Започва изграждането на геотермалното съоръжение в Златоград Община Златоград подписа договора с обединение "Геопс – Минстрой" за изграждането на сондажа и надземната конструкция на геотермалното находище, находящо се на 3,5 км от Златоград, в района на село Ерма река. Обединението от компаниите "Минстрой холдинг" и "Геопс – болкан дрилинг сървисис" спечели изпълнението на този първи етап от проекта за изграждане на геотермална отоплителна система на Златоград. Предвижда се сондаж на 860 м дълбочина и ширина 400 мм в диаметър, като минералната вода ще бъде изпомпвана от около 350 м под земята. Срокът за изпълнение е седем месеца, а стойността на този етап е 2 915 094 с ДДС. Средствата са осигурени от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/. Общината ще търси финансиране за останалите етапи на проека, а именно: строителството на топлопровод до Златоград , оборудване на изградената вече топлоцентрала и свързването й с осем общински сгради посредством топропроводи. Идеята е освен общинските сгради, топлата вода да достига до хотелите в града, като прокарването на инфраструктурата ще е за тяхна сметка. Проектът стартира през 2009 г. по поръчка на възложена от МРРБ, със строителството на геотермална централа от фирма "Минстрой". След което проектът бе замразен заради липсата на финансиране. През лятото на 2012 г. бяха отпуснати средствата за първия етап на проекта. Първоначалния отдаден дебит бе 10.5 л./сек, но след това бе увеличен на 27 л/сек., заради по-големите възможности на находището, доказан с доклад от експерти. Наличието на минерална вода е известно още през 1959 г. Водата, излизаща на повърхността, е с температура над 85 градус.
Източник: Строителство Градът (03.01.2014)

Производството на стомана в България е най-ниското сред страните от ЕС В България производството на стомана за единадесетте месеца на годината е най-ниско сред 27-те страни, членки на ЕС, сочат данните на Световната асоциация на черната металургия (Worldsteel). До миналия месец страната ни е произвела 45 000 тона от материала, което все пак е с 5.6% повече от същия период на миналата година. Добивът на стомана в ЕС е нараснал с 5.7 на сто до ноември спрямо същия период на миналата година, показват данните. Най-голям обем на производството има Германия – 3.662 милиона тона стомана или увеличение от 5.7% на годишна база. За единайсетте месеца на тази година най-голям спад на производството има в Унгария - с една трета от 117 000 тона през ноември 2012 година до 83 000 тона през ноември 2013 година. Чехия отчита най-голямо годишно увеличение - с 26.3% до 443 000 тона.
Източник: Дневник (06.01.2014)

ArcelorMittal отваря отново спрения завод в Тенеси ArcelorMittal е решил да отвори предприятието си за довършителни работи в Тенеси, затворено преди три години заради намаленото търсене. Най-големият производител на стомана в света, който има значително присъствие в Северозападна Индиана, планира да наеме 61 нови служители през следващите две години в ArcelorMittal Harriman, което беше спряно през 2011 г. поради лошите пазарни условия. "Това е вълнуващо развитие за семейството на ArcelorMittal и за региона Хариман, служейки като още един признак за силата и устойчивостта на американското производство и стоманодобивната промишленост в САЩ," заяви П. С. Венкатараманан, главен изпълнителен директор на ArcelorMittal Long Carbon North America. "Очакваме с нетърпение да работим с United Steelworkers за безопасното рестартиране на съоръжението и за осигуряване на засилено предлагане на продукти." Заводът получава заготовки от ArcelorMittal LaPlace, бивш Bayou Steel от Луизиана. Металът се претоплят и валцова за строителния пазар. ( NWI )
Източник: Други (06.01.2014)

Карнатака ще продаде на търг 4-5 млн. тона отпадъчна желязна руда 2014 година ще бъде по-добра изпитващата глад за желязна руда стоманодобивна промишленост в Карнатака. Комисията назначена от Върховният съд да съблюдава електронните търгове за желязна руда в щата се подготвя да пусне на търг още 4 или 5 млн. тона отпадъчна желязна руда, която съдържа най-вече нискокачествена желязна руда, тъй като разликата в предлагането и търсенето все още остава голяма. Това е продължение на рестарта на Sesa Sterlite, най-голямата добивна компания в частния сектор в Карнатака, в района Читрадурга през последната седмица на декември 2013 г. Sesa се очаква да изнесе близо 1 млн. тон от януари до март 2014 г. Фирмата има разрешение да произведе 2.29 млн. тона на година. Тъй като само 19 мини са започнали добива на руда, предлагането все още не е достатъчно, за да задоволи нуждите на стоманодобивната промишленост. Като се има предвид огромната разлика в търсенето и предлагането, мониторинговият комитет е решил да увеличи електронните търгове на нискокачествена желязна руда. (Business Standard)
Източник: Други (06.01.2014)

Индийските стоманодобивни компании ще се възползват от намаления износ на Китай Преди по-малко от година няколко брокерски къщи спряха активно да проследяват промишлени и циклични запаси, тъй като търсенето отслабна и икономическият растеж се срина до 10 годишно дъно. Тези сектори вече виждат възраждане на интереса както се смята, че комбинация от световни и локални фактори ще доведат до възраждане в търсенето. Според Credit Suisse, разликата в цикличните отбранителни цени за резервиране в Индия е най-голямата в региона. Макар че не всички от цикличните сектори показват положителни признаци в еднаква степен, анализаторите залагат много на стоманените запаси. Goldman Sachs започна да наблюдава три стоманени запаси, на TATA Steel, JSW Steel и Steel Authority of India през декември, тъй като смята, че Индия ще се възползва от подобрените перспективи в световен план. Брокерската компания очаква световното потребление на стомана да се повиши с 4.7% до 1.5 млрд. тона през 2014 г. в резултат на нарастващото търсене в Европа и Китай. Има няколко национални и световни фактори, които биха могли да повишат рентабилността на избрани стоманодобивни играчи в Индия. (Business Standard)
Източник: Други (06.01.2014)

Германските железници завоюваха 15% дял в България Железница в съзнанието на повечето хора означава много шум, много проблеми, загуби, стачки и безизходица. Въпросът може ли всичко това да е точно обратното, разбира се, е риторичен - не само, че може, но е и факт. Един от трите основни конкурента на "БДЖ - Товарни превози" - "Ди Би Шенкер Рейл България" (част от групата на Deutsche Bahn) вече има около 15% пазарен дял в страната ни, съобщиха от компанията. Макар че, по думите на местния мениджмънт, целта й не е да се конкурира с БДЖ на всяка цена, а да действа като звено от общата европейска транспортна схема на Deutsche Bahn. "Ди Би Шенкер Рейл България" е на пазара в България от началото на 2003 г. Започва работата си като клон на компанията майка, като работи само в индустриалната маневрена дейност (превозите от точка А до точка Б на територията на даден завод). Операторът предлага тази услуга за медодобивния комбинат "Аурубис", "Стомана Перник", "Каолин". В рамките на стратегията на Deutsche Bahn за изграждане на обща европейска железопътна мрежа в началото на 2010 г. се създава "Ди Би Шенкер Рейл България", която взема и лиценз за национален жп превозвач. Практически компанията започва работа като такъв през юни 2010 г. В момента в нея работят 230 души, от които 60% са заети с индустриалните маневри, а 40% - в товарния транспорт. (Съотношението е такова, защото при превозите в рамките на един комбинат има специфични законови изисквания за броя на ангажираните хора.) При приходите е обратното - 70% от тях са от транспорт (по голямата част са вътрешни превози), а 30% - от маневрена дейност. Основен клиент на дружеството продължава да е "Аурубис", а на първо място в портфолиото му е превозът на транзитни товари, следван от поръчките на конкретни клиенти. Стратегията на компанията е да търси дългогодишни договори с клиентите, като при железопътния транспорт те са от порядъка на 3 до 5 години. "Всеки товародател в зависимост от нуждите си организира търгове и избира в зависимост от това какви условия предлага всеки един от превозвачите като цени, качество и наличие на ресурси като локомотиви и вагони", обяснява инж. Любомир Гарчев, изпълнителен директор на "Ди Би Шенкер Рейл България". Компанията не се занимава с превоз на въглища и течни горива. "Ние нямаме намерение да се борим с БДЖ, нямаме намерение да ставаме номер едно. Целта на Deutshe Bahn не е да дойде тук и да води агресивна политика за огромен пазарен дял. Нашата мисия е изграждането на европейска железопътна мрежа, която тръгва от Германия и свършва в Турция. Ние, "Ди Би Шенкер Рейл България", сме изключително важна част от тази мрежа, както всяко едно от поделенията на компанията майка "Ди Би Шенкер Рейл" в отделните европейски държави отговаря за транспортирането на транзитния товар през нейната територия", коментира Гарчев. DB Schenker разполага с 15 компании в Европа, като всяка от тях отговаря за транспортирането на транзитния товар през нейната територия. Само през Австрия пратките се превозват от австрийските железници по пътя им към Турция. В момента компанията работи по проекта Bosphorus Shuttle. Идеята е в рамките на максимум 5 дни товарът да стигне от Кьолн - Германия, до Чекезкьой - Турция. Проектът е в ход от повече от половин година, като се движат по два влака седмично в двете посоки. Във всяка една от държавите влакът е с възможности за спиране и за прикачване и откачване на вагони или контейнери, като задачата на българското дружество е транспортът от Русе до Капъкуле. Четири са основните цели, които DB Schenker си поставя в стратегията си "2020". "Искаме да бъдем операторът, който предлага най-високо качество. Искаме да бъдем и печеливш лидер на пазара, защото, за да инвестираш, трябва да си печеливш. Искаме да бъдем най-добрият работодател в бранша. И на четвърто място - да бъдем екопионер", обобщава Гарчев. "През миналата и по-миналата година инвестирахме доста сериозна сума и покрихме вагоните, с които се транспортира медния концентрат на "Аурубис", дава пример Гарчев. Компанията иска да се развива и технологично. "Имаме нова IT продуктова програма, с която можем да следим движението на нашите влакове в цяла Европа. Всеки един от нашите машинисти ще притежава в кабината си по един персонален таблет, с който ще може да получава както необходимата информация, така също и достъп до интернет", обяснява той. Да си част от голям европейски превозвач има и други плюсове освен участието в транзитни превози. "Притежаваме локомотиви от последно поколение и сериозен вагонен парк. Те са собственост на българското дружество, но са купени от компанията майка", обяснява Гарчев. Добавянето на още локомотиви зависи от състоянието на пазара - принципно подвижният състав следва запитванията на клиентите, а не обратното. "Правим конкретно цялостно предложение на клиента съгласно неговите искания и ако се стигне до разбирателство на страните, започва да се набавя необходимият ресурс за това. В днешно време никой не инвестира просто заради самата инвестиция", коментира Гарчев. На българския пазар има девет жп превозвача с лиценз. От тях обаче само четири извършват реална дейност. Държавната БДЖ има 50 - 60 процента пазарен дял. На второ място е Българска железопътна компания с над 20%. "Ди Би Шенкер Рейл България" - с 15%, и русенската "Булмаркет" - с 4-5%. По данни на жп бранша през 2011 г. пазарът е около 14 млн. тона. През 2012 г. бизнесът отчита спад и количествата са около 12 млн. тона. Атрактивната част от пазара принципно са блок влаковете и транзитните превози, а не толкова "сладката" - единичните вагони, като от превозвачите зависи как ще се позиционират. За 2013 г. очакванията са по-добри, а прогнозираният ръст е между 5 и 10%. Увеличението се очаква основно от цветната металургия и от топлоелектрическите централи. "Ние вярваме, че пазарът ще тръгне добре, поне последните сигнали са такива. За съжаление политическата обстановка влияе на бизнеса и на нашите политици трябва да им е ясно, че създавайки ненормална политическа обстановка, бизнесът буквално спира да работи. Но сигналите за увеличаване на обема особено от Западна Европа са доста положителни и се надяваме, че нещата ще растат. Ръст на българския пазар може да дойде от транзитните превози през България, както и от развитието на българските компании - големи товародатели. В България има неизползвана инфраструктура. Считаме, че капацитетът е доста по-голям. Ако искаме да увеличим приходите за инфраструктура, трябва да се помисли за намаляване на инфраструктурните такси за товарните превози, както и за ценови облекчения по отношение на международните транзити", коментира Гарчев. От началото на 2014 г. има корекция надолу на инфраструктурните такси. Намаляването обаче е за сметка на цената на електроенергията. Или на практика за превозвачите няма разлика, а просто компонентите са различни. Така страната остава с едни от най-високите такси за ползване на жп релсите. А това едва ли ще доведе до наплив от преминаващи влакове.
Източник: Капитал (07.01.2014)

Бъдещето на Rio Tinto зависи от съдбата на желязната руда Rio Tinto е оптимистичен за бъдещето на търсенето на желязната руда в Китай, който внася около 70% от желязната руда по море. За да отговори на това търсене, компанията увеличава производството си. Компанията ще увеличи производствения си капацитет до 290 млн. метрични тона до първата половина на 2014 г. от 260 млн. в момента, и ще добави още 40 млн. тона до 2015 г. Други австралийски добивни компании - BHP Billiton и Fortescue Metals Group Limited, също увеличават производството си. BHP очаква да произвежда 212 млн. тона през следващата година и ще повиши експортния си капацитет до 270 млн. метрични тона. Fortescue очаква производство в размер на 155 млн. метрични тона годишно до март 2014 г. Наред с тях, Vale SA ще увеличи производството си с 50% до 2018 г. Поради нарастването на световното предлагане, цените на желязната руда се очаква да намалеят през 2014 г., което ще се отрази на маржа на Rio. В момента паричните разходи на компанията за доставка са около 47 долара на метричен тон желязна руда. (Seeking Alpha)
Източник: Други (08.01.2014)

Колумбия се присъединява към САЩ в антидъмпинговото проучване за турския износ на стомана Председателят на Турския съюз на износителите на стомана, Намик Екинджи, заяви, че Колумбия планира също да заведе антидъмпингово дело срещу турските износители на стомана след разследването, проведено от САЩ, и че Съюзът ще посети Колумбия през следващите няколко седмици за по-нататъшно обсъждане на въпроса. Екинджи подчерта, че Съюзът е уверен, че продължаващото антидъмпинговото разследване на САЩ ще приключи в полза на Турция, тъй като износителите знаят, че не са замесени в дъмпинг. Екинджи заяви, че производителите на стомана, както в Европейския съюз, така и в Египет, са започвали антидъмпингови дела срещу турските износители в миналото по различно време, и последващите съдебни решения са оправдавали турските износители доказвайки, че няма нарушения. (Today's Zaman)
Източник: Други (09.01.2014)

Започват назначения в „Кремиковци“ Трите фирми - „Надин трейдинг“, „Елтрейд къмпани“ и „Валпет консулт“, които купиха основната производствена площадка на „Кремиковци“ през 2011 г., подготвят старта на цеха за горещо валцуване на рулони, известен като „Стан 1700“. Това е последната прашинка от някогашния металургичен гигант, която има шанс да заработи. Ръководният екип вече е назначен, предстои да бъдат наети още 50-60 специалисти - инженери, металурзи, енергетици, които да започнат възстановяване на инсталациите. Те бяха спрени през 2008 г., когато стартира процедурата за обявяване на завода в несъстоятелност. Очаква се новите назначения да започнат около 15-20 януари. За пуска на мощностите, които не са работили вече 5 години, ще бъдат нужни 5-6 млн. евро. Предстои да бъде извадено и комплексно разрешително от Министерството на околната среда и водите. Първите рулони се очаква да бъдат пуснати на пазара през май. Идеята е в завода да се валцува украинска и руска стомана, съобщиха от ръководния екип. Паралелно ще се извършва анализ на останалите мощности, които все още не са нарязани на скрап - това са електропещта и линията за непрекъснато леене на стомана. За тях обаче ще бъдат нужни много по-големи инвестиции. Металургичният комбинат „Кремиковци“ влезе в процедура по несъстоятелност през 2008 г. с дългове от 2 млрд. лв., а разпродажбата на активите му започна през 2011 г. До момента повечето от техниката е нарязана и продадена за старо желязо.
Източник: Преса (10.01.2014)

ArcelorMittal продължава правната битка за стоманата с висока якост ArcelorMittal обжалва скорошно решение на съда, че три конкурентни стоманопроизводители не нарушават патента му за специален вид покрита с алуминий стомана с висока якост, произвеждана в Северозападна Индиана за автомобилната индустрия. Съдия от Делауеър постанови през декември, че AK Steel, Severstal Dearborn Inc. и Wheeling-Nisshin Inc. не нарушават патента за Usibor, тънка и лека стомана, която помага на автомобилните производители да намалят теглото на автомобила, докато все още отговарят на стандартите за безопасност. ArcelorMittal подаде жалба до Апелативния съд на САЩ. Френска компания, която стана част от конгломерата ArcelorMittal, за първи път разработи боровата стомана с покритие на базата на алуминий, която след валцуване на листа достига до крайната си дебелина. (NWI Times)
Източник: Други (10.01.2014)

Търговецът на метали "Хъс" изгражда завод за тръби в Лом Търговецът на метални изделия "Хъс" скоро ще открие завод за производство на тръби в Лом, съобщиха от базираната в Пловдив компания. Инвестицията само в терена и сградите е общо 10 млн. лв., а предприятието се намира на мястото на вече затворения "Балканкар Рекорд-Дунав". Теренът и сградите са купени от "Хъс" през 2012 г., след което е започнало възстановяване и инсталиране на новите производствени мощности. Част от проекта е финансиран по оперативна програма "Конкурентоспособност", по която компанията е получила 3.98 млн. лв. Очаква се първата готова продукция да излезе от завода през февруари-март, съобщиха от дружеството. "В момента заводът е в процес на възстановяване и подготовка за инсталиране на най-новите производствени мощности: линии за електрозаварени тръби", обясниха от компанията. Общата площ на завода е 200 дка, от които 65 дка са сградите. Отделно от инвестираните 10 млн. лв. са заделени и над 4 млн. евро за оборудване. От "Хъс" не казаха как се финансира вложението в новия завод, но през март миналата година собственикът на компанията Иван Асенов обясни пред "Капитал Daily", че плановете им са да използват собствени средства и банков заем за оборудването. Досега основната дейност на "Хъс" беше само в търговията с метални изделия, но вече в нея ще влиза и производството им. Предвижда се по-голяма част от продукцията на новия завод да е за износ и това е една от причините да бъде избран Лом като град с удобни транспортни връзки. От компанията посочиха, че от тяхна гледна точка локацията на завода е много добра, тъй като речният транспорт по Дунав прави крайната продукция конкурентоспособна за държавите от Централна и Източна Европа. Това ще е и регионът, в който ще се реализира основната част от произведените метални тръби. Като "логистично предимство" от дружеството посочиха и открития преди няколко месеца "Дунав мост 2". "Северозападна България е сред икономически най-слабите региони и откриването на това предприятие ще осигури така необходимите за града работни места", коментираха още от "Хъс". Досега в завода са назначени около 90 души, като плановете са до края на годината броят им да достигне 120-140 работници. Отварянето на новия завод ще е поредното разрастване на "Хъс" след придобиването на дистрибутора на метали "Кльокнер Металснаб" от германската Kloeckner. От пловдивската фирма поясниха, че новото му име ще е "Металснаб България", а предметът на дейност ще се запази. Първоначално "Хъс" не беше официалният купувач на един от най-големите търговци на метални изделия, а като такъв фигурираше физическото лице Александър Маринов. От бранша обаче коментираха още преди месеци пред "Капитал Daily", че действителният купувач е пловдивската компания. Точно преди година стана ясно, че Kloeckner се разделя с българското си поделение, а през март от "Хъс" подадоха документи в Комисията за защита на конкуренцията, с което стана ясно и официално, че "Кльокнер Металснаб" ще влезе в портфолиото на "Хъс". По данни на пловдивската компания в момента пазарният й дял в търговията с метали е около 20%. С отварянето на завода в Лом компанията ще навлезе и в производството на метални изделия, а от Търговския регистър става ясно, че освен в София вече има открит клон и в Лом с управител Иван Асенов. Дружеството "Балканкар-Дунав", което е било собственик на терените на завода, е част от свързаното с Васил Божков "Бургаски корабостроителници" (БК). Дружеството е раздържавено в края на 2006 г., като БК плаща 4 млн. лв. за 70% от капитала. Купувачът обаче не е изпълнил ангажиментите си, включително погасяване на 1.4 млн. лв. публични задължения, заради което до октомври 2012 г. имотът е бил ипотекиран в полза на АПСК. След продажбата на терена ипотеката е заличена, но основната част от получените над 1 млн. лв. приходи са отишли за погасяване на задълженията на друг кредитор.
Източник: Капитал (13.01.2014)

Златна треска край Диканите Представете си 800 кюлчета злато от по 1 кг. Подредени правилно, те ще имат размер горе-долу колкото една каравана. Сега си представете още шест подобни "возила" от сребро. На толкова се оценяват запасите от благородни метали в находище "Диканите" край Радомир. През 2011 г. Министерският съвет решава да предостави находището на концесия за 35 години. Очакваните приходи са 50 - 60 млн. лв. за целия период, което е сравнително малка сума за инвестиция в сектора. Все пак това е събитие, като се има предвид, че концесиите за добив на злато в България са едва две – за находищата в Челопеч и Крумовград (и двете на Dundee Precious Metals). Концесията за Диканите щеше да е третата, но на 27 декември 2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) я отмени на първа инстанция. Мотивите на съда най-общо гласят, че решението на Министерски съвет да допусне добив на ценни метали без екологична оценка на проекта е незаконно. А този трудно обясним пропуск идва, след като инвеститорът "Голдън бийч прима БГ" прави всичко възможно, за да заобиколи дългата и скъпа процедура по изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост с "Натура 2000" на проекта си. Поводът за решението е жалба на част от местните хора, които не желаят мина в съседство, не желаят бактериална и химическа обработка на земята, нито непозната заплаха за въздуха и водата в района и подемат инициатива за изграждане на екопарк в района. Версията на концесионера обаче е съвсем различна - зад зелените искания се крият интереси на конкуренти. Самата жалба извървява дълъг път до разглеждането й по същество и в крайна сметка е допусната на последна инстанция във ВАС през ноември 2012 г. Съдът се позовава на Орхуската конвенция*, която осигурява достъпа на граждани и природозащитни организации до информация и правосъдие по въпросите на околната среда. Това беше вторият случай, в който съдът се позовава на международния документ, предоставящ допустимост на жалби от лица, които нямат пряк материален интерес т.е. не са съсобственици или непосредствени съседи. Първият случай е за Общия устройствен план на Царево. Решението е взето "при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие със закона", посочва съдебният състав с председател Аделина Ковачева и членове Кремена Хараланова и Бисерка Цанева. Жалбоподателите – местно гражданско обединение, подкрепено от кмета на Радомир Пламен Алексиев, са учудени от решението в тяхна полза. "Това е доказателство, че разполагаме с инструментариум, за да живеем в демокрацията, за която се борим. Съдът прие нашите аргументи, без да се налага да блокираме улици, да крещим под прозорците", коментира пред "Капитал" Асен Велев от инициативния комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист регион, а местността Вакарелец - за екопарк. Благородните намерения на набързо учреденото гражданско обединение обаче са поставени под съмнение от инвеститора "Голдън бийч прима", който започва да проучва находището преди 10 години – през 2004 г. "Бедата в цялата тази история е, че в случая става въпрос за интереси, за конкуренти, които искат да изземат директно нашия труд. Имаме три предположения кои са те, но не можем да ги докажем. Фирми, които работеха в района на Брезник и бяха пресирани по същия начин, продадоха труда си и напуснаха страната", коментира пред "Капитал" Георги Лесидренски, бивш собственик и настоящ управител на "Голдън бийч прима". Подозренията му са, че зад жалбоподателите стоят корпоративни интереси, чиято цел е да откажат компанията от проекта. "Не мога да си обясня как ще събера десет души с под средно образование, достатъчно компетентни в екологията и всички други области, и ще ги организирам в този момент, в който не е имало една пътека там, да правя екологичен парк. Те нямат какво да ядат, нямат никакво производство, натискаха се да ги вземем на работа при нас, защото един човек издържа още четирима покрай себе си", продължава Лесидренски. Асен Велев от инициативния комитет категорично отрича обвиненията и твърди, че няма изгода от конфликта с инвеститора. Той настоява още, че ако притесненията на местните за вредите от добива на злато бяха адресирани адекватно, а процедурата беше изпълнена по законен и прозрачен начин, хората нямаше да се занимават със съдебни дела, плащане на адвокатски хонорари и съдебни експертизи. "Находището е разположено под последния рид на Голо бърдо. Представете си Черни връх - и на "Алеко" да разкопаем мина. За нас е същото. Там има особен микроклимат, няма индустрия, въздухът е чист, а в същото време има много вятър, който ще разнася праха от мината. Земята е обработваема, а в близост са Клисурската река и язовир "Диканя", разказва Велев. Местните имат много въпроси, свързани с технологията на добив и отражението й върху околната среда, но не могат да получат отговори, тъй като нито има работен проект, нито ОВОС. "Интересува ни какви ще са праховото замърсяване, шумовото замърсяване, как си взаимодействат с почвата и водата бактериите и химикалите, с които се обработват скалите, какво се прави в случай на разлив", пита той. Лесидренски твърди, че опитите на фирмата да представи проекта пред местната общност са ударили на камък. Организирани са били срещи с авторите на материала, с който се предвижда да се разрушават скалите ("Булад" - бел. ред.), както и със старши асистент от Минно-геоложкия университет, с който компанията си сътрудничи по проекта. "Искахме тези специалисти да обяснят всичко на хората, но никой не слуша", оплака се той. Според Велев обаче местните нямали представа за намеренията да се разработва такъв проект, докато не видели статия във в. "24 часа". Има и разнопосочни версии за това как се е провело общественото обсъждане на проекта - и двете страни твърдят, че другите са се опитали да го провалят. "Голдън бийч прима БГ" е малка българска геологопроучвателна компания. "Хората ни са с дългогодишен опит, голяма част от тях са работили в чужбина и работят при нас на обменен принцип, когато има по-сериозни проекти", обясни Лесидренски. "В областта на металните полезни изкопаеми няма друга такава компания. Ние сме първите, които са изминали целия път от проучването до концесията", казва той. Това всъщност не е съвсем точно, тъй като същия път измина и "Трейс рисорсиз", която преди по-малко от две години беше купена от "Асарел - Медет" на етап преди получаване на концесия за добив на злато в района на Брезник. И в света геологопроучвателните дружества традиционно работят до доказване на залежи, след което продават проектите си на добивни компании, които разполагат с необходимата експертиза и финансови ресурси. Логично, колкото по-напреднал е проектът и колкото по-малко административни процедури остават до реалния добив, толкова по-добре може да бъде продаден. Такива са плановете и на "Голдън бийч прима". "На нас ни е пределно ясно, че концесионната дейност нататък не е лъжица за нашите уста. Там се изискват огромни инвестиции, сериозни фирми", казва Лесидренски. Проектът е бил предложен на канадската Dundee Precious Metals още преди няколко години. Според Лесидренски обаче от фирмата са отговорили, че имат достатъчно проблеми в България и още един ще им дойде в повече. Отказ е получила фирмата и от "Асарел - Медет" за друг свой проект. Става дума за медно-златното находище "Вишаите" край софийските общини Божурище и Сливница, където също се чака концесия. За проекта "Диканите" преговори са били водени с минната компания на Катар в продължение на шест месеца, докато се е чакало съдебното решение. В момента преговори се водят и с американски инвеститор. Неуспешен е бил и опитът на фирмата да се листне на борсата в Торонто, "тъй като там също се изискват много средства, които ние просто нямаме", каза Лесидренски. "Всичко е игра на нерви, от 2009 г. насам практически не можем да направим нищо", добави той. Самата фирма "Голдън бийч прима" до пролетта на 2011 г. е собственост на Георги Лесидренски, който я прехвърля на регистрираната във Великобритания London Energy Capital, представлявана от Тодор Иванов. Ако се съди по обявените в Търговския регистър документи за залог и заличаване на залога в месеците около продажбата, сделката е била на стойност 980 хил. евро. Само няколко месеца по-късно фирмата отново сменя номиналния си собственик, като е прехвърлена на "Геостар майнинг България", в която собствеността е поравно разделена между Тодор Иванов и Марио Георгиев. Последният е свързан с Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни, по-известни като мормоните. "Геостар майнинг" притежава също "Геотехникс инженеринг", която през 2012 г. получава разрешение да проучва за полезни изкопаеми площта Добри дол - отново в землищата на Долна и Горна Диканя. Разрешението е блокирано от жалба в съда, подадена от кмета на Радомир и членове на инициативния комитет, т.е. същите хора, блокирали концесията за находище "Диканите". "Голдън бийч прима" получава разрешение за проучвания за метални полезни изкопаеми в Радомирско през септември 2004 г. "Представете си един инвеститор 10 години да проучва, за да стигне от зелената поляна до откритие за концесия. Проучвателната дейност е най-рисковото нещо", казва Лесидренски. Според проспекта на "Геостар майнинг" за проучване и оформяне на документацията за находище "Диканите" са инвестирани между 700 хил. и 1 млн. канадски долара. През 2009 г. "Голдън бийч прима" получава удостоверение за търговско откритие и подава заявление за получаване на концесия. От този момент до правителственото решение от 2011 г. тече съгласувателна процедура в различните министерства. МОСВ посочват, че заявената концесионна площ е 392.8 дка (находище от 209.2 дка плюс площта за инфраструктура), т.е. надвишен е прагът от 250 дка и подлежи на задължителна ОВОС (според Закона за опазване на околната среда). МОСВ записват, че инвестиционното предложение освен това подлежи на оценка за съвместимост с "Натура" според Закона за биологичното разнообразие. Екоминистерството иска изменение на правителственото решение, така че да бъде записана изрично необходимост от влязло в сила решение по ОВОС и оценка за съвместимост. Забележката на МОСВ е приета, което е отразено в протокол от заседанието на министрите от 05.10.2011 г. Въпреки това в бр. 81 на Държавен вестник се публикува първоначалният вариант на решението - без забележката на МОСВ. Според него проектът не подлежи на задължителен ОВОС. "Когато подадохме документи, нашата концесионна площ беше 209 дка. Съгласно закона за площ до 250 дка не само не се изисква ОВОС, но и въпросът се решава от РИОСВ, в случая в Перник", казва Лесидренски. По думите му са направени екологични изследвания, представени са всички документи и през 2009 г. Регионалната инспекция издава постановление, с което казва, че не е необходимо да се извършва екологична оценка. Междувременно компанията дава на минни инженери да направят проект какво е необходимо за изземването на участъка и за допълнителни дейности и именно в техните оценки се появяват спорните близо 400 дка. Според Лесидренски едва след като са подадени документите в Министерството на икономиката, става ясно, че компанията няма нужда от толкова голяма площ. "В министерството много се забавиха нещата, чакахме повече от шест месеца и когато прегледахме основно проекта, се оказа, че не са ни необходими тези декари", обясни той. Последната оценка на компанията е повече от любопитна – тя е само с 4 дка по-малка от лимита, над който се изисква изготвянето на ОВОС. "Установихме, че 246 дка са абсолютно достатъчни за цялостното провеждане разработката на концесията, за толкова писахме на министерството и те ни казаха, че ще го имат предвид при сключването на договора", каза Лесидренски. При обсъждането на решението в Министерския съвет обаче никъде не става въпрос за 246 дка, а за заявените близо 400. Проектът на "Голдън бийч прима" всъщност е малък по стандартите на добивната индустрия – както като площ, така и като запаси. Самият Лесидренски казва, че купувач се търси сред по-малките фирми. "В момента говорим за един участък от общо четири, където общото количество на запасите е около 20 тона. Това за една средно голяма разработваща компания е достатъчно добре. Още повече че ние сме правили нашата икономическа оценка въз основа на цена на златото от 850 долара за тройунция, което е много сериозна долна граница въпреки ниското съдържание на злато – 0.8 грама на тон руда", обясни той. Инвестиционното предложение предвижда да се разработи открит рудник. Разрушаването на скалите ще бъде безвзривно, като се използва разработеното от българи средство "Булад", съдържащо неорганични екологосъобразни силикатни минерали. След натрошаване на рудата тя ще се изсипва върху площадка, където ще се подлага на бактериално излужване и няма да се използват цианиди. "Това е най-напредничавата световна практика, представлява извличане с бактерии, които съществуват в самата земя, ние просто ги активираме с материали, които могат да се купят във всеки строителен магазин", каза Лесидренски. След като се извлече златото, рудата и скалите ще се връщат в изкопите, така че на мястото на мината ще се възстанови първоначалният ландшафт. Концесията за добив на злато в района има подкрепата на кмета на Долна Диканя Елинчо Колев, но не и на кмета на община Радомир Пламен Алексиев, в чиито граници се намират находищата. "На практика това е част от Витоша и искаме природен парк "Витоша" да го направим с един много хубав проект", коментира пред "Капитал" Алексиев, добавяйки, че тази идея в момента се обсъжда съвместно със Столична община. "Много малко хора знаят, че оттам минава прeкият път за Самоков. В този район могат да се съчетаят земеделието, екологията и туризмът. Природен парк Витоша е богатство. Прекият път към Самoков, с който можем да обслужим района, също е много хубаво нещо. Но те не комуникират с разработване на такава концесия за нещо, което въобще не е сигурно дали го има и колко ще струва и какво ще се случи", казва Алексиев. Той твърди, че не обмисля вариант да отдава находището на друг инвеститор. "Искаме района да остане съвсем друго нещо", казва Алексиев. Потвърждавайки думите му, гражданското обединение от Диканите инициира процедура по обявяване на малък участък от района в защитена територия, тъй като в него виреят няколко редки растителни видове. Въпреки одобрението на РИОСВ - Перник, за обособяването на защитена територия, МОСВ отказва да подпише заповедта заради припокриване с блокираната златна концесия. В каква посока ще се развие спорът, тепърва ще се разбере. По думите на Георги Лесидренски Министерският съвет най-вероятно ще обжалва решението пред последна инстанция на ВАС, инвеститорите също ще защитават интереса си до последно. Докъде ще стигне гражданската енергия на диканци е трудно да се прогнозира. Независимо дали тя е спонтанна или дирижирана (както подозира концесионерът) обаче винаги има опасност тя просто да се окаже използвана и златните находища услужливо да се окажат в нечии други ръце, а лозунгите за опазване на местната флора и фауна – набързо заметени под килима.
Източник: Капитал (13.01.2014)

Стоманените компании минават онлайн, за да намалят разходите си E-търговията се засили в сектора на стоманата през 2013 г., тъй като затруднената индустрия се опитва да намаляване на разходите си, заяви Донг Боакинг, служител в китайското Министерство на промишлеността и информационните технологии . Бизнес-към-бизнес (B2B) електронната търговия напредна бързо в стоманодобивната промишленост, с над 30 онлайн платформи за търговия със стомана досега в Китай. Донг отбеляза също, че общо електронните транзакции са достигнали 10 трлн. юана (1.65 трлн. долара) през 2013 г., от които 8 трлн. са B2B. Източници от сектора казват, че непрекъснатият нисък марж на печалбата в стоманодобивната промишленост принуждава търговците да опитват онлайн каналите за продажба в опит да намалят разходите и да подобрят печалбите. През първите 11 месеца на 2013 г., средните маржове на печалбата в сектора са само 0.48%, което означава, че стоманодобивните заводи биха могли да направят около 28 юана печалба от всеки тон стомана, според данни на China Iron and Steel Association (CISA). (Global Times)
Източник: Други (13.01.2014)

Заводът за метални конструкции в Ружинци се продава Заводът за метални конструкции (ЗМК) в село Ружинци, Видинско, си търси купувач. Обява за това е публикувана на билборд край друг обект на притежателя му, както и на сайта на компанията "ВАС метал". Мажоритарен акционер на ЗМК с 92.5% от капитала е Юлияна Костова, която е и едноличен собственик и на "ВАС метал". Идеята е с приходите от евентуалната продажба компанията да финансира свой проект в областта на туризма - хидропарка "Вятърните мелници". Той се намира на 20 км от София край с. Горна Малина и през последните години постепенно се разширява с нови атракциони. "ВАС метал" се занимава и с търговия с черни метали и недвижими имоти. Самата Юлиана Костова потвърди пред "Капитал Daily", че се търси купувач за предприятието. То произвежда основно стълбове за електропреносната мрежа, както и други метални конструкции. "Заводът е работещ, разполага с необходимите машини и оборудване и няма никакви задължения нито към банки, нито към държавата", каза Костова. По думите й предприятието се предлага за продан от около две години, но от един месец минималната цена е свалена драстично. От информацията на сайта става ясно, че в момента собственикът иска 650 хил. евро при първоначална цена 950 хил. евро. В сумата влизат и всички материални запаси на дружеството (220 тона стомана и 80 тона незавършена продукция). Справка в Търговския регистър показва, че за 2012 г. дълготрайните материални активи на компанията са за 185 хил. лв., още 839 хил. лв. са текущите активи. ЗМК прави оборот от малко над половин милион лева годишно (нетните приходи от продажби за 2012 г. са 548 хил. лв.). За същата година компанията излиза на загуба (113 хил. лв.), но тя е шест пъти по-малка, отколкото за 2011 г. Заводът в Ружинци е част от бившето ДСО "Електроизграждане". Основните му клиенти са трите електроразпределителни дружества, а по думите на Костова в момента работи и за "Мини Марица-изток". Според обявата предприятието произвежда също антенни мачти за военно приложение, за телекомуникационни оператори и земеделски производители, както и метални халета, стълбове за осветление и др. В завода в момента работят 15 души. По думите на Костова целта е да се намери купувач на предприятието, който да го развива, а не да го нареже на скрап. Причината за продажбата е желанието с приходите да бъде финансиран проектът "Вятърните мелници". Комплексът включва 30 дка езеро за спортен риболов, хотелска част, заведения, детски кътове, зоокътове и различни спортни атракциони. За тази година е планирано откриването на още една част от хотелския комплекс, както и нов басейн с бар.
Източник: Капитал (14.01.2014)

Индонезийската забрана за желязната руда ще има "ограничен ефект" Забраната на Индонезия за износ на непреработена желязна руда ще има ограничено въздействие върху китайските производители на алуминий в краткосрочен план, тъй като те държат запаси от боксит, които може да стигнат за година, според Fitch Ratings. А тези производители също така са започнали да променят аспекти на операциите си с цел да ги направят по-малко зависима от индонезийската руда в по-дългосрочен план. Забраната , която влезе в сила на 12 януари, спря доставките на необработени суровини, основно за Китай. Минното министерство на Индонезия, обаче, обмисля да предостави на производителите опция да продължат износа на някои метали, с изключение на никел и боксит, до 2017 г. Около една пета от алуминия в Китай се произвежда с помощта на вносен боксит от Индонезия. През 2013 г., вносът на боксит в Китай се повиши с около 80%, докато производството на алуминий се увеличава с 18% -20%.(StockMarketWire)
Източник: Други (15.01.2014)

"Алкомет" пусна в експлоатация 600-тонна преса Повече и по-разнообразна продукция ще произвежда вече шуменският завод за алуминиеви изделия "Алкомет". В първите дни на новата година предприятието пусна в експлоатация нова 600-тонна преса, закупена по линия на мащабна инвестиционна програма, с която се цели вдигане на производствения капацитет. Вложенията на дружеството идват в момент, когато то отчита ръст на продажбите и разрастване на външния пазар, където се реализират 91% от продукцията му. За новата придобивка "Алкомет" съобщи чрез сайта на фондовата борса, където се търгуват акциите на предприятието. Според информацията новата преса вдига производствения капацитет на цеха с 3 хил. тона годишно. Инвестицията в новото оборудване е осигурена по линия на програма за модернизации, която се изпълнява в периода 2013 - 2015 г. Следващата стъпка по нея ще бъде инсталирането на още по-голяма, 5000-тонна преса, с което общият капацитет на цеха ще се повиши на 23 хил. тона. По този начин ще се даде възможност за разширяване на продуктовата гама в шуменския завод, който е специализиран в производството на всякакви видове фолио - домакинско, техническо, ленти за алуминиеви винтови капачки и други, обясниха от дружеството. Разнообразяване на микса от изделия беше сред приоритетите на ръководството, набелязани в последния отчет за дейността на "Алкомет" към края на деветмесечието. В него беше посочено още, че мениджмънтът се е съсредоточил върху разработването на пазари, на които се търсят по-специални алуминиеви профили. Към септември шуменският завод изнася продукцията си в повече от 20 държави, най-важна от които е Германия, за която са предназначени 30% от експорта. Други по-големи пазари за "Алкомет" са Полша, Дания и Италия, като сред основните клиенти на дружеството са автомобилостроителни и машиностроителни предприятия. През деветмесечието на миналата година компанията отчете ръст на продажбите с 13.48% до 220.3 млн. лв. благодарение на износа. Данните за вътрешния пазар, за който са предназначени под 9% от общата продукция, показват свиване. Печалбата на дружеството в края на септември възлиза на 2.6 млн. лв.
Източник: Капитал (16.01.2014)

Заложни къщи търгуват със скрап Заложни къща започнали да търгуват със скрап, за да заобиколят Закона за управление на отпадъците. За това алармираха от Българската асоциация за рециклиране (БАР). Заложните къщи вземали вещите срещу минимално възнаграждение, оформено като заложен билет. Тези отпадъци съответно не се търсят от залогодателите и се съхраняват за минимален срок до натрупването им или директно се продават, или изнасят, обясниха схемата от (БАР). Целта на заложните къщи била да избегне 25 000 лв. банкова гаранция, която по закон всички площадки за изкупуване на черни и цветни метали трябва да внесат. „Ще направим проверка, но ако според БАР това е тенденция, то тогава ще вземем предвид сигнала им при внасянето на промени в закона“, заяви екоминистърът Искра Михайлова вчера.
Източник: Монитор (16.01.2014)

Президентът на United Steelworkers нападна китайските търговски практики Лео Джерард, президент на United Steelworkers International, направи следното изявление след новината от администрация на Обама, че ще оспори отказа на Китай да се съобразява със задълженията в рамките на СТО по отношение на анизотропна плосковалцувана електротехническа стомана (GOES). Китай отново отказва да се съобразява а обещанията и ангажиментите си, поети при присъединяването си към Световната търговска организация (СТО). Действията на администрацията на Обама, показва, че те признават, че изпълнението на международните търговски закони е важно за работните места. Приветстваме действията и желанието им да се противопоставят на продължаващите измами на Китай. Продуктите, за които става въпрос са направени от членове на United Steelworkers. Въпреки, че нашите членове правят висококачествени продукти на конкурентни цени, Китай отказва да отвори пазара си за нас. Вместо това, той продължава да упражнява еднопосочна търговска политика. Действията на Китай струват на Америка четвърт млрд. долара от износ. (Strategic Research Institute)
Източник: Други (16.01.2014)

Спад в цените на въглищата за кокс ще се вдигне печалбите на индийските стоманопроизводители Спад в цените на коксуващите въглища и незначително подобрение в цените на стоманата вероятно ще спомогне стоманените компании да отчетат по-добри маржове през периода януари-март. Експерти заявиха: "Цената на коксуващи се въглища, една от основната суровина за производството на стомана, е намаляла с около 8 - 10 долара до 135-138 долара за тон в сравнение с предходното тримесечие, главно заради слабото търсене от страна на Китай." Сешагири Рао, един от управителните директори на JSW Steel, заяви: "Цените на коксуващите се въглища са намалели с около 10 долара на тон, което ще помогне на стоманодобивни компании да подобрят маржовете през периода януари до март." Високопоставено лице от Steel Authority of India обясни от своя страна, че в международен план коксовите въглища са поевтинели с 8-9 долара на тон и вероятно ще облагодетелстват производителите на стомана. (Mydigitalfc)
Източник: Други (17.01.2014)

Искат по-скъп ток за фирмите Предоговаряне на цените по договорите за доставка на електроенергия на индустрията са поискали АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", което да се изрази в увеличаване. За това алармират в общо писмо от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Българската асоциация на металургичната индустрия и Българската камара на химическата промишленост до икономическия министър Драгомир Стойнев, председателя на ДКЕВР Боян Боев, председателя на УС на БЕХ Георги Христозов и шефовете на двете централи Иван Генов и Живко Динчев. Според членовете на трите сдружения от "Козлодуй" и "Марица-изток 2" са аргументирали поисканото поскъпване на тока със значителното намаление на таксата за пренос. Това потвърди пред "Стандарт" и шефът на Първа атомна Иван Генов. От думите му стана ясно, че от август 2013 г. насам таксата за пренос на ток е паднала с 13 лв. и цялото намаление е отишло в полза на потребителите, а за АЕЦ не е останало нищо. Затова и централата е поискала от клиентите си на свободния пазар да се намери общо решение на ситуацията. "Ако това не стане сега, може да е по-нататък", каза Генов. Според бизнес организациите по-ниската такса за пренос ще спести около 6 млн. лв. до лятото, когато договорите изтичат. Поисканото от АЕЦ-а и ТЕЦ-а увеличение ще им докара около 3 млн. лв. допълнителни приходи, което обаче ще се отрази като увеличение на цената на тока за индустрията и още 3000 по-малки предприятия в размер на между 2 и 5%.
Източник: Стандарт (20.01.2014)

500 са незаконните площадки за изкупуване на метали 500 са незаконните площадки за изкупуване на метали, а тези, които работят по правилата - около 900. Това обясни председателят на Българската асоциация по рециклиране Борислав Малинов. Незаконните пунктове най-често са маскирани като площадки за изкупуване на пластмаси, хартия и автоморги. Всички методологични предприятия изпитват недостиг на скрап, в това число "Стомана Индъстри", завода в Пирдоп "Аурубис" и "София МЕД", обясни той. 50% от скрапа у нас идва от физически лица, допълни експертът.
Източник: Стандарт (20.01.2014)

Минните компании свиват разходите за нови проучвания Минните компании предприемат мащабни съкращения на бюджетите си за проучване на нови находища, което вещае нов бум в цените на фона на растящото потребление на индустриални метали и енергия в Китай. Според данните на MinEx Consulting, цитирани от Bloomberg, през миналата година разходите за проучвания са се свили 30%, или 10 млрд. долара. Анализаторите очакват свиване с още 10% през тази година. През миналата седмица минният гигант Rio Tinto Group обяви, че е свил двойно бюджета си за проучвания и оценка до 948 млн. долара спрямо 1.97 млрд. през 2012 г. Наскоро австралийският производител на мед OZ Minerals обяви, че свива бюджета си за проучвания през 2014 г. с 62%. През миналата година BHP, която е сред най-големите производители на желязна руда, никел и мед, е свила разходите си почти двойно спрямо пика им от 2.45 млрд. долара през 2012 г. Тази тенденция обаче е добре дошла за инвеститорите в акции на минни компании и суровини, тъй като ще спомогне за повишаване на цените. (Bloomberg)
Източник: Други (20.01.2014)

Пернишка фирма глобена с 30 хил. лв. за прием на черни метали с неясен произход Заради това, че е изкупувала отпадъци от черни и цветни метали без задължителната декларация за произход на суровината, е била глобена с 30 хил. лв. пернишката фирма "Ел-инс" ЕООД. Това сочат данните на Министерството на околната среда и водите от извършените и през декември засилени проверки върху съхраняването и третиране на отпадъци от черни и цветни метали и излезли от употреба моторни превозни средства. Глобата за това дружество е и най-голямата санкция, наложена от екоинспекциите през миналия месец. Още две фирми са глобени за нарушения на изискванията за работа с отпадъци. Също пернишката "Джи Ем Ауто Карс" ЕООД ще трябва да плати 7000 лв. за това, че е съхранявала излезли от употреба автомобили без разрешение. Същата санкция е наложена и на варненската “Крео” ЕООД за неизпълнение на условия в издадено разрешително за дейности с отпадъци. С глоби от по 3 хил. лв. са се сдобили и кметовете на Първомай и Садово за това, че не са предотвратили изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. Със 7000 лв. е санкционирана карловската ЕТ "Фармакон - Адела Маринова" за смесване на производствени с опасни отпадъци. Заради това, че не са класифицирали производствените си отпадъци са глобени с по 5 хил. лв. "Хидробетон“ ООД - Казичене, "Диана“ООД - София, "Булгафрост“ АД - с. Кочево, Община Садово, "Зографа“ АД - Пловдив и "Пирамиди“ ЕООД - София. Сред другите наложени от екоинспекциите глоби се откроява "Елаците Мед" АД, която има наложени три санкции за общо 31 500 лв. за превишени норми в изхвърляните отпадни води. ТЕЦ "Бобов дол ЕАД” е наказана с 10 хил. лв. за нерегламентирано изхвърляне на дренажни води в река Каменишка. С други близо 30 хил. лв. централата на Христо Ковачки е глобена заради наднормено замърсяване на въздуха. За това, че изхвърля отпадъчните си води без разрешително, на "Винарска изба- Виноградец”АД, община Септември, е наложена санкция от 2000 лв. Със същата сума за същото нарушение са санкционирани и фирмите "Гама М и Г” и "Евро Мийт енд Милк“. С 29 размер на 29 691 лева, е наложена с наказателно постановление от РИОСВ- Перник след проведен емисионен контрол на ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД и констатирано наднормено замърсяване на атмосферния въздух с прах от работата на енергиен котел 3. От 1 януари 2014 г. заради неизградена сероочистваща инсталация пък е спрян от експлоатация пети блок на ТЕЦ "Варна", която е на чешката ЧЕЗ. От ековедомството допълва, че от наложени санкции са постъпили 235 653 лв.
Източник: Медия Пул (22.01.2014)

Пазарът на стомана в САЩ се разминава, Baosteel повишава цените Пазарът в САЩ е водещ по ръст на БВП сред развитите страни, за разлика от световния пазар на стомана, в полза на черната металургия, но в ущърб на потребителите. Първо, какво се случва в чужбина? В Азия, цените както на желязната руда, така и на коксуващите въглища падат – графиката за желязната руда на сингапурския SGX спадна под 130 долара на сух метричен тон за януарските договори и в момента тенденцията е да спадне под 120 долара до май тази година, според Steel Index. Желязната руда, която се измерва с 62% Fe индикатор на цената на TSI за китайския внос, се търгува в забележително стабилен радиус от 130-140 долара на сух метричен тон от 16 Август 2013 г. Почти безпрецедентен период на стабилност за последните години, но комбинация от проблеми повлия на търсенето, което доведе до спад в цените дори и след като лошото време възпрепятства доставките, проблем, който нормално би повишил цените. ( MetalMiner )
Източник: Други (22.01.2014)

Скандинавските стоманодобивни SSAB и RAUTARUUKKI ще се слеят Шведската стоманодобивна SSAB AB отправи оферта за закупуването на финландската компания Rautaruukki Oyj за 10.2 млрд. шведски крони (1.6 млрд. долара), за да създаде слят скандинавски производител на стомана с висока якост. SSAB заяви, че бордовете на двете компании са се договорили за сливането и двата най-големи акционери в SSAB и Rautaruukki подкрепят сделката. Офертата представлява премия от 20% от средната цена на акциите на Rautaruukki през последните три месеца. Новата компания, базирана в Стокхолм, ще има около 17 500 служители и годишно производство на стомана от 8.8 млн. тона от мощностите в Швеция, Финландия и САЩ. Акциите на SSAB нараснаха с 15.2% до 55.85 крони (8.6 долара) на Стокхолмската фондова борса, след обявлението. SSAB заяви, че сливането би създало годишни синергии на разходите в размер до 1.4 млрд. крони (216 млн. долара ), и че планира да намали персонала си с около 5% или 875 служители за период от три години. Главният изпълнителен директор на SSAB, Мартин Линквист, ще застане начело на новата компания, докато шефът на Rautaruukki , Сакари Таминен, ще се пенсионира. ( AP )
Източник: Други (23.01.2014)

"Денирвел" ще открие предприятие за цинк в Монтана Ново предприятие за цинк ще заработи скоро в Монтана, съобщи пред "Капитал Daily" управителят му Камен Христов. Инвестицията е на компанията "Денирвел", в която Христов е едноличен собственик. Технологията на предприятието е германска и за нея ще се използва отпадъчен цинков прах, от който след преработка ще се получава отново метал, годен за употреба. Общата инвестиция се планира да бъде 350 хил. евро, като засега "Денирвел" влага в проекта собствени средства, но вероятно ще се наложи и използване на банков кредит, обясни Христов. Самото предприятие се намира в обновена производствена сграда и не се е налагало ново строителство на хале. Досега Христов не се е занимавал с металургия или търговия с метали, но по думите му има контакти в бранша и след анализи е преценил, че е добра идея да направи подобно производство в Монтана. "Инвестицията е малка, но за район с висока безработица и тя е важна", коментира управителят. В компанията са заети общо 11 души, като засега няма планове за назначаване на още хора, но в бъдеще ще обмисля разширение. Вече са започнали проби и до края на февруари — началото на март трябва да започне същинското производство. Като суровина ще се използва отпадъкът, който остава след горещото поцинковане на метали. Той ще се преработва по германска технология и като краен резултат ще се получават цинк и малко цинков окис от остатъчната пепел, обясни Христов. За предприятията, занимаващи се с поцинковане, остатъчната пепел е отпадък, който не могат да преработват без специална линия. За "Денирвел" той ще бъде суровина. Предвижда се в началото месечното производство на цеха в Монтана да е 80 - 100 тона. Христов коментира, че от подаването на документите до получаването на разрешителните не е срещнал никакви пречки от общинската и държавната администрация. По думите му всички са съдействали и са издали нужните разрешителни бързо. В последното изследване на Института за пазарна икономика област Монтана получи слаба оценка за икономиката си, но анализаторите отбелязаха редица предимства - благоприятното географско положение, близостта до столицата и добрата оценка в категориите "Данъци и администрация" и "Околна среда". България е сред сравнително големите производители на цинк в Европа, което си остана без особени промени в последните години дори и след затварянето на ОЦК - Кърджали. Наскоро в Русе започна работа нов завод за метални изделия и поцинковане - "Балканцинк". Инвеститор в него е италианската компания Sicom, а общо вложените пари са 4.5 млн. евро. В него бяха открити 30 нови работни места. Годишното му производство трябва да достигне 10 хил. тона годишно при пълен режим на работа.
Източник: Капитал (24.01.2014)

Световния добив на стомана удари рекорд след като доверието се подобри Световното производство на стомана достигна рекордно ниво през 2013 г. като растежът се ускори като Азия натисна газта и компенсира свиването в Европа и САЩ. Стоманопроизводителите са борят с ниските цени на стоманата и по-слабото търсене през последните три години, но доверието в сектора, която е основен промишлен показател, напоследък леко се е подобрило, дори по време на големия свръхкапацитет. Световния добив на необработена стомана нарасна с 3.5% до над 1.6 млрд. тона през 2013 г., според данни от World Steel Association. Спрямо 2012 г. производство нарасна с 1.2%. По-голямата част от нарастването идва от най-големия производител Китай и други азиатски производители на стомана, докато Западът намали производството си, особено през първата половина на годината в отговор на ниските цени. Свръхкапацитетът от около 200 млн. тона стомана годишно в световен мащаб продължава да бъде сериозен проблем за индустрията и може да задържи ръста на цените в близко бъдеще. (Reuters)
Източник: Reuters (24.01.2014)

Канадци ще добиват цинк в Кърджали През юни 2014 канадската фирма SNC Lavalin започва строителството на новия цинков завод в Кърджали, на мястото на фалиралия ОЦК. Надеждите са новото производство да започне в края на 2014-а или началото на 2015-а. Цеховете "Елекролитен" и "Пържилен" ще бъдат изградени наново с нова модерна технология, закупено е и ново оборудване, което в момента е на склад в "Кремиковци". Канадската компания SNC Lavalin, спечелила конкурса за изграждане на новото цинково производство, е представител на холдинга "Блумбърг", обяви депутатът от БСП Милко Багдасаров. Тя е най-голямата компания за инженеринг и строителство в Канада, специализирана в областта на металургията и добивната промишленост. Очаква се да бъдат наети местни фирми за строителството на завода. Прогнозите са, че в новото цинково производство да бъдат разкрити около 250 работни места.
Източник: Стандарт (27.01.2014)

Карнатака поиска ВС да всигне лимита за добив на желязна руда до 40 млн. тона Управата на щата Карнатака в Индия ще подаде декларация във Върховния съд с искане да се повиши лимита на допустимото добивана желязна руда до 40 млн. тона от сегашните 30 млн. тон. Сидарамая, главен министър на Карнатака, заяви: "Върховният съд сложи лимит от 30 млн. тона върху добива на желязна руда, подали сме декларация, за да се увеличи този лимит до 40 млн. тона. Ако Върховният съд повиши допустимите количества, ще бъдем в състояние да отговорим на настоящия недостиг на нуждите на сектора." На погрешната представа, че добивът е забранен в Карнатака, Сидарамая каза, че лицензите само на 51-те мини категоризирани в C категория, са спрени. Той допълни, че "тези, които са А и Б категория, продължават да добиват, кабинетът е решил отново да ги пусне да работят." (Economic Times )
Източник: Други (27.01.2014)

Над 6 млн. лв. са инвестициите в "Горубсо-Мадан" през 2013 г. Над 6 млн. лв. са инвестициите в "Горубсо-Мадан" през 2013 г. Средствата са вложени за оборудване, нови машини и възстановяване на рудник "Върба". Това е съобщил изпълнителният директор на дружеството Сергей Атанасов. "Предприятието заработи през 2013г. в нормален ритъм, като е отчетен ръст на производството от 7-8%, а средните заплати са увеличени с 10-15%", заяви Сергей Атанасов. Той прогнозира, че рудникът ще бъде окончателно готов за възстановяване на производствения цикъл в рамките на 2 месеца. Част от инвестициите на "Горубсо-Мадан" са свързани именно с възстановяване на условията за производство в рудник "Върба", след като в продължение на години рудникът е затворен, а галериите са наводнени поради спиране на технологията за отводняване.
Източник: econ.bg (28.01.2014)

КЦМ прави нов завод за олово Кризата отнесе „Кремиковци“ и ОЦК-Кърджали, но останалите фирми от металургията отдавна не са колоси на глинени крака. Индустрията е жива благодарение на големите инвестиции в нови машини и технологии, каза шефът на браншовата асоциация Политими Паунова. Най-голямата инвестиция в размер на около 95 млн. евро е на КЦМ-Пловдив. През 2014 г. комбинатът ще открие нов завод за олово, в който са използвани върхови технологии. Подобен имало само на едно място в света - в Бразилия. Очаква се мощностите да заработят в края на април, каза за „Преса“ изпълнителният директор на дружеството Румен Цонев. Заводът е изключително ефективен в енергийно отношение. Разходът на енергоресурси - природен газ, въглища, кокс, еленергия, е наполовина, а това се отразява върху себестойността на продукцията. Не по-малко важно е, че тези съвременни технологии опазват околната среда, посочи Цонев. Новият завод ще произвежда около 80 хил. т олово годишно, или с 20 хил. тона повече от 1989 г., като стратегията е да преработва голяма част от рудата, добита в Родопския минен басейн. През 2012 г. „КЦМ 2000“ и „Минстрой холдинг“ придобиха закъсалия рудник „ГОРУБСО-Мадан“, а тази година ще започнат добив и в съседната мина „Върба Батанци“. Следващата стъпка ще бъде да се разработят находищата „Шахоница“, „Печинско“ и др. Така след 3-4 г. при една умна инвестиционна политика 50-60 на сто от суровините, които са нужни за производството на олово, цинк и сребро в КЦМ, ще бъдат български, прогнозират мениджърите на предприятието. Сега се използват само 5% родни концентрати. Тази година приключва и инвестиционната програма на друго голямо предприятие от цветната металургия, познато на поколения българи като МДК-Пирдоп. Днес комбинатът е собственост на втория по големина производител на чиста мед в света - германската компания „Аурубис“. Годишната продукция на българския завод е 1,1 млн. т чиста мед. През последните 10 г. в него са инвестирани над 500 млн. евро, като тази година се очаква да приключи поредната инвестиционна програма на стойност 44,2 млн. евро. Освен че ще доведе до увеличаване на капацитета, ще има и значителен екологичен ефект. Инвеститорите са си направили добре сметката - прогнозата е, че светът ще има все по-големи нужди от този стратегически метал, който е навсякъде - в електрониката, автомобилите, енергетиката, ветропарковете. Амбициозни планове имат и в „София мед“ - преди седмица ЕБВР обяви решението си, че ще отпусне заем от 40 млн. евро за по-висока енергийна ефективност и нови продукти с висока добавена стойност.
Източник: Преса (28.01.2014)

„Алкомет“ зарежда Европа с алуминиево фолио Бившият държавен завод „Алумина“ в Шумен, сега „Алкомет“, е най-големият комбинат за преработка на алуминий на Балканския полуостров. Заводът е открит през 1981 г., като в строежа му са вложени 120 млн. лева. От някогашните 2000 работници в леярния, валцовия и пресовия цех сега са останали 800, но пък заплатите им растат дори в кризата. Отпускат се помощи за новородени деца и за първолаци. Отделят се пари за допълнително пенсионно осигуряване. Плащат се стипендии на студенти. „Дано някой не си помисли, че и работим като при комунизма“, шегува се мажоритарният собственик на предприятието Фикрет Индже. „Следим пазара, планираме поне три години напред. Силата ни е домакинското фолио“, казва Индже. В България той е вече 14 г. През 1995 г. със съдружника си Фикрет Кузуджу създават фирмата „ФАФ Метал“, която приватизира „Алумина“. До момента в завода са вложени близо 70 млн. евро. Оборотът на компанията е 140 млн. евро годишно и държи 20% от европейския пазар на домакинско фолио. 90% от продукцията е за чужбина. Според Фикрет Индже тайната на успеха е в инвестициите. Преди две години „Алкомет“ вложи 13 млн. евро в изграждането на нов италиански валцов стан, който вдигна производителността с 35%. В началото на тази година от завода се похвалиха с още една скъпа придобивка - нова 600-тонна преса, която ще вдигне производствения капацитет на пресовия цех с 3000 тона годишно. До 2015 г. се предвижда монтаж на още една преса от 5000 тона, с което общият капацитет на цеха ще се повиши на 23 000 тона.
Източник: Преса (28.01.2014)

Правят опит за реанимация на „Кремиковци“ България има нужда от още стоманодобивни мощности, смятат експертите. Новият (стар) играч може да бъде „Кремиковци“. Според източници на „Преса“ трите фирми - „Надин трейдинг“, „Елтрейд къмпани“ и „Валпет консулт“, които купиха основната производствена площадка на комбината през 2011 г., подготвят старта на един от цеховете - „Стан 1700“. Идеята е в него да се валцува украинска и руска стомана. Подобна схема се прилага и в „Промет“, където се обработват готови метални блокове и се получава армировъчна стомана. Твърди се, че инвестицията, нужна за пуска на линията, е 5-6 млн. евро. Тя беше спряна през 2008 г., когато започна процедурата за обявяване на „Кремиковци“ в несъстоятелност.
Източник: Преса (28.01.2014)

Пълен назад... към металургията И металургията като голямата химия има своите две легенди. Първата, че някогашният гигант на родната стомана „Кремиковци“ ще се вдигне от гроба. Втората, че Оловно-цинковият завод в Кърджали ще стане съсобственост на бившия кмет на Ню Йорк, милиардера Майкъл Блумбърг, който ще почне да пише новата му история. Вероятно нито първото, нито второто ще се случи. Но едно е сигурно - новата индустриализация на България е немислима без металургия. Тя е основа за развитие на всичко останало - машиностроене, електроника, транспорт. От нея зависи дори туризмът. Секторът е свързан със строителство, а строителството без метал не може. Той е навсякъде - в билдингите, в мостовете, дори в градините и кухните. Наистина, може да се внася, но тогава си крачка назад от конкурентите, защото имаш допълнителни транспортни разходи, а отрицателното салдо на държавата расте. Тази базова индустрия създава и много работни места. Едно металургично предприятие има най-малко 200-300 договора с по-малки фирми, които изпълняват различни поръчки. Така, ако този отрасъл работи добре, ще осигури работа на стотици по-малки предприятия, които, от своя страна, откриват нови работни места. Ще се повиши износът. Това е смисълът на голямата индустрия. Затова в момента цяла Европа се обръща към мините и металургията. Защо настъпи този обрат? Само преди 15 години това бяха т.нар. мръсни производства, от които европейците се отрекоха в името на хайтека и финансовите услуги. Но кризата показа, че икономики като германската, където базата бе запазена и развита, се справиха по-лесно в годините на тежка рецесия. Европа си извади и друга поука. Докато тя се деиндустриализираше, Китай се въоръжаваше със съвременни технологии и сега заводите им излизат на пазара с много по-конкурентни продукти. В момента например ЕС се намира в зависимост от снабдяването с някои стратегически метали - мед, цинк, селен, телур, волфрам, които се използват във високите технологии. Китай има монопол върху тях и пуска от време на време малки количества към международния пазар. Тази зависимост не се харесва на Евросъюза и той иска да навакса загубеното. Прогнозите са, че търсенето на олово, цинк, мед, сребро и стомана ще се увеличава през следващите години. А България не бива да остава извън тези процеси. През тази година например се очаква да бъдат произведени около 1 млн. тона стомана - около 700 000 тона от „Стомана индъстри“ и 300 000 тона от „Промет“ край Дебелт. За сравнение през 2007 г. преди спирането на „Кремиковци“ количествата са доста повече - 2,1 млн. тона. Благодарение на новите технологии производителността в сравнение с 2007 г. се е вдигнала над два пъти - около 2000-3000 тона годишно срещу 1000 тона на зает в производството преди. В момента почти всичко в областта на технологиите е вече направено от фирмите в черната и цветната металургия. Повече няма накъде, казва шефът на „Стомана индъстри“ Антон Петров. Това, от което имаме нужда, са стабилни цени на енергоресурсите и повече предвидимост. И тук именно трябва да бъде ролята на държавата. Според производителите изходът е повече добив на газ от местни находища, което ще намали цените, и пускане на газовите връзки със съседните държави, което ще даде възможност за евтин внос. Правят опит за реанимация на „Кремиковци“ България има нужда от още стоманодобивни мощности, смятат експертите. Новият (стар) играч може да бъде „Кремиковци“.Трите фирми - „Надин трейдинг“, „Елтрейд къмпани“ и „Валпет консулт“, които купиха основната производствена площадка на комбината през 2011 г., подготвят старта на един от цеховете - „Стан 1700“. Идеята е в него да се валцува украинска и руска стомана. Подобна схема се прилага и в „Промет“, където се обработват готови метални блокове и се получава армировъчна стомана. Твърди се, че инвестицията, нужна за пуска на линията, е 5-6 млн. евро. Тя беше спряна през 2008 г., когато започна процедурата за обявяване на „Кремиковци“ в несъстоятелност. КЦМ прави нов завод за олово Кризата отнесе „Кремиковци“ и ОЦК-Кърджали, но останалите фирми от металургията отдавна не са колоси на глинени крака. Индустрията е жива благодарение на големите инвестиции в нови машини и технологии, каза шефът на браншовата асоциация Политими Паунова. Най-голямата инвестиция в размер на около 95 млн. евро е на КЦМ-Пловдив. През 2014 г. комбинатът ще открие нов завод за олово, в който са използвани върхови технологии. Подобен имало само на едно място в света - в Бразилия. Очаква се мощностите да заработят в края на април, каза изпълнителният директор на дружеството Румен Цонев. Заводът е изключително ефективен в енергийно отношение. Разходът на енергоресурси - природен газ, въглища, кокс, еленергия, е наполовина, а това се отразява върху себестойността на продукцията. Не по-малко важно е, че тези съвременни технологии опазват околната среда, посочи Цонев. Новият завод ще произвежда около 80 хил. т олово годишно, или с 20 хил. тона повече от 1989 г., като стратегията е да преработва голяма част от рудата, добита в Родопския минен басейн. През 2012 г. „КЦМ 2000“ и „Минстрой холдинг“ придобиха закъсалия рудник „ГОРУБСО-Мадан“, а тази година ще започнат добив и в съседната мина „Върба Батанци“. Следващата стъпка ще бъде да се разработят находищата „Шахоница“, „Печинско“ и др. Така след 3-4 г. при една умна инвестиционна политика 50-60 на сто от суровините, които са нужни за производството на олово, цинк и сребро в КЦМ, ще бъдат български, прогнозират мениджърите на предприятието. Сега се използват само 5% родни концентрати. Тази година приключва и инвестиционната програма на друго голямо предприятие от цветната металургия, познато на поколения българи като МДК-Пирдоп. Днес комбинатът е собственост на втория по големина производител на чиста мед в света - германската компания „Аурубис“. Годишната продукция на българския завод е 1,1 млн. т чиста мед. През последните 10 г. в него са инвестирани над 500 млн. евро, като тази година се очаква да приключи поредната инвестиционна програма на стойност 44,2 млн. евро. Освен че ще доведе до увеличаване на капацитета, ще има и значителен екологичен ефект. Инвеститорите са си направили добре сметката - прогнозата е, че светът ще има все по-големи нужди от този стратегически метал, който е навсякъде - в електрониката, автомобилите, енергетиката, ветропарковете. Амбициозни планове имат и в „София мед“ - преди седмица ЕБВР обяви решението си, че ще отпусне заем от 40 млн. евро за по-висока енергийна ефективност и нови продукти с висока добавена стойност. „Алкомет“ зарежда Европа с алуминиево фолио Бившият държавен завод „Алумина“ в Шумен, сега „Алкомет“, е най-големият комбинат за преработка на алуминий на Балканския полуостров. Заводът е открит през 1981 г., като в строежа му са вложени 120 млн. лева. От някогашните 2000 работници в леярния, валцовия и пресовия цех сега са останали 800, но пък заплатите им растат дори в кризата. Отпускат се помощи за новородени деца и за първолаци. Отделят се пари за допълнително пенсионно осигуряване. Плащат се стипендии на студенти. „Дано някой не си помисли, че и работим като при комунизма“, шегува се мажоритарният собственик на предприятието Фикрет Индже. „Следим пазара, планираме поне три години напред. Силата ни е домакинското фолио“, казва Индже. В България той е вече 14 г. През 1995 г. със съдружника си Фикрет Кузуджу създават фирмата „ФАФ Метал“, която приватизира „Алумина“. До момента в завода са вложени близо 70 млн. евро. Оборотът на компанията е 140 млн. евро годишно и държи 20% от европейския пазар на домакинско фолио. 90% от продукцията е за чужбина. Според Фикрет Индже тайната на успеха е в инвестициите. Преди две години „Алкомет“ вложи 13 млн. евро в изграждането на нов италиански валцов стан, който вдигна производителността с 35%. В началото на тази година от завода се похвалиха с още една скъпа придобивка - нова 600-тонна преса, която ще вдигне производствения капацитет на пресовия цех с 3000 тона годишно. До 2015 г. се предвижда монтаж на още една преса от 5000 тона, с което общият капацитет на цеха ще се повиши на 23 000 тона. 120 фирми инвестират край Пловдив КЦМ не е самотен остров на високите технологии в металургията. Той е най-голямото предприятие в „Тракия икономическа зона“, която обединява 6 индустриални центъра край Пловдив - „Куклен“, „Марица“, „Раковски“, парк „Образование и високи технологии“, „Тракия“ и „Калояново“. Те се простират на обща площ 10 700 дка и имат над 120 инвеститори, които са вложили над 1 млрд. евро. Някои от тях вече имат по няколко предприятия. „Либхер“ ще прави трети завод за хладилници, а гигантът АВВ, който произвежда оборудване за енергетиката, вече има две производствени мощности, каза Пламен Панчев, председател на Съвета на директорите на „Сиенит холдинг“. Дружеството е един от създателите на индустриалната структура. Според Панчев през следващите 10 години в „Тракия икономическа зона“ се очакват още 750 млн. евро инвестиции, което ще доведе до разкриване на 30 000 нови работни места. Плановете ни са до всички зони да има жп транспорт, все повече да се използва и капацитетът на летище Пловдив. Помагаме на всеки инвеститор с бързо придвижване на административните процедури. Зоната предоставя готови помещения или извършва строителство по желание на инвеститорите. Предприятие от 10 000 кв. м с 300 работни места например може да бъде готово за 6 месеца, каза Панчев.
Източник: Преса (28.01.2014)

Германия търси 33,8 млн. лв. от ОЦК Германия си търси 33,8 млн. лв. от фалиралия Оловно-цинков комплекс (ОЦК). Федералната република е издала държавна гаранция по договор за кредит между френската банка БНП Париба и родното предприятие. Това става ясно от списъка на кредиторите на ОЦК, приет от синдика Александър Георгиев. Най-много пари от комбината има да взема БНП Париба - общо 106,5 млн. лв. Швейцарският клон на институцията е отпуснал 93,7 млн. лв. Още 12,82 млн. лв. са по договор за кредит с френската банка майка. Заеми на ОЦК е дала и Първа инвестиционна банка, която си търси 28 млн. лв. При осребряване на имуществото на комбината банките ще получат парите си с предимство, защото са обезпечили вземанията си с особени залози. По отчет към 31 октомври 2013 г. активите на ОЦК са на стойност 166,5 млн. лв., но при евентуална разпродажба постъпленията може да се окажат по-ниски. Сред другите по-големи кредитори на комбината са сейшел-ската „Уолдроп“ (72 млн. лв.), държавните фирми „Електроенергиен системен оператор“ (513 хил. лв.) и НЕК (493 хил. лв.). Националната агенция за приходите има да взема близо 3 млн. лв. от ОЦК за неплатени данъци, осигуровки, глоби и мита. Синдикът е приел вземанията и на 123 работници и служители на комплекса. Любопитно е, че на мажоритарния собственик и председател на надзорния съвет на ОЦК Валентин Захариев са присъдени 11 642 лв. неизплатени възнаграждения. Синовете му също са на опашката - Петър Захариев има да получава 7851 лв., а Кирил Захариев - 6133 лв. Преди ОЦК да бъде обявен за неплатежоспособен в края на миналата година, част от фирменото имущество беше разпродадено на публични търгове. През 2012 г. цинковото производство на комбината премина във фирма „Хармони 2012“, част от активите бяха купени от Първа инвестиционна банка. През ноември м.г. „Хармони 2012“ придоби още 44 дка земя. На друг публичен търг ПИБ купи хижа „Акация“ край яз. „Кърджали“.
Източник: Преса (29.01.2014)

Индия наложи 5% мито върху износа на пелети от желязна руда Индия наложи 5% мито върху износа на пелети от желязна руда, като още една стъпка в опазването на суровината за местните стоманопроизводители и намали своя износ за топ пазара Китай. Индия вече облага с 30% данък износа на желязна руда на прах и бучки от декември 2011 г. насам. Заедно с ограничението на добива и износа в ключови щати като Карнатака и Гоа, насочено към справяне с незаконния добив, налозите помогнаха да се намали износа на желязна руда от Индия с около 85% или 100 млн. тона през последните две години. Желязната руда на пелети беше освободена от всякакви мита, заради нищожния износ от Индия. "Въпреки това, през април - ноември 2013 г. износът на желязна руда на пелети се е увеличил рязко, причинявайки опасения за недостиг на желязна руда в страната", се казва в изявление на Министерството на финансите в понеделник. Производителите на стомана в Индия миналия месец поискаха тарифа върху износа на пелети за да се гарантират вътрешните доставки. Износът на желязна руда от Индия за Китай, повечето от който под формата на прах, спадна с 65% до 11.7 млн. тона през миналата година, показаха данни на китайските митници. (Reuters)
Източник: Reuters (29.01.2014)

Индия иска коксуващи се въглища от Австралия за стоманодобива Индия призова Австралия да обмисли доставки на коксуващи се въглища с приоритет. Бени Прасад Верма, Министър на стоманата на Индия, заяви: "Има огромен потенциал за консумация на коксуващи се въглища в Индия. Нашата страна търси надеждни доставчици на суровината. Мисля, че Австралия може да помисли за доставка на коксуващи се въглища за индийската стоманодобивна промишленост." Верма добави, че Индия планира да увеличи производството на стомана до 300 млн. тон от сегашното ниво от около 80 млн. тона. Нуждата от въглища също ще нарасне до десетина години и подчерта необходимостта от проучване на възможността за дългосрочно споразумение между австралийските добивни компании и индийските производители на стомана за кокса." Говорейки за сътрудничеството между Индия и Австралия в областта на проучването на полезни изкопаеми и търговията, Иън Макфарлейн, австралийския министър на промишлеността и суровините заяви, че Австралия е дългогодишен доставчик на коксуващи се въглища за Индия и разбира потенциала на индийската металургия. (Business Standard)
Източник: Други (30.01.2014)

В ГОРУБСО-Мадан искат 100 лв. увеличение на заплатите Миньорите от ГОРУБСО-Мадан настояват за увеличение на заплатите със 100 лева, а работодателят обещава ръст на възнагражденията от месец април. Това стана ясно след среща между ръководството на миннодобивното предприятие, двете синдикални организации - КНСБ и КТ „Подкрепа" и Комисията по условия на труд, предаде БНР. Средната работна заплата в миннодобивното дружество е между 800 и 1 100 лева, а минималната е доста по-малко, каза лидерът на КНСБ Румен Каров: Помощният персонал взима до 350 лева. Миньорите работят на норма, при тях е относително. Искаме минималната работна заплата, която е за дружеството, за помощния персонал да се увеличи и да настигне нивото за нормално живеене в порядъка на 350-450 лева. Изпълнителният директор на ГОРУБСО-Мадан Сергей Атанасов заяви, че увеличението на заплатите е заложено в бизнес плана за тази година и обвързана с нарастването на производството: Нарастването на производството ще дойде с включването в производството на рудник "Върба", с натоварване на новата техника, която сме закупили по рудниците, най-вероятно тази година да имаме един ръст от порядъка на седем до десет процента на работната заплата. На първо време през януари правим увеличение на минималната, месец април евентуално вече ще бъде регламентирано нарастването на производството, което ще доведе до нарастване на заплатите на всички работници.
Източник: Money.bg (31.01.2014)

Най-големият японски производител на стомана се върна към печалба Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp. обяви, че се е върнал към печалба през деветте месеца до декември заради силното търсене в резултат на икономическото възстановяване на страната. Нетната печалба на втория по големина производител на стомана в света е 192.8 млрд. йени (1.9 млрд. долара ) за периода , при продажби от 4 трлн. йени. Компанията, създадена чрез сливането на Nippon Steel и Sumitomo Metal, отчете 151.9 млрд. йени нетна загуба при продажби от 3.1 трлн. йени за същия период на предходната година, когато двете компании бяха по средата на сливането. Нарастване на вътрешното търсене за стомана е подсилено от правителствените програми за възстановяване, след бедствието със земетресението и цунамито през 2011 г. "Вътрешното търсене на стомана остана силно през разглеждания период", заявиха от компанията. "Търсенето за възстановяването също остана високо и икономическите политики започнаха да показват пълния си ефект в областта на гражданското инженерство и строителство, докато търсенето от преработващата промишленост се увеличи на гърба на капиталовите инвестиции за възстановяване." Въпреки това, Nippon Steel обяви, че е изправена пред трудности, защото свръхпроизводство в Китай свали световните цени на стоманата. (AFP)
Източник: Други (31.01.2014)

Нигерия започва обратна интеграция към производство на стомана Федералното правителство на страната заяви, че има планове за разработване и прилагане на цялостна политика за обратна интеграция към производство на стомана и чугун. Министърът на промишлеността, търговията и инвестициите , Олусегун Аганга, отбеляза, че инициативата е в съответствие с Плана за промишлена революция на Нигерия (NIRP). Той заяви: "Когато се вгледате в сегашната ситуация в сектора на желязо и стомана, Нигерия харчи около 3.3 млрд. долара ежегодно за внос на стомана, а имаме желязна руда в страната. В момента имаме някои предприятия за студено валцуване в страната. Искаме да изпълним програмата за обратна интеграция с желязна руда, така че да се превърнем в нетен износител на желязна руда, точно както направихме с цимента". Министърът на мините и стоманодобивното развитие, арх. Муса Сада добави: " Стоманата се очаква да остане най-инженерния материал в света за известно време, поради своята гъвкавост. Годишното производство на стомана в Нигерия се оценява на около 2.5 млн. тона, докато страната внася около 17 млн. тона стомана и свързани с тях продукти годишно." (This Day Live)
Източник: Други (03.02.2014)

Алкомет отчете загуба в края на 2013 г. Акциите на Алкомет АД, гр. Шумен поевтиняха с 5,2% до 5,785 лв. за акция в петък след обявяването на загуба от 486 хил. лв. за последната четвърт на 2013 г. Отчетът бе обявен чрез БФБ-София в 13:53 ч., като преди това имаше три сделки при цена от 6,1 лв. за акция, а след това 7 сделки на цени до 5,78 лв. за акция. Печалбата на Алкомет АД за цялата минала година намалява с 45% до 2,13 млн. лв. Текущата пазарна капитализация на дружеството е 104 млн. лв. при ръст с 22% за последните 12 месеца. Продажбите през последната четвърт на 2013 г. се повишават с 6% на годишна база до 66 млн. лв., а за цялата 2013 г. ръстът е с 10% до 287 млн. лв. Наскоро Алкомет АД повиши капацитета си с около 5%, като планира до 2015 г. да го повиши с още.
Източник: Инвестор.БГ (04.02.2014)

Парламента на ЕС подкрепи плана за възраждане на металургия Европейският парламент във вторник прие резолюция в подкрепа на плана за съживяване на стоманодобивната промишленост, която призовава Европейската комисия и държавите-членки да приемат "икономически оправдани" климатични и енергийни цели. Резолюцията идва само две седмици, след като Комисията свали своите климатични и енергийни цели за 2030 г. и подчерта ново чувство за прагматизъм в Брюксел, когато растежът в Европа е бавен. С този ход, който вероятно няма да зарадва зелената лоби , резолюцията заявява, че най-енергийно ефективните предприятия за стомана в Европа не трябва да трябва да понасят допълнителни разходи, произтичащи от политиките на ЕС в областта на климата. Засега не е ясно как резолюцията ще съвпадат с опитите на Комисията да опори цените на въглеродните емисии в ЕС чрез забавяне на продажбата, или изместване на сроковете, на разрешителните - основен допълнителен разход за индустрии като стоманодобива. Комисията стартира т. нар. "екшън план за стоманата" през юни миналата година в опит да се справи със спада в металургията в Европа, която понесе около 30% спад в търсенето от 2008 г. насам. Това от своя страна доведе до затваряне на редица предприятия. (Reuters)
Източник: Reuters (05.02.2014)

Шеф от Дънди Прешъс изненадващо хвърли оставка От канадската компания "Дънди Прешъс Метълс", която у нас е концесионер на златната мина в Челопеч, си е тръгнал досегашният директор корпоративни и външни отношения Алекс Нестор. Той от дълги години представлява бизнеса на корпорацията в България, но на 31 януари 2014 г. изненадващо е взел решение да напусне високия пост, предаде Медияпул. Нестор започва работа в "Дънди" през 2003 г. като мениджър "Проекти" в Челопеч и през годините изпълняваше различни и все по-отговорни ръководни роли в областта на отношенията с държавните органи и другите публични институции. На последната си длъжност "Директор корпоративни и външни отношения" той отговаряше за връзките на компанията с държавните институции и заинтересовани страни. За повече от десетте години работа той работи не само по корпоративните проекти, сред които и стартиране на златодобива край Крумовград, но и по социални и обществени проекти като финансирането на купа "Дънди" по художествена гимнастика, полагането на основите за проектите ни в подкрепа на общността в регионите на Челопеч и Крумовград, и развитието на връзките ни с обществеността. Още не е определен наследникът на поста на Нестор, който представляваше компанията и в браншови организации като Минната камара, Американската търговска камара в България и др.
Източник: Money.bg (06.02.2014)

Одобриха две разрешения за добив на подземни богатства Одобрени са проектите на две разрешения за търсене и проучване на подземни богатства, съобщават от правителствената пресслужба. Първото от тях ще бъде дадено за срок от три години на „Горубсо-Мадан” АД. Дружеството ще проучва възможностите за добив на метални полезни изкопаеми в площта „Петровица север”, разположена на територията на община Мадан. Работната програма е на стойност 412 хил. лв., вкл. 35 хил. лв. за рекултивационни дейности. Второто разрешене е за „Кралтрейс” ООД, която ще проучва за срок от шест месеца площта „Касибо” в землището на врачанското село Косталево. В търсенето на строителни материали дружеството ще вложи близо 43 хил. лв. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда е 4 300 лв.
Източник: econ.bg (06.02.2014)

Представители на индийския стоманодобив ще обсъдят влиянието на ИТ върху сектора Центърът за научни изследвания и развитие на SAIL, заедно с Computer Society of India и Индийският институт за метали ще организира тридневно събитие, което ще се фокусира върху ролята на информационните технологии върху стоманодобивната индустрия. В момент, когато секторът се опитва да повиши капацитета, автоматизацията и IT ще спомогнат за постигане на целта. По време на конференцията "Автоматизация и информационни технологии в добива на желязо и стомана", експерти, технолози, консултанти, академици и производителите на оборудване, свързано с индустрията в световен мащаб, ще вземат отношение. Р.К. Рати, изпълнителен директор отговарящ за RDCIS заяви: "Експерти от Индия и страни като Германия, Италия, САЩ, Финландия, Холандия и Китай ще участват в конференцията. Повече от 71 технически доклади ще бъдат представени по време на 12 технически сесии, като ще има три сесии за презентации на производители, където 15 фирми с международна репутация ще подчертаят техните продукти и услуги." (Times of India)
Източник: Други (06.02.2014)

Людмил Александров, изпълнителен директор на "Радомир Метал Индъстрийз" АД: От доста време и на предишни правителства сме предлагали да се предприемат действия по премахване на валутния борд. Така реалният курс на лева ще стимулира износа и ще ограничи вноса, включително и на селскостопанска продукция. За тежката индустрия е важно да се въведе временен мораториум върху повишаване на цените на енергоносителите. Ние смятаме, че е възможно цената на електроенергията да падне с 40%, а на природния газ - с 30%. Според нас излишната енергия, вместо да се изнася на ниски цени - 30-35 евро/MWh, може да се продава на българските предприятия на същата цена. При по-щателна ревизия себестойността на еленергията на основните производители и снабдители на еленергия може да се минимизира, като стане от 3 до 5%. Печалбите на НЕК и "Булгаргаз" също може да се ограничат в рамките на 2-3%. Настояваме пред правителството да се преустанови практиката на субсидиране на населението от индустрията чрез по-ниски цени на електроенергията. От години отправяме искане да се намалят цените на електроенергията за предприятия, присъединени директно към електропреносната мрежа 110kV, защото и до момента те са изравнени с цените на ЧЕЗ за средно напрежение 20 kV. За индустрията е важно и да има нова методика за определяне цените на природния газ, основана на цените на европейските борси. Металургичната индустрия, към която се числи и нашият завод, трябва да има директен достъп до производители на електроенергия и това трябва да се уреди законодателно. Ние смятаме, че БЕХ трябва да се ликвидира, защото това е структура, създадена в противоречие с антимонополното законодателство с цел укриване на разходите на НЕК и "Булгаргаз", преразпределение на средствата и е източник на корупционни практики. Държавата би могла да ни бъде в помощ, като се разработи механизъм за запазване на висококвалифицираните работници в експортноориентираните фирми. Може да се помисли и за данъчни облекчения, в това число местни данъци и такси, за фирми, работещи в региони с висока безработица. Специално за "Радомир Метал Индъстрийз" ще бъде от полза, ако се създаде държавен резерв и военновременни запаси от ковани прокати от различни марки стомана с размер от ф 300 мм до ф 1000 мм при месечен обем от около 1500 тона. При възлагане на целева държавна поръчка на фирмата ни за производство на около 20 000 тона ковани прокати от различни марки с размери ф 300 до ф 1000 впоследствие бихме могли да ги изкупуваме обратно при влагането им в производството на детайли с окончателна механообработка.
Източник: Стандарт (06.02.2014)

ПИБ е купила бивш хотел на "Кремиковци" на Витоша Хотел в природен парк "Витоша", бивша почивна база на "Кремиковци", е бил купен на търг от Първа инвестиционна банка, става ясно от справка в Имотния регистър. Банката е придобила хотела срещу 1.347 млн. лв., показват вписванията. Продажбата е направена от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов заради дългове на доскорошния собственик "Аква тур 21". Сделката е вписана в Имотния регистър на 13 януари, а продажбата е по искане на ПИБ. Цената по сделката е същата като минималната, на която е бил пуснат в началото на октомври. Компанията длъжник е собственост на няколко физически лица, свързани с Валентин Захариев, бившия собственик на металургичния комбинат. ПИБ е била кредитор на хотела, като на няколко пъти срокът за погасяване на дълговете, заради които той е ипотекиран, е бил удължен. През 2006 г. банката е отпуснала кредит от 1.24 млн. евро и тогава за пръв път е направила ипотека. Само няколко месеца по-късно през същата година кредитът е станал 3 млн. евро, а в началото на 2009 г. се е увеличил до 4.2 млн. евро. На следващата година срокът за плащане е бил изместен от юни 2011 г. на ноември 2012 г. Малко преди да изтече удълженият срок, е наложена възбрана върху имота и след това е направена продажбата му. По последна информация от обявата за продажба ипотеката върху сградата е за 1.12 млн. евро главница и лихва. Според документите за продажбата хотелът, който работи под името "Еден", е с площ 702 кв.м и официалното се води "Почивен дом Витошка-ски Заслон Витоша". Намира се до хотел "Простор", а в сделката влиза и трафопостът към него. Справка в обявата на Стоян Якимов показва, че той е на три етажа, има 10 двойни стаи, 11 апартамента и още един луксозен. Разгънатата му площ е близо 2 хил. кв.м. Сградата е ремонтирана преди няколко години, има и конферентна зала. На посочените телефони обаче не успяхме да се свържем с никого за повече информация. Досегашният собственик "Аква тур 21" е собственост на Катя Захариева, съпруга на Валентин Захариев, и синовете им Петър и Кирил. Бившият собственик на "Кремиковци" продава почивната база на Витоша през 2004 г. на "Аква тур 21" малко преди да сключи договора с Прамод Митал за прехвърлянето на комбината. Купувачът ползва базата под аренда от години, а цената за покупката й е 850 хил. лв. Няколко години след сделката семейство Захариеви влизат като управляващи – в края на 2008 г. Соня Павлова и Олга Иванова са освободени от борда, сочи справка в регистъра ДАКСИ. Към ноември миналата година тя има 65 осигурени служители, като през няколко месеца те намаляват и се увеличават – което означава, че компанията най-вероятно наема персонал сезонно.
Източник: Капитал (07.02.2014)

Котлостроене АД изпадна на загуба в края на четвърто тримесечие Дружеството Котлостроене АД е реализирало загуба към четвъртото тримесечие на 2013г., в размер на 54 хил. лв. Към септември емитентът бе все още на печалба от 106 хил. лв. Общите приходи са 2 496 хил. лв., което е с 3.78 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 0.31 % спрямо предходния период до 2 550 хил.лв. Нетните приходи от продажби в края на четвъртото тримесечие на 2013г. са в размер на 2 443 хил.лв. и представляват 97.88% от общите приходи. Спрямо съответния период на 2012 година те се увеличават с 3.87 %. Собственият капитал на дружеството е 13704 хил. лв. , като спрямо същия период на 2012г. е намалял с %.
Източник: Money.bg (07.02.2014)

Сливането на ThyssenKrupp Steel USA получава антитръстово одобрение в САЩ Придобиването на ThyssenKrupp Steel USA от ArcelorMittal и Nippon Steel & Sumitomo Metal Corporation получи антитръстово одобрение от САЩ. Според ArcelorMittal, "периодът на изчакване по Закона за Hart-Scott-Rodino Antitrust Improvements Act (HSR) е прекратен на 29 януари. Законът за HSR изисква от дружествата, участващи в определени сливания, придобивания или прехвърляния на ценни книжа/активи, включително безвъзмездни средства за обезщетение на ръководители, да не могат да бъдат завършени преди подробен доклад до Федералната търговска комисия на САЩ и Министерството на правосъдието. След като тези два органа са установили, че въпросната сделка няма да се отрази неблагоприятно на САЩ според антитръстовото законодателство, сливането/придобиването може да продължи. Според ArcelorMittal "прекратяване на период на изчакване за HSR отговаря на едно от условията за приключване на придобиването. След задоволяване на другите условия (включително получаването на допълнителни регулаторни одобрения), придобиването се очаква да приключи по-късно през първото тримесечие на 2014 г. или през второто тримесечие на 2014 г." (Steel Times International)
Източник: Други (07.02.2014)

Тежката индустрия възнегодува срещу правилата за газова търговия Планираните регулации за търговията с природен газ, който е основно гориво за тежката промишленост, ощетяват индустриалните компании и противоречат на европейското законодателство за либерализация на енергийните пазари. Това обявиха няколко браншови организации по повод проекта на правилата, подготвен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Правилата бяха обсъдени преди три седмици на дискусия в ДКЕВР и тогава компаниите за доставка на газ и големите потребители изразиха притесненията си, но тонът не беше толкова остър. Енергийната политика на правителството не стимулира българските производители и пряко води до намаляване на тяхната конкурентоспособност, става ясно от сегашното становище, което е подкрепено от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Българската минно-геоложка камара (БМГК) и Българската камара на химическата промишленост (БКХП). "Вместо реиндустриализиция тези действия създават реален риск за намаляване или затваряне на производства", пише в текста на становището. Организации дори предупреждават, че могат да сезират Европейската комисия, ако исканията им не бъдат взети под внимание. Браншовите асоциации имат редица забележки към регулатора. Според тях в правилата не става ясно дали "Булгартрансгаз" като оператор на преносната мрежа или проектните компании за изграждане на интерконекторите (връзките) със съседите ще са собственици на станции за измерване на газа при тези тръби. С правилата ДКЕВР се опитва да вкара и договорите за доставка на газ по свободни цени в същата рамка, каквато е за регулирания пазар. Такива задължителни условия в договорите, които търговците, добивните предприятия и клиентите сключват по нерегулирани цени, може да попречи на навлизането на нови участници на пазара и ефективното му либерализиране, се казва в съобщението на бизнес асоциациите. Както и при търговията и доставката на електроенергия, и при природния газ регулациите ще окажат влияние на домакинствата. Според индустриалните асоциации чрез правилата за газова търговия битовите клиенти са лишени от избор на газов доставчик и така те са длъжни да ползват услугите на краен снабдител като единствен източник на природен газ. Това е нарушение на третия законодателен пакет на Европейския съюз за либерализация на енергийните пазари. Освен критики браншовите организации правят и някои предложения към ДКЕВР. Едно от тях е с правилата да се задължи преносният оператор да създаде електронна платформа. Идеята е чрез нея да се администрира вторичен пазар на капацитет за пренос, т.е. фирмите, които са купили определен капацитет, да имат възможност да го препродадат. Освен това при първоначалното разпределяне на капацитета с предимство трябва да се ползва тази компания, която е физически свързана към съответната точка за пренос. По време на дискусията в ДКЕВР част от представителите на газовия бранш коментираха, че е нужен период за "сухи тренировки" на балансиращия пазар на природен газ. Очаква се регулаторът да реши за правилата на закрито заседание на 17 февруари.
Източник: Капитал (10.02.2014)

ArcelorMittal залага надежди на Европа и САЩ след китайското забавяне ArcelorMittal обяви, че очаква възстановяване в западните икономики, за да се компенсира забавянето в Китай тази година, след като загубата й през 2013 г. намаля наполовина. Компанията, 41% собственост на четвъртия най-богат човек във Великобритания Лакшми Митал, отчете загуба преди данъчно облагане от 1.4 млрд. паунда, в сравнение с 3.3 млрд. паунда през 2013 г. Без ефекта от осчетоводяването, като например намаляване на стойността на активите, групата отчете основна печалба от 4.2 млрд. паунда като очаква да се увеличи до 4.9 млрд. паунда през 2014 г. Подобряването на прогнозата идва от очаквано увеличение с до 4% в световен мащаб на търсенето на стомана. Добивът на стомана е силно обвързан със строителната дейност, която се издига и пада успоредно с икономическия растеж. И докато ArcelorMittal предупреди за забавяне в Китай, компанията очаква европейското потребление да се увеличи с до 4%, в сравнение със спад от 0.6% през миналата година. В САЩ, най-големия й пазар, се очаква да се справи още по-добре, ръст от 4.5% срещу спад от 0.5% през миналата година. (Daily Mail )
Източник: Други (10.02.2014)

Печалбата на Алкомет АД към 31 декември 2013г. е в размер на 2129 хил. лв. Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба към четвъртото тримесечие на 2013г., в размер на 2 129 хил. лв. Общите приходи са 286 922 хил. лв., което е с 9.59 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 10.51 % спрямо предходния период до 284 556 хил.лв. Нетните приходи от продажби в края на четвъртото тримесечие на 2013г. са в размер на 286575 хил.лв. и представляват 99.88% от общите приходи. Спрямо съответния период на 2012 година те се увеличават с 9.98 %. Към 31 декември 2013г. дружеството показва печалба на акция в размер на 0.12лв. Собственият капитал на дружеството е 96107 хил. лв. , като спрямо същия период на 2012г. е намалял с 0.04 %.
Източник: Money.bg (11.02.2014)

В търсене на литий Друг проект на "БН - консулт инжениринг" цели да установи дали в България има белези за залежи на бор-литиевия минерал jadarite, който преди няколко години беше открит в Сърбия от една от най-големите минни компании в света - Rio Tinto. Находището там се намира на 300 км от българската граница, а пластовете са подобни на тези, които в България се проучват за въглища, обясни управителят на фирмата Никола Вардев. Като потенциално най-перспективен засега е определен регионът на Югозападна България, където има подобен тип седименти. Проектът е на ранен етап и тепърва предстои да се направят изследвания. През последните пет-шест години търсенето на литий в света нараства значително, а оттам и цената на метала главно заради развитието на електромобилите и свързаните с тях акумулаторни батерии на литиева основа, каза Вардев.
Източник: Капитал (12.02.2014)

Министерството на търговията на САЩ ще продължи да налага глоби за стоманата от Китай Федералните регулатори ще продължат да налагат глоби на компаниите, които внасят китайска стомана, която подбива цените на американските производители на стомана, според сенаторите от Охайо Шерод Браун и Роб Портман. Във вторник депутатите обявиха, че Департамента по търговия на САЩ е постановил продължаване на антидъмпинговите мита и изравнителни мита върху вноса на китайски стоманени тръби. Този ход защитава стоманопроизводителите, включително U.S. Steel, чиято собственост са Lorain Tubular Operations и Vallourec Star, според Браун и Портман. Сенаторите призоваха Министерството на търговията да се произнесе в полза на местните производители с петиция по отношение на покритието от продукти, поръчани от Oil Country Tubular Goods, или OCTG, от Китай. Браун нарeчe решението "чудесна новина" за фирмите, които имат съоръжения в Охайо. Браун, демократ, и Портман, републиканец, оставиха настрана различията си в името на съвместната си подкрепа за стоманодобива в Охайо. (The Morning Journal)
Източник: Други (13.02.2014)

Възстановяването в Европа в крехко Очакваното възстановяване в европейския сектор на стоманата може да пострада от жестоката конкуренция и поскъпването на суровините и енергията. Немската асоциация за стомана предупреди, че усилията за намаляване на държавните бюджетни дефицити в Европейския съюз през последните две години са изцедили компаниите и потребителите, удряйки стоманодобивната промишленост чрез ограничаване на търсенето на автомобили, електроуреди и нови сгради. Въпреки, че Eurofer заяви миналия месец, че производителите на автомобили и строителите ще помогнат за съживяването на растежа през тази година, президентът на Немската асоциация за стомана заяви, че европейският сектор все още е в режим на криза. Ханс Юрген Керкхоф каза, че в момента се вижда леко възстановяване, макар и на още по-трудна пазарна среда. Това е възстановяване от много ниско ниво. Европейските стоманопроизводители са притиснати от 200 млн. тона световен свръхкапацитет и нарастващи разходи за енергия и опазване на околната среда. (Reuters)
Източник: Reuters (13.02.2014)

Eurofer планира антидъмпингови дела срещу Китай и Русия Европейския орган за стоманодобив Eurofer планира да стартира антидъмпингови дела тази година в Европейската комисия срещу износа на студено валцована неръждаема ламарина от Китай и Тайван и на електрически ламарина от Русия. Ако Комисията, изпълнителната власт на Европейския съюз, поеме случаите, те ще станат част от серия подобни търговски спорове през последните години между ЕС и Китай, както и някои с Русия. "В момента имаме два случая, в напреднал стадий, в които подозираме дъмпинг и субсидии. Единият засяга Русия, другите - Китай и Тайван. Те ще бъдат подадени тази година", заяви генералният директор на Eurofer Гордън Мофат. Китайската асоциация за желязо и стомана не беше намерена за коментар, а ЕК отказа да коментира. China Steel Corp., най-големият производител на стомана в Тайван, заяви, че не знае за планираното действие и няма коментар. Заместник министърът на промишлеността и търговията на Русия, Виктор Йевтуков, заяви, че Москва ще застане зад своите производители на стомана. (Reuters)
Източник: Reuters (14.02.2014)

Страховете на Tata Steel , ако Великобритания напусне ЕС Стоманодобивната компания, в която работят около 1500 души в Тийсайд, заяви, че има опасност Великобритания да изпадне в "изолация", ако напусне Европейския съюз. В доклад за отношенията на Великобритания с ЕС, Tata Steel предупреди, че излизането от ЕС ще остави Великобритания изолирана и отслабена. "От гледна точка на приходите, приблизително 50% от стоманата на Tata Steel произвеждана във Великобритания се продава в континентална Европа. Като най-големия единен пазар в света, ЕС има силна позиция при търговските договаряния. От друга страна, като относително малък пазар, самостоятелно Великобритания няма да бъде толкова привлекателен за трети страни и не би имала същите позиции при преговарянето. Извън Европа другите страни стават все по-интегрирани и сключват търговски обединения и има опасност Великобритания да намери себе си изолирана и без необходимата сила успешно да преговаря търговски сделки. " Tata има предприятия в Тийсайд, Редкар, Хартлипул и Скинингроув. (Gazette Live)
Източник: Други (17.02.2014)

Служителите на „Интерлеминд” в Лесковац блокираха завода с искане за изплащане на 14-те заплати, които им дължи компанията, предаде сръбското радио b92. „След едногодишно гладуване, решихме да започнем стачка. Превзехме завода и от време на време ще излизаме пред общината”, заявил председателят на синдиката Саша Миленкович. Служителите временно са затворили и магистралата Лесковац-Власотнице. По думите на Миленкович, освен дължимите заплати, искат и възстановяване на производството. Мажоритарен собственик на завода, в който се произвежда поцинкована ламарина и изолация, е българският бизнесмен Валентин Захариев. „Захариев през декември прие нашите искания да обяви компанията във фалит, да освободи част от служителите и да реорганизира компанията. Оттогава не се явил”, заявил заместник-кметът Гойко Велкович.
Източник: Агенция Фокус (19.02.2014)

"ДПМ Челопеч" отчете ръст на добива и спад на печалбата Двуцифрен ръст на добива през миналата година отчете златодобивното предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч", след като в края на 2012 г. приключи проектът за разширение и модернизация. През миналата година са добити рекордните над 2 млн. тона руда, което е с 12% повече, отколкото предходната година. Със същия процент са намалели разходите за добив в резултат на изпълнения проект, стана ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Печалбата на българското дружество обаче е спаднала заради по-ниските цени на металите. Освен злато в Челопеч се добиват също мед и в по-малки количества сребро. Увеличеният добив е довел и до ръст в преработката на руда и производството на концентрат с 6% на годишна база. Общо за миналата година компанията е произвела 126.6 хил. тона. Тъй като предприятието в Челопеч е основният актив на DPM, увеличението в местното производство е повишило обемите на канадската компания като цяло до 144.3 хил. тона концентрат (6% ръст). Количеството на добитото злато и мед под формата на концентрат в българския завод е нараснало съответно с 9 и 7% до 131.8 хил. тройунции и 45.6 млн. фунта (20.7 млн. кг). Преди около година "ДПМ Челопеч" приключи проекта си за 126 млн. долара, в рамките на който бяха изградени нови подземни съоръжения, модернизирана беше обогатителната фабрика и хвостохранилището, инсталирано беше ново оборудване и беше въведена система за мониторинг на дейностите под земята. Инвестицията беше финансирана с банкови кредити (най-голямата сума беше отпусната от Европейската банка за възстановяване и развитие) и собствени средства. В резултат на това през миналата година производствените разходи на компанията намаляха до 40.08 долара на тон преработена руда (45.77 долара през 2012 г.). Това се дължи главно на по-ниските транспортни разходи, след като беше инсталирана подземна лента за извозване на рудата, и на по-малките разходи за поддръжка. Въпреки това финансовите резултати на "ДПМ Челопеч" са се понижили, спад отчита и канадската компания, става ясно от отчета. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се е понижила с 22% и е достигнала 152.6 млн. долара за 2013 г. Причината за това е поевтиняването на металите, чийто ефект се оценява на -61.4 млн. долара. Това не успява да компенсира увеличението на продажбите с 22.3 млн. долара. В началото на този месец заводът в Челопеч е започнал въвеждането в експлоатация на инсталацията за производство на пиритен концентрат, чието изграждане започна през миналата година. Инвестицията в проекта е 23 млн. долара и се финансира от самото предприятие. Целта е да се оползотвори "заключеното" в пирита злато, което в момента не може да се отдели. През миналата година беше подписано тригодишно споразумение с китайската Xiangguang Copper за продажба на до 200 хил. тона пиритен концентрат годишно, като доставките трябва да започнат до края на март 2014 г. Миналата есен "ДПМ Челопеч" замрази втората фаза от проекта - за преработка на концентрата на място, след като оценката показа, че на този етап това е икономически неизгодно.
Източник: Капитал (19.02.2014)

Труден напредък в Крумовград Канадската компания продължава да развива и другия си проект в България за добив на злато край Крумовград, където работи дъщерното й дружество "Дънди прешъс металс Крумовград". В отчета се посочва, че в момента се изготвя подробен устройствен план (ПУП), на базата на който компанията трябва да получи разрешение за строеж. От DPM обаче посочват, че изборите през май миналата година и политическият климат след сформирането на новото правителство са довели до забавяне на останалите необходими разрешителни от общината. Това включва и самия ПУП, който е бил активно обжалван от местните власти, става ясно от отчета. В началото на октомври 2013 г. кърджалийският административен съд е отхвърлил отказа на общинския съвет в Крумовград да издаде разрешение за изготвяне на ПУП и го е задължил да се произнесе в рамките на един месец. Това решение обаче е било обжалвано пред тричленка, а по-късно и пред петчленка на Върховния административен съд, който в крайна сметка се е произнесъл в полза на компанията. В момента се очаква общинският съвет в Крумовград да изпълни решението на съда. Плановете на дружеството са да започне изграждането на необходимите съоръжения на находището "Ада тепе" до средата на годината. Добивът обаче няма да започне преди края на 2016 г. или през първото тримесечие на 2017 г.
Източник: Капитал (19.02.2014)

BHP Billiton потвърди прогнозата за излишък от желязна руда BHP Billiton, най-голямата компания в света за ресурси по пазарна стойност, се присъедини към конкурентите Rio Tinto в прогнозата за излишък на презокеанските пазари на желязна руда през 2014 г. Главният маркетинг директор на BHP Майк Хенри заяви, че компанията очаква доставките по море да се повишат с над 100 млн. тона тази година, докато световното търсене на ключовата суровина за стоманодобива ще се повиши с 60 млн. тона. Желязната руда се следи отблизо от финансовата общност, защото се разглежда като показател за промишлена дейност и строителство в Китай, който държи почти две трети от търговия по море в света. Стоката е от първостепенно значение за рентабилността на много големи минни компании, включително BHP и Rio, и водещи производители на стомана като ArcelorMittal и Baosteel. Тя е сред малкото стоки, които отчетоха увеличение на средните цени на годишна база през 2013 г. Въпреки това, бенчмарк цените за доставка в Китай намаляват с над 7% до 124.4 долара за тон тази година. (FT )
Източник: Други (19.02.2014)

Концесиятата на находището на медни руди "Асарел" беше удължена с 15 години Правителството удължи договора за концесията на медни руди от находище "Асарел" с 15 години, като прие предложението за това на концесионера "Асарел Медет". Договорът е сключен в края на 1998 г. "Условията по него се запазват, като за срока на продължението прогнозните инвестиции в обекта са 85 млн. лв.", съобщава правителствената пресслужба. Предвидените разходи за опазването на околната среда и рекултивацията на засегнатите земи са около 63 млн. лв., а очакваното годишно концесионно плащане е в размер на 3.6 млн. лв. Половината от тази сума ще бъде превеждана в бюджета на община Панагюрище, където се намира концесионната площ. На компанията е дадено правото и да проучва минни отпадъци в продължение на две години в площта "Източно насипище" край Панагюрище. Планираните инвестиции са за 240 хил. лв., а средствата за опазване на околната среда – 10 хил. лв. От няколко години компанията има желание да разшири промишлената си площ. Оценката за въздействие върху околната среда обаче беше обжалвана от Сдружение за дива природа "Балкани", политическа партия "Зелените" и от Константин Дичев. Част от обвиненията на еколозите са, че не са проведени консултации със засегнатата общественост, както и че не е направено надлежно обществено обсъждане на доклада за ОВОС с всички засегнатите общини. През лятото на миналата година екологичните организации спечелиха делото пред тричленен състав на Върховния административен съд, като сега тече обжалването пред петчленен състав. (Междувременно, докато се чака решението на съда, компанията излезе с ново инвестиционно предложение, като оттам не коментираха дали то припокрива старото, което заседна в съда, или е напълно различно.) Правителството даде още няколко разрешения за концесии на подземни богатства. Така "Еолит" получи концесия за добив на скално облицовачни материали от находище "Бунилото", намиращо се в землището на с. Храбрино, община Родопи. Компанията ще трябва да инвестира за 35-годишния срок на концесията 176 хил. лв., а постъпленията за бюджета ще са 972 хил. лв., като половината от тях ще бъдат за община Родопи. Бяха издадени и шест разрешения за проучване на възможностите за добив на подземни богатства. Три от тях са за строителни материали и ще бъдат предоставени на "Златна Панега цимент", "Ягуар-02" и "Инертни материали – Ямбол". Първите две дружества ще проучват за срок от една година площите "Добревци" в община Ябланица и "Камъка" в община Ихтиман, а третото ще оперира в площта "Питово" в община Нова Загора за срок от шест месеца". "Болкан минералс дивелъпмънт", пък ще изследва площта "Иглика", разположена на територията на общините Болярово и Елхово, а в землището на с. Чинка, Крумовград, за две години "Гугаланови" ще проучва възможностите за добив на скално облицовъчни материали.
Източник: Капитал (20.02.2014)

Машиностроителното предприятие "Бесттехника ТМ - Радомир" на практика не работи вече осем месеца. Това се вижда от доклада за дейността, който е публикуван заедно с отчета на публичната компания за 2013 г. на сайта на борсата. На площадката на завода обаче производството продължава, само че се извършва от друга фирма и в значително намалени обеми. Макар че "Бесттехника" е успяла да запази известни позиции в завода - както непряко с малък дял в новата компания собственик, така и като продължава да държи контрола върху някои по-незначителни активи, новият голям играч остава неизвестен. Причината за това е обичайната - следите водят до офшорно дружество. "Пряка производствена дейност в дружеството не се извършва от средата на годината поради преминаване на основните производствени активи във владение на нов собственик", пише в доклада за дейността през 2013 г. Съобщението на компанията е както неочаквано, така и донякъде предвидимо. "Бесттехника" е един от дългогодишните производители на оборудване за металургията, енергетиката, въгледобива, циментовата индустрия и пристанищата. Кризата обаче сви дейност и това доведе до трудности с обслужването на задълженията. Така в края на 2011 г. основният й тогава кредитор - Обединена българска банка, продаде вземанията си за 4.6 млн. евро (около 9 млн. лв.) на "Еврометал". Според отчета за 2013 г. дълговете на машиностроителното дружество към цедента вече са почти 12.8 млн. лв. Самото дружество "Еврометал" е специализирано в търговията с метали и скрап. Мажоритарен собственик е регистрираното в Белиз Transmetal Group, но неофициално фирмата се свързва с небезизвестния Людмил Стойков, който е управител и миноритарен съдружник. Стойков е известен като бивш собственик на "Стомана" и курорта Дюни, но най-вече като един от първите обвинени (и впоследствие оправдани) за източване на пари по програма САПАРД. Продажбата на активите на "Бесттехника" засяга двата основни производствени корпуса (номера 7 и 12) и 192 броя машини и съоръжения. Отделно от това още през 2012 г. "Еврометал" продаде други 23 машини. Купувач на последната порция активи е "Бултравел лизинг ко", която се занимава с отдаване под наем на автомобили. Компанията се управлява от Валентин Василев, а основен акционер в нея е регистрираното на Сейшелите Eastwest Business Association. В момента производството в Радомир се осъществява от прясно регистрираното "Булмашинъри ентерпрайсис", на което са прехвърлени съществуващите договори на "Бесттехника". Същата фирма в момента поема и повечето от новите договори, които "Бесттехника" успява да подпише. Последната пък получава комисиона от около 10%. Купувачът и ползвателят на активите в Радомир са свързани непряко чрез Валентин Василев, който е едноличен собственик на единия от съдружниците в "Булмашинъри" - "Бултравел лизинг". Другият съдружник е регистрираната през октомври миналата година фирма "Ханора". Тук е и връзката между новия и стария собственик. В "Ханора" 100% от капитала се държат от Ребека Максимова Клейтман-Балсамаджиева. Името директно препраща към Максим Клейтман - мажоритарния собственик (62%) на "Бесттехника и ко", което от своя страна държи 79% от капитала на "Бесттехника ТМ - Радомир". Тази връзка индиректно осигурява малък дял от собствеността на активите. Кой е големият купувач обаче не е ясно. Според запознати много вероятно е зад сделката да стои самият Людмил Стойков, но дори да е така, той със сигурност не би застанал с името си, тъй като в момента дяловете му във всички дружества са запорирани от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Самият Стойков не беше открит на мобилния телефон. На минимални обороти След като "Бесттехника" остава без основните си активи, приходите й от продажби на продукция през 2013 г. са намалели с 23% до 3 млн. лв., показва отчетът. Това обаче може да се приеме като доста добър резултат, тъй като е постигнат само за шест месеца работа. За сравнение, за цялата 2012 г. продажбите са били 3.9 млн. лв. Основната причина за това са приходите, които компанията очакваше да получи за изпълнените през 2012 г. поръчки. Компанията приключва годината с шест пъти по-голяма загуба, отколкото през 2012 г. - общи 60.6 млн. лв. През тази година "Бесттехника" очаква да работи на минимални обороти. Компанията все още разполага с някакви активи, макар и неключови. Предвиждат се приходи от договорите, които тя осигурява на новия оператор "Булмашинъри", както и на други подизпълнители. Постъпления се очакват и от предоставянето за ползване на съоръжения и оборудване в продадените корпуси, които са останали собственост на "Бесттехника". Към края на годината в компанията са работели едва 41 души, докато в началото на годината броят им е бил 260. Дори и със заетите в "Булмашинъри" 61 души (по данни на НОИ към ноември 2013 г.), производството в Радомир явно е на минимум. Съдебен изпълнител продава още една сграда Частен съдебен изпълнител обяви за продан друг актив на "Бесттехника". Става дума за т.нар. Корпус 20, който представлява магазин със склад. Търгът се организира по искане на "Бестимекс" и е с начална цена 1.780 млн. лв. Мажоритарен собственик на фирмата с 51% е Максим Клейтман. Продажбата вероятно е свързана с посочения в отчета на "Бестимекс" за 2012 г. предварителен договор за покупка на склад на територията на Радомир, за който са направени 1.208 млн. лв. разходи. Юридически продажбата е трябвало да бъде оформена до края на 2013 г.
Източник: Капитал (20.02.2014)

Гърция ще намали разходите за индустриална електроенергия като противодействие на кредиторите Гърция ще намали разходите за електроенергия, за да спаси две затруднени стоманодобивни предприятия, пренебрегвайки възраженията от международните кредитори , че това може да доведе до дупка във финансите на Атина. Това е още едно доказателство, че страната приема по-настоятелна позиция по отношение на кредиторите си, тъй като се опитва да смекчи въздействието на спасителния пакет за строги икономии върху свитата си икономика и да смекчи рекордната безработица. Halyvourgiki и Hellenic Halyvourgia, две от най-големите производители на стомана в Гърция, заявиха миналата седмица, че ще освободят или спрат от работа около 320 работници в предприятията си в Атина, защото не са конкурентоспособни поради високите разходи за електричество. Министърът за развитие на Гърция Костис Хадзидакис заяви, че правителството ще пренебрегне възраженията на т.нар. тройка международни кредитори и ще въведе гъвкави цени на електроенергията, за да се намалят разходите на фирмите. Хадзидакис заяви, че Атина ще прокара т.нар „прекъсващи споразумения“, при които големите потребители на енергия могат за кратко да извадяр своите фабрики от мрежата и да получат компенсации от държавния мрежов оператор в Гърция. (Reuters)
Източник: Reuters (20.02.2014)

Инвестициите ни обърнаха посоката на развитие на рудодобива Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000" и на надзорния съвет на КЦМ АД Как оценявате изминалата година за рудодобива в "КЦМ 2000"? - За нас като водеща фирма в производството на олово, цинк и благородни метали състоянието на българския рудодобив е от изключително значение. След голямата промяна на собствеността на рудодобива за олово и цинк в България през 2012 г., когато заедно с "Минстрой" поехме контролния пакет върху българските мини, започнахме ускорено да инвестираме в отрасъла. Целта ни е да достигнем равнище на добив на полезни изкопаеми от най-добрите години след 1989 г. - като количество и много по-високо като ефективност и като качество. От 2012 г. до днес инвестирахме между 25 и 30 млн. лв. С част от парите покрихме някои стари задължения на придобитите рудодобивни компании, останалите насочихме към производството. Обновихме доста машини в обогатителния цикъл, ускорихме минните проходки до по-богати рудни тела. Всичко това стана за много кратко време и даде резултат пряко за предприятията ни в Мадан и в Лъки. Освен това се отрази върху сигурността на доставките на суровина за производството на метали. Общо през 2013 г. в България сме добили 654 хил. т руда, което е с 12% повече от предходната. Много по-добри са резултатите от преработката на руда до концентрат - имаме 21% повече оловен концентрат и 20% повече цинков концентрат. Как подредихте инвестиционните приоритети на компанията? - Отначало смятахме да дадем приоритет на инвестициите в рудник "Върба - Батанци", където рудодобивът беше спрял. По-ефективно и по-рентабилно се оказа да ускорим инвестициите в действащите рудници. И все пак през февруари добихме първата руда от "Върба - Батанци" след възстановяване на производството. Инвестициите ни доведоха до обръщане посоката на развитие на рудодобива в България - 15-20 години той вървеше само надолу, сега постигаме подем и ускорение в добива. С една дума - обърнахме тренда в посока нагоре. Увеличихме добива с 12% през миналата година. Възможен ли е единен технически подход във всички рудници на компанията? В Лъки например са отишли много напред в промяна на технологията на добива на руда, а в другите рудници как е? - Да, ние разработихме същия спираловиден подход за достигане на рудата и във "Върба - Батанци" и вкарване на минна техника с подходящи габарити за работа под земята. Концепция на извличане на рудата в Родопите, която е от 50-те години, не издържа на съвременните пазарни условия. До 2016 г. новата технология и новата техника за рудодобив ще бъдат стандарт във всички наши рудници. За известно време и според обстоятелствата ще съчетаваме двете технологии, но посоката ни е ясна. Ако правехме рудник "на зелено", тогава подходът ни щеше да е друг, още отначало ще вкарваме новата техника. Но сега търсим технически ефективно и икономически целесъобразно решение за вече действащи рудници. Какви инвестиции планирате в обогатяване на добитата руда? - Около 25-30% от инвестициите, направени от 2012 г. досега, са точно в тази насока. Ние в момента говорим, че при оптимално развитие на нашите мини в "Горубсо - Мадан" ще постигаме минимум 0.5-0.6 млн. тона руда за преработка и обогатяване. А обогатителните ни съоръжения са разработени да поемат 1.5 до 3 млн. т руда. Това означава, че хабим много енергия, без да използваме ефективно съоръженията. Затова работим в насока на енергийна ефективност. Втората насока на разработките ни е да намерим най-добрите технологични параметри за обогатяване. Сегашният начин на работа вече е на възраст около 30-40 години и преценихме, че той вече не е най-подходящият. Има по-съвременни реагенти за извличане на метала от рудата, има по-съвременни начини на нейното смилане. Разработваме в тази насока собствена програма, като сме осигурили консултацията на руски специалисти от Санкт Петербург. До края на 2014 г. от тях ще получим разписани нови технологични регламенти за обогатяване на нашите руди. В състояние ли сте да ги извличате ефективно и от по-редките елементи от рудата? - Като членове на ЕС ние сме наясно, че Европа се задъхва от недостига на няколко метала, които са критични за нейната индустрия и за високите технологии. От тези критични материали - общо 14, в България се намират 10. Друг е въпросът доколко ги извличаме, но ги имаме. КЦМ например е европейски лидер в производството на телур и ако световният лидер Китай произвежда 70 тона, ние произвеждаме 6 тона. Към критичните материали, които се намират в България, ще добавя антимон, индий, волфрам, селен, бисмут, германий. Тези елементи ги има както в българските руди, така и в рудните концентрати. Ние сериозно сме се заели с проучване и производство на тези елементи. Някои може да ги започнем от рудодобив, други - като остатък от оловното и цинковото производство - да ги доведем до краен продукт. Разработили сме фирмена програма, която за телура се оказа изключително успешна. Имаме сериозен напредък в разработките за антимон и смятаме да го докараме до краен продукт - антимонова сол или метал, в зависимост от търсенето на пазара. Концентрациите на индий и германий в нашите руди са много ниски, но в света има практика на добив на двата метала именно от такива руди. Така че другото важно направление в "КЦМ груп" е да отделяме и произвеждаме редки метали от нашите руди или от самостоятелни находища за тези критични материали. Вече имахме срещи с комисари от Европейската комисия, които ни подканят и подкрепят да участваме в съответните европейски програми за критичните материали на стойност 70 млн. евро. Нашата инвестиционна преценка е, че ако започнем от рудодобив - това ще ни струва над 50 млн. евро. Ако говорим само за попътно извличане от полупродукти или от скраб, тогава инвестициите ще бъдат от порядъка на 10-15 млн. евро. Повече видове метали означава повече или по-малко рискове за КЦМ? - Що се отнася до рисковете - ще ви дам пример с партньорска компания, която е много по-голяма от нас. Когато настъпи кризата през 2008 г., нашите партньори изкараха на пазара 100 тона германиев окис. По цена той се равняваше на няколко десетки хиляди тона цинк. Германиевият окис беше техният стратегически резерв, с който поеха първия удар на кризата. Влагането на десетки милиони евро в технологии за производство на критични метали ще доведе ли до разкриване на нови работни места? - Връзката между тези инвестиции и създаването на нови работни места е сравнително слаба, защото става дума за високи технологии. Ние се намираме в ситуация на генерална реконструкция на класическите производства, които увеличават производителността и освобождават хора. Нашата вътрешнофирмена политика е пенсиониране на хората, които са приключили с трудовата си кариера, без да назначаваме на тяхно място нови. И освен това да преквалифицираме други за новите технологии. Ще ни трябват и хора, които да се занимават с отстраняване на опразнените сгради на старите заводи за олово и за цинк и с разчистване на терена около тях. В крайна сметка цел на всяка инвестиция е повече продукция с по-малко хора. Как очаквате да се движат цените на оловото и цинка през 2014 г.? - Разчитаме, че няма да има съществени различия от цените през 2013 г. Засега не се виждат някакви промени на пазара на металите, които да доведат до рязък скок или срив в консумацията. Основните потребители остават Китай, Индия и най-общо страните от Изтока. За нас това означава, че ние по-спокойно ще задоволяваме потребностите на нашия европейски регион, източните пазари са ни твърде далече. Прогнозите ни за колебания в цените са за максимално отклонение от 100-200 долара на тон цветен метал. Ще прогнозирате ли развитието на рудодобива в България? - Да и то с голяма сигурност, защото рудодобивът в България е свързан с нашата компания, а ние сме наясно какво искаме да постигнем. Добивът на полиметални руди в България ще се увеличава с добри темпове в следващите 10-15 години, тъй като ние предлагаме сигурен пазар. Същественото е, че трябва да се сменят концепциите за изземане и обработване на рудата, за да бъде рудодобивът конкурентен. И ние инвестираме точно в това. От социална гледна точка тези инвестиции носят сигурност в района на Родопите и правят привлекателна миньорската професия.
Източник: Капитал (21.02.2014)

Възможно ли е възраждането на "Кремиковци"? В края на 2013 година „Атака“ внесе в парламента няколко предложения с искания Народното събрание да задължи правителството да възстанови работата на металургичния завод „Кремиковци“, рестарт на проекта „Белене“, както и да национализира електроразпределителните дружества. Предложенията на партията за "Белене " и "Кремиковци" все още не са разгледани в парламентарните комисии. Възможно ли е обаче да заработи металургичен завод, спрян през 2008 година? Всъщност подобни индикации вече има – „Крис Мит“, която получи разрешение да закупи „Елтрейд Къмпани“, „Надин Металс“ и „Валпет Консулт“, собственици на активи на "Кремиковци", заяви пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че планира възстановяването на работата в запазените части в завода. Предмет на търговска тайна обаче е кои точно. Държавата може да помогне много без да отпуска никаква финансова помощ за възстановяването на работата в съхранените части на металургичния комбинат „Кремиковци“, коментира пред Investor.bg председателят на синдикалната федерация „Металици“ към КНСБ Васил Яначков. Подкрепата се изразява в това да не бъдат създавани проблеми при издаването на комплексното разрешително за подновяване на работата на завода. „Не става въпрос да си затвори очите за нарушения, но да не рекетира и да издаде бързо необходимите разрешителни на инвеститорите. Ако има забележки, те бързо да се съобщават и да се решават“, заяви още той. С инвестиции от около 100 млн. лева за 4-5 месеца може да бъде възстановено горещото валцуване в завода, постепенно и стоманодобивното производство, като се закупи нова доменна пещ, поставят се очистни съоръжения и после да се възстанови и непрекъснатата разливка, която е в добро състояние. „На практика това е нов завод, който не е амортизиран“, обясни Яначков и уточни, че тези производства не са екологично опасни за София. Планираме развитието на автомобилостроенето в България, защо да не бъдат използвани суровини, произведени от „Кремиковци“, попита риторично той. Според него има инвеститорски интерес към възстановяването на завода, но не уточни конкретни имена на компании. По време на парламентарния контрол в началото на декември премиерът Пламен Орешарски пък беше категоричен, че държавата ще подкрепи инвеститорски интерес към завода. Представители на „Атака“ са се срещали с федерацията и тяхното предложение всъщност е свързано с възстановяване на новия завод за непрекъсната разливка. Той обаче не може да работи самостоятелно, тъй като е нужна течна стомана. „Всички суровини можем да внесем, но не и течна стомана“, коментира още Яначков. Председателят на синдикалната федерация „Металици“ коментира, че е било грешка ликвидацията на завода. Трябваше да бъде изпълнен оздравителния план, предложен от синдика на комбината, убеден е Яначков. Предложението е предвиждало капитализация на дълговете, така компанията е щяла да се превърне в мултинационална и без дългове. Задълженията са щели да бъдат преобразувани в акции, които да са собственост на световните металургични гиганти. Днес „Кремиковци“ щеше да бъде модерен стоманодобивен комбинат, с изградени очистващи инсталации, обясни още Яначков. Той припомни, че комбинатът е бил един от най-големите данъкоплатци, вносители в осигурителната система и клиент на БДЖ. Компанията е потребявала и големи количества енергия, заявявала товари на пристанищата. „Цялата изградена инфраструктура е съобразена с нуждите на „Кремиковци“, с представителите на индустрията като цяло, защото индустрията е тази, която носи парите в държавата“, заяви още Яначков.
Източник: Инвестор.БГ (21.02.2014)

САЩ отхвърли жалба за субсидията върху вноса на турски стоманени арматури Министерството на търговията на САЩ отхвърли част от жалбата за внос на стоманобетонни арматурни пръти от Турция, но все още обмисля дали те са били продадени на необосновано ниски цени. Министерството заяви, че прътите, които се използват за укрепване на бетонни и стоманобетонни конструкции, не са били произведени с помощта на субсидии, които несправедливо облагодетелстват чуждестранни компании. Отделно решение се очаква през април дали те са били продадени в Съединените щати на по-ниски от пазарните цени, след оплакване от страна на компании като Nucor Corporation, Gerdau Ameristeel US, Commercial Metals Company, Cascade Steel Rolling Mills и Byer Steel Group. Много от членовете на Комисията за международна търговия на САЩ гласуваха през ноември, че са налице "основателни признаци", че американските производители са пострадали при вноса от Турция и Мексико. През 2013 г. вносът на стоманобетонни арматурни пръти от Турция беше оценен на около 381.3 млн. долара, съобщи Министерството на търговията. (Reuters)
Източник: Reuters (21.02.2014)

Стоманодобивните предприятия в ЕС се борят с ниския марж на печалбата EPS International Limited отбеляза известна ценова стабилност на европейския пазар за плоски продукти през последния месец. Стоманопроизводителите продължават да настояват за по-високи цени, като предлагат между 30 и 40 EUR на тон, за да се повишат ниските им маржове на печалба. Въпреки това, реалността е малко по-различна. Купувачите вярват, че целевите стойности са нереалистични, като се има предвид сегашното състояние на търсенето на крайните потребители. Следователно, те продължават да се опитват да се противопоставят на стремежите на производителите. Цените на някои тримесечни договори вече се прехвърлят от първото към второто тримесечие. С изключение на малко повишение в дейност през януари, когато компаниите сключваха сделки за февруари и март, немското търсене остава непроменено. Потреблението през втората половина на 2014 г. се очаква да бъде по-добро. Въпреки съобщенията на производителите за увеличения, френските базисни числа са до голяма степен стабилни през последния месец. Периодите за доставки остават къси, около три седмици максимум за ново производство. Има ограничено проникване на вноса от трети страни. (Balkans.com)
Източник: Други (24.02.2014)

Наша фирма ще търси литий в България Българската фирма „БН консулт инженеринг“ ще търси находища на литий в Западна България. Това съобщи за „Преса“ управителят на дружеството Никола Вардев. Съществуват белези, че може да имаме залежи на този рядък метал. В момента минни компании правят проучвания на юг от Белград в Сърбия. Смятаме, че такива находища може да има и на територията на България, тъй като съществуват геоложки белези. Сега се правят първоначални анализи и ако се установи, че определен район представлява интерес, ще подадем документи в Министерството на икономиката и енергетиката, каза Вардев. Литият е най-лекият метал, два пъти по-лек от водата. Намира се в минералите лепидолит (вид слюда), жадарит и сподумен. Другата му особеност е, че може да се реже с нож. С развитието на електромобилите търсенето му ще нарасне с около 25%, тъй като се използва за техните батерии. Официалните геоложки проучвания обаче показват, че залежите в световен мащаб не са големи. Твърди се, че в разработваните находища и проучваните полета има около 58 млн. т литий. В същото време за 30 kWh батерия на един автомобил са нужни 42 кг. Има широко приложение и в компютрите, сателитите, телекомуникациите, затова се търсят нови находища. Най-големи залежи от ценния метал има в Чили и Аржентина, където се намират 80% от световните доказани резерви. Цената на метала с чистота 99,9% е от 60 до 100 долара за килограм. „БН консулт инженеринг“ е напреднала и с проучванията за друг ценен минерал - глауконит. Наскоро тя обяви, че край врачанските села Мало Пещене и Голямо Пещене е открила находище.
Източник: Преса (25.02.2014)

Леярната "Прогрес" ще работи с нови пещи Леярната за чугун "Прогрес" в Стара Загора скоро ще работи с нови пещи за топене, в които са инвестирани 1.5 млн. евро. Това каза изпълнителният директор на компанията инж. Славин Янакиев. Началото на проекта е поставено още през 2012 г., а до края на март новите пещи трябва да бъдат пуснати в експлоатация. Финансирането на инвестицията е с помощта на европейската оперативна програма "Конкурентоспособност", като по нея са осигурени половината от парите. Останалите са от собствени средства на предприятието. Отделно "Прогрес" е вложила още около 1 млн. евро, отново собствени средства, в машини и оборудване. Прогнозите са всички направени инвестиции да намалят разходите за електроенергия с около 20% за единица продукт, обясни Янакиев. Той коментира, че липсата на предвидимост за стойността на електроенергията прави невъзможно дългосрочното планиране на разходите. "Не знам какво ще се случи с тока след няколко месеца. Не е толкова проблем цената, проблем е неизвестността", каза Янакиев. Електроенергията е единствената "суровина", използвана за производството на чугуновите отливки в "Прогрес". Металите, от които се правят заготовките, се внасят от Украйна и Русия, а клиентите на компанията са от Европа, Азия, Африка, Северна Америка. Сред най-големите са компании от Германия и Италия. През миналата година леярната е увеличила и персонала си с 15% (80 души) благодарение на повече поръчки и в момента там работят 450 души.
Източник: Капитал (25.02.2014)

Буреносни облаци за доставките на желязна руда по море Буреносни облаци се задават на хоризонта за производителите на желязна руда, след като свръхкапацитетът и малкото пари най-накрая удариха стоманодобивните заводи в Китай. На страната сега се пада почти половината от световното производство на стомана. Нуждата на предприятията за желязна руда, ключова съставка за производството на стомана, определя силата на австралийския долар, разходите за презокеански транспорт и на рентабилността на добива в далечните джунгли на Южна Америка. Всеки намек, че китайският бум на стоманата е достигнал своя връх изпраща цените на желязната руда надолу. Ликвидните проблеми са започнали да се отразяват на китайските предприятия, след години на главоломна експанзия. Някои частни заводи в Тангшан, където се случва около една четвърт от стоманодобива в Китай, са празни и тихи, след като собствениците останаха без средства за заплати. Су Жонгбо, ръководител на Beijing Metal Consulting Ltd, е преценил да затвори мощностите си с капацитет 40 – 50 млн. тона дълги стоманени продукти, защото производствените разходи надвишават цените с 16 долара за тон. Перспективата за по-бавен растеж на китайската стоманена на фона на пристигането на нови доставки от мините в Австралия вече натежава на цените. (FT )
Източник: Други (26.02.2014)

Метални заготовки изместват скрапа като суровина След ниските цени на металния скрап през последните три седмици ,цените и на металните заготовки се сринаха надолу . Някои скорошни сделки на арматура от страна на ОАЕ и турските заводи макар и при ниски нива показват увеличаване на интереса към закупуване ,но не и на самата цена. Нивата на скрапа са достигнали дъното USD 345-350 за ниво тон ,докато заготовките от Черно море вече вървят към най-ниската си стойност от 485 USD -490 USD на тон. Безспорно купувачите в ОАЕ са били в състояние да постигнат ниски нива за арматурата поради ниските нива на скрапа. В резултат на това е и последната сделка на USD 565 за тон CFR, с 5 USD на тон по-ниско ниво от последните цени. Турските заводи имат добро решение за следващите си поръчки в лицето на металните заготовки от Украйна ,за които са сключили сделка на USD 485-490 за тон FOB Черно, като по този начин, намаляват и времето за изпълнение на поръчките и спестяват още от производствените разходи за преработването на металния скрап до заготовка или краен продукт . В следващите дни се очакват и по-добри нива на закупуване на метални заготовки поради ниските нива на цените и подобряване на строителната активност през лятото. (Steel Guru)
Източник: Други (27.02.2014)

Стоманодобивът е под стрес, защото автомобилопроизводителите минават на алуминий В продължение на почти един век фабриката на Ford, River Rouge, и съседният стоманодобивен завод работят в тясна хармония, за да произвеждат някои от най-популярните автомобили в Америка, от Model A да пикап F -150. Но откакто Ford обяви миналия месец, че ще направи шасито на своя нов F -150 предимно от алуминий, стоманодобивното предприятие, което се откъсна от Ford през 1989 г., е изправено пред обезпокоителната перспектива дългогодишният му партньор да се отдалечи. Преминаването към алуминий повдигна опасения сред производителите на стомана, които водят все по- трудна битка просто да поддържа бизнеса си. Сега те се опитват да отговорят като правят по-лека и по-силна стомана в опит да задържат един от най-важните си клиенти, автопроизводителите. "Традиционният възглед беше стомана или нищо друго", заяви Сайкат Дей, главен изпълнителен директор на Severstal North America, дъщерно дружество на руската Severstal Group, която сега притежава завода Rouge в САЩ. (New York Times)
Източник: Други (28.02.2014)

voestalpine продължава експанзията си с нов завод в Южна Африка voestalpine продължава своята стратегия за интернационализация и отваря ново предприятие към своя Metal Forming Division в Ийст Лондон, Южна Африка. Заводът за висококачествени автомобилни компоненти е най-новата стъпка в цялостната стратегия на групата за глобализация в автомобилния сектор. voestalpine в момента инвестира значително повече от 100 милиона евро в съоръженията си в Южна Африка, както и допълнителни мощности в Китай, САЩ, Румъния и Германия. Групата също така наскоро определи рекорден бюджет от 140 млн. евро за изследвания с цел допълнително разширяване на световното си технологично лидерство. Новото предприятие voestalpine Stamptec South Africa отбелязва откриването на друг международен обект на Metal Forming Division, разположен в близост до производствени обекти на известни автомобилни производители. В началото 30 служители ще генерират около 10 млн. евро приходите всяка година. Продуктовото портфолио на компанията включва изключителни бели части, като пресовано-закалени напречни елементи и алуминиеви компоненти за врати на превозните средства. (Steel Guru)
Източник: Други (05.03.2014)

Алиосман Имамов: Идеята за възстановяване на "Кремиковци" е част от голямата идея за реиндустриализация Възстановяването на дейността на завода за непрекъснато леене на стомана към "Кремиковци" би довело до положителен ефект върху икономиката, но той вече не е част от имуществото на "Кремиковци" АД, а е собственост на частно търговско дружество. Идеята е част от голямата идея за реиндустриализация на България. Това каза зам.-председателят на парламента Алиосман Имамов, на обсъждане на Проект за решение и възстановяване на дейността и производството на завода за непрекъснато леене на стомана на МК Кремиковци, предложен от ПГ на „Атака”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Дружеството е обявено в несъстоятелност от 31 май 2010 година от Софийски градски съд. „На 12 април 2011 е продадена основната обособена част, предзаводска и производствени площадки, заедно с активите, намиращи се на територията. Заводът за непрекъснато леене на стомана е част от обособената част и е продадена на частно лице”, обясни още Имамов. Няма никакво съмнение, че няколкото сделки от приватизацията на "Кремиковци" са нанесли изключителни загуби, каза народният представител от Коалиция за България Румен Гечев. „Когато беше направена сделката с Кремиковци в уговорката имаше че купувачът трябва да покрие дългове около 500 млн. лв. В следващите сделки нямаше такива уговорки. Не може да задължаваме правителството да възстанови производство на частна собственост. Не може да задължаваме изпълнителната власт да прави инвестиции при положение, че несе знае каква ще бъде инвестиционната възвращаемост”, заяви Гечев
Източник: Агенция Фокус (06.03.2014)

Регионален бизнес: Да залагаш на "Прогрес" Не трябва да се залага на евтина работна ръка, а на квалификация и инвестиции. Това казва изпълнителният директор на леярната за чугунени отливки "Прогрес" Славин Янакиев. Компанията, която управлява, е част от "Загора холдинг", една от най-големите машиностроителни групи в регион Стара Загора, а и в България. Да се говори за квалификация и инвестиции от гледна точка на много политици и теоретици икономисти изглежда неоправдано в години на криза – нали Китай прави икономически ръст точно с евтината си работна ръка? "Прогрес" обаче, подобно на "ЗММ-Сливен" и на други индустриални компании в България, са разбрали, че могат да бъдат незаменими за клиентите си точно там, където други икономики не успяват – с възможността да правят и малки поръчки в кратки срокове. В момента леярната има клиенти в Европа, Азия, Африка, Северна Америка, а най-много са тези от Германия и Италия. Развитието на компанията е от историите, които показват, че и след приватизацията някогашни държавни предприятия може не само да се развиват, а и да увеличават броя на работните места. От 20 години има много коментари как преминаването на социалистическите заводи в частни ръце е довело до свиване на щатове и наистина не са толкова много приватизираните компании, в които се е случило обратното. "Прогрес" в момента е работно място за 450 души, а преди раздържавяването й през 1996 г. те са били около 350. За няколко години голяма част от работата много се е променила с пускането на нови машини, а скоро трябва да заработят и изцяло нови пещи за топенето на чугун, в които са инвестирани 1.5 млн. евро. Леярната работи със сив и сферографитен чугун – последният е комбинация от метал и малки топчета графит в него, които го правят по-устойчив. Световната икономическа криза се е отразила, но от компанията са успели да намерят и друга свободна пазарна ниша освен отливките – производството на декоративни елементи за градския екстериор. Сега и двете направления се развиват, а в много европейски градове вече може да се видят стълбове за улични лампи, пейки и други метални елементи от старозагорската леярна. Янакиев разказва, че ако една компания иска да е конкурентна, трябва да инвестираш и да заделяш много средства за заплати и квалификация на персонала. Всъщност малко от труда в предприятието е такъв, който може да се извършва от хора без никаква квалификация – няколко души почистват готовите отливки и горе-долу това е единственото, което може да се прави, ако нямаш представа от обработка на метали. "Ако си мислиш, че ниската заплата е фактор, който ще те направи конкурентен – в Италия или Германия например за единица продукт употребяват по-малко труд", коментира Янакиев. Той разказва, че влизането на България в ЕС не е променило особено пазарите на компанията и намирането на повече нови клиенти. Според него в момента производителите на сходни продукти в Източна Азия не са много атрактивни, защото за поръчки при тях трябва да имаш много дългосрочни планове и да си позволиш да чакаш пристигането им след 3-4 месеца. "Това ни изкарва на преден план и дори се радваме на това нестабилно положение, защото гъвкавите успяват", казва Янакиев. Дългосрочните планове за много български компании обаче са невъзможни по ред причини – една от основните е нестабилността в цената на електрическата енергия. "Не знам какво ще се случи с тока след няколко месеца. Не е толкова проблем цената, проблем е неизвестността", каза Янакиев. Поне за миналата година неизвестността не е попречила на финансовите резултати – по предварителни данни приходите от продажби са се увеличили с близо 20%, до 23.5 млн. лв., а печалбата е 750 хил. лв., почти на нивото от 2012 г.
Източник: Капитал (06.03.2014)

Корейските производители на стомана ще намалят цените на стоманените плоскости за автомобили Водещи стоманопроизводители в Южна Корея POSCO и Hyundai Steel Co. ще намалят цените на своите стоманени плоскости за автомобили от следващия месец, ход който може да удари представянето им през тази година. "В съответствие с искане от нашата компания-майка Hyundai Motor, решихме да намалим цените на стоманените плоскости с 80 хил. вона (74.77 долара) на тон през март и април, и с 90 хил. вона за тон от май до юли," заявиха от Hyundai Steel. Цената за август и след това ще се реши след преговори с Hyundai Motor Co. Според информацията Hyundai Motor е поискала от своя филиал да намали цените от миналата седмица, с цел да се намалят производствените разходи за автомобилите. Този ход от Hyundai накара най-големият производител на стомана в страната POSCO да започне преговори с производителите на автомобили, включително Hyundai Motor, за да свали също цените. Поевтиняването вероятно ще се отрази негативно върху приходите на черната металургия тази година, задълбочавайки техните проблеми, тъй когато стоманодобивът като цяло е в разгара на продължителен спад, смятат пазарни наблюдатели. (Yonhap)
Източник: Други (06.03.2014)

"Ресурс 1" предложи нов проект за добив на волфрамова руда Дружеството "Ресурс 1", което още през 2009 г. получи концесия за добив на волфрамови руди край Велинград, е представило ново инвестиционно предложение, с което отпада нуждата от преработка на суровината на място и изграждането на хвостохранилище, а площта на съоръжението се намалява значително. Това бяха основните възражения по време на проведените консултации в общината. Успоредно с това компанията предвижда и модернизация на самия рудодобив, което ще стане в сътрудничество с една от водещите фирми в добива и преработката на волфрамови руди - австрийската Wolfram. Очаква се Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пазарджик, да прецени дали е необходимо изготвянето на ОВОС за проекта. Първоначалната идея на компанията беше да изгради целия добивен и преработвателен комплекс в района на концесията. Находището "Грънчарица център" е с площ от 3 кв. км (приблизително 3000 дка) и се намира на около 18 км южно от Велинград в землището на село Кръстава. Общата концесионна площ е по-голяма (5600 дка), тъй като включва и места за преработка, отпадъци и т.н. Именно прекалено развитата наземна структура на площадката, както и предвижданите флотационна фабрика, хвостохранилище (над 550 дка) и депо за пиритен отпадък (над 30 дка), бяха посрещнати с критики от общината. Местните власти дори отказаха на дружеството право на ползване на общинска земя, където трябваше да се проведат допълнителни сондажи от одиторска фирма, за да може концесионерът да получи кредит за проекта. Новото инвестиционно предложение предвижда на площадката добитата руда само да се сепарира и след това да се транспортира за флотация в действащата обогатителна фабрика на "Майнинг инвест" край село Елшица на базата на сключен договор. Полученият там концентрат ще се доработва до търговски продукт (волфрамов триоксид) в КЦМ - Пловдив. Пиритният концентрат също се предвижда да се преработва в оловното производство на КЦМ. Така на площадката край село Кръстава ще отпадне изграждането на инсталация за преработка до концентрат и съответно няма да има нужда от хвостохранилище и депо за пиритния концентрат, както и други, свързани с флотацията съоръжения. Начинът за добив на руда, който ще става под земята, също е променен. "Ресурс 1" ще използва най-добрите практики и опита на компанията Wolfram. Тя е оператор на рудника Mitersill, който се намира в непосредствена близост да националния резерват Hohe Tauern в Австрия. Подготовката на рудата (трошене и сепариране) също ще става под земята, след което тя ще се транспортира до повърхността с конвейерен транспортьор. Планираният производствен капацитет е 285 600 тона сепарирана руда годишно. Така на повърхността ще останат за изграждане съоръжения като пречиствателни станции за питейни, руднични и битово-фекални води, депа за нерудна скална маса и почва, административна сграда и т.н. Компанията предлага да изгради два въздушни електропровода, с които да си осигури електрозахранването на обекта. Според концесионния договор, който е със срок 35 години, компанията се задължава да инвестира най-малко 71.6 млн. лв. през първите седем години. Още преди две години изпълнителният директор на "Ресурс 1" Георги Налджиев каза, че тази оценка е правена през 2009 г. и най-вероятно ще бъде ревизирана нагоре. Според новото инвестиционно предложение общата стойност на инвестициите в рудника ще бъде над 150 млн. лв. Съгласно Закона за подземните богатства дължимото от компанията концесионно възнаграждение се определя от стойността на добитата руда, а 50% от него се превежда на местната община (в случая Велинград). Строителството на рудника ще отнеме три години и в него ще бъдат ангажирани над 300 души, показва инвестиционното предложение. Експлоатацията е разчетена за 30 години, а заетите ще бъдат над 200 души. След приключване на добива се предвиждат две години за закриване и рекултивация. Волфрамът се използва в електроламповата промишленост, електрониката, за обработка на стомана и др. Основният производител е Китай, който през последните години значително ограничи износа. Заради несигурната политика на Пекин на пазара периодично се появяват притеснения за недостиг на метала.
Източник: Капитал (07.03.2014)

TATA Motors преговаря с китайския авто гигант Chery Automobile TATA Motors и китайският автомобилен производител Chery Automobile водят разговори относно евентуални връзки между двете компании, които могат да включват споделяне на платформи за превозни средства, получаване на достъп до пазара в Китай за TATA Motors и дори помощ за Chery да навлезе в Индия. Преговорите с Chery продъллжават през последните няколко години. Когато индийския автомобилен производител е работил върху своята стратегия 2020 преди 12 - 18 месеца, е разгледал опцията за купуване на някои от платформите на Chery. Chery преговаря за продажбата на платформите на своита QQ, А1 и М1 микро седани и компактния автомобил A3 на Tata Motors за да набере капитал и да облекчи дълговете си. Човек близък до TATA Motors заяви, че "Води се един много широк кръг от разговори в момента, с нищо конкретно все още." Chery не отговори веднага, "Екипи са били на посещение, но още няма посока и ползите от синергия са минимални." (Economic Times)
Източник: Други (07.03.2014)

Общинският съвет в Крумовград спря проект за добив на злато Общинският съвет в Крумовград за пореден път възпрепятства спорния проектза добив на злато от района на Ада тепе. Съветниците от ДПС се обявиха против издаването на подробен устройствен и парцеларен план за обекти в бъдещия златоносен участък. Плановете са необходими, за да може концесионерът на находището да започне строителството на съоръжения на открития рудник и обогатителната фабрика. Това е поредното отрицателно решение на Общинския съвет по този казус, припомня БНР. Според юристи, то нарушава Закона за устройство на територията и може да бъде отменено от областния управител на Кърджали. Преди дни, Върховният административен съд окончателно потвърди министерско решение от 2011 г., одобряващо проекта на "Дънди прешъс метълс". През последните няколко години инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг", дъщерно дружество на канадската "Дънди прешъс метълс", беше обжалвано няколко пъти от екологични организации.
Източник: econ.bg (10.03.2014)

Бизнес и синдикати скочиха срещу поскъпването на индустриалния ток Най-големите индустриални предприятия у нас се подготвят да сезират Европейската комисия и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради поскъпването на тока за бизнеса. Това се казва в съвместно писмо на Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Българската минно-геоложка камара и Българската камара на химическата индустрия. То е изпратено до икономическия министър Драгомир Стойнев, шефа на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Боян Боев, председателя на Българския енергиен холдинг Георги Христозов и до шефовете на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица изток 2". Към бизнеса се присъединиха и синдикалните организации КНСБ и "Подкрепа". Профсъюзите предупреждават, че "ще предприемат действия, за да защитят работещите в металургичната индустрия". От бизнеса определят новите правила за купуване на ток като "недопустими" и "извън логиката на пазара". Преди месец двете държавни централи АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ " Марица изток 2" поискаха от големите индустриални предприятия да предоговорят цените, по които купуват ток. Двете дружества са поставили условие на бизнеса, че ако не подпише новите анекси, ще прекрати договорите на фирмите предсрочно. Те изтичат в средата на 2014 г. Увеличението на цените трябва да влезе в сила със задна дата от 1 март за бизнеса и от 1 април за търговците на ток, които купуват по договор от АЕЦ, става ясно от писмото на промишлените предприятия.
Източник: Труд (10.03.2014)

До 166 лева втора пенсия за миньорите До 166 лв. пенсия може да получат миньорите от допълнителния си пенсионен фонд, ако през 2015 г. решат да се възползват от правото си на ранно пенсиониране. Те обаче може да получават и едва 100 лв., ако нямат голям стаж в мините. Това показват изчисления на калкулаторите в сайтовете на различните частни пенсионни фондове. Мъжете, работещи първа категория труд, имат право да се пенсионират 11 години по-рано от трета категория. За втора категория правото на пенсия при мъжете възниква 6 години по-рано. Но пенсия от НОИ миньорите и металурзите ще започнат да взимат чак след като навършат възрастта за пенсиониране на останалите българи, която за мъжете е 63 години и 8 месеца. А дотогава трябва да разчитат на пенсията от частен фонд. Ако даден човек е упражнявал труд от I или II категория (каквито са миньори, шофьори на ТИР-ове, металурзи, рентгенолози, пилоти, работници в АЕЦ, ТЕЦ и др.) от старта на професионалните пенсионни фондове през 2001 г. и не е прекъсвал стажа си, към момента в партидата му са натрупани малко над 17 хил. лв. Сумата е валидна, ако месечната вноска във фонда е била 83 лв. (колкото е средната вноска за 2013 г. според данните на Комисията за финансов надзор) и работникът е бил осигуряван през всичките 13 години от въвеждането на втория стълб на пенсионното осигуряване у нас.
Източник: Стандарт (10.03.2014)

Vedanta назначи бившия шеф на Rio като главен изпълнителен директор Том Албанезе бе представен като = главен изпълнителен директор на Vedanta Resources Plc, поемайки кормилото на още един световен добив гигант над една година след като беше освободен като ръководител на Rio Tinto Plc. Назначаването на Албанезе е поредната стъпка на Vedanta да се простре отвъд своите индийски корени и да поеме към отколешната амбиция на собственика си да се конкурират с компании от ранга на Rio и BHP Billiton. "Vedanta се възприема от пазара като индийска компания," заяви анализаторът Ятиндер Гьоел от Citi Research. "Назначаването на Албанезе, по наше мнение, би трябвало да помогне да се глобализира бизнеса и да се неутрализира това възприятие." Vedanta, собственост на Анил Агарвал, бе една от трите добивни компании, които отпаднаха от индекса FTSE-100 през миналата година. Неговият състав загуби над една четвърт от стойността си през последните 12 месеца. Албанезе заяви, че ще се съсредоточи върху това да се увери, че предприятията, придобити от Vedanta през последните 15 години, работят с "максимален потенциал". (Reuters)
Източник: Reuters (10.03.2014)

Китайската Baosteel смята спада на желязната руда за "неизбежен" Неотдавнашният спад в цените на желязната руда беше "неизбежна", като цената над 100 долара на тон, все още е твърде висока, заяви ръководителят на най-големият китайски производител на стомана - Baoshan Iron & Steel (Baosteel). Стоманодобивния сектор на Китай, купувач на около две трети от световните доставки на желязна руда по море, е изправен пред огромни предизвикателства тази година, със слабо търсене и правителство отчаяно искащо да закрие остарелите и замърсяващи фабрики. Много предприятия вече са неспособни да поддържат производството си заради спада на цените, натрупване на загуби и кредитни ограничения, Хи Уенбо, председател на Baosteel, заяви, че цените на желязната руда, които загубиха над една пета от стойността си тази година, трябва допълнително да намалее. Високите цени през последните няколко години са причинили "вреда" за сектора и на Китай, каза той. "Цените са ирационални и спадът е неизбежна. Коя ще бъде най-ниската точка? Мисля, че сегашните цени от около 100 долара са все още високи." Големите доставчици на желязна руда, като Rio Tinto, BHP Billiton и Vale, разчитат на постоянно увеличение на китайското търсене, за да оправдаят плановете си за повишаване на капацитета. (Reuters)
Източник: Reuters (12.03.2014)

Стоманодобивната промишленост пред сътресение За стоманената индустрия е назрял моментът за разтърсване. Почти три четвърти от листнатите стоманодобивни предприятия се търгуват на по-ниско от стойността и дълга си, поставяйки ги в капана на дълга. Най- стресирани са средните и малки по размер фирми, които се разширяваха агресивно преди 2008 г. чрез дългове. Например, пазарната капитализация на базираната в Monnet Ispat от 78.7 млн. долара е само 5% от общия си дълг в края на FY13. Пазарната стойност на базираната в Одиша - Adhunik Metaliks е 59.7 млн. долара срещу общ дълг от около 820 млн. долара. Още по-лошо е за Varun Industries, които проведоха своето първоначално публично предлагане през 2007 г. При сегашната си цена на акциите, пазарната капитализация на дружеството в момента е по-малко от един процент от общия си дълг, което го прави финансово несъстоятелно. (Business Standard)
Източник: Други (13.03.2014)

ArcelorMittal и Tata Steel с петиция до ЕС за климатичните промени Главните изпълнителни директори на 64 европейски стоманодобивни компании, включително на европейските звена на ArcelorMittal и Tata Steel Ltd., подписаха отворено писмо до ръководителите и правителствата на държавите от ЕС, според Eurofer. “Ние, долуподписаните директори, призоваваме държавните глави и правителства, да възстановят баланса между промишлените, енергийни и климатични политики с цел да се запази конкурентоспособността на секторите, които са в основата на европейската икономика," се казва в писмото. Лидерите на ЕС ще се срещнат в Брюксел на 20-21 март , за да дадат края на годината като срок за решение относно изменението на климата и енергийната стратегия за 2030 г. Блока на 28-те страни се опитва да балансира амбицията на Европа да води световната борба срещу изменението на климата с обещанията за съживяване на индустрията в региона и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. (MetalMiner)
Източник: Други (14.03.2014)

POSCO ще преразгледа нестоманените си дейности без по-големи инвестиции в стоманодобива Новият главен изпълнителен директор на POSCO заяви, че производителят на стомана от Южна Корея ще преструктурира нестоманените си предприятия и няма да прави значителни инвестиции за увеличаване на производството на стомана, за разлика от стратегията на предшественика си. Куон Оу-Джун, който беше главен технолог на POSCO, ще продава неосновни активи и филиали след като вълна от инвестиции и придобивания остави петия по големина производител на стомана в света с високи дългове и понижен кредитен рейтинг. POSCO публикува спад на печалбата през миналата година за трета поредна, продължавайки да се бори със свръхпредлагането на стомана и намаленото търсене, предизвикано от световната икономическа криза. "Най-важната задача за POSCO е да подобри финансовата си структура," каза Куон на пресконференция дала началото му като главен изпълнителен директор и председател за период от три години. "На първо място, трябва да подобрим основната си конкурентоспособност в производството на стомана и да генерираме печалба." За тази цел, POSCO ще преструктурира своите предприятия за инертни и енергийни предприятия и ще се съсредоточи върху предприятията за литий, никел, горивни клетки и чисти въглища. (Reuters)
Източник: Reuters (17.03.2014)

За пълен срив на въгледобива предупредиха синдикатите От КНСБ заявиха, че ако държавата не предприеме законодателни мерки, свързани с цената на т.нар. "зелен ток", енергийната система ще изпадне в пълен срив, а всички въгледобивни дружества ще фалират. За тази опасност предупреди председателят на миньорската федерация към КНСБ Валентин Вълчев. Заплахата за отнемане на лиценза на ЕРП-тата е лош сигнал към чуждите инвеститори, освен това видяхме колко успешна беше акцията за прекратяване на лиценза на ЧЕЗ, коментира Валентин Вълчев. По повод твърдението на министър Драгомир Стойнев, че цената на въглищата, добивани в "Мини Марица-изток" може да се компенсира с увеличения добив, лидерът на миньорската федерация заяви, че това не е възможно особено през пролетно-летния сезон. По изчисления на синдиката, оптималната цена на въглищата е 90 лева на тон условно гориво при сегашната от 75 лева на тон. Изпълнителният директор на дружеството инженер Георги Златев смята, че могат да се справят и с цена от 80 лева на тон, ако четирите топлоцентрали в комплекса изплатят на мините дължимите им над 100 милиона лева за въглища. На този етап проблеми със заплатите и другите социални плащания в дружеството няма, другата седмица предстои и подписването на нов колективен трудов договор със синдикатите.
Източник: Money.bg (19.03.2014)

Дълговата криза в Китай ще удари индустриалните метали Нервите на инвеститорите в жизнените индустриални метали като медна и желязна руда ще се опънат отново тази седмица заради задълбочаващата се дългова криза в Китай причини волатилност на стоковите пазари. Всички предупредителни сигнали сега сочат към продължаващ спад в цените като се очертават икономическите проблеми на Китай в пълна степен и мечо настроение завладява големите търговски къщи. Страховете за евентуална кредитна криза в Китай заместиха предишните предположения, че 2014 г. ще бъде година на постоянно повишаващи се цени на промишлените стоки, тъй като световната икономика продължава да се възстановява. Цените на медта паднаха с 14% досега тази година до около 3 долара за паунд на фючърсните пазари. Желязната руда се срина до 18-месечно дъно и затвори седмицата на ниво от около 104 долара на тон. След години на затваряне на очите, китайското правителство най-накрая се зае сериозно да обуздае слабо регулираната сенчеста банкова система в страната, която е нараснал толкова, че може да застраши втората по големина икономика в света. (The Telegraph)
Източник: Други (19.03.2014)

Цените на стоманения скрап се вдигат заради недостига на предлагането в Турци я Повишено турско купуване заедно с недостиг на предлагането след като голяма част от доставчиците се оттеглиха поради срив на цените през февруари. Турските предприятия се завърнаха на пазара да се запасят с евтини суровини и да попълнят запасите си разпалвайки пазарите. Много от сделките идват от доставчици от ОНД в отсъствието на американските и европейските. Въпреки това новите нива на предлагане от 360 долара за тон и 367-370 долара за тон, CFR Турция за HMS 1&2 съответно от ЕС и САЩ, са далеч над 345-те долара за тон месец по-рано. Офертите за заготовките са се увеличили с 5 долара на тон до 510-525 долара за тон CFR Турция (495-505 долара за тон FOB, Black Sea), поради увеличаване на нивата на скрап. Въпреки това сделките са малко защото предприятията искат да бъдат сигурни за ръста на цените на готовите продукти преди да пазарят. (Steel Guru)
Източник: Други (20.03.2014)

Над 80% от иновациите в България са в големите компании Възможности за малките и средните предприятия са основно в сферата на роботиката Разходите за иновации в България през последните години се увеличават, но има голям дисбаланс в средствата, които се влагат в научноразвойна дейност както по сектори, така и между малки и големи предприятия. Това стана ясно от изказване на вицепремиер Даниела Бобева на конференцията "Иновации и предприемачество", организирана от "Средногорие мед индустриален клъстер". По думите й основните мотори на иновациите са преработващата промишленост и информационните и комуникационните технологии, а 82% от иновациите се правят от големи предприятия. Тя подчерта, че не е привърженик на етатизма (държавната намеса в икономиката) и че иновациите трябва да се правят бизнеса. Такава е и тенденцията през последните години. Данните показват, че компаниите вече са основният инвеститор в научноразвойната дейност, докато делът на държавата намалява. Проектите, които бяха презентирани от няколко компании по време на конференцията, потвърждават това. По идея на работника Два любопитни проекта бяха представени от "Аурубис България". Единият е чисто технологичен и е свързан с т.нар. сулфациден процес, който е за вторично влагане на остатъчния серен диоксид от металургичното производство. "Сулфацидният процес не е нов, той е въведен като практика в химическата индустрия преди повече от 30 години, но досега никой в света не го беше използвал в медно производство", обясни Никола Неделчев, ръководител на направление "Развитие и технологии" в компанията. Като краен продукт от технологията се получава слаба сярна киселина, която се използва вместо вода за разреждане в производството на сярна киселина в завода. "По този начин, първо, не емитираме серен диоксид в атмосферата и, второ, това вече не е отпадъчен продукт, а субпродукт, който се използва", каза Неделчев. Вторият проект - PRIME, е "мек" и цели да провокира иновативния подход в мисленето. Представлява платформа, чрез която всички служители в компанията могат да генерират идеи и да ги споделят с ръководството, а най-хубавата част по думите на Неделчев е, че могат да видят идеите си реализирани. Най-често това дори не изисква капиталови разходи. Сред изпълнените предложения е да се направят покривала на вагоните, с които компанията превозва концентрат от пристанището в Бургас до завода в Пирдоп. Направената оценка е показала, че инвестицията си струва, тъй като ефектът е двоен - екологичен (няма запрашаване) и икономически (няма загуби на концентрат). Друга от идеите, която вече е била свързана с капиталови разходи, е довела до намаляване на загубите на мед в отпадния електролит в рафинерията. Нестандартно търсене Иновациите в "Италчементи груп България" се движат от специфичните търсения на клиентите, от технологиите, които самата компания разработва, и от необичайните идеи на архитектите. Това каза маркетинг мениджърът Джовани Дамброзио. Групата е собственик на заводите "Девня цимент" и "Вулкан цимент" и е най-големият производител на продукта в страната. Новата система на групата i.nova включва продукти за различни видове употреба според нуждите на клиентите (жилищно строителство, индустрия, инфраструктура и т.н.). Един от най-интересните продукти - i.light, е резултат именно от нестандартните идеи на архитектите. Той представлява прозрачен бетонен панел, който едновременно разделя помещенията и пропуска светлината. По характеристики е много подобен на стъклото, но в същото време е здрав като нормалния бетон. Продуктът i.idro Drain пък представлява бетон за външна настилка. Той е здрав, но с много шупли, които позволяват на водата да се оттича и така повърхността остава суха, а през зимата се избягва заледяването. Тъй като е бетон, може да се оцветява, което му придава висока естетична стойност. За разлика от асфалта отразява светлината и не се затопля. Измервания са показали, че разликата в температурата между тази настилка и асфалта през лятото достига 30 градуса. Бизнес с потенциал Възможностите за индустриален реинженеринг като екологичен, енергоефективен и иновативен бизнес бяха представени от основателя и управител на "Спесима" Венцислав Славков. В случая реинженерингът най-общо представлява пригаждане на излезли от употреба индустриални универсални роботи за повторно използване. Преди време компанията купува два от старите роботи на Volkswagen (стари е условно казано, тъй като оборудването в автомобилната индустрия се сменя на всеки 5-10 години), прави инспекция на механиката, подменя износените части, преглежда и подновява хардуера и софтуера и създава на практика нови роботи, които да се използват в друга индустрия. Според Славков реинженерингът в развитите страни е трудно приложим, тъй като операцията е ръчна, а там цената на труда е много по-висока. В България обаче това може да позволи на фирмите да се превърнат в интегратори на нови универсални роботи. "Това е доста добър бизнес точно за малките и средните предприятия, защото имаме специалисти, имаме традиции, насищането с подобен тип автоматизация е ниско и има потенциал за внедряване, а като се добави и фактът, че в България се произвеждат и сервомотори и има изключително добри специалисти по софтуер, ефектът може да бъде доста сериозен", каза той. По оценки на компанията добавената стойност от такава дейност може да бъде много висока, а рентабилността може да достигне над 40 и дори над 60%.
Източник: Капитал (21.03.2014)

Wuhan Steel ще инвестира 5 млрд. долара в стоманодобивен завод в Индонезия Wuhan Iron and Steel Corporation of China планира да инвестира до 5 млрд. долара тази година, за да изгради интегриран завод в Индонезия. Фирмата извършва проучване за осъществимост на проекта и сега оценява мястото за създаване на завода. Промишленият министър на Китай М.С. Хидаят заяви: "Търсят място, което е близо до пристанище със специфична дълбочина, доставка на електроенергия и помощна инфраструктура. Разработването на интегрирано предприятие за желязо и стомана от Wuhan ще се случи успоредно с изграждането на индустриален парк от 1.5 хил. хектара. Г-н Хидаят каза, че е препоръчал Източна Ява като потенциално място за предприятието поради наличността на необходимата инфраструктура и сравнително лесния достъп до суровини от Калимантан, на север от Източна Ява. През 2011 г. Wuhan планираше да създаде стоманодобивни заводи в Медан, Северна Суматра, и в Котабуру, Южен Калимантан, в сътрудничество с местния производител PT Gunung Garuda с обща инвестиция в размер на 3 млрд. долара за период от пет години. Предприятията бяха проектирани да произвеждат годишно до 1 млн. тона стомана. Въпреки това, планът пропадна по неизвестни причини. (The Jakarta Post)
Източник: Други (21.03.2014)

Златотърсачи оставят на сухо цял град Канадски златотърсачи може да оставят без вода десетки хиляди жители на Крумовград и съседните села. Компанията "Дънди Прешъс Металс-Крумовград" ЕАД тайно от местната власт започна строителни работи по златната мина на връх Ада тепе. Край реката до село Скалак златодобивната фирма наскоро е изградила шахтово-тръбен кладенец с дренажен лъч, върху който има две ревизионни шахти. От "Дънди" съобщиха, че работят по издадено разрешително от Басейнова дирекция-Пловдив за подземни води чрез нови съоръжения. "До момента е изградена само подземната част на водовземно съоръжение, която е част от проучването на подземните води и не представлява строеж по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), допълват от компанията. Според тях надземната част на съоръжението може да се изгради само, след като се преминат процедурите по Закона за устройство на територията.
Източник: Стандарт (24.03.2014)

Китай търси повече влияние при определяне на цените на желязната руда Китай се отправя към десетилетна програма за създаване на гигантски минни групи, които да могат да играят по-голяма роля в договарянето на цените на желязна руда спрямо установени конкуренти в света. Страната планира да създаде голям добивен конгломерат с акцент върху желязната руда за добив и топене, водена от базираната в Ляонинг Ansteel Group, голям държавен производител на желязо и стомана Шао Анлин, заместник главен директор на Ansteel Group заяви: "Ansteel Group ще придобие редица минни предприятия с цел да завърши интеграцията през следващите години и в крайна сметка ще притежава годишен производствен капацитет от 200 млн. метр. тона желязна руда през 2025 г." В същото време, осем големи минни групи също ще бъдат интегрирани и утвърдени в цял Китай. Производственият капацитет на всеки група ще надхвърли 30 млн. тона годишно след десетилетие. Китай е четвъртият по големина производител на желязна руда в света с над 70 млрд. тона суровини. Но зависимостта на страната от чуждестранна желязна руда нарасна до 70% през миналата година. (China Daily)
Източник: Други (24.03.2014)

България рециклира все повече отпадъци България отбелязва съществен напредък в третирането на битовите отпадъци, сочат данни на европейската служба Евростат. През 2012 г. делът на рециклираните боклуци се е увеличил до 24% от 3% през 2011 г., което ни доближава до средното за Европейския съюз (ЕС) – 27% от генерираните отпадъци в общността се рециклират. Същевременно обаче делът на компостираните органични отпадъци се запазва на нивото от 2011 г. - 3%, при средно за ЕС от 15%. Ние сме и една от държавите в ЕС, които не изгарят отпадъци. По дял на депонираните битови отпадъци, въпреки че е намалял до 73% през 2012 г. от 94% през 2011 г., все още сме далеч от средното за Еврообщността. В 28-те държави от ЕС до сметищата достигат средно 34 на сто от битовите отпадъци, докато в ЕС делът на изгорените боклуци достига 24 на сто. Румъния остава лидер по депонирани отпадъци – 99% от генерирания боклук, а само 1% се рециклират. Следват я Малта, където делът на депонираните боклуци достига 87%, Хърватия – 85%, Латвия – 84%, Гърция – 82%, Кипър и Литва – по 79%, и Словакия – 77%. Тревожна е и тенденцията за ръст на генерираните битови отпадъци на глава от населението в България – до 460 кг през 2012 г. от 375 кг през 2011 г. Същевременно тенденцията в ЕС е за спад на генерираните отпадъци на глава от населението – за една година боклукът е намалял до средните 492 кг на човек от 503 кг, въпреки че в статистиката за 2012 г. е включена и Хърватия, която се присъедини към ЕС от средата на миналата година. Датчаните отново са лидери по изхвърлен боклук на глава от населението в ЕС, но тенденцията също е за спад на количеството генерирани битови отпадъци. През 2012 г. боклуците в скандинавската страна са били 668 кг на човек, докато през 2011 г. Евростат отчете, че са 718 кг. Естонците пък генерират най-малко отпадъци в ЕС – 279 кг на глава от населението. Тенденцията също е към спад на количествата боклук – през 2011 г. на човек в страната са се падали по 298 кг битови отпадъци. Германия продължава да е лидер в третирането на отпадъците – 65 на сто от генерирания боклук се рециклират и компостират, а 35 на сто се изгарят. В Австрия само 3% от боклуците стигат до сметища, делът на рециклираните и компостирани отпадъци достига 62%, а на изгорените – също 35 на сто. В Белгия се депонира само 1% от боклука, 57 на сто се рециклират и компостират, а 42 % се изгарят.
Източник: Инвестор.БГ (26.03.2014)

Китай изоставя целева консолидация в металургията Китай изоставя дългогодишна цел да преведе 60% от стоманодобивния сектор под контрола на 10-те най-големите предприятия до 2015 г., цел, която е критикувана от компании като Baosteel за причиняване на натрупване на нерентабилен капацитет. Най-голямата по производство на стомана нация в света в миналото е била обвинявана, че преследва нерентабилни сливания, включително продължително поглъщане на Benxi Iron and Steel от неговия по-голям местен съперник, Anshan Iron and Steel. Критикуван за неуспеха си да се вслуша в сигналите на пазара, Китай се опитва да промени начина, по който регулира икономиката си и има за цел да спре да се меси пряко в одобряването и изграждането на индустриални проекти и да се съсредоточи върху макроикономическата регулация. Нов план за консолидация казва, че Китай ще продължи да опростява процедурите за одобрение и също така ще улесни фирмите в раздутите сектори като производство на стомана, цимент и алуминий, да финансират придобивания. (Global Times )
Източник: Други (26.03.2014)

Вдигат нов цинков завод в Кърджали През тази седмица на територията на бившия цинков завод в Кърджали започна инспекция като първи етап от проекта за изграждане на новото цинково производство. Работните екипи са съставени от служители на новия собственик - фирма "Хармони 2012" ЕООД, на главния изпълнител на проекта канадската компания SNC-Lavalin и на един от основните доставчици на оборудването - испанската Asturiana. Целта е да се установи състоянието на съществуващите производствени сгради и съоръжения. Заради важността на проекта и неговата социална значимост за региона обектът беше посетен от кмета на Кърджали Хасан Азис и областния управител Бисер Николов. Проектът включва изграждането на изцяло нов пържилен цех, нов цех за производство на сярна киселина и нов електролитен цех, които ще отговарят на всички екологични изисквания. Иван Елкин, управител на "Хармони 2012" обясни, че до два месеца ще започнат основни дейности на производствената площадка, които ще освободят място за новите цехове. Проектът предвижда разкриването на нови работни места за Кърджали и региона. Подизпълнителите на водещите международни компании - SNC-Lavalin, Outotec и Asturiana, ще бъдат само местни фирми от строителния бранш. Вече е ангажирана местна компания, която разчиства производствената площадка.
Източник: Стандарт (27.03.2014)

Glencore спира австралийска въглищна мина заради влошен пазар Glencore Xstrata ще спре операциите си в Ravensworth, подземна въгледобивна мина в Австралия, след спада на цените на въглищата, поради пренасищане на предлагането. Този ход подчертава тежкото положение на минните компании, работещи в Австралия, включително AngloAmerican, BHP Billiton и Rio Tinto, които затвориха мини и намаляват персонала си през последните месеци за борба с влошаващите се условия. Говорител на Glencore заяви, че вече не е финансово изгодно за мината Ravensworth да оперира благодарение на комбинация от по-ниски цени, високи производствени разходи, по-силен австралийски долар и геоложки ограничения в бъдещите минни райони. Мината произведе 2.1 млн. тона полу-меки коксуващи се въглища през 2013 г. и ще бъдат пусната на поддръжка, след като добива по метода longwall приключи през септември. Цената на коксуващи се въглища, използвани в производството на стомана, се срина с около 200 долара на тон от пика си от над 300 долара през 2012 г. (Reuters)
Източник: Reuters (27.03.2014)

Индийските стоманодобивни заводи могат да намалят цените на плоските продукти през април След три спиращи дъха месеца на увеличение на цените от страна на индийските предприятия, изглежда приливът се обърна срещу тях. Някои основни фактори за това бяха 5%-то поскъпване на рупията и 3% спад на китайския юан. Непосредствената опасност от вноса от Китай се е засилила напоследък с HRC офертите около 540-550 долара за тон, или нивата на CFR. Всички тези месеци силната рупия беше основен щит за индийските заводи, които безмилостно повишаваха цената на HRC от порядъка на 4000 рупии за тон от януари насам. В същото време им даде стимул да изнасят. Все пак с обрата на валутата, предприятията са принудени не само да мислят за корекция на цените, то със сигурност ще им се наложи да намалят входните разходи за сметка на вноса на желязна руда и коксуващи се въглища. Търсенето на проекти и строителство е мудно в Индия поради кредитната криза и изборите, заради които новите проекти са забранени . Въпреки това след изборите пазарът се очаква да тръгне към по-добро. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (28.03.2014)

"Енерсис" спира голяма част от производството си Един от най-големите работодатели в Търговище - заводът за промишлени батерии "Енерсис", прекратява значителна част от производството си от тази седмица. Това е съпроводено със съкращаването на три четвърти от заетите 560 души в предприятието. Промените не са изненадващи - компанията обяви намеренията си за преструктуриране на бизнеса още преди четири месеца, сега просто дойде времето те да се случат. В завода ще продължат да се правят батерии за подводници, които американският собственик Enersys въведе преди шест години. Производството на стартови и тягови батерии ще бъде прехвърлено в други заводи на компанията в Европа. До края на март около 420 работници и служители ще бъдат съкратени, а 120 ще останат на работа в завода. От ръководството на фирмата уточниха, че съкратените получават справедлива компенсация. "Това беше договорено на много ранен етап с профсъюзите. Всеки работник и служител имаше възможност да обмисли своето положение и да вземе решение. Всичко това се случи по взаимно съгласие", казаха оттам. Само седмица след като обяви намеренията си за преструктуриране, компанията се договори със синдикатите за компенсациите за съкратените работници. Всички те ще получат между 14 и 20 брутни заплати, като по-голямото обезщетение се предвижда за хората с увреждания, самотните родители и семействата, в които двама членове работят в завода. По същия начин ще бъдат компенсирани и работниците, на които им предстои пенсиониране през тази година, съобщи тогава Аглика Минева, лидер на КНСБ към синдикалната организация "Металици" в "Енерсис". Пред БНТ директорът на бюрото по труда в Търговище Иван Топалов коментира, че е постигната договорка с фирмата регистрацията на съкратените да става поетапно, тъй като служителите няма да имат физическа възможност да обслужат всички съкратени наведнъж. Законовият срок от седем дни обаче ще бъде спазен. Още през декември "Енерсис" съобщи, че планира и съвместни проекти с общината за развитие на местната младеж. Подробностите за това ще станат ясни съвсем скоро. От фирмата казаха, че на Великден във връзка с големия турнир по спортно ориентиране "Купа Великден/Трофей Търговище" ще се проведат дискусии на няколко теми между видни представители на Швейцария и България (бизнесът на американската компания за Европа, Близкия изток и Африка се ръководи от Цюрих). Заводът в Търговище ще продължи да прави батерии за подводници. Собственикът Enersys всъщност е най-големият производител в света на промишлени батерии, които се използват в самолети, подводници, ядрени централи и др. По данни за 2012 г. продажбите на специални батерии формират около 20% от общите приходи на българското предприятие. "Ще се стараем доколкото е възможно да развиваме останалата част от производството", казаха от компанията. Производството на тягови и стационарни батерии ще бъде прехвърлено на различни места в Европа в зависимост от вида на продукта. Enersys има заводи във Великобритания, Франция, Германия и Полша. От българското дружество не уточниха колко ще струва прекратяването на част от дейността, тъй като собственикът му е публична компания. От отчета на Enersys за третото тримесечие на финансовата година (октомври – декември 2013 г.) обаче става ясно, че разходите за преструктуриране на бизнеса до края на март 2014 г. се оценяват на около 27 млн. долара. Малко под половината от сумата е за разходи, свързани с отписването на материални активи и запаси, а около 14 млн. долара е за обезщетения на работниците и други разноски. Програмата, която цели да се подобри ефективността на производствените дейности в региона, ще приключи през финансовата 2015 г., пише в отчета. Enersys купи бившия завод "Енергия" през 2007 г. и впоследствие инвестира значителни средства в предприятието и произвежданите продукти. Производството на батерии за подводници, което сега се запазва, започна през 2008 г. В началото на декември миналата година компанията обяви, че рязко намалява бизнеса си в България. Като причини оттам посочиха трудната ситуация на европейския пазар и наличието на свръхкапацитет, липсата на гъвкавост и съдействие от страна на българското трудово законодателство, данъчни процедури и екологични изисквания, както и огромните бюрократични разходи в страната, които се отразяват силно на международната конкурентоспособност. В интервю изпълнителният директор на Enersys Ойген Петерханс тогава обясни, че липсва диалог с властите в България за въвеждане на 8-часов работен ден в завода (в производствата, свързани с олово, смените са по 6 часа), а екологичните изисквания, които страната е приела, са най-тежкият вариант на европейските регулации. Компанията среща проблеми и с процедурите за данъчна отчетност, тъй като властите изискват документи за много дълъг период назад. Той обаче подчерта, че работниците и служителите в България са сред най-добрите, с които е работил.
Източник: Капитал (31.03.2014)

Тайванските предприятия за арматура временно ще спрат предлагане Въпреки че повечето тайвански купувачи по веригата на арматура все още отказват да приемат новата продажна цена на арматурата, увеличаващата се цена на скрапа тласка арматурните предприятия в Тайван да спрат публично обявяването на офертни цени за момента. Появи се информация, че едно от южнотайванските предприятия за арматура в момента е спряло предлагане след получена поръчка за около 10 - 12 хил. тона при базова цена от 16.6 хил. тайвански долара на тон. Мениджър на едно от предприятията заяви, че текущата цена за внос на скрап е около 350 щатски долара за тон CFR, а цената на арматура ще бъде най-малко 17 хил. тайвански долара на тон. Въпреки това, пазарната цена на арматурата в момента е само 16.6 – 16.8 хил. тона за тон, което е с 500 тайвански долара на тон по-ниско. (Steel Guru)
Източник: Други (31.03.2014)

Новият собственик на ОЦК - Кърджали обновява производството Фирма "Хармони 2012", която купи Оловно-цинковия комбинат в Кърджали обяви, че ще строи нов завод, обявиха от община Кърджали. Заедно с кмета на града инж. Хасан Азис представители на фирмата направиха съвместна инспекция като първи етап за осъществяване на проекта за изграждане на новото цинково производство. Целта на провежданата инспекция е да се установи състоянието на съществуващите производствени сгради, инсталации и съоръжения, с оглед осъществяване на бъдещи действия по проекта. На срещата, провела се през седмицата, присъства и представител на канадската компания SNC-Lavalin, изпълнител на проекта, както и на испанската Asturiana, която ще е един от основните доставчици на технологичното оборудване. По информация на фирмата проектът включва изграждането на изцяло нов пържилен цех, нов цех за производство на сярна киселина и нов електролитен цех, които ще бъдат изградени по световни стандарти и ще отговарят на всички екологични норми и изисквания. Изграждането на новите цехове е наложително поради изцяло амортизираните съществуващи производствени сгради, инсталации и съоръжения.
Източник: Строителство Градът (31.03.2014)

Американският стоманодобив иска помощ от държавата Стоманената индустрия в САЩ иска повече защита от чуждия внос, постоянен достъп до евтина електроенергия, и увеличаване на разходите за инфраструктура. Това е хубав списък с желания, който мениджърите на ArcelorMittal и U.S. Steel наскоро изпратиха до Капитолия . Въпросът е дали ще получат това, което искат? Според главният изпълнителен директор на ArcelorMittal USA Майк Рипли, "американските мощности за производство на стомана използват само 77% от капацитета си." През последните две тримесечни, компанията на изпълнителния директор на Nucor Джон Фериола основно обвинява вносa. Той е казал, че свръхкапацитет е "... най-голямата заплаха ..." в стоманодобивната промишленост и е отправил конкретни покани към политиците да "се справят с огромния проблема на световното свръхпредлагане на стомана." Досега, всичко е под формата на търговски дела. На този фронт има няколко победи наскоро. Например, изпълнителният директор на AK Steel Джеймс Уейнскот отбеляза през четвъртото тримесечие, че "... на Международната търговска комисия е направила предварителна констатация в полза на местните производители [на електротехническа стомана]..." (Motley Fool)
Източник: Други (02.04.2014)

Златодобивният проект край Крумовград поскъпна Проектът за златодобив край Крумовград, който се разработва от българското дъщерно дружество на канадската Dundee Precious Metals (DPM), ще струва повече, отколкото бяха първоначалните оценки. Това става ясно от ревизираната прогноза на компанията. Освен това намеренията на компанията продължават да срещат пречки от местните власти и това може да отложи започването на работата. Общите капиталови разходи ще достигнат 191.3 млн. долара вместо очакваните преди две години 153.5 млн. Основната част от средствата са за започване на добива и ще бъдат инвестирани в началото. Причините за поскъпването са по-голямата сума, определена за непредвидени разходи, допълнителните средства за подобряване на сигурността и повишаването на цените и заплатите. Заради оптимизирането на плана за минните работи компанията очаква да постигне по-висок добив на метал от по-малко руда. Началните разходи по проекта ще бъдат 164.1 млн. долара в сравнение със 127.4 млн. долара, планирани през 2012 г. Около 30 млн. от сумата идва от повишаването на преките разходи, а непредвидените разходи са увеличени с 11 млн. От DPM посочват, че предишната оценка е правена на базата на данни от 2010 г., а оттогава значително са нараснали цените на контрагентите и разходите за труд. В съобщението не се посочва на какво се дължи повишаването на непредвидените разходи. Без промяна остава оценката за инвестициите в процеса на разработване на мината (12.5 млн. долара), а леко повишение до 14.7 млн. долара (от 13.5 млн.) има при предвидените разходи за закриване и рехабилитация. Въпреки ревизията на необходимата инвестиция проектът остава рентабилен. "Допълнителната оптимизация на плана за минните работи осигурява по-високо производство на метали при по-малко преработена руда", каза президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. Разчетите показват, че предприятието в Крумовград ще преработва около 75 хил. тона по-малко руда годишно, а добитият концентрат ще е близо два пъти и половина по-малко. Независимо от това съдържанието на злато и сребро в него ще е по-голямо. Общо за живота на мината, който вместо 9 става 8 години, се очаква да бъдат произведени 685.5 хил. тройунции злато и 310 хил. тройунции сребро. Прогнозата е почти без промяна от предходната. Срокът за изплащане на инвестицията намалява от 3.3 на 2.5 години. Проектът на "Дънди прешъс металс Крумовград" (преди "Болкан минерал енд майнинг") продължава да среща пречки от местните власти и това може да отложи започването на работата, става ясно от съобщението. В началото на октомври миналата година административният съд в Кърджали отмени отказа на общинския съвет в Крумовград (контролиран от ДПС) да разреши разработването на подробен устройствен план и му даде едномесечен срок за преразглеждане. Съветът обжалва решението на всички възможни инстанции и през февруари 2014 г. съдът окончателно се произнесе в полза на компанията. В началото на март съветниците отново разгледаха и отхвърлиха искането на дружеството. Областният управител отказа да одобри решението на общинския съвет и отново го върна за разглеждане. Въпреки безкрайната въртележка компанията се надява да успее да си осигури останалите необходими разрешителни през тази година. Ако това стане, реален добив ще може да започне в края на 2016 или началото на 2017 г. От DMP обаче посочват, че ако общинският съвет продължи да бави процедурата, компанията ще отложи инвестициите си в проекта и ще се ограничи само до разходи за осигуряване на останалите разрешителни.
Източник: Капитал (03.04.2014)

Експерти: Китайски стоманопроизводители са в най-трудната ситуация Китайската металургия е в най-трудната си година от две десетилетия насам, с падащи цени, слабо търсене и свръхкапацитет, водещ до сливания и придобивания, заявиха експерти от индустрията. През първите два месеца на 2014 г. големи и средни китайски стоманодобивни дружества отчетоха обща загуба от 2.8 млрд. юана (454 млн. долара), заяви Ли Синчуанг, ръководител на Китайския институт за планиране и проучване на металургичната индустрия. Загубата се влоши през март, каза той. "Разрешаването на проблема със свръхкапацитета е от ключово значение за различните проблеми на китайската стоманодобивна промишленост", добави Ли. "Много от китайските стоманодобивни компании са изправени пред оперативни трудности и пречки за модернизация, а много проблеми в бранша са тясно свързани със свръхкапацитета." Според Китайската асоциация за желязо и стомана, големите битови стоманодобивни дружества са имали обща печалба от 22.8 млрд. юана през 2013 г., най-вече, генерирани от дейностите им извън стоманата. Стоманените подразделения са допринесли със само 5 млрд. юана към общата печалба през миналата година, малко за такава огромна индустрия. (China Daily)
Източник: Други (03.04.2014)

Nippon Steel & Sumitomo Metal интегрира две тръби фирми в Тайланд Nippon Steel & Sumitomo Metal Corporation и неговото дъщерно дружество Nippon Steel & Sumikin Pipe Company Limited обявиha, че Siam Nippon Steel Pipe Company Limited и Thai Steel Pipe Industry Company Limited, и двете компании на NSSMC Груп произвеждащи електро-устойчиви заварени тръби и тръбопроводи в Тайланд в продължение на години, ще се интегрират в тях през юли тази година и че тези две компании са подписали споразумение за обединяване на 17 март, 2014 г. Името на новата компания е Nippon Steel & Sumikin Pipe (Тайланд) Company Limited. SNP, бивш филиал на Nippon Steel Corporation е създадена през 1995 година, а TSP, бивш филиал на Sumitomo Metal Industries Limited е основана през 1963 г., успешно са разработили бизнес с електро-устойчиви заварени тръби и тръбопроводи в Тайланд, осигуряващи на автомобилната индустрия своите качествени продукти. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (04.04.2014)

Уранодобивът у нас може да се поднови, ако НС и МС решат Международни компании имат силен интерес към разработката на българските уранови находища. Това съобщи днес енергийният министър Драгомир Стойнев, който отговори на въпрос за подновяване на добива на уранова руда от депутата от „Атака“ Станислав Станилов. Министърът уточни, че има първоначален интерес към 10 находища на уран у нас. Според Стойнев трябва да се проведе обществен дебат и Народното събрание, и Министерският съвет (МС) да вземат решение дали да се възобнови уранодобивът у нас. По думите му отварянето на находищата ще доведе до положителен резултат за икономиката. След отговора на министъра проф. Станилов съобщи, че следващата седмица „Атака“ ще внесе проекторешение, с което да се възложи на МС да възстанови уранодобива. Депутатът подчерта, че националистите са против отдаването на този добив на чужди концесионери. „Находищата трябва да се разработват от държавен консорциум“, каза Станилов. Относно опасенията от последици от уранодобива върху околната среда, националистът призова да не се размахва „плашилото на екологичната катастрофа“, защото уранодобив има на много места по света. Според него у нас той е закрит, за да се премахне конкуренцията на висококачествения български продукт.
Източник: Инвестор.БГ (07.04.2014)

Затруднен добивен гигант е изправен пред държавно поглъщане Една от най-големите въгледобивни компании в Европа може да бъде национализирана, ако предстоящите преговори за дълговете й се провалят. New World Resources, листната в Лондон група, в чиито мини в Чешката република, работят над 15 хил. души, губи около 1 млн. евро на ден, благодарение на ниската цена на въглищата и големите лихвени плащания. Миналия месец компанията предупреди в годишния си доклад, че е има "значителен риск групата да престане да функционира като действащо предприятие". Когато беше листната през 2008 година, само няколко месеца преди рецесията да доведе до спад на цените на суровините, тя имаше стойност от 3.5 млрд. паунда. Акциите на компанията затвориха в петък на 38.13 пенса, оценявайки я на 101 млн. паунда. Това е поредният пример за чуждестранен гигант в добива, появил се на пазара в Лондон с фанфари, само за да донесе крах на инвеститорите. Тя също се оказа бедствие за своя основател милиардер. (The Sunday Times)
Източник: Други (07.04.2014)

Спряха изграждането на рудник край Панагюрище заради екологичната оценка Министерство на околната среда и водите спря изграждането на нов рудник край Панагюрище на „Асарел-Медет“ АД. Причината са пропуските в екологичния доклад. Според становищата, внесени в министерството от природозащитници, той е повърхностен, без анализи и екологични мотиви за направените оценки. Проектът е върнат на възложителя за допълнителни проучвания и анализи в защитена зона „Средна гора“, които ще продължат една година. В края на миналата година в Панагюрище бе проведено обществено обсъждане на Доклада относно добива и първичната преработка на металните полезни изкопаеми в участък „Лиса могила“, намиращ се в близост до основния рудник на „Асарел-Медет“. Най-голямото притеснение на природозащитниците е свързано със замърсяването от окисните отвали. Освен това според тях с реализацията на новия участък „Лиса могила“ е напълно възможно да бъде сериозно засегната историческата местност Оборище. Въпреки това кметовете на най-близките села Оборище, Бъта, Баня и Попинци, както и кметът на Панагюрище инж. Никола Белишки дадоха одобрението си за предстоящото разширение на „Асарел-Медет“. Причината е, че в проекта ще бъдат инвестирани близо 15 млн. лв. и се очаква чрез него да бъдат разкрити 40 нови работни места.
Източник: Марица (08.04.2014)

Tata Steel продава новозеландско подразделение за 1.43 млрд. рупии Tata Steel продава част от международните си операции, по-специално бизнеса си в Нова Зеландия и тихоокеанските острови за 27.5 млн. новозеландски долара или 1.43 млрд. рупии на дружеството Steel and Tube като част от стратегията си за преструктуриране. Компанията, която се занимава с разпространение на неръждаема и инженерна стомана и комбинирани подови палуби, е част от Tata International (Australasia) и стана част от групата на най-големия производител на сплав в Индия след придобиването му на Corus Group UK през 2007 г. Сделката се очаква да бъде завършен на 14 април, заяви Tata Steel. Този ход идва скоро след сделката за продажба на 25 акра земя между Tata Steel и Oberoi Realty за 11.55 млрд. рупии миналия месец. Водената от Сайръс Мистри компания продава портфейла си на части с цел да подобри финансовата си гъвкавост и да свие дълговете, които набъбнаха до над 700 млрд. рупии. Дългът е главно в резултат на амбициозната покупка на Corus за 13 млрд. щатски долара. (The Times Of India)
Източник: Други (09.04.2014)

Evraz с по-голяма загуба през 2013 г. Evraz отчете спад в приходите в, както фирмата я описа "трудна година за световната стоманодобивна и минна промишленост". Печалбата преди лихви, данъци , обезценяване и амортизация (EBITDA) спадна с 10% до 1.82 млрд. долара през годината до 31 декември 2013 г., заради спада на цените. Нетна загуба нарасна с 34.6% до 572 млн. долара като приходите намаляха с 2.1% до 14.4 млрд. долара. "2013 беше още една трудна година за световната стоманодобивна и въгледобивна индустрии, изпълнена с периодични насрещни течения, срещу които Evraz не е имунизирана", заяви главният изпълнителен директор Александър Фролов. Въпреки това, групата отчита ръст на външните си продажби с 1% до 15.5 млн. тона и на производството на коксуващи се въглища с 22% до 18.9 млн. тона. Компанията се освободи от структурно скъпи активи за желязна руда и въглища - Evraz Vgok, Abakan и мините Teya на Evrazruda и въгледобивната мина Gramoteinskaya за 20 млн. долара. Evraz Vitkovice Steel беше продадена за 287 млн. долара. (Share Cast)
Източник: Други (10.04.2014)

Добив на 100 хил. тона руди цветни метали очакват край Момчилград „Горубсо-Кърджали" планира добив на 100 000 тона полиметални руди годишно от находище „Седефче" край Момчилград. Инвестиционното предложение бе представено на кмета на града от изпълнителния директор на компанията инж. Живка Ковачева. Рудата ще се преработва в обогатителната фабрика в центъра на Кърджали. Предприятието разполага с инсталация за преработка на златоносни руди по цианидна технология и се намира на левия бряг на Водното огледало. Ковачева обеща на общинския кмет Акиф Акиф нови 50 работни места за миньори и специалисти, като ще бъдат назначавани предимно местни жители. Кметът акцентира на пътната инфраструктура и постави сериозно въпроса за водоснабдяването на селата около находището. Направено е ново заснемане на мрежата на село Конче, където каптажът попада в зоната на рудника и жителите са в тревога, уточни Акиф. Той настоя разходите по ремонта и асфалтирането на пътя Момчилград-Седефче, по който всеки ден ще преминават тежкотоварни камиони, да бъдат за сметка на „Горубсо-Кърджали" АД. На 15 април в сградата на община Момчилград ще се състои обществено обсъждане на доклада по ОВОС.
Източник: Money.bg (11.04.2014)

Отчитаме 7% ръст на износа на продукти от металургичния сектор Със 7% се увеличава през последната година износът на продукти от металургичния сектор. Една от основните цели на правителството е да създаде условия за възстановяване на индустрията ни, тъй като стабилната промишленост е предпоставка за икономически просперитет. Това заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов при откриването на ХXI Международна научно-техническа конференция „Металолеене 2014” в гр. Плевен. По думите му с внедряването на нови технологии в металургичните и леярските предприятия ще се повиши конкурентоспособността им на международните пазари. Айолов посочи също, че за да бъде подпомогнат този процес правителството е създало необходимите условия за компаниите чрез финансиране със средства от Националния иновационен фонд, както и от новата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, която дава възможност за разработване и внедряване на иновации и технологична модернизация. Айолов обясни, че в Министерство на икономиката и енергетиката се сформира работна група между експерти от енергетиката и големите индустриални предприятия от металургичния сектор. Тя ще обсъжда варианти за тарифни планове, които да бъдат предложени на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Целта е постигане на конкурентоспособност и балансиране на електроенергийната система. Важна стъпка, предприета от правителството е и възстановяването на прекъснатата връзка между образованието и бизнеса. Чрез дуалната система може да се осъществи плавен преход от обучение към трудова реализация, което ще ускори преодоляването на младежката безработица, каза още зам.-министър Айолов. По време на конференцията зам.-министър Айолов връчи и две традиционни награди за отличие в бранша – „Отливка на годината“ за 2013 г.
Източник: econ.bg (11.04.2014)

BHP и Rio ще бъдат ударени от по-слабото търсене на стомана Глобалното търсене на стомана се очаква да спадне тази година, тъй като китайската икономика забавя главоломната си скорост, повишавайки опасенията относно въздействието, което тя ще има върху Австралия като един от освновните производители на желязна руда в света. Световната асоциация за стомана, основният международен орган на сектора, очаква световното търсене да нарасне с 3.1% през 2014 г. до 1.52 млрд. тона, в сравнение с ръст от 3.6% през миналата година, съобщава Financial Times. Нарастване на търсенето след това се очаква да се повиши леко през 2015 г., достигайки 3.3%. Очакваният спад на търсенето се очаква да се отрази на маржовете на печалба на най-големите и най-богати добивни компании в Австралия - BHP Billiton и Rio Tinto, както и на по-малките играчи, чиято суровина се използва в производството на стомана. Цената на желязната руда спадна с 11% през тази година и се търгува на около 119 долара за тон. ( Fairfax Media)
Източник: Други (11.04.2014)

Индия става нетен износител на стомана след 6 години през финансовата 2014 Индия стана нетен износител на стомана през 2013-14 г. след пауза от шест години и вероятно ще запази набраната инерция през 2014-15 г. след като производителите се целят в чужбина заради слабото вътрешно потребление. Общият износ на стомана от Индия през последната финансова година възлизат на 5.59 млн. тона, срещу вноса на 5.44 млн. тона. Индия, четвърти по големина производител на стомана в света, е нетен вносител на стомана от 2007-08 г. и тази тенденция продължи до 2012-13 г. със 7.9 млн. тона внос и 5.2 млн. тона износ. Преди 2007-08 г. износът на Индия изпревари вноса. Около 4.1% по-висок износ и 31.3% спад във вноса спомогнаха Индия да стане нетен износител на стомана. Въпреки, че по-големия износ идва от нестабилността на рупията и разминаванията между търсенето и предлагането в страната, вносът е по-нисък главно заради забавяне на местната икономика. (NDTV)
Източник: Други (14.04.2014)

Завод си търси пари от сръбски партньор Сръбски държавен завод "Железара Смедерово" не е разплатил продукция за 450 000 евро на "Радомир Метал индъстрийз" АД, съобщи на двустранен бизнес форум в Перник изпълнителният директор на металургичната компания Людмил Александров. Той потърси съдействие от сръбски дипломати, участвали в срещата, за уреждане на отношенията между двете фирми. Българският завод участвал на търг при комшиите и спечелил държавна поръчка. В средата на 2013 г. са направени договорените валове и други изделия за металургията, но те още стоят на склад. "Няма забележки от сръбска страна по направеното от нас. Поръчката е потвърдена, просто не я плащат", каза Александров. Икономическият съветник при посолството на Сърбия у нас Александър Миличевич обеща да съдейства за среща с ръководството на "Железара Смедерово". Блокираните от сръбския завод пари са колкото тримесечните заплати на радомирската фирма.
Източник: Стандарт (15.04.2014)

22 години след края Назад към урановите мини Правят втори опит за възраждане на производството Ако сравним човешкото развитие с изкачване по музикалната стълбица, както се твърди в някои духовни учения, България очевидно е затънала в тона „ре“. Той звучи отвсякъде чрез думи като рехабилитация, рекултивация, реиндустриалиция... Към многобройните „ре“-та се прибавя и рестартът на фалирали заводи като „Химко“-Враца и „Кремиковци“. И макар че тонът „ре“ е свързан с вибрациите на движението, засега то е по-скоро подскачане на място. Годишното производство на уран в света е около 42 хил. тона. Една трета от тях се добиват в Канада, чии­то залежи се изчисляват на 5 млн. тона. Най-богата на запаси е Австралия, която би могла да залее пазара със суровина. В челната десетка са и Казахстан, ЮАР, Нигер. Световните добиви обаче се контролират от няколко компании, като Казахстан не крие амбицията си да стане най-големият производител в света. Нашите запаси се изчисляват на 20 хил. тона, от които за добив по геотехнологичен способ са подходящи 12 хил. т. От тях е ефективно извличането на 6500 т - количество, което би могло да под­сигури АЕЦ „Козлодуй“ през следващите 20 години. Широко прокламираната реиндустриализация, от която някои политици получиха мазоли на устата, вече почна с фалстарт - на търга за някогашия торов гигант „Химко“ купувачи не се явиха, а втори търг едва ли ще има заради съдебните искове, които блокират процедурите. Изпариха се и мнимите кандидат-купувачи за „Кремиковци“, а предложенията на „Атака“ държавата да възстанови някои от производствата в комбината бяха разбити на пух и прах. Отскоро обаче набира сили друга приумица - възраждането на уранодобива. Тя бе лансирана от икономическия министър Драгомир Стойнев и ще бъде предмет на обсъждане на форум след около месец. На него учените ще потърсят отговор на въпроса какви са рисковетe от добива на уран и има ли шансове той да се възроди у нас след спирането му през 1992 г. Ще попитате как Стойнев се е сетил за урана? Но крушката си има опашка През 2006 г. по времето на тройната коалиция темата също е извадена от забвение. По това време атомната енергетика е в подем в целия свят, цените на урана хвърчат и напълно логично големите минни компании търсят нови находища. Така към нашите мини обръщат поглед канадската компания „Камеко“, руската ТВЕЛ, а желанието им е подкрепено от тогавашния енергиен министър Румен Овчаров. Създадено е и българо-австралийско дружество, което подава заявление за проучване и добив в екоминистерството. Стигна се дотам, че през февруари 2009 г., няколко месеца преди изборите, енергийната комисия на парламента взема решение да предложи на правителството възобновяване на производството при две условия - първо, да става с частни инвестиции и второ, да се спазва екологичното законодателство. След идването на ГЕРБ на власт обаче инвеститорите са попарени с вряла вода. Процесът е стопиран и плановете потъват в архивите на администрацията. Сега старата идеята се вади на тезгяха и макар че за много експерти това е поредният предизборен балон, се оказва, че няма дим без огън. Към сектора този път има интерес от минния бранш у нас. „Отдавна работим по тази тема. На министър Стойнев сме му я подсказали ние от бизнеса“, призна президентът на „Минстрой холдинг“ Николай Вълканов. Според него България има добри залежи на уран и е хубаво те да се разработват. Обогатителната фабрика в Бухово пък е част от „Геотехмин“ на бизнесмена Цоло Вутов. Интерес имало и от чужди компании, твърди икономическият министър. Добивът в съвременните условия обаче никога няма да е като в миналото, е категоричен експертът Христо Грънчаров, бивш заместник-директор на геолого­проучвателното предприятие към ДСО „Редки метали“. Причината е, че подземният способ е скъп и полученият метал няма да издържи на световните цени. Така че ще се прилага геотехнологичният метод, а чрез него може да се разработват само находищата в Тракийската низина - от Пловдив до Ямбол, както тези по долината на Струма. Това означава, че едва ли ще може да произвеждаме повече от 250-300 т уранов осмоокис годишно, което е два пъти по-малко от количествата до 1989 г. На второ място, чист популизъм е да се твърди, че държавата трябва да инвестира в това производство. Това може да стане само с частни инвестиции - български или чужди, категоричен е Грънчаров. Ползата на страната, както навсякъде по света, ще бъде от концесионните такси, които трябва да бъдат изгодни и да защитават националния интерес. Държавата може да настоява за част от урана на преференциални цени или пък да влезе в публично-частно партньорство. Всичко обаче ще зависи от цените на метала на международния пазар, тъй като разчетите показват, че нашите находища може да бъдат рентабилни при цена 100 долара/кг. За съжаление сега тя е 74,25 долара, докато при наплива от чужди инвеститори през 2007 г. отбеляза един от пиковете си - около 290 долара/кг. Всичко това показва, че отпадането на забраните ще е само първата стъпка. Останалото зависи от пазара. България обаче е от малкото държави, които имат атомна централа и собствени уранови находища. В света 25 страни добиват уран, 30 го ползват. С други думи, ние сме от малкото избраници на съдбата, които имат възможност да мултиплицират ползите. А те не се изчерпват само с мините и енергетиката. Ще бъдат създадени нови работни места, ще навлязат нови технологии в преработката на метали, ще се развие и инфраструктурата на цели райони около урановите находища. Лошото е, че идват избори и е напълно възможно добрите идеи да отидат отново в десета глуха. В миналото добивът беше секретен До 1989 г. геоложките проучвания, добивът и преработката на уран у нас се контролират от ДСО „Редки метали“, наричано още „държава в държавата“ заради огромния си персонал - около 13 хил. души, строгите правила на работа и секретността. По това време в страната се разработват 46 находища. Най-известните са Елешница, Сборище, Бялата вода, Долна баня. Край София има уран в Сеславци и Кремиковци. Металът се извлича в двата хидрометалургични завода в Бухово и Елешница. В Елешница след преработка се получавал т.нар. жълт кек със съдържание на 30-40% уран. Полуфабрикатът се откарвал в Бухово, където се изпичал допълнително и се получавал концентрат (уранов осмоокис) - около 645 т годишно. Той се транспортирал с контейнери при повишени мерки за сигурност в бившия Съветски съюз, където се произвеждало ядреното гориво за атомната ни централа. След 1989 г. обаче ситуацията се променя. Подземният добив, който е опасен и скъп, става все по-нерентабилен и се налага мнението, че е по-добре да внасяме нужното ядрено гориво от Русия, без да изнасяме суровина. От ситуацията се възползва и „Еко­гласност“, която яхва страха на хората от замърсяване и настоява за незабавно закриване на урановите мини. Специалистите предлагат по-гъвкави мерки. Вместо да се ликвидират, мините да се консервират в очакване на по-добри времена. Но никой не ги чува. Така през 1992 г. е взето решение за закриване на сектора и за десетина години се извършва техническа ликвидация и рекултивация на мините, за която са изхарчени официално 25 млн. долара. Според експерти обаче сумата стига 100 млн. долара. Първата атомна бомба в Русия била направена с метал от Бухово Първата атомна бомба в Русия е направена с български уран. Добит е в находището в Бухово, което вече е било разработено от германците. През 1938 г. те изнасят от мините в софийското поле около 100 т метал. Добивът на уран е спрян през 1939 г. и е подновен в пълна секретност след края на Втората световна война от съветско-българска минна компания, която работи до 1956 г. Тогава е създадено дружеството „Редки метали“. По-късно се разработват находища и по поречията на Струма, Места, Марица и Тунджа. Работи се по три начина за добив - класически, геотехнологичен и комбиниран. От тях най-евтин и чист е геотехнологичният метод. При него се правят сондажи, в един от тях се нагнетява киселина, а от другия се извлича разтвор напълно автоматично и хората нямат никакъв досег с урана. След закриването на сектора са направени 8 доклада от независими дружества за риска от този метод и въздействието му върху околната среда. Три от тях са на БАН. Заключението е, че геотехнологията не води до никакви замърсявания.
Източник: Преса (15.04.2014)

BlueScope Steel получава антитръстов клирънс да купи PacSteel Най-големият производител на стомана в Австралия BlueScope Steel и собственик на предприятието New Zealand Steel, получи антитръстово одобрение да придобие активите на Fletcher Buildings Pacific Steel в сделка за 120 млн. долара. Комисията по търговията заяви, че въпреки, че придобиването ще остави BlueScope като единствен производител на плоски продукти като стоманени плоча и листове и дълги продукти като заготовки, армировъчни пръти и тел в Нова Зеландия, няма припокриване между двете фирми и цените ще продължат да се влияят от вносните продукти. Председателят на Комисията Марк Бери заяви: "Продуктите, доставени от BlueScope и Pacific Steel могат да бъдат внасяни и вносната цена оказва силно влияние върху цените, които BlueScope и Pacific Steel са в състояние да налагат. След сливането вносът ще продължи да оказва ценови натиск върху бизнеса." Компаниите се стремят да завършат сделката до средата на годината. В резултат на това Fletcher планира да закрие своя завод за стомана в Отахуху в края на 2015 г. (Steel Guru )
Източник: Други (16.04.2014)

Всеки трети в Крумовград с молба в „Дънди" 1 237 крумовградчани са подали молби за работа в офиса на „Дънди Прешъс Металс" в Крумовград. Това е абсолютен рекорд, като се има предвид, че по последни данни на Националния статистически институт в града живеят по постоянен адрес 4 947 души, а населението в трудоспособна възраст е 55,07 %. Сред подалите молби за постъпване на работа в дружеството, което ще добива злато на Ада тепе, има както инженери и специалисти по минно дело, така и общи работници. Сред желаещите да работят в златодобива на Ада тепе има и по 2-3 членове от фамилия, които твърдят, че инвестицията на „Дънди" в Крумовградско се явява спасение в региона след краха на тютюнопроизводството. Реалният добив на злато ще започне в края на 2016-та или началото на 2017 година. През 2015-та се очаква да започне изграждането на базата. Голям е интересът и за работа в „Горубсо – Кърджали". В дружеството има 300 молби за работа, но заради забавената процедура за старт на инвестиция на дружеството, назначения в момента няма. След спирането на ОЦК, в „Горубсо" бяха назначени 150 бивши металурзи.(http://fakti.bg)
Източник: Други (17.04.2014)

Основен производител на желязна руда в Чили ще инвестира $ 650 милиона през тази година Чилийската Compania de Acero del Pacifico (CAP) ще инвестира над 65 млн. долара тази година за проекти за желязна руда в страната, като по-голямата част от инвестицията ще отиде за проект Cerro Negro Norte в северния регион Атакама. Фирмата, която прогнозира продажби на желязна руда от 15 милиона тона до края на 2014 г. и 18 млн. тона през следващата година, планира да започне и нов проект до края на декември. В момента CAP преговаря договори за доставка на вода с четири минни компании. Производителят на стомана иска да завърши третия етап на строителство на своята инсталация за обезсоляване в Атакама преди края на годината, която ще има общ капацитет от 600 литра в секунда. Идеята е да се осигури водоснабдяване за да се задвижат четири неизползвани желязо-рудни находища в северната част на Чили, включително El Tofo, която CAP по-рано заяви, че има потенциал да добива 13.5 млн. тона желязна руда годишно и ще изисква инвестиции от 3 млрд. долара. (mining.com)
Източник: Други (17.04.2014)

Горубсо Кърджали с нов златен рудник Около 800 тона сребро и 3 тона злато са очакваните добиви от новият рудник „Седефче” на Горубсо –Кърджали. Съдържанието на метали при някои от пробите достига до 1 243 грама сребро на тон и 62.5 грама злато на тон. Средното съдържание е 57,68 грама на тон сребро и 1.55 грама на тон злато в централния участък на находището, в южната му част съдържанието на ценни метали е малко по-ниско. Намеренията на дружеството е да добива по 800 000 тона руда годишно. До средата на май се очаква становище по ОВОС и започване на процедурите за получаване на концесия за добив на метали. Инвестицията за започване на добивът на руда е за 5 200 000 лв., съобщи изпълнителният директор на дружеството Живка Ковачева. Проучванията на новото находище са започнали от 2002 година, търговско откритие е ригистрирано през 2007 година. Съдържащата сребро и злато руда ще се добива по открит способ, експлоатацията на рудника ще продължи 15 години.Рудата ще се преработва във флотационната фабрика на „Горубсо” в Кърджали.
Източник: Преса (17.04.2014)

Рудник „Върба-Батанци“ ще заработи през юни Рудник „Върба-Батанци“ край Мадан ще заработи през юни, заяви изпълнителният директор на предприятието Сергей Атанасов. На работа в двете шахти, в които кипи усилен ремонт от една година, вече са назначени 120 души. Рудникът функционира до 1998 г., но после е спрян. Сега инвестицията, за да възкръсне отново, наближава 15 млн. лв. Находището беше дадено на концесия за 35 години на „Минстрой холдинг“ и КЦМ. „По концесионен договор трябва да пуснем в експлоатация „Върба-Батанци“ до края на тази година, но със сигурност ще стане по-рано. Отводняването продължава, остана да възстановим най-долния хоризонт. До края на годината очаквам от богатото на олово, цинк и сребро находище да добием 35-40 000 тона руда“, каза Атанасов. Рудодобивното предприятие строи 6-километров подземен релсов път, който свързва рудника „Върба-Батанци“ с обогатителната фабрика в Рудозем. Инвестицията е на стойност 2 млн. лв. и до довършването на обекта остава един километър. Така по релсите рудата от маданските мини ще отива директно за преработка в съседен Рудозем.
Източник: Преса (24.04.2014)

Японската фирма ще подпомага Азербайджан да създаде комплекс за стомана Японската корпорация Marubeni ще предоставя консултантски услуги на Азербайджан за изграждане на комплекс за производството на стомана. Съответното споразумение бе подписано от Министерството на икономиката и промишлеността на Азербайджан и японската Marubeni Corporation. По силата на споразумението, японската компания ще проучи основно суровинната база в страната, по-специално минните залежи в Ганджа и Дашкасан, и също така ще представи своите предложения на Азербайджан за това как да се прилагат съвременните технологии в производството на стомана. Marubeni Corporation ще анализират местния и регионалния пазар. Дипломатическите отношения между Азербайджан и Япония водят началото си от 1992 г. Отношенията между двете страни продължават да се развиват. Япония е една от първите страни в подкрепа на ориентираната към бъдещето петролна стратегия на Азербайджан. Днес две големи японски компании, Itochu и Impex, са част от „Договора на века“. Лидерите на японския бизнес, Mitsubishi, Mitsui, Marubeni и Sojits участвяат в енергийни и инфраструктурни проекти в страната. (AzerNews)
Източник: Други (25.04.2014)

voestalpine стартира завод за HBI/DRI в Тексас След около година на подготовка, изпълнителният директор на voestalpine Волфганг Едер, направи първата копка за изграждането на завод за директна редукция в Тексас, САЩ. Тази инвестиция от 550 млн. евро е най-голямата чуждестранна инвестиция в историята на австрийската група. Заводът voestalpine Texas LLC се изгражда в La Quinta Trade Gateway Terminal в непосредствена близост до града Корпус Кристи. Предвиден да бъде готов през 2016 г., заводът ще произвежда 2 млн. тона директно редуцирано и горещо брикетирано желязо годишно и ще доставя за места в Австрия като Линц и Донавиц гъбесто желязо като основна суровина. С новото съоръжение voestalpine може значително да намали производствените си разходи в Европа. Високо автоматизираният завод ще създаде 150 работни места. Едер заяви, че "Имотът е отлично разположен точно на залива на Корпус Кристи, обхваща площ от около 2 кв. км и осигурява директен достъп до морето за големи кораби. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (25.04.2014)

Спират търговията с акции на ОЦК и Мостстрой поради неплатени сметки БФБ-София АД налага временно спиране на търговията с 23 емисии, тъй като за тях не са платени годишните такси за търговия. Мярката влиза в сила от днес, 28 април 2014 г. Засегнати са Оловно-цинков комплекс АД /в несъстоятелност/, Мостстрой АД /в несъстоятелност/ и други 21 дружества, а именно Асеновград Табак АД-Асеновград /в ликвидация/, Бесттехника ТМ-Радомир ПАД-Радомир, Вита Ми Холдингс АД-София, Далия ЕАД-Габрово, Еврокредит ЕАД-Пловдив, Евролизинг ЕАД-Пловдив, Експат Имоти АДСИЦ-София, Електрометал АД-Пазарджик, Заваръчни машини АД-Перник, ЗММ-Якоруда АД-Якоруда, Институт по целулоза и хартия АД-София, ИнтерСтандартс АД-София, Исперих-БТ АД-Исперих, Кнезим АД-Кнежа, Мануела АД-Хасково /в несъстоятелност/, Мейфеър Глоуб АД-София, Наш Дом България Холдинг АД-София, Никотиана БТ Холдинг АД-София, Севко АД-Севлиево, Трансстрой-АМ АД-София и Югоизточен Холдинг АД-Нова Загора. Поради незаплащане на дължимата такса в срока, определен от Съвета на директорите на БФБ-София АД, членството на ИП Статус Инвест АД се прекратява, считано от 28 април 2014 г.
Източник: Стандарт (28.04.2014)

Китайската стоманена индустрия ще намали с 27 млн. тон капацитета си през 2014 г. Китайската металургия е изправен пред сериозен проблем със свръхкапацитета, слабото търсене, намаляването на печалбите и по-строгите стандарти за опазване на околната среда. Длъжностно лице заяви, че за да се решат проблемите, Министерството на промишлеността и информационните технологии е приготвило пакет мерки, включително ограничаване на новите мощности и стимулиране на секторната консолидация. Фън Фей, директор в Министерството, заяви, че страната има за цел да намали остарялите мощности за добив на стомана с общо 27 млн. тона тази година. (Ecns)
Източник: Други (28.04.2014)

Euromax продаде златния си проект край Трън Канадската компания Euromax Resources се е разделила с проектите си за проучване на златни находища в България за общо 3.5 млн. долара. Това е станало чрез продажбата на българското дъщерно дружество "Евромакс сървисиз", което държи правата върху находището в Трън, както и върху "Бабяк" и "Златарица", където се правят проучвания. От компанията не уточняват кой е купувачът, но от съобщението става ясно, че сделката най-вероятно е свързана с "Асарел-Медет". Преди две години най-голямата медодобивна компания в страната купи друго дружество на Euromax - "Трейс рисорсиз", която държи правата за находищата "Брезник" и "Ракитово". Продавачът вече е получил 0.6 млн. долара при подписване на договора, а още 2.1 млн. долара трябва да бъдат преведени до 9 май 2014 г. Разликата до цялата сума ще бъде задържана от купувача като гаранция за евентуални претенции. В случай че такива не се появят, 0.5 млн. долара ще бъдат платени до края на 2015 г., а останалите 0.3 млн. долара до края на 2018 г., става ясно от съобщението на Euromax. Като част от споразумението канадската компания се е отказала от правото си да получава част от бъдещите приходи от продажбата на руда от "Брезник". Става дума за т.нар. net smelter return, които са в размер на 1.5% от брутния приход от определени количества от първото добито злато и сребро там. Фактът, че договорът за Трън е обвързан с този в Брезник, означава, че сегашният купувач е самата "Асарел-Медет" или най-малкото свързано с нея дружество. Сделката за Брезник беше подписана през април 2012 г., като купувачът се ангажираше да плати общо 3.5 млн. канадски долара за 100% от "Трейс рисорсиз". Миналата есен стана ясно, че "Асарел-Медет" е платила и последната част от договорената цена, но първоначалното споразумение е било променено. Повече подробности не бяха съобщени. След като покрай продажбата на проектите си Euromax се раздели и с две от местните си дружества, компанията е създала нова фирма за геоложки проучвания в България. Компанията "Евромакс екплорейшън сървисиз" (ЕЕС) е регистрирана в края на януари тази година. Към нея са прехвърлени и ключовите служители от "Евромакс сървисиз", включително старшият вицепрезидент по проучванията в Euormax Димитър Димитров, който става управител на новото дружество. Като част от преструктурирането и заради новата си длъжност Димитров вече няма да бъде вицепрезидент, но ще продължи да се занимава с другите проекти на Euromax, посочват от компанията. Проектите й са на Балканите и включват златни находища в Македония и Сърбия. Част от приходите от продажбата на активите в България ще бъдат използвани за финансиране на дейностите в находище "Иловица" в Македония, където преди две години компанията получи концесия за добив. Запасите в Трън се оценяват на 35 тона злато и 451 тона сребро. Данните от окончателния геоложки доклад станаха известни преди две години, след като в края на 2011 г. дружеството получи удостоверение за геоложко откритие. След това компанията трябваше да направи ОВОС, да регистрира търговско откритие и да подаде заявление за концесия. Засега не е ясно на какъв етап е проектът. Другите две находища - "Бабяк" и "Златарица" в Югозападните Родопи, са на по-късна фаза. Проучванията край Трън започнаха през 2003 г. Самото находище е уникално по своите характеристики. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. По изчисления на компанията от "Трън" икономически изгоден е добивът на 17.7 млн. тона руда.
Източник: Капитал (29.04.2014)

Завод за горещо поцинкована ламарина откри офицално в Каспичан министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева. Тя преряза лентата заедно с шефа на АПИ Стефан Чайкови с областния управител на Шумен Венцислав Венков. Тържествен водосвет отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. "Българското производство е най-добро и трябва да се стимулира", каза министър Терзиева преди да пререже лентата на производствената база. Гостите разгледаха халетата и видяха технологичния процес на горещото поцинковане, показаха им и готови изделия. Заводът в Каспичан, в който работят 70 човека на едносменен режим, е третият в страната на пловдивската група "Юпитер Холдинг". Инвестицията в Каспичан е 6.1 млн. лева. Догодина ще се прави втори корпус с европейски средства. С разширението на производството работните места ще станат 90 и смените ще станат две, обясни управителят на завода Николай Николов. Голяма част от артикулите са за пътното строителство. В момента се изработват мантинели и други елементи, които се постават по амтомагистралите "Хемус" и "Марица". Гаранцията на производителя е от 20 до 90 г. Клиенти на завода са хотели по Черноморието и фирми, които изграждат далекопроводи и слънчеви системи.
Източник: Преса (30.04.2014)

Новият златотърсач Находище от 35 тона злато и 451 тона сребро. На фона на пословичните златни залежи, върху които стъпваме, шестте златни пояса, които минават през страната и които могат да решат проблемите й с бюджета за години напред, находището край Трън не е много. За сметка на това обаче е реално, а от 28 април е и продадено. Или поне правата върху него. В края на 2011 г. канадската компания Euromax Resources получи удостоверение за геоложко откритие след години проучвания. Преди дни фирмата с фокус на бизнеса си върху търсенето съобщи, че продава българското дъщерно дружество "Евромакс сървисиз". И така ще се раздели с находката си срещу 3.5 млн. долара в комплект с другите си два проекта за проучване на златни находища в България - тези в "Бабяк" и "Златарица", върху които също държи правата. Купувачът към момента ревниво се пази в тайна, но източници, близки до сделката, както и някои специфики по нея говорят, че по всяка вероятност това е "Асарел-Медет" или свързана с нея компания. Така една от най-големите български компании в медодобивната промишленост все по-категорично навлиза в добива на злато освен основния си бизнес - добив и обогатяване на медни руди. От една страна, бизнесът не е лесен в контекста на въпроса, който от време на време традиционно се завърта - доколко държавата успешно защитава икономическите си интереси при даването на концесиите. В началото на тази година "Атака" излезе с предложение за прекратяване на действащите концесии за добив на злато, ценни и редки метали, на което на министъра на икономиката и енергетиката се наложи да отговаря, като стана ясно, че ще се изработи нов закон и методика за изчисляване на концесионните такси. В комбинация със социалистическите послания за национализация напоследък, секторът е доста несигурен. Затова поредното тръгване на чужд инвеститор и заместването му от местен не идва неочаквано. От друга страна обаче, рентабилността в сектора е повече от добра, поне ако се съди от отчетите на лидера "Челопеч майнинг", която е 47% за 2012 г. Въпреки че през последната година цената на златото претърпя срив на международните борси, благородният метал винаги ще остане една от най-сигурните застраховки срещу инфлацията, като азиатските пазари, и по-специално Китай, се очаква да дадат нов живот на физическата търговия с него. На местна почва пък добивът на злато е концентриран в ръцете на малко на брой играчи. Проучванията край Трън на "Евромакс сървисиз" започнаха през 2003 г. и се провеждаха в седем участъка, разположени на Малкия хълм (в южната част на находището) и Големия хълм (в северната част). В тях влиза и старата мина "Злата", изоставена в началото на 70-те години на миналия век. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. По изчисления на компанията от "Трън" икономически изгоден е добивът на 17.7 млн. тона руда. Данните от окончателния геоложки доклад станаха известни в края на 2011 г. След това съгласно Закона за подземните богатства компанията трябваше да направи ОВОС, да регистрира търговско откритие, за да подаде и заявление за концесия. Засега обаче процесът е на ниво геоложко откритие, като другите две находища на "Евромакс сървисиз" - "Бабяк" и "Златарица" в Югозападните Родопи, са на по-ранна фаза. От компанията отказаха коментар за причините. Възможно е да са се сблъскали с административни спънки, които да са ускорили продажбата. Концесиите не са основният профил на компанията, специализирана основно в проучването и продажбата на откритията си на по-късен етап. Това вече се случи с другата дъщерна компания на канадската фирма - "Трейс рисорсиз", която проучваше златно-сребърните находищата "Брезник" и "Ракитово" и през април 2012 г. беше продадена не на някой друг, а на "Асарел-Медет". Тя пък в началото на тази година го прехвърли към 100% дъщерното дружество "Асарел инвестмънт". В договора за покупко-продажба изрично е посочено, че целта на купувача е да разработи и управлява тези проекти по-нататък. Купувачът се ангажира да плати общо 3.5 млн. канадски долара за "Трейс рисорсиз", като миналата есен стана ясно, че е изплатена и последната част от договорената цена. Колкото до "Евромакс сървисиз", продавачът вече е получил 0.6 млн. долара при подписване на договора, отново за 3.5 млн. долара, (но не канадски, а американски), като от тях 2.1 млн. долара трябва да бъдат преведени до 9 май 2014 г. Разликата до цялата сума ще бъде задържана от купувача като гаранция за евентуални претенции. В случай че такива не се появят, 0.5 млн. долара ще бъдат платени до края на 2015 г., а останалите 0.3 млн. долара - до края на 2018 г. Канадската компания има още златни проекти на Балканите, и по-специално в Македония и Сърбия, като част от приходите от продажбите в България ще бъдат използвани за финансиране на дейностите в находище "Иловица" в Македония, където преди две години компанията получи концесия за добив. Euromax вече заяви амбиции да навлезе и в добива, а не само в геоложките проучвания, и е много вероятно това да се случи именно в Македония. От компанията определят нагласите на държавата и населението там като "приятелски" към добивната дейност. Нещо, което напоследък не изглежда валидно за България. На местна почва фирмата златотърсач остава само с новосъздадената си в края на януари компания за геоложки проучвания "Евромакс екплорейшън сървисиз", към която са прехвърлени и основните служители от "Евромакс сървисиз", като старшият вицепрезидент по проучванията в Euormax Димитър Димитров става управител на новото дружество. От "Евромакс сървисиз" отказаха да отговорят на въпроса кой е купувачът, а от "Асарел-Медет" нито потвърдиха, нито отрекоха информацията, че те са новият собственик. Източници, запознати със сделката, обаче потвърдиха пред "Капитал", че купувачът е "Асарел-Медет". За това има и някои косвени доказателства, а именно - като част от споразумението канадската компания се е отказала от правото си да получава част от бъдещите приходи от продажбата на руда от "Брезник". Или от предишната сделка за "Трейс рисорсиз", която предвиждаше продавачът да получи и част от приходите от продажбата на суровината независимо дали тя ще е под формата на руда или концентрат. Т.нар. net smelter return (NSR) беше в размер на 1.5% от брутния приход от продажбата на първите 330 хил. унции злато и 970 хил. унции сребро, произведени от проекта "Брезник". Една от възможните причини за всеобщото мълчание е, че сделката може и да подлежи на регулаторно одобрение. "Асарел-Медет" е със сериозни приходи на пазара - над 600 млн. лв. за 2012 г. Компанията добива злато и от собствените си находища край Панагюрище, като покупката на още две компании - "Трейс рисорсиз" и "Евромакс сървисиз", проучващи още 5 златни находища, би изпратило сделката в Комисията за защита на конкуренцията, която би трябвало да се произнесе дали това няма да доведе до доминираща позиция на пазара. Обикновено регулаторът не се явява пречка, но процедурата отнема време, ценно, ако компанията продавач бърза да осребри активите си. Затова е възможно да е приложена една наложила се напоследък техника - първо купува физическо лице (за което няма нужда от разрешение на КЗК) и после се минава процедурата за реалния купувач. Иначе "Асарел-Медет" не е точно местен инвеститор. Най-голям дял в дружеството има австрийската Voest-Alpine Intertrading, която към края на 2012 г. е държала 67.6%, а работници и служители държат 31%. Сред тях голям дял има и изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. С поредната сделка "Асарел-Медет" ще засили още повече позициите си в сегмента добив на злато, но това ще върви в комбинация с класическите трудности при прокарването на проектите и с големите инвестиции в сектора. В момента злато в България се добива основно в Челопеч, смятано за едно от най-големите в Европа, с концесионер "Дънди прешъс металс Челопеч" и в находище "Чала" с оператор "Горубсо - Кърджали" (виж картата). Канадската Dundee Precious Metals притежава и находището в Крумовград, но то все още не е в експлоатация. Компанията среща сериозни пречки от страна на местните власти, като наскоро обяви, че проектът поскъпна и общите капиталови разходи ще достигнат 191.3 млн. долара вместо очакваните преди две години 153.5 млн. Злато се добива и на рудниците на "Елаците - Мед" край село Мирково, както и от "Асарел-Медет" край Панагюрище, но то е незначително на фона на основната медна суровина в рудниците. Сега пред "Асарел-Медет" предстои сериозна работа и инвестиции по разработването на вече закупените проекти от канадската проучваща компания, като от общо пет находища само две са напред в процедурите. В най-зряла фаза е находището в Брезник, където тече обжалване на Оценката на решението по ОВОС във Върховния административен съд от Сдружение за аграрни и екологични проекти ГЕО и СД "АСРО - Ем - Асенови Сие", като делото е насрочено за края на септември. Административният съд в Перник отсъди в полза на екологичната оценка. Инвестицията там се оценява на 120 млн. лв. За находището в Трън, което е второ по пистата, все още няма оценка каква ще е необходимата инвестиция за разработването му, тъй като тя става ясна при разработването на инвестиционно предложение, а за момента проектът разполага само с удостоверение за геоложко откритие (по-ранна фаза). Така че колко голям ще е новият бизнес на "Асарел-Медет" ще стане ясно чак след години.
Източник: Капитал (07.05.2014)

Емисиите СО2 от българската енергетика намаляват с над 10% през 2013 г. България е сред страните в ЕС с най-голямо понижение на въглеродните емисии от производството на енергия през 2013 година, сочат предварителните данни на Евростат. През миналата година емисиите вредни газове, причинени от потреблението на фосилни горива са 41,5 млн. тона или с 10,2% по-малко спрямо 2012 година. Като цяло в ЕС има намаление – в рамките на 2,5% до 3,3 млрд. тона въглероден диоксид, сочат още данните на статистиката. През миналата година намаление на емисиите е отчетено в 22 държави от общността. Най-сериозно то е в Кипър – с 14,7 на сто. На обратния полюс е Дания, където емисиите въглероден диоксид се увеличават с 6,8%, следва Естония (4,4% ръст) и Португалия (3,6% ръст). Най-голямата европейска икономика – Германия, увеличава емисиите си с 2 на сто. Като цяло германската енергетика е най-големият източник на замърсяване с парникови газове в енергийния сектор на ЕС през миналата година – почти 760 млн. тона. Великобритания заема второто място с 454 млн. тона, но има понижение от 2,4% спрямо 2012 година. Италия е на третото място по отношение на замърсяване с въглероден диоксид с 345 млн. тона през миналата година. Спрямо 2012 година понижението е от 6,6 на сто.
Източник: Инвестор.БГ (08.05.2014)

Печалбата на Алкомет АД за първото тримесечие на 2014г. е в размер на 971 хил. лв. Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба за първите три месеца на годината, в размер на 971 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 75 616 хил. лв., което е с 1.78 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 2.53 % спрямо предходния период до 74 537 хил.лв. Нетните приходи от продажби за първото тримесечие на 2014г. са в размер на 75 609 хил.лв. и представляват 99.99 % от общите приходи. Спрямо първото тримесечие на 2013 година те се увеличават с 1.79 %. Към 31 март 2014г. дружеството показва печалба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 0.10лв. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за I-во трим. на 2013г. Собственият капитал на дружеството в края на първото тримесечие на 2014г. е 96467 хил. лв. , като спрямо същия период на 2013г. е намалял с 0.93 %.
Източник: Money.bg (08.05.2014)

ВМЗ продължава да трупа загуби и дългове Държавната компания "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) има спад на продажбите и свита загуба през първото тримесечие на тази година, но се надява на нови перспективи. Това става ясно от отчета и доклада за дейността му към края на март, които са първият официално публикуван документ за финансовото състояние на оръжейния производител. Досега ВМЗ не е обявявал никакви данни за продажби, разходи и задължения извън спорадично споменаваните от министерството на икономиката, което е и основният му акционер. Аргументите бяха, че заводът е за специална продукция и публикуването на отчет ще наруши тайните му и ще попречи на дейността му. В същото време с непубликуването на отчет се нарушаваше законът, който изисква всяка държавна компания да обявява резултатите си на тримесечие. Донякъде добра новина е, че ВМЗ е успял да намали загубата си, но не благодарение на повече приходи, а заради свиване на разходи. Задълженията на компанията са огромни и според наличната информация е напълно възможно ВМЗ скоро отново да изпадне в невъзможност да плаща дълговете си. Коефициентът му за обща ликвидност (краткосрочни активи към кратокосрочни задължения) е 0.61, а по правило при стойности под 1 има риск за финансите на предприятието. Разбира се, за всяка компания тези показатели са индивидуални, но ако се добавят и огромните текущи дългове, положението на завода става притеснително. От общо 131.14 млн. лв. задължения близо 129 млн. лв. са краткосрочни, т.е. трябва да бъдат погасени до 12 месеца. Сумата е в пъти по-голяма от продажбите за едно тримесечие, но тъй като отчетът не е пълен, не може да се направи сравнение с наличните парични средства и други активи на дружеството. Поне според публикуваните коефициенти ликвидността му е слаба и едва ли може да се очакват скрити резерви, от които да се покриват плащанията. Ръководството на компанията определя резултатите от анализа на коефициентите като "незадоволителни резултати". Изпълнителният директор на ВМЗ Иван Стоенчев не беше открит за коментар по отчета. От ВМЗ не са дали данни колко точно са били краткосрочните и колко – дългосрочните дългове година по-рано, като само са отбелязали, че общата им стойност се е увеличила с над 4 млн. лв. В отчета и доклада няма и информация какво се е случило с държавната подкрепа от 27.5 млн. лв. Тя беше предоставена на завода за спешно изплащане на част от дълговете му, но така и не беше даден разчет за какво са отишли. Единствената информация, която МИЕ предостави, гласеше, че 20 млн. лв. са отишли за плащане на стари дългове, а остатъкът - за заплати и оборотни средства. Парите бяха внесени чрез увеличение на капитала, направено през "Държавна консолидационна компания", която сега е акционер с 18.9%. Тъй като общите задължения на ВМЗ от март миналата година до март тази са нараснали въпреки държавната подкрепа, е ясно, че в този период заводът е продължил да трупа дългове. Допълнителна тежест върху него оказва и фактът, че от дълго време работи на загуба, както се казва и в самия доклад. Така за първите три месеца на тази година всеки 100 лв. приходи са получавани след разходи за 114 лв. Все пак има напредък – преди година за същите приходи похарчените пари са били 128 лв. За една година броят на служителите леко е намалял – от 2299 през март 2013 г. на 2145 за същия месец на тази година. От ръководството на ВМЗ са избрали няколко мерки, които според тях ще помогнат за по-доброто състояние на завода (виж карето). Според тях няма опасност производството да спре, след като вече имат дългосрочни договори и поръчки за общо 47 млн. лв. Според прогнозите до края на годината ще бъдат сключени още договори за около 20 млн. лв. Освен тях като причина за подобрение се посочва и "подкрепата на българската държава", която се изразява в разсрочване на временната финансова помощ, на стари данъчни и митнически задължения. В доклада се говори за намерението на ВМЗ да се върне на старите си пазари, където е имало голям обем на продажби – държави от Азия, Близкия изток, Африка и Южна Америка. Посочва се, че заводът смята да участва активно в търгове за доставки в Афганистан и Турция, но без да се изяснява дали вече има спечелени такива. Приходите на "Кинтекс" са се понижили значително през миналата година. Общият им размeр е 52.1 млн. лв. при 93 млн. лв. година по-рано, което е спад с 44%. Това се отразява и на крайния финансов резултат - печалба от 1.84 млн. лв. при 10.5 млн. лв за 2012 г. Алжир остава най-големият пазар за държавната компания, като там е продадена продукция за над 30 млн. долара, следван от Египет с 2.8 млн. долара и други държави от Африка и Близкия изток. Постъпленията са по договори от 2012 г. В края на миналата година компанията е подписала голям договор за доставки на оръжие в Индия - той е за 55 млн. евро, става ясно от бележките към отчета.
Източник: Капитал (09.05.2014)

Печалбата на "Кинтекс" се срина Печалба от 1,8 млн. лева отчита държавният оръжеен търговец "Кинтекс" за 2013 г., показва отчетът на дружеството. Това е рекордно нисък резултат за компанията за последните пет години, като спрямо 2013 г. спадът е 82%. Според данните на компанията причината е, че през първата половина на миналата година са сключени договори с по-малък от обичайния обем. Така приходите на компанията се свили до 51,4 млн. лева при 90,49 млн. през 2012 г. През първото тримесечие на 2014 г. дружеството е на печалба от 2,01 млн. лева, при 0,59 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2012 г. Основни пазари за "Кинтекс" остават Алжир, Индия, Етиопия и Египет.
Източник: Труд (09.05.2014)

Ovako се присъединява към френската оферта за производителя на стомана Ascometal Скандинавският производител на специализирана стомана Ovako се присъедини към група френски индустриалци и инвеститори в наддаването за активите на фалиралата френска инженерингова компания за производство на стомана Ascometal. Френската група около Asco Industrie включва основателят на Ascometal и бивш главен изпълнителен директор на Airbus Ноел Форгеард, бившият главен изпълнителен директор на Arcelor Гай Дол и Франк Суплисон, който е бил заместник-началник на щаба на бившия министър на икономиката, финансите и промишлеността Кристин Лагард. "Независим Ascometal, с правилен финансов и индустриален гръб, е най-добрият начин за успешно управление на прехода от една компания с проблемна история към печеливша компания", казаха Суплисон и главният изпълнителен директор на Ovako Том Ериксон в съвместно изявление. Френската група заяви в понеделник, че планира да предложи най-малко 40 млн. евро за активите на Ascometal, ще наеме персонал, ще инвестира 135 млн. евро през следващите четири години и няма да променя сегашния главен изпълнителен директор Жак Шафни. ( Reuters )
Източник: Други (09.05.2014)

Търсенето на стомана в Европа компенсира спада в Русия за ArcelorMittal Най-големият производител на стомана в света – ArcelorMittal, обяви, че търсенето в Европа расте по-бързо от очакванията му, като компенсира спада в Русия и Украйна. Търсенето на най-големия пазар за компанията може да се увеличи с 3% тази година, прогнозираха в петък от ArcelorMittal след представянето на резултатите за тримесечието. През февруари прогнозата беше за ръст от 2,5%. Прогнозата за Общността на независимите държави (ОНД) пък беше ревидирана до спад от 2% от ръст от 2,5% заради украинската криза. „Промените за нашия бизнес като цяло са положителни, защото ключовите ни пазари са САЩ и Европа“, коментира пред репортери главният финансов директор Адитя Митал, цитиран от Bloomberg. „Ние не сме пряко изложени на влияние от китайския пазар. Изложени сме към пазарите в ОНД, но не в същата степен, като в Европа”. ArcelorMittal затвори заводи и съкрати служители, след като намаляващото търсене и излишни мощности подкопаха маржовете. През февруари компанията прогнозира, че печалбата й ще нарасне с 16% тази година, подкрепена от ръст на търсенето в САЩ и Европа. (Bloomberg)
Източник: Други (09.05.2014)

Алкомет предлага да разпредели 25% от печалбата за 2013 г. като дивидент Общото събрание на Алкомет, насрочено за 20 юни, ще гласува за разпределяне на 25% от печалбата за 2013 г., в размер на 2,239 млн. лв., като дивидент, е видно от поканата за събранието, публикувана чрез БФБ. Сумата за дивиденти възлиза на 560 хил. лв., или по 3,1 ст. на акция бруто. Остатъкът от печалбата за миналата година - 1,679 млн. лв., се предлага да бъде отнесен към неразпределената печалба. Печалбата на Алкомет спадна с 32% през първото тримесечие, като се увеличават разходите на дружеството за амортизации, възнаграждения и лихви. Печалбата през минала година намаля с 45% до 2,13 млн. лв. след загуба за последното тримесечие от 486 хил. лв. Продажбите през последната четвърт на 2013 г. се повишиха с 6% на годишна база до 66 млн. лв., а за цялата 2013 г. ръстът е с 10% до 287 млн. лв. Алкомет повиши производствения си капацитет с около 5% спрямо производството през 2013 г., след като от началото на годината пусна в експлоатация нова 600-тонна преса. Акциите на Алкомет поскъпват с 16% от началото на годината и с 28% за последните 12 месеца до 6,02 лв. за брой и пазарна капитализация от 108,1 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (10.05.2014)

Общото събрание на акционерите на Алкомет АД, насрочено за 20 юни 2014 г. ще гласува за изплащането на дивидент от 0.031 лв. брутен дивидент на една акция. Общата сума, която евентуално ще бъде разпределена възлиза на 560 хил. лв. Остатъкът от печалбата за 2013 г., в размер на 1.679 млн. лв. ще бъде отнесена като неразпределена печалба. За първите три месеца на 2014 г. Алкомет АД отчита печалба от 971 хил. лв., спрямо положителен финансов резултат от 1.436 млн. лв. за година по-рано. Общите приходи за първото тримесечие са 75.6 млн. лв., или с 1.4 млн. лв. повече от сравнимия период на година по-рано. Последната сделка по позицията бе сключена на цена от 6.02 лв. за брой.
Източник: profit.bg (10.05.2014)

“Асарел-Медет” отрови рибата в Луда Яна Медодобивното предприятие "Асарел-Медет" отново е отровило рибата в река Банска Луда Яна между панагюрските села Баня и Бъта. Първи за инцидента сигнализираха екоактивисти от мрежата "Блулинк", които в четвъртък звъннали на тел. 112. "Наши сътрудници от с. Баня установили умряла риба в реката до селото, цветът на водата е променен в сребрист", пише в писмо до прокуратурата Костадин Дичев, шеф на сдружението ГДБОПП. Донесоха ми умряла риба мряна с дължина 15-20 см. Някоя от тях дори беше започнала да се разлага, което означава, че замърсяването е отпреди седмица. Водата е мътна, но лошото е, че когато отидох по реката, не видях нито една жива риба", заяви вчера кметът на с. Бъта Георги Александров. Експертите на екоинспекцията веднага са обследвали горното течение на реката за причините за замърсяването. "Установени са наличие на единични бройки мъртва риба. Взети са водни проби на няколко места от река Банска Луда Яна - на моста в с. Баня, р. Банска Луда Яна - преди вливане на р. Гергицовска, р. Панова - преди вливане в р. Асарелска, след площадката на "Асарел Медет" АД, р. Асарелска и р. Свинарски дол, след площадката на "Асарел Медет" АД и от изхода на пречиствателна станция за руднични води на "Асарел Медет" АД. Резултатите ще станат ясни в началото на следващата седмица", съобщиха от РИОСВ-Пазарджик. От "Асарел-Медет" отрекоха да има замърсяване.
Източник: Стандарт (10.05.2014)

Търсенето на стомана в Индия е в застой Търсенето на стомана в Индия нараства с най-бавния темп за последните пет години на фона на слабата икономика и инфраструктурни проекти в застой. Консумацията на стомана се увеличава с 0,6 % до 73,90 милиона т. през фискалната 2013 година. Търсенето е нараснало с 0,4 % . Третата по големина икономика на Азия е нараснала с 4,5% през фискалната 2013 година , най-бавния темп за последните десет години , а брутния вътрешен продукт е нараснал с 4,9% през фискалната 2013 година. ” Продажбите на вътрешния пазар на леки автомобили са намалели с 4.7% , което показва, че има втора година на рецесия. Производителите на необработени стомани , включително Tata Steel , Steel Authority , и JSW Steel се увеличиле продукцията с 4% до 85 милиона тона , а износът се е увеличил с един и същ процент – 5,6 милиона тона. (PTI)
Източник: Други (10.05.2014)

Проучени са запасите на 166 вида подземни богатства у нас В България са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите на общо 166 вида подземни богатства – 7 енергийни суровини (твърди горива, нефт, газ и кондензат), 12 вида метални (руди) и 79 вида неметални (индустриални минерали) полезни изкопаеми и 68 вида скално-облицовъчни и строителни материали. Това сочи одобреният днес от правителството Национален баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства в Република България към 1 януари 2014 г. В документа, изготвен от Министерството на икономиката и енергетиката, е направен сравнителен анализ за състоянието на количеството и качеството на запасите и ресурсите към началото на миналата и на тази година, отбелязани са измененията, допуснатите експлоатационни загуби, увеличението или намалението на запасите и ресурсите. Анализът показва, че настъпилите през 2013 г. абсолютни изменения в количеството и качеството на наличните запаси и ресурси на находищата на подземни богатства като цяло са в границите на заложените стойности в съгласуваните и утвърдени работни проекти. Обезпечеността на страната със запаси и ресурси, разчетена въз основа на осъществения през годината добив (без нефта и природния газ), е достатъчна при сегашните потребности от различните видове подземни богатства, отбелязват от пресцентъра.
Източник: Инвестор.БГ (12.05.2014)

Vale с най-големият превозвач на желязна руда в света Vale се сдобиха с 50-тия си кораб Valemax, най-големият превозвач на желязна руда в света, в дълбоководния си кей в пристанище Сохар в Оман, записвайки общо пратки за 25 млн. метр. тона желязна руда от започването на дейността си в Оман през 2011 г. Създаден, за да интегрира глобалната логистична стратегия на компанията да генерира индивидуални решения за клиентите в Азия и да се повиши конкурентоспособността на продуктите, Valemax е нова категория концептуален превозвач на руда с капацитет 400 хил. метр. тона и поема 80% от превозите на желязна руда до Оман от Бразилия. "Налице е общоприетото схващане, че голямо пристанище може да поддържа цял град. Днес можем да приемем, че това се случва тук, в северна Al Batinah. Във Vale сме горди да виждаме как само операциите, свързани с нашите плавателни съдове, допринасят за икономиката на областта. "Около 3.3 млн. долара са инвестирани за всеки съд Valemax, който пристига на пристанището, за разтоварване на пратката и подготовката на кораба за тръгване", заяви Серджо Еспешит , главен изпълнителен директор на Vale в Оман. (Times of Oman)
Източник: Други (12.05.2014)

Всеки ден проверки заради “Асарел Медет” Проверяват всеки ден водите край Панагюрище. Това обясниха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в отговор на запитване за паниката на населението край Панагюрище за отровени вода и риба в река Луда Яна. Не съществува опасност за живота и здравето на населението по поречието на р. Луда Яна. Това съобщиха от МОСВ след направените незабавни проверки и взети водни проби, извършени след получения на 8 май сигнал за наличие на мъртва риба в реката. Проверките са направени от експерти на РИОСВ-Пазарджик съвместно с експерти на регионалната лаборатория към Изпълнителната агенция по околната среда, обясниха от МОСВ. Изследвано е цялото поречие на реката и на хидротехническите съоръжения на "Асарел Медет", Панагюрище, твърдят от МОСВ. Взети са проби от реките Банска Луда Яна, Панова, Свинарски дол, Асарелска и от изхода на пречиствателната станция на "Асарел Медет". Отклонения в технологичния режим на станцията няма, но заради прогнозите за предстоящи валежи на станцията е предписано ежедневно да представя резултатите от мониторинга на повърхностните води. Резултатите от изпитванията на водите от ИАОС ще бъдат изпратени до края на седмицата за експертен анализ и на Басейнова дирекция, Пловдив, обясниха още от МОСВ.
Източник: Стандарт (13.05.2014)

Швейцарска компания строи завод за метални палети в Монтана Швейцарецът Андре Урех е купил терен от 30 декара в Монтана, за да построи завод за метални палети. Стойността на терена, който досега е бил общински, е 508 000 лева. Заводът ще бъде построен за 38 месеца и в него ще бъдат открити 100 работни места. Андре Урех съобщи, че вече си е осигурил пазар в Швейцария за произвежданите палети. Той възнамерява до 4-5 години да разшири производството, така че в завода да работят 150 човека. В момента Урех произвежда палети в стари цехове в Монтана, взети под наем. В новия завод за работниците ще бъдатсъздадени много добри условия за труд, обеща той. За обучение на кадри инвеститорът е предложил на общината в техническата гимназия на града да бъде разкрита паралелка със специалност в областта на металопроизводството. Учениците ще работят три дни седмично в неговия завод и един ден ще учат. Така ще завършват гимназията с придобита специалност и ще могат да работят както в неговия завод, така и в други заводи със същото производство в града.
Източник: Money.bg (14.05.2014)

Австралийската търговия на желязна руда е изправена пред проблеми със заетите на фона на отслабващ бум Служителите на буксирни лодки в основния австралийски порт за желязна руда заплашват да проведат стачка, която може да спре една четвърт от износа на желязна руда в света и да струва на компаниите 100 млн. щатски долара на ден, точно когато секторът се опитва да намали разходите и да извлече повече от своите работници. Спорът идва, защото ресурсните фирми казват, че Австралия е много по-скъпа в сравнение с други места, като строителния бум, движен от китайското търсене, доведе до по-високо заплащане и по-скъпи условия. В някои по-отдалечени мини, например, работниците се превозват по въздух назад и напред от курортни жилища, докато готвачи и перачи в някои газови проекти могат да печелят до 350,000 австр. долара (327,200 щатски долара) годишно. Служителите на буксирни лодки в Port Hedland, използвана от втория и третия най-големи производители на желязна руда в Австралия, одобриха план за стачка за един, два или седем дни, ако не успеят да разрешат спора за почивките и заплащането. (Reuters)
Източник: Други (14.05.2014)

Васил Яначков, КНСБ: Заради забавяне на екологична оценка от страна на МОСВ е възможно спиране на завода за производство на мед – „Аурубис България” АД Заради забавяне на екологична оценка от страна на МОСВ е възможно спиране на завода за производство на мед в гр. Пирдоп – „Аурубис България” АД. Това каза пред Агенция „Фокус” Васил Яначков, председател на синдикат „Металици” към КНСБ. Синдикалните организации към КНСБ и КТ "Подкрепа" са изпратили уведомително писмо за проблема до всички отговорни институции. „Става дума за забавяне на една процедура по даване на разрешение за инвестиционна дейност, свързана с екологичен обект на завода, което е изключително важно за дейността му. Това, което заводът е трябвало да направи, е направил с проекти, с разчети, с внесени документи изцяло, с експертни оценки, с всички необходими неща. Но по необясними причини се забавя разглеждането и разрешаването на проблема, вече извън законно установения срок повече от два месеца, което застрашава възможността да се реализира тази инвестиция , а това пък поставя завода в невъзможност да си изпълнява задълженията”, обясни Яначков. „Това е свързано с технологичен отпадък, който ако не се съхранява така както са изискванията – заводът трябва да преустанови дейността”, заяви той. По думите му това е един завод, който е така да се каже завод – мечта, което е много рядко срещано в България и би следвало държавата на такива заводи да не им създава пречки, а каквото е възможно да направи, така че те да работят. „Като данъкоплатец, като завод, който инвестира и в екология, условия на труд – това е един върхов завод не само за България и за Европа. Осемстотин души работят в завода, а 1500 души са заети в дейности, свързани със завода – логистика, ремонтни организации”, посочи Яначков. „Ние информираме всички синдикални организации – на КНСБ и на КТ „Подкрепа”, съответно Световната федерация на индустриалните работници, защото в условията на прокламирана реиндустриализация, затормозяването работата на един такъв завод е в пълен контраст с обявената българска и европейска политика за възраждане на индустрията”, каза още той.
Източник: Агенция Фокус (16.05.2014)

Девет предприятия за никел в Индонезия тази година след забраната Индонезийското правителство очаква, че тази година в страната ще бъде завършени девет предприятия за преработка на никел руда. От тези, две компании ще произвеждат фероникел, а други –никел с чугун. След забраната върху износа на никелова руда, страната направи необходимите нови съоръжения за неговата преработка за производство на продукти с висока добавена стойност и решаване на заетостта. Поради забраната върху износа на никелова руда от Индонезия, цените на металите на световния пазар достигнаха рекорд от 2012 ниво. Потребителите бяха изправени пред нарастващи разходи и страх от недостиг на доставките. Японската компания Sumitomo Metal Mining прогнозира, че през 2014 г. пазарът ще изпита недостиг на доставките, тъй като търсенето ще нарасне с 6.8% до 1.915 милиона тона, а производството ще намалее с 0.9% до 1.885 милиона тона, на японския вътрешен пазар се очакват над 33 хиляди тона. Германската Commerzbank, повиши прогнозата си за средната цена на никела през тази година с 13% до 17 400 долара/т и с 27% за 2015 г. до 19300 долара/т. (Bloomberg)
Източник: Други (16.05.2014)

Vale ще затвори губещата въглищна мина Integra в Австралия Бразилският минен гигант Vale заяви, че планира да закрие въглищната мина Integra в Австралия, защото е на загуба, последният опит на компанията да се освободи от неосновни активи в чужбина. Решението идва след като Vale и конкурентите BHP Billiton и Rio Tinto бяха подложени на натиск от страна на инвеститорите да намалят разходите и рационализират бизнеса с цел да устоят по-добре на по-ниските цени на суровините. Главният изпълнителен директор на Vale Мурило Ферейра каза, че иска да продаде 15 до 25 на сто от въгледобивните си операции. Той добави обаче, че не е очаквал, че всички мини, ще бъдат затворени. Плановете на Vale ще затворят мината Integra, но тя ще се радва на "грижа и поддръжка", което позволява мината да бъде отворена бързо, ако икономическите условия позволяват. Закриването подчертава трудните условия за миньорите. Цената на топлинната въглища падна с 40% през последните три години, тъй като доставките останаха стабилни, а търсенето намаля в Европа и Китай. (Reuters)
Източник: Reuters (19.05.2014)

POSCO председател обещава драстично преструктуриране Президентът на POSCO Куон О Джун заяви, че производителят на стомана ще обнови своя бизнес портфейл, за да укрепи фискалната си стабилност и конкурентоспособност в световен мащаб. Куон О Джун каза, че четвъртият по големина производител на стомана в света ще се съсредоточи върху три основни области - стоманодобив, енергия от възобновяеми източници (горивни клетки и чисти въглища) и суровини (литий и никел). Компанията ще се откаже или ще свие мащабите на неосновните си дейности. Много от 46-те подразделения на POSCO, губещите и в неосновни сфери, ще бъдат обект на продажба или радикална реорганизация. В допълнение, тази марка слага край на политиката на разширяване, наложена от предшественика на Куон - Чунг Юн Янг, който се пенсионира преди два месеца. Куон заяви, че "POSCO ще промени своята стратегия за растеж, за да гарантира, че компанията расте стабилно и ефективно. Ще отвърнем на любовта и подкрепата, която получихме от нашите акционери, инвеститори, бизнес партньори и други, които обичат POSCO с драстично преструктуриране, което ще допринесе за повишаване на вътрешната ефективност на компанията." (Korea Times)
Източник: Други (21.05.2014)

Излишъците на желязна руда се увеличават Излишъците на желязна руда на световните пазари през следващата година ще са с 21% по-високи от досегашните прогнози заради спадащото производство на стомана в Китай, който е най-големият потребител на суровината, показват анализите на Goldman Sachs Group. Данните на банката сочат, че през 2015 г. излишъците при търговията с желязна руда ще достигнат 175 млн. тона при предишни очаквания за 145 млн. тона. Анализаторите очакват производството да надмине търсенето със 72 млн. тона, а средната цена на суровината през тази година да е средно 109 долара за тон, преди да спадне до 80 долара догодина. От началото на тази година цената на желязната руда вече е спаднала с 27% на фона на забавящия се икономически растеж в Китай и увеличаващия се добив на минни компании като BHP Billiton и Rio Tinto. Анализаторите и на други инвестиционни банки като Standard Chartered и Credit Suisse предупреждават, че се очаква затваряне на част от стоманолеярните в Китай, което ще понижи още повече търсенето. "Пазарът вече не е балансиран, но формирането на структурни излишъци все още е в ранен етап. Китай вече не може да действа като спасителен буфер за пренаситения пазар", коментира пред Bloomberg Кристиан Лелонг, анализатор от Goldman Sachs. Рудата с 62% съдържание на желязо на стоковите борси в Китай поевтиня с 1% до 97.50 долара за тон в сряда, което е най-ниската цена от септември 2012 г. Последното спадане на цената под 100 долара за тон преди две години доведе до завишени покупки от страна на потребителите, което оскъпи рудата до 159 долара за тон за четири месеца. Сега обаче прогнозите за голямо предлагане ще окуражат купувачите да поддържат ниски нива на запасите си, отбелязват експертите от Goldman. Пониженият внос в Китай също така ще компенсира очакваните проблеми с доставките от Индия и Австралия заради стачки. Основен риск носят обявените предупредителни спирания на работата на най-голямото суровинно пристанище в Австралия Порт Хедланд. Евентуална стачка ще блокира напълно износа от страната на BHP, която е третият най-голям доставчик на желязна руда в света. "Прекъсване на дейността на Порт Хедланд ще излезе скъпо на засегнатите производители и може да спомогне за кратковременно поскъпване на цените, но в крайна сметка ефектът ще бъде размит от фундаменталните показатели на пазара", заявяват от Goldman. Складовите запаси за желязна руда по китайските пристанища са нараснали с 1.8% до рекордните 112.55 млн. тона в средата на май, показват данните на Shanghai Steelhome Information Technology. Според експерти около 40% от тези количества са свързани с финансови операции на местни фирми. Към китайския пазар са насочени 69% от световните морски доставки на желязна руда. Очаква се през тази година икономиката на страната да нарасне със 7.3%, което ще е най-ниският темп от 1990 г.
Източник: Reuters (22.05.2014)

53 бона глоба за КЦМ 52 944 лв. санкция е наложила РИОСВ, Пловдив на КЦМ за неспазване на емисионните норми за серен диоксид, съобщиха от МОСВ. РИОСВ-Перник пък е глобила с 40 хил. лв. ТЕЦ "Бобов дол", защото е допуснал едновременна експлоатация на два котела за 15 дни. Общо миналия месец експертите на РИОСВ са извършили 1718 проверки на 1554 обектa, отчитат от МОСВ. Издадени са 91 наказателни постановления за 232 370 лeвa.
Източник: Стандарт (23.05.2014)

ЕС и Китай повишиха световния добив на стомана през април Световният добив на необработена стомана нарасна с втория най-бърз темп тази година през април, в отговор на нарастването на търсенето в Европа и Близкия изток, въпреки, че по-високия добив в Китай добави към свръхпредлагането и задържа цените. Продукцията на сплавта е нараснала с 1.7% на годишна база в целия свят до 137 млн. тона, като производството в Китай нарасна с 2.1% до 68.8 млн. тона, показват данните от световната асоциация на производителите на стомана Worldsteel. Китай е най-големият производител и потребител на стомана в света. „Стоманените цени са едни от най-ниските в последно време", заяви Джеръми Плац, анализатор в MEPS. "Има някои окуражаващи признаци, че търсенето се увеличава и нарастването на производството не просто идва от Китай, като през последните години, но в същото време цената ще се възползва от някои производствени съкращения в Европа", добави Platts. В процентно изражение най-голям ръст в продукцията има в Близкия изток – на годишна база с 9.6%, и от Европа - с 4% до 14.61 млн. тона, тъй като икономическият растеж в региона се стабилизира. (Reuters)
Източник: Други (23.05.2014)

Производството на метали се отърсва от кризата Българската металургична промишленост се отлепя от дъното, но за нивата на производство и продажби от 2008 г. има още да се мечтае. Така в едно изречение може да се анализира състоянието на този отрасъл в родната ни икономика. Данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) сочат, че за първото тримесечие на 2014 г. производството на стомана (149,1 хил. т) превишава това за същия период на м. г. със 17,5%. Износът е нараснал с 16,5%, а вътрешният пазар - с 33,2 на сто. При валцуваните черни метали са произведени 260,8 хил. т, което е с 28,7 процента повече от март 2012 г. Спад с 0,4% има при изделията от валцувани черни метали. Според Политими Паунова, изпълнителен директор на асоциацията, при стоманата през 2013 г. действително има понижение и на производството, както и изобщо в цените на черните метали. Но причината за това са световните тенденции в развитието на отрасъла и пазарната конюнктура. Отражението на кризата върху базисните отрасли е по-силно и по-дълбоко, отколкото при останалите производства. И в стойност, и в натура, производството на стомана за м. г. бележи спад, каза г-жа Паунова, като посочи, че това е тенденция за целия Европейски съюз. Европейският стоманодобив все още не е възстановен, а за България това се отнася още по-категорично. Натискът върху цените в посока нагоре оказват и поскъпването на електрическата енергия и газа особено в последно време заради събитията в Украйна. При цветните метали няма намаление нито в цените, нито в количествата, но те се търгуват на борсата, а при борсовата търговия има и спекулативен елемент. Все пак при тях увеличението на производството отбелязва и ръст на цените, твърди Паунова. Специално при цените на медта традиционно се отбелязва спад в началото и в края на всяка календарна година. В последния актуален отчет за развитието на отрасъла за 2012 г. се отчита, че цветната металургия се развива успешно в България. "Произведените количества основни цветни метали, отнесени към човек от населението на България, сравнени със средните показатели за ЕС, са многократно по-високи. В черната металургия тенденцията е обратна - почти два пъти по-малко е произведената стомана на глава от населението спрямо средното европейско ниво. Въпреки последните години на икономическа криза във фирмите от черната и цветната металургия продължава да се инвестира, да се подобрява конкурентната способност на продуктите и изделията. По редица технологични и качествени показатели постиженията на българските фирми са на нивото на най-добрите европейски и световни практики", се казва в годишния доклад на асоциацията.
Източник: Стандарт (26.05.2014)

Американският сенатор Грасли настоява за действия срещу вноса на стомана Американският сенатор Чарлз Грасли призова ръководните органи да разгледат по-отблизо вноса на стомана, която води до намаляване на работните часове на съоръжението Camanche. IPSCO обяви през април, че ще намали работните часове за производство на заварени тръби на множество предприятия, включително съоръжение в Camanche. Броят на работните часове е намален с 30% в трите засегнати производители. Той призова президента Барак Обама да обърне пълно внимание на опасенията на местната стоманодобивна промишленост отновно несправедливите цени на вноса. "Пишем, за да изразим нашата загриженост от предварителните резултати от разследването на Търговския департамент за антидъмпинговия внос на тръби за петролната промишленост от Корея. Този случай има национални икономически последици, и всяко окончателно решение трябва да се основава на точни данни и обективни методики. Докато департаментът продължава разследването, Ви молим да разгледате обстойно твърденията на местната промишленост и да предприемете действия срещу нелоялния дъмпинг с цялата строгост на закона.“ (Aamestrib)
Източник: Други (26.05.2014)

“Асарел-Медет” не е тровил риба "Асарел-Медет" не е тровил риба в река Банска Луда Яна. Това сочи анализът на водните проби, взети от пречиствателната станция на "Асарел-Медет". Той не показва никакво превишение на индивидуалните емисионни норми по комплексното разрешително на обекта, се казва в съобщение на РИОСВ, Пазарджик. Изпитванията на водните проби от изхода на пречиствателната станция за руднични води са с показатели: мед - 0,002 mg при норма 0,1 mg; манган - 0,03 mg при норма 0,3 mg; желязо - 0,167 mg при норма 1,5 mg на литър, и рh - 6,2 при норма от 6 до 8,5. Тъй като съгласно Закона за водите компетентен орган да анализира и обобщава данни за показателите на водните проби от местните реки е директорът на Басейнова дирекция, Пловдив, РИОСВ, Пазарджик е изпратила до града под тепетата протоколите от изпитванията на водите, взети на 8 май за произнасяне по компетентност.
Източник: Стандарт (27.05.2014)

Раздвижване в "Кремиковци" Подготовка за възстановяване на част от производството в някогашния металургичен завод "Кремиковци" върви от седмици. Проектът не е част от плановете на правителството за реиндустриализация чрез възраждане на соцгиганти, а инициатива на фирмите, които преди три години купиха активите на фалиралото предприятие със заем от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Това казаха трима независими източника за "Капитал Daily". Неофициалната информация е, че "Елтрейд къмпани", "Вапет консулт" и "Надин металс трейд" бързат да възобновят горещото валцуване, тъй като имало неизвестен кандидат купувач. Възможно е също кратките срокове да са свързани с изтичащия в края на юли падеж по заемите от ПИБ. От банката кредитор отказаха информация. В момента върви реконструкция на крановете и релсите на площадката, без която не може да започне никакво производство. Според единия от източниците собствениците са в контакт със световни производители на оборудване, като междувременно правят проучвания и анализи колко точно ще струва подновяването на отделните производства и "дали ще им излезе сметката". Обмислят се най-различни варианти - от закупуването на нова електрическа пещ, през възобновяване на цеховете за горещо и студено валцуване, до пускането на линии за поцинковане. Всеки отделен проект се оценява от отделен екип, тъй като необходимите инвестиции са огромни.
Източник: Капитал (27.05.2014)

200 000 евро очакват три иновативни бизнес проекта в индустриалната промишленост Общо 200 000 евро ще бъдат вложени в иновативни проекти в сферата на индустриалната промишленост, става ясно от условията на обявения конкурс от „Асарел-Инвестмънт“ съвместно с „Инниммо Адвайзърс“. Те търсят идеи с висок потенциал за пазарна реализация в сферата на минната и преработвателната индустрия, химическата промишленост, разработването на компоненти и системи за енергийна ефективност и ВЕИ, рециклирането на отпадъци и опазването на околната среда, както и в електрониката и електрическите двигатели. Под иновативна идея, уточняват организаторите, се има предвид продукт, процес, услуга или бизнес модел, представляващ технологична новост. Тя трябва да носи полезен ефект и да задоволява реална потребност на българския пазар. Идейните предложения може да са били пуснати в употреба, но условието е да не са се предлагали повече от 2 години. За да спечелят инвестиция, кандидатите освен че трябва да докажат, че идеята им има практическо приложение, се очаква да се ангажират и с развитието на проекта. До паричната награда ще се доберат не повече от три проекта, като не е изключено да бъдат финансирани и два или дори само един. Те ще бъдат подкрепени под формата на дялова инвестиция. „Асарел-Инвестмънт“ ЕАД e инвестиционната компания на лидера в добива и обогатяването на медни руди в България „Асарел-Медет” АД. „Асарел-Медет” АД е първата българска компания, която през 2005 г. получава Сертификат за Инвеститор първи клас от Българската агенция за инвестиции заради мащабния си проект за модернизация на производството. „Инниммо Адвайзърс“ е българска консултантска компания в областта на инвестиционното банкиране, специализирана в предоставянето на услуги и решения по инвестиционни проекти, корпоративни финанси, сливания и придобивания, преструктуриране и управление на активи.
Източник: 3e-news (28.05.2014)

Сделката на Rio Tinto в Гвинея приключи една от най-големите минни саги Сделка за разработването на най-голямата мина в Африка най-сетне беше сключена след години на объркване и скандали. Мината за желязна руда мина в Гвинея Simandou се очаква да струва 20 млрд. долара. Добивният гигант Rio Tinto е сключил рамково споразумение с два джойнт венчър партньора, Международната финансова корпорация (клон на Световната банка) и Chinalco, китайската държавна компания за метали. Гвинея ще запази 15% от постъпленията от мината. В замяна на това, съвместното предприятие ще се радва на освободени от данъци операции осем години. Очаква се проектът ще създаде десетки хиляди работни места както в самия рудник, така и в транспортната инфраструктура, която ще трябва да бъде построена. Шестстотин и петдесет км железопътни линии ще бъдат необходими, за да се транспортира желязната руда до новото пристанище, което ще бъде построено, за да изнася суровината. Това е краят на едно от най-дългите и най-озадачаващи саги в минната история. (IBTimes)
Източник: Други (28.05.2014)

Близо 15 млн. лв. са инвестирани в рудник "Върба-Батанци" Близо 15 млн. лв. са инвестирани в рудник "Върба-Батанци", съобщи Сергей Атанасов, изпълнителен директор на "ГОРУБСО-Мадан". Той добави, че в момента в предприятието работят 120 души, а плановете са заетите в производството да се увеличат до 150. По думите на Атанасов е нужно да се достигне капацитет от 3-4 хил. тона добита и обработена руда, за да може дейността на дружеството да е рентабилна. Повече от две години рудникът бе затворен и добивът на оловно-цинкови руди в него бе преустановен. Причина за това бяха финансовите затруднения на бившия собственик на дружеството Валентин Захариев. След като през 2011-2012 г. работниците излязоха на протести заради неизплатени заплати, под натиска на правителството бе извършена продажба на "ГОРУБСО-Мадан", в чиито активи е и мината. Купувачът е съвместно предприятие между "КЦМ 2000" и "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов, които притежават равно участие като акционери. Това са и двата основни производители на оловно-цинкова руда в страната, след като дейността на ОЦК - Кърджали, бе преустановена. В интервю за "Капитал" през февруари председателят на съвета на директорите на "КЦМ - 2000" Николай Добрев коментира, че ръководството е било изправено пред дилема в кои мощности да се инвестира през настоящата година. Разглеждал се е вариантът за ускоряване на вложенията в действащите рудници, тъй като се е считало, че тези, в които работата е била преустановена, ще изискват по-големи инвестиции и дейността им ще е нерентабилна.
Източник: Капитал (29.05.2014)

Nippon Steel може да инвестира в желязна руда и въглища чрез фонд за 1 млрд. долара Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp обмисля инвестиции в мини за желязна руда и въглища чрез своя инвестиционен фонд за почти 1 млрд. долара, но няма да отправя оферта за заводите на руската Severstal в САЩ. Вторият най-голям производител на сурова стомана в света ще обмисли инвестициите докато цените на суровините са ниски, въпреки че в момента не води преговори за сделки в сегмента, заяви изпълнителният вицепрезидент Кацухико Ота. "Сериозно ще обмислим инвестиции, ако има добра сделка. Няма нищо конкретно в момента, но ще използваме фонда от 100 млрд. йени, ако се появи добра цел," каза Ота . Nippon Steel в момента получава около една четвърт от нужната си желязна руда и 20% от коксуващи се въглища от мини, в които е инвестирала. Бенчмарк цените на желязната руда паднаха с над 40% от средата на 2011 г., докато цените на коксуващите се въглища паднаха с две трети през същия период. Nippon Steel, най-големият производител на сурова стомана в Япония, е заделил 100 млрд. йени а разширяване, най-вече в чужбина, през годината до март 2015 г. (Reuters)
Източник: Reuters (29.05.2014)

Китай намалява дългосрочните договори за желязна руда заради пренасищане на пазара Китайските стоманодобивни предприятия орязват дългосрочните договори за желязна руда в полза на по-евтиния спот пазар, уверени, че свиващите се цени е малко вероятно да се повишат на фона на първия световен излишък от 10 години насам. Компаниите от Австралия и Бразилия, които в продължение на години печелиха огромни суми от неутолимата жажда на Китай за желязна руда, увеличават добива си в момент, когато търсенето на стомана се забавя, сваляйки цените с 28% тази година. Има слухове, че някои китайски предприятия са отменили доставки на желязна руда, според някои до четири милиона тона, въпреки че това не е потвърдено. Търсенето на желязна руда в Китай е все още близо до рекордните нива – вносът през април от 83 млн. тона е вторият най-висок някога - но миньорите като Vale, Rio Tinto и BHP Billiton повишават добива си още по-бързо. Доставките от доминиращите производители Австралия и Бразилия се очаква да нараснат с 40% следващите четири години, когато годишният износ ще достигне 1.27 млрд. тона, според Бюрото за суровини и енергетика на Австралия. (Reuters)
Източник: Reuters (30.05.2014)

Производството на въглища расте със 78% на годишна база през март Отново разнопосочни тенденции отчита Националният статистически институт (НСИ) по отношение на производството и доставката на редица енергийни продукти. Статистиката например показва, че на годишна база има значителен ръст на производството на твърди горива, т.е въглища – със 77,9 на сто. По този начин данните потвърждават коментарите на енергийния министър Драгомир Стойнев по време на дебатите по вота на недоверие. В сряда Стойнев посочи, че добивът в мините се увеличава до рекордни нива, след като е "отпушен" износът на ток, а цените на въглищата бяха повишени. През март 2013 година обаче страната беше обхваната от масови протести, в резултат на което правителството на Бойко Борисов подаде оставка. Сред излезлите на улицата бяха и миньорите, които се оплакваха от липсата на работа и лошите условия на труд. Съответно и добивът е намалял. Показателни за това са и месечните сравнения на НСИ. Според тях добивът на въглища през март намалява с 23,6% спрямо данните за февруари. От статистиката е видно още и понижение – както на годишна, така и на месечна база, на производството на електричество. През март са произведени 3,99 хил. гигаватчаса електроенергия, което представлява спад от 0,8% на годишна и от 6,4% на месечна база. Заради необичайно топлата зима намаляват и доставките на електрическа енергия – с 2,9% на месечна база и с почти 10 на сто спрямо март 2013 година. Според статистиката на НСИ през март са доставени 2,9 хил. гигаватчаса електроенергия. Заради високите температури намаляват и доставките на природен газ. През март доставени са били 279 млн. куб. метра газ, което е с 5,4% по-ниско от нивото през февруари и с малко над 13% спрямо март 2013 година. През февруари добивът на природен газ у нас отчете едно от най-ниските си нива – 18 млн. куб. метра, спрямо около 23 млн. месечно през миналата година. През март нивата се отново се покачват до около средните за миналата година – 20 млн. куб. метра. Това представлява ръст от 11,1%. На годишна база обаче статистиката отчита намаление на добива на природен газ от 23%. Припомняме, че местният добив е сочен като един от източниците на диверсификация на газовите доставки. Към него ще бъде насочено вниманието и ако Русия спре доставките на синьо гориво за Украйна. На 3 юни ще стане ясно дали заплахите ще станат реалност, ако Киев не заплати предварително заявените количества газ за юни. Статистиката отчита още намаляване на производството на бензини и горива през март. Причината е извършен планов ремонт на производствени мощности. Заради него няма производство на пропан-бутан. Произведени са минимални количества безоловен бензин (3 хил. тона) и дизелово гориво (14 хил. тона). Същевременно на пазара са доставени 29 хил. тона безоловен бензин, 120 хил. тона дизелово гориво, както и 30 хил. тона пропан-бутан.
Източник: Инвестор.БГ (31.05.2014)

Пазарът на желязна руда пред още проблеми Секторът за желязна руда преживя великолепна 2013 г. Рекордните нива на добива и растящите цени на суровините повишиха печалбите и акционерите бяха богато възнаградени. Въпреки това, 2014 г. се очертава да бъде много по-различна. За Rio Tinto и BHP Billiton това е лоша новина. И двете компании разчитаха на факта, че търсенето на желязна руда, което беше близо до най-високите си някога нива миналата година, ще продължи да се разширява в съответствие с добива. Обаче, това не се случи. Доставките на желязна руда на пазара значително надхвърлят предлагането. Всъщност, смята се, че доставките на желязна руда ще скочат с 11% тази година до 1.3 млрд. тона. С други думи, около 108 млн. тона допълнително предлагане ще удари пазара на желязна руда, а подобно допълнително количество се очаква и през следващата година. Освен това, до 2017 г. доставките на производителите от Австралия и Бразилия се очаква да нараснат с 40%. Така пазарът на желязна руда е свръхзапасен за първи път от десет години. ( Fool.co.uk )
Източник: Други (02.06.2014)

Промяна в управлението на Аурубис От 1 август ще има промяна в управлението на Аурубис България - Тим Курт (46 г.) ще поеме от Никола Треан позицията изпълнителен директор на компанията. "Аурубис България", където работят около 800 служители, е вторият по големина завод от групата и е много важен за нас. Изключително удовлетворен съм, че намерихме компетентен наследник в рамките на нашата група в лицето на Тим Курт", коментира Питър Вилбранд, председател на Управителния съвет на "Аурубис Груп". Тим Курт работи за "Аурубис Груп" от 2006 г. насам и понастоящем е отговорен за логистиката в групата като вицепрезидент "Корпоративна логистика". Преди това логистичният специалист придобива международен опит в компании като Юниливър и Нумико, включително с двегодишно пребиваване в Полша.
Източник: Стандарт (04.06.2014)

U.S. Steel ще спре мощности в Пенсилвания, Тексас United States Steel Corp заяви, че спира две предприятия в Пенсилвания и Тексас, които правят тръбна стомана, защото са на загуба, отчасти заради нелоялната търговия и ниската цена от друга страна. Производителят на стомана каза, че решението ще засегне около 260 служители в губещите заводите McKeesport, Пенсилвания и Bellville, Тексас, които ще бъдат спрени в началото на август. Затварянето им идват в разгара на един от най-големите търговски казуси през годината, свързан с вноса на специални стоманени тръби за нефт и газ, известен в бранша като OCTG. "Въпреки че това са трудни решения, те са необходими, за да се върнем към устойчива печалба и бъдещ растеж," каза главният изпълнителен директор на U.S. Steel Марио Лонги. През февруари Министерството на търговията взе предварително решение, да не налага мита върху OCTG стоките от Южна Корея, въпреки че откри, че няколко други държави са продавали стоки под тяхната себестойност. (Reuters)
Източник: Reuters (04.06.2014)

Свръхпроизводство в Китай Китайското производство на стомана продължава да се увеличава и цените на стоманените продукти са започнали низходящ тренд, като има и трудности относно облекчаването на свръхкапацитета в сектора, според данни на Националната комисия за развитие и реформи (NDRC). Производство на сурова стомана е увеличено с 2.7% на годишна база и достига 271 860 000 тона през първите четири месеца на годината, съобщи NDRC в онлайн доклад. През периода януари-април, индексът на цените на стоманата е със спад 9.78 процентни пункта спрямо същия период на миналата година, според NDRC. За отбелязване е, че износът е скочил с 29 процента на годишна база до 25,870 милиона тона, като производителите намаляват цените за да се засили търговията в бранша, но все още пазара е зашеметен от свръхкапацитет. Експортните цени паднаха с 8.1% на годишна база до 795 щатски долара за тон, най-ниското ниво от 2011 г. насам. (Steel Orbis)
Източник: Други (05.06.2014)

Пакистан металургия предлага 15% покачване на вносно мито Пакистанската стоманодобивна промишленост предложи най-малко 15% увеличение на вносните мита за всички леки стоманени продукти, за да се компенсира по-високата цена на производството, последвана от очакваното увеличение от 75% на данъка върху продажбите. Въпреки отхвърлянето на предложението на Федералния съвет за приходите (FBR) да се увеличи данъка върху продажбите със 75% до PKR 7 за единица в стоманодобивния сектор, местната стоманодобивна промишленост особено предприятията в Синдх казаха, че голямо увеличение на данъка върху продажбите ще улесни вноса от Китай, Украйна и Русия и ще доведе до масивен дъмпинг на стоманени пръти и продукти от мека стомана в страната. Очаква се FBR да увеличи данъка върху продажбите за металургията със 75% срещу предложените 25% от сектора. Данъкът върху продажбите в металургията може да се увеличи със 75% или PKR 3 за единица да PKR 7 на единица, в сравнение с PKR 4 за единица и общия ръст на данъците може да стигне над 100%. (Business Recorder)
Източник: Други (06.06.2014)

Европейските въглища поевтиняват до 4 годишно дъно заради свръхпредлагането Европейските цени на въглищата се приближиха до най-ниското си ниво от над четири години на фона на постоянен световен излишък, който според Societe Generale SA няма да се облекчи поне до следващата година. Годишните цени на въглищата паднаха за девети пореден ден в най-дългата губеща серия откакто Bloomberg събира данни от 2007 г. Договорът спадна с 0.8% до 79.65 USD за метричен тон в Лондон. Данните показват, че тя е паднала до 79.60 USD през февруари, най-ниското ниво от септември 2009 г. Според базираната в Париж Societe Generale, световните цени на въглищата са намалели в продължение на три години като увеличаването на производството в световен мащаб е нараснало повече от спада в азиатското търсене. Европейският договор е намалял с 41% от връхната точка от 135 USD на тон през април 2011 г. (Bloomberg)
Източник: Други (09.06.2014)

Индустрията е произвела по-малко парникови газове Количествата емитирани парникови газове от индустриалните предприятия в страната намаляват през 2013 г., показват данните на Изпълнителната агенция по околна среда и води. Свиването спрямо предходната година е с 2.3 млн. т до 32.6 млн. т и се дължи най-вече на по-слабо натоварване на производствените мощности заради кризата. Въглищните електроцентрали продължават да са най-големите емитенти на CO2, отговорни за 64% от общото количество на изпуснатите в атмосферата парникови газове през 2013 г. През изминалата година ТЕЦ-овете са изпитали недостиг на близо 1 млн. квоти за изпускане на CO2. За разлика от тях предприятията от другите производствени сектори са имали излишък от квоти, които са били прехвърляни за следващи периоди или са били продавани на въглеродните пазари. Спестените количества CO2 от българските предприятия се равняват на неизгорени 22 тона лигнитни въглища.
Източник: Капитал (10.06.2014)

Индийските стоманопроизводители лобират за премахване на 2.5% вносно мито върху желязната руда Индийските стоманопроизводители лобират пред правителството за ефективна суровинна политика, включително отстраняване на 2.5%-ното вносно мито на желязната руда в лицето на продължаващата криза. Директорът на JSW Steel Джаянт Ачаря заяви: "Секторът работи при 80% натоварване на мощностите заради ограниченията в добива. Това води и до по-високи цени на желязната руда на вътрешния пазар. Трябва да предприемем адекватни мерки, за да гарантираме наличието на желязна руда. В този контекст, трябва да ограничим износа на желязна руда. Последното води само до създаване на повече работни места в чужди страни, за сметка на работни места в производствения ни сектор. Това е мярка, кочто трябва да вземем като нация." Представител друго голямо предприятие за стомана заяви: "В сегашната ситуация на недостиг на желязна руда, правителството трябва да мисля върху решение за премахване на митото за внос на рудата. Минните компании се възползват от оскъдното предлагане поради временното затваряне на мините в Одиша поради неподновяване на дългогодишни лизинги. (Economic Times)
Източник: Други (11.06.2014)

BHP Billiton може да намали продукцията на въглища в голяма австралийска мина BHP Billiton може да намали добива в една от най-големите си мини за металургични въглищни в Австралия, след като англо-австралийската компания заяви, че е прекратила договори с цел намаляване на разходите на фона на резкия спад в цените на въглищата. BHP и нейният партньор Mitsubishi Development Pty Ltd, подразделение на японската Mitsubishi Corp, заявиха, че са прекратили договор за минни услуги с Downer EDI Ltd за предварителна обработка в мината Goonyella Riverside в Куйнсленд. Downer EDI Ltd каза, че оставащите две години от договора са били на стойност около 360 млн. австр. долара (338 млн. щатски долара). Прекратяването, в сила от 9 септември, ще освободи 427 изпълнители от обекта. Мината Goonyella Riverside доби 12.4 млн. тона въглища през годината до юни 2013 г. Добивът през текущата финансова година няма да бъде засегнат от прекратяването на договора. "Всеки потенциален ефект за 2015 г. ще бъде отразен в тримесечните доклади за производство", каза говорителката на BHP Емили Пери. (Reuters)
Източник: Reuters (12.06.2014)

Стоманопроизводителите в ЕС рестартират някои от затворените доменни пещи Стоманопроизводителите ЕС възобновяват близо половината от доменните пещи, които бяха спрени по време на финансовата криза, възпирайки възстановяването в сектора, който и без това страда от свръхкапацитет и високи енергийни разходи. Само през тази година, ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, рестартира доменната си пещ в Испания с годишен капацитет от 2.4 млн. тона и пещта си във Франция с годишен капацитет от 7 млн. тона. Водеща фигура в сектора заяви, че търсенето на стомана в ЕС, сектор, в който косвено са заети милиони европейци и беше опустошен от финансовата криза през 2008 г., се очаква да нарасне с 2-3% тази година, след две поредни години на спад. Волфганг Едер, главен изпълнителен директор на voestalpine и бивш президент на Eurofer, заяви: "От четиринадесетте доменни пещи, които бяха спрени от 2008 г. насам, почти половината са рестартирани. Въпреки, че това е основен подход в сектора, не е невъзможно да се види структурно подобрение на цените." (Reuters)
Източник: Reuters (13.06.2014)

До 15% ръст отчита добивната индустрия за 2013 г., като тенденцията се запазва и през 2014 г. , показват данните на Българската минно-геоложка камара. Нарастването е най-голямо в сектора на индустриалните минерали, които се използват директно в промишлените предприятия, като например в стъкларската индустрия, ВиК и строителството. Само допреди година секторът отчиташе спад от около 24 на сто заради намалялото индустриално производство. Ръст отчита и въгледобивът, основно той се дължи на увеличеното в края на миналата година производство на държавните "Мини Марица-изток". Очаква се тенденцията за ръст да продължи до средата на лятото. Причината за лошата засега прогноза за сектора е намаленото производство на електроенергия, заради което тецовете, които използват лигнитни въглища, работят с половината от мощностите си. На същото ниво остава рудодобивът. Компаниите, които добиват метали, са увеличили производството си, за да могат да компенсират общия спад на международните борсови цени, обясниха пред "Труд" от минната камара. Сред секторите, които най-тежко пострадаха от кризата и от незаконния добив (виж по-долу), са скалнооблицовъчните материали, инертните и строителните. Причината е сривът на пазара на жилищно строителство. Спад има и при добива на нефт и газ, показват данните на камарата. Една от причините е намаленият добив на нефт от единственото ни в момента работещо находище край Каварна на британската фирма "Мелроуз", показват данните на "Булгаргаз". От компанията дори очакват още по-голям спад заради изчерпване на находищата през 2015 г. През 2016 г. обаче се очаква нов ръст заради откритите запаси на въглеводороди в Северна България. Нова тенденция от средата на миналата година е предоставянето на по-малък брой разрешителни както за проучвания, така и концесии за добив, показват данните на Министерския съвет. Въпреки спада в сектора над 39,1% от добива на подземни богатства се държи от строителните материали. Въглищата заемат втора позиция с 35,9%, следвани от 14,9 на сто за скалнооблицовъчните материали. Металните полезни изкопаеми държат близо 9,4% от пазара. Най-нисък дял остава за добива на неметални полезни изкопаеми (0,5%) и течни горива (0,2%). Според данни на бранша заетите в добивната индустрия са над 24 000 души, като половината от тях работят във въгледобива. За 2012 г. средната годишна заплата е малко над 14 000 лева. България продължава да държи втората позиция по златодобив в Европа с предприятието на "Челопеч майнинг", както и трето място по добив на медна руда, показват данните на сектора. Тенденция, която продължава, е по-големият внос на суровини, отколкото износ. Според бранша това показва, че в страната не се използва потенциалът на находищата. Според данни на икономическото министерство доказаните находища у нас са над 590. Незаконният добив достига до 95 на сто Незаконният добив на полезни изкопаеми достига до 95%, показват данните на бранша. Най-тежко е положението в сектора на скалнооблицовъчните материали и при строителството. Схемите, по които работят нарушителите, са две - изцяло незаконен добив и добив при наличие на разрешение, но за друга дейност. От 80 находища в района на Ивайловград например едва 4 от фирмите, които копаят, имат законна концесия. В Гоцеделчевско ситуацията е подобна - от 60 фирми 56 работят извън закона. "Тези компании не плащат концесионни такси, данъци, както и трудови възнаграждения на служителите си. Затова и продукцията им е по-конкурентна от тази на законните концесионери", обясниха от бранша. Втората схема на незаконен добив важи за строителните материали. При тях сивият сектор достига до 50 на сто. Най-често фирмите получавали разрешение от общините за почистване на речни корита, а вместо това добивали пясък и чакъл. Стратегията за бранша се изгуби Почти две години след като беше изработена, обсъдена и внесена в Министерския съвет за приемане, стратегията за развитие на минната индустрия изчезна, показа проверка на "Труд". От кабинета на вицепремиера Даниела Бобева, в чийто ресори попада минното дело, обясниха, че не се подготвя стратегия, а само поправки в Закона за подземните богатства. Оттам не успяха да обяснят какво се е случило с внесения в края на 2012 г. документ. Според подготвяната стратегия водещо място в развитието на минната индустрия трябваше да има металодобивът, а уранодобивът и шистовият газ бяха сред потенциалните за развитие. Все още липсват кадри Добивната индустрия е първият бранш в България, в който стартира дуалната образователна система. От години водещите фирми в сектора подкрепят Минно-геоложкия университет, за да може във висшето училище да се подготвят необходимите за индустрията кадри, след като преди пет години се оказа, че липсват достатъчно инженери за бранша. Според данните на сектора от 2009 г. досега броят на заетите в бранша намалява. Общият спад на миньорите и инженерите е около 13%, а средната възраст на заетите в отрасъла продължава да нараства. Според данни на компаниите най-много кадри в сектора са на възраст между 45 и 57 години. Особено недостигът на достатъчно добре подготвени специлисти личи в инженерните специалности въпреки атрактивното според компаниите заплащане. Все още липсват достатъчно паралелки в гимназиите, които да подготвят кадри за минно-добивния сектор, оплакват се от минната камара. От общо 154 професионални гимназии в страната едва 4 имат паралелки, специализирани в областта на добивната индустрия. Една от причините за това е липсата на средства за набавянето на необходими пособия и изграждането на съвременни лаборатории за оборудването на училищата, обясняват още от бранша.
Източник: Труд (16.06.2014)

Нов цех за обработка на метали може да бъде отворен в с. Гложене, стана ясно от обявление в сайта на община Тетевен. Инвестицията в предприятието е на Николай Николов, а изграждането му е започнато на зелено. В момента Николов строи сградата, в която ще се помещава цехът, обясни той. Планира се в цеха да се обработват различни черни метали, да се произвеждат елементи и конструкции по заявки на клиентите. Николов е бил служител и собственик на дял във вече затворената компания за металообработка "Глоком", която също се е намирала в с. Гложене. След като производството там е спряно, той е решил, че има бизнес ниша, и е започнал сам да изгражда ново предприятие. Самостоятелна инициатива "Все още сме в началото и е трудно да кажа колко точно ще струва. Засега съм вложил 20 хил. лв., за да започне строителството", обясни Николов. Финансирането на строежа е осигурено със собствени средства, а по-нататък ще се търсят и други възможности, ако стане нужда, добави предприемачът. По думите му има възможност за привличане на клиенти, като вероятно много от тях ще са бившите такива на "Глоком". Николов коментира, че е решил да започне производство от нулата, защото фалиралата фабрика на "Глоком" е била обременена с много тежести – дългове към държавата, дела при съдебни изпълнители. Новото производство ще е разположено върху площ 100 кв.м, а според инвестиционното намерение до общината в него ще се извършва студена обработка на елементи от метал, а техническото оборудване ще е машини за рязане, за заваряване и абкант при нужда. Абкантните машини се използват за огъване на метални елементи. Металургичен подем През последната година на много места в България започна изграждането на нови цехове за металообработка – в Каспичан миналата година беше направен завод за горещо поцинковане, в Монтана – предприятие за извличане на цинк от отпадъчен прах, а в края на миналата година "Балкан метал 1" - гр. Любимец, е заявил намерение да изгради инсталация за топене на черни и цветни метали. Компанията "Глоком" в с. Гложене е произвеждала метални конструкции. В Търговския регистър няма данни да е обявена в несъстоятелност. Липсват и публикувани отчети за финансовото й състояние. Справки в правните регистри показват, че предприятието е било приватизирано в края на 2008 г. от "Глоком 98", което все още е негов основен собственик. От своя страна "Глоком 98" е притежание на множество физически лица. Справка в регистрите на Районен съд – Тетевен, показва, че "Глоком 98" е било осъждано да заплати забавени възнаграждения на свои служители.
Източник: Капитал (16.06.2014)

Нов цех за метали се изгражда до Тетевен Нов цех за обработка на метали може да бъде отворен в с. Гложене, стана ясно от обявление в сайта на община Тетевен. Инвестицията в предприятието е на Николай Николов, а изграждането му е започнато на зелено. В момента Николов строи сградата, в която ще се помещава цехът, обясни той пред "Капитал Daily". Планира се в цеха да се обработват различни черни метали, да се произвеждат елементи и конструкции по заявки на клиентите. Николов е бил служител и собственик на дял във вече затворената компания за металообработка "Глоком", която също се е намирала в с. Гложене. След като производството там е спряно, той е решил, че има бизнес ниша, и е започнал сам да изгражда ново предприятие. "Все още сме в началото и е трудно да кажа колко точно ще струва. Засега съм вложил 20 хил. лв., за да започне строителството", обясни Николов. Финансирането на строежа е осигурено със собствени средства, а по-нататък ще се търсят и други възможности, ако стане нужда, добави предприемачът. По думите му има възможност за привличане на клиенти, като вероятно много от тях ще са бившите такива на "Глоком". Николов коментира, че е решил да започне производство от нулата, защото фалиралата фабрика на "Глоком" е била обременена с много тежести – дългове към държавата, дела при съдебни изпълнители. Новото производство ще е разположено върху площ 100 кв.м, а според инвестиционното намерение до общината в него ще се извършва студена обработка на елементи от метал, а техническото оборудване ще е машини за рязане, за заваряване и абкант при нужда. Абкантните машини се използват за огъване на метални елементи. През последната година на много места в България започна изграждането на нови цехове за металообработка – в Каспичан миналата година беше направен завод за горещо поцинковане, в Монтана – предприятие за извличане на цинк от отпадъчен прах, а в края на миналата година "Балкан метал 1" - гр. Любимец, е заявил намерение да изгради инсталация за топене на черни и цветни метали. Компанията "Глоком" в с. Гложене е произвеждала метални конструкции. В Търговския регистър няма данни да е обявена в несъстоятелност. Липсват и публикувани отчети за финансовото й състояние. Справки в правните регистри показват, че предприятието е било приватизирано в края на 2008 г. от "Глоком 98", което все още е негов основен собственик. От своя страна "Глоком 98" е притежание на множество физически лица. Справка в регистрите на Районен съд – Тетевен, показва, че "Глоком 98" е било осъждано да заплати забавени възнаграждения на свои служители.
Източник: Капитал (16.06.2014)

Казахстан ще добави 12 млн. тона комплексна рудни находища до 2019 г. Очаква се държавен проекта за геоложко проучване да добави 12 млн. тона комплексна руда в Казахстан в рамките на 5 години. Комплексната руда е руда, в която основните ценни компоненти са оловно-цинкови и вторичните компоненти са мед, злато, сребро, кадмий, бисмут, калай, индий, галий и т.н. В някои сложни руди, барит, флуорит, и сяра, свързани със сулфидните руди са с индустриалната стойност. Базарбай Нурбаев, председател на Комитета по геология и употребата на подпочвения слой, говори по време на Astana Mining & Metallurgy Congress за програмата на Казахстан за геоложките изследвания в периода 2015-2019 г. Чрез тази програма се очаква увеличение на прогнозираните добиви на злато, мед и комплексна руда. Той каза, че прогнозираните количества комплексна руда се очаква да нараснат с 12 млн. тона, медта с 4 млн. тона и златото с 400 хил. тона. Според Нурбаев, от 2010 г. до 2013 г., златните резерви са се увеличили с 314 тона благодарение на частно финансирани проучвания и с още 11 тона чрез такива финансирани от държавата. (Tengri News)
Източник: Други (16.06.2014)

За няколко години, от бързо развиваща се компания, специализирана в производството на алуминиеви валцови и пресови изделия, "Алкомет" АД се превърна в лидер в областта на цветната металургия. Предприятието е разположено на площ от 370 000 кв. м. в непосредствена близост до град Шумен. През последните години дружеството реализира мащабна инвестиционна програма на обща стойност над 75 млн. евро, в резултат на която обемът на произведената и реализирана продукция нараства от около 16 700 т през 2003 г на над 60 000 т през 2013 г. Инвестициите са насочени главно в модерно технологично оборудване за Леярен цех което включва: 6 линии за непрекъснато леене на рулони и линия Wagstaff за леене на пресови заготовки, чиито общ производствен капацитет от 78 хил. тона годишно покрива изцяло нуждите на двете основни производствени направления: Пресов и Валцов цех. Пресов цех е оборудван с 4 преси с годишен производствен капацитет около 23 000 тона, 3 пещи за термообработка, линия за прахово боядисване и единствената в България линия за елоксация на профили. Продуктовата гама обхваща близо 5500 вида алуминиеви профили, тръби и пръти със стандартни размери или разработени по чертежи на клиента. Основни сфери на приложение за произвежданите изделия са строителството, вътрешното обзавеждане, автомобилостроенето, машиностроенето, транспорта и др. С пускането в експлоатация на 600-тонна преса в началото на 2014 г, както и на линия за пренарязване на профили, ''Алкомет'' АД навлиза в нови пазари за специфични пресови изделия с разнообразни приложения в производството на велосипеди, душ кабини, лайсни за подови покрития и др. Валцов цех разполага с уникални за страната производствени мощности за валцоване на различни видове алуминиево фолио, листа и ленти за нуждите на хранително-вкусовата промишленост, автомобилостроенето, строителството и транспорта. Оборудването обхваща 5 валцови стана с общ капацитет над 50 000 тона, линии за изправяне и обезмасляване, надлъжно и напречно рязане, пещи за термообработка. Основен продукт е домакинското фолио, при който продукцията на Алкомет съставлява 15% от европейския пазар. През 2014 година маркетинговата дейност на компанията се развива в няколко основни направления: разширяване дела на специалните продукти при пресовите изделия; разработване на нови валцови изделия от групата на алуминиевото фолио (фолио за фармацевтиката, за опаковки на хранителни продукти); увеличаване продажбите на вътрешния пазар до 10 % от общия обем. Въпреки усложнената икономическа обстановка в България през последните години редица компании от Западна Европа преместват своите производствени мощности в страната, привлечени от ниските разходи, наличието на висококвалифицирани специалисти и предимствата, които предлага членството в ЕС. Основна цел на Алкомет е привличане на нови клиенти сред тези компании, което успоредно с предлагането на нови изделия и тясното сътрудничество с настоящите клиенти на дружеството ще допринесе за увеличаване обема на продажбите на българския пазар. Успешното прилагане на вътрешно-корпоративните практики; предлагането на високо ниво на обслужване: от договарянето и изпълнението на дадена поръчка, до организирането и проследяването на нейната доставка; утвърдените позиции на компанията на вътрешния и европейски пазари са безспорни доказателства за успешната бизнес стратегия на Алкомет.
Източник: Други (17.06.2014)

Прогрес АД пусна в експлоатация модерни пещи за топене на чугун Прогрес АД - Стара Загора инвестира целенасочено в повишаване на производителността и качеството на продукцията си и в намаляване на енергоемкостта. От 20 дена са пуснати в експлоатация две модерни нови пещи за топене на чугун. Всяка от тях е с капацитет 8 тона на час. Това са най-модерните инсталации и първите, внедрени в България, съобщи изпълнителният директор Славин Янакиев. Инвестицията е в размер на над 1,5 млн. евро. Съфинансирането по оперативна програма Конкурентоспособност е в размер на 667 000 евро. С внедряването на новите пещи дружеството ще намали разходите за електроенергия с над 30%, което е доста добър показател, уточни Славин Янакиев. С тази инвестиция не търсим бърза възвращаемост, а да си гарантираме по-ниска цена за единица продукция, заради нестабилния пазар на електроенергия в страната, коментира изпълнителният директор на дружеството. Друг подход, който Прогрес АД прилага за намаляване на разходите за електроенергия, е закупуването на ток от алтернативен доставчик, не от ИВН България. Цената е доста по-добра от тази, която предлагат ЕРП-тата, но изисква прецизно планиране на количеството електроенергия, което ще ни бъде необходимо за производството, обясни Славин Янакиев. С инвестициите в модерни машини цената на продукцията става по-рентабилна и конкурентна на външния пазар, каза още Славин Янакиев. Прогрес АД продължава да подготвя и да работи по нови проекти. Направена е инсталация за рециклиране на леярски формовъчни смеси. Благодарение на нея ще намалим количествата, които трябва да бъдат депонирани. Дружеството събира оферти за изработване на автоматична формовъчна линия. Проектът трябва да бъде завършен до средата на 2015 г.
Източник: Фирмена информация (18.06.2014)

ДО Г-Н БОЯН БОЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ ОТВОРЕНО ПИСМО Като представители на големите български индустриални предприятия - основни потребители на електроенергия, с протестна декларация до ДКЕВР, министър-председателя и председателя на НС, категорично възразихме по предложението на енергийния регулатор да увеличи мрежовите цените на електроенергията за новия ценови период (от 01.07.2014 г.). Паралелно с това се повишават началните цени на търговете на свободния пазар, провеждат се в последния момент и се създава изкуствен дефицит. Такива действия ще струват на България загуба на работни места не само в голямата индустрия, но и в средния и малък бизнес. Тази политика в сектор „Енергетика” безспорно води до влошаване на конкурентоспособността на енергоинтензивните индустрии, до загуба на пазари, до намаляване на производството и свиване на икономиката. В противовес на европейската енергийна практика вече една година се осъществява износ на по-евтина електроенергия от тази за вътрешния пазар. Вместо да прилагаме мерки за повишаване износа на наша продукция, чрез износа на електроенергия на преференциални цени стимулираме икономиките на съседните държави и износа на работни места. А експортът на суровини, каквато е и електроенергията, не създава добавена стойност в икономиката на България. Вносът на електроенергия също се възпрепятства, а в определени времеви периоди на съседните пазари има по-евтина електроенергия. Многократно настояваме за спешни решения, които да осигурят възможности за доставка на електроенергия на приемливи за бизнеса цени. Вместо това българските производители са притиснати от дисбалансите в енергетиката, включително от ръста на мрежовите разходи за клиенти на високо напрежение, липса на предвидимост и устойчивост, влошена конкурентна среда в резултат на преференциални условия за износ на ток, забавена либерализация на пазара и засилване на кръстосаното субсидиране. По изпратената протестна декларация отговорните държавни институции не взеха отношение. Това ни принуждава да търсим други форми на въздействие, включително да се обърнем към КЗК у нас и ЕК, за да защитим българското производство. За да не се закриват предприятия, за да се запазят работните места и българската индустрия, с това отворено писмо предупреждаваме, че няма да приемем повишаване на цените на електроенергията и на съпътстващите такси и ще откажем плащания по новопредлаганите цени. БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА МЕТАЛУРГИЧНАТА ИНДУСТРИЯ БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ЕНЕРГИЙНИ КОНСУМАТОРИ БЪЛГАРСКА МИННО-ГЕОЛОЖКА КАМАРА
Източник: БСК (19.06.2014)

Италианското правителство иска ArcelorMittal да обмисли Ilva Италианското правителство поиска от ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, да обмисли инвестиция или закупуване на проблемния италиански производител на стомана Ilva, заяви главният изпълнителен директор Лакшми Митал. "Бяхме поканени от италианското правителство да го обмислим. Това не означава, че ще го придобием," каза той по време на конференцията Steel Success Strategies. Оценката на интереса на компанията ще бъде дълъг процес, тъй като социалните, политически и икономически проблеми правят ситуацията много сложна, заяви Митал. Комплексът Steel Success Strategies в град Таранто, е най-големият завод за стомана по капацитет в Европа и един от най-големите работодатели в Южна Италия. Неговото съществуване е под заплаха, тъй като губи по 60-80 милиона евро на месец, според италианският металургичен орган Federacciai. (Reuters)
Източник: Reuters (19.06.2014)

Проблемите се трупат за китайския стоманодобив Докато китайското търсене на желязна руда остава силно, защото предприятията все още произвеждат с пълна пара рекордните 2.2 млн. тона необработена стомана средно на ден през първите 5 месеца на 2014 г., перспективите за желязната руда остават слаби и 90 долара за тон май не е дъното, въпреки че интереса на купувачите върви нагоре. Първият проблем в краткосрочен план е огромното количество (около 113 млн. тона) евтини запаси в китайските пристанища. Много от собствениците са подложени на силен натиск от ликвидността, заради тежкото финансиране от банките на фона на проверките за нередности. Цената на желязната руда в пристанищата е много по-ниска, отколкото тази на новите морски превози. Според последните доклади, Rio Tinto понижава цените си на ниския клас желязна руда след конкурентите си Fortescue Metals Group като повишава отстъпките. Rio Tinto зарадва клиенти си, като заяви, че отстъпката за ниския клас продукти ще бъдат вдигната от 6% до 13% от 1 юли, което ще означава постъпления от 73 долара за тон. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (20.06.2014)

ArcelorMittal приветства възможния край на китайската забрана за чуждестранни поглъщания ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, приветства потенциалният край на близо 10-годишната забрана за чуждестранни поглъщания в китайската металургия. ArcelorMittal е едно от малкото чуждестранни предприятия за стомана с инвестиции в Китай, тъй като забраната бе наложена през 2005 г. Водещият производител и потребител в света обмисля спиране на забраната, която може да бъде катализатор за световните предприятия за навлизане в Китай, където търсенето е седем пъти по-голямо отколкото в САЩ, следващият по големина пазар. "Добра новина е, че правителството работи по отношение на реформите и либерализацията на чуждестранните инвестиции", заяви Лакшми Митал, милиардерът главен изпълнителен директор на ArcelorMittal. "Дали ще искаме да инвестираме още в тази страна или не, ще зависи от бъдещото развитие на различните ни проекти." Китайският добив на стомана може да достигне 1.1 млрд. метр. тона през следващите 10 години, в резултат на урбанизацията, според BHP Billiton Ltd. (Bloomberg)
Източник: Други (23.06.2014)

Алкомет разпредели 25% от печалбата си за 2013 г. като дивидент Общото събрание на Алкомет, проведено на 20 юни, е гласувало предложението на УС за разпределяне на 25% от печалбата за 2013 г., в размер на 2,239 млн. лв., като дивидент, е видно от протокола от събранието, публикуван чрез БФБ. Сумата за дивиденти възлиза на 560 хил. лв., или по 3,1 ст. на акция бруто. Остатъкът от печалбата за миналата година - 1,679 млн. лв., е отнесен към неразпределената печалба. Печалбата на Алкомет спадна с 32% през първото тримесечие, като се увеличават разходите на дружеството за амортизации, възнаграждения и лихви. Печалбата през минала година намаля с 45% до 2,13 млн. лв. след загуба за последното тримесечие от 486 хил. лв. Продажбите през последната четвърт на 2013 г. се повишиха с 6% на годишна база до 66 млн. лв., а за цялата 2013 г. ръстът е с 10% до 287 млн. лв. Алкомет повиши производствения си капацитет с около 5% спрямо производството през 2013 г., след като от началото на годината пусна в експлоатация нова 600-тонна преса.
Източник: Инвестор.БГ (23.06.2014)

Производство на Китай сурова стомана удари нов рекорд Световното производство на сурова стомана нарасна с годишен темп 2.2% през май като продукцията в Китай удари нови рекордни нива, а в Северна Америка и Европа добивът беше колеблив. По данни на Световната асоциация за стомана, световното производство на нерафинирана стомана удари 141 млн. тона през май близо до рекорда от март. Увеличението се дължи на годишния ръст от 2.6% на Китай до 70.4 млн. тон. Световните цени на стоманата са на най-ниските си нива от август и не далеч от най-ниските от три години и половина от юни миналата година. Спадове на цените са факт, въпреки ръста на търсенето в западните икономики. Джереми Плац, анализатор на MEPS, заяви: "Ръстът на производство на стомана надхвърля растежа в търсенето и добавя към световния излишък. Стоманените цени ще намаляват на годишна база. Разходите за суровини като желязна руда падат, но това не е всичко, излишъците добавят натиск. Износът на Китай расте." (Reuters)
Източник: Reuters (25.06.2014)

Ренета Петрова - заместник-председател на Синдикална федерация „Металици" заяви, че преструктурирането, инвестициите и новите технологии са довели до количествени и качествени промени в работната сила по време на секторния анализ за отрасъла металургия, иницииран от КНСБ и реализиран съвместно с работодателски организации и представители на научните среди. „В период, който включва последните 10-12 години, беше редуциран броят на фирмите и производствата, които работят в областта на металургията. Само за последните пет години предприятията в сектора от 221 броя през 2008 г., през 2012 г. са намалели на 166 броя, редукцията е над 30%. В този период заетият персонал също е намалял приблизително с 50%. Ако през 2008 г. общият брой на работещите в сектора е бил 21 430 души, то в 2012 г. техният брой е намалял на 12 211 души", поясни Ренета Петрова. Тя отбеляза, че направените инвестиции в сектора са довели до намаляване на персонала и многократно повишаване на изискванията по отношение на квалификация, знание и умения. „Пазарът на труда в България се влияе от тенденциите на застаряващото население и наемането на добре обучени (според потребностите на предприятията) млади хора се превръща в сериозно предизвикателство", отбеляза Ренета Петрова и допълни, че за да се преодолеят тези пречки пред развитието на предприятията от сектор „Металургия" е необходимо не само да се фокусира вниманието към образователната система и професионалното обучение, но и да се направят тези предприятия атрактивни за младите хора и да могат да се задържат високо квалифицираните кадри. Председателят на „Металици" Васил Яначков посочи, че след икономическите промени се е изменила структурата на българската индустрия, рязко е намаляло вътрешното потребление на метали и секторът е станал експортно ориентиран. От анализа става ясно, че металургичната индустрия в България има висок относителен дял в показателите на преработващата промишленост - 15% - 18%. Приносът на металургията в общата добавена стойност на преработващата промишленост през последните години в България има дял между 5% и 9%. Добавената стойност през 2012 г. от един зает в сравнение със средните стойности за преработващата промишленост е почти три пъти по-висока. Една от най-високата добавена стойност на един зает в страната се отчита в цветната металургия. Вносът и износът на металургични продукти през 2013 г. запазват своите стойности на нивото на предходната година. Отчита се спад в стойностите на износа в черната металургия, който се компенсира от ръста в цветната металургия, общата стойност е 6,6 млрд. лева. Износът на цветни метали вече надвишава 5 млрд. лв., а положителново външно-търговско салдо е почти 4 млрд. лв. Президентът на КНСБ Пламен Димитров каза, че в редица държави се говори за „реиндустриализация". „Признава се, че задържането в развитието на индустрията е започнало дори преди началото на Световната криза. Залага се на нейното възстановяване, което е от водещо значение за икономическото развитие и за разкриването на работни места", заяви Пламен Димитров. Той подчерта, че именно поради тази причина КНСБ инициира реализацията на проекта „Възраждане на индустрията в България", чиято цел е да се направи цялостен анализ по темата, както и анализи в основните индустриални сектори.
Източник: Преса (26.06.2014)

Продукцията на родната металургия се реализира основно в чужбина, отчете изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова при представянето днес на анализ за производството на основни метали у нас. Износът на черни и цветни метали е значително по-голям (79%) от продажбите на вътрешния пазар (21%), показва анализът. Основен пазар за българските производители от черната металургия е този на Европейския съюз, на който се реализира над 60% от произведената продукция. Цветната металургия също е насочена към този пазар и износът й многократно надвишава вътрешните продажби. Вносът и износът на металургични продукти през 2013 г. запазват своите стойности на нивото на предходната година. Отчита се спад в стойностите на износа в черната металургия, но за сметка на това се отбелязва ръст в цветната металургия. „Приносът на металургията в общата добавена стойност на преработващата промишленост през последните години в България има дял между 5 и 9%“, отбеляза Паунова. Анализът сочи още, че общият брой на металургичните предприятия у нас през 2008 г. е бил 221, а през 2012 г. е намалял до 166, което представлява спад от над 30%. С приблизително 50% е намалял и броят на заетите в сектора. През 2008 г. техният брой е бил над 21 хил., а през 2012 г. е малко над 12 хил. Още по темата Производството на стомана в България расте Металургията е засегната от все по-големите дефицити на „изчезващи професии” Минималната заплата в металургичния сектор се увеличава до 430 лева Причината за намаляване на броя на работещите в отрасъла са направените инвестиции в него, което доведе до повишаване на изискванията по отношение на знание, квалификация и умение, коментира Ренета Петрова, зам.-председател на федерация „Металици“ - КНСБ. Делът на висококвалифицираните работници в този отрасъл е 58%, отбеляза Ренета Петрова, зам.-председател на КНСБ. По думите й браншът остава непривлекателен за младите хора, затова трябва да се предприемат мерки, за да бъдат привлечени те към него. Според нея е нужно и да бъде вдигната заплатата на работещите в тази сфера. Анализът за производство на основни метали е изготвен по проект „Възраждането на индустрията в България“, иницииран от КНСБ и реализиран съвместно с работодателски организации и представители на научните среди.
Източник: Инвестор.БГ (26.06.2014)

Министерският съвет одобри доклада на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС за изпълнението през 2013 г. на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Докладът отчита дейността на Съвета през м. г. и ще бъде представен на Народното събрание. През 2013 г. Междуведомственият съвет е разгледал 115 заявления и е взел решения за издаване на 11 едногодишни и 54 тригодишни лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната (ПСО), един тригодишен лиценз за транспортиране на ПСО между две трети страни, 28 удостоверения за регистрация за брокерска дейност с ПСО между две трети страни и 50 удостоверения за регистрация за трансфер на ПСО. Поради промяна на правната форма, са направени 15 изменения на вече издадени лицензи и удостоверения. По искане на заявителите са прекратени един лиценз за износ, внос и трансфер на оръжия и едно удостоверение за регистрация на брокерска дейност с оръжия между две трети страни. В създадената от Междуведомствения съвет електронна страница се публикуват редовно измененията на нормативната база, съставът на съвета, дневният ред на заседанията и взетите решения. Поддържа се актуален публичен регистър на действащите лицензи и удостоверения.
Източник: Преса (26.06.2014)

TATA Steel планира да увеличи капацитета си с 60% до 16 млн. тона през последните пет години Осемте му месеца в TATA Steel са били въртележка, заяви управителният директор Нарендран, който залага, че възстановяването в индийската икономика ще управлява търсенето, докато компанията му е на път драстично да разшири капацитета си за добив на стомана. Нарендран в момента контролира последните етапи на дългоочаквания проект Kalinganagar на стойност 400 млрд. рупии. С изградени 10 млн. тона капацитет за 107-те години от своето съществуване, TATA Steel планира да го увеличи с 60% до 16 млн. тона през следващите 5 г. "Ако Индия расте, тогава TATA Steel със сигурност трябва да расте. Проектът Kalinganagar за 6 млн. тона е затрупан с високи капиталови разходи, работнически протести и закъснения в придобиването на земя." Нарендран очакваше вълнуващ старт на работата си в гиганта: "Не може да се очаква друго." Той добави, че "се очаква на първата фаза на проекта Odisha на Tata Steel да бъде завършен до края на тази финансова година, като добави 3 млн. тона капацитет." (Economic Times).
Източник: Други (26.06.2014)

Продукцията на родната металургия се реализира основно в чужбина Продукцията на родната металургия се реализира основно в чужбина, отчете изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова при представянето днес на анализ за производството на основни метали у нас. Износът на черни и цветни метали е значително по-голям (79%) от продажбите на вътрешния пазар (21%), показва анализът. Основен пазар за българските производители от черната металургия е този на Европейския съюз, на който се реализира над 60% от произведената продукция. Цветната металургия също е насочена към този пазар и износът й многократно надвишава вътрешните продажби. Вносът и износът на металургични продукти през 2013 г. запазват своите стойности на нивото на предходната година. Отчита се спад в стойностите на износа в черната металургия, но за сметка на това се отбелязва ръст в цветната металургия. „Приносът на металургията в общата добавена стойност на преработващата промишленост през последните години в България има дял между 5 и 9%“, отбеляза Паунова. Анализът сочи още, че общият брой на металургичните предприятия у нас през 2008 г. е бил 221, а през 2012 г. е намалял до 166, което представлява спад от над 30%. С приблизително 50% е намалял и броят на заетите в сектора. През 2008 г. техният брой е бил над 21 хил., а през 2012 г. е малко над 12 хил. Причината за намаляване на броя на работещите в отрасъла са направените инвестиции в него, което доведе до повишаване на изискванията по отношение на знание, квалификация и умение, коментира Ренета Петрова, зам.-председател на федерация „Металици“ - КНСБ. Делът на висококвалифицираните работници в този отрасъл е 58%, отбеляза Ренета Петрова, зам.-председател на КНСБ. По думите й браншът остава непривлекателен за младите хора, затова трябва да се предприемат мерки, за да бъдат привлечени те към него. Според нея е нужно и да бъде вдигната заплатата на работещите в тази сфера. Анализът за производство на основни метали е изготвен по проект „Възраждането на индустрията в България“, иницииран от КНСБ и реализиран съвместно с работодателски организации и представители на научните среди.
Източник: Инвестор.БГ (26.06.2014)

Бразилската Vale също ще прави отстъпки за Китай Бразилската Vale, най-голямата компания за желязна руда в света, щ започне да предлага отстъпки за превоза на суровината до потребителите в Китай, присъединявайки се към австралийските си конкуренти в намаляването на цените вследствие на глобално нарастване на добива. Това идва след свиване на цените от Rio Tinto и Fortescue Metals Group за по-ниския клас желязна руда, и показва, че Китай печели повече глас за ценообразуване след години оплаквания, че цените са твърде високи. Vale ще предлага на някои китайски клиенти отстъпка от 2.50 долара за тон, включително разходи и транспорт, за 62-63 процентната стандартна синтерова Guaiba (SSFG) за тримесечните договори, съобщиха поотделно три предприятия. "Vale ни каза, че ще свали цената с 2.50 долара за тон за SSFG за тримесечните договори. Пазарът сега се променя бързо, съобразен с купувача, а конкуренцията между добивните компании се засилва", заяви официално лице от държавен стоманодобивен завод. (Reuters)
Източник: Reuters (27.06.2014)

SAIL с ръст на обема след 10 години Стоманеният гигант вероятно ще добави 1 млн. тона през тази фискална година и 2 млн. тона през следващите две, тъй като търсенето се подобрява и ще се пуснат нова мощност. След застой в продължение на години, Steel Authority of India вероятно ще отчете силен ръст на обема през текущата година. Започвайки с 1 млн. тона по-висок обем през тази фискална година, публичният производител на стомана вероятно ще добави 2 млн. тона през следващите две години, според анализаторите от Nirmal Bang Securities. "Имахме среща с ръководството на SAIL наскоро. След застоя на растежа през последните 10 години, SAIL вероятно ще отчете силен ръст на обема тази фискална. Фирмата увеличава производтсвените мощности, в резултат на изпълнението на програмата си за разширяване," се казва в доклада на анализаторите Гирирай Дъга и Адития Джоши. (DNA)
Източник: Други (30.06.2014)

Alcoa купува производител на части за самолети за 3 млрд. долара Американският минен гигант Alcoa е постигнал съгласие да придобие компанията за производство на части за самолетни двигатели Firth Rixson за 2.85 млрд. долара, съобщава The New York Times. Това е най-голямата сделка на един от световните лидери в производството на алуминий, след като намали капацитета си заради кризата с 12% през 2012 г. Американската компания ще плати на собственика на британската Firth Rixson – инвестиционната копания Oak Hill Capital Partners, 2.35 млрд. долара в брой и 500 млн. долара в акции. Цената може да се покачи със 150 млн. долара, ако се постигат определени финансови резултати. Сделката трябва да приключи до края на годината, а консултант е Morgan Stanley. Alcoa планира да използва комбинацията от дълг и собствен капитал, за да финансира сделката. Oak Hill Capital Partners придобива Firth Rixson през 2007 г. за малко над 1.5 млрд. долара от Lehman Brothers Holdings и Carlyle Group.
Източник: Reuters (02.07.2014)

Мудис: Електроцентралите в ЕС ще страдат от ниските цени до 2020 г. Европейските електроцентрали в Европа ще продължават да страдат от ниски цени на едро подриващи приходите им до края на десетилетието, заради увеличаващата се продукция на ВЕИ-тата и ниското търсене, според рейтинговата агенция Moody. Електроцентралите в Европа са притиснати от нарастването на възобновяемата енергия, която създава свръхкапацитет и подкопава цените, докато печелившите въглищни централи са принудени да затворят заради европейските политики за опазване на климата. Бенчмарковите германски цени на електроенергията на едро са паднали с над 40% от пролетта на 2011 г., когато аварията във Fukushima избута нагоре световните цени на електроенергията. В същото време, търсенето се сви по време на кризата в еврозоната и поради подобряването на енергийната ефективност. Рейтинговата агенция Мудис заяви, че очаква тази тенденция да продължи. "По наше мнение, ще има допълнителни политики и реформи, които ще се отразят негативно на Европейския добив на електроенергия", заяви агенцията. (Reuters)
Източник: Reuters (03.07.2014)

BHP увеличава доставките си от желязна руда за да надскочи китайската конкуренция Усилията на BHP Billiton да избута китайските производители на желязна руда от пазара чрез увеличаване на собствените си доставки показват първи признаци на успех, след като редица местни китайски производители затвориха през последните няколко седмици. Майк Хенри, маркетингов директор в BHP, заяви, че доставчиците с високи разходи не са реагирали на време на натиска от тези с по-ниски разходи, включително BHP, Rio Tinto, Fortescue Metals и бразилската Vale. Важно беше те да затворят по "сравнително ефективен начин", за да се избегне "смесване на доставките", каза той. „През последните няколко седмици виждаме как някои от тези доставчици с висока цена затварят. Това е едно от нещата, които помогнаха на цените на желязната руда през последната седмица." Големите рудни увеличават капацитета си въпреки, че цените на желязната руда паднаха с 30% до около 94 долара на тон от началото на годината. (The Sydney Morning Herald)
Източник: Други (04.07.2014)

Страната ни се нарежда на 48-мо място в света по отношение на запасите си от злато. България разполага с количество от 40 тона от ценния метал, съобщи iNews. В границите на Балканския полуостров с най-голямо количество злато разполага съседна Гърция. Държавата е на 33-то място в света с обем от 112, 2 тона. След България от другите балкански страни се нареждат Сърбия с 16,6 тона от благородния метал, Македония – с 6,8 тона, както и Словения с 3,2 тона. В дъното на класацията са Босна и Херцеговина на 93-то място и Албания – на 99-то място. Първата държава разполага с количество от 3 тона злато, а втората – от 1,6 тона. На челните места са САЩ, Германия, Италия, Франция и Китай.
Източник: Други (07.07.2014)

България е на 48-мо място в света по запаси от злато Страната ни се нарежда на 48-мо място в света по отношение на запасите си от злато. България разполага с количество от 40 тона от ценния метал, съобщи iNews. В границите на Балканския полуостров с най-голямо количество злато разполага съседна Гърция. Държавата е на 33-то място в света с обем от 112.2 тона. След България от другите балкански страни се нареждат Сърбия с 16,6 тона от благородния метал, Македония – с 6.8 тона, както и Словения с 3.2 тона. В дъното на класацията са Босна и Херцеговина на 93-то място и Албания – на 99-то място. Първата държава разполага с количество от 3 тона злато, а втората – от 1.6 тона. На челните места са САЩ, Германия, Италия, Франция и Китай.
Източник: econ.bg (07.07.2014)

Почти половината от въглищните електроцентрали в Индия имат запаси за една седмица Почти половината от въглищните електроцентрали в Индия има достатъчно запаси само за една седмица, тъй като страната се опитва да свърже милиони към мрежата и се бори с все по-скъпия внос на въглища. Вносът на въглища се равняват на около един процент от икономиката на Индия като държавния гигант Coal India, най-големият миньор в света, не успя да повиши производителността достатъчно бързо, за да отговори на търсенето. Това води до чести спирания на тока, нещо което новият премиер Нарендра Моди иска да коригира най-скоро, но което ще повиши доставките на въглища от страни като Индонезия, Австралия и Южна Африка. Въглищата произвеждат над половината от електроенергията в Индия. Енергийният министър Пиюш Гоял заяви, че 26 от всеки 100 въглищни електроцентрали в Индия са със "супер критични запаси от въглища" - достатъчно за по-малко от четири дни. Общо 44 централи, включително супер критичните, имат "критични въглищни запаси" достатъчни за по-малко от седмица, като повечето са в щата Махаращра, където е финансовата столица Мумбай. (Reuters)
Източник: Други (09.07.2014)

Kobe Steel създава компания в Бразилия Kobe Steel Limited обяви, че дъщерното й дружество Kobelco Machinery do Brasil Servicos Empresariais Ltda започна мащабен маркетинг за нестандартни компресори. Kobelco Machinery do Brasil със седалище в Сао Пауло, е първото на Kobe Steel в Бразилия. Бразилия активно работи за развитието на морските ресурси през последните години. Голямото търсене на бензин, дизелово гориво, и други горива доведе до активното строителство нефтохимически заводи за рафиниране на нефт. В резултат на това, търсенето на нестандартни компресори, които се използват за компресиране и транспортиране на газове в нефтените и газови съоръжения за обработка, се увеличава. Kobe Steel е един от малкото цялостни производителите на компресори в света, които могат да доставят центробежни, бутални и винтови компресори. Тя държи 50% дял от световния пазар за нестандартни винтови компресори и доставя нестандартни компресори по целия свят за преработката на нефт, нефтопродукти, природен газ и други големи съоръжения. Машиностроителният бизнес на Kobe Steel също е дистрибутор на широка гама от продукти, като например малки и средни стандартни компресори за комунални предприятия. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (10.07.2014)

„Алкомет“ отново е дарител на годината за Шумен “Алкомет” АД, град Шумен е един от водещите производители на алуминиеви валцови и пресови изделия на Балканския полуостров и единствената по рода си компания на територията на Република България, съчетаваща производството на двата вида продукти. С близо 35-годишен опит в областта на цветната металургия, тя днес се нарежда сред 100-те най-добри български компании по приходи от дейността и ръст на печалбата, както и сред 20-те най-големи български износители. Над 90% от продажбите са насочени към страните от ЕС, главно Германия, Полша, Италия, Австрия и Дания. Въпреки своята експортна ориентираност „Алкомет“ остава тясно свързан и с развитието на българската икономика. Част от целите на компанията, свързани със социалната отговорност към обществото, са повишаване на заетостта сред местното население, ефективно подпомагане на образователни, медицински, културни, социални и други институции, подкрепа на благотворителни и дарителски организации. „Алкомет“ безвъзмездно подпомага редица обществени инициативи в областите Грижа за децата, Помощ на хората в неравностойно положение, Здравеопазване, Изкуство и култура, Опазване на околната среда и други.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2014)

Лобистки поправки ще предизвикат бум на сивия сектор в търговията с метали За бум на сивия сектор в търговията с черни и цветни метали предупредиха от бранша след скандал в парламента по време на заседанието на Комисията по околна среда и води. Заседанието се провали, тъй като депутатите не приеха дневния ред и народните представители от ГЕРБ се въздържаха с аргумента, че законопроектът не влиза в списъка с одобрените при консултациите между партиите законопроекти. Депутатите трябваше да разгледат промени в Закона за управление на отпадъците, според които се удължава срока за изграждането на общински площадки за предаване на битови отпадъци включително и метали. Провала на заседанието предизвика негодуванието на бранша "Вземете се малко в ръце- ние сме ви избрали всички до един", коментира Иво Георгиев от Асоциацията на българската рециклираща индустрия. Така вместо заседание се проведе разгорещено обсъждане на проблемите. От 13 юли влиза в сила забрана за предаване на черни и цветни метали от физически лица. Металните отпадъци трябва да бъдат предавани безвъзмездно от хората на общински площадки. Такива обаче няма в нито една от 260 -те общини, където трябваше да се изградят. Така напрактика няма къде хората да предават металните отпадъци. Промените реално няма как да заработят, създава се правен вакуум, коментира Джевдет Чакъров, депутат от ДПС и бивш министър на околната среда и водите. Затова новото предложение, внесено от БСП предвиждаше отлагане изграждането на площадките до 1 януари 2016 година, което заради проваленото заседание едва ли ще се случи. Според бизнеса влизането в сила на промените в Закона за управление на отпадъците от преди две години, но влизащи в сила от другата седмица ще мобилизира сивия сектор, тъй като металните отпадъци все някъде трябва да отиват, масово фирмите ще започнат да изкупуват отпадъците без документи. От понеделник "Стомана Индъстри" ще разполага само с 50% от необходимия й отпадък, а други предприятия са под риск да затворят, обясни Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране. Освен това 600 000 души събирачи ще останат без поминък, те няма да могат да предават метални отпадъци, за да изкарат по 20-30 лева и ще се насочат към друг начин за препитание и ще се активизират други престъпления. С промените от 2012 година по-високите изисквания драстично намалиха пунктовете за изкупуване на скрап, с което кражбите намаляха с 60%, подчерта Малинов. Браншът е направил инвестиции за над 2,5 млрд. лева и с лека ръка ще бъде съсипан, от 15 000 души заети в отрасъла, най-вероятно 6000 ще бъдат освободени. Министерството на околната среда и водите ще бъде поставено в невъзможност да изпълнява закона и ще трябва да изпълнява санкционни механизми, коментира Чавдар Георгиев, заместник-министър на околната среда и водите. Според закона с 15% ще скочи такса депониране за общините, които нямат изградени площадки. Още миналата година от министерството се съгласиха, че промените приети през 2012 година са неработещи и започнаха да прекрояват Закона за управление на отпадъците, който е готов от април, но покрай изборите за Европарламент и предстоящите извънредни избори няма да може да бъде внесен. Заради съкратения срок на работа на сегашния парламент се предлага само удължаване на срока за изграждане на общинските площадки, обясни мотивите си за внасяне на предложението Страхил Ангелов от Коалиция за България. Въпросът има и социален ефект, не трябва да се разрешава на циганите да крадат не е аргумент, защото продаването на скрап е техният начин за препитание. Трябва да има жестоки контролни мерки, но една дейност да се забранява защото се краде е нелогично, все едно да забраните болниците заради това че там се краде и източват Здравната каса, посочиха още от бранша. Освен това друг важен въпрос е какво ще прави общината с отпадъците, които се съберат. Сега пунктовете за скрап предават черните и цветни метали като ресурс на предприятията. А вече с общините ли ще се конкурираме, попитаха реторично от бранша. Не трябва да се лъжем промените бяха вкарани лобистки от организациите по оползотворяване, които да сключат договори с общините. Така да събират отпадъците и да отчитат изпълнение на задълженията си по разделно събиране на отпадъци, защото малцинствените групи, които събирали скрап им пречели, обясняват разпалено от бранша. През следващия програмен период 2014-2020 г. са предвидени над 200 милиона лева за общински площадки за битови отпадъци, с които трябва да се изградят площадките във всички общини. Целта е да усвоят едни европейски средства, коментираха специалисти. Целта е да убият един цял отрасъл, който е направил инвестиции за милиони и теглил кредити за машини и техника, допълниха още започнати. Очаква се да се свика извънредно заседание на комисията, на което да се обсъдят спешно бързите промени и удължаване на срока за изграждане на общинските площадки. Това обаче е под въпрос, защото депутатите от ГЕРБ бяха категорични, че няма да гласуват законопроект, който не е предвиден в програмата на парламента след консултациите между парламентарно представените партии. Освен това дори да бъдат приети е под въпрос дали може да бъдат гласувани в пленарна зала до разпускането на парламента на 6 август. Едно е сигурно от бранша заплашват с протести, ако все пак от 13 юли влезе в сила забраната физически лица да предават скрап.
Източник: 3e-news (11.07.2014)

Защо инвеститорите в стомана трябва да следят отблизо политиката на централната банка Паричната политика и лихвените проценти са ключов двигател за стоманодобивната промишленост. Паричната политика се отразява на стоманодобивната промишленост по няколко начина. Търсенето на стоки чувствителни към лихвения процент: в световен мащаб най-много стомана се използва в недвижимите имоти и автомобилостроенето. И двата сектора са чувствителни към лихвения процент, с покупки с висока стойност, и средства от финансови институции. Увеличението в лихвените проценти повишава разходите за притежаване на тези активи за потребителите и намалява търсенето им. Пониженото търсене в ключовите сектори, в крайна сметка се отразява на стоманодобивната промишленост. Лихвена тежест за стоманодобивните компании: стоманодобивната промишленост е капитално-интензивна. Така че промените в лихвените проценти могат да влияят върху маржовете на печалба. Цените на стоманата: тя, както и всички други стоки, се търгува на стоковите борси по света. Скорошните стимули и хлабавата парична политика доведоха до спекула със стоки. (Market Realist)
Източник: Други (11.07.2014)

Производителите на стомана в САЩ искат да премахнат руското търговско споразумение Производителите на стомана в САЩ обвиниха Русия, че наводнява пазара с евтин плосък прокат, въпреки 15-годишното търговско споразумение и потенциално разпалвайки дългогодишните спорове за вноса между Вашингтон и Москва. В съобщение до Министерството на търговията, Nucor Corp, US Steel Corp, ArcelorMittal USA LLC и други заявиха, че споразумението не спира руските производители да подбиват цените на местните производители и да наводняват пазара в САЩ с 1400% увеличение на доставките през първата половина на 2014 г. в сравнение с година по-рано. "Споразумението не постигна своята законова цел и трябва да бъде незабавно прекратено", се казва в съобщението, пуснато от адвокатите на стоманодобивните предприятия. Прекратяването на споразумението от 1999 г. би било в съответствие с по-твърдата позиция на администрацията на САЩ към Русия след обострянето на напрежението заради Украйна, включително отстраняването на страната от програмата за търговски ползи. Руските стоманопроизводители омаловажиха влиянието на подобен ход и ще има малък риск за приходите им, тъй като северноамериканския пазар е само малка част от общия им износ. (Reuters)
Източник: Reuters (14.07.2014)

Над 100 тежки возила на фирми за търговия с отпадъци блокираха входа на ГКПП Капитан Андреево и спряха трафика към и от югоизточната ни съседка за неопределето време в 14 часа следобяд. Предприемачите скочиха срещу влезлите в сила промени в Закона, който ги ограничава да купуват метал от физически лица. "Законът е противоконституционен и лобистки. Той обслужва интересите на големите фирми за опаконки", каза собственикът на хасковската "Феникс гама" Янко Велев. "Не по-малко от 6000 души ще бъдат съкратени от работа, ако поправките наистина влязат в сила. За 600 000 българи предаването на отпадъци е единственият доход. Застрашен е годишен оборот от 2 милиарда лева по данни на Българската рециклираща асоциация", подкрепиха го негови колеги. По-късно зам. областният управител на Хасково Иван Станчев увери, че исканията вече са били изпратени до премиера и парламента и заседанието на екокомисията в Народното събрание в сряда ще се произнесе по въпроса. "Нямаме време да чакаме дотогава. Ако трябва, ще докараме още тежка техника", заканиха се обаче протестиращите. Заради окупирания пункт към 15 часа следобяд вече се бе образувала няколкокилометрова опашка от чакащи.
Източник: 24 часа (15.07.2014)

Над 100 фирми за скрап блокираха границата Пет камиона на фирми за скрап блокираха движението към Турция на ГКПП Капитан Андреево около 14 ч вчера. До блокадата се стигна, след като от сутринта поне 100 представители на фирми от бранша излязоха на протест край границата срещу новите правила за събиране на скрап от черни и цветни метали, които влязоха в сила от вчера. Близо 600 хил. българи ще останат без работа, ако промените в Закона за управление на отпадъците не бъдат отменени, предупредиха от бранша. Според измененията, граждани вече не могат да предават скрап срещу заплащане, а може да оставят старите си печки и бойлери на общински площадки, и то без заплащане. Скрап ще могат да предават само фирми, а разплащането ще става само по банков път. Това ще намали обема на предаваното старо желязо, опасяват се фирмите за приемане на скрап. Затова границата ще бъде блокирана безсрочно за всички превозни средства, заканиха се протестиращите. Към 16,30 ч те пуснаха малка част леки коли и автобуси да преминат браздата. Зам. областният на Хасково Иван Станчев се опита да ги убеди да отложат блокадата за сряда, когато е заседанието на МС, но без успех.
Източник: Стандарт (15.07.2014)

Отлагат срока за отпадъците до 2015-а 18 месеца толеранс ще даде екоминистерството на рециклиращите компании у нас. Да бъдат отложени до края на 2015 година сроковете за влизане в сила на текстовете от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), според които граждани вече няма да могат да предават черни и цветни метали срещу заплащане, а със скрап ще търгуват само фирми, като всички разплащания да стават единствено по банков път. Решението бе взето, след като вчера собственици на фирми за изкупуване на скрап пак блокираха границата. МОСВ и депутатите бяха принудени да отложат новите правила. Търговците протестираха срещу задължението на общините да изграждат площадки, където безвъзмездно да се предават черни и цветни метали. "За съжаление проблемът е изключително наболял, от 14 юли бизнесът вече не може да работи, а МОСВ е изправено пред редица предизвикателства, свързани с контролните функции, тъй като и общините не са изпълнили задължението за изграждане на площадки", коментира вчера министърът на околната среда Станислав Анастасов след вчерашната си среща с представители на фирмите. Той подчерта, че "топката вече е в полето на Народното събрание". "Съвсем официално се ангажирахме, доколкото правомощията ни позволяват, да организираме срещи на представителите на протестиращите с трите парламентарни групи - ДПС, БСП и ГЕРБ, в рамките на днешния (б.а. - вчерашния) ден, заяви Анастасов. Целта е към края на деня (б.а. - 15 юли) да имаме твърд ангажимент от парламентарно представените партии за спешно гласуване на промените", каза още министърът. "Искам искрено да благодаря на ръководството на МОСВ за това, че ни прие и подкрепи", заяви Иво Георгиев, председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия. "Ако парламентът не гласува спешно промените, очаквайте бум на фирмите за скрап, които ще излязат да работят в сивия сектор", предупреди Георгиев.
Източник: Стандарт (16.07.2014)

Потече първото олово в КЦМ от нови мощности Първото олово от новите мощности в Комбината за цветни метали край Пловдив потече около 20 часа във вторник, съобщиха от компанията. В момента металът, който се произвежда е част от задължителните проби, които показват, че всичко в новото оловно производство е наред. Технологичната новост е подаването на газове от пещта към инсталацията за очистка и производство на сярна киселина, като по този начин се гарантира пълно спазване на екологичните норми. Модерното производство на олово е част от мерките на КЦМ 2000, насочени към повишаване нивото на съответствие със световните стандарти за безопасни и здравословни условия на труд, към подобряване на енергийната ефективност и към подобряване на финансовите резултати. Компанията инвестира в проекта "Технологично обновяване и разширяване на производството" над 200 млн. лв. Това е най-голямата инвестиция в историята на бранда. Очаква се към края на септември да бъдат постигнати гаранционните качествени показатели и проектния капацитет на произвежданото олово.
Източник: Стандарт (17.07.2014)

BHP очаква да се задълбочи спада на китайския добив на желязна руда BHP Billiton Ltd. (BHP), най-голямата минна компания в света, очаква Китай да свие още повече добива си на скъпа желязна руда, както най-големите световни производители наводнят пазара с ниски цени. "Докато Австралия разширява способността си да изнася повече висококачествена желязна руда, китайците произвеждат все по-малко," заяви главният изпълнителен директор на BHP Андрю Макензи пред репортери по време на форума на бизнес лидери B-20. Той също така прогнозира подобен процес в Индия като стоманодобивните предприятия купуват все повече евтини коксуващи се въглища от Австралия. Тъй като цените спадат от по-голямото предлагане, между 20 и 30 на сто от мините за желязна руда в Китай затвориха, според Китайската асоциация на металургичните и добивни предприятия. Китайският пазар започва да се насища с по-евтин внос от Австралия и Бразилия, обяви Morgan Stanley миналия месец в доклад, прогнозиращ по-ниски цени дори и след като китайските мини затворят. (Bloomberg)
Източник: Други (17.07.2014)

БСК и асоциации искат среща с Борисов за промените в Закона за отпадъците Българската стопанска камара и три асоциации от металургичния и рециклиращия бранш поискаха вчера официално среща с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Според тях не е изпълнено обещанието парламентарната група на партията да подкрепи изменението на Закона за управление на отпадъците, което беше внесено в парламента във вторник и прието на първо четене от комисията по околната среда и водите в сряда. На 13 юли влезе в сила забрана за продажба на старо желязо, хартия, пластмаса и др. от физически лица на всички площадки за вторични суровини, освен общинските. Пак 13 юли беше срокът, в който общините бяха длъжни да изградят площадки, на които гражданите да предават отпадъците си. Този срок не е спазен от нито една община, заради което с поправки в закона се иска той да бъде отложен до края на 2015 г. При обсъждането на законопроекта в сряда обаче представителите на ГЕРБ гласуваха "въздържал се". Според БСК и рециклиращите организации, ако измененията в закона не се приемат, това ще доведе до икономически, здравни и екологични проблеми, както и до ръст в нивото на безработицата. Те се опасяват, че изкупуването на скрап ще мине изцяло в сивия сектор, защото площадките ще започнат да работят нелегално. Според рециклиращите организации те ще загубят инвестиции в рамките на 2 милиарда евро, а хиляди хора, които си изкарват хляба с предаване на скрап, ще останат без препитание. Възможно е и да бъдем санкционирани от Брюксел заради неизпълнение на рамковата директива за отпадъците за въвеждането на ефективно разделно събиране на скрапа.
Източник: Сега (18.07.2014)

Благородните метали поскъпват Златото поскъпна за втори пореден ден, а цените на паладия достигнаха най-високите си нива от 2001 г. във вторник. За повишеното търсене на благородните метали спомогна налагането на нови санкции от страна на САЩ срещу Русия, която е един от големите производители и износители, както и спадът на цените до триседмично дъно по-рано тази седмица. На 15 юли цената на златото спадна до 1292.26 долара за тройунция, което е най-ниската цена от 19 юни, като реакция на изявления на председателя на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън. "Наблюдава се съчетание на различни позитивни фактори за паладия – най-вече повишаващите се автомобилни продажби в Европа и САЩ и ограничените доставки от Южна Африка. По отношение на Русия пазарът не е прекалено притеснен, но търговците все пак следят какво става за всеки случай", коментира Робин Бар, анализатор в Societe Generale.
Източник: Капитал (18.07.2014)

Mesco Steel води преговори с Posco за пещта Finex Mesco Steel води преговори с южнокорейския производител на стомана Posco да придобие пещта Finex с капацитет 0.6 млн. тона на година. Като част от своята програма за преструктуриране, производителят на стомана обмисля продажбата на дялове в някои от своите активи. Технологията Finex на Posco не изисква коксуващи се въглища, които Индия е принудена да внася, което го прави привлекателен вариант за няколко производители на стомана в страната. Затруднението е, че южнокорейската фирма настоява да запази контрол над всяко партньорство за опазване на патентованата технология, разработена с подкрепата на правителството. Рита Синг от Mesco заяви, че преговорите тепърва ще бъдат завършени. Mesco Steel иска да инвестира в още мощности надолу по веригата. Компанията, която се преструктурира, сега не само произвежда чугун, но има и мини за желязна руда в страната. (Economic Times)
Източник: Други (18.07.2014)

Шефове в рафинерии с най-високи заплати Шефовете в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти се осигуряват върху най-високи заплати. Около 200 началници в бранша плащат социални и здравни вноски върху средно 2308 лв., което е най-високият среден осигурителен доход за всички икономически дейности и професии. Това показва статистиката за периода януари-април 2014 г. Втори по най-високи заплати са ръководителите в добива на метални руди, които се осигуряват средно върху 2124 лв. Подобни заплати декларират мениджърите в бирената индустрия, енергетиката и производството на метали. Началниците на клиники се осигуряват средно върху 1711 лв. Средният осигурителен доход за работещите във всички отрасли през първите четири месеца от 2014 г. е 682 лв. Заетите в производство на кокс и рафинирани нефтопродукти получават близо 3 пъти по-големи заплати - 1979 лв. Доходите във въздушния транспорт, добива на въглища и метални руди, енергетиката и бирения бранш също значително надвишават средните за страната. Всеки от изброените отрасли обаче е с по няколко хиляди заети. Затова високите заплати в тях не могат да окажат голямо влияние върху средния доход за страната и приходите в бюджета. В същото време в търговията, в която работят около 326 000 души, работещите се осигуряват върху 619 лв., което е с над 10% под средния доход за страната. Ситуацията е още по-лоша в производството на облекло и туризма, в които също се трудят много хора. В двата бранша официалните заплати са по около 440 лв.
Източник: Труд (21.07.2014)

Продават неработещ от десетилетие завод В понеделник (21 юли) неработещият от 10 години минно-металургичен комбинат „Елисейна” ЕАД ще бъде обявен за продан. След множество провалени търгове през годините сега стойността на активите му е паднала до 1 432 381 лв. Заводът, чието предназначение бе добив и преработка на черна мед, бе обявен в несъстоятелност през 2004 г. заради дългове над 5 милиона лева. Кандидати да го купят навремето имаше от страната и чужбина, но до сделки не се стигна. След мощен протест на еколози бе провален проектът за изграждане на площадката за голямо депо за отпадъци, включително и за завод за преработката на софийския боклук. Провали се и идеята ведомствените 3-етажен хотел и футболно игрище да бъдат превърнати в тренировъчна спортна база. Днес някогашната гордост на социндустрията се е превърнал в призрачна гледка в Искърското дефиле. При търга в понеделник заводът ще бъде продаван на части. Придобилите основната площадка, сгради и съоръжения върху нея (обявена за 1,09 милиона лева) ще получат също 10 х.т. клинкер, 150 т. бял и 100 т.черен оловен шлак и голямо количество медна пещна шлака. Останалото обявено за продан са части от оборудване и инертни материали от закритите рудници „Издремец”, „ Осинов лаг” и „Христо Ботев”.
Източник: Преса (21.07.2014)

Severstal ще продава стоманодобивни заводи в Северна Америка за 2.3 млрд. долара Severstal ще продаде активите си в Северна Америка на американските групи Steel Dynamics и AK Steel за 2.3 млрд. долара, като руските производители на стомана продължават да се отървават от международните си активи, за да намалят разходите. Severstal ще продаде завода си Severstal Columbus на Steel Dynamics, базираният в Индиана производител на плоска рулон стомана, и неговата Severstal Deaborn Plant на Охайо-базираният партньор AK Steel. Руската компания уговори продажбата на своите въгледобивни операции в Пенсилвания PBS Coals на Corsa Coal Corp от Канада за 140 млн. долара миналата седмица. Сделката дойде насред турбуленция на руските пазари след новия кръг американски санкции срещу Москва и свалянето на малайзийските Пътническите самолети полет MH17 в Украйна в четвъртък. В Европа, някои от посланиците на ЕС са започнаха да говорят за по-твърди санкции срещу Русия. Банкерите се опасяват, че новите санкции от страна на САЩ ще откъснат руските компании от западните капиталови пазари след няколкото еврооблигации тази пролет. (Financial Times)
Източник: Други (21.07.2014)

На проведеното на 3 юли 2014 г. Общо събрание на акционерите на „Асарел-Медет“ АД бе взето решение за промяна в начина на управление на дружеството и преминаване от едностепенна система на управление в двустепенна. Промяната в управлението на дружеството се изразява във формирането на два основни органа – Управителенсъвети Надзорен съвет. Тези промени намериха съответно отражение и в приетия от Общото събрание на акционерите нов Устав на „Асарел-Медет“АД. Промените бяха вписани в Търговския регистър по партидата на дружеството съгласно изискванията на закона на 16 юли 2014 г. За членове на новосформираните органи са избрани: Надзорен съвет: проф. д-р Лъчезар Цоцорков – председател на Надзорния съвет Радко Шуманов – заместник-председател на Надзорния съвет Андрей Делчев – член на Надзорния съвет Управителен съвет: инж. Делчо Николов – изпълнителен директор Иван Дончев – прокурист Димитър Л. Цоцорков – член на Управителния съвет.
Източник: Фирмена информация (22.07.2014)

Бразилският производител на стомана Gerdau оптимистичен за индийския стоманен пазар Бразилският производител на стомана Gerdau, който инвестира около INR 24 млрд. рупии в своя завод в Индия, се насочва към вътрешния автомобилен сектор, за да повиши продажбите. Той също планира да изнася за САЩ и Южна Азия в близко бъдеще. Компанията навлезе в Индия през 2007 г. чрез джойнт венчър с Kalyani Group придобивайки завода на SJK Steel Plant в Тадипатри. Gerdau Steel сега е с почти пълен контрол над предприятието. Управителният директор на на Gerdau Steel в Индия Сридхар Кришнамуурти заяви: "Интегрираният завод за стомана с капацитет 300 хил. тона на година в Тадипатри в Андра Прадеш, се очаква да бъде напълно функциониращ до края на октомври." Той добави: "Освен в автомобилния сектор, компанията се е насочена към транспортната инфраструктура, отбраната, енергетиката (петролопроводи и газопроводи), със своята световно създадена специална дълго стомана. Вътрешното търсене е около 4 млн. тона в момента и се очаква да расте с добри темпове. (Hindu Business Line)
Източник: Други (24.07.2014)

Rio Tinto иска най-голямата мина в Пилбара Rio Tinto работи по планове за изграждане на най-голямата единична мина за желязна руда в Пилбара, подавайки екологично заявление за чудовищните 70 млн. тона годишно за обекта си Яндикоогина. В документите за екологично одобрение Rio казва, че провежда предварителни предпроектни проучвания за новото находище в Яндикоогина с цел да замени други минни проекти в района, тъй като те са изчерпани. По документи мината Pocket and Billiard South ще бъде с дължина около 7.5 км. и широка почти километър. Продукцията ще засенчи тази на сегашния водач в Пилбара Mt Whaleback на BHP Billiton. Дълга 5.5 км и широка 2 км. Mt Whaleback произвежда около 55 млн. тона годишно. Rio Tinto е заявил пред органа за опазване на околната среда, че иска да започне добив в новия рудник през 2017 г., при начални 28 млн. тона годишно. Това ще доведе общото производство на Яндикоогина до 70 млн. тона годишно, с все по-вероятното разширяване на находището след като другите мини в района се изчерпат. (West Australian)
Източник: Други (24.07.2014)

Бразилската Vale с рекорден добив на желязна руда, основните метали забавят Бразилската Vale SA доби рекордни количества желязна руда през второто тримесечие, спомагайки задачата да се бори с австралийските си конкуренти за пазарен дял, но по-слабото представяне на други подразделения предизвика известна загриженост за резултатите през следващата седмица. Добивът на желязна руда нарасна с 12.6% до 79.45 млн. тона в сравнение с година по-рано, в резултат на по-добрите метеорологични условия и подобрения в два основни обекта в Бразилия. Бразилската компания е най-големият производител на суровината в света. Очаква се тя да публикува годишен спад на нетната печалба за второто тримесечие от над 40% на 31 юли, според прогнози на анализатори от Reuters. Гигантите Vale, Rio Tinto Plc и BHP Billiton Plc увеличават капацитета си за желязна руда, очаквайки се това да елиминира производителите на руда с по-висока стойност от пазара. Но цените на желязната руда са близо до 22-месечно дъно през периода и анализаторите очакваха никеловото разделение на Vale да компенсира част от спада. (Reuters)
Източник: Reuters (25.07.2014)

Метла в металургията и фирмите за скрап Масови уволнения заплашват служителите в металургичната индустрия и рециклиращите компании. Причината е резкият спад на количествата събиран скрап след 13 юли. Тогава влязоха в сила текстовете в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), според които граждани не могат да предават черни и цветни метали срещу заплащане. Със скрап могат да търгуват само фирми, а разплащанията могат да стават само по банков път. След като на 14-и и 15 юли фирмите за скрап блокираха границите с Турция и Сърбия, МОСВ поиска отлагане на текстовете до края на 2015 г., но Народното събрание все още не е гласувало промените в ЗУО въпреки ангажимента на трите основни парламентарни групи. Чуха се дори гласове на депутати, че няма нито един закон, който е наложително да бъде променян. Не мога да приема твърденията на депутати, че промените в ЗУО не са важни, заяви Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Компанията е собственик на "Стомана", Перник, и други металургични компании у нас. Преди да твърди нещо, човек трябва поне малко да разбира от икономика, пазар и от рециклираща индустрия, коментира той. Тук става дума не само за "Стомана", а и за "Алкомет", "Аурубис България", "София мед" и за металургията изобщо, която е изправена пред срив заради рязко намалелите количества скрап, който е основната част от техния суровинен ресурс, обясни Петров. Това говори за тотална липса на интерес към металургичната индустрия, в която пряко са ангажирани 30 хил. души и която дава над 20% от българския индустриален експорт, каза той.
Източник: Стандарт (28.07.2014)

Според бюлетините на МВР кражбите на скрап се увеличават, което говори, че кашата в нашия бизнес е пълна и че търговията с метали се връща в сивия сектор. Това коментира Иво Георгиев, председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ). Започнаха да работят много незаконни пунктове за изкупуване на метални отпадъци, каза Георгиев и даде за пример Първомай, Стара Загора, Разград и др. селища. Фирмите за рециклиране масово започнаха да изтеглят банковите си гаранции, обясни Георгиев и припомни, че всяка от тях плаща на местната РИОСВ банкова гаранция от 25 000 лв. плюс 5000 лв. за всяка площадка. Ще бъдат освободени поне половината от работещите в тях близо 14 000 души. Без хляб остават към 600 хил. души, които изкарват прехраната си със събиране на скрап и извършват реалното сметоразделяне у нас, каза Георгиев. Проведохме общо събрание на АРИ на 22 юли, на което решихме да започнем преговори с всички политически сили с идеята, ако не този, то следващият парламент да промени закона, коментира Георгиев. Ако това не стане, ще излезем отново в защита на интересите си, коментира още Иво Георгиев.
Източник: Стандарт (28.07.2014)

Масови уволнения заплашват служителите в металургичната индустрия и рециклиращите компании. Причината е резкият спад на количествата събиран скрап след 13 юли. Тогава влязоха в сила текстовете в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), според които граждани не могат да предават черни и цветни метали срещу заплащане. Със скрап могат да търгуват само фирми, а разплащанията могат да стават само по банков път. След като на 14-и и 15 юли фирмите за скрап блокираха границите с Турция и Сърбия, МОСВ поиска отлагане на текстовете до края на 2015 г., но Народното събрание все още не е гласувало промените в ЗУО въпреки ангажимента на трите основни парламентарни групи. Чуха се дори гласове на депутати, че няма нито един закон, който е наложително да бъде променян. Не мога да приема твърденията на депутати, че промените в ЗУО не са важни, заяви Антон Петров, представител на "Виохалко" за България. Компанията е собственик на "Стомана", Перник, и други металургични компании у нас. Преди да твърди нещо, човек трябва поне малко да разбира от икономика, пазар и от рециклираща индустрия, коментира той. Тук става дума не само за "Стомана", а и за "Алкомет", "Аурубис България", "София мед" и за металургията изобщо, която е изправена пред срив заради рязко намалелите количества скрап, който е основната част от техния суровинен ресурс, обясни Петров. Това говори за тотална липса на интерес към металургичната индустрия, в която пряко са ангажирани 30 хил. души и която дава над 20% от българския индустриален експорт, каза той. Кражбите се увеличават Според бюлетините на МВР кражбите на скрап се увеличават, което говори, че кашата в нашия бизнес е пълна и че търговията с метали се връща в сивия сектор. Това коментира Иво Георгиев, председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ). Започнаха да работят много незаконни пунктове за изкупуване на метални отпадъци, каза Георгиев и даде за пример Първомай, Стара Загора, Разград и др. селища. Фирмите за рециклиране масово започнаха да изтеглят банковите си гаранции, обясни Георгиев и припомни, че всяка от тях плаща на местната РИОСВ банкова гаранция от 25 000 лв. плюс 5000 лв. за всяка площадка. Ще бъдат освободени поне половината от работещите в тях близо 14 000 души. Без хляб остават към 600 хил. души, които изкарват прехраната си със събиране на скрап и извършват реалното сметоразделяне у нас, каза Георгиев. Проведохме общо събрание на АРИ на 22 юли, на което решихме да започнем преговори с всички политически сили с идеята, ако не този, то следващият парламент да промени закона, коментира Георгиев. Ако това не стане, ще излезем отново в защита на интересите си, коментира още Иво Георгиев.
Източник: Стандарт (28.07.2014)

EUROFER актуализира данните за производство на стоманени тръби в ЕС Производството на стоманена тръба през Q1‘2014 в ЕС е нараснало с 3.2% в сравнение със слабата активност през същото тримесечие на миналата година; това е леко повишение в сравнение с първоначалната оценка от април. На национално ниво се наблюдават големи различия в растежа на продукцията. Производството в Германия е спаднало рязко, отразявайки огромния дял на сектор с големи заварени тръби в общото производство. Търсенето в този специфичен пазар остава слабо през Q1. В другите големи страни от ЕС, производителите на стоманени тръби имат продуктов микс, който е насочен към обслужващите пазарни сегменти, които консумират малки заварени и безшевни стоманени тръби, като например сектора на строителството, автомобилостроенето и производството на метални изделия. Дейността в тези пазарни сегменти отчете възстановяване като следствие от малко по-доброто търсене на тръбна стомана. Попълването на ограничените запаси в началото на тази година най-вероятно също подкрепи търсенето. Продукцията през Q2‘2014 се очаква да бъде на нивото от година по-рано като с основни елементи на пазара ще останат подобни на тези от Q1. (Strategic research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (28.07.2014)

Загубата на ОЦК към второто тримесечие на 2014г. е 2680 хил. лв. Дружеството Оловно цинков комплекс АД е реализирало загуба за второто тримесечие на годината, в размер на 2 680 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 160 хил. лв., което е с 97.13 % по-малко спрямо предходния период. Общите разходи отчитат спад от 93.48 % спрямо предходния период до 2 840 хил.лв. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за II-ро трим. на 2014г. Собственият капитал на дружеството към полугодието на 2014г. е -5984 хил. лв.
Източник: Money.bg (30.07.2014)

Печалбата на Алкомет продължава да се понижава Печалбата на Алкомет АД намалява с 39% на годишна база 1,27 млн. лв. за първото полугодие на 2014 г., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. Само за второто тримесечие има спад с 53% на годишна база до 294 хил. лв., а за първото спадът бе с 32% до 971 хил. лв. Продажбите са без промяна за полугодието на годишна база на ниво от 148 млн. лв., въпреки повишения обем реализирана продукция с 10,68% до 33,7 хил. тона. Вътрешният пазар отчита спад с 3,1% до 2 373 тона, а износът е нагоре с 11,89% до 31 327 тона. Характерно за продажбите на дружеството за отчетния период е отново преобладаващото значение на външните пазари на фирмата, които представляват 92,96 % от общия обем, като износът се реализира към 26 страни.
Източник: Инвестор.БГ (30.07.2014)

Добивът на желязна руда на Gerdau през Q2 скочи с 89% Добивът на желязна руда на бразилската Gerdau е увеличи с 89% спрямо същия период на предната година до 1.99 млн. тона през второто тримесечие на 2014 г. Увеличението най-вече се дължи на старта на новото подразделение за обработка на руда през септември 2013 г. Тримесечните доставки на желязна руда се увеличиха с 94,1% до 1.74 млн. тона през периода, с 1.02 млн. тона за производствените единици за стомана на Gerdau и 715 хил. тона за трети страни, което е ръст с 24.8% и 829% съответно. "Спрямо Q1‘14, доставките на желязна руда за трети страни намаляват, което се дължи на спада в международните цени и логистични ограничения настъпили през Q2‘14. Спадът частично се компенсира от по-високите доставки на руда за заводите на Gerdau, който се дължи на подновяването на производството в доменните пещи в Ouro Branco", казаха от Gerdau. Приходите от продажби на желязна руда на групата достигнаха 216 млн. реала (96.5 млн. долара) през Q2. (BNamericas)
Източник: Други (31.07.2014)

Големите пристанища ще удвоят капацитета си следващите пет години Нитин Гадхари, Министър на доставките на Индия, заяви, че 12-те големи пристанища на страната ще удвоят капацитета си за обработка на товари до 1600 млн. тона годишно през следващите 5 години. Той заяви: "Индия планира да удвои капацитета на пристанищата си от сегашните 800 млн. тона до 1600 млн. тона през следващите 5 години." Най-големите пристанища вече са изготвили план за действие за допълнение към капацитета си за 500 млн. тона годишно, от които проекти за 350 млн. тона ще започнат тази финансова година. Частното пристанище Mundra Port в Гуджарат на Adanis Group се превърна в най-големият порт на Индия, задминавайки останалите, които бяха най-големи в продължение на десетилетия. Той добави, че "Пристанищата и пътищата играят ключова роля в развитието. БВП на страната може да се повиши с 2%, ако тези ключови инфраструктурни сектори се разработят до пълния им потенциал." Той добави още, че правителството ще даде по-голям тласък на водния транспорт. (PTI)
Източник: Други (31.07.2014)

AK Steel отново затвори доменната си пещ в Ашланд Доменната пещ на AK Steel в Ашланд, Кентъки, която вече неочаквано затвори веднъж тази година поради неизправност през февруари, отново е спряна. Говорителят Майк Валнер заяви в имейл: "Наскоро на AK Steel е наложи непланирано спиране на доменната пещ в Ashland Works (KY). Компанията работи за подобряване на ситуацията и за минимизиране на потенциалното въздействие върху своите клиенти." Това означава, че производството е спряно за трети път от юни 2013 г. заради проблеми с доменната пещ в Ашланд и Мидълтън. (Dayton Daily News)
Източник: Други (31.07.2014)

US Steel обяви резултатите за Q2‘2014 United States Steel Corporation обяви нетна загуба от 18 млн. долара, или 0.12 долара на акция, за Q2‘2014 в сравнение с нетна загуба от 78 млн. долара, или 0,54 долара на акция през второто тримесечие на 2013 и нетни приходи от 52 млн. долара, или 0.34 долара на акция през Q1‘2014. Коригираната нетна печалба за Q2 на 2014 г. е 25 млн. долара, или 0.17 долара на акция, изваждайки такса в размер на 46 млн. долара, или 0.31 долара на акция, за съдебни резерви; загуба на активи държани за продажба от 9 млн. долара или 0.06 долара на акция и съкращаване на печалба от 12 млн. долара, или 0.08 долара на акция. 132 млн. долара, или 26 долара на тон отчетен сегмент и други приходи от дейността за Q2 на 2014 г. се сравняват по отношение на доходи от дейността от 154 млн. долара, или 30 долара за тон, през Q1 на 2014 г. и приходи от дейността 47 млн. долара, или 9 долара на тон през Q2 на 2013 г. (Strategic Research institute, Steel Guru)
Източник: Други (31.07.2014)

Русия и Иран са подписали меморандум за рязко активизиране на стопанското взаимодействие, с който се подготвя многомилиардна сделка - Русия ще купува ирански петрол, а в замяна ще доставя на Иран машини, оборудване, метали, зърно и услуги, посочва вестникът. За начало Русия да купува петрол в "много големи обеми - близо 500 барела дневно, или 25 милиона тона годишно, сиреч към четвърт от целия ирански нефтодобив". Сътрудничеството ще е изцяло парично - тоест Иран ще продаде петрола на руска компания и с получените пари ще купи стоки от Руската федерация. Основен проблем в двустранното петролно сътрудничество остава според него търсенето на варианти, при които доставките да са икономически целесъобразни и да не нарушават петролното ембарго срещу Иран. Политически причини наложили на Москва и Техеран да се откажат от "разработваната схема с доставки за Беларус и Украйна" и да се насочат главно към сделки, предвиждащи доставки за Китай и Африка - може би Южна Африка. Русия безспорно ще може да продаде петрола, получен от Иран - "проблемът е само в цената", коментира руският експерт Михаил Перфилов. Той припомня, че монополистът в износа на ирански петрол - държавната компания NIOC, не търгува на спотови пазари, а само с крайни потребители - най-вече Китай, Индия и Япония. Освен суров петрол Иран може да доставя на Русия "нефтохимическа продукция, цимент, килими, преработени зеленчуци и плодове", прогнозира посланикът на Москва в Техеран Леван Джагарян. Според източници на "Комерсант" в руското правителство САЩ "са правели опити да провалят сделката, заплашвайки със санкции руски и ирански компании". Белият дом настоява, че рязкото активизиране на сътрудничеството между Москва и Техеран е в разрез с действащите засега санкции срещу Иран и с миналогодишните междинни договорености за иранската ядрена програма (според които антииранските санкции бяха частично вдигнати, но не и анулирани). "Администрацията на президента Барак Обама се страхува, че доходите от сделката с Москва ще отслабят интереса на Техеран към постигане на дългосрочен компромис за ядрената му програма", предполага всекидневникът. Посолството на САЩ в Русия не успяло да му предостави оперативен коментар. Според експерти на изданието руско-иранският меморандум е подписан точно сега до голяма степен заради изострянето на отношенията между Русия и Запада. Русия вече има далеч по-малко желание да се вслушва в препоръките на САЩ, а Иран - повече свобода да маневрира, защото е станал много по-значим за Запада заради събитията в Ирак и като алтернативен доставчик на горива вместо Руската федерация, обяснява аналитикът Андрей Баклицки. Наблюдатели посочват и друга причина Москва да бърза с плановете, засягащи Техеран - изострянето на борбата за иранския пазар. Откакто миналата година започна смекчаване на санкциите срещу Иран, в Техеран вече проведоха разговори представителни бизнесделегации от Китай, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Австрия, Швеция и ред други страни, пише вестникът. Той цитира прогноза на германската бизнесдама Щефани Спинер-Кьониг: "Веднага щом бъдат свалени санкциите срещу Иран, пазарът ще се взриви".
Източник: Новинар (07.08.2014)

Семейство Джиндал близо до закупуване на италианската Lucchini Компания на милиардерите Джиндал от Индия е близо до финализиране на сделка за закупуването на италианския производител на стомана Lucchini, който е в несъстоятелност, заяви министър-председателят на Италия Матео Ренци. Lucchini, бивша собственост на руската Severstal, бе обявен в несъстоятелност през 2012 г. и поставена под специална администрация, след като падна жертва на ниското европейско търсене на стомана по време на рецесията през 2008 г. "Джиндал трябва да финализира. Въпрос на дни е", каза Ренци, след като бе запитан за Piombino, основната производствена площадка на Lucchini. Ренци не уточни дали е имал предвид Jindal Steel and Power или JSW Steel, съответно, собственост на братя Навийн и Сажън Джиндал. През април източници казаха, че Jindal Steel and Power и JSW Steel се конкурират да купят части от Lucchini. Италианските медии твърдят, че Lucchini може да бъде продадена за символично 1 евро. Индийските вестник Mint, информира през юли, че JSW Steel е предложила да купи части от Lucchini. (Reuters)
Източник: Други (11.08.2014)

Слабият марж на Tata Steel в Европа може да се увеличи Затрудненият бизнес на Tata Steel в Европа се очаква да отчете леко увеличение на маржовете на печалба през първото тримесечие, подпомогнат най-вече от стабилните цени на стоманата в световен мащаб и по-ниските разходи за производствени ресурси. Tata Steel Europe, което прави за повече от половината от консолидираните приходи на Tata Steel, преживява трудни времена откакто рецесията удари преди пет години. От тогава компанията затваря звена и съкращава работна сила, за да спести разходи и да намали загубите. Цените на суровините на желязната руда и коксуващи се въглища паднаха рязко през последните няколко тримесечия, докато цените на стоманата си остават стабилни, което води до по-добри маржове на печалба. Оперативните маржове на Tata Steel Europe са малки едноцифрени числа в момента. По-големият конкурент ArcelorMittal обяви силни резултати за дейността си в Европа в началото на месеца. Той отчете силен скок в доходността на европейските си операции, задвижвани от разширяването в стоманените спредове. (Economic Times)
Източник: Други (11.08.2014)

Австралийския Port Hedland износ на желязна руда за Китай нагоре с 4.8% през юли Австралийският износ на желязна руда за Китай от пристанището Hedland, което управлява една четвърт от суровината за стоманодобив по море на света, се възстанови през юли, за да удари рекорд в знак за все още стабилно търсене, показват данните. Доставките за Китай през юли са нараснали с 4.8% на месечна база до 30.57 млн. тона, от 29.18 млн. тона през юни, според пристанищните власти на Port Hedland. Това е с не по-малко от 50% ръст спрямо юли миналата година. Нарастващите добив и доставка за Китай, основна дестинация за морската търговия с желязна руда, идва на фона на корекция на пазара, която доведе до спад в цената на суровината с почти една трета досега тази година. Бенчмарк желязна руда за незабавна доставка до Китай възлиза на 95.90 щатски долара за тон, според Steel Index. Световният No.3 производител на желязна руда BHP Billiton, с капацитет да добива над 220 млн. тона руда годишно, е основният потребител на Port Hedland. (Reuters)
Източник: Reuters (11.08.2014)

Индийското поделение на Sunflag ще инвестира в каменовъглена мина в Мозамбик Мозамбикското дъщерно дружество на Sunflag в Индия, Sol Mineracao Mocambique, е готово да инвестира 222 млн. долара в мина за въглища в района Mutarara, заяви високопоставен правителствен източник. Според него правителството на Мозамбик е дало на фирмата въглищната мина в област Тете, която има запаси от 115.46 млн. тона въглища, според предварителните проучвания за осъществимост. Индийският филиал ще проучи мината, която има очакван живот от 25 години, който ще започне през 2017 г. Правителството на Мозамбик подписа концесионен договор с фирмата в четвъртък, която се очаква да произвежда 5 млн. тона сурови въглища годишно, както коксуващи, така и топлинни. Очаква се, че при започване на изследването на мината, компанията ще плаща 300 млн. долара годишно под формата на данъци на Мозамбик. (Reuters)
Източник: Reuters (11.08.2014)

Бодра смяна в завода за метали Младежи трупат опит в Комбината за цветни метали край Пловдив. Заводът вече има проект за дуално обучение с Професионална гимназия "Цар Иван Асен II". Целта му е да се осигури квалифициран ремонтен персонал за всички фирми от КЦМ 2000 Груп. Важна за младежите е и друга инициатива под тепетата. Икономическа зона "Тракия" може да стане и образователен център. Това ще позволи да се наемат хора без опит, които да получават професия. В Гоце Делчев пък много млади хора, търсещи работа, имат шанс да я намерят в предприятието на германския предприемач Бертрам Ролман. В момента "Пирин - Текс" дава хляб на над 2400 души. През миналата учебна година в обучението се включиха и доста младежи със средно образование, търсещи професия. Собственикът на най-голямата шивашка фирма в България иска по този начин да има подготвени кадри за своето предприятие.
Източник: Стандарт (12.08.2014)

Дават през банка парите за скрап Търговците на скрап се подготвят да се разплащат само по банков път за предадените битови метални отпадъци. В момента се подготвя необходимият софтуер и се водят преговори с банките, съобщи Иво Георгиев от Асоциацията на рециклиращата индустрия. Част от фирмите вече са готови, а тези, които не са, временно не приемат скрап. Очаква се всички търговци да се адаптират до дни, уточни Георгиев. Той посочи, че по-големите фирми ще правят около 100-200 превода на ден. С промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), които целяха ограничаване на кражбите, се въведе безкасовото плащане при предаване на метални отпадъци за скрап. Със закона беше въведено и друго ограничение - гражданите трябваше да предават от 14 юли безвъзмездно металните битови отпадъци на общински площадки, но такива към момента не са изградени. . Депутати внесоха промени в ЗУО с цел удължаване на сроковете, но те не бяха гласувани. Но от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) са изпратили указания с решение на казуса. В документа се казва, че с решение на Конституционния съд от 10 юли разпоредбата за безвъзмездно предаване е определена за противоконституционна. Това означава, че гражданите могат за предават за скрап метални отпадъци, стига да им се плаща по банков път.
Източник: Инвестор.БГ (13.08.2014)

Индийският пазар на стомана е изправен пред недостиг на своя желязна руда Има опасения за потенциалната загуба на конкурентоспособност на индийската стоманодобивна индустрия поради недостиг в предлагането на местна желязна руда. Миналия месец, Федерацията на индийските добивни промишлености предупреди, че Индия може да се изправи пред недостиг на индийска желязна руда. Исторически погледнато, Индия е зависима от вътрешното желязна руда. Все пак, въпреки че има достатъчно желязна руда в страната, компаниите са изправени пред необходимостта да внасят голяма част от нужната им руда, защото минните разрешителни означават намаляващо вътрешно производство. Добивът в Индия намаля значително през последните няколко години, от 218 млн. тона през 2009-10 г. до само 144 млн. тона през 2013-14 г. Steel Authority of India остава една от малкото компании в момента, произвеждащи стомана в страната, която има ограничено разрешително за добив. Индийските власти обявиха план да продадат 5% от държавната Steel Authority of India. (Yahoo!)
Източник: Други (13.08.2014)

Режат лентата на рудник „Върба – Батанци“ Официалното откриване на рудник „Върба - Батанци“ край Мадан ще е на 23 август, когато местните ще честват Деня на миньора и празника на града. За церемонията са поканени трима министри от служебния кабинет, както и Бойко Борисов, тъй като по време на неговото правителство се подписа концесионният договор за добив. Рязането на лентата ще стане пред първия вагон с руда, каза изпълнителният директор на ГОРУБСО-Мадан Сергей Атанасов. Двете шахти, в които кипеше усилен ремонт повече от година, функционират от юли с капацитет от 30%. През първия месец миньорите са добили 2500 тона руда, а до края на годината очакванията на ръководството са количеството да стигне до 7000 тона на месец. Вече са назначени близо 150 души, но рудодобивното предприятие е затруднено с намирането на подходящи кадри за работа в мината. Рудникът „Върба – Батанци“ е функционирал до 1998 г., а инвестицията, за да възкръсне отново, е 15 млн. лв. Находището беше дадено на концесия за 35 години на „Минстрой холдинг“ и КЦМ.
Източник: Преса (15.08.2014)

Световният сценарий за стоманата и въглищата се отразява на корабостроителната индустрия Световното търсене и потребление на стоки като стомана и въглища засяга и транспортирането на сухи насипни товари по море и неговите компании като Diana Shipping, DryShips, Navios Maritime Holdings, Safe Bulkers и Diana Containerships Inc. С по-голямото търсене и потребление на стоки, търсенето на кораби се увеличава. Търсенето в световните икономики ще се отрази отрицателно върху корабната индустрия. С нарастването на потреблението на стомана в САЩ и на въглища в Индия, търсенето на сухи насипни превози от корабната индустрия се очаква да бъде положително. Според прогнозите на Световната асоциация за стомана, световното потребление на стомана ще се увеличи с 3.1% до 1.53 млрд. метр. тона през 2014 г. То ще се увеличи с още 3.3% през 2015 г. до 1.58 млрд. метр. тона. Обръщайки тенденцията си на растеж от 6.1% през 2013 г., явното потребление на стомана в Китай се очаква да се забави до 3% през 2014 г. и 2.7% през 2015 г. Налице е непрекъснат спад след държавния контрол над свръхпроизводството и замърсяването в стоманодобива. (Market Realist)
Източник: Други (15.08.2014)

Wuhan Iron ще инвестира 5 млрд. долара в Индонезия през 2014 г. Китайската Wuhan Iron и Steel Corporation планира да инвестира 5 млрд. долара тази година за изграждане на интегрирана фабрика в Индонезия. М.С. Хидаят, министър на промишлеността в Индонезия заяви: "Компанията извършва проучване за осъществимост на проекта и сега оценява мястото за предприятието. Тя търси място, което е близо до пристанище със специфична дълбочина, достатъчна енергоснабденост и съпътстваща инфраструктура." Той добави, че "развитието на интегрирания завод на Wuhan ще се проведе заедно със създаването на индустриален парк от 1500 хектара". Той препоръча Източна Ява като потенциално място за предприятието поради наличието на необходимата инфраструктура и сравнително лесен достъп до суровините в Калимантан, северно от Източна Ява. Хидаят добави, че Wuhan вероятно ще обедини усилията си този път с индонезийския конгломерат Sinar Mas Group за изграждането на комбината. "Ще отнеме няколко години постепенно да се изгради заводът, която ще произведе до 5 млн. тона железни и стоманени продукти с различни приложения, включително за автомобилния сектор и корабостроенето.“ (Jakarta Post)
Източник: Други (18.08.2014)

Индия ще убеждава компаниите да върнат отнетите въглищни блокове За да рестартира търговете за въглищните блокове, правителството ще убеди компаниите да върнат отнетите въглищни мини. От 61 въглищни блокове, отнети от правителството, само 8-9 са били върнати, а в редица случаи, компаниите са завели съдебни дела срещу тези заповеди. В момента са регистрирани 94 такива случаи. Според Министерството на енергетиката, правителството ще убеди компаниите да върнат тези блокове така, че правителството да може да започне процеса на търг. Блоковете, които са били отнети от фирмите, не са достатъчни за провеждането на търгове и не биха могли да привличат оферти. Служителят каза, че "процесът на аукциона е замразен поради липсата на стойностни въглищни блокове", добавяйки, че 8-9 могат да бъдат задържани от Coal India. Досега правителството е отнело 80 въглищни блока. Тези мини са били взети обратно след препоръки, от комитет, които е разглеждал изпълнението. (PTI)
Източник: Други (18.08.2014)

България е първенец по добив на злато и мед в Европа България е на първо място по добив на мед и злато в Европа. Страната ни е и сред лидерите на Стария континент и по рудодобив. Това показват данните на Българската минно-геоложка камара, обявени по повод професионалния празник на всички работещи в добивната промишленост, който ще се чества днес. Датата е избрана по предложение на пернишките въглекопачи, припомнят от браншовата организация. В сектора работят близо 24 000 души като през миналата година е отчетен ръст в средната работна заплата в бранша. Близо 600 са установените минни находища у нас. Въпреки добрите резултати при добива на злато и мед обаче, у нас въглищата си остават основната суровина, която се добива.
Източник: Money.bg (19.08.2014)

BHP Billiton отделя нова компания за 14 млрд. долара Минният гигант BHP Billiton обяви, че ще отдели част от активите си в самостоятелна компания за 14 млрд. долара. Преструктурирането цели да опрости глобалните операции на групата. Финансовият директор на BHP Греъм Кър ще оглави новата фирма, която ще управлява дейността с алуминий, манган, никел и сребро. Тя ще бъде базирана в Пърт, ще се листва на Австралийската фондова борса и ще има 24 000 служители и подизпълнители. "Така ще подобрим производителността си бързо и ефективно", обяви изпълнителният директор на BHP Андрю Макензи. От BHP също коментираха, че чрез отделянето гигантът ще съсредоточи бизнеса си в добива на желязна руда, мед и въглища, които осигуряват по-голямата част от печалбата й - 96%. Групата отчете повишение от 23% на годишната си печалба до 13.8 млрд. долара, макар цените на основните суровини през тази година да бяха по-ниски. Въпреки това резултатите са по-ниски от прогнозите на анализаторите. Глобалната централа на BHP е в Мелбърн, а акциите й са листвани в Лондон и Австралия. (BBC)
Източник: 3e-news (20.08.2014)

Световният добив на стомана нарасна с 1.7% спрямо същия период година по-рано Световното производство на стомана нарасна с 1.7% през юли спрямо същия период година по-рано, движен основно от нарастването на китайската продукция, заявиха от Световната асоциация за стомана (WSA). Стоманата се използва в повечето промишлени процеси и е важен показател за икономическата активност. Най-новите данни показват, че производството на стомана достигна 136.8 млн. тона през миналия месец. Продукцията се е увеличила с 1.5% в Китай, който добива половината от цялата стомана по света. Украйна, която страда от няколко месеца от интензивни боеве между проруските бунтовници и правителствени войски в размирната си източна част, отчете нетен спад от 11.7% до 2.5 млн. тона. Повечето от стоманата, добивана в Украйна е от източната част на страната. Продукцията в Русия нарасна с 8.1% до 6.2 млн. тона. Производството е стабилно в Япония - 9.3 млн. тона, но е нараснало с 1.5% в Южна Корея до 68.3 млн. тона, а добивът в Индия нарасна с 1.7% до 7 млн. тона. (AFP)
Източник: Други (21.08.2014)

Vale си осигури ключов лиценз за водещо разширяване на мина за желязна руда Бразилската Vale, най-големият производител на желязна руда в света, си осигури ключов лиценз за околната среда за разширяването с 90 млн. тона годишно на водещата му мина за желязна руда в комплекса Карахас, в северната част на щата Пара. Планът на стойност почти 20 млрд. долара се очаква да започне производство през 2016 г. и да достигне пълния си капацитет от 90 млн. тона годишно през 2018 г. (почти една трета от съществуващия годишна продукция на Vale). Компанията заяви, че регулатора за околната среда на Бразилия Ibama е дала предварително разрешение за плановете да разшири проектите си N4WS, N5S, Morro I и Morro II в комплекса Карахас, които общо ще дадат на Vale допълнителни 1.8 млрд. тона. Разширенията се считат за жизненоважни за Vale, тъй като губи пазарен дял от Rio Tinto и BHP. Карахас, в отдалечен ъгъл на тропическите гори на Амазонка, в момента притежава най-големите желязорудни находища в света със 7.2 млрд. тона доказани и доказуеми резерви. Тя допринася за 35% от годишния рудодобив от над 300 млн. тона за Vale. (mining.com)
Източник: Други (22.08.2014)

Скандален бизнесмен почина мистериозно вчера около 10 часа в Слънчев бряг на брега на морето. Кристиян Младенов, осъден за наркоаферата "Опицвет", влезнал във водата, когато изведнъж се строполил в плиткото. Според запознати вероятно му е прилошало. Все още не е ясна причината за смъртта му. Една от версиите е, че става въпрос за диабетичен шок. От полицията не потвърдиха, нито пък отрекоха дали става въпрос за столичния бизнесмен. Кристиян Младенов нашумя като основно действащо лице в една от най-скандалните наркоафери у нас. Той бе осъден за разбитата фабрика за амфетамин край село Опицвет. През декември 1997 г. антимафиоти атакуват химична лаборатория и откриват готови 313 кг амфетамин база и два работещи реактора, заредени със суровини. Арестуван е инженер-химикът Валери Величков. След това Националната следствена служба стига до извода, че главен организатор на лабораторията е Кристиян Младенов, който обаче два дни преди акцията е напуснал страната за сватбено пътешествие. Той е обявен за общодържавно издирване и даден на Интерпол. На 4 февруари 1998 г. Младенов е задържан на унгарско-австрийската граница. На 30 март 1998 г. е докаран в наш арест. Оказва се, че е имал условна присъда пак за амфетамини три години по-рано. В хода на делото магистратите установиха, че лабораторията в Опицвет е собственост на държавното предприятие "Българска фотография". То отдава под наем помещенията на Химическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", който пък ги предоставя на напълно законната си лаборатория за чисти реактиви. В нея работи на щат Величков, който се води в отпуск към момента на задържането. По делото е установено, че за да бъде увеличен капацитетът на производство на чисти реактиви, в базата е монтирано общо химическо оборудване. С тази доставка се занимава познатият на Величков Максим Шлезингер. В началото и той бе арестуван, но после остана само свидетел. Според обвинението в началото на 1997 г. поръчките към лабораторията намаляват и именно тогава се появява Кристиян Младенов. Той предлага оферта за синтезирането на прекурсора бензил-метил-кетон (БМК). Веществото е посочено като 1-фенил-2 пропанон в списък 1 на приложението към Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества. Преди години Младенов беше в Управителния съвет на футболния клуб "Локомотив" (Сф) и много близък със собственика Николай Гигов. След аферата "Опицвет" обаче Младенов беше освободен от ръководството на столичните "железничари". След като излезе от затвора, той внезапно се захвана с металургичен бизнес и дори купи фалиралия гигант "Кремиковци". Сделката стана миналата година. Фирмата, през която Младенов придоби дяловете на "Кремиковци", е "Крис Мит". 47-годишният бизнесмен се нанесе и в просторен палат в "Бояна", който преди беше собственост на наркобоса Поли Пантев.
Източник: Стандарт (25.08.2014)

Назначават нови миньори в Родопите Нови около 30 работници ще бъдат назначени в рамките на следващия месец във възобновилия работа рудник "Върба-Батанци", където в момента вече работят около 130 човека. Това съобщи Сергей Атанасов, изпълнителен директор на "ГОРУБСО - Мадан", която е собственик на мината. След като добивът от "Върба-Батанци" бе възстановен след 15-годишно прекъсване, за миналия месец са били изкопани 2.5 хил. тона оловно-цинкова руда. Очаква се за август добивът да нарасне с още 1000 тона. До края на годината в мината ще работят 180-190 човека, а добивът ще достигне 7-8 хил. тона на месец.
Източник: Стандарт (25.08.2014)

Наливаме 15 млн. в находище над Златоград Николай Вълканов, председател на съвета на директорите на "Минстрой холдинг" Днес откриване рудника "Батанци", за който получихме концесия преди две години. Това е една изстрадана концесия, процедурта започна още 2005 г. През 2009 г. не можахме да я получим, едва 2012-а ни я даде правителството. Много изстрадана беше тази битка и затова можем да кажем с много голямо удоволствие, че откриваме рудник само за две години. Работните места на този етап са 150, това е началото - постепено ще нараснат до 400-500 души в рамките на няколко месеца, но това ще стане поетапно. Днес вадим руда от двата участъка - от "Върба" и "Батанци", после ще почнем и от шахта "Батанци" и шахта "Върба", но след няколко месеца. Хубавото е, че в тези 2 години е възстановено абсолютно всичко, двете шахти, поздземни машини, целият подземен комплекс, армировка на шахтите, ново оборудване, за което инвестицията е над 10 млн. лв. само дотук. Паралелно работихме и по Горубсо Мадан и от фалирало предприятие през 2012 г., когато го купихме от Захариев, днес то е водещо в рудодобива. Само преди седмица на 18 август Горубсо-Мадан получи награда за най-бързо развиващо се предприятие, с най-голям ръст на производителност в рудния отрасъл в цялата страна. През това време успяхме да го направим водещо, така че двете предприятия общо ще могат да дават около 2 хиляди тона концентрат месечно или 25 хил. тона руда. През 2014 г. завършваме Горубсо-Мадан и "Върба-Батанци", а през 2015 г. започваме да инвестираме в трето находище - "Печинско" над Златоград. В Горубсо-Мадан и "Върба" за 2 години са инвестирани общо 52 млн. лв. с нашите партньори от КЦМ Пловдив. Инвестицията в "Печинско" ще бъде от порядъка на 15 млн. лв. в близките две години. Изключително щастлив и доволен съм, както се казва за един мъж - трябва да посади дърво, да построи къща и да отгледа син. А това днес, което пускаме, е повече от удоволствие, това ми е била мечта - да възродим рудодобива в Родопите и съм изключително горд и щастлив. Количеството на среброто във "Върба" е по-голямо, но още няма да кажа колко.
Източник: Стандарт (25.08.2014)

Американските стоманопроизводители спечелиха антидъмпингово дело Международната търговска комисия на САЩ гласува за налагане на антидъмпингови мита срещу вноса на стоманени тръби от шест страни, за освобождаване на две, присъждайки победа на местните производители, които се оплакват, че евтиния внос подбива цените им. Страните, чиято стомана ще бъде предмет на мито са Индия, Южна Корея, Тайван, Турция, Украйна и Виетнам. Филипините и Тайланд ще бъдат освободени. Саудитска Арабия отпадна от по-ранна жалба. Решението дава на Министерството на търговията на САЩ зелена светлина да наложи такси до 118% върху тръбите и се очаква да даде тласък на местния бизнес. Стоманодобивните компании в САЩ подадоха жалба през 2013 г., след като вносът на тръбите, използвани в добива на нефт и газ се повиши заради опита на чуждестранните производители да спечелят от бума на шистовия газ в САЩ. Вносът на "тръби за нефтената промишленост" (OCTG) се удвои миналата година и възлиза на близо две трети от пазара в САЩ, според American Iron and Steel Institute. (Reuters)
Източник: Reuters (25.08.2014)

Боливийска фирма ще плати на JSPL 22.5 млн. долара Jindal Steel Bolivia, поделение на Jindal Steel and Power, е спечелила дело за над 22.5 млн. долара в арбитражен съд срещу държавната минна компания Empresa Siderurgica del Mutun (ESM). Jindal Steel Bolivia бе оправдана във връзка с инвестиция в проекта El Mutun в Боливия от международен трибунал, който е наредил плащане на над 22.5 млн. долара от ESM на Jindal. Jindal започна арбитраж преди Международната търговска камара (ICC) в Париж и искаше възстановяване на 18 млн. долара главница плюс лихва, свързани с незаконното инкасиране на банковите гаранции. На 6-ти август 2014, Съдът на ICC се съгласи да предостави главницата плюс лихва за общо 22.5 млн. долара. През 2007 г. JSPL влезе в съвместно предприятие с боливийската държавна ESM и друга държавна фирма, което да разработва и използва мината за желязна руда El Mutun с резерви от около 40 млрд. тона желязна руда в източната част на Боливия. Компанията също така планираше да създаде завод за стомана с капацитет 1.7 млн. тона годишно, заедно с други съоръжения за обратна интеграция с инвестиция в размер на 2.1 млрд. долара. (Deccan Herald)
Източник: Други (27.08.2014)

Компанията „Асарел-Експлорейшън“ ще вложи 1,9 млн. лева в проучване за добив на полезни изкопаеми в площ „Боримечково“. Това стана ясно днес след като правителството одобри издаването на разрешение за проучване за три години. Теренът се намира в района на общините Пазарджик, Панагюрище и Лесичово. В проучването на терена дружеството ще вложи и 120 000 лева по мероприятия за опазването на околната среда. Вследствие на предоставянето на разрешението ще бъдат създадени нови работни места и заетост на инженерно-технически персонал в общината, както и ще бъде увеличен и суровинният потенциал на страната, обясняват от правителствената пресслужба.
Източник: econ.bg (28.08.2014)

Металургия К100: Разнородна сплав Продължаващ спад в черната металургия и сравнително стабилно производство на цветни метали. Такава най-общо е картината в сектора през 2013 г., която за поредна година показва как възможността на цветните метали да достигат до по-далечни пазари помага на производителите да останат по-незасегнати от кризата, отколкото стоманодобивните предприятия. Нещо повече - цветната металургия, която през миналата година достига нивата си от сравнително силната 2011 г., успява донякъде да компенсира спада в черната, така че като цяло секторът се представя по-добре от предходната година. Положителни са данните за износа на цветни метали, включително на прокат, който е с по-висока добавена стойност. Стоманодобивът обаче остава слаб, което е отражение на свитите пазари в Европа и сигнал, че индустрията все още не се е възстановила. Негативен ефект върху местните производители през миналата година оказа поевтиняването на металите на световните пазари, както и високите цени на електроенергията в страната, които правят продукцията неконкурентна. Малък светъл лъч е прекратяването на нерегламентирания внос на черни метали и схемата за източване на ДДС през 2012 г., което донякъде разшири вътрешните пазари за производителите през миналата година, каза председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Финансов ефект Най-голямото металургично предприятие в страната - "Аурубис България" (бившият медодобивен комбинат в Пирдоп, който е част от германската група Aurubis), отчита с над 10% по-ниски приходи през миналата година. Спадът обаче не се дължи на по-слаби оперативни резултати, тъй като приходите от основната дейност се увеличават с 3% до 4.4 млрд. лв., а на трикратното намаление на финансовите приходи заради оптимизиране на хеджиращите операции, което води и до по-ниски финансови разходи, обясниха от компанията. Въпреки това печалбата намалява пет пъти. Първият сигнал за това дойде още когато компанията майка Aurubis публикува отчета си за финансовата 2012-2013 г., която приключва в края на октомври, където на ниво група беше отбелязан спад на продажбите и печалбата. "Както отчетохме още тогава, понижението се дължи на трудната макроикономическа обстановка, рязкото поевтиняване на металите, значителния спад в цените на сярната киселина и таксите за рафиниране на меден скрап и плановото затваряне на завода в Хамбург за мащабна модернизация. Не на последно място енергийните разходи, които са голямо перо за компанията, определено се отразиха на печалбата", коментира през юни вече бившият изпълнителен директор на "Аурубис България" Никола Треан. В края на юли той беше заменен от Тим Курт. Прогнозите за тази година на Aurubis са, че световната икономика вероятно ще продължи да се възстановява, което ще се отрази положително най-вече на индустриализираните страни. Това би трябвало да има положителен ефект върху българското предприятие, тъй като то работи основно за германската централа. Именно на него до голяма степен се дължеше увеличението на българския износ за Германия през 2013 г., който за пръв път надвиши вноса. Като цяло от компанията предвиждат пазарът на мед да остане балансиран, а предлагането на концентрат от мините да е достатъчно голямо, което означава повече бизнес и по-добри цени за металургичните рафинерии, включително за "Аурубис България". През тази година трябва да приключи и инвестиционната програма за 44.2 млн. евро, която компанията започна през 2009 г. и която ще увеличи капацитета за преработка на концентрати с над 20%. Модернизацията и инсталирането на допълнително оборудване вече завърши, но за да може да се използват 100% от мощностите, трябва да приключи и екологичната част на програмата, за която са предвидени 60% от сумата. Добавена стойност Въпреки лекия спад на приходите, който отчита, "София мед" (част от гръцката металургична група Viohalco) се изкачва с една позиция и за пръв път излиза на второ място в класацията за 2013 г. Там предходната година беше друго дружество от групата - "Стомана индъстри". "Главната причина за ръста на продажбите е разнообразяването на продуктовата гама", каза Антон Петров, представител на Viohalco за България. Компанията произвежда продукти от мед, цинк и сплави, а сред нововъведенията са листа и рулони цинк-титан. Продуктите на предприятието са с висока добавена стойност и почти цялата продукция (96%) е за износ. "София мед" обаче увеличава загубата си повече от два пъти, главно заради понижението на цените на суровините на Лондонската борса за метали. "Това влияе положително на оборотния капитал и паричните потоци, но, от друга страна, и съгласно международните счетоводни стандарти води до обезценка на материалните запаси и съответно отчитане на загуба за периода", обясни главният финансов директор Сергей Влайков. Външните пазари стоят и зад 8-процентния ръст на приходите на шуменския завод "Алкомет", който е седми в секторната класация. През миналата година производителят на валцовани и пресовани алуминиеви продукти разшири продажбите си в Европа, като започна да изнася за Португалия и Ирландия. "Стабилни останаха продажбите в Германия, а ръст имаше в Полша, Франция и други държави", каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. През 2012 г. компанията въведе в производство нов стан за валцови изделия, който заедно с модернизацията в леярния цех доведе до ръст на продукцията на валцовия цех и съответно на продажбите. "Очаква се постепенно увеличение и на пресовото производство заради започващата там модернизация", каза Динев. Проектът включва и подобрения в матричното производство. Печалба по две На фона на падащите цени на металите впечатление прави ръстът на приходите на КЦМ. Причината за това е мащабният проект за модернизация, който компанията започна през 2012 г. и който се оценява на около 200 млн. лв. Това е най-голямата инвестиция, правена в КЦМ през последните 50 години, и включва пълно подновяване на цинковото производство и изграждане на нов оловен завод. Ефектът от проекта се вижда и в печалбата на дружеството, която през миналата година нараства повече от два пъти. В резултат на това компанията отчита най-високата рентабилност сред металургичните предприятия в топ 25. Токов удар Приходите на единствения производител на течна стомана в страната "Стомана индъстри" (част от Viohalco) продължават да намаляват заради скъпата електроенергия. "Оттам спада конкурентоспособността и се ограничават страните, до които продуктите могат да достигнат", обясни представителят на Viohalco Антон Петров. Към това се добавя и свитото производство на стомана в Европа, което е сигнал, че индустрията все още не се е възстановила, смята Паунова. В същото време "Стомана индъстри" успява да намали загубата си със 7.5 млн. лв., което по думите на Петров се дължи на по-добата организация. В доста по-силна позиция е друго предприятие от черната металургия - "Промет стиил", което се нарежда на пето място в секторната класация. Приходите му рязко се увеличават и то успява да свие загубата си повече от три пъти през миналата година. Заводът край Бургас работи със заготовки от Украйна и според Паунова засега няма проблем с доставките въпреки ситуацията в бившата съветска република. Една от причините за по-доброто представяне на предприятието е, че за разлика от "Стомана индъстри" то работи изцяло на газ и няма електропещи, което го прави доста по-независимо от поскъпването на електроенергията. Добивно изключение Единственото рудодобивно предприятие, което предостави финансовите си резултати и участва в класацията, е "Дънди прешъс металс Челопеч" (преди "Челопеч майнинг"). През миналата година то увеличи добива с 12% до рекордните над 2 млн. тона руда в резултат на приключилата през 2012 г. модернизация. Въпреки това приходите му намаляват с почти една пета, а печалбата спада с над 40%. По думите на изпълнителния директор Николай Христов причината за това е понижението на цените на металите. Компанията добива основно злато и мед, както и сребро в по-малки количества. От отчета на канадската компания майка Dundee Precious Metals става ясно, че отрицателният ефект от поевтиняването на металите се оценява на повече от 60 млн. долара. В същото време производствените разходи в Челопеч са намалели с 12% на тон продукция, главно заради по-ниските транспортни разходи, след като беше инсталирана подземна лента за извозване на рудата, както и на по-малките разходи за поддръжка. Групата на търговците Най-динамичната компания в секторната класация - "Хъс", работи основно в търговията с метали и скрап, въпреки че се занимава също и с обработка на черни метали. Тя обаче е изключение, тъй като масово резултатите на търговците се влошават. Такива са почти всички компании след "Хъс" в класацията, където приходите са преобладаващо надолу. Независимо от това "Хъс" отчита близо 45% ръст на приходите. "Увеличението се дължи основно на приходите ни от продажби в чужбина и на това, че разработихме външните пазари", каза финансовият директор Таня Кралева. През 2013 г. компанията е привлякла нови клиенти в Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Хърватия и Унгария. За резултатите през миналата година леко влияние имат и приходите от продажби, които компанията е направила за зареждане на закупеното от нея предприятие "Металснаб" (на 23-то място в класацията и също с растящи приходи). По думите на Кралева тенденцията е да се залага на външнотърговска дейност, тъй като вътрешният пазар е ограничен. Въпреки това не липсват сделки и в страната. През миналата година "Хъс" е увеличила наличностите на стоки, така че да може бързо да реагира на поръчки. "Това обикновено са големи клиенти и на практика около една трета от стоката се реализира почти веднага", обясни Кралева. За тази година компанията очаква увеличение на приходите от продажба на продукция, след като новото производство в Лом заработи на пълна мощност. Преди две години "Хъс" закупи терена и сградите на неработещия "Балканкар Рекорд-Дунав" и започна изграждане на завод за производство на тръби, като част от проекта е финансирана с европейски средства. С пускането на производството компанията прогнозира продажбите й на външния пазар да нараснат със 70-80%, като се привлекат нови клиенти в Европа. Основен фактор за това е близостта на река Дунав, по която компанията ще изнася продуктите си. "Като цяло приходите от продажби на продукция ще нараснат около 20%, а при продажбите на стоки не очакваме значителна промяна", каза Кралева. Сериозен спад обаче отчита следващата компания в класацията - търговецът на скрап "Металвалиус", която за 2012 г. беше отличник на сектора по ръст на приходите. Компанията е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet и е свързана с групата Viohalco. По-ниски са приходите и печалбата и на "ТисенКруп Юпитер стомана", която е част от бизнес групата ThyssenKrupp Materials International. Извън челната десетка тази година остава и "Норд фероиндъстри". Най-фрапиращ спад сред търговците за 2013 г. отбелязва "Метал трейд България" (над 99%), която доскоро беше собственост на "Хъс" и "Интерком груп". Справка в Търговския регистър показва, че преди месец "Хъс" е продала дела си във фирмата и сега остава само варненска собственост. Самата "Интерком" също понижава резултатите си, но остава сред големите търговци на метали. Въпрос на политика Бъдещето на металургията тази година до голяма степен зависи от енергийната политика на правителството. "Отдавна водим разговори с изпълнителната власт, но засега резултат няма", каза Петров, който е и председател на БАМИ. Сред обсъжданите идеи е въвеждането на нови тарифни планове, които да намалят разходите за ток на големите индустриални потребители, тъй като скъпият ток засяга всички енергоемки производства. Друг вариант е въвеждането на пакетни енергийни услуги и мерки, които да са в полза и на двете страни. Например предприятията, които могат да работят през нощта, да го правят, за да спестят разходи за включване и изключване на мощности, срещу което да получават облекчени условия. Междувременно обаче, вместо да облекчат индустрията, решенията на управляващите доведоха до допълнително поскъпване на електроенергията за бизнеса. Стимулирането на износа на ток чрез премахване на т.нар. задължения към обществото (надбавката за зелена енергия) и цената за достъп до мрежата високо напрежение доведоха до изкуствено завишаване на цените вътре в страната независимо от по-слабото потребление на електроенергия. По данни на БАМИ цените на търговете за електроенергия са скочили с над 10%. От сектора се оплакват още от изкуствено ограничаване на вноса на електроенергия чрез капацитета на преносните съоръжения. На европейско ниво през април Европейската комисия публикува насоки за подкрепата, която държавите могат да оказват на индустрията, за да намалят разходите им за зелена енергия, като в същото време се гарантира постигането на климатичните цели до 2020 г. Редица европейски държави и в момента прилагат подобни модели. В България обаче те все още остават на ниво дискусии.
Източник: Капитал (28.08.2014)

Китай и САЩ повишават световния стоманодобив през юли Световният добив на сурова стомана се повиши за шести пореден месец през юли, като ръста в Китай и САЩ компенсира спада в ЕС, според доклад на World Association Steel (WSA). Силен ръст в целия Близък Изток и Африка също подкрепи растежа. Въпреки това, темпът на нарастване се забавя на месечна база през отчетния месец. Според международната търговска организация за производство на чугун и стомана, добивът на сурова стомана за 65 отчетни страни нарасна с 1.7% на годишна база през юли до 137 млн. тона (Mt). Това следва ръст от 3.1% миналия месец. По региони, производството рисува като цяло позитивна картина с ръстове във всички области с изключение на Европейския съюз. Растеж се наблюдава при всички големи азиатски производители, с изключение на Япония - вторият по големина производител – където добивът е без промяна с 9.3 Mt. Високите данъци върху продажбите се отразяват на потреблението на стомана там. Добивът в Китай - най-големият производител на стомана в света - се покачи с 1.5% на годишна база до 68.3 Mt през юли. (Zacks Equity Research)
Източник: Други (28.08.2014)

Индийски проект губи пари и Мозамбик иска да го облага с данък Финансовият директор на Steel Authority of India Limited (SAIL) разкри загубите, които носи в момента въгледобивната Benga в провинция Тете в Мозамбик. Анил Чодари съобщи, че производствените разходи на Benga са 165 долара на тон, докато текущата пазарна цена е около 130 долара на тон, което означава, че Benga губи около 35 долара на всеки тон добив. Операцията в Мозамбик има резерви от 2.6 млрд. тона, 70% от които са металургични въглища, използвани за производство на стомана. SAIL е едно от държавните дружества, които са партньор в International Coal Ventures Limited (ICVL), която е със специална инвестиционна цел, създадена по инициатива на индийското Министерство на стомана с цел придобиване на активи за металургични и термични въглища в други страни, за да се осигури доставката за Индия. Другите компании, които са партньори в ICVL са Coal of India Limited, Rashtriya Ispat Nigam Limited (RINL – стоманодобивно предприятие), the National Mineral Development Corporation (NMDC) и NTPC (най-големият производител на електроенергия в Индия), като всички са изцяло или основно държавни. (Mining Weekly)
Източник: Други (29.08.2014)

САЩ изоставя планираните мита за специализирана стомана от Япония, Германия Съединените щати няма да продължат с планираните мита за внос на специализирана стомана от Япония, Германия и Полша след като Международната търговска комисия на САЩ установи, че вносът от тези страни не наранява интересите на местната индустрия. Министерството на търговията постави антидъмпингови мита върху вноса на електротехнически (магнитни) стомани, които се използват предимно в големите и средни електрически електро трансформатори, но ITC ги отмени. Решението засяга компании, сред които Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp, JFE Steel Corp и немската ThyssenKrupp Steel Electrical Steel, подразделение на ThyssenKrupp AG, всички от които бяха замесени в спора. Японският информационен център за стомана, организация на японската стоманодобивна промишленост в САЩ, приветства решението, което дойде след жалба, подадена от AK Steel Corp, Allegheny Ludlum Corp и профсъюза United Steelworkers. През 2013 г., вносът от Германия е около 4.1 млн. долара, от Япония 41.1 млн. долара и от Полша 1.9 млн. долара, според данни на Министерството на търговията на САЩ. (Reuters)
Източник: Reuters (29.08.2014)

"Аурубис България" с лек ръст на производството Производството в медодобивния завод "Аурубис България" в Пирдоп (част от Aurubis) се е увеличило като обем през деветте месеца до края на юни. Това показва междинният отчет на германската група за финансовата 2013/2014 г. Документът не включва данни за финансовите резултати на отделните заводи, но като цяло Aurubis отчита понижение на печалбата преди данъци (EBT). За третото тримесечие обаче резултатите се подобряват. Количествата концентрат, които са били преработени в завода в Пирдоп, са се увеличили с 1% и са достигнали 884 хил. тона за първите девет месеца на финансовата година. Освен че преработва произвеждания в страната концентрат, предприятието внася и значителна част от необходимите му суровини. Компанията отчита ръст и в производството на сярна киселина, която се получава като страничен продукт след преработка на отпадни газове. Там увеличението е с 1.6% до 902 хил. тона. С 2.4% се е повишило и производството на катодна (рафинирана) мед, достигайки 173 хил. тона за деветмесечието. През този период имаше кратко прекъсване на работата в металургичното производство за ремонт, който се изисква по закон. От отчета става ясно, че ремонтът е протекъл според графика.
Източник: Капитал (31.08.2014)

Производството в медодобивния завод "Аурубис България" в Пирдоп (част от Aurubis) се е увеличило като обем през деветте месеца до края на юни. Това показва междинният отчет на германската група за финансовата 2013/2014 г. Документът не включва данни за финансовите резултати на отделните заводи, но като цяло Aurubis отчита понижение на печалбата преди данъци (EBT). За третото тримесечие обаче резултатите се подобряват. Заводът в Пирдоп Количествата концентрат, които са били преработени в завода в Пирдоп, са се увеличили с 1% и са достигнали 884 хил. тона за първите девет месеца на финансовата година. Освен че преработва произвеждания в страната концентрат, предприятието внася и значителна част от необходимите му суровини. Компанията отчита ръст и в производството на сярна киселина, която се получава като страничен продукт след преработка на отпадни газове. Там увеличението е с 1.6% до 902 хил. тона. С 2.4% се е повишило и производството на катодна (рафинирана) мед, достигайки 173 хил. тона за деветмесечието. През този период имаше кратко прекъсване на работата в металургичното производство за ремонт, който се изисква по закон. От отчета става ясно, че ремонтът е протекъл според графика. Подразделението за мед Общите приходи на подразделението за първична мед, което освен завода в Пирдоп включва и предприятията на групата в Хамбург (Германия) и Олен (Белгия), са се понижили с 3.1% в сравнение с година по-рано и са достигнали 5.6 млрд. евро. Само за третото тримесечие обаче (април - юни) се наблюдава ръст от 9%. По принцип приходите на подразделението зависят главно от цените на преработваните метали. С 42% се е понижила EBT, която към края на деветмесечието е била 66.1 млн. евро. Причината за спада е спирането на работа за поддръжка и ремонт в завода в Хамбург миналата есен, както и последвалите временни прекъсвания. Ефект върху резултатите на подразделението са оказали и по-ниските такси за рафиниране на меден скрап и пониженото търсене на сярна киселина в световен мащаб. Само за третото тримесечие обаче EBT е нараснала три пъти и половина до 38.8 млн. евро. Това е станало благодарение на по-високите цени за преработка на концентрат, макар че те не са могли да компенсират по-ниските нива през първото и второто тримесечие на финансовата година, се посочва в отчета. Резултатите на групата Приходите на групата Aurubis са се понижили с 13% до 8.4 млрд. евро за деветмесечието главно заради по-ниските цени на металите. С 43% е намаляла и EBT, която е достигнала 75 млн. евро. От тази сума обаче 48 млн. евро са реализирани през третото тримесечие (април - юни) в сравнение със загуба от 9 млн. евро предходната година. "След две слаби първи тримесечия ние възстановихме цялостното си положително развитие и се върнахме до нормалните нива през третото тримесечие", посочва в съобщение Питър Вилбранд, председател на управителния съвет. За тази финансова година, която ще приключи в края на септември, групата очаква по-висока печалба.
Източник: Капитал (01.09.2014)

Руският газов монополист "Газпром" започна в понеделник строежа на магистралния газопровод "Силата на Сибир", който ще е с дължина от почти 4 хил. км и капацитет за транзит на 38 млрд. куб. м и ще доставя суровина до руския Далечен Изток и Китай, предадоха руските медии. В тържествената церемония участва руският президент Владимир Путин, според когото строежът на "Силата на Сибир" ще помогне за газификацията на руските региони в Сибир и в Далечния Изток, а в перспектива ще позволи обединяването на газовите мрежи в страната в едно и да пренасочва енергийните ресурси според световната конюнктура. "Силата на Сибир" е тръбопроводтна система за транзит на природен газ, добиван край Якутск и Иркутск. Дължината на газопровода ще бъде 3 968 километра. Общият обем на инвестициите в строителството на съоръжението и развитието на прилежащата инфраструктура ще достигне 55 млрд. долара, съобщи по-рано министърът на енергетиката Александър Новак. "Силата на Сибир" се очаква и да пренася договорените през май 2014 г. между "Газпром" и китайската "СиЕнПиСи" (CNPC) тридесетгодишни доставки на 38 млрд. куб. м природен газ годишно за Китай. "Газопроводът ще позволи не само да се увеличат експортните доставки и да се разшили географията на нашия експорт на въглеводороди, но и ще позволи да се направи още една сериозна крачка в газификацията на собствената ни страна", каза по-рано през деня Путин при среща със студенти от Североизточния федерален университет. По-думите му следващата крачка ще е "още по-интересна от икономическа гледна точка". "След като създадем мрежа от газопровода тук – в Далечния изток и в Сибир, ние ще имаме възможността да съединим европейската част на газопреносната мрежа с източната. И това от дава преимущество за осъществяване на потоци в зависимост от ситуацията на световните пазари – дали на запад повече и по-ефективно, или на изток", каза Путин пред студентите. Плановете на "Газпром" бяха да започне строежа на "Силата на Сибир" през това лято, като шефът на компанията Алексей Милер в средата на юни каза, че първата тръба на газопровода трябва да бъде заварена през август. Директните доставки на газ за Китай се очаква да тръгнат през 2019 г. Досегашните заявки от страна на Пекин са да започне своя участък от "Силата на Сибир" в първото полугодие на 2015 г. и да приключи строежа и въведе в експлоатация трасето още през 2018 г.
Източник: Медия Пул (02.09.2014)

Седем български компании са сред най-големите в Европа Седем български компании попадат в класацията на Deloitte на 500-те най-големи дружества в 18-те страни от Централна и Източна Европа. Най-предна позиция от българските дружества заема "Лукойл Нефтохим" - с приходи в размер на 3.862 млрд. евро. За 2013 г. компанията е на 30-о място. "Химимпорт" е втората българска компания в класацията - тя заема 41-ва позиция с приходи за 3.098 млрд. евро. "Аурубис" също попада сред Топ 100 в класацията, като заема 65-о място с приходи в размер на 2.272 млрд. евро. Останалите четири български компании са "ОМВ България", на 222-ро място с приходи от 917 млн. евро, "Булгаргаз", на 282-ро с приходи от 769 млн. евро, "ЧЕЗ Електро България", на 303-о място и 726 млн. евро приходи и "Нафтекс Петрол", на 438-мо с 540 млн. евро. Първите четири места в общата класация остават непроменени. Както и миналата година, начело е полската компания PKN Orlen въпреки отбелязан спад на приходите с 5.8% до 27 млрд. евро, следвана от унгарската MOL и чешката Skoda Auto. Четвърта е украинската Metinvest. Друга украинска компания - енергийната DTEK, напредва от седма до пета позиция. На шесто място е чешката CEZ, следвана от украинската Energorynok. На осмо, девето и десето място са три полски компании - Jeronimo Martins Polska, PGNiG и PGE. Най-голям напредък в класацията - с 259 позиции, постига Ford Romania, която скача до 170-о място.
Източник: Дарик радио (08.09.2014)

Nippon Steel ще рестартира предприятие Японският водещ производител на стомана Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp заяви, че планира да рестартира своя стоманодобивен завод Nagoya най-рано в петък, след като той бе спрян в резултат на пожар в сряда, пети инцидент тази година. Заводът Nagoya в централна Япония, който е построен през 1958 г. и допринася за около 15% от общото производство на стомана в страната, претърпя прекъсване на захранването и отделяне на дим четири пъти от януари до юли, пораждайки опасения за безопасността на старите съоръжения. Nippon Steel получи разрешение от местната полиция и префектура да възобнови дейността в завода, с изключение на една коксова пещ и свързаните с нея съоръжения, където е започнал огъня, при условие, че се гарантира сигурността и стабилността на съоръженията, каза говорител на компанията. "Планираме да рестартираме две други коксови пещи най-рано тази вечер, след осигуряване на безопасност и надеждност на съоръженията и постепенно да рестартираме други звена", каза той, добавяйки, че моментът на рестарт на всички съоръжения, не е ясен. (The News International)
Източник: Други (08.09.2014)

Индия ще бъде третият по големина производител на стомана догодина Индия ще стане третият по големина производител на стомана с инсталирани мощности за над 110 млн. тона годишно (mtpa) от следващата година, когато текущите проекти за разширение на SAIL и някои частни производители бъдат реализирани. Това е в съответствие с целта на правителството за постигане на капацитет от 300 mtpa, което да направи Индия вторият по големина производител на стомана в света до 2025 г., изпреварвайки САЩ, Япония и ЕС. Икономиката излиза от най-тежкото си забавяне от години и всички големи стоманени производители като Tata Steel, JSW и SAIL са направили подробни презентации на правителството, за да добавят още 100 mtpa стоманодобивен капацитет с инвестиция от над 100 млрд. долара за малко повече от 10 години. Текущият капацитет на Индия е 96 mtpa и произвежда 81 mtpa завършена стомана и 72 mtpa готови продукти. Изпълнителен директор на частна фирма заяви: "Правителството ни покани да обсъдим как капацитет да достигне 300 mtpa до 2025 г. Споделихме нашите планове за разширяване с тях. Министерството обеща да отстрани препятствията." (TNN)
Източник: Други (08.09.2014)

JSW Steel, ArcelorMittal в преговори за придобиване на най-големия производител на стомана в Италия Надпреварата за закупуване на затруднени стоманодобивни заводи в Италия постави индийския бизнес магнат Сажан Жиндал срещу световния стоманодобивен магнат Лакшми Митал. JSW Steel на Жиндал и най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal водят преговори за закупуване най-големият производител на стомана в Италия Ilva и вторият по големина Lucchini SpA. JSW Steel е написал писмо до специален комисар на Ilva Пиеро Гнуди за интереса към дружеството. Индийската компания също е в преговори да купи части от фалиралата Lucchini през последните няколко месеца. ArcelorMittal също се опитва да се докопа до тези проблемни, но евтини активи. Докато тежко задлъжнялата Lucchini фалира през 2012 г. на фона на падащите цени на стоманата и икономическа рецесия, Ilva на семейство Рива беше намесено в масивен скандал за това, че може да причини сериозни здравни проблеми в региона, защото пренебрегва закони за околната среда. И двете цели са поставени под "специална администрация" от италианското правителство, за да се избегне тяхното закриване и съкращения на работни места. (Economic Times)
Източник: Други (08.09.2014)

BHP Billiton и Rio Tinto губят милиарди Цената на желязната руда пада свободно, което е лоша новина за BHP Billiton и Rio Tinto, две от най-големите предприятия за желязна руда в света. Цената на суровината за стомана удари пет-годишно дъно по-рано тази седмица и продължава да намалява, достигайки 84.30 долара за тон. Общо цената на рудата намаля с 37.2% през годината досега. За Rio и BHP, падащата цена на желязната руда е притеснителна в краткосрочен план, но всъщност е добра новина в дългосрочен. Спад от 1 долар в средната цена желязната руда води до спад от 135 млн. долара в годишната нетна печалба след данъчно облагане на BHP Billiton и 122 млн. долара при Rio. От началото на тази година цената на желязната руда спадна с около 30 долара на тон. Така че, тези цифри показват, че падащата цена е струвала на BHP около 4 млрд. от годишната печалба, докато Rio е загубила 3.7 долара от годишната печалба. За съжаление, те могат да винят само себе си за попадащите печалби. Очаква се в резултат на нарасналия добив на четирите големи производители на желязна руда, включително BHP и Rio, 108 млн. тона допълнителни доставките по море да залеят пазара през 2014 г. Още 108 млн. тона ще се появят на пазара през 2015 г. (Yahoo! Finance)
Източник: Други (08.09.2014)

ABB ще инсталира системи за автоматизация в мина за желязна руда на Vale Бразилската минна компания Vale е възложила поръчка за 103 млн. долара на ABB да инсталира електрически и автоматизационни системи в мината й за желязна руда в планините на Карахас в северна Бразилия. Този ход идва след договор за 140 млн. долара за първата фаза на проекта S11D да инсталира автоматизационно и електрическо оборудване в завода за обработка и подстанцията за първично предаване. Съгласно последната сделка, ABB ще достави 230,000-волтова подстанция, за да се свърже мината към електрическата мрежа и 42 вторични подстанции. Компанията също така ще предостави двигатели за конвейерните ленти на мината. Тя ще разшири системата за електрификация в мината до багерите, повдигачите, насипвачите и конвейерната система. Шефът на подразделението ABB Process Automation Вели-Мати Рейникала заяви: "Сътрудничеството между подотделите по този проект дава възможност за силна електрическа и автоматизационна интеграция, ключов диференциатор за ABB." Залежите в S11D Carajas се очаква да предложат 90 млн. тона годишно при върхово натоварване на капацитета. (EBR)
Източник: Други (10.09.2014)

13 български компании в Топ 500 13 български компании попадат в тазгодишната класация на най-големите 500 фирми в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвяна от международния кредитен застраховател Кофас. "На фона на сравнително стабилните обороти на 500-те компании в класацията българските се представят по-слабо, което влияе и на позициите им. Като брой те вече са 13, докато преди две години са били 16, и всички те, освен новопостъпилите, отбелязват спад спрямо 2013 г.", каза Милена Виденова, управител на Кофас за България. "На най-предно място сред българските компании остава Лукойл Нефтохим Бургас, макар и вече на 22-ра позиция, а Аурубис България почти запазва статуквото въпреки ръста в оборота си. Единствено ОМВ България АД запазва позицията си непроменена, като има лек ръст в оборота от 3,1% и най-значителен ръст на нетната печалба от 410%", допълва тя. За подреждането на компаниите основният показател е оборота, но се отчитат и индикатори като брой на служителите и печалбата. Топ 500 на компаниите в ЦИЕ през 2013 г. са увеличили оборота си с 0,2% до над 644 млрд. евро. Нефтеният и газов сектор отново има най-много представители в класацията. 77 петролни гиганти генерират общ оборот от 162 млрд. евро. Спадът тук е с 3,4%. Строителният сектор води класацията на губещите отрасли. Само шест фирми от сектора са в Toп 500, с оборот 4,6 млрд. евро (-17,7%). Българската икономика се очаква да отбележи ръст от 1,6% през 2014 г. при 0,9% за 2013 г. През настоящата година търсенето на домакинствата се възстановява заедно с потребителското доверие, коментират от Кофас.
Източник: Стандарт (11.09.2014)

Rio Tinto очаква спад от 125 млн. тона на капацитета за желязна руда през 2014 г. Вторият по голем9ина производител на желязна руда в света Rio Tinto очаква другите компании в световен мащаб да намалят със 125 млн. тона капацитета си за желязна руда през 2014 г., приблизително колкото ще са новите доставки от Австралия и Бразилия. Цените на желязната руда паднаха с 38% до 5-годишно дъно тази година, до голяма степен заради пренасищане с евтина руда от топ производителите, Vale, Rio Tinto, BHP Billiton и Fortescue Metals Group. Спадът на цените беше по-дълбок и по-бърз, отколкото се очакваше, и големите и малки добивни компании прогнозираха, че производителите с високи разходи, най-вече в Китай, ще бъдат принудени да намалят производството в отговор на по-слабите цени. "Мисля, че има вече някои доказателства, със сигурност в Китай, Индонезия, Иран, Южна Африка и Австралия, свидетели сме как някои по-маргинални играчи вземат решения да намалят капацитета си", заяви главният изпълнителен директор Сам Уолш. (Reuters)
Източник: Reuters (11.09.2014)

Джаркханд нареди спиране на някои желязна мини Джаркханд е наредила закриването на 12 от своите 17 железни рудници, защото техните лизингови договори са изтекли, което е пореден удар върху местните производители на стомана, някои от които са принудени да внасят суровината поради слабите доставки у дома. Ограниченията на мините в Индия в щати като Гоа и Карнатака, заедно със закриването на мини в Одиша, ограничиха наличността на руда в страната, налагайки по-голям внос тази година, което би могло да спомогне за усвояване на част от излишъка в световното предлагане. Щатът Джаркханд е третият най-голям производител на желязна руда в Индия през фискалната година до март, с добив от около 21 млн. тона. Затворените мини, включително тези на стоманодобивните Tata Steel и Steel Authority of India Limited (SAIL), добиват 19 млн. тона от тхя. "Изпратени са уведомления за закриване на 12 мини. Те включват мини на Tata Steel и Steel Authority of India Limited," заяви служител на месната управа в Джаркханд. (Reuters)
Източник: Други (12.09.2014)

Южна Африка договори проучване за стоманодобивен завод с Китай Industrial Development Corporation (IDC) от Южна Африка подписа споразумение с китайската Hebei Iron & Steel Group (HISG) за изграждане на стоманодобивен завод в Южна Африка с общ производствен капацитет от 5 млн. тона. IDC обяви подписването на меморандум за разбирателство за провеждане на съвместно подробно предпроектно проучване "за стоманодобивен завод на зелено". IDC, институция собственост на правителството на Южна Африка за национално финансиране и развитие, създадена за насърчаване на икономическия растеж и развитието на промишлеността, заяви, че споразумението следва нейно предпроектно проучване за "ново съоръжение за желязо и стомана с ниска себестойност, въз основа на наличната евтини ресурси в Южна Африка ". Ако започне строителството на първата фаза на проекта, с капацитет 3 млн. тона, се очаква да струва 2.7 млрд. долара. Втората фаза, предвижда допълнителен капацитет 2 млн. тона и ще струва около 1.8 млрд. долара. Министърът на икономическото развитие на Южна Африка Ебрахим Пател, заяви: "Трябва да повишим нивото на конкуренция между местните производители на стомана, за да понижим цените на този критичен продукт и да избегнем монополното ценообразуване."( Out-law)
Източник: Други (15.09.2014)

Добивът на въглища в България намалява през последните години През последните три години добивът на въглища у нас намалява, показват данните на организацията на европейската въглищна индустрия Euracoal. Според последната статистика през миналата година у нас са добити 26,4 млн. тона лигнитни въглища и 2,1 млн. тона антрацитни въглища. За сравнение, година по-рано, през 2012 година, добивът на лигнитни въглища възлиза на 31 млн. тона, а на антрацитни – 2,3 млн. тона. Статистиката на асоциацията показва, че през 2011 година пък добивът на лигнитни въглища у нас е бил 34,5 млн. тона, на антрацитните – 2,4 млн. тона. През годините намалява и вносът на въглища – от 3,3 млн. тона през 2011 година до 1,7 млн. тона през миналата година. Като цяло данните на Euracoal показват намаление на добива на въглища през последните години в целия Европейски съюз (ЕС). През миналата година добивът на лигнитни въглища в 27-те страни на общността (без Хърватия) е бил 407 млн. тона, а година по-рано – 433 млн. тона. Намалява и производството на антрацитни въглища – от 128 млн. тона през 2012 година до 114 млн. тона през 2013 година. Леко се повишава обаче вносът – от 211 млн. тона до 216 млн. тона.
Източник: Инвестор.БГ (16.09.2014)

Severstal приключи продажбата на активи в САЩ за 2.3 млрд. долара Руската компания Severstal обяви, че е приключила продажбата на активите си в САЩ: дъщерните дружества Severstal Columbus LLC и Severstal Dearborn LLC, общо известни като Severstal North America, съответно на Steel Dynamics Inc и AK Steel Corporation. Сделките са на обща стойност 2.325 млрд. долара. Severstal, водещ производител на стомана и суровини за стоманодобива, заяви, че продажбата на Columbus и Dearborn "отключва значителни средства за акционерите на Severstal". "Бих искал да изразя благодарност към целия екип и на всеки служител на Severstal North America за многото постигнато заедно. Пожелавам Ви всичко добро и късмет във всичките Ви бъдещи начинания", написа изпълнителният директор на Severstal Алексей Мордашов на сайта на компанията. (ИТАР-ТАСС)
Източник: Други (17.09.2014)

Защо забавянето в Китай в недвижими имоти се отразява на американските компании Досега Китай имаше доминираща роля на световния пазар на стомана. Китай консумира половината от суровината в света като строителството е най-големият потребител. Китайската строителна индустрия консумира една четвърт от световната стомана. Забавянето в този ключов отрасъл донесе гибел за черната металургия в световен мащаб. Това доведе до излишък в Китай и другаде. Излишният капацитет доведе до ожесточена конкуренция сред стоманодобивните фирми и е основната причина зад спада в цените на стоманата. До май тази година, продадените застроени площи спаднаха с 9%. Но обявените за продажба се увеличиха с 25%. Спадът в продажбите с увеличеното предлагане не е положително за сектора на недвижимите имоти. Китайският индекс за климата при недвижимите имоти намалява. Той, заедно с китайския PMI, лихвените проценти и промишлена дейност са показатели, които инвеститори в компании като ArcelorMittal, United States Steel, AK Steel, Nucor и Steel Dynamics, SPDR S&P Metals и Mining ETF трябва да следят. (Market Realist)
Източник: Други (18.09.2014)

Tata Steel отваря нова производствена линия за автомобилна стомана Tata Steel откри нова производствена линия в своя стоманодобивен завод IJmuiden в Холандия, за да засили предлагането на скъпа стомана за автомобилния сектор и други пазари. Tata Steel инвестира 12 милиона евро в линията, която ще обработва до 400 хил. тона поцинковани (устойчиви на корозия) стоманени намотки годишно. Хенрик Адам, главен търговски директор на Tata Steel, заяви: "Тази инвестиция ще ни даде възможност да подобрим предлагането на висококачествени стомани, като същевременно подобрим и времето за доставка." Новата линия ни позволява да отговорим на най-строгите стандарти за качестви стомани, някои от които се използват от производителите на автомобили за каросериите и критични за безопасността компоненти. Тези стомани са често по-силни и по-тънки, което позволява на нашите клиенти да произвеждат повече превозни средства, по-леки и ефективни откъм разход автомобили. "Линията, която ще бъде краен процес след трите линии за горещо поцинковане в IJmuiden ще увеличи скоростта на обработка и надеждност на доставките, като същевременно подобри процесите в завода.“ (4- traders)
Източник: Други (19.09.2014)

Aurubis влага нови 75 млн. евро в Пирдоп Инвестиции в размер на близо 75 млн. евро ще направи догодина "Аурубис България" в завода си в Пирдоп. Това съобщи новият изпълнителен директор на компанията Тим Курт. Към момента планираните за 2015 г. инвестиции са за 25 млн. евро. Паралелно "Аурубис" подготвя и проект за ремонт на завода, който ще бъде на стойност почти 50 млн. евро, добави Курт. През настоящата година инвестиционната програма е била на стойност 44,2 млн. евро. Тя е в три основни направления и върви по план, като последните дейности, свързани с изграждането на пречиствателна станция за дъждовни води, ще бъдат приключени през ноември. Към момента заводът в Пирдоп е един от най-добрите в групата на Aurubis, като в редица отношения е лидер. Така например българското предприятие и това в Хамбург са на първо място по производство на мед. Двата завода заемат и първите места по екологичност и изхвърлят десетки до стотици пъти по-малко серен диоксид от конкурентите си в Европа и света. На базата на тези и други показатели Тим Курт вижда сериозни възможности за развитието на "Аурубис България". В момента предприятието реализира над 90% от продукцията си в чужбина. В същото време прогнозите сочат, че през 2020 г. търсенето на мед в света ще достигне 26,1 млн. тона на година спрямо 20,6 млн. тона през 2013 г. Част от нова увеличено потребление може да се покрие и от завода в Пирдоп. "Тези прогнози са известни отдавна и ние инвестираме, за да можем да отговорим на търсенето. Например годишното производство в рафинерията в Пирдоп е увеличено от 55 хил. тона в началото до 230 хил. тона сега", каза Курт. За да се развива предприятието устойчиво обаче, е много важно да има предвидимост в цените на тока, тъй като енергията заема 20% от разходите за производство, допълни той.
Източник: Стандарт (24.09.2014)

Желязната руда поевтиня до 5-годишно дъно от под 80 долара за тон Цената на желязната руда спадна вторник под 80 долара за тон за първи път в последните 5 години на фона на опасенията за отслабване на търсенето от Китай, съобщава Bloomberg. Според данни на агенцията заявките за фючърси върху рудата, идващи от Поднебесната империя, са намалели с 62%. По време на днешната сесия на стоковата борса в Тиендзин цената на декемврийските контракти отстъпи с 0,5% до 79,69 долара за тон – най-ниското ниво от 16 септември 2009 г. Търсенето на суровината се понижава в последните седем седмици, което е най-дългият период на спад от май насам. От началото на 2014 г. цената на желязната руда спада с 41% и поради увеличения добив от компании като BHP Billiton и Rio Tinto Group. В същото време икономиката на Китай – най-големият консуматор на желязо в света, продължава да показва признаци на задъхване. По-рано тази седмица финансовият министър Лоу Дзиуей призна, че икономиката е изправена пред низходящ натиск. (Bloomberg)
Източник: Други (24.09.2014)

Цените на акциите на руската металургична фирма "Мечел" продължават да спадат, съобщава РБК. Днес цената им е стигнала до 9.97 рубли на руската фондова борса, а в края на 22 септември цената им на нюйоркската борса е спаднала до 1.02 долара – с почти 30% по-малко в сравнение с 19 септември. От фирма коментират, че причината за резкия спад на стойността на акциите са слухове около преговорите за преструктуриране на големия дълг на "Мечел". Много от собствениците на акции на фирмата се опасяват от банкрут независимо от уверенията, дадени от генералния директор на фирмата през последната седмица. Спадът в цената на акциите на фирмата се ускори на 22 септември, след като стана ясно, че на среща с ръководителя на банка ВТБ президентът Путин е заявил, че държавата не възнамерява да покрива дълговете на големите фирми, които не могат да покриват заемите си. "Всички трябва да разберат, че проблемите, които възникнат не в резултат на политически събития, а са породени от начина, по който ръководят фирмите си и финансовата си дейност, не са работа на държавата, и те ще трябва сами да носят това бреме", заяви Путин. Директорът на ВТБ определи това отношение като "абсолютно честно" и призова фирмите да не очакват специални условия от банките. Формално изказването на Путин не се отнася конкретно до "Мечел", но анализатори от "Райфайзен капитал" коментират, че тази седмица преговорите по преструктурирането на дълга ще завършат. Смята се, че директорът на "Мечел" ще приеме приеме плана на банките, според който кредиторите ще получат 75% от акциите на фирмата. С това собственият дял на собственика Игор Зюзин ще спадне значително, но компанията няма да бъде изправена пред банкрут. Един от основните кредитори на "Мечел" - ВТБ – заплаши ръководството на фирмата със съд, в случай че продължават да отхвърлят предложенията на кредиторите, и предупреди, че ако дългът не бъде преструктуриран, бремето му може да се окаже прекалено тежко за компанията. През последната половина година ръководството на "Мечел", кредиторите и представители на администрацията опитват да намерят изход от огромните дългове на фирмата. Към месец април 2014 г. задълженията на фирмата възлизат на приблизително 8 милиарда долара. 1.3 милиарда компанията дължи на "Сбербанк", 1.8 – на ВТБ, и 2.3 милиарда на "Газпромбанк". Основният обсъждан сценарий е банките да придобият част от капитала на металургичната фирма. Банките предлагат да конвертират половината дълг на основните три кредитора в акции на фирмата, което ще доведе до снижаване на дяла на собственика ? Игор Зюзин до около 10%. Друга възможност е "Мечел" да продаде на "Руски държавни железници" (РДЖ) дял в находището на руда в Елегинск на стойност 2 милиарда долара. В началото на месеца ръководителят на РЖД коментира, че е възможно тази сделка да бъде финансирана от фонда за национално благосъстояние. В началото на септември "Мечел" предложи на банките нови условия на преструктуриране. Изпълнителният директор на фирмата Олег Коржов заяви, че компанията е предложила да се удължи матуритетът на дълговете с още пет години, а половината от лихвите да бъдат изплатени с капитал на фирмата, както предлагат и трите банки.
Източник: Дневник (24.09.2014)

Между 200 млн. и 300 млн. лева годишно са инвестициите в рудодобива. Това каза Николай Вълканов, основен акционер и председател на УС на "Минстрой холдинг" АД. Заедно с Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия холдингът е организатор на Четвъртата национална научно-техническа конференция с международно участие на тема "Технологии и практики при подземен добив и минно строителство", която се провежда днес и утре в СПА комплекс "Орфей" в Девин. Само ние в Родопите инвестираме по 25-30 млн. лв. годишно, обясни проф. Вълканов и допълни, че в рудодобива няма напрежение и добивите вървят нагоре. В Родопите добивът стигна 700 м под земята, поради което насочваме огромната част от инвестициите към внедряването на нови техника и технологии, които увеличават производителността и намаляват предпоставките за злополуки, посочи проф. Вълканов. На конференцията в Девин присъстват 200 експерти от България, Румъния, Сърбия и Македония, които споделят опита си при подземния рудодобив, коментира проф. Николай Вълканов.
Източник: Стандарт (25.09.2014)

До 300 млн. на година влагат в рудодобива Между 200 млн. и 300 млн. лева годишно са инвестициите в рудодобива. Това каза проф. дтн Николай Вълканов, основен акционер и председател на УС на "Минстрой холдинг" АД. Заедно с Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия холдингът е организатор на Четвъртата национална научно-техническа конференция с международно участие на тема "Технологии и практики при подземен добив и минно строителство". Само ние в Родопите инвестираме по 25-30 млн. лв. годишно, обясни проф. Вълканов и допълни, че в рудодобива няма напрежение и добивите вървят нагоре. В Родопите добивът стигна 700 м под земята, поради което насочваме огромната част от инвестициите към внедряването на нови техника и технологии, които увеличават производителността и намаляват предпоставките за злополуки, посочи проф. Вълканов. На конференцията присъстваha 200 експерти от България, Румъния, Сърбия и Македония, които споделят опита си при подземния рудодобив, коментира проф. Николай Вълканов.
Източник: Стандарт (25.09.2014)

Мексиканският стоманодобив с по-висок ръст от бразилския Мексико се очертава като предпочитан избор за инвеститорите в стоманодобива в Латинска Америка, защото реформата в енергетиката и достъпа до възстановяващия се американски пазар засенчват регионалния съперник Бразилия, който все още властва рецесията. Докато бразилските компании все по-силно искат пазарни реформи, Мексико прокара основна енергийна и други реформи, които се очаква да привлекат милиарди долари в нови инвестиции. Според анализаторите Instituto Aco Brasil, Мексиканската стоманодобивна камара CANACERO прогнозира, че през 2014 г. добивът на стомана ще нарасне с близо 7% до 19.4 млн. тона. Обратно, бразилският добив на стомана се очаква да намалее с 2.5% тази година. CANACERO очаква производство на стомана да се повиши с още 1.5% през 2015 г. Мексиканските експерти смятат, че резултатите от 2014 г. отразяват възстановяването на сектора към нивата от преди финансовата криза, докато нови големи петролни проекти от реформата не се очаква да се реализират преди края на 2015 г. (Reuters)
Източник: Reuters (25.09.2014)

Японските стоманодобивни заводи настояват Тайланд да вдигне квотите за стомана Японски бизнесмени са поискали от Тайланд да повиши квотата за стомана, която се внася от тяхната страна с най-малко 67%, за да отговори на очакваното увеличение на търсенето от автомобилната индустрия на Тайланд. Японската търговска камара в Банкок смята, че автомобилостроенето ще се повиши до рекордните 2.5 млн. броя през следващите две години. Дайширо Ямагива, министър на икономиката в Япония, търговията и индустрията, поиска същото по време на срещата си с икономическите министри на Тайланд. Чакрамон Фасукваниш, японският министър на индустрията заяви, че тайланското производство на превозни средства ще се увеличи до 2..5 млн. броя през следващите две години, надминавайки историческия връх от 2.3 млн. през 2013 г. Това може да се трансформира в по-голямо търсене на вносна стомана висок клас от Япония, чиито свободен от мита и квоти внос сега е 1.2 млн. тона годишно според тайланско-японското икономическо споразумение за партньорство (JTEPA). (Bangkok Post)
Източник: Други (26.09.2014)

Горубсо осигури ново модерно оборудване за спасителите в рудник “Чала“ "Горубсо – Кърджали" АД осигури ново модерно оборудване за спасителната минна група в рудник "Чала". Закупени са два кислородни апарата и 180 лични самоспасители за действия при аварийни ситуации, стана ясно днес на заключителната пресконференция по европейския проект "Безопасен труд в "Горубсо – Кърджали" АД. Стойността на проекта е 162 158 лева, от които близо 130 000 лева са безвъзмездна помощ, останалата част от средствата в размер на над 32 000 лева са съфинансиране от дружеството. Проектът е финансиран по ОП "Развитие на човешките ресурси". Ръководителят му Веско Марински заяви, че е изготвен прецизен анализ на условията на труд в рудника, а усилията на ръководството на дружеството са насочени към гарантиране на безопасността и здравето на миньорите. Закупени са и модерни лични предпазни средства, както и специално работно облекло. Рудникът вече разполага и с газов анализатор, който сигнализира в реално време при появата на опасни газове в мината.
Източник: Преса (29.09.2014)

Минен форум и полезни дискусии в програмата Над 30 делови събития включва съпътстващата програма на Международния технически панаир по време на "Есен 2014". Освен конкретни практически решения за намаляване на разходите за отопление и осветление по време на Дните на зелената енергия интерес представлява и първото издание на Европейския минен бизнес форум, който ще се състои днес и утре под патронажа на министъра на икономиката и енергетиката. Основните теми са свързани с европейското партньорство, корпоративната отговорност, социалните инвестиции и цялостното развитие на минната индустрия. В програмата са включени кръгла маса за суровините в Европа и презентации на водещи фирми. Инициатор и организатор е Българската минно-геоложка камара, а партньори са Европейската асоциация на минните индустрии Евромин, Министерство на икономиката и енергетиката и Международен панаир Пловдив. Българската търговско-промишлена палата се включва с широк спектър от прояви.
Източник: Стандарт (29.09.2014)

Китайските инвестиции в желязната руда в чужбина са в беда Много китайски компании излязоха в чужбина да инвестират в проекти за железни руди през изминалото десетилетие, надявайки се да получат повече предимство при преговорите за цените. Но сега цената на желязната руда падна с около 35% от своя връх от 134.5 долара за тон в началото на годината. В същото време, четирите най-големи производители на желязна руда в света, Vale SA, Rio Tinto Group, BHP Billiton Limited и Fortescue Metals Group, се развихрят в добива на евтина желязна руда. Ли Синчуанг, заместник-генерален секретар на Китайската асоциация за желязо и стомана, заяви, че "нарастващата им продукция ще плъзне надолу цените. Големите миньори ще направят малко печалба, но това вероятно означава смърт за задгранични проекти на китайските компании." Ли каза, че "чуждестранните проекти на китайските компании са винаги много скъпи, което означава, че техните цени не могат да се конкурират. Някои проекти носят оперативни рискове." Според изследване на Китайския металургичен институт за планиране и изследвания, само няколко проекта могат да намалят разходите, за да добиват един тон желязна руда под 100 долара, а някои може да достигнат над 300 долара. (Caixin)
Източник: Други (29.09.2014)

„Асарел-Медет” АД получи първия сертификат по стандарта за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия „Асарел-Медет”АД успешно се сертифицира по доброволния стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия и получи първия сертификат за това. Той бе връчен на изпълнителния директор инж. Делчо Николов от д-р Корина Хебестрайт, изпълнителен директор на ЕВРОМИН, на 29 септември по време на Европейския минен бизнес форум в Пловдив. Другия сертификат получи „Дънди прешъс металс - Челопеч”. Това са първите две минни компании в страната, които покриха изискванията на стандарта на ниво „сребро”, като преминаха през верификация на резултатите и външна независима оценка. Стандартът за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия бе представен публично за първи път през 2012 година по време на второто издание на минния форум. Целта му е компаниите да се оценят в 10 аспекта: растеж и ефективност, качество и иновации, безопасност и здраве при работа, грижа за служителите, партньорство и развитие на местните общности, прозрачност и отчетност, управление на околната среда, емисии и отпадъци, опазване на биоразнообразието, енергия и опазване на климата. Постигнатото във всички аспекти се верифицира от външен оценител, като одитът бе проведен от „ТЮФ Рейнланд”-България. Стандартът е структуриран в пет нива за постигнати резултати, като още първото от тях изисква пълно покриване на законовите норми. Всяко следващо ниво регламентира допълнителни фирмени политики, мерки и ангажименти, чрез които се надграждат законовите изисквания и се отчита какво е съответствието с най-добрите практики в света. Резултатът на „Асарел-Медет” е 86 точки от 100 възможни, като по пет от аспектите е достигнат и максимумът от 10 точки. Всичко това потвърждава лидерския статут на компанията не само на национално, но и на глобално ниво. „Този стандарт е изработен от водещи експерти в областта на устойчивото развитие по инициатива на Българската минно-геоложка камара и е един от първите браншови стандарти в Европа. Философията му е да обединява минните компании около общи ангажименти за прилагането на най-добрите практики в бранша с цел постигане на трайна икономическа стабилност и ефективност, иновативност, технологичен напредък, минимален екологичен отпечатък, повишаване на икономическия стандарт и визия за бъдещето на местните общности”, подчерта в приветствието си председателят на Българска минно-геоложка камара и председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет” АД проф. д-р Лъчезар Цоцорков. При откриването на Европейския минен бизнес форум той заяви, че една от приоритетните задачи на управляващите трябва да бъде приемането на национална стратегия за устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия. „Работни места се създават не от политиците, а от предприемачите и инвеститорите. Ние искаме от държавата единствено ясни правила, правосъдие, инфраструктура и качествено образование”, обобщи проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Ключовите тематични направления в дискусиите са „Европейско партньорство за иновации в областта на минералните суровини” и „Устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия и представянето на добри практики”. Сериозни за индустрията проблеми и предизвикателства бяха поставени по време на кръглата маса на тема „Важността на суровините за Европа - интегриран подход за оценка на приоритетните области при определяне на предназначението на земите”. Александър Чобанов, директор „Човешки ресурси” в „Асарел-Медет” АД, представи добрите практики на компанията в сферата на социалните инвестиции и подкрепата за родния край, съобщиха от отдел "Комуникации" на фирмата.
Източник: Фирмена информация (01.10.2014)

JSW Steel свали цените на стоманата на дългите и плоски продукти за октомври JSW Steel Limited обяви намаление от 500-700 рупии на тон за плоските продукти и 1000 рупии на тон за дългите. Джаянт Ачария, Търговски и маркетинг директор на JSW Steel заяви: "Свидетели сме на повишаващ се евтин внос на стоманени продукти, особено ТМТ баровете се внасят под формата на алуминиеви пръти от Китай. Внесените продукти са по-евтини с най-малко 5000 до 6000 рупии за тон в сравнение с цените на вътрешния пазар." Ценовата политика на другите битови стоманолеярни тепърва предстои да бъде обявена, но ходът на JSW е в съответствие с очакванията на пазара, както е описано в статията „Скъпите горещо-валцувани продукти вероятно ще се коригират заради вноса в Индия, в която се казва: "забележително е, че нивото на цените на горещо-валцуваните продукти остават непроменени сигнализирайки, че индийските предприятия издържат на агресивните оферти от Китай, като е малко вероятно да издържат на все по-конкурентните предложения." (Business Standard)
Източник: Други (01.10.2014)

Световното производство на стомана се покачи с 1.4% Световното производство на нерафинирана стомана за август 2014 е 135 млн. тона, което представлява увеличение от 1.4% в сравнение със същия период на миналата година, според данни, предоставени от 65 държави, които докладват на Световната асоциация стомана. Производството на Китай за периода е 68.9 млн. тона, с 1% повече в сравнение с август 2013 г. Япония произведе 9.3 млн. тона през август 2014 г., което представлява увеличение от 2.2% в сравнение с предходната година. Индия произвежда 7 млн. тона, което представлява увеличение от 5.2%, а добивът от 5.3 млн. тона на Южна Корея е повече с 8% в сравнение с миналата година. В рамките на ЕС, Германия произведе 3.1 млн. тона през август 2014 г., или спад с 1%, Испания - 1.1 млн. тона (спад от 0.4%), Франция - 1.1 млн. тона (спад от 9.1%), Италия - 1 млн. тона (спад от 0.8%). В Турция, производство на нерафинирана стомана за август 2014 е повече с 13.9% до 2.9 млн. тона, докато в Русия е 6.2 млн. тона или ръст от 5.8%. Украйна произведе 1.8 млн. тона, което представлява намаление от 37% в сравнение със същия месец на миналата година. Добивът на САЩ е 7.7 млн. тона, което представлява увеличение от 2.9% в сравнение с август 2013 г. (Steel Times International)
Източник: Други (02.10.2014)

Nucor получава одобрение от регулаторните органи да придобие Gallatin Steel Nucor Corporation съобщи, че Федералната търговска комисия е одобрила придобиването за 770 млн. долара на Gallatin Steel Company и приключването се очаква до около десет дни. "Развълнувани сме, че можем да започне процеса на интегриране на Gallatin Steel и новите членове в семейството Nucor", заяви Джон Фериола, председател, главен изпълнителен директор и председател на Nucor. "Това придобиване е важна стъпка в изпълнението на стратегията на компанията за печеливш растеж чрез подобряване на текущата позиция на Nucor да предлага плосковалцувани продукти за растящият тръбен сегмент. То също така допълнително засилва едно от нашите конкурентни предимства - надеждност пред нашите клиенти." Nucor и филиалите му са производители на продукти от стомана, с обекти главно в САЩ и Канада. Продуктите включват: въглеродна и легирана стомана – на пръти, греди и листи; стоманени прегради; стоманени греди и напречни греди; сглобяема бетонна армировъчна стомана; студено-завършена стомана; скрепителни елементи; метални строителни конструкции; стоманена решетка и разтеглените ламарини; тел и телени мрежи. (PRNewswire)
Източник: Други (03.10.2014)

Разследват гигантите "Аурубис" и КЦМ за картел Едни от най-големите компании в цветната металургия у нас ще бъдат проверявани от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Става въпрос за медодобивната „Аурубис" и производителя на олово и цинк - КЦМ. Причина за започнатото производство е жалба на производителя на химични торове „Агрополихим". Компанията се е оплакала, че двете дружества злоупотребяват с положението си на пазара и са в картел, като й налагат „необосновано висока" цена на сярната киселина. Тя е основен ресурс за производството на торове. Първоначалната проверка на антимонополния орган е установила, че освен двете родни компании трябва да разследва и компанията майка на „Аурубис", базирана в Германия. Българското поделение на компанията е един от най-големите производители на мед в Европа.
Източник: Марица (06.10.2014)

Иран увеличава производството и износа на стомана в опит да компенсира въздействието на санкциите Иран увеличава износа на стомана и ухажва чуждестранните инвеститори в амбициозен опит да учетвори добива на стомана от десетилетие и да компенсира поне малка част от масивните приходи, които губи заради санкциите от продажбата на петрол. Според водещия производител на стомана в Иран Mobarakeh Steel, като развиваща се икономика, силно зависима от строителството, ислямската република изнася средно 1.35 милиона тона стомана през 2011 г. и 2012 г. Данните от Иранската асоциация на производители на стомана (ISPA), показа, че за разлика са изнесени 1.26 млн. тона през първите седем месеца на тази година. Бахадор Ахрамян, член на борда на ISPA, заяви: "Поради бързото разрастване на местното производство през последните години, Иран има излишък на арматурни пръти, заготовки, IPE (I-греди) и други подобни." По-голямата част от износа на Иран е за Близкия изток и Северна Африка, и включва бартерни сделки или средства, депозирани в неспециализирани западни банки, за да се заобиколят санкциите. Иран никога не е бил лишен от продажба на стомана от санкциите, наложени от Съединените щати и Европейския съюз заради спорната му ядрена програма. (Reuters)
Източник: Други (06.10.2014)

Rio Tinto отхвърля предложението на Glencore за мега сливането Добивният гигант Rio Tinto сипа студена вода върху спекулациите за сливане с Glencore, казвайки, че не се водят разговори с швейцарската компания. Медиите предполагат, че Glencore може скоро да пробва сливане на стойност 160 млрд. долара с Rio Tinto, което ще създаде най-голямата минна компания в света. В отговор на тези съобщения, Rio Tinto заяви: "Бордът на Rio Tinto отбелязва последните спекулации във връзка с евентуалното обединение между Rio Tinto и Glencore. Заявяваме, че не се провеждат разговори с Glencore. През юли 2014 г. Glencore се свърза с Rio Tinto относно потенциално сливане. Бордът на директорите на Rio Tinto, след консултация с финансови и правни съветници, заключи единодушно, че обединение не е в най-добрия интерес на акционерите ни. Решението на борда е изпратено на Glencore в началото на август и не е имало по-нататъшни контакти между фирмите по този въпрос." (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (08.10.2014)

TimkenSteel избра Североизточно Охайо за завод на стойност 40 млн. долара TimkenSteel, лидер в персонализираните стоманени сплави, обяви решението да издигне модерен завод в Североизточна Охайо, за да произвежда повече стомана с висока добавена стойност за взискателни приложения. "Нашата инвестиция в допълнителните операции с добавена стойност увеличава продажбите на най-усъвършенстваните ни продуктови линии, които отговарят на нуждите на взискателните приложения в областта на енергетиката и други", каза Шон Сийнор, изпълнителен вицепрезидент на енергетиката и дистрибуция. "Решението ни да открием нова операция в близост до съоръженията ни в Кантон предлага оперативни ползи и идва след силна държавна и местна подкрепа." Съоръжението за 40 млн. долара, което ще бъде напълно функционално в рамките на две години, ще изпълнява операции топлина обработка и има капацитет за 50 хил. тона 4- и 13-инчови пръти и тръби годишно. (PRNewswire)
Източник: Други (09.10.2014)

ArcelorMittal и Gerdau продават завода си за 770 млн. долара Най-големият производител на стомана в света ArcelorMittal, заедно с бразилската Gerdau, са продали своите 50-процентни дялове в американската Gallatin на Nucor Corp за 770 млн. долара, като част от стратегията си да премахне неосновни активи. "ArcelorMittal и Gerdau завършиха продажбата на дяловете си от по 50% в Gallatin Steel Company (Gallatin) на Nucor Corporation," заявиха от стоманодобивния гигант. Gallatin Steel е джойнт венчър между ArcelorMittal и Gerdau. Gallatin е завод за плоско-валцоване в Галатин каунти, Кентъки, САЩ, който топи скрап, чугун и горещо-брикетирано желязо от различни източници. Той произвежда широка гама от стомани от такива с ниско до такива с висока въглеродно съдържание и има годишен капацитет от около 1.8 млн. тона. "Продажбата на Gallatin предоставя значителни средства на акционерите на ArcelorMittal и е в съответствие със заявените стратегия на ArcelorMittal на селективна продажба на неосновни активи", коментира Адития Митал, главен финансов директор на ArcelorMittal. (Business Standard)
Източник: Други (10.10.2014)

JSW Steel може да се откаже от Ilva Високите екологични и пенсионни разходи могат да принудят JSW Steel, третият по големина стоманопроизводител в Индия, да се откажа от плана си да придобие Ilva Steel, която се считаше за амбициозна чуждестранна експанзия на мумбайската група за стоманодобивни и минни активи извън Индия. Това ще даде шанс на ArcelorMittal да придобие Ilva с капацитета й от 8.5 млн. тона на година, оценена на около 600 млн. долара, според инвестиционните банкери. Закъсалата Ilva Steel, която е под специална администрация, има екологични задължения от около 11.5 млрд. евро. Това е в допълнение на 4.5 млрд евро пенсионни задължения, хора, заявиха запознати. Ilva, базирана в Таранто, Италия, е най-големият завод за стомана в Европа с около 16 хил. души. Той има над 1 милиард евро в брой, които се използват, за да се управлява компанията. Предвожданата от Сажан Джиндал JSW и джойнт венчър между ArcelorMittal и Marcegaglia са двете фирми, които проявиха интерес към Ilva, която прави продукти за автомобилния сектор. (Hindustan Times)
Източник: Други (13.10.2014)

Rio Tinto ще надхвърли целите за желязна руда UBS изрази мнение, че Rio ще надвиши целевия добив на желязна руда от рекордните 295 млн. тона тази година, и смята, че минният гигант "ще продължи да бъде най-конкурентният играч в сектора", на фона на нарастващата критика към стратегията им за разширяване. Rio търпи под критики заради влиянието върху цените на експанзията му, но анализаторът от UBS Глин Лоукок смята, че Rio е в добра позиция да се възползва от нарастващото търсене в развиващите се пазари, начело с Китай. "Увеличаването на доставките на желязна руда в световен мащаб се очаква да натежи върху дългосрочните цени ", казва той. "Въпреки това, Rio е с най-ниски разходи за производство и по наше мнение ще продължи да бъде най-конкурентният играч." Лоукок смята, че добиът за календарната 2015 г. може да изненада с друг рекорд. Rio се опитва да увеличи годишното производство с около 25% до 360 млн. тона годишно, чрез евтино разширяване на съществуващата инфраструктура в Пилбара. (Sydney Morning Herald)
Източник: Други (15.10.2014)

Европа може да спести до 80 млрд. долара от внос на енергия Европейският съюз би могъл да спести до 80 млрд. долара от енергиен внос, ако цените на петрола останат ниски, което ще донесе някои облекчения на домакинствата и фирмите. Цената на петрола падна с над една четвърт от лятото до под 85 долара за барел, като последно беше на това ниво през юни 2010 г. Вносът на нефт, природен газ и топлинни въглища струват на Европейския съюз около 500 млрд. долара през 2013 г., три четвърти от които за петрол. Тази година цифрата може да падне с почти 25 млрд. до около 485 млрд. Долара, а ако цените на петрола са средно под 90 долара за барел през следващата година, общо вносът може да падне до 425 млрд. долара, над 80 млрд. по-малко от платените от ЕС за внос през 2013 г. Падащите цени отразяват влошаващата се перспектива пред световната икономика, но биха могли да успокоят всеки нов спад. Докато темпа на инфлацията може да се избута надолу, домакинствата и енергоемките отрасли в страните, които разчитат на внос на петрол, ще свият своите разходи, повишавайки способността си да харчат и инвестират. (Reuters)
Източник: Reuters (16.10.2014)

ОЦК все още дължи 170 млн. лв. на кредитори, доставчици, служители и други Оловно-цинков комплекс АД (в несъстоятелност) отчита 169,6 млн. лв. задължения към кредитори, доставчици, служители, данъчни и други, показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. Собственият капитал е минус 5,3 млн. лв., след загуба от 2 млн. лв. за януари-септември 2014 г. Активите възлизат на 164,4 млн. лв., от които по-съществени са материали за 51,6 млн. лв. и „разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни материални активи“ за 64,2 млн. лв. ОЦК няма никакви приходи за деветмесечието на 2014 г. Последната сделка с акции на ОЦК е при цена от 0,145 лв. за брой и това определя капитализация на дружеството от 1,22 млн. лв.
Източник: Money.bg (17.10.2014)

Шефът на Tata Steel Europe смята, че Европа е минала "през най-лошото" Европейската металургия остави "най-лошото" зад себе си, каза главният изпълнителен директор на Tata Steel Europe Карл Кьолер в сряда, след като обяви, че компанията планира продажбата на европейското си подразделение за дълги продукти. "Вярвам, че минахме най-лошото тук, в Европа," каза той. "Очакването за търсенето е, че очевидно, използването на стомана в Европа ще нарасне 3 до 4 на сто, така че да, търсенето расте." Той добави, че операциите на Tata Steel са пуснати за продажба са "близо" до възстановяването. По-рано, номер две производител на стомана в Европа заяви, че води преговори за продажба на европейските си операции, включително заводите в северна Англия и Шотландия на женевската Klesch Group. World Steel Association по-рано този месец прогнозира ръст от 4% за Европейския съюз през 2014 г. (Reuters)
Източник: Други (17.10.2014)

Tata Steel продължава да инвестира в Южен Уелс Tata Steel ще продължи да инвестира в своето основно предприятие в Южен Уелс, настоя бизнес министърът на Великобритания. Матю Хенкок коментира решението на Tata да продаде подразделението си за дълги продукти на Klesch Group. Подразделението има около 6500 работници в няколко завода в Англия и Шотландия. Хенкок заяви: "Те [Tata] са поели ангажимент да инвестират допълнително в бизнеса си в Port Talbot." Подразделението за дълги продукти произвежда транспортни релси и стоманени профили за строителството, тежката промишленост и кариерни дейности, и държи около една трета от служителите на Tata Steel във Великобритания. Но Tata Steel настоя, че стоманодобивните и специални операции в Южен Уелс и в Южен Йоркшир не подлежат на обсъждане, включително съоръжението в Port Talbot. Предприятието претърпя големи инвестиции през последните години, включително 185 млн. паунда за напълно възстановяване на пещ No 4. Базираната в Женева Klesch Group стана известна в Уелс с неотдавнашната си сделка за петролната рафинерия Murco в Милфорд Хейвън. (BBC)
Източник: Други (20.10.2014)

BHP Billiton оказва натиск върху по-малките конкуренти със силен добив BHP Billiton продължава да мачка по-слабите си съперници в добива на насипни суровини, с по-добри от очакваното производствени резултати за тримесечието до септември за желязната руда и кокса. Добитите 62 млн тона в Pilbara означават, че BHP е напред в постигането на обещаните 245 млн. тона през финансовата 2015 г., чъпреки лекото изоставане от 63-те млн. тона прогнозирани от Deutsche Bank. BHP вярва, че стратегията ? за разширяване може да превърне компанията в производителя на желязна руда с най-ниски цени на в света, а бенчмарк цената за суровината е била малко по-свиока през нощта до 81.83 долара за тон. Ръст от 25% на коксуващите се въглища бе изненадващо силен, 13-те си млн. тона добив бият всички прогнози на анализаторите. Както и в желязна руда, износът на кокс на BHP оказват натиск върху другите играчи на пазара, особено тези в Северна Америка. (Brisbane Times)
Източник: Други (22.10.2014)

Корейските производители на стомана с огромни проблеми Корейските производители на стомана се мъчат както на вътрешния, така и на външния пазар. Евтините китайски продукти увеличават своя дял на корейския пазар, докато различните търговски разпоредби ги задушават в чужбина. Според Корейската асоциация за желязо и стомана, общо 11.051 млн. тона стоманени продукти са били внесени от Китай за Корея между януари и септември тази година, което е ръст от 31.4% на годишна база. Стойността се увеличава с 20.7% спрямо предходната година до 8.887 млрд. долар. Разликата от 10.7 процентни пункта е, защото китайските износители доставят своите продукти на по-ниски цени, отколкото през 2013 г. средната единична цена на продуктите е 804 долара на тон за първите девет месеца на тази година, със 72 долара по-ниска, отколкото през същия период на 2013 г. В момента, запасите на стоманените продукти в Китай се увеличават бързо, поради слабото търсене. Това означава, че все повече и повече компании се стремят да се справят със ситуацията чрез увеличаване на износа си. Това, от своя страна, наранява вътрешните продажби на корейските производители. (Business Korea)
Източник: Други (23.10.2014)

Прогнози за стоманодобива: САЩ показва устойчивост, Китай със спад Според последни данни на Световната асоциация за стомана, световното производство се увеличи с 2.1% до 1 231 млн. тона през първите 9 месеца на 2014 г. Китай допринесе за 50% от тях с 550 млн. тона, което е увеличение с 2.3% на годишна база. Добивът в Европейския съюз е нараснал с 2.9% до 128 млн. тона. САЩ споделя третата позиция с ръст от 2.3% до 91 млн. тона. Япония е с ръст от 0.8% до 83 млн. тона. Като се има предвид по-слабото от очакваното представяне в нововъзникващите и развиващите се икономики през първата половина на 2014 г., Асоциация сви очакванията си за перспективите пред световното използване на стомана, което сега се очаква да нарасне с 2% през 2014 г., което е спад от предната прогнозата за 3.1%. За 2015 г. световното търсене се очаква да расте със същото темпо и да достигне 1562 млн. тона. Очакваното намаление в Китай е вследствие на структурни трансформации на икономиката на страната. (Zacks)
Източник: Други (24.10.2014)

Собственикът на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали Валентин Захариев е даден на прокуратурата за източване на държавния резерв, обяви депутатът от ГЕРБ от кърджалийския регион Цвета Караянчева. Караянчева не даде повече детайли, но напомни, че има и "няколко точки, по които е даден на прокуратурата, "защото това безобразие трябва да спре". В началото на седмицата министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов обяви, че окръжната прокуратура в Кърджали е сезирана заради това, че Захариев не е заявил пред съда, че е спрял плащанията в комбината. "Икономическа полиция" започна проверка за умишлен фалит на ОЦК-Кърджали. БСП в града сезира държавното обвинение за приватизацията на металургичния комбинат. В продължение на няколко месеца той продължава да лъже работниците, те наистина не му вярват и не го искат, коментира днес Караянчева. Според нея още миналата година синдикатите в комбината е трябвало по-активно да проявят претенциите си към собственика. По думите на депутата тогава започнали много интензивни проверки на Инспекцията по труда и са констатирани нередностите в условията на труд на хората, в неполучаването на заплатите. Синдикатите трябваше да изкарат хората навън, за да протестират срещу г-н Захариев, при положение че тогава комбинатът все още имаше ресурс да работи, каза Караянчева и добави, че едномесечна стачка би имала ефект. Караянчева се усъмни в признанието на Валентин Захариев, че е спонсорирал ГЕРБ на парламентарните избори преди две години и половина. "Начинът, по който говори, и начинът, по който лъже, е достатъчно показателен и дълбоко се съмнявам в това дали е спонсор на ГЕРБ или дали е давал пари", каза Караянчева. Но в отчета на ГЕРБ пред Сметната палата за даренията за предизборната кампания на парламентарния вот през 2009 г. пише, че Валентин Захариев е дал 9500 лв. Вчера пред Карбовски той заяви, че не помни колко лева е дарил и обясни, че е дарявал на всички партии. "Виждате, че държавата няма абсолютно никакви сантименти към никого. Ако някой работи срещу закона, срещу хората, той трябва да си понесе наказанието, той трябва да бъде наистина наказан", каза още Караянчева.
Източник: Сега (27.10.2014)

Износът на украински стоманени продукти нараства през първите 8 месеца Според данните, публикувани от Ukrainian Mining and Metallurgical Company, износът на Украйна на стоманени продукти възлиза на 17.9 млн. тона през първите осем месеца, което е с 2.3% повече спрямо същия период преди една година. През осемте месеца на тази година износът на чугун от страната е в размер на 1.6 млн. тона, като нараства с 22% спрямо същия период на миналата година. В същото време вносът на стоманени продукти за Украйна е в размер на 883 хил. тона, спад с 39.5% на годишна база. Приходите в страната, генерирани от стоманени продукти, възлиза на 877 млн. долара, което е спад с 44.8% на годишна база. (YIEH)
Източник: Други (27.10.2014)

Anglo American натовари първата пратка желязна руда от проект в Бразилия Anglo American натовари първата желязна руда от дълго отлагания си проект Minas Rio в Бразилия, добавяйки още суровина към вече залятия пазар. Товарът от над 80 хил. тона желязна руда е на път за клиенти в Китай от пристанището Асу в Рио де Жанейро. Minas Rio - най-голямата по рода си чуждестранна инвестиция в Бразилия – беше разкъсвана от закъснения и превишаване на разходите, тъй като Anglo я купи през периода 2007-2008 г. от бившия бразилския милиардер Айке Батиста за около 5.5 млрд. долара. Проектът ще струва почти 9 млрд. долара накрая. Доставката за Китай е в съответствие с обещание, направено от главния изпълнителен директор на Anglo Марк Кучифани миналата година. Въпреки, че говори добре за способността му да изпълнява обещания, времето за доставка не е идеално. Цените на желязната руда се сринаха с около 40% тази година и се дължи на по-голямо предлагане от компании като Rio Tinto, BHP Billiton и Vale, както и слаб ръст на търсенето. (Reuters)
Източник: Reuters (29.10.2014)

Алкомет се върна към ръст на печалбата Алкомет отчита 78% ръст на нетната печалба за третото тримесечие на годишна база до 980 хил. лв. след покачване с 5% на приходите от продажби до 76,282 млн. лв. През второто тримесечие печалбата на шуменската компания спадна с 53% на годишна база до 294 хил. лв. след понижение през първото с 32% до 971 хил. лв. За деветмесечието печалбата на алуминиевия производител се понижава с 14% годишно до 2,245 млн. лв. при повишение на продажбите с 2% до 224,688 млн. лв. През отчетният период производствените мощности бяха натоварени на 100%, като ръст отбелязва реализацията на всички видове пресови изделия, както и на техническо фолио, обмазано фолио, ленти и листа, се казва в междинния доклад за дейността на дружеството. Характерно за продажбите на дружеството за отчетния период е отново преобладаващото значение на външните пазари на фирмата, които представляват 93,4% от общия обем, като износът се реализира към 29 страни.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2014)

КЗК разследва една от най-големите български фирми Комисията за защита на конкуренцията е започнала проверка срещу една от най-големите компании в България - производителя на медни концентрати Aurubis. В съобщението си до медиите обаче от КЗК не дават повече информация поради факта, че проверката не е приключила. Основната дейност на компанията е преработването на медни концентрати за производство на медни аноди и катоди, както и вторични продукти като сярна киселина, фаялит и шлам. Aurubis има завод на 80 км от столицата София, в близост до гр. Пирдоп и гр. Златица, като дружеството е работодател на около 800 души.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2014)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е започнала проверка срещу една от най-големите компании в страната „Аурубис България“ в Пирдоп, съобщиха от Комисията. В момента служители на КЗК осъществяват проверка на място в офисите на фирмата. Повече подробности за целта на проверката ще има обаче след края й, най-вероятно утре. Основната дейност на „Аурубис България“ е преработването на медни концентрати за производство на медни аноди и катоди, както и вторични продукти като сярна киселина, фаялит и шлам. Състои се от четири основни производствени единици: металургия, рафинерия за катодна мед, производство на сярна киселина и обогатителна фабрика. В момента в компанията работят 800 служители. През последните 10 години за модернизация на производството и екологично ефективни подобрения са инвестирани над 500 млн. евро. През 2013 г. производството на "Аурубис България" възлиза на 354 000 тона анодна мед, 230 000 тона катодна мед и 1 200 000 тона сярна киселина. През годините фирмата е отличена с множество корпоративни награди. Сред тях са „Инвеститор на годината” (2007 г.), „Най-добър корпоративен инвеститор” (2008 г.), „Корпоративен дарител на годината” (2011 г.), "Най-зелено индустриално предприятие" (2011 г.) и др. За изминалата година „Аурубис България“ заема 2-то място в категорията „Топ 10” на най-големите компании в България по комплексни показатели в класацията Капитал 100. Според информация на международната консултантска компания Deloitte, заради големината на бизнеса си, фирмата заема 65-то място от „Топ 100“ в класацията за тази година с приходи в размер на 2,272 млрд. евро.
Източник: Други (30.10.2014)

Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба към третото тримесечие на годината, в размер на 2245 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 224 834 хил. лв., което е с 1.96 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 2.18 % спрямо предходния период до 222 339 хил.лв. Нетните приходи от продажби към третото тримесечие на 2014г. са в размер на 224688 хил.лв. и представляват 99.94% от общите приходи. Спрямо същото тримесечие на 2013 година те се увеличават с 1.97 %. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за III-ро трим. на 2014г. Към 30 септември 2014г. дружеството показва печалба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 0.10лв. Собственият капитал на дружеството към третота тримесечие на 2014г. е 97194 хил. лв. , като спрямо същия период на 2013г. е намалял с 0.79 %.
Източник: Money.bg (30.10.2014)

Световната асоциация за стомана представи националните добиви за деветмесечието на 2014 г. Световната асоциация на стомана (WSA) представи данните за производство на стомана за първите 9 месеца на годината. С 62.41 млн. тона в топ 3 са Китай, Япония и САЩ. Индия е четвърта. По отношение на темповете на растеж на производството, обаче, Индия е в малко по-добра позиция от останалите. Данните показват, че добивът в Индия се е увеличил с 1.8% през първите 3 тримесечия на 2014 година, което е вторият най-висок ръст сред първите четири стоманодобивни нации. Миналата година през същия период, Индия, произведе 61.27 млн. тона стомана. Все пак, Индия не достигна първата в света Китай, която произвежда 618 млн. тона, малко повече от половината от общото производство в света - 1231 млн. тона. Китай също отчита ръст на производството на стомана с 2.3%. Япония, вторият най-голям производител с 83.1 млн. тона е със слаб растеж, постигайки само 0.8%. Миналата година през същия период страната е добила 82.4 млн. тона. САЩ е номер 3 с 66.33 млн. тона, в сравнение с 65.3 млн. тона през същия период на миналата година. Там производственият капацитет е нараснал с 1.6%. (Metal Miner)
Източник: Други (30.10.2014)

КЗК проверява за картел между "Аурубис" и КЦМ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е извършила обиск в офисите на „Аурубис“ по подозрения, че компанията има споразумение с КЦМ Пловдив за забранено разделяне на пазарите, става ясно от съобщение на сайта на регулатора. Обиските са били извършени на 29 октомври. Служителите са иззели документи на хартия и компютърни данни, уточняват още от КЗК. Компанията е била проверена и във връзка с друго съмнение – за злоупотреби при определянето на цените на сярна киселина. Проверките са по преписка, започната след сигнал на „Агрополихим“ Девня, в който се съдържат твърдения за нарушения на Закона за защита на конкуренцията от страна на „Аурубис“ и КЦМ Пловдив. Събраната информация предстои да бъде анализирана включително и чрез специализиран софтуер (форенсик лаборатория). В случай, че събраните доказателства потвърдят наличието на нарушение, КЗК ще предяви на ответните дружества твърдения за извършени нарушения.
Източник: Инвестор.БГ (31.10.2014)

Печалбата на най-големия японски производител на стомана за полугодието пада с 2.9% Nippon Steel & Sumitomo Metal, един от най-големите производители на стомана в света, обяви, че печалба за полугодието намалява с 2.9%, а като причина - все още високото производство на китайските заводи. Нетната печалба на фирмата за периода април-септември падна до 112.2 млрд. йени, като нетната печалба година по-рано е била увеличена от еднократна печалба от инвестиция. Продажбите са нараснали с 3.9% до 2.78 трлн. йени, а оперативната печалба падна с 2.7% до 135.5 млрд. йени. "Износът на стомана като цяло е стабилен на фона на постепенно възстановяващата се световна икономика, но международните пазарни условия продължават да изискват повишено внимание, заради фактори като продължаващото високо производство на китайските компании," заявиха от Nippon Steel. Компанията очаква нетна печалба от 250 млрд. йени от продажби за 5.65 трлн. йени за цялата година до март. Запази непроменена и по-ранна прогноза за печалба преди данъци от 400 млрд. йени. (Japan Today)
Източник: Други (31.10.2014)

Fuhai Group инвестира 1.2 млрд. долара в Джамби Китайският конгломерат Fuhai Group инвестира 1.2 млрд. долара в промишлена зона в провинция Джамби в Суматра, за да запълни недостига на доставки на стомана в Индонезия. Обектът в район Уджунг Джабунг ще включва стоманодобивен завод, електроцентрала, пристанище и офиси. Строителството започна през миналата седмица и се очаква да приключи до края на 2016 г., каза президентът на Fuhai Group Лижи Джао. "Индонезия е добре", каза Джао след среща с Р. Сукяр, генерален директор за суровините и въглищата в министерството на енергетиката и минералните ресурси. "Има дух за развитие, подкрепян от правителството", каза Джао. "Пазарът в Индонезия е доста голям и Индонезия все още изпитва липса на стомана." Сукяр заяви, че националното производство от 4 млн. тона годишно се изпреварва от търсенето от 12 млн. тона. Цялото количество стомана, което ще се произвежда в Fuhai ще е за вътрешния пазар. Стоманеното предприятие ще бъде захранвано със суровини, включително чугун и никел, добити в Джава и Сулавеси. След като бъде стартирано, то ще има производствен капацитет от 1.75 млн. тона стомана годишно, каза Джао. (Business Times)
Източник: Други (03.11.2014)

Фирми откриват нови мощности за €260 млн. След мъртвилото в индустрията през последната година и половина няколко наши фирми превключват на бърза скорост с инвестиции за 260 млн. евро в нови мощности, които ще са готови до края на годината. В началото на 2015 г. сумата ще набъбне на 1,5 млрд. евро. В Деня на металурга - 5 ноември, ще бъде прерязана лентата на едно от най-модерните производства на олово в Европа. Проектът е на КЦМ-Пловдив и е в размер на 95 млн. евро. „Това е „чук“ в металургията. Производството е събрало в едно няколко процеса. Няма агломерация, няма шахтово топене “, обясни шефът на Българската асоциация на металургичната промишленост (БАМИ) Политими Паунова. Употребата на енергийни ресурси - природен газ, въглища, кокс, ще се намалят с 30%. Ще се произвеждат около 80 000 тона олово годишно, или с 20 000 тона повече от 1989 г. Другата голяма мощност, която вече е в режим на изпитване, е в „Девня-цимент“. Инвестицията е на „Италчементи груп“ и е в размер на 160 млн. евро. Става дума за нова поточна линия, която ще позволи на завода да атакува съседни пазари с конкурентни цени. На 18 ноември ще бъде открита и пречиствателна станция за дъждовни води в медодобивния комбинат „Аурубис България“ на стойност 6,2 млн. евро. Усилено върви работата и по най-големия инвестиционен проект в България - на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Това е новият завод за хидрокрекинг, в който ще се преработват тежки остатъци от суров петрол. Инвестицията е рекордна - 1,5 млрд. долара (1,2 млрд. евро).
Източник: Преса (04.11.2014)

Произвеждаме повече цветни метали от стомана България вече произвежда повече мед, цинк и олово, отколкото стомана. В момента цветната металургия дава 80% от продукцията в сектора. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната промишленост (БАМИ), изнесени по повод днешния празник на металурга. До 1989 г. „Кремиковци“, „Стомана“ и „Промет“ лееха около 3 млн. тона стомана, през 2001 г. производството падна на 2 млн. тона годишно, а след спирането на „Кремиковци“ през 2008 г. продукцията се сви на 500 хил. тона. В същото време продаваме все повече мед, олово и цинк, което е резултат от големите инвестиции в бранша. Само през 2013 г. например са вложени 200 млн. лв. в нови мощности и технологии. В момента България държи 13,8% от производството на анодна мед в ЕС, 5,2% от оловото и 3,7% от цинка. „Хубавото е, че това са скъпи метали, чието търсене расте в световен мащаб, коментира изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. Тон мед на Лондонската метална борса струва 7-8 хил. долара, докато тон арматурно желязо е около 200 долара. Въпреки трудната икономическа среда и скъпия ток българската металургична промишленост има съществен дял в общата промишлена продукция. За 2013 г. в сектора е произведена продукция за около 7 млрд. лв. Тя формира около 15% от износа, а производителност­та на труда е 3 пъти по-висока от средната за страната. Предприятията ни работят предимно с вносни концентрати и въпреки това успяват да са конкурентни, отбеляза Паунова. Това показвало колко напред са в технологично отношение.
Източник: Преса (05.11.2014)

Бразилия налага антидъмпингово мито върху вноса на китайски безшевни стоманени тръби Търговската камара на бразилското министерство на индустрията и външната търговия обяви окончателно антидъмпингово мито върху безшевни стоманени тръби, внасяни от Китай. Антидъмпинговото мито ще се прилага за всички хромирани лети безшевни стоманени тръби с външен диаметър над 3 мм, но не повече от 141.3 мм, независимо от другите размери, като дебелина на стените и вътрешен диаметър. Митото от 908.59 долара за тон ще бъде в сила в продължение на пет години. Продуктите, включени в митническата тарифа с кодове 7304.51.19, 7304.59.11 и 7304.59.19 ще бъдат обект на антидъмпингово мито, заявиха компетентните органи. Бразилското правителство е започна разследване срещу дъмпинг на стоманени тръби от Китай въз основа на жалба, подадена от бразилския производител на стоманени тръби Vallourec през ноември 2013 г. (Scrap Monster)
Източник: Други (05.11.2014)

КЦМ завършва етап от проекта за технологична модернизация Успешното приключване на първи етап от проекта за "Технологично обновление и разширение на производството на КЦМ" отбелязват днес по време на официално събитие в Деня на металурга от КЦМ 2000. Дружеството и Българската асоциация на металургичната индустрия са организатори на съвместно честване на професионалния празник. Според изнесените от БАМИ данни през последните 10 години в сектора са инвестирани повече от 4 млрд. лв. в нови високотехнологични схеми, съвременни машини и съоръжения за производство и преработка на черни и цветни метали. "България вече е важен фактор в производството на блокови цветни метали в рамките на Европейския съюз, ставаме все по-значими и в световното производство", споделят от браншовата организация. - See more at: http://industryinfo.bg/statiadetails.aspx?id=11552#sthash.qYcdA50I.dpuf
Източник: Други (06.11.2014)

Най-голямата инвестиция в цветната металургия за последните години вече е факт - КЦМ приключи с първия етап на проекта си за технологично обновяване и разширяване на производството, в който са вложени общо 262 млн. лева. В момента двата нови завода край Пловдив - за производство на олово и за цинк, работят в режим на пускови изпитания. Това съобщи в сряда Румен Цонев - главен изпълнителен директор на собственика "КЦМ 2000" на колегите си от цялата страна, които бяха дошли в Пловдив, за да отпразнуват заедно професионалния си празник - Деня на металурга. Седем години след старта Заводите за цинк и олово са изградени преди повече от 50 години. Планът за новите мощности е от 2007 година. Тогава в техническите и икономическите отдели на КЦМ е формулирана целта: повишаване на енергийната ефективност, използване на повече вторични суровини вместо руди и опазване на околната среда. Днес металургичната компания използва с 35% по-малко енергия (която е 40% от себестойността на метала), намалява емисията на парникови газове с 50%, общата емисия на газове от оловното производство ще бъде с 10 пъти по-ниска от досегашната. Финансирането е договорено преди четири години. Общо е за 95 млн. евро, като кредитът е осигурен поравно от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк. Срокът му е 11 години с 2.5-годишен гратисен период. В момента кредитополучателят вече погасява главницата на този заем. По програма "Конкурентоспособност" са привлечени още 1.5 млн. лева държавни средства. Останалата част от инвестицията е направена чрез реинвестиция на печалбата на металургичната компания. Приходите на КЦМ за 2013 г. са 647 млн. лв., а печалбата е 41 млн. лв. Строителството започва през 2012 г., като заради кризата първоначалният план е леко свит. Защо се прави Румен Цонев не пести прилагателните за новата инвестиция - според него тя е най-високото технологично постижение в света в областта на цветната металургия. На специализиран език промяната звучи така: пещ за рециклиране на цинк от отпадни прахове на стоманодобива, инсталация за преработка на велцокиси до цинк, ново оловно производство, пречиствателни инсталации за газовете и водата от производствените мощности, нов завод за кислород с компресорна станция за въздух. Досега използваните 35 000 тона кокс се заменят само с 1600 тона въглища плюс природен газ и кислород. Около 30% от ресурса ще е вторични суровини, а не руда, което свива разходът на енергия с една трета. Капацитетът на новия оловен завод е 71 000 тона метал годишно, а на цинковия е 75 000 тона годишно. Смисълът на инвестицията е, че търсенето на цинк и олово в света растат и новото потребление може да бъде поето и от българския завод, който и сега работи основно за износ - към ЕС и Турция. Още 100 млн. долара Вторият етап от инвестиционния план на КЦМ всъщност започна през 2013 година. Той включва нова пещ за преработка на шлаката от новия оловен завод, инсталация за очистване на разтворите от цинковото производство, нов електролизен цех. Очистването на суровините за производството на цинк ще означава извличане на редки метали като индий и германий, т.е. нов допълнителен бизнес. Според заместник-председателя на съвета на директорите на "КЦМ 2000" Васил Начков вторият етап ще струва над 100 млн. долара, а за финансирането ще бъдат използвани отново собствените печалби, но се обмисля и емитиране на облигационен заем и привличане на още финансиране от банки средства. Финалът на инвестицията ще е 2016 или 2017 година, прогнозира Никола Добрев, който е председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000". Компанията възнамерява да запази общия числен състав на персонала на групата фирми от 1800 души, но добавената стойност, създавана от хората, работещи в новите заводи за олово и цинк, ще нарасне повече от 2 пъти. Извън металургията групата контролира и целия добив на цинк и олово в страната, т.е. суровините са гарантирани. Заедно с добивното поделение служителите са над 3000. Освен това КЦМ е сред малкото успешни приватизационни сделки с РМД.
Източник: Капитал (06.11.2014)

Българската металургия - годишно производство над 7 млрд. лева, 12% от общата промишлена продукция - 15% от общия стоков износ на страната - производителност на труда на един зает - 3 пъти по-висока от средната за страната - инвестиции - 200 млн. лева през 2013 година - цветната металургия дава 80% от общото производство на сектора, а черната мeталургия - 20% - България произвежда 5.2% от оловото в ЕС; 3.7 на сто от европейския цинк ; 13.8% от анодната мед и 8.3% от електролитната мед на ЕС.
Източник: Капитал (06.11.2014)

Тричленка на ВАС разреши златодобива край Брезник. За това съобщават от фирмата "Трейс рисорсиз", част от групата на "Асарел-Медет", в писмо до местната власт. С решението си от 28 октомври ВАС оставя в сила решението на Административния съд в Перник, като отхвърля всички жалби срещу инвестиционното намерение за златодобива. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Инвестиционното намерение на "Трейс рисорсиз за златодобив ще се осъществява в местността Милин камък край Брезник. Според проучванията в находището има 13,5 тона злато и 40 тона сребро. Очакванията са те да осигурят експлоатационен период от 11 до 23 години. Добитата руда ще бъде обогатявана, а ценните метали ще бъдат извличани в миннообогатителен комплекс, който ще бъде изграден. До 2 години след приключване на експлоатацията засегнатите площи ще бъдат рекултивирани. Делото срещу инвестиционното намерение бе заведено от столичното Сдружение за аграрни екологични проекти "Гео" и от брезнишката "АСРО - ЕМ-Асенови и сие". Мотивите на жалбоподателите бяха, че добивът на злато ще увреди природата. Така влиза в сила решение по ОВОС на директора на РИОСВ-Перник, което дава зелена светлина за инвестиционното намерение.
Източник: Стандарт (06.11.2014)

Желязната руда падна до най-ниската си цена от 2009 г. насам Желязната руда е поевтиняла рекордно за последните пет години, след като Китай нареди на някои стоманолеярни да намалят производството си, свивайки търсенето в най-големия потребител в света, точно когато нарастващите доставки изострят световния излишък. Рудите с 62% съдържание за Qingdao паднаха с 2% до 76.46 долара за сух метричен тон днес, най-ниската цена от септември 2009 г., според данни от Metal Bulletin. Спадът следва две седмици на намаление в края на октомври. Суровината поевтиня с 43% тази година, което доведе до по-слаби резултати при всичките 22 членове на Bloomberg Commodity Index, след като производители като BHP Billiton Ltd. увеличиха доставките и пришпориха пренасищането. Някои китайски заводи получиха нареждане да преустановят добив преди срещата на върха на световните лидери на форума на Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество в Пекин. Възстановяването на цените може да отнеме 18 месеца, според Anglo American Plc. (Brisbane Times)
Източник: Други (06.11.2014)

EUROFER актуализира вноса на стомана в ЕС Вносът на стомана в ЕС нарасна рязко през Q2‘2014 г. Докато общия внос, включително полуготови продукти, нарасна с 25.5% на годишна база, вносът на готова стомана нарасна с 33%, на плоски продукти - с 28%, а на дълги продукти - със зашеметяващите 53%. Последните данни за вноса на ЕС-28 от трети страни потвърждават, че тази тенденция продължава и през Вносът на готова стомана през Q3‘2014 г. е нараснал с 28% на годишна база през Q3‘2014 г. Общият внос на стомана се очаква да се увеличили с 19% на годишна база. Това означава, че тази година до момента ръста при внесената готова стомана е в размер на 21%, на плоски продукти - 16%, а на дълги продукти покачването е 43% на годишна база. С ръста при полуготовите продукти техният внос досега също нараства и възлиза на 19.5% от пазара на стомана в ЕС през Q2‘2014 г. Най-значим при плоските продукт е ръстът при quarto плочите: ръст от 35% на годишна база през първите девет месеца на годината. Докато общият внос на дълги продукти е нараснал с 43% през този период, вносът на арматура расте с 83%, а на търговски пръти - с 35%. (Steel Guru)
Източник: Други (10.11.2014)

Добивната индустрия в Гоа приветства подновяването на разрешителните за желязна руда Минната индустрия и зависимите от нея сектори приветстваха решението на местната управа в Гоа да поднови договорите за възобновяване на добива на желязна руда, забранени през последните две години, след заповед на Върховния съд. Официални източници заявиха, че местната управа, наскоро е одобрила подновяване на 13 минни лизинг. Много е вероятно да се подновят още 8 - 10 през следващите няколко дни. Управляващият директор на Fomento Resources Амбар Тимбло, чиито четири добивни лизинги са били подновени, заяви: "новините във връзка с подновяването е положителна стъпка към задвижване на сектора, който е в летаргия от над 2 години. Все още има да се извърви дълъг път, но това е първата стъпка в тази посока. "Кристофър Фонсека, глава на Goa Mining People's Front (GMPF), заяви: "Правителството започна подновяване на лизингите и това е радостно. Но смятаме, че решението на Върховния съд от април 2014 г. е твърде закъсняло. Процесът на обновяване трябва да бъде ускорен в интерес на населението на Гоа и страната. (Outlook India)
Източник: Други (10.11.2014)

Продаваме вредни газове за €1,7 млрд. България има право да търгува с 2,7% от общите квоти за емисии на вредни газове в рамките на ЕС. В плановете до 2020 г. те се равняват на 1,7 млрд. евро. Така страната ни може да спечели тази сума при ясно разписани политики и стратегии. Това обясни бившият министър на екологията в служебния кабинет Светлана Жекова. Приходите от търговията с квоти на вредни газове ще бъдат използвани за модернизация на производството на ток, за изграждане на интерконекторни връзки и повишаване на енергийната ефективност. От търговията с емисиите досега в бюджета са влезли 150 млн. лв., отчете Жекова. Те са по-малко от заложените заради срива на цените на квотите. Използвани са основно за покриване на разликата в цената на "зелената добавка" от ВЕИ, за да може по някакъв начин да се компенсира пазарната необходимост от повишаване на цената на тока. По закон тези средства могат да се харчат за компенсиране на енергийната бедност и цената на тока. За да постигне заложените от Брюксел цели за енергийна ефективност на ЕС до 2020 г., страната ни трябва да инвестира поне 7,5 млрд. лв. Сумата обаче е изчислена със заложени цели като определен дял на ВЕИ и нови блокове на АЕЦ "Козлодуй", които могат и да не се изпълнят, обяснява Жекова. В новите правила за държавна помощ на ЕК изрично се казва, че за соларни и вятърни инсталации субсидии повече няма да се допускат. Ще бъдат допускани само за инвестиции с иновативен характер, допълва Жекова.
Източник: Стандарт (11.11.2014)

Sesa очаква да рестартира добива в Карнатака скоро Sesa Sterlite Ltd, най-голямата частна компания за желязна руда в Индия, очаква "скоро" да възобнови мините в Карнатака и да добие определеният от съда лимит от 2.29 млн. тона през годината, завършваща през март, заяви служител на компанията. Тя спря през август производство в единствената си работеща мина в южния щат, очаквайки подновяване на лиценза си и изостряйки недостига на суровината за потребители като JSW Steel Ltd и Kalyani Steels. JSW вече внася засилено, а Kalyani Steels обмисля покупка от чужбина. Индия някога беше третият най-голям износител на желязна руда преди спирането на незаконните мини да задуши сектора. Анируда Джоши, вицепрезидент на Sesa, заяви, че искането на дружеството за разрешително от Министерството на горите и околната среда е в "напреднал стадий", и че се очаква лицензът да бъде подновен скоро. (Reuters)
Източник: Reuters (12.11.2014)

African Minerals търси алтернативно финансиране за мина в Сиера Леоне African Minerals Ltd обяви, че има "разумни перспективи" за осигуряване на алтернативно финансиране на проекта за желязна руда в Сиера Леоне, след като заяви, че не е сигурно дали ще получи средства от своя партньор в мината. African Minerals, бореща се да закрепи пострадалите си финанси, заяви, че досега е набавила около 182 млн. долара от общо 284 млн., предназначени за разширяване на проекта Тонколили. Компанията заяви, че води преговори с Shandong Iron & Steel Group, нейният партньор в Тонколили, за оставащите 102 млн. долара, 61 млн. от които бяха предварително одобрени и приети през октомври. African Minerals обяви, че търси алтернативи, тъй като неяснотата кога ще получи средства от Shandong се отразява на оперативната й загуба и задаващото се погасяване на дълг. Компанията заяви, че търси достатъчно средства, за да задвижи проекта Тонколили докато добие положителен паричен поток. (Reuters)
Източник: Други (13.11.2014)

ArcelorMittal с актуализация за добива в Европа Европейският стоманодобив е намалял с 0.9% до 10.8 млн. тона през Q3‘2014 г., като в сравнение с Q2‘2014. Доставената стомана през Q3‘2014 е 9.8 млн. тона, което представлява намаление с 3.6% спрямо Q2‘2014 г. Доставките на плоски и дълги продукти намаляват с 2.2% и 5.9%, съответно, след сезонното по-слабо търсене. Продажбите са намалели със 7.9% до 9.7 млрд. долара през Q3‘2014 г. спрямо 10.5 млрд. долара през Q2‘2014 г., главно поради по-ниските стоманени доставки и по-ниските средни цени. Средните продажни цени на плоските продукти се свиха с 5.4%, а цените на дългите - с 4%. EBITDA през Q3‘2014 е намаляла с 24.2% до 523 млн. долара в сравнение с 689 млн. долара през Q2‘2014 г., главно поради по-ниските доставки на стомана и въздействието на слабото евро. EBITDA през Q3‘2014 е 72.6% по-високо спрямо Q3‘2013 г., което отразява подобрените пазарни условия, по-ниските разходи и реализираните ползи от усилията за оптимизиране на разходите. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (14.11.2014)

САЩ потвърдиха митата за китайския вноса на валцдрат Министерството на търговията на САЩ потвърди високите мита за вноса на валцдрат от въглеродна и легирана стомана от Китай, след като реши, че продуктите са били продавани под себестойността на пазара в САЩ и са получавали несправедливи държавните субсидии. Вносителите на стоки от компании, включително Benxi Steel, Rizhao Steel Wire Co, Hunan Valin Xiangtan Iron & Steel Co и Jiangsu Shagang International Trade Co, дъщерно дружество на Jiangsu Shagang Group, са изправени пред антидъмпингови мита до 110.25% и задължения антисубсидийни до 193.31%. Жалбата за вноса на пръти от въглеродна и легирана стомана от Китай, който възлизат на 313 млн. долара през 2013 г., дойде от ArcelorMittal САЩ, Charter Steel, Evraz Pueblo, Gerdau Ameristeel, Keystone Consolidated Industries и Nucor Corporation. Международната търговска комисия на САЩ ще вземе окончателно решение по делото, което ще определи дали митата ще се приложат на 26 декември. (Reuters)
Източник: Reuters (17.11.2014)

Нова инвестиционна програма за 44 млн. евро планира "Аурубис България" в медодобивния комбинат в Пирдоп за 2016 г. На всеки десет години правим капитален ремонт, чиято цел е технологични подобрения, обясниха от компанията. Над 500 млн. евро са инвестициите в модернизирането на медодобивния комбинат след приватизацията му през 1997 г. Сред най-значимите проекти са системата за третиране на газове, изграждането на нова рафинерия и разширяването на флотационната фабрика. Последната инвестиция е нова пречиствателна станция на дъждовни води, която вчера беше открита от министъра на икономиката Божидар Лукарски. 10-километрови канали ще събират дъждовните води от цялата промишлена територия на комбината в буферни басейни с капацитет 43 хил. кубика. От тях пречистените води ще бъдат изпускани в р. Пирдопска. Инвестицията е 6,3 млн. евро. "Заводът в Пирдоп е един от малкото у нас с три пречиствателни станции - за производствени, битови и дъждовни води, и с това засвидетелстваме ангажимента си към опазването на околната среда наред с ежедневните мерки за предпазване на въздуха и почвите", каза Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България". В комбината работят 800 души. През 2013 г. са произведени 354 000 т анодна мед и 230 000 т катодна мед. Подготовката на ОП "Иновации и Конкурентоспособност" за новия програмен период е първото нещо, с което се е заел министърът на икономиката Божидар Лукарски. "Отстранили сме почти всички забележки на Еврокомисията. Стартирането на програмата е свързано с основния приоритет и на правителството, и на Реформаторския блок - осигуряване на финансиране за малкия и средния бизнес", посочи Лукарски.
Източник: Стандарт (19.11.2014)

Аурубис с програма за 44 милиона евро Нова инвестиционна програма за 44 млн. евро планира "Аурубис България" в медодобивния комбинат в Пирдоп за 2016 г. На всеки десет години правим капитален ремонт, чиято цел е технологични подобрения, обясниха от компанията. Над 500 млн. евро са инвестициите в модернизирането на медодобивния комбинат след приватизацията му през 1997 г. Сред най-значимите проекти са системата за третиране на газове, изграждането на нова рафинерия и разширяването на флотационната фабрика. Последната инвестиция е нова пречиствателна станция на дъждовни води, която вчера беше открита от министъра на икономиката Божидар Лукарски. 10-километрови канали ще събират дъждовните води от цялата промишлена територия на комбината в буферни басейни с капацитет 43 хил. кубика. От тях пречистените води ще бъдат изпускани в р. Пирдопска. Инвестицията е 6,3 млн. евро. "Заводът в Пирдоп е един от малкото у нас с три пречиствателни станции - за производствени, битови и дъждовни води, и с това засвидетелстваме ангажимента си към опазването на околната среда наред с ежедневните мерки за предпазване на въздуха и почвите", каза Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България". В комбината работят 800 души. През 2013 г. са произведени 354 000 т анодна мед и 230 000 т катодна мед. Подготовката на ОП "Иновации и Конкурентоспособност" за новия програмен период е първото нещо, с което се е заел министърът на икономиката Божидар Лукарски. "Отстранили сме почти всички забележки на Еврокомисията. Стартирането на програмата е свързано с основния приоритет и на правителството, и на Реформаторския блок - осигуряване на финансиране за малкия и средния бизнес", посочи Лукарски.
Източник: Стандарт (19.11.2014)

Стоманодобивът в Индия се цели в китайски строителни инвестиции Високопоставен служител на индийската Tata Steel каза, че за китайските стоманодобивни компании, изправени пред проблеми със свръхкапацитетa, може да е добра идея да се инвестира в Индия, която вече позволява 100% преки чуждестранни инвестиции в строителни проекти за първи път. Това предизвика такава истерия, че индийските медии се напълниха с новини, че индийското правителство сериозно обмисля повишаване на вносните мита за стомана в следващите дни от сегашните нива от 5 - 7.5%. Това може да успокои индийските стоманени компании, но дали такъв протекционистки режим ще помогне на икономиката на Индия? Това е въпросът, който трябва да бъде обсъден, според някои икономисти. Преки чуждестранни инвестиции също могат да изискат възходяща корекция в повечето от предишните прогнози за растежа на стоманата. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (19.11.2014)

Растящото търсене от страна на енергийния сектор определя световния пазар на безшевни тръби Търсенето на безшевни тръби е свързано главно с динамиката на енергийния сектор и следи отблизо тенденциите в броя на нефтените и газови платформи. Предвид високата си якост и устойчивост на корозия безшевните тръби могат също да намерят приложение в химическата и други видове дейности на преработващата промишленост, в парни котли, тръбопроводи, както и приложения, изискващи високо налягане и парни условия. С течение на годините, експлозивния ръст на проучването и добива на нефт осигури засилено търсене на тръбите за нефтената промишленост (OCTG). Използването на промишлени безшевни тръби е пряко свързано със състоянието на икономиката, в резултат на които преобладаващите икономически условия играят важна роля при определяне на скоростта и степента на търсене на такива тръби. Със съживяването на глобалните икономически условия и възраждащата се дейност в няколко индустрии, включително автомобилостроенето, машиностроенето, нефтохимическата, химическата и строителство, търсенето на безшевни тръби се очаква да нарасне. (PRWEB)
Източник: Други (20.11.2014)

Китайски стоманодобивен гигант купи 51% в швейцарски търговец Hebei Iron and Steel Group Co Ltd купи контролен пакет акции в швейцарската Duferco International Trading Holding, ход, който ще помогне на най-големия производител на стомана в Китай да разшири присъствието си на световните пазари. Двете компании подписаха споразумение, при което HBIS ще придобие 51% от DITH, най-големият търговец на стомана в света. Двете компании обаче не разкриха общата стойност на сделката. Като част от споразумението, HBIS ще използва световното маркетинг и дистрибуционно присъствие на DITH, за да засили още повече позицията си на водещ доставчик. Ю Йонг, президент на HBIS, заяви, че стратегията за "навлизане по света" е неизбежна и важна стъпка за бъдещото развитие на компанията. През март 2013 г., дъщерната компания на HBIS на Tangshan Iron and Steel Group Co, или Tangsteel, придоби 10% в Duferco. (China Daily)
Източник: Други (20.11.2014)

Амбициозният проект Plan Nord на Квебек отива на юг Планът от канадската провинция Квебек да похарчи милиарди за разработване на минералните богатства на севера стана жертва на очакваното затваряне на голяма мина заради цените на желязната руда и слабия интерес от Китай. Проектът Plan Nord се надява да привлече 71 млрд. долара инвестиции за огромния си северен регион, част от който е богатият на желязна руда Labrador Trough. Френскоезичната провинция се опитва да продаде плана в световен мащаб и се надява добивните компании да се заинтересоват от северен Квебек, след като правителството инвестира в необходимата инфраструктура. Но Plan Nord понесе голям удар в сряда, когато Cliffs Natural Resources заяви, че затваря мината за желязна руда Bloom Lake, след като не можа да осигури средства за разширяване и реализация. Китайският производител на стомана в Wuhan Iron & Steel притежава миноритарен дял в Bloom Lake. Bloom Lake, един от трите производствени железни рудници в Квебек, щеше да се превърне в основен клиент за железопътна линия, планувана в рамките на Plan Nord. (Reuters)
Източник: Reuters (24.11.2014)

Износа на скрап от Австралия намалява през септември Австралия е изнесла 199 хил. тона скрап през септември тази година, което е спад от 19.9% на годишна база, но се увеличава с 22% спрямо предходния месец. От тях, 51 хил. тона са били изнесени за Индонезия, което е намаление с 21.8%, 47 хил. тона за Виетнам, ръст от 41.5% и 28 хил. тона - за Корея, ръст от 1984.1%, всички в сравнение с преди месец. През период януари - септември износът на скрап от Австралия е в размер на 1.656 млн. тона, увеличение с 6.7% на годишна база. Сред тях 403 хил. тона са за Виетнам, увеличение с 27.5% в сравнение с данните за същия период на 2013 година, 303 хил. тона - за Тайланд, ръст от 63.4% и 258 хил. тона - за Индонезия, понижение с 24.5%. (Yieh)
Източник: Други (24.11.2014)

175 стари и вече неизползваеми коли се рециклират дневно у нас. „През 2013 г. в България са рециклирани 64 035 автомобила. За тази година все още няма данни", каза Силвана Тодорова, мениджър в компанията за рециклиране на стари коли „Евро Стийл Трейд". Информация ще има след 31 март догодина, тъй като това е срокът, в който дружествата за събиране и оползотворяване на стари коли предават годишните си отчети на структурите на министерството на околната среда. 93% може да се използват Средно около 93% от материалите, вложени в производството на нов автомобил, могат да се рециклират. Това на теория свежда до минимум количеството на депонираните отпадъци, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Рециклирането на старите коли намалява значително енергийните разходи за добив и производство на нови суровини и не замърсява околната среда. В един стандартен автомобил се съдържат над 65% стомана и желязо. Стоманата се използва за направата на купето, вратите, капака, багажника и калниците. Тези части включват минимум 25% вече рециклирано съдържание, защото желязо от скрап е задължителна съставка при производството на нова стомана.
Източник: Труд (26.11.2014)

ArcelorMittal, Marcegaglia подаде оферта за италианската Ilva ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, е подал необвързваща оферта с италианската Marcegaglia за губещият завод за стомана Ilva, затънал в скандали за околната среда. "Подадохме необвързваща оферта за придобиване на всички операции на Ilva. Очакваме с нетърпение да продължим дискусиите с комисар Гнуди относно нашето предложение", заяви говорителят на ArcelorMittal. Говорител на Marcegaglia заяви, че необвързващото предложение е представено миналия понеделник с краен срок от 30 дни. Частният Ilva, най-големият завод за стомана по производствен капацитет в Европа, е поставен под специална администрация от миналата година, след като бе обвинен, че изпуска токсични емисии, която излагат на риск своите над 16 хил. служители. Компанията губи десетки милиони евро на месец, и нито ArcelorMittal, нито Marcegaglia разкриха стойността на офертата си или подробности за промишления и екологичен план. Конкурентни фирми, заинтересовани от Ilva са италианската Arvedi, която изрази необвързващ интерес миналия месец. (Reuters)
Източник: Reuters (27.11.2014)

Родопите са пред "минен ренесанс" Родопите са в навечерието на "минен ренесанс" заради високите борсови цени на металите. Това показват данните от доклад за социалната икономика на рудодобива в Родопите, представен журналистите Димитър Събев и Руслан Йорданов с подкрепата на фондация "Фридрих Еберт". Само в двата най-големи проекта за рудодобив - на злато до Крумовград и на волфрам до Велинград - са планирани инвестиции в размер на 400 млн.лв. Има и заявен интерес за отваряне на дузина нови рудници и над 1 млрд.лв. инвестиции, каза Димитър Събев. Към момента в Родопите действат 10 рудника и 4 обогатителни фабрики. Крайната преработка на металния концентрат се извършва в КЦМ-Пловдив. По думите на Събев днес в рудниците и фабриките са заети 2700 души, което е равно на около 20 процента от нивото на голямото социалистическо предприятие ГОРУБСО през 1989 г. Проучването на Събев и Йорданов показва, че към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. месечна работна заплата.
Източник: Медия Пул (27.11.2014)

Добивът на стомана в Европа се покачва незначително през октомври Според последните данни, публикувани от Световната асоциация за стомана (World steel), добивът на необработена стомана в страните-членки на ЕС-28 нарасна незначително с 1.5% през месец октомври спрямо същия период на предходната година. Най-високо производство през октомври има в Германия. Там са произведени 3.544 млн. тона, което е по-ниско с 5.9%, в сравнение с добитите 3.765 млн. тона година по-рано Най-ниска е продукцията в Хърватия. Въпреки това, общият обем на производството на стомана в Хърватия нарасна с 348.4% от 6 хил. тона през октомври 2013 г. до 25 хил. тона през октомври тази година. На годишна база именно там е най-голямото увеличение на производството. Белгия, България, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Холандия, Полша, Словакия, Словения, Великобритания и други страни от ЕС-28 отчитат повишена продукция на годишна база година. (Scrap Monster)
Източник: Други (28.11.2014)

Добивът на Codelco нараства заради нова мина Добивът на най-големият производител на мед в света Codelco нарасна с 4% на годишна база през първите девет месеца до края на септември заради новата си мина Ministro Hales, но продължаващият спад в цената на основния метал орязва печалбите. Чилийската държавна компания произведе 1.23 млн. тона мед през периода януари-септември, ръст от 4% спрямо миналата година. Въпреки това, преди облагане с данъци печалбата намаля с 14% до 2.3 млрд. долара, което според Codelco е до голяма степен от спада в цената на медта с около 14% от началото на годината досега. Ministro Hales, която отбеляза отлична 2014 г., е емблематична в много отношения, както за надеждите, така и за предизвикателствата пред Codelco. Мината произведе 109 хил. тона мед през периода януари-септември, основен фактор за повишаването на производството в Codelco.
Източник: Reuters (28.11.2014)

BHP не очаква забавяне в ръста на желязната руда заради спада на цените BHP Billiton Ltd. (BHP), най-голямата минна компания в света, заяви, че няма да има забавяне в ръста на желязна руда в световен мащаб, дори и след спада на цените. "Дори и цената на желязната руда, каквато е днес, може да доведе до по-голям обем," заяви Джими Уилсън, президент за желязната руда в BHP. "Ако този обем не идва от нашата дейност, той ще идва от други предприятия по целия свят и други страни." Желязната руда поевтиня с 47% тази година близо до най-ниското си ниво от 2009 г. насам, като инвестициите в нови мини задълбочиха световното пренасищане. BHP, Rio Tinto Group (RIO) и Vale SA разширихме производството си в Австралия и Бразилия, залагайки, че увеличението ще компенсира спада на цените и ще принуди скъпите за издръжка мини в света да затворят. "Предприятията трябва да бъдат конкурентоспособни и тези, които не могат ще излязат от бизнеса", каза Уилсън. BHP работи в богатият на желязо региона Пилбара в Западна Австралия, най-големият добивен център на суровината в света. (Bloomberg)
Източник: Други (01.12.2014)

Според Rio Tinto конкурентите от BHP няма да го детронират като доставчик на най-евтината желязна руда Rio Tinto очаква да остане доставчикът с най-евтина желязна руда за Китай и следователно да бъде най-малко засегнат от спада в цените, заяви ръководител от компанията, отхвърляйки заплахата BHP Billiton да ги измести. Желязната руда загуби около половината от стойността си тази година заради слабото търсене и допълнителните доставки, най-вече от най-големите световни компании: Vale, Rio Tinto и BHP. Това принуждава минните компании да съкращават разходите си и през октомври BHP обеща да изпревари Rio като доставчик на най-евтината руда за Китай, сваляйки производствените разходи до под 20 долара за тон в средносрочен план от 27.5 долара през финансовата 2014 г. Разходите на Rio през първата половина на 2014 г. са 20.4 долара. Но шефът за желязната руда в Rio Андрю Хардинг заяви, че групата ще запази своите ниски цени. "Вече се справяме по-добре (от BHP). Ще останем в долния край на кривата на разходите. Това е най-доброто място за нас," заяви Хардинг. (Reuters)
Източник: Reuters (03.12.2014)

Nippon Steel и Kobe Steel ще намаляват дяловете си един от друг Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp и Kobe Steel Ltd заявиха, че ще намалят дялове един в друг, за да съберат средства за експанзия в чужбина и за подобряване на конкурентоспособността. Дружествата имат дялови участия един от друг, като част от опита да разпределят средства за производство, често срещана договореност дори сред конкурентите в Япония. Съответните дялове на Nippon Steel и Kobe Steel се увеличиха след като Nippon Steel се сля със Sumitomo Metal Industries през 2012 г. Nippon Steel, лидер в производител на стомана в Япония, заяви, че ще продаде акции на Kobe Steel на стойност около 22 млрд. йени (184 млн. долара) по крайни цени в сряда. Продажбата ще намали наполовина дела в Kobe Steel, третият по големина производител на стомана, до под 3%. В изявление Kobe Steel обяви, че ще продаде акции на Nippon Steel оценени на около 21.5 млрд. йени, намалявайки наполовина дела си до около 0.7%. (Reuters)
Източник: Reuters (04.12.2014)

Китай нареди тежко замърсеният Хъбей да изготви планове за преструктуриране Китайското правителство нареди на своята най-замърсена провинция Хъбей да изготви нови планове за "подобряване" на икономиката си в опит да облекчи зависимостта си от тежките индустрии като стоманодобив и производство на цимент. Местната управа вече подготвя нови планове за преструктуриране на икономиката, които в крайна сметка ще бъдат предадени на Пекин. Хъбей, която обгражда столицата Пекин, е най-големият производител на стомана в Китай и е дом на седем от десетте най-замърсени със смог градове на страната. Тя е лицето на войната срещу замърсяването, с голям брой промишлени предприятия, които ще бъдат затворени. Провинцията обеща да намали с 60 млн. тона стоманодобивния капацитет и с 40 млн. тона потреблението на въглища през периода 2013-2017 г., но досега не е намерила алтернативни източници на растеж. Икономиката на провинцията нарасна с 6.2% през първите три тримесечия, под целта от 8% за 2014 г. и вицеуправителят на Хъбей Янг Чонгянг призова за повече стимули за провинцията. (Reuters)
Източник: Reuters (05.12.2014)

Над 260 млн. тона желязна руда откриха в Уганда Скорошно геофизично проучване от въздуха разкри, че Уганда притежава над 260 млн. тона желязна руда. Франсис Натукунда, старши геолог в Министерството за геоложки проучвания и добив, заяви, че изследването е открило по-големи залежи на желязна руда, отколкото са били открити по време на колониалните преобразувания. "Проектът за устойчиво управление на суровините също така разкри потенциално огромни диамантени находища около езерото Кьога," каза той. Той обяви информацията по време на двудневен семинар за Южноафриканската търговия и инвестиции. Не беше известно, че Уганда притежава толкова големи залежи на желязна руда до приключването на изследването в периода 2007 - 2008 г. Натукунда добави: "В момента имаме над 200 млн. тона запаси от хематитна желязна руда в югозападната част на Уганда и 60 млн. тона желязна руда от магнетит в югоизточната част на страната и все още има огромен потенциал за проучване." Тела, подобни на кимберлит, които обикновено съдържат диаманти, са открити и изследвани, за да се разберете дали са скъпоценни диаманти като в Южна Африка. (newvision.co.ug)
Източник: Други (08.12.2014)

Hebei ще премести стоманолеярни на брега в план за консолидация на сектора Северната провинция Хъбей, водещият стоманодобивен регион на страната, ще премести 16 млн. тона производствен капацитет на брега в опит да "модернизира" сектора. Според документ, публикувано на официалния сайт на местната власт, стоманодобивните предприятия са подписали споразумение с банките и местните власти в края на седмицата, да насочат операциите си към новите пристанищни зони. Преместването на съоръженията към брега е основна част от стратегията, насочена към консолидиране на раздутия и разпокъсан сектор в Китай. The Shougang Group – петото по големина предприятие за стомана в Китай - вече е преместило всички свои производствени мощности в пристанище Цаофейдян в Хъбей. Централното правителство одобри план за преструктуриране на стоманодобивната промишленост в Хъбей през юни, а регионът обеща да затвори, консолидира, ъпгрейдне и премести секторът, който има 286 млн. тона капацитет към края на миналата година, повече от целия Европейски съюз. (South China Morning Post)
Източник: Други (10.12.2014)

Американската металургия критикува решението на СТО в полза на Индия Американската стоманодобивна индустрия разкритикува решението на СТО срещу това САЩ да наложи високо мито върху вноса на някои индийски продукти от стомана, което Индия приветства като "значителна победа", която ще помогне на индийските производители и износители. "Решението на СТО значително отслабва ефективността на търговските закони на САЩ," каза Томас Гибсън, главен изпълнителен директор и президент на Американския институт по желязото и стоманата (AISI). AISI обяви, че Апелативният орган на СТО се произнесе срещу жалбата на американското правителство, обжалвано от Индия по-рано тази година, по отношение на практиката на Международната търговска комисия (ITC) за "кръстосано кумулиране". При този процес, както се изисква по закона в САЩ, въздействието на дъмпинговия и субсидиран внос се взима под внимание при оценка на вредата при решението на ITC. "Американското законодателство изрично изисква ITC да кумулира дъмпинговия и субсидиран внос, когато са под едновременни разследвания", заяви Гибсън. (Zee News)
Източник: Други (11.12.2014)

Немският орган за протекция на конкуренцията затваря делото за картел срещу стоманопроизводители Немската антитръстова комисия не откри доказателства, че ThyssenKrupp, Voestalpine и ArcelorMittal са участвали в антиконкурентни споразумения на пазара на стоманени ленти и полуготови продукти. Делото, което започна през февруари 2013 г., е затворено, заявиха от антикартелния орган. Той претърси офисите на Steel Europe на ThyssenKrupp в Дуисбург през февруари 2013 г., както и тези на немското подразделение на австрийския производител на стомана Voestalpine. ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, също е потвърдил, че е обект на разследването. ThyssenKrupp отказа да коментира. Arcelor заяви, че решението е взето под внимание. Voestalpine не беше намерена за коментар. (Reuters)
Източник: Други (12.12.2014)

Австралия очаква $60 за тон желязна руда Австралия очаква желязната руда да се търгува за около 60 долара на метричен тон, след като най-големият спад от гледна точка на търговията в страната, от началото на водене на статистика преди над 50 години, задълбочава бюджетния дефицит. Цената е намаляла почти наполовина тази година и се свлече до 5-годишно дъно от 68.49 долара за тон миналия месец, показват данни от Metal Bulletin Ltd., спрямо очакването за $92 в бюджета, заяви МФ Джо Хокей. "Прогнозираме, че тя ще остане около 60 долара за тон в обозримо бъдеще", заяви Хокей. Спадът в цената на желязната руда "има голямо влияние върху бюджета, тъй като доведе до 15% спад на термичните въглища и 20% спад в цените на пшеницата," каза той. Австралия ще продължи да свива държавната администрация и агенциите в опит за икономии, след като междинният доклад за икономическата и фискалната перспектива показва по-голям бюджетен дефицит от първоначално предвидения. Дефицитът за 12-те месеца до юни 2015 ще нарасне до 37 млрд. долара, според средната прогноза на 13 икономисти, анкетирани от Bloomberg News, спрямо прогнозата за 29.8 млрд. долара в прогнозата от май. (Bloomberg)
Източник: Други (15.12.2014)

Tata Steel може да отвори водеща мина за желязна руда Tata Steel може да получи разрешение да възобнови добива в най-голямата си мина за желязна руда през декември, заяви правителствен служител, което ще сложи край на спиране от три месеца, което принуди фирмата да внася суровина за първи път в историята. По-рано Индия беше третия най-голям доставчик на желязна руда в света, но съдебните ограничения на незаконния добив през последните три години предизвикаха компании като Tata Steel и JSW Steel да се обърнат към внос. Рестарт на добива в мината Noamundi на Tata Steel трябва да помогне на водещата стоманодобивна компания в Индия да намали зависимостта си от чуждестранните суровини. В източния щат Джаркханд, където Tata Steel започна мината Noamundi през 1922 г., поиска от компанията да спре операции през септември заради подновяване на договора. (Economic Times)
Източник: Други (17.12.2014)

Ръст на оперативната печалба до 138 милиона евро преди облагане с данъци отчита от Аурубис Груп през финансовата 2013/2014 г., съобщават от компанията. 63 млн. евро са генерирани през четвъртото тримесечие. "Доброто снабдяване с медни концентрати с нарастващи разходи за обработване и значителното възстановяване на търсенето, особено за нашите основни продукти, медна тел и предварително валцовани ленти, имаше положително влияние върху печалбата", коментират от компанията. Според анализите, на които се позовават специалистите, през финансовата 2014/2015 г. цялостната икономическа среда ще продължи да бъде под влиянието на несигурността, която може в кратък срок да повлияе на специфичните пазари, които са от интерес за Аурубис (медна скрап и сярна киселина). Компанията очаква оперативната печалба за финансовата 2014/2015 г. значително да надхвърли тази от предходната година. - See more at: http://industryinfo.bg/statiadetails.aspx?id=11996#sthash.yYcTm6el.dpuf
Източник: Други (18.12.2014)

Сделка на "Кремиковци" от 2005 г. предизвика скандал в парламента Случаят "Цемеко" предизвика скандал в Народното събрание. Вчера депутатите трябваше да вземат решение по повод провалената инвестиция на германската фирма Кlosters Beteiligungsgesellschaft mbH", която през 2005 г. искаше да направи завод за производство на цимент от шлаката на комбинат "Кремиковци". След дългогодишни спорове едва в началото на този декември икономическите министерства на Германия и България се споразумяха как да бъдат покрити щетите от несъстоялия се проект за съвместно предприятие между "Кремиковци" и немската компания. За да не стигне до международен съд, българската държава се е съгласила да плати близо 4.1 млн. лева на германската, която е била гарант по проекта, стана ясно вчера. От БСП се обявиха против поемането на този финансов товар, като припомниха, че още през 2006 г. българската Комисия за защита на конкуренцията е забранила създаването на смесено предприятие за производство на цимент в "Кремиковци", защото то би навредило на съществуващите вече заводи у нас, които използват като суровина за цимента именно шлаката на "Кремиковци". Освен това проектът "Цемеко" така и не е получил от екоминистерството ОВОС - оценка на въздействието. Това е потвърдено от българския съд, така че страната ни не дължи обезщетение, обясниха депутати социалисти. Те обвиниха управляващите, че поставят в унизително положение българските институции, опитвайки се да угодят на чужда държава. А Янаки Стоилов разкри, че в "Държавен вестник" на 13 декември е публикувано постановление на правителството за уреждане на казуса "Цемеко", от което излиза, че Народното събрание вече е ратифицирало споразумението с Германия. Всъщност гласуването на документа се състоя едва вчера. Според юристи обаче няма проблем с обнародването на постановлението, защото то не би имало правна сила без ратификация от НС.
Източник: Сега (18.12.2014)

Съдия отказа искане на Vale за прекратяване на делото на Rio Tinto в САЩ Федерален съдия в САЩ отказа да прекрати делото на минния гигант Rio Tinto срещу конкурента Vale за заговор с израелския милиардер Бени Щайнмец и BSG Resources да открадне ценните права за минните на компанията в Гвинея. Окръжният съдия от Манхатън в САЩ Ричард Бърман отхвърли довода на бразилската Vale, че има споразумение от 2008 г. с Rio Tinto спорът за правата за минните да бъде разглеждан в Англия. Тази договореност за Англия е по избор, а не задължителна, каза съдията. Той се позова и на други причини, за да се запази делото в Ню Йорк, включително срещите на Vale в града, свързани с т.нар заговор и текущо федерално разследване, свързано с правата за Гвинея. Англо-австралийската Rio Tinto инициира делото срещу Vale, Щайнмец и BSGR през април миналата година. Щайнмец и BSGR отричат закононарушение. (Reuters)
Източник: Reuters (18.12.2014)

Китайски водещ производител на олово ще свие продукцията си на фона на намаляващите цени Китайският водещ производител на олово Henan Yuguang Lead and Gold Ltd намалява производството си с до 30% поради ниските цени, заяви високопоставен служител. Yuguang, която има годишен капацитет от 400 хил. тона, ще намали производството си за около два месеца, считано от четвъртък, с до 20 хил. тона, заяви Ли Сиадонг, директор продажби на фирмата. "Ще намалим производството веднага, с 15–30%. Сегашните цени са твърде ниски и са много под производствените разходи," каза той, като добави, че фирмата е спряла спот продажбите и ще разгледа производствените си планове отново в средата на февруари. Заради слабото търсене и свръхпредлагането, оловото на Shanghai Futures Exchange е намаляло с почти една пета тази година и в четвъртък отбеляза най-ниското си ниво от 2011 г. Оловото на Лондонската метална борса спадна с 6.4% тази седмица и удари най-ниското си ниво от август 2012 г. Ли каза, че другите две оловни предприятия в провинция Хънан с общ капацитет от 500 хил. тона годишно, Jinli Gold and Lead Ltd и Wanyang Smelter Group, също свиват продукцията си с до 30%. (Reuters)
Източник: Reuters (19.12.2014)

Индия ще остане четвъртият по големина производител на стомана в света тази година Индия ще остане четвъртият по големина производител на стомана в света тази година, въпреки че ръстът на производството ? изпреварва средния в световен мащаб през първите 11 месеца, показват данни от Световната асоциация за стомана (WSA). Индия е произвела 76,190 млн. тона стомана в периода януари-ноември спрямо 74.37 млн. тона през същия период на миналата година, 2.4% растеж и се позиционира отново на четвърто място. Световното производство на стомана през периода е нараснал с 1.8% до 1497.75 млн. тона, в сравнение с 1,471.44 млн. тона година по-рано. Въпреки спад в производството през някои месеци, Китай е лидер в първите единадесет месеца на текущата година с около 650 млн. тона. Япония е произвела 101.66 млн. тона, ръст от 0.4% спрямо 101.25 млн. тона миналата година. Производството в САЩ е нараснало с 1.5% до 80.95 млн. тона от 79.75 млн. тона преди една година. Въпреки, че разликата в производството между Индия и САЩ не е голяма, малко вероятно е да се промени реда, защото САЩ произведе повече стомана през ноември. (Economic Times)
Източник: Други (22.12.2014)