Цената на платината скача с над 20 процента от края на септември досега и тя е на път да отбележи най-доброто си тримесечие от 2009 г. насам. От 2019 г. насам Китай внася огромни количества платина, което води до ограничения при предлагането на добития ценен метал в останалата част от света, според Световния съвет за инвестиции в платина, предаде БТА. Базираната в Лондон организация очаква през 2023 г. да настъпи дефицит в предлагането на платина, като търсенето ще нарасне с 19 процента, а предлагането - само с 2 процента. Търсенето на платина в индустриалната сфера ще се увеличи с 10 на сто в сравнение с 2022 г. Прогнозите са, че ще продължи да се увеличава търсенето на ценния метал за нуждите на автомобилостроителната индустрия през идната година. В бижутерийния бизнес то се очаква да остане без промяна, се казва в съобщение до медиите на Световния съвет за инвестиции в платина. Платината е повишила стойността си с 9 процента през 2022 г., по данни на Ройтерс, което я прави по-изгоден актив в сравнение с други ценни метали. Златото губи около 1 процент от стойността си, среброто се повишава с приблизително 3 на сто, а паладият се понижава с 4 на сто.
Източник: Труд (04.01.2023)

94% от газовата връзка с Гърция запълнена 4,875 млн. мегават часа са пренесени по газовата връзка Гърция-България (IGB) от 1 октомври до 31 декември 2022 г., съобщава оператора ICGB. През декември, само месеци след въвеждането на газопровода в търговска експлоатация, капацитетът на IGB достига резервиране над 94%. Към края на 2022 г. има регистрирани 11 ползватели на интерконектора. 182-километровият газопровод свързва газопреносните мрежи на Гърция и България в точките Комотини и Стара Загора и представлява пряка връзка на България с Трансадриатическия газоповод (TAP). Общият капацитет на IGB е 3 млрд. куб. м. годишно, като 1,57 млрд. куб. м. са резервирани по дългосрочни договори с продължителност до 25 години. Свободният капацитет успешно се предлага на търгове за различни периоди на европейските платформи PRISMA и RBP.
Източник: 24 часа (12.01.2023)

Dundee Precious Metals увеличи добива на злато в "Челопеч" Канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals обяви, че е успяла да подобри производствените си резултати в една от своите мини в България в началото на 2023 година. С малко над 1% компанията увеличи добива в "Челопеч". Четвъртото тримесечие на 2022 година е било най-силното за годината на "Ада тепе" с произведени приблизително 28 100 унции злато - или около 30% от златната продукция за цялата година. Изчисленията показват, че тази година продукцията от мината в Крумовград е с около 29% по-малко на годишна база. Общо през годината от нея са излезли 94 000 унции злато, което е към горния край на годишните производствени насоки за годината. През четвъртото тримесечие на 2022 година "Челопеч" е произвел приблизително 45 300 унции злато и 7,4 милиона паунда мед. През цялата 2022 година мината е произвела приблизително 179 100 унции злато и 30,8 милиона паунда мед.
Източник: Money.bg (12.01.2023)

Velocity получи разрешение да търси злато в с. Дънгово Канадската компания Velocity Minerals стартира проучвателни дейности в евентуално находище на злато в кърджалийското село Дънгово. Компанията е получила одобрение от Министерството на енергетиката за предложената от нея тригодишна работна програма по проекта. Разрешителното позволява тестовите сондажи да започнат през 2023 г., като първоначално ще се извършват до 2000 метра дълбочина. Velocity Minerals придоби имота в Дънгово, за да проучва потенциални разширения на златната минерализация в съседния си проект в село Македонци. Резултатите от геофизично проучване показват, че златоносни структурни зони могат да се простират и върху имота в Дънгово. Базираната във Ванкувър компания има и 70% дял в имота „Тинтява“, който включва проекта „Розино“, имота „Момчил“, който включва проекта „Обичник“, и имота „Надежда“, който включва проекта „Македонци“.
Източник: economic.bg (19.01.2023)

Обемът на доставките на редкоземни метали от Китай за Европейския съюз транзит през Русия се е увеличил значително през 2022 г., съобщи Bloomberg. През първите девет месеца на миналата година (януари-септември 2022 г.) обемът на редкоземните метали, добити в Китай и транспортирани през Русия към ЕС, достига 36 074 тона, което е два пъти повече от обема на доставките за същия период на 2021 г. При това, някои от редкоземните метали, доставяни от Китай в ЕС, могат да бъдат използвани в оръжейната индустрия. По-специално, лантанът се използва широко в производството на бронебойни боеприпаси. Превозът с влакови композиции през Русия позволява да се намали наполовина времето за доставка от Китай за Европа. Така например, превозът с товарен влак от китайския град Ухан до германския Дуйсбург трае 16 дни. По море доставката на стоки по този маршрут отнема двойно повече време, т.е. цял месец. Редкоземните метали са група от 17 елемента, които се търсят във високотехнологичните индустрии. Групата включва лантаниди (гадолиний, холмий, диспрозий, европий, итербий, лутеций, неодим, празеодим, прометий, самарий, тербий, тулий, церий, ербий), както и скандий, итрий и лантан. Китай е абсолютен световен лидер при добива на редкоземни метали, които са от съществено значение за съвременната индустрия. Делът на Китай в световното производство на редкоземни метали е около 70%.
Източник: Money.bg (24.01.2023)

Делът на Русия във вноса извън ЕС спадна от 6,4% на 3,8% между февруари 2022 г. и септември 2022 г., сочат последните данни на Евростат. През същия период износът извън ЕС за Русия спадна от 2,3% на 1,1 на сто. Търговският дефицит на ЕС с Русия достигна своя връх от 19,6 милиарда евро през март 2022 г. След това той започна прогресивно намалява и през септември 2022 г. възлиза на 9,7 милиарда евро.Когато се разглежда делът на Русия във вноса извън ЕС за шест ключови продукта, се забелязва силен спад при въглища, природен газ, петрол, торове и желязо и стомана, докато при никела делът леко се е увеличил. По-специално, най-голям спад е регистриран при въглищата (от 45% през 2021 г. на 13% през третото тримесечие на 2022 г.), природния газ (от 36% на 18%), торовете (от 29% на 17%) и желязото и стомана (от 16% на 5%). Същевременно обаче вносът на никел от Русия в ЕС се е увеличил (от 42% на 43%). Преди дни Владимир Потанин, ръководителят на най-големия производител на никел в Русия Norilsk Nickel в интервю за RBC заяви, че въпреки че западните санкции не са наложени срещу Norilsk Nickel, те оказват влияние върху дейността на компанията и я принуждават да коригира стратегията си. Вторият най-богат човек в Русия (според Forbes) беше санкциониран от САЩ през декември, а вече е в черния списък на Великобритания и Канада. Европейският съюз обаче отказва да го санкционира.
Източник: Money.bg (27.01.2023)

Със заповед на кмета на Благоевград е спряно решение за обособяване на рудник за добив на барит край село Лешко - инвестиционно намерение от ноември 2022 г. на "Илинденски мрамор". Причините са, че ;елият имот, предвиден за реализиране на рудник попада в защитени зони по програма „Натура 2000“ и има несъответствия в изготвените документите и не е проведена процедура по съгласуване с РИОСВ.
Източник: БНР (31.01.2023)

"Алкомет"с рекордна печалба - 57.4 млн. лв. Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" отчита за 2022 г. печалба в размер на 57.4 млн. лв. Основната причина за скока е по-високата цена на алуминия, която е довела и до значителен ръст на приходите. В същото време обаче продажбите на голяма част от продуктите намаляват като обем заради свитото търсене. Производството на валцови и пресови продукти се е понижило с над 20% през миналата година. Средно с 18% по-малък е и обемът на продажбите, които достигат 86.8 хил. тона. При пресовите продукти спадът е над 10% и засяга почти всички видове изделия. Ръст има само при специалните профили - 39%, благодарение на увеличението на проектите за соларни инсталации и енергийна ефективност. Без промяна са останали продажбите на обработени профили за автомобилни компоненти. Годината е била неблагоприятна и за валцовите продукти - листа и ленти. Намаленото търсене се дължи на застоя в ключови сектори - строителство, машиностроене, автомобилостроене. Това е и причината за спада на продажбите като обем - около 60% за листата и 40% за лентите. Общите приходи на дружеството се увеличават с доста по-голям темп от разходите.
Източник: Капитал (31.01.2023)

В края на 2022 г. износът на концентрат и пелети от желязна руда от Русия за Европа е намалял четири пъти, до 2,9 милиона тона, въпреки липсата на санкции. Това съобщава "Ведомости", като се позовава на браншовата агенция Metals&Mining Intelligence (MMI). По нейни данни износът на концентрат е спаднал 8,5 пъти до 0,2 млн. тона, на пелети - 3,7 пъти до 2,7 млн. тона, а на горещо брикетирано желязо - със 7% до 2,5 млн. тона. Общият износ на концентрат и пелети от желязна руда от Русия е спаднал с 39% до 13,6 млн. тона. Износът на пелети от Русия за Китай се е утроил до 1,5 милиона тона. Износът на руски железен руден концентрат за страната е спаднал с 2,5% до 7,8 млн. тона. MMI твърди, че централноевропейските минни и преработвателни заводи в Русия, които са съсредоточени върху доставките за Европа, не са успели да пренасочат изцяло обемите си към китайския пазар. Говорител на "Северстал" заяви пред "Ведомости", че преди да бъдат наложени санкции на основния акционер Алексей Мордашов, компанията е доставяла пелети за Европа, основно за Финландия. Но след налагането на санкциите тези доставки са прекратени. По-рано Световната асоциация на производителите на стомана (WSA) подобри прогнозата си за търсенето на стомана в Русия. Вместо 20% спад на потреблението през 2022 г., експертите очакват 6% спад. Но през 2023 г., вместо стагнация в предишната прогноза, WSA очаква търсенето да намалее с 10% поради прогнозираното затягане на антируските санкции.
Източник: actualno.com (01.02.2023)

Китайският гигант от стоманодобивната индустрия Haitian започна строеж на фабрика в Рума, Сърбия, съобщава SeeNews. Инвестицията е в размер на €100 милиона и е една от най-големите в страната в последно време. Компанията е най-големият световен производител на машини за леене на стомана с над 50 000 произведени инжекционни машини през 2022 година и годишна продажба от над €2 милиарда. В Сърбия производителят ще работи чрез новоучредено дружество.Според сръбския бизнес регистър Haitian Machinery е основана през юли 2022 година с капитал от €5 000. Haitian е закупила два парцела в индустриалната зона на град Рума с площ от 36,5 хектара. В първата фаза ще бъдат изградени производствени мощности и офис сграда с площ от 100 000 квадратни метра. Целта е достигане на производствен капацитет от 2500 машини за леене. Haitian планира да покрие пазари в Европа, Азия и САЩ, като първата цел след Сърбия е Турция, а след това Русия, Близкият изток, Индия и САЩ. Според главния изпълнителен директор на Haitian International тепърва ще разширява производствените си бази и ще инвестира в Сърбия. Компанията ще наема предимно висококвалифицирана работна сила - около 300 работници, като средната заплата се очаква да бъде над €1000.
Източник: Money.bg (01.02.2023)

Дефицит на мед се очаква да залее глобалните пазари през 2023 г., а анализатори прогнозират, че недостигът на метала може да продължи до края на десетилетието. В момента светът е изправен пред глобален недостиг на мед, подхранван от проблемите с предлагането от Южна Америка и по-големия натиск от страна на търсенето, предава CNBC. Медта е важен индикатор за състоянието на икономиката заради широкото си приложение на места, като електрическо оборудване и промишлени машини. Недостигът на мед би бил индикатор, че глобалният инфлационен натиск ще се задълбочи и впоследствие ще принуди централните банки да запазят политиката си на повишение на лихвите за по-дълъг период. Перу е разтърсвана от протести, откакто бившият президент Педро Кастильо беше отстранен през декември чрез процедура по импийчмънт. Южноамериканската държава допринася с 10% към глобалното предлагане на мед. От Glencore обявиха на 20 януари, че временно спират дейността си в медната мина Antapaccay в Перу, след като протестиращи са разграбили и подпалили помещения на компанията. Освен това, Чили, която е най-големият производител на мед в света с 27% дял от предлагането, отчете 7% спад на добива на годишна база през ноември. Като цяло смятаме, че Чили вероятно ще произвежда по-малко мед в периода 2023 – 2025 г.“, посочват от Goldman Sachs в свой доклад от 16 януари. Фючърсите на медта приключиха вчерашната сесия на 4.035 долара за паунд (около 0.45 килограма), според данни на CME. Преди това металът поевтиня до 3.9930 долара, което беше най-ниското ниво от 10 януари, когато цената беше 3.9875 долара. Отмяната на строгите ограничения срещу COVID-19 в Китай се очаква да ускори икономическото възстановяване на страната, както и натрупаното търсене. Цените на суровините нарастват от декември, когато Китай обяви плановете си да отмени редица мерки срещу COVID-19. Медта е силно застъпена в технологиите, свързани с електричеството и в предложенията за енергиен преход.
Източник: economic.bg (09.02.2023)

Индия е открила значителни залежи на литий, възлизащи на 5,9 милиона тона, предаде ДПА. Металът е особено важен при производството на батерии за електромобили. Залежите, открити от Геологическия институт на Индия, се намират в района Реаси на щата Джаму и Кашмир. Новооткритите залежи са значителни на фона на изчисленията, че общите запаси от литий по света възлизат на около 98 милиона тона. С най-големи запаси разполага Чили - 9,3 милиона тона, следвано от Австралия - 6,2 милиона тона, сочат данни на Геологическия институт на САЩ. Литият става все по-търсен, тъй като се влага в батериите на мобилните телефони, в лаптопите, както и като компонент от катодите на всички видове литиево-йонни батерии за електромобили.
Източник: economy.bg (14.02.2023)

Аурубис инвестира 120 млн. евро в разширение на рафинерията за катодна мед в България Надзорният съвет на „Аурубис“ (Aurubis AG) одобри инвестиция в размер на 120 млн. евро (235 млн. лв.) за разширение на рафинерията за катодна мед в завода на Групата до Пирдоп и Златица, България. Разширението ще позволи на „Аурубис“ да произвежда около 340 000 тона катодна мед годишно, което съответства на увеличение от около 50%. Очакваният годишен ефект върху оперативната печалба (EBITDA) е 30 млн. евро след въвеждането в експлоатация през втората половина на 2026 г. Разширението на рафинерията до Пирдоп и Златица ще позволи да се преработват на място всички произведени в България медни аноди. При производството на мед електролизата е крайната стъпка на пречистване (рафиниране) на метала. Анодната мед, добита в металургията (до 99.5% чистота) се рафинира чрез процес на електролиза до катодна мед (99.99% чистота). Катодната (рафинирана) мед е стандартът търгуван на Лондонската метална борса (London Metal Exchange, LME) и е материалът за всички по-нататъшни приложения на медта. „Аурубис“ ще финансира инвестицията със собствени средства от текущия паричен поток без увеличения на капитала. „Аурубис България“ АД, част от Групата „Аурубис“ (Aurubis AG), стопанисва медодобивния завод до Пирдоп и Златица и е най-големия износител и вносител на България с ключово значение за икономиката на страната. Групата „Аурубис“ е водещ световен доставчик на цветни метали и една от най-големите мрежи за рециклиране на мед в света. Компанията преработва сложни метални концентрати, метален скрап и металосъдържащи материали в метали с най-високо качество. „Аурубис“ произвежда над един млн. тона катодна мед годишно. Устойчивото развитие е основна част от стратегията на Групата. „Аурубис“ има 6900 служители в заводи в Европа и САЩ и широка дистрибуторска мрежа по целия свят. Акциите на Групата са част от сегмента Prime Standard на Германската фондова борса и са регистрирани в MDAX, Global Challenges Index (GCX) и STOXX Europe 600.
Източник: 3e-news (17.02.2023)

Гръцки инвеститор иска да строи жилища на терена на бившия завод „Пектин“ в Перник В община Перник е постъпило заявление от "Формейшън ентърпрайзис" ЕООД със седалище в София, управлявано от Томас Папакостас. Той иска разрешение за изработване на проект и одобряване на задание за частично изменение на общия градоустройствен план на Перник на мястото, отредено за производствена и складова база на несъществуващия вече завод "Пектин". Имотът е с площ 14 826 кв. метра и попада в промишлени терени на незамърсяващи производства. Намира се в югозападната част на кв. "Църква". Завод "Пектин" бе част от индустриалната гордост на Перник като единствен производител на лечебен пектин на Балканския полуостров в годините на социализма. В него са произвеждани и пастьоризирани ябълкови сокове, конфитюри, желета, компоти, шипково брашно, сушени плодове, ракия и др. Приватизиран е през 1997 г. След смяната на няколко собственици, които разпродадоха машините, съоръженията и комуникациите, през 2017 г. остатъкът от завода е продаден от частен съдебен изпълнител за 356 160 лв.
Източник: Инвестор.БГ (20.02.2023)

Приходите на канадската Dundee от българския ? бизнес намаляват Канадската миннодобивна компания Dundee Precious Metals (DPM) отчете приходи за 2022 г. в размер на 433,5 млн. долара от българските си мини, като по-голямата част от приходите, 271,7 млн. долара, са генерирани от медно-златната мина в Челопеч, а останалите - от мина „Ада тепе“. Приходите от мината в Челопеч са със 7% по-ниски на годишна база поради по-малките обеми продадена мед и по-високи разходи за превоз, заяви DPM във финансовия си отчет за 2022 г. Приходите от медно-златната мина „Ада Тепе“ са намалели с 29% на годишна база, главно поради по-малките обеми продадено злато. През миналата година в Челопеч са произведени 179 135 тройунции злато. През 2023 г. канадският концерн очаква производство на злато в диапазона между 150 хил. и 170 хил. тройунции, докато през 2024 г. трябва да е между 160 хил. и 180 хил. тройунции. Според насоките производството на злато от мината трябва да бъде между 160 хил. тройунции и 185 хил. тройунции през 2025 г. През 2022 г. мината е доставила 30,8 млн. фунта мед. През 2023 г. производството се очаква да варира между 30 млн. и 35 млн. фунта мед, докато през 2024 и 2025 г. то трябва да достигне между 29 млн. и 34 млн. фунта. През 2022 г. „Ада Тепе“ е произвела 93 974 тройунции злато. DPM очаква производство на злато в обем от 120 хил. до 145 хил. тройунции през 2023 г. През следващата година производството трябва да намалее до между 85 хил. и 105 хил. тройунции, а през 2025 г. да спадне до между 70 хил. унции и 85 хил. тройунции. Dundee Precious Metals Inc. е международна златодобивна компания, базирана в Канада, с дейности и проекти в България, Намибия, Еквадор и Сърбия. Акциите на DPM се търгуват на фондовата борса в Торонто.
Източник: Инвестор.БГ (22.02.2023)

Купувачът на активите на ОЦК ще добива цинк от отпадъците в Кърджали Повече от 10 години, след като Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали спря работа, на площадката на завода ще бъде възстановено частично производство. Купувачът на активите - свързаната с Първа инвестиционна банка (ПИБ) "Хармони 2012", предстои да пусне нова инсталация, с която ще преработи част от натрупаните отпадъци. Инвестицията е 32 млн. евро и се очаква да се изплати за около 4 години. Това е малка част от доста по-мащабен проект за строителство на нов цинков завод. Изграждането на т.нар. велц инсталация е първата част от проекта на "Хармони 2012" за модернизация, който предвижда възстановяване на цинковото производство на площадката на бившия ОЦК в Кърджали. Старите съоръжения за производство на цинк и олово там бяха разрушени, след като през 2012 г. компанията купи активите, а самото дружество ОЦК (на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев) фалира. Идеята сега е да се построи изцяло нов цинков завод по съвременна технология. Оловното производство отпада. Изпълнението на проекта за модернизация започна през 2016 г., като по него "Хармони 2012" работи с базираната в Лондон консултантска компания Wood Mackenzie. Инвеститорът получи положително решение по ОВОС и разрешение за строеж за част от инсталациите. По думите на управителя Иван Елкин е закупено и по-голяма част от оборудването.
Източник: Капитал (22.02.2023)

Съединените щати ще наложат мито от 200 % върху алуминия и неговите производни, произведени в Русия, като то ще влезе в сила от 10 март, съобщи Белият дом при обявяване на новите широкообхватни санкции, свързани с инвазията на Русия в Украйна, предаде Ройтерс. Съединените щати също така ще започнат да прилагат мито от 200 % върху вноса на всякакво количество първичен алуминий, разтопен или отлят в Русия, считано от 10 април.
Източник: БНР (27.02.2023)

212 млн. лв. за индустриалните зони и паркове за пътища, жп линии, лаборатории Министерството на иновациите и растежа (МИР) е на път да отвори четвъртата мярка по Плана за възстановяване. Тя е с бюджет от 212.5 млн. лв. и е насочена към развитието на индустриалните зони и паркове в България. Условията за кандидатстване по схемата бяха публикувани за обществено обсъждане, което ще продължи до 23 март, което означава, че тя може да бъде отворена за кандидатстване през април. Засега обаче от МИР не посочват конкретна дата. Операторите на зоните и парковете ще могат да кандидатстват с проекти за пътища, жп линии и други елементи на довеждаща и вътрешна техническа инфраструктура, сгради за лаборатории за научни изследвания и дори зарядни станции за електромобили. Това е много важно предвид дългогодишните проблеми на част от парковете и зоните, свързани именно с липсата на базова инфраструктура и нееднократните коментари, че интерес от страна на инвеститорите има, но липсата на пътища, ВиК и осветление блокират някои от проектите. Минималният размер на безвъзмездната помощ за проект е 3 млн. лв., а максималният - 40 млн. лв.
Източник: Капитал (02.03.2023)

"Райнметал" иска да построи завод за танкове в Украйна Германската компанията "Райнметал" (Rheinmetall) води преговори с Киев за построяване на танков завод в Украйна, заяви шефът на германския отбранителен концерн Армин Папергер в интервю за в. "Райнише пост". Папергер каза, че заводът може да бъде построен за около 200 милиона евро. По думите му предприятието може да произвежда до 400 танка "Пантера" годишно. Той определи преговорите с украинското правителство като "обещаващи" и изрази очакване да бъде взето решение по въпроса "в следващите два месеца". Според него Украйна се нуждае от 600-800 танка за победа срещу Русия, а за да бъде събрано това количество, трябва бързо да започне производство на нови танкове. "Дори ако Германия предаде всички 300 танка "Леопард 2", с които разполага Бундесверът, това ще бъде твърде малко", каза той. При сегашното положение "Райнметал" е в състояние да достави около 250 танка във връзка с войната в Украйна, а работата върви на пълни обороти, заяви Папергер. Вече са подготвени повече от 40 бойни машини на пехотата "Мардер", а до края на годината броят им ще бъде около 100. По думите му от 50 танка "Леопард 2A4" около 30 са готови, а освен това има около 100 танка "Леопард 1" от по-стари модификации, от които могат да се направят 88 машини отново годни за употреба. "Райнметал" се предвижда да бъде включен в германския водещ индекс DAX на мястото на здравната компания "Фрезениус медикъл кеър" от 20 март. В момента "Райнметал" има стойност на фондовия пазар над 10.8 милиарда евро. Тя е най-голямата оръжейна компания в Германия с около 29 500 служители.
Източник: Медия Пул (07.03.2023)

Металургичната компания “Етем” купува конкурента “Космос Алуминиум” В Комисията за защита на конкуренцията е постъпило уведомление за намерението на “Космос Алуминиум” АД (Гърция) и „ЕТЕМ Търговско и Промишлено Акционерно Дружество за Леки Метали“ (Гърция) да осъществят концентрация посредством вливане, обявиха от регулатора. Търговските дейности на тези предприятия са свързани с производство и продажба на архитектурни системи от екструдирани профили, както и производство и продажба на стандартни и изработвани по задание на клиента алуминиеви профили. Двете фирми искат от КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение. В началото на тази година от металургичната компания „Етем“, която притежава силни позиции в Югоизточна Европа, съобщиха за подписване на стратегическо споразумение за сътрудничество „Етем и Космос Алуминиум“. Става въпрос за дружество с търговско наименование “Етем Комършъл енд Индъстриъл Лайт Металс Сосиете Аноним” (???? Commercial and Industrial Light Metals Societe Anonyme), от което “Елвалхалкор хеленик копър енд алуминиум индъстри Ес Ей” (ELVALHALCOR HELLENIC COPPER AND ALUMINIUM INDUSTRY S.A.) притежава 80 процента, и дружество с търговско наименование “Космос Алуминиум Ей И” (COSMOS ALUMINIUM A.E.). С това споразумение страните договарят основните условия на преобразуването чрез вливане на „Космос Алуминиум“ в „Етем“. В резултат, по отношение на акционерите на „Етем“, налични към момента на извършване на вливането, ще възникне миноритарен дял от дружествения капитал на „Космос Алуминиум“.
Източник: Банкеръ (07.03.2023)

В Комисията за защита на конкуренцията е постъпило уведомление за намерението на “Космос Алуминиум” АД (Гърция) и „ЕТЕМ Търговско и Промишлено Акционерно Дружество за Леки Метали“ (Гърция) да осъществят концентрация посредством вливане. Търговските дейности на тези предприятия са свързани с производство и продажба на архитектурни системи от екструдирани профили, както и производство и продажба на стандартни и изработвани по задание на клиента алуминиеви профили. В началото на тази година от металургичната компания „Етем“, която притежава силни позиции в Югоизточна Европа, съобщиха за подписване на стратегическо споразумение за сътрудничество „Етем и Космос Алуминиум“. Става въпрос за дружество с търговско наименование “Етем Комършъл енд Индъстриъл Лайт Металс Сосиете Аноним” (???? Commercial and Industrial Light Metals Societe Anonyme), от което “Елвалхалкор хеленик копър енд алуминиум индъстри Ес Ей” (ELVALHALCOR HELLENIC COPPER AND ALUMINIUM INDUSTRY S.A.) притежава 80 процента, и дружество с търговско наименование “Космос Алуминиум Ей И” (COSMOS ALUMINIUM A.E.). С това споразумение страните договарят основните условия на преобразуването чрез вливане на „Космос Алуминиум“ в „Етем“. В резултат, по отношение на акционерите на „Етем“, налични към момента на извършване на вливането, ще възникне миноритарен дял от дружествения капитал на „Космос Алуминиум“. Тази трансакция ще бъде извършена след предварително изпълнение на изискуемите действия и условия, включително след успешното завършване на правни, финансови и други проверки за съответствие на дружествата „Етем“ и „Космос Алуминием“, уточняват от двете фирми. Основана през 1971 г., „Етем“ заема лидерските позиции в областта на алуминиевата екструзия и е сред най-обещаващите компании в Югоизточна Европа. Това е първата компания, която напълно интегрира процеса на проектиране и производство на архитектурни системи и алуминиеви профили за промишлени приложения в Гърция. Със своето модерно производствено предприятие в България и годишен капацитет, надхвърлящ 35 000 тона, „Eтем“ осигурява доставка до всички свои клиенти независимо от тяхното местоположение. „Eтем“ е международна компания с развити износ и глобално пазарно присъствие.
Източник: Банкеръ (08.03.2023)

Отстъпката от спазването на фискалните правила в ЕС отпада в края на 2023 г. Клаузата за временно отклонение от бюджетните изисквания в ЕС, които обикновено се прилагат в случай на сериозен икономически спад, ще бъде дезактивирана в края на 2023 г., съобщи в сряда Европейската комисия. Дерогацията влезе в сила заради пандемията от Covid-19 и избухването на войната в Украйна. Докато не започне да функционира нова рамка за икономическо управление и с оглед на новата реалност след пандемията, не е целесъобразно да се възобнови прилагането единствено на правилата на Пакта за стабилност и растеж, които бяха в сила преди задействането на общата клауза за дерогация през 2020 г. Комисията е готова да предложи специфични за всяка държава препоръки за фискалната политика за 2024 г., които включват количествено изискване, както и качествени насоки относно инвестиционните и енергийните мерки.
Източник: Медия Пул (10.03.2023)

Над 3 млн. мегаватчаса газ са преминали от началото на годината по интерконектора Гърция-България По газовия интерконектор Гърция-България са пренесени 3,08 млн. мегаватчаса за периода 1 януари – 28 февруари 2023 г. От въвеждането на газопровода в търговска експлоатация на 1 октомври 2022 г. по него са пренесени общо 7,9 млн. мегаватчаса. Това съобщиха от съвместното дружество "Ай Си Джи Би", което е собственик на газопровода. Към края на месец февруари има регистрирани 15 ползватели на интерконектора, посочват още от дружеството. Газопроводът, който е с дължина 182 км, свързва газопреносните мрежи на Гърция и България в точките Комотини и Стара Загора, и представлява пряка връзка на България с Трансадриатическия газоповод (TAP). Общият капацитет на интерконектора е 3 млрд. куб. м годишно, като 1,57 млрд. куб. м са резервирани по дългосрочни договори с продължителност до 25 години. Останалият капацитет успешно се предлага на търгове за различни периоди на европейските платформи PRISMA и RBP. Количествата природен газ, транспортирани по интерконектора от началото на октомври 2022 г., осигуряват близо една трета от вътрешното потребление на България в зимния сезон. Новата инфраструктура създава възможности за пренос на природен газ и към други съседни държави в региона, включително и към Молдова и Украйна.
Източник: БТА (10.03.2023)

АППД планира да придобие нова драга Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав” (ИАППД) модернизира своя флот и материално-техническа база благодарение на успешно осъществени проекти, финансирани по европейските фондове. Общата им стойност е повече от 45 милиона лева, съобщи изпълнителният директор на ИАППД Ивелин Занев. Най-големият проект от тях е “Модернизация и оптимизация на дейностите по рехабилитация на корабоплавателния път в общия българо-румънски участък на река Дунав, чрез доставка на оборудване”. Той е осъществен в периода януари 2018 г. – септември 2022 г. и е на стойност близо 21 млн. лева. От тях 85 процента са от Европейския фонд за регионално развитие, а останалите 15 на сто са национално съфинансиране. По проекта ИАППД придоби съвременна драгажна техника, с която може да осигурява корабоплавателния път в българския участък на реката. Оборудването включва драга, която получи името “Янтра”, построена в нидерландска корабостроителница, маневрен кораб “Искър”, несамоходни понтон и шалан, построени в корабостроителница в Гюргево, както и тръби за пренос на наноси. maritime.bg
Източник: Други (15.03.2023)

Китай ще затегне контрола си върху световното предлагане на кобалт, тъй като цената на ключовия метал за батериите на електрическите автомобили достигна 32-месечно дъно поради рязкото увеличаване на производството. Според данни на Statista цената на фючърсите е спаднала от близо 82 хил. долара за метричен тон през март миналата година до 49 хил. долара през януари 2023 г. Британският търговец Darton Commodities предвижда през следващите две години китайският дял в производството на кобалт да достигне половината от световното спрямо сегашните 44%, съобщава Financial Times. Увеличението идва въпреки усилията на Запада да установи контрол върху веригите за доставка на важни минерали като кобалт, литий и никел, които са от съществено значение за производството на батерии за електрически автомобили. Китайската рафинираща дейност достигна 140 хил. тона през 2022 г., което е над два пъти повече от нивото отпреди пет години, тъй като преработените обеми в останалата част на света се задържат на ниво 40 хил. тона. По този начин най-голямата азиатска икономика държи 77% от световния рафиниращ капацитет. Според Darton световният добив на кобалт се е увеличил с 23% (35 хил. тона) през 2022 г. Това се дължи основно на швейцарската минна група Glencore, която е повишила добива в най-голямата кобалтова мина в света Мутантда, намираща се в Демократична република Конго (ДРК), и по-високото производство в Индонезия, която през последната година се е превърнала във втория най-голям производител на кобалт в света. Нарастването на предлагането е било повече от два пъти по-голямо от ръста при търсенето, което е довело до срив на цените. Търсенето на метала е било засегнато от слабите продажби на мобилни устройства, както и от ковид рестрикциите в Китай и преминаването на китайския пазар за електрически автомобили към батерии, които не използват кобалт. Цените на метала могат да паднат още повече, ако бъде разрешено на Tenke Fungurume, втората по-големина мина за кобалт в света, която е собственост на китайската CMOC, да възобнови износа от ДРК, който беше забранен през миналия юли поради данъчен спор. Мината продължава дейността си въпреки забраната за износ, като според пазарни оценки е складирала между 10 хил. и 12 хил. тона, което се равнява на 6% от миналогодишното търсене. Прогнозираното увеличение на китайския дял в световния добив на кобалт се дължи до голяма степен на началото на добива в медно-кобалтовата мина Kisanfu в ДРК, собственост на CMOC, през тази година. Тъй като голяма част от кобалта се получава като страничен продукт от добива на мед и никел, чиито цени остават сравнително високи, предлагането на кобалт не може да бъде намалено лесно въпреки спада на котировките му. Въпреки това според източници от индустрията малкият неформален добив, който осигурява между 15% и 30% от производството на ДРК, вече е съкратен, като някои дребни производители са се насочили към добива на мед. По-ниските цени на кобалта също така пораждат предизвикателства за реализацията на проекти извън Китай. Опасенията на Вашингтон относно доминиращата роля на Китай във веригата за доставки на кобалт доведоха до значителни стимули за вътрешно производство на кобалт или в държави, считани за приятелски настроени към Америка. Въпреки това стимулите, предвидени в Закона за намаляване на инфлацията, ще отнемат години, за да дадат някакви резултати.
Източник: Капитал (15.03.2023)

Съдът на ЕС отклони иск на Еврокомисията срещу България за мръсния въздух Съдът на ЕС (СЕС) обяви за недопустим първия иск на Европейската комисия срещу България за установяване на двойно неизпълнение на задължения в областта на замърсяването на въздуха. Според СЕС Еврокомисията не е заявила достатъчно ясно, че към референтната дата 9 февруари 2019 г. България все още не е предприела мерки за изпълнение на предишно решение от 2017 г. - то гласи, че България не е изпълнила задълженията си да спазват пределно допустимите стойности за концентрация на някои замърсители в атмосферния въздух. Решението не означава, че България се е справила с проблема със замърсения въздух в големите градове и в някои особено застрашени агломерации, което очевидно не би било вярно, а просто, че Еврокомисията не е задала иска си достатъчно категорично. Решението има важно значение за България, защото отпада съвсем реалната опасност на държавата да бъдат наложени много високи глоби.
Източник: Капитал (17.03.2023)

В началото на този месец Aurubis започна строителството на модерна и енергийно ефективна инсталация в обекта си в Олен, Белгия. Новото съоръжение Bleed treaty Olen Beerse или BOB, ще възстановява ценни метали като никел и мед, съдържащи се в електролитните потоци, генерирани в резервоарите по време на производството на метал в обектите на Aurubis в Берсе и Олен (и двете се намират в Белгия). Инвестицията ще е от около 70 милиона евро. Очаква се заводът започне да функционира напълно през фискалната 2025/ 2026 година. Очаква се BOB да има капацитет да обработва приблизително 81 000 тона годишно вложен електролитен материал. Заводът на Aurubis в Олен произвежда медни аноди, катоди и др., докато Aurubis в Берсе рециклира и рафинира материали в цветни метали, метални изделия и минерали. Освен BOB, Aurubis в момента изгражда своя нов завод за рециклиране ASPA в белгийският град Берсе. Приблизително 670 души работят в завода за рециклиране на метали в Олен а приблизително 470 са заети в Aurubis Beerse. В началото на февруари най-големият производител на мед в Европа, отчете спад от около 24% в тримесечните си печалби. Причината: високите цени на енергията и инфлацията, въпреки силното търсене.
Източник: Money.bg (24.03.2023)

„ЕСКО България" ще изгради за своя партньор „Аурубис България“ две фотоволтаични инсталации за производство на електрическа енергия за собствено потребление. „ЕСКО България", която до миналата година беше част от групата на CEZ в България, ще предостави пълен инженеринг - проектиране, доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и поддръжка на фотоволтаичните инсталации. Двете централи ще бъдат с обща инсталирана мощност над 13 000 kWp. Новите проекти, наречени съответно „Аурубис-2“ и „Аурубис-3“, ще бъдат изградени през 2023-2024 г. „Аурубис 2“ ще се намира на площадка на територията на рекултивирано депо. „Аурубис-3“ ще бъде изграден на територията на технологична площадка на завода. Двете централи ще произвеждат общо 17 000 мВтч електроенергия годишно, което се равнява на годишното потребление на близо 5000 домакинства. През 2021 г. „ЧЕЗ ЕСКО" изгради първия соларен парк на „Аурубис“ – „Аурубис-1“. С годишно производство от 11 700 мВтч/годишно това беше най-големият соларен парк в България за собствени нужди. Общо трите проекта ще осигурят около 6% от сегашното потребление на електроенергия на завода.
Източник: Инвестор.БГ (28.03.2023)

България е ключов производител на мед, която беше включена в списъка с критично важни метали Европейският съюз предложи медта и никелът да бъдат класифицирани като суровини от първостепенно значение в новия Закон за критичните суровини, който има за цел да подпомогне доставките им наред с други метали, които са от ключово значение за енергийния преход. България би могла да има силни позиции в плановете на Брюксел за засилване производството на мед, тъй като е третата страна в Европа по добив. В момента това се прави от три компании, като най-голяма е "Елаците - мед" (част от групата "Геотехмин"), която оперира находището "Елаците" в Стара планина. Другият голям производител е "Асарел - Медет", която работи край Панагюрище. Компанията има технология за преработка на руди с много ниско съдържание на мед - 0.27%, както и инсталация, с която произвежда чиста мед от руднични води. Концесионер на медно-златното находище край Челопеч е "Дънди прешъс металс Челопеч" на канадската Dundee Precious Metals. Това е и единствената компания, отворила нова мина в страната след промените - златният рудник край Крумовград. Концесии за добив имат още две компании. Преди четири години правата за находище "Прохорово" получи "Прохорово майнинг". Към момента няма информация проектът да е разработен. Преди две години групата на пловдивския металургичен завод КЦМ получи правата за находище "Цар Асен 2" в община Пазарджик, където се ангажира да инвестира 11 млн. лв. Предвижда се рудата да се преработва в обогатителната фабрика на групата в село Елешница. Голяма част от медния концентрат, който се произвежда от добивните компании в страната, се преработва в България - в завода на "Аурубис" (част от германската група Aurubis) край Пирдоп и Златица. Количеството обаче покрива едва около 30% от капацитета на предприятието, а останалата част се внася. Това прави България един от най-големите вносители на меден концентрат в света. В момента заводът произвежда както катодна мед (с чистота 99.99%), която е борсовият стандарт, така и аноди, които се транспортират до други заводи на групата в Европа за рафиниране.
Източник: Капитал (28.03.2023)

До 15 май бизнесът може да кандидатства с проекти за изграждане на собствени фотоволтаични системи До 15 май бизнесът може да кандидатства с проекти за изграждане на фотоволтаични системи за собствени нужди, съобщиха от Министерството на иновациите и растежа. Той взе участие в информационен ден за представяне на процедурата за изграждане на нови възобновяеми енергийни източници по Плана за възстановяване и устойчивост. Процедурата е насочена само към фирми, регистрирани по търговския закон. Фокусът е върху производствените предприятия, но са допустими и тези от сферата на услугите. Мярката предвижда изграждане на фотоволтаични системи с локални съоръжения за съхранение на енергията. Произведеният ток обаче трябва да се ползват само за собствено потребление, търговията с него е недопустима, подчерта Драганов. Бюджетът на програмата е в рамките на 200 милиона лева. Един проект може да е на стойност до 1 милион лева, като самоучастието е 50 процента.
Източник: БТА (31.03.2023)

„Алкомет“ АД получи голямата награда „Инвеститор на годината 2022“ на Българска агенция за инвестиции. Наградата бе връчена на мажоритарния собственик на компанията Фикрет Индже от президента на България Румен Радев на официална церемонията в столичния хотел „Хаят Риджънси“. „Алкомет“ е реализира инвестиция в размер на 27,2 млн. лв. и е създала нови 75 работни места. През годините е вложила общо 164 млн. евро в модернизация. Всяка година Българската агенция за инвестиции отличава най-значимите инвестиционни проекти за изминалата година. Критериите, по които журито определя победителите, са обемът на инвестициите, разкритите работни места и районът, в който се създава или разширява производството. Тази година над 50 компании от цялата страна бяха номинирани за участие в конкурса.
Източник: Труд (31.03.2023)

Dundee очаква по-голям добив на злато и мед от „Челопеч“ Базираната в Канада компания за добив на злато и мед Dundee Precious Metals удължи живота на българската мина в Челопеч с една година – до 2031 г. Това се случва въз основа на актуализирани оценки на запасите от минерали. Удължаването е подкрепено от доказани и вероятни материални запаси в размер на 1.55 милиона унции злато и 311.5 милиона паунда мед. Според актуализирания план се добавят приблизително 24 000 унции злато и над 4 хил. т мед между 2023 и 2031 г. Общите измерени и посочени минерални ресурси добавят допълнителен потенциал за удължаване на живота на мината. В актуализираната си оценка Dundee също така казва, че планира значителна програма за сондиране за 2023 г., която включва 44 000 метра сондажи в мините за разработване на минерални ресурси, както и 50 000 метра сондажи в изоставени находища. В съответствие с насоките на Dundee за 2023 г., компанията е предвидила между 5 и 6 млн. долара за проучвателни дейности в мината в Челопеч и 5 до 6 млн. долара за проучвателни дейности в изоставени зони. Канадската компания е направила разчетите си при дългосрочни цени на златото от 1500 долара за унция, на среброто – от 17 долара за унция и на меда – от 3.25 долара за паунд. В момента цените на суровините са над тези стойности, но това се дължи до голяма степен на икономическата обстановка и банковите сътресения в САЩ и Европа.
Източник: economic.bg (03.04.2023)

Министерството на иновациите и растежа (МИР) подготвя стартирането на процедурата "Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията". за финансиране на около 500 предприятия, които ще бъдат подкрепени с 200 млн. лева за изграждане на нови системи за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за собствено потребление по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Едно от основните изисквания по процедурата е да има батерия за локално съхранение на част от произведената ВЕИ енергия. През първите 5 години предприятията ще могат да ползват произведената от тях ВЕИ енергия само за собствено потребление на предприятия от почти всички сектори на българската икономика и няма да имат право да я продават. В общия случай ще се изисква 50 процента собственото участие, но то може да бъде и малко по-голямо в зависимост от категорията на предприятието и региона, в който то извършва дейност.
Източник: 24 часа (06.04.2023)

Гръцкият производител на алуминиеви профили Etem, който е собственик на българската "Етем БГ", ще се влее до края на май в Cosmos Aluminium, притежавана от фамилията Кантониас. За бизнеса в България това не би трябвало да има пряк ефект, тъй като местното дружество извършва само търговска дейност, а доставчик на продуктите е заводът на Etem край Атина. Вливането ще стане чрез увеличаване на капитала на Cosmos Aluminium с 1 579 300 евро. За целта Cosmos Aluminium ще издаде 15 793 нови акции с номинална стойност 100 евро, които ще бъдат предоставени на Elvalhalcor - прекия собственик на Etem. След сделката капиталът на Cosmos Aluminium ще достигне 10 648 500 евро, а собственици ще бъдат семейство Кантониас (85%) и Elvalhalcor (15%). Гръцката Etem е собственост на Elvalhalcor Hellenic Copper and Aluminium Industry, която обединява медния и алуминиевия бизнес на групата Viohalco (собственик на "Стомана индъстри" в Перник). Cosmos Aluminium пък е сравнително млада семейна компания - създадена е през 2007 г., а заводът й се намира в Лариса. И двете предприятия произвеждат екструдирани алуминиеви профили, но докато Etem прави предимно архитектурни системи, Cosmos Aliminium е насочена повече към индустриалните приложения. Cosmos Aliminium е имал оперативни приходи за 2021 г. 158 млн. евро, чиста печалба от почти 16 млн. евро и 205 служителя. Etem пък е с оборот близо 66 млн. евро, но е на загуба 4.5 млн. евро, като е със 100 служители. "Етем БГ" продава профили предимно в България (около 80% от оборота за 2021 г.), но също така изнася продукция в около 15 държави. Продажбите на архитектурни системи са около 70% от приходите, останалото са индустриални профили. Групата Elvalhalcor, към която принадлежи Etem, има общо шест компании за алуминиеви продукти и още толкова за медни. Etem обаче е единствената в алуминиевия бизнес, която произвежда екструдирани, а не валцови продукти, а капацитетът й е 12 хил. тона годишно. Самата Etem има търговски дружества в няколко държави, включително "Етем БГ" в България. В медния бизнес пък Elvalhalcor е собственик на "София мед".
Източник: Капитал (07.04.2023)

Инвеститор иска да построи водороден завод в Равнец Инвеститор иска да изгради водороден завод в бъдещата индустриална зона „Равнец“ за близо 600 млн.лева. На 10 март т.г. в Община Бургас е постъпило заявление от „Виртус Инвестмънт“ АД за променя на ПУП-а на бившето военно летище в с.Равнец , за да се допусне реализирането на мащабния проект. Компанията е кандидат за получаване на сертификат за инвеститор „А“ клас. Фирмата е част от международен консорциум, а в България е представлявана от Свилен Баев, гръцкият гражданин Савос Агапио и Василиос Пападополу. Първият е реализирал десетки проекти със зарядни станции за автомобили в цялата страна, както и няколко инвестиции в електроцентрали. На първия етап се предвижда производствата да осигурят до 200 работни места, а в 5-годишния план на дружеството е планирано, същите да се увеличат до 1000. Инвеститорът предлага да изгради и център за компетентност с участието на български и чуждестранни университети.
Източник: Blitz (07.04.2023)

Dundee доби почти рекордно количество злато от „Ада тепе“ Двете златни мини на канадската Dundee Precious Metals в България ? гарантираха солиден старт на новата година. За първото тримесечие на 2023 г. от „Челопеч“ и „Ада тепе“ са регистрирани резултати в синхрон с насоките на компанията за обема от добив на злато. В същото време производството на мед е малко под плана на Dundee поради по-ниското съдържание на метала в преработената руда. Общо за първите три месеца от годината „Челопеч“ е произвела приблизително 35 300 унции злато. За сметка на това „Ада тепе“ осигури почти рекордно ниво на производителност с приблизително 33 300 унции злато. Въпреки че производството на мед е малко под планираното поради по-ниските нива на мед в преработените руди се очаква медното съдържание да бъде по-високо през остатъка от годината. На годишна база данните на компанията показват, че добитото злато от „Челопеч“ в началото на тази година е по-малко, за сметка на рязък скок в по-новата мина на компанията – „Ада тепе“, която увеличава златната си продукция с близо 55%. Това се случва при сходен обем на преработената руда от „Челопеч“ и по-малък от „Ада тепе“. Миналата седмица Dundee заяви, че удължава с една година живота на своята мина „Челопеч“ до 2031 г. въз основа на актуализирани оценки на запасите от минерали.
Източник: economic.bg (12.04.2023)

Следващата цел на "Алкомет": 300 млн. лв. инвестиция и части за самолети Следващият проект, който "Алкомет" подготвя в завода си за алуминиеви изделия в Шумен предвижда инсталирането на нова линия за горещо валцуване - технология, каквато в момента предприятието няма. Изпълнението ще отнеме няколко години, а инвестицията ще е значителна - от порядъка на 300 млн. лв., или близо толкова, колкото са вложени в завода от приватизацията му преди 24 години досега. На финала обаче това ще отвори вратите на компанията към практически всички индустрии, като й позволи да произвежда изделия от различни сплави, включително самолетни части. А интерес към такива продукти има. Плановете на компанията включват два етапа, които са свързани с валцовия цех, уточни изпълнителният директор Хюсеин Йорюджю за "Капитал". Първата фаза вече приключи и е част от предишната инвестиция за 40 млн. евро, когато беше монтиран нов студеновалцов стан SMS и допълнителни съоръжения, което даде възможност на завода да произвежда по-широки валцови продукти - до 2200 мм. "Увеличихме капацитета си за специални фолиа, което ни позволи да навлезем в специфична част на пазара, където премията е по-висока, а търсене има", каза Йорюджю. Компанията вече произвежда различни продукти за пакетиращата индустрия, включително опаковки за шоколад. Следващият етап от плана на практика е свързан с обявената мащабна инвестиция. А решението за нея е провокирано от липсата на достатъчно капацитет за леене в завода. "Рулоните, които сами си произвеждаме, не са достатъчно и се налага да купуваме. Замислихме се дали да не увеличим леярния капацитет със сегашната технология за непрекъснато леене. Тя е по-евтина като производство, но с нея не може да се правят всички сплави, от които има нужда на пазара", обясни Йорюджю. Това е причината компанията да се насочи към алтернативата - въвеждане на технология за горещо валцуване. "Голямото предимство е, че с нея може да се произвеждат всички видове сплави, включително за автомобилния сектор, за авиационния сектор, за всякакви индустрии", каза Йорюджю. Това ще бъде следващата и основна част от инвестицията, която ще достигне около 300 млн. лв. Проектът ще отнеме няколко години - за доставка на оборудване, промяна на разрешителните и подготовката на производството. "Това е доста амбициозна стъпка и най-голямата инвестиция, която сме предприемали. Но трябва да вървим напред и да се развиваме. Смятаме, че това е правилната стъпка", коментира той. Предвижда се средствата да бъдат осигурени като комбинация от заемно и собствено финансиране.
Източник: Капитал (21.04.2023)

Предприятието за алуминиеви изделия в гр. Шумен -"Алкомет" подготвя проект за инсталиране на нова линия за горещо валцуване. Изпълнението ще отнеме няколко години, а инвестицията ще е от порядъка на 300 млн. лв. Това ще отвори вратите на компанията към практически всички индустрии, като й позволи да произвежда продукти от различни сплави, включително самолетни части. Първата фаза от проекта вече приключи и е част от предишната инвестиция за 40 млн. евро, когато беше монтиран нов студеновалцов стан SMS и допълнителни съоръжения, които дават възможност на завода да произвежда по-широки валцови продукти - до 2200 мм. През втория етап ще бъде въведена технологията за горещо валцуване. Предвижда се средствата да бъдат осигурени като комбинация от заемно и собствено финансиране. През 2022 г. "Алкомет" реализира рекордна печалба в историята си, като нетният му достигна резултат от 56,4 млн. лв. Приходите скочиха с една трета до 711,4 млн. лв. заради поскъпването на алуминия. Като цялата продукция обаче продажбите намаляха средно с 18% до 71,5 хил. тона. Традиционно около 95% от продажбите на "Алкомет" са в чужбина, като основен пазар в Европа (Германия, Италия, Полша и т.н.). Увеличаващият се дял в сумата обаче вече имат САЩ, където отиват близо 10% от продукцията. „През миналата година там сме продали близо 8000 тона продукти, включително домакинско фолио за Reynolds, както и листа и ленти за индустриални цели на други компании. За 2023 г. „Алкомет“ очаква лесно да намали обема на продажбите си, като прогнозата е те да бъдат между 60 хил. и 70 хил. тона в зависимост от ситуацията до края на годината.
Източник: Капитал (24.04.2023)

Президентът на Чили Габриел Борич обяви национализация на литиевата индустрия в страната – вторият по големина производител на метала. Литият е основен компонент при батериите за електрически превозни средства. Аргументите на президента за предприетата национализация са, че така ще се стимулира икономиката и ще се защити околната среда. Шокиращият ход в страната с най-големите резерви на литий в света предвижда контролът върху огромните литиеви операции в Чили да бъдат прехвърлени от индустриалните частни гиганти SQM и Albemarle на нова държавна компания. Това представлява ново предизвикателство за производителите на електрически превозни средства, които се борят да осигурят материали за батерии, тъй като все повече държави се стремят да защитят своите природни ресурси. Мексико национализира находищата си на литий миналата година, а през 2020 г. Индонезия забрани износа на никелова руда, ключов материал за батерии. Бъдещите договори за литий ще се издават само като публично-частни партньорства с държавен контрол, обясни той. Albemarle и SQM са съответно номер 1 и 2 производители на литий в света. Договорът на SQM трябва да изтече през 2030 г., а този на Albemarle – през 2043 г. SQM, официално наречен Sociedad Quimica Y Minera de Chile, и Albemarle доставят на Tesla Inc, LG Energy Solution Ltd и други производители на електромобили и батерии. Най-големият производител на мед в света – държавната Codelco – ще бъде натоварена със създаването на нова държавна литиева компания.
Източник: economic.bg (24.04.2023)

Започна изграждането на нов завод в Русе Електрически нагреватели, които да покрият нуждите на европейския пазар на леки автомобили ще се произвеждат в Русе. Производството ще започне в началото на 2024 г. Първата копка на новата мощност направи кмета на общината Пенчо Милков и представители на ръководството на инвеститора „Еберспехер България“. Според Руслан Папазян, управител на „Еберспехер България“ „с новия завод, „Еберспехер“ увеличава своите производствени дейности целенасочено, тъй като растящият пазар на електрически автомобили, също ще увеличава рязко своето търсене на електрически нагреватели в близките години.“ В идващите месеци ще се изгради сграда с размер 17 000 кв. м., разположена в Индустриална Зона Слатина, в източната част на града. Това включва както производствени и логистични зони, така и офиси и столова, които ще бъдат разположени на обща площ от 53 000 кв. м. с възможност за бъдещи разширения. В бъдеще международните автомобилни производители ще бъдат снабдявани с електрически нагреватели от завода на „Еберспехер“ в гр. Русе. Продуктите ще се използват в електрическите превозни средства и хибридни модели за европейския пазар. До края на есента се планира сградата да бъде завършена, а производството да започне в началото на 2024 г. Немският автомобилен доставчик ще открие около 180 работни места тази година, като се очаква да се разраснат до 500 членове на екипа в дългосрочен план. До 2025 г. се очаква годишното производство на нагреватели да достигне до 2,4 милиона. За да откликне на високите изисквания на пазара, производството се стартира във временна сграда през януари 2023, като решение, докато се финализира строежа на новата производствена сграда. С приблизително 10 600 служители на 80 локации в целия свят, групата „Еберспехер“ е една от водещите разработчици и снабдители в автомобилната индустрия. През 2021 цялата група генерира приход около 6 милиарда евро.
Източник: 24 часа (26.04.2023)

През 2022 г. "Мелексис" продава повече от 1,9 млн. продукта в целия свят В София компанията "Мелексис" (Melexis) изгражда сериозен експертен екип от 20 години, като са разработили тук над 75 продукта и са доставили над 7 млрд. устройства. Има над 160 души, които работят в развойната дейност в България, а през 2022 г. откриха нова сграда. Компанията се занимава с интегрирани схеми и полупроводници, за да превърне автомобилите в електрически. През 2022 г. "Мелексис" продава повече от 1,9 млн. продукти в целия свят. "Имаме затворен кръг на производство - първо дефинираме какво трябва да направи чипът и тогава минаваме към проектиране, производство и доставка", съобщиха от компанията. Една от основните тенденции, на които компанията акцентира е електрификацията. В "Мелексис" инвестират много и в сензори. Тази година се очаква компанията да пусне и нов продукт, разработен в България, който ще измерва електрическия поток по конвенционален начин.
Източник: БТА (26.04.2023)

България е трета в Европейския съюз по добив на мед България е трета в Европейския съюз по добив на мед и страната ни трябва да се възползва от стратегическото си положение. Това каза министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов по време на откриването на международната конференция Automotive & Battery Forum 2023. „Автомобилният сектор е обхванат от ключови трансформации, които ще бележат бъдещето на сектора през следващите десетилетия“, коментира министър Стоянов. Той акцентира, че от една страна в момента европейските компании търсят възможности да върнат ключови производства от Азия на Стария континент, а от друга – все по-голямото значение на производството на батерии и развитие на електрическата мобилност. По думите му България може да предложи много, за да отговорят европейските предприятия и на двете трансформации в сектора. Икономическият министър припомни, че заедно с Минно-геоложката камара се разработва инвестиционна карта за реиндустриализация на България, която ще покаже ясна картина на полезните материали, които се добиват у нас и икономическата специализация на всеки от районите. Наред с това продължава развитието на държавните индустриални зони, „защото това са локациите, които могат да предложат най-много на компаниите търсещи „nearshoring”.
Източник: Черно море (26.04.2023)

Кабинетът прие пътна карта за водородните технологии Министерският съвет прие Национална пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород. Отговорността за изготвянето на документа е на Министерството на иновациите и растежа във връзка с изпълнението на Реформа C4.R7 „Разгръщане на потенциала на водородните технологии и производството и доставките на водород“ в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Националната пътна карта определя пътя за изграждане на водородна индустрия. Целта на Пътната карта е да създаде база за съгласувана рамка за ефективно, плавно и последователно въвеждане на технологии за производство, транспортиране и използване на водород в индустрията, енергетиката, транспорта и бита, за създаване на благоприятни условия за иновации и инвестиции.
Източник: Банкеръ (28.04.2023)

Зaвoдът нa "Texнoйoн" в Дeвня ce пpoдaвa oт ЧCИ пpoдaвa зa 6 милиoнa лeвa Заводът за рециклиране на метали от отпадъци "Технойон" в Девня е обявен за публична продан от частен съдебен изпълнител. Общата начална цена на имота е 6 139 600 лв., в нея влизат: сградният фонд (1 729 828 лв.), прилежаща земя (339 621 лв.), земя (362 969 лв.) и движими вещи (3 707 181 лв.). Върху тази собственост има ипотека и възбрана в полза на "Уникредит Булбанк", както и залог върху търговското предприятие към същата банка, а също и запор в Централния регистър на особените залози. Сред тежестите е и възбрана в полза на Община Девин. Крайната дата за участие в търга, който ще се проведе в Девинския районен съд е 25 май 2023 година. Според Търговския регистър компанията "Технойон"е регистрирана през 2017 г. с предмет на дейност преработване на отпадъци от миннодобивната, преработвателната и металургичната дейност и др. През 2020 г. тогавашният министър на икономиката Лъчезар Борисов връчи сертификат за инвестиции клас "А" на "Технойон" за изграждането на завода в гр. Девня. Размерът на инвестицията възлизаше на 10 440 000 лв.
Източник: Money.bg (02.05.2023)

Саудитският петролен гигант "Сауди Арамко" (Saudi Aramco) сключи сделка с китайската компания "Баостийл" (Baosteel) за изграждането на комплекс за производство на стоманени изделия в Саудитска Арабия, предаде Ройтерс. Сделката е и с участието на саудитския държавен инвестиционен фонд. Очаква се новият комплекс да бъде разположен в град Рас ал-Хаир, след като бъде постигнати съответните регулаторни одобрения. Капацитетът на новото съоръжение ще бъде до 1,5 милиона тона годишно. Според "Сауди Арамко" комплексът ще бъде оборудван с пещи, работещи с природен газ и въглища, както и с възможности лесно да премине на водородно гориво.
Източник: БТА (03.05.2023)

Алкомет" отчита силен спад на приходите и печалбата за тримесечието „Алкомет“ свива силно продажбите и печалбата през първото тримесечие в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. на индивидуална база заради спада на поръчките на валцова и пресова продукция. Дружеството значително намалява разходите си благодарение на спада на цената на алуминия за периода въпреки увеличението на разходите за персонал и за лихви заради ръста на EURIBOR. Дружеството отчита ръст при продажбите на профили за соларната и автомобилната индустрия, но това производство заема малка част от общото на предприятието и трудно компенсира свиването на други поръчки и продажби. Очаква се пазарите на валцови продукти да започнат да се възстановяват в края на второто тримесечие на годината. Индивидуалните общи приходи на „Алкомет“ през първото тримесечие на годината достигат 139,122 млн. лева при 225,98 млн. лева за първото тримесечие на 2022 г., като намаляват с 38,43% на годишна база. От тях приходите от продажби са за 139,031 млн. лева при 225,1 млн. лева година по-рано, или има спад от 38,25% за една година. При пресовите продукти спадът в продажбите е 12,78%, като основно се дължи на понижение от 27,1% при стандартните профили и 56,9% при боядисаните, посочват от компанията. При валцовите продукти спадът на продажбите е 47,5%. Най-значителен е при лентите и листата, съответно 76,2% и 70,5%, при финстока е 57,2%, при фолиото за конвертиране – 54,9%, при домакинското фолио – 25,7%, при обмазаното фолио – 7,6%.
Източник: БФБ (04.05.2023)

Световната банка ще проучва къде да има геотермална централа у нас В следващите 24 месеца Световната банка ще проучва къде е най-подходящо в България да се изгради централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници. Договорът за консултантските услуги от нейното звено – Международната банка за възстановяване и развитие, бе подписан от служебния министър на енергетиката Росен Христов и постоянния представител на Световната банка за България, Чехия и Словакия Лесех Мелгаард. Предишният парламент искаше отпадане на проекта от плана за възстановяване за 175.4 млн. евро. Набелязаните терени са по поречията на реките Струма и Ерма, в Софийското поле, край градовете Сапарева Баня, Пазарджик, Пловдив, Враца, Ловеч и Варна. До края на 2023 г. пък трябваше да е проведена обществената поръчка за самия строеж на геотермалната централа.
Източник: Медия Пул (05.05.2023)

"Лукойл Нефтохим Бургас" с нов председател на управителния съвет Евгени Маняхин е новият председател на Управителния съвет на "ЛУКойл Нефтохим Бургас". Той е швейцарски гражданин завършил икономика в Женевския университет. Новото назначение е заради приемането на последния пакет санкции на ЕС срещу Русия, който забранява руски граждани да заемат ръководни постове на стратегически обекти в страни от общността. Доскорошният ръководител на бургаската нефтена рафинерия Илшат Шарафутдинов е преназначен като оперативен мениджър на завода. През март бе направена промяна и в ръководството на "ЛУКойл България" - компанията, която отговаря за търговията и дистрибуцията на нефтените продукти на бургаската рафинерия. За генерален директор бе назначен белгиецът Иво Гуидо Хоскенс. Той смени Андрей Матюхов, който заемаше поста малко повече от две години.
Източник: Сега (10.05.2023)

Китайската компания Gochin предлага на талибаните в Афганистан 10 милиарда долара за достъп до находища на литий в страната. Компанията обещава, че в замяна ще построи пътища, тунели (китайците умеят да правят това по най-висок стандарт) и ще преработва лития. Ярък пример за "характера" на китайски инвестиции е изграждането на пристанище в Шри Ланка. Когато страната беше дълбоко задлъжняла, китайците просто взеха под наем пристанището - което сами построиха - за 99 години при много изгодни условия (т.е. практически почти са го отнели от Шри Ланка). По същия начин Китай постъпва в Африка, така ще направи и в Афганистан относно лития. Сега Китай осигурява 60% от преработката на литий в света и сериозно би увеличил дела си за сметка на Афганистан. А това е сериозно предизвикателство за САЩ и Европа. С развитието на инфраструктурата ще бъде възможно разработването и на други полезни изкопаеми, а евтината работна ръка в Афганистан ще допринесе за това. Добивът на литий в Афганистан (ще) е затруднен, поради разположението на находищата в отдалечени планински райони и липсата на инфраструктура там. Това е много голямо предизвикателство за китайската компания Gochin. Афганистан няма достъп до морето, а литият би трябвало по някакъв начин да бъде изнесен извън страната.
Източник: Money.bg (10.05.2023)

Войната обърна тренда – от загуба ВМЗ с 40 милиона печалба за 3 месеца 40 млн. лв. печалба е натрупал ВМЗ само през първите три месеца на годината на фона на продължаващите военни действия между Русия и Украйна. Увеличението на годишна база е огромно - към март 2022 г. дружеството дори е било на загуба от 1,640 млн. лв. Според финансовия отчет заводът е успял да спечели 157,835 млн. лв. от продажби на специална продукция (виж инфографиката). А до края на годината се очаква изпълнението на договори и поръчки за още 500 млн. лв. Заради нарасналото търсене ръководството на ВМЗ си е поставило за цел да оптимизира процеса на производство с въвеждане на нови технологии. Досега с тази цел са реновирани сгради на стойност 747 хил. лв., въведени са в експлоатация машини и оборудване за 791 хил. лв., съоръжения за 336 хил. лв., транспортни средства и други активи за 534 хил. лв., а в процес на изграждане са дълготрайни активи за 4,3 млн. лв. “Авионамс” също е на печалба, но само със 194 хил. лв. Все пак тя е по-голяма от преди една година, когато е била 111 хил. лв. “Кинтекс” се сблъсква със сериозна конкуренция покрай войната и отчита загуба в размер на 2,473 млн. лв. към първото тримесечие на годината. Дружеството завърши 2022 г. с печалба от 4,6 млн. лв., а първите три месеца на миналата година с печалба от 48 хил. лв. Към март приходите от продажби на стоки със специално предназначение достигат 2,23 млн. лв. “Монтажи”, която извършва ремонта на язовирите, е на печалба от 58 хил. лв. на фона на 8 хил. лв. преди година. Приходите от услуги пък са се увеличили от 881 хил. лв. до 4,036 млн. лв. Национална компания "Индустриални зони" е натрупала 583 хил. лв. за първото тримесечие. Приходите й се увеличават с 968,85% заради продажба на имоти, а нетните приходи от продажба на услуги и оперативна дейност - с 1800% заради нарастване на броя на инвеститорите.
Източник: 24 часа (11.05.2023)

Българският производител на електромобили "Син Карс" обяви 4 нови поръчки Производителят на автомобили от Русе "Син Карс" обяви 4 поръчки за доставка на електромобила L City. Два от автомобилите са доставени в Германия, един ще бъде в Обединеното кралство и един "на голямо производствено дружество (в автомобилната индустрия) за дейността му в гр. Русе" . С последните 4 поръчки общо продадените автомобили стават 6, като по план до юни трябва да бъдат доставени още 6 превозни средства. Основната дейност на компанията се състои в проектиране и производство на спортни и електрически автомобили, и резервни части за тях. През 2022 г. изцяло дейността на дружеството е насочена към развитие на производството на електрически автомобили- L City, от които има два модела: Koffer и Pickup (с открито товарно пространство). Превозните средства са предназначени за доставки в градска среда. През юли 2022 г. компанията се сдобива със сертификат за производството на малка серия автомобили от серията L City. Изградената производствена линия е с капацитет от производството на 500 автмобила годишно, като сертификатът е за до 1500 броя. В допълнение "Син Карс" успява да изгради и производствена линия за батерии, която, освен за собствени нужди, може да произвежда и за външни клиенти. Приходите на русенския производител нарасват до над 1.8 млн лева през 2022 г. в сравнение с 1.2 млн. през 2021 г., но компанията продължава да отчита загуби - около 220 хил. лева за 2022 г. спрямо 180 хил. лева загуба предходната година. За година оперативната загуба намалява от над 1.3 млн. до 50 хил. лева.
Източник: Капитал (11.05.2023)

Мениджърите на “Алкомет” АД предлагат като дивидент да бъдат изплатени 25 процента от печалбата на фирмата за 2022 година, или 14 094 058 лева. Това ще бъде гласувано на общото събрание на акционерите на най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти, насрочено за 15 юни в Шумен. Останалата част от печалбата – 42 282 173 лева, ще остане като неразпределена печалба в баланса на дружеството. Нетната печалба за миналата година е в размер на 56 376 231.32 лева. Шуменският завод има силно присъствие на европейския и американския пазар. Той обслужва сектори като строителство и архитектура, автомобилостроене, транспорт, производство на опаковки, дистрибуция, производство на енергия от възобновяеми източници и други сектори. Компанията вече премина и към серийно производство на детайли за електромобилите на своя нов партньор – BMW Group, с когото са сключени дългогодишни договори.
Източник: Банкеръ (11.05.2023)

Минималната работна заплата в сектор „Металургия“ да достигне 950 лева „Новият браншови колективен трудов договор в металургичната индустрия предвижда минималната работна заплата в сектора да достигне 950 лв., което е с 21 процента повече от най-ниското възнаграждение в България. Опитът в бранша за определяне на възнагражденията може да бъде използван при правилното транспониране на европейската директива за минимални работни заплати“. Това отбеляза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, който присъства на подписването на новия Браншови колективен трудов договор в сектора. Договорът беше подписан между Българската асоциация на металургичната индустрия, синдикална федерация „Металици“ към КНСБ и Национална федeрация „Металургия“ към КТ „Подкрепа“. Вицепремиерът Лазаров подчерта, че благодарение на доброто сътрудничество на социалните партньори в металургичния бранш са постигнати добри резултати, устойчиво развитие и висока конкурентоспособност. Браншовият колективен трудов договор предвижда значително повишение на заплащането на нощния труд и стойността на безплатната храна. Новост са договорените механизми за компенсиране на доходите на заетите при увеличена инфлация. Данните сочат, че в металургичните производства са назначени на постоянни трудови договори около 14 000 души. Непряко заетите, свързани със спомагателни дейности и услуги, са над 50 000 души. Заплащането на труда в сектора достига до 150 процента от средното за страната, а в цветната металургия е почти два пъти по-високо от средната заплата в преработващата промишленост.
Източник: Банкеръ (17.05.2023)

Германската BHTC: нова инвестиция в завода в Божурище и 1 млрд. лв. оборот до пет години Германският производител на климатични системи за автомобили BHTC, който влезе в България преди 10 години чрез дъщерното си дружество "Бер-Хелла термоконтрол", подготвя ново разширение на завода си в индустриалната зона в Божурище. През 2019 г. компанията построи втора сграда, с което значително увеличи оборота и работниците си. Поредното разширение сега се предвижда да започне през 2024 г., като по предварителни оценки инвестицията ще бъде между 10 и 20 млн. евро. С по-големия капацитет компанията очаква оборотът й да нарасне тройно до 1 млрд. лв. през 2028 г. "До този момент сме инвестирали повече от 270 млн. лв. Всяка седмица произвеждаме повече от 200 хил. броя изделия и ги изпращаме до производствените линии на всички известни автомобилни производители по света", управителят на "Бер-Хелла термоконтрол" Мартин Ниланд. По предварителни данни за миналата година продажбите са около 350 млн. лв. С изключение на пандемичната 2020 г., дружеството расте стабилно от влизането си в страната. Продуктите, които прави, също стават все по-сложни, като тенденцията напоследък са новото поколение устройства HMI (интерфейс човек-машина). Сред клиентите на BHTC са практически всички големи автомобилни производители. Групата има около 2900 служители по света и 619 млн. евро оборот за 2022 г.
Източник: Капитал (18.05.2023)

Френска фирма за зелена енергия инвестира в община Костинброд, за да изгради и развитие соларни фотоволтаични проекти Фирма за зелена енергия ще инвестира в община Костинброд, за да изгради и развие соларни фотоволтаични проекти. Френската фирма започва сериозна инвестиция в общината, след като успя да изпълни ангажиментите си. През изминалата година започна процедурата, като първото писмо за намерение от френската фирма е от 17 юни 2022 г. Последва разглеждане на документи, представяне на Общински съвет- Костинброд и отговор от страната на община Костинброд. В края на 2022 година се подписа и меморандум между община Костинброд и „Сън‘Р интернешънъл“ ЕАД, след единодушно решение от страна на общински съвет – Костинброд. Фирмата се ползва с подкрепата на френската държава и френската Банка за развитие. Тя е една от 200-те фирми с „кауза“ и с посока към използването на енергия от природата, опазване на природата и реализирането на социални дейности на територията на общините, на които се развива. Фирмата ще внесе своята експертиза и иновативни решения, за да осигури най-добрите фотоволтаични системи, които отговарят на нуждите на страната. 4vlast-bg.com
Източник: Други (20.05.2023)

Започна строителството на първата българска електрическа яхта Базираната във Варна компания за малотонажно корабостроене „Галера 07“ проведе церемония по разкрой на метал за първата българска електрическа яхта. „Галера 07“ трябва да предаде „зеления“ плавателен съд на неговия собственик до края на 2023-а година. Съдът има дължина от 9 метра и ще има автономност до 4 – 5 часа на море при круизна скорост от над 8 kn. Проектът е изцяло разработен в България. Предишната седмица варненската компания проведе церемония по първи разкрой за нов електрически катамаран за Община Силистра. Maritime.bg
Източник: Други (22.05.2023)

Традициите на България в електроинженерството привлякоха "Нидек Елесис" България има силни традиции в електроинженерството, през 80-те години на миналия век тя беше една от основните страни, които осигуряваха компютри и друга електроника за източните икономики. Тази култура на "предпочитания към електроинженерството" все още съществува и затова избрахме България за развойния си център, съобщиТакаши Фурухаши, президент и главен изпълнителен директор на "Нидек Елесис" (Nidec Elesys). Японската корпорация "Нидек" (Nidec) е сред водещите световни доставчици на компоненти за автомобилната промишленост, a "Нидек Елесис" е едно от основните й подразделения, специализирано в електрониката и системите за контрол. В края на 2022 година "Нидек Елесис" откри развоен център в София, който е първия й в Европа, а в сръбския град Нови Сад – два завода, където ще произвежда автомобилни двигатели, автомобилни инвертори и електронни модули за управление и в които ще работят над 1200 души през първата фаза на проекта. Дейността е насочена основно към автомобилни инвертори - компонент на т. нар. еАxle, която на практика замества двигателя с вътрешно горене при електрическите автомобили и е сред най-важните компоненти за работата им. В България има "много умни инженери". За развойния център в София в момента работят близо 50 души, като компанията се надява скоро броят им да нарасне двойно. Близостта на двете страни и съвместната работа на екипите прави комбинацията идеална, според ръководителя на "Нидек Елесис". Според Такаши Фурухаши обаче пазарът в бъдеще ще бъде донякъде регионално сегментиран и заводът в Сърбия и развойният център в България ще работят основно за европейски клиенти.
Източник: БТА (22.05.2023)

Една от най-големите йордански компании от минната индустрия търси български партньори Една от най-големите йордански компании в сферата на минната индустрия търси български партньори за съвместни проекти. Това стана известно по време на среща на служебния министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов с Мохамад Тнейбад, председател на Управителния съвет на Jordan Phosphate Mines Company и бивш вицепремиер на Йордания, съобщиха от Министерството. Jordan Phosphate Mines Company развива своята дейност в минния сектор и в производството на фосфатни торове. Компанията е вторият по големина износител и шестият по големина производител на фосфат в света, с производствен капацитет от над 7 млн. тона фосфат годишно. Компанията извършва производствените си дейности в Хашемитското кралство Йордания, което има петия по големина запас от фосфати в света, равняващ се на 3,7 млрд. тона, а от тях 1,25 млрд. тона са запасите на компанията. Йордания се нарежда сред важните търговски партньори на България в региона на Близкия Изток и Северна Африка. Справка в интернет страницата на Министерството показва, че стокообменът ни с Йордания за 2022 г. възлиза на 40,09 млн. щ.д. (бележи спад от 13,5 на сто спрямо 2021 г.), от които износ 25,94 млн. щ.д. (спад от 38 на сто спрямо 2021 г.). Вносът е 14,15 млн. щ.д., което означава, че бележи ръст от 231 на сто спрямо 2021 г. Стокообменът ни с Йордания за цялата 2021 г. възлиза на 46,33 млн. щ.д. (бележи ръст от 96 на сто спрямо 2020 г.), от които износ 42,06 млн. щ.д. (ръст от 112,4 на сто спрямо 2020 г.). Вносът също бележи ръст и достига до 4,27 млн. щ.д. или ръст от 12,4 на сто спрямо 2020 г.
Източник: БТА (23.05.2023)

ЕК препоръчва на България да намали зависимостта си от изкопаемите енергийни източници Европейската комисия представи оценки и препоръки за икономиките на страните от ЕС. Комисията е извършила задълбочена оценка в 16 страни, като отчита, че в България и още 14 държави не се изпълняват изискванията за дефицита. ЕК отправя три препоръки към нашата страна. Първата е да се прекратят мерките за енергийна подкрепа, предвидени до края на годината, като спестените средства се насочат към намаляване на държавния дефицит. Ако ръстът на цените на възобновяемата енергия наложи мерки за подкрепа, нашата страна следва да осигури помощ за уязвимите домакинства и дружества, като същевременно поддържа мерки за спестяване на енергия. Необходимо е запазване на национално финансираните публични инвестиции и гарантиране на ефективното усвояване на безвъзмездните средства от плана за икономическо възстановяване от пандемията и други фондове на ЕС, особено за насърчаване на прехода към цифровизирана и природосъобразна икономика. Втората препоръка е за осигуряване на ефективна управленска структура за бързо изпълнение на плана за икономическо възстановяване. България е насърчена да продължи с бързото изпълнение на програмите по политиката на сближаване. Третата препоръка предвижда намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и ускоряване на прехода към чиста енергия с по-бързото въвеждане на възобновяемите енергийни източници, заедно с възможности за съхранение на произведената от тях енергия. Нашата страна следва да подобри електропреносната мрежа.
Източник: БТА (26.05.2023)

Кабели ще се рециклират в Батановци Инвестиционно предложение за обработка и рециклиране на кабели е постъпило в Община Перник, съобщиха от администрацията. То ще се реализира в стопанския двор в гр. Батановци, като се предвижда да се получи готова за повторна употреба суровина - метал, пластмасови гранули и др. Очаква се месечно да се приема за преработка 30 тона суровина. В масивна постройка ще се монтират три машини. По поръчка на клиента ще се раздробяват и сепарират кабели с демонстрационни дробилки. Освен това ще се продават и отдават под наем дробилни машини, внос от Словакия. Системата представлява затворен воден кръг. Облицовката и металът, получени от кабела, ще бъдат предавани обработени обратно на клиента. При приемането на продукцията ще се изисква документ за произход и разрешително за дейности с конкретен вид отпадък. Наскоро постъпи инвестиционно предложение и за рециклиране на стъклени отпадъци в Батановци.
Източник: БТА (26.05.2023)

Стоманата е важен компонент на съвременната индустрия и икономика. Материалът е от съществено значение за изграждането на сгради, производството на автомобили и много други, използва се в инфраструктура и в и нашето ежедневие. Световното производство на стомана през 2022 г. достига 1878 милиона тона, или горе-долу колкото производството преди пандемията - 1875 милиона тона през 2019 г. Производството на материала през 2022 г. отбеляза значително намаление в сравнение с възстановяването след пандемията от 1960 милиона тона през 2021 г., с годишен спад от 4,2%. Това е най-резкият спад от 2009 г. Той беше отчетен от много от най-големите производители на стомана в света. Имаше и такива, които увеличиха годишното си производство кат Индия, Иран и Индонезия, които са три от петнадесетте най-големи производители в света.  По-голяма част от другите страни производителки на стомана отбелязаха годишен спад на производството с над 5%, като производството на Турция, Италия, Тайван и Виетнам отбеляза двуцифрен спад. Дори най-големият производител на стомана Китай претърпя скромен спад от 2%. Въпреки че вторият по големина производител на стомана в света Индия увеличава производството си с 5,3%, производството на страната все още възлиза на малко над една десета от стоманата, произведена в Китай. Ясно е, че Китай доминира в световното производство на стомана с повече от 54% дял днес, но това не винаги е било така. Първата регистрирана година на Световната стоманодобивна асоциация с данни за производството на стомана е 1967 г., когато Китай произвежда само около 14 милиона тона, което представлява едва 3% от световното производство. Тогава доминират СССР и САЩ и като водещи производители на стомана в света съответно със 102 и 115 милиона тона, следвани от Япония с 62 милиона тона. Близо три десетилетия по-късно през 1996 г. Китай изпревари Русия, САЩ и Япония и стана най-големият производител на стомана със 101 милиона тона производство. След 2000-те години идва период на бърз растеж за Китай, с постоянни двуцифрени процентни увеличения на производството на стомана и то всяка година. Едва през последните няколко години се наблюдава спад на производството в Китай, като през 2021 г. и 2022 г. за първи път производството в страната пада за две последователни години. Едва ли спадът бележи началото на нова тенденция, но предстои да се разбере.
Източник: Money.bg (29.05.2023)

Държавните горива ще може да се складират и в Румъния, не само в "Лукойл" Държавните горива вече ще може да се съхраняват и в Румъния, а не само в складовете на "Лукойл", както досега, съобщи Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ). Преди малко повече от месец месец Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл-България“ ЕООД със 195 млн. лв. за злоупотреба с господстващо положение именно заради данъчните складове. Тогава КЗК обяви, че "Лукойл" не предоставя достъп на вносители и производители на автомобилни горива в собствени данъчни складове, ограничаване на вноса по море чрез блокиране на данъчните складове. Ръководството на ДА ДРВВЗ Е провело срещи с представители на румънското енергийно министерство, на които са обсъдени възможностите български компании да съхраняват запаси от горива. На срещата са уговорени условия за съхранение на запаси в близост до границата с България и в случай на необходимост запасите ще могат много бързо да бъдат транспортирани в страната. Законът за Запасите от нефт и нефтопродукти позволява на задължените лица да съхраняват до 50% от нивата на определените им запаси в съдови вместимости на други държави - членки на Европейския съюз, при условие че е отчетена физическата им наличност и достъпност.
Източник: actualno.com (30.05.2023)

Португалската агенция за опазване на околната среда даде зелена светлина за разработването на огромна литиева мина, която може да стане най-голямата в Западна Европа и да даде тласък на разрастващата се индустрия за електрически автомобили на континента. Смята се, че южноевропейската държава разполага с най-големите запаси от литий на континента - жизненоважна суровина за производството на батерии, които захранват електрическите превозни средства, предаде АФП. Тъй като литият се добива предимно в Австралия и Южна Америка, а Китай доминира във веригата за доставки, решението на екологичния регулатор може да засили независимите доставки на Европа на желаната суровина. Агенцията заяви, че проектът "Барозу" в Северна Португалия, който е собственост на британската група Savannah Resources, е получил "положителна декларация за въздействие върху околната среда при няколко условия". Първоначалното предложение е било "значително променено" с цел опазване на водните пътища и биоразнообразието, се казва в изявлението на агенцията. Savannah Resources заяви, че одобрението е "ключово решение", което позволява на проекта да премине към следващия етап от процеса на екологично лицензиране. Европейският съюз се надпреварва да изгради собствена верига за доставки на електрически превозни средства - от добива на суровини до изграждането на заводи за батерии - като е определил краен срок за постепенно прекратяване на продажбата на нови превозни средства, задвижвани с изкопаеми горива, до 2035 г.
Източник: actualno.com (01.06.2023)

България е била нетен вносител на ток през май През месец май 2023 г. за първи път от десетилетия България стана нетен вносител на ток. Произведен е по-малко ток, отколкото ни е било нужно, и е сме купували от съседите. На практика причината България да внася ток, за да задоволи нуждите си, не е, че няма собствени мощности, с които да си произведе енергия, а в това, че така е по-евтино. Пазарът търси най-добрите възможности и определено те не са в българските ТЕЦ. Но това, че сме станали нетен вносител на ток, не е единствения прецедент през май. За миналия месец има рекордно производство на слънчева енергия (над 10% от общия микс), както и рекордно производство от ВЕИ като цяло (над 30% от общия микс). А абсолютни стойности има най-ниската генерация от АЕЦ от поне 5 години насам, и от ТЕЦ от поне две години насам. В тази обстановка средните цени на електроенергията са се понижили до нива от средата на 2021 г. - около 170 лв./мВтч. Което означава, че бизнесът сега ще плати най-ниските си сметки за ток от 23 месеца насам. Месецът сам по себе си е специфичен, защото през него върви плановият ремонт на единия от блоковете в АЕЦ "Козлодуй". Или казано иначе - системата работи без 1000 мегавата базова мощност, която по принцип е на разположение всекидневно, при това на сравнително ниска цена.
Източник: Капитал (05.06.2023)

България е била нетен вносител на ток през май През месец май България за първи път стана нетен вносител на ток заради по-евтиния внос. За миналия месец има рекордно производство на слънчева енергия (над 10% от общия микс), както и рекордно производство от ВЕИ като цяло (над 30% от общия микс). А в абсолютни стойности пък имаме най-ниската генерация от АЕЦ от поне 5 години насам, и от ТЕЦ - от поне две години насам. В тази обстановка средните цени на електроенергията са се понижили до нива от средата на 2021 г. - около 170 лв./мВтч. Бизнесът сега ще плати най-ниските си сметки за ток от 23 месеца насам. През май 2023 г. производството на електроенергия в България изглежда по доста различен начин от май 2022 г. От една страна, българските мощности като цяло са произвели с близо 32% по-малко електроенергия на годишна база, като конкретно при въглищните централи пониженото е с цели 58%. От друга, потреблението през същия месец на годишна база се понижава само със 7%, което именно е и причината да внасяме повече ток. Въпреки че цената на въглеродните квоти на европейската борса (ETS), които са основен елемент в разходите на въглищните централи, се понижава през май с над 10% (до около 80 евро на тон), енергията от ТЕЦ остава два пъти по-скъпа от нивата на борсовите сделки. И през следващите месеци ще заема все по-малък дял в производството. Показателно е например, че държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" работи с едва 10% от мощността си през последната седмица. Производството на соларните мощности в страната достига над 256 хил. мВтч, което е с цели 25% от досегашания рекорд през юли 2022 г. - 201 хил. мВтч. Това количество е представлявало 10.4% от общото производство за месеца, което е значително повече от същия показател през април, когато е 6.6%, както и от миналия май, когато соларите са генерирали 5.5% от енергията в страната. През 2022 г. износът на електроенергия донесе на България приходи над 6 млрд. лв. През тази досега постъпленията са едва около 300 млн. лева, като през май сумата буквално намалява, тъй като страната купува повече, отколкото продава. През май България е внесла 518 хил. мВтч електроенергия и е изнесла само 334 хил. мВтч. България е нетен вносител на електроенергия от две държави и доколкото за Румъния е очаквано, интересно е, че втората държава е Сърбия. В слънчеви дни Гърция също изнася ток за България, но реално тя е внесла 100 пъти повече енергия от нас, отколкото ние от нея.
Източник: Капитал (06.06.2023)

Две фирми с оферти за ремонт на двигателите за МиГ-29 Българската "Терем – холдинг" ЕАД и полската компания Wojskowe Zak?ady Lotnicze Nr2 S.A подадоха първоначалните си оферти за ремонт за шест двигателя за българските изтребители МиГ-29. Офертата на "Терем – холдинг" е на стойност 15 490 200,00 лв. без мито и ДДС, а на Wojskowe Zak?ady Lotnicze Nr2 S.A - 19 386 186,96 лв. без мито и ДДС. Министерството на отбраната обяви обществена поръчка за ремонт на шест двигателя за самолети МиГ-29 през април. Прогнозната стойност на обществената поръчка е 19,2 млн. лв. с ДДС. Предметът и? включва извършване на основен/капитално-възстановителен ремонт на шест двигателя за МиГ-29 за възстановяване на техния междуремонтен ресурс и междуремонтен срок на служба. Срокът за изпълнение на ремонтните дейности на всеки един двигател не трябва да бъде по-голям от девет месеца.
Източник: 24 часа (08.06.2023)

При конвенционалното производство на стомана въглеродният диоксид се отделя два пъти: първо за да се генерира високата температура, необходима, за да се накара коксът да взаимодейства с рудата в доменната пещ; след това в самата химична реакция, тъй като коксът извлича кислородни атоми от рудата, за да формира желязо и CO2 като страничен продукт. В резултат на това производителите на стомана са отговорни за между 7 и 9% от годишните въглеродни емисии, приблизително колкото Индия и не много по-малко от автомобилния транспорт. Само металургичния комбинат в Залцгитер допринася за около 1% от общите емисии на Германия. Няма да е възможно да се постигне световната цел за нулеви нетни емисии, ако отделянето на индустрията не се намали значително, казва Джулия Рейно от Breakthrough Energy, фонд, инвестиращ в екологични технологии. Тогава е добра новина, че световното търсене на "зелена" стомана нараства. Потребителите от богатия свят все повече очакват производителите да се стремят към въглеродна неутралност. Производителите на автомобили, домакински уреди и други продукти, използващи стомана, започнаха сериозно да търсят начини да декарбонизират веригата си за доставки и са готови да плащат повече за екологично чистите материали. Предварителните сделки на шведския стартъп H2 Green Steel предполагат премия от 20% и 30% спрямо мръсния метал. Много правителства се опитват да насърчат стоманения преход. За да намали цената на водорода, чието производство допринася за две трети от цената на "зелената" стомана, американският Закон за намаляване на инфлацията, приет миналата година, предлага данъчен кредит за производство в размер на 3 долара за килограм газ. Той също така подкрепя възобновяемите енергийни източници. За да не изостанат, европейските правителства поемат част от сметката за новото оборудване на стоманодобивните предприятия, която ще достигне до 130 млрд. долара, ако всички доменни пещи на континента бъдат подменени, смята банката Morgan Stanley. Трансформацията на Salzgitter се субсидира с 1 млрд. евро (1.1 млрд. долара). Големият германски конкурент Thyssenkrupp може да получи подобна сума. На 5 май германското икономическо министерство обяви план да субсидира 80% от разходите за електричество на енергоемките предприятия, група, включваща производителите на стомана, ако те поемат ангажимент да постигнат нулеви емисии до 2045 г. Мозъчни тръстове като Agora Industrie предлагат да се даде предимство на "зелената" стомана при обществените поръчки. В европейските столици се обсъждат идеи като "въглеродни договори", за да се изплащат на фирмите разликата в разходите за производството на "сива" и "зелена" стомана. Правителствата поемат част от сметката за новото оборудване на стоманодобивните предприятия, която ще достигне до 130 млрд. долара, ако всички доменни пещи на континента бъдат подменени. Европейските производители на стомана имат още един силен стимул, за да започнат декарбонизация. В рамките на системата на ЕС за търговия с емисии сега те получават 80% от своите квоти за въглеродни емисии безплатно, за да останат конкурентни на по-мръсните производители като Китай и Индия. През следващите десет години ЕС постепенно ще премахне тези отстъпки и ще ги замени с въглеродни мита на мръсния внос. Ако европейските производители останат "сиви", печалбите им могат да се понижат с до 70%, пресмята Morgan Stanley. Освен Salzgitter и Thyssenkrupp друга германска фирма - Stahl-Holding-Saar, иска да преобразува някои от своите заводите в зелени. ArcelorMittal, втората по големина стоманодобивна компания в света, базирана в Люксембург, има планове за седем подобни проекта, предимно в Европа. Поне четири стоманени стартъпа - H2 Green Steel, шведската Hybrit, френската GravitHy и Blastr от Норвегия - искат да се противопоставят на утвърдените производители. Мозъчният тръст Energy Transitions Commission (ETC) наскоро идентифицира 28 проекта за "зелена" стомана в световен мащаб. Повечето от тях, подобно на този на Salzgitter, включват премахването на старите доменни пещи и замяната им с нови за производството на "директно редуцирано желязо" с помощта на водород. Общо те ще произвеждат 60 млн. тона "зелена" стомана годишно. Въпреки че не е малко, това е далеч по-малко от необходимите 190 млн. тона годишно до 2030 г., за да може европейската стоманодобивна промишленост да постигне нулеви емисии до средата на века според ETC - и капка в морето в сравнение с близо 2 млрд. тона, произведени всяка година в света. Нещо повече, досега само три компании от списъка на ETC са преминали от фазата на разговори към реални инвестиции: H2 Green Steel, Salzgitter и ArcelorMittal, която изгражда завод за "зелена" стомана в Канада. Започването на повече подобни инициативи изисква преодоляването на редица пречки. Подмяната на старите доменни пещи с по-чисто оборудване е лесната част. Трансформацията изисква компаниите да намерят инвеститори, да успокоят регулаторите и да осигурят достатъчно енергия и ресурси. Те също така трябва да привлекат достатъчно квалифицирани работници за техните заводи и което е от решаващо значение, достатъчно желаещи купувачи за техните продукти. H2 Green Steel е пример за това. Финансирането на проекта включва сложни стъпки. Предварителните споразумения служат като обезпечение за набирането на 5 млрд. евро дълг и капитал, необходими за покриване на разходите за завода. През април компанията потвърди, че търси финансиране в размер на 1.5 млрд. евро. Въпреки че разчиства терен за строителство, тя все още изчаква окончателното одобрение на местните регулатори, за да започне изграждането. Това се очаква да стане в началото на юни. Задоволяването на нуждите от енергия, ресурси и работна ръка ще бъде не по-малко трудно. Според една оценка директното редуциране изразходва 15 пъти повече енергия от коксуването. При пълен капацитет шведските заводи на H2 Green Steel и Hybrit ще се нуждаят от почти толкова енергия, колкото произвежда днес цялата страна. Те също така ще се нуждаят от по-чиста желязна руда, тъй като тя не се разтопява изцяло във водородни пещи, което затруднява отстраняването на замърсителите. Тъй като зеленият водород все още е в ограничено количество и липсват тръбопроводи, които да го доставят в Северна Швеция, H2 Green Steel изгражда по нейни думи един от най-големите заводи за водород в света. Но намирането на достатъчно електролизери, които едва сега започват да се произвеждат масово, е трудно. И въпреки че Северна Швеция е добра отправна точна за подобни проекти поради близостта на много ВЕЦ-ове и мини, тя не е идеална за привличането на работна сила от 2 хил. професионалисти и техните семейства. H2 Green Steel взима пример от Krupp, германския стоманен пионер, който през XIX в. изгради цели градове, за да настани служителите си. Но това увеличава разходите и сложността на проекта. Morgan Stanley изчислява, че производителите на стомана ще се нуждаят от премия от 115 долара на тон, почти 20% от настоящата пазарна цена на конвенционалната стомана, за да излязат на нулата. Въпреки че купувачи засега харчат, те може да не са склонни да плащат такива високи надценки вечно. Предварителните сделки на H2 Green Steel идват с очакването, че цените ще бъдат по-ниски при следващия кръг от договори. Индустриите често се нуждаят от време, за да наберат скорост, след което ускоряват темпото си, преди отново да се забавят, когато се развият. Производството на "зелена" стомана e все още в първата фаза на тази "S-образна крива" на зрелостта, казва Марк ван Гервен, който съветва големи предприятия за комунални услуги и минни компании относно енергийния преход. Но инфлексната точка може би е близо. Източниците на възобновяема енергия се увеличават. ЕС очаква до 2025 г. местният производствен капацитет за електролизери да нарасне десетократно. С развитието на индустрията по S-образната крива процесът на производство на стомана може да бъде отделен, като енергийно интензивните ранни етапи се извършват в близост до източници на евтина възобновяем а енергия, а останалите - по-близо до местата, където са купувачите. H2 Green Steel вече възнамерява да построи още един завод, вероятно близо до град Синеш в Португалия. В този обект ще се произвежда не готова стомана, а междинен продукт, наречен гъбесто желязо, който ще се изпраща за рафиниране в индустриалните центрове на Европа. Ако и други производители на стомана последват примера им, това ще бъде истинска индустриална революция.
Източник: Капитал (08.06.2023)

Белгийската Melexis отчита 30% ръст на продажбите, благодарение на българския екип България е основен двигател в глобалното производство на чипове на белгийската компания Melexis, заяви Силвен Коло, който е регионален сайт мениджър на технологичната корпорация за Източна Европа. През 2022 година Melexis откри над 160 работни места в София и производство за €75 милиона срещу световния недостиг на микрочипове. Година по-късно бизнес резултати са налице. През 2022 година 4 от 16 разработени продукта на Melexis са дело на локалния екип в България. Миналата година компанията доставя до клиенти по цял свят над 1.9 милиарда чипа, 1.1 милиард от които идват от България. Въпреки продължаващите сътресения по веригата за доставки, Melexis отчита 30% ръст в продажбите си спрямо 2021 година. Сред иновациите на екипа в София са температурен сензор, използван в часовниците Samsung Galaxy Watch 5 и Galaxy Watch 5 Pro, уникален по рода си двоен Triaxis latch & switch чип за отчитане на относителна позиция и скорост, спестяващ място и намаляващ общата цена на модули за автомобилни и индустриални приложения. И още - магнитен ключ, който осигурява по-добра производителност при сглобяване и надеждност при измерване на нивата на течност, както и магнитометър за устройства, захранвани от батерии за индустриални и потребителски приложения.
Източник: Money.bg (09.06.2023)

"Стомана индъстри" ще се декарбонизира с инвестиция за 57.3 млн. евро Стоманодобивният завод "Стомана индъстри" в Перник, който е част от гръцката група Viohalco, подготвя инвестиция 57.3 млн. евро, която ще повиши ефективността на използваните енергийни и водни ресурси в производството. Това става ясно от съобщение на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която предстои да разгледа отпускането на до 35 млн. евро заем за проекта. Със средствата ще се финансира средносрочната стратегия на "Стомана индъстри" за декарбонизация, като инвестиции се предвижда да бъдат направени в модернизацията на производствено оборудване и помощна инфраструктура, се посочва в документите на ЕБВР. Това включва изпълнението на мерки за енергийна и водна ефективност, повишаване на качеството и оптимизиране на разходите, както и за преодоляването на тесни места в производството. Като част от проекта на площадката на завода ще бъде изградена фотоволтаична централа за собствени нужди с мощност до 10 мегавата. Подобен мащабен проект засега е изпълнен единствено от медодобивния завод "Аурубис" до Пирдоп и Златица. Финансирането от ЕБВР все още предстои да бъде одобрено от борда, като се предвижда заемът да е със срок до 7 години. Банката се ангажира да осигури 25 млн. евро, а останалите 10 млн. евро ще бъдат отпуснати по нейна преценка. През 2021 г. "Стомана индъстри" увеличава продажбите си с близо 63% до 953 млн. лв. и излиза на печалба (62.9 млн. лв.). Ръстът дойде с раздвижването на индустрията след шока в началото на пандемията. Продажбите на предприятието са основно в Европа (98%), малки количества се изнасят за САЩ, Африка и Азия. В компанията работят около 1050 души по данни от АПИС към март 2023 г.
Източник: Капитал (14.06.2023)

Стоманодобивният завод "Стомана индъстри" в Перник, който е част от гръцката група Viohalco, подготвя инвестиция 57.3 млн. евро, която ще повиши ефективността на използваните енергийни и водни ресурси в производството. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предстои да разгледа отпускането на до 35 млн. евро заем за проекта. Със средствата ще се финансира средносрочната стратегия на "Стомана индъстри" за декарбонизация, като инвестиции се предвижда да бъдат направени в модернизацията на производствено оборудване и помощна инфраструктура, се посочва в документите на ЕБВР. Това включва изпълнението на мерки за енергийна и водна ефективност, повишаване на качеството и оптимизиране на разходите, както и за преодоляването на тесни места в производството. Като част от проекта на площадката на завода ще бъде изградена фотоволтаична централа за собствени нужди с мощност до 10 мегавата. Подобен мащабен проект засега е изпълнен единствено от медодобивния завод "Аурубис" до Пирдоп и Златица. Финансирането от ЕБВР все още предстои да бъде одобрено от борда, като се предвижда заемът да е със срок до 7 години. Банката се ангажира да осигури 25 млн. евро, а останалите 10 млн. евро ще бъдат отпуснати по нейна преценка. Последните публикувани данни сочат, че през 2021 г. "Стомана индъстри" увеличава продажбите си с близо 63% до 953 млн. лв. и излиза на печалба (62.9 млн. лв.). Ръстът дойде с раздвижването на индустрията след шока в началото на пандемията. Продажбите на предприятието са основно в Европа (98%), малки количества се изнасят за САЩ, Африка и Азия. В компанията работят около 1050 души по данни от АПИС към март 2023 г.
Източник: Капитал (14.06.2023)

Инвестиция в завод за бронирани коли в Симитли Инвестиционното намерение да вдигне в Симитли завод е на Антон Стефов, но като за възложител се е легитимирало държавното дружество „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД. Причината е, че теренът, на който започва строителството, все още е държавна собственост. Става въпрос за 152 964 кв.м в местността Горна Драчевица на гр. Симитли, където миналата година бе регистриран един от първите 9 високотехнологични производствени паркове в страната. Името на бъдещото производство е Предприятие за производство на бронирани машини за армия, полиция, специални сили, банкова индустрия и специализирана техника. Негов реален инвеститор ще е „Интернешънъл Арморд Груп” ЕООД.Осъществяването на инвестиционния проект започва с процедура по сертификация за клас на инвестиция клас А към Българската агенция за инвестиции. Закупуването на терена от „Национална компания Индустриални зони” ще стане поетапно в периода 2023-2024 г. След това изграждането ще започне с рехабилитация на съществуващите 10 сгради, които са с различна големина и със специално предназначение. Ремонтите ще стартират през 2024-2025 г. и ще бъдат цялостно завършени през 2026 г. Планира се върху терена след това да бъдат изградени още производствени сгради. След достигането на производствения капацитет предприятието ще бъде класифицирано като средно по смисъла на българското законодателство. Самото производство ще стартира през 2026 г., като се планира постепенното му увеличаване в зависимост от сключените договори. През първата година след заработване на завода плановете са за производство на 6 бронирани автомобила, с нарастване до 29 броя до 2030 г. За периода 2026-2030 г. инвеститорът очакват приходи между 3 млн. лв. и 14,5 млн. лв pirinsko.com
Източник: Други (14.06.2023)

Италианската компания за кабели TSCC откри завод в Шумен Завод на италианската компания за специализирани кабели TSCC вече работи в Индустриалния парк на гр. Шумен. Заводът на "Дъ Спешъл Кейбъл Кампъни Индустриал" ЕАД е въведен в експлоатация от началото на годината. Кабелите, които ще се произвеждат в завода, ще се използват в критични системи на пречиствателни станции, метростанции, летища и газопроводи, но също за видеонаблюдение, пожароизвестяване, оборудване на автомобили и компютърни мрежи. Компанията има клиенти в Италия, Белгия, Холандия, Англия, Ирландия, ОАЕ, Египет, Катар и Саудитска Арабия. Новото предприятие е на територия от 14 000 кв.м и застроена площ от близо 4000 кв.м. Към момента е завършен първият етап от проекта и са заети 35 работници, но тенденцията е броят им да се увеличи с разширяването на производствената база. Основен доставчик на TSCC в Шумен ще е турският производител на електролитна мед Sarkuysan, който също има завод в Индустриалната зона. TSCC е част от групата на големия италиански производител на кабели Ramcro - семейна компания, основана от фамилията Крочи през 1979 г. и представена в над 40 държави.
Източник: Money.bg (15.06.2023)

Въпреки добрите тенденции на ръст около 7 на сто за първите три месеца на тази година в стоманодобива в България, очакванията на бранша за годината са по-скоро песимистични и дори се прогнозира минимален спад от 2 до 3 на сто за 2023 г., коментира Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). За периода януари - март в страната са произведени с 10 000 тона повече сурова стомана, но в крайните продукти не се отчита ръст, защото за тяхното производство, което се осъществява в "Промет", България внася суровини от Украйна. За първото тримесечие на годината дружеството, което е украинска собственост, изпитваше затруднения с доставките на суровините заради военните действия. Затрудненията на българския стоманодобив се дължат и на ниските темпове на растеж на икономиката ни, както и на нелоялния внос на метал от трети страни. В очакванията на бранша за 2024 г. има известна доза оптимизъм заради изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, където са заложени ВЕИ проектите и като цяло заради предстоящото преструктуриране на индустрията на основата на нисковъглеродните технологии. Бизнесът разчита и на европейските мерки за справяне с нелоялния внос. След ликвидацията на "Кремиковци" в България останаха само две стоманодобивни предприятия - "Промет" и "Стомана индъстри", които не могат да компенсират обемите на затворения металургичен комбинат, който произвеждаше 3 млн. тона сурова стомана. Сега този метал се произвежда само в "Стомана индъстри" - средно на година между 450 000 и 600 000 тона. България произвежда единствено зелена стомана, защото използва скрап, но двете ни предприятията работят с почти 50 процента натоварване, а понякога и този процент не може да стигне "Стомана индъстри". Част от причините са свързани с това, че в страната няма работеща индустрия. По-голямата част от продукцията на двете компании се изнася в региона - Румъния, Гърция. На хоризонта няма и стратегически инвеститор, който да иска да вложи в нови мощности, главно заради неблагоприятната политическа обстановка в България и липсата на сигурност най-малко за 30 години, за колкото обикновено се планират такива инвестиции, коментира Политими Паунова. Тези дни Европейската асоциация на производителите на стомана "Еврофер" оповести, че негативната тенденция в потреблението на стомана се очаква да се запази и през 2023 г. Очакваният спад тази година е 1 на сто, като търсенето отново ще тръгне нагоре през 2024 г. - с 5,4 на сто. Според Политими Паунова тези прогнози за България са относителни, защото се основават на потреблението в секторите в европейската индустрия по веригите на преработка. Но като цяло секторът е в пряка зависимост от ръста на националните икономики. В момента има доста проблеми с вноса на метали, а европейският износ е все по-малко конкурентоспособен поради високата си стойност заради изпълнението на екологичното законодателство и по тази причина очакванията на Еврофер не са много оптимистични, коментира експертът. Миналата година спрямо предходната в ЕС има намаление в производството на стомана, като през 2022 г. са били произведени 136 млн. тона, докато през 2021 г. - 153 млн. тона. Спадове са отчетени и в България: съответно през 2022 г. - 482 000 тона, а през 2021 г. - 548 000 тона, което означава намаление от близо 12 процента, доближавайки се много до европейските отрицателни темпове. В Германия, Италия, Франция има редукция, но това се наблюдава също и в Китай и САЩ, изтъкна експертът, но подчерта, че става дума за намаление от 1-2 процента на производството на стомана. Изпълнението на европейските зелени цели не може да стане без цялостна промяна на съоръженията в индустрията - особено за производство на електроенергия, а за да бъдат те изработени, са нужни метали. Оказва се, че Европа не е готова да изпълни собствените си цели и трябва да разчита на внос на метали, въпреки че се бори за суровинна независимост. Наскоро Европейската комисия прие два регламента - за суровините от критично значение и за промишлеността с нулеви нетни емисии, които са пряко свързани с възможността да бъдат осигурявани метали, от които да се правят изделия, необходими за безвъглеродната икономика, включително и за ВЕИ-съоръженията, коментира Паунова, но отчете, че въпреки тези мерки има спад в производството в ЕС. България произвежда стомана основно от скрап и става дума за предимно дълги продукти - арматурно желязо и някои видове профили, които са три-четири пъти повече от плоските, произвеждани в "Стомана индъстри". Вносът обаче в България е доста голям и той "удря" нашето производство с ниските с и цени, каза Паунова. От своя страна от "Еврофер" също посочиха, че евтиният внос от трети страни продължава да наводнява ЕС. Генералният директор на "Еврофер" Аксел Егерт отбеляза тези дни, че стоманодобивната индустрия е била тежко засегната в края на 2022 г. и се бори да се възстанови, но посочи, че условията все още не са благоприятни. "Енергийните цени, производствените разходи и инфлацията все още са много по-високи в сравнение с предкризисните нива. В ход са проекти за декарбонизация, но трябва да получим достъп до електричество, произведено без използване на изкопаеми горива, веднага, ако искаме стоманодобивният сектор на Европейския съюз да извърши прехода, оставайки конкурентоспособен на световно ниво", заяви Аксел Егерт. Основният внос на стомана в България идва от Египет, Алжир, а най-големите количества са от Турция. За тези страни не съществуват защитни мерки, те ги заобикалят, коментира Паунова. "Еврофер", Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, и Европейската прокуратура са започнали обследване на вноса в ЕС. Ще се проучват определен вид продукти, които имат антидъмпингово мито над 70 процента - става дума за дебели ламарини, плочи и други продукти, внесени от Китай, Корея, Индия, Турция, Япония и други трети държави. Експертът съобщи, че вносът на такива продукти в ЕС е увеличен пет пъти спрямо 2015 г. По думите й това е заобикаляне на защитните мерки. Внасят ги под други митнически номера, за да не плащат митото, а то изравнява разходите по производството в Европа с останалите страни, коментира експертът. Тя напомни, че тези мерки са въведени от ЕС през 2018 г. основно заради приетия тогава от САЩ Закон за защита на стоманодобива, като отрасълът е обвързан с националната сигурност на страната. Тези мерки ще продължат още една година, като на този етап ЕК няма намерение предсрочно да ги премахва, коментира експертът. Тя съобщи, че проверките на трите европейски институции ще се правят и в България, защото за дългите продукти, които се произвеждат у нас, също има вносни мита, които се заобикалят по същата схема. В двете ни стоманодобивни предприятия работят около 1800 души, а в черната металургия, заедно с малките предприятия, са заети около 4000. Средната заплата в сектора не е сравнима с тази в останалите страни от ЕС, но това е валидно за всички наши отрасли, защото няма предприятие, което да може даде европейски заплати, та дори и в Ай Ти сектора, коментира Паунова. Същевременно тя изтъкна, че произведената продукция в отрасъл "Стоманодобив" е и с по-ниска добавена стойност, защото произвеждаме арматурно желязо за строителството, но все пак средната заплата в сектора е над 2000 лева, а в цветната металургия - над 2500 лева.
Източник: 3e-news (16.06.2023)

„Арсенал“ открива нов завод в Стара Загора, инвестира в модерна металообработваща производствена база „Арсенал“ открива нова модерна металообработваща производствена база на мястото където някога функционираше завод “Светлина” и последващо Чорапена фабрика в Стара Загора, на площ от над 12 декара в Индустриалната зона на Стара Загора. Филиалът на “Арсенал” в Стара Загора ще бъде оборудван с ново цифрово-програмно оборудване, а значителна част от процесите ще бъдат автоматизирани и роботизирани. “Арсенал” АД, водещият работодател в областта на машиностроенето в България, представя амбициозни планове за своя нов филиал в Стара Загора, който се очаква да създаде значителен брой нови работни места. В момента очакванията са, че филиалът ще открие между 200 и 300 работни места, като този брой има тенденция да нарасне до 500 в бъдеще. Първоначално новият филиал ще функционира като обособено производство към Завод 1 на компанията, но с времето целта е да се превърне в самостоятелен завод, принадлежащ към “Арсенал”. knews.bg
Източник: Други (16.06.2023)

Румънски инвеститор ще строи завод за профилирана ламарина в Тракия икономическа зона Румънски инвеститор ще строи завод за профилирана ламарина в индустриална зона "Раковски", част от Тракия икономическа зона (ТИЗ). Това каза Мартин Колев от фирмата инвеститор Joris ide (Йорис иде). През 2021 година Joris ide взима решение да инвестира в изграждането на завод в България и става част от ТИЗ. Имотът от 20 дка за бъдещия завод е вече собственост на компанията. Очаква се той да заработи до края на 2024 г.
Източник: БТА (16.06.2023)

Акционерите на „Алкомет“ са одобрили дивидента от почти 80 ст. на акция Акционерите на „Алкомет“ АД са одобрили дивидента в размер на почти 80 ст. на проведеното на 15 юни общо събрание. На акционерите ще бъдат изплатени почти 14,1 млн. лева, като това е първият дивидент след тригодишно прекъсване на изплащанията. Брутният размер на дивидента на акция възлиза на 0,785055 лева. Нетният размер на дивидента след приспадането на дължимите данъци е в размер на 0,745802 лева на акция. Право да получат дивидент имат лицата, вписани като акционери в регистрите на Централния депозитар към 29 юни. Дивидентите ще се изплащат чрез инвестиционните посредници и „Уникредит Булбанк“ АД. В последната година акциите на „Алкомет“ поскъпват с над 4%, а пазарната капитализация достига почти 158,9 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (16.06.2023)

Българският стоманодобивен отрасъл е песимистичен в очакванията си за тази година, съобщи експерт Въпреки добрите тенденции на ръст около 7 на сто за първите три месеца на тази година в стоманодобива в България, очакванията на бранша за годината са по-скоро песимистични и дори се прогнозира минимален спад от 2 до 3 на сто за 2023 г., коментира Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). За периода януари - март в страната са произведени с 10 000 тона повече сурова стомана, но в крайните продукти не се отчита ръст, защото за тяхното производство, което се осъществява в "Промет", България внася суровини от Украйна. За първото тримесечие на годината дружеството, което е украинска собственост, изпитваше затруднения с доставките на суровините заради военните действия. Затрудненията на българския стоманодобив се дължат и на ниските темпове на растеж на икономиката ни, както и на нелоялния внос на метал от трети страни. В очакванията на бранша за 2024 г. има известна доза оптимизъм заради изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, където са заложени ВЕИ проектите и като цяло заради предстоящото преструктуриране на индустрията на основата на нисковъглеродните технологии. Бизнесът разчита и на европейските мерки за справяне с нелоялния внос. След ликвидацията на "Кремиковци" в България останаха само две стоманодобивни предприятия - "Промет" и "Стомана индъстри", които не могат да компенсират обемите на затворения металургичен комбинат, който произвеждаше 3 млн. тона сурова стомана, коментира експертът. Сега този метал се произвежда само в "Стомана индъстри" - средно на година между 450 000 и 600 000 тона. България произвежда единствено зелена стомана, защото използва скрап, но двете ни предприятията работят с почти 50 процента натоварване, а понякога и този процент не може да стигне "Стомана индъстри". Част от причините са свързани с това, че в страната няма работеща индустрия, коментира Паунова. По-голямата част от продукцията на двете компании се изнася в региона - Румъния, Гърция, въпреки че има търсене в страната, отбеляза експертът. На хоризонта няма и стратегически инвеститор, който да иска да вложи в нови мощности, главно заради неблагоприятната политическа обстановка в България и липсата на сигурност най-малко за 30 години, за колкото обикновено се планират такива инвестиции, коментира Политими Паунова.
Източник: БТА (16.06.2023)

Eldrive инвестира над 170 млн. евро за изграждането на 10 500 зарядни станции Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска финансиране близо 40 млн. евро от общо над 170 млн. евро капиталовложение, което операторът на публични зарядни станции Eldrive планира да инвестира. С тях компанията ще изгради над 10 500 зарядни станции в трите европейски пазара, на които оперира - България, Румъния, Литва, както и в Латвия, където предстои да започне операция. Целта на отпуснатото финансиране е да се ускори електрификацията на автосектора в Европа чрез увеличаване на зарядната инфраструктура за електрически автомобили, с което да се подпомогне борбата срещу замърсяването на въздуха и климатичните промени. Проектът е насочен към постигане на целите, залегнали в Зелената сделка и Стратегията за устойчива и умна мобилност за достигане на 1 милион публични зарядни станции за зареждане с алтернативни горива в ЕС до 2025 г. и 3 милиона до 2030 г. В България дружеството, през което оперира брандът Eldrive, е "еМобилити Интернешънъл" (в което дял над 25% притежава съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев ). Към момента зарядните точки в мрежата на оператора са над 800 в отделните държави, като само в България те са над 500, разположени на повече от 200 локации из страната. Това я прави лидер на пазара с близо 50% от наличните общо около 1100 зарядни точки. Компанията започва операция в България през 2016 г., а през 2018 г. и 2022 г. стъпва съответно в Румъния и Литва. Скоро се очаква да заработи и в Латвия.
Източник: Капитал (21.06.2023)

"Профилинк" добавя и алуминиеви профили към бизнеса си със 70 млн. лв. инвестиция След 30 години опит в производството на PVC профили и с инвестиция от над 70 млн. лв., "Профилинк" през миналата година закупи парцел от 186 дка в село Радиново до Пловдив, където в момента изгражда нов автоматизиран и роботизиран завод за алуминиеви профили. Сградата на първото хале с площ 29 хил. кв. м е почти готова и в началото на 2024 г. ще заработи на пълен капацитет. Инвеститор в проекта на "Профилинк" е "Интерлинк груп", като и двете дружества са под шапката на "Texнoлин? инвecт" на Здравко Линкин. От общата сума 20% са собствени средства на дружеството, а 80% се финансират с банков заем. В новия завод в Радиново ще се произвеждат 10 хил. тона алуминиеви профили годишно. Алуминият ще пристига тук на балванки - 6-метрови цилиндри с различен диаметър. Преди 4 години идеята да се затвори цикълът на производство се осъществява в първия на Балканите завод за рециклиране на PVC отпадъци - "Профилинк рисайкъл". Стартовата инвестиция в рециклиращото предприятие е около 5 млн. евро, а през 2023 г. вече надминава 7 млн. евро, като финансирането е със собствени средства. Всеки месец в предприятието се преработват 350 тона PVC отпадък, в резултат на което въглеродният отпечатък на "Профилинк" намалява с над 9 хил. тона емисии годишно. Още преди 5 години компанията прави и друга инвестиция за постигане на въглеродна неутралност. Тогава "Профилинк" става първото предприятие в България, което изгражда върху покрива на PVC завода си 22 000 кв. м соларен парк с мощност 1.3 мегавата за производство на електроенергия за собствени нужди. Инвестицията е около 75-80 цента на киловат или около 1.1 млн. евро, като според проекта тя трябва да се изплати за 7-8 години. Заради високата цена на електроенергията сега обаче инвестицията вече се е "откупила" и соларният парк работи на печалба. В производствената база в Пловдив, която е с обща площ 120 хил. кв.м, в момента работят над 400 души, които обслужват над 3000 клиента - дистрибутори и производители на прозорци. Самата компания има 8 търговски бази в страната, изнася и в чужбина. Произвежданата продукция годишно варира между 12 и 15 хил. тона - както профили, така и аксесоари, с които купувачът на профили да може да сглоби готов прозорец. За 2021 г. компанията отчита оборот от 54 млн. лв. Малко по-слаб е резултатът през пандемичната 2020 г. (52.5 млн. лв.). През 2022 г. пък идват проблемите с PVC суровината за производство. В света има всичко на всичко 5 завода, които произвеждат тази суровина.
Източник: Капитал (23.06.2023)

Нов соларен парк на Enery край Свищов ще захранва пловдивския завод КЦМ Производството на метали е една от най-енергоемките индустрии, а същевременно намаляването на въглеродните й емисии е технически сложен процес. Заводът за олово и цинк на КЦМ край Пловдив обаче е намерил частично решение на проблема, като сключи дългосрочен договор за покупко-продажба на зелена енергия (PPA) с австрийския оператор на ВЕИ активи Enery и Enery Element, клонът на компанията, разработващ енергийни проекти в Централна и Източна Европа. Споразумението е за период от 12 години и ще влезе в сила от началото на 2024 г., когато се очаква да заработи и новият соларен парк на Enery край Свищов. По този начин от КЦМ ще могат да задоволят около 10% от своите годишни енергийни нужди (които са 400 хил. мВтч) и да намалят въглеродния отпечатък на производството си. Еnery вече притежава голям работещ соларен парк в България - този в Караджалово и работи по няколко проекта в страната, един от които е около Хасково и е с планирана мощност от 400 мегавата. Енергията, която ще бъде доставена на КЦМ, ще идва от новостроящ се соларен парк край село Пиперково, община Ценово - между Свищов и Русе. Проектът, който ще се разположи върху площ от 688 дка, получи разрешение от екоинспекцията още през миналото лято. Предвидената инсталирана мощност е 113 мВт, а изпълнител е "Ценово солар плант", чийто управител е Никола Газдов, а собственик е Enery Element. Инвестицията в самият соларен парк от страна на австрийската компания е в размер на 70 млн. евро, а заедно с подстанцията и допълнителната инфраструктура сумата достига 85 млн. евро. Очакваното годишно производство е приблизително 200 хил. мВтч, което означава, че приблизително ? от произведеното от парка електричество ще е за нуждите на КЦМ.
Източник: Капитал (27.06.2023)

Aurubis инвестира 60 млн. евро в поддръжка и разширяване на завода в Пирдоп Водещият доставчик на цветни метали Aurubis инвестира около 60 млн. евро в поддръжка и разширяване на завода си в Пирдоп. По време на планираното затваряне на завода за поддръжка компанията е обновила производствените си ресурси с най-съвременните технологии и е направила допълнителни подобрения, съобщи компанията. Ремонтът е продължил 40 дни, през които са извършени над 130 дейности по поддръжка и ремонт на основните производствени зони в завода. Голяма част от компонентите са обновени и ремонтирани по време на техническия и логистичен мащабен проект, който е завършен в планирания срок и бюджет. Към работната сила на Aurubis са се присъединили повече от 900 работници от редица външни компании. Широкомащабният проект в Пирдоп се фокусира и върху подобряването на екологичните показатели на обекта – мерките за ефективност, реализирани като част от текущия проект, ще намалят емисиите на въглероден диоксид на завода с още 2100 тона годишно, като същевременно ще подобрят енергийната ефективност на производството. Освен това, тези инвестиции ще допринесат за целта за устойчивост на Aurubis за 50% намаление на въглеродните емисии от производството и вложената енергия до 2030 г. По време на спирането за поддръжка е монтирано и второ колело за леене на аноди с всички захранващи линии към анодната пещ, което ще подобри стабилността на производството. Работата в завода е възобновена след успешния финал на проекта. "Аурубис България" е част Aurubis AG - водеща международна група за производство на метали, базирана в Хамбург, Германия. Заводът на компанията в България е със структурно значение за икономиката на страната с основната си дейност – преработване на медни концентрати, рафинирана мед, медни аноди и вторични продукти като сярна киселина и железен силикат.
Източник: Инвестор.БГ (29.06.2023)

Участие на "Адванс инвест" в IPO на Hidroelectrica Българският договорен фонд Адванс Инвест, управляван от Карол Капитал Мениджмънт, участва в първичното публично предлагане на акции от румънския държавен производител на електричество Hidroelectrica на Букурещката фондова борса, което дава възможност и на българските инвеститори да участват индиректно. IPOтосе осъществява между 23 юни и 4 юли, като в продажба са допуснати до 20% от акциите на дружеството. По предварителна оценка стойността на сделката е приблизително 1,7 млрд. евро. Първичното публично предлагане, което според борсовите анализатори вероятно ще бъде най-голямото в Европа тази година, се състои от съществуващи акции, притежавани от румънския реституционен фонд Fondul Proprietatea (FP.BX), чиито акции също са част от портфейла на Адванс Инвест. Акциите на Hidroelectrica ще бъдат включени в индекса BET. Надзорният съвет на държавната компания обяви, че ще продължи да разпределя като дивидент между 90 и 100% от печалбата си, като така очакваната дивидентна доходност за притежателите на акции на Хидроелектрика е близо 10% на година. Адванс Инвест, управляван от Карол Капитал, е първият български взаимен фонд в акции, създаден през 2004 г. Той инвестира в акции на водещи компании от основни сектори на икономиката на България и Румъния с цел осигуряване на висока дългосрочна възвращаемост под формата на капиталови печалби и дивиденти. През последните пет години Hidroelectrica има дял от близо 1/3 в производството на електроенергия в Румъния. Компанията управлява 209 водноелектрически централи с общ капацитет от 6,3 GW и вятърен парк Crucea от 108 MW. Тя е и най-вероятният кандидат за изграждане на проект за добив на слънчева енергия от 1,5 GW на държавна земя. Ако проектът се осъществи това ще бъде най-големият парк за слънчева енергия в Европа. Hidroelectrica отчете 45% скок на приходите (до 1.9 млрд. евро) през 2022 г. спрямо предходната година. Компанията работи на много висок марж на нетната печалба от близо 50%.
Източник: Фирмена информация (30.06.2023)

"Аурубис България" прави най-голямата си инвестиция за преработване на анодна мед в България В традиционните автомобили се съдържат около 120 килограма мед, а в електрическите количеството му е още по-голямо. Медта е един от металите на бъдещето, коментира Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България" и президент на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). През февруари тази година за медодобивния завод на германската компания в България е започнало изпълнението на проект за над 120 млн. евро, който ще позволи преработване на анодна мед в катодна. Това ще елиминира нуждата от транспортирането на нужните количества между България и Белгия, тъй като катодната мед ще се произвежда изцяло у нас. "Това е най-голямата ни инвестиция в България. С това ще се разкрият и много работни места. В началото на тази година отворихме офис в София, той не е огромен, но за такова индустриално предприятие като нашето е голяма крачка. От януари изграждаме различните отдели, не местим целия си ИТ отдел от Западна Европа в София, но местим много малки звена от голямото ни предприятие - такива, за които има смисъл да бъдат тук и такива, за които могат да се намерят квалифицирани работници в България, каквито не намираме в Германия и Белгия", каза още Тим Курт. До момента компанията е наела 50 инженери у нас, а на по-късен етап предстои към екипа да се присъединят още 17.
Източник: БТА (30.06.2023)

Акционерите на "АмонРа Енерджи" одобриха над 4,9 млн. лв. дивидент „АмонРа Енерджи“ АД ще разпредели 80% от печалбата за 2022 г. като дивидент на акционерите. Това е решено на редовното Общо събрание на акционерите, което се проведе на 30 юни в София. Печалбата на „АмонРа Енерджи“ за 2022 г. възлиза на над 6,1 млн. лева. Според решението на ОС дружеството ще разпредели малко над 4,9 млн. лв. като дивидент на акционерите. За фонд „Резервен“ ще бъдат заделени над 567 хил. лева, а остатъкът от печалбата, в размер на малко над 658 хил. лв., ще остане като неразпределена печалба. „АмонРа Енерджи“ е първата фотоволтаична компания на пазар BEAM на БФБ-София. Дружеството беше листнато в края на ноември 2022 г., като набра малко над 3,1 млн. лева от инвеститорите.
Източник: Инвестор.БГ (04.07.2023)

Китай обяви, че ще наложи ограничения върху износа на някои продукти от галий и германий от 1 август, за да защити интересите на националната сигурност. Металите се използват основно за направата на чипове в полупроводниковата индустрия. Ограничаващите мерки върху износа на редки елементи, които Пекин класифицира като стратегически, са предприети на фона на обмисляни от Белия дом нови рестрикции върху доставките на високотехнологични микрочипове за Китай като част от усилията да се предотврати използването им за укрепване на китайската армия, пише "Ройтерс". Експортните ограничения наложени от Китай, ще се прилагат за осем продукта, свързани с галия - галиев антимонид, галиев арсенид, галиев метал, галиев нитрид, галиев оксид, галиев фосфид, галиев селенид и индо-галиев арсенид. Забраната се отнася и за шест продукта на германия - германиев диоксид, германиев епитаксиален растежен субстрат, германиев слитък, германиев метал, германиев тетрахлорид и цинково-германиев фосфид. Износителите ще трябва да преминат през процедури за получаване на лицензи за износ, съобщава китайското търговско министерство. Представител на американски производител на полупроводници каза пред "Ройтерс", че компаниите бързат да реагират на обявените нови мерки, макар цените им да скочиха веднага след съобщението. Говорител на Европейската комисия изрази загриженост относно планираните от Китай ограничения върху износа на стратегически метали и съмнение, че този ход е свързан със сигурността. "Комисията е загрижена, че тези ограничения за износ не са свързани с необходимостта от защита на глобалния мир, а също и стабилността и изпълнението на задълженията на Китай за неразпространение, произтичащи от международни договори", заяви говорителят. Китай е доминиращият производител на галий и германий в света. През 2022 г. най-големите вносители на продукти от галий от Китай са били Япония, Германия и Нидерландия, съобщи китайската медия "Цайсин", позовавайки се на митнически данни. Най-големите вносители на продукти от германий са Япония, Франция, Германия и САЩ. Германиевите руди са редки и повечето германий се произвежда като страничен продукт от производството на цинк и от летлива пепел от въглища. Китай произвежда около 60% от германия в света според европейската асоциация Алианс за критични суровини (CRMA), а останалата част идва от Канада, Финландия, Русия и Съединените щати. Галият се намира в следи от цинкови руди и боксит, а металният галий се получава при обработката на боксит за получаване на алуминий. Около 80% се произвеждат в Китай. Малки количества произвеждат Япония, Русия и Южна Корея. Галият се използва за производството на галиев арсенид - за използване в електрониката. Само няколко компании - една в Европа, а останалите в Япония и Китай, могат да го направят с необходимата чистота. Металите се използват във високоскоростни компютърни чипове и за секторите на отбраната и възобновяемата енергия. Галият и неговите оксиди се използват във военни приложения като устройства за нощно виждане, както и сензори за сателитни изображения. Полупроводниковите пластини, направени с галиев арсенид, могат да работят при по-високи честоти и са устойчиви на топлина, което ги прави предпочитани за нисковъглеродните технологии като слънчевите клетки. Те също произвеждат по-малко шум от силиконовите устройства, особено при високи работни честоти, което ги прави полезни в радари и радиокомуникационни устройства, сателити и светодиоди.
Източник: Дневник (05.07.2023)

Ранният ход на Китай да се възползва от новите центрове за доставка на литий в Африка дава резултат, като помага на най-големия производител на батерии за електрически превозни средства да се ориентира в свития пазар на ключовия метал. По данни на S&P Global Commodity Insights, насърчени от поредица от инвестиции от страна на китайски компании, мините на континента ще увеличат производството на литиеви суровини над 30 пъти спрямо миналогодишния обем до 2027г. Дотогава на Африка ще се падат 12% от световните доставки в сравнение с 1% през 2022г. Разнообразяването на източниците на доставки ще стимулира усилията на Китай да защити господстващото си положение в преработката на метали за електромобили - превръщането на суровини като литий, никел и кобалт в химикали, използвани в компонентите на батериите - докато САЩ увеличават усилията си за изграждане на собствени мрежи за доставки с партньори и съюзници в областта на свободната търговия като Канада и Австралия. По данни на BNEF до края на десетилетието Мали, Демократична република Конго и Зимбабве могат да се присъединят към редиците на най-големите производители на литий. Миналия месец първата пратка литиев концентрат достигна до Zhejiang Huayou Cobalt Co. от проект в Зимбабве, а Chengxin Lithium Group Co. съобщи, че литиевата ? мина Sabi Star е започнала производство в страната. Ganfeng Lithium Group Co. е инвестирала в мината Goulamina в Мали, а Contemporary Amperex Technology Co. има подразделение, което е подкрепило проект в Демократична република Конго. Компанията Sichuan Yahua Industrial Group Co. има дял в проект в Етиопия. Китайските производители на акумулатори, водени от CATL и BYD Co., са надхвърлили 1 тераватчас производствен капацитет през 2022г. и продължават да се разширяват, заяви BNEF миналия месец. САЩ също проучват възможностите за доставка на суровини от Африка, но засега имат само няколко предварителни плана, включително предварителни споразумения за сътрудничество с ДРК и Замбия, каза Алис Ю, анализатор по метали и минно дело в S&P Global Commodity Insights. Прогнозите са, че световното предлагане на литиеви суровини ще нарасне с 35% през тази година, като около половината от това количество ще дойде от изцяло нови операции, се казва в доклад на BNEF от 30 юни. Пазарът на литиеви ресурси ще остане свит през тази година и през 2024г., въпреки че се очаква да намалее от 2025г. нататък с пускането в експлоатация на повече проекти, включително в Африка и Канада. Въпреки това африканските държави вероятно ще последват други страни в стремежа си да задържат повече приходи от доставките на литий у дома, като добавят заводи за преработка или рафиниране, които могат да повишат стойността на износа. Зимбабве и Намибия наскоро въведоха мерки за възпрепятстване или забрана на износа на сурова литиева руда. Мароко, което има споразумение за свободна търговия със САЩ, вече се очертава като потенциален център за производство на батерии за електрически превозни средства, като сред предимствата му са близостта до Европа и изобилието от фосфат, необходим за производството на литиево-железно-фосфатни или LFP клетки. По-рано тази година правителството на страната съобщи, че китайският производител на батерии Gotion High-Tech Co. е постигнал предварителна сделка за изграждането на първия голям завод за батерии за електрически превозни средства в Африка, който ще има годишен капацитет от 100 гигавата и ще изисква инвестиции в размер на 6 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (05.07.2023)

„Металик“ АД започва проект за енергийна ефективност на индустриалните процеси „Металик“ АД започна реализацията на проект, осъществяван с финансовата подкрепа на Финансовия механизъм (ФМ) на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 2014-2021 по меморандума между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия по Оперативна програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“, приоритетна ос „Подобрена енергийна ефективност в сградите, промишлеността и общините“, Процедура BGENERGY-2.003 „Енергийна ефективност в индустрията“. По проекта Финансовият механизъм предоставя безвъзмездна финансова помощ на „Металик“ АД в размер на 389 760 лв , представляващи 58% от общата стойност на проекта, възлизаща на 672 000 лв. Проектът е със срок на изпълнение от 19.05.2023 до 30.04.2024 г. Със средствата по проекта ще бъде закупена и внедрена в производството нова машина за обработка на фаски и подготовка на шева за заваряване, както и автоматизирана система за енергиен мониторинг. Машината ще замени две остарели машини - ръбостъргателна машина модел - МС 7820, произведена през 1993 г. с инсталирана мощност 34,5 kW и хоризонтално разстъргваща машина (руска фреза) модел - 6М610Ф1, която се използва за изработване на фаски (подготовка на краищата на детайлите за заваряване), която е произведена през 1976 година и работи с инсталирана мощност от 45 кW. В резултат на изпълнението на проекта ще бъде постигнато спестяване на ел. енергия поне 3 пъти за дейността от индустриалния процес. Ще се намали себестойността на единица продукт, както и ще се увеличи производствения капацитет за тези дейности около 6 пъти – от 2800 т годишно произведени метални конструкции сега до 12 600 т след изпълнението на проекта. Целта на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Финансовия механизъм на Норвегия (наричан още „Норвежки финансов механизъм“, “НФМ“) е сътрудничество за намаляване на икономическите и социални неравенства в Европа. От тяхното създаване до момента те са подпомогнали изпълнението на хиляди проекти с участието на десетки хиляди лица, допринесли за постигането на тази цел. Изградени са устойчиви отношения и са постигнати конкретни резултати.
Източник: БНР (06.07.2023)

Покупките на готова стомана от Китай в Индия достигнаха шестгодишен връх през първите два месеца на фискалната година, започваща през април, според временни правителствени данни, прегледани от Ройтерс, докато общият внос достигна тригодишен връх. През април и май Китай стана вторият по големина износител на стомана за Индия, като продаде 0,2 милиона метрични тона стомана, което е с 62% повече от същия период на миналата година. Вносът от Китай представлява една четвърт от вноса на готова стомана в Индия през периода. Индия е внесла 0,9 милиона метрични тона готова стомана през април и май - най-високото ниво от 2021 г. насам - и с 27% повече от година по-рано. Китай, най-големият производител на стомана в света, изнася предимно студено валцувани рулони или листове за Индия. Студено валцуваните рулони или листове представляват по-голямата част от вноса на Индия през април и май, което представлява 30% дял от общия внос на стомана. Китай се очаква да изнесе най-много стомана тази година от 2016 г. насам, казаха анализатори, тъй като отслабването на юана и конкурентните цени помагат на най-големия производител в света да освободи излишъка от метал поради слабото търсене на вътрешния пазар. Федералното министерство на стоманата на Индия обмисля да наложи изравнително мито върху вноса на стомана от Китай, каза миналия месец Вивек Джохри, председател на борда на косвените данъци и мита. През април-май Южна Корея беше най-големият износител на готова стомана за Индия, доставяйки 0,4 милиона метрични тона и представлявайки 38% от общия внос на Индия. Въпреки това Индия, вторият по големина производител на сурова стомана в света, стана нетен износител на готова стомана през април-май, с 1,6 милиона метрични тона, продадени на най-големите купувачи като Италия, Испания, Белгия, Непал и Обединеното кралство. През април-май износът на готова стомана от Индия за Италия скочи до най-високото си ниво от шест години. Производството на сурова стомана в Индия възлиза на 22,4 милиона метрични тона през април-май, което е с 6% повече от година по-рано. Потреблението на стомана е 20,3 милиона метрични тона, което е с 8% повече на годишна база и най-високото за последните шест години.
Източник: Reuters (06.07.2023)

На основание чл. 4, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии (ДВ брой 25 / 2003 г.), Община Перник уводомява всички заинтересовани физически и юридически лица, че „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, гр. Перник има инвестиционно предложение за „Изграждане на открит паркинг за товарни автомобили в УПИ XV-6483, кв. 155, кв. „Изток“, гр. Перник “. Становища, мнения и/или възражения относно реализацията на инвестиционното предложение се приемат в деловодството на Община Перник. Документацията е на разположение на интересуващите се на сайта на общината и пл. “Св. Иван Рилски“ 1А , ет.14, ст.5 от 08,00 до 12,00 и от 13,00 до 17,00 часа, всеки ден в периода от 06.07.2023 г. до 20.07.2023 г. Общинска администрация Перник
Източник: Фирмена информация (06.07.2023)

Отпадъкът, който "Аурубис" превърна в продукт Заводът на "Аурубис България" до Пирдоп и Златица е известен основно като производител на мед, макар че отдавна прави и сярна киселина, като пречиства отпадните си газове. Компанията обаче вече има и още един продукт на пазара - железния силикат (фаялит), който доскоро се третираше като отпадък. Фаялитът вече успешно се прилага в производството на цимент, бетон и тухли, а след допълнително изсушаване ще може да се влага и в строителни смеси. Железният силикат представлява основно комбинация от оксиди (железни, силициеви и др.) и се получава като шлака след стопяване на концентратите в металургичните пещи. Специално в "Аурубис" втвърдената шлака преминава допълнителна преработка - смила се и се обогатява във флотационна фабрика, за да се извлече максимално медта от суровината. Българският завод годишно произвежда значителни количества железен силикат - около 800 хил. тона, които доскоро се складираха като отпадък. През октомври 2022 г. "Аурубис" сертифицира железния силикат като строителен продукт с приложение в бетони и разтвори. Това позволява суровината директно да се използва като фин добавъчен материал от индустриален произход от производителите. Така през октомври миналата година компанията премина одит и получи сертификат за съответствие с изискванията на хармонизираните европейски стандарти за бетони и разтвори от Центъра за изпитване и европейска сертификация. Той е съпроводен и със CE маркировка, което го прави валиден за целия Европейски съюз (освен ако няма допълнителни местни национални изисквания). Компанията ще трябва да минава производствен контрол всяка година, за да се гарантира, че характеристиките на материала са постоянни във времето.
Източник: Капитал (11.07.2023)

Цените на арматурното желязо започнаха да се възстановяват в Испания, след като загубиха повече от €50/тон ($54,4/t) от май. Смята се, че възстановяването е мярка на заводите за укрепване на пазара, преди предстоящото спиране на поддръжката им, на фона на стагнация на международното търсене и несигурност в местния строителен сектор, казаха източници на Kallanish. Общото очакване е, че цените на арматурните пръти ще се покачат още малко през следващата седмица. Понастоящем арматурното желязо се продава на вътрешния пазар в Испания на база 325-327 евро/т (353,91-356,03 щатски долара). Включително €262/t допълнителни размери и €23/t разходи за товарене, стойността на сделката е €610-612/t франко завода. Бяха чути и някои оферти за €607/т доставени за 16 мм арматура. Нов скрап с качество E8 в Испания се предлага на 395 евро/т. Тип E40 и клас на качество за разрушаване E3 се продават съответно на €385/t и €370/t. Междувременно качеството E1 възлиза на 345 евро/т. Eurometal
Източник: Други (12.07.2023)

Wuppermann AG съобщи, че е одобрила инвестицията в разширяването на тръбната мелница във Wuppermann Metalltechnik GmbH (WMT) в Алтмюнстер, Австрия. Планираната обща инвестиция е около 40 милиона евро (44 милиона долара), научава Kallanish от процесорната компания, която е със седалище в Леверкузен, Германия, и има операции в Австрия, Унгария и Холандия. Компанията планира да изгради нов комплекс от халета за две линии за заваряване на тръби и високо автоматизирани складове за суровини и готова продукция. Съседният парцел земя, който беше придобит през 2021 г., предлага идеални пространствени условия за интегриране на сградата в пейзажа, отбелязва Wuppermann. След получаване на всички необходими разрешителни, земните работи се планира да започнат през 2024 г. След завършване на сградата ще последва монтирането на линията за заваряване на тръби. Съществуващата линия за заваряване на тръби ще остане в експлоатация, за да се гарантира непрекъснато снабдяване на клиентите. Производството на новата линия за заваряване на тръби ще започне през 2025 г., след което съществуващата линия също ще бъде преместена в новия хален комплекс. Eurometal
Източник: Други (12.07.2023)

Dundee продължава да добива почти рекордно количество злато от „Ада тепе“ Двете златни мини на канадската Dundee Precious Metals в България ? гарантираха над 70 хил. унции злато само за второто тримесечие на 2023 г. За периода април – юни двете мини на компанията на територията на страната – „Челопеч“ и „Ада тепе“ – са регистрирали резултати за злато и мед, в унисон с насоките, заложени още в началото на годината. Според данните на компанията за второто тримесечие „Челопеч“ е произвела 44.4 хиляди унции злато, което е ръст в сравнение с първото тримесечие на годината. Той се дължи главно на рудата, която е била с по-висока концентрация на метала. Резултатите са очаквани според плана за мината. За месеците от април до юни мината е произвела и 3.6 хил. т мед, което отново е над резултатите от първите три месеца на годината. Количествата добити злато и мед обаче са малко под тези от същия период на миналата година. По-новата мина на Dundee – „Ада тепе“ край Крумовград – е произвела 31.9 хиляди унции злато. Това е малко под почти рекордните резултати от първото тримесечие, но с близо една трета над добитото количество злато през второто тримесечие на миналата година.
Източник: economic.bg (13.07.2023)

Производителят на неръждаема стомана Outokumpu стана първият в стоманодобивната индустрия, който използва роботика в управлението на безопасността, с цел да постигне най-ниската честота на инциденти в индустрията до 2025 г. Outokumpu ще започне да използва изкуствен интелект (AI) и роботи за проверка на безопасността подобряване и дигитализиране на мониторинга на здравето и безопасността на съоръженията на компанията. Компанията подписа сделка с швейцарска компания за роботика ANYbotics за решения за автономна роботика и през юни 2023 г. първият робот ANYmal пристигна в завода на Outokumpu в Крефелд, Германия. Според Outokumpu използването на роботика може да намали излагането на хората на опасни вещества с 80%, като компанията вече е разположила един робот на своя обект в Крефелд, Германия. Steel Times International
Източник: Други (13.07.2023)

Шведският производител на стомана SSAB и KIRCHHOFF Automotive се договориха да си сътрудничат за стомана без изкопаеми горива. Чрез сътрудничеството KIRCHHOFF Automotive, производител на структурни компоненти за международната автомобилна индустрия, се надява да намали своя CO2 отпечатък с 40%. Компанията ще закупи SSAB'S Fossil-free SteelTM, стомана, разработена наскоро от SSAB, за да задоволи пазарната нужда от устойчива стомана. Аварийните кутии, долните греди и затварящите плочи на KIRCHOFF Automotive се произвеждат чрез процеса на студено формоване, а отделните части тежат между 300 грама и 1,3 кг. Чрез използването на SSAB Fossil-free SteelTM, KIRCHHOFF Automotive казва, че ще спести почти 40% от емисиите при производството на предна броня. Fossil-free SteelTM на SSAB използва DRI и се произвежда с биогаз и електричество без изкопаеми горива, за разлика от изкопаемите горива. Steel Times International
Източник: Други (17.07.2023)

Производството на сурова стомана в Китай през юни е нараснало с 1,1% спрямо май и 0,4% спрямо година по-рано, съобщиха от статистическото бюро, тъй като мелниците бяха насърчени да увеличат производството след покачването на цените на стоманата. Най-големият производител на стомана в света е произвел 91,11 милиона метрични тона черен метал миналия месец, показват данни на Националното статистическо бюро (NBS), което е повече от 90,12 милиона метрични тона, произведени през май и 90,73 милиона метрични тона през същия месец на 2022 г. Средният дневен добив на стомана през юни е около 3,04 милиона метрични тона, което е увеличение от 2,91 милиона метрични тона през май и по-високо от съответно 3,02 милиона метрични тона през юни 2022 г., според изчисления на Reuters, базирани на данни на NBS. Коефициентът на използване на капацитета на доменните пещи сред анкетираните 247 производители на стомана се покачи до 92,11% до края на юни от 89,93% в края на май, показват данни на консултантската компания Mysteel. Междувременно степента на използване на капацитета сред анкетираните 34 стоманодобивни завода за електродъгови пещи се покачи до 42% в края на юни спрямо 37% до края на май, според данни от Shanghai Metals Market. Китай е произвел 535,64 милиона метрични тона черен метал през първата половина на годината, което е с 1,3% повече от същия период на миналата година, показват данни на NBS. Някои анализатори очакват производството на стомана да нарасне през юли, въпреки че водещият стоманодобивен център град Таншан изисква мелниците да намалят производството на синтероване с между 30% и 50% този месец, за да подобрят качеството на въздуха. За разлика от последните две години, държавният орган за планиране на Китай досега не е обявил таван на годишното производство за намаляване на въглеродните емисии, оставяйки пазара да гадае дали такъв ще дойде по-късно от нормалното тази година или изобщо.
Източник: Reuters (17.07.2023)

Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) изпрати писмо до Министъра на околната среда и водите относно aдминистративни пречки при внос на отпадъци/скрап от Косово, в което се заявява, че БАМИ подкрепя политиките на ЕС за преход към нисковъглеродна икономика и новия Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии (NZIA). Производителите от металургичната индустрия ще осигурят очаквания ръст в потреблението на метали за постигане на тези цели, но паралелно се стремят да постигнат и въглероден неутралитет. Затова през последното десетилетия предприятията инвестираха стотици милиона лева в проекти за намаляване на парниковите газове, за енергийна ефективност и опазване на природата. Една от най-ефективните мерки в тази насока е замяната на първичните суровини с метални отпадъци. Този процес в черната металургия е изцяло осъществен. България произвежда течна стомана само в „Стомана Индъстри” АД, гр.Перник в електропещи и използва за суровина железен скрап. На този етап това е нисковъглеродна и ефективна технология по критериите на таксономията, която ЕС препоръчва. В условията на общия европейски пазар и търговските споразумения с трети страни голяма част от българските вторични черни метали се изнасят. Това налага внос на скрап от европейския пазар и търсене на нови доставки от трети страни. По принцип има недостиг на вторичен метал, който се очаква да расте. Затова производителите на стомана в ЕС настояват скрапът да бъде включен в списъка на суровините от критично значение в Регламента за CRM. Въпреки този труден пазар от страна на „Стомана Индъстри” АД се полагат усилия за намиране на надеждни партньори и регулярни доставки. На този етап има възможност за внос от Косово, които не се осъществява поради неясни бюрократични процедури. От Агенция „Митници” отговорят, че това е по решение на отговорните структури на МОСВ, които считат вносът от Косово за „невъзможен”. Позовават се на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци. Считаме, че Регламента не дава основание за това. В дял V, Внос в общността от трети страни на отпадъци за обезвреждане (чл.41) и отпадъци за оползотворяване (чл.43) на Регламента има изключения, посочени в следния текст „Забранен внос, освен от страна, за която се прилага Решението на ОИСР или страна, която е договаряща страна по Базелската конвенция или с действащо споразумение или от други територии по време на ситуации на кризи или война”. Известно е, че между ЕС, от една страна, и Косово, от друга страна.има подписано СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ и една от целите е „насърчаване на хармонични икономически отношения и постепенно създаване на зона за свободна търговия между ЕС и Косово”. Във връзка със свободното движение на стоки „ЕС и Косово постепенно създават зона за свободна търговия на двустранно равнище за максимален срок от десет години, който започва да тече от влизането в сила на настоящото споразумение,…” и „При търговията между страните за класирането на стоките се прилага Комбинираната номенклатура”, глави 25—97, с изключение на някои продукти за селското стопанство. За тези стоки се премахват всички износни мита, такси и количествени ограничения на износа с равностоен ефект при търговията помежду си. Железният скрап се внася под митнически тарифен код 72044990 с произход Косово, влиза в посочения обхват и следователно не попада в забранителен режим по изискванията на Закона за митниците и единната митническа система ТАРИК. Единствена пречка за осъществяване на вноса е необоснованото за нас спиране от МОСВ. Предвид непрекъсваемостта на процесите, недостигът на суровина създава технологични проблеми и води до намаляване на производството, съответно до финансови загуби. Предприятието е собственост на Гръцката Холдингова Групировка ВИОХАЛКО и работи основно за износ. В създадената ситуация се затруднява изпълнението на сключени договори и се нарушават веригите на доставки за основни клиенти. Недопустимо е това структуроопределящо предприятие по неясни причини и действия от страна на администрацията да спре своята дейност, с тежки последици за работещите и региона, за българската индустрия и икономика. С писмото си БАМИ заявява искане за провеждане на спешна среща, изясняване на създадената ситуация и съдействие за бързото му разрешаване за създаване на подходящи за бизнеса условия да работи успешно, спазвайки екологичното законодателство и разпоредбите на страната.
Източник: Фирмена информация (17.07.2023)

Американска компания е готова да инвестира 1 млрд. и 200 млн. долара в изграждането на предприятие на територията на ТЕЦ „Марица-изток 2“, което да улавя и преработва отделяните от топлоцентралите в комплекса въглеродни емисии и да произвежда от тях карбамид - най-разпространеният азотен тор. Планът е предприятието да използва патентована технология за улавяне на въглеродния диоксид на старозагорската високотехнологична компания „Елфи Тех“, както и 70% от патента ? за преработването на емисиите в карбамид. Това съобщи основателят на „ЕлфиТех“ проф. Жеко Ганев. Президент на американската компания инвеститор е братът на бившия американски президент Джордж Буш – Джеб Буш. Според изчисленията на българо-американското предприятие, ако инвестицията за производство карбамид бъде реализирана, ще бъдат усвоявани между 60 и 80% от отделяните емисии, за които сега въглищните централи плащат квоти по 105 евро на тон. Освен карбамид, другият полезен продукт, в който технологиите на „ЕлфиТех“ могат да превръщат въглеродните емисии, е високоефективно гориво – диметилов етер (DME), който също е с нулев въглероден отпечатък върху атмосферата. В световен мащаб потреблението на диметилов етер е 6,5 милиона тона годишно. „DME е нетоксична, биоразградима екологична смес с високо цетаново число и физикохимични свойства. Третият продукт, в който може да бъде превръщан въглеродният диоксид, е в метан, но е установено, че метанът прави 3,5 пъти по-голям отпечатък, което обезсмисля производството му. divident.eu
Източник: Други (18.07.2023)

Металургия: изследване на металите и техните свойства Металургията играе ключова роля в много индустрии като авиацията, обществения транспорт и електрониката – индустрии, които изискват производство на неща. От производството на мощни машини и здрави строителни материали до създаването на сложни електрически системи, металите заемат централно място. Със своята изключителна механична якост, забележителна топлопроводимост и впечатляващи електрически свойства, металите са жизнената сила на технологичния напредък. Металургията отключва потенциала на металите, като ги оформя в основни компоненти, които захранват нашия модерен свят. Металурзите извличат, рафинират и щателно изработват, за да отговорят на непрекъснато развиващите се изисквания на индустриите, движейки иновациите и ни тласкайки към бъдещето. Какво е металургия? Металургията е изследване и обработване на металите и техните свойства. Това е научна област, която се фокусира върху разбирането как се държат металите и намирането на начини за подобряване на свойствата им за различни приложения. Металурзите работят с широко използвани метали - като желязо, алуминий, мед и стомана - в различни индустрии. Една важна част от полето е извличането на метали от техните естествени източници, като руди. Рудата е естествено срещаща се скала или минерал, който съдържа ценен материал, като метал или скъпоценни камъни, който може да бъде извлечен и обработен за различни промишлени цели. След като извличането приключи, рудите могат да бъдат пречистени, за да се премахнат примесите и да се подобри тяхното качество. Пречистването в металургията е като филтриране на вода. Точно както премахвате примесите и замърсителите от водата, за да я направите чиста и безопасна за пиене, металурзите използват различни методи за отстраняване на нежелани вещества от метали или руди, правейки ги чисти и с по-високо качество за предназначението им. Металурзите изучават структурата на металите на микроскопично ниво. Те изследват как са подредени атомите в металите и как това подреждане влияе на техните свойства, като сила, твърдост и проводимост. Като разбират структурата, металурзите могат да модифицират металите чрез процеси като нагряване и охлаждане, известни като топлинна обработка, за да подобрят свойствата им. Металурзите разработват нови сплави чрез комбиниране на различни метали или добавяне на други елементи. Неръждаемата стомана, например, е сплав, която съчетава здравината на желязото с устойчивостта на корозия на хрома, което я прави идеална за лъскави кухненски уреди и здрави строителни материали. Това е като да имате най-доброто от двата свята в едно метално комбо! Клонове на металургията Металургията, изкуството и науката за работа с метали, се разгръща в богат гоблен от специализирани клонове и подразделения, базирани на различни аспекти и подходи. Металургия на сплавите Металургията на сплавите се фокусира върху изучаването и производството на метални сплави, които са материали, съставени от два или повече метала. Той се фокусира върху смесването на различни метали за създаване на сплави с желани свойства, като подобрена якост, устойчивост на корозия или специфични магнитни или електрически свойства. Това е подобно на готвач, който комбинира различни съставки, за да постигне желания вкус и текстура. Добивна металургия Добивната металургия включва извличане на метали от техните руди с помощта на различни техники като раздробяване, смилане и химически процеси за отделяне и пречистване на желания метал от рудата. Мислете за добивната металургия като за минна експедиция, подобна на изкопаването на скъпоценни камъни от мина. Черна металургия Черната металургия включва процеси като топене на желязна руда, рафиниране на разтопения метал и оформянето му в различни форми чрез леене, коване и термична обработка. Този клон се фокусира върху повишаване на здравината и издръжливостта на желязото и стоманата, подобно на начина, по който строителят гарантира стабилността и целостта на конструкцията. Металургичен анализ Металургичните тестове и анализи обхващат характеризирането на металите, за да се определят техните свойства, състав и производителност. Включва техники като микроскопия, спектроскопия и механични тестове за оценка на качеството и целостта на металите. Цветна металургия Точно както един художник използва широка гама от цветове извън основните, за да създаде сложни и разнообразни картини, цветната металургия изследва металите отвъд желязото и стоманата, като се фокусира върху алуминий, мед, олово, цинк, никел и техните сплави, за да отключи техните уникални свойства и приложения. Процесите включват извличане, рафиниране, легиране, леене и формоване, производство на метали с различни приложения в космическата индустрия, електрониката, строителството и автомобилната индустрия. Прахова металургия Праховата металургия се фокусира върху производството и оформянето на метални прахове в готови компоненти. Като ръце на скулптор, превръщащи безформени зърна в ексИзящно произведение на изкуството, праховата металургия комбинира суровините в прахообразна форма, позволявайки им да бъдат слети в сложни и прецизни форми, което води до необикновени метални творения. Този метод предлага рентабилно производство, сложни форми и подобрени свойства на материала за автомобилната, медицинската и потребителските стоки. Физическа металургия Физическата металургия се фокусира върху разбирането на физичните свойства и поведението на металите на атомно и микроструктурно ниво. Той изследва кристалната структура, размера на зърната и дефектите, за да определи как те влияят върху механичните, термичните и електрическите свойства на метала. История на металургията Около 6000 г. пр. н. е. човешката цивилизация направи огромен скок напред в работата с метали. Научихме се да вземаме метали от скалите и да ги оформяме в инструменти и красиви предмети. Това беше голяма промяна от използването само на камъни. Бронзовата епоха Около 3000 г. пр. н. е. откриването на бронза — сплав от мед и калай — постави началото на нова ера. Бронзът, по-здрав и по-издръжлив от чистата мед, революционизира войната, селското стопанство и търговията. Възприемането му доведе до подобрени инструменти, подобрени земеделски практики и възхода на сложни цивилизации. Известни общества от бронзовата епоха, включително месопотамците, египтяните и цивилизациите от долината на река Инд, процъфтявали с металургията в основата си. Желязната епоха Започвайки около 1200 г. пр.н.е., желязната епоха довежда до друг значителен преход. Желязото, по-здрав и по-разпространен метал от бронза, постепенно го измества като предпочитан материал. Хетите, древна цивилизация в Анадола (днешна Турция), са сред първите, усвоили техниките за обработка на желязо, което води до широко разпространение. Железните инструменти и оръжия донесоха големи промени в земеделието, битките и придвижването, правейки живота по-добър за много цивилизации. Напредък в металургията 18-ти и 19-ти век бележат ключова ера в металургията с настъпването на индустриалната революция. Това доведе до невероятни промени в начина, по който се правят нещата, особено желязото и стоманата. Новите методи като процеса на Бесемер и пещите с отворен огнище направиха по-лесно и по-евтино производството на тези метали. Това доведе до изграждането на железопътни линии, сгради, машини и инфраструктура, които преобразиха света и тласнаха технологиите напред. Съвременна металургия През 20-ти век металургията продължава да напредва с откриването на нови сплави и разработването на специализирани материали за различни приложения. Учени и металурзи откриха нови смеси и разработиха специализирани материали за различни приложения. Неръждаемата стомана, алуминиевите сплави и суперсплавите разшириха гамата от свойства и приложения, достъпни за инженерите и производителите. Чрез техники като електронна микроскопия и изчислително моделиране, металургичните изследвания помогнаха да задълбочим нашето разбиране за металите на атомно и микроструктурно ниво. Тези прозрения проправиха пътя за усъвършенствани материали с персонализирани свойства, водещи до пробив в космическото пространство, електрониката, енергетиката и медицината. Металургията и индустриалната революция Металургията изигра централна роля в индустриалната революция, преобразуващ период на технологичен напредък и промишлен растеж, започнал в края на 18 век. Тази ера бележи преминаването от ръчен труд към машинно базирано производство и металургията е в челните редици на тази промяна. Едно от ключовите развития през тази епоха е напредъкът в металургичните техники за извличане на метали. Желязната руда, жизненоважна суровина за производството на желязо и стомана, е претърпяла интензивна обработка чрез екстрактивна металургия. Железният оксид, основният компонент на желязната руда, се редуцира в доменна пещ с помощта на въглеродни материали за производството на желязо. Този процес на черна металургия позволи широкомащабното производство на желязо и създаването на чугун, крехък, но универсален материал, който намери приложение в строителството, машините и транспорта. През това време минните дейности се развиват бързо и извличат метални руди от земната кора. Това увеличение на минните дейности подкрепи нарастващото търсене на суровини в разширяващия се индустриален сектор. В резултат на това световното производство на метал скочи до небесата, подхранвайки развитието на производството, строителството, транспорта и развитието на инфраструктурата. Материалознанието и физическата металургия изиграха решаваща роля за подобряване на качеството и характеристиките на металите. Учените изследвали микроскопичните и атомните свойства на металите, креизработване на по-здрави и издръжливи чисти метали и сплави. Тези постижения във физическата металургия бяха жизненоважни за производството на основни метални компоненти, използвани в машини, инфраструктура и транспортни системи по време на индустриалната революция, гарантирайки тяхната надеждност и производителност. howstuffworks.com
Източник: Други (19.07.2023)

Турският износ на рулони с покритие с ширина от 600 mm и повече през първите пет месеца на 2023 г. е намалял с 50% на годишна база до 342 500 mt, засегнат от антидъмпинговите мита, наложени от Европейската комисия, и ниското търсене на повечето основни експортни пазари, включително САЩ. Миналия август ЕК обяви антидъмпингови мита върху вноса на рулони и листове от горещо поцинкована стомана от Русия и Турция за срок от пет години. Износът на турски HDG подлежи на антидъмпингови мита от 10,5% за MMK Metalurji, 2,4% за Tatmetal и 11% за всички останали стоманодобивни компании. Според данни на Турския статистически институт износът само за Румъния остава силен на годишна база през януари-май с 61 000 mt, след като се повиши с 1,5%, докато доставките за други страни от ЕС остават засегнати от митото. Един от най-резките спадове се наблюдава при доставките за Испания, която беше втората водеща дестинация за износ на Турция преди година с 80 300 mt. Турските мелници са изпратили само 11 200 тона рулони с покритие в тази страна през януари-май, докато износът за Италия е намалял със 70% до 10 400 тона. Износът за Гърция е намалял с 42% до 25 700 mt, докато доставките за България са общо 21 000 mt, което е спад от 28% Един от най-резките спадове се наблюдава при износа за САЩ, като доставките са спаднали до 11 000 mt от 137 000 mt преди година. Доставките на турските мелници за Канада са намалели с 10% до 26 600 mt, докато Украйна се превърна в една от водещите дестинации за износ на Турция с 36 000 mt за петмесечния период, което е ръст от 56%. Platts, част от S&P Global Commodity Insights, последно оцени седмичната цена на HDG в Турция на 840 $/mt франко завода на 14 юли, което е спад от 2,9% на седмица. eurometal.net
Източник: Други (19.07.2023)

Британският премиер Риши Сунак приветства обещанието от ?4 млрд. от собственика на Jaguar Land Rover за изграждането на гигафабрика за батерии за електрически автомобили във Великобритания като „вот на доверие в икономиката на Обединеното кралство“. Очаква се фабриката да бъде разположена в Съмърсет и да осигури 4000 нови работни места в района след инвестицията на Tata Group. Той ще се превърне в един от най-големите заводи за производство на батерийни клетки в Европа, когато започне производство през 2026 г., според Tata Sons, холдинговата компания зад индийския конгломерат. Tata преговаряше девет месеца за осигуряване на държавна помощ за проекта, който щеше да има за цел да произвежда 40 гигаватчаса (GWh) батерии годишно, достатъчни за захранване на стотици хиляди електрически превозни средства (EV). Първоначално обмисляше конкурентно място в Испания за завода. Премиерът Риши Сунак се срещна с лидери от Tata в централата на JLR в Gaydon, Warwickshire. Той каза, че инвестицията означава, че Обединеното кралство е „на път да изгради капацитета за електромобили, от който се нуждаем за бъдещето“. Сунак каза, че търговската чувствителност означава, че той все още не може да декларира какви субсидии се очаква да получи фабриката, но служител, който е работил по сделката, каза, че те струват стотици милиони паунда и могат да достигнат до ?500 милиона. Синдикатът Unite приветства инвестицията, но призова за дългосрочна индустриална стратегия. Неговият генерален секретар Шарън Греъм каза: „САЩ и Европа имат ясни, проактивни планове за работни места и инвестиции. Не можем непрекъснато да изоставаме. Единственият друг планиран завод за батерии в гигафабричен мащаб в Обединеното кралство е заводът Envision в Съндърланд, който е собственост на китайска корпорация и доставя Nissan. Envision планира да разшири своя обект, за да произведе 38 GWh. Провалът на Britishvolt, стартираща гигантска фабрика, която се срина, след като получи обещания от 100 милиона паунда държавна подкрепа, хвърли сянка върху бъдещето на производството на автомобили във Великобритания. Двете гигафабрики ще помогнат на Обединеното кралство да привлече инвестиции и нови работни места в други части на веригата за доставки на батерии, за да замени десетки хиляди роли, които е вероятно да изчезнат, тъй като производството на бензинови и дизелови превозни средства се прекратява преди забраната за нови автомобили с изкопаеми горива през 2035 г. Запитан за перспективите за бъдещи инвестиции в автомобилната индустрия на Обединеното кралство, Сунак каза, че правителството е „винаги в диалог с много компании по света относно начините, по които можем да инвестираме в Великобритания”. Майк Хоус, главен изпълнителен директор на Дружеството на производителите и търговците на автомобили, описа този ход като „изстрел в ръката за британската автомобилна индустрия, нашата икономика и работните места в британското производство“. Той добави: „Идва в критичен момент; тъй като глобалната индустрия преминава бързо към електрификация, производството на батерии в Обединеното кралство е от съществено значение, ако искаме да закотвим по-широко производство на превозни средства тук в дългосрочен план.“ Tata също води преговори с правителството за друг от ключовите си активи в Обединеното кралство, стоманодобивна фабрика в Порт Талбот, Южен Уелс. Порт Талбот и друг обект в Скънторп ще изискват милиарди лири отделни инвестиции за надграждане до зелена електрическа технология, която не отделя въглероден диоксид. Сунак каза, че „правителството разполага с набор от лостове за подпомагане на прехода на стоманодобивните компании към нетна нула“ и че „разговорите продължават“ със стоманодобивните компании. Сунак добави, че Обединеното кралство все още преговаря с ЕС за промени в правилата след Брекзит, които могат да наложат мита върху електрически автомобили, изнасяни за ЕС след 1 януари, ако техните батерии са произведени в Азия. Производителите на автомобили, включително JLR, призоваха крайният срок да бъде отложен, за да им даде време да изградят доставки на батерии от Обединеното кралство или Европа. The Guardian
Източник: Други (19.07.2023)

Отпуснатата от Германия държавна помощ от 2 милиарда евро за промишления гигант "Тисенкруп" бе одобрена от Европейската комисия (ThyssenKrupp), предаде ДПА. Помощта е насочена към декарбонизиране на производството на стомана. Една част от помощта - 550 милиона евро, се отпускат в подкрепа на строежа на нов голям завод за "еко"-стомана в Дуисбург. Останалата част от сумата - 1,45 милиарда евро, са предвидени за срок от 10 години за функционирането на завода и постепенното въвеждане на употребата на водород като енергиен източник за производството на стомана, се посочва в прессъобщение на ЕК. Одобрението ще допринесе за подобряването на един от най-замърсяващите сектори на промишлеността и ще подкрепи Германия в намаляването на зависимостта й от внос на изкопаеми горива, посочва вицепрезидентът на ЕК Маргрете Вестагер. Новият завод трябва да заработи през 2026 г. и се очаква, докато функционира, да изпусне в атмосферата 58 милиона тона парникови газове по-малко от завод със същия капацитет, произвеждащ стомана по традиционни методи, пише БТА
Източник: Стандарт (20.07.2023)

Primetals Technologies обнови системата за оптимизация на процеса на LD конвертор (BOF) в Salzgitter Flachstahl в Залцгитер, Германия. Според доставчика на инсталацията, новият модел Slag Expert е оптимизирал използването на вар, подобрил е скоростта на удряне – т.е. количеството успешни нагрявания по отношение на съдържанието на въглерод и температурата на стоманата – и е намалил броя на повторните продувки. Slag Expert е нов модул за системата за оптимизация на процеса на Primetals Technologies (Ниво 2), който изчислява целевата стойност за необходимата основност на шлаката в края на процеса на издухване. Освен това, той осигурява основата за определяне на оптималното количество вар. Системата за оптимизиране на процесите от Primetals Technologies вече се използва в трите 220-тонни LD конвертора (BOF) на Salzgitter Flachstahl от 15 години. „Успяхме да постигнем идентифицираните подобрения само след няколко седмици и дори ги надхвърлихме в някои случаи.“ Кристиан Шлутер, ръководител на операциите по топене, Primetals Technologies Кристиан Шлутер, ръководител на операциите по топене, коментира: „Успяхме да постигнем идентифицираните подобрения само след няколко седмици и дори ги надхвърлихме в някои случаи. Най-важният аспект за нас е да оптимизираме въвеждането на вар, за да отговорим на необходимите нива на фосфор.“ Slag Expert изчислява желаната основност на шлаката в края на процеса на раздуване въз основа на количеството силиций в суровината, анализ на чугуна и целевите параметри на температура, съдържание на въглерод и фосфор в състава на суровата стомана. Наличието на бъркалки и възрастта на конвертора също се вземат предвид. След това модулът изчислява стойностите за насищане с вар, фосфорен капацитет и вискозитет на шлаката. Модулът Slag Expert е резултат от дългогодишно тясно сътрудничество между Salzgitter Flachstahl и Primetals Technologies, каза последният. Повече от 10 години системите за оптимизация на процесите се поддържат и подобряват като част от договор за услуги. В допълнение към системите от ниво 2 в LD преобразувателите (BOFs), това сътрудничество също се фокусира върху автоматизирането на целия вторичен металургичен процес, както и теми, свързани с интралогистиката и, например, управлението на скрап. Steel Times International
Източник: Други (20.07.2023)

Ръководителят на ЕС по търговията Валдис Домбровскис предупреждава САЩ за компромис по спора за стоманата и се надява на сделка до октомври, но няма да подкрепи предложение на САЩ, което нарушава глобалните търговски стандарти САЩ няма да могат да разрешат стоманения си спор с Европа чрез сделка, която дискриминира други страни, каза комисарят по търговията на ЕС, подчертавайки предизвикателството да се намери компромис за прекратяване на безизходицата. Валдис Домбровскис каза пред Financial Times, че двете страни се надяват да прекратят заплахата от подновени мита върху вноса на стомана в ЕС преди срещата с Катрин Тай, търговски представител на САЩ, в четвъртък. Без сделка митата, премахнати временно, ще се върнат през декември заедно с ответни мерки от ЕС. Комисарят обаче настоя, че ЕС няма да подпише нито едно споразумение, което нарушава световните търговски стандарти. Експертите твърдят, че елементи от предложеното от Вашингтон решение биха могли несправедливо да дискриминират вноса от някои страни. „Като ЕС, ние сме ангажирани с многостранността, с глобалния ред, основан на правила“, каза Домбровскис. „Бихме искали да избегнем участието в споразумения, които явно нарушават правилата на Световната търговска организация. Тарифите по раздел 232 от 25 процента върху стоманата и 10 процента върху алуминия бяха наложени от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп от съображения за национална сигурност, възмущавайки столиците на ЕС. Двете страни спряха спора преди две години и обещаха да сформират клуб за устойчива стомана, който да даде приоритет на нисковъглеродните метали, да се справи с глобалното свръхпроизводство и китайските субсидии. Те обаче се бориха да намерят споразумение по това Глобално споразумение за устойчива стомана и алуминий (GSA) преди крайния срок през октомври. САЩ предложиха да се позволи на членовете на клуба да определят стандарти за емисии и да налагат тарифи за тези, които не ги изпълняват, според съобщения в медиите. Независими анализатори казват, че подобно предложение, което облагодетелства местните производители, вероятно би нарушило правилата на СТО. От своя страна Брюксел въвежда механизъм за коригиране на въглеродните граници (CBAM), който ще налага мита върху вноса в зависимост от това колко въглерод отделя. Иска това да формира основата на клуба. Но САЩ нямат национална система за ценообразуване на въглеродните емисии и е малко вероятно скоро да приемат такава. „Ние уважаваме загрижеността на ЕС, но продължаваме да чакаме предложение от тяхна страна, което отговаря на високото ни ниво на амбиция и отговаря на споделените ни опасения относно изменението на климата и свръхкапацитета“, каза Сам Мишел, говорител на офиса на търговския представител на САЩ. Домбровскис отказа да спекулира дали той и Тай могат да удължат примирието, ако няма споразумение до октомври. „Ангажирани сме да постигнем сделка до тази есен“, написа той в Twitter след срещата. Двамата обсъдиха и американския закон за намаляване на инфлацията, който обвързва много американски субсидии с местното производство. В четвъртък членовете на ЕС му дадоха мандат да преговаря за сделка за добиване или преработка на критични суровини в ЕС и използване в батерии, отговарящи на изискванията за потребителски кредити в САЩ. Той очакваше да сключи сделка преди очакваната среща на върха ЕС/САЩ по-късно тази година. „Предвид факта, че вече имаме обширни дискусии по този компонент от споразумението преди, трябва да можем да постигнем бърз напредък“, каза той. Много държави-членки обаче искат споразумението да включва всички 50 метала, обхванати от IRA, а не само петте, предложени от САЩ. Сделката трябва да е в съответствие със СТО, се казва в мандата. Домбровскис подчерта важността на трансатлантическата търговия, описвайки я като „артерията на световната икономика“. Той предупреди, че съществува риск от фрагментация на световната търговия, тъй като някои страни издигат бариери пред потоците от продукти и услуги. „Смятаме, че е важно да избегнем тази фрагментация.“ Домбровскис добави: „За тази цел трябва да се придържаме към мултилатерализма и трябва да защитим базирания на правила глобален търговски ред. И трябва да запазим значението на СТО.“
Източник: Reuters (20.07.2023)

Европейската комисия одобри държавна помощ в размер на 2 млрд. евро за германския военен и цивилен индустриален гигант ThyssenKrupp. Сумата ще помогне за декарбонизация на металургичното производство. ThyssenKrupp е компания с над 200-годишна история. Тя е най-големият производител на стомана в Германия и има около 13 000 служители в Дуисбург и Северен Рейн - Вестфалия. Металургията е сфера, която генерира огромно количество въглероден диоксид. С оглед поскъпването на квотите и обвързването на инвестициите с екологични критерии и очаквания за устойчиво развитие, модернизацията на системите е задължителна за всяко голямо предприятие в сферата. 550 млн. евро ще отидат за изцяло нова "зелена" производствена мощност в Дуисбург. Другите 1,45 млрд. евро ще бъдат инвестирани през първите 10 години от работата на новия завод с цел да се подпомогне внедряването на водорода като източник на енергия при производството на стомана. Новата мощност трябва да заработи от 2026 г., като тя ще бъде построена от местна компания. Именно с оглед подпомагането на цялата верига от големи, средни и малки предприятия в региона, провинция Северен Рейн - Вестфалия ще инвестира рекордните 700 млн. евро в проекта на ThyssenKrupp. И други германски металургични компании обмислят иновативни проекти. През миналата година Брюксел разреши държавна помощ от 1 млрд. евро за подобен завод на Salzgitter.
Източник: Money.bg (21.07.2023)

Самозаздравяващ метал, който възвръща първоначалната си форма след деформация, вече не е обект на описание само от научната фантастика, съобщава Ройтерс. „Самолечението“ на метала вече не е само научна фантастика, става ясно от най-новите научни съобщения. Учени описаха как парчета чиста платина и мед спонтанно заздравяват пукнатини, причинени от умора на метала, по време на наноексперименти. Целта на опитите била да се проследи как се образуват и разпространяват такива пукнатини в метал, поставен под напрежение. Учените изразиха оптимизъм, че тази способност може да бъде развита в металите, за да се създадат самовъзстановяващи се машини и структури в сравнително близко бъдеще. Умората на метала възниква, когато части от машини, превозни средства и конструкции получават микроскопични пукнатини, след като са били изложени на многократно напрежение или движение. Това е повреда, която има тенденция да се задълбочава с течение на времето. Умората на метала може да доведе до катастрофални последствия в области като авиацията - например при реактивните двигатели, или в инфраструктурата – при мостове и други важни конструкции.
Източник: Reuters (22.07.2023)

Чили има вcич?и пpeдпocтaв?и дa ce пpeвъpнe в cвeтoвeн лидep в дoбия нa литий. Но една cepиoзнa пpeч?a тoвa дa ce cлyчи e нeйнoтo нaceлeниe. Oщe c идвaнeтo cи нa влacт, пpeзидeнтът нa cтpaнaтa Гaбpиeл Бopич cи пocтaви зa зaдaчa дa ocъщecтви peвoлюция в дoбивнaтa индycтpия нa дъpжaвaтa, нo тoвa ce o?aзвa дocтa cлoжнa зaдaчa, пишe Rеutеrѕ,. Чили пpитeжaвa нaй-гoлeмитe зaпacи oт литий в cвeтa, 90% oт ?oитo ce нaмиpaт в пycтинятa Aтa?aмa. Cтpaнaтa ce cтpeми дa ce възпoлзвa oт бypнoтo тъpceнe нa мeтaлa зa бaтepии oт пpoизвoдитeлитe нa aвтoмoбили, в?лючитeлнo Теѕlа и ВМW, ?a?тo и oт ?oмпaниитe зa възoбнoвяeмa eнepгия. Цeлтa нa Бopич e Чили дa ce пpeвъpнe в нaй-гoлeмия пpoизвoдитeл нa мeд и втopия пo гoлeминa пpoизвoдитeл нa литий в cвeтa, ?aтo eднoвpeмeннo ce фo?ycиpa въpxy e?oлoгичнaтa и coциaлнaтa oтгoвopнocт. Koгaтo пpeз aпpил пpeзидeнтът oбяви aмбициoзния cи плaн зa пoeмaнe нa дъpжaвния ?oнтpoл въpxy литиeвaтa пpoмишлeнocт и paзшиpявaнe нa дoбивa нa тoзи ocнoвeн ?oмпoнeнт нa бaтepиитe зa eлe?тpичec?и aвтoмoбили, тoй oбeщa дa гo нaпpaви c пиoнepc?a тexнoлoгия, щaдящa o?oлнaтa cpeдa и личнo дa paзгoвapя c мecтнитe oбщнocти нa ?opeннoтo нaceлeниe. ?лaнът и cъпpoтивaтa Mecтнитe житeли, живeeщи o?oлo литиeвитe мини в ceвepнaтa чacт нa Чили, ?oитo ня?oгa ca били ?oнcoлидиpaни в peгиoнaлeн cъвeт, a ceгa чecтo ca в ?oнфли?т, ca c?eптични ?ъм идeитe нa млaдия пpeзидeнт и мoжe дa ce o?aжe, чe paбoтaтa c тяx e пo-тpyднa, oт?oл?oтo пpaвитeлcтвoтo в дaлeчния Caнтягo e плaниpaлo. Чacт oт лидepитe нa oбщнocтитe зaявиxa пpeд Rеutеrѕ, чe щe пoиc?aт пoвeчe пeчaлби дa бъдaт нacoчвaни ?ъм тяx, дo?aтo дpyги щe ce пpoтивoпocтaвят нa вcя?a?ъв нoв дoбив нa литий. ?лaнът нa пpeзидeнтa пpeдвиждa paзшиpявaнe нa дoбивa c пyбличнo-чacтни пapтньopcтвa, ?oнтpoлиpaни oт нoвa дъpжaвнa литиeвa ?oмпaния. ?paвитeлcтвoтo вeчe e зaпoчнaлo пpeгoвopи зa дъpжaвeн ?oнтpoл cъc ЅQМ и плaниpa дa нaпpaви cъщoтo c Аlbеmаrlе пpeди изтичaнeтo нa нeйния дoгoвop пpeз 2043 гoдинa. Mecтнитe житeли и пpиpoдoзaщитницитe oбaчe ocтaвaт ?aтeгopични, чe дoбивът нa литий пpoмeня нивoтo нa пoдпoчвeнитe вoди и вpeди нa пoпyлaциитe нa флaмингo и дpyги видoвe oт фayнaтa. Hoвият плaн нa влacтитe пpeдвиждa диpe?тeн дoбив нa литий (DLЕ) - тexнoлoгия, ?oятo oбeщaвa дa бъдe пo-ycтoйчивa. Tя oбaчe вce oщe нe e дo?aзaнa в тъpгoвc?o oтнoшeниe и мecтнитe житeли нe ca yбeдeни в нeя
Източник: Стандарт (22.07.2023)

Икономическата активност в еврозоната се забави през юли до 8-месечно дъно в резултат на продължаващо влошаване на активността както в промишлената, така и в сферата на услугите, показват предварителните данни от ежемесечното проучване на S&P Global. Общият PMI индекс на S&P Global, включващ активността в промишлеността и сферата на услугите, спадна през юли до 48,9 пункта от 49,9 пункта през юни, докато осредните очаквания бяха за доста по-умерено понижение към 49,7 пункта. Това представлява поредно отстъпление на индекса от неговия връх през април на ниво от 54,1 пункта, като вече за втори пореден месец той остава под важното ниво от 50 пункта, което е водораздел между експанзията и свиването на бизнес активността в частния сектор. Последното проучване на S&P Global показва, че това е най-стръмният темп на свиване на бизнес дейността от ноември 2022 г. насам, тъй като притокът на нови поръчки спадна най-силно от осем месеца. Освен това растежът на заетостта се забави до най-слабото ниво от февруари 2021 г. Ценовият натиск също отслабна допълнително, като средните продажни цени се повишават с най-бавния темп от почти две години и половина, докато бизнес нагласите за следващите месеци се влошиха до най-ниското ниво от миналия ноември. Индексът PMI в промишления сектор спадна през юли до 38-месечно дъно от 42,7 пункта спрямо 43,4 пункта през юни, докато активността в сферата на услугите забави своята експанзия до 51,1 от 52,0 пункта. "Икономиката на еврозоната вероятно ще се придвижи още повече към територията на свиване през следващите месеци. Тези тенденции са особено ясно изразени в производствения сектор, което предполага, че спадът тук вероятно ще продължи с напредването на втората половина на 2023 г.", коментира главният икономисти на проучването д-р Сайръс дьо ла Рубия. "Последните PMI данни няма да зарадват Европейската централна банка, тъй като цените в частния сектор все още пълзят нагоре, водени единствено от сектора на услугите. Това предполага, че президентът на ЕЦБ Кристин Лагард със сигурност ще се придържа към досегашната политика и централната банка ще повиши лихвените проценти с нови 25 базисни пункта на заседанието си на 27-и юли", добави той.
Източник: econ.bg (25.07.2023)

Когато в началото на 2020 г. китайската Vital Materials Co. придоби залежи на стратегически важни метали на стойност 600 млн. долара, тя все още беше само една компания от нишовия свят на второстепенните метали, пише Bloomberg. Само три години по-късно влиянието на Vital, за която много хора в глобалната промишленост вероятно още не са чували, представлява точна илюстрация на мащаба на предизвикателството да се разхлаби хватката на Китай върху минералите на бъдещето. Докато САЩ и Европа бързат да си осигурят доставки на метали, за да подпомогнат своя преход към зелена икономика, Китай контролира толкова много ключови елементи, от литий и кобалт, използвани в батериите за електрически превозни средства, до редкоземни метали, необходими за разработване на постоянни магнити, които намират приложение във вятърните турбини. Vital доминира на пазара на редица т.нар. второстепенни метали, които присъстват главно в списъците със стратегически важни минерали, публикувани от САЩ, Европейския съюз (ЕС), Великобритания и Австралия. Компанията държи най-големия дял от пазарите на селен, телур, индий и бисмут, които се използват в слънчевата енергия, телевизорите с плосък екран и фармацевтичните продукти, споделят източници, запознати с темата. Тя се нарежда в челната тройка при доставките на галий и германий, прилагани в телефони със сензорен екран, сателити и висок клас полупроводници. За разлика от производството на редкоземни метали, където Китай доминира, техните по-малки братовчеди често са странични продукти от добива на индустриални метали като мед и цинк и обикновено след това се изпращат на китайски компании за рафиниране. Според анализ на ЕС Китай е отговорен за рафинирането на 94% от световните доставки на галий и 83% от тези на германий, което му дава дори по-голям контрол върху пазара, отколкото този при лития и кобалта, където страната представлява до 60% от световното производство. Така Vital оправдава името си (жизненоважен, съществен – от англ.). Компанията не добива сама минералите, тя ги усъвършенства в над 20 съоръжения в световен мащаб. И ако искате да намалите зависимостта си от Китай, тогава първо трябва да погледнете как работи компанията, коментира Олимпия Пилч, главен оперативен директор на базираната в Лондон Critical Minerals International Alliance. Китай доминира при доставките на стратегически важни метали. Притесненията относно зависимостта от китайските доставчици на важни минерали сега са още по-големи, след като Пекин ограничи износа на галий и германий по-рано този месец и поради скока на цените. Надпреварата е свързана с разработването на алтернативни източници в други страни. Тихият и стабилен марш на Vital към господство през последните три десетилетия може да предложи на нейните западни съперници план за успех, но също така разкрива търговските, политическите и техническите препятствия, с които последните ще се сблъскат по пътя.
Източник: Инвестор.БГ (26.07.2023)

Правителството на Виетнам е разработило план, според който добивът на редкоземни метали в страната до 2030 г. трябва да се увеличи до 2.02 милиона тона годишно, съобщава Ройтерс. Миналата година обемът на производството възлиза на 4.3 хиляди тона. Така за осем години трябва да нарасне около 470 пъти. Виетнам е на шесто място в света по добив на редкоземни метали. Лидер по този показател е Китай, който през миналата година е произвел 210 хил. тона. Въпреки това, по отношение на оценените запаси от редкоземни метали, Виетнам е на второ място в света или на второ място след Китай. Запасите на Виетнам се оценяват на 22 милиона тона. В същото време находищата са концентрирани главно в северозападната част на страната близо до границата с Китай. Правителството иска бързо да премине към възобновяеми енергийни източници, за които по-специално ще са необходими редкоземни метали. Част от добитите метали ще бъдат изнесени, според одобрения от правителството план. Само фирми, които притежават модерно оборудване и спазват екологичните стандарти, ще имат право на добив и преработка. В допълнение към добива, страната също така възнамерява да инвестира в съоръжения за обработка на редкоземни метали с цел да произвежда 20 000-60 000 тона редкоземни оксиди годишно до 2030 година. След 2000 започва и процес на силно интегриране на Виетнам към световната икономика. Днес икономическата дейност е съсредоточена в малки и средни частни предприятия, докато големите предприятия със стратегическа важност остават в държавни ръце. През 2001 година Виетнамската комунистическа партия одобрява нов 10-годишен план, според който трябва да се засили ролята на частните предприятия, а в същото време да се запази водещата роля на държавата в икономиката. Икономическият растеж на Виетнам е силен, но започва от много ниско ниво заради Виетнамската война, станала причина за смъртта на милиони виетнамци.
Източник: Банкеръ (26.07.2023)

Плановете за добиване от морското дъно на метали, които биха могли да се използват при енергийния преход, се отлагат поне до следващата година, след като срещата на Международния орган за морското дъно (ISA), част от ООН, завърши без споразумение относно регулации, свързани с евентуалното експлоатиране на подводните ресурси. Съветът на Международния орган за морското дъно изключи всякакво незабавно разрешение за започване на дълбоководен добив, както се очакваше, след срещата по темата в Кингстън, Ямайка, която приключи в петък. Организацията все пак остави отворена правна вратичка, която би могла да позволи подобен добив да започне през 2024 г. Противниците на плана за добив на суровини от морското дъно твърдят, че не са направени достатъчно изследвания за евентуалното въздействие върху дивата природа, както и че екологичната цената може да е далеч по-висока от плюсовете, произтичащи от добива на металите. Според поддръжниците на идеята обаче добивът на морското дъно ще подпомогне енергийния преход по по-малко вреден за околната среда начин от наземния добив. В основата на дебата е вратичка, известна като "двугодишното правило", според което Съветът на Международния орган за морското дъно трябва да "разгледа и временно одобри" заявленията за добив две години след подаването им, независимо дали са издадени финализирани разпоредби или не.
Източник: 24 часа (26.07.2023)

Саудитският суверенен инвестиционен фонд Public Investment Fund (PIF) и минната компания Saudi Arabian Mining Co. (Maaden) купиха 10-процентен дял във Vale Base Metals Limited (VBM). Това е подразделение на бразилската минна корпорация Vale, занимаваща се с добив на цветни метали. Като част от същото споразумение, 3 процента от бразилската фирма закупи и американската инвестиционна компания Engine No.1, активно насърчаваща ESG стандартите (Околна среда, социален сектор и управление). Общата сума, която беше платена за 13% от акциите на Vale Base Metals Limited, беше 3.4 милиарда долара. Така цялата компания се оценява на 26 милиарда долара. Очаква се сделката да приключи през първото тримесечие на 2024 година. Преди това тя трябва да получи одобрението на регулаторите. През последните години Саудитска Арабия се стреми да инвестира приходите от петрол и газ в нови индустрии и направления. През януари PIF и Maaden създадоха съвместно предприятие Manara Minerals, за да инвестират в минния сектор и му отпуснаха 3 милиарда долара. Именно чрез Manara те инвестираха във VBM, към която Vale наскоро пренесе дейността си по добив на цветни метали. По-рано беше съобщено, че Vale търси купувачи за 10-процентов дял в това подразделение и също така обмисля възможността за провеждане на първично публично предлагане (IPO). В изявлението на компаниите се съобщава, че благодарение на съвместните инвестиции VBM ще може значително да увеличи производството на цветни метали: на мед до 350 хил. тона през годината до 900 хиляди, а на никела с 175 хил. тона на година до 300 хиляди тона.
Източник: Банкеръ (28.07.2023)

Първите литиево-йонни батерии ще бъдат рециклирани у нас по пилотен проект до месеци Първите литиево-йонни батерии ще бъдат рециклирани у нас по пилотен проект до месеци. Досега те са били малко количество и за безопасното им обезвреждане и повторно оползотворяване са били изнасяни периодично в европейски страни, каза в интервю за БТА Александър Яврийски, изпълнителен директор на "Екобатери" АД. В момента по отношение на портативните батерии и електронното оборудване постигаме много ефективно национално покритие, добави той. По закон трябва да бъдат събрани минимум 45 процента портативни батерии - цел, която се изпълнява и надхвърля у нас в последните десетина години. Тепърва ще бъдат залагани и ще се работи по по-високи цели - Съветът на Европейския съюз съобщи наскоро, че е одобрил нови правила за производството, преработката и продажбата на батерии. Предвижда се до 2030 г. производителите им да изкупуват обратно 73 на сто от своите изделия. По думите му има създадени условия да се увеличат рециклираните количества, но на първо място това зависи от всеки един потребител. business.dir.bg
Източник: Други (31.07.2023)

Инвеститор иска да изгради инсталация за производство на зелен водород край Враца Общинският съвет на Враца одобри инвестиционното намерение на „Делта Грийн Енерджи“ ЕАД за изграждането на вори водороден хъб на Балканите. Намерението на инвеститорът е да изгради инсталация за производство на зелен водород, захранена от комбиниран соларен парк и съпътстваща инфраструктура в поземлен имот – частна общинска собственост с площ от 350 дка в землището на село Костелево. Намеренията са фотоволтаичният парк да бъде изграден чрез система от ново поколение с мощност до 30 MW, която представлява конструкция използваща предимството да улавя слънчевата радиация с помощта на отражатели. Това позволява използването на максимално ефективна система, която произвежда 2 пъти повече електрическа енергия и спестява 2 пъти повече вредни емисии при 3 - 5 пъти по-малко площозаемане в сравнение с обикновените системи. в-к Конкурент
Източник: Други (01.08.2023)

Някои от най-големите миннодобивни компании в света стават все по-песимистично настроени относно устойчивото покачване на световните цени на суровините през тази година, след като слабото възстановяване в Китай доведе до спад в приходите за първото полугодие. Дънкан Уанблад, главен изпълнителен директор на Anglo American, заяви пред Financial Times, че "огромният икономически натиск" затруднява залагането на устойчив ръст на цените на ключови суровини като желязна руда, мед и въглища за производство на стомана до края на годината. Коментарите му дойдоха, след като миннодобивната компания от индекса FTSE 100 намали дивидентите си наполовина до 700 млн. долара след спада на основната печалба за първото полугодие с малко над 40% до 5.1 млрд. долара. Това се дължи на 19-процентния спад на цените на суровините и на инфлационния натиск върху разходите. Миналата седмица Китай обеща да стимулира потребителските разходи и да съживи икономиката, но не обяви мерки, които да помогнат за възстановяване на производството, което доведе до краткотрайно покачване на цените на металите. Уенкю Яо, анализатор от Citigroup, заяви, че на срещата на политбюрото на Китайската комунистическа партия е имало "оптимистичен тон" по темата, но не са се споменали нужните големи стимули, които са необходими за увеличаване на китайското търсене на метали през втората половина на годината. Анализаторите на Goldman Sachs заявиха: "През по-голямата част от тази година индустриалните метали са били разпънати между разочароващата инерция на растежа в Китай, забавянето на производството на Запада и ускоряването на предлагането на някои метали." Но те видяха достатъчно голяма промяна в реториката на Китай, за да повишат шестмесечната прогноза на банката за цената на медта с 3% до 9500 долара за тон в сравнение с 8600 долара за тон в момента. Добивните компании отбелязват потенциалния тласък на цените от зелените политики по света, тъй като изграждането на вятърни паркове, преносни мрежи и електрически автомобили изисква много метали. Саймън Морис, ръководител на отдел "Цветни метали" в CRU Group, компания за бизнес анализи, заяви, че е малко вероятно търсенето да се повиши от прехода към чиста енергия толкова бързо, колкото се очакваше, а Китай едва ли ще компенсира това предвид промяната в икономическия си модел. Rio Tinto, най-големият в света производител на желязна руда, която се използва за производство на стомана, заяви, че основните му суровини се търгуват под средните цени за 2010 г. през първата половина на тази година. Главният финансов директор Питър Кънингам каза, че бъдещата посока за цените на металната руда, които са спаднали с 10% от януари, ще зависи от развитието на имотния пазар в Китай. Трудните условия бяха допълнително подчертани от 12% поевтиняване на акциите на френската минна група Eramet миналия четвъртък, след като намали прогнозата за годишните си приходи поради очакван спад в цените на мангана и никела.
Източник: Капитал (01.08.2023)

Спад в промишленото производство през май и ръст в строителството През май промишленото производство спадна с 8,2 на сто, като най-голям отрицателен принос имаха производството на енергийни продукти и добивната промишленост. Растеж има при производството на метални изделия, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета и на друга транспортна техника. Спадът на оборота в промишлеността достигна 26,1 на сто, като с по-голям отрицателен принос бе намалението на оборота на вътрешния пазар. В месечния обзор на българската икономика на Министерството на финансите данните са към 17 юли. Индексът на строителната продукция се повиши с 2,9 на сто поради нарастване на сградното строителство. Оборотът в търговията на дребно отчете ръст от 1,8 на сто. Броят на регистрираните безработни към края на юни достигна 142 510 души, като бе с 2,7 на сто повече спрямо края на същия месец на 2022 г. Броят на обявените свободни работни места в бюрата по труда се запази по-нисък в сравнение с нивата, наблюдавани през предходни години, отчитат експертите на финансовото министерство. Годишният темп на инфлацията се сви през юни с 1,1 процентни пункта (пр.п.) до 7,5 на сто. Спадът при енергийните цени се задълбочи до минус 9,6 на сто на годишна база, а нарастването на цените на останалите компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) продължи да се забавя. Базисната инфлация се понижи с 0,5 пр.п. до 9,2 на сто на годишна база, като влияние за това имаха както услугите, така и неенергийните промишлени стоки.
Източник: 24 часа (02.08.2023)

Държавният резерв влага 6 млн. лева в ремонт на жп отсечка до петролна база „Първомай“ Транспортът на горива към петролна база „Първомай“, част от Държавния резерв, от години има проблеми с логистиката поради лошото състояние на жп линията. Преди седмица Общинският съвет реши да дари трасето от гарата до базата на Държавния резерв. Участъкът е в лошо състояние и включването му в активите на агенцията ще даде възможност за ремонт и въвеждане в експлоатация. Горивата ще могат да се транспортират по-бързо и в по-големи обеми. Временно изпълняващият длъжността председател на Държавния резерв Асен Асенов обясни, че в базата са инвестирани значителни средства, за да бъде приведена във вид, който да отговоря ва европейските изисквания за съхранение на горива. Дължината на отсечката е малко над 2 километра, а реконструкцията й ще струва около 6 милиона лева. В момента се изготвя обществената поръчка.
Източник: Банкеръ (02.08.2023)

За 10 години "Асарел" създава съвкупно търсене на стоки и услуги за 5.1 млрд. лв. През 2022 г. "Асарел-Медет" АД - гр. Панагюрище продължи политиката си и инвестира 74 млн. лв. по седемте програми за устойчиво развитие през 2022 г. От тях 53 млн. лева са вложени в изпълнението на стратегическите проекти и задачите за модернизация, включени в програмата "Качество, производителност и себестойност". Останалите проекти обезпечават изпълнението на годишните програми "Подобряване на здравословните и безопасни условия на труд", "Екология", "Енергийна ефективност", "Развитие на минерално-суровинната база", "Развитие на човешкия капитал" и "Корпоративно развитие". Откроява се проектът за преместването на ново стъпало на насипообразувателя на Циклично-поточната технологичната линия за транспорт на откривка. Впечатляващото със своите габарити минно съоръжение - високо колкото 5-етажна сграда, беше преместено на разстояние около 2 км при преодоляване на денивелация 50 метра, което се прави за първи път в историята на компанията. Продължиха инвестициите и в иновативни проекти. През 2022 г. Европейската комисия одобри нов научно-изследователски проект AGEMERA, в който "Асарел-Медет" е единствената българска минна компания, която си партнира с още 19 други организации от 9 страни. Целта на новия проект е да отключи потенциала на Европа в областта на критичните материали за зеления преход чрез извършване на модерни геоложки и геофизични проучвания на обща площ над 4700 кв. км в Стария континент. По този начин ще се детайлизира картата на критичните материали - кобалт, боксит, литий, ванадий, ниобий, тантал и др., което е от стратегическо значение за развитието на икономиката и суровинната осигуреност на Европейския съюз. Панагюрската компания, която е един от лидерите в родната минерално-суровинна индустрия, планира да запази инвестиционния темп и през 2023 г. Заложените средства по фирмените програми за устойчиво развитие са над 138 млн. лв. За периода 2012 - 2021 г. "Асарел-Медет" АД e неизменно сред 70-те най-големи нефинансови предприятия в страната по приходи от продажби и в топ 3 на предприятията в добивната индустрия.
Източник: Капитал (03.08.2023)

Приходите на Dundee от дейността в България растат с 12% през 2023 г. Приходите на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals от дейността ? в България за първата половина на 2023 г. достигат 260 млн. долара. По-голямата част от тях – около 137 млн. долара – са генерирани от мината в „Челопеч“, а останалите 123 млн. долара – от по-новата мина на компанията в България – „Ада тепе“ край Крумовград. Общо за първите шест месеца от новата година Dundee отчита ръст на приходите от дейността в България от близо 30 млн. долара, или около 12% спрямо съпоставимия период на миналата година. Успехът се дължи предимно на финансовите резултати от „Ада тепе“. Приходите за компанията от мината край Крумовград растат с 51% спрямо първата половина на миналата година благодарение както на по-големия обем продадено злато, така и на по-високите му цени. През първата половина тази година мината е произвела значително повече злато в сравнение със същия период на миналата. За сметка на това финансовите резултати от мината в Челопеч падат с 9%. Това се дължи главно на по-ниските обеми произведен и продаден метал и по-ниски реализирани цени на медта. Те са частично компенсирани от по-ниските такси за обработка и транспорт в мината и по-високите реализирани цени на златото. Постъпленията на компанията от дейността ? в България формират около 80% от общите приходи на канадското дружество по цял свят. За първата половина на година те растат с 12%, или с около 35 млн. долара. Ръстовете са благодарение на по-ниските логистични такси за периода, по-високия обем продукция и по-високите цени на произведените злато и мед. Общо EBITDA (бел. ред. – консолидирана печалба преди данъци и такси) за бизнеса на компанията по цял свят расте с 12% до малко над 155 млн. долара.
Източник: economy.bg (04.08.2023)

Spark разширява флотилията си със 100 нови коли на Opel и Peugeot Платформата за споделена мобилност Spark обяви, че разширява значително своята флотилия от електромобили под наем в София с Ореl Соrѕа-е и Реugеоt е-208. Spark внедрява по 50 от двата модела и така общо флотилията на Spark у нас вече надминава 750 возила. От влизането си на българския пазар през 2017 г. насам Spark е най-голямата платформа за електромобили под наем и зарядни станции за тях. В София и Пловдив тя предлага различни модели - от компактната градска Dacia Spring през SUV-а Hyundai Kona и луксозното BMW i3 до лекотоварния Nissan eNV 200.
Източник: Money.bg (04.08.2023)

Инвестиционен хеттрик за над 100 млн. лв. в автомобилния сектор Три нови проекта в автомобилния сектор за общо над 100 млн. лв. през месец юли. Ден след като австрийската Gebauer & Griller Group обяви, че започва изграждането на завод за компоненти в Русе, нидерландският Koninklijke Nedschroef Holding даде начало на производство в Стара Загора. За германската Sulzer стана ясно, че се насочва към София, където ще разработва автомобилен софтуер - сфера, за която България се очертава като привлекателно място последните години. Страната все още има какво да предложи като неизползван потенциал - сравнително достъпна (т.е. евтина и налична) работна ръка на фона на ситуацията в Европа, политическа стабилност и близост до основните клиенти на западния пазар - актив, който стана особено ценен след проблемите с доставките по време на ковид. Новите проекти потвърждават една друга тенденция, която тече през последните години. Инвестициите в производство все по-трайно се насочват към дестинации, различни от София и Пловдив, където възможностите да бъдат наети стотици работници, особено от нови компании, изглеждат изчерпани. Проектът в Русе е на базираната във Виена Gebauer & Griller Group, която произвежда кабелно-електронни компоненти за автомобилни и индустриални приложения. До 5 години инвестицията се очаква да достигне близо 60 млн. лв. (29 млн. евро) и да създаде 400 работни места. Първоначално компанията ще изгради завод с площ 13 хил. кв.м и около 100 работници, като теренът вече е осигурен и строителството се очаква да започне до края на годината. Предсерийното производство е планирано да започне следващото лято, а серийното производство - през 2025 г. Нидерландският Koninklijke Nedschroef Holding избра Стара Загора за първия си завод в Източна Европа. На този етап компанията инвестира 10 млн. лв., а целият проект ще достигне над 50 млн. лв. Заети ще бъдат около 300 души. Производството в Стара Загора ще е за крепежни елементи. София е избрана от германската Sulzer за създаване на център за разработка на софтуер за автомобилната индустрия. За момента е известно, че Sulzer инвестира първоначално 1.5 млн. евро и ще открие постепенно 100 работни места за IT специалисти. Sulzer работи с някои от най-големите германски автомобилни компании като BMW, Audi, Daimler, Volkswagen и др.
Източник: Капитал (07.08.2023)

"Алкомет" АД се сертифицира по ASI Performance Standard V2 "Алкомет" АД се сертифицира по ASI Performance Standard V2 на Aluminium Stewardship Initiative (ASI). Инициативата за управление на алуминия (Aluminium Stewardship Initiative - ASI) има за цел да насърчи устойчивостта по цялата верига на създаване на стойност на алуминия. Както алуминиевата индустрия, така и потребителите на алуминий използват сертификацията по ASI, за да демонстрират своята ангажираност към социалните, екологичните и етичните стандарти. "Алкомет" АД е първият завод в България, получил този сертификат.
Източник: Труд (07.08.2023)

Политими Паунова: Старите ни шламохранилища може да станат "новите мини" за редки елементи, смята изпълнителният директор на Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Г-жо Паунова, подготвяте новия Годишник на българската металургия, как се развива сектора? Независимо от трудните времена, металургичната индустрия е една от успешно развиващите се в страната, с висок принос в основните показатели на националната икономика. Последните данни на НСИ засега са за 2021 г. и показват, че произведената продукция е над 13 млрд. лева, което представлява 15 % от промишлената продукция на България. Производството е експортно ориентирано с износ над 80 %, като от тях над 50 % е за европейските страни. Черните и цветните метали имат най-голям износ от всички стокови групи. По данни на БНБ за 2022 г. са изнесени метали за 10.3 млрд. лева, като от тях делът на цветните метали е 80 %. През последното десетилетие в цветната металургия се развиха мощностите за производство на блокови метали – мед, олово и цинк, както и за крайни продукти и изделия от цветни метали с висока добавена стойност. Днес България заема достойно място на индустриалната карта на ЕС с произвежданите метали. Делът на медта в общото производство на ЕС27 за 2022 г. е 14 %, за оловото –8 % и за цинка 4 %. По стойност на продукцията от цветни метали заемаме 6-то място от всички страни-членки. Има спад в цените през 2022 г., спрямо 2021 г., така че очаквам произведената продукция да бъде по-ниска в стойностно изражение, но като количество няма да е по-ниска. Черната металургия има две основни предприятия, но с ограничена продуктова структура. Преобладават мощности за т.нар. дълги продукти (арматурно желязо, пръти и профили). Затова страната има висок внос на други продукти и отрицателно салдо. Течна стомана се произвежда в едно предприятие само от топене на скрап в електропещи. Технологията е екологосъобразна и с нисък въглероден отпечатък. Поради съществуващи свръх-мощности в световен мащаб и внос на черни метали от трети страни, пазарите са трудни и ограничени. По тези причини стоманодобивната индустрия в ЕС е загубила 26 милиона тона капацитет за производство на стомана и 25% от работната сила. Затова запазването на националното производство е важно и следва да отговаря на очакваното потребление в прехода към нисковъглеродна и дигитална трансформация. Как се поддържат тези производства? Металургията се характеризира с висок енергиен интензитет. През годините всички предприятия реализираха проекти за стотици милиона лева, с акцент върху енергийната ефективност. Въпреки това разходите за енергийни ресурси са големи и пряко се отразяват на възможностите за ефективно производство и конкурентно присъствие на потенциалните пазари. Металургията е на първо място по потребление на електрическа енергия от всички производствени сектори и консумира 18.4 % от общите количества за индустрията. Съществуващите мощности и технологии не са големи емитенти на парникови газове. По-голям е косвеният въглероден отпечатък поради потребление на електроенергия от въглищни централи. Да, металургията е много енергоемка, много материалоемка, гълта големи ресурси, обаче без тази металургия, няма как. Дори в бита не можем да седнем на масата без металите. И да не забравяме, че за декарбонизацията и дигитализацията вече има потребност от повече метали, включително от съвсем нови суровини, които също изискват много средства. Каква среда се очертава за бранша след поредицата кризи от ковид насам, устрема към зелените жалони и при новите европейски регламенти за ключовите суровини? След ковид-кризата и поскъпването на енергоносителите, войната в Украйна засегна силно пазарите и доставките на енергия и суровини. В опит да постигне енергийна и суровинна независимост ЕС гони постигането на зелените цели и планира ускоряване на разработването и експлоатацията на собствените ресурси на стратегически и ключови суровини. За тази цел са разработените два регламента - за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение (CRM) и на Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии (NZIA). В тях се предвиждат стимули и мерки по цялата верига на преработка и добавена стойност – търсене и добиване на руди, преработка и получаване на критичните за ЕС суровини, включително и компоненти, необходими за посочените в NZIA технологии в областта на ВЕИ, акумулиране на електрическа и топлинна енергия, термопомпи, технологии за електроенергийната мрежа, възобновяеми горива от небиологичен произход, технологии за улавяне, оползотворяване и съхраняване на въглероден диоксид, за енергийна ефективност и др. Този комплексен подход за едновременното стимулиране и прилагане на мерки, включващи всички значими за прехода сектори до сега не е практика в ЕК. Но е едно добро решение, с оглед ускоряване на изпълнението и постигане на крайните резултати. Какви са изгледите България да се впише в новата ниша – критични суровини? България има основа да участва в процесите за осигуряване на бъдещите потребности на Европейския съюз от суровини от критично значение и преодоляване на потенциалните затруднения по веригата на доставките в ключови стратегически технологии и сектори. Страната разполага с депа на минни и металургични отпадъци, които съдържат и такива критични метали, дори находища от такива метали, развит рудодобив и цветна металургия, с богат опит в тези индустрии. Необходимо е тази възможност да бъде осъзната и приета на национално ниво, да стане приоритет и да намери институционална подкрепа. Управляващите дали ще са склонни да предприемат такива решения? Изпълнението на зелените цели засяга цялата икономика и индустрия, но производството на продуктите, които имат най- съществен принос за декарбонизацията е съсредоточена в няколко сектора. Например секторите, които произвеждат, монтират и поддържат ВЕИ-тата. Друг пример е транспортът – преминаване към електротранспорт. За нас особено важен е железопътният транспорт, който трябва да гарантира надеждно превозване на стоките и да се разширява неговото използване като екологичен транспорт. Нашият товарен жп транспорт, по мое мнение, е под всякакво съвременно ниво. При нас има доста суровини, които се превозват с жп транспорт. В металургията оборотите са 7 – 8 милиона тона товари, които се „разхождат“ из територията на цялата страна, поради внос на суровини и износ на готова продукция, превоз на скрап и концентрати, а за тези големи товари се изисква много надежден транспорт. Общо взето всички по веригата трябва да работят в условията, поставени от зелената сделка и декарбонизацията. Това трябва да е осъзнато от цялото общество, да не говоря за държавните институции, където трябва да има екипи и непрестанна ежедневна работа, за да могат да се постигнат тези цели. Предприятията ще инвестират всичко, което могат със собствени възможности, те не чакат от държавата, но изпълнението на такива проекти като започване на ново производство на съвсем други суровини, стартиране на разработката на една мина – това изисква огромни инвестиции. Затова още от самото проучване има възможност за подпомагане от ЕС. Но там ще се състезаваме с всички европейски страни. Ние имаме капацитет и по специалисти и по мощности. Тук е въпрос на много добра организация и пак казвам – осъзната потребност, че това е, което България има шанс да направи. Можем да сме едни от първите, не казвам първите, но трябва много голяма организация, мобилизация и осъзнаване на тази възможност . Ролята на инвестициите ли ще е решаваща? Инвестициите са абсолютно задължителни, за да се оцелее, но това не е достатъчно. Предприятията трябва не да запазят, а да подобряват конкурентоспособността си. Освен това има вече нови изисквания към технологиите – колкото може повече да бъдат с по-нисък въглероден отпечатък, да се извличат и други допълнителни метали, на които досега не сме обръщали достатъчно внимание. Намирайки вече приложение в електрониката и във високите технологии, те станаха много скъпа суровина, а вероятно в нашите суровини има някои от тези елементи. Това, което е обхванато от регламента за критичните материали е за голямата металургия, която след добива на руди да може при тяхната преработка да добива тези критични елементи, а това става с много инвестиции. Но производителят, дори да не се преориентира за изпълнение конкретно на някои от целите на зелената сделка, пак трябва да е в крак с времето – енергията става по-скъпа, изискванията към екологията и работната среда стават по-високи, заплащането се увеличава, работният ден се намалява – това са тенденции, които не могат да се спрат, така че без инвестиции металургията не може да работи. А тя засега работи и се развива устойчиво точно благодарение на големите инвестиции. Няма предприятие, което да не е инвестирало поне 200 – 300 млн. лв. Най-нормално е до 500 – 600 млн. лв. , достигат и до 1 млрд. лв. в едно металургично производство за последните 10 години. В Пирдоп основните промени са в по-ранен период, но и след това няма година, в която там да не се инвестира 40 – 50 млн. лв. Каква ще е сметката, ако пропуснем шанса сами да произвеждаме и внасяме такива материали? Много са негативите – цени, стойност, вериги на доставки, сигурност, количества … Едва ли ЕС ще може да стане водещ по всички изредени в регламента около 15 критични суровини, за които е преценено, че са най-необходими и най-проблемни в доставките, но поне на част от тях би било много добре. Все пак за първи път ЕК говори за вериги от началото на процеса до изделията, които трябва да осъществят декарбонизацията. Това е с втория регламент, който е практически за производството на елементите за енергетиката и изделията, които извършват декарбонизацията – частите за ВЕИ, частите за автомобили, за помпи за термални води и пр. Бихте ли посочили примери за находища с потенциал и какво трябва да се предприеме? Не съм геолог, но трябва да кажа нещо, което знам – примерно имаме манганово находище, а манганът е включен в критичните суровини, това е в Оброчище и имаше период, в който дори работеше. Какво стана – приватизира ли се, не се ли приватизира, не мога да кажа, но така или иначе, не сме чували манганът нещо да е допринесъл в нашата икономика, а находището беше достатъчно перспективно, макар и с по-ниско съдържание, отколкото тези, които са на водещи в света производители. Освен това в старите мини и шламохранилища, както и в отпадъците от добивната металургия има стари натрупани количества. Възможно е и те да станат новите мини и от тях да започне да се добиват някои от тези редки елементи. Защото нашите суровини и руди са по-бедни на основния метал, но имат много примеси - примеси, които досега ни вредяха и се правеха разходи да се очистим от тях, а вече са ценни. За извличането им трябва да има подходящи технологии, които са скъпи, трябва да се разработват от началото на процеса, за да се добиват съдържащите се стратегически елементи. Технологиите и сметките ще покажат доколко е ефективно или не. Но те ще вдигат цената си, няма да я намаляват, така че в един момент ще станат рентабилни за добив. Имаме и закрити рудници. Когато се извършваше преструктурирането на рудодобива, се работеше с едни условни цени, които бяха в оня момент на 90-те години. Сега – 30 години по-късно, цените в пъти са се увеличили. Така че трябва отново да се оцени. Тези минни находища са в т.нар. консервация. Те са държавна собственост, не са частни. Трябва да се оцени доколко някои от тях са перспективни и може да бъдат отново пуснати в експлоатация. Това е работа на държавата като инициатор, може и трябва, естествено и с участието на бизнеса, но поне да се извадят като данни, като очаквани количества, да се пуснат на конкурси за проучване и добив, за да може да има интерес от страна на бизнеса. Регламентът дава възможност на държавите да ползват парите на Европа за да разработват и да получават критични суровини. Има и условия - да се спазват екологичните стандарти, да отговаря всичко на европейското законодателство. Това не е само за добива, обхваща и металургията, която ще осигури материали за компоненти на соларни панели, помпи, за да можем да ги произвеждаме, а не да ги внасяме от Китай. Оказва се, че 90% от соларните панели се внасят от Китай. Особено, когато има и финансова помощ от ЕК, ще има повече интерес, отколкото една частна компания сама да инвестира в проучване и добив. Все пак за да се влагат средства, трябва да има и някаква сигурност, че ще излезе метал. Когато има и външна помощ, както в регламента се предвижда финансова подкрепа и стимули още от периода на проучване, интересът ще е по-голям. Ако мислим действително да се прави такава коренна промяна в икономиката на Европа, трябва много сериозно отношение. Не става между другото с чакане само пазарът да регулира процесите, защото зависимостите по веригите са много големи. Има такива зависимости и от страни, които са монополисти. Проблемът не е само в това, че се внася, а в монополното производство на една страна, което създава по-големи трудности. Визирам основно Китай, където за всички базови метали и за част от критичните, днес са най-големите производители, с дял над 50 процента.
Източник: 3e-news (09.08.2023)

Приходите и печалбата на „Монбат“ за полугодието се връщат към растеж През първите шест месеца на 2023 г. дружествата от икономическата група „Монбат“ са реализирали консолидирани нетни приходи от продажби от продължаващи дейности в размер на 198,438 млн. лева, което е с 6,6% повече в сравнение с първите шест месеца на 2022 г. За шестмесечието консолидираната оперативна печалба от продължаващи дейности е в размер на 18,091 млн. лева, или с 2,9% повече на годишна база. За шестмесечието групата отчита нетна печалба от продължаващи и преустановени дейности в размер на 5,314 млн. лева, което представлява увеличение от 13,8% в сравнение с реализираната консолидирана нетна печалба за същия период на 2022 г. От 14 август започва да изплаща дивидента за 2022 г. в размер на общо 4 млн. лева или по 0,10263 лева бруто на акция. В последната година акциите на „Монбат“ поевтиняват с 14,64%, а пазарната капитализация на компанията достига 173,94 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2023)

Канадската Li-Cycle Holdings Corp., най-голямата компания за рециклиране на литиево-йонни батерии, отвори първия си европейски завод. Фабриката, наречена Germany Spoke, се намира в Магдебург, Германия. На територия от 20 000 квадратни метра са инсталирани две основни линии, които могат да обработват до 10 000 тона батерийни блокове годишно. Едната от тях вече е пусната, а втората ще започне да работи до края на 2023 година. В бъдеще е възможно да се инсталира допълнителна линия с подобен капацитет. В този случай капацитетът на завода ще достигне 30 000 тона годишно. Така германският завод ще стане най-големият в Европа и в портфолиото на компанията и като цяло. Заедно петте обекта на Li-Cycle в Магдебург (Германия), Кингстън (Канада), Рочестър (Ню Йорк), Гилбърт (Аризона) и Тускалуза (Алабама) ще обработват до 81 000 тона батерийни пакети годишно. След преработката на старите батерии от завода излиза така наречената "черна маса", която включва ценни материали като литий, никел и кобалт. В бъдеще Li-Cycle планира да и нови центрове, кадето от впърсоните материали да могат сами да правят нови батерии. Първият такъв център се изгражда в Рочестър. Пускането му в експлоатация се очаква в края на тази година. През февруари 2023 година Министерството на енергетиката на САЩ отпусна заем от 375 милиона долара за изпълнението на този проект. Вторият хъб ще бъде построен в Европа. Швейцарският минен гигант Glencore ще бъде партньор на Li-Cycle с участие 50:50 в този проект. Партньорите планират да пренасочат част от съществуващия металургичен комплекс на Glencore в Портовесма, Италия. Той ще се казва Portovesme Hub. В момента се извършва технико-икономическата обосновка на проекта. Ако успее, това ще бъде един от най-големите източници на рециклиран литий, никел и кобалт за батерии в Европа. Очаква се хъбът в Портовесма да обработва 50 000 - 70 000 тона "черна маса" годишно.
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2023)

Нетната печалба за първите девет месеца на финансовата 2022-2023 г. (октомври 2022 г. - юни 2023 г.) на най-големия производител на стомана в Германия - ThyssenKrupp AG, възлиза на едва 2 милиона евро. А този (катастрофален) финансов резултат е по-малък от 1% от постигнатото за същия период година по-рано, следва от финансовите отчети на групата, пише Прайм. Разгледано спрямо една обикновена акция, печалбата намалява до 0,1 евро, от 1,2 евро година по-рано. За същия период приходите на концерна на годишна база са намалели обаче само с 6%, до 28,72 млрд. евро.Само за третото тримесечие на финансовата година (април-юни 2023 г.), нетната печалба на ThyssenKrupp на годишна база е нараснала с 16% и възлиза на 107 млн. евро. Приходите за тримесечието на годишна база са намалели с 12%, до почти 9,6 млрд. евро. По думите на генералния директор на концерна Мигел Анхел Лопес Борего, през последното тримесечие ThyssenKrupp "показва високи резултати и има значителен напредък и при преобразувнето на компанията". ThyssenKrupp AG е един от най-големите индустриални концерни в Германия. Това е най-големият производител в света на високолегирана стомана и металообработващи машини. Броят на работещите в ThyssenKrupp към края на 2022 г. е около 96 хиляди души.
Източник: Money.bg (10.08.2023)

Новият завод на „Ате Пласт“ е готов, инвестицията стигна 20 млн. лева Приключи строителството на новия завод на „Ате Пласт“ в новата индустриална зона "Загоре" на Стара Загора. В него вече работят 40 души и съвсем скоро ще бъде завършено и оборудването с новите машини за производствения процес, съобщи управителят на компанията Мария Жекова. Старозагорската компания е водещ производител на гъвкави полимерни фолиа и опаковки за индустрията. Тя изнася 80 % от продукцията си. Цената за изграждането на сградата скочи от планираните 7 млн. лева на 12 млн. лева, като допълнително в нови машини са инвестирани 8 млн. лева. Новото предприятие включва 3 цеха плюс звено "Опаковка на готовата продукция". Простира се върху 6,5 дка с прилежащите складове, като цялата закупена площ от „Ате Пласт“ в Индустриална зона „Загоре“ е 20 дка. С този проект „Ате Пласт“ ООД получи сертификат за инвестиция клас „А“ по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Новият завод дава възможност за удвояване на обемите на произвежданата досега продукция. Реализацията на проекта е част от мисията на „Регионален фонд за градско развитие“ и Банка ДСК да финансира проекти с висока обществена значимост в подкрепа на местната икономика. Фондът, съвместно с Банка ДСК, управлява чрез мандат от Фонда на фондовете средствата по инициатива JESSICA. Divident.EU
Източник: Други (11.08.2023)

Енергия на световно ниво от България Енергийното подразделение на международната технологична компания Hitachi Energy в Севлиево произвежда ключовите елементи за оборудване за високо напрежение, използвани в електропреносната мрежа. Построена е през 1962 г. с производствена площ от около 15 хил. кв.м, а през 1996 г. става част от Hitachi Energy (тогава АББ). От 2021 г. досега броят на служителите е удвоен до 800. Модернизирано е оборудването и разширена площта до 74 хил. кв. м. В момента компанията произвежда ключови модули като газоизолирани разпределителни устройства, генераторни прекъсвачи, шкафове за управление и уредби с кондензаторни батерии. Продуктите и технологиите са ключови за различните индустрии и пазари като комунални услуги, транспорт, центрове за данни, производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Hitachi Energy произвежда една на всеки четири комутационни уредби за високо напрежение в света. През 2022 г. Hitachi Energy отбелязва сериозно постижение в рамките на цялостната програма – 100% от електричеството, което използва, е от източници без изкопаеми горива. Това е първата стъпка към глобалната цел да бъде абсолютно въглеродно неутрална до 2030 г. forbesbulgaria
Източник: Други (11.08.2023)

Приходите на "Аурубис България" растат с 24% до 8.2 млрд. лв. Приходите на медодобивния завод "Аурубис България" край Пирдоп и Златица, който е част от германската група Aurubis, нарастват с 24%, достигайки 8.2 млрд. лв. за 2022 г. Заводът в България преработва медни концентрати - на практика цялото налично количество от добива в страната, което покрива около 30% от капацитета му, а останалото се внася отвън. Продукцията включва рафинирана мед, както и медни аноди, които подлежат на допълнителна преработка (основно в други заводи на групата). "Аурубис" предлага на пазара и железен силикат (фаялит). Доскоро третиран като отпадък, той беше сертифициан като продукт и вече успешно се използва от производителите на строителни материали. От няколко години Aurubis значително разширява портфолиото си и с други метали - злато, сребро, метали от платиновата група, както и олово, никел, калай, цинк и селен. Стартиран е най-големият единичен инвестиционен проект досега - разширяване на рафинерията за 120 млн. евро, който ще приключи през втората половина на 2026 г. Това ще позволи на завода да преработва цялото си количество аноди и ще увеличи капацитета му за производство на чиста мед с 50% до 340 хил. тона годишно. "Аурубис България" активно инвестира и във възобновяеми източници, като през миналата година компанията пусна 10-мегаватов фотоволтаичен парк - най-големият за собствена консумация в страната, а в момента изгражда още две соларни централи, с което общият капацитет ще достигне 24 мегавата. Очаква се разрешението да бъде издадено през есента и от април догодина те да заработят. В плановете влиза и четвърти соларен парк за още 20 мегавата. Компанията обмисля също да подмени съществуващата стара турбина на язовир "Душанци", откъдето се захранва с промишлена вода, както и да изгради втора парна турбина, за да използва парата от производството.
Източник: Капитал (14.08.2023)

"Лукойл" с 30 дни срок да предаде "Росенец" на комисия, назначена от министъра на транспорта След като в края на миналата седмица правителството взе решение да уведоми "Лукойл Нефтохим Бургас" за прекратяването на концесията на пристанище "Росенец", считано от 15 август, рафинерията има 30 дневен срок да предаде обекта на комисия, назначена от министъра на транспорта. При отказ от страна на "Лукойл" да предаде съоръжението, министърът на транспорта трябва да отправи мотивирано искане до областния управител на Бургас да издаде заповед за изземане на обекта на концесията по реда на Закона за държавната собственост. В правителственото решение е записано, че в двуседмичен срок от отнемането на концесията на пристанищния терминал Министерството на транспорта и съобщенията поема оперативното управление на съоръженията в обекта, като възлага на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" да извършва пристанищните услуги.
Източник: БНР (16.08.2023)

Предупреждението за задавашия се дефицит на метали изглежда остава нечуто от Европейския съюз (ЕС) и САЩ, пише Oilprice. И двете страни влагат огромни средства за реализиране на енергийния преход като е ясно, че е невъзможно това да стане без изобилни доставки на метали и други минерали, значително повече от тези, които са налични на пазара към момента. Ситуацията е особено остра в САЩ, където Законът за намаляване на инфлацията (IRA) стимулира истинска надпревара за осигуряване на суровини за преход към зелени технологии, включително вятърни турбини, соларни модули, електромобили и водород. В скорошен доклад S&P Global установи, че миннодобивната индустрия ще се сблъска със „значителни предизвикателства“ при осигуряването на металите, необходими за прехода към въглероден неутралитет. В доклада се отбелязват фактори като клаузата за подкрепа от приятелски страни, което означава снабдяване с метали от партньори, които имат споразумение с Вашингтон за свободна търговия, като същевременно се забранява вноса на метали от Русия, Китай, Иран и други „чуждестранни субекти, предизвикващи безпокойство“ от 2025 г.Тази уговорка основно прави вече съществуващия проблем с недостига на доставки още по-сериозен. САЩ със сигурност имат партньори, с които развиват свободна търговия, и които биха могли да използват, за да получат например мед или литий. Въпреки това, местният добив, който е широко възприеман като възможно най-сигурния източник на доставки, е възпрепятстван от екологичните разпоредби. „Енергийният преход наистина увеличава натиска върху доставките на минерали и IRA засилва тези предизвикателства“, изтъква заместник-председателят на S&P Global Даниел Йергин в коментари по доклада, цитиран от Ройтерс. Междувременно администрацията на американския президент Джо Байдън наскоро прекрати проект за добив на мед и никел в зародиш, като отмени разрешителното, позовавайки се на опасения относно околната среда. Година по-рано, преди IRA да бъде приет, администрацията прекрати проект за добив на мед, никел и кобалт. Този път Министерството на вътрешните работи се позова на загриженост относно защитена зона в близост до мината. Работата по литиева мина, предложена за разработка в Невада, междувременно беше отложена поради масивна опозиция на екозащитниците. Активистите твърдят, че мината ще навреди на рядък вид елда и настояха растението да бъде вписано като застрашен вид, което администрацията на Байдън се съгласи да направи. На фона на това изглежда, че Белият дом от една страна се опитва да стимулира местното производство на метали, докато от друга спъва този процес на всеки ъгъл. Това означава почти изключителна зависимост от вноса, а това никога не е добра идея. Разбира се, Вашингтон разполага с верни партньори и съюзници като Канада и Австралия, за които е малко вероятно да променят своите геополитически приоритети по начин, който би ги настроил срещу САЩ, но нещата стоят по различен начин за някои от най-големите производители на ключови за прехода метали и минерали. Индонезия например преди време предложи създаването на еквивалент на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) за преходните метали. Най-големият производител на никел в света сигнализира, че би искал да има по-голямо влияние върху цената на металите, най-вече при кобалта и мангана, които Индонезия също произвежда в значителни обеми. Докладът на S&P Global специално споменава никела и кобалта като застрашени от недостиг в близко бъдеще. Освен Индонезия, други значими производители на никел, за съжаление на САЩ, са Китай и Русия. За късмет на Вашингтон в топ 10 попадат още Канада и Австралия. Въпреки това доставките на метали и минерали, които са важни за прехода, остават с неясно бъдеще, дори в най-приятелските страни. По-рано тази година McKinsey предупреди за недостиг от 10-20% на никела до 2030 г. и дефицит на диспросий в размер на 70% от търсенето за същия период. Причината – бързия темп на електрификация на автомобилния сектор и стремежа към по-ниски нива на емисии. С други думи, онези, които започват бързо прехода с мащабни пакети от субсидии, по същество обричат на сътресения ??същия този преход, като генерират нива на търсене, за които няма реалистичен начин да бъдат посрещнати.
Източник: Инвестор.БГ (18.08.2023)

Кабинетът отпусна близо 4 млн. лв. за пътища в Бургас и Асеновград до заводи Министерският съвет одобри отпускането на близо 4 милиона лева за изграждането на пътища до заводи в Бургас и Асеновград. Община Бургас получава до 3 390 564 лв. с ДДС за изграждане на общинска пътна инфраструктура, улично отводняване и осветление до завода за производство на бронирани машини. Проектът на "Интернешънъл Арморд Груп БГ" (ИАГ) е сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите. Строителството на завода за бронирани машини на компанията на Антон Стефов започна в средата на март тази година. Инвестицията възлиза на над 20.8 млн. лв. Сглобяването на първите машини се очаква да започне догодина. След пускането в експлоатация на предприятието ще бъдат разкрити около 300 работни места, ?aтo зa пъpви път бългapc?и cпeциaлиcти щe имaт възмoжнocт дa пpoизвeждaт бpoниpaни мaшини пo cвeтoвeн cтaндapт нa HATO в Бългapия. В xoд e и paзpaбoт?aта нa cepия зaщитeни oт cмyщeния дpoнoвe зa cпacитeлни, paзyзнaвaтeлни и aвapийни oтpяди, c yчacтиeтo нa вoдeщи бългapc?и фиpми пapтньopи нa ИАГ. Hoвитe paзpaбoт?и cъщo щe се пpoизвeждaт в Бългapия. Новоизградената техническа инфраструктура ще обслужва и други фирми, сред които са "Атлантик" АД, "Термопласт" АД, "Чикън Груп"“ ООД и "Дени Лайтинг" ЕООД. Те извършват дейност в областта на търговията, производството и хранително-вкусовата промишленост. В близост се намира и затворническото общежитие от открит тип - ЗООТ "Житарово". Община Асеновград ще получи до 830 917 лв. с ДДС за изграждане на улица, водопровод и канализация до новия завод за производство на ски в града. Проектът е на "Амер Спортс България" ЕООД и е сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите. Това е втори завод на австрийската компания у нас след този в Чепеларе. Инвестицията в завода в Асеновград е в размер на 10.7 млн. лв., а плановете са предприятието да заработи до края на годината. Разкритите нови работни места ще са 125. Община Асеновград има проект, който предвижда градският транспорт да има достъп до промишлената зона на града "Север". Това ще даде възможност на служителите на заводите в района да използват градския транспорт, ще спомогне и за намаляване на вредните емисии. Градският транспорт е от ключово значение за развитието на промишлената зона. Новоизградената довеждаща техническа инфраструктура ще обслужва и други фирми, сред които са "Калцид" АД, "Комексмаш - Васил Пиринков" ЕООД, "Илиев Плат", "Нови текстил" ООД, "Виктория инвестмънт - ВИП" ЕООД.
Източник: Медия Пул (18.08.2023)

Минната индустрия дава поминък на 120 хиляди човека Минерално-суровинната индустрия е тясно свързана и определяща за развитието на отраслите по технологичните вериги след проучването, добива и преработка на подземните богатства, като металургия, строителство, химическа промишленост, машиностроене, електротехника, електроника и др. Традиционно се отличава с високо заплащане на труда и редица социални привилегии. Към днешна дата индустрията продължава да предлага едни от най-високите средни брутни заплати в страната. Средната годишна заплата на заетите в отрасъла през 2022 г., по предварителни данни на НСИ, е 28 488 лв., като увеличението спрямо 2020 г. е с 10%. Заплащането в бранша се запазва високо – 40% над средното за страната и е на четвърто място от икономическите дейности след IT сектора, финанси и енергетика. Проучвания и анализи на Института за пазарна икономика показват, че водещи по размер на средна брутна заплата традиционно са общините с развита минна, металургична промишленост и енергетика. Пряко минното дело е основен поминък на 19 102 човека, а свързаните дейности увеличават броя на заетите непряко до близо 100 000. Макар че минерално-суровинната индустрия все още носи сериозно бреме от миналото по отношение на условията на труд и липсата на достатъчно грижа за природата, трансформацията на сектора в България и по света е гигантска. За да се видят ползите обаче, трябва да се излезе от стереотипа. Започвайки от модерната техника, с която се работи, практиките за повишаване на качеството на работната среда и грижата за опазването на околната среда и се стигне до инвестициите в знания и умения на служителите, до предоставяне на среда за идеи и иновации. Модерната минна компания предлага всичко това. Като националнопредставителна неправителствена организация на бизнеса в областта на добива на подземни богатства и свързаните с това дейности в България, БМГК обединява 116 дружества и организации от осем подбранша, които генерират 5% от брутния вътрешен продукт на страната.
Източник: Труд (18.08.2023)

Минерално-суровинната индустрия е тясно свързана и определяща за развитието на отраслите по технологичните вериги след проучването, добива и преработка на подземните богатства, като металургия, строителство, химическа промишленост, машиностроене, електротехника, електроника и др. Традиционно се отличава с високо заплащане на труда и редица социални привилегии. Към днешна дата индустрията продължава да предлага едни от най-високите средни брутни заплати в страната. Средната годишна заплата на заетите в отрасъла през 2022 г., по предварителни данни на НСИ, е 28 488 лв., като увеличението спрямо 2020 г. е с 10%. Заплащането в бранша се запазва високо – 40% над средното за страната и е на четвърто място от икономическите дейности след IT сектора, финанси и енергетика. Проучвания и анализи на Института за пазарна икономика показват, че водещи по размер на средна брутна заплата традиционно са общините с развита минна, металургична промишленост и енергетика. Пряко минното дело е основен поминък на 19 102 човека, а свързаните дейности увеличават броя на заетите непряко до близо 100 000. Макар че минерално-суровинната индустрия все още носи сериозно бреме от миналото по отношение на условията на труд и липсата на достатъчно грижа за природата, трансформацията на сектора в България и по света е гигантска. Като националнопредставителна неправителствена организация на бизнеса в областта на добива на подземни богатства и свързаните с това дейности в България, БМГК обединява 116 дружества и организации от осем подбранша, които генерират 5% от брутния вътрешен продукт на страната.
Източник: Труд (19.08.2023)

Мултимилиардният британски фонд Actis купи 229 мВт соларен проект до Силистра Мултимилиардният британски фонд Actis купи 229 мВт соларен проект За пръв път от години на местния соларен пазар ще влезе голяма западна компания, която има действителен икономически интерес да прави бизнес тук и да инвестира милиони. Става въпрос за наскоро създадената Rezolv Energy - дъщерна компания на английския мултимилиарден фонд Actis, който има големи инвестиции в енергийна инфраструктура по целия свят. През юли бе обявено, че Rezolv е сключила сделка с българската компания на силистренския земеделски бизнесмен Явор Георгиев за придобиването на проект "Св. Георги" за 229 мегаватова соларна централа върху терена на бившото летище до Силистра, който е 1650 дка. Към днешна дата тя би била най-голямата в страната и би увеличила соларното производство с над 300 хиляди мегаватчаса на година. За справка, един от най-големите соларни проекти в страната ФЕЦ "Верила", който съвсем наскоро беше пуснат в експлоатация, е двойно по-малък като мощност. За да се стигне до пускането на проекта обаче, трябва да бъдат извървени още няколко стъпки. И тук не става дума за чистото инфраструктурно изграждане, което може да се случи само за няколко месеца, а за административните процедури, които ще отнемат още поне година и половина. Летището в Силистра е закрито през 2000 г., и по-късно е продадено на два тура от държавата за общо около 80 000 лв. Първоначално през 2005 г. е проден на фирмата "Р-инженеринг" поземлен имот с площ от 290 дка за 29 999 лева. По това време компанията купувач е собственост на трето лице и чак през 2017 г. преминава към местния земеделец Явор Георгиев. Пак през 2005 г. държавата продава още един имот с площ 314 декара на същата фирма, върху който се намира приемната сграда на летището, асфалтова настилка и други помещения от землището на село Полковник Ламбриново за 49 971 лв. През 2009 г. собствеността на летището е прехвърлена на холдинга "Първи май", което е също на Явор Георгиев. Групата му се занимава основно с търговия със зърно и има една от най-големите мощности за белен слънчоглед. Оборотът на фирмата е над 237 млн. лв. за 2021 г., като за нея работят около 170 служители. Според лиценз, издаден от КЕВР през 2010 г., на терен със същия идентификатор като този на летището до село Полковник Ламбриново, американската компания AES, собственик на една от маришките въглищни централи, е направила заявление за изграждане на соларен парк. Тогава проектът е за 80 мегавата, като за целта дори беше създадено дружеството "Ей И Ес Солар България Ламбриново", но днес то е заличено и явно правото на ползване на земята е върнато. Проектът на AES се е казвал точно "Свети Георги", както този, който сега се купува от Rezolv. Към 2010 г. е имало право на строеж за него върху пет поземлени имота с обща площ 1616 дка в землището на с. Полковник Ламбриново, община Силистра. Към днешна дата сделката е факт - от края на юли българската фирма "Уай Джи Уай индъстрис" (99% собственост на Явор Георгиев), пряк собственик на дяловете на "Р-инженеринг", е продала на базираната във Великобритания Rezolv Energy готов за изграждане (ready to built) соларен проект за 229 мегавата на мястото на бившето летище Силистра в Североизточна България.
Източник: Капитал (21.08.2023)

Търсят още подземни богатства в страната Действащите разрешения за търсене и проучване на находища на подземни богатства в страната са 203 броя. А действащите концесии за добив на подземни богатства са 537. Общият брой на заетите хора в добивната промишленост за 2022 г. е 19 102 души, а средната годишна заплата в бранша е 28 488 лв., което е с 40% над средното ниво за страната. Тези данни бяха обявени на тържество по повод Деня на миньора, на което бяха връчени и Оскарите в минерално-суровинната индустрия. В България има находища на всички групи подземни богатства. Страната ни заема водещи позиции в Европа по добив на мед, злато и лигнитни въглища. През 2022 г. приходите от концесионни възнаграждения са в размер на 130 млн. лв., което е увеличение с 14% спрямо предходната година. Този ръст се дължи на по-големите плащания, свързани с добива на енергийни суровини и на метални подземни изкопаеми. Увеличение на концесионните такси, каквото иска Министерство на финансите, не е добре да се прави сега, каза Николай Вълканов, почетен председател на Българската минно-геоложка камара (БМГК). Тази година цените на металите са с 30-40% надолу, обясни той. “Тази година е много трудна, ще се опитаме да запазим работни места, за да развиваме индустрията. Ако не инвестираме няма да можем да работим”, заяви Николай Вълканов. Общият добив на полезни изкопаеми в страната през 2022 г. е в размер на 126,6 млн. тона и нараства с 8% спрямо предходната година. Най-съществен е ръстът на въгледобива - с 28%, достигайки обем от 35,7 млн. тона. Увеличение има и при рудодобива - с 13 на сто. Износът на продуктите от минерално-суровинната индустрия през миналата година е за над 7 млрд. евро.
Източник: Труд (21.08.2023)

Четвърти опит да се открият газ и нефт в Черно море Четвърти опит прави поредно правителство да привлече големи компании за търсене и проучване за добив на нефт и газ в блок “Хан Тервел” (бивш “Терес”) в дълбоко Черно море. Той е зад блок “Хан Кубрат” и граничи с турските блокове, в които бе открит природен газ според турския премиер Реджеп Ердоган. В румънските води също бе открит газ. Правителството на акад. Николай Денков реши да обяви конкурс за този блок, който досега никой не поиска. Разрешението за търсене и проучване е за 5 години, с право на три удължавания от по две години. Площта му е 4032 кв. км. Минимумът работа предвижда провеждане на нови 3D сеизмични изследвания, изготвяне на геоложки модел и чертаене на контурите на перспективни обекти за сондиране, оценка на петролния потенциал и евентуално прокарване на един търсещ сондаж. Първият опит за проучване на този блок, като част от друг, по-голям, е през 2002-2008 г. от компанията “Винтидж Петролеум Интернешънъл инк”. Този опит обаче е бил ограничен и без сондаж. Конкурс за търсене и проучване обяви първият кабинет на Борисов през 2012 г., тогава е обявен и конкурсът за “Хан Аспарух”, който печелят испанската “Репсол”, френската “Тотал” и австрийската OMV. Третият опит е през 2014 г., пак от правителство на Борисов. Интерес проявиха 8 компании, но никой не подаде документи.
Източник: 24 часа (24.08.2023)

Пет отбранителни компании дават оферти за доставка на нови 3D радари Общо пет световни отбранителни компании кандидатстват с обвързващи оферти за доставка на нови трикоординатни радари за нуждите на българските въоръжени сили, които бяха отворени публично в Министерството на отбраната.Това са “Локхийд Мартин” (САЩ), “Леонардо” (Италия), “Елта” (Израел), “Индра” (Испания) и “Талес” (Франция). Закупуването на 3D радари ще бъде без тръжно наддаване, а резултатите от конкурса няма да може да се обжалват, тъй като става въпрос за националната сигурност на страната. Решение за това беше взето от Министерския съвет на 1 февруари. Целта е да бъдат закупени седем радара – пет стационарни и два мобилни, които не само ще охраняват въздушното пространство, но са и неизменна част от доставката на новите изтребители F-16 Block 70. Подадените оферти, ще бъдат анализирани, оценени и класирани от Междуведомствена група, след което ще се предложи на парламента да одобри финансирането на проекта.
Източник: Банкеръ (25.08.2023)

Алуминият е един от най-широко използваните метали в света, който може да се намери във всичко – от кенове до части за авиационната индустрия. Лекият метал обаче не се среща естествено в природата, а се произвежда чрез сложен процес. Всяка година в света се добиват 390 млн. тона бокситни скали, като общо 85% от тях се използват за производството на алуминий. След добиването си бокситът се рафинира в алуминиев оксид, който след това чрез електолиза се превръща в алуминий. Преминаването от руда към метал обикновено се осъществява на три етапа. Етап 1: Добив на боксит Добивът на боксит обикновено се извършва в мините на три държави по света – Австралия, Китай и Гвинея, отговорни за 72% от световното количество, добито през 2022 г. Други 8.2% се добиват в Бразилия, а с по-малък дял са Индия, Индонезия и Русия. Етап 2: Производство на алуминиев оксид Карл Йозеф Байер е австрийски химик, който изобретява процеса на Байер за извличане на алуминиев оксид от боксит. Днес общо 53% от алуминиевия оксид идва от Китай, а Австралия и Бразилия са далеч назад с 13 и 8%. Той се използва в редица продукти и индустрии, сред които пластмаси, козметика и химическа индустрия. Разбира се, най-голяма част от алуминиевия оксид отива за производство на алуминий. Етап 3: Производство на алуминий Китай доминира и на този пазар, като произвежда около 59% от алуминия в света. С дял от 6% от световното производство са Русия и Индия, а в Канада и Обединените арабски емирства се произвеждат съответно 5 и 4 на сто от метала. Сред най-големите производители на алуминий в света се нареждат още Австралия, Бахрейн, Исландия и САЩ. През 2021 г. произведеният алуминий в световен мащаб се оценява на 245.7 млрд. долара, като се очаква до 2030 г. да нарасне двойно – до 498.5 млрд. долара.
Източник: Дарик радио (28.08.2023)

„Син Карс“ увеличава приходите и намалява загубата за полугодието "Син Карс Индъстри“ увеличава приходите за първата половина на годината и намалява загубата в сравнение със същия период на миналата година. Дружеството обаче не разполага с достатъчно средства, за да увеличи по-бързо производството, след като през 2022 г. не успя да увеличи капитала си. Затова е оптимизирало персонала и е намалило и някои други разходи. Компанията е взела решение също така да насочи основната си дейност към проектиране и производство на електрическите лекотоварни автомобили. Спортни автомобили ще се произвеждат по изключение, при индивидуални поръчки и определено минимално предплащане. До средата на 2023 г. са сглобени и доставени четири електромобила от десетте, поръчани в края на 2022 г. До края на годината трябва да бъдат сглобени и доставени и останалите 6, посочват от дружеството. Продажбите към края на юни се увеличават до 2,368 млн. лева при 1,884 млн. лева към края на юни 2022 г., или с 25,7% на годишна база. Разходите на „Син Карс“ за полугодието нарастват до 2,511 млн. лева от 2,136 млн. лева година по-рано, или със 17,55%. Към края на полугодието „Син Карс“ реализира загуба в размер на 130 хил. лева при 228 хил. лева година по-рано, което е с почти 43% по-малко на годишна база. В последната година акциите на „Син Карс Индъстри“ поевтиняват с почти 14%, а пазарната капитализация достига малко над 15,5 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (30.08.2023)

Най-големият български производител на алуминиеви продукти "Алкомет" обяви, че предприема инвестиционен план на стойност 137 милиона лева за период от три години. Иван Папазов - директор посочи, че планът предвижда разширение на съществуващия Валцов цех 2, с допълнителни 5000 м2 и увеличаване на производствените мощности за валцови продукти посредством монтаж на нов 4-Hi универсален фолиев валцов стан и пещи за отгряване. Ще бъде изграден нов леярен цех, в който е планирано внедряване на високотехнологична линия за леене на рулони, която ще позволи на компанията да увеличи производствения си капацитет на вече предлаганите продукти, както и да произвежда нови видове сплави за конверторно фолио и фолио за акумулатори - батерии. Миналата година "Алкомет" премина към серийно производство за електромобилите на своя нов партньор - BMW Group, с когото компанията сключи дългогодишни договори.
Източник: Money.bg (31.08.2023)

Акциите на водещия производител на стомана в Германия "Залцгитер" (Salzgitter) спаднаха с 6 на сто в предиобедната търговия, след като беше съобщено, че друга германска компания за производство на метали - "Аурубис" (Aurubis), изпитва сериозни проблеми, предаде ДПА. "Залцгитер" освен това отложи представянето на прогнозата си за приходите за настоящата година. До това се стигна след сериозната ревизия на прогнозата за приходите на "Аурубис", в която "Залцгитер" държи дял от 29,99 на сто. Акциите на "Аурубис" в Германия днес се сриват с над 15 на сто.
Източник: БТА (01.09.2023)

ДКК се оказа със 177% ръст на приходите, който идва от дивидента на ВМЗ Държавната консолидационна компания (ДКК), чийто принципал е Министерството на икономиката и индустрията и в която са 14 публични държавни дружества, отчита увеличение на приходите си за полугодието със 177%, или 37,536 млн. лв. Това се дължи на дивидентите от ВМЗ. Печалбата е скочила от 13,075 млн. за предишната година на 32,5 млн. лв., или ръстът е 148,56 на сто. Това вероятно отново е заради дивидента на оръжейния завод. Това е записано в анализа на финансовото състояние на ДКК към 30 юни. Спрян е изцяло ремонтът на язовирите, дейност, възложена на компанията от държавата, става ясно от анализа. Нашумялото преди две години дружество “Монтажи”, което трябваше да прави тези ремонти, има печалба 185 хил. лв. при 70 хил. загуба за същия период на миналата година. Приходите от продажби на продукция за полугодието са 170 хил. лв., а от услуги - малко над 17 млн. лв. “Монтажи” има вземания от клиенти и доставчици, както и други вземания общо за 249,99 млн. лв. Задълженията му към предприятия в групата на ДКК са малко над 300 млн. лв., а общо дълговете му са над 305 млн. лв. Това вероятно е остатъкът от онези 500 млн. лв., които държавата преведе на ДКК за ремонт на язовирите, а тя нае фирма “Монтажи” за тази дейност. За ВМЗ брутната печалба за полугодието е 77,97 млн. лв., при 46,856 млн. за същия период на 2022 г. Нетната печалба е 75,10 млн. лв. Продажбите са за 392,10 млн. лв., което е увеличение със 173,54 млн. лв. спрямо предходната година. Най-големите приходи са от производство на артилерийски боеприпаси - 169,28 млн. лв., което е увеличение с 43,39%. До края на годината се очаква изпълнение на договори и поръчки приблизително за 400 млн. лв. Финансовият резултат на външнотърговското дружество “Кинтекс”, което търгува със специална продукция, е 6,17 млн. лв., при 2,89 млн. за предходната година, или увеличението е със 113,3%. В същото време има много сериозен спад на приходите от продажби - с 92,9%, или от 36,69 млн. на 2,5 млн. лв. Драстично обаче са намалели и разходите на дружеството - с почти 79%. Изпълняват се договори за Индия и Алжир. Дружеството отчита, че са загубени традиционни пазари, за които е воювано десетилетия. Другите две компании в областта на отбраната - “Авионамс” и НИТИ, отбелязват незначителни приходи.
Източник: 24 часа (04.09.2023)

„Шелли груп“ ще си партнира с доставчик на балконни електроцентрали „Шелли груп“ АД (предишно наименование „Алтерко" АД) ще си партнира с доставчика на балконни електроцентрали и системи за съхранение на енергията Zendure. Двете дружества ще комбинират ноу-хау и ще споделят ресурси. Мини фотоволтаичните системи, т.нар. балконни електроцентрали, стават все по-популярни сред потребителите като начин да произвеждат собствена екологично чиста енергия и по този начин да станат по-малко зависими от повишаването на цените на електроенергията. Според „Шелли груп“ този пазар е още една възможност за устойчив растеж на дружеството. Допълнителен ръст на пазара на балконни електроцентрали в Германия се очаква с влизането в сила на нови разпоредби от 1 януари 2024 г., които в бъдеще ще позволят по-голям капацитет на производство на електроенергия до 800 вата. Освен това ще бъдат премахнати бюрократичните пречки и ще бъдат опростени процедурите за регистрация, допълва компанията
Източник: Инвестор.БГ (05.09.2023)

Кредиторите на стоманодобивната група Celsa са готови да поемат контрола над най-голямата частна индустриална група в Испания, след като местен съд в Барселона одобри техния план за преструктуриране на стойност няколко милиарда евро, съобщава "Ройтерс". Съгласно плана кредиторите ще притежават 100% от капитала на Celsa, като преобразуват в собствен капитал нейния конвертируем дълг от 1,352 милиарда евро и част от големия й заем, докато падежите на останалия дълг ще бъдат удължени с пет години. Кредиторите, включително Deutsche Bank, Attestor, Anchorage, GoldenTree и SVP, не са успели да се споразумеят със собствениците на семейство Рубиралта как да преструктурират дълг от около 3 милиарда евро, стана ясно от съдебно заседание в Барселона през юли. Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано, признава правомощията на кредиторите да приложат това, което съдът нарече "единствената жизнеспособна алтернатива в средносрочен план за цялата Celsa Group". Групата кредитори ще назначи нов борд на директорите, който ще помогне да се увеличи максимално стойността на Celsa и "да я превърнем в европейски лидер в сектора, за запазване на работни места и за осигуряване на добро финансово управление". Лобато каза, че е одобрил плана, тъй като отговаря на "всички законови изисквания, като се има предвид, че размерът на дълга е много по-висок от стойността на компанията и че с предложението на кредиторите жизнеспособността на Celsa Group е гарантирана." Семейство Рубиралта и кредиторите се сблъскаха относно оценката на Celsa като част от дългогодишен спор за преструктуриране на дълга. Акционерите, съветвани от инвестиционната фирма Lazard и AZ Capital, определят стойността на 5,8-6,7 милиарда евро, докато назначената от съда консултантска фирма Lexaudit я определят на 2,4-2,8 милиарда евро, което означава, че капиталът може да струва нула. Планът, одобрен от съда, не изисква публичен капитал от испанския държавен фонд SEPI, с последващи спестявания за испанската държава и данъкоплатците, се добавя в изявлението на кредиторите. Celsa Group е водещ европейски производител на кръгла и нискоемисионна стомана и е най-голямата кръгова верига за доставки в Европа. Компанията рециклира скрап от черни метали, за да произвежда стомана в електродъгови пещи, използвайки най-устойчивата и енергийно ефективна технология. Семейната компания се състои от 6 бизнес групи. Разполага със 120 работни обекта, 7 стоманодобивни завода, 12 валцови завода и 45 завода за рециклиране, както и компании за преобразуване и дистрибуция, които генерират пряка, непряка и индуцирана заетост за повече от 70 000 професионалисти. Присъства в Испания, Франция, Обединеното кралство, Дания, Финландия, Норвегия, Полша, Швеция и Ирландия.
Източник: Money.bg (06.09.2023)

Шведската компания за производство на стомана H2 Green Steel е привлякла 1,5 млрд. евро от инвеститори, с които ще подпомогне строежа на първия си завод, предаде "Ройтерс". Това е сериозен "вот на доверие" за нейната амбиция да направи една от най-мръсните индустрии по-екологична. Както си личи и по името, технологията на H2 Green Steel е базирана на водорода, като така се спестяват 95% от вредните емисии спрямо традиционните коксови пещи. Заводът в Боден на 900 км от Стокхолм ще си произвежда водорода с електроенергия от ВЕЦ и вятърен парк. Това в дългосрочен план освен екологичните ползи, ще даде и по-голяма независимост на предприятието. Инвеститорите, които са се включили в рунда, са както досегашни (Altor, GIC, Just Climate), така и нови (Hy24, Andra AP Fonden, Temasek). Набирането на средства е било консултирано от Morgan Stanley.Заводът в Боден трябва да заработи до края на 2025 г. Преди месец H2 Green Steel обявиха, че са сключили дългосрочни договори с Rio Tinto и Vale за доставка на желязна руда от Канада и Бразилия.
Източник: Money.bg (08.09.2023)

Споразумение за въвеждането на нови вносни мита подготвят САЩ и Европейският съюз. То насочено срещу свръхпроизводството на стомана в Китай и други страни, съобщи Блумбърг. Новите тарифи ще бъдат насочени предимно към вноса на стомана от Китай, която се предлага на по-ниски цени благодарение на редица "непазарни практики". Все още се обсъждат обхватът на търговските мерки и размерът на новите мита, както и другите страни, към които може да бъдат приложени, посочват източници на Блумбърг, запознати с преговорите между Вашингтон и Брюксел. Разговорите между САЩ и ЕС за новите вносни мита са част от преговорите за постигане на "Глобално споразумение за устойчиви търговски практики по отношение на стоманата и алуминия", които двете страни водят от 2021 г. насам. През 2018 г. администрацията на тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп наложи мита върху вноса на стомана (25 на сто) и алуминий (10 на сто) от страните от Евросъюза. Подобна мярка беше приложена спрямо Китай и редица други страни. През 2021 г. администрацията на настоящия американски президент Джо Байдън постигна споразумение с ЕС за прекратяване на търговския спор между двете страни, при което беше разрешен безмитен внос в САЩ на "ограничени количества" стомана и алуминий, произведени в Евросъюза. Вносните мита, въведени от САЩ спрямо Китай, останаха в сила, отбелязва Ройтерс.
Източник: Стандарт (08.09.2023)

Частен съдебен изпълнител е пуснал за продажба поточна линия за производство на валцови стоманени топки на една от големите карловски компании. Поточната линия е собственост на фирмата "СМАРТБОЛ 2020", която от своя страна е еднолична собственост на карловския гигант "Електростомана 2004", - един от големите леярни заводи у нас. От началото на тази година компанията е обявена от Пловдивския окръжен съд в несъстоятелност, като дори се разглежда евентуална свръхзадлъжнялост. Дружеството не разполага с ликвидни активи - парични средства и вземания за покриване на текущите си задължения. Финансовото състояние на компанията е лошо и тя не може да удовлетвори кредиторите си и държавата, като сумата на задълженията е общо в размер на над 17,8 млн. лева. Оперативната дейност на длъжника е спряна, считано от месец декември 2021. До тук се стига след големи банкови кредити, които компанията спира да обслужва, задлъжняване към НАП и контрагенти. "Смартбол 2020" е регистрирана едва преди две години и няколко месеца, но се повлича от съдбата на компанията майка. Така става съдлъжник по дълговете ? и капиталът ? от 4,7 млн. лева е запориран. Във връзка с дълговете, които фирмата е акумулирала, активите ? - поточната линия за стоманени топки се продава на търг от частен съдебен изпълнител. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването за линията, е 3 051 840 лева. "Електростомана 2004" и дъщерната ? фирма "Смартбол 2020" имат огромна база в Карлово, където се намира и поточната линия. Действителни собственици на акционерното дружество са Николай Стефанов Събев, който държи 99,63 % от капитала на дружеството, а останалите 1000 акции се държат от Миглена Николаева Събева - негова дъщеря.
Източник: Blitz (11.09.2023)

Над 1.2 млрд. лв. инвестиции за разширяване добива на мед планира "Елаците" След реализираните за 23 години 1.3 млрд. лв. инвестиции в добива и преработката на мед край Етрополе, "Елаците -Мед" подготвя нови 1.2 млрд. лв. за удължаване на експлоатацията и разширяване на едноименния рудник до 2041 г., съобщи изпълнителният директор на дружеството Драгомир Драганов. Компанията вече е подала необходимите документи в министерствата на енергетиката и околната среда, които трябва да одобрят увеличаването на срока на концесионния договор, който изтича през 2031 г. Това включва и издаване на оценката за въздействие върху околната среда на проекта, предвиждаща увеличаване на концесионната площ за всички дейности от сегашните 16.5 хил. дка на 21.7 хил. дка. През 2025 г. би трябвало да започнат инвестициите в подготовката на следващия етап от експлоатацията на находището, където по открит способ се копае руда със съдържание на мед, злато и сребро. Според оценките на компанията, която е част от групата "Геотехмин", около 700 млн. лв. ще струва подготовката за започване на новия добив в огромния рудник, който в горната част на "чашата" е с размери 2 на 2 километра, а в дъното – 600 на 600 метра. Мината осигурява работа на над 2 хиляди души в пет общини – основно в Етрополе, Чавдар и в съседното Мирково, където се намира обогатителната фабрика на предприятието. Около 300 млн. лв. ще са необходимите средства за увеличаване капацитета на съществуващото хвостохранилище, допълва Драганов. Резултатът е годишно изкопани през 2022 г. 16.2 млн. т. руда, от която са добити 204 хил. т. меден концентрат с 22 процента съдържание на мед. Това при положение, че мината в световен мащаб е една от тези с най-бедно съдържание на мед – едва 0.286 процента в рудата при средни стойности от 0.4 до 0.7 на сто в подобни рудници. В следващите години съдържанието на медта край Етрополе ще падне до 0.26 процента, което кара предприятието да работи още повече за повишаване ефективността на производството. Добитата руда се кара с камионите до първата трошачка. Тя е разположена на средата на чашката и натрошената едро руда оттам поема по подземна гумена поточна линия до втората трошачка. Тя се намира на "върха" на рудника и там се смила едро суровината, за да се транспортира отново по подземен тунел, дълъг 6.7 км през Стара планина, до обратната страна на Балкана. Там постъпва в обогатителната фабрика в Мирково, където рудата се преработва в меден концентрат.Той се продава на "Аурубис" и в Пирдоп от него се добиват мед, сребро и злато. Малка част от концентрата се продава за преработка в Сърбия или Китай, докато мощността в Пирдоп е в профилактика, обяснява Драганов. Компанията разполага от 2017 г. и със съоръжение, което превръща част от скалните остатъци в материали за влагане в пътища или друга инфраструктура. Вече средногодишно около 6 до 8 процента от откривките, вместо да отидат в съоръженията за минни отпадъци, се използват в строителството, с което "Елаците-Мед" вече е част от кръговата икономика и превръщането на отпадъците в суровини.Средномесечната брутна заплата, която е давало предприятието през 2022 г., е била 2649 лв. Тази година възнаграждението вече е било индексирано с 20 процента и предстоят нови преговори тази есен по колективния трудов договор.
Източник: Медия Пул (11.09.2023)

Смениха ръководството на "Терем - Холдинг" ЕАД На заседание на Съвета на директорите на "Терем - Холдинг" ЕАД, проведено на 12 септември 2023 г., за председател на Съвета на директорите е избран Димитър Стойчев, а за изпълнителен директор на акционерното дружество - Калин Димитров. Министърът на отбраната, в качеството си на орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на "Терем - Холдинг" ЕАД, гр. София, на основание Търговския закон, Закона за публичните предприятия и правилника за прилагането му и Устава на публичното предприятие, взе решение за допълване на състава на Съвета на директорите на "Терем - Холдинг" ЕАД от пет на седем човека и впоследствие избра двама нови членове.
Източник: Агенция Фокус (13.09.2023)

Цената на желязната руда се повишава за пети пореден ден, тъй като китайските власти увеличиха икономическата подкрепа, насочена към стимулиране на ключовите индустрии на строителството и имотите, пише Bloomberg. Цените на метала се повишиха с около 8% през тази седмица, отразявайки оптимизма около търсенето на инфраструктура на фона на сезонното повишение в строителството, което обикновено продължава до края на октомври. Свежите положителни признаци включват и данни, показващи, че цените на новите жилища в Китай са се повишили през август в 17 града, докато централната банка на Китай инжектира пари на пазарите за 10-и пореден месец и намали изискванията за резервите на кредиторите за втори път тази година. Производството на стоманени продукти нарасна с 11% през август в сравнение с година по-рано, сигнализирайки за силно търсене на желязна руда. Цените на жилищата в Китай падат за трети пореден месец. Източник: Bloomberg/Национално статистическо бюро Цените на жилищата в Китай падат за трети пореден месец. Източник: Bloomberg/Национално статистическо бюро Желязната руда поскъпва с 1,5% до 122,45 долара за тон в Сингапур, след като достигна 122,70 долара за тон в по-ранните часове на търговия, най-високото ниво от 3 април. Все пак някои анализатори остават скептични дали ралито при желязната руда може изобщо да бъде устойчиво. Capital Economics предупреди, че цените „скоро ще се обърнат“ и ще паднат обратно под 100 долара за тон. Междувременно повечето индустриални метали също поскъпват в петък. Цената на медта се насочи към най-голямото си седмично увеличение за последните два месеца, като на Лондонската метална борса фючърсите поскъпнаха с 0,7% до 8479 долара за тон. Цинкът и алуминият също отбелязват ценови ръстове.
Източник: Инвестор.БГ (18.09.2023)

НАП продава завод "Бронз" в Долна Оряховица за над 2,6 млн.лева Териториалната агенция на НАП във Велико Търново обяви на търг завод "Бронз“, който има сериозни традиции в областта на леярството и машиностроенето. В обявата е посочено, че се продава урегулиран поземлен имот с площ по документи 45 000 кв.м и УПИ II за газстанция с площ 574 кв.м, разположени в регулационните граници на Долна Оряховица. В цената от 2 660 186 лв. с ДДС, са включени и построените върху парцела девет сгради - портиерна, склад, административна сграда, цех и други. От НАП уточняват още, че имотът е с вещни тежести – възбрана по изпълнително дело от 1 април 2020 г. на ЧСИ. Депозитът за участие в търга е в размер на 20 % от обявената начална продажна цена. Заводът "Бронз“ отваря врати през 1964 г. Той е съставен от два цеха "Леярен“, в който се изработват отливки от цветни сплави и сив чугун, както и "Машиностроителен“ - за механична обработка на металите. Процедурата за ликвидация е открита в средата на май тази година. Без препитание остават стотици местни, тъй като предприятието е един от основните работодатели в града. Сериозно забавяне има и в изплащането на заплатите им. За казуса е уведомена Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която е поискала от Софийски градски съд, по седалище на работодателя в ликвидация, дружеството да бъде обявено в несъстоятелност.
Източник: Труд (19.09.2023)

Корабоплаването продължава да притиска приходите и печалбата на ИХБ Приходите и печалбата на „Индустриален холдинг България“ АД (ИХБ) спадат през първото полугодие в сравнение с първата половина на 2022 г. Основен натиск върху резултатите оказва корабоплаването, вижда се от консолидирания отчет на дружеството за периода. Приходите от дейността на дружеството към края на юни възлизат на почти 64,5 млн. лева в сравнение с над 68,5 млн. лева година по-рано, като намаляват с малко над 6% на годишна база. Общите приходи са за близо 65,4 млн. лева за отчетния период при малко над 72 млн. лева година по-рано, или с 9% по-малко на годишна база. Общите разходи на ИХБ за периода януари-юни възлизат на над 55,4 млн. лева при 49,6 млн. лева година по-рано, или се увеличават с близо 12% на годишна база. Увеличението е заради ръст при разходите за външни услуги и персонал. Дружеството отчита печалба след данъци в размер на 9,2 млн. лева към края на юни в сравнение с 21,7 млн. лева към края на юни 2022 г., или с почти 58% по-малко на годишна база. В последната година акциите на ИХБ поевтиняват с над 14%, а пазарната капитализация достига почти 161,7 млн. лева. Същевременно обаче приходите от корабостроене и кораборемонт нарастват с над 50% за полугодието в сравнение с първото полугодие на 2022 г. Приходите от сегмент „машиностроене“ се увеличават с 27,5% на годишна база за отчетния период. Намаляващите възможности задължителните класови ремонти на корабите да бъдат отложени и изтичането на законовия срок за изпълнение на проектите за поставяне на баластни системи увеличават поръчките на „Булярд корабостроителна индустрия“, посочват от дружеството.
Източник: Инвестор.БГ (20.09.2023)

ЗММ-Сливен: широко продуктово портфолио и разнообразие от модели стругове за различни клиенти в различни отрасли ЗММ-Сливен, е водещ производител и доставчик на универсални стругове и стругове с цифрово програмно управление както в България, така и в международен мащаб. Създадено в началото на 70-те години на миналия век, дружеството съхрани и разви най-добрите постижения на българското машиностроене и в момента реализира продукцията си на високотехнологични пазари в повече от 80 страни по света. През последното десетилетие усилията са насочени в създаването на иновативни политики за повишаване на качество, производителността и условията на труд. Инвестиционната политика на компанията е насочена в регулярното въвеждане в експлоатация на високопроизводителни и с висока точност машини, гарантиращи високото качество на произвежданата продукция. Това в комбинация с построената фотоелектрическа централа, както и идеята за нейното разширяване позволява намаляване на себестойността, което прави компанията конкуренто-способна на международния пазар. Освен собствените иновативни проекти компанията работи по развитието на продуктите и със своите европейски и трансатлантически партньори. Особено важно за компанията е участието на международното изложение в Хановер. Там беше демонстрирана нова стругова машина, която се разработва от няколко години. Новата разработка не следва наложените тенденции от големи производители на стругови машини, а споделя виждането на компанията за бъдещото развитие на машините, базирано на клиентски ориентирани и оптимизирани технически решения, висока технологичност и удобство при работа.
Източник: 24 часа (25.09.2023)

Виетнам планира да рестартира най-голямата си мина за редкоземни метали през следващата година с проект, подкрепян от Запада. По този начин страната може да съперничи на най-големия в света, според две участващи компании, като част от по-широк натиск за нарушаване на господството на Китай в сектор, който захранва модерните технологии, пише Reuters. Dong Pao е сред най-големите мини в света и привлича чуждестранен интерес. Австралийската Blackstone разглежда инвестиция в Dong Pao на стойност 100 милиона долара. Този ход ще бъде стъпка към целта на страната от Югоизточна Азия да изгради верига за доставки на редкоземни елементи, включително да развие капацитета си за рафиниране на руди в метали, използвани в магнити за електрически превозни средства, смартфони и вятърни турбини. Като първоначална стъпка правителството на Виетнам възнамерява да стартира търгове за множество блокове от своята мина Dong Pao преди края на годината, каза Теса Кучер, изпълнителен директор в австралийската Blackstone Minerals Ltd, която планира да кандидатства за поне една концесия. Времето на търга може да се промени, но правителството планира да рестартира мината през следващата година, каза за Ройтерс Луу Ан Туан, председател на Vietnam Rare Earth JSC, основният рафинер в страната и партньор на Blackstone в проекта. Предложеното рестартиране на Dong Pao - чийто график, мащаб и степен на чуждестранна финансова подкрепа не са известни засега, идва в момент когато много държави се тревожат за тяхната уязвимост от прекъсвания на доставките поради задушаващата хватка на Китай върху стратегическите минерали и споровете му със САЩ и техните съюзници. Тази година Китай наложи ограничения върху износа на метали, използвани в полупроводниците, което влиятелен китайски политически съветник предупреди, че е "само начало". Виетнам има вторите по големина находища на редки земи, според Геоложката служба на САЩ. Но те останаха до голяма степен неизползвани. Инвестициите бяха обезсърчени от ниските цени, които на практика се определят от Китай поради неговия почти пълен монопол на световния пазар. В интервюта за Ройтерс 12 ръководители на индустрията, инвеститори, анализатори и чуждестранни служители описаха планове за Виетнам, включително инвестиции, които според тях показват как разговорите за намаляване на риска от веригите за доставки, за да се намали зависимостта от Китай, се превръщат в действия. Някои признаха трудностите при изграждането на център за редкоземни елементи, но казаха, че тези ходове може да направят Виетнам жизнеспособен играч, като същевременно облекчи стратегическите притеснения, дори ако Китай остане доминиращ. Теса Кучер каза, че инвестицията на Blackstone в проекта ще бъде на стойност около 100 милиона долара, ако спечели. Тя добави, че компанията разговаря с потенциални клиенти, включително производителите на електрически автомобили VinFast и Rivian за възможни договори с фиксирани цени, които ще предпазят доставчиците от колебания и ще гарантират на купувачите сигурна верига за доставки. Сключването на такива сделки ще реши препятствието, пред което са изправени разработчиците във Виетнам. През последните години японските инвеститори Toyota Tsusho и Sojitz изоставиха проекти в Dong Pao, след като Китай увеличи доставките, сваляйки цените. И все пак, въпреки фокуса върху намаляването на риска, не е ясно дали клиентите биха били готови да платят премия за Виетнам, каза Дилън Кели от инвестиционната компания Terra Capital, отбелязвайки, че пазарът като цяло е непрозрачен.
Източник: Money.bg (27.09.2023)

Глобалното производство на първичен алуминий достигна рекордно високо ниво през август, като глобалният капацитет на топилните заводи на годишна база и достигнало 71,2 милиона метрични тона. Производството надхвърля 70 милиона метрични тона за втори пореден месец, информира Ройтерс и уточнява, че преди юли това ниво е било по-високо само веднъж, през август 2022 г. От агенцията напомнят за промените на Международният институт за алуминий (IAI) в последния месечен доклад по отношение на ключовите данни за производството в Китай и другите страни. Сега е ясно, че Китай, най-големият производител в света, регистрира скок в производството благодарение на по-добрите доставки на водноелектрическа енергия в засегнатите преди това от суша части на страната. IAI преразгледа в посока на повишение оценките си от началото на миналата година, добавяйки около 577 000 метрични тона годишен обем на производство в категорията „нерегисрирани“. Голяма част от този ръст е свързана с производството в Малайзия и Иран, тъй като нито една от тези страни не съобщава данни за производството си на Института. Производството на алуминий от страна Китай за първото полугодие също е преразгледано в посока на значително увеличение. Преди от IAI смятаха, че производството на Китай ще се свие със 118 000 метрични тона годишно за първите седем месеца на 2023 г. Сега, според оценките на компаниите, количеството на националното производство е нараснало с 1,3 метрични тона, според публикацията. Световното производство през август е възлизало на 6,0 млн. метрични тона, което е с 1,6% повече от август миналата година, докато общото производство от 46,5 млн. метрични тона се е увеличило с 1,7% в сравнение с аналогичния период на миналата година. Китай е регистрирал ръст от 2,5% през януари-август, докато другите страни по света са реализирали скромният ръст от 0,5%. Производството на първичен метал в Китай през първите три месеца на 2023 г. беше слабо заради проблемите с подаването на електроенергия от хидроенергийните провинции като Юнан и Съчуан. Сега обаче енергоинтензивните заводи в сраната извличат изгода от подобреното електроснабдяване благодарение на сезона на дъждовете в южните провинции. От месец март обемът на производство в страната се увеличи с 2,1 метрични тона и през август достигна рекордно ниво от 42,4 млн. тона. Сега производството се доближава до нивото от 45 млн. метрични тона, което отговаря на предела на инсталираните преди няколко години мощности. Не е ясно колко твърдо ще се съобразяват с този предел, но той няма да бъде тестван, ако проблемите с производството на електроенергия в Китай се повторят. Всичко ще зависи от нивата на валежите в Юнан, който се е превърнал в основен център за производство на алуминий благодарение на екологичните си, нисковъглеродни характеристики. Китайските потребители изглежда потребяват допълнително произведеният метал. Няма забележимо увеличение на запасите, регистрирани на Шанхайската фючърсна борса (ShFE). Наистина настоящите 90 293 метрични тона от запаси са исторически ниски. По това време миналата година в складовете на ShFE се съхраняваха 210 000 метрични тона алуминий. Вътрешното предлагане расте едновременно с увеличаващия се внос на първичен суров метал. Обемът на вноса от 602 000 метрични тона през първите седем месеца е повече от два пъти спрямо миналата година. Поне досега не се наблюдава увеличение на износа на полуфабрикати, което в миналото беше резултат от излишък на вътрешния пазар. Износът на алуминий в първична форма, сплави и готови продукти е намалял с 20% през първата половина на годината. Заключението е, че ръстът на продажбите в Китай е изненадващо силен, като се има предвид ясно изразената слабост както в сектора на имотите, така и в по-широкия производствен секторсни линии да са били достатъчно устойчиви, за да компенсират бавната активност в други части на потребителската база надолу по веригата. Въпреки това, с продължаващото нарастване на местното производство и положителното арбитражно решение по отношение на вноса с Лондонската борса за метали, което показва увеличен приток през следващите месеци, търсенето на алуминий в Китай ще бъде подложено на изпитание, заключават от агенцията.
Източник: 3e-news (28.09.2023)

Пловдивският производител на цинк и олово КЦМ е създаден преди 62 години като държавен завод, а през 2000 г. е приватизиран през юли 2000 г. от работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000", което купува 80% от предприятието срещу 14.6 млн. долара и ангажимент да направи инвестициите (по-късно придобива и остатъчния държавен дял). Един от малкото добри примери за успешна приватизация от работническо-мениджърско дружество (РМД), днес КЦМ произвежда около 150 хил. тона цинк и олово общо, както и по-малки количества други метали, които се съдържат в суровините. Заетите са над 1400 души, а общо в "Холдинг КЦМ 2000", който включва също минни и други дружества на групата, работят повече от 3000 души. Проектът за намаляване на индустриалното замърсяване, или т. нар. Японски проект, на практика има решаващо значение за бъдещето на пловдивския завод. За него JBIC отпуска 5.955 млрд. йени (около 60 млн. долара към онзи момент), допълнително 15 млн. долара са осигурени от новите собственици. Основният проблем на КЦМ са емисиите серен диоксид и затова проектът е концентриран в изграждането на нов завод за пържене на цинкови концентрати и производство на сярна киселина. Освен това е изградена и централна пречиствателна станция за отпадни води, което не само рязко подобрява качеството на отпадните води, но и свива консумацията три пъти. "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който се подготвя още от 2007-2008 г., започва през 2010 г. и е приключен в рамките на няколко години. Като част от него е изграден изцяло нов оловен завод, модернизирано е и цинковото производство, като всичко това се случва без прекъсване на работата. Инвестицията е над 130 млн. евро и носи две ключови предимства на КЦМ - да произвежда металите си от рециклиране на отпадни продукти в оловния и в цинковия завод, както и да сложи основите на едно много сериозно развитие в посока енергийна ефективност в оловния завод и да постигне 3-кратно намаляване на енергийните разходи. Следващият голям проект на КЦМ - за технологично интегриране на производствата, също вече е структуриран, като още в началото на 2020 г. беше осигурена основната част от финансирането. Заради кризите последните години обаче темпът е леко забавен, като в момента се изпълняват отделни части от него. Според първоначални оценки инвестицията се очаква да е над 130 млн. евро. Това, което отличава КЦМ от другите производители на метали, е, че реално има три завода на една площадка - за олово, за цинк и за благородни метали, като последният е по-малко известен и преработва вторичен продукт от оловното производство, както и ювелирен скрап. Практиката в Западна Европа е един завод да се концентрира върху един метал - или олово, или цинк. Заводът преработва също отпадни суровини и от други индустрии. Заводът има много високо ниво на оползотворяване на вторичен ресурс - почти 30% са вторичните суровини в цинковото производство, основно отпадъци от стоманената индустрия, а в оловното производство при отделни кампании влагането на вторични суровини достига 50%. Голяма част от вторичните оловни суровини идват от изградения през 2007 г. завод за преработка на акумулатори като част от усилията на компанията да навлезе по-широко в рециклирането. На практика КЦМ успява да оползотвори 100% от акумулаторите. Освен че включва оловото в производството си, компанията има технология и за компресиране на остатъчната пластмаса. Така от нея се получава продукт, който може да се използва например като основа за паната, които преграждат строителните обекти. И оловото, и цинкът са налични в света, тъй като са базови метали и се добиват от много време. Приблизително 27 млн. тона общо от двата метала се произвеждат всяка година, като ръстът в потреблението в основна степен се осигурява от ръста в дела на преработените вторични суровини. Заводът има и друг изходен продукт от цинковото производство - клинкер, който може да се използва в строителството и циментовата индустрия. За да стане това обаче, той трябва да бъде регистриран като страничен продукт от екоминистерството, а процедурите се бавят. Важни дати в историята на КЦМ 1961 г. - Открит е Комбинатът за цветни метали и започва производството на цинк. 1963 г. - Излети са първите блокчета олово. 1995 г. - Подписано е междуправителствено споразумение, с което Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) отпуска 60 млн. долара заем за намаляване на замърсяването от производствената дейност на КЦМ. 2000 г. - Заводът е приватизиран от работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000". 2000-2003 г. - Изпълнен е т. нар. Японски проект, с който са решени проблемите с емисиите серен диоксид и замърсените отпадни води. 2010-2014 г. - Изпълнен е проектът "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП) за над 130 млн. евро, с който е изграден нов оловен заводи и е модернизирано цинковото производство. 2020 г. - Подготвен е следващият голям проект - за технологично интегриране на производствата. Очакваната инвестиция е над 130 млн. евро.
Източник: Капитал (29.09.2023)

2,2 млрд. лева отделя държавата за спирането на въглищните централи Държавата ще отдели 1,15 млрд. евро или 2,2 млрд. лева за справяне с последиците от затварянето на въглищните централи и преминаването към неутрална спрямо климата икономика. Това е записано в последния вариант на териториалните планове, публикувани от Министерството на енергетиката на 9 август. Утре се очаква те да бъдат разгледани от Министерския съвет. Плановете показват за какво ще бъдат отделени парите, така че най-силно засегнатите региони да се справят след затварянето на въглищните мини и прилежащите тецове. Според тях до 2030 година в България ще бъдат изградени нови 7,5 гигавата възобновяеми източници, захранвани от слънце и вятър. Тецовете ще започнат да намаляват своята работа още от началото на следващата година, когато изтича и първият договор на американската централа “Контур Глобал Марица Изток 3”. Очаква се тя да спре работа и да бъде използвана като евентуален резерв при нужда. Все още не е ясно какви средства ще получава дружеството, за да бъде поддържано като резерв. В териториалните планове са записани няколко отправни години. По отношение на добива на въглищата ключова година ще бъде 2026. След нея започват реалното намаляване на добива и рекултивацията на терените. До 2038 година трябва да бъдат затворени централите на въглища, които да са преминали към друг вид гориво. До 2050 година икономиката на България трябва да е климатично неутрална, тоест последиците от производство да не водят до изменения в климата. Най-засегнатите области от спирането на въгледобива и производството на енергия от твърдо гориво са Стара Загора, Перник и Кюстендил. От тях най-сериозен ефект ще има в Стара Загора, където се намират четири от най-големите въглищни централи, както и държавните “Мини Марица-изток”. Според данни на Министерството на енергетиката в момента в тази индустрия в региона работят над 11 хиляди души. Това обаче са само пряко засегнатите.
Източник: 24 часа (29.09.2023)

"Дефицит от 5 до 6 милиона тона" в средносрочен план в света, гласят прогнозите. Напрежението, породило се заради несъответствието между търсене и предлагане на мед, поражда безпокойство за успеха на енергийния преход, тъй като червеният метал играе централна роля в електрификацията и е основен фактор за намаляване на парниковите газове, пише в свой коментар Франс прес. "Когато искате да прехвърлите енергия във вътрешността на автомобила, сградата или между производствения център и мястото на потребление, трябва да прекарате електрически ток и за тази цел до настоящия момент не е открито нищо по-добро, с приемливо съотношение цена/устойчивост, от медта", твърди индустриален производител от сектора. Целият свят пое по пътя на електрификацията, за да намали парниковите газове. Европа например си е поставила за цел да свие въглеродните си емисии с 55 на сто спрямо равнищата от 1990 година. Същевременно нововъзникващите пазари също са поели по пътя на електрификацията, разказва Венсан Десал, директор операции в "Нексан" (Nexans) Според Международната агенция за енергията (МАЕ), която тази седмица организира среща на върха, посветена на ролята на критичните за енергийния преход метали, пазарът на медта е нараснал с около 50 на сто между 2017 и 2022 година, достигайки близо 200 милиарда долара. "Допреди 20 години потребявахме около 9 до 10 милиона тона, днес може би сме достигнали 23-24 милиона тона или двойно повече за две десетилетия. Смятаме, че само след 10 години количеството вероятно ще е между 35 и 40 милиарда тона", уточнява Венсан Десал. Освен свързването с електрическите мрежи на офшорните вятърни турбини, за което е необходимо голямо количество кабели, едно електрическо превозно средство се нуждае от "два пъти повече мед в глобален план от автомобилите с двигатели с вътрешно горене", според него. Използваните от години статистически модели "винаги предвиждат дефицит на предлагането", но до този момент тази прогноза не се е превърнала в реалност "по различни причини: еволюция на цените, различни и разнообразни пазарни динамики, фактът, че понякога е налице заместване". Това обяснява Лоран Шокуале от Международната медна асоциация (минодобивни компании и металургични заводи), чиито членове произвеждат около 50 на сто от медта в света. Като се вземе обаче предвид експоненциалният растеж на търсенето, то "в началото на 2030-те години може да възникне проблем заради дефицит от 5 до 6 милиарда тона", добавя той. Междуправителствената структура Международна група за проучване на медта оценява на около 10 милиона тона количествата мед, "блокирани" в минни проекти, които са в процес на одобрение за идните от 5 до 10 години. Съществуващите операции обаче все още срещат трудности, тъй като Чили, водещият световен производител, "се сблъсква със спад на количеството минерали и недостиг на вода", а протести на местните общности биха могли да нарушат доставките от Перу, вторият най-голям производител в света. Споменават се няколко лоста: използването на алуминий, който е добър проводник на електричество и не води до проблеми с ресурсите, но при него има трудности по веригата за доставки. Освен това той изисква "три различни етапа на производство, които не винаги са в една географска зона", подчертава Десал. Производството му също така е много трудоемко (и отделя въглерод), поради което цената му зависи в голяма степен от цените на електроенергията. Не на последно място "има и геополитически елемент - един от най-големите производители на алуминий в света е Русия и това създава допълнителни ограничения на пазара", допълва той. Друг често споменаван лост е рециклирането на мед. Международната медна асоциация оценява на 40 на сто дела на медта, която понастоящем се рециклира или "около една трета от годишното предлагане". Това решение е много популярно в индустриализираните страни, в които има много мини. И ако дългосрочната перспектива е трудно предвидима предвид трудния достъп до този ресурс, то 40-процентовият дял все пак може да нарасне. Това може да стане чрез общо подобряване на системите за събиране и подобряване на технологиите за отделяне на медта от други елементи, заключава Шокуaле.
Източник: Труд (03.10.2023)

ЕDGЕ Grоuр oт OAE зaпoчвa cтpaтeгичec?o пapтньopcтвo c бългapc?итe TБC и Caмeл-90 Конгломератът от сферата на сигурността и отбраната от ОАЕ EDGE Group обяви стратегическо партньорство с две български компании, които произвеждат и продават специализирана продукция - ТБС ЕООД и Самел-90 АД. EDGE е най-големият държавен военен производител в емирствата. Обединява 25 дружества, които произвеждат дронове, военни кораби, бронирани машини, ракети, системи за радиоелектронна борба и др. Двете български компании са утвърдени на пазара и имат разнообразно портфолио. ТБС е създадена през 2006 г. и предлага услуги и решения за безпилотни летателни апарати, въоръжение и боеприпаси, сателитни технологии и др. "ТБС ЕООД е Официалният представителен офис на EDGE Group в България". Самел-90 е производител на голямо разнообразие от високоефективно електронно оборудване. Компанията представя различни видове радиосмутители, комуникационно оборудване, бронираните автомобили Samarm и други.
Източник: Money.bg (05.10.2023)

“Аурубис България” и Atlantic Copper – домакини на Международен конгрес за флаш топене в медодобива Водещите европейски медодобивни компании „Аурубис България“ и „Атлантик Копър“ (Atlantic Copper) – Испания, са домакини на 16-ия Международен конгрес за флаш топене (International Flash Smelting Congress, IFSC), организиран от финландската „Мецо“ (Metso) – създател на технологията. Събитието се провежда в България и Испания от 1 до 7 октомври и събира над 120 водещи експерти от целия свят, съобщиха от „Аурубис България”. На 3 октомври делегатите на международния специализиран форум посетиха завода на „Аурубис България“ до Пирдоп и Златица в Средногорието, за да се запознаят на място с внедрените технологии, програмата за разширяване на производството и декарбонизационната стратегия на компанията. „Истинска привилегия е да посрещнем най-изтъкнатите световни експерти в тази област в България“, казва д-р Хайко Арнолд, главен оперативен директор на Групата „Аурубис“, който е в страната за събитието. „Рециклирането и кръговата икономика са основните стълбове на бъдещото снабдяване с метали, но първичното производство ще продължи да е от жизненоважно значение. Светът се нуждае от много мед, за да успее зеления преход. Такива форуми на високо ниво ни дават отлична възможност да обменяме нови идеи за производството на този ключов метал“, подчертава Хайко Арнолд. По време на посещението си в „Аурубис България“ експертите разгледаха металургичното производство с инсталираното тази година година двойно колело за отливане на анодна мед и рафинерията за пречистване на медта до катодна чрез електролиза. Предстои разширяване на капацитета за производство на катодна мед от 230 до 340 хиляди тона на година с инвестиция на стойност 240 млн. лв., с което всички произведени в Пирдоп медни аноди ще се рафинират на място. Рафинираната мед е основен експорт на България и ключова суровина за прехода към нисковъглеродна икономика, е-мобилността и свързаността. Експертите се запознаха и с декарбонизационната стратегия на „Аурубис България“, която предвижда намаляване на преките и непреки емисии с 50процента до 2030 г. с поетапно изграждане на ВЕИ за собствено потребление и програми за енергийна ефективност. 16-тият Международен конгрес за флаш топене с домакинство в България и Испания е с фокус върху иновациите в медната металургия, кръговата икономика, енергийния преход и дигитализацията. Флаш процесът (топене на медни концентрати в „летящо състояние“) е най-устойчивия и ефективен наличен метод за производството на анодна мед, прилаган в света. Първият специализиран конгрес в тази област се провежда през 1972 г. във Финландия. 16-тият Международен конгрес за флаш топене IFSC продължава в завода на Atlantic Copper в Уелва, Испания, където делегатите ще бъдат от 4 до 7 октомври.
Източник: Банкеръ (05.10.2023)

"Алкомет" АД започва изпълнението на проект ALUGREENDRY "Алкомет" АД получи одобрение за изпълнението на проект "ALUGREENDRY" 2023/372952 с финансовата подкрепа на Норвежки финансов механизъм 2014-2021, в рамките на програма "Развитие на бизнеса, иновации и МСП в България". ALUGREENDRY ще се изпълнява през следващите 12 месеца в град Шумен. Стойността му е 304 400 евро, като сумата на безвъзмездната финансова помощ 152 200 евро представлява 50% от допустимите разходи. Проектът включва инвестиции в нова сушилня за обработка на шлам (отпадък от процеса на анодиране), използваща иновативни и подобрени методи за изсушаване на този отпадък. Също така, се предвижда закупуване на специализирано оборудване на вана за анодиране в новоизградения цех за елоксация. Тези инвестиции ще подпомогнат увеличаването на капацитета за производство на елоксирани профили и ще допринесат засилването на пазарните позиции на предприятието. Очакваме положителният принос към околната среда да бъде следствие от икономиите на електроенергия и природен газ, както и от намаляването на емисиите на СО2.
Източник: Стандарт (06.10.2023)

Лидерите на Европейския съюз и САЩ работят за обявяването на временна сделка за търговията със стомана и алуминий на срещата си на върха на 20 октомври. Надеждите са, че чрез нея ще се избегне връщането на търговските ограничения от времето на президента Доналд Тръмп, съобщава Bloomberg. Високопоставени представители на Белия дом и Европейската комисия преговарят за предварително политическо споразумение, което ще покрие двата основни аспекта на т. нар. Международно споразумение за стомана и алуминий, което ЕС и САЩ договарят от 2021 г. – справяне с непазарния свръхкапацитет и въглеродните емисии, посочват запознати източници. Сделката, която няма да е правно обвързваща, цели да уреди спор, започнал, когато президентът Доналд Тръмп наложи мита върху вноса на метали от Европа, позовавайки се на риск за националната сигурност. Ако не бъде постигнато споразумение до 31 октомври, налози върху износ за 10 млрд. долара между ЕС и САЩ автоматично ще влязат в сила отново от 2024 г. Съюзниците се опитват да постигнат политическо споразумение, защото не смятат, че ще има достатъчно време за официална сделка заради крайния срок и разделението на позициите по някои ключови въпроси като съвместимост с международните търговски разпоредби, посочват запознатите. В рамките на евентуалното споразумение ЕС и САЩ ще целят координиране на мерки за прекомерен капацитет, посочват източниците, пожелали анонимност. Вашингтон наложи 25% мито върху вноса на стомана от 2018 г., а ЕС въведе приблизително сходен налог на редица вносни продукти в рамките на свои мерки. Засега преговорите за т. нар. мръсна стомана (стомана, която емитира прекомерни количества въглеродни и парникови емисии - бел.ред.) са по-трудни, но ЕС и САЩ се надяват да постигнат споразумение за съвместна работа по приемане на мерки през идните години, посочва един от запознатите. Брюксел ще го направи чрез прилагане на своя механизъм за въглеродните емисии, а Вашингтон може да въведе свои собствени мерки за ограничаване на търговията с мръсна стомана. Предварителното споразумение за устойчива стомана и алуминий би било едно от основните постижения на първата трансатлантическа среща на високо равнище от две години насам между настоящия американски президент Джо Байдън и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Китай ще се окаже на мушката на новото споразумение, тъй като е обвинявана в дъмпинг при стоманата. Страната отговаря за над половината от производството на суровината, показват данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Обезценяването на юана подсили привлекателността на китайския износ на стомана, поставяйки го напът да отбележи най-високото си равнище от 2016 г.
Източник: Инвестор.БГ (06.10.2023)

STOMANA INDUSTRY създава условия за по-устойчиво бъдеще STOMANA INDUSTRY е най-големият производител на стомана в България и водещ на Балканите, представен на над 50 пазара. Компанията произвежда широка гама от стоманени продукти от рециклиран скрап като дебела ламарина, специални стомани, стоманени топки и армировъчна стомана, покриващи нуждите на строителството и инфраструктурата, корабостроенето, машиностроенето и минната промишленост. Тя е сред малкото металургични заводи, произвеждащи ламарина от 100% рециклиран скрап, осигурявайки нисковъглеродни решения и насърчавайки кръговата икономика. Със своите над 1100 служители компанията има значителен принос за местната общност, инвестирайки непрекъснато в нея и в развитието на своя екип. Георгиос Кованис, Plant Senior Director, разказва за значението на стоманата за кръговата икономика и новите технологии в областта. Как се промени секторът в България и глобално, откакто компанията съществува? Модерното производство на стомана в България бележи началото си с откриването на завод STOMANA INDUSTRY през 1953 г. Седемдесет години по-късно компанията е основополагаща за икономиката на страната. Сблъскахме се с множество предизвикателства, които ни направиха по-силни и откроиха възможностите пред нас. Днес сме на прага на голяма технологична еволюция, а промишленото производство трябва да води по пътя към кръгова икономика. Следваме пътя на иновациите, като подобряваме продуктите ни, инвестираме в устойчиви технологии и развиваме нашите хора. Със своите отдаденост и умения екипът ни е движещата сила зад растежа ни. Днес нашите продукти са направени от 99% рециклиран скрап, осигурявайки добавена стойност за партньорите ни и общността. През годините индустрията бе изправена пред различни предизвикателства като повишена конкуренция, геополитически фактори и кризи. Секторът се е доказал като издръжлив чрез незабавна реакция и адаптиране към новата среда, инвестирайки в технологии и развитие на своите служители. Кои фактори ще влияят най-силно върху бизнес модела ви през следващите десетилетия? - В STOMANA INDUSTRY адаптираме нашия бизнес модел към изискванията на новата ера. Кръговата икономика, технологичният напредък и веригата на доставки на суровини са сред основните фактори, влияещи на бизнеса. Нашата цел е да работим отговорно, прозрачно и с уважение към околната среда. Тъй като стоманата е най-рециклираният материал в света, ние сме в сърцето на кръговата икономика. Стоманата може да посрещне предизвикателствата на нисковъглеродното бъдеще благодарение на безкрайната си възможност за рециклиране, намалявайки въглеродния отпечатък на продуктите и запазвайки природните ресурси. Многократното ? използване е класически пример за кръгова икономика по веригите на производство, потребление и управление на отпадъци. Например днес виждаме как шлаката от производството се внедрява в пътното строителство. Въвеждането на иновации и дигиталната трансформация са необходимо условие за устойчив растеж. Предприехме значителни стъпки към внедряване на умни технологии, за да направим нашите производствени процеси устойчиви, и ще продължим да се развиваме в тази посока. Вече използваме системи с изкуствен интелект (AI), за да подобрим индустриалното производство и да го направим по-ефективно и по-безопасно за нашите служители. Търсенето на стоманени продукти и решения в света расте, но в същото време няма достатъчно скрап за рециклиране. Недостигът на скрап, като суровина за производството, е глобално предизвикателство, пред което са изправени всички предприятия, които го използват. За да отговорим, ние работим за осигуряване на ресурси, проектиране на нов скрап и по-ефективното му използване. Производството на стомана от руда все още е необходимо за осигуряване на дейността в целия сектор. Индустриалните процеси, които употребяват желязна руда, трябва да използват зелен водород или други иновативни методи, за да намалят своя въглероден отпечатък Стоманата е основополагаща за трансформацията, необходима за постигане на нашите дългосрочни цели за декарбонизация. Тя е универсалният материал, отговарящ на предизвикателствата на една напълно кръгова и нисковъглеродна икономика. Какъв е оптимистичният сценарий за следващите 30 години в сектора ви предвид все по-големите изисквания за декарбонизация? - STOMANA INDUSTRY е най-големият рециклатор на Балканите. Нашето производство е от вторични суровини, претопявани в електродъгови пещи, което означава, че не използваме природни ресурси. Декарбонизацията и цифровизацията ще изискват повече метали. Във всички ВЕИ има големи количества метали. Голяма част от тези метали е стомана. Затова тя е фундаментална за енергийния преход. Според Европейската комисия амбициозният сценарий е ускорено постигане на целите за декарбонизация с ВЕИ от около 18 гигавата до 2050 г., което ще намали с приблизително 70% нивата на CO2 емисии спрямо 1990 г. Алтернативен и по-реалистичен е преходът с изграждане на нови мощности, които използват възобновяеми източници - технология, в която вече инвестираме. Как появата на изкуствения интелект за масова употреба смятате, че ще повлияе на вашия бизнес? - Заводът съществува от 70 години, защото последователно адаптираме и внедряваме нови технологии. За нас Индустрия 4.0 е бъдещето. През следващите 30 години технологии като AI ще бъдат стандарт. В момента използваме AI системи в завода, за да подобрим качеството на нашия продукт и да ускорим производствения процес (например идентифициране на скрап), за дистанционен инженеринг и консултации, както и за защита на нашите служители. Това прави работата ни по-умна и устойчива за бъдещите поколения. Използването на такива технологии ще ни помогне да повишим квалификацията на екипа и да изградим нови умения. Живеем в свят, в който хората трябва да взаимодействат с машини, а това е предизвикателство. За да осигурим лек преход, STOMANA INDUSTRY участва в R&D проекти с университети в Европа и по света като Enerman, Flex Industries и The Teaching Factory. Чрез такива проекти ние определяме бъдещето на новите технологии в индустрията, защото стоманата е материалът, който прави голяма част от съвременния живот възможен.
Източник: Капитал (12.10.2023)

Eднa oт бългapc?итe мини нa Dundее Рrесіоuѕ Меtаlѕ c pe?opдeн дoбив нa злaтo Базираната в Канада Dundee Precious Metals (DPM) обяви, че нейната българска мина "Ада тепе" в Крумовград е доставила рекордните 33 800 унции злато през третото тримесечие на 2023 година. През деветте месеца до септември обектът е произвел общо рекордните 99 000 унции злато. Другата българска мина на компанията се намира в Челопеч и е изкарала около 120 000 унции злато през първите девет месеца на тази година. А в периода юли-септември - 40 300 унции злато. Dundee Производството на злато в двете мини се очаква да достигне между 270 000 и 315 000 унции за цялата година, а производството на мед се очаква да бъде между 30 и 35 милиона паунда. През юни DPM подписа обвързващо споразумение с партньора си Velocity Minerals за ексклузивна опция за придобиване на 75% дял в медно-златния проект Иглика и свързаните с него права за проучване в Югоизточна България, в сделка за $2 милиона.
Източник: Money.bg (13.10.2023)

САЩ и Европейският съюз (ЕС) ще създадат обща тарифна зона, като участващите в нея ще налагат допълнителни мита върху алуминий и стомана, които се внасят от държави с непазарни икономики. Предварителна версия на завършения документ, видяна от Politico, показва, че очакваният размер на митото ще бъде 25% за стоманата и 10% за алуминия. Точно толкова големи бяха и митата, които Вашингтон наложи по време на администрацията на президента Доналд Тръмп, като тогавашните мерки обхващаха и Европа. Идеята е след установяването на т.нар. клуб към него да се присъединяват и други държави, които споделят икономическите виждания на ЕС и САЩ. За тази цел са заложени и шест конкретни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. Крайната дата за приключване на преговорите беше изместена от 1 октомври до 1 януари. Целта на "Глобално споразумение за устойчива стомана и алуминий" ще е да обезкуражава търговията с въглеродно интензивна стомана и да окаже натиск върху страни като Китай, за да намалят субсидиите за производството на метали. По този начин местните производители в САЩ и Европа на теория би трябвало да не бъдат ощетявани повече, но успехът на бъдещия механизъм е от ключово значение за това. Въпреки напредналия етап на разговорите между двете страни завършването на споразумението все още не е гарантирано. Действията на Вашингтон и Брюксел целят да се предпази местната индустрия от тази в страни, които значително субсидират своите сектори. На първо място в тази категория е Китай, като част от критериите за влизане в тарифната зона са формулирани по начин, който прави включването на Пекин невъзможно. Едно от изискванията е "дадената икономика да се въздържа от налагане на ограничения върху износа на съответните суровини, междинни суровини и други свързани продукти". Китай наложи ограничения върху износа на галий и германий в началото на август, като двата метала са ключови за производството на полупроводници. Малко по-късно Индонезия забрани износа на никел, който е от критична нужда при производството на неръждаема стомана. Според анализатори това може да доведе до ситуация, в която определени държави може да заведат дело в Световната търговска организация (СТО). Очакванията са възможно недоволство да дойде от големи производители на стомана като Индия и Русия. Освен силно вероятната сделка със САЩ Брюксел планира и допълнителни действия срещу китайските производители на стомана. Според Financial Times ЕС ще започне антисубсидийни разследвания на производители на стомана, които произвеждат в излишък. Това най-често се случва в страни като Китай, което ясно показва намеренията на съюза. Процесът няма да засяга по-стари субсидии или налагането на необходимостта от допълнителни мита за компенсирането им. Освен това няма да е насочен за държавата. "Това е много по-широко от Китай", добави един от източниците на FT. Започването на разследванията се случва във връзка с договорката на Брюксел за прекратяване на допълнителните мита, които САЩ наложиха по време на администрацията на Тръмп. Целта е да се договорят мерки за противодействие на свръхкапацитет на стоманодобивната промишленост и насърчаване на "зелената" стомана. Вашингтон вече няколко пъти ясно заяви, че иска да предотврати "изтичането" на китайска стомана и алуминий на пазара в САЩ. ЕС вече има наказателни тарифи за 20 вида китайска стомана и продукти от неръждаема стомана. Освен това блокът е определил и квоти за внос като част от мерките за защита на своя пазар до средата на 2024 г. Доставките от Китай стабилно намаляват от 2015 г. насам, когато бяха 25% от вноса на стомана в ЕС в обем. До 2018 г. тази стойност падна до под 10%, показват данни на федерацията на производителите на стомана в ЕС Eurofer. Това няма да бъде първото разследване, което Брюксел предприема срещу индустрии, в които лидер е Китай. В средата на септември ЕК обяви, че започва разглеждане дали не е нужно налагането на допълнителни мита върху китайските електрически автомобили (EV), които се внасят в блока. Продължителността на проверката ще бъде 13 месеца, като ако се заключи, че е необходимо налагането на допълнителни мита, те ще се добавят върху вече съществуващите мита от 10% за китайски автомобили в Европа.
Източник: Капитал (16.10.2023)

FохLаѕеr пpeдcтaви нoвoпpидoбитaтa cи пpoизвoдcтвeнa бaзa в Бoтeвгpaд Една от водещите компании в сферата на листо-обработката на метали в България FoxLaser, представи на свои партньори от България и чужбина новопридобитата си база в Ботевград, както и иновативните нововъведения в производствената си база в София. Предприятието разполага с най-модерните възможности за обработка на метали - от напълно автоматизирани машини за 2D лазерно рязане на листов материали и 3D лазерно рязане на тръби и профили, през цифрово фрезоване и струговане, щанцоване, листоогъване, роботизирано заваряване, до автоматизирано нанасяне и изпичане на прахово-полимерни покрития и течно боядисване. Модерните машини, сред които лазерите на MITSUBISHI ELECTRIC, AMADA и MAZAK, 3D тръбен лазер на BLM Adige, щанцовите центри на AMADA и BOSCHERT, абкант-пресите на AMADA, роботите за заваряване на OTC Daihen и не на последно място линията за прахово боядисване на IDEAL LINE + WAGNER, затвърдиха статута на FoxLaser като пионер в лазерно рязане, щанцоване, листоогъване, заваряване на детайли и изделия от листови и профилни метали и неметали. В Ботевград е наскоро придобитата от FoxLaser фабрика MetallWerk. Инвестицията в новата база е в резултат на дългогодишното развитие на FoxLaser, благодарение на което компанията получава все по-комплексни и по-мащабни задания от различни чуждестранни партньори. Историята на FoxLaser и MetallWerk започва преди много години, когато тогавашната австрийска компания NISA е възложител на FoxLaser за лазерно рязане. Няколко години по-късно, софийската компания, заедно с други български инвеститори, подпомага предприятието в Ботевград, предпазвайки го от планирано закриване, предприето от австрийските му собственици. От тогава двете предприятия работят в партньорски отношения, а придобиването на MetallWerk е следващата логична стъпка от стратегията за развитие и растеж на FoxLaser.
Източник: Money.bg (17.10.2023)

САЩ стават все по-зависими от внос на алуминий, на фона на увеличаващото се търсене. Предлагането може да дойде от страни, които не показват съществени признаци за декарбонизация на своята индустрия, като Китай (58% от световния пазар) и Русия (5% от световния пазар). Неотдавна компании като Ford, GM, Pepsi и Ball Corporation се обърнаха към министъра на енергетиката Дженифър Гранхолм, с молба за федерални инвестиции в чист алуминий. Това сигнализира за нарастващата неотложност около местното снабдяване с чист алуминий. Компаниите молят за финансова подкрепа, за да спасят тази ключова американска индустрия, която ще става все по-важна, заради очаквания скок на търсенето, пише Fortune. Тези пионерски компании разбират, че САЩ стават все по-зависими от чуждестранното предлагане на алуминий и тъй като търсенето се увеличава, предлагането може да дойде от страни, които не показват съществени признаци за прочистване на своята индустрия, като Китай (58% от световния пазар) и Русия (5% от световния пазар). Въпреки че шестте останали топилни заводи в страната сега са само процент от глобалния първичен алуминиев капацитет, не винаги е било така. През 2000 г. САЩ бяха най-големият световен производител на първичен алуминий. През 2022 г. САЩ вече имат по-малко от 2% от световния пазарен дял. Според бизнеса днес производството на първичен алуминий в Съединените щати е на кризисни нива. "Докато прогнози сочат, че глобалното търсене на първичен алуминий ще се увеличи през следващите десетилетия, местното производство на материала продължава да намалява и е изложено дори на риск от изчезване. Ръстът на цените на електроенергията, липсата на достъп до евтина възобновяема енергия и недостатъчните федерални инвестиции затрудняват дори шест първични топилни завода", гласи писмото на компаниите. Компаниите алармират още, че без снабдяване с алуминий при предстоящия енергиен преход ще се разчита на алуминий с по-високо съдържание на въглерод във време, когато намаляването на емисиите е от съществено значение. Производители на алуминий като Alcoa също виждат проблемите в сектора. Според доклад от 2022 г. има необходимост от "намаляване на риска и бъдещите задължения чрез минимизиране на социалните и екологичните въздействия".
Източник: Money.bg (19.10.2023)

Най-големите производители на мед в света предупреждават, че не се разработват достатъчно мини, които да осигурят достатъчно количество от метала, необходим за нуждите на зеления преход. Предупреждението на производители идва в момент, когато цената на метала пада поради слабостта на световната икономика и инфлацията, което предизвиква резервираност по отношение на финансирането на нови проекти, съобщава Financial Times. Тази година цената на медта се е понижила до около 8 хил. долара за тон спрямо над 10 хил. долара за тон през миналата година, тъй като растежът на световната икономика се забави, а производството в новите мини в Перу и Чили се е увеличило. Въпреки това се очаква търсенето на метала да нарасне поради екологичния преход, както и икономическия растеж на Индия и други развиващи се страни. Според базираната в Лондон минна компания Anglo American стандартът на живот на средния човек на Запад изисква около 200-250 кг мед спрямо средно 60 кг в световен мащаб. Употребата на метала ще се увеличи в резултат на екологичния преход, като според S&P Global прогнозите са, че до 2035 г. тя ще се удвои до 50 млн. тона в сравнение с нивата от 2021 г. Според Катлийн Куърк, президент на Freeport-McMoran, най-големия производител на мед в света, повишаването на цените на медта няма да е достатъчно, за да се осигури необходимото количество от метала. "Сега въпросът не е само в цената. Тези други фактори са това, което наистина ще ограничи колко бързо можем да развием доставките", каза тя по време на провелия се в Лондон в началото на октомври FT Mining Summit. "Това, което може да се случи в крайна сметка, е, че този енергиен преход ще се проточи по-дълго." По време на срещата в Лондон Робърт Фридланд, основател на канадската минна компания Ivanhoe Mines, заяви, че настоящият период на по-ниски цени ще доведе до недостиг в бъдеще. Според Фарид Дадашев от RBC Capital Markets ръководителите не са склонни да инвестират в мини, чието изграждане ще отнеме 10-15 години и ще струва милиарди долари, при ниски цени и политическа несигурност в страните, които имат перспективни мини. "Като добавим и усложненията, свързани с по-дългите срокове за издаване на разрешителни, по-високата инфлация и като цяло намаляващото качество на рудните находища, това може би обяснява защо се намираме в ситуация, в която вероятно няма да има достатъчно мед, за да се постигнат целите за декарбонизация през следващите няколко десетилетия", предвижда Дадашев.
Източник: Капитал (19.10.2023)

Заводите на "Астра биоплант" ще бъдат затворени до месец Производството на биодизел и масла в Русе на "Астра Биоплант" върви към спиране заради недостига на суровина, съобщава Деян Станков от мениджмънта на "Астра Биоплант". Причините са от една страна неофициално забраненият внос на слънчоглед от Украйна за България, а от друга - земеделците в България отказват да продават на цена под 800 лв., въпреки че същият може да се купи по-евтино от чужбина заедно с транспортните разходи. В групата на "Астра Биоплант" работят 668 души, а направените инвестиции до момента са 260 млн. лв. Създадената през 2005 г. русенска компания има приходи за миналата година над 7 млрд. лв. Гигантският скок на приходите през миналата година при "Астра Биоплант" идва по всички направления на микса, като мощностите са били натоварени 85%. Продажбите на биодизел са се увеличили от 1 млн. тона през 2021 г. на близо 1.8 млн. тона през 2022 г. Групата от Русе има общо 7 завода - три маслобойни и четири производства за биодизел. Маслобойните произвеждат дневно по 1700 тона. Две от тях работят с рапица и една със слънчоглед. Капацитетът на производство на биодизел е 400 хил. тона годишно, като в момента натовареността им е 92%. Русенската група, базирана основно на площадката на бившия комбинат за тежко машиностроене в Русе, на брега на Дунава, е създадена от Станко Станков. В нея има над 20 компании, разпределени в две основни направления. Едното звено е концентрирано около завода за биодизел в Сливо поле на "Астра Биоплант" и се занимава с производството, покупките и продажбата на зърно, производство на биодизел, фармацевтичен глицерин и остатъчните продукти. Второто направление са минералните горива и транспортът. "Булмаркет груп" е шапката на всички дружества, занимаващи се с търговията с минерални горива и логистичните дейности, като "Булмаркет ДМ", "Булмаркет рейл карго", "Булмаркет автотранспорт", "Порт Булмаркет" и т.н. Седемте линии за производство са в четири отделни дружества (виж карето), като са част от холдинговата структура "Астра финанс холдинг", но всички крайни продажби са през търговското дружество "Астра Биоплант". Заводите на "Астра Биоплант" са: "Оберьостерайхише биодизел България" има две линии за производство на биодизел с общ производствен капацитет 200 хил. мт/г. "Олео протеин" е с една линия за производство на олио и е с капацитет 290 хил. мт. "Астра грийн плант" има една линия за производство на биодизел с годишен капацитет 100 хил. мт, както и една линия за производство на олио с капацитет 91 хил. мт "Хай протеин" - една линия за производство на биодизел с годишен капацитет 100 хил. мт и една линия за производство на олио с капацитет 200 хил. мт (заводът е нает, като е собственост на друга фирма).
Източник: Капитал (23.10.2023)

"Фокс лазер" инвестира в придобиването на свой партньор "Фокс лазер" е компания с близо 25-годишен опит в сферата на металната листообработка - лазерно рязане на листов и профилен материал, цифрово щанцоване и листоогъване, прахово боядисване на детайли, роботизирано, лазерно и ръчно заваряване. Последната мащабна инвестиция на дружеството е в придобиването на ботевградското предприятие за обработка на метали и изработка на големи заварени конструкции "Металверк". Дружеството обслужва български и чуждестранни компании от Германия, Австрия, Швейцария и някои скандинавски страни, които оперират в секторите енергетика, агробизнес, опаковъчна индустрия, хранително-вкусова промишленост, фармация, машиностроене, увеселителна и гейминг индустрия. Двете компании - "Фокс лазер" и "Металверк", са класически подизпълнители - джоб шопър (Job Shopper), тоест не произвеждат собствени крайни продукти, а изработват различни детайли и конструкции от метал за бизнеса на своите клиенти. В производствената база на "Фокс лазер", разположена на 15 хил. кв. м в кв. "Модерно предградие" в София, се извършват 2D лазерно рязане на листов материали и 3D лазерно рязане на тръби и профили, цифрово фрезоване и струговане, щанцоване, листоогъване, роботизирано заваряване, автоматизирано нанасяне и изпичане на прахово-полимерни покрития. Преди години, когато австрийска компания "SAB Австрия", тогава собственик на "Металверк", планира да закрие бизнеса, "Фокс лазер" заедно с други български инвеститори участва в запазването му. Оттогава софийската фирма е в партньорски взаимоотношения с дружеството и придобиването му е логичен следващ ход в стратегията й за развитие и растеж. "Металверк" добавя към компетенциите на "Фокс лазер" машинна обработка - ЦПУ фрезоване и струговане, изработка и нанасяне на течни покрития върху едрогабаритни детайли. С тези допълнителни процеси се постига все по-голяма завършеност и независимост на производството.
Източник: Капитал (24.10.2023)

Lufthansa Technik създаде нова българска софтуерна компания Lufthansa Technik и българската IT компания CleverPine създадоха съвместното дружество ViTech, което ще създава софтуер за нуждите на бизнес сегментите на германската компания за доставка на технически услуги за самолети. Двете компании, които притежават новата фирма в съотношение 75 към 25%, обещават тя да "преобрази авиационната индустрия". Започвайки операции в началото на октомври, ViTech вече набира 85 софтуерни инженери, които да се присъединят към техния екип в София. Позициите включват инженерни мениджъри, софтуерни инженери, Scrum Master-и, UX дизайнери, Data Scientists и Product Owner-и. Фокусът на новосъздаденото дружество е да създава решения, насочени към дигитализиране и оптимизиране на услугите, предоставяни германската компания. От компанията уточниха, че поради глобалното значение на работата на ViTech, инвестицията ще нарасне неколкократно, а ат там – и търсенето на специалисти. От там не обявиха размера на първоначалната инвестиция, но уточниха, че тя "дава нужното начало за развитието на проекта по начин, по който да се гарантира качествено и устойчиво създаване на софтуерни решения за нуждите на бизнес сегментите на Lufthansa Technik.
Източник: economic.bg (25.10.2023)

Комстил със сертификат за инвестиция в автоматизирана складова база за над 1.5 млн. лв. Министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева връчи сертификат клас „Б“ за инвестиция в модерна и автоматизирана складова база за 1 580 000 лв. на дружеството „Комстил“ ЕООД. Инвестиционният проект на компанията има за цел да предостави складови площи, услуги по пакетиране и етикиране на съхраняваните товари и да отговори на засиленото търсене на помещения за складиране. В периода на осъществяването му и като резултат от него се предвижда разкриване на 6 нови работни места. „Комстил“ ЕООД е дружество с предмет на дейност производство, разпространение, внос и износ на алуминиева и PVC дограма, щори, окачени фасади и др.
Източник: 24 часа (30.10.2023)

Една от най-големите в света диверсифицирани добивни компании – Glencore, е намалила за 9-те месеца производството на мед с 5 % до 736 хил. тона. Понижението отразява продажбата на австралийското находище Cobar през юни 2023 г. и по-ниските нива на извлечения мед като свързан метал. Glencore, както и преди очаква производство на ниво от 1 млн. 40 хил. тона. Производството на никел е спаднало с 16 % - до 68,4 млн. тона. Glencore намалява и годишната си прогноза за никела – до 102 хил. тона (с отклонение от 4 хил. тона) от предходната, която бе за 112 хил. тона (с отклонение от 5 хил. тона). Спадът се обяснява със забавящото се възстановяване на производителността на Raglan след стачките през 2022 г., проблемите и спирането на техническото обслужване на завода Sudbury и преразглеждането на добива от находището Koniambo. Производството на кобалт се е свило с 2% (до 32,5 хил. тона), на цинк – с 4% (672,1 хил.тона), а на въглища се е увеличило с 2% до 83,9 млн. тона. Годишните прогнози за всички са потвърдени. Прогнозата за ферохром беше намалена от 1,310 милиона тона (с отклонение от 30 хиляди тона) до 1,2 милиона тона (с отклонение от 30 хиляди тона). Glencore продължава да очаква коригираната печалба преди данъци и лихви за 2023 г. да надхвърли горната граница на дългосрочния диапазон от 2,2 милиарда до 3,2 милиарда долара годишно, с вероятен резултат в диапазона от 3,5 до 4 милиарда долара.
Източник: 3e-news (30.10.2023)

"Запорожстал", стоманодобивен завод от съветската епоха в южния украински град Запорожие, успя досега да продължи да работи въпреки недостига на персонал, блокирания износ, прекъсванията на електрозахранването и заплахата от руски ракети атаки. Докато производителите не успеят да доставят стомана на пазарите през Черно море, където Русия продължава да представлява заплаха за корабоплаването, има малка перспектива за възстановяване на сектор, който е втори след селското стопанство по важност за икономиката на Украйна. В съветско време Украйна е произвеждала повече от 50 милиона тона годишно, това падна до 21-22 милиона тона към 2021 г., а след нахлуването на Русия миналия февруари продукцията достигна 6.3 милиона през 2022 г. През първите девет месеца на 2023 г. производството е намаляло с още 17% на годишна база до 3.9 милиона тона (за цялата година може данните да покажат умерен ръст). Малко светло петно е вътрешното търсене, което нараства, тъй като Украйна произвежда повече оръжия, изгражда бомбоубежища и започва да възстановява градове, пострадали по време на войната. Но дори при почти удвояване на потреблението до 2,6 милиона тона между януари и септември, това не е достатъчно, за да поддържа сектор, който изнасяше четири пети от продукцията си. Преди пълномащабната инвазия металургичният сектор като цяло представляваше 10% от БВП на Украйна и 30% от износа. Тъй като доставките в Черно море практически не съществуват, производителите на стомана изпращат колкото могат повече продукция по железопътен транспорт в Европа. Тази година тарифите за товарния железопътен транспорт ще се увеличат, което ще повиши разходите с още 20-30%. Междувременно по-малко от 100 хил тона стомана са преминали през южните пристанища около Одеса досега през 2023 г., твърди Станислав Зинченко, ръководител на украинския изследователски център за суровините GMK Center. Това е много малък процент от необходимото. "Запорожстал" очаква да изнесе две трети от своите 2.4-2.5 милиона тона производство на желязна руда и валцована стомана през 2023 г. Преди инвазията производството беше 4.2 милиона тона годишно. Освен ограничения износ, стоманодобивните предприятия трудно намерат достатъчно персонал, въпреки че работят с намален капацитет. Няколкостотин служители на "Запорожстал" напуснаха града в началото на войната поради близостта до фронтовите линии - само на 50 км, както и заради обстрела най-голямата атомна електроцентрала в Европа, която е под руски контрол. Други 1050 са отишли да служат във въоръжените сили, 40 от които са загинали. Като цяло заводът е загубил 20% от работната си сила преди инвазията от около 10 хил. души. Нередовното електрозахранване също заплашва да намали допълнително производството, точно когато зимата наближава и натискът върху мрежата наближава върхови стойности. Миналата зима Русия удари украинската електрическа система със стотици ракети и дронове, повреждайки около 40% от мрежата. Някои трябва да бъдат ремонтирани, а и температурите започнаха да падат, което води до повишаване на търсенето на енергия.
Източник: Дневник (04.11.2023)

Производителят на метални опаковки "Булметал" ще търси 10 млн. лв. на борсата Производствено предприятие ще направи първото първично публично предлагане (IPO) на основния сегмент на Българската фондова борса от близо две години. Базираната в Гурково "Булметал", която прави метални опаковки, ще се опита да набере малко над 10 млн. лв. Средствата ще бъдат инвестирани в разширение на капацитета и допълнителна автоматизация. Проспектът беше одобрен от Комисията за финансов надзор (КФН). Инвестиционен посредник по предлагането е "Елана трейдинг". "Булметал" ще предложи 1 130 450 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции с право на глас с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност 8.85 лв. всяка. С набраните средства ще бъде увеличен капиталът на дружеството. Мажоритарен собственик в момента е Кольо Атанасов, който държи 88% от акциите. В средата на август общото събрание на "Булметал" е взело решение компанията да придобие публичен статут и да отпадне предимството на акционерите при записване на новите акции. "Булметал" е създадена през 1995 г. и произвежда различни метални опаковки за бои и храни, както и аерозолни флакони. Около 70% от продукцията се изнася в Европа. Основната фабрика на компанията се намира в Гурково, има и цех в Стара Загора. Дружеството е собственик също на производители на машини за опаковки в Италия и Германия. През 2022 г. консолидираните продажби на "Булметал" нарастват с над 25% до 111.2 млн. лв., а нетната печалба скача близо 6 пъти до 8.7 млн. лв. В компанията работят около 400 души.
Източник: Капитал (06.11.2023)

Съединените щати инвестират стотици милиони долари в опит да се доближат до вложенията на Китай в африканския “Меден пояс” (Централна Африка, разположен между границите на Северна Замбия и южната част на Конго и е известен с мините си за добив на промишлена мед). Регионът е богат на минерали, които са изключително важни за производството на батерии и на други компоненти за източниците на възобновяема енергия. Което прави Замбия и Демократична република Конго последните арени на битка за надмощие между Вашингтон и Пекин. Американците се включват малко късно в състезанието, защото Китай вече е инвестирал почти 1 трлн. щ. долара в инфраструктурни проекти в развиващите се държави през последното десетилетие чрез инициативата на президента Си Дзинпин “Един пояс, един път”. Съединените щати обаче в момента влагат средства в коридора Лубиту – 100-годишна железопътна линия, която свързва ключви африкански мини с анголското пристанище Лубиту на Атлантически океан. Това е част от американските амбиции да оспорят доминиращата позиция на китайците. Тези инвестиции могат да предложат бърз маршрут до Съединените щати и Европа за превоз на важните минерали. Същевременно, новоучредената фирма от Силициевата долина KoBold, подкрепена от Бил Гейтс и от компанията за изкуствен интелект OpenAI на Сам Алтман, работи усърдно за трансформирането на огромните си медни залежи в Северна Замбия в мина, която ще е най-облагодетелствана от проекта за коридора Лубиту. През 70-е години на миналия век Китай първо построи железопътна линия от “Медния пояс” на изток до пристанището Дар ес Салаам в Танзания. По-късно китайска държавна компания възстанови ключов железопътен маршрут в Ангола, за който е платила 2 млрд. долара. През последните десет години китайците са инвестирали почти 1 трлн. щ. долара в инициативата “Един пояс, един път” за инфратруктурни проекти в развиващите се държави. Проблемът е, че Китай не само доминира в инфраструктурата, но и по-голяма част от производството на мед на Конго е под контрола на китайскит компании, а в мините на Замбия има съвсем малки американски инвестиции. Тук влиза KoBold с амбициите си да изгради медна мина, която да се възползва пълноценно от проекта за коридора Лубиту.
Източник: Банкеръ (06.11.2023)

Светът върви към производство на все по-голямо количество чиста енергия, на фона на целите за намаляване на негативните последствия от глобалното затопляне. Не само, че се проектират и изграждат нови огромни проекти, но се мисли и как да се използват стари съоръжения, които да бъдат преоборудвани и използвани за тези цели. Един такъв случай е американската фабрика Sparrows Point Steel, за която Морската администрация на Министерството на транспорта на САЩ отпусна 47,4 милиона долара, за да се смени предназначението й. Sparrows Point Steel, някога е била Bethlehem Steel - най-големият производител на стомана в света - през 50-те години на миналия век, който е давал работа на 30 000 работници на мястото. Намира се на близо до пристанището на най-големия град в щата Мериленд Балтимор. Bethlehem Steel е основана през 1887 г. Сривът на стоманодобивната индустрия в САЩ обаче доведе до фалит на завода и беше затворен за постоянно през 2012 г. Според властите сега, чрез Закона за инфраструктурните инвестиции и работните места и Закона за намаляване на инфлацията, работните места в производството обратно в САЩ и в частност в Мериленд се връщат и тази инвестиция ще помогне на Балтимор да се превърне конкурентен производствен център за офшорна вятърна енергия и водеща дестинация за чиста енергия. Вероятно Point Steel Mill няма да бъде толкова голям, колкото своя предшественик, но пък ще е много по-устойчив от него.
Източник: Money.bg (10.11.2023)

Шипинг индустрията увеличава усилията си по изместване на производството на контейнери извън Китай. Причините за желаното намаляване на зависимостта от Пекин са увеличеното геополитическо напрежение по оста САЩ - Китай, както и възможни прекъсвания в местната верига на доставки. Мерките се предприемат както от различни компании, така и от правителства. Целта им е да гарантират, че сценарият от пандемията, при който търговският баланс беше нарушен, няма да се повтори. Нуждата от диверсифициране на производството не е изненадваща, тъй като Китай отговаря за около 95% от глобалната продукция на контейнери, показват данни на консултантската компания, която специализира в морската индустрия, Drewry. Топ три на производителите са три държавни китайски предприятия, което допълнително увеличава желанието за намиране на алтернативни производители. Карл Бенцел, един от петимата комисари, които ръководят Федералната морска комисия, независимият американски регулатор на корабоплаването, каза пред Financial Times, че доминирането на Китай в производството на контейнери е "монопол" върху "основен продукт". Неговият доклад, публикуван миналата година, установи, че китайският бизнес бавно увеличава производството по време на пандемията. Това изостри недостига на контейнери, когато много от тях бяха хванати в капана да са на кораби и в пренаселени пристанища. По този начин търговията спадна, докато разходите се покачиха значително. Докато в сектора сега има свръхпредлагане на контейнери поради спадащото търсене на износ, фирмите и служителите се стремят да гарантират, че са по-добре защитени срещу бъдещи геополитически или търговски смущения. Шипинг индустрията "в по-голямата си част е извън полезрението", казва Бенцел. "[Но] ако има нарастващо напрежение в Тайван, хората ще започнат да гледат тази верига за доставки", добави той. Засега страни в Азия и САЩ са разглеждани като главни кандидати за поемане на производствен капацитет. Собственици на нови фабрики във Виетнам заявиха пред Financial Times, че биха могли да построят около една шеста от контейнерите, които обикновено се произвеждат за една година. Освен това се очаква добавянето на значителен производствен капацитет в Индия. Ръководителят на отдела за проучване на контейнерното оборудване и лизинг в Drewry Джон Фоси каза, че търсенето най-вероятно ще се насочи към Виетнам. Подобно на Китай, страната се превръща в евтин производствен център. През последните години Ханой увеличава обемите на износа си за страни като САЩ, тъй като мултинационалните компании преместват производството си далеч от Китай. През август виетнамската стоманодобивна група Hoa Phat обяви първата доставка на контейнери от новия си производствен завод в южната част на страната. Говорител тогава заяви, че съоръжението за 122 млн. долара може да произвежда около 200 хил. 20-футови еквивалентни единици (TEU) годишно. В крайна сметка се очаква капацитетът да бъде увеличен до 500 хил. TEU годишно. Действията на Hoa Phat последват плановете, обявени от южнокорейската държавна Korea Ocean Business Corporation (KOBC) за увеличаване на производството в друга фабрика за контейнери във Виетнам. Тя отвори врати миналата година, като KOBC каза, че ще произвежда до 100 хил. TEU годишно. В изявление до FT KOBC обвини китайските производители, че "използват господстващата си пазарна позиция", за да "договорят цените и продукцията". От предприятието добавиха, че са почувствали "необходимостта да диверсифицираме нашите източници на доставки" по време на пандемията. Отвъд Виетнам производителите на контейнери се насочват също към Индия, каза пред изданието Джойс Тай, управляващ директор на Freightos за Азиатско-Тихоокеанския регион. В същото време САЩ се стремят да подкрепят разработването на "умни контейнери" с по-висок марж, които са оборудвани с технология за проследяване.
Източник: Капитал (13.11.2023)

"Булметал" инвестира 25 млн. евро в нова фабрика Един от най-големите производители на лек метален амбалаж в България и региона - "Булметал", ще изгражда нова фабрика в Гурково. Инвестицията ще е в размер до 25 млн. евро, като новите производствени мощности ще бъдат разгърнати върху 12 000 кв.м в близост до гарата в града. Целта е оптимизация на дейностите на компанията. В плановете на "Булметал" влиза внедряването на т.нар door-to-door модел, при който производствени линии ще се инсталират директно при големи клиенти - така се оптимизират складовите наличности и намаляват значително разходите за транспорт и опаковка, обясни пред медията финансовият директор Бойко Шойлеков. "Булметал" е създадена през 1995 г. и днес на годишна база произвежда по над 100 млн. метални опаковки за над 400 компании от Европа. Клиентите ? са от хранителната, козметичната, химическата и ред други индустрии. Само като производител на амбалаж, "Булметал" е сред водещите в металургичния сектор у нас с над 73 млн. лева оборот през 2022 г., но ако се прибавят и машиностроителните дейности вече говорим за бизнес с близо 112 млн. лева приходи. Холдингът притежава и транспортно дружество, както и италиански и германски компании, специализирани в автоматизация и производство на индустриално оборудване.
Източник: Money.bg (14.11.2023)

Откакто "Дънди прешъс металс Крумовград" - дъщерна компания на канадската Dundee Precious Metals (DPM), започна изграждането на мина за златно-сребърни руди през 2016 г. с инвестиция 178 млн. долара и добив две години по-късно, Крумовград се промени значително. Освен работни места - над 95% от заетите 290 души са местни хора, много от тях върнали се от чужбина, компанията осигурява и съществени приходи на общината, в която живеят 17 хил. души. Само за миналата година Крумовград е получил близо 17 млн. лв. от "Дънди прешъс металс" под формата на концесионни такси, местни данъци и дарения. Даренията, които компанията е направила, са за още 7.14 млн. лв., или 5.8% от печалбата преди облагане. Финансовата подкрепа, която компанията оказва, е на базата на подписания през 2015 г. меморандум с общината. Според него за периода си на работа "Дънди прешъс металс Крумовград" ще инвестира общо 17 млн. долара (около 24 млн. лв. към датата на подписване) в подобрение на инфраструктурата, здравеопазването, образованието, културата и спорта. Други 5 млн. долара са предвидени за стимулиране развитието на местния бизнес чрез специално създадения от компанията фонд. Целта е да се създадат устойчиви предприятия, които да осигуряват работа на хората и след като добивът приключи. От началото на фонда през 2019 г. досега са усвоени 5.8 млн. лв. за 58 проекта, които са създали 130 работни места. Финансиране са получили производители на зеленчуци, етерични масла, дограма, трикотаж и други, както и доставчици на услуги като автосервизи и машинно пране на килими. Фондът предоставя като грант 55% от стойността на проектите, други 35% са заем с преференциална лихва от партньорската банка ОББ, а 10% е самоучастие. "Ада тепе", както се нарича рудникът край Крумовград, е първата и засега единствената нова мина в страната след промените. Строителството на рудника и на съоръженията към него започна през 2016 г. - пет години след като докладът по ОВОС беше одобрен. Първите количества руда бяха добити през 2018 г., а през следващата година започна и преработката й до концентрат - крайният продукт на предприятието. За разлика от концентрата на "Дънди прешъс металс Челопеч" - другото дружество на DPM в страната, който се изнася за претопяване в Намибия, продукцията от Крумовград се преработва в страната - от завода на "Аурубис" до Пирдоп и Златица. Рудникът е сравнително малък, като запасите му са изчислени да стигнат до септември 2026 г. Закриването и рекултивацията ще осигурят работа на част от хората за още 3-4 години. Затова и надеждите на компанията са да намери нови находища. В проучвания в района на "Ада тепе" само през миналата година са вложени 5.3 млн. лв., а общо от влизането на DPM в страната през 2005 г. инвестициите в търсене на нови руди около Крумовград и Челопеч се оценяват на 80 млн. лв.
Източник: Капитал (14.11.2023)

„Алкомет“ влошава финансовите си резултати „Алкомет“ влошава финансовите си резултати за деветмесечието и записва загуба. Дружеството отчита спад на произведения алуминиев прокат, както и валцовата и пресова продукция. Произведеният алуминиев прокат от леярния цех на дружеството за първото полугодие на 2023 г. е 49 612 метрични тона, количество с около 20% по-малко в сравнение със същия период на 2022 г. Произведената валцова и пресова продукция от дружеството към края на третото тримесечие на 2023 г. е 40 224 метрични тона, което е с около 29% на годишна база. Пазарът на пресови продукти е притиснат от занижено търсене и високи складови наличност, особено в соларната индустрия и строителството. Автомобилната индустрия е в сравнително добро състояние, но новите проекти се забавят заради дългите срокове на внедряване и въвеждане в редовно производство. Спадът се дължи основно на големите икономики – Германия например предизвиква намаление на продажбите на пресови изделия с 4,4% през деветмесечието на 2023 г. на годишна база. При валцовите продукти спадът на продажбите е с малко над 38%. Най-значителен е при фолиото за конвертиране – 65,8%, финстока – 51,1%, и домакинското фолио – 42%. Препълнените със стока дистрибуторски складове намаляват поръчките за листа и ленти съответно с 26,1% и 37%. Останалите валцови продукти бележат също негативен резултат на продажбите, съответно: обмазано фолио от 29,3% и техническо фолио от 16,2%. Очакванията са възстановяването на пазарите да започне през 2024 г. Продажбите на „Алкомет“ към края на септември на годишна база се свиват с 41% до над 345,2 млн. лева от почти 586,7 млн. лева към края на септември 2022 г. Към края на септември компанията отчита загуба в размер на 919 хил. лева при над 34 млн. лева печалба година по-рано и 3,7 млн. лева печалба за полугодието. В последната година акциите на „Алкомет“ поскъпват с над 3%, а пазарната капитализация възлиза на повече от 135,5 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.11.2023)

За близо 600 фирми данък печалба се повишава на 15% Близо 600 големи компании и дъщерни дружества на мултинационални корпорации у нас ще бъдат облагани с по-висок корпоративен данък от 1 януари 2024 г. Вместо с 10% печалбата им ще бъде обложена с 15%, от което в бюджета още догодина се очакват около 220 млн. лв. повече приходи от този налог. По-високият данък печалба ще засегне само дъщерните дружества на мултинационални корпорации в България, както и изцяло национални групи предприятия, на които годишните приходи в консолидираните финансови отчети на компанията-майка надхвърлят 750 млн. евро през поне две от последните четири години. Т.е. не всички над 1120 фирми у нас, които са част от многонационални групи, ще бъдат обложени с допълнителен данък печалба. По-високата данъчна ставка е резултат от две решения за въвеждане на глобален минимален данък – директива на Европейската комисия и решение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. България е една от 130-те държави, които подкрепиха преди две години правилата на ОИСР за въвеждането на 15% глобален минимален данък печалба. От Министерството на финансите уточниха, че 15-процентият данък ще засегне 309 фирми у нас, които са част от корпорации с компания-майка в Европейския съюз, 280 – с компания-майка в страна извън ЕС и 5 национални корпорации. Данъчните промени не получиха достатъчен брой гласове в бюджетна комисия, за да бъдат одобрени на първо четене. Депутати от различни политически сили дадоха заявка, че много от предложенията на Финансовото министерство може да бъдат променени.
Източник: Новинар (21.11.2023)

"Булминт уан" ще затвори производствения цикъл с рафинерия Пловдивската "Булминт уан", която работи като частен монетен двор и произвежда инвестиционни продукти от благородни метали, ще добави ново звено към процесите си. Освен да преработва готови суровини до монети и медали, предприятието ще започне само да произвежда злато и сребро от специална сплав, затваряйки по този начин цикъла. Това е целта на проекта за изграждане на собствена рафинерия, който компанията подготвя в момента. Проектът е на производственото дъщерно дружество "Булминт пръдъкшън", което предстои да се слее с шапката "Булминт уан". Той предвижда да бъде добавен нов процес - рафиниране на благородни метали до чистота 999.9, както и изграждане на аналитична лаборатория. Като суровина ще се използва златно-сребърна сплав "Доре", която се доставя от външни фирми и идва под формата на блокове. Самото рафиниране протича на два етапа - разделяне на двата метала по химичен път и електрохимическа очистка на принципа на електролизата. Досега в оборудване на рафинерията и лабораторията са инвестирани над 450 хил. лв. В двете компании - "Булминт уан" и "Булминт продъкшън", в момента са заети 122 души. "Булминт уан" е създадена през 2004 г. в Пловдив и е собственост на трима българи. През 2022 г. приходите й нарастват с 65% до 224 млн. лв. Прогнозите за тази година са те да достигнат 1.5 млрд. лв.
Източник: Капитал (21.11.2023)

"Карлсберг България" инвестира близо €2 милиона в хибриден автопарк С изцяло подновен автопарк от 217 хибридни автомобила ще разполага до края на 2023 г. "Карлсберг България", като инвестицията в него е размер на близо 2 млн. евро, съобщиха от компанията. Избрани са модели на Toyota, които са с почти напълно тихо задвижване за до 50% от времето, прекарано на пътя. Според "Карлсберг България" това прави возилата "чудесен избор за градски и междуградски пътувания" - и то със значително намалено отделяне на въглеродни емисии в атмосферата. Всички служебни коли имат "блокиращи дрегер устройства, които не позволяват управлението на автомобила в нетрезво състояние". От "Карлсберг България" се похвалиха, че за периода 2015-2022 г. са постигнали намаление на въглеродните си емисии в размер на 24% по цялата верига от доставката на суровините през производството до пристигането при крайния потребител. "Общото количество спестени въглеродни емисии е 58 хиляди тона въглеродни емисии, което се равнява на въглеродния отпечатък от 22 000 коли", допълват от компанията.
Източник: Money.bg (22.11.2023)

Европейската нефтохимическа индустрия е в смъртна агония Европа продължава да консумира огромни количества пяна, бои, полимери и всякакви други рафинерни продукти. Просто замени продуктите на собствените си фабрики с вносни стоки. Нефтохимическата промишленост по своето естество е много енергоемка. Днес природният газ е около 5 пъти по-скъп в Европа, отколкото в Съединените щати. Сега е много по-евтино да купите етилен, суровината за производството на пластмаса, в Тексас и да го транспортирате през Атлантическия океан до Европа за преработка, отколкото да го направите на континента. Крайният резултат е отслабване на икономическата активност в Европа, промени в търговския баланс в химическата промишленост на ЕС и в крайна сметка загуба на работни места и на енергийна сигурност. Средно един европеец консумира около 150 килограма пластмаса годишно. Това е над 2 пъти повече от средното за света от 60 килограма, както съобщава Европейската агенция по околна среда. Пластмасата е навсякъде: от опаковки за храни и строителни материали до мобилни телефони и дрехи. Нефтохимическата промишленост работи предимно с два вида суровини: Това е природен газ и първият продукт от дестилацията на петрол (директен бензин или нафта). Вторият вид суровина е страничен продукт от рафинирането на нефт и е донякъде подобен на бензина. Според Международната агенция по енергетика потреблението на нафта в Европа ще спадне до 34,2 милиона метрични тона тази година, което е 48-годишно дъно. В сравнение с предпандемичния период потреблението е намаляло с 18,5%, а в сравнение с рекордното ниво отпреди 20 г., потреблението е намаляло с почти 40%. Фиксираните разходи в нефтохимическата промишленост са огромни, поради което компаниите работят с парни крекери на пълен капацитет през цялата година. Ако натоварването е под 90% от пълния капацитет, има причина за безпокойство. Ако е 85%, това е лошо. Ако тази цифра не надвишава 80%, това вече е катастрофа. През последните месеци обаче тези инсталации работят на 65-75% от проектния си капацитет, а това вече е нерентабилно, съобщава Bloomberg. Лидерите в индустрията признават, че няма да могат да търпят дълго време загуби. Така че през 2024 г. можем да очакваме затваряне на индустриални предприятия. Инвестиционната банка Jefferies Financial Group изчислява, че делът на разходите на европейските химически компании за нови проекти в Азия е нараснал с около 50% през последните 15 години. Преди пандемията търговският баланс на Европа с останалия свят в химикалите обикновено имаше излишък от около 40 милиарда долара. Миналата година тази цифра спадна до 2,5 милиарда. Възможен е известен растеж през 2023 г., но прогнозите за 2024 г. са много мрачни. Стоманолеярни, текстилни и корабостроителни фабрики се преместват на изток. Този път съперник е не само Китай, но и САЩ, защото те имат въглеводороди в изобилие. При президента Джо Байдън вътрешното производство на въглеводороди рязко се увеличи. Индустриалната и енергийната политика са важни. Ако Европа иска да запази част от предишната си индустриална мощ, нейното политическо ръководство трябва публично да подкрепи нефтохимическата промишленост, дори ако подобни действия не са популярни сред гласоподавателите, загрижени за климата. А самата индустрия също има нужда от самокритичен анализ. Необходима е спешна консолидация. Сега има твърде много компании и съответно изпълнителни директори на тон произведена пластмаса. Намаляването на разходите трябва да започне отгоре.
Източник: actualno.com (27.11.2023)

С изключително голям пробив в сферата на съхранението на енергия се похвали шведската компания Northvolt. Тя представи евтина и щадяща околната среда натриево-йонна батерия, която има плътност от 160 ватчаса на килограм. Тя е по-безопасна, достъпна и екологична от решенията, съдържащи никел, манган, кобалт или железен фосфат, тъй като съдържа масови минерали като желязо и натрий. Базира се на твърд въглероден анод и като от материал, наречен Prussian White - не се използват литий, никел, кобалт или графит. Според Northvolt батериите им запазват високите си характеристики в голям температурен диапазон, като това ги прави особено подходящи за съхранение на енергия даже на места с предизвикателен климат като Близкия Изток и Африка. Освен това, производството може да става с местни материали и така не се налага използването на комплексни вериги на доставка, характерно за конкурентните разработки. Следващите генерации натриево-йонни батерии ще имат по-висока плътност - сега тя е наполовина на тази при акумулаторите на Tesla, например. След това надграждане ще ги видим и в електромобили, посочват от компанията. Northvolt имат големи амбиции с голямо покритие. Ключовите им клиенти включват BMW, Scania, VW и ред други, като поръчките са за 55 млрд. долара. Те се изпълняват от общо 5000 служители в няколко държави.
Източник: Money.bg (27.11.2023)

Търговските отношения между Европейския съюз и Русия са сериозно засегнати от руската военна инвазия в Украйна на фона на забраната за внос и износ на редица продукти, която е част от санкциите, наложени от ЕС на Русия. И вносът, и износът са намалели значително спрямо нивата им отпреди войната, информира европейската статистическа агенция Евростат. Делът на Русия в общия внос в Евросъюза от трети страни намалява от 9,5% през февруари 2022 г. до 2 на сто през септември 2023 г., сочат сезонно коригираните данни на Евростат. През същия период общият износ на страните от ЕС за Русия намалява от 3,8% до 1,4%. Дефицитът при търговията на Европейския съюз с Русия достигна паричен обем от 18,6 милиарда долара през март 2022 г. заради високите цени на енергийните продукти. След това търговският дефицит намаля, като през март 2023 г. достигна до около 100 милиона долара, след което не се промени съществено до септември 2023 г., когато нараства до 1 милиард долара, посочва Евростат. Делът на Русия във вноса на Евросъюза от трети страни на горива и метали сериозно спада при вноса на руски природен газ, на минерални (нефтени) масла и на никел. Намалява и руският внос на желязо, както и на стомана. При торовете обаче делът на вноса от Русия в ЕС се увеличава през третото тримесечие на 2023 г., след като намаля през предходното тримесечие. Делът на руските торове спрямо общия импорт на торове в ЕС от трети страни намалява от 27 на сто през третото тримесечие на 2021 г. до 17 на сто през същия период на 2022 г. През юли - септември 2023 г. този дял обаче отново се повишава до 27 на сто. Руският дял в общия внос на природен газ в ЕС от трети страни намалява значително (с 27 проценти пункта - п.п.) между третото тримесечие на 2021 г. и същото тримесечие на 2023 г. Същевременно е отчетено повишаване на дела при вноса на синьо гориво от САЩ (+14 п.п.), Норвегия (+ 7,6 п.п.) и Алжир (+5,5 п.п.). При минералните масла за същия двугодишен период делът на руския внос в ЕС е намалял с 25 процентни пункта, докато се увеличава вносът от САЩ (+7 п.п.), Норвегия (+4 п.п.) и Саудитска Арабия (+2 п.п.). Междувременно делът на Русия при вноса на никел в Евросъюза също е спаднал (-14 проценти пункта), докато този от САЩ се е увеличил (+5 п.п.).
Източник: БТА (28.11.2023)

Частен съдебен изпълнител пуска за втори път продажбата на линия за производство на валцови стоманени топки. През месец септември имаше един опит за търг, който явно завърши без да бъде посочен нов собственик. Този път обаче цената, е с 305 000 лева по-ниска от първоначално обявената. Така сега парите, за които се продава бизнесът е точно 2 746 656 лева. Линията за производство на валцови стоманени топки се състои от машини, съоръжения, инсталации и оборудване. Заводът е собственост на фирма "Смартбол 2020" ЕООД, дъщерна фирма на "Електростомана 2004", вече обявена във фалит. Поточната линия и базата се намират в Карлово. Задълженията на предприятието е над 17,8 млн. лева по непогасени големи банкови кредити, НАП и контрагенти.
Източник: Агенция Фокус (28.11.2023)

ЕК прие 250 км газопровод за пренос на водород между България и Гърция. Първият водороден проект за България е включен в публикувания от Европейската комисия първи списък на проектите от общ интерес и проектите от взаимен интерес за ЕС. Предложеният от „Булгартрансгаз" проект "Водородопреносна инфраструктура в България" е ключов за реализиране на концепцията за транспортиране на чист водород. Планираната инфраструктура е нов тръбопровод с дължина около 250 км и две компресорни станции в района на Дупница и Кулата. Предвижда се създаването на водородна точка на междусистемно свързване с мрежата на гръцкия газопреносен оператор DESFA в района на Кулата / Сидирокастро. Новата инфраструктура ще позволява двупосочен пренос както на водород, произведен в страната, така и на водород от Гърция. Включването на проекта "Водородопреносна инфраструктура в България" в списъка на проекти от общ интерес за общността е важна стъпка в изпълнението на целите на ЕС за декарбонизация и осигуряване на достъпна енергия за всички потребители.
Източник: 24 часа (29.11.2023)

Ръководството на втората по големина металургична компания в света ArcelorMittal ще затвори подразделението си в Република Южна Африка (ЮАР) и ще съкрати общо 3500 служители на местните предприятия.Това съобщава Bloomberg, позовавайки се на изявление на транснационална корпорация. Основната причина за това решение е икономическата криза, на която металургичният гигант е подложен в момента. Подразделението в ЮАР, завимаващо се с производството на специални металургични продукти, ще бъде поставено в режим на техническо обслужване. Под заплаха от пълно затваряне са заводите Newcastle Works, Vereeniging Works и валцовачните цехове, които използват суровини от Нюкасъл, според изявлението на компанията. На този фон акциите на ArcelorMittal по време на търговията на фондовата борса в Йоханесбург вчера веднага паднаха с 6,6% спрямо нивото на затваряне при предишната сесия. Главният изпълнителен директор на ArcelorMittal-Южна Африка, Кобус Фьорстер коментира, че Бордът на директорите и представителите на висшия мениджмънт на компанията са стигнали до общото решение за спиране на бизнеса в Южна Африка "след изчерпване на всички възможни опции". По думите му, затварянето на подразделението в ЮАР ще помогне на световната металургична корпорация "да осигури устойчивост на бизнеса си в дългосрочен план".
Източник: Money.bg (30.11.2023)

"Аурубис" ще извлича 500 тона повече мед от отпадъците с 46 млн. евро инвестиция Най-голямата компания в страната - медодобивната "Аурубис България", ще инвестира 46 млн. евро в проект, който ще позволи годишно да се извличат 500 тона мед, които сега остават в отпадъците. Модернизацията ще доведе и до значително намаление на неорганизираните емисии газове. Проектът предвижда да бъдат направени подобрения в процеса на преработка на шлака, като охлаждането вече няма да се извършва в ями, а в над 200 специални съда. Това на практика ще увеличи количествата произведена мед, като намали загубите в шлаката. След като проектът приключи, компанията ще може да извлича около 500 тона мед повече годишно, което означава създаване на повече стойност и по-ефективно използване на ресурсите. Това ще се отрази и на печалбата на групата с около 5 млн. евро от финансовата година 2026-2027 нататък. Инвестицията ще има и важен екологичен ефект. Проектът в България е част от стратегическите цели за устойчивост на Aurubis, които са насочени към постоянно минимизиране на въздействието на производството върху околната среда и климата. От 2000 г. досега групата е инвестирала над 830 млн. евро в мерки за опазване на околната среда.
Източник: Капитал (01.12.2023)

Мажоритарният акционер иска да изкупи и останалите 9.50% от акциите на “Ямболен” „Еникорп“ АД, в качеството му на акционер, притежаващ пряко повече от 90 на сто от гласовете в общото събрание на „Ямболен“ АД, отправя търгово предложение за закупуване на до 116 144 броя акции от останалите акционери в ямболската фирма, която е от сектора на зелената и възобновяема енергия. Към момента „Еникорп“ притежава пряко и чрез свързани лица 1 106 155 броя обикновени, безналични акции, с право на глас, представляващи 90.50% от капитала на „Ямболен“. Възможно след изтичане на срока за приемането му дружеството да престане да бъде публично и без да е изпълнено условието по чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗППЦК. Търговият предложител възнамерява да поиска отписване на „Ямболен“ от регистъра на Комисията за финансов надзор (КФН). „Еникорп“ предлага да закупи тези акции при цена от по 2 лева всяка една. Търговият предложител не смята да променя дейността на дружеството, която е в областта на производството на електрическа енергия от фотоволтаичната централа, осъществяване на допълнителни услуги от дружеството и отдаване на сгради и съоръжения под наем. Основна стратегическа цел е запазване и поддържане на инсталираните системи, което ще даде възможност на дружеството да функционира и да обслужва редовно своите задължения. „Ямболен“ вече изпълни своите инвестиционни планове чрез въвеждането в експлоатация през юни 2023 г. на фотоволтаичната електроцентрала. Дружеството вече осъществи по-рано през годината своята стратегическа трансформация като от производител на химически вещества се преобразува в производител на електрическа енергия в областта на възобновяеми енергийни източници.
Източник: Банкеръ (04.12.2023)

Производителят на метални опаковки "Булметал" готви първото IPO на БФБ от февруари 2021 г. Близо година и десет месеца след последното първично публично предлагане на акции (IPO) на основен пазар на Българската фондова борса (БФБ) – това на хазартната компания „Телематик Интерактив България“ АД, производителят на метален амбалаж „Булметал“ АД ще се листне на борсата. Компанията планира в периода 8-15 декември 2023 г. да набере до 10 млн. лева, като предложи нови 1 130 450 акции на инвеститорите. Акциите са с номинална стойност 1 лев и емисионна стойност 8,85 лева.Публичното предлагане ще се смята за успешно, ако бъдат записани поне 900 хил. акции, или малко под 8 млн. лева, уточняват от мениджъра на емисията „ЕЛАНА Трейдинг“. Дружеството предвижда да инвестира набраните средства в производствен капацитет, като изгради производствени мощности близо до крайните си потребители, 70% от които оперират на пазари в Източна и Западна Европа. „Булметал“ е създадена през 1995 г. Компанията произвежда метални опаковки за храни, бои, аерозоли. Основното предприятие на дружеството в България се намира в Гурково, близо до Стара Загора, като има производства и в Германия и Италия чрез дъщерни дружества. Компанията произвежда и машини за производство и затваряне на опаковки, както и осъществява сервиз на такива машини. Бизнесът с опаковки генерира около две трети от годишните продажби на hрупата, а останалата една трета идва от машиностроителното направление. Румъния, Гърция и България са водещи пазари за опаковките на „Булметал“, а Италия, Канада и Южна Америка са водещи пазари за машините на групата. „Булметал“ отчита приходи в размер на 111,752 млн. лева през 2022 г. в сравнение с 89,03 млн. лева за 2021 г., което е с 25,5% повече на годишна база. Общите разходи на компанията са в размер на 101,816 млн. лева при 87,389 млн. лева година по-рано, или с 16,5% повече на годишна база. Дружеството отчита печалба в размер на 8,664 млн. лева за 2022 г. при 1,452 млн. лева през 2022 г., което е близо 6 пъти повече на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (05.12.2023)

Постиженията на българския бизнес при декарбонизацията на тежката индустрия представиха водещи компании по време на климатичната конференция КОП28 в Дубай. За това информираха от пресцентъра на екологичното министерство. „Днес имаме много интересна дискусия за сектор, който обикновено се сочи като голям източник на емисии. Секторът на металодобива е енергийно и въглеродно интензивен, в него обикновено намаляването на емисиите е много трудно. Това обаче е и сектор, който предлага решения“, подчерта министърът на околната среда и водите Юлиян Попов при откриването на панела, посветен на бизнес успехите ни, на който беше модератор. Мартин Катинов, мениджър „Енергийни проекти“ в „Аурубис България“ посочи, че медта, която произвеждаме, е жизнено необходима за енергийния преход – за електропроводи, вятърни турбини, електромобили, системи за съхранение. Компанията е сред най-големите потребители на електричество в страната, като голяма част от производството й е електрифицирано. Той допълни, че следващата стъпка е тази консумация да бъде покрита от устойчива енергия и колкото е възможно повече от собствени възобновяеми енергийни източници. Работата е съсредоточена в няколко ключови области – диверсификация на енергийните ресурси с оптимално използване на слънцето, вятъра, водата и отпадната топлина и замяна на силно емитиращите изкопаеми горива първо с газ, а след това с водород. Иван Добрев, член на Съвета на директорите на „Холдинг КЦМ 2000“, обясни, че от 2015 година компанията, която е производител на олово, цинк и други метали, е успяла да намали с почти пет пъти емисиите си на серен диоксид чрез иновативен процес за преработка на входящите суровини, използвайки енергията от окисляването на сярата вместо въглерод за гориво. Така тя се използва за стопяване на суровините, а серният диоксид, отделян при този технологичен процес, вместо да се изхвърля в атмосферата, се преобразува в сярна киселина. Компанията освен това интегрира производствата на олово и цинк и рециклира опасни отпадъци в полезни и ценни материали. Това са метали, които също имат важно място в енергийния преход. Цинкът се използва при галванизацията на фотоволтаичните панели, а оловото е приложимо при оловно-киселинните батерии, които могат да се използват за съхраняване на енергия.
Източник: Банкеръ (07.12.2023)

Базираният в Люксембург стоманодобивен гигант "АрселорМитал" (ArcelorMittal) обяви днес, че е финализирал продажбата на стоманодобивните си и минни операции в Казахстан, предаде ДПА. "АрселорМитал" съобщи, че е завършил продажбата на "АрселорМитал Темиртау" (ArcelorMittal Temirtau) на Казахстанската инвестиционна корпорация, държавен фонд за преки инвестиции. "АрселорМитал" е получил 286 милиона долара като възнаграждение и 250 милиона долара изплащане на непогасен дълг. Стоманодобивният гигант ще получи и допълнително плащане, гарантирано от суверенен фонд, от 450 милиона долара за погасяване на дълг, на четири равни вноски.
Източник: БТА (08.12.2023)

Външнотърговски профил на България при търговията с метали Цветните и черните метали и изделия от тях са структурно определящи за икономиката на България. Поради съвременното развитие на електромобилността и усложнената международна обстановка има значителна възможност за самостоятелно развитие на нашата икономика. Българският външнотърговски стокообмен на метали и изделията от тях включват следните основните групи стоки: мед (глава 74 - признат като критичен материал днес за САЩ, ЕС и Китай), желязо, стомана и изделия от тях (глави 72 и 73), цинк (глава 79), олово (глава 78), алуминий (глава 76), калай (глава 80) и никел (глава 75). Износът на България За периода 2003 – 2023 г. от България iа изнесени метали и изделия от тях в размер между 1,2 млрд. евро до 7,4 млрд. евро или средногодишно (за последните 5 г.) около 5,3 млрд. евро. Техният дял от общия български износ е между 17 % и 26 % за разглеждания период. Това отрежда на България пазарен дял от общия износ на метали на ЕС27 между 0,8 % и 1,5 %. Външнотърговски баланс Външнотърговският баланс на България общо за всички тези метали през годините е положителен в диапазона 0,6 млрд. и 1,9 млрд. евро, като за последните пет години средногодишно е в размер на 1,5 млрд. евро. Положителният външнотърговски баланс на България в периода 2018 – 2022 г. се дължи основно на износа на: мед - средногодишно в размер на 2,1 млрд. евро и в натура: от 400 хил. тона, с дял в евро на целия ЕС27, като пазар за българския износ между 82 % и 49 %; цинк- близо 0,6 млрд. евро, в натура: 67 хиляди тона,с дял в евро на целия ЕС27 от българския външен пазар между 16 % и 81 %; олово - 0,1 млрд. евро и в натура: 88 хиляди тона, с дял в евро на всички страни членки на ЕС27 от българския износ между 26 % и 61 %. В останалите стокови групи българският износ е устойчиво отрицателен. Основните производители в сектора: № Предприятие Общо приходи (в млрд EUR) 2022 1 Аурубис България АД - Пирдоп - 4,10 2 София Мед АД - София - 0,85 3 Стомана-Индъстри АД - Перник - 0,60 4 Промет Стиил ЕАД - Дебелт - 0,52 5 КЦМ АД - Пловдив - 0,45 6 Алкомет АД - Шумен - 0,35 7 Ангел Стоилов 96 АД - Пловдив - 0,11 8 Ел Бат АД - Долна баня - 0,08 9 Фаак България ЕАД - Русе - 0.07 10 Монбат Рисайклинг ЕАД - София - 0,06 Представените данни показват един стабилен стратегически сектор за българската икономика, в който производители и износители, инвестират в производствата си с цел подобряване на екологичната и енергийната си ефективност за увеличаване на пазарния си дял в Европа и света. Основните рискове и предизвикателства в сектора През последните години цените на различните енергоизточници са изключително неустойчиви и непредсказуеми за бизнеса. Енергетиката има пряко и незабавно действие върху конкурентоспособността на износа на един многомилярден български бизнес, какъвто безспорно е този за производство на цветни и черни метали и изделия. Българската държава може и трябва да подкрепя и стимулира инвестициите в сектора чрез различни мерки, като фискални стимули, програми за обучение и развитие на кадри, субсидии за изследвания и развойни дейности, опростяване на административните процедури и намаляване на бюрокрацията. Борислав Георгиев - експерт по външна търговия София, декември 2023 г.
Източник: Капиталов пазар (12.12.2023)

Най-големият инвеститор в община Симитли строи нов завод Производствената база на най-големият инвеститор в община Симитли Марели Системс се разширява с още един завод. Управителят и собственик на Марели Системс Георги Чимев стартира изграждането на нов високотехнологичен завод, който се намира в производствената зона на Симитли. Марели Системс (Mareli Systems) разширява своята база с изграждане на още един завод, изцяло за производство на термопомпи въздух-вода за отопление и охлаждане. Разширяването на производствената база ще бъде на стойност 5 млн. лева. Новият завод ще бъде изграден върху площ от 3 500 кв. метра, като около 700 кв.м. ще бъдат офис зали, а останала част производствена площ. Предвижда се през месец юни 2024 година да бъде пусната в експлоатация новата производствена база. Фабриката Марели Системс (Mareli Systems) произвежда основно камини и котли на пелети и е предимно експортно ориентирана, изнася за повече от 18 държави в Европа и света. Марели Системс ЕООД (Mareli Systems) през 2022 година получиха Сертификат за инвестиция клас А от Министерството на иновациите и растежа и Българската агенция за инвестиции. Сертификатът бе издаден за увеличаване на обема на производството на камини, разширяване на производствената гама на Марели Системс ЕООД (Mareli Systems) чрез започване на производство на Термопомпи въздух - вода за отопление и охлаждане и Конвектори за отопление и охлаждане.
Източник: Струма - Благоевград (13.12.2023)

"Техкерамик" - производителят от Мездра, който изнася продукти за целия свят Българската "Техкерамик-М" АД от град Мездра е един от глобалните производители на алуминиев титанат, от който се произвеждат алуминиевите елементи на автомобилите през последните 20 години. Най-характерното за него е, че може да се нагрее до над 1000 градуса, рязко да се охлади и да запази механическата си здравина. Това качество на алуминиевия титанат го прави изключително търсен в цветната металургия по целия свят. През последните 2 десетилетия "Техкерамик" се специализира в производството на изделия от инженерна керамика за машиностроенето, автомобилната индустрия, текстилното производство, химическата промишленост, електрониката, военно-промишления комплекс и медицината. Всеки месец от завода излизат десетки хиляди детайли от богатото портфолио, от които 99,9% за експорт. През последните 5 години са направени сериозни инвестиции в повишаване на производствения капацитет, като през 2023 г. започна нов вид производство, а за 2024 г. е планирано навлизане в нови пазарни ниши при електрониката, медицината и ВЕИ системите. Тя въвежда и редица автоматизации. Всяка партида, всяка доставка на суровина и всяка резервна част идват на колела от и до Мездра и състоянието на пътищата пряко влияе на сроковете. А в договорите с чуждестранни компании тези срокове се превръщат в ангажименти с неустойки.150 души работят в момента в "Техкерамик".
Източник: Money.bg (14.12.2023)

Фирма “Коловаг” е сред най-големите производители на жп товарни вагони в Европа В момента фирмата „Коловаг“ АД – Септември е един от най-големите производители на нови жп товарни вагони, цистерни, колооси за вагони, талиги и други компоненти за вагони в Европа. Постоянно се правят инвестиции в развитие на производството и нови производствени мощности. Фокусът в дейността му са интермодални вагони. През тази година ще се произведат около 1000 вагона. Цялата продукция на завода е за износ в Западна Европа. Клиенти на “Коловаг” АД са едни от най-реномираните европейски компании, които оперират с нови жп вагони в Швейцария и Германия. Сред новите клиенти са фирми от Полша, Естония и Украйна. Всъщност Вагоноремонтен завод – Септември, понастоящем “Коловаг” АД, е създаден през 1941 година като Вагоноремонтна работилница именно с тази цел. Дейността на фабриката е включвала извършването на среден ремонт на пътнически и товарни вагони. През 1983 година в завода е изграден първият цех в България за ремонт и преокомплектоване на колооси. След успешна приватизация чрез работническо-мениджърски екип през юни 1999 г. заводът се превръща в частно предприятие. До днес всички акционери работят в рамките на компанията. Оттогава до сега персонала се е увеличил от 300 на 1400. През 2017 година компанията сменя името си от “Вагоноремонтен завод-99” АД на “Коловаг” АД. Днес компанията има оборот от 120 000 000 лева оборот и 49 000 кв. м производствени халета.
Източник: Банкеръ (14.12.2023)

Планираното отваряне на завода за мед на милиардера Гаутам Адани в Индия през следващата година ще доведе до рязко увеличение на вноса на концентрат, което допълнително ще свие световното предлагане на руда, на което разчитат металургичните предприятия. Съоръжението на Kutch Copper Ltd., с първоначален капацитет от 500 000 тона годишно, се очаква да заработи през март, което ще увеличи потенциалното производство на метала в страната с 80%. Стартирането му ще съвпадне с драматичния спад в наличността на руда след затварянето на голяма мина в Панама и драстичните съкращения в дейността на Anglo American Plc. Индия се присъединява към Китай и други страни, които бързо разширяват способностите си за производство на мед - метал, считан за ключов за отказа на света от изкопаемите горива. Главоломният растеж се отразява на рентабилността: годишните такси, начислявани от топилните заводи в Китай, ще намалеят за първи път от три години през 2024 г., тъй като капацитетът им изпреварва предлагането на руда. Вносът на меден концентрат в Индия може да нарасне до 2 млн. тона през 2024 г. от 1,3 млн. тона, очаквани за тази година, казва Сони Кумари, стратег по суровините в ANZ Banking Group. Пазарът ще бъде още по-тесен през 2025 г. „поради разширяването на капацитета за топене в Китай и Индия“, каза тя. Индия внася повече от 90% от необходимата ? руда, предимно от Южна Америка. Разширяването на дейността на Адани се извършва в момент, когато тече и съдебно производство за възобновяване на отдавна затворен завод за 400 000 тона в Тамил Наду, управляван от Vedanta Ltd. Най-големият меден завод в страната понастоящем се управлява от Hindalco Industries Ltd., който също има капацитет от 500 000 тона. Медодобивният завод на Adani може да вкара до 1 млн. тона меден концентрат от чужбина през първата година от експлоатацията си, казва Джаянта Рой, старши вицепрезидент в ICRA Ltd, подразделение на Moody's Investors Service. Според него общият внос на Индия може да нарасне до 2,6 млн. тона при максимално натоварване на капацитета. Очаква се търсенето да нарасне още повече предвид намерението за удвояване на капацитета на новия металургичен завод. Според ICRA през тази и следващата финансова година, които приключват през март, потреблението на рафинирана мед в Индия се очаква да нарасне с 11%, което се дължи на правителствените разходи за инфраструктура и постепенното преминаване на страната към възобновяема енергия. Затварянето на металургичния завод на Vedanta през 2018 г. рязко намали притока на руда, превръщайки Индия в нетен вносител на рафинирания метал, след като местното производство спадна почти наполовина. Страната продължава да изпитва недостиг. Според Международната асоциация на производителите на мед в Индия през годината до март 2023 г. производството е било едва 563 000 тона при търсене от 1,5 милиона тона. Новият металургичен завод на Адани би трябвало да върне производството на рафинирана мед в страната на нивата от 2017 г. от около 800 000 тона до 2025 г., коментира Кумари от ANZ. „Очакваме, че нарастващото рафинирано производство до голяма степен ще бъде погълнато от силното вътрешно търсене“, добави тя. .bloomberg
Източник: Други (15.12.2023)

БДЖ подписа договор за 83 млн. лв. за поддръжка на локомотиви "БДЖ - Пътнически превози" подписа договор за 83.8 млн. лв. за поддръжка на 15 локомотива Siemens Smartron за срок от 9 години. Изпълнител на поръчката е обединението "Сименс трон". Към тази поръчка има и втора по-малка - за доставка на резервни части на стойност 867 хил. лв. "Договорите са важна част от обезпечаването на поддръжката на локомотивите, чиито гаранционен срок изтича през 2024 г.", написаха от "БДЖ - Пътнически превози" при съобщаването на новината. Въпросните локомотиви бяха закупени през 2020 г. на два етапа за почти 100 млн. лв. Последните от тях бяха доставени към края на 2021 г. През следващата година повече от половината от чисто новите локомотиви бяха спрени от движение за известен период от време поради износването на моноблоковите колела. Като причина беше посочена спецификата на трасето, която е довела до по-бързото изтъркване от оредвиденото, а доставката на необходимите резервни части не е била договорена навреме. Участници в обединението "Сименс Трон" са "Сименс Мобилити", с едноличен собственик, регистрираното в Нидерландия "Сименс мобилити холдинг", както и австрийското "Сименс Мобилити Австрия". Договорите са в резултат на пряко договаряне с изпълнителя, като той е и производителят на подвижния състав.
Източник: Капитал (18.12.2023)

България се оказа износител на манган Близо 72 хил. тона манганови руди и концентрати е изнесла България за последните три години и половина по данни на Световния търговски център (ITC), въпреки че единственият производител в страната е във фалит, а внос почти няма. Манганът беше включен в последния списък на Европейската комисия с критични материали. Освен в стоманодобива той се използва и за производството на батерии. След като експортът на маганови концентрати почти спира за две години, през 2021 г. България изнася 23.8 хил. тона, а следващата година количеството скача с 35.7% до 32.4 хил. тона. За първите шест месеца на тази година също има продажби навън - 10.6 хил. тона. Почти цялото количество е доставено в Чехия, минимален експорт има и към Словакия и Грузия. Незначителният внос в България пък идва основно от Китай, както и малко от Белгия, но цялото количество от началото на 2020 г. до средата на 2023 г. е под 700 тона. В същото време единственият производител на манган в страната - "Евроманган", която оперираше находището "Оброчище" край Добрич, е в несъстоятелност от 2020 г. Компанията все още присъства в Националния концесионен регистър, както и в списъка на Министерството на енергетиката на концесиите за добив. Договорът беше подписан през 1999 г. и практически изтича през 2024 г., но според Закона за подземните богатства той се прекратява при фалит на концесионера. Концесионният договор на "Евроманган" няколко пъти беше спиран заради неплатени възнаграждения към държавата. Междувременно няколко кредитора заведоха дело за обявяване в несъстоятелност, което стана с решение на съда през 2020 г. Самата компания беше с неясна собственост, като документите водеха към офшорни дружества.
Източник: Капитал (19.12.2023)

Японската група Nippon Steel Corp. се споразумя да купи United States Steel Corp. за 14,1 милиарда долара в брой, в сделка, която прекратява продължилата с месеци несигурност относно бъдещето на американския производител на метали, съобщава Bloomberg. US Steel, основана през 1901 г. и доминираща в световната индустрия за стомана от 1991 г. до 2001 г., обмисля потенциални трансакции от средата на август, след като отхвърли оферта от конкурента Cleveland-Cliffs Inc. за 7,25 млрд. долара. Това постави началото на няколко драматични седмици на пазара на стомана, тъй като влиятелният профсъюз на United Steelworkers оттегли подкрепата си за главния изпълнителен директор на Cliffs, докато малко известен купувач стресна индустрията с още по-голяма оферта, която обаче впоследствие оттегли. Според постигнатото споразумение Nippon ще плати 55 долара на акция в брой. Сделката представлява 142% премия спрямо цената на акциите на US Steel в последната сесия. Nippon Steel, най-големият производител на стомана в Япония и четвърти по големина в света, търси опции за растеж в чужбина, за да компенсира редица предизвикателства, пред които е изправена настоящата му дейност. Сделката ще му осигури значителна опора в американската стоманодобивна индустрия и по-специално на печелившия автомобилен пазар, където US Steel е ключов доставчик. Сделката ще създаде секторен гигант със заводи по цял свят - от Словакия през Осака до Пенсилвания. Nippon иска да се разшири отвъд граница, тъй като се бори със забавянето на вътрешното търсене, бързо отслабващата йена и скока на конкуренцията в Азия. Фирмата затваря фабрики в Япония поради слабо търсене, като в същото време търси чуждестранни активи за растеж. Компаниите са се договорили US Steel да запази името и седалището си. Nippon също така посочва, че ще спази всички споразумения, които US Steel има със синдиката United Steelworkers. През последните години US Steel претърпя драматична промяна под ръководството на изпълнителния директор Дейвид Бърит, тъй като нейният инвестиционен фокус се отклони от традиционното производство на стомана от желязна руда, към по-модерни и по-малко замърсяващи инсталации, които вместо това претопяват метален скрап.
Източник: Инвестор.БГ (19.12.2023)

ЕС и САЩ са се споразумели Вашингтон да продължи да не налага мито върху стоманата и алуминия от Евросъюза до март 2025 година, а Брюксел да не взема ответни мерки. В рамките на 15-месечното удължаване САЩ ще се въздържат от мита от 25 на сто върху стоманата от ЕС и 10 на сто върху алуминия, наложени през 2018 г. от бившия американски президент Доналд Тръмп, като така отлагат трайното решаване на спора за след изборите в ЕС и САЩ, които ще се проведат през юни и ноември 2024 г. Митата на ЕС, наложени като ответна мярка, покриват широк диапазон от американски стоки - от моторите "Харли Дейвидсън" (Harley Davidson) до бърбъна и моторните лодки. САЩ замени митата с квоти от януари 2022 г., първоначално за период от две години. Очакваше се двете страни да се споразумеят за мерки за справяне за свръхкапацитета преди края на 2023 г., но преговорите замряха преди срещата САЩ - ЕС през октомври. Вашингтон предложи оттогава да удължи спирането на митата, за да има повече време за разговори за създаване на система за справяне със свръхкапацитета и насърчаването на нисковъглеродното производство на стомана. Европейската асоциация на производители на стомана "Юрофер" (Eurofer) обяви, че гледа положително на удължаването, тъй като то проправя пътя за възобновяване на преговорите. Американският съвет за дестилирани напитки обяви, че оценява много положително на удължаването, тъй като то ще възпрепятства подновяването на митата от 50 на сто на ЕС през новата година. Той призова за слагане на окончателен край на спора. Системата от квоти на САЩ позволява вноса на до 3,3 милиона метрични тона стомана от ЕС и 384 000 тона алуминий в САЩ без мита, отразявайки минали търговски равнища, като допълнителни обеми подлежат на облагане с мита. ЕС се оплака, че тази система е твърде строга и стоманата от ЕС е била обект на американски мита за 264 милиона долара миналата година, а ЕС просто е отменил ответните мита.
Източник: 24 часа (20.12.2023)

Медодобивната "Аурубис България", която е най-голямата компания в страната по оборот вече три поредни години, понижава печалбата си с 36% за последните 12 месеца. Резултатът към края на септември е 148.3 млн. евро (290 млн. лв.) спрямо 232 млн. евро за предходния период, показва отчетът на германската група Aurubis за финансовата 2022-2023 година. Намалението не е изненада, тъй като през пролетта заводът до Пирдоп и Златица имаше прекъсване на работата за планов ремонт. Общите приходи на звеното за производство на метали от концентрати и на медни продукти на Aurubis, към което принадлежи българското предприятие, намаляват леко (със 7%) до 17.3 млрд. евро, което от групата обясняват с по-ниските цени на металите, най-вече на индустриалните метали като медта. По-евтина е била и сярната киселина, която заводите на Aurubis продават като страничен продукт. Причината за това е намаленото търсене от химическите и торовите заводи в Европа заради нарасналите им разходи за енергия и производство, което е било съпроводено и с по-високо предлагане на пазара. Сегментът отчита понижение и на ключов за акционерите показател - оперативната печалба преди данъци (EBT), която достига 253 млн. евро спрямо 390 млн. евро година по-рано. Това е резултат главно от инцидента с кражбата на материали, съдържащи благородни метали, която беше засечена преди няколко месеца в завода в Хамбург. Оценките показаха, че щетите са за 169 млн. евро (малко под първоначално обявените 185 млн. евро), което накара Aurubis да ревизира прогнозата си за печалба тази година. Окончателните данни сега показват, че EBT на групата е 349 млн. евро спрямо 532 млн. евро за предходната финансова година, която беше най-добрата в историята й. През последните 12 месеца производството на катоди (чиста мед) в Средногорието е останало почти без промяна - 229 хил. тона спрямо 225 хил. тона година по-рано. Това обаче не дава представа за цялата дейност на завода, тъй като голяма част от продукцията са т.нар. аноди, които не се включват в отчета на групата. Количеството на преработените концентрати намалява с около 5% до 2.3 млн. тона общо за сегмента, което се дължи на временното спиране на завода край Пирдоп и Златица за планов ремонт през пролетта. Тогава бяха направени и серия от подобрения за общо 60 млн. лв. Понижената преработка на концентрати е довела и до производството на по-малко сярна киселина (с около 6%) в звеното на "Аурубис". В момента анодите на българското предприятие се изнасят за допълнителна преработка в заводите на Aurubis в Белгия и Германия. Наскоро обаче "Аурубис България" започна инвестиция за 120 млн. евро в разширяване на капацитета за рафиниране с около 50% до 340 хил. тона годишно, така че цялото количество аноди ще се преработва тук. Проектът трябва да приключи през 2026 г. Още догодина пък трябва да заработят двете разширения на соларния парк на "Аурубис". Преди две години компанията изгради най-големият фотоволтаичен парк в страната за собствено ползване с капацитет 10 мВт. С новите два проекта общият капацитет ще достигне 24 мВт.
Източник: Капитал (21.12.2023)