела му в КрАЗ. След второто встъпване в длъжност на президента Путин, Биков вече превъзхождаше Русал в буквалния смисъл на думата: компанията беше принудена да подпише приятелско споразумение за уреждане на отношенията си с него и да плати една компромисна, но все пак достатъчно голяма сума (над 120 млн.щ.д., според неофициални източници), за въпросния пакет от акции. Сергей Попов Има много слухове относно въпроса какво точно търсеше директора на МДМ Груп в черната металургия? Всъщност, под негово ръководство, групировката проведе една от най-успешните реорганизационни операции: принудителното събиране на полу-затънали регионални предприятия, минимални усилия за тяхното възстановяване, бърза продажба на купувач от същия сектор на гребена на вълна от интерес, който “събирачът” успя да надигне в този бизнес. МДМ беше окачествявана с думи като “хищник” и “корпоративен нашественик”, както и с други недотам ласкави определения. На практика, обаче, се оказа, че този метод на правене на пари е печеливш за цялата индустрия: всъщност, Сергей Попов и неговите колеги създадоха интерес към тръбопроводната промишленост, а МДМ не взе този интерес със себе си, когато напусна пазара, а просто спечели интерес от него. Майкъл Чорни Майкъл Чорни, който е един от двамата братя, известни на цялото руско бизнес общество, вече беше съпритежател на над половината от металургичните активи в страната още през 1999 г. Той беше първият руски олигарх, който емигрира в Израел без да изчаква “равноотстояването” си. Брат му Лев Чорни остана в Русия. Почти нищо не е останало от бившето величие на баснословната империя TWG. Спомените за огромната империя на братята Чорни, обаче, все още вълнува пазара: слуховете, че Майкъл Чорни все още тайно контролира цялата руска металургия като монголски хан, при когото металургичните олигарси ходят, за да получат “титлите си”, се ширят и до днес. Нови лица на сцената Александр Абрамов В известен смисъл, Александр Абрамов и неговите партньори присъстват на пазара на черната металургия много преди Владимир Путин да се появи в политиката. Трудно е да се каже точно кога Абрамов стана ключова фигура в сферата на руската черна металургия. Може би това се случи, когато му хрумна идеята, че няколко почти рухнали бивши гигантски металургични предприятия, които бяха смятани за сериозни кандидати за напълно закриване, биха могли да му донесат пари, ако към тях се постъпи умело. Евразхолдинг знаеше как да направи това и стана най-голямата руска групировка, работеща в областта на черната металургия, което дава основание да смятаме, че Абрамов ще остане в руския бизнес елит още дълго време. Олег Дерипаска През 2000 г., действителният собственик на Саянският алуминиев завод (СаАЗ) и Сибирски алуминий (Сибал) – Олег Дерипаска, който току що беше успял да се измъкне от партньорството си с братята Чорни, се смяташе за един от основните кандидати за “поглъщане” от страна на Роман Абрамович, по време на консолидацията на активите на Русал. Дерипаска, обаче, успя да направи онова, което много от играчите на пазара не успяха – той стана съдружник, и на базата на резултатите от развитието на Русал през периода от четири години, той контролира целия холдинг. Според различни изчисления, той контролира почти 75% от акциите на групировката. Предприятието му Сибирски алуминий стана Базов Елемент, а Дерипаска уверено навлезе в кръга на олигарсите като равен. Игор Зюзин През лятото на 2001 г., търговската компания Glencore, последният западен играч в руската металургия, продаде контролният си пакет от акции в Мечел на компанията на Игор Зюзин Южний Кузбас. По този начин, въглищният магнат, който преди това беше познат на ограничен кръг от хора, си извоюва статут на един от ключовите играчи в черната металургия. Предполагаше се, че той ще комбинира активите на Мечел с тези на Кокс груп (компания, собственост на депутата от Дума Борис Зубитски, който притежава Талучермент и няколко свързани дружества), но това не се случи. Групировката, сформирана от Игор Зюзин и неговите партньори след три години получи името Мечел стийл. Тя обединява 19 дружества от индустрията, вкл. ОАО Уралская кузница, Белоретский меткомбинат, Южуралникел, мината Южни кузбас, Углемет трейдинг, както и чуждестранни активи. Михаил Прохоров Михаил Прохоров, банкер от Росбанк и съдружник на Владимир Потанин в Интеррос, навлезе малко необичайно в металургичните среди: той стана директор на дъщерното дружество на Интеррос Норилский Никел (Норникел) през юли 2001 г., изтласквайки от този пост генералния мениджър Джонсън Хагджеев, който беше доста популярен сред служителите на компанията. С постъпването си в Норникел, Прохоров обяви намеренията си да превърне компанията в световен лидер, намеквайки че самият той има подобни намерения за собственото си развитие. Три години по-късно, бихме могли да кажем, че както Норникел, така и Прохоров, са на път да осъществят плановете си. Компанията успешно реализира различни поглъщания в САЩ (Stillwater Mining) и Южна Африка (Goldfields); тя контролира изцяло ситуацията на световния пазар на никел; тя е сила, с която всички играчи на пазара на благородни метали се съобразяват; а според специалистите, корпоративното управление на Норникел е на много високо ниво. Дмитрий Пумпянски Когато беше сключена сделката с групировката МДМ, мнозина считаха, че контролираната от Дмитрий Пумпянски Синара е жертва на олигархичните игри на Сергей Попов. Оказа се, обаче, че предметът на сделката – Pipe Metallurgical Company – е способна да напредва и без МДМ. Синара се оказа не по-малко компетентна в бизнеса с тръбопроводите от бившия собственик на ТМК. Успехът на Дмитрий Пумпянски не е първото издигане на регионален бизнесмен в сферата на металургията, но то е може би едно от най-впечатляващите: рядко се случва някой да успее да се вмъкне в бизнеса на федерално ниво без помощ отвън. (Източник: Комерсант - Русия)
Източник: Други (02.02.2005)

Британската компания за геоложки проучвания Hereward Ventures обяви, че е финализирала изкупуването на дяловете на партньора си Gold Fields Exploration в съвместното им предприятие в България, предаде Regulatory News Service, новинарският сервиз на Лондонската фондова борса. Сделката се отнася за 1.5 млн. обикновени акции на филиала на двете компании в страната, които са закупени от Hereward на цена от 7 пенса всяка. Gold Fields е продала на партньора си и 3.5 млн. права за записване на акции от българската компания. От август 2002 г. насам всички проучвателни дейности, осъществявани от Hereward, се финансират от Gold Fields в рамките на споразумение между двете компании. Hereward и Gold Fields са сред най-големите оператори на златни находища в света. Първоначалният срок на съществуване на компанията беше 3 години, като имаше и възможност за удължаване. Gold Fields инвестира 3 млн. долара в дейността на Hereward в България, срещу което ще получи 51% от новото дружество - правоприемник на лицензите за проучване на златните залежи край селата Розино, Горноселци и Седефче в Югоизточните Родопи, както и в местността Диканите край Перник. Досега компанията е разкрила златни залежи в находищата до Розино и до Доброселец. Очаква се в скоро време Hereward Ventures да сключи друго подобно споразумение с неназована голяма минна компания, съобщава още Regulatory News. Повече подробности за сделката ще бъдат оповестени при сключването й, уточниха от компанията.
Източник: Дневник (03.02.2005)

ЛУКойл-Москва е против строителството на петролопровода Бургас - Александруполис заради съмненията си в неговата рентабилност, съобщи англоезичното електронно издание Русия джърнъл, цитирано от Мediapool. От Транснефт от своя страна също заявяват, че нямат информация за развитието на българо-гръцкия петролопровод. Руското издание съобщава, че и двете руски компании - ЛУКойл и Транснефт, цитирани от гръцкия заместник-министър на развитието Георгиос Салагудис, не подкрепят изграждането на нефтената тръба от пристанище Бургас до гръцкото пристанище Александруполис. Изданието коментира, че изявленията на гръцките представители за подписване на тристранен меморандум в подкрепа на съоръжението са малко прибързани. ЛУКойл-Москва е изпратила писмено становището си до Министерството на регионалното развитие и благоустройството преди близо месец, в което се уточнява, че нефтената фирма не проявява интерес за участие в него.
Източник: Пари (04.02.2005)

Nippon Steel Corp., третият по големина производител на стомана в света, обяви чисти приходи в размер на 66.1 млрд.йени (633 млн.щ.д.) за тримесечието, завършващо на 31 декември, след като увеличи цените на продукцията си за предприятията, произвеждащи автомобили и кораби. Продажбите за периода възлизат на 859.5 млрд.йени, според изявлението на базираната в Токио групировка. За деветмесечието до 31 декември, Nippon Steel отчете чисти приходи в размер на 47.11 млрд.йени. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (04.02.2005)

"Оловно-цинков комплекс" АД е построен по проект на московския металургичен гигант "Гипроцветмет". Българският комбинат за цветни метали е въведен в експлоатация през далечната 1955 г. с първоначален капацитет от 5000 тона цинк, 7000 тона сярна киселина и 8000 тона олово. В годините на социализма се набляга на развитието на този отрасъл и след поредица от разширения и реконструкции капацитетът на основните изделия достига до 27 500 тона цинк, 45 000 тона сярна киселина и 33 000 тона олово. Сравнително ниски стойности на енергийните разходи и разходите за ремонт спрямо средните за отрасъла в страната; стабилни източници на финансиране; нарастване на производството и продажбите през последната година. Приватизацията на кърджалийското металургично предприятие започва още по време на масовата приватизация, когато се предлагат 25% от капитала на дружеството. Мажоритарният пакет от 119 890 акции, представляващи 57% от капитала на ОЦК АД, се извърши на 21 май 1999 г. Купувачът е консорциум между РМД "Оловно-цинков комплекс - 98" АД и "Кърджали инвест" АД, като разпределението на акциите между купувачите е, както следва: "Оловно-цинков комплекс - 98" АД придобива 52% от капитала, а 5% отиват в "Кърджали инвест" АД. Цената за контролния пакет е левовата равностойност на 5 млн. щатски долара. Купувачът се задължава през следващите 5 години да запази предмета на дейност, като през този период да инвестира още 6.55 млн. долара в предприятието. В следприватизационните задължения на купувача се включва и покриване на задължението на дружеството към Newco на стойност от 1.5 млн. долара. ОЦК е едно от първите дружества, които увеличиха капитала си чрез емисии на права, като процедурата по увеличението стартира в началото на 2003 г. Емисията на нови акции разводни акционерния капитал, но въпреки това не доведе до ликвидна търговия по позицията. Причина за това са и бизнесът на самата компания и реализираните отрицателни финансови резултати, смятат анализатори. Последната сделка с акции на дружеството е от 17 януари с 200 бройки на цена от 6.30 лв. Към сряда на пазара имаше само една оферта купува за 10 акции на цена от 5.36 лв. за разлика от предлагането, което варираше в широкия диапазон от 6 до 25 лева за бройка. Основен предмет на дейност на дружеството са производство и търговия на цветни метали. ОЦК АД осъществява цялата си производствена и търговска дейност в Кърджали. Имуществото на предприятието, неговите производствени единици и оборудването са разположени на една производствена площадка, структурирани в три направления - цинков завод, оловен завод и спомагателни цехове. Основното технологично оборудване е пуснато в експлоатация в периода от 1955 до 1986 г. Дружеството е експортно ориентирано и над 90% от продажбите се реализират чрез износ. Производството на цинк е увеличено с 43.9%, на оловото с 15.5% и на сярната киселина с 29.8%. Общата структура на продажбите и тази на износа по основни продукти за 2003 г. и 2004 г. е запазена. Над 65% от приходите се формират от продажба на цинк, а на второ място са постъпленията от продажба на олово. Според предварителния финансов отчет за 2004 г. ОЦК отчита загуба в размер на 5.149 млн. лв., което е по-малко с 2.020 млн. лв. спрямо предходната година. Общите приходи на дружеството за отчетния период са 70.921 млн. лв., като нетните приходи от продажби са 66.839 млн. лв. Спрямо същия период на 2003 г. приходите от продажба на продукция са увеличени с 25.322 млн. лв. Това е последица от факта, че през първото полугодие на 2003 г. производството на цинк бе преустановено, а сега, с неговото възстановяване, има както увеличение на количеството произведени метали, така и покачване на цените им на "ЛМБорса". Паралелно с приходите прираст бележат и разходите, които към 31.12.2004 г. възлизат на 75.846 млн. лв. От тях 69.262 млн. лв. са за производствена дейност. Разходите за основната производствена дейност в сравнение с 2003 г. също са увеличени с 21.884 млрд. лв., което е главно за сметка на нарасналото производство. Активите на фирмата са групирани като текущи и нетекущи. Нетекущите възлизат на 53.486 млн. лв., или 79.98% от сумата на всички активи. Текущите активи са 13.391 млн. лв. и представляват 20.02% от активите. Основната част от нетекущите активи са дълготрайните материални активи, които са 41.715 млн. лв., или 77.99% от тях. За периода 2001 - 2003 г. те са в размер $4.688 млн.
Източник: Кеш (04.02.2005)

Борсовата приватизация на БТК най-сетне осигури милиардна сделка за българска компания. Но на принципа "Всяко добро - за зло", тя даде сигнал за възобновяване на споровете дали телекомът е бил продаден евтино. А драматичният обрат на сделката за "Булгартабак" като че ли засили аргументите на тези, които отдавна са убедени, че приватизацията у нас е законен начин за "разграбване на държавата". На пръв поглед изглежда, че е точно така. Още не са забравени времената, когато Агенцията за приватизация избираше да води преговори с потенциален инвеститор, предложил по-ниска цена от конкурента си, не обявяваше предварителни изисквания към сделките и последващо (чрез анекси или допускайки плащане в компенсаторки) намаляваше цената им. факт е също така, че постъпленията от приватизацията досега са в пъти по-малки от оценките на активите на компаниите. Това даде повод на мнозина политици, дори експерти и прокурори, да говорят за разпродажба на безценица. Подобни коментари оставят само тягостно чувство и... половинчати изводи. Сегашната дискусия също не донесе нещо ново. Историята на големите приватизационни сделки у нас - и скандалните, и тези, които минаха по мед и масло като продажбата на електроразпределителните дружества - обаче са добро огледало за това, което се случва в страната. Поне десетина са безспорните продажби, при които нито качествата на инвеститора, нито достигнатата цена, нито ангажиментите по договора не предизвикаха големи съмнения. Нека изброим само сделките за "Нефтохим", "Солвей Соди", МДК (сега "Юмикор"), бирените фабрики... Те се сключваха от различни правителства, което малко ограничава иначе огромната тежест на политическия фактор върху приватизацията. качествата на инвеститора обаче не са достатъчно обяснение защо тези сделки сполучиха. Не само случаят с "Бритиш Америкън Тъбако", но и изгонването на "Норск Хидро" от сделката за "Химко" опровергават тезата, че заявеният интерес от голяма международна компания е необходимото и достатъчно условие за успех. Повод за съмнения е и фактът, че доста стратегически купувачи (например "Италчименти" в Девня) използваха обиколния път на повторните сделки. Защо "Нефтохим" (въпреки експериментите, които властта си правеше с рафинерията преди приватизацията й) и "Солвей Соди" ангажираха интереса на най-логичните си купувачи, а "Булгартабак" не успя? Отговорът може да се обобщи в едно изречение: колкото по-малко зависимо е едно предприятие от държавата и от условията за бизнес в страната, толкова по-голям е шансът за добра сделка. Инвеститорите вярват повече за преценките си за международната конюнктура, отколкото на обещанията на правителствата. Затова по-голям успех имаха сделките за предприятия, разчитащи на износ. Такива предприятия по принцип имат и по-ясни перспективи. когато към това се добави и добра осигуреност със суровини (какъвто бе случаят със "Солвей Соди"), то полето за пазарлък по цената значително се стеснява. Но това правило не действа безотказно. Пловдивският КЦМ например бе продаден без скандали, но няколко пъти по-евтино от МДК, въпреки че почти достига половината от продажбите на предприятието в Пирдоп. Не само неблагоприятната конюнктура по онова време, но и фактът, че бизнесът на КЦМ е съвсем ясен, изиграха лоша шега на сделката. Ако имаше място за спорове по цената, за уреждане на дългове и допълнителни договорки с правителството, щяха да дойдат повече инвеститори, друг е въпросът дали оживеното наддаване щеше да донесе повече пари за бюджета, твърди приватизационен консултант. Другият случай на успешни сделки са тези, при които се продават не толкова активи, колкото пазар. Сделките за ЕРП-тата, които засега са най-големият успех на българската приватизация, са най-доброто доказателство за това и неслучайно цената за тях се изчисляваше на брой абонати. На обратния полюс са продажбите на предприятия, които силно зависят от държавни намеси (включително лицензи, мита, акцизи) или от непредсказуемото развитие 6 свързани сектори. Държавата например не получи почти нищо за четирите си торови забода и едно от обясненията за това са договорите за доставка на природен газ. Другите обяснения трябва да се търсят в ангажиментите за инвестиции и социални разходи, които държавата (понякога по нелеп начин) стоварваше върху инвеститорите. Затова често миноритарните инвеститори оценяват по-реално компанията, твърди консултантът Румен Радев. Според него е нормално стратегическият инвеститор да търси цена, която е по-ниска от собствената му оценка, за да си осигури буфер по отношение на ангажиментите за преструктуриране, които поема. В случая с БТК и "Булгартабак" сработи и друг механизъм - намаляващият срок, през който инвеститорите можеха да се възползват от монополното си положение. А сделката за тютюневия холдинг получи и допълнителен натиск заради ангажиментите за повишаването на акцизите и отпадането на митата, поети пред ЕС. За щастие доста от големите ни заводи бяха продадени още преди да се разбере за екологичните и други тежести, които ще се стоварят върху тях заради договореното в Брюксел. Но изглежда, че случайността си знае работата - най-засегнати са предприятия, които бяха продадени за 1 лв., като "Кремиковци" и "Агрополихим". За мнозина собственици на приватизирани забоди достигането на евростандартите вече се оказва скрита мина, заради която иначе скъпите инвестиции на зелено сега изглеждат по-обещаващи. Друга такава бомба със закъснител, която смущаваше приватизацията, бяха неизяснената собственост върху активите, съдебните дела и скритите задължения на заводите. Затова не бива да се чудим, че има инвеститори, които успяха да препродадат с печалба закупеното преди години от държавата. Това не значи непременно далавера, а по-скоро изчистване на перспективите. В края на 2003 г. германската "Хайделберг" например препродаде за 57 млн. евро двата си циментови завода в Златна Панега и Батановци, които купи през 1997 г. срещу 27.5 млн. евро. А наскоро стана известно, че бизнесменът Георги Гергов е платил 20 млн. евро за ЦУМ, приватизиран от "Риджънт" през 1998 г. срещу 30 млн. г. марки. Ако има подобна класация обаче, безспорният победител в нея ще бъде ОББ - чрез две сделки през 2000 г. и 2004 г. Националната банка на Гърция плати 234 млн. долара за дела на тримата инвеститори, осъществили първата приватизация в банковия сектор срещу 3 млн. долара. Все още не е приключила продажбата на Хебросбанк на "Банк Аустрия", но и тук се очаква неколкократно повишаване на цената. Сегашният собственик на банката - "Ай Риджънт", е до-говорил цена около 100 млн. евро за дела си, който закупи от БКК за 23 млн. долара. Банковата приватизация на свой ред е красноречив пример за това как климатът в страната влияе върху настроението на купувачите. "Биохим" и Банка ДСК бяха продадени с по-висока премия над нетните им активи, отколкото Булбанк и тази "надценка" е комплимент за целия финансов сектор у нас. Другата показателна тенденция е, че най-големите инвестиции вече са "на зелено". Двата проекта за ТЕЦ-овете в "Марица изток", които най-после тръгнаха, надхвърлят по стойност (общо над 1.6 млрд. евро) която и да е приватизационна сделка. Дори инвестицията във ВЕЦ "Цанков камък" (219 млн. евро) доближава по размер цената за основния пакет от БТК. Далеч от държавната икономика, и частните инвестиции "на зелено" достигат впечатляващи размери. Вложенията на "Петреко" и "Миролио" вече надхвърлят 100 млн. евро, догонват ги "Овъргаз" и "Метро". Общата сума на инвестициите на гръцката "Виохалко" - белия рицар на закъсалите предприятия, до края на тази година ще достигне 210 млн. евро, съобщи Антон Петров, представителят на компанията, която контролира "Стомана индъстри", "София мед" и "Стилмет". Не липсват и заявки за сериозни суми в бъдеще. Турската "Шишеджам" планира да вложи 160 млн. долара в два завода за стъкло, което надхвърля цената на приватизационните сделки в този сектор. "Кауфланд" се кани да инвестира 300 млн. евро в хипермаркети у нас. "Линднер" (инвеститорът на "Бизнес парк - София") обяви, че ще вложи 150 млн. евро до 2007 г., а гръцката "Хеленик петролиум" - 110 млн. евро за същия период. Плановете на "Дънди Прешъс металс", "Практикер" и "Кейбълтел" надвишават 100 млн. лв. Този списък може да бъде много дълъг и вече не предизвиква чак такава еуфория, както инвестициите за няколко десетки евро на първите компании, осмелили се да строят заводи у нас. На пръв поглед подобни числа засилват впечатлението за евтина приватизация. Но може би е по-точно да се каже, че те слагат край на аргументите, основани върху носталгия и популизъм.
Източник: Други (06.02.2005)

Новото правителство на Украйна реши на първото си събрание, състояло се през уикенда, отново да национализира и след това да приватизира най-големия стоманодобивен завод в страната – Криворижстал, както и да проведе преговори за нов договор за заем с Международния валутен фонд (МВФ). Министър-председателят Юлия Тимошенко заяви, че кабинетът е анулирал “незаконните” решения на предишното правителство във връзка с миналогодишната продажба на Криворижстал, който беше закупен от група местни бизнесмени за 800 млн.щ.д. (620 млн.евро), след като бяха отхвърлени оферти от чуждестранни компании, някои от които достигаха 1.5 млрд.щ.д. (източник: FT)
Източник: Други (07.02.2005)

Най-голямата сума, отпусната по предприсъединителната програма ФАР на Европейския съюз (ЕС) - 144,3 млн. евро, - ще бъде похарчена за подобряване на условията на живот у нас и за социални дейности. ЕС отпуска най-много пари - 26,1 млн. евро, за "Икономическо и социално сближаване", което включва построяване на центрове за инвалиди, психично болни, емигранти и детски градини. Това стана ясно след подписване на втория финансов меморандум за 2004 г. по ФАР от финансовия министър Милен Велчев и ръководителя на делегацията на Европейската комисия Димитрис Куркулас. За тази година общата сума, отпусната по европрограмата, е 172,5 млн. евро. Договорените средства са с 82% повече от 2003 г. За обучението на ромите във висшите училища са планирани 9 млн. евро. За проекти за производство на енергия от възобновяеми източници са планирани 1,5 млн. евро, за съдебната система - 10 млн. евро, а 2 млн. евро са за борба с организираната престъпност. За митниците и финансови дейности са отделени 19 млн. евро. За изграждането на дневни центрове за инвалиди и психично болни са предвидени 3 млн. евро. Над 10 млн. евро ще са за земеделие. 3 млн. евро се предвиждат по проекти за развитие на гражданското общество.
Източник: Сега (08.02.2005)

Нестандартен начин да принудят работниците си да не бягат от работа, като си уреждат фалшиви болнични, приели шефовете на пернишката фирма "Стомана индъстри". На два месеца всеки металург, който нямал нито ден отсъствие и бил без дисциплинарни наказания, получавал по 100 лв. над заплатата си. Така само за месец четири пъти намалял броят на кръшкачите.
Източник: Труд (08.02.2005)

През 2005 година стават 15 години, откакто гръцката индустриална група "Виохалко" е на българския пазар. Компанията е собственик на девет завода у нас: "Стилмет" - София, "Леско" - Благоевград (произвежда дървен амбалаж за нуждите на "Виохалко"), "София мед" - София, "Стомана индъстри" - Перник, Термокалибровъчния завод в Перник, "Сигма" - Перник (занимава се с ремонтна дейност), холдинговата структура "Стилмет", "ТеПроСтил" - Перник, и "Съни сълюшънс" (производство на слънчеви панели). Антон Петров е представител на "Виохалко" за България и участва в ръководството на почти всички дружества от групата у нас. В: Като компания, която има 15-годишен опит в България, как оценявате условията за бизнес в страната? - През последните години - от първите крачки на демокрацията досега, нещата се промениха в много аспекти. В началото на прехода имаше по-смели закони за привличането на чужди инвеститори. Предлагаше се идеята тези компании да са напълно освободени от данък печалба, след това се прие да плащат половината от него за десет години. Имаше и други подобни усилия, но политическата обстановка в страната беше много нестабилна, липсваше законодателство, съобразено с новите реалности, пречеше и продължава да пречи сивата икономика. След всяка изминала година отчитахме, че бизнес климатът се подобрява, но винаги оставаше по едно но. Единственото, което България като цяло загуби, е, че беззаконието и стихийното развитие през първите години на демокрацията доведоха до създаването на мощни икономически структури в сивата икономика. И до ден днешен митническата и данъчната администрация не могат да се справят с тях. Надявам се, че до 2007 г. нещата да се подобрят още повече. През последните три-четири години се полагат много усилия да се пресекат тези канали, но те са станали дълбоки, добре изградени и е много трудно да се върви срещу тях. През всичките тези години се борехме и срещу нерегламентирания внос. Въпреки усилията все още този процес не може да бъде прекъснат, което е изключително странно за страна като България. Географски погледнато, пунктовете, през които минават тези стоки, не са чак толкова много, че да не могат да бъдат обхванати. Например публична тайна е, че камиони с алуминиеви профили влизат през Малко Търново декларирани като картофи или домати. Не се плаща ДДС и, от една страна, държавата губи, че не събира данъците, а от друга - българският производител. При тази ситуация защо му е на един инвеститор да влага в производството на алуминиеви профили например, когато е по-необлагодетелстван, отколкото, ако е вносител. Българската икономика много пострада от нерегламентирания внос. Не съм радетел на митата, защото, когато си конкурентен, ще продаваш, но когато има данъци, трябва да се платят. Сива икономика има навсякъде, но делът й в България е все още много висок. В: Вашите заводи са големи потребители на електроенергия. Как оценявате либерализирането на този сектор? - Либерализацията на енергийния пазар върви бавно и има много трудности. Пазарът на газ все още не е либерализиран и цената на газта е много висока. По този начин енергоемките производства стават неефективни. На думи секторът се демонополизира, но на практика още няма нищо. В: Смятате ли, че има проблем с обучението на кадри и няма връзка между образованието и бизнеса? - В сферата на образованието трябва да се направи много. Технологиите рязко се промениха, докато учебните заведения изостанаха. Трудно се намират специалисти - или са отишли в чужбина, или има общ недостиг. Ние се опитваме да провеждаме квалификационни курсове, но сами по себе си едва ли можем да се справим. Винаги се казва, че българинът е трудолюбив, изпълнителен, интелигентен, но трябва да бъде и образован. Образованието трябва по-сериозно да залегне като правителствена политика. Давам си сметка, че най-лесно е да критикуваш, че нещо го няма. Предполагам, че не е лесна работа и се изисква много време. Но не е нужно да откриваме колелото, а да се поучим от чуждия опит. В: Трите големи инвестиционни проекта на "Виохалко" бяха реализирани в "София мед", "Стомана индъстри" и "Стилмет". Какъв е размерът на инвестициите до момента в тези предприятия? - До този момент общите инвестиции в тези три предприятия са над 200 млн. евро. Обемът работа също е впечатляващ. "Виохалко" смело навлезе в страната за един кратък период от време. Реално инвестициите на групата започнаха след 1998 г. През 1999 г. беше построен "Стилмет" на зелено, по-късно започна изкупуването на активите на бившия Комбинат за обработка на цветни метали, сега "София мед", включихме се и в оздравителната програма на "Стомана". Така само за три години бяха реализирани три големи инвестиционни проекта в три различни завода - алуминий, мед и стомана. В: Преди няколко месеца "Виохалко" купи част от линията "Даниели" на "Камет". Какви са плановете ви за това оборудване? - Станът от линията "Даниели", който купихме, планираме да започне редовно производство през 2006 г. Оборудването вече е в "Стомана индъстри", но все още не е разопаковано. В момента се извършва оценка на състоянието му, липсите и щетите, причинени от времето, през което е съхранявано. Проектът се разглежда от всички страни и предстои да се достави автоматизацията и електрониката за това съоръжение. Първоначалната оценка на допълнителната инвестиция за пускането в експлоатация е 30 млн. евро. Доста оптимистично сме настроени за тази линия - планираме капацитетът й от 150 хил. тона да стигне 500 хил. тона годишно с една широка гама продукти. Това означава, че на българския пазар излизаме с нови продукти, някои от които сега се внасят от Гърция, други пък изобщо не са били произвеждани от "Виохалко". Целта е производство на специални стомани, тъй като това е липсващото звено до момента, за да заработи и термокалибровъчният завод, собственост на "ТеПроСтил". При работата на "Стомана" се върви към по-краен продукт, а не просто преработка на скрап в затоговки. Ресурсът от скрап в страната е ограничен и ако просто го претопяваме и го изнасяме като материал за производство на краен продукт, надали ще имаме много дълго бъдеще. В: През 2004 година в работата на "Стомана индъстри" за приоритет беше посочен вътрешният пазар, а през тази? - И през 2005 година приоритет за "Стомана индъстри" ще бъде развитието на вътрешния пазар. Бюджетът за вътрешния пазар през 2005 г. е удвоен. Например при бетонното желязо - през 2004 година сме продали около 60 хил. тона, а за 2005 г. предвиждаме 100 хил. тона. Ръстът при продажбите се базира на по-сериозното внимание, което ще отделим на българския пазар. А това ще стане чрез непрекъснато доказване, че сме надежден доставчик, работим качествено и предлагаме добри цени, като под добри цени не разбирам ниски цени, а актуални и конкурентни. В: През последните години в "София мед" беше въведено модерно оборудване. С колко се увеличи капацитетът на завода? - Преди "София мед" имаше капацитет от 34 хил. тона годишно, в момента само валцовото производство има 120 хил. тона. За да можем да продадем тези огромни количества, трябва да сме с високо качество, надеждни като партньори ида сме доказали, че сме готови да мислим дългосрочно. Едно от конкурентните предимства на работата в България е по-нископлатената работна ръка. Но с времето тази разлика ще се стеснява и ефектът от нея ще намалява. Иначе "София мед" е на път да се превърне в един от най-големите производители в Европа във валцовото производство с мед и месинг (листа и ленти от мед и месинг). Технологичното оборудване в завода е последно като технология, някои от нещата са пионери в технологията по обработване на метали. През 2005 година очакваното производство е 50 хил. тона готова продукция. Преди години с този завод България беше водеща в обработката на мед и месинг, сега пак излизаме на водещи позиции на международните пазари. В: "Стилмет" също планира увеличаване на капацитета. Докъде стигнаха нещата? - "Стилмет" като първа инвестиция на "Виохалко" в България доказа, че в тук може да се инвестира и да се работи качествено. Сега заводът е една от най-бързо развиващите се структури в страната. Строителството му започна през 1998 г., а през 1999 г. беше пуснат в експлоатация. Месеци по-късно заработи и втора производствена линия, а в края на 2001 г. стартира производство и на трета линия. Така общият капацитет на завода стигна 10 хил. тона годишно. В момента сме пред следващата крачка - до 2006 г. трябва да бъдат пуснати в експлоатация още две производствени линии, които ще удвоят капацитета на "Стилмет".
Източник: Дневник (09.02.2005)

В сряда добре информирани европейски източници съобщиха, че три от световните лидери в стоманодобивната индустрия – Mittal Steel Company, Arcelor и U.S. Steel, ще се борят за контрол над украинското предприятие Криворижстал. Независими експерти възприемат тези твърдения като знак, че представителите на крупния западноевропейски бизнес дават ясно да се разбере, че имат доверие на новото украинско правителство и са готови да направят значителни инвестиции в икономиката на страната. Министър-председателят на Украйна Юлия Тимошенко наскоро заповяда да бъде преразгледана сделката по приватизацията на Криворижстал, заради подозрения, че тя е протекла със сериозни нарушения. (източник: ИТАР ТАСС)
Източник: Други (09.02.2005)

Агенцията за държавни вземания (АДВ) е поискала да се възобнови делото за обявяване на пернишкия завод "Камет" в несъстоятелност заради неизпълнение на оздравителния план на дружеството. Искът е разгледан на 20 януари и предстои съдът да се произнесе в едномесечен срок. Историята на пернишкото предприятие минава през процедура по несъстоятелност - то беше обявено във фалит през 1994 г. Две години по-късно съдът прекрати производството заради приет оздравителен план. Той обаче така и не се изпълни, което е дало основание на АДВ да поиска възобновяване на производството. До окончателното произнасяне на съда е замразена и приватизационната процедура за 100% от "Камет". В края на миналата година Агенцията за приватизация получи четири оферти за завода - от германската E.T.E. European Trading Energy, "ТеПроСтил" ЕАД - София, швейцарската TrueForge Global Mashinery corp. и "Албена - Трансстрой" ЕООД - София. Паралелно с това развитие имаше по още един емблематичен за "Камет" въпрос - металургичното оборудване "Даниели". Гръцката индустриална група "Виохалко" чрез българското си дружество "ТеПроСтил" купи една от трите части на линията за 5 млн. лв. Кандидатите за покупката на "Камет" са уведомени за продажбата, тъй като "Даниели" е част от активите на завода. Преди старта на приватизационната процедура министерствата на икономиката и на финансите, както и Агенцията за приватизация обмисляха различни варианти за раздържавяване на завода. Един от тях беше да се отпишат задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). Правителството има право да намалява задълженията на предприятията по ЗУНК, ако това това може да помогне за приватизацията. Редуциране на задълженията може да има след сключването на сделка за над 50% от дружеството. За целта трябва да има и разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. Антимонополното ведомство е дало такова съгласие за "Камет" през 2001 г., но така и не е стигнало до разглеждане в правителството. "Камет" има необслужвани левов (16.843 млн. лв.) и валутен (85.824 млн. долара) кредит по ЗУНК, по които са начислени дължимите лихви.
Източник: Дневник (11.02.2005)

Mittal Steel Company, собственост на стоманодобивния магнат Лакшми Митал, регистрира рекордно високи приходи в размер на 4.7 млрд.щ.д. за дванадесетте месеца, приключващи на 31 декември 2004 г., в сравнение с 1.2 млрд.щ.д. за предходната година. Според официалното изявление на компанията, консолидираните продажби и оперативните приходи за периода са в размер на съответно 22.2 млрд.щ.д. и 6.1 млрд.щ.д., в сравнение с 9.6 млрд.щ.д. и 1.3 млрд.щ.д. преди година. Общите доставки на стомана през 2004 г. достигат 42.1 млн.т., в сравнение с 27.4 млн. т. през 2003 г. Чистите приходи, реализирани от Mittal Steel през четвъртото тримесечие на 2004 г. са в размер на 1.6 млрд.щ.д., в сравнение с 1.3 млрд.щ.д. през третото тримесечие на същата година. (източник: New Kerala)
Източник: Други (11.02.2005)

Южноафриканското правителство отмени антидъмпинговите мита, наложени върху вноса на руска и украинска стомана в страната. Според местните икономически анализатори, този ход е доказателство за нарастващото недоволство на властите от високите цени на стоманата на местния пазар: супер-високите мита бяха отменени въпреки упоритите протести от страна на местния монополист Iscor Co. Високите цени на стоманата носят щети на местните потребители и металургични предприятия. Преди пет години, ЮАР наложи вносни мита в размер на съответно 81.7% (за руската) и 94.8% (за украинската стомана), като обвини доставчиците в дъмпинг. Всички антидъмпингови мита, които на практика препречват достъпа на чужди стоки до вътрешния пазар в страната, се преразглеждат веднъж на всеки пет години. Що се отнася до вноса на стомана, космическите мита на практика премахваха изцяло конкуренцията на Iscor, но компанията се въздържаше от каквито и да било структурни промени, които биха могли да и позволят да намали цените на продукцията си,и съответно цените на стоманата в страната. Според информацията, носеща се в публичното пространство, правителството е готово да предприеме и други стъпки, които биха улеснили достъпа на вносителите на стомана до националния пазар. То обмисля отмяна на 5% мито, което се налага за всички вносители на стомана. Франсоа Дюбелман от International Trade Services Company, която представлява интересите на руската Северстал в ЮАР, заяви, че решението за премахването на антидъмпинговите мита не е изненадващо за неговата компания, тъй като то отразява общата тенденция на световния пазар на стомана. (източник: ИТАР ТАСС)
Източник: Други (11.02.2005)

Algoma Steel Inc. заяви, че няма да се включи в наддаването за изпадналия в несъстоятелност канадски производител на стомана Stelco Inc., след като направи предварително разглеждане и стартира преговори в средата на декември миналата година. “От евентуалното обединение на Algoma и Stelco би могло да има значителни ползи, но като се има предвид рисковете и задълженията, свързани с поглъщането, решихме, че продължаването на транзакцията не би било в най-добър интерес за нашите акционери,” заяви президентът и изпълнителен директор на Algoma Денис Тюркот в изявление, разпространене от Canada NewsWire. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (11.02.2005)

Работната група, оценяваща офертите за закупуване на чешкия стоманодобивен завод Czestochowa се обърна към Donbas и Mittal Steel (MS) – потенциалните инвеститори, с покана да предоставят по-подробна информация във връзка с технически аспекти на предложенията си до 22 февруари. Трудно е да се прогнозира коя от двете компании ще спечели в наддаването, но все пак си струва да отбележим, че Donbas събра допълнителни точки, след като покани местни доставчици на суровини да се присъединят към проекта. “Donbas създава смесено дружество с Zlomrex. Тя ще контролира 75% от новия венчър, а останалата част ще бъдат в ръцете на Zlomrex,” заяви анонимен източник от индустрията. Нито една от двете страни не пожела да коментира новината. Според неофициална информация, благодарение на това свое начинание, Donbas ще успее да осигури завода с основните суровини, а именно – скрап. Като се има предвид факта, че Украйна наложи значителни акцизи върху тези продукти, осигуряването на суровини от местни доставчици е от ключово значение. Новото предприятие също така планира да се включи в наддаването за завода Jednosc. (източник: Warsaw Business Journal)
Източник: Други (11.02.2005)

Европейските стоманодобивни компании вчера предупредиха за значителни увеличения на цените на стоманата, след като станаха ясни плановете на бразилската Companhia Vale do Rio Doce (вторият по големина производител на руда) да вдигне цената на суровината с 90%. Увеличението е “напълно необосновано е неотговарящо на условията на пазара, които не са много по-различни от 2004 г.” гласи изявление на Европейската конфедерация на производителите на желязо и стомана (ECISI). Немската асоциация на стоманодобивните компании твърди, че цените на стоманата ще скочат с 25-30 евро/т. В момента, Европа получава 50% от доставките си на руда от Бразилия. Евентуален рязък скок в цените на стоманата би ударил много от европейските производители. (източник: FT)
Източник: Други (11.02.2005)

ThyssenKrupp AG, четвъртият по големина производител на стомана в Европа, обяви, че печалбата през първото фискално тримесечие се е утроила, благодарение на по-големите продажби и по-високите цени на стоманата. Чистите приходи, реализирани през трите месеца до декември миналата година, са нараснали до 275 млн.евро( 356 млн.щ.д.), или 53 цента на акция, в сравнение със 100 млн.евро, или 19 цента на акция, заяви базираната в Дюселдорф, Германия групировка в свое изявление, публикувано днес. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (14.02.2005)

Първите оценки за външнотърговския стокообмен на България за 2004 г. показват, че той е за 38.4 млрд. лв., съобщиха от Националния статистически институт. В сравнение с 2003 г. той се увеличава с 20.5%. Внесени са стоки за 22.7 млрд. лв., като вносът е по-голям от износа с 45%. Изнесени са стоки за 15.6 млрд. лв. Спрямо 2003 г. износът се увеличава с 19.9%. Външнотърговското салдо е отрицателно и възлиза на минус 7.1 млрд. лв , а по цени FOB/FOB възлиза на -5.3 млрд. лв. През всички месеци на 2004 г. външнотърговското салдо е отрицателно. Най-голямо е отрицателното салдо за декември - 878 млн. лв. /износ FOB, внос CIF/, съответно 700 млн. лв. по цени FOB/FOB. Четвъртото тримесечие формира 35.2% от годишното отрицателно салдо. В сравнение с 2003 г. отрицателното салдо FOB/FOB се е увеличило с около 300 млн. лв. Анализът на данните показва, че относителният дял на сделките с разплащане в USD се запазва на равнището от 2003 г. - 34%, сделките в EUR се увеличават с 0.7% и вече формират 60% от стойността на износа, поясниха експерти. Най-големият месечен износ е реализиран през юли - за 1538.6 млн. лв., а най-малкият - през януари - 979.3 млн. лв. Тенденцията от предходни години износът през третото и четвъртото тримесечие да е по-активен се запазва и през 2004 г. и последното тримесечие формира 27.4% от годишния обем на износа. Около 46% от стойността на годишния експорт са износ на продукти след преработка у нас - основно за Италия, Германия, Гърция, Белгия и Франция. При вноса и през 2004 г. основни партньори на България са Германия, Русия и Италия, като внесените от тях стоки са 37% от общия внос.
Източник: Пари (15.02.2005)

Строежът на АЕЦ "Белене" ще започне в следващите три месеца. Няма никакви пречки за това от страна на Европейския съюз, обяви в Плевен председателят на парламентарната комисия по енергетика Веселин Близнаков. Очаква се скоро министър Милко Ковачев ще внесе до премиера предложение за проекта заедно с мнението на консултативния съвет и работната група за избора на технология. Реакторите на новата централа ще работят 50 години. Засега намеренията на правителството са да има два блока - 1000-мегаватови или по-малки, каза още Веселин Близнаков.
Източник: Стандарт (15.02.2005)

Софийският градски съд /СГС/ ще разгледа днес на първо заседание делото за аварията в металургичния комбинат "Кремиковци". Съдия-докладчик е Пламен Дацов. На 10 януари 2004 г. при инцидент - изтичане на газ - загинаха трима работници, а 22 бяха ранени. Делото ще продължи до 22 февруари. Обвиняемите са Иван Нешков, началник на група за пожарогасене, Валентин Кубадинов, началник-смяна в Доменното производство, Христо Александров, началник на газоспасителите, Димитър Блажев, газовик, Николай Савев - началник на производство "Водоенергийно" и Ивайло Стойков, старши газоспасител. Те ще отговарят за причиняване на смърт на повече от едно лице заради немарливо изпълнение на служебните си задължения.
Източник: Монитор (15.02.2005)

Преди да излязат официалните изявление от страна на Северстал и Lucchini, източници, близки до третия по големина производител на стомана в Русия заявиха, че Северстал ще подпише споразумение на стойност 570 млн.щ.д. за придобиването на 62% дял в италианския производител на стомана Lucchini. Семейният бизнес на италианците губи по над четвърт милиард долара годишно, и е натрупал дългове в размер на 2.4 млрд.щ.д. За разлика от него, дългът на Северстал към края на 2004 г. беше в размер на едва 500 млн.щ.д. Защо всъщност Алексей Мордашов – олигархът, който контролира Северстал, иска да купи Лучини и да докара загуби на собственото си предприятие – това трябва да обясни Северстал. С появата на новини за сделката в Италия, Лада Астикас – говорителка на международната групировка Севестал, заяви пред Mineweb, че не би могла да потвърди нищо: “На този етап, Северстал не разполага с информация по този въпрос,” беше лаконична тя. Една от причините за предпазливостта на Москва е, че италианската сделка на Мордашов, ако се окаже реална, би била най-голямата руска инвестиция в чужбина, откакто олигарха Владимир Потанин, чрез своята компания Норилски никел, плати 1.16 млрд.щ.ц. за 20% дял в южноафриканската Gold Fields. Транзакцията, която беше извършена на 29 март 2004 г., беше в нарушение на руските закони за капиталов контрол. Кремъл, който е все по-мнителен във връзка с опитите на олигарсите да източват пари от руските си компании, за да закупуват чуждестранни активи, нареди на Потанин да я анулира. Той все още не го е направил. Стойността на придобиването на Lucchini от страна на Северстал е около два пъти по-голяма от цената, на която миналата година руската компания купи друг един банкрутирал чуждестранен производител на стомана – Rouge Industries – Детройт. По стойност, последното придобиване на чуждестранни активи от страна на Мордашов е малко по-голямо от 461 млн.щ.д., които Олег Дерипаска, собственикът на контролния пакет от акции в Руски алуминий, предлага да плати за 20% дял в Queensland Alumina Limited – един от основните доставчици на алумина – суровината, от която се прави алуминий. Тази сделка все още предстои да бъде одобрена от руското и австралийското правителство. Според сега действащите руски закони за капиталов контрол, Централната банка трябва да разгледа тези сделки, след което да бъде внесен депозит в размер на половината от стойността на транзакцията по сметка на Централната банка в срок от около 60 дни. Според информацията, публикувана от италианската преса, Северстал ще купи част от капитала на Lucchini на две вноски в брой. Половината от сумата следва да се плати в момента на сключване на сделката, а втората половина – след една година. Северстал ще получи възможност да увеличи дела си до 70%, в случай, че фамилията Лучини се съгласи да намали дела си още повече. За момента, и след придобиването на дела на Северстал, според условията на последното споразумение, фамилията Lucchini ще запази размити 25% от завода, като 13% ще останат собственост на Banca Intesa SpA и Unicredito Italiano SpA – основните банки кредиторки на задлъжнелия производител на стомана. През 2004 г., Lucchini отчете приходи в размер на 1.9 млрд.евро (2.5 млрд.щ.д.). През 2003 г., приходите бяха в размер на 1.8 млрд.евро, но загубите възлизаха на 256 млн.евро. Lucchini Steel произвежда 2.3 млн.т. сурова стомана годишно в Италия, както и още 1.1млн. т във Франция, където компанията има дъщерно дружество на има Ascometal. Общо, производството на компанията през 2004 г. възлезе на 2.9 млн.т. Главния завод на Северстал в Русия – Череповец, произвежда 10.4 млн.т стомана годишно, а като се прибави и Rouge, количеството достига 12.8 млн.т. От тази стомана се произвеждат плоски продукти. Lucchini произвежда напълно различен асортимент – дълги продукти, основно релси. Една от причините за загубите на Lucchini са цените на суровините, от които се прави стомана – желязна руда, скрап, кокс, които растат по-бързо от приходите от продажби, реализирани от Lucchini. Северстал, обаче, почти със сигурност не може да осигури подобни вложения, необходими за съживяването на Lucchini. Според московският анализатор Роб Едуардс “Северстал ще отчете приходи в размер на 7.2 млрд.щ.д. за 2005 г., като, ако сделката (с Лучини) бъде осъществена, размерът ще нарасне до 8.7 млрд.щ.д.” Едуардс се отнася скептично към въпроса дали сделката би била изгодна за Северстал. “Разгръщането на реално дългосрочно сътрудничество между Lucchini и Северстал ще е сложен процес,” заяви той. “Капацитетът на всяко едно ниво от бизнеса на Северстал вече е разширен достатъчно, така че да осигури нуждите на постоянно разрастващото се световно търсене. От стратегическа гледна точка, сделката би имала много положителен ефект за Северстал, но от друга страна, не бива да забравяме, че груповите маржове ще продължават да се рушат, както се убедихме след поглъщането на Rouge през 2004 г.” На кратко, Мордашов се кани да похарчи около половин милиард долара за едно губещо предприятие. Защо? Според една от теориите на анализаторите, чрез Lucchini, Северстал ще има възможност да си осигури присъствие в рамките на ЕС, и по този начин да избегне строгите ограничение, налагани от Съюза ежегодно върху вноса на руска стомана. На теория, завода Череповец, собственост на Северстал, би могъл да произвежда евтина полу-обработена стомана, от която след това биха могли да се произвеждат по-скъпи продукти, които да бъдат продавани на европейските пазари, които иначе ограничават навлизането на метал, произвеждан от Северстал. Теоритичното увеличение на доходността от продажбите на стомана с по-висока стойност, в сравнение с по-нискостойностните руски продукти, по един много удобен начин ще остане извън обсега на руското данъчно облагане. След като, обаче един от заводите на Северстал в Латвия от една година насам е подложен на неогъваемост в европейските квоти за внос за тази година, Северстал вече разбра, че да притежаваш европейски стоманодобивен завод не е, и може би не би могло да бъде, начин за събаряне на стената от квоти, издигнат от Брюксел. Друго обяснение от индустрията е, че чрез закупуването на губещи предприятия, Мордашов използва пари, които иначе биха били обложени с данъци от все по-старателното руско данъчно министерство, като по този начин ги преобръща в офшорни активи, които един ден биха могли да му носят необлагаеми приходи и да увеличат офшорното състояние на Мордашов; за момента, то е оценявано на над 5 млрд.щ.д. Според доклад на руското данъчно министерство, публикуван миналия септември, Северстал плаща по-малко данъци от нормалното за руските износители на петрол, като прилага редица схеми за оптимизиране на трансферното ценообразуване и данъците. Кремъл и руското правителство не бързат особено да въведат промените в законодателството за трансферното ценообразуване и данъчните закони, които биха позволила да бъде разбит този вид избягване на данъци. Това не е точно пране на пари, в смисъла, който Брюксел влага в тази дума, поне не и все още. Но Мордашов трябва да е подготвен, че рано или късно, настоящите му счетоводни практики ще трябва да бъдат преустановени. Във всеки случай, италианците с охота ще приемат всяка парична помощ, независимо от какъв източник идва тя. Според някои от другите играчи от стоманодобивната индустрия, съществуват и по-ефективни методи за оптимизиране на руското данъчно облагане, от закупуването на губещи офшорни предприятия. Според тях, набезите на Мордашов в чужбина (той води преговори за закупуване на Stelco – банкрутирал канадски производител на стомана, Криворижстал – държавен украински завод, и Vitkovice – държавен чешки завод) са израз по-скоро на неговата лична суета, отколкото на здрав търговски разум. В края на миналата година, Мордашов заяви по време на конференция по стоманодобива, че очаква “ситуация в световната стоманодобивна индустрия, в която в рамките на идните няколко години, ще работят между четири и шест компании, всяка с капацитет около 100 млн.т стомана годишно. Иска ни се да сме една от тези компании.” Дори и след прибавянето на производството на Lucchini, общото производство на Северстал през тази година няма да надхвърли 16 млн.т. За да може да постигне тази амбициозна цел, Мордашов трябва да намери отнякъде още 84 млн.т. стомана. Подобна смела амбиция със сигурност ще има своя политическа цена, ако атмосферата за олигарсите в страната се влоши по-остро, и ако президентът Владимир Путин се опита да си възвърне подкрепата на руските гласоподаватели, посредством една свежа кампания, атакуваща богатствата, натрупани от местните олигарси. През изминалото десетилетие, в списъка на “повалените” олигарси фигурират имената на медийния магнат Владимир Гузински, Борис Березовски и Михаил Ходорковски от Юкос. Те използваха парите си за закупуване на онова, което смятаха за мощна англо-американска подкрепа, която да ги предпазва от Кремъл. През 2003 г., когато купи американската мина за паладий – базираната в Монтана Stillwater, Потанин си мислеше че прави същото нещо. Навлизането на Мордашов на американския пазар на стомана, а сега и апетитите му към Италия, може според него да са на цена, която си струва да бъде платена, като един вид предпазна политика срещу една евентуална нова кампания от страна на Кремъл.
Източник: Други (16.02.2005)

"Асарел - Медет" АД обяви намерението си да открие процедура за доставка на оборудване, в това число шеф-монтаж и гаранционно обслужване за обект "Пречиствателна станция за дренажни води". Общата предварителна стойност за доставката е 570 200 лв. без ДДС. В предмета на доставката се включват машини, съоръжения, електрооборудване и апаратура за контрол и управление. Количеството и параметрите им са представени в документацията за участие. В текста на предварителното обявление, публикувано в Регистъра на обществените поръчки и в Държавен вестник, е отбелязано, че крайният срок за заявяване на интерес за участие е 16 март. Процедурата е ограничена. В конкретния случай предварителното обявление-покана служи за покана за заявяване на интерес за участие в процедурата от потенциалните кандидати. Друго обявление за поръчката няма да се обнародва. Документацията за участие в поръчката може да се закупи срещу 650 лв. до 8 март. Планира се доставките да започнат от 1 юли 2005 г. и да приключат до 1 януари 2006 г. Панагюрското медодобивно предприятие предвижда срокът на договора да бъде 6 месеца. Възложителят допуска и възлагане на повторение на предмета на поръчката от същия изпълнител чрез процедура на договаряне с него. От изпълнителя се очаква да осигури и гаранционен сервиз в продължение на 60 месеца след издаване на разрешение за ползване на строежа за обект "Пречиствателна станция за дренажни води" от програмата за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия до момента на приватизация на "Асарел - Медет" АД. Комплексно оборудване се предвижда по технологичната, електротехническата, контролни процеси и автоматизация и ВиК проектни части. Доставените машини, съоръжения и оборудване трябва да бъдат произведени от фирма със сертификат за качество по ISO 9001-2000. Предстои Министерството на околната среда и водите да изработи схема за отразяването на Директива 2004/35/ЕС в българското законодателство. Евродирективата предвижда предприятията да предприемат определен набор от превантивни и възстановителни действия по отстраняването на екологични щети. Основният принцип на директивата е "замърсителят плаща".
Източник: Дневник (16.02.2005)

Данък печалба е възможно да бъде намален на 10%, заяви министърът на финансите Милен Велчев. Той изнесе лекция за възможностите за инвестиции в България по време на работен обяд с членове на Американската търговска камара. Следващото правителство има възможност да намали данък печалба в границите от 15% до 10%, обясни министърът. ДДС е относително висок и е назрял моментът да бъде намален на 18%, смята Велчев. Според него това трябва да е приоритет на следващото правителство. Има икономическа рационалност във въвеждането на плосък данък за доходите на хората, подчерта министърът. Ако бъде поискано мнението ми, аз ще подкрепя това, допълни той. Намаляването на социалните осигуровки трябва да бъде приоритет на следващия кабинет, заяви Велчев. Социалноосигурителната тежест у нас е една от най-високите в Европа. Предвижда се до 2009 г. съотношението при плащане на осигуровки от работодатели и работници да се промени от сегашните 70:30 на 50:50. Но ако се намалят осигуровките, реално вноските на хората няма да се увеличат, а на фирмите ще се намалят. За промени в съдебната система и инвестиции в образованието настоя по БНР председателят на американската търговска камара Кенет Левковиц. Според него промените в конституцията трябва да дадат възможност без бюрократични пречки и американци да купуват земя в България.
Източник: Стандарт (17.02.2005)

"Алкомет" обновява мощностите си с 18 млн. евро. Намеренията на ръководството на компанията са инвестиционната програма да приключи до септември тази година. Динев уточни, че част от средствата се осигуряват от реинвестираната печалба, а останалата - от кредити. Последното тримесечие на 2004 г. компанията завърши с 2.8 млн. лв. печалба.
Източник: Дневник (17.02.2005)

Arcelor SA, най-голямата стоманодобивна компания в света, обяви рекордно висока печалба за изминалото тримесечие в цялата си тригодишна история, и заяви,че планира да увеличи цените на стоманата за шесто поредно тримесечие, на фона на растящото търсене в Китай. Чистите приходи за периода възлизат на 820 млн.евро (1.07 млрд.щ.д.), или 1.39 евро на акция. Резултатът преди година беше загуба от 202 млн.евро, или 41 цента на акция. Продажбите са се увеличили с 30% до 8.4 млрд.евро. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (17.02.2005)

Гръцките инвеститори у нас учредиха бизнессъвет с председател Христос Кацанис, директор на ОББ-NBG Group. Учредители на организацията са 17 компании. Сред задачите на организацията се разпространение на информация, свързана с проекти и програми на ЕС, насочени към трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Съветът ще организира дискусии, свързани с развитието на търговията, инвестициите, туризма.
Източник: Сега (18.02.2005)

Гръцки фирми учредиха бизнес съвет в България. Целта на инвеститорите е развитие на връзки между двете страни в областта на търговията и предаването на ноу-хау. Председател на борда на организацията е изпълнителният директор на ОББ Христос Кацанис, негови заместници са Антони Хасиотис от Пощенска банка, Стефано Бодрато от "Интраком" и Николас Георгопулос от "Дружба".
Източник: Стандарт (18.02.2005)

Киевски съд призна вчера за незаконна приватизацията на най-голямото стоманодобивно предприятие в Украйна - "Криворожстал", откривайки по този начин пътя към нейното анулиране, предадоха агенция Франспрес и ИТАР-ТАСС. Съд в Киев отмени решението на друг съд от 25 август 2004 година, с което бе потвърдена законността на продажбата на "Криворожстал". Търгът за стоманодобивното предприятие се състоя през 2004 година. Холандската компания Mittal Steel заедно с US Steel предложиха 1,5 милиарда долара за "Криворожстал", но предприятието бе купено за 800 милиона долара от украинския консорциум "Инвестиционно - металургичен съюз". Вчера министърът на финансите на Украйна Виктор Пинзеник каза, че само съдът ще реши кои предприятия в страната могат да бъдат реприватизирани, предаде ИТАР-ТАСС. Той уточни, че никой не би могъл да каже колко точно приватизирани украински предприятия ще бъдат върнати в ръцете на държавата, добави агенцията. Вчера украинският президент Виктор Юшченко заяви, че държавата ще си върне собствеността върху 30 предприятия, а министър-председателят Юлия Тимошенко разказа за плановете на правителството да преразгледа законността на приватизацията на 3000 предприятия.
Източник: Монитор (18.02.2005)

Има различни определения на понятието клъстер, както и различни опити за превод на тази дума - като например фирмени гроздове или свързани производства. Така или иначе, чуждицата клъстер все по-често започна да навлиза в употреба у нас. Едно от най-популярните определения за него е концентрацията на фирми със сходни, взаимно обвързани или допълващи се производства и услуги върху определена територия. Заради географската близост те ползват обща /често специализирана/ инфраструктура, общи пазари на труд и услуги, изправени са пред общи възможности за развитие и заплахи. БЪЛГАРСКИТЕ фирми трябва да побързат в сдружаването си в клъстери, ако искат успешно да се включат в проектите за финансиране от фондовете на ЕС. Именно към такъв тип формирования, а не към индивидуални играчи, ще бъдат насочени европарите. Проектите, търсещи финансиране, трябва да станат част от Националния план за развитие в периода 2007-2013 г., който пък трябва да е готов до края на тази година. С него България ще защитава финансовите ресурси, които ще поиска от Брюксел. Очакваме за този период да получим 4.5 млрд. EUR. Тепърва обаче в Министерството на икономиката ще се разработва проект за проучване възможностите за развитие на клъстерни структури в България. Средствата идват от програма ФАР и са на стойност 800 000 EUR. От тях само 140 000 EUR ще бъдат насочени за реална подкрепа на два пилотни клъстера у нас. Останалата сума ще бъде усвоена от консултантска фирма, одобрена от Европейската комисия, която трябва да извърши проучването къде и в кои отрасли в страната ни са се зародили подобни бизнесобщности и къде има потенциал за това. След което консултантът, заедно с Министерството на икономиката ще изработят национална стратегия и план за действие за подкрепа на клъстерите у нас. Проектът предвижда максимален срок от 20 месеца за изпълнение на тази задача. В първата половина на март се очаква да бъде одобрен консултантът. За участие са допуснати 8 международни консорциума. Идеята за насърчаване на клъстерните структури като начин за подобряване конкурентоспособността на определени сектори от българската икономика беше лансирана от вицепремиера Лидия Шулева в началото на миналата година. Основен инициатор за това обаче бяха бизнесорганизациите като БСК, БИБА, БТПП и СРБ. С тяхна помощ компании, обединени основно по географски признак, пристъпиха към институционализиране на общите си интереси. Първата клъстерна структура вече е факт. Преди месец бе учреден Средногорие мед, в който влизат четирите предприятия за добив и преработка на медна руда - Асарел Медет, Елаците Мед, Челопеч майнинг и Юмикор, заедно с местните общини Стрелча, Панагюрище, Мирково, Челопеч, Златица и Пирдоп. Обединиха ни преди всичко общите енергийни интереси, обясни изпълнителният директор на Асарел Медет Лъчезар Цоцорков. Първият проект на сдружението /заедно с местната власт/ е газификация на региона. Подобряването на инфраструктурата и специализацията в подготовката на кадри за четирите индустриални предприятия са другите приоритети. Разбира се, сдружението ще търси възможности и за по-изгодно договаряне на суровини за всички консуматори от региона и за по-ефективно съвместно излизане на международните пазари.
Източник: Пари (18.02.2005)

Китай – най-големият производител и потребител на стомана в света, ще въведе изискване за лиценз при внос на желязна руда считано от 1 март тази година. Този ход се възприема като опит да се контролира бумът във вноса на суровината. Миналата година, Китай изпревари Япония и зае топ позицията в класацията на най-големите вносители на желязна руда в света, купувайки 40.5% повече руда за нуждите на бързо-разрастващия се стоманодобивен сектор в страната с икономически растеж от 9.5%. Новите лицензи ще позволят на Китай да следи вноса на желязна руда, заяви министерството на търговията. (източник: Xinhua)
Източник: Други (18.02.2005)

Arcelor SA подписа меморандум за взаимно споразумение с Lucchini Group за придобиването на операциите на Lucchini в Полша, както и компаниите на Lucchini за преработка на скрап в страната – Silscrap и Crapex. Arcelor възнамерява да репозиционира тези операции с цел производство на пръти, предназначени за строителния пазар в Полша. Роланд Юнк, вицепрезидент, начело на поделението за дълга въглеродна стомана в Arcelor заяви: “Този ход е в подкрепа на стратегическата ни амбиция да разширяваме дейността и производството си в Източна Европа, където темповете на растеж в строителството са доста привлекателни.”
Източник: Други (19.02.2005)

Министър-председателят Симеон Сакскобурготски обяви промените в правителството, които ще бъдат предложени за гласуване от Народното събрание, както следва: 1. Министерството на културата се преобразува в Министерство на културата и туризма; 2. Освобождават се от министерските постове: Мехмед Дикме (МЗГ), Божидар Абрашев (Министерство на културата), Лидия Шулева (Министерство на икономиката) и Милко Ковачев (Министерство на енергетиката); 3. Назначават се за министри: Милко Ковачев в Министерство на икономиката, Нина Чилова в Министерството на културата и туризма, Нихат Кабил в Министерството на земеделието и горите, Мирослав Севлиевски в Министерството на енергетиката.
Източник: Капиталов пазар (21.02.2005)

Възобновяване на производството по несъстоятелност на Стомана АД е поискала в молба до Пернишкия окръжен съд Агенцията за държавни вземания, информираха пернишки магистрати. Молбата на публичния изпълнител се основава на чл. 85, ал. 1, т. 3 от Закона за събиране на държавните вземания. В исковата молба се подчертава, че съгласно утвърдения план за оздравяване на Стомана АД с Решение на Пернишкия окръжен съд 274/10.07.2000 г. предявените и приети публични държавни вземания от клас 3 в размер на 11 358 063.69 лв. следва да бъдат удовлетворени в пълен размер. Срокът на плащане е обвързан с извършването на продажби на активи на Стомана АД, които следва да бъдат извършени в срок до 6 месеца от утвърждаването на оздравителния план, т.е. 10.01.2001 г. В молбата се подчертава, че до настоящия момент тези вземания не са изплатени, поради което АДВ смята, че по този начин не е изпълнен утвърденият от съда оздравителен план на дружеството. Заради това агенцията настоява за възобновяване на производството по несъстоятелност поради неизпълнение на утвърдения оздравителен план; постановяване прекратяване дейността на предприятието; налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника; прекратяване правомощията на органите на длъжника; лишаване длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото; постановяване започване на осребряване на имуществото и неговото разпределяне.
Източник: Пари (22.02.2005)

През месец март официално ще бъде открита нова бизнес сграда, която е разположена в един от престижните райони на София – Борисовата градина, непосредствено до бизнес център ЕКСПО 2000. Достъпът към нея се осъществява по бул. “Никола Вапцаров”. Сградата е съобразена с изискванията на клас А и отговаря на съвременните тенденции за ергономична и високотехнологична среда за работа. Около 3500 кв.м. ще бъдат предоставени за офиси на външни организации. Инвестицията в сградата е за 7 млн. лева. Инвеститорът “Стилмет” АД е част от холдинга “Виохалко” и произвежда алуминиеви екструдирани изделия – стандартни профили, профили по чертеж на клиента и профили за алуминиеви архитектурни системи. В сградата ще се помещава централният офис на холдинга “Виохалко” за България. Ще бъде изградена и постоянна изложба на продукцията на заводите от групата. Конструкцията е от стоманобетонови безгредови етажни плочи, противоземетръсни шайби и колони. Бизнес сградата разполага с: * подземен паркинг с обща площ 2185 кв.м., 85 паркоместа, технически помещения, система за контролиран достъп, връзка със сградата с асансьор и стълбище, автоматизирана инсталация за пожароизвестяване и пожарогасене, противодимна вентилация. ? партерно ниво с обща площ 1148 кв.м., просторно и луксозно оформено входно фоайе с рецепция и места за сядане, заседателни зали, show room, офис площи, кафене. ? Три офисни етажа – площта на първия е 1129 кв.м., а на втория и третия – 1148 кв.м. ? Подпокривно ниво с площ от 576 кв.м. с достъп до 2 овални озеленени тераси. Ограждащите стени на сградата са изпълнение от структурна и полуструктурна окачена фасада Etem E-8000 – нова фасадна система, позволяващ изпълнението на нестандартни решения и прилагането на многобройни детайли. Профилът на фасадата е прекъснат термичен мост, който заедно с избрания стъклопакет осигурява топло- и шумоизолация. Северната фасада към бул. "Н. Вапцаров" е наклонена навън и изцяло остъклена. Светлинната концепция за екстериорно осветление на сградата е разработено от фирма “Алтроникс”. Сградата е изцяло климатизирана с агрегати и съоръжения на Lennox – САЩ, и Flaktwoods – Швеция, и има централна автоматизирана и компютъризирана система за отопление и вентилация (BMS) на фирма Honeywell, даващ възможност за регулиране на температурата в офисите. Офис площи На разположение на всички фирми в сградата ще бъдат две заседателни зали с 60 и 42 места на партерното ниво – напълно оборудвани и обзаведени за провеждане на делови срещи и конференции със съвременна озвучителна система, прожекционни екрани, мултимедия.
Източник: Строителство Градът (22.02.2005)

Umicore, най­ голямата в света компания, преработваща цветни метали, ще предложи отделянето на медния си бизнес в отделна компания, съобщи Блумбърг. Компанията ще спре производството и търговията на цинк, като занапред ще продава само цинкови сплави и продукти. По думите на изпълнителния директор Томас Лайзен, ще бъдат направени инвестиции "в по­ изгодни материали и химикали". В състава на групата Umicore влиза и заводът "Юмикор­ Мед" в Пирдоп. Новата компания, която ще поеме бизнеса с медта се нарича Cumerio и от 29 април ще търгува отделно на европейската борса Euronext. Медното подразделение се оценява от лондонски анализатори на около 353 млн. евро., а неговата продажба се обсъжда от 2002 г. по предложение на Лайзен. Всеки инвеститор ще получи по една акция от Cumerio за всяка притежавана акция в Umicore. Белгийската Umicore придоби 56% от държавния Медодобивен комбинат-Пирдоп през 1997 г. Обемът на продукцията в минно-обогатителния комбинат на дружеството в България за миналата година достигна близо 255 хил. тона мед, като според плановете ще успее да увеличи производството си до 255 хил. тона през 2007 г. За 2003 г. българското поделение на дружеството произведе 213 хил. тона анодна мед. Според съобщение на компанията, миналата година печалбата на групата преди данъчно облагане, лихвени и амортизационни отчисления е нараснала с 96%. Чистият приход за втората половина на 2004 г. се е увеличил до 67.6 млн. евро ($89 млн.) или 2.59 евро за акция. Продажбите са се вдигнали с 5 на сто до 3.35 млрд. евро. Umicore е основана през 1906 г. под името "Юнион Миниер дьо О Катанга" като фирма за преработка на мед и други метали, добивани в тогавашната белгийска колония Конго. След като Конго получава независимост през 1960 г., мините на фирмата в страната са национализирани. През 2001 г. компанията се преименува на Umicore заради цялостното преориентиране на дейността є, инициирано от встъпилия в длъжност малко преди това нов главен изпълнителен директор Томас Лейзън.
Източник: Монитор (23.02.2005)

Заради неизпълнение на приетия оздравителен план Агенцията за държавни вземания (АДВ) е поискала да се възобнови производството по несъстоятелност на пернишкия завод "Стомана". Делото е насрочено за 1 март в Пернишкия окръжен съд. Публичните държавни вземания от пернишкия завод са за близо 11.3 млн. лв. От тях 10 млн. лв. са дългове към Националния осигурителен институт, а останалите към данъчната администрация. Оздравителният план на "Стомана" АД беше приет през 2000 г., като реалното му изпълнение започна през май 2001 г. Програмата предвиждаше да се разпродадат част от активите на дружеството и да се погасят дълговете му. В плана не беше посочен срок, в който предприятието трябваше да се издължи към НОИ и предвид на това, че не е имало разсрочване на задълженията, плащането е трябвало да стане в най-кратки срокове. До момента обаче парите не са изплатени. Крайният срок за изпълнение на оздравителния план на "Стомана" АД е юни 2005 г. Към момента обаче дружеството е продало над 90% от активите си. Първоначално предвидените приходи от осребряването на активите на металургичния завод са 42 млн. лв. По неофициална информация събраните средства са били близо 50 млн. лв. Почти всичките са отишли за уреждане на задълженията към персонала и за издръжка. През 2001 г. гръцката компания "Сиденор", част от индустриалната група "Виохалко", купи основното производство на "Стомана" за 13.5 млн. долара и създаде българското дружество "Стомана индъстри". Отделно от това различни цехове бяха обособени в отделни предприятия и също бяха продадени.
Източник: Дневник (23.02.2005)

Гърция продължава да е инвеститор номер едно в България. От 1992 г. насам обемът на вложените от гръцки компании капитали у нас достигна 1.167 млрд. USD. Икономическата експанзия на южната ни съседка не се основава само на териториалната близост, но и на целенасочената политика на гръцкото правителство, която намира финансова и техническа подкрепа на редица програми на Европейския съюз. По данни на Агенцията за инвестиции над 350 гръцки компании са вложили капитали в различни сектори на българската икономика. Най-големите от тях са в телекомуникациите, банковия сектор и металургията. Едни от първите големи гръцки инвестиции са в хранително-вкусовата промишленост и ресторантьорството. В периода 1995-1999 г. годишно в страната са влагани между 15 и 20 млн. USD. По това време са инвестициите на Delta, Goody's и Chipita Int. Тогава е и първата голяма инвестиция в телекомуникациите - навлизането на Intracom със закупуването на дружеството за телефонни услуги с предплатени карти Булфон. Рязко увеличаване на инвестиционен интерес се забелязва след 2000 г., когато годишните потоци от гръцки капитали вече надхвърлят 200 млн. USD. През 2000 г. Националната банка на Гърция придоби близо 90% от капитала на ОББ за 207 млн. USD. Тогава Antena стана собственик на Нова телевизия. През 2001 г. OTE получи лиценза за втория GSM оператор. Сделката бе за 178 млн. USD. До момента в мрежата на GloBul са инвестирани над 538 млн. USD и са открити 560 работни места. Гръцката индустриална група Viohalko е един от големите чужди инвеститори в българската металургия. През 2001 г. Viohalko закупи стомана Перник /сега стомана индъстри/ с амбициозна инвестиционна програма от 60 млн. EUR до 2006 г. Вложените средства вече надхвърлят 30 млн. EUR. Групата построи завода за производство на алуминиеви архитектурни системи Стилмет в Бургас. В третия завод на Viohalko - София мед, ще бъдат инвестирани 65 млн. EUR. Голям дял на гръцко участие заема и бизнесът с горива. Гръцката енергийна компания Hellenic Petroleum Group обяви, че до средата на 2008 г. ще инвестира 70 млн. EUR за изграждането на 65 бензиностанции в България. Фирмата вече има 15 бензиностанции в България, за изграждането на които вложи 20 млн. EUR. Веригата се управлява от българското подразделение на гръцката фирма - Еко Елда България, която продава горива, доставяни от компанията майка. Веригата бензиностанции Еко Елда отчете 40% ръст на продажбите си в България за последните три месеца на 2004 г. Топ 10 на гръцките капитали у нас Фирма Българско представителство Сектор OTE Космо България Мобайл/Глобул GSM оператор National Bank of Greece Обединена българска банка банки Brewinvest Загорка АД пивоварна индустрия Grecotel Хотел Шератон хотели Viohalko стомана Перник металургия Viohalko чрез Halkor София Мед металургия Viohalko чрез Sydenor стомана индъстри металургия Intracom Булфон телекомуникации Antena Нова телевизия телевизия Goodys Гудис обществено хранене
Източник: Пари (23.02.2005)

Електроенергията за фирми и предприятия ще поскъпне с около 5% от началото на април, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране проф. Константин Шушулов вчера по време на семинар за либерализиране на енергийния пазар. В момента в комисията подготвят график за поскъпването, така че цените за бита и за индустрията да се доближат максимално. 5-процентното увеличение на тока за индустрията се налага заради натрупаната инфлация, поясни още проф. Шушулов. Ще поскъпне токът ниско напрежение, поясниха още експерти. В момента фирми и предприятия плащат дневна тарифа 13.5 стотинки и около 8 стотинки/Kwh нощна. Според енергийни специалисти поравно между бита и промишлеността е разпределено потреблението на електроенергия ниско напрежение, според друго 40% се падат на бита, а останалите 60% - на фирмите. От лятото на 2006 г. ще отпадне и т. нар. първо стъпало от 75 Kwh, които сега се плащат по 9.8 стотинки. По данни на енергийното министерство 75 Kwh e цялото месечно потребление на над 20% от домакинствата в България. За сметка на това второто стъпало - дневната тарифа на електроенергията ще падне от 17.8 на около 14.2 стотинки. По този начин ще се запази средната цена на електроенергията и средното увеличение на цените на електроенергията няма да надхвърли планираните в енергийната стратегия 45%. Според други експерти обаче средното увеличение ще е около 60%. Промяната ще доведе до нарастване на сметките за ток на домакинствата с ниско потребление на ток, докато тези с голямо потребление ще плащат по-малко.
Източник: Пари (24.02.2005)

С над 20 млн. лв. е преизпълнен оздравителният план на Стомана АД, обяви изпълнителният директор на дружеството инж. Спас Христов. В началото на седмицата от Агенцията за държавни вземания обявиха, че ще искат фалита на дружеството заради неизпълнение на плана. Рамката на плана е била 42.7 млн. лв. Към края на 2004 г. в резултат на неговото изпълнение са постъпили 62.783 млн. лв. от продажба на активи на дружеството. Тези пари са изразходвани за удовлетворяване на кредиторите, както и разноските по несъстоятелността и разходите за изпълнението на оздравителния план. В него е прието частично удовлетворяване вземанията на ТSBанк за 11 млн. лв. Към края на миналата година задълженията към банката са изплатени напълно. 746 хил. лв. дължи дружеството за заплати, 97% от които са изплатени. От публичните задължения на държавата, които са 11.358 млн. лв., по сметка на НОИ са преведени 8.685 млн. лв., което представлява 13% от общия размер на постъпилите суми в дружеството, уточни още Христов.
Източник: Пари (25.02.2005)

В САЩ са внесени 18% по-малко стомана през януари в сравнение с декември, според публикувано в петък проучване на Американският институт за международна стомана (AIIS). “Месечното изследване, провеждано от AIIS, демонстрира лек спад в сравнение с предходни месеци, и не е изключено тези данни да са началото на една тенденция,” заяви президентът на AIIS Дейвид Фелпс. “С наближаването на традиционно по-силното второ тримесечие, очакваме поръчките да се засилят през идните месеци,” добави той. Големият скок в цените на стоманата през последните няколко години беше обект на сериозни обвинения от американски производители, особено работещи в сферата на автомобилната индустрия, за техните по-ниски печалби и по-високи цени на продукцията. По предварителни данни, AIIS заяви, че през януари страната е внесла 2.398 млн.т. (нето) стомана, в сравнение с 2.924 млн. т. през декември, и 2.398 млн.т. през януари 2004 г. Вносът от ЕС е спаднал с 43.5% през януари до 299.000 т (нето), в сравнение с 529 000 т през декември. Процентният спад на вноса от Китай е още по-голям – 48.5% до 150 000 т през януари в сравнение с 291 000 т предходния месец. В сравнение със същия месец на миналата година, доставките на стомана от Китай са нараснали с 46.9% в сравнение със 102 000 т през януари 2004 г. В същото време, вносът от Канада бележи ръст от 18.4%, достигайки 430 000 т през януари, в сравнение с 363 000 т през декември, но остава почти непроменен в сравнение с януари 2004 г. (източник: Pittsburgh Business Times)
Източник: Други (25.02.2005)

Най-големият в света производител на стомана, "Митал стийл", ще съкрати 30%, или над 45 000 от своите служители в следващите пет години. Това заяви Лакшми Митал по време на конференция, проведена миналата седмица, предаде Ройтерс. Намаляването на работната сила е неизбежен резултат от интегрирането на американската "Интернешънъл стийл груп" (International Steel Group). Компанията ще инвестира в модернизация на производството, заяви още големият брат от фамилията Митал. От стоманения гигант не уточниха къде точно ще бъдат направени промените. Анализатори обаче се опасяват, че планираните действия от страна на "Митал стийл" ще срещнат сериозната съпротива от страна на Американския профсъюз на работещите, който ще застане зад "Интернешънъл стийл груп". В края на миналата година беше обявена сделката, съгласно която LNM Group, собственост на фамилията Митал, ще слее двете си дъщерни компании "Испат" и LNM Holding, след което новосъздаденото дружество закупи американския производител на стомана "Интернешънъл стийл груп" за 4.5 млрд. долара. Двойното сливане, което се очаква да бъде финализирано през март тази година, ще доведе до създаването на световен стоманен гигант, базиран в Ротердам, с годишни продажби от 32 млрд. долара.
Източник: Дневник (28.02.2005)

270 хил. долара е източил от пернишката фирма "Стомана" лидерът на "Евророма" Цветелин Кънчев. Той е сред най-големите длъжници на предприятието, обявено в несъстоятелност, съобщи адвокатът на "Стомана" Тотьо Иванов, цитиран от Дарик радио. Фирмата на Цветелин Кънчев "Флоранс-7" е трябвало да направи съгласно договор от 1996 г. хидроизолация на помещения в "Стомана". 270-те хиляди долара са изтеглени авансово за закупуване на материали. Година по-късно договорът между "Флоранс - 7" и "Стомана" е прекратен поради неизпълнение, но парите не са върнати. По време на престоя си в затвора Кънчев е прехвърлил фирмата на съпругата си. На нейно име е нямало регистрирано имущество, нито пари в банкова сметка, с които да се обезпечи задължението. Несъбраните вземания от длъжници на "Стомана" възлизат на 1,5 млн.лв.
Източник: Черно море (28.02.2005)

Канадската компания "Дънди прешъс металс" повиши оценката си за количеството златни залежи в златната мина на "Ада тепе" край Крумовград, съобщиха от компанията. Повишението е с 78 хил. унции, като в момента общо количество руда е за около 835 хил. унции (над 25 тона). На тази база ще се и извърши икономическата оценка за изграждане на мина до Крумовград. Оценката трябва да бъде готова до края на март, уточниха от "Дънди". В мината ще се добива и сребро, като последните данни за запасите от този ценен метал бяха за близо 400 хил. унции. Преди да започне изграждането на мината, трябва да бъде изготвена и оценката за въздействие върху околната среда, която трябва да е готова през първото тримесечие на 2005 г. "Дънди" планира да добива 150 хил. унции злато на година от мината, която трябва да започне работа най-рано в края на 2006 г. По сегашни цени на световните стокови пазари това количество от ценния метал се равнява на около 20 млн. долара на година. Дружеството планира да експлоатира мината между 8 и 12 години. Разработването на находището ще струва 45 млн. долара, показват предварителните разчети на "Дънди".
Източник: Дневник (28.02.2005)

Търговският дефицит през миналата година достигна 2.718 млрд. EUR, показват данните на БНБ за платежния баланс към 31 декември 2004 г. Той представлява 14% от БВП. За една година, спрямо края на 2003 г., търговският дефицит се е увеличил с 518.4 млн. EUR. Отрицателното търговско салдо се дължи на запазващия се превес на вноса над износа на страната. През периода януари-декември 2004 г. износът ни възлиза на 7.994 млрд. EUR. Увеличението му в сравнение със същия период на предходната година e с 19.9%. Вносът достига 10.712 млрд. EUR, като нараства с 20.8% спрямо съответния период на 2003 г. Цените на суровия петрол, петролните продукти и природния газ водят до увеличаване на търговския дефицит с 42.4 млн. EUR през годината, а само за декември с 4.8 млн. EUR. Дефицитът по текущата сметка през изминалата година достига 1.453 млрд. EUR, или 7.5% от БВП. Спрямо предходната година дупката в текущата сметка намалява с близо 10.9%. Само за декември 2004 г. текущата сметка е отрицателна, в размер на 319 млн. EUR, и е по-висока в сравнение със същия месец на 2003 г., когато е била 281 млн. EUR. Преките чуждестранни инвестиции у нас за 2004 г. покриват 134.8% от дефицита на текущата сметка при 113.5% за 2003 г. Преките инвестиции възлизат на 1.958 млрд. EUR, или 10.1% от БВП. Отчетеният дялов капитал от приватизационни сделки е 936.3 млн. EUR, като за миналата година той е 312 млн. EUR. Нарастването се дължи на постъпленията от приватизацията на БТК и на електроразпределителните дружества. По страни най-много инвестиции през м.г. са привлечени от Австрия - 37.3% от общия размер, Чехия - 15.1%, и Холандия - 13.7%. Цените на суровия петрол, петролните продукти и природния газ влошават дефицита на текущата сметка през декември 2004 г. с 5.1 млн. EUR, а за дванайсетте месеца на годината - с 48.2 млн. EUR. Нетните постъпления от текущи трансфери - това са основно средства от работещи в чужбина българи, възлизат на 888.1 млн. EUR /4.6% от БВП/ при 612.6 млн. EUR за 2003 г.
Източник: Пари (01.03.2005)

Положителните тенденции в развитието на икономиката през 2004 г. дават основание през първата половина на т. г. да се очаква 5.2-5.3% икономически растеж и 7-8% прираст на добавената стойност в промишлеността, се казва в последния брой на Икономически преглед на БНБ. В резултат на сезонните фактори и повишаването на акцизите на бирата и високоалкохолните напитки инфлацията може да достигне до 2% в края на първото тримесечие на 2005 г., но до средата на годината ще бъде компенсирана от сезонното намаление на цените на хранителните стоки, се казва в анализа. В края на 2004 г. натрупаната инфлация от 4% беше близо до очакваната, припомнят от БНБ. В края на 2004 г. валутните резерви достигнаха 6770.4 млн. EUR, а среднодневната стойност на задължителните минимални резерви през декември м. г. нарасна с 657 млн. лв. спрямо нивото им през юни, посочват от централната банка.
Източник: Пари (02.03.2005)

Инфлацията може да достигне до 2% в края на първото тримесечие на 2005 г. поради влиянието на сезонни фактори и увеличаването на акцизите на бирата и високоалкохолните напитки, се посочва в последния брой на Икономически преглед на БНБ. До средата на годината тя ще бъде компенсирана от сезонното намаляване на цените на хранителните стоки, прогнозират от централната банка. В края на 2004 г. натрупаната инфлация беше близо до очакваната в размер на 4%. Колебанията на международната конюнктура през 2004 г. не са се отразили негативно върху икономиката на България, се посочва в анализа. Развитието й остава устойчиво и с високи темпове в резултат на активното вътрешно търсене и на нарастването на износа. Подобряването на конкурентоспособността на икономиката влияе благоприятно върху разширяването на външните пазари за производителите и до относително намаляване темповете на вноса поради по-голямо предлагане и търсене на местни стоки на вътрешния пазар. Доброто финансово състояние на предприятията в резултат на подобряването на разходната им конкурентоспособност дава основание през първата половина на 2005 г. да се очаква икономически растеж от 5.2-5.3% и прираст от 7-8% на добавената стойност в промишлеността, се казва в анализа.
Източник: Пари (02.03.2005)

Пернишкият окръжен съд не даде ход на делото за възобновяване на производството по несъстоятелност на Стомана АД. Искът е подаден от Агенцията за държавни вземания /АДВ/ с мотив, че металургичното дружество не изпълнява оздравителния си план. Съдебният състав вчера определи седемдневен срок, в който изпълнителният директор на АДВ Станислав Михайлов да изпрати нова искова молба, подписана лично от него. Съдът се мотивира, че под внесената в съда молба пред името на директора на АДВ е поставена запетая. Следваща дата за съдебно заседание вчера не беше насрочена. В исковата молба се подчертава, че съгласно утвърдения план за оздравяване на Стомана АД с Решение на Пернишкия окръжен съд 274/10.07.2000 г. предявените и приети публични държавни вземания от клас 3 в размер на 11 358 063.69 лв. следва да бъдат удовлетворени в пълен размер. Срокът на плащане е обвързан с извършването на продажби на активи на Стомана АД. Производство по несъстоятелност на Стомана АД беше открито с решение на Пернишкия окръжен съд на 25 август 1999 г., а е прекратено на 21 юли 2000 г. Оздравителният план на дружеството влезе в сила на 17 май 2001 г. През 2001 г. гръцката компания Сиденор, част от Виохалко, купи основното производство на Стомана за 13.5 млн. USD и създаде българското дружество Стомана Индъстри.
Източник: Пари (02.03.2005)

Бразилия намали до 0% митата върху вноса на 15 вида стоманени продукти, в стремежа си да попречи на галопиращите цени на стоманата на местния пазар да доведат до нарастване на инфлацията в страната, съобщи в свое изявление министерството на развитието и търговията. Бразилия елиминира митата при вноса на стоманени намотки и плочи, използвани при производството на автомобили и машини, както и на тенекиени плочи, използвани при производството на консерви за хранителни продукти. Преди, вносът на тези продукти беше облаган с мита между 12 и 14%. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (05.03.2005)

През тази година управителният съвет на държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) гласува 100.7 млн. лв. бюджет за финансиране на екологични проекти. По-голяма част от средствата се дават безвъзмездно на общините за строителство и модернизация на пречиствателни станции, пакетиране и съхранение на отпадъци, прокарване на водопровод и канализация. Допълнително държавното предприятие безлихвено кредитира и частни екопроекти или програми в областта на екотуризма, опазването на дивеча и ценните растителни видове в националните паркове и резерватите. Предприятието действа от есента на 2002 г. като приемник на Националния фонд за опазване на околната среда към екоминистерството. Регистрирано е като държавно предприятие, затова не формира и не разпределя печалба. Основните приходи идват от екологични такси и глоби, които индустриалните предприятия плащат при замърсяване, от услуги, лихви или погасителни вноски на общини и фирми. Минимална част се отпускат от държавния бюджет - през миналата година за предприятието са били преведени 20 млн. лв., сочи отчетът за 2004 г. Създаването и дейността на предприятието са регламентирани със закона за опазване на околната среда, приет преди три години. Чрез него се финансират главно проекти, заложени в националната програма за приоритетно изграждане на пречиствателни станции, поясниха от министерството на околната среда. Освен за пречистване на отпадните води общини и фирми могат да кандидатстват още за прокарване на водопровод или канализационни мрежи, за монтаж на отвеждащи колектори и др. Изграждането на депа и съоръжения за компостиране на отпадъците също приоритетно се финансират чрез ПУДООС. Кандидатите могат да участват и с проекти за регулиране на оттока на реките и създаване на водни площи от местно значение, извършване на сондажи за подземни води и т.н. За инвестиционни проекти предприятието отпуска безвъзмездно средства само на общини, но при условие че не са ползвали целеви субсидии от бюджета за екопроекти. Фирмите не ползват субсидии. При отпускане на безлихвени заеми на частни фирми предприятието покрива 70% от стойността на проекта, останалото е самофинансиране. Кандидатите за субсидии или безлихвени кредити представят комплект документи, в които задължително трябва да има строително разрешително, одобрение за инвестиционните проекти от министерството на регионалното развитие и регионалните басейнови дирекции или дирекциите за опазване на околната среда и водите. Изисква се още документ за собственост върху терена и канализационната система и разрешение за заустване (изтичане) на отпадните води. Общинските власти също трябва да гарантират, че изгражданият обект е с приоритет за региона. Фирмите, които кандидатстват за безлихвени заеми, представят и банкова гаранция от обслужващата банка, в случай че тя финансира проекта. През миналата година в предприятието са постъпили над 1600 молби за отпускане на заеми или субсидии. Одобрени са 350 инвестиционни проекта и още 61 за екотуризъм или други неинвестиционни начинания. Близо 70 млн. лв. държавата е дала безвъзмездно за изграждане на пречиствателни станции, депа и др. инвестиционни проекти. Над 13 млн. лв. са раздадените безлихвени кредити. В 10 общини с отпуснатите средства са купени сметоизвозващи камиони и контейнери за боклук. С помощта на държавата е въведено разделно събиране на отпадъците в Несебър, Карлово, Балчик, Кюстендил, Русе, Добрич и Троян. Значителна част от субсидиите за тази година също ще се насочат за разделно събиране на отпадъци от стъкло, хартия и пластмаса. Сред частните проекти, безлихвено кредитирани от държавата, са изграждане на мини ВЕЦ-ве, цехове за брикети от слама и биомаса, проекти за монтаж на електрофилтри и др. ------------ Първите одобрени проекти за 2005 г. * Шест депа за твърди битови отпадъци в общините Ямбол, Петрич, Пловдив, Родопи, Аксаково и Силистра. * Две депа за опасни отпадъци в Русе и Сливен и проект за събиране на сметта в столичния квартал "Факултета". * Компостиране на на биоразградими отпадъци в общините Априлци, Берковица, Ветово, Тополовград, Нови Искър и Кърджали. * 11 проекта за екотуризъм в общините Сливен, Кюстендил, Разград, Русе, София, Руен, Айтос, Горна Оряховица, Бяла, Малко Търново, съвместно изпълнявани с неправителствени организации. * Един проект за защита на биоразнообразието в община Тунджа.
Източник: Дневник (07.03.2005)

Удължава се срокът, в който може да бъде давана държавна помощ за преструктуриране на стоманодобива. Това стана, след като правителството одобри решение на Съвета по асоцииране Европейски съюз - България за изменение на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране /ЕСА/. С Допълнителния протокол към ЕСА срокът, в който страната ни може по изключение да дава държавна помощ за преструктурирането на стоманодобива, се удължава с 8 години, считано от 1.01.1998 г., или до присъединяването на България към ЕС.
Източник: Пари (07.03.2005)

След като изпратиха една от най-добрите си години, световните производители на стомана най-вероятно ще трябва да се лишат с част от печалбите си заради скока в цените на желязната руда, обяви авторитетното списание "Икономист". Водещите производители на рудата - CVRD, "BHP Билитон" и "Рио Тинто", които са основни доставчици на стоманодобивните предприятия, решиха да се възползват от понатрупаните печалби на клиентите си, като поискаха повишение на цената на суровината с 71.5%, отбелязва изданието. Конкретното им искане беше отправено по време на първоначалните преговори с японските стоманодобивни компании. Общият им пазарен дял при железните руди в размер на 70% им дава значителна пазарна мощ и това предизвика силно безпокойство сред производителите на стомана. През предишни години преговорите с японските компании в сектора се оказваха решителни при ценообразуването на стоманата и в останалата част от света. Този път гигантите в металургията първоначално отрекоха, че те ще дадат отражение в световен аспект, като се аргументираха, че мащабът на японските фирми е относително малък и по този начин цените, формирани от тях, не могат да служат за базови за останалите предприятия на планетата. На 3 март обаче най-големият производител на стомана в света "Арселор" (преди сделката за сливането на "Митал" и "Интернешънъл стийл") обяви публично, че ще приеме ръста на цените на суровината, предложен от най-голямото в света предприятие за железни руди - бразилското CVRD, на японските компании в сектора. Поскъпването на рудите, договорено от "Арселор", следва 19% скок на цените за миналата година и обещава да принуди и другите стоманодобивни компании да се съгласят с предложението на доставчиците. Това не е и единственият натиск, на който са подложени металургичните производители в ценово отношение. През декември миналата година те трябваше да понесат и двойно увеличение на цените на коксуващите въглища, чиято енергия се използва при преработката на желязото в стомана. На този етап производителите на стомана възнамеряват да прехвърлят тежестта от поскъпването на суровините на клиентите си. Това означава, че редица продукти в металургията ще поскъпнат. Автомобилните компании, които са сред най-големите потребители на стомана, побързаха да предупредят, че увеличаването на производствените разходи ще намали печалбите им, и призоваха доставчиците си в лицето на стоманопроизводителите да поемат част от покачването на цените. Резкият скок на цените на стоманата е стимулиран най-вече от търсенето на Китай, което според Северноамериканската комисия за търговията със стомана ще е причина за ръст на годишния производствен капацитет на стоката с 250 млн. тона през следващите 5 години, или повишение от 25%. Това може да доведе до пренасищане на пазара и спад на цените, предупреждават експерти.
Източник: Дневник (07.03.2005)

Държавата ще помага на "Кремиковци" до 2006 г. Вчера кабинетът удължи срока, през който по изключение може да се дава държавна помощ за преструктуриране на стомано-добива. Държавната подкрепа трябва да спре или до датата на присъединяване в ЕС, или 1 януари 2006 г. съгласно Европейското споразумение за асоцииране. Комисията по защита на конкуренцията ще съгласува програмата за преструктуриране на стомано-добива, а финансовото министерство ще следи за изпълнението й.
Източник: 24 часа (07.03.2005)

Производството на студено-валцувана неръждаема стомана в Южна Корея за пръв път в историята надхвърли 1 млн.т през 2004 г., съобщиха източници от индустрията в понеделник. Лидерът в областта на стоманодобива POSCO и останалите стоманодобивни предприятия в азиатската страна миналата година са произвели 1.07 млн.т. студено-валцувана неръждаема стомана, което представлява ръст от 9.2% в сравнение с предходната година. Производството на студено-валцувана неръждаема стомана в Южна Корея бележи ръст за трета поредна година, от 2001 г. насам, когато то възлизаше на 806 000 т. Продажбите на този вид стомана са нараснали с 11.7% в сравнение с миналата година, достигайки 1.04 млн.т. през 2004 г. Увеличението в производството на по-скъпата неръждаема стомана се отчита като опит на местните производители на стомана да се разграничат от китайските си конкуренти на пазара.
Източник: Други (07.03.2005)

България преговаря с чуждестранни енергийни компании за сътрудничество при извършването на сондажи за петрол в либийската пустиня, предаде гръцкият интернет сайт Reporter, като цитира либийски вестник. Вестникът се позовава на източници от българското министерство на икономиката. Либийският вестник цитира български заместник - министър на икономиката, според когото България е спечелила два търга за такива проекти, а 15 чуждестранни компании са изразили интерес за сътрудничество с нашата страна при тяхното изпълнение.
Източник: БТА (08.03.2005)

Министърът на енергетиката Мирослав Севлиевски е предупредил концесионерите и изпълнителните директори на Мина Станянци АД, Мина Бели брег АД, Мини открит въгледобив ЕАД, Мини Чукурово АД и Проучване и добив на нефт и газ АД, че не изпълняват задълженията за заплащане на концесионни възнаграждения, дължими за второто полугодие на 2004 г., съобщиха от ведомството. В писмата министърът напомня и за забавянето на отчетите, които трябва да бъдат представени в министерството от дружествата. Срокът за разплащане е 14-дневен, се казва в писмата. Севлиевски посочва, че срокът за изпълнение на задълженията е 14 дни след получаването на писмото му. В противен случай ще се стигне до спиране на концесиите.
Източник: Пари (08.03.2005)

С 10% е намаляло производството на стомана в България и с 16% на чугун през 2004 г., отчете Браншовата камара по черна и цветна металургия. През миналата година двата стоманодобивни завода у нас - Кремиковци и Стомана индъстри, са произвели 2.106 млн. т стомана. От камарата напомнят, че 2003 г. беше най-добра за стоманодобива, когато в комбинация с високите цени на металите ръстът в производството беше 25%. Основна причина за спада сега е спирането на една доменна пещ в Кремиковци в началото на миналата година, обясни Политими Паунова, изп. директор на камарата. Второто стоманодобивно предприятие - Стомана индъстри, обаче е отбелязало лек ръст от 2%, или 657 хил. т електростомана.Въпреки спада в добива на стомана, расте производството на стоманени продукти у нас с 10% /до 1.553 млн. т/, обясниха от камарата. Причината е в големия внос на заготовки, от които се прави прокат. Заради бума в строителството търсенето на дълъг прокат расте. Става дума основно за винкели, арматурни пръти и бетонно желязо. За втора поредна година най-голям е ръстът на преработвателното предприятие Промет стийл, което вече става първи производител на дълъг прокат у нас с 282 хил. т годишно. С 23% е нараснал износът на изделия от черни метали през миналата година, съобщиха от камарата. Българските производители продължават основно да изнасят продукцията си. Общият обем на експорта през 2004 г. е 1.352 млн. т, от които 834.9 хил. т са за страните от Евросъюза. В същото време в страната застрашително нараства вносът на продукти от желязо на ниски цени, съобщиха от камарата. За единадесетте месеца на 2004 г. са внесени общо 889.6 хил. т при 577 хил. т през цялата 2003 г.
Източник: Пари (08.03.2005)

И в Плевен вече работи дистрибуционен център на "Стилмет" АД - дъщерна компания на ЕТЕМ и част от холдинговата група на Viohalko, основана през 1937 г. Центърът се намира в индустриалната зона на града в базата на Агромашинимпекс. Фирмата, която неотдавна отбеляза своята 10-а годишнина, е една от динамично развиващите се в групата и в България, подчерта по време на годишната среща "Партньори и приятели в Плевен" търговският директор Митко Щерев. В нея участваха водещи проектанти, строители, производители на дограма и инвеститори от региона, тя се състоя на 1 март в зала "Дон" на хотел "Ростов". "Стилмет" е най-големият български производител на екструдирани алуминиеви профили и единственият, който произвежда архитектурни алуминиеви системи с общ годишен капацитет 10 хил. т. Компанията разполага с най-модерната поточна линия за електростатично прахово боядисване в страната с химическа обработка на профилите. Новото, което фирмата предлага на своите клиенти, е, че във всеки момент те могат да контролират онлайн изпълнението на поръчките. Компанията си поставя амбициозната задача до края на 2006 г. да удвои производствения капацитет. За 2004 г. "Стилмет" е произвела 100 хил. кв.м дограми и фасади, основно за хотели по Черноморието. В момента "Стилмет" разполага с 10 складови бази в страната. В Централна Северна България работят 4 дистрибуционни центъра - в Плевен, в Горна Оряховица, Враца и Русе. Подобни срещи с партньори и клиенти предстоят във Варна, Бургас и Русе.
Източник: Строителство Градът (09.03.2005)

Екоминистерството даде картбланш на Столичната община за 6 площадки за опаковане и изгаряне на отпадъците, съобщи зам.-кметът Милор Михайлов. Кметството поиска това да става на 2 места в "Кремиковци", "Обеля", "Илиянци", Костинброд и завода "Верила" в Равно поле. Общината трябва да внесе подробните устройствени планове и да подготви екологична оценка. Според Михайлов това на практика значи, че министерството дава разрешение да се ползват и шестте площадки. От министерството обаче казаха, че още не могат да се произнесат категорично за пригодността на площадките. Преди повече от месец екоминистерството върна предложенията на общината, защото не беше внесла с тях и проект за трайно решаване на проблема с боклука. Сега заедно с технологията за опаковане на отпадъците е внесено и предложение за завод за изгарянето им в "Кремиковци". Две фирми стигнаха до финалното пресяване - гръцката "Болкан инженеринг" и белгийската "Ремко-Б". Гърците предлагат цена на тон преработени отпадъци 16 евро, белгийците - 5 евро, но при условие че ще могат да изгарят и други опасни отпадъци. По план заводът трябва да заработи в средата на 2006 г. Според запознати обаче от "Кремиковци" още се колебаят дали на територията на комбината да се строи такова предприятие.
Източник: Сега (09.03.2005)

Англо-австралийският минен гигант BHP Billiton Ltd./Plc направи контраоферта за изкупуване на австралийската минна компания WMC Resources Ltd. на стойност 7,3 млрд. долара /5,5 млрд. евро/, предаде АП. Миналия месец предложение за изкупуване на WMC на стойност 6,5 млрд. долара /4,9 млрд. евро/ направи и базираната в Швейцария фирма Exstrata. Управителният съвет на WMC в общо изявление с BHP единодушно препоръча приемането на офертата при липсата на по-висока. Преди това УС на WMC Resources отхвърли предложението на Exstrata като твърде ниско. WMC Resources притежава почти 40% от доказаните световни запаси на уран, както и значителни залежи от мед и никел. Ако офертата на BHP Billiton бъде приета, това ще є даде контрол върху две от 4-те най-големи медни находища в света и ще я превърне във водещ производител на уран. Офертата идва след изнесени вчера информации, че Deutsche Bank също проявява интерес към австралийската минна компания и иска да купи 10,1-процентен дял от нея. Очаква се да последват и още оферти към WMC Resources като например от другия минен гигант ­ "Рио Тинто груп", отбелязва АП.
Източник: Монитор (09.03.2005)

Английско-австралийската миннодобивна компания "BHP Билитън" (BHP Billiton) предложи 7.3 млрд. долара в кеш за австралийската WMC Resources, предаде Ройтерс. С това смесеното дружество надхвърли досегашната оферта на английско-швейцарската Xstrara от 6.5 млрд. долара и е с реални шансове за спечелването на компанията, която контролира 38 на сто от най-голямото находище на уран в света - австралийската мина "Олимик Дам" (Olympic Dam). Първоначално "BHP Билитън" беше избрал Дойче банк да проучи алтернативите за закупуване на част от капитала на WMC, но впоследствие реши да действа по-агресивно и да поеме пълния контрол върху австралийското дружество. От своя страна пък от няколко седмици Дойче банк се опитва да закупи дял от австралийската компания и в момента притежава 10.1 на сто от WMC. Според австралийското законодателство това ще блокира една евентуална сделка между WMC и Xstrata. Засега английско-швейцарскoто дружество се въздържа от коментар, но според анализатори едва ли ще отправи нова оферта. По-вероятно е Xstrata да се включи, ако планираната сделка се провали. След новината акциите на Xstrata се повишиха с 2.1%, докато тези на английско-австралийската миннодобивна компания понижиха стойността си с 1%. Ако "BHP Билитън" спечели битката за австралийската компания, това ще доведе до създаването на втори по големина в света производител на мед след чилийската държавна миннодобивна компания "Коделко" (Codelco), както и третия по големина производител на никел след руската "Норилск никел" и канадската "Инко" (Inco).
Източник: Дневник (09.03.2005)

Mittal Steel Co., която е решена да се превърне в най-големия производител на стомана в света, след като през последните две години похарчи над 8 млрд.щ.д. за поглъщания на други компании, тази година ще има по-малки разходи за желязна руда и въглища, в сравнение с конкурентите си, благодарение на по-големия брой собствени мини на компанията, заяви високопоставен служител на компанията. По думите му: “Независимо от това какво правят другите компании, ние ще успеем да ограничим увеличението на разходите си за суровини в рамките на около 10% тази година. Засиленото търсене в Китай накара цените на желязна руда през 2005 г. да скочат със 71%, а тези на коксувани въглища – да нараснат над два пъти. През 2004 г., цените на желязна руда отбелязаха ръст от 19%, а коксуваните въглища се покачиха с 30%. Двете стоки се използват в производството на стомана. По-ниските разходи помогнаха на Mittal да засили позициите си на най-печеливша стоманодобивна компания в света. Чистите й приходи през 2004 г. достигнаха рекордните 4.7 млрд.щ.д., след като компанията увеличи цените на продукцията си с 54% и погълна редица компании в Източна Европа и Южна Африка. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (10.03.2005)

По молба на законодателите, както и на членове на стоманодобивната индустрия и съюзи, в сряда американското министерство на търговията обяви, че ще удължи програмата за мониторинг върху вноса на стомана в страната. Системата за мониторинг и анализ на вноса на стомана (SIMAS) беше стартирана през 2003 г. като част от програмата на президента Буш за налагане на мита върху вноса на евтина стомана. По онова време, вносната стомана заливаше пазара и допринасяше сериозно за финансовите неволи на местните производители. Митата бяха премахнати в края на миналата година, но Буш разпореди програмата за мониторинг да продължи да действа. Тя трябваше да приключи на 20 март. Дъмпингът на стомана започна в края на ‘90-те години на миналия век, и накара над 40 щатски стоманодобивни компании да потърсят защита от банкрут в съда. Бил Клайнфелтър, юридически директор на United Steelworkers, заяви, че последните мерки на правителството са израз на безпокойството относно внезапния скок в обема на вноса на стомана в страната. “Със засилването на позициите на Китай на световния пазар на стомана, САЩ трябва да засили мерките си за сигурност в усилията си да запази местната стоманодобивна индустрия,” заяви г-н Клайнфелтър. Според съобщението на министерството на търговията, програмата ще бъде удължена до март 2009 г., и в нея ще бъдат включени още над 30 стоманени продукта. (източник: Detroit Free Press)
Източник: Други (10.03.2005)

Минималната заплата се увеличава с 10 лв. През 2006 г. тя се вдига от 150 на 160 лв, съобщи министърът на труда и социалната политика Христина Христова. Бюджетната програма е консултирана с МВФ, заяви Христова в отговор на въпроса дали новата минимална заплата е съгласувана с фонда. Национален план за борба с бедността и социалната изолация до края на 2006 г. прие кабинетът вчера. За 2005 и 2006 г. са предвидени 4 милиарда лева по програмата. С 10 лв. се увеличават и обезщетенията за безработни. Сега минималната сума е 80 лв., а максималната 140. През 2006 г. парите ще станат съответно 90 и 150 лева. От тях ще се възползват 78 392 безработни.
Източник: Стандарт (11.03.2005)

С 20.7 пункта е нараснал индексът на производството в преработвателната промишленост през януари т.г. спрямо същия месец на 2004 г., съобщи Националният статистически институт. Най-голям е ръстът в леенето на метали /60%/ и производството на метални изделия /35%/ и машини и оборудване /46%/. В същото време се забелязва спад в добивната промишленост от 9%, както и в производството на еленергия, газ и вода - 6% Нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги в сектор Търговия през януари нарастват с 9.7% в сравнение със същия месец на 2004 г., съобщи още НСИ. Най-висок темп на растеж отбелязва търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили - 14.6%. .
Източник: Пари (14.03.2005)

С 27.8% се е увеличили износът на България по цени FOB през януари до 1.25 млрд. лв., сочат данните на НСИ. От своя страна вносът по цени CIF за първия месец на годината нараства с 28.3% до 1.77 млрд. лв. Салдото във външната търговия за януари е отрицателно и възлиза на минус 390 млн. лв. През първия месец на годината най-много стоки сме внесли от страните членки на ЕС - 839.2 млн. лв., което е с 19.2% повече спрямо януари 2004 г. Най-голям е и износът към ЕС, който възлиза на 803 млн. лв.
Източник: Пари (15.03.2005)

В общо изявление "Митал стийл" и "Интернешънъл стийл груп" (International Steel Group) обявиха, че на 12 април ще бъдат проведени общи събрания на акционерите на дружествата, на които ще се даде окончателното одобрение за сливането на двете компании, предаде Ройтерс. Според първоначалните планове това трябваше да стане още в края на март. Американската комисия по ценни книжа и фондови борси обаче забави своето решение и едва в края на миналата седмица даде одобрение за осъществяването на сделката. Още в края на миналата година британският милиардер от индийски произход Лакшми Митал обяви сложна двуетапна транзакция на стойност 17.8 млрд. долара, чиято цел е да превърнe притежаваните от него компании в лидер на световния пазар на стомана. На първия етап публичната компания "Испат интернешънъл" (Ispat International) с регистрация в Холандия, в която семейството на Митал притежава 77%, се сля с друга фирма, която се контролира изцяло от Лакшми Митал - LNM Holdings. И двете компании бяха част от империята на Митал - LNM Group. Следващият етап е очакваната следващия месец сделка по поглъщането на един от най-големите производители на стомана в Северна Америка - "Интернешънъл стийл груп". Вторият етап се очаква да се извърши чрез обмяна на акции и плащане на пари в брой и ще бъде на стойност 4.5 млрд. долара. Индийският магнат и семейството му ще контролират 88% от новата компания, а нейни акции ще се търгуват на фондовите борси в САЩ и Европа. Според Митал бъдещият гигант ще има пазарна капитализация от 21 млрд. долара, капацитет за производство на 70 млн. тона стомана на година, персонал от 165 хиляди души в 14 държави, приходи от 30 млрд. долара и нетна печалба от 7 млрд. долара, оставяйки люксембургската "Арселор" на второ място в света. Сделката на практика представлява обединение на две фирми с еднаква стратегия на разрастване през последните години. По-малките братя на Лакшми Митал - Прамод и Винод, съсредоточиха усилията си върху бизнеса в Индия чрез компанията "Испат индъстрис" (Ispat Industries). В момента нейното лондонско поделение "Глобал инфрастракчър холдингс" (Global Infrastructure Holdings) проявява интерес към закупуване на мажоритарен пакет акции от българския металургичен комбинат „Кремиковци“. За близо едно десетилетие Лакшми Митал създаде международната компания LNM Group с производствени дейности в 12 държави и капацитет от 32 млн. тона годишно главно чрез изкупуване на затруднени държавни предприятия с ниски производствени разходи в развиващите се страни. През последните години компанията купи множество заводи в Източна Европа. Тя се превърна във втори по големина производител на стомана в света след "Арселор". В обявената през февруари класация на световните милиардери на списание "Форбс" Лакшми Митал се издигна на трета позиция в листата за тази година, след като миналата заемаше едва 62-ро място. Състоянието на петдесет и четири годишния индиец се увеличи с 18.8 млрд. долара до 25 млрд. долара. Сделката, която ще изпрати Митал на върха на световната стоманодобивна индустрия, е най-яркото доказателство за предстоящата консолидация във все още разпокъсаната световна промишленост, коментират анализатори.
Източник: Дневник (15.03.2005)

Валентин ЗАХАРИЕВ, изпълнителен директор на Кремиковци АД Господин Захариев, има ли разширяване на пазарите на Кремиковци през миналата година? - Пазарната ни ориентираност остава същата - страните от Европейския съюз, главно Италия, Испания, Гърция. Напоследък се засилва интересът от Централна и Източна Европа, има все повече запитвания, но реално нови пазари нямаме. Как ще се отрази покупката на завода за ламарина в Сърбия? - Съображение номер едно да участваме в търга за този завод е, че той не работеше и можехме да го вземем на изгодна цена. Като вложим усилия във възстановяването на производството, целта е да увеличим дела на продуктите с по-висока добавена стойност - ламарина с полиестерно покритие. Кремиковци има една такава линия, която произвежда 36 хил. т годишно, и със завода в Сърбия на практика удвояваме капацитета на този продукт, който е един от най-скъпите. С това, от една страна, целим да установим доминация на пазара на балканските страни - България, Македония, Сърбия, Албания Косово, Босна и Херцеговина, Словения. Ще участваме в търг в Косово за закупуване на завод за поцинковане. Целта отново е да установим доминация на Балканския полуостров. Освен това поцинкованата ламарина е изходна суровина за завода в Сърбия. Кога ще заработят новите мощности за непрекъснато разливане на стомана и какъв ще бъде ефектът от тях? - През юни ще бъде официалното откриване на завода за непрекъснато разливане на стомана. Това е стара инвестиционна програма, още отпреди 20 г. С нея правим сериозна заявка да бъдем между модерните заводи в Европа, защото досега бяхме единствените без такава технология. Инвестирахме 40 млн. EUR. Надяваме се, че с новата технология ще намалим производствените разходи и ще постигнем по-добри финансови резултати и, разбира се, ще повишим конкурентоспособността на нашата продукция. Ефектът ще е около 25 EUR на тон снижаване на разходите. Какви са прогнозите ви за отрасъла? - За радост секторът се развива много добре, не само в Европа, но и в целия свят. В момента всички производители на стомана печелят, почти няма губещи. За съжаление вече идва периодът на скъпите суровини, който допълнително ще отнеме от печалбата на стоманопроизводителите. Докъде стигнаха преговорите с индийската компания за намиране на стратегически инвеститор? - С индийската компания преговаряме вече година и два месеца, твърде дълъг период, но не мога да дам никакви прогнози. По-скоро те са песимистични, отколкото оптимистични.
Източник: Дневник (15.03.2005)

През тази и следващата година световният пазар на стомана ще остане благоприятен. Търсенето на стомана ще продължи да нараства с близо 5%, като основна заслуга за това ще има подготвящият се за олимпиадата през 2008 г. Китай. Това е основният извод от проведената в Париж през януари конференция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ и Международния институт за чугун и стомана. Изминалата 2004 г. беше изключително успешна, отчетоха участниците в конференцията. Потреблението на металургични продукти се увеличи с 8.8% и достигна над 930 млн. т. /Най-голямо е нарастването на търсенето в Северна Америка - 15%, страните от ОНД - 13.5%, и Китай-11%. В Европа ръстът е по-скромен - 3.4%./ За първи път през 2004 г. световното производство на сурова стомана надхвърли един млрд. т. В сравнение с 2003 г. то е с 84 млн. т повече, като най-голям ръст отбелязва Китай - 22.5%, достигайки добив на 270 млн. т сурова стомана годишно. Световната търговия със стомана също отбеляза рекорд - 263 млн. т, което е 28% от общото потребление на стомана. На този фон през миналата година стомонодобивът в България отбеляза 10% спад Причината е спирането на една от трите доменни пещи в металургичния комбинат Кремиковци в началото на 2004 г. Произведеното у нас количество стомана е 2.106 млн. т. Най-голямото стоманодобивно предприятие у нас - Кремиковци, е произвело 1.433 млн. т стомана при 1.66 млн. т през 2003 г. Вторият в страната производител - Стомана индъстри, е с 657 хил. т, което е почти на нивото от 2003 г. Въпреки спада в стоманодобива с 10% е нараснало производството на валцувани черни метали до 1.55 млн. т. Това се дължи на усиления внос на полуфабрикати от желязо и нелегирани стомани, които се преработват у нас, обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на Браншовата камара по черна и цветна металургия. Най-значимо е увеличен вносът на заготовки за производството на дълъг прокат от преработвателното предприятие Промет Стийл. Мащабното строителство в страната консумира предимно изделия от дълъг прокат /винкели, арматурни пръти, бетонно желязо/и през миналата година Промет е внесло от този тип заготовки 250 хил. т. Изминалата година бе изключително успешна за бургаското металургично предприятие. Ръстът в производството му е 225%. Готовата продукция достигна 283 хил. т при 125.5 хил. т през 2003 г. Прокатният стан, който допреди две години работеше при натовареност едва 10%, вече достигна 47%. През тази година амбициите ни са производството да достигне на минимум 400 хил. т прокат, заявиха от ръководството на компанията. Заготовката ще е предимно внос от Украйна. За да се достигне пълният капацитет на прокатния стан - 600 хил. т годишно, собствениците на предприятието планират построяване на добивни мощности - инсталация за непрекъсната разливка на метала. Договорите за доставка и монтаж вече са подписани и очакваме строителството да започне през втората половина на годината, заявиха от предприятието. Новото производство ще заработи след първото тримесечие на 2007 г. Едновременно с това Промет Стийл ще разшири номенклатурата /основно арматурното желязо/ чрез внедряване на линия за производство на катанка. Планираните инвестиции за всички тези начинания са около 40 млн. EUR. Вносът на заготовки вдигна и производството на прокат и в Стомана индъстри, въпреки че добивът на сурова стомана там е на нивото от 2003 г. Пернишкото стоманодобивно предприятие достигна 390 хил. т прокат при 293 хил. т през 2003 г. Значителният потенциал на пазара на бетонно желязо и профилни железа у нас е причина в края на миналата година Стомана индъстри да закупи стана за леене на дълги прокати от линията Даниели на обявеното в несъстоятелност металургично предприятие Камет. Очакваният пуск на производството е през първата половина на 2006 г. Гръцкият собственик виохалко ще инвестира 30 млн. EUR за доокомпектуване на линията, като целта е проектната мощност да се увеличи два пъти и половина до 500 хил. т годишно. Амбицията на Кремиковци пък е да стане лидер на Балканите в пазара на продукти с висока добавена стойност. В края на миналата година дружеството закупи завод за ламарина с полиестерно покритие в Сърбия. Съществуващата линия в Кремиковци и тази в Сърбия са единствените в региона. През тази година се очаква пускането на линията за непрекъсната разливка на стомана, което ще повиши качеството й и ще намали производствените разходи. Кремиковци вече спря производството на дълъг прокат съгласно програмата за преструктуриране на стоманодобива в България . През миналата година комбинатът е произвел 1.1 млн. т стокови метали. Вносът Над 80% от потреблението от изделия от черни метали в страната се задоволява от внос. Стоманодобивните заводи са особено притеснени от дъмпинговите цени, при които се внасят те, основно от Украйна. За единадесетте месеца на миналата година в страната са внесени близо 890 хил. т заготовки и изделия от стомана, което в сравнение с 2003 г. е с 312 хил. т повече. В същото време през миналата година наполовина е намаляла реализацията на наша продукция на вътрешния пазар. По данни на производители през 2004 г. у нас са продадени 200 хил. т продукция от валцувани черни метали. Основна причина за свиването на пазара на родното производство е значително по-ниските цени на украинския внос. С 23% обаче е нараснал износът на плосък и дълъг прокат. Пазарите ни основно са в страните от ЕС. Прогнозите През тази и следващата година търсенето на стомана ще продължи и цените ще останат на високи нива, прогнозират експертите от Международния институт по чугун и стомана. В световен мащаб производствените мощности за сурова стомана през 2006 г. ще достигнат 1.305 млрд. т при 1.184 млрд. т сега. Значителният темп на растеж на нови мощности, предимно в Китай, Индия и други азиатски страни, обаче е източник за безпокойство. Ако увеличаването на производствените мощности надмине значително нуждите на пазара, не е изключена нова криза в металургията след няколко години.
Източник: Пари (15.03.2005)

"Тепро Метал" ЕАД уведомява своите клиенти и партньори, че от 15 март 2005 г. има нов адрес на управление на адрес: бул. Никола Вапцаров № 20, София 1507, тел.централа +3592 816 58 и факс: +3592 816 58 140.
Източник: Фирмена информация (16.03.2005)

Компанията Global Steel Holdings Limited /GSHL/, която е собственост на третия по богатство човек в света - индийския милиардер Лакшми Митал, обяви, че купува собственика на "Кремиковци" - "Финметалс холдинг". От 17 август 2004 г. Алок Гупта, експерт в GSHL по металургични предприятия, е в борда на директорите с решение на надзорния съвет на "Кремиковци". GSHL контролира продукция на стомана с капацитет от 13 млн. тона годишно и има заводи в Босна, Индия, Либия, Нигерия Филипините, Румъния. GSHL смята да инвестира в комбината 300 млн. долара през следващите 3 години. Преговорите по сделката са приключили още през февруари миналата година и тогава е подписано споразумение с основните акционери в "Кремиковци" за закупуване на техния дял, пише в съобщение на компанията. "Финметалс холдинг" притежава 71% от акциите на комбината. От 17 август 2004 г. Алок Гупта, експерт в GSHL по металургични предприятия, е в борда на директорите с решение на надзорния съвет на "Кремиковци". Индийската компания има завод в Галац, за който не достига кокс и проявява интерес към коксо-химическото производство на "Кремиковци" от доста време. Проблем при продажба на акциите на "Кремиковци" е, че те са блокирани от съда по искане на Агенцията за следприватизационен контрол заради неизплатени неустойки от 25 млн. долара по договора за приватизация. Комбинатът пък води насрещни дела заради скрити задължения след приватизацията от около 250 млн. долара. За блокираните акции са водени преговори с финансовото министерство и няма да има проблеми, заявиха от офиса на индийската компания у нас. "Финметалс холдинг" купи преди около месец завод за ламарина с полиестерно покритие в град Левковиц, до Ниш. Българският холдинг има от 2000 г. джойнт-венчър с турския "Кибар холдинг", който е един от петте големи производителя на стомана и работят за "Хюндай". GSHL е собственост на индийската фамилия Митал и се занимава с производство на желязо, стомана, кокс, минерали и метали, разработване на мини по цял свят. Компанията контролира продукция на стомана с капацитет от 13 млн. тона годишно и има заводи в Босна, Индия, Либия, Нигерия Филипините, Румъния. GSHL е холдинговата компания на Indian Ispat Group. Плановете на GSHL за комбината включват инвестиции в размер на 300 млн. долара през следващите 3 години.
Източник: Сега (16.03.2005)

Пакет от 89 004 акции от "Стоманени тръби" АД - Септември, ще се предложат на смесен закрит аукцион на Българската фондова борса. Пакетът, представляващ 8.62% от капитала на дружеството, ще се продава от инвестиционния посредник "Евро-финанс". Акциите ще се предложат на три партиди, като във всяка ще бъдат включени по 29 668 акции, което е по 2.87% от капитала на дружеството. Инвеститорите ще могат да наддават за цяла партида като лимитирана цена, определена от продавача, е 222 510 лв. общо за една пазарна партида. Това означава, че за една акция се плащат по 7.50 лв. Акциите, които ще се предлагат на смесения закрит аукцион, са клиентски, а не на инвестиционния посредник по продажбата. Началната дата на публичното предлагане е 21 март, а крайната дата - 25 март тази година. От инвестиционния посредник по продажбата отказаха коментар по предстоящата сделка. Не е ясно и дали ще има намаляване на продажната цена, ако няма интерес към акциите. Според статистиката на фондовата борса от началото на годината досега на пода на борсата са сключени 37 сделки с 304 472 акции при средна цена от 0.66 лв. за акция. Въпреки че по позицията са изтъргувани значителен брой акции, може да се каже, че "Стоманени тръби" е слабо търгувано на фондовата борса и това ясно личи от малкия брой сделки за периода. Значителният брой прехвърлени акции се дължи на няколко сделки с големи пакети. В момента на борсата търсенето по позицията започва от 1.33 лв. за акция, срещу една оферта продава за 500 акции на цена от 1.93 лв. за бройка. Според анализатори предстоящата продажба трудно би предизвикала инвеститорски интерес, независимо че се предлага сравнително голям пакет акции. Причината е, че цената на пакетите е прекалено висока за възможностите на дружеството. Показателно за това е и приватизацията на държавния пакет през миналата година, който се изкупи на цени много по-ниски от предлаганите сега.
Източник: Дневник (16.03.2005)

По повод излъчената от GSHL информация, че преговорите свързани с покупката на Кремиковци АД са приключили и металургичният комбинат ще смени мажоритарния си собственик в най-скоро време, Съветът на директорите на Финметалс холдинг АД е длъжен да информира, че изнесената информация не отговаря на истината. Чрез излъчената от индийската компания информация се накърнява авторитетът на Финметалс холдинг АД и на Кремиковци АД пред техните контрагенти и обслужващите ги банки в страната и чужбина. Прибързаната, некоректна и несъгласувана с Финметалс холдинг АД информация, излъчена от GSHL, може да окаже негартивен ефект върху крайния резултат от водените преговори. Финметалс холдинг АД си запазва правото да защити своите интереси в съответствие с действащото законодателство в страната и чужбина.
Източник: Фирмена информация (17.03.2005)

Приключиха преговорите по първия преглед по двегодишното споразумение с МВФ. То беше подписано през 2004 година и предвижда фондът да отпуска средства, които България да използва в случай на нужда. Според Фликеншийлд правителството може да погаси предсрочно "Брейди" облигациите от вида FLIRB (облигации с първоначално намалени лихвени плащания), да предплати част от дълга си към МВФ или да погаси друг вид задължения в зависимост от това кой дълг е най-скъп за обслужване. Излишъкът ще бъде формиран в резултат както на очакваните повишени данъчни приходи, така и заради намаляване с 327 млн. лв. на бюджетните разходи. Около 90 млн. лв. от тези разходи ще бъдат спестени от лихвените плащания по външния дълг заради по-ниския курс на долара и ниските лихви на международните финансови пазари, заяви министърът на финансите Милен Велчев. Правителството и представителите на международната финансова институция са се договорили и за намаляване на капитала на компанията за "Публични инвестиционни проекти" ЕАД със 120 млн. лв. до 220 млн. лв. Дружеството беше създадено в края на миналата година с цел финансиране на публични проекти с пари от реализирания в края на 2004 излишък. Предвижда се още спестяване на капиталови разходи и разходи за работни заплати в бюджетната сфера в размер на 117 милиона лева. Ръководителят на мисията на фонда за България заяви още, че е постигнато съгласие тази година разходите на хазната в реално изражение да бъдат с около 6 на сто повече от миналата. Шоково повишение на заплатите в бюджетната сфера и безотговорна политика могат да доведат до макроикономическа дестабилизация на страната, коментира Фликеншийлд в отговор на въпрос за предизборните обещания на политическите партии. Той допълни, че това може да се отрази негативно и върху постигнатото споразумение с МВФ. Разчетите на фонда показват, че увеличение на заплатата в бюджетния сектор с 20 на сто ще доведе до допълнителни разходи в размер на 0.8% от БВП, което пък ще намали бюджетния излишък до едва 0.2 на сто от БВП. Фликеншийлд заяви още, че някои предизборни обещания за индексиране на доходите два пъти годишно са безсмислени в икономиките с ниска инфлация.
Източник: Дневник (17.03.2005)

Държавата да бъде собственик най-малко на 51% от капитала на АЕЦ "Белене", но ще търси възможности за минимално финансово участие в проекта. Това е записано във финалния вариант на допълнителното споразумение към меморандума с Международния валутен фонд в частта "Енергетика", съобщи енергийният министър Мирослав Севлиевски. Миналата събота той се срещна с ръководителя на мисията на фонда за България Ханс Фликеншийлд. По настояване на Севлиевски е отпаднал вариант, предложен от МВФ, според който държавата ще има миноритарно участие в реализацията на проекта. Към днешна дата това е неприемливо и политически некоректно, обясни министърът. На този етап е безсмислено да се говори за приватизация в ядрената енергетика, посочи още той. В споразумението с МВФ е записано още, че ще продължи преструктурирането на НЕК и "Булгаргаз", както и приватизацията на топлоцентралите "Варна", "Бобов дол" и "Русе". Министър Севлиевски получи вчера от посланика на Норвегия Ролф Балцерсен българската версия на софтуера за оценка на енергийната ефективност на сгради. Тя е по норвежкия метод на ключовите стойности. Правителството на Кралство Норвегия дари 3000 лиценза за използване на софтуера у нас. Разпространението му, обучението и сертифицирането на специалисти, които ще извършват енергийни обследвания с негова помощ, ще се осъществи от българската страна.
Източник: Стандарт (17.03.2005)

Комисията за финансов надзор проверява "Кремиковци", съобщиха от надзора. Повод за това са изявления в медиите за възможна промяна на мажоритарния собственик на дружеството. сега той е "Финметалс холдинг", а се подготвя сделка да премине към компания от структурите на индийската ISPAT. При проверката ще се проследи и търговията с акции на "Кремиковци" на фондовата борса.
Източник: Сега (18.03.2005)

Комисията за финансов надзор ще започне проверка на изявленията за възможна промяна на мажоритарния собственик на Кремиковци АД. Проверката ще обхване и търговията с акции на дружеството на фондовата борса. Според източници от комисията ще се проверява дали с изявленията не се е целяла пазарна манипулация. Изявленията на двете страни доведоха до значително движение в цените на акциите. Освен това информация за такива преговори трябва да бъде предоставена първо в Комисията за финансов надзор и БФБ-София. Информацията се счита за вътрешна до оповестяването й в бюлетина на регулирания пазар. От индийския индустриален гигант GSHL съобщиха във вторник, че сделката за покупката на Кремиковци АД ще приключи веднага след като бъдат извършени промени в борда на директорите и в надзорния съвет на комбината и свързаните с него компании. В резултат на новината акциите на комбината поскъпнаха с 30% за ден на Българската фондова борса до 15.60 лв. От Финметалс холдинг в съобщения до медиите на следващие ден акцентираха върху факта, че има условия по сделката, които още не са изпълнени, съответно тя далеч не е финализирана. Увеличаването на вероятността Кремиковци да остане с досегашния си собственик се прие по-скоро негативно от фондовия пазар. Панически продажби обаче нямаше. Макар че за съвсем кратко цената падна до 11 лв., като цяло котировките бяха 13.50-14.50 лв. за акция.
Източник: Пари (18.03.2005)

Според руската стоманодобивна компания Magnitogorsk Iron and Steel (ММК), тя планира да намали с 10% доставките на стомана за 2005 г. поради по-високите цени на желязната руда. Миналата година, общото производство на ММК достигна 1.128 млн.т. Целта на компанията е да намали обема на продукцията си до 1.1 млн.т, за да избегне евентуални производствени загуби. В момента, ММК се нуждае от 20 млн. т желязна руда годишно, 70% от които се доставят от находището в Соколовско-Сарбайски. Едва 10% от суровината се добива в собствената мина на компанията. От друга страна, за да успее да разшири пазарния си дял, ММК също така планира да инвестира общо около 2 млрд.щ.д. в нови проекти през следващите четири години. Проектите основно целят да осигурят доставките на желязна руда. Те включват и построяването на нов завод или в Индия, или в Пакистан, като вероятността съоръжението да бъде изградено в Индия е по-голяма, тъй като Индия има по-голям потенциал за добив на желязна руда, а освен това мините са по-близо до пристанището, което е удобно за износа. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (19.03.2005)

Mittal Steel Company N.V. съобщи, че дъщерното дружество на компанията в Полша – Mittal Steel Poland, е подписало писмо за намерения във връзка с изграждането на нов завод за непрекъснато леене на стомана в Даброва Горница. Инвестицията представлява значителна част от съвместната програма на обща стойност 2.4 млрд.п.злоти с полското министерство на държавната хазна, по силата на договора за приватизацията на Polskie Huty Stali. Съобщението идва след като по-рано (през декември 2004 г.), бяха постигнати споразумения за модернизирането на завода за телени пръти на Mittal Steel Poland, базиран в Сосновиеч, и за инсталирането на ново съоръжение в Свиеточловице, на обща стойност близо 260 млн.п.злоти. Писмото за намерения за изграждането на завода за непрекъснато леене е подписано с немската компания SMS Demag, която ще е основният доставчик в проекта. Договорите се очаква да бъдат финализирани идния месец, като проектът се очаква да бъде завършен в края на 2006 г. Новото съоръжение значително ще подобри добива на стомана, и се очаква да доведе до увеличаване на качеството на продукцията. То също така ще позволи на Даброва Горница да преустанови дейността на остарялата си техника, което ще доведе до редица екологични подобрения. Коментирайки подписването на споразуменията, Франтисек Чованиеч, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Mittal Steel Poland заяви:” Подписването на писмото за намерения със SMS Demag е още едно доказателство, че сме решени да изпълним програмата си в Полша. Тези инвестиции са от решаващо значение за бъдещия успех на Mittal Steel Poland, а окончателните ни инвестиции най-вероятно ще надхвърлят 2.4 млрд.п.злоти. Важно е да не забравяме, че преди приватизацията си, PHS имаше значителни дългове и се бореше за своето оцеляване. Вече имаме значителен напредък по съживяването на дружеството – в момента то е един стабилен и надежден производител на стомана. Тези инвестиции ще ни помогнат да напреднем още повече и да постигне целта си, а именно създаването на един от водещите производители на стомана в Европа.” Mittal Steel Poland същевременно води преговори за изпълнението на още една ключова инвестиция – завод за горещо валцуване на стомана в Краков. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (19.03.2005)

Завод Кремиковци Леминд произведе днес първите рулони с полиестерно покритие. Предприятието в сръбския град Лесковац беше купено през февруари тази година от Кремиковци. За управляващ дружеството и представляващ новия мажоритарен собственик беше назначен Миле Георгиевски, който е директор на Кремиковци Трейд – Скопие. С придобиването на този завод се удвоява капацитетът на Кремиковци за производство на най – скъпия металургичен продукт до 72 000 тона годишно. Ламарината с полиестерно покритие се произвежда основно за износ, като основни клиент на Кремиковци са в ЕС и Турция. Официалната церемония по пускането в експлоатация на завод Кремиковци Леминд ще се проведе на 7 април в Лесковац.
Източник: Фирмена информация (23.03.2005)

“Кремиковци” с приходи от 1,21 млрд. лв. за 2004 г. Ръстът е 15,3% в сравнение с 2003 г., когато са реализирани 1,05 млрд. лв. Приходите от основна дейност се повишават с близо 45% до 1,05 млрд. лева, а положителните разлики от валутни курсове се намаляват до 157,6 млн. лева в сравнение с 322,4 млн. лева за 2003 г. Дружеството отчете текуща печалба от 119,8 млн. лв.
Източник: Стандарт (23.03.2005)

Производството на сурова стомана в 61 страни, отчитащи се пред Международния институт за желязо и стомана (IISI) през февруари достигна 83,9 млн. т. Този резултат е с 3,7% по-висок в сравнение със същия период на миналата година. В Китай през февруари са произведени 24,8 млн. т сурова стомана, или с 21,2% повече в сравнение с февруари 2004 г. Общото производство за региона на Азия е в размер на 31,4 млн. т, което представлява ръст от 10,3% в сравнение с февруари 2004 г. Производството в 25-те страни членки на ЕС е в размер на 15,1 млн. т. Производството във Франция бележи спад от 4,2%, Германия – 1,4%; Великобритания – 5,8%. В Италия производството на сурова стомана за миналия месец е нараснало с 3,1%. В Канада са произведени с 6,7% , а в САЩ – с 3,0% по-малко сурова стомана в сравнение с февруари 2004 г. (източник: Recycling Today)
Източник: Други (23.03.2005)

Северстал възнамерява да увеличи производството в италианското стоманодобивно предприятие Lucchini с 600 000 – 700 000 тона, заяви генералният директор на компанията Анатоли Кручнин пред журналисти. Очаква се сделката по придобиването на 62% от италианското дружество от страна на Северстал да бъде финализирана в най-близко бъдеще. Кручнин също така отбеляза, че размерът на инвестициите на компанията през 2005 г. ще достигне 24 млрд.рубли. По предварителни данни, консолидираните приходи на Lucchini за 2004 г. са нараснали със 17% до 2,1 млрд. евро, като оперативната печалба се е удвоила, достигайки 270 млн. евро. Чистата консолидирана печалба на Северстал за 2004 г. е отбелязала ръст от 127% в сравнение с 2003 г., достигайки 1,344 млрд. щ. д. Приходите на дружеството са се удвоили и са в размер на 6,415 млрд. щ. д. (източник: AK&M News)
Източник: Други (23.03.2005)

Руските производители на стомана трябва да престанат да бъдат толкова експортно-ориентирани и да се фокусират върху местния пазар. Бавният прираст на индустриалните сектори, които са потребители на стомана обаче, пречи на този потенциал да се развива, заяви високопоставен правителствен служител във вторник (22 март). Русия е вторият по големина износител на стомана в света. На фона на рекордно високите цени на стоманата в световен мащаб, руските производители до момента се стремяха към по-тясно сътрудничество с чуждестранни клиенти, а не толкова с местни производители на автомобили и машини, голяма част от които все още се борят да превъзмогнат кризата, в която изпаднаха след разпадането на СССР. “Има две основни посоки на развитие: или да се запази досегашна експортна ориентация, с риск износът да намалее на фона на изчерпването на местните ресурси, или пък фокусът активно да бъде пренасочен към продажби на местния пазар,” заяви Андрей Дейнеко, шеф на индустриалния отдел в руското министерство на промишлеността и енергетиката. “Както производителите, така и правителството имат намерения да поемат по втория път… Но най-големият проблем е незадоволителното развитие на стомано-преработвателната промишленост в Русия,” заяви той на конференция, посветена на металите. Стоманата съставлява около 20% от общия износ на Русия, и е вторият по важност източник на приходи от износ за страната след петрола. Но докато строителството процъфтява (тъй като Русия е в процес на подновяване на инфраструктурата си), производството на коли, самолети и кораби остава под нивата от ерата на СССР. Според Дейнеко, промишлените потребители купуват по-малко от 50% от черните метали, добити в Русия, и по-малко от 20% от цветните метали. През 2004 г., в Русия са произведени 54 млн. т валцувана стомана. Deйнеко, обаче, добави, че някои от големите стоманодобивни компании в Русия вече са започнали да се преориентират към продажби на местния пазар. “Този процес вече е започнал, и през последните три години местното потребление е нараснало от 23 млн. т до 28 млн. т”. Например, завода в Магнитогорск е увеличил продажбите си на стомана на местния пазар с 241 000 т през 2004 г., като в същото време износът на завода е намалял от 53% от общото производство до 51%. (източник: The Moscow Times)
Източник: Други (23.03.2005)

Пернишкият окръжен съд обяви повторно металургичния завод "Камет" в несъстоятелност. Заради това Агенцията за приватизация е прекратила процедурата за продажба на дружеството. Това съобщи в интервю изпълнителният директор на АП Атанас Бангачев. В началото на годината Агенцията за държавни вземания (АДВ) поиска да се възобнови делото заради неизпълнение на оздравителния план на дружеството. "Камет" беше обявен във фалит през 1994 г. Две години по-късно производството беше прекратено заради приет оздравителен план. До момента обаче той не се изпълнява, което е дало и основание на АДВ да поиска повторно обявяване в несъстоятелност. Според търговското право след повторен фалит не се допуска ново оздравително производство, а направо се минава към осребряване на активите и разплащане с кредиторите. В края на миналата година пък Агенцията за приватизация предложи "Камет" за продажба. Бяха получени четири оферти за завода - от германската E.T.E. European Trading Energy, "ТеПроСтил" ЕАД - София, швейцарската TrueForge Global Machinery Corp. и "Албена - трансстрой" ЕООД - София. Процедурата беше замразена заради предстоящото решение на съда по иска на АДВ. След настоящото произнасяне АП прекрати приватизацията. Преди време гръцката индустриална група "Виохалко" чрез дружеството си "ТеПроСтил" купи една от трите части на металургичното оборудване "Даниели" за 5 млн. лв. Линията е собственост на "Камет" от 1989 г. и държавата направи 11 опита да я продаде, като намеренията бяха със средствата да се погасяват задълженията на завода.
Източник: Дневник (24.03.2005)

Swiss Steel AG, единственият производител на стомана във Швейцария, постигна споразумение за придобиването на някои поделения от немската стоманодобивна компания ThyssenKrupp Ag и Schmolz & Bickenbach KG, което ще доведе до над двойно увеличение на продажбите, с цел покриване на растящото търсене. Swiss Steel възнамерява да продаде нови акции, за да успее да финансира транзакциите, които ще увеличат продажбите на компанията до около 2,5 млрд. ш. фр. (2,1 млрд. щ. д.), според изявление, разпространено по факс. Миналата година приходите на компанията възлизаха на 893,7 млн. ш. фр. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (24.03.2005)

Mittal Steel беше отстранена от конкурса за приватизацията на чешката Vitkovice Steel поради спорове с държавната компания, контролираща Vitkovice. Най-големият стоманодобивен концерн в света, обаче, няма намерение да се предаде лесно. Заместник-министърът на промишлеността и търговията Мартин Пецина, който е председател на комисията по приватизацията на предприятието, обяви на 16 март, че Mittal Steel няма да бъде допусната до участие в сделката В момента Mittal води ценови спор с Osinek – компанията, контролираща 99% от Vitkovice, което е нарушение на едно от условията за приватизацията, според което потенциалните купувачи не могат да бъдат в спор с правителството, Vitkovice или Osinek. Mittal Steel вдигна доста шум, подавайки официален иск в Европейската комисия още същия ден. Компанията също така планира да подаде съдебно предписание в няколко чешки съдилища, да бъде спряна приватизацията и да бъдат стартирани арбитражни процедури между Холандия и Чехия. “Няма абсолютно никакви основания за тези дискриминационни актове,” заяви Ондра Отрадовеч, директор на отдела по сливанията и поглъщанията в компанията. “Не ни беше оставена друга алтернатива, освен да предприемем съдебни действия, и нашият водещ приоритет ще бъде да се опитаме да стопираме приватизацията на Vitkovice Steel.” Mittal Steel контролира 70% от чешкия пазар на стомана. Спорът между Osinek и дъщерното дружество на Mittal Steel – Vysoke pece Ostrava (VPO) започна още преди две години и се върти около твърдението на чешката компания, че цените на чугуна, определени от VPO, са по-високи от пазарната им стойност. Osinek поиска 1 млрд.крони (44.5 млн.щ.д.) за да покрие разликата в цените. Случаят беше повдигнат пред антимонополната служба в правителството, която преди две седмици взе решение в полза на VPO. VPO впоследствие оттегли всичките си дела срещу Osinek, a Mittal Steel оттегли финансовите си искове на обща стойност 350 млн.крони. Компанията заяви, че има намерение отново да внесе исковете. Правителството на Чехия, обаче, стои твърдо зад своите искове и настоява за реимбурсиране, твърдейки че VPO е действала неправомерно. “Според нас Mittal Steel не отговаря на условията, поставени от правителството и няма да бъде допусната до търга за Vitkovice Steel,” заяви Печина пред Чешката информационна агенция (CTK). Vitkovice Steel е една от деветте останали държавни компании, които още не са приватизирани. През ноември миналата година правителството одобри предложението на министерството на финансите да бъде продаден държавния дял в дружеството, който се оценява на близо 6 млрд.крони. Деветнадесет компании заявиха, че ще участват в търга през януари. Към 18 март, бяха подадени общо девет оферти, на стойност между 4 и 7 млрд. крони. Според наличната информация, най-високата оферта е подадена от Bancroft Private Equity. (източник: The Prague Post)
Източник: Други (24.03.2005)

Собственикът на Ispat Industries Прамод Митал пристига тези дни в България, съобщиха от агенция D&D. Индийската компания чрез подразделението си Global Infrastructure Holdins води повече от година преговори с Финметалс холдинг за придобиване на дял от Кремиковци. Митал идва, за да тушира напрежението с Финметалс и да финализира преговорите, заявиха запознати. Освен това индиецът ще представи публично инвестиционните си намерения за развитието на металургичния комбинат. Според някои слухове обаче е възможно Митал да дойде за официалното обявяване на сделката, за да събере овациите. От Финмателс холдинг отказаха коментар и посочиха, че ще уведомят обществеността след приключването на преговорите независимо от техния резултат. Преди десетина дни изпълнителният директор на Кремиковци Валентин Захариев заяви, че по-скоро е песимистичен, отколкото оптимистичен за изхода от преговорите. Това предизвика изпълнителният директор на GSHL Алок Гупта веднага да реагира, като заяви, че вече е постигнато споразумение с мажоритарния собственик на Кремиковци. То включва условия, които трябва да бъдат изпълнени от двете страни и едва след това ще се осъществи прехвърлянето, плащането и акциите на дружеството. Едно от условията е промяна в борда на директорите и изпълнителния директор. Съветът на директорите на Финметалс обаче опроверга това твърдение, като заяви, че изявленията на GSHL може да окажат негативен ефект върху крайния резултат от водените преговори. Оттам дори заявиха, че си запазват правото да защитят интересите си в съответствие с действащото законодателство в страната и чужбина. Финметалс държи 71% от металургичния комбинат, около 25% са собственост на държавата, а останалото - на корпоративни инвеститори.
Източник: Пари (25.03.2005)

Външният дълг се е понижил с близо 713.6 млн. EUR за първия месец от годината, достигайки 11.53 млрд. EUR, показват месечните данни на БНБ. Намаляването на задлъжнялостта е вследствие на реализираната втора операция по предплащането на облигациите за неплатени лихви IAB. Така реалният размер на дълга, или отношението дълг/БВП, се понижи от 61.3 до 54.5% в сравнение с края на 2004 г. Засега на месечна база страната ни успява да покрие този Маастрихтски критерий, според който това отношение не трябва да е по-голямо от 60%. Към 31 януари дългът на правителството се е понижил от 5.8 на 5.2 млрд. EUR в сравнение с края на миналата година. Според данните на монетарната институция с 15 млн. EUR нарастват външните задължения на други сектори, качвайки се до 2.8 млрд. EUR за разглеждания период. В същото време дълговете на банките спадат от 1.7 до 1.56 млрд. EUR. Извършените плащания по външния дълг за януари възлизат на около 1 млрд. EUR. За периода извършените погашения по държавните задължения са за 825 млн. EUR, от тях за главници са платени 712.5 млн. EUR и 112.6 млн. EUR за лихви.
Източник: Пари (25.03.2005)

Бизнесменът Людмил Стойков, който управлява дружествата "Ладимекс" ООД, "Ладимекс Холдинг" АД, "Стомана Индъстри" АД и "Дюни" АД, е готов да поиска от БНБ разрешение да закупи до 50% от капитала на Международна банка за търговия и развитие. В момента се водят преговори по тази сделка, чието осъществяване зависи изцяло от това дали братята Пламен и Бони Боневи, чиито фирми поделят помежду си капитала на МБТР, ще успеят да се договорят за преразпределението му. За никого в банковите среди не е тайна, че още през лятото на миналата година между двамата братя възникна конфликт за контрола върху банката. Оттогава те водят преговори помежду си за намиране на изход, който да удовлетворява претенциите и на двете страни и да позволи на МБТР да запази позициите си на финансовия пазар. Разговорите са строго конфиденциални поради деликатния им характер - все пак става дума за солидни суми. В банковите среди се коментира, че през последния месец между братята Боневи е постигнато съгласие по-малкият - Бони Бонев, да се оттегли от банката. Но още се обсъжда цената, на която ще стане това. Твърди се, че Бони Бонев иска да получи доста солидна сума - между 5 млн. и 7 млн. лв., за да продаде своя дял в МБТР. От изхода на тези разговори ще зависи колко пари ще трябва да вкара Людмил Стойков в капитала на кредитната институция и всъщност дали въобще ще се стигне до такава инвестиция. На този фон е разбираемо нежеланието на Пламен Бонев да коментира преговорите за преразпределението на капитала на МБТР. "Не желая около случая да се шуми. Но се надявам в скоро време да постигнем споразумение", каза той . Влизането на фирмите, контролирани от Людмил Стойков като акционери в МБТР въобще няма да изненада онези, които познават дългогодишните близки бизнес отношения между него и Пламен Бонев. Фирмата на Стойков "Еврометал" ООД притежава 34% от "Радомир - Метали" АД, в която Пламен Бонев е управител, а негови фирми притежават над 50% от нейния капитал. В края на 2004 г. самият Стойков заяви, че негови дружества смятат да поискат от БНБ разрешение за създаване на банка. При последвалите срещи с ръководството на Централната банка на Стойков е било обяснено, че е по-добре да закупи вече съществуваща кредитна институция, а не да се опитва да създава нова. Така се стигнало да идеята дружествата на Стойков да придобият дялово участие в МБТР.
Източник: Банкеръ (28.03.2005)

Смяна на членове на съвета на директорите на Кремиковци ще има до месец. Това ще стане по време на извънредното общо събрание на комбината на 29 април. Тогава ще бъде избран и нов съвет на директорите, който ще включва лицата, събрали най-много гласове. Дневният ред на извънредното общо събрание е публикуван в последния брой на Държавен вестник. Според експерти за бързото свикване на общо събрание на дружеството може да има най-малко две причини. Вероятно смяната на всички членове на съвета на директорите е продиктувана от изявления на шефове от индийската компания Global Infrastructure Holdings за придобиване на част от собствеността на металургичния комбинат от нея. Общото събрание обаче може да се тълкува и като защитна реакция на мажоритарните собственици от Финметалс. Индийската компания чрез своето подразделение GSHL повече от година води преговори с мажоритарния собственик на Кремиковци АД за придобиване на дял от дружеството. Освен това от лятото на миналата година GSHL има двама членове в действащия към момента съвет на директорите. Поради заявения инвеститорски интерес от страна на компанията техни членове бяха допуснати до съвета на директорите, за да се запознаят с реалното състояние на комбината, но това не им дава право да се държат като собственици, коментираха преди време от пресофиса на комбината. Като потвърждение на това бе изявлението на изпълнителния директор на Кремиковци Валентин Захариев, който в интервю каза, че е по-скоро песимистично, отколкото оптимистично настроен за хода на преговорите. В отговор на това от GSHL контрираха, че вече е постигнато споразумение с ясни параметри и за двете страни. Включително и промяна в състава на съвета на директорите. От Финметалс и вчера отказаха коментар за хода на преговорите, както и за предстоящите промени в управата на Кремиковци. Според неофициална информация собственикът на Ispat Industries Прамод Митал вече е в България. Преди седмица той обяви, че ще пристигне у нас, за да информира за финализирането на преговорите по сделката, както и да представи намеренията си за бъдещето на комбината. Към момента Финметалс държи 71% от Кремиковци, около 25% са собственост на държавата, а останалите са на корпоративни инвеститори.
Източник: Пари (28.03.2005)

"Стилмет", част от гръцката индустриална група "Виохалко", инвестира 7 млн. лв. в изграждането на бизнес сграда в София, съобщиха от компанията. East Park Trade Center ще бъде открит официално в края на този месец. В сградата ще се помещава централният офис на "Виохалко" за България, както и постоянна изложба на продукцията на заводите от групата у нас. Около 3500 кв. метра ще бъдат предоставени за офиси на външни организации. Сградата разполага с подземен паркинг с обща площ 2185 кв. м, или 85 паркоместа, технически помещения, система за контролиран достъп, връзка със сградата с асансьор и стълбище, автоматизирана инсталация за пожароизвестяване и пожарогасене, противодимна вентилация. На разположение на всички фирми в сградата ще бъдат две заседателни зали с 60 и 42 места на партерното ниво. В България "Виохалко" е собственик на девет завода - "Стилмет" - София, "Леско" - Благоевград (произвежда дървен амбалаж за нуждите на "Виохалко"), "София мед" - София, "Стомана индъстри" - Перник, Термокалибровъчния завод в Перник, "Сигма" - Перник (занимава се с ремонтна дейност), холдинговата структура "Стилмет", "ТеПроСтил" - Перник, и "Съни сълюшънс" (производство на слънчеви панели).
Източник: Дневник (28.03.2005)

Стоманодобивният гигант Arcelor иска да купи дял от китайската Qingdao Iron and Steel Group Co. , заяви един от шефовете на средно-голямата китайска компания, което изразява желанието на европейската компания да засили позициите си на най-големия пазар на стомана в света. Според един от високопоставените служители на държавната Qingdao Iron and Steel, базираната в Люксембург Arcelor, която е вторият по големина производител на стомана в света, е в процес на ранни преговори за закупуването на неуточнен по размер дял в китайската компания, която е оценявана от анализаторите на 270 млн.щ.д. (източник: The Star Online)
Източник: Други (28.03.2005)

Канадската "Дънди прешъс металс" ще получи за втори път държавна помощ за вложенията си у нас. Днес министърът на икономиката ще връчи на компанията сертификат за първи клас инвеститор за изграждането на златодобивния комплекс "Крумовград" в местността Ада тепе. Преди месец компанията взе сертификат и за инвестицията си в мините в Челопеч, която достига 124,4 млн. лв. до 2007 г. Там тя няма да ползва помощ за изграждане на инфраструктурата, както предвижда законът, а само ще получи терени от държавата. Вложенията в Ада тепе ще бъдат малко над 100 млн. лв. По последни оценки залежите там са 835 хил. унции злато.
Източник: Стандарт (29.03.2005)

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски днес ще подпише договора за отдаване на концесия на автомагистрала Тракия, съобщиха от правителствената информационна служба. За концесионера Магистрала Тракия АД договорът ще бъде подписан от изпълнителните директори на дружеството Емил Коцев и Коста Ферейра. Съдържанието на най-обсъждания документ в държавата обаче остава в тайна. Дори анкетната комисия в НС, създадена специално за тази цел, до последно не успя да узнае неговото съдържание. Комисията на практика има само препоръчителни действия, тя няма юридически права да отмени подписването на договора. На своето последно заседание в петък народните представители взеха решение да се удължи срокът за окончателното заключение на комисията по целесъобразността на договора.
Източник: Пари (29.03.2005)

Цените на природния газ ще поскъпнат с 0.7% от 1 април 2005 г., оповести Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Комисията ще заседава по този въпрос утре, съобщават оттам. През второто тримесечие на годината синьото гориво ще се продава по 230.00 лв. /1000 куб. м без ДДС на потребители, присъединени към газопреносната мрежа, и по 237.72 лв./1000 куб. м без ДДС на потребители, присъединени към газоразпределителната мрежа. Цените за пренос на 1000 куб.м газ ще са 19.73 лв. без ДДС. Цените на входа за Булгаргаз се увеличават от 208.65 лв./1000 куб.м на 210.27/ 1000 куб. м.Искането за увеличаване на цените е внесено в ДКЕВР на 10 март и е обосновано с това, че мазутът с 1% сяра е поскъпнал за периода с 9.6%, мазут със съдържание на сяра 3.5% - с 18.8%, докато цените на газьола със съдържание на сяра 0.2% са паднали с 3.9%. Както е известно, цените на мазута са базови за определяне цените на природния газ. Като добавка към поскъпването на мазута е и повишаването на курса на USD спрямо лева с 0.5% - от 1.49324 лв. на 1.50085 лв. за USD.
Източник: Пари (29.03.2005)

"Виохалко" ще премести централата си у нас в построената от него нова бизнесграда на столичния бул. "Никола Вапцаров", близо до "София ленд", съобщиха от холдинга. Бизнесцентърът ще се казва East Park Trade Center. В изграждането му са вложени 7 млн. лв., а инвеститор е "Стилмет" АД, част от групата на "Виохалко". В сградата ще се помещава централният офис на холдинга, като се предвижда и постоянна изложба на продукцията на заводите от групата. Останалата част от нея - около 3500 кв. м, ще бъде предоставена за офиси на външни организации. Бизнесцентърът е от най-висок клас A и отговаря на всички изисквания за съвременна, ергономична и високотехнологична среда за работа. Проектът е дело на известния италиански архитект Никола Джардина Папа, а интериорните решения са на "Архцентър А". Изпълнител на строежа е "АТ Инженеринг 2000", а на фасадите - "Ювента 3" и "Сарис". Конструкцията е от стоманобетонови безгредови етажни плочи, противоземетръсни шайби и колони. Бизнес сградата разполага с подземен паркинг с 85 паркоместа, технически помещения, система за контролиран достъп, връзка с асансьор и стълбище, автоматизирана инсталация за пожароизвестяване и пожарогасене, противодимна вентилация. Партерът е с обща площ 1148 кв. м с луксозно оформено входно фоайе, рецепция и места за сядане. В него са разположени и заседателни зали, show room, офис площи, кафене. Офисните етажи са 3 - първият с площ 1129 кв. м, а вторият и третият - с 1148 кв. м. Подпокривното ниво е с площ от 576 кв. м, с достъп до 2 овални озеленени тераси. През нощта сградата ще бъде ефектно осветена по концепция на фирма "Алтроникс", която се прилага за първи път в България. Чрез нея се подчертава архитектурата на бизнесцентъра и той изглежда като осветен отвътре.
Източник: Монитор (30.03.2005)

Канадската компания "Дънди прешъс металс" ще инвестира над 101 млн. лева в мина за добив на злато на Ада тепе край Крумовград, съобщиха от дружеството. Парите ще бъдат вложени както в изграждането и разработването на открития рудник, така и в строежа на инсталация за преработка на златни руди. В сумата не се включват разходите по изграждането на хвостохранилището до мината. Само осъществяването на златодобивния проект ще струва около 68 млн. долара. Заради стойността на инвестицията компанията "Болкан минерал енд майнинг" (БММ), която всъщност ще разработва златното находище, получи официално сертификата за първокласен инвеститор по проекта "Крумовград". БММ е собственост на канадското дружество. Това е третият сертификат за инвеститор от най-висок клас, издаден от Българската агенция за инвестиции (БАИ) след влизане в сила на Закона за насърчаване на инвестициите, и втори за "Дънди прешъс" след сертифицирането на "Челопеч майнинг", обявиха от БАИ. Според инвестиционния план на находището в района на Ада тепе ще се добиват и преработват 850 хил. тона руда годишно. Планираното средногодишно производство на злато за първите пет години се очаква да бъде 150 хил. тройунции. Добитата руда ще се преработва до краен метал злато доре, което представлява сплав със съдържание на злато от около 85-90 на сто. Себестойността на една тройунция злато, добита в Ада тепе, ще е около 170 долара. Мината ще се експлоатира в продължение на поне 6 години, като ако се открият допълнителни залежи, този срок може да се увеличи до 10 години.
Източник: Дневник (31.03.2005)

Осем компании остави в листата на кандидат-купувачите на стоманодобивната компания Vitkovice Steel чешкият комитет за приватизация, съобщи в сряда представител на правителството. Заместник-министърът на промишлеността Мартин Печина каза, че Bancroft, SCM, Charles Capital, Mastercroft, Trinecke Zelezarny/IG, Satico, Penta и Global Steel са допуснати до участие в търга. Държавата продава 99% от Vitkovice Steel, един от водещите европейски производители на дебела листова стомана. Съветник по продажбата е CDI Erste Bank. За пакета акции преди започване на процедурата властите очакват да получат над 174 млн. USD. През 2003 г. комбинатът произведе около 1 млн. т, а печалбата му бе 400 млн. USD. Финализирането на сделката трябва стане до средата на 2005 г.Сред претендентите за чешкия комбинат бяха украинският Индустриален съюз на Донбас, най-големият руски производител на стомана Евраз холдинг и Mittal Steel.
Източник: Пари (31.03.2005)

Евростандартите в областта на околната среда за дружествата, които работят в областта на добива, производството и преработването на цветни метали, ще се окажат най-голямото предизвикателство за работещите в сектора. Приватизацията, преди страната ни да поеме отговорностите и задълженията към ЕС, на практика постави в доста неизгодна позиция новите собственици на гиганти в бранша Кремиковци, Оловно-цинковия завод в Кърджали, КЦМ - Пловдив, Стомана-Перник и други. Инвестиционните и институционалните разходи за постигане на пълно прилагане на европейското екологично законодателство в България се изчисляват на около 9 млрд. EUR, като около 50% от тях ще бъдат инвестирани от бизнеса до 2015 г. По-голяма част от тези средства са необходими за привеждане в съответствие с изискванията на т.нар. инвестиционно тежки директиви, като тези за металургията са за намаляване емисиите от вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, и за комплексното предотвратяване и контрол на промишленото замърсяване. Общата сума на необходимите инвестиции възлиза на около 9 млрд. ЕUR, като около 50% от тях следва да бъдат поети от частния сектор за период от около 10 години. На практика екологичните подобрения в металургичния бранш са свързани със значителни инвестиции в кратък времеви период. Основните средства, които фирмите ще изразходват в следващите години, ще са насочени към въвеждането на най-добрите налични технологии. По този начин, от една страна, те ще отговорят на екологичните изисквания, но, от друга, ще подобрят рязко бизнеспараметрите на предприятията. Въвеждането на нови технологии, осигуряващи опазването на околната среда, като цяло е свързано със значителни инвестиции. За целта е необходимо издаването на комплексно разрешително. Документът съдържа условия за работата на инсталациите по отношение на ефективното използване на природните ресурси, емисиите във въздуха, водите и почвата, както и предотвратяването на аварии с последствия за човешкото здраве и околната среда. Намаляването на финансовото натоварване за бизнеса е предвидено в преходните и заключителни разпоредби в Закона за опазване на околната среда, според който държавата поема част от финансовите ангажименти на приватизираните дружества от металургичния сектор. Въвеждането на нови технологии и премахването на старите замърсявания създава много неудобства за металургичния сектор. Общият брой на действащите инсталации за експлоатацията, на които се изисква издаване на комплексно разрешително, до този момент е приблизително 250, повече от 50 са в металургичния бранш. Крайният срок за издаване на документ за действащите предприятия в страната е краят на октомври 2007 г. Към момента само КЦМ - Пловдив има издадено комплексно разрешително, Umicore е в процедура. Останалите дружества от металургичния бранш трябва да подадат до края на март заявление за издаване комплексно разрешително в Изпълнителната агенция по опазване на околната среда.
Източник: Пари (31.03.2005)

Добивът на сурова стомана в ЕС през последните години неотклонно расте въпреки тежките екологични изисквания към металургичното производство. По данни на Международния институт по чугун и стомана в Брюксел през миналата година 15-те стари членки са произвели 168 млн. т суровина, което е със 7.5 млн. т повече от 2003 г. и с 22 млн. т повече от 1996 г. Новоприетите в съюза държави със значим капацитет - Полша, Чехия, Словакия и Унгария, също увеличиха производството си до 25 млн. т. Стоманодобивът в България и Румъния обаче бележи спад през последните години. От 1998 г. насам страната ни добива с около 500 хил. т по-малко стомана. Причина са ангажиментите за преструктуриране на отрасъла, поети от България в преговорите с ЕС. През миналата година металургичният комбинат в Кремиковци затвори една от трите си доменни пещи. Така добитата 2.106 млн. т сурова стомана бе 10% по-малко от 2003 г. Металургията не е приоритетна за Евросъюза, но тя има важно значение за останалите икономически сектори, включително и за изпълнението на Лисабонската стратегия, коментира Политими Паунова, изп. директор на Браншовата камара по черна и цветна металургия. В районите с развит стамонодобив съществуват голям брой малки и средни предприятия, в това число и високотехнологични производства, казва тя. Те са свързани пряко или косвено с обслужването на металургичното производство и на неговите добре платени работници. Според Браншовата камара България също трябва да води такава политика, още повече че черната и цветната металургия са със съществен дял в стоковия експорт на страната и брутния вътрешен продукт. За миналата година отрасълът е формирал 16% от общия износ на стоки и 10% от БВП.
Източник: Пари (31.03.2005)

Известният руски богаташ бизнесмен и шеф на инвестиционния холдинг Ренова, Виктор Векселберг, планира да създаде в Украйна титанов холдинг. В Украйна се намират 20% от световните запаси от титанови руди, но след разпада на СССР тя остана без преработвателни мощности. Ренова държи 12% от Верхнесалдинския металургичен комбинат, който е основен доставчик на титанови детайли за авиостроителните предприятия, в т. ч. за Airbus и Boeing.
Източник: Пари (31.03.2005)

Чистата печалба на Aluminum Corp. of China Ltd. /Chalco/, водещия китайски производител на алуминий, се повиши през второто полугодие на 2004 г. с 42%. Тя достигна 2.82 млрд. юана /340.6 млн. USD/ в сравнение с 1.98 млрд. юана за аналогичния период на 2003 г.
Източник: Пари (31.03.2005)

България дава около 1% от световното производство на цветни метали. Ако се отчете как то се разпределя на глава от населението, страната ни заема достойно място сред големите производители в света. През миналата година у нас са добити близо 455 хил. т цветни метали. От тях най-голям дял има медта. Единственото медодобивно предприятие в България - Юмикор Мед в Пирдоп, е произвело 235.8 хил. т анодна мед и 55.2 хил. т. катодна. Около 60% от преработените концентрати в Юмикор Мед са вносни, останалите 40% идват от нашите медодобивни рудници в Челопеч, Елаците и Асарел Медет. През последните две години производството на анодна мед в Юмикор Мед нарасна значително след направения основен ремонт и модернизация на мощностите, които в момента работят с пълно натоварване. Извличането на медта от концентратите в предприятието вече е 97.14%. Производството на цинк през миналата година е 100.5 хил. т, което е с около 20% повече от 2003 г. Две трети от това количество е произведено в пловдивския Комбинат за цветни метали /КЦМ АД/, като 70% от суровината е от внос. Останалото производство е в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Докато при медта и цинка има значителен ръст, то производството на олово през последните две години намалява. Причината са свитите мощности в ОЦК-Кърджали, където олово вече изцяло се добива от вторична суровина - акумулаторни отпадъци. В двата завода се извличат и малки количества съпътстващи метали като кадмий и бисмут в ОЦК АД, и благородни метали кадмий и телур в КЦМ. През последните години силно расте производството на изделия от цветни метали. Водещите компании в бранша вложиха големи инвестиции, за да въведат модерни технологии и за миналата година обемът на произведените изделия от цветни метали е около 52.2 хил. т. Само преди три-четири месеца завърши цялостната реконструкция в производителя на меден прокат София Мед. Дружеството е част от групата Viohalco, която у нас притежава Стомана Индъстри и Стилмет. За миналата година производството на меден прокат e 19.2 хил. т, при 10.3 хил. т през 2003 г. В завода е изграден напълно нов валцов цех, оборудван с модерни съоръжения. С това в София Мед бе възстановено производството на плосък прокат, предвижда се да започне и производство на медно фолио. В модернизацията на завода собствениците са вложили около 80 млн. EUR, като амбицията им е да го превърнат в един от най-модерните в Европа с капацитет над 100 хил. т годишно. В България се преработва и алуминий и алуминиеви сплави до алуминиев прокат от два завода - шуменския Алкомет и Стилмет. През миналата година са произведени 33 хил. т, при 24.5 хил. т през 2003 г. Алкомет АД произвежда пресов и валцов алуминиев прокат, фолио и стоки за крайно потребление. И в него бяха направени сериозни инвестиции, като се очаква капацитетът му да расте. До края на тази година Стилмет планира да увеличи двойно капацитета си за производство на алуминиеви профили. За разширяване на производството ще бъдат инвестирани 28 млн. EUR.В момента фирмата произвежда 10 хил. т годишно. Пазарът у нас обаче може да поеме не повече от 9 хил. т. В края на годината компанията започва производство на алуминиеви сплави за BMW, Rover и Smarth и все повече ще се насочва към външни пазари. Почти 70% от българската продукция в цветната металургия се изнася основно в страните от ЕС. Причината е свитото потребление в България. Производство на цветни метали /в тонове/ Показатели 2003/ 2004: Анодна мед 224 157/ 235 819; Катодна мед 45 931/ 55 254; Цинк 88 467/ 100 539; Олово 69 112/ 63 190; Меден прокат 10 382/ 19 163; Алуминиев прокат 24 507/ 33 052. Данни: Браншова камара по черна и цветна металургия.
Източник: Пари (31.03.2005)

България трябва да отговори на редица изисквания по реконструкцията и модернизацията в стоманодобивната индустрия. Те са изрично посочени в протокол N 2 между България и европейската общност, който е в сила от 1 февруари 1995 г. България трябваше да приеме Национален план за реконструкция на стоманодобива. Той беше приет от правителството на 18 март м.г. Кремиковци пък трябваше да изработи план на жизненост, който КЗК да одобри. Планът включва изискването за намаляване на производствената мощност. Европейската комисия въведе механизъм за наблюдение, който ще се осъществява до приемането на България в ЕС през 2007 г. Дотогава България трябва да преструктурира стоманодобива си, информира Димитър Кюмюрджиев, преподавател по Конкурентно право в СУ. Сред мерките на ЕС е и забраната за предоставяне след 31 декември 2005 г. на държавна помощ за реконструкция на стоманодобивното производство. Държавата трябва да изготви списък на компаниите, които могат да се възползват от подобна помощ. Страната се ангажира мениджмънтът в стоманодобива да се подобри. Планът за реконструкция на Кремиковци, одобрен от КЗК през декември 2004 г., включва схемата "първа помощ-последна помощ", т.е., че повече помощи на металургичния гигант няма да бъдат предоставяни. Държавата декларира, че помощта, предоставена на Кремиковци през периода 1998-2005 г., няма да надвишава 222 млн. EUR. Заради предстоящата приватизация на компанията държавата се ангажира, че в случай на сливане или придобиване от друга компания, тези ползи от плана за преструктуриране няма да бъдат прехвърлени върху новата компания. Същото важи и за предоставянето на дълготрайни материални активи на други фирми, които оперират в сферата на стоманодобива, казва Димитър Кюмюрджиев, който водеше преговорите с ЕС по глава Конкуренция. България пое ангажимент общият капацитет на производството на Кремиковци през 1998-2005 г. да се ограничи до 500 хил. т., а също комбинатът да се освободи от дейности, които не са свързани с производството и дистрибуцията на стомана и стоманени изделия. При промяна в плана за преструктуриране България е задължена да уведоми Европейската комисия. На всеки 6 месеца страната трябва да предоставя на еврокомисарите доклади за изпълнението на поетите ангажименти. От металургичния отрасъл единствено стоманодобивът е посочен от Европейската комисия като чувствителен отрасъл, наред с добивната промишленост. Съгласно европейското право за държавните помощи стоманодобивът, корабостроенето, производството на синтетични влакна, автомобилостроенето са чувствителни отрасли заради свръхкапацитета за производство, който е налице в общността. Правилата за предоставяне на държавни помощи за тях са стриктни.
Източник: Пари (31.03.2005)

Въпреки спада в стоманодобива през миналата година, производството на валцувани черни метали бележи 10% ръст и достигна 1.55 млн. т. Това се дължи основно на засиления внос на заготовки от желязо и нелегирани стомани, които се преработват в бургаското предприятие Промет Стийл. Бумът в строителството повиши потреблението на изделия от дълъг прокат /винкели, арматурни пръти, бетонно желязо/ и през миналата година Промет е внесло от този тип заготовки 250 хил. т. Готовата продукция достигна 283 хил. т, което е два пъти и половина повече отколкото през 2003 г. Прокатният стан, който допреди две години работеше при натовареност едва 10%, вече, достигна 47%. За да се достигне пълният капацитет от 600 хил. т, предприятието планира построяване на инсталация за непрекъсната разливка на метала. За целта ще бъдат инвестирани 40 млн. EUR. Вносът на заготовки вдигна производството на прокат и в Стомана индъстри. Пернишкото предприятие достигна 390 хил. т прокат. В края на м.г. Стомана индъстри закупи стана за леене на дълги прокати от линията Даниели на обявеното в несъстоятелност металургично предприятие Камет. Очакваният пуск на производството е през първата половина на 2006 г. Гръцкият собственик Виохалко ще инвестира 30 млн. EUR за доокомпектуване на линията, като целта е проектната мощност да се увеличи два пъти и половина до 500 хил. т годишно. Амбицията на Кремиковци пък е да стане лидер на Балканите в пазара на продукти с висока добавена стойност. В края на миналата година дружеството закупи завод за ламарина с полиестерно покритие в Сърбия. През тази година се очаква пускането на линията за непрекъсната разливка на стомана. Над 80% от потреблението от изделия от черни метали в страната се задоволява от внос. Стоманодобивните заводи са особено притеснени от дъмпинговите цени, при които се внасят те, основно от Украйна. С 23% обаче е нараснал износът на плосък и дълъг прокат. Пазарите ни основно са в страните от ЕС. Спирането на една от трите доменни пещи в металургичния комбинат Кремиковци в началото на 2004 г. доведе до 10% спад в производството на сурова стомана. За миналата година са добити 2.106 млн. т. Кремиковци АД е произвело 1.433 млн. т стомана при 1.66 млн. т през 2003 г. Вторият в страната производител - Стомана индъстри, е с 657 хил. т, което е почти на нивото от 2003 г.
Източник: Пари (31.03.2005)

Комплексните разрешителни отменят необходимостта от издаване на отделни разрешителни за предотвратяване или намаляване на замърсяването по отделните компоненти и фактори на околната среда - води, почви, въздух, отпадъци. Така предприятията ще разполагат с един цялостен документ, издаден от "едно гише". От друга страна, те са задължени да спазват или достигнат залегналите в комплексното разрешително норми, стойностите и сроковете, за които се определят въз основа на действащото законодателство. Таксата за издаване на комплексно разрешително за нова инсталация е от 1000 до 10 000 лв., а за съществуваща - от 2000 до 20 000 лв., но не повече от 0.5% от стойността на дълготрайните материални активи. Предприятията, подлежащи на комплексно разрешително, са длъжни да представят заявленията в определените в наредбата срокове. Издадените комплексни разрешителни съдържат конкретни мерки и срокове за привеждане в съответствие с изискванията, осигуряващи качеството на околната среда. Предприятията изготвят и изпълняват Програми за привеждане в съответствие с условията на комплексните разрешителни. Необходимите средства за въвеждане на програмата зависи от капацитета на дружеството, за което предстои да бъде издадено комплексно разрешително. Контролен орган за изпълнението на условията на издадените комплексни разрешителни е Регионалната инспекция по околна среда и води, на чиято територия се извършва дейността. Фирмите, потенциални замърсители на околната среда, са задължени да изградят със собствени средства и собствени мониторингови системи. Заявлението за издаване на комплексно разрешително включва: - Кратко описание на дейността, за която се подава заявление - Посочва се нормалният брой работни часове и дни за дейността в рамките на една седмица - Планирана дата за начало на строителните работи - Производствен капацитет и планиран обем на годишно производство - Планирана дата на пускане в експлоатация - Транспортиране на суровини, спомагателни материали, продукти и персонал от и до предприятието - Обобщени схеми, представящи планираната употреба на суровини, спомагателни материали, вода и енергия - Информация, описваща използването на най-добри налични техники - Описват се необходимите мерки за привеждане работата на инсталациите в съответствие с изискванията на българското законодателство - Основание за подаване на заявление за издаване на комплексно разрешително - Справка за нормативните актове, инструкциите, изчислителните модели.
Източник: Пари (31.03.2005)

Най-потърпевши са приватизираните фирми, които трябва да направят сериозни инвестиции за отстраняване на минали екологични щети. Вече приключи първият пилотен проект за подобряване на околната среда в района на Пирдоп от производствената дейност на МДК АД-Пирдоп, за който са усвоени около 25 млн. USD от пилотния проект за периода. Обхватът на понятието "стари замърсявания" има много аспекти - правни, икономически, здравни, екологични, технически и пр. Най-общо, старите замърсявания се идентифицират чрез изменения в качеството на компонентите на околната среда /почва, повърхностни и подземни води, флора и фауна/ до степен, водеща до риск за човешкото здраве. Висшият експертен екологичен съвет при МОСВ през 2003 г. одобри Програма за отстраняване на минали екологични щети /в размер на около 280 млн. лв./ за приватизирани металургични предприятия, сред които са: МДК АД-Пирдоп, Кремиковци АД-София, КЦМ АД-Пловдив, Пирел АД-Гоце Делчев, ОЦК АД-Кърджали, и др. За изпълнение на тези програми са сключени изпълнителни споразумения с новите собственици. За подпомагане на бюджета на приватизираните дружества с необходимия финансов ресурс са сключени договори за заем със Световна банка /през 1998 г. за 16 млн. USD и през 2000 г.-50 млн. ЕUR/ с предмет на договора - отстраняване на стари замърсявания при приватизация. Процедурата по отстраняване на нанесените щети върху околната среда продължава да се прилага и в момента. Финализирана е програмата в Кремиковци и ОЦК - Кърджали. Не са приключили програмите за премахване на минали екологични щети в КЦМ, Стилмет, Промет. Преходен период до 2001 г. има за Радомир метали - Радомир, Чугунолеене - Ихтиман, Кремиковци АД, Алкомет - Шумен, Шамот - Елин Пелин.
Източник: Пари (31.03.2005)

Само за последните 3-4 години в металургичните предприятия са инвестирани над 800 млн. лв. Средствата отиват основно за покриване на екологичните изисквания, но не малка част от тях са за разширяване на производствата и за изграждане на напълно нови и модерни мощности. В сектора работят над 30 предприятия, а заетите надхвърлят 20 хиляди души. Едно от най-големите предизвикателства пред отрасъла е изпълнението на договорените в глава Околна среда изисквания. За да бъдат покрити те, са нужни около 1 млрд. лева инвестиции, сочат разчетите на фирмите. Проблемът е сериозен, защото повечето от тях са строени през 50-60-те години, оборудването е от това време, а само за три-четири от предприятията са договорени гратисни периоди. Въпреки това до момента само едно предприятие е затворило врати - медопреработвателното Елисейна АД. Тук причината е провалената му приватизация. Останалите компании, преминали в частни ръце /основно в периода 1999 - 2000 г./, подновяват технологии, машини и съоръжения, изпълняват екологични проекти. Наред с екологичните изисквания родните предприятия инвестират и в промяна на продуктовата си структура. Тенденцията е към по-скъпи продукти, с по-голямо търсене. Това основно важи за прокатните заводи, но и металургичните предприятия разширяват гамата си под формата на съпътстващи производства. Едни от най-големите вложения в преустройство на производствата са на Юмикор Мед - близо 200 млн. EUR. Това е дружеството, което първо завърши програмата си за ликвидиране на стари замърсявания на стойност 25 млн. USD. В КЦМ Пловдив до момента са инвестирани 100 млн. USD в екопроекти. Кремиковци изпълнява екологична програма за 200 млн. лв. Цялостно преустройство за 80 млн. лв. беше извършено и в Стомана Индъстри, 80 млн. USD е инвестицията в ново производство на друго предприятие от групата Viohalco - София мед. 10 млн. лв. струваше преоборудването на шуменския завод за алуминий Алкомет. Бяха пуснати нови мощности в Металснаб холдинг. В Русе Прециз Интерхолдинг отвори нов цех за производство на алуминиеви тръби.
Източник: Пари (31.03.2005)

През първия месец на годината дефицитът по текущата сметка е 287.9 млн. EUR, или 1.4% от БВП, показват данните на БНБ за платежния баланс към края на януари 2005 г. Година по-рано той е бил 230.3 млн. EUR. Търговското салдо също е отрицателно в размер на 199.4 млн. EUR, като спрямо януари 2004 г. се увеличава с 45.2 млн. EUR. Вносът традиционно надвишава износа на страната. Ръстът им обаче спрямо същия месец на миналата година е почти равен. Износът нараства с 27.6% до 639.1 млн. EUR, а вносът - с 28%, достигайки 838.4 млн. EUR. Суровият петрол и природният газ формират 14% от вноса, а петролните продукти - 3.6% от износа на страната. За януари 2005 г. действието на цените им води до увеличаване на търговския дефицит и на дефицита по текущата сметка съответно с 6 и 6.7 млн. EUR. По страни най-голям е вносът на България от Русия и възлиза на 123.7 млн. EUR и от Германия - 118.2 млн. EUR. Вносът у нас от страните от Балканския регион възлиза на 88.6 млн. EUR. България изнася най-много за Италия - 98.5 млн. EUR, Германия - 75.8 млн. EUR, Гърция - 65.4 млн. EUR. По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции в страната за януари 2005 г. са 30.5 млн. EUR. Година по-рано те са били 127.3 млн. EUR. Те покриват 10.6% от дефицита по текущата сметка за януари. Няма отчетен дялов капитал от приватизационни сделки. Дяловият капитал от неприватизационни сделки е 7.1 млн. EUR при 20 млн. EUR през януари 2004 г. Преките инвестиции на български фирми в чужбина през януари 2005 г. се увеличават спрямо същия месец на миналата година от 4.9 млн. EUR на 8 млн. EUR.
Източник: Пари (01.04.2005)

"Тойота" ще претопява стари коли у нас. Главният специалист в "Тойота - Европа" по екологичните проблеми Рони Денис и директорът по корпоративните въпроси в българското представителство на фирмата Димитър Минчев огледаха вчера наличната база в пернишкото металургично предприятие "Стомана индъстри". То разполага с най-голямата и модерна шредерна инсталация на Балканите. В нея и сега се преработват на скрап стари коли и бяла техника. Ако "Тойота" насочи към пернишкото предприятие потока от неизползвани коли, инсталацията ще преработва по около 200 трошки на час.
Източник: Стандарт (02.04.2005)

Нито един представител на индийската компания Ispat Industries или дъщерното й дружество GSHL не се яви на представянето на резултатите от дейността на Кремиковци АД през 2004 г. и перспективите на неговото развитие. поканата предвиждаше да присъстват собственикът на Ispat Industries Прамод Митал и изп. директор на GSHL Алок Гупта. Поканихме господата, но те решиха да не участват, заяви изпълнителният директор на Кремиковци АД Валентин Захариев. От Финметалс холдинг за пореден път опровергаха да е постигнато споразумение с индийците. Има само намерения, нищо сериозно, каза Захариев. Преговорите продължават, като не става въпрос за придобиване на акции, а за партньорство, подчерта той. За пример даде съвместни операции в логистиката, търговската дейност и доставянето на суровина.
Източник: Пари (04.04.2005)

Печалба от 80 млн. лв. за 2004 г. отчита "Кремиковци". Това обяви директорът на комбината Валентин Захариев. Около 40 млн. евро инвестиции са планирани за 2005 г. До края на годината ще бъде пуснат комплексът за непрекъснато леене. За годината е договорено и 12% увеличение на заплатите на работещите в комбината. От приватизацията през 1999 г. до края на 2004 г. в комбината са вложени 488 млн. лв., което е преизпълнение на приватизационния договор с близо 25 млн. лв., коментира шефът на Надзорния съвет на "Кремиковци" Божко Бонев. Заводът е погасил и всичките си задължения към бюджета.
Източник: Стандарт (04.04.2005)

Членове на синдикатите в металургичния комбинат "Кремиковци" са недоволни от неясните преговори, които предприятието води с индийската групировка "Испат". Това обяви вчера председателят на федерацията на производителите на метал Васил Яначков. Според синдикатите слуховете за смяна на собствениците тревожели работниците. Преди около месец индийската компания обяви намеренията си да участва в управлението на предприятието. "Испат" планираха да закупят дела на "Кремиковци", който е собственост на "Финметалс". Говореше се, че индийците ще вложат 300 млн. евро. "Все още не е подписан никакъв договор", каза изпълнителният директор на завода Валентин Захариев. Той обясни, че е поканил "Испат" да дадат съвместна пресконференция, но те отказали заради заетост. Очакваше се вчера индийците да обявят официално намеренията си. "Ако преговорите се провалят, ще търсим други стратегически партньори за съвместно управление", заяви Захариев. Той допълни, че когато индийската компания вземе решение, то ще бъде обявено официално. Металургичният комбинат "Кремиковци" смята да купи завода за поцинковане "Лямкос" в Косово. Предприятието е с капацитет 100 000 тона годишно. Ако сделката се осъществи през следващата седмица, това ще бъде второто предприятие на Балканите, което притежава "Кремиковци". В началото на годината то купи завод за полиестерно производство в Сърбия. Ръководството на комбината определя миналата година като успешна за предприятието въпреки рекордното поскъпване на въглищата и скрапа. Цените в металургичната промишленост са нараснали с 2,5 пъти спрямо 1999 г. В момента за тон въглища "Кремиковци" плаща $ 55. Тенденцията за повишаване на цените ще се запази и през следващия месец, заяви Захариев. РЕЗУЛТАТИ Печалбата на дружеството за 2004 г. е 80 млн. лв. Нетната печалба на завода е 120 млн. лв., но след калкулиране на разходите за пенсии на служителите намалява до 80 млн. лв. Задълженията на предприятието са намалели с 41% спрямо 2003 година - до 227 млн. лв. От ръководството съобщиха, че предприятието няма задължения към държавата. През 1999 г. задълженията са били 32 млн. лв.
Източник: Сега (04.04.2005)

Държавният и държавногарантираният дълг се е понижил с 92.4 млн. EUR през февруари в сравнение с месец по-рано, показват данните на Министерството на финансите. Извършените погашения са довели до намаляването на дъга от 7.36 млрд. EUR до 7.27 млрд. EUR, като външните задължения продължават да взимат превес над вътрешните. Най-важният показател - отношението държавен дълг/БВП, се е понижил от 34.8 до 34.4% за втория месец от годината. От началото на годината финансовото министерство е реализирало погашения за около 2 млрд. EUR. Най-големите суми за разплащания са реализирани за предплащането на брейди облигациите, които сумарно възлизат на около 1.5 млрд. EUR. Слуховете за обратното изкупуване и на третата, последна емисия брейди инструменти от вида FLIRB продължават да са налице. Те бяха вербално потвърдени и от шефа на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншилд. Въпреки това обаче според запознати трета операция няма да има, тъй като правителството ще е без мандат, за да упражни изтеглянето на тези инструменти от пазара. Освен това финансовият министър Милен Велчев няма да предприеме операция за намаляване дълговото бреме в предизборна обстановка, коментират запознати.
Източник: Пари (04.04.2005)

Сертификат за Система за управление на качеството по модел ISO 9001:2000 получи Кремиковци АД. Той беше връчен от Ива Монова, мениджър за България на френската организация AFAQ ASCERT International. Обхватът на сертификата включва разработване и производство на стомана и стоманени продукти – горещо валцувани и студено валцувани с покритие и без покритие. Разработването и внедряването на Системата за управление на качеството по ISO 9001:2000 започва по същество през 2002 г. с решение на висшето ръководство. Сертификационният одит на дружеството бе проведен в началото на декември 2004 г. от AFAQ ASCERT International.
Източник: Фирмена информация (05.04.2005)

180,905 млн. лв. е събрала Агенцията за държавни вземания (АДВ) през миналата година, съобщи изпълнителният й директор Станислав Михайлов. Това е с 20,4% повече в сравнение с 2003 г., когато приходите са били 150,234 млн. лв. Най-големите дружества-длъжници за 2004 г. са "Кремиковци", "Стомана", "Химко" - Враца, "Камет" - Перник , "Варненска корабостроителница", съобщи Михайлов. Най-много - 65% от общия размер, приходи е реализирала агенцията от събирането на публични държавни вземания. През миналата година те са общо 118,438 млн. лв., или с 20,5% повече, отколкото през 2003 г. 60,726 млн. лв. са принудително събраните данъци за 2004 г., а сумите по дължими осигуровки към НОИ са 28,501 млн. лв. Събраните задължения към митниците са 11,823 млн. лв. От частни държавни вземания са постъпили 42,291 млн. лв. Тук се включват вземанията на държавата по ЗУНК, на закритите Държавен фонд за реконструкция и развитие, на Държавен фонд "Енергийни ресурси", както и на държавен фонд "Земеделие". Година по-рано постъпилите суми от тези вземания са 34,618 млн. лв. Събраните средства от дирекция "Търговска несъстоятелност" бележат 6,72% ръст, като за 2004 г. те са 14,494 млн. лв. Това са вземания при производствата по несъстоятелност, в които държавата е кредитор. От продажбата на имущество, придобито от държавата в производство по несъстоятелност и от всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества са постъпили 3,489 млн. лв. Като цяло задълженията към АДВ намаляват, каза Михайлов. Увеличение има само при задълженията от фирми-фантоми заради разкриваемостта им. За всеки събран лев през 2004 г. АДВ е изразходвала 4 стотинки, а през 2003 г. - 5 стотинки.
Източник: Дневник (05.04.2005)

Потреблението на мед се е забавило през първото тримесечие на 2005 г. с оглед на високите цени, съобщи белгийският метален производител Umicore, собственик на пирдопския медодобивен комбинат Umicore-Med. Търсенето на медни катоди или рафинирана мед в Западна Европа е намаляло чувствително. Въпросните изделия се произвеждат в Пирдоп и в белгийски завод на Umicore. Продукцията в нашия комбинат е нараснала с 13.6%. От централата в Брюксел съобщиха, че Пирдоп няма да има проблеми да увеличи капацитетите си до 255 хил. т годишно през 2007 г. при 227 хил. т, понеже вече си е осигурил 92% от доставките на меден концентрат през идните 2 години. Междувременно предданъчната печалба на Cumero -наскоро отделения като самостоятелна единица меден бизнес на Umicore, ще достигне 42-45 млн. EUR тази година, съобщиха от централата на Umicore. Белгийската компания, която е производител N 1 на специализирани цинкови изделия в света и е сред водещите производители на метала в Европа, планира да листва своето поделение Cumero /в което влиза и Umicore-Med/ на паневропейската фондова борса Euronex в края на този месец. От известно време насам компанията майка се концентрира върху специализирана хай-тек продукция и рециклиране на благородни метали, отдръпвайки се от традиционния си бизнес, а именно добив на мед и цинк. Индикативната цена на акциите на Cumero е между 9 и 12.50 ЕUR.
Източник: Пари (05.04.2005)

Официално отвори врати новият бизнес център на бул. "Никола Вапцаров" в столицата, който е инвестиция на "Стилмет" АД. Той се нарича East Park Trade Center и за изграждането му са вложени 7 млн. лв., съобщи Антон Петров, изпълнителен директор на дружеството и представител на "Виохалко" за България. "Стилмет" АД е част от холдинга "Виохалко" и произвежда алуминиеви екструдирани изделия. Близо 70% от производството на фирмата е предназначено за външния пазар. East Park Trade Center е изграден с цел задоволяване на корпоративните нужди на фирмата от офис площи. В сградата ще се помещава централният офис на холдинга "Виохалко", ще има и постоянна експозиция от фирмени продукти. Същевременно три нива от центъра са предназначени за отдаване под наем, посочи Антон Петров. Зоната, в която е построена сградата - местността Борисова градина - Погребите, се отличава с развлекателния парк "София ленд", тенис корта "Малееви", както и с няколко новопостроени бизнес центъра и апартман хотел. Наблизо се строи и болница "Токуда". Проектът за офис центъра е на италианския архитект Никола Джардина Папа, а интериорните решения са дело на арх. Тодор Абаджиев. Главен изпълнител е "АТ инженеринг 2000" ООД. Строителен надзор упражни "Мактер консулт" ЕООД Сградата е решена с П-образна форма. Двете успоредни крила обособяват вътрешен двор, в който е оформена зона за почивка с водна стена с естествено продължение хоризонтално водно огледало. Конструкцията на сградата е стоманобетонова безгредова. Ограждащите стени са изпълнени от структурна и полуструктурна окачена фасада Etem Е-8000. Тя е с профил прекъснат термичен мост, който заедно с избрания стъклопакет осигурява топло- и шумоизолация. Северната фасада към бул. "Н. Вапцаров" е наклонена навън и е изцяло остъклена. Специално търсен е ивичният ефект по хоризонтала. Стъклата са на Glaverbel. В областта на плочите е използвано синьо слънцезащитно стъкло. Западната фасада при главния вход е съчетание от стъклопакети със слънцезащитни стъкла и композитни алуминиеви панели Etalbond в два основни цвята - синьо и сиво, с акценти в червено. Архитектурните решения около главния вход подчертават спецификата на сградата. От лявата страна на входа е окачената фасада, оформена като ефектен трапец от прозрачни стъкла, а от другата страна комбинирана фасада описва елегантен овал. Като подизпълнител на фасадата заедно с "АТ инженеринг" участва "Ювента 3". East Park Trade Center е съобразен със стандартите на офис клас "А" и изискванията за съвременна и високотехнологична сграда. Офис площите са решени като отворени пространства. Сградата разполага с 85 паркоместа, технически помещения, система за контролиран достъп, автоматизирана инсталация за пожароизвестяване и пожарогасене, противодимна вентилация. На партерното ниво на площ от 1148 кв.м е оформено просторно входно фоайе с рецепция и места за сядане. Тук са разположени и заседателни зали, шоурум, офис площи и кафене. Подпокривното ниво, което е с площ 576 кв.м, открива достъп до две овални озеленени тераси. Сградата е изцяло климатизирана с агрегати и съоръжения на Lennox, САЩ, и Flaktwod, Швеция, и има централна автоматизирана и компютризирана система за отопление и вентилация. Изпълнител на климатизацията е "Климатех инженеринг" ООД, на сухото строителство - фирма "Архцентър А" ЕООД. Хидроизолациите на покрива са на фирма Esha. Екстериорното осветление, подчертаващо архитектурата на сградата, е разработено от фирма "Алтроникс". Интериорното осветление е на iGuzzini, Италия. Офисните пространства се отдават под наем за 15 евро на кв.м, а за услугите, ползвани от наемателите, допълнително се заплащат 2 евро. Досега е отдаден под наем един етаж от сградата. Инвестиционните планове на "Стилмет" АД през тази година са насочени основно към разширяване на производствената и складовата база, каза Антон Петров. За целта до началото на 2006 г. е предвидено да бъдат инвестирани между 24 и 25 млн. лв. С тези инвестиции капацитетът на производствените мощности ще се увеличи между 20-22 хил. т. През миналата година предприятието е произвело 9600 т алуминиеви профили, което е с 25 на сто повече от 2003 г. През тази година е планирано производството да достигне 11 500 т.
Източник: Строителство Градът (05.04.2005)

Ловки крадци отмъкнаха цял влак в движение. Вагоните, натоварени със старо желязо, изчезвали един по един зад гърба на нищо неподозиращия машинист. Той карал 37 вагона скрап за пернишкото металургично дружество "Стомана индъстри". Движел се по линията София-Волуяк-Перник. По пътя 13 от вагоните просто се изпарили. Машинистът открил липсата им случайно. Към 17 ч в понеделник той спрял локомотива на пернишката гара "Разпределителна". Там с ужас установил, че половината му влак го няма. За секунди на крак били вдигнати всички от БДЖ. Започнало претърсване на линията по обратния път до София метър по метър. Издирването продължило 5 часа. Към 22 ч жепейците открили вагоните, опоскани до шушка, в района на махала Цалева круша. Местни роми са се качили на влака в движение и откачили вагоните, сочи основната версия за невероятната кражба. Набезите им в този район са непрекъснати. Досега обаче обирите се правеха с издигане на барикади от дървета и бетонни плочи по релсите, с които композициите се спираха принудително. За да разгонва хулиганите и да намали щетите от плячкосаната суровина, ръководството на "Стомана индъстри" се принуди да постави постове от охранители по трасето. За първи път обаче ромите крадат цял влак по време на движение. Случаят се разследва от Транспортна полиция. Заради кражбата движението по жп линията бе спряно. По щастлива случайност не е имало композиция, която по разписание да пътува непосредствено след злополучния товарен влак. Това би причинило сблъсък с фатален изход за пътниците - категорични са служителите от БДЖ.
Източник: Стандарт (06.04.2005)

"Еврометал" и американската компания Кingston Enterprises са закупили 60 млн. дълг на НК "Железопътна инфраструктура" към Националната електрическа компания (НЕК), съобщиха от двете компании. Договорът за цесията е подписан преди два месеца и вече са направени първите плащания от "Еврометал" по него. На база на сключения цесионен договор вицепремиерът Николай Василев на 23 март е наредил да НК "Железопътна инфраструктура" да подпише споразумение за изплащане на задълженията към "Еврометал" и американската компания. Според заповедта НК "Железопътна инфраструктура" ще плати задълженията си към "Еврометал" за две години при фиксирана лихва седем процента. Като обезпечение за задължението инфраструктурната компания е учредила особен залог върху бъдещите си приходи от продажба на недвижими имоти, от жп съоръженията в отсечките Пазарджик - Варвара и Оряхово - Червен бряг, както и приходите от продажбата на 5824 вагона, собственост на БДЖ, с които ще бъдат погасени задълженията на БДЖ към инфраструктурното предприятие за такси за ползване на релсите. Вагоните могат да бъдат използвани от "Еврометал" за скрап. Няма нищо в това да се изчистват междуфирмени задължения и ние с министър Милко Ковачев взехме това решение, коментира вицепремиерът Николай Василев. Той обеща да коментира договора през следващата седмица.
Източник: Дневник (06.04.2005)

Нов транзитен газопровод на стойност около 400 млн. евро ще бъде построен у нас в близките години. Той е част от международния проект "Набуко", който ще транспортира над 30 млрд. куб. м синьо гориво от Иран и Туркменистан за Европа. Общата дължина на газопровода е над 3300 км, от които 392 км са на наша територия. За изграждането му са нужни 4,6 млрд. евро. За реализация на проекта ще бъде подписано споразумение между пет страни - България, Турция, Румъния, Унгария и Австрия.
Източник: Стандарт (07.04.2005)

13 вагона със старо желязо изчезнаха от товарен трен, пътуващ за Перник. Влакът не е имал охрана от полицията. В понеделник ловки крадци откачиха вагоните от движещата се композиция, натоварена със скрап за "Стомана индъстри". Цигани от няколко квартала в Перник са помагали при разтоварването на желязото. Към 17 часа в понеделник, когато бе извършена наглата кражба, групи от по 10-ина роми са се стекли към "Цалева круша" от различни райони на Перник. Били са с работни дрехи и нахлупени на главите плетени шапки. "Стомана индъстри" прекратили договора си със софийската охранителна фирма "Бодигард фаер" по взаимно съгласие. Транспортна полиция не е била потърсена за охрана на товара.
Източник: Стандарт (07.04.2005)

Заводът за производство на ламарина с полиестерно покритие Кремиковци Леминд в сръбския град Лесковац бе официално открит на 7 април. На церемонията присъстваха цялото ръководство на Кремиковци АД, икономическият съветник в посолството на Република България в Сърбия и Черна гора Красимира Янкова, помощник – министърът на икономиката на Република Сърбия Славомир Вулетич и др. Предприятието в Лесковац беше купено през февруари тази година от българското металургично предприятие. За управляващ дружеството и представляващ новия мажоритарен собственик беше назначен Миле Георгиевски, който е директор на Кремиковци трейд – Скопие.
Източник: Фирмена информация (08.04.2005)

До 70 млн. лв. пада прагът за инвестиция първи клас при сегашни 100 млн. лв., реши кабинетът вчера. За втори клас инвестиция намалението е от 40 до 70 млн. лв. /вместо от 50 до 100 млн. лв./ и за трети клас - от 10 до 40 млн. лв. Целта е да се разшири кръгът на инвеститорите, които да се конкурират с инвестиционните си планове за ползване на предвидените в закона стимули.
Източник: Пари (08.04.2005)

Eдин от най-големите световни производители на алуминий - компанията Alcoa Inc., отчете спад в печалбата си за първото фискално тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. Основна причина за това са еднократни разходи, свързани с осъществени поглъщания. Чистата печалба се е понижила до USD 260 млн. в сравнение с USD 355 млн. за миналата година.
Източник: Монитор (08.04.2005)

Mittal Steel Co. ще спре доставките на желязо за чешкото държавно стоманодобивно предприятие Vitkovice Steel AS, след като компаниите вече две години не могат да се споразумеят за цената на топената желязна руда. В свое изявление, направено в четвъртък, чешкото поделение на Mittal – Vysoke Pece Ostrava AS, заяви, че ще спре доставките считано от 1 май, поради липса на договор и невъзможност двете компании да се споразумеят по спора. “Vysoke Pece е в ситуация, която не и позволява да планира дългосрочно обема на производството си, финансирането на продуктите си, ремонтните дейности и др.” гласи изявлението. Правителството продава 99% от Vitkovice Steel и изключи компаниите от групата на Mittal от състезанието, позовавайки се на висящо дело. Mittal също така ще се обърне към арбитражен съд с иск, според който чешкото правителство е действало в ущърб на инвестиционната програма на дружеството, като го е изключило от търга за приватизацията на Vitkovice. Според съдебния иск, подаден от Vysoke Pece, към дружеството са натрупани дългове в размер на 400 млн.кр. (17.1 млн.щ.д.) във вид на неплатени сметки за доставки на желязо. В същото време Osinek съди Vysoke Pece за над 1 млрд.кр., като твърди, че е тя е надплатила доставки от Vysoke Pece. Според Vysoke Pece спирането на доставките за Vitkovice ще принуди поделението на Mittal да закрие една доменна пещ и едно съоръжение за производство на кокс. Това от своя страна ще доведе до съкращаването на около 700 работника. Базираната в Ротердам Mittal, която е на път да се превърне в най-големия производител на стомана в света, контролира и Mittal Steel Ostrava, най-голямото стоманодобивно предприятие в страната. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (09.04.2005)

Световният номер едно производител на стомана – базираната в Холандия Mittal, в петък обяви плановете си да слее всичките си европейски операции и да сформира една единна бизнес структура. Новото поделение на стоманодобивния гигант ще се ръководи от Роланд Баан, който в момента отговаря за дейността на компанията в района на Централна и Източна Европа. “Бизнесът на Mittal Steel в момента е съсредоточен в три ясно разграничени региона – Америка, Европа, и останалия свят,” гласи изявлението на компанията. “Тази нова структура ще помогне на Mittal Steel да утвърди сегашните си позиции на втори по големина производител на стомана в Европа.” Mittal Steel стана водещият производител на стомана в света, след като придоби American International Steel Group (ISG) миналата година. Компанията има дейности в 14 страни и беше образувана след като холандската Ispat International погълна LNM Holdings пре октомври 2004 г. (източник: AFP)
Източник: Други (10.04.2005)

Близо 2,4 млрд. лв. са раздадените заеми през март. Това е абсолютен рекорд в отпускането на нови банкови кредити. В последните години за месец най-много бяха раздавани до 500-600 млн. лв. Причината за рекорда през март е, че това е последният месец, който ще служи за база при изчисляване на ръста на кредитите през следващите тримесечия. Според последните мерки на БНБ трезорите, които надхвърлят 6% ръст на заемите за тримесечие, ще внасят допълнителни резерви в Централната банка. И то в двоен размер на надвишението. С увеличените обеми през март банките си запазват възможността да отпускат значителни суми и през следващите месеци. Но тактическият ход на финансовите институции може да се окаже доста рискован за тях. В БНБ са разгневени на самодейната акция и обмислят нови рестрикции. Единият вариант е да бъде поправена Наредба 21 и ограниченията да бъдат въведени със задна дата, както настояваха и от МВФ. Друга възможност е да бъдат санкционирани определени банки, които с най-широки пръсти са раздавали пари през миналия месец. Банковите надзорници смятат да ограничат ролята на рекордните кредити през март върху тавана на новите заеми за следващите месеци. Данните от март са стряскащи дори за най-големите привърженици на кредитната експанзия. Само за последните 4 работни дни на месеца са раздадени 1,7 млрд. лв. Това прави по над 400 млн. лв. за ден. Ръстът спрямо предходната седмица е 11,1%, при нормални досега около 3 на сто. Краткосрочните заеми, раздадени от 28 март до 1 април, са 500 млн. лв. От тях 341 млн. лв. са в евро. Като овърдрафт са взети още 672 млн. лв. Най-големи обеми са изтеглени от фирми, сочи статистиката на БНБ. Дългосрочните нови заеми са 897 млн. лв., от които над половината са в евро. И при тях над 700 млн. лв. са взети от фирми. За седмица нефинансовите предприятия са изтеглили 1,216 млрд. лв. (12% ръст), финансовите - 240 млн. лв. (60% ръст), и домакинствата - 246 млн. лв. (5,1% ръст). Раздадените заеми до 3 април са 16,68 млрд. лв.
Източник: Стандарт (11.04.2005)

"Кремиковци" АД се класира за втория кръг на търга за покупката на завода за поцинкована ламарина в Косово, съобщи говорителят на комбината Тодор Христов. "Офертата на Кремиковци бе одобрена за втория кръг заедно с офертата на още една компания", каза Христов без да уточни коя е другата фирма. Вторият кръг на търга ще се състои на 13 април. След него ще стане ясно коя компания ще купи завода "Лямков" в Косово. В момента той не работи и спечелилият търга трябва да го въведе в експлоатация. Преди седмица изпълнителният директор на "Кремиковци" Валентин Захариев заяви, че ако дружеството успее да закупи "Лямков", това ще е добър старт за утвърждаване доминиращата роля на комбината на Балканите и в Югоизточна Европа. Миналата сряда бе съобщено, че друг завод, закупен от "Кремиковци" - за производство на ламарина с полиестерно покритие "Кремиковци Леминд" в сръбския град Лесковац е открит официално и започва работа.
Източник: Монитор (11.04.2005)

В понеделник правителството на Украйна съобщи, че започва проверки на външноикономическите контакти на стоманодобивните и въгледобивни предприятия в страната. Премиерът Юлия Тимошенко заяви в неделя, че е обсъдила плана за инспекция с шефовете на енергийните отдели по министерствата. В резултат на проверките се очаква да стане ясно “на какви цени се внасят металните продукти и суровините, на какви цени след това те се прекарват до офшорни офиси и на какви цени се продават те от офшорните компании”. Според премиера на страната, “пет украински семейства генерират милиарди печалба в резултат на тоталната разруха на железопътната система Укржелдорога, от укриване на данъци и реалната стойност на износа на метални продукти и суровини.” Тимошенко заяви, че в резултат на споразумение с властта, ръководила страната през последните пет години, цените на железопътните превозите са били замразени.. “Железопътната система Укржелдорога беше разрушена с единствената цел няколко стоманодобивни барона да генерира несметни печалби,” заяви тя, добавяйки, че “всички украински олигарси планират конгрес на 13 април, под кодовото название “Украински конгрес на металурзите”. Според Тимошенко, събранието ще се опита да притисне правителството да се откаже от решението си да увеличи тарифите за железопътен превоз. Премиерът заяви, че на конгреса ще присъстват и правителствени представители. “Ще разберем със сигурност кои предприятия замислят саботаж в държавата. За тези предприятия, ние ще изготвим програма, която ще запознае обществото с огромните суми, укривани от сенчестата икономика, в която работят тези предприятия,” заяви тя, като се обърна към собствениците на стоманодобивни и въгледобивни предприятия с препоръка “да спрат да се подиграват с правителството и народа на Украйна”. Украинската асоциация по цветна металургия, която обединява всички предприятия от сектора в страната, реши да свика спешна среща между членовете на асоциацията на 13 април. Според докладът, изнесен от асоциацията, причината за свикването на срещата са обезпокояващите тенденции в развитието на националната икономика, проявили се през първото тримесечие на годината, включително решението на правителството да увеличи тарифите за железопътен превоз в страната, която ще окаже негативно влияние върху стабилното развитие на украинската икономика. Асоциацията е уверена, че едно рязко и икономическо неоправдано увеличение на тарифите ще доведе до временното затваряне на някои производствени мощности, до замразяването на редица инвестиционни програми, до увеличение на производствените разходи, загуба на конкурентноспособноста на местните производители на световните пазари, и инфлация. (източник: ITAR TASS)
Източник: Други (11.04.2005)

Недостигът на стомана в Китай и САЩ, който се очаква през тази година, ще доведе до скок в цените на метала, използван по цял свят за производството на различни стоки – от коли до перални, заяви Goldman Sachs, която започва обзорен анализ на сектора. Според прогнозите на компанията, цените на стоманата в Европа през 2005 г. ще се покачат с 11% средно до 590 щ.д./м.т. в сравнение с 530 щ.д./м.т. през 2004. ThyssenKrupp, най-голямата стоманодобивна компания в Германия, и Corus Group, ще генерират още по-големи печалби от миналата година, на фона на все по-високите цени на материала. Arcelor, която ще продължи да бъде световен лидер в индустрията до момента, в който Mittal Steel Co. гласува поглъщането на базираната в Охайо International Steel Group, може да регистрира по-ниска печалба, поради разходи свързани с ремонт и поддръжка на заводите на компанията в Европа. Според Goldman, брутният вътрешен продукт на Китай ще нарасне с 8.8% през тази година, което ще гарантира позициите на най-многолюдната нация в света като нетен вносител на стомана. Най-големият риск за стоманодобивната индустрия би бил, ако Китай се превърне от нетен вносител в нетен износител на стомана “по-скоро от очакваното”. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (11.04.2005)

Повече от 200 млн. EUR кредитен ресурс има България в момента, за да осъществи проекти в областта на енергийната ефективност и енергоспестяването. Това са три кредитни линии - от ЕБВР и от международния фонд Козлодуй, както и 20 млн. EUR безвъзмездна помощ. Това съобщи вчера Таско Ерменков, председател на Агенцията за енергийна ефективност. От април 2003 г. до края на юни 2004 г. у нас са реализирани 2253 проекта за енергийна ефективност. Общата стойност на инвестициите е 21 млн. лв., съобщи Ерменков. Такива проекти са извършени в ЛУКойл-Нефтохим, Биовет-Пещера, Амилум-Разград, текстилната фирма Сънитекс, Загорка-Стара Загора, Кремиковци. Общият ефект от тях са 10-12% икономия на енергия, обясни Орешков. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски заяви, че не е доволен от работата на УС на Фонда за енергийна ефективност и ще поиска промени в състава и статута му. Председател на фонда е Люлин Радулов, излъчен от МЕЕР.
Източник: Пари (13.04.2005)

China Steel Corp., най-големият производител на стомана в Тайван, отново проучва възможностите за закупуване на полуготови продукти от Украйна и Бразилия, след като Китай премахна 13-процентното връщане на данъци при износа на стомана, което доведе до увеличение на транспортните разходи на компанията. China Steel купуваше стоманени пръти и слабове от различни китайски производители, вкл. Anshan Iron & Steel Group и Shagang Group, на фона на растящото производство в страната, заяви маркетинговият директор на China Steel Чун Юнхуей. Страната премахна връщането на данъци за стоманените пръти, слабове и други полуготови продукти считано от 1 април. “След премахването на връщането на данъци, вече е по-евтино да внасяме стоманени продукти от Украйна и Бразилия,” заяви Чун в интервю вчера по време на среща на стоманодобивните предприятия от Далечния Изток, провеждаща се в Пекин. “Нормално е да се стремим към възможно най-ниски разходи.” Китай въвежда подобни мерки с цел забавяне на инвестициите в металургичната промишленост и облекчаване на търсенето на суровини, вкл. желязна руда. Китай стана нетен износител на стоманени пръти и слабове за пръв път миналата година, когато продаде 6.60 млн.т. от тези продукти в чужбина, или с 2.2 млн.т. повече от вноса. Тайван купува 31% от употребяваните в провинцията полуготови стоманени продукти основно от Китай, като ги преработва в продукти с по-висока добавена стойност, като например намотки. В Тайван са произведени 26.3 млн.т. стоманени продукти, което е с 4.4% повече от предходната година, но все пак производството се развива по-бавно, в сравнение с 11% ръст в потреблението, което достигна 22 млн.т., съобщи Чун. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (13.04.2005)

Вчера акционерите на International Steel Group и Mittal Steel Co. одобриха сливането на двете компании, което ще създаде една от най-големите стоманодобивни компании в света. Базираната в Холандия Mittal ще плати 4.5 млрд.щ.д., или 42 щ.д. на акция за ISG, която беше сформирана преди три години и се разрасна постепенни, поглъщайки няколко банкрутирали американски стоманодобивни компании, вкл. Bethlehem Steel Corp. (източник: Patriot News)
Източник: Други (13.04.2005)

4 152 250 Евро ще плати “Кремиковци” за 100 % от завода за поцинковане на ламарина Лламкос в косовския град Вущри. Българското металургично предприятие спечели днес втория и последен търг за косовското предприятие. Очаква се в края на април или първата седмица на май борда на директорите на агенцията за приватизация на Косово (Kosovo Trust Agency) да одобри сделката. “Кремиковци” ще вложи 15 млн. евро за обновяване и модернизации през следващите 2 години, като в предприятието ще има 500 работни места. Заводът за горещо поцинковане на стомана е с годишен капацитет от 150 000 тона. Предприятието не работи от 2001 г. и новият собственик предвижда пускането му в експлоатация и максимално натоварване в най-кратки срокове. Поцинкованата ламарина е суровина за завода за ламарина с полиестерно покритие в сръбския град Лесковац, който беше купен от “Кремиковци” в началото на тази година и официално открит пред седмица.
Източник: Фирмена информация (14.04.2005)

Заем от $10 млн. отпусна Европейската банка за възстановяване и развитие на "Челопеч Майнинг". Дружеството е на канадската "Дънди прешъс металс" и експлоатира мината в града за добив на мед. 3 млн. долара ще бъдат използвани за програми за опазване на околната среда. Останалата част от парите ще бъде вложена в планираното разширение и модернизация на рудника.
Източник: Стандарт (14.04.2005)

Италия е един от основните търговски партньори на България. През последните години тя неотменно заема едно от първите места във външнотърговския ни стокообмен. През 2004 г. към Италия е насочен 13.1% от българския износ, а 9.8% от вноса идват оттам. Обемът на стокообмена през миналата година е 2.7 млрд. USD, което е с 26.2% повече от 2003 г. Търговското ни салдо е отрицателно - вносът превишават износа със 120 млн. USD. Водещи стоки в износа на България към Италия са изделията на металургичната промишленост, кожи, обувки, облекла, стоки на химическата и машиностроителната индустрия. Около 70% от износа на България за Италия са от производства на ишлеме - основно в текстилната и обувната промишленост, които се произвеждат с материали, внос от Италия. През последните години България внася от Италия предимно готови изделия - енергетични, технологични и електрически машини и апарати, текстилна продукция, обувки, кожи и кожухарски изделия, химически продукти, транспортни средства, мебели, осветителни тела. По изчисления на Института за външна търговия италианските фирми в България са повече от хиляда. Двеста от тях членуват в Консултативния комитет на италианските предприемачи в България.
Източник: Пари (14.04.2005)

Неочакван спад на търсенето на стомана в САЩ принуди производителите в сектора да занижат продукцията си в условията на понижение в цената на стоманата, отчете доклад на Wall Street Journal, предаде investor.bg. Спадът на цените на стоманата през последните седмици е довел до това най-големият производител на продукта в САЩ­ United States Steel, временно да затвори свои заводи за реконструкция. Nucor пък съкращава производствени мощности, а Mittal Steel временно е затворила звеното си в Кливланд ­ само 11 месеца, след като там производството стартира отново. Производството си съкращават и някои европейски производители на стомана. През последната година в САЩ производството на стомана е намаляло с близо 10%. В същото време стоманодобивната индустрия в САЩ използва 83.3% от производствения си капацитет в седмицата до 9 април в сравнение с 93.3% през същия период на миналата година. Въпреки че в световен аспект търсенето на стомана е на относително високо ниво, щатските стоманодобивни компании усещат трудности, свързани с намалялото търсене основно от автомобилопроизводителите в най-голямата световна икономика. Някои анализатори считат, че цената на този продукт ще продължи да се понижава и ще загуби около 22% до 450 долара за тон през третото тримесечие на настоящата година.
Източник: Монитор (15.04.2005)

САЩ реши да запази в сила наказателните мита върху вноса на стомана от Бразилия, Русия и Япония, след засилен натиск от страна на американските производители на суровината и техни съюзници в Конгреса. Американската комисия по международна търговия (ITC) реши след гласуване, че американските производители на стомана ще пострадат от евентуалното премахване на антидъмпинговите мита, наложени през 1999 г.върху вноса на горещо-валцувана стомана от трите страни. (източник: FT)
Източник: Други (15.04.2005)

Министър-председателят на Украйна Юлия Тимошенко намекна, че страната има интерес да си възвърне и да задържи контрола върху най-голямата стоманодобивна компания в страната, според интервю, публикувано в местно издание в събота. “Ако едно предприятие носи печалба на страната си, държавата не е длъжна да го продава на частни собственици,” заяви Тимошенко в интервю за седмичния вестник Зеркало недели, в отговор на въпрос за Криворижстал. Украинското правителство в момента се опитва да развали сделката за приватизацията на завода, който преди една година беше продаден на невиждано ниска цена на хора, близки до бившия президент на републиката Леонид Кучма. (източник: Associated Press)
Източник: Други (16.04.2005)

Четири частни дружества са използвали газохранилището на "Булгаргаз" край врачанското село Чирен, за да складират собствен природен газ, заяви изпълнителният директор на държавната компания Кирил Гегов. Това са девненският торов завод "Агрополихим", пернишката "Стомана индъстри", "Фабриката за хартия Стамболийски" и "Дексиа" АД. За техните нужди през 2004-а са били нагнетени общо 104 млн. куб. метра газ по цена, определена от регулаторната комисия - 2.49 лв. за 1000 куб. метра на месец. За последните две години съхраненото от "Булгаргаз" чуждо синьо гориво е 230 млн. куб. метра. Складирането му и печалбата от тази операция станаха възможни с приемането в края на 2003 г. на Закона за енергетиката. Дотогава в "Чирен" се съхраняваше природен газ единствено за нуждите на държавния монополист. Възможностите за печалба на хранилището от външни клиенти ще се увеличат допълнително, след като в края на миналата седмица бе открит първият наклонен сондаж "Е-70". С него капацитетът му надхвърля 1.2 млрд. куб. метра. Сега в "Чирен" се пазят 921 млн. куб. м, а от 1 май до 1 август ще бъдат нагнетени още 250 млн. куб. метра. Проектант и изпълнител на новия сондаж е плевенското дружество "Проучване и добив на нефт и газ", а стойността на начинанието е 5.4 млн. лева. "Наклоненият сондаж е с около 30% по-ефективен от вертикалния и достига до зони, които досега не са били включени в експлоатация", каза при откриването на обекта Кирил Гегов. На освещаването присъстваха и енергийният министър Мирослав Севлиевски, областният управител на Враца Лъчезар Борисов и депутати от региона. "При експлоатация като отделно дружество "Чирен" ще печели по 15 млн. евро, ако му бъдат гарантирани сегашните доставките", прогнозира Севлиевски. Според него пазарната цена на хранилището днес е около 1 млрд. евро. На 100 млн. са оценени 920-те млн. куб. м газ, които са на склад, още толкова струват съоръженията, а останалата част от сумата се допълва от уникалната геоложка даденост на обекта, формирана в продължение на милиони години. Газохранилището в Чирен е единственото в България и е свързано със северния и южния полупръстен от националната преносна мрежа. Изградено е на мястото на изчерпано находище на природен газ и е в експлоатация от 1974 година. Значението му ще нарасне след изграждането на транзитния газопровод "Набуко", който на българска територия ще минава близо до Враца. От 1999-а досега "Булгаргаз" е изразходвала за модернизацията на "Чирен" близо 31 млн. лв. собствени средства. Подменени са всички съоръжения с изключение на компресорите. Последната новост е уникалната телеметрична система, позволяваща във всеки един момент да се получава информация за състоянието на 20 есплоатационни сондажи и количествата газ, съхранявани в тях. Тя е разработена от българската фирма "Ком&ком", а цената й е 680 хил. лева.
Източник: Банкеръ (18.04.2005)

500 души ще работят в завода за поцинкована ламарина "Ламкос" в косовския град Вущри, купен от "Кремиковци". Това заяви Валентин Захариев, изпълнителен директор на "Кремиковци" АД, по БНР. Сделката е за 4 152 250 евро, като инвестициите в рамките на две години за модернизацията на завода и разкриването на нови мощности са в размер на 15 млн. евро. Капацитетът на завода е 150 хил. тона годишно, с което "Кремиковци" се превръща в един от основните европейски играчи на пазара на поцинкована ламарина.
Източник: Стандарт (18.04.2005)

Румънската компания Mittal Steel Galati, бившата Sidex, планира да стане най-голямата компания в страната тази година, след като регистрира оборот в размер на 3 млрд.щ.д. (над 2.3 млрд.евро), или четири пъти над нивата, регистрирани през 2001 г., когато индийците я погълнаха. До момента, топ-листа на румънските компании беше оглавяван от петролната Petrom (2 млрд.евро), която наскоро беше придобита от австрийската OMV. Международният стоманодобивен гигант очаква оборотът в Румъния през 2005 г. да достигне 3.5 млрд.щ.д. (2.7 млрд.евро). Освен завода в Галати, групировката включва и поделенията на Mittal Steel в Хунедоара, Роман и Язи, заяви изпълнителният директор на Mittal Steel Galati Наренда Чаудхари. “Вярвам, че заводът в Галати ще постигне оборот от 3 млрд.щ.д. тази година. В случая роля играят няколко основни фактора. Резултатите биха могли да бъдат подпомогнати от пазара. Потреблението на стомана в световен мащаб расте толкова бързо, особено на азиатските пазари, че търсенето надхвърли доставките. Ако тази тенденция продължи, цените на международните пазари ще се стабилизират около високи нива,” заяви Нарендра Чаудхари. Стратегията на Mittal Steel е фокусирана около стремежа да постигнат ефективност на придобитите производствени звена, като не изключва възможности от поглъщането и на други компании. “Ако на пазара се появят добри възможности, не виждам защо да не се възползваме. За момента, обаче, такива възможности няма,” заяви Чаудхари. През 2004 г., базираната в Галати стоманодобивна фабрика регистрира оборот в размер на 2.1 млрд.щ.д. (1.7 млрд.евро), което е почти два пъти повече от предходната година, благодарение на постоянно покачващите се цени на стоманата на международните пазари, където се продава по-голямата част от продукцията на завода. (източник: Reporter.gr)
Източник: Други (18.04.2005)

Alcan, един от водещите производители на алуминий в света, ще бъде принуден да закрие 20% от производствените си мощности в Европа, притиснат от високите цени на електроенергията и силното евро. Изпълнителният вицепрезидент на Alcan (канадската групировка, която миналата година придоби френската Pechiney), каза пред Financial Times: “Някои от заводите ни в Европа са сравнително модерни и имат сключени добри договори за енергия. Други, обаче, са по-стари, и именно те ще бъдат засегнати от промените.” (източник: FT)
Източник: Други (18.04.2005)

България възнамерява да продължи намалението на корпоративния данък, съобщи зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. Според Ананиев корпоративният данък може да бъде намален от сегашните 15% на 12%. Така налогът върху печалбата у нас ще стане един от най-ниските в Европа. Това се прави, за да се привлекат повече чуждестранни инвеститори и за да може икономиката ни да се приспособи към стандартите на ЕС, каза Ананиев. Намалението на някои данъци е заложено в предизборната програма на повечето политически сили. Понижаването на налозите в Източна Европа през последните години принуди Австрия и Германия също да намалят техните данъци, коментира информационната агенция. Въпреки това корпоративният данък в страните от Западна Европа остава по-висок, отколкото в техните източни съседи. Агенцията припомни и думите на финансовия министър Милен Велчев, че през мандата на следващото правителство може да се помисли за намаляване на ДДС от 20% на 18%. Очаква се ръстът на брутния вътрешен продукт тази година да бъде 5,6% и да се задържи на това ниво и през следващите, каза Ананиев пред репортерите. Те се срещнаха и със зам.-министъра на финансите Илия Лингорски. Той ги информира, че за последните четири години кредитният рейтинг на страната е бил повишаван 14 пъти. Държавният и държавно-гарантиран дълг в края на февруари е 7,26 млрд. евро, което е 34,4% от БВП.
Източник: Стандарт (19.04.2005)

Акционерите на "Финметалс холдинг" АД са сключили предварително споразумение с "Глобъл стийл холдинг лимитид" (Global Steel Holdings Limited), според което индийската компания възнамерява да купи в пълен размер капитала на "Финметалс холдинг", съобщи Българска фондова борса. Според сключеното споразумение сделката трябва да бъде приключена в следващите 60 дни, при условие че бъдат изпълнени всички ангажименти, поети в предварителното споразумение. Покупката на "Финметалс холдинг" е единственият начин индийската компания да придобие мажоритарен дял от "Кремиковци" АД, тъй като книжата на металургичния гигант са все още блокирани от Агенцията за следприватизационен контрол. Агенцията претендира за неизпълнени инвестиции, поради което не могат да бъдат прехвърляни. Именно поради това единственият начин да бъде сменен собственикът на "Кремиковци" е продажбата на мажоритарния му собственик "Финметалс холдинг", който притежава 71% от дружеството. В случая обаче няма пречка да бъдат прехвърлени акциите на собственика на дружеството, като по този начин де факто ще стане продажбата и на "Кремиковци". От "Кремиковци" и "Финметалс холдинг" отказаха да дадат каквито и да било подробности относно поетите ангажименти и условията за окончателното приключване на сделката. От D&D Agency, която представлява индийската компания, също отказаха допълнително подробности, но заявиха, че намеренията са към края на месеца да има съвместна пресконференция между двете страни, на която да бъдат дадени всички подробности. В средата на март от "Глобал стийл холдинг" обявиха, че ще приключи сделката за покупка на мажоритарния дял от "Кремиковци", като посочи, че основната пречка за окончателното й финализиране е да бъдат извършени смени в надзорния и управителния съвет на комбината и свързаните с него компании. Тогава от индийската компания съобщиха, че преговорите за покупка на мажоритарния дал от "Кремиковци" са приключили още през февруари 2004 г., когато е подписано и споразумение за закупуване на дела на водещия акционер "Финметалс холдинг", който притежава 71% от капитала на металургичния гигант. Капиталът на "Финметалс холдинг" е 50 хиляди лева, разпределен между трима акционери. Най-голям дял от компанията притежава Светлана Димитрова - 50%, изпълнителният директор на "Кремиковци" Валентин Захариев държи 40%, а неговият син Кирил Захариев е с 10% от капитала.
Източник: Дневник (20.04.2005)

Средната работна заплата в България е най-ниската в Европа и не се очаква да се промени съществено в следващите няколко години. Така шефът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев започна представянето на конкурентните ни предимства пред страните от Централна и Източна Европа на българо-френски бизнесфорум. Той бе организиран от асоциацията на френския индустриален капитал MEDEF, която доведе около 20 френски фирми у нас. Изследване на Economist Intelligence Unit показва, че средните месечни възнаграждения у нас ще нарастват само с 3-4% през следващите четири години. В същото време продуктивността в България е висока и се очаква да остане висока за този период, каза Езекиев. Само преди ден американска компания избра страната ни пред Полша, Румъния и Словакия за изграждането на развоен център в информационните технологии, заяви пред френските инвеститори Езекиев. Сред причините американският инвеститор да предпочете България бяха именно качествените специалисти и по-ниските заплати в сравнение с другите страни, обясни Езекиев. Той отказа да назове името на компанията, но уточни, че първоначално тя ще открие около 100 работни места в София.
Източник: Пари (20.04.2005)

Mittal Steel, най-голямата стоманодобивна компания в света, приключи преговорите по закупуването на полската държавна компания Huta Czestochowa. Според изявлението, направено от Mittal, договорът ще бъде подписан не по-късно от 29 април, след като получи одобрението на правителството. Mittal, която миналата седмица официално приключи сливането си с американската International Steel Group (ISG) и стана най-големият производител на стомана в света, вече владее около 70% от полския пазар на стомана, след като успя да придобие няколко топ производители в страната. В края на 2003 г., Mittal пое контрола над водещата стоманодобивна компания в Полша, като пое ангажимент да инвестира около 820 млн.щ.д. в нейната модернизация до 2009 г. Компанията, която в момента носи името Mittal Steel Poland, е група от четири завода в южна Полша, които осигуряват около 2/3 от годишното производство в страната. През февруари, полската агенция за приватизация избра Mittal за купувач на Huta Czestochowa, като я предпочете пред украинският индустриален съюз Донбасс. Mittal Steel, в която мажоритарен дял държи Лакшми Митал, също така има апетити към държавния дял в турската Eregli Demir Celik (Erdemir). (източник: Reuters)
Източник: Други (20.04.2005)

Възстановяването на екологичните щети у нас ще струва над 13 млрд. лева. Това е оценката на Българската стопанска камара, съобщи председателят й Божидар Данев. Най-големи разходи за екология ще имат фирмите от енергетиката, тежката промишленост, химията. БСК е разработила пакет от мерки за решаване на проблема, който е представен и на финансовия министър Милен Велчев преди седмица, каза Данев. Държавата да гарантира револвиращ заем от Световната банка за финансиране на екопроекти, е една от идеите. Другата е предприятията сами да договарят продажбата на вредни емисии газове и да получават облекчения по ДДС за екопроекти.
Източник: Стандарт (21.04.2005)

В сряда Държавният съвет на Китай прие политика на “строг контрол” върху инвестициите в дълготрайни активи в стоманодобивния сектор в страната, с цел предотвратяване на твърде бързия индустриален растеж. На своя редовна среща, Кабинетът прие политиката на редовна среща, председателствана от премиера Уън Дзябао. Китайската стоманодобивна индустрия е изправена пред непрестанно нарастващи разходи за суровини и бърза експанзия поради свръхинвестициите в сектора. Кабинетът също така прие решение да контролира износа на стоманени продукти, произведени от неефективни предприятия или в резултат на енергоемки процеси. От края на 2003 г., китайското правителство затяга мерките в тази насока с цел предотвратяване на прегряването на някои сектори в икономиката, вкл. стоманодобива и автомобилостроенето. Производството на стомана в страната, обаче, отново отбеляза ръст от 22% през първото тримесечие, в сравнение със същия период на миналата година. Общият обем на индустриалното производството на страната за периода е нараснал с 16.2%, според данни, публикувани от Националното статистическо бюро. Цените на суровините, петрола и енергията са се увеличили с 10.1%. Растящите цени на желязната руда оказват допълнителен натиск върху така или иначе все по-оскъдните доставки на суровини. Големите китайски производители на стомана се споразумяха за 71.5% увеличение на цената на желязната руда през тази година с международните доставчици, вкл. австралийската BHP Billiton Ltd. (BHP) и бразилската Compahnia de Vale do Rio Doce (RIO). (източник: Xinhua)
Източник: Други (21.04.2005)

През първото тримесечие на годината добивът на сурова стомана в Русия е нараснал с 2.1% в сравнение със същия период на миналата година, достигайки 16.32 млн.т.. Производството на конвертирана стомана се е увеличило с 1.7% до 3.23 млн.т., а производството на електрическа стомана е нараснало със 17% до 1.07 млн.т. Производството на стомана в металургичния комбинат Магнитогорск е намаляло с 0.9%, а в металургичния комбинат Новолиптеск – с 5%. Северстал, обаче, отбелязва ръст в производството в размер на 0.7%, Нижни Тагил – 5.6%, завода Челябинск на Мечел – 12.6%, електрометалугричния комбинат Оскол – 3.3%, Уралс Стийл – 8.1%, и Западносибирския металургичен комбинат –0.4%. (източник: Интерфакс)
Източник: Други (22.04.2005)

Лакшми Митал, третият по богатство човек в света, планира да инвестира 300 млн.щ.д. в украински проект за добив на желязна руда, която ще служи за снабдяване на производството на компанията в Източна Румъния. Mittal Steel Co. може да започне да произвежда железни пелети в Кривой рог 12 месеца след като постигне споразумение с правителството, заяви Нарендра Чаудхари, генерален директор на румънската Галати. Проектът, който е собственост на Украйна, Словакия и Румъния, е завършен на 80%, след като в него бяха инвестирани 1.8 млрд.щ.д. от ‘80-те години насам. “Ако обединим усилията си, можем да си възвърнем тези инвестиции,” заяви Чаудхари. “Щом получим одобрение, ще са ни нумжни между 12 и 18 месеца.” Базираната в Ротердам Mittal се интересува от проекти за разработване на желязна руда в Либерия и Индия, след като Cia Vale do Rio Doce и Rio Tinto Group увеличиха цените на суровината със 71.5%. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (22.04.2005)

ThyssenKrupp AG, четвъртият по големина производител на стомана в Европа, планира да намали производството на стомана с 10%, за да може да задържи цените на сегашните им нива, след прираста във вноса и запасите на метала, отбелязан от началото на годината. По-високите запаси и внос, особено в Южна Европа, оказват натиск върху цените, заяви базираната в Дуисбург, Германия компания в свое изявление, разпространено по факс. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (22.04.2005)

ДДС от 18% ще се плаща за адвокатските услуги от 1 януари 2007 г. Това предвижда новият Закон за ДДС, подготвен от данъчната администрация. Сега адвокатските услуги не се облагат с ДДС. Въвеждането на налога е едно от изискванията за членството ни в ЕС, коментираха експерти. До 1 януари 2007 г. да се запази сегашната ставка на ДДС от 20%, предвижда проектът. След това налогът да бъде намален на 18%, предлагат експертите. С влизането ни в Европейския съюз ДДС ще се плаща и върху продажбите на билети за спортни състезания. Налог ще се дължи и върху хлебното зърно, което земеделските кооперации дават на своите членове. ДДС ще се плаща и върху учебниците, предвижда проектът. Да отпадне възможността за внос на коли от инвалиди без ДДС, предлагат още експертите. Сега това облекчение често се използва за избягване на данъци, като коли се внасят само фиктивно на името на инвалиди. Но от 2007 г. при внос на стари коли от страните от ЕС няма да се плаща ДДС. Налогът ще се дължи за внос на стари автомобили от страни извън общността. Но при покупка на нов автомобил данък ще се плаща без значение дали собственикът е инвалид. Реалният размер на ДДС от 7% за туристическите услуги за чужденци ще се запази до 2007 г., предвижда проектът. След това туристите от ЕС ще трябва да си плащат налога, както българите. Пакетът от нови данъчни закони се очаква да бъде приет от правителството до края на май.
Източник: Стандарт (25.04.2005)

Според Павел Езекиев, председател на Българската агенция за инвестиции, 70% от общия брой на инвестициите в България са на зелено. Три са примерите, които показват накъде отива страната и които разкриват новите полета пред българската икономика, посочи Езекиев в предаването Неделя 150 по Българското национално радио. На първо място той посочи инвестицията за 15 млн. EUR на холандската фирма Royal Frans Maas Group, която в петък откри нов логистичен терминал в Индустриална зона Гара Искър в столицата. Този пример ще бъде последван и от други логистични фирми, което показва, че България се превръща в логистичен център в Югоизточна Европа, прогнозира Езекиев. Председателят на БАИ съобщи още, че миналата седмица страната ни е получила потвърждение от една от най-големите американски компании, които обслужват фармацевтичната индустрия в САЩ, че ще разкрие център за поддръжка на технологии у нас. Според него създава се и нов институт за обучение на мениджъри и инженери в IT технологиите, съвместен проект между български и испански университет.
Източник: Пари (25.04.2005)

Представители на евентуалния купувач на "Финметалс холдинг" (мажоритарен собственик на металургичния комбинат "Кремиковци") - индийската "Глобал стил", може би ще влязат в надзорния съвет на българското дружество на 30 май. Това показва съобщението за свикване на общо събрание на акционерите на "Кремиковци", изпратено до фондовата борса. В дневния му ред е предвидено гласуване на промени в надзорния съвет на дружеството, което според специалисти означава, че на тази дата, ако сделката е финализирана, може да има нов надзорен съвет на компанията. Сделката за купуването на "Финметалс" трябва да бъде обявена до средата на юни, обявиха от двете компании в съобщението си, с което уведомиха фондовата борса за подготвящата се сделка. Това означава, че общото събрание е само две седмици преди крайния срок за окончателно обявяване на сделката, отбелязват наблюдатели. Засега От "Кремиковци" и "Финметалс холдинг" отказаха да дадат каквито и да било други подробности относно поетите ангажименти и условията за окончателното приключване на сделката. Цената на закупуването се оценява от различни експерти на поне 100 млн. долара. Специалисти, цитирани от агенция Ройтерс, заявиха, че заедно с необходимите инвестиции стойността на сделката може да достигне 400 млн. долара.
Източник: Дневник (25.04.2005)

Китай планира мащабна реорганизация на стоманодобивната индустрия в страната, включваща концентриране на производствените дейности в топ производителите на стомана, сред които шанхайската Baosteel Group. Планът, който обхваща период от три години, цели намаляване на свръхинвестициите, загубата на енергия и замърсяването на околната среда. Държавният съвет на Китай е одобрил плана миналата седмица, но в момента той е в процес на дооформяне. Финалната версия се очаква в рамките на идните няколко седмици. Китай е най-големият производител на стомана в света. През 2004 г. производството достигна 270 млн.т., но голяма част от него се изпълнява от малки производители, и е с ниско качество. За тази година, производството се очаква да надхвърли 300 млн.т. Планът предвижда десетте най-големи производителя в страната да увеличат дела си в общото производство на 50% до 2010 г. и на 70% до 2020 г. Миналата година, 15-те най-големи стоманодобивни предприятия в Китай осигуриха 45% от общото производство. Според доклада, много по-малки стоманодобивни заводи най-вероятно ще бъдат закрити или пък погълнати от по-големи компании, въпреки че някои от тях могат да бъдат модернизирани. Проектополитиката включва нови стандарти за производство, ефективност, технологии, потребление на енергия и опазване на околната среда. Повече подробности не бяха дадени, но според източници планът покрива всички аспекти на промишлеността, вкл. управление и правителствена политика. Планът е изготвен вследствие на притеснения относно нарастващите инвестиции в стоманодобивни фабрики и растящото замърсяване на околната среда. Най-големият производител на стомана в Китай – държавната Baoshan Iron & Steel, наскоро обяви плановете си да събере около 25 млрд.юана (3 млрд.щ.д.; 2.3 млрд.евро), и да инвестира средствата в закупуване на стоманодобивни предприятия, суровини, и др. (източник: Associated Press)
Източник: Други (25.04.2005)

Mittal Steel Co., най-голямото стоманодобивно предприятие в света, обяви над два пъти прираст в печалбата за първото тримесечие на годината, след предприетото увеличение на цените на стоманата и закупуването на завод в Полша. Чистите приходи за периода са в размер на 1.1 млрд.щ.д., или 1.78 щ.д. на акция, в сравнение с 539 млн.щ.д., или 83 цента на акция преди година. Според официалното изявление на базираната в Ротердам компания, продажбите са скочили с 55%, достигайки 6.4 млрд.щ.д. Фамилията на основателя на компанията Лакшми Митал, който е трети в списъка на най-богатите хора на света, изготвен от сп. Форбс, притежава 88% от компанията. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (26.04.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 27.V.2003 г. регистрира по ф. д. № 26938/93 промени за "Тепро метал" - ЕООД: вписва увеличение на капитала от 766 000 лв. на 10 069 200 лв.; вписва преместване на седалището и адреса на управление - София, район "Сердика", кв. Илиянци, бул. Илиянци 119; заличава като управители Атанасопулос Атанасиос Йоанис, Константинос Георгиу Мармаринос, Теофилопулос Ставрос Панайотис и Антон Кирилов Петров; вписва преобразуване на "Тепро метал" - ЕООД, в "Тепро метал" - ЕАД, със седалище и адрес на управление София, район "Сердика", кв. Илиянци, бул. Илиянци 119, и с предмет на дейност: производство на стоки и суровини, търговия, внос и износ на стоки и суровини, представителство на други фирми, както и всяка друга стопанска дейност, незабранена от закона. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 10 069 200 лв., разпределен в 1 006 920 поименни акции с номинална стойност 10 лв., с едноличен собственик на капитала "Виохалко гръцка индустрия за мед и алуминий" - АД, със съвет на директорите в състав: Атанасиос Йоанис Атанасопулос - председател, Ставрос Теодосиус Теодоропулос - зам.-председател, и Антон Кирилов Петров, и се управлява и представлява заедно от най-малко двама от членовете на съвета на директорите. Дружеството поема активите и пасивите на "Тепро метал" - ЕООД.
Източник: Държавен вестник (26.04.2005)

Най-големият производител на стомана в света Mittal Steel обяви, че печалбата за първото тримесечие се е удвоила в сравнение със същото на миналата година, но предупреди че очаква заради високите цени на суровината по- ниски доходи за периода април- юни, предаде АП. Mittal, която чрез своя дъщерна компания се спряга за евентуален купувач на Кремиковци, отчете ръст от 113% в чистата си печалба до 1.1 млрд. долара, а приходите на компанията са се повишили с 55% до 6.4 млрд. долара. Въпреки относително високите цени на стоманата и силното търсене на продукта в Китай и другите индустриални страни се очаква оперативната печалба през второто тримесечие да се понижи поради ръста в цената на желязната руда и енергийните ресурси, както и в разходите за транспорт. След новината акциите на компанията се понижиха с над 7% на борсата в Амстердам, като приключиха вчерашния ден на ниво от 20 евро за брой, предаде Ройтерс. От Mittal не дадоха конкретни прогнози за резултатите до края на годината, но някои анализатори заявиха, че компанията ще се облагодетелства от поглъщането на U.S. International Steel Group в сделка на стойност 4.5 млрд. долара, което направи базираната в Ротердам компания най-големият световен производител на стомана. Изпълнителният директор на компанията Лакшми Митал заяви по повод на ръста от 71% в цената на металната руда от началото на годината, че очаква цената й да се стабилизира в средносрочен аспект и едва ли ще има по-нататъшно значително поскъпване. Той заяви още, че компанията е относително независима в доставките на суровината, тъй като близо 40% от необходимите количества от руда се доставят от собствени източници. Анализаторите очакват търсенето и цените на стоманата през годината да се понижат леко в сравнение с рекордните си нива през 2004 г. Това обаче ще окаже по-слабо въздействие върху резултатите на най-големия световен производител на стомана, поради предприетата консолидация.
Източник: Монитор (28.04.2005)

Стомана АД отчете 119 хил. лв. печалба за първото тримесечие на 2005 г. Приходите от дейността възлизат на 375 хил. лв. при 170 хил. лв. за същия период на миналата година. Дружеството отчита нулева печалба за предходния отчетен период, като нарастването на нетните приходи от продажби не се дължи на реализация на произведена продукция, а от други дейности.
Източник: Пари (29.04.2005)

Mittal Steel най-вероятно няма да успее да купи Czestchowa Steel Mill (HCz), тъй като едва ли ще подпише социален пакет със служителите на чешкото предприятие до края на деня, когато изтича крайния срок. Така, украинската Донбас ще се върне в надпреварата за стоманодобивния завод, след като по-рано беше изместена от Mittal, която успя да спечели правото на ексклузивни преговори през февруари. Това решение на Хазната се базираше на цените, предложени от двамата кандидати – 1.25 млрд.зл. от Mittal и 1.1 млрд.зл. от Донбас, и почти доведе до криза в отношенията между Полша и Украйна. Сега, обаче, след като Mittal не успя да сключи сделка със синдикатите в завода, полското правителство едва ли ще продължи със сделката, въпреки че на теория би могло да го направи. Донбаси вече е обратно в играта. Украинците проведоха пресконференция днес, на която инвестиционният директор на компанията Александър Пилипенко заяви, че неговата компания всъщност предлага повече от Mittal Steel, ако към обявената цена се включат стойността на заявените инвестиции и социалния пакет. (източник: Warsaw Business Journal)
Източник: Други (29.04.2005)

За април общият показател на бизнесклимата се покачва с 2,4% спрямо мартенското си равнище и бележи връх от 1994 г., сочат данни от проучване на Националния статистически институт. Анкетираните ръководители на производствени фирми очакват, че в следващите 6 месеца ще се подобри работата им, а в следващите 3 месеца ще повишат и износа. Очакванията на бизнеса за благоприятно развитие на дейността му в следващите 6 месеца са най-оптимистични от 11 години насам.
Източник: Пари (03.05.2005)

Arcelor, вторият по големина производител на стомана в света, обяви над двойно увеличение на печалбата от основната дейност на компанията през първото тримесечие, на фона на увеличените цени на стоманата и консолидацията на бразилско производствено поделение. Брутната оперативна печалба е нараснала над два пъти, достигайи 1.697 млн.евро, надхвърляйки очакванията на анализаторите, които се движеха около нива от 1.57 млрд.евро. Миналата година Arcelor придоби бразилския производител на стомана CST и започна да консолидира резултатите си през четвъртото тримесечие. Продажбите, реализирани от компанията за периода, са в размер на 8.136 млрд.евро, а чистата печалба е нараснала до 934 млн.евро, в сравнение с 234 млн.евро преди година. Чистият дълг е намалял до 2.271 млрд.евро. Arcelor, която отстъпи водещата си позиция в стоманодобивната индустрия на Mittal, беше създадена през 2002 г. вследствие на сливането между люксембургската Arbed, испанската Aceralia и френската Usinor. (източник: Reuters)
Източник: Други (03.05.2005)

Отпадат ставките за алкохола минералните води и бирата. Това е договореност между ЕС и Световната търговска организация, която ще важи и за нашата страна след присъединяването. Страната ни ще прилага и мерки по Общата система на преференции на ЕС. Такива в момента има за Беларус, Руската федерация, Украйна и Китай. От 2007 г. България ще прилага и квоти за вноса на текстил и стомана, които са валидни в ЕС. Като цяло се очаква в търговията с трети страни митата за внос у нас да намалеят. Сега за промишлените стоки средните ставки, прилагани у нас, са 8,62%, а в ЕС са 4,1 на сто. За селскостопанските пък стойностите по импорта у нас са 21,97%, а в ЕС - 16,1 на сто.
Източник: Стандарт (03.05.2005)

Предсказанията за шоково повишаване на цените и инфлацията след присъединяването на България към Европейския съюз не се потвърждават от Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите. Според тригодишната прогноза за основните макроикономически показатели от 2006 до 2008 г. инфлацията се очаква да бъде между 3.5 и 4%. В края на м. г. тя също бе 4%, въпреки че средногодишната достигна 6.1%. Петролът ще поевтинява от 46.8 USD за барел до 40 USD през 2008 г. Доларът обаче леко ще поскъпне, като още до края на 2005 г. се очаква валутен курс от 1.55 лв. за долар, а през 2006 до 2008 г. - 1.57 лв. Икономиката ще продължи да расте с около 5%. Прогнозата за ръста на БВП през 2005 г. е 5.2%, въпреки че за първи път бяхме свидетели на две официални прогнози - 5 и 5.6%. Инвестициите ще достигнат 24.6% от БВП.
Източник: Пари (04.05.2005)

Вероятно цените на тока за стопанските абонати на ниско напрежение ще бъде увеличена от 1 октомври и ще се изравни с цената за бита. От Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ предвиждаха това да стане още от април, но не бяха внесени предложения от съответните ЕРП. В момента MW за бита струва 100 лв., а за стопанските потребители - 85 лв. Цената на тока за промишлеността ще бъде повишена, но не драстично и няма да доведе до инфлация, тъй като ще се отнася само за абонати ниско напрежение, а това са офиси и кафенета. Ако регулаторът вдигне и цената на абонати за високо напрежение, ще засегне промишлеността и ще предизвика верижна реакция, чийто краен резултат ще е по-висока инфлация. В момента няма условия за увеличаване на цените на тока за битовите потребители и за промяна на тези тарифи, заяви заместник-председателят на ДКЕВР Игнат Томанов пред Дарик радио. От 1 октомври 2006 г. ще отпадне така нареченото първо стъпало - тези 75 Kwh за бита, които се плащат най-евтино. Електроразпределение Столично, София-област и ЕРП Плевен предложиха от 1 октомври да бъде въведена такса електромер от 3.60 лв. месечно за битовите потребители. Предложенията за цените на тока и тарифите трябва да бъдат внесени в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 29 май за одобрение и обществено обсъждане.
Източник: Пари (04.05.2005)

Най-голямата стоманодобивна корпорация в Украйна в сряда заяви, че ще поиска разговори с правителството, настоявайки про-западно настроената администрация да действа съобразно закона – а не съобразно политиката, при преразглеждането на приватизационни сделки, сключени в минали периоди. Максим Басов, първи заместник председател на Interpipe Corp. заяви пред Associated Press, че компанията би могла да докаже, че е действала в съотвествие с действащото законодателство при нейната приватизация, извършена по време на упрвлението на бившия президен Леонид Кучма. “Готови сме за диалог с правителството,” заяви Басов. Правителствени представители не бяха открити за коментар. Interpipe произвежда стоманени тръби, като основният актив на дружеството – Никополският металосплавен завод, обслужва поне 15 от най-големите производители на стомана в света, вкл. U.S.Steel Corp. и немсата ThussenKrupp. Компанията беше продадена на Виктор Пинчук – зет на Кучма, докато Кучма беше президент. Някои от съюзниците на настоящия президент Виктор Юсченко намекнаха, че приватизацията на компанията е доста подозрителна. Главната прокуратура на страната вече стартира дело срещу приватизацията на Никополския завод. “Всичко, което сме правили, е било в съотвествие със закона,” заяви Басов, добавяйки, че компанията настоява, ако сделката бъде преразглеждана, то това да бъде правено "с оглед на закона, а не с оглед на нечии икономически или политически интереси.” Басов предположи, че украинският Държавен имуществен фонд и базираната в Киев Приват Банк (която е миноритарен акционер в дружеството), ще се опитат да направят недобронамерен опит за придобиване на акции на компанията на среща, организирана без да бъде поканен Пичнук и съвета на директорите. Държавният имуществен фонд контролира активи, стратегически за украинската икономика. Юсченко окачестви някои от приватизационните сделки в страната през последното десетилетие като държавни престъпления, извършени от съюзниците на Кучма, и обеща те да бъдат преразгледани. Правителството се опитва да върне на държавата най-доходоносното държавно стоманодобивно предприятие Криворижстал. В момента то е собственост на Инвестиционния металургичен съюз, джойнт венчър между Пинчук и още един от олигарсите на стоманодобивната и въгледобивна индустрия в страната – Ринат Ахметов. Фабриката беше продадена миналата година за 800 млн.щ.д., въпреки слухове, че са били подадени и по-високи оферти от стоманодобивни компании от САЩ и Русия. Собствениците на Криворижстал в сряда подадоха апелационна жалба срещу решението на Икономическия съд да върне собствеността върху дружеството на държавата. На фона на растящите страхов сред инвеститорите колко назад във времето ще бъдат преразглеждани минали приватизационни сделки, Юсченко миналата седмица помоли правителството да подготви списък с предприятия, които могат да се окажат проблемни. Юсченко постави срок на правителството да направи това до 11 май. (източник: Associated Press)
Източник: Други (05.05.2005)

Руският стоманодобивен гигант Новолипетск вчера предприе решителна стъпка към листването си в Лондон, след като пазарният регулаторен орган на страната разреши компанията да листва до 1/4 от акциите си в чужбина. Известно е, че Новолипетск, чиито мажоритарен собственик е олигархът Владимир Лисин – вторият по богатство човек в Русия, след Роман Абрамович (според класацията на Форбс), има желание да се листва в Лондон. Компанията, която е третият по големина производител на стомана в Русия, напоследък генерира рекордни печалби и нае инвестиционни банки, като UBS, HSBC и руската Алфа Банк да и помогнат при търсенето на различни опции, вкл. листване в Лондон в рамките на идните 12 месеца. (източник: Independent)
Източник: Други (05.05.2005)

Един човек загина вчера при трудова злополука в цех в завод "Стомана" на "Кремиковци". Не е имало авария, която да причини инцидента, уточни пресаташето на завода Тодор Христов. Той обясни, че злополуката е станала по време на товаро-разтоварваща дейност. По време на работа неколкотонен железен блок е паднал върху 34-годишен мъж, съобщи агенция "Фокус". Работникът е починал на място. Няма други пострадали. Изпълнителният директор на Главната инспекция по труда Тотю Младенов веднага назначи проверка по случая и лично отиде до завода. 30 металурзи са загинали на работното си място от 1990 г. до април 2004 г., по данни на КНСБ. Най-много жертви е взел "Кремиковци" - 22. Последният голям инцидент в комбината беше миналия януари. Тогава при авария в доменната пещ загинаха трима работници, а 21 пострадаха. Делото по случая още не е приключило. На съд застанаха шестима от комбината. Те са обвинени в причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на задълженията. Близките на единия от загиналите пък предявиха иск за 300 000 лв. кръвнина. По данни на социалното министерство трудовите злополуки са намалели с 9% през 2004 г. спрямо 2003 г. Според КНСБ обаче се увеличават професионалните заболявания. Около 20 300 са трудовите злополуки от 2001 до 2004 г. От тях 462 са завършили със смърт, а 449 са довели до инвалидност.
Източник: Сега (09.05.2005)

"Глоубъл файнанс" (Global Finance) стана собственик в производителя на бланширани картофи в България "Роял патейтос", стана ясно от съобщение на инвестиционния фонд вчера. "Глоубъл файнанс" придоби 60 на сто от акциите на компанията, а останалата част се разпределя между мениджърите й. Точният размер на инвестицията ще стане ясен на официалното представяне на сделката в четвъртък. Досега "Роял патейтос" беше собственост на притежавания от Стефан Шарлопов "Роял фуудс холдинг". Фабриката за бланширани картофи е единствена на територията на България и има потенциал да снабдява пазарите на другите балкански държави. "Роял фуудс" развиваше компанията в продължение на пет години и в момента тя има около 40 на сто пазарен дял. Стратегията на новите инвеститори е да продължат да развиват компанията през следващите три-пет години и да я наложат като водеща на Балканите. Фабриката се намира в село Белчин, община Самоков, и капацитетът й на производство е 10 хил. тона на година. Повече от 95 на сто от продукцията на фабриката се реализира на българския пазар. "Роял патейтос" е основен дистрибутор на международната компания за замразени храни и бланширани картофи "Мак кейн" (Mc Cain). Докато преди три-четири години суровината за производството се внасяше, то в момента между 70-90 на сто от картофите се произвеждат в България. Плановете на новите собственици са да разработят специална програма за подпомагане на местните производители, съобщиха от компанията. Други големи проекти на "Глоубъл файненс" в България са участие в "Чипита България", производителя на алуминиева дограма "Стилмет" (Seelmet) и др. През октомври 2004 г. фондът инвестира 2 млн. лв. във веригата магазини "Фамилия".
Източник: Дневник (10.05.2005)

Global Steel Holdings, дружество със специална инвестиционна цел, контролирано от Pramod и Vinod Mittal Ispat group, сключи сделка за придобиването на турската стоманодобивна компания Izmir Demir Celik за 78.4 млн.щ.д. Новината идва само две седмици, след като Global Steel Holdings съобщи, че е в процес на напреднали преговори за придобиването на стоманодобивен завод в България. Общата инвестиция в закупуването на българското предприятие, заедно с по-нататъшните инвестициите и разходи по управлението на околната среда, се очаква да достигнат около 300 млн.щ.д. С придобиването на турската компания, която има годишен капацитет от 1 млн.т., общият капацитет на Ispat Group ще достигне 15 млн.т. Източници от Global Steel Holdings съобщиха, че миналата седмица компанията е сключила сделка с Turkiye Is Bankasi AS, най-голямата частна банка в Турция, за придобиването на нейния 54.68% дял в Izmir. Останалите акции в Izmir Demir Celik, които са листвани на Истанбулската фондова борса, са собственост на много акционери. Формалностите около придобиването се очаква да приключат този месец. Източници, запознати с хода на събитията, заявиха, че турската банка е предложила за продажба дела си в Izmir още през юни 2003 г., след като регулаторните органи са разпоредили турските банки да намалят дяловете си в индустриални предприятия. Банката реши да продаде участието си в стоманодобивното дружество, тъй като то не беше част от основните й дейности. Придобиването би могло да помогне на Ispat group да се сдобие контрол и над други стоманодобивни компании в Турция. Говори се, че световни стоманодобивни гиганти като Mittal Steel и Arcelor кроят планове да погълнат най-голямата фабрика за производство на стомана в Турция – Eregli Demir & Celik Fabrikalari AS. Очаква се кандидатите да бъдат поканени да подадат оферти към края на тази година. Близо 75% от продукцията на Izmir Demir Celik е за износ. През 2004 г., компанията регистрира печалба в размер на 29.5 млн.евро, в сравнение със загуба през предходната година. (източник: Business Standard)
Източник: Други (10.05.2005)

Немски стоманодобивни работници се канят да предприемат стачни действия за пръв път от 27 години насам, разгневени от, според тях, твърде ниските увеличения на заплатите на фона на огромните печалби, генерирани от предприятията и растящите възнаграждения на техните ръководители. Решение за стачка, обаче, евентуално ще бъде взето утре. В същото време, редица големи местни производители на стомана, като ThyssenKrupp и Salzgitter съкращават производството си, поради очакваната тенденция на спад в бизнес цикъла. (източник: FT)
Източник: Други (10.05.2005)

Считано от 19 май, Китай ще наложи мито върху вноса на някои видове суровини, използвани в производството на стомана, предназначена за износ. Азиатската страна предприема активни мерки за ограничаване на инвестициите в местната стоманодобивна индустрия и облекчаване на недостига на желязна руда и въглища. Правителството ще наложи 8% мито върху вноса на желязна руда, чугун, скрап, блокове, пръти и слабове, закупени в страната за преработка в метал, предназначен за износ, съобщи министерството на търговията в свое изявление, публикувано на уеб-сайта му. Китай се опитва да забави инвестициите в стоманодобивната индустрия с цел намаляване търсенето на някои суровини, вкл. желязна руда и въглища. Правителството ще ограничи износа от страна на производители, които произвеждат стомана по непечеливш начин, изразходват твърде много суровини или пък замърсяват околната среда, съобщи държавната телевизия CCT, цитирайки премиера Уън Дзябао. “Китай ще засили мерките за охлаждане на икономиката, предприети от тази година,” заяви Сю Айхуа, анализатор от пекинската компания Antaike Information Development Co. (източник: Taipei Times)
Източник: Други (11.05.2005)

Цените на скрапа от неръждаема стомана в Европа се повишиха с около 40 EUR/т паралелно с поскъпването на никела. В момента на спот пазара скрапът се търгува по 1670-1690 EUR/т /2150-2175 USD/т/ CIF Ротердам. Търговците във Великобритания, където се фиксират обикновено месец за месец, съобщават, че цените остават без промяна за доставка през този месец - 810-840 GBP/т. Цените се покачиха, но същевременно се наблюдава спад в търсенето, което най-вероятно ще спре поскъпването на скрапа от неръждаема стомана. Никелът поскъп-на до 7-месечен ценови рекорд вчера, а европроизводители на стомана предвиждат спад в търсенето му, защото ще започнат ремонти на мощности.
Източник: Пари (11.05.2005)

За втора година ЛУКойл-Нефтохим Бургас е най-големият данъкоплатец в държавата и спечели приза в категорията на големите. ЛУКойл осигурява една четвърт от всички данъчни приходи и произвежда 9% от БВП. Победителите в конкурса Данъкоплатец и осигурител на България 2005 бяха обявени сред 28 финалисти, физически и юридически лица. Те са избрани от специална комисия сред 166 номинирани от всички териториални данъчни дирекции и районни управления Социално осигуряване. Конкурсът се организира за първи път от Националната агенция за приходите, Главна данъчна дирекция и Националния осигурителен институт. Адвокат Тодор батков е най-големият платец на данъци сред физическите лица. В конкурса за първи път се номинират и най-коректните граждани към държавата. Конкурентите му са Валери Стоянов, собственик на фирма в Бургас, разградският агробизнесмен Васил Петров, великотърновският търговец на зърно Григор Григоров и софиянецът Иван Вълканов. В категорията Юридическо лице данъкоплатец на годината е Балкани ЛК, номиниран от Териториална данъчна дирекция Републикански данъци-Бургас. Фирмата се занимава с ремонт на електродвигатели, генератори и трансформатори по съвременни технологии. Най-големият осигурител е Стомана Индъстри АД - Перник, водещ производител на стомана у нас. Дружеството е на националния и световните пазари повече от 50 години. Преобладаващата част от продукцията на завода е за износ. В категорията Юридическо лице осигурител на 2005 е Мини Марица-изток ЕАД - клон рудник Трoяново - Север , с. Ковачево, обл. Стара Загора. В категорията самоосигуряващо се лице приза отнесе сливенчанинът Георги Чолаков.
Източник: Пари (12.05.2005)

Адвокат Тодор Батков и бургаската рафинерия Лукойл Нефтохим грабнаха наградите Голям данъкоплатец. Състезанието е на Главна данъчна дирекция. На церемония в хотел Шератон финансовият министър Милен Велчев и шефът на данъчните Николай Попов им връчиха стилни златни плакети. Адвокат Батков спечели срещу четирима конкуренти, които бяха номинирани в първата надпревара за физическо лице. Лукойл Нефтохим пък печели приза за втора поредна година. Като лоялен данъкоплатец – юридическо лице., награда взе още една бургаска фирма – Балкани ЛК. За първи път тази година бяха отличени и трима големи осигурители. Това са Стомана Индъстри, Мини Марица Изток, клн Рудник Трояново – север и сливналията Георги Златев, който бе обявен за човека, внесъл най-високи осигуровки през миналата година.
Източник: 24 часа (12.05.2005)

479 млн. лв. е излишъкът в бюджета в края на март, сочат данните на Министерството на финансите. Приходите в сборния бюджет на страната са 4,166 млрд. лв., а разходите са 3,687 млрд. лв. Данъчните приходи за първото тримесечие са 2,335 млрд. лв., което е с 19,4% повече от същия период на миналата година. Фискалният резерв към 31 март е 4,781 млрд. лв.
Източник: Стандарт (13.05.2005)

ThyssenKrupp AG, четвъртият по големина производител на стомана в Европа, утрои печалбата си през третото фискално тримесечие, след предприетите увеличения на цените на стоманата и продажба на недвижими имоти. Чистите приходи за трите месеца до март тази година са в размер на 1.045 млрд.евро (1.32 млрд..д.), в сравнение с 345 млн.евро преди година. Анализаторите имаха по-високи очаквания. Изпълнителният директор на компанията Екехард Шулц продаде общо 48 000 апартамента, използвани от работници в компанията, и спечели от продажбата около 1 млрд.евро. Ходът е част от усилията да бъде съкратен дълга и да се осигурят средства за поглъщания на други дружества. Компанията регистрира най-високата печалба в историята си миналата година, когато цените на стоманата скочиха почти два пъти. Анализаторите ThyssenKrupp да обяви чисти приходи от 1.13 млрд.евро. Прирастът в търсенето на стоманени продукти в Европа се забавя, а вносът се увеличава. След като увеличи цените на стоманата за шесто поредно тримесечие, на фона на глобалния икономически растеж, който увеличи търсенето на стомана, в момента ThyssenKrupp съкращава продукцията си с цел подпомагане на цените. Други компании от бранша, като люксембургската Arcelor също предприемат съкращения на производството. Немската Salzgitter AG вече съобщи, че не е успяла да осъществи всички увеличения на цените, които е имала желание да извърши през второто тримесечие. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (13.05.2005)

Групировката Евраз, водещият производител на стомана в Русия, обяви петкратно увеличение на чистата печалба за миналата година, която достигна 1.08 млрд.щ.д. Компанията планира да осъществи първично публично предлагане на сво акции на Лондонската фондова борса. Приходите, реализирани през изминалата година, са в размер на 5.9 млрд.щ.д., в сравнение с 2.1 млрд.щ.д. преди година. Наскоро предприятието се регистрира в Люксембург, за да публикува резултатите си по международните счетоводни стандарти, в подготовка за публичното предлагане, планирано за по-късно този месеци или началото на юни. Изключително доброто представяне на Евраз е резултат от общия подем на пазара на стомана миналата година, на фона на засиленото търсене в Китай, както и оптимизираните производствени разходи. Резултатите ни предоставят възможност да увеличим инвестициите си в съществуващите мощности, както и да потърсим евентуални възможности за нови придобивания и разширяване на дейността ни в областта на минното дело,” заяви вицепрезидента на компанията Александър Фролов. През 2004 г. Евраз, която притежава три стоманодобивни завода, както и мини за добив на желязна руда и въглища, произведе 13.7 млн.т. стомана. Компанията, в която работят около 93 000 души, също така контролира търговското пристанище Находка в източната част на Русия, което й предоставя достъп до азиатските пазари. (източник: Forbes)
Източник: Други (13.05.2005)

Гръцката компания "Терна" ще изгражда и електрифицира жп отсечката Първомай - Крумово, която е част от линията Пловдив - Свиленград. Европейската комисия е одобрила доклада на тръжната комисия за избора на компанията за изпълнител на проекта и в близките дни ще започнат преговори за сключване на договора, съобщи финансовият министър Милен Велчев пред БТА. Той посочи, че след полученото одобрение започва реализацията на най-големия проект, финансиран по програмата ИСПА. От транспортното министерство не потвърдиха информацията на финансовия министър. Няма да коментирам нищо по търга, заяви министър Николай Василев. Според председателя на комисията по транспорт и телекомуникации Йордан Мирчев може да се очаква кандидатите да оспорят избора пред Европейската комисия.
Източник: Дневник (16.05.2005)

BHP Billiton се оттегли от съвместния си проект с южнокорейската Posco за изграждане на производствена мощност в източната част на Индия на обща стойност 10 млрд.щ.д. Компанията реши да не участва в най-голямата директна чуждестранна инвестиция в страната, след като отказа да приеме финансовите условия, поставени от местното правителство. Ходът на австралийската групировка е спънка за изпълнението на проекта, който вече претърпя сътресения около правата за развиване на минна дейност и износ, и ще допринесе за засилването на притесненията на чуждестранните компании да инвестират в Индия. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (16.05.2005)

Украинската индустриална групировка Донбас спечели ексклузивното право да преговаря за покупката на полската държавна стоманодобивна компания Huta Czestochowa, след провала на офертата, подадена от от най-големия производител на стомана в света Mittal Steel Co., съобщи полският финансов министър Ячек Соча. Mittal Steel притежава най-големият стоманодобивен холдинг в Полша PHS и държеше ексклузивното право да преговаря за покупката на Huta Czestochowa до петък, но местните синдикати отхвърлиха предложението на Mittal към тях като незадоволително, дерайлирайки предложението на Mittal на финалната фаза. Соча заяви, че Донбас, която беше победена от Mittal Steel в първия рунд на търга през февруари, трябва до 19 май да подобри офертата на Mittal Steel и да договори сделката със синдикатите до средата на юни. През февруари Mittal Steel спечели първия рунд предлагайки 1.25 млрд.злоти (300 млн.евро, 379 млн.щ.д.), срещу 1.1 млрд.злоти от Донбас. Базираната в Холандия компания после предложи на синдикатите сделка, включваща гаранция за запазване на броя на работните места за период от 5 години, но синдикатите я отхвърлиха, като поискаха гаранция от 10 години. В началото те настояваха срокът да бъде 15 години. (източник: Forbes)
Източник: Други (16.05.2005)

Първият семинар “Модерната архитектура - алуминий и стъкло” ще се проведе на 28 май в кк “Златни пясъци” в присъствието на повече от 100 изявени български и чуждестранни архитекти. Организатори на събитието са “Стилмет” АД и “Главербел”. Целта на проявата е да се представят и изследват съвременни архитектурни решения, изпълнени с алуминий и стъкло, както и да се обсъди прилагането на принципите на енергийната ефективност в модерната архитектура. В симпозиума ще вземат участие над 100 български архитекти от градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Благоевград. “Стилмет” АД е част от холдинга “Виохалко” и произвежда алуминиеви екструдирани изделия - стандартни профили, профили по чертеж на клиента и профили за алуминиеви архитектурни системи. Наскоро дружеството откри своя представителна сграда - бизнес център East Park Trade Center, в изпълнението на която са вложени материали на “Стилмет”. “Главербел” е белгийска компания, производител на плоско стъкло и стъклопакети.
Източник: Строителство Градът (17.05.2005)

Растеж от 5.5% през тази година прогнозира Иван Искров, управител на БНБ. Българската икономика може би ще запази и през 2005 г. темпото си на растеж от миналата година, тъй като нарастващите износ и потребителски разходи смекчават ефекта от ограничаването на банковите заеми. Мерките за ограничаване на кредитирането най-вероятно няма да попречат на икономическия растеж през тази година, посочва управителят. Страни с нововъзникваща пазарна икономика като нашата не се нуждаят от изкуствен растеж, дължащ се на масирано вземане на кредити, казва още той. Иван Искров отбелязва, че е оптимист за вероятността България да влезе в еврозоната през 2009 г. Ще запазим валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото, подчертава Иван Искров.
Източник: Пари (17.05.2005)

Дефицитът по текущата сметка за януари - март 2005 г. е 707.3 млн. EUR, или 3.3% от БВП, сочат данните на БНБ за платежния баланс към март т. г. Това е ръст от 41.6% спрямо същия период на предходната година, когато той е бил 499.4 млн. EUR. За март 2005 г. текущата сметка е отрицателна в размер на 235.9 млн. EUR при дефицит от 140.2 млн. EUR за същия месец на 2004 г. Търговското салдо за първото тримесечие на 2005 г. също е отрицателно и възлиза на 651.6 млн. EUR. Дефицитът се увеличава със 143.2 млн. EUR, или 28.1% спрямо същия период на м. г. За периода януари - март т. г. износът нараства с 20.8% до 2.078 млрд. EUR, а вносът се увеличава с 22.5% и достига 2.729 млрд. EUR. Салдото по услугите за първите три месеца е отрицателно в размер на 75.7 млн. EUR. Дефицитът нараства с 47.3 млн. EUR, или 166.5%, спрямо същия период на 2004 г., когато е бил 28.4 млн. EUR. Общият баланс за първото тримесечие е отрицателен в размер на 114.3 млн. EUR при дефицит от 24.4 млн. EUR за същия период на 2004 г. За януари - март т. г. валутните резерви на БНБ намаляват със 146.7 млн. EUR спрямо декември 2004 г. По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции у нас за първите три месеца на 2005 г. са 289.1 млн. EUR. Те са намалели с 20.3% спрямо същия период на предходната година, когато са били 362.6 млн. EUR. Преките инвестиции покриват 40.9% от дефицита на текущата сметка за януари - март т. г. при 72.6% за същия период на 2004 г. Преките инвестиции в чужбина за тримесечието са 15.6 млн. при 8.3 млн. EUR за 2004 г.
Източник: Пари (18.05.2005)

Вторият по големина производител на стомана в Япония и четвърти в света - JFE Holdings, обяви че очаква 84% ръст на приходите за текущата финансова година, завършваща през март 2006 г. Компанията отчете рекордни доходи за финансовата година до март 2005 г. в размер на 467 млрд. йени или 4,4 млрд. долара., сравнено с 254 млрд. йени за предходната година.
Източник: Монитор (18.05.2005)

Според консултантската компания MEPS International търсенето на стомана в Западна Европа ще се влоши. В последния си обзор на развитието на сектора в Европа, MEPS споменава, че наскоро публикуваните цифри показват, че икономическият растеж в Еврозоната е едва 1.6% през първото тримесечие на годината. “В някои страни, вкл. най-големите потребители на стомана Германия и Италия, той е още по-слаб, а перспективите са негативни,” гласи доклада. В началото на годината, имаше надежди икономическият растеж в страните от Еврозоната да достигне 2%. “На световните пазари, които вървят добре и работят в полза на европейската производствена промишленост, силните позиции на еврото влияят зле на конкуренцията. По-високите разходи за суровини и енергия създават още по-големи трудности на производителите на стомана,” продължава доклада. Според MEPS, икономиката на EU-15 не е в много по-добро положение. “Няма признаци за увеличение на частните капиталови инвестиции, нито на индустриалното производство. Топ производителят на стомана Arcelor прогнозира прираст в индустриалното производство в размер на не повече от 1.4% за тази година.” MEPS твърди, че докато запасите от стомана надвисват над нуждите на пазара, потреблението едва ли ще нарасне в обозримото бъдеще. Освен това, силното евро превърна ЕС в нетен вносител на стомана през първите няколко месеца на 2005 г., което създаде още по-голямо напрежение на пазара. (източник: Forbes)
Източник: Други (18.05.2005)

Общото събрание на Българска стопанска камара преизбра с нов мандат от 5 години Божидар Данев за председател на най-голямата работодателската организация в България. Новият Управителен съвет включва представители на 29 фирми, 26 браншови и 21 регионални организации, членуващи в БСК. В Изпълнителното бюро на Камарата бяха преизбрани Валентин Захариев (Кремиковци), Величко Александров (ИТА холд), Георги Шиваров, Дикран Тебеян, Лъчезар Цоцорков (Асарел медет) Петър Денев, Радосвет Радев (Дарик), Сашо Дончев (Овергаз), Филип Рамбаут (Агрополихим).
Източник: Капиталов пазар (19.05.2005)

Дали ще има промяна в собствеността на Кремиковци АД, ще проличи след общото събрание на акционерите, което ще се проведе на 30 май. Сред точките в дневния ред са разпределянето на печалбата за изминалата година, както и промени в състава на надзорния съвет. До средата на юни трябва да стане ясно ще има ли Кремиковци нов собственик. На 19 април мажоритарният акционер на металургичния комбинат Финметалс холдинг уведоми фондовата борса, че е подписал предварително споразумение с индийската компания Global Steel Holding Ltd. за закупуване целия капитал на Финметалс. Балансовата печалба на Кремиковци АД за 2004 г. е над 80 млн. лв., сочат данните за изтеклата година. Само през 2004 г. инвестициите са 92 млн. лв., като общата им сума от приватизацията досега надхвърля 488 млн. лв. Инвестиционната политика на Кремиковци вече надхвърля границите на България. Купен беше завод за ламарина с пластмасово покритие в Лесковац - Кремиковци Леминд. Дружеството има спорове с Агенцията за следприватизационен контрол. Тя не признава инвестициите, направени със собствен интелектуален и технологичен потенциал, които надхвърлят 200 млн. лв. Това води до неоснователно инкасиране на гаранцията от 11 млн. лв. заради неправилно тълкуване на неизпълнение на инвестиционната програма. Друга фрапираща санкция от страна на АСК е неустойката от 5 млн. EUR, която е наложена заради неизпълнение на износ за Италия през 2001 г. Въпреки че e представен двустранен протокол с Марчегалия, доказващ, че всъщност договореното количество от 1.5 млн. т метали дори е надхвърлено. В момента се водят съдебни дела за признаването на инвестиции и при спечелването им наложените обезпечителни мерки следва да бъдат отменени.
Източник: Пари (19.05.2005)

Posco, петият по големина производител на стомана в света, в четвъртък съобщи, че ще кандидатства за одобрение пред китайските власти във връзка с построяването на стоманодобивен завод в Китай, чиято продукция ще бъде използвана за нуждите на автомобилостроенето. От известно време, Posco търси възможности за разширяване на дейността си в Китай и Индия, където търсенето на стомана е много високо. Подали сме плана си в Китай, но все още не сме получили одобрение от китайското правителство. Все още нищо не е решено,” заяви Юнг Тае-хюн, генерален мениджър на Posco. По думите му, южнокорейската компания планира производствения капацитет на завода, който евентуално ще бъде построен в югоизточната китайска провинция Фудзиен, да бъде около 10 млн.м.т. годишно. Ако Posco осъществи плановете си, това ще е първото съоръжение за производство на сурова стомана на компанията в Китай, където тя вече присъства чрез 10 свои дъщерни дружество, които произвеждат и преработват различни стоманени продукти, като например неръждаема стомана. Китайските южни провинции Гуандун (Кантон) и Фудзиен привличат интереса на редица световни производители на стомана, като Posco и Baoshan Iron and Steel Company Ltd., тъй като в тях няма големи стоманодобивни заводи, за разлика от други части на страната. Като част от своята стратегия за експанзия на чуждестранни пазари, Posco участва в проект за изграждането на стоманодобивен завод и мина за добив на желязна руда в Ориса, Индия, където са съсредоточени голяма част от резервите от висококачествена желязна руда в страната. (източник: Financial Express)
Източник: Други (19.05.2005)

Банките в България ще предоговарят наново условията по раздадените кредити, които не са погасени към 2007 г. Това стана ясно на конференция за въвеждането на новите капиталови изисквания (популярни като Базел II) към кредитните институции. Стандартът влиза в сила от началото на 2007 г. След тази дата всеки трезор ще разглежда отпуснатите заеми, за да прецени риска, свързан с конкретния кредитополучател. На тази основа банката ще договори нови условия по кредита. "С въвеждането на Базел II всяка от рисковите експозиции в банковите портфейли трябва да има кредитен рейтинг", обясни Христо Михайловски, изпълнителен директор на Българската агенция за кредитен рейтинг. "По-високият рейтинг осигурява по-добри условия за кредитополучателите. За тези с по-ниска оценка условията ще са по-неизгодни, защото те носят по-голям риск за банката", допълни той. Според него фирмите, които тепърва ще теглят кредити, може отсега да потърсят възможности за оценка на своята кредитоспособност. Малките кредитополучатели ще се групират в пулове като групи клиенти за микрокредитиране. По евростандартите микрокредитът е под 1 милион евро. У нас банковият надзор ще реши каква да бъде тази сума.
Източник: Сега (20.05.2005)

Скандалният договор за 35-годишната концесия на магистрала "Тракия", който бе подписан в края на март, не може да влезе в сила. Причината е, че Европейската инвестиционна банка даде отрицателно становище по него. Положителната позиция на банката на ЕС е едно от условията, за да тръгне договорът с португалските концесионери. Това се налага, защото ЕИБ отпусна през 2000 г. нисколихвен заем от 100 млн. евро за изграждане на отсечките Оризово - Стара Загора и Карнобат - Бургас. Парите от кредита вече се харчат. Според концесионния договор обаче португалците ще вземат и тези участъци, ще им сложат бариери и ще събират такси за тях. А държавата ще продължи да изплаща заема. "Банката не е участвала в избора на концесионер на магистралата. Според правилника на ЕИБ тя може да финансира само проекти, които са отдадени на търг, по подходящ начин според правилата в Европейския съюз", пише в становището на финансовата институция. То бе предоставено от Душан Ондрейчка от пресслужбата на ЕИБ в Люксембург. От банката са категорични, че могат да финансират проекти, за които е проведен търг, и то по правилата на ЕС. А трите португалски фирми заедно с две български дружества бяха избрани за концесионер на "Тракия" без търг и конкурс. От пресслужбата на банката не отговориха дали ще си поискат обратно 100-те милиона евро. "Продължават преговорите с българското правителство", отговориха оттам. Душан Ондрейчка обясни, че представителят на ЕИБ за България Жан Марк Арнокс е на бизнес посещение. Нито един български министър обаче няма насрочена среща с него. Междувременно стана ясно, че строителният министър Валентин Церовски е в Люксембург. Според запознати той има срещи в централата на ЕИБ, за да ги разубеждава за отрицателната им позиция. Информацията потвърди шефът на транспортната комисия Йордан Мирчев. От ведомството на Церовски обаче отрекоха.
Източник: Стандарт (20.05.2005)

Производството на стомана в Русия през периода януари-април 2005 г. е нараснало с 3.5% до 21.91 млн.т. в сравнение със същия период на миналата година, съобщи Федералната държавна статистическа служба. Производството на конвертирана стомана се е увеличило с 3.3%, достигайки 13.1 млн.т., а производството на електрическа стомана се е покачило с 16.8% до 4.24 млн.т. Производството на готови валцувани продукти бележи ръст от 5.8% до 18.2 млн.т. През 2004 г. производството на сурова стомана е нараснало с 3.4% до 58.854 млн.т. (източник: Interfax)
Източник: Други (23.05.2005)

Турската Erdemir Engineering Administration and Consultancy Services и Sehil Construction Industry планират да построят съвместно завод за производство на желязо и стомана в Туркменистан, като част от програмата за развитие на страната, която обхваща период до 2020 г. Годишният производствен капацитет на съоръжението, чието изграждане ще струва около 64.5 млн.щ.д., ще бъде 160 000 т. Строителните дейности се очаква да започнат през август 2005 г. и да бъдат завършени през февруари 2007 г. (източник: Reporter.gr)
Източник: Други (24.05.2005)

Финализирането на сделката за закупуването на "Финметалс холдинг" от "Глобал стийл" вероятно ще стане до средата на юли, съобщи изпълнителният директор на "Кремиковци" Валентин Захариев. Той обясни, че се очаква на общото акционерно събрание на "Кремиковци", което ще се проведе на 30 май, представители на индийската компания "Глобал стийл" да влязат в надзорния съвет на металургичното дружество. "Кремиковци" ще открие официално на 20 юли комплекса за непрекъснато разливане на стомана, каза също Захариев. По думите му инвестицията в новия завод към комбината е на стойност 40 млн. евро. Производственият капацитет е 1.8 млн. т стомана годишно. Изграждането на комплекса е започнало още през 1986 г. По-късно тогавашният собственик - държавата, се отказва от изграждането. Технологията е изцяло нова. Тя е насочена към повишаване на качеството на метала и снижаване на производствените разходи с около 25 евро на тон продукция, твърди Захариев. Инвестицията ще доведе до значително повишаване на производителността на труда. В инвестиционната програма на комбината за тази година са заложени още капитален ремонт на първия агрегат на 3-та доменна пещ и на конвенторното производство. Очаква се да бъдат ремонтирани аспирационните филтри в агломерационното производство и на втори технологичен електрофилтър. Съгласно предварително обявената бизнес програма на "Кремиковци" през тази година инвестициите ще достигнат близо 140 млн. лв. В тази сума бяха заложени и 33 млн. лв. за екология. За основни ремонти бяха предвидени 59 млн. лв., а за погасяване на разсрочени задължения още 95 млн. лв. "Досега в "Кремиковци" са вложени общо над 488 млн. лв. В тази сума не влизат спорните 180 млн. лв. Спорът на комбината с Агенцията за следприватизационен контрол дали сумата представлява инвестиции или не все още не е приключил", уточни Захариев. "При успешно приключване на сделката с "Глобал стийл" една от съвместните ни посоки за инвестиране ще бъде шипингът", заяви Захариев. Той каза също, че е собственик на 50 на сто от капитала на регистрираната в Сейнт Винсънт и Гренадини компания European Maritime Ltd. Дружеството е собственик на три кораба - European, Katya Z и Bella L, които се оперират от "Варна шипинг енд трейдинг" ООД. До края на годината офшорната фирма смята да придобие собствеността върху още един кораб. В момента част от товарите, превозвани от European Maritime са на "Кремиковци". Годишно комбинатът превозва по море около 6 млн. тона товари.
Източник: Дневник (25.05.2005)

С кораб за насипни товари се сдоби собственикът на "Кремиковци" Валентин Захариев. Фирма European Maritime, в която той държи 50% от акциите, купи 23 540-тонен съд. Той ще превозва суровини за "Кремиковци" от черноморските страни до пристанище Бургас. Корабът ще се менажира от "Варна шипинг енд трейдинг". Дъщерята на собственика на мениджърската фирма - кап. Веселин Генов, стана кръстница на новия кораб. Той получи името Bella L и ще пътува с украински екипаж под флага на Сент Винсент. Bella L е закупен с кредит от 5 млн. долара, отпуснат от UBS, съобщи Валентин Захариев. European Maritime планира да купи още един кораб до края на годината.
Източник: 24 часа (25.05.2005)

Министрите трябва да вземат ново решение за концесията на магистрала "Тракия", след като Европейската инвестиционна банка не подкрепи сделката с португалските фирми. Положителното становище на ЕИБ бе едно от трите условия на правителството, за да влезе в сила подписаният на 29 март договор. Причината е, че банката финансира със 100 млн. евро изграждането на два участъка от "Тракия". От централата на ЕИБ в Люксембург заявиха миналата седмица, че банката не може да участва в проекта, защото концесионерът не е избран след търг по правилата на ЕС. Шефове на ЕИБ дори препоръчаха да се направи нова процедура за "Тракия". Стана ясно, че банката може да прекрати финансирането за България. Критиките от Люксембург обаче не притесниха строителния министър Валентин Церовски, който подписа договора с португалците. Той дори се отметна от решението на Министерския съвет, като заяви, че одобрението на банката на Европа не било задължително. Церовски лансира версията, че други банки ще заемат мястото на ЕИБ в проекта. "Преговорите между кредитните институции ще са в началото на юни", потвърди той пред Дарик радио вчера. "Министър Церовски е този, който трябва да внесе на вниманието на кабинета предложения за разрешаването на казуса с ЕИБ", коментира правителственият говорител Димитър Цонев. "Иначе процедурно се задейства условието от предишното решение и договорът с консорциума от двете български и трите португалски фирми трябва да не влиза в сила", призна той.
Източник: Стандарт (26.05.2005)

Частният бизнес предвижда свиване на инвестиционните си програми за тази година с близо 4% спрямо 2004 г. Това показва последната анкета на Националния статистически институт за инвестиционните планове на фирмите у нас, направена в края на април. Най-песимистични са мениджърите в производството на хранителни продукти и напитки, при които очакваните инвестиции са с 11.5% по-ниски от миналата година. Силно намаление на инвестициите прогнозират и отраслите за недълготрайни потребителски стоки. В обществения сектор на промишлеността обаче се очаква ръст на инвестициите от 23.5%. В резултат общото номинално увеличение на инвестициите през 2005 г. се очаква да е 6.2%. Най-голям дял в очакваните инвестиции през 2005 г. формират енергетичните и свързаните с водата отрасли. При тях очакваният ръст спрямо 2004 г. е близо 16%.
Източник: Пари (26.05.2005)

Металургичния комбинат "Кремиковци" е реализирал за първото тримесечие на 2005 г. печалба в размер от 1.64 млн. лв. За същия период на 2004 г. дружеството беше на загуба от 41.45 млн. лв. Приходите от дейността за периода са достигнали 211 млн. лв. от 172.5 млн. лв. Нараснали са приходите от продажба на стоки и продукция. Те са основното перо в приходите на компанията. От друга страна, разходите за дейността се запазват относително без промяна. Общите разходи са 232 млн. лв., като за аналогичния период на 2004 са били 225 млн. лв.
Източник: Дневник (26.05.2005)

Шест години след като беше приватизиран, металургичният комбинат "Кремиковци"се развива все по-стабилно. Дружеството вече се готви да пусне в експлоатация поредната голяма инвестиция, чийто размер е 40 млн. евро - комплексът за непрекъснато разливане на стомана, съобщиха от дружеството. Преди броени дни акциите на "Кремиковци" АД на борсата предизвикаха трескаво оживление сред инвеститорите. Доверието на брокерите повиши цените до 22,50 лева, което е на една крачка от историческите за борсовата история на комбината 25,45 лева. Само за последния ден на миналата седмица книжата регистрираха ръст от 1,20 % и се установиха на 21,80 лева. Причината - данните от финансовия отчет на дружеството за изтеклата 2004 г. и очакванията на анализаторите за чужд инвеститор. Финансовите параметри от дейността на компанията ще бъдат отчетени на 30 май, когато трябва да се проведе годишното общо събрание на акционерите. За втора поредна година ръководството на "Кремиковци" АД ще отчете положителен финансов резултат. Балансовата печалба на комбината за 2004 г. е над 80 млн. лева. Заедно с германската фирма "Кльостерс" металургичният производител създаде смесено дружество, което ще строи циментов завод за близо 30 млн. евро, съобразен с всички европейски еконорми. "Кремиковци" участва в проекта с около 20 % от капитала. Циментовият завод, не само че няма да замърсява, но и ще е сериозен екологичен ефект. Той ще оползотворява доменния шлак, който е отпадъчен продукт от металургичното производство, но основна суровина за циментовия завод. Отскоро обаче инвестиционната политика на комбината надхвърли пределите на България със закупуването на сръбския завод за ламарина с пластмасово покритие в Лесковац "Кремиковци Леминд" и спечелването на търга за косовското предприятие за поцинкована ламарина "Ламкос". Благодарение на тях българското металургично предприятие ще удвои капацитета си за производство на тези продукти с по-висока добавена стойност.
Източник: Монитор (27.05.2005)

Мексико съобщи, че ще наложи компенсационни тарифни квоти върху вноса на стоманени тръби от САЩ, тъй като нелоялният внос на тези продукти носи щети на местната индустрия. Мексиканското министерство на икономиката съобщи, че тарифите, които ще влязат в сила в събота (28 май), са наложени след проведено антидъмпингово разследване и в отговор на драстичното увеличение на пазарния дял на стоманени тръби внос от САЩ. “Вносът от САЩ се осъществява в условия на ценова дискриминация и накърнява местното производството на подобни продукти,” се казва в съобщението на министерството, публикувано в правителствения бюлетин на Мексико. Стоманените тръби се правят от валцувана или ниско-въглеродна стомана и се използват в хидравлични, санитарни или петролни инсталации. Новите тарифи ще варират между 6.77% и 25.43%. Мексико внася по-голямата част от нужните за местната индустрия стоманени тръби от САЩ, който е неин партньор (заедно с Канада) в Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Вносът на стоманени тръби в Мексико от САЩ е нараснал с 469% в периода 1999-2001, съобщи министерството. (източник: Reuters)
Източник: Други (27.05.2005)

Брутният външен дълг в края на март 2005 г. е 12,8 млрд. евро или 60.7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) и нараства с 608.9 млн. евро в сравнение с края на 2004 г. Тогава брутният външен дълг е бил близо 12,246 милиарда евро или 63 на сто от БВП. Дългосрочните задължения на страната са 8,419 млрд. евро - 65.5 на сто от дълга, а краткосрочните - 4,435 млрд. евро - 34.5 на сто от дълга.
Източник: Стандарт (28.05.2005)

Турция даде старт на приватизацията на стоманодобивното предприятие Eregli Demir Celik (Erdemir), след като официалното събощение за продажбата на 46.12% дял от предприятието беше публикувано във вторник (24 май). Заводът е една от най-важните точки в приватизационната програма на правителството за тази година. Според съобщението, крайният срок за подаване на оферти е 26 септември, като преди това заинтересованите компании трябва да подадат заявления за участие в предварителния кръг на квалификация не по-късно от 8 юли. В избраните предприятия ще бъде извършен дю дилижънс в периода между 25 юли и 9л септември. Заедно с блоковата продажба, ще бъде приватизиран и дял от 3.17%, който в момента е собственост на Турската банка за развитие. Фирмите ще трябва да предоставят и тръжна гаранция в размер на 40 млн.щ.д. Към приватизацията на Erdemir проявяват интерес няколко чуждестранни компании, вкл. англо-холандската Corus, люксембургската Arcelor, Mittal Steel, U.S. Steel Corp. и руските Новолипетск и Северстал. Турските фирми Borusan и Kibar Holding също проявяват интерес към търга. Правителството е решило да си запази “златната акция” при продажбата на Erdemir, която му дава право да назначи свой представител в борда на компанията, с цел гарантиране запазването на производството. Златната акция в общи линии е вид акция, която дава право на собственика й да упражнява вето върху промени в устава на дружеството. Erdemir съобщи през март, че е реализирала рекордни продажби и е успяла да удвои чистата си печалба (в щ.д.) през 2004 г., на фона на процъфтяващата стоманодобивна индустрия. Чистите приходи за годината достигат 589 млн.щ.д., в сравнение с 269 млн.щ.д. през 2003. Оперативната печалба е в размер на 631 млн.щ.д., в сравнение с 93 млн.щ.д. преди година. Компанията си е поставила за цел да увеличи производството на плоска стомана до 7 млн.т. годишно до 2007 г., и до 10 млн.т. до 2010 г. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (28.05.2005)

Двама квестори Христина Стамова и Цветан Цеков ще управляват Международна банка за търговия и развитие за срок от 3 месеца. Те са назначени със заповед от 28 май на подуправителя на централната банка Емилия Миланова. Многобройни нарушения на Закона за банките, както и продължителна неяснота около легитимното ръководство на банката са причината за назначаването на синдиците, обясниха от БНБ. Споровете между акционерите избухнаха през лятото на миналата година и предизвикаха намесата на полицията при опит за подмяна на ръководството на банката. По данни от отчета на банката към края на 2004 г. тя има загуба от 9.4 млн. лв. Преди време стана ясно, че интерес към банката проявява Людмил Стойков, който управлява Ладимекс, Стомана индъстри-Перник и курорта Дюни.
Източник: Пари (30.05.2005)

Акционерите на металургичния комбинат "Кремиковци" днес ще решат дали комбинатът ще стане собственост на "Глобал Стийл Холдинг Лтд.", собственост на индийската фамилия Митал. Съдбата на предприятието зависи от евентуалните промени в надзорния съвет, които ще бъдат направени на провеждащото се общо събрание. Индийците желаят да придобият комбината, като купят основния му акционер "Финметалс Холдинг". Очаква се още днес в надзора да влязат хора на бъдещия купувач. Сделката за "Финметалс" трябва да стане 60 дни след публикуването на официалното съобщение на 19 април. Според запознати продажбата може да се отложи за юли.
Източник: Стандарт (30.05.2005)

Mittal Steel Company беше изключена от съревнованието за закупуването на полската Czestochowa Steel Mill. Компанията, която е собственост на живеещия в Лондон магнат от индийски произход Лакшми Митал, вече държи контрола над 70% от стоманодобивните мощности в Полша, след като през последните три години придоби голям брой предприятия в страната. Компанията на Митал имаше добри изгледи за успех в търга за Czestochowa Mill миналия декември, но офертата й беше отхвърлена, след подадена жалба от конкурента й в надпреварата – украинската Донбос. Донбос обвини полските власти, че са допуснали нарушения и са пренебрегнали нейната оферта. Търгът отново беше стартиран през март тази година. Този път Mittal Steel Company предложи цена с около 28 млн.щ.д. по-висока от предложената от Донбос. Компанията, обаче, не успя да удовлетвори изискванията за компенсации от страна на служителите. В момента, полското правителство води преговори с Донбос, която междувременно се съгласи да плати колкото Mittal. Условията, които украинците предлагат на служителите, също са удовлетворителни. Договор, обаче, все още не е подписан. Според местни наблюдатели, полското правителство се опитва да се хареса на новата власт в Украйна, заради оказаната подкрепа на ЕС след “Оранжевата революция” в бившата съветска република. (източник: WebIndia)
Източник: Други (30.05.2005)

Очакваният обем на износа за 2005 г е 11 млрд. USD, а на вноса - 15.6 млрд. USD. Отрицателното търговс-ко салдо ще е 4.6 млрд. USD, се посочва в доклад на БСК за условията за износ на български стоки и услуги в единния европейски пазар. България търгува с близо 200 държави годишно. ЕС-25 води с дял от около 60% в износа и 54% от вноса. За България европейският пазар е изчерпан, смятат от БСК.
Източник: Пари (31.05.2005)

След 2 седмици ще се реши съдбата на "Кремиковци". За 14 юни бе отложено общото събрание на дружеството поради липса на кворум. На него вчера се очакваше в Надзорния съвет да влязат братята Прамод и Винод Митал чрез компанията си "Глобал Стийл Холдинг Лтд.". Това е едно от условията за финализиране на сделката. Преди около два месеца бе обявено, че "Глобал Стийл" ще купи "Финметалс", която притежава 75% от акциите на металургичния комбинат. Вчера книжата на "Кремиковци" паднаха с 2% на борсата и се продаваха на средна цена от 19,22 лв. за акция.
Източник: Стандарт (31.05.2005)

Общото събрание на "Кремиковци", което трябваше да се проведе в понеделник, се отложи поради липса на кворум. До изтичане на крайния срок за регистриране на акционерите не се яви основният собственик "Финметалс", който притежава 71% от "Кремиковци". Така общото събрание се отлага за 14 юни при същия дневен ред. От "Финметалс" отказаха коментар относно причините да не присъстват на общото събрание. Събранието се очакваше с голям интерес от миноритарните акционери на металургичния комбинат, тъй като една от точките предвиждаше акционерите да гласуват промяна на ръководството на дружеството. В средата на март от компанията "Глобал стийл" обявиха, че основната пречка за финализиране на сделката по покупката на мажоритарния собственик на "Кремиковци" е именно промяната в надзорния и в управителния съвет на комбината и свързаните с него компании. По-късно, на 19 април, в съобщение до фондовата борса "Финметалс холдинг" АД обяви, че между тях и "Глобал стийл" е подписано предварително споразумение, с което "Глобал стийл" ще купи в пълен размер капитала на "Финметалс холдинг" АД. За финализиране на сделката обаче е задължително да бъдат изпълнени всички ангажименти, поети по условията на предварителното споразумение, като тя следва да приключи в рамките на следващите 60 дни.
Източник: Дневник (31.05.2005)

Две фирми са получили разрешение от министъра на финансите Милен Велчев да не плащат ДДС при внос на стоки по големи инвестиционни проекти през 2005 г. През 2004 г. е имало 9 инвестиционни проекта, като общата стойност на инвестициите е била 1 593 642 287 лв. с ангажимент за разкриване на 1850 работни места. 16 фирми получиха такова разрешение от министъра през 2003 г. срещу инвестиции за около 690 млн. и разкриване на 1300 работни места. Срокът за прилагането на схемата е двегодишен, така че новите две фирми могат да ползват данъчен кредит по нея и през 2006 г. при вноса на стоки, уточниха от Министерството на финансите. Общо за близо 2.3 млрд. лв. са инвестиционните проекти за първите три години, през които се даде възможност за ползването на такова облекчение. Точно за колко инвестиции през 2005 г. ще се възползват да не плащат ДДС при внос, ще бъде отчетено в края на годината. Списъкът на фирмите, получили разрешение да приложат специалната схема за начисляване на ДДС е данъчна тайна. Официално обаче бе обявено, че първа от схемата се е възползвала гръцката групировка за черни и цветни метали Виохалко за инвестициите си в София мед. През 2003 г. тя получи възможност да внесе без ДДС машини и съоръжения за около 35 млн. EUR.
Източник: Пари (31.05.2005)

Според ThyssenKrupp AG цените на стоманата ще продължат да се покачват и през тази година, макар и по-бавно, в сравнение с изминалите няколко месеца. Говорител на едно от поделенията в ThyssenKrupp заяви по-рано този месец, че компанията очаква да увеличи цените на стоманата на тон възможно най-бързо, но все още не е взела решение дали да направи това през третото тримесечие на тази година. Стоманодобивният гигант вдигаше цените на продукцията си през всяко едно от тримесечията миналата година, както и през първите две тримесечия на тази година. В същото време, през второто тримесечие ThyssenKrupp съкрати производството си с 10% до 500 000 т., на фона на нарастващите запаси и по-слабото търсене от страна на строителната индустрия. (източник: Forbes)
Източник: Други (31.05.2005)

Европейската комисия (ЕК) наложи временно антидъмпингово мито в размер на 7.7% върху вноса на някои видове продукти от неръждаема стомана от Виетнам. Преди налагането на митото, виетнамските стоки се радваха на налози в размер на 3.7%. Митото ще бъде въведено временно върху пет виетнамски предприятия за период от шест месеца. Официалната ставка, която ще бъде валидна за период от пет години, ще бъде определена от ЕК през ноември. (източник: Eastday)
Източник: Други (31.05.2005)

Металургичните предприятия в страната успяват да намерят кредитори за финансиране на проектите си, свързани с изпълнение на европейските изисквания за опазване на околната среда и контрол на замърсяването, съобщиха техни представители. От 2001 г. насам едно от най-големите предприятия в бранша - "Стомана Индъстри" - Перник, е инвестирало 55 млн. евро за екология, като голяма част от тях са кредит от Международната финансова корпорация към Световната банка, съобщи административният директор на предприятието Константин Стаменов. Фирмата предвижда инвестициите в тази област до 2010 г. да достигнат 112 млн. евро. В момента "Стомана Индъстри" е в процедура да получи комплексно разрешително. От компанията уточниха, че са изпълнили 90% от изискванията за получаването му и няма да имат проблеми да се вместят в определения срок за изпълнението им. Бургаската "Промет стийл", която вече има комплексно разрешително, не планира конкретни екоинвестиции, тъй като не излъчва вредни емисии, каза Румен Хаджиатанасов, мениджър "Изследване и развитие" в компанията. Той уточни, че всички отпадъци на предприятието се усвояват от други производители. През 2004 година за екология са похарчени малко над 153 хил. лв. Хаджиатанасов каза, че след около месец се очаква подписване на договор с австрийската "Фьосталпине" за нова инсталация за производство на стомана. По този начин компанията, която сега купува заготовките от други фирми, ще може сама да ги произвежда. Изпълнителният директор на предприятието Мирослав Борисов допълни, че новата инсталация ще струва 25 млн. евро. Половината от средствата за финансиране ще бъдат осигурени от акционерите на компанията, а за останалата част ще се търси кредит. За тази инсталация "Промет стийл" ще трябва да кандидатства за ново комплексно разрешително, но Борисов уточни, че тя напълно ще отговаря на европейските изисквания. По екопрограмата си работи и "Кремиковци", като до 2007 г. комбинатът предвижда инвестиции на стойност 99.5 млн. евро, заяви Стоян Пирилов, директор "Технически въпроси и технологично развитие". Планира се общите инвестиции до 2011 г. да достигнат 360 млн. евро, като те ще включват и разходите за нови технологии, върху които комбинатът ще се концентрира след 2008 г., добави той. Дотогава "Кремиковци" ще обнови съществуващите производствени мощности, ще реконструира и ще построи нови очистни съоръжения. Над 80% от българското металургично производство е за външни пазари, като половината от износа е за страните от ЕС. До момента са инвестирани над 1 млрд. лв. за нови технологии.
Източник: Дневник (01.06.2005)

1,77 млрд. са родните вложения направени от фирмите и бюджета през първото тримесечие на годината, обявиха от статистиката. Това е увеличение с 400 млн. лв., или 30%, спрямо същия период на миналата година. Най-много инвестиции са направени в отрасъла транспорт, складиране и съобщения - 413 млн. лв. На второ място е преработващата промишленост с 407 млн. лв. От януари до март миналата година в сектора са вложени 305 млн. лв. Нетният размер на преките чужди инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор за първото тримесечие са $54 млн.
Източник: Стандарт (02.06.2005)

Stelco Inc. предупреди, че печалбата на компанията за второто тримесечие ще бъде “значително по-ниска” от печалбата, реализирана през първото тримесечие. Понижението се дължи на факта, че цените на стоманата падат. В същото време, Stelco се опитва да набере средства за своето преструктуриране. Вчера компанията съобщи, че по-високите цени на стоманата, както и по-високите енергийни разходи, са я принудили да отмени предишната си прогноза за 2005 г., която беше за печалба в рамките на 350-400 млн.щ.д. Все пак, обаче, Stelco отбеляза, че ще “се представи добре” през настоящото тримесечие и “силно” – през 2005 г. като цяло. От януари 2004 г. Stelco работи под защита от банкрут. Все пак, групировката успя да реализира солидна печалба миналата година, когато цените на стоманата достигнаха невиждани нива. Stelco регистрира печалба в размер на 49 млн.щ.д. за първите три месеца на годината, което е най-високата оперативна печалба на компанията в нейната история, въпреки 21 млн.щ.д., похарчени за преструктурирани. Цените, обаче, паднаха от миналата есен насам, и в момента се движат около 540 щ.д./т, в сравнение с 640 щ.д./т в началото на годината. Голяма част от спада в цените беше регистриран през миналия месец. (източник: London Free Press)
Източник: Други (02.06.2005)

Газопроводът НАБУКО, който ще свързва Каспийския регион със Западна Европа, ще пресича българо-турската граница в община Болярово, Ямболска област, а българо-румънската - на 6-7 км източно от АЕЦ Козлодуй. Крайната точка в Западна Европа ще е гр. Баумгартен, Австрия, където има газоразпределителен център. Това съобщиха във Варна министърът на енергетиката Мирослав Севлиевски и изпълнителният директор на Булгаргаз ЕАД Кирил Гергов. Двамата присъстваха на заседанието на управляващия комитет на NABUCO Study Company. В нея участват 5 газови дружества от Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия, които управляват над 10 млрд. EUR, обясни министър Севлиевски. До есента ще бъде създадена компанията, която ще поеме реализацията на проекта НАБУКО. На срещата се обсъжда преструктурирането на NABUCO Study Company в NABUCO International, която всъщност трябва да поеме изграждането на газопровода, посочи Гергов. Дължината му ще бъде 3300 км, а капацитетът за транзит на синьото гориво - между 25.5 и 31 млрд. куб. м годишно. През България трасето на газопровода ще бъде около 400 км. Инвестиционната компания ще трябва да изработи техническия и икономическия проект на газопровода, да проведе търга за изпълнител на самия строеж, както и да сключи търговските договори за доставката на природен газ.
Източник: Пари (03.06.2005)

Евраз, най-голямата стоманодобивна компания в Русия, успя да събере около 232 млн.бр.п. от частично предлагане на акции на компанията на Лондонската фондова борса вчера (2 юни), въпреки опасенията около инвестиции в Русия, след като руският петролен магнат Михаил Ходорковски беше осъден на девет години затвор във вторник (31 май). Емисията акции оценява компанията на 2.8 млрд.щ.д. През 2004, Евраз произведе 13.7 млн.т. сурова стомана, което я нареди сред 15-те водещи производители на стомана в света. American Newswires предаде, че източници близки до сделката са съобщили, че 27% от емисията е закупена от двама институционални инвеститори. (източник: Associated Press)
Източник: Други (03.06.2005)

На 28 май (събота) - по изключение работен ден за държавата, около 15.30 часа БНБ поверява управлението на МБТР на квесторите Цветан Цеков и Христина Стамова. Задачата им е в рамките на три месеца да изяснят възможностите за оздравяване на банката и за увеличаването на капитала й. В случай че това не стане, БНБ ще отнеме лиценза на МБТР и ще поиска от съда да я обяви в несъстоятелност. Същото ще се случи и ако банката закъснее с повече от седем дни да плати свое безспорно изискуемо задължение. Е, това е моментът някой с пари да си купи банков лиценз, преди България да се качи на последния вагон на Евросъюза. А задачата на двамата квестори в МБТР съвсем няма да е лека. От разрешаването й зависи дали ще се намери инвеститор, който е готов да налее в капитала й минимум 14 млн. лева (7 млн. евро). За да бъде привлечен такъв, трябва да има яснота по въпроса, кои точно са сегашните акционери на МБТР. Бони Бонев претендира, че контролира 88.64% от капитала й. Само че това се оспорва от по-големия му брат Пламен Бонев и братовчедите му , Петър Белчев и Боян Пенков. По заведеното от тях дело срещу решенията на общото събрание на акционерите от 12 юли 2004 г. вече има първите резултати. През май 2005 г. Софийският градски съд уважи искането им и отмени решенията на въпросното събрание с мотива, че гласувалите на него акционери са представили нелегитимни временни удостоверения. Както може и да се очаква, групата около Бони Бонев веднага е обжалвала това решение пред Софийския апелативен съд, който е насрочил делото за юли 2005 година. С други думи, съдебната битка между братята и поддържащите ги роднини продължава, независимо че тя е пагубна за МБТР. Защото от затварянето й ще загубят всички - и акционери, и надзорници, и мениджъри, и длъжници. Както се казва по друг повод: "Бог да ги вразуми!" Ако се намерят сценарист и режисьор, които искат да направят български вариант на известната телевизионна сага "Гулденбургови", въобще няма да им се наложи да търсят специален сюжет. А сериалът спокойно може да се казва "И фамилията Боневи може да плаче". В него има всичко: битието на един емигрант, създаването на фамилна корпорация, утвърждаването й на българския пазар повече от десет години след смяната на режима, както и "неизбежния" конфликт между наследниците, битката на родовите лагери, предателствата и подмолните комбинации. Сценарият спокойно може да се базира на една бизнес история, чието начало датира от 1992 година. Тогава братята Пламен и Бони Боневи, с помощта на баща си Евлоги и в съдружие с братовчедите си Петър Белчев и Боян Пенков - синове на сестрата на Евлоги Бонев, създават "Международна банка за търговия и развитие". Бащата Евлоги и семейството на по-малкия брат Бони, чиято съпруга Джуди е швейцарка, и досега прекарват по-голяма част от годината в алпийската държава. Докато големият брат Пламен и братовчедите Боян и Петър се застояват по-дълго в България, а центърът на тяхната фирмена империя е Пернишкият регион. Там са съсредоточени повечето фирми собственост на фамилията - заводът за тежко машиностроене "Радомир Метал", леяро-ковашкият завод "Ле Ко Ко", фирмата на Петър Белчев "ПКБ 1989", "Международният холдинг за търговия и развитие", "Първа сладкарска компания", "Частна дегустационна компания" и така нататък. Някои от тези фирми вече не съществуват, а други са със сменени имена, собственици и управители, но за това по-нататък. През годините от своето създаване МБТР се развива като една от добрите фамилни банки, които имат стабилни клиенти, мениджмънт и финансови показатели. И така до... лятото на 2004 г., когато от тлеещия скандал започват да припламват искри. Запознати с кухнята на кредитната институция твърдят, че завръзката на конфликта датира още от 2002 г., когато двамата братя решават да преструктурират капитала на МБТР. До този момент те контролират по 39% от акциите на банката, а останалите 22% са разпределени между фирмените структури на Боян Пенков и Петър Белчев. Това, което правят тогава братя Боневи, е, че прехвърлят по-голямата част от акциите на банката на офшорни компании, базирани в Лихтенщайн, Панама, Гибралтар и други зони, където законът защитава анонимността на собствениците на фирми. Така в МБТР се появяват нови акционери. Това са "Карина консултанс", "Мосвиев Трейд", "Потенца Ентерпрайсиз", "Мегатурс Ню Дименшън", "Индустриал Финанс", "Дженелтек", "Петрофинанс" и още десетина дружества, всяко от които притежава под 5% от капитала на банката. Пламен Бонев, който е известен у нас като основен инициатор за създаването на банката и дългогодишен (до средата на 2003 г.) председател на съвета на директорите й, оставя на брат си Бони да се занимае с офшорките. Той от своя страна пък поверява прекия им контрол на Каролин и Марк Сир, които са брат и сестра на съпругата му Джуди. По този начин по-малкият брат Бони Бонев, както твърди мълвата - с благословията на бащата Евлоги, поема от средата на 2002 г. прекия контрол върху офшорните фирми, които са записани като собственици на общо 88.64% от капитала на МБТР. Отделно Бони Бонев притежава 4.98% от акциите на банката, толкова има и по-големият му брат Пламен. Истинските им дялове в банката, включително и с тези в офшорните компании, естествено са разпределени със споразумение помежду им. По-важното в случая е кой държи документацията на тези дружества Оказва се, че тя е в ръцете на по-малкия брат - Бони, и роднините му в Женева. Точно по тази причина в началото на 2004 г. именно той подаде в БНБ документи с молба да притежава 88.64% от капитала на МБТР. Типично за семейната сага е, че същата молба пускат и Пламен Бонев заедно с Боян Пенков и Петър Белчев. За зла участ те не разполагат с необходимите документи, с които да докажат, че могат да притежават 88.64% от банката. Пернишкото крило на фамилията обаче е "въоръжено" с всички временни удостоверения на банката, както и с акционерната й книга - документи, без които Бони Бонев трудно може да докаже, че е собственик на дяловете, които претендира, че притежава. През април 2004 г. БНБ позволи на Бони Бонев да държи 88.64% от капитала на МБТР. Брат му Пламен веднага реагира, като заяви, че получаването на разрешение някой да притежават определен дял в банката още не значи, че останалите акционери ще му продадат акциите си (за което в."БАНКЕРЪ" тогава писа). Това бе първият официален сигнал че между Пламен и Бони вече има открито противопоставяне. В средата на 2004 г. по-малкият брат се опита да постави МБТР под свой контрол. На 12 юли се провежда общо събрание на акционерите на МБТР, което гласува членовете на надзорния съвет на банката да бъдат намалени от петима на трима души. Тогава от него са освободени председателят проф. Делчо Порязов, Иван Капитанов, Вера Церовска и Марта Пушева. От стария надзор остава единствено Каролин Сир, а новоизбраните му членове са известният юрист и бизнесмен Красимир Дачев и Калоян Янков. Самият Дачев твърди, че се е съгласил да участва и да оглави надзора на МБТР от чисто сантиментални съображения, тъй като е приятел със семейство Боневи и е имал желание да им помогне да постигнат разбирателство. Но и има и друга - бизнес връзка. През февруари 1999 г. 60% от капитала на държавната "Свилоза" са продадени на базираната в офшорния щат Делауер фирма "А.Р.У.С." А от май същата година до 2001-ва Дачев и Бони Бонев са членове на надзорния съвет на предприятието. Сега то се управлява от Дачев и е един от клиентите на МБТР. Толкова по въпроса за приятелството. Що се отнася до бизнеса веднага след като е избран от общото събрание на МБТР с гласовете на офшорните компании, новият надзорен съвет освобождава членовете на управителния съвет, които застават зад Пламен Бонев. На тяхно място са назначени хора, близки до Бони Бонев, а именно Светлозар Иванов, Александър Панев и Атанас Радев. На 16 август 2004 г. Софийският градски съд постановява, че приема решенията на общото събрание от 12 юли и назначенията на Иванов, Панев и Радев за изпълнителни директори. Само че хората на Бони Бонев прибързват да седнат на шефските кресла, тъй като не проверяват дали съдебното решение за това е вписано във фирмения регистър. На 16 август в 16 часа тримата нови изпълнителни директори са посрещнати пред централата на МБТР от Петър Белчев и охранителите му. Белчев заявява, че не приема решенията на общото събрание от 12 юли. За да бъде избегнат конфликтът, двете страни се договарят Белчев и останалите акционери около Пламен Бонев да проверят дали решението за назначаване на новите трима изпълнителни директори е вписано в регистъра на СГС и отново да се срещнат на следващия ден. Оказва се, че към 16 август такова вписване във фирмения регистър на СГС няма и точно от този факт се възползва пернишката фракция. По молба на Петър Белчев Софийската градска прокуратура образува проверка за основанията, поради които Светлозар Иванов, Александър Панев и Атанас Радев трябва да поемат управлението на банката. На 17 август тримата отново не са допуснати в сградата на МБТР. Следва кратка разправия с охраната. Идва и полиция. На Иванов, Панев и Радев е представено разпореждане на прокуратурата, което им забранява достъпа до сградата на МБТР - до изясняване на обстоятелствата около техния избор. Акционерите Пламен Бонев, Петър Белчев и Боян Пенков, които смятат, че интересите им са накърнени, пускат и жалба до Софийския градски съд. С нея те искат да бъдат обезсилени решенията на общото събрание от 12 юли 2004 година. Мотивите им са, че участвалите в него акционери не разполагат с легитимни временни удостоверения, които да удостоверяват, че те са собственици на съответните дялове от капитала на МБТР. След размяната на юридически удари пернишката и женевската фракции се опитват да проведат преговори за бъдещето на МБТР. Защото и на двете страни е ясно, че без легитимно ръководство и при появилите се информации за конфликт между акционерите на кредитната институция тя няма да издържи дълго. Точно по това време на бял свят излизат и някои данни за проблеми в кредитния портфейл на банката. Тогава двете групи - тази на Бони Бонев и другата на Пламен Бонев, си размениха претенции, че имат необслужвани задължения към МБТР. Според думите на лица, близки до Пламен Бонев, по-малкият брат бил съгласен да отстъпи дела си в банката, но само ако получи 7 млн. лева. Нещо повече, те твърдят, че по-възрастният брат бил съгласен да плати тази сума, но... разсрочено във времето. Гаранция за това бил евентуален залог на морските имоти на пернишкия бизнесмен и близък приятел на фамилията Людмил Стойков, чийто холдинг "Ладимекс" държи курортното селище "Дюни" - с няколко луксозни хотела, най-елитният от които е петзвездният "Марина Роял Палас", както и дялове в "Стомана-индъстрис" АД и "Радомир - Метал". Още в началото на 2004 г. Стойков обяви, че иска да основе банка, но при разговорите с представители на БНБ той е бил посъветван да закупи дялове от някоя от съществуващите кредитни институции. Естествено изборът му бе да участва в увеличението на капитала на МБТР и да стане неин мажоритарен акционер. Запознати с разговорите твърдят, че Стойков дори е предложил на Бони Бонев да му заложи - срещу исканата за банката цена от 7 млн. лв., един от хотелите си в курортното селище "Дюни". През април 2005 г. обаче самият Бони Бонев заяви в неофициален разговор с репортер на в."БАНКЕРЪ", че не е получавал подобно предложение от Стойков. Цялата есен на 2004 г. мина в безплодни преговори между Пламен Бонев и Бони Бонев, които така и не успяха да се договорят кой на кого колко и какво дължи, и как да уредят взаимоотношенията си. В края на годината цъфнаха и резултатите на МБТР които въобще не изглеждаха розово. При собствен капитал от 14 млн. лв. банката бе отчела загуба от 9 млн. лева. А това за запознатите с регулациите на БНБ означаваше, че капиталовата база на МБТР е не повече от 5 млн. лв. - с 5 милиона под необходимия минимум (от 10 млн. лв.), изискван според Закона за банките. В подобни случаи БНБ е задължена да вкара квестори в кредитната институция. Но Централната банка направи своеобразен компромис и реши да изчака с прилагането на крайната мярка с надеждата, че все пак братя Боневи ще успеят да се договорят помежду. И че може би ще приемат инвестицията и залога на Людмил Стойков. Според запознати с финансовото състояние на банката, загубата й от 9 млн. лв. е следствие от провизиите, които е трябвало да бъдат заделени по нередовно обслужвани кредити и вземания от финансови институции. Тези просрочия, сочи статистиката на кредитния регистър, са на фирми, които са под контрола на собствениците на банката. Самите акционери обаче не признават, че стоят зад този или онзи длъжник. "Имената, директорите и собствениците на въпросните нередовни длъжници са променени. И в момента е почти невъзможно да се направи връзка между фирмите с невърнати кредити и сегашните акционери", споделиха запознати пред "БАНКЕРЪ". Точно нередовните кредити обаче са били препъникамъкът при преговорите с Людмил Стойков, който заяви намерението си да участва в увеличението на капитала на банката. Твърди се, че собственикът на "Ладимекс" ООД е бил готов да инвестира в МБТР около 14 млн. лв., но при условие, че фирми като "Бокар Финанс", "Нуто 2002" ЕООД, "Стил 2000" ООД, "Тея 04" ЕООД, "ФОМ" ЕООД и "Ми Бу" ЕООД започнат редовно да обслужват просрочените кредити. Това обаче не приели да му гарантират нито Пламен Бонев, нито Бони Бонев. По тази причина през април 2005 г. Людмил Стойков заявява пред БНБ, че вече не се интересува от покупката на МБТР. Освен него интерес около МБТР проявили ред финансови хиени, но щом стигнели до неразборията между братята, се отказвали.
Източник: Банкеръ (04.06.2005)

Нов корпус с технологични линии за производство на прецизни електрозаварени тръби и профили откри Прециз интер холдинг. Инвестицията е в размер на 4 млн. EUR и ще позволи да бъдат открити нови 180 работни места. На официалната церемония за освещаване на корпуса присъстваха областният управител Румен Януаров и над 200 бизнеспартньори на русенското дружество от страната и чужбина. За външните пазари са предназначени повече от 50% от продукцията. Новите линии са предназначени за производство на тънкостенни електрозаварени тръби и профили. Дебелината на стената е 0.5 мм, което намалява металоемкостта на изделията при запазване на механичните им качества. Това води и до поевтиняване на продукта, поясниха експерти. В новия корпус са монтирани три технологични линии за производство на прецизни електрозаварени тръби и профили от нисковъглеродни студено- и горещовалцувани стомани и поцинкована ламарина.
Източник: Пари (06.06.2005)

Сагата около закупуването на австралийската миннодобивна компания WMC Resources най после приключи, след като само шест часа преди да изтече валидността на офертата на "БиЕйчПи Билитън" (BHP Billiton), английско-австралийският гигант обяви, че е придобил контрола върху WMC, предаде Би Би Си. Мнозинството от акционерите на австралийската компания са одобрили офертата на BHP на стойност от 7.2 млрд. долара. Така миннодобивният гигант се сдоби с 55.45 на сто от капитала на най-големия производител на уран в света. След решението на акционерите BHP удължи срока на своята оферта за закупуването на допълнителен дял в австралийското дружество до 17 юни, когато останалите акционери на WMC ще решат дали да продадат своя дял в компанията. В последния ден BHP заплаши, че ще оттегли офертата си, ако не успее да спечели 50 на сто от WMC. След новината акциите на BHP увеличиха стойността си с 1.8%. Според Ройтерс при затварянето на търговията в петък BHP вече е притежавала 76.25 на сто от WMC Resources. Според австралийските закони за да бъде финализирана сделката, BHP ще трябва да притежава минимум 90% от досегашния си конкурент, който контролира 38 на сто от най-голямото находище на уран в света - австралийската мина "Олимпик Дам" (Olympic Dam). Английско-австралийската компания се намеси в борбата за WMC през март, след като офертата на швейцарския му съперник Xstrata беше отхвърлена от акционерите на WMC поради прекалено ниската цена. Предложението на Xstrata беше за 6.5 млрд. долара. Победата на BHP за австралийската компания ще доведе до създаването на втори по големина в света производител на мед след чилийската държавна миннодобивна компания "Коделко" (Codelco), както и третия по големина производител на никел след руската "Норилск никел" и канадската "Инко" (Inco). Близостта до азиатските пазари, където търсенето на материали продължава да расте, ниският риск в региона, както и възможностите за разширяване на съществуващите мощности правят инвестицията в WMC още по-перспективна, коментират анализатори.
Източник: Дневник (06.06.2005)

Апелативният стопански съд в Киев наложи запор на 93,02% от акциите на минно-металургичния комбинат "Криворожстал". Съдът отхвърли обжалването на консорциума "Инвестиционно-металургичен съюз", Киев срещу решението на Стопанския съд от 22 април, предадоха агенциите. Неотдавна министър-председателят на Украйна Юлия Тимошенко обяви, че комбинатът ще бъде върнат в собственост на държавата. След това президентът Виктор Юшченко съобщи, че е подготвен списък от 29 предприятия, които подлежат на преоценка заради груби грешки в приватизацията. В списъка фигурират "Криворожстал", Днепровският металургичен завод "Дзержински", Никополският завод за феросплави, Запорожкият алуминиев завод и други стратегически предприятия в страната. Някои от тях имат руски собственици.
Източник: Монитор (06.06.2005)

Следващата стратегия на Световната банка за България ще е стратегия за партньорство и ще бъде коренно различна от предишната, която беше за подпомагане на страната, заяви Ананд Сет, директор на СБ за България, след подписването на споразумението за отпускане на третия заем за програмно преструктуриране PAL III на стойност 116.2 млн. EUR. Новата стратегия ще е четиригодишна и основната разлика с предходната ще е в подхода на изготвяне на програмата. Правителството ще представя приоритетите си на банката и тя ще решава дали да разреши финансиране след съгласуване със своите анализи и проучвания сред населението. Целта на новата стратегия ще е да помогне на България за довършване на необходимите реформи за успешна интеграция в ЕС, за по-доброто усвояване на средствата от европейските фондове и за изравняването на нивото на доходите с тези на страните от съюза. Надявам се да успеем да постигнем достатъчно висок растеж и икономически просперитет, за да може да преминем от досегашния си статут на нетен кредитополучател на средства от СБ към статута на нетен донор, заяви министърът на финансите Милен Велчев. Като особен успех за България Сет посочи голямото участие на частния сектор в БВП - около 75%, както и обема на преките чуждестранни инвестиции, който през 2004 г. достигна 11% от БВП и значително надвиши средното равнище за новите страни членки на ЕС. Бедността сред българското населението чувствително е намаляла, отчете Сет. Тя е по-ниска от тази във всички страни от Югоизточна Европа и ОНД с изключение на Хърватия, допълни той.
Източник: Пари (07.06.2005)

Премиерът Симеон Сакскобургготски ще посети днес Перник и Радомир. В Перник премиерът ще разгледа изложбата на децата от Дневния център за лица с интелектуални затруднения, подредена в Обединения детски комплекс. Министър-председателят Сакскобургготски ще посети и "Стомана Индъстри". В 18 часа започват срещите на премиера с кметската управа и обществеността на Радомир.(www.btv.bg)
Източник: Други (07.06.2005)

Пекин ще се опита да задържи годишния си стоманодобивен капацитет на нива от около 300 млн.т. в дългосрочен план, като ще продължи да насърчава консолидацията на стотиците стоманодобивни предприятия в страната, съобщиха държавните медии на Китай във вторник. През април Държавният съвет, или Кабинетът, одобри проекто-политика за развитието на стоманодобивната индустрия, която се очаква да излезе официално идния месец. Политиката цели да регулира развитието на стоманената индустрия в страната. Производството на стомана в Китай през 2005 г. се очаква да достигне “поне” 300 млн.т., но търсенето ще спадне под тези нива до 2020 г., заяви Чи Сяндун, зам. главен секретар на Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA) пред Reuters. Той не спомена подробности относно очаквания капацитет за периода 2005-2020 г. Водещите 10 производители на стомана в Китай трябва да произвеждат поне половината от общото количество на произвежданата в страната стомана, и трябва да увеличат дела си до над 70% до 2020 г. В момента, едва около дузина китайски стоманодобивни предприятия имат капацитет над 5 млн.т., въпреки че броят им нараства ежегодно. Около 100 т. мощности вече се строят. Консолидацията ще стимулира производството на стоманени продукти с по-висока стойност, за които Китай е нетен вносител. Насоките също така призовават към пестене на енергия и драстично намаляване на използването на коксувани въглища за захранване на стоманодобивните заводи. Пекин се опитва да охлади прегряващата с икономика, вкл. стоманодобивната индустрия и недвижимите имоти, вече повече от година. През първото тримесечие на годината, страната отбеляза икономически ръст от 9.4, в сравнение с преди година. Забавеният растеж и масовото разширяване на мощностите през 2004 г. доведоха до излишък от стомана, което принуди водещите трима производители на стомана в Китай – Wuhan Iron and Steel Co Ltd. и някои негови конкуренти, да намалят цените и по този начин да принудят и чуждестранните компании да направят същото. Но водещото китайско стоманодобивно предприятие – Baoshan Iron and Steel Co. Ltd. съобщи миналия месец, че ще запази непроменени цените през третото тримесечие за основните си продукти, въпреки прогнозите на анализаторите, според които компанията може да се принуди да намали цените по-късно тази година. Китай, най-големият производител и консуматор на стомана в света, регистрира 23% годишен прираст в производството, което достигна 112.0 млн.т. през първите четири месеца на тази година. Производството за цялата 2005 г. официално се очаква да се увеличи едва с 10 до 14% до около 300 млн.т., до голяма степен благодарение на мерките за охлаждане на прегряващата икономика, предприети от Пекин. (източник: Reuters)
Източник: Други (07.06.2005)

До края на август медодобивният завод Юмикор Мед официално ще смени името си на Cumerio България. Дотогава ще се проведе общото събрание на акционерите и ще приключи съдебната регистрация. Причината е, че преди три месеца белгийската компания Umicore отдели медното си производство в самостоятелна компания. На 29 април новата компания, наречена Cumerio, бе листвана на Белгийската фондова борса. В нея влизат медната рафинерия в белгийския град Олен, медодобивният завод в Пирдоп и заводът за медни продукти в италианския град Авелино. Засега няма промяна в ежедневната ни работа, управленският състав остава същият, коментира изпълнителният директор на Cumerio България /Umicore/ Том Биймиш. Стратегията на Cumerio е да се развива пазарът в Югоизточна Европа, като заводът в Пирдоп трябва да стане водещ. Анализите показват, че в Западна Европа медният пазар може да постигне в близките години само 1% ръст, докато потенциалът на Югоизточна Европа е 3% нарастване, обясни Биймиш. Предвижда се производството на медни аноди /основният продукт/ в Пирдоп да се разшири от сегашните 232 хил. т годишно до 255 хил. т през 2007 г. и 315 хил. т през следващите няколко години. Друга стратегическа цел на Cumerio е да увеличи производството на крайни изделия, като за целта ще търсят нови мощности в Югоизточна Европа. Възможно е да купим завод или да направим джойнтвенчър с друга компания, примерно в Турция, Сърбия или Румъния, обясни Биймиш. Компанията планира да увеличи доставчиците на меден концентрат от региона.
Източник: Пари (08.06.2005)

До месец Пернишкият окръжен съд ще излезе с решение по делото за възобновяване на производството по несъстоятелност на Стомана Перник, което бе поискано от Агенцията за държавни вземания /АДВ/. На вчерашното дело съдът прие изготвената експертиза от назначеното вещо лице. Тя трябваше да констатира какво е изплатила до момента фирмата на кредиторите си и какво още дължи. В молбата си до съда публичният изпълнител твърди, че дружеството не е издължило предявените и приети в оздравителната програма публични държавни вземания на стойност 11 358 063 лева. Заключението на експертизата е, че към момента Стомана Перник не е изплатила само 12.73% от общоприетите и утвърдени вземания в оздравителната програма, които възлизат на стойност 69 895 721 лева. Съгласно оздравителния план на НОИ са преведени 2 260 590 лв. Наред с това Стомана е превела на НОИ всички дължими осигуровки на съкратените от дружеството работници и служители, на които е изплатила на 100% полагащите им се обезщетения и трудови възнаграждения. Въпреки това на вчерашното заседание юрисконсултът на АДВ заяви, че поддържа искането си за възобновяването на производството по несъстоятелност на дружеството. До понеделник двете страни в спора ще представят писмените си защити в съда. След което до месец той трябва да излезе с решение.
Източник: Пари (09.06.2005)

Руският министър-председател Михаил Фрадков подписа проекто-споразумение за търговия със стомана с ЕС. Документът трябваше да бъде подписан още през миналия декември, но тогава страните не успяха да се споразумеят. В резултат на това, руските заводи бяха принудени да се примирят с квотите от миналата година. Първото споразумение за стомана/метален скрап между Русия и ЕС беше подписано през 2002 г. То изтече на 31 декември 2004 г. Въпреки, че преговорите по него започнаха още през октомври миналата година, така че проекто-договорът да бъде подпечатан на 11 ноември 2004 г., на 12 ноември стана ясно, че страните не могат да постигнат консенсус, като металният скрап се оказа най-големия проблем. Европа настояваше за премахването на 15% мито при износа на стомана от Русия. Освен това, размерът на квотата също не беше договорен. Споразумението беше отложено за пролетта на 2005 г., което създаде опасения сред руските металургични предприятия. Северстал и Магнитогорск (ММК) изказаха опасения, че отлагането ще повлияе отрицателно върху договорите за 2005 г. До момента, те се ръководеха от т.нар. независими квоти, изчислявани на база средно 2 млн.т. годишни доставки. Делът на различните предприятия се определя в зависимост от миналогодишните доставки за Европа, обясниха източници от Северстал и ММК. Фрадков подписа проекто-споразумението в четвъртък, като финалното подписване се очаква след седмица и половина – две, обясниха представители на руското министерство на икономическото развитие и търговията. Според говорителят на министерството, споразумението посочва квота от 2.2 млн.т. годишно (квотата за 2004 г. се равняваше на 1.8 млн.т. валцуван метал), като през 2006 г. квотата може да бъде увеличена с 2.5%. Новото споразумение с ЕС ще бъде в сила до края на 2006 г., или докато Русия се присъедини към Световната търговска организация (СТО). (източник: MESTEEL)
Източник: Други (09.06.2005)

Близо 7,5 млрд. евро са очакваните преки чужди инвестиции за периода от 2005 до 2008 г. Тава е записано в бюджетната прогноза за следващите три години, която беше приета от Министерския съвет. Прогнозният растеж на брутния вътрешен продукт през 2006-2008 г. е около 5,3-5,5% годишно, каза зам.-министърът на финансите Любомир Дацов. Този висок ръст ще се постигне благодарение на големите инвестиции и нарастването на износа, пише в доклада. Прогнозата за долара е взета от разчетите на МВФ. Предвижда се през 2006 г. бюджетът да бъде балансиран, а през 2007 и 2008 г. е планиран излишък от по 0,7% от БВП, но без отчитане на финансовите потоци към и от ЕС. От 2007 г. се очаква да започне усвояването на фондовете на ЕС. При много от проектите схемата ще бъде парите първо да се дават от бюджета, а след това да се възстановяват от ЕС. Затова, ако се прибавят парите от ЕС, бюджетният дефицит през 2007 г. ще бъде 2,0-2,5% от БВП, а през 2008 г. - 1,5-1,7%. 673 млн. лв. е излишъкът в сборния бюджет на страната в края на април.
Източник: Стандарт (10.06.2005)

"Стомана индъстри", "Полимери" АД и наскоро лицензираната като търговец на електроенергия "ЕФТ България" вече могат да купуват ток директно от централите. Това обяви главният специалист в отдел "Администриране на търговията с електрическа енергия" в Националната електрическа компания (НЕК) Мирослав Дянков пред енергийния форум за предизвикателствата пред либерализацията на пазара. Трите компании вече са подписали договори и са получили регистрация от оператора. "ЕФТ България" ще може да продава ток в страната на привилегировани потребители и да посредничи за външния пазар. След отпадане на монопола на НЕК компанията ще може свободно да осъществява експортни сделки. В момента "Юмикор", "Агрополихим", КЦМ, "Асарел Медет", мини "Марица-изток", "Елаците" и "Девня цимент", които имат годишна консумация над 100 гигаватчаса, участват в свободния пазар на енергия, като заплащат такса за преноса на НЕК. До 2006 г. регулираната част от пазара трябва да бъде сведена до минимум, каза председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов. Той посочи, че в момента отварянето на пазара е 11%, а беше планирано то да бъде 18.5%. Според Шушулов либерализацията на пазара не върви, тъй като производителите отказват да си търсят консуматори за свободна продажба. Схемата на търговия предвижда регулаторната комисия да определя всяка година квоти от енергия, която централите имат право да продават на свободния пазар. Цените се договорят между привилегированите потребители и производителите. При недостиг на енергия те купуват по-скъпа енергия от балансиращия пазар. Недоволни от определените квоти са АЕЦ "Козлодуй" и частната "Марица 3", която оспори в съда решението на ДКЕВР. Те поискаха квотите им да бъдат увеличени. ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация Русе" пък не можаха да ги изпълнят.
Източник: Дневник (10.06.2005)

Мексиканският конгломерат Grupo Imsa в петък съобщи, че планира да похарчи около 200 млн. щ. д., за да засили позициите си на американския пазар на стомана. В съобщение до Мексиканската фондова борса, базираната в Монтерей компания заявява, че първата фаза на проекта ще включва релокиране на съоръженията за поцинкована стомана от Ричмънд, Калифорния, в Шривпорт, за да може американския пазар да бъде обслужван по-ефективно. По план, тази фаза трябва да започне през второто тримесечие на следващата година. Ходът се очаква да погълне около 70 млн. щ. д., като разходите ще бъдат намалени “значително” от планираната продажба на завода в Ричмънд. През втория етап, Imsa планира да добави нови заводи, вкл. мощности за студено-валцувана стомана. Междувременно, компанията ще модернизира съоръженията си на Западния бряг, с цел увеличаване на капацитета и удовлетворяване на растящото търсене в региона. Дейностите ще бъдат реализирани чрез Steelscape Inc., американско поделение на Imsa Acero. (източник: Associated Press)
Източник: Други (10.06.2005)

Турция е дванадесета в света по производство на стомана сред 62-те страни-производителки на материала. През 2004 г., в страната са произведени 20.5 млн.т., съобщи Турската асоциация на производителите на стомана в годишния си доклад. Миналата година, производството на стомана в света е нараснала с 8.9% достигайки 1.05 млрд.т. Делът на Турция в производството е около 2%. През миналата година производството на стомана в Турция се е увеличило с 11.9%. В Турция стомана се произвежда в три интегрирани завода, като производството варира от 1 до 3 млн.т., както и в 16 пещи с годишен капацитет от 60 000 до 2 млн.т. Инсталираните мощности за производство на стомана в Турция е около 23.5 млн.т. Според доклада, производството в Турция през 2005 г. ще нарасне до 22 млн.т., а износът – до 13 млн.т., в сравнение с 12 млн.т. миналата година. Световното производство на стомана е доминирано от Китай, който произвежда около 26.3% от стоманата в света. Китай също така влияе на световния пазар и като консуматор на стомана, на фона на процъфтяващата си икономика. Търсенето в Китай тласна световните цени на стоманата нагоре, както и транспортните разходи. (източник: Mesteel)
Източник: Други (11.06.2005)

В Киев беше подписано споразумение между Duferco – водещият търговец на стомана в света, и ИСД (Индустриален съюз Донбасс) – основният производител на продукта в Украйна, в присъствието на премиера на страната Юлия Тимошенко, министъра на външните работи на Италия Джанфранко Фини и зам.-министъра на външната търговия Адолфо Урсо. Двете компании са решили да стартират сътрудничество между заводът в Днепровск, Украйна и този в Джанморо, провинция Месина, Сицилия – най-големият в Италия и един от водещите в Европа производители на стоманени пръти. “В завода Сицилина в момента работят над 350 човека. Стоманата ще бъде транспортирана през Черно море до Средиземно море и ще пристига в Месина, където в момента се строят нови кейове, които ще приемат големите транспортни кораби.” (източник: MESTEEL)
Източник: Други (11.06.2005)

"Стомана индъстри", "Полимери" АД и "ЕФТ България" са регистрирани като нови участници в свободния сегмент на пазара на електроенергия, съобщи Мирослав Дянков, главен специалист в отдел "Администриране на търговията с електроенергия" в НЕК. Те ще могат да сключват директни договори за покупка на енергия с централите при свободно договорени цени. "ЕФТ България" наскоро получи от ДКЕВР лиценз за търговец на енергия. Това означава, че дружеството ще може да бъде посредник в сделки за износ на енергия в страната и на външния пазар. След отпадането на монопола на НЕК върху износа през 2007 г. "ЕФТ България" ще може да реализира директно и експортни сделки.
Източник: Капитал (11.06.2005)

Цените на структурната стомана са паднали с над 100 щ. д. от началото на 2005 г., в крак с 20% спад в разходите за материали, съобщи American Institute of Steel Construction. Спадът в цените (от средно 618 щ. д. на 510 щ. д. на тон), е най-вече резултат от по-ниските разходи за скрап. Големите американски производители на структурна стомана намалиха значително заводските цени на структурната стомана считано от 8 юни. Запасите на структурен материал остават високи, като в заводите, складовете и местните производители има достатъчно количество от продукта. Към момента, запасите от структурна стомана надхвърлят 1 млн. т, като доставките от складовете до производителите отнемат само няколко дни. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (12.06.2005)

SteelCorr, местни и държавни служители и финансисти приключиха споразумението за изграждане на стоманодобивен завод на стойност 680 млн. щ. д. в Лоундес каунти. Предложението за изграждането на съоръжението ще бъде разгледано идната седмица. Според местните медии, когато заводът бъде открит, той ще се нарича SeverCorr – от Severstal (вторият по големина производител на стомана в Русия), който е основният финансов поддръжник на проекта. Според програмата на споразумението, меморандумът за взаимно разбирателство между стоманодобивната компания, щатът и местни чиновници, трябва да бъде завършен не по-късно от 7 юли. Сделката би могла да бъде сключена още на 30 юни, което ще позволи строителството да стартира идния месец. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (12.06.2005)

Икономическият растеж да достигне около 5.8-6% през второто тримесечие на тази година и 5-5.2% през третото, прогнозира БНБ в последния брой на периодичното си издание Икономически преглед. Икономиката на България се развива с високи темпове, които ще се запазят и през 2005 г. независимо от очакванията за общо забавяне на растежа в глобален мащаб, са очакванията на експертите от централната банка. Доверието в икономиката на страната се затвърди с подписания на 25 април т. г. Договор за присъединяване към ЕС, се казва още в изданието. През второто тримесечие се очаква дефлация и стабилизиране нивото на цените през третото, като прогнозата за натрупаната до края на септември инфлация е между 0.7 и 1%. В края на април 2005 г. натрупаната инфлация от началото на годината е 3.05%. Очакваме през второто тримесечие да има известно влошаване на дефицита по текущата сметка в номинално изражение и като процент от БВП. Това обаче ще бъде компенсирано през третото тримесечие на годината в резултат на сезонно високите приходи от туризъм, коментират от централната банка. Към март покритието с преки чуждестранни инвестиции на дефицита по текущата сметка е 123.3% на годишна база.
Източник: Пари (13.06.2005)

Норилски никел - най-големият производител на никел и паладий в света, отчете двойно по-висока печалба за 2004 г. в сравнение с 2003 г. Тя възлиза на 1,83 млрд. USD, а приходите на гиганта са 7,03 млрд. USD. Компанията има и 20-процентен дял в четвъртия по големина производител на злато в света южноафриканската Gold Fields. Добивът на никел на Норилски през 2004 г. е нараснал до 243 хил. т при 239 хил. т за 2003 г., а продукцията от мед е намаляла от 451 хил. т до 447 хил. т.
Източник: Пари (13.06.2005)

Правителството на Украйна планира да стартира процедура по повторното предлагане на търг на стоманодобивния гигант Криворожстал през идната седмица, заяви министър-председателят на страната Юлия Тимошенко в събота. Размерът на дела, който ще бъде предложен, ще бъде оповестен в рамките на идните няколко дни. Правителството очаква продажната цена да бъде до 2.4 млрд. щ. д., по информация на новинарските агенции, цитиращи Тимошенко. Тя заяви пред репортери, че правителството планира да приеме решение за стартиране на процедурата в четвъртък. Новият търг се очаква да бъде проведен 100 дни след официалното съобщение. Миналия юни, дял от 93% в Криворожстал беше незаконно продаден за 3,59 млрд. гривни (800 млн. щ. д.), заяви Тимошенко. Делът беше закупен от група, наречена Industrial Metallurgical Union (IMC), предвождана от най-богатия човек в Украйна – Ринат Ахметов, и Виктор Пучник, зет на тогавашния президент Леонид Кучма. Офертата на IMC спечели, въпреки оферти на стойност 1,2 млрд. щ. д. от руския стоманодобивен гигант Северстал и 1.5 млрд.щ.д. от британско-американския консорциум между LNM Group (собственост на Лакшми Митал) и United States Steel Corp. “Очакваме да получим значително по-висока сума. Минимумът… е 10-12 млрд. гривни,” заяви Тимошенко. Тя обеща, че новата приватизация ще бъде прозрачна. (източник: AFX)
Източник: Други (13.06.2005)

За първи път от две години насам ръстът на износа изпреварва този на вноса. Това обявиха от Националния статистически институт. От януари до април експортът е нараснал с 21,8% и е на стойност 5,523 млрд. лв. За същият период импортът се е увеличил с 21,5% до 7,964 млрд. лв. За четири месеца износът за Турция е нараснал с 40% и е на стойност 588 млн. лв. Така за южната ни съседка изнасяме повече отколкото за Германия. Турция става третата най-голяма дестинация за износ на български стоки. На първо и второ място са Италия и Гърция съответно с 771,1 млн. лв. и 594,4 млн. лв. $1,22 млрд. е дефицитът във външната търговия на страната за първите четири месеца на годината. Това е с 26,1% повече от дефицита за същия период на миналата година.
Източник: Стандарт (14.06.2005)

Правителството на Украйна планира да получи от повторната приватизация на металургичния комбинат "Криворожстал" минимум 10-12 млрд. гривни /около 2 млрд. долара/, съобщи министър­ председателят на страната Юлия Тимошенко. Тя припомни, че при предишната продажба на 93.02 на сто от капитала на завода, държавата е получила общо около 800 млн. долара от компанията Industrial Metallurgical Union (IMC), оглавявана от най­ богатия човек в Украйна Ринат Ахмедов и Виктор Пинчук ­ зет на експрезидента Леонид Кучма. Тимошенко посочи още, че "новата приватизация на металургичния комбината ще се проведе при открит търг". По нейните думи ще победи този, който предложи най-високата цена. Вчера стана ясно, че скандалният милионер от еврейски произход Борис Березовски също проявява интерес към украинското стоманено предприятие.
Източник: Монитор (14.06.2005)

Печалба от 80 млн. лв. за 2004 г. отчете "Кремиковци". Цялата сума ще бъде заделена във фонд "Резервен", гласуваха акционерите на общо събрание вчера. За втора поредна година след раздържавяването на дружеството е постигнат положителен резултат. Той се дължи и на повишението на цените на металите на пазара. Те са нараснали до рекордни за последното десетилетие нива. Заедно с тях поскъпнаха и цените на суровините - средно с 18-20% на желязната руда, 50% на скрапа, 28-30% на въглищата. Затова "Кремиковци" не повиши производството си, но увеличи дела на продукцията с по-висока добавена стойност, обясни директорът Валентин Захариев. Инвестираните през 2004 г. средства в комбината са 92 млн. лв. Така общата сума на вложенията след приватизацията достига 488 млн. лв. За 2005 г. са предвидени 140 млн. лв. Допълнително 57 млн. лв. ще отидат за основни ремонти, а 33 млн. лева от тях са за екологични проекти. По плана за модернизация на производствените мощности е предвидено довършването и пускането в експлоатация на комплекса за непрекъснато разливане на стомана. Влизат и проектите за модернизацията на стан 1700 - горещо валцуване, реконструкция на електропещ №3, на методична пещ №2 и др. Само от модернизацията на стан 1700 - горещо валцуване, и от комплекса за непрекъснато разливане на стомана дружеството ще намали производствените разходи с около 30 евро на тон.
Източник: Стандарт (15.06.2005)

Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив ще открие новопостроената си централна пречиствателна станция на 1 юли, съобщи изпълнителният директор на предприятието Никола Добрев. Той обясни, че съоръжението решава изцяло проблема с отпадните води на комбината. Пречистената от него вода ще е с трета категория годност за ползване и ще може да се използва за селскостопански нужди. Отпадните води ще бъдат заустени в река Чая, до която ще стигат по циментов канал с дължина 4 км. В момента се провеждат тестове на станцията. КЦМ е вложил 6 млн. долара, за да изгради новото съоръжение. Парите са част от кредит в размер на 10 млн. долара, отпуснат от Черноморска банка. Изпълнител на проекта е пловдивската фирма “Сиенит”. Капацитетът на пречиствателната станция е 300 куб. метра в час за промишлено замърсени води и 50 куб. метра в час за отпадни и дъждовни води. Тя се управлява от софтуер, който е изцяло български. Съоръжението отговаря на всички европейски изисквания за екология. Спазени са и изискванията на Наредба №6 от 2000 г. за “Емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадните води, зауствани във водни басейни”. Станцията е съобразена и с изискванията за съдържание на кадмий в пречистените води - не повече от 0.05 мг/л средномесечна концентрация, както и на олово - не повече от 0.1 мг/л. Съоръжението включва инсталация за неутрализация на слабите киселини и неутрализационни басейни към инсталация за деминерализирана вода.
Източник: Дневник (15.06.2005)

Акционерите на "Кремиковци" решиха, че печалбата за 2004 г., която е 80,76 млн. лв., ще се използва за покриване на стари загуби. В одиторския доклад е посочено, че през миналата година дългосрочните задължения са намалели до 232 млн. лв. в сравнение с 289 млн. лв. за 2003 г. В доклада се споменава, че инвестиционната програма на "Кремиковци" през 2004 г. е за 92 млн. лв. и общо на 488 млн. лв. от момента на приватизация. Вчера акциите на "Кремиковци" поевтиняха с 8,42% до средна цена от 17,83 лв. По настояване на мажоритарния собственик на металургичния комбинат "Кремиковци" - "Финметалс холдинг", общото събрание на дружеството отхвърли точката за промени в надзорния съвет на "Кремиковци". Тя беше в дневния ред по предложение на "Финметалс" и се свързваше с предстоящата продажба на акциите на "Финметалс холдинг". Те обаче са блокирани от съда по искане на Агенцията за следприватизационен контрол заради неплатени неустойки. Това означава, че сделката за продажбата на комбината на индийската компания "Глобал стийл холдинг", собственост на двама от братята от фамилията Митал, се отлага. Предишното общо събрание, насрочено за 30 май, не се проведе заради отсъствие на мажоритарния собственик. От "Кремиковци" отказаха коментар.
Източник: Сега (15.06.2005)

Англо-холандският производител на стомана Corus вчера съобщи, че планира да осъществи допълнително съкращение на производството си с цел уеднаквяване на обема му с търсенето. През всеки един от месеците на настоящата година, предприятието съкращаваше производството си с по 70 000 т. През третото тримесечие, месечното съкращение ще бъде в размер на 90 000 т. По този начин, заводът ще използва малко над 90% от капацитета си, като планираното ограничение ще бъде постигнато чрез управление на допълнителния труд извън работно време, схемите на работните смени и използването на поддоставчици, заяви говорителка на Corus. (източник: The Guardian)
Източник: Други (15.06.2005)

В строителството на АЕЦ Белене чрез публично частно партньорство може да се включат и други страни от региона, които биха ползвали произвежданата там електроенергия. Това обяви президентът Георги Първанов в поздравителен адрес към започналата вчера във Варна ядрена конференция, организирана от Булатом. Според държавния глава така проектът ще стане действително регионален и тъй като ще има принос за намаляване на вредните емисии, би могъл да получи финансова подкрепа от фондове, насочени към предотвратяване промените в климата по света. Идеята на президента е интересна и явно, за да я обяви, той е водил разговори със своите колеги от Балканите за евентуалната им подкрепа, коментира Кирил Ерменков, член на Българския енергиен форум /Бул-Енерго/. Богомил Манчев, председател на Булатом, поясни, че инвеститорът ще получи 49% от бъдещата АЕЦ. Не е заложен вариант за продажба на акции на борсата. Правителството все още не е определило субекта, който ще преговаря с потенциалните инвеститори, посочи още Манчев. Той изрази надежда, че следващият кабинет ще структурира ядрена компания, която ще привлича партньори, а междувременно ще приключи оценяването на площадката на Белене.
Източник: Пари (16.06.2005)

Цените на стоманата (както на плоските, така и на дългите продукти) спадат в цяла Европа. Низходящата тенденция се оказа по-силна, отколкото наблюдателите и производителите очакваха. Много заводи обявиха съкращение на продукцията в опит да изравнят обема на доставките с търсенето. Освен това, компаниите се опитват да излязат извън рамките на европейския пазар, увеличавайки обема на износа си извън ЕС. Доколкото обявените съкращения на производството действително са били изпълнение, тези мерки до момента не успяват да се справят адекватно с проблема. Пазарът продължава да бъде пренаситен. Една от причините за това е, че обема на вноса е издут. През първото тримесечие на годината, вносът на готови стоманени продукти в 25-те членки на ЕС е нараснал с почти 60% в сравнение със същия период на миналата година, достигайки 1.8 млн.т. месечно. Вносът на горещо-валцувани намотки е скочил със 145%. Рязко увеличение се наблюдава и в групата на импрегнираните намотки – продуктът, който нанесе най-големия удар и оказа най-голямо влияние върху предприетите съкращения на производството в ЕС. Доставките на греди и телени пръти от трети страни също са се увеличили значително. Средната цена на плоските продукти в Европа, според MEPS (средно-претеглената стойност на цените при сделките с всички плоски продукти) – е спаднала с 4.2% от май, и за юни е на ниво 531 евро/т. Това означава спад от 12% в сравнение с февруари. Средната цена на дългите продукти също бележи спад от 7% в сравнение с май. В щ.д., обаче, развитието на цените е още по-драматично. От май до юни, средната цена на плоските продукти в ЕС е спаднала с 9.4%, докато тази на дългите продукти е намаляла с над 12%. Отслабващите позиции на еврото спрямо щ.д. оказва значително влияние. По-лошите изгледи за икономическия растеж в Еврозоната (особено в Италия и Германия), както и несигурността, причинена от политическия провал на референдума за Европейска конституция, навеждат на мисълта, че еврото едва ли ще си възвърне силните позиции в близко бъдеще. Това би трябвало да се окаже в помощ за европейските производители на стомана. Въпреки че събитията ще доведат до увеличение на цените на суровините, те ще направят европейския пазар по-малко привлекателен за вносителите. По-слабото евро също така ще подобри международната конкурентоспособност както на производителите на стомана, така и на техните клиенти от производството. Това е лъч светлина в иначе мрачната картинка. Ако заплахата от вноса намалее, европейските заводи може да се почувстват по-способни да контролират доставките. Въпреки това, влиянието им е ограничено, и всяко драстично съкращение на обема на производството би могло просто да създаде вакуум, който всмуква повече чуждестранни тонажи – независимо от колебанията на обменните курсове. Заводите продължават да говорят за необходимостта си да покрият растящите разходи за суровини, като увеличат пазарните цени. Опитът им да увеличат цените през второто тримесечие нямаше абсолютно никакъв ефект. Като се има предвид рязкото нарастване на цените на желязната руда и коксуваните въглища, маржовете като че ли се стесняват – въпреки че най-вероятно ще останат добри след миналогодишния бум. Всяко бъдещо усилие от страна на производителите на стомана да увеличат цените е невъзможно – поне до края на лятото, и най-вероятно до края на годината. (източник: MEPS)
Източник: Други (16.06.2005)

Вносът на коли нарасна с 40% за година. През април в страната са внесени автомобили на стойност 38 млн. евро, обявиха от БНБ. Значителен е ръстът и при вноса на храни, напитки и цигари - 35%, като вносът им за месец е на стойност 31,7 млн. евро. Износът на чугун, желязо и стомана за година е нараснал с 25% и през април е на стойност 87,8 млн. евро. Преките чуждестранни инвестиции в страната от януари до април са 334,5 млн. евро при 402,4 млн. евро за същия период на 2004 г. За четири месеца от фондовете на ЕС и от българите в чужбина в страната са влезли 307 млн. евро.
Източник: Стандарт (17.06.2005)

Дефицитът по текущата сметка е 982.7 млн. EUR за периода януари-април 2005 г., показват данните на БНБ за платежния баланс. Това е с 35.6% повече в сравнение със същия период на миналата година. Само за април текущата сметка има дефицит от 278.4 млн. EUR при 225.1 млн. EUR година по-рано. Търговското салдо за четирите месеца на годината също е отрицателно, в размер на 930.9 млн. EUR, или 4.4% от БВП, и се увеличава със 154.1 млн. EUR спрямо същия период на 2004 г. Вносът традиционно изпреварва износа - за периода януари - април възлиза на 3.755 млрд. EUR, увеличавайки се с 21.3% спрямо първите четири месеца на м.г. Износът е 2.824 млрд. EUR и нараства с 21.8% в сравнение със същия период на 2004 г. През януари - април 2005 г. нетните постъпления от текущи трансфери са 232.3 млн. EUR, като намаляват с 23.9 млн. EUR.
Източник: Пари (17.06.2005)

Украинска банка е прехвърлила 93% от най-големия стоманодобивен завод в Украйна – Криворижстал, в сметката на Държавния имуществен фонд, връщайки контрола върху гигантското предприятие на държавата. Действието беше предприето, след като този месец съдебен състав потвърди предишно решение, според което приватизацията на завода, извършена миналата година, е невалидна. Заводът беше продаден на консорциум, собственост на Виктор Пинчук (зет на бившия президент на страната Леонид Кучма), и още един местен магнат на скандално ниска цена, след като останалите заинтересовани кандидат-купувачи бяха изключени от търга. Новият президент на Украйна Виктор Юсченко нарече продажбата престъпление и обеща да развали сделката по нея. Правителството също така обеща да предложи завода за продажба отново до края на тази година. “Никой няма да участва в състезанието,” беше цитиран да казва Пинчук пред Интерфакс – Украйна в петък, позовавайки се на противоречивите съдебни решения и продължителното съдебно дело. Консорциумът (Инвестиционен металургичен съюз) обжалва решението на Икономическия съд и заведе дело в Европейския съд за правата на човека. Пинчук предложи споразумение за примирие, като заяви, че е готов да върне предприятието на държавата, ако му бъдат върнати парите. Консорциумът плати 800 млн.щ.д. за завода. “Може и да не ми харесва, но това е една от правилните опции в интерес на Украйна,” беше цитиран да казва Пинчук. Правителството заяви, че съдът ще реши размера на компенсацията, дължима на бившите собственици. Министър председателят на страната Юлия Тимошенко, обаче, заяви, че магнатите са добре дошли да участват в евентуален нов търг, но няма да бъдат приети никакви т.нар. “сделки на примирие”. Тя добави, че други компании, обект на приватизационни разследвания, може да получат алтернатива за плащане на повече пари с цел запазване собствеността на техните настоящи собственици, но “това не се отнася за Криворижстал в този конкретен случай. Налице е съдебно решение и собствеността върху завода е върната на държавата”. (източник: AP)
Източник: Други (17.06.2005)

- Г-н Захариев, ще има ли сделка с "Глобъл стийл" и кога? - Кога не мога да кажа в момента, но всички работим усилено да има сделка. В тези условия за бизнес и при това враждебно отношение към "Кремиковци" е по-добре той да бъде в ръцете на една чуждестранна компания, която не може да бъде атакувана и уязвена. Разбира се, тя трябва да е добре проучена - какви са нейните интереси, намерения и готовност да изпълнява поетите ангажименти на "Кремиковци" към Европейската комисия и Световната банка. Тоест, трябва много добре да преценим каква ще е тази фирма и дали тя ще продължи политиката за стабилизация на комбината. - Какво още не знаете за индийците при положение, че преговаряте от година и половина? - Вярно е, че се проучваме взаимно, но аз и до ден днешен не мога да кажа, че познавам индийската фирма на 100%. Те нямат толкова силно присъствие на световния пазар и не стоят толкова сериозно в бизнеса, колкото по-големият брат на фамилията - Лакшми Митал. Все още има неща за уточняване и затова приемам желанието им да удължим преговорите. - Какви още условия трябва да се изпълнят, за да се финализира сделката? - На първо място, има техническите въпроси, свързани с финансирането на сделката. Иска се време, а и обемът на документи е доста голям. Индийците вече са почти готови с тях и предполагам, че ще приключим преговорите до средата на август. Ако изобщо приключим, защото аз ще използвам този месец и половина, за да проуча дали те имат нагласа да изпълняват плана за жизнеспособност, инвестиционната програма, екологичните ангажименти и трудовата заетост. Доста такива споразумения трябва да подпишем с "Глобъл стийл", за да осигурим бъдещето на " Кремиковци". Не е елементарно да се продаде едно толкова голямо дружество с дъщерни предприятия. Някои от тях ще влязат в пакета, други ще излязат. И по този въпрос с индийците още нямаме окончателно споразумение. - Не сте решили кои точно активи на "Финметалс холдинг", като собственик на "Кремиковци" и на други дружества ще се продават, или какво да правите с двата завода в Сърбия и Косово? - Точно така - не сме решили кои от всичките предприятия на холдинга и на комбината ще влязат в пакета, а не само за двата завода в чужбина. В тях работят значителен брой хора и съдбата им не ни е безразлична. Защото предметът на сделката не е "Кремиковци", а "Финметалс", и това трябва да се договори в зависимост от интересите на индийските партньори. Засега те са се концентрирали върху комбината, но от значение са и основните параметри по сделката като ангажименти на "Глобъл стийл". - Говори се, че "Финметалс" струва 100 млн. долара, а инвестициите в "Кремиковци" ще са за 300 млн. долара? - Аз не бих се ангажирал с цена, защото още не сме уточнили кои съпътстващи активи ще бъдат предмет на сделката. Смятам обаче, че 300 млн. долара инвестиции за "Кремиковци " са малко. За да покрие европейските стандарти до 2013 г., комбинатът се нуждае поне от 500 млн. долара. - Само предпазливостта ли към индийците ви кара да водите паралелни преговори и с други фирми? - Не преговаряме с други фирми, само проучваме какъв е интересът. В предварителното споразумение с "Глобъл стийл" е записано, че те имат ексклузивни права по отношение на сделката, така че ако водим преговори, ще бъдем санкционирани. Но пък никой не може да ни забрани да проучваме и да наблюдаваме други потенциални купувачи. Индийците не ги познаваме много добре. Освен това не ние сме при тях, а те са при нас. Това ни кара да бъдем предпазливи и внимателни, защото знаем каква отговорност поемаме. А и не виждам причина толкова много да се бърза с една такава сделка. - Има ли предвидени неустойки, ако не се стигне до сделка? - Има и за двете страни, като неустойките са равнопоставени. - Как си обяснявате по-ниската печалба на "Кремиковци " за 2004 г. при положение, че пазарът на стомана бе много по-доста добър от 2003 г.? - Първо, печалбата от 119 млн. лева за 2003 г. се формира главно от преоценка на активите и разлика във валутните курсове. Второ, независимо, че миналата година пазарът бе много добър, бяхме принудени да преминем към Международни счетоводни стандарти и да направим големи провизии. Освен, средствата, които ще похарчим до 2050 г. за пенсии, обезщетения и нарастване на работната заплата, провизирахме и много големи съдебни вземания на " Кремиковци". Те вече бяха осчетоводени и това даде отражение върху намалението на печалбата до 80 млн. лева за 2004 г. Разликата е, че за миналата година тя се формира от дейност, а през 2003 г. - от преоценка на активи и курсови разлики. - Откриването на завода за непрекъснато разливане на стомана ще компенсира ли поетите ангажименти да съкратите част от мощностите? - Не, основната цел е да намалим разходите за производство с 60 лева на тон, което е много важно за повишаване конкурентоспособността на "Кремиковци". Икономическият ефект от тази инвестиция е 80 млн. лева годишно. Комплексът е готов на 99,9% и ще бъде открит на 27 юли. Сменя се една технология с друга и се подобряват условията на труд на около 1000 човека. - Как върви подготовката на завода в Косово? - Плащането се извърши на 13 юни, след като се договорихме с една банка да ни отпусне кредит. Заводът все още не е притежание на "Кремиковци", защото трябва да изготвим договора с Агенцията за приватизация в Косово. Ако той удовлетвори и двете страни, сделката ще приключи до 31 юли, а в следващите два месеца ще въведем и производството в действие. - Това поне е добра новина, която може да вдигне акциите на "Кремиковци", които падат след общото събрание на 14 юни? - На борсата акциите се вдигат и падат вероятно от спекулативни операции. Ще се радвам обаче цената да е пряко отношение към инвестициите на "Кремиковци", въпреки че последните борсови продажби са основно, заради очакванията за смяна на собствеността на "Финметалс". - Ако до август има сделка, оставате ли в бизнеса със стомана? Да, ще продължа да се занимавам със стоманодобив. Групировката ни има и други заводи, но един голям дял от бъдещия ни бизнес ще е морският. Компанията "Юрупиън Меритайм" се развива блестящо и може да си партнира и занапред с "Кремиковци" при превоза на суровина или експорта на метали. (източник: Политика)
Източник: Други (18.06.2005)

Представители на евентуалния купувач на "Финметалс холдинг" (мажоритарен собственик на металургичния комбинат "Кремиковци") - индийската "Глобал стил", може би все пак ще влязат в надзорния съвет на българското дружество на 29 юли. Това показва съобщението за свикване на общо събрание на акционерите на "Кремиковци", изпратено до фондовата борса. Новината идва няколко дни, след като акционерите на компанията в рамките на редовното си годишно общо събрание решиха да не бъде променян надзорният съвет на "Кремиковци". Запазването на старото ръководство означава, че сделка засега няма. Предварителните очаквания на специалистите бяха, че именно на редовното събрание ще бъде официално обявен новият собственик на индустриалния гигант. Основание за това даваше и фактът, че според предварителните изявления на "Глобал стийл" и "Финметалс" сделката за купуването на "Финметалс" трябваше да бъде обявена до средата на юни. По време на проведеното миналата седмица събрание председателят на надзорния съвет Божко Бонев заяви, че се обмисля в най-скоро време да бъде свикано ново, извънредно общо събрание. Според него преговорите за продажба на мажоритарния пакет от "Кремиковци" все още продължават, но по традиция подробности за хода на преговорите не бяха дадени.
Източник: Дневник (20.06.2005)

Брутният вътрешен продукт за първите три месеца на годината достигна 8.690 млрд. лв., което е с 6% повече от същия период на 2004 г., отчете Националният статистически институт. В същото време по данни на Евростат 25-те страни членки на ЕС са отчели 1.7% ръст на БВП за първото тримесечие, казаха от НСИ. Италия и Холандия отбелязват спад, Германия отчита растеж от 1.1%, Белгия - от 1.8%, а Великобритания - от 2.8%. Почти всички сектори на българската икономика бележат нарастване на брутната добавена стойност, заявиха от НСИ. Като цяло създадената от фирмите добавена стойност за първите три месеца е 7.424 млрд. лв., или със 7.1% повече на годишна база. Спад се отчита само в добивната индустрия /с 4.2%/ и аграрния сектор /с 1.1%/. Брутната добавена стойност в строителството е нараснала с 14.2%, а в преработващата промишленост - 9.7%. В сектора на услугите увеличението е със 7.4%, като най-високо то е в търговията - 16.7%, и транспорта - 14.3%. Финансовите посредници разширяват кредитната си активност и по показател условно измерени услуги ръстът е с 32.3% на годишна база, отчетоха от НСИ. Икономическият растеж в България е по-добър от очакванията на анализаторите и е рекорден за първо тримесечие от 1998 г. насам, отбеляза Reuters. Заложеният в макрорамката 5.5% ръст на БВП в края на годината е напълно постижим, коментира пред агенцията Саймън Ийвънс от Банк Аустрия. През първото тримесечие ръст от 7.3% отбелязва и индивидуалното потребление на населението, което е 83.7% от БВП. Обемът на инвестициите са нараснали с 9.2% и са 20.3% от произведения БВП. Вносът е нараснал с 10.8%, а износът - с 8.8%. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно. Вносът на стоки и услуги надвишава с 1422.5 млн. лв. стойностния обем на износа. Въпреки високия икономически ръст брутният вътрешен продукт на глава от населението у нас е едва 571 EUR, което е една трета от средното за Европа, показват данните на НСИ и Евростат. По паритет на покупателната способност /ППС/ българите разполагат едва с 30% от средното на 25-те страни членки на ЕС. По този показател Румъния е пред нас с 32%. В Норвегия например ППС е 153%, в Германия - 109%, а в Люксембург - 223%.
Източник: Пари (21.06.2005)

Китай, най-големият производител на стомана в света, регистрира рекорден месечен прираст в производството през май, допринасяйки за увеличаването на световните запаси, на фона на общия спад в цените в Европа и САЩ. Производството на стомана в Китай е нараснало с почти 38%, достигайки 29.7 млн. т, което се равнява на около една-трета от световното производство, съобщи базирания в Брюксел Международен институт по желязото и стоманата (IISI). Отбелязаният прираст е рекорден за периода, от който институтът е започнал да събира данни (т.е. от 1995 г. насам), заяви неговият говорител Джон Фютрел. Европейските производители на стомана, вкл. Arcelor SA, ThyssenKrupp AG и Corus Group PLC намаляват производството си в опит да укрепят цените, които са спаднали с 22% от началото на годината. Базираната в Люксембург Arcelor и лондонската Corus регистрираха рекордни печалби през миналата година, на фона на рекордните нива на цените на стоманата. “Със сигурност това не е добра новина,” заяви Питър Фиш, основател на британската MEPS International Ltd., която следи стоманодобивната индустрия от 1979 г. насам. Растящото производството в Китай може да провали опитите на европейските заводи да подобрят цените, добави той. Производството в 25-те членки на ЕС през май отбеляза спад от 4.8% до 16.2 млн. т, съобщи институтът. Износните цени на горещо-валцуваните стоманени намотки се сринаха до 465 щ.д./т, в сравнение с 592.50 щ.д./т в края на миналата година, по цени на Metal Bulletin, публикувани от Bloomberg. Световният индекс на желязо/стомана на Bloomberg, който следи движението на цените на акциите на 50-те най-големи производители на стомана в света, падна с 18%, откакто достигна рекордно високи стойности през март. Производството на стомана в САЩ бележи спад от 2.8% до 8.1 млн. т, съобщи IISI. Цените на горещо-валцуваните намотки в САЩ са спаднали с 36% от септември миналата година, когато достигнаха рекордни нива от 700 щ.д./т. Производството на стомана в Китай най-вероятно ще нарасне с 23% тази година и ще бъде в размер на 335 млн. т, прогнозира Macquarie Bank Ltd. в свой доклад, изнесен днес. Тази прогноза надхвърля прогнозата, направена от Китайската асоциация за желязо и стомана, която консултира китайското правителство. Асоциацията предвижда производството тази година да достигне 322 млн. т. Производството на стомана в Китай се е увеличило двойно през последните четири години, като основен принос за това има компании като Baoshan Iron and Steel Co. Китай се превърна в нетен износител на стомана за пръв път тази година. Джон Сурма, изпълнителен директор на базираната в Питсбърг United States Steel Corp. заяви по време на конференция, проведена в Люксембург през март, че ако Китай стане нетен износител на стомана, той ще залее и без това “едва пазещия баланс” пазар с материал. Неговото мнение е противоположно на мнението на Лакшми Митал, собственикът на базираната в Ротердам Mittal Steel Co. (най-големият производител на стомана в света). През май Митал заяви, че ограничените доставки на желязна руда ще ограничат производството в Китай. (източник: The Globe and Mail)
Източник: Други (21.06.2005)

Руската компания Masterkroft Ltd., регистрирана в Кипър, има реални шансове да закупи един от водещите производители на стомана в Чехия – базираната в Острава, Северна Моравия, Vitkovice Steel. Държавната комисия за приватизация обяви Masterkroft Ltd. за победител в търга за придобиването на контролен дял в завода и препоръча на правителството да одобри решението. Договорът е на стойност 280 млн.щ.д., и беше официално оповестен във вторник. Masterkroft Ltd. е дъщерно дружество на руския Евраз холдинг. Общо пет компании подадоха заявление за участие в търга. Две от тях не успяха да покрият изискванията и техните заявления не бяха допуснати за разглеждане. Masterkroft Ltd. предложи най-висока цена за Vitkovice Steel. Именно това се превърна във водещ критерий при избора на победител. През първото тримесечие на годината, чистата печалба на Vitkovice Steel преди облагане с данъци достигна близо 37 млн.щ.д., в сравнение с едва 7.4 млн.щ.д. преди година. Чешкото правителство все още не е взело окончателно решение за продажбата на Vitkovice Steel на руската компания. (източник: ITAR TASS)
Източник: Други (21.06.2005)

Над 140.4 млн. лв. събра агенция Митници от внос на автомобили за първите пет месеца на годината. През 2004 г. той е осигурил 7.1% от митническите постъпления, а от началото на т. г. до края на май 7.3% от общо събраните 1.931 млрд. лв. са от внос на коли. Той е основно перо в приходите на Софийската и Пловдивската регионална митническа дирекция. Продължават да се внасят предимно автомобили втора употреба, които носят по-малко митнически приходи. От внесените 63 617 коли у нас за петте месеца над 82% са втора ръка. Приходите от тях обаче са 76.793 млн. лв., което е под 55% от общите постъпления от автомобилния внос. За цялата 2004 г. употребяваните автомобили са 86% от всички влезли в страната и приходите от тях са 174.572 млн. лв. От РМД-София припомнят, че автомобилите втора употреба преминават границата след обезпечаване на всички държавни вземания - мита, ДДС и акциз. След оформянето им като внос обезпечението се освобождава. За митническото оформяне на употребявани автомобили са необходими регистрационен талон, документ за собственост, документ за издадени временни регистрационни номера, отчисление от страната на износа, международна застраховка и документ за доказване на произход, уточняват от РМД-София.
Източник: Пари (22.06.2005)

Marubeni Corp., Mitsubishi-Hitachi Metal Machinery и немската Siemens AG са спечелили договор на стойност 20 млрд.йени за изграждането на стоманодобивен завод в Турция за турската Iskenderun Iron-Steel Factories Co., съобщи Nihon Keizai Shimbun без да споменава източници. Marubeni е основният доставчик по сделката; Mitsubishi-Hitachi ще достави машините и оборудването, а Siemens ще инсталира електрическата система в завода. Предприятието за горещо валцувана стомана трябва да бъде завършено до края на 2007 г. То ще бъде базирано в южна Турция, на брега на Средиземно море. Според публикацията, заводът, чиято годишна производствена мощност се очаква да достигне 5.3 млн.т., ще бъде една от основните стоманодобивни мощности в Турция. Новото предприятие ще може да произвежда и стоманени листи за нуждите на автомобилната индустрия. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (22.06.2005)

Русия увеличи 7 пъти вноса на стомана в САЩ. Това стана през първото тримесечие на настоящата година, а сравнението е със същия период на 2004 г. Общите изнесени обеми стомана за САЩ са 429.3 хил. т. В парично изражение импортът на руска стомана в Америка е нараснал 11.5 пъти до 260.88 млн. USD. През първото тримесечие вносът на стомана в САЩ от всички страни се е увеличил с 24.2% до 7.6 млн. т.
Източник: Пари (22.06.2005)

Най-големият в света колесен товарач на Caterpillar вече ще работи и в мина "Асарел-Медет" край Панагюрище. Представителят на фирмата за България Атанас Арнаудов съобщи, че освен у нас, това е най-големият товарач, доставен и на Балканския полуостров. Полезният товар на машината с дизелов двигател е 31 тона, обемът на кофата - 17 куб. м., а мощността - 1375 конски сили.
Източник: Сега (23.06.2005)

Секторът за търговия на дребно в Европа успя да отвлече вниманието на инвеститорите от притесненията за лихвите, както и негативните новини от стоманения сектор. Все пак участниците на фондовия пазар на Стария континент продължиха да наблюдават отблизо движението на цените на черното злато, които все още се задържаха под 59 долара за барел. Индексът FTSE Eurofirst 300 се покачи с 0.4%, като стигна до ниво от 1149.09 пункта, френският САС 40 добави към стойността си 0.3% и достигна до ниво от 4235.68 пункта, франкфуртският Xetra Dax беше с 0.32% повече до ниво от 4622.68 пункта, а лондонският FTSE 100 се покачи с 0.43% и стигна до ниво от 5104.2 пункта. От другата страна на континента Уолстрийт също се възползва от добрите корпоративни новини от технологичния сектор, като индексът Dow Jones се увеличи с 0.16% до ниво от 10616.77 пункта, NASDAQ регистрира покачване от 0.21% до ниво от 2095.39 пункта, а S&P 500 беше с 0.23% повече до 1216.35 пункта. Търговията в Азия извлече максималното от отличното представяне на автомобилния и технологичния сектор, като индексът Nikkei 225 се увеличи с 0.51%, като приключи на ниво от 11547.28 пункта.
Източник: Дневник (23.06.2005)

Американската комисия за международна търговия (USITC) съобщи, че няма да премахне антидъмпинговите мита, наложени преди пет години върху вноса на неръждаеми стоманени листи и шини/ленти от Япония, Германия, Италия, Южна Корея, Мексико и Тайван. Премахването на митата “би могло да доведе до повторното възникване на опасност от материални щети в рамките на близко-обозримото бъдеще” за американската индустрия, заяви ITC. Комисията, обаче, реши да премахне митата върху вноса на продукти от Франция и Великобритания. (източник: The Japan Times)
Източник: Други (23.06.2005)

Нивото на безработицата падна до 11.53%, което е най-ниско през последните пет години и половина, съобщи министърът на труда и социалната политика Христина Христова. Обикновено най-ниска безработица се отчита през август заради сезонната заетост през туристическия сезон и апогея в строителството, но тази година това става много по-рано, коментира тя. Според нея причината е увеличеният обем на инвестициите в нови и разширени мощности и бурното строителство от началото на годината. По данни на НСИ за първото тримесечие на годината ръстът на брутната добавена стойност в строителството е 14.2% на годишна база, на преработващата промишленост - 9.7%, на търговията - 16.7%, а на транспорта - 14.3%. В 97 от 260 общини през май безработицата е под средната за страната. В София-град, Габрово, Бургас, Варна, Благоевград, тя е под средното ниво за страните от ЕС - 8.9%. Регистрираните безработни през май са 427 198 души - с 22 542 по-малко от предходния месец. Обявени са 24 503 свободни работни места, като 85.7% са от частния сектор. Най-голямо търсене на работна сила има в преработващата промишленост /4204 места/, в търговията и ремонта на автомобили и битова техника /4202/, в аграрния сектор /2021/, в ресторантьорството и хотелиерството /1705/ и в строителството /1292 /.
Източник: Пари (24.06.2005)

US Steel Kosice, най-големият стоманодобивен завод в Словакия, вчера започна работа по изграждането на мощност за производство на поцинкована стомана на стойност 130.6 млн.евро. Продукцията ще бъде предназначена за нуждите на автомобилната индустрия. Очаква се строителните работи да приключат в рамките на две години. Съоръжението ще има производствен капацитет от 350 000 т годишно. В него ще работят около 100 души. (източник: The Slovak Spectator)
Източник: Други (24.06.2005)

LNM купи 51% от Kuwait-Bosnian Steel Co. в Босна и Херцеговина. На церемонията по подписването на договора присъстваха главата на правителството на Босна Ахмад Хаджи-Пасик, както и представители на Кувейтската инвестиционна агенция. Кувейт възстанови завода в Босна, който беше запуснат след войната. Хаджи-Пасик заяви, че новата инвестиция ще увеличи годишното производство на 2 млн.т. и ще създаде близо 4000 работни места. Лакшми Митал, председател на LNM, на свой ред каза, че възнамерява да инвестира в завода около 450 млн.щ.д. в рамките на следващите три години, като 180 млн.щ.д. от инвестициите ще бъдат осъществени през първата година. След подписването на договора Кувейт държи 41% от съоръжението, а правителството на Босна контролира 8%. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (26.06.2005)

Правителството на Украйна планира да продаде около 93% от акциите на най-голямото стоманодобивно предприятие в страната, което беше ренационализирано в началото на този месец, заяви министър-председателят на страната Юлия Тимошенко. Късно в събота, Тимошенко съобщи, че 93.02% от акциите на завода Криворижстал ще бъдат предложени на публичен търг в периода между юли и ноември. 1.74% от акциите ще бъдат пуснати за търговия на борсата. Останалата част от завода ще остане в ръцете на миноритарни акционери, вкл. работници и украински инвеститори, които вече притежават акции в предприятието. (източник: AP)
Източник: Други (26.06.2005)

Най-големият производител на алуминий в света - американската компания Alcoa, обяви, че съкращава 6500 работни места в рамките на програма за преструктуриране, предаде ДПА. В резултат на това през следващите 12 месеца компанията очаква извънредни разходи в размер на 245-275 милиона долара. Фирмата ще затвори заводи и ще продаде свои активи в 121 места в Северна Америка, Латинска Америка, Европа и Австралия. Според главния изпълнителен директор на Alcoa Ален Белда преструктурирането ще доведе до икономии от 200 милиона долара годишно. Около 1800 служители вече бяха съкратени по-рано тази година. Alcoa има около 131 000 служители в световен мащаб. След новината акциите на компанията спаднаха със 76 цента или близо 3% до 26,43 долара за брой.
Източник: Монитор (27.06.2005)

Тридесет и деветата годишна конференция на Международния Институт за желязо и стомана (IISI) ще се състои в периода между 2 и 5 октомври в Сеул, Южна Корея. Очаква се конференцията да събере над 300 от ръководителите на водещите стоманодобивни компании в света, както и представители на световните бизнес и търговски медии. Програмата включва сесии, посветени на суровините, новите разработки в областта на железодобивните и стоманодобивните технологии, както и проблемите по сигурността, управлението на кризите и културите на сливанията. (източник: Engineering News)
Източник: Други (27.06.2005)

Mittal Steel Co., най-големият производител на стомана в света, планира през третото тримесечие да съкрати производството в европейските си заводи с равностойността на 7% от капацитета си, присъединявайки се към усилията на конкурентните компании да овладеят спада в цените на метала. Холандската компания възнамерява през третото тримесечие да намали производството на стомана с 360 000 т, заяви говорителката на компанията Никола Дейвидсън. Производството на телени пръти в завода на Mittal в Хамбург, Германия ще бъде намалено наполовина, добави г-жа Дейвидсън. Mittal има заводи и в Македония, Босна, Франция, Полша, Румъния и Чехия. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (27.06.2005)

С 80 хил. т неръждаема стомана свива продукцията си петият по големина производител в света - южнокорейската Posco, през юли и август. Стъпката се предприема, за да се избегне свръхпредлагане и стабилизиране на цените както в Южна Корея, така и по света.
Източник: Пари (28.06.2005)

Китай реши да възстанови данък добавена стойност върху крайни стоманени износни продукти от 1 юли, слагайки край на преференциите, с които се ползваше пазара на стомани от 1998 г. Министерството на финансите и държавната данъчна агенция заявиха в брошура вчера, че всички крайни стоманени продукти предназначени за обработка и продажба в чужбина ще бъдат облагани с 17% данък добавена стойност от петък. Целта е да се ограничи износа на продукти, включително стомана, които изискват огромни количества енергия и замърсяват околната среда. Брошурата обяснява, че износът на такива продукти увеличава потребността от ресурси като въглища, електричество, петрол и транспорт, което е допринесло за замърсяването на околната среда. Последната промяна в политиката е следствие от серия опити да се укроти бързо развиващата се икономика и включва намаляване на данъчните отстъпки за износ на стоманени продукти от 13 % на 11% процента и ограничаването на вноса на желязна руда. Икономисти отбелязват, че правителството иска да контролира търсенето както в страната, така и в чужбина, за да предотврати активизирането на интензивна инвестиция в стоманения сектор и прекомерен производствен капацитет. От 2003 година насам, правителството взе редица мерки, включително увеличение на лихвения процент, за да успокои инвестициите в стоманения и циментовия сектор. Вследствие на предприетите мерки за макро-контрол, както инвестициите, така и търсеното в стоманения сектор намаляха. Предишни данни от Националното Бюро за статистика показват, че инвестициите в дълготрайни активи в стоманения сектор са намалели с 1.4 процента годишно на 33.22 милиарда юана (4 милиарда долара) през първото тримесечие на годината. При все това, за същия период инвестициите в стоманения сектор са нараснали със 106.4 процента в сравнение със съответното тримесечие на предходната година. Ниу Ли, старши икономист в Държавния информационен център, заяви че мерките целят не само да спестят енергия и ресурси , но и да осигурят екологично стабилно развитие на стоманения сектор. Спестяването на разхода на енергия е главен приоритет за стоманените производители и бъдещето на стоманения сектор, подчерта Ниу. Китай е водещ производител на стомана от 1996 година насам. Производството нарасна с 22.7 % като достигна 273 милион а тона за последната година, което представлява една четвърт от световната продукция на стомана. При все това се предвижда производството на стомана да нарасне до 300 милиона тона тази година.
Източник: Други (29.06.2005)

Брутният външен дълг в края на април е 12.8 млрд. EUR, или 60.4% от БВП, показват данните на БНБ. В сравнение с края на миналата година външната ни задлъжнялост се е повишила с 538 млн. EUR. Публичният дълг се е понижил с 683 млн. EUR вследствие на предсрочното изтегляне на брейди облигациите от вида IAB. След като стана ясно, че правителството ще предплати и последната емисия книжа /FLIRB/ през юли, тогава дългът ще се свие с още 608 млн. USD. В същото време обаче борчовете на частните банки и компании продължават да нарастват за разглеждания период. Външните задължения на банките са нараснали от 1.71 млн. EUR до 2.25 млн. EUR за април в сравнение с 31 декември 2004 г. За първите 4 месеца на годината са били извършени плащания по дълга за 1.65 млн. EUR в сравнение с 556 млн. EUR за същия период на 2004 г. За обслужването на дълга на държавния сектор са били изплатени 1.02 млрд. EUR, което е с близо 650 млн. EUR по-малко в сравнение с периода януари-май 2004 г. В сектора банки са били платени 480 млн. EUR, което е с 386 млн. лв. по-малко в сравнение с първите месеци на 2004 г. Получените кредити и депозити от банките от страна на нерезиденти за периода януари-април са близо 980 млн. EUR, което е със 734 млн. EUR повече в сравнение със същия период на 2004 г. Публичният сектор се е финансирал за 53 млн. EUR, или близо три пъти по-малко в сравнение с миналата година.
Източник: Пари (30.06.2005)

Най-големият световен производител на стомана-индийската компания Mittal Steel обяви, че възнамерява да намали производството на стомана с 1 милион тона през третото тримесечие на 2005 г., предаде АП. Действията са естествено продължение на вече предприетото ограничаване на производството с един милион тона през второто тримесечие. Съкращаването ще бъде разпределено между заводите в Северна Америка, Европа и останалите части на света, казват от Mittal Steel. Президентът и изпълнителен директор на компанията Лакшми Митал, обяви, че предприеманите ограничения в производството са естествено следствие от състоянието на международния пазар на стомана и целят намаляване на запасите на компанията. По този начин най-големият световен производител на стомана се стреми да отговори на изискванията на пазара за равновесието между търсенето и предлагането на стоманата. Компанията Mittal Steel Co.е собственост на стоманения магнат Лакшми Митал. Той притежава LNM Holdings, в чиято структура влиза и компанията ISPAT, която има интерес към Металургичния комбинат "Кремиковци" в България.
Източник: Монитор (30.06.2005)

Гръцката компания VIOHALCO е основана през 1937 г. като предприятие за преработка и производство на медни и алуминиеви продукти. Днес, тя е групировката с най-голям оборот в Гърция. VIOHALCO е изградена от голям брой дружества, чиито продукти са сертифицирани по ISO 9002. Най-големите сред тях са: Elval S.A.; Halcor S.A., Sidenor S.A., Etem S.A., Hellenic Cables S.A., Fitco S.A., Erlikon S.A., Simetal S.A. и Sovel S.A. Дружествата от групата на VIOHALCO в България са: Стилмет, София мед, Стомана Индъстри, ТеПроМетал, Леско, ТеПроСтил и Сигма ИС. Стилмет е основана в началото на 1994 г. като търговско дружество. Стартира производство през 1999 г. Продуктите на компанията включват над 3000 размера профили, като според тазгодишната програма, техният брой трябва да бъде увеличен с още 450. Те включват промишлени алуминиеви профили, архитектурни системи Etem и профили по чертеж на клиента. Компанията разполага с три съвременни линии за екструзия на алуминиеви профили, линия за производство на профили с полиамидна връзка, както и най-голямата автоматизирана линия в България за електростатично прахово боядисване. В момента, годишният производствен капацитет на компанията надхвърля 10 000 т, като до края на 2006 г. той се очаква да нарасне двойно, което ще направи Стилмет най-големият производител на алуминиеви профили в България, и един от най-големите в ЕС. В Стилмет работят над 300 души. Стилмет е изключителният дистрибутор на продуктите на VIOHALCO Group в България. Складовете на компанията предлагат: валцувани цветни метали, алуминиеви листа, ленти и фолио, медни и месингови тръби, пръти, ленти, листи, кабели и емайлирани медни кондуктори. Като търговско дружество, Стилмет има собствени дистрибуторски центрове в най-големите български градове: София, Пловдив, Варна, Благоевград, Русе, Бургас, Плевен, Стара Загора, Горна Оряховица и Враца, както и верига от дистрибутори в цялата страна. Компанията е един от най-големите чуждестранни инвеститори в България. В момента тя прави допълнителни инвестиции, които се очаква да достигнат 5 млн.евро. Разширяването на завода цели да увеличи производствения капацитет със 100%, както и да увеличи гамата от алуминиеви профили, произвеждани в предприятието. Освен това, то ще доведе до създаването на 80 нови работни места. Между 70% и 80% от производството на българските предприятия на VIOHALCO са предназначени за износ, а останалите 20% се реализират на местния пазар. Продукцията на заводите се изнася за ЕС, Централна и източна Европа, Русия, Украйна, Гърция, Сърбия и Черна гора, Германия, Холандия, Франция, Унгария, Словения, Швейцария, САЩ и други страни. (източник: Bulgaria Business - издание юни-юли 2005 г.)
Източник: Други (30.06.2005)

Стилмет АД инвестира над 7 млн. лв. в изграждането на нов бизнес център. Пететажната сграда се издига в един от престижните “зелени райони” на София и носи името East Park Trade Center (бул. Н. Вапцаров 20, до Софияленд). Част от застроената площ в размер на 8000 кв.м. ще бъде отдадена под наем за офиси. Сградата е проектирана от известния италиански архитект Никола Джардина Папа и е в крак с последните европейски тенденции за дизайн и ефективност, в комбинация с авангардни материали и технологии. (източник: Business Bulgaria - издание юни-юли 2005 г.)
Източник: Други (30.06.2005)

Главният директор Корпоративни комуникации на Mittal Steel - Никола Дейвидсън, заяви, че ако наддаването за Erdemir е успешно, турският стоманен гигант ще се превърне в “Бижуто на Европа”, имайки предвид как би допринесъл към производствения капацитет на Mittal на Европейския пазар. Mittal Steel е една от заинтересованите страни в наддаването за 46.12% от пакета акции на Erdemir. На пресконференция в Истанбул, Дейвидсън заяви, че Erdemir представлява от огромен интерес за Mittal Steel, заради идеалното му разположение за стратегическото разрастване на Mittal. Ондра Отрадовец, финансов директор на Mittal Steel, заяви също така, че времето за приватизация на Erdemir е идеално и се съгласи с думите на турския министър-председател, че цената е най-важния показател за успех на една приватизационна сделка. Той добави, че Erdemir е “твърде скъп трофей, за да служи за показ” ако една компания цели да го закупи без планове за бъдещето му разширяване. Той подчерта, че Mittal Steel има нужния капитал да осигури растежа на Erdemir в общото производство на стомана. Дейвидсън каза, че Erdemir се е утвърдил като национален производител и добави, че Mittal Steel има планове за разширяване, в които Erdemir ще играе ключова роля. В момента, Mittal Steel има производствен капацитет от 70 милиона тона и операции в 14 страни на 4 континента и е най-големия производител на стомана в света. Фирмата има операции за доставка на 28 милиона тона и печалба от 15.6 милиарда долара, като е най-големият производител на Американския пазар. В Европа е втория по големина производител с 18 милиона тона капацитет за доставка, 9.9 милиарда долара печалба, а в останалата част от света притежава 13 милиона капацитет за доставка и 7.6 милиарда долара печалба. Дейвидсън сподели, че Mittal Steel вярва в ползите от консолидацията и глобализацията и, че в бъдеще, в резултат от глобализацията, ще се откроят два или три главни актьора, с производствен капацитет от 100 милиона тона на година. Той добави, че партньорство с Mittal Steel има няколко преимущества като широк пазар, силна продажбена мрежа с обширни ресурси, огромна покупателна сила и акумулация на световна информация. Подчертавайки, че компанията е най-силния световен играч в бранша, Дейвидсън каза, че фокуса на компанията във всеки отделен сектор са съответните национални пазари. С други думи компаниите на Mittal Steel винаги се стремят да националния бизнес в страните, в които са разположени.. По този начин ако Erdemir стане част от Mittal Steel, ще се възползва от възможността да е част от световната компания. Последната покупка на Mittal Steel (37.17) процента бе седмия по големина китайски производител на стомана - Hunan Valin. Компанията дели управлението с китайската държава.
Източник: Други (30.06.2005)

Arcelor започна на 29 юни, втория етап от инсталирането на Stal Serwis Polska в полския град Битом. Церемонията по откриването беше водена от Гай Дол, главен изпълнителен директор и Гонсало Уркихо, член на управителния съвет на Arcelor и шеф на А3S (Arcelor Steel Solutions & Services), сектора към който този център принадлежи. Тази важна инвестиция ще позволи увеличение в производителността с помощта на трите нови пресиращи линии и новата линия за разрязване, които ще удвоят сегашната продукция и ще преминат прага от 200 000 тона обработена стомана на година. “ Подпомагането на капацитета на Битом е добър пример за това как Arcelor възнамерява да разшири своята позиция в Източна Европа: като направи достъпни чрез А3S, продукти с висока добавена стойност, услуги и чрез близост с нашите клиенти”, каза Гай Дол. “Полша, добави той, се отличава с изключителен потенциал за растеж в сегменти, които са ключови за Arcelor: автомобилния сегмент, този за уреди, където потреблението на стомана може дори да се удвои до 2010, и строителството, където растежа тази година се очаква да бъде с 9.3 процента.” Една от главните цели на Arcelor Stal Serwis Polska е да пренасочи част от продукцията към производството на специално изработени части за уреди за домашно потребление, общата индустрия и автомобилната индустрия, като например детайли за настройка на седалките, за френски клиент от автомобилния сектор, който се намира в Гройец, покрайнините на Варшава. Направата на подобни специфични части представлява истинско техническо предизвикателство за този централно-европейски обслужваш център основан през 1999, предизвикателство, което той с готовност ще поеме. Колкото до останалата част от продукцията, т.е готови продукти, предназначени да обслужат специфичните клиентски нужди, то ще продължи да обслужва своите редовни клиенти на полския пазар (уреди за домашно потребление, производство за общата и автомобилна индустрия). За да осигури този ръст в производството, Arcelor Stal Serwis Polska е взело на работа в завода 50 местни работници. Другото предизвикателство за Arcelor Steel Service Centres (оперативната единица, към която полския център принадлежи), е да предостави услуги, които да успеят да задоволят нуждите на клиентите. Ефективната система за логистика позволява да се правят доставки в минимални срокове - или още по-добре - точно на време. Гонсало Уркихо добави, че “Стремежа на ASSC в Полша е да бъде признат от клиентите си в Централна Европа като техен предпочитан Център за услуги в областта на стоманата за плоска въглеродна стомана.” Освен двете нови линии в центъра в Битом - за които трети разширителен план вече е обмислян - Гонсало Уркихо представи в речта си и текущи проекти в Централна и Източна Европа: нов център за услуги в областта на стоманата в Словакия, нова панелна линия в Полша и нова профилираща линия в Унгария, и двете предназначение за Arcelor Construction, както и два нови дистрибуторски центъра в Сърбия и България.
Източник: Други (30.06.2005)

Най-големият производител на стомана в света - Mittal Steel, заяви в сряда, че ще намали общото си производство на стомана с 1 млн. тона през третото тримесечие, в отговор на намалялото търсене. Планът на Mittal следва ходовете на други Европейски производители на стомана, които също обявиха, че ще намалят продукцията си през третото тримесечие, поради спада в търсенето и високото количество вносна продукция, която се дължи на силното евро. Mittal, който достави 42.1 млн. тона стомана през 2004 година и реализира приход от 22.2 млрд. щ. д., предприе същия ход и през второто тримесечие. Намаляването на продукцията ще се разпредели по равно между заводите на Mittal в Северна Америка, Европа и останалата част на света. “Много е важно да действаме отговорно и зряло, в отговор на пазарната динамичност", заяви изпълнителният директор на Mittal - Лакшми Митал. “Намалението в продукцията, което обявихме днес, ще помогне да се намали сегашното натрупване на запаси и да се възстанови пазарното равновесие в световното търсене и предлагане”, продължи той. Arcelor, вторият по големина производител на стомана, заяви, че ще продължи да свива производството, както направи и през първата половина. Arcelor каза в сряда, че мощностите му за производство на плоска стомана в Европа, главният продукт на компанията, ще работят само с 80% от капацитета си през третото тримесечие - същият капацитет, с който компанията работи и през второто тримесечие. Най-големият производител на стомана в Европа, заяви също, че ще свие производството си с 1.8 млн. тона през първата половина, разпределени по равно между производството на плоски и дълги стоманени продукти. Германската ThyssenKrupp каза, че ще намали производството си на стомана с 200 000 тона през третото тримесечие, а английско-холандската фирма Corus, че ще ускори свиването на производството до 160 000 тона на месец през третото тримесечие. Анализатори посочват, че последните ходове на производителите на стомана показват, че те се стремят повече да защитят цените на стоманата и печалбите, отколкото обемите на производството. Цените на стоманата скочиха миналата година след като икономическият бум в Китай изсмука световните суровини, с цени достигащи своя връх през втората половина, когато клиенти трупаха запаси от страх от недостиг. Eurofer, Европейската федерация на производителите на стомана, каза че растежът в търсенето се окачва да е 1.4 процента, в сравнение с растеж от 2.8 процента за 2004. Mittal, който наддава за турското държавното предприятие Eregli Demir Celik, каза във вторник, че през третото тримесечие на годината ще намали с 360 000 тона европейската си стоманена продукция.
Източник: Други (30.06.2005)

Минното предприятие "Асарел-Медет" АД -Панагюрище официално пусна в експлоатация ново модерно оборудване. То включва пет 130-тонни машини "БЕЛЛАЗ" и една американска сонда. Оборудването е част от инвестиционната програма на "Асарел-Медет" за въвеждане на модерни технологии при извличането на медни руди и е на обща стойност 7 милиона долара. Преди седмица са въведени в експлоатация няколко машини от американския концерн "Катърпилар" за над 5,5 милиона долара. Предстои монтаж и на една от най-големите машини за добив на руда, произведена от фирма "Либхер". По повод на 40-годишния юбилей от създаването си дружеството е направило амбициозна инвестиционна програма за годината.
Източник: Монитор (30.06.2005)

България ще трябва да намали митата на промишлените стоки след влизането в Европейския съюз. Сега средното мито за този вид продукция в страната е 8.55%, а в ЕС е 3.7%. За селскостопанските стоки средната ставка в ЕС е 16.7%, а у нас 21.9 на сто. Това стана ясно на семинар за външнотърговските аспекти от членството на България в Световната търговска организация и Европейския съюз, организиран от Българската стопанска камара. След присъединяването към ЕС България ще е длъжна да приеме общата митническа тарифа на ЕС, ще стане страна по преференциалните търговски споразумения, сключени от съюза, но ще денонсира споразуменията за свободна търговия, които сега действат, съобщи директорът в Министерството на икономиката Диана Найденова. Българската страна ще прилага и всички общоевропейски антидъмпингови мерки, режимите в търговията със стоки с двойна употреба и системите за преференции. Всеки български производител и вносител трябва да се поинтересува в министерствата на икономиката или на земеделието за съществуващите в ЕС регулаторни режими за конкретната стока, за да е наясно какви ще са изискванията към неговата дейност, препоръча Найденова. Например в ЕС има изискване вносителите на определени стоки от конкретни държави да се лицензират и това ще важи и за българските компании, обясни тя. Заради това, че сега действащите преференциални квоти за внос у нас ще отпаднат, ЕС ще трябва да актуализира количествата в общата митническа тарифа. Това до голяма степен ще засегне вносителите и производителите на черни и цветни метали, коментира главният секретар на Камарата по металургия Политими Паунова. Сега по думите й 90% от суровината за машиностроенето идва от внос от Украйна, Русия и Казахстан. В рамките на Евросъюза обаче квотата не се разпределя на национални дялове, така че българските вносители ще трябва да се конкурират с колегите си от всички останали 25 държави, каза Паунова. С присъединяването внасяните тук количества няма да бъдат прибавени автоматично към съществуващите в ЕС, уточни Найденова.
Източник: Дневник (30.06.2005)

Мерките на БНБ за ограничаване на кредитирането ще имат ефект върху домакинствата и малките и средните фирми, тъй като те не разполагат с възможност да ползват външно финансиране. Това се казва в изследване на UniCredit, собственик на Булбанк. Това ще намали потребителските разходи на домакинствата и ще успокои вноса, но не би могло да се определи с какъв размер. Причината е, че връзката между предлагането на потребителски кредити и вноса на потребителски стоки е трудно да бъде количествено изразена, се посочва в анализа. Според прогнозите на UniCredit БНБ ще успее да свие ръста на кредитирането до 30% в края на 2005 г. Въпреки това при липсата на ограничения върху капиталовата сметка външните задължения на частния сектор нарастват с размер, който до голяма степен компенсира изтеглянето на ликвидност от банковия сектор. По този начин общият ефект върху вътрешното потребление остава относително неутрален, се казва още в изследването. Индивидуалното потребление, стимулирано от предлагането на кредити и намаляването на контрола върху заплатите в публичния сектор преди изборите, отбелязва ръст от 7.3% на годишна база.
Източник: Пари (01.07.2005)

Индустрията, транспортът, услугите и селското стопанство трябва да се стараят да харчат по-малко електроенергия, препоръчва приетата вчера от правителството Национална дългосрочна програма за енергийна ефективност до 2015 г. Специално внимание е насочено към сектор "Индустрия", който употребява над 38% от крайното енергийно потребление на страната. Най-големите консуматори са черната металургия, химическата промишленост, производството на неметални минерални суровини и хранително-вкусовата промишленост. Целта на стратегията е намаляване на енергийната интензивност на БВП чрез понижаването й във всички икономически сектори, които са крайни потребители на горива и енергия - индустрията, транспорта, услугите, бита и селското стопанство. В доклада е посочено, че средната възраст на автомобилите, извършващи обществен превоз, е над 10 години, а на локомотивите - над 25 години. В тази връзка мерките за повишаване на енергийната ефективност в транспорта са свързани с подобряване на организацията, пътната инфраструктура, качеството на транспортните средства и околната среда. През следващите години трябва да продължи тенденцията за замяна на бензина с природен газ и пропан-бутан, повишаване на качеството на двигателите с вътрешно горене, закупуването на нови локомотиви, изграждането на система за контрол на транспортните потоци с цел намаляване престоя на транспортните средства на кръстовищата и работата на двигателите на празен ход, стимулиране на товарния релсов транспорт, чиято енергийна интензивност е около 3 пъти по-малка от тази на автомобилния. В програмата е посочено, че през следващите години значително ще се увеличи потреблението на природен газ и течни горива у нас за сметка на електроенергията и въглищата. Анализите показват, че потреблението на природен газ ще увеличава плавно дела си от 8.9 на 12.5 на сто. Това очакване се аргументира с високата рентабилност на природния газ в сравнение с електроенергията, повишаването на доходите на населението, ускоряването на битовата газификация и др. Течните горива също ще увеличат дела си от 37.8 на 39.7 на сто от крайното енергийно потребление. Делът на електроенергията и въглищата обаче ще намалява съответно от 23.5 на 19.4% и от 12.3 на 12 на сто.
Източник: Дневник (01.07.2005)

Арабските страни са произвели над 12 млн.т. сурова стомана през 2004 г. Количеството е с 2.3% повече от производството през 2003 г., когато то беше в размер на 11.8 млн.т. Производството на сурова стомана бележи най-висок ръст в Египет – 8.2% в сравнение с 2003 г. Прирастът в производството на сурова стомана в арабските страни през тази година представлява малка част от очаквания прираст след планираното разширяване на мощностите в Саудитска Арабия, Катар, Оман, Мароко и Египет през 2005 г. През първото тримесечие беше регистриран 10.99% прираст в производството на сурова стомана. (източник:MESTEEL)
Източник: Други (02.07.2005)

Рекореден излишък от 994.817 млн. лв. до края на май, показват данните на МФ за изпълнението на консолидирания бюджет. В края на май м. г. той е бил 709.747 млн. лв. Според експерти от ляво и дясно до края на годината излишъкът ще достигне 2 млрд. лв. До края на май общите приходи са 7.350 млрд. лв. Спрямо май 2004 г. те са увеличени с 15%. Най-голям е ръстът на приходите от мита, ДДС и акцизи. Обяснението е нарасналият с около 20% внос. Приходите от акцизи са по-високи и заради увеличения налог върху някои стоки от т. г. Въпреки намалението на корпоративния данък от 19.5 на 15% приходите от него са нараснали с 13%. Според икономисти това показва, че намаляването на ставките стимулира бизнеса да си плаща данъците. Към края на май е рекорден и фискалният резерв, който е в размер на 5.199 млрд. лв., а през май 2004 г. е бил 4.6 млрд. лв. Той ще се намали с 984 млн. лв. за "пенсиониране" на последните брейдита.
Източник: Пари (04.07.2005)

Британското публично дружество "Орвест" (OreVest) преговаря с българското министерство на околната среда за разрешение за подновяване на проучвателните работи в находището на манган в Оброчище на черноморското крайбрежие, предаде агенция AFX.
Източник: Дневник (04.07.2005)

Турската Агенция за приватизация публикува съобщения на своя уебсайт, според което срокът за подаване на документи в предварителния квалификационен кръг за приватизацията на Eregli Iron and Steel Works Co. или Erdemir е удължен до 14 юли. Датата за провеждане на търга остава 26 септември. Правителството иска да проведе блокова продажба на 46.12% от капитала на ERDEMIR Дяловете на отделните акционери в Erdemir са както следва: 46.12% са собственост на приватизационните власти 3.17 % - Турската банка за развитие 0.90% - Асоциацията на членовете на Erdemir 3.07% - портфейла на Erdemir 46.74% - други Сред компаниите, проявяващи интерес към Erdmir са United States Steel Corp., Mittal Steel Co NV, Corus Group PLC, Arcelor, Novolipetsk Iron & Steel Corp., и Северстал, както и евентуално местните Borusan и Kibar Holding. Поради засиленото търсене в Китай, консолидираните приходи, реализирани от Erdemir през 2004 г. достигна 3.269 млрд.щ.д. Чистата печалба се повиши до 589 млн.щ.д., като надмина очакванията. Компанията планира да увеличи капацитета си за производство на плоски продукти до 7 млн.т. до 2007 г., и до 10 млн.т. до 2010 г., като за целта смята да реализира инвестиционна програма на стойност 2 млрд.щ.д. В Erdemir работят над 15 000 души. Тя е 13-тата по големина стоманодобивна компания в света. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (05.07.2005)

Стоманата, произвеждана от бургаския завод Промет Стийл, получи сертификат от испанския научен институт за строителство "Едуардо Торохо". Според направената експертиза продукцията на Промет Стийл е абсолютно надеждна и с високо качество и се дава разрешение тя да бъде използвана в строителството в Испания. Металургичният комбинат е в сертифицираща процедура и със съответните институции на Португалия, Австрия и Германия. С придобиване на сертификати на европейските страни за влагане на армировъчна стомана в строителството, ръководството на компанията очаква разширение на пазарите и ръст в производството. Промет Стийл е единственият български производител на армировъчна стомана. Тя се използва в строителството на сгради и жилищни блокове. Оребряването й спомага за по-доброто сцепление на стоманата с бетона.
Източник: Пари (06.07.2005)

Министерството на икономиката обяви малка поръчка за създаване на база данни и оценка на емисиите на парниковите газове и енергийната наситеност на промишлените и горивните инсталации в сектор "Промишленост". За целта възложителят избра процедура на договаряне с покана по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Поканените компании са "Институт по енергетика" АД, "Динго проект консулт" ЕООД и "Енергоиженеринг 89" ООД. Мотивите за договарянето са, че услугата не позволява да се определят достатъчно точно техническите спецификации, за да се възложи поръчката чрез открит конкурс. Крайният срок за подаване на офертите от поканените компании е 7 юли, поясниха експертите от икономическото министерство. Предложенията ще бъдат отворени ден по-късно. Преговорите с поканените кандидати са насрочени за 11 юли, след което ще се вземе решение за възлагане на поръчката. Според специалисти от министерството основанието да бъдат поканени точно тези три фирми са професионалният и техническият им капацитет. Основни изисквания към компаниите е професионален опит в области, свързани с поръчката, като участие в разработката на планове и програми в областта на изменението на климата, анализ и оценка на евронорми в областта на околната среда, в това число на емисиите в атмосферния въздух и други. Подобна база данни се създава за пръв път. Изготвянето й произтича от факта, че с присъединяването си към ЕС България ще прилага Директива 2003/87/ЕС, въвеждаща Европейска схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Схемата за търговия с емисии е основният инструмент на ЕС за изпълнение на задълженията на общността по Протокола от Киото към рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Координиращо ведомство за прилагане на директивата е Министерството на околната среда и водите. Въвеждането на Европейската схема е основна мярка във Втория национален план за действие по изменение на климата за 2005-2008 г., приет от правителството в края на 2004 г. Директивата изисква от всяка страна - членка на ЕС, да постави задължителни ограничения за емисии на парникови газове на обхванатите промишлени инсталации. За целта се разработва Национален план за разпределение на квоти, който се одобрява от Европейската комисия. Всички инсталации, които попадат в обхвата на изискванията на директивата, трябва да получат разрешителни за изпускане на емисии на парникови газове. Инсталациите, които не получат разрешително, няма да могат да продължат да функционират. За разработването на българския план за разпределение трябва да се направят проучвания в засегнатите сектори - промишленост, енергетика и строителство. За въвеждането на Европейската схема за търговия с емисионни квоти не се предвижда преходен период. Схемата ще помогне и за изпълнението на ангажиментите по ограничаване на емисиите на определени замърсители в атмосферния въздух от "големи горивни инсталации". ЕС обсъжда и разширяване обхвата на директивата за включване на други парникови газове освен въглероден диоксид. Резултатите от оценката ще са основа за създаването на мониторинговата схема и националния регистър за емисионни квоти, които са задължителни за въвеждане на схемата за търговия с квоти за емисии в ЕС. Очаква се голям брой инсталации да попаднат в приложното поле на директивата. Затова предстоящата работа ще бъде тясно координирана с Българската стопанска камара и с браншовите камари и съюзи на засегнатите сектори. Окончателното предложение за нивата и квотите за емисии на парникови газове на инсталациите в сектор "Промишленост" ще послужи като основа за изготвянето на Националния план за разпределение на квоти. ------------------------------ Фирмите, които ще обхване оценката, предмет на поръчката, са инсталации, включени в приложното поле на Директива 2003/87/ЕС. Това са: - горивни инсталации в промишлеността с номинална топлинна мощност над 20 MW (с изключение на инсталациите за опасни или твърди битови отпадъци) - петролни рафинерии, коксови пещи, инсталации за пържене и агломерация на метална руда, включително серосъдържащи руди - инсталации за производство на чугун или стомана - инсталации за производство на стъкло, включително стъклени влакна - инсталации за производство на керамични изделия чрез изпичане, в частност на огнеупорни материали, плочки и порцеланови изделия - инсталации за производство на целулоза от дървесина или сходни влакнести материали - инсталации за производство на хартия и картон.
Източник: Дневник (06.07.2005)

Шефове на рискови фирми да застраховат задължително хората си от 0,50 лв. до 4 лв. на човек месечно, предвижда нова наредба за опасните професии. На работна среща днес браншовици, работодатели и синдикати ще обсъждат проблемите на безопасния труд. Според подготвената от социалното ведомство наредба застраховките ще зависят от степента на риск в производството! Те ще покриват не са само случаите на смърт на работника, но и временна нетрудоспособност и трайна инвалидност. Ако някой пострада на скелето или зад машината, ще взима освен редовното и допълнително обезщетение. Предвижда се то да е в размера на 10% от заплатата му и да се плаща за времето, в което е излязъл от строя. Сега се полага обезщетение, равно на 90% от заплатата. Новият документ ще определи и професиите, които крият опасност за здравето на работниците. Експерти са определили 13 рискови икономически дейности у нас. Сред тях са машиностроенето, строителството, добивната промишленост, черната и цветната металургия, транспортът, съобщенията. Обмисля се още близките на работник в рискова фирма, починал при трудова злополука, да получават от 36 до 84 негови заплати накуп (до 7 годишни). Сумата ще зависи от възрастта на загиналия и ще е най-висока при хората до 35 г. 11 души са се простили с живота през м. г. на работните си места.
Източник: Труд (06.07.2005)

В България продуктите с голям експортен потенциал са сиренето, слънчогледът, някои трикотажни стоки, електрониката и мебелите. Това показва изследване на Международния търговски център в Женева за световната търговия от 2000 до 2003 г. То бе представено от Българската стопанска камара на семинар за конкурентоспособността на българския износ. Тези перспективни производства трябва да се развиват в рамките на национална експортна стратегия, смятат от БСК. България е на 4-о място по износ на агнешко месо, на 2-ро по износ на пресни череши и на първо на кориандър, показват данните на МТЦ. През последните четири години обаче страната ни има отрицателна тенденция в износа на вина, с което губи завоювани позиции. Световният износ на вина расте всяка година със 17%, докато нашият експорт намалява с 1%. БСК разполага с пълното изследване на МТЦ, което може да бъде предоставено на българските производители. Българската икономика страда от сериозни структурни диспропорции, които влошават търговското ни салдо, заяви Борислав Георгиев от БСК. Със 130 млн. лв. е субсидирано производството на тютюн, с което се купува бедност, вместо да се развиват конкурентни производства, отбеляза той. Въпреки че износът ежегодно расте, паралелното увеличаване на вноса ще доведе до 5 млрд. лв. отрицателно търговско салдо за тази година.
Източник: Пари (07.07.2005)

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпусна на Arcelor Group кредит в размер на 125 млн евро (149 млн.щ.д.) за финансиране на изграждането на стоманодобивен завод на UGINE & ALZ в Чарлерой, Белгия. Новото съоръжение, което ще има годишен производствен капацитет от 1 млн.т., е в процес на изграждане на мястото на съществуващ завод собственост на UGINE & ALZ. Инвестицията ще подпомогне икономическото развитие на провинция Хайнаут, в Белгия, която се характеризира с ниско ниво на индустриални инвестиции и относително високо ниво на безработица. Договорите за заемите бяха подписани на 6 юли в Люксембург от Ги Дол и Мишел Вюрт, изпълнителен директор и финансов директор на Arcelor, и Филип Мейщадт, президент на ЕИБ. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (07.07.2005)

Испанският научен институт за строителство “Едуардо Торохо” издаде сертификат на “Промет стийл”, съобщи говорителят на дружеството Алберта Алкалай. Тя обясни, че сертификатът е своеобразно разрешение стоманата, произвеждана край Бургас, да бъде използвана в строителството в Испания. Сертификатът е получен след обстойни изследвания на стоманата, произвеждана от дружеството - като химически състав, якост на опън, на огъване, относително удължение, степен на умора, вибрация и други свойства. “Изследванията показаха по безспорен начин, че оребрената армировъчна стомана на бургаския металургичен завод отговаря на всички изисквания”, каза още Алкалай. Металургичният завод “Промет стийл” е единственият български производител на оребрена армировъчна стомана. Тя се използва в строителството на сгради и жилищни блокове. Оребряването й спомага за по-доброто сцепление на стоманата с бетона. "Строителството на жилищни и административни сгради в Испания е под особен надзор. Както в България, така и по света Националните институти за строителни измервания са тези, които единствено могат да позволят стоманата, произведена от определен металургичен завод, да бъде вложена в строителството на всяка отделна държава", каза още Алкалай.
Източник: Дневник (08.07.2005)

Фирмата за добив и преработка на руда "Елаците-мед " купи на търг с явно наддаване 100% от капитала на "Пътно поддържане"-Лом за 570 000 лв. Това съобщиха от пресцентъра на Агенцията за приватизация. Началната тръжна цена беше 250 000 лв., а стъпката на наддаване - 20 000 лв.
Източник: Сега (08.07.2005)

4,935 млрд. лв. са приходите в републиканския бюджет към края на май 2005 г., което е с 16,4 процента или 695,2 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Това се посочва в доклад на министъра на финансите Милен Велчев за изпълнението на бюджета към края на май, обсъден днес от правителството. Увеличението се дължи на по-високите постъпления от данъчни и неданъчни приходи. Те нарастват съответно с 16,1 на сто и 17,4 на сто. По-високите данъчни постъпления се дължат най-вече на приходите от косвени данъци. Постъпленията от тях са 2725,2 млн. лв. и е се увеличават с 467,2 млн. лв. спрямо май 2004 г. Събраните преки данъци са 1188,5 млн. лв. или 49,9 процента от разчета за годината. Спрямо същия период на миналата година те нарастват с 6,7 на сто. Резултатите са следствие от последователната политика на правителството за намаляване на преките данъци с цел увеличаване на доходите, насърчаване на бизнеса и инвестициите. Относителният дял на преките данъци в общия размер на данъчните приходи за периода е 30,4 процента срещу 33 на сто за 2004 г., пише в съобщение на правителствената информационна служба. Неданъчните приходи са 1 010 млн. лв. или 62,1 на сто от разчетите за 2005 г. Разходите по републиканския бюджет за първите пет месеца на годината са 4008,8 млн. лв. Нелихвените разходи са 2237,1 млн. лв. Извършените лихвени плащания към края на май са 404,8 млн. лв. или 51,2 на сто от предвидените за годината.
Източник: Монитор (08.07.2005)

Инвестиционната гръцка компания "Глоубъл Файненс" учреди своя първи фонд за недвижими имоти в Централна и Източна Европа - "Глоубъл Емърджинг Пропърти фонд". Той е с капитал от 125 млн. евро, който се очаква да бъде увеличен до края на годината до 150 млн. евро. За официален консултант на новата структура е избрана водещата фирма за недвижими имоти в региона - "И Еф Джи Евробанк Пропъртис" (EFG Eurobank Properties). Акционери във фонда са частни инвеститори, а също Европейската банка за възстановяване и развитие и дъщерна фирма на "Имофинанс Имобилен Анлиджен" (IMMOFINANZ Immobilien Anlagen AG). "Глоубъл Емърджинг Пропърти" планира да вложи около 450 млн. евро, предимно в атрактивни недвижими имоти в Румъния, Сърбия и България. До 20% от активите му могат да бъдат насочени и към други източноевропейски държави. Фондът ще придобива модерни офис сгради, търговски и логистични центрове и индустриални паркове, които ще се отдават под наем на мултинационални и местни компании. "Глоубъл Файненс" управлява още два фонда - "Растеж" и Черноморския фонд, които са фокусирали дейността си в България и Румъния. Акционери в тях са Европейската банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация (част от структурите на Световната банка), "И Еф Джи Груп", "Ей Ай Джи" и други международни инвеститори, както и местни партньори като Пощенска банка и "Доверие". "Глоубъл Файненс" инвестира у нас в "Обединена млечна компания" АД, във веригата магазини "Фамилия", в "Мобилтел", "Чипита" (пакетирани закуски), "Стилмет" (алуминиеви профили) и "Роял Патейтос".
Източник: Банкеръ (09.07.2005)

Две са възможните дати за въвеждане на еврото в България - 1 юли 2009 или 1 януари 2010 година. Това е записано в споразумение между БНБ и правителството, стана ясно на семинар в Хисар, организиран от финансовото министерство. Разбира се, разплащанията с евро ще започнат, след като страната ни отговори на всички изисквания за членство в икономическия и валутен съюз. Те са за ниска инфлация, касаят лихвите, бюджетния дефицит, поддържане на фиксиран валутен курс, както и държавен дълг, по-малък от 60% от брутния вътрешен продукт. Минималното технологично време за въвеждане на еврото е две години и половина след влизането ни в ЕС, каза подуправителят на БНБ Цветан Манчев. Но изборът на една от двете дати за въвеждане на еврото ще зависи и от това коя е по-удобна за хората и фирмите. Счетоводното приключване е в края на календарната година, но дружествата правят отчети и към полугодието. Изборът на дата ще се определи и от времето, когато ще е готов докладът на Европейската комисия за готовността на България да въведе еврото, каза Манчев. Ниската инфлация е критерият, който най-трудно ще се постигне у нас, смятат експертите от БНБ. Но размерът й зависи и от очакванията на хората, каза Манчев. Конкуренцията, структурните реформи и мерките на БНБ за затягане на кредитирането стопират поскъпването. Но ако у хората се насади страх от вдигане на цените при влизането ни в ЕС, това ще се случи, коментираха експертите. Някои предимства от въвеждане на еврото у нас ще бъдат увеличаване на търговията с ЕС и улесняване на бизнеса, защото няма да се налага обмяна на левове в евро и обратно.
Източник: Стандарт (11.07.2005)

Работниците на пернишкото металургично предприятие "Стомана Индъстри" се хранят от кетъринговата компания "Либърти Фуд Сървисис", която осигурява и храната на американското посолство у нас. Тя била единствената в бранша с три международни сертификата за качество. Всички в "Стомана Индъстри" ще получат електронна карта, която ще отчита изяденото. Менюто ще включва първо, второ, трето и по кофичка кисело мляко. По отчетеното в картите дружеството ще се разплaща накуп с кетъринговата компания. Xраната е напълно безплатна за 1100 от общо 1500-те работници. Останалите ще си поемат част от разходите.
Източник: 24 часа (12.07.2005)

"Митал Стийл" на милиардера Лакшми Митал иска да купи чешката Vitkovice Steel AS. Компанията е предложила $358 млн. за 98,96% от акциите на държавния завод. "Митал" обаче не е подала предложението си в сроковете на приватизационния конкурс. Затова преди месец чешката агенция за приватизация е одобрила за купувач руската стоманена компания Evraz Group. Нейната оферта е за $280 млн. Чака се решение на правителството за това кой ще бъде купувач. "Митал" вече имат завод в Чехия - Ispat Nova Hut AS. Индиецът Лакшми бе обявен тази година от "Форбс" за третия най-богат човек в света със състояние от $25 млрд.
Източник: Стандарт (12.07.2005)

Продажбите в промишлеността са се повишили с 14.3% през май спрямо същия месец на м. г., показват предварителните данни на НСИ. Това се дължи основно на ръста на продажбите в преработващата промишленост с 15.9% и на повишаването при производството и разпределянето на електроенергия, газ и вода с 8.3%. В същото време продажбите в добивната промишленост падат с 4.4% през май спрямо май миналата година. Основният спад е при реализацията на добива на въглища и торф, която е с 6.9% по-ниска отпреди година.
Източник: Пари (12.07.2005)

Две мегаинвестиции тази есен Две мегаинвестиции, всяка от които от 1 млрд. EUR, ще бъдат обявени през есента. В момента работим по инвестиционните планове, с които компаниите са кандидатствали за получаване на сертификат за първи клас инвестиция, заяви директорът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев. Той не пожела да посочи имената на инвеститорите, но добави, че са от два много важни за страната отрасъла. С тези две вложения България и тази година ще бъде първа сред страните от ЕС по дял на привлечени преки чужди капитали спрямо БВП, каза Езекиев. Окончателните данни за миналата година показват, че обемът на чуждите инвестиции у нас 2.1 млрд. EUR, а на българските вложения - 3.1 млрд. EUR. Общата сума от 5.2 млрд. EUR представлява 26% от БВП и по този показател сме първи в ЕС, отчете Езекиев. Преките чужди инвеститори са основният фактор за 6.3% ръст на БВП, отчетен през първите три месеца на годината, каза още той. Заради ограничителните мерки в банковото кредитиране те ще продължат да бъдат моторът на икономическия растеж до края на годината. Прогнозите на агенцията за 2005 г. са леко увеличение на чуждите инвестиции до 2.2 млрд. EUR и по-силно при българските - до 3.8 млрд. EUR. Благоприятната икономическа конюнктура, либерализацията на телекомуникационния и енергийния пазар продължават да са сред основните причини за повишената инвестиционна активност. Важна роля играе и приетият миналата година Закон за насърчаване на инвестициите. БАИ вече издаде четири сертификата първи клас, като най-новият е на Асарел Медет АД за подновяване и разширяване на оборудването в рудника. В най-скоро време ще бъдат издадени още два сертификата първи клас /над 70 млн. лв./. Първият е за инвестицията на японската компания Токушукай за изграждане на многопрофилна болница в София на стойност 114 млн. лв. Тя ще бъде завършена до една година, а държавата ще я подпомогне с изграждане на прилежаща инфраструктура. Втората е израелската инвестиция за изграждането на многофункционален търговски и развлекателен комплекс Mall of Sofia на стойност 104 млн. лв. .
Източник: Пари (14.07.2005)

Дейността в Кремиковци може да бъде преустановена заради неплатени сметки за ток Националната електрическа компания (НЕК) ще спре тока на "Кремиковци", ако компанията не обслужва редовно задълженията си от 33 млн. лв., натрупани през последната година. Това предвижда споразумение между двете дружества, което беше подписано вчера. Дълговете трябва да бъдат погасени за една година. В сряда металургичният завод внесе 2 млн. лв. от задълженията си, след като НЕК го заплаши, че ще остане без ток.
Източник: Дневник (14.07.2005)

71 млн.лв. инвестиции в Асарел Медет до 2008 г. Минно-обогатителният комплекс Асарел Медет АД започва мащабна инвестиционна програма, която ще завърши до лятото на 2008 г. Компанията ще вложи 71 млн. лв. в подновяване, модернизиране и увеличаване на минното си оборудване. Освен това в комплекса ще бъдат внедрени нови технологии, ще се обновят фабричните и лабораторните съоръжения, ще се въведат съвременни софтуерни програми за обучение и квалификация на служителите. Дружеството е защитило инвестиционния си план пред Българската агенция за инвестиции /БАИ/ и днес официално ще получи сертификат за първи клас инвеститор. Това ще позволи държавата да подпомогне инвестицията на Асарел Медет, като изгради необходимата пътна и ВиК инфраструктура за новите мощности, заяви директорът на БАИ Павел Езекиев. Амбициозните инвестиции в рудника започнаха още през миналата година. Целта бе да се увеличи добивът на руда до 11 млн. т годишно, която се преработва в обогатителната фабрика на комплекса. Сега с новите инвестиции ще се намалят съществено разходите за добива и преработката на медната руда. Сложният й минераложки състав и голямото количество на глина затрудняват извличането на медта и увеличават значително разходите за преработка. Находището е с ниско съдържание на мед /под 0.4%/. Новите технологии и съоръжения ще повишат извличането на червения метал над 88%. В края на юни бе направен пускът на част от новото оборудване - четири нови минни машини на световния лидер Caterpillar на стойност 5.5 млн. USD. Доставени са и седем 130-тонни автосамосвала Белаз и пробивна сондажна машина на Sandvic за 10 млн. USD.
Източник: Пари (14.07.2005)

Съдът обяви Стомана АД във фалит Пернишкият окръжен съд с решение от 7 юли обяви Стомана АД във фалит. Прекратени са правомощията на управителните органи на дружеството. То няма право и да се разпорежда с имуществото си. Решението на съда е по повод на подадената от АДВ молба за възобновяване на производството по несъстоятелност на Стомана. Мотивът е, че фирмата не изпълнява паричните си задължения към държавата по утвърдения от съда оздравителен план. С определение от 12 юли пернишките магистрати възобновиха функциите на синдика Виолета Манолова. Първо ще бъде направена пълна инвентаризация на пасивите и активите на дружеството. Предстои и изработването на начален ликвидационен баланс. След това съдът трябва да свика общо събрание на кредиторите. На него трябва да бъде избран оценител, да се определи технологията на оценяване на активите и да се върви към осребряването им, поясни Виолета Манолова.
Източник: Пари (14.07.2005)

“Асарел Медет” купи 360-тонен багер Най-големият хидравличен багер в Европа заработи в миннодобивния комбинат "Асарел Медет". Новата машина тежи 360 тона и е истински гигант в сравнение с обикновените минни багери, които тежат между 1,5 и 2,5 тона. Новата придобивка струва 3 млн. евро, а обемът на кофата е 17 куб. м. Багерът е доставен от немската фирма Liebherr, като се предвижда до 2007 г. да бъдат доставени още две такива машини. Така заедно с другата доставена техника "Асарел-Медет" прави най-голямата инвестиция за България в минното дело през последните години. Затова компанията получи сертификат за инвеститор "първи клас" за проект на стойност 71 млн. лв., съобщи изпълнителният директор инж. Лъчезар Цоцорков. Той се надява годишният добив на медна руда да се увеличи 60 пъти. В момента се произвеждат по 180 хил. тона годишно, като прогнозите са това количество да нарасне до 11 млн. тона.
Източник: Стандарт (15.07.2005)

Втори пореден месец инфлацията в България е отрицателна. През юни спрямо май тя е минус 1.3%, докато май спрямо април беше минус 0.5%, съобщи Националният статистически институт. От началото на годината инфлацията с натрупване е 1.2%. Дефлацията е нормално явление през летните месеци, коментираха от НСИ. Основна причина за това е поевтиняването на хранителните стоки, които формират една трета от домакинските разходи. С 3.9% са намалели цените на хранителните стоки през юни, като сред тях са зеленчуците, брашното, хлябът, млечните продукти, яйцата и свинското месо. В същото време леко са поскъпнали цените на нехранителните стоки - с 0.5%, като най-голямо е това на транспортните услуги - средно с 2.7%. Леко повишение на цените има и при обувките, наемите за жилища и газта за домакинството. Алкохолните напитки са поскъпнали с 0.5%, а тютюневите изделия - с 0.4%.
Източник: Пари (15.07.2005)

България води по инвестиции на глава от населението в Европа България е на първо място по инвестиции на глава от населението, сочи доклад на Българската агенцията за инвестиции /БАИ/ за 2004 година, одобрен от правителството вчера. По този показател с 272 евро на глава от население страната ни е преди Балтийските държави, където инвестициите са били 200 евро на човек, същото е нивото в Централна Европа, в Източна Европа те са 170 евро, а в Русия - 106 евро. Това съобщи Павел Езекиев, изпълнителен директор на Агенцията за инвестиции. Инвестициите през 2004 г. са били 5,262 милиарда евро. От тях 3,148 млрд. - български, и 2,114 милиарда евро - чуждестранни, съобщи министърът на икономиката Милко Ковачев. Като дял от БВП през 2004 г. инвестициите достигат 10,2 на сто. През м. г. България е привлякла 10 на сто от инвестициите в Централна и Източна Европа и 30 на сто от тези в Югоизточна Европа. Министър Ковачев изрази задоволство от това, че енергийният сектор е водещ по привличане на чуждестранни инвестиции. Според прогнозите очакваното ниво на инвестициите през 2005 г. е 6 милиарда евро, като енергетиката, транспортът и телекомуникациите ще запазят водещия си дял. През първото тримесечие на 2005 г. най-големите инвеститори са "АЕЦ - Козлодуй", БТК, НЕК, "Глобул", "Асарел Медет", "Пристанище - Бургас", "Миролио" и "Челопеч Майнинг".
Източник: Монитор (15.07.2005)

"Металснаб” отчита над 5 млн. лв. инвестиции след приватизацията "Металснаб холдинг" е реализирал инвестиции в размер на над 5 млн. лв. за периода 1999-2004 г., показват данните от досегашното изпълнение на инвестиционната програма на дружеството. Най-голямата българска фирма за търговия с метали, метални продукти и собствено производство бе приватизирана през 1998 г. от консорциум между германската "Кльокнер и ко." и "Металснаб 96". Компанията има клонове, бази и сервизни центрове в цялата страна. Само през м.г. дружеството е вложило почти 2 млн. лв., като сред по-значимите проекти са Завод за производство на стоманени кръгли и профилни тръби в База "Ботунец", на стойност 1.3 млн. лв и новата линия за производство на поцинковани профили за сухо строителство в сервизния център на фирмата в Горна Оряховица, чиято инвестиция е 250 хил. eвро. С въвеждането в ескплоатация на това съоръжение се очаква да се намали вносът на CD и UD профили, чието потребление драстично се покачва през последните години. За 2004 година приходите на "Металснаб" възлизат на 62.8 млн. лв., а финансовият резултат е печалба от 183 хил. лв. За сравнение през 1998 г. приходите от продажби са били едва 39.075 млн. лв. За първото полугодие на 2005 г. пък се очаква този показател да достигне 31.5 млн. лв. Проявяваме интерес към дългосрочни партньорства под формата на смесени предприятия, трансфер на технологии, износ на производства в България, създаване на антрепозитни и консигнационни складове, складове под митнически надзор. Така формулира бъдещите инвестиционни намерения на дружеството шефът на УС на "Металснаб" Александър Кашукеев. Основни акционери в "Металснаб холдинг" са чужедстранни компании, притажаващи 77% от капитала. Сред тях най-голяма е германската фирма, световен търговец и дистрибутор "Кльокнер и Ко" - Дуисбург. Останалите 23% се държат от местни физически и юридически лица, а 1 на сто ат акциите притежава държавата.
Източник: Монитор (15.07.2005)

Евразхолдинг победи в надпреварата за чешката Витковице стийл Руската компания за стоманодобив и въгледобив "Евразхолдинг" спечели наддаването за чешката стоманодобивна компания "Витковице стийл" (Vitkovice Steel), предаде информационната агенция "Прайм-ТАСС". Офертата на руското дружество беше предпочетена пред тази на най-голямата стоманена компания в света - "Митал стийл" (Mittal Steel), която не беше допусната до търга. Очаква се руската минна група да завърши прехвърлянето на дял от 98.96 на сто от "Витковице" до месец ноември. Според източници от компанията "Евразхолдинг" ще плати за придобиването около 280 млн. евро. Сделката ще се финансира частично чрез заеми, както и с приходите от публичното предлагане на акции на Лондонската фондова борса. Покупката на чешката компания е добра възможност за разширяване на присъствието на европейските пазари, коментират от "Евразхолдинг", като особен интерес представлява потенциалът на Централна и Източна Европа. Чешкият пазар също е обещаващ поради икономическия растеж след приемането на страната в Европейския съюз. Сделката е най-голямата инвестиция от руска страна в бившата соцдържава. Руският холдинг е обещал и инвестиционна програма за близо 90 млн. долара директни вложения във "Витковице", както и около 50 млн. за образование, спорт и здравеопазване през следващите 10 години.
Източник: Дневник (15.07.2005)

Да, сега ние сме най-големите производители на олово, цинк и сребро на Балканите, твърди инж. Никола Добрев – управител на групата КЦМ 2000 АД Сега металургичната фирма произвежда около 70 000 т олово, 75 000 т цинк, 44 000 кг сребро и дори 101,889 кг 24-каратово злато на кюлчета. И всеки един от тези метали се продава на специализираните борси в Лондон и Ню Йорк със собствен сертификат за качество, който не подлежи на съмнение. Новите предизвикателства Когато изпреварихме конкурентите си на Балканите, ние се оказахме очи в очи с още по-силните фирми от Европа, казва инж. Добрев. С това българското олово и цинк застанаха и срещу металите на Австралия, Южна Корея и Китай. Което означава, че нещата са станали още по-сложни и нашите мениджъри се съобразяват вече не с регионални, а с глобални пазарни изисквания, твърди управителят. Основният конкурентен стимул за предприятията от цветната металургия е фактът, че запасите от суровини в Европа стават все по-ограничени, по-труднодостъпни и следователно – по-скъпи. Мениджърският екип на КЦМ 2000 АД има две стратегии в тази насока. Ние вече сме собственици на някои от перспективните рудници в Лъки и се оглеждаме за рудници извън страната. По-перспективният път за развитие обаче е рециклирането на вече използвани цинк, олово и други цветни метали – най-малкото, защото е по-евтин, казва инж. Добрев. Рециклирането на метали носи и още едно предимство – то е и много по-екологично. Затова КЦМ АД от 2002 г. започна рязко да променя структурата на използваните суровини. През 2002 г. 10,8 % от оловото е произведено от преработен вторичен ресурс, а м.г. този дял скача на 28,01 %. При цинка рециклирането е по-малко, но и там тенденцията е да се употребяват повече вторични суровини. Целта е през следващите години да се използва 35-40 % вторичен ресурс от олово и 25 % - от цинк, така е записано в стратегията за развитие на фирмата. Затрудненията тук са ясни и... трудно преодолими. България няма система или по-скоро има криминална система за събиране на вторични суровини. Остава вносът от ЕС, но там преговорите са сложни, всяка страна обявява квоти и специален режим и доставката на вторичен метал е трудоемко занимание. Преди 15 години хората от района на Комбината за цветни метали изкараха тракторите си и обградиха предприятието с настояване то да прекрати работа. Причината – вредните емисии от олово във въздуха, които КЦМ изхвърля. Сега въздухът в района е много по-чист от този в центъра на Пловдив. Истината е, че, ако не бяха селяните с техните трактори, мениджърите от КЦМ със сигурност щяха да продължат да мислят за екологията като за неоправдан разход. Още тогава обаче ние решихме, че не можем да тръгнем към европейските пазари с такова петно в производственото си досие, казва г-н Добрев. Европа вече беше написала правилата и ние разбрахме, че ако искаме да продаваме 90 % от продукцията си в ЕС, трябва да спазваме тези правила. И започват инвестициите в екологични технологии, както и за очистване на вече замърсените почви. Тяхната сума за 15 години надхвърля $ 150 милиона. Тук РМД не е мръсна дума Комбинатът за цветни метали е може би единственото предприятие в България, в което не смятат, че РМД е мръсна дума. Всъщност раздържавяването на предприятието трябваше да се проведе по друг сценарий – преговори с потенциален купувач. Цените, които предложиха чуждестранните купувачи, показаха обаче, че те са по-скоро прекупвачи, отколкото стратегически партньори. Нещо повече, някои от тях поискаха държавата да им плати за това, че купуват КЦМ. Тогава екипът на инж. Добрев решава, че това е твърде обидно за едно работещо и печелещо предприятие и предлага на правителството да се смени схемата на раздържавяване. Защото според тогавашното българско законодателство след като няма купувач в два кръга от преговори, в третия предприятието се ликвидира. Разговорите са водени с тогавашния представител на правителството Александър Божков и не може да се отрече, че именно на него се дължи промяната в схемата на раздържавяване. Металургичната компания е била създадена преди 4 десетилетия в сърцето на Тракийската низина и това предопределя доста трудното съвместно съществуване с хората около нея. Защото те са земеделци и гледат на КЦМ като на опасен съсед, който може да замърси земите им с тежки метали. Оттук и доста сложната връзка между два като че ли взаимно отричащи се отрасъла – металургия и земеделие. Факт е, че по-печелившият отрасъл инвестира в проекти, целящи да възстановят почвената чистота в района. Един от най-перспективните е засаждане на 1000 дка с маслодайни култури като салвия и най-вече лавандула, които са подходящи за региона и очистват почвата от тежките метали, натрупани с годините. Досега една от компаниите на групата КЦМ 2000 АД е засяла сама или в съдружие с местни хора около 750 дка лавандула. Експертите са изчислили, че при 1000 дка може да бъде закупена и ефективно да работи малка линия за извличане на масла. Не изключвам възможността след няколко години КЦМ 2000 АД да опита да разработи и собствени козметични продукти, казва г-н Добрев. Никола Добрев е роден през 1942 г. и има над 30 години опит в цветната металургия. От 1985 г. поема ръководството на Комбината за цветни метали в Пловдив, а от 2004 г. е главен изпълнителен директор на групата КЦМ 2000 АД. От 1981 г. е доцент и преподава металургия на цветните метали. Член е на борда на директорите на Международната цинкова асоциация, редовен член на Комисията по информация, образование и имидж към Международната цинкова асоциация. (сп. "Лидер")
Източник: Други (15.07.2005)

Нова правителствена политика забранява на чужденци да придобиват контрол над китайски стоманодобивни предприятия Китай, най-големият производител и консуматор на стомана в света, възнамерява да забрани на чуждестранни производители на стомана да придобиват контрол над китайски предприятия, заяви Ци Сяндун, зам.-председател на Китайската асоциация за желязо и стомана. Забраната ще ограничи инвестициите от страна на Mittal Steel, Arcelor и други големи производители. Ограничението ще бъде включено в новата политика за стоманата на Китай, която е одобрена от Държавния съвет и ще бъде въведена “много скоро”, заяви Ци. “Правителството като цяло не желае държавни стоманодобивни активи да бъдат контролирани от чужденци,” заяви Джън Дун, анализатор от Cuosen Securities. Страната също така ще забрани на чуждестранни производители на стомана, произвеждащи по-малко от 10 млн.т. сурова стомана годишно, да изграждат заводи в Китай, в опит да охлади прегряващата икономика, заяви Асоциацията на 18 юни. Mittal ще придобие 36.67% от акциите на Hunan Valin Iron & Steel – по-малко от планираното, за да може контролът над предприятието да остане в ръцете на държавния собстеник, зави базираната в Шанхай Valin. Mittal Steel и собственика на Valin преди това се бяха споразумели всеки от тях да държи по 37.17% от компанията, базирана в провинция Хунан. Преди това, Arcelor заяви че също има желание да закупи мажоритарен дял от китайски завод за производство на стомана, за да може да намали разходите си и да задоволи търсещото търсене на стоманени продукти в страната. Очаква се Китай да обяви новата политика за стоманата още идната седмица, заяви Ли Синчуан, вицепрезидент на Китайския институт за планиране и проучване на металургичната промишленост, който помага при изготвянето на новата политика. Чуждестранните стоманодобивни предприятия, които притежават патентни технологии, ще могат да основават джойнт венчъри с китайски партньори, а не да изграждат независими нови заводи, заяви Ли. Южнокорейската Posco също кандидатства за разрешително да изгради стоманодобивен завод в Китай с годишен капацитет 10 млн.т., зави генералния мениджър на компанията Юнг Тае Хюн на 19 май, като част от плановете на дружеството да се разраства извън Южна Корея , където търсенето намалява. “Posco може да се наложи да се съюзи с китайски партньор в изграждането на този завод, според новата политика,” заяви Ли. Новата политика цели да накара производителите на стомана да се сливат в по-големи групировки, както и да наложи контрол над бързия прираст в производството и да стимулира производството на по-висококачествена стомана, според високопоставени служители. Производството на стомана в Китай е нараснало над два пъти през последните четири години, начело с компании като Baoshan Iron & Steel и Anshan Iron & Steel Group. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (16.07.2005)

Приходите на агенция Митници за първото полугодие на 2005 г. са около 2.4 млрд. лв., съобщи директорът на агенцията Асен Асенов. Данните още не са окончателни, но за шестте месеца на т. г. те са толкова, колкото за цялата 2001 г., коментира той. Ръстът на приходите е 100% за 4 години. Асенов очаква в края на 2005 г. минимум 4.8 млрд. лв. Това е с половин милиард повече от заложеното по годишен план за 2005 г. Той предвижда митниците да съберат 4359.8 млн. лв. В това число от ДДС са планирани 3801.7 млн. лв., от акциз от внос /нетен/ - 318 млн. лв., от мита - 240.1 млн. лв. Ако цените на петрола се задържат високи, нищо чудно митническите приходи да прехвърлят и 5 млрд. лв., коментираха експерти. Според митничар номер 1 обаче увеличеният внос и скъпият петрол не може да бъдат единствено обяснение за успешните резултати. През значителен период от време евтиният долар компенсираше голяма част от увеличения внос като сума, посочи Асенов. Според него високите приходи са резултат от добрата работа и реформите в митниците. Общите приходи, събрани от агенция Митници за 2004 г., са 4 120 420 076 лв. 1.931 млрд. лв. са те за петте месеца на 2005 г.
Източник: Пари (18.07.2005)

Евроманган увеличава добива на руди Близо 5 млн. USD ще бъдат вложени в мангановата мина Оброчище. Пред довършване е изграждането на втора шахта Капитална, без която не може да бъде увеличен добивът, съобщи изп. директор на Евроманган АД Дейвид Уелингс. Обсъжда се възможността за закупуването на механизиран добивен комплекс, с който инвестиционната програма ще нарасне с още 8-10 USD. Възможностите за инвестиции са осигурени от новия собственик на Евроманган АД, каза Уелингс. През юли миналата година акциите на дружеството бяха закупени от Тремпсфорд Трейдинг Лимитед ООД. Дружеството е регистрирано в Никозия. Евроманган получи и 25-годишна концесия за експлоатация на мина Оброчище. В това дружество съдружник на държавата е фирмата Еврокомерс. На 12.10.2000 г. Еврокомерс Ко продава акциите си в Евроманган на регистрирания в Делауер, САЩ, Longridg Holding LLC. На 5.10.2001 г. офшорната фирма джиросва акциите на Olberg Holding AG, регистриран в швейцарския град Цуг. На 7.06.2005 г. акциите са прехвърлени на Тремпсфорд Трейдинг Лимитед ООД.
Източник: Пари (18.07.2005)

Mittal се отказва от закупуването на дял в турско стоманодобивно предприятие Турската Isbank в понеделник (18 юли) съобщи, че едно от поделенията на Mittal Steel е прекратило договора за закупуването на мажоритарния дял на банката в местната стоманодобивна компания Izdemir Demir Celik. През май Isbank съобщи, че е постигнала договореност за продажбата на 54.68% от Izmir Demir Celik на Global Steel Holdings Ltd. за 78.45 млн.щ.д. “Global Steel Holdings Ltd. … съобщи, че прекратява договора за продажба с нашата банка, “заяви Isbank, добавяйки, че компанията е направила това “без разумна причина”. “Запазвайки законовите си права, продажбата на въпросните акции няма да продължи,” гласи изявлението на банката, изпратено до Истанбулската фондова борса. Акциите на Izmir Demir Celik се покачиха със 0.60% до 2.90 нови лири в 0700 GMT. Mittal Steel, водещата стоманодобивна компания в света, е сред компаниите, отговарящи на преквалификационните критерии, заложени за приватизацията на водещата стоманодобивна компания на Турция Eregli Demir Celik (Erdemir). Турция стартира търга за блоковата продажба на 49.49% от Erdemir на 24 май. Продажбата е ключов елемент от приватизационната програма на страната, одобрена от МВФ. (източник: Reuters)
Източник: Други (18.07.2005)

Износът на България за миналата година е 15.617 млрд. лв., а вносът - 20.954 млрд. лв., сочат окончателните данни на Националния статистически институт, публикувани вчера. Търговското салдо по цени FOB възлиза на 5.337 млрд. лв. Стокообменът с Европейския съюз продължава да бъде структуроопределящ за икономиката ни. Износът за общността е нараснал с 16.1% в сравнение с 2003 г. и достига 9.103 млрд. лв. При вноса ръстът е 18%, а обемът му е 12.290 млрд. лв. Най-големият ни търговски партньор е Германия с общ стокообмен близо 5 млрд. лв. През миналата година с 23% е нараснал вносът от Германия и е достигнал 3.312 млрд. лв. На второ място е Италия, а на трето - Гърция. С 21% е нараснал вносът ни от Русия през миналата година и достига 2.875 млрд. лв. През миналата година най-динамично се развива стокообменът ни със страните от Югоизточна Европа. Износът е на стойност 2.166 млрд. лв. и е с 31% повече от предходната година. Вносът расте с 33% и достига 2.227 млрд. лв. Най-голяма е активността със съседна Румъния, където вносът и износът растат наполовина.
Източник: Пари (19.07.2005)

"Промет стийл" АД изгражда надземен газопровод "Промет стийл" АД изгради надземен газопровод, отговарящ на екологичните изискванията на Европейския съюз. Това обяви в понеделник говорителят на дружеството Алберта Алкалай. Съоръжението е с дължина 1200 м и по него ще преминават годишно 17 млн. куб.м природен газ. Газопроводът е напълно безопасен за здравето на работещите в комбината и живеещите около него жители от целия средецки регион. Регионът обхваща площ от устието на река Средецка, Мандренското езеро до местността Костадин чешма около село Дебелт. Алкалай обясни, че преди 16 години, когато се е изграждал металургичният комбинат, е бил построен подземен газопровод, с който са захранвани металургичните пещи. "Експлоатацията и поддръжката на този газопровод бяха обект на специално внимание от страна на специалистите в комбината, тъй като евентуални пробиви можеха да доведат до замърсяване на почвата, въздуха и водите, както и на богатата флора и фауна в Мандренското езеро. С цел да елиминира и най-малката възможност вредни емисии да попаднат в природата и да си осигури пълен контрол над движението на природния газ "Промет стийл" инвестира в изграждането на нов надземен газопровод", каза още Алкалай, но не уточни размера на инвестициите. "Промет стийл" АД е едно от първите български
Източник: Дневник (19.07.2005)

Стомана индъстри инвестира над 1 млн. EUR в усъвършенстване на информационните технологии Над 1 млн. EUR е инвестирала Стомана индъстри до момента за усъвършенстването на информационните технологии в областта на управлението. Това съобщи шефът на пресцентъра на дружеството Томчо Томов. Той поясни още, че преди няколко дни в металургичното дружество е стартирал един от най-трудните модули на съвременната и комплексно интегрирана международна система SАР. Новият програмен продукт е плод на съвместното сътрудничество между екип от експерти на дружеството и консултанти и програмисти на TEKA Systems. Новият програмен продукт съкращава много процеса на обработване на трудовите възнаграждения на работещите в дружеството. Това позволява те да получат заплатите си веднага след приключването на месеца. НОВАТА СИСТЕМА Новата програма позволява да се елиминират и рисковете от субективни грешки и да се сведе до минимум времето, необходимо за справки по доходите, които се ползват от кредитни, осигурителни, застрахователни и други организации.
Източник: Пари (19.07.2005)

Украйна проверява цената на акциите на Криворожстал Украинското правителство ще продаде 1,74 процента от стоманодобивното предприятие "Криворожстал", за да провери каква е неговата пазарна цена преди повторната му приватизация, предаде АП, цитирайки украински официален представител. Очаква се продажбата да бъде осъществена до края на септември и да донесе приходи от около 67 млн. гривни /$13,9 млн./. Целта на тази операция е да се види каква е пазарната цена на акциите на "Криворожстал" преди повторната продажба на основния пакет от тях ­ нещо, което се очаква да стане до края на октомври.
Източник: Монитор (20.07.2005)

ЕС одобри преструктурирането на Mittal Steel Poland Европейските регулаторни органи одобриха преструктурирането на Mittal Steel Poland, заявявайки, че най-големият производител на стомана в Полша не се е облагодетелствал от незаконни субсидии. Европейската Комисия съобщи, че инвестициите, направени в полското стоманодобивно предприятие след неговата приватизация през 2004 г. няма да доведат до увеличение на мощностите или незаконосъобразна държавна помощ. “Доволен съм, че Полша приема ангажиментите си към стоманодобивния сектор сериозно,” заяви европейският комисар Нийли Кроес в сряда. “Решението на ЕК също така показва, че нашите усилия в посока на мониторинг не са били напразни.” (източник: MESTEEL)
Източник: Други (21.07.2005)

Медодобивната компания "Елаците-мед" спечели търга за приватизацията на едно от най-апетитните дружества за ремонт на пътища "Пътно поддържане" - София. На наддаването, което се проведе вчера в Агенцията за приватизация, фирмата даде най-високата оферта от 2.850 млн. лв. Това е близо три пъти по-висока цена от първоначално обявената 1.050 млн. лв.
Източник: Дневник (22.07.2005)

"Стомана" АД отново изпадна в несъстоятелност Пернишкият окръжен съд на 7 юли възобнови производството по несъстоятелност на "Стомана" АД - Перник, и дружеството се обявява в несъстоятелност, съобщи Българската фондова борса. Съдът прекратява дейността на компанията и постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. Отнемат се и правомощията на ръководните органи на длъжника. Магистратите също така лишават длъжника от правото да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Съдът постанови да започне осребряване на имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността, и неговото разпределение от синдика. Решенията на съда подлежат на незабавно изпълнение. Също с определение на съда се възобновяват функциите на синдика Виолета Манолова. Решението на съда за обявяване в несъстоятелност на "стомана" АД се дължи на подадената още през февруари молба от страна на Агенцията за държавни вземания, с която ведомството поиска повторно обявяване на пернишкото дружество в несъстоятелност. Мотивът на агенцията е неизпълнения на приетата през 2000 г. оздравителна програма на дружеството. Публичните държавни вземания от пернишкия завод по това време бяха за близо 11.3 млн. лв. От тях 10 млн. лв. са дългове към Националния осигурителен институт, а останалите - към данъчната администрация. Програмата, която реално започна през 2001 г., предвиждаше да се разпродадат част от активите на дружеството и да се погасят дълговете му. Крайният срок за изпълнение на оздравителния план на "стомана" АД изтече през юни 2005 година. Към момента обаче дружеството е продало над 90% от активите си. Първоначално предвидените приходи от осребряването на активите на металургичния завод са 42 млн. лв. По неофициална информация събраните средства са били близо 50 млн. лв. Почти всички са отишли за уреждане на задълженията към персонала и за издръжка. През 2001 г. гръцката компания "Сиденор", част от индустриалната група "Виохалко", купи основното производство на "стомана" за 13.5 млн. долара и създаде българското дружество "стомана индъстри". Отделно от това различни цехове бяха обособени в отделни предприятия и също бяха продадени.
Източник: Дневник (22.07.2005)

Vitkovice Steel реализира рекорден прираст в печалбата за първите шест месеца на годината През първото полугодие чешкият стоманодобивен завод Vitkovice Steel реализира печалба преди облагане с данъци в размер на 1.818 млрд.ч.кр., което представлява над петкратно увеличение спрямо същия период на миналата година. Това съобщи говорителката на компаният Ленка Хатлапаткова пред CTK вчера (21 юли). Продажбите са нараснали с над 45%, достигайки 8 млрд.ч.кр. Преди година, компанията регистрира брутна печалба в размер на 335 млн.ч.кр. и продажби на стойност 5.5 млрд.ч.кр. Добавената стойност, която е индикатор за представянето на компанията, е нараснала със 169% - от 854 млн.ч.кр. до 2.304 млрд.ч.кр. Миналата седмица, чешкият кабинет реши да продаде държавния 99-процентен дял в стоманодобивното предприятие на руската Евраз Груп за 7.05 млрд.ч.кр. Евраз трябва да инвестира още 2.5 млрд.ч.кр. в компанията и 800 млн.ч.кр. в региона. Vitkovice Steel, която произвежда стоманени и валцувани продукти, има около 1600 служители. Евраз обеща да запази броя на работните места непроменен. През първата половина на тази година, заводът трябваше да се справи с умерената рецесия, която започна след миналогодишния бум в стоманодобивната индустрия. Резултатите през второто полугодие, обаче, може да са още по-лоши. “Ситуацията на пазара на стомана ще бъде още по-трудна през втората половина,” съобщи финансовият директор на Vitkovice Джири Чучро. (източник: Prague Daily Monitor)
Източник: Други (22.07.2005)

Виохалко - една от четирите компании в България, използващи VSAT технология Вероятно ще получим и други новини за шпионаж, и то в полза на други държави. Така Соломон Паси коментира проверката на Софийската военноокръжна прокуратура по повод създаването на център в Израел за връзка между външно министерство и българските посолства в различни държави. "Военна прокуратура се превърна в един от участниците в преговорите за ново правителство", каза той. Другият проверяван по случая министър - Милен Велчев, обясни, че няма информация за развитието му. "Питайте прокуратурата, тя сигурно знае повече", предположи финансовият министър. Втори ден прокуратурата не изнася никаква нова информация по шпионския скандал. Вчера оттам не отговориха на нито един въпрос. Още 4 фирми с лиценз за такива мрежи В България има още 4 лицензирани фирми за изграждане на VSAT мрежи като тази на МВнР. Първата е "Телепорт България", която е получила лиценза от Комисията за регулиране на съобщенията през 2000 г. През 2001 г. с такива лицензи се сдобиха още три фирми - "Телком БГ", националният картов оператор "Борика" и "Стомана индъстри". "Борика" използва мрежата за връзка с голяма част от банкоматите и ПОС-терминалите в страната. "Стомана" са изградили върху VSAT технологията мрежа от вътрешни телефони с офиса на гръцкия собственик на фирмата "виохалко" и цялата си информационна мрежа. Технологията е използвана главно когато трябва да се изгражда мрежа, която да обхваща много държави. Алтернативата е такива далекосъобщителни мрежи да се правят чрез оптични кабели, но това е далеч по-сложно и излиза по-скъпо. Третият вариант е всички разговори и данни да се предават през интернет-мрежа, но тя е най-несигурна, защото частта от нея до крайната точка зависи от местния провайдър.
Източник: Сега (22.07.2005)

15% от инфлацията у нас се дължи на петрола Почти 15 на сто от инфлацията у нас през тази година ще е вследствие на поскъпването на петрола, според редовната прогноза за развитието на българската икономика, направена от Агенцията за икономически анализи и прогнози /АИАП/ към финансовото министерство. Агенцията ревизира прогнозата си за инфлацията нагоре именно заради повишаването на борсовите котировки на петрола. Така според новия доклад инфлацията в края на годината у нас през тази година ще е 3.60 на сто, а делът на горивата в стойността на поскъпването е 0.53 процентни пункта или 15 на сто. Средногодишната инфлация пък ще е 3.96 на сто, което означава, че поскъпването на "черното злато" ще сформира 13.4% от нея. Прогнозираното средногодишно ниво на безработица през 2005 г. възлиза на 10.6 процента от работната сила, се казва още в анализа на ведомството, управлявано от Румен Борисов. Производителността на труда се очаква да нарасне с около 3 на сто на годишна база, което е близко до прогнозирания ръст на реалната работна заплата през 2005 година от 3.2 процента. Според прогнозата на АИАП дефицитът по текущата сметка за 2005 година ще достигне 8.5 процента от БВП и се влошава спрямо последната ни прогноза с 0.8 процентни пункта. Нарастването на кредитите през втората половина на 2005 г. ще бъде с по-бавни темпове спрямо първата, което се дължи на предполагаемо по-ниския ръст на корпоративните кредити, се посочва в публикацията на АИАП. Общият темп на нарастване за 2005 г. ще бъде около или малко над 40 на сто при положение, че кредитната политика на банките бъде съобразена с ограниченията за кредитните ръстове.
Източник: Монитор (22.07.2005)

Pirelli и Continental основават нов завод за стоменени корди в Румъния Днес (23 юли) Pirelli и Continental откриват завод за производство на стоманени корди в Слатина, Румъния. Джойнт-венчърът, между двете компании е 80% собственост на Pirelli и 20% на Continental. Той беше създаден октомври 2004 г. Заводът, който ще носи името Cord Romania заема 100 000 кв.м. и има 350 служители. Годишното производство след достигане на пълния капацитет ще достигне 30 000 т стоманени корди, които ще бъдат предназначени за бързо-разрастващите се източноевропейски пазари. Стоманените корди се използват от производителите на губи като основен материал за производство на радиални губи. Новата фабрика ще погълне инвестиции в размер на 40 млн. евро, които ще бъдат направени в рамките на няколко години и ще помогнат на Cord Romania да се справи с растящото търсене, което вече надминава доставките почти два пъти. Благодарение на Cord Romania? Pirelli ще засили позициите си на европейския пазар на стоманени корди. Тази инвестиция, която е първата на Pirelli Tyres в Балканския регион, е част от стратегията за разширяване на дейността на компанията в Румъния. Благодарение на стратегията, през 2006 г. ще бъде открит нов голям завод за автомобилни гуми в Слатина, който ще обслужва растящото търсене на източноевропейския пазар. За Continental, новата инвестиция е част от вече значителното присъствие в региона и ще предостави един конкурентен нов източник на стоменени корди, на фона на растящото търсене. Новата инициатива също така ще засили сътрудничеството между Pirelli и Continental при производството на този ключов компонент при производството на гуми, където Drahtcord Saar (джойнт-венчър базиран в Мерциг), присъства от повече от 30 години. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (23.07.2005)

Кремиковци купи завода за поцинковане на ламарина в Косово "Кремиковци" вече е собственик на завода за поцинковане на ламарина в Косово. В петък ръководството на UNMIK (United Nations Mission in Kosovo) официално прехвърли на нашето дружество акциите на предприятието "Ламкос" в косовския град Вущри. Цената за 100% от капитала е 4 152 250 евро. Българският металургичен комбинат спечели "Ламкос" на търг на 13 април. Бордът на директорите на косовската Агенция за приватизация одобри сделката и подписа договора. "Кремиковци" ще вложи 15 млн. евро за обновяване и модернизация през следващите 2 години, като в предприятието ще има 500 работни места. Очаква се производството да стартира от 1 октомври. Тогава ще бъдат произведени първите рулони поцинкована ламарина след спирането на завода през 2001 г. Заводът е с капацитет 150 000 тона. Поцинкованата ламарина е суровина за завода в сръбския град Лесковац, който бе купен от "Кремиковци" и пуснат в експлоатация в началото на годината.
Източник: Стандарт (25.07.2005)

Преференции за работодателите при наемание на младежи до 29-годишна възраст Над 2100 работодатели са се възползвали тази година от преференциите, които дава министърът на труда Христина Христова при наемане на младежи до 29-годишна възраст. За 4740 наети на работа безработни младежи държавата е покрила в продължение на 12 месеца минимални заплати и осигуровки за 645 хил. лв. Други 139 хил. лв. са отпуснати за наемането на 109 младежи с увреждания. За стажуване и придобиване на професионална квалификация държавата е платила 3.65 млн. лв. за над 2500 младежи.
Източник: Пари (25.07.2005)

Arcelor преразглежда плановете си за закупуване на дял в Laiwu Steel Arcelor, втората по големина стоманодобивна компания в свта, ще преразгледа плановете си да придобие дял на стойност до 2 млрд.юана (246.6 млн.щ.д.) в Laiwu Steel, след като Пекин реши да забрани на чуждестранни компании да закупуват контрол над местни стоманодобивни предприятия. Според някои, проблемите, пред които е изправена базираната в Люксембург компания, ще породят страхове, че новата политика на китайското правителство по отношение на стоманодобовината индустрия, би могла да попречи на опитите на чуждестранни компании, като Nippon Steel и южнокорейската Posco да разширят позициите си на най-големия пазар на метала в света. Политиката, която беше официално оповестена миналата седмица, гласи: “Когато чуждестранни компании инвестират в китайската стоманодобивна индустрия, по принцип не се разрешава чуждестранен контрол.” Според някои публикации, политиката би могла да провали опитите на Arcelor да осъществи сделка с Laiwu Steel, която е средно-голям производител, базиран в източната китайска провинция Шандун. Знае се, че Arcelor проявява интерес към закупуването на мажоритарен дял в държавната Laiwu Steel, която е листвана на местната фондова борса с капитализация в размер на около 4 млрд.юана. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (25.07.2005)

Мексиканската Industrial CH придобива Republic Engineering Products Мексиканският производител на стомана Industrial CH обяви в петък (22 юли), че е придобил Republic Engineering Products закупувайки акции, собственост на мажоритарния акционер Perry Capital. Нито една от компаниите не пожела да разкрие подробности по сделката, но според официални източници 85-те служители в завода Gary за момента няма да бъдат засегнати. “Комбинацията ще постави началото на международен стратегически съюз,” заяви Джоузеф Лапински, президент и изпълнителен директор на Republic. “Republic ще продължи да работа като самостоятелен бизнес, но ще разполага с изключително силен ресурс в Мексико. Ние се стремим да засилим връзките си с клиенти и да разширим дейността си в Мексико и Южна Америка.” (източник: MESTEEL)
Източник: Други (25.07.2005)

ЕС дава 50 000 евро за българо-гръцка промишлена зона край Кърджали ЕС дава 50 000 евро за българо-гръцка промишлена зона край Кърджали. В нея ще могат да работят фирми от различни отрасли на местната икономика и частни предприемачи. Проектът е съвместен с община Комотини, която е само на 20 км от границата. Това стана ясно при посещението в Кърджали вчера на делегация от гръцкия град. Параметрите на зоната ще бъдат уточнени до края на месеца. Тогава ще се реши и мястото, където тя ще бъде построена.
Източник: Стандарт (26.07.2005)

ПОПРАВКА във връзка с новина за Стомана Индъстри На 22 юли, английската онлайн версия на в. Дневник неправилно съобщи, че българското стоманодобивно предприятие Стомана Индъстри е обявено в несъстоятелност. Цитираното решение за несъстоятелност се отнася за друга местна компания – Стомана АД. Дневник се извинява за неволната грешка. Следват изявление за пресата от Стомана Индъстри и правилната версия на новината. ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПРЕСАТА В няколко статии, появили се в българската преса през последните няколко дни, погрешно се съобщава, че стоманодобивната компания Стомана Индъстри АД е обявена в несъстоятелност. Стомана Индъстри е частна, финансово стабилна компания, основана през 2001 г., когато Sidenor SA, най-големият производител на стомана в Гърция, купи основните производствени мощности на държавната Стомана АД в изпълнение на възстановителен план. Въпросната несъстоятелност се отнася за ликвидацията на бившата държавна компания Стомана АД и няма никаква връзка със Стомана Индъстри АД. * * * Стомана" АД отново изпадна в несъстоятелност Пернишкият окръжен съд на 7 юли възобнови производството по несъстоятелност на "стомана" АД - Перник, и дружеството се обявява в несъстоятелност, съобщи Българската фондова борса. Съдът прекратява дейността на компанията и постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. Отнемат се и правомощията на ръководните органи на длъжника. Магистратите също така лишават длъжника от правото да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Съдът постанови да започне осребряване на имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността, и неговото разпределение от синдика. Решенията на съда подлежат на незабавно изпълнение. Също с определение на съда се възобновяват функциите на синдика Виолета Манолова. Решението на съда за обявяване в несъстоятелност на "стомана" АД се дължи на подадената още през февруари молба от страна на Агенцията за държавни вземания, с която ведомството поиска повторно обявяване на пернишкото дружество в несъстоятелност. Мотивът на агенцията е неизпълнения на приетата през 2000 г. оздравителна програма на дружеството. Публичните държавни вземания от пернишкия завод по това време бяха за близо 11.3 млн. лв. От тях 10 млн. лв. са дългове към Националния осигурителен институт, а останалите - към данъчната администрация. Програмата, която реално започна през 2001 г., предвиждаше да се разпродадат част от активите на дружеството и да се погасят дълговете му. Крайният срок за изпълнение на оздравителния план на "стомана" АД изтече през юни 2005 година. Към момента обаче дружеството е продало над 90% от активите си. Първоначално предвидените приходи от осребряването на активите на металургичния завод са 42 млн. лв. По неофициална информация събраните средства са били близо 50 млн. лв. Почти всички са отишли за уреждане на задълженията към персонала и за издръжка. През 2001 г. гръцката компания "Сиденор", част от индустриалната група "Виохалко", купи основното производство на "стомана" за 13.5 млн. долара и създаде българското дружество "стомана индъстри". Отделно от това различни цехове бяха обособени в отделни предприятия и също бяха продадени.
Източник: Дневник (26.07.2005)

Успешно преминаха основните изпитания за пуска на производството за непрекъснато разливане на стомана Успешно приключи основната част от предпусковите изпитания в Производството за непрекъснато разливане на стомана (ПНРС) на Кремиковци АД. Специалистите на комбината извършиха поредица от проби, които имат за цел да проверят изправността на машините и системите в новия завод. Завършени са всички строителни работи в ПНРС и са тествани товароподемните съоръжения и електронното управление на новото оборудване. Производството за непрекъснато разливане на стомана е втората по значимост инвестиция от приватизацията на Кремиковци АД през 1999 г. след пуска в експлоатация на Първа доменна пещ. Новата мощност ще повиши значително качеството на произвежданите от комбината стоманени изделия и ще намали енергийните и суровинни разходи. Непрекъснатата разливка ще има и положителен ефект върху екологията в района след закриването на някои от тежките и замърсяващи производства. Първоначалният договор за доставка на оборудвана на Производството за непрекъснато разливане на стомана е сключен през 1988 г. с австрийската Фьост Алпине. Компанията е световен лидер в разработването на технологии, производството и монтажа на оборудване за металургията. Поради различни причини, обаче, изграждането на завода многократно е спирано. През последните години ръководството на Кремиковци ускори завършването на новия комплекс. Официалното откриване на новото производство в Кремиковци ще се състои на 28 юли в присъствието на близо 1000 гости от България и чужбина. Очаква се да присъстват политици и общественици, банкер, бизнес партньори, светски личности и представители на медиите. Всички те ще имат уникалната възможност да видят и първите сляби от Производството за непрекъснато разливане на стомана.
Източник: Фирмена информация (26.07.2005)

Кремиковци пуска в експлоатация производство за непрекъснато разливане на стомана Кремиковци АД пуска в експлоатация на 28 юли 2005 г. Производството за непрекъснато разливане на стомана. Производството за непрекъснато разливане на стомана е втората по значимост инвестиция от приватизацията на "Кремиковци" АД през 1999 г. след пуска в експлоатация на Първа доменна пещ. Новата мощност ще повиши значително качеството на произвежданите от комбината стоманени изделия и ще намали енергийните и суровинни разходи. Непрекъснатата разливка ще има и положителен ефект върху екологията в района след закриването на някои от тежките и замърсяващи производства. На 28 юли ще бъде открит и Медикостоматологичен център Кремиковци 2004. Той е в изпълнение на договора за доброволно (допълнително) здравно обслужване на близо 8 000- те работници и служители, подписан от изп. директор на Кремиковци с Доброволна осигурителна мрежа Здраве АД. В медицинския център висококвалифицирани лекари ще бъдат на 24 - часово дежурство със съвременен реанимобил за действия в спешни случаи.
Източник: Фирмена информация (28.07.2005)

12.8 млрд.евро брутен дълг в края на май Брутният външен дълг в края на май възлиза на 12.8 млрд. евро, или 60.4% от прогнозирания брутен вътрешен продукт за 2005 година. В сравнение с края на 2004 г. дългът нараства с 553.2 млн.евро. Дългосрочните задължения на страната с включени задължения по преките инвестиции достигат размер от 9.8 млрд. евро, което е 76.7 на сто от дълга. Краткосрочните задължения от своя страна съставляват 23.3%, което е близо 3 млрд. евро. В сравнение с отчета за април се забелязва намаляване на отношението на краткосрочните задължения за сметка на дългосрочните. По последни данни външният дълг на държавата възлиза на 5.2 млрд. евро при 5.8 млрд. евро в края на миналата година и 5.1 млрд. в края на април. Министерството на финансите ще погаси предсрочно облигациите с първоначално намалени лихви (Front Loaded Interest Rate Bonds, или FLIRB) с номинална стойност 607.64 млн. долара. Това действие ще намали допълнително държавния дълг, както се случи с погасяването на облигациите тип IAB през януари. От началото на 2005 г. са извършени плащания по обслужването на външния дълг в размер на 1.95 млрд. евро при 618.2 млн. евро за същия период на 2004 г. По обслужването на дълга на сектор държавно управление са извършени плащания за 1.09 млрд. евро. В края на отчетния период задълженията на банковия сектор са 2.14 млрд. евро. Увеличава се дългът на други сектори, като достига 3.3 млрд. евро. Външните задължения по кредити, свързани с преки инвестиции, възлизат на 2.1 млрд. евро, като също регистрират ръст.
Източник: Дневник (28.07.2005)

Arcelor обединява поделенията си в Бразилия Arcelor ще обедини всички свои поделения за производство на дълги и плоски продукти от въглеродна стомана в Бразилия (CST, Vega de Sul и Belgo) в една обща компания. Мажоритарният дял в новото дружество ще бъде собственост на Arcelor. Тя ще бъде регистрирана на бразилската фондова борса в Сао Паоло. Изпълнителният директор на Arcelor Ги Дол заяви: “Настоящият ход консолидира ролятани като водещ производител на стомана в Латинска Америка и създава предпоставки за нови възможности за всички акционери. Той е силна индикация за стабилния и дългосрочен интерес на Arcelor към Бразилия и ясен израз на глобалната ни стратегия за разрастване.” CST, която произвежда плоска въглеродна стомана и е световен лидер на пазара на слябове (полуготови продукти за производство на плоска въглеродна стомана), държи пазарен дял от 20%, направи сериозна инвестиция в завод за горещо-валцувана стомана за нуждите на Vega do Sul. Vega do Sul е специализирана в студеното валцуване, байцване и поцинковане и е основен доставчик на материали за нуждите на бразилските производители на суровини и домакински продукти. Belgo е най-големият производител на дълги продукти от въглеродна стомана в Латинска Америка, специализиран в производството на тели, пръти и продукти от валцувана стомана за нуждите на строителната индустрия. Новото бразилско предприятие ще засили позициите на Arcelor в страната, както на вътрешния пазар, така и на външния. Съществуващите компании ще бъдат обединени посредством постепенно конверсия на акции и борсови операции на цени, на базата на икономическа и финансова оценка, а именно 1 нова акция на Belgo срещу 9.32 акции на CST. Процесът се очаква да бъде финализиран през четвъртото тримесечие. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (28.07.2005)

Местната икономика се развива стабилно Икономиката на България се развива стабилно, като темпът на растеж на БВП през първото тримесечие достигна 6%. През следващите тримесечия високите темпове на растеж ще се запазят. Това се казва в последното издание Икономически преглед на БНБ. Централната банка очаква темпът на растеж за годината да бъде между 5.4 и 5.8%. Благоприятната конюнктура в страната продължава да привлича капитали под формата на преки чуждестранни инвестиции и заеми, посочват от БНБ. Финансовата сметка за първите пет месеца на годината е с излишък от 2.424 млрд. лв. В края на юни валутните резерви на БНБ са 14.577 млрд. лв. През третото тримесечие на годината експертите на централната банка очакват излишък по текущата сметка и дефицит през четвърто тримесечие поради сезонни фактори. След обратното изкупуване на брейди облигациите съотношението правителствен дълг/БВП ще намалее до 32%. В момента само 6 от 25-те страни членки на ЕС имат по-ниско ниво на правителствен дълг към БВП, посочват още от БНБ. Инфлацията в края на юни е 1.2%. Прогнозата за края на годината е да бъде около 3.5%, като към момента няма основания за корекция в нея, смятат от БНБ. Основните рискове за тази прогноза са в посока към достигане на малко по-висок темп на инфлация. Външен фактор за това е високата цена на суровия петрол, а вътрешен - щетите от наводненията.
Източник: Пари (29.07.2005)

МЕТАЛИК СТЪПИ НА ЧЕТИРИ КОНТИНЕНТА В агонизиращото преди 8 години Металик АД днес работят над 290 висококвалифицирани специалисти. Техни изделия може да бъдат видени в Канада, Германия, Индонезия, Италия, САЩ и поне още десет страни. Тук са произведени по поръчка на TLT два от най-големите в света радиални вентилатори, монтирани в ТЕЦ край град Тайчунг-Тайван. Признавам си: изпитах чувство на неудобство от собственото си незнание при чутото в кабинета на инж. Живко Матев, директор по производствените въпроси на Металик АД-Стара Загора. След близо четвърт век пребиваване в Града на липите тук трябваше да науча, че сухопътната столица на Тракия е мястото, където се произвеждат... части за кораби. Произвеждат се не от вчера или от седмица, а от няколко години. По поръчка на Русенската корабостроителница. Която намерила чудесен партньор в лицето на старозагорските металици при изработката на многотонните капаци за трюмове. Те на свой ред пък за броени седмици успели да защитят сертификат по LLOYD, гарантиращ безупречни заварки в корабната промишленост. Инж. Матев с гордост показва подновения наскоро сертификат, подреден в рамка до други пет в заседателната зала на дружеството. Вярно, в момента нямат нова поръчка в тази област, но знае ли човек: утре може да се появи възможност да спечелят обявен конкурс. Още повече че дружеството е най-големият краен клиент на Стомана индъстри-Перник с около 4-те хиляди тона преработени метали годишно. Нeмският консорциум DSD RWE предпочете металик за рехабилитацията на ТЕЦ Марица-изток 3 За метала зная - още от входа на фирмата съзираме огромните халета и крановете, с лекота повдигащи палетите. Впечатлява и странно на вид съоръжение с надпис: За ТЕЦ Марица-изток 3. Впоследствие събеседниците ми ще изяснят, че всъщност това е само детайл от БЪДЕЩ 150-МЕТРОВ КОМИН за сероочистващата инсталация на централата, където от две години тече процес на рехабилитация. Комините са два, всеки с тегло 400 тона. Единият е вече монтиран, другият все още се работи, диаметрите им са по 9 метра. Поръчката е на немската DSD RWE. Металик е избран заради предложената уникална технология и доказаното високо качество на работата. Преди немския консорциум и рехабилитацията на ТЕЦ Марица-изток 3 е изпълнението на поръчка от LURGI на стойност 3.7 млн. EUR, представляваща изработката, доставката и монтажа на над половината от оборудването на Юмикор Мед-Пирдоп. Веднага след нея бил сключен договор пак с LURGI за още 1.1 млн. EUR, като старозагорци трябвало в изключително къси срокове да изработят и доставят оборудване на нов завод за преработка на алуминиева руда в град Николаев, Украйна. Ден преди посещението ми в Металик е експедиран последният от общо 17-те мелещи вентилатора, предназначени за топлоцентрала в немския град Боксберг. Поръчката този път е на Бабкок борсих пауър сервиз. За хората от бранша името на Бабкок говори много. В енергетиката няма маловажни въпроси, защото всеки пропуск може да излезе повече от солен както за допусналия го, така и за фирмата, като последствията се появяват след много години, коментира шефката на отдела за контрол на заваръчните работи в завода, защитилата специален евросертификат инж. Маргарита Вълчева. Сещам се за сертификатите в рамка и питам дали всеки е различен и не може ли с един да се работи. Вълчева се впуска в детайлно обяснение: единият бил по TUV, два били по LLOYD, имало по SLV за метални конструкции със статично натоварване, за заварки на съдове под налягане... Всеки гарантирал специфични възможности, тъй като поръчките сами по себе си били различни. За професионалното израстване ИМА СЪЗДАДЕН УЧЕБЕН ЦЕНТЪР където учителите са възможно най-добрите специалисти. Шефът на конструктивния отдел инж. Стефан Стефанов ме засипва с подробности за изискванията на чуждите контрагенти. В завода пристига цялата документация, специалистите трябва да я разчетат и адаптират към оборудването, с което разполагат. На финала поръчалият изделието е безкомпромисен - всяко отклонение се приспада, да не говорим за необходимостта от преработването на детайл, тежащ 10-15 тона. Затова и вътрешнозаводският контрол е безкомпромисен. Може да си безкрайно симпатичен на шефа му, инж. Петьо Цаклев, но мерне ли пропуск окото му, няма защо да увърташ. МНОГО ИЛИ МАЛКО СА ГОДИШНИ ПРИХОДИ ОТ 10.7 МЛН. ЛВ. Задавам въпроса си на инж. Матев, а той контрира с питането как ми изглежда разликата между 30 и 290, като първото е броят на работещите в завода преди приватизацията през 1997 г., а второто е персоналът в момента, без да се броят специалистите от другите две дружества на ИДА. Идеята за приватизирането на агонизиращия Металик се зародила в момента, когато поръчките за големи конструкции, спечелени от ИДА, се оказали в повече от възможностите в момента заради липсата на подходящи помещения. Шефът на конструктивния отдел инж. Стефанов си припомня, че към оня момент заводът буквално издъхвал след отказа на Китай да приема произвежданите тук технологични линии за хранително-вкусовата промишленост. Заводът бил създаден с мисълта да изработва големи метални конструкции, а в началото на 90-те години търсенето на подобни изделия бил загиващ. В Металик АД-Стара Загора имаш право на една грешка - не си ли вземеш поука, вземаш си довиждане с колегите и поемаш по пътя си. Може да си бил на ти с шефовете, може да имаш самочувствието, че си незаменим, но компромисът свършва след първия гаф. Иначе заплащането е далеч над средното за бранша. До 15 месеца дружеството ще завърши собствена болница. Поне около 1 млн. лв. ще бъде инвестицията и за новата бояджийница и цеха за дробоструене, предвидена за настоящата 2005 г. Прибавим ли фактите, че фирмата е основен дистрибутор за Южна България на Messer-Германия в търговията с технически газове и на практика е официален представител на италианската FRO, изработваща заваръчни машини и консумативи, картината става доста изразителна. КОНСТРУКЦИИ НА МЕТАЛИК СА МОНТИРАНИ В КАНАДА И САЩ Преди година по поръчка на Италчементe груп старозагорските металици произвеждат две хилядатонни конструкции, предназначени за циментови заводи в канадския град Пиктън и американския Назарет. Междувременно усвоили изработката на 140-тонни кранове с гумени колела и товароподемност 40 тона по поръчка на финландската Кonecranes, предназначени за десетина страни в цял свят. Затова, когато сега се дискутира необходимостта от въвеждането на един или друг сертификат от типа на ISO 9001, никой тук не си позволява да обмисля отлагането им във времето. Искаш ли да печелиш търгове, искаш ли да не те подминават клиентите - не се опитвай да правиш дребни сметки, защото те обикновено излизат без... кръчмар, настоява на последното производственият директор. И пресмята, че над 70 на сто от продукцията са на практика предназначени за външните пазари. Намиращи се на четири континента: Европа, Америка, Африка и Азия.
Източник: Пари (29.07.2005)

Украйна и ЕС подписаха търговско споразумение за някои видове стоманени продукти за периода 2005-2006 г. Правителството на Украйна и ЕС подписаха търговско споразумение за някои видове стоманени продукти за периода 2005 – 2006 г. Церемонията по подписването се състоя в Брюксел на 30 юли, съобщи украинското министерство на промишлената политика. До края на 2005 г., квотата за износа на украински плоски валцувани и профилирани стоманени продукти е увеличена на 0.98 м тона, а за 2006 г. – на над 1 м. Износното мито за украински железен и стоманен скрап е в размер на 30 евро на тон. Ако износното мито за железен и стоманен скрап бъде намалено, квотата съответно ще бъде увеличена. Освен това, ако митото бъде премахнато изцяло, квотата трябва да бъде увеличена с 43%. Украйна обеща да наложи рестрикции върху износа на железен и стоманен скрап. Страните се споразумяха да либерализират търговията на стоманени продукти, веднага щом Украйна бъде приета за член на СТО. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (30.07.2005)

Нетният износ на стоманени продукти от Китай достигна 2.29 млн.т. за първите шест месеца на 2005 г. Нетният износ на стоманени продукти от Китай през първата половина на 2005 г. достигна 2.29 млн.тона, заяви г-н Луо Биншън от Китайската асоциация по желязо и стомана (CISA) в петък (29 юли) по време на прес-конференция. Тази цифра показва, че от нетен вносител, Китай се е превърнал в нетен износител на стоманени продукти, добави Луо. През периода, вносът на стомана в Китай продължи да намалява, докато износът непрестанно нарастваше. За въпросните шест месеца, в Китай са внесени общо 13.22 млн.т. валцувана стомана, което представлява спад от 26.84% в сравнение със същия период на миналата година. Вносът на стоманени пръти е в размер на 773.800 т, или със 75.74% по-малко. Междувременно, от Китай са изнесени 11.57 млн.т. валцувана стомана, или със 154% повече в сравнение с периода януари-юни 2004 г. Износът на стоманени пръти достига 4.8 млн.т. (ръст от 261%). Въпреки че износът на стомана от Китай нараства, а вносът намалява, все още съществува голямо несъответствие между цените и технологическите характеристики на внасяните и изнасяните стоманени продукти, коментира Луо, отбелязвайки, че средната цена на вносната стомана на тон е с 347 щ.д.по-висока от цената на износа. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (31.07.2005)

ОЧАКВАТ РЕКОРДЕН РАСТЕЖ ЗА ТРИМЕСЕЧИЕТО Икономиката регистрира рекорден растеж през първото тримесечие, но се очаква и силно второ тримесечие заради допълнителните предизборни разходи, стимулиращи потреблението, се посочва в традиционния доклад на Центъра за икономическо развитие, посветен на икономиката на страната ни. Той ще бъде представен официално днес. Ръстът в индустрията се очаква да е двойно по-голям от първите три месеца на годината, пише в доклада. Според него темповете на нарастване на износа изпреварват с малко тези на вноса, което, ако се запази като тенденция, би могло да реши един от основните рискови фактори за развитието на икономиката - високия дефицит по външнотърговското салдо.
Източник: Пари (01.08.2005)

Общото събрание на Кремиковци отново се провали Насроченото за 29 юли общо събрание на акционерите на Кремиковци не се състоя. Причината бе липса на кворум заради неявяване на основния акционер - Финметалс, който притежава 71% от Кремиковци АД. Прогнозираше се, че на това общо събрание официално ще бъде обявен новият собственик на металургичния комбинат. Основание за това бе една от точките в дневния ред - промени в надзорния съвет, като се очакваше да влязат представители на индийската Global Steel Industries, с които Финметалс води преговори от година. Още повече че ден преди общото събрание за откриването на новия завод на Кремиковци за непрекъснато леене на стомана пристигна лично собственикът на индийската компания Прамод Митал. Не очаквам нещо особено да се случи на общото събрание, заяви тогава пред журналисти Митал. Според него предварителни промени в надзорния съвет нямат значение за сделката. Той обаче заяви, че има прогрес в преговорите и в средата на август сделка ще има. 15 август всъщност е резервната дата за провеждане на отложеното в петък общо събрание. Прамод Митал не пожела да коментира подробности около цената и инвестициите, които Global Steel Industries договаря.
Източник: Пари (01.08.2005)

Българската агенция за инвестиции (БАИ) ще открие офис в Тел Авив, Израел, съобщи председателят на БАИ Павел Езекиев на официалната церемония по връчване на сертификат първи клас на "Мол ъф София" за изграждане на многофункционален търговски и развлекателен комплекс в столицата на стойност 70 млн. лева.
Източник: Банкеръ (01.08.2005)

Втора машина за непрекъснато леене пуска "Кремиковци" наесен 20 млн. лева ще бъдат инвестирани във втората машина за непрекъснато леене на стомана в "Кремиковци", която ще бъде пусната през есента. С това общият капацитет на новото производство ще достигне 1,6 млн. тона сляти годишно. През миналата седмица бе пусната в експлоатация първата линия за непрекъснато разливане на стомана. Новият завод е втората голяма инвестиция в комбината след модернизацията на Първа доменна пещ през 2002 г. Сумата, вложена в комплекса за непрекъсната разливка до сега надхвърля 300 млн. лева. Съвременната технология свива енергийните разходи за производството на стоманени изделия с 60 лева на тон. Очаква се и значителен екологичен ефект след затварянето на няколко производства от технологичния поток.
Източник: Монитор (01.08.2005)

Япония налага 15% мито върху воса на американска стомана Считано от 1 септември тази година, Япония ще наложи 15% налог върху произведената в САЩ стомана в отговор на наложените от САЩ мита върху вноса на някои японски продукти, заявиха източници от министерството на търговията в понеделник (1 август). Тарифите биха могли да достигнат 5.7 млрд. йени (51 млн.щ.д., 42 млн.евро), обясни министърът на търговията Ецуо Сато. Япония настоя САЩ да отмени митата, наложени върху японски стоманени продукти по силата на т.н. Поправка Бърд – антидъмпингов закон, който Световната търговска организация (СТО) обяви за неправомерен. Япония внася вторични стоманени продукти от САЩ и други страни. Вашингтон наложи митата върху горещо-валцувана стомана внос от Япония, Бразилия и други държави още през 1999 г., твърдейки че тези страни продават продукцията си на несправедливо ниски цени. Прокараната през октомври 2000 г. Поправка Бирд, кръстена на сенатора от Западна Вирджиния Робърт Бърд, наложи подобни наказателни мита и присъди на американските компании приходът, събран от американското правителство от тези мита. През януари 2003 г. СТО отсъди, че американските мерки неправомерно защитават американската стоманодобивна индустрия. След като поправката не беше отменена до края на същата година, Япония, ЕС и още шест държави спечелиха правото да наложат икономически санкции на обща стойност 150 млн.щ.д. (116 млн.евро) срещу САЩ. Според високопоставени японски служители, те имат право да предприемат насрещни мерки, след като многократно са настоявали пред американските държавни органи въпросните мита да бъдат отменени. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (01.08.2005)

Общото световно производство на сурова стомана достигна 546.3 млн.м.т. за първите шест месеца на 2005 г. Световното производство на сурова стомана (реализирано от 61 страни, докладващи пред Международния институт по желязо и стомана – IISI) през юни е в размер на 89.7 млн.м.т, или с 5.2% повече в сравнение със същия месец на 2004 г. Общото производство на сурова стомана в света през първата половина на 2005 г. достига 546.3 млн.м.т., което представлява увеличение от 7.6% в сравнение със същия период на миналата година. Като се изключи Китай, световното производство е в размер на 381.5 млн.м.т., което е с 0.6% повече в сравнение с периода януари-юни 2004 г. Производството в Китай през юни достига 28.5 млн.м.т., или с 33.0% по-високо от юни 2004 г. Общото производство на сурова стомана в Китай за първите шест месеца на 2005 г. е в размер на 164.9 млн.м.т., което представлява ръст от 28.3% в сравнение със същия период на 2004 г. През юни, във Франция са произведени 1.6 млн.м.т. сурова стомана, което е с 5.9% по-малко от юни 2004 г. През същия месец, Русия е произвела 4.6 млн.м.т. от метала, или с 14.7% по-малко, в сравнение със същия месец на миналата година. Производството в Украйна за периода достига 2.8 млн.м.т. – спад от 8.2%. Предварителните данни показват, че производството на сурова стомана в САЩ през юни е в размер на 7.3 млн.м.т., което представлява намаление от 11.3% в сравнение с юни 2004 г. Производството в САЩ от началото на годината е в размер на 47.0 млн.м.т., което е с 2.6% по-малко отпреди година. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (01.08.2005)

РЪСТ НА БВП ЗА ПЪРВOТО ПОЛУГОДИЕ Въпреки отсъствието на държавата като гарант за развитието на българската икономика, което наблюдаваме през последните няколко години, бизнесът се справя добре и регистрира икономически ръст от 6% за първото полугодие на 2005 година. Това каза при представянето на доклада за икономическото състояние на България за първото полугодие Георги Прохаски, съпредседател на УС на Центъра за икономическо развитие /ЦИР/. Основен фактор за този растеж е краткотрайно стимулираният ръст в кредитната експанзия, чийто ресурс е бил насочен преобладаващо към крайното потребление на домакинствата, което пък от своя страна е стимулирало вътрешното предлагане.
Източник: Пари (02.08.2005)

Приходите в хазната нараснаха с 15% и за първите 6 месеца са 8,846 млрд. лв. в сборния бюджет на страната, обявиха от Министерството на финансите. Това е с 15,6% повече отколкото през същия период на миналата година. Преизпълнение над заложеното има в почти всички данъчни приходи. От налози в републиканския бюджет на страната са събрани 4,7 млрд. лв. От корпоративния данък са събрани 609 млн. лв. или 66,5% от планираното за цялата година. От мита вече са събрани 172 млн. лв. или 71,5% от заложените постъпления за година. Излишъкът в държавната хазна за полугодието е 1,127 млрд. лв., сочат данните на МФ.
Източник: Стандарт (02.08.2005)

"Кремиковци" АД спира за планов ремонт линията си "Кремиковци" АД спира за планов ремонт линията си за поцинковане на ламарина. До 15 август ще бъде възстановено производството и след тази дата ще може да доставя на клиентите си нови количества поцинкована ламарина.
Източник: Фирмена информация (04.08.2005)

Цените на тока незаконни Със свое решение три-членен състав на ВАС отмени решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което от 1 юли 2004 г. са определени нови цени на електроенергията, използвана за битови нужди, съобщиха от ведомството. Оттам изпращат преписката на ДКЕВР за решаване по същество, като съобрази и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това съдебно решение. ВАС приема, че жалбата на Георги Найденов и Ивета Минкова е основателна, тъй като енергийната стратегия предвижда, че през периода 2002-2005 г. трябва да бъдат направени поетапни увеличения на средните цени на електрическата енергия за битови нужди /през 2002, 2003, 2004 и 2005 г./. В резултат на това средната цена през 2004 г. ще достигне до 0.108 лв./kWh с включен 20% ДДС - 4.92 цента за 1 kWh с включен ДДС при валутен курс 2.20 лв. за 1 USD. В решението на ДКЕВР изрично е посочено, че тези средни продажни цени са определени при средногодишен валутен курс 2.20 лв. за 1 USD според бюджетна макрорамка до 2005 г.
Източник: Пари (04.08.2005)

"Кремиковци" АД спря за планов ремонт линията си за поцинковане на ламарина "Кремиковци" АД спря за планов ремонт линията си за поцинковане на ламарина. До 15 август ще бъде възобновено производството и след тази дата дружеството ще може да доставя на клиентите си нови количества поцинкована ламарина, съобщиха от центъра за връзки с обществеността на завода. В края на миналия месец "Кремиковци" АД пуска в експлоатация производството за непрекъснато разливане на стомана. Това е втората по значимост инвестиция от приватизацията на "Кремиковци" АД през 1999 г. след пуска в експлоатация на Първа доменна пещ. Новата мощност ще повиши значително качеството на произвежданите от комбината стоманени изделия и ще намали енергийните и суровинни разходи. Непрекъснатата разливка ще има и положителен ефект върху екологията в района след закриването на някои от тежките и замърсяващи производства. До този момент са изтъргувани 1307 броя от книжата на металургичния комбинат на цени между 18,30 и 19,00 лв. Средната цена на акциите на дружеството се повиши.
Източник: Монитор (04.08.2005)

Ръст на бюджетните приходи с 15,5% 6 млрд. лв. са приходите в бюджета за първото шестмесечие на 2005 г. Това е с 15,5%, или 792,1 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Увеличението се дължи на по-високите постъпления от данъчни и неданъчни приходи, които нарастват съответно с 16,1% и 12,9%, съобщиха от правителствената пресслужба. Общият размер на постъпленията от данъци е 4 714,4 млн. лв., или 53,5% от планираните за годината. Разходите по републиканския бюджет за първите 6 месеца на годината са 4 882,4 млн. лв. Излишъкът по републиканския бюджет в края на юни е 1 007,7 млн. лв. Фискалният резерв е 5 276,9 млн. лв.
Източник: Стандарт (05.08.2005)

Кремиковци АД Строежът на металургичния гигант започва през 1960 г. Три години по-късно, през 1963 г., в експлоатация са пуснати първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическа централа и Ремонтно-механичен завод. В следващите десетилетия последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток. Конкурентни предимства Предимство на външните пазари е, че предлаганата продукция е с високо качество и на приемливи цени; единствен производител на стомана от тънкия клас в България; стратегическо позициониране на компанията, осигуряващо бърз и евтин достъп както до европейските, така и до източните пазари. Приватизация В годините на държавното управление комбинатът трупа значителни дългове, поради което през 1999 г. държавата продава "Кремиковци" на "Дару металс" АД - понастоящем "Финметалс холдинг" АД, за сумата от 1 долар. Купувачът поема задължение да покрие задълженията на предприятието, оценени по това време за сумата от 645 млн. лв., и да инвестира още 300 млн. долара през следващите шест години. Малка част от 3.71% от капитала се продават по линия на масовата приватизация, а след продажбата на мажоритарния пакет държавата остава с 25.29%. Борсова Търговия Положителното развитие на капиталовия пазар през последните години се отразява и върху акциите на "Кремиковци", независимо че комбинатът е в затруднено финансово състояние и работи в тежък сектор. От нива около 50 стотинки в началото на 2003 г. към края на същата година книжата на завода достигат до цена от 2 лева за бройка. За периода се сключиха 239 сделки с общо 53 834 акции при средна цена от 1.68 лв. за бройка. Като цяло през тази година се активизира търговията с книжата на комбината. Статистиката показва, че от началото на 2004 г. до сега на пода на борсата са сключени 8947 сделки с общо 756 577 акции при средна цена от 12.43 лв. Сделките по тази позиция през последната седмица се сключват на нива около 15.80 лв. Според брокери основният фактор, който ще влияе върху котировките на компанията оттук нататък, е изходът от преговорите с кандидат-купувачите на мажоритарния дял от комбината. По време на петъчната търговия на БФБ книжата на "Кремиковци" бяха обект на краткотрайна разпродажба очевидно под влияние на информация от събранието, което свали цените с 1 лв. на 16 лв. Към края на сесията котировките обаче се върнаха на началните 17 лв. Пазарна позиция Основен предмет на дейност на "Кремиковци" е производството на кокс, стомана, чугун, феросплави, прокат и изделия от черни метали, както и търговия в страната и чужбина. "Кремиковци" АД е проектиран и оборудван с агрегати, съоръжения и технология за пълен металургичен цикъл - от добива на желязна руда до готова продукция. Компанията произвежда широка гама от продукти, условно разделени в следните направления: плоски продукти, дълги продукти, кокс и химически продукти, феросплави и други. Продукцията на металургичния комбинат се реализира основно при износ, като съотношението на продажбите при износ/вътрешен пазар е 80%/20%. Приблизително 70% от продажбите при износ се реализират в страните от Европейския съюз. Други значими пазари за комбината са Турция, САЩ, Латинска Америка и страните от Далечния изток. В началото на следващата година в експлоатация ще бъде пуснат Комплексът за непрекъсната разливка на стомана по съвместен проект с "Фьост Алпине индустриалагенбау" - Австрия. С тази технология ще се промени и подобри в известна степен процеса на обработката , както и ще се разшири продуктовата гама на предприятието. В процес на внедряване е Система за управление на качеството в съответствие с ISO 9001:2000. Компаниите от металургичния сектор, към който спада и "Кремиковци", са силно зависими от конюнктурата на пазара. В периода 2001 - 2003 г. този сектор регистрира 20-годишен минимум в цените на металите. Кризата в сектора се отрази както на най-големите компании в света, така и на "Кремиковци". За първи път от приватизацията си дружеството излиза на печалба едва през 2003 г. в размер на 119.433 млн. лева. Приходите на компанията за периода са 1.050 млрд. лв., което е над 33% повече от предходната година. Друга причина за значителната печалба, отчетена за периода, е направената преоценка на активите, които се покачват до 1.209 млрд. лв. спрямо 963.329 млн. лв. за година по-рано. Ръст бележат и нетните приходи от продажби, които само през 2003 г. се увеличават до 728.345 млн. спрямо 654.212 млн. лв. за година по-рано. "Кремиковци" отчете ръст в приходите от дейността си от 15.3% до 1.21 млрд. лева за изминалата 2004 г. в сравнение с реализираните 1.05 млрд. лева през 2003 година, сочи подаденият в БФБ - София, отчет на дружеството. Силен ръст отбелязват приходите от основна дейност, които се повишават с близо 45% до 1.05 млрд. лева. В същото време се наблюдава спад на положителните разлики от валутни курсове, които намаляват през 2004 г. до 157.6 млн. лева в сравнение с 322.4 млн. лева за предходната година. Отчетената от дружеството печалба за изминалата година възлиза на 119.8 млн. лв., или малко над реализираната през предходната година печалба в размер на 119.4 млн. лв. Нетната печалба на "Кремиковци" АД за първото тримесечие на 2005 г. е 1.635 млн. лв., докато за същия период на миналата година дружеството е имало загуба от 41.453 млн. лв. Инвестиции Заводът пуска в експлоатация нова производствена мощност "Кремиковци" АД пуска в експлоатация Производството за непрекъснато разливане на стомана, съобщиха от дружеството. Церемонията за старта на производството се състоя в четвъртък, 28 юли, като на нея присъстваха политици и общественици, банкери, бизнес партньори на компанията и др. Производството за непрекъснато разливане на стомана е втората по значимост инвестиция от приватизацията на "Кремиковци" АД през 1999 г. след пуска в експлоатация на Първа доменна пещ. Новата мощност ще повиши значително качеството на произвежданите от комбината стоманени изделия и ще намали енергийните и суровинните разходи. Непрекъснатата разливка ще има и положителен ефект върху екологията в района след закриването на някои от тежките и замърсяващи производства. Първоначалният договор за доставка на оборудване на Производството за непрекъснато разливане на стомана е сключен през 1988 г. с австрийската "Фьост Алпине". Компанията е световен лидер в разработването на технологии, производството и монтажа на оборудване за металургията. Поради различни причини обаче изграждането на завода многократно е спирано. През последните години ръководството на "Кремиковци" ускори завършването на новия комплекс. В четвъртък беше открита и друга инвестиция на територията на дружеството - "Медико-стоматологичен център - "Кремиковци" 2004". Той е в изпълнение на договора за доброволно (допълнително) здравно обслужване на близо 8000-те работници и служители, подписан от изпълнителния директор на "Кремиковци" с "Доброволна осигурителна мрежа Здраве" АД. "Кремиковци"АД придоби собствеността на завода за поцинковане на ламарина "Ламкос" в косовския град Вущри, след като ръководството на UNMIK (United Nations Mission in Kosovo) официално му го прехвърли. Церемонията се състоя в петък в присъствието на представители на ръководството на самото предприятия и на Борда на директорите на Агенцията за приватизация на Косово. 4 152 250 евро плаща "Кремиковци" за 100% от завода за поцинковане на ламарина "Ламкос". На 13 април българското металургично предприятие спечели втория и последен търг за косовското предприятие. "Кремиковци" ще вложи 15 млн. евро за обновяване и модернизации през следващите 2 години, като в предприятието ще има 500 работни места. Ще бъдат направени и ремонти и възстановяване на мощностите.
Източник: Кеш (05.08.2005)

В София се получават най-високите заплати Смолян, Видин и Благоевград са на опашката по заплати, показват предварителните данни на НСИ за второто тримесечие. В трите области получават далеч под средната заплата за страната, която е 318 лв. В Смолян средното възнаграждение е 255 лв., във Видин - 256 лв., а в Благоевград - 258 лв. Традиционно на върха са София с 395 лв. средно възнаграждение, Враца, към която е АЕЦ "Козлодуй", с 347 лв. и Стара Загора с 337 лв.
Източник: Сега (08.08.2005)

Общините искат помощ от правителството за наводненията Временната парламентарна комисия по бедствия и аварии към Народното събрание ще заседава в четвъртък, съобщи изпълнителният директор на Националното сдружение на общините /НСОРБ/ Гинка Чавдарова. На заседанието сдружението ще представи доклад с щетите, които общините понесоха от последните наводнения. Местната власт ще настоява правителството да отпусне на бедстващите общини исканите средства за възстановяване на общинската инфраструктура, беше категорична Гинка Чавдарова. Според нея обаче те вече ще са поне с 20 млн. лв. повече. В средата на миналата седмица от Националното сдружение на общините поискаха 50 млн. лв. помощ от държавата за възстановяване на унищожената от стихията общинска инфраструктура. Според изчисленията на експертите след първото голямо наводнение бяха нужни общо 122 млн. лв. за възстановяването им. Засегнатите общини поискаха половината от средствата да им бъдат предоставени от излишъка. Ден по-късно обаче на редовното си заседание кабинетът в оставка не гласува исканата сума. Според заместник-министъра на финансите Любомир Дацов общините можели да се справят сами с възстановяването, защото били в добро финансово състояние и за първото шестмесечие на годината са регистрирали 100 млн. лв. повече приходи от планираните. Според министрите в оставка големите щети от наводненията били по националната инфраструктура и в периода от 25 май до 12 юли те възлизат на близо 394 млн. лв.
Източник: Пари (08.08.2005)

Ползите от европейския провал са съмнителни Неприемането на България в ЕС през 2007-а може да има и положителни последици, написа преди време Георги Ангелов от Института за пазарна икономика. Това мнение не бе изненада - каквото и да става, хората от института отстояват либерализма, който би пострадал след присъединяването на България към бюрократичния и муден ЕС. Идеята за ползите от евентуално отлагане се мултиплицира със скорост, която предизвиква съмнения, че тезата на института се използва за други цели. По принцип аргументите на либералните икономисти заслужават внимание: не е особено блазнеща перспективата за синхронизиране на цикъла на българската икономика с този на ЕС (6% очакван растеж у нас тази година срещу 2% в ЕС); разходите за спазване на европейските норми са бреме за фирмите; европейският модел е твърде социален и с висока тежест на бюджета, което също би препънало ускорението на българската икономика. Въпрос на дълга и безрезултатна дискусия е дали предимствата от достъпа до европейския пазар и други блага си струват тази цена. Забавеното приемане на България в ЕС обаче не означава, че ще се порадваме още малко на ускорен растеж и икономически свободи, от които Брюксел би ни лишил. Няма как да стане, защото никой не предвижда, след като ЕС отложи членството да се откажем да правим разходи за екология или пък да въведем нулеви данъци, за да откраднем инвеститори от западноевропейските страни. (А календарът показва, че ако се стигне до предсрочни избори, следващият бюджет трябва да бъде внесен до 31 октомври от служебно правителство, което прави илюзорни всякакви надежди за по-сериозно намаляване на данъците.) Позицията на бизнеса е по-прагматична. "Тези инвестиции (в екология - бел. ред.) така или иначе трябваше да се направят, друг е въпросът защо бяха приети толкова кратки срокове - обяснява Антон Петров, представителят на "Виохалко", компанията, която контролира "Стомана Индъстри" и още няколко металургични завода. - Би могло да има и ползи: например за конкурентоспособността на металургията е важна цената на електроенергията и ако отлагането означава незатваряне на блоковете в "Козлодуй" и забавяне на нейното поскъпване, ще е добре", добавя той. Петров обаче не е склонен да преувеличава ползите, които според него са краткосрочни и са по-малко от недостатъците. Той обяснява, че за износа на стомана и в момента няма тарифни или нетарифни ограничения, така че ефектът от отлагането няма да е голям. (То ще засегне повече селскостопанските стоки.) Но има други пропуснати ползи. На първо място ще бъдат загубени парите от еврофондовете, които ще се забавят с една година. Докато трае паузата, вероятно няма да получим и допълнителни предприсъединителни средства или поне не по всички програми. Добрата новина е за чиновниците, които няма да се притесняват, че бавят усвояването на пари по вече одобрените меморандуми. Може да се окаже, че парите за (публични) инвестиции през 2007 г. са по-малко, отколкото в момента, което да забави растежа. Другата опасност е, че вероятното отлагане може да наложи предоговаряне на финансовата рамка, което ще е голямо изпитание за следващото правителство (тя е одобрена за 2007-2009 г. и не всички обещани средства бяха предвидени в Договора за присъединяване). (сп. Тема)
Източник: Други (08.08.2005)

Кремиковци с най-много дългове към НЕК Всички вземания на НЕК от клиенти за потребена електроенергия до края на юни са за 219 млн. лв. От тях 69 млн. са текущи, а 150 млн. лв. са стари задължения. Класацията води металургичният комбинат Кремиковци със 70 млн. лв. дългове, следван от Химко АД - Враца с 33 млн. лв., компанията БДЖ дължи 29 млн. лв. Вазовските машиностроителни заводи в Сопот дължат 2.6 млн. лв., Чугунолеене - 1 млн. лв. Постигнато е споразумение с електроразпределителното дружество в София-област, чиито задължения от 22 млн. лв. сега са спаднали до 12 млн. лв. Изпълнителният директор на НЕК ЕАД Васил Анастасов каза още, че средномесечните сметки на 7-те електроразпределителни дружества са между 50 и 70 млн. лв., но се плащат редовно. Текущите задължения към НЕК се плащат около 98%, което ни дава увереност за финансова стабилност, допълни Анастасов. Счетоводната печалба на компанията за полугодието е 40.5 млн. лв. при 56 млн. лв. през същия период на 2004 г. Това се дължи на либерализацията на пазара, обясни той.
Източник: Пари (09.08.2005)

Дефицит по текущата сметка Дефицитът по текущата сметка за юни е 141.5 млн. EUR, показват данните на БНБ за платежния баланс. Спрямо същия месец на 2004 г. се е увеличил 7.5 пъти. Тогава текущата сметка е била отрицателна в размер на 18.8 млн. EUR. За януари - юни 2005 г. дефицитът е 1.372 млрд. EUR, което е 6.5% от БВП. Година по-рано текущата сметка е била с дефицит 961.9 млн. EUR. Търговското салдо за отчетния период също е отрицателно в размер на 1.693 млрд. EUR, или 8% от БВП. Дефицитът се увеличава с 392.7 млн. EUR спрямо същия период на 2004 г. През шестте месеца на 2005 г. износът ни е на 4.382 млрд. EUR. Увеличава се с 21.1% в сравнение със същия период на м. г. Вносът за периода януари - юни е 6.075 млрд. EUR, като нараства с 23.5% спрямо съответния период на 2004 г. Преките чуждестранни инвестиции в страната за януари - юни 2005 г. намаляват със 124.5 млн. EUR спрямо същия период на м. г. Те възлизат на 723.2 млн. при 847.7 млн. EUR година по-рано. Преките инвестиции покриват 52.7% от дефицита на текущата сметка за отчетния период. За януари - юни 2005 г. финансовата сметка е положителна - 1.567 млрд. EUR. Валутните резерви на БНБ се увеличават с 503.3 млн. EUR.
Източник: Пари (09.08.2005)

Криза в Кремиковци В специален авариен режим на работа са приведени съоръженията на "Кремиковци" АД заради тежката пътна обстановка, причинена от проливните дъждове. Това съобщиха от комбината. В момента дружеството е в транспортна изолация - недостъпно е за жп-композиции и автотранспорт. Това силно е ограничило превозването на работещи до и от комбината и е направило невъзможна доставката на суровини и материали. От 5 август е прекратен достъпът на автомобили до "Кремиковци" през основния път, минаващ през Челопечене. По този начин се преустановява възможността за превозването на работещи с автобусите на дружеството, пише в съобщението. От петък е преустановено и снабдяването на дружеството с основни суровини и материали, осигуряващи функционирането на "Кремиковци". Няма доставка на въглища и руди нито от пристанище Бургас, нито от пристанище Лом, пише в съобщението. Не може да бъде експедирана и произведената готова продукция, което ще доведе дружеството до сериозни икономически затруднения. Ако обстановката продължи да бъде критична, ще се пристъпи и към спиране на основни производствени мощности, пише в съобщението.
Източник: Дневник (09.08.2005)

Влагат 75 млн. долара за златото в Ада тепе Канадската "Дънди прешъс металс" ще вложи 75 млн. долара за изграждане на рудника и добива на злато в Ада тепе край Крумовград. Вече е готова окончателната технико-икономическа оценка за проекта. Обществено обсъждане на оценката за въздействие върху околната среда ще се проведе на 17 и 18 август. Проектът за рудника предизвика протестите на местни екоорганизации. Канадската компания притежава у нас и рудник "Челопеч". Той вече отчита положителен резултата за полугодието. Добивът на руда е над 950 хил. тона. 2,4 млн. долара са нетните приходи на "Дънди" към края на второто тримесечие. Оперативната печалба е 1,2 млн. долара от продажбата на близо 30 хил. т медно-златен концентрат.
Източник: Стандарт (10.08.2005)

Купувачът на “Кремиковци” инвестира € 283 млн. в завод в Чехия или Полша Най-големият производител на стомана в света Mittal Steel, кандидат купувач на "Кремиковци", обмисля да инвестира до 350 млн. долара (283 млн. евро) в завод в Европа, за да навакса изоставането си от конкурентите в производството на ламарина за автомобилната индустрия, съобщи Financial Times в електронното си издание. Най-вероятното място, където ще бъде направена инвестицията, е едно от съществуващите предприятия на компанията в Краков или Катовице в Полша. Инвестицията обаче може да бъде направена и в притежаваните мощности в Острава, Чехия, коментира вестникът. На общото събрание на акционерите на "Кремиковци" в понеделник ще стане ясно дали Mittal Steel ще придобие металургичния ни комбинат, казаха от "Кремиковци". Единствената точка в дневния ред на събранието е промени в надзорния съвет на дружеството. От комбината отказаха коментар за обявените намерения на гиганта да инжектира огромни средства в старите си заводи в Полша или Чехия. Възможно е световният гигант да упражнява натиск върху българския продавач, коментират запознати финансисти. Според анализаторите, в момента е много важно за Митал да подобри качеството на произвежданата в неговите предприятия ламарина, която се използва в автомобилната индустрия, за да стане по-конкурентноспособен. Основните му конкуренти в тази област в Европа са люксембургската компания Arcelor, германската Thyssen-Krupp и Voestalpine от Австрия.
Източник: Монитор (10.08.2005)

Челопеч майнинг излезе на печалба Медодобивната компания "Челопеч майнинг" излезе за първи път (откакто е собственост на канадската "Дънди прешъс металс") на печалба, твърди канадската преса, като се позова на изказване на Джонатан Гудман, президент и управляващ директор на дружеството, пред акционерите на фирмата. Поводът за изказването бяха финансовите резултати на дружеството за първата половина на годината. Точният размер на положителния финансов резултат не се посочва, но от офиса в България посочват, че на този етап тя е скромна, като по-важното в случая е, че дружеството вече е на зелено. Към април 2005 г. производството на руди в предприятието в Челопеч достига 950 хил. тона на годишна основа, се посочва в информацията.
Източник: Дневник (10.08.2005)

Засилен интерес на чуждите инвеститори към България Чуждите инвеститори засилват интереса си към България, заявиха вчера от БНБ. По данни на БНБ, изнесени в понеделник, обаче абсолютният размер на чуждестранните инвестиции в България за първите шест месеца на 2005 г. е 723,2 млн. евро, което е с 124,5 млн. евро по-малко от същия период на предходната година. Въпреки това от институцията заявиха, че "ако се вгледаме по-професионално в структурата на преките чуждестранни инвестиции, обаче ще видим, че тези данни показват по-скоро нарастващ интерес на чуждестранните инвеститори към България", коментираха от БНБ. Доказателство за това бил фактът, че през първите шест месеца на тази година всички вложения у нас били "на зелено". Тези вложения са с 19,6% повече спрямо същия период на миналата година, когато те са били 604,6 млн. евро. Останалите 243,1 млн. евро са били инвестиции, свързани с приватизационни сделки. Това развитие ясно показва засилване на интереса към страната ни на чуждестранните инвеститори, тъй като именно инвестиции на зелено внасят нови капитали и технологии в страната и създават нови работни места, коментираха от БНБ.
Източник: Новинар (10.08.2005)

CSN регистрира 1.2% спад в печалбата Третият по големина производител на стомана в Бразилия Cia Siderurgica Nacional (CSN) регистрира спад в чистите приходи за пръв път от пет тримесечия насам, на фона на по-слабите продажби и по-ниските цени. Консолидираните чисти приходи за второто финансово тримесечие на годината са намалели с 1.2% до 419 млн.реала (182 млн.щ.д.), или 1.52 реала на акция, в сравнение с 424 млн.реала, или 1.48 реала на акция преди година. Данните за резултата на акция за 2005 г. се базират на броя на акциите към 31 март. CSN е сред стоманодобивните предприятия, като Gerdau SA (най-големият производител на стомана в Латинска Америка), чиято печалба бележи спад заради забавянето на местната икономика, което доведе до спад в продажбите на местния пазар, докато по-ниските цени на международните пазари оказаха негативно влияние върху приходите от износ. Gerdau миналата седмица изнесе резултати за малка промяна в печалбата през второто тримесечие, след като през последните шест тримесечие приходите на компанията непрекъснато нарастваха. Продажбите са намалели с 16% до 1.137 млн.м.т. през второто тримесечие, в сравнение с 1.354 млн.м.т. преди година, съобщи CSN в свое изявление. Цените на стоманата на вътрешния пазар на страната са спаднали с 4% през тримесечието, и с 10% на експортния пазар. Чистите приходи са намалели с 0.6% до 2.55 млрд. Реала, в сравнени с 2.56 млрд.реала. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (10.08.2005)

НЕК постепенно губи големите си потребители Националната електрическа компания ( НЕК) губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Това сочат резултатите от отчета на компанията за първото шестмесечие на 2004 г. Тази тендеция ще се задълбочи през следващите няколко години, прогнозират енергийни експерти. В момента преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. Освен това се появи и частен търговец с ел. енергия- неотдавна лицензираната компания "ЧЕЗ трейд". Всичко това води и до намаление на печалбата на НЕК. Тя е намаляла на 40,5 млн. лв. за първото полугодие на тази година, докато през същия период на миналата е била 56 млн. лв., коментира главният изпълнителен директор на НЕК инж. Васил Анастасов. Ангел Минев.
Източник: Монитор (10.08.2005)

Украйна продава 93,02% от Криворожстал Украйна обяви за продажба 93,02% от акциите на "Криворожстал". Началната цена на пакета е 2 млрд. долара. Конкурсът ще се проведе на 24 октомври 2005 г. В края на м. г. Апелативният стопански съд в Киев наложи запор на 93,02% от акциите на минно-металургичния комбинат. Преди това премиерът Юлия Тимошенко обяви, че комбинатът ще бъде върнат в собственост на държавата.
Източник: Стандарт (11.08.2005)

Расте себестойността на тока Себестойността на тока от АЕЦ "Козлодуй" след спирането на I и II блок се е увеличила с 23%, но още нямаме информация как ще се отрази спирането на III и IV блок. Това заяви изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Иван Иванов. Той допълни, че в момента най-голяма тежест върху себестойността на електроенергията, произвеждана от атомната централа, заемат амортизацията с 24% и ядреното гориво - с 21%. Цената на тока на АЕЦ "Козлодуй" ще се увеличи с 2,5%. Това ще стане при условие, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се съгласи да увеличи цената на 1 мвтч с 1 лев и тя ще достигне 42 лв. В момента електроцентралата осигурява 46% от общото електропроизводство в страната. Шефът на АЕЦ "Козлодуй" допълни, че трябва да се намали вноската към фондовете за извеждане от експлоатация и радиоактивни отпадъци до 10%. В момента тя е 20% и е най-високата от страните в ЕС, заяви Иванов.Себестойността на тока от АЕЦ "Козлодуй" след спирането на I и II блок се е увеличила с 23%, но още нямаме информация как ще се отрази спирането на III и IV блок. Това заяви изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Иван Иванов. Той допълни, че в момента най-голяма тежест върху себестойността на електроенергията, произвеждана от атомната централа, заемат амортизацията с 24% и ядреното гориво - с 21%. Цената на тока на АЕЦ "Козлодуй" ще се увеличи с 2,5%. Това ще стане при условие, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се съгласи да увеличи цената на 1 мвтч с 1 лев и тя ще достигне 42 лв. В момента електроцентралата осигурява 46% от общото електропроизводство в страната. Шефът на АЕЦ "Козлодуй" допълни, че трябва да се намали вноската към фондовете за извеждане от експлоатация и радиоактивни отпадъци до 10%. В момента тя е 20% и е най-високата от страните в ЕС, заяви Иванов.
Източник: Стандарт (11.08.2005)

Русия удължава антидъмпинговото разследване на вноса на стоманени тръби от Украйна Руският министър на търговията и икономическото развитие Герман Греф подписа заповед за удължаване срока на антидъмпинговото разследване на вноса на стоманени тръби от Украйна до ноември. В същото време, министерството предприема подобни предпазни мерки по отношение на тръбите с голям диаметър, внос не само от Украйна, но и от Турция, Япония, Германия и Италия. Това разследване ще приключи през октомври. Максим Медведков, директор на отдела за търговски преговори към министерството, заяви по-рано, че Киев ще бъде домакин на преговори на 18-19 август, относно регулирането на взаимните доставки на тръби и евентуалното подписване на споразумение за срок от три до пет години. Греф най-вероятно ще посети Киев, за да обсъди не само проблемите с доставките на тръби, но и други въпроси във връзка с търговското сътрудничество между страните, включително условията за присъединяването на Русия и Украйна към Световната търговска организация (СТО). (източник: MESTEEL)
Източник: Други (11.08.2005)

15 на сто от фирмите са работещи 15 на сто от фирмите са работещи от около 1 милион регистрирани в България. Тези данни изнесе шефът на благоевградската търговско-промишлена палата Ромео Шатев. От всички работещи фирми 90% нямат готовност да се приспособят към условията в Европейския съюз, твърди бизнесменът. 60% от анкетираните представители на бизнеса признават, че основна трудност за тях е силната конкуренция на европейските стоки. За 45% проблемът е в неквалифицираната работна ръка у нас, а за 41% основно препятствие е бюрокрацията.
Източник: Стандарт (12.08.2005)

БММ ОТКРИ НАХОДИЩЕ НА ЗЛАТО КРАЙ КРУМОВГРАД Находище "Хан Крум" край Крумовград със съдържание на 750 000 тройунции злато е открила компанията Болкан Минерал енд Майнинг /БММ/, съобщиха оттам. БММ е концесионер и на мина Челопеч. От компанията информираха, че очакват да започнат концесия за добив в новооткрития залеж "Хан Крум". Според нейните планове първоначалните разходи по добива ще са 75 млн. USD, а оперативните - общо 79.8 млн. USD. Концесионните възнаграждения за държавата ще са около 5.2 млн. USD годишно, отделно данъкът печалба, който ще внесе в хазната БММ от дейността си, се предвижда да бъде 25.9 млн. USD годишно. БММ е предвидила и разходи за своя сметка за закриване и рекултивация на земята на залежите. Те са 8.7 млн. USD. Две години след старта на добива на злато от "Хан Крум" инвестицията ще започне да се възвръща. В процеса на разработка на находището ще бъдат открити 300 нови работни места и още над 230 във фазата на експлоатация за период, не по-малък от 6 години. Преработката на рудата ще се прави с помощта на цианидни съединения по безопасен за околната среда начин. В разработената технологична схема е включен и процес за разграждане на цианидите в отпадъка, преди той да бъде депониран. БММ предвижда след разграждането на цианидите в отпадъка да стигне ниво от 1 мг/л - много по-ниски от евронормите - 10 мг/л. Хвостохранилището, където ще се съхранява така обработеният отпадък, ще има изолиращ слой, както и мембрана, информират от БММ.
Източник: Пари (12.08.2005)

Отпада данъчният номер за фирмите От февруари 2006 г. ще отпадне данъчният номер за фирмите и те ще се обозначават пред данъчните с номера си по БУЛСТАТ. Това обясни Светлозар Тонев, шеф на Агенцията по вписванията към правосъдното министерство. Промените са заради влезлия вчера в сила нов закон за БУЛСТАТ. Регистърът, който досега бе към статистическия институт, преминава към агенцията по вписванията.
Източник: 24 часа (12.08.2005)

Немските стоманодобивни предприятия - оптимистично настроени Двете най-големи стоманодобивни предприятия в Германия в петък дадоха ясни индикации, че спадът в индустрията може да не е толкова сериозен, колкото се предполагаше. Индустриалният конгломерат ThyssenKrupp и вторият по големина производител на стомана в страната Salzgitter съобщиха, че условията се нормализират, след като съкращенията в производството започват да дават резултат и високите обеми на запасите постепенно започват да намаляват.
Източник: Други (12.08.2005)

Япония наложи мита върху вноса на американска стомана Кабинетът на Япония официално одобри решение за налагане на 15% репресивни мита върху вноса на стомана от САЩ. Министерството на търговията съобщи по-рано този месец, че върху американските стоманени продукти ще бъдат наложени мита считано от 1 септември в отговор на протекционните мерки на американската стоманодобивна индустрия. Мярката беше официално одобрена от Кабинета на среща в петък сутринта, съобщиха от пресслужбата на кабинета. Митата, които биха могли да достигнат 5.7 млрд.йени (51 млн.щ.д.), представляват първото подобно действие от страна на Япония , предприето спрямо неин търговски партньор. Токио реши да действа по този начин, след като Вашингтон отказа да премахне митата, наложени върху японските стоманени продукти по силата на т.нар. Поправка Бърд. – антидъмпингов закон, който СТО обяви за незаконен през 2003 г. (източник: NineMSN)
Източник: Други (12.08.2005)

Почти нулева инфлация през юли С 0.1% е поскъпнал животът през юли спрямо предишния месец, отчетоха от НСИ. Инфлацията за януари-юли 2005 г. спрямо съответния период на миналата година е 4.3%. През юли са намалели цените на хранителните продукти с 0.7% , а са поскъпнали нехранителните стоки и услуги. Най-евтино през месеца в сравнение с юни са се продавали яйцата, плодовете и зеленчуците. По-скъпи са били хлябът, брашното, колбасите, каймата, птичето месо, сиренето, кашкавалът, захарта. Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с по 0.3%, твърдят от статистиката. От групата на нехранителните стоки и услугите най-съществено е поскъпването на топлинната енергия с 9.4%, на междуселищния автобусен транспорт - с 4.2%, на услугите, свързани с лятната почивка - с 23.7%, на здравните услуги - с 0.5%. Почти без промяна или с поскъпване под 1% са цените на облеклото, на обувките, на домакинските потреби. Тази година по всяка вероятност заради наводненията няма да има традиционното за лятото поевтиняване на хранителните стоки. Причина за това бил и скъпият петрол.
Източник: Пари (15.08.2005)

Сделката за "Кремиковци" може да приключи в понеделник За понеделник е насрочено поредното общо събрание на акционерите на металургичния гигант "Кремиковци". То трябваше да се състои в края на юли, но беше отложено поради липса на кворум, след като на него не присъстваше представител на мажоритарният собственик на дружеството "Финметалс холдинг". Една от точките на дневния ред на събранието е гласуването на промяна в органите на управление на компанията. Това се посочва като най-сигурен отговор на въпроса дали има смяна на собствеността в металургичното предприятие. Сагата за купуването на "Финметалс холдинг" от "Глобал стийл", собственост на Прамод Митал, се точи вече близо две години. На 19 април от борсата съобщиха, че между акционерите на "Финметалс" от "Глобал стийл" е подписано предварително споразумение, с което "Глобал стийл" приема да закупи в пълен размер капитала на "Финметалс". Сделката трябваше да стане факт до 19 юни, при условие че бъдат изпълнени всички ангажименти, поети по условията на предварителното споразумение. Оттогава стоманеният комбинат привлече вниманието на значителен брой инвеститори, като по-голямата част от тях залагат, че предприятието ще има нов собственик. Потвърждение за сделката наблюдатели намериха и в новината, че представители на "Глобал стийл" ще дадат днес коктейл, на който са поканени представители на държавната администрация и бизнес партньори. Събитието най-вероятно ще ознаменува приключването на сделката.
Източник: Дневник (15.08.2005)

Митал обмисля да намали дела си в Mittal Group Стоманодобивният магнат Лакшми Митал планира да намали дела си в Mittal Group, след като компанията регистрира спад в печалбата. Митал заяви, че е готов да редуцира 86% си дял в Mittal Steel Group, която се смята за най-големият производител на стомана в света, със своите 51 млн. т продукция годишно, която се очаква да достигне 80-100 млн. т в рамките на идните няколко години. Последното изявление идва, след като Митал разкри 15% спад в печалбата за третото тримесечие на тази година, в сравнение със съответния период на миналата. Според доклада, компанията може да продаде акции на стойност 2 млрд.щ.д. на пазара, с цел финансиране на по-нататъшни поглъщания и експанзии. Финансовите анализатори посочиха, че Mittal Group е привлякла доста скромен интерес от страна на инвестиционните фондове, тъй като тя е строго контролиран фамилен концерн, почти изцяло собственост на един човек. Mittal Group е в процес на придобиване на губещи държавни предприятия в Турция и Украйна, което би могло да и струва близо 2 млрд. щ.д. Групировката освен това проявява интерес към закупуването на заводи и в Китай. Спадът в потреблението на стомана в Китай, наблюдаван напоследък, обаче, доведе до спад в цената на продукта, която в момента се движи около 450 щ.д. за тон, в сравнение с 640 щ.д./т през първото тримесечие на 2004 г. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (15.08.2005)

Volkswagen смята да купува стомана от Русия Volkswagen AG планира да купува стомана от Русия. Постигнати са договорености за доставка на първите количества стоманени листи от руската Северстал, според публикации в Handelsblatt, цитиращи изявления и източници от двете компании. Производителят на автомобили също така може да построи свой завод за пресоване в Русия, ако доставките от Северстал се окажат с достатъчно високо качество. Според вестника, VW ще е първата западна автомобилна компания, основала свой завод в Русия. Стоманата на Северстал ще се използва в производството на моделите VW и Audi. Целта е да се намалят производствените разходи в Германия. (източник: Forbes)
Източник: Други (15.08.2005)

ЕвразХолдинг придоби мажоритарен дял от италианската Palini e Bertoli Най-големият производител на стомана в Русия ЕвразХолдинг е придобил 75% плюс една акция от капитала на италианският производител на желязо и стомана Palini e Bertoli, съобщи говорител на руската компания в петък, 12 август. Останалит 25% минус една акция остават собственост на бившите управители на Palini. Поглъщането е финансирано със средства на компанията и заеми. Не беше съобщена цена на акция при продажбата. Според компанията, придобиването на италианската групировка ще помогне на ЕвразХолдинг да навлезе на нови международни пазари благодарение на преимуществата на Palini като производител на листов метал, както и достъп до добра база от клиенти за стоманените слябове, произвеждани от компанията, извън Русия. (източник: Mosnews)
Източник: Други (15.08.2005)

Global Steel Holding Ltd /GSHL/ е част от индийската Ispat Industries Limited, създадена специално за придобиване на други компании извън страната. През последните две години се разрасна чрез покупка на фирми и чрез поемане управлението на стоманодобивни заводи. С инвестиции от над 2 млрд. USD Ispat е седмата по големина индийска частна компания по отношение на фиксирани активи. Кремиковци АД притежава активи на стойност 1.212 млрд.лв. Задълженията на комбината са приблизително равни на собствения капитал. За 2004 г. печалбата на дружеството е над 80 млн. лв. Ръстът на приходите от продажби на продукция е 30% през миналата година. За първото тримесечие печалбата е 1.635 млн. лв. срещу загуба от 41.453 млн. лв. за първите три месеца на 2004 г.
Източник: Пари (16.08.2005)

Индийската фамилия Митал вече управлява "Кремиковци". Тяхната компания "Глобал Стийл холдинг" (GSHL) купи "Финметалс холдинг", който държи 71% от дяловете в металургичния ни комбинат. Шефът на борда на GSHL Прамод Митал оглавява Надзорния съвет на "Кремиковци", решиха акционерите на извънредно общо събрание вчера. Негов заместник ще бъде досегашният директор Валентин Захариев. В надзора влизат още братът на Прамод - Винод Митал, адвокатът на GSHL Борислав Боянов и представителят на Министерството на икономиката Иван Михайлов. Те определиха за директор на комбината Алок Гупта. Той е шеф на GSHL и е представител на индийците в управата на "Кремиковци" вече повече от година. Финализирането на сделката се очаква вече няколко месеца. На 19 април бе подписано споразумение между "Финметалс" и GSHL за прехвърляне на акциите. Оттогава обаче решението за промяна в управителните органи на комбината бе отлагано на два пъти. Общите събрания се проваляха заради липса на кворум. От вчера начело на комбината са индийците. На общото събрание се очакваше да пристигне самият Прамод Митал, който обаче не дойде. По-късно следобед в България пристигна и Винод Митал. Двамата дадоха вечерта коктейл за бизнес партньори на "Кремиковци" и представители на държавни ведомства. Акциите на комбината скочиха с над 7% на борсата след новината за приключване на сделката. Средната цена достигна 23,53 лв., а максималната до 24 лв. за акция. Вчера се изтъргуваха 9516 броя от книжата на завода. Инвестиции от 300 млн. долара за 3 години се ангажира да направи в "Кремиковци" "Глобал Стийл". Новите собственици планират да превърнат завода във водещ производител на стомана в региона.
Източник: Стандарт (16.08.2005)

ИНВЕСТИРАТ 240 МЛН. USD В НАХОДИЩЕТО АДА ТЕПЕ Около 190 USD ще струва добивът на една унция злато от крумовградските залежи Ада тепе по изчисления на канадската компания Болкан Минерал енд Майнинг /БММ/ - дъщерно дружество на канадската Дънди Прешъс Металс, която иска да разработва находището. Това съобщиха вчера на пресконференция представители на ръководството на компанията. Инвеститорите очакват нетна печалба в размер на 83 млн. USD за целия период - от началото на геоложките проучвания до приключване на експлоатацията на находището. По техни изчисления инвестицията за целия период от общо 240 млн. USD ще започне да се възвръща след 3.5 години. 75 млн. USD от тази обща сума са преките инвестиции, 80 USD млн. са предвидени за оперативни разходи, 5.5 млн. USD - за концесионни възнаграждения, 26 млн. USD - за данък върху печалбата, 8 млн. USD - за закриване и рекултивация. Добивът ще се извършва в съответствие с всички екологочни изисквания, увериха от компанията. Около 25 къщи ще трябва да построи инвеститорът за хората, чиито имоти попадат в засегнатата територия, за останалите няма опасност от замърсяване според инвеститора. .
Източник: Пари (16.08.2005)

Вторият по големина производител на стомана в Китай- компанията Angang, се сля с петия в листата Bengang в сделка, която може да създаде лидер в сектора на най-голямата стоманена индустрия, обявиха двете компании вчера, предаде CNN. Новата компания се нарича Anben Iron and Steel Group Co. Сливането може да създаде стоманен гигант с годишен капацитет от около 30 милиона тона, надвишавайки 20 милиона тонния лидер Baosteel Group., който контролира листваната в Шанхай Baoshan Iron and Steel Co., съобщи държавна медия. Придобиването представлява прецедент за консолидация в китайската индустрия, където по-малки заводи, които имат подкрепата на местното правителство, се противопоставиха на призивите на Пекин за сливане или затваряне. The Anben Iron and Steel Group бе основана на 8 август и двете компании ще обединят ресурси, технологично развитие, маркетинг, суровини, международна търговия и финансови отчети, казват двете компании. Много ключови китайски компании са държавни и дирижираните от правителството сливания не включват никакви финансови транзакции. Китай потребява една четвърт от световната стомана и е на път да се превърне от нетен вносител в нетен износител.
Източник: Монитор (16.08.2005)

Стрсните-членки на САССТ създават обща база данни Правителствата на страните-членки на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (САССТ) ще създадат обща база данни, която ще позволява проследяването на вноса на стомана от страни, които не са членки на САССТ. Целта е дъмпинга на стомана да бъде улавян още в самото начало. “Повече от всичко се стремим да действаме своевременно,” заяви г-н Кенет Смит, директор на отдела за оценяване и бизнес проследяване в мексиканското министерство на икономиката. Освен това, базата ще класифицира типа внесена стомана и страната-производител, така че страните от САССТ (Мексико, САЩ и Канада), да могат да виждат случаите, в които страна извън САССТ продава стомана на несправедливи цени. По този начин, правителствата на САССТ ще могат да предприемат действия по налагането на антидъмпингови мита преди местните индустрии да пострадат. Планът е част от стратегията на САССТ за разработване на практики, целящи защита на стоманодобивните индустрии от външна конкуренция. Трите страни също така целят да елиминират споровете относно вноса на стомана в рамките на САССТ. В един от случаите, мексиканският производител на стоманени тръби Tubacero беше недоволен, че правителството на САЩ наложи мита срещу вноса на продукцията на компанията. Членовете на САССТ ще подадат доклад за стратегиите за развитие на стоманодобивната индустрия по време на срещата на Северноамериканския свободен пазар, която ще се проведе в Отава през ноември. (източник: Steel Guru)
Източник: Други (17.08.2005)

Кремиковци" увеличи производството в Сърбия Заводът на "Кремиковци" в Сърбия е увеличил неколкократно производството си, съобщи белградската агенция ФоНет. За четирите месеца от покупката в "Кремиковци Леминд" в Лесковац са произведени 3500 тона ламарина. Година преди приватизацията такава продукция е била реализирана за цяла година, обяви директорът на завода Предраг Секулоски. Сега се правят по 10 000 т месечно, а през юли заводът е произвел рекордните 1400 т ламарина за известни купувачи в Турция, пише агенцията. След приватизацията няма нито един уволнен, обявени са конкурси за електронни и машинни инженери.
Източник: Стандарт (18.08.2005)

"Асарел Медет" влага 71 млн. лв. в ново оборудване 71 млн. лв. ще бъдат инвестирани в минно-обогатителния комплекс "Асарел Медет", ръководен от Лъчезар Цоцорков, през следващите 3 г., съобщиха от компанията, която празнува 40-годишен юбилей. Средствата ще бъдат вложени в подновяване, модернизиране и увеличаване на минното оборудване. Освен това в комплекса ще бъдат внедрени нови технологии, ще се обновят фабричните и лабораторните съоръжения, ще се въведат съвременни софтуерни програми за обучение и квалификация на служителите. Дружеството вече защити инвестиционния си план пред Българската агенция за инвестиции /БАИ/ и получи сертификат за първокласен инвеститор. Така на практика държавата ще подпомогне инвестицията на "Асарел Медет", като изгради необходимата пътна и ВиК инфраструктура за новите мощности. В края на юни бе направен пускът на част от новото оборудване - четири нови минни машини на световния лидер Caterpillar на стойност 5.5 млн. долара. Доставени са и седем 130-тонни автосамосвала "Белаз", и пробивна сондажна машина на Sandvic за 10 млн. долара, припомниха от компанията.
Източник: Монитор (18.08.2005)

Безработицата през юли намаля до 10.95 на сто Равнището на безработицата отбелязва най-големия спад от 9 години насам, съобщиха от пресцентъра на Министерството на труда и социалната политик(МПСП). Регистрираните безработни през юли са 405 493 души, с 41 291 по-малко от юли 2004 година. През месец юли от бюрата по труда са обявени 17 567 свободни места. 18 834 души от които 5466 младежи до 29-годишна възраст, са започнали работа, съобщиха от МПСП. Обучение за професионална квалификация са започнали 2009 и са завършили 2425 души. От завършилите 2240 безработни са започнали работа. Тенденцията младежите да преобладават на курсовете за професионална квалификация се запазва, допълниха от социалното министерство.
Източник: Новинар (18.08.2005)

"Глобал Стийл" плаща със заем за "Кремиковци" "Глобал Стийл холдингс" /GSHL/ е емитирал дългови книжа за 150 млн. долара, за да плати за придобиването на 71-процентен дял от "Кремиковци" АД, което е най-голямото стоманодобивно предприятие в България, съобщава индийското издание "Business Standard". GSHL е получил парите срещу секюритизиран дълг от търговци на стомана, между които са британската компания Stemcor, австрийската Voest Alpine Industries и Selzgitter от Германия. Годишният лихвен процент на дълговите инструменти е между 7 и 8 на сто. Според "Business Standard" заемът е договорен от Merrill Lynch & Co., като водещ мениджър, с участието и на базирания в САЩ Tudor Fund, Goldman Sachs Group Inc. и Cheney Cap. Изданието посочва, че GSHL ще използва част от получените средства, за да плати придобития дял от "Кремиковци", а останалата част ще бъде използвана за покриване на задълженията на предприятието, които се оценяват на 200-300 млн. долара. Дълговете са основно към железниците и доставчици на енергия.
Източник: Монитор (18.08.2005)

Белгийският производител на мед "Кумерио" (Cumerio) отчете нетна печалба от 14.3 млн. евро за първите четири месеца на годината. Печалбата до април бележи значителен ръст в сравнение с цялото второ полугодие на 2004 г., когато беше обявен финансов резултат от 11.6 млн. евро. Продажбите на компанията за първите четири месеца са 573 млн. евро, съобщиха още от "Кумерио". Преди няколко месеца компанията обяви и прогнозите за финансовия си резултат за тази година, според които оперативната печалба ще бъде между 42 млн. и 45 млн. евро, а нетната печалба между 27 млн. и 30 млн. евро. Анализатори от няколко инвестиционни банки заявиха пред Ройтерс, че техните очаквания за финансовия резултат на компанията са подобни, и уточниха, че те се дължат на увеличеното търсене на мед на световните стокови пазари. Отчетът на компанията за полугодието се очаква да бъде пуснат на 24 август.
Източник: Дневник (18.08.2005)

СТО се произнесе срещу САЩ в диспута за специалните мита срещу стоманата Експерти от Световната търговска организация (СТО) се произнесоха срещу САЩ в сряда, в продължителния спор между САЩ и ЕС относно специалните мита, налагани от американците при вноса на продукти от въглеродна стомана от Великобритания и Испания. Екипът от трима експерти също така препоръча СТО да призове Вашингтон да се подчини на разпоредбите. Експертите са установили, че промените, предприети от САЩ, довели до налагането на мита върху вноса на продукти от Великобритания и Испания, не на в съответствие с правилата на СТО. Разследването, обаче, е установило, че новите мита върху вноса на плоски продукти от въглеродна стомана от Франция, са правомерни. От търговското представителство на САЩ заявиха, че становището на СТО е негативно, но ще има и положителен ефект за страната. “Като цяло, световната организация отхвърля голяма част от претенциите на ЕС, в които се твърди че САЩ не се е съобразил с разпоредбите и препоръките на ЕС,” твърди прес-секретаря на търговското представителство Нийна Мурджани. Тя добави, че както САЩ, така и ЕС могат да обжалват резултата. Случаят започна, когато ЕС призова САЩ пред СТО във връзка с митата, наложени от Вашингтон върху вноса на продукти от въглеродна стомана, с цел компенсирани на (според САЩ) продължителни субсидии, предоставяни на бивши държавни стоманодобивни компании в Европа. През 2002 и 2003 г. СТО отсъди спора в полза на ЕС, който беше подкрепен от Бразилия, а САЩ заяви, че ще приложат препоръчаните промени. Миналата година, обаче, от Брюксел заявиха, че промените, въведени във връзка с прилагането на американските мита, все още нарушават правилата на СТО – и спечелиха съгласието на останалите членки на СТО да основат екипа за оценка на съответствието. (източник: Reuters)
Източник: Други (18.08.2005)

Представят годишен анализ за развитието на минната промишленост в България В зала 10 на НДК представят годишен анализ за развитието на минната промишленост в България. Участници са Лъчезар Цоцорков,изпълнителен директор на "Асарел Медет" АД; Цоло Вутов,председател на НТС по минно дело, геология и металургия; Пенчо Токмакчиев и Александър Загоров. Под патронажа на вицепрезидента България г-н Ангел Марин, ще се проведе традиционното честване на Професионалния празник на миньора, организирано от Българската минна камара, член на БСК. Почетни гости на честването ще бъдат министрите на икономиката, на околната среда и водите, на енергетиката и енергийните ресурси, на регионалното развитие и благоустройството, на труда и социалната политика, на финансите, председателите на национално представителните работодателски и синдикални организации - БСК, КНСБ и КТ "Подкрепа" и др. За участие са поканени представители на минните дружества, членове на БМК, ветерани от бранша, представители на миньорските синдикати, представители на законодателната и изпълнителната власт, медии. Всяка година българската минна общественост отбелязва 18 август като професионален празник на миньора, израз на уважение и преклонение пред българските миньори, минни специалисти и свързаните с тях професии. Независимо от тежките процеси на преструктуриране на минния бранш, той продължава да играе решаваща роля в българската икономика, като минералните суровини остават гаранция за националната ни независимост и сигурност. 18 август е денят на Успението на Св. Иван Рилски – покровител и защитник на българските миньори. Преди 102 години - през 1903 г., по предложение на пернишките миньори с указ на цар Фердинанд денят е обявен за професионален празник на работещите в мините. Празникът бе възстановен през 1994 г. с постановление на Министерския съвет. (източник: news.bg)
Източник: Други (18.08.2005)

За България реалистичен срок за приемането на еврото е около 2010 г. с втората вълна, при присъединяване към ЕС през 2007 г. Така ще бъде изпълнен и срокът, в който БНБ се е ангажирала да работи за приемането на еврото, се казва в доклад на Bank Austria Creditanstalt. Страните-кандидатки за ЕС от Югоизточна Европа отбелязват добър напредък по пътя си към еврото, посочват още от BA-CA. България и Румъния ще се присъединят към ЕС през 2007 г., при условие че изпълнят необходимите условия и реформи и намерят начин да разрешават бързо потенциалното възникване на вътрешнополитически проблеми, се посочва в анализа. Следващите им усилия ще бъдат насочени към приемането на еврото в най-кратки срокове. Запазването на валутния борд и финансова стабилност у нас е важно условие страната да се присъедини навреме към еврозоната, посочват те. Инфлацията е единственият критерий от изискваните за присъединяване към еврозоната, който формално страната ни не е изпълнила. Според последния доклад на BA-CA прогнозите за средногодишната инфлация за 2005 г. са 4, а за 2006 г.-3.8%.
Източник: Пари (19.08.2005)

Депутат скочи срещу добива на злато Депутат скочи срещу добива на злато в Крумовград. Ще предприема всички мерки златодобивът да не се случи, обяви Юнал Тасим от ДПС. Той бе в града за общественото обсъждане на проекта на канадската "Дънди Прешъс". Екоорганизации и граждани се обявиха против заради използването на технологии с цианид. Проектът не е безопасен, заяви и Тасим, чиято първа специалност е инженер-химик. На обсъждането обаче емоциите надвиха добрия тон въпреки обясненията на шефа на компанията Лорънс Марсланд, че ще бъдат вложени $75 млн. и ще бъдат открити близо 1200 работни места.
Източник: Стандарт (19.08.2005)

Промет Стиил инвестира 35 млн. EUR в нови мощности Строителството на металургичния завод Промет в Дебелт e било едно от най-амбициозните начинания по времето на късния социализъм. Просто тогава се е смятало, че тежката индустрия трябва да стои в основата на цялата икономика. Изграждането на предприятието е започнало в началото на 80-те години. През 1988 г. то реално започва да работи. Идеята е била новата металургична мощност да замени изцяло Кремиковци и тогавашната Стомана - Перник. Затова заводът край Дебелт става известен още и като третата металургична база на страната. Той е проектиран върху 9000 дка площ. Предвиждало се е освен стоманодобив и стан 300 за горещо валцуване да бъде изграден и стан Щекел за производство на ламарина, както и да се развият други металургични производства. Впоследствие обаче е изграден само един стан 300 за горещо валцуване, по-специално за производство на арматура и винкел, поясняват моите домакини от ръководството на дружеството. Основният проблем на предприятието е, че когато е изградено, то няма добивни мощности. За да произвежда, Промет Стиил купува суровина от чужбина или от другите два металургични завода в България - Кремиковци и Стомана. Преработва заготовките и ги продава. За да се затвори напълно цикълът и Промет Стиил Да бъде независим от международните пазари и да не се влияе от пазарните цени е необходимо да се изградят стоманодобивни мощности, т. е. електропещ за непрекъсната разливка. Съвсем наскоро организирахме конкурс за изграждането на нови производствени мощности, поясняват шефовете на Промет Стиил. От всички предложения е избрана офертата на австрийската компания Фьост Алпине. Това според експерти по металургично оборудване е марка, подобна на Мерцедес в автомобилостроенето, с гордост подчертава изпълнителният директор на Промет Стиил Мирослав Борисов. Според него вече е подписан предварителен протокол, който удостоверява, че двете страни са готови да преминат към сключването на договор. Негов предмет ще бъде доставката на електропещ за непрекъснато разливане на стомана с капацитет 600 хил. т годишно. Моите домакини не скриват задоволството си, че това ще бъдат СЪОРЪЖЕНИЯ НА СВЕТОВНО РАВНИЩЕ В амбициозната програма на дружеството е предвидено строителството на новата производствена мощност да започне в края на годината и за година - година и половина да приключи. Заедно с това се предвижда и изграждането на линия за производство на катака - кръгло арматурно желязо с различен диаметър по най-модерна технология. Това ще позволи заводът да достигне своя оптимум от 800 хил. до 1 млн. т произведена стомана годишно. Финансовото изражение на тази продукция е около 600 млн. USD. Ако съпоставим с обема продукция, която произвеждат другите два металургични завода, ние ще бъдем на равнището на Кремиковци, със задоволство обяснява Мирослав Борисов. Линията за производство на катака е изключително икономична и пести много ресурси, машините за разбиване също са последно поколение на технологиите в металургията. Цялата инвестиция в закупуване и изграждане на електропещта и на тази линия възлиза на близо 35 млн. EUR общо. Това е НАЙ- ГОЛЯМАТА ИНВЕСТИЦИЯ В ТАЗИ ОБЛАСТ В РЕГИОНА Предвижда се персоналът в дружеството да се увеличи с 300 души, след като в експлоатация влязат новите производствени мощности. В Промет Стиил вече е въведен и т. нар. слитинг процес. Това е модерна технология, която позволява за единица време вместо 1 арматурен прът да бъдат произведени 2, при намалени разходи. Целта е да се стигне до производството на 3 пръта едновременно, обясниха от завода. С реализираните мащабни инвестиции през последните няколко години Промет Стиил се превърна в един модерен и конкурентоспособен завод за Европейския съюз. Вчерашната перла на социализма дава днес реална заявка да стане новият български металургичен гигант.
Източник: Пари (19.08.2005)

Промет Стиил инвестира 35 млн. EUR в нови мощности МИРОСЛАВ БОРИСОВ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ПРОМЕТ СТИИЛ : КАКЪВ Е ОБЕМЪТ НА ПРОДУКЦИЯТА НА ПРОМЕТ СТИИЛ ЗА МИНАЛАТА ГОДИНА? - Произвели сме 300 000 тона горещовалцувани продукти, чиято пазарна стойност е 150 млн. USD. Това ни нареди на второ място по товарооборот на пристанище Бургас. КОИ СА ОСНОВНИТЕ ВИ ПАЗАРИ? - Първата задача, с която се заехме, след като купихме завода, беше да намерим надеждни пазари за продукцията, която произвеждаме. Заводът е проектиран да произвежда около 800 000 т горещовалцувана стомана. Потреблението на вътрешния пазар за последните 3-4 години не надвишава 10 000 тона. Много стомана се внася и от Украйна. Затова голяма част от нашата продукция оставаше непродаваема. Това наложи усвояването на нови пазари. В момента изнасяме главно за САЩ. През миналата година там сме реализирали 200 000 т стомана. Търгуваме и с всички балкански държави. Получихме и сертификат за износ в Испания. В момента разработваме и сертификат за Португалия и Австрия. ЛЕСНО ЛИ СЕ ПРОБИВА НА АМЕРИКАНСКИЯ ПАЗАР? - Освен на качеството там държат много и на външния вид на продуктите. Всяка стока трябва да бъде лесно идентифицирана, да носи надпис на фирмата, на страната производител и марката стомана. По този начин, ако има разминаване в стандартите, отговорност носи производителят, а не търговецът. Това ни задължава да бъдем изключително прецизни при изпълнението на всяка поръчка. КАКВА Е ПОЛИТИКАТА НА ЗАВОДА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНАТА СРЕДА? - Никакви вредни емисии и газове. Ние имаме европейско разрешително по екология.
Източник: Пари (19.08.2005)

Алкомет увеличава капитала си Алкомет АД-Шумен свиква извънредно общо събрание на акционерите на 7 октомври, на което ще се гласува за тройно увеличение на капитала на дружеството. В момента капиталът е 4 488 482 лв., а с издаването на емисия от 13 465 446 нови акции той ще достигне 17 953 928 лв. Подписката ще се счита за успешна, ако бъдат записани поне 90% от заявения капитал. Необходимо е да увеличим капитала си, защото печалбата ни не е достатъчна, за да покрие инвестициите в компанията, заяви Иван Динев, директор за връзки с инвеститорите на Алкомет. Имаме намерение да инвестираме увеличението на капитала в оборудване. В момента преоборудваме два от основните си цеха - пресовия и леярния, с най-модерна техника, допълни той. Алкомет АД-Шумен е основана през 1981 г. и е водещ производител на алуминиеви пресови и валцови продукти. Компанията е единствената в България и една от най-големите на Балканите, специализирана в производството на изделия от алуминий и алуминиеви деформируеми сплави.
Източник: Пари (19.08.2005)

Асарел Медет изнася руда за $600 млн. Руда и метали за 600 млн. долара ще бъдат изнесени през 2005 година, сочи прогнозата на минната камара, съобщи председателят й и директор на "Асарел-Медет" Лъчезар Цоцорков. Работещите в бранша отбелязаха вчера професионалния си празник. За над 1,5 млрд. лв. се очаква да бъде продукцията в бранша през 2005 г. Мини "Бобов дол" да се приватизират в пакет с ТЕЦ-а, продължават да настояват от синдикалните организации на миньорите. Те и "Марица-изток" са рудниците, останали все още държавна собственост.
Източник: Стандарт (19.08.2005)

Минният бранш очаква продукция за 1.5 млрд. лв. Продукцията в мините да достигне над 1.5 млрд. лв. тази година са очакванията на браншова камара, обяви на пресконференция в НДК в четвъртък председателят на Българската минна камара и изпълнителен директор на "Асарел Медет" Лъчезар Цоцорков. Предварителните данни на камарата за обема на износа на полезни изкопаеми от страната като стойност са за 600 млн. долара, отчетоха от браншовата организация. Отрасълът е произвел продукция за над 1.3 млрд. лв. през 2004 г., което е ръст от 132 на сто спрямо 2000 г., показват данните на националната статистика. В същото време износът през миналата година в стойностно изражение е нараснал до 455.1 млн. долара, или четири пъти повече в сравнение с равнището преди четири години, когато той е бил 112.2 млн. долара. Ръстът на продукцията и експортът й се дължи най-вече на покачването на цените на цветните метали на международните стокови борси, смятат експертите в минния бранш. Мини "Марица-изток" няма причина да не остане държавна собственост на този етап, но не така стоят нещата с мини "Бобов дол", които са в изключително тежко финансово състояние, посочиха от камарата. От синдикалните организации на миньорите отново обявиха, че ще настояват мини "Бобов дол" да се приватизира в пакет с ТЕЦ "Бобов дол". В минния бранш работят 197 фирми, предоставените концесии за подземни богатства са 413, а реализираните инвестиции за проучване в отрасъла са 49.7 милиона долара и 59.6 милиона долара по концесионни договори за добив, стана ясно от доклада на Българската минна камара. Средният брой на наетите в отрасъла е намалял с близо 10 000 души за четирите години - от 40 383 на 30 335 души.
Източник: Дневник (19.08.2005)

"Асарел Медет" с 26 млн. лв. печалба за шестмесечието За първото полугодие на 2005 г. "Асарел Медет" АД ­ Панагюрище е рализирало печалба от 26 млн. лв. В края на 2004 г. тя е била 45.7 млн. лв., като приходите от продажби на предприятието през м.г. са се увеличили със 70.16 млн. лв. в сравнение с 2003 г., съобщи шефът на "Асарел Медет" Лъчезар Цоцорков. Вчера на миньорския празник предприятието отпразнува своята 40-а годишнина. Задълженията по дългосрочни кредити и по договори за лизинг на компанията за този период са за 15.3 млн. лв., което е с 6.24 млн. лв. по-малко. Над 95 млн. лв. общо ще инвестира дружеството през 2004 и 2005 г. Очакваният добив на минна маса от предприятието през т.г. е 32 млн. тона, а на медна руда от рудник "Асарел" ­ 11.5 млн. т. Инвестиционният план по договора за концесия е в размер на 1.630 млн. долара. В изпълнение на програмата за отстраняване на старите екологични щети, "Асарел Медет" е осъществило дейности на стойност 919 817 лв., става ясно от доклада на Съвета на директорите за 2004 г. Предприятието бе приватизирано през 1999 г. Основен акционер в него е международното дружество "Асарел Инвест", което държи 93.6% от капитала.
Източник: Монитор (19.08.2005)

САЩ обмисля налагането на търговски бариери срещу вноса на стоманени тръби от Китай Китайските стоманени тръби станаха поредния обект на разследване от страна на американските протекционни власти, съобщи China Daily, цитирайки източници от Китайската камара на вносителите и износителите на метали, минерали и химикали. Миналата седмица, САЩ е стартирала разследване, целящо да провери дали има основание за налагане на защитни мерки срещу вноса на два вида стоманени тръби от Китай. Разследването е заведено, след като седем американски производители на стоманени тръби и две промишлени асоциации подадоха молби, в които се твърди, че скокът на вноса на китайски продукти е оказал отрицателно влияние върху американския пазар и е причинил щети на индустрията. Те се обърнаха с молба към американското правителство да въведе квота от 9 млн.т. за вноса на стандартни тръби и да ограничи годишния прираст до под 5% за срок от пет години. Над 50 предприятия в Китай са въвлечени в разследването. Джан Айжун, служител в Камарата, обясни, че защитните мерки са по-голяма заплаха за китайските износители отколкото антидъмпинговите налози, тъй като първите засягат цялата индустрия, докато последните са насочени към определени компании. Американската комисия по международна търговия трябва да реши през октомври дали пазарния ред е нарушен и да публикува окончателното си решение в началото на следващата година. Миналата година, от Китай за САЩ са изнесени стандартни тръби на обща стойност близо 110 млн.щ.д., което представлява прираст в размер на 657.5% в сравнение с предходната година. За първата половина на тази година, стойността на този износ достига 87.5 млн.щ.д., или с 234.6% повече, отколкото през първата половина на 2004 г. През 2004 г., Китай постигна рекорден излишък от 160 млрд.щ.д. от търговията си със САЩ. (източник: Forbes)
Източник: Други (19.08.2005)

Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 973 от 1.IХ.2004 г. регистрира по ф. д. № 127/2001 промени за "Стомана Индъстри" - АД, Перник: вписва освобождаване като член на съвета на директорите на Йоргос Йоанис Алексакис; вписва избора на нов член на съвета на директорите на дружеството Димитриос Космас Параскевопулос. 24490
Източник: Държавен вестник (19.08.2005)

0.5% ръст на производството на стомана в Русия През период януари-юли 2004 г. Русия регистрира 0.5% ръст в производството на нерафинирана стомана, което достигна 38 млн.т., в сравнение със същия период на миналата година, по данни на Федералната статистическа служба. Производството на конвертирана стомана бележи спад от 0.3% до 22.64 млн.т., но производството на електростомана се е увеличило с 15.5% до 7.58 млн.т. Северстал реализира 1.2% прираст в производството на стомана, Западносибирският металургичен завод (ЗСМК) – 2.5%, Нижни Тагил металургичен комбинат (НТМК) – 5.8%, Уралс Стийл – 6.2%, Новокузнетск металургичен комбинат (НКМК) – 15.7%, и Оскол електрометалургичен комбинат (ОЕМК) – 3.1%. Производството на стомана бележи спад в Магнитогорск (ММК) – с 2.4%, Новолипетск (НЛМК) – 11.7%, Челябинск (ЧМК) – 0.8%. Производството на готова валцувана стомана в Русия е нараснало с 0.9% за периода, достигайки 31.3 млн.т. Производството на нерафинирана стомана през 2004 г. е нараснало с 3.4% и в размер на 58.854 млн.т. (източник: FSSS)
Източник: Други (20.08.2005)

Окончателната стойност на щетите от наводненията по републиканската пътна инфраструктура ще надхвърли 200 млн. лв. Това съобщи при посещението на пострадалите райони в Смолян министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Близо седмица след бедствието специалистите изчисляваха пораженията от наводненията в началото на август върху пътищата на около 106 млн. лв. Днес те вече са с близо 70 млн. лв. повече. Министър Гагаузов уточни, че регионалното ведомство вече е поискало близо 120 млн. лв. за възстановяване на шосетата в страната. По последни данни щетите от наводненията в първите дни на август за железопътната инфраструктура се оценяват на 157 млн. лв. Министърът на транспорта и съобщенията Петър Мутафчиев също провери на място състоянието на железния път по четвърта и втора жп линия в най-пострадалите райони. В сумата обаче не са включени необходимите средства за укрепване и изграждане на стени на свлачища. Предварителните изчисления на специалистите от железницата сочеха, че за възстановяването на железния път от проливните дъждове в периода от 3 до 13 юли и от 4 до 6 август са нужни 237 млн. лв. Министърът на транспорта Петър Мутафчиев уточни, че до 26 август ще бъде възстановено движението по жп линията в района на Велико Търново. За възстановяването на инфраструктурата в областта са нужни около 1.2 млн. лв. Общо 11 са проблемните участъци на територията на жп район Горна Оряховица. Тежко е положението по основната жп връзка между София и Пловдив. Според министър Мутафчиев движението по железния път може да бъде възстановено напълно едва в средата на декември. В момента се работи по 4 засегнати участъка на основния железен път. 3 135 520 лв. е стойността на щетите от пороите и необходимите средства за възстановяване на съоръженията, намиращи се в горски територии. Разрушени са 273 моста, 121 км горски пътища за основен достъп до населени места, 201 съоръжения за защита от ерозия и свлачища и над 19 000 куб. м наносни прегради. Други 30 съоръжения са застрашени. В момента се уточняват и загубите за останалата част от горската пътна мрежа.
Източник: Пари (22.08.2005)

В "Стомана Индъстри" АД стартира работата с модула "Работни заплати" От началото на месец юли т.г. в “Стомана Индъстри” АД стартира работата с модула “Работни заплати”, част от интегрираната информационна система SAP R/3. Програмата е разработен в сътрудничество между експерти от предприятието и консултати и програмисти от TEKA Systems - Гърция . Покрива всички изисквания на българското законодателство. Изчислява трудовото възнаграждение на база изчисленото работно време от внедрения преди половин година модул “Оценка на времето”. Освен всички други предимства, програмата дава възможност за автоматично осчетоводяване по счетоводните сметки.
Източник: ComputerWorld e-Daily (22.08.2005)

50 фирми дължат над 160 млн. лв. осигуровки 161.256 млн. лв. са дълговете за осигуровки на 50-те най-големи длъжници към ДОО, показва справка на НОИ към 30 юни 2005 г. Сумата включва главница и начислени лихви. Спрямо края на април задълженията им са намалели с 3.703 млн. лв. Начело в списъка е Кремиковци, за чиито дългове има приет погасителен план. Следва Стомана-Перник, за част от задълженията е приет погасителен план, приета е и оздравителна програма. Трети и четвърти са Бесттехника ТМ-Радомир и Видахим. Задълженията им са предадени за принудително събиране от АДВ.
Източник: Пари (22.08.2005)

Знаково за района на Шумен е предприятието за преработка на алуминий "Алкомет". Дружеството е единствено в България и е едно от най-големите в региона, специализирано в производството на широка гама на крайни изделия от алуминий. Заводът е построен в средата на 70-те години, като през 1975 г. се създава учебно-производствен цех. Пусната е в действие 500-тонна преса за производство на алуминиев прокат - шини и обикновени профили. През същата година влиза в експлоатация първият цех на завода - ремонтно-механичен, и започва строителството на пресовия, електро-механичния и топлосиловия цех. По това време е завършен първият жилищен блок на завода със 120 апартамента, предназначени за персонала. През следващото десетилетие предприятието продължава да се развива, като междувременно е пусната нова 2500-тонна преса, осъществяват се първите външнотърговски сделки, като изнесената продукция е предназначена за Гърция, Либия и ГДР. Комбинатът получава името "Стамен Стаменов". Структурата на предприятието тогава е следната: цехове - леярен, пресов, валцов, елоксация, дограма, топлосилов, ремонтно-механичен, инструментален, електромонтажен; контролно-измервателна лаборатория и подстанция. Демократичните промени и влизането в среда на пазарна икономика дружеството осъществява с ново име - "Алумина". Състояние и основна дейност Компанията е специализирана в производството на прокат и крайни изделия от алуминий и алуминиеви деформируеми сплави. Дружеството произвежда и много изделия за бита: еднораменни и двураменни стълби, душ-кабини и прегради за вани, телевизионни антени, корнизи. Ядрото на производството са пресованите и валцовани изделия от алуминий и алуминиеви деформируеми сплави, проектирани и притежавани като патент от компанията. За изминалата година "Алкомет" е произвел 35.7 хиляди тона продукция, а е успял да пласира над 23 555 тона, като над 55 на сто от нея е фолиото, следвано от профилите с 19.12%. Българският пазар е доста стеснен за производствените възможности на комбината. Ето защо по-голяма част от изделията на предприятието са предназначени за външния пазар, по-конкретно за пазарите в Италия, Германия, Турция и Полша. Предприятието определено е експортно ориентирано, като 87 на сто от продажбите му са в чужбина, на местния пазар то страда от конкуренцията на нелегалния внос. Пазарният дял на "Алкомет" на вътрешния пазар на алуминиеви изделия варира между 10% и 15%. Основно това са изделия от валцовото производство - листове и ленти, и от пресовото - профили и пръти. Клиенти на "Алкомет" са предприятия от хранително-вкусовата, химическата и военноотбранителната промишленост, освен това производители на алуминиева дограма и на строителни конструкции. Ръководството на шуменския завод изпълнява амбициозна инвестиционна програма, чиято цел е обновяване на производствените мощности, както и преструктуриране на продуктовата гама. Промяната се обяснява с това, че както използването, така и търсенето на алуминий в опаковъчния сектор постоянно нараства. В западните страни алуминият е в основата на 80% от опаковките на напитките, консервите и натуралните сокове, а алуминиевото фолио намира все по-голямо приложение и в лекарствената промишленост. Инвестиционната програма за тази година предвижда закупуването на три линии за леене на рулони за 8.8 млн. евро, линия за леене на заготовки за пресовия цех - 3.3 млн. евро, и оборудване за този цех - 430 хил. евро. Преди година "Алкомет" обнови валцовото си производство, като вложи в него над 10 млн. долара. Пак в модернизация на производството за периода 2000 - 2002 г. са инвестирани над 16 млн. долара. Една част от вложените суми са от генерирана печалба, а друга от кредити. Миналата седмица компанията обяви, че в тази връзка ще увеличи и капитала си от 4 488 482 лв. на 17 953 928 лв. чрез издаване на 13 465 446 нови акции. От 1999 до 2004 г. продажбите на произведената продукция растат, като от 6 хиляди тона през 2000 достигат до 23.56 хиляди за изминалата. Пропорционално на продажбите се повишават и приходите, като спад във възходящата тенденция е регистриран през 2002 г. Тогава дружеството преустанови работа и дори беше изправено пред фалит заради неуредени задължения. Причина бяха споровете между съдружниците "Фаф метал" и "Индустриален холдинг България". Активите на шуменското дружеството достигат до над 142 млн. лв. за миналата година. За 2000 г. те бяха 33.2 млн. лв. За територията на страната до известна степен за конкурент на шуменската компания можем да смятаме софийското дружество "Стилмет", което е част от гръцката група "виохалко", която се занимава с производство и търговия с алуминиеви профили. Приватизация и борсова търговия През 1989 г. шуменското предприятие се преобразува в държавна фирма "Алумина", чието раздържавяване започва с първата вълна на масовата приватизация през 1996 г. Тогава държавата продава близо 8 на сто от дружеството. В средата на септември 1999 г. мажоритарният дял от 75% е продаден от Агенцията за приватизация за 9 млн. долара на турската компания "Фаф метал лимитед" и "Алумина инвест". По договор между двете дружества "Фаф метал" стана собственик на 51% от капитала на шуменската компания. На държавата по сделката бяха платени 60% от сумата в брой и 40% чрез ЗУНК облигации. Част от сумата беше разсрочена за 10 години. В края на същата година с решение на общото събрание на акционерите основният капитал беше увеличен под условие от 1.48 млн. лв. до 4.48 млн. лв. Новоемитираните акции бяха придобити от "Алуметал", в която собственици бяха "Фаф метал" и "Индустриален холдинг България". По-този начин дяловете на държавата и миноритарните акционери се намалиха. Впоследствие възникнаха спорове между съдружниците в "Алуметал", което се отрази негативно на "Алкомет". След намесата на министъра на икономиката "Индустриален холдинг България" отстъпи и развитието на алуминиевата компания се върна към нормалния си ход. През 2003 г. държавата продаде и остатъчния си дял от "Алкомет" срещу компенсаторни инструменти, като интересът на инвеститорите беше доста висок. Към момента мажоритарният дял от "Алкомет" (74.8%) е собственост на "Алуметал", 16.9% са собственост на "Фаф метал". Турската компания притежава и "Алуметал". Останалите дялове от "Алкомет" са разпределени в миноритарни акционери. Подобряването на финансовите резултати беше възнаградено от борсата, където цените на акциите тръгнаха нагоре, като преодоляха нивото от шест лева. Новината, че дружеството регистрира печалба, го постави в друга категория от компании, следени внимателно от инвеститорите. По време на "ралито" на пазара в началото на годината акциите на "Алкомет" поскъпнаха повече от два пъти, като достигнаха равнище от 19.12 лв. Последвалият общопазарен спад върна котировките до нива от 11-12 лв. В края на миналата седмица след новината за поредно повишаване на капитала цената стигна до 14.00 лв., като мина над 20-дневната плъзгаща се средна. Дружеството е сред най-ликвидните на Българската фондова борса и се взема под внимание при изчисляване на широкообхватния индекс BG40. Финансово състояние За изминалата година "Алкомет" отчете консолидирана печалба от 2.5 млн. лв., което в сравнение с резултата от 2003 г. е спад с 47 на сто. Общите приходи на компанията са 113.04 млн. лв. спрямо 77.06 млн. лв. година по-рано. Финансовият резултат се влошава поради по-високия темп на нарастване на общите разходи на предприятието. Те достигат до 110.24 млн. лв., което е годишен ръст от 52 на сто. По-конкретно причината се крие в чувствителното повишаване на разходите за материали. Те са с най-голяма тежест както при разходите по икономически елементи, така и в общите. Техният дял за миналата година се изчислява на 80 на сто, докато за 2003 г. е бил 78%. По-високите разходи за материали се свързват с по-високите цени на алуминия на международните пазари. Като експортно ориентирано дружество финансовото състояние на "Алкомет" е изложено на валутен риск. За периода положителните ефекти за компанията от движението на двойката евро/долар са повече. Тя е отчела приходи от над 5.9 млн. лв. Поскъпването на щатската валута от началото на годината носи на "Алкомет" загуба от над 6.2 млн. лв. За първите шест месеца на годината дружеството е "на минус" с 4.22 млн. лв. Теглените кредити за обезпечаване на инвестиционната програма увеличават разходите за лихва, като от началото на годината те са изчислени на 1.19 млн. лв. Привлечените средства от шуменската компания към средата на годината са в размер на 96.43 млн. лв., като дългосрочните пасиви са 59.52 млн. лв. Загубата за първото полугодие намалява размера на собствения капитал на дружеството до 49.56 млн. лв. Инвестициите в компанията повишават сумата на активите, като към средата на тази година те са 145.99 млн. лв. Задълженията й се изчисляват на 66% от общите активи. SWOT анализ Силни страни - Добра позиционираност на предприятието - близост до пристанищата Варна и Бургас - Регионален лидер в сектора, част от по-голяма група - Стабилни продажби в чужбина - Значимост за икономиката на страната - Традиции в производството на алуминиеви продукти - Висококвалифициран персонал - Агресивна инвестиционна политика - Повишаващо се производство и респективно продажби Слаби страни - Зависимост от цената на алуминия на световните пазари - Податливост на загуби от валутни разлики, скъпият долар влияе негативно на финансовото състояние на компанията - Необходимост от високи разходи за инвестиции за подновяване на оборудването - Повишаваща се задлъжнялост - Непълно зачитане на миноритарните собственици Възможности - Увеличаване на пазарния дял на компанията в страната - Възможности за увеличаване на дела на продажбите на международните пазари. - Инвестиционната програма на дружеството е насочена към повишаване на ефективността от дейността и диверсификация на продукцията Опасности - Скъпият алуминий може да отблъсне част от компаниите, ползващи алуминиево фолио, и те да се насочат към продукти заместители, което ще се отрази на продажбите на "Алкомет" - Нелегален внос на алуминий от некоректни търговци - Повишаване на цените на алуминия и долара, макар че те до известна степен са в обратна зависимост - Повишаване на конкуренцията в Европейския съюз, където компанията реализира по-голямата част от продажбите си ---------------- Показатели 2002 г 2003 г. 2004 г. Общо приходи (хил. лв.) 53 018 77 056 113 036 Нетни приходи от продажби (хил. лв.) 47 822 69 625 106 367 Нетна печалба (хил. лв.) - 3 665 4 822 2 547 Печалба на акция (лв.) -0.82 1.07 0.57 Общо активи (хил. лв.) 94 472 116 243 141 394 Дългосрочни пасиви (хил. лв.) 46 955 51 245 53 750 Краткосрочни пасиви (хил .лв.) 16 116 25 052 34 556
Източник: Дневник (23.08.2005)

Пернишкият окръжен съд на основание чл. 709, ал. 1 във връзка с чл. 710 ТЗ с решение № 753 от 13.VII.2005 г. регистрира по ф. д. № 935/92 промени за "Стомана" - АД, в несъстоятелност, Перник: възобновяване производството по несъстоятелност на "Стомана" - АД, Перник, ул. Владайско въстание 1; обявява в несъстоятелност "Стомана" - АД, Перник, ул. Владайско въстание 1; прекратява дейността на предприятието на длъжника "Стомана" - АД; постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника "Стомана" - АД, Перник; прекратява правомощията на органите на дружеството длъжник; лишава дружеството длъжник от правото да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановява започване осребряване на имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността, и неговото разпределение от страна на синдика.
Източник: Държавен вестник (23.08.2005)

Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 657 ТЗ с решение № 815 от 29.VII.2005 г. регистрира по ф. д. № 935/92 промяна за "Стомана" - АД, в несъстоятелност, Перник: възобновява функциите на синдика Виолета Борисова Манолова считано от 12.VII.2005 г.
Източник: Държавен вестник (23.08.2005)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 12 от 7.IХ.2004 г. по ф. д. № 65/89 вписа промяна за "Чугунолеене" - АД, Ихтиман: освобождава Иванко Петров Пандезов като изпълнителен член на съвета на директорите; вписа Владимир Борисов Попов като изпълнителен член на съвета на директорите, който ще представлява дружеството.
Източник: Държавен вестник (23.08.2005)

Baosteel, най-големият производител на стомана в Китай, във вторник намали цените на основните си продукти с 15% - поредното доказателство, че промишлеността изпитва сериозни затруднения, свързани със свръхпроизводството в страната. Въпреки че повечето китайски стоманодобивни предприятия вече намалиха цените, съкращенията, предприети от Baosteel за четвъртото тримесечие, са по-големи от очакваните и биха могли да окажат още повече натиск останалите компании от бранша също да намалят цените си. (източник: FT )
Източник: Други (24.08.2005)

Европа отписа Дунав мост 2. Пътят от София за Западна Европа да преминава през Ниш и Белград към Будапеща, а не през Видин и Калафат. Това предвижда нова стратегия на Еврокомисията. Северна България и Румъния са изключени от трасето на Коридор 4, съобщи ДПА. Агенцията цитира немския евродепутат Маркус Фербер. Подобна промяна е опасна, за коридорите бяха хвърлени много пари, заяви депутатът. Виновни са всички десет правителства от 1989 година насам. Само говореха и не изпълняваха инфраструктурните проекти, заяви шефът на БСК Божидар Данев. Правителствата в София и Букурещ не са уведомени за промяната. Парите за моста са осигурени, заяви Милен Керемедчиев, координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, под чиято шапка се развива проектът. Дунав мост 2 може да бъде построен, но ще остане неизползваем, ако Еврокомисията реши да промени трасето на коридор № 4. Плановете на Брюксел предвиждат да се създаде нова ос, която преминава от Будапеща през Белград и Ниш към София, а след това се раздвоява към Гърция и Турция. Така Северна България и Букурещ се изключват от трасето. Това предупреди немският евродепутат Маркус Фебер, цитиран от ДПА и румънските вестници "Котидианул" и "Гъндул". Макар че вече са осигурени парите за построяването на съоръжението през реката, едва ли ще има средства за останалите инфраструктурни проекти по протежението на коридора. Сред тях са тунелът под Петрохан, автомагистрала "Струма" и изправянето на многобройните завои по жп линията Видин-София. Без реализирането на тези проекти всички превозвачи ще заобикалят България, обясниха транспортни шефове. Правителствата в София и Букурещ не знаеха за плановете на Европа. Зам. финансовият министър Любомир Дацов заяви пред Mediapool, че в министерството - координатор по програма ИСПА - не е пристигал нито един европейски документ за промяна на трасето на Коридор 4. Дацов припомни, че Дунав мост 2, както и отсечките от Коридор №4 в Северна България са включени в приоритетните транспортни проекти на Европейската комисия до 2010 г. Той предположи, че ако се обмисля някаква промяна, тя може да касае единствено проектите, планирани за 2010-2015 г. Сред тях обаче попада строежът на отделни отсечки от магистралите в Румъния и ако тяхното финансиране мине на заден план, коридорът няма да се довърши.
Източник: Стандарт (24.08.2005)

Христо Щерев: Около 400 тона алуминиеви профили на месец се продават без ДДС "Стилмет" е първата голяма инвестиция на зелено в България на групата "Етем". Фирмата е създадена през 1994 г., а заводът е изграден през 1999 г. Общите инвестиции в предприятието до момента надхвърлят 23 млн. евро. В момента в дружеството работят над 330 души. "Стилмет" е един от най-големите производители на алуминиеви профили на Балканския полуостров и единствен производител на алуминиеви архитектурни системи в България. В момента годишният капацитет на компанията е 11 хил. тона, колкото е и годишното потребление на тази продукция в страната. Плановете ви бяха до края на годината да увеличите капацитета на "Стилмет". Докъде стигна това изпълнение? - Обявените планове за разширяване на производствения капацитет на завода в момента вървят по график. В началото на октомври трябва да заработи първата от планираните две нови линии за екструзия на профили. В момента тече монтажът и инсталирането на машините и от 1 октомври трябва да започнат тестовете. В началото на следващата година линията ще работи на пълни обороти, което ще доведе до нови 4-5 хил. тона производствен капацитет на "Стилмет", или увеличение от 45 - 50%. В края на годината предстои да започне инсталацията на линия за вертикално прахово боядисване. Процесът обаче е доста по-сложен и е свързан с преместване на съществуващи мощности. Самата линия е уникална и ще е първата по рода си в България с огромен капацитет - 1000 тона на месец прахово боядисани профили. Такива високотехнологични линии са много малко дори в Европа и са гаранция за качество и висока производителност. Защо "Етем" изнася производството си у нас въпреки съществуващите мощности в Гърция? - Причините за това са по-скоро стратегически - "Стилмет" доказа, че добре управлява ресурсите на едно производство. За нас номиналният капацитет е и реален. "Стилмет" работи на четири смени без прекъсване. Другото е, че България е по-удобна като локация и имаме добри транспортни връзки с останалите страни. За причина може да се посочи и фактът, че "Стилмет" разполага с висококвалифицирания екип от специалисти в производството, млад и професионален търговски екип. По-евтината работна ръка вече не е абсолютното конкурентно предимство на България, защото до две-три години тази разлика доста ще се снижи предвид предстоящото членство на страната в Европейския съюз. Кои са в момента основните ви пазари? - Предимно страните от Западна Европа и Балканския полуостров - Германия, Франция, Холандия, България, Гърция, Сърбия и Черна гора, Румъния и Украйна. Конкуренцията се засилва все повече и повече. Доста обезпокоително е, че индийски и китайски производители вече стъпиха в Европа. И предвид големите транспортни разходи продукцията им пристига на доста конкурентни цени. В тези условия търсим нови клиенти, разширяваме контактите си със съществуващите и полагаме усилия за разнообразяване на производствената гама, внедряване на нови продукти и предоставяне на допълнителни услуги на клиентите. Смятам, че конкурентните ни предимства пред другите доставчици са високото качество, гъвкавите цени, разнообразието на продукти и кратки срокове за изпълнение на поръчките. Как стои въпросът с вътрешния пазар? - Вътрешният пазар бих го разделил на две - архитектурни системи и индустриални профили. В архитектурните системи (това са системите "Етем", чиято търговска марка произвежда "Стилмет") сме лидери въпреки нелоялната конкуренция. При индустриалните профили (специални профили с приложение в леката, тежката и хранително-вкусовата промишленост) имаме ръст от 140% спрямо миналата година. Това говори, че индустрията в България се развива и има много нови производства. Какво имате предвид под нелоялна конкуренция? - Масовата продажба на стоки без начисляване на дължим ДДС, внос на занижени стойности и количества и т.н. В последно време има напредък при мерките срещу това явление - има по-висок контрол по границите, нарушенията на митническия режим са намалели, но въпреки това нелоялната практика продължава. Възможност за това дават несъвършенства в Закона за ДДС и контрола по неговото изпълнение. При продажбите без ДДС не се наблюдава никакъв спад през последните години, даже напротив, а при разлика в цената от 10 до 20%, трудно можем да се борим. От това следват и редица проблеми за крайния клиент - неясният произход на стоките, заниженото качество и липсата на документи за продажба, реално оставят клиента без алтернатива за гаранция и рекламация на некачествен продукт. Какви са загубите ви от нелоялната конкуренция? - Между 300 и 400 тона алуминиеви профили на месец се продават без ДДС, предимно от внос. И това са консервативни данни за пазара. С това количество профили биха се произвели около 65 хил. кв. метра дограми на месец - представете си мащаба на това явление, чието съществуване спъва икономическото развитие на българските производители като "Стилмет", нанася вреди на държавния бюджет от невнесен ДДС и като цяло влошава инвестиционният климат в страната, като накърнява интересите на местните производители. Искали ли сте среща с митническата и данъчната администрация по този въпрос? - Не само сме искали, но и са проведени редица срещи с техни представители. В резултат на това се проведоха много акции, но ефектът е моментен - затяга се режимът, митническите нарушения намаляват, но несъвършенства в закона позволяват дори легално внесена стока след това да се продава без ДДС. Верига от фирми прехвърлят една стока, без да може тя да се проследи. Законът не може да осигури пълен контрол при движението на стоката, особено такъв тип продукти като алуминиевите профили или PVC профилите, които след влагането в строителството, е трудно да се прецени колко реално е вложено в една сграда. Схемата се осъществява чрез строителните фирми, които имат право да изпишат в един проект около 10 кг профили на квадратен метър. Нормалното е в един квадратен метър дограма да се влагат около 5-6 кг профили. Тази разлика дава възможност някъде да се продават профили без ДДС на черно. Откъде основно идва нерегламентираният внос? - Когато говорим за нелегален внос, в 99% от случаите става въпрос за Турция. С Гърция нещата са доста по-регламентирани и липсват такива нарушения. Преди време се заговори, че производителите и вносителите в този бранш ще правите асоциация? - Идеята за асоциация възникна на среща с производителите и вносителите на алуминиеви и PVC профили. Но още не сме намерили формулата, по която да се създаде тази асоциация или сдружение, за да може ефективно да отстоява основните пазарни условия, за които се борим. Не ни трябват преференции, ако всички спазват един и същи правила. Докъде стигна разширяването на дистрибуторската мрежа на "Стилмет" в страната? - През тази година финализирахме плана за разширяване на дистрибуторската база. Вече разполагаме с 10 дистрибуторски центъра в страната, като последно звено от тях е построяването на нов административен и дистрибуционен център на автомагистрала "Тракия", около с. Радиново, където е заводът на "Сокотаб". Центърът ще разполага с покрита разгъната площ от три декара. От 1 септември планираме да стартира строежът, а завършването да стане до пет месеца. Инвестицията ще е за около 1.5 млн. лв. Строителството в туристическите комплекси ли е приоритет в работата на "Стилмет"? - Да, туризмът си остава един от приоритетните сектори за "Стилмет". През последните три-четири години се доказахме като основен доставчик за този бранш. Само за последните две години тези обекти са над 70. Преди четири години беше създадена и програмата ни за строително кредитиране на такива обекти. Всяка година в тях влагаме между 5 и 10 млн. лв. чрез лизингуването и изпълнението на дограми и фасади на хотелите.
Източник: Дневник (24.08.2005)

Заводът за стоманени въжета Metiz в Роман ще остане затворен поне 2 месеца. Фабриката е пострадала сериозно от наводненията във Врачанска област и няма да възстанови работата си поне още 2 месеца, съобщи изп. директор на дружеството Николай Петков. На работниците ще бъдат предоставени еднократни помощи до 275 лв., уточниха от Министерството на труда и социалната политика. Вече са готови списъците за получаване на помощите в община Роман. Общо 271 семейства ще получат до 1000 лв.
Източник: Пари (24.08.2005)

Медодобивното дружество в Пирдоп "Юмикор мед" увеличи продукцията си с 16 на сто и тя достигна 116.117 тона за първото полугодие в сравнение с първите шест месеца на миналата година, предаде Дау Джоунс. За същия период компанията повиши производството си на катодна мед с 8.5 на сто до 29.275 тона. Повишените работни резултати на компанията са затвърдили позицията на пазара на мед и медни продукти на белгийската "Кумерио" (Cumerio), която е собственик на българското предприятие. "Кумерио" е реализирала печалба преди облагане с данъци в размер на 33.2 млн. евро за първото полугодие, което е пет пъти повече от предходния период. Продажбите на компанията за шестмесечието са нараснали до над 888 млн. евро в сравнение със 755.6 млн. евро за миналата година. Капиталовите разходи на "Кумерио" също са намалели значително за полугодието до 5 млн. евро, което се дължи на много по-ниските такива на българския й филиал. Меднопреработвателният бизнес на "Кумерио" също реализира силно представяне за периода, като отчете печалба преди облагане с данъци в размер на 31.3 млн. евро, което е с 418 на сто повече от предходния период. Бизнесът с медни продукти на компанията реализира нараснала печалба преди облагане с данъци от 3.8 млн. евро въпреки тежките пазарни условия. През първото шестмесечие цените на медта достигнаха исторически връх поради голямото търсене от Китай и спекулативни интереси, посочват специалисти от бранша. Това доведе до голямо увеличение в миннодобивната продукция, което от своя страна предизвика продължително свръхпредлагане на суровината на пазара през последната половин година. "Кумерио" не разполага със собствени мини и затова печалбата й зависи главно от сделките й с минно разработващите компании. Тя заплаща на мините съдържанието на мед в добитата руда. Това е така наречената такса за обработка и пречистване, която компенсира разходите за производство на готова за продажба мед. Тези такси са много непостоянни, но въпреки това в последната година са нараснали. Очаква се за второто шестмесечие представянето на компанията да се запази. Въпреки това специалисти са на мнение, че сезонността на търговията с медни продукти може да повлияе негативно на тази тенденция.
Източник: Дневник (25.08.2005)

Производството на стомана в Европа бележи спад за шести пореден месец през юли, след като основните производители, вкл. Mittal Steel и Arcelor, намали обема на продукцията си, с цел овладяване на драстичния спад на цените. Производството в 25-те страни-членки на ЕС е намаляло с 9.4% в сравнение със същия период на миналата година, до 14.4 млн.м.т., съобщи Международния институт по желязо и стомана (IISI), базиран в Брюксел. Европа, вкл. и страните извън ЕС, произвежда около 1/5 от общото количество стомана, произвеждано в света. Цените на стоманата в Европа са спаднали с 33% от началото на тази година, което е най-резкия спад от 1998 г. насам. Производството на материала в Китай се е увеличило с 29% миналия месец, надминавайки спадовете в региони като Европа и Северна Америка. Производството в Индия също е нараснало с 34%. Световното производство се е увеличило с 4.5% до 90.3 млн.т. миналия месец. Европейските производители намалиха обема на продукцията си, в отговор на по-ниското търсене. Базираната в Ротердам Mittal Steel, най-големият производител на стомана в света, ще намали производството си с 1 млн.м.т., или около 8% през третото тримесечие, заяви главният финансов директор Адития Миттал. През второто тримесечие Mittal предприе същото съкращение. Базираната в Люксембург Arcelor, вторият по големина производител в света, съобщи, че ще продължи да намалява производството и през третото тримесечие, след като през първата половина на годината то беше свито с 1.5 млн.т. (източник: Economic Times)
Източник: Други (25.08.2005)

Над 6 милиарда лева са спестили граждани и фирми за година. С толкова нарастват депозитите в банките от юли 2004 до същия месец на 2005 г., сочат данните на БНБ. Увеличението е 38 на сто. В края на юли депозитите на граждани и фирми са над 22 млрд. лв. Увеличението спрямо юни е с 1,2%, или 257 млн. лв. Кредитите са нараснали за година с 4,45 млрд. лв., или с 39 на сто. Към края на юли нетните заеми са 15,8 млрд. лв. За 12 месеца най-голям е ръстът на ипотечните кредити - 140 на сто. Спрямо юни кредитният портфейл на банките е нараснал с 1,7%, или 258 млн. лв. Най-много от средствата са отпуснати в левове (183 млн.), а в евро са наполовина - 99 млн. лв. При останалите валути е отчетено намаление. Най-търсени са били потребителските заеми (110 млн.). Жилищните са за 84 млн. лв. за месеца. Търговските кредити, които доскоро бяха с най-голям ръст, за месеца бележат едва 0,6% увеличение. Това са 67 млн. лв. В края на юли активите на банковата система достигат 28,1 млрд. лв. За година те нарастват със 7,4 млрд. лв., а за месец - със 192 млн. лв. Собственият капитал на трезорите е 3 млрд. лв. Печалбата на банките в края на 7-те месеца е почти 338 млн. лв. и спрямо същия период на м. г. е с 31 на сто повече. Над 80% от положителния резултат е реализиран от 10-те най-големи трезора от първа група.
Източник: Стандарт (26.08.2005)

Токът ниско напрежение за фирмите ще поскъпне с около 25% от 1 октомври, съобщиха вчера от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Това е токът 220 волта. Използваната в някои производства електроенергия с напрежение 380 волта и по-високо също поскъпва. "Разглеждаме два варианта - или 3%, или 5%", съобщи вчера председателят на ДКЕВР Константин Шушулов. С поскъпването на практика токът ниско напрежение, използван от домакинствата, и този от фирми се изравнява по цена. Сега 1 киловатчас такава електроенергия струва на фирмите по 13 ст. през деня и по 6,3 ст. през нощта. След увеличението цените ще са съответно 17,4 ст. и 9,3 ст.
Източник: Сега (26.08.2005)

Кандидатите, допуснати до търга за проектиране и строителство на втория Дунав мост се очаква да бъдат одобрени след 15 септември, съобщи Константин Жипонов, директор на звеното за управление на проекта в транспортното министерство. Той уточни, че списъкът с допуснатите кандидати е изпратен до Европейската комисия на 18 август и не може да се говори за забавяне на процедурата. До специализираното звено, което управлява проекта, не са получавани предупреждения от Брюксел за забавянето му, коментира Жипонов. Процедурите по отчуждението на земята за проекта вървят в срок. Процедурата за парцелите, които се намират под самото съоръжение, вече е приключила и в момента тече процедурата за отчуждаването на земите, върху които ще се разположи инфраструктурата. Константин Жипонов уточни, че след като получат одобрението на кандидатите, ще уведомят писмено всички фирми и те в срок от 3 месеца ще могат да подготвят конкретните си финансови оферти. Заедно с цената кандидатите ще трябва да са готови и с визията си за мостовото съоръжение, уточни ръководителят на звеното. Одобрените от министерство на транспорта компании, които бяха включени в късата листа, са испанската FCC Соnstruction, консорциум с участието на германската Zublin, джойнт-венчърът Bilfinger-Berger, белгийската компания Besix и германската Hochtief. Изказването на германския евродепутат за преместването на европейски транспортен Коридор 4 е предупреждение към България за забавянето на строителството на втория мост, смята кметът на Видин Иван Ценов. Според него България получава поредното си предупреждение. Ценов е категоричен, че страната ни не е толкова богата, за да се откаже от осигуреното финансиране.
Източник: Пари (26.08.2005)

40 години от създаването си ще празнува Асарел Медет АД в събота. Празнична литургия, концерт и посещение на минно обогатителния комбинат са включени в програмата. Асарел Медет е първата българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни руди. Тя осигурява 0.5% от световния добив на мед, заяви изпълнителният директор на компанията Лъчезар Цоцорков. Компанията притежава международен сертификат за интегрирана система за управление, съобразена с изискванията за качество, опазване на околната среда и безопасни условия на труд.
Източник: Пари (26.08.2005)

Corus Group PLC в четвъртък (25 август) съобщи, че няма да се състезава сама за Eregli Iron and Steel Works Co., или Erdemir, като в същото време изнесе финансови резултати за тройно увеличение на чистата печалба за първата половина на годината. Corus, вторият по големина производител на стомана в Европа, заяви, че си търси партньор в конкурса за предстоящата приватизация на турската компания. “Решихме да не участваме сами и, ако правим нещо в Турция, да го правим с турски партньор,” заяви изпълнителният директор на Corus Филип Варин пред журналисти. Варин отказа да уточни какъв турски партньор евентуално би избрала неговата компания. Няколко дружества, както турски, така и международни, изразиха интерес към Erdemir. Сред тях са Mittal Steel, United States Steel Corp.; Arcelor; Novolipetsk Iron & Steel Corp.; Severstal JSC and Turkish companies Borusan (BRSAN.IS) и Kibar Holding. Според един анализатор, ходът да бъде привлечен турски партньор е логичен – ако Corus иска да спечели активите, то тя най-вероятно ще трябва да плати повече от Mittal, сподели той, така че е разумно разходите да бъдат поделени. Освен това, наличието на турски партньор би могло “да им осигури връзка с правителството”. (източник: MESTEEL)
Източник: Други (27.08.2005)

Немският стоманодобивен гигант ThyssenKrupp отново пострада от спада в световното търсене и последва конкурентите си, като на свой ред намали цените на предлаганата от него продукция. Наложи се ThyssenKrupp да направи “леки отстъпки” от цените на спот-пазара, според говорителя на компанията. Според някои анализатори, съкращенията ще бъдат в размер на около 10%. По-рано тази седмица, китайската стоманодобивна компания Baosteel съобщи, че ще намали цените със 10% през четвъртото тримесечие на годината, също колкото и световният лидер Mittal Steel. Намаляващото търсене бързо охлади ситуацията на пазара на стомана през изминалите няколко месеца, след рекордните им нива заради увеличеното търсене в Китай. Няколко световни стоманодобивни компании, вкл. ThyssenKrupp и Arcelor намалиха размера на продукцията си през третото тримесечие, но не успяха да овладеят спада на цените. (източник: Forbes)
Източник: Други (28.08.2005)

Инвестиционният проект на "Фьост Алпине интертрейдинг" предвижда през тази година за модернизация на "асарел медет" да бъдат вложени 54.17 млн. лв., заяви президентът на компанията Карл Нихтелбергер по време на официалното честване на 40-годишнината на "асарел Медет". Австрийската компания "Фьост Алпине интертрейдинг" ще продължи да инвестира, като намеренията са през 2006 г. да се вложат нови 30.04 млн. лв. Само за последните 15 години дружеството е инвестирало в "асарел Медет" 60 млн. долара, допълни Нихтелбергер. Дружеството работи по пет различни програми, които целят цялостната модернизация на производствения процес, създаване на по-добри условия на труд, екологосъобразна експлоатация на находището и бъдещо корпоративно развитие на дружеството, подчерта изпълнителният му директор. Според разчетите за тази година в Програмата за качество, производителност и себестойност през тази година ще бъдат вложени 20.852 млн. лв., в Програмата за енергийна ефективност - 2.950 млн. лв., за екология - 4.404 млн. лв., за корпоративно развитие - 4.803 млн. лв. и за здравословни и безопасни условия на труд - 838 хиляди лева. Инвестициите са реализирани за доставката на нови транспортни съоръжения, оборудване и за опазване на околната среда. "За в бъдеще ние предложихме на "асарел Медет" да останем в това партньорство, съвместно да инвестираме проекти, които ще бъдат реализирани, и да окажем нашето финансово съдействие за това" , каза Карл Нихтелбергер. Управляваната от него компания е мажоритарен собственик на "асарел инвест" с дял от 88.66% от капитала. За изминалите 40 години от дейността на "асарел Медет" са инвестирани средства за развитие и модернизация в размер на 800 млн. долара, съобщи изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. Само през миналата година инвестициите възлизат на 24.478 млн. лв. Те са част от мащабен инвестиционен проект, насочен към подобряване на ефективността на производството, намаляване себестнойността на произвежданата продукция и увеличаване обема на добива и преработка на медна руда, обясни Лъчезар Цоцорков. Благодарение на реализираните досега инвестиции добивът и преработката на руда са достигнали 12 млн. т годишно. Сред постиженията на дружеството, които изтъкна Лъчезар Цоцорков, са годишното производство на предприятието - 40 хил. тона мед, което е повече от половината мед за страната и около 0.5% от световния добив. Дружеството изнася предимно в Сърбия, Германия, Турция, Гърция и Китай, като износът е 52% от общата продукция. Сред рекордите на дружеството е извличането на мед - 90.85%, което е най-високото постижение в отрасъла.
Източник: Дневник (29.08.2005)

Няма да достигат 1 млрд. лв., за да бъде изпълнено споразумението на България с МВФ, съобщи министърът на финансите Пламен Орешарски. Това е показала актуална бюджетна справка, поискана от него. Недостигът идва от поетите от предишното правителство напрегнати ангажименти пред фонда за допълнителни спестявания и бюджетен излишък, както и от неотложните извънредни разходи за щетите от наводненията, проблемите в здравната система и обичайни разплащания в края на годината. Орешарски започва тежки преговори за промяна на програмата с фонда от вторник. Ръководителят на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншийлд пристига в София днес. Бившият финансов министър Милен Велчев, който каза, че оставя завидно наследство, потвърди за недостигащия милиард, но го обясни с наводненията. Според Орешарски договорените с фонда по-големи спестявания са били цената на размразяването на отношенията с МВФ. По споразумението с фонда България има право да харчи 31% от преизпълнението на данъчните приходи, без тези от данък общ доход, които са само 20-30 млн. лв., а 69% от свръхприходите трябва да спести. Освен това трябва да приключи годината с 1% бюджетен излишък, или 417 млн. лв., въпреки че парламентът гласува 0.5% бюджетен дефицит за т. г. - 195.6 млн. лв. Още е рано да говорим за ново замразяване на отношенията с фонда, както в края на 2004 г., когато се разминахме с МВФ заради неодобрението на държавната компания Публични инвестиционни проекти и увеличаването на минималната работна заплата с 25%. За "стоплянето" им през март 2005 г. правителството "Сакскобургготски" подписа да спестим 327 млн. лв. разходи - 90 млн. лв. от лихви по дълга, 117 млн. лв. административни и капиталови разходи и 120 млн. лв. от капитала на държавната компания. Изпълнен е обаче само последният ангажимент и са изхарчени предизборно 220 млн., а не 340 млн. лв. СМЕТКИ ВЛОШЕНА е и прогнозата за дефицита по текущата сметка. В края на годината той ще бъде 9, а не 7.6%, както е разчетен бюджетът. При липсата на реална парична политика единственото противодействие е свиване на публичните разходи, за което Джеймс Роуф вече предупреди в интервю за в. ПАРИ. Затова въпреки излишъкът за седемте месеца в републиканския бюджет от 1 млрд. лв. и в консолидирания от 1.133 млрд. лв. има риск и може да няма и коледни 13-и заплати и пенсии. В бюджет 2006 стремежът ще е нулев дефицит и нулев данък при реинвестиране на печалбата. Орешарски се съмнява, че НАП ще заработи от началото на 2006 г.
Източник: Пари (29.08.2005)

Икономиката ни има ясни цели, но трябва да наваксва в областта на доходите, инвестициите и конкурентоспособността. Това каза директорът на Световната банка за България Ананд Сет, който в петък се срещна с премиера Сергей Станишев. Достъпът на страната до европейските инвестиции ще допринесе за намаляване на безработицата у нас и за увеличаване на доходите, подобряване на здравеопазването и на транспортното обслужване, посочи Сет. Банката може да предложи ефективен експертен метод за справяне с последиците от наводненията. Обща констатация на правителството и Световната банка е, че основната задача пред България е членството в Европейския съюз, посочи премиерът. Бъдещото партньорство между България и Световната банка е обсъдено между Ананд Сет и министъра на финансите Пламен Орешарски.
Източник: Пари (29.08.2005)

Асарел Медет произвежда над 40 000 тона мед годишно в момента, бе отчетено на тържествата послучай 40-годишния юбилей на компанията. Това е около 0,5% от световния добив на мед. Фирмата изпълнява мащабен инвестиционен проект на стойност 100 млн. лв., който ще намали себестойността на произвежданата продукция и ще увеличи добива и преработката на медна руда до 12 млн. т. годишно.
Източник: Сега (29.08.2005)

Ternium, новият латиноамерикански стоманодобивен конгломерат, беше официално основан от Techint Group. Новата компания е с планиран годишен производствен капацитет от 12 млн.м.т. и изчислена капитализация от 5 млрд.щ.д. След официалното стартиране на Ternium, бразилският производител на стомана Usiminas съобщи, че ще инвестира 100 млн.щ.д. в брой, за да увеличи дела си в Ternium на 16%. Usiminas съобщи, че делът й ще бъде събран от миноритарни инвестиции в съставни компании преди основаването на Ternium. Ternium беше основана, след като базираната в Аржентина Siderar S.As. купи Hylsamex (базирана в Монтерей, Мексико) за 2.1 млрд.щ.д. Siderar придоби 57.5% от Hylsamex, след което плати 896.9 млн.щ.д. на мексиканската Grupo Alfa за останалите 42.5%. Накрая, Alfa съобщи, че е получила дивидент от 61 млн.щ.д. и още 107 млн.щ.д. за миноритарния си дял в венецуалския производител на стомана Siderurgica del Orinoco CA (Sidor). През 1998 г., Alfa и Siderar бяха съинвеститори в приватизацията на Sidor. Ternium оперира като Sidor в Аржентина и Венецуела. Ternium не включва латиноамериканските активи на световната организация за производство на Techint – Tenaris. (източник: Metal Producing & Processing)
Източник: Други (29.08.2005)

Минималната работна заплата ще бъде увеличена с 10 лева и най-бедните ще взимат 160 лева от 1 януари 2006 г. За това са се договорили социалният министър Емилия Масларова и финансовият Пламен Орешарски. Сега минималното възнаграждение е 150 лв. В разговорите с Международния валутен фонд двамата министри ще настояват вдигането на минималната заплата да бъде още от 1 януари, съобщиха от социалното министерство. Ще се търсят и всякакви възможни резерви за даването на коледни добавки към пенсии и заплати. Това ще стане на база на изпълнението на бюджета до септември. В края на миналата и в началото на тази година предишното правителство имаше тежки преговори с МВФ за вдигане на минималната заплата с 25% до 150 лв. За да преглътне увеличението, към фонда беше поет ангажимент държавните разходи през 2005 г. да бъдат намалени с 327 млн. лв. По време на вчерашната среща Масларова е получила уверенията на финансовия министър, че няма да има проблеми за държавното съфинансиране на Социално инвестиционния фонд. Масларова се срещна и с постоянния представител на Световната банка у нас Оскар де Брун Копс. Банката ще помага в борбата с бедността и интеграцията на рисковите групи в обществото.
Източник: Стандарт (30.08.2005)

"Алкомет" увеличава капитала, за да покрива задължения Прооизводителят на алуминиеви изделия и сплави "Алкомет" ще увеличи четири пъти основния си капитал, като част от средствата ще се използват за погасяване на дългосрочни задължения на дружеството. Това става ясно от съобщението за свикване на общото събрание на акционерите, публикувано в Държавен вестник. На извънредното общо събрание, което ще се проведе на 7 октомври, акционерите на шуменското дружеството ще гласуват увеличение на капитала от 4 488 482 лв. на 17 953 928 лв. чрез издаване на 13 465 446 нови акции. Срещу всяка стара акция ще се разпределят по три нови с емисионна и номинална стойност от 1 лев всяка. За да бъде успешна емисията, трябва да бъдат записани най-малко 90% от новата емисия, или 12 118 901 акции. От публикацията в Държавен вестник става ясно, че дружеството изпитва недостиг на оборотни средства. Привличането на кредитни средства за обезпечаване на инвестиционната програма, от една страна, и ръстът на производството, от друга, са основните причини "Алкомет" да изпитва недостиг на налични средства. Погасяването на част от дългосрочните лихвоносни задължения ще облекчат управлението на финансовите потоци на компанията и ще освободят паричен ресурс, който да се насочи към увеличаване на обемите на производство. Иван Динев, директор за връзка с инвеститорите в завода, заяви, че част от средствата от новата емисия ще се инвестират за довършване на инвестиционната програма, част от която е модернизация и преоборудване на пресовия и леярския цех. Стойността на инвестицията за модернизацията и преоборудването на леярския и пресовия цех е на стойност от 18 млн. евро, основната част от които вече са вложени. Над 87% от продукцията на "Алкомет" се реализира при износ, основно в страните от ЕС. За 2004 г. общите приходи на компанията са на 113 млн. лв., което е ръст от 46.7% спрямо година по-рано. Основен принос за този ръст имат приходите от продажби на продукция, които от 67.8 млн. лв. за 2003 г. нарастват до 101.3 млн. лв. към края на миналата година. Според данни от компанията през последните две години капацитетът на производствените мощности се е увеличил с 20%. Подобен ръст се очаква и в приходите за тази година. Според разчети на компанията производителността на “Алкомет” през настоящата година ще се увеличи с 5%, а оперативната печалба ще нарасне с 50% спрямо 2004 г. и два пъти спрямо 2003 г.
Източник: Дневник (31.08.2005)

630 млн. лева ръст в инвестициите С 630 млн. лв. са нараснали инвестициите на предприятията и бюджета през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата, обявиха от Националния статистически институт. От април до юни за покупка на дълготрайни материални активи са похарчени 2,48 млрд. лв. За полугодието инвестициите са на стойност 4,254 млрд. лв. или с 1 млрд. лв. повече спрямо същия период на миналата година.
Източник: Стандарт (01.09.2005)

5,5 млрд. лева събрани от данъци Данъчните приходи в бюджета до края на юли са 5,53 млрд. лв., сочат данните на Министерство на финансите. Те са нараснали с над 16% спрямо същия период на миналата година. Най-много са се увеличили приходите от ДДС. За първите седем месеца на 2004 г. от налога в хазната са влезли 2,11 млрд. лв., а през настоящата - 2,6 млрд. лв. Това е ръст с над 23%. Основната причина за това е увеличеният внос. Според данни на Националния статистически институт за полугодието той е нараснал с 23,6%. Въпреки значителния скок на приходите от ДДС до юли от налога са събрани едва 51,7% от постъпленията, планирани за цялата година. Излишъкът в хазната в края на юли е 1,133 млрд. лв., сочат данните на МФ. Около 400-500 млн. лв. от тях идват от събраните над планираното приходи. Останалите са временно спестени пари от отделните ведомства. Според Закона за бюджета на министерствата текущо се дават 93% от определените им суми.
Източник: Стандарт (01.09.2005)

Кметовете ще имат право да спират заводи и цехове Кметовете ще имат право да спират работата на заводи и цехове, ако с производството си те вдигат много шум, решиха депутатите вчера при приемането на Закона за защита от шума в околната среда на второ четене. Дейността на фирмите ще може да се спира и по заповед на министрите на околната среда, здравеопазването и регионалното развитие. Нормите за допустимото ниво на шум при отделните производства ще бъдат определяни с наредба на здравното министерство. Министерството на околната среда пък ще прави периодични замервания за нивото на шума в населените места. Данните от измерванията ще служат за основа при изработването на мерки за обезшумяване на градовете. Освен да спират шумните производства, кметовете ще имат право и да отклоняват движението на коли в градовете, ако трафикът им е прекалено голям и пречи на живеещите около пътя.
Източник: Новинар (01.09.2005)

6,6% ръст на цените в промишлеността С 6,6% са се увеличили за 1 година цените на производител в промишлеността, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Това е ръстът, отчетен в края на юли спрямо същия месец на 2004 г. В сравнение с юни цените са нараснали с 1,1%. В производството и разпределението на електроенергия, газ и вода ръстът е 3,7% за година. По-голямо е поскъпването в добивната промишленост - макар че в сравнение с юни цените на производител там са се понижили, годишният им ръст е 10,8%. В преработващата промишленост цените са се повишили със 7,1% за година, а през юли - с 1,4% спрямо юни. Най-голямо е покачването в добива на метални руди - 17% за година, а най-силен спад - 1,6%, има в производството на текстил и текстилни изделия. В производството на облекло цените са нараснали с 5,6%.
Източник: Сега (01.09.2005)

Застраховат със закон 240 000 работници Всеки работник, който се труди в опасна професия, ще има задължителна застраховка трудова злополука. Тя ще е за сметка на работодателя. Това реши социалната комисия на парламента, приемайки поправка в закона за здравословни и безопасни условия на труд. В графата попадат около 240 хиляди работници. Сред тях са всички строители, миньори, металурзи. Стойността на застраховката, както и вноската, която ще плащат шефовете, предстои да се утвърди с наредба на МС. Още отсега обаче е договорена формулата, съобщиха експерти. Застраховката ще е задължителна, ако нивото на злополуки в определена професия е над средното за страната. При смърт на работник до 35 г. обезщетението ще е до 7 годишни брутни заплати. Това прави 84 месечни заплати. Ако работникът е до 50 г., сумата е до 5 годишни заплати, а за хора над 50 г. - до 3 такива възнаграждения. Обезщетенията при временна загуба на работоспособност ще бъдат от 3 до 10% от месечната заплата. Вноската, която шефовете ще плащат на застрахователните фирми, ще зависи от броя на нещастните случаи в професията. Статистиката за злополуките вероятно ще се дава от Главната инспекция по труда.
Източник: Стандарт (01.09.2005)

Алкомет" отчете 4,2 млн. лв. загуба "Алкомет" отчита нетна консолидирана загуба за шестмесечието в размер на 4,24 млн. лв., спрямо 888 хил. лв. за същия период на миналата година. Това показват данните от междинния консолидиран отчет на дружеството, представен от Българска фондова борса - София. Изменението се дължи основно на увеличението на отрицателните разлики от промяна на валутни курсове до 6,25 млн. лв., спрямо 1,97 млн. лв. за предходния отчетен период. Приходите от продажби за полугодието нарастват с 14% до 59,60 млн. лв. Общите приходи от дейността възлизат на 60,5 млн. лв., спрямо 53,16 млн. лв. за първите шест месеца на 2004 година. Разходите по икономически елементи се увеличават с 13,8% до 58,71 млн. лв. Разходите за дейността са на стойност 64,74 млн. лв., в сравнение с 54,05 млн. лв. за същия период на миналата година. Паричните средства в каса и по банкови сметки нарастват до 813 хил. лв., спрямо 211 хил. лв. в началото на периода. Основният капитал на компанията е в размер на 4,49 млн. лв., като предстои да бъде увеличен на 17,95 млн. лв., чрез издаване на нови 13 465 446 акции. Акционерите ще гласуват увеличението на 7 октомври.
Източник: Монитор (02.09.2005)

Япония въведе 15% мито за внос на стомана от САЩ От вчера влезе в сила 15-процентното мито за вноса на стомана от САЩ на японския пазар, предаде ИТАР-ТАСС. Мярката е в отговор на по-високите мита, с които САЩ облагат някои стоки от чужбина. Решението за въвеждането на митото беше взето през август. Тогава Япония обеща то да не бъде приведено в действие, ако до началото на септември САЩ направят отстъпки. САЩ обаче отказаха да направят отстъпка в прилагането на т.нар. поправка "Бърд" за стоките на японски компании. Поправката предвижда въвеждане на мита за стоки на чуждестранни компании, чиито цени се смятат за дъмпингови. Приходите от допълнителното мито ще бъдат предоставяни на американските компании, които са пострадали от нечестната конкуренция. Според Световната търговска организация поправката "Бърд" е несправедлива и противоречи на международните договорености. По-рано мерки срещу изменението в американското законодателство предприеха ЕС и Китай.
Източник: Монитор (02.09.2005)

$ 13 млн. чужди инвестиции в нефинансовия сектор Нетният размер на преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор за второто тримесечие на 2005 г. у нас е 12 975 900 щатски долара. Това сочи наблюдение на НСИ върху изменението на чуждестранните преки инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор за периода. Преките чуждестранни инвестиции в сектора за първото тримесечие на тази година са 54 229 800 долара. За второто тримесечие на 2004 г. преките чуждестранни инвестиции у нас са били 65 057 900 щатски долара.
Източник: Монитор (02.09.2005)

МЕГААГЕНЦИЯТА СТАРТИРА С ПРОМЕНИ В ДПК Националната агенция по приходите ще заработи от 2006 г. с промени в действащия Данъчен процесуален кодекс. Около това становище се обединиха депутатите от бюджетната комисия на първото си заседание с министъра на финансите Пламен Орешарски. Проектът за нов данъчноосигурителен процесуален кодекс ще се доработи през 2006 г. и ще влезе в сила от 2007 г. Той мина на първо четене в предишната бюджетна комисия, но е много спорен. Другите приоритетни закони са данъчните, като пръв от тях е новият закон за акцизите, законът за държавния бюджет и законите по евроинтеграцията, посочи Орешарски. По новите данъчни закони ще бъде проведено обществено обсъждане. По споразумението с МВФ срокът за приемане на кодекса и другите закони е 30 септември. Днес пък изтича срокът, в който министерствата трябва да представят бюджетните си програми. Изпълнението на бюджета върви добре, отчете пред депутатите министърът. Към седемте месеца по републиканския бюджет са изпълнени 66% от годишните приходи и те са с 928 млн. лв. повече от същия период на м. г. /16%/. Изпълнението на разходите е 56% спрямо годишните и ръстът им е 14% спрямо същия период на м. г.
Източник: Пари (02.09.2005)

Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1102 от 29.IХ.2004 г. регистрира по ф. д. № 150/2000 промени за "ПСОВ леко Ко" - ЕООД, Радомир: вписа прехвърляне чрез продажба от "Радомир-Метали" - АД, Радомир, представлявано от изпълнителния директор Пламен Евлогиев Бонев, на "Радомир метал Трейд енд инженеринг - България" - ЕООД, Перник, представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев, на всички дружествени дялове, представляващи 500 дяла от капитала на дружеството, на обща стойност 5000 лв.; едноличен собственик на капитала на дружеството е "Радомир Метал Трейд енд инженеринг - България" - ЕООД, Перник (рег по ф. д. № 255/2002), представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев.
Източник: Държавен вестник (02.09.2005)

Над шест милиона евро е вложил Оловно-цинковият комплекс в Кърджали за изграждането на нов завод за преработка на отпадъчните продукти от производството на цинк Използвана е технология от Испания, а процесът е изцяло автоматизиран. Според изпълнителния директор на дружеството Никола Пашинов, така се постига баланс между промишленост и опазване на околната среда. Благодарение на новата инсталация, всеки месец се произвеждат допълнително около двеста тона цинк. Специалистите от завода са категорични, че технологията е на световно равнище, достатъчно надеждна е и ще работи най-малко 20 години.
Източник: БНР (03.09.2005)

ДЪНДИ С АМБИЦИОЗНИ ПЛАНОВЕ ЗА ЧЕЛОПЕЧ Канадската компания "Дънди прешъс метълс" приключва работата си по цялостната технико-икономическа оценка на бъдещото развитие на минно-металургични мощности в Челопеч. Канадците очевидно са амбицирани да преоценят и коригират редица технически решение на предишния собственик - ирландската фирма "Наван ризорсис", фалирала, след като не само не успя да увеличи съществено добива на златосъдържаща руда от подземния рудник, но и да се справи с елиминирането на вредния арсен. Експортът на концентрата за металургична преработка по море на десетки хиляди километра разстояние, съпроводен от немалки отбиви в цената заради вредния примес, предопредели фиаското на ирландците. Само за 2003-а загубите им бяха около 3 млн. долара. Твърди се, че за фалита на "Наван", която закупи мина "Челопеч" по време на правителството на Иван Костов за около 5 млн. долара, са допринесли и грешки в инвестиционната й политика в друга нейна мина - в Испания. Челопеч е най-големият подземен рудник за добив на златосъдържаща руда в Европа, като стойността на суровината се повишава от съдържанието на мед, сребро и други ценни компоненти. В началото на 90-те години рудникът беше спрян за около три години поради екологични проблеми, отново свързани с арсена. "Дънди" вече получи сертификат за първокласен инвеститор у нас и след продължителни преговори успя да получи облекчени условия за концесията на находището, което ще позволи на компанията да вложи значителни инвестиции в Челопеч. Общите инвестиции, които канадците възнамеряват да направят до края на 2007 г., възлизат на около 100 млн. долара.
Източник: Банкеръ (03.09.2005)

Arcelor финализира поглъщането на Huta Lucchini Warszawa На 31 август, сряда, във Варшава, Arcelor подписа финалния договор за придобиването на завода на Lucchini за производство на сурова стомана в Полша, както и на компаниите за производство на скрап Silscrap и Crapex, които също бяха собственост на Lucchini. Договорът слага край на една транзакция, започнала на 17 февруари 2005 г. с подписването на меморандум за взаимно разбирателство между Arcelor и Lucchini Group. Сделката беше финализирана, след като получи одобрението на органите за защита на конкуренцията. (източник: Arcelor)
Източник: Други (03.09.2005)

Руската Мечел откри втора производствена линия в новия си завод за синтер Руският стоманодобивен гигант Мечел откри втора линия в новия си синтеров завод на стойност 150 млн щ.д. с цел увеличаване на суровинната база и съкращаване на производствените разходи, съобщи компанията във вторник. Заводът, който се очаква да бъде напълно въведен в експлоатация до края на тази година, ще има общ годишен капацитет от 4.5 млн.т. синтер (химически седимент, използван за производство на стомана). “Щом бъде въведен напълно в експлоатация, заводът се очаква да допринесе за съкращаването на разходи в размер на близо 70 млн.щ.д. годишно,” гласи изявление на Мечел. Новото съоръжение е част от завода на мечел в Челябинск. Мечел цели засили и без това силните си позиции в областта на производството на суровини, в подготовка за очакваното охлаждане на пазара на стомана. Мечел вече произвежда стомана изцяло от собствени суровини и продава около 50% от въглищата си на пазара. Компанията е вторият по големина производител на коксувани въглища в Русия, след най-големия си конкурент – Евразхолдинг. Мечел, която беше листвана в Ню Йорк в края на 2004 г., произведе около 6.2 млн.т. стомана миналата година, или с 16.6% повече в сравнение с 2003 г.
Източник: Други (06.09.2005)

Инженери от ОЦК-Кърджали откриха технология, с която се спира бълването на вредни газове от производството в предприятието. Блокирано е изпускането на серни газове в атмосферата. Според световни експерти подобна технология няма в нито един металургичен комбинат в Европа, похвалиха се от ръководството на дружеството. От 6 месеца, откакто е въведена иновацията, комините са запечатани.
Източник: Стандарт (07.09.2005)

Arcelor вдига цените на плоската стомана през четвъртото тримесечие на 2005 г. Вторият по големина производител на стомана в света Arcelor възнамерява да вдигне цените на стоманата през четвъртото тримесечие, заяви изпълнителният директор на компанията Ги Дол във вторник. “Ще увеличим цените на плоските продукти с няколко дузини евро ан тон, или с по-малко от 10%, през четвъртото тримесечие,” заяви Дол пред белгийски ежедневник. Вестникът освен това цитира високопоставеният служител, според когото запасите на стомана в клиентите вече са на практика в нормални обеми. Той очаква ръст в търсенето през четвъртото тримесечие на тази година и първото тримесечие на следващата. Цените на стоманата в световен мащаб през 2004 г. почти се удвоиха, на фона на засиленото търсене от страна на Китай, но спот-цените паднаха с 15-20% от декември насам, поради елиминирането на запасите – клиенти, които преди това са трупали запаси, страхувайки се от недостиг – сега ги изсипват на някои пазари. (източник: Reuters)
Източник: Други (07.09.2005)

ЗАВАРЪЧНИ МАШИНИ АД С НОВ СОБСТВЕНИК Пернишкият Континентал Холдинг продаде притежавания от него пакет от 54% от Заваръчни машини АД на друга местна фирма - АСФ Енерджи ЕООД. Сделката стана на борсата, като 58 297 акции преминаха на цена 87 445 лв. /или 1.50 лв. за акция/. Зад двете фирми се крият двама местни бизнесмени. Континентал Холдинг се управлява от Людмил Стойков, който е собственик на Ладимекс Холдинг и притежава 14% от Стомана Индъстри чрез фирмата си Еврометал, както и много други местни фирми. Едноличен собственик на АСФ Енерджи е друг местен бос - Анжел Феодоров. Сред многото фирми, които притежава обаче, нито една няма опит в машиностроенето. Континентал Холдинг купи мажоритарния пакет от пернишкия завод по време на масовата приватизация и до момента успя на практика да ликвидира производството му.
Източник: Пари (08.09.2005)

Испанци извършват мониторинг на Промет Представители на испанската консултантска компания "Идом" са провели през миналата седмица мониторинг на металургичния завод "Промет" край Бургас, съобщи Алберта Алкалай - говорител на дружеството, собственик на комбината - "Промет стийл" АД. Мониторингът е част от поетите ангажименти на България за присъединяване към Европейския съюз. За целта още през 2004 г. беше изготвена Национална програма за преструктуриране и развитие на българската стоманодобивна индустрия. Тя беше одобрена от правителството и се превърна в основно задължение на металургичните предприятия в България. "В изпълнение на тази програма, обхващаща периода 2004-2007 г., българската страна изготвя периодични мониторингови доклади за хода на преструктурирането на стоманения отрасъл. Те се представят в Европейската комисия, която от своя страна избира независима консултантска фирма за изготвяне на одит за развоя и резултатите от изпълнението на националната програма", обясни Алкалай. Бургаският металургичен комбинат на "Промет стийл" АД е един от заводите, които бяха включени в програмата за преструктуриране на стоманодобива в България. Специалистите на "Промет стийл" са изработили подробен фирмен профил за испанските консултанти. "Представени са финансовите отчети, описания на заводско оборудване и производствени съоръжения, инвестиции, конкурентоспособност на компанията, нива на работна заетост, програми за обучение и други важни стратегически фирмени характеристики", информира още Алкалай. По мнение и на представители от Министерството на икономиката и енергетиката мониторинговата среща е била изключително успешна. Основните компоненти от мониторинга за бургаската металургична компания "Промет стийл" АД ще бъдат включени в доклада на "Идом" относно присъединяването на България към ЕС в края на октомври тази година.
Източник: Дневник (08.09.2005)

Наближава крайният срок за приватизацията на Erdemir Компаниите, възнамеряващи да подадат оферти за приватизацията на стоманодобивното предприятие Erdemir трябва да се обединят в консорциум не по-късно от 23 септември в очакване на крайния срок за подаване на заявление за участие в търга, който е 26 септември. Потенциалните кандидат-купувачи приключиха с визитите в Erdemir и с изготвянето на дю-дилижънс, съобщиха местните новинарски агенции в сряда. Изпълнителните презентации, които започнаха в Истанбул в понеделник се очаква да приключат до петък. Щом всички оферти бъдат подадени, могат да стартират финалните преговори – това се очаква да стане през първата седмица на октомври. Офертите ще бъдат оценявани на базата на предложената цена, в опит да бъдат избегнати споровете, които последваха приватизацията на Turk Telekom. Ако потенциалният купувач реши да плаща на вноски, половината от цената по договора ще бъде платена в брой, а останалата част – за срок от две години при 7% лихва. Компаниите, преминали пред-квалификационния етап в конкурса за приватизацията на Erdemir са Arcelor S.A. (Люксембург), Азовстал-Метинвест (Украйна), Corus Group Plc (Великобритания), Eregli Joint Venture (Турция), Koc Holding A.S (Турция), ЛебГок – Оскол (Русия), Mittal Steel Company N.V. (Великобритания), NLMK-Open Joint Stock Company Novolipetsk Iron and Steel Corporation (Rusiq), Nurol-Limak-Ozalt?n-Alkol Pazarlama (Турция), OYAK (Турция), Posco (Южна Корея), Северстал (Русия), Zorlu Holding A.S. (Турция). (източник: Turkish Daily News)
Източник: Други (08.09.2005)

Чужди стоки с наш етикет заливат ЕС "България се превръща в център за стоки от съседните є страни, които после се изнасят в Европейския съюз като български. Затова трябва да се затегне граничният контрол." Това се казва в доклад за присъединяването на България към ЕС от гледна точка на европейския бизнес. Докладът е изготвен от Организацията на индустриалците в ЕС (UNICE) и вчера беше разпространен от Българската стопанска камара (БСК). Констатациите от този документ ще се използват при съставянето през октомври на доклада на ЕК за прогреса на България, който е ключов за датата на бъдещото ни членство, твърдят от Стопанската камара на България. Според експерти практиката на реекспорта е позната в целия свят като по този начин евтини и некачествени стоки се изнасят като продукт на по-уважавана в международните търговски взаимоотношения държави. Руски тръби и стомана могат да се вкарват като българско производство в ЕС като родният ни "принос" е само в нанасянето на антикорозионно покритие, коментираха от металургичния бранш. Подобна практика е имало преди време с български фланци и други металургични изделия, които са изнасяни като гръцки в тогавашните страни от Европейската общност. Готовите ни изделия се таксували като вносни загатовки, само защото им бил оставен един ръб - следа от отливките, гърците го шлайфали и стоката става гръцка по произход. Китайският текстил също може да се "изпере" като български чрез просто пришиване на етикети, жалват се и от текстилния бранш. Вече сме свидетели на интересна тенденция - китайски търговци, които работят като фирми-вносители от Китай, търсят български текстилни предприятия, с които да направят джойнт венчър или създават нови смесени дружества с българи, за да изнасят китайска стока за ЕС. Само така те могат да се включат в квотите на България. Степента на преработка на чуждите стоки в България трябва да се регламентира, за да се прекъсне практиката залепването на наш етикет да се смята за обработване, категорични са нашите производители.
Източник: Монитор (09.09.2005)

Съдът регистрира промени за "Криотехгаз Леко Ко" ЕООД, Радомир Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1108 от 30.IХ.2004 г. регистрира по ф. д. № 105/2000 промени за "Криотехгаз Леко Ко" - ЕООД, Радомир: вписва прехвърляне чрез продажба от "Радомир - Метали" - АД, Радомир, представлявано от изпълнителния директор Пламен Евлогиев Бонев, на "Радомир Метал Трейд енд Инженеринг - България" - ЕООД, Перник, представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев, на всички дружествени дялове на обща стойност 5000 лв.; едноличен собственик на капитала на дружеството е "Радомир Метал Трейд енд Инженеринг - България" - ЕООД, Перник (рег. по ф. д. № 255/2002 на Пернишкия окръжен съд), представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев.
Източник: Държавен вестник (09.09.2005)

Съдът регистрира промени за "Автотранс Леко Ко" - ЕООД, Радомир Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 141, ал. 3 ТЗ с решение № 1109 от 30.IХ.2004 г. регистрира по ф. д. № 133/2000 промени за "Автотранс Леко Ко" - ЕООД, Радомир: вписва прехвърляне чрез продажба от "Радомир - Метали" - АД, Радомир, представлявано от изпълнителния директор Пламен Евлогиев Бонев, на "Радомир Метал Трейд енд Инженеринг - България" - ЕООД, Перник, представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев, на всички дружествени дялове на обща стойност 5000 лв.; едноличен собственик на капитала на дружеството е "Радомир Метал Трейд енд Инженеринг - България" - ЕООД (рег. по ф. д. № 255/2002 на Пернишкия окръжен съд), представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев.
Източник: Държавен вестник (09.09.2005)

Съдът регистрира промени за "Хрантех Леко Ко" - ЕООД, Радомир Пернишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 и чл. 141, ал. 3 ТЗ с решение № 1107 от 30.IХ.2004 г. регистрира по ф. д. № 134/2000 промени за "Хрантех Леко Ко" - ЕООД, Радомир: вписва прехвърляне чрез продажба от "Радомир - Метали" - АД, Радомир, представлявано от изпълнителния директор Пламен Евлогиев Бонев, на "Радомир Метал Трейд енд Инженеринг - България" - ЕООД, Перник, представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев, на всички дружествени дялове на обща стойност 5000 лв.; едноличен собственик на капитала на дружеството е "Радомир Метал Трейд енд Инженеринг - България" - ЕООД (рег. по ф. д. № 255/2002 на Пернишкия окръжен съд), представлявано от управителя Пламен Цветанов Паскалев.
Източник: Държавен вестник (09.09.2005)

Вдигат цените на тока за фирмите от 5 до 16% С 16% поскъпва от октомври електроенергията за стопанските потребители на ток ниско напрежение. За клиенти на средно напрежение увеличението е 5%. Това съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ проф. Константин Шушулов на открито заседание на ведомството вчера. От 1 октомври т. г. токът за битови нужди няма да поскъпне, реши регулаторната комисия, като задържа цените за година напред. За 2006 г. обаче увеличение на електроенергията за домакинствата със сигурност ще има, макар ДКЕВР да твърди, че при отпадането на евтините 75 KWh за всички абонати ще се запази средната цена за KWh. От този отоплителен сезон отпадат и евтинитe 50 KWh нощна енергия за битовите потребители, които нямат парно.
Източник: Пари (09.09.2005)

Разследват южнокорейски стоманодобивни компании Южнокорейската комисия за лоялна търговия разследва Posco и още три местни производители на стомана по обвинения за фиксиране на цените на студено-валцувани стоманени продукти, съобщи говорителят на комисията в петък. Въпросните трие компании обект на разследването са Hyundai Hysco, Dongbu Steel Co. и Union Steel Co., заяви говорителят, пожелал да остане анонимен. (източник: MarketWatch)
Източник: Други (09.09.2005)

Продажбата на украинската Криворижстал е необратима Президентът на Украйна Витор Юшченко изглежда почти напълно решен да продаде на търг стоманодобивната компания Криворижстал идния месец, въпреки свалянето на правителството, което поръча продажбата, заявиха анализатори в петък. В четвъртък Юшченко освободи министър-председателя Юлия Тимошенко, след като кабинета й беше разкъсан от вътрешни противоречия и взаимни обвинения в корупция. На нейно място, Юшченко назначи доверения технократ Юри Йехануров, на който беше възложено да събере нов екип. “Мисля, че процесът на повторна приватизация на Криворижстал е необратим,” заяви Олександр Паскавер, началник на украинския център за икономическо развитие. “Процесът не зависи от министър-председателя. Той не може да бъде променен.” (източник: Reuters)
Източник: Други (09.09.2005)

Руско-китайско предприятие за претопяване на стомана влиза в експлоатация до месец в Иркутск Поделението за претапяне на стоманен скрап, разположено в базата на завода за строителни материали на Новомалтинск ще бъде пуснато в експлоатация в края на септември – началото на октомври. Новото предприятие е смесен проект между Русия и Китай. Производството цели износ на стомана в Китай на блокове, тъй като износът на метален скрап от Русия е забранено. (източник: Metals Place)
Източник: Други (09.09.2005)

Даряват арматурно желязо на манастири Пернишката фирма "стомана Индъстри" дари арматурно желязо на стойност 10 хил. лева на манастир "Света Троица" в пернишкото село Дивотино и на манастира "Света Троица" в софийското село Марчаево, предаде БНР. Материалите ще се използват за строеж на подпорни стени и други укрепителни съоръжения срещу опасност от наводнения. И двата манастира са в трудно достъпни планински райони и при порои съществува опасност да бъдат залети. (източник: News.bg)
Източник: Други (10.09.2005)

Търговци на скрап не искат ДДС Сделките със суровини за металургичната и мета-лопреработващата индустрия да не се облагат с ДДС, настояват от Асоциацията на търговци и производители на скрап и метали. В момента тези сделки са освободени от налога, но проект за промени в закона за ДДС предвиждат отмяна на този текст. Ако доставките с посочените стоки и услуги станат отново облагаеми, ние прогнозираме, че ще бъдат възобновени злоупотребите с ДДС, от които всички бяхме потърпевши до 2003 г., пишат от асоциацията в писмо, адресирано до президент, премиер, финансов министър и комисии в парламента. Според търговците имало сериозна опасност отново да се възстанови системата за безогледно източване на ДДС от порядъка на десетки милиони левове. Понастоящем пазарът на металните отпадъци се развивал в условията на установени ценови равнища, а загубите от ДДС са намалели от порядъка на 3-4 пъти само за последна- та година, твърдят от асоциацията. Това потвърждавало правилността на взетото решение за промяна в режима на облагане на този вид стоки и услуги, което съответствало на практиката в редица европейски страни.
Източник: 24 часа (12.09.2005)

AK Steel очаква оперативна загуба за третото тримесечие В понеделник (12 септември) AK Steel Corp. обяви, че очаква да регистрира оперативна загуба, вместо прогнозирана печалба, за третото тримесечие на годината, като добави, че компанията е сключила предварителен трудов договор с United Steelworkers of America в завода в Кентъки. Въпреки високите обеми на доставките и растящите цени на стоманените продукти, продавани от компанията на спот-пазара, AK Steel пострада от високите цени на природната газ и скрапа, поради въздействието на урагана Катрина, заяви Джеймс Уейнскот, президент и изпълнителен директор на компанията. По-рано, AK Steel беше направила прогнози за оперативна печалба в размер на 10 щ.д. на тон, като общият размер на доставки, който компанията очакваше през третото тримесечие беше 1 625 000 т. Сега, AK Steel заяви, че очаква доставките да бъдат в размер на 1 675 000 т, но поради по-високите разходи, резултатът за периода ще бъде загуба от 20 щ.д. на тон. (източник: Reuters)
Източник: Други (12.09.2005)

Saltzgitter увеличава цените на стоманата с 30 евро считано от 1 октомври Salzgitter AG съобщи, че ще увеличи цената на плоската стомана с 30 евро на тон през четвъртото тримесечие, на фона на увеличените поръчки и намаляващи запаси в складовете на клиентите. Действието следва решението на Arcelor от миналата седмица да увеличи цените с “няколко десетки евро” на тон, считано от 1 октомври. Управителният съвет на стоманодобивното поделение на ThyssenKrupp AG ще се събере днес и ще съобщи своето решение за цените през следващото тримесечие малко след срещата, заяви говорител на компанията. (източник: Forbes
Източник: Други (12.09.2005)

10% ръст на промишлените продажби Продажбите в промишлеността са се увеличили с 9,7 на сто през юли в сравнение със същия месец на миналата година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо юни продажбите през юли са се увеличили с 2,5%. Най-сериозно е увеличението в добивната промишленост през юли спрямо юли 2004 г. (с 12,3%), а в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода то е 10,2%. Ръстът при продажбите в преработващата промишленост е 9,5 на сто през месеца. увеличението на продажбите при металните руди е с 47,6% спрямо юли миналата година.
Източник: Монитор (13.09.2005)

Цигани нападнаха два влака със скрап Цигани нападнаха два влака край Перник през почивните дни. Двете посегателства станали в участък между гарите Разменна и Перник, съобщиха от БДЖ ЕАД. На 10-и септември товарна композиция с 22 вагона се е ударила в поставени върху железния път камъни и по тази причина влакът е престоял принудително половин час в участъка. На 11-и септември пък товарна композиция с 44 вагона, превозваща скрап, собственост на "Стомана индъстри" АД, е спрял принудително в същото междугарие, поради поставени камъни върху железния път. След разчистването на препятствията, влакът е потеглил и отново е бил спрян, тъй като неизвестни лица в движение са отворили крана на въздухопровода между осмия и деветия вагон. По първоначални данни при инцидента от товарната композиция са изхвърлени около 300 кг скрап.
Източник: Монитор (13.09.2005)

Продължават нападенията срещу товарните влакове съобщиха от Български държавни железници. Две посегателства са били извършени в края на миналата седмица между гарите Разменна и Перник. Едно от нападенията е било срещу товарна композиция от 44 вагона, собственост на Стомана индъстри АД, и е довело до принудителен престой на междугарието.
Източник: Пари (13.09.2005)

Българите са инвестирали 30 млн. евро в чужбина 29,3 млн. евро са българските преки инвестиции в чужбина за първите седем месеца на годината, съобщи БНБ. Това е близо 2,2 пъти повече, отколкото година по-рано. Парите са инвестирани най-вече в съседни държави - Гърция, Македония и Турция. Българските инвестиции на Балканите са основно в сферата на производството. С подкрепата на Българската агенция за експортно застраховане фирмата "Велдер-БГ" вложи $4 млн. за изграждането на металургично предприятие в Македония. През февруари "Кремиковци" купи завода "Кремиковци Леминд" в сръбския град Лесковац. "Приста ойл" инвестира $6 млн. в завода си за петролни продукти в Измит, Турция. Общият размер на преките чужди инвестиции в България обаче намалява. За седемте месеца няма сключена приватизационна сделка с над 10% чуждо участие, но вложенията чрез други сделки са със 122,2 млн. евро повече. За седемте месеца в страната са влезли 832 млн. евро преки инвестиции, като 35,6% от тях не са свързани с приватизацията. В сравнение със същия период на миналата година чуждите инвестиции са с близо 15% по-малко. Класацията на страните инвеститори у нас се оглавява от Швейцария, откъдето са дошли 24,6% от парите. На следващи позиции се нареждат Австрия с 20% и Великобритания - с 10,5%. Преките инвестиции са достатъчни да покрият 56,2% от дефицита по текущата сметка. А в края на юли той е близо два пъти по-голям, отколкото за същия период на 2004 г. Недостигът е близо 1,5 млрд. евро, което се равнява на 7% от брутния вътрешен продукт (БВП). Анализатори и финансови институции прогнозират до края на годината той да стигне до 9,2% от БВП. Година по-рано дефицитът е 747,5 млн. евро, или 3,9% от БВП. Търговията също е на червено с над 2 млрд. евро за седемте месеца. Дефицитът в нея е с 575 млн. евро по-голям, отколкото година по-рано. Изнесените стоки са за 5,2 млрд. евро, или с 19% повече отпреди година. Вносът за седемте месеца е за 7,2 млрд. евро, което е ръст от 24,2%. Според анализатори в основната си част това нарастване се дължи на рязкото поскъпване на петрола.
Източник: Сега (13.09.2005)

С около 50 лв. на кубик ще поскъпне природният газ от 1 октомври, съобщи зам.-председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Игнат Томанов. Цените се вдигат по предложение на "Булгаргаз". То вече е одобрено от министерството на икономиката и енергетиката и чака решение на ДКЕВР, каза Ивелина Бърнева от компанията. Синьото гориво се вдига заради поскъпването на петрола и мазута. Сега "Булгаргаз" продава газа за 281,35 лв. на големите консуматори, и за 290,62 лв. - на малките. Цените са с ДДС. Целта ни не е да си увеличим печалбата, защото ние печелим от транзита, а не от вътрешното потребление, заяви главният изпълнителен директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов. Той обясни, че през последните месеци продават на вътрешния пазар на загуба - на цена, по-ниска от тази, която плащат на "Газекспорт". Увеличението ще засегне най-вече топлофикациите, които консумират над 35% от внасяния природен газ. Те са и най-големите длъжници на "Булгаргаз" - 110 млн. лв. към 13 септември. От тях 85 млн. лв. дължи само "Топлофикация"-София. Възможно е увеличението да се калкулира в новата цена на парното за настъпващия сезон. Още от миналата година е ясно, че сметките за топло ще скочат от 1 октомври. Новите цени на газа ще ударят и химическата промишленост, и металургията, които ползват съответно 34% и 13% от синьото гориво. Повишението в цената на природния газ ще доведе и до поскъпване на метана. Ако досега една кола е изминавала 100 км за 4 лв., сега това ще струва 4,80 лв., каза Любо Ганев, който държи основен дял в пазара с метанови уредби. Цените на природния газ се определят по договор с "Газекспрот" от 1998 г., заяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Вече има натиск от руска страна за преразглеждане на договора, и то в недобра за България посока. Очаквам това да стане в близко време. Причината е, че при сключването си той беше доста неизгоден за България, но поради курса на долара сега вече е много изгоден.
Източник: Стандарт (14.09.2005)

България се намира на 62-ро място сред 155 страни в класация на Световната банка за най-благосклонно отношение към бизнеса. В доклада "Бизнесът през 2006 г.: създаване на работни места", към който е класацията, пък се прави анализ за развитието на бизнес средата в отделните държави през следващата година. Нова Зеландия е страната, която оглавява листата на Световната банка, а Сърбия и Черна гора - страната, която е направила най-много усилия за подобряването на условията за бизнес. Според Световната банка административните трудности и високите разходи за започване на бизнес са най-честите причини за ограниченото увеличение на работните места в света. За започването на бизнес в България през 2005 г. трябва да бъдат направени 11 стъпки, които отнемат средно 32 дни. В страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ стъпките са 6 и отнемат средно 19 дни. Разходите за регистрацията възлизат на 9,6 процента от от брутния национален доход /БНД/ на човек от населението в България спрямо 6,5 процента в ОИСР. За получаването на регистрация в България бизнесът трябва да депозира в банка сума, която се равнява 104,2 процента от БНД на човек от населението. В ОИСР тази сума представлява 28,9 процента от БНД на човек от населението. Броят на данъчните плащания на бизнеса в България е 27 спрямо 16 в ОИСР. За да бъдат платени данъците в България, са необходими 616 часа спрямо 192 в ОИСР.
Източник: Монитор (14.09.2005)

Нарастването на пазарната капитализация на Кремиковци през последната година бе продиктувано основно от слуховете за смяна на собствеността и навлизане на нов стратегически инвеститор. Покачването на котировките бе подпомогнато и от добрите финансови резултати за последната година и най-вече - нарастване на приходите от дейността, но те не бяха водещ ценови фактор. Въпреки това обявените планове на инвестиционната политика, постигнатите реални резултати и договарянето с големите кредитори повишиха доверието в компанията. Тъй като акциите на комбината са блокирани поради неизпълнение на следприватизационната програма, продажбата на дружеството се осъществи посредством придобиването на мажоритарния собственик Финметалс от страна на Глобал Стийл. По тази причина сделката не бе осъществена на фондовата борса и официална цена за нея не бе оповестена. ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ През 2004 г. Кремиковци има приходи в размер на 1053 хил. лв., което представлява ръст от над 40% в сравнение с предходната година. Реализираната нетна печалба възлиза на 119 812 хил. лв. при 119 443 хил. лв. за предходната година. По този начин печалбата на една акция възлиза на 6.47 лв. Въпреки това към резултатите трябва да се подходи внимателно. Според доклада на одитора, през изминалата година най-голямото перо в приходите - "Други приходи" в размер на 108 млн. лв., е формирано от отписани задължения към неопределен кредитор, вероятно държавата. През 2003 г. печалбата е формирана основно от преоценката на активи, т.е. през последните две години Кремиковци реализира изкуствена печалба. Това се потвърждава и от отчета за паричните потоци, според които нетният паричен поток от оперативна дейност приема отрицателни стойности през последните три години. ОЦЕНЯВАНЕ При положение, че емитираните облигации от страна на Глобал Стийл в размер на 150 млн. USD са били използвани за финансиране на сделката и основният актив на Финметалс е само 71% от Кремиковци, то цената на една акция възлиза на около 18 лв. Подобни сметки съдържат прекалено много условности, като например вероятността, че част от посочената сума е заделена за изплащане на задължения на Кремиковци или пък, че новият собственик е използвал по-сложна схема за финансиране на сделката. Ако се изключат от сметката бъдещите инвестиции и към тези 150 млн. USD се добавят нетните задължения на дружеството /задължения минус парични средства на каса/, то излиза, че стойността на придобиване е неколкократно по-висока. Отрицателните нетни парични потоци от оперативна дейност не дават възможност да се приложи методът на дисконтиране на паричните потоци. Коефициентът Price/Earnings също е неприложим, тъй като реализираната печалба е от извънредни /непарични/ приходи, което само би изкривило резултата. Показателят Price/Book value също е трудно приложим, поради характера на дейността на дружеството, а и не бива да се пропускат потенциални "скрити" задължения, които само биха намалили стойността на нетните активи. Пазарната капитализация на Кремиковци възлиза на 379.6 млн. лв., като нарастването от началото на годината е с над 144%, което определя акциите на дружеството като едни от най-доходоносните през годината. За последната една година постигнатата най-висока цена на търгуване е 25,45 лв., а минималната - 2,31 лв. за акция. Прогнозните оценки за 2005 на база текущи цени са на ниски нива: Price/Book value 0.60x, Price/Earnings 6.00x, Цена/Продажби 0.40x. ПРОДУКТИ И ПАЗАРИ Придобиването на Кремиковци от страна на Глобал Стийл се очаква да окаже положително влияние върху състоянието на комбината главно поради факта, че световният пазар на стомана е изключително фрагментиран. Пазарният дял на петте най-големи стоманодобивни компании в света е под 20%. Това определя висока степен на конкуренция в отрасъла и намалява до минимум нормите на печалби, при фиксираните разходи остават с висок дял в общите разходи от дейността. Това извежда на преден план и високата зависимост от вносни суровини и доставчици. По тази причина основна цел на ръководството на компанията е нe толкова търсене на екстензивен растеж, а оптимизиране на производството и намаляване на себестойността на продукцията. Това е от особено значение на фона на стагнацията на международния пазар и очакванията за спад на продажбите, т.е. основният източник на формиране на печалба остава оптимизацията на дейността. Основни пазари на Кремиковци са Италия, Испания, Гърция, Португалия, Турция, България. През 2003 г. приходите нарастват с 11%, докато през 2004 г. нарастването е с внушителните 44%. Относителният дял на износа се определя на около 65% със запазване на тенденцията на нарастване. На вътрешния и международните пазари основни конкуренти са производители от Русия и Украйна, Сърбия, Словакия, Чехия и Полша. СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ След обявяване на приключване на сделката по продажбата на Финметалс и фактическото навлизане на нови собственици в Кремиковци, пазарът остава в очакване на резултатите на новото ръководство. Основните рискове, които вече са включени в цената на дружеството, са свързани с това дали комбинатът за в бъдеще ще остане център на печалбата в структурите на Глобал Стийл, или посредством добре познатия похват на трансферно ценообразуване и работа на ишлеме същинската печалба от дейността ще бъде прехвърлена в свързани дружества и дребните акционери ще бъдат най-ощетени от това. На практика смяна на мажоритарния собственик няма, тъй като компанията майка е една и съща. Въпреки това е налице фактическа смяна на собствеността. Съгласно българското законодателство не се налага отправяне на търгово предложение към останалите акционери. Неяснотите около бъдещето на Кремиковци по отношение на мястото му на българския капиталов пазар произтичат и от част от гласуваните промени на последното общо събрание на акционерите, когато управителният съвет бе упълномощен да предприема процедура по увеличение на капитала до 250 млн. лв. Към настоящия момент основният капитал на дружеството възлиза на 18 518 хил. лв. При подобна операция е нормално да се очаква, че държавата, като миноритарен акционер няма да се възползва от увеличението и делът й от 25,3% би се стопил. ИНВЕСТИЦИИ ь В началото на 2005 г. Кремиковци придобива 70% от Леминд ФПЛ в Сърбия с предмет на дейност пластифициране на ламарина. Предвижда се до една година предприятието да се модернизира, като за целта ще се инвестират около един млн. евро. С придобиването на този завод капацитетът на Кремиковци АД за производство на ламарина с полиестерно покритие се очаква да се удвои - до 72,000 тона годишно. ьДовършване на комплекса за непрекъснато разливане на стомана - в размер на 80 млн. лв. ьАвтоматизация на стан за горещо валцуване - 10 млн. лв. ьРемонт на Доменна пещ №1 - въведена в експлоатация през декември 2002 г. ФАКТОРИ ЗА ПРОМЯНА НА КОТИРОВКИТЕ В краткосрочен план се очаква публикуване на междинен финансов отчет за второто тримесечие на годината. Евентуално решение за увеличение на капитала и/или отправяне на търгово предложение също би оказало влияние върху пазарната капитализация на дружеството. СЛАБИ СТРАНИ -Подложено на валутен риск, който може да доведе до покачване на себестойността на продукцията - около 55% от суровините са фактурирани в долари, докато близо 100% от продукцията е в левове и евро -В краткосрочен план резултатите на дружеството може да бъдат повлияни от всеобщия спад на международния пазар на стомана СИЛНИ СТРАНИ -През последната година Кремиковци разсрочи част от своите задължения. -Резултатите от първото тримесечие на 2005 г. показват нарастване на приходите с 20%. -Инвестирани 40 млн. евро в съоръжения на разливане на стомана, което се очаква да намали разходите за дейността. -Планирани инвестиции от 300 млн. USD от страна на новия собственик. -Липса на определени квоти по отношение на износа.
Източник: Пари (14.09.2005)

С бюджета за 2006 г. държавата ще преразпредели 39.6% от БВП. В него ще бъде заложен нулев бюджетен дефицит. В тази рамка съвсем скоро правителството ще определи приоритетите по данъците и осигуровките и по разходите, съобщи експерт. Според прогнозирания БВП за 2006 г. от 44.905 млрд. лв. тя ще е 17.782 млрд. лв. приходи. Това ще е с 1.6 млрд. повече спрямо гласуваните за т. г. 16.167 млрд. лв. Официално бюджет 2005 трябваше да преразпредели 38.9% от БВП. Всички проекти все още са на етап съгласуване, каза министърът на финансите Пламен Орешарски, който представи заместниците си. Затова той не коментира никакви данъчни и бюджетни въпроси. Депутатът на БСП Костадин Паскалев съобщи, че на среща с представители на МВФ преди два дни бюджетната комисия е потвърдила, че новите данъчни закони ще бъдат приети до 30 септември, както е посочено в споразумението. Няма обаче ясна позиция за данъчната политика и дали ще се приемат проектите, внесени от НДСВ, ще се поправят ли, или ще има други. леви и жълти наддават за своите данъчни идеи и не могат да се разберат. Орешарски има петима заместници, трима от които наследи - Кирил Ананиев, Любомир Дацов и Нахит Зия. Димитър Ивановски бе в икономиката в екипа на Лидия Шулева. "Новак" е Георги Кадиев. Преди изборите той заяви по-десни идеи, както и че не е доволен от данъчната администрация.
Източник: Пари (15.09.2005)

Бизнесът официално се обяви срещу очакваното от 1 октомври 16-процентно увеличение на електроенергията ниско напрежение за индустриалните потребители. Това поскъпване не е предвидено в бизнесплановете на фирмите и затова те настояват за увеличения в разумни граници. Това се казва в отворено писмо на председателя на БСК Божидар Данев до председателя на Държавната агенция за енергийно и водно регулиране Константин Шушулов. Представителите на бизнеса са недоволни от сегашната методика за регулиране на нормата на печалба на електроразпределителните дружества. Тя не води до подобряване на ефективността, а точно обратното - дружествата са заинтересовани да доказват все по-високи разходи и свръхинвестиции за кратки периоди. Бизнесът настоява за промяна в методиката, с което да се въведат елементи на конкуренция, която да доведе до по-справедливи и по-близки до пазарните цени. По примера на ЕРП-тата регулиращият орган може да наложи такива цени на регионалните разпределителни дружества, така че заедно да реализират "справедлива" норма на печалба върху общия им капитал, е предложението на БСК. Когато ценовият таван се преразглежда, неговото ниво ще зависи от усредненото състояние на седемте регионални монопола.
Източник: Пари (16.09.2005)

Високите цени на петрола и природния газ са основна причина за отчетената през август инфлация от 0.6%. В сравнение с август 2004 г. потребителските цени са нараснали с 5%, а от началото на тази година - с 1.9%, отчете НСИ. Най-чувствително през август е увеличението на цените на пропан-бутана - с 10.4%, на газообразните горива за битови нужди - със 7%, и на автомобилните бензини - с над 3%. При почти всички хранителни продукти, които са с най-голям дял в разходите на домакинствата, се забелязва поскъпване. Най-сериозно е при яйцата - 5.2% свинското месо - 3.2% и хляба - 2.9%. Поевтинели са само плодовете и картофите. От нехранителните продукти лек спад в цените има при облеклото, обувките и домакинските уреди. Цените на лекарствата са се увеличили с 1.6%, а на лекарските услуги - с 0.5%. Според бюджетната прогноза очакваната в края на годината инфлация е 3.6%. Това обаче едва ли ще бъде спазено заради продължаващото повишаване на международните цени на петрола и природния газ. Другата причина е поскъпването на хранителните продукти вследствие щетите от наводненията, които преживя страната ни през това лято.
Източник: Пари (16.09.2005)

Областният съвет на Еврос в Гърция е решил да подпомогне със 100 хил. евро дейността на български природозащитни организации, които протестират срещу планирания от канадската компания "Дънди прешъс металс" проект за разработка на златното находище Ада тепе край Крумовград. Това съобщи вчера атинската информационна агенция. Областта Еврос в южната съседка граничи непосредствено с българската територия и Турция.
Източник: Дневник (17.09.2005)

Активите на пернишкото металургично предприятие "Стомана" АД ще се продават на търг като обособени части, реши общото събрание на кредиторите на компанията в петък. Според синдика на дружеството в несъстоятелност Виолета Манолова то има четири недвижими имота и краткотрайни материални активи, състоящи се от стопански инвентар и компютри. Производството на компанията е прехвърлено изцяло към "Стомана индъстри".
Източник: Дневник (17.09.2005)

Най-доброто решение е да се намали осигурителната тежест, като се запазят сегашните данъчни ставки. Тази позиция на работодателите заяви зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян на дискусия по промените в данъчните закони с представители на бизнеса и анализатори. Минималната работна заплата ще струва на работодателя не 160 лв., колкото е заложено за 2006 г., а 240 лв. заради осигурителната вноска и класовете, които плаща. Осигуровките в най-голяма степен възпират разкриването на нови работни места, посочи Тебеян. Идеята за намаляването на осигурителната тежест залегна предизборно в програмите на всички политически сили. Според внесените от ОДС проектозакони в парламента тя трябва да се редуцира с една трета. Социалният министър Емилия Масларова посочи, че осигуровките може да се намаляват с по 2% годишно и в края на мандата да са по-ниски с 4-5%. Според финансовия министър Пламен Орешарски възможностите също не са големи, защото, ако осигуровките намаляват, трябва да се мисли как да се компенсират приходите на НОИ. Със същата теза бившият социален министър Иван Нейков предложи идеята държавата да подпомага работодателите, като поема половината от размера на работодателската част от осигурителната вноска за период от 10 години. Плюсът за работника ще бъде това, че неговата вноска няма да продължи да расте, както е заложено. За реализирането на тази идея ще са необходими 1.2 млрд. лв. годишно от държавния бюджет - средства, които сега работодателят или отделя, или крие, обясни Нейков. След време ръстът на заплатите ще доведе до това, че вноските на работодателя и на работника ще бъдат достатъчни като приходи в осигурителната система и държавата ще излезе от нея по естествен път, тъй като участието й вече няма да е необходимо. Зам.-председателят на Българската търговско-промишлена палата Владимир Пенков посочи, че не трябва да се гледат само данъчните ставки, а и облекчения при амортизациите, въвеждането на семейното подоходно облагане. Вместо да се отиде към намаляване на данъците, има вероятност те да се увеличат, посочи директорът на Института за пазарна икономика Красен Станчев. От ОДС предлагат през 2006 г. доходите да се облагат с данък с три ставки - нулева, 10 и 17%, корпоративният данък да слезе от 15 на 10%, ДДС - на 18%. Добрите европейски примери показват, че осигурителната тежест в Ирландия е между 10.75 и 16.75%, корпоративният данък в съседната на България Сърбия е 10%, а в Черна гора - дори 9%. Общо 15 страни, членки на ЕС, имат по-нисък ДДС от България, а Румъния въведе единна ставка от 16% за личните данъци.
Източник: Пари (19.09.2005)

Китай ще произведе 25% повече стомана през тази година, но нарастването трябва да бъде забавено през следващата, каза в петък президента на най-голямата в страната компания за производство на стомана (Baosteel). “Продукцията за тази година може да достигне 340 млн тона. Готовата продукция в стоманодобивния сектор се е увеличила с по 20% годишно през последните 4 години. Не мисля, че догодина нарастването ще е същото.”, каза Сю Лъдзян, президент на Baosteel Group. Според официалните данни през 2004 г. в Китай, страната, поглъщаща една четвърт от световната стомана, е произвел 273 млн тона стомана. Производството на стомана в Китай, най-големия производител на метал в света, вече се е увеличило с 28% за осемте месеца на 2005 г. до около 225 милиона тона. Очаква се Baosteel Group да продаде стомана за 120 млрд юана (14.9 млрд щ.д.) през тази година, докато капацитетът на страната за производство на стомана ще се повиши до 23 млн тона до края на годината. Компанията майка на Baoshan Iron & Steel Co. Ltd. - Baosteel Group, е едната от двете компании с капацитет от 30 млн тона годишно, както е записано в плана на Китай за консолидиране на стоманодобивния сектор. Другата е Anben Iron & Steel Group, гигантът, формиран от августовското сливане на дружествата майки Angang New Steel Co. Ltd. и Bengang Steel Plates Co. Ltd., които преди бяха съответно втория и петия по големина производител на стомана в Китай. “Китайската стоманена индустрия е доста фрагментирана. Но в движещият се нагоре железодобивен сектор се наблюдава висока степен на концентрация, както се случва и в някои отрасли, изпитващи проблеми, като автомобилостроенето”, отговори Сю на въпроса как сливането на Anben ще се отрази на Baosteel. “Така че има място за повече от една компания като Baosteel”. Но Baosteel все още трябва да получи зелена светлина за своя най-нов проект – нов завод за производство на 10 млн тона стомана, който компанията се надява да построи в провинция Кантон. “Вече сме поискали одобрение на проекта. Но Централната власт има доста ограничителна политика за нови проекти през тази година, така че оше не са ни отговорили”, каза още Сю.
Източник: Други (19.09.2005)

Ръстът на икономиката за първото шестмесечие е 6,2%, съобщиха от Националния статистически институт. Той е най-голям от седем години насам. През първото шестмесечие на 1998 г. ръстът е бил 9,9%. Брутният вътрешен продукт (БВП) за първото полугодие достига 18,428 млрд. лв., като нараства с 6,2% спрямо същия период на миналата година, обясни Тодор Тодоров, директор "Национални икономически сметки и баланси" в НСИ. С най-голям принос за растежа на икономиката са индустрията и услугите. Заложеният в бюджета ръст на БВП е 5,3% за цялата година. През първото тримесечие на тази година ръстът бе 6%. Според експерти от НСИ ръстът може да намалее до края на годината заради високите цени на петрола и неблагоприятните условия за аграрния сектор. Частният сектор е създал 77,9% от стойността в икономиката, като има реално увеличение от 10,8% спрямо първите шест месеца на 2004 г. 22,1% от добавената стойност в икономиката са от обществения сектор. Това е с 6% по-малко от първите шест месеца на миналата година.
Източник: Сега (20.09.2005)

Новият собственик на "Кремиковци" - индийската компания "Глобъл стийл холдинг лимитид" (GSHL), иска да доставя за металургичния комбинат черни коксуващи се въглища от Австралия. За това съобщи агенция "Блумбърг", като се позова на изказване на Амриш Гоел, генерален мениджър на отдела за глобалните стратегически ресурси на "Испат интернешънъл", третия по големина производител на стомана в Индия, която е собственост на "Глобъл стийл". Коксът се използва като енергиен ресурс в стоманодобива. Индийската компания иска да купува общо 6.5 млн. тона кокс годишно от април 2006 г. за заводите си в България, Босна и Индия, информира "Блумбърг". В плановете на "Глобъл стийл" влизат и придобиването на въгледобиви. Само в Индия потреблението на стомана се очаква да нарасне два пъти през следващите седем години. Правителството в Делхи вече помоли местните държавни производители да увеличават продукцията си с десет процента годишно, за да може да се посрещне търсенето на пазара. Цената на кокса нарасна два пъти и достигна рекордните 125 долара за тон от 1 април тази година заради силното търсене в Китай и другите развиващи се икономики. Очакванията са високите нива да се запазят и през следващата година, тъй като не се очаква отслабване на потреблението. Австралия е най-големият износител на въглища в света. Износът на кокс на страната се очаква да нарасне с 64% до 5.3 млрд. щатски долара до 30 юни 2006 г., показват данните на австралийската дирекция на земеделието и ресурсите.
Източник: Дневник (20.09.2005)

Най-големият производител на стомана в Китай - Baoshan Iron & Steel Co. (Baosteel), разкри своите планове да увеличи производството на сурова стомана до 30 млн тона годишно до 2008 г. и да изкупи производтсвените съоръжения в Шанхай. Новата стратегия бе положена от председателката на Baosteel Group Сие Чихуа, съобщи China Daily в неделното си онлайн издание. Като част от плана компанията ще закупи същестуващите съоръжения за производство на стомана в Шанхай и околните региони, вместо да строи нови производствени линии, се казва още в доклада. Генералният директор на групата Сю Чандзян каза, че Baosteel ще произведе 23 млн тона сурова стомана до края на годината с печалба от стоманения бизнес и свързаните с него дейности, възлизаща на 120 млрд юана (14,48 млрд щ.д.). Според вестника Baosteel, ключовият доставчик за националното автомобилопроизводство, също така планира построяването на завод нов стоманодобивен завод в Джандзян, крайбрежен град в южната провинция Кантон, където търсенето е високо. В съобщението се казва още, че годишната продукция на новия завод, ще бъде 20 млн тона. Нетната печалба на Baosteel за първата половина на годината се е увеличила с 49,06% в сравнение с миналата година до 7,15 млрд юана на фона на силен растеж в търсенето на стоманени продукти.
Източник: Други (20.09.2005)

Производството на неръждаема стомана в световен мащаб достигна 12.9 млн тона за първата половина на годината, съобщиха от Международния форум Неръждаема стомана (ISSF). Това е увеличение с 5.5% в сравнение с първата половина на 2004 г. През първата половина на 2005 г. Азия е единствения район в света с увеличение в производството на неръждаема стомана. Продукцията в региона отбелява увеличение от 13,4% до 6,5 млн тона. Движещите сили са Китай, където производството на неръждаема стомана нарастна с 54%, и Индия, бележеща ръст от 10%, съобщи форума. Вторият по обем на производство регион е Западна Европа/ Африка. Районът е произвел 4,9 млн тона сурова неръждаема стомана през първата половина на 2005 г., което е спад с 0.4% спрямо същия период на 2004 г. Но производството през първата половина на 2004 г. беше повлияно от стачки в два от основните заводи за неръждаема стомана. Северна и Южна Америка също отбелязаха спад в производството с 2,2% до 1,5 млн тона. Количеството е Централна и Източна Европа намалява с 24,7% до 118 000 тона. Това се дължи предимно на намалението в руското производство, според ISSF. Спадът се очертава ясно в темпа на растеж, когато се сравнят по тримесечия 2004 и 2005 г., което се дължи главно на по-слабото от очакваното икономическо развитие. Организацията предположи, че търсете също може да бъде засегнато от по-високите цени на неръждаемата стомана, породени от увеличението на стойността на суровия продукт. В глобален аспект темпа на растеж на неръждаема стомана е 7,5% в края на първото тримесечие на 2005 г. в сравнение със същия период на 2004 г. Общото количество на произведена сурова неръждаема стомана през първото тримесечие на 2005 г. е 6,5 млн тона. Анализът само на второто тримесечие показва, че ръстът е намалял повече от два пъти до 3,6%. Общото количество на продукцията през второто тримесечие на годината е 6,4 млн тона, като всички региони отбелязват спад в производството в сравнение с предишния период. В азиатския регион ръстът през второто тримесечие е 12,9%. От ISSF съобщиха, че очакват и по-нататъшен спад през цялата година в производството на неръждаема стомана. Нова прогноза за 2005 и 2006 г. ще бъде направена след срещата на борда на ISSF в Сеул, която ще се проведе на 4 Октомври.
Източник: Други (20.09.2005)

Клъстър Средногорие Мед официално бе учреден, съобщи изпълнителният директор на Асарел Медет Лъчезар Цоцорков, който стана председател на бизнес сдружението. Сред учредителите са изпълнителните директори на Челопеч майнинг, Кумерио мед, Елаците мед, както и кметовете на общините Пирдоп, Златица и Панагюрище. Една от първите задачи на клъстъра е газификацията на Централно Средногорие.
Източник: Пари (20.09.2005)

Подписи срещу златодобива Подписи срещу златодобива от Ада тепе събират в Крумовград. Инициативата е на общинската администрация и върви до сряда по населените места в общината. Параф полагат хората, които подкрепят решение на общинския съвет да не се подкрепи предложението за добив на злато от рудника край града. Причината е, че канадските инвеститори от "Дънди прешъс металс" не гарантират спазването на нормите за качество на околната среда. Съветниците предлагат на екоминистъра да вземе под внимание становището на ОбС-Крумовград.
Източник: Стандарт (21.09.2005)

ПРЕМАХВАТ КОМПЕНСАЦИИТЕ ЗА ВРЕДЕН ТРУД Промени в Кодекса на труда, гласувани вчера на първо четене от парламента, заменят понятието компенсации за вреден труд с мерки за превенция на риска. Промяната е под натиска на ЕС, според който е недопустимо да съществува вреден труд. Има професии, в които лошите условия е невъзможно да се избегнат, и затова трябва да се създадат механизми за превенция на здравните рискове, обясни председателят на парламентарната комисия по социална политика Хасан Адемов. Намалено работно време, допълнителен платен отпуск и допълнителна храна ще се ползват само за работа, при която не е възможно да се предотврати или ограничи рискът за живота и здравето на работещите, гласят новите текстове в кодекса. В шестмесечен срок ще бъдат разработени три наредби, в които ще се посочва кои професии и при какви условия ще ползват тези привилегии. Все още без решение остава въпросът с добавките към заплатите на работещите в лоши условия на труд. Повече от година социалните партньори не могат да постигнат съгласие. Синдикатите искат да запазят сегашното положение. Бизнесът обаче е твърдо против задължителното допълнително заплащане.
Източник: Пари (21.09.2005)

Производството на стомана през август бележи ръст спрямо същия месец на миналата година Световното производство на стомана в 61 държава, отчитащи се пред Международния институт за желязо и стомана (IISI) възлиза на 91.4 млн.м.т през август. Производството бележи ръст от 6.1% в сравнение със същия период на 2004 г. Производството в Китай за първите осем месеца на 2005 г. е в размер на 224.9 млн.м.т., или с 28.2% повече в сравнение с първите осем месеца на 2004 г. Общото производство в регион на Азия през август достига 48.7 млн.м.т., т.е. то нараства със 17.7% спрямо август 2004 г. Производството на сурова стомана в Германия възлиза на 3.3 млн.м.т. за въпросния месец и бележи спад от 14.1% в сравнение с август 2004 г. За периода януари-август 2005 г., в Германия са произведени общо 29.7 млн.т. стомана или с 4.3% по-малко спрямо същия период на 2004 г. През август, Франция е произвела 1.2 млн.м.т. сурова стомана, което е с 1.4% по-малко от август 2004 г. Общото производство в страните-членки на ЕС за първите осем месеца на 2005 г. е в размер на 124 млн.м.т., или с 3.4% по-малко от съответния период на миналата година. Производството в САЩ през август възлиза на 7.7 млн.м.т. – с 8.4% по-малко в сравнение с август 2004 г. Производството в Канада е в размер на 1.2 млн.м.т., което представлява спад от 10.8% в сравнение с август 2004 г. За същия месец, в Бразилия са произведени 2.6 млн.т. сурова стомана – отново с 8.5% по-малко отпреди година. Общото производство в Бразилия за периода от началото на годината до края на август е 21.1 млн.м.т., или с 3.6% по-малко в сравнение със същия период на 2004 г. (източник: Engineering News)
Източник: Други (21.09.2005)

POSCO ще намали цените на стоманените продукти с 6-9& поради ръстът на вноса от Китай Южнокорейският производител на стомана POSCO ще намали местните цени на стоманените продукти с до 9%, поради увеличеният внос на стомана от Китай и високото ниво на запасите, съобщи компанията (пети по големина производител на стомана в света) в четвъртък. Цените на POSCO на горещо-валцуваните стоманени намотки ще паднат с 8.2% до 550 000 вона (535 щ.д.) на тон, в сравнение с 595 000 вона в момента. Намалението, което ще бъде в размер на 6 до 9% и ще засегне 11 различни видове стоманени продукти, ще влезе в сила считано от 26 септември. От началото на миналата година, POSCO увеличава местните цени на стоманата на четири пъти, в резултат на което цените на горещовалцуваните намотки скочиха с 68%. Сега, POSCO намалява цените, на фона на общата световна тенденция на увеличение, поради нормализирането на нивата на запасите и скока на цените в Европа и Америка. Mittal, най-голямата стоманодобивна групировка в света, миналата седмица съобщи, че ще увеличи цените на стоманата е Европа с 25-35 евро на тон за четвъртото тримесечие, в зависимост от пазара и продукта. (източник: Reuters)
Източник: Други (22.09.2005)

US Steel прогнозира по-ниска печалба U.S. Steel Corp. заяви, че по-високите цени на природната газ и на скрапа, в комбинация с намалените размери на доставките на плоска валцувана стомана най-вероятно ще доведат до по-ниска от очакваната печалба за третото тримесечие на годината. Цените на плоската валцувана стомана през третото тримесечие бяха по-ниски в сравнение с второто тримесечие, което доведе до снижаване на цените на спот-пазара, съобщиха високопоставени служители на американската компания. В сравнение с второто тримесечие, през октомври се очаква значителен спад в приходите от плоска валцувана стомана и от европейските сегменти на U.S. Steel. Служители на компанията също така заявиха, че реконструкцията на една от доменните пещи в завода в Гари, Инд., трябва да бъде завършена в началото на декември. Пещта се очаква да произвежда около 9 200 т дневно през януари. U.S. Steel експлоатира миниата Minntac в Mountain Iron и Keewatin Taconite в Югоизточна Минесота. (източник: News Tribune)
Източник: Други (22.09.2005)

Mittal купува дял в китайската Valin Mittal Steel Co., най-големият производител на стомана в света, получи одобрение за закупуването на дял на стойност 2.56 млрд.юана (316 млн.щ.д.) в китайската Hunan Valin Steel Tube & Wire Co., увеличавайки дела си на световния пазар на продукта. Базираната в Ротердам, Холандия Mittal ще бъде вторият по големина акционер в Hunan Valin, с дял от 36.7%, съобщи регистрираното на борсата поделение на деветия по големина производител на стомана в Китай в съобщение на Шънджънската фондова борса. Mittal, която има заводи в 14 страни и над 160 000 служители по цял свят, търси възможности за поглъщане на други компании на фона на растящото търсене в Китай – най-големият производител и потребител на стомана в света, и Индия. Китай планира да закрие по-малките предприятия за производство на стомана и да предизвика сливания, с цел създаването на две компании с капацитет от над 30 млн.т. стомана годишно всяка. Този план трябва да бъде реализиран до 2010 г, съобщи правителството в края на юли. (източник: Xinhua)
Източник: Други (23.09.2005)

Чешките антимонополни служби позволиха на Евраз да придобие Vitkovice Steel Чешките антимонополни служби в петък съобщиха, че са одобрили безрезервно придобиването на местния производител на стомана Vitkovice Steel от страна на руската Евразхолдинг в сделка на стойност 7.05 млрд.крони (289.9 млн.щ.д.). “С изключения не съществуващите квоти за внос, няма какво да попречи на потенциалните конкуренти да навлязат на чешкия пазар, така че смесеното дружество ще продължи да среща конкуренция на пазара,” съобщи службата. Евраз спечели търга организиран от правителството за 99% от Vitkovice, един от най-големите производители на стоманени листи в Европа, но придобиването беше прекратено с решение на чешкия съд по настояване на един от кредиторите на бившата централа на Vitkovice Steel. Правителствени служители се изказваха, че проблемът трябва да бъде решен скоро и че нищо не бива да пречи на руската компания да придобие активите. Това ще е най-голямата руска инвестиция в Чехия. Vitkovice Steel произведе 870 000 т стоманени продукти миналата година, което се равнява на около 6% от общото производство на Евраз. Mittal Steel, която беше отстранена от търга за Vitkovice Steel, заплаши, че ще оспорва избирането на Евраз за победител пред ЕС. (източник: Reuters)
Източник: Други (24.09.2005)

Украйна налага мито в размер на 30 евро/т върху износа на стоманен скрап за Молдова Правителството на Украйна в най-скоро време че изключи износът на стоманен скрап от режима за свободна търговия с Молдова, и ще наложи износно мито в размер на 30 евро на тон, съобщи източник от украинското министерство на икономиката в петък. Ходът е вследствие на фактът, че Молдова извършва нелегален реекспорт на украински скрап на световните пазари, обясни въпросният източник. Украинският скрап по принцип трябва да се изнася без мито в стоманения завод Рибница в Молдова, но служителят от министерството заяви, че Украйна е разбрала, че Молдова осъществява реекспорт на скрапа в трети страни. През 2004 г. в Украйна са произведени 16.15 млн.м.т. скрап. Местното потребление е в размер на 13.7 млн.т., а износът – в размер на 2.45 млн.т. Най-големият вносител на украински скрап е Турция (1.34 млн.т.), следвана от Молдова (665 700 млн.т.) и Египет (307 000 т.). Износът на скрап за Молдова, стимулиран от липсата на износно мито, се удвои в периода между 2002 и 2004 г. “Със сигурност Молдова е практикувала реекспорт, няма съмнение. Това е една черна дупка и ние възнамеряваме да прекратим тази практика. Повечето от скрапа така и не е стигал до Рибница. Изнасяйки над 600 000 т скрап годишно без мито за Молдова, ние си създадохме един силен конкурент на световния пазар на скрап,” обясни министерският служител. (източник: VWD)
Източник: Други (24.09.2005)

Венецуела създава държавна стоманодобивна компания Президентът на Венецуела Хуго Чавез в неделя съобщи за план на правителството да основе нова държавна стоманодобивна компания. В интервю, излъчено по радиото и телевизията, президентът съобщи, че правителството ще инвестира 1 млрд.щ.д. в дружеството. Новата компания ще осигури хиляди работни места и ще помогне за “ефективното и отговорно” оползотворяване на изобилните ресурси на Венецуела. (източник: Xinhua)
Източник: Други (25.09.2005)

България е втора по ръст на кредитите за последните три години България е втора по ръст на кредитите в нововъзникваща Европа, се посочва в доклада на Международния валутен фонд (МВФ) за глобалната финансова стабилност. Средно за последните три години кредитите у нас са нараснали с 46,8%. Ръстът е близо три пъти по-голям, отколкото в Гърция, която е с най-голямо увеличение на заемите сред страните в Западна Европа. По кредитен ръст в региона страната отстъпва само на Беларус (70,2%). Средното увеличение на заемите в региона е 27,7%. За разлика от останалите държави, където кредитирането расте с бързи темпове, у нас делът на необслужваните заеми е по-висок - 7,1%. Като член на МВФ България вероятно ще трябва да отпише около $105,5 млн. дълг на най-бедните държави, стана ясно по време на годишната среща на МВФ и Световната банка. Сред по-големите длъжници на България от тази категория държави са Никарагуа ($72 млн.), Етиопия ($11,6 млн.), Танзания ($10,8 млн.), Мозамбик ($7,8 млн.). Българска делегация начело с финансовия министър Пламен Орешарски е във Вашингтон.
Източник: Сега (26.09.2005)

6.2% икономически ръст за полугодието Брутният вътрешен продукт на България за първото полугодие на 2005 г. се увеличи с 6.2% спрямо същия период на 2004 г. и възлиза на 18.4 млрд. лв., съобщи Националният статистически институт. Това е най-високият растеж, постигнат в страната от 1998 г. насам, когато за периода януари - юни растежът беше 9.9% на годишна база. Спрямо първото тримесечие на тази година ръстът на БВП за второто е 6.4%. За април - юни тази година брутната добавена стойност (БДС) се увеличава с 6.6% на годишна база. БДС в секторите на индустрията и услугите нараства съответно с 8.8% и 6.9%, докато в аграрния сектор намалява с почти 4%.
Източник: Капитал (26.09.2005)

Новото ръководство на Кремиковци представя плановете за развитието на компанията Новото ръководство на “Кремиковци” АД ще представи на работна закуска плановете за развитие на компанията. Събитието ще се състои утре от 10,30 ч. в зала “Витоша” на “Кемпински Хотел Зографски”, бул. “Джеймс Баучер” №100, съобщиха от пресцентъра на “Кремиковци” АД. На 15 август т.г. беше проведено Общо събрание на акционерите на “Кремиковци” АД, на което беше извършена промяна в ръководството на компанията. В мениджмънта на металургичното дружество влезе един от най-големите световни производители на стомана – Global Steel Holding Limited (GSHL). Компаниите в структурата на GSHL произвеждат приблизително 12 млн. тона стомана годишно. Капиталите на холдинга възлизат на 8 милиарда долара, разпределени в 12 стоманодобивни комплекса.
Източник: Агенция Фокус (26.09.2005)

Радослав Ковачев и Георги Иванов, търговски представители на "Стомана индъстри": Армировъчната стомана SD отговаря на всички европейски изисквания Г-н Ковачев, г-н Иванов, бихте ли запознали нашите читатели с новостите при "Стомана индъстри"? - Радослав Ковачев (Р.К.): Фирма "Стомана индъстри" е традиционен и основен производител на армировъчни стомани за България и региона. От създаването си до момента предприятието успя да се наложи на пазара като коректен и надежден партньор в търговията с черни метали. След закупуването на "Стомана индъстри" от гръцката фирма Sidenor бяха направени сериозни инвестиции, които доведоха до положителни промени както в пазарната структура, така и в качеството на продуктите. Организирането на изцяло нов склад за готова продукция и създадената организация за непрекъснат контрол на качеството доведоха до по-добрите резултати през последните месеци. На територията на предприятието работи нов отдел за организация на вътрешния пазар, чиято основна цел е все по-качественото обслужване на клиентите и налагане продуктите на пазара. - Георги Иванов (Г.И.): С оглед на нарастващите инвестиции в страната ни и стартирането на нови и все по-големи инфраструктурни проекти основният продукт, който фирмата ни има за цел да наложи и предлага на пазара, е армиращата стомана в нейните две основни разновидности - на кангали и на пръти. Освен "Стомана индъстри" Sidenor притежава още два завода, които произвеждат тези видове продукти и ги предлагат на българския пазар. Кои са основните характеристики на армиращите стомани? - Р.К.: Всички армиращи стомани отговарят на следните международни стандарти за качество: EN, DIN, ASTM, JIS, BS, Lloyd’s Register и др. Също така работим със сертификат за качество ISO 9001:2000, удостоверен от TUV. Основният отличителен белег на армировъчните стомани е тяхното качество, което се обуславя от следните параметри. На първо място, методът на производство Tempocore, който, най-общо казано, се изразява в специалната допълнителна термообработка на метала. Този процес увеличава механичната якост на повърхностния слой на продукта, като същевременно сърцевината остава гъвкава и по-мека. Това от своя страна води до повишена устойчивост и гъвкавост при натоварвания като земетресения, усуквания, огъване и други. Имайки предвид, че регионът на България е с повишена сеизмична активност, тези характеристики са от особено значение и това е основното, на което се набляга. Изискванията, които поставят съвременните стандарти (като DIN 488, Eurocode 8), насочиха Sidenor към производството на армировъчна стомана с марка S500s SD (superior ductility), отличаваща се с по-висока пластичност и якост, които са съвкупност от следните характеристики: общо удължение при максимално натоварване; съотношение между якост на опън и граница на провлачване; съотношение между действителната и номиналната граница на провлачване. Благодарение на отличните технически познания и напълно контролирания производствен процес армировъчната стомана SD превишава съвременните изисквания за пластичност дори и на най-строгите европейски стандарти и норми за проектиране. - Г.И.: Друг характерен белег на армировъчната стомана SD е нейната специфична маркировка, която се поставя върху всеки един прът готова продукция. Тази маркировка се характеризира с това, че стоманата SD (superior ductility) има две надлъжни ребра и допълнително напречни ребра от двете страни, които са противоположно ориентирани. Съгласно стандарта DIN488 от едната страна наклонът на ребрата към оста на пръта е еднакъв, а от другата страна наклонът е променлив и редуващ се през едно ребро. От страната на паралелното оребряване армировъчната стомана е белязана с маркировките 8/14 или 8/24, съответстващи на продукцията на заводите в Солун и Алмирос. Висококачествената армировъчна стомана на Sidenor SA е маркирана със знака SD (superior ductility) от страната на паралелното оребряване за по-лесна идентификация на всеки етап от нейната дистрибуция, складиране и употреба. Кои са основните клиенти и проекти на продуктите на "Стомана индъстри"? - Армировъчните стомани, предлагани от "Стомана индъстри", са в основите на новото софийско летище и на новата отсечка на метрото. Сградите на развлекателния център „Мол”, „Соравия”, "Арена 2", "Бизнес парк София" и други са построени със същите тези продукти. В момента сме в преговори за доставка на армировъчни стомани за новия проект на автомагистрала „Люлин”. Какво предвижда „Стомана индъстри” като бъдещи инвестиции с цел подобряване на обслужването и качеството на предлаганите продукти? - Планираме на територията на фирмата ни да заработи нова линия „Даниели” за производство на армиращи стомани с приблизителен годишен обем 500 000 тона, които ще ни утвърдят като водещ производител в балканския регион. Тази инвестиция до момента е на стойност 35 млн. евро, като в бъдеще се предвиждат и допълнителни инвестиции с цел увеличение на асортимента и обема. В заключение използваме случая да отправим покана към нашите партньори и приятели да ни посетят на есенния Международен пловдивски панаир.
Източник: Строителство Градът (26.09.2005)

US корпорации търсят партньори в България Осем от най-големите американски компании в сферата на водите и енергетиката проведоха общо 50 срещи с потенциални български партньори на семинара "Възможностите във водния сектор в България", организиран от Търговската мисия на САЩ и Българския форум на бизнес лидерите. В България за събитието пристигнаха генералните мениджъри на General Electric, Quest Management International, Emerging Markets Group, HACH Lange, EcoLinks, Fitch Ratings и Ceratox. Те се срещнаха с топ мениджърите на компании като АЕЦ "Козлодуй", "Кремиковци", "Марица-изток 3" и Umicore Med. Американските компании търсят партньори, купувачи или представители.
Източник: Стандарт (27.09.2005)

Работник пострада тежко при злополука в "Стомана Индъстри" Електрошлосер е обгорял при злополука в "Стомана Индъстри", съобщи Томчо Томов, завеждащ "Връзки с обществеността" в дружеството. Инцидентът станал в 22 ч. в неделя. На разпределителна подстанция изгаснало осветлението. Дежурният електрошлосер Велислав Крумов /35 г./ се опитал да отстрани аварията, като започнал да подменя предпазители, без обаче да изключи напрежението. Образувала се волтова дъга, последвало късо съединение, от което мъжът получил 95% изгаряния. Пострадалият бил закаран в "Пирогов" и в момента е в кома, каза Томов. Крумов е опитен работник, твърдят от ръководството на металургичното дружество. Според Томов напоследък трудовият травматизъм се е увеличил сред опитните работници, защото подценявали технологичните изисквания. Ще засилим контрола и мерките за спазване на правилата за безопасност на труда, като ще ги обвържем със заплащането, подчерта той. (източник: dnes.bg)
Източник: Други (27.09.2005)

GSHL инвестира над 300 млн. долара в Кремиковци През следващите четири години Global Steel Holding Limited (GSHL), новият собственик на Кремиковци АД, ще инвестира общо над 300 млн. долара за развитие на дружеството, заяви на организираното днес представяне на плановете на компанията председателят на Управителния съвет и изпълнителен директор на холдинга Алок Гупта. За ремонт на съществуващите инсталации ще бъдат дадени между 60 и 70 млн. долара, още толкава пари ще се се изхарчат по екологични проекти, а за подобряване на производството и увеличаване на печалбата ще бъдат инвестирани 180 млн. долара, каза Алок Гупта. До 2007 година вредните емисии на комбината ще бъдат намалени наполовина, съобщиха още от дружеството. Предвижданията са до една година продукцията да се увеличи с от 30-40 процента до около 1,6 млн. - 1,7 млн. тона. В следващите четири години се очаква производството да нарасне със 100 процента от сегашното равнище. Алок Гупта каза, че засега новите собственици не смятат да отписват "Кремиковци"АД от списъка на публичните дружества и акциите на компанията ще се търгуват на фондовата борса. Той добави, че все още няма решение как ще се развиват заводите на "Кремиковци" в Косово и Македония. Наблюдаваме внимателно региона и възможности за нови инвестиции, каза Алок Гупта, запитан дали холдингът има намерение да инвестира в Чехия. "Кремиковци" внася суровини от цял свят - желязна руда от Бразилия, кокс от Украйна, въглища от Украйна и Русия, каза Гупта. В следващите години Кремиковци ще се стреми да продава повече на българския пазар и ще изнася на досегашните си пазари - Испания, Италия, Гърция, Португалия и други страни в ЕС както и в Китай. Не се предвиждат съкращения в комбината, каза Гупта. През септември заплатите на работниците и служители са увеличени с 6 процента и сега средното възнаграждение е 700 лв. Ще изплащаме старите и новите задължения на фирмата, заявиха шефовете на "Клемиковци". Днес на фондовата борса акциите на "Кремиковци" поскъпнаха с 5,81 на сто до 20,96 лв. средна цена.
Източник: БТА (28.09.2005)

"Алкомет" модернизира производството с 15 млн. долара Шуменският производител на алуминиеви и валцови продукти „Алкомет" ще инвестира общо 15 млн. долара до края на следващата година, съобщи мениджърът по продажбите на компанията Мая Чиликова. Това стана по време на Международния технически панаир в Пловдив. Вложенията са част от общата инвестиционна програма на компанията и целта им е да доведат до модернизирането на производството, до увеличаване на капацитетa и качеството. Компанията се развива основно в две насоки - в производството на валцови изделия от алуминий и на пресови продукти. Част от инвестицията миналата година е била насочена към производството на алуминиево фолио. С това компанията откри сериозна ниша, в която има намерение да заздрави присъствието си на европейския пазар, обясни Чиликова. С вложените средства се е увеличил капацитетът на производството на този продукт и в момента компанията произвежда 1000 - 1100 т домакинско алуминиево фолио на месец. Тази година е модернизирано и производството на пресовите продукти, като в резултат на това капацитетът се е увеличил повече от два пъти. Общият размер на направените и предвидените оттук нататък инвестиции е близо 50 млн. долара, обяви Мая Чиликова. Най-големите вложения са направени през 2002 и 2003 г., когато дружеството е инвестирало средно по 10 млн. долара в модернизация. Целта ни е да постигнем пълно комплектоване на производството, за да гарантираме по-добро обслужване на клиентите, обясниха от компанията. В резултат на модернизацията капацитетът на двата цеха се е увеличи между 30 и 50 на сто в зависимост от производствените линии. През настоящата година 60 на сто от продуктите на „Алкомет" са изделия от фолио, близо 10 на сто - ленти, и още толкова алуминиеви листа. Над 17 на сто от производството е на профили и над 3 на сто - на тръби.
Източник: Дневник (28.09.2005)

БИЗНЕСЪТ И СИНДИКАТИТЕ СКОЧИХА СРЕЩУ ЦЕНИТЕ НА ГОРИВАТА Синдикатите и работодателите са готови да водят заедно дела срещу Държавната комисия за енергийно и водно регулиране заради увеличаването на цените на природния газ. Това каза лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов на среща с представители на най-засегнатите от поскъпването на газа отрасли - металургични предприятия, торови заводи, добив и обработка на нерудни минерални изкопаеми. Срещата се състоя часове преди закритото заседание на комисията, на което трябваше да се приеме предложението на Булгаргаз цената на природния газ да се увеличи от 1 октомври с 22.54%. Решение за това обаче не беше взето, както и за предвижданото поскъпване на тока за фирми потребители на ниско и средно напрежение. Подобно драстично увеличение ще доведе до съкращаване на работни места, замразяване на заплатите, силно ще повиши себестойността на продукцията на енергоемки отрасли и там, където природният газ е основна суровина за производство, алармираха работодателите. Фирмите, които работят по международни договори, сключени по стари цени, очакват да понесат огромни загуби. Ако увеличението се приеме, потърпевшите работници и техните работодатели ще започнат протести пред порталите на предприятията, се заканиха от КНСБ. Драстичното поскъпване на газа ще доведе до срив в металургията, въпреки че в момента тя е много рентабилна, заяви Политими Паунова, изп. директор на Браншовата камара на черната и цветната металургия. 37% от общото потребление на газ е в този отрасъл и когато цената му стане неизгодна, фирмите ще преминат към по-евтини енергоизточници като мазут и твърди горива. Това ще има негативен екологичен ефект и компаниите няма да могат да отговорят на европейските екоизисквания. Над 6% ще се повиши себестойността на продукцията на Кремиковци вследствие поскъпването на газа, каза членът на УС на комбината Божко Божков. До края на годината дружеството ще работи на загуба. Под съмнение е изпълнението на инвестиционната програма, тъй като при приватизацията цената на горивото е била 170 лв. на 1000 куб. м, а сега вече е 280 лв. От Агрополихим пресмятат над 18%-но поскъпване на готовата продукция, което означава по-високи с 35-40 лв./т цени на торовете за вътрешния пазар. Това ще доведе до оскъпяване на пшеницата с над 6% и покачване на цените на килограм хляб с близо 7%, заяви Васил Александров, изп. директор на Агрополихим. До 50% ще нарасне планираната загуба на предприятието по договори за износ. Възможно е спиране на редица инсталации. Подобни са прогнозите и от димитровградския торов завод Неохим. От Каолин АД очакват над 1 млн. лв. годишна загуба заради поскъпването на газа и отделно нарастване на годишните разходи с 200 хил. лв. от 5%-ното увеличение на цените на еленергията средно напрежение. Фирмата не изключва 150 работни места да бъдат съкратени. Проблемът е, че пазарът не е либерализиран и Булгаргаз е монополист при вноса на природен газ, обобщи Константин Стаменов от Стомана индъстри АД.
Източник: Пари (28.09.2005)

Шлосер обгоря тежко Шлосер обгоря тежко при злополука в пернишкото предприятие “Стомана Индъстри” вчера. 35-годишният Велислав Крумов е откаран в Пирогов с 90% изгаряния по тялото и в кома. При инцидента се образувала волтова дъга и от късото съединение мъжът обгорял. Работникът е пренебрегнал правилата за безопасност, коментира Томчо Томов, ръководител на отдел Човешки ресурси.
Източник: Стандарт (28.09.2005)

Собственикът на "Кремиковци" консолидира отчетите на филиалите си Индийският собственик на металургичния комбинат "Кремиковци" - "Глобъл стийл холдинг лимитид" (GSHL), планира да консолидира балансовите отчети на всички свои подразделения, включително и този на "Испат индъстрис" (Ispat Industries), през следващите шест до девет месеца. GSHL притежава осем филиала в общо шест държави - България, Индия, Босна, Филипините, Либия и Нигерия. За това съобщи финансовият ежедневник "Файненшъл експрес". С реализирането на операцията ще се увеличат активите на дружеството и чрез увеличението на мащаба ще се постигне по-висока възвращаемост от тях, по думите на Прамод Митал, един от двамата братя собственици на компанията, по време на годишното общо събрание на "Испат". Индийското дружество е най-голямото предприятие в структурата на холдинга на двамата представители на фамилията Митал. Прамод признава, че основната цел на обединяването на финансовите резултати на GSHL е да се подпомогнат бъдещи придобивания, които ще прави компанията. В момента "Глобъл стийл" иска да купува мини за добив на желязна руда. Експерти на пазара изчисляват активите на GSHL на 7-8 млрд. долара. От изказването на Прамод Митал пред акционерите стана ясно, че производственият капацитет на "Испат индъстрис" ще се увеличи от 2.4 на 3.3 млн. тона до следващия месец. Стагнацията на пазара и спада на цените на стоманата през първата половина на годината понижава резултатите на компанията, но въпреки това до края на настоящата финансова година от ръководството на индийското дружество се надяват, че ще регистрират годишен ръст на износа си от 10%. В същото време понижаването на крайните цени на продукцията на "Испат" не беше придружено от спад в стойността на суровините, което допълнително оскъпи производството. Тъкмо поради тази причина компанията отвори завод за окисляване и увеличи производството на горещо валцувана стомана. "Глобъл стийл холдинг лимитид" (GSHL) стана собственик на "Кремиковци" през август. Сделката стана чрез придобиването на "Финметалс холдинг", който държеше 71% от акциите на металургичния комбинат. Във вторник от ръководството на дружеството в лицето на изпълнителния директор на комбината - Алок Гупта, обявиха, че ще инвестират 300 млн. долара в "Кремиковци" АД през следващите четири години за модернизация и увеличаване на производствения капацитет.
Източник: Дневник (29.09.2005)

България - все по-конкурентноспособна България става по-конкурентоспособна, сочи годишният доклад на Световния икономически форум в Давос. В класацията за 2005 г. страната ни се е преместила по този показател с едно място напред и вече е на 58-ма позиция от 117 страни. На първо място отново е Финландия, следвана от САЩ, Швеция и Дания. По отношение на макроикономическата стабилност България подобрява позициите си, минавайки от 54-то на 51-во място. Страната ни обаче бележи изоставане по отношение на корупцията, като се придвижва до 38-мо място. Ниски оценка получаваме и за инфраструктурата, която не допринася за успешното развитие на бизнеса.
Източник: Стандарт (29.09.2005)

Работник пострада при злополука в Стомана Индъстри Венелин Крумов, на 35 г., от Перник е настанен в Клиниката по изгаряния на “Пирогов” с 95% изгаряния на тялото след трудова злополука във фирма “Стомана индъстри”. Нещастието е станало на 25 септември към 22 ч в разпределителна подстанция ПС-1, където Крумов отстранявал повреда на осветлението. Без да изключи захранването, той подсилил предпазителите, в резултат на което възниква волтова дъга и го поразява, съобщи пресаташето на фирмата Томчо Томов. Незабавно пострадалият е откаран в “Пирогов”, откъдето лекарите твърдят, че има сериозна опасност за живота му и е в кома. Причините за злополуката са небрежност от страна на работника и нарушаване на инструкциите за работа с електрообзавеждането. Ръководството на “Стомана индъстри” е предприело допълнителни мерки за засилване на личната отговорност на персонала и на контрола по безопасността и здравето при работа. Ще бъдат увеличени инвестициите в условията на труд, съобщи Томов. Всички специалисти и работници от звената по поддръжка на електрообзавеждането ще преминат през допълнителен инструктаж и обучение. Системата на заплащане на труда ще се обвърже и с личната култура и поведение по спазване на изискванията за безопасност и здраве при работа.
Източник: Вяра-Благоевград (29.09.2005)

Спад във вноса на стомана в САЩ Вносът на стомана е намалял с 12.4% през август, в сравнение с юли, съобщи в сряда Американският институт за желязо и стомана (AISI). Общият размер на вноса през август е 2.2 млн.т (нетно), вкл. 1.8 млн.т. (нетно) готова стомана, в сравнение с 2.5 млн.т. през юли. През август 2004 г, в САЩ са влезли 3.6 млн.т (нетно) готова и полуготова стомана. Общият внос от началото на годината е намалял с 3.1% в сравнение със същия период на 2004 г. Спот цените на горещо- и студено-валцуваната стомана в САЩ също бележат спад през август за единадесети пореден месец. Цените на горещо-валцуваната стомана са се понижили до около 450 щ.д./т, или с 42.5% по-малко отпреди година. Цените на студено-валцуваната стомана на листи са намелели до около 550 щ.д./т, което представлява спад от 34.3% в сравнение с август 2004 г. (източник: New Tribune)
Източник: Други (29.09.2005)

България 12-та като най-благорпиятно място за привличане на преди чужди инвестиции България е 12-та в света като най-благоприятно място за привличане на преки чужди инвестиции /ПЧИ/. Това става ясно от Световния доклад за инвестициите - 2005 г., изготвен от Конференцията на ООН по търговията и развитието /ЮНКТАД/ и програмата за развитие на световната организация ПРООН. Класацията е направена въз основа на специален индекс, включващ 12 показателя за водените в съответната държава политики за привличане на инвестиции, съобщи Нийл Буне, специален координатор на ООН за България. Пред нас са развити държави като САЩ, Великобритания, Канада, Норвегия, Сингапур, Китай и др. България и Румъния са основните получатели на ПЧИ, насочени към Югоизточна Европа. Рекордните 5 млрд. долара, инвестирани в северната ни съседка, се дължат основно на приватизацията на нефтопреработвателната компания "Петром" от австрийската OMV. У нас пък високите нива на ПЧИ бяха достигнати след като "Телеком Аустрия" купи мобилния оператор "М-Тел", а американският фонд "Aдвент" посредством "Вива венчърс" придоби 65 на сто от капитала на БТК, е отбелязано в доклада. С привлечените 2.5 млрд. долара ПЧИ през 2004 г. България е сред първите страни в региона. Те представляват 21 на сто от всички инвестиции в Централна и Източна Европа и 2% от инвестициите на зелено в цяла Европа, каза Пенчо Ненов, зам.-изпълнителен директор на БАИ. Прогнозите показват, че за 2005 г. общо инвестициите в страната ще достигнат 6 млрд. евро. От тях 2.5 млрд. евро ще са чужди вложения.
Източник: Монитор (30.09.2005)

Нулевата ставка за реинвестиране на печалбата пак се отлага Няма да има намаление на сега действащата ставка от 15% по корпоративния данък за 2006 г., защото парите не стигат, съобщи зам.-министърът на финансите Георги Кадиев. По същата причина ще отпадне и предизборно обещаният от БСП нулев данък при реинвестиране на печалбата. Преди да дойде на власт правителството на Сакскобургготски също го обеща, но после се отказа. Решението да има или не нулев данък ще е политическо, уточни Кадиев. Идеята все още се обсъжда, но по-скоро няма да се състои, потвърди и председателят на бюджетната комисия Петър Димитров. Предизборните намерения на НДСВ бяха данък печалба да се намали на 12%, а ОДС предложи 10% за 2006 г. За да бъде компенсиран бизнесът обаче, министерството на финансите обсъжда да се ускорят амортизационните норми за 2006 г. В зависимост от възможностите сградите например ще се отписват не за 25 г., а за 15 г., което ще остави свободни 50 млн. лв. за фирмите. Ако бюджетът позволи, амортизацията ще се ускори на 10 г., което обаче ще струва на бюджета 80 млн. лв.
Източник: Пари (30.09.2005)

Дебютанти на Пловдивския панаир Нови играчи в бизнеса правят своя дебют на панаира в Пловдив през тази година. Малки фирми намериха смелостта да представят своята дейност наравно с големите постоянни участници. Това е причината за бума на изложители в Есен 2005, коментират участници. Тазгодишният панаир чупи 15-годишен рекорд по брой фирми и заети площи. От 3170 участници 1314 са български. Те са с 11% повече от миналата година. Докара ни конкуренцията. На панаира се забелязват отсъствията, затова не е добре да пропускаш участие, коментират предприемачи. Изненадващо е, че машиностроителните компании са най-многобройни - 385 са родните фирми от този бранш. Следват ги строителните - 249. Всичко това показва кои са успешните сектори в икономиката, коментира Мая Чиликова, мениджър в "Алкомет"-Шумен. Заводът произвежда изделия за строителството. Само за година вдигнахме производството със 100%, каза Чиликова. Клиентите ни са предимно от Бургас, Варна и Банско, където се строи най-много, добави Георги Пелтеков от "Спарки трейдинг", който предлага електроинструменти. Сред родните фирми преобладават търговците. Особено в машиностроителния бранш. А това не говори добре за икономиката ни, контрира Мариана Печеян, прокурист на ВСК "Кентавър". Компанията има машиностроителни заводи, складове и магазини. Според Мариана Печеян машиностроенето ни е далеч от европейското ниво. Панаирната статистика показва, че 804 от родните фирми са дистрибутори, а само 510 - производители. Въпреки че "Международен панаир-Пловдив" дава специална отстъпка в цената на наетата изложбена площ за производители - те плащат 60 евро на кв. м срещу 90 евро за търговците. Пловдивският панаир е мястото, където най-добре проличава кой кой е в отделните браншове, смята Ангел Бъчваров от "Ондулин". Според него тук веднага става ясно кой е по-добър.
Източник: Стандарт (30.09.2005)

Инфлация между 3.5 и 4.5% за тази година Инфлацията в края на годината ще е между 3,5 и 4,5 на сто, сочат прогнозните изчисления на правителството. Сметките представи министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров след заседание на Министерския съвет вчера, на което се обсъждаха мерки за компенсиране от повишението на цените на топлоенергията и електроенергията. В резултат на по-високите цени на природния газ животът ще поскъпне. Предвижданията са продукцията на металургичната промишленост да са с до 6 % по-скъпи, на хранително-вкусовата, текстилната, дървообработващата, машиностроителната и целулозно-хартиената промишленост - между 3 и 5 на сто, на торовете - между 13 и 16 на сто. Най-тежка ще е кризата за секторите "Енергетика" и "Транспорт", посочи Овчаров. Той уточни, че сметките са правени по цифри, предоставени от браншовите организации. Най-неблагоприятно скъпите горива ще се отразят върху потребителите на електроенергия ниско напрежение, които са 507 хиляди малки и средни предприятия, каза още Овчаров. Инфлацията ще доведе до свиване на потреблението и може да забави икономическия растеж с 0,2-0,3 на сто, прогнозира още той. Единствено земеделските производители ще бъдат компенсирани от държавата с допълнителната субсидия от 10 милиона лева.
Източник: Монитор (30.09.2005)

Гръцко-израелска компания ще продава метали в България Гръцката стоманодобивна компания SIDMA е създала смесено дружество в България с водещия в сектора в Израел производител - "Пекър Плада" (Packer Plada). За това съобщи Атинската информационна агенция. Името на джойнт венчъра е SID-PAC, като гърците ще притежават 75% от капитала, а евреите - 25%, се казва в съобщение на SIDMA. Първоначалният капитал на смесеното дружество ще е 200 хил. евро, който след това ще бъде увеличен до 1.3 млн. евро. Компанията ще изгради свой център и дистрибуторска мрежа в страната. "Пекър Плада" e една от 40-те водещи индустриални компании в Израел, с 800 души персонал и продажби на стойност стотици милиони долари годишно. Компанията е специализирана в производството на метали и стоманени изделия за строителството, земеделието, инфраструктурните обекти и потребителските стоки. "Пекър Плада" подържа и производство на керамика и фаянс. Дейността на SIDMA в България се контролира от кипърския филиал на компанията - SIDMA Worldwide. За първата половина на годината гръцката компания отчита 70% спад на печалбата си преди данъчно облагане, амортизации и плащане на лихви, съобщава гръцката преса. Почти същият резултат дружеството регистрира и на годишна основа. С 4% пък се понижават консолидираните й продажби. SIDMA повиши печалбата си с 320% през миналата година, след като консолидираният положителен финансов резултат показа стойност от почти 9 млн. евро. Забележителният ръст на печалбата се дължеше на силното търсене и високите цени на металите на международните пазари. Освен това гръцката компания реализира програма за оптимизиране на производствения процес и намаляване на административните разходи.
Източник: Дневник (30.09.2005)

Над 488 млн. лв. влезли в “Кремиковци” за 5 години За да заработи по световните стандарти, в "Кремиковци" бяха инвестирани над 488 млн. лева през последните 5 години, съобщиха от дружеството. Само за 2004 г. размерът на капиталовложенията е 104 млн. лева. Едни от най-значителните инвестиции в "Кремиковци" в последните години бяха пускът на Първа доменна пещ и Производството за непрекъснато разливане на стомана. "Предвид наличната информация досега в дружеството са инвестирани немалки суми. През следващите 4 години ще внедрим нови технологии и ще подобряваме екологичните параметри на нашите съоръжения", обясни председателят на управителния съвет и изпълнителен директор на дружеството Алок Гупта.
Източник: Монитор (30.09.2005)

Производството на стомана в Китай може да скочи с 25% през 2005 и да окаже негативно влияние върху цените Китай, производител на една третата от общото количество стомана в света, може да увеличи добива на материала с 25% през тази година, което ще доведе до спад в цените и увеличение на търсенето на суровини за производство на стомана, вкл. желязна руда и коксувани въглища. Производството на нерафинирана стомана в Китай най-верояно ще нараства с рекордно високо темпо за последните поне девет години, и ще достигне 340 млн.м.т. през 2005 г., прогнозираха анализатори, анкетирани от Bloomberg, сред които и Ланс Хъ, анализатор от шанхайската UBS AG. Производството през 2006 г. може да скочи с цели 15% до 390 млн.т. Пол Скот от лондонската CRU International заяви: “Ще става все по-зле, освен ако не бъдат затворени някои мощности. Твърде вероятно е ситуацията да постави под натиск световните цени.” Растящото производство в Китай принуди базираната в Шанхай Baoshan Iron & Steel Co. (най-голямата стоманодобивна компания в страната), както и нейните конкуренти, вкл. корейската Posco и тайванската China Steel Corp. да намалят цените. Цените на желязната руда и коксуваните въглища също могат да се покачат. Свръхпроизводството в Китай пречи все повече на Mittal Steel Co. и Arcelor SA (двата най-големи производители на стомана в света) да увеличават печалбата си, тъй като вследствие на въпросното свръхпроизводство, нуждите от внос в азиатската страна намаляват. В същото време износът на ниско-качествена стомана от Китай нараства, а търсенето на суровини (желязна руда и коксови въглища) скача, което е благоприятно за доставчиците, като Cia Vale do Rio Doce. (източник: China Knowledge)
Източник: Други (30.09.2005)

4.8 млрд.евро брутен вътрешен продукт Брутният външен държавен дълг в края на юли 2005 г. е около 4,8 млрд. евро, което е 22,5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това сочат данните от статистиката на Българската народна банка (БНБ), огласена в края на миналата седмица. Относителният дял на държавния външен дълг към БВП е намалял със 7,5 пункта спрямо края на миналата година, когато е бил 5,8 млрд.- евро, което е 30% от БВП. Намалението се дължи основно на извършените обратни изкупувания през януари 2005 г. на брейди облигациите тип IAB и през юли 2005 г. на последните брейдиоблигации (тип FLIRB), уточняват от централната банка. Общият външен дълг на страната в края на юли е 13,1 млрд. евро или 62% от БВП. Той нараства с 892.4 млн. евро спрямо края на 2004 г. Тогава външният дълг е бил малко над 12,2 млрд. евро. Дългосрочните задължения на страната са 9,6 млрд. евро, а краткосрочните - 3,5 млрд. евро. В края на юли външият дълг на търговските банки е 1,9 млрд. евро или с 200 млн. евро повече от края на 2004 г. Външният дълг на други сектори е 3,9 млрд. евро, като увеличението му спрямо края на миналата година е с 1,1 млрд. евро, сочат данните на Централната банка, управлявана от Иван Искров. Външните задължения по кредити, свързани с преки инвестиции са 2,6 млрд. евро, като нарастват с 672 млн. евро спрямо края на 2004 г.
Източник: Монитор (03.10.2005)

Mittal, Arcelor внимават да не платят твърде много за турската Erdemir Mittal Steel Co. и Arcelor SA, двете водещи стоманодобивни компании в света, ще внимават да не платят твърде много за дял в турската Erdemir, най-големият производител на стомана в страната, след като цената на акциите на компанията се покачи с 46% тази година. Mittal, Arcelor и руската ОАО Северстал ще се състезават за 49% от Erdemir търг, организиран от правителството, който ще се излъчва пряко по телевизията във вторник, съобщиха високопоставени служители, участващи в наддаването. Цената на акциите на Erdemir нарасна в очакване на висока оферта за компанията, на фона на рекордните печалби, реализирани от европейските стоманодобивни предприятия. “Ердемир е важна за нашата стратегия,” заяви Лакшми Митал, собственик и председател на Mittal Steel, в интервю в Сеул. “Но не и на неразумна цена.” Mittal и Arcelor искат да придобият по-големи мощности в световен мащаб, за да подсилят позициите си при договарянето с производители на автомобили и доставчици на желязна руда и въглища. Турската Erdemir би осигурила на базираната в Ротердам Mittal солидни позиции на европейския пазар на стомана за автомобилната индустрия. “Хората са привлечени, заради високите цени на автомобилната стомана,” заяви Чарлз Брадфорд, анализатор в Soleil Securities в Ню Йорк. “Държавните активи вече са на изчерпване,” заяви Брадфорд. “Най-добрите вече са изкупени.” Erdemir, или Eregli Demir ve Celik Fabrikalari TAS, продаде 18% от стоманата си на производители на автомобили миналата година, в сравнение с 12% през 2003 г. Компанията, базирана в черноморския град Карадениз Ереглиси, произведе 1.1 млн.т. студено-валцувана стомана за автомобили, или около 31% от общото количство, през 2004 г. Ford Motor Co. и Toyota Motor Corp. са сред клиентите й. (източник: Bloomberg)
Източник: Други (03.10.2005)

Бургаското пристанище остана само с един кораб Пристанище Бургас остана само с един кораб, а товарооборотът падна почти до нула. През последните 48 часа в черноморския ни порт е влязъл само турският "Антакия", който е разтоварил метални ролони, разказаха работници. Няколко дни по-рано в пристанището са влезли два плавателни съда. От ръководството на порта отказаха да съобщят какъв е товарооборотът през изминалата седмица. Според запознати обработката на товари рязко е паднала през последните месеци. Драстично е намалял и броят на влизащите в порт Бургас кораби. Специалистите смятат, че това говори много лошо за икономиката на страната. "Стомана Индъстри", който бе един от основните контрагенти на пристанището, вече предпочита да изнася продукцията си за Гърция с камиони. Складовете и магазините на бургаското пристанище са почти празни. За разлика от друга година през тази есен няма складирана дори пшеница. Новият карго терминал също пустее. Очакванията, че той ще възвърне бързо инвестицията от милиони евро, не се оправдаха.
Източник: Стандарт (04.10.2005)

Вдигат заплатите в "Стомана индъстри" Основната работна заплата в пернишката металургична фирма “Стомана индъстри” се увеличава с 3,5% от 1 юли със задна дата, е записано в подписания преди дни Колективен трудов договор (КТД) между работодателя и синдикатите. Новият КТД е със срок на действие 2 години и очертава социалната политика на дружеството за този период, заяви директорът “Човешки ресурси” и ръководител на пресслужбата на гръцкия концерн “Виохалко” за България Томчо Томов. За първи път в КТД е въведен бонус като критерий на трудово поведение и безопасност от 130 лв. на два месеца. Тази сума работниците ще получават при спазване на трудовата дисциплина и условията за безопасна работа. Минималната работна заплата в момента в предприятието е 250 лв., а средната брутна заплата - 850-900 лв., като осигуровките са върху реалните трудови възнаграждения. В “Стомана индъстри” работят 1250 работници и служители. За нощен труд допълнителното възнаграждение е 50 ст. на час при 29 ст. по Кодекса на труда. За домашно дежурство допълнителното възнаграждение е 25 ст. на час. Предвидени са допълнителни дни за отпуск за вредни условия на труд 7 дни, при работа в йонизираща среда още 2 дни и при трудов стаж в предприятието над 10 г. - 1 ден допълнително. Преди отпуск всеки служител и работник получава по 300 лв. и по 100 лв. в края на годината и в средата. Фирмата плаща 20% от пътните на пътуващите работници.
Източник: Стандарт (04.10.2005)

Най-големият в света производител на стомана "Митал стийл" ще отдели близо 3 млрд. долара за закупуването на дялове в други по-малки компании от сектора, както и за подсигуряване на доставките от желязна руда, предава агенция "Блумбърг". Парите ще бъдат подсигурени посредством продажбата на акции, облигации и варанти, заяви по време на интервю финансовият директор на компанията Адитя Митал. Паралелно с това "Митал стийл" планира да увеличи годишното си производство от сегашните 70 млн. до 100 млн. тона стомана. Скоро се очаква компанията да подпише договор за изграждането на завод в Индия, където са концентрирани една трета от депозита от въглища и желязо в света на стойност от 9 млрд. долара, съобщава още Ройтерс. "Митал стийл" се смята и за фаворит за закупуването на най-големия завод за стомана в Турция "Ердемир", като същевременно води преговори за продажбата на украинския "Криворижщал". През август пък от "Митал стийл" заявиха, че обмисля да инвестира 350 млн. долара в Европа за изграждането на завод за производство на висококачествени стоманени плоскости за автомобилната индустрия. В световната стоманена индустрия ще останат три или най-много четири световни производители, заяви през юни собственикът на компанията Лакшми Митал. В момента индийският гигант е абсолютният лидер в сектора, следван от френската "Арселор". Двете компании обаче заедно държат по-малко от 15 на сто от световния капацитет за производство на стомана. В края на миналата година беше обявена сделката, съгласно която LNM Group, собственост на фамилията Митал, ще слее двете си дъщерни компании "Испат" и LNM Holding, след което новосъздаденото дружество закупи американския производител на стомана "Интернешънъл стийл груп" за 4.5 млрд. долара. Двойното сливане доведе до създаването на световен стоманен гигант, базиран в Ротердам, с годишни продажби от 32 млрд. долара, припомня "Блумбърг".
Източник: Дневник (04.10.2005)

КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР ПОДПИСAХА В СТОМАНА ИНДЪСТРИ СЛЕД 6-МЕСЕЧНИ ПРЕГОВОРИ СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ. Договорът е за 2 години и влиза в сила със задна дата от 1 юли. Според него основната работна заплата ще бъде увеличена с 3.5% със задна дата от януари 2005 г. С още 3.5% ще се увеличи от началото на 2006 г. Според Томчо Томов, мениджър Човешки ресурси във Виохалко, средната работна заплата в Стомана индъстри в момента е между 870 и 900 лв. Работещите в дружеството ще получават допълнително за положен нощен труд вместо предвидените в КТ 0.29 лв./час по 0.50 лв./час. Според договора работодателят ще плаща и процент за прослужено време.
Източник: Пари (04.10.2005)

Несигурни перспективи за стоманодобива Световните стоманодобивни компании отчитат рекордни печалби, но въпреки това пазарът е обезпокоен, че индустрията може да навлезе в нов цикъл, затова перспективите пред пазара са несигурни. Това отчете на годишната конференция на Международния институт за стомана /IISI/ нейният президент и директор на най-големия японски производител на стомана Nippon Акио Мимура. Той изрази опасения, че индустрията може да се върне към стария модел на сериозно изразено свръхпроизводство, което да смъкне цените на стоманата. Според IISI Китай, на който се пада 1/3 от използваната стомана в света, ще е основната движеща сила за очакваното 7-10-процентно покачване на търсенето догодина и страната ще потреби 320-330 млн. т при 300 млн. т за 2005 г. В глобален мащаб потреблението ще достигне 720-725 млн. т при 698 млн. т за 2005 г. Търсенето на стоманени изделия през 2006 г. ще възлезе на 1.040-1.053 млрд. т при 972 млн. т за 2004 г. По време на конференцията топпроизводителят Mittal Steel съобщи, че скоро ще подпише сделка за изграждане на първия си голям завод в Индия. В същото време вторият по големина играч на пазара Arcelor ще изхарчи в идните 2 г. 3.5 млрд. USD за придобивки. И двете компании потвърдиха амбициите си да спечелят търга за 49% в топтурския стоманодобивен производител Erdemir. Междувременно по данни на IISI световното производство на стомана през август е нараснало с 6.1% до 91.4 млн. т. През първото осеммесечие Китай е повишил добива с 28.2% до 224.9 млн. т.
Източник: Пари (04.10.2005)

Salzgitter и Corus ще си сътрудничат Вторият по големина производител на стомана в Германия Salzgitter ще си сътрудничи с англо-холандския си конкурент Corus в разработването на стомани с висока якост и еластичност (HSD), съощби Salzgitter във вторник. “Информация за напредъка на разработката, включително наличността на продуктите и приложенията, ще бъде изнесена през 2006 г.” добави компанията. Corus наскоро съобщи, че проявява интерес към закупуване на дял от Salzgitter, което изстреля акциите на групировката до рекордно високи нива. (източник: Reuters)
Източник: Други (05.10.2005)

Въвеждаме еврото преди Полша България може да въведе еврото преди Полша, Чехия и Унгария. Може да пазаруваме с единната валута още от 2009 г. Това е едно от най-големите предизвикателства пред страната ни, което е заложено в стратегията на Българската народна банка за присъединяването ни към Европейския валутен съюз, съобщи Калин Христов, съветник на управителя на БНБ. Той участва в семинара "Икономически и паричен съюз и новите държави членки: година след присъединяването". Христов посочи, че страните от "втората вълна" като Полша, Чехия и Унгария започнаха да отлагат във времето влизането си в еврозоната. Според присъединителните документи те могат да заменят валутите си с евро още след 2006-2007 г. Техните централни банки обаче предпочитат да изчакат, стана ясно от изявленията на подуправителите им вчера. Заради валутния борд България върви към еврозоната по "бързата писта", заяви Христов. Изчезнали са и съмненията, че е възможно левът да се обезцени след приемането ни в ЕС. Няма да се налага да се въвежда и временен плаващ курс, а очакванията са, че съотношението 1 евро = 1,95583 лева ще остане и след 1 януари 2009 г., пише в стратегията на Централната банка. Ниските доходи може да се окажат важна пречка пред България при присъединяването към ЕС, заяви проф. д-р Вилем Мьоле от университета "Еразъм" в Ротердам. Според него инвестициите в човешкия капитал и в интензификацията на индустрията са много по-важни даже и от инфраструктурата. Инвестирайте в хората, а не в магистрали, призова проф. Мьоле.
Източник: Стандарт (05.10.2005)

Лукойл намалява крайните заводски цени на горивата "Лукойл" намалява крайните заводски цени на горивата, заради динамиката на пазарната конюнктура, съобщиха от компанията. От 0.00 часа на 6 октомври цената на бензин А-92 Н ще бъде 1625.88 лева/тон, на А-95 Н - 1644.92 лева/1000 литра, на А-98 Н - 1673.00 лева/тон. Дизеловото гориво ще струва 1592.51 лева/1000 литра, газьолът поевтинява с 4.06 на сто и ще струва 1555.27 лева на тон. Единственото поскъпване е при пропан-бутана - с 2.17 на сто. Новата цена на горивото е 1692 лева/тон.
Източник: БНТ (06.10.2005)

Tata Steel купува тайландска стоманодобивна компания Най-голямата частна индийска стоманодобивна компания по приходи Tata Steel Ltd. води преговори за закупуването на тайландски производител на стомана, съобщиха бизнес-изданията. Tata Steel иска да купи или Tusco или Milennium Steel Plc., с цел засилване на позициите си в областта на производството на телени пръти от стомана. Tata Steel вече има зад гърба си един неуспешен опит за закупуването на Tusco в края на 1990-те години. Ако този път успее, това ще бъде второто поглъщане на чуждестранна компания от страна на Tata Steel. Миналият август, компанията придоби сингапурската Natsteel. Tata Steel търси възможности за придобиване на стоманодобивни активи в чужбина, в стремежа си да се превърне в ключов играч в световната стоманодобивна индустрия. (източник: SiliconIndia)
Източник: Други (06.10.2005)

Украйна използва 69% от квотата за стомана на ЕС Украинските стоманодобивни заводи получиха разрешения за доставката на 674 480 т или 68.82% от новата квота на страната за износ на валцувана стомана в ЕС в сила от 1 октомври тази година. Общият размер на новата квота е 980 000 т, съобщи украинското министерство на икономиката и европейската интеграция. ЕС посочи минимална квота в размер на 703 070 т стомана за Украйна за тази година, но заяви, че квотата може да бъде отпусната чрез преговори, стига Украйна да успее да покрие изискванията на ЕС. Търговията със стоманени продукти ще бъде напълно либерализирана, след като Украйна стане член на Световната търговска организация (СТО). (източник: Metals Place)
Източник: Други (06.10.2005)

Руската MMK обмисля оферта за Pakistan Steel Руският стоманодобивен завод ММК може да се включи в конкурса за приватизацията на Pakistan Steel, следвайки примера на други руски стоманодобивни гиганти, в първия си опит за придобиване на чужда компания, съобщи в-к Ведомости в петък. Миналия месец, Пакистан покани кандидатите да регистрират интереса си към продажбата на 74% от капитала на Pakistan Steel Mills Corp, която е най-големият и единствен производител на интегрирана стомана в страната. “Пакистанският пазар е много обещаващ. Освен това, активите са доста интересни – те са разположени в близост до пристанище,” беше цитиран да казва служител на ММК. Руските анализатори са пресметнали, че стойността на Pakistan Steel е около 600-700 млн.щ.д., което означава, че стратегически пакет от 51-74% би могъл да донесе приходи в размер на 300-500 млн.щ.д. (източник: The Financial Express)
Източник: Други (07.10.2005)

Steel firms Arcelor, POSCO interested in Erdemir Вторият по големина производител на стомана в света Arcelor, и южнокорейският гигант Posco проявяват интерес към партньорство с OYAK в най-голямата стоманодобивна компания в Турция – Erdemir. Двете фирми са се обърнали към OYAK с предложение за партньорство след като турският конгломерат спечели търга за продажбата на дял от 46.12% от Erdemir в четвъртък. OYAK даде сигнали, че е отворен за нови партньори. Базираната в Люксембург Arcelor също участва в търга, но се отказа по време на първия рунд, когато цената достигна 2.67 млрд.щ.д. (2.2 млрд.евро). Mittal, водещият производител на стомана в света, беше елиминиран още преди фазата на търга. OYAK, голяма бизнес групировка представляваща турския армейски пенсионен фонд, спечели с предложение от 2.77 млрд.щ.д. POSCO се беше класирал на предварителните кръгове, но се отказа преди финалната фаза на наддаване във вторник. Според източници, пожелали да останат анонимни, Arcelor ще се ползва с приоритет при евентуални преговори за партньорство с OYAK, тъй като двете компании вече имат бизнес отношения – Arcelor доставя стомана за базирано в Турция смесено предприятие между OYAK и френската Renault. Продажбата на Erdemir на OYAK официално ще бъде задвижена, след като турската Комисия за защита на конкуренцията и Приватизационната администрация одобрят резултатите от търга. Според условията на търга, победителят се задължава да купи още 3.17% от акциите на Erdemir, които в момента са собственост на държавна банка. Erdemir, единственият производител на плоска стомана в Турция, произведе 23.6 млн.т. стомана и реализира печалба в размер на около 470 млн.щ.д. през 2004 г. Продажбата на Erdemir, една от ключовите сделки в амбициозната приватизационна програма на Анкара, породи протести от страна на местни бизнесмени, съюзи и синдикални организации. (източник: Turkish Daily News)
Източник: Други (08.10.2005)

Пестим по 8 лева с новите данъци По 8 лева повече ще остават догодина в джоба на хората, които вземат заплата от 500 лв. Причината е, че те ще плащат по-малки данъци и осигуровки. За цялата 2006 г. всеки ще спести 96 лева. Сега при възнаграждение от 500 лв. човек взима чисто 374 лева. От 1 януари, след като плати налозите, ще получи 382 лв. Така общо у всички хората ще останат 180 млн. лева, изчисли финансовото министерство. Месечният доход без данъци да се увеличи от 130 на 180 лв., а вноските за пенсия да бъдат намалени с 5-6%, обсъждат в управляващата коалиция. Сега при заплата от 500 лева работникът дава за осигуровки 62,25 лв., а фирмата - 145,25 лв. С готвените промени догодина работникът ще плаща за пенсия 62,12 лв., а фирмата - 115,37 лв. Сега социалните и здравните осигуровки най-често са 41,5% от работната заплата. 30% от тях плаща работникът, а 70% - работодателят. Заедно с намаляването на осигуровките се готви промяна на съотношението при плащането им. Предвижда се 35% от осигуровките да се плащат от работника, а останалите 65% от работодателя. Така на практика целият ефект от намаляването на осигуровките ще остане в ръцете на бизнеса. Разходите на фирмите ще паднат с 30 лв. Общо в ръцете на предприемачите ще останат около 500-600 млн. лв. Работодателите ще решават дали да дадат тези пари за инвестиции или за заплати. Ако шефовете на фирми вдигнат възнагражденията така, че разходите им за труд да останат същите, заплата от 500 лв. трябва да нарасне до 525 лв.
Източник: Стандарт (10.10.2005)

АЕЦ предупреждава за опасност от режим на тока Следващите две години ни очаква режим на тока заради затварянето на Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". Гражданите ще плащат и по-висока цена на еленергията. Това прогнозира директорът на централата Иван Иванов пред БНР. Според него при спазване на ангажиментите към Европейския съюз за затваряне на двата блока електроенергията ще поскъпне, а още през зимата на 2006-2007 година ще се стигне неизбежно до въвеждането на познатия ни от 80-те години режим. Цялото производство от АЕЦ формира ниската цена на тока. Със спирането на III и IV и започването на изплащане на кредити за V и VI блок стойността на еленергията ще скочи, твърди Иванов. Тези дни шефовете на централата заплашиха със съд Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тя намалила с 1,99 лв. на мегаватчас цената, по която енергийната компания купува тока от "Козлодуй".
Източник: Стандарт (10.10.2005)

Общото събрание на "Алкомет" се отложи Извънредното общо събрание на акционерите на "Алкомет", което трябваше да се проведе в петък се отложи за 28 октомври поради липса на кворум, заявиха акционери на дружеството. Събранието се очакваше с голям интерес, тъй като собствениците на производителя на алуминиеви изделия трябваше да гласуват четирикратно увеличаване на капитала. Според дневния ред на извънредното общо събрание акционерите трябваше да гласуват увеличение на капитала от 4 488 482 лв. на 17 953 928 лв. чрез издаване на 13 465 446 нови акции. Срещу всяка стара акция ще се разпределят по три нови с емисионна и номинална стойност от 1 лев всяка. За да бъде успешна емисията, трябва да бъдат записани най-малко 90% от новата емисия, или 12 118 901 акции. Обявяването на тези намерения преди близо два месеца се отрази позитивно върху борсовите котировки на компанията. Само за два месеца цената на акциите се покачиха от нива около 11.50 лв. до нива от 15 лв. за брой. Отлагането на събранието поради отсъствието на основните собственици на компанията създаде известно напрежение сред играчите, тъй като се прие като вероятност мажоритарният собственик да се е отказал от намерението на увеличаване на капитала. Средствата, събрани от увеличението, ще се използват за обезпечаване на инвестиционната програма, от една страна, и за погасяването на част от дългосрочните лихвоносни задължения на дружеството , което да облекчи управлението на финансовите потоци на компанията и да освободи паричен ресурс, който да се насочи към увеличаване на обемите на производство.
Източник: Дневник (10.10.2005)

Арселор и Донбас подават обща оферта за Криворижщал Френският стоманен гигант "Арселор" заяви, че ще участва в търга за продажбата на най-големия производител на стомана в Украйна "Криворижщал" заедно с местния метален холдинг "Донбас" (Donbass), съобщи агенция Ройтерс. Това стана възможно, след като миналата седмица украинските антимонополни служби дадоха своето одобрението за кооперирането на двете компании. Обявената начална цена за 93.02 на сто от "Криворижщал" е 2 млрд. долара. Официалното наддаване ще започне на 24 октомври, като Украйна се надява да финализира сделката до 20 ноември 2005 г. Сред останали кандидати, проявили интерес към "Криворижщал", са още "Митал стийл" и руските "Евраз груп" и "Северстал". Препоръките на украинското правителство към новия купувач са да представи доказателства, че може да осигури дългосрочно развитие на металургията в страната. Това е вторият опит на украинското правителство да се раздели с държавното дружество, след като през юли Киевският апелативен съд отмени сделка за 800 млн. долара, сключена миналата година с група руски бизнесмени, като обяви решението за приватизация за незаконно. Според украинския президент Виктор Юшченко и премиера Юлия Тимошенко продажбата е била извършена на нечестно ниска цена. От правителството тогава обявиха, че няма да налагат ограничения на предишните купувачи, но че те ще участват в наддаването при равни условия с другите компании. Новината за общата оферта на "Донбас" и "Арселор" дойде само няколко дни след като френският стоманен гигант изгуби битката за турския металургичен комбинат "Ердемир", който беше спечелен от пенсионния фонд "Ояк" за сумата от 2.77 млрд. долара. "Криворижщал" е най-голямото металургично предприятие в Украйна и има пазарен дял от над 20 на сто. Капацитетът на фабриката е над 20 млн. тона стоманени продукти годишно.
Източник: Дневник (10.10.2005)

Mittal Steel инвестира 9 млрд.щ.д. в стоманодобивен завод в Индия Водещата металургична компания "Митал стийл" подписа споразумение за инвестиции в индийския щат Джарканд на стойност 9 млрд. долара, предаде Би Би Си. Това е втората по големина директна инвестиция на международна компания в страната. Търсенето на металургични продукти в страната отбелязва значително покачване поради нуждите на автомобилната индустрия, строителството и производството на електроуреди.
Източник: Дневник (10.10.2005)

Машиностроенето изпитва глад за специалисти Няколко хиляди работни места в машиностроителните предприятия стоят незаети поради липса на желаещи квалифицирани кадри. Това заявиха от Браншовата камара по машиностроене и синдикалните организации от КНСБ и КТ Подкрепа, които вчера подписаха отраслов колективен договор за 2006 г. В него за първи път синдикати и работодатели поемат ангажимент за съвместни усилия за повишаване на квалификацията на заетите в отрасъла. В машиностроенето работят 120 хил. души. По данни на статистиката фирмите са около 3000, но само 350 са структуроопределящи. Персоналът застарява, но работодателите не могат да намерят млади кадри, заяви председателят на камарата Илия Келешев. След спада в производството в началото на 90-те години в малко техникуми и висши училища са останали машиностроителни специалности. Има глад за основни професии като оператори на цифрово-програмни машини, фрезисти, борвергисти, заварчици, моделчици и формовчици. В Арсенал Казанлък например 250 работни места са незаети поради липса на квалифицирани кадри. Фирма Тежко машиностроене - Разград е принудена да търси работници от цялата страна. Проблем е също, че няма достатъчно млади инженери, желаещи да постъпят на работа във фирмите, каза Келешев. Причините са непривлекателните условия на труд и все още недостатъчното възнаграждение. Средната брутна работна заплата за второто тримесечие на 2005 г. за отрасъла е 334 лв. за отрасъла при 318 общо в страната, припомни Келешев. Да се изградят центрове за обучение, където да се квалифицират новопостъпилите работници, се договориха синдикати и работодатели. С до 18% се увеличават минималните осигурителни прагове в отрасъла е записано още в отраслевия договор.
Източник: Дневник (10.10.2005)

Водите на река Струма замърсени в Перник Водите на река Струма са замърсени в кв. "Хумни дол", Перник. Сигналът за замърсяването е подаден вчера към 15,30 часа, съобщиха от Гражданска защита. Екип от Дирекция "Гражданска защита" – област Перник и Отдел "Води" към РИОСВ – София извършиха оглед по поречието на реката и установиха, че водата е белезникаво сива. Предполага се, че замърсяването е от вародобивен цех на фирма "Стомана" АД – Перник. Днес ще бъде извършена проверка на цеха. (източник: econ.bg)
Източник: Други (10.10.2005)

Предстоят срещи на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество От днес до края на седмицата в Министерството на икономиката и енергетиката ще се проведат поредица от срещи с Отрасловите съвети за тристранно сътрудничество, които ще се ръководят от заместник-министър Лъчезар Борисов, съобщава пресцентърът на министерството. Целта на срещите е активизиране на диалога със социалните партньори, а инициативата за тях е на Министерството на икономиката и енергетиката. В срещите ще участват представители на отрасловите и браншовите структури на национално представените синдикални и работодателски организации. Предвидени са заседания на съвети в следните отрасли: добив и преработка на минерални суровини; химическа и нефтопреработваща промишленост; металургия; машиностроене; електроника, електротехника, култура и полиграфическа промишленост, лека промишленост; целулозно-хартиена, дървообработваща и мебелна промишленост; хранителна промишленост и търговия. (източник: econ.bg)
Източник: Други (10.10.2005)

Фирмите ще могат да пестят данъци чрез обучение на персонала в чужбина Фирмите ще плащат по-ниски данъци, ако пращат служителите си на обучение в чужбина. Това е една от промените в данъчните закони, която готви правителството. И вчера продължиха разговорите между представители на бизнеса, синдикатите, експерти от министерствата на финансите и на социалната политика, депутати. Намаляването на данъците с разходите за обучение на персонала не е единственото облекчение за фирмите. Шефовете им ще дължат по-малко налози и заради предлаганата ускорена амортизация. Срокът за сградите ще се намали от 25 на 12,5 години, предвижда последният вариант за ревизия на Закона за корпоративното подоходно облагане. Амортизацията на машините пък щяла да бъде намалена на 3 години, а за нови машини - на 2 години. Представителите на бизнеса са доволни от готвените промени в данъчните закони, стана ясно след срещите. Работодателите ще бъдат облекчени по отношение на плащанията за болнични. Досега всеки първи ден от болничния на служителя се поемаше от фирмата. С промяна в трудовото законодателство се предвижда държавата да поеме целия отпуск по болест на работещия. Предвижда се намаляване на осигурителната тежест с 6 на сто. Преди седмица представителите на трите партии в коалицията обсъждаха намаление с 5-6%.
Източник: Стандарт (11.10.2005)

Търговията на червено с над 4 млрд. лв. до август Отрицателното външнотърговско салдо за периода януари-август е 4.695 млрд. лева, сочат предварителните данни на НСИ. За същия период на миналата година външната търговия беше на червено с 2,162 млрд. лв. Увеличението спрямо осемте месеца на миналата година е 1,533 млрд. лв. Износът за осемте месеца на годината е за 11.774 млрд. лв. и се е увеличил с 18.8% в сравнение с периода януари-август м. г. Увеличението при вноса обаче е с 26.1 процента. Общата цифра, включваща транспортните и застрахователните разходи за осемте месеца, е 17,864 млрд. лв. Натрупаното отрицателно търговско салдо за първите осем месеца от тази година опасно доближава цифрата за цялата 2004-а, за която вносът надвиши износа с 5,337 млрд. лв., сочат данните от ведомството на Александър Хаджийски. Италия е пазар щ1 за българските стоки, като от януари до август износът за там е на стойност 1,531 млрд. лв. Следват Турция с експорт за 1,243 млрд. лв. и Германия с 1,188 млрд. лв. Русия, която е единствен източник на енергоносители за България, продължава да води класацията на страните вносители у нас с 2,631 млрд. лв. за първите осем месеца. За същия период от Германия са внесени продукти и услуги за 2,427 млрд. лв., от Италия - за 1,635 млрд. лв. Продължава превесът на инвестиционния внос, показва стоковата разбивка на импорта. През първите 8 месеца у нас са внесени машини, оборудване и превозни средства за 5.418 млрд.лв. На второ място е вносът на минералните горива и масла - 3.456 млрд. лева.
Източник: Сега (12.10.2005)

Inco купува конкурента си Falconbridge Вторият по големина производител на никел в света "Инко" (Inco) се е споразумял да купи канадската металургична компания "Фалкънбридж" (Falconbridge) за 10.17 млрд. долара, съобщи Ройтерс. Така швейцарската "Екстрата" (Xstrata) загуби наддаването за желаната компания. Анализаторите не очакват нова оферта от швейцарското дружество поради високата цена на новото предложение. Анализаторите предвиждаха "Екстрата" за фаворит за сделката, след като дружеството се сдоби с дялово участие от 19.9 на сто на цена от 2 млрд. долара преди месеци. Обединените компании ще станат най-големият производител на никел в света с прогнозирана продукция според представянето през 2005 година от 735 млн. паунда от метала. Очаква се производството да надмине 1 млрд. паунда през 2009 г. Предстои одобрение на сделката от бордовете на двете компании. Очакванията са сливането да допринесе за годишни спестявания от около 350 млн. долара към края на 2007 г. и да оздрави паричните потоци през първата година след придобиването. След втората година покупката ще се отрази позитивно и на печалбата на "Инко". Новосформираното дружество ще има операции в Северна и Южна Америка, Югоизточна Азия и Европа.
Източник: Дневник (12.10.2005)

МВФ също е за намаляването на осигуровките Намаляването на социалните осигуровки с 5-6% е добро решение и ще направи страната по конкурентоспособна. Това заяви при пристигането си в България ръководителят на мисията на Международния валутен фонд у нас Ханс Фликеншилд, като допълни, че разходите за труд в България са много високи. Друг положителен ефект от намалението би било стимулирането на производството и износа. Тази стъпка обаче ще трябва да се обсъди с правителството, тъй като намалените приходи от социални осигуровки трябва да се компенсират по-някакъв начин с други приходи. Фликеншилд заяви, че ако това не може да се финансира в рамките на една година, е добре да се разсрочи във времето. МВФ ще настоява и за планирането на излишък в бюджета за следващата година. Плановете на правителството бяха за балансиран бюджет през 2006 г. Фликеншилд смята, че има добра основа за постигане на значителен излишък - икономиката се разраства бързо, а заедно с нея и данъчната основа, което води до повече данъчни приходи в бюджета.
Източник: Дума (13.10.2005)

Фирмите ще се отчитат на статистиката Фирмите ще се отчитат на статистиката за дейността си всяка година. Сроковете за подаването и образецът на отчетите ще се определят със заповед на председателя на НСИ. Това гласят промените в Закона за статистиката, обнародвани в ДВ. Досега фирмите подаваха годишните си отчети до 31 март.
Източник: Стандарт (13.10.2005)

Кумерио Мед инвестира нови 30 млн. USD в екология Три екологични проекта за 30 млн. USD ще изпълнява през следващите две години медопреработвателното предприятие Кумерио Мед /Юмикор Мед/ в Пирдоп. Те са част от комплексното разрешително, което компанията подписа с Министерството на околната среда и водите. С най-голяма стойност - 20 млн. USD - e проектът за изграждане на нови съоръжения за очистка на серните газове, получавани при преработката на меден концентрат, заяви Ивайло Василев, директор по производствената част в Кумерио Мед. До 2007 г. сме заложили да постигнем 300 мг/куб. м серен диоксид и 4 мг/куб. м прах, което е под допустимите стандарти в ЕС, каза той. Оборудването вече е поръчано, а изпълнител на проекта ще е канадската HG Engineering. Вторият екологичен проект е за пълна подмяна на канализационната мрежа в завода с цел да се предотврати евентуално изтичане на производствена вода в реката. От май тази година в пирдопския завод работи най-модерната пречиствателна станция в страната, в която са инвестирани 12 млн. USD, каза Василев. До края на 2007 г. ще бъде разширено и депото за твърдите отпадъци от флотацията на медния концентрат. В същото време работим по различни проекти за възможното му използване, заяви Василев. През есента на миналата година Юмикор Мед завърши шестгодишната програма за възстановяване на околната среда от замърсявания преди продажбата на завода. Програмата бе на стойност 25 млн. USD, финансирани от Световната банка. До дни се очаква да излезе съдебното решение за преименуването на Юмикор Мед в Кумерио Мед. През април белгийската Umicore отдели медопреработвателния си бизнес в самостоятелната компания Cumerio. Пирдопският завод ще се превърне в платформа на Cumerio за развиване на пазара в Югоизточна Европа.
Източник: Пари (13.10.2005)

"Кремиковци" работливо магаре - Г-н Захариев, говори се, че сте един от най-богатите хора в България след продажбата на “Кремиковци” на индийската компания “Испат”. Това индийска приказка ли е или българска? - Лично аз не бих казал такова нещо. Просто реализирахме една успешна транзакция. Разбира се, не мога да назова цената на сделката, но мисля, че и двете страни са доволни. “Кремиковци” си заслужава парите, но в България, когато се случи нещо хубаво, се мъчат да го изкарат лошо. Второ, “Кремиковци” работи безотказно и има изключително значение за икономиката на страната. Затова е крайно време и управляващите, и медиите, и обществото да променят отношението си. - На какво според вас се дължи това отношение? - Комбинатът е на доста години. Той е рожба на българо-съветската дружба, което дразни много хора. Следователно има исторически причини, които пораждат негативизъм. Като сложим факта, че е близо до София и че не е най-чистото производство, нещата се утежняват. Но ако погледнем икономическите реалности, значението на “Кремиковци” за България е огромно. Един човек, зает в комбината, дава работни места за 18 души извън него. Ако в дружеството работят 6000-7000 души, то още около 100 000 са свързани с него. Това съотношение в автомобилостроенето е 1 към 15. Затова не бива да имаме отрицателно отношение към “Кремиковци”. Разбира се, бъдещето зависи изцяло от стратегията на новите собственици. Всеки екип си има задачи. Нашата беше една, тяхната е по-различна. Аз разбирам и уважавам амбициите на “Испат” да достигнат проектните мощности, но смятам, че няма да бъде възможно в близките 5-6 години. - Защо мислите така? - Причината е, че нашата инфраструктура не е готова да поеме толкова много продукция. Аз съм съветвал колегите от “Испат” да не пристъпват веднага към драстично увеличаване на производството, защото ще загубят. “Кремиковци” трябва да се свие до 1,3 млн. тона годишно. Това е оптималното. Нека си представим, че започне да прави по 2 млн. и половина тона. Като прибавим към това 1 милион от “Стомана”-Перник и още 500 хил. тона от “Промет”, стигаме 4 млн. тона стомана годишно. Ако разделим това количество на 8 млн. Българи, ще получим 500 кг на глава от населението. А това е много за държава като нашата. - Говорите с носталгия за комбината. Липсва ли Ви? - Човек свиква с всичко. Загубва си дори зрението и пак свиква. Разбира се, има празноти, които не могат да бъдат запълнени или компенсирани. Но това, което със сигурност ми липсва, са адреналинът и ядовете. - Какво ви струваше в личен план покупката на металургичния завод през 1999 г. и неговото управление? - На първо място не съм разполагал с времето си. Не съм имал възможност да бъда повече сред семейството си, не съм имал възможност да бъда сред приятелите си. Но не мога да кажа, че само съм давал на Кремиковци. Получил съм също много неща – удовлетворение от работата, от контактите с различни хора, както тук, така и по целия свят, защото това също носи своите положителни емоции. Виждате, че се получава баланс. - Сега накъде в бизнеса? Може би имате повече свободно време? - Свободно време нямам, защото се занимавам с металургичните комбинати в Косово и Сърбия. С моята фирма “Интертръст” участвам и в друг търг на сръбската агенция за приватизация за закупуването на завод от комплекса Застава. Ще инвестираме значителни средства и в Косово. Предизвикателствата са големи. Сърбия и Косово са врагове, а ние се опитваме да правим мостове между тях. Те несъмнено ще помогнат и на политиката, защото една трета от продукцията на косовския завод ще се използва в сръбския. В резултат търговският обмен между двете държави ще достигне до 24-25 млн. Евро годишно. - Какъв е общият размер на инвестициите Ви зад граница? - Мисля, че няма по-голяма инвестиция от тази, която ние направихме. Става дума за над 20 милиона евро. Нашата инвестиционна програма в Косово е още по-голяма – смятаме да вложим още около 50 милиона евро, за да направим един модерен металургичен завод. В Сърбия смятаме да инвестираме в личния за сандвич-панели на базата на ламарина, която ще бъде с капацитет около три милиона квадратни метра годишно. Така ще станем най-големият производител в Източна Европа на панели от този род. Линията ще заработи догодина, а в началото на 2007 г. ще тръгнат и големите мощности в Косово. - Какви са прогнозите Ви за пазара на метали в световен мащаб? - Пазарът ще бъде благоприятен. В района на Балканския полуостров има бум в търсенето, защото строителството е в подем. Тенденцията ще се запази и в бъдеще, тъй като предстои изпълнението на много инфраструктурни проекти, които без метал не могат. - Имате и морска компания. Сериозен ли е интересът Ви в тази област? - Да, имаме морска фирма, която има три собствени кораба, с общо бруто тегло 36 000 т. Сега планираме придобиването на още два кораба, така че до края на годината ще разполагаме с около 70-80 хиляди тона обща вместимост на морските съдове. Това също е много интересен бизнес, с който ми е приятно да се занимавам. Затова се надявам фирмата ни да просперира и да стане една от най-големите в България. - Казвате, че работата Ви доставя удоволствие. Това ли е ключът към успеха? - Да, убеден съм, че хора, които не обичат работата си, са обречени на неуспех. Няма ли любов към това, което правиш, не чакай добри резултати. Бизнесът с метали например е изключително разнообразен. От всички бизнеси в света той според мен е най-интересният. За да го правиш, трябва да разбираш и от металургия, и от химия, и от енергетика, и от транспорт. Това е икономиката на една страна. Кремиковци беше най-големият работодател на транспортните фирми в Българи. Той е най-големият производител на електроенергия в района на София. Има 125 мегавата мощности. Произвежда и редица химически продукти. Така че може да сравним сектора само с автомобилостроенето. - Говори се, че сте искали да правите коли у нас? Може би това е стара детска мечта. - Наистина мислехме да правим автомобили. Работихме около една година по проект съвместно със Сузуки. За съжаление не се реализира, защото правителството не бе готово да организира такова производство. В същото време, всички страни желаят да имат автомобилостроене. Мисля, че и България трябва да намери своя производител, да го подпомогне и тогава икономиката ни ще придобие друг облик. - Направи ли бившето правителство достатъчно за икономиката на България? - И да, и не, защото в началото съставът беше млад, неопитен и изгуби доста време, докато разбере как трябва да управлява. Затова не можа да разкрие потенциала на нашата индустрия. Не стигна времето. - Каква е оценката Ви за работата на кабинета? - Твърде рано е да се каже. Трябва поне сто дни да минат. Вижда се, че има амбицията, че искат да постигнат успехи. Хубаво е и това, че между тях има опитни хора, които знаят за каква става въпрос. В икономиката обаче преди всичко трябва да намерят съвременни мерки за защита на българския производител. Говоря за мерки, които съответстват на европейското законодателство. Трябва да ускорят и приватизацията на монополите, защото тя се забави, а това вреди на пазара.
Източник: Труд (13.10.2005)

"Стилмет" строи дистрибуционен център до Пловдив Преди дни "Стилмет" започна строежа на дистрибуционен център и административна сграда близо до Пловдив, съобщи търговският директор на дружеството Христо Щерев. Теренът от 14 декара е до автомагистрала "Тракия", около с. Радиново, където е заводът на "Сокотаб". Центърът ще разполага с покрита разгъната площ от три декара. Завършването на строежа трябва да стане до пет месеца. Инвестицията ще е за около 2 млн. лв.
Източник: Дневник (13.10.2005)

С отварянето на пазара в Ню Йорк цената на черното злато стоеше стабилно на равнище от 63.50 долара за барел. Фючърсът на брента с падеж следващия месец се котираше в Лондон на нива от 60.80 долара. Ден преди да бъдат публикувани данните за запасите от петрол и горива в САЩ, дилърите се страхуват, че възстановяване на търсенето ще предизвика недостиг на суровина и най-вече на отоплително гориво. В глобален мащаб се очаква засилване на търсенето на нефт от Китай, като прогнозите сочат, че през следващата година то ще се повиши с 600 хил. барела. Засилване на опасенията от инфлация заради скъпите метали на фона на петрола прави златото особено предпочитано от инвеститорите. По време на електронната търговия в Европа то достигна поредния рекорд на кота от 481 долара за тройунция. С отварянето на COMEX картината се промени коренно и златото падна до 472.50 долара. Металите в глобален мащаб също продължават да поскъпват. Вчера тримесечният алуминиев фючърс достигна цена 1934 долара за тон. На същия пазар контрактът на медта остана малко под 4000 долара за тон, а котировките за реална доставка достигнаха над 4100 долара. Недостатъчното предлагане и индустриализацията на Китай и Индия доведоха основните суровини до рекордни цени. На LIFFE кафе робуста продължава да поскъпва, като цената му с доставка ноември достигна до 973 долара за тон.
Източник: Дневник (13.10.2005)

"Стилмет" строи дистрибуционен център до Пловдив Преди дни Стилмет започна строежа на дистрибуционен център и административна сграда близо до Пловдив, съобщи търговският директор на дружеството Христо Щерев. Теренът от 14 декара е до автомагистрала Тракия, около с. Радиново, където е заводът на Сокотаб. Центърът ще разполага с покрита разгъната площ от три декара. Завършването на строежа трябва да стане до 5 месеца. Инвестицията ще е за около 2 млн. лв. Заедно с това ще бъде изграден шоурум, в който ще се предлага цялата гама от произвеждани продукти на компанията. Стилмет е един от големите производители на алуминиеви профили на Балканския полуостров и единствен производител на алуминиеви архитектурни системи в българия. В момента годишният капацитет на компанията е 11 хил. тона, колкото е и годишното потребление на тази продукция в страната. Към момента компанията разполага с десет дистрибуторски центъра у нас. Целта на инвестицията в този обект е да се подобри обслужването на клиентите ни в Южна България, като съкратим сроковете за изпълнение на поръчките, обясни Щерев. В началото на годината Стилмет инвестира 7 млн. лв. в изграждането на бизнес - сграда в София - East Park Trade Center. В нея вече се помещават централния офис на Виохалко за България, както и постоянната изложба на продукцията на заводите от групата в България. В края на годината Стилмет планира да започне инсталацията на линия за вертикално прахово боядисване. линията ще е уникална и ще е първата по рода си в България с капацитет 1000 тона на месец прахово боядисани профили. Стилмет е първата голяма инвестиция на зелено в България на групата Етем. Фирмата е създадена през 1994 г., а заводът е изграден през 1999 г. Общите инвестиции в предприятието вече надхвър;ят 25 млн. евро В момента в дружеството работят над 330 души.
Източник: Дневник (13.10.2005)

Хърватска приватизира стоманодобивни фабрики Хърватия смята да назначи търг за приватизацията на две фабрики за преработка на стомана през първата четвърт на 2006 г., съобщи Ройтерс. Държавата определи предишния план за сливане на двете производства като неподходящ. Очаква се да се приватизира дял от 30 на сто в двете компании до средата на следващата година. Сделката е част от споразуменията на страната с Международния валутен фонд, като приватизацията се смята за един от ключовите ангажименти на страната.
Източник: Дневник (14.10.2005)

Евраз се отказа от наддаването за Криворижстал Руската металургична компания "Евраз" заяви, че няма да наддава за приватизацията на украинската "Криворижщал", съобщи Ройтерс. Руското дружество отбеляза увеличение в приходите си с 10.3 на сто за полугодието поради повишените цени на стоманата и увеличеното производство. От компанията обявиха, че предпочитат инвестиции в изграждане на нови минни активи, а не в изкупуване на готови компании.
Източник: Дневник (14.10.2005)

Гърци, българи и турци скочиха срещу рудник Граждани и местни власти в Гърция, Турция и България започнаха безпрецедентна съвместна акция срещу канадски проект за откриване на златна мина край Крумовград. Хората се страхуват, че рудникът ще доведе до екологична катастрофа в трите страни, съобщи АФП. Срещу Dundee Precious Metals скочиха кметството в Крумовград, три природозащитни организации, гръцката и турската служба за минераложки проучвания, както и две гръцки погранични префектури.
Източник: Стандарт (14.10.2005)

Стимулираме безопасния труд в металургията Владимир Николов, главен директор на “Стомана Индъстри”: Г-н Николов, говори се за стагнация на световните пазари на метали. Ще засегне ли тя “Стомана Индъстри”? - Българският пазар е подвластен на факторите, определящи световния пазар на метали. За производителите 2005 г. е много трудна. Има значително намаление на динамиката и търсенето в сравнение с предишната година, но като цяло световният пазар не е в рецесия. Просто има много нови мощности. Ярък пример за това е увеличаващото се производство в Китай. Къде са вашите основни пазари? - На европейския континент. Те са силно конкурентни, взискателни, безкомпромисни, т.е. това са установени и регулирани пазари. Балканите се характеризират със значително по-интензивен растеж в сравнение с европейските икономики и България не прави изключение. Всички сме свидетели на огромния ръст на строителството. Предстоят и нови големи инфраструктурни проекти – мостове, тунели, магистрали, разширения на пристанища. Възстановява се машиностроенето, корабостроенето. Каква е стратегията на дружеството в тази ситуация? - През 2004 г., делът на Стоманата Индъстри на вътрешния пазар е 40%. За 2005 г. трябва да заемем 60%. Така че за нас все по-голям приоритет придобива вътрешния пазар. Стремим се да налагаме продуктите на заводите от групата Sidenor и най-вече на Стомана Индъстри. В момента Стомана Индъстри е в процес на сертифициране по ISO 14 000. През 2006 г. предстои сертифициране и по ISO 18 000 за безопасни условия на труд. Компанията вече притежава сертификат ISO 9001 за качество на продуктите и производствените процеси. Какво предвижда инвестиционната ви програма? - Само от 2002 г. досега във фирмата са вложени 55 млн.евро капитални инвестиции. Напълно модернизирана е електродъговата пещ No. 1, започна работа нова машина за непрекъснато леене на блуми и кнюпели. В Листопрокатния цех бе изградена нова методична пещ. Направена бе мащабна реконструкция на линията за валцуване на ламарина. Миналата година Стомана Индъстри придоби и стан от производствената линия Даниели за сортов прокат. Планира се редовната му експлоатация да започне през втората половина на 2006 г. с капацитет над 500 000 т арматурна стомана годишно. Това ще увеличи конкурентните ни предимства. Затова влагаме нови над 40 млн.евро. Предстои изграждането и пускането в експлоатация на линии за производство на електрозаварени арматурни мрежи и на електрозаварени тръби. За 2 г. производителността на труда при вас се е повишила значително. Как става това? - Постигна се както с техническите нововъведения, така и с мерките за обучение и насърчаване развитието на персонала. Стремежът ни е хората да не обслужват само машините, а да владеят цялостния технологичен процес. Това означава да се придобият по няколко професии, да се проявява интерес и отговорност към качеството и производствените резултати не само в отделното звено, а в предприятието като цяло. Но мотивацията не есе изразява само в пари. Тук хората държат много на справедливата оценка и признание и се гордеят с професията на металурга. Обявихте, че новият колективен трудов договор (КТД) гарантира повишаване на доходите и се диференцира заплащането чрез бонуси за трудово поведение и производствени резултати. По-конкретно? - От 2003 г. в съответствие с успешните световни практики, в Стомана Индъстри се прилага бонусна система за допълнително материално стимулиране на труда. Основен показател в нея са постиганите производствени резултати. Размерът на бонуса се определя по точно и ясно дефинирани критерии. Те са измерими – с възможност за контрол от работниците. Целта е да се постигне обективно отчитане на резултатите от труда и да се създаде по-висока удовлетвореност и мотивация. От началото на 2004 г. във фирмата се прилага успешно още един допълнителен бонус. Той е свързан с индивидуалното представяне, с личната отговорност, с добросъвестното отношение и дисциплина. В новия КТД този бонус продължава да действа, като водещ критерий става безопасният начин на работа. Доходите ще нарастват като резултат от ефективното трудово представяне, от съпричастността и усилията за професионално усъвършенстване, вложени от всеки работник.
Източник: Труд (14.10.2005)

Совалки до Москва за цената на бензина Спешни совалки до Москва предизвика искането на правителството ЛУКОЙЛ да свали цената на бензина. Генералният директор на компанията у нас Валентин Златев ще пътува до руската централа във вторник, за да поиска становище по въпроса от ръководството на нефтения гигант. В петък министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров обяви, че държавата ще започне преговори с шефовете на "ЛУКОЙЛ Нефтохим" в Бургас. Целта е да се намалят цените на горивата или поне да не се вдигат повече, каза министърът. Той посочи, че държавните енергийни дружества са изстискани до максимум, за да се избегне поскъпване, а "ЛУКОЙЛ Нефтохим" отчита свръхпечалби. От енергийното ведомство дори намекнаха, че е възможно да се въведе регулация на цените на горивата, ако продължат да поскъпват. Справка от годишния отчет на бургаското дружество показва, че чистият му финансов резултат за миналата година е 17 млн. лева, което е няколко пъти повече от предходните години. От 30 юни обаче компанията беше отписана от публичния регистър по искане на акционерите и отчетите й не се огласяват. В четвъртък или петък започва първата среща на държавни представители с ръководството на комбината, съобщиха от ведомството на Овчаров. В нея ще участват зам.-министри на икономиката и енергетиката и експерти от финансовото министерство. Вероятно и от комбината ще присъства зам.-директор. Екипите ще подготвят срещата на министър Овчаров с Валентин Златев. Досега не сме получили официална покана за разговори, съобщиха от ЛУКОЙЛ, но отказаха коментар по изявлението на Овчаров. Генералният директор е единственият, който може да коментира ситуацията, но той е в отпуск и извън страната, казаха от рафинерията. Мобилният телефон на Златев вчера бе изключен. Преговори на държавата с "ЛУКОЙЛ Нефтохим" за цените на горивата не са прецедент, припомниха от компанията. През ноември 2002 г., когато бе прието първото шоково увеличение на акцизите, финансовият министър Милен Велчев подписа споразумение с "ЛУКОЙЛ България" и "Петрол", което задължи двете компании да не вдигат цените през 2003 г. Тогава Валентин Златев определи позицията на фирмите като социално отговорна. Той обясни, че компанията му се ангажира да разделя част от евентуалната си печалба с българския потребител.
Източник: Стандарт (17.10.2005)

Инфлацията достигна 5.4% Поскъпването на горивата и хранителните продукти е причина средногодишната инфлация през септември да достигне 5.4%. Според националната статистика само през септември увеличението на потребителските цени е с 1.4% - най-голямото от началото на годината досега. През септември цената на газта за битови нужди е скочила с 8.9%, а на пропан-бутана - с 11.6%. Дизеловото гориво е поскъпнало с 4.6%, а бензините от 0.8 до 2.2%. Това рефлектира върху транспортните услуги, като такситата са поскъпнали с 4.2%, градският транспорт - с 3%, а междуградският - с 3.4%. С 2.7% са поскъпнали хранителните продукти. Сред тях най-голямо е увеличението на свинското месо, захарта, картофите, яйцата и пресните зеленчуци. Съществено поскъпване има при лекарствата - с 3.2%.
Източник: Пари (17.10.2005)

България изнася в САЩ повече, отколкото внася Действащият търговски режим между България и САЩ се регламентира от Спогодбата за търговски взаимоотношения (от 1991 г.), съгласно която двете страни си предоставят статут на най-облагодетелствана нация (НОН) в търговията, от Общата система за преференции на САЩ (ОСП; Generalized System of Preferences - GSP) и от Споразумението за СТО. Между България и САЩ действа Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, осъвременен през 2004 г. чрез допълнителен протокол - предвид на предстоящото приемане на страната ни в ЕС. По данни на Министерството на икономиката двустранният стокообмен между България и САЩ за 2004 г. възлиза на 763,5 млн. долара, като износът за САЩ за 2004 г. е 440,1 млн. долара и е нараснал с 32,9% спрямо същия период на предходната година. Вносът от САЩ за същия период е на стойност 323,4 млн. долара. Бележи ръст 18,5% спрямо 2003 г. Салдото е положително и възлиза на 116,7 млн. долара, което представлява ръст от 100,3%. България изнася основно текстил и облекла, желязо и стомана, тютюн, минерални масла, мебели, а внася от САЩ - масла, техника, тютюневи изделия. За периода 1992-2003 г. САЩ са на девето място по размер на преките чуждестранни инвестиции в България с 345,5 млн. долара. Най-големи инвеститори у нас са "Американ Стандарт" (производство на санитарен фаянс), "Алико" (Пощенска банка), "Крафт Фуудс" (шоколадовата фабрика в Своге), "Макдоналдс", "Сийборд Овърсиз" ("Винпром"-Русе), "Нюз Инкорпорейтед" и др. Притокът на туристи от САЩ е нараснал в периода 1996-2003 г. от 7135 до 31 126 човека. През 2004 г. се наблюдава ново увеличаване на туристите от САЩ, като общият им брой достига 56 951 души. От 1995 г. в България функционира Американска търговска камара, в която членуват над 200 компании. От ноември 1991 г. функционира Българо-американският инвестиционен фонд (БАИФ) - частна американска корпорация, основана по силата на Закона за подкрепа на демокрациите в Източна Европа. Фондът разполага с капитал от 57 млн. долара. През 1996 г. БАИФ създаде Българо-американската кредитна банка (БАКБ). Досега БАИФ и БАКБ са инвестирали над 70 млн. щатски долара в почти цялата страна, основно в туризма и в малките и средните предприятия.
Източник: Сега (17.10.2005)

Големите играчи, Mittal и Arcelor, в надпревара за инвестиции в развиващи се икономики Зверовете на световната стоманодобивна индустрия са в бясна надпревара за инвестиции в зоните с висок икономически растеж, като Индия, Китай, Латинска Америка и Източна Европа – стратегия, която би могла да им донесе свръхпроизводство в бъдеще. В рамките на едва няколко дни, топ играчите на световната сцена – холандската Mittal Steel и европейската Arcelor, съобщиха за намеренията си да осъществят колосални инвестиционни проекти на стойност милиони евро. Британският милиардер от индийски произход Лакшми Митал, чието семейство притежава огромната империя, миналата седмица разкри, че планира да инвестира 9 млрд.щ.д. (7.5 млрд.евро) в завод в Джакханд в Индия с годишен капацитет от 12 млн.т. стомана. Това ще е втората по големина в стоманодобивния сектор на Индия, след като южнокорейската Posco вложи 12 млрд.щ.д. (10 млрд.евро) в проект в Ориса през юни. Междувременно, директният конкурент на Mittal – Arcelor, не остава по-назад. С портфейл от 3 млрд.щ.д., компанията не изпуска възможност да инвестира в закупуването на други дружества, особено в Украйна, където се е насочила към водещия производител в страната – държавната Криворожстал, която ще бъде приватизиран на 24 октомври на цена от най-малко 1.67 млрд.евро. “Mittal и Arcelor се състезават в навлизането на пазари с висок икономически растеж,” отбелязва Тиери Лефрансоа, анализатор в Natexis Capital. Действително, Arcelor се е прицелила и към възможности за поглъщане на компании в Турция, Китай, Индия и Латинска Америка. Въпреки че миналата седмица тя беше отхвърлена в търга за частичната приватизация на водещата турска компания Erdemir, Arcelor не се отказва от апетитите си към балканската държава, където тя присъства от 15 години. В началото на октомври, компанията също така стартира дейност в Бразилия чрез Arcelor Brasil и възнамерява да инвестира там 4 млрд.щ.д. в рамките на следващите пет години. В Китай, групировката проведе неколкомесечни преговори с местни стоманодобивни дружества, и по-точно с Laiwu. Mittal, обаче, ги победи на този огромен пазар през януари, когато стана първата чуждестранна стоманодобивна компания, успяла да закупи дял в държавен китайски производител (Hunan Valin). Европейските играчи се възползват максимално от солидните си финансови ресурси и доброто състояние на пазара тази година, макар и не толкова доброто, колкото беше през 2004 г. “Стоманодобивният сектор може да продължи да расте поне още 10 или 15 години, но трябва да внимава да не се стигне до свръхпроизводство,” предупреждава Лефрансоа. Експертът Франко Маното от OECD предупреждава, че секторът би могъл да се сблъска с проблеми, свързани със свръхпроизводството и е възможно някои нерентабилни мощности да бъдат закрити. OECD отдавна провежда кампания за закриването на, по думите й, “излишни губещи предприятия”, както и за премахването на държавните субсидии в индустрията, по-точно в Европа и Северна Америка. Тази година, производството на европейските стоманодобивни компании вече намалява, дори и като се вземе предвид забавянето на световния пазар след исторически бум отбелязан през 2004 г., благодарение на ненаситното търсене от страна на Китай, която в момента разработва собствени мощности. В резултат на това, световните цени на стоманата бяха слаби през по-голямата част от тази година. Дори и низходящата тенденция да се оправи в края на 2005 – началото на 2006 г., цените на стоманата на местния пазар в Китай вече падат, отбеляза Манато. Той добави, че макар че мнозина анализатори разчитат на силното търсене на стомана в Индия, развитието там няма да бъде толкова бързо, колкото това в Китай. (източник: ET)
Източник: Други (17.10.2005)

В "Кремиковци" влиза временен синдик В "Кремиковци" ще влезе временен синдик, тъй като Софийският градски съд прецени, че така ще се защитят по-добре интересите на един от кредиторите на комбината. За синдик на дружеството е назначен Иво Велчевски. Мярката е взета по настояване на ЕТ "Пепо - Петър Ризов". Търговецът поиска фалита на комбината преди година заради дълг от над 1 млн. лв. След това обаче "Кремиковци" се споразумя с кредитора той да оттегли иска си срещу 550 хил. лв. Досега са платени около 100 хил. лв. и за нас спогодбата вече няма сила, тъй като ангажиментите по нея не са изпълнени, твърди адвокатът на Петър Ризов Николай Баташки. Според него във финансовия си отчет пред Комисията за финансов надзор от 31 март металургичният гигант е декларирал, че има бързоликвидни само 300 хил. лв. Само нашето вземане е за 400 хил. лв., каза Баташки. Аргументите, с които Ризов е поискал фалита на "Кремиковци", са, че дружеството е сменило собствеността си (през август собственикът на комбината "Финметалс холдинг" беше купен от индийската компания GSHL), а и практически цялото му имущество е запорирано заради неплатени публични задължения. Новият управляващ имуществото на длъжника е чуждестранно лице и позицията му към вземането на ЕТ "Пепо - Петър Ризов" е неизяснена, пише в определението на градския съд. Според магистратите това е достатъчно основание да се допуснат мерки за запазване на имуществото на комбината, което ще формира масата на несъстоятелността. От "Кремиковци" в понеделник заявиха, че не са запознати с определението на съда.
Източник: Дневник (18.10.2005)

Инфлация от 4.9% планират в бюджета за 2006 г. Инфлация от 4.9%, растеж на БВП от 5.5%, нулев бюджетен дефицит и преразпределение през бюджета в рамките на 40% се предвиждат в бюджета за 2006 г., обяви министърът на финансите Пламен Орешарски по БНТ. Прогнозата за поскъпването е ревизирана в посока на увеличение, тъй като само преди две седмици след първото заседание на съвета на коалицията Орешарски обяви, че то ще е 4.4%. Според анализатори обаче инфлацията за догодина ще е 5.5%, а пред Ройтерс заместникът му Георги Кадиев обяви 5.2 %. Според Орешарски обаче догодина няма да има външни шокове, тъй като този от скъпия петрол ще бъде изчерпан до края на 2005 г. Отчетен бил и ефектът от поскъпването на цигарите, алкохола и бензина заради новите, по-високи акцизи, които влизат в сила от Нова година. Икономическата логика изисква да бъде предвиден и излишък, за да се противодейства на високото вътрешно търсене в икономиката, уточни министърът. Проектобюджетът практически е готов и още тази седмица тръгва на съгласуване с министерствата, синдикатите, Националното сдружение на общините и работодателите, каза министърът. Кабинетът трябва да го приеме най-късно през следващата седмица, за да спази срока за внасянето му в парламента - 31 октомври. Публичната инвестиционна компания няма бъдеще, аз лично никога не съм одобрявал извънбюджетни фондове, каза Орешарски. Компанията бе създадена с капитал 220 млн. лв. от излишъка за 2004 г. и предизвика гнева на МВФ, но въпреки това средствата бяха реализирани предизборно. Повече бюджетни пари в нея явно няма да се наливат, даде знак Орешарски.
Източник: Пари (18.10.2005)

"Кремиковци" АД открива завода за поцинкована ламарина в Косово днес Новият собственик на завода за поцинкована ламарина до гр. Вущри в Косово - "Кремиковци" АД официално открива производствената си база днес, съобщиха от пресслужбата на металургичното предприятие. Компанията спечели търга за завод "Ламкос" в средата на април 2005 г. За придобиването на 100 % от косовското предприятие "Кремиковци АД плати 4 152 250 евро. Предвидената инвестиция за предстоящите две години е 15 млн. евро, обясниха от пресцентъра на металургичното дружество. С пускането в експлоатация на завода до гр. Вущри се предвижда да бъдат разкрити 500 работни места, сочат плановете на новия собственик. Производствената база за горещо поцинковане на ламарина в Косово е с годишен капацитет от 150 000 тона и инвеститорът си е поставил за цел достигане на максимално натоварване на предприятието в най-кратки срокове. Поцинкованата ламарина от Вущри ще бъде използвана като суровина за другия завод на "Кремиковци" АД в сръбския град Лесковац, посочиха от компанията.
Източник: Монитор (18.10.2005)

В наддаването за Криворожстал остават трима кандидати Украинската стоманодобивна групировка Криворожстал, обект на опити от страна на правителството да бъдат реприватизирани бившите държавни компании в страната, успя да привлече три оферти от страна на конкурентни компании, съобщиха официални източници днес. “Получени са три оферти,” заяви говорителката на Държавния имуществен фонд на Украйна, като добави, че имената на кандидатите ще бъдат оповестени официално утре. Предполага се, че най-голямата стоманодобивна компания в света Mittal Steel и украинската групировка LLC Smart-Group също са подали оферти. Продажбата на Криворожстал се смята за пробен опит от страна на украинското правителство, която започна да реприватизира компании, разпродадени в предишни години на цени по-ниски от пазарните, на бизнесмени, свързани с бившия президент Леонид Кучма. Продажбата на въпросния дял на частни инвеститори се очаква да донесе цели 3 млрд.щ.д. Според правилата на търга, кандидатите трябва да имат поне три години опит в стоманодобивната индустрия и да са подготвени да извършат цялостни промени и подобрения във фирмата. (източник: Forbes)
Източник: Други (18.10.2005)

Парламентът на Украйна се опитва да стопира повторната приватизация на Криворижстал Във вторник парламентът на Украйна предприе стъпки за стопирането на забавената повторна приватизация на гигантската стоманодобивна групировка Криворижстал, но по въпроса все още не е приет закон. Говорителят Володимир Литвин заяви, че решение, призоваващо Криворижстал да остане държавна собственост, е прието от 450-те народни представители. Депутатите също така са одобрили съответен закон, но само на първо четене. Не е станало ясно веднага дали действието на парламента, отхвърлено от един от законотворците като неконституционално, ще провали продажбата.
Източник: Други (18.10.2005)

"Кремиковци" пусна завода си в Косово Предприятието за поцинкована ламарина бе купено през юли за 4,1 млн. евро. Капацитетът му е от 150 хил. тона годишно.
Източник: 24 часа (19.10.2005)

Световен доклад поставя България на 55-а позиция по корупция България е станала по-корумпирана от миналата година според докладите на световния бизнес и чуждите инвеститори. Индексът на корумпираност е паднал от 4,1 миналата година до 4 сега. Измерването е по скалата, в която най-чисти за инвестиции и бизнес са страните с индекс 10, а най-подкупни са държавите с индекси под 5. Тези факти бяха отчетени вчера при представянето на световен доклад на международната организация Transparency International. В изследването са обхванати 159 страни. България е на 55-а позиция, заедно с Колумбия, Фиджи и Сейшелските острови. Индексът на възприемане на корупцията се определя от мнения на бизнеса и анализатори на риска. Той е от 10 до 0. Оценки, близки до 10, получават страните с почти нулева корупция и среда за проявлението й. Такава е Исландия. България е доста под критичната граница от 5, над която се смята, че съответните държави имат трайни успехи срещу корупцията и предлагат добър климат за инвестиции.
Източник: Монитор (19.10.2005)

Бургаското пристанище се оборудва с нова техника В пристанище Бургас започна оборудването с нова техника за повдигане и транспортиране на метали, съобщиха от ръководството на порта. В момента се разтоварва нов вилков повдигач “Калмар”. До края на годината ще пристигне и специализирано съоръжение за обработка на контейнери “Рийчстакер”. Двете машини са предназначени за новите корабни места, разкрити по проекта за разширение на пристанищния комплекс. Очакват се и три специализирани ремаркета за транспортиране на товари в района на кейовете. По проекта за разширение на пристанището в Бургас наскоро беше доставена нова тилова мобилна техника за работа с насипни товари в складовите полета, товарене на вагони и за почистване трюмовете на корабите. Само през последната година в нова техника са инвестирани над 1.2 млн. лв., а за ремонтни работи - още над 400 хил. лв., уточниха от администрацията на порта. През тази година трябва да приключи изграждането и оборудването с техника на първите три корабни места от общия проект за разширение на пристанището. Работата по него стартира официално на 10 август 1999 г., а строителството на обекта започна през юни 2001 г. “С “Пристанище - Бургас” ЕАД работят едни от най-големите товародатели за цялата страна - "Кремиковци", "Стомана", "Промет", който започва да работи много усилено, а също други големи предприятия като "Неохим" и Комбинатът за цветни метали в Пловдив. Има и други клиенти, които с удоволствие биха работили с Бургас, но поради недостатъчно развитата инфраструктура не можем да поемем всички”, коментира изпълнителният директор Кръстан Золумов. По думите му построяването и оборудването на терминал 2А и цялостното разширение на порта е начин да се създадат условия за по-бърза и евтина обработка на товарите и да се привлекат нови клиенти в порта. На този етап около 40% от контейнерния трафик за и от България преминава през пристанище Солун. “Този трафик може и ще бъде спечелен за Бургас и това ще улесни в максимална степен голяма част от бизнеса”, категоричен е Золумов.
Източник: Дневник (19.10.2005)

Директорът на "Асарел Медет" получи награда "Икар" за принос в развитието на икономиката Председателят на Българската минна камара и директор на "Асарел-Медет"-Панагюрище Лъчезар Цоцорков получи голямата награда "Икар" на Българската стопанска камара за принос в развитието на икономиката и работодателските организации. Награждаването стана по време на честването на 60-годишния му юбилей. Лъчезар Цоцорков стана и почетен гражданин на Панагюрище. Компанията "Асарел-Медет" беше приватизирана от работническо-мениджърско дружество, по-късно в нея се включиха и чуждестранни инвеститори.
Източник: Сега (19.10.2005)

Министерството на труда отчита спад на безработицата у нас Запазва се трайната тенденция от началото на годината за спад на равнището на безработица в страната и за септември то е 10.49%, с 0.28 пункта по-ниско спрямо предходния месец, съобщиха от Министерството на труда и социалната политика. Регистрираните безработни за септември в бюрата по труда са 388 548 души, което е с 10 478 души по-малко в сравнение с август. За едногодишен период /септември 2004-2005/ регистрираните безработни намаляват с 46 189 души, а равнището на безработица с 1.25 пункта. Според експерти намаляването на безработицата през месеца се определя от по-големия брой постъпили на работа на първичния пазар. Най-много места през месеца са заявени в образованието - 6028, преработващата промишленост - 4417, и търговията - 3578. През септември в бюрата по труда са обявени 24 117 работни места, с над 1800 повече от август. На първичния пазар са обявени 20 259 работни места. През септември на работа са постъпили 23 264 души. Техният брой нараства с 4246 /22.3%/ спрямо август. Почти всички безработни са започнали работа с посредничеството на бюрата по труда - 93.2%, уточняват от Агенцията по заетостта.
Източник: Пари (19.10.2005)

Износът на руска стомана за САЩ нараства през първата половина на годината Русия повиши износа на стомана за Съединените щати с 24.5% за първото шестмесечие на 2005 г., като изнесе 815,920 тона повече, в сравнение със същия период на миналата година, съобщиха от американското министерство на търговията. Стойността на износа достига USD 497.75 мил., което представлява ръст от 73.6%. Русия е изнесла 44.890 тона стомана за САЩ, на стойност USD 32.56 милиона само през юни, но това е доста под количеството, изнесено за същия период на миналата година - 179.670 тона за USD 105.4 милиона.По предварителни данни, през август Русия е изнесла 128.620 тона стомана за Съединените щати на стойност USD 70.09 милиона. Общо, САЩ е внесла 15.24 милиона тона стомана за първата половина на 2005 г. , което представлява ръст от 7.9 %, в сравнение със същия период на 2004 г. Стойността на вноса е нараснала с 51.6% до USD 1.16 милиарда. Русия e увеличила износа на стомана за Съединените щати със 640% до 2.185 мил. тона и с 1,150% до USD 1.16 милиарда, през 2004 г.
Източник: Други (19.10.2005)

"Тисен Круп" влиза пряко на българския пазар Един от водещите производители на стомана в света - германската "Тисен Круп", стана собственик на 80% от българската „Юпитер стомана", която е един от лидерите в търговията с метали и стомана на местния пазар, съобщи агенция SeeNews. Това на практика е първото пряко навлизане на германския гигант на българския пазар на стомана. Цената на сделката не се съобщава, тъй като е търговска тайна. Компанията ще оперира на българския пазар под името „Тисен Круп - Юпитер стомана“.
Източник: Дневник (20.10.2005)

LLAMKOS работи с български капитал Шест месеца след като спечели търга за косовското предприятие, собственикът му Валентин Захариев, който е и заместник-председател на Надзорния съвет на "Кремиковци", откри поточната линия за горещо поцинковане на ламарина и бяха произведени първите рулони. Годишният капацитет на завод LLAMKOS е 150 000 тона годишно. Местният косовски пазар ще използва 30% от продукцията, а останалото количество ще се изпраща в съседните страни - Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина. При строителството, което се разгръща в този регион, е осигурен пазар за следващите 10 години, е убеден Захариев. По думите му запитванията за продукцията непрекъснато растат и това е нормално, защото цяло Косово е строителна площадка. Предпочитанията към производството са и заради гаранцията, че ламарината не ръждясва 30 години. Производството на LLAMKOS е суровина за завода за ламарина с полиестерно покритие в сръбския град Лесковац, който беше пуснат в експлоатация в началото на тази година. За първите две години в производството в LLAMKOS ще се вложат 15 млн. евро за обновяване и модернизации, но цялата инвестиция ще бъде за 30 млн. евро. Сега в завода работят 500 души, но с достигане на капацитета при втория етап на дейността му там ще са ангажирани до 800 души. При 60% безработица в Косово и 80% във Вущри българската инвестиция се приема с благодарност, обявиха при откриването косовските мениджъри и представители на властта. Това е най-голямото вложение на български капитал за тази година в чужбина, потвърди Валентин Захариев. На 13 април беше спечелен вторият и последен търг за косовското предприятие от българския инвеститор с най-добрата оферта. Бордът на директорите на Агенцията за приватизация на Косово (Kosovo Trust Agency) одобри сделката и приватизационният договор беше подписан. За 100% от спрелия през 2001 г. завод собственикът плати 4.152 млн. евро.
Източник: Кеш (21.10.2005)

КЗК отказа държавни гаранции за Кремиковци Комисията за защита на конкуренцията забрани държавата да оказва помощ в търговското поведение на Кремиковци АД, независимо че е миноритарен акционер в дружеството. Това съобщиха вчера от комисията. КЗК се обосновава с това, че миноритарният акционер поема дългосрочен риск единствено за своя сметка, без да бъде поета отговорност по обезпечаване изпълнението на задълженията на дружеството и от страна на мажоритарния акционер. Решението на КЗК е без значение за стопанските планове и дейността на Кремиковци, казаха по този повод от комбината. С него КЗК забранява на Министерството на финансите да издаде писмо за подкрепа на дружеството във връзка с възможно издаване на корпоративни облигации, за да се финансира дейността. Това искане е било направено преди провеждането на общото събрание на акционерите на Кремиковци на 15 август т. г., когато беше взето решение комбинатът да не издава корпоративни облигации. За това са уведомени както МФ, така и КЗК, информираха още от Кремиковци.
Източник: Пари (21.10.2005)

Световното производство на стомана нараства с 3.5% заради азиатските производители Обемът на нерафинираната стомана произведен от 61-та страни, докладващи пред Международният институт за желязо и стомана, е в размер на 92.1 млн.т. през септември, което представлява ръст от 3.5% в сравнение със същия месец на миналата година. Производството в Китай за периода достига 30.4 млнт., или с 22.3% повече отпреди година. Общото производство на продукта в Китай през първите девет месеца на 2005 г. е в размер на 255.3 млн.т., или с 27.4% повече, в сравнение със същия период на 2004 г. Производството, реализирано от азиатските страни през септември, е 48.2 млн.т., или с 14.3% повече в сравнение със септември миналата година. Производството на 25 европейски страни за месеца бележи спад от 8.8%. Производството на нерафинирана стомана в Германия през септември е в размер на 3.6 млн.т, което представлява намаление от 7% в сравнение с въпросния месец на 2004 г. Във Великобритания са произведени 1 млн.т. от продукти, или с 13.3% повече от септември 2004 г. Производството на нерафинирана стомана в САЩ е в размер на 7.8 млн.т., което е със 7% по-малко, в сравнение със септември 2004 г. Производството в САЩ за първите девет месеца на годината е в размер на 69.4 млн.т., или с 6.2% по-малко отколкото през първите девет месеца на 204 г. Производството в Канада през септември е в размер на 1.2 млн.т., или с 13.6% по-малко, отколкото през септември 2004 г. Общото производство в Канада през първите девет месеца на годината е 11.6 млн.т., или с 5.1% по-малко в сравнение със същия период на миналата година.
Източник: Други (21.10.2005)

Украинският парламент настоява да бъде забранена приватизацията на Криворижстал Украинският парламент задължи фонда за държавна собственост да изпълни парламентарната забрана върху провеждането на търг за приватизация на украинския стоманодобивен гигант Криворижстал. От общо 391 депутата, 231 подкрепиха решението, след доклад изнесен от г-жа Валентина Семенюк, ръководител на фонда за държавна собственост и министъра на индустриална политика, г-н Володимир Шандра, относно конкурса за приватизация на Криворижстал. Според резолюцията, приета от Украинския парламент във вторник, 93.02 % от акциите на завода ще останат държавна собственост.
Източник: Други (21.10.2005)

Увеличен дефицит по текущата сметка на България в МВФ В частния сектор се наблюдава бързо нарастване на капиталовложенията и бързо намаляване на спестяванията. Това означава, че частниците харчат много повече, отколкото печелят. Това заяви по бТВ Ханс Фликеншийлд, ръководител на мисията на Международния валутен фонд за България. Според него това е причината за увеличаването на дефицита по текущата сметка. Фликеншийлд посочи два вида мерки, които могат да бъдат взети за намаляването на дефицита - редуциране на прекомерното търсене, което изпреварва предлагането, както и стимулиране на предлагането. България е на трето място по размер на дефицит в текущата сметка на платежния баланс, каза зам.-министърът на финансите Георги Кадиев. Очакваният дефицит за 2005 г. е 13,3%, но може да надскочи и 14%, допълни той. В споразумението с МВФ е записан дефицит от 7,6%. Затова Министерството на финансите трябва да се опита да компенсира този дефицит чрез бюджетната си политика. Това е един от проблемите в разговорите с МВФ.
Източник: Стандарт (24.10.2005)

Акциз и върху електрическата енергия от 2007 г. От 2007 г. ще има акциз и върху електрическата енергия. Според разчетите на МФ ставката ще бъде 5 ст. за 100 кВтч електроенергия. Максималните акцизи за ЕС за него, както и за цигарите, горивата, въглищата и кокса, ще трябва да достигнем през 2010 г. Новите акцизи от 2006 г. ще оскъпят горивата средно с 2.65% при равни други условия. Оскъпяването на алкохола от акцизите, които ще бъдат по графика за 2007 г., ще е 18%. Според МФ цигарите поскъпват средно с 56% от акциза по графика за 2008 г.
Източник: Пари (24.10.2005)

Гърци скочиха срещу златна мина у нас Към 300 гърци се изсипаха с автобуси на площада в Крумовград вчера. Съседите дойдоха, за да кажат "не" на намерението на канадската компания "Дънди Металс" да добива злато от хълма Ада тепе край града. Според тях се очаква замърсяване с цианиди, което може да се пренесе в Гърция чрез реките Крумовица, Арда и Марица.
Източник: Стандарт (24.10.2005)

Украйна продава Криворижстал Украйна възнамерява да продаде най-голямата си стоманодобивна мощност в понеделник, след като правителството подчерта намерението си за реформи и за създаване на доверие у инвеститорите. Заводът в Криворижстал вече беше продаден веднъж, но продажбата беше анулирана, след предявени обвинения в непотизъм и твърдения, че е бил продаден на твърде ниска цена. Това беше един от скандалите, подпалил Оранжевата революция и спомогнал за издигането на президента Виктор Юсченко на власт. Три групировки ще участват в търга, който ще се излъчва на живо. След като помете властта миналата година, Юсченко заяви, че Украйна ще преразгледа хиляди приватизационни сделки, сключени в миналото. Той изостави тези си планове, но несигурността около случаите – както и скритите политически борби в страната, които достигнаха кулминацията си след разпускането на правителството и отстраняването на премиера, създадоха недоверие и предпазливост у инвеститорите. Всички се надяват, че повторната продажба на завода в Криворижстал ще помогне за успокояването на тези опънати нерви. Ходът е доста противоречив за много политици, които са против продажбата на едни от най-ценните активи на Украйна – фирмата произвежда почти 7 млн.т. стомана годишно, което представлява около 20% от общото производство на продукта в страната. Имаше и опити да се спре продажбата от страна на групировката, която първоначално купи завода за 800 млн.щ.. Виктор Пинчук, милиардерът и зет на бившия президент на Украйна Леонид Кучма, участваше в консорциума, спечелил предишния търг. Сега, три компании ще се състезават за предприятието – най-големият производител на стомана в света – Mittal Steel, групировка, предвождана от най-големият производител на стомана в Европа – Arcelor, и украинската LLC Smart Group. Правителството очаква да получи поне 2 млрд.щ.д. от продажбата. (източник: BBC)
Източник: Други (24.10.2005)

Mittal спечели търга за Криворижстал Mittal Group, най-големият производител на стомана в света, спечели търга за повторната приватизация на най-големия стоманодобивен завод в Украйна Криворижстал, провел се в понеделник. Продажбата беше приветствана от президента на страната Виктор Юшченко като началото на една нова икономическа ера. Офертата на Mittal на стойност 24.2 млрд.хривни (4.8 млрд.щ.д.) победи, след близо час разгорещено наддаване с Industrial Group, контролирана от Arcelor. (източник: Reuters)
Източник: Други (24.10.2005)

Arcelor изгражда линия за плоска стомана в стоманодобивно предприятие във Варшава Arcelor, инвеститорът в завода в Huta Warszawa, подготвя стратегията си за Полша. Изтегляме част от старите съоръжения за да изградим нова линия за производство на плоска стомана, заяви Хенри Гробер, изпълнителен директор на Arcelor Huta Warszawa. Той отказа да уточни стойността на инвестицията. Според неофициални източници, тя е в размер на 30 млн.евро. Ще инвестираме много повече, беше лаконичен изпълнителният директор. Той добави, че компанията му ще произвежда стоманени продукти за строителството. Celsa Ostrowiec и CMC Zawiercie произвеждат стоманени продукти за този бранш. Има място и за други стоманодобивни предприятия, които произвеждат за строителните компании. До 2014 г., производството в този сектор се очаква да нарасне с 8%. Наблюдаваме развитието и в други страни. В Испания, производството се увеличи с 300 000 т, във Великобритания – със 194 000 т, но в Германия то отбеляза спад от 399 000 т, заяви Андржей Циепиела, шеф на Полското обединение на дистрибуторите на стомана. (източник: Puls Biznesu)
Източник: Други (24.10.2005)

България подписва договор с ЕС за единен енергиен пазар Единен енергиен пазар ще обслужва 500 млн. потребители в Европа. Договорът за създаването му ще бъде подписан днес в Атина от Европейския съюз от една страна и от друга - от 8 от страните от Югоизточна Европа. Под документа подпис ще сложи и министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Документът е от голямо значение за българските производители на еленергия, защото чрез НЕК сме най-големият износител на ток в региона. Българската енергетика покрива от 45% до 100% от дефицита на съседните държави.
Източник: Стандарт (25.10.2005)

Свиват производството на стомана, за да се избегне спад на цената Най-големите производители на стомна във Китай планират да намалят производството си с 5 % за четвъртото тримесечие, като превантивна мярка срещу спада на цените на стоманата в световен мащаб. Това докладва икономическия информационен ежедневник във вторник, след достигнатото споразумение между 48 производители, по време на организираната от китайската асоциация за желязо и стомана конференция. Най-големият китайски производител Баостил каза, че би могъл да намали производството си с 380 000 тона за периода октомври-декември. Според доклада, цените на стоманата, произведена в Китай рязко са спаднали от април тази година.
Източник: Други (26.10.2005)

AK Steel отчита загуби заради урагана Катрина Във вторник AK Steel обяви загуба за третото тримесечие поради ниските цени на пазара за стомана, повишените разходи за природен газ и скрап, вследствие на урагана Катрина. Производителят на стомана от Мидълтаун, Охайо каза, че загубата възлиза на USD 20 мил. или 26 ц. за акция, сравнено с печалба от USD 83.1 мил. (76 цента за акция) за същия период на миналата година. Анализаторите на Reuters очакваха спад средно с 33 % за акция. Нетните продажби са нараснали до USD 1.39 милиарда, поради рекордните доставки от 1,687,000 тона стомана за тримесечието, в сравнение с продажби от 1.34 млрд.щ.д., реализирани преди година. AK Steel поясни още, че компанията очаква да регистрира оперативна печалба между USD 18 и USD 20 на всеки изнесен тон за четвъртото тримесечие.
Източник: Други (26.10.2005)

В КЦМ добиват злато от стари компютри В България отпадъците от злато и сребро са толкова големи, че се измерват с тонове. Това го знае най-добре Ангел Спасов, който ръководи Предприятието за производство и преработка на благородни метали и сплави в КЦМ АД край Пловдив. Нашият бизнес се състои точно в това - събираме отпадъка от оловното производство, рециклираме продуктите на фотографската индустрия, извличаме благородните метали от стари компютри и мобилни телефони, обяснява произхода на суровините Спасов. Резултатът през миналата година - 101.88 кг 24-каратови златни кюлчета плюс 43.98 т сребро на блокове. Рециклирането на компютърните отпадъци до злато и сребро ще бъде най-важната технологична и инвестиционна задача на Предприятието за производство и преработка на благородни метали и сплави, обяснява Спасов. Специалистите казват, че сега прилагат първите технологични етапи за извличане на повърхностни метални покрития. След 3 години и инвестиция от около 0.5 млн. лв. ще извличат и капсулованите благородни метали. Производството на злато и сребро обаче, не е сред най-печелившите дейности на фирмата, г-н Спасов добави.
Източник: Пари (26.10.2005)

Започват разговорите за цените на желязната руда през 2006 г. В китайския крайбрежен град Циндао ще се проведе международен семинар, на който ще бъдат обсъдени цените на суровините за необработена стомана през 2006 г. , предаде агенция Синхуа. Заместник-директорът на Китайската асоциация за желязо и стомана, г-н Луо Бин Чън поясни в доклада си, че световните мини-гиганти за добив на желязна руда Companhia Vale do Rio Doce (RIO), BHP Billiton Ltd. (BHP) и Rio Tinto PLC (RTP) са заявили вече свои представители на семинара. Тази година световните лидери в този отрасъл, включително Shanghai Baosteel Group Corp., най-големият китайски производител, се споразумяха с основните доставчици за 71,5% увеличение на цените от 2004 г. Много стоманодобивни предприятия се оплакват от този скок на желязната руда, тъй като тя е основния материал, използван в производството. Според Синхуа, Луо е заявил, че договорените цени на желязната руда през 2006 г. трябва да възвърнат разумните си нива вследствие на увеличенията на цените през 2005 г. В отделен репортаж на Синхуа, анонимен служител от асоциацията е бил цитиран да казва, че тенденцията на стабилен растеж в глобалната икономика ще се запази през 2006 г. и че другите страни (без Китай) няма да отчетат голям ръст в производството на стомана, съответно и в търсенето на желязна руда. Поради това, основният определящ фактор за формирането на цените на стоманата и желязната руда през идната година ще бъде Китай. (източник: Xinhua)
Източник: Други (26.10.2005)

Украйна може да продаде още компанията за преработка на желязна руда "Кривой Рог" (Krivoy Rog) на "Митал Стийл", след като индийското дружество спечели търга за "Криворижщал" за сумата от 4.8 млрд. долара, предаде британската информационна агенция Metal Bulletin News. Няколко часа след продажбата на металургичния комбинат министър-председателят на Украйна Юрий Ехануров намекна, че се готви продажбата на още едно предприятие, но не уточни кое. От "Митал" заявиха, че са готови на сделка, тъй като едно такова придобиване допълнително ще обогати достъпа на компанията до ресурсите на желязна руда. Изграждането на "Кривой Рог" започна през 1985 г. като съвместен проект на пет държави от бившия комунистически блок. На този етап едва 60 на сто от начинанието все още не е реализирано. Украйна притежава 56.4 в предприятието, Румъния държи 28 на сто, а Словакия - 15.6%. Съгласно подписаните тогава договорености, след като проектът бъде финализиран, 30 млн. тона от продукцията на завода ще бъдат за Румъния, а 17 млн. за Словакия. Според икономическото министерство на страната за завършването на проекта ще бъдат необходими 200 млн. долара. Междувременно анализаторите "Муудис" заявиха, че най-вероятно ще увеличат кредитния рейтинг на индийската група до Ваа3 след покупката на "Криворижщал", която предизвика доста политически катаклизми. Високата цена за украинското предприятие, която е най-високата давана някога за предприятие в страна от Източна Европа и бившия СССР, както и фактът, че "Криворожищал" се превръща в най-голямото предприятие на "Митал" в Европа с производство през 2004 г. на близо 8 млн. тона стомана и продажби от 1.9 млрд. долара и сравнително евтина работна ръка, са основните показатели за евентуалното повишение на кредитния рейтинг на индийския гигант.
Източник: Дневник (27.10.2005)

Прогнози за спад в производството на стомана в България Производството на стомана в България през тази година ще намалее заради свиването на продукцията на основния производител в страната. Това прогнозират от консултантската компания MEPS International, цитирани от агенция AFX. В България основен производител на стомана е металургичният комбинат "Кремиковци". Спадът на производството се дължи на отслабването на търсенето, се казва в материала. За сметка на това в Турция продукцията ще нарасне с 500 хил. тона. Глобалното производство на стомана ще се увеличи с 6.2% през 2005 г. и ще достигне близо 1.11 млрд. тона. През второто и третото тримесечие на тази година заводите както от развитите страни, така и от развиващите се са намалили обема на производството си, за да балансират търсенето на пазара, констатират експертите. Според доклада Китай ще увеличи производството на стомана със 77 млн. тона, докато Европейският съюз и САЩ ще свият предлагането с над 16 млн. тона. Индия пък ще увеличава производството си с 16.5%, като част от продукцията е предвидeна за износ. Азия ще е основната причина за излишъка от стомана на световния пазар тази година. Общият обем производство на този континент през 2005 г. се предвижда да нарасне с 81.5 млн. тона в сравнение с предходната до общо 577 млн. тона. За страните от ЕС прогнозите са, че производството на стомана ще се понижи с 6.3 млн. тона до 162 млн. тона. Северна Америка също ще отбележи спад на обема на произведената продукция с 6%.
Източник: Дневник (27.10.2005)

България със статут на наблюдател на поредната сесия на Комитета по стомана В работата на 59-та сесия на Комитета по стомана към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие участва заместник-министърът на икономиката Нина Радева. Заседанието се провежда в Париж на 26 и 27 октомври. На редовната си сесия тази година представителите на около 30 европейски страни членки и тези със статут на наблюдатели обсъждат състоянието на стоманодобивната индустрия и пазара на стомана, развитието на мощностите за производството на стомана. Те ще дискутират и текстовете на Споразумение за субсидиите в стоманодобивната индустрия и Стратегия за приобщаване на страните със статут на наблюдатели в Комитета и др. България участва активно в заседанията на Комитета по стомана, както и в нейните две работни групи – по металургичните мощности и по дисциплинарните мерки, прилагани в търговията със стомана, макар и със статут на наблюдател в организацията. В рамките на първата работна група България предоставя исканата от Секретариата статистическа информация за актуалното и прогнозно състояние на българския стоманодобивен сектор. Българската държава и в частност стоманодобивната промишленост поддържа идеята предстоящото Споразумение по редуциране или премахване на субсидиите, изкривяващи пазара на стомана, да има задължителен характер, да бъде многостранно и да е в съответствие със споразуменията и правилата на Световната търговска организация. Заместник-министър Нина Радева, която е единственият български представител в 59-та сесия на Комитета по стомана, ще потвърди ангажимента на страната за активно участие в работата на тази авторитетна организация и за целенасочени действия по процедурата за добиването на статут на постоянно членство в ОИСР. (източник: news.bg)
Източник: Други (27.10.2005)

Шефът на Arcelor: Износът на стомана от Украйна може да свали цените в Европа Изпълнителният директор на Arcelor Ги Дол заяви, че износът на стомана от Украйна, който се очаква да залее Европа с приемането на страната в СТО догодина, би могъл да доведе до огромно увеличение на доставките, което от своя страна би могло да окаже тежест върху цените. В интервю, след като съобщи финансовите резултати реализирани от компанията през третото тримесечие, г-н Дол заяви, че Украйна “е както благоприятна възможност, така и заплаха.” “Тя е благоприятна възможност, защото в нея има желязна руда, и защото стоманодобивният и сектор със сигурност е морално остарял,” обясни Дол, само няколко дни след като неговата групировка загуби в наддаването за придобиването на Криворижстал, в което се състезаваше с Mittal Steel Co NV. “Страната е заплаха, защото Украйна ще се присъедини към СТО в рамките на идните 12 месеца. Така че съществува риск от много голям износ на нейна продукция за Европа,” добави той. “Днес, Украйна произвежда 40 млн.т стомана, а консумира по-малко от 10 млн.т.” продължи Дол. Той също така повтори, че Arcelor ще продължи да търси възможности за поглъщане на други компании, вкл. в Европа и Китай. Тази сутрин, Arcelor публикува финансовите си резултати за третото тримесечие – чиста печалба в размер на 657 млн.евро, в сравнение с 629 млн.евро преди година. Резултатът значително надхвърли прогнозите на анализаторите.
Източник: Други (27.10.2005)

В “Кремиковци” влезе и вещо лице Несъстоятелността на металургичния гигант набира опасно ускорение. Всяка седмица започна да носи неприятни изненади за новия собственик на "Кремиковци" - индийската компания "Глобал стийл холдинг лимитид". През август тя изкупи от "Финметалс холдинг" притежавания от него мажоритарен 71-процентен пакет от акциите на металургичния комбинат. Миналата сряда, 13 октомври, състав У1-3 към Търговското отделение на Софийския градски съд (СГС) проведе първото си заседание по делото, образувано по иск на едноличния търговец "Пепо-Петър Ризов". Дребният бизнесмен си търси дължимите му от "Кремиковци" АД над 1 млн. лв. по договор от 1999 г., заради което иска несъстоятелността на неизправния платец. Председателката на състава Лилия Илиева уважи молбата на Ризов и като обезпечителна мярка назначи временен синдик на дружеството длъжник.
Източник: Кеш (28.10.2005)

Още по-добра кредитна оценка ни даде Standard&Poor’s Една от водещите рейтингови агенции Standard&Poor’s повиши кредитния рейтинг на България с едно ниво от BBB- до BBB благодарение на стабилния растеж и понижаването на външния дълг. Позитивната оценка на агенцията е подкрепена и от бъдещото ни членство в Европейския съюз. Водещите местни банки също може да очакват повишаване на рейтингите си в близко бъдеще. Колкото е по-висок рейтингът на дадена банка, по-евтино финансиране отвън ще получава тя под формата на синдикирани заеми. По този начин ще разполага с повече финансови ресурси, които ще бъдат предоставяни на фирмите и физическите лица. В същото време банките и другите институции, като общини и компании, ще може да се финансират на по-ниска цена чрез емитирането на облигации на борсата.
Източник: Пари (28.10.2005)

"Алумил" ще пусне нови линии за дограма Гръцката компания "Алумил Милонас" (Alumil Milonas) планира да пусне нови производствени линии в България, съобщи изпълнителният директор на фирмата Георгиос Милонас, цитиран от БТА. Плановете на "Алумил Милонас" са още да инвестира около 700 хил. евро в изграждането на складове в Пловдив, като това трябва да стане до началото на следващата година. Гръцкото дружество иска да стъпи по-сериозно на местния пазар, като за целта ще развие съществуващата си търговска мрежа в България, съобщават още от компанията. Все още е рано да се каже дали компанията ще организира производството на нови продукти, или ще разшири съществуващото. През първата половин година дъщерните й дружества "Алумил България" и "Варна алуминиум" са удвоили продажбите и печалбата си. "Алумил България" ООД е създадена през 1998 г. в София. В края на 2003 г. завърши първият етап от инвестиционната програма на "Алумил" у нас. Той включва изграждането на складовата и производствената база в София, която разполага със 7 хил. кв.м складови площи, инсталация за боядисване и линия за производство на профили, както и офисна сграда.
Източник: Дневник (28.10.2005)

Руснаци правят стомана в Мисисипи ОАО Северстал, вторият по големина производител на стомана в Русия, държи 80% от американско предприятие за производство на стомана на обща стойност 880 млн. щ.д. Северстал и американският и партньор в предприятието – SeverCorr, очакват производството да стартира в края на 2007 г. Северстал ще използва немска технология за производство на ламарина от скрап. Заводът ще има годишен капацитет от 1.5 млн. т. Повечето от 14-те завода за производство на автомобили, които се очаква да набавят суровини от стоманодобивното предприятие на Северстал, не са американски компании. (източник: M&C News)
Източник: Други (28.10.2005)

Nippon Steel отчете над двоен прираст на печалбата за полугодието Nippon Steel Corp., третият по големина производител на стомана в света, обяви в понеделник, че печалбата за първата половина на тази година е нараснала над два пъти благодарение на силните продажби на висококачествена ламарина. Компанията повиши прогнозата си за крайния финансов резултат за тази година, който и без това беше рекордно висок. Силните резултати, които надхвърлиха очакванията отпреди два месеца, идват в момент, когато световният пазар на стомана демонстрира признаци на съживяване, което накара вторият по големина производител на стомана в света Arcelor и други гиганти от индустрията да увеличат цените, притиснати от свръх-запасите и забавящото се търсене през юли и август. Японските стоманодобивни предприятия също печелят от бумът в търсенето на висококачествена ламарина, използвана в автомобилната и корабостроителната промишленост, която съставлява около 85% от бизнеса им. Nippon Steel, облагодетелствана от силните продажби на японски автомобили по цял свят, регистрира чиста печалба за периода април-септември в размер на 195.69 млрд. йени, в сравнение с 81.94 млрд. йени преди година. (източник: Washingtonpost)
Източник: Други (31.10.2005)

Едрият бизнес ще увеличи инвестициите и заплатите Едрият бизнес планира да използва освободените средства от намалението на осигуровките основно в инвестиции за производството и повишение на работните заплати. Това показва допитването, което Съюзът на работодателите в България и БИБА направиха сред 85 големи компании от почти всички сектори на икономиката. 600 млн. лв. е ресурсът, който ще се освободи за бизнеса от 6% намаление на осигурителната тежест и промяната в съотношението на вноската между работодател и работник. Общо 58% от отговорилите са заявили, че биха използвали средствата за увеличаване на инвестициите, докато 70% предпочитат това да са работните заплати. 23% смятат да отворят нови работни места и други 23% - да използват освободените средства за допълнителна квалификация на служителите си.
Източник: Пари (01.11.2005)

Ръст на външния дълг на България Брутният външен дълг в края на август е близо 13,160 млрд. евро което е 62,1 на сто от БВП. Това сочат данните на БНБ. Спрямо края на 2004 г. брутният външен дълг нараства с 637,7 млн. евро, като тогава е бил 12,522 млрд. евро, или 64,4 на сто от БВП. Дългосрочните задължения на страната са 9,735 млрд. евро, а краткосрочните - 3,425 млрд.евро. В края на август външните задължения на търговските банки е 1,993 млрд. евро.
Източник: Сега (01.11.2005)

55 години Металснаб холдинг На 2 ноември 2005 г. “Металснаб холдинг” АД (член на БСК) чества своята 55-годишнина. Президентът на Република България Георги Първанов връчи почетен знак на г-н Александър Кашукеев - председател на УС на Металснаб Холдинг АД за принос към успешното управление и развитие на дружеството, както и по повод 55 години от създването му.
Източник: Фирмена информация (02.11.2005)

1,535 млрд. лева бюджетен излишък до края на септември Бюджетният излишък е 1,535 млрд. лв. до края на септември, показват данните за изпълнението на консолидираната програма от Интернет страницата на Министерството на финансите. Още за деветте месеца се вижда, че до края на годината ще се съберат планираните приходи за 2006 г. В бюджет 2006 са заложени 18,258 млрд. лв., а ако излишъкът от над 1,5 млрд. лв. се прибави към предвидените приходи за т. г. от 16,248 млрд. лв., те стават 17,783 млрд. лв. три месеца преди края на годината. Съвсем ясно е, че както приходите за 2005, така и предвидените за 2006 г. са силно занижени, коментира анализаторът от ИПИ Георги Ангелов. Нормално е за следващата година да бъдат предвидени с 10% повече пари, като се сметне инфлацията от 4,9% в края на периода и ръстът на БВП от 5,5%. Прогнозата на ИПИ е, че държавата ще преразпредели 43,4% приходи от БВП за 2005 г., посочи той. Според него със сигурност нещо подобно ще се случи и през 2006 г., когато в резултат на високите данъци излишъкът ще е между 1,2 и 1,5 млрд. лв. Неслучайно заради дефицита по текущата сметка МВФ настоява за спестяване на преизпълнението на бюджета, равно на 3% от БВП, което означава 1.368 млрд. лв. Предвид големия размер непланирани приходи в бюджета фондът е поискал до края на т. г. да спестим излишък в размер 2.2% от БВП, което прави над 900 млн. лв. В споразумението с МВФ ангажиментът за спестявания бе 1% от БВП излишък, 69% от преизпълнението на данъчните приходи, което правеше около 650 млн. лв. Не е ясно как при тези различия правителството и МВФ ще се разберат. В Румъния фондът се оттегли само за 0,5% различия - румънската власт искаше бюджетен дефицит в този размер, а фондът балансиран бюджет. - Приходите за 2005 равни на планираните за 2006 г. - От януари 2006 г. правителството ще може да харчи без санкция на парламента до 1.5% от приходите по консолидираната програма, ако има излишък. - Това означава, че при излишък кабинетът ще решава само за 273.8 млн. лв. догодина, останалите разходи ще трябва да минат през парламента.
Източник: Пари (02.11.2005)

155 млн. метал минали през Металснаб за 55 години 155 млн. т метал минали през "Металснаб" за 55 години, каза председателят на Управителния съвет на дружеството Александър Кашукеев на вчерашното тържество по случай годишнината. Над 10 милиона лева са инвестирани в компанията за последните 5 години, след като през 1998 г. бе приватизирана от консорциум между германската "Кльокнер и ко." и "Металснаб 96". Компанията има бази в цялата страна, като от 2 години холдингът инвестира в производствени мощности, за да се замени вносът със собствена продукция, а дейностите са с европейски сертификат за качество. "През последните 3 години продажбите и пазарният дял са нараснали почти двойно", коментираха от ръководството на "Металснаб холдинг" АД. От компанията оказаха помощ на стойност над 100 000 лв. при отстраняването на щетите от летните наводнения под формата на метали, консумативи и финансова подкрепа, чрез БЧК и директно на пострадалите общини.
Източник: Монитор (03.11.2005)

"Промет стийл" сертифицира лабораторията си по евростандарт Изпълнителна агенция “Българска служба по акредитация” към Министерството на икономиката връчи сертификат за качество на лабораторията за механични изпитвания на металургичния комбинат на “Промет стийл” АД в Дебелт. Това съобщи Желка Филипова, ръководител на лабораторията. В бургаския регион освен “Промет стийл” сертификат за качество има и лабораторията на “Лукойл - Нефтохим Бургас". “Стандартът регламентира една единна система по качеството, която се ползва с доверие в Европа, и това ще спомогне за износа на нашата продукция и в европейските страни”, коментира още Филипова. “Промет стийл” вече получи сертификат за Испания, подготвя сертификата за Австрия.
Източник: Дневник (03.11.2005)

Печалбата на Алкомет бе изядена от валутни загуби Валутни загуби изядоха печалбата на Алкомет и дружеството е на загуба от 3.894 млн. лв. в отчета си към 30 септември. В основата на негативния резултат стоят огромните загуби от валутни преоценки в размер на 5.917 млн. лв. и 2.077 млн. лв. други финансови разходи. Въпреки че спрямо същия период на м. г. печалбата от дейността /преди да бъдат приспаднати нетните финансови разходи/ се е увеличила три пъти до 4.1 млн. лв., а приходите от продажби са нараснали с 18.7%, дружеството е увеличило отрицателния си резултат с над три и половина пъти.
Източник: Пари (03.11.2005)

Губим позиции на регионалния енергиен пазар Въпреки че през пролетта на 2005 г. в Брюксел бе парафиран проектът на договор за енергийна общност на Балканите, нашата страна едва ли ще спечели от това. В енергийната общност влизат всички балкански държави без Турция. От 2001 г. България покрива не по-малко от 50% от дефицита на електроенергия на Балканите, като количеството изнесена електроенергия непрекъснато нараства. През 2003 г. НЕК е изнасяла около 20% от цялата електроенергия, произвеждана в България. За 2005 г. предварителните очаквания са, че НЕК ще изнесе рекордните 7 млрд. kWh електроенергия. Вероятно подобно развитие ще има и догодина. От началото на 2007 г. обаче, когато ще се наложи да бъдат спрени и трети и четвърти реактор на АЕЦ Козлодуй с обща мощност 880 mWh, страната ни няма да може да изнася ток, а най-вероятно ще се наложи да внася, заяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на инвестиционния форум вчера. 41% от тока е с произход атомната ни централа в Козлодуй, останалите 8% са от сезонно активните ВЕЦ. Тъй като над половината от българския ток се произвежда от термичните централи, е важно, че след неуспеха на приватизационната сделка предстои поетапното затваряне на блоковете на ТЕЦ Бобов дол до 2012 г. През годините 1998-2005 не бяха реализирани проектите за изграждане на заместващи мощности в Марица-изток 1 с общ капацитет 670 mWh, не са изпълнени проектите за модернизация на целия енергиен комплекс Марица-изток. Бе задвижена процедурата по изграждане на втора АЕЦ в Белене, но оптимистичните срокове за пускане в експлоатация на първия блок с мощност 1000 mWh са едва за 2011. На Инвестиционния форум министър Овчаров подчерта, че трябва да се търси алтернатива в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници.
Източник: Пари (03.11.2005)

Пътищата и болниците най-важни в бюджет 2006 Парите за инвестиции в инфраструктурата, здравеопазването и съдебната власт нарастват най-много в бюджет 2006 г. За пътища, мостове, канализация и сгради догодина ще бъдат похарчени 2,226 млрд. лв., което е ръст от 32,7%. Голяма част от тези средства идват от фондовете на ЕС. Очакваните приходи от помощи и дарения са 688 млн. лв. Здравеопазването е вторият приоритет в бюджета. Разходите на здравната каса се увеличават с 41,15% до 1,219 млрд. лв. Парите за болнична помощ нарастват над два пъти до 614,4 млн. лв. Здравната каса догодина ще плаща за повече клинични пътеки и ще покрива всички пари за болнична помощ. Вдигат се и средствата за безплатни лекарства и стоматологична помощ. Предлаганите от Министерски съвет разходи за съдебната власт догодина са 297 млн. лв. Това е повече с 67,4 млн. лв., или ръст от 29,3%. Работата и реформата в съдебната власт са сред основните приоритети на правителството. В същото време Висшият съдебен съвет иска над двойно увеличение на разходите на съдебната власт до 501,9 млн. лв. ВСС иска вдигане на щатните бройки с 1947, а на средната заплата с 38,5%. Предвидената в бюджета за 2005 г. средна заплата за съдебната власт е 773 лв. На практика обаче магистратите взимат 960 лв., или с 25% повече. Една от причините за това са незаетите щатове. От предвидени 12 050 щата числеността е 10 713. Парите за пенсии се увеличават с 405 млн. лв. до 4 млрд. лв., но остават непроменени като дял от БВП. Държавата ще пренасочи социалната си политика към ограничаване на причините за бедността чрез осигуряване на повече работни места и по-високи доходи.
Източник: Стандарт (03.11.2005)

Компютър следи колко ядат работниците Компютър следи каква храна и колко време ядат работниците. Супермодерната система е монтирана в новата столова на бургаския металопреработвателен завод "Промет-стийл". Служителите ще могат да поръчват храна със специална чип-карта, с която после ще се разплащат на изхода. Освен това компютрите ще показват броя на хората, които се хранят в момента, на тези, които вече са се нахранили, колко време са отделили за обяд и колко души чакат на опашката. Менюто ще бъде също електронно.
Източник: Стандарт (03.11.2005)

Производството на сурова стомана в Китай достигна 255,286 мил. тона за 9-месечието на 2005 Китайската стоманена индустрия продължава да расте стремглаво. През първите девет месеца на 2005 продукцията възлиза общо на 255,286 мил. тона нерафинирана стомана, което е с 27,39% повече от същия период на 2004. На брифинга, организиран от китайската асоциация за желязо и стомана, зам. Председателя й, г-н Луо Бинг Шенг съобщи, че продукцията от желязо е 239.213 мил. тона (с 30,98% повече), а от валцована стомана - 268.819 мил. тона, или нарастване от 25.82%. Въпреки тези положителни резултати, по-голямата част от продукцията е от ниското качество и Китай все още има нужда от внос голямо количество висококачесвена стомана. През първите девет месеца на 2005 г. Китай е внесла 20 мил. тона стомана или16,4% по-малко от внесеното за същия период на 2004. Повече от 85% от това количество е било висококачествена стомана. През 9-те месеца на тази година, инвестициите в дълготрайни материални активи в стоманената индустрия достигнаха 173.3 милиарда йени, или 28.1% повече, но 12,3 процентни пункта по-малко от нивото на нарастване за същия период на миналата година. Г-н Луо Бинг Шенг още каза, че мащаба на инвестициите в дълготрайни активи е все още доста голям и че това ще има негативен ефект върху стоманена индустрия на Китай. Source: Xinhua
Източник: Други (03.11.2005)

Mittal Steel придоби 93% от акциите на Криворижстал в Украйна След публичен търг, на 24 октомври германската Mittal Steel се съгласи да закупи 93,02% от капитала на Криворижстал от украинския Фонд държавна собственост. Според условията на договора, Mittal Steel ще придобие 3,590,038,755 акции от капитала на украинската фирма на обща стойност 4,79 млрд. щ.д. Сумата ще бъде изплатена от собствените финансови ресурси на Mittal Steel и кредитни линии. В добавка към тях, немската компания е подписала споразумение миналата седмица за заем в размер на 3 млрд. щ.д. от Citigroup. Sourse: mittalsteel.com
Източник: Други (03.11.2005)

Промет стийл открива блок за социални дейности На 4 ноември т.г. “Промет стийл” АД тържествено ще открие новия блок за социални дейности в металургичното предприятие, съобщиха от Търговско индустриална камара – Бургас. Откриването съвпада с професионалния празник 5 ноември – Ден на металурга.
Източник: БСК (04.11.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 29.ХII.2004 г. по ф. д. № 20300/94 промени за "Интертръст" - ЕАД: заличава като едноличен собственик "Финметалс Холдинг" - АД; вписва като едноличен собственик "Булмет С.А.", Люксембург.
Източник: Държавен вестник (04.11.2005)

Tata Steel планира да удвои капацитета си от 6 на 12 млн. т в щата Ориса Борбата за надмощие в стоманената индустрия на Индия изглежда сега започва, след като най-големият азиатски и индийски производител на стомана от групата на Tata взе решение да започне битка със световни производители на стомана като корейската Posco на индийския пазар. Според добре осведомен източник, Tata Steel, която подписа меморандум за разбирателство с правителството на щата Ориса миналия ноември за откриването на завод за стомана с капацитет от 6 млн. тона в щата, сега планира да удвои капацитета на 12 млн. тона, за да настигне Posco в Ориса. Наскоро Posco подписа също такъв меморандум с правителството на Ориса, което тогава беше определено като най-голямата пряка чужда инвестиция в Индия и предвиждаше изграждането на два етапа на завод за стомана в Парадийп с капацитет от 12 млн. тона на обща стойност 12 млрд. щ.д. Източникът допълва, че високопоставени служители на компанията са подготвили предварително проекто-предложение по въпроса за удвояване капацитета на завода в Ориса. То е било изпратено на висшето ръководството на компанията в седалището й в град Джамшедпур за по-нататъшно разглеждане и обсъждане. По време на една от скорошните конференции на Tata Steel за обявяване на резултатите за второто тримесечие на фирмата в Мумбай (Бомбай), на въпрос относно разширяването на завода в Ориса, високопоставен служител на компанията отказа коментар. Според сегашните условия на меморандума, Tata Steel ще изгради цялостен завод за стомана в Дубури в крайбрежния район на Джайпур в Ориса, на стойност 154 млрд. рупии. Заводът с капацитет от 6 млн. тона ще бъде изградена на два модула с капацитет от 3 млн. тона всеки.
Източник: Други (04.11.2005)

Русия и ЕС подписват споразумение за търговия със стомана Във вторник, 3 ноември, Русия и страните от Европейския съюз най-вероятно ще подпишат търговско споразумение за някои видове стомана, заяви говорителят на руското министерството на икономическото развитие и търговия. Споразумението предвижда увеличение на доставките на някои видове стомана от Русия за страните от Европейския съюз от 1,8 млн. т през 2004 г. на 2,2 млн. . през тази година. Планираното увеличение за 2006 г. е с 2,5%. Новото споразумението с ЕС ще влезе в сила до края на 2006 г. или преди присъединяването на Руската федерация към СТО.
Източник: Други (04.11.2005)

Русия налага ограничителни мита на вноса на неръждаема стомана от ЕС Министерството на икономическото развитие и търговията на Русия е подготвило резолюция относно въвеждането на ограничителни мита върху вноса на никело-съдържащи метали (неръждаема стомана). Тя може да влезе в сила преди края на годината. Министерството проучва този въпрос от една година, след постъпването на молба от комбината Челябинск (част от Мечел), подкрепена от заводите Hammer & Sickle и Червен Октомври. Тези три завода произвеждат 80% от неръждаемата стомана в Русия. В молбата на руските фирми се посочва, че европейските производители продават продукцията си от никело-съдържащи метали в Европейския съюз за 1657 щ.д. на тон и само за 708 щ.д. на тон на руския пазар. В завода в Челябинск са изчислили, че дъмпингът е 134%. В резултат на това, от завода твърдят, че вносътот Европа се е увеличил с 53,23% през 2003 г. и с 54,19 % през първата половина на 2004 г. Продукцията от неръждаема стомана на Мечел е спаднала с 20% годишно през 2003 и 2004 г. и се е наложило компанията да спре производство в началото на тази година. Русия внася повече от 40 000 тона неръждаема стомана годишно, а сама произвежда около 80 000 тона. Приблизително 90% от вноса идва от Европейския съюз, главно от люксембургската Arcelor и финландската Outokumpu. Source: Kommersant
Източник: Други (04.11.2005)

Гърция на второ място по инвестиции в България "Гърция е на второ място по инвестиции в България след Австрия, но за периода 1996 - 2004 г. тя беше инвеститор №1 в България с дял от 11% от общите вложения", съобщи Христос Кацанис, изпълнителен директор на ОББ и председател на Управителния съвет на Гръцкия бизнес съвет в България. Инвестициите от южната съседка са намалили своя темп, но не и като обем, коментира банкерът. Като най-големи гръцки инвеститори у нас той посочи компанията ОТЕ, собственик на българския мобилен оператор "ГлоБул", фирмата "Антена", която притежава Нова телевизия, сладоледената компания "Делта", "Виохалко", "Стомана индъстри", "Шератон". Кацанис припомни, че от 1990 г. гръцките банки решават да влязат в България, като през 1993 г. лиценз взима Хиос банк, която не само е първата гръцка кредитна институция у нас, но и първата чуждестранна банка, стъпила на нашия пазар. През 1995 г. свой клон откри Националната банка на Гърция. "До 1997 г. обаче броят на гръцките банки беше ограничен поради различни политически и икономически причини и у нас навлязоха финансови институции от други европейски страни", допълни Кацанис. Той пресметна, че сега гръцките банки контролират 20% от активите на банковата система у нас. Гръцки са акционерите на ОББ, Пощенска банка и Пиреос - Евробанк.
Източник: Кеш (07.11.2005)

Челопеч майнинг отчете ръст на производство Рудникът за цветни метали "Челопеч майнинг", собственост на канадската "Дънди прешъс", е увеличил производството си до средно 75.8 хил. тона на месец за тримесечния период, завършващ на 30 септември 2005 година, при 53.1 хил. тона през предходния период на миналата година. На годишна основа това прави 884 хил. тона Обемът на продукцията към края на третото тримесечие надминава очакванията на ръководството на предприятието и предвижданията са, че до края на годината предварително заложеното количество ще бъде надвишено. За второ поредно тримесечие, откакто "Дънди прешъс" управлява мината в Челопеч, рудникът отчита печалба. В информацията нейният размер не е посочен, но се обяснява, че факторите, които допринасят за реализирането й, са по-високите цени на металите и повишаването на качеството на продукцията на мината. За сметка на това продажбите на "Челопеч майнинг" за тримесечието, приключващо в края на септември, са по-ниски от очакваното заради отлагане на доставките. За периода е реализиран 9 518 тона концентрат, а запасите се изчисляват на 20 574 тона. Плановете на компанията са изоставането да бъде компенсирано през последната четвърт на годината. За деветмесечието на тази година чистата печалба на "Дънди прешъс" е 13.7 млн. долара при 6.6 млн., отчетени през предходния период. За последния тримесечен период пък компанията реализира 19 млн. долара печалба при 2.7 млн. загуба за юли - септември 2004 г. В момента канадската компания е подложена на натиск от страна на български и гръцки неправителствени организации заради проекта си за разработване на златната мина "Ада тепе" край Крумовград, които се опасяват, че ще бъдат нанесени щети на околната среда. Последната дума за изграждането на рудника ще има министерството на околната среда.
Източник: Дневник (07.11.2005)

Световният гигант Mittal Steel спряган като най-вероятния кандидат за Anglo’s Heighveld Mittal Steel SA би могла да плати между 6 и 10 милиарда рубли за Highveld Steel & Vanadium, ако реши да закупи англо-американското сдружение, сочат оценките на четирима анализатори от сектор стомана. Повечето от тях смятат, че Mittal Steel може да си го позволи и ще се замисли сериозно над тази възможност още повече, че не е толкова трудно да преодолее конкуренцията. Mittal обаче заяви, че обмислянето от тяхна страна не значи непременно осъществяване на сделката. Най-слабо оптимистичните анализи сочат, че Anglo може да получи между 60 и 70 рубли на акция за Highveld, имайки предвид несигурността на пазара на ванадий. Други смятат, че слабо вероятно е посочената цена да бъде доста по-висока от справедливата му стойност - 76,44 рубли за акция. Източници пък, които не искат да бъдат поменати, са по-оптимистични казвайки, че сегашното ниско ниво от 25% на акциите е по-високо, отколкото по време на обявяването на евентуалната продажбата на Anglo, която от своя страна би се стремяла към цена от 80 – 100 рубли на акция. Анализаторът Стийв Меинтиес от stockbrokers Imara SP Reid казва, че справедливата стойност на фирмената акция е 87 рубли, и че Аnglo би могла да добави към нея 10 % отгоре. Очакванията за покачване са базирани на гледната точка на Imara, че стоковия пазар ще се задържи силен за по-дълго време. Стийв Меинтиес предупреждава обаче, че Anglo може и да “не се е разбързал” да продава Highveld, който отчете рекордни печалби от 1 млн. рубли за шест месеца до юни.
Източник: Други (09.11.2005)

Абу Даби с интереси в сектора желязо и стомана на Турция, кани турски фирми да работят по проекти в ОАЕ В понеделник (November 7) в Анкара турският държавен министър Кусад Тузмен се срещна с председателя на администрацията за планиране и и икономика на Абу Даби от Обединените арабски емирства (ОАЕ), Шейх Хамид бин Зайед Ал Нахян. Арабската страна кани турските компании да участват в проекти на стойност 100 млрд. щ.д. в Абу Даби. Посочвайки, че търговския обмен между двете страни е бил 1,3 млрд. щ.д. за 2004, министър Тузмен добави, че очакванията за 2005 достигат 1,8 млрд. щ.д. От своя страна, Ал Нахян отбеляза големия напредък на Турция относно процеса за присъединяване на страната към Европейския съюз, подчертавайки ползите, които това носи за страната им.
Източник: Други (09.11.2005)

Arcelor очаква да придобие до 50 % от Laiwu в акции Изпълнителния директор на френско-испонско-люксембурския консорциум Arcelor, Гай Дол съобщи, че след няколко седмици очаква да бъде подписано споразумение, относно предстоящата им инвестиция в китайската Laiwu Steel Co Ltd. Все още сме в процес на преговори и ще отнеме няколко седмици, докато стигнем до крайно споразумение, каза г-н Дол по време на конференция, оценяваща сделка по програмата за развитие на обединените нации за популяризиране на подходящи проекти за развитие в Китай. Китайското законодателство не допуска чуждестранните стомано-производители да придобиват повече от 50% в китайските такива. Но миналата седмица г-н Дол обясни, че това ограничение е само принципно и все още не е сигурно дали ще се спази на практика. Той още добави, че е възможно да се стигне поетапно и до 50% придобиване на акциите на китайския производител. Утре (9 ноември), г-н Дол ще бъде на откриването на смесеното си дружество с Baosteel, което ще произвежда стомана за автомобилния сектор. Вкарвайки 800 млн. щ.д. в този проект, Arcelor прави най-голямата си инвестиция в Китай. Г-н Дол посочи, че въпреки 40 процентното задоволяване на глобалните нужди от стомана в тази страна, търсенето в Китай продължава да се увеличава.
Източник: Други (09.11.2005)

Merrill Lynch очаква по-добър пазар на стомана през 2006 година Merrill Lynch преразгледа прогнозата си за световния пазар на стомана и направи извода, че 2006 година се очертава да бъде по-добра от 2005. Според компанията, докато през тази година се наблюдава свръхпроизводство от около 15 млн. т, догодина ситуацията на пазара вероятно ще бъде далеч по-балансирана. Това ще се отрази благоприятно на цените, тъй като компанията очаква сегашното намаление на запасите скоро да приключи и повишеното търсене да избута цените до неотдавнашните им най-високи нива на азиатския пазар, но все пак търговията да остане в този ценови диапазон. Според Merrill Lynch, първото тримесечие на следващата година може да започне слабо, но през второто се очертава търсенето да се засили. Същата тенденция най-вероятно ще се повтори и през 2007 г.
Източник: Други (09.11.2005)

Инфлация от 5,2% прогнозират експерти за 2006 5,2% ще е инфлацията за 2006 г., според очакванията на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Екипът й завиши данните. Бюджетът за следващата година е разработен при инфлация от 4,9%. Прогнозата за инфлацията в изключително голяма степен зависи от данъчната политика и вдигането на акцизите на цигарите и горивата, пише в доклада на АИАП. Най-значимо е заложеното нарастване на цените на цигарите с 65%. Освен това поскъпват ток и парно. Затова анализаторите повишават и очакваната инфлация за 2005 г. до 5,07%. Заедно с това АИАП вдига и очаквания ръст на БВП през настоящата година с 0,4% до 5,6%. Основна причина са правителствените разходи, които ще доведат до по-голямо търсене. Това води и до повишаване на вноса. В същото време очакваният ръст на износа е леко понижен.
Източник: Стандарт (10.11.2005)

Вещи лица бавят дело за авария в "Кремиковци" Делото за аварията в комбината "Кремиковци" на 10 януари м. г., при която загинаха трима души от изтичане на доменен газ, вчера бе отложено за пореден път заради неявяване на вещо лице. Съдията Пламен Дацов обеща максимални глоби от по 500 лв. за следващо неявяване. Вчера доц. д-р Тодоров, който е участвал в изготвянето на експертизата, не се яви, защото бил в Москва. Загадка продължава да е и местонахождението на 30-килограмовия спирателен кран, който е веществено доказателство по делото и повреда в него се смята за евентуална причина за изтичането на газта. След като стана ясно, че заседанието не може да продължи, бе насрочен и последен оглед за 26 ноември в "Кремиковци". Съдът ще заседава отново на 17 януари 2006 г.
Източник: Сега (10.11.2005)

Производството на автомобилна листова стомана в Шанхай нараства благодарение на смесено дружество от три комбината за стомана Смесеното дружество за автомобилна листова стомана между Shanghai listed Baoshan Iron & Steel Co., Ltd, японската Nippon Steel и европейската Arcelor стартира производство на 8 ноември в Шанхай. Това е първо по рода си коопериране на трите гиганта, чието производство ще задоволява нарастващите нужди на китайския пазар от високо качествена автомобилна листова стомана, както и за подобряване обслужването на автомобилните компании в страната, работещи с чужди инвестиции. Baosteel Nippon Steel Automotive Sheet Co., Ltd е вкарал в дружеството финансова инжекция на обща стойност 803,8 млн. щ.д. Baosteel е с регистриран капитал от 3 млрд. юана и притежава 50 % от смесено дружество, Nippon Steel е с 38% и Arcelor с 12%. Новосъздадената компания има годишен капацитет от 1,7 млн. т. листа автомобилна стомана, 900 000 т. студено-валцована и 800 000 горещо валцована листова стомана. High-end продукцията на новото смесено дружество бележи забележително пазарно преимущество, генералния директор на Baosteel, г-н Ксу Лежиянг каза, въпреки че и стоманената и желязната индустрия, както и индустрията за автомобилна стомана в Китай са навлезли в период на преустройство.
Източник: Други (10.11.2005)

Инвеститори от Ирландия с интереси към черноморските ни курорти, Банско и Пампорово Ирландски инвеститори търсят терени в курортите ни, за да строят жилищни комплекси и хотели. Това стана ясно на строителния инвестиционен форум в столицата. Интересът на чужденците бил насочен предимно към Банско, Пампорово и големите черноморски комплекси. Освен тях подобни терени оглеждат и строителни фирми от Гърция, Кипър и Израел. Целта на инвеститорите е да намерят подходящи парцели, които да купят, а построените на тях сгради да се отдават под наем или да се продават. Интересът е заради засиленото търсене на втори дом от западноевропейци. Във Варна пък се търсят терени от големи вериги хипермаркети, които да открият представителство в морската ни столица.
Източник: Стандарт (11.11.2005)

Открива се пречиствателна станция в Пловдив Централна пречиствателна станция за отпадни води ще открие министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров в Комбината за цветни метали в Пловдив. Изграждането на пречиствателното съоръжение е заключителен етап от "Проект за намаляване на индустриалното замърсяване" на КЦМ. След откриването на пречиствателната станция ще бъдат показани и други обекти, изградени в рамките на екологичната програма на комбината.
Източник: Дарик радио (11.11.2005)

Тепро Стил увеличава капитала си Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 7.I.2005 г. по ф. д. № 6513/2002 промени за "Тепро Стил" - ЕАД: вписва увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 9 829 000 лв. чрез издаване на нови 97 790 поименни акции с номинална стойност 100 лв.; вписва промени в устава.
Източник: Държавен вестник (11.11.2005)

Директните чуждестранни инвестиции в България отчитат 11,5% ръст С 11.5% са нараснали преките чужди инвестиции за деветте месеца в сравнение със същия период на миналата година. Според статистиката на БНБ от януари до септември страната е привлякла 1.323 млрд. EUR при 1.187 млрд. EUR към септември 2004 г. До момента няма сключена нито една приватизационна сделка, притокът е изцяло вследствие на експанзия на чуждите инвеститори, стъпили вече у нас. Най-голям е ръстът на кредитите, които дружествата с чуждо участие получават от своите компании майки - от 468 на 642 млн. EUR. В същото време капиталът на чуждото участие в българските дружества се е увеличил от 499 на 505.4 млн. EUR. В статистиката на БНБ все още не са включени инвестициите по проектите, които получиха сертификат за първи клас, коментираха от Българската агенция за инвестиции /БАИ/. С тях общият обем на привлечените до момента чужди капитали ще надхвърли 1.5 млрд. EUR, съобщи Павел Езекиев, изпълнителен директор на БАИ. Агенцията е издала 10 сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите; от тях 8 са категоризирани като първи клас инвестиции с вложения в България над 70 млн. лв. С реализацията им в страната ще бъдат разкрити близо 10 500 работни места. България ще завърши 2005 г. с привлечени общо около 6 млрд. EUR, от които чуждестранните инвестиции ще достигнат рекордната 2004 г. с обем от 2.5 млрд. EUR, съобщиха от БАИ.
Източник: Пари (14.11.2005)

Алкомет увеличава капитала си От 21 ноември до 2 декември ще протече борсовата търговия с права за записване на нови акции от увеличението на капитала на Алкомет АД-Шумен. Това ще бъде и началната дата за прехвърлянето на правата и записването на акциите, като с всяко право ще може да се запишат по 3 нови акции. На 28 октомври общото събрание на акционерите прие решение за увеличаване капитала на Алкомет, като бъдат предложени за записване нови 13 465 446 броя акции с номинална и емисионна стойност 1 лв. С набраните средства дружеството ще погаси свои дългосрочни задължения. Това ще намали валутния риск и ще влее свежи оборотни средства. Сега капиталът на дружеството е разпределен в 4 488 482 лв. акции с номинал 1 лв. За увеличението до 29 декември трябва да бъдат записани и платени поне 90% от новите акции, а на 13 декември ще се проведе аукцион за продажбата на онези права, срещу които до 6 декември не са били записани акции.
Източник: Пари (14.11.2005)

Промет стийл инвестира в нов социален коплекс “Промет стийл” АД - Бургас, изгради в завода си в Дебелт нов социален комплекс. Инвестицията е на стойност 1.2 млн. лева. “Базата е адаптирана по последните действащи нормативи, в нея има кухня и столова за хранене на 500 човека, което отговаря на нуждите на завода, където се работи на непрекъснат цикъл", каза Желязка Авджиева - главен специалист “Инфраструктура и поддръжка” в дружеството. Заводът “Промет стийл” в Дебелт е открит през 1989 г. Той е разположен на 9 хил. дка и тук е трябвало да се положат производства за 3 млн. тона прокат и приблизително толкова стомана. “Тази площ от 9 хил. дка е изключително голяма и при сегашния производствен цикъл тя се явява излишна. В момента са заети 2 хил. дка с инфраструктурата. Всичко друго е свободно. Една част от него е отдадено под наем, а другата част, която навремето е била складова база на завода, стои свободна”, обясни изпълнителният директор на “Промет стийл” АД Мирослав Борисов.
Източник: Строителство Градът (14.11.2005)

Алумил България със собствена складова база в Пловдив от януари През януари “Алумил България” ООД ще открие собствена складова база за алуминиеви профили в Пловдив. Строителството на обекта стартира това лято и вече е на етап довършителни работи, информираха от компанията. Имотът с площ 4419 кв.м се намира в Югоизточната индустриална зона, която в момента активно се застроява с нови производствени и складови бази. Като втори етап се предвижда изграждане и на двуетажна административна сграда с шоурум, която ще е функционално свързана със склада.
Източник: Строителство Градът (15.11.2005)

Доходите нараснаха с 4 на сто за година Доходите на хората са се увеличили реално с 4,1% за последната година. През септември всеки човек е получил средно по 194,07 лв., обявиха от Националния статистически институт. Това е със 17,24 лв. повече от същия месец на миналата година. Но сумата намалява, като се махне натрупаната инфлация. Средните доходи на домакинствата през септември са били 492,74 лв. или с 38,65 лв. повече от същия месец на миналата година. Увеличава се делът на работната заплата и банковите кредити в семейните пари. През септември всяко домакинство е взело средно по 23 лв. заеми, което е двойно повече от същия месец на 2004 г. Затова се увеличават харчовете за връщане на заеми, както и за транспорт. Нарастват и парите, които хората внасят в банки. На влог всяко семейство през септември държи средно по 14 лв. За наеми, вода, ток и отопление отиват 14,2% от разходите или средно по 71,22 лв. на месец. През септември е намаляло потреблението на повечето основни храни. Хората ядат по-малко хляб, мляко, плодове и зеленчуци отколкото през същия месец на миналата година.
Източник: Стандарт (16.11.2005)

Mittal и Arcelor проявяват интерес към украинското рудодобивно предприятие Криворожски Вторият по големина производител на стомана в света, Arcelor, проявява интерес към приватизацията на украинската компания за добив и преработване на руда Криворожски. Това съобщи на 15 ноември пред журналисти министърът на индустриалната политика на Украйна, Володимир Шандра. Според кореспондент на UNIAN той е заявил, че наскоро в министерството се е състояла среща с представители на Arcelor, на която е станало ясно, че компанията проявява интерес към приватизацията на предприятието. Г-н Шандра добави, че от страна на индийската Mittal Steel също има интерес и също са водени разговори с министерството. Министърът определи продажната цена на комбината на няколкостотин милиона долара и посочи, че тя не би могла да достигне един милиард долара или повече, тъй като строителството на предприятието е незавършено.
Източник: Други (16.11.2005)

Mittal Steel и китайската Kunming Iron & Steel преговорят за смесено дружество Mittal Steel Co NV, най-големият производител на стомана в света, води преговори с китайската Kunming Iron & Steel за създаването на смесено дружество с равно участие на двете страни и обща стойност на инвестициите 20 млрд. юана (1 щ.д. = 8.1 юана), каза президентът на китайската фирма, г-н Хао Шудонг, цитиран от China Business. Надяваме се да постигнем споразумение, каза г-н Шудонг. Kunming Iron & Steel Co Ltd, която има активи на обща стойност от 21,28 млрд. юана, първоначално планираше да привлече 1,8 млрд. х.д. (1 хонконгски долар = 0.129 щ.д.) чрез първично публично предлагане в Хонконг по-рано тази година. Офертата обаче се забави заради слабото представяне на акциите на производителите на стомана на борсата. В началото на годината Mittal Steel Co NV подписа договор за придобиване на 37.17% от акциите от Hunan Valin Steel Tube & Wire Co Ltd срещу 314 млн. щ.д. и така стана първата чуждестранна компания, която придобива дял в държавно предприятие за производство на стомана.
Източник: Други (16.11.2005)

Инвестициите в руския стоманодобив през 2005 г. ще достигнат 3,1 млрд. щ.д. През 2005 г. инвестициите на руските фирми в стоманодобивната промишленост на страната се очаква да достигнат 90 млрд. рубли (3.1 млрд. щ.д.). В сравнение със същия период на миналата година това е с 23,3% повече, съобщи в понеделник (14 ноември) висш държавен служител. Заместник-директорът на отдел индустрия в министерството на промишлеността и енергетиката на Русия, Владимир Лавришчев, каза по време на международна конференция на тема “Руският пазар на метали”, че тази година инвестициите в производството на цветни метали вероятно ще достигнат 75,1 млрд. рубли (2,6 млрд. щ.д.), което е с 15,5% повече от 2004 г. РИА Новости цитира г-н Лавришчев, който каза също, че производството на метали представлява 5% от брутния вътрешен продукт, 15% от промишленото производство и 18% от износа на страната. Министерството прогнозира, че през 2005 г. продукцията от валцувани метали ще достигне 54 млн. т, а търсенето - 28 млн. т, което представлява слабо нарастване в сравнение с 2004 г. Русия изнася над 70% от продукцията си от цветни метали, а САЩ, Китай и Иран остават основните вносители на метални изделия, добави Лавришчев. Експортните цени на световните пазари обаче спаднаха тази година, поради “появата на Китай като голям износител на метали”. Вносът на Русия на цветни метали през 2004 г. възлиза на 2 млрд. щ.д., или с 40% повече от 2003 г. Министерството е сформирало работна група с участието на държавни служители и бизнесмени, която да изготви предложения за развитието на сектора в страната.
Източник: Други (16.11.2005)

Смесеното дружество на Tata Steel и Blue Scope се насочва към стоманени сгради Наскоро създаденото смесено дружество между индийската Tata Steel и австралийската Blue Scope Steel ще насочи дейността си към сферата на панелните сгради и сградите, с интензивно използване на стомана. В неофициален разговор с представители на пресата, след поставянето на първия камък на голф клуба Pilikula в крайбрежния град Мангалоре в събота, изпълнителният директор на Tata Steel, г-н Мутураман каза, че смесеното дружество с равно участие на двете фирми ще предлага конструктивни решения в страната. В Индия нямаме панелни сгради. Нямаме и сгради с интензивно използване на стомана. Този вид конструктивни решения са нови за Индия и смесеното дружество ще има за цел да ги въведе в страната, каза той. Панелните сгради освен че ще спестяват време и разходи, ще бъдат и по-естетични. Сградите от стомана са по привлекателни, по-издържани естетически, по-красиви и по-евтини, допълни той. На въпрос кога тези решения ще бъдат предложени на пазара, изпълнителният директор на индийската фирма отговори, че вероятно ще са нужни около две години, за да излязат тези продукти на пазара. Най-важното нещо при тях е дизайнът. Вече отворихме дизайнерски офис в град Пун, а производството ще бъде разположено в град Джамшедпур. Така че след две години тези нови продукти ще бъдат достъпни и на индийския пазар, заяви той.
Източник: Други (16.11.2005)

Акциите на Kumba достигнаха връх заради прогнозите за цената на желязната руда Акциите на южноафриканския производител на желязна руда Kumba Resources се покачиха с 5% до исторически връх вчера, заради очакваните по-високи цени на стоката след април 2006 г., съобщиха анализатори. Акциите на фирмата скочиха с 5,73% до 16,42 щ.д. за акция (1 щ.д. = 6,18 южноафрикански ранда). Kumba, чиито мажоритарен собственик е Anglo American, е петият по големина производител на желязна руда в света. Обикновено Kumba не участва пряко в преговорите за цените на продукцията, чрез които по-големите производители договарят цените със стоманодобивните компании. Преговорите за цените на желязната руда няма да започнат по-рано от следващия месец, но международните производители на стомана, които бяха принудени да приемат повече от 70% увеличение на цените тази година, публично се изказват срещу още един такъв драстичен скок в цените. Все пак много анализатори очакват догодина увеличение от 10–20%. Япония по традиция вече е уговорила цената с производителите на желязна руда, но търсенето в Китай все повече нараства и това може да доведе до скок на цените, смятат анализатори. Бразилският минен гигант CVRD, най-големият производител на желязна руда, заяви миналата седмица, че търсенето на суровината все още надвишава предлагането и това вероятно ще доведе до ново покачване на цените през следващата година.
Източник: Други (16.11.2005)

ЛУКойл подписа за ниски цени на горивата Цените на горивата, произвеждани от ЛУКойл-Нефтохим Бургас, в следващите месеци няма да следват сляпо котировките на суровия петрол и ще бъдат задържани на най-ниските възможни нива. Евентуалното понижаване на котировките ще бъде незабавно отразявано в цените на горивата в България. Това каза вчера след откриването на новия офис на компанията в София нейният президент Вагит Алекперов. Конкретни стъпки за това се съдържат в меморандума, подписан от президента на компанията ЛУКойл-България Валентин Златев и министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Меморандумът и мерките в него фиксират срок от 6 месеца. За този период ние сме се съгласили да работим с минимална печалба, като смятаме, че това е социалната цена, която нашата компания може да понесе, обясни президентът на ЛУКойл-България. Валентин Златев каза още, че в икономическото и енергийното министерство от ЛУКойл-България е била лансирана идеята акцизните ставки, които формират най-голямата част от цените на горивата, да бъдат преразпределени, като се запазят като приходи.
Източник: Пари (17.11.2005)

Ще правят чугун от боклук Ще правят чугун от боклук в завод край Бобовдол, съобщиха от общината. Отпадъците ще се преработват чрез студена плазма. От готовия чугун ще се отделят металните примеси. До завода ще бъде изградена и електроцентрала, в която от сметта ще се прави ток. Проектът е на българската фирма "Груп интернешънъл". Предприятието ще се строи от българо-швейцарско-руско дружество. 51% ще държат швейцарците, а 31% са на руска фирма. 13% са предвидени за "Груп интернешънъл", а 1% от капитала ще бъде даден на община Бобовдол. Тя получава акциите заради терена, върху който ще се монтират съоръженията. Общата стойност на проекта за екосанитарния завод е 65 млн. евро. Със своя дял от 1% общината ще взима дивиденти върху 650 хиляди евро.
Източник: Стандарт (18.11.2005)

Безработицата отново рекордно ниска Най-ниска безработица от 1996 г. е отчетена от Агенцията по заетостта /АЗ/ за октомври. От началото на годината безработицата спада трайно с цели три пункта и е достигнала 10.43%. Безработните са намалели с 2054 души спрямо предишния месец, а спрямо октомври 2004 г. спадът е с над 50 хиляди души. Главна причина за намалението на безработицата е ръстът в броя на започнали работа лица по различните програми и мерки за заетост на социалното министерство, заяви директорът на АЗ Сотир Ушев. Това компенсира традиционно свития пазар на работни места през есента. В бюрата по труда през октомври са заявени 24 572 свободни работни места, с 1.9% повече от септември. От тях 18 650 са постоянни, а 5922 - временни по програми за заетост. Незаети са останали 8950 работни места. Повече от месец за над 1700 от тях не може да се намерят кандидати за работа. Трайно незаети са 435 работни места, основно от преработващата промишленост. Интересът на работодателите към мерките за заетост се запазва висок, коментираха от АЗ. 40% от заявените места са от работодатели, които искат да ползват насърчителни мерки по Закона за насърчаване на заетостта. Те са предимно в сферата на търговията, преработващата промишленост, аграрния сектор и държавното управление. Новоразкритите свободни работни места са 5437, с 1400 повече от предходния месец. През октомври частният сектор е заявил 14 038 места.
Източник: Пари (18.11.2005)

България ще получи над 12 млрд. евро от ЕС до 2013 г. България може да получи 12,352 млрд. евро от европейските фондове за периода 2007-2013 г., ако успее да влезе навреме в общността и ако подготвеният от Брюксел и все още неприет бюджет не бъде променен драстично. Това съобщи вчера Георги Стоев от дирекция "Програмиране на регионалното развитие" в МРРБ на семинар на ведомството. Заедно със задължителното съфинансиране от българския бюджет - между 25 и 33% спрямо евросредствата, в този период страната ни ще има възможност да оперира общо с около 16 млрд.евро по различни проекти.
Източник: Сега (18.11.2005)

Производството на метали остава без кадри В България има около 100 предприятия, които се занимават с обработка на метали. Само за миналата година инвестициите на български и чуждестранни компании в отрасъла са 2 млрд. лв. Металургията като много други производства постоянно се обновява технологично. И като много други е заплашена от застаряване на персонала и липса на кадри. В отрасъла към момента са заети около 58 000 служители. От тях всяка година се пенсионират около 10%. Така браншът се нуждае от 5000-6000 души годишно, които да заемат освободените работни места. Прогнозите са, че след 5-6 години отрасълът ще бъде изправен пред сериозен недостиг на квалифицирани кадри. ПРОБЛЕМЪТ Възможностите празните редици да бъдат попълнени са две - да бъдат привлечени готови специалисти от пазара на труда или да бъдат наети и обучени млади хора. Първият вариант се оказва почти невъзможен, защото трудовият пазар е силно ограничен и се свива всяка година. Вторият е не по-малко проблемен. Младите хора със средно или с висше образование просто не желаят професия, свързана с обработката на метали. А фактът, че възнагражденията на работниците в големите металургични компании достигат до 900-1000 лв., се оказва недостатъчен, за да ги мотивира. ПРИЧИНИТЕ Проучванията на металургичните предприятия показват, че младите хората не учат висше образование, за да работят в металургията. Основните причини, които ги отблъскват, са работата на смени, наложена от непрекъсваемото производство, и бавният кариерен растеж. Средна квалификация в металургията се постига след 5-7 години работа, казва Томчо Томов, директор Човешки ресурси, TePro Metal. ОБРАЗОВАНИЕТО Средните училища у нас, които подготвят кадри за металургията, са ограничен брой. Съществуват паралелки в София, Перник, Асеновград. Повечето от завършилите гимназия предпочитат да продължат обучението си в университет. След още 5 години обаче те излизат все така неподготвени за работата в производство. Според бизнеса разликата между уменията, заявени в дипломата, и показаните в практиката е драстична. Има нереални очаквания от професията и липсва интерес към дългосрочно обвързване. ВАРИАНТИТЕ Нужно е предприятията да правят съвместни програми с университети, наши експерти да участват в занятията, а студентите да разработват дипломни проекти по фирмено задание. Това казва директорът Човешки ресурси на Кремиковци Димитър Димитров. Тяхната крачка към създаване на връзки с образованието са трудовите борси, които правят съвместно с Химикотехнологичния университет. В средните училища инвестираме в свободно избираеми предмети, специализирани паралелки, обучение по английски език, обяснява Томов. Компанията има персонални договори с ученици от гимназията “Мария Кюри”-София. Основно остава обаче намирането на механизми, с които младите служители да бъдат привлечени, мотивирани и задържани. ИНДУСТРИЯТА ВЕЧЕ ИМА HR АСОЦИАЦИЯ 7 компании са членове на новоучредената Асоциация за развитие на човешкия потенциал в индустрията. Сред тях са Кремиковци АД, Стомана Индустри АД, Комбинат за цветни метали - Пловдив. Асоциацията ще търси финансиране по проекти за подобряване на квалификацията и развиване на уменията на кадрите в индустрията. Ще се работи и по програми за развитие на корпоративната култура на служителите. Като неправителствена организация асоциацията ще си партнира с работодателите, Агенцията по заетостта и общините. Средства за финансиране на различни проекти ще се търсят и от чуждестранни партньори. Като първа задача новоучредената асоциация си е поставила да направи проучване за удовлетвореността и степента на мотивация на специалистите, работещи в металургията. РАБОТНАТА СИЛА В повечето металургични предприятия работят служители от четири поколения. Проучване на TePro Metal показва, че всяко от тях има различни стремежи и се мотивира по различен начин. Според Томчо Томов, директор Човешки ресурси, най-възрастните служители са изключително лоялни и за тях основното е да запазят работното си място. Следващото поколение държат на заплащането и развитието в кариерата. Тези след тях искат да получат допълнителни квалификации, което ще им даде възможност за преносима кариера. Най-младите просто не искат да се обвързват с компанията. Оттук съвсем логично е, че в бранша най-голямо текучество има сред младите кадри. За това HR специалистите са издигнали думата мотивация в култ. Тя започва от разработването на кариерна пътека за всеки служител и минава през добро възнаграждение, различни обучения, допълнителни бонуси, футболен отбор и много други. Налага ни се да търсим нетрадиционни начини за мотивация, казва Томов. МНЕНИЯ: Красимир Дачев, заместник-председател на БТПП, изпълнителен директор на Група Технология на металите АД: Ако махна пенсионерите, няма кой да работи. В момента имам фабрики, в които, ако махна пенсионерите, няма да има кой да работи на тяхно място. Същевременно паралелки по топло обработване се закриват непрекъснато. Това се случва, защото никой не прави проучвания какви професии ще се търсят занапред. А специалностите в металургичната индустрия са с бъдеще. Младите хора, които завършват университет, нямат никакво желание да работят в този бранш. Според мен пазарът ще наложи младежите да търсят реализация в тази сфера. Но държавата пречи много на пазара, като не позволява пластовете в него да се наместят. Томчо Томов, мениджър човешки ресурси, TePro Metal: Нужни са хора с хибридни професии. Не само че трудно се намират кадри, но индустрията вече се нуждае от хора с две или повече професии. Нужни са икономисти, но с техническа култура или инженери с познания по маркетинг. Служителите трябва да разбират от организационно поведение и мениджмънт. Как ще бъдат създадени хибридни специалисти е проблем на образованието. Първо, те трябва да са учили по системата бакалавър-магистър-доктор. Като на ниво магистър могат да учат допълнителна специалност, която да им даде втора професия. Допълнителни умения обаче са задължителни. Те трябва да са наясно с всичко, което се случва в завода, от входа до изхода. Този подход е широко разпространен в западните компании.
Източник: Пари (21.11.2005)

Предприемачите се обръщат към екологията Владимир Тасев е управител на Екотех инженеринг. По професия е инженер металург. Фирмата е създадена през 2001 г. с изцяло частен капитал. Сред най-успешните й проекти са инсталациите за неутрализиране на вредните емисии в цигарената фабрика “София БТ” АД, за производство на алуминий с помощта на природен газ в Скопие, инсталацията за производство на чугун съвместно с Кютнер-Германия. ГОСПОДИН ТАСЕВ, КАКВА БЕШЕ ГОДИНАТА ЗА ВАС? - Добра. Разширихме дейността си в чужбина, а тук запазихме позициите си. Привлякохме нови клиенти в Македония, макар че не сме влагали никакви пари за реклама на местния пазар. Партньорите ни намериха тук, в София. Досега там дейността ни беше насочена изцяло в металургията и екологията. За последните 1.5 години в Македония сме създали 44 работни места. КЪМ КОИ ДРУГИ ПАЗАРИ СЕ СТРЕМИТЕ? - В преговори сме и с някои арабски страни - с партньори от Египет за ремонт на металургични съоръжения и доставка на резервни части. В Ирак ще доставим напълно комплектовани инсталации. ОСЪЗНАВАТ ЛИ БЪЛГАРСКИТЕ ФИРМИ ЗНАЧЕНИЕТО НА ИНОВАТИВНИТЕ РЕШЕНИЯ? - Предприемачите вече не се страхуват да инвестират. А все повече бизнесмени започнаха да отдават значение на екологията. При обсъждането на проекта първата им дума е: А сега какво ще правим с екологичните изисквания. Което е стъпка напред. ПРЕД КАКВИ ТРУДНОСТИ СЕ ИЗПРАВЯ ЕДНА ФИРМА, КОЯТО ИМА МЕЖДУНАРОДНИ ПАРТНЬОРИ? - Първата е изграждането на доверие. Изисква се много време и усилия. Но постигне ли се, става лесно. Нямаме проблеми със сроковете на плащане, нито с доверието в нашите възможности. КОИ СА ДРУГИТЕ БИЗНЕСПРАВИЛА ЗА УСПЕХ? - Да бъдеш коректен и честен към партньорите. Да им покажеш двете страни на медала, но и че си на тяхна страна и те ще бъдат печелившите. КАК СЛЕДИТЕ НОВОСТИТЕ, КОИТО СЕ ПОЯВЯВАТ В РАЗЛИЧНИТЕ ОБЛАСТИ? - Абонати сме на английското сп. Метал бюлетин, следим цените на Лондонската борса, получаваме информация от българската асоциация на търговците на метали. По отношение на екологията поддържаме сериозни контакти с водещи западни фирми от Германия и Италия. Руските ни партньори са доста напред с техническите решения. КАК СЕ ОТРАЗИХА ЦЕНИТЕ НА ГОРИВАТА НА ДЕЙНОСТТА ВИ? - Поръчките ни са свързани с доставки. Не си ли мобилен, губиш. Всички материали и услуги също повлякоха крак с увеличението. Това беше най-трудно. Трябваше да направим така, че ценовият скок да го превърнем в по-лек за нас. МНОГО ОТ ИНОВАЦИИТЕ СА ФИРМЕНО НОУ-ХАУ. - Основното е, че не сме се откъснали от университетските среди и по-конкретно от Химико-технологичния и Техническия университет-София. Работим в много тясно сътрудничество с тях. Тези два вуза си партнират успешно и с Факултета по технология и металургия в Скопие.
Източник: Пари (21.11.2005)

Канадската "Ейжа голд" ще търси злато в България Канадската корпорация "Ейжа голд" (Asia Gold) ще инвестира в търсенето на злато в България, съобщиха от компанията. Дружеството придоби дела на филиала на американската "Айвънхоу" - "Айвънхоу болканс" (Ivanhoe Balkans), в съвместното й дружество с подразделението на "Кембридж минерал рисорсиз" - "Хиъруърд венчърс", обясняват от компанията.
Източник: Дневник (21.11.2005)

Стомана Индъстри влага 40 млн. евро в нов цех Стомана Индъстри влага 40 млн. евро в нов цех. Дружеството ще монтира металургичен стан "Даниели" с годишен капацитет за производство на 500 000 т арматурна стомана. Очаква се той да заработи през 2006 г. От 2002 г. насам дружеството е инвестирало у нас 55 млн. евро.
Източник: Стандарт (22.11.2005)

Пускат линията Даниели 40 млн. EUR за модерна технологична линия в новия сортопрокатен цех на Стомана Индъстри ще инвестира дружеството, съобщиха от неговото ръководство. В цех на пернишкия завод ще бъде монтиран металургичен стан Даниели, закупен през декември 2004 г. от предприятието в несъстоятелност КАМЕТ. Годишният производствен капацитет на новия стан е 500 000 т арматурна стомана. Той не включва само оборудването Даниели, уточниха от компанията. Планира се новият стан да влезе в редовна експлоатация през 2006 г. Около 55 млн. EUR са инвестирани от 2002 г. досега в Стомана Индъстри. 40% е делът на металургичното дружество на вътрешния пазар през 2004 г. От компанията смятат, че през 2005 г. той ще достигне 60%, а след въвеждане на новите мощности дружеството ще придобие господстваща позиция на пазара на черни метали в България. В Стомана Индъстри АД собствеността е разделена между гръцката фирма Сиденор /85.966%/ и българската Еврометал /14.035%/. Металургичното оборудване Даниели е доставено в България през 1988 г. от италианската компания срещу цена от 145 млн. DЕM за пернишкото металургично предприятие КАМЕТ /Качествено металолеене/. Оборудването включва две технологични линии, опаковани в 1435 каси, с общо тегло около 7000 т. Линията за стоманодобив е с годишен капацитет за производство на 200 000 т течна висококачествена неръждаема стомана, а тази за валцуване - с годишен капацитет за 150 000 т суров прокат. От 1995 г., след като КАМЕТ изпада в несъстоятелност, датират опитите оборудването да бъде продадено, за да може с парите, получени от продажбата, да се разплатят дълговете на КАМЕТ. Чак през декември 2004 г. линията е продадена на Стомана Индъстри.
Източник: Пари (22.11.2005)

Dundee Precious Metals стъпва в Сърбия Канадската минна компания Dundee Precious Metals спечели три концесии за геологопроучвателна дейност в Сърбия след участие в публичен търг. Правителството на Сърбия определи Dundee за концесионер на площите "Кока Куруга", "Кока Купятра" и "Тилва Нягра", разположени в района на Църни Връх. Разрешението за проучвателна дейност е предмет на 15-дневни коментари и оценки, съгласно сръбското законодателство. След този срок комисия, определена от правителството, ще преговаря с канадската компания за продължителността на концесионните договори. От Dundee очакват договорите да бъдат подписани в началото на 2006 г. "Dundee се ангажира сериозно с развиването на миннодобивния потенциал в Източна Европа. След направените и планирани инвестиции в България ние сме удовлетворени от предоставената ни възможност да продължим проучванията и инициативите си и в Сърбия", каза Джонатан Гудман, президент и гл. изпълнителен директор на Dundee. Dundee Precious Metals е международна минна компания, чиято дейност обхваща придобиване, проучване, разработване и експлоатация на находища на ценни метали. Тя осъществява дейност в България чрез дъщерните си дружества "Челопеч Майнинг" ЕАД, което разработва медно-златното находище Челопеч и "Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД, което търси и проучва златоносни руди в лицензионна площ Крумовград.
Източник: Монитор (23.11.2005)

Загубите на бюджета от неплатени данъци възлизат на 6.5 млрд. лв. По оценка на данъчните загубите на бюджета от неплатени данъци за 5 г. са около 6.5 млрд. лв. Това беше съобщено през 2004 г. Само от източване на ДДС държавната хазна е ощетена с 2.5 млрд. лв. Други 4 млрд. лв. са вероятните загуби за бюджета от все още неустановените измами според бившия главен данъчен директор Николай Попов. Близо 10% от регистрираните по ДДС фирми са генератори на измами. Данъчните са предали от 2000 г. досега 2200 случая на данъчни нарушения на прокуратурата за суми от 20 млн. лв. до неколкостотин хил. лв. Досега обаче са издадени само 4 присъди. Едната е особено фрапираща с наложено наказание глоба от 700 лв. при източени 70 хил. лв. ДДС.
Източник: Пари (23.11.2005)

Максималният осигурителен доход става 1400 лв. Със 100 лева нараства максималният месечен размер на осигурителния доход от догодина. Според приетия вчера на първо четене бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. най-високата сума, върху която ще се плащат вноските за пенсия и здраве, ще бъде 1400 лв. на месец. Близо 30 хил. българи ще плащат осигурителни вноски върху този доход, показват разчетите на Националния осигурителен институт. От това увеличение се очакват 7.2 млн. лв. повече приходи. Минималният доход, върху който самонаетите лица плащат осигурителните си вноски, обаче няма да се увеличава. Той остава 220 лв. на месец. С близо 70 млн. лв. повече приходи ще събере НОИ тази година, отчете пред депутатите неговият управител Йордан Христосков. Те идват от по-добрата събираемост. С 3.3% ще бъде преизпълнението от вноските на работодателите, с 1.9% от работниците, а с 4.5% от самонаети. С над 8% пък се е подобрила събираемостта от глоби и начети. В същото време просрочените задължения към НОИ бележат лек спад, отбеляза Христосков. През следващата година съотношението между работещи и пенсионери се подобрява. Догодина на 100 заети ще се падат 91 пенсионери при 96 в момента. Основна причина за това е намаляването на броя на хората, които излизат в пенсия всяка година, обясни Христосков. Освен това преди години голяма част от днешните пенсионери са използвали възможността за по-ранно пенсиониране. Все пак страната ни е далеч зад Западна Европа по този показател, където на 100 работещи се падат между 35 и 55 пенсионери, каза Христосков. След нас са само някои страни от бившия Съветски съюз.
Източник: Пари (23.11.2005)

Медта в Лондон поевтиня заради спекулации, че Китай може да забави доставките Медта претърпя най-големия си спад на борсата в Лондон за последните четири седмици заради спекулации, че Китай бави някои доставки на метала, за да ограничи загубите от неизгодните сделки на държавния дилър Лию Кибин. Правителството може да уреди някои от сделките чрез плащане в брой или доставка на метал, или прехвърляне на някои от договорите за 2006 г., каза Юан Фанг, дилър в шанхайската Dongya Futures Co. Съгласно условията на сделките на Лию, почти 200 000 т трябва да бъдат доставени до 21 декември, съобщи държавният China Daily миналата седмица. Лию е спекулирал, че цените ще паднат. Тази година медта скочи с 29% до рекордни нива. Спекулира се, че Китай ще достави около 50 000 т в азиатски складове и че ще разсрочи някои от късите позиции, каза Юан в Шанхай. Очакванията, че на Китай може да не се наложи да купува толкова много метал, за да изпълни задълженията си, предизвика продажба на запаси. На лондонската метална борса, цената на тримесечните доставки на мед спадна с 44 щ.д. или с 1.1% до 4 068 щ.д. за тон към 12:08 часа местно време. По-рано спадна с почти 2.5%, което е най-големият спад в рамките на един ден от 21 октомври насам. Рекордно високите цени от 4 243 щ.д. бяха постигнати на 18 и 21 ноември. Спадът на LME, най-голямата борса за метали в света, стана след поевтиняване на метала в Ню Йорк и Шанхай. source: Boomberg
Източник: Други (23.11.2005)

Arcelor предлага 3,7 млрд. щ.д. за Dofasco Arcelor, вторият по големина производител на стомана в света, отправи враждебно предложение за изкупуването на канадската Dofasco на стойност 4,3 млрд. к.д. (3,7 млрд. щ.д.), за да затвърди позицията си на пазара на суровини за автомобилостроенето в Северна Америка. Arcelor, със седалище в Люксембург, ще предложи 56 к.д. в брой за всяка акция на Dofasco, което е с 27% повече от цената, на която затвори борсата в Торонто във вторник (22 ноември). Говорителите на базираната в Хамилтън, Онтарио, Dofasco не направиха коментар. Това е най-голямото придобиване на Arcelor от създаването й през 2002 г. Изпълнителният директор на Arcelor Гай Дол получава достъп до американските производители на коли като Ford Motor, добавяйки ги към европейските си клиенти, които включват PSA Peugeot Citroen. Дол иска да завземе пазарен дял от милиардера Лакшми Митал, който стана най-големият доставчик на американските производители на автомобили, придобивайки International Steel Group, създадена от Уилбър Рос, за 4,5 млрд. щ.д. през април.
Източник: Други (23.11.2005)

“Стомана индъстри” ще се цели в пазарен дял от 60% Пернишкото предприятие "Стомана индъстри" планира до края на 2007 г. след пускането в експлоатация на новата си производствена линия да разшири пазарния си дял в България до 60 на сто, съобщи агенция SeeNews, като цитира източници от компанията. По данни на предприятието в момента продуктите му заемат около 40 процента от общия пазар на тази продукция. "Стомана индъстри" е собственост на гръцката металургична група "Виохалко" (Viohalco). Новата производствена линия ще бъде пусната в експлоатация най-късно до началото на 2007 г. Тя ще увеличи производственият капацитет на дружеството с още 500 хил. тона продукти годишно. В момента "Стомана индъстри" произвежда 800 хил. тона необработена стомана и 300 хил. тона ламарина годишно. В края на 2004 година компанията закупи част от технологичното оборудване "Даниели" от пернишкия завод "Камет". "Стомана индъстри" ще инвестира общо 40 млн. евро (или 47.1 млн. долара) в оборудването, преди то да бъде пуснато в експлоатация. Средствата ще отидат главно за инсталирането на съоръжението, като се предвижда да се изгради и необходимият сграден фонд. Още 1.5 - 2 млн. лв. ще отидат и за транспортирането на машините. Новото производство ще позволи да се открият нови 300 работни места. С него се запълва липсващото звено в завода, което ще позволи и по-голямо натоварване на сега съществуващия термокалибровачен цех, обясняват още от компанията. "Стомана индъстри" е едно от трите големи предприятия в страната, които се занимават с производството на стомана. Другите две са "Промет стийл", което се намира край Бургас, и най-голямото дружество в сектора "Кремиковци", чийто мажоритарен дял се държи от индийската Ispat Industries. За 2004 г. трите предприятия в бранша са произвели общо 2.1 млн. тона стомана, 1.2 млн. тона чугун, 1.553 млн. тона профили от валцована стомана и 234 хил. тона горещи и студени профили от валцована стомана. "Виохалко" е вече от 15 години на българския пазар. Освен пернишката "Стомана индъстри" компанията е собственик на девет завода у нас, сред които "Стилмет", благоевградската "Леско", която произвежда дървен амбалаж, "София мед", Термокалибровъчния завод в Перник, "Сигма", която се занимава с ремонтна дейност, холдинговата структура "Стилмет", "ТеПроСтил" - Перник, и "Съни сълюшънс", която прави слънчеви панели.
Източник: Дневник (23.11.2005)

НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал над 1000 души за 9-месечието на 2005 г., осигуряващи общо 112 403 лица и със среден осигурителен доход 599 лв.: 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ гр.Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС гр.Бургас 3 КРЕМИКОВЦИ гр.София 4 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ гр.Варна 5 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с.Ковачево 6 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с.Трояново 7 МОБИЛТЕЛ гр.София 8 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" гр.София 9 ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА гр.Севлиево 10 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" гр.Пловдив 11 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД гр.Благоевград 12 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА гр.София 13 БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ гр.София 14 АРСЕНАЛ гр.Казанлък 15 БАНКА ДСК гр.София 16 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" гр.София 17 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с.Медникарово 18 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с.Мирково 19 БУЛБАНК гр.София 20 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ гр.София 21 ПЕТРОЛ гр.София 22 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ гр.София 23 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с.Ковачево 24 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ гр.Сопот 25 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ЮГ" гр.Пловдив 26 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА гр.Варна 27 СТОМАНА-ИНДЪСТРИ гр.Перник 28 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ИЗТОК" гр.Варна 29 АСАРЕЛ-МЕДЕТ гр.Панагюрищe 30 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ЗАПАД" гр.София 31 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "СЕВЕР" гр.Плевен 32 КЦМ гр.Пловдив 33 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ гр.София 34 ЯНА гр.Бургас 35 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ гр.Севлиево 36 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА гр.Дупница 37 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ гр.София 38 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ гр.София 39 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" гр.София 40 СОФАРМА гр.София 41 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН гр.Гоце Делчев 42 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ гр.София 43 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА гр.София 44 РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ гр.София 45 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ гр.София 46 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ гр.Костинброд 47 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ-ГРАД гр.София 48 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ гр.Плевен 49 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ гр.София 50 РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ" - СОФИЯ гр.София
Източник: Други (24.11.2005)

НОИ обяви 50 -те най-големи длъжници за 9-месечието на 2005 г., с общ размер на задълженията 158 028 хил. лв. 1 КРЕМИКОВЦИ гр.София приет погасителен план за разсрочване на задълженията 2 СТОМАНА гр.Перник приет погасителен план за част от задълженията; приета оздравителна програма 3 БЕСТТЕХНИКА ТМ - РАДОМИР гр.Радомир принудително събиране на задълженията от АДВ 4 ВИДАХИМ гр.Видин принудително събиране на задълженията от АДВ (Агенция за държавни вземания) 5 МИНИ - БОБОВ ДОЛ гр.Бобовдол запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 6 НОВА ПЛАМА гр.Плевен принудително събиране на задълженията от АДВ 7 КАВАЛЕР гр.София запорирани банкови сметки / принудително събиране на задълженията от АДВ 8 МАРИЦА КК гр.Пазарджик принудително събиране на задълженията от АДВ 9 ХИМКО гр.Враца запорирани банкови сметки и предложени обезпечителни мерки 10 АД "РУДОДОБИВ И ОБОГАТЯВАНЕ-КРЕМИКОВЦИ - КЛОН СОФИЯ" гр.София запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 11 МИНСТРОЙ - БОБОВ ДОЛ гр.Бобовдол принудително събиране на задълженията от АДВ 12 МИНА "МАРИШКИ БАСЕЙН" гр.Димитровград запорирани банкови сметки 13 ЕТАВИА-А.Д. гр.Кюстендил принудително събиране на задълженията от АДВ 14 МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ гр.Перник Чл. 146 от ДПК 15 СТОМАНЕНИ ТРЪБИ гр.Септември запорирани банкови сметки 16 МИНИ-ПЕРНИК гр.Перник в ликвидация 17 БУРГАСКИ МЕДНИ МИНИ гр.Бургас принудително събиране на задълженията от АДВ 18 АГРОТЕХНИКА гр.Карлово запорирани банкови сметки 19 ИК ЗЕЛИН гр.София принудително събиране на задълженията от АДВ 20 НИТИ гр.Казанлък принудително събиране на задълженията от АДВ 21 САНИТ гр.Плевен запорирани банкови сметки 22 СТОМАНЕНИ ОТЛИВКИ И ИЗКОВКИ гр.Радомир принудително събиране на задълженията от АДВ 23 МАРЕНА гр.Дупница принудително събиране на задълженията от АДВ 24 МРАЗ гр.София принудително събиране на задълженията от АДВ 25 БОБОВ ДОЛ - ТРАНСПОРТ гр.Бобовдол принудително събиране на задълженията от АДВ 26 ГОРУБСО - РУДОЗЕМ гр.Рудозем принудително събиране на задълженията от АДВ 27 МОНТАНА гр.Монтана принудително събиране на задълженията от АДВ 28 МАРИЦАТЕКС гр.Пловдив запорирани банкови сметки 29 КЕМБАРОУ-ММ-5 с.Зелендол запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 30 ГОРУБСО - МАДАН гр.Мадан принудително събиране на задълженията от АДВ 31 ЕЛИА гр. Никопол запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 32 САНЯ с.Гиген запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 33 БЕЛТРАНС гр.Перник запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 34 ЧАВДАР гр.Ботевград принудително събиране на задълженията от АДВ, в несъстоятелност 35 ЛЕДЕНИКА И ММ гр.Варна запорирани банкови сметки 36 ГЪМЗА - 1922 гр.София принудително събиране на задълженията от АДВ 37 ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ИВАН ЧОЛЕВ" гр.Костенец запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 38 МИХАН гр.Гоце Делчев запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 39 МИНА БЕЛИ БРЕГ с.Габер запорирани банкови сметки 40 ДИМЯТ гр.Варна запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 41 БАЛКАНКАР - ДУНАВ гр.Лом принудително събиране на задълженията от АДВ 42 ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ "ПИРИН" гр.Благоевград запорирани банкови сметки, принудително събиране на задълженията от АДВ 43 ДОБРИНОВ ТРАНСПОРТ гр.Монтана принудително събиране на задълженията от АДВ 44 ДП "СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" - СТРОИТЕЛНО ПОДЕЛЕНИЕ - ВАРНА гр.Варна запорирани банкови сметки 45 ДОМИНЕКС - ЕООД гр.Русе запорирани банкови сметки 46 ЯМБОЛЕН гр.Ямбол принудително събиране на задълженията от АДВ 47 ДОБРИЧ МЕЛ гр.Добрич принудително събиране на задълженията от АДВ 48 БЕТА гр.Червен бряг запорирани банкови сметки и предложени обезпечителни мерки 49 ДП "СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" - СТРОИТЕЛНО ПОДЕЛЕНИЕ СОФИЯ - ГОРУБЛЯНЕ гр.София приет погасителен план за разсрочване на задълженията 50 СЪНИТЕКС гр.Мездра запорирани банкови сметки и предложени обезпечителни мерки
Източник: Други (24.11.2005)

Европа бие отбой за Козлодуй Комисията по външни работи на Европейския парламент прие доклада на Джефри ван Орден за подготовката на България за членство в ЕС. Документът съдържа благоприятна поправка за бъдещето на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Тя гласи: "Европарламентът призовава Съвета на ЕС да бъде готов гъвкаво да преразгледа датите за закриването на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", докато влезе в действие ново поколение ядрени мощности в България, без това да е в ущърб на сигурността". Поправката бе внесена от британеца Ван Орден и други представители на "ядреното лоби". Външният министър Ивайло Калфин обаче заяви, че би било опасно да искаме преразглеждане на сроковете, защото това може да стане основание за отлагане на членството ни.
Източник: Стандарт (24.11.2005)

Европейският стоманодобивен гигант "Арселор" планира да отправи оферта на стойност от 3.6 млрд. долара за "Дофаско" (Dofasco), съобщи "Блумбърг". С придобиването на канадското дружество "Арселор" иска по-голям дял от пазара в региона, където активността на автопроизводителите се увеличава, а индийската "Митал" има доста голяма част. "Дофаско" ще се превърне в нашата платформа за навлизане в Северна Америка, заяви изпълнителният директор на "Арселор" Гай Дол. "Дофаско" е най-големият стоманопроизводител в Канада по продажби. Двете компании вече няколко пъти водиха преговори за реализирането на подобни намерения, но всеки път те приключваха неуспешно, заявиха още от "Арселор". "Дофаско" ще има на разположение 60 дни след официалното отправяне на предложението да вземе решение за продажбата на две трети от капитала си. Офертата на люксембургския гигант е с 27 на сто повече от пазарната стойност на "Дофаско". Двете компании вече имат съвместен завод за производство на неръждаема стомана в Хамилтън, Онтарио. Новината за предстоящата оферта дойде малко след като Дол обяви, че ръководената от него компания ще отдели 5.9 млрд. евро за нови придобивания, за да стопи разликата със сегашния лидер "Митал". Индийският гигант купи базираната в Ричфийлд, Охайо, компания "Интернешънъл стийл груп" (ISG) за сумата от 4.5 млрд. долара.
Източник: Дневник (24.11.2005)

Гръцки доставчик на стомана ще прави център за дистрибуция в София Гръцката компания, търгуваща с метали и изделия от стомана в България - "Македония сидиремпорики" (SIDMA), е закупила застроен парцел в София с обща площ 39 хил. кв.м, съобщи гръцката преса. Мястото включва сграда и складово помещение с обща застроена площ 4500 кв.м. Цената на покупката не се споменава, а транзакцията е осъществена през местното подразделение на гръцкото дружество в страната. Компанията ще използва халето в столицата за изграждането на дистрибуционен център, каквито намерения обяви, че има, по-рано тази година. В него ще бъдат складирани метали и други изделия от стомана и впоследствие ще бъдат доставяни в търговската мрежа в страната. SIDMA има смесено дружество в България за търговия с метали с водещия в сектора в Израел производител - "Пекър плада" (Packer Plada). Името на джойнт венчъра е SID-PAC, като гърците притежават 75% от капитала в него, а израелците - 25%. Дейността на SIDMA в България се контролира от кипърския филиал на компанията - SIDMA Worldwide. Първоначалният капитал на смесеното дружество ще е 200 хил. евро, който след това ще бъде увеличен до 1.3 млн. евро. "Пекър плада" е една от водещите индустриални компании в Израел и годишно отчита продажби за стотици милиони долари. Освен в българската столица SIDMA е придобила парцел от 32 хил. кв.м и в Букурещ. Намеренията на компанията са да започне изграждането на индустриален център там през 2006 г.
Източник: Дневник (24.11.2005)

Stelco подписва с Mittal Steel за продажбата на три свои компании Най-големият канадски производител на стомана Stelco, който в момента се преструктурира, съобщи в сряда, че е подписал окончателен договор за продажбата на три от дъщерните си фирми на Mittal Steel. Цената не беше разкрита. Базираната в Хамилтън, Онтарио, компания бе сключила предварително споразумение с Mittal в началото на ноември. Mittal Canada Inc., дъщерна на най-големия производител на стомана в света, Mittal Steel Co. NV, ще придобие компаниите Stelwire в Онтарио, Stelfil в Лашин, Квебек, и Norambar в Контркор, Квебек. Сделката е добре дошла както за дъщерните ни фирми, за техните служители и пенсиониращите се в тях, така и за Stelco, заяви в сряда Кортни Прат, изпълнителен директор на компанията. За дъщерните фирми тя означава нов собственик, който гледа на тях като на стратегически активи. За служителите и пенсиониращите се означава по-голяма сигурност. А на Stelco помага да се съсредоточи върху интегрираното си производство на стомана. Преди 22 месеца Stelco подаде молба в съда за защита от фалит и миналата година заяви, че иска да продаде дъщерните си дружества и да се насочи само към основната си дейност в Хамилтън и Нантикоук, Онтарио.
Източник: Други (25.11.2005)

Комисари затварят наши заводи ЕС вече започна да затваря наши заводи заради лошите условия, при които работят хората в тях. Внезапна проверка на Еврокомисията бе направена миналата седмица в 14 фирми от сектор "Дървообработване". Всички до една не отговаряли на изискванията за безопасни условия на труд, съобщи зам. социалният министър Васил Войнов. Тази седмица Главната инспекция по труда започва проверка в 14-те фирми, повечето от които мебелни цехове. Вероятно всичките ще бъдат затворени. Ще последват проверки и в други браншове, прогнозира Войнов. Европа приема за дъмпинг това, че работодателите не инвестират в здравословни условия на труд, обясни той. Влизането в сила на европейските изисквания бе отлагано на 2 пъти заради опасенията, че 70% от заводите ни ще бъдат затворени. Последната отсрочка изтече в началото на тази година. Еврокомисията няма права да закрива директно фабриките, но следи дали ГИТ затваря тези, които не отговарят на стандартите. В дървообработването проблем имат почти всички фирми, коментира Войнов. Изключение правели само тези, взели помощ от програмата САПАРД.
Източник: Стандарт (28.11.2005)

Бизнес климатът продължава да се влошава Поредно влошаване на бизнес климата отчита Националният статистически институт през ноември. Общият показател за стопанската конюнктура е с 0.5 пункта под октомврийското равнище. Пети пореден месец той пада, след като през юни отбеляза рекордно висока стойност. Най-сериозно понижение има в промишлеността - с 2.6 пункта. Основно то се дължи на лошите оценки, които стопанските ръководители дават за настоящото състояние на предприятията им и за нивото на поръчките от страната и от чужбина. Несигурната икономическа среда продължава да засилва негативното си влияние върху нагласите на бизнеса. Въпреки това мненията на мениджърите за очакваната производствена активност през следващите шест месеца са оптимистични. По отношение на цените те продължават да предвиждат тяхното покачване. Строителството е вторият отрасъл, в който бизнес настроенията са доста скептични. Строителната активност се запазва на нивото от предходните месеци, но предприемачите са по-резервирани за развитието на бизнеса си през следващите три до шест месеца. Финансовите проблеми като неплатежоспособност, трудности при получаване на кредит и високи лихвени проценти са посочени като основен фактор, затрудняващ дейността на 50.8% от анкетираните строителни предприемачи. За разлика от промишлеността очакванията за увеличаване на цените в строителството намаляват. През ноември в търговията на дребно стопанската конюнктура остава без промяна. Търговците предвиждат спад на поръчките, особено към доставчиците от чужбина, и ръст на цените. Единствено в сектора на услугите се отчита подобряване на бизнес климата благодарение на увеличеното търсене. Очакванията за следващите три месеца обаче са по-неблагоприятни. И тук се очаква сериозен ръст в продажните цени. - Най-сериозно понижение има в промишлеността - с 2.6 пункта, заради спад на поръчките - Строителната активност се запазва висока, но настроенията за следващите месеци са доста скептични - Единствено в сектора на услугите се отчита подобряване на бизнес климата благодарение на увеличеното търсене.
Източник: Пари (28.11.2005)

Заплатите в големите компании растат най-бързо Средно с между 6 и 10% са се увеличили заплатите в 350-те предприятия, обявени за най-коректни работодатели от Националния осигурителен институт (НОИ). Ръстът е за деветте месеца на 2005 г. Престижният списък включва дружествата, в които осигурителният доход е най-голям. Това означава, че собствениците им не укриват част от възнагражденията, плащат осигуровките върху пълния им размер и затова са наречени "най-коректни" от НОИ. За първи път тази година най-голям е ръстът в най-големите компании. Според анализатори увеличението следва повишаването на производителността на труда. Средната производителност скочи номинално с около 8% за първите шест месеца. Предполагам, че подобно ще е покачването за цялата 2005 г., каза Георги Стоев от Industry Watch. Според него обаче вероятно не може да бъде отчетен коректно ръстът на заплатите в по-малките компании, които са по-гъвкави при криенето на разходите за труд. По принцип няма трайна причина заплатите в една и съща индустрия да растат със скорост, различна за големите и малките, коментира той. Изненадващо най-голям е процентът на увеличение на заплатите в най-големите компании - с над 1000 заети. Осигурителният доход в тях е нараснал между януари и септември с 9.9 на сто до 599 лв. Основната причина за това е в съкращаването на персонал от 180 хил. на 112 хил. души, съчетано с увеличеното производство. В тази група са големите производствени предприятия - телекомите БТК и "Мобилтел", промишлените гиганти "Идеал стандарт" и "Видима", АЕЦ "Козлодуй", "Стомана индъстри", "Асарел медет", КЦМ - Пловдив, и други. Петдесетте най-големи длъжници към общественото осигуряване не са внесли във фондовете на НОИ 158 млн. лв. главници и лихви при 165 млн. лв. преди три месеца. Списъкът се води по традиция от металургичния комбинат "Кремиковци", който обаче има погасителен план и го изпълнява. В челната тройка са пернишката "Стомана" и "Бесттехника" - Радомир. Последното дружество е сред лидерите и на друг "черен списък" - този на длъжниците на здравната каса. Общият размер на дълга на 50-те най-безотговорни работодатели към касата за деветте месеца на годината е 12.6 млн. лв., колкото и в края на юни. Най-често това са общини или предприятия в несъстоятелност, голяма част от които са мини.
Източник: Дневник (28.11.2005)

Mittal Steel става акционер в Криворижстал след 28 ноември Mittal Steel Corporation ще влезе в най-големия украински производител на стомана Криворижстал след 28 ноември, когато трябва да постъпи плащането за придобития пакет акции, съобщи украинският министър-председател Юрий Йехануров. След тази дата ще бъдат взети конкретни решения и мисля, че те ще дадат резултат, заяви министър-председателят пред пресата в Киев във вторник. Той добави, че въпросните решения предполагат президентът да подпише закон, който дава зелена улица на плащанията в чужда валута. Мисля, че това решение ще изясни всички въпросителни, заяви той. Според предишна информация украинският фонд Държавна Собственост е провел търг на 24 октомври за продажбата на 93,02% от акциите на Криворижстал. Победителят, Mittal Steel, най-големият производител на стомана в света, е предложил за акциите 24,2 млрд. украински гривни или повече от 4,8 млрд. щ.д.
Източник: Други (28.11.2005)

Над 1 млн. евро вложени в Енерджи Солюшънс досега С положителен финансов резултат се очаква да приключи настоящата финансова година едно от най-новите дъщерни дружества на групата “Виохалко”-”Енерджи Солюшънс” АД, информира главният директор Александрос Захариу. Производственият процес във фирмата стартира през февруари т.г. Тя се специализира в производството на фотоволтаични модули. Това са устройства, които имат способността да превръщат слънчевата светлина директно в електроенергия. В момента в цеха се работи на една смяна, като общият брой на заетия персонал в него е 15 човека. Основната причина производството да не е преминало още на трисменен режим на работа е недостигът на суровина за произвеждането на модулите. Става въпрос за соларни клетки, които се произвеждат в Германия. Ако проблемът с доставката на суровината се реши, то няма никакъв проблем производството да премине на трисменен режим на работа, при което годишният капацитет на цеха ще достигне 4.5 мегавата. “Енерджи Солюшънс” е оборудвано със съвременно ново оборудване, производство на водещи фирми от Германия и САЩ. До момента в цеха са вложени инвестиции на стойности над 1 млн. евро. Мениджърският екип планира през следващата година да инвестира още около 500 000 евро за закупуването на още оборудване. Пускането му в експлоатация се очаква да стане към средата на 2006 г. Ако дотогава цехът премине на трисменен режим на работа, то годишният му капацитет ще достигне от 8 до 10 мегавата, което означава над 2 пъти увеличение на производството. Продукцията на цеха е предназначена преди всичко за Германия, която засега е най-големият потребител на фотоволтаични модули. Те намират приложение в отдалечени райони, високопланински местности или острови, където е трудно електрозахранването или включването в централната електросистема. “Много европейски страни подпомагат инициативата на хората за монтирането на тези модули, като например в Германия, Италия, Швейцария, Испания и др. Произвежданият от фотоволтаичните модули ток се изкупува на преференциални цени, които са по-високи от тези, на които се изкупува електроенергията, произвеждана по традиционния начин, тъй като е продукт на екологично чисто производство. Енергията, добита от модулите се заплаща между 45 и 55 евроцента за киловатчас, което е почти 5 пъти по-скъпо от другата електроенергия. Затова хората инвестират в тези модули, тъй като използват електроенергията не само за собствени нужди, а и да я продават, от което печелят.
Източник: Други (28.11.2005)

Швеция ни предлага 1 млрд. евро инвестиции Швеция е готова да инвестира у нас над 1 млрд. евро. Това ще стане само под формата на директни и индиректни офсетни програми. Те ще се осъществят, ако Министерството на отбраната избере шведския лек многоцелеви изтребител JAS-39 "Грипен" за модернизация на българските ВВС. Въпреки че международният конкурс за избор на многоцелеви изтребител за нашите ВВС ще бъде обявен догодина, представители на световноизвестни шведски компании като СААБ, "Скания", "Волво", АББ, "Астра Зенека" и др. пристигнаха вчера в София. Те искат да проучат възможностите за инвестиции у нас по бъдещите офсетни програми. Десантът на големите в шведската индустрия е в рамките на официалното посещение на шведския държавен секретар на промишлеността и търговията Ларс Олоф Линдгрен у нас. Официалната цел на посещението е насърчаване на търговските отношения между Швеция и България. Освен това то трябва да подготви визитата на премиера Сергей Станишев в Стокхолм. Срещата на Станишев с шведския министър-председател Йоран Першон е планирана за 5 декември. Визитата на Ларс Олоф Линдгрен е ясен сигнал за готовността на Швеция да се бори докрай нашето Министерство на отбраната да избере "Грипен". Присъствието на старшия вицепрезидент на СААБ Кжел Мьолер у нас и лекцията, която той ще изнесе днес в Българската търговско-промишлена палата, показват, че Швеция е готова да предложи огромни инвестиции в рамките на бъдещи офсетни програми след евентуално сключване на сделка за покупка на 16-20 изтребителя JAS-39 "Грипен". Инвестиционната инвазия на 15-те големи шведски компании у нас се подкрепя от представители на Министерството на външните работи в Стокхолм, Скандинавската банка за инвестиции, Шведския съвет за гарантиране на експортни кредити и др.
Източник: Стандарт (30.11.2005)

Признание Изпълнителният директор на "Асарел-Медет" АД и председател на Българска минна камара д-р инж. Лъчезар Цоцорков бе удостоен със званието "Почетен гражданин на Община Панагюрище", съобщиха от компанията. Това високо звание му бе присъдено за изключителни заслуги и принос към община Панагюрище и страната в областта на икономиката.
Източник: Монитор (30.11.2005)

Външният дълг се повиши с 650 млн. EUR Брутният външен дълг се е повишил с близо 650 млн. EUR до 13.170 млрд. EUR в края на септември спрямо 31 декември 2004 г., показват данните на БНБ. Съотношението дълг/БВП е 62.2%, като все още страната ни не е покрила маастрихтските изисквания, според които това отношение трябва да е 60%. Задълженията на публичния сектор за разглеждания период възлизат на 4.575 млрд. EUR, като частните продължават да взимат превес, качвайки се до близо 8.6 млрд. EUR. Свиването на държавния дълг е следствие от реaлизираните две операции по обратното изкупуване на последните 2 емисии брейди облигации. За първите девет месеца на годината страната ни е погасила задължения за 4.6 млрд. EUR, което е с 2.74 млрд. EUR повече в сравнение със същия период на миналата година.
Източник: Пари (30.11.2005)

"Кремиковци" отчете загуба от 19.66 млн. лв. за полугодието Металургичният комбинат "Кремиковци" най-накрая представи неконсолидираните си финансови отчети за полугодието. Това са първите отчети, които компанията дава след покупката на мажоритарния дял в комбината от индийската "Глобал стийл холдинг лимитид" през лятото. Трябва да се отчете обаче, че новите собственици нямат отношение към постигнатия резултат, тъй като реално смяната на собствеността и влизането във владение на дружеството се осъществи след общото събрание, което се проведе през август. Според представените неконсолидирани данни нетните приходи от продажби на "Кремиковци" нарастват до 454.2 млн. лв. спрямо 400 млн. лв. за година по-рано. С по-бързи темпове нарастват разходите за материали, които се увеличават с 60.5 млн. лв. и достигат 390 млн. лв. Намаляването на запасите от продукция и незавършено производство смекчават негативния ефект от повишените разходи за материали. С над два пъти до 15.55 млн. лв. нарастват и разходите за лихви. Въпреки това крайният финансов резултат за първите шест месеца на годината "Кремиковци" се подобрява. За първото полугодие на т.г. дружеството отчита загуба от 19.66 млн. лв. спрямо загуба от 31.03 млн. лв. за година по-рано. За полугодието активите на "Кремиковци" намаляват до 1.186 млрд. лв. спрямо 1.211 млрд. лв. Общите задължения на комбината не се променят съществено и от 592 млн. лв. се понижават до 587 млн. лв. Според неконсолидирания финансов отчет "Кремиковци" притежава дялове от 20 компании, от които 12 дъщерни. Общите инвестиции в дружества са на стойност 12.44 млн. лв. Въпреки огромното закъснение за представяне на финансовите отчети все още има неясноти относно данните в него, тъй като "Леминд ФПЛ" е представено като дъщерно дружество в баланса, коментират анализатори. Това е името и на закупено през пролетта сръбско предприятие. Заради противоречивите новини от комбината кой стопанисва задграничната придобивка на "Кремиковци", уместен е въпросът дали това е сръбското предприятие. Предвид големия брой дъщерни дружества, които комбинатът контролира, от значение е консолидираният резултат, смятат анализатори. Например търговската дейност, където се отчитат най-големите обороти, е в "Кремиковци трейд", което е 100% собственост на комбината. Затова най-достоверна информация за състоянието на дружеството може да се получи от консолидирания резултат.
Източник: Дневник (30.11.2005)

Tata Steel планира да закупи завод в Тайланд Най-големият индийски частен производител на стомана Tata Steel има намерение да закупи тайландска стоманодобивна компания. Сделката, която е в начален стадий, се очаква да приключи до няколко месеца, съобщиха източници във вторник (29 ноември). По-рано през ноември изпълнителният директор на Tata Steel заяви, че компанията води преговори с още няколко чуждестранни фирми с цел придобиване. Съобщено бе също, че Tata Steel е започнала разговори с южноафриканската Anglo American за придобиването на 79-процентния й дял в Highveld Steel. Това (южноафриканската компания) не е единствената фирма, към която проявяваме интерес. Всъщност набелязали сме още няколко, каза изпълнителният директор, като отказа да придаде по-специално значение на планираното придобиване. Осведомени източници обаче заявиха, че предложеният план за придобиване на южноафриканската компания все още не е приет. Миналата година Tata Steel придоби NatSteel Asia, която има капацитет да произвежда два милиона тона стомана годишно и мощности в седем страни. Tata Steel, която има производствени мощности в шест държави в Източна Азия и Китай, планира да изгради завод за стомана в Иран с капацитет от шест млн. тона и завод в Бангладеш с капацитет от два милиона тона, добавиха източниците. В момента Tata Steel произвежда пет милиона тона стомана годишно.
Източник: Други (30.11.2005)

ThyssenKrupp предлага приятелско поглъщане на Dofasco за 3,5 млрд. евро Най-големият производител на стомана в Германия – ThyssenKrupp, обяви офертата си за приятелско поглъщане на канадския производител на стомана Dofasco, като по този начин се противопостави на враждебната оферта на Arcelor от миналата седмица. Анализаторите и инвеститорите останаха обаче скептични. Базираният в Дюселдорф немски промишлен гигант каза в понеделник, че се притичва на помощ на канадската компания Dofasco с приятелска оферта, за да й помогне да отблъсне враждебния хищник Arcelor. ThyssenKrupp предлага да закупи Dofasco за 61,50 к.д. за акция (52,55 щ.д. или 44,80 евро), с което сделката възлиза на общо 3,5 млрд. евро. Според немската компания предложението е одобрено от ръководството на Dofasco. Съветът на директорите на Dofasco единодушно препоръчва на акционерите си да приемат офертата. Цената в офертата е с 40% по-висока от цената на затваряне на акциите на Dofasco на фондовата борса в Торонто от 22 ноември – деня преди европейският стоманен гигант Arcelor да обяви враждебната си оферта на цена от 56 к.д. за акция. Нашата оферта е с още 9,8% над тази на Arcelor, заявиха от ThyssenKrupp. За немците поглъщането на канадската компания (най-голямото след придобиването на Giddings & Lewis за 628,5 млн. евро през 1997 г.) може да се окаже “важна стъпка” в стратегията й за разширяване в областта на плоско-валцованата въглеродна стомана. Комбинацията от производствените и дистрибуторските операции на Dofasco и настоящата производствена дейност на ThyssenKrupp ще засили присъствието на немската компания на пазара на стомана в Северноамериканската зона за свободна търговия (НАФТА), заявиха от компанията. ThyssenKrupp ще финансира сделката “изцяло от налични средства в брой”. Очаква се сделката да приключи преди края на първото тримесечие на 2006 г. Инвеститорите обаче не бяха впечатлени от съобщението.
Източник: Други (30.11.2005)

Русия налага мито върху вноса на плоско-валцована неръждаема стомана от ЕС Русия може да наложи антидъмпингово вносно мито от 800 евро (931 щ.д.) на тон никел-съдържащи плоско-валцовани продукти от неръждаема стомана, внасяни от Европейския съюз, съобщи руското министерство на икономическото развитие и търговия във вторник. В най-скоро време ще изпратим препоръка до правителството да наложи митото, заяви говорител на министерството. Миналата година най-големият производител на никел-съдържаща плоско-валцована стомана в страната, металургичният комбинат Челябинск (част от Mechel Steel Group) подаде жалба, че ЕС е изнасял такива продукти за Русия на занижени цени.
Източник: Други (30.11.2005)

Кредитите ще стигнат 14.7 млрд. EUR през 2008 г. Кредитите в България ще растат средно с 21% годишно в периода 2004-2008 г., а депозитите с 15%, показват данни на икономическия отдел на Bank Austria Creditanstalt, представени от Петер Харолд, главен изпълнителен директор на HVB Bank Biochim и Хебросбанк. Това поставя страната ни на трето място след Сърбия - 29% ръст на заемите и 25% на депозитите, и Румъния - със съответно 25 и 20%. За новите страни членки на ЕС ръстът ще бъде 12% за кредитите и 3% за депозитите. През 2008 г. отпуснатите у нас кредити ще достигнат 14.7 млрд. EUR, или 52% от БВП при 35% за 2004 г. Депозитите ще достигнат 13.5 млрд. EUR през 2008 г. и ще бъдат 48% от БВП при 39% през миналата година. Годишният растеж на депозитите в страните от Централна и Източна Европа от 2004 до 2008 г. ще бъде 10, а на кредитите - 15%. Само на частните заеми ръстът за периода ще е 18, при 23% за предходните четири години. Предизвикателство пред нас - Булбанк, HVB Bank Biochim и Хебросбанк - ще бъде развитието на банкирането на дребно, каза Петер Харолд. Клиентите много бързо ще усетят на практика ефекта от обединяването на трите банки в България, които вече са част от една банкова група UniCredit, каза Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Булбанк. Преди да приключи юридическото и формалното обединяване, ще имаме обща търговска политика и структуриране на общите търговски предложения, уточни той. Комбинацията от трите банки кумулативно ще даде институция, която ще бъде водеща в почти всички сфери на банковия сектор, с изключение на банкирането на дребно, каза Хампарцумян. Общите им активи към септември 2005 г. са 6.448 млрд. лв. На първо място са в кредитирането с 3.401 млрд. лв., по депозити - 3.961 млрд. лв., по размер на печалбата - 101.8 млн. лв., и по размер на капитала - 879 млн. лв. Новата група ще присъства в 20 държави в Европа. Ще има лидерски позиции в България, Полша и Хърватия, каза Андреа Казини, главен оперативен директор на Булбанк.
Източник: Пари (01.12.2005)

Corus изключи контра-оферта за Dofasco, търси разширяване в Източна Европа и БРИК Английско-холандският производител на стомана Corus Group съобщи днес (1 декември), че няма да прави контра-оферта за канадската Dofasco, но заяви, че все още търси партньор, с който да се възползва от възможностите, които се откриват в Източна Европа. Нямаме нищо общо с историята около Dofasco, каза главният изпълнителен директор на Corus Group Филип Варен в телефонно интервю за AFX News. Немският производител на стомана ThyssenKrupp вчера предложи 3,5 млрд. евро за Dofasco, което според много анализатори е твърде висока цена, като се има предвид, че не се очаква висок ръст на продажбите на стомана в Северна Америка. Изглежда ThyssenKrupp дава твърде висока цена за Dofasco, каза още в телефонното интервю Варен. Немската компания обаче явно вярва, че може да извлече полза и сделката навярно е добра за сектора от гледна точка на протичащата консолидация на световната стоманена промишленост, добави той. Corus, която по-рано тази година отправи оферта за закупуването на турския производител на стомана Erdemir, заяви, че продължава да търси възможности за придобиване “на правилната цена” и че ще се стреми да създаде партньорства в други части на Европа. Corus търсеше партньор от Турция, който да й помогне в придобиването на Erdemir, но се оттегли от наддаването, след като цената скочи твърде много. В крайна сметка 46,1% от акциите на Erdemir бяха продадени на турската бизнес група OYAK за 2,77 млрд. щ.д. Освен към Източна Европа, се смята, че Corus има интереси и към т.нар. страни БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай, и други страни, където разходите са ниски.
Източник: Други (01.12.2005)

Posco намалява цените на неръждаемата стомана с 9-18% В четвъртък (1 декември) Posco, петият по големина производител на стомана в света, намали цените на изделията си от неръждаема стомана с до 18% заради опасения от свръхпредлагане от страна на Китай. Южнокорейският производител на стомана заяви, че е намалил цената на всички изделия от горещо- и студено-валцована неръждаема стомана с 9 до 18%.
Източник: Други (01.12.2005)

Правителството разреши "Люлин" Правителството разреши проектирането и изграждането на магистрала "Люлин" на територията на земеделски земи по досегашния кадастрален план. Новият път ще е с дължина 19 км. Той е част от европейския коридор Берлин - Солун и ще свързва Видин, София и Кулата. 21 кандидати подадоха документи за строителството на аутобана. Очаква се към средата на декември да бъде готова късата листа на фирмите. Изграждането на "Люлин" ще струва 148,45 милиона евро.
Източник: Стандарт (02.12.2005)

Плащаме EUR 200 млн. външен дълг Правителството ще погаси предсрочно дълг към Международния валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие за около 200 млн. евро. Министерски съвет вчера разгледа доклад на министъра на финансите Пламен Орешарски за предсрочно погасяване на външен държавен дълг. Предложението за предварително плащане на заемите е подкрепено и от лидерите на БСП, НДСВ и ДПС. Обратното изкупуване на дълга към МВФ трябва да стане до края на годината, а към МБВР - през януари 2006 г. В края на септември външния дълг на страната е 5,478 млрд. евро (в т.ч. държавен дълг 4,975 млрд. евро и държавно гарантиран - 503,3 млн. евро). След осъществяване на операциите по предплащане на задълженията в края на януари 2006 г. се очаква външният държавен дълг да бъде намален до около 5,2 млрд. евро. В края на септември фискалният резерв е 2,493 млрд. евро или 4,876 млрд. лв. След операциите по външния дълг резервът ще е значително над минималния размер, записан в закона за бюджета. С предсрочното погасяване ще се намали уязвимостта на икономиката от отрицателни външни явления.
Източник: Стандарт (02.12.2005)

Губим 1 млрд. лв. от лоша изолация Загубили сме 1 млрд. лв. от ниската енергийна ефективност, съобщи зам.-министърът на икономиката и енергетиката Лъчезар Борисов. Според него е необходимо училищата, детските градини и административните сгради да бъдат качествено изолирани, което ще позволи да се постигне значително по-нисък разход на енергия. В момента нашата икономика изразходва до 2 пъти повече енергийни ресурси за производството на единица от брутният вътрешен продукт (БВП) спрямо страните от Западна Европа. Най-голям дял в енергийното потребление заема индустрията с 40 на сто, а след нея се нарежда транспортът с 25 процента. През тази година е разработена стратегия за финансиране на изолацията на сгради до 2020 г., стана ясно по време на проведения вчера енергиен семинар. Документът засяга държавните и общинските сгради. Стратегията е на обща стойност от 655 млн. лв.
Източник: Стандарт (06.12.2005)

“Еврокоптер” отваря два завода у нас 1000 работни места и два завода ще бъдат създадени от германско-френския консорциум "Еврокоптер" у нас. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров вчера. Консорциумът ще инвестира и в предприятия от химическата ни промишленост. Едно от тях ще бъде за производство и обработка на алуминиеви изделия. Инвестицията е част от т. нар. офсетно споразумение, което съпътства сделката за покупка на 18 вертолета от европейския гигант. Споразумението гласи, че консорциумът ще инвестира 360 млн. евро в замяна на 358-те милиона евро, които България дава за купуването на вертолетите. 12 от машините са "Кугър", а 6 са "Пантер". Те ще бъдат дадени на военновъздушните и военноморските сили. Първите три хеликоптера ще бъдат доставени между август и декември 2006 г., обяви вицепрезидентът на фирмата Оливие Мишелон. Офсетната програма ще бъде със срок от 10 г., поясниха от министерството. Част от парите отиват за поддръжка на машините в наши заводи. Освен това "Еврокоптер" ще даде и стипендии на студенти отличници в областта на аеронавтиката и авиационното инженерство, обеща още вицепрезидентът на консорциума Оливие Мишелон. Младежите ще следват със стипендии в Германия, Франция и Испания. Ще създадем и експортни канали за износ на българска продукция в страни от цял свят, обещаха още от "Еврокоптер".
Източник: Стандарт (07.12.2005)

Избират супервайзер на Дунав мост 2 Очаква се Делегацията на Европейската комисия у нас официално да публикува обявата за започване на търга за супервайзер на проекта за изграждане на втория мост на Дунав при Видин - Калафат. Още се чака и одобрението на тръжното досие за проектиране и строителство на моста. В средата на октомври делегацията на ЕК у нас прие предложението за късата листа, в което влизат шест фирми. Предишният екип на транспортното ведомство бе включил в нея само четири фирми, по-късно новите управляващи обаче добавиха още две. Така в късата листа за проектирането и строителството на втория мост на Дунав влезе и консорциумът между френската компания Vinci и нашата Главболгарстрой. Според експерти това е известна компенсация за французите, които участваха и в конкурса за концесионирането на летищата Варна и Бургас и първоначално бяха класирани едва на трето място. Vinci обжалваха процедурата пред Върховния административен съд заедно с германско-българския консорциум между Fraport AG и БМ Стар и ВАС прие протеста им за основателен. В момента върви обратният процес - предстои съдът да се произнесе по контражалбите на държавата и на датската компания Copenhagen Airports A/S. Останалите кандидати да строят Дунав мост 2 са консорциумът между Bilfinger Berger AG и N.V. Besix s.a., обединението между Bouygues Travaux Publiques, Rizzandi Eccher и Трансстрой Варна, както и Hochtiff AG в съдружие с Obrascon Huarte Lain s.a. Самостоятелно участва FCC Construction s.a. В късата листа са и Zublin AG, Alpine Mayreder Bau GmbH и Eiffel Construction Metalique. В края на ноември тази година бе издадено разрешение за строеж на цялата инфраструктура на Дунав мост 2 на българска територия. Предвижда се изграждането на моста да започне през 2007 г. До средата на юли 2006 г. трябва да бъде сключен договорът с изпълнителя на строежа. Според предварителните разчети вторият мост на Дунав ще е готов до октомври 2009 г. Общата стойност на проекта е 236 млн. евро.
Източник: Пари (07.12.2005)

Венецуела очаква Индия и Китай да участват заедно с Danieli в проект за 1 млрд. щ.д. Венецуела очаква италианската компания за стомана Danieli да участва в проект за производство на стомана на стойност 1 млрд. щ.д. и иска също да привлече като партньори индийски и китайски фирми, заяви във вторник министърът на минната индустрия на Венецуела, Виктор Алварес. По време на прес-конференция министърът каза, че заводът за стомана ще има капацитет да произвежда 1,5 млн. т стоманени изделия, като релси, които в момента не се произвеждат във Венецуела, петият по големина износител на петрол в света. Продукцията е предвидена за строителството на железопътни линии. Правителството на Венецуела ще има мажоритарен дял в проекта от поне 51%. Частната италианска компания Danieli проявява интерес. Подписахме договор с тях и те са готови да участват с 23% от останалите максимум 49%, каза г-н Алварес. Намираме се в процес на преговори с компании от Индия и Китай за остатъка от акциите, предвидени за частния сектор, заяви той, без да разкрива имената на фирмите. Миналия юни правителството на Венецуела и Danieli подписаха споразумение да извършат оценка на целесъобразността от завод на стойност 572 млн. щ.д. на основата на смесено дружество за производство на листова стомана във Венецуела. Представители на министерството подчертаха, че възможната сделка, обявена във вторник, представлява отделно споразумение.
Източник: Други (07.12.2005)

Турция разреши продажбата на Erdemir Турската агенция за приватизация одобри продажбата на 46,12% от акциите на най-големия производител на стомана в страната Erdemir на армейския пенсионен фонд OYAK, се казва в съобщение на Държавен вестник от вторник. По време на търга през октомври OYAK предложи най-високата цена от 2,77 млрд. щ.д., като измести международни стоманени гиганти като Arcelor и Mittal Steel. Провеждането на търга отбеляза поредната стъпка напред по приватизационната програма на Турция, подкрепяна от МВФ, по която тази година вече бяха проведени търговете за Turk Telekom и петролната рафинерия Tupras. Според условията на търга купувачът разполага с 45 дни да осигури средствата и да изпълни покупката. В случай че OYAK не успее, кандидатът класиран на трето място – консорциумът, воден от руската NLMK, който предложи цена от 2,72 млрд. щ.д., ще получи правото да закупи дела в Erdemir. Вторият кандидат с най-висока оферта – смесено дружество на местни индустриалци, беше установено, че е нарушил анти-монополното законодателство. Купувачът се задължава да купи още 3,17% от акциите на Erdemir, които са собственост на Turkiye Kalkinma Bankasi. В момента 41,17% от акциите на Erdemir се търгуват на борсата. В понеделник (5 декември) OYAK отрече публикациите в пресата, че планира да продаде на Arcelor почти половината от дела си в компанията, която в момента се създава, за да купи дела в Erdemir. OYAK продължава да води преговори по този важен въпрос с голяма дискретност и скоро публично ще даде информация по всички въпроси около Erdemir, заяви компанията. OYAK има инвестиции в автомобилостроенето, циментовата промишленост, финансовия сектор и сферата на услугите. Сред най-известните й инвестиции е смесеното дружество с френският производител на коли Renault.
Източник: Други (07.12.2005)

Dofasco отхвърлила четири оферти на Arcelor-Nucor Dofasco, която е цел на поглъщане от други компании в сектора, разкри, че американският стоманен гигант Nucor се е съюзил с люксембургската Arcelor, за да отправят четири отделни оферти за компанията тази година. Съветът на директорите на Dofasco препоръча на акционерите да приемат доста по-високата оферта на германската ThyssenKrupp. На 6 декември ръководството на канадската компания разкри, че двама високопоставени служители на Nucor и Arcelor през май са предложили 43 щ.д. за акция, а миналия месец са вдигнали офертата до 55 щ.д. Неочаквано обаче най-големият производител на стомана в САЩ – Nucor, се е оттеглил от съвместното наддаване на следващия ден след последното предложение, след което на 23 ноември Arcelor отправи враждебната си оферта от 56 щ.д. за акция или 4,3 млрд. щ.д. за Dofasco. От компанията разкриха също, че седмица преди предложението на Arcelor са водени преговори с ThyssenKrupp по повод на нейния интерес. Кулминацията настъпи на 28 ноември с офертата на ThyssenKrupp от 61,50 щ.д. за акция или 4,8 млрд. щ.д. Съветът на директорите на Dofasco препоръча офертата, тъй като е с 40% по-висока от цената, на която се търгуваха акциите на Dofasco ден преди офертата на Arcelor.
Източник: Други (07.12.2005)

Фалитът на Stelco отложен за 12 декември Съдебната защита срещу фалит на канадската компания Stelco беше удължена до 12 декември, като съдията предупреди за възможни измами, но съдбата на големия производител на стомана може да бъде решена преди това. Съдия от канадската провинция Онтарио удължи защитата на компанията до 12 декември, като по този начин й позволи да проведе в петък (9 декември) решително гласуване на кредиторите на плана й за преструктуриране. В случай че кредиторите отхвърлят плана, съществуват две правни възможности. Едната, която предлагат кредиторите, е компанията да мине под управлението на синдик. Алтернативата, която предлага съюзът на работниците в стоманодобива, предвижда поделенията на Stelco в Хамилтън и Нантикок, Онтарио, да бъдат продадени и компанията да продължи дейността си.
Източник: Други (07.12.2005)

Xinxing планира да открие завод в Chhattisgarh Вторият по големина производител на чугунени тръби в света Xinxing Ductile Iron Pipes планира да изгради завод в индийския щат Chhattisgarh. Първоначалната инвестиция в проекта се очаква да бъде около 10 млрд. индийски рупии (223 млн. щ.д.). Правителството на Chhattisgarh е поканило китайския гигант да построи завод в щата. Миналия месец главният министър Раман Сингх е посетил завода на компанията в северната китайска провинция Хебей. Тъй като щатът е богат на запаси от желязна руда и предлага други благоприятни условия, искаме да насърчим откриването на заводи от преработващата промишленост тук, заявиха в четвъртък (8 декември) високопоставени служители. Те добавиха още, че китайската компания е “проявила интерес” и се очаква да изпрати екип, който да проучи разположението на запасите от желязна руда в щата. Xinxing, чиито оборот достига почти 700 млн. щ.д., вече изнася около 30 000 т чугунени тръби за Индия, като се очаква доставките за страната да се увеличават. Според различни оценки годишното потребление на чугунени тръби в Индия може да нарасне до почти 500 хил. т през следващите 10 години. Сегашният производствен капацитет обаче е около 200 хил. т годишно, което налага или внос, или увеличаване на производствените мощности. Чугунените тръби се използват за сондиране, за изграждане на микро-тунели и за ВиК съоръжения. Годишният капацитет на Xinxing е 800 хил. т, за производството на които са й необходими около 5 млн. т желязна руда годишно. Така инвестицията в щата Chhattisgarh би осигурила необходимите суровини на китайския производител.
Източник: Други (08.12.2005)

Заводът на “Монтюпе” в Русе ще отговаря на екостандартите Заводът за производство на алуминиеви автомобилни части, който френската компания “Монтюпе” планира да построи в Русе, ще отговаря на всички екологични изисквания. Това стана ясно в четвъртък по време на общественото обсъждане на оценката за въздействието върху околната среда на бъдещото предприятие. Проектът на френския инвеститор предвижда две пречиствателни станции за отпадни води, както и всички мерки срещу шум, вибрации и заплаха от трудови злополуки. Предприятието на “Монтюпе” в Русе ще е сертифицирано по ISO 14001 за екологична система, по ISO 9001 и ISO/TS 16949 за управление на качеството. С констатациите на експертите беше опровергано притеснение на граждани, че вредното въздействие от новото леярско производство ще се разпростира в район от 30 километра. В него ще изработват алуминиеви детайли за автомобилните групи “Рено”, “Ягуар”, “Пежо”, “Ситроен”, “Волво” и други. Около 62% от производството ще бъде на автомобилни двигатели от алуминиеви съединения. Заводът ще започне работа с около 500 работници, 45 млн. евро оборот и инвестиция 3.5 млн. евро. Плановете на "Монтюпе” са през 2011 г. тези показатели да бъдат съответно 1500 работници, оборот от 140 млн. евро и обща инвестиция 80 млн. евро.
Източник: Дневник (09.12.2005)

Приходите в бюджета нараснаха с 14% Приходите в държавния бюджет са 9,65 млрд. лв. в края на октомври, което е с 14,4% повече от същия месец на миналата година. Това гласи доклад на финансовия министър Пламен Орешарски, който беше одобрен от правителството. Данъчните постъпления са 7,979 млрд. лв. - с над 1 млрд. лв., или 15,4% повече. Най-голяма заслуга за това увеличение имат косвените данъци, които са 5,9 млрд. лв. и нарастват с повече от 1 млрд. Излишъкът в сборния бюджет на страната е 1,64 млрд. лв., а фискалният резерв премина границата от 5 млрд. лв.
Източник: Стандарт (09.12.2005)

Строим магистрала от Лом до Гърция Изграждане на автомагистрала Солун-София-Видин/Лом до 2013 г. е един от приоритетите на България през следващите години. Това бе записано като част от общата декларация, която подписаха министрите на транспорта на България и Гърция Петър Мутафчиев и Михалис Ляпис. Ускорено развитие на общоевропейските транспортни коридори номер 4 и 10, подобряване на жп връзките между Солун и София, увеличаване на персонала на границата между двете страни и пълна либерализация на редовните автобусни линии е част от постигнатото споразумение. В общата декларация се поемат ангажименти и за пускане на нощен директен влак София-Атина и увеличаване на въздушните връзки между столиците на България и Гърция.
Източник: Стандарт (09.12.2005)

JP Morgan – цената на китайската стомана пада след пренасищане Цените на китайските стоманата и алуминий ще продължават да падат и през следващата година, вследствие продължителен свръхкапацитет на производството, информира JPMorgan в свое изследване. Ние продължаваме да сме мечи в цените на стоманата и през 2006 г. въпреки, че магнитута на спада на цената може да е доста по-плавен в сравнение с 2005 г. За стоманопроизводителите печалбата може да се намали още, тъй като цените на суровини като желязна руда и кокс може да останат фиксирани, каза анализаторът Zhang Feng от JPMorgan. През 2005 г. цените на стоките от метал и други артикули търгуващи се на борсата варираха силно, поради резкия спад в цените на стоманата от Китай, предизвикан от пренасищане на пазара. Междувременно, цените на алуминия рекордно се покачиха от недостига в производството, каза JPMorgan. Видяхме, че китайските цени на стоманата биха могли да паднат, когато капацитета на производство расте по-бързо от търсенето и така да се намали стойността на акциите й на борсата през юни, каза анализаторът. Увеличава се риска от фиксиране на горната стойност на желязната руда, така че през следващата година цените й по договор ще бъдат непроменяни. Въпреки това, стойността на желязната руда би трябвало да остане по-постоянна, отколкото тази на стоманата, така че на китайските стомано-производители може да се наложи да намалят още печалбата си, добави JPMorgan.
Източник: Други (10.12.2005)

Производителите на гъбесто желязо настояват за рационализация на ценовата структура на желязната руда Производителите на гъбесто желязо в Индия изискват ценовата структура на желязната руда да бъде рационализирана, за да се подсигури оцеляването на заводите на фона на глобалния спад на пазара за желязо и стомана. Заниженото търсене на стомана в Китай доведе до намаляване цените на метала в световен мащаб, съобщи пред медиите председателя на асоциацията на производителите на гъбесто желязо в Ориса, г-н Агравал. През последните шест месеца цените на изделията от желязо и стомана са паднали с 35%, причинявайки сериозни проблеми на заводите за гъбесто желязо в страната. Производителите могат успешно да се справят с конкуренцията само, ако се гарантират разумни цени на желязната руда. Orissa Mining Corporation, Orissa Mining Development Corporation Ltd и частни минно-наематели продават желязна руда на блокове на заводите на цена от 1300 инд. рупии за тон (29 щ.д.) и стандартно-размерена желязна руда (5-18 мм) за 2100 инд. рупии (46 щ.д.) за тон. Увеличението на цените на желязната руда на блокове от мините е 350 инд. рупии за тон (7,80 щ.д.) за тон и 800 инд. рупии (17,85 щ.д.) за тон стандартно-размерна желязна руда, използвана за производството на гъбесто желязо. Отчитайки разликите при ценообразуването Асоциацията е поискала да бъде наложено 50% намаление от завишената стойност и да направи цените достъпни за заводите. В страната са изградени около 70 завода за производство на гъбесто желязо и още около 30 са в процес на изграждане, съобщи г-н Агравал. Производствата са с общ годишен капацитет от 6,9 млн. т., за които са необходими суровини от 17 млн. т. руда и 13 млн. т. кокс.
Източник: Други (11.12.2005)

Губим 700 млн. евро от Евросъюза 700 млн. евро по-малко ще получи страната ни от Евросъюза, ако бъде приет предложеният от Великобритания проектобюджет за 2007-2013 г. Очакваните от страната ни средства за този период са близо 10 милиарда, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин пред БНР. Това е първата критична българска реакция на проекта, който Лондон публикува на 5 декември. Очаква се да бъдат водени инфарктни преговори по бюджета на срещата на върха на ЕС, която ще се проведе на 15 и 16 т. м. в Брюксел. Повечето източноевропейски страни вече остро разкритикуваха проектобюджета, който предлага разходите на ЕС за петгодишния период да бъдат сведени до 847 млрд. евро. Съкращенията до голяма степен са за сметка на новите членки. През юни 25-те страни не успяха да се договорят за бюджет в размер на 870 милиарда евро. Калфин бе категоричен, че България няма да предоговаря затварянето на блокове III и IV на АЕЦ "Козлодуй", предвидено за края на 2006 г. Подобен ход само би дал аргумент за отдалечаването ни "изключително много" от членството, каза той.
Източник: Стандарт (12.12.2005)

Dundee влага още 100 млн. щ.д. у нас Канадската компания Dundee Precious Metals ще увеличи инвестициите в рудник Челопеч с две трети над първоначално предвижданите 150 млн. щ.д., предаде Reuters. От две години компанията разширява и обновява оборудването в рудника и вече е вложила 90 млн. щ.д.. Допълнителните инвестиции ще ни позволят да увеличим този добив от 1,5 млн. т. до 2 млн. тона годишно, заяви пред Reuters изпълнителният директор на Dundee Precious Metals Лорънс Марсланд. Очакванията са това да стане през 2008 г., като годишното производство на мед достигне 21.7 хил. тона, а на злато - 130 хил. тройунции. Предпроектното проучване показа, че животът на мината след достигането на тези показатели ще бъде около 10 години при сравнително ниски разходи, заяви г-н Марсланд. Разширеното производство в Челопеч ще разкрие 760 нови работни места.
Източник: Пари (12.12.2005)

Въвеждат годишно работно време Ново годишно работно време ще се въведе у нас. Това поиска шефът на мисията на МВФ Ханс Фликеншийлд от социалния министър Емилия Масларова. Трудът не трябва да се пресмята за ден, а за година, отсече Фликеншийлд. Изчисляването ще е на базата на 8 часа труд на ден. За 250 работни дни всеки трябва да заработи 2000 часа. Шефът на фирмата ще има правото да ги разпределя през годината. Той може да нареди през лятото да се работи по 10 часа, а зимата - по 6. До юли трябва да спрат надбавките за трудов стаж, предложи още емисарят.
Източник: Стандарт (13.12.2005)

Кремиковци отчете 78,2 млн. лв. загуба за деветте месеца на 2005 г. Със закъснение от 45 дни металургичният комбинат "Кремиковци" публикува финансовите си резултати за деветте месеца на тази година. За периода компанията отчита неконсолидирана загуба от 78.2 млн. лв., след като за същия период на 2004 г. крайният резултат беше печалба от 7.5 млн. лв. Приходите от продажба на продукция за третото тримесечие, които са в сърцевината на постъпленията на дружеството, се понижават с повече от 30 на сто, като достигат 164 млн. лв. В същото време разходите не отчитат толкова силно свиване, като тези за материали, чийто дял от общите е близо 80%, отчитат ръст. Текущите задължения на предприятието се повишават чувствително и достигат 425.5 млн. лв. За разлика от тях са редуцира дългосрочните пасиви, като към края на септември те достигат 217.8 млн. лв.
Източник: Дневник (13.12.2005)

Дефицитът по текущата сметка стигна 10.5% от БВП За десетте месеца на годината текущата сметка е с дефицит 2.226 млрд. EUR. Това е 10.5% от БВП, показват данните на БНБ за платежния баланс за периода януари-октомври 2005 г. Година по-рано за същия период той е бил само 4.7% от БВП или 918.6 млн. EUR. Официалната прогноза, както и очакванията на МВФ, сочат, че до края на годината ще достигне 13.5% от БВП. Сметките бяха неколкократно променяни, като първата бе за 7.6% от БВП. Само за октомври текущата сметка има дефицит от 396.9 млн. EUR, което е увеличение от близо 80% спрямо същия месец на 2004 г. Търговското салдо за януари-октомври 2005 г. е отрицателно в размер на 3.190 млрд. EUR, което е 15.1% от БВП. Дефицитът се увеличава с 1.179 млрд. EUR спрямо същия период на 2004 г. Износът на страната ни за десетте месеца на годината възлиза на 7.716 млрд. EUR, като се увеличава с 18% в сравнение с този, за същия период на 2004 г. Вносът е 10.906 млрд. EUR. Нараства с 27.6% спрямо съответния период на 2004 г. Салдото по услугите за януари-октомври т.г. е положително, в размер на 661.3 млн. EUR, но е по-ниско със 145.8 млн. EUR спрямо съответния период на 2004 г. Салдото от пътувания за десетте месеца е 1.063 млрд. EUR, като за същия период на 2004 г. е било 944.8 млн. EUR. Общият баланс за януари-октомври 2005 г. е положителен. Възлиза на 446.5 млн. EUR при положителен общ баланс от 1010.3 млн. EUR за същия период на миналата година. Валутните резерви на БНБ за десетте месеца нарастват с 300.6 млн. EUR.
Източник: Пари (13.12.2005)

1,46 млрд. евро са чуждите инвестиции 1,465 млрд. евро са преките чужди инвестиции в страната от януари до октомври, обявиха от БНБ. За същия период на миналата година те са били 1,399 млрд. евро. Привлеченият дялов капитал от чужди компании в български фирми е 576,2 млн. евро или 39,3% от преките чужди инвестиции. По страни най-много са вложенията от Австрия (31,5% от общия им размер). Външната търговия от януари до октомври е с дефицит от 3,19 млрд. евро, което е ръст от 1,179 млрд. евро спрямо същия период на 2004 г.
Източник: Стандарт (13.12.2005)

Канадска компания ще инвестира 150 млн. долара в златна мина 150 млн. долара ще инвестира в златното находище Челопеч канадската фирма "Дънди Прешъс Металс". Проектът ще бъде завършен през 2008 г. и след изпълнението му от находището ще се добиват до 2 млн. тона руда годишно. Компанията планира по-късно капацитетът да се увеличи на 3 млн. тона. В момента от мината се добиват 1,5 млн. т. В резултат от инвестицията се предвижда производство от 21 700 т мед и 130 хил. унции злато годишно.
Източник: Стандарт (13.12.2005)

Външната търговия с 6.2 млрд. лв. на червено Външнотърговското салдо достигна минус 6.239 млрд. лв. за периода януари - октомври тази година. В сравнение със същия период на предходната година търговският дефицит се е влошил с 63.53%, когато е бил 3.932 млрд. лв., показват данните на НСИ. За десетте месеца на годината вносът се е увеличил с близо 28%. По цени FOB в България са внесени стоки за 21.33 млрд. лв., а заедно с транспортните разходи /по цени CIF/ - 23.139 млрд. лв. При вноса най-сериозен е делът на машини, оборудване и превозни средства за 7.040 млрд. лв., следвани от минерални горива и масла за 4.679 млрд. лв. На трето място са артикули, класифицирани според вида на материята, за 4.662 млрд. лв. Износът на български стоки достига 15.091 млрд. лв. за първите десет месеца на тази година, като се увеличава с 18.03% в сравнение с десетте месеца на 2004 г. Статистиката отчита, че България изнася главно артикули, класифицирани според вида на материята, за 3.997 млрд. лв., и разни готови продукти - за 3.428 млрд. лв. Продадените извън страната машини, оборудване и превозни средства са за 2.134 млрд. лв. Основни търговски партньори на България остават страните от Европейския съюз. Най-големият износ е към Италия - 1.9 млрд. лв., следван от Турция с 1.578 млрд. лв., Германия с 1.514 млрд. лв. и Гърция с 1.468 млрд. лв. Най-сериозният вносител в България е Русия. За десетте месеца от тази държава са внесени стоки за 3.657 млрд. лв., като основен дял имат енергоносителите. От Германия внасяме предимно машини, оборудване и транспортни средства - общо на стойност 3.124 млрд. лв., а от Италия вносът достига до 2.053 млрд. лв.
Източник: Пари (14.12.2005)

Камери следят производството в Промет Стийл Металургичният завод Промет Стийл въведе система за видеонаблюдение. Цялата територия на завода е под окото на повече от 30 камери. Денонощното видеонаблюдение ще осигури редица предимства с оглед повишаване на производителността и охраната на комбината, твърдят от местното ръководство. От централния компютър може да се наблюдават металургичните пещи, складовете за готова продукция, входове и изходи на предприятието и други стратегически за завода места. Ръководството на дружеството инвестира средства в специална система за достъп до работните места. Чрез електронната регистрация на работниците и служителите ще се увеличи контролът върху присъствието и работното време на персонала. В ход е въвеждането на система за управление на база данни Архимед на стойност над 100 000 лв. Чрез нея от всички офиси на металургичното предприятие в страната и в чужбина ще има възможност за незабавен достъп до цялостната информация в завода. От София например може да се следи производственият цикъл, да се провери наличността в складовете за определен артикул стомана, да се проверят данни в счетоводството. Системата Архимед се внедрява в Промет Стийл от Давид Холдинг. Металургичният завод използва високите технологии, за да усъвършенства работния процес и качеството на продукцията си. Стоманата на Промет Стийл е оценявана като продукция с високо качество и се търси както на българския, така и на международните пазари. 80% от произведената стомана на компанията е предназначена за американския пазар. От тази година в Испания строят жилищни и бизнес сгради с армировъчна стомана, произведена в Промет Стийл. Дружеството е единственото предприятие в Бургаска област, което скоро увеличи с 25% заплатите на своите работници.
Източник: Пари (14.12.2005)

Правата на "Алкомет" се изкупиха на промоционални цени Правата от увеличението на капитала на "Алкомет" се изкупиха на промоционални цени, коментираха вчера инвеститори. Причината беше ниската средна цена, която стигнаха вчера правата - едва от 7.74 лв. Въпреки че търсенето превиши значително предложените на аукциона 25 861 права от увеличението на капитала на производителя на алуминиеви изделия, средната цена се понижи спрямо постигнатата преди на борсата. Най-високата цена вчера беше 8.75 лв. за 1000 права, а най -ниската - 7.51 лв. Срещу всяко право може да се запишат по три акции от новата емисия. При минималната цена се изкупи и най-голямото количество от 17 661 права, което предопредели и ниската средна цена. За сравнение с правата на "Алкомет" на фондовата борса имаше сделки при 15 лв. за брой още в първия ден от качването им за търговия. Най-ниската цена на борсата за правата пък беше 9.50 лв. При средната цена от 7.74 лв. и като се имат предвид параметрите по увеличението на капитала, изчисленията показват, че себестойността на новите акции е 3.58 лева. През вчерашния ден на пода на борсата нямаше сделки с акциите на "Алкомет". Търсенето по позицията остана на нива около 4.14 лв., а предлагането - на нива от 4.50 лв. за брой. Тъй като борсовата сесия и аукционът за правата приключиха по едно и също време, резултатът от търга не се калкулира при борсовата търговия с акциите на компанията. Решението за увеличаване на капитала се взе на извънредното общо събрание на акционерите на предприятието, проведено на 7 октомври. Собствениците на шуменското дружество одобриха увеличение на капитала от 4 488 482 лв. на 17 953 928 лв. чрез издаване на 13 465 446 нови акции. Увеличението ще бъде успешно, тъй като се изпълни предварителното условие да бъдат записани най-малко 90% от новата емисия, или 12 118 901 акции.
Източник: Дневник (14.12.2005)

За година продажбите в промишлеността са се повишили с 12.5% В рамките на една година продажбите в българските промишлени предприятия са нараснали с 12.5%, показват предварителните данни за октомври, публикувани от Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходния месец показателят се е повишил със 7.4 на сто. На годишна база преработвателните предприятия са допринесли с най-голяма тежест за повишаването на общия индекс. Продажбите от този сектор са се повишили с над 13 на сто в сравнение с миналата година, но спрямо септември повишението не е толкова силно изразено. Значителен ръст на продажбите са отчели компаниите от тежката промишленост, сред които на преден план излизат машиностроителните предприятия и производителите на химически продукти. Последните обаче отчитат спад на продажбите си на месечна база. Производството и леенето на метали обаче се повишава спрямо септември с над 36 на сто. За същия период най-силно е скочил подиндексът, отчитащ продажбите в добивната промишленост. Рекордно високите цени на металите на международните пазари и недостигът им в глобален мащаб са помогнали на българските производители да регистрират месечно повишение от над 35 на сто. Продажбите на т.нар ютилити компании (производство и разпределение на електроенергия, газ и вода) показват умерен ръст на продажбите. На месечна база той е достигнал 7.1%. Освен индекса на продажбите в промишлеността НСИ публикува и предварителните данни за производството в сектора. Общият показател се повишава както на месечна, така и на годишна база.
Източник: Дневник (14.12.2005)

Hyundai Hysco продължава сътрудничеството си с JFE Steel Южнокорейският производител на стомана Hyundai Hysco е продължил многостранното си сътрудничество с японската JFE Steel за трансфер на технологии и доставка на суровини. Договорът за обединение, който двете компании подписаха преди пет години, трябваше да изтече в четвъртък (15 декември). Новото споразумение ще продължи съюза им за още пет години. Според новия договор, до 2010 г. Hyundai Hysco ще купува всяка година 800 хил. т горещо валцовани намотки от японския производител на стомана. В замяна, JFE Steel ще предостави необходимата технология за производството на студено валцовани листове за автомобили, съобщи Hyundai Hysco. Hyundai Hysco произвежда стоманени листове за автомобили и тръби за промишлени нужди и е дъщерна компания на най-големия южнокорейски конгломерат в автомобилостроенето – Hyundai Motor Group.
Източник: Други (14.12.2005)

Тор Бьорголфсон с две номинации за "Златен портфейл" Две номинации за наградата "Златен портфейл" на Дарик радио получи исландският милиардер Тор Бьорголфсон, съобщиха от медията. Неговият фонд "Новатор" ще се бори с "Телеком Аустрия" и "Митал стил" за приза "Инвеститор на годината", а самият Бьорголфсон е номиниран за голямата награда "Златен портфейл". В тази категория за приза ще мерят сили Българската фондова борса и Нова телевизия. В последните няколко години наградата беше присъждана на Валентин Златев – генерален директор на "Лукойл България" /2004 г./, Лидия Шулева – министър на икономиката /2003 г./, Светослав Гаврийски – управител на БНБ /2002 г./. Номинирани за "Мениджмънт на финансови компании" са Банка ДСК, "Елана" и TBI, съобщиха още от Дарик радио. Специалната награда тази година е в категории "Едно в три" - професия министър - Николай Василев и "Три в едно" - за министър Румен Овчаров. Специалната награда за принос в икономиката пък ще бъде обявена на официалната церемония днес. Журито за определяне на наградите е седемчленно. Председател е Георги Ганев - директор на Центъра за либерални стратегии. Сред членовете са представители на Българската стопанска камара и Industry Watch, съобщиха от медията.
Източник: Монитор (15.12.2005)

Nippon Steel инвестира 850 млрд. йени във висококачествена стомана Най-големият японски производител на стомана Nippon Steel съобщи, че ще инвестира 850 млрд. йени през следващите три години до март 2009 г., с цел да подхрани ръста на печалбата. Новият инвестиционен план е доста по-амбициозен от стария, който предвиждаше инвестиции от 635 млрд. йени за периода от април 2003 г. до март 2006 г. Чрез увеличаване на инвестициите във висококачествени продукти от стомана, Nippon Steel заяви, че се надява през отчетната година до март 2009 г. текущата печалба да достигне поне 300 млрд. йени, оперативната печалба – над 540 млрд. йени, а продажбите – 4,2 трлн. йени. За отчетната година до март 2006 г. производителят на стомана очаква оперативна печалба от 525 млрд. йени от продажби на стойност 3,86 трлн. йени.
Източник: Други (15.12.2005)

Безработицата падна до 10.36% Безработицата продължава да спада, като през ноември стигна 10.36% средно за страната. За първи път отчитаме толкова продължително намаление в рамките на цяла година, коментира директорът на Агенцията по заетостта Сотир Ушев. В сравнение с октомври спадът е 0.07 пункта, а спрямо ноември 2004 г. - с 1.52 пункта. Основна причина за положителната тенденция е по-малкият брой на регистриралите се безработни и по-големият брой, постъпили на работа лица по правителствените програми за заетост, обясниха от АЗ. През ноември в бюрата по труда са регистрирани 43081 безработни. Над 60% от тях са новорегистрирани лица, които основно са били освободени от сферата на услугите. Търсенето на работна сила в реалната икономика отслабва, като частният сектор е заявил 8729 работни места - с 38% по-малко от октомври. От АЗ обясниха, че това е нормално за края на годината, когато затихват дейностите в аграрния сектор и свързаната с него преработваща промишленост. Тогава се отчита и спад в търсенето на работна ръка в строителството, а пазарът на учителски кадри вече е задоволен. В същото време по програмата От социална помощ към заетост през ноември са обявени и почти изцяло заети близо 10 300 работни места. В сравнение с октомври те са с 4500 повече основно заради неотложните действия за преодоляване на щетите от наводненията, обясниха от АЗ.
Източник: Пари (19.12.2005)

3,65 млрд. евро нужни за магистралите ни 3,65 млрд. евро са нужни, за да бъдат построени всички запланувани магистрали у нас, пресметнаха държавниците. Само 800 млн. евро обаче ще дойдат от европейските фондове за периода 2007-2013 г. Това показват предварителните разчети в оперативна програма "Транспорт". Абсурдно е парите да стигнат за изграждането на около 650 км аутобани, които ни остава да достроим. По данни на браншовата камара "Пътища" един километър магистрален път струва около 6,5 млн. лв. Така за 650 км ще са нужни 4,3 млрд., без да смятаме оскъпяването заради увеличените цени на горивата. Лоши проекти забавят строителството на аутобаните и пречат на усвояването на средствата от еврофондовете. Това заяви преди дни строителният министър Асен Гагаузов на среща с депутати от Комисията по местно самоуправление в парламента. Според разчетите на ръководеното от него ведомство догодина трябва да бъдат ремонтирани над 110 км първокласни пътища. В момента аутобаните са по-малко от 2% от републиканската пътна мрежа на България, или общо 345 км. През последните 3 десетилетия средно са строили по половин километър годишно. У нас за пътища през последните 20 години са изхарчени около 1,5 млрд. долара.
Източник: Стандарт (19.12.2005)

Posco одобри проект за 12 млрд. щ.д., пуска завод за стомана през април 2008 г. на три етапа по 4 млн. т годишно Водещият южнокорейски производител на стомана Posco съобщи в неделя, че е завършила плановете за инвестиране на 12 млрд. щ.д. за изграждането на 12-милиона-тонен завод за “интегрирано производство на стомана” в Ориса до 2016 г. Според концепцията за “интегрирано производство на стомана” целият процес на топене, стоманодобив и валцуване протича без прекъсване. В съоръжението също така ще се прилага и иновативният метод за производство на стомана FINEX. Това е революционен процес, при който се пропускат синтероването и производството на кокс – съществени при доменните пещи – с цел съкращаване на разходите и намаляване на вредните емисии в околната среда. Водещият южнокорейски производител на стомана Posco е направил промени в конфигурацията на завода си в Ориса, а също и на продуктовия си микс. Освен това компанията е преизчислила времевите рамки на проекта. Решението е взето на събранието, проведено в Сеул в неделя, където 15 члена на Съвета на директорите на дружеството официално одобриха точките, включени в дневния ред, сред които проекта на Posco-Индия. Posco ще изгради 12-милиона-тонния завод за стомана в Парадип на три етапа с три модула по 4 млн. т годишно на всеки етап. Според меморандума за разбирателство, подписан с правителството на Ориса на 22 юни, проектът трябваше да бъде завършен на две фази с по два подула от по 3 млн. т годишно във всяка фаза. Сега първият етап на строителството се очаква да завърши през декември 2010 г., шест месеца по-късно от първоначално обявения срок – юни 2010 г. Закъснението се дължи на увеличението в капацитета и на промените в оборудването, заяви говорителят на компанията. Той обаче добави, че окончателното изпълнение на проекта за интегрирано производство на стомана ще се случи по-рано от първоначалния срок за достигане на пълния капацитет от 12 млн. т до 2016 г.
Източник: Други (19.12.2005)

Lion Group очаква 2006 да е по-добра за стоманодобивната индустрия Председателя на малайзийската Lion Group, Тан Шри Уилиям Ченг, очаква по-добра година за местната стоманодобивна индустрия на базата на увеличаващото се търсене от страна на САЩ и Китай, но предупреди, че групата все още се нуждае от намаляване на разходите и подобряване на производствения капацитет. “Трябва да е по-добра. Търсенето от САЩ и Китай се е увеличило. Важното е, че трябва да намалим разходите и да подобрим производителността и доходността си, за да станем по-конкурентоспособни”, каза Ченг. Той съобщи, че през изминалата година цената на желязната руда се е увеличила със 110%, а цената на въглищата – със 71%, и че Lion Group се стяга за още по-голямо увеличение догодина. Lion Group ще наблегне на подобряване на продуктивността и намаляване на разходите, каза Ченг пред репортери в Бантинг, Селангор на 19 декември, след визита на премиера Датук Сери Абдула Бадави във фабриката. Ченг заяви, че планираните 5,48 млрд. малайзийски рингита (м.р.) за разширяването и модернизирането на завода в Бантинг през следващите 5 години, което включва нови съоръжения и модернизация на съществуващите, ще компенсират всяко възможно увеличение на цените на петрола и суровините. Абдула напълно подкрепи разширяването на групата. Разширяването на стойност 5,48 млрд. м.р. включва завод за преработка на желязна руда (DRI) на стойност 1 млрд. м.р., доменна пещ за 1,2 млрд. м.р., която включва коксова пещ и завод за синтероване, и 600-MW електроцентрала на стойност 1.6 млрд. м.р. Другите съоръжения са фабрика за ламарина на стойност 640 млн. м.р., проект за варница за 40 млн. м.р., два завода за кислород, на стойност 90 млн. м.р. и съоръжение за отливане на сляби за 460 млн. м.р.
Източник: Други (19.12.2005)

Икономическият растеж се забавя Забавяне на икономическия растеж отчете НСИ за третото тримесечие на годината. България отбеляза рекордно за последните години нарастване на БВП през първото и второто тримесечие, съответно с 6.0 и 6.4%. За периода юли - септември обаче то е 4.6%. Така за първите девет месеца на годината икономическият растеж е 5.6%, а в абсолютна стойност БВП достига 30.047 млрд. лв. За сравнение ръстът на БВП за третото тримесечие на м. г. е 5.8%, а за деветте месеца на 2004 г. - 5.3%. По-слабият растеж в сравнение с първото и второто тримесечие се дължи главно на сериозното влошаване в аграрния сектор, коментира Тодор Тодоров от НСИ. Наред с това почти не се отчита ръст в износа, добави той. Проливните дъждове и наводненията през лятото са главната причина за слабото представяне на аграрния сектор. Безпрецедентните за последните 50-години порои унищожиха значителна част от реколтата и пътната инфраструктура в страната. Добавената стойност, която аграрният сектор е реализирал, е с 6.6% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2004 г., отчита НСИ. Добавената стойност в промишлеността и услугите обаче бележи нарастване съответно с 6.5 и 4.8%. Като цяло създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност е 10.075 млрд. лв. по текущи цени, което е с 3.4% повече спрямо същото тримесечие на 2004 г. Инвестициите в основен капитал са нараснали със 17%, а индивидуалното потребление на населението - със 7.6%. Очакваме през четвъртото тримесечие по-силен икономически растеж от около 6%, заявиха вчера от БНБ. Централната банка прогнозира 6.5% ръст на БВП за първите три месеца на следващата година, импулсиран главно от инвестиционната активност и потребителското търсене.
Източник: Пари (20.12.2005)

Производителите се борят за 10 големи клиенти Производителите на електроенергия у нас се борят да привлекат някой от десетте привилегировани потребители. Според анализ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране те ще консумират по-голямата част от тока за промишлени нужди. Тъй като стопанските потребители, които отговарят на условията и могат да се договарят на свободния пазар, са едва 10 според последните данни, то на 6-те независими производителя на електроенергия се пада ролята да се преборят част от тях да им станат клиенти. Това са компании с годишна консумация на електроенергия над 3 GW годишно. Те нямат задължения към държавата. Общо големите производители според информация за нетната си разполагаема мощност може да произведат над 14 млрд. MW. Най-големите производители сред тях са АЕЦ Козлодуй с 35% пазарен дял. Марица изток 2 също държи 35% от енергийния пазар. ТЕЦ Варна има производствени възможности, които да и осигурят до 10.6% от пазара. Останалите големи производители на електроенергия са ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Марица 3 и Топлофикация Русе. Трите последни централи имат общ пазарен дял около 10.2%. Към тях се прибавят и фирмените централи и ВЕЦ. Привилегировани потребители - Мини Марица-изток ЕАД, Раднево - Стомана индъстри АД, София - КЦМ АД, Пловдив - Асарел Медет АД, Панагюрище - Елаците Мед АД, Панагюрище - Юмикор Мед АД, Пирдоп - Девня цимент АД - ЛУКойл-Нефтохим АД, Бургас - Агрополихим АД, Девня - Неохим АД, Димитровград
Източник: Пари (20.12.2005)

Големите товародатели настояват да събират пристанищните такси Пристанищните оператори и концесионерите да събират част от кейовите и тонажните такси и тези за управление на отпадъците и да ги изразходват за поддържане на инфраструктурата на пристанищата. Това да бъде записано в поправките на закона за пристанищата, предлагат "Солвей - Соди" АД, "Девня цимент" АД, "Кумерио" АД и "Каолин" АД в писмо до председателя на Народното събрание Георги Пирински. Компаниите получават 85% от товарите си през пристанище Варна-запад и се интересуват от концесия на други терминали. Текстове от проекта бяха обсъдени на извънредно заседание на комисията по транспорт и телекомуникации в понеделник. Намеренията са те да бъдат приети от парламента още до края на седмицата. Транспортното министерство мотивира бързината, макар че поправките не са обсъдени с компаниите, с приемането на бюджет 2006 и съдбата на 140 работещи в пристанищната администрация от закритата през май след решение на Конституционния съд компания "Пристанища". Според компаниите концесионерите имат задължение да поддържат инфраструктурата, а таксите ще се събират от държавната компания "Пристанищна инфраструктура", която ще ги насочва към държавните пристанища и така ще се нарушава конкуренцията и добрата европейска практика. Правителственият проект предвижда каналните, тонажните, кейовите, светлинните и таксите за управление на отпадъци да отиват в държавната компания. Пристанищата с регионално значение да могат да събират кейовите такси, предвиждат поправките. Ако текстът бъде гласуван, пристанищата с национално и регионално значение няма да са равнопоставени, смятат товародателите. Комисията гласува предложението на депутатите от "Коалиция за България" Апостол Димитров и от ДСБ Иван Иванов каналните и светлинни такси да се събират от "Пристанищна инфраструктура".
Източник: Дневник (20.12.2005)

Фирмите натрупали 56 млрд. лв. дългове 56 млрд. лева задължения са натрупали фирмите у нас. Само за година размерът им се е увеличил с 10 млрд. 10-12% от тях, или около 9 млрд. лева, са просрочени. В тази сума влизат и борчовете на държавата към бизнеса. Те се натрупват от закъснение при изплащането на парите за доставка на стоки и услуги. Това показват данните от социологическо проучване сред 304 мениджъри на фирми, поръчано от Българската стопанска камара. Натрупването на борчове е предопределено от бюджетната система, обясни шефът на БСК Божидар Данев. Средствата започват да се разпределят през март и стигат до разпоредителите чак през юни. През това време се работи с авансови поръчки, които после се превръщат в дългове. Над 55% от анкетираните представители на бизнеса чакат да получат несъбраните си вземания. Повече от половината анкетирани признават, че биха се опитали да ги съберат чрез неформални методи - продажба на вземането или досъдебно споразумение. Едва 11% са готови да потърсят правата си в съда. 34% от участниците в анкетата посочват високите осигуровки като най-голям проблем през 2005 г. От догодина обаче вноските се намаляват с 6%. За първи път фирмите са посочили сред трудностите и намирането на квалифицирана работна ръка. Особено търсени са специалисти в машиностроенето - заварчици, шлифовчици и хора, които да работят на цифровите машини. От БСК предлагат преквалификацията и обучението да се прехвърлят от държавата към работодателите и синдикатите. Едва 11% от фирмите са инвестирали в интелектуална собственост през годината - купили са патенти, марки, дизайни. По-голяма част от бизнеса е ползвала банкови кредити - 61%. Още толкова планират да теглят заеми и догодина. Заемите обаче ще поскъпнат, прогнозират от БСК. Причината е увеличеният лихвен процент в САЩ - вече 4,25%, и в ЕС - 2,25%. Една трета от анкетираните смятат, че корупцията и икономическата престъпност са се увеличили през последната година, а още толкова - че няма промяна. Всеки пети бизнесмен твърди, че делът на сивата икономика е намалял. Два пъти повече мениджъри обаче са убедени, че тя все още е действителна пазарна сила благодарение на корупцията сред контролиращите държавни органи, лошия административен контрол, високата осигурителна тежест и некачественото законодателство. За да излязат фирмите от сивия сектор, бизнесът предлага да се намали сериозно осигурителната тежест и да се въведе задължителна регистрация по ДДС. Въпреки тези проблеми 97% от анкетираните твърдят, че изминалата година е успешна за бизнеса им. 76% от фирмите са пуснали на пазара нови продукти и услуги. Още 79% планират да разширят дейността си през следващата година. Отчетено е и значително увеличение на износа - това признават 62% от запитаните. Едва 28% от фирмите работят само за родния пазар. Но част от тях са финансови институции, които по принцип не изнасят стоки и услуги.
Източник: Стандарт (20.12.2005)

"Кембридж минерал ресорсис" откри голям потенциал за добив на злато край Тополовград Британската компания "Кембридж минерал ресорсис" (CMR), специализирана в проучването и развитието на природни ресурси, обяви първоначални много добри резултати от златното си находище във Владимирово край българското село Полски Градец, близо до Тополовград. За това информираха в съобщение до акционерите и инвеститорите от ръководството на публичното дружество във вторник. Изчисленията на геолозите на британската компания след направени сондажи и повърхностни изкопи сочат, че на места в обекта средното наличие на злато в 1 тон руда е от 1 до 5 грама, като на места те достигат дори 300 грама на тон. Експерти считат наличие на 1 грам от благородния метал от тон руда за икономически изгодно. "Кембридж минерал ресорсис" обяви, че е открила залежи от злато в българското село през юни тази година. От компанията определиха откритието като важно, тъй като откритият метал е близо до световноизвестния тип "Карлин". Данните за находището в Полски Градец предизвикаха голямо вълнение сред техническия екип, занимаващ се с проучванията, заявява в съобщение до акционерите на "Кембридж" управляващият директор в британското дружество Колин Андрю. Според него потенциалът на запасите от ценния метал във Владимирово е голям и сондажите там ще продължат през пролетта на следващата година. По проекта за проучване и добив на злато в Полски Градец британската компания работи чрез съвместно дружество с канадската "Ейжа голд" (Asia Gold). CMR придоби дела в джойнт венчъра от британската "Хиъруод" (Hereward) през март тази година, а "Ейжа голд" - от американската "Айвънхоу майнс" (Ivanhoe Mines) малко по-късно през ноември. Срещу прехвърлянето на правата за проучванията в България "Ейжа голд" ще плаща 5 на сто отчисления на "Айвънхоу" от своя дял от евентуалната печалба, която ще бъде получена от бъдещо разработване на мини на мястото на сондажите. Параметрите на споразумението предвиждат "Ейжа голд" да инвестира общо 4 млн. долара до края на май 2009 г. в разработките на територията на България, срещу което ще може да притежава до 80 на сто от капитала в съвместното предприятие с "Кембридж". В България "Кембридж минерал ресорсис" проучва за природни ресурси още в Горноселци, Розино, Лозен и Света Марина. Компанията развива дейност чрез подразделения или дялови участия в Сърбия, Испания, Перу и на Фолклендските острови.
Източник: Дневник (21.12.2005)

Влизаме в ЕС с най-нисък БВП на човек Брутният вътрешен продукт на глава от населението в България за 2004 г. е едва 30% от средния за 25-те страни на Европейския съюз. Това става ясно от официалните данни на Евростат за БВП на глава от населението в Европа за 2004 г., измерен чрез стандарта на покупателната способност. Според данните на НСИ брутният вътрешен продукт на човек от населението през 2004 г. е бил 3101 USD. Така България се нарежда след Хърватия и Румъния по този показател, но е преди Турция. На първо място е Люксембург с БВП на глава от населението, над два пъти по-висок от средния за ЕС. Това е така заради големия дял на чужденците в общия брой на заетите. Макар че допринасят за БВП, те не се вземат предвид като част от местното население при изчисляването на БВП. На второ място е Ирландия с БВП на глава от населението 40% над средната стойност за ЕС-25, а БВП на Холандия, Австрия, Дания, Белгия, Швеция и Великобритания - с около 20%. Във Финландия, Франция и Германия БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта за покупателна способност, е бил с 10% по-висок от средния за ЕС-25, а в Италия и Испания - на нивото на средния. Кипър, Гърция и Словения са с около 20% под средното ниво на показателя за ЕС-25, Португалия, Чехия и Малта - с 30%, Унгария - около 40, Словакия, Естония, Полша и Литва са с около 50% по-ниско от средното ниво, а Латвия - малко под 45%.
Източник: Пари (21.12.2005)

JPMorgan: цените на стоманата в Китай ще падат заради свръхпредлагане Цените на стоманата и алуминия в Китай ще продължат да спадат и през следващата година заради хроничното свръхпроизводство, твърди JPMorgan в свое изследване. Продължаваме да сме негативно настроени към цените на стоманата през 2006 г., въпреки че спадът на цената вероятно ще бъде доста по-умерен в сравнение с 2005 г. Печалбите на производителите на стомана вероятно ще се свият още, тъй като цените на суровините като желязна руда и кокс може да останат без промяна, заяви анализаторът от JPMorgan Занг Фенг. През 2005 г. цените на металите и други борсови стоки варираха силно, като цените на стоманата в Китай се сринаха заради свръхпредлагане. В същото време цените на алуминия се покачиха рекордно заради недостиг на производството и закриването на мощности, съобщиха от JPMorgan. Поддържахме мнението, че цените на стоманата в Китай ще спаднат, тъй като производственият капацитет растеше по-бързо от търсенето и по тази причина акциите на китайските производители на стомана поевтиняха през юни, заяви Занг. Поскъпването на желязната руда вероятно ще бъде ограничено и все повече има риск цената на желязната руда да остане непроменена през следващата година. Все пак обаче, цените на желязната руда би трябвало да останат по-стабилни от цените на стоманата и на китайските производители на стомана може да се наложи да намалят още печалбите си, добавиха от JPMorgan.
Източник: Други (21.12.2005)

КЦМ с нов проект за добив на злато КЦМ 2000 груп започва реална работа по собствен проект за добив на злато от серен цианид, съобщи доц. д-р инж. Никола Добрев, главен изпълнителен директор на дружеството. До миналата година златото е извличано от оловните концентрати. Занапред добивът на благородния метал ще бъде от серен цианид, който е от находището “Чала” в Източните Родопи. Фирмата, която стопанисва находището, произвежда концентрат, от който в последствие в КЦМ чрез претопяване и електрофилтриране ще се извлича злато. Металът може да бъде с чистота шест деветки, при положение че търговската чистота е четири деветки, обясни инж. Добрев. Добитата чрез претопяване суровина ще бъде предназначена за износ. Паралелно с този проект КЦМ ще започне добив и на волфрам от собствено на дружеството находище. Резултатите от проучванията са показали, че там има около 40 000 тона волфрам, колкото е годишната консумация на този метал в целия свят. За да стартира този проект обаче ще са необходими огромни инвестиции. През следващата година компанията ще заложи на добив на метали, сплави и изделия, които носят повече доходност, отколкото мащабност, уточни инж. Румен Цонев, главен директор “Корпоративно развитие” в дружеството. Той припомни, че през изтичащата година КЦМ завърши два големи инвестиционни проекта, чрез които на практика приключва мащабната програма за опазване на околната среда. Преди месец официално бе открита Централната пречиствателна станция за отпадни води, която е заключителния етап от Проекта за намаляване на индустриалното замърсяване. 2005-та година не е най-блестящата от финансови резултати за групата, призна инж. Добрев. Очаква се приходите да бъдат 302 787 000 лв., а след приспадането на разходите финансовият резултат да е 3 365 000 лв. Заради промяната на валутния курс дружеството ще има около 1 274 000 лв. загуби. До края на годината ще бъдат произведени 71 700 т цинк, 69 124 т олово, 49,24 т сребро и 88,9 т злато. През 2006 г. е планирано да се произведат 75 000 т цинк и 65 000 т олово.
Източник: Монитор (22.12.2005)

Инвестициите в промишлеността са нараснали с 1.6% Инвестициите в промишлеността са нараснали средно с 1.6% през тази година, показва анкета на НСИ, проведена през ноември. Фирмите от частния сектор отчитат значително по-силно увеличение на направените инвестиции - 7% по-високо от предходната 2004 г. В същото време предприятията от обществения сектор са посочили с 9.5% по-малко инвестиции, което се дължи основно на дружествата от енергетиката. Основно фирмите инвестират в увеличаване на производствения капацитет /31%/, в обновяване на износено оборудване /29.8%/ и въвеждане на нови технологии /27%/. В опазване на околната среда, мерки за сигурност и условия на труд са инвестирани 12.3% от общия обем на вложенията. За предстоящата 2006 г. планираният ръст на инвестициите в промишлеността спрямо тази година е 2.9%. По-оптимистични са предприятията от обществения сектор, отново главно от енергетиката, които залагат 10.6% повече вложения. Част от предприятията от частния сектор продължават да се въздържат от прогнози за следващата година, така че очакваният обем инвестиции за 2006 г. за този сектор остава на равнището от тази година. Факторите, които влияят върху решенията за инвестиции през 2006 г., са благоприятни, посочват мениджърите. Търсенето на продукцията има най-стимулиращо влияние.
Източник: Пари (22.12.2005)

Производителите на шуплесто желязо искат рационализация на ценовата структура на желязната руда Производителите на шуплесто желязо в индийския щат Ориса настояват ценовата структура на желязната руда да бъде рационализирана, за да се гарантира оцеляването на заводите на фона на глобалния спад на пазара за желязо и стомана. Спадът в търсенето на желязо и стомана в Китай доведе до намаляване цените на метала в световен мащаб, заяви пред медиите председателят на асоциацията на производителите на шуплесто желязо в Ориса, г-н Агравал. През последните шест месеца цените на изделията от желязо и стомана са спаднали с около 35%, разкривайки огромни проблеми пред заводите за шуплесто желязо в щата. Производителите биха издържали на конкуренцията, само ако се гарантират разумни цени на желязната руда. В момента Orissa Mining Corporation, Orissa Mining Development Corporation Limited и частните наематели на мини продават на заводите желязна руда на буци на цена от 1300 рупии за тон (29 щ.д.) и оразмерена желязна руда (5-18 мм) за 2100 рупии (46 щ.д.) за тон. Увеличението на цените на желязната руда на буци от мините беше 350 рупии (7,80 щ.д.) за тон и 800 рупии (17,85 щ.д.) за тон оразмерена желязна руда, използвана за производството на шуплесто желязо. Изтъквайки несъответствията при ценообразуването, Асоциацията призова да бъде наложена такса от 50% върху увеличението на цената и цените да станат по-достъпни за заводите. В щата са изградени около 70 завода за шуплесто желязо и още около 30 са в процес на изграждане, съобщи г-н Агравал. Производствата са с общ годишен капацитет от 6,9 млн. т, за които са необходими 17 млн. т руда и 13 млн. т кокс.
Източник: Други (22.12.2005)

България е първа по инвестиции спрямо БВП България е на първо място в света за 2005 г. по размер на направените инвестиции спрямо брутния й вътрешен продукт. Това съобщи шефът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев, като цитира данни от доклад на Световната банка. С привлечените 2-2,2 млрд. евро 2005-а се очертава като годината с най-много преки чужди инвестиции “на зелено”. Общият обем на очакваните капиталовложения за 2006 г. е 6,1 млрд. евро, като 3,8 млрд. от тях ще са български, а 2,3 млрд. чуждестранни. Ръстът им спрямо тази година ще е 10 на сто. Само до март ще започне реализацията на 20 нови инвестиционни проекта. За пръв път през 2005 г. отчетните и прогнозни данни за инвестициите у нас не включват постъпленията от приватизация, които са нищожни. По думите на шефа на БАИ това означава, че страната ни вече разчита на доверието на чуждите инвеститори, които влагат парите си в нови предприятия и мощности, а не в покупко-продажби. Друг рекорд за страната ни идва от очертаващата се тенденция на удвояване броя на чуждите инвеститори, които стъпват у нас за първи път. Докато през 2004 г. са реализирани 110 такива проекта, то през т.г. броят им ще е към 150, а през 2006 г. още по-голям, каза Павел Езекиев. Според друга класация на СБ България е на 2 място в Европа и на 15 място в света по т.нар. инвестиции в бизнес услуги. Специален показател отчита атрактивността на този вид инвестиции с показателите бизнес среда, финансова структура, хора и умения и стабилност. Увеличението на капитала на "Мобилтел" във връзка със закупуването на оператора от "Телеком Аустрия" е най-голямата инвестиция у нас през годината, отчитат в БАИ. Сделката в размер на 1.6 млрд. евро стана през лятото. На второ място в класацията е "ЛУКойл" с вложенията си за разширяване на "Нефтохим Бургас" и на мрежата от бензиностанции на компанията. Следват няколко банки, проекти в недвижими имоти, "Шишеджам", "Дънди прешъс", "Асарел Медет" и др. За разлика от 2004 г., когато инвестициите бяха най-много в секторите енергетика и банки, сега се очертава по-равномерно и балансирано разпределение. Очаква се 25 на сто от вложенията догодина да са в производството, 20% в услугите, 20-25% в енергетиката и около 30% в добивната промишленост и транспорта. Силен приток на капитали ще има в IT сектора и телекомуникациите, като 2 от тези проекти са пред подписване, каза шефът на БАИ. Рекорд т.г. бележат и българските инвестиции в чужбина. Техният размер е 250 млн. евро, което е 10 пъти повече спрямо 2004 г. Два нови сертификата от първи и трети клас ще бъдат издадени през януари, съобщи Езекиев. Единият е на белгийската "Кумерио" /бивша "Юмикор"/, която разширява производствените си мощности, а другият на "Шнайдер" за строежа на нова фабрика за електроника в община Марица. Досега БАИ е издала общо 11 сертификата на инвеститори. За 6 нови проекта на обща стойност 400 млн. евро пък има заявени инвестиционни намерения. Предстои промяна в Закона за насърчаване на инвестициите, като целта е отпадане на класовете, защото това е субективен оценъчен фактор, твърди Езекиев. Промени в други закони пък ще осигурят синхронизация в работата на БАИ, държавата и общините по общи инвестиционни проекти с бизнеса.
Източник: Монитор (23.12.2005)

Бизнесът скочи срещу поскъпването на газа Цялата българска икономика ще пострада от необоснованото повишение на цената на природния газ. Предлаганото увеличение с 12,4% ще доведе до значително нарастване на производствените разходи на предприятията и до принудително намаляване на производството в металургията и торовата промишленост. Това пише в официално писмо, изпратено до министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и до шефа на енергийната комисия Константин Шушулов. То е подписано от председателя на Съвета по базова индустрия Васил Александров и от члена на управителния съвет на Браншовата камара по металургия Антон Петров. Поскъпването на газа ще принуди фирмите да вдигнат цените на вътрешния пазар, с което ще се влоши икономическото състояние на редица структуроопределящи отрасли, твърдят те. Тъй като 1/3 от внасяния природен газ се потребява от топлофикациите, най-много от увеличаването на цената на синьото гориво ще пострадат ползващите централно отопление. "Булгаргаз" внесе предложението за повишаване на цените от Нова година като класифицирана информация с цел да се избегне публичната дискусия, твърдят в писмото си браншовите съюзи. Според тях през първото полугодие на 2006 г. скокът на цената на внасяния природен газ ще е под 8,7 на сто. Като се добави и добиваното от "Петреко" край "Галата" гориво, то става ясно, че поскъпването на газа трябва да е несъществено. Те се заканват да обжалват пред съда поскъпването на газа, ако ДКЕВР се съгласи с предложението на "Булгаргаз".
Източник: Стандарт (23.12.2005)

"Кумерио" може да изгради нова фабрика в България Белгийската медодобивна компания "Кумерио" може да изгради нова производствена база с различни производствени мощности в Пирдоп, съобщи изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Павел Езекиев. Планираната инвестиция е за над 100 млн. евро. Целта на дружеството е да разшири и допълни гамата от произвеждани продукти у нас. Строителството на завода се очаква да започне още през февруари догодина и да бъде завършено в рамките на две години. След като бъде реализиран проектът, България ще се превърне в основен център за дейността на белгийската компания. Изпълнителният директор на дружеството в Пирдоп Том Биймиш е потвърдил информацията пред Ройтерс. "Кумерио" очаква нетната му печалба за тази година да бъде между 43 млн. и 45 млн. евро. За реализацията на проекта "Кумерио" ще получи инвеститор клас А и държавата ще изгради прилежащата инфраструктура. За тази година БАИ е раздала общо 13 сертификата за инвеститори за проекти на обща стойност от над 36 млрд. евро, като 10 от тях са за вложения клас А, а останалите са от трети клас. Очаква се през март догодина броят на новоиздадените сертификати да достигне 20. Обемът на общите инвестиции през 2006 г. ще достигне 6.1 млрд. евро, съобщи още Езекиев. По-голямата част от тях се очаква да дойдат от българските инвеститори - 3.8 млрд. евро. Останалите ще са преки чужди инвестиции. Най-голямата част от тях се очаква да дойдат от вложенията в производството (25%), услугите, в които се включват развитието на супермаркетите, хотелите, търговията и т.н. (20%), и сектори като енергетика (20-25%), добивна промишленост и транспорт (30-35%). В очакваните суми не се включват постъпления от приватизация, уточни още Езекиев. За сравнение очакваният размер на инвестициите тази година е от 5.5 млрд. евро, което е ръст от 10 на сто спрямо 2004 г., допълни той. От тях размерът на българските вложения е общо 3.2 млрд. евро. Каре: Българската агенция за инвестиции започва рекламна кампания с цел привличането на повече чужди инвеститори в България. В рамките на инициативата ще бъдат изпращани брошури, кратки видеоматериали и информация за направените досега инвестиции на различни чужди компании, които все още не присъстват на българския пазар. Първата публикация ще е в коледното издание на The Economist.
Източник: Дневник (23.12.2005)

Samsung Heavy ще купува още китайска стомана Една от водещите корейски корабостроителни компании, Samsung Heavy Industries, ще получава доставки от най-големия китайски производител на стомана Shanghai Baosteel Group, съобщи агенция Xinhua в Китай. Samsung Heavy отрече да е подписала договор, но заяви, че гледа оптимистично на офертата. Според съобщение от събота (24 декември) Baosteel се е споразумяла със Samsung Heavy за доставката на 100 хил. тона корабостроителна стомана от следващата година. Китайската стоманена индустрия напоследък забави темповете си на развитие, след като китайското правителство прие по-строги мерки в областта на недвижимите имоти за ограничаване на строителството. За да спрат спада на продажбите, китайските компании се опитват да увеличат производството на висококачествена стомана с добавена стойност, като стоманени листове, използвани в корабостроенето и производството на автомобили. По-рано тази година Shanghai Baosteel пусна в експлоатация производство, което може да произвежда листове с широчина 4,8 метра и дебелина 15 см. Производственият капацитет на машината за стоманени листове е 1,4 млн. тона годишно.
Източник: Други (26.12.2005)

"Промет стийл" въведе система за видеонаблюдение Металургичният завод "Промет стийл" АД - Бургас, въведе система за видеонаблюдение, съобщи говорителят на дружеството Алберта Алкалай. Цялата територия на завода е "под окото" на повече от 30 камери, поставени на ключови места. Денонощното видеонаблюдение повишава производителността и сигурността в охраната на комбината. От централния компютър могат да се наблюдават металургичните пещи, складовете за готова продукция, входовете и изходите на предприятието и други стратегически места за завода. Ръководството на дружеството инвестира средства и в специална система за достъп до работните места. Чрез електронната регистрация на работниците и служителите ще се увеличи контролът върху присъствието им на работните места. Общата стойност на инвестициите за сигурност и предаване на данни е близо 100 хил. лв. В ход е въвеждането на система за управление на база данни "Архимед", която също е на стойност над 100 хил. лв. "Чрез нея от всички офиси на металургичното предприятие в страната и в чужбина ще има възможност за незабавен достъп до цялата информация в завода. От София например ще може да се следи производственият цикъл, да се провери наличността в складовете за определен артикул стомана, да се проверят данни в счетоводството", обясни Алберта Алкалай. Системата "Архимед" се внедрява в "Промет стийл" от ИТ компанията "Давид холдинг" АД . Стоманата на "Промет стийл" се продава както на българския, така и на международните пазари. Около 80% от произведената в завода стомана е предназначена за американския пазар. От тази година и в Испания строят жилищни и бизнес сгради с армировъчна стомана на "Промет стийл".
Източник: Дневник (27.12.2005)

Mittal Steel планира да придобие 49% от капитала на Baotou Iron & Steel Group Най-големият производител на стомана в света Mittal Steel планира да придобие дял от китайската стоманена компания Baotou Iron and Steel Group, съобщи Caijing Magazine, цитирайки анонимен източник близък до индийската компания. Според източника Mittal е завършил дю дилижанса на компанията и има голямо желание да купи колкото е възможно по-голям дял. Mittal вероятно ще придобие максимум 49% от държавната Baotou Iron and Steel, базирана в китайската автономна област Вътрешна Монголия, тъй като местното законодателство не позволява чуждестранни фирми да държат контролния пакет акции в стоманодобивни предприятия. Служители на Baotou Iron and Steel не бяха открити веднага за коментар. Mittal има голямо желание да разшири присъствието си в Китай. Индийската фирма води проговори и с Kunming Iron & Steel за създаването на смесено дружество с равно участие, в което ще бъдат инвестирани общо 20 млрд. юана.
Източник: Други (27.12.2005)

Бюджетът на плюс с над 1 млрд. лв. Приключихме бюджета за 2005 г. успешно и в хазната има излишък от 1,1 млрд. лв., обяви министърът на финансите Пламен Орешарски. Изпълнено е споразумението с МВФ бюджетът да приключи с излишък от 2% от БВП. В края на годината са похарчени 150 млн. лв. за плащане на дългове в образованието, здравеопазването, вътрешния ред и отбраната. Дадоха се коледни добавки към пенсиите. Ведомствата, които бяха спестили пари, дадоха 13-а заплата. Всичко това е резултат на благоразумната фискална политика, коментира Орешарски. За 2006 г. се прогнозират чужди инвестиции от 2 млрд. евро. Държавните разходи за инвестиции ще нараснат с 31% до 2,2 млрд. лв. Очаква се средната заплата да нарасне с 7,9%, а бюджетните възнаграждения средно с 9,4%. Като се махне инфлацията, реалният ръст на доходите ще бъде съответно 2% и 3,4%.
Източник: Стандарт (29.12.2005)

Държавата мълчаливо спира златодобива в Крумовград Компанията "Болкан Минерал енд Майнинг", дъщерна на канадската фирма "Дънди Прешъс Металс", засега няма да получи положителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), която й дава възможност да разработи златното находище край Крумовград. Това съобщи зам.-министърът на екологията Чавдар Георгиев. Той обясни, че екоекспертите не могат да дадат положително становище за проекта заради обществените протести срещу проекта в местността Ада тепе. Формално отрицателен ОВОС няма, но процедурата е на етап мълчалив отказ. Фирмата сама трябва да реши как и дали да реализира проекта си, обясни Георгиев. "Компанията поиска среща с министъра на околната среда и водите и сме предприели стъпки за защита на интересите на дружеството срещу непроизнасянето на МОСВ в законоустановения срок и в съкратените срокове, които се полагат на инвеститор Първи клас", коментира Лорънс Марсланд, вицепрезидент на "Дънди Прешъс Металс". Компанията подаде жалба на 02.12.2005 г., след като МОСВ не взе решение по ОВОС в срока по Закона за опазване на околната среда, изтекъл на 18.11.2005 г. Компанията не е запозната с причините за забавяне на решението, казаха оттам. Законът изисква МОСВ да излезе с положително или отрицателно становище по ОВОС на проекта, коментираха от "Дънди Прешъс Металс". "Що се отнася до аргумента за декларацията на общинския съвет, ако подобни решения можеха да се взимат на равнище община, това би обезсмислило цялата съществуваща процедура, ОВОС, функциите на Висшия екологичен експертен съвет и няколко отдела към министерството, коментират от компанията. "Дънди Прешъс Металс" разработва и златното находище в Челопеч. Концесията на "Болкан Минерал енд Майнинг" за Ада тепе е за 6 години. Според екоорганизации у нас и в Гърция обаче използваната от фирмата технология на работа застрашава околната среда и здравето на хората, защото компанията ще добива злато по открит способ с използване на цианиди, които могат да замърсят реките Крумовица, Арда и Марица. От компанията отричат и заявиха,че работят със съвременни и безопасни технологии. През лятото граждани от региона и пограничните населени места в Гърция протестираха срещу проекта за златодобив.
Източник: Сега (29.12.2005)

Търговският дефицит качва ДДС за 2007 година? Данъкът върху добавената стойност не е реалистично да бъде намаляван от сегашните 20%, той може да бъде увеличен за 2007 г., но като крайна мярка срещу огромния дефицит по текущата сметка. Това каза министърът на финансите Пламен Орешарски, който отчете бюджета за изминалата и основните цели за новата година. Дефицитът по текущата сметка ни безпокои в средносрочен план, каза министърът. Той силно се е влошил и от очаквани 8.2% от БВП ще надхвърли 14% в края на 2005 г. Основната макроикономическа цел през 2006 г. ще бъде прекъсването на тази негативна тенденция и по възможност намаляване на дефицита до 12%, колкото е заложено и в бюджет 2006. Орешарски обясни, че силното вътрешно търсене е предпоставка за високия растеж, на който сме свидетели от 8 г., и за увеличаването на доходите, но същевременно то е фактор за нарастване на дефицита по текущата сметка. Правителството няма много инструменти да му противодейства освен монетарни, а те са силно ограничени от валутния борд, припомни Орешарски. Дефицитът по текущата сметка се прави от частния сектор, изтъкна той и категорично заяви, че публичният сектор свива своите разходи, за да противодейства на увеличението на дефицита по текущата сметка. Поели сме ангажимент до края на март 2006 г. да подготвим новия закон за ДДС, посочи Орешарски. Той е необходим във връзка с членството на страната в ЕС. Корпоративният данък, който остава 15% и след Нова година, ще бъде намален с 2-3% за 2007 г., каза финансовият министър. Идеята е била това да стане още за 2006 г., но тогава осигурителната тежест е трябвало да бъде намалена не с 6, а само с 4%. Осигурителните вноски се намаляват от 29 на 23%, а съотношението работодател/работник ще е 65 към 35, от което в бизнеса ще останат над 600 млн. лв. През 2006 г. ще бъде подготвен и новият закон за корпоративните данъци.
Източник: Пари (29.12.2005)

Цените на услугите, които извършва пристанище Варна, ще бъдат завишени с 5% от 2006 г., обяви вчера директорът Данаил Папазов. Скокът се налага заради увеличението на горивата. "Бритиш петролиум" и "Стомана"-Перник са сред крупните клиенти на порта. Приходите на пристанището са около 40 млн. лв., увеличението спрямо 2004 г. е 20%. 35% е ръстът на печалбата, а 8 млн. лв. са вложени в ново оборудване.
Източник: Сега (30.12.2005)