КЦМ бе удостоено с наградата "За внедряване на иновации в безопасността" в края на 2014 г., съобщиха от дружеството. Отличието се присъжда от Българската асоциация "Труд, здраве, безопасност”. "Наградата е резултат от усилията на целия колектив на дружеството – работници и служители, инженерен състав, оперативен и висш мениджърски състав, както и на доброто взаимодействие и екипна работа между ОБЗР и СТМ", коментират от КЦМ. - See more at: http://industryinfo.bg/
Източник: Други (07.01.2015)

Умерени очаквания и плахи надежди – въпреки празничния сезон настроението сред компаниите от тежката индустрия не е особено приповдигнато. Прогнозите за новата година като цяло гравитират около запазването на досегашните равнища на производството, и то ако условията за бизнеса не се влошат. А рискове определено не липсват – от не особено оптимистичните перспективи както пред българската, така и пред европейските икономики, до задълбочаващия се конфликт в Украйна. И определено не на последно място, развитието на ситуацията в сектора на енергетиката и по отношение на газовите доставки, които са от ключово значение за дружествата от бранша. С всички тези уговорки като цяло металургичните компании стоят относително стабилно. След като в последните години в сектора бяха направени значителни инвестиции, конкурентоспособността на дружествата е подобрена и възможностите им за работа са налице. Остава да се види дали ще имат и условията за това. Без големи сътресения "Не очаквам развитие, но не очаквам и някакви сътресения или спадове", обобщава ситуацията изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Пронозата й е "по-скоро за запазване на състоянието, тъй като металургията доста инвестира – особено цветната, но също така и черната, и вече е на конкурентно ниво и успява да изнася." По подобен начин очертава предстоящата година и представителят на гръцката металургична група Viohalco (част от която са предприятия като "Стомана индъстри" и "София мед") Антон Петров. "През 2015 г. не очаквам нещо много по-различно от 2014 г. освен може би малко по-ясни перспективи, стига да имаме политическа стабилност, каквато има към днешна дата, за разлика от началото на миналата година", посочва той. Развитието на бизнеса, разбира се, е до голяма степен свързано със стойността на горивата, както и с цените на металите на световните пазари, които към момента са колебливи, но, общо взето, спадат, следвайки цените на петрола. Основната причина - по-слабото търсене в Азия, и особено в Китай. Колкото до очакваните обеми на продажбите, целта в тежката индустрия, общо взето, ще е запазване на постигнатите през 2014 г. Обуславят я прогнозите за развитието както на българската, така и на световната и в частност на европейската икономика, които гравитират около очакванията за скромен ръст на БВП и все още относително бавно възстановяване. Мащабният инвестиционен план, обявен от Европейската комисия, също поне за момента не носи особен оптимизъм, доколкото детайлите по него все още се изясняват, а и постигането на резултати едва ли ще стане факт в рамките на година, дори и при ясна организация за начина, по който ще се използват новите възможности, каквато на национално равнище бездруго липсва. "Трябва да има някаква целева програма за това как ще се усвояват тези средства, за да се постигне реално растеж, а ние едва ли не очакваме просто така да ни наливат пари", отбелязва изпълнителният директор на торовия завод "Агрополихим" Васил Александров. В търсене на пазари Така надеждите на големите производствени предприятия са по-скоро свързани с търсенето на нови пазари, основно извън Европа, където прогнозите са по-умерени. Във фокуса попадат например държави от Северна Африка и азиатските бивши републики на Съветския съюз като Казахстан, очертава Паунова. Традиционно силна дестинация е и Турция, за където се насочва съществена част от износа на цветни метали и сярна киселина. "В момента в световен мащаб в сектора на металургията фокусът е върху запазването на конкурентоспособността на компаниите както чрез търсене на нови пазари, така и чрез разработването на нови продукти", обяснява Петров. Разбира се, тези тенденции са валидни и в периодите на икономически растеж, но по думите му кризата е насочила вниманието на сектора още по-осезаемо в тази посока. Неясната енергийна картина Голямото предизвикателство пред индустриалните производители обаче за поредна година остава енергийната политика на правителството. "Картината в енергетиката остава неясна – един облак, зад който все още не знаем какво седи, дали слънце, дъжд или дори буря", посочва Политими Паунова. Неяснотите остават както по отношение на цената на електроенергията, която формира съществена част от цените на продукцията им (до 35-40% при производството на цинк например), така и по линия на обезпечеността с газови доставки, която е ключова за дейността на торовите заводи например. "Много се надявам, че през тази година ще бъдем чути във всички преговори и че в сферата на енергетиката ще се вземат мерки за защита на конкурентоспособността на отрасъла ни и ще успеем да задържим равнищата на продажбите, които имаме в момента", коментира Антон Петров, който е и председател на БАМИ. По думите му всяка негативна промяна в цените на енергията ще повлияе пагубно на сектора, а за да дадат реални резултати, промените в положителна посока ще трябва да бъдат значими, а не просто козметични корекции. На проведената в началото на ноември конференция Next Year's Business Plan, организирана от "Капитал", главният изпълнителен директор на "КЦМ 2000" Румен Цонев също подчерта необходимостта от енергийна политика, която да не е насочена срещу тежката индустрия. "Когато ние искаме справедливо отношение, ние не молим за помощ или подаяние от държавните институции, а за разбиране, защото има сфери в бизнеса, които зависят от държавната политика, а държавната енергийна политика е насочена срещу голямата индустрия", коментира той. Другият голям въпрос, който ще търси решението си през 2015 г., е този за газовите доставки и цената на газта, особено в светлината на спирането на проекта "Южен поток" през декември. "В момента цената на газа в България е една от най-високите в Европа, а за съжаление не виждам съществени мерки, с които да се търси някаква промяна в това отношение", посочва Паунова. По думите й цената на електроенергията също не е конкурентна, като положението на компаниите от сектора допълнително се утежнява от това, че цените на електроенергията за износ са по-ниски от тези, които получават предприятията в страната, тъй като изнасяните количества са освободени от добавките за зелена енергия. "Така дори сходни предприятия в Турция или Гърция, ако внасят ток от България, могат да предложат по-конкурентни цени на производството", отбелязва тя. Още по-отчетливо и също в мрачни краски рисува картина и Васил Александров. "Като съдя по международната обстановка, не ни очаква нищо весело. Конфликтът в Украйна се задълбочава, а това неминуемо ще рефлектира върху доставките на газ. Дори и да има достатъчно доставки обаче, не се знае какво ще е положението с дълговете на "Булгаргаз" и дали компанията ще има средства да ги погасява", изтъква той, като припомня, че при последния му опит за набиране на финансиране на практика нито една банка не пожела да кредитира държавното енергийно дружество. "Възможностите на газохранилището в Чирен също са крайно ограничени. То не разполага с нужния капацитет да осигурява количествата и обемите, които са необходими за индустриална консумация. Или, ако го направи, ще се изчерпа за 1 месец", допълва мениджърът. Инвестиционни въпросителни Сред предизвикателствата, с които секторът ще трябва да се справи през 2015 г., по всяка вероятност ще бъде и по-високата цена, при която компаниите ще могат да привличат финансиране. "Със свалянето на рейтинга на България до т.нар. junk равнище ще се оскъпи и кредитирането", посочва Васил Александров, като прогнозира поне 15-20 базисни точки повишаване на лихвите. Това, както и неяснотите по отношение на обезпечеността с енергийни доставки, по думите му ще направи инвестициите много по-трудни.
Източник: Капитал (07.01.2015)

US Steel съкращава работници заради падащите цени на петрола US Steel също чувства ефекта на падащите цени на петрола и стоманеният гигант заяви, че временно затваря няколко съоръжения за стоманени тръби и съкращава над 750 работници. Този ход е още един добър пример как петролната криза засегна индустрии и предприятия извън енергийния сектор. Питсбърг-базираната компания каза, че спира своите Lorain Tubular Operations в Лорейн, Охайо, с 614 работници. Също така ще преустанови временно операциите в друг завод за стоманени тръби в Хюстън, Тексас, в резултат на което ще уволни 142 работници и служители. Заводът Lorain прави стоманени тръби за добив на нефт и газ (използвани при проучване и сондажни дейности), а процесите на хюстънското подразделение ги изпитва. Съкращенията ще започнат в началото на март. US Steel, който има около 26 хил. служители в Северна Америка през 2013 г., даде падащите цени на петрола и отслабващите условия на пазара за тръби като причини за планираните действия. (Zacks Equity Research)
Източник: Други (08.01.2015)

Индия се превърна в нетен вносител на желязна руда през 2014 г. Индия се превърна в нетен вносител на желязна руда през календарната 2014 година, като вносът далеч превишава износа. Индийски стоманодобивни предприятия са внесени малко над 8 млн. тона желязна руда през 2014 г., срещу износ на около 7 млн. тона. Вносът през годината е 8.05 млн. тона като предишният рекорд беше 3.1 млн. тона през 2012 г. JSW Steel е внесъл около 6 млн. тона от всички 10 млн. тона, планирани за внос през финансовата 2014-15 година, от която има още три месеца. TATA Steel е внесла 2.2 млн. тона, а Essar Steel – 0.5 млн. тона. Държавната компания за пелети Kudremukh Iron Ore Company Ltd е внесла около 100 хил. тона от Иран, JSPL е внесла 120 хил. тона пелети от Оман. Липсата на запаси на вътрешния пазар и спада на цените на външните пазари насърчава нуждаещите се от руда предприятия да търсят вносна суровина. Местното производство постоянно намалява от рекордните 220 млн. тона през 2009-10 г. до около 150 млн. тона през финансовата 2014. (Business Standard)
Източник: Други (08.01.2015)

Търсенето на стомана от автомобилната индустрия се очаква да бъде силно през 2015 г. Автомобилния сектор е вторият по големина потребител на стомана в САЩ. Продажбите на превозни средства отчетоха най-добрата си година от 2007 г. насам. Това ще доведе до по-голямо търсене на стомана от автомобилните компании. По-ниските цени на суровия петрол се отразят на икономиката по няколко начина. Едно от предимствата е, че увеличава разполагаемия доход на домакинствата в САЩ. В началото на 2015 г. по-високият разполагаем доход и силният пазар на труда е добър знак за търсенето на коли. Търсенето се увеличили през втората половина на 2014 г. Силното търсене на коли е особено обещаващо за AK Steel и ArcelorMittal. Тези фирми произвеждат продукти с висока якост на стоманата за автомобилните компании. US Steel Corp. също се фокусира върху автомобилния сектор в рамките на програмата си Carnegie Way. Тези дружества формират инвестиционния хоризонт на SPDR S&P Metals and Mining ETF. В момента, Nucor е едно от най-добре представящите се на ETF. (Yahoo! Finance)
Източник: Други (09.01.2015)

Вертикално интегрираните стоманодобивни предприятия са в неравностойно положение Цените на желязната руда паднаха с около 50% през 2014 г. Въпреки това, вертикално интегрираните предприятия като ArcelorMittal и US Steel Corp. не се облагодетелстваха от това. Те произвеждат повечето от нужната желязна руда в свои мини. Цените на желязната руда намаляха, но производствените разходи се запазиха. Това означава, че минните дейности на стоманодобивните компании са засегнати от спада в цените на рудата. За разлика от тях дружества, които снабдяват своите нужди от трети компании се възползваха от по-ниските цени. От 2009 г., ArcelorMittal почти е удвоила производството си на желязна руда. Тя произвежда над две трети в свои мини. Въпреки това, тя произвежда само 20% от въглищата си в свои мини и дългосрочни договори. US Steel до голяма степен се самозадоволява с желязната руда при операциите си в САЩ. Въпреки това, се снабдява с цялата си желязна руда от трети страни в Европа. Тя произвежда около 80% от желязната руда в свои мини. С въглища US Steel се снабдява изцяло от трети компании. Това ще е в полза на US Steel през 2015 г. (Yahoo! Finance)
Източник: Други (12.01.2015)

Цената на медта спадна спадна до петгодишно дъно Цената на медта спадна под 6000 долара за тон за пръв път от над пет години заради опасенията, че търсенето на метала спада в най-големия му потребител Китай, съобщава Bloomberg. Цената на индустриалния материал, който се използва в широк спектър от производства – от строителство до автомобилна индустрия, спадна с 1.7% до 5989 долара за тон на Лондонската борса за метали. Толкова ниска цена е достигана за последно през октомври 2009 г. Повечето анализатори, включително експертите от банките Societe Generale и Macquarie Group, прогнозират, че производството на мед ще надхвърля търсенето през тази година. Икономиката на Китай се очаква да отбележи най-слабия си растеж от над две десетилетия, което е основен фактор за срива на цената на метала, която през 2014 г. отбеляза най-големия си спад от три години. "Натискът върху цените ще се увеличи, тъй като търсенето е по-слабо, отколкото в сравнение с последните няколко години", отбелязва Робин Бар, анализатор в Societe Generale. (Bloomberg)
Източник: Други (14.01.2015)

"Трейс груп холд" подписа два нови договора за 9.5 млн. лв. В края на 2014 г. Трейс Груп Холд е подписала договор за изграждане на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове в Аурубис България. Проектът предвижда строителството на укрепен контлован и дренажни системи. Стойността на контракта е 7.047 млн. лв. Срокът за изпълнение на проекта е 365 календарни дни. От компанията съобщават и за договор, сключен в началото на 2015 г., за когото Profit.bg съобщи преди 5 дни. Неговата стойност е за малко над 2 млн. лв. без ДДС или 2.4 млн. лв. с ДДС. Общата стойност на двата договора е близо 9.5 млн. лв. Договорът е за доизграждане на ул. „Обиколна” от бл. 211 (о.т. 34) до бул. „Копенхаген” (о.т. 24), ж.к. „Дружба 2”, район „Искър”. Проектът предвижда изграждане на пътни платна, тротоари, велотрасе и съпътстваща инфраструктура.
Източник: profit.bg (14.01.2015)

Бизнесът с жици за скрап в криза Криза удари бизнеса с медни жици за скрап в страната. Причина за това е рекордният срив на цената на медта на световните борси, което дава отражение и у нас. Заради това пунктовете са принудени да изкупуват цветните метали на занижени цени. „Цената на медта падна много. В началото на годината беше 8,40 до 8,50, а в момента е 7,50 - 7,70 лв.”, обясниха от старозагорска фирма за търговия с метали. В София също се принудиха да свалят драстично цените. „Стойността на медта при нас зависи от цената на борсите. Заради това в момента има голямо понижение в нея”, допълниха от бранша в София. От асоциацията по рециклиране обясниха, че основната причина за намалението в цената на медта е и драстичният спад на суровините и основно на петрола. „Влияем се значително и от курса на долара”, изтъкнаха от сектора. Въпреки кризата с цената на медта фирмите все пак не търпят сериозни загуби, тъй като залежали количества метали няма. От бранша казаха още, че у нас има дефицит на суровини и това също оказва влияние. Именно това е и причината за момента търсенето да съответства на предлагането, което не е световна тенденция, допълниха анализатори. „Работим с по-ниски цени и се съобразяваме с цените на борсите, за да не спре изкупуването”, уточниха фирми, които членуват в асоциацията по рециклиране. Те подчертаха, че това води до спад на печалбите.
Източник: Новинар (14.01.2015)

Правителството призова да "се застъпи за стомана" в парламентарен дебат след SSI обявяване Правителството на Великобритания беше призовано да "се застъпи за стоманодобива" по време на парламентарен дебат за сектора днес. Политиците призова коалиционното правителство да защити местните стоманодобивни компании, да съгласуват план за действие за сектора и да признаят важността му за икономиката на Великобритания по време на разговорите в парламента. Министрите бяха приканени да въведат мерки, които ще включват насърчаване на иновации в сектора, повишаване на уменията и осигуряване на подкрепа за британските износители. Дебатът дойде след като SSI UK, която притежава доменните пещи Redcar, тази седмица посочи, че няма да реализира печалба през 2015 г. Остават въпросите и около бъдещето на Tata Steel в Тийсайд, след като подразделението беше обявено за продажба миналата година. Бизнес секретарят Винс Кейбъл каза, че правителството "вече предприема действия", за да помогне на производителите на стомана, но е възпрепятствано от правилата за държавна помощ в определени области на данъчното облагане и законите на конкуренцията. (gazettelive.co.uk)
Източник: Други (15.01.2015)

Минна компания планира добив на злато на километър от центъра на Брезник Планираният от компанията "Трейс рисорсиз" добив на злато край Брезник ще се осъществява непосредствено до населеното място. По проект концесионнната площ на златното находище отстои на 1200 м по права линия до центъра на града. Най-близо до мястото, където ще се извършва подземен добив, е квартал "Варош" - 870 метра. Производствената зона - обогатителна фабрика и хвостохранилище, ще са на 2200 метра по права линия от центъра на града. В писмото компанията уверява, че взривните дейности няма да се усещат от населението и няма да има негативен ефект върху сградите, въздуха и природната среда, твърди компанията. Инвеститорът планира да развие и да приключи проекта за срок от 18 до 30 години, в зависимост от запасите. Активната експлоатация на находището „Милин камък“ ще бъде в период от 11 до 23 години. Очаква се в минния комплекс да работят около 400 души. В края на миналата година Върховният административен съд остави в сила решение на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата срещу добиването на златосъдържащи руди от находището "Милин камък" край Брезник. Очаква се концесионният договор да бъде подписан в началото на тази година. „Трейс Рисорсиз“ е 100% собственост на предприятието за открит добив и обогатяване на медни руди - „Асарел-Медет” - Панагюрище. Прогнозните средства за реализацията на проекта са над 120 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (16.01.2015)

Стратегията на големите компании за желязна руда за доставките работи частично Рекордният внос на желязна руда в Китай през декември очерта година на силен растеж, като в същото време доказа, че стратегията на големите миньори поне частично работи. Китай внесе 86.85 млн. тона руда през декември, с което общият внос през 2014 г. достигна 932.5 млн. тона, ръст от 13.8% спрямо предходната година. Според официалните данни, увеличението на вноса на желязната руда не е заради по-голям добив на стомана в Китай, който нарасна с едва 1.9% през първите 11 месеца на 2014 г. спрямо същия период на 2013 г. Също така не е заради натрупване на огромни запаси, след като материалните запаси, наблюдавани от Shanghai Futures Exchange SH-TOT-IRONINV паднаха до 99.85 млн. тона през седмицата до 9 януари, най-ниските от 11 месеца. Най-логичното обяснение е спадът на азиатската спот цена с 47% през 2014 г. IO62-CNI= SI показва някои високи разходи на китайската вътрешна продукция, което беше стратегията на големите 3 компании за желязната руда, Vale, Rio Tinto и BHP Billiton. (Reuters)
Източник: Reuters (16.01.2015)

"Аурубис" поиска съдебна реформа и по-малко регулации Реформиране на съдебната система, намаляване на регулациите и по-евтин ток за бизнеса. Това поиска втората по-големина компания у нас "Аурубис", с годишен оборот от над 4.7 млрд. лв., на среща с министъра на икономиката Божидар Лукарски. Белгийската компания е била представена от старши вицепрезидентът Улф Геркенс и изпълнителните директори Тим Курт и Георги Николов. Проблем пред инвеститорите в България са бавните процедури по издаване на разрешителни и множеството излишни регулации, са посочили представителите на "Аурубис". Министър Лукарски ги е уверил, че правителството и в частност Министерство на икономиката работи за ускоряване на административните процедури и намаляване на лицензионните и регулаторни режими. Нереформираната съдебна система също е проблем пред бизнеса, са посочили още от белгийската компания. Липсата на добре развита шосейна и железопътна инфраструктура също спъва инвеститорите. От "Аурубис" са представили данни, според които цената на електроенергията за индустрията в България е една от най-високите в региона. Белгийската компания е благодарила за съдействието на правителството за осигуряване на газ за предприятието им в Пирдоп чрез изграждане на нова газова връзка между Пирдоп и Панагюрище. Основната дейност на "Аурубис" у нас е преработването на медни концентрати за производство на медни аноди и катоди, както и вторични продукти като сярна киселина, фаялит и шлам. В момента в компанията работят 800 служители. През последните 10 години за модернизация на производството и екологично ефективни подобрения са инвестирани над 500 млн. евро. Компанията държи 8% от износа на България и 5% от БВП. Оборотът й за 2013 г. е над 4.7 млрд.лв., а печалбата – близо 38 млн. лв. През годините българското дружество на "Аурубис" е отличено с множество корпоративни награди. Сред тях са "Инвеститор на годината" (2007 г.), "Най-добър корпоративен инвеститор" (2008 г.), "Корпоративен дарител на годината" (2011 г.), "Най-зелено индустриално предприятие" (2011 г.) и др.
Източник: Money.bg (16.01.2015)

Nordea ще направи черен списък с въгледобивни дружества Nordea Asset Management планира черен списък с 40 въгледобивни компании сред бизнес партньорите си. Тя се присъединява към нарастващия списък от големи инвеститори, които са решили да намалят експозицията си в активи с изкопаеми горива. Nordea, най-големият скандинавски фонд с активи за 228 млрд. долара, е в процес на изготвяне на списък фирми за изключване, които имат "голямо и устойчиво излагане на добив на топлинни въглища", според Саша Бешлик, ръководител на корпоративното управление на групата. "[Добивът на термични въглища] е най-неекологичната изкопаема суровина", каза той. Списък, който ще бъде финализиран до края на март, вероятно ще засегне малък процент (100 млн. евро) от общите активи на Nordea. Този ход поставя още един проблем пред въгледобива. Редица големи институции избраха да намалят излагането си на компании за изкопаеми горива през последните 12 месеца по етични и финансови причини. KLP, най-големия пенсионен фонд на Норвегия, създаде през ноември черен списък, които включва компании с над 50% приходи от въглищни дейности. 27-те компании, засегнати включваат Peabody Energy, най-голямата въглища компания в света, и Tata Power. (FT)
Източник: Други (19.01.2015)

Posco и SAIL ще изградят интегриран завод в Джаркханд Южнокорейският стоманодобивен гигант Posco и държавната SAIL съвместно ще създадат интегриран завод за 3 млн. тона в Джаркханд с прогнозна инвестиции от около 180 млн. рупии. Международният изпълнителен директор на Posco Куон О-Йоон, индийският директор и управителен директор Гий Уонг Сунг и южнокорейският посланик в Индия Йоон-Гю Ли се срещнаха с премиера Нарендра Моди и го информираха за инвестиционните планове на компанията в Джаркханд. Въпреки, че срещата беше наречена „на добра воля“, правителствен източник заяви, че управителите на Posco са потърсили одобрение за създаване на проекта в непосредствена близост до съществуващия завод на SAIL в Bokaro. Министерството на стоманата заяви, че Posco и SAIL са разрешили по-ранните си различия, относно собствеността на проекта. След преговори през последните два месеца, беше решено, че SAIL и Posco ще държат по 49%, а останалите 2% - от финансова институция. (The Indian Express)
Източник: Други (21.01.2015)

Пловдивчани строят заводите на "Сименс" Пловдивска фирма изгражда заводи на „Сименс” в Тексас, САЩ и Мароко. „Хелиос Метал Център” получили две поръчки за части от инсталациите на металургични заводи в далечните страни. „Сименс” като възложител имал много сурови изисквания към партньорите си. Фирмата всяка година минава едноседмичен одит от експерти на място. Проверяват се качеството на материалите, антикорозионната защита на конструкциите, организацията на работа и безопасните условия на труд. Това не само възпитава, но и премахва изцяло българския навик да се работи по метода на най-малкото съпротивление, коментира Иво Василев, мениджър продажби и маркетинг в „Хелиос Метал център” ООД. Когато български строител получи една оферта, той се води от търсенето на най-ниската цена и първо гледа в долния десен ъгъл на листа. Чак после се опитва да разбере какво точно получава срещу тази цена, счита той. Не така обаче стоят нещата на външните пазари. В момента 40% от продукцията на дружеството върви за чужбина.
Източник: Марица (22.01.2015)

Worthington придоби Rome Strip Steel Worthington Industries, Inc. от Колумбия, Охайо, е придобила Rome Strip Steel Co. Rome произвежда студено валцувани стоманени листи с изключително малки допуски, основно за автомобилната индустрия. " Rome е една от най-добрите в бранша с култура, подобна на Worthington," заяви Джеф Гилмор, президент на Worthington Industries Steel Processing. "Добавянето на Rome ще повиши способността ни да обработваме материали и ще увеличи цялостният ни производствен капацитет. Това придобиване подкрепя стратегията ни да се съсредоточим върху повишаване на продуктите с висока добавена стойност." Rome Strip Steel се намира в Рим, Ню Йорк, със складова база в Уалхала, Южна каролина. В бизнеса от 1926 г., мощностите на Rome включват валцоване, отгряване и разрязване на широка гама от студеновалцувани сплави, с високо въглеродно съдържание, лентови стомани с ниско съдържание на въглерод и малък допуск, както и стоманени сплави с различни степени на висока и ниска якост. (Metal News Center)
Източник: Други (22.01.2015)

New World Resources съживява плановете за полска каменовъглена мина Фокусираната в Източна Европа New World Resources (NWR) заяви, че проучва възможности за финансиране на план за съживяване на своята въгледобивна мина Debiensko в Полша, проект считан за нерентабилен и отложен. Компанията заяви, че е намерила начин за намаляване на капитала и оперативните разходи, необходими за проекта в южната част на Полша, и сега се опитва да привлече финансиране за 4-годишния етап на осъществимост на проекта. Губещата NWR, която също има въглищни мини в Чешката република, не успя да приспособи към падащите цени на въглищата и миналата година трябваше да се подложи на преструктуриране. Тя заяви през ноември, че ще започне да генерира парични средства до края на тази година. Независимо изследване на мината Debiensko от DMT Consulting GmbH, установи, че мината има доказани запаси въглища от 263 млн. тона, които могат да доведат до 186 млн. тона кокс за пазара. Изследването прогнозира дългосрочна цена на въглищата от Debiensko при 130 евро на тон. (Reuters)
Източник: Други (23.01.2015)

Китайските производители на стомана ще се борят със свръхпредлагането Китайските производители на стомана ще реализират поддръжка на заводите си в опит да ограничат свръхпроизводството, което сви с почти една трета цените в страната, съобщиха източници от сектора. По-слабото търсене през зимата, когато строителната дейност обикновено се забавя, също принуди предприятията да държат ниски запаси на желязна руда, усилвайки натиска върху цените на суровината, която потъна близо до тяхната най-ниското си ниво от пет години и половина. Китайските производители, включително Jiangsu Shagang Group, Wuhan Iron & Steel Group и Tangshan Iron & Steel, са насрочили поддръжка на някои съоръжения, според секторният консултант Custeel. "Разликата тази година е, че за да свият производството си, много предприятия в Северен Китай задвижват планове за поддръжка, които традиционно се случват по време на Лунната Нова година, като цените са паднали твърде бързо и много производители на арматура губят по над 100 юана (16 долара) на тон", каза Ченг Субао, анализатор в Custeel. (The News International)
Източник: Други (26.01.2015)

Стоманодобивът в Китай все още не е под контрол, цените падат Цените в Китай продължават да падат заради по-ниските разходи за суровини и наситен строителен сектор. Въпреки че Китай затвори мощности за 31.1 млн. тона миналата година, повече от очакваните 27 млн. тона, секторът все още страда от хроничен свръхкапацитет. Още по-лошо, остарелите и най-замърсяващи инсталации вече са затворени. Провинция Хъбей, най-големият регион производител на стомана в н страната, е затворил цели 15 млн. тона стоманодобивни мощности миналата година, но според Reuters има за цел да затвори само 5 млн. тона тази година. Пекин се опитва да насърчи рационализация и не само наложи по-строги ограничения за контрол на замърсяването на въздуха, но премахна и данъчните облекчения при износа на определени бор-съдържащи стомани, за да попречи на производителите да реализират излишната продукция на външните пазари. Досега усилията имат малък ефект, и рационализацията до голяма степен отсъства. (Investing.com)
Източник: Други (29.01.2015)

Nucor, Big River Steel се обърнат към съда Nucor Corp. е подал съдебен иск за спиране на строителството на електродъговия завод Big River Steel (BRS) в Мисисипи, Арканзас, в град Осцеола, който също е седалище на фирмата. Жалбата на компанията със седалище в Шарлот, Северна Каролина, е с фокус начинът, по който BRS е получил екоразрешение за въздуха. Nucor твърди, че BRS не е следвала подходящите изисквания за разрешителното, и че емисиите от завода ще вредят на служителите на Nucor. Nucor оперира стоманодобивният мини завод в Блайтвил, Арканзас, на по-малко от 20 мили от площадките на Big River в Осцеола. BRS е внесла искане за прекратяване иска на Nucor. Според статия от NPR филиал на KASU, Щатски университет в Арканзас, адвокати на Big River Steel са подали в отговор меморандум от 50 страници в подкрепа на искането за прекратяване иска срещу Big River Steel, които твърди, че Nucor вече е загубила делото на ниво щатско разрешително. (Recycling Today)
Източник: Други (29.01.2015)

2 306 хил. лв. печалба декларира Алкомет АД към четвърто тримесечие на годината. Алкомет АД декларира печалба от 2 306 хил. лв. в края на четвърто тримесечие Общите приходи на дружеството са 301 801 хил. лв., което е с 5.19 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 5.21 % спрямо предходния период до 299 239 хил.лв. Нетните приходи от продажби към четвъртото тримесечие на 2014г. са в размер на 301119 хил. лв. и представляват 99.77% от общите приходи. Спрямо същото тримесечие на 2013 година те се увеличават с 5.09 %. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за IV-ро трим. на 2014г. Към 31 декември 2014г. дружеството показва печалба на акция в размер на 0.13лв. Собственият капитал на дружеството към четвъртото тримесечие на 2014г. е 99120 хил. лв. , като спрямо същия период на 2013г. се е увеличил с 3.14 %.
Източник: Money.bg (30.01.2015)

Най-големият руски производител на стомана очаква 2% ръст на търсенето през 2015 г. OAO Novolipetsk Steel, която миналата година стана най-големият производител на стомана в Русия, очаква световното търсене да нарасне тази година, въпреки че в Китай се забавя. "Очакваме световното търсене на стомана да нарасне с 1.5% - 2% през 2015 г. като темпът на растеж ще бъде различен в различните региони", каза главният изпълнителен директор Олег Багрин. Европейският, американският и японският ръст ще бъде силен, докато китайските продажби ще продължат да се забавят. Черната металургия страда от свръхкапацитет, което води до спад в цените. Производството през 2014 г. се покачи с 1.2% до 1.7 млрд. тона, заяви Световната асоциация по стомана. NLMK, както е известна Novolipetsk Steel, не очаква промяна в потреблението от страна на основните си руски клиенти в строителството, инфраструктурата и енергетиката тази година. Цените на стоманата обаче, които спаднаха с около 20% миналата година, ще продължават да бъдат засегнати от ниските суровинни разходи. Възможността за допълнително поевтиняване на желязната руда и въглищата е ограничена. (Bloomberg)
Източник: Други (30.01.2015)

1 млрд. лв. за нови рудници в Родопите "Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари. Това гласи изследването "Социална икономика на рудодобива в Родопите" на журналистите от "Стандарт" - Руслан Йорданов, и "Тема" - Димитър Събев, представено от фондация "Фридрих Еберт". До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат. Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид. "ГОРУБСО-Кърджали" с 4 златни мини "ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. В разработването на рудника ще бъдат разкрити 50 работни места за местни жители. Сходна ще бъде заетостта на всяко от другите три геоложки открития, за които компанията е подала уведомление за инвестиционно намерение: "Момчил", "Китница" и "Надежда". Находище "Момчил" е разположено между Момчилград и Крумовград. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди. Процедурата за находище "Момчил" към момента е спряна с решение на РИОСВ-Хасково, тъй като голяма част от територията му попада в защитена зона "Рибино". Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ от 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2,9 млн. тона златно-сребърни руди. Годишно ще се добиват 100 хил. тона. И за двата рудника предстои да се изготвят Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според изпълнителния директор на "ГОРУБСО-Кърджали" Живка Ковачева, политическата несигурност в България е главна пречка за осъществяване на планираните инвестиции. Към златните находища в Родопите интерес проявява и "Асарел Медет" - производителят на мед, разработващ най-големия открит рудник на Балканите. През 2012 г. той купи "Трейс Рисорсиз" - поделение на канадската добивна фирма EuroMax Recources, което притежава правата за проучване на златно-сребърните находища край гр. Ракитово. По предварителни оценки там се съдържат 7 т злато и 100 т сребро. Предполага се, че в региона на Ракитово има и залежи на мед, олово и цинк. Нова фабрика край Рудозем Добрата пазарна конюнктура съживи и добива на оловно-цинкови руди в Средните Родопи. През лятото за пръв път от две десетилетия беше отворен "нов" рудник: закритият през 1999 г. "Върба - Батанци", който осигури над 200 нови работни места. "ГОРУБСО Мадан" АД предвижда в следващите години да разработи концесия "Печинско" на 12 км от Златоград с предполагаеми запаси за 20-25 години добив. В по-далечна перспектива минната компания планира да отвори наново и старата мина "Шахоница" в Рудоземската община. Край Рудозем предстои да се пусне в действие и първата нова обогатителна фабрика след 1989 г. - собственост на "Рудметал" АД, което експлоатира рудник "Димов дол". Мобилната флотационна инсталация ще заработи до края на 2015 г. край шахта "Голям палас - север" на 7 км от града и ще даде хляб на 35 флотиери. Обогатителната фабрика на стойност 5,5 млн. лв. се строи със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", от които безвъзмездното европейско финансиране е 50%. Тя ще въведе пълен кръгооборот на водите и произведеният хвост ще се депонира вътре в стария рудник. 15 дупчат за богатства Действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Родопите в момента са 15. Практически цялата територия на Хасковски Минерални бани е разделена на три площи за проучване на полиметални руди. Участък "Калето" се държи от "ГОРУБСО - Кърджали", които планират да разширят дейността си в съседство с единствения им действащ рудник "Чала". За друга площ - "Бяло" (191 кв. км), разрешение за сондиране получи "България Алфа" ЕАД, дъщерна фирма на канадската Mundoro Capital. През 2014 г. Mundoro търси злато, сребро и мед и в друга съседна площ - "Звезда". По информация на кмета на общината Мюмюн Искендер канадската компания е заявила, че първите резултати са обнадеждаващи и като знак за сериозни намерения е дарила 60 хил. лв. за ремонт на здравната служба в Минерални бани. Dundee Precious Metals или нейни поделения проучват в местността Иран тепе край с. Пелин, в с. Югово край Лъки, в местността Дива между Крумовград и Момчилград и в Кесебир, община Крумовград. "ГОРУБСО - Мадан" търси оловно-цинкови руди край Ардино. Край с. Рибново, където българо-германската компания МАД "Пирин" е осъществила експериментален добив на антимон през 1940-те, сондажи прави и регистрираната в Перник "Бългериън Комодити Трейд". Геоложки проучвания се водят и край селата Бабяк (общ. Белица), Бахтерица (общ. Баните) и Кондово (общ. Ивайловград). 13 млн. лв. печелят компаниите в бранша В края на 2014 г. в рудодобива и обогатяването в Родопите са заети около 2700 души, което е 20% от броя на персонала в "златните години" на ГОРУБСО. Общо в планината работят 10 рудника и четири обогатителни фабрики - в Кърджали, Рудозем, Ерма река и Лъки. Общата счетоводна стойност на активите на родопските рудодобивни и обогатителни предприятия към 2012 г. е 137 млн. лв. Прави впечатление, че фирмите, които днес движат родопския рудодобив, са с български капитали - за разлика от големите находища на мед и злато в Средна гора и Стара планина, които се разработват главно от чужди компании. Доскоро всеки инвеститор си "запазваше" отделна родопска община: Златоград за "Минстрой холдинг" под контрола на Николай Вълканов, Мадан - на Валентин Захариев (бивш собственик и на РОФ в Рудозем и ОЦК в Кърджали), Лъки - на КЦМ под ръководството на Никола Добрев. Тази структура претърпя промяна през 2012 г., когато ОЦК фалира, а КЦМ и "Минстрой" създадоха смесено дружество, което да изправи на крака системно източвания "ГОРУБСО - Мадан". Към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. средна месечна работна заплата. Официалната печалба на родопските минни компании е 13,15 млн. лв., което при 107 млн. лв. приходи от продажби означава над 0,12 коефициент на рентабилност на приходите от продажби - твърде значителен за производствения сектор резултат. Миньорите от бъдещето ще се управляват с джойстик Рудниците и обогатителните фабрики в Родопите работят с технологии от 70-те и 80-те години, с едно голямо изключение - "Лъки Инвест". От 2008 г. компанията въвежда мобилен минен модел и досега е инвестирала 6,3 млн лв. за закупуване на последно поколение минна техника. Освен тунелни карети, товарачи и минни камиони са придобити и три нови сондажни системи. Старите вентилационни станции се заменят с безшумни енергийно ефективни френски вентилационни системи. Въвеждането на пробивните карети изцяло променя представата за миньорския занаят - физическият труд изчезва от него. Самоходната пробивна карета представлява хидравличен пистолет с много голяма мощност, който е монтиран върху телескоп. Операторите на тези минни машини не се докосват до пробивния инструмент и работят в кабина с отделна вентилация, без да са засегнати от прах и шум. Командният пулт на каретата представлява джойстик, а управлението прилича на игра на play station. По този начин се отстранява риска от силикози и вибрационни болести. Пробивните карети за един час вършат работа, колкото един миньор може изпълни за 12 часа. Общият ефект от новите машини е 40-кратен ръст на производителността. Компанията е създала свой професионален учебен център, в който обучава оператори и шофьори на новите поколения карети, челни товарачи и камиони. "В стария минен модел се използва сложна инфраструктура на рудниците, много голям е процентът на тежкия физически труд. Най-характерно е, че отбиването на рудата става с ръчни инструменти, транспортът - с подземни железници и шахти", обяснява зам.-директорът на "Лъки Инвест" Нейчо Нейчев. При новия модел жп техниката изцяло се заменя с автомобилна. Необходими са много по-малко спомагателни работници и производителността на труда се увеличава, което дава възможност и по-бедни руди - каквито са в Лъки, да се разработват с висока норма на печалба. Дружеството планира да въведе изцяло мобилната технология до края на 2015 г. В момента на двата рудника съществуват хибридни схеми: по-голямата част от работата се извършва с мобилна минна техника, а останалата по конвенционален начин. На дневен ред е постепенното въвеждане на пълна автоматизация на флотационния процес. "Лъки Инвест" има и договор с руски научен институт за усъвършенстване на флотацията. "Примерът, към който се стремим, е минният комплекс Tara Mine в Ирландия, където 170 миньори добиват 2,3 млн. тона руда, които после се преработват в свръхмодерна обогатителна фабрика с 5 оператори. Ръчният труд изцяло е премахнат", отбелязва Нейчев. Германци и руснаци са сред първите в бизнеса Модерният рудодобив в Родопите започва в края на 20-те години, когато инж. Иван Савов учредява дружество "Родопски метал", получава концесията "Страшимир" и отваря обогатителната фабрика в село Средногорци. В началото на 40-те българо-германската компания "Пирин-Гранитоид" започва добив от рудниците "Бориева" и "Гюдюрска", след което отваря своя обогатителна фабрика в Кърджали и изгражда въжената линия Бориева - Кърджали на 42 км. В периода от 1941 г. до края на 1944 г. германците добиват около 285 хил. тона при средно съдържание на олово 11% и на цинк 5%. Бурното развитие на рудодобива настъпва през 50-те години с помощта на съветските геолози, минни инженери и обогатители. В най-силните години в гигантското ГОРУБСО работят над 20 хиляди души, а добивът между 1965 и 1989 г. трайно се закрепва над 3,2 млн. тона годишно. През 1989 г. функционират 19 рудници с 51 участъци и 4 обогатителни фабрики. Общо от всички находища в периода 1878-1995 г. са добити 160 млн. т оловно-цинкови руди, съдържащи 3,64 млн. т олово и 2,79 млн. т цинк. Приблизително две трети от оловото и три четвърти от цинка са добити от Маданското рудно поле. Счита се, че до национализацията през 1947 г. са добити 738 хил. т руда, от които са произведени 53 хил. т олово и 25 хил. т цинк.
Източник: Стандарт (02.02.2015)

Стоманодобивните заводи искат мито на вносно заради спада в световните цени На фона на резкия спад в международните цени на стоманата, индийските производители са потърсили намесата на правителството да ограничи мащабния внос на чрез налагане на търговски мерки. Те също така са загрижени за нискокачествените стоманени продукти вкарвани в Индия. Излишният капацитет в Китай на фона на слабото търсене е довел до дъмпингови цени в Индия. В допълнение, внезапното обезценяване на рублата до 62 от 32 спрямо долара е направило вноса от Русия по-евтин. Стоманените продукти също могат да бъдат безплатно внасяни от Япония и Южна Корея в рамките на споразумението за свободна търговия. Вносът на стомана в Индия нарасна със 137% през декември до 1 млн. тона. През първите три тримесечия на тази фискална година, вносът е нараснал с над 60% до 6.51 млн. тона. Той се очаква да се увеличи още повече, тъй като цените на стоманата на международните пазари спадна със 70 долара за тон през последните четири месеца. (Business Line)
Източник: Други (04.02.2015)

Tata представи уникални стоманени тръби от завода си във Великобритания Tata Steel е създала уникална стомана за тръби в предприятията си във Великобритания, включително Хартлипул. Tata Steel, който е вторият по големина производител на стомана в Европа и има около 1500 служители в Тийсайд, е работила заедно с клиенти, за да създаде следващото поколение стомана. Гамата Celsius® 420 ще се използва при тежки строителни проекти и влезе производство в края на миналата година в южните предприятия в южен Уелс, Хартлипул и Корби. Тя намалява теглото, времето и разходите за изграждане на нови сгради и механични приложения и в момента е в процес на проучване от страна на клиентите. Компанията разкри планове да продаде подразделението си Long Products Europe, което ще засегне около 700 работници на Тийсайд. Швейцарската Klesch Group е първа на опашката да придобие бизнеса, който включва Lackenby Beam Mill и Special Profiles в Скинигроув. (Teesside Gazette)
Източник: Други (05.02.2015)

Учените измислиха нова стомана здрава като титан От контейнери през небостъргачи до турбини, добрата стара стомана все още е работният кон на нашия модерен свят. Сега учените откриват нови тайни, за да направят материала по-добър, по-лек и по-силен. Екип учени от Университета за наука и технологии в Поханг, Южна Корея, обяви това, както те го нарекоха - един от най-големите пробиви в стоманодобива през последните няколко десетилетия: съвсем нов тип гъвкава, ултра-здрава, лека стомана. Тя има съотношение на якост към тегло, която отговаря дори на най-добрите титанови сплави, но при една десета от разходите, и може да бъде създадена в малък мащаб с техника, която вече се използва за направата на автомобилния клас стомана. "Поради своята лекота, нашата стомана може да намери много приложения в автомобилната индустрия и сглобяването на въздухоплавателни средства", каза Хансо Ким, ученият, който ръководи екипа. Ключът към създаването на тази нова супер-стомана е преодоляване на предизвикателството, което измъчва учените от десетилетия. (Popular Mechanics)
Източник: Други (06.02.2015)

Металургията се надява на външните пазари Слабо възстановяване на външните пазари и свито вътрешно потребление, високи разходи за електроенергия и растящи европейски екологични изисквания, които допълнително натоварват бюджетите в сектора. В началото на 2015 г. перспективите за предстоящите месеци пред металургичния сектор не изглеждат особено обнадеждаващи. Макар и да остават една от ключовите индустрии, компаниите от сектора продължават да усещат ефекта от забавянето на икономиката , а очакванията за годината са в най-добрия случай умерени. С производство от над 7 млрд. лева металургичния сектор заема дял от около 10-12% от общата промишлена продукция и над 15% от общия стоков износ на страната, показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), публикувани по повод Деня на металурга 5 ноември. Въпреки отчетените ръстове в производството спрямо миналата година предизвикателствата – както вътрешни, така и външни, остават налице. Сиви дни пред черната металургия Данните на браншовата организация към края на 2014 г. показват, че през изминалата година производството в стоманодобива като цяло се е увеличило спрямо 2013 г. Движението идва от нарастването на стоманата, която вече се произвежда само от пернишката „Стомана индъстри“, след закриването на „Кремиковци“. Отчетеният ръст спрямо 2013 г. е със 17%, но общият обем от 612.4 хил. тона остава по-нисък както от реализираните през 2012 г. 640.5 хил. тона, така и доста под произведените през 2011 г. (след закриването на „Кремиковци“) 834.5 хил. тона. Ситуацията не е обнадеждаваща и при производството на валцуваните черни метали, където общите данни за годината сочат ръст спрямо 2013 г., но разбивката по тримесечия показва, че през последните месеци продукцията трайно се свива, като също остава под равнищата от 2011 г. Свиването в производството на стомана през последните няколко години следва общата за Европейския съюз тенденция на понижение – за 2013 г. например общият спад в стоманодобивната индустрия в общността е с близо 5% на годишна база. В допълнение към това бавните темпове на възстановяване на европейските икономики, към които се насочват около 70-80% от продукцията на българската черна металургия, както и слабото вътрешно потребление остават предизвикателства за сектора. „Като обеми производството в сектора остава на равнища, които са около 30-40% от тези през 2008 г.“, посочва и изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. Прогнозата на представителя на гръцката металургична група Viohalco (част от която са „Стомана индъстри“ и „София мед“) Антон Петров също е в най-добрия случай за запазване на обемите от 2014 г. Надеждите пък са свързани предимно с намирането на нови пазари, главно извън ЕС, което да помогне на компаниите от сектора да запазят конкурентоспособността си. Малко по-цветно Благодарение на мащабните инвестиции последните години ситуацията при цветната металургия като цяло е малко по-обнадеждаваща. Вложените в сектора средства постепенно промениха общия облик на металургичния сектор. Така ако преди години черната металургия имаше превес, в момента делът на цветната металургия е около 80%, а само за 2013 г. инвестициите в сегмента са на стойност 200 млн. лева. За сравнение средните стойности в Европа са от порядъка на 30% за цветната и 70% за черната металургия. От друга страна, направените инвестиции оформиха България и като един от важните играчи в цветната металургия на общоевропейско ниво, а значимостта на страната и в световното производство също нараства, отчитат от браншовата асоциация. Според последните публикувани от БАМИ данни през 2013 г. България остава съществен фактор в производството на мед в ЕС, като в страната са били произведени близо 14% от анодната и над 8% от електролитната мед в общността. През последните години произведените обеми плавно, но трайно нарастват, като за деветмесечието на 2014 г. ръстът при електролитната мед на годишна база е с 1.63%. Единственият производител на мед на местния пазар е втората по големина компания в България „Аурубис“, която в края на миналата година откри третата си пречиствателна станция в страната като част от общата си инвестиционна програма за годината в размер на 44.2 млн. евро. Общо за изминалото десетилетие в производството и преработката на цветни и черни метали в страната са вложени над 4 млрд. лева. В края на 2014 г. стана факт и една от най-големите инвестиции в цветната металургия за последните години – КЦМ приключи с първия етап на проекта си за технологично обновяване и разширяване на производството. До момента в него са вложени 262 млн. лева, а компанията планира допълнителни инвестиции от 150 млн. лева до 2017 . Така, след като за деветмесечието на миналата година производството на олово отбелязва ръст от 12.21% на годишна база (благодарение на по-големия обем рециклирани вторични суровини), очакванията са през настоящата година числата да продължат да растат. Прогнозите за производството на мед и цинк обаче по думите на Паунова остават „горе-долу в същите граници“. Енергийни въпросителни Освен не съвсем обнадеждаващите прогнози за европейската и за българската икономика компаниите от сектора остават изправени и пред предизвикателството на неясната енергийна политика в България. Под въпрос са както цените на електроенергията, която при някои производства формира до 35-40% от цената на продукцията, така и обезпечеността с газови доставки. „Поевтиняването на петрола не оказа съществено влияние върху дейността ни, тъй като нашите пещи работят основно с природен газ и електроенергия“, обяснява Паунова. Според представители на тежката промишленост, индустриалните предприятия в страната плащат едни от най-високите цени за електроенергия в ЕС, което оказва сериозно влияние върху конкурентоспособността им точно на основните европейски пазари. Цената на газа в България също е сред най-високите в Европа, отчитат от сектора.
Източник: Капитал (06.02.2015)

Tata с 87% спад в печалбата за тримесечието Стоманодобивната група Tata е претърпяла спад от 87% на тримесечната си печалба след данъчно облагане, което възлиза на 16 млн. паунда за трите месеца от октомври до декември миналата година. Фирмата, която осигурява работа на около 7000 човека в заводите си в Уелс, е претърпяла спад на печалбата си с 32% след данъци за деветмесечието до края на декември до 177.9 млн. паунда. Но европейските операции, които включват обекти в Порт Талбот и Ленуърн, отчетоха промяна на оперативните резултати (EBIT) към края на миналата година. Tata Steel Europe отчете промяна от загуба на стойност 0.2 млн. паунда от октомври до декември 2013 г. към оперативна печалба от 49.3 млн. паунда за същия период миналата година. Европейският бизнес продължава да подобрява продуктовия си асортимент, като продажбите на диференцирани продукти на предприятието са над една трета от общите продажби. Това подобрение, заедно с по-ниските разходи за производствени ресурси, допринасят за подобряването на финансовите резултати през последното тримесечие. (Wales Online)
Източник: Други (09.02.2015)

Иран ще стартира мощности за 11.6 тона сурова стомана Четири компании за производство на стомана с капацитет от 11.6 тона ще бъдат основани по южното крайбрежие на Иран със съдействието на частни и чуждестранни сектори. Тези фирми ще бъдат открити в Чабахар, Кешм и Бандар Абас според новия план на IMIDRO (Развитие и обновяване на иранските мини и добивни промишлености) определен въз основа на генералния план за стомана. Според него, иранското южно крайбрежие е едно от най-добрите места в страната за развитие на стоманодобивната промишленост, поради лесния достъп до вода и енергия, транспорт, внос и износ, както и значителен спад в производствените разходи. Единият проект за 4 млн. тона стомана ще бъде пуснат в Бандар Абас със съдействието на индийски инвеститори, а проект за 1.6 млн. тона ще бъде открит там с инвестиции от кувейтска компания. Също така, вътрешен инвеститор от частния сектор ще си сътрудничи за изпълнението на завода в Чабахар с капацитет 3 млн. тона. Една от най-голямата компании за желязна руда в страната и нейни частни партньори ще обединят усилия по откриването на завод за 3 млн. тона стомана на остров Кешм. (Mehr New Agency)
Източник: Други (11.02.2015)

Мексико подновява износа на желязна руда Мексико е отново издава разрешителни за износ на желязна руда за Китай, област, в която наркокартелите са проникнали дълбоко. Мексико спря голяма част от износа на руда от западния щат Мичоакан през 2014 г., тъй като картелът на Ордена на тамплиерите държеше около една четвърт от доставките. Секретарят по икономиката Илдефонсо Гуахардо заяви във вторник, че за около една четвърт от 8 млн. тона руда изнесени през 2012 г. липсват необходимите документи и може да е имало връзка с картела. След акция срещу незаконната пратка за добив, износът на желязна руда от Мексико падна от 10 млн. тона през 2013 г. до 2.2 млн. тона през 2014 г. Органът заяви, че е издал първите две разрешителни за подновяване на износа от пристанището Мичоакан на Ласаро Карденас. (AP)
Източник: Други (13.02.2015)

Aurubis e свил леко производството на мед в Пирдоп Производството в медодобивния завод "Аурубис България" в Пирдоп се е свило през първото тримесечие на фискалната 2014/2015 г., приключващо през декември. Това показват данните от публикувания от германската индустриална група Aurubis, част от която е предприятието в Пирдоп, междинен отчет за тримесечието. Като цяло Aurubis приключва първите три месеца от фискалната си година с оперативна печалба от 39 млн. евро. За същия период на предходната година групата отчете оперативна загуба от 3 млн. евро. През изминалите три месеца в предприятието в Пирдоп са били преработени 294 хил. тона меден концентрат. Числото е по-малко спрямо отчетеното преди година, което се дължи на временното затваряне за поддръжка на анодната пещ на комбината. Производството на сярна киселина също отчита лек спад – до 305 хил. тона в сравнение с 318 хил. тона преди година. Планираното затваряне за поддръжка обаче не е засегнало производството на катоди (мед с висока чистота) и то достига 59 хил. тона за периода октомври - декември при отчетени година по-рано 58 хил. тона. Очаква се значително по-висока оперативна печалба преди данъци (EBT) за настоящата фискална година. Индикаторът е основният показател за представянето си, който Aurubis използва, тъй като елиминира изкривяващи картината фактори като колебанията в цените на медта на международните пазари. За по-силните резултати принос имат както по-високите такси за преработка на медни концентрати, така и повишената преработка на концентрати. Ефект оказва и това, че през съответното тримесечие на миналата фискална година резултатите бяха повлияни от мащабно затваряне за поддръжка и ремонт на основната пещ на групата в завода й в Хамбург. Продажбите на групово ниво за първото тримесечие се свиват с 6% на годишна база до 2.635 млрд. евро при очаквани от анализаторите 2.892 млрд. евро. Спадът се дължи главно на по-ниските приходи от продажба на катоди и ценни метали, посочват от Aurubis. Натиск върху тримесечните резултати е имало и по линия както на непланирани ремонти, така и на планирани затваряния за поддръжка на мощностите в Хамбург и Люнен, Германия, и Пирдоп, България, отчитат от групата. Въпреки това прогнозите остават положителни. "Международният пазар на мед вероятно като цяло ще бъде съществено подкрепян през 2015 г., като пазарните наблюдатели очакват лек излишък или балансиран пазар на медни катоди (нови метали)", коментират в съобщението си от Aurubis. "Развитието на ключовите ни пазари, както и програмите ни за подобряване на резултатите и повишаване на ефективността би трябвало да повлияят положително настоящата фискална година", прогнозира и главният изпълнителен директор на групата Бернд Друвен. "Ето защо очакваме значително по-висока оперативна печалба", казва той в съобщение, цитирано от Reuters. От групата очакват положителен ефект върху печалбата си и по линия на силния долар, тъй съществена част от приходите й са в долари, предава още агенцията.
Източник: Капитал (16.02.2015)

Rio Tinto успокоява инвеститорите с обратни изкупувания Минната група Rio Tinto публикува влошени финансови резултати за миналата година, дължащи се на срива на приходите от желязна руда и забавянето на икономическия растеж в Китай. Годишната оперативна печалба на англо-австралийската компания е спаднала с 10% до 9.3 млрд. долара, като основен фактор за това са понижените с 18% приходи от добива на желязна руда. Rio Tinto, както и другите големи производители на желязна руда, се опитва да компенсира спадащите цени чрез увеличение на обемите, което допълнително увеличава излишъците на световния пазар. За да отговори на натиска за повишаване на възвращаемостта за инвеститорите, Rio Tinto обяви програма за обратно изкупуване на акции на стойност 2 млрд. долара. При представянето на резултатите си Rio Tinto предупреди, че секторът ще продължи да е изправен пред проблеми и свити маржове на печалба заради слабостта на повечето суровинни пазари. През последното десетилетие нарастващото търсене на суровини в Китай доведе до стабилното им поскъпване, определяно като суперцикъл. (Sunday Post)
Източник: Други (16.02.2015)

Компании за скрап предлагат затвор за кражба на кабели и релси Затвор от една до десет години за кражба на кабели, електропроводници, капаци на улични шахти, пътни знаци и мантинели, железопътни релси, метални части от осветителните и водопроводните мрежи, метални паметници на културата. Това предлагат от Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обединява около 100 от най-големите компании за търговия със скрап. Според асоциацията това е едната от необходимите поправки в Наказателния кодекс, които могат да преустановят безогледните кражби. Причината за крайната мярка е, че тези елементи засягат в много голяма степен обществения интерес и кражбата им може да доведе до опасност за живота и здравето на хората и причиняват вреди на много широк кръг лица. В момента за този тип кражби няма специално наказание в кодекса и практически няма осъдени. От около три години предаването в пунктовете за скрап на части от пътната инфраструктура, кабели и проводници е забранено. Това обаче става в незаконните пунктове за скрап. Те се образуваха след промените в Закона за управление на отпадъците през 2012 г., според които всяка фирма трябва да внесе банкова гаранция за събиране на скрап и отделна гаранция за всяка площадка, на която това се прави. Заради високите банкови гаранции броят на площадките за скрап през последните две години е намалял с 65% и от около 2300 - 2400 в момента те са около 800, показват данните на БАР.
Източник: Капитал (17.02.2015)

Оправдаха Александър Томов по всички обвинения Оправдаха Александър Томов по обвинение в длъжностно присвояване. Вчера държавното обвинение поиска минимални присъди за четиримата подсъдими Александър Гарибов, Иван Иванов и Божко Бонев. Според прокуратурата те трябва да получат около 10 г. затвор, както и конфискация на имуществото и забрана да заемат ръководни постове. Държавното обвинение посочи, че трябва да се има предвид и дългият период от време, който е минал от извършването на престъплението. Защитниците на подсъдимите поискаха от СГС те да бъдат оправдани изцяло с мотива, че става дума за сделки, които не са извършени в нарушение на закона. Законът предвижда от 10 до 20 години затвор по обвиненията, които са повдигнати на четиримата подсъдими. Александър Томов, Александър Гарибов, Иван Иванов и Божко Бонев отговарят за длъжностно присвояване на средства в особено големи размери от „Кремиковци“. Прокуратурата твърди, че са източили общо 36 млн. евро от дружеството. За първи път делото започна в началото на април 2009 г. През януари 2011 г. Томов получи 9-годишна ефективна присъда. След близо 2 години Софийският апелативен съд я отмени и върна делото обратно. Същото наказание бе определено и за Иван Иванов. Александър Гарибов и Божко Бонев бяха оправдани.
Източник: Преса (18.02.2015)

Китай обмисля още действия по търговския спор за стоманените тръби Китайското министерство на търговията (MOC) заяви, че министерството ще обмисли предприемането на евентуални действия в отговор на запитване от страна на Световната търговска организация (СТО) по търговския спор за стоманените тръба. Китай сериозно ще оцени доклада на експертната група на СТО и ще обмисли предприемането на евентуални действия. През декември 2013 г., MOC взе решението за налагане на временни антидъмпингови мерки върху вносните високо-производителни неръждаеми стоманени безшевни тръби от Европейския съюз (ЕС), Япония и Съединените американски щати за "значителни щети" върху китайската индустрия. Забележките дойдоха един ден, след като СТО обяви публично своите решения по спора. Панелът подкрепя становищата на Китай по въпроси като конкретния анализ за намаляване и влиянието на цените. Китай има резерви по решенията за въпроси като дъмпинговия марж и справедливото сравнение. (Xinhua)
Източник: Други (18.02.2015)

Производството на пелети на Ferrexpo през януари 2015 расте През януари Ferrexpo АД, управляваща заводите в Полтава и Йеристово за добив и преработка (PGOK и EGOK), увеличава своята продукция от пелети с 2.5% на годишна база, до 1.01 млн. тона,. В същото време производството на концентрат падна с 4.5%, до 1.143 млн. тона. През 2014 г. Ferrexpo увеличи добива на пелети от свои собствени суровини с 2% до 10 670.45 хил. тона на годишна база, а тези със закупени суровини - с 1% до 350 860 тона. Това доведе до общ ръст на пелетите през 2014 г. с 1.9%, до 11 021.3 хил. тона. Пелетите с 65% съдържание на желязо са 5803.2 хил. тона (ръст с 16.3%), с 62% съдържание – 5218.1 хил. тона (спад с 10.4%). През 2014 г. добивът в PGOK е намалял с 13.5% до 7262.41 хил. тона. Пелетите с 65% желязо се увеличават с 13%, до 4497.12 хил. тона, с 62% - намалели с 37.4%, до 2765.29 хил. тона. EGOK продукцията през 2014 г. достигна 3408.04 хил. тона, което е с 64.9% повече на годишна база. Тези съ съдържание 65% се увеличават с 40.6%, до 1047.37 хил. тона, с 62% съдържание - със 78.6% до 2360.67 хил. тона. (Ukrainian metal)
Източник: Други (19.02.2015)

Иран предлага партньорство в стоманодобивен проект в Азербайджан Иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф в среща с Артур Расизад, азерски премиер изрази готовността на Техеран да сътрудничи с Баку за изграждането на завод за производство на стомана в Азербайджан. Зариф заяви: "Иран е готов да си партнира в изграждането на завода в Азербайджан. За да освежи възможностите за разширяване на сътрудничеството между двете мюсюлмански съседки, Иран и Азербайджан може да направят общо заседание за сътрудничество в началото на април. Иран и Азербайджан работят по пет нови споразумения и се надяват, че те ще бъдат подписани чрез взаимно сътрудничество на двете страни". Иранският външен министър също така посочи транспортното сътрудничество между Техеран и Баку и заяви, че Иран вижда коридора Север-Юг като приоритет. Зариф посочи други области на сътрудничество и изрази увереност, че Иран и Азербайджан също трябва да засилят обмена на туристи. (FNA)
Източник: Други (20.02.2015)

Vale с рекорден годишен добив, добавя към световното свръхпроизводство Vale SA, най-големият производител на желязна руда, отчете 2.1% увеличение на производството за четвъртото тримесечие на желязна руда, оформяйки рекордна година по време, когато големи компании за добив увеличат своя дял на свръх запасения световен пазар. Добивът с изключение на този от Samarco Mineracao SA нарасна до 83 млн. тона от 81.3 млн. тона година по-рано. Включително желязната руда от трети страни, добивът е 86.3 млн. тона спрямо 87 млн. тона в оценката на Bradesco BBI. Добивът на никел на Vale нарасна с 8.4% до рекордните 73.6 хил. тона. Ръстовете на основните конкуренти BHP Billiton Ltd. и Rio Tinto Group създават излишък на морските пазари, който според оценките на Australia & New Zealand Banking Group Ltd. ще се разшири до 85 млн. тона от 39 млн. тона през 2014 г. Цените на желязната руда паднаха с 49% през изминалата година до 6-годишно дъно, което накара производителите да търсят съкращаване на разходите за запазване на маржовете. (Bloomberg)
Източник: Други (23.02.2015)

Европейският пазар на стомана зависи от лятната вълна за възраждане Въпреки, че положителната тенденция в цените на стоманата в Европа в края на годината от по-слабото евро, изглежда загуби инерция, участниците на пазара се надяват на подобреното търсене на стомана през следващите месеци, когато по-топлото време ще задвижи строителството и производството. Европейският пазар на стомана в съзвучие с глобалния пристъпва немощно. Леко изолирани от слабото евро европейските предприятия опитаха да увеличат цените през януари, но без полза. Европейските заводи увеличиха цената с 30 евро на тон през януари, което беше незабавно отхвърлено от пазара. Въпреки че имаше серия оптимизъм миналата година от средата на ноември до декември с ръст на покупките заради ниските запаси и слабото евро, които свиха вноса, темпото не е издържа до Нова Година. Данните от сектора показват, че европейският пазар на автомобили запази скромния си възходящ тренд през първия месец на годината като продажбите нараснаха за 17-ти пореден месец. Регистрациите на нови леки автомобили в ЕС, показател за продажбите, нараснаха с 6.7% през януари спрямо година по-рано, според Европейската асоциация на автомобилните производители. (Steel Guru)
Източник: Други (25.02.2015)

Сливането с Glencore няма да се случи Сам Уолш, шеф на Rio Tinto заяви, че инвеститорите не приемат амбициозните опити на Glencore да се слее с добивния гигант на сериозно, защото антитръстовите органи просто няма да го позволят. Коментарите на Уолш са много по-откровени, отколкото тези, които той направи по-рано този месец. Той заяви през уикенда, че докато медиите са ентусиазирани от перспективите за свързване на Glencore и Rio, инвеститорите отделят по-малко енергия за това. Част от причината е стойността, част е антитръстова, хората, които събират данци просто няма да позволи това да се случи. Уолш посочи провалът по поглъщането на Rio от BHP преди шест години, заявявайки, че е пропаднал най-вече заради стойността, но и защото антитръстовите органи заявиха "Няма да позволим това да се случи.“ Rio отхвърли оферта на стойност 190 млрд. австр. долара за сливане с Glencore през август и отказа окончателно опитът два месеца по-късно. Съгласно британското законодателство Glencore трябва да изчака до края на април, за да направи още един опит. (SMH)
Източник: Други (26.02.2015)

Цената на желязната руда потъна обратно до 5-годишно дъно Цената на желязната руда увеличил броя на спадовете си до три след като едноседмичната китайска Нова година приключи. В края на последната сесия бенчмаркът за желязна руда с незабавна доставка до пристанище Тиендзин в Китай се търгуваше на 62.90 долара за тон, което е спад с 0.8% от предишните близо 63.40 долара за тон. Сега е само с 2.9% над пет и половина годишното дъно от 61.10 долара за тон от преди три седмици и е близо до първия си спад под 60 долара от 2009 г. Новината удари надеждите за възстановяване на цените веднага след Лунната Нова година като търговците се чудят дали дъното е достигнато или спадат до 50 долара е неизбежен. Цената на желязната руда спадна повече от наполовина спрямо същото време миналата година, след като ръста на доставките от BHP Billiton, Vale и Rio Tinto съвпадна със спад в търсенето на ключовия клиент Китай. Малко вероятно е предлагането да спадне в скоро време, докато данните от Китай, остават смесени въпреки положителните производствени данни. (The Australian)
Източник: Други (27.02.2015)

Минната индустрия продължава да съкращава разходи През миналата седмица Rio Tinto прехвърля операциите с добив на въглища и уран към други подразделения на бизнеса си, като съкращава част от ръководните звена. Появиха се информации, че компанията също така планира да освободи стотици свои служители от подразделението за желязна руда, но тези намерения все още не са обявени официално. "Тези промени са част от продължаващата трансформация на нашия бизнес, целяща намаляване на разходите, опростяване и заздравяване на операциите, така че компанията да може да осигури устойчива възвращаемост за акционерите", заявява Сам Уолш, главен изпълнителен директор на BHP Billiton, отделя губещите си активи в нова компания - Rio Tinto вече е успяла да спести разходи за 4.8 млрд. долара от 2012 г. досега и планира още 750 млн. долара за тази година. Компанията свива оперативните си подразделения от пет на четири, в резултат на което се съкращават и високи корпоративни длъжности като тази на шефа на енергийния бизнес на групата Хари Слейни. През следващите седмици се очаква групата да обяви какви съкращения на персонал ще предприеме в операциите с желязна руда. През миналата година Rio Tinto сливане, което обаче беше отхвърлено. Според регулаторните правила Rio обяви програма за обратно изкупуване на акции на стойност 2 млрд. долара. Glencore в страната възлиза на 100 млн. тона годишно, а световният пазар на суровината достига 1.1 млрд. тона. Изпълнителният директор на компанията Айвън Гласенбърг критикува конкурентите си, че увеличават производството в опит да компенсират спадащите цени с повишен обем. Компании като Rio продължават да увеличават добива на желязна руда, макар цената на суровината да спадна двойно през 2014 г.
Източник: Капитал (04.03.2015)

Ключовите за страната ни отрасли за развитието на икономиката - раздвоени Производството на мините у нас ще спадне през тази година с 5 до 10 на сто, прогнозира председателят на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков: Започналите през миналата година неприятни тенденции, вероятно ще се запазят и през тази година. Това са тенденциите към ниски цени на базовите суровини, на борсовите стоки, ниски темпове на икономическия растеж в основни световни икономики, а от там и понижено търсене на суровин. Ръководителят на браншовия съюз смята, че негативната тенденция в минната индустрия ще продължи и през следващото десетилетие. За сметка на това, друг ключов отрасъл на икономиката ни - строителството, се надява на ръст заради подкрепата на държавата, обясни пред "Хоризонт" Иван Бойков от строителната камар: Оперативните програми приключват тази година. Има да усвояваме над 2 милиарда и половина лева по „Околна среда“ и по „Регионално развитие“, има да вкарваме три магистрали в действие, а освен това започва и програмата за саниране.
Източник: БНР (05.03.2015)

Вносът расте, производството на стомана с най-ниско ниво за последните пет години Добивът на сурова стомана спадна рязко до 618 хил. тона в района на Големите езера миналата седмица, втора поредна седмица на спад, като вносът продължи да държи една трета от пазарния дял. Местният добив се срина от с 44 хил. тона, или 6.7% през седмицата, която приключи в събота, според прогноза на Американския институт за желязо и стомана. Като цяло производството на US Steel спадна с 3.4% до най-ниското си седмично ниво от 2010 г. Повечето от производството на стомана в района на Големите езера се извършва в района на Чикаго, главно в окръзите Лейк и Портър в северозападната част на щата Индиана. Производството в южната област, обикновено вторият най-голям регион по производство в страната, се сви до 526 хил. тона миналата седмица, с 3.4%по-малко от 545 хил. тона седмица по-рано. Общо вътрешното производство на необработена стомана миналата седмица беше около 1.657 млн. тона, което е спад от 1.716 млн. тона седмица по-рано. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (05.03.2015)

Л. Цоцорков: Добивът на мините у нас ще спадне до 10 на сто през 2015-та Производството на мините у нас ще се намали през 2015-та година с 5 до 10 на сто, прогнозира председателят на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков: „Започналите през миналата година неприятни тенденции към ниски цени на базовите суровини, на борсовите стоки, ниски темпове на икономическия растеж в основни световни икономики, а от там и понижено търсене на суровини." Цоцорков смята, че негативната тенденция в минната индустрия ще продължи и през следващото десетилетие. За сметка на това в друг ключов отрасъл на икономиката ни - строителството, вероятно ще има ръст заради подкрепата на държавата, обясни от своя страна Иван Бойков от Строителната камара. „Оперативните програми приключват тази година. Трябва да усвояваме над 2 милиарда и половина лева по "Околна среда" и по "Регионално развитие", има да пуснем три магистрали в действие, а освен това започва и програмата за саниране", посочи той.
Източник: БНР (06.03.2015)

Китайската стоманодобивна реформа има нужда от правителствена подкрепа Китайските производители на стомана са изправени пред още проблеми тази година, защото икономическият растеж се забавя и се нуждае от подкрепата на правителството за справяне с дългосрочния свръхкапацитет, заяви президентът на Anshan Iron & Steel Group. Стоманодобивният сектор на Китай се бори със слабия ръст на търсенето, увеличаването на разходите за опазване на околната среда и постоянния свръхкапацитета, принуждавайки много неконкурентоспособните производители да затворят миналата година. "Правителството трябва да засили премахването на остарелите мощности, и особено на тези предприятия, които не са успели да отговарят на екологичните стандарти по отношение на новия екозакон ", каза Джан Гуангнинг, президент на Anshan Steel Group. Въпреки това, местните китайски власти винаги са се опитвали да намерят баланс между затварянето на остарелите стоманодобивни заводи за справяне със свръхкапацитета, ограничаване на ръста на безработицата и свиване на приходите от данъци. (Reuters)
Източник: Други (06.03.2015)

Миньори търсят увеличаване на действащите мини в Карнатака Компаниите за добив на желязна руда от Карнатака са потърсили разрешение от Върховния съд за увеличаване производството на мините в действие, така че да се постигне 30 млн. тона продукция годишно. В декларация, подадена пред Върховния съд, миньорите под знамето на Федерацията на индийските добивни промишлености (FIMI) са заявили, че голям брой мини не са в състояние да рестартират дейността си заради по-малки мощности. Съдът е склонен да възобнови изслушването по въпроса на 9 март, 2015 г. FIMI е обжалвала пред Върховния съд за насочването на Централният овластен комитет да преразгледа бързо и да вземе решение дали допълнителни резерви са били открити чрез проучвания или претоварват дъмпинговия капацитет поради продажба на желязна руда или допълнителна инфраструктура е налице поради нефункциониране на лизинг на съседни минни. (Business Standard)
Източник: Други (09.03.2015)

Индия планира антидъмпингово мито върху някои стомани от Китай Министерство на търговията на Индия препоръча антидъмпингови мита, вариращи от 180 до 306 долара на тон за някои промишлени класове неръждаема стомана, внесени от Китай, Малайзия и Южна Корея в опит да защитят местната индустрия. След едногодишно разследване въз основа на жалби от Jindal Stainless Ltd, Министерството на търговията заяви, че е установило, че местната индустрия страда от "значителна вреда в резултат на дъмпингов внос на стоки" и че са необходими окончателни мерки. Препоръките, направени публично достояние в сряда, се очаква да бъдат въведени от Министерството на финансите в срок от три седмици и ще спрат потока на нарастващия внос, заяви Н. К. Матър, президент на Индийската асоциация за развитие на неръждаемата стомана. Той каза, че стоманите подлежащи на антидъмпингово мито може да струват 1270- 2070 долара на тон и се използват главно за оборудване за сектори като млечната, петролната промишленост и железопътни линии. (Reuters)
Източник: Reuters (12.03.2015)

Производство на провинция Хъбей плаща за войната със замърсяването Най-големият регион на Китай производител на стомана, Хъбей, плаща огромна цена за войната на страната със замърсяването и производството му се понижи с 0.6% през миналата година до 185.3 млн. тона. Управителят на провинцията, заяви, че Хъбей, която обгражда столицата Пекин, добива близо четвърт от китайската продукция на стомана, но сега понася тежестта на кампанията, насочена към облекчаване на зависимостта на страната от тежките и замърсяващи производствени мощности. Годишният икономически растеж в провинцията намаля до 6.5% миналата година, по-малко от целта от 8%, като търсенето на стомана страда от забавянето в цялата страна, а и от кампанията срещу замърсяването. Според официални данни 2014 г. за качество на въздуха, в Хъбей са 7 от 10 най-замърсени китайски градове. Провинцията обеща да закрие 60 млн. тона остарели и замърсяващи мощности за стомана в периода 2014-2017 г. и постигна целта си да затвори 15 млн. тона миналата година. Има за цел също така да намали потреблението на въглища с 30 млн. тона през същия период. (China Daily)
Източник: Други (12.03.2015)

Придобиване и оперативни подобрения ще стимулират ръста на Nucor Nucor разчита на няколко положителни тенденции и стратегически ходове, за да подобри резултатите си през 2015 г. Тези положителни тенденции включват благоприятно състояние на пазара в сектора на нежилищното строителство и насърчаване на автомобилния сектор. Също така ходове като инвестицията в завода за DRI в Луизиана Skyline Steel LLC и Gallatin Steel следва да засилят оперативните резултати през 2015 г. Освен това, компанията очаква да спечели много от придобиването на Skyline Steel LLC и Gallatin Steel. Nucor наскоро закупи целия собствен капитал на Gallatin Steel. Компанията плати 479 млн. долара в брой и издаде около 300 млн. долара търговски ценни книжа. Тази придобивка със сигурност ще даде предимство на компанията на пазари с плосковалцувана стомана. Нещо повече, продуктовото разнообразие и ниски разходи трябва да привлекат много клиенти. Въпреки това, продължаващия спад на цените на енергията все още остава предизвикателство за компанията през 2015 г. (Guru Focus)
Източник: Други (13.03.2015)

Руската металутгична и въгледобивна компания Мечел върви към фалит, а това ще окаже сериозно влияние на един много богат олигарх. Министърът на икономиката на Русия Алексей Улюкаев обяви, че фалитът на затъналата в дългове Мечел вече е “неизбежен”. Мечел е водещата въгледобивна компания в Русия. Улюакаев сподели пред журналисти, че опитите за преструктурирането на задълженията на Мечел в размер на 6 млрд. долара са се провалили. За Мечел също така не може да си намери купувач. “За съжаление, случващото се напоследък показва, че няма никакви други опции, освен фалит,” заяви Улюкаев. Цената на акциите на Мечел се срина след края на суперцикъла при суровините през 2010 г. Търгуваните в САЩ депозитарни разписки на акциите на компанията са поевтинели с 94% в последните пет години. Миналия октомври от Нюйорската фондова борса предупредиха компанията, че ще бъде делистната, ако акциите й се търгуват на цена от под 1 долара в продължение на 30-дневен период. Цената на акциите в момента е 1.54 долара, като те се търгуват в големи обеми и на 2 март бяха премахнати от списъка с книжата за потенциално делистване.Както повечето руски ценни книжа обаче, и акциите на Мечел се използват като хазартен чип от страна на хеджфондовете и дейтрейдърите. Някои краткосрочни трейдъри направиха сериозни пари от акциите на Мечел. Книжата са поскъпнали с над 125% от началото на годината и продължават да се търгуват на 200-дневната им средна стойност. Руската държавна банка ВТБ ще понесе най-големи загуби, ако Мечел фалира. Мечел е създадена пред 12 години, когато бумът при суровините вече вървеше с пълна сила. Игор Владимирович Зюзин, който е в класацията на милиардерите на Forbes, е олигархът, който стои зад компанията. Той притежава над 50% от акциите й. Зюзин развива миннодобивна дейност в цяла Русия и макар че въглищата са най-големият му източник на богатство, той също така се занимава с продажбата на желязна руда и притежава електроцентрали, работещи на въглища. За Мечел работят близо 80 000 служители, което я прави важен актив за спасяване от страна на правителството, въпреки че Зюзин не е сред любимите бизнесмени на Владимир Путин. Руската икономика преминава през тежък период. В резултат на западните санкции и ниската цена на петрола, икономисти прогнозират свиване на БВП на страната през тази година. Мечел обаче все още може да си намери купувач. Проблемът е политическият риск. Заради санкциите западните компании едва ли ще бъдат привлечени, тъй като в Русия все по-трудно се прави бизнес. В САЩ Мечел наскоро продаде Mechel Bluestone Inc. за 5 млн. долара на малка семейна компания от Западна Вирджиния.
Източник: profit.bg (18.03.2015)

BHP Billiton препоръчва акционерите да гласуват за разделяне на South32 Бордът на BHP Billiton препоръча на акционерите да одобрят предложеното разделяне на South32 на събранието на акционерите насрочено за 6 май 2015 г. Бордът счита, че с по-фокусирано портфолио, BHP Billiton ще бъде по-добра позиция, за да постигне по-добра производителност в основното си портфолио, като същевременно се създаде нова компания South32. Президентът на BHP Billiton Ян Насър заяви: "Разделянето ще опрости BHP Billiton и има потенциал да отключи стойност за акционерите, като същевременно се създаде нова глобална компания за разнообразни метали и добив със значително промишлено присъствие за всяка една от нейните основни стоки. След разделянето BHP Billiton ще остане една от най-големите диверсифицирани компании за ресурси и стратегическите приоритети няма да се променят. Разделянето опростява BHP Billiton и дава възможност за по-нататъшно фокусиране върху генериране на стойност от основното портфолио. (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (18.03.2015)

Citi очаква бавен ръст на търсенето световните стокови пазари могат да очакват по-бавно и по-малко синхронизирано нарастване на търсенето в цял свят, като китайското господство избледнява. Според Citigroup Inc, световната експанзия на търсенето, която се центрира върху възхода на Китай след 2000 г., ще се забави през следващото десетилетие и ще се ръководи все повече от Индия, Югоизточна Азия, Близкия изток, Латинска Америка и Африка. Търсенето ще се увеличи в тези региони, наречени „Зараждащите се 5“, но няма да е достатъчно, за да компенсира въздействието на по-бавния ръст в Китай. Анализаторите Иван Шпаковски и Ед Морс заявиха, че "икономическият преход на Китай и неспособността на другите развиващи се пазари да заемат нишата ще доведе до по-бавен ръст на търсенето на всички стоки. Степента на забавяне може да се променя по вид стока. "Сред най-засегнатите суровини ще са насипните товари като въглища, желязна руда, стомана, заради зависимостта им от производството, инфраструктурата и недвижимите имоти в Китай. (Bloomberg)
Източник: Други (19.03.2015)

Производството на стомана и алуминий удари най-ниското си ниво във Венецуела от 30 години Производство на алуминий и стомана във Венецуела през 2014 г. падна до най-ниското си ниво от три десетилетия, поради ограничените инвестиции, застаряването на машините и хроничните трудови конфликти. Според годишния доклад на министерството на промишлеността, добивът на венецуелския производител на стомана Sidor, национализиран през 2008 г. от Уго Чавес, спадна с 33.5% спрямо година по-рано, до 1.03 млн. тона течен метал, най-ниското ниво от средата на 80-те години. Финансовите ограничения са били причинени от ниски приходи, резултат от постоянните трудови спирания, които затрудниха снабдяването със суровини и Sidor работи на 31% от капацитета си. Държавният алуминиев комбината Venalum отчете спад на производство си с 14% до 109,536 тона. Фирмата призна през март, че вече няма да бъде в състояние да отговаря на стандартите за чистота заради влошаващата се финансова ситуация. Производство на друг алуминиев комбината Alcasa, управляван от държавният металургичен и добивен конгломерат CVG, достига едва 17% от 170,000 тона капацитет. (Reuters)
Източник: Reuters (25.03.2015)

EUROFER приветства налозите върху CR неръждаемата стомана от Китай и Тайван Генералният директор на EUROFER Аксел Егерт заяви: "Това рязко увеличаване на вноса няма никаква връзка с развитието на потреблението на пазара на ЕС. Коренът на проблема се състои в огромния капацитет, който построен в Китай. Той до голяма степен надвишава растежа на местното потребление и не може да се реализира в страната. Тайван също има структурен свръхкапацитет. През последните години секторът за производство на неръждаема стомана в ЕС направи болезнени усилия за преструктуриране, за да намали прекомерния капацитет и да подобри работата си като запази световната конкурентоспособност. Но в същото време, Китай субсидира разширяването на своята промишленост за добив на неръждаема стоманена, която сега залива световния пазар и измества търговските потоци. Не е допустимо нашите усилия да се обезсмислят от нелоялен внос . "Приветстваме, че новата Комисия е предприела действия за отстраняване на нелоялните търговски практики. EUROFER винаги е твърдял, че гарантирането на справедливи условия за конкуренция на международно равнище трябва да бъде част от новата рамкова индустриална политика на ЕС.“ (Strategic Research Institute, Steel Guru)
Източник: Други (25.03.2015)

Грийнпийс: България губи над 300 млн. лв. от подпомагането на въглищния сектор Само за последната година и половина България губи над 300 млн. лева от подпомагането на въглищния сектор, изчисляват от „Грийнпийс България“. Според организацията това се случва чрез неналагане на акциз върху въглищата за домашно потребление, сключването на дългосрочни обвързващи договори за изкупуване на електроенергия от въглища, предоставянето на безплатни въглеродни квоти на въглищните централи, улесняване изземването на земя за добив на въглища и разсрочване на плащанията на въгледобивните предприятия към социално-осигурителната система. Държавата трябва да преустанови директната и косвена помощ, която оказва на въглищния сектор, настоява „Грийнпийс България“ в новия си доклад „Въглищни динозаври на животоподдържащи системи“, представен днес в София. Анализът на организацията показва, че държавата предоставя законови, административни и икономически облекчения и помощи на въглищния сектор, които му позволяват да продължи да съществува и да вреди на здравето и околната среда. В същото време България е на първите места по замърсяване на въздуха с фини прахови частици в Европа, като сред основните причини за лошото качество на въздуха е горенето на въглища за индустриални и битови цели. Под формата на директни и косвени помощи държавата подпомага съществуването на въглищния сектор, като в същото време освен здравето на хората, ощетява и бюджета си, посочват от организацията. Например, по силата на дългосрочните договори за изкупуване на енергия, държавата е длъжна да изкупува електроенергията, произведена от ТЕЦ „AES Марица Изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“. Само за текущия регулаторен период от 1-ви юли 2014 г. до 30-ти юни 2015 г. общата стойност на изкупената, но непотребена енергия от двете централи ще е в размер на 274,4 млн. лв. Това води до нарастване на финансовата задлъжнялост на НЕК, както и на тежестта към цялата енергийна система, пише в доклада. Само за периода юли 2013 – юли 2014 г. държавата има несъбрани концесионни плащания от 7 въгледобивни предприятия на стойност над 19,5 млн. лв., посочват още от организацията. В периода 2007 – 2010 г. държавата е отделила 37 млн. лева за рекултивация и възстановяване на околната среда след извеждането от експлоатация на осем държавни въгледобивни предприятия. „Смятаме, че е време България да приеме визия, ориентирана към опазване здравето на населението и чистотата на околната среда, а не към политики, които представляват животоподдържащи системи за въглищните динозаври“, коментира Теодора Стоянова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс България“. За тази цел организацията настоява за законодателни промени, които да премахнат съществуващите облекчения за компаниите от въглищния сектор, както и за либерализация на енергийния пазар, която да позволи модернизация на сектора. От „Грийнпийс България“ призовават още за прекратяване на институционалната подкрепа за въглищния сектор, която се осъществява чрез различни методи: разсрочване на задължения за социални плащания, получаване на безвъзмездно финансиране от Фонд „Козлодуй“, предоставяне на безплатни квоти за отделянето на въглеродни емисии.
Източник: Стандарт (26.03.2015)

Rio Tinto отхвърли плана на Fortescue за свиване на цената на желязната руда Президентът на втората по големина компания за добив на желязна руда в света отхвърли предложението на по-малкия си конкурент Fortescue Metals Group миньорите да сложат горен таван на производството на суровината, за да стимулират цените. Изпълнителният директор на Rio Tinto Сам Уолш, заяви, че "няма да има полза за Австралия от опита да поддържа цената на желязната руда чрез определяне на горна граница на производството, въпреки свръхпредлагането и свития ръст на търсенето в Китай. Са се опитва изкуствено да се увеличават цените с някои вятърничава схема, просто физически няма да проработи." Той каза, че "има редица коментари за това дали Rio заговорничи с другите. Искам да ви уверя, абсолютно не е така“, описвайки забележките на Форест като „абсолютна глупост“. Уолш отговори два дни след президента на Fortescue Андрю Форест, който призова големите миньори да се присъединят към Fortescue в ограничаване на производството, привличайки вниманието на регулатора за конкуренцията в Австралия, който разследва дали е нарушил закона, като призова за картел. Rio Tinto ще увеличи производството си до 320 млн. тона тази година, докато BHP Billiton цели 245 млн. тона, и двете над тавана от 155 млн. тона на Fortescue. (Reuters)
Източник: Други (27.03.2015)

Сривът на желязната руда няма да спре австралийското "бедствие" Citic За да се разбере защо цените на желязната руда спаднаха до 10-годишно дъно, обърнете внимание на мината за 13 млрд. долара, която се разработва от китайската държавна Citic на отдалеченото крайбрежие на северозападна Австралия. Проектът Sino Iron, най-скъпата мина в света, е наричана "бедствие" от критиците. Тя започна да доставя желязна руда през декември 2013 г., около четири години по-късно от планираното. Сега, дори и с цените на най-ниското си ниво за последните 10 години, Citic добавя четири производствени линии, план, който ще напомпва милиони тона руда на един вече наситен пазар. Усилията подчертават отказа на Китай да капитулира пред спада на цените докато азиатската старана се бори да диверсифицира своите бъдещи доставки, каза Кауе Араужо, директор на изследователската компания AME Group. "Китайското правителство гледа в дългосрочен план за осигуряването на бъдещите доставки, а не се опитва да получи бързи печалби или печалба в краткосрочен план", каза Араужо. "Това е повече стратегическо, отколкото търговско на този етап." Желязната руда падна до 51.35 долара за сух метричен тон във вторник, според данни от Metal Bulletin. Това е най-ниското ниво от 2004-2005 година, въз основа на данните и годишни показатели, събрани от Кларксън, най-големият брокер в света. Производителите на желязна руда трябва да съкращават добива си, за да дадат тласък на цените в този момент. Вместо това, най-големите производители - Vale, Rio Tinto и BHP Billiton - държат оръжията си здраво, за да защитят пазарния си дял. А Китай продължава да натиска, не само в Sino Iron, но също така и с други проекти в световен мащаб, докато много от китайските мини с висока стойност продължават да добиват. Въпреки забавянето на икономическия растеж в Китай, което сви търсенето на руда, страната продължава да бъде огромен пазар и Rio Tinto прогнозира производството на стомана да се разширява до 2030 г. За подпомагане задоволяването на тези бъдещи нужди, китайските компании гледат зад граница, за да диверсифицират доставките за години напред. (Sydney Morning Herald)
Източник: Други (02.04.2015)

Индия трябва да надмине Китай в производството на стомана: Моди Индийският премиер Нарендра Моди свърза добивът на стомана със сигурността на страната и каза. че Индия не може да си позволи да изостава от Китай в тази област. "Надминахме САЩ. Китай е пред нас. Тях също трябва да ги надминем," каза Моди на събитие, посветено на разширяването и модернизацията на Rourkela Steel Plant (RSP). Китай е най-големият производител на стомана с капацитет от над 700 млн. тона, което е девет пъти повече от индийските 80 млн. тона. Поставената цел е производство от 300 млн. тона стомана до 2025 г., за да стане вторият по големина производител на стомана в световен мащаб. "Нашата работна сила е под 35 години и може да работи усилено за постигането на тази мечта," заяви Моди пред 50 хил. души. Годишното производство на стомана в RSP се очаква да нарасне до 4.5 млн. тона годишно от 2 млн. тона след последната експанзия за 120,000 млн. рупии. Моди заяви, че производството на качествена стомана има важна роля в укрепването на средствата за отбрана на страната. Стомана, произведена в Rourkela е била използва за самолетоносача INS Vikrant. (The Times of India)
Източник: Други (03.04.2015)

Стагнираща европейска икономика, нестабилни нови пазари, срив в строителството и високи цени на енергийните суровини - това са условията, в които през последните години работи българската металургична индустрия. Без промяна са перспективите и за тази година. Макар и да отчита немалък ръст през 2014 г. (най-вече през последното тримесечие), производството на стомана и стоманени продукти у нас се задържа на ниски нива, започнали с кризата, отчитат от Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). През миналата година е реализирана продукция на стоманени изделия от 945 хил. тона, при над 1 млн. тона преди кризата. "Ние изнасяме основно за ЕС, но все още невъзстановената европейска икономика не е достатъчен потребител на метали. Затова и стоманодобивът в целия ЕС е нисък", обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Свитият стоманодобив у нас се обуславя и от стагнацията в строителството и липсата на нови инфраструктурни проекти през последните 2 г. А стоманените дълги продукти, произвеждани в трите основни предприятия - "Стомана индъстри", "Промет" и "Хелиос металург", се използват именно в строителството. Особено неблагоприятно се отразява украинската криза на бургаското предприятие "Промет", което е собственост на украинската корпорация "Метинвест". Заводът работи изключително с украински заготовки. Но боевете на територията на Украйна са отрязали транспорта им до България от началото на годината. Заради свитото търсене в Европа "Стомана Индъстри" се опитва да търси алтернативни пазари, като изнася в Тунис, Алжир, Мароко, но те се оказват доста нестабилни. По-далечни експортни дестинации пък са икономически неизгодни, защото нашите стоманени продукти, основно предназначени за строителството, са евтини. В добавка към тези проблеми на черната металургия е и високата цена на тока и природния газ у нас. Индустрията в България потребява най-скъпата електроенергия в региона. Това е и причината "Стомана индъстри" да пренасочи част от производството си на дълги продукти към компанията-майка в Гърция, където в момента условията са по-изгодни. След неуспеха пред нашата Комисия за защита на конкуренцията, БАМИ ще сезира Еврокомисията заради решението да се изнася ток без добавката за зелена енергия. Така нашите конкуренти от съседните страни купуват 30% по-евтин ток от България и стават по-конкурентни, твърди Политими Паунова. Металургичният бранш настояваше КЕВР да намали с 22,7% цената на природния газ за индустрията от 1 април, следвайки намаленията, предприети в други съседни на нас страни в резултат от поевтиняването на петрола. Цената обаче беше намалена само с 13,17%. Не желаем повече да покриваме загубите на монополиста "Булгаргаз" с надути цени, казват от БАМИ. По-добро представяне на олово, цинк и мед По-добре работеща се очертава цветната металургия. Спадът през кризисната 2010 г. е преодолян още на следващата година. Страната ни произвежда над 10% от медта и 4-5% от оловото и цинка в ЕС. "В цветната металургия обаче високи ръстове не може да се очакват, защото предприятията работят на пълни капацитети, непокритите свободни мощности са в стоманодобива", обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Последната голяма производствена инвестиция в металургията за 260 млн. лв. беше завършена през ноември 2014 г. в КЦМ Пловдив - технологично обновление и разширение на производството на олово и цинк. В момента новата пещ е в пусков период и работи паралелно със старите мощности, които ще бъдат спрени до края на годината. С по-модерната технология КЦМ увеличава дела на преработените вторични суровини и полупродукти. От една страна, това намалява енергийните разходи на компанията, а от друга - подобрява параметрите на околната среда. По същия начин медодобивното предприятие "Аурубис" в Пирдоп след внедряването на новия електролитен цех максимално преработва вторични медни отпадъци. За последните 2-3 години предприятието е увеличило повече от два пъти обемите им и сега 20% от произвежданата електролитна мед е от медни отпадъци. Инвестиции правят и двата производителя на алуминиев прокат - "Алкомет" и "Етем", чиято продукция расте с над 10% през 2014 г.
Източник: Стандарт (06.04.2015)

Превантивният данък от 26% ще засегне целия експорт към Гърция Гръцкият парламент гласува на второ четене промени в Кодекса за данъчно облагане на доходите, според които всички сделки и транзакции между български и гръцки фирми ще бъдат облагани превантивно с 26% данък. Сумата ще бъде връщана след три месеца, ако се установи, че сделката не е фиктивна. За това как тези промени ще се отразят на бизнеса разговаряме с Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия и регионален мениджър на гръцката Viohalco за България. Viohalco е собственик чрез дъщерната си компания "Сиденор" на предприятия като "Стомана индъстри", "Сигма", "Стилмет", "София мед". Г-н Петров, как ще коментирате приемането на промените в гръцкия данъчен кодекс, според които ще се облагат с 26% превантивен данък всички сделки и транзакции между гръцки и български фирми? - Такова събитие противоречи на функционирането на Европейския съюз, на свободното движение на стоки в ЕС, а в случая и на капитали, и на хора. Меко казано е странно решение и при всички случаи трябва да бъде отменено. Ако това решение не бъде отменено, как би се отразило на вашата дейност? - Би се отразило на целия експорт на България, не само на нашата дейност. Всеки, който експортира към Гърция, а търговският обмен между двете страни е около 3 млрд. лв. годишно, ще бъде засегнат. В този случай ще трябва да търси други решения – да експортира през други страни, да прави триъгълни сделки или неговият контрагент в Гърция да е достатъчно стабилен, за да може да плати 26% върху всяка една стока, която се внася. След което да очаква, че три месеца по-късно един субективен фактор, какъвто са данъчните власти, ще оцени дали цените, на които тези стоки са били купени, са реално пазарни и дали не се е получил трансфер на капитали и на печалби от едната страна към другата, и след това да си получи парите обратно. Звучи малко като приказка как един субективен орган (комитет или комисии евентуално) ще оценява дали дадени цени са пазарни. В случай че реши, че не са пазарни и не върне сумата, това ще доведе до фалит за предприятието, защото никой не залага 26% норма на печалба. Смятате ли да предприемете някакви действия за отмяната на този превантивен данък? - Ние самостоятелно не предприемаме действия, защото не е и толкова редно. Действия вече предприеха различни асоциации, сред които и Българската асоциация на металургичната индустрия. Тя първа в България написа писмо до еврокомисаря Кристалина Георгиева и до българските депутати в Европейския парламент. След това се задейства Българската стопанска камара, финансовият министър Горанов също реагира изключително бързо и написа писмо до Европейската комисия. Имахме среща и с други представители на правителството, министър Дончев изрази своето становище, че такъв закон е недопустим в рамките на ЕС и ще съдейства за неговата отмяна. Синдикатите са склонни и към по-крайни действия и под натиска на текстилните предприятия и шивашките цехове говореха за блокада на границата. Ние все пак бихме искали да избегнем такива проявления и се надяваме да се намери решение по пътя на дипломацията и преговорите. Какви са настроенията сред гръцкия бизнес, те протестират ли също? - Гръцкият бизнес със сигурност е потърпевш от едно такова действие, но той има алтернативи. Ако не внася от България, може да внася от Румъния. Българските стоки могат да бъдат заместени или дублирани от Румъния и то това ще стане. Рискът от данъка от 26% е твърде голям, за да решат гръцките фирми, че въпреки всичко ще внасят от България. Нямаме кой знае какви уникални производства у нас, за да се случи това. Така че гръцкият бизнес е донякъде раздвоен. Тези, които имат дублиращи производства в Гърция, са доволни, защото това е протекционистична мярка. Такъв вид тарифно ограничение на вноса означава по-добри времена за местните предприятия. Ако в момента те не са конкурентни по някакви причини, ще станат такива в резултат на този допълнителен данък. Но като цяло такава мярка нарушава свободната търговия на стоки и рано или късно има отрицателен характер за всички. Ако работиш на база монопол и привилегии, ти си оставаш неконкурентен и когато тези привилегии бъдат отменени, оставаш два пъти по-неконкурентен, отколкото преди въвеждането им. Има ли вълна на изместване на гръцки бизнес към България? - Не, няма вълна на изместване и не може да се очаква, че от днес за утре може да се случи такава. Изместването на цялостен бизнес не е толкова лесно и не е решение от днес за утре. Неблагоприятните условия в твоята страна трябва да продължат за малко по-дълъг период, за да се решиш на такава мярка. Разбира се, ако такъв закон се задържи и има продължително действие, и не се очаква да бъде отменен бързо, ще наруши свободния трансфер на инвестиции от Гърция към България. Но не мисля, че такъв вариант е възможен, и се радвам, че от правителството има разбиране и бърза реакция. Смятам също, че Европейската комисия доста бързо ще излезе със становище и ще вземе необходимите мерки. Как понижението на цените на петрола и металите в последните месеци повлия на металургичния сектор? - Всяко поевтиняване по принцип е добре дошло. Положително е, когато цените на нашите суровини и на петрола са по-ниски, но не може да се каже, че влияят пряко или значително върху финансовия резултат на дружеството. Иначе металите, както и петролът се котират на стокови борси и те имат международни цени. Когато поевтинее петролът за нас, той поевтинява и за нашите конкуренти. В резултат нашата продукция на световните пазари също поевтинява. Съответно ние не получаваме допълнителна полза или печалба, нашият марж не се увеличава. При по-евтин петрол цената на транспорта намалява и ние имаме възможност да стигнем до по-далечни пазари, но това се случва и с нашите конкуренти. По правило, когато си производител на борсови продукти с уеднаквена международна цена, влиянието на едно такова поевтиняване е еднакво за всички конкуренти. Но финансирането на бизнеса става по-леко, защото влагаш по-малко средства, за да купиш суровината, да я преработиш, продадеш и да си получиш парите. Проблемът е, когато се случва нещо само в България. Петролът поевтинява, но в България пазарът на природен газ е изкривен и имаме формула с деветмесечно усредняване на цените. В момента цената, на която ние купуваме природния газ въпреки това 13% поевтиняване от 1 април, е с между 50 до 100 евро по-висока от това, което купуват нашите европейски конкуренти. Тази разлика вече директно намалява нашата конкурентоспособност. Какво смятате, че трябва да се направи в тази посока? - Трябва да действат пазарни механизми. Не са изградени междусистемните връзки за доставки на газ между Гърция, Румъния, Турция, Сърбия и имаме един източник на газ - "Газпром", поради което плащаме едни от най-високите цени в Европа. Освен това формулата за определяне на цените на газа е с дълъг период на действие и не може да следва колебанията на пазара, каквито в момента съществуват. Ако имахме възможност за достъп до спот пазари, както цяла Европа има, щяхме да имаме алтернативи, но нямаме такива. Възстановява ли се металургичната индустрия след кризата? - Според мен металургичната индустрия в страната е на завидно добро равнище. В тази индустрия се вложиха наистина много средства. По стечение на обстоятелствата влязоха сериозни инвеститори, които вложиха над 2 млрд. лв. през последните десет години. Това модернизира индустрията, тя не е вече тежка, мръсна, неекологична, енергоемка. Най-добрите практики, които ги има в цял свят, ги има и тук. Има и малки изключения, но пазарът ги отхвърля. "Кремиковци" например приключи. Инвестициите не спират. Няма в момента съвременно предприятие с такива мащаби и на такова ниво, което да каже, че спира с инвестициите и след това да просъществува. Нашата група инвестира около 40-50 млн. евро годишно най-вече в машини и съоръжения: с екологична насоченост за енергоспестяване, емисии и т.н. или за по-висока производителност, или за нови продуктови данни. Какви са очакванията ви за продажби, печалби през тази година? - Въпросът за очакванията беше актуален по време на кризата между 2009 и 2011 г. Според мен на всички ни е ясно вече, че излизането от кризата е постепенно, стабилно, но с ниски темпове. Виждате как расте БВП на България и на ЕС – с 1-2%, с някои изключения, но с този темп ще растем и ние, защото това са ни основните пазари. Какви са основните предизвикателства и трудности в момента? - За да се подобри бизнес средата в България и за да се изравним с другите страни, ни трябват пазарни механизми. За нас като енергоинтензивни предприятия са много важни цената на енергоносителите и достъпът до различни алтернативи за покупка на такива носители. За газа споменах вече какво е състоянието, приблизително по-добро, но не изцяло пазарно е положението с електроенергията. Допълнителните такси за т.нар. отговорност към обществото (зелена енергия, кафява енергия) у нас са едни от най-високите в Европа и за тях също има сериозно кроссубсидиране. Всички страни в Европа имат политика как да съживят и защитят индустрията си. Въпросът е дали държавата ще създаде условия за индустрия, работни места, работни заплати, ниска безработица, високо потребление, което е нормалният и единственият начин. Другият начин, който звучи популярно, но е от ден до пладне, е да се определят ниски цени за електроенергията, като разликата да я плати индустрията, което означава по-малко работни места, по-ниски заплати, по-ниско потребление.
Източник: Капитал (06.04.2015)

В Пловдив правят златни кюлчета Между 250 и 350 кг злато годишно излизат от златния цех на КЦМ в последните години. Освен това в предприятието "произвеждат" сребърни монети и кюлчета. Заводът е сред малкото в света, които рафинират ценните метали до банкова чистота и същевременно го преработват. Произвеждат се всякакви заготовки, ленти, както и кюлчета и монети с най-високата проба 999.9 (24 карата). Инвестиционният метал е с тегло от 1 грам до 1 кг. Стандартните кюлчета, основно за износ, пък са по 12.5 кг. Цената им е близо 800 хил. лв. 80% от суровините са собствени от оловното производство. Друга част получават под формата на златен концентрат от района на Кърджали
Източник: Марица (06.04.2015)

Скъпата енергия удря металургията Стагнираща европейска икономика, нестабилни нови пазари, срив в строителството и високи цени на енергийните суровини - това са условията, в които през последните години работи българската металургична индустрия. Без промяна са перспективите и за тази година. Макар и да отчита немалък ръст през 2014 г. (най-вече през последното тримесечие), производството на стомана и стоманени продукти у нас се задържа на ниски нива, започнали с кризата, отчитат от Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). През миналата година е реализирана продукция на стоманени изделия от 945 хил. тона, при над 1 млн. тона преди кризата. "Ние изнасяме основно за ЕС, но все още невъзстановената европейска икономика не е достатъчен потребител на метали. Затова и стоманодобивът в целия ЕС е нисък", обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Свитият стоманодобив у нас се обуславя и от стагнацията в строителството и липсата на нови инфраструктурни проекти през последните 2 г. А стоманените дълги продукти, произвеждани в трите основни предприятия - "Стомана индъстри", "Промет" и "Хелиос металург", се използват именно в строителството. Особено неблагоприятно се отразява украинската криза на бургаското предприятие "Промет", което е собственост на украинската корпорация "Метинвест". Заводът работи изключително с украински заготовки. Но боевете на територията на Украйна са отрязали транспорта им до България от началото на годината. Заради свитото търсене в Европа "Стомана Индъстри" се опитва да търси алтернативни пазари, като изнася в Тунис, Алжир, Мароко, но те се оказват доста нестабилни. По-далечни експортни дестинации пък са икономически неизгодни, защото нашите стоманени продукти, основно предназначени за строителството, са евтини. В добавка към тези проблеми на черната металургия е и високата цена на тока и природния газ у нас. Индустрията в България потребява най-скъпата електроенергия в региона. Това е и причината "Стомана индъстри" да пренасочи част от производството си на дълги продукти към компанията-майка в Гърция, където в момента условията са по-изгодни. След неуспеха пред нашата Комисия за защита на конкуренцията, БАМИ ще сезира Еврокомисията заради решението да се изнася ток без добавката за зелена енергия. Така нашите конкуренти от съседните страни купуват 30% по-евтин ток от България и стават по-конкурентни, твърди Политими Паунова. Металургичният бранш настояваше КЕВР да намали с 22,7% цената на природния газ за индустрията от 1 април, следвайки намаленията, предприети в други съседни на нас страни в резултат от поевтиняването на петрола. Цената обаче беше намалена само с 13,17%. Не желаем повече да покриваме загубите на монополиста "Булгаргаз" с надути цени, казват от БАМИ. По-добро представяне на олово, цинк и мед По-добре работеща се очертава цветната металургия. Спадът през кризисната 2010 г. е преодолян още на следващата година. Страната ни произвежда над 10% от медта и 4-5% от оловото и цинка в ЕС. "В цветната металургия обаче високи ръстове не може да се очакват, защото предприятията работят на пълни капацитети, непокритите свободни мощности са в стоманодобива", обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Последната голяма производствена инвестиция в металургията за 260 млн. лв. беше завършена през ноември 2014 г. в КЦМ Пловдив - технологично обновление и разширение на производството на олово и цинк. В момента новата пещ е в пусков период и работи паралелно със старите мощности, които ще бъдат спрени до края на годината. С по-модерната технология КЦМ увеличава дела на преработените вторични суровини и полупродукти. От една страна, това намалява енергийните разходи на компанията, а от друга - подобрява параметрите на околната среда. По същия начин медодобивното предприятие "Аурубис" в Пирдоп след внедряването на новия електролитен цех максимално преработва вторични медни отпадъци. За последните 2-3 години предприятието е увеличило повече от два пъти обемите им и сега 20% от произвежданата електролитна мед е от медни отпадъци. Инвестиции правят и двата производителя на алуминиев прокат - "Алкомет" и "Етем", чиято продукция расте с над 10% през 2014 г. Не желаем да покриваме загубите на "Булгаргаз" Политими Паунова, изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Българската металургия потребява най-скъпата електроенергия в региона и това автоматично прави нейната продукция неконкурентна. Наред с това от България се изнася евтин ток, защото е без добавката за зелена енергия. Той се купува от нашите конкуренти от съседни страни с цена около 30% по-ниска, отколкото плащат българските предприятия. Ние сезирахме Комисията за защита на конкуренцията за този проблем, но оттам не предприеха нищо. Затова БАМИ ще отправи иск към Европейската комисия да разследва дали има нарушаване на конкуренцията с това решение да се изнася ток без добавката за зелена енергия. Металургичният бранш настоява още КЕВР да намали с поне 20% цената на природния газ за индустрията от април, следвайки намаленията, предприети в други съседни на нас страни в резултат от поевтиняването на петрола. Не желаем повече да покриваме загубите на монополиста "Булгаргаз" с надути цени, казват от БАМИ. Въпроси на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/ Константин Делисивков, изпълнителен директор 1. Предвижда ли се компенсация на директните и индиректни разходи за емисии за засегнатите от изтичане на въглерод? 2. Подготвяният закон за индустриалните зони и технологичните паркове трябва да гарантира достъпа до подходящата мрежова инфраструктура. Затворените разпределителни системи, регламентирани в Третия енергиен пакет на ЕО, са важен фактор на конкурентоспособност в повечето европейски страни. Готвят ли се политики в тази насока? 3. Какви усилия се полагат в посока намаляване на цената на природния газ и превръщането на България в газов хъб - например чрез виртуален поток от Гърция към България, разширяване на хранилищата, интерконекторите, предоговаряне с "Газпром" и обвързване със спот цени? Извън инфраструктурните проекти, как оценявате потенциала на "меките" мерки в регионален аспект - унифициране на правила, регулация и процедури за обмен? 4. Валутният риск е основен ценообразуващ фактор на цените на природния газ. Смятате ли, че министерствата могат да подпомогнат "Булгаргаз" в посока хеджиране на валутния риск? Обратното действие на законите да е изключение Доц. д-р Стоян Сталев, съветник международно сътрудничество и институционални връзки в "Геотехмин" Напоследък в законодателството все по-често се използва придаването на обратно действие на граждански и търговски норми, а дори и на административно-наказателни такива. В Закона за нормативните актове е казано, че обратното действие на гражданскоправни норми трябва да се дава по изключение. Това е така, за да се обезпечи стабилност и предвидимост на гражданския оборот. Тези норми не са технически, а отговарят на нуждата от стабилност в обществото. Обратно - честото прилагане на този подход води до обществена и икономическа несигурност. Друг важен въпрос е този за често променящото се законодателство, което е много вредно за стабилността на обществото, за устойчивото и предвидимо правоприлагане. Законите трябва да се правят бавно и с многостранна оценка за въздействие, за да има икономическа и обществена сигурност. ВЪПРОС: Може ли правителството да промени създалата се практика да се прибягва до нови закони, преди да се прави задълбочен анализ дали проблемът не е решим и по действащото право, ако то се прилага добросъвестно и без злоупотреба с правото? Въпроси от "Каолин" Радослав Чолаков, изп. директор Към министрите Горанов и Лукарски: 1. В началото на годината много фирми направиха значими инвестиции за снабдяване на ведомствените бензиностанции с фискални устройства и свързването им със съответните данъчни органи. Как тези фирми могат да бъдат убедени, че инвестицията е имала смисъл и по какъв начин ще бъде облекчена тяхната работа, напр. чрез облекчена комуникация с данъчните органи? Към министър Горанов: 2. Забелязва се повишена енергичност от страна на Агенция "Митници", което следва да бъде приветствано. Възможно ли е обаче на Агенция "Митници" да е била дадена инструкция да се търсят всякакви аргументи, за да не се възстановяват мита и акцизи, включително когато това е предвидено в закон? Например акцизът върху използвания природен газ от потребители, които го влагат в производство на крайни продукти. С дългосрочни договори няма да ни извиват ръцете Красимир Дачев, собственик на "Свилоза" АД Най-важното е да си конкурентоспособен и държавата да не пречи на това. Специално за земеделието в Европа свикнаха да са субсидирани. Същото е и в енергетиката. Трябва да станем по-самостоятелни, по-ефективни, защото почти няма български плодове и български зеленчуци на пазара. Специално за развитие на горския сектор трябва да се установи прозрачност и дългосрочност на отношенията с държавата и да се премахнат медиаторите. Държавата изкуствено ги вкара. Вместо да говорим директно с нея, ние се сблъскваме с посредници. Трябва да се изчистят посредниците и да се направят прозрачни, дългосрочни договори, да има предвидимост на процедурите. Така ще могат да се получават и кредити, така и всички фирми, които работят в сектора, ще могат да излязат на светло. Очевидно е, че с тази прослойка от корумпирани чиновници в горите ще има проблем. И седем министри да се сменят, горският на мястото е този, който върши работата и прави всичките корупционни упражнения. Прозрачност, предвидимост, устойчивост - това е, от което всички се нуждаят. За незаконната сеч очевидно е, че търпението на обществото се е изчерпало. Това е първото правителство, което активно взима мерки. Но веднага среща съпротива от една прослойка, която няма интерес от прозрачност и дългосрочност. Трябва да се размърда тази държавна бюрокрация. Тя ми напомня за хубавата мисъл на Ото фон Бисмарк, който казва, че с добри чиновници държавата може да се управлява и при лоши закони. Ако са лоши чиновниците, няма да се оправи страната. Държавата трябва да установи прозрачни и дългосрочни отношения с родния бизнес. Да има дългосрочни договори. У нас договорите са едногодишни. Защо? Защото всеки иска догодина, като се сключи наново договорът с теб, пак да ти извива ръцете. А в целия свят нещата се правят дългосрочно. И се прави по интернет. Въпроси: 1. Държавата, като естествен монополист, ще задоволи ли потребностите на предприятията от суровина - дървесина, за пълните им капацитетни възможности? 2. МОСВ ще опрости ли процедурите по издаване на разрешителни за нови инвестиции или реконструкции и разширяване на съществуващи производства? 3. Ще се въведе ли е-правителство и срокове за отговор със санкции за чиновниците, което да ограничи субективизма и административната тежест на процедурите?
Източник: Стандарт (06.04.2015)

ThyssenKrupp иска по-здраво присъствие в Малайзия ThyssenKrupp AG, немски мултинационален конгломерат с 670 компании в цял свят, има за цел да стъпи по-здраво в Малайзия и да се възползва от икономическия растеж на страната към Визия 2020. Главният изпълнителен директор, д-р Хайнрих Хайзингър, заяви, че Малайзия е един от най-бързо развиващите се пазари в региона и дава достатъчно възможности за групата. "Това е възможност за нас да бъдем тук ... не идваме или излизаме от страната ... ние ще останем в дългосрочен план," каза той. ThyssenKrupp, един от най-големите диверсифицирани индустриални и инженерни групи в света, също откри нов офис, разположен в офис сградата Bandar Sunway наскоро. Хайзингър заяви, че планът на групата в Малайзия няма да се фокусират върху физическите активи, а по-скоро към повишаване на квалификацията, тъй като знанията на служителите ще правят разликата. (Malay Mail Online)
Източник: Други (06.04.2015)

Китайци възнамерява да инвестират във въгледобив в Таджикистан Industry Group Company, Ltd възнамерява да инвестира в развитието на въгледобива в Таджикистан. Таджикският министър на промишлеността и новите технологии Шавкат Бобозода се срещна с мениджъри на фирмата на 3 април. По данни на Министерството на индустрията и новите технологии, Shaanxi Coal and Chemical Industry Group Co., Ltd е готова да инвестира в проучването и разработването на въглищни находища в Таджикистан, доставка на съвременни технологии и оборудване, за да добива Таджикистан въглища, които да бъдат използвани в химическата промишленост, за производство на метали и ТЕЦ. Шефовете на Shaanxi Coal and Chemical Industry Group Co., Ltd са пристигнали в Таджикистан да проучат някои въглищни залежи и да получат лиценз за развитие на един от тях. Основаната през 2004 г. компания е със седалище в Сиан и изследва, развива и добива въглища. (Asia Plus)
Източник: Други (08.04.2015)

Китайският стоманодобив спадна още през първите два месеца Китайският добив на стомана се забавя от началото на годината. Последните данни от Националната комисия за развитие и реформи показват общата продукция на стомана е намаляла с 1.5% през първите два месеца на тази година. Китайските заводи все още са избълвали над 130 млн. тона стомана през първите два месеца. Това е повече от половината от общия световен добив. Но докато продукцията спадна леко, печалбите на комбинатите са се свили с около 45% на годишна база през януари и февруари. Стоманените цени са в низходяща спирала от началото на финансовата криза през 2008 г. Министерството на промишлеността и информационните технологии предполага, че може да отнеме най-малко още две години, за да се справи със свръхкапацитета в китайския сектор на стоманата. (CRIENGLISH)
Източник: Други (09.04.2015)

Анализатори от Citi предричат "края на желязната епоха" Свръхпредлагането и липсата на растеж при търсенето накара някои пазарни анализатори да спекулират, че цените на желязната руда никога няма да се възстановят до предишните нива, и предупреждават за разминавания при различни базови метали. Цената на желязната руда, сега е малко над 47 долара за тон, според The Steel Index (TSI), който измерва бенчмарка на 62-процентовата руда. Това е най-ниското ниво откакто TSI започна съставянето на спот цените през 2008 г. В понеделник, анализатори от Citi орязаха прогнозите си за цената на метала и сега очакват за желязната руда средно 45 долара на тон през 2015 г. и 40 долара през 2016 г. Това е спад от 23% и 36.6%, съответно. "Вярваме, че посока нагоре в сектора вече е ограничена, обаче, долната граница е защитена от дивидентната доходност. Смятаме, че ще бъдат трудни 1-2 години за добивния сектор, докато не се изчисти излишъкът на капацитета на насипните стоки," заяви Хийт Йенсен, анализатор на металите и добива в Citi. Друг анализатор, Колин Хамилтън, ръководител на изследванията на световните стоки в Macquarie, обясни, че цените на желязната руда трябва да намалее в краткосрочен план, за да се изчисти свръхпредлагането, което не е широко разпространено на други стокови пазари. "Истинското предизвикателство за този пазар е, че той все още има много доставки," каза Хамилтън, който също понижи прогнозите си за цените на желязната руда. Каролин Бейн, старши стоков икономист в Capital Economics, подчерта, че продукцията на желязната руда е нараснала с 9% през 2014 г., а доставките от медните мини са нарастнали с малко над 1%. Тя добави, че евтините производители на желязна руда в Австралия и Бразилия продължават да засилват добива въпреки спада на цените, а това ще увеличи доставките на руда тази година. (CNBC)
Източник: Други (14.04.2015)

Fortescue под натиск от спада на желязната руда Fortescue Metals Group от Австралия има два избор за да се справи с катастрофата на пазара на желязна руда и да намали дълга от 9 млрд. долар – да продаде дялове в своите мини или транспортна инфраструктура, или да емитира нови акции. Инвеститорите твърдят, че най-бързият капитал, който може да набере четвъртата по големина добивна компания в света е издаване на права, въпреки че това би довело до свиване на дела от една трета, притежаван от председателя Андрей "Туиги" Форест. "Няма съмнение, всички тези неща, в предизвикателна среда, са варианти", заяви човек близък до компанията, пожелал да остане анонимен. "Винаги са на дневен ред." Fortescue, която повишава продукцията си и намалява разходите, актуализира своите тримесечни производство и разходи в четвъртък, като инвеститорите са загрижени да видят дали не изгарят 1.6-те млрд. долара в брой, тъй като цените на желязна руда се въртят около 50 долара на тон. (Reuters)
Източник: Други (16.04.2015)

Договорена е 460 лв. минимална заплата в основната дейност на металургията Ръст от 7 на сто на минимална работна заплата в основната дейност спрямо миналогодишния Браншови колективен договор в металургията е договорен днес, съобщиха от пресцентъра на КНСБ. Днес официално е подписан браншовият договор, като минималната работна заплата в основната дейност в металургията става 460 лева, като е с 27,7 на сто по-висока от минималната за страната (360 лв.) Договорено е също увеличение на стартовите заплати на нискоквалифицирания персонал извън основната дейност, като те ще бъдат по-високи с 3 на сто спрямо минималната работна заплата за страната (или 370,80 лв.). В новия Браншови колективен договор е предвиден ръст от 23 на сто на допълнителното възнаграждение за нощен труд, като с това увеличение минималните доплащания в бранша са над 3 пъти по-високи от нормативните изисквания. Актуализирани са условията и редът за получаване на допълнителни обезщетения (подпомагане) от работодателя при прекратяване на трудовите взаимоотношения, извън предвидените в Кодекса на труда. Социалните партньори са уточнили и условията за присъединяване към КТД в предприятията, включително за размера на присъединителната вноска за нечленуващи в синдикални организации, се посочва в съобщението. Подобрените социални параметри са утвърдени с подписите на Васил Яначков - председател на Синдикална федерация "Металици" - КНСБ, Людмил Павлов - председател на Национална федерация "Металургия" - КТ "Подкрепа", и Антон Петров - председател на Браншова асоциация на металургичната индустрия. На подписването са присъствали заместник-министърът на икономиката Любен Петров, вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров, изпълнителният секретар на КНСБ Николай Недев, заместник-председателят на БСК Димитър Бранков и други, информират от пресцентъра на КНСБ.
Източник: Инвестор.БГ (17.04.2015)

Износът на желязна руда в бурни води, спад от 61% през март Смекчаването на световните цени на металите и продължаващата забрана за добив в страната смъкнаха износа на желязна руда в Индия с цели 61% до 63.84 млн. долара през март. Страната спечели 165 млн. долара от износ на желязна руда през същия месец на миналата година. Вносът на желязо и стомана в Индия, от друга страна, нарасна с 15% до 1.22 млрд. долара през март от 1.060 млрд. година по-рано. Вносът се повиши рекордно миналата фискална, година продължавайки натиска върху вътрешния сектор. Промишлеността натиска за мито на вноса за да се коригира дисбаланса от доста време. Министърът на добива и желязото Нарендра Сингх Томар вече е писал на Министерството на финансите по този въпрос. Третият по големина доставчик на желязна руда в света Индия се превърна в нетен вносител през последните няколко години, след поредица от забрани за добив в богати на суровини щати като Ориса, Гоа и Карнатака. (Times of India)
Източник: Други (20.04.2015)

Световният добив на стомана ще достигне 2000 млн. тона до 2030 г. След китайското забавяне на растежа до най-ниското ниво от десетилетия, Индия ще поведе ръста на стоманата в световен мащаб, която се очаква да се докоснат до 2000 млн. тона до края на 2030 година, ръст от 25% спрямо 2014 г. Едвин Басън, генерален директор на Световната асоциация за стомана заяви, че "световното производство на стомана се очаква да скочи с 400 млн. тона до 2030 г., от 1600 млн. тона през 2014 г., до голяма степен заради Индия. Търсенето в бъдеще ще бъде подпомогнато от нарастването на населението в развиващите се пазари, процесите на урбанизация и индустриализация." Басън заяви, че страната е загубила третото място от САЩ през 2009 г. Правителството е поставило за цел утрояване на добива до млн. тона до 2025 г., а също така и второто място до 2020 г. Страната е произвела 88.1 млн. тона през фискалната 2014 г. Задвижвана от бързия растеж на Китай, който е най-големият потребител и производител на стомана в момента, световната стоманодобивна индустрия се е удвоила от 800 млн. тон през 2004 г. до 1600 млн. тона през 2014 г. Китай допринася за над 47% от световното производство на стомана, но делът му намалява. (The Statement)
Източник: Други (20.04.2015)

MMG увеличава целта за производство на мед за 2015 г. цинкът остава непроменен MMG Limited актуализира целта си за производство на мед тази година с 2 хил. тона до 168 хил. тона до 183 хил. тона, и остави непроменен планувания добив на цинк на 440 хил. тона до 510 хил. тона. Увеличената прогноза за продукцията на медта се базира на доброто представяне на мината на MMG Kinsevere, която произведе рекордните 20,042 тона мед през първото тримесечие. Компанията отбелязва в отчета, че нейната мина Century е произвела със 7% по-малко цинк през първото тримесечие в сравнение с Q1‘2014 като степента на рудата е намаляла. Мината ще бъде затворена през третото тримесечие на тази година. Освен това, 90% от инфраструктурните дейности в Лас Бамбас ще приключат до края на март, а мината е планирано да започне да произвежда меден концентрат през първото тримесечие на следващата година. (SMM)
Източник: Други (21.04.2015)

BHP забавя руда растеж от рафтове пристанище Добивният гигант BHP Billiton забавя темпа на разширяване при желязната руда като спре пристанищния проект Port Hedland заради ниските цени. Няма информация това да е отговор на BHP на критиките, че причинява пренасищане на фона на падащите цени. Но цената падна с повече от 60% през миналата година до най-ниското си ниво от десетилетия от около 50 долара на тон, което ще струва на правителството 30 млрд. долара през следващите четири години, според министър-председател Тони Абът. Всъщност в сряда BHP вдигна своите очаквания за добива на желязна руда през 2014-15 с 5 млн. тона до 250 млн. тона. Остават три месеца, а са добити рекордните 188.2 млн. тона, надвишавайки очакванията за тримесечието до март с по-големи с 16% доставки до 64.2 млн. тона и със 17% пол-голям добив до 64.4 млн. тона. Компанията заяви, че все още може да стигне до 270 млн. тона годишно използвайки съществуващата инфраструктура, която ще добави към съществуващите тревоги на малките и средни миньори в Австралия. (West Australian)
Източник: Други (23.04.2015)

Китай има за цел да стимулира околната среда, тъй като растежът избледнява Дни преди Пекин да намали изискванията за банковите резерви за да стимулира кредитирането на забавящата се китайска икономика, администрацията на провинция Хебей се срещна с десетки банки и стоманодобивни заводи, за да намери финансиране за съживяване на местната индустрия и да се справи с хроничните екологични проблеми. По време на срещата с 32 банки и 64 стоманодобивни заводи, месец след като премиерът Ли Кекянг обяви подкрепа за финансиране на инициативи за обгърнатата в смог северна провинция, 18 банки се съгласиха да отпускат над 623 млрд. юана (100 млрд. долара) за "технологично обновление и промишлена трансформация" тази година. Китайската икономика е затруднена и тежко задлъжнелите банки ограничават кредитирането на замърсяващите индустрии, така че Пекин призова целеви капиталови инжекции, не само за подобряване на околната среда, но също така и за стимулиране на растежа в най-модерните индустрии като контрол на емисиите и пречистване на водата. Икономическият растеж през първото тримесечие падна до най-бавния темп през последните 6 години, което накара народната банка на Китай да намали задължителните резерви в банките със 100 базисни пункта в неделя, най-голямото намаление от 2008 г. насам, в опит да увеличи кредитирането. (Reuters)
Източник: Reuters (23.04.2015)

Котлостроене АД с шеста поред годишна загуба Дружеството Котлостроене АД е реализирало загуба за 2014 г., в размер на 264 хил. лв. Загубата е шеста поред. Общите приходи в края на 2014 г. са 3 144 хил. лв., което е с 25.91% повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 33.54% спрямо предходния период до 3 408 хил. лв. Нетните приходи от продажби за изминалата година са в размер на 3 100 хил. лв. и представляват 98.60% от общите приходи. Спрямо 2013 година те се увеличават с 26.84%. Към 31 декември 2014 г. дружеството показва загуба на акция в размер на 1.11 лв. Данните са от одитираният Баланс/Отчет на дружеството за 2014 г. Собственият капитал на дружеството в края на периода е 13 439 хил. лв. , като спрямо 2013 г. е намалял с 1.93%.
Източник: Money.bg (24.04.2015)

Добивът на желязна руда на BHP Billiton се повишава въпреки слабата цена Минният гигант BHP Billiton обяви, че общото производство на желязна руда за деветте месеца до март скочи до нов максимум, като цените са останали близо до рекордно ниските си нива, но е отложила проект за увеличаване производството на стоката, за да се спести разходи. Най-големият миньор в света обяви, че очаква добивът на желязна руда за финансовата 2015 г. да се увеличи с 2% до 230 млн. тона от предишното му ръководство. Отложеният проект, които включва планове за намаляване на стеснения капацитет в пристанище в Западна Австралия, беше отложено, тъй като добивът от съществуващата инфраструктура продължава да надвишава очаквания. "При желязната руда, нашата цел остава производството на възможно най-ниска цена като рудата от Западна Австралия сега струва под 20 долара на тон, докато продължаваме да подобряваме производителността", заяви главният изпълнителен директор на BHP Андрю Макензи. Той заяви, че BHP е предприела бързи действия за стимулиране на производството, когато китайското търсене нарастваше през последните десет години. (AFP)
Източник: Други (24.04.2015)

ЕС може да разследва китайски износ на арматури Eurofer може да поиска от ЕС да наложи мита на китайските арматурни барове заради предполагаемо несправедливо ценообразуване, което заплашва да повиши търговското напрежение между Европа и Китай. Eurofer е "абсолютно решен да предприеме действия" за предполагаемата продажба на арматура от Китай в ЕС под себестойността ?, практика известна като дъмпинг, заяви Карл Ташеле, директор международни отношения в Eurofer. Почти целият внос на арматурни стоманени пръти за армиран бетон в Европа отива във Великобритания, а доставките от Китай са с пазарен дял от 20% през 2014 г., в сравнение с нищо през 2012 г. и пик от 36% през второто тримесечие на тази година. Eurofer може да реши през първото тримесечие на 2015 г. дали да подаде жалба до Европейската комисия или какво алтернативно решение да вземе, каза Ташеле. ЕК е търговския орган на ЕС. (Bloomberg)
Източник: Други (27.04.2015)

"Юпитер холдинг" ще приключи инвестицията си за 25 млн. лв. в 3 нови завода за горещо поцинковане на метали през 2016 г. По този начин делът на износа дружеството ще нарасне от 20 на 50%, а обхватът на пазарите ще се разшири включително в най-големите европейски страни. В двете нови предприятия са разкрити 150 работни места, а в третия най-нов завод ще бъдат открити нови 20 работни места за висококвалифицирани кадри. Това съобщи собственикът на "Юпитер холдинг" Николай Иванов. "Юпитер 05" и "Юпитер метал" - две от компаниите в холдинга - са сред най-големите български производители на ограничителни системи за пътища и метални конструкции за енергетиката. "При разработването на инвестиционната стратегия на холдинга търсихме плавно развитие на бизнесите, за да могат те да достигнат максималния си потенциал без излишно големи рискове", каза през "Капитал Daily" Николай Иванов. Компанията очаква възвращаемостта на инвестициите да е за срок от 18-20 години, който се приема за добър в металургичния сектор. Финансирането и на трите нови предприятия е със собствени средства и банкови заеми. През 2014 година компаниите от "Юпитер холдинг" са с оборот от 37.087 млн. лева. Мощностите Най-голямото от трите нови предприятия е с капацитет 60 000 тона продукция годишно. В Завода за горещо поцинковане край пловдивското село Куклен е инсталирана и работи най-голямата в страната вана за разтопен цинк, в която се поцинковат метални части с дължина 13 метра и ширина 1.6 метра. Вторият завод е край Каспичан и е с капацитет 20 000 тона метални елементи. Основната мощност на предприятието - ваната за горещо поцинковане - е с дължина 7 м, широчина 1.5 м. Най-новата инвестиция е в трети завод за горещо поцинковане в рамките на съществуващо вече предприятие край Пловдив и е предназначен за обработка на резбови и скрепителни елементи за инфраструктурно строителство. За първи път в България се използва технологията на горещо поцинковане чрез центрофугиране. Общият размер на инвестицията в завода край Пловдив е 1.384 млн. лв., като оборудването се внася от САЩ. През 2014 г. с отделна инвестиция се извърши пълна реконструкция на завода, за да намалее енергоемкостта и да нарасне енергийната ефективност на цялото предприятие. Нова структура на продажбите "И трите предприятия са на европейско ниво като технология и като мощности", каза Николай Иванов и допълни, че това ще даде шансове за промяна на структурата на продажбите на продукцията. "Около 75 на сто от продажбите сега се реализират в България, а останалата част се изнася в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. С новите инвестиции искаме да разширим обхвата на пазарите най-вече в ЕС, като около 50 на сто от продукцията да бъде изнасяна", заяви още собственикът.
Източник: Капитал (28.04.2015)

„Асарел-Медет“ вдига болница за 55 млн. лв. Минната компания „Асарел-Медет“ започна изграждането на високотехнологична болница в Панагюрище на стойност 55 млн. лв. Комплексът ще развива многопрофилна дейност и ще разполага с онкологичен център. Проектът е публично-частно партньорство между община Панагюрище, „Асарел-Медет“ АД и десетки лекари и медицински специалисти. Основен инвеститор е „Асарел Панагюрище Здраве“ ООД. Болницата ще разполага с 268 легла и 520 души персонал. За диагностика ще се използва най-съвременно оборудване - компютърен томограф, магнитен резонанс, позиционно-емисионeн томограф (ПЕТСТ), роботизиран ангиограф и други. В онкологичния център ще бъдат внедрени двата най-добри за България и региона мултимодални медицински линейни ускорители.
Източник: Преса (30.04.2015)

"Асарел медет" и "Сименс" с награди от КРИБ Две награди връчи премиерът Бойко Борисов на пролетния бал на КРИБ. Те са в категория "качество". Първата от тях е за "Асарел-медет" АД. Призът получи лично председателят на Надзорния съвет на компанията проф. Лъчезар Цоцорков. Втората награда от премиера получи "Сименс". Тя бе приета от главния изпълнителен директор Боряна Манолова. В категория "растеж" бяха отличени две компании. Първата от тях е "Трейс". Наградата получи председателят на съвета на директорите на "Трейс Груп Холд" АД проф. Николай Михайлов. Втората награда взе компанията "Ден и нощ" и шефът й Галин Анастасов. Призовете връчи министърът на икономиката Божидар Лукарски. Голямата награда на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев бе връчена на "Минстрой".
Източник: Стандарт (30.04.2015)

Алкомет планира да изплати 1/3 от печалбата за 2014 г. като дивидент Алкомет АД свиква общо събрание на акционерите за 29 май 2014 г., като предложението на Управителния съвет е 1/3 от печалбата за 2014 г. да бъде разпределена като дивидент, показва поканата, публикувана чрез БФБ-София. Печалбата за миналата година е 2 406 419,79 лв., като предложението е 802 139,93 лв. да отидат за дивидент. Това прави по 0,04468 лв. на акция. Спрямо последната борсова цена от 6,12 лв. за ценна книга, това прави брутна дивидентна доходност от 0,7%. 2014 г. донесе на шуменския производител на алуминий 7% ръст в нетната печалба до 2,41 млн. лв. и 5% повишение на продажбите до 301 млн. лв. Вчера бе публикуван отчетът за първото тримесечие на 2015 г., като той показа повишение на печалбата със 7% до 1,04 млн. лв. и на продажбите с 15% до 87,2 млн. лв. Акциите на Алкомет АД поскъпват с 1,5% за последните 12 месеца до 6,12 лв. за брой и 110 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 0,031176 лв. на ценна книга.
Източник: Инвестор.БГ (30.04.2015)

Алуминиевите и цинкови цени се покачват, докато на стоманата и мед есен Стоманените цени в ЕС са намалели с 6% спрямо същия период предната година, удряйки 480 евро за тон на 01 април 2015 г. поради рекордния износ от Китай. Според Mintec световното производство на стомана е спаднало незначително през януари до 133.1 млн. тона, което е спад с 3% на годишна база, но износът от Китай през февруари помогна за намаляване на цените. Въпреки това, европейските цени започнаха да се покачват, след като ЕС наложи мита върху вноса на студено валцувани плоски неръждаема продукти от Китай и Тайван, в сила от 26-ти март. Цените на медта отпаднаха с 9% на годишна база до 6 020 долара за тон, въпреки че цените се повишават от януари насам поради "признаци на повишено търсене" от Китай, което представлява 40% от световното потребление. Световният добив се увеличи с 1.3% до 18.3 млн. тона през 2014 г., като същевременно а производството на мед достигна 22.6 млн. тона. Световното използване нарасна с 8% до 23 млн. тона. Очаква се малък дефицит от 13 хил. тона през 2015 г. Цените на цинка се повишиха с 5% спрямо същия период на предната година, до 2 069 долара на 1 април на фона на дефицит на предлагането, който се очаква да се удвои до 584 хил. тона през 2015 г. Цените спадат от началото на годината поради повишеното китайско производство, но затварянето на мина в Австралия по-късно тази година, което представлява 4% от световното производство, "продължава да предизвика опасения за ниски световни доставки". Цените от алуминия се увеличиха с 5% на годишна база до 1 832 долара за тон. Въпреки това, те падат от началото на годината, благодарение на по-ниските цени на петрола, а алуминият е най-обвързан с енергопотреблението, в сравнение с други метали. Производството е с 5% по-голямо до 4.6 млн. тона през януари и в резултат на дефицита на предлагането през 2015 г. се очаква да падне с 22% до 211 хил. тона. (Supply Management)
Източник: Други (30.04.2015)

ГОРУБСО ще добива злато в Родопите Добив на злато ще започне в началото на 2016 г. в Родопите, обяви председателят на „Минстрой Холдинг“ АД Николай Вълканов. За пръв път ценният метал ще бъде извличан от медта в рудници на ГОРУБСО - Златоград и Лъки. С днешна дата от забоите се добиват само олово, цинк и сребро, а сега специалисти в обогатяването на полезните изкопаеми от институт в Санкт Петербург правят разработка по проекта за златото. „В някои находища има залежи на мед, а в нея има злато. Можем да извличаме около 700-800 тона мед годишно. Инвестицията за това ще бъде около 5-6 млн. лв., с които ще подменим цялото оборудване във флотационната фабрика, за да можем да преработваме медта. С напредването на технологиите започваме добив на злато“, обясни Вълканов, който е собственик на мините в ГОРУБСО - Мадан и Златоград. „Ще инвестираме с ново оборудване само във флотационната фабрика, така че през следващите 30 години тя няма да има нужда от допълнителни ремонти. Ще я подготвим така, че да може да поеме разширения добив, в който няма да правим допълнителни инвестиции“, каза Вълканов. И допълни, че съдържанието на сребро в рудата е 24 грама на тон, което не е много, но достатъчно, за да допълва общия баланс.
Източник: Преса (04.05.2015)

Rio предупреждава за волатилност при желязната руда Световният пазар на желязна руда е в период на преход, както скъпите мините се изместват от тези с по-евтина продукция, според Rio Tinto Group, която подчерта значителните колебания, докато се намери нов баланс. Вече има съкращения в мините в Китай, както и при други по-скъпи презокеански доставчици, заяви Алън Смит, президент на Rio за желязната руда в Азия. Суровата стоманена продукция в Китай, най-големият производител, ще продължи да нараства, според Смит, който прогнозира увеличение с 21.5% от 823 млн. метрични тона миналата година до 1 млрд. тона до 2030 г. Желязната руда поевтиня с 47% през миналата година и увеличи загубите през 2015 г., след като базираната в Лондон Rio, BHP Billiton Ltd. и Fortescue Metals Group Ltd. засилиха добива с ниска себестойност, което предизвика пренасищане точно когато растежа в Китай се забави. Разширенията при големите производители, вероятно ще продължат, тъй като те все още добиват на печалба, според Goldman Sachs Group Inc. Смит заяви, че въпреки забавеното търсене в Китай, няма срив. (Bloomberg)
Източник: Други (04.05.2015)

Най-големият производител на стомана в Русия очаква 2% ръст на търсенето през 2015 г. OAO Novolipetsk Steel, която миналата година стана най-големият производител на стомана в Русия като добив, очаква световното търсене на метала да се разшири тази година въпреки китайското забавяне. "Очакваме световното търсене на стомана да нарасне с 1.5% до 2% през 2015 г., а темпът на растеж ще бъде различен в различните региони", заяви главният изпълнителен директор Олег Багрин. Европейският, американски и японски растеж ще бъдат силни, докато китайските продажби, могат да продължат да се забави, каза той. Стоманената индустрия страда от свръхкапацитет, което води до потъващи цени. Производството през 2014 г. се покачи с 1.2% до 1.7 млрд. тона, според Световната асоциация за стомана. NLMK, както е известна Novolipetsk Steel, очаква да няма промяна в потреблението на своите основни руски клиенти в строителството, инфраструктурата и енергетиката тази година, каза Багрин. Докато цените на стоманата, по-ниски с около 20% миналата година, все още ще бъдат засегнати от ниските суровинни разходи, шансът за по-нататъшен спад на цената на желязната руда и въглищата е ограничен, каза той. (Bloomberg)
Източник: Други (04.05.2015)

Заплатата в "Асарел Медет" 3,5 пъти над средната "Асарел-Медет" е сред еталоните в минната промишленост. Компанията получи поредното си признание с голямата награда на КРИБ за "Качество". Призът бе връчен на проф. д-р Лъчезар Цоцорков от премиера Бойко Борисов. Показателно е, че втора награда в категорията бе присъдена на българското представителство на германския гигант "Сименс". Близо 1400 души работят в панагюрската компания, която е лидер в рудодобива заради внедрените нови технологии, модернизацията и крупните инвестиционни проекти, с които преобразява Панагюрище. Добива и преработва около 13 млн. тона руда годишно, като произведеният меден концентрат се реализира в страната. На родния пазар е и новият продукт - медните катоди с 99,99% съдържание на мед, които се произвеждат по иновативна технология за екстракция и електролиза. Компанията се стяга за 50-годишния си юбилей. На 29 август в курорта Панагюрски колони ще се съберат работниците и ветераните на дружеството, което е ежегодна традиция. Почти няма дом в община Панагюрище, който да не е свързан с предприятието. Проблемът с текучество на кадри тук не стои, а молби за работа постъпват ежедневно от цялата страна. "Доказахме, че е възможно минна компания да е най-предпочитаният работодател в своя регион и да предизвиква интереса на млади специалисти от цялата страна", казва председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Средната работна заплата в "Асарел-Медет" АД е над 2 пъти по-висока от средната за добивната промишленост у нас и 3,5 пъти над средната за страната. Компанията е лидер и по условията на труд, възможностите за развитие, както и осигурените социални придобивки, сред които е и пълен пакет допълнително здравно осигуряване. Високият стандарт за здраве и безопасност тук е приоритет. Прецедент за отрасъла е, че от 2012 г. в "Асарел-Медет" АД няма регистрирана нито една трудова злополука, няма и професионални заболявания. Мотивация за добра работа са модерни системи за развитие, насърчаване на личната инициатива. Дава се премия за всяко внедрено предложение с полезен ефект. Така новаторите имат финансов стимул да търсят решения и да предлагат иновации. Друга традиция е с анкета всяка година да се определя кои са най-добрите работници и специалисти. После те се награждават, както и работниците с 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат трудов стаж в предприятието. Юбилейна инициатива е всяко новородено бебе на работещ в компанията да получава златен медальон с фирмено лого, върху който са гравирани името, датата и часа на раждане. 21 деца от асарелски семейства вече получиха своя уникален подарък, казват от дирекция "Човешки ресурси". Развива се проектът "Гордея се с труда на моите родители", по който десетки момичета и момчета посещават работното място на родителите си. На територията на предприятието отскоро има параклис "Света Богородица", който бе вдигнат с дарения от работещите. "Помежду ни като екип съществува силна връзка, взаимно доверие и уважение. Здраво ни свързва разбирането, че всеки - независимо на каква позиция е - трябва да си върши работата по възможно най-добрия начин и да търси как да стане още по-добър в това, което прави. Ние се гордеем, че компанията ни има европейско лице и българско сърце, но и силен панагюрски дух. Свързва ни общата грижа за опазването на природата и за развитието на нашия роден край. За нас това е на първо място, защото 97% от работниците, специалисти и мениджърите в екипа ни са жители на нашата община и на този регион. Те живеят тук със своите семейства, тук растат децата им, тук се учат, спортуват, създават семейства... Вече 10 години всяко лято правим и стажантска програма за студенти и млади специалисти, като статистиката ни е, че всеки четвърти от тях после остава на работа при нас. Чувстваме се като един екип и с другите още 400 колеги, които работят в дъщерни и смесени дружества. За всяко наше работно място се създават поне 4 други работи места във фирми, които обслужват нашата дейност", посочва изпълнителният директор инж. Делчо Николов. 863 млн. лева вложени в предприятието Според изследване на международните практики в минното дело на Оксфордския университет, всеки долар, инвестиран в минната индустрия, генерира още поне 4 долара за други инвестиции. Стане ли дума за инвестиции, "Асарел-Медет" се гордее с двете си награди "Инвеститор на годината" - 2007 и 2011 г., като втория път отличието е в категорията за зелена инвестиция. Тогава е внедрена новата циклично-поточна технология за транспорт на откривка, която е доставена от немския концерт "Тисен Круп" и има производителност от 5000 тона на час. По същото време е пусната и уникалната за Европа Инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, която е с оборудване от финландска компания "Оутотек". "За последните 15 години сме инвестирали над 758 милиона лева, а за тази година планираме още 105 милиона лева по нашите програми за качество, производителност и себестойност, за опазване на околната среда, енергийна ефективност, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие", казва изпълнителния директор инж. Делчо Николов. Реализираните екологични проекти за този период надхвърлят 71 млн. лв. Дружеството разполага с 3 пречиствателни станции - за руднични, дренажни и битови води. В "Асарел-Медет" може да се види и уникален проект за поетапната рекултивация на едно от насипищата, която се извършва още в процеса на неговата експлоатация. "Всичките ни инвестиции водят до екологизация на производството и гарантират безусловно спазването на индивидуалните емисионни ограничения за опазване на околната среда", подчертава изпълнителният директор. След години на интензивни инвестиции някогашното соцоборудване е подменено с най-съвременни минни и флотационни машини от световни производители. В рудника има гигантски 13- и 17-тонни багери на "Либхер" и колесни товарачи на "Катерпилар", заедно със 130-тонни автосамосвали "БелАЗ", сред които човек се чувства като Гъливър в Страната на великаните. Всичко се контролира чрез автоматизирана диспечерска система - канадска технология от последно поколение. С GPS навигация в реално време се следят параметрите на машините - от най-кратките транспортни разстояния, през изпълнението на показателите от производствения план до налягането на гумите. Същото е положението и в обогатителната фабрика. Там има нови хидроциклони "Кребс" и конусни трошачки "Метсо" от американски доставчици, а най-големите за Северното полукълбо флотационни машини с вместимост от 160 кубически метра са на "Уемко" от Великобритания и "Оутотек" от Финландия. Извършената мащабна модернизация не е самоцел, разяснява инж. Николов. Благодарение на нея ние вече можем да преработваме руди с два пъти по-ниски съдържания, а животът на мината ще се удължи два пъти спрямо първоначалния проект. категоричен е изпълнителният директор. "Хоризонтът, към който се стремим при едно нормално развитие на световната икономика, е 2040-2055 година", пояснява той. "Нашият стил е непрекъснато да сме фокусирани върху възможностите за подобрения и върху дългосрочните програми за развитие", изтъква председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който е начело и на Българската минно-геоложка камара. Максималното удължаване на живота на вече разработените находища е едно от фундаменталните предизвикателства за устойчиво развитие пред минната индустрия в световен план, като е стратегически важно за националните икономики, развитието на общините, трудовата заетост и стандарта на живот в минните региони. А статуетката за "Качество" вече е част от фирмената експозиция. Стои до десетки други призове, до последните браншови награди "Иновации", "Безопасност на труда" и "Грижа за природата" и до петте национални награди за социалната отговорност на предприятието.
Източник: Стандарт (07.05.2015)

Режат на скрап мощности в „Кремиковци“ Нарязването на металургичния комбинат „Кремиковци“ на скрап навлиза в заключителна фаза. Години наред новите собственици на някогашния гигант пазеха непокътнат цеха за студено валцуване на стомана. Той стоеше под ключ, но вече е дошъл и неговият ред, съобщиха източници от предприятието. Формалната причина била падането на част от покрива върху машините, но в действителност това показва, че надеждите предприятието да се вдигне на крака и да заработи са намалели. В момента от цеха за студено валцуване може да се използва само линията за пластмасово покритие и поцинковане, посочват експерти. Съхранени са също електропещта, „Стан 1700“ и инсталацията за непрекъснато леене на стомана. Но и те вероятно ще последват съдбата на студеното валцуване, защото инвеститорски интерес към „Кремиковци“ няма. Пропадна и една от последните по-реалистични идеи - в предприятието да се валцуват сляби (блокове) от Украйна. По този проект дори започна процедура за ОВОС в Министерството на околната среда и водите. Очевидно обаче скрап ще се реже още дълги години. До момента повечето от техниката е продадена за старо желязо. Металургичният комбинат „Кремиковци“ влезе в процедура по несъстоятелност през 2008 г. с дългове от 2 млрд. лв, а разпродажбата на активите му започна през 2011 г. От 12 април 2011 г. основната площадка е собственост на три фирми - „Елтрейд къмпани“, „Надин металс трейд“ и „Валпет консулт“. Преди година се заговори, че вървят активни преговори за продажба на основните мощности, в които влизаше и цехът за студено валцуване, като се спрягаше сума от 250 млн. лв. Планираше се откриване на 700-800 работни места, но до сделка не се стигна.
Източник: Преса (08.05.2015)

Асарел Медет посреща 50-годишен юбилей през август Асарел-Медет е сред еталоните в минната промишленост. Компанията получи поредното си признание с голямата награда на КРИБ за Качество. Призът бе връчен на проф. д-р Лъчезар Цоцорков от премиера Бойко Борисов. Показателно е, че втора награда в категорията бе присъдена на българското представителство на германския гигант Сименс. Близо 1400 души работят в панагюрската компания, която е лидер в рудодобива заради внедрените нови технологии, модернизацията и крупните инвестиционни проекти, с които преобразява Панагюрище. Добива и преработва около 13 млн. тона руда годишно, като произведеният меден концентрат се реализира в страната. На родния пазар е и новият продукт - медните катоди с 99,99% съдържание на мед, които се произвеждат по иновативна технология за екстракция и електролиза. Компанията се стяга за 50-годишния си юбилей. Почти няма дом в община Панагюрище, който да не е свързан с предприятието. Проблемът с текучество на кадри тук не стои, а молби за работа постъпват ежедневно от цялата страна. Доказахме, че е възможно минна компания да е най-предпочитаният работодател в своя регион и да предизвиква интереса на млади специалисти от цялата страна, казва председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Средната работна заплата в Асарел-Медет АД е над 2 пъти по-висока от средната за добивната промишленост у нас и 3,5 пъти над средната за страната. Компанията е лидер и по условията на труд, възможностите за развитие, както и осигурените социални придобивки, сред които е и пълен пакет допълнително здравно осигуряване. Високият стандарт за здраве и безопасност тук е приоритет. Прецедент за отрасъла е, че от 2012 г. в Асарел-Медет АД няма регистрирана нито една трудова злополука, няма и професионални заболявания. Мотивация за добра работа са модерни системи за развитие, насърчаване на личната инициатива. Дава се премия за всяко внедрено предложение с полезен ефект. Така новаторите имат финансов стимул да търсят решения и да предлагат иновации. Друга традиция е с анкета всяка година да се определя кои са най-добрите работници и специалисти. После те се награждават, както и работниците с 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат трудов стаж в предприятието. Помежду ни като екип съществува силна връзка, взаимно доверие и уважение. Здраво ни свързва разбирането, че всеки - независимо на каква позиция е - трябва да си върши работата по възможно най-добрия начин и да търси как да стане още по-добър в това, което прави. Ние се гордеем, че компанията ни има европейско лице и българско сърце, но и силен панагюрски дух. Свързва ни общата грижа за опазването на природата и за развитието на нашия роден край. За нас това е на първо място, защото 97% от работниците, специалисти и мениджърите в екипа ни са жители на нашата община и на този регион. Те живеят тук със своите семейства, тук растат децата им, тук се учат, спортуват, създават семейства... Вече 10 години всяко лято правим и стажантска програма за студенти и млади специалисти, като статистиката ни е, че всеки четвърти от тях после остава на работа при нас. Чувстваме се като един екип и с другите още 400 колеги, които работят в дъщерни и смесени дружества. За всяко наше работно място се създават поне 4 други работи места във фирми, които обслужват нашата дейност, посочва изпълнителният директор инж. Делчо Николов. 863 млн. лева вложени в предприятието Според изследване на международните практики в минното дело на Оксфордския университет, всеки долар, инвестиран в минната индустрия, генерира още поне 4 долара за други инвестиции. Стане ли дума за инвестиции, Асарел-Медет се гордее с двете си награди Инвеститор на годината - 2007 и 2011 г., като втория път отличието е в категорията за зелена инвестиция. Тогава е внедрена новата циклично-поточна технология за транспорт на откривка, която е доставена от немския концерт Тисен Круп и има производителност от 5000 тона на час. По същото време е пусната и уникалната за Европа Инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, която е с оборудване от финландска компания Оутотек. За последните 15 години сме инвестирали над 758 милиона лева, а за тази година планираме още 105 милиона лева по нашите програми за качество, производителност и себестойност, за опазване на околната среда, енергийна ефективност, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие, казва изпълнителния директор инж. Делчо Николов. Реализираните екологични проекти за този период надхвърлят 71 млн. лв. Дружеството разполага с 3 пречиствателни станции - за руднични, дренажни и битови води. В Асарел-Медет може да се види и уникален проект за поетапната рекултивация на едно от насипищата, която се извършва още в процеса на неговата експлоатация. Всичките ни инвестиции водят до екологизация на производството и гарантират безусловно спазването на индивидуалните емисионни ограничения за опазване на околната среда, подчертава изпълнителният директор. След години на интензивни инвестиции някогашното соцоборудване е подменено с най-съвременни минни и флотационни машини от световни производители. В рудника има гигантски 13- и 17-тонни багери на Либхер и колесни товарачи на Катерпилар, заедно със 130-тонни автосамосвали БелАЗ, сред които човек се чувства като Гъливър в Страната на великаните. Всичко се контролира чрез автоматизирана диспечерска система - канадска технология от последно поколение. С GPS навигация в реално време се следят параметрите на машините - от най-кратките транспортни разстояния, през изпълнението на показателите от производствения план до налягането на гумите. Същото е положението и в обогатителната фабрика. Там има нови хидроциклони Кребс и конусни трошачки Метсо от американски доставчици, а най-големите за Северното полукълбо флотационни машини с вместимост от 160 кубически метра са на Уемко от Великобритания и Оутотек от Финландия. Извършената мащабна модернизация не е самоцел, разяснява инж. Николов. Благодарение на нея ние вече можем да преработваме руди с два пъти по-ниски съдържания, а животът на мината ще се удължи два пъти спрямо първоначалния проект. категоричен е изпълнителният директор. Хоризонтът, към който се стремим при едно нормално развитие на световната икономика, е 2040-2055 година, пояснява той. Нашият стил е непрекъснато да сме фокусирани върху възможностите за подобрения и върху дългосрочните програми за развитие, изтъква председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който е начело и на Българската минно-геоложка камара. Максималното удължаване на живота на вече разработените находища е едно от фундаменталните предизвикателства за устойчиво развитие пред минната индустрия в световен план, като е стратегически важно за националните икономики, развитието на общините, трудовата заетост и стандарта на живот в минните региони.
Източник: Стандарт (08.05.2015)

Френски гигант търси кадри в ХТМУ Уникален шанс за професионално развитие ще получат утре в 11,00 ч. студентите в ХТМУ София. Френският гигант "Монтюпе" идва на крака в университета, за да търси кадри. Фирмата предлага стажантски програми за студенти и докторанти и желае да назначи инженери със специалност "Металургия" за обезпечаване на производствените процеси и развойната дейност с инженери-технолози в областта на металолеенето, термичното обработване и изработване леярски форми и инспектиране и обезпечаване на качеството на готовата продукция. "Монтюпе" е призната за световен лидер в производството на алуминиеви изделия за автомобилната индустрия. Дружеството притежава седем завода във Франция, Великобритания, Испания, Мексико, България и Индия. В края на 2006 г. е основан заводът в Русе, а самото производство стартира през 2008г. В момента предприятието има три производствени халета, в които се произвеждат цилиндрови глави и носачи за световно известни автомобилни конструктори: АУДИ, БМВ, ПОРШЕ, РЕНО, ФОРД, ВОЛВО, а скоро и за ДАЙМЛЕР - МЕРЦЕДЕС. ИНвестициите в Русе се оценяват на 100 милиона евро. В ХТМУ ще присъстват Микаел Бризон - индустриален директор за Франция и България, Владимир Владимиров (мениджър производствени въпроси), Райна Крапчанска (мениджър човешки ресурси) и Емин Бахар (инженер, завършил ХТМУ). Университетът работи по същата успешна схема с всички големи компании, които развиват химия или металургия в България. Сред тях са "Асарел Медет", КЦМ-Пловдив, "Аурубис" и много други.
Източник: Стандарт (08.05.2015)

Подразделение на AK Steel за желязна руда обявява несъстоятелност, планира реорганизация Джойнт венчъра на AK Steel за производство на пелетизирана желязна руда, Magnetation LLC, е подал молба за несъстоятелност. Magnetation е засегната от свръх запасеността на световния пазар на желязна руда, което е намалило цените на продукта. "Значителният спад в цените на желязната руда по света, заедно със съществуващата структура на капитала създаде предизвикателна бизнес среда в краткосрочен план. Процесът на реорганизация ще създаде по-конкурентна и успешна компания ", каза главен изпълнителен директор на Magnetation Лари Лехтинен в писмено изявление. Постигнато е било споразумение за реорганизация с повече от 70% от кредиторите. Плановете са предмет на одобрение от Съда по фалити в САЩ за окръг Минесота. Magnetation LLC притежава предприятия за концентрати на желязна руда в Кийуатин, Боуви и Гранд Рапидс, Минесота; и завод за пелети от желязна руда в Рейнолдс, Индиана. Поради реформи, предприятието в Кийуатин не работи. AK Steel притежава 49.9% от акциите на Magnetation. (Dayton Daily News)
Източник: Други (08.05.2015)

Haixin започва производство по несъстоятелност на фона на проблемите в стоманодобивната промишленост Haixin Iron & Steel Group, китайски производител на стомана, който спря производството през март заради недостиг на капитал, започна производство по несъстоятелност, което го прави най-големият производител в страната в процедурата. Заявлението за реорганизация на компянията от Уенкси, провинция Шанси, беше прието от Междинния народен съд в Юнгченг. Кредиторите са длъжни да обявят правата си към 22 февруари. Китайската забавяща се икономика и мерките на страната за борба със замърсяването оказват влияние върху стоманопроизводителите, които вече страдат от свръхкапацитета в промишлеността. Несъстоятелността на Haixin Group ще бъде последвана от други, според водещия аналитик в Mysteel.com Су Сиангчун. "Вместо оздравителни усилия от местните власти, това е една неизбежна тенденция, че в Китай ще има още стоманолеярни в съдилищата, където да се защитават правата на кредиторите", каза Су по телефона от Пекин. (Bloomberg)
Източник: Други (08.05.2015)

Cliffs ще продаде каменовъглени мини в Западна Вирджиния Cliffs Natural Resources Inc. ще продаде част от своето въгледобивно подразделение за 175 млн. долара в брой, последният ход от страна на минната компания за спиране на скъпите операции и съсредоточаване върху бизнеса с желязна руда. Coronado Coal II LLC ще купи активите на Cliffs в окръг Логън, Западна Вирджиния, които включват три мини произвеждащи металургични въглища за производство на стомана, а също ще поеме някои задължения. Базираната в Кливлънд Cliffs очаква да запише загуба от продажбата преди данъци до 425 млн. долара през четвъртото тримесечие. Cliffs заяви, че ще използва получените парични постъпления, за да плати дълговете си. Компанията страда от намаляващи цени на желязната руда и металургичните въглища, предизвикани от забавяне на китайската стоманодобивна индустрия. През октомври, кредитния рейтинг на Cliffs бе свален на „боклук“ от Standard&Poor и компанията обезцени с 5.7 млрд. долара свои минни активи. (Bloomberg)
Източник: Други (08.05.2015)

Индийски завод за стомана ще намали вноса на стомана За да използва желязната руда на Индия, държавните компании Steel Authority of India Limited (SAIL) и National Mineral Development Corporation (NMDC) се договориха да създадат Ultra Mega Steel Plant (UMSP) в Чатисгарх в област Бастар. Меморандумът за разбирателство бе подписан в събота между двете компании в присъствието на министър-председателя Нарендра Моди. Той каза, че решението ще помогне на Индия да ограничи вноса на стомана. "... Изнасяме желязо и получаваме стомана отвън. Това щеше да продължи. Но сега това трябва да спре. Ще правим стомана от желязната руда," каза Моди, като добави, че чрез използване на местните суровини, Индия може е в състояние да изнася стомана на международния пазар. Проектът, с капацитет за производство 3 млн. тона стомана годишно, ще бъде създадена в район Бастар като съвместно предприятие с партньори SAIL и NMDC съответно със дялове 74% и 26%. (The Dollar Business Bureau)
Източник: Други (11.05.2015)

Отделянето на активите за желязна руда в Anglo ще „намали рисковия профил" Anglo American трябва да продаде своите активи за желязна руда и да се съсредоточи върху диамантените и платинени операции в полза на своите акционери, според Investec. Производителят на суровини от Австралия до Бразилия може да набере до 4.66 млрд. долара от продажбата на активи, заявиха анализатори Марк Елиът и Хънтър Хилкоут. "A продажбата на целия портфейл с желязна руда ще бъде голям ход, който ще укрепи баланса, ще намали рисковия профил на групата, и би ще позволи значителна преоценка", добавиха те. Цените на желязната руда постигна рекорден спад от десетилетие насам до 47 долара/тон на 2 април, преди да се повиши до 59 долара/тон. Investec прогнозира, че цените ще се задържат на средно 55 долара/тон тази година, преди да се покачат до 80 долара/тон до 2019 г. Anglo, която притежава около 70% от Kumba Iron Ore, най-големият производител на суровината в Африка, започна пратки от своя мина Minas-Rio в Бразилия през октомври миналата година, когато цените се понижиха, след като най-големите производители, включително BHP Billiton разшириха капацитета си на фона на забавянето на търсенето от страна на Китай. (Bloomberg)
Източник: Други (14.05.2015)

ЕС ще наложи мита върху вноса на електротехническа стомана Европейският съюз ще въведе от утре, 14 май, антидъмпингови мита върху вноса на електротехническа стомана (силициева стомана) от Китай, Япония, Русия, Южна Корея и САЩ. Стоманите GOES се произвеждат само от 16 компании в света. Те са високо специализиран продукт, който се използва от производителите и дистрибуторите на енергия за производство на трансформаторни ядра. За китайските производители митото ще бъде 28,7 процента, за американските - 22 процента, за руските - 21,6 процента. За стоманата от Япония ще се плащат мита от 34,2 процента и 35,9 процента според компанията производител. (Reuters)
Източник: Reuters (14.05.2015)

Аурубис планира около 150 млн. евро инвестиции през следващите 4 години Около 150 млн. евро планира да инвестира медопреработвателната компания "Аурубис България" през следващите четири години, съобщиха пред журналисти днес изпълнителният директор на компанията Тим Курт и генералният секретар Георги Николов. Някои от предизвикателствата, пред които се изправяме днес, са административните регулации, които често са бавни сложни, и цената на електроенергията за индустриалните консуматори, посочиха от ръководството на предприятието. Фирмата сега плаща около 50 евро за мегаватчас високо напрежение, а конкурентите ни в Германия, Франция и Испания я купуват с около 20 процента по-евтино, каза Георги Николов. Договорите за електроенергия сега са едногодишни, но е хубаво те да са по-дългосрочни, за да можем да правим ясни бизнес планове, добави той. През 2016 г., като част от инвестиционната програма, в завода за преработка на мед на "Аурубис България" предстои капиталов ремонт на стойност 44 млн. евро. Фирмата е най-големият ползвател на българските пристанищни и железопътни превози с над 2 млн. тона карго превози годишно, посочиха от компанията.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2015)

Нарастващите доставки ще продължат натиска върху цените на желязната руда BHP Billiton очаква ръстът в доставките на желязна руда да изпреварва търсенето и да държи цените под натиск, заявиха от компанията, но добавиха, че повишаването на приходите няма да зависи от ограничаване на производството. "Отдавна призоваваме за честен и свободен пазар... Нашето виждане е, че това е нещото, от което имаме нужда в сектора на желязната руда," заяви Алън Чъргуин, вицепрезидент по маркетинга в BHP. "Това е пазар, който е силно конкурентен и цикличен и така приходите ще зависят от това да си най-ефективния доставчик и не трябва да зависи от възпиране на доставките." BHP, третият по големина производител на желязна руда в света, и конкурентите от Rio Tinto са изправени пред политически натиск в Австралия, за това, че рязко увеличиха доставките, а търсенето се е успокоило, в резултат на което цените се понижиха с 54% от началото на миналата година. Независимият федерален сенатор Ник Ксенофон призова за разследване на въздействието на по-ниските цени върху австралийската икономика. (Reuters)
Източник: Reuters (15.05.2015)

ArcelorMittal затваря завода си в Джорджтаун Собственикът на комбината в Джорджтаун заяви, че затваря завода, оставяйки 226 работници без работа. ArcelorMittal обяви в четвъртък, че спирането ще бъде завършено през третото тримесечие на годината. Заводът е основен производител на компанията на валцдрат в Съединените щати и компанията заяви, че вече не може да се конкурира с вноса на чуждестранна стомана, която според ArcelorMittal несправедливо се търгува в страната. От компанията заявиха, че внесеният валцдрат сега съставлява една трета от вътрешния пазар. Заводът в Джорджтаун беше затворен през 2009 г. по време на Голямата рецесия. Той бе пуснат отново две години по-късно с преразгледан трудов договор. ArcelorMittal е базиран в Люксембург и има 220 хил. служители в 60 страни. (AP)
Източник: Други (18.05.2015)

Управителят на "Надин" на съд за укрити 16 млн. Лева Сред другите предадени на съд е Денис Бошнаков, който е управител на "Феросплавен завод". Това е дружество, което част от бившето "Кремиковци". Останалите трима са Мариян Комитов, Иван Иванов и Павел Варнаджиев. Последният е брат на купувача на "Кремиковци" Лъчезар Варнаджиев. Босилков и други трима души бяха арестувани при акция на ГДБОП и НАП на 18 юли 2012 година. Според прокуратурата престъпната група е действала от януари 2010 година до началото на 2012 година. През тези две години е нанесла на държавата щети в размер на 16.15 милиона лева чрез "добре организирана мрежа от "кухи" дружества от типа "липсващ търговец". Дружествата са контролирани от "Надин комерс" ЕООД, съобщават от държавното обвинение. От тези "кухи" фирми "Надин Комерс" симулативно е изкупувала с неистински счетоводни документи огромни количества скрап. По този начин разходите на дружеството са били изкуствено завишавани, печалбата намалявана, с което в крайна сметка е било избягвано плащането на дължимите данъци към държавата. Разследването е доказало, че въпросните "кухи" фирми, с които "Надин Комерс" е "търгувала", не са имали капацитет за подобни сделки, не са разполагали с лицензирани площадки, голяма част от представляващите ги лица са били неграмотни и не са били в състояние да извършват търговска дейност, съобщават от прокуратурата. Сделките със скрап от 2003 година са с режим обратно начисляване на ДДС. При този вид облагане с ДДС продавачът на скрап издава фактура без ДДС, а купувачът си самоначислява дължимия ДДС./БЛИЦ
Източник: Други (19.05.2015)

Мексикански металургия използва само 60% от мощностите си Мексиканската стоманодобивна промишленост работи на под 60% от инсталираните си мощности поради нелоялната конкуренция от вноса, заяви президентът на мексиканската стоманодобивна камара Canacero. "Дори и през 2014 г., когато потреблението на стомана нарасна с 12.2% в Мексико и ще продължи да нараства и през 2016 г. до 24 млн. тона валцована стомана, според Световната асоциация стомана, потреблението се захранва основно от внос, които се е увеличил с 19.5% миналата година, особено от Китай, Япония и Южна Корея", заяви Гилермо Фогел. Той е и заместник-председател на компанията за тръби Tenaris Tamsa. Черната металургия в страната е инвестирала около 4 млрд. долара през 2010-2015 г., за да добави мощности с капацитет 6 млн. тона годишно. "За съжаление, този капацитет не се оползотворява достатъчно, защото по-голямото търсене се задоволява с внос на несправедливи цени", заяви Фогел. "Основният риск е, че компаниите избягват да инвестират в бъдещето." (Platts)
Източник: Други (20.05.2015)

Tata Steel отрича сделка за продажбата на британския си завод на Klesch Информацията, че Tata Steel е на път да продаде своя завод за дълги продукти на Klesch Group са спекулации и не отразяват официалната позиция на дружеството, заявиха от компанията. Базираната в Женева Klesch Group, световна компания занимаваща се с производство и търговия на химикали, метали и петрол, отказа да коментира. Tata Steel, вторият най-голям производител на стомана в Европа, заяви през октомври, че води преговори да продаде губещото предприятие за дълги продукти, в която работят 6500 души предимно във Великобритания, на Klesch. Новините за това предизвикаха безпокойство в правителствените кръгове. Klesch има реноме на връхлитащ върху затруднени бизнеси и кредитиране с инвестиции застрашен дълг - или "лешоядед капитализъм", както се описва от критиците зад океана. Говорител на Министерството на икономиката, иновациите и уменията заяви: "Продължаваме да следим ситуацията и сме в контакт с двете страни." Миналата седмица, Tata Steel обяви, че очаква да вземе безкасово обезценяване за около 785.3 млн. щатски долара главно в поделението за дълги продукти. Дружеството отчита резултатите в сряда. (Reuters)
Източник: Reuters (21.05.2015)

US Steel ще подаде "няколко" антидъмпингови оплаквания United States Steel Corp. заяви, че е близо до подаването на няколко антидъмпингови жалби, като добави, че все още се налага да обмисли за спиране на повече си предприятия, заради трудните пазарни условия. Питсбърг-базираната компания работи е спряла съоръжения в Индиана, Илинойс, Алабама, Тексас, Охайо и Арканзас тази година. Тя е дала уведомления на 9 хил. служители по-рано тази година, но досега уволнените са само около 2.7 хил., което означава, че 6.3 хил. души може да загубят работата си, ако пазарните условия не се подобрят. US Steel обяви, че планира да спре своя стоманодобивен завод с 2080 работника в Гранит Сити по-късно този месец. "Скокът на вноса е безпрецедентен. Вече не е въпросът дали ще подадем жалби, а кога", заяви главният изпълнителен директор Марио Лонги. Стоманодобивната индустрия в САЩ е под огромен натиск тази година от евтиния внос, силния долар, и от спада на цените на петрола, които обезглавиха търсенето на стоманени тръби, използвани за добив на нефт и газ. Според Американския институт за желязо и стомана, вносителите държат 31% от пазара в САЩ през април, срещу само 20% преди година. Цените на US Steel спаднаха с 21% сто тази година. (Reuters)
Източник: Reuters (25.05.2015)

Производителите на стоманени тръби се противопоставят на увеличените мита за внос Индонезийските производители на стоманени тръби възразиха срещу плана на правителството за увеличаване на данък върху вноса на стомана с аргумента, че тази стъпка ще доведе до по-малко конкурентоспособни цени на световния пазар. "Купувачите със сигурност ще сравняват нашите продукти с чуждите, за да намерят най-ниските," заяви Мас Вигранторо, главен изпълнителен директор на производителя на тръби Bakrie Pipe Industries. Индонезийските производители внасят част от суровините си, тъй както местните доставчици не са в състояние да отговарят на техните специфични изисквания, каза Вигранторо. Високата цена на придобиване на суровините добавя към производствените и енергийните разходи, както и повишаването на заплатите - правят местните стоманени тръби по-скъпи от вносните. "В неблагоприятна позиция сме. Нещо, което трябва да се реши, е как местните отрасли могат да бъдат по-ефективни ", каза Вигранторо. Правителството планира да увеличи митата за внос на стомана от най-облагодетелствани нации (НОН) до 15% от сегашните 0-5%. (Jakarta Globe)
Източник: Други (27.05.2015)

Citi: BHP Billiton и Rio Tinto може да обхванат 70% от износния пазар на желязна руда В рамките на едно десетилетие BHP Billiton и Rio Tinto може заедно да произвеждат над 900 млн. тона желязна руда, които ще отговарят на около 70% от световното търсене на желязна руда, според анализ от Citi. Впо-задълбочено изследване на дългосрочната перспектива за пазара на желязна руда, Citi понижи прогнозата си за цената на желязната руда в дългосрочен план към 2025 г. до 55 долара за тон от 81 долара. Анализаторите на Citi, заявиха, че понижението се дължи на намаляването на търсенето на желязна руда, особено от Китай, по-ниските разходи и основните добивни компании, които преследват евтини разраствания. Rio цели добив от 330 млн. тона тази календарна година, 350 млн. тона до 2017 г. и евентуално достигане на 360 млн. тона. BHP остава ангажирана с повишаване добива от 250 млн. тона до 290 млн. тона, но наскоро разкри, че ще направи това много по-бавно, след отлагането на проекта за подобряване на пристанището. (Reuters)
Източник: Reuters (29.05.2015)

Елфик от Zanaga Iron Ore остава оптимистично настроен относно водещ проект Президентът на Zanaga Iron Ore Клифърд Елфик остава оптимистично настроен, че въпреки сегашната ниска цена на желязната руда, гигантският проект Република Конго все пак ще заработи. Заради свръхпредлагането и слабия китайски ръст, цената на рудата в последно време е под натиск. Credit Suisse наскоро обяви, че очаква излишък на пазара още две години и прогнозира цена от 90 долара на тон за втората половина на годината. Въпреки това перспективите пред проекта са стабилни, според Елфик, който коментира, че мината ще работи дори ако цената падне до 80 долара за тон. Всъщност, един поглед към акциите на Zanaga показва, че инвеститорите в по-голямата си част имат вяра в управлението. Отчасти това се дължи на напредъка и предпроектното проучване, публикувано миналия месец, които ревизираха обхвата на проекта, което означава по-малко капитал, изразходват и поетапно развитие. Както подчертава Investec, тази ревизия ще подобри шансовете за финансиране на проекта и/или привличане на дълг и капитал от трети лица. (Proactive Investors)
Източник: Други (01.06.2015)

Скок на тока за бизнеса с 22% гони предприятия Скок на тока за бизнеса с 22% от 1 юли може да изгони редица предприятия от България, а други няма да оцелеят. Енергийният регулатор КЕВР предлага да бъде увеличена таксата "Задължения към обществото" за бизнеса. Ако това се случи, въпросният компонент, който влиза в образуването на цената на тока, ще се изравни за бизнеса и домакинствата. До този момент тази такса беше 18,93 лв./мВтч без ДДС за свободния пазар, а сега тя ще бъде увеличена с 21,28 лв. и ще стигне 40,21 лв. Мрежовите такси ще се увеличат от 7,98 лв. на 8,86 лв. за мегаватчас. Така крайната цена ще достигне 122 лв. за мегаватчас, което е увеличение с 22%. Според Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, не е редно да има такова голямо увеличение на цената за бизнеса от 1 юли, а за домакинствата токът да поскъпне с около 2%. "Така се засилва кръстосаното субсидиране, защото цената за стопанско потребление се изравнява с цената за населението", каза пред "Стандарт" той. Заради тази мярка български предприятия може да изнесат производството си извън страната. По думите му такъв разход ще е прекалено голям за българските заводи, а някои индустрии може и да не оцелеят. Другите пък ще се ориентират към чужбина. "Има такива предприятия, които имат подобни производства в страните от ЕС. При тях дори не е свързано с инвестиция да си преместят производството", коментира той. Реформата в енергетиката трябва да върви в тази посока - всички електропроизводители трябва да си продават електроенергията на пазарна цена", заяви Константин Стаменов.
Източник: Стандарт (03.06.2015)

Вносът на готова стомана в Латинска Америка от Китай нарасна с 29% през януари-април Китайския износ на готова стомана за Латинска Америка се е увеличил с 29%, спрямо същия период на годината в периода януари-април, достигайки 3.2 млн. тона, обяви регионалната стоманена асоциация Alacero. Общият износ на Китай на готова стомана достигна 31.2 млн. тона през периода, с 34% повече спрямо година по-рано. Латинска Америка внася 10.3% от общия износ на Китай на готова стомана през първите четири месеца на годината, което е спад с 0.5 процентни пункта, спрямо същия период на миналата година. Южна Корея е запазила своето място като водещ вносител в Латинска Америка, с 13.3% дял и 4.1 млн. тона през периода. През април, Латинска Америка е внесла 822 хил. тона от азиатската страна, съответно 17% и 26% повече на месечна и на годишна база. За периода януари-април Бразилия е внесла 584 хил. тона готова стомана, което е 18% дял в региона, докато Централна Америка е внесла 504 хил. тона (16% дял) и Мексико 434 хил. тона (13%). (Steel Orbis)
Източник: Други (03.06.2015)

Tежката индустрия настоява отстъпките в цената на тока да са факт до юли Задаващото се увеличение на цената на електроенергията от 1 юли средно с 1.9% за бита и 22% за бизнес консуматорите започва все повече да притеснява тежката индустрия, която от години настоява за облекчения в цената. Причина е, че наредбата, която трябва да позволи въвеждането на отстъпки за големите консуматори на енергия, все още не е готова. Според промените в закона за енергетиката, приети в началото на март т.г., въпросната наредба трябваше да бъде изготвена съвместно от министерствата на енергетиката, финансите и икономиката до 6 месеца от влизане в сила на поправките. С нея трябва да се определи механизмът, по който да се прилага облекченият режим. Според запознати идеята е от отстъпките да се възползват основно големите металургични предприятия, които поради самата си същност са едни от най-енергоемките производства въпреки въведените мерки за енергийна ефективност. За това и за тях е жизненоважно облекченията в цената на енергията да бъдат факт до 1 юли, когато регулаторът трябва да определи новите цени на електроенергията за следващата една година. Остра реакция За притеснението на индустрията говори и писмото, изпратено от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) в сряда до министрите на енергетиката, икономиката, финансите, както и до председателя на регулаторната комисия Иван Иванов. В него се настоява наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за възобновяема енергия, дългосрочните договори с двете американски централи и електроенергията от топлофикациите и заводските централи, да бъде факт и да се прилага до 1 юли 2015 г. "Не можем да си позволим и един лев ръст на цената", пише още в писмото на БФИЕК. До редакционното приключване на броя от Министерството на енергетиката не отговориха дали наредбата ще е готова до началото на следващия месец. Против увеличението От федерацията посочват също, че са против планирания ръст на цена "задължения към обществото", в която влизат въпросните разходи. Според предложението на регулатора от 1 юли тя трябва да се увеличи с 212% от 18.93 лв. за мегаватчас без ДДС до 41.21 лв. за мегаватчас. "Базовите производства ще бъдат заличени от индустриалната карта на страната с подготвените промени. Многократно сме сигнализирали, че няма да можем да поемем и един лев ръст от сегашните нива на цена "задължения към обществото", се посочва в писмото. От БФИЕК също така напомнят, че индустриалните предприятия в България купуват по-скъпа електроенергия спрямо редица държави от ЕС. Причината е, че в повечето страни в ЕС от години има въведени облекчения при плащането на разходите за зелена енергия от големите консуматори. От БФИЕК дават пример с Гърция, където има въведен таван. В Румъния облекчение, въведено миналата година, ще спести 75 млн. евро годишно на базовите индустрии там. Според насоките на ЕК подобна подкрепа е възможна, ако нейните получатели заплащат минимум 15% от разходите за електроенергия, произвеждана от възобновяеми източници. Целта е по този начин да се намали неконкурентоспособността на тези предприятия заради по-големите им разходи за енергия.
Източник: Капитал (04.06.2015)

Последните събития в стоманодобивната промишленост Китайските фючърси на желязна руда нараснаха до триседмичен връх във вторник, подкрепени от свиването на запасите в пристанищата на страната на фона на ниските оферти за нови товари. "Нямаше много оферти за морски товари наскоро, оттам и непрекъснатият спад в пристанищните складове", заяви търговец на желязна руда базиран в Шанхай. "Тенденцията е вероятно да продължи в краткосрочен план, но аз вярвам, че доставката ще се възобновят през следващите месеци." Някои пратки от топ доставчиците на желязна руда от Австралия са прекъснати от дъждовно време. И все пак, Goldman Sachs заяви миналата седмица, че неотдавнашното увеличение на товарните проценти по основните маршрути към Китай биха могли да доведат до подобрение в наличността през следващите седмици. Наличността на вносна желязна руда в 44 китайски пристанища спадна с 1.3 млн. тона до 85.4 млн. тона към 29 май, най-ниското ниво от декември 2013 г., според консултантската SteelHome. (Wall Street Observer)
Източник: Други (04.06.2015)

Черната металургия в САЩ подаде иск срещу вноса от Китай Стоманодобивни компании, включително базираните в Шарлот Nucor Corp. и US Steel Corp., са завели търговски жалба твърдейки, че вносът на устойчивия на корозия метал от Китай и четири други страни е продаван в САЩ на несправедливо ниски цени. Другите четири държави са Индия, Италия, Южна Корея и Тайван, според искът, подаден до федералните регулаторни органи от US Steel, Nucor, Steel Dynamics Inc., AK Steel Holding Corp., и ArcelorMittal. МЕстните заводи се борят на пазара и търсят помощ в Конгреса. Законопроект, който ще изисква регулаторните органи да взимат предвид намаления пазарен дял, спрени капацитети и девет други фактори, когато се претегля оплакванията за нелоялна търговия, е одобрен от Сената на САЩ. Той е подкрепен от президента Барак Обама и Пол Райън, председателят на House Ways and Means Committee, която има юрисдикция над търговията. Американската стоманодобивна промишленост е под натиск от рекордния внос на задграничните конкуренти, които се възползват от нарастващото търсене в САЩ и по-силния долар. (Bloomberg)
Източник: Други (05.06.2015)

Износът на стомана от САЩ намаля с 5.8% през април Американският институт за международна стомана (AIIS) съобщи, че след като леко увеличение през март, износът на стомана се е забавил през април с 5.8%. Общият износ от 844 370 нетни тона са 21.8% по-малко от април 2014 г. Двата най-големи клиента на стомана от САЩ свиха покупките си като износът за Канада се сви с 3.7% до 407 784 тона (с 27,3% по-малко от миналия април), а износът за Мексико - с 8.1% до 332 061 тона (9,8% по-малко). Страните от Европейския съюз са внесли 3.9% по-малко стомана, отколкото през март - 29 836 тона. Това е с 14.6% по-малко от година по-рано. През първите четири месеца на годината износът е спаднал с 11.1% до 3.54 млн. тона. Спадът е почти изцяло резултат от 19.4% спад в износа за Канада, който е общо 1.72 млн. тона годишно към момента. Износът за Мексико, междувременно, леко е нараснал с 2.4% през тази година до 1.380 млн. тона, а износът за се е увеличил с 22.2% до 141 039 тона. (Steel Orbis)
Източник: Други (08.06.2015)

Китайският внос на въглища спадна допълнително през май Вносът на въглища в Китай спадна рязко през май, след като политиката, насочена към намаляване на вноса на нискокачествени и увеличаване използването на по-чисти енергийни източници подкопа очакванията на бизнеса за ръст в сезонното търсене. Общият внос през първите пет месеца на годината достигна 83.26 млн. тона, което е спад от 38.2% в сравнение с предходната година, по предварителни данни на Китайската генерална администрация на митниците. Вносът от 14.25 млн. тона е с 28.6% по-малко спрямо април и с 40.6% в сравнение с май 2014 г. Миналата седмица големи китайски фирми за въглища увеличиха договорните си цени за втори път за един месец в очакване търсенето да нарасне през летния сезон. Но според анализатори всеки подем в покупките на въглища ще бъдат ограничен, въпреки относително ниските нива на запасите в топлоелектрическите централи, като ВЕЦ-е вероятно ще допринесат за голяма част от нарастването на търсенето на енергия. "Вносът постоянно намалява в сравнение с миналата година, което се дължи на нови политики, както и използването на нови (възобновяеми) източници", заяви Джън Нан, анализатор от китайската Shenyin Wanguo Securities. (Reuters)
Източник: Reuters (09.06.2015)

Едрата индустрия получи очакваната отстъпка в цените на тока "...защото 20% за бизнеса, за индустрията да се вдигне цената е много. Те веднага ще я калкулират в стоките, да не говорим, че Лукарски веднага ще подскочи. И той е подскочил вече..." И Бойко Борисов отново свали цените на електроенергията. Шегата настрана, но най-вероятно още в понеделник правителството ще гледа наредбата, чрез която се налага таван за плащанията за зелена енергия от големите индустриални предприятия. Този документ се изготвя отдавна и неговото приемане няма нищо общо с гневния изблик на Борисов. С приемането му (и след съгласуване с Брюксел) таксата "задължение към обществото" за някои предприятия от тежката индустрия най-вероятно ще стане 21.64 лв. за мегаватчас. Това е значително по-малко от предложението на Комисията за енергийно и водно регулиране, според което таксата "задължение към обществото" се увеличава ударно за всички потребители от 18.93 на 40.1 лв. За клиентите на свободния пазар повишаването й означава скок в цената за електроенергията с 23% (около 10-15% в крайната цена в зависимост от потреблението на фирмите). Причината за скока е, че предишният състава на КЕВР беше занижил изкуствено стойността на таксата. Нарастването на таксата обаче означава, че с приходите от нея Националната електрическа компания (НЕК) щеше да успее да затвори голяма част от хроничния си тарифен дефицит и това е началото на оздравяването на държавната компания. Наредбата трябваше да бъде приета по план до септември, като в момента се търсеше начин тя да се съобрази с европейското законодателство, така че да не представлява държавна помощ. Таксата "задължение към обществото" се налага на всеки закупен мегаватчас електроенергия за вътрешния пазар и цели да компенсира НЕК за разходите й да изкупува цялото производство на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ), на високоефективното производство на топлофикационните и заводските централи, както и част от разходите за изкупуването на електроенергията по дългосрочните договори на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово". За кой важи намалението Намалената такса "задължение към обществото" ще важи за компании, които имат потребление над 10 гигватчаса годишно (т.е. фирми с потребление около 1.14 мегавата на час). За тях ще важи малко по-висока такса. С пълната отстъпка ще се ползват потребителите с годишно потребление над 30 гигаватчаса. Според Евгени Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), който присъства на общественото обсъждане за новите цени в енергийния регулатор, което се проведе вчера, става въпрос за около 20-25 дружества, които ще плащат по-ниска цена за електроенергия. Фирмите, които ще се класират за намалението, трябва да изпълнят няколко критерия - да създават продукт (т.е. търговските обекти няма да могат да се възползват) и производството им да е енергоемко. Поради това от отстъпката няма да могат да се възползват стотиците фирми, които иначе попадат в заложеното в наредбата потребление. Представител на тежката индустрия обясни, че надеждата на сектора е била да има намаление на цените от сегашните нива, тъй като дори и в момента те са некуонкурентни, а 3 лв. увеличение още повече ще утежни финансовото им здраве. Основание за отлагане Вчера председателя на КЕВР Иван Иванов коментира, че ако има основание за отлагане на ценовото решение за сектор електроенергетиката, то е заради заради това, че споразуменията между НЕК и "КонтурГлобал Марица-изток 3", и "Ей И Ес Гълъбово" за намаляване на изкупната им цена все още не са подписани. Това трябва да спести на НЕК 97.5 млн. лв., които сега са калкулирани в цената като допълнителна добавка в цена задължение на обществото. От думите на Иванов обаче стана ясно, че дори споразуменията да бъдат подписани, тази добавка няма да отпадне, а ще компенсира по-ниската цена, която ще плащат някои от дружествата от тежката индустрия. Според Иванов друга причина за отлагането е, че въпросната наредба, която трябва да определи облекченията за големите консуматори, все още не е факт
Източник: Капитал (11.06.2015)

Мексико работи върху временни връзки за внос на тръби и плоча Мексико спря временния внос на тръби и плоча, за да се създаде система за временна връзки (bonds) за внос. През следващите дни, правителството ще обяви антидъмпингови мита за студено валцувани листи от четири страни и тръби от три страни, като се консултира с Мексиканската стоманена камара (CANACERO). Министърът на икономиката, Илдефонсо Гуахардо, се срещна с президента на CANACERO, Гилермо Фогел, президента на Altos Hornos de Mexico (AHMSA), Alonso Ancira и директорите на TenarisTamsa, Ternium, ArcelorMittal, Villacero, и Tubacero. По време на срещата, представителите на стоманодобивната промишленост подчертаха трудното положение на сектора, усложнявано и от вноса с дъмпингови цени. Гуахардо призна, че "временният внос е използван от някои, за да се избегне контрола и санкционирането от страна на приходните органите в страната заради несправедливи условия и представляват загуба за промишлеността и самата хазна." (Steel Orbis)
Източник: Други (11.06.2015)

14 стоманени предприятия в Уазирпур ще бъдат затворени Управата в Делхи увери Националния зелен трибунал, че предприема стъпки за закриване на 14 стоманени бизнеса в Уазирпур, които работят без разрешение и не са в съответствие със задължителните стандарти за замърсяването. Състав оглавяван от съдия П. Йотимани взе под внимание твърденията от управата на града. Градската управа също заяви пред Трибунала, че 14-те предприятия са предупредени и им е дадено време да затворят. Зеленият трибунал по-рано издаде заповед срещу главния секретар на Делхи за неизпълнение на длъжностните лица да се яви пред него. Панелът чу възражение, подадено от НПО All India Lokadhikar Sangthan's която иска приложение на заповед, с която зеления панел е насочил Комитетът за контрол на замърсяването в Делхи да предприеме действия срещу индустриите за ецване на неръждаема стомана. Ецването е процес на премахване на примеси, като петна и неорганични замърсители от метала. (PTI)
Източник: Други (11.06.2015)

CBSA инициира разследване срещу дъмпинг и субсидиране на определени плочи Канадският международен търговски трибунал започна предварително разследване за вреди по жалба на Essar Steel Algoma Inc. от Sault Ste. Marie, Онтарио, в резултат на дъмпинг и субсидиране на горещо валцувани въглеродно-стоманени шайби и яки ниско-легирани стоманени плочи от Индия и Русия. Запитване на Трибунала се провежда в съответствие със Закона за специалните мерки за вноса като резултат на започването на дъмпинга и субсидирането на разследвания от страна на Канадските гранични служби (CBSA). На 10 август 2015 г. Трибуналът ще определи дали са налице основателни признаци, че предполагаем дъмпинг и субсидиране са причинили вреди. Ако е така, CBSA ще продължи своите разследвания и, на 8 Септември 2015 г. ще издаде предварителна присъда. Ако тези предварителни проучвания покажат, че е налице дъмпинг, CBSA ще продължи своите разследвания и едновременно Трибуналът ще започне финални запитвания. (Marketwired)
Източник: Други (12.06.2015)

Заводи губят по 10 млн. от скока на тока Предприятия ще спрат работа за един ден. Така работодателите ще протестират срещу поредното увеличение на тока от 1 юли, съобщи в събота председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Преди дни КЕВР обяви, че ще вдигне за фирмите таксата "Задължения към обществото" от сегашните 18 лева на 40 лв. за мегаватчас. По 10 млн. лева ще изгубят заводите, ако токът поскъпне от 1 юли. Причината е, че наредбата, която ще осигури компенсации на големите предприятия заради т. нар. такса задължения към обществото, ще трябва да бъде съгласувана с Брюксел като вид държавна помощ. А процедурата ще трае поне до ноември. "Ако отстъпката не влезе в сила от 1 юли с поскъпването на тока, просто някои индустрии няма да издържат. Те не могат да плащат толкова много и да чакат месеци, за да влезе наредбата в сила. Това ще излезе грубо по 10 млн. на предприятие. Някои фирми са в криза и през последните години са теглили много кредити, за да могат да оцелеят". Това заяви за "Стандарт" Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/. "Ние настояваме да се намери механизъм, с който отстъпката също да влезе в сила от 1 юли. Ако не може, да се отложи поскъпването на тока", каза Стаменов. Наредбата към Закона за енергетиката ще бъде готова първите дни на седмицата. "Ние очаквахме отстъпката да се базира на стария размер на "Задължение към обществото" - 18,93 лв. Но тази наредба трябва да се прилага спрямо увеличението, предложено от енергийния регулатор, което е 40,21 лв.", каза Стаменов. През миналата седмица Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ представи проект за нов размер на фиксираната добавка "Задължения към обществото" към цената на производител през следващите 12 месеца. Така добавката ще скочи с рекордните 214.4%. От 1 юли индустрията ще трябва да плаща общо 100 лв. за мегаватчас при сегашни 80 лв. Подобен ценови скок от 20% увеличение в цените на потребители на високо напрежение и около 15% за средно напрежение е шокиращ за българската индустрия, алармираха всички работодателски и браншови организации. "Обвиняваме КЕВР и цялата изпълнителна и законодателна власт в непрофесионално поведение и безотговорно отношение към българската икономика", заяви за "Стандарт" Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на гръцкия холдинг "Виохалко", който има няколко металургични компании в България. По думите му няма страна, която да може да си позволи подобен ръст на цената на тока и която прави подобна мащабна промяна без предварителни разчети и анализ на въздействието й върху икономиката на страната. За невъзможността българските предприятия, които са потребители на повече от 30 гигаватчаса годишно, да ползват компенсации от 1 юли, се е разбрало в събота на заседание на работната група по подготовката на специалната наредба към Министерството на икономиката. Фирмите са гневни, че министри, чиновници и КЕВР не са си свършили работата и не предупредили за ценовия скок по-рано. "Нито една компания не е в състояние да отделя няколко милиона повече разходи за ток на месец и да очаква до ноември парите й да бъдат възстановени", заяви Петров. Затова браншовите организации настояват новият размер на добавката "задължения към обществото" да влезе в сила едва когато наредбата за компенсациите бъде ратифицирана. Дори и със задействането на клаузата за компенсиране българската индустрия ще трябва да плаща повече за ток, отколкото до момента. След прилагането на компенсациите фиксираната добавка "Задължения на обществото" ще падне от 40.21 лв. на около 22 лв. за мегаватчас, при сегашни 18 лв. За да сме конкурентни на останалите фирми от Европа тази добавка трябва да падне под 15 лв., казват индустриалните предприятия. В понеделник всички работодателски организации се събират, за да обсъдят как да отвърнат на ценовия шок. Намеренията за временно спиране на предприятията за един ден е само една от мерките, с които искаме да покажем своето несъгласие, заяви Антон Петров, който е в ръководството на Българската стопанска камара. Предложеното увеличение в цена "ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩЕСТВОТО" възлиза на 21,28 лв/MWh, което по компоненти се формира от: * Стойност на включени в цената нови компоненти - 5,51 лв/MWh * Ръст добавки "зелена енергия" - 143,4% (от 11,1 лв/MWh на 15,92 лв/MWh) * Ръст добавки "високоефективно производство" - 235,5% (от 3,83 лв/MWh на 9,02 лв /MWh) * Ръст добавки "невъзстановяеми разходи" (по ДДИЕЕ) - 288,8% * За централите Марица-изток 1 и Марица-изток 3 общата компенсация от 3,38 става 9,76 лв./MWh
Източник: Стандарт (15.06.2015)

Sandvik ще затвори завода си във Финландия Sandvik реши да закрие завода си в Турку, Финландия и да оптимизира на сайта в Тампере, Финландия. Това е в съответствие със съобщението от 26 март, че започват консултации. Затварянето на обекта в Турку е част от обявената по-рано програма за оптимизация на веригата за доставки. Консултациите със синдикатите в Турку и Тампере приключиха на 5 юни, 2015 г. Sandvik ще продължи производството на всички продукти на други места във Финландия, Китай и САЩ. Производство в завода в Турку се очаква да приключи в края на Q2, 2016 г. Реорганизацията, която възниква от решението ще се отрази на всички 460 служители в Турку. Въпреки това, около 120 души са били изключени от консултациите: те са свързани с производство, аутсорсинг и други функции, които не са част от производствените операции в Турку. 340 от съществуващите 460 работни места в завода в Турку ще бъдат засегнати от затварянето. Възможности за трансфер ще бъдат предложени на около 140 души от тези 340. (Sandvik)
Източник: Други (15.06.2015)

България е първа в ЕС по ръст на вредните емисии през 2014 г. България е лидер в Европейския съюз (ЕС) по ръст на емисиите въглероден диоксид през 2014 г., сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Европейската статистика отчита ръст на вредните емисии у нас от 7,1% за една година. На второ място е Кипър с 3,5% увеличение, а на трето Малта ръст от 2,5%. Увеличение на емисиите са отчетени и в Литва, Финландия и Швеция – съответно 2,2%, 0,7% и 0,2%. В останалите държави от ЕС обаче има спад на вредните емисии, като най-силен е той в Словакия – 14,1%, Дания – 10,7%, Словения – 9,1%, Великобритания – 8,7%, и Франция – 8,2%. Средно за ЕС излъчените в атмосферата вредни емисии въглероден диоксид са намалели с 5 на сто през миналата спрямо предходната година. Същевременно днес на Европейския съвет по околна среда в Люксембург министърът на околната среда и водите Ивелина Василева е поискала по-реалистични ангажименти за намаляване на емисиите след 2030 г. От голямо значение е да бъде отчетена конкурентоспособността на държавите членки, които граничат със страни извън ЕС, и трансграничното замърсяване, посочила е Василева, цитирана от БТА. В продължаващите преговори България ще отстоява позиция за реалистични "тавани", отчитащи икономическото развитие на отделните държави членки, казала е още Василева.
Източник: Инвестор.БГ (16.06.2015)

Бизнесът иска оставки заради цената на тока АИКБ, БСК и КРИБ настояват за спешна среща с премиера Бойко Борисов във връзка с цената на тока. Трите национално представителни организации съобщават, че ще поискат оставката на енергийния министър Теменужка Петкова и председателя на КЕВР Иван Иванов, ако не бъдат предприети мерки за въвеждането на европейски практики при ценообразуването на електроенергията. "В продължение на нашите протести срещу планираното поскъпване на електроенергията от 1 юли – между 13% и 20% за преобладаващата част от активните предприятия в България и между 4% и 13% за най-големите енергоинтензивни производства – отново категорично настояваме в България да се приложат европейските политики и най-добри практики в сектора Енергетика", пише в писмо на организациите до премиера Борисов. Отказът от провеждането на реформи в сектор Енергетика, както и решението всички натрупани дисбаланси да бъдат платени от местния бизнес, са основната причина, която кара АИКБ, БСК и КРИБ да поискат двете оставки. От бизнеса изтъкват, че решението за това е взето без да бъде извършена оценка на въздействието върху икономиката от увеличението на цената на електрическата енергия за стопанско потребление, каквото е изискването на европейските директиви. Трите организации ще сезират прокуратурата за извършване на проверки как са били подписани дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия, правомерни ли са получените преференции за ВЕИ и високоефективно ли е производството на когенерациите.
Източник: Стандарт (16.06.2015)

Големите заводи с две цени на тока Големите предприятия ще плащат две различни цени на тока - по-висока преди достигане на потребление от 30 гигаватчаса и по-ниска след това. Отстъпка от 85% от таксата "задължения към обществото", която влиза в цената на тока, ще се ползва само за количествата потребена енергия над 30 гигаватчаса. Това гласи проект на наредба, който е пуснат за обществено обсъждане от Министерството на енергетиката. Таксата "задължения към обществото" се определя от разпределение на разходите за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ). Предприятията няма да ползват отстъпка от цената преди достигането на прага от 30 гигаватчаса потребление. Освен това те трябва да отговарят на редица изисквания и всяка година до 31 март да кандидатстват, за да ползват отстъпката, пише в наредбата. Дотогава заводите ще трябва да си плащат по-високата цена на тока, която влиза в сила от 1 юли. От КЕВР предлагат таксата "задължения към обществото" за бизнеса да се увеличи от 18,93 лв. на 41,20 лв. за Мвтч, което ще повиши цената на тока за ползващите високо напрежение предприятия с около 20%, пресметнаха представители на бизнеса. Именно срещу този висок скок на тока се обявиха работодателските организации. В понеделник от КРИБ, БСК и АИКБ обявиха в отворено писмо до премиера Бойко Борисов, че дори може да поискат оставката на енергийния министър Теменужка Петкова и на председателя на КЕВР Иван Иванов. За да ползват отстъпката в цената на тока, предприятията трябва да извършват някоя от 65-те дейности, които са посочени в проекта на наредбата. Отстъпката ще важи основно за предприятия от добивната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, текстилната индустрия и химическата промишленост. Освен това заводите не трябва да имат задължения към държавата или общините. Кандидатите да ползват отстъпката не трябва да са "предприятия в затруднено положение" съгласно насоките за държавна помощ, пише още в наредбата. Вместо отстъпката предприятията ще могат да ползват и помощ за потребяваната енергия след достигане на прага от 30 гигаватчаса. Те може да бъдат освобождавани от задължението за плащане на "зеления" компонент в цената на тока след достигане на размера, посочен в удостоверение за съответния период, гласи наредбата. Този размер се определя като 4% от брутната добавена стойност на съответното предприятие или 0,5% от брутната добавена стойност за предприятия с електроенергийна интензивност от поне 20%.
Източник: Стандарт (17.06.2015)

Цената на желязната руда пада отново заради излишъка на стомана Цената на желязната руда падна с 3.7% за една нощ - най-резкия спад от два месеца, като условията продължават да изглеждат трудни за австралийските миньори. Спадът отбеляза трети пореден ден на загуби за стоката с бенчмарк желязна руда за незабавна доставка до Китай до 62.1 долара за тон заради опасения, че производството в Китай ще остане слабо. Според China Iron & Steel Association (CISA), потреблението на стомана в Китай намаля с 4.7% на годишна база до 61.5 метр. тона през май. Групата вярва, че цените на китайската стомана ще остане ниска, тъй като излишъкът се увеличаява и че, с оглед на това, възстановяването на цените на рудата е неустойчиво. Настоящата цена все още е доста над 10-годишното дъно от около 47 долара за тон от април, но остава слаба спрямо разходите за производство на много австралийски миньори. По-рано тази седмица Arrium стана поредния публичен миньорът обявяващ отписвания и продажби на активи в резултат на резкия спад на цените през последната година. (Commonwealth Bank of Australia)
Източник: Други (18.06.2015)

Алкомет АД раздаде дивидент от 0.044680 лв. на акция Акционерите на Алкомет АД - Шумен(6AM) ще получат дивидент и тази година. Това бе решено на проведеното на 17.06.2015 г. Годишно общо събрание. На събранието са присъствали акционери притежаващи или представляващи 14 159 614 броя акции, или 78.87% от уставния капитал, става ясно от протокола на общото събрание. По предложение на Управителния съвет, от печалбата за 2014 г., в размер на 2 406 419 лв., за дивидент за 2014 г. да бъде разпределена сумата от 802 139.93 лева. Сумата представлява 1/3 от печалбата след данъци. Това определя брутната стойност на дивидента в размер на 0.044680 лв. на акция. Останалата част от печалбата в размер на 1 604 279.86 лева е решено да се отнесе като неразпределена печалба. Размер на дивидента за една акция нето (само за акционери физически лица) - 0.042446 (само за акционери физчески лица) лв.
Източник: Money.bg (19.06.2015)

Работниците в UK Tata Steel преустановят стачни действия Работниците на Tata Steel във Великобритания временно спират стачни действия, след като спешните разговори дадоха нова надежда за споразумение по текущите пенсии. Членовете на четирите синдикатите - Unite, Community, GMB и Ucatt - започнаха забрана за извънреден труд и следване стриктно на работното време във вторник преди 24-часовата стачка на 22 юни, за да протестират срещу промените в пенсионната схема. Но потвърдиха, че мерките са спрени, тъй като преговарящите са предложили нова оферта, която можеше да остави схемата отворена. Рой Рикъс, генерален секретар на Community, каза: "Добре е, че Tata Steel най-накрая вижда смисъл да участва в смислена дискусия, за която призовавахме и промени мнението си за затваряне на схемата." Синдикатите, представляващи работниците на Tata Steel във Великобритания, обявиха стачни действия за 22 юни, най-големите във Великобритания от почти три десетилетия, заради предложените промени в пенсионната схема на дружеството. (PTI)
Източник: Други (19.06.2015)

Заводи спират за час заради скока на тока Всички работодателски организации излизат на протест срещу скока на тока от 1 юли. Ще спрат производства на предприятията, които са членове на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/, Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, Българската стопанска камара /БСК/ и Българската търговско-промишлена палата /БТПП/. Това ще стане за 1 час на 26 юни, предупреждават работодателските организации в обща декларация. Изключение правят само тези, които са с непрекъснат цикъл на производство, каза пред "Стандарт" Кирил Домусчиев, председател на КРИБ. Но и там работниците ще носят стачни ленти. Въпреки че работодателските организации неотдавна разпространиха позицията си относно поскъпването на тока за бизнеса, все още липсва диалог с институциите и аргументирани отговори на въпроси, които организациите са поставили, пише в декларацията. Един от тях е защо размерът на фиксираната (съответно, регулираната от КЕВР) част от крайната цена на електроенергията у нас е сред най-високите в Европа. Данните показват, че само в Дания тя е над нашата, а спрямо останалите - между 2 и 8 пъти по-висока. Според организациите не става ясно защо е заложен ръст на добавката "зелена енергия" от 43,4% (от 11,1 лв./МВтч. на 15, 92 лв./МВтч.), след като се твърди от КЕВР, че са предприети мерки за преглед на преференциалните цени и нормата на възвръщаемост в сектора.
Източник: Стандарт (22.06.2015)

Мексико въвежда мита за студено валцуваната стомана от Китай Правителството на Мексико заяви, че ще наложи мита върху вноса на студено валцувани стоманени листове от Китай след антидъмпингово разследване. Правителството заяви, че налага тарифи от 65.99% върху вноса от Baoshan Iron & Steel Co Ltd и 82.08% върху тези от Tangshan Iron and Steel Group Co Ltd. Наложено е мито от 103.41% върху вноса от Beijing Shougang Cold Rolling Co, Shougang Jingtang United Iron & Steel Co и всички други компании за износ. Altos Hornos de Mexico, една от мексиканските компании, чиито жалби доведе до разследването, заяви по-рано този месец, че усилията на Мексико са бавни и недостатъчни с оглед на растежа на вноса на стоманени продукти на дъмпингови цени. По-рано този месец, Мексико наложи временни вносни мита върху горещо валцуваната стомана от Германия, Китай и Франция. (Reuters)
Източник: Reuters (22.06.2015)

Цената на желязната руда вероятно ще спадне под 50 долара за тон в резултат на увеличените доставки от Австралия и Бразилия, както и спадащите цени на стоманата, показва прогнозата на Goldman Sachs Group, цитирана от Bloomberg. Според анализаторите на банката тези фактори показват, че скорошното поскъпване на суровината не може да е дълготрайно. Според данните от двата най-големи износителя на желязна руда - Австралия и Бразилия, обемът на доставките през първата половина на юни е бил с 10% по-висок от средните нива за първите пет месеца на годината. Този ръст ще позволи да бъдат запълнени складовите запаси в най-големия вносител на суровината Китай, след което може да се очаква подновен спад на цените. Според прогнозата на Goldman Sachs средната цена на желязната руда ще бъде 49 долара за тон през третото тримесечие и 48 долара през четвъртото. Нарастващи доставки През април цената на желязната руда се срина до десетгодишно дъно заради пазарните излишъци, породени от увеличаващия се добив на производители като Rio Tinto Group. Спадащите запаси в Китай обаче спомогнаха за възстановяване на цените през следващите месеци. "Повишаващите се доставки от Бразилия и Австралия, които отговарят за 80% от международната търговия с желязна руда, в съчетание със спадащото търсене на суровината от китайските производители на стомана отново ще тласнат баланса на цените в полза на потребителите за сметка на производителите", изтъкват анализаторите на Goldman Sachs. През миналата седмица цената на рудата с 62% съдържание на желязо спадна с 5.8% до 61.36 долара на борсата в китайското пристанище Циндао. На Лондонската борса за метали цените на желязната руда са спаднали с 14% спрямо началото на годината. Намаляващите цени на стоманата са довели до спад на печалбите на китайските леарни до петгодишно дъно, което вероятно ще доведе до свиване на производството, изтъкват от банката. Печалба от обем Експертите от други банки като Citigroup, ANZ и New Zealand Banking Group също прогнозират нов спад на цената. "Може да се очаква пазарът на желязна руда да се върне в състоянието на свръхпредлагане, с което бяхме свикнали в края на миналата година", коментира анализаторът от UBS Уейн Гордън. Въпреки това Rio Tinto не се отказва от плановете си за разрастване на продукцията. Ръководителят на бизнеса с желязна руда на групата Андрю Хардинг заявява, че няма логика да се намалява производството, което ще доведе до загуби за акционерите. Rio Tinto е компанията с най-ниски разходи за добив на желязна руда в света, което й позволява да печели дори при ниски цени.
Източник: Капитал (23.06.2015)

Свръхпредлагането потиска цените на желязната руда Цената на желязната руда вероятно ще спадне под 50 долара за тон в резултат на увеличените доставки от Австралия и Бразилия, както и спадащите цени на стоманата, показва прогнозата на Goldman Sachs Group, цитирана от Bloomberg. Според анализаторите на банката тези фактори показват, че скорошното поскъпване на суровината не може да е дълготрайно. Според данните от двата най-големи износителя на желязна руда - Австралия и Бразилия, обемът на доставките през първата половина на юни е бил с 10% по-висок от средните нива за първите пет месеца на годината. Този ръст ще позволи да бъдат запълнени складовите запаси в най-големия вносител на суровината Китай, след което може да се очаква подновен спад на цените. Според прогнозата на Goldman Sachs средната цена на желязната руда ще бъде 49 долара за тон през третото тримесечие и 48 долара през четвъртото. Нарастващи доставки През април цената на желязната руда се срина до десетгодишно дъно заради пазарните излишъци, породени от увеличаващия се добив на производители като Rio Tinto Group. Спадащите запаси в Китай обаче спомогнаха за възстановяване на цените през следващите месеци. "Повишаващите се доставки от Бразилия и Австралия, които отговарят за 80% от международната търговия с желязна руда, в съчетание със спадащото търсене на суровината от китайските производители на стомана отново ще тласнат баланса на цените в полза на потребителите за сметка на производителите", изтъкват анализаторите на Goldman Sachs. През миналата седмица цената на рудата с 62% съдържание на желязо спадна с 5.8% до 61.36 долара на борсата в китайското пристанище Циндао. На Лондонската борса за метали цените на желязната руда са спаднали с 14% спрямо началото на годината. Намаляващите цени на стоманата са довели до спад на печалбите на китайските леарни до петгодишно дъно, което вероятно ще доведе до свиване на производството, изтъкват от банката. Печалба от обем Експертите от други банки като Citigroup, ANZ и New Zealand Banking Group също прогнозират нов спад на цената. "Може да се очаква пазарът на желязна руда да се върне в състоянието на свръхпредлагане, с което бяхме свикнали в края на миналата година", коментира анализаторът от UBS Уейн Гордън. Въпреки това Rio Tinto не се отказва от плановете си за разрастване на продукцията. Ръководителят на бизнеса с желязна руда на групата Андрю Хардинг заявява, че няма логика да се намалява производството, което ще доведе до загуби за акционерите. Rio Tinto е компанията с най-ниски разходи за добив на желязна руда в света, което й позволява да печели дори при ниски цени.
Източник: Капитал (23.06.2015)

Столичната фирма „Оушънфендърс“ ЕООД е решила да реконструира и обнови изцяло технологично съществуваща промишлена сграда в Перник. Ще бъдат поставени машини за изтегляне, формоване и валцуване на изделия от цветни метали и сплави, както и инсталации за повърхностна обработка на метали и пластмаси чрез електролитни или химични процеси. Предвидено е производство на необработени метали. Фирма „Оушънфендърс“ ЕООД, с предмет на дейност производство на животоспасяващо оборудване и екипировка за кораби. От фирмата вече търсят за пернишкия завод да назначат инженер-химик за позицията Супервайзор Производство пластмаси. Предвижда се и обстойно обучение в Атина. Освен това ще бъдат разкрити 80 работни места. „Оушънфендърс“ ЕООД е част от гръцката LALIZAS – компания с над 30-годишна история и традиции в производството на life saving оборудване.
Източник: Струма - Благоевград (23.06.2015)

150 млн. за ток остават в бизнеса 150 млн. лв. по-малко ще влязат в НЕК, ако бъде приета идеята на енергийното министерство да се разшири обхватът на помощта за бизнеса срещу скъпата електроенергия. Това стана ясно от думите на зам.-председателя на парламента и депутат от АБВ Кирил Цочев. Той заяви, че подкрепя предложението за стъпаловидна подкрепа на бизнеса, защото така ще се намали ефекта върху икономиката от скока на тока. Новата идея предвижда предприятията с годишно потребление на ток от 2 до 10 гигаватчаса да имат 30% отстъпка от стойността на "зелената" компонента в такса "Задължения към обществото". При потребление от 10 до 20 гигаватчаса отстъпката ще бъде 40%, а при потребление 20-30 гигаватчаса намалението ще бъде с 50%. Според първоначалните планове отстъпка трябваше да получат само предприятия с годишна консумация над 30 гигаватчаса. За тях намалението ще бъде 85% и така таксата за задължения към обществото от 40,21 лв. ще стане 21 лв. за мегаватчас. Такова потребление обаче имат само 30 предприятия. Облекченията ще влязат в сила след одобрение от Брюксел. Те ще важат само за енергоемката индустрия, а не за молове и хотели.
Източник: Стандарт (24.06.2015)

Най-голямата мина за желязна руда във Виетнам е изправена пред финансова криза Може да се наложи държавната минна група Vinacomin да увеличи дела си в най-голямата мина за желязна руда в Югоизточна Азия, след като няколко инвеститори решиха да се оттеглят от проекта за 642 млн. долара. Местните медии цитират правителството, което заяви, че ако останалите инвеститори не успеят да вложат повече пари в проекта до 15 юли, Vinacomin няма да има друг избор, освен да се погрижи за финансирането сама. Откакто работата по Thach Khe Iron Ore Mine започна през 2009 г., проектът, оценяват на над 14 трлн. донга (642.49 млн. долара), има проблеми с финансирането. Първоначалният план беше 30% от прогнозните разходи да бъдат внесени от Thach Khe Iron Ore JSC, която е съвместно предприятие на девет компании, включително Vinacomin. Въпреки това, от 2013 г., четири от инвеститорите на дружеството, всички държавни, се изтеглиха от проекта, като част от плановете си за преструктуриране на техните собствени ключови операции. (Thanhnien News)
Източник: Други (24.06.2015)

Индонезийската металургия иска налози върху вноса Индонезийските желязо- и стоманодобивни фирми призоваха правителството да осигури цялостна защита за цялата местна промишленост, тъй както съществуващите и планираните разпоредби защитават само добивния сектор. Планът на правителството да увеличи вносните мита за стоманата в рамките на клаузата Най-облагодетелстваните нации (НОН) за най-облагодетелствана нации се разглежда като липса на защита на сектора надолу по веригата, заяви изпълнителният директор Индонезийската асоциация по металургична промишленост (IISIA) Хидаят Трисепутро. Митото за внос от НОН беше едно от 13-те програми за подобряване на индонезийското производството на стомана, договорени между правителството и IISIA наскоро за ограничаване на покачването на вноса на суровини, които вредят на местните производители. Според бизнес групата, Индонезия трябва да последва примера на асоциациите за желязо и стомана в други страни и региони, като САЩ, Европа, Турция и Южна Америка, които инициирали петиции срещу нелоялната търговска политика на Китай. (Jakarta Post)
Източник: Други (25.06.2015)

Производството на готова стомана в Латинска Америка остава стабилно, вносът расте с 15% през януари-април 2015 Данните за първите четири месеца на 2015 г. показват ръст от 4% в потреблението на готова стомана в Латинска Америка, стимулиран от нарастването на вноса. В същото време, местното производство на сурова стомана намаля с 1% и добивът на завършена стомана остана на равнището от януари/април 2014 г. В момента вносът държи 34% от местното потребление, увеличавайки дела си на местните пазари. Търговският баланс на региона продължава да се влошава. През първите четири месеца на 2015 г. дефицитът се задълбочи с 25% (в тона) спрямо същия период на 2014 г. През януари/април 2015, Латинска Америка и Карибския басейн са произвели 21.4 млн. необработена стомана, 1% по-малко от същия период на 2014 г. Бразилия участва с 53% в регионално производство (11.3 млн. тона), и ръст от 1%. През същия период, Латинска Америка е добила 18.8 млн. тона готова стомана, което е ръст в сравнение с 2014 г. Бразилия е основен производител (8.4 млн. тона) с 45% от продукцията в Латинска Америка. Мексико е на второ място (5.8 млн. тона) и 31% дял. (Alacero)
Източник: Други (26.06.2015)

Arcelor Mittal ще създава стоманодобивен завод в Хубали-Дарвад Стоманодобивният гигант Arcelor Mittal проявява интерес към създаване на стоманодобивен завод в Хубали-Дарвад. На 22 май, базираната в Лондон фирма подписа меморандум за разбирателство със Steel Authority of India Limited за инвестицията на 50 млрд. рупии в завод в страната с годишен производствен капацитет от 150 хил. тона. Ирландската консултантска компания Roland Berger, която е технически съветник на Arcelor Mittal, търси подходящо място за завода. Пратамеш Чудари и Юбен Саркар от консултантската компания са се свързали с Търговията и промишлена камарата на Карнатака (KCCI) на 18 юни и събират информация за наличността на земя и инфраструктура. "За създаването на завода, Arcelor Mittal се нуждае от 300 акра земя в правоъгълна форма. Информирали сме консултантите за наличието на земи, принадлежащи на KIADB близо до Мумигати в Дарвад и индустриална зона Гамангати близо до Хубали", заяви президентът на KCCI Васант Ладава. (Deccan Herald)
Източник: Други (29.06.2015)

КЕВР отлага с месец скока на цената на тока Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е взела решение за удължаване на ценовия период на дружествата в сектор „Електроенергетика" до 31 юли. Това е станало на закрито заседание, става ясно от сайта на регулатора. В краткосрочен план предстои министрите на енергетиката, на финансите и на икономиката съвместно да издадат Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. С оглед на това, ако КЕВР до 30.06.2015 г. се произнесе с решение за утвърждаване на цените в сектор „Електроенергетика", то няма да отразява целите и правилата на посочената наредба, свързана с предоставянето на помощ за намаляване на тежестта при разпределение на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките на Европейската комисия, посочват от комисията. Оповестените от органите на изпълнителната и законодателната власт действия да създадат в срок до един месец възможности за намиране на резерви за оптимизиране на разходите, съответно на цените на електрическата енергия, предупредиха от КЕВР.
Източник: Стандарт (30.06.2015)

Износът ни за Гърция: ток и пшеница. Вносът ни: масла Освен в банковия сектор гръцките инвестиции имат влияние и в производството на метали у нас, показват данни на министерството на икономиката. За периода 1996-2014 г. инвестициите на Гърция в България са 3,55 млрд. евро, което е 8,2 на сто от общия размер от всички за периода. Страната е на 3-о място след Холандия и Австрия. По данни на Българската агенция за инвестиции Гърция е в челните места в търговията, финансовото посредничество и недвижимото имущество. Сред 100-те най-големи чуждестранни инвеститори 3 са гръцки - “Виохалко” с компаниите си “София мед” и “Стомана индъстри”, “Хеленик петролиум” с българската си фирма “Еко-Елда България” и “Брюинвест” със “Загорка”. 133,4% ръст отчита търговското ни салдо с Гърция през първите 3 месеца на тази година, показват данните на икономическото министерство.Износът към Гърция за първото тримесечие на 2015 г. се увеличава с 13,4%, а вносът - едва с 1,9 на сто. Това е на фона на миналата година, когато има спад на износа с 4,2 на сто и на вноса с 6,9 на сто. Гърция е на 5-о място в износа ни (с дял от 6,6 на сто) след Германия, Русия, Италия, Румъния, Турция и Испания. От стоките, които изнасяме, на първо място е токът. За първите 3 месеца на годината сме продали на гърците електроенергия за 20,4 млн. евро, а за цялата минала година - за 77 млн. евро. На второ място е износът на пшеница и смес от пшеница и ръж. На трето място са изделия на шивашката промишленост, което се обяснява и с работата на ишлеме. Внасяме от Гърция нефтени масла, те заемат 11,73% от целия внос, отпадъци от мед - 3,33 на сто, полимери - 3,26 на сто.
Източник: 24 часа (01.07.2015)

Половин милион лева глоба за незаконен добив на въглища До половин милион лева може да достигне глобата за незаконен добив на въглища, съобщиха от енергийното министерство. От ведомството заедно с екипи на още две министерства – на околната среда и земеделието – провериха вчера два сигнала за незаконен добив на въглища край Перник. „Виждаме, че много малко са новите изработки, но продължаваме да контролираме района, защото има потенциал да бъде осъществен незаконен добив”, обясни зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков. Той допълни, че са открили дупки за незаконен добив на територията на концесионери. „Ще ги уведомим, че те трябва да бъдат запълнени с техни средства. Това, което установяваме на място, е цялото добито количество, опаковано в чували и се свързваме с инспектората на община Перник, а те го извозват и го дават на граждани в неравностойно положение”, каза още Станков. Той уточни, че за първо нарушение санкцията е между 50 и 100 000 лева, а за второ достига до половин милион лева. Той обяви, че при последната проверка в региона са установени 10 физически лица и една фирма, които са извършвали незаконен добив и са написани актове.
Източник: Новинар (01.07.2015)

X2 на Мик Дейвис води преговори за закупуване на активи на Rio Tinto в Австралия Мик Дейвис, бивш ръководител на Xstrata, води "сериозни" разговори с Rio Tinto във връзка с негова оферта на стойност милиарди долари за закупуване на някои от австралийските активи за въглища на добивния гигант. Продажба на активите за топлинни въглища на Rio в Нов Южен Уелс ще бъде най-голямата продажбата на миньора под ръководството на Сам Уолш, главен изпълнителен директор през последните две години и половина. Подобен ход ще отбележи значително преструктуриране на Rio, която приключва инвестициите си в топлинни въглища за ТЕЦ-е. Дейвис ловува за първото си значително придобиване, след старта на инвестиционния си фонд X2 Resources, за който набра 5.6 млрд. долара от инвеститори и получи значителен заем от най-малко една водеща банка. Според запознат с преговорите са "разумно сериозни, но на ранен етап… има разумно стабилен интерес и от двете страни". Разговорите биха могли да обхванат активи за металургични въглища на Rio в Куинсланд. (FT)
Източник: Други (02.07.2015)

Посланици от три контенента на гости в "Асарел-Медет" Трима посланици и двама търговски съветници посетиха "Асарел-Медет" АД. Председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков и изпълнителният директор инж. Делчо Николов представиха предприятието пред амбасадорите на Испания Хосе Луис Тапиа, на Аржентина Гийермо Салвадор Асрак и на Индонезия Бунян Саптомо. В делегацията участваха още и търговско-икономически съветници на мисиите на Белгия и Испания у нас. Дипломатите се запознаха с историята и постиженията на "Асарел-Медет" АД, като разгледаха фирмената експозиция и атрактивните експонати на стари минни машини в предприятието. Гостите посетиха диспечерната площадка за автоматизирано управление на рудник "Асарел", Инсталацията за екстракция и електролиза на катодна мед и изцяло модернизираното наскоро флотационно отделение на Обогатителната фабрика. Делегацията посети и и музейния комплекс със залата трезор на Панагюрското златно съкровище. В Панагюрище в разговорите с гостите се включиха шефът на Общинския съвет Станимир Велчев и зам.-кметът на общината Георги Павлов.
Източник: Стандарт (03.07.2015)

Schnitzer Steel вижда подобрена производителност навсякъде през третото тримесечие Schnitzer Steel Industries Inc., базирана в Портланд, Орегон, съобщи финансовите си резултати за фискалното трето тримесечие на 2015 година до 31 май 2015 г. От компанията твърдят, че резултатите отразяват ползи от инициативите за намаляване на разходите и подобряване а производителността, обявени в началото на април, които са довели до подобрено оперативно представяне във всички бизнес единици. Тамара Лундгрен, президент и главен изпълнителен директор, заяви: "Нашата способност за широк кръг икономии на разходите и инициативи за производителността допринасят за подобрените финансови резултати през третото тримесечие. Очакваме ползите от тези инициативи, в съчетание с по-стабилните пазарни условия, да предоставят стимул за по-нататъшни подобрения в нашата работа. В допълнение, очакваме да приключи консолидацията на бизнеса ни с авточасти и метали за рециклиране през четвъртото тримесечие, което да създаде възможност за по-нататъшни търговски и оперативни синергии." В сравнение с второто тримесечие на финансовата 2015 г., обемите цветни метали на компанията се увеличиха с 29%, а черните - с 21%. (Recycling Today)
Източник: Други (03.07.2015)

Индия: Стоманодобивните компании продават активи, предоговарят кредити за намаляване на дълговете Индийските стоманодобивни компании прибягват до продажба на активи, рефинансиране на местни заеми с доларови заеми и предоговарят заеми от схемата 5/25 на Резервната банка на Индия за контрол на спираловидния им дълг. В свой доклад за финансовата стабилност Резервната банка на Индия предупреди, че стоманодобивните предприятия няма да могат да обслужват дълговете си, след като инфраструктурният сектор се мъчи с изостанали и забавени проекти. Банките се притесняват за над 30 трлн. рупии в стоманодобивния сектор, като топ 10 компании дтължат по-голямата част от кредитите. Пет от най-големите 10 стоманодобивни компании от частния сектор са подложени на силен стрес. Ръководителите им казват, че вече предприемат стъпки за намаляване на дълговете и планират да продадат повече активи през фискалната 2016 г. "Стоманодобивните компании минава през най-лошото, освен ако не продават активи, за тях няма да е възможно да си изплащат заемите", каза главният финансов директор на голяма стоманена компания. (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (06.07.2015)

Производителите на ферохром искат удължаване на лицензите за хромитна мина до 2020 г. Производителите на ферохром в Ориса, Индия, обжалват за удължаване валидността на лицензите за добив на хромитна руда до 31 март 2020 г. Те се борят с остър недостиг на руда, поради спад в производството и спиране на доставките на хромови руси и концентрати. Лизинговите договори, държани от Misrilal Mines и B C Mohanty приключват, а Tata Steel работи при изчерпан капацитет, поради несигурността на статута на лиценза си. Делегация на производителите на ферохром, водена от Индийската търговска камара (ICC) се обърна към главния секретар на щата, Г. Ц. Пати, и го уведоми за суровинната криза, пред която са изправени. По време на срещата, те подчертаха, че запазването на мините незатворени, докато се реши проблема с лицензите им, ще реши проблема със спирането на доставките на хромова руда за много производители без собствени мини. (Business Standard)
Източник: Други (09.07.2015)

Mabey Bridge Chepstow ще затвори и ще освободи 125 души след "изчерпване на всички възможности" Mabey Bridge планира да закрие своето подразделение за възобновяемите енергийни източници в Чепстоу със загубата на 125 работни места. Говорител на фирмата каза, че са правени изчерпателни опити за продажба на предприятието за възобновяемите енергийни източници от декември миналата година. Mabey Bridge е бил в контакт с над 50 компании от Великобритания и чужбина, с интерес от редица от тях и изключителните разговори с една организация през последните три месеца. Говорител заяви: "Стана ясно в края на миналата седмица, че сделката няма да стигне до успешен край. Вярваме, че сме изчерпали всички налични възможности от декември насам. "В резултат на това по-рано нашите служители бяха информирани, че ще се проведат консултации с тези, засегнати от предложеното закриване. Продължаваме да зачитаме съществуващите си задължения към клиенти и доставчици, които се очаква да бъдат завършени до края на финансовата година през септември 2015 г." (Wales
Източник: Други (09.07.2015)

Индия изпреварва САЩ като трети по големина производител на стомана Индия изпревари САЩ като третият най-голям производител на стомана в света и иска да стигне 300 млн. тона (MT) в следващите 10 години, заяви министърът от Съюза за стомана и добив. "Досега Индия беше 4-ти по големина производител след Китай, Япония и САЩ. Въпреки това, през първите пет месеца на тази календарна година, Индия зае трета позиция в световното производство на стомана", заяви Томар. Той заяви, че индийската металургия нараства с доста добро темпо и през миналата година ръстът в производството на сурова стомана в Индия беше над 8%. Индийската металургия вече е в режим на експанзия. По-старите предприятия се модернизират и разширяват. Новите също идват с най-съвременните технологии. Той заяви, че наскоро премиерът Нарендра Моди е обявил, че големите пещи от 4160 кубически метър, инсталирани в стоманодобивния завод IISCO на SAIL в Бурнпур и няколко доменни пещи за около 4000 кубически метър са с параметри за ефективност от световна класа. (Икономически Times)
Източник: Други (10.07.2015)

Металургия: Външни пазари и вътрешни проблеми Продължаващият спад в цените на металите на световните пазари, все още слабото възстановяване на икономиките по света, съответно по-малкото външно търсене и най-вече неяснотите по отношение на енергийната политика на правителството – изминалата 2014 г. беше предизвикателна за компаниите от металургичния сектор и това си личи и по финансовите им резултати. С малки изключения картината в сектора остава по-скоро на спад, но все пак не липсват и позитивни сигнали. Отслабването на еврото спрямо долара през последните месеци подпомага конкурентоспособността на експортно ориентираните компании на доларовите пазари и им дава шанс да потърсят нови дестинации извън ЕС – процес, който от известно време е в ход. Завършените през последните няколко години нови инвестиции в сектора – в разширяване и модернизиране на производството, също ще допринесат за по-добрите резултати в бъдеще. За по-ясните перспективи помага и постигнатата политическа стабилност в страната. Основният фактор, който ще определя развитието на сектора през 2015 г., обаче остава извън влиянието на компаниите в него. "Годината ще зависи от енергетиката", категорична е Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Енергоемките производства в сектора са силно зависими от цената на електроенергията и на газа, а те от години са сред най-високите в Европа, което подкопава конкурентоспособността на българските компании. Овладяване на спада На фона на отчетеното свиване с 12% през 2013 г. през 2014 г. приходите на компаниите от топ 10 намаляват с доста по-умерените 4%. Посоката обаче остава негативна, а резултатът е по-слаб и от постигнатото през 2011 г. Рентабилността в топ 10 обаче е малко по-висока спрямо година по-рано – 2.11% при 1.68% за 2013 г. Общата статистика за сектора дори показва ръстове в производството и в реализираните обеми. По данни на БАМИ през изминалата година производството в черната металургия се е повишило със 7% спрямо 2013 г., а увеличението в обема на продадената продукция е с 8%. При цветната металургия също има ръст на производството, макар и с доста по-умерени темпове – общото повишение в сегмента спрямо 2013 г. е с 1.6%. "Въпреки нестабилната политическа обстановка, която неминуемо се отрази и на бизнес средата, металургията отчете по-високо производство спрямо предходната година, което се дължи основно на факта, че секторът е предимно експортно ориентиран – близо 80-90% от продукцията са за външни пазари", обяснява Паунова. Най-същественото предизвикателство обаче остава липсата на ясна и последователна енергийна политика на правителството. "Енергетиката е препъникамъкът засега, тъй като не е ясно как ще се развива и дали ще осигури конкурентни цени за развитието на металургичния сектор", обобщава картината Политими Паунова, като изтъква, че при някои производства енергията формира до 40% от общите разходи. Традиционният лидер Неизменният лидер в класацията от години с голяма преднина в челото на подреждането остава медодобивният завод в Пирдоп "Аурубис България". Предприятието, което е част от групата на втория по големина в света производител на мед – германската Aurubis, за втора поредна година отчита свиване на приходите си, макар и през 2014 г. спадът да е по-умерен в сравнение с година по-рано. "През 2014 г. приходите ни в номинално измерение се понижават заради по-ниските цени на металите в сравнение с 2013 г., въпреки че обемът на производството се е увеличил", обяснява изпълнителният директор на компанията Тим Курт. Прогнозите за настоящата година обаче са оптимистични. Пониженията на цените на повечето метали на международните борси са в основата на свиващите се приходи и на други от компаниите в топ 10. Мащабна модернизация През 2014 г. приключи и най-голямата инвестиция в цветната металургия за последните години – пловдивският Комбинат за цветни метали (КЦМ) завърши изграждането на двата си нови завода за производство на олово и за цинк, в които са вложени общо 262 млн. лв. Плановете предвиждат инвестиране и на още 150 млн. лв. до 2017 г., част от които ще бъдат насочени към инсталация за очистване на разтворите от цинковото производство.
Източник: Капитал (13.07.2015)

Стоманодобивен завод на Outokumpu затваря в Бохум На 23 юни затвори завода в Бохум, собственост на финландския гигант Outokumpu, поредното затваряне сред веднъж многобройните промишлени обекти в Рурската област. Наскоро, Salzgitter Group обяви решение за затваряне Hoesch sheet steelworks (HSP) в Дортмунд. Подобно на HSP, бохумският завод е на над 100 години. Той беше собственост на ThyssenKrupp до 2012/13, когато финландската група Outokumpu, най-големият производител на неръждаема стомана в света, изкупи цялото подразделение за неръждаема стомана на ThyssenKrupp, включително завода в Бохум. Каквото е останало от работната ръка в завода, състояща се от около 230 служители, са били уволнени в по-голямата си част. Осемдесет служители са освободени като ранно пенсиониране; 40 други, включително много стажанти, са освободени, без по-нататъшна подкрепа. Останалите около 120 работници изваждат от експлоатация съоръжението, преди те също да бъдат освободени. (World Socialist Web Site)
Източник: Други (13.07.2015)

Hyundai Steel представи нова визия за увеличаване на продажбите с 10 трлн. вона до 10 години Hyundai Steel, която се превърна в мега стоманена компания с активи от 31 трлн. вона (27.14 млрд. долара) и продажби от 20 трлн. вона (17.51 млрд. долара), след сливането с Hyundai Hysco на 1 юли, заяви, че ще увеличи продажбите си до 26 трлн. вона (22.77 млрд. долара) до 2020 г. и 31 трлн. вона (27.14 млрд. долара) до 2025 г. чрез навлизане в специфичен пазар на стомана и разширяване производството в чужбина. В допълнение, компанията има планове да разшири дейността си извън сектора за стомана, за да се превърне в "суровинна бизнес компания, създаваща стойност." Hyundai Steel планира да увеличи продажбите си с 30% през следващите 5 години и 10 трлн. вона (8.76 млрд. долара) в рамките на едно десетилетие. По-конкретно, тя ще даде тласък на продажбите с 15 трлн. вона (1.31 млрд. долара) в сектора със специална стомана, 2.5 трлн. вона (2.19 млрд. долара) в производствени съоръжения в чужбина и задгранични центрове за обработка на стомана, 1 трлн. вона (875.58 млн. долара) в намаляване на теглото и 1.5 трлн. вона (1.31 млрд. долара) в нови продукти и разширяване на пазара. (Business Korea)
Източник: Други (16.07.2015)

Южна Австралия: излиза от тъмното Икономиката на Южна Австралия изостана от останалата част от страната, но процъфтяващият минен сектор на държавата е причина за оптимизъм. Въпреки предизвикателствата идващи от спада на суровините, производството работи на пълни обороти през последните години, отчасти благодарение на правителствените стимули и подобните на Olympic Dam и урановата сделка на премиера на страната Тони Абот с Индия - предлагат повече възможности за растеж в бъдеще. За икономиката на Южна Австралия добрите новини не бяха много. Щатът, който обхваща някои от най-сухите и слабонаселени региони на Австралия, икономически изостава от останалата част на страната в продължение на десетилетия, с ръст особено затруднен от колапса на Държавната банка през 1991 г. Южна Австралия все още се бори с втория най-нисък БВП на глава от населението в страната, а застоя на пазара на жилища, спада в автомобилното производство и корабостроенето допълнително увеличават икономическите проблеми на щата. (Mining Technology)
Източник: Други (16.07.2015)

Мексико планира нови антидъмпингови мита за стоманените тръби Мексико обяви на 14 юли, че е приключила предварителното антидъмпингово разследване на вноса на някои видове въглестоманени тръби от фирми в САЩ, Испания и Индия. Разследването започна след оплаквания от мексиканските производители, че прави или надлъжно спирални въглеродни стоманени тръби влизат мексиканския пазар под пазарните цени - практика известен като “дъмпинг". Разследването обхваща периода от 1 април 2011 г. до 31 март 2014 г. Разследването определя дъмпингов марж от 56.44% за компании, базирани в САЩ. За фирми в Испания, дъмпинговите маржове бяха установени между 5.15% и 73%, както и марж от 55.28% за износителите в Индия. Мексиканското правителство заяви, че вносът от САЩ, Испания и Индия се е увеличил с 13128% през периода на разследване. До края на периода, вносът от тези страни представляват 81% от целия внос на тези продукти. (Tax-News)
Източник: Други (17.07.2015)

Китайските стоманодобивни предприятия усещат свиване на маржовете "Рекордно ниска" не е точно фраза, която искате да чуете по време на обсъждането на темата за рентабилност. Но това е мрачната действителност за стоманодобивните предприятия в Китай след като маржовете бяха смачкани на фона на спад в търсенето, а анализаторите очакват още удари за горещо валцуваните рулони (HRC). Но спадът се усеща извън границите на Китай като производителите на желязна руда в Австралия и Бразилия издържат близо десетилетие на ниските цени като твърде много доставки се сблъскват с отслабеното търсене на нерентабилните заводи за стомана в Китай. Плачевното състоянието на металургията в Китай се подчертава и от скорошно проучване сред 163 предприятия от консултантската Mysteel, което показа че процентът на рентабилните заводи е спаднал от 60% през април до само 4%. Точно така, само на 4%. (Barron's)
Източник: Други (20.07.2015)

Динозаврите на соца: Петко Ангелов измъкна “Антон Иванов” от Валентин Захариев Още един гигант от империята на фалиралия метален магнат Валентин Захариев влезе в списъка на погребаните от него печеливши в миналото предприятия. След "Кремиковци", "Горубсо Мадан", "Горубсо Рудозем", Оловно-цинковия комплекс /ОЦК/; в Кърджали и др. затрити емблематични родни компании, в историята отиде и бившият машиностроителен завод "Антон Иванов" в Пловдив. Макар че в приватизираното от Захариев дружество на ул. "Кукленско шосе" 11, преименувано през годините на МТА и "Фин Тех Маш", отдавна няма живот, търговската му дейност официално е прекратена на 29 април 2015 г. Това е видно от решение №254 на Пловдивски окръжен съд, с което фирмата е обявена и в ликвидация. На заключената входна врата още стоят залепени и вече пожълтели неполучени от Валентин Захариев няколко уведомления за връчване на съдебни призовки по различни граждански дела. Справка в системата за фирмено разузнаване ДАКСИ показва, че през 2011 г. там са работели 130 човека, а през март 2014 г. е само един. Масивите на портала показват също, че освен многобройните задължения към служители и доставчици, борчовете на "Фин Тех Маш" ЕАД към НАП са в размер на 2 728 468 лв. След серия дела, заведени от банка и други кредитори, и два опита за продажба на активи чрез частен съдебен изпълнител, ипотекираният имот от над 90 декара, включващ седеметажната административна сграда, многобройните работни халета и прилежащата площ, вече имат нов собственик. Това е пловдивският транспортен предприемач Петко Ангелов. Репортер на „Марица“ не успя да се свърже с него, но видя какво е предприето там. В момента кипи усилен ремонт. Едното от халетата е реставрирано и в него се произвеждат машини за рязане на хляб - една от дейностите на Ангелов. Работници обясниха, че машините се продавали в страната, но имало износ и за Русия, Македония и Беларус. Те са оптимисти, че след година мястото, голяма част от което сега е като бомбардирано, ще бъде изцяло подновено. Началото Архивите сочат, че машиностроителният завод "Антон Иванов" е създаден през 1948 г. като обединение на няколко местни индустриални предприятия. Основната му дейност е производство на машини и резервни части за тях. През 70-те и 80-те години на миналия век е оборудван с модерна техника. Специализира се в направата на резервни части за трактори и товарни автомобили, голяма част от която върви за износ. Със смяната на режима през 1990 г. се регистрира като държавна фирма "Мотори, техника и агрикултура" - МТА, а пет години по-късно се преобразува в еднолично акционерно дружество ЕАД. За кратко от печелившо, предприятието се сгромолясва на дъното. Приватизацията През май 2002 г. Агенцията за приватизация обявява публичен търг с явно наддаване за продажбата на 90 % от капитала му, с начална тръжна цена от 3 700 000 лв. За него е била готова да играе и пловдивска фирма. Малко преди внасяне на тръжната документация обаче собственикът бил посъветван да се откаже. Това и направил, след като разбрал, че апетити към завода имал човек на Александър Томов. Така при разчистен път дружеството се купува за 1.85 млн. лв. от приближения му Валентин Захариев чрез дружеството си "Интертръст Холдинг" - София, в който участват и синовете му Кирил и Петър. При сделката те придобиват 90 процента от акциите на МТА. Скоро след това те преименуват МТА на "Фин Тех Маш". Останалите 10 процента се държат от "Еф Екс Студио"ООД. То е на Ивайло Коевски и двамата му синове Никола и Тодор. Ивайло Коевски е брат на Димитър Коевски, който бе шеф на Агенция "Пътища" в кабинета на Иван Костов. По време на покупката предприятието не работи, но впоследствие дейността му е възобновена. Основното му производство се фокусира върху машини за "Горубсо - Мадан" и ОЦК. След като Захариев губи контрола върху тях, замира и дейността на "Фин Тех Маш", а всички работници са съкратени. Дъното Според последния обявен финансов отчет на "Фин Тех Маш", към 31.12.2010 г. , вземанията му възлизат на 6 147 хил. лв. Същите са нараснали с 651 хил. лв. за сметка на вземанията от свързани лица, които са увеличени със 755 хил. лв. Към 31 декември 2009 г. дружеството отчита натрупана загуба в размер на 121 хил. лв. Същата година са реализирани приходи в размер на 5 363 хил. лв. Размерът на приходите от продажби е намалял почти два пъти спрямо 2008 г. В доклада от независимия одитор се посочва, че има тенденция на нарастване на вземанията, което се отразява негативно върху дружеството и трябва спешно да се изготви програма за техните погасявания. Това обаче не се случва и банка, в която е ипотекирано предприятието срещу няколко милиона лева, си го взема и предприема разпродажба. В момента "Интертръст холдинг" е в несъстоятелност. Постановена е обща забрана и запор върху имуществото на дружеството. Всъщност съдбата му вече е без значение. Важното е, че руината, в която е превърнат бившият МЗ „Антон Иванов“, скоро ще възкръсне, макар и с друга дейност Звярът на разрухата Болезнено е изживял фалита и сегашния плачевен вид на машиностроителния завод „Антон Иванов“ един от бившите му работници - Атанас Василев. Ето потресаващата му изповед, публикувана преди три години в седмично партийно издание. „Неусетно стигнах мястото, където някога беше завод “Антон Иванов“. Машиностроителен завод, с голям леярен цех. Той беше първото в Пловдив по-голямо предприятие, в което през 1947 г. влязоха няколко малки частни работилнички със стари схлупени сгради. По време на социализма прерасна в голям завод и реши редица социални проблеми, свързани с безработицата, тежко и срамно наследство на монархо-фашистка капиталистическа България. И сега аз видях завода в руини, с разрушени сгради, потънал в отпадъци и буренясал. Същата картина, каквато се среща във всеки град на, уви, умираща България. От мрачната и тъжна гледка сърцето ми се сви... Тръгнах натам, където някога беше леярният цех. Провирах се през купища натрошени тухли, пръст и подивели храсталаци. А някога тук кипеше живот. С благороден труд се съревноваваха работническите колективи и младежките бригади в леярния и в механичните цехове. Аз прекрачих портала на този завод, когато нямах още навършени 16 години. Започнах като чирак в моделното отделение на леярния цех. Учех занаят и за моделчик, и за стругар. Отидох войник и след казармата пак се върнах на работното си място. Достигнах в двата занаята до пети разред. И с гордост мога да кажа, че тук получих своята класова работническа закалка. А сега стоя втренчен в руините, в купищата изгнили дъски, изпочупени керемиди и тухли, пластмасови и стъклени боклуци. И със скръб разбрах, че тук е погребано жестоко и безвъзвратно не само моето юношество, не само моята лъчезарна младост, не само моите чувства и трепетите на първата ми любов. Тук сякаш бе погребано бъдещето на България... Разрових с пръчка в старата леярска пръст. Открих вкаменени парчета лава от леярните вагрянки, докато леярите са изливали с ръчните си кофи-черпаци отливки в касите с пръст. Заприлича ми на някакъв причудлив звяр. Помислих си, че това може би е звярът на разрухата. Мисля, че така ще го разпознаят всички, които обичат България и се борят за нея“. /Марица.бг
Източник: Марица (20.07.2015)

Истинско нашествие на гръцки компании се наблюдава в България в последните седмици. „Отбелязваме значително повишение на новите фирми с гръцки собственици. Това са главно предприемачи, които осъществяват търговия в чужбина. Идват в България, защото сметките им в гръцките банки са блокирани и защото тук е данъчен рай. Най-често се регистрират дружества с ограничена отговорност - ООД.“, обясни Борис Харизанов, съсобственик в базираната в Петрич компания „Балкан бизнес хелп“. Дружеството оказва правна помощ на чужденци, решили да започнат бизнес у нас. В неделя президентът на Гръцката търговска конфедерация Василиос Коркидис заяви пред местната телевизия „Скай“, че 60 000 гръцки фирми са изявили намерение да преместят бизнеса си в България. Причина за фирмената миграция са наложените от края на юни капиталови ограничения в Гърция и неспособността на местното правителство да се справи със спешните проблеми на бизнеса, обясни Коркидис. Възможно е част от наплива да е от големи гръцки фирми заради новия данък, който правителството на Ципрас планира да въведе за компании с годишна печалба над 500 000 евро. Идеята е най-успешните дружества да бъдат обложени с допълнителни 12% над стандартния данък печалба от 26%. Банките в Атина бяха затворени на 29 юни. Вчера те отвориха врати, но все още остават редица ограничения. От няколко български кредитни институции съобщиха за „Преса“, че продължават да са блокирани междубанковите преводи от Гърция към чужди държави, включително и към нашата страна. Това е голям проблем за търговията. Ако българска фирма изнася продукция за Гърция, в момента контрагентите му най-вероятно са със замразени сметки и той не може да си получи парите навреме. Гърция е основен търговски партньор на България. За 2014 г. сме изнесли продукция за 2,9 млрд. лв., а сме внесли за 2,6 млрд. лв. Експортът ни се състои предимно от електроенергия, текстил, метални изделия, зърно, млечни продукти, стъкларски изделия. Представителят на СИРИЗА Никос Филис обаче коментира, че се съмнява в твърденията на Коркидис. „В момента приоритет са нашите граждани“, каза Филис. Привлякохме 3,6 млрд. евро инвестиции От 1996 до 2014 г. гръцките инвестиции в България са 3,6 млрд. евро. По-големи вложения има само от Холандия и Австрия. Трябва да се има предвид обаче, че инвестициите от Холандия са на фирми от цял свят, които избират западната държава заради данъчните облекчения. „Виохалко“ е сред най-големите инвеститори у нас. Компанията притежава металообработващото предприятие „София мед“, завода „Стомана индъстри“, както и фабрика за ПВЦ системи. Други представители на едрия гръцки бизнес в страната са „Хеленик петролиум“, която притежава веригата за горива „Еко“. Гръцките банки също са активни у нас - това са ОББ, „Пиреос“ и Юробанк (Пощенска банка), която обяви преди дни, че купува клона на Алфа банк в България.
Източник: Преса (21.07.2015)

Над 1 000 работни места Evraz в риск Evraz Highveld Steel and Vanadium пусна на служителите си обявления за преструктуриране, което може да доведе до орязване на над 1000 работни места, тъй като компанията поставя своите операции в режим на хибернация, надявайки се на подем на пазара. Evraz заяви, че ще се преструктурират и ще съкрати операциите си и, когато пазарните условия се подобрят и се получи адекватно финансиране, ще възобнови операциите си ограничено. Компанията потвърди, че е получила редица оферти от лица, желаещи да инвестират в дружеството. Бъдещите кандидати са задължени да предоставят необходимите гаранции до понеделник, за да се пристъпи към следващия етап от процеса. Жан Бургер, главният изпълнителен директор на Evraz, заяви, че компанията ще се задържи няколко месеца, но най-голямото безпокойство е липсата на търсене на нейните продукти от стомана, след като клиентите ? са се запасили достатъчно със стомана. Основният проблем е вноса от Китай. Китай произвежда 800 млн. тона стомана със значително намален темп на потребление. Също така производството в Китай се субсидира. (Business Report)
Източник: Други (22.07.2015)

Rio Tinto понижава очакванията си за желязната руда за 2015 г. Добивният гигант Rio Tinto сви своите насоки за желязната руда през 2015, свивайки износа от 350 млн. на 340 млн. тона, поради метеорологични условия. Англо-австралийската компания заяви, че "нетипично лошото време" е виновно за намалението и очаква да достави по-малко желязна руда, отколкото първоначално се смяташе от мините си в северозападната част на Австралия тази година. "Тежките дъждове затрудниха транспорта, което доведе до загуби в производството и отрази [относно] способността за доставка на планираното [до пристанището]," обявиха от компанията. "Около 7 млн. тона капацитет за доставки е загубен директно в пристанищата поради необичайно тежките климатични условия." Въпреки намалението, Rio дои 79.7 млн. тона желязна руда и изнесе 81.4 млн. тона през тримесечието до юни. Rio Tinto обяви, че крайната цел е да добив 360 млн. тона за годината от регион Пилбара в Западна Австралия, което може да се случи по-рано от планираното. От компанията добавиха, че разширяването на инфраструктурата за улесняване на увеличения капацитет в Пилбара вече е завършено. (Mining Global)
Източник: Други (23.07.2015)

ArcelorMittal планира завод за биоетанол от металургични отпадъци ArcelorMittal ще си сътрудничи с LanzaTech, компания за рециклиране на въглеродни продукти, и Primetals Technologies, водещ доставчик на технологии и услуги за сектора с чугун и стомана, за да създаде първото по рода си търговско производствено съоръжение в Европа за биоетанол от отпадъчни газове, получени по време на процеса на производство на стомана. Полученият биоетанол ще се използва предимно в смесването на бензин, но може да бъде допълнително обработен за други продукти, например за реактивно гориво. Проектът за 47 хил. тона етанол годишно, достатъчно за захранване на половин милион автомобили с бензин смесен с етанол, ще покаже добавената стойност на рециклираните отпадъчни потоци, не само чрез намаляване на емисиите при източника, като по този начин намали пряко въглеродния отпечатък на ArcelorMittal, но и за запазване на изкопаемите горива чрез производство на стокови химикали и горива, които иначе биха били добити от нефт. (Business Standard)
Източник: Други (24.07.2015)

Essar получава 60 млн. долара от правителства Новината беше обявена като най-голямото съвместно финансиране в Северно Онтарио от десетилетия и може да бъде първото по рода си след Втората световна война. Също така е обявено от мениджърите на Essar Steel Algoma като инвестиция, която ще въведе производителя на стомана в следващия век, ще увеличи производството и конкурентоспособност на световните пазари, както и ще създаде работни места. За над една година планиране и преговори, федералните и регионални правителства се обединиха, за да осигурят на Essar Steel Algoma 60 млн. долара за нейния план за модернизация на стойност 240 млн. долара. Парите включват безлихвен заем от 30 млн. долара от Advanced Manufacturing Fund на федералното правителство и субсидия от 30 млн. долара от Северното министерство на развитието и мините и Northern Ontario Heritage Fund Corp. Компанията разполага с 10 години, за да изплати заема на провинцията. Парите ще бъдат използвани за три проекта, дефинирани в плана за оптимизация и разширяване на завода, заяви Каян Гош, главен изпълнителен директор на Essar Steel Algoma. (Sault Star)
Източник: Други (27.07.2015)

Стоманодобивните компании очакват печалби от орязването на продукцията Пекин ще приеме специален план за контрол на качеството на въздуха като временно затвори предприятия за военния парад в чест на 70-годишнината от победата във Втората световна война, която ще има положителен ефект върху цените на стоманата. Някои стоманодобивни предприятия, базирани в места като Хандан и Тангшан в провинция Хъбей, и Тайюан в провинция Шанси вече са получили предизвестие с молба да намалят или спрат производство по време на честването, което ще се проведе на 3 септември. Около 30% от стоманодобивния капацитет ще бъде намален от края на август до началото на септември, а от края на септември до националния празник в Китай (от 1 до 7 октомври), всички стоманодобивни предприятия, разположени в рамките на 100 км. от Пекин ще бъдат напълно затвори. Китайската средна дневна производителност на необработена стомана се сви допълнително през юли като намаляващите печалби накараха местните заводи да правят основни ремонти и да намалят продукцията, което доведе до умерено повишение на цените. (China Daily)
Източник: Други (29.07.2015)

Проверяват кариерите в Ивайловград Окръжната прокуратура в Хасково започва щателни проверки на кариерите край Ивайловград. Държавното обвинение се самосезира след телевизионен репортаж, в който бе разкрито, че в региона се добива незаконно скалнооблицовъчен материал без предоставени концесии и без промяна в статута на земите, в които се експлоатират кариерите. Ще бъде извършена проверка за спазването на изискванията в Закона за подземните богатства и Закона за опазване на земеделските земи. Инспекторите ще нищят дали кметът на общината осъществява контрол върху кариерите, какъв е броят на нарушенията и колко са кариерите в земеделски земи с променено предназначение за неземеделски нужди. Проверката ще приключи до 1 септември тази година
Източник: Новинар (30.07.2015)

Южнокорейски фирми са изправени пред антидъмпингови дела в САЩ Стоманодобивни южнокорейски компании са дадени на съд от американски конкуренти за антидъмпингови искове. AK Steel и четири други големи производители на стомана в САЩ, са подали антидъмпингови искове и такива за изравнителни мита срещу Южна Корея и седем други страни, според Международната търговска асоциация на Корея. Исковете, подадени от Комисията за международна търговия на САЩ и Министерството на търговията, твърдят, че несправедливо внесените стоманени продукти са в ущърб на бизнеса, и че черната металургия от осемте страни получава значителни субсидии от съответните правителства. Исковете също призовават за антидъмпингови мита, вариращи между 93.32% и 176.13%, за фирмите от страните. Студено валцуваните стоманени плочи се използват за автомобили и електроуреди. POSCO и Hyundai Hysco са сред цитираните износители на стоманени стоките. Все още не е взето решение кои от фирмите ще бъдат обект на разследване. (Yonhap)
Източник: Други (30.07.2015)

US Steel с голяма загуба, но смята, че най-лошото е минало Според US Steel най-лошото от глобалната стоманена буря може да е минало, но все още има "значителни" предизвикателства пред местната металургия и сектора за добив на желязна руда в Минесота. Компанията отчете загуба от 261 млн. долара през второто тримесечие, или 1.79 долара на акция, в сравнение със загуба от 18 млн. долара за същия период през 2014 г., като производството и продажбите на стомана са намалели, често заради вносна стомана. Продажбите на US Steel паднаха с 34% през тримесечието до 2.9 млрд. долара, докато доставките са намалели с 23%. Цените на плоските намотки спадат с 10% и тези цехове са работили само на 58% от капацитета си през тримесечието. Компанията обяви, че продължава да се сблъсква с агресивната конкуренция на вносната стомана, която според нея, несправедливо се търгува, и продължават усилията на САЩ за облагане с данъци на продаваната под себестойността си стомана. От американската компания заявиха, че продажбите на стомана за автомобили и камиони остават силни, както и за строителството. (Duluth News Tribune)
Източник: Други (31.07.2015)

ArcelorMittal има нужда от по-добър договор за труда в САЩ ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в света, заяви, че е необходимо да се повишат премиите в областта на здравеопазването за неговите работници и пенсионери в САЩ и да се замрази или намали заплащането за някои наети лица. "Не трябва състоянието на заетостта ни да е по-лошо от на нашите конкуренти", заяви главният изпълнителен директор на ArcelorMittal Лакшми Митал. "Не трябва условията ни да са несправедливи." Например, текущия здравен план не изисква работниците да плащат премии, като в подобните компании служителите правят значителен принос към медицинската си пакет от привилегии, според компанията. Пенсионерите на ArcelorMittal правят сравнително малки плащания в областта на здравеопазването. С краен срок 1 септември за сключване на новият тригодишен трудов договор, Митал е провел четири срещи през тази година с Лео Джерард, председател на съюза United Steelworkers, който представлява около две трети от над 20 хил. американски работници на дружеството , United Steelworkers също договаря новия договор с US Steel Corp. (WSJ)
Източник: Други (03.08.2015)

Печалбата на Алкомет АД към второто тримесечие с лек ръст до 1.205 млн. лв. Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба към второто тримесечие на годината, в размер на 1205 хил. лв. Към март, печалбата бе 1038 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 175 529 хил. лв., което е с 18.27 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 18.49 % спрямо предходния период до 174 190 хил.лв. Нетните приходи от продажби към второто тримесечие на 2015г. са в размер на 174 993 хил.лв. и представляват 99.69% от общите приходи. Спрямо второто тримесечие на 2014 година те се увеличават с 17.92 %. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за II-ро трим. на 2015г. Към 30 юни 2015г. дружеството показва печалба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 0.13лв. Собственият капитал на дружеството към полугодието на 2015г. е 99 500 хил. лв. , като спрямо същия период на 2014г. се е увеличил с 3.42 %.
Източник: Money.bg (05.08.2015)

Индийската KIOCL планира внос на желязна руда от Иран Държавна индийска KIOCL ще внася 1 млн. тона желязна руда от иранската Gol Gohar Mining Company. Първата пратка се очаква следващия месец от базираната в Мангалор компания, което ще изнесе пелети за Иран. "В последни етапи на преговори с Gol Gohar Mining Company сме за внос на около 1 млн. тона желязна руда," заяви президента и управляващ директор на KIOCL - Малай Чатерджи. "Очаква се всичко да бъде формализирано до месец, след което първата пратка може да отнеме още една седмица, за да достигне до пристанище Мангалор", добави той. Gol Gohar ще доставя желязна руда от мината си в провинция Керман. KIOCL очаква да продаде обратно до 2 млн. тона желязна руда на пелети в Иран. Чатерджи заяви, че компанията вече е доставила 50 хил. метрични тона високостепенни пелети и очаква да продаде още 1-2 млн. тона. KIOCL също ще продава пелети на Mobarakeh Steel Company в провинция Исфахан в Иран. Иран произвежда около 22 млн. тона желязна руда на пелети годишно, като Mobarakeh произвежда 7.2 млн. метрични тона продукция и е най-големият стоманодобивен завод и в страната, и в Близкия изток. (Press TV)
Източник: Други (05.08.2015)

Иран търси 29 млрд. долара инвестиции за стоманодобивни и суровинни проекти Иран е привлякъл интерес за инвестиции на стойност 29 млрд. долара от фирми от Европа до Азия, като планира да увеличи производството на стомана 2 пъти до 2025 г. и да увеличи износа, когато международни санкции се вдигнат. Иран, страната с най-големите запаси на природен газ в света, планира проекти, вариращи от стоманодобив, производството на алуминий, до добив на злато и мед, заяви Мехди Карбашян, заместник-министър на промишлеността, добива и търговията на Иран. Немски, френски и холандски делегации посетиха Иран през последните няколко седмици, а двудневен семинар за възможностите за стоманодобив се подготвя за септември на остров Киш в Персийския залив, каза той. Фирмите, които искат да инвестират, не искат да бъдат идентифицирани докато санкции не се отменят, заяви той. Иран има 2.7 млрд. паунда желязна руда, според Карбашян. Очаква се производството на стомана да скочи до 55 млн. тона до 2025 г. от 22 млн. тона тази година. (Bloomberg)
Източник: Други (06.08.2015)

Китайският стоманен град чувства въздействието на регулациите за замърсяването Страхувайки се от слабото търсене и новите правила за замърсяването, някои фирми от най-големия град в Китай за стоманодобив свиха производството или дори затвориха напълно, вдигайки местните цени на стоманата от 20-годишното дъно. Китай наложи по-строги правила за околната среда, за да се справи с тежкото пренасищане със стомана, което натисна цените и голяма част от сектора с осакатяващи дългове. Тангшан, на 200 км източно от Пекин, произвежда повече стомана на година, отколкото Съединените щати, е на фронтовата линия на кампаниите за намаляване на смога и справяне със свръхкапацитета. Градът се е ангажирал да намали годишния си капацитет с 28 млн. тона от 2013 до 2017 г. или с около една пета и стоманодобивните фирми там сега са принудени да преминат към скъпи подобрения. "Има толкова много предприятия, които са принудени да намалят или спрат производството", заяви Джоу Жуния, мениджър продажби в Baifeng Iron and Steel Corporation. Baifeng намали дневното производство на нерафинирана стомана с 40% до 1200 тона през последните месеци, част от годишното намаление с 292 хил. тона. (Reuters)
Източник: Reuters (07.08.2015)

Най-големият износител на желязна руда в Индия възобновява добива след пауза от три години Най-голеният износител на желязна руда в Индия-шатът Goa поднови производство в понеделник след прекъсвване от почти три години и може да достигне опредления от съда лимит от 20 млн. тона още през тази финансова година. Vedanta Ltd, най-голямата частна компания отбеляза възобновяването с тържествено откриване на своята мина, наречена Codli. Това е връщане на пазара на голям в миналото износител, в момент когато цените на желязната руда достигнаха най-никата си точка през юли от едно десетилетие насам. Върховният съд на Индия забрани добива в Goa прес 2012 г. като част от мерките за предотвратяване на незаконното минно дело, като замрази доставки, които се изчисляват на около 50 милиона тона през 2010/11. Той вдигна забраната прес април минлата година, но кпманиите трябваше да изчакат за да получат екологични и редица други разрешителни от правителството. Намиране на купувачи, обаче няма да се окаже толкова лесно като се има предвид колко рязко е намалението на цената поради свръхпредлагането. „Това ще бъде трудна задача да си върнем клиентите, основно в Европа и Япония, "Джоши, вицепрезидент в Vedanta Ltd каза по телефона." Но ние сме си създали ниша, най-вече в Китай. Три китайски завода проявяват интерес към нас. " Главният изпълнителен доректор на компанията Том Албанезе каза, че компанията очаква положителен паричен поток от бизнеса с желязна руда в Гоа, въпреки ниските цени.
Източник: Reuters (10.08.2015)

Износът на стомана забавя икономиката на Китай Китай доставя още повече стомана на световните пазари, докато икономиката й се забавя, което води до понижаване на цените, намалени печалби и повече търговски спорове. Заводите в страната, които произвеждат половината от стоманата в световен мащаб поддържат добивите докато местното търсене намалява, а излишъкът се изнася. Отвъдморските продажбите скочиха с 9,5% до 9,73 милиона тона през юли, най-високото ниво за шест месеца, митническите данни показаха. Износът се увеличи с 27 процента до 62,130 милиона тона през първите седем месеца на годината, най-високият за периода. Китайските заводи са изправени пред спад на вътрешното търсене за първи път от едно поколение, на фона на имотна криза. Търсенето на стомана се очаква ще падне тази и следващата година, за да се разшири първия годишен свиване от 1995 г. насам. Доставките на стомана бяха светъл лъч в данните за търговията на страната, като общия износ на Китай в паднал с 8.3% през миналия месец спрямо година по-рано в доларово изражение. Китайския внос на желязна руда се покачи с 15% през юли до 86,100 милиона тона, най-високото му ниво от декември насам. Покупките са почти без промяна при 539 000 000т през първите седем месеца.
Източник: Други (11.08.2015)

"Южен поток" вдигна вноса на тръби 13 пъти Изграждането на проекта „Южен поток“ у нас е вдигнало вноса на заварени тръби 13 пъти през 2014 г., а общият внос на валцувани черни метали се е увеличил със 130%. Това показва отчетът на Българската асоциация на металургичната индустрия. „Внесените тръби за проекта „Южен поток” са основната причина за общия ръст в потреблението, обясняват от асоциацията. За първи път от началото на кризата може да се говори за ръст както при черната, така и при цветната металургия. В натурални показатели ръстът на стоманодобива е 17%, производството на валцувани черни метали - 7,2%, изделията са се увеличили с 11%, медта - 7,5%, оловото - 2% и проката от цветни метали с 4%. Стойността на произведената продукция от металургията за последната година е 7 млрд. лева. Изнесената продукция е за 6,1 млрд. лева. В черната металургия 77% от продукцията се изнася, в цветната металургия износът представлява 87,5% от общата реализация. Тенденцията от последните седем години да се увеличава използването на местен скрап като ресурс за производство се запазва и през 2014 г. За периода у нас са внесени едва 115,5 хил. тона скрап от чугун, желязо или стомана, при 300 хил. тона през 2007 г. Основният източник на скрап са Румъния и Сърбия. През 2014 година стоманените тръби представляват най-значителния дял от произведените изделия от валцувани черни метали - 61%. Потреблението на стоманени продукти на глава от населението в страната през 2014 год. е 210,8 кг, което е с 53,2 кг повече в сравнение с 2013 год. (ръст от 33,8%). Това е най-високата му стойност за последните 5 години. Общият обем на износа на цветни метали през миналата година е 643 хил. тона.
Източник: Труд (11.08.2015)

Горубсо – Кърджали планира да разработим четири златни рудника в Източните Родопи В момента Горубсо – Кърджали работи само в находище "Чала". Там по годишен план компанията добива 80 000 т руда. Те се преработват в кърджалийската обогатителна фабрика по гравитационен метод на обогатяване и излужване. Горубсо – Кърджали е затворила напълно цикъла от рудника до продукта злато и сребро. Пазарът на компанията е изключително в България, последваща преработка на продукта се извършва в КЦМ - Пловдив. Комапнията работи върху още три инвестиционни намерения за разработване на находища "Китница", "Момчил" и "Надежда". Все е на етап предпроектни проучвания и разработване на проекти. Целта е Горубсо – Кърджали да влезе в процедура на ОВОС. Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле, в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2.9 млн. тона златно-сребърни руди, като годишно ще се добиват 100 хил. тона. Компанията планира преоборудване с машини и съоръжения. За последните пет години във фабриката ни в Кърджали са инвестирани над 10 млн. евро. Инвестирани сa над 2 млн. евро в екологични проекти от собствени средства и банкови кредити.
Източник: Капитал (11.08.2015)

България изнася все повече машини Мед, нефтени масла и автомобилни части са другите най-продавани стоки Добри вести за българската икономика идват от данните за износ за първата половина на 2015 г. - той нараства с 11% общо спрямо същия период на предходната година и достига 22.4 млрд. лв. Най-положителното обаче е, че има тенденция делът в експорта на различни машини, оборудване и превозни средства да нараства както за трети страни, така и към тези в ЕС. Това означава, че добавената стойност на експорта също расте, въпреки че суровините все още представляват основна част от продажбите навън. Разбивка на данните от НСИ показват, че топ 3 на стоките, които сме продали в ЕС през първите пет месеца на годината, са мед и изделия от мед, електрически машини и други машини, котли и апарати. Към трети страни най-много изнасяме различни минерални горива и масла (най-вече нефтени), както и мед, но при тях има спад на годишна база. За сметка на това износът на електрически машини към страни извън ЕС е нараснал с 22.1% през първото полугодие на 2015 г. до 635 млн. лв. Мед и електрически машини за ЕС ЕС остава по-важният пазар за компаниите, като през първите шест месеца на годината експортът към страни от ЕС достига 14.2 млрд. лв., което е ръст от 12.7% спрямо същия период на 2014 г. Подробна разбивка по продадени стоки и по основни търговски партньори за ЕС обаче все още има само до месец май. Те показват, че най-голям дял в износа ни към ЕС заемат медта и изделията от мед. Стойността им достига 1.26 млрд. лв., което е ръст от 39% на годишна база. От тях над 700 млн. лв. е износът на нерафинирана мед и аноди от мед за електролитно рафиниране, а 380 млн. лв. този на рафинирана мед и медни сплави. Тук е ключова ролята на медодобивното предприятие "Аурубис България", който е най-големият производител на медни продукти в Югоизточна Европа. Те обясниха за "Капитал Daily", че медният катод е крайният продукт на компанията и изнасят около 230 хил. тона рафинирана мед годишно, но експортират също и медни аноди към други предприятия в рамките на групата "Аурубис". Над 70% от износа към шестия ни пазар в ЕС, Белгия, е именно на мед и медни изделия. С 20.7% растат продажбите в ЕС на електрически машини и апарати за записване или възпроизвеждане на звук и образ. Така стойността им (1.25 млрд. лв.) почти достига тази на изнесената мед, което е добър сигнал. Най-голям дял в продажбите имат различни прекъсвачи, превключватели, табла и релета, жици и кабели, както и частите за тях. Някои от големите предприятия в страната, които произвеждат електронни машини, кабели и части, са "АББ България", "Интегрейтид микро електроникс България", "Шнайдер електрик България", "Сенсата технолоджис България", "Язаки България", "СЕ Борднетце" и др. Темпът на увеличаването на износа на други машини, котли, апарати е по-нисък - 4.7%, но това е третата група от стоки, чийто експорт към ЕС надхвърля 1 млрд. лв. От тях най-продавани са хладилниците, фризерите, различни двигатели и арматурни артикули за тръбопроводи, котли и вани. "Либхер" е един от основните производители на хладилници и фризери. Добре се представят и компаниите, които експортират велосипеди и автомобилни части. Сред водещите велосипедни компании са "Крос", "Макском", "Лидер 96", "Масктек", "Спринтер", като почти цялата продукция отива за износ. Сред водещите компании, които произвеждат различни автомобилни компоненти или акумулатори, се нареждат "Монтюпе", "Теклас", "Монбат", "Магна" - Раковски, "Интегрейтид микро електроникс България", "Витте България" и др. Спад се вижда само при експорта на трикотажните и плетените облекла, докато този на останалите облекла отбелязва почти нулев ръст. Повече машини и към трети страни Традиционно начело в топ 10 на най-изнасяните стоки към трети страни са минералните горива и масла, по-голямата част от които са нефтени и битуминозни масла. Експортът на нефтените масла обаче се свива с 34.6% на годишна база. Въпреки конфликта между Русия и Украйна обаче експортът на нефтени масла към Украйна расте (до 103 млн. лв. за първата половина на 2015 г.), като започва да приближава нивата си от преди 2014 г. Рафинираната мед и необработените медни сплави са втората най-изнасяна стока. С 22.1% ръст електрическите машини и апарати пък се нареждат на трето място, като отново това са най-вече различни кабели и жици, електронни интегрални схеми, електрически трансформатори и акумулатори. Износът на пшеница също се повишава с двуцифрени темпове. През юли Красимир Давчев, директорът на Национална стокова борса – Пловдив, коментира за "Капитал", че в България има свръхпроизводство на пшеница, като българските производители са в остра конкуренция с другите страни от Черноморския район – Русия, Украйна, Румъния. Това обаче води до спадане на експортните цени.
Източник: Капитал (12.08.2015)

Финансовото министерство вече няма да отговаря за въгледобива Финансовото министерство вече няма да отговаря за въгледобива, рудодобива и уранодобива. От правителството взеха решение за въвеждането на промени в три постановления, с които отпадат тези функции на ведомството и се избягва дублирането им с тези на Министерство на икономиката. "Въпросните постановления касаят преструктурирането на рудодобива и поетапното закриване на неефективни производствени мощности, ликвидирането на последствията от добива и преработката на уранова суровина и техническата ликвидация, консервация и преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива", обясняват от пресцентъра на Министерски съвет (МС). Измененията, приети от кабинета, ще регламентират условията и реда за разпределяне, отчитане и контрол на предоставяните от бюджета средства за дейностите по трите постановления. Целта е да има възможност разпределението на парите за тези дейности да става без да се изисква допълнителна намеса на министъра на финансите. "За 2015 г. е предвидено по бюджета на Министерството на икономиката да се предоставят 10 млн. лева за дейностите. Министърът ги разпределя за изпълнението на програми за техническа ликвидация и консервация на обекти от миннодобивния отрасъл и за саниране на околната среда по търговски дружества от въгледобива, рудодобива и уранодобива", допълват от МС.
Източник: econ.bg (13.08.2015)

Китайските стоманопроизводители намаляват цените В отговор на девалвацията на националната валута китайските производители на стомана са започнали да понижават експортните си цени. Някои малки китайски компании са намалили цената за арматурната стомана с по пет до десет долара за тон. Частна компания от Тъншън – град, известен с металургията си, заявява, че е намалила цената на заготовките си (полуготови продукти от стомана) с 5 долара до 295 долара за тон с доставка франко склад. Китайската металургия и стоманодобив са най-големите в света. Пониженото търсене в страната обаче принуди много производители да изнасят рекордни количества в чужбина. Някои производители реализират и загуби заради този износ. Китай е най-големият производител и потребител на стомана в света, като на страната се пада около половината от общото световно производство. Юанът се обезцени с почти 4% за два дни, тъй като централната банка започна девалвация във вторник, но източници, участващи в процеса на вземане на решения, заявяват, че хора със силни позиции в правителството настояват за по-сериозна намеса. Китайския износ на стоманени продукти възлиза на 9,73 млн. тона през юли - в близост до рекордните 10,29 милиона тона, отчетени през януари. Износът достигна 62,13 млн. тона за периода януари-юли, почти две трети от рекордните 93,78 милиона тона за цялата 2014 г.
Източник: Reuters (13.08.2015)

Браншът ще празнува своя Ден на миньора на 18 август На 18 август 2015 г. ще се проведе Националното честване на Деня на миньора, съобщиха от Българската минно-геоложка камара (БМГК). Програмата включва молебен за здраве в катедрален храм "Св. Неделя", тържествено събрание в "София Хотел Балкан" (Шератон), пресконференция. По време на Тържественото събрание проф. д-р Лъчезар Цоцорков, председател на УС и на БМГК ще изнесе доклад за състоянието на минерално-суровинната индустрия в България и устойчивото й развитие. Част от празника са Годишните национални награди на компании от бранша за 2014 г., които Българската минно-геоложка камара ще връчи в пет категории: резултати, иновации, опазване на околната среда, безопасност и социална отговорност. Oрганизационният комитет включва Българска минно-геоложка камара, Научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия (НТС по МГДМ), Синдикат на миньорските федерации "Подкрепа" (СМФ "Подкрепа), Федерация на независимите синдикати на миньорите към КНСБ (ФНСМ към КНСБ). Спонсори и съорганизатори на събитието са "Дионисомарбле" ЕООД, "Елаците-Мед" АД, "Минстрой Холдинг" АД и "Асарел-Медет" АД.
Източник: Строителство Градът (14.08.2015)

Magnitogorsk чака скок на желязото, за да продаде дела си в Fortescue Magnitogorsk чака по-високи цени, което може да се случи ако има сливане между основни доставчици, което ще намали съответно и прекаленото предлагане. Без консолидиране, ниските цели и намаляващото търсене могат да се запазят за десетилетие напред. Fortescue, четвъртата по големина мина за желзна руда в света, се търгува близо до шест-годишно дъно след като акциите й се сринаха с 33% през тази година. Австралийската компания беше засегната сериозно от световното пресищане на желязна руда след като най-големите производители увеличиха предлагането в условията на по-голямо търсене от страна на Китай, чиято икономика сега се забавя. Цената на желязото е близо до най-ниските си нива от 2009 г. насам. Компанията е готова да изчака следващия си шанс. Сегашната стойност на дела е близо до цената, която компанията е платила за да го придобие. Базираната в Пърт компания напредна с 3,1%, за да затвори при 1.84 австралийски долара на борсата в Сидни. Миналият месец акциите й потънаха до 1,61 австралийски долара, най-ниската цена от 2008 г. насам. Magnitogorsk, контролирана от милиардера Виктор Рашников, започна да увеличава дела си във Fortescue през 2006 г., и реши да го продаде през 2014 г. Настоящата пазарна цена на холдинга е около 210 милиона долара. В миналото, компанията е получавала оферти за 1 милиард долара. (Bloomberg)
Източник: Други (17.08.2015)

Вносът на стомана на Южна Корея се увеличи с 2,3 пункта през юли Южнокорейският внос на стомана се покачи с 2,3% през юли, сравнено с година по-рано на фона на увеличени доставки от Китай. Вносът на стомана се оценява на 1,96 милиона тона миналия месец, сравнено с 1,92 милиона тона отчетени миналата година, сочат данни на Корейската асоциация по желязото и стоманата. Числото отбелязва първтото в рамките на година повишение след отбелязаният през март ръст от 4,2%. Сравнен с предишния месец, вносът скочи с 10,3% през юли. През първите седем месеца на тази година, общият внос е спаднал с 3,9% до 12,79 милиона тона. Нарастването през юли на увеличения износ се дължи основно на ръст при доставките от Китай. Вносът от съседните държави се е повишил с 21 % до 1,35 милиона тона. За разлика от това, тези от Япония са намалели с 17,9% за година до 509 хил. тона, сочат още данните. През май търговската комисия на Южна Корея препоръча на правителството да наложи сзначителни като размер антидъмпингови мита на евтиния внос на стоманени продукти от Китай, като се позова на вреда за местните производители на стомана. http://english.yonhapnews.co.kr
Източник: Други (17.08.2015)

Девалвацията на юана провокира Индия да помисли за повече ограничения за вноса на стомана Индия съобщи че е принудена да помисли за спасителни мита за стоманата както и за повечр е анти-дъмпинг мерки, след като девалвацията на юана заплашва да удари увеличаващите се доставки от Китай. Увеличаването на такса при внос на стомана, наложена по-рано този месец, няма да е достатъчна. Стоманената индустрия допринася за увеличения лош дълг в Индия, поради факта че производителите се борят да се конкурират с вноса от държави като Китай и Русия. Вносните мита бяха наложени след като Индия реши че трябва да защитава местни производители след проведени разговори на най-високо правителствено ниво. Промишлеността също трябва да посочи необходимостта от допълнителни мерки, смята правителството. Обикновено финансовото и икономическото министерство на страната решават за необходимостта да се наложат санкции от този вид. Индия увеличи импортната такса за дадени стоманени продукти на 12,5% от 10% на 12 август. По-рано през юни правителството наложи и някой анти-дъмпинг мита. Индийските комбинати, включително Tata Steel Ltd се борят за по-високи такси, за да контолират вноса. Вноса на стомана в Индия скочи 58% до 3,5 милиона тона, през четирите месеца завършващи на 31 юли. През пурвите седем месеца на 2015 г., общия общия износ от Китай се увеличава с 27% до 62,130 милиона тона, най-високият за периода. (http://www.livemint.com)
Източник: Други (18.08.2015)

Износът с ръст от близо 1 млрд. евро заради експорта на цветни метали Износът на България е отчел ръст от 1 млрд. евро за първите пет месеца на годината, стимулиран от експорта на цветни метали, на суровини за производството на храни, както и на други суровини и материали. Показателят е достигнал размер от 9,393 млрд. евро, като година по-рано се е изчислявал на 8,419 млрд. евро, става ясно от статистиката на Българската народна банка (БНБ). Данните показват, че за периода януари - май 2015 г. има увеличение от 20,3% до 168,6 млн. евро на износа на мед и изделия от мед, от 22,1% до 164,8 млн. евро на електрически машини и апарати и от 38,3% до 70,9 млн. евро - на житни растения. От друга страна намалява експортът на чугун, желязо и стомана с 56,3 млн. евро, както и на облекла - с 30,5 млн. евро. Изчисленията на Централната банка сочат, че износът за Европейския съюз (ЕС) отчита ръст на годишна база с 646,5 млн. евро или с 12,2%, като делът му в общия износ се увеличава до 63,1%. Най-голямо нарастване има при експорта за Германия. Той се е увеличил със 131,4 млн. евро или с 12,3% през първите пет месеца на годината. Намаление от 10,1 млн. евро пък е отчетено при този за Франция. Износът за държавите извън ЕС се увеличава на годишна база с 326,7 млн. евро, но делът му в общия експорт намалява от 37,3% за януари - май 2014 г. до 36,9% за същия период на настоящата година. Най-голям принос за нарастването на износа има този за Турция. От статистиката на БНБ става ясно, че вносът за периода януари - май 2015 г. възлиза на 10,753 млрд. евро. Показателят отчита увеличение с 456,5 млн. евро спрямо същите месеци на миналата година. Основен принос за нарастването на импорта имат групите руди, други инвестиционни стоки и други суровини и материали. Вносът от ЕС е с ръст от 376,9 млн. евро или от 7,3 на сто, като делът му в общия внос се увеличава от 50,2 на сто за януари - май 2014 г. до 51,6 на сто за същия период на 2015 г. Най-много нараства на годишна база вносът от Германия – със 191,2 млн. евро или със 17,7 на сто, а с 29,6 млн. евро намалява този от Гърция. При импорта от трети държави е отчетено увеличение със 79,6 млн. евро. Най-голям принос за ръста на вноса има този от Китай. От друга страна този от Русия намалява.
Източник: econ.bg (18.08.2015)

Вадим 8 тона чисто злато на година 7896 килограма злато са добити от двете действащи находища у нас - „Челопеч” и „Чала”, през миналата година. Това съобщиха от енергийното министерство. Според данните на ведомството доказаните запаси на златосъдържащи руди са 27,6 млн. тона, като за последната година от тях са добити 2,1 млн. тона. Очаква се и започване на добива от още три нови находища на злато. Едното е участък ”Ада тепе” на находище ”Хан Крум” в община Крумовград. Другото е ”Милин камък” в община Брезник, а третото – ”Седефче”, в Момчилградска община. Общото количество запаси и ресурси на трите обекта възлиза на повече от 60 тона злато, уточниха от министерството. Общо 496 са действащите концесионни договори на територията на страната към 30 юни. Три четвърти от тях са за строителни и скалнооблицовъчни материали. По 18 концесии има за добив на нефт и природен газ, и за въглища. Същата е бройката за металните полезни изкопаеми, а за неметалните (индустриални минерали) – концесиите са 72. През миналата година държавата е събрала 71 млн. лв. от концесионни такси. За 2015 г. до момента приходите от концесии са 66 млн. лв. с ДДС.
Източник: Монитор (18.08.2015)

Добивът на полезни изкопаеми се е повишил с 10% през 2014 г. Добивът на полезни изкопаеми в България се е повишил с 10% през изминалата година и е достигнал 99 млн. тона. Очакванията на бранша са през 2015 г. тези темпове на нарастване да се запазят, като през второто полугодие дори се ускорят. Това съобщи председателят на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков по време на честването на Деня на миньора – 18 август. Въпреки увеличения добив обаче стойността на произведената продукция намалява – за изминалата година тя е 2.37 млрд. лв., което е с 8.1% по-малко спрямо 2013 г. Основен фактор за свиването е поевтиняването на металите и другите суровини на световните борси, което започна през 2013 г. и продължи и през миналата година. По думите на Цоцорков, който е и председател на надзорния съвет на "Асарел Медет", секторът генерира между 4 и 5% от БВП на страната. През 2014 г. секторната статистика показва увеличение на добива на полезни изкопаеми в почти всички подотрасли с изключение при течни горива, където имаме намаление от 48%. Този подотрасъл обаче формира едва 0.21% от общия добив в страната. Най-голямо увеличение е отчетено при другия най-малък подотрасъл в сектора – добива на скално-облицовъчни материали, който е нараснал с 18% спрямо 2013 г. и към края на 2014 г. формира 0.5% от общия добив. Традиционно най-голям дял при добитите полезни изкопаеми имат твърдите горива и металните полезни изкопаеми – през миналата година те формират съответно 34% и 32.3% от общо извлечените количества полезни изкопаеми. Производството на инертни материали генерира една четвърт от общия добив. Само за миналата година под формата на концесионни плащания браншът е внесъл в бюджета малко над 70 млн. лв., а през първото полугодие на тази – 66 млн. лв
Източник: Капитал (19.08.2015)

Акциите на Glencore поевтиняват с 6% след резкия спад на полугодишната печалба Швейцарската компания за добив и търговия със суровини Glencore отчита 29% спад на печалбата през първото шестмесечие заради понижаващите се цени на петрола и металите. От дружеството предупреждават, че капиталовите разходи през 2016 г. ще бъдат по-ниски в сравнение с тазгодишните. Glencore, чието търговско подразделение доскоро бе в известна изолация от това, което се случва на глобалните пазари на суровини, реализира печалба преди лихви, данъци, амортизация и обезценки в размер на 4,6 млрд. долара. Миналата седмица компанията съобщи, че ще намали капиталовите разходи за 2016 г. до 6 млрд. долара от диапазона 6,5-6,8 млрд. долара, обявен през февруари. Сега прогнозата е за разходи за не повече от 5 мрлд. долара. Glencore, която е базирана в Швейцария и листната на борсата в Лондон, съобщи още, че ще отчете разходи за 790 млн. долара за петролните си активи в Чад заради резкия спад на цените на петрола. Glencore формира близо една четвърт от печалбата си от търговия със суровини. Именно тази дейност до скоро позволяваше на компанията да устои на рязкото поевтиняване на петрола и металите в сравнение с опустошителния ефект за компаниите, които се занимават само с добив. Печалбата от маркетинговата дивизия спада с 27% до 1,2 млрд. долара заради неблагоприятните условия на пазара на метали. Цената на медта, която носи най-много приходи на Glencore, се намира на 6-годишно дъно заради забавянето на икономиката на Китай. В унисон с поевтиняващите суровини тази седмица акциите на Glencore се сринаха до рекордно ниските168,8 пенса. Цената е с една трета по-ниска спрямо дебютните 530 пенса през 2011 г. Към 13 часа българско време книжата на дружеството губят 6% от цената си до 165,9 пенса
Източник: Reuters (19.08.2015)

Минната индустрия със стратегия за развитие за следващите 15 години Минната индустрия вече има стратегия за развитие до 2030 г. Правителството одобри новата програма на днешното си заседание. Това става след няколко поредни години, през които проектът на документа беше актуализиран неколкократно, но така и не стигна до гласуване на Министерски съвет, въпреки перманентните настоявания от страна на бранша и Българската минно-геоложка камара (БМГК). Основен приоритет на новата минна стратегия е устойчивото развитие на тази индустрия в България. За целта се предвижда осигуряване на балансиран икономически, социално- и екологичноотговорен подход към проучването, добива и преработката на подземни богатства в страната. С реализацията на заложените в минната стратегия приоритети ще се гарантира стабилна инвестиционна среда в един от ключовите за българската икономика отрасли, обясняват от Министерски съвет. Ще бъде въведена ефективна система за контрол на дейностите по проучване, добив и преработка на подземните богатства. Един от основните акценти на стратегията е и превенция на незаконния добив в страната. Това беше уточнено още вчера от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която взе участие в отбелязването на Деня на миньора. Тогава представителите на добивния сектор отново поискаха от правителството по-скорото приемане на стратегията, която е актуализиран вариант на предложението, което отлежаваше още от 2012 г. Реализирането на общите и специфични стратегически цели, заложени в документа, ще създаде предпоставки и гаранции за устойчиво развитие на минната индустрия в България в съответствие с европейската инициатива за суровините и провеждане на единна и ясна държавна политика по отношение на подземните богатства на страната. Ще бъдат създадени условия за работата на отрасъла с грижа за околната среда, свеждайки до минимум последствията от добивната дейност и осигурявайки рекултивацията на миннодобивните площи. С приемането на Национална стратегия за развитие на минно-суровинния отрасъл се осигуряват предпоставки към 2030 г. страната ни да е регионален лидер в рационалното оползотворяване на запасите от подземни богатства. Ако предвидените в новата стратегия мерки бъдат реализирани, в близките години браншът ще претърпи сериозно развитие. Очакваните инвестиции са в размер на около 4 млрд. лв., благодарение на което ще бъдат разкрити много нови работни места и добивите ще бъдат значително увеличени. Според председателя на БМГК проф. Лъчезар Цоцорков при заети в момента около 30 хил. души в добивната индустрия у нас, броят им ще нарасне с нови 15 хил. Същевременно ще има и преки печалби за самата държава от концесионните такси. В момента на година в хазната от тях постъпват около 70-80 млн. лв. При реализация на мерките, заложени в новата минна стратегия, сумата ще бъде увеличена с около 50%, обясни Цоцорков.
Източник: econ.bg (20.08.2015)

Essar Steel планира разработването на завод за интегрирани пелети в Минесота с капацитет от 7 милиона тона за година Индийската компания Essar Steel реши да поднови строителството на изоставено находище за желязна руда в Mesabi iron range извън Hibbing в североизточна Минесота. Компанията очаква построяването на фабриката за пелети, оценена на 1,9 млиларда долара да приключи до второто тримесечие на следващата година. Съоръжението се очаква да има капацитет за производство на 7 милиона тона висококачествени железни пелети годишно. След въвеждане в есклоатация се смята, че животът на мината ще бъде удължен със 70-80 години. Проектът е един от най-големите на зелено в региона, планиран чрез капиталови разходи. Разработването на мината беше отлагано няколко пъти поради финансови проблеми. Essar Steel вижда огромен потенциал през идващите години, главно поради прогнозирания бум в американската индустрия, който ще подкрепи търсенето на висококачествена желязна руда и домашно произвеждани стоманени продукти. Прилагането на новите мерки за ефективност в рабтония процес и на технологиите за намаляване на замърсяване при добива ще подпомогнат компанията да произвежда пелети от желязна руда на по-ниска цена и при по-малко екологично въздействие. Освен това съоръжението се намира в близост до много стоманодобивни съоръжения в Чикаго, Питсбърг и Кливланд. Essar Steel е глобален производител на стомана с дейност в Индия, Канада, САЩ, Близкия изток и Азия. (http://www.metal.com/)
Източник: Други (20.08.2015)

Министър-председателят Бойко Борисов откри новата многофункционална спортна зала „Арена Асарел“ в Панагюрище. Залата е изградена чрез публично-частно партньорство с инвестиция от 14 млн. лв. Теренът е предоставен от община Панагюрище, а главен инвеститор е минна компания „Асарел-Медет“ АД. „Арена Асарел“ разполага с модерно спортно-техническо оборудване, което позволява провеждане на състезания и тренировки по 30 вида спорт, както и организирането на концерти, фестивали, изложения и др. Съоръжението има две зали. Голямата е с размери 25 на 44 метра и капацитет от 1 562 места, като при необходимост може да бъдат монтирани допълнително още 400 седалки. Малката зала е с капацитет от 250 седящи места. Залата е оборудвана с четири съблекални, две сауни, пет VIP ложи, шест коментаторски кабини, фитнес център, две зали за пресконференции. Предвидено е във фоайето да бъде подреден музей на панагюрския спорт. Залата разполага още с ресторант за 150 посетители и панорамна тераса с изглед към ново изкуствено езеро с пеещ фонтан. През зимата водната площ на езерото ще бъде замразявана за ледена пързалка. Премиерът Бойко Борисов даде символичен старт и на първото спортно събитие под покрива на чисто новата „Арена Асарел‘". От 19 до 23 август залата е домакин на престижния Международен турнир по тенис на маса, който се провежда под патронажа на министъра на младежта и спорта Красен Кралев.
Източник: Инвестор.БГ (21.08.2015)

Финансово нерентабилно: Вятърът не духа в правилната посока за стомаменото подразделение на SAIL в Телангана Steel Authority of India (SAIL) смята за финансово нерентабилно да започне интегриран стоманен проект в Телангана, както правителството предложи в закона за отделянето. Сформирането на работна група, която да оцени финансовата рентабилност на проекта е крайно необходима, според представител на SAIL, което ше бъде голям удар по най-новият индисйки щат, който очаква с нетърпение своето първо съоръжение за производство на стомана. Според закона на Андра Прадеш за реорганизация на щатите от 2014 г., стоманеният гигант беше насърчен да проучи рентабилността на учредяването на интегрирана фабрика близо до Bayyaram в Khammam, областта Телангана. На SAIL беше възложено да направи този анализ в рамките на шест месеца от деня, я който новият щат се отдели на 2 юни 2014 г. Предложеният проект, с капацитет от поне 3 милиона тона годишно се очакваше да донесе инвестиция от поне 10 милирда долара на ноявият индийски щат в рамките на четири-пет години. SAIL твърди, че резервите на желязна руда, налични в пояса Bayyaram може да не са достатъчни за проекта. Първоначалните доклади са изчислили желязна руда в областта на около 86 милиона тона, сравнено с най-малко 200 милиона тона, необходими за осъществяването на интегриран стоманен проект. (http://economictimes.indiatimes.com)
Източник: Други (21.08.2015)

Търговията с желязна руда в Китай удря рекорди Търговията с деривати на желязна руда на китайската Dalian Commodity Exchange достигна рекорд миналия месец на фона на повишената волатилност. Обемите скочиха с 54% през юли спрямо месец по-рано до 32.4 млн. договори, или 3.2 млрд. тона. Предишният рекорд беше през май, когато бяха изтъргувани 24.9 млн договори. Обемите са над три пъти по-големи в сравнение с година по-рано. Желязната руда отслабна през последните седмици, след като инвеститорите държат по-ниски запаси в пристанищата в Китай заради признаци, че икономиката се забавя. Цените паднаха до шест-годишно дъно в началото на юли, преди скока в края на месеца. Въпреки, че търговията на борсата в Dalian е ограничена за граждани и фирми, регистрирани на континента, тя планира да даде възможност за чуждестранен достъп, в опит да разшири своето влияние върху световните цени на суровините. "Фючърсите с желязна руда достигнаха нов връх, тъй като инвеститорите са доста разделени по отношение на ценовата перспектива", заяви Гуо Юнвен, анализатор в Galaxy Futures в Шанхай. (Bloomberg)
Източник: Други (24.08.2015)

Новата (стара) стратегия на минната индустрия След близо три години чакане минната индустрия се сдоби със стратегия за развитието на брашна до 2030 г. Тя беше одобрена от Министерския съвет в средата на миналата седмица, въпреки че беше пусната за обществено обсъждане още през 2012 г. Документът, който оттогава е претърпял някои корекции (последните от които статистически), все още не е публикуван официално от Министерство на енергетиката. От бранша, който е участвал в изготвянето на стратегията, възлагат големи надежди на документа. Според председателя на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков с изпълнението на заложените мерки ще бъдат осигурени още 15 хил. работни места (при 30 хил. в момента), а приходите от концесии ще се увеличат с 50%. Сред приоритетите на бранша, за които той настоява от години, е борбата срещу "сивия" сектор и незаконния добив на подземни богатства. За разлика от стратегията, която беше предложена на обществено обсъждане преди три години, в една от последните редакции на текстовете се предлагат по-сериозни мерки в тази насока като инкриминиране на незаконния добив като престъпление. Нещо, за което в Министерството на енергетиката усилено се работи, особено след като за свлачището в пернишки квартал в началото на юли беше нарочен незаконният добив на въглища от "Мини Перник". Стратегията също така предвижда концесии да се предоставят единствено на лица с доказан опит в търсенето и проучването на подземни богатства. В стратегията се залага и въвеждането на нови технологии, които да намалят загубите при добива, повишаване на производителността и енергийната ефективност. Важно за развитието на бранша е и усъвършенстването на законодателството в областта на подземните богатства. Металните полезни изкопаеми, чийто добив е с най-голям дял в сравнение с останалите видове (по данни на БМГК 32.8% за 2014 г.), са приоритет според стратегията. Техните запаси обаче са сравнително малки, което е и една от причините за насърчаването на търсенето и проучването на нови находища. Стратегията също така предвижда да се търсят нови нетрадиционни източници на минерални суровини като находища на шистов газ и редки елементи. Перспективите пред добива на строителните материали, които също имат значителен дял спрямо общия добив на полезни изкопаеми (25.4% за 2014 г.), също са засегнати от стратегията. Според текста през последните години броят на кариерите значително се е увеличил, което налага постепенното им окрупняване за по-доброто организиране и безопасност по време на работа. С цел повишаване конкурентоспособността на местното производство на строителни и скалнооблицовъчни материали е необходимо и въвеждането на мерки за ограничаване на вноса от страни, които са извън Европейски съюз. В проекта на стратегията се предлага определянето на квоти или въвеждане на по-високи мита за внос от трети страни. Добивът на въглища в България също е сред основните за сектора. Той се извършва основно от държавната "Мини Марица-изток" и частното холдингово дружество "Въгледобивна компания" на Христо Ковачки. В стратегията обаче е записано, че определен тласък в развитието на подземния въгледобив може да окаже усвояването на Добруджанския въглищен басейн. България има и залежи от уран, които според проектодокумента могат да покрият една трета от нуждите на АЕЦ "Козлодуй". За целта обаче е необходимо политическо решение, което да позволи добива. Страната разполага и с голям потенциал за откриване на нови находища на минерални суровини, особено в сравнение с останалите страни на ЕС. Като цяло предприятията в сектор "Добивна промишленост" са конкурентни на тези от бранша в Европейския съюз, пише в стратегията. Според данните най-добри показатели за производителност на разходите за труд са постигнати през 2006 и 2007 г., като след това се наблюдава значителен спад в резултат от влиянието на икономическата криза. Рентабилността на предприятията от сектора също е по-добра от средната за бранша в ЕС. Изчислените по-високи норми на печалба обаче са в резултат в най-голяма степен от значително по-ниските разходи за труд в сравнение със средните за съюза.
Източник: Капитал (25.08.2015)

Минната камара: Цените на металите са близки до критичните нива Предприятията от добивната и преработващата промишленост също ще бъдат засегнати от спадащите цени на международните пазари. От Българската минно-геоложка камара (БМГК), която обединява 118 дружества в сектора, коментираха, че в момента цените на металите са близки до критични нива. И допълниха, че в борсовите цени се забелязва цикличност с падове и повишения на цените на металите, които се добиват в България. В момента за пореден път от 2012 г. се наблюдава тенденция на намаляване на цените на металите на световните борси, което влияе върху конкурентоспособността на българските рудодобивни компании, чиято продукция се търгува по борсови цени, посочват още от камарата. Обясниха също, че в подобна ситуация компаниите трябва да оптимизират разходите си, за да преодолеят ниските приходи, които са функция от борсовите цени и добитите количества. Когато пък цените се увеличат трайно, компаниите интензивно влагат средства в инвестиционните си програми, за да могат да се подготвят за циклите на намаление.
Източник: Капитал (25.08.2015)

"Катастрофално": Затварянето на BlueScope Steel ще закрие 5000 работни места в Illawarra Правителството в Abbott е свикало среща с профсъюзите и Bluescope Steel, след като компанията предупреди, че поскъпването на световните цени може да доведе до затварянето на нейното подразделение Illawarra и загубата на 5000 работни места. Bluescope обяви, че предпочитан вариант е да намали разходите с 200 млн. долара годишно в доменната пещ на Port Kembla, но да остане функциониращо. Тази възможност ще струва 500 работни места. "План Б" е да прекратят производството със закриване на 5000 работни места в Illawarra. Депутатът Стивън Джоунс описа и двете опции като мрачни, но настоя, че Bluescope заслужава непарична помощ от правителството, за да остане печеливша. Това ще включва "засилени" усилия за предотвратяване на евтин китайски дъмпинг на австралийския пазар. "Най-добрият сценарий е лош, но най-лошият е пагубен", каза той. "Китай ще трябва да рационализира индустрията си, но ние не трябва да закрием нашата междувременно." В основата на проблемите пред Bluescope е безпрецедентното нарастване на китайското производство на стомана през изминалото десетилетие. (Sydney Morning Herald)
Източник: Други (26.08.2015)

JFE Steel с четвърти вертикален валцовуващ стан Loesche JFE Steel Corp. поръча четвърти вертикален валцовуващ стан, LM 28.3 D, от Loesche. Тя произвежда пулверизирани въглища за инжектиране в доменни пещи. Изпълнението на тип LSKS LOESCHE динамичен класификатор се открои пред дружеството и подобреното разпределение на размера на зърното бе най-важният определящ фактор за JFE Steel. Въвеждането в експлоатация на LM 28.3 D в интегрирания завод за желязо и стомана във Фукуяма, Япония, е планирано за средата на 2016 г. Новият вертикален валцовуващ стан ще смила 70 общо петролен въглеводород (TPH) въглища с едрина 25%> 0.074 mm и съответно ще увеличи мощността на съществуващия PCI завод за инжектиране на пулверизирани въглища в доменна пещ номер 5. LSKS динамичен класификатор има предимството, че намалява извънгабаритните частици, следователно подобрява изгарянето в доменната пещ: скоростта на инжектиране на въглищата в доменната пещ се увеличава и използването на скъп кокс се намалява. (World Coal)
Източник: Други (27.08.2015)

CSN ще продаде контейнерен терминал в Рио де Жанейро заради задлъжнялост Бразилският производител на стомана CSN търси купувач на контейнерния терминал Tecon Sepetiba в Рио де Жанейро, в опит да компенсира задлъжнялостта си. Над 20 компании, включително оператори на контейнерни терминали и инвестиционни фондове, са проявили интерес. Производителят на стомана иска да продаде 50% от активите, оценени на 1.2-1.5 млрд. реала (420 млн. долара). Този ход идва след коментарите на изпълнителния директор на CSN Бенджамин Стайнбрух, че ще продават неосновни активи, за да се компенсира задлъжнялостта на компанията. На 21 август изтече информация, че CSN е оценила дела си от 17.4% в конкурентната Usiminas на 1.5 млрд. реала и е наела Credit Suisse да търси потенциални купувачи. Нетният дълг на CSN в края на второто тримесечие е 20.8 млрд. реала, с 24% повече спрямо същия период на предходната година, най-вече заради отслабването на реала. Също така, съотношението нетен дълг/коригирана EBITDA се увеличи до 5.61x през 2Q‘15 от 2.71x година по-рано. (Business News Americas)
Източник: Други (28.08.2015)

Откриха участък за подземен транспорт към рудник "Върба-Батанци" Министърът на енергетиката Теменужка Петкова откри участък за подземен транспорт към рудник "Върба-Батанци" в град Рудозем. На събитието присъстваха зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, председателят на Съвета на директорите на "Минстрой холдинг" Николай Вълканов и ректорът на Минно-геоложкия университет проф. Любен Тотев. "Подземната връзка между находището "Върба" и обогатителната фабрика в град Рудозем е ключов проект, който ще минимизира разходите за транспорт на руда и ще гарантира опазването на околната среда", заяви министър Петкова. В проекта са инвестирани 5 млн. лв.
Източник: Стандарт (31.08.2015)

Подземен релсов път свързва вече маданските рудници Върба-Батанци с обогатителна фабрика в Рудозем. В петък той бе открит от министъра на енергетиката Теменужка Петкова и концесионерите на рудника от КЦМ и “Минстрой холдинг”. Инвестицията от 5 млн. лв. в един екопроект е ключова за развитието на региона, заяви Петкова. Подземното трасе намалява транспортните разходи и запрашаемостта на въздуха, обясни шефът на “Минстрой” Николай Вълканов. До една година предстои инвестиция от 10-15 млн. лв. в реновацията на обогатителната фабрика, каза още Вълканов. Петкова обяви, че в началото на септември екипи на министерството и тя ще минават на инспекции на територията на трите ЕРП-та, за да проверят дали са направили инвестиции така, че да не се стига отново до проблеми през зимата. Петкова обяви още, че вчера е дала разрешение на БЕХ за стартиране на процедура за избор на банка или банки, които да отпуснат кредит на НЕК да се разплати с двете американски централи. Дългът към тях е 900 млн. лв. Това е условие за намаляването на цената на тока от централите.
Източник: 24 часа (31.08.2015)

За 6 месеца от "Асарел-Медет" са внесли 66 млн. лева в бюджета Минната индустрия в България формира 5% от брутния вътрешен продукт на страната, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова на отбелязването на Деня на миньора и на честването на 50-та годишнина от създаването на българската минна компания "Асарел - Медет" АД. Минерално-суровинният отрасъл има ключово значение за развитието на българската енергетика. Той осигурява заетост на над 24 000 души в сектора и създава условия за работа на около 300 фирми, каза министър Петкова. За периода от 1999 г. до първото полугодие на 2015 г. включително общият размер на платените концесионни възнаграждения от българската компания е 70 млн. лв. без ДДС. Като една от водещите български минни компании, за две години и половина 2013 г., 2014 г. и първото полугодие на 2015 г. „Асарел-Медет" АД е внесла концесионни плащания в община Панагюрище за повече от 6 млн. лева. Само за миналата година под формата на концесионни плащания браншът е внесъл в бюджета малко над 70 млн. лв., а през първото полугодие на тази - 66 млн. лв. - очакваме преизпълнение на заложените суми. Отчитайки значимостта на минната индустрия за устойчивото енергийно и икономическо развитие на страната Министерският съвет прие Национална стратегия за устойчиво развитие на минно-суровинната индустрия, каза министър Петкова.
Източник: expert.bg (31.08.2015)

Окончателно одобрени мина за внос на стомана Заключителни решения за цяла гама тарифни интервенции за стоманодобивната промишленост трябва да се вземат от Международната търговска комисия на Република Южна Африка (ITAC) преди края на годината, заяви главният комисар на ITAC Сиябулела Ценгиве. Министерството на търговията и промишлеността (DTI) обяви, че е одобрена препоръката на ITAC за увеличение на митото от никакво до 10% за поцинкованата или галванизирана стомана, алуминий-цинк боядисаната стомана и стоманените продукти с цветно покритие. Одобрението на DTI ще бъде последвано от публикуване на тарифата в Държавен вестник от МФ на стъраната, което ще въведе тарифата в сила. Част от условията за одобрение са ArcelorMittal South Africa (AMSA) да инвестира 250 мл. ранда в своята цветова линия, а Safal Steel 300 млн. ранда в линията си за метално покритие до 2017 г. Други условия са ITAC да извърши проверка на структурата на митото и да определи въздействието върху веригата на промишлеността стойност три години след датата на прилагане. (Business Report)
Източник: Други (31.08.2015)

Линия за горещо щамповане произвежда до 4 млн. части на година Schuler въведе PCHflex технология, по-нататъшното развитие на процеса на втвърдяване с контролирано налягане. При метода на прес-втвърдяване, частите се нагряват до 927 градуса C и след това едновременно се охлажда и втвърдява при последващите процеси на формиране, за да се даде висока твърдост. PCHflex е технология позволяваща гъвкаво, икономично производство на висококачествени горещо щамповани части. Тя използва бързи хидравлични преси с динамичен контрол на силата и RingValve технология. С четири части на удар (четворен режим), един ред може да произвежда до 4 млн. части на година. Тъй като налягането се контролира по време на втвърдяването, необходимата сила на натиск може да се разпределя равномерно. Според производителя, времето на охлаждане е наполовина това на конвенционалните методи. Също така с тази технология, производителите и доставчиците на автомобили са по-независими от инструментите и материалите; различните производствени толеранси и дебелини на листовете могат да бъдат компенсирани по-лесно. (The Fabricator)
Източник: Други (03.09.2015)

Tech Air придоби Gas & Alloy Supply Co. Tech Air, базиран в Кънектикът дистрибутор на индустриални, медицински и специализирани газове и свързаните с тях консумативи за заваряване, обяви, че е завършила придобиването на даласката Gas & Alloy Supply Co. ("GASCO"). Tech Air е собственост на CI Capital Partners and Tech Air management. GASCO е водещ дистрибутор на газове и заваръчни консумативи в района на Далас-Форт Уърт. GASCO ще стане част от Tech Air of Texas, Inc. и продавачите Кърк Фут и Бил Карпентър ще останат активно заети в компанията. GASCO е петнадесетото придобиване на Tech Air, след като CI Capital придоби компанията през 2010 г. Tech Air сега оперира чрез 31 клона и обслужва клиенти в Североизточните, Южните, Югозападните и Западните щати. Майлс Демпси Младши., главен изпълнителен директор на Tech Air, каза: "Развълнувани сме да обявим добавянето на GASCO към нашия бързо развиващ се Югозападен регион, воден от Джеф Палмър, президент на Tech Air of Texas. (PRNewswire)
Източник: Други (04.09.2015)

Износът на желязна руда от Канада с 4.4% ръст през юни Износът на желязна руда от Канада е по-висок с 4.4% през месец юни тази година. От провинциите Квебек има общия износ от 2.110 Mt. Износът на руда железни възлиза на 3.613 Mt през месеца, с 4.4% по-висок от 3.461 Mt през същия месец година по-рано. Износът на концентрати на желязна руда от Квебек е в размер на 1.623 млн. тона през юни тази година, последвано от Нюфаундленд с 821.088 тона. Износът на концентрати на желязна руда възлизат на 2.444 Mt, с 4.1% по-ниско в сравнение с износа на 2.549 Mt през юни 2014 г. Общо концентратите на желязна руда от провинциите рязко спаднаха с 18.3% от 12 Mt през януари-юни'14 до 9.808 Mt през същия период тази година. Износът на пелети от Нюфаундленд възлиза на 681.506 Mt. Цените са средно 76,4 долара за тон. Квебек изнесе 487.044 тона пелети от желязна руда при средна цена от 99.8 долара на тон. Износът на пелети през месеца скочи с 28.1% от 912.329 Mt през юни'14 до 1.169 Mt през юни тази година. Общият износ на пелети през първото полугодие на годината нарасна с 14% спрямо година по-рано от 6.824 Mt до 7.779 Mt. (Scrap Monster)
Източник: Други (07.09.2015)

Telangana иска мини за желязна руда в Ориса и Чатисгарх Telangana иска да придобие мини за желязна руда в Ориса и Чатисгарх, за да осигури адекватно количество резерви, в опит да гарантира жизнеспособността на предложения проект за интегрирана стомана на Steel Authority of India (SAIL). Този ход идва седмици след като държавния гигант за стомана изрази своята неспособност да създаде предложеното предприятие в област Баярам в Телангана по предложената конфигурация, позовавайки се на недостатъчно количество и качество на резерви от желязна руда. SAIL е бил помолен от правителството да разгледа възможността за създаване на интегриран проект за стомана от най-малко 3 млн. тона, включващ инвестиция от около 300 млрд. рупии по план според закона за реорганизация от 2014. Работна група, назначена от министерството на стоманата представи своя доклад, в който твърди, че предложеният проект е финансово неизгоден в сегашния си вид. (Economic Times)
Източник: Други (07.09.2015)

Скъпият ток изяжда 106 540 работни места Цената на тока за бизнеса скочи с около 13 % в края на юли след решението на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Експертите вдигнаха ставката на добавката "задължения към обществото" от 18,63 лв. на 38 лв., което предизвика яростни протести на бизнеса. На практика тази добавка цели да регулира цената на тока, а обществото и икономиката да платят разходите от грешни политически решения в областта на енергетиката, обясни експертът Стамен Тасев. Става дума най-вече за "грешните пари", пръснати покрай необмислени проекти като АЕЦ "Белене" и хидросъоръжението "Цанков камък". Компенсациите, които енергоемките бизнеси ще получат, за да бъдат конкурентоспособни, ще могат да се изплащат едва след като нотификацията на Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ получи одобрение от Европейската комисия. В подкрепа на позицията на бизнеса е докладът на международната консултантска агенция "Ърнст енд Янг". Високите цени на тока за бизнеса и увеличената добавка "задължения към обществото" ще изядат 106 540 работни места, ако държавата не подпомогне енергоемките производства. Това се посочва в доклад на агенцията "Ърнст енд Янг". Според него "подкрепата за ВЕИ, когенерации и невъзстановяемите разходи, формиращи т. нар. цена за "задължения към обществото", има потенциал да затрие годишна продукция в реалния сектор за 10,303 млн. евро, добавена стойност за над 1,921 млн. евро, 212 млн. евро годишно инвестиции и над 106 940 работни места". Това е експертната оценка на средносрочните ефекти на евентуалния апокалиптичен сценарий, в който индустрията се намира месец след драстичния ръст на цените. Все още се очаква отговор от Европейската комисия по процедурата за нотификация на Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ. В същото време оценката на анализаторите сочи, че България е на второ място в ЕС по размер на "политическите разходи" в цената на тока.
Източник: Стандарт (10.09.2015)

Евтиният китайски внос удря печалбите на най-голямата стоманодобивна фирма във Великобритания Собственикът на най-големите стоманодобивни предприятия във Великобритания отчете над 2 пъти по-големи загуби, заради високите данъци и разходи за енергия, силният паунд и евтиния китайски внос. Tata Steel UK, която притежава гигантските предприятия Port Talbot и Scunthorpe, публикува предварителна данъчна загуба от 768 млн. паунда през годината до края на март, в сравнение със загуба от 354 млн. паунда предходната година. По-голямата загуба се дължи отчасти на фактът, че дружеството (дъщерно на индийския конгломерат Tata) отчете загуба на 314 млн. паунда от преструктуриране и свивания. Компанията може да претърпи още глоби тази година, след като освободи 1000 служители от юли насам. Слабото представяне се дължи отчасти на вноса на евтина китайска стомана. Около половината от 1.6 млрд. тона стомана, изработена по целия свят всяка година идва от Китай, който сега изнася 100 млн. тона годишно тъй като икономиката й се забавя. Приходите също са намалели, което е спад със 7.3% до 4.2 млрд. паунда и производство е намаляло с 300 тона до 8.2 млн. тона, поради "оперативни въпроси" в предприятията. (Telegraph)
Източник: Други (10.09.2015)

Trimble и Nucor продължават многогодишно сътрудничество Trimble и Nucor Corporation обяви, трети многогодишно договор за разширяване на сътрудничеството си на пазара за архитектура, инженеринг и строителство (architecture, engineering and construction - AEC), който започна през 2009 г. Nucor, най-големият производител на стомана в САЩ, ще надгради своята инвестиция в софтуера на Trimble - Tekla Structures Building Information Modeling (BIM), включвайки го в основата на няколко бизнес дивизии - включително Nucor Buildings Group, Harris Rebar and Nucor Grating - и ще използва Tekla Structures за BIM решение за осъществяването на проекти, които са икономически ефективни, точни и осъществими. Vulcraft/Verco Group на Nucor възнамерява да стандартизира на Tekla Structures във всичките си процеси. В допълнение, двете компании ще работят заедно върху инициативи, които включват обучение на заинтересованите страни от AEC относно ефективните работни процеси от проектирането през производството и строителството, както и подготовката на студенти с необходимите умения, за да допринесат за една все по BIM-ориентирана строителна индустрия. (PRNewswire)
Източник: Други (11.09.2015)

Essar Steel Algoma ще бъде доставчик за моста Champlain Essar Steel Algoma Inc. се е договорила с CanAm-Bridges, подразделение на CanAm Group Inc., да предоставя структурни стоманени мостови плочи за строителството на новия мост Champlain, приблизително 20% от общия размер на необходимата стомана за проекта. С дължина от 3.4 км на територията на Сейнт Лорънс между Монреал и южния бряг, новият мост е обявен за един от най-големите инфраструктурни проекти в Северна Америка. Новият мост се очаква да разполага с три коридора, включително два 3-лентови коридори за трафик на превозни средства и един 2-лентов за обществен транспорт за лек железопътен транспорт. Той също така ще включва път за многоцелева употреба за пешеходци и велосипедисти. Essar Steel Algoma е канадски водещ производител на валцовани и термично обработени плочи, доставящ средно 100 хил. тона плочи в Северна Америка за инфраструктурни проекти всяка година. (PRNewswire)
Източник: Други (14.09.2015)

Правителството отхвърля искането на Redcar за 100 млн. паунда спешен заем Правителството отхвърли искане за 100 млн. паунда спешен заем от завода за стомана Redcar, оставяйки го на ръба на фалита. Sahaviriya Steel Industries, тайландската компания зад завода, се е обърнала към правителството за заем миналата седмица и предложи да направи 500 съкращения на работни места в замяна на незабавна финансова подкрепа. Отчаяното искане дойде само няколко месеца след като SSI не е изплатила поредица от заеми, и беше принудена да заеме 30 млн. паунда от един от собствените си директори. Компанията е обяснила на правителството, че финансовото ? състояние е станало толкова несигурно, че без паричната помощ може да бъде принудена да обяви банкрут. Въпреки това, министрите отхвърлиха искането на основание, че би било незаконно съгласно правилата за държавните помощи и добавиха, че вместо това SSI трябва да търси допълнително финансиране от капиталовите пазари. (The Telegraph)
Източник: Други (17.09.2015)

Украински стоманопроизводители отчитат ръст на загубите си до 14.3 млрд гривни за седемте месеца Пазарът на стомана в Украйна отчете спад с 15.3% (неблагоприятните парични резултати преди облагане с данъци) от януари до юли 2015 г., или с 1.9 млрд. гривни спрямо предходната година, до 14.3 млрд гривни, според информация на Metallurgprom. "Паричните постъпления се доближава до 8.7 млрд. гривни спрямо 4.6 млрд. през седемте месеца на 2014 г., въпреки загубата от разликите в цените при международната търговия (преоценка на заеми, както и лихви върху тях), което доведе до неблагоприятна брутни паричната резултат", заявиха от организацията. Според Metallurgprom, документираните доходите (печалби) от продажба на стоманени продукти нарастват с 15.1% спрямо същия период на предходната година, или с 15.4 млрд. гривни до 117.4 млрд. гривни. Имаше значителен ръст на разходите (в еквивалент в гривни) за суровини в сравнение с 2014: разходи за желязна руда са нараснали с 46%, за пелети с 16%, за седиментни скали с 72%, за огнеупорни изделия от 59-108%. (Journal Focus)
Източник: Други (18.09.2015)

Латинска Америка: Вносът на стомана представлява 35% от регионалното потребление, а местният добив спада с 3% през януари-юли 2015 г. Данните за първите седем месеца на 2015 показват спад в потреблението на стомана в Латинска Америка с 3%. В същото време, производството на сурова стомана спадна с 1%, докато готовата стоманена продукция е намаляла с 3% в сравнение с януари/юли 2014 г. Вносът на готова стомана е 35% от регионалното потребление и продължава да увеличава дела си на местния пазар. Търговският баланс на региона продължава да се влошава: през първите седем месеца на 2015 дефицитът (в тонове) се задълбочи с 1% спрямо същия период на 2014 г. През януари/юли 2015 г., Латинска Америка и Карибският басейн произведоха 37.5 млн. тона необработена стомана, с 1% по-малко от същия период на 2014 г. Бразилия държи 53% от регионалния добив (20 млн. тона), което е ръст с 1% на годишна база. През първите седем месеца на годината, Латинска Америка, произведе 31.5 млн. тона готова стомана, с 3% по-малко в сравнение със същия период на 2014 г. Бразилия е основен производител (13.9 млн. тона, 44% от продукцията на Латинска Америка). (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (24.09.2015)

Фирма Чугунена арматура (Попово) бе избрана за леярна на годината по време на традиционната годишна среща на фирмите от леярско производство, организирана от Съюза на леярите, на 17 и 18 септември в Първомай. И тази година в конкурса "Леярна на годината – 2015" бяха номинирани фирми, направили инвестиции в ново, високопроизводително и по-безопасно за работа оборудване и обучение на квалифициран персонал за работа с него. Класирането на номинираните фирми се извърши с тайно гласуване от фирмите, участващи в срещата. Чугунена арматура бе отличена за закупено и въведено в експлоатация съвременно оборудване: автоматизирано разливно устройство, смесител с непрекъснато действие в комплект със система за автоматизирано регулиране скоростта на втвърдяване, 3 бр. сърцарски машини, инсталация за рецклиране на фуранови смеси и 2 бр. машини за автоматизирано шмиргелене на отливки. На второ място бяха класирани фирмите ЗММ Стомана (Силистра) за закупени и въведени в експлоатация смесител с непрекъснато действие в комплект със система за автоматизирано регулиране скоростта на втвърдяване и инсталация за рецклиране на фуранови смеси и Леярмаш (София) за смесител с непрекъснато действие в комплект със система за автоматизирано регулиране скоростта на втвърдяване- 3 бр. и система за автоматизирано управление подаването на формовъчна смес в сърцевите кутии на база безжична връзка между смесителя и съответната сърцева кутия. На трето място са също две фирми: Прогрес (Стара Загора) и Бъдещност (Чирпан) за въведени в експлоатация по 2 бр. машини за автоматизирано шмиргелене на отливки.http://industryinfo.bg/
Източник: Други (25.09.2015)

AK Steel похвали предварителното решение на Международната търговска комисия на САЩ срещу несправедливия внос на горещо валцувани стомани AK Steel (AKS) заяви, че Международната търговска комисия на САЩ (ITC) е взела предварително решение, че горещо валцуваната стомана, произведена в седем чужди страни причинява вреда на AK Steel и местната стоманодобивна промишленост. Предварителното решение означава, че делата срещу вносителите на стомана от седемте страни ще продължат. "Доволни сме, че ITC е направила предварително заключение срещу дъмпинговия и субсидиран внос на горещо валцувана стомана", каза Джеймс Л. Уайнскот, председател, президент и главен изпълнителен директор на AK Steel. "Това решение е важна стъпка в процеса на борба срещу несправедливата търговия с горещо валцувана стомана." AK Steel и някои други производители подадоха петиции в ITC и Департамента по търговия на САЩ (Министерство на търговията) на 11 август 2015 г., с иск срещу несправедлив вноса на горещо валцувана стомана от Австралия, Бразилия, Япония, Холандия, Южна Корея, Турция и Обединеното кралство. Антидъмпингови дела са заведени срещу всички седем страни. (PRNewswire)
Източник: Други (25.09.2015)

Прогнози за запасите в стоманодобива - септември 2015 Стоманената индустрия отдавна се счита за "гръбнака" на икономиката. Въпреки, че ръста в автомобилостроенето и строителния сектор продължава да подкрепя търсенето, стоманодобивната промишленост в момента е изправена пред три основни проблема: падащите цени, забавянето на икономическия растеж в Китай и чуждестранния внос в САЩ. Според Световната асоциация за стомана, глобалното производство на стомана е намаляло с 2.2% в периода януари-юли, тъй като производството се сви във всички региони. Китай, най-големият производител на стомана в света, продължава да разочарова със спад от 1.8%, докато Индия успя да регистрира увеличение в производството от 4.3%. Забавянето на икономическия растеж в Китай нанесе голям удар върху световната стоманодобивна индустрия. Китайската металургия е все още замаяна от свръхкапацитет с малко признаци на възстановяване. Purchasing Managers Index (PMI) за китайската стоманодобивна индустрия остана под 50 за 17 поредни месеца, сигнал за постоянен конфликт между търсенето и предлагането. (NASDAQ)
Източник: Други (28.09.2015)

Предварителните данни за вноса на стомана в САЩ сочат спад от 8% през август По предварителни данни в САЩ са внесени общо 3,016,000 нетни тона (NT) стомана през август 2015 г., включително 2,439,000 NT завършена стомана (спад с 8.2% и 6.7%, съответно, в сравнение с юли). Данните от началото на годината за общия внос и този на завършена стомана са 28,023,000 и 22,915,000 NT съответно, което е спад с 2% и 7% в сравнение със същия период през 2014 г. Пазарният дял на вноса на завършена стомана е приблизителен 26% през юли. Ключови продукти със значително увеличение на вноса през август в сравнение с юли са валцдрат (ръст от 45%), горещо-валцувани листове (29%), продукти за петрол (15%) и стандартни тръби (14%). Основните продукти, които записват значително нарастване на обема на вноса за цялата година в сравнение със същия осеммесечен период през 2014 г. са арматурно желязо (51%), линейни тръби (40%), стандартни тръби (30%), горещо-поцинковани листове и ленти (19%), ламарина (17%), тел (11%), студено-валцувани листове (11%), плочи в рулони (10%). (Scrap Monster)
Източник: Други (30.09.2015)

Руска компания за обработка на цветни метали търси партньори у нас Руската компания Екатерингбургски завод за обработка на цветни метали (ЕЗ ОЦМ) търси български партньори за сътрудничество, съобщават от Търговското представителство на Руската федерация у нас. Едно от направленията в дейността на основаното през 1916 г. предприятие е изработка на мишени за полагане на покрития върху различни повърхности. Технологията се използва при полагане на покрлития върху нискоемисионно флоатно стъкло, при производство на CD и DVD дискове, артикули за ежедневна употреба, в приборостроенето и др. Мишените се изготвят по каталози на компанията или чертежи на клиента. http://machinebuilding-bulgaria.com
Източник: Други (30.09.2015)

Rio Tinto осребрява въглищна мина Британско-австралийският минен концерн Rio Tinto PLC продава своето участие в мината Bengalla в източната част на Австралия на конкурента си New Hope, предава Dow Jones В момента цената за въглища на глобалния пазар е на многогодишно дъно. Предвид слабото търсене заради все още невъзстановените икономики и падащите цени на суровините големите компании от сектора в момента се опитват да се концентрират върху основния си бизнес. Така например BHP Billiton се раздели с част от подразделението си за добив на суровини и в понеделник вкара този бизнес под името South32 на борсата. Междувременно Rio Tinto продаде в последните две години свои подразделения за около 4 млрд. долара. А и опасенията за бъдещето на китайската икономика правят суровините и въглищата все по-малко атрактивни. Към това трябва да се добави и растящата съпротива на индустриалните страни да ползват въглища за производството на електричество заради проблемите със замърсяването на околната среда. (www.nasdaq.com)
Източник: Други (01.10.2015)

Nippon Steel с по-големи инвестиции в чужбина след 2018 г. Японската Nippon Steel & Sumitomo Metal Corp, която планира да похарчи 300 млрд. йени (2.5 млрд. долара) за чуждестранна експанзия до март 2018 г., може да задели още по-голяма сума в следващите години за растеж в чужбина, заяви президентът Косей Шиндо. Апетитът на Nippon Steel за инвестиции чрез сливания и придобивания може да възбуди интереса на световните конкуренти да продадат активи, след като страдат от спад в цените на стоманата, а китайските заводи задръстиха световните пазари с евтини продукти. Базираната в Токио компания търси възможности за разрастване на своята глобална клиентска база в развиващите се сектори като автомобилостроенето, енергетиката и инфраструктурата. Преди две години, Nippon Steel и ArcelorMittal похарчиха 1.55 млрд. долара, за да купят американски завод на ThyssenKrupp AG, сделка, която анализатори определят като изгодна. За сега, обаче, най-големият производител на стомана в Япония, насочва усилия към родния си пазар за модернизиране на съоръжения след пожар и други проблеми в завода в Нагоя. (Reuters)
Източник: Други (01.10.2015)

Glencore обмисля продажба на активи Компанията за добив и търговия със суровини Glencore обмисля да продаде част от бизнеса си, включително активи в земеделието и благородните метали, съобщава Wall Street Journal. Продажбите са с цел да се намали дълговото бреме на компанията, но идват в момент, в който сделките в суровинния сектор се забавят заради спада на цените, отбелязва изданието. През миналия месец Glencore обяви планове да свие дълговете си с 10 млрд. долара до края на следващата година. Половината от тази сума трябва да дойде от понижаване на дивидентите и емитиране на нови акции, а останалите – от продажба на активи и свиване на разходите. В момента дългът на компанията достига 30 млрд. долара, а през последните седмици акциите на компанията се обезцениха рязко заради опасенията, че Glencore няма да може да се справи с намаляването на задълженията. Най-трудно ще бъдат изпълнени заявените продажби на активи, тъй като според данните на EY сделките в минния сектор са спаднали с 43% през първото полугодие. По-лесно ще е намирането на купувач за земеделските активи, като според компанията към тях вече има висок интерес. Това обаче ще е болезнена раздяла за групата, тъй като този бизнес отговаря за една трета от цялата печалба от търговия на Glencore. Според някои оценки стойността на това подразделение достига 12 млрд. долара. Следващата стъпка вероятно ще е свързана с продажби на активи в добива на злато и сребро. Благородните метали не са сред основните активи на групата, но предоставят възможност за бързо набиране на средства. Това може да стане чрез сделки, които не представляват директна продажба на мини, а получаване на предварителни плащания срещу правата за продажби на злато в бъдеще. Според източници на WSJ потенциалните приходи от такива сделки се оценяват на 1.5 млрд. долара. WSJ
Източник: Други (02.10.2015)

Златото, оловото, цинкът и медта ще свършат до 12 години, показва новата минна стратегия на България до 2030 година. Изчисленията са направени на базата на експлоатираните находища. От документа става ясно, че България разполага с 378,6 млн. тона златосъдържащи медни руди, като 94,5% от тях се експлоатират и до 12,6 години ще свършат. Само златните руди пък ще привършат до 10 години, пише "Труд". Именно у нас се намира и най-голямата златна мина в Европа - край Челопеч, чийто концесионер е канадската компания "Дънди прешъс металс". Според данните на Министерството на енергетиката златното предприятие е най-големият платец на концесионни такси към държавата. Следващите по големина на вноските в бюджета дружества са медните "Елаците мед" и "Асарел Медет", варовиковото предприятие "Каолин", газодобивното "Мелроуз" и държавното "Мини Марица изток". За момента в страната не се добива сребро, въпреки че има запаси от 4783,9 хил. тона. Като количество най-големите запаси на подземни богатства у нас са тези на сол - има за още 7087 години, въпреки че се експлоатират абсолютно всички находища. Важните за производството на ток лигнитни въглища (между 40 и 50% от тока в страната се произвежда от лигнитни въглища), ще стигнат за още близо 59 години. Сред най-бедните находища у нас са тези на нефт. Количества от него се добиват край Долни Дъбник, където има за още 4,8 години. При находищата на газ, ситуацията обаче е различна. Експертите не са могли да определят колко точно запаси има страната и за колко години ще стигнат, но са категорични, че използването на газови концентрати у нас ще продължи да намалява. Добивът също намалява през последните години. При строителните материали малко са само варовикът за цимент - за още 115 години, и чакълът - за 30 години. Общите раздадени концесионни площи, върху които се добива нещо в момента, са 1414,6 хил. декара, което е малко под 1% от общата територия на страната.
Източник: Дарик радио (05.10.2015)

Фалитът на НЕК е неизбежен, абсурдно е държавата да се прави на предприемач, а прегръдките между бизнесмени и политици са неморални и вредни. Това коментира председателят на Българската стопанска камара Сашо Дончев "НЕК е пред неизбежен фалит - ако не след 3, след пет години. Не може всяка година да генерираш 1.2 милиарда лева дефицит и да не фалираш, няма такава аритметика. Но след 5 години НЕК ще има нулева ликвидационна стойност и ще бъде продадена като "Кремиковци" - за 1 лев. А сега може да бъде намерен добър инвеститор. Със сигурност по света има добри енергийни компании", посочи Дончев. По думите му в България има енергийна мафия, защото енергетиката е държавна, шише "Сега". "Ако не е държавна, не може да се случват всички тези далавери, които се случват пред очите ни. В Америка няма нито един долар държавна инвестиция в енергетиката. И енергетиката в Америка е добре функционираща", обясни предприемачът. "Ние точно като Тодор Живков на всеки конгрес отчитаме колко много неща сме построили. Не е функция и не е отговорност на държавата да строи каквото и да било. Тя не трябва да строи, а трябва да защитава построеното от други, от другите български граждани", убеден е Дончев.
Източник: Дарик радио (07.10.2015)

Американската Steel Canada може отново да стане независима 100-годишният производител на стомана, някога познат като Stelco Inc. може отново са стане независим след като United States Steel Corp. се отказа от опитите си да преструктурира компанията, която закупи през 2007 г. U.S. Steel Canada Inc., която притежава най-младият интегриран стоманодобивен комбинат в Северна Америка и нефункциониращ комбинат за добив на стомана в Хамилтън ще продължи да функционира сама или ще бъде продадена след като U.S. Steel и нейните акционери не успяха да се договорят за бъдещето на канадското поделение, което е част от закъсалата компания майка, базирана в Питсбърг. U.S. Steel няма да надава за канадските активи, но ще поддържа всички дейности и поети ангажименти, които канадската единица изисква за период до 24 месеца в рамките на споразумение за преход, което дружеството майка представи в сряда на съдебно заседание във Върховния съд на Онтарио. Ако съдът одобри споразумението, този ход ще сложи край на продължилите 13 месеца преговори между US Steel, съюзът на заетите в стоманената индустрия, действащ и пенсиониран персонал на компанията, които получава заплати, и на правителството на Онтарио. Канадската компания е обект на държавна закрила съгласно Закона за класифициране на кредиторите на фирмите от септември, 2014 година. (http://www.theglobeandmail.com/)
Източник: Други (07.10.2015)

Хофман Консулт стана представител на македонската фирма Железник Хофман Консулт България съобщи, че от края на септември т. г. е официален представител на македонската фирма Железник. Железник е металургично дружество, произвеждащо главно висококачествен гранулат (дробинки) от нисковъглеродна стомана, с богат зърнометричен състав - консуматив за дробометни/дробеструйни машини и инсталации. Фабриката на компанията, изградена през 1979 г., се намира в с. Сопотница, община Демир Хисар. От основаването си дружеството е експортно ориентирано и има дългосрочни делови партньори в не само в България, а и в редица страни от ЕС, Близкия Изток и др. (http://machinebuilding-bulgaria.com/)
Източник: Други (07.10.2015)

Енергийната борса ще бъде държавна. Очаквам, че там ще се търгуват от 10 до 20% от електроенергията, която и в момента се търгува, но предимно по дългосрочни договори. Това ще подпомогне пазара на балансираща енергия. Борсата е един елемент от развитието на пазара, но в никакъв случай не целия пазар, каза председателят на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов и обясни принципа на функциониране на енергийната борса: „Всички знаят, че на Женския пазар в София зеленчуците са едни от най евтините, но не всеки отива да си купи оттам. Някои си купуват от кварталния магазин. По същия начин енергийната борса ще даде възможност на търговците на електроенергия, на производителите и на стопанските потребители да продават свободни количества електроенергия или да си закупуват недостигащи количества, но в никакъв случай основни количества". Цената на електроенергията през следващата година би трябвало да се определя изцяло от пазара и да няма регулирани цени, смята Каменов. Следващият елемент от развитието на пазара ще бъдат почасови сделки. Те ще се търгуват на борсата, но в никакъв случай това няма да представлява целия пазар. Борсата ще даде възможност за развитие на продуктите, които се предлагат на електроенергийния пазар - нощно потребление, дневно потребление и т.н, и ще даде възможност на т.нар. „спотова търговия" - в реално време Дори и битовите потребители да купуват енергия на борсата, мрежовите такси и другите компоненти в сметката им, които в момента са около половината от цената, ще останат същите, коментира Стаменов.
Източник: Класа (08.10.2015)

Glencore очаква влошаване на пазара на въглища Забавянето на икономиките по цял свят увеличава проблема с излишъците на пазара на въглища, който доведе до срив в цените на суровината до най-ниските нива от осем години, заявява минният гигант Glencore. Компанията е най-големият износител на термични въглища в света. Според ръководителя на бизнеса с въглища на компанията Питър Фрайбърг пазарът продължава да се пребалансира заради все по-слабите прогнози за бъдещото търсене. Заради това Glencore ще продължи да преразглежда операциите си в този сектор и да прави промени с цел спестяване на разходи. През февруари минната компания обяви, че свива добива на въглища в Австралия с 15 млн. тона за тази година, освен това забавя работата по някои нови проекти. Сривът в цените на въглищата е част от цялостното обезценяване на суровините заради спадащото търсене на ключови пазари като Китай. Това удря по пазарната стойност на минните компании, като базираната в Швейцария Glencore е една от най-тежко засегнатите. През миналата седмица акциите на компанията се обезцениха рязко с 29% заради притесненията на инвеститорите за способността на ръководството да се справи с дълговете, които достигат 30 млрд. долара. "Текущото свръхпредлагане на въглища е утежнявано от глобалната икономическа несигурност. Темповете на растеж в голяма част от развиващия се свят – най-вече в Китай – се забавят значително", заявява Фрайбърг. През тази година икономическият растеж в Китай се забави до най-ниските нива от две десетилетия, което предизвика нестабилност на световните пазари. Китай е втората най-голяма икономика в света и е най-големият потребител на зърнени храни, енергия и метали. Суровинният индекс на Bloomberg, който обхваща фючърси на 22 основни природни ресурса, отбелязва най-лошото си тримесечие от 2008 г. насам в края на септември. Анализаторите от инвестиционните банки Goldman Sachs Group и Morgan Stanley понижиха прогнозите си за цената на въглищата за периода от 2016 до 2018 г., аргументирайки се със слабото търсене и голямото предлагане. Спадащият ръст на потреблението на енергия в цяла Азия и забавените търговски потоци в световен мащаб ще продължат да потискат цените, се заявява в прогнозата на Morgan Stanley. Цената на въглищата в най-голямото пристанище за износа на енергийни ресурси – Нюкясъл в Австралия, спаднаха до тазгодишно дъно от 54.37 долара през април, което бе най-ниската цена от май 2007 г. След кратко възстановяване през лятото цените отново започнаха да спадат и през последните три месеца неизменно вървят надолу. (Bloomberg)
Източник: Други (08.10.2015)

28 млн. т златни руди лежат под краката ни Природните богатства осигуряват 5% от икономиката на страната Имаме запаси от около 20 000 т уран, но добивът му е забранен България е сред държавите с дългогодишни традиции в развитието на минната индустрия. С годишен добив от 11 тона подземни богатства на глава от населението ние сме над средните нива в световен мащаб. Нещо повече, България е на трето място по добив на мед и на четвърто по добив на злато в Европа. У нас минната индустрия осигурява около 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Тя е стратегически отрасъл, който осигурява суровините за останалите сектори на икономиката. Това се посочва в Стратегията за развитие на минната индустрия, одобрена наскоро от правителството. В документа е записано, че секторът има голям неизползван потенциал за ускоряване на икономическото развитие на страната. Основание за това дава значителният потенциал за разширяване на добива на въглища, метални полезни изкопаеми, нефт и газ. Както и многократно по-високият внос на неметални полезни изкопаеми, строителни и скалнооблицовъчни материали от местното производство. Страната ни е богата на разнообразни и все още неексплоатирани полезни изкопаеми. Минната индустрия през 2015 г. в цифри Общ добив - 79,5 млн. тона Произведена продукция - 5% от БВП на страната Износ - 3,4 млрд. лв. Платени концесионни такси - 62 млн. лв. Заети - 30 000 пряко и 120 000 в обслужващи дейности Компании - над 300 за проучване, добив и преработка на подземни богатства Медни руди В момента медни руди се добиват от три находища. Най-големи са "Елаците" в Етрополския Балкан и "Асарел" в Средногорието, където в последните 2 години общият добив достига 25 млн. т руда годишно. Тези две мини са открити. Добив, но по подземен начин, на медно-златни руди се осъществява и в находище "Челопеч". Общото производство на медни руди от тези находища достига 28 млн. т руда през последните години и се доближава до максималните нива от 2006 и 2007 г. от 29,8 млн. т. Запасите в тези находища обаче се очаква да бъдат изчерпани в следващите 12-13 години. Според стратегията за развитие на минната индустрия съществуват големи възможности за откриване на нови находища основно от медно-порфирен тип в Средногорието и Западния Балкан. В същото време в Бургаския, Малко Търновския и Врачанския руден район има находища, които отдавна не се разработват, но може да се направи преоценка на тяхната икономическа изгода и да се търсят нови рудни тела. Находище "Прохорово" е проучено през 80-те години на XX век с изчисляване на запаси, но не е влязло в експлоатация. Според стратегията то представлява възможност за увеличаване на добива в близко бъдеще. В документа е посочено, че геоложките запаси на страната ни с медни руди са около 370 млн. тона. От тях 94% се експлоатират и ще свършат след около 12 г. и половина. В същото време очакванията за вътрешно потребление на чиста мед у нас е да расте и да надхвърли 1 млн. тона годишно при сегашни 600-700 хил. тона. Наред с високите цени на медта на световните пазари повишеното търсене благоприятства бъдещия добив и преработка на медни руди у нас. За съжаление към момента нарасналото вътрешно потребление се покрива основно от внос на рафинирана мед. Златни находища В България се намира може би най-голямото находище на злато в Европа - "Челопеч", откъдето до момента са добити 50 т от ценния метал. От известните златни находища на територията на нашата страна в момента се експлоатира само това находище. За "Ада тепе" край Крумовград вече има разрешение за добив, който се очаква да започне през 2016 г. Концесия за добив е дадена и за златно находище "Чала" в Източните Родопи. Ценният метал се съдържа и в медната руда в "Асарел" и "Елаците", откъдето се извлича. Златосъдържаща е и оловно-цинковата руда от находище "Маджарово", както и полиметалното находище в Зидарово. Интензивните проучвания за златни залежи през последните 10-15 години доведоха до няколко търговски открития. На първо място това е находището "Ада тепе" с около 27 т изчислени запаси. Поради предлаганата технология за извличане чрез цианиране фирмата проучила находището - "Болкан минерал майнинг", не можеше да получи разрешение за добив почти 7 години. Това принуди фирмата да смени цианирането с технологията чрез флотационно и гравитационно обогатяване. Насърчителни за по-нататъшно проучване са находища "Диканите" (у-к "Вакарелец") с откритие за около 1 т злато и 5 тона сребро, както и "Бърдото" (Брезник), където има запаси от 14 т. Почти всички български реки са златоносни. По р. Огоста и в района на р. Струма дори има проучвания с изчислени запаси. Този тип находища обаче нямат перспектива за промишлено развитие и няма интерес към добив. Понастоящем България разполага с 28,1 млн. т златосъдържащи руди, от които 79% са в експлоатация и имат живот за 10 години. Повишеното търсене на инвестиционно злато в условията на несигурност в световната икономика вдига неговата цена на световните борси и това прави благоприятно добиването му. Оловно-цинкови руди Находищата на оловно-цинкови руди са с около 15,4 млн. тона запаси, които в експлоатация ще свършат за 12 години. Находищата са съсредоточени в Източните Родопи (70% от запасите), Средна гора (18% от запасите) и Стара планина (8% от запасите). Съдържанието на метал в тях е било твърде променливо през различните години на добив - от общо съдържание на олово и цинк над 10% в началото до 3-4%. След 1995 г. голяма част от тези мини са затворени. Оловно-цинкови руди се срещат и във Врачанско-Искърския руден район. В момента се разработват около 50% от находищата. За района на Източните Родопи са дадени 10 концесии за добив. В една от тях - за мина "Чала" в Спахиевското рудно поле, се добива и злато. През последните години добивът варира между 580 хил. и 640 хил. тона добита руда годишно. Добрите цени на оловото на световните пазари благоприятстват инвестициите за добив и преработка на оловни руди. Други метални руди България разполага с 25,3 млн. т железни руди, но в близките години не се очаква да се развива добив на тях. Най-значимият рудник - "Кремиковци", беше затворен през 2004 г., а през 2010 г. и металургичният комбинат. Вътрешното потребление на желязо, чугун и стомана се задоволява само от внос. Страната ни е богата на манганови руди със запаси от 26,4 млн. т. Най-известното находище е "Оброчище", Варненско, където се добиват около 100 000 т руда годишно чрез подземен добив. Запасите на находището са големи, но показателите на рудата не са добри - съдържание на манган около 26% и висока влажност. В района на Североизточна България (Варненско) има голям потенциал за откриване на нови находища на манган. В момента е дадено и едно разрешение за търсене и проучване там, но има проблеми с екологични и туристически организации поради близостта с големи туристически центрове. България разполага с 9 381 хил. тона геоложки запаси от волфрамови руди, които не са в експлоатация. Все пак в Западните Родопи има дадена една концесия за добив от находище "Грънчерица". Високата цена на волфрама и увеличеното световно потребление го прави изключително атрактивен метал за добив. На територията на България са известни минерализации и на молибден, антимон, живак и др. При подходящи технологии може да се използват и суровини за производство на алуминий. Тази група находища няма съществен дял и перспектива в общия план на минно-добивната дейност. Уран В България са известни около 40 находища на уран, разработвани в миналото. Добивът е осъществяван основно подземно (Елешница и Смоляновци) или със сондажи чрез подземно излужване - района на Горнотракийския комплексен грабен и Струмския грабен. С постановление на Министерски съвет от 1992 г. са прекратени всички дейности, свързани с добив и проучване на уранови находища, извършвани от бившето Държавно предприятие "Редки метали". От съществуващите две обогатителни фабрики в Бухово и Елешница, втората все още отделя минимални количества емисии (жълт кег) от пречистването на минните води чрез смоли. Хвостохранилището на Елешница е напълно рекултивирано със средства по Програма PHARE, като се поддържа система за очистване на подземните води. Преди 1990 г. уранодобивът беше от съществено значение за миннодобивната промишленост на България и е осигурявал значителна заетост. Променената световна пазарна конюнктура след края на "Студената война" води до срив на търсенето и цените. По това време голяма част от добива се е осъществявал с дотации от държавата поради стратегическото значение на суровината до разпадането на "Източния блок". Една част от находищата са били нерентабилни (тези с подземен добив) поради ниските съдържания и ниски пазарни цени. Друга част - тези, в които добивът е осъществяван чрез сондажи или по комбиниран способ, обаче биха били рентабилни дори при особено ниските световни цени от порядъка на $40 за кг. В периода 1946-1990 г. в България са добити около общо 38 000 т уран. В момента са останали запаси от около 20 000 т. Стратегията допуска евентуално преразглеждане на сегашните ограничения след задълбочен анализ на актуалните икономически условия, ако се повишат цени и ако има засилен пазарен интерес. Водещ критерий обаче трябва да е спазването нa европейските изисквания за опазването на околната среда, гарантиращи екологосъобразен добив и преработка. Нефт и газ Според Баланса на запасите България разполага с 9510,3 млн. куб. м газ, 127,9 хил. т нефт и 1235,3 хил. т кондензат. Находищата на нефт и газ са изцяло съсредоточени в Северна България. Открити незначителни по брой и обем находища има и в района на Враца-Кнежа, Плевен и Североизточна България. Фирмата "Дайрект Петролиум" е регистрирала търговско откритие на газо-кондензатно находище "Койнаре" в района на Червен бряг (с. Девенци) с доказани запаси над 2 млрд. куб.м и значителен потенциал от ресурси. В последните години са проведени проучвания на континенталния шелф на Черно море в блок Галата, в чиито граници са открити находища "Каварна", "Каварна-изток" и "Калиакра". Проучванията са извършени от фирмата "Мелроуз Рисорсиз", която е получила концесии за добив на газ от тези находища. Добиваните количества нефт и газ у нас заемат незначителен дял в топлинно-енергийния баланс на страната - годишно се добиват 183,1 млн. куб. м газ, 25,1 хил. т нефт и 1,1 хил. т кондензат. Наличието на запасите и добивът са твърде незначителни, имайки предвид годишното потребление само на газ в страната от около 2,6 млрд. куб. м. Резултатите от многогодишните проучвания показват, че едва ли могат да се очакват открития на значителни по запаси находища от конвенционални находища на нефт и газ. Големи перспективи съществуват в евентуалното разработване на газохидратни находища в акваторията на Черно море като "Хан Аспарух", "Терес" и "Силистар"). Перспективи съществуват и за използването на метана в някои въглищни находища, преди всичко в Добруджанско. В момента в България са действащи и в процес на разглеждане 22 разрешения за търсене и проучване на нефт и газ. Има дадени 18 концесии за добив на нефт и природен газ - четири от тях са в континенталния шелф. Въглища На територията на България са известни около 43 находища на въглища. Те са с разнообразна възраст, вид и качество. Най-големи са запасите на лигнитни въглища - 1,843 млрд. т и годишен добив от 29,127 млн. т. Независимо от ниското им качество те са основен източник за производство на електроенергия в страната. Над 50% от общо произведената електроенергия в страната се пада на термичните централи, захранвани с български въглища. Основните запаси и добив на лигнитни въглища са съсредоточени в "Марица-изток", като добивът е по открит способ. Стратегията залага добивът на лигнитни въглища да се запази или да надвиши 35-36 млн. тона годишно. 86% от запасите от лигнитни въглища са в експлоатация. Осигуреността на страната със запаси е за 58 г. Освен това има залежи на кафяви въглища от около 71 млн. тона. Добивът им е в района на Перник и Черноморския басейн край селата Рудник и Черно море.
Източник: Стандарт (12.10.2015)

Евтиният алуминий влошава резултатите на Alcoa Производителят на алуминий и алуминиеви изделия Alcoa отчете по-ниска от очакваното печалба за последното тримесечие. Влошените резултати се дължат на спада в цената на алуминия и други суровини, както и неблагоприятните валутни курсове. Акциите на компанията се обезцениха с 5% след обявлението. През третото тримесечие приходите на групата са спаднали с 21% до 5.6 млрд. долара в резултат на затварянето на губещи производствени мощности. Свиването на приходите от суровини е частично компенсирано от 10% ръст при бизнеса с части за коли и самолети, както и от придобивания, извършени през периода. Нетната печалба е спаднала до 44 млн. долара, или 2 цента на акция, спрямо 149 млн., или 12 цента за акция, през същото тримесечие на миналата година. Като се изключат специалните еднократни разходи, печалбата достига 7 цента на акция. Средните прогнози на анализаторите, анкетирани от Reuters, бяха за печалба от 13 цента при приходи от 5.65 млрд. долара. През миналия месец компанията обяви, че ще раздели бизнеса си в две отделни дружества. Едното ще поеме традиционния бизнес на компанията, свързан с производство на алуминий, а в другото ще бъдат прехвърлени операциите с продукти с добавен стойност като части за авиационната и автомобилната индустрия. Разделянето на компанията е свързано със сериозни неясноти при подялбата на дълговете и пенсионните задължения. Според информация на компанията процентът на нефинансираните пенсионни задължения достига 78%. (Reuters)
Източник: Други (12.10.2015)

Вносът на стомана намалява през септември Заявленията за издаване на разрешителни за внос на стомана възлизат на 2,8 милиона нетни тона през септемвр, което е намаление с 8% спрямо август. Сравенено с август 2014, намалението е 6%, когато 3 милиона нетни тона стомана са внесени в Америка. Вносът от Китай бележи спад от 19%, но този от Германия се е увеличил с 80%, а внесената стомана от Южна Корея е с 1% повече. Общият внос на стомана възлиза на 30,9 милиона нетни тона за първите девет месеца на годината, което е понижение от 5%, спрямо 2014, сочат данните на Американския институ по желязото и стоманата. САЩ обаче е внесъл 25,1 нетни тона обработена стомана, която не се нуждае от допълнителна обработка в американските центрове за услуги, което е увеличение с 3% спрямо миналата година. Вносът от Турция се е увеличил драстични, с цели 48 процента тази година. Стандартни внос на железопътни релси скача с 334% през септември, плочите нарязани по дължина са повече с 59 процента, докато студено валцувани листове са се увеличили с 19 процента. Вносът на ламарина, листове и ленти които са горещо поцинковани, традиоционни продукти за северозападната част на Индиана, се е увеличил с 15 и и 13% съответно. (http://www.nwitimes.com/)
Източник: Други (14.10.2015)

Миньорите искат по-малък добив на въглища Да бъде рязко намален добивът на въглища от трите открити рудника в държавното „Мини Марица изток“ ЕАД-Раднево поискаха от КТ „Подкрепа“. От там вече са предупредили Министерството на енергетиката, НЕК и ЕСО, че през следващите 6 месеца могат да разчитат само на 14 млн т за трите топлоцентрали в комплекса.Тези количества ще стигнат за поддържането на не повече от 2 800 мегавата мощност, което ще наложи или спешен внос на еленергия или режим на тока. „Принудени сме на тази стъпка заради огромното изоставен на разкривката. Реална е опасност да срутим рудниците и да повторим пролетта на 1987-а година, когато България се превърна в огромна „дискотека“ !“, коментира лидерът на „Подкрепа“ в дружеството Генчо Генчев. Изоставането в разкриването на пластовете е заради тежкото икономическо състояние и спрените плащания от американските ТЕЦ „АЕS” и „Контур глобал Марица изток 3“. 450 млн лв има да получават миньорите , напомни президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Той е категоричен, че държавата трябва да намери начин и да изкупи активите на двете централи.Същата идея се лансира и от КРИБ.
Източник: Монитор (15.10.2015)

Fortescue казва, че търсенето на желязна руда е високо въпреки свиването на пазара на стомана в Китай FORTESCUE Metals Group съобщи, че търсенето на желяна руда остава високо, въпреки свиването на пазара на стомана в Китай. Производителят на желязна руда отчете увеличение от 1 % на доставките на желязна руда през първото тримесечие на годината и седмо поредно тримесечие на съкращаване на разходите. Компанията поддържа прогнозата си за цялата година за доставката на 165 милиона тона желязна руда и обяви, че очаква да завърши финансовата година с производствените разходи от 15 щатски долара на мокър метричен тон. Pilbara достави 41.9 милиона тона желязна руда през трите месеца до 30 септември, което е увеличение с 1.01 % спрямо 41,5 милиона тона за същия период. Минната компания отчита и намаление в доставките от 1.18 % спрямо предходното тримесечие на юни. По време на тримесечието, Fortescue Metals Group продаде своята желязна руда при средна цена от 50 щатски долара за тон. Fortescue Metals Group, заедно с други производители на желязна руда намаляват желите е опит да противодействат на спад на цените, платени сектора с най-голям дял в износа на Австралия. Нетният дълг на компанията възлиза на.6 милиарда щатски долара до края на третото тримесечието. http://www.perthnow.com.au)
Източник: Други (15.10.2015)

По-евтиният ток за големите заводи се бави Големите индустриални потребители на електроенергия все още не могат да се възползват от облекченията, които трябваше да получат от зелената компонента в такса "Задължения към обществото", съобщиха от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). В писмо до министрите на финансите и на енергетиката те настояват да се ускори процесът на нотификация на Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. Според първоначалните разчети наредбата трябваше да влезе в сила най-късно до 6 септември. Изготвянето на наредбата беше предвидено с промените в Закона за енергетиката от началото на март тази година и стана още по-актуално след увеличаването на такса "Задължения към обществото" за бизнеса от 1 август. Проектът на практика стана готов и беше изпратен за одобрение в Брюксел още преди тази дата. Оттогава досега обаче развитие по него няма. "За съжаление изминаха повече от два месеца от изпращането на проекта в ЕК, но досега няма напредък и резултати за решаване на този въпрос. Не са установени контакти и не са проведени разговори със съответните институции, което налага извод за забавяне на процеса", се посочва в писмото на БФИЕК и БАМИ. Според изпълнителния директор на металургичната асоциация Политими Паунова до 30 септември, когато се е провело последното заседание на консултативния съвет за индустриална стабилност и растеж към икономическото министерство, все още не са били установени преки контакти с ЕК и с експерта, който ръководи и координира процеса. Повече от две седмици по-късно напредък все още няма. Това потвърди за "Капитал Daily" председателят на БФИЕК Константин Стаменов в петък. От Министерството на енергетиката обясниха, че наредбата е била преднотифицирана, т.е. изработена е в диалог с Брюксел, което предполага значително по-бързо съгласуване. Крайни срокове за това обаче няма. В момента енергоемките предприятия продължат да заплащат пълната такса "Задължения към обществото". Преди време енергийният министър Теменужка Петкова посочи, че след като наредбата влезе в сила, събраните в повече средства ще им бъдат възстановени. Компаниите обаче се притесняват, че няма яснота кога ще стане това, а междувременно разходите им са нараснали. "Около 20 големи индустриални потребителя плащаха досега 100 млн. лева за тази добавка, а от август тя вече достигна 200 млн. лв. (годишно – бел. авт.)", се посочва в писмото. По думите на Паунова, ако до края на годината предприятията не получат очакваните облекчения, ще се наложи съкращаване на разходите.
Източник: Капитал (19.10.2015)

Tata Steel ще съкрати 1200 работни места във Великобритания Най-големият производител на стомана в Британия е на път да причини нов удар за индустрията като съкрати 1200 работни места в завода в Скънторп и в две предприятия в Шотландия. Задълбочаването на кризата в сектора идва, след като бизнес секретарят Саид Джавид обеща да се опита да помогне на конкурентоспособността, по време на ръководената от него извънредна среща на върха за стоманата в Родъръм, Западен Йоркшир. Tata Steel UK, собственик на остатъка от бившата група British Steel, се очаква да обяви съкращения в Скънторп следващата седмица. Те ще добавят към по-ранните съкращения в Tata и на неотдавнашния срив на стоманодобивния комбинат Redcar в Teesside. SSI UK, собственост на Sahaviriya Steel Industries от Тайланд, е банкрутирал по-рано този месец оставяйки 2200 чоевка без работа, след като собственика заяви, че вече не може да се понасят натрупващите се загуби. Източник от индустрията, заяви, че последните съкращения в Tata, което включва предприятията в Далзел и Клайдбридж в Шотландия, ще бъдат последвани от по-нататъшни в подразделението за дълги продукти на компанията, което прави стомана за ЖП и строителството. (The Guardian)
Източник: Други (19.10.2015)

Adani получи одобрение в Австралия за нова мина Австралийското министерство на околната среда позволи проекта на Adani Group за мина Кармайкъл и железопътен проект на стойност 7 млрд. долара в провинция Куинсланд. Но, според запознати, въпреки позволението, групата ще прояви повишено внимание преди да започне работа по спорния проект, който беше нецелесъобразен, предвид рекордно ниските цени на въглищата. Австралийският министър на околната среда Грег Хънт позволи проекта за втори път, след като базираната в Ахмедабад група се съобрази с 36 "най-строги условия в австралийската история". "Строгите условия ще защитят застрашените видове и ще предоставят дългосрочни ползи за околната среда, чрез развитие на офсет пакет", каза той. Хънт заяви, че лично ще одобри мерките преди мината да започне. "Имам властта да спра или отменя одобрението и да приложа строги наказания, ако е налице нарушение на условията. Министерството на околната среда ще следи отблизо работата на мината", каза Хънт. Проектът получи „да“ през юли миналата година, но федералният съд отмени проекта тази година. (Business Standard)
Източник: Други (19.10.2015)

България е сред 13-те членки на ЕС, намалили вредните емисии България е сред 13-те членки на ЕС, които са най-напред в изпълнението на всичките три национални цели по климата и енергетиката – намаляване вредните емисии, употреба на възобновяеми източници и енергийна ефективност. Това се казва в доклад на Европейската агенция за околна среда, цитиран от БНР. Европейският съюз (ЕС) е на път да надхвърли целта си за намаляване на емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г., сочи доклада. "Съвсем ясно докладът показва, че всички 28 държави покриват обвързващите цели за намаляване вредните емисии през 2013 и 2014 година", каза изпълнителният директор на Европейската агенция за околна среда Ханс Брюнинкс. Само четири страни - членки, според прогнозата, няма да изпълнят целите до 2020-а и това са Белгия, Ирландия, Люксембург и Австрия.
Източник: Банкеръ (21.10.2015)

КЦМ инвестира 2 млн. лв. в инсталация за нов продукт Пловдивският металургичен завод КЦМ подготвя изграждането на малка инсталация за производство на чист сребърен нитрат на кристали. Това ще бъде нов продукт за компанията, който ще подобри икономическата ефективност при преработката на сребро и ще разшири производствената й гама. Планираната инвестиция е около 2 млн. лв., а строителството ще отнеме два месеца. Съоръжението ще бъде част от производството на благородни метали и ще бъде разположено в отделна сграда до цеха за преработка на сребърно-златната сплав "Доре". И в момента в комбината се произвежда сребърен нитрат, но той е в течна форма. В същото време след преработка и пречистване съединението може да има търговско приложение. То се използва основно в стъкларската промишленост при производството на някои видове стъкло и огледала, както и при производството на слънчеви батерии. Инсталацията ще има максимален капацитет за производство на 50 кг сол на денонощие, а натоварването й ще зависи от търсенето. Проектът ще бъде първата подобна инсталация в страната. Към момента в България няма действащи малки и средни предприятия за производство на сребърни соли. Продуктът от новата инсталация ще бъде сребърен нитрат с чистота над 99.8. Оборудването ще бъде доставено от италианска компания.
Източник: Капитал (21.10.2015)

Бразилското производство на необработена стомана спадна през периода януари-септември Бразилското производство на необработена стомана намаля с 1.2% през първите девет месеца на 2015 г. спрямо същия период миналата година до 25.3Mt, сочат данни на металургическа промишленост асоциация IABr. Продажбите на вътрешния пазар достигнаха 14.2Mt в периода януари-септември, спад с 14.3% в сравнение със същия период на миналата година, обявиха от IABr. Износа на стомана през периода възлиза на 10.0Mt и генерира 5.16 млрд. долара, ръст с 48.6% по обем и 6.1% по стойност. Бразилия внесе 2.77Mt стомана през първите девет месеца на годината, спад с 11.9% спрямо същия период на годината. Предполагаемото местно потребление на стомана достигна 16.9Mt, намаление с 14%. Дом на предприятия като Gerdau, Usiminas и CSN, Бразилия е най-големият производител на стомана в Латинска Америка. (Business News Americas)
Източник: Други (23.10.2015)

Министър обяви създаването на нов стоманодобивен завод в Пенджаб Министърът на добива и суровините на Пенджаб, Чаудри Шер Али, обяви, че работата по предпроектното проучване за изграждане на нов завод за стомана в провинцията ще започне скоро с цел експлоатиране на резервите от желязна руда в Пенджаб, освен осигуряване на нови работни места за младите хора. Той изнесе информацията по време на конференцията "4th Industrial Minerals, Steel, Down Stream Engineering Conference and Exhibition Pakistan (2015)", организирана от SKEN Business Management Services (BMS). Чаудри Шер Али Кан беше главният гост на конференцията, като също присъстваха бившият федерален секретар и бивш председател на Pakistan Steel Mills (PSM) Хак Наваз Ахтар и президентът на ISTIL Pakistan Country, Масуд Асгар. Министърът добави, че скоро ще стартира новият стоманодобивен завод в Пенджаб, в които ще се появи голям брой възможности за работа за младежта. (dailytimes.com.pk)
Източник: Други (23.10.2015)

Печалбата на Nippon Steel ще намалее допълнително заради проблемите в Китай Nippon Steel & Sumitomo Metal вероятно ще отчете печалба преди облагане с данъци най-много 300 млрд. йени (2.48 млрд. долара) за фискалната година, която приключва през март 2016, спад с около 30% за година, след като китайското икономическо забавяне се отрази върху основната за Япония индустрия. Компанията първоначално предвиждаше намаляване с 18% до 370 млрд. йени, но в момента е изправена пред изкривена задгранична динамика на пазара. Китай е най-големият производител на стомана в света, със добив достигащ нива от 800 млн. тона годишно. Забавящата се икономика на страната доведе до застой на вътрешното търсене и излишъкът стоманата се изнася към Югоизточна Азия и други. Принудени да се конкурират с евтината китайски стомана, японските производители на стомана се борят да реализират печалба от износа дори на фона на слабата йена. Nippon Steel, която изнася почти половината си продукция, е особено изложена на влошаването на задграничните пазари. Nippon Steel също така изостава и с възстановяването в страната. С добив около 40 млн. тона необработена стомана годишно, компанията забави производството от април в отговор на огромното презапасяване. (Nikkei)
Източник: Други (23.10.2015)

Замбия заплашва да наложи по-високи мита или изцяло да забрани вноса на стомана Замбийското правителство заплаши да наложи по-високи мита върху вноса на стомана или напълно да го забрани, за да защити местната промишленост. Специалният сътрудник на президента за наблюдение и изпълнение на проекти Лъки Мулуса каза, че може да се наложат по-високи мита върху вноса на стомана, за да се защити местната индустрия. Мулуса заяви товяа след посещение Kafue Steel, която е намалила производството си от 12500 тона на месец до около 3000 тона. "Трябва да се идентифицират всички продукти, които се внасят в страната, така че местното производство да се защити", каза той. Той обясни, че като се защитят местните продукти може да се отговори на обезценяването на квача, наред с други икономически ползи. Той посъветва Kafue Steel, която в момента потребява 25 мегавата (MW), да създаде своя собствена електроцентрала. (LusakaTimes)
Източник: Други (26.10.2015)

7 фирми получиха концесии за добив и разрешения за подземни богатства Две фирми получиха концесии за добив, а други пет - разрешителни за търсене и проучване на подземни богатства, съобщиха от МС. Право да добива строителни материали - андезити, в продължение на 35 години от находището "Чешмата" край хасковското село Въгларово получи фирмата "Европът 2005". Очакваните приходи от концесионни плащания са за над 3 831 450 лв., половината от които ще отиват в община Хасково. Дружеството ще инвестира близо 510 хил. лв. в машини и съоръжения, изграждане на всички необходими сгради, съоръжения и оборудване за обработка на полезните изкопаеми, закупуване на механизация за добив, придобиване и промяна предназначението на земите, както и ликвидация на добива и рекултивация на засегнатите площи. С 15 години е удължен концесионният договор за добив на въглища от находище "Пернишки въглищен басейн". Концесионерът "Мини открит въгледобив" иска да извлече остатъчните геоложки запаси от въглища, които иначе ще останат в находището. Очакваното концесионно плащане за новия срок на концесията е около 5,3 млн. лв. На "Дънди Прешъс Металс Крумовград" е дадено тригодишно разрешително да проучва за метали площта "Елхово", разположена в землищата на села от общините Крумовград и Кирково. Минимум 97 950 долара ще бъдат вложени в проучвателните дейности, а 3000 долара са предвидени за опазване на околната среда. Също за три години "Ник Индъстри" ще проучва за индустриални минерали площта "Индже", разположена в землищeто на две села в общините Венец и Каолиново. Дружеството ще вложи над 45 хил. лв. в проучвателните дейности, а стройността на екодейностите е 4550 лв. Строителни материали ще бъдат проучвани за една година от три дружества. "Интерпром" ЕООД ще разработва площите "Раяновци" и "Пролазница" в землищата на едноименните села в община Белоградчик. Минималният очакван размер на инвестициите надхвърля 121 хил. лв., а средствата, вложени в опазване на околната среда - 6 хил. лв. "Запрянови-03" ООД ще проучва за строителни материали в площ "Чайкъра-2", която се намира край Асеновград. Дружеството ще вложи минимум 22 943 лева в проучвателните дейности, както и близо 2300 лв. в мероприятия по опазване на околната среда. Минимум 31 500 лв. трябва да инвестира "Мл-Консулт-2009" в проучването на строителни материали в площ "Феникс", разположена в землището на гр. Искър, област Плевен. Дружеството е предвидило и 3150 лв. за екодейности.
Източник: Дума (29.10.2015)

Търсенето на стомана в Китай се срива Китайските стоманолеярни, които отговарят за близо половината световно производство, страдат от първия спад на търсенето на вътрешния пазар от десетилетия. То се дължи на забавения икономически растеж и най-вече строителството. В резултат на свръхпредлагането спадат цените както на желязната руда, така и на стоманата в световен мащаб, тъй като производителите се опитват да реализират излишъците си в чужбина. Според прогнозата на Shanghai Baosteel Group в крайна сметка китайското производство на стомана може да спадне с 20 на сто, както се е случило в САЩ и други пазари. Сигналите за проблеми в индустрията се умножават. Един от големите производители - Angang Steel, излезе с предупреждение, че ще излезе на загуба през това тримесечие заради ниските цени и неблагоприятните валутни курсове. Акциите на компанията на борсата в Хонконг са загубили близо половината си стойност от началото на годината. Същевременно държавният търговец на стомана Sinosteel пропусна лихвени плащания по свои облигации с падеж през 2017 г. В свой анализ Citigroup изтъква, че китайските стоманолеярни се намират в най-тежкото състояние в историята си и много от тях губят пари. "Търсенето на стомана в Китай се изпарява с безпрецедентна скорост заради забавения икономически растеж. В тази обстановка леярните понижават рязко цените в опит да получат поръчки", заявява Зу Жимин. Според цитираните от него данни средните и големите производители на стомана в Китай са натрупали загуба в размер на 28.1 млрд. юана (4.4. млрд. долара) през първите девет месеца на годината. Според официалната статистика за този период производството на стомана в страната е спаднало с 2.1% до 608.9 млн. тона, а износът се е покачил с 27% до 83.1 млн. тона. Същевременно само през септември потреблението на стомана в Китай е спаднало с 8.7% на годишна база.(блумберг)
Източник: Други (29.10.2015)

Поредно предприятие в Русе хванато в еконарушение Още едно предприятие в Русе беше хванато в нарушение на екологичното законодателство след граждански сигнал за неприятни миризми в края на миналата седмица. Това е леярната за черни метали "Билбобул", която се намира в Източна промишлена зона, съобщиха от РИОСВ – Русе. Замърсяването на въздуха е често срещано явление в града, ако се съди по съобщенията на екоинспекцията. Обикновено на нарушителите се налагат глоби, какъвто ще бъде случаят и с "Билбобул". Преди месец обаче властите затвориха една от производствените линии на производителя на алуминиеви компоненти за автоиндустрията "Монтюпе", което е най-строгото наказание, налагано тази година. От компанията заявиха, че не те замърсяват. По време на проверката в "Билбобул" инспекторите са установили няколко нарушения. Това, което е провокирало гражданския сигнал, е т.нар. неорганизирано изпускане на вредни вещества в атмосферния въздух. РИОСВ уточни, че не може да се каже какви са вредните вещества и колко над нормата са били те, тъй като не е направен емисионен контрол. Инспекторите обаче са констатирали отделяне на производствени и вентилационни газове в атмосферния въздух "посредством разтворени врати", което е нарушение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Изискванията са такива газове да се отделят организирано (през комини). Инспекцията е установила и по-интересни неща. Оказва се, че дружеството е въвело допълнителни мощности без да спази законовата процедура и да уведоми навреме екологичните власти. Инсталирани са били две нови пещи, които на практика биха удвоили производствения капацитет на завода. От РИОСВ обаче уточняват, че тези пещи не са въведени в експлоатация.
Източник: Капитал (30.10.2015)

Tata Steel Може да увеличи капацитета на Kalinganagar до 16 милиона тон годишно Tata Steel възнамерява да увеличи капацитета на своето предприятие за производство на стомана в Kalinganagar до 16 милиона тона годишно от планираните първоначално шест. Общата цена на въвеждане на съоръжението в експлоатация е 1 трилион рупии. В първата фаза Tata Steel ще разчита на капацитет от три милиона тона годишно. Тази фабрика ще бъде официално открита на 18 ноеври 2015. Първата фаза на проекта изисква наличие на 5 милиона тона стоманена руда годишно. За да подсигури доставката на суровини, Tata Steel възнамерява да инвестира 23 трилиона рупии, за да увеличи капацитета на находището за желязна руда до 5 милиона тона годишно в своята мина Khandabandh. Разширението се очаква да приключи през 2017 г. "В момента, желязна руда от мините Joda ще се погрижи да покрие нуждите за първата фаза на проекта до 2017 г. Мините Khandabandh ще отговартя на нашите изисквания от 2017 до 2020 г. Освен това, ние ще трябва да се търсят повече мини тъй като капацитета ни за производство на стомана ще се увеличи до шест милиона тона годишно, заяви Кумар вицепрезидент на проекта Kalinganagar . Инвестицията за първия етап на проекта Kalinganagar Tata Steel е фиксиран на Rs 25,000 Crore от които производителят на стомана вече е инвестирал Rs 22000 Crore.(businessinsider)
Източник: Други (30.10.2015)

Кризата в стоманодобива поставя 1,360 работни места от веригата за доставки в опасност освен 3400 в предприятията Великобританската металургия е изправен пред двоен удар, както още 1400 работни места са в опасност във веригата за доставки. Уважаван мозъчен тръст анализира страничния ефект от закриването на предприятията за стомана и констатира, че това ще изпрати шокови вълни в сектора. В Редкар, Тийсайд, е обявено съкращаването на 2200 работни места, но допълнителни 880 може да последват в свързани фирми. В Скънторп, Северен Линкълншир и Мадъруел и Камбусланг, в Шотландия, където общо 1200 работни места ще бъдат орязани, още 480 работници ще бъдат освободени. 4760 работни места могат да бъдат загубени: 3400 пряко от предприятията и 1,360 по веригата за доставки, но въздействието би могло да бъде по-широкообхватно. Експертите твърдят, че не се взема под внимание загубата на търсене в местните икономики от намалена покупателна способност на работниците и техните семейства, което ще повлияе на магазините, услугите и местния бизнес. (Daily Mirror)
Източник: Други (02.11.2015)

Раздутият внос води до борба за тонаж на пазара за стомана в ЕС Ревизираните данни за пазара на стомана в ЕС показват, че търсенето може да нарасне с 1.5% през 2015 г., на равна нога с очакваното увеличение на активността на секторите потребяващи стомана в ЕС. Въпреки това, доставчиците от трети страни, а не местните производители ще бъдат основните бенефициенти от нарастване на търсенето в ЕС. Отслабващите местни поръчки сигнализират, че купувачите остават много предпазливи. През второто тримесечие на 2015 г. явното потребление на стомана в ЕС е нараснало с 5.5% спрямо същия период на предходната година; първото тримесечие донесе доста слаб ръст. Увеличението на търсенето на годишна база може да бъде до голяма степен обяснено с по-високото реално потребление на стомана в ЕС. Това увеличение също е подпомаганo от попълване на запаси, което беше приведено в съответствие с нормалния цикъл инвентаризация през годината. Генералният директор на EUROFER Аксел Егерт заяви, че "вносът от трети държави е раздут до най-високото си тримесечно ниво от второто тримесечие на 2011 г. Това балониране на вноса потвърждава страховете ни, че доставчиците от трети страни, са основните бенефициенти на настоящите пазарни условия. Тяхното нарастване на пазарния дял идва за сметка на местните производители". (EUROFER)
Източник: Други (02.11.2015)

Приходите от продажби на Алкомет растат с 15% към 30 септември Алкомет АД приключи деветмесечието на 2015 г. с нетна печалба от 5.025 млн. лв. спрямо положителен финансов резултат от 2.2 млн. лв. за сравнимия период на година по-рано. Приходите от продажби на продукция на Алкомет АД за първите девет месеца на 2015 г. възлизат на 253 млн. лв., което представлява ръст от около 15% спрямо същия период на миналата година. Ръстът е породен от засилените продажби на продукти с висока добавена стойност, а също и увеличението на цената на алуминия на Лондонска метална борса. Основните пазари за продукцията на Алкомет АД са Германия, Полша, Италия, България, Франция, Австрия, Испания, Унгария, Холандия и Великобритания.С положително развитие спрямо третото тримесечие на 2014 г. са пазари като Полша – с 13.4% ръст, Италия – с 10.6% ръст, Испания -с 4.9% ръст. Характерно за отчетния период е, че производственият капацитет на фирмата, включително и пуснатите в експлоатация нови производствени мощности, са натоварени на 100% с поръчки, уточняват от компанията.
Източник: profit.bg (03.11.2015)

“Аурубис България” ще инвестира 180 млн. за 3 г. 180 млн. евро ще инвестира “Аурубис България” за повишаване и модернизиране на производството си и за опазване на околната среда. Средствата ще бъдат вложени в рамките на новата програма на компанията “Аурубис България спектър 2018. Инвестицията е разделена в пет пакета. Първият е на стойност 2,5 млн. евро и ще послужи за социални проекти, 20 млн. са за реновиране на техническите съоръжения и механизми на работа, 25 млн. са предвидени за инвестиции в складови и пристанищни съоръжения. 55 млн. евро са за запазване конкурентоспособността на компанията, а 75 млн. - за устойчива оперативна дейност и контрол. Годишният оборот на “Аурубис България” е 2,1 млрд. евро. За последните 10 г. е инвестирала 550 млн. евро.
Източник: 24 часа (06.11.2015)

Металургичната индустрия отбеляза професионалния си празник в завода на "Аурубис България" Над 200 представители на металургичната общност, централната и местна власт, дипломати и представители на медиите отбелязаха професионалния празник "Ден на металурга" в България. Домакин на събитието тази година бе най-големият производител на медни продукти за Югоизточна Европа Аурубис България. Честването датира от 1963 г., когато 5 ноември е обявен за професионален празник на българските металурзи. Металургичната индустрия продължава да е водещ сектор в индустрията и в износа, с дял в общите показатели на страната с 12% от произведената обща промишлена продукция и 15% от износа на стоки. Основен приоритет на фирмите от бранша през изминалите години е да подобряват конкурентоспособността на производството чрез инвестиции в съвременно оборудване и технологии, да повишават производителността и качеството на продукцията, енергийната ефективност, опазване на природата и създаване на добра работна среда, подчерта Антон Петров, председател УС на Българската асоциация на металургичната индустрия. На символична церемония бе даден старт на новата инвестиционна програма на Аурубис България "Спектър 2018" на стойност 180 млн. евро. Обявяваме успешното финализиране на инвестиционната си програма "Аурубис България 2014", която стартирахме през 2011 г. с цел подобряване на околната среда и повишаване на производителността, подчерта изпълнителният директор на Аурубис България Тим Курт. По традиция се състоя церемония по награждаване на отлични студенти от Химико-технологичния и металургичен университет и Техническия университет в София. С почетен знак за заслужен металург бяха отличени и ветерани от металургичния бранш, които тази година са проф. Диляна Чавдарова, проф. Борис Дракалийски и проф. Петър Бакърджиев.
Източник: Строителство Градът (09.11.2015)

Tata иска 30% намаление на цените от страна на доставчиците Tata Steel е обвиненa, че извива ръце след искане към доставчиците си да свият цените си с 30% в опит да прехвърли разходите си. Индийското предприятие е писало на предприятията от веригата на доставките си, изисквайки незабавно намаление от 10% на цената за всички покупки, и планира да увеличи съкращенията до 30%. Писмото намеква, че всеки от "уважаемите доставчици", който не отговори на изискването е изправени пред угрозата да бъде заместен. Изискването в писмото се появи само няколко дни, след като световната компания-майка на Tata отчете междинна печалба от 301 млн. паунда. Настоящата криза в британската металургия, която принуди Tata да съкрати 1200 човека в Скънторп и Шотландия миналия месец, освен 1000 човека по-рано през годината, бе обвинен че е обезценила стойността на активите си във Великобритания с 866 млн. паунда. В писмото, подписано от Лорейн Сойер, директор на Tata Steel Long Products в Европа, която съставлява около една четвърт от дейността на компанията в Европа, са посочени настоящите трудности. Те включват световния свръхкапацитет и намаляващите цени на стоманата. (The Telegraph)
Източник: Други (09.11.2015)

Британските стоманопроизводители искат незабавни действия от ЕС за китайския внос Британските производители на стомана призоваха бизнеса министър Саид Джавид да настоява за незабавни действия срещу китайския "дъмпинг" на стомана, когато срещне министрите за икономиката и промишлеността на Европейския съюз в понеделник. Великобритания е поискала спешна среща, след като почти 4000 стоманодобивни работни места бяха загубени или изложени на риск през октомври, около една пета от работната сила в сектора, като черната металургия и синдикатите отдадоха голяма част от вината на Китай. "САЩ и други страни вече са предприели действия да предотвратят евтиния китайски внос, нарушаващ техните пазари и сега ЕС трябва да направи същото и то бързо ... ако искаме да се предотвратят мащабни проблеми за производителите на стомана", каза Гарет Стейс , директор на UK Steel. Китай прави почти половината от световните 1.6 млрд. тона стомана. Очаква се той да изнесе рекордните 100 млн. тона стомана на световните пазари тази година, за да компенсира излишното си производство с капацитет оценяван на 300 млн. тона. Въпросът намери място в заглавията по време на държавното посещение на китайския президент Си Цзинпин във Великобритания миналия месец, което постави правителство под натиск. В резултат на това то обеща миналата седмица да започне възстановяване на разходите за екологични данъци, които увеличават цените на енергията за производителите на стомана, веднага след одобрението на Европейския съюз. (Reuters)
Източник: Reuters (09.11.2015)

ArcelorMittal Europe с оперативна загуба от 23 млн евро за Q3‘2015 ArcelorMittal Europe обяви резултатите си за третото тримесечие, приключващо на 30 септември 2015 г. Докато EBITDA за тримесечието е 496 милиона евро, сегментът записа оперативна загуба от 23 млн. евро, в сравнение с оперативна печалба от 125 млн. евро за Q3‘2014. Рекордните нива на вноса, особено от Китай и страните от ОНД, са оказали значителен натиск върху европейските цени на стоманата. В резултат на това оперативната печалба в сектора за третото тримесечие е негативно повлияна от един изключителен заряд от 256 млн. евро свързани с обезценката на материални запаси след бързия спад на международните цени на стоманата. Продажбите на ArcelorMittal Europe също са намалели с -5.7% до 6.9 млрд. евро през това тримесечие, от 7.3 млрд. евро през съответното тримесечие на миналата година, в резултат на по-ниски средни продажни цени и незначително по-ниските доставки. Доставките през третото тримесечие са намалели с 1.9% до 9.6 млн. тона, в сравнение с Q3‘2014 г. Адития Митал, главен изпълнителен директор на ArcelorMittal Europe, заяви: "Рекордните, и все още нарастващи, нива на вноса са материално влияещи на цените на стоманата.“ (Hellenic Shipping News)
Източник: Други (09.11.2015)

Металургията остава под предкризисните нива Производството е спаднало със 127 млн. лв. през миналата година Големият спад в металургичното производство в България след началото на глобалната криза през 2008 г. все още не е преодолян. Докато цветната металургия като цяло отчита леко увеличение през последните 2-3 години, проблемите в стоманодобива продължават и до днес. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), които бяха обявени на професионалния им празник. През 2014 г. българската икономика отбеляза лек ръст от около 2%, но това не се дължи на промишленото производство, което намалява с над половин милиард лева. Само производството на метали е спаднало със 127 млн. лв. Основната причина за това са промените в цените на цветните метали на световния пазар, докато черната металургия отчита ръст в стойността на произведената продукция. Все пак секторът запазва високия си дял (12%) от общата произведена промишлена продукция. Делът на металите от общия износ на страната обаче намалява леко, като достига 14.3% през миналата година (15.3% за 2013 г.). Като добър сигнал вероятно може да се приеме фактът, че през 2014 г. в сектора са били наети нови 309 души, с което броят на работещите в металургията е достигнал 11 428 души. Трудно за стоманодобива От различните видове продукти на черната металургия все пак лек ръст се наблюдава в производството на сурова стомана. През 2014 г. то се е увеличило със 17% като обем, а за първите девет месеца на тази година повишението е 2.6%. Производството на валцувани черни метали остава ниско. Това важи особено за дългия прокат (стоманени пръти), които след известно увеличение през 2013 г. отново намаляват обемите си оттогава насам. По-добри са данните за плоския прокат (листове), въпреки че и при тях през тази година има понижение. Единствено изделията бележат сериозен ръст, но при малки обеми. Негативно на сектора се е отразила ситуацията в Украйна, която затруднява доставката на заготовки, успоредно с увеличаващия се внос на арматурна стомана оттам. На европейския пазар също не се наблюдава ръст на стоманодобива и потреблението на стоманени продукти след кризата, макар че за тази година има очаквания за по-високо потребление. Секторът се затруднява и от политическите процеси в Близкия изток, които създават пречки за развитието на нови пазари в трети страни. Огромен проблем за европейската металургична индустрия като цяло, главно за стоманодобивната, през последните години е Китай. "Само за една година от нетен вносител Китай се превърна в нетен износител и удвои доставките на стомана в ЕС. Става дума за 110 млн. тона, доставени на дъмпингови цени", обясни председателят на БАМИ и член на борда на директорите на "Стомана индъстри" Антон Петров. Той посочи, че като последствие от навлизането на Китай на европейския пазар за няколко месеца във Великобритания са затворили две стоманодобивни предприятия. Проблемът е толкова сериозен, че на 9 ноември се свиква спешно заседание на министрите от ЕС, за да обсъдят този въпрос. Стабилизиране при цветните метали Цветната металургия като цяло беше засегната по-малко от кризата. Спадът при нея беше от порядъка на 5-6%, докато стоманодобивът се сви с повече от една четвърт. През последните няколко години производството на мед, олово и цинк се стабилизира и показва тенденция за устойчив растеж. Успешно се развива и производството на алуминиев прокат в резултат на направените инвестиции в основните производители – "Алкомет" и "Етем България". Колебливо засега се представя производството на прокат от цветни метали, където се търсят възможности за разширяване на листата с продукти с висока добавена стойност, уточняват от БАМИ. България има сериозен дял в производството на цветни метали на европейско ниво. По данни за 2014 г. местното производство на мед формира 8.1% от това в ЕС, а на анодна мед – 15.9%. Тези резултати изцяло се дължат на "Аурубис България". Страната има и значителен дял в производството на олово (5.5%) и цинк (3.7%) благодарение на КЦМ - Пловдив.
Източник: Капитал (10.11.2015)

“Аурубис България” ще инвестира 180 млн. за 3 г. 180 млн. евро ще инвестира “Аурубис България” за повишаване и модернизиране на производството си и за опазване на околната среда. Средствата ще бъдат вложени в рамките на новата програма на компанията “Аурубис България спектър 2018. Инвестицията е разделена в пет пакета. Първият е на стойност 2,5 млн. евро и ще послужи за социални проекти, 20 млн. са за реновиране на техническите съоръжения и механизми на работа, 25 млн. са предвидени за инвестиции в складови и пристанищни съоръжения. 55 млн. евро са за запазване конкурентоспособността на компанията, а 75 млн. - за устойчива оперативна дейност и контрол. Годишният оборот на “Аурубис България” е 2,1 млрд. евро. За последните 10 г. е инвестирала 550 млн. евро.
Източник: 24 часа (10.11.2015)

„Аурубис" продавали сярна киселина на необосновано висока цена Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвини „Аурубис България" АД и „Аурубис" АГ (Aurubis AG)-Германия в злоупотреба с господстващо положение. По този начин компанията е можела да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите. Това ставало посредством налагане на необосновано висока цена за продажба на сярна киселина и прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори. КЗК започнала проверката по искане на производителя на фосфорни торове „Агрополихим" АД, гр. Девня. Тя е проучила поведението на медодобивния комбинат и немското дружество-майка във връзка с търговските им практики при продажбата на сярна киселина. Служители на КЗК са извършили проверка и в офиса на „Аурубис България" АД в Пирдоп.
Източник: News.bg (10.11.2015)

Производството в "ДПМ Челопеч" остава високо Производството в рудодобивното предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч" остава високо през първите девет месеца на годината, но приходите са намалели заради поевтиняването на металите. Това става ясно от отчета на канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM) към края на септември. Инвестициите в българския завод намаляват през тази година, след като предходните 1-2 години бяха приключени някои от мащабните проекти на дружеството. Като цяло прогнозата на DPM за производствените и финансовите резултати на предприятията й до края на годината остава непроменена от очакванията в началото на годината. Компанията е собственик също на рудодобивно предприятие в Капан (Армения) и металургичен завод в Цумеб (Намибия) За първите девет месеца на годината в "ДПМ Челопеч" са били добити и преработени 1.5 млн. тона медно-златна руда, което е сравнимо като обем с резултатите за същия период на миналата година. Преди две години компанията приключи проект за разширение и модернизация на мината и преработващите съоръжения, който удвои капацитета й до около 2 млн. тона руда годишно. Прогнозата за тази година е компанията да достигне максималното си производство. С 5% обаче е намаляло количеството на добития меден концентрат (80.5 хил. тона) заради по-ниските нива на съдържание на метала. За сметка на това съдържанието на злато е било с 4% по-високо (85.4 хил. унции), а това на среброто е нараснало със 7% до 177.5 хил. унции. Допълнително компанията е добила 41.1 хил. унции злато в пиритния концентрат, след като разработи специална технология за оползотворяване на пирита. За същия период на миналата година количеството на златото в пиритния концентрат е било 24.1 хил. унции. Нетните приходи на "ДПМ Челопеч" за деветте месеца на 2015 г. са се понижили с 25.4 млн. долара до 109.1 млн. долара в резултат на по-ниските цени на металите и по-малкото съдържание на мед в продадения концентрат. Това частично е било компенсирано от по-високото съдържание на злато и сребро в концентрата. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) на дружеството в Челопеч обаче нараства до 82.7 млн. долара в сравнение със 76.8 млн. долара за деветмесечието на 2014 г. Общо канадската компания също отчита по-висока EBITDA – 66.3 млн. долара, което е увеличение с 15% на годишна база. Капиталовите разходи на DPM са намалели повече от два пъти до 66.6 млн. долара в резултат на приключването на пиритния проект в Челопеч през първото тримесечие на 2014 г., както и на по-ниските разходи в завода за киселина в Цумеб. Само в Челопеч за деветте месеца на тази година са инвестирани 9.7 млн. долара в сравнение с 21.2 млн. долара преди година. Компанията най-накрая е получила одобрение на подробния устройствен план от общинския съвет в Крумовград. Това е станало на 2 ноември и в момента тече двуседмичен срок за евентуално обжалване, след което планът ще влезе в сила. Това ще бъде съществена стъпка към реализирането на проекта, казват от DPM. От компанията сега очакват да приключат останалите процедури до средата на следващата година, така че да започнат строителните дейности през втората половина на 2016 г. Ако тези срокове се случат, съоръжението ще е готово и ще започне производство до края на 2018 г. Според плановете на компанията в Крумовград ще се преработват 840 хил. тона златна руда годишно, като животът на мината се очаква да бъде 8 години. Инвестицията се оценява на 164 млн. долара.
Източник: Капитал (12.11.2015)

Минен шеф оглави минипарламента в Бобов дол Минният началник в Бобов дол Красимир Чаврагански оглави минипарламента в миньорската община и обеща да направи града като Банско. Шефът на "Въгледобив Бобов дол" инж. Красимир Чаврагански /33 г./ е избран за шеф на минипарламента в миньорската община, съобщиха от администрацията. В програмната си реч след избора младият началник на 2300 въглекопачи каза, че ще се стреми Бобов дол през мандата му да стане като... Банско. Вероятно е имал предвид да настигнат курорта по заможност на жителите - няма как бобовдолци да сложат ските и да канят световни спортни знаменитости. Чаврагански обаче е много известен и като фермер. В с. Мламолово имал стадо от около 300 овце и стотина кози. Лично влизал в оборите да ги храни, дои, да ги нагледа при агненето или да не са болни, коментират местните.
Източник: Труд (12.11.2015)

България е добра за инвестиции, но процедурите са сложни и дълги Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България", и Томас Бюнгер, вицепрезидент в Aurubis AG Г-н Курт, сбъдват ли се за момента по-оптимистичните ви прогнози за тази година? - Т. К. Първо трябва да уточним, че финансовата ни година започва от октомври и завършва в края на септември и резултатите ни все още не са готови. Но ако гледаме данните за първите три тримесечия и за последните няколко месеца, продължаваме да бъдем много оптимистично настроени, че и като производствени обеми, и от финансова гледна точка тази година ще бъде доста успешна не само за компанията в България, но и за цялата група Aurubis. Това не се дължи на някакво единично положително събитие за нас, а на цялата пазарна ситуация, на благоприятната среда на пазарите, от които доставяме суровини, и на тези, на които продаваме, както и на производствените резултати. Успешно ли завърши предишната ви инвестиционна програма до 2014 г. и какъв е ефектът от нея? - Т. К. Да, приключихме програмата "Аурубис България 2014". Наскоро пуснахме в експлоатация последното оборудване, след като проведохме необходимите тестове, и сега вече всичко работи. Инвестирахме основно в две производствени области – в металургичното производство и в завода за киселина. В завода за киселина беше модернизирано оборудването, подменихме и част от катализаторите, с които се пречистват неорганизираните газове. В металургичното производство също инвестирахме в екологични мерки, като подобрихме вентилационните системи. Модернизирани бяха също и някои вторични съоръжения. - Т. Б. В металургичното производство инвестициите бяха главно в екологични мерки. Това включва и изграждането на изцяло нова инсталация, която повиши капацитета ни за улавяне на газове, което от своя страна доведе до намаляване на екологичния ни отпечатък и на емисиите ни. След като газовете преминат през тази инсталация, се получава нискоконцентрирана сярна киселина, която отива в завода за киселина и влиза в производството. Какво предвижда новата ви инвестиционна програма "Спектър 2018"? - Т. К. Една от основните сфери, в която ще инвестираме, са устойчивите социални проекти. Ще продължим да подкрепяме общините Златица и Пирдоп. В социалната област нямаме приоритети, стремим се да имаме баланс в подкрепата си за училищата, за възрастните и за хората с увреждания, за културни и за спортни прояви, за инфраструктура. Втората група инвестиции ще е насочена към подобряване на логистиката. Ще инвестираме пряко или косвено в инфраструктура за улесняване на достъпа до пристанищни съоръжения, както и в складове. Освен това през следващата година ще имаме прекъсване на работата за 50 дни за планови ремонти. Това се прави периодично през 8 или 10 години. Там също ще инвестираме около 45 млн. евро в подновяване и модернизация на съоръженията. Предвиждаме средства и за няколко малки и средноголеми проекта, като например монтиране на парна турбина, която да оползотворява излишната пара, и други. Това са проекти от порядъка на 1.5-2 млн. до 10 млн. евро. В плановете ви влиза ли разширяване на преработваните продукти, на различни видове концентрати? - Т. К. Винаги се стремим да разширяваме възможностите си за преработка на различни видове концентрати от различни източници. - Т. Б. Ако погледнем световния пазар, защото ние доставяме концентратите си за преработка от целия свят, там се наблюдава промяна. Появяват се различни концентрати и ние трябва реагираме. Най-големият износител на концентрат е Южна Америка – Чили, Перу, Бразилия, Аржентина. Това е основният регион, от който се доставя мед. Има производители на концентрат и в Югоизточна Азия. На практика купуваме суровина от целия свят за преработка в завода в България. Какви са очакванията ви за цените на медта през следващата година и какво означава това за "Аурубис"? - Т. Б. По принцип такива прогнози се правят трудно, но ако видим официалните предвиждания, вероятно сме достигнали стабилна ситуация с цена на медта в региона от около 5000 долара за тон. Ако погледнем производството на мед и концентрат, от една страна, и очакванията за търсенето в световен план, от друга, ще видим, че те са повече или по-малко балансирани. Освен това прогнозите са за стабилен растеж на световната икономика с 1-2%. Ако вземем всичко това предвид, можем да предположим, че вероятно ще има увеличение на цената на медта през следващите години. Причината за това е, че разходите за добив ще нараснат и трябва да се покрият. Ако това не стане, мините ще трябва да намалят производството, което веднага ще ограничи доставките и ще вдигне цената. Ако се запази балансът между добив и потребление на мед и ако отчетем факта, че добивът ще става по-труден (разработват се мини в по-отдалечени райони, копае се на по-дълбоко, за да се стигне до рудата), може да се предположи, че разходите ще нараснат, което съответно ще вдигне цените. Вероятно не в близко бъдеще, но в дългосрочен план това ще стане. Вече повече от година сте в България. Какво ви харесва тук и какви са основните проблеми, които срещате? - Т. К. Важно е да уточним, че никой не ни принуждава да правим тези инвестиции в България. Ние сме избрали да ги направим, тъй като смятаме, че средата е благоприятна. Разбира се, има някои области, които трябва да се подобрят. За нашия бизнес специално основната трудност са прекалено дългите и сложни процедури, за да се реализира една инвестиция. Това ни пречи да планираме, защото ние получаваме някакви крайни срокове, но те не се спазват. Проблеми създават и някои т.нар. неправителствени организации, чиято основна цел е да възпрепятстват или да бавят работата на компаниите, без да имат някакви съдържателни аргументи. Нямаме абсолютно нищо против организациите, които наистина работят за опазване на околната среда и с които разговаряме и си сътрудничим. Но не приемаме тези, които се стремят единствено да бавят процесите и да изкарат някакви пари от това. На тази практика трябва да се сложи край, защото много инвеститори биха се уплашили от такова поведение и биха се отказали да инвестират в такава среда. Със сигурност има нужда от реформи и в съдебната система, за да дойдат нови инвеститори. За разлика от правителствата и кметовете ние не мислим за една година напред или за един мандат. Ние планираме дългосрочно. Например инвестицията от 180 млн. евро, която се предвижда по новата ни програма, е нещо, което ще се изплаща в течение на години. Затова ни е необходима предвидимост в дългосрочен план. Друг проблем, който трябва да се реши, са цените на енергията. Нашите продукти се продават основно извън България, изложени сме на международна конкуренция, а на световния пазар никой не се интересува дали цените на енергията в България са високи. Смятате ли, че подготвяната от правителството наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, ще помогне за облекчаване на енергоемките индустрии и ще реши проблема с поскъпването на електроенергията за тях? - Т. К. Да, напълно приемаме тази мярка. Подобен модел се прилага успешно в Австрия и Германия.
Източник: Капитал (16.11.2015)

Европейската металургия "трябва да се намали наполовина до 2030 г., за да оцелее" Европейската стоманодобивна индустрия ще трябва да се намали наполовина през следващите 15 години, заяви председателя на Световната асоциация за стомана, което ще донесе още проблеми на работниците и предприятията в сектора. Волфганг Едер, който е ръководител на Световната асоциация за стомана, заяви, че спадът е "неизбежен" в лицето на световните тенденции. "Проблемът е, че в Европа има твърде много капацитет", заяви Едер. Той каза, че е необходимо капацитетът на Европа да падне на около половина през следващите 15 години. "Трябва да намалим капацитета като предпоставка за солидна основа в дългосрочен план." Очакванията са за тревожна тенденция за засегнатата от кризата металургия на Великобритания, която вече загуби 5000 работни места тази година и страда от натиск от евтината китайска стомана, високите разходи за енергия и бизнес показателите, които компаниите казват, че ги възпират от инвестиране. Като цяло, за европейските стоманопроизводители работят около 330 000 души в над 500 обекта с общ капацитет от между 200 млн. и 210 млн тона. Едер, който е и главен изпълнителен директор на австрийския производител на стомана Voestalpine, предупреди, че кризата във Великобритания е "негативен пример за подражание" за по-широката европейска индустрия, тъй като се бори в рамките на "структура на разходите, които не са конкурентоспособни в дългосрочен план". (The Telegraph)
Източник: Други (16.11.2015)

Стоманодобивната промишленост моли за помощ, за да се спре китайската инвазия На стоманодобива в САЩ не му е непозната конкуренцията от вноса, но последната вълна от китайска стомана представлява много по-голямо предизвикателство, отколкото обикновено, заяви изпълнителният директор на US Steel Марио Лонги. "Виждали сме голям внос и преди", каза Лонги. "Това, което го прави по-лошо този път е, че има огромен свръхкапацитет, който води до безкраен внос на стомана наводняващ нашия пазар, а краят не се вижда, ако правителството не помага да се спре." Шестнадесет лидери от сектора, повечето в съвета на Американския институт по желязо и стомана, са били в столицата на САЩ тази седмица, за да искат действие на много фронтове, да се срещнат с министър на търговията Пени Прицкер, търговския представител на САЩ Майкъл Фроман и др. Ръководителите искат администрацията да се въздържа от промяна на икономическия статус на Китай, което може да има огромно въздействие върху начина, по който търговските средства се обработват. Освен това, те искат действие срещу евтиния внос с ответни мита. (Politico)
Източник: Други (16.11.2015)

Индийската металургия ще нарасне три пъти в следващите 10 години, казва Sajjan Jindal Индийската металургия се прогнозира да нарасне три пъти през следващите 10 години - от капацитет от 110 млн. тона (MT) тази година да 300 MT през 2025 г., каза Sajjan Jindal, председател и управляващ директор на JSW Steel Ltd. Нарастващият брой на инфраструктурните обекти и развитието на проекти опазиха търсенето на стомана в страната, каза Jindal по време на откриването на международната конференция по глобалните предизвикателства и възможности в стоманодобивната промишленост, организирано от Steel Authority of India Limited, Индийския институт на метали и PSG колежа по технологии в Коимбатор. През 2014 г. капацитетът на производство на стомана в страната е около 85 MT и се увеличи до 110 MT тази година. "Ако нашият брутен вътрешен продукт продължава да расте с 8-9% всяка година, тогава ние ще бъдем в състояние да увеличим капацитета си да 300MT до 2025 г. Ако не 300, най-малко 250MT", каза той. (Индия Times)
Източник: Други (16.11.2015)

Лаки 131 инвестира в цех за големи алуминиеви детайли Пловдивското предприятие за алуминиеви детайли "Лаки 131" подготвя инсталирането на нови машини, които ще разширят производствената му листа и ще увеличат капацитета му с около 10%. За целта ще бъде изградена допълнителна сграда към съществуващия завод. Изпълнението на проекта ще позволи на компанията да произвежда по-големи детайли за свои клиенти. Инвестицията е в размер на 300 хил. евро. Компанията предвижда да изгради нова сграда, в която ще бъде монтирана автоматична машина за леене на алуминиеви отливки с общ капацитет за леене на 54.5 т/годишно. Сградата ще е с площ 167 кв.м и ще е разположена до съществуващия цех на фирмата. Подготвя се монтирането и на нова металообработваща машина, на която ще се произвежда инструментална екипировка. Инвестицията ще бъде осигурена със собствени средства на предприятието. Лаки 131 е основана преди 12 години с основна дейност леене на детайли от алуминиеви сплави под високо налягане. Капацитетът на завода е около 1200 т отливки годишно. Освен топене и леене в завода се извършва и последваща механична обработка на продуктите. Приходите на компанията идват основно от леене на детайли с матрици на клиента. Продукцията е предимно за износ, като около 90% се продава в Германия, Австрия и Италия, а едва 10% са предназначени за българския пазар.
Източник: Капитал (17.11.2015)

Алкомет с участие в ALUMINUM USA в Детройт Алкомет АД взе участие в първото изложение ALUMINUM USA, което се състоя в Cobo center в Детройт на 11 и 12 ноември. Фирмата участва със собствен щанд, където показа пълната си гама от продукти валцово и пресово производство. На изложението компанията създаде контакти с клиенти от Северна и Централна Америка, като проведе и срещи със световни лидери-доставчици на оборудване в бранша. ALUMINUM USA се присъединява към ALUMINIUM World Trade Fair в Германия (Дюселдорф) като шесто индустриално събитие след тези в Китай, Индия, ОАЕ и Бразилия. Очаква се изложението да се провежда на всеки две години. ALUMINUM USA е мястото, където може да се получи цялостна представа за алуминиевата индустрия. Около 2000 посетители от цял свят взеха участие в изложението в търсене на нови решения и технологии, не само от производители на суровини, но и от преработватели и доставчици за автомобилната индустрия и строителството, като производители на профили, доставчици на най-нови технологии за пресовото производство, топлинна обработка, леене, обработка на повърхности.
Източник: profit.bg (17.11.2015)

Хюсеин Йорюджю, изпълнителен директор на "Алкомет": Очакваме 7% ръст на продажбите Основното предимство на българския завод е бързата доставка до Европа Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" очаква да увеличи продажбите си през следващата година със 7% както като количество, така и в стойност. Прогнозата за 2016 г. е шуменският завод да произведе 71.5 хил. тона продукция, с което оборотът да достигне приблизително 180 млн. евро. Това каза изпълнителният директор на компанията Хюсеин Йорюджю. Предприятието на практика работи на пълен капацитет и изнася 95% от продукцията си, предимно за Европа. През последните години компанията се фокусира върху производството на по-завършени и с по-висока добавена стойност продукти. "Оглеждаме се за нови пазари, следим къде има недостиг и нужда от нови продукти и къде можем да отговорим на търсенето", обясни Йорюджю и добави, че това е основният фактор, който определя портфейла и инвестиционните планове на компанията. Три са основните акценти в маркетинговата стратегия на "Алкомет". Предприятието залага на близостта си до цяла Европа и на гъвкавата си производствена схема, което му позволява бързо (максимум 2-3 дни) да прави доставки и да реагира на нуждите на клиентите си в момента. Предимство на компанията е също, че предлага широка гама продукти – и пресови (профили), и валцови (листи). Така успява да покрие почти всички потребности на клиентите и те да поръчат на едно място, обясни Йюрюджю. Дружеството продължава да прави инвестиции, за да подобрява качеството на продуктите си, което също му дава предимство, добави той. "Алкомет" работи с предварителни договори с клиентите си, т.е. продажбите не са от складова наличност, а от бъдещо производство. Промените в цената на алуминия, която за три години се понижи от над 2200 долара до около 1400 долара в момента, нямат пряко влияние върху резултатите на компанията. Причината е, че дружеството хеджира основната си суровина чрез контракти, търгувани на Лондонската метална борса, а печалбата му идва от надбавката за преработка на метала до краен продукт.
Източник: Капитал (18.11.2015)

Британските металурзи с национален протест "Спасете нашата стомана" Стотици стоманолеяри и техните семейства в цяла Великобритания ще пътуват до Шефилд тази събота (21 ноември) за национален протест "Спасете нашата стомана". Митингът, организиран от стоманодобивните профсъюзи на Общността, GMB и Unite, идва на фона на все по-голямата криза в стоманодобивната промишленост на Обединеното кралство, която доведе до съкращаване на хиляди работни места последните месеци. В допълнение към закриването на SSI в Redcar и рухването на Caparo, Tata Steel планира да съкрати над 1100 работни места в Скънторп и Шотландия след предишните 700 работни места по-рано през годината в Родъръм и Южен Йоркшир. Водени от Кевин Магуайър, асоцииран политически редактор на Daily Mirror, говорителите на протеста включват металурзи и политици от Йоркшир, Уелс, Шотландия, Линкълншир и Тийсайд, в допълнение към синдикалните лидери, Лен Макклъски, генерален секретар на Unite, Рой Рикъс, генерален секретар на Общността, Tim Роуч, генерален секретар на GMB и Франсис О'Грейди генерален секретар на TUC. (Unite the Union)
Източник: Други (19.11.2015)

Индийски тялото обсъжда дългосрочен пакт за доставките на желязна руда Индийски държавен орган е предложил съвместни предприятия (JVS) да се грижи за дългосрочните връзки за доставка на желязна руда в опит да ускори създаването на стоманодобивни заводи в Индия. Консултантската група към правителството, MECON, също препоръчва преразглеждане на въпроси в Закона за придобиване на земя (презаселване и рехабилитация) (LARR Act), 2013 г., което прави придобиването на земя трудно и води до повишаване на разходите. "Трябва да се инициира двустепенна рамка, която да е обединение между JV за дългосрочни доставки на желязна руда на бъдещите производители на стомана и създаване на стоманени проекти с голям капацитет в SPV (сдружения със специално предназначение) чрез конкурентно наддаване," казват от MECON. Това ще помогне за развитието на стоманодобивния сектор и минното дело в Индия чрез бързо придобиване на земя, презаселване и рехабилитация (R&R), изясняването на статутите и осигуряване на рудни и водни връзки. (Times of India)
Източник: Други (19.11.2015)

Mesco Steel започва работа по разширяване Производителят на стомана в Близкия изток Integrated Steel Ltd, водеща компания на 4 млрд. доларовата група Mesco, е започнала работа по разширяване на завода си в Калинганагар, в кв Джайпур. Компанията разширява своя стоманодобивен капацитет от 1 млн. тона годишно до 3.5 млн. тона. Разширяването ще струва на компанията 120 млрд. рупии, каза Наташа Сингх Синха, финансов директор на Mesco Steel. Завършени са всички необходими формалности и се очаква да се получи зелена светлина в рамките на няколко седмици. "Радваме се да съобщим, че това ще бъде първата централа за 3.5 млн. тона на по-малко от 600 акра земя в страната. Разширението се очаква в рамките на няколко седмици, а всички необходими процеси вече са приключили ", каза П.С. Саху, съвместен управляващ директор на Mesco Steel. (Business Standard)
Източник: Други (23.11.2015)

POSCO и Hyundai Steel се състезават за разрастването на производствени CGL линии Конкуренцията за непрекъснато поцинковащите линии (CGL), които се използват за луксозни автомобили, е все по-силна. CGL е съоръжение за производство на такива висококачествени авто-стоманени листове. В Корея, само POSCO и Hyundai Steel имат CGL. Hyundai Steel обяви на 19 ноември, че наскоро започна пробно производството на линията CGL във втория си завод за студено валцувани рулони в Дангджин, провинция Южна Чхунчхън, чието изграждане започна през август. Също така, тя ще започне масово производство в началото на следващата година. Съответно CGL линията с годишен производствен капацитет от 500,000 тона ще бъде добавена, което ще увеличи общия производствен капацитета на втория завод за студено валцувани рулони на Hyundai Steel в Дангджин до 2 млн. тона. Заедно с първия, компанията ще има годишен производствен капацитет от 5.5 млн. тона. (Business Korea)
Източник: Други (23.11.2015)

Готовата стомана в Латинска Америка пада с 4% на годишна база Латинска Америка произведе 4% по-малко готова стомана в периода януари-септември 2015 г. в сравнение със същия период на миналата година, достигайки 40.3 млн. тона, регионалната група за търговия със стомана Alacero заяви в понеделник. Бразилия е основен производител, със 17.4 млн. тона или 43% от общото за региона. Мексико, вторият най-голям производител, отчете 13,2 млн. тона или 33% от общия добив. При необработената стомана продукцията се сви с 2% на годишна база за периода януари-септември до 48.3 млн. тона. От тях, Бразилия произвежда 52% (25.2 млн. тона), годишно намаление с 1%. Предполагаемото потребление на стомана през първите три тримесечия на тази година достигна 52.2 млн. тона, което е с 2% под обема, регистриран през същия период на миналата година. "Най-големите увеличения на потреблението в абсолютно и процентно изражение са в Мексико (увеличение с 1.6 млн. тона на годишна база или с 9%) и Чили (142 хил. тона или със 7%). Аржентина също регистрира увеличение от 1% на потреблението на валцувана стомана, с 50 хил. тона повече през първите девет месеца на 2014", казаха от Alacero. (Platts)
Източник: Други (25.11.2015)

Дънди Прешъс Металс получи одобрение на ПУП за проекта за златодобив край Крумовград Дънди Прешъс Металс обяви положително развитие на своя проект за добив на злато в хълма Ада тепи край Крумовград. Компанията съобщи, че е получила одобрение на подробния устройствен план, а сроковете за обжалване на решението са изтекли на 19 ноември т. г. и то вече е в сила. Канадската фирма има договор за 30-годишна концесия за находището "Хан Крум" край Крумовград. Част от него е Ада тепе, където според изчисленията залежите възлизат на 27 тона. "Това е изключително важна стъпка в процеса на разрешаване на строителството, тъй като е предпоставка проектът да продължи", коментира Рик Хаус, президент и главен изпълнителен директор на дружеството. След влизането на ПУП в сила следващата стъпка в процеса на одобрение е за Изпълнителната агенция по горите да одобри окончателната промяна на предназначението на земята от горски фонд в земя за индустриални нужди, което ще позволи на компанията да започне процеса на закупуване. Компанията очаква закупуването на земята да се извърши през първата половина на 2016 г., разрешението за строителство да се издаде през второто тримесечие на 2016 г., а строителството да започне през втората половина на 2016 г. Инвестиционните планове на Дънди Прешъс Металс предвиждат изграждане на открит рудник и обогатителна фабрика, която ще прилага конвенционалните методи за преработка: трошене, смилане и флотация за извличане на златото, и депониране на хвоста заедно с остатъците от скална маса в интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци. http://industryinfo.bg
Източник: Други (25.11.2015)

EVRAZ подписа дългосрочен договор за доставка на сачми за Metalloinvest EVRAZ и Metalloinvest подписаха петгодишен договор за доставка на стоманени сачми. Продуктите ще бъдат доставени до Mikhailovsky GOK и Lebedinsky GOK, както и OEMK. EVRAZ и Metalloinvest имат дълга история на партньорство. Новият петгодишен договор заменя предишния тригодишен. "Този договор ще осигури надеждни доставки за ключовите ни клиенти, като същевременно ще осигурява гарантирано работно натоварване на предприятията в Нижни Тагил и Новокузнецк,“ подчерта Иля Широкоброд, вицепрезидент по продажбите на EVRAZ. „Наскоро приключихме съществена модернизация на оборудването за подобряване на качеството на продукцията. Освен това, EVRAZ планира ново предприятие и очакваме да предложим ново поколение сачми на нашия партньор, които нямат еквивалент в Русия.“ „Ефективност и високо качество на продуктите са нашите най-важни приоритети. Споразумението, което подписахме с EVRAZ е в съответствие с нашите изисквания, тъй като гарантира ефективното производство,“ заяви Андрей Угаров, първи заместник-главен изпълнителен директор на Metalloinvest (evraz.com)
Източник: Други (26.11.2015)

Fitch: Стоманодобивният капацитет на Китай ще достигне своя връх през 2016 г. Стоманодобивният капацитет на Китай вероятно ще достигне своя връх през 2016 г., тъй като мощности се елиминират постепенно изпреварвайки нововъзникващите, предсказа Fitch Ratings. Рейтинговата агенция очаква производството на стомана в Китай да се увеличи до около 1.17 млрд. тона през 2015 г. от 1.15 млрд. тона през 2014 г. През 2016 г. и 2017 г., ще бъде добавен нов капацитет от около 16 млн. тона, въпреки че това ще бъде компенсирано от спирания на предприятия с общ капацитет от 75 - 85 млн. тона през следващите пет години, съобщи Fitch. Китайското правителство се опитва да коригира свръхкапацитета, произтекъл от щедрите субсидии, с които производителите се стекоха в облагодетелствани сектори, включително стоманодобива, през последните няколко години. Секторите се разрастнаха бързо като не се съобразяваха с реалното търсене на пазара. Данните показват, че производството на необработена стомана спадна с 2.1% на годишна база до 608.94 млн. тона през първите три тримесечия. Fitch смята, че бъдещето свиване на мощностите в Китай ще се задвижва основно от пазарните сили, а не от регулациите. (china.org.cn)
Източник: Други (27.11.2015)

Канада наложи мита върху стоманените тръби от Китай Федералното правителство с още един удар в битката за спиране или намаляване на стоманата внасяна на дъмпингови цени в Канада от чуждестранни производители. Канадската гранична агенция е наложила предварителни мита между 71% и 396% върху тръбите от въглеродна и легирана стомана, внасяни от Китай. Стоманата се използва за тръбопроводи и други дейности в добива на нефт и газ. Решението бе одобрено от Evraz North America, която има четири производствени мощности в Западна Канада. "Активно се конкурираме в световен мащаб с производителите на тръби, но на чуждестранните компании не трябва да се позволява дъмпинг, докато ние се свиваме канадската заетост, за да спасяваме техните субсидирани работни места," заяви Конрад Уинкър, главен изпълнителен директор на компанията. Evraz North America има заводи в Албърта и Саскачеван. Производителят на стомана уволни 385 служители по-рано тази година в Калгари и Ред Диър (Албърта) заради колапса при цените на петрола, но оттогава върна 165 работници и в двете предприятия, работещи при намалени нива. Федералната агенция реши по-рано тази година, че тръбите внос от Китай са се увеличили ди 56% между юни 2014 г. и юни 2015 г. от 47% през 2012 г. (The Globe и Mail)
Източник: Други (30.11.2015)

Шеф на металурзи стана Мистър Икономика 2015, а банкерка - Мисис Мистър Икономика на 2015-а стана шефът на КЦМ 2000 Никола Добрев. Той получи наградата от премиера Бойко Борисов. Мисис Икономика за 2015 г. пък е Петя Димитрова - изпълнителен директор на Пощенска банка. Призът й бе връчен от Иван Папазов, шеф на “Винпром Пещера”, и министърът на икономиката Божидар Лукарски. 35-ма предприемачи бяха номинирани в тазгодишното издание на конкурса “Мистър и Мисис Икономика”. Той е организиран от най-голямата работодателска и бизнес организация в България - КРИБ, и екипа на сп. “Икономика”. По традиция победителите получават статуетката “Рибарят и златната рибка”, превърнала се в запазена марка на конкурса през годините, както и специална грамота. Церемонията по връчването им стана на изискана церемония в хотел “Маринела” в София Наградата за старт в кариерата спечели Светослав Петров - основател и управител на Джобтайгър. Наградата му връчи Огнян Донев, изпълнителен директор на “Софарма.” Призът за финанси и застраховане отиде при Борислав Тодоров, управител на “Кюн лизинг” и на “Акорт” , а статуетката бе връчена от Валентин Златев, генерален директор на “Лукойл”. В категорията ИКТ, аутсорсинг и бизнес услуги победител стана Цветан Алексиев, шеф на “Сирма Груп холдинг.” Наградата за търговия и услуги отиде при Димитър Димитров, шеф на “Софарма трейдинг”. Тя му бе връчена от Николай Вълканов, изпълнителен директор на “Минстрой холдинг.” В категорията транспорт и логистика призът бе за основателят на “Дискордия” Христо Христов. Наградата му бе връчена от транспортния министър Ивайло Московски. Специална награда за борба със сивата икономика получи Артур Туремка, шеф на “Мастъркард България Глоджево поучи почетен златен знак на КРИБ по повод 60-годишнината си. В категорията земеделие и хранителна индустрия призът бе за Георги Милев, собственик на “Елеа”. Той го получи от министъра на земеделието Десислава Танева. Призът за подкрепа за стартиращ бизнес отиде при Ангел Геков, председател на УС на Българската Банка за Развитие. Наградата за индустрия бе връчена от финансовия министър Владислав Горанов на Светлин Стоянов, шеф на “МТГ Делфин”. Бизнесмени от различни сектори се състезаваха в 10 категории (Виж таблицата). Победителите избра жури, съставено от членовете на управителния съвет на КРИБ.
Източник: 24 часа (01.12.2015)

Бразилската CSN основа ново съвместно предприятие с азиатски партньори Бразилският най-голям диверсифициран производител на стомана Cia Siderurgica Nacional (CSN) обяви подписването на договор, осигуряващ му 87.52% от акциите в ново съвместно предприятие, Congonhas Minerios SA, с група азиатски партньори. Те включват японските Itochu, Nisshin Steel Co Ltd, JFE Steel Corp и Kobe Steel Ltd, както и южнокорейската Posco Ltd и тайванската China Steel Corp с общо 12.48% в Congonhas. Congonhas ще включва мината за желязна руда Casa de Pedra на CSN и Namisa, друг джойнт венчър между CSN и азиатски производители на стомана. Дяловете бяха изчислени по прогнозната стойност на предприятието от 16 млрд. долара и дълг от 850 млн. долара от баланса на CSN. Проектът се разглежда като начин да се намали напрежението между партньорите в Namisa, в която CSN не е изпълнило многогодишен план за разширяване. Новото споразумение ще освободи CSN от плащане на 3 млрд. долара глоба на азиатските си партньори и намаляване на дълга в баланса си. (Reuters)
Източник: Reuters (02.12.2015)

Сингапурското подразделение на Tata Steel подписа за заем от 1.5 млрд. долара Световният стоманодобивен гигант Tata Steel заяви, че сингапурското му подразделение е подписало пактове на стойност 1.5 млрд. долара за рефинансиране на дълга си. TS Global Holdings Pte Ltd (TSGH), дъщерно на Tata Steel Ltd в Сингапур, е изпълнило договори за заем на стойност 1.5 млрд. долара, включващи пет-годишен заем в размер на 750 млн. долара и шест годишен заем от 750 млн. долара, заявиха от компанията. Постъпленията ще бъдат използвани за погасяване на съществуващи заеми на TSGH. Заемът е договорен с група от 16-основни кредитори, включително Australia and New Zealand Banking Group Ltd, Axis Bank Ltd, Bank of America NA, Bank of Tokyo-Mitsubishi UFJ Ltd, BNP Paribas, Citigroup Global Markets Asia Ltd и ICICI Bank, и др. Изпълнителният директор на Tata Steel Group, Каушик Чатерджи заяви: "Tata Steel активно преглежда всички свои възможности за финансиране и се стреми непрекъснато да оптимизира дълга си на базата на пазарните условия. Новите заеми осигуряват значително по-голяма гъвкавост при условията и предоставят икономии на разходите". (PTI)
Източник: Други (03.12.2015)

Белгийци искат да преработват отпадъци от въглищни мини Два проекта за оползотворяване на отпадъци от стар въгледобив могат да дадат началото на "почистването" на натрупаните табани в страната. Те се намират в района на Белоградчик и Перник, но технологията практически е приложима навсякъде, включително и на работещи в момента мини. Инвеститорите са група белгийски граждани. Проектът в района на Белоградчик е за изземване на технологични отпадъци от въгледобив край село Стакевци, където до 60-те години на миналия век е работел рудникът за антрацитни въглища "Старчов дол". Той ще се изпълнява от "Минно дружество Белоградчик", в което акционери са петима белгийци и една българка. Инвестиционното предложение беше направено през пролетта на 2014 г., а в средата на септември тази година регионалната екоинспекция излезе с решение, че трябва да бъде изготвен ОВОС. Инвестицията там се оценява на поне 1 млн. евро, а изпълнението на проекта ще отнеме от три до десет години в зависимост от климатичните условия. Другият проект предвижда оползотворяване на отпадъците от "Максим табан" в Перник, натрупани още от дейността на някогашните държавни "Мини Перник". Предстои издаването на концесия. Друго белгийско-българско дружество - "Рекоул", в момента добива въглища в града. Там е монтирана и инсталация, подобна на тази, с която се планира да се оползотворяват отпадъците, но се използва за пречистване на добитите въглища. В България досега не са изпълнявани проекти, които оползотворяват отпадъците от въгледобив. Белгия обаче е сред водещите страни в добива на въглища от табани, като подобни инсталации работят дори в някои градове. Предлаганата технология работи на принципа на гравитачното разделяне и използва само вода, която се връща в оборот. Останалата маса след извличането на въглищата е подобна на камъни и може да се използва за строеж на пътища.
Източник: Капитал (04.12.2015)

България е получила 224 млн. лева от продажбата на въглеродни емисии през 2015г. През 2015 година България е получила 224 млн. лева от продажбата на въглеродни емисии на проведените търгове в ЕС и още 1,7 млн. лева от продажбата на авиационни квоти. Част от тези средства могат да се използват за реализиране на мерки за ограничаване на изменението на климата. Това каза екоминистър Ивелина Василева на форум „Измененията на климата – предизвикателства пред българската природа и туризъм“, цитирана от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите. През изминалата година с 32 млн. лв. от Националния доверителен екофонд (НДЕФ) е финансирано санирането на 90 обществени сгради – училища, детски градини, болници и др., с което са намалени разходите за отопление и отделените въглеродни емисии. През следващата година в проекти за енергийна ефективност ще бъдат инвестирани още 14 млн. лв. Разработва се и пилотен проект за закупуване на електромобили или хибридни автомобили от общинската и държавната администрация, като за целта са предвидени 1 млн. лв. от НДЕФ. Програмата ще бъде предложена за одобрение на Министерския съвет и се очаква да стартира в началото на 2016г. Това ще бъдат част от конкретните мерки за смекчаване на промените в климата. България е една от малкото държави в ЕС, които вече са изпълнили целите си до 2020г. по отношение на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), енергийната ефективност и намаляване на парниковите газове спрямо 1990г. Делът на електроенергията от вятър, слънце и вода например е 19 на сто, при заложени 16% до 2020 г. Министър Василева изрази надежда, че провеждащата се в момента Среща на върха в Париж за изменението на климата ще завърши с подписването на политическо споразумение. Преговорите са трудни, но ЕС излиза с ясна и амбициозна позиция. Страните членки са готови да намалят генерираните парникови газове с 40% до 2030г. спрямо нивата от 1990г., а в дългосрочен план – до 2050г., с 50 на сто, като целта е до края на века парниковите газове да бъдат сведени до минимум. Целта е да не се позволи повишение на средногодишната температура с повече от 2 градуса по Целзий. Надяваме се тези усилия да бъдат подкрепени и от останалите държави по Конвенцията на ООН за изменение на климата, защото ЕС има принос само за 11% от парниковите газове в световен мащаб, каза Василева. Време е за действия, защото климатичните промени са вече факт. Анализите на нашите учени показват, че през последните две десетилетия средногодишната температура у нас се е повишила средно с 1,3 градуса. Това не може да не окаже въздействие върху отделните сектори на икономиката, но засега мнението е, че то е в умерена степен.
Източник: Труд (04.12.2015)

Steel Industry Indonesia още страда от китайската конкуренция Цялостното използване на стоманодобивния капацитет в Индонезия може да нарасне до 80% от 50% в момента. Въпреки това, тя ще изиска подкрепата на правителството. Хидаят Трисепутро, изпълнителен директор на Индонезийската асоциация за черна металургия (IISIA), е оптимист, че тази цел може да се постигне като тласъкът от правителството за развитие на инфраструктурата ще донесе положителни знаци (през втората половина на 2015 г. е имало повече церемонии по откриване на голяма инфраструктурни проекти в цялата страна). Тази година, стоманодобива в страната още не усеща влиянието на развитието на инфраструктурата. Въпреки това, Трисепутро заяви, че "с държавните поръчки със задължително използване на произведената в страната стомана, а след това използването на капацитета на индонезийския стоманодобив, може да се достигнат между 80% и 100% през 2016 г." Основният проблем пред индонезийския стоманодобив е редовното свръхпредлагане от страна на Китай, най-големият производител на стомана в света. Китайската икономика все още е бавна и не може да потреби стоманата напълно. (Индонезия Investments)
Източник: Други (04.12.2015)

Изпълнителния директор на U.S. Steel: Надявам се да няма повече съкращения Нов доклад за работните места сочи, че американската икономика е отворила над 211 хил. работни места, но изпълнителният директор на US Steel заяви, че неговият сектор все още изпитва проблеми. Марио Лонги заяви, че проблемът е евтиния внос на стомана, които създават голяма конкуренция за производителите в САЩ. Той определи това като "дъмпинг" на евтина стомана, и заяви, че иска депутатите да забавят този внос. Относно съкращенията, подобни на тези във Феърфийлд, Лонги изрази надежда, че няма да има повече. "Това е много болезнено", каза той. "Нашата компания постигна значителен напредък през миналата година, само, за да видим как всеки постигнат напредък изчезва пред очите ни, най-вече поради дъмпинга." US Steel затвори доменните си пещи и свързаните стоманодобивни операции в Fairfield Works , заедно с повечето от плосковалцуващите довършителни операции. (WSFA)
Източник: Други (07.12.2015)

Една от най-големите минни компании съкращава 85 хиляди служители Минният гигант Anglo American обяви, че ще продаде част от бизнеса си и ще съкрати 63% от персонала си. Това ще остави без работа 85 хиляди души. От ръководството на компанията взеха решение и да не бъдат изплащани дивиденти на акционерите в рамките на следващата една година. Anglo American беше принудена да предприеме подобни действия заради сериозния спад в цените на основните суровини и срива на нейните печалба. Всички останали големи играчи на пазара се намират в подобно положение заради поевтиняването, предизвикано от забавеното търсене от страна на Китай. В момента петролът се търгува на най-ниската си стойност за последните 7 години, а цената на желязото падна до 10-годишното си дъно при 39,60 долара за тон, като през 2011 г. достигна своя пик с размер от 200 долара за тон. (BBC)
Източник: Други (09.12.2015)

Стоманените асоциации против китайския статут на пазарна икономика Асоциациите на производителите на стомана се обединиха и се обърнаха към правителствата относно това как статута на пазарна икономика на Китай би ги засегнал. Също така, очакванията за висока цена на петрола от страна на управителите на хедж фондове достигнаха най-ниското си ниво от над пет години. Американският институт за желязо и стомана, Асоциацията на стоманопроизводителите, Канадската стоманодобивна асоциация, CANACERO (Мексиканската стоманодобивна асоциация), Alacero (Латиноамериканската асоциация за стомана), EUROFER (Европейската асоциация за стомана), Instituto AcoBrasil (Бразилският институт по стоманата), Турската асоциация на стоманените производители и Комисията по внос на тръби и пръти проведоха брифинг за представители на правителството миналата седмица в Париж, където представиха единна позиция относно отрицателното въздействие на предоставяне статут на пазарна икономика на Китай през декември 2016 г. Презентациите по време на събитието в Париж разгледаха продължаващата значителна роля на държавата в китайската икономика, свръхкапацитетът на китайската стомана и скока на китайския износ на стомана през последните години. (MetalMiner)
Източник: Други (10.12.2015)

Индия ще изпревари САЩ като пазар за японска стомана Японският износ на стомана в Индия се увеличи до обеми, които са на път да направят субконтинента шести по големина пазар за Япония за цялата 2015 г., надминавайки САЩ и помагайки да се компенсира спада в износа за Китай и Югоизточна Азия. Японските производители на стомана доставиха 2.06 млн. тона стомана в Индия за периода януари-октомври, с около 60% повече в сравнение с година по-рано, според Японската федерация за желязо и стомана. Компании като JFE Steel на JFE Holdings са изнесли горещо валцувани рулони за металообработващи фирми в Индия, които обработват стоманата за уреди и строителни материали. Nippon Steel & Metal Sumitomo активизира износа на основния материал за индийско предприятие, което започна обработка на стоманена ламарина за автомобили през миналата година. Южна Корея е най-голямата японска експортен пазар на стомана през тази година, следвана от Китай, Тайланд, Тайван и Виетнам. (Nikkei)
Източник: Други (12.12.2015)

Турската металургия ще засилва търговската мрежа с ОАЕ Турската металургия продължава усилията си за разширяване на нови пазари и да консолидира позициите си на съществуващите такива. Секторът вече определи курс към Обединените арабски емирства. Делегация от 18 фирми и 24 представители, организирано от Турската асоциация на стоманените износители ще посети Дубай от 13 до 16 декември, за да се срещне с колеги от цял свят по повод на 19-та Конференция в Близкия Изток за желязо и стомана. Конференцията, е считана за едно от най-престижните събития за стомана, за да бъде всеки в крак с последните тенденции на световните пазари на стомана. Представлявайки турска металургия по време на конференцията, Али Пандур, член на съвета на директорите на Турската асоциация на стоманените износители ще се обърне към публиката. Мустафа Шикришоглу, вицепрезидент на Събранието на турските износители и вице председател на Турската асоциация на стоманените износители, както и представители на турското министерство на икономиката ще проведат официални срещи по време на визитата. (The Gulf Today)
Източник: Други (14.12.2015)

Аурубис България отчита 50% по-висока печалба Близо 50% по-висока печалба отчита металургичното предприятие Аурубис България за финансовата година до края на септември. Като обем производството на мед в Пирдоп остава почти без промяна спрямо предходната година, но високите такси за преработка и поскъпването на сярната киселина, която компанията продава като вторичен продукт, са причина за значителното увеличение. Резултатът на българското дружество идва на фона и на най-високата оперативна печалба, отбелязана от германския собственик Aurubis в 149-годишната история на групата. Нетната печалба на Аурубис България за финансовата година достига 90.135 млн. евро спрямо 61.253 млн. евро за предходния период (+47%), показва отчетът на Aurubis. В документа не се посочват приходите на отделните предприятия в групата, но за цялото бизнес звено Първична преработка на мед, към което принадлежи заводът в Пирдоп, те остават почти без промяна – 5.9 млрд. евро в сравнение с 6.1 млрд. евро година по-рано.
Източник: Капитал (15.12.2015)

ЕК разпореди регистрация на стомана, внасяна от Китай и Русия Европейската комисия (ЕК) нареди вносът на определени типове стомана от Китай и Русия да бъде регистриран отчасти заради продължаващото разследване за дъмпинг, предаде Reuters. Митническите власти ще регистрират вноса на студено валцована листова стомана от 13 декември. Ако впоследствие ЕК заключи, че стоманата е била продавана на европейския пазар на занижени цени, на продуктите, произведени от регистрирания внос, могат да бъдат наложени мита. Еврокомисията започна антидъмпингово разследване на стоманата, внасяна от Китай и Русия, през май след оплакване на асоциацията на европейските стоманопроизводители Eurofer. ЕК може да наложи временни мерки до 14 февруари 2016 г., а до 13 август - да определи окончателни мита, които обикновено са в сила за период от пет години. Заповедта за регистрация следва искане от Eurofer. Според асоциацията, средния дъмпингов марж - сумата, с която нормалната пазарна цена превишава експортната цена - е 28% за Китай и 15-20% за руските производители. Eurofer заяви, че процедурата по регистрация е оправдана, тъй като вносителите са добре запознати с дъмпинга и че, след старта на разследването през май, вносът се е увеличил.(Reuters)
Източник: Reuters (16.12.2015)

Rio Tinto привлече $4,4 млрд. за голям проект в Монголия Световният минен гигант Rio Tinto съобщи, че е осигурил привличането на 4,4 милиарда долара за финансирането на големия си проект в Монголия. Става дума за разширяването на медното находище Ою Толгой, като окончателното решение за строителството ще бъде взето през първата половина на 2016 година. Подземното разширяване на рудника е един от трите най-големи проекти, имащи важно значение за развитието на Rio Tinto. Компанията явно мисли за бъдещето, въпреки че на този етап компаниите от сектора съкращават инвестиции и производство, за да преживеят спада в цените на суровините. „За постигането на такова споразумение ни трябваха 4 години и това едно от най-важните начинания от такъв характер в добивния и металургичния отрасъл”, заяви шефът на медното поделение на Rio Tinto Жан-Себастиян Жак. Rio Tinto и другите големи компании в бранша като BHP Billiton и MMG Ltd, са натрупали огромни запаси от мед, в стремежа си да завладеят големи дялове от световния пазар, който има годишен размер от 140 милиарда долара. (Reuters)
Източник: Reuters (16.12.2015)

Между 30 и 40 млн. евро иска да инвестира американската компанията Kennametal в България 11- членна бизнес делегация, в състава която представители на американската компания Kennametal – световен производител на високоякостни сплави от различни офиси в Европа и САЩ ще гостуват в Плевен и Ловеч на 17 и 18 декември по покана на плевенската строително-инвестиционната компания "Хоризонт - Иванов". Срещата е по инициатива на търговското аташе на България във Вашингтон Иво Константинов, който е успял да ги мотивира да дойдат в България и да направят това посещение на място. България е потенциална страна за тяхната следваща инвестиция, която, според предварителни разчети, ще възлезе на 30-40 млн. евро. Домакини на срещите са строително-инвестиционната компания "Хоризонт - Иванов" и Светослав Богалински, директор бизнес развитие във фирмата. Предстоят срещи главно в Северна България – в Плевен, Ловеч и евентуално в Монтана. Основна тема на предстоящите разговори ще е бъдещо изграждане на ново предприятие в региона. На 17 декември инвеститорите ще се представят пред кметовете в Общините Плевен и Ловеч. В програмата им са предвидени посещения на завод "Илинден" и още няколко предприятия с подобно портфолио. В Долни Дъбник те ще направят оглед на потенциални терени – частни и общински за бъдещата инвестиция. Американската Kennametal е световен лидер - производител на високоякостни сплави за минната, пътно-строителната индустрия. Компанията има внедрени над 1700 патента, включително на популярната марка "Бургия" и "Видия". Водещият производител е с годишен обем продажби от 2 млд. щатски долара.
Източник: Строителство Градът (17.12.2015)

Правителството на Великобритания получи одобрение от ЕС за схема за металургията Правителството на Великобритания обяви, че е получило одобрение за държавна помощ за компенсационни облекчения в помощ на енергоемките предприятия с разходи за подпомагане на големи проекти за възобновяема енергия. От днес тежките промишлености ще бъдат компенсирани за премията по своите сметки за енергия, възникнали в резултат на схемата за субсидиране на задълженията за възобновяеми енергийни източници като част от инициативата на обезщетение, което се очаква да струва около 380 млн. паунда годишно. Схемата за помощ ще остане в сила, докато правителството осигури постоянно освобождаване на енергоемките отрасли от разходите за възобновяемите енергийни източници и схемите за преференциални цени, които Озборн обяви миналия месец. Говорител на Бизнес отдела каза, че се очаква освобождаването да влезе в сила през 2017 г. (BusinessGreen)
Източник: Други (18.12.2015)

Мексико започва антидъмпингово проучване за вноса на плоски стомани от Китай и Тайван Министерството на икономиката на Мексико ще започне антидъмпингово разследване за вноса на плоски стоманени продукти с покритие от Китай и Тайван. Стоманопроизводителите Ternium и Tenigal са поискали от правителството да започне разследването. "През периода от януари 2012 г. до април 2015 г. вносът на плоски стоманени продукти с покритие в условията на ценова дискриминация с произход от Китай и Тайван се увеличи значително, както в абсолютно изражение, така и по отношение на производството и потреблението, което е причинило вреди на местната промишленост," според предприятията инициирали петицията. Разследването ще разгледа вноса от май 2014 до април 2015 г. и ще анализира всяка вреда на мексиканската индустрия между май 2012 г. и април 2015 г. (Platts)
Източник: Други (18.12.2015)

До 100 лева кеш от метали До 100 лева годишно в брой ще могат да получават хората, които предават за вторични суровини черни и цветни метали. Това предвиждат промени на Закона за управление на отпадъците, провокирани от препоръка на Комисията за защита на конкуренцията. Според сега действащото законодателство подобни плащания трябва да стават единствено по банков път. От рециклиращия бранш коментираха, че това изискване се спазва само от по-големите компании, а повечето от по-малките фирми из страната редовно плащали и в брой.
Източник: Дневник (21.12.2015)

Българските добивни компании с нищо не се отличават от световните лидери Инж. Иван Андреев, изп. директор на Българската минно-геоложка камара Инж. Андреев, минерално-суровинната индустрия е една от най-добре развиващите се през последните години. Към днешна дата колко са активно работещите минни предприятия и какъв е делът им в брутния вътрешен продукт на българската икономика? - Известно е, че България е "минна държава". Това е оценка по индекса добита руда на глава от населението. Минерално-суровинната индустрия е мащабен, трудоемък и рисков бранш. Нужно е да се знае, че нашите добивни компании с нищо не се отличават от световните лидери – всички те са поставили в основата на своите политики и процедури устойчивото развитие. Това е онази сплав от икономически, социални и екологични мерки, която може да позволи днес добивните компании да осъществяват дейност. В нашата индустрия пряко са заети над 24 000 души, а други 120 000 са част от свързани бизнеси и доставчици. Браншът дават около 4% от БВП на страната, като близо 40% от произведената електроенергия е от добити горива, а тя дава и 100% от варовика за сероочистващите инсталации в ТЕЦ-овете. Износът е за над 3.4 млрд. лв. Известно е още, че страната ни е богата на знания, специалисти и залежи с доказан потенциал. Но се пренебрегва една много важна особеност – богати сме на руди с ниски съдържания на полезния компонент. Имаме минерално разнообразие, но там, където даден минерал е в наличност, икономическата ефективност от неговия добив е далеч под световните нива. С колеги се шегуваме по повод на ширещите се митове за златодобива у нас. Когато широката общественост чуе за нашето злато, и веднага си представя едни добре подредени кюлчета под земята, които само ни чакат, за да ги добием. Реалността е тотално различна – златото трябва да се извлече посредством няколко технологии, докато се превърне в кюлче. И никой тук не споменава за риска от непотвърждаване на запасите. Също не се говори и за мащабните инвестиции, за да се стигне до тези високи нива на оперативност в добива и опазването на околната среда. Имате ли данни какъв е обемът на инвестициите в нови производствени мощности и технологична модернизация в сектора? - През последните години се инвестира изключително много, за да могат нашите водещи компании да си осигурят съответствие не само със законовите изисквания, но и със световно признати стандарти за сертификация. Някои от членовете ни отиват и отвъд чистото спазване на закона и го надграждат с добри практики. Конкретното посочване на число на инвестициите е чувствителна тема за бранша. Не защото има нещо нередно или нещо за криене, а защото с числата лесно се спекулира. И тези спекулации нанасят щети по репутацията на наши членове. Отделните компании споделят тази информация по различни поводи. Факт са обаче реалните инвестиции в нови технологии, машини и съоръжения във всички големи добивни компании. Например пречиствателните станции в рудниците Асарел, Елаците, Челопеч са на топ ниво. Инвестициите са видими и осезаеми – повишават качеството на живот на местните общности и спомагат на държавата да постига екологичните си цели. Освен това наши членове проектират и изграждат пречиствателни станции на големи заводи в металургичния бранш – примерът е от "ЕнвироХеми България", които изградиха станцията за дъждовни води на "Аурубис България". Искам да припомня още, че "Девня Цимент" инвестира над 325 млн. лева в нова производствена линия за цимент и клинкер, осигурявайки платформа за оперативна осигуреност и експанзия в сегмента. Какви са предизвикателствата пред дружествата в бранша? - Големите бизнеси срещат и големи предизвикателства. Отвън сякаш всичко изглежда лесно. Сред външните предизвикателства се нареждат на първо място ниските цени на металите на световните борси. Това е тенденция, която започна преди около 3 години. Тя започна да притеснява инвеститорите и да определя техните средносрочни стратегии. Това рефлектира върху ограничени програми за реинвестиция на печалбата в капиталови проекти и частично върху програмите им за корпоративна социална отговорност. Добивната индустрия е зависима от борсовите цени. През годините е налице цикличност, в която има пикове на цените и дълги спадове. През периодите на високи цени инвеститорите правят стратегически инвестиции, с които да оптимизират и модернизират производството. Една от целите е намаляване на разходите за себестойност на продукцията. В глобален план наблюдаваме постепенно охлаждане на китайската икономика. Главният изпълнителен директор на BHP Billiton наскоро заяви, че може би е време Китай да се трансформира от икономика на ресурсите и стоките в икономика на услугите. Друго предизвикателство е свързано със законодателството. Наскоро се прие Минната стратегия за бранша. Тя гарантира неговото устойчиво развитие. Скоро на дневен ред ще дойде и обновяване свързани с бранша закони, за да могат и те да отговорят по устойчив начин на новостите. Трето предизвикателство е проблемът с кадрите. Знаете, че у нас има само едно висше училище, което обучава бъдещите специалисти за бранша. Това е Минно-геоложкият университет "Св. Иван Рилски". Той е достатъчен на етап "висше образование". Но липсва онова мащабно звено на професионалното средно образование, който ще гарантира постоянен поток на ориентирани и мотивирани хора, чрез които минната индустрия ще се развива. Като браншова камара какви законови промени са наложителни за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия? - Посочихме, че през 2015 г. Министерският съвет прие Националната стратегия за устойчивото развитие на минната индустрия у нас. Този стратегически документ е разработен с дейното участие на МГУ "Св. Иван Рилски", на БМГК, на Минния университет в гр. Леобен, Австрия, и БАН. Той очертава посоката и рамките за устойчиво развитие на бранша за следващите 15 години. Това е първа стъпка към подобряване на законовата и подзаконовата уредба у нас. Искам да посоча, че в голяма степен тя отговаря на европейските насоки и директиви на ЕС, но би трябвало да взима от най-доброто от Европа и от нашето право и практика. Основен нормативен документ, който следва стратегията, е Законът за подземните богатства. Трябва да се подобрят множество текстове в него, за да може чрез баланс на интересите да се постигне устойчивото развитие на минерално-суровинния отрасъл и цялата икономика. Тук трябва да бъдат взети предвид и ниското ниво на инвестиции в бранша, нерешени проблеми със земеползването, незаконният добив, минните отпадъци и други. Ние като браншова камара сме готови за активен диалог, за да се получи качествен резултат. Редица дружества прилагат добри практики за проучване, добив и преработка на подземни богатства. Бихте ли посочили някои актуални по-мащабни проекти? - Ще се спра само на част от емблематичните проекти и практики, които оформят трансформацията на добивните компании по пътя им към устойчиво развитие. През 2011 г. "Асарел-Медет" АД въведе в експлоатация нова Циклично-поточна технология за транспорт на откривка. Нейният капацитет от 5000 т/ч води до ефективност на рудничния транспорт от 24%, както и до намаляване на вредните емисии от рудничните автомобили с 41%. През 2011 г. компанията започна да добива и катодна мед с чистота 99.99% чрез най-модерната инсталация за екстракция и електролиза в Европа и първа по рода си у нас. Паралелно "Асарел-Медет" АД реализира и проекти, които доведоха до намаляване на специфичния разход на електроенергия с 32%. През 2013 г. "Дънди Прешъс Металс Челопеч" внедри SFR иновативна технология чрез 12-стъпкови флотационни реактори. Четири апарата замениха старите флотационни машини за медна пречистна флотация, а други 8 представляват цялата флотационна секция на новата фабрика за добив на пиритен концентрат. По този начин "Дънди Прешъс Металс" стана първата добивна компания в света, въвела тази технология в промишлен мащаб в основното си производство. Мащабна инвеститорска програма доведе и до модернизацията на производството в "Елаците-мед" АД. Това им отреди Награда "Инвеститор на годината в добивната промишленост за 2009 г." Компанията добива 44 млн. тона минна маса и преработва почти 13 млн. тона медна руда за 2010 г. За периода 2012-2015 г. "Геострой" АД изпълни един от най-важните екологични проекти за пречистване на руднични отпадъчни води в България. Това е пречиствателната станция в Рудничен комплекс "Елаците". Проектът е на японската "Мицубиши Матириълс Текно Корпорейшън". Това е изцяло частна инвестиция на "Елаците-мед" АД. Нейната работа ще гарантира стойности на рН в допустимите граници, съдържание на тежки метали и неразтворени вещества под нормативно разрешените пределно допустими концентрации, както и ще способства за подобряване на състоянието на водите в р. Малък Искър. Лицето на българския открит въгледобив – държавната "Мини Марица-изток" ЕАД – инвестира сериозно и планово въпреки продължаващата с години ликвидна криза в сектор "Енергетика". Например дружеството инвестира през 2010 г. 96 млн. лв. в рехабилитация на мощности и постигна рекордни производствени резултати през 2011 г., като бяха добити 32 млн. т лигнитни въглища. През есента на 2015 г. "Мини Марица-изток" ЕАД стартира проект за повишаване на енергийната ефективност. Чрез него ще се компенсира реактивната енергия и ще се рехабилитира промишленото осветление на минното оборудване. Общата му стойност е 3.3 млн. лв. Чрез проекта компанията ще спести до 7% от разходите за електрическа енергия. След повишаването на цената й от есента тези разходи се увеличиха с близо 1 млн. лв. на месец. Модернизация на производствена инсталация, съобразена с най-добрите световни практики и технологии за ефективно и щадящо околната среда производство, демонстрира "Холсим България" на кариерата си в с. Чепинци. Вископродуктивният плаващ грайферен багер е част от преработващата инсталация с капацитет 350-400 т/час готова продукция. Рекултивацията е сред приоритетите в програмите на Асарел, Челопеч и Елаците. И още: обектите на "Каолин" АД се поддържат в такова състояние, че се превръщат в постоянен или временен дом за различни видове животни и птици. Всяка година брегови лястовици прелитат хиляди километри, за да намерят място за гнездене в пясъчна кариера на компанията. Компанията реализира проект за мащабна рекултивация на външен отвал на свое действащо находище за кварц-каолинова суровина. Дружеството извършва залесителни мероприятия върху близо 200 декара площ.
Източник: Строителство Градът (21.12.2015)

Commerzbank: цените на основните метали през 2015 са по-ниски с 26% Основните метали са вторият най-слабо развиваща се група потребителските стоки досега през 2015 след енергийните ресурси, измерени чрез подиндекса S&P GSCI на база спот сделки. Общо основните метали-мед, алуминий, олово, цинк, никел и калай са по-евтини с 26% през 2015. Най-добре се е представило оловото, губейки само 13% от цената си от началото на годината. Намалението при никела е най-голямо-с цели 43%. Ситуацията с търсенето и предлагането на много метални пазари ще се усложнява видимо следващата година, тъй като много производители са неспособни да покриват разходите си при сегашните цени. Morgan Stanley допълва анализа: Продължаващия спад в цените на суровините през тази година се дължи на намаляването на капацитета на обработка на метали и минната способност в световен мащаб. Оценяваме, че общата сума на съкращенията на металния пазар и този на насипни стоки е 3-10% от съответните им цени при доставка за 2015 г. Намаленията сами по себе си са недостатъчни, за да се предизвика устойчивото повишение на цените. За това, ние се нуждаем от възстановяване на ръста на търсенето. Ключът за това е все повече мечи сигнали извън най-големият консуматор на стоки в света, Китай. http://www.hellenicshippingnews.com/)
Източник: Други (21.12.2015)

Ирена Цакова е сред най-вдъхновяващите жени в световната минна индустрия Българката Ирена Цакова, която е оперативен директор в "Дънди прешъс металс Крумовград", е избрана за една от стоте най-вдъхновяващи жени в световната минна индустрия за 2015 г. Инициативата на британската организация "Жените в минното дело" (Women in Mining, WIM) и международната консултантска компания PriceWaterhouseCoopers отличава дамите, които са постигнали значими резултати в областта си или са допринесли за промяна в нагласите към минното дело. "Ние в WIM смятаме, че е важно да подчертаем пред всички в сектора факта, че има множество вдъхновяващи жени, които са модел за подражание, не само за да насърчим останалите да влязат в сектора, но и за да помогнем на следващото поколение да види къде би могло да открие възможности за изковаването на вълнуваща кариера", обяснява Никол Маккълок, която е председател на международния комитет на британската организация. Имената на 100-те най-вдъхновяващи и влиятелни жени в индустрията за годината бяха обявени на специално събитие в рамките на проведения в началото на декември в Лондон международен форум за инвестиции в минното дело Mines and Money. В селекцията попадат дами на различни позиции и етапи на кариерното си развитие – от шофьори на камиони до главни изпълнителни директори. "Някои от тях са започнали кариерата си в минното дело, за други това е било стъпка, която са предприели на по-късен етап в живота си. Това, което обединява всички тези жени, е любовта и страстта им към индустрията", посочва Маккълок. Българският представител в селекцията Ирена Цакова е пример за дама, чието кариерно развитие е преминало изцяло в сектора. "Аз съм химик и инженер по околната среда. Започнах кариерата си в сектора и ми хареса. През годините минното дело ми даде много нови възможности, обогати опита и хоризонта ми", разказва за себе си тя. Преди да се присъедини към екипа на "Челопеч", Цакова прекарва девет години в отдела по околна среда на "Кремиковци", а след това в продължение на пет години е отговорник по околната среда в "Наван Челопеч"/"БИМАК" преди придобиването на златодобивната компания от канадската Dundee Precious Metals. През 2013 г. тя е назначена за оперативен директор, отговарящ за планирането и разработването на златното находище в Крумовград. "Минната индустрия е предизвикателна и може да ви даде много, ако имате усет за тенденциите и работите за повишаването на устойчивостта на бизнеса", смята мениджърът.
Източник: Капитал (23.12.2015)