"Старгейт България" ще управлява кораби на Kawasaki Kisen Kaisha 9 автомобиловоза на японския гигант Kawasaki Kise Kaisha ("K" Line) от тази година ще бъдат менажирани от базираната във Варна компания "Старгейт България". Основана през 1919 г., "K" Line е сред гигантите на японското корабоплаване с флотилия от около 500 плавателни съда и приходи от приблизително 7 млрд. долара годишно. Превозвачът е на българския пазар от 26 години чрез своята компания за консултиране и подбор на морски специалисти "Старгейт Маритайм". Още към 2008 г. е имал 260 български офицери и 49 практиканти и кадети, работещи на борда на корабите на "K" Line. "Консултирането и подбора на морски специалисти се осъществява от дружеството "Старгейт Маритайм" ЕООД, а "Старгейт България" ЕООД ще бъде дружеството, което ще осъществява мениджмънта на корабите. Разбира се, че с увеличаване на броя на корабите ще се увеличава и броят на офицерите, които ще бъдат необходими за безопасната експлоатация", посочиха от компанията. От 2025 г. ще се поеме мениджмънт на кораби с LNG задвижване, а също така "има планове за кораби на амоняк и азот след 2026 г.". След седмица - на 12 януари японският посланик Н. Пр. Мичигами Хисаши и представители на висшия мениджмънт на японската корпорация ще присъстват на откриването на нов офис на "Старгейт България" във Варна.
Източник: Money.bg (05.01.2024)

ГОРУБСО-Мадан приключи 2023 г. с рекордно производство на метален концентрат ГОРУБСО-Мадан отчита за 2023 година рекорден резултат при производството на метален концентрат. Над 26 000 тона е произведеният концентрат, а предварителните разчети показват приключване на годината с известна печалба, независимо от ниските цени на металите. Основните трудности за минното дружество са свързани със спад от близо 30 на сто на котировките на цинка на Лондонската борса за метали през последната година и половина. При предишни цени от над 3500 долара за цинка, стойността на метала сета пада до нива от 2400-2500 долара. По-стабилната цена на оловото обаче дава възможност на ГОРУБСО-Мадан да компенсира поевтиняването при цинка. Инвестициите през изминалата година са около 4-5 млн. лв. Вложените средства за техника и прокарване на нови минни изработки са относително по-малко от предходни години, но директорът уточнява, че в тези сложни времена се инвестира в хората и в работни места. Средствата за заплати са увеличени през годината с над 20 на сто. Средната заплата в дружеството надхвърля 2300 лв., а от началото на 2024 г. се планира ново повишение. От дружеството уточняват, че са подписани допълнителни споразумения в Министерството на енергетиката към договорите за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми за площите "Петровица-запад" и "Бориева-изток". С тези споразумения срокът за търсене и проучване се удължава с още 2 години. При доказване на рентабилни геоложки запаси в двете площи, от минното предприятие ще преминат към процедура за получаване на концесия за рудодобив и от двете. Бизнес планът за тези площи включва разкриване на още 60-80 работни места.
Източник: 3e-news (08.01.2024)

"БДЖ - Пътнически превози" си остава монополист на пазара най-малко още година В края на миналата година "ПИМК Рейл Експрес" се превърна в първата компания, получила официално лиценз за частен пътнически жп превозвач. До голяма степен към момента обаче няма налице нито условия, нито нормативна база частните жп превози да стартират. Монополът на БДЖ в сектора с транспортирането на пътници е към края си, макар и все още да не е напълно ясно кога точно ще дойде той. Според "БДЖ Пътнически превози" ?към момента печелившите жп маршрути в цялата страна са не повече от 12, като 5% от линиите генерират до една трета от приходите, което превръща пазара на превоз на пътници в не особено апетитна за частните инвеститори територия. Един от вариантите е държавата да дава в пакет на новите компании в сектора печеливша линия заедно с няколко по-малки, които по-трудно генерират печалба. Така нареченият "пакетен вариант" (който няколко страни от Източна Европа като Чехия и Румъния са приложили вече) би бил възможен единствено ако секторът бъде субсидиран за всички губещи линии. Субсидиите (които към момента може да получава само БДЖ) са част от ангажиментите на страната ни, поети пред Европейската комисия чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. Това трябва да се случи през следващата година с новия договор за обществената услуга за превоз на пътници, който ще е със срок до 2039 година. Така на практика транспортното министерство до края на 2024-та ще трябва да пусне обществена поръчка за превоз на пътници, в която всяка компания с лиценз за такъв превоз по жп линии ще може да участва. Към момента у нас има 18 компании ?с лиценз за товарни жп превози и само една за пътнически превози, но в първите месеци на тази година се очаква поне още 2 компании официално да влязат в сегмента. На практика ключът за либерализацията на този пазар остава в управляващите, които трябва да приемат закони, касаещи регламентите за получаване на субсидия. Промяната на модела, по който работят железниците, има още едно измерение. Към момента всички гари, депа и обекти, обслужващи пътнически превози, са под управлението на държавното дружество. За да осъществяват дейността си, частните превозвачи ще трябва да получат възможност да вземат на концесия или под наем от транспортното министерство подобна критична за дейността инфраструктура, което може допълнително да забави влизането на частни превозвачи.
Източник: econ.bg (10.01.2024)

Правителството на Италия настоява да придобие мажоритарния дял в най-големия местен производител на стомана в открит сблъсък с основния акционер “Арселор Митал”, който заплашва да започне съдебна битка за собствеността. Спорът отприщва нова криза в един от стожерите на европейския стоманодобивен бранш, който, подобно на мнозинството си партньори в региона понесе сериозни загуби от по-високите разходи за енергия и по-слабото търсене. Правителството на италианския премиер Джорджа Мелони е загрижено сериозно за свиващото се производство и за риска от масови уволнения. Поради което е предложило на 8 януари да увеличи дела си в Acciaierie d’Italia (познат в миналото като Ilva) от сегашните 38% на 66% като внесе 320 млн. евро свеж капитал, става ясно от официалното изявление на управляващите. Решението идва след като “Арселор Митал” заявил “невъзможност да поеме финансови и инвестиционни ангажименти дори като миноритарен акционер”, пише още в позицията на Рим. В нея се посочва още, че капиталовата инжекция и по-нататъшните решения за компанията ще бъде направена чрез държавното дружество Invitalia, което може да започне съдебен процес. Придобиването на мажоритарен дял в Acciaierie d’Italia е продължение на интервенционната тенденция, която се наблюдава в намесата на кабинета на Мелони в няколко дългогодишни корпоративни саги, включително в “Телеком Италия” и в “Банка Монте дей Паски ди Сиена”. Най-належащият въпрос за завода е да намери достатъчно финансиране, за да продължи производството. Стоманолеярите произвеждат под 4 млн. тона годишно – рекордно ниско равнище в сравнение с максималния капацитет от 10 млн. тона. Доменните пещи на предприятието са спрени или работят инцидентно. За да не допусне рязко прекратяване на дейността, държавата може да реши да поеме контрола над завода, написа на 9 януари местният всекидневник “Стампа”. Всяка държавна намеса в дейността на завода обаче ще се наблюдава под лупа от Европейския съюз, който вече е обсъждал големината и обхвата на подобна мярка с предишни правителства. Като се има предвид, че предприятието се смята за стратегически актив от национален интерес, правителството има право да преодолее несъгласието на частен инвеститор и да постави фирмата под специално управление – извънредна процедура, която би позволила временно да продължи дейността си с държавни средства. Официални представители на кабинета ще се срещнат на 9 януари с профсъюзите, които призовават за по-голямо участие на държавата, за да не се допуснат масови съкращения, които могат да навредят на локалната икономика. Бъдещето на бившия завод Ilva е главоболие за няколко поредни италиански правителства откакто стоманения бранш бе поставен под техния контрол в резултат на разследване, започнало през 2012 година. Това предизвика криза, орязала производството на стомана, което застрашава бъдещето на 10 хил. работници на компанията. Кризата се усеща най-остро в южния град Таранто, където са основните мощности на завода. Правните власти свързват местните стоманолеярни с високата заболеваемост от рак и големите емисии на вредни химически вещества (диоксини) в областта.
Източник: Банкеръ (10.01.2024)

Строят нов завод за автомобилни части край Пловдив Нов модерен завод за производство на алуминиеви и автомобилни части и аксесоари, ще се вдига в с. Радиново. Изделията са с широко приложение в автомобилната индустрия. Това е поредната инвестиция в Индустриална зона "Марица", която е част от Тракия икономическа зона. Проектът ще се реализира върху застроена площ от близо 13 декара, е посочил в уведомлението си до РИОСВ - Пловдив възложителят на инвестицията "Сиенит Холдинг" АД. Производствено-складовото хале ще е от стоманобетонова конструкция с височина до 20 метра. По план в завода ще се работи на едносменен 8-часов режим, а за начало ще се осигурят до 50 работни места. В производствения процес ще се влагат заготовки от висококачествени алуминиеви сплави. Всяка партида ще пристига със свой сертификат за инспекция и декларация за съответствие, както и лабораторен анализ. Производственият процес ще е напълно автоматизиран, с модерно оборудване. което ще е последна дума на технологиите в бранша и ще осигурява гаранции и срещу отклонения от нормите. Имотът, в които ще се реализира инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии или защитени зони, както и в защитена зона за обекти на културното наследство.
Източник: Марица (10.01.2024)

Над седем милиарда лева са преките инвестиции у нас през 2023 година По данни на БНБ през 2023 г. реализираните преки чуждестранни инвестиции в страната са над 7 милиарда лева, каза министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева. Тя уточни, че ръстът е почти 100 процента спрямо предходни периоди. Издадените от министерството сертификати за инвестиционни проекти са за над 600 милиона лева, като се очаква чрез реализацията им да бъдат разкрити повече от 2300 работни места. Интересите на инвеститорите са в различни сфери - нови технологии, електромобилност, електрически компоненти, софтуер, биотехнологии, биоикономика, микроелектроника, мехатроника, логистика и дигиталната трансформация в този сектор, хъбове за транспорт, допълни Стойчева. Тя каза още, че интересен сектор с висока добавена стойност може да бъде културата, както и творческите индустрии. По думите на министъра към страната ни имат интерес от инвеститори от цяла Европа, Азия, Турция, САЩ. Важно е да се активизира взаимодействието между науката и бизнеса, публично-частното партньорство, посочи Стойчева и уточни, че в подкрепа на този процес е предвиден значителен финансов ресурс. Според нея това е пътят страната ни, регионите и общините да могат да развият своя потенциал. Начинът да станем конкурентоспособни в европейски мащаб е да развиваме веригите на доставки и веригите на добавена стойност, и да използваме максимално онова, което имаме като активи – хората и интелектуалния потенциал. България подписа споразумение с Румъния за сътрудничество в сферата на дигитализацията, технологиите и предприемачеството. По думите й предстои да бъдат сключени такива и с Финландия, Хърватия, Словения, Черна гора. В Пловдив вече има заявена иновационна долина по биоикономика и храни, а предстои създаването на водородна долина в Стара Загора.
Източник: БТА (10.01.2024)

Производителят на профили "Ленокс груп" расте с по-модерни технологии За последните години светът и бизнесът преминаха през няколко кризи. Макар че войната в Украйна засяга поръчките и размества доставките на "Ленокс груп", производителят на профили бързо успява да преодолее проблемите и да отчете значителен ръст на продажбите за трета поредна година. След като през 2021 г. компанията удвои приходите си, тя запазва темпа, а прогнозите за 2023 г. са за още по-голямо увеличение. Всичко това става благодарение на въвеждането на по-модерни технологии и без значително разширение на производството. "Ленокс груп" произвежда екструдирани алуминиеви профили и работи изцяло за бизнес клиенти. Продуктите й включват профили за соларни панели, които носят значителен обем от бизнеса последните години, фасади за офис сгради, профили за дограма, както и джанти за велосипеди, които се продават основно в Италия. Заводът се намира в село Стряма край Пловдив (община Раковски). Компанията е създадена преди 12 години от Михаил Ракаджиев, който преди това се е занимавал с търговия с профили. Ракаджиев е едноличен собственик на "Ленокс груп" чрез дружеството си "МР инвест", има участие и в други търговски и строителни фирми. Санкциите срещу Русия заради инвазията й в Украйна също са се отразили на компанията по линия на доставките на алуминий. Преди войната "Ленокс груп" е купувала суровината от "Русал", но с налагането на ембарго е преминала към други доставчици. "Купуваме от Турция, от Виетнам, от Бахрейн. Нямаме проблем с доставките", каза Ракаджиев. Компанията изнася около 75% от продукцията си и продава основно в Европа и на Балканите - Сърбия, Македония и Хърватия. Предварителните данни за 2023 г. сочат, че "Ленокс груп" ще отчете още по-голям ръст - около 300%. За момента компанията не обмисля разширение на завода. В момента в предприятието работят около 100 души, като част от тях са от Турция. Очаква се скоро заводът да има и работници от Индия. За момента "Ленокс груп" не отчита спад на поръчките въпреки плахите прогнози за икономиката като цяло.
Източник: Капитал (16.01.2024)

Ebersp?cher продаде новия си завод в България Доставчикът на автомобилни части Ebersp?cher продаде чисто новия си завод в България с над 100 служители на австрийската GG Group. От компанията оправдават хода с продажбата на завода, защото "планираният растеж на електронната мобилност в Европа се забавя". Ebersp?cher искаше да започне да произвежда нагреватели за електрически автомобили в новата си фабрика в Русе в началото на 2024 г. Първата копка на завода бе направена през април 2023 г. Ebersp?cher вече пусна в експлоатация временна производствена база в Русе през януари 2023 г. Новият собственик GG Group иска да произвежда кабелни комплекти за високо напрежение за е-мобилност в Русе. Не е ясно дали работните места на наетите в момента около 100 служители ще бъдат запазени.
Източник: Стандарт (16.01.2024)

Германската "Еберспехер" ще удвои производството си в Русе през 2024 г. Германската Ebersp?cher ще удвои производството на нагреватели за електромобили в завода си в Русе през тази година. Това коментираха от там за "Капитал", след като се появиха медийни публикации, че компанията продава изградената си преди малко повече от година фабрика на Gebauer & Griller Group (GG Group). Австрийската група наскоро обяви планове да започне производство на кабелно-електронни компоненти в крайдунавския град, което трябва да стане още това лято. За Ebersp?cher обаче Русе остава важна локация за отоплителните системи за електрически автомобили, заявиха от централата. Германската компания обяви плановете си да отвори завод в Русе през пролетта на 2022 г., когато регистрира българското си дружество "Еберспехер България" (първоначално "Ебершпехер България"). Фирмата купи 80 хил. кв.м в индустриална зона "Слатина" и по-късно същата година започна строителството. Междувременно заради силното търсене на нагреватели производството беше организирано във "временен" завод до завършване на новата сграда и така на практика започна от началото на 2023 г. Отчетът за миналата година все още не е публикуван, а в този за 2022 г. приходи очаквано няма. По данни от АПИС към октомври в предприятието са работили 133-ма души. "С повече от 100 служители, заводът е добре оползотворен и може да покрие планирания растеж. През 2024 г. производствените обеми ще се удвоят. Това прави Русе третата най-важна европейска локация на Ebersp?cher за производството на нагреватели за електрически автомобили след Херксхайм в Германия и Олава в Полша", посочиха от централата. Междувременно миналото лято австрийската GG Group обяви, че до пет години ще инвестира 29 млн. евро (близо 60 млн. лв.) и ще създаде 400 работни места в производство на кабелно-електронни компоненти за автомобилни и индустриални приложения в Русе. Регистрирана беше и местна компания - "ГГ кейбълс енд уайърс България". От дружеството тогава казаха, че ще изградят 13 хил. кв.м завод и че теренът вече е осигурен. Плановете са предсерийното производство да започне това лято, а серийното - догодина.
Източник: Капитал (17.01.2024)

Първа копка на трета пречиствателна станция за отпадъчни води в Рудодобивен комплекс на Елаците-Мед На територията на Рудодобивен комплекс на Елаците-Мед (16 януари) бе поставено началото на изграждането на нова пречиствателна станция за отпадъчни води. Проектът е част от мерките, заложени в програмата на компанията за опазване и възстановяване на околната среда в района на находище „Елаците“ и стратегията на Група ГЕОТЕХМИН за постигане на още по-добро качество на водите в района на дейността на компанията. Технологията за пречистване на новата станция включва високоефективно механично и химично третиране на замърсени води. Това е четвъртата пречиствателна станция в минния комплекс и второто съоръжение по технология на EnviroChemie. Пречиствателната станция ще се строи от Геострой АД и се очаква да влезе в експлоатация през 2025 г. С новото съоръжение ще се осигури по-добро опазване на водните ресурси на р. Малък Искър в съответствие със законовите изисквания.
Източник: Труд (18.01.2024)

Българската армия вече получава първите нови боеприпаси от “ВМЗ-Сопот” Българската армия вече получава първите нови боеприпаси по договора за боеприпаси с “ВМЗ-Сопот”. Обсъжда се и “Терем” да произвежда боеприпаси, стана ясно по време на изслушване на министъра на отбраната Тодор Тагарев в ресорната комисия. Вече се приема първата партида от обновени боеприпаси, произведени от “ВМЗ-Сопот”, каза Тагарев, като уточни, че: “Трябва да получим новопроизведени и тогава ще освободим още”. Замяна на стари с нови боеприпаси на стойност около 347 милиона лева беше договорена между Министерство на отбраната с “ВМЗ-Сопот” преди близо 10 месеца. Целта беше “обновяване на военновременните запаси”. Но експерти обясниха още тогава, че изпращането на старите боеприпаси към “ВМЗ Сопот” е начин България да предоставя боеприпаси на Украйна.
Източник: Банкеръ (18.01.2024)

В Китай откриха находище с близо 1 милион тона литиеви руди, което се намира в Югозападната китайска провинция Съчуан. Това находище по размер на залежите става най-големият източник в Азия на мономерни литиеви руди от тип пегматит. Литият е един от основните ресурси, необходими за производството на батерии, слънчеви панели и електрически превозни средства. Китай от своя страна, е световен лидер при преработката на литий - на страната се падат около 60% от производство на литий в света. През юли 2023 година Международната агенция по енергетика (МАЕ) съобщи, че за последните пет години пазарът на метали и минерали, необходими за производството на електрически превозни средства, вятърни турбини, слънчеви панели и други чисти технологии, се е удвоил. За същия период, търсенето на литий се е утроило. Китай вече значително изпреварва западните страни по инвестиции в добива на редкоземни елементи, които са необходими за иновативната енергетика и транспорт, производството на полупроводници, военната индустрия и т.н. В тази връзка, преди половин година от американската инвестиционна банка Goldman Sachs коментираха, че западните страни би трябвало да инвестират поне 25 милиарда долара в добив на редкоземни елементи, за да настигнат Китай в това отношение.
Източник: Money.bg (22.01.2024)

Шведският стартъп H2 Green Steel е сред новата "порода" производители на стомана, които искат да променят кардинално начина, по който се произвежда сплавта в една от най-замърсяващите индустрии в света. Секторът, който разчита до голяма степен на едни и същи производствени техники от век, представлява около 7% от глобалните въглеродни емисии. H2 Green Steel иска да бъде изключение от правилото. Той ще построи първия завод за производство на зелена стомана с амбицията да да направи една от най-мръсните индустрии по-екологична. Стартъпът H2 Green Steel си осигури най-големия си финансов пакет, докато продължава с първия в света мащабен завод за зелена стомана. Съоръжението ще се намира в Северна Швеция и по план трябва да бъде пуснато в експлоатация в началото на 2026 г. Компанията подписа споразумения за още 4,2 милиарда евро дългово финансиране, като същевременно увеличи общото набиране на капитал до 2,1 милиарда евро за завода, заяви главният изпълнителен директор Хенрик Хенриксон. Мястото, на което ще се намира заводът в ясно - на 900 км. от Стокхолм. Важна част от съоръжението е DRI кулата, в която става реакцията между водорода и желязната руда. За разлика от традиционните процеси, тук няма да се отделят парникови газове, а само водни пари. Водородът, необходим на фабриката ще се произвежда от водата на близка река с електричество от вятърен парк и ВЕЦ. Сред поддръжниците на компанията е инвестиционната компания Vargas Holding AB, която също е основател на шведският производител на батерии Northvolt. Наскоро той осигури зелен заем от 5 милиарда долара за разширяване на производството във фабриката си в Северна Швеция. Сред другите поддръжници на H2GS са Kinnevik AB и основателят на Spotify Technology SA Даниел Ек. В последният си кръг на финансиране H2 Green Steel успя да набере допълнителни 300 милиона евро с нови акционери, включително Microsoft Climate Innovation Fund, Mubea и Siemens Financial Services. Американската инвестиционна банка Morgan Stanley пък беше капиталов съветник на компанията.
Източник: Money.bg (23.01.2024)

Нов продукт на екран „Търгове“, част от пазарен сегмент „Двустранни договори“ Българска независима енергийна борса ЕАД (БНЕБ ЕАД) съобщава, че считано от 29.01.2024 г. въвежда нов продукт, за който могат да се сключват сделки на екран „Търгове“, част от пазарен сегмент „Двустранни договори“. Новият продукт е с базов профил (двадесет и четири последователни интервала/часа на доставка с еднаква мощност във времевия диапазон от 00:00 до 24:00 часа ЦЕВ) и обхваща 12 (дванадесет) последователни календарни месеца на доставка. С въвеждането на новия продукт борсовият оператор се стреми да отговори в по-пълна степен на нуждите на всички участници на организирания борсов пазар на електрическа енергия.
Източник: 3e-news (24.01.2024)

Страните от ЕС подготвят 13-я санкционен пакет срещу Русия в опит да ограничат приходите, които страната получава, за да финансира войната си в Украйна, пише Politico. Очакванията са, че новите мерки ще бъдат обявени около 24 февруари - втората годишнина от началото на пълномащабната война.Според източници на изданието дискусиите се въртят около алуминия и санкциите се подкрепят и от производителите на алуминий в Европа. Предишните мерки засегнаха много малка част от индустрията и 85% от вноса на руски алуминий в ЕС се запазва, казват от European Aluminium. Производството на алуминий е енергоресурсно - към 40% от себестойността на продукта са разходи за електроенергия. По този начин санкцията косвено ще засегне и енергийния сектор на Русия, отбелязват още източници на Politico. Мярката е дискутирана на 17 януари и се върви към пълна забрана за внос, казват още източниците на изданието. Темата ще продължи да се обсъжда от представителите на 27-те страни в ЕС през тази седмица. Руският производител на алуминий "Русал" коментира пред ТАСС, че исканията за санкции идват от страна на конкурентите му, които се надяват да превземат дела на руската компания на пазара. Проблемът пред ЕС е, че големите индустрии, които могат да бъдат засегнати от санкции, вече се изчерпиха, пише още Politico. Засега остават незасегнати втечненият газ и ядрената енергетика. Срещу санкциите в ядрения сектор се обявява Унгария, кято разчита на "Росатом" за изграждането на два нови ядрени реактора в АЕЦ "Пакш". Страни от Източна Европа също са против, тъй като в страните им работят ядрени мощности по съветски технологии. Също така в общността няма съгласие на забрана за внос на втечнен газ. След орязаните от "Газпром" доставки на газ в Европа, много страни започнаха да купуват втечнен газ, като сред доставчиците се нареди и руският производител "Новатек". Извън пакетите остава селското стопанство, производство на храни и фармацевтични продукти, макар че Русия ограничи вноса на европейски аграрни продукти като отговор на първите санкции, наложени от ЕС през 2014 г. след едностранното анексиране на Крим.
Източник: Инвестор.БГ (24.01.2024)

България е богата на редки минерални ресурси България е богата на ценни и оскъдни суровини, каза в предаването Made in Green на Bloomberg TV Bulgaria д-р Никола Рангелов, председател на УС на Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По думите му в нашите руди и тези, които се внасят от чужбина, се намират много съпътстващи метали, а във вторичните заводи в Пирдоп и в Пловдив биха могли да се произвеждат като полупродукти арсен, антимон, кобалт, бисмут и селен. Всички тези елементи са включени в списъка за критични и стратегически суровини и влизат в състава на индустриите, произвеждащи зелена енергия, обясни още той. Рангелов посочи, че металургичната индустрия по много причини произвежда екосъобразно, като стомана се прави само от скрап. Според него това е една от най-добрите възможности за производство на стомана, защото не се емитира въглероден диоксид. Българската металургична индустрия се развива добре благодарение на пазарите, каза още той. В цял свят обаче търговията на стомана бележи спад през последните години. Поради това се търсят пазари от трети страни, за да може да се затвърди желаното развитие. Въпреки това Рангелов смята, че браншът се отличава с устойчивост и допълва, че при производството на мед се очаква увеличение до 360 хил. тона - изключително голямо число в европейски мащаб. „Родните предприятия по нищо не отстъпват на европейските по отношение на екологични норми, законодателство и технологични решения“, каза още той. Рангелов изтъкна, че българската металургичната индустрия от години залага на зелени политики в дейността си. Той подчерта, че стремежът към намаляване на въглеродните емисии винаги е бил във фокуса на бранша. „В индустрията както на браншово ниво, така и всяка от компаниите има програми, като някои от тях са изключително пунктуални и всеобхватни за съответното предприятие“, каза Рангелов. Той посочи, че плановете за устойчивост и развитие на отделните предприятия в бранша са добре разписани. „При тях се гарантира устойчивост предвид суровинното и енергийното обезпечаване, но изпитват известни трудности. Със законодателните актове на Европейския съюз за критични и стратегически суровини се създава възможност България да разшири своята продуктова гама“, каза експертът.
Източник: Инвестор.БГ (24.01.2024)

АЕЦ "Козлодуй" получи разрешение за съхранение на американско ядрено гориво Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) издаде разрешение на АЕЦ "Козлодуй" за съхраняване на свежо ядрено гориво тип RWFA, произведено от "Уестингхаус". Разрешението важи единствено за приемане и съхраняване на горивни касети. Използването на американският уран към момента не е възможно, тъй като не е уреден въпроса с лицензирането му. Очаква се през месец май руското ядрено гориво за пети блок на централата да се изчерпа. Дотогава трябва да бъде одобрено горивото доставяно от компанията "Уестингхаус" като в момента е започната процедура. Междувременно продължават доставките на руско гориво за шести блок, така че мощността да има достатъчно свежо гориво до 2033 година. При нужда то може да се използва при нужда в пети блок. Първите доставки от американско гориво тип RWFA се очакват в началото на април. От АЯР са си поставили за цел да лицензират дотогава горивото, но не и за сметка на безопасността. АЕЦ "Козлодуй" и "Уестингхаус Електрик Швеция АВ" подписаха договор за доставка на свежо ядрено гориво за 5-ти блок на атомната ни централа в края на 2022 г. Подобно споразумение бе подписани и с френската комапния "Фраматом" GmbH.
Източник: News.bg (26.01.2024)

Забавянето на икономиката извежда "Алкомет" на загуба през 2023 г. Забавянето на икономиката и намаленото търсене стоят зад по-слабите резултати на шуменския производител на алуминиеви изделия "Алкомет". През 2023 г. продажбите са спаднали с близо 39% и компанията отчита загуба, показва предварителният отчет. Най-значително е понижението при валцовите изделия, докато картината при пресови продукти е по-пъстра. Продажбите на компанията, чиито основни пазари са Германия, Полша и Италия, са се свили до малко над 437 млн. лв. (виж таблицата). Част от понижението се дължи на по-ниската (-18%) средна цена на алуминия на Лондонската метална борса, но намаление има и в обемите. Произведеното количество продукция е спаднало с 19%. По-ниските цени на алуминия са понижили и разходите за материали на дружеството. Нараснали са обаче разходите за заплати и осигуровки (7%), както и тези за лихви (59%). Всичко това е причина компанията да излезе на загуба. Двуцифрен спад (28%) има при продажбите на валцови продукти, което е резултат от свиването на дейността на сектори като опаковъчната индустрия и производството на климатична и вентилационна техника. По-слаби са продажбите и на домакинско фолио, което е основният валцов продукт на завода. При основните пресови продукти - стандартни и специални профили, също има спад, но той е доста по-малък (около 1%). Стартиралата през 2023 г. обновена линия за елоксация е увеличила възможностите за производство на елоксирани профили, което е вдигнало продажбите с 11% и е отворило нови пазарни ниши. На фона на застоя в индустрии като соларната и строителната от дружеството виждат потенциал в автомобилостроенето и по-специално в проектите, свързани с разработката на електромобили. Според ръководството на "Алкомет" перспективата за възстановяване на пазара остава несигурна въпреки положителните сигнали за първото тримесечие на 2024 г.
Източник: Капитал (31.01.2024)

Една от най-големите диверсифицирани в света добивни групи, Glencore през 2023 г. е намалила производството на мед с 5% - до 1,01 млн. тона, се казва в съобщение на компанията. Спадът отразява продажбите от австралийското находище Cobar към юни 2023 г. и по-ниското производство на продукти от мед извън находището. Собствените продажби на мед през периода са били с около 13 000 тона по-ниски от съответното нетно производство поради графика на доставките, става ясно от съобщението. Прогнозата на Glencore за медта за тази година е била на ниво от 1 млн. 40 хил. тона (с флуктуации в двете посоки от 30 хил.тона). Производството на никел е намаляло с 9% - до 97,6 хил.тона при прогноза за 102 хил.тона (при отклонение от 4 хил.тона), което се обяснява с големия дял на трети лиза в производственото предприятие INO (Канада) и планираното спиране за ремонт на Murrin Murrin. Производството на кобалт е спаднало с 6% - до 41,3 хил. тона, на цинк – с 2% до 918,5 хил.тона, на олово – с 5% до 182,7 хил.тона, а от ферохром – с 22 на сто – 1,16 хил. тона. Добивът на въглища е нараснал с 3%, достигайки до 113,6 млн. тона. Производството на злато се е увеличило с 13% - 747 хил.унция, но това на сребро е спаднало с 16% до 20,01 млн.унция. От Glencore очакват през 2024 г. производство на мед от порядъка на 950 хил. – 1,01 млн. тона, на кобалт – 35 – 40 хил. тона, на цинк – 80-90 хил. тона, на никел – 1,1 – 1,2 млн.тона о 105-115 млн. тона въглища. Glencore оценява коригирания EBIT за 2023 г. финансова година на около 3,5 млрд. долара, което повтаря темпа на ръст от първото полугодие, съобщава председателят на компанията Gary Nagle.
Източник: 3e-news (01.02.2024)

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Скандинавската инвестиционна банка (СИБ) ще подкрепят с общо 371 млн. евро проекта за нов завод на H2 Green Steel в Северна Швеция, съобщиха от ЕИБ. Участието на ЕИБ в проекта е 314 млн. евро, 200 млн. евро от които ще са с гаранции от Европейската комисия в рамките на програмата InvestEU. Останалите 114 млн. евро ще бъдат отпуснати през търговски банки, участващи във финансирането на проекта. СИБ ще осигури 57 млн. евро, 9 млн. евро от които ще бъдат с гаранции по InvestEU. В завода ще се произвеждат зелени и устойчиви стоманени продукти главно за автомобилната индустрия, строителството, домакински уреди, индустриално оборудване и енергийния сектор. В модерния технологичен процес въглищата са заменени с водород, добит посредством електролиза при използване на електричество от възобновяеми енергийни източници.Традиционният стоманодобив изисква много енергия и отделя огромни количества въглеродни емисии. В световен мащаб секторът е отговорен за около 8% от глобалното потребление на енергия и 7% от въглеродните емисии. Зелената стомана, добита в новия завод, ще има въглероден отпечатък, клонящ към нула, с до 95% по-малко въглеродни емисии в сравнение със стоманата, добита с традиционни методи.
Източник: industryinfo.bg (01.02.2024)

Медодобивният завод в Пирдоп "Аурубис" е свил производството в края на 2023 г. Медодобивната "Аурубис България", която е най-голямата компания в страната с 8.2 млрд. лв. приходи през 2022 г., е намалила производството си в края на миналата година. Заводът край Пирдоп и Златица е преработил 7% по-малко концентрати за периода октомври - декември, показва отчетът за първото тримесечие на финансовата 2023-2024 година на германската група Aurubis. Приходите на звеното за производство на метали от концентрати и на медни продукти, към което принадлежи българското предприятие, са останали практически без промяна спрямо година по-рано. За последните три месеца на 2023 г. "Аурубис" е преработил 345 хил. тона концентрат, или спад със 7% на годишна база, което е понижило и обема на произведената сярна киселина, която се получава като страничен продукт. Чистата мед (катоди) е останала практически без промяна (58 хил. тона), но компанията не дава данни за анодите, които са некраен продукт. В момента голяма част от тях се преработват допълнително в други предприятия на групата. Плановете обаче са с разширението на рафинерията в Средногорието цялото количество да се преработва тук. За целта до 2026 г. групата ще инвестира 120 млн. евро, а капацитетът за рафиниране ще се вдигне с 50%. Като цяло звеното е увеличило с 2% преработка на концентрати през първото финансово тримесечие, като по-добро е представянето на завода в Хамбург. Това е довело и до по-голямо производство на сярна киселина (592 хил. тона спрямо 586 хил. тона). От компанията отчитат стабилно търсене на пазара - благодарение на поевтиняването на природния газ търсенето от торовите и химическите заводи е нараснало. Цените обаче все още остават под високите нива отпреди година. Aurubis традиционно не предоставя финансови данни за отделните си компании, но приходите общо на звеното за преработка на концентрати остават без промяна - около 4.1 млрд. евро за тримесечието, като сумата включва и вътрешногруповите продажби. Оперативната печалба преди данъци (EBT), която е основен измерител за акционерите, е с минимален спад до 107 млн. евро. Положителен ефект за резултатите са изиграли по-високите такси за преработка и рафиниране, както и значително по-ниските разходи за електричество и газ. Но негативно се е отразило намалението на количество произведен метал, съчетано с по-ниските цени на медта. Приходите на цялата група се понижават леко (-5%) до 3.9 млрд. евро. Оперативната EBT намалява с 11% до 111 млн. евро, но спадът идва след изключително силните резултати през финансовата 2022-2023 г.
Източник: Капитал (08.02.2024)

Пловдивска фирма влиза в семейството на "Скания" Пловдивското дружество „Агри-М“ ООД ще мине под шапката на шведския производител на тежки превозни средства „Скания СВ Акциеболаг“. Съобщение за предстоящата концентрация е направено в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от дъщерната му фирма у нас „Скания България“ ЕООД. Резултатът от предстоящата сделка е придобиване на контрол чрез наем на активи, принадлежащи на „Агри-М“ ООД. Фирмата е създадена през 1990 г., а година по-късно открива представителство във Франция. Учредена е с уставен капитал от 50 хил. лв., а акциите са разпределени пропорционално между съдружниците Борислав Портев, Димитър Илчев, Красимир Къртев и Наталия Попова-Феодорова. Основната им дейност е търговия в страната и чужбина с товарни автомобили - влекачи, камиони, цистерни, както и сервиз за превозните средства. Бизнес партньорството между „Агри М“ и „Скания“ датира отдавна, като през 2007 г. пловдивската фирма става оторизиран дилър на шведския автомобилен гигант. Няколко години преди това съдружниците създават в Пловдив специализиран сервиз за марката автомобили, който се простира на над 3 декара. Сервизът обаче става тесен и те вдигат нова база върху 26 декара край Пловдив, а след това още една. „Агри М“ е представител за България на френски производител на цистерни, както и на испански и белгийски производители на полуремаркета.
Източник: Марица (13.02.2024)

Базираният в Германия концерн за добив и преработка на метали "Аурубис" (Aurubis) сключи всеобхватното споразумение за сътрудничество с чилийската държавна медодобивна корпорация ("Коделко" - Codelco), насочено към опазването на околната среда, здравето и развитието на иновациите, съобщиха от "Аурубис". Чрез сътрудничеството си двете компании ще се стремят да увеличат допълнителното производството на мед, както и на други метали. В началото на 2023 г. "Коделко" и "Аурубис" отбелязаха подновяването на германско-чилийското партньорство за суровини, като обявиха намерението си да работят заедно за по-устойчива верига на стойността на медта чрез подписване на меморандум за разбирателство. Сътрудничеството включва шест основни работни области: технически проекти за по-екологично производство в Чили, програма за обмен на служители, разширяване на търговските дейности, за да се осигурят повече метали за енергийния преход в Европа, засилване на обмена на информация относно развитието на ESG политиките, иновациите и новите процеси на декарбонизация, разширяването на кръговата икономика и рециклирането в Чили. "Аурубис" разглежда дългосрочните си отношения с партньори от минната индустрия като "Коделко", които споделят нейните ценности, като важна стратегия за посрещане на рязко нарастващото глобално търсене на отговорно произведени метали.
Източник: БТА (14.02.2024)

Завърши рехабилитацията на ПАВЕЦ „Белмекен“ Завърши рехабилитацията на ПАВЕЦ “Белмекен”, която е една от трите големи водни батерии на НЕК, заедно с “Чаира” и “Орфей”. Мощността на тази помпено-акумулираща централа е 375 мегавата, които произвеждат електричество и 104 мегавата в помпен режим. Това означава, че при пренасищане на пазара с ток и той е евтин се включват помпите, които качват водата в язовир “Белмекен”. Два от петте хидроагрегата са за работа и в помпен режим. Приключилата рехабилитация на “Белмекен” е финалът на обновяването на вецовете в цялата каскада Белмекен - Сестримо - Момина клисура, което струва към 20 млрд. евро. 70 на сто от финансирането е от фонд “Козлодуй”. Модернизацията на “Белмекен” е за 10 млн. евро и приключва точно в момента, когато централата навърши 50 години. Последното и? обновяване е било през 1999-2000 г. До края на годината единият хидроагрегат на ПАВЕЦ “Чаира” ще бъде пуснат, което добавя още 197 мегавата помпи. Така общо в режим на ползване на ток от помпи на трите батерии ще е 350 мегавата. При мощности на солари от 2000 мегавата в пикови часове на производство помпите ще са от полза. Турбината на агрегата на “Чаира”, в която се появиха пукнатини, е невъзстановяема и през март ще бъде обявен търг за подмяната и?. България и Румъния кандидатстват за финансиране на предпроектното проучване за хидровъзела Никопол - Турну Мъгуреле, по първи предварителни оценки ще струва 6 млрд. евро.
Източник: 24 часа (14.02.2024)

Thyssenkrupp AG понижи прогнозите си за продажбите и печалбата си, след като поръчките се свиха, а германският индустриален гигант отчете още едно отписване на своя буксуващ бизнес със стомана, съобщава Bloomberg. Компанията очаква да се върне към рентабилност през тази фискална година със стагнация на продажбите, след като броят на поръчките падна с 13% през първото ? фискално тримесечие. За въпросното тримесечие, което приключи в края на декември, Thyssenkrupp отчете нетна загуба от 314 млн. евро, основно дължаща се на обезценка от около 200 млн. евро, свързана с по-високите капиталови разходи, главно в стоманодобивния сектор. Акционерите засилиха натиска върху ръководството на Thyssenkrupp да ускори преструктурирането на конгломерата, чието портфолио се простира от търговия с метали до строителство на подводници. Опитите да се раздели със своя нерентабилен бизнес със стомана се проточиха въпреки многократните отписвания на стойността му.
Източник: Инвестор.БГ (15.02.2024)

През 2023 г., след въвеждането на санкции върху вноса на руски метали, Европа премина към покупки от азиатски страни. Най-големият доставчик на метали вече стана Индия, също активно увеличиха доставките за Европа и Виетнам, Япония и Тайван. Азиатските страни се възползваха от европейските санкции спрямо руската металургична промишленост, според доклад, публикуван от асоциацията на европейските металурзи Eurofer. За 11-те месеца (януари-ноември) на 2023 г., основните доставчици на готови стоманени продукти за ЕС са: Индия (3,3 млн. тона), Южна Корея (3,1 млн. тона), Китай (2,7 млн. тона), Виетнам (2,4 млн. тона), Тайван (2,3 милиона тона), Турция (2,1 милиона тона) и Япония (1,7 милиона тона). Така петте най-големи доставчици осигурят 58% от общия внос на готова стомана в ЕС. Най-високи темпове на растеж на доставките за Европа през миналата година регистрира Виетнам (38%), следван от Япония (32%), Тайван (12%), Индия (7%) и Южна Корея (6%). За сметка на посочиния ръст обаче, вносът на готови стоманени продукти от Турция и Китай през 2023 г. е намалял съответно с 51% и 13%. Преди налагане на санкциите, Русия беше най-големият вносител на стоманени продукти в Европа. Ръстът на експортните възможности на азиатските страни обаче започна да плаши европейските металурзи, а в тази посока Европейската комисия обмисля въвеждането на нови защитни мерки. Световните цени на цинка през последните 12 месеца (от 13 февруари 2023 г. до 13 февруари 2024 г.) са се понижили значително - с 25%, според данните на Лондонската метална борса (LME), пише РБК. Тримесечните фючърси за никел с доставка до Китай, Япония и Южна Корея струват 2298 долара за тон на 13 февруари. Това е с 8% по-малко от преди месец. Цените на цинка, както и на други цветни метали, се покачват на LME от март 2020 г., а след началото на конфликта в Украйна, тази тенденция се засили. Техният нов исторически връх на LME беше през април 2022 г., когато цената на цинка достигна 4434 долара за тон.
Източник: Money.bg (15.02.2024)

Столична община купува нови 8 влака за метрото Столична община купува нови осем влака за метрото, съобщава БНТ. Те ще возят пътниците в софийското метро след 2 години. Влаковете ще бъдат произведени от един от най-големите европейски индустриални конгломерати - "Шкода". Мотрисите ще се движат по линии № 1, 2 и 4. Предвижда се с въвеждането в експлоатация през 2026 г. на осемте влака и на изграждащата се в момента междинна станция между спирките "Сливница" и "Обеля" да се намалят интервалите на движение по линии №№ 1, 2 и 4, предвид нарастването на пътникопотока през последните 2 години и след пускането на новата метростанция. Очаква се тя да обслужва в перспектива над 8000 пътници от трите жп направления в западна посока. Проектът на влаковете е одобрен през ноември 2023 г. Предвижда се до края на януари 2025 г. да бъдат готови осемте коша на мотрисите. Първият влак ще бъде готов през юли 2025 г., вторият - през август, третият - през ноември, а последният осми влак трябва да бъде приет през март 2026 г. В новите влакове ще има места за хора с увреждания и велосипеди. Максималната скорост, която те ще развиват, е 90 км/ч. Първият влак, който пристигне, ще бъде подложен на серия от изпитания и чак след това въведен в експлоатация. Стойността на поръчката е 134 млн. лева. Досега са платени 30% аванс и 10% за проектиране чрез ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 с безвъзмездна финансова помощ от Кохезионния фонд на ЕС. За останалата сума "Метрополитен" кандидатства по ОП "Развитие на регионите".
Източник: News.bg (19.02.2024)

България въвежда въглеродна такса за внос на стомана, желязо, алуминий и изкуствени торове от трети страни В приетите на първо четене от Народното събрание промени в Закона за ограничаване изменението на климата е предвидено при внос на стомана, желязо, алуминий и изкуствени торове от страни извън ЕС да се дължи така наречената "въглеродна такса". Таксата ще бъде плащана чрез купуване на сертификати за въглеродни емисии. Според председателя на Комисията по околната среда и водите Станислав Анастасов (ДПС), който е един от вносителите на промените от своя страна това е европейско законодателство и ще защити производството в страната.
Източник: 3e-news (22.02.2024)

По-малките производители на стомана в Индия настояват за забрана на износа на желязна руда, след като рязкото увеличение на продажбите за китайските заводи доведе до повишаване на местните цени. Индийският износ скочи със 170% до 44 млн. тона миналата година - по-голямата част от които отидоха в Китай - в момент, когато вътрешното търсене на суровината се увеличава. Това накара най-засегнатите части на индустрията да поискат ограничения от властите, за да защитят маржовете си. Анил Нахрани, председател на Асоциацията на производителите на гъбено желязо в Чхатисгарх заяви: „Индия трябва да бъде износител на стомана, а не на желязна руда“. По-малките заводи в поне пет големи производствени щата са се обединили, за да лобират пред Министерството на стоманодобива, след като много от тях са излезли на загуба. Производителите от втория ред, на които се падат около 40% от продукцията в страната, са плащали почти четири пъти повече от по-големите предприятия. Най-големите заводи в Индия могат да договарят по-добри цени за суровини като желязна руда и въглища и често разполагат със собствени мини. Всеки ход на Индия за ограничаване на износа може да подкрепи цените на желязната руда, която е една от най-зле представящите се основни суровини през тази година. В миналото правителството е предприемало мерки, за да защити интересите на местните производители. През май 2022 г. то наложи 50% експортна такса върху всички класове желязна руда, за да намали разходите и да подобри предлагането. Мярката беше оттеглена шест месеца по-късно. Нарастването на капацитета на големите индийски стоманодобивни предприятия повиши търсенето на местно ниво и засили конкуренцията за материала на търговете и на свободния пазар. В същото време обаче търсенето на стомана от крайните потребители остава слабо, което свива маржовете на по-малките играчи.
Източник: Инвестор.БГ (26.02.2024)

Илия Зюмбилев: Автомобилен гигант готви мегаинвестиция в Пловдив Пловдив се превърна в икономическият център на България. Очакваме мегаинвеститор в областта на автомобилостроенето. Транспортната инфраструктура в града и областта ще подобрим с бърза градска и извънградска железница. Тя ще свързва общините Асеновград, Родопи, Марица и Пловдив, както и пловдивското летище. Питейната вода в града и региона е приоритетна задача, ще я решим с каскадата „Доспат-Въча“. Това заяви Илия Зюмбилев, областен управител на Пловдив
Източник: Банкеръ (26.02.2024)

Иновативен телескоп ще прави геоложки проучвания в рудник "Асарел" Асарел-Медет" АД е единствената българска минна компания, която е част от международния изследователски проект Иновативен телескоп ще прави геоложки проучвания в рудник "Асарел" AGEMERA, който се финансира по европейската програма "Хоризонт". Целта му е да се отключи потенциалът на Европа сама да добива част от необходимите суровини за нисковъглеродния преход, като медта е обявена за критична и стратегическа суровина за бъдещето на зелената енергия, дигиталните технологии, космическите науки и отбраната. Освен панагюрската компания за добив и преработка на медна руда в AGEMERA участват и представители на Геологическия институт на Българската академия на науките. Университетът във финландския град Оулу координира работата на международния проектен консорциум, в който влизат 19 научни организации, технологични компании и минни предприятия от 10 европейски страни, сред които са Финландия, Германия, Нидерландия, Хърватия, Естония, Унгария, Испания, Босна и Херцеговина и Полша. Над 3 години експертите ще си сътрудничат, разработват и използват иновативни и щадящи околната среда методи и технологии. Предстои през март да се проведе общото събрание на участниците в проект AGEMERA в Испания. Работата по проекта започна през миналата година, когато в лабораториите на "Асарел" бяха изследвани бокситни проби от Босна и Херцеговина. През есента започна техническото планиране на специализираните проучвания, които ще се проведат през тази година в рудник "Асарел". Изследванията ще се извършат чрез иновативен мюографски телескоп, който ще може да определи контраста между два типа скали в специфични геоложки структури. Телескопът ще пристигне в "Асарел-Медет" АД, след като вече извърши подобни изследвания в находищата на другите партньори по проекта от Полша и Босна и Херцеговина. Представителите на панагюрската компания са сред първите, които бяха обучени за работа с иновативна геоложка платформа. "AGEMERA ще ни позволи много детайлно да изследваме геоложкия потенциал на находище "Асарел" заради системата от иновативно комбиниране на най-модерните геоложки и геофизични методи. При нас ще се използва пакет от неинвазивни и сензорни методи за проучвания, като имаме най-високата възможна степен на автоматизация на данните в геоложките модели", разясни инж. Ивайло Василев, директор "Иновации, планиране и развитие" в компанията.
Източник: Капитал (26.02.2024)

Общо 3,2 млн. тона сурова стомана е произвела Турция през януари тази година, което е близо 25% ръст на годишна база, става ясно от данни на Световната металургична асоциация, цитирани от Hurriyet. По този начин южната ни съседка се нарежда на седмо място в света, като изпреварва Германия, която е произвела 2,9 млн. тона. Това е пореден силен месец за металургичната индустрия на Турция. През декември също бяха отчетени 3,2 млн. тона произведена стомана, като това беше скок с 21,2%. На този фон, очевидно Германия губи темпо. На годишна база произведената стомана в Турция през 2023 г. е 34 млн. тона или 4% по-малко в сравнение с 2022 г. - но трябва да се имат предвид ефектите от мощното земетресение в страната, както и икономическата и политическата несигурност. През януари металургичният лидер Китай намалява продукцията си с цели 6,9% до 77,2 млн. тона. На този фон в Индия се регистрира ръст от 7,3% до 12,5 млн. тона. Следва Япония със 7,3 млн. тона (+0,6%). Челната петица оформят САЩ и Русия - 6,8 млн. тона (-0,3%) и 6,2 млн. тона (+1,2%).
Източник: Money.bg (26.02.2024)

Световното производство на сурова стомана в 71-те страни от света, предоставящи данни на Световната асоциация за стомана (worldsteel), е 148,1 милиона тона (Mt) през януари 2024 г., което е спад от 1,6% в сравнение с януари 2023 г. Това заявяват от Световната асоциация за стомана (World Steel Association, WSA). Лидер при производство на сурова стомана по региони е Африка с 2,0 Mt през януари 2024 г., което е ръст от 16,3% спрямо ясъщия месец на миналата година. На обратния полюс са Азия и Океания с производство от 107,6 Mt, което е спад от 3,6%. Спад се отчита и за ЕС (27) - 10,2 Mt, спад от 1,8%. При другите страни от Европа производството достига 3,9 Mt, ръст от 22,5%. Близкият изток е произвел 4,7 Mt, което е ръст от 23,1%, докато в Северна Америка производството намалява до 9,2 Mt - с 2,1%. Русия и другите страни ОНД + Украйна са произвели 7,2 Mt, което е ръст от 4,0%, докато Южна Америка е произвела 3,4 Mt, което е спад от 6,3%.
Източник: 3e-news (26.02.2024)

„ДАР-80” ООД – Русе подготвя производство, съхранение, продажба и собствено потребление на зелен водород „ДАР-80” ООД – Русе подготвя производство, съхранение, продажба и собствено потребление на зелен водород чрез електролиза в инсталация с капацитет от 10 до 50 кг/час. За производството ще се използва ток от съществуващ БКТП 2х630 кV в съседен имот и от фотоволтаичен парк от 1.2 MW, изграждан на етапи. На този етап са изградени 120 кW. Производството ще е автоматизирано, съхраняването ще става в специални съдове с компресор с 350 бара налягане.
Източник: Фирмена информация (27.02.2024)

"Шнайдер Електрик" ще строи нова база за електрически компоненти в Пловдив "Шнайдер Електрик България" ще изгражда нова производствена база за електрически компоненти в Пловдив. Размерът на инвестицията е 107 млн. лв. и се предвижда да разкрие 110 нови работни места. Министърът на иновациите и растежа връчи сертификат за приоритетен инвестиционен проект за "Фабрика за асемблиране на ел. продукти ниско напрежение" на "Шнайдер Електрик България" ЕООД. Инвестиционният проект е свързан с нова производствена база, в която ще бъдат внедрени последен клас технологии и ново оборудване, въглеродно неутрални строителни материали и използване на възобновяеми източници. Във фабриката в Пловдив ще се асемблират, тестват и опаковат прекъсвачи и други електропродукти за ниско напрежение. Предвижда се внедряване на последен клас софтуерни технологии, индустриални автоматизации, възобновяеми източници на енергия и др. Крайната цел е реализацията на “умна производствена сграда” - със сертификат Smart factory, спрямо глобалните вътрешни стандарти на “Шнайдер Електрик” за покриване на критериите за платинен LEED сертификат и стандарт Advanced Lighthouse на Световния икономически форум, с който ще се превърне в първата от този вид производствена сграда в Централна и Югоизточна Европа.
Източник: Медия Пул (28.02.2024)

„Булминт“ отсече първата си серия златни инвестиционни монети Българският частен монетен двор „Булминт“ създаде и отсече първата си серия златни инвестиционни монети – „Златен Феникс“, в три размера: 1 тройунция с номинал 250 новозеландски долара, ? тройунция с номинал 50 новозеландски долара и 1/10 тройунция с номинал 25 новозеландски долара. Серията инвестиционни монети „Златен Феникс“ са отсечени в proof-like качество от най-висока проба злато – 999,9/1000. Всяка от трите разновидности на златната инвестиционна монета е с лимитиран тираж от 10?000 броя. „Булминт“ изработва основно инвестиционни продукти от злато и сребро за партньори от целия свят. През есента на 2023 г. за първи път в историята си отсича монети под собствен бранд – „Сребърен Феникс“ и „Маори“.
Източник: Инвестор.БГ (29.02.2024)

"Булметал" отчита рекордни приходи, но и 46% спад на печалбата за 2023 г. Производителят на опаковки за хранително-вкусовата и химическата индустрия „Булметал“ отчита ръст на консолидирани нетни приходи от продажби на групата с почти 6% към края на 2023 г. в сравнение с края на 2022 г. до над 115,5 млн. лева от 109 млн. лева. Ръстът е заради навлизането на компанията на нови пазари, сред които Канада и Мароко, където са реализирани първи продажби на технологични линии за няколко клиента. Износът на групата нараства с близо 9% през 2023 г. в сравнение с 2022 г. до почти 91,9 млн. лева основно заради силните продажби на машини. Приходите от България се свиват с 4% до над 23,65 млн. лева заради намалени поръчки на клиенти вследствие на презапасяването с опаковки през 2022 г. Водещите пазари на компанията са България с 20% дял от продажбите, Канада с 14% (над 16,1 млн. лева), Румъния с 10% (11,06 млн. лева, като намаляват с 4% на годишна база), Гърция с 9% (10,16 млн. лева и годишен ръст от 1%), Словения с 5% (над 5,7 млн. лева и спад от 16% на годишна база). Общите разходи на „Булметал“ към края на 2023 г. достигат почти 111,4 млн. лева в сравнение с 100,25 млн. лева към края на 2022 г., или се увеличават с 11% на годишна база. Дружеството реализира 4,7 млн. лева печалба за отчетния период при 8,65 млн. лева година по-рано, като спадът достига 46% на годишна база. Нетният марж се свива от 8% в края на 2022 г. до 4% в края на 2023 г. В баланса си компанията отчита натрупана печалба за почти 43,5 млн. лева и банкови заеми за близо 13,9 млн. лева, като при заемите увеличението е повече от два пъти на годишна база (6,7 млн. лева през 2022 г.). Акциите на групата се търгуват на БФБ от средата на януари. В последния месец те поевтиняват с над 1%, според данни на борсата. Последната сделка е осъществена на нивото на емисионната цена на акциите – 8,85 лева, а най-високата постигната цена за периода на търговия е 9,4 лева на акция.
Източник: Инвестор.БГ (29.02.2024)

Най-големите компании в сектор "Металургия": Растежът се забавя В сектора "Металургия" през 2022 г. четири дружества надминават милиардната бариера спрямо две предходната година. Лидерът "Аурубис България", който за трета поредна година е най-голямата компания в страната, достига 8.2 млрд. лв., осигурявайки повече от половината на общия оборот на топ 10. Ръстът на предприятията обаче се забавя до 24% от 36% през 2021 г. Девет от компаниите са на печалба, а загуба отчита само "Промет стиил", която е собственост на Metinvest и е силно зависима от вноса на суровини от Украйна. Приходите на "Аурубис България", която е част от германската група Aurubis и е собственик на медодобивния завод до Пирдоп и Златица, се увеличават с 24%. Основната причина за това е, че през 2022 г. предприятието работи без нито ден прекъсване, което осигури по-голям обем продукция. За ръста помогнаха и по-високите цени на сярната киселина, която компанията произвежда като страничен продукт. Предварителните данни обаче сочат, че резултатите през 2023 г. ще са по-ниски, тъй като имаше спирания за планов ремонт. Нетната печалба през 2022 г. също нараства значително, носейки над 6% рентабилност на компанията. Предприятието преработва медни концентрати, като крайните продукти са катоди (мед с висока чистота) и аноди, които се изнасят за допълнителна преработка в други заводи на групата. В момента обаче тече инвестиционен проект за 120 млн. евро за разширяване на рафинерията, така че през втората половина на 2026 г. компанията ще може да преработва всичките си аноди до чиста мед на място. По-високи приходи и печалба отбелязва и производителят на медни изделия "София мед", който е част от Elvalhalcor на гръцката група Viohalco. От компанията отчитат добро търсене и благоприятни цени през 2022 г. Преди няколко години предприятието в София пренасочи фокуса си от чисто архитектурни елементи към изделия за индустрията - автомобилостроене, електроника, машиностроене, енергетика и т.н., започна да произвежда и специални сплави, което разшири пазарите му. Над милиард са приходите и на двете стоманодобивни предприятия в страната. "Стомана индъстри" в Перник увеличава оборота си с 31%, макар че ръстът е наполовина на този от предходната година. Понижава се и печалбата. Като цяло търсенето е било добро заради възстановяването след пандемията, което е помогнало и на цените. На сектора обаче влияние оказват и много други фактори - от енергийните цени и въглеродните квоти до търговските политики в световен мащаб. Войната в Украйна има пряк ефект върху представянето на "Промет стиил" в бургаското село Дебелт. Компанията е част от украинската група Metinvest и зависи от нея за доставката на суровините си. Затрудненията с транспорта след инвазията на Русия са довели до намаляване на производството с около 20% и само по-високите цени на стоманата са осигурили ръст на приходите около 21%. Предприятието е единственото в топ 10, което отчита загуба за 2022 г. По-високи цени на цинка и стабилни нива при оловото са помогнали на пловдивския завод КЦМ да увеличи приходите си с близо 27% през 2022 г. при запазване на производствените обеми. Положителен ефект е оказал и курсът на долара спрямо лева. През 2023 г. обаче търсенето в глобален мащаб намаля, което вероятно ще се отрази на резултатите. По-слабо търсене отчитат и от шуменския производител на алуминиеви изделия "Алкомет". През 2022 г. компанията увеличава приходите си с 37%, но ръстът се дължи на по-високите цени на алуминия, докато обемите продукция намаляват. Свитото търсене от ключови сектори като автомобилостроене, машиностроене и строителство е ограничило продажбите към индустрията, по-слабо е било и търсенето на домакинско фолио заради намалената покупателна способност. Всички тези фактори са продължили да влияят и през 2023 г. Лек спад на приходите има при пловдивската "Хъс", която освен с производство на метални изделия като арматурни заготовки и заварени мрежи се занимава и с търговия с метали. Печалбата на предприятието също се свива. Значителен ръст на приходите обаче отбелязва шуменската "Сарк България" - 64%, а печалбата се утроява. Компанията работи в страната от 2019 г., като произвежда електролитна мед и проводници. Собственост е на турската Sarkuysan. Двуцифрено увеличение (37%) отбелязва софийската "Етем Гестамп алуминиум екстружънс", която беше създадена през 2019 г. като смесено предприятие между "Етем България" (част от гръцката Viohalco) и испанската Gestamp за производство на екструдирани профили. Успоредно с това беше регистрирана и компания за обработка на профили за автомобилната индустрия - машиностроителното "Гестамп Етем аутомотив България". През 2022 г. собствениците започнаха инвестиция за 60 млн. евро за разширяване на общия капацитет на производство. С най-голям ръст в топ 10 - 65%, е пловдивската "Булминт уан", която произвежда инвестиционно злато и сребро под формата на кюлчета, монети и заготовки.
Източник: Капитал (29.02.2024)

Социалните партньори от металургичната индустрия на България подкрепят Антверпенската декларация за Европейска индустриална сделка, приета на 20 февруари 2024 г. на среща на върха на индустрията с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и министър-председателя на Белгия Александър де Кроо. Изпълнителните директори и лидери от енергоинтензивните сектори в Декларацията призовават за Европейска индустриална сделка, която да бъде в основата на Стратегическата програма за 2024 г. – 2029 г. и да допълва Зелената сделка на ЕС. Поискаха от Европейската комисия да превърне това във водеща политика през следващия си мандат, за да запази конкурентоспособността и висококачествените работни места за работниците в Европа. Има спешна нужда от яснота, предвидимост и доверие в Европа и нейната индустриална политика Финансовата подкрепа за икономиката на САЩ по Закона за намаляване на инфлацията (IRA) и неговата лесна достъпност, китайският свръхкапацитет и увеличаващият се износ за Европа увеличават натиска върху европейската индустрия. Без целенасочена индустриална политика Европа рискува да стане зависима дори от основни стоки и химикали. Европа не трябва да позволи това да се случи. Декларацията призовава правителствата на държавите-членки, следващата Европейска комисия и Парламента да приемат и решават предизвикателствата пред индустрията, като предлагат следните 10 конкретни действия: Индустриалната сделка да бъде в основата на европейска стратегическа програма за 2024-2029 г с приоритет конкурентоспособността и облекчаване на бизнес-условията Публично финансиране на енергоемки индустрии от фонд за внедряване на чисти технологии, тясно координирани с опростена рамка за държавна помощ. Европа – конкурентен доставчик на електроенергия; приоритет на нови проекти за изобилна и достъпна нисковъглеродна възобновяема и ядрена енергия. Инфраструктура на ЕС от световно ниво и развитие на трансевропейски мрежи, превръщайки тези проекти в общ европейски интерес, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и от структурните и регионални фондове. Повишаване на суровинната сигурност на ЕС чрез увеличаване на вътрешния добив, устойчива преработка и капацитет за рециклиране. Увеличаване на нулевите, нисковъглеродни и кръгови продукти; разширяване обхвата на Закона за нулевата нетна индустрия и Закона за критичните суровини. Подобряване на единния пазар и интегрираните вериги за създаване на стойност, справяне с фрагментацията, причинена от националното прилагане на европейското законодателство; единен пазар за отпадъци и рециклирани материали и истински европейски енергиен пазар. Интелигентна рамка за иновации и насърчаване на висококачествена наука, технологични иновации и политики за сътрудничество, които дават приоритет на отвореността и прагматичните резултати. Нов дух на законотворчество, което създава стимули за бизнеса да инвестира в чисти технологии, без прекалени разпоредби за прилагане и докладване. Структура на ЕК, която позволява постигането на добри резултати и безпроблемно интегриране на законодателството. Като се присъединява към индустриалните асоциации и представителите на европейската индустрия, които подкрепят Декларацията от Антверпен, Българската асоциация на металургичната индустрия и СФ „Металици“ призовават: Правителството на Р. България и народните представители в 49-тото НС да ускорят декарбонизацията на основа на национална Индустриална сделка с предложените в Декларацията от Антверпен действия. Българските представители в следващата ЕК и новите членове на ЕП да бъдат про-активни в своите действия и работят за достойно участие на страната в европейската трансформация и разгръщане реалния потенциал на базовите енергоинтензивни и структуроопределящи за страната индустрии. Д-р инж. Никола Рангелов Председател на УС на БАМИ Васил Яначков Председател СФ“Металици“, КНСБ
Източник: Фирмена информация (29.02.2024)

Без руски петрол в България Горива от руски нефт в България вече няма да се произвеждат. Вносът на суровината от Москва спира от 1 март, след като депутатите предсрочно прекратиха дерогацията, която ЕК бе дала на страната ни до края на тази година. Количествата от Русия са заместени с внос от Казахстан, Ирак и Тунис. Всъщност казахстанският сорт е основният заместител, защото има сходни характеристики като руския "Уралс". Освен това има възможност количествата да се транспортират през руски пристанища. Цената му обаче е по-висока - разликата с руския е 2,50 долара. Това дава и отражение на цените на горивата у нас, но засега не е силно. За последния месец масовият бензин А-95 е поскъпнал с 3 стотинки и литър се продава за 2,66 лева. По-чувствителна промяна има при дизела. В началото на февруари цената му бе 2,67 лева, а сега вече е с 10 ст. по-висока. "Цените са адекватни и са свързани със случващото се на международните пазари", коментира Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Според него обаче не може да се очаква 3 лева за литър. Такива нива имаше в края на 2022 година.
Източник: 24 часа (01.03.2024)

Френската AKWEL започва производство на автомобилни части в Стара Загора и търси 400 души Френската компания за производство на автомобилни части AKWEL стартира свое производство в Стара Загора. Заводът се намира южно от кв. Железник, на мястото на някогашния хипермаркет „Практикер“ в Стара Загора. Собствениците от френската компания са закупили сградата и в момента са в процес на монтиране на нови машини и наемане на работна ръка. В Аквел Стара Загора ще бъдат наети 400 души. Компанията кандидатства за инвеститор „Клас А“. Постепенно ще се увеличават наетите хора. Това е първото производство на AKWEL в България. АКВЕЛ Стара Загора (България)“ ЕООД е част от френската група AKWEL. Групата е създадена през 1972 г. и понастоящем има 9500 служители в 37 индустриални производства и 7 представителства в 21 държави на 5 континента по света. Тя произвежда следните продукти за автомобилната индустрия: охлаждащи механизми, включително прилежащите им тръби, клапани и сензори; подобрения в използването на горива – клапани за регулация на разхода, обратни клапани, сензори за температура и налягане; подобрения за спирачната ефективност на автомобила – механизми за управление на негативното въздушно налягане при управлението на волана; въздуховоди – турбовъздуховоди и тръби за мръсни газове; подобрения в утилизирането на масло – глави на цилиндри, намаляващи изпарението на масло; чистачки – резервоари за чистачки и помпи; системи за намаляване на вредното въздействие върху околната среда;механизми в автомобилните врати. Сред клиентите на групата са автомобилни производители като: Mercedes, BMW, Nissan, Citroen, Volvo, Jaguar, Land Rover, Mitsubishi, Mini, Ford, Daimler Truck, Peugeot и други.
Източник: Money.bg (06.03.2024)

"Шнайдер Електрик България" стана инвеститор на годината Компанията "Шнайдер Електрик България" е победителят в категорията "Инвеститор на годината 2023" в конкурса на Българската агенция за инвестиции (БАИ), съобщи БТА и уточни, че това е 18-ото издание на инициативата на БАИ, имаща за цел да отличи най-значимите инвестиционни проекти, изпълнени през 2023 г. Отличията се връчват на фирми, направили значима стъпка в развитието си чрез устойчиви и ефективни инвестиции, разкрили нови работни места и заложили на внедряването на високи технологии, в съответствие с целта на БАИ за насърчаване на интелигентен и устойчив икономически растеж.
Източник: Дневник (06.03.2024)

Българска компания е в топ 100 на най-бързо растящите в Европа Пет български компании попадат в класацията на британското издание Financial Times и компанията за анализ на данни Statista на 1000-та най-бързо развиващи се компании в Европа, едно от които заема място в топ 100. Класацията обхваща европейските компании, които са постигнали най-голям съвкупен годишен темп на растеж на приходите между 2019 и 2022 г., посочва FT. Минималният темп за включване в класацията е 36,9%. Трябва да покриват и критерии като приходи от поне 100 хил. евро, генерирани през 2019 г., приходи от поне 1,5 млн. евро, генерирани през 2022 г., предимно органичен („вътрешно“ стимулиран) растеж на приходите между 2019 и 2021 г., а ако са листнати на фондова борса, цената на акциите им да не е падала с 50% или повече от 2022 г. Най-високо класираната българска компания е AMPECO, която разработва софтуер за зарядни станции. Дружеството, основано през 2018 г., попада за първи път в подреждането, като заема 100-но място. Компанията е постигнала съвкупен годишен темп растеж от 157,8% между 2019 и 2022 г., а приходите му през 2022 г. са надхвърлили 2,1 млн. евро спрямо едва 128 хил. евро три години по-рано. Силното развитие на бизнеса е помогнало на компанията да увеличи и служителите си от 5 през 2019 г. на 63 към 2022 г. На 301-во място е доставчикът на професионални, научно-изследователски и технически услуги Pontica Solutions, който значително подобрява класирането си спрямо 715-а позиция през 2023 г. Компанията е постигнала съвкупен годишен темп на растеж от 87,7% за периода и има приходи от малко над 15 млн. евро през 2022 г. Компанията е създадена през 2015 г. и към момента има 740 служители. Русенското логистично и транспортно дружество euShipments.com, което миналата година беше най-добре представилата се българска компания в класацията, сега заема 456-о място. Основаното през 2012 г. дружество има съвкупен годишен темп на растеж от 66% за периода и приходи от 7,9 млн. евро през 2022 г. В компанията работят 54 души. Нов български представител в класацията тази година е също ИТ и софтуерната компания Dreamix, която заема 456-о място. Тя е основана през 2006 г. и към 2022 г. има 169 служители. Тя е постигнала съвкупен годишен темп на растеж от 57,3% за периода и приходи от 12,1 млн. евро през 2022 г. Последната българска компания, която попада в класацията на 841-о място, е ИТ и софтуерното дружество StorPool Storage, основано през 2015 г. То има съвкупен годишен темп на растеж от 42,4% за периода и приходи от 5,3 млн. евро през 2022 г. Компанията има 36 служители. Базираната в Прага компания Raylyst Solar за слънчеви панели и други фотоволтаични продукти оглавява класацията със съвкупен годишен темп на растеж от 824,4%. Създадена през 2018 г., тя е една от многобройните компании в региона, които се възползват от нарасналото търсене на възобновяема енергия, в момент когато правителствата се стремят да диверсифицират енергийните си доставки и да отговорят на климатичните цели.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2024)

Фондът на Фондовете удължи срока за участие в пазарните консултации за "Фонд Иновации в предприятията" и "Фонд за технологичен трансфер" Фондът на фондовете удължава срока за провеждане на пазарните консултации по двата нови инструмента "Фонд Иновации в предприятията" и "Фонд за технологичен трансфер". Новият краен срок е до 15 март, информират от Фонда на Фондовете през официалната си страница. Промяната, съгласно официалната информация, е във връзка с допълнително заявен интерес за участие и големия брой желаещи да се включат. Средствата за "Фонд Иновации в предприятията" в размер на 32,17 млн. евро са осигурени по Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" (ПКИП) 2021-2027. Чрез него ще се оказва подкрепа на проекти с цел стимулиране на предприемаческата активност за създаване на компании, базирани на иновациите и разработващи продукти и услуги с висока добавена стойност, изграждане на устойчива екосистема с висок иновационен потенциал, подобряване на достъпа до знания, технологии и иновации в по-слабо развитите региони и ускоряване на прехода към икономика на знанията. А за "Фонд за технологичен трансфер"в размер на 56,6 млн. евро, средствата са по линия на Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" (ПНИИДИТ). Той ще се изпълнява в комбинация с безвъзмездна финансова помощ, включително и в рамките на една операция. Ще насърчава развитието на потенциала в приоритетните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 и ще допринесе за изграждане на мост между науката и бизнеса. Ресурсът ще се насочи към спин-оф компании, стартиращи високотехнологични компании и предприятия, базирани на знанието като част от индустриални стартъп системи, превръщане на научни разработки в пазарно приложими продукти и технологии, комерсиализация и управление на интелектуалната собственост. Ще се стимулира и процеса на разгръщане и акселерация на стартиращи компании около развити индустрии и клъстери.
Източник: БТА (11.03.2024)

Компанията “Технически компоненти България” планира увеличаване на работните места в следващите три години Видинската компания "Технически компоненти България" планира увеличаване на работните места в следващите три години. След броени седмици официално откриваме нови мощности, с което ще удвоим производството, каза изпълнителният директор на компанията инж. Мартин Петров. Компанията получи приза “Златен бик” за "Инвеститор на годината" в категория "Инвестиция в човешки капитал". "През последните години във Видин, където е базирана компанията, се случват изключително добри неща благодарение на инвеститори като Андреас Фриис, който не просто се е доверил на българския мениджмънт на "Технически компоненти България", но през последните 20 години инвестира и реинвестира, подобрявайки икономическите показатели на целия регион", каза още инж. Петров. През септември м.г. "Технически компоненти България" получи сертификат за инвеститор "Клас А". Сертифициран е инвестиционният проект за разширение на производствената, складовата и административната база на компанията, като инвестицията надвишава 14 млн. лв. "Технически компоненти България" ЕООД е дъщерна компания на германската EbV Elektronikbau und Vertirebs GmbH. Компанията произвежда компоненти и системи за енергийно ефективно отопление и климатизация, предлага развойна дейност и серийно производство на разнообразие от продукти с приложение в различни уреди, в автомобилната, медицинска и други индустрии. Продукцията се изнася изцяло.
Източник: БТА (11.03.2024)

През 2024 г. се очаква съотношението на приходите от е-винетки да е 30 на сто спрямо 70 на сто от тол такси След намалението на цените на всички видове електронни винетки с 10 на сто от 1 януари 2023 г. и увеличението на тол таксите от 1 юли 2023 г. за първи път в страната реално се е променило съотношението на приходите от леки автомобили към приходи от тежкотоварни превозни средства, каза директорът на Националното тол управление (НТУ) Георги Темелков. Това е един от основните принципи на електронното пътно таксуване - превозни средства, които се движат повече и нанасят по-големи щети на околната среда с емисиите си, да компенсират разходите с по-високи такси. Принципът "замърсителят плаща" е в основата и на политиката на ЕС за опазване на околната среда. През 2024 г. се очаква приходите от тол такси да се увеличат като брой продажби и съотношението на приходите от е-винетки да е 30 на сто спрямо 70 на сто от тол такси. От пътната агенция съобщиха, че общите приходи от пътни такси - е-винетка, тол и контролни дейности, през януари и февруари са над 155 млн. лева. Приходите от тол такси от 1 януари до 29 февруари са 91 123 733,26 лв. От тях 8 429 474,76 лв. са от маршрутни карти, а 82 694 258,57 лв. от тол декларации. От контролната дейност - наложени компенсаторни такси и актове за установяване на административни нарушения, са събрани около 4,6 млн. лв.
Източник: БТА (11.03.2024)

Украйна е произвела 1,08 млн. метрични тона стомана през първите два месеца на 2024 г., което е скок с 52% спрямо същия период на 2023 г., показват данни, публикувани в петък от Украинския съюз на производителите на стомана, съобщава Ройтерс. Украинското производство на стомана спадна силно след началото на руската военна инвазия в страната от 24 февруари 2022 г. и след унищожаването на водещи стоманодобивни заводи по време на войната. Украйна беше основен производител и износител на стомана преди руската инвазия, напомня Ройтерс. През 2022 г. производството на стомана е намаляло със 70,7% до 6,3 милиона тона, а през 2023 г. Украйна е произвела едва 6 милиона тона стомана. Украинските стоманодобивни заводи обаче увеличиха производството през втората половина на 2023 г. и в началото на 2024 г. благодарение на новия експортен маршрут в Черно море, който позволява свободен износ на продукти от стомана, на желязна руда и селскостопански стоки. Данните, публикувани от Украинския съюз на производителите на стомана, показват, че производството на валцована стомана се е увеличило с 52,5% спрямо предходната година, достигайки 900 хил. тона досега през 2024 г., а производството на чугун е нараснало с 42,5%, достигайки общо 1,05 милиона тона.
Източник: БНР (11.03.2024)

Стартъпът за електромобили в Ловеч фалира Проектът от 2021 г. за изграждането на завод за електромобили в Ловеч, окончателно отиде в историята. Германската фирма, разработчик на автомобила, която първоначално планираше да разраства производството си в Южна Европа, е подал молба за обявяване в несъстоятелност. Това слага точка на продължили с години неуспешни усилия на компанията да набере достатъчно капитал за дейността си. Молбата за обявяване в несъстоятелност на „Next.e.GO Mobile SE“ вече е подадена, ще бъдат подадени подобни молби и за други дъщерни дружества на компанията – майка. Решението за ликвидиране на дружеството се обяснява с „негативни развития и предизвикателства“ в индустрията за електронни автомобили и „нестабилността на капиталовите пазари“. Компанията е създадена през 2015 г. с амбициозни планове на група пионери около професор Гюнтер Шух в Аахен създадоха за разработване на малък, практичен градски е-автомобил, наречен e.Go Life. Моделът обаче се продаваше бавно, а закъснения в одобрението и доставката хвърлиха компанията в ликвидни проблеми. Провали се и планираното излизане на компанията на борсата в Ню Йорк през 2023 г., от което се очакваше да набере капитал за изграждането на завод на терена на бившия завод „Балкан“ в Ловеч, а наред с това компанията преориентира интереса си към изграждане на завод на територията на македонския Тетово. Плановете за нов завод в Ловеч бяха обявени тържествено през 2021 г., като инвестицията се представяше за приоритетна. Плановете бяха германската фирма да инвестира 140 млн. евро, а българското правителство да подпомогне инвестицията с 34 млн. евро.
Източник: Сега (13.03.2024)

"Зeшенг Интернационал ПТЕ" ще произвежда части и аксесоари за автомобили Сингапурски гигант „Зeшенг Интернационал ПТЕ“ ще строи чрез дъщерната си фирма в България „Зиес Юръп“ ЕООД завод за производство на части и аксесоари за автомобили. Предприятието ще е със застроена площ от 11 784 кв. м в землището на с. Радиново, част от Индустриална зона "Марица", а общата площ, закупена от инвеститора, е близо 29 декара. За въпросната фирма и предстоящата й инвестиция, която ще се реализира през 2024 г. „Зиес Юръп“ ЕООД е регистрирано в София, с управител Чен Инси. В производственото предприятие ще се разработват, развиват и произвеждат алуминиеви профили с широко приложение в автомобилната индустрия. В програмата на възложителя е включено изграждане на модерна и автоматизирана производствена сграда, в която ще се монтират нови линии за екструдиране на алуминиеви профили с 4 хидравлични преси. Към обекта ще има още зона за опаковка и спедиция на готовата продукция, столова, битови помещения на два етажа, както и открит паркинг за 34 автомобила. След старта на фабриката, в производството първоначално ще работят между 30 и 50 човека на една смяна от 8 часа. Като глобален доставчик на алуминиеви продукти за автомобилната индустрия, Unison се ангажира с устойчивото развитие. Член е на международната Инициатива за управление на алуминия - ASI и е ориентиран към разумно производство и управление на бизнеса, чрез ускоряване на прехода към зелена енергия.
Източник: Стандарт (14.03.2024)

Около 250 милиона евро са инвестициите в Тракия икономическа зона през 2023 Тракия Икономическа зона (ТИЗ) обединява 5 индустриални подзони в района на Пловдив - "Марица", "Раковски", "Куклен", Индустриален парк "Пловдив" и Високотехнологичен парк "Пловдив". От старта на първата зона през 1996 г. до сега са привлечени над 200 компании, повечето от които са световни лидери в своята област, реализирани са над 3.5 милиарда евро инвестиции и са открити над 45 000 работни места. През 2023 г. Тракия Икономическа Зона е привлякла над 250 милиона евро инвестиции: Завършена беше фабриката на турската "Тюркоаз Текстайл" в подзона Марица за полиестерни и полипропиленови влакна с многостранно приложение в текстила, транспорта и конфекцията. "Е-Велокс", дъщерно дружество на "Лидер-96", изгради своя завод за eлe?тpичec?и вeлocипeди в подзона Куклен. Общата инвестиция на плoвдивc?ият пpoизвoдитeл нa вeлocипeди "Макском" с австрийската Pierer Mobility увеличи площта на съществуващата си фабрика. Продължава изграждането на високотехнологичен завод за алуминиеви профили за прозоречни решения и фасади на Интерлинк Груп АД в подзона Марица. Производителят на ски "Амер спортс" строи втория си завод в Асеновград. В него вече са наети 130 човека, до края на годината броят им вероятно ще се увеличи с още 10-15 души. КЦМ АД изпълнява проект за технологично интегриране на производствата. През 2023 г. производителят и дистрибутор на работно облекло и защитни средства "Бултекс 99" направи първа копка на собствен логистичен център в подзона Марица. Общият размер на инвестицията е 45 млн. лева, като изграждането ще се осъществи на два етапа. В подзона Марица започна изграждането на фабрика за полиекстракти от билки на "Интеграл Мед Технологии" с партньори в научно-развойната дейност ПУ и СУ. Френската компания за автоматични прекъсвачи "Шнайдер Електрик" завърши разширение на своята база в ТИЗ, подзона Марица. До момента от дружеството са инвестирали над 160 млн. лв. в България и в него работят над 900 души. През 2024 г. "Шнайдер Електрик" ще започне още едно разширение на производствената си база. ОРНО, дистрибуторска компания, изгражда логистична структура. Португалската БА Глас, чийто логистичен склад бе построен 2023 г. в подзона Марица, също започва негово разширение. "Милара Интернешънъл" е друга компания, която строи производствена база в подзона Марица. Инвестицията е за 22 млн. долара като от април 2024 г. в съоръжението ще се произвеждат електрически превозни средства - по-специално малки товарни автомобили с алтернативно задвижване. Фабриката има за цел да произведе до 10 000 автомобила до средата на годината, като общата инвестиция е 60 милиона долара в разработката на превозни средства. Нидерландско-чешката CTP не спира да изгражда производствени и логистични площи, и да привлича наематели от цял свят за тях. "BTL Индъстрийз" също строи нов завод, който ще бъде завършен в края на 2024 г. Очаква се към досегашния персонал от 750 души да бъдат наети нови 100. Фирма "Филикон-97" започва изграждане на ново предприятие - за преработка на плодове и зеленчуци за производство на консерви и сокове. През 2024 г. "Премиум Инвест Пропърти" ще изгражда предприятие за производство на електро оборудване. Китайската Shanghai Unison Aluminium Products Co. ще инвестира 35 млн. евро в завод за производство на авточасти в Тракия икономическа зона.
Източник: Money.bg (21.03.2024)

„Профилинк“ с нова идентичност: става част от индустриалната група LINKIN Една от най-успешните производствени компании и търговски марки в България - "Профилинк" - обяви, че успешно приключва близо едногодишен проект по препозиционирането и цялостния си ребрандинг. Новата бранд архитектура и представянето на пазара на LINKIN, основната индустриална търговска марка, под чиято шапка ще се развиват производствените мощности и други бизнеси в групата. Другата сериозна промяна в бранд стратегията на компанията касае Профилинк, който става архитектурен продуктов бранд на LINKIN и ще продължава да се фокусира в разработване на алуминиеви и ПВЦ системи за прозорци, врати, фасади, перголи и др. Към момента компанията разполага с голям завод за ПВЦ профили край Пловдив, предприятие за рециклиране на ПВЦ отпадъци и собствен соларен парк на покрива на производствената си база. Изграждането на рециклиращи инсталации и соларни паркове са част от дългосрочната стратегия за устойчиво развитие на фирмата.
Източник: Стандарт (22.03.2024)

Дават 8,5 млн. лв. на БАН и университети за критични суровини БАН и наши университети съвместно да изследват възможностите за добив, преработка и рециклиране на критични суровини в България. Това предвижда нова национална програма, предложена за обществено обсъждане от министъра на образованието в оставка проф. Галин Цоков. С бюджет от 8,5 млн. лв. за пет години се предвижда висшите училища с водещ партньор Академията да направят фундаментални и научно-приложни проучвания в страната, като изработят и различни карти, като такива на прогнозните количества критични суровини и енергийни ресурси в България. Причината е, че Европа е зависима в голяма степен от доставчици извън ЕС на суровини от критично значение за основни индустрии като автомобилостроенето, стоманодобива, авиокосмическата промишленост, здравеопазване и др., пише в документа. Към момента ЕС определя 34 химични елемента като критични суровини, а стратегически сред тях са такива като бисмут, бор, кобалт, мед, галий, германий, литий, магнезий, манган, графит, никел и др.
Източник: Труд (22.03.2024)

Министерството на енергетиката на САЩ обяви 6 млрд. долара федерално финансиране за субсидиране на 33 промишлени проекта за намаляване на въглеродните емисии в 20 щата, като заяви, че инвестицията ще подпомогне добре платените работни места в профсъюзите и ще повиши конкурентоспособността на САЩ. Министърът на енергетиката Дженифър Грънхолм се очаква да разкрие пълния списък с проекти по време на посещение в завода на Cleveland-Cliffs Steel Corp в Мидълтаун, Охайо, който ще получи до 500 млн. долара за инсталиране на две нови електродъгови пещи и водородна технология за намаляване на емисиите на парникови газове с 1 млн. тона. Грънхолм заяви, цитирана от Reuters, че инициативата, която е най-голямата инвестиция за декарбонизация на промишлеността в историята на САЩ, ще привлече общо 20 млрд. долара допълнително финансиране. Администрацията на САЩ очаква проектите да намалят замърсяването с CO2 от промишлеността с 14 милиона метрични тона на година, което се равнява на спирането от движение на около 3 милиона автомобила, задвижвани с газ. От отрасловата група Portland Cement Association коментират, че финансирането "е добре дошло признание от страна на правителството, че американските производители на цимент предприемат амбициозни и значителни стъпки към постигане на въглеродна неутралност". Производството на строителни материали е значителен източник на глобални емисии на въглероден двуокис (CO2), а това на цимент, основната съставка на бетона, стои зад 7% от световните емисии на CO2 през 2019 г., по оценки на Международната агенция по енергетика. Грънхолм посочи, че проектите ще намалят емисиите от индустрии като черна металургия, цимент, бетон, алуминий, химикали, храни и напитки, целулоза и хартия, които представляват около една трета от общите въглеродни емисии в САЩ. Century Aluminum например ще получи до 500 млн. долара за изграждането на първия нов завод за алуминий в САЩ от 45 години насам в басейна на река Мисисипи. Проектът трябва да удвои сегашния размер на индустрията в страната и да отделя със 75% по-малко емисии от традиционните металургични заводи. През 2000 г. Съединените щати са били водещ производител на първичен алуминий в света, но сега са на девето място с четири действащи металургични завода, в сравнение с 23 през 1993 г., посочват от енергийната група SAFE. "Един нов местен металургичен завод връща САЩ в играта и обръща опасния, продължаващ десетилетия спад в производството на първичен алуминий", казва Джо Куин, директор на Центъра за стратегически промишлени материали към SAFE. Dow Chemical пък ще получи до 95 млн. долара за съоръжение, което ще намали с приблизително 100 000 тона CO2 годишно производството на ключови компоненти за електролитни разтвори, необходими за батериите на електрическите превозни средства, а Kraft Heinz - до 170,9 млн. долара за модернизиране и декарбонизиране на операциите си в 10 съоръжения, като намали годишните си емисии с над 300 000 тона. ExxonMobil ще бъда финансирана с 331,9 млн. долара, за да започне да използва водород вместо природен газ за производството на етилен - основна химическа суровина в текстила, синтетичните каучуци и пластмасовите смоли - в Бейтаун, Тексас. Министерството на енергетиката акцентира, че почти 80% от проектите ще бъдат реализирани в общности в неравностойно положение, които са преживели години на отчуждаване.
Източник: profit.bg (25.03.2024)

Шведският производител на стомана SSAB е сред европейските победители в поредица от инвестиции на американското правителство в размер от 6 млрд. долара за декарбонизиране на производството в силно замърсяващи сектори като стоманодобив, цимент, химикали и рафиниране на горива. Финансирането в размер на 500 млн. долара, предназначено за стоманодобивния завод на SSAB, използващ водород в Мисисипи, е една от 33-те сделки, сключени от нова агенция, създадена към Министерството на енергетиката като част от усилията на администрацията на Байдън да направлява индустриалната стратегия и да стимулира производствения сектор, съобщава Financial Times. От петте най-големи одобрени проекта, всеки на стойност до 500 млн. долара, три са за операции с компании майки от Европа. Дружествата ще участват в инвестициите на правителството на САЩ, като си поделят разходите. След приемането през 2022 г. на знаковото законодателство на Байдън в областта на климата, известно като Закон за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act - IRA), европейските законодатели изразиха загриженост относно стимулираното привличане на зелени инвестиции към САЩ. Инвестицията на SSAB в САЩ идва в момент, когато европейските производители на стомана се борят да си набавят водорода, необходим за по-малко въглеродно интензивно производство. Окончателните инвестиционни решения за проектите, планирани в Швеция и Германия, бяха отложени. През ноември SSAB отложи плановете си за водородно съоръжение във финландския стоманодобивен завод Raahe. Тежката промишленост е отговорна за около една четвърт от емисиите на парникови газове в САЩ. Новата американска агенция, която е към Министерството на енергетиката, също така отпусна на германския производител на цимент Heidelberg Materials до 500 млн. долара за инсталиране на съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в завод в Индиана. Националната циментова компания в Калифорния, собственост на френската група за материали Vicat, спечели до 500 млн. долара за предложение да стане "въглеродно неутрална", включително чрез използване на улавяне на въглерод и замяна на някои изкопаеми горива, използвани за енергия, с "местна биомаса от селскостопански странични продукти като черупки от шамфъстък". Листнатата на борсата в Копенхаген ?rsted, която миналия месец обяви, че ще съкрати 800 работни места и ще се оттегли от ключови пазари на офшорни вятърни електроцентрали в Европа, получи до 100 млн. долара за производство на водородни алтернативни горива за корабоплаването. В някои случаи проектите, които получават финансиране, ще дадат тласък на сектори, в които напоследък не са правени големи пробиви. Century Aluminum например ще получи до 500 млн. долара за завод, който според американската агенция ще бъде първият алуминиев завод в САЩ, построен от 45 години насам. На базираната в Охайо компания Cleveland-Cliffs steel бяха отпуснати до 500 млн. долара за подмяна на една от доменните пещи, за да бъде "готова за водород", наред с други мерки. ExxonMobil получи 331.9 млн. долара за замяна на природния газ с водород в тяхно съоръжение за производство на олефини в Тексас. Фирмите за потребителски стоки също бяха подкрепени от администрацията на Байдън. Unilever получи 20.9 млн. долара за производство на сладолед с по-малко въглеродни емисии за марки като Talenti и Ben & Jerry's.
Източник: Капитал (29.03.2024)

"Шнайдер електрик" строи втори завод до Пловдив Близо 17 години след като построи първата си фабрика за прекъсвачи в България край пловдивското село Радиново и година след последното ? разширение, френската Schneider Electric започна изграждането на втори завод в "Тракия индустриална зона". Инвестицията в първия етап на проекта, който ще бъде завършен догодина, е 107 млн. лв. Новият завод ще бъде разположен на площ от 8300 кв.м, като строителството се очаква да приключи през първото тримесечие на 2025 г. Проектант на сградата е IPS Bulgaria, а строителството се изпълнява от "Главболгарстрой". "Шнайдер електрик" е купила малко над 108 дка за 8.5 млн. лв. от "Бизнес център 2", дружество на "Сиенит холдинг" и Петър Къртев. След като в края на 2019 г. първият завод в Пловдив беше сертифициран като умна фабрика (smart factory) по вътрешногруповите стандарти на Schneider Electric, целта сега е новото съоръжение да покрие следващото ниво и да бъде advanced smart factory, както и да получи златен LEED сертификат за самата сграда. Предвижда се изграждането и на геотермална система за отопление и охлаждане. В новото предприятие ще се произвеждат автоматични прекъсвачи и други електропродукти за ниско напрежение. На практика "Шнайдер електрик" ще стане и първата компания, за която ще бъдат приложени новите правила, след като през декември Министерският съвет одобри отпускането на директна държавна помощ за приоритетния проект. За района на Пловдив максималната подкрепа е 50% от допустимите разходи, като средствата се отпускат поетапно при постигане на определени цели по проекта. Отделно от това кабинетът гласува 4.6 млн. лв. финансиране за община Марица за изграждане на инфраструктура до бъдещия завод. Местният завод традиционно работи с много подизпълнители, като по този начин осигурява около 500 непреки работни места към заетите в самата "Шнайдер електрик" 780 души. Близо до бъдещия втори завод на "Шнайдер електрик" предприятие в момента изгражда и един от доставчиците на комплектни разпределителни устройства (КРУ) за компанията. Очакванията са производството в новата фабрика да започне през третото тримесечие на 2025 г., като заетите ще бъдат 110 души. Големият план за целия парцел е да бъде зает през следващите 10-ина години, като максималната площ за застрояване е около 50-60 хил. кв.м. За 2023 г. групата Schneider Electric отчита 13% органичен растеж и 36 млрд. евро приходи. Последните публикувани данни за българското дружеството са за 2022 г. и показват 19% увеличение на продажбите до 303 млн. лв.
Източник: Капитал (01.04.2024)

КРЗ „Одесос“ ще разпредели най-високия си дивидент Кораборемонтен завод „Одесос” АД планира да разпредели на акционерите си най-високия си дивидент досега на предстоящото Общото събрание на акционерите, което ще се проведе във Варна на 16 май 2024 г. По време на общото събрание ще бъде гласувано решение от печалбата на дружеството за 2023 г. да бъде разпределен дивидент от общо 9 386 272 лв. бруто, или по 16 лв. бруто на акция, а остатъкът да остане като неразпределена печалба. Според неодотирания отчет на дружеството то е генерирало нетна печалба за изминалата година в размер на 19,4 млн. лв. Дивидентът, който компанията планира да разпредели, е най-високият до момента. През май миналата година дружеството КРЗ „Одесос“ разпредели рекорден дотогава дивидент от 12,8 лева бруто на акция. Предишният случай, в който компанията е разпределяла почти толкова висок дивидент, е през 2007 г., когато е разпределен дивидент от 12,5 лв. на акция от печалбата за предишната година. За сравнение, през 2022 г. компанията разпредели дивидент от 4 лв. на акция.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2024)

Дъщерно дружество на "Булметал" е сключило договор в Саудитска Арабия за почти 1,2 млн. евро Производителят на опаковки за храни и за химическата индустрия „Булметал“ е сключил договор с клиент от Саудитска Арабия за почти 1,2 млн. евро чрез италианското си дъщерно дружество. Cevolani Italy Srl ще произведе и достави автоматична линия за производство на трикомпонентни метални опаковки за хранително-вкусовата промишленост на клиента от кралството. Стойността на сделката е в размер на 1 171 650 евро, а срокът за изпълнение е определен на 13 месеца. Срокът започва да тече при изпълнение на следните условия: от датата на подписания договор, платения аванс по договора, издадена банкова гаранция срещу аванса и излъчен SWIFT от издаден в полза на Cevolani акредитив. Годишният отчет на „Булметал“ показва, че приходите от дейността намаляват леко – с под 1% до 71,658 млн. лева за 2023 г. от 72,217 млн. лева за 2022 г. Заради инвестициите обаче, както и повишените разходи за материали, персонал и лихви, разходите се увеличават с над 7% до 68,83 млн. лева от 64,066 млн. лева. Печалбата за 2023 г. се свива с 62% до малко над 3 млн. лева при почти 8 млн. лева за 2022 г.
Източник: Инвестор.БГ (03.04.2024)

Германската „ДФ България“ разширява дейността си в Драгоман „ДФ България“, дъщерно дружество на германската DF Dillinger Fabrik, планира да разшири завода си в Драгоман. Компанията, която е специализирана в производство и преработка на продукти от перфорирана ламарина, ще добави нова производствена линия за защитни покрития на черни метали. Инвестиционното предложение е внесено в РИОСВ-София, но стойността на инвестицията все още не е ясна. Заводът в Драгоман се простира върху парцел от над 18 хил. кв. м, като върху него има производствено хале (1.8 хил. кв.м), междинно хале (500 кв. м), административна сграда (205 кв. м) и къща за гости/общежитие (207 кв.м). Дружеството има намерение да разшири производствената дейност, като добави допълнителна технологична линия за нанасяне на защитни покрития от калай и цинк върху черни метали чрез галванизиране. За целта на парцела в Драгоман ще се изгради ново хале с площ от 400 кв. м. Компанията предвижда капацитетът на новата линия да е до 50 кг/ч обработен метал. Технологичната схема на линията включва основни и промивни вани за извършване на процесите по галванизация. Предвидено е да се експлоатират 11 бр. вани за обработка на изделията и 9 бр. преливни вани за промиване, като подробно е описан механизмът на действие. Заложено е да работят до 3 човека на смяна. Предвидена е и система за изсмукване и пречистване на изпаренията, които ще се формират от солнокиселото байцване на изделията. Отпадъчните води ще се пречистват в локално пречиствателно съоръжение на дружеството, където ще се извършат химическо обезвреждане. Не се налага изграждане на нова ВиК, електро или пътна инфраструктура за цеха. От 1895 г. DF Dillinger Fabrik произвежда и обработва перфорирани плоскости и е един от водещите производители в Европа. DF и 7 други компании в Холандия, Белгия и други европейски страни, образуват DF Group. През 2005 г. в Драгоман стъпва „ДФ България“. На родна почва компанията не само произвежда продукти, но и осигурява логистиката и дистрибуцията на перфорирани плоскости в Югоизточна Европа. В момента в „ДФ България“ работят 65 души и с модерно производствено оборудване произвеждат перфорирани тръби, щанцови детайли, изтеглени детайли и заварени детайли по немски стандарти, става ясно от информация на сайта на компанията. Заводът в Драгоман е оборудван с модерен машинен парк, автоматична производствена линия с 4 автоматични линии за перфорация, високоефективна ивична перфорираща преса Soenen с автоматично подаване и система за лазерно рязане.
Източник: economic.bg (08.04.2024)

„Аурубис“ ще инвестира още 2.25 млн. лв. в Пирдоп, Златица и Антон „Аурубис България“ АД осигурява 2.25 млн. лв. за дейности в подкрепа на развитието на Пирдоп, Златица и Антон. Средствата ще бъдат инвестирани като част от новите партньорски програми с трите общини в Средногорието. Компанията сключи рамкови споразумения на стойност от по 1 млн. лв. с общините Пирдоп и Златица и 250 хил. лв. с община Антон. Срокът за изпълнение на проектите в Пирдоп и Златица е година и половина – до септември 2025 г., а в община Антон – до септември 2027 г. Приоритети в програмите са образованието, културата, социалните дейности и здравословния начин на живот. Осигуряват се средства за подобряване на условията за образование в училищата „Саво Савов“ и „Тодор Влайков“ в Пирдоп, „Св. Паисий Хилендарски“ и професионалната гимназия в Златица, детските градини в Пирдоп, Златица и Душанци, за социални стипендии и столово хранене на ученици в Златица. Продължава подкрепата за лекарските кабинети в селата Карлиево, Църквище и Петрич и медицинските центрове в Пирдоп и Златица. Извън обхвата на програмите компанията подпомага МБАЛ-Пирдоп. Предвидено е изграждането на нови детски площадки в Антон, Душанци и Пирдоп, на енергийно ефективно улично осветление в Антон и система за видеонаблюдение в Душанци. Осигурен е бюджет за читалищата в Пирдоп, Златица, Душанци, Петрич, Църквище и Карлиево. Компанията продължава и с традиционната си подкрепа за културни инициативи, спортни дейности, самодейни състави и социални клубове в региона. Споразуменията бяха подписани между кметовете на Пирдоп - Ангел Геров, Златица - Любомир Цветков, Антон - Андрей Симов и Тим Курт - изпълнителен директор на „Аурубис България“ и Ивайло Георгиев - ръководител Устойчивост и връзки с институциите в компанията.
Източник: economic.bg (08.04.2024)

В началото на април медта се търгува близо до най-високото си ниво от януари 2023-а година. а този фон инвеститорите следят нарастващите опасения за световното предлагане на руда и потенциалните съкращения на производството от китайските топилни заводи, съобщава Bloomberg. Цените на медта достигнаха най-високото си ниво от април 2023-а година, а преди това достигнаха дъното си в началото на февруари. Медта записа умерен спад от 1,74% на месечна база през февруари, но се покачи с 4,12% през първите две седмици на март. Този месец последва ново покачване. Чилийската компания Codelco, която е най-големия производител на мед в света, се сблъсква с най-ниските нива на добив от четвърт век насам. От Ivanhoe Mines също съобщиха за спад на производството в своя комплекс Kamoa-Kakula в Конго. В същото време сушата в Замбия увеличава несигурността на доставките. Топилните заводи в Китай, които произвеждат над половината от рафинираната мед в света, обмислят съкращения на производството, след като таксите за обработка на рудата спаднаха почти до нула.Цената на медта се понижи с 1,1 на сто до 9252 долара за тон на 5 април сутринта на Лондонската метална борса. Това обаче все още показваше ръст с повече от 4% миналата седмица. Кризата определено се задълбочава, коментират експерти. Още през септември 2023-а година Китайската асоциация на индустрията за цветни метали предупреди за рисковете от прекалено голяма индустрия. През последните години топенето на мед се е увеличило значително, изпреварвайки очакванията за нарастващо глобално търсене на метала. Свръхкапацитетът на китайските топилни предприятия не е единствената причина за настоящите пазарни условия. През последните години минният сектор беше изправен пред значителни ограничения на производството, протести, както и прекъсване на дейността. Още в края на миналата година Международният съвет по обработена мед (IWCC) прогнозира, че световното производство на мед ще надхвърли търсенето през 2024-а.  Според очакванията глобалното производство на рафинирана мед ще нарасне до 26,17 милиона тона. Потреблението на метала тази година може да нарасне с 2,6%, до 25,88 милиона тона. Meдтa e ocнoвeн мeтaл зa paзвитиeтo нa "зeлeнa" eнepгeти?a. Oт нeгo ce пpaвят нe caмo чacти зa eлe?тpичec?и пpeвoзни cpeдcтвa, мeтaлът e нeoбxoдим и зa изгpaждaнeтo нa eлe?тpичec?и мpeжи, ?a?тo и нa вятъpни и cлънчeви eлe?тpoцeнтpaли. Cпopeд пpoyчвaнe нa ЅР Glоbаl, cтpeмeжът изxвъpлянитe вpeдни eмиcии в aтмocфepaтa дa ce дoвeдe дo "чиcтa нyлa", щe yдвoи тъpceнeтo нa мeтaлa дo 50 милиoнa тoнa гoдишнo дo 2035-а гoдинa.
Източник: Money.bg (08.04.2024)

"Дунарит": Търгуваме боеприпаси с държави от всички континенти, но не и с българската "Към днешна дата "Дунарит" е добре натоварен, съответно финансовите резултати са много добри. Годината, в която навършихме 120 години - 2023-а, е най-добрата година в историята на предприятието", коментира Петър Петров, изпълнителен директор на "Дунарит" АД. От 2005 г. - датата на приватизацията на "Дунарит", до ден днешен финансовите резултати на дружеството винаги са били положителни. За 10 години (към 2019 г.) дружеството успява да вдигне продажбите си с 10 пъти. Според него другите европейски държави не са конкурентоспособни в сектора производство на боеприпаси. Българско държавно стопанско обединение от времето на социализма "Металхим" носеше 10% от БВП на страната във валута по онова време, в него са работили около 150 хил. души. Българските производители и търговци с военна и машиностроителна продукция към днешна дата са "Арсенал", ВМЗ, "Аркус", "ЕМКО" и "Дунарит", като последните две са в съсобственост. Клиенти на "Дунарит" са министерствата на отбраната на държави от всички континенти, но не и България. Продукция на дружеството е практически 100% за експорт. Освен специализирани продукти "Дунарит" произвежда и продукция за граждански цели. Взривните вещества освен за боеприпаси се ползват и в добивната промишленост. "Дунарит" произвежда изделия за добив на руди, въглища и метали. Най-големият ни клиент е Orica Австралия - това е фирма, която държи около 35% от световния пазар на минни и инфраструктурни решения. А ние сме нейният основен доставчик, поне за Източна Европа", посочи шефът на "Дунарит". Дружеството доставя на Orica специално обработени експлозиви за цивилни цели - те се използват за взривове по кариери и при проправяне на пътища.
Източник: Money.bg (09.04.2024)

Visteon откри в България първата в Европа високотехнологична база за тестване на автомобилни технологии Най-големият работодател в сферата на автомобилните технологии у нас - компанията Visteon, обяви откирването на първата по мащаб в България високотехнологична лаборатория за тестване на автомобилни технологии. Това е първата в Европа високотехнологична база за тестване на автомобилни технологии и третата в света заедно с тест центровете на Visteon в Северна Америка и Индия. С инвестиция от над $10 милиона и екип от над 70 висококвалифицирани инженери лабораторията ще изпитва технологичните продукти, които инженеринговите центрове на компанията в Европа произвеждат за световните автомобилопроизводители. В българския офис на фирмата се проектират, разработват и тестват над 250 глобални и регионални високотехнологични проекта за световните лидери в автомобилната индустрия. Компанията е доставчик на гиганти като Ford, BMW и Mercedes. Тестовете в новата лабораториия обхващат всяка стъпка от продуктовия цикъл - от най-ранния етап на проектиране до серийното производство. Продуктите, като инструментални табла и инфотейнмънт системи за водещите немски, френски и британски автомобилопроизводители, се подлагат на широк спектър от изпитвания, симулиращи редица реални смущения и екстремни ситуации, породени от влиянието на околната среда и средата в автомобила, с които водачите по света трябва да се справят. Целта е да бъде гарантирана максимална надеждност и сигурност на технологията. Това е и единствената лаборатория в България, която извършва тестове за електромагнитна съвместимост и устойчивост на електромагнитни смущения. Дейността отговаря на изискванията за изпитване на автомобилна електроника според редица световно признати стандарти като CISPR 25 и ISO 11452-2, ISO 11452-4 и ISO 11452-9. Оборудването, с което екипите работят, е доставено специално за лабораторията от Германия, Австрия, САЩ и Азия, и отговаря на стандартите, разработени от международните организации по стандартизация ISO и IEC.
Източник: Money.bg (09.04.2024)

Нови изпълнителни директори поемат управлението на двете златодобивни дружества на канадската Dundee Precious Metals (DPM) в България. Ирена Цакова ще ръководи "Дънди прешъс металс Крумовград", а Любомир Хайнов ще е начело на "Дънди прешъс металс Челопеч". Те ще заменят досегашния изпълнителен директор на двете компании Илия Гърков, който наскоро пое висша мениджърска позиция в канадската DPM. Новият ръководител на "ДПМ Крумовград" Ирена Цакова ще бъде първата жена в DPM на такава длъжност. Досега тя беше директор "Разрешителните и правни дейности". В "ДПМ Челопеч" ръководството се поема от Любомир Хайнов. Той се завръща от Крумовград, където в продължение на няколко години беше генерален мениджър. В средата на февруари досегашният директор на двете дружества Илия Гърков беше назначен за изпълнителен вицепрезидент и главен оперативен директор на канадската DPM, но засега остава базиран в България. Това е второто корпоративно издигане на български мениджър, след като в края на 2014 г. бившият директор на "ДПМ Челопеч" Николай Христов стана старши вицепрезидент "Устойчиво бизнес развитие" в централата в Торонто. "ДПМ Челопеч" добива медно-златни руди в Средногорието, като за 2022 г. отчита 587.7 млн. лв. приходи. Дружеството в Крумовград оперира рудника "Ада тепе", където добива златно-сребърни руди. Приходите му за 2022 г. са в размер на 301.6 млн. лв. Освен добивна дейност канадската DPM има и проучвателни проекти, включително обещаващия "Чока Ракита" в Сърбия. През 2023 г. приходите на цялата компания нарастват с 20% до 520.1 млн. долара, а печалбата достига 192.9 млн. долара. Акциите на DPM се търгуват на борсата в Торонто.
Източник: Капитал (11.04.2024)

Стоманодобивното подразделение на Thyssenkrupp, thyssenkrupp Steel планира преструктуриране в отговор на трудната и предизвикателна пазарна ситуация. Основната част от преструктурирането ще е насочена към намаляване на производствените мощности до около 9 и 9,5 млн. метрични тона годишно. Това се равнява на обема за последните три години. За сравнение, настоящият производствен капацитет е за обем на доставки от 11,5 млн. метрични тона. Планът за оптимизиране на производството, представен от ръководството на компания трябва да доведе до повишаване на рентабилността на дейностите и конкурентоспособността на бизнеса. Реализацията му ще доведе и до намаляване на работните места. Планираното преустройство на най-голямата стоманодобивна компания в Германия е в отговор на запазващата се слаба икономика на Германия, но „преди всичко на фундаментални средносрочни и дългосрочни структурни промени на европейския пазар на стомана и на ключови клиентски и целеви пазари“. „Планираното намаляване на производствения капацитет ще доведе до консолидация на капацитета за сурова стомана в Дуисбург. Тези мерки ще доведат и до съкращения на работни места, които все още не могат да бъдат количествено определени“. На този фон ще бъдат засилени мерките за ефективност. „Няма да има промени във вече започналото изпълнение на зелената трансформация“, категорични са от thyssenkrupp Steel и целта за нулева неутралност до 2045 г. остава.
Източник: 3e-news (12.04.2024)

САЩ и Великобритания забраниха на борсите за търговия с метали да приемат нови алуминий, мед и никел, произведени от Русия, и забраниха вноса на тези метали в САЩ и Обединеното кралство, предаде Ройтерс. Забраната има за цел да засегне приходите от руския износ на метали като наказание за нахлуването на Русия в Украйна. Русия е голям производител на алуминий, мед и никел, припомня агенцията.
Източник: БТА (13.04.2024)

Общо 40 000 метра сондажи за злато е планирала канадската „Велосити Минералс“ „Велосити Минералс“ е сключила споразумение за придобиване на 75% от медно-златния проучвателен имот „Златуша“ в България, според презентация до инвеститорите. Канадската компания ще стане собственик на този дял, едва когато извърши 40 000 метра сондажи и плати 1,42 милиона долара на „Зеленрок“ ЕООД, дъщерно дружество на австрийската „Райден“. „Зеленорок“ е собственик на проекта „Златуша“ с площ 194,3 кв. км. Той включва областите София и Перник, Столична община, общините Божурище, Сливница, Драгоман, Перник и Брезник, според документите на проекта.„Велосити Минералс“ информира инвеститорите си, че „Златуша“ не е единственият проект в България. Компанията има общо 6 проекта за търсене и проучване на злато у нас. „Велосити“ има 70% дял в проучвателния имот „Тинтява“, включващ находището „Розино“, което е в етап на предварителна оценка. „Велосити“ също има 70% дял в имота „Момчил“ (включващ проекта „Обичник“), 70% дял в имота „Надежда“ (включващ проекта „Македонци“) и 70% дял в имота „Дангово“ (който е съседен на „Македонци“). Дружеството притежава 100% от медно-златния проучвателен имот „Иглика“ и наскоро сключи споразумение с канадската „Дънди Прешъс“ за партньорство. Според подписаното споразумение „Велосити Минералс“ ще прехвърли 75% дял от „Иглика“ на „Дънди Прешъс“, когато „Дънди Прешъс“ извърши 40 000 метра сондажи и плати 1,75 милиона долара на „Велосити Минералс“. Златното находище „Иглика” е разположено на територията на общините Болярово и Елхово. През последните години „Дънди Першъс“ обяви рекорден добив на злато в находищата „Челопеч“ и „Крумовград“. Компанията плаща на държавата едва 1,5% концесионно възнаграждение от стойността на добитото злато. „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ е реализирала 608 милиона лева приходи за 2022 г. и 549, 2 милиона лева приходи за 2021 г. Концесионно възнаграждение, което е платила на държавата ни, е едва 15,5 милиона лв. без ДДС за 2021 г. Добитото количество подземни богатства за периода е 2 206 828 тона, показва справка в Регистъра на концесиите. „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ е с приход от 321 милиона лева през 2022 г. и 391 милиона лева през 2021 г. Според регистъра на концесиите компанията е платила на държавата концесионно възнаграждение от едва 20,7 милиона лв. без ДДС за 2021 г. Добитото количество подземни богатства през отчетната година 992 850 тона. novinar.bg
Източник: Време-Ямбол (16.04.2024)

Испанската компания за стомана Acerinox смята, че Европейският съюз трябва да направи повече, за да ограничи вноса на стомана от Азия, тъй като той ощетява някои от заводите в ЕС, защото и търсенето, а и цените спадат. „Китай увеличи производството на стомана през 2023 г. с 13%, докато в останалите страни от света то намаля, заради слабото търсене. Индонезия и Китай вече надхвърлиха 70 % от световното производство на стомана“, заявява генералният директор на Acerinox Бернардо Веласкес. Тъй като вътрешното търсене не се възстановява така, както са били първоначалните очаквания, експортът на стоманена продукция от Китай е нараснал с 25% през март и в годишно изражение е достигнал до 9,89 млн. тона, което е най-високото ниво от юли 2016 година. Призивът за още мерки идва, след като Acerinox предупреди в четвъртък, че европейският пазар не проявява никакви признаци за възстановяване, независимо че заводът в Кадис, в Испания беше затворен за три месеца, поради продължаващата стачка. ЕС вече въведе мита върху 18 марки китайска стомана и върху продукцията от неръждаема стомана и въведе квоти за целия внос на стомана в рамките на мерките за защита на своя пазар. При надхвърлянето на тези квоти, вносът се облага с мита от порядъка на 25 %. По-рано през тази година Европейската комисия заяви, че проучва въпроса за това, дали трябва да продължи мерките, срокът на действия, на които изтича на 30 юни. В САЩ определена група от продукцията от стомана се облага с данъци в размер до 7,5 %. През миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън предложи повишаване на митата за китайската продукция от стомана и алуминий до 25%. Шведската компания SAAB обаче е малко обезпокоена от конкуренцията от страна на китайските производители. Засега не виждаме голямо количество китайски материали в Европа от нашата продуктова група. Но виждаме, че Китай експортира за Корея (Южна) и Индия, а съща така и малко в Европа“, заявява генералният директор на SAAB Мартин Линдквист. Данните за първите два месеца на годината сочат, че Китай е увеличил експортът на продукцията от стомана с 32,6% до 15,91 млн. тона в сравнение с аналогичния период на миналата година, което е най-високото ниво от 2016 г. На този внос бе отчетен спад на вноса с 8,1% до 1,13 млн. тона.
Източник: 3e-news (29.04.2024)

"Алкомет" значително възстановява продажбите Продажбите на „Алкомет“ АД до голяма степен се възстановяват през първото тримесечие на годината благодарение на валцовите продукти. При пресовата продукция като цяло е реализиран спад и при продажбите, и при производството. Заради търсенето, свързано с енергийната ефективност обаче, има ръст при боядисаните и стандартните профили, както и при продуктите за соларната и автомобилната индустрия. Германия, САЩ, Полша и Италия остават водещите пазари на „Алкомет“ и през първото тримесечие. Около 85% от продажбите се реализират в Европа, вкл. и на българския пазар (малко над 3% от общите продажби на компанията). Произведеният алуминиев прокат от леярния цех на дружеството за първото тримесечие на 2024 г. е 20 689 метрични тона, което е с около 48,5% повече в сравнение със същия период на 2023 г. Произведената валцова и пресова продукция за отчетния период е 18 700 метрични тона, което е с около 45% повече в сравнение с първото тримесечие 2023 г. Продажбите на пресовите продукти спадат за отчетния период с близо 11% на годишна база заради високите складови наличности и забавеното търсене. Дружеството отчита почти 76% ръст на продажбите на боядисани профили и 8% ръст при стандартните профили, но те не компенсират общия спад. При валцовите продукти през първото тримесечие продажбите нарастват с над 56% на годишна база. При листата и лентите е отчетено увеличение от съответно 175,7% и 169,3%, следвани от домакинското фолио с ръст от 36,5%. „Алкомет“ отчита спад на продажбите от 3% на годишна база към края на март до над 134,4 млн. лева в сравнение с над 139 млн. лева година по-рано. Общите приходи възлизат на почти 134,7 млн. лева при над 139,1 млн. лева към края на март 2023 г. Общите разходи на дружеството за първото тримесечие възлизат на 136,3 млн. лева при 136,5 млн. лева за първото тримесечие на 2023 г. „Алкомет“ отчита загуба в размер на близо 1,7 млн. лева за тримесечието при над 2,3 млн. лева печалба за първото тримесечие на 2023 г. Паричните средства на дружеството за периода са за малко под 5,9 млн. лева. В последната година акциите на „Алкомет“ поевтиняват с над 9%, а пазарната капитализация достига почти 125,7 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (07.05.2024)

Произведеният в България кораб "Храбри" ще се включи във флота в края на 2025 година Модернизацията на Военноморските ни сили е в ход с проект за близо 1 милиард лева. След повече от век, в състава на морската флотилия ще има два нови бойни кораба, построени в България. Първият ще е готов до края на 2025-та година, а вторият – година по-късно. Новите многофункционални патрулни кораби за флота са с дължина 90 метра и с водоизместимост - приблизително 2300 тона. Фрегатите ще разполагат с интегрирана система за управление на бойните действия. Корабът “Храбри” ще влезе в състава на флота в края на 2025 година. Произведеният в България кораб "Храбри" ще се включи във флота в края на 2025 година
Източник: БНТ (07.05.2024)

ВЕИ бумът утроява бизнеса с метални изделия на МАТ Благодарение на бума в строителството на фотоволтаични централи през 2022 г. компанията Мат ЕООД-гр.Разград почти утроява приходите си до 43.8 млн. лв., а печалбата й нараства четири пъти до 6.8 млн. лв. Към края на 2022 г. за нея работят 168 души. Компанията произвежда също метални конструкции и елементи за строителството, като сред клиентите й са големи индустриални предприятия като "Амилум", "Пилко" и "Каолин". Продуктите на компанията включват също офис оборудване, парапети, огради, автобусни спирки, дъгови складове и др. В продължение на няколко години фирмата произвежда и котли на твърдо гориво, но според отчета за 2022 г. обемът е бил малък и е предстояло закриване на този вид производство като нерентабилно. Около 20% от продажбите на МАТ са за клиенти в чужбина - Швейцария, Нидерландия и т.н. Производството на носещи конструкции за фотоволтаични централи е въведено още през 2008 г. и освен в България досега компанията има изпълнени обекти в страни като Румъния, Македония и Гърция. Освен на своите работници, които са ангажирани в производството и в монтажа на изделията, компанията дава работа и на много подизпълнители, като заедно с тях заетите са над 500 души. Това включва логистични фирми, както и подизпълнители на определени обекти или определени части. За регион като Разград тези мащаби може да се определят като структуроопределящи.
Източник: Капитал (08.05.2024)

Синдик разпродава бази на „Мастер-стийл профайлс“ в Пловдив и Бургас Синдик разпродава недвижими имоти на „Мастер-стийл профайлс“ АД в Пловдив и Бургас. Крайната мярка е предприета заради дългове за десетки милиони към НАП и банки на дружеството и други свързани с него фирми, които се ръководят от Димитър Бичев. Данъчните задължения на „Мастер-стийл профайлс“ са в размер на 12 360 457.07 лв. В Пловдив се продава един етаж от базата, разположена в Източната индустриална зона, на ул. „Удроу Уилсън“ №12. Начална цена на обособената част е в размер на 2 248 000 лв. Недвижимостите в морския град включват производствена сграда и други три масивни едноетажни сгради в Южната промишлена зона. Началната търгова цена за тях е 3 376 000 лв. Дружеството е приемник на основаната през 1989 година "Мастер - Димитър Бичев" ЕТ. Първоначалната дейност на фирмата е свързана с проектиране и производство на инструментална екипировка и промишлени изделия. Според пазарната конюнктура се предприема разширяване на дейността с търговия с цветни метали и производство на електрозаварени тръби. Освен завода в Пловдив фирмата отваря свои бази в Бургас, Велико Търново, както и на пристанищата в Лом, Русе, Варна и Бургас. Чрез свързаната си фирма "Мастер Строй Груп" ЕООД реализира инвестиционен проект, като изгражда модерна база и в Стамболийски. През 2021 г. частен съдебен изпълнител обяви търг за изоставена и полуразрушена производствена база в Сопот, собственост на Димитър Бичев. В продажбата бяха включени няколко имота, които са в активите на фирмата му „Бутранзит 7“ ЕООД. Същите бяха част от дворно място на основна производствена площадка на ВМЗ-Сопот, и заемаха площ от над 8 декара. Преди години там са произвеждани метални изделия. Търгът за нея бе предизвикан от „Юробанк България“ (бившата Пощенска банка) заради неизплатени кредити за няколко милиона лева, взети срещу ипотеки върху отделните сгради в имота. Още през 2018 г. няколко банки правиха опит да си вземат поне част от парите от друга задлъжняла на Бичев фирма - „Мастер СОП“ ЕООД. В момента дружеството е със запорирани дялове в полза на Пощенска банка, а задълженията му към НАП с лихвите вече са 556 818.92. Тогава предмет на продажба чрез ЧСИ бяха и негови имоти в Стамболийски за над 2 млн. лв. - масивната производствена триетажна сграда с модерна архитектура и склад за метали. Преди две години бе направен опит да се продаде и част от бившия консервен комбинат "Витамина" в Стамболийски, където Бичев също има участие чрез фирмата си "Мастер СОП" ЕООД.
Източник: Марица (14.05.2024)

Синдик разпродава бази на „Мастер-стийл профайлс“ Мощна преди години пловдивска компания в областта на металургията отива в историята. Синдик разпродава недвижими имоти на „Мастер-стийл профайлс“ АД, разположени в Пловдив и в Бургас. Крайната мярка е предприета заради дългове в размер на 12 360 457.07 лв. към НАП. В Пловдив се продава един етаж от базата, разположена в Източната индустриална зона, на ул. „Удроу Уилсън“ №12. Начална цена на обособената част е в размер на 2 248 000 лв. Недвижимостите в Бургас включват производствена сграда и други три масивни едноетажни сгради в Южната промишлена зона. Началната търгова цена за тях е 3 376 000 лв. Дружеството е приемник на основаната през 1989 година "Мастер - Димитър Бичев" ЕТ. Първоначалната дейност на фирмата е свързана с проектиране и производство на инструментална екипировка и промишлени изделия. Според пазарната конюнктура се предприема разширяване на дейността с търговия с цветни метали и производство на електрозаварени тръби. Освен завода в Пловдив фирмата отваря свои бази в Бургас, Велико Търново, както и на пристанищата в Лом, Русе, Варна и Бургас. Чрез свързаната си фирма "Мастер Строй Груп" ЕООД реализира инвестиционен проект, като изгражда модерна база и в Стамболийски. Там е доставена линия за почистване, грундиране и боядисване на стоманени профили и листове. В добрите за компанията времена в нея работят над 400 човека, а освен в България разработва пазарна ниша и в чужбина. През 2021 г. частен съдебен изпълнител обяви търг за изоставена и полуразрушена производствена база в Сопот, собственост на пловдивския бизнесмен Димитър Бичев. В продажбата бяха включени няколко имота, които са в активите на фирмата му „Бутранзит 7“ ЕООД. Същите бяха част от дворно място на основна производствена площадка на ВМЗ-Сопот, и заемаха площ от над 8 декара. Преди години там са произвеждани метални изделия, а от доста време базата прилича на руина. Търгът за нея бе предизвикан от „Юробанк България“ (бившата Пощенска банка) заради неизплатени кредити за няколко милиона лева, взети срещу ипотеки върху отделните сгради в имота. Още през 2018 г. няколко банки правиха опит да си вземат поне част от парите от друга задлъжняла на Бичев фирма - „Мастер СОП“ ЕООД. В момента дружеството е със запорирани дялове в полза на Пощенска банка, а задълженията му към НАП с лихвите вече са 556 818.92. Тогава предмет на продажба чрез ЧСИ бяха и негови имоти в Стамболийски за над 2 млн. лв. - масивната производствена триетажна сграда с модерна архитектура и склад за метали. Преди две години бе направен опит да се продаде и част от бившия консервен комбинат "Витамина" в Стамболийски, където Бичев също има участие чрез фирмата си "Мастер СОП" ЕООД. В опит да спаси семейния бизнес, дъщерята на Димитър Бичев - Диана, създава с още трима съдружници „Аудакс корп“ ООД, където е мажоритарен собственик. Фирмата, която е трансформирана през годините, е с идентична дейност - търговия с метали, и също се помещава на ул. „Удроу Уилсън“ №12 в Пловдив.
Източник: Стандарт (15.05.2024)

Цената на медта достигна най-високото си ниво от 2022 г. насам, подхранвана от прогнозите за нарастващ дефицит в световен мащаб, предава Bloomberg. Поскъпването на суровината от началото на януари доближава 20%, като цените не се подчиняват на типичните показатели за слабо търсене, особено в Китай. Това отчасти се дължи на факта, че инвеститорите виждат ограничено предлагане, което ще създаде недостиг на метала още през тази година.„Инвеститорите оценяват не само краткосрочната циклична несигурност, но и слабостта на показателите за физическото търсене“, посочват анализаторите на Citigroup. Експерти на банката очакват цената на медта да се покачи до 10 500 долара за тон в обозримо бъдеще на фона на „очертаващото се свиване“ на предлагането. Металът се търгуваше на цена от 10 205 долара за тон към 12:38 ч. шанхайско време във вторник, след като поскъпна с 0,5% до двугодишен връх от 10 239 долара за тон. Цените се повишиха с 1,8% в понеделник, като стоковите пазари получиха тласък от плана на Китай да пусне в обращение специални облигации, които биха могли да финансират инфраструктурни разходи.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2024)

Германската Kayser Automotive отваря завод в Плевен Германската Kayser Automotive Systems ще отвори нов завод на територията на логистичен парк "БПД Плевен". Компанията ще наеме производствена площ от 5269 кв. метра, като ще имат възможност за експанзия в рамките на проекта с още около 5000 квадрата. Kayser Automotive Systems произвежда тръбни системи, клапани, резервоари и други подобни компоненти от 1997 г. и оперира в Европа, Азия и Северна Америка. Има производствени бази в Полша, Испания, Унгария, САЩ, Мексико, Китай и Индия. За нея работят повече от 3600 души. Kayser Automotive Systems възнамерява да закупи терена, на който бе бившият завод на "Електрокабел България" в кв. Сторгозия". Вече е избран мениджър, който ще ръководи производството в Плевен. Тепърва ще се събира персонал и да се преобразуват съществуващите сгради към нуждите на производството. Намеренията на инвеститора са до края на годината сделката за закупуване на избрания имот да е приключена.
Източник: Стандарт (17.05.2024)

България е сред страните в ЕС най-голям спад на емисиите парникови газове През четвъртото тримесечие на 2023 година емисиите парникови газове в икономиката на Европейския съюз се оценяват на на 897 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид, което представлява намаление с 4 % в сравнение със същото тримесечие на 2022 година (935 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид). Същевременно брутният вътрешен продукт на ЕС остава стабилен, регистрирайки дори малко увеличение с 0,2% през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо същото тримесечие на 2022-ра. Това показват данните на официалната европейска статистическа служба Евростат. През четвъртото тримесечие на 2023 година икономическите сектори в ЕС, отговорни за най-големите намаления на вредните емисии спрямо последното тримесечие на 2022 година, са доставката на електроенергия и газ (спад със 17,1%) и производството (с 3,1%), докато емисиите при домакинствата остават стабилни (нулева промяна). През четвъртото тримесечие на миналата година емисиите парникови газове са намалели в 22 държави от ЕС в сравнение със същото тримесечие година по-рано. Най-големи намаления на емисиите от парникови газове се оценяват за Естония (-23,0 %), България (-17,0 %) и Финландия (-9,0 %). От 22-те държави, за които се смята, че са намалили емисиите си, 10 регистрират и спад в БВП (Естония, Финландия, Швеция, Германия, Австрия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия и Люксембург). Унгария поддържа БВП на същото ниво, като същевременно намалява емисиите. Останалите 11 страни (България, Белгия, Чехия, Дания, Италия, Испания, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Хърватия) обаче са успели да намалят емисиите, като същевременно са увеличили своя БВП. Увеличения на емисиите се очакват за Малта (+7,7%), Словения (+5,6%), Кипър (+2,3%), Словакия (1,7%) и Гърция (+0,3%). Едновременно с това и петте държави отбелязват увеличение на БВП: Малта (+4,3%), Словения (+2,2%), Кипър (+2,1%), Словакия (+2,2%) и Гърция (+1,1%).
Източник: Банкеръ (17.05.2024)

Политими Паунова: Енергийният преход е най-силният фактор зад увеличеното търсене на мед Енергийният преход е най-силният фактор зад увеличеното търсене на мед, като той се случва по целия свят, а не само в рамките на Зелената сделка на Европа. Макар прогнозите за потреблението на мед да търпят ревизии, ще има поне 40%-50% увеличение. Тази прогноза в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria направи Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Според нея цената ще се увеличи в световен мащаб, а очакванията са да има ръст, макар и с неголеми темпове, при производството на мед. Тя посочи, че макар че "Европа намали добива, има ръст в Азия и Америките“. „Ефектите ще се усетят върху цялата цветна металургия и България трябва да се възползва, за да развие сектора си, но липсват политики за това на държавно ниво“, смята Политими Паунова. И напомни, че като силно енергоинтензивен сектор, бизнесът се нуждае най-вече от достъпни и постоянни цени на електроенергия, стабилни екологични регулации и правила за кръговата икономика. Тя настоява държавата трябва да осигури нормални бизнес условия и да прилага европейското законодателство. „България има собствен добив на мед и други метали, които ще участват силно в зеления преход, но той отговаря за около 30% от преработвателните мощности“, уточни Паунова.
Източник: Инвестор.БГ (17.05.2024)

Поредната промишле на сграда за металообработване на ДеБулКо вече в реализацияСледващата промишлена сграда за металообработване на ДеБулКо вече се реализира. Новата промишлена сграда за металообработване на ДеБулКо вече е в процес на строеж, а това означава, че в близко бъдеще ще може да предоставя производство на метални изделия в много по-голям мащаб. В сградата ще бъде извършвана студена механична обработка на метални детайли, както и леки монтажни дейности. Разгънатата застроена площ (РЗП) на сградата е 1662,80 кв. м. Проектът включва участъци за складиране на материали и заготовки, за машини, монтажни участъци, склад за готова продукция и офисна част.
Източник: industryinfo.bg (19.05.2024)

Братя Вълневи разработват мегапроект за индустриална зона и ФЕЦ в Струмяни Базираната в Чикаго AmeriFreight Holding, собственост на братята Павел и Румен Вълневи, планира инвестиция в индустриален парк и фотоволтаична електроцентрала в село Струмяни. Предложението идва през фирма „Амери Солар Инвестмънт“ ЕООД, регистрирана през април 2023 г. в София, с капитал от 2 лв. Едноличен собственик Славчо Караилиев, а управител – Иван Анчев. Фирмата е проявила интерес към инвестиции общината миналата година, след обстойно проучване на големи терени в различни части на страната. Инвестицията в Индустриалния парк и фотоволтаичната централа ще е със собствени средства на компанията и външно финансиране. Плановете на инвеститора са той да построи сам цялата Индустриална зона, след което халетата ще бъдат давани под наем. Самият холдинг вече има такива реализирани проекти в Северна Македония и Албания. Огромният терен от 745 дка се намира в землището на с. Илинденци и в момента е пасище. Новият Закон за собствеността и ползването на земеделски земи забранява преобразуването и отдаването на земеделски земи от общинския поземлен фонд за строеж на фотоволтаични централи, но само ако те са били през последните 3 години заявени за подпомагане и общината ги е давала под наем на животновъди. Основните точки в договора с „Амери Солар Инвестмънс“ ще са, че получава терена за 35 години, през което време ще плаща наем на общината и ще се ангажира да осигурява електричеството за уличното осветление, социалните звена, детските градини и др., а след изтичане на 35-годишния срок всичко застроено върху терена става собственост на общината.
Източник: Струма - Благоевград (20.05.2024)

Бразилска компания, фокусирана върху добива на метал, използван за укрепване на сплави, залага, че нейният основен продукт може също да играе ключова роля в подобряването на батериите за електрически превозни средства, пише Bloomberg. Cia. Brasileira de Metalurgia e Minera??o е най-големият производител в света на ниобий, важен минерал, който се добива само в Бразилия и Канада. Ниобият се използва най-вече за производството на сплави и неръждаема стомана и има редица индустриални приложения, включително в реактивни двигатели, небостъргачи и мостове. CBMM вече произвежда повече ниобий, отколкото светът консумира, което принуждава ръководителите на концерна да бъдат креативни в намирането на нови възможности пред основния си продукт, като същевременно си сътрудничат по проекти с разработчика на батерии Toshiba Corp. и автомобилния производител Volkswagen AG. „Нашият производствен капацитет в момента надхвърля общото търсене на ниобий“, признава главният изпълнителен директор Рикардо Лима. Компанията вече изгражда завод за производство на ниобиев оксид за разнообразна употреба, включително в батерии за електромобили. Съоръжението, което трябва да отвори врати по-късно тази година, ще има капацитет за производство на 3000 тона материал. Изпълнителният директор вече говори за разширяване - такова, което може да струва повече от 1 млрд. реала (195 млн. долара) и да увеличи производството повече от шест пъти до 20 хил. тона. Окончателно инвестиционно решение ще бъде взето до края на следващата година, изтъква Лима. Подобен ход позволява на CBMM, която се контролира от бразилското милиардерско семейство Морейра Салес, да диверсифицира основното си производство на продукти от ниобий и сплави. Компанията произвежда 150 хил. тона ферониобий годишно – количество, което надвишава световното годишно търсене от 124 хил. тона. Ниобият за производство на стомана представлява най-голям дял от продажбите на компанията, като 95% от количествата се доставят в чужбина. Компанията продава метала в 50 страни. CBMM продаде 600 тона ниобиев оксид за батерии в скутери и други малки превозни средства миналата година като част от тестов проект. Лима казва, че очаква компанията да удвои тези обеми през 2024 г. Фокусът на концерна върху батериите му позволява да търси възможности за изследване на нови технологии, свързани с електромобилите и клетките, докато светът се отдалечава от изкопаемите горива на фона на прехода към по-чисти енергийни източници. CBMM, която е базирана в Югоизточна Бразилия и има офиси в САЩ, Китай, Европа и Сингапур, също търси технология, която използва ниобий, за да позволи по-високо съдържание на никел и по-ниско съдържание на кобалт в електромобилните батерии. Компанията планира следващия месец да разкрие това, което твърди, че ще бъде първият електрически автобус, използващ литиеви батерии, които смесват технологията на ниобий с титанов оксид. Тестовият проект е в партньорство с Toshiba и Volkswagen. Лима разкрива, че батерията позволява бързо зареждане - в рамките на 10 до 15 минути в сравнение с 8 часа за конвенционална батерия - и при нея има по-малък риск от пожар и експлозия.
Източник: Инвестор.БГ (20.05.2024)

Най-голямата европейска индустриална група, представляваща бизнеса с алуминий - European Aluminium, разполагаща със 75 членове, представляващи над 600 завода в 30 европейски страни, се обяви твърдо против руския внос на ключовия метал. Индустриалците се обединиха с призив към Брюксел да разшири режима на санкции срещу Москва с изявлението, че съюзът може да съществува безпроблемно без руските алуминиеви продукти, предава Reuters. Става все по-трудно и по-трудно да се оправдае продължаващото изключване на производителите на алуминий от обхвата на санкциите на ЕС срещу Русия. Бихме могли да живеем безпроблемно без тях", заяви в петък Пол Вос, генерален директор на European Aluminium. От своя страна, руската компания "Русал", която е най-големият производител на алуминий в света извън Китай, заяви, че основните жертви на подобна мярка ще бъдат европейските потребители. Този месец ЕС обсъжда планирания 14-ти пакет от санкции срещу Русия, но досега алуминият не е споменат в предложенията на Европейската комисия. Групата призовава за забрана на вноса в ЕС на руски алуминиеви слитъци, плочи и заготовки, като в същото време предлага мерките да включват и непряк внос на руски алуминиеви слитъци чрез полуготови продукти от трети страни. От "Русал" заплашват, че предложените мерки ще засегнат малките и средни компании надолу по веригата в ЕС. "Русал" оперира в Европа повече от 20 години Брюксел вече има забрани за произведените в Русия алуминиеви проводници, фолио и тръби, но вносът на руски алуминиеви слитъци, плочи и заготовки, който представлява 85% от вноса на руски алуминий в ЕС, на този етап отсава изключен от санкциите. Припомняме, че САЩ и Великобритания вече забраниха вноса на руски алуминий. European Aluminium лобира в ЕС за забрана на произведения в Русия алуминий заради нахлуването на Москва в Украйна, като същевременно подчертава, че санкциите трябва да избягват компанията "Русал", която има операции в Ирландия, Швеция и в други страни. Вносът в ЕС на произведен в Русия първичен алуминий през 2023 г. е намалял с 45% до 1,25 милиарда евро, като на Русия се пада 8% от вноса на алуминиеви слитъци в съюза, посочват от индустриалната група.
Източник: Money.bg (22.05.2024)

Започва серийно производство на катамарани в Силистра Българският производител на плавателни съдове ELICA YARD стартира серийно производство на катамарани в Силистра. Компанията обособява отделна сграда, част от производствената си база, в която ще се строят бъдещите катамарани. Базата, в която ще се сглобяват плавателните съдове, е с площ 2043 квадратни метра. В нея ще се извършват всички процеси по производство на частите, необходими за катамараните, както и самото сглобяване на лодките. В работното помещение ще има три обособени зони. На годишна база се очаква да бъдат произвеждани до 5 плавателни съда, в зависимост от конструктивните изисквания към тях, се казва в инвестиционното предложение на компанията. Предвижда се обектът да работи в едносменен режим, в петдневна работна седмица. Средно около година време отнема една лодка да бъде произведена и сглобена. ELICA YARD обяви намерението си за производство на катамарани още през 2019 г. ELICA има огромен опит в машиностроенето. Групата от години произвежда машини и оборудване за обработка на зърно, семена и храни.
Източник: economic.bg (22.05.2024)

Една след друга държавите от Латинска Америка следват стъпките на САЩ и Европа, като налагат забранителни мита върху китайския внос, създавайки напрежение в иначе уютните отношения. През последните няколко седмици Мексико, Чили и Бразилия повишиха, в някои случаи повече от два пъти, митата върху стоманени продукти от Китай. Възможно е и Колумбия да последва примера им, пише Bloomberg. Тези налози може да изглеждат нестандартни, като се има предвид как азиатската суперсила се е утвърдила в Латинска Америка през последните години. Китай се превърна в най-големия купувач на суровини от региона и в основен инвеститор. В същото време Латинска Америка се превърна в още един пазар за продажба на стоки за Китай, докато е изправен пред строги американски и европейски мита. Пекин изпраща в Латинска Америка близо 10 млн. тона стомана годишно на стойност 8,5 млрд. долара - огромен скок от едва 80 500 тона през 2000 г., според регионалната асоциация на производителите на стомана Alacero. Сега тези взаимоотношения са подложени на изпитание от глобалния завой към протекционизъм и потока от китайски внос, който заплашва да извади от бизнеса латиноамериканските производители на стомана и да изложи на риск общо 1,4 милиона работни места. Бразилия скоро ще въведе система от митнически квоти, за да спре хищническото формиране на цените на вносните сплави. Въпреки че в официалното съобщение не се споменава Китай, зад мярката стои миналогодишният 62% скок на китайските доставки до 2,9 млн. тона.
Източник: Инвестор.БГ (22.05.2024)

Над 3.6 млн. лв. дивидент си разпределят акционерите на “ЕМКА” – Севлиево Акционерите на “ЕМКА” АД – Севлиево ще си разпределя общо 3 654 690.69 лв. от нетната печалба за миналата година като дивидент. Брутната сума на една акция е 0.0842105 лева. Начало на изплащане на дивидента е 10 юли чрез “Централен депозитар” и финансовите центрове на “Юробанк България” АД. Нетната печалба на компанията за 2023 г. е в размер на 8 662 088.75 лева. Останалата част от нея, след изплащането на дивидент, ще бъде отнесена във фонд “Неразпределена печалба”. Най-големите акционери в компанията от Севлиево са “Индустриален капитал холдинг” с дял от 33.12%, “КЕМП” АД – с 37.37% и ЗУПФ “Алианц България” – с 6.93% от книжата с право на глас. Останалите акции се държат от по-малки инвеститори. От нетната печалба за 2022 г. “ЕМКА” разпредели по 0.1579 лева дивидент на акция. “Емка” е производител на кабели и проводници, като се разработват нови продукти и се залага на съвременно технологично оборудване на производството. Акциите на “ЕМКА” АД се търгуват на “Българска фондова борса“. За началото на тази година цените им вървят нагоре – от 2 лева се повишиха до 2.08 лева в момента. Това оценява компанията на над 90 млн. лева пазарна капитализация.
Източник: Банкеръ (23.05.2024)

Една след друга държавите от Латинска Америка следват стъпките на САЩ и Европа, като налагат забранителни мита върху китайския внос, създавайки напрежение в иначе уютните отношения. През последните няколко седмици Мексико, Чили и Бразилия повишиха, в някои случаи повече от два пъти, митата върху стоманени продукти от Китай. Възможно е и Колумбия да последва примера им, пише Bloomberg. Тези налози може да изглеждат нестандартни, като се има предвид как азиатската суперсила се е утвърдила в Латинска Америка през последните години. Китай се превърна в най-големия купувач на суровини от региона и в основен инвеститор. В същото време Латинска Америка се превърна в още един пазар за продажба на стоки за Китай, докато е изправен пред строги американски и европейски мита. Пекин изпраща в Латинска Америка близо 10 млн. тона стомана годишно на стойност 8,5 млрд. долара - огромен скок от едва 80 500 тона през 2000 г., според регионалната асоциация на производителите на стомана Alacero. Сега тези взаимоотношения са подложени на изпитание от глобалния завой към протекционизъм и потока от китайски внос, който заплашва да извади от бизнеса латиноамериканските производители на стомана и да изложи на риск общо 1,4 милиона работни места. Бразилия скоро ще въведе система от митнически квоти, за да спре хищническото формиране на цените на вносните сплави. Въпреки че в официалното съобщение не се споменава Китай, зад мярката стои миналогодишният 62% скок на китайските доставки до 2,9 млн. тона.
Източник: Инвестор.БГ (23.05.2024)

Производството на стомана в общо 71 държави в света, предоставящи данни на Световната асоциация за стомана (World Steel Association), през април 2024 г. е намаляло с 5% в сравнение със същия период на 2023 г. - до 155,7 млн. тона, съобщават от организацията. А за първите 4 месеца на годината - за периода януари-април - производството на стомана в световен мащаб е намаляло спрямо същия период на миналата година с 0,9%, до 625,4 млн. тона. Що се отнася до една от държавите големи производители на стомана в света, Русия, по предварителни данни на Световната асоциация за стомана, през месец април Русия е намалила производството на стомана с 5,7% на годишна база до 6,2 млн. тона. А за първите четири месеца производството в страната е спаднало с 2,5% на годишна база, до 24,6 млн. тона. Още преди около два месеца стана известно, че Русия е пред дефицит на стомана, който матеирал е основен за строителството. Тогава от ръководството на един от най-големите в страната металургични комбинати - Магнитогорския металургичен комбинат" коментираха, че "гoлямoтo тъpceнe щe ce cблъc?a c oгpaничeнo пpeдлaгaнe. Koeтo e ocнoвнo зapaди вeчe виco?oтo нaтoвapвaнe нa мoщнocтитe, cъчeтaнo c плaнoви и извънплaнoви peмoнти, ?oeтo пpaви зaплaxaтa oт дeфицит нaпълнo peaлнa." За миналата година всички видове стомана в Русия са поскъпнали с над 40%. Малко преди информацията на руската стомана, в дo?лaд пyбли?yвaн oт Аcoциaциятa нa eвpoпeйc?итe мeтaлypзи Еurоfеr, беше посочено, че азиaтc?итe cтpaни са ce възпoлзвaли oт eвpoпeйc?итe caн?ции cпpямo pyc?aтa мeтaлypгичнa пpoмишлeнocт. По-конкретно, cлeд въвeждaнeтo нa caн?ции въpxy внoca нa pyc?и мeтaли пpeз 2023 г., Eвpoпa пpeминa ?ъм пo?yп?и oт aзиaтc?и cтpaни. Haй-гoлeмият дocтaвчи? нa мeтaли вeчe cтaнa Индия, cъщo a?тивнo yвeличиxa дocтaв?итe зa Eвpoпa и Bиeтнaм, Япoния и Taйвaн. Зa 11-тe мeceцa (янyapи-нoeмвpи) нa 2023 г., ocнoвнитe дocтaвчици нa гoтoви cтoмaнeни пpoдy?ти зa EC ca: Индия (3,3 млн. тoнa), Южнa Kopeя (3,1 млн. тoнa), Kитaй (2,7 млн. тoнa), Bиeтнaм (2,4 млн. тoнa), Taйвaн (2,3 милиoнa тoнa), Typция (2,1 милиoнa тoнa) и Япoния (1,7 милиoнa тoнa). Ta?a пeттe нaй-гoлeми дocтaвчици ocигypят 58% oт oбщия внoc нa гoтoвa cтoмaнa в EC. Haй-виco?и тeмпoвe нa pacтeж нa дocтaв?итe зa Eвpoпa пpeз минaлaтa гoдинa peгиcтpиpa Bиeтнaм (38%), cлeдвaн oт Япoния (32%), Taйвaн (12%), Индия (7%) и Южнa Kopeя (6%).
Източник: Money.bg (23.05.2024)

„Елхим-Искра“ създава дружество за системи за съхранение на енергия Българският производител на автомобилни акумулатори „Елхим-Искра“ създава дружество, което ще се фокусира върху производството и продажбата на системи за съхранение на енергия. Новата фирма е основана съвместно с базираната в Германия Huaxing New Energy и китайския частен инвеститор Yong Wang,. Българското дружеството участва като съдружник-учредител в „Елхим Нови Енергийни Технологии“ ООД „Елхим Искра“ с 50% участие в капитала на новата фирма. Справка в Търговския регистър показва, че то е с 200 хил. лв. капитал. Целта на водещият български производител е да разшири гамата от батерии за съхранение на енергия в контекста на продължаващата несигурност относно наличността и цената на конвенционалните енергоносители в България и Европа, както и предвид сериозните усилия за осъществяване на „зелен преход“. Компанията вече е разработила модулни решения за съхранение на енергия и захранване, за да гарантира безопасността и непрекъснатостта на критичните промишлени процеси и електрическо оборудване, като същевременно улеснява интегрирането на възобновяеми енергийни източници. Тези системи имат кратки срокове за внедряване, рентабилна и надеждна инфраструктура за зареждане и процент на рециклиране над 98%.
Източник: economic.bg (28.05.2024)

Европейският съюз като цяло за март е увеличил рязко покупките на желязо, стомана и алуминий от Русия. Това е станало поради многократно нарасналото търсене основно от две държави - Белгия и Германия, показват изчисленията на РИА Новости, на основата на официални статистически данни за европейските страни. Така, за март Русия е втория по големина доставчик на желязо и стомана за Европейския съюз, като увеличението на вноса от ЕС е със 70% спрямо предходния месец, до 328 млн. евро. Този показател е вторият след максимума от май 2023 г., когато страните от евросъюза са закупили тези метали за общо 369 млн. евро. За март, от европейските страни, по-конкретно основният купувач на стомана и желязо от Русия е Белгия, която тогава е увеличила покупките си 3,5 пъти, до 130,5 млн. евро. Това е най-голямата покупка на страната от юни 2022 г. насам. За същия период Италия е увеличила покупките си с 25% до 85 млн. евро, а Дания - с 30 %, до 35,1 млн. евро. Другите две държави от ЕС, които са съответно на 4-то и 5-то място по покупки на руски стомана и желязо през март, са Чешката република (23 млн. евро) и Нидерландия (20 млн. евро). Също през март, Унгария възобнови покупките след четиримесечно прекъсване, като закупи от Русия желязо и стомана на стойност 13,7 млн. евро. Що се отнася до алуминия, през март доставките му от Русия за ЕС нарастват с 29% на месечна база, до общо 91,4 млн. евро, което е най-високата стойност на показателя от октомври миналата година. Посочението увеличение е основно заради нарастването на вноса от три европейски държави: петкратно нарастване на покупките от Германия до 22,4 млн. евро, както и значителното спрямо предходния месец повишение на вноса на руски алуминий от Испания (+69%) и Полша (+21%). Само преди дни стана известно, че пpoизвoдcтвoтo нa cтoмaнa в oбщo 71 дъpжaви в cвeтa, пpeдocтaвящи дaнни нa Cвeтoвнaтa acoциaция зa cтoмaнa (Wоrld Ѕtееl Аѕѕосіаtіоn), пpeз aпpил 2024 г. e нaмaлялo c 5% в cpaвнeниe cъc cъщия пepиoд нa 2023 г. - дo 155,7 млн. тoнa, cъoбщaвaт oт opгaнизaциятa. A зa пъpвитe 4 мeceцa нa гoдинaтa - зa пepиoдa янyapи-aпpил - пpoизвoдcтвoтo нa cтoмaнa в cвeтoвeн мaщaб e нaмaлялo cпpямo cъщия пepиoд нa минaлaтa гoдинa c 0,9%, дo 625,4 млн. тoнa. Щo ce oтнacя дo eднa oт дъpжaвитe гoлeми пpoизвoдитeли нa cтoмaнa в cвeтa, Pycия, пo пpeдвapитeлни дaнни нa Cвeтoвнaтa acoциaция зa cтoмaнa, пpeз мeceц aпpил Pycия e нaмaлилa пpoизвoдcтвoтo нa cтoмaнa c 5,7% нa гoдишнa бaзa дo 6,2 млн. тoнa. A зa пъpвитe чeтиpи мeceцa пpoизвoдcтвoтo в cтpaнaтa e cпaднaлo c 2,5% нa гoдишнa бaзa, дo 24,6 млн. тoнa.
Източник: Money.bg (29.05.2024)

В Свищов започва изграждането на “Дунавски индустриален технологичен парк” В Свищов започва първия етап от изграждането на “Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов” ЕАД. Едноличен собственик на капитала на дружеството, който е в размер на 10 942 110 лева, е Община Свищов. Общината съвместно с Министерството на икономиката организира изграждането на “Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов”. Територията на парка е 320 дка и се намира в източната индустриална зона на град Свищов. Северната му граница е река Дунав, а на южната са удобните пътни връзки за София (235 км), Варна (260 км) и Велико Търново (80 км). В непосредствена близост са пристанищата – порт „Свищов“ (800 м), порт „Свилоза“ (5 км), порт „Зимнич“ (1 км), порт „Белене“ (20 км).
Източник: Банкеръ (31.05.2024)

Властите на Казахстан и китайската компания China Nonferrous Metal Mining подписаха споразумение за строителство в страната на завод за топене на мед, като по предварителни разценки инвестицията ще е за 1,5 млрд. долара, а завод за топене на мед ще е с капацитет 300 хил. тона мед годишно. Споразумението е подписано между KAZ Minerals Smelting, която компания е възложител на проекта, компанията за доставка на проектантски услуги и на технологично оборудване China Nonferrous Metal Industry's Foreign Engineering and Construction Co. Ltd (NFC), както и ТОО NFC Kazakhstan - изпълнител на строителните работи. Заводът ще бъде построен в източната част на страната. Източникът на суровината ще бъде меден концентрат от минно-обогатителните комплекси "Бозшакол" и "Актогай", както и от обогатителните фабрики "Востокцветмет". "След построяването на завода ще бъде създаден клъстер, съчетаващ една от най-големите медни мини в света и модерно производство за топене на мед. Проектът, чиято предварителна стойност е 1,5 млрд. долара, ще създаде повече от 1000 нови работни места. Планира се заводът да бъде въведен в експлоатация до края на 2028 г. Високотехнологичното предприятие ще бъде най-голямото в страната. Прилаганите технологии в областта на производството ще отговарят на световните екологични стандарти", се казва в предварителната информация за проекта. Предприятието ще задоволи необходимостта на вътрешния пазар за преработката на медсъдържащи суровини и катодна мед, която има широко приложение в електроенергетиката, машиностроенето и други промишлени сектори. В края на миналата година стана известно, че свeтoвният лидep в мeтaлypтиятa АrсеlоrМіttаl е пoиc?aл 3,5 милиapдa дoлapa зa a?тивтe cи в Kaзaxcтaн, нo цeнaтa нa cдeл?aтa e нaмaлeнa дo 286 милиoнa дoлapa, т.e. пo-мaл?o oт 10% oт пъpвoнaчaлнo пoиc?aнaтa цeнa, cпopeд мaтepиaли oт Mиниcтepcтвoтo нa пpoмишлeнocттa и cтpoитeлcтвoтo нa Kaзaxcтaн. Според официалнта информация тогава, ?aзaxcтaнc?ият дъpжaвeн фoнд зa пpe?и инвecтиции Qаzаqѕtаn Іnvеѕtmеnt Соrроrаtіоn (QІС) e ?yпил 100% oт a?циитe нa "ApceлopMиттaл Teмиpтay" зa 286 млн. дoлapa.
Източник: Money.bg (05.06.2024)

Пловдивска фирма ще ремонтира батерии на Tesla и BMW Пловдивската фирма „Ли-кинг батери БГ“ ЕООД има намерение да възстановява и рециклира литиево-йонни батерии за електромобили в асеновградското село Тополово. Батериите ще се доставят на база вече сключени договори с компании като LG, Tesla, BMW, Mercedes, Samsung, BYD, CATL и EVE. Батериите, които ще се рециклират, са употребявани в електрически превозни средства, мотокари, автобуси, телефони или компютри. След като пристигнат във фабриката, батериите ще бъдат класифицирани, сортирани и обработени в зависимост от тяхното състояние. Планираният капацитет на рециклиране е до 10 тона за денонощие. Дейността по възстановяване и рециклиране на батериите ще се осъществява в помещение с площ 1077 кв. м, наето от инвеститора. По време на целия процес по възстановяване на батериите няма да има никакви емисии, тъй като клетките на батерията няма да бъдат рязани и отваряни, обясняват от „Ли-кинг батери БГ“. Тестването ще се извършва от машини, а в случай че се наложи механично третиране на батериите, инвеститорът не очаква образуване на замърсяване. Вследствие на тестовете батериите ще се разделят на два вида – Група 1 и Група 2. В първата попадат всички, които могат да се възстановят или ремонтират. На останалите ще им бъде извършено отделяне на елементите чрез механична обработка. Компанията е регистрирана в Търговския регистър едва преди няколко месеца – на 9 февруари 2024 г. – с капитал от 1000 лв. Неин управител е Петър Атанасов Пейчинов, който е и едноличен собственик на дружеството. Той е управител и на „Ли-кинг батери“ ООД. Негови съдружници там са Садък Ербаш, Хакан Йозтрюк и Метин Йозтрюк.
Източник: economic.bg (05.06.2024)

ОМВ вече е титуляр за проучване на нефт и газ в "Блок 1-21 Хан Аспарух" в Черно море Дружеството "ОМВ Офшор България", като дъщерно към компанията в Австрия, стана единствен титуляр на разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ "Блок 1-21 Хан Аспарух". Министерски съвет разреши "Тотал Е&П България" да прехвърли своя дял от 57.14% от правата и задълженията по разрешението на ОМВ. Срокът на разрешението за търсене и проучване се продължава с 23 месеца поради настъпили непредвидени обстоятелства. Форсмажорът, който обхваща периода 24 февруари 2022 г. - 24 януари 2024 г., е по повод войната в Украйна и оттеглянето на "Тотал Е&П България" от проекта. Тези обстоятелства са документирани със сертификат, издаден от Българската търговско-промишлена палата на 9 февруари 2024 г. МС упълномощава министъра на енергетиката в едномесечен срок да подпише необходимите допълнителни споразумения към договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в блока Хан Аспарух. "Блок 1-21 Хан Аспарух" е разположен в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Договорът за проучване на тази територия е в сила от месец септември 2012 г. През 2013 г. към "Тотал Е&П България" се присъединиха "ОМВ Офшор България" и "Репсол България", като седем години по-късно "Репсол България" прехвърли своя дял на останалите двама акционери
Източник: News.bg (06.06.2024)

Енергоемките предприятия в Европа имат нужда от индустриална сделка в допълнение към зелената, за да продължат да съществуват. Металургичната индустрия се свива с плашещи темпове, като само за първите три месеца на тази година производството на стомана на Стария континент е намаляло с 10%. Това не е нормален процент на свиване, това е катастрофален процент. В същото време износът на стомана от Китай за световния пазар се е увеличил с 30%. Тези диспропорции означават, че или нещо трябва да бъде направено, или скоро много от предприятията в Европа ще спрат да бъдат конкурентоспособни. Електроенергията за индустрията в България е 10 до 60% по-скъпа, отколкото в другите европейски страни. Една от причините за това е постоянното отлагане на либерализацията на пазара, за да се поддържа ниска цена на тока бита. Това обаче означава, че електроенергията за домакинствата е под себестойност, а разликата се покрива чрез кроссубсидиране от енергийните предприятия на големите потребители. Ситуацията за бизнеса се утежнява допълнително от несигурността около таксата "Задължения към обществото" - дали ще я има и в какъв размер. Представете си как работи едно енергоинтензивно предприятие, за което цената от утре може да се повиши 10% или повече просто защото Фондът за енергийна сигурност е празен, тъй като финансира други дейности. В същото време България остава единствената страна в Европа с развита енергоемка индустрия, в която не се компенсират косвените разходи за въглероден диоксид в цената на електроенергията. Въвеждането на европейската директива се бави вече 5 години и е пример за липсата на ясна и последователна икономическа политика. Освен надпреварата с трети страни, която държави като Турция печелят, напоследък се забелязва и все по-отчетлива тенденция на засилваща се конкуренция вътре в Европейския съюз. Това е конкуренция, която ние губим поради милиардите, които се изсипват като помощи за декарбонизация на енергоемките производства в ЕС. В България индустрията оценява нужната подкрепа от бюджета на 30 до 80 млн. лв. годишно само за компенсиране на косвения разход за CO2 в цената на електроенергията, но засега всичко остава на ниво дискусии. Надявам се да се обърне внимание на енергоемката индустрия, защото тя е в основата на българската икономика. Има предприятия, които са на световно и над световно ниво. Но наистина не е въпрос на каприз, а въпрос на възможност да останат тук. Всичко това ограничава рентабилността на компаниите в сравнение с европейските им конкуренти. А това прави страната все по-неатрактивна за инвестиции, включително в дигитализация, нови машини и автоматизация. Крайният ефект е, че тези предприятия или постепенно започват да изчезват от страната, или намаляват своя обем на дейност, или пренасочват инвестициите си в други държави. Антон Петров, БАМИ
Източник: Капитал (07.06.2024)

Антон Петров, БАМИ: Конкуренцията вътре в ЕС се засилва и България губи Енергоемките предприятия в Европа имат нужда от индустриална сделка в допълнение към зелената, за да продължат да съществуват. Металургичната индустрия се свива с плашещи темпове, като само за първите три месеца на тази година производството на стомана на Стария континент е намаляло с 10%. Това не е нормален процент на свиване, това е катастрофален процент. В същото време износът на стомана от Китай за световния пазар се е увеличил с 30%. Тези диспропорции означават, че или нещо трябва да бъде направено, или скоро много от предприятията в Европа ще спрат да бъдат конкурентоспособни. На фона на проблемите в цяла Европа какви са условията, при които работят енергоинтензивните предприятия в България? Електроенергията за индустрията в България е 10 до 60% по-скъпа, отколкото в другите европейски страни. Една от причините за това е постоянното отлагане на либерализацията на пазара, за да се поддържа ниска цена на тока бита. Това обаче означава, че електроенергията за домакинствата е под себестойност, а разликата се покрива чрез кроссубсидиране от енергийните предприятия на големите потребители. Ситуацията за бизнеса се утежнява допълнително от несигурността около таксата "Задължения към обществото" - дали ще я има и в какъв размер. Представете си как работи едно енергоинтензивно предприятие, за което цената от утре може да се повиши 10% или повече просто защото Фондът за енергийна сигурност е празен, тъй като финансира други дейности. В същото време България остава единствената страна в Европа с развита енергоемка индустрия, в която не се компенсират косвените разходи за въглероден диоксид в цената на електроенергията. Въвеждането на европейската директива се бави вече 5 години и е пример за липсата на ясна и последователна икономическа политика. Освен надпреварата с трети страни, която държави като Турция печелят, напоследък се забелязва и все по-отчетлива тенденция на засилваща се конкуренция вътре в Европейския съюз. Това е конкуренция, която ние губим поради милиардите, които се изсипват като помощи за декарбонизация на енергоемките производства в ЕС. В България индустрията оценява нужната подкрепа от бюджета на 30 до 80 млн. лв. годишно само за компенсиране на косвения разход за CO2 в цената на електроенергията, но засега всичко остава на ниво дискусии. Надявам се да се обърне внимание на енергоемката индустрия, защото тя е в основата на българската икономика. Има предприятия, които са на световно и над световно ниво. Но наистина не е въпрос на каприз, а въпрос на възможност да останат тук. Всичко това ограничава рентабилността на компаниите в сравнение с европейските им конкуренти. А това прави страната все по-неатрактивна за инвестиции, включително в дигитализация, нови машини и автоматизация. Крайният ефект е, че тези предприятия или постепенно започват да изчезват от страната, или намаляват своя обем на дейност, или пренасочват инвестициите си в други държави.
Източник: Капитал (10.06.2024)

Заводът на IAG в Бургас ще е готов до есента Проектът на отбранителната фирма International Armored Group (ИАГ) на българския емигрант в САЩ Антон Стефов за изграждане на завод в Бургас продължава да върви по план, като строителството се очаква да приключи до есента. Изграждането на завода започна през март миналата година, като инвеститор е местното дружество на Стефов "Интернешънъл арморд груп БГ". Компанията притежава 150 дка парцел в "Индустриален и логистичен парк - Бургас", а застроената площ на основната сграда и допълнителните звена, които ще бъдат разположени на площадката, е около 15 хил. кв.м. Строителството е възложено на бургаската компания "Електра" и нейни подизпълнители, а очакванията са да приключи до септември. Компанията беше сертифицирана като инвеститор клас А, като държавата се ангажира да финансира строителството на нова улица с дъждовни колектори, връзка с републиканската пътна мрежа, осветление, тротоари, наблюдателни камери и питеен водопровод. Групата IAG има дълъг списък от продукти, които да се произвеждат в Бургас. Това включва различни видове бронирани автомобили, които се използват за мироопазващи мисии, персонална защита, в банковото дело и нефтената индустрия. Компанията покрива сегменти като тактически превозни средства, бронетранспортьори, автомобили за контрол на безредиците, за превозване на ценности, линейки, бронирани джипове и луксозни седани. В момента IAG има три производствени бази - в САЩ, Обединените арабски емирства и Турция, като четвъртата ще бъде в Бургас. Продължава и с разработката на нови отбранителни продукти.Подготвя се пускане на серия дронове за спасителни, разузнавателни и аварийни отряди в съдружие с други български партньори. Нов проект пък е разработката на колесни и верижни роботи, която се прави заедно с няколко университета и БАН. От 2021 г. компанията прави изпитания за сертифициране по стандартите на НАТО на полигона до село Змейово, след като получава съгласие от международната лаборатория TNO в Нидерландия за съвместно извършване на някои тестове тук. В Обединените арабски емирства в момента се работи и върху пето поколение на машината "Рила 8х8", която ще бъде тип "амфибия" - освен че ще може да участва в различни сухопътни бойни действия, ще е способна да преодолява и водни препятствия. Инвестицията в Бургас няма да успее да се вмести в първоначалната оценка около 20 млн. лв. заради инфлацията и всеобщото поскъпване на материалите и услугите. Първоначалните планове бяха производството да започне с 50 души, а в дългосрочен план работниците трябваше да надвишават 300 души.
Източник: Капитал (12.06.2024)

Българският банков сектор – първо тримесечие на 2024 г. Към 31 март 2024 г. 23 банки оперират в българския банков сектор, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Нетната печалба на банковата система бележи ръст от 4.27% като достига 818 млн. лв. за първото тримесечие на 2024 г., спрямо 784 млн. лв. за същия период през 2023-та. Банка ДСК АД заема челната позиция с печалба от 253 млн. лв. или 30.97% дял от печалбите в сектора за първото тримесечие на 2024-та като бележи значителен ръст на печалбата си от 35.64% в сравнение с първото тримесечие на 2023 година. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 18.90%, отчитайки значителен спад от 40.00%, регистрирайки печалба от 155 млн. лв. за първите три месеца на 2024-та спрямо 258 млн. лв. за същия период на миналата година. Юробанк България АД регистрира ръст от 35.36% в печалбата си спрямо същия период на 2023-та, достигайки 95 млн. лв. и оставайки на третата позиция с 11.63% дял в печалбите на сектора. Обединена Българска Банка АД е на четвърта позиция с печалба от 92 млн. лв. и пазарен дял от 11.24% за първото тримесечие на 2024 г., докато за същия период на 2023-та, преди сливането й с Райфайзенбанк (България) ЕАД (преименувана временно на Кей Би Си Банк България ЕАД в периода на вливането), тя е извън класацията на топ 10 банките по печалба. На пета позиция се изкачва Централна Кооперативна Банка АД с печалба от 29 млн. лв. регистрирайки увеличение от 35.05% в сравнение със същия период на 2023 година.
Източник: Банкеръ (14.06.2024)

МОСВ обяви забележки към оловно-цинков добив в сръбски мини Българското екоминистерство има редица забележки по изпълнението на инвестиционно намерение за разработване на оловни, цинкови и медни руди от сръбските мини "Подвирови" и "Поповица" в района на Караманица, община Босилеград и "от здравна гледна точка не може да се даде положителна оценка" за неговата допустимост. Ведомството иска от Сърбия допълнителна оценка на рисковете от замърсяване на водите и почвите, начините за съхранение на опасните отпадъци и превециня на авариите. След като се отразят тези анализи в екооценката, тя трябва да бъде подложена на обществено обсъждане в Кюстендил и в София. Това става ясно от становище на българското Министерство на околната среда и водите в отговор на инвестиционното намерение на компанията "Босил-Метал" и изготвената оценка за въздействието му върху околната среда. Според конвенцията за ОВОС, засягаща проекти с трансгранично въздействие, държавите с подобни проекти са длъжи да информират съседните страни, които потенциално могат да бъдат засегнати от замърсяване. От министерството заявяват, че в изпратения им от сръбската държава доклад за ОВОС не са застъпени и не са оценени изчерпателно и подробно възможните значими въздействия на проекта върху околната среда в трансграничен аспект, в това число въздействията върху повърхностните води, подземните води и зоните за защита на водите във водосбора на река Драговищица на българска територия.
Източник: Медия Пул (17.06.2024)

В Тутракан навлезе в глобалното производство В Тутракан се намира най-големият производствен център в Европа на международната компания FAAC Technologies - един от водещите международни играчи в бизнеса с автоматизация на достъпа (автоматични врати и портали), паркинг оборудване (машини за билетчета, автомати за плащане и пр.) и контрол на достъпа (бариери, турникети) - както за жилищния, така и за индустриалния сектор. FAAC Technologies има 54 компании на пет континента с консолидирани приходи над 700 млн. евро и над 3700 служители, по информация от сайта на компанията. С оборота си - 142 млн. лева за 2023 г., дъщерното "ФААК България" е от най-големите предприятия в района на Русе и Силистра. Освен това компанията е и най-големият работодател в община Тутракан. За нея в града работят 200 души, а в индустриалния парк, в който тя е привлякла и четири свои подизпълнителя, са заети общо почти 550 души - основно от града и околните села. FAAC Technologies принадлежи на Римокатолическата църква - от 2014 г. тя е собственост на архиепископията на Болоня, т.е. на регионалната църква на Емилия-Романя. Производството се осъществява в индустриален парк в Тутракан - 18 хил. кв.м сгради върху над 100 дка на бившия завод за печки "Терма". Сега на територията на Тутракан FAAC на практика има три отделни завода. Произвежда под пет бранда - FAAC, Magnetic, Genius, TIBA и резервни части за Datapark. Изнасят за цял свят - Индия, Малайзия. Австралия, Южна Африка, Дубай, Египет. Предимно захранват свързани дружества, част от групата. В годините "FAAK България" довежда в Тутракан и четири италиански фирми - свои подизпълнители, които сега произвеждат на територията на индустриалния парк в наети помещения. Inntech (в Италия Barrati) например обработва детайли със стругове с цифрово-програмно управление. IBG Motors произвежда малки мотори, а от година и кабелни снопове. Собственикът е италианец, който имал производство в Молдова, но го закрил и се е преместил в България. SGM Plastics произвеждат пластмасови детайли. ZlCPress e леярна за алуминиеви детайли под налягане, технология, различна от алуминиевите профили с изтегляне, каквито ФААК купува от производители в България. Част от компаниите имат производство и в Италия, а други - само в България. Сега в индустриалния парк в Тутракан работят около 550 човека от града и околните села.
Източник: Капитал (18.06.2024)

Делото за скандална цесия на ДКК се отложи за наесен Делото за скандалната цесия, за която Държавната консолидационна компания (ДКК) плати близо 25 млн. лв., а след това се оказа, че не притежава документи за нея, бе отложено за есента. В момента процесът се гледа на втора инстанция от апелативния съд в София. По делото ДКК си търси парите от частната фирма "Кемира", някога близка до фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ). Дружеството е в несъстоятелност от години. Няма изгледи държавата да си върне парите. На първа инстанция ДКК вече изгуби делото. В сряда апелативният съд го отложи, тъй като не е готова експертиза. "Кемира" (понастоящем в несъстоятелност) е някогашен собственик на част от акциите на русенския военен завод "Дунарит", който впоследствие стана собственост на бизнесмена Емилиян Гебрев. След фалита на КТБ преди 10 години започва окрупняване на задължения. По това време управител на "Кемира" е Бисер Лазов, приближен до собственика на КТБ Цветан Василев, а след това – основен свидетел срещу него. След серия от цесии "Кемира" става собственик на дълговете на оръжейното предприятие към други дружества. Така общият размер на задълженията набъбва до 75 млн. лв. Следва нова цесия, чрез която задълженията са прехвърлени на фирмата "Малаз". После ДКК изкупува този дълг, плащайки на "Малаз" 24.3 млн. лв. По този начин държавата се опитва да влезе като акционер в "Дунарит" на Гебрев и да го превземе. Опитът се оказва неуспешен след като капиталът на предприятието е увеличен. ДКК завежда дело срещу "Кемира" в търсене на задълженията. При процеса на първа инстанция обаче се оказва, че договорът за купените от "Малаз" негови вземания не е юридически издържан. Документът не е подписан от страна на представител на "Малаз" и съдът го отхвърля като основание за претендираните от ДКК пари. Така в един момент се оказва, че държавата няма основание да претендира парите по дълговете на "Кемира", които е откупила от "Малаз", защото има проблем при договора за продажбата им на "Малаз". След като ДКК изгуби делото на първа инстанция тогавашният министър на икономиката Богдан Богданов (като принципал на ДКК) обяви, че са сезирани ДАНС и прокуратурата за казуса. Министерството на икономиката и индустрията вече е изискало от ДКК всички документи за цесията, но те се оказали изчезнали, а всички служители си спомнят само отделни неща и папки. Прокуратурата образува дело, но не е съобщавала да са повдигнати обвинения.
Източник: Медия Пул (20.06.2024)

Директорът на "Аурубис България" става оперативен директор на германската група Изпълнителният директор на медодобивната "Аурубис България", която е най-голямата компания в страната с 8.2 млрд. лв. оборот за 2022 г., Тим Курт става главен оперативен директор на цялата група Aurubis, който ще отговаря за производството на мед. Той ще поеме поста от 1 септември заедно с Торалф Хааг, който става главен изпълнителен директор на германската компания. Курт засега остава в България и ще продължи да ръководи завода край Пирдоп и Златица. С назначаването на Хааг и Курт от септември изпълнителният съвет на групата първоначално ще включва освен тях двамата също Инге Хофкенс като втори оперативен директор и Маркус Крамер като главен директор по трансформацията. Между 1 юли и 1 септември Крамер временно ще изпълнява функцията на главен финансов директор след напускането на Райнер Верховен. От октомври финансов директор става Стефен Александер Хофман. Тим Крут е изпълнителен директор на "Аурубис България" от юли 2014 г. Завършил е логистика в Университета по приложни науки във Фридберг. Започва кариерата си в Unilever, а през 2004 г. постъпва в Numico в Полша. В Norddeutsche Affinerie (предишното наименование на Aurubis) започва работа през 2006 г. и до юли 2014 г. е вицепрезидент "Корпоративна логистика". Освен директор на българския завод Курт е също президент на Германо-българската търговско-индустриална камара. Под негово управление "Аурубис" приключи няколко успешни инвестиции и започна мегапрограма за 800 млн. лв., основната част от която е проект за удвояване на капацитета за рафиниране на мед, който трябва да приключи през втората половина на 2026 г. Aurubis е сред най-големите производители и най-голямата рециклираща компания за мед в света. За последната финансова 2022-2023 г. приходите й са малко над 17 млрд. евро.
Източник: Капитал (22.06.2024)

Най-голямата чешка стоманодобивна компания обяви фалит Чешки съд обяви фалита на най-голямата стоманодобивна компания в страната "Либърти Острава" (Liberty Ostrava), подразделение на "Либърти стийл груп" (Liberty Steel Group) на британско-индийския милиардер Санджив Гупта, информира Франс прес. "Либърти Острава" обяви в началото на месеца за продажба дейностите си в Острава, в източната част на Чехия заради "твърде изискващите" условия на засегнатия от кризата пазар на стомана. "Либърти Острава" обяви по-рано, че неуредените ? дългове са надвишили 5 милиарда крони (214 милиона долара) и е подала молба за несъстоятелност. Чешкото правителство съобщи междувременно, че търси купувач за компанията, която е голям работодател в региона. За нея работят около 5000 души. "Либърти" изключи своята доменна пещ в Острава през октомври и нареди на по-голямата част от служителите си да останат вкъщи през декември, след като местният доставчик на електроенергия "Тамех" спря доставките заради натрупаните задължения. Служителите на "Либърти“ ще получат обезщетения от държавата. "Либърти" купи завода в Острава от световния лидер в стоманодобивния сектор "АрселорМитал" (ArcelorMittal) през 2019 г. През април компанията се съгласи на план за преструктуриране с кредиторите, но два месеца по-късно обяви, че го изоставя. Стоманодобивната промишленост бе засегната от спада на търсенето, по-високите разходи за електроенергия, по-евтиния внос от Азия и призивите за по-екологично производство. Още в средата на май стана ясно, че британската Служба за борба с тежките измами (SFO) разследва бизнес империята на стоманодобивния магнат Санджив Гупта. Разследването е за измама, незаконна търговия и пране на пари в рамките на Гупта фемили груп алайънс (Gupta Family Group Alliance - GFG Alliance), включително връзки с Грийнсил (Greensill) - финансова компания, фалирала по-рано тази година. В началото на март 2021-а британската компания Грийнсил, специализирана в краткосрочно финансиране на предприятия, подаде молба за обявяване в несъстоятелност на фона на сериозни финансови затруднения, които биха могли да засегнат множество нейни клиенти. Компании на Гупта бяха сред основните ? клиенти и банкрутът създаде опасения за финансовата им стабилност. Малко след обявения фалит от Грийнсил магнатът Санджив Гупта заяви, че не очаква помощ от никого и обеща да не затваря заводите за стомана във Великобритания въпреки финансовите трудности. Тогава Гупта потвърди, че групата му, дължи няколко милиарда на Грийнсил.
Източник: Медия Пул (24.06.2024)

Нов производствен корпус ще бъде открит в Стара Загора Нов производствен корпус ще бъде открит на територията на фирма “ДЗУ” АД в Стара Загора през следващата седмица. Старозагорската компания е член на “Видеотон Груп” (Videoton Holding ZRt.), Унгария. Чрез своята инвестиция “Видеотон България” навлиза в нова дейност – производство на печатни платки за автомобилната промишленост. За да се реализират тези инвестиционни намерения, от компанията са преустроили производствено помещение с площ от 7 декара в един от корпусите на “ДЗУ” и заедно с това е инвестирано в модерно оборудване, съобразено с всички съвременни изисквания. От “Видеотон” подчертват, че за нуждите на новото производство са обезпечени и складови помещения, а административният персонал разполага вече с нови офиси. До момента “Видеотон България” не е произвеждала платки за автомобилната промишленост, а само за конвенционална електроника за големи фирми като Philips, Osram и други. Официалната церемония ще се състои на 27 юни, когато ще се отбеляжи и 25 години присъствие на “Видеотон” в България. След приватизацията унгарската компания контролира 99% от капитала на “ДЗУ”. Останалите книжа са собственост на дребни инвеститори. Като производител на електронни компоненти “Видеотон Груп” се нарежда в топ десетката в Европа и сред 30-те водещи фирми в света. “ДЗУ” е един от големите работодатели в Стара Загора. Съгласно политиката на “Видеотон” се работи с големи западни фирми в областта на електротехниката и бита, като се осигурява изцяло логистиката на производството. “ДЗУ” предлага комплексно решение за потребностите на партньорите от дребно до едросерийно производство на възли, детайли и завършени изделия в областта на електротехниката, битовата електроника и автомобилостроенето. В момента “ДЗУ” извършва разнообразни услуги - конструиране и производство на инструменти и инструментална екипировка, шприцване на детайли от пластмаси и термореактивни материали и универсална и прецизна механична обработка. В завода се извършва монтаж на печатни платки (повърхностен и конвенционален), както и електромеханичен монтаж. Предлага се и трансфер на технологии. “ДЗУ” и разполага с възможности и умения за предоставяне пълен пакет услуги в областта на конструирането, инженеринговата дейност, производството, тестването, софтуерната и хардуерната поддръжка и логистиката.
Източник: Банкеръ (24.06.2024)

Българската банка за развитие ще обслужва предприятия от отбранителната индустрия Българската банка за развитие (ББР) е естествен партньор на предприятията от стратегическите за държавата сектори. Новоприетата стратегия за периода 2024-2026 г. предвижда банката, чийто принципал е Министерството на иновациите и растежа, да реализира подкрепа за стратегически сектори на страната, включително отбрана и военнопромишлен комплекс. Банката представи на работна среща с компаниите, производители от военнопромишления комплекс („ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД, „Арсенал“ АД, „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, „Оптикс“ АД, „Самел-90“ АД, „Аркус“ АД и други) възможностите за развитие, подкрепа и финансиране. ББР е специализирана в обслужването на външнотърговски сделки на фирми от военнопромишления комплекс повече от 15 години и осигуряване на разплащанията по тях. Като 100% държавна финансова институция, тя е международно признат и приемлив партньор при издаването на акредитиви, гаранции и контрагаранции. Миналата година са сертифицирани два проекта по ЗНИ на компании от отбранителната индустрия на обща стойност малко над 26 млн. лв., а в момента в процес на сертифициране е проект за 5 млн. лв., който предвижда разкриване на 25 работни места.
Източник: Инвестор.БГ (26.06.2024)

Държавният оръжеен бизнес расте с 11% през първото тримесечие на 2024 г. С близо 11% нарастват продажбите на държавните оръжейни компании през първото тримесечие на 2024 г. Най-голямата държавна военна компания - "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ), продължава да увеличава приходите си през тази година, макар че ръстът не може да се сравнява с рекордните близо 65% за 2023 г. Сопотският завод произвежда различни боеприпаси от съветски тип, които се използват в Украйна. Персоналът продължава да расте и през 2024 г., като заетите се увеличават със 150 души до 4769 към март. Двуцифрено понижение отбелязват кораборемонтната "Терем - КРЗ флотски арсенал - Варна" и пловдивската "Авионамс", която ремонтира летателни апарати. "Терем" са пренаситени с поръчки и работят при изключително високо производствено натоварване, което е причина за формирането на близо 3 млн. лв. незавършено производство към март. Част от услугите, които извършва компнията, са за Министерството на отбраната, а значителна част от бизнеса (близо 80%) е за гражданския сектор. Предстои изпълнението на проект за строителство на кораб с хърватски клиент, който е най-мащабният за последните 50 години. Авиоремонтният завод продължава негативната си серия и е единственото от по-големите предприятия, което свива приходите си през 2023 г., като тенденцията се запазва и през първото тримесечие на тази година. "Авионамс" обаче има 1.3 млн. лв. увеличение на запасите от продукция и незавършено производство, което вдига общите приходи до 2.8 млн. лв. и така те изпреварват резултата за същия период на миналата година. Компанията е избрана от българска страна да осигурява ремонт и обслужване на агрегати от самолетите F-16, като дейностите ще бъдат финансирани от държавния бюджет през следващите три години. Увеличен обем на поръчките е причината и за близо 40-процентния ръст на приходите за първото тримесечие на казанлъшката НИТИ, която произвежда основно учебно-тренировъчни средства и полицейски боеприпаси. Повишението през тази година е дори над това през 2023 г. Разнопосочни са резултатите на другите дружества на "Терем". Докато "Хан Крум" и "Ивайло" влошават представянето си, друг завод от групата - "Терем - Цар Самуил", е рекордьор сред държавните оръжейни компании, като утроява приходите си през първото тримесечие, но от много ниска база. Компанията успява да постигне и малка печалба (32 хил. лв.). Основната дейност на завода в Костенец е шнековането (пресоване) на взривни вещества в боеприпаси, след като в началото на миналата година това производство беше възстановено.
Източник: Капитал (28.06.2024)

Кабинетът даде 45 млн. лв. за индустриалните зони в Божурище и Доброславци Държавата отпуска близо 45 милиона лева за изграждане на техническа инфраструктура в индустриален парк Божурище и за увеличаване на капитала на икономическата зона в Доброславци. За целта са направени промени по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2024 г. Министерски съвет отпуска допълнителни плащания в размер на 44 777 200 лева за целево увеличение на капитала на "Национална компания индустриални зони" ЕАД, която е под шапката на икономическото министерство. За индустриалния парк в Божурище - близо 23.5 млн. лв. Част от средствата - в размер на 23 489 280 лева, са за проектирането и изграждането на техническа инфраструктура - довеждащи електропроводи и електрическа подстанция в "Индустриален парк София - Ложурище". За икономическа зона Доброславци - 21 млн. лв. С остатъка от средствата - 21 287 920 лева, ще бъде увеличен капиталът на "Икономическа зона Доброславци", за да се обезпечат дейности по изграждането ?. Икономическата зона в Доброславци беше създадена с решение на правителството от 10 април 2023 г. с цел стратегическо развитие на автомобилната индустрия в България и привличане на инвестиции. "Икономическа зона Доброславци" ЕАД е дъщерно дружество на "Национална компания индустриални зони" ЕАД.
Източник: Медия Пул (28.06.2024)

Пътят към декарбонизация е задължителен за бизнеса в Европейския съюз, но за да бъде преминат, държавата трябва да подкрепя компаниите. Защото ако българската индустрия не бъде подкрепена страната ни рискува загуба на предприятия, които не само могат да се изнесат от България, а да се намали производството и дори да затворят. Това коментира д-р инж. Ивайло Найденов, изп. директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Тежката индустрия в България формира около 20% от БВП и е основен генератор на износа. Според данните за 2023 година целият износ на тежката индустрия е в размер на около €15 милиарда. "България все още е от индустриалните страни на ЕС и нашият призив е в този път към декарбонизация да ни се протегне ръка, защото капиталните нужди са толкова големи, че за да станат проектите банкируеми, трябва да има някаква външна гаранция", заяви Ивайло Найденов. Според представителите на тежката индустрия у нас, пътят на компаниите към декарбоницазия минава през Плана за възстановяване и устойчивост. В него обаче е имало едно ограничение за достъпа до средства за декарбонизация, като са били изключени предприятията, които влизат в системата за търговия с емисии. Това означава, че тези, които трябва да се декарбонизират, нямат достъп до тези средства. Сега все пак се дават гаранции, че ще имаме достъп и до национално финансиране и до европейско финансиране. Днес големите западни страни предоставят изключително много държавни помощи. За т.нар. изтичане на въглерод в 15 страни има предвидени €70 милиарда държавни помощи до 2030 година. През последните две години, по различни рамки за държавна помощ в подкрепа на индустрията, са одобрени още €60 милиарда. Българските представители на тежката индустрия настояват за държавна подкрепа. Те алармират, че у нас има отрасли, които са в по-лошо състояние, защото са с намалели поръчки. Такава е част от металургичната промишленост. Други отрасли като стъкларската промишленост обаче се справят много добре.
Източник: Money.bg (28.06.2024)

Габровска компания произвежда индустриални кранове и компоненти за 50 млн. лв. Някогашният електротелферен завод "Подем" в Габрово, (сега "Подемкран") е създаден през 1961 г. специално за да произвежда стандартни въжени електротелфери (подемници) за страните от бившия Източен блок. Сега "Подемкран" продава в повече от 50 страни, а оборотът й надвишава 50 млн. лв. Компанията работи в две основни бизнес направления - производство на индустриални кранове и на кранови компоненти. Георги Стоименов е председател на съвета на директорите и чрез дружеството "Юнийда индъстрис" притежава 85% от компанията, а останалите 15% са собственост на Георги Петров като физическо лице. През миналата година компанията е продавала компоненти в 52 държави, като основните региони са Европа, Северна Африка, Близкият и Далечният изток. След като през 2022 г. приходите на дружеството нарастват с близо 17% до 44.3 млн. лв., по предварителни данни за миналата година оборотът надвишава 50 млн. лв. Сумата не включва продажбите на съвместните предприятия, които компанията има с партньори във Виетнам и Германия. Компанията работи както с местни, така и с чуждестранни доставчици. В завода работят 270 души, включително нает персонал. Компанията предвижда да разшири териториално предлагането на цели кранови системи извън Югоизточна Европа. А по думите на Стоименов и трите инициативи могат да бъдат улеснени от някои възможности за придобивания, които "Подемкран" има.
Източник: Капитал (03.07.2024)

„Булметал“ ще получи близо 1 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост Компанията за производство на метални опаковки „Булметал“ АД ще получи близо 1 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ по Националния план за възстановяване и устойчивост. Договорът е подписан за финансиране по програмата за икономическа трансформация на предприятията, а средствата са за подкрепа на прехода към кръгова икономика в предприятията, като включва придобиването на преса за аерозолни рингове. Общата стойност на договора е 4 611 847,50 лв., като 3 611 998,96 лв. от тях ще бъдат осигурени чрез самофинансиране. Срокът за изпълнение е 18 месеца. След приключване на проекта компанията ще повиши производствения си капацитет за производство на аерозолен ринг с над 18% и се очаква така да оптимизира себестойността на крайния продукт.
Източник: Инвестор.БГ (03.07.2024)

Фондовете с над 10% доходност към 30 юни 2024 Общо 16 взаимни фонда отчитат доходност от над 10%, става ясно от данни на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД). Вложителите в тях печелят между 10 и 20 на сто. В челото по този показател се нареждат Компас Глобъл Трендс и ПФБК Восток, отчели доходност от респективно 20 и 18.28 на сто, докато Скай Финанси е със 17.32%. Още два инвестиционни фонда имат над 15% възвръщаемост за първите шест месеца на годината. Това са Адванс Източна Европа и ПИБ – Авангард, донесли на инвеститорите си 16.26 и 15.79 на сто. В топ 10 са още Адванс Инвест, Скай Нови Акции, Селект Регионал, Юг Маркет Оптимум и ОББ ЕкспертИйз Силно Динамичен Толерантен (лева), постигнали между 14.54 и 12 на сто доходност за периода. С над 10 на сто могат да се похвалят още два фонда на ОББ, три на ДСК и Адванс Глобал Трендс на Карол Капитал Мениджмънт. В края на май от Българска народна банка обявиха, че вложенията във фондове преминават границата от 10 млрд. лв. за първи път в историята и достигат върховите 10.07 млрд. лв. Размерът им скача с 1.26 млрд. лв. (14.3%), в сравнение с март 2023 г., както и с 316.8 млн. лв. спрямо декември 2023 г. Налице е двоен ръст спрямо септември 2020 г., или за около 3.5 години. Към 31 март домакинствата в страната са вложили 2.36 млрд. лв. във фондове. Сумата е със 152 млн. лв. по-голяма от преди година, както и рекордна в исторически план. Общо 1.198 млрд. лв. са инвестирани в местни фондове, а 1.16 млрд. лв. в такива, управлявани от чуждестранни дружества. Съотношението на вложенията на домакинствата във фондове спрямо депозитите отчита ръст до 2.8 на сто към 31 март (спрямо 2.73 на сто за към края на 2023 г.), но е по-ниско от преди година, когато беше 2.92 на сто. Това означава, че на всеки 35.72 лв., които населението държи на депозит, се падат по 1 лв., вложени в инвестиционни фондове.
Източник: Дарик радио (03.07.2024)

Първият влак в България, който регулярно ще вози биомаса направи пилотната доставка На 28 юни бе осъществен първият жп курс на частната компания ТБД Товарни превози, която инвестира над 6 000 000 евро в нов подвижен състав. Благодарение на това сериозно капиталовложение частният жп оператор ще може да извършва регулярни доставки на биомаса от различни доставчици до техните клиенти целогодишно. Първият жп курс бе реализиран по жп отсечката от гара Долна Митрополия до гара Голямо село - ТЕЦ Бобов Дол. Товарната композиция се състоеше от 19 вагона, всеки от които натоварен с над 13 тона слама, изцяло добита от български производители. Очаква се обичайните курсове на жп оператора да се осъществяват с до 40 натоварени с чиста биомаса вагони, като така дължината на товарната композиция заедно с локомотива ще е приблизително 600 метра. Най-голямата енергийна централа в Югозападна България ТЕЦ Бобов Дол преди няколко години включи биомаса в своя горивен микс като част от своята дългосрочна стратегия за премахване на въглищата и постепенно преминаване към нискоемисионни източници на енергия. Експертите на дружеството нееднократно са обяснявали открито, че изгарянето на биомаса не отделя въглеродни емисии и са отбелязвали, че основно се използва обикновена слама, както и слънчогледови люспи и пелети. За обезпечаване на поетия ангажимент към няколко енергийни дружества за транспортиране на биомаса, ТБД Товарни превози са инвестирали в 3 локомотива и над 140 специализирани вагони, пригодени за товарене на бали и голямо тонажни контейнери. Компанията „ТБД Товарни превози“ е със седалище в гр. Перник и притежава лиценз за жп оператор от 2015 година. От тогава до сега частният жп оператор непрекъснато разширява обема от доставки, които извършва. Основните клиенти на дружеството са български топлофикации, като до момента извършваните курсове бяха за транспортиране на въглища и кварцов пясък директно от мините до няколко ТЕЦ в страната, както и до почти всички стъкларски заводи в България и Румъния.
Източник: Blitz (04.07.2024)

БМФ Порт Бургас с почти троен ръст на обработените товари за десетилетие Рекордните 7,2 млн. тона товари е обработил през 2023 г. БМФ Порт Бургас - основен оператор на пристанището в града. Това са 130 000 десетфунтови еквивалентни единици (TEU) - стандартният за индустрията размер на контейнер. Само преди десетилетие - през 2013 г., обработените TEU са били едва 46 000. Този ръст нови на дружеството над 50-процентов пазарен дял у нас. БМФ Порт Бургас е и най-големият работодател в региона. На пристанището в момента се работи по изграждането на първото в България дълбоководно корабно място за контейнеровози, оборудвано за обработка на специализирани кораби Panamax. Името идва от размерите им - максималните допустими за преминаване през Панамския канал. Говорим за плавателни съдове с дължина от над 290 метра и ширина от над 30 метра, които сами по себе си пренасят хиляди TEU. Корабното място трябва да стане готово през 2025 г.
Източник: Money.bg (04.07.2024)

България се нарежда на 51-во място в света от 195 държави по златни резерви, посочват от компанията за търговия с благородни метали и валути Tavex. Златните резерви на централните банки на България и Румъния възлизат на съответно 40,9 тона и 103,6 тона. От всички държави в Източна Европа, Румъния е на второ място по златни резерви след Полша, а България се нарежда на четвърто място след Унгария. На глобално ниво Румъния е на 37-о място по този показател. По данни на Световния съвет по златото за първото тримесечие на тази година глобалното търсене на злато, включително извънборсови покупки (OTC), е на ниво 1238 тона. Това бележи 3% ръст на годишна база и е най-силното първо тримесечие за глобалното търсене на жълтия метал от 2016 г. насам. Данните показват още, че водещият фактор са потребителските покупки на инвестиционно злато под формата на кюлчета и монети, които се увеличават с 3% на годишна база през първото тримесечие на 2024 г. Същевременно покупките на централните банки растат с 1%. Централната банка на Китай е сред ключовите купувачи, увеличавайки своите резерви с 27,06 тона през първото тримесечие до общо 2262,4 тона. Това се случва след забележителното ниво на покупки през предходната година. През 2023 г. златните резерви на Китай се увеличават с 11,2%, докато през предходната 2022 г. растежът е бил 3,2%. 2023 година бележи най-големия ръст в златните резерви на Китай от поне 1977 година насам - най-ранната година, за която има данни. Данните за първото тримесечие на 2024 г. показват, че възходящият тренд в златните резерви на Поднебесната империя продължава. Турция е на първо място по покупки през първото тримесечие на 2024 г. с увеличение на резервите с 30,12 тона до общо 570,3 тона. Това е трето поредно увеличение в златните резерви на южната ни съседка на тримесечна база. През 2023 г., след значителен спад през второто тримесечие с близо 130 тона, Анкара започва да купува и възстановява златните си резерви до почти същото ниво като в началото на миналата година. Индия е на трето място по увеличение на златните резерви през първото тримесечие – с 18,5 тона до общо 822,1 тона. Това е най-значителното повишение в златните резерви на страната в рамките на едно тримесечие от третото тримесечие на 2021 г. Интересно е да се обърне внимание и на Полша, чиято централна банка се нареди на второ място по покупки на злато през 2023 г. след Китай и пред Индия. Към края на миналата година нейните златни резерви са със 130 тона повече отколкото към края на 2022 г., което представлява ръст от 56,9%. Златните резерви на Полша към края на 2023 г. са 359 тона и делът им от всички резерви на централната банка се равнява на 12%.
Източник: Инвестор.БГ (10.07.2024)

Руската промишлена група "Норникел" води преговори за преместване на цялото си производство на мед в Китай, съобщава "Ройтерс". Ако това стане факт, ще е първата подобна "емиграция" на голям металургичен комбинат, след като САЩ и Великобритания забраниха на борсите да приемат алуминий, мед и никел, произведени в Русия. От друга страна, така "Норникел" ще премести производството си в държавата, която е и най-голям негов купувач. От април се говори, че компанията на Владимир Потанин - втория най-богат руснак, ще затвори стария си обект заради невъзможност да поддържа оборудването му и се насочва към Китай. През юни представители на китайската China Copper са пътували до Москва за обсъждане на евентуална съвместна дейност. Вече се говори и за конкретни локации.Новият завод ще има капацитет от 450 000 тона мед годишно, т.е. около 2% от световния добив. Той трябва да бъде построен до средата на 2027 г., като "Норникел" ще го снабдява с 2 млн. тона меден концентрат годишно. Според "Ройтерс" China Copper, която през собственика си Chinalco е директно управлявана от правителството, единствена сред китайските държавни фирми е проявила интерес към проекта. Другите, с които са водени разговори, са свързани с регионалните власти в различни провинции и смятат работата с чуждестранни партньори за по-рискова.
Източник: Money.bg (10.07.2024)

Групата Aurubis вече е с ново ръководство Мащабни промени в ръководството си обяви Aurubis. Мениджър с ръководен опит в редица големи компании ще застане начело на световния доставчик на цветни метали, а новият главен оперативен директор идва от българското подразделение на групата - "Аурубис България", най-голямата фирма у нас по приходи. Роланд Харингс отстъпва CEO позицията на д-р Торалф Хаг от 1 септември след преходен период, който започва от юли. Новият главен изпълнителен директор е завършил бизнес науки, като той е бил част от компанията и по-рано - като главен финансов директор през 2002-2005 г. Освен това биографията му включва ръководни позиции в ThyssenKrupp, швейцарската фармацевтична Lonza Group и Voith Group, където също е бил CEO. Надзорният съвет на Aurubis назначи и нов главен оперативен директор - Тим Курт, който до момента беше CEO на "Аурубис България". Той е в групата от 2006 г., като е заемал и вицепрезидентски пост. Извън Aurubis кариерата му включва позиции в Unilever и Numico, а освен това е президент на Германо-българската индустриално-търговска камара. "Тим Курт извърши забележителна работа за развитието на завода в България. Неговият богат опит го прави идеалния кандидат за поемане на отговорностите за важни сегменти от мрежата от металургични производства на Групата", е цитиран в официалното съобщение да казва д-р Фриц Варенхолт, председател на надзора на Aurubis.
Източник: Money.bg (12.07.2024)

ТЕЦ "Бобов дол" има нов изпълнителен директор Чавдар Стойнев е новият изпълнителен директор на ТЕЦ "Бобов дол". Досега той е работил в "Топлофикация Перник". Досегашният директор на централата ще остане на работа в ръководството на ТЕЦ-а. През последните няколко месеца ТЕЦ "Бобов дол" на няколко пъти спира работа, като една от причините беше ремонт на 3 блок, който продължи до 25 юни. Също така централата спираше, за да не работи на загуба заради променящите се цени на електроенергията на борсата.
Източник: News.bg (12.07.2024)

БДЖ подписа споразумение с грузинските железници за възстановяване на фериботния трафик по Черно море Представители на "БДЖ - Tоварни превози” ЕООД, грузинските железници и българска морска компания, която притежава плавателен съд, подписаха споразумение за възстановяване на фериботния трафик по Черно море. Възстановяването на превози на товари по море и железница е важна част от икономическите отношения между двете държави и от разширяване на възможностите за превоз през Транскаспийския международен транспортен коридор.
Източник: actualno.com (15.07.2024)

Hoв oпит: ?poдaвaт зaвoдa нa "Texнoйoн" в Дeвня зa 3,6 млн. лeвa Частен съдебен изпълнител прави пореден опит за продажба на голямия девненски завод на "Технойон", като началната тръжна цена за земята, сградите и оборудването е 3,65 млн. лева. Компанията е създадена през 2017 г. с предмет на дейност преработване на отпадъци от миннодобивната, преработвателната и металургичната дейност. През 2020 г. тогавашният икономически министър Лъчезар Борисов връчи сертификат за инвестиции клас "А" на "Технойон" именно за завода в Девня. Той е струвал 10 440 000 лева. Финансовите показатели на компанията обаче са за непрестанни загуби в периода 2017-2021 г., като през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. те са в размер на между 1,1 и 1,9 млн. лева годишно. За годините след това няма данни, но пък е факт, че в началото на 2022 г. по-голямата част от служителите са били съкратени. Сега се продават 4 сгради в рамките на два поземлени имота и голямо количество помпи, цистерни, кранове и друго индустриално оборудване. Те имат сериозни тежести. Сега заводът е с ипотека и възбрана в полза на "Уникредит Булбанк", както и залог на предприятието и запор в Централния регистър на особените залози в полза на банката. Има и възбрана в полза на Община Девня.
Източник: Money.bg (16.07.2024)

Българската „Аеро Техник БГ“ иска да изгради нова база за ремонт на самолети Българската компания „Аеро Техник БГ“, специализирана в поддръжка и ремонт на авиационна техника, има намерение да изгради база с нови халета и офиси на „Летищен комплекс – София“. Инвестиционното предложение е входирано в РИОСВ – София. Компанията и сега разполага с два хангара в района на северната част на Летище София, в близост до „Терем Летец“. „Аеро Техник БГ“ иска да изгради сграда с две халета за ремонт на самолети, два офис блока с работилници и складове в тях, както и две технически пристройки за котелно. Предвижда се сградата да е условно разделена на два корпуса – А и Б. Всеки от тях ще разполага с по едно хале и офис блок. Двете халета ще са с обща площ от над 10 824 кв.м., а двата офис блока с работилници и складове в тях – над 1 526 кв. м. Единият офисен корпус А ще е развит на 3 етажа, а корпусния офис Б ще е на два етажа. Предвидени са 55 броя паркоместа, като според плана за тях е заложено да работят около 120 работника в двата корпуса. Основната дейност на дружеството е свързана с базово и линейно техническо обслужване на самолети, логистика, техническа подкрепа. Компанията обслужва самолети тип Airbus A318/A319/A320/A321, BAе-146/AVRO 146-RJ, АTR 42-400/500/72-212A, ATR 72-100/200 series, Boeing 737-300/400/500 и Boeing 737-600/700/800/900. Клиенти на фирмата са европейски и световни авиокомпании от Киргистан, Сърбия, Гърция, Великобритания, Румъния и други. „Аеро Техник БГ“ е основана през 2011 г. в София с капитал от 2800 лв. В момента той вече е 720 хил. лв. В компанията към днешна дата има 5 съдружници – Георги Иванов Кънчев, Сергей Рашков Куманов, Николай Йорданов Тунев, Веселин Калинов Василев и Магладена Димитрова Павлова. Всичките те са с равно дялово участие. Управители са Георги Кънчев и Сергей Куманов. Двамата са вписани и като действителни собственици, става ясно от информацията в Търговския регистър,. „Аеро Техник БГ“ е едноличен собственик на „Би Ейч Еър – Логистик“ ЕООД. В края на 2023 г. е взето решение „Би Ейч Еър – Логистик“ ЕООД да се влее в „Аеро Техник БГ“. До този момент управител на „Би Ейч Еър – Логистик“ ЕООД е бил Сергей Куманов. Според последния финансов отчет за 2022 г. оборотът на компанията е в размер на над 41 млн. лв. Счетоводната печалба за същата година е над 789 хил. лв. По данни в Търговския регистър към края на 2022 г. общият брой на персонала в компанията е 217 лица, от които авиоинженери са 67, а авиотехници – 114.
Източник: economic.bg (16.07.2024)

Заводът за кабелни инсталации в Плевен преустановява производството си Заводът за кабелни инсталации в Плевен преустановява поетапно производството си, а причина за това е липсата на устойчива перспектива. „Леони Борднетц-Системе“ възнамерява първоначално да редуцира и впоследствие окончателно да спре производството в дъщерното си дружество „Леони България“ ЕООД и завода му в Плевен до края на годината. На следващ етап местното търговско дружество ще премине в производство по ликвидация. Като причини за стъпката са посочени трудности в надеждното наемане на достатъчно служители от местния пазар на труда и сериозната инфлация в страната. „Служителите и клиентите на „Леони България“, институциите и бизнес партньорите са в процес по информиране за решението. Всички текущи проекти ще бъдат реализирани в завода в Плевен до планираното спиране на производството в края на годината и впоследствие ще бъдат усвоени в глобалната производствена мрежа на „Леони“. Решението за редуцирането и окончателното спиране на производството в завода в Плевен, където работят около 1300 души, не е било взето лесно. iskra.bg
Източник: Други (19.07.2024)

€170 млн. за четири български проекта по Механизма за свързване на Европа Четири български проекта – за изграждане на мрежа от паркинги, удълбочаването на река Дунав, модернизация на тягови подстанции и развитие на жп мрежата в пристанищни терминали – ще получат финансиране по Механизма за Свързване на Европа (МСЕ). Общата стойност на европейската инвестиция в одобрените проекти е около 169 млн. евро, от които малко над 143 млн. евро е финансирането от Кохезионен пакет на Механизма. Съвместният българо-румънски проект FAST Danube 2, който предвижда удълбочаване на река Дунав, получава 95 млн. евро европейско финансиране. Общата му стойност е почти 112 млн. евро. Той включва драгажни и укрепителни дейности в общата част на реката, така че да се гарантират добри условия за корабоплаване 340 дни в годината. С проекта значително ще се подобри свързаността на Дунавския регион и ще се улесни движението на товари и пътници по основната TEN-T мрежа, посочват от ресорното министерство. Около 27 млн. евро европейско финансиране получава проект за разгръщане на мрежа от паркинги за тежкотоварни превозни средства. Бенефициент е Сдружение „Аутомотив Клъстер България“. Очаква се проектът да стартира през септември тази година и да приключи до февруари 2027 г. Един от паркингите ще се намира край софийското с. Хераково с около 120 места. Освен в област София са предвидени съоръжения в Перник и Пазарджик, като мрежата ще бъде поетапно надграждана. Предвижда се изграждането на четири нови паркинг зони с шест паркинга и общ капацитет от 426 паркоместа за тежкотоварни автомобили. Проект за развитието на жп мрежата на пристанищни терминали „Бургас-Изток 2“ и „Бургас-Запад“ също е одобрен за финансиране. Общата стойност на дейностите е 10.7 млн. евро, а бенефициент е „БМФ Порт Бургас“ ЕАД. Предвижда се изграждането на около 4 км нови жп линии и нова разпределителна гара на пристанището. С увеличаването на капацитета на жп линиите в бургаското пристанище значително ще се подобрят връзките между железопътния и морския транспорт, посочват от министерството. Последният проект е свързан с модернизация на тягови подстанции Червена вода и Хитрино. За него са отпуснати 12.4 млн. евро на НКЖИ.
Източник: economic.bg (19.07.2024)

Американската компания ще произвежда авиационни компоненти в Бургас Представители на американската компания Honeywell aerospace посетиха Бургас във връзка със старта на дейността на научноизследователския и производствен комплекс на Сигматек в Индустриален парк – Бургас, Фаза 1. Сигматек е официален партньор на Honeywell aerospace в България. Представителите на Honeywell aerospace изразиха задоволство от резултатите от посещението, техническите и организационни възможности на Сигматек, построената база и въведеното в експлоатация оборудване. Споделиха и впечатленията си за перспективите за развитие в Бургас и в частност в индустриалния парк. Посещението на делегацията бе свързано с финализирането на многомесечни преговори, технически изпитания и сертификация, включително за съответствие на нормите и изискванията на американските регулатори, както и за стартиране на същинското производство по изпълнението на договора им със Сигматек. В новата база в Индустриален парк – Бургас Сигматек ще изпълнява нанасяне на термоустойчиви покрития по електронно-лъчев способ върху детайли от горещия тракт на турбините на авиационни двигатели, както и техния ремонт, чрез прилагане на иновационни технологии и уникално оборудване.
Източник: industryinfo.bg (23.07.2024)

През май 2024 г. обемът на внасяните в Европейския съюз желязо и стомана от Русия, достигна най-високите си стойности от юни 2022 г., т.е. за последните две години. През месеца Русия е доставила на страните от ЕС тези метали и продукти от тях на обща стойност 373,1 млн. евро, което е с 29% повече в сравнение с април. А на годишна база показателят е по-висок с 1,2%, сочат изчисленията и анализите на РИА Новости на основата на официални данни от европейската статистика. По-голямата част от доставките са на полуготови продукти от желязо или нелегирана стомана (за 175 млн. евро) и феросплави (за 81 млн. евро). Статистическите данни показват, че основният купувач на руски метали през май е Италия - за120 млн. евро (повишение с 60% спрямо април), което е близо една трета от целия внос на ЕС. Освен това, най-голямо месечно нарастване на вноса на стомана и желязо от руски компании за май има Нидерландия - над 7 пъти, до 78,5 млн. евро. В резултат на посоченото нарастване на износа, за май Русия стана най-големият доставчик на желязо и стомана за страните от ЕС като цяло. Втората позиция в месечната "класация" на доставките на желязо и стомана за ЕС зае Южна Корея, която увеличи износа си с 30%, до 366,4 млн. евро. Интересен е случаят на вноса от Индия, която зае третото място. Доставките на желязо и стомана от тази страна за ЕС паднаха наполовина, до 353,8 млн. евро.За март Русия беше вторият по големина доставчик на желязо и стомана за Европейския съюз, като увеличението на вноса от ЕС тогава беше със 70% спрямо предходния месец, до 328 млн. евро. Този показател беше вторият след максимума от май 2023 г., когато страните от евросъюза са закупили тези метали за общо 369 млн. евро. За март, от европейските страни основният купувач на стомана и желязо от Русия беше Белгия, която тогава беше увеличила покупките си 3,5 пъти, до 130,5 млн. евро. За май са нараснали покупките от ЕС и на руски алуминий. Те се изчисляват на почти 98 млн. евро (месечно увеличение с 50%). Това е най-високата стойност на показателя от октомври 2023 г., отбелязва РИА Новости. За периода увеличението на вноса на алуминий от Русия е най-голямо от страна на: Германия - 11 пъти, до 16,2 млн. евро; Италия - почти четири пъти, до 18,7 млн. евро (19% от целия внос); Швеция - пет пъти, до 7 млн. евро. Все пак трябва да се отбележи, че посоченото съществено нарастване на вноса е от ниска база.
Източник: Money.bg (24.07.2024)

Най-големите компании за добив на мед в света предвиждат по-тясно сътрудничество с клиентите си, тъй като недостигът на метала ще се задълбочи през следващите години. Според прогнозата на Bank of America до 2030 г. предлагането на мед ще бъде с около 5 млн. тона, или 15%, по-малко от търсенето. Банката прогнозира, че разпространението на възобновяемите енергийни източници, разходите за мрежова инфраструктура и електрическите автомобили ще удвоят годишния ръст на търсенето на мед в световен мащаб до 4% годишно от историческата средна стойност от 2%, съобщава Financial Times. Ръководителите на водещи минни групи виждат все повече признаци за преминаване към директни сделки с големи купувачи, за да си осигурят доставки на метала на достъпна цена, след като по-рано тази година цената му достигна до най-високата си стойност за последните няколко години от около 11 хил. долара за тон. "В крайна сметка тези, които ще използват медта - независимо дали става въпрос за зарядни станции, изграждане на мрежи или превозни средства - ще започнат да се интересуват повече от това как да получат достъп до тази мед", казва Джонатан Прайс, главен изпълнителен директор на канадската минна компания Teck Resources, цитиран от FT. "Ще започнем да виждаме по-голям интерес към директните връзки между минните компании и крайните потребители - започваме да виждаме и чуваме все повече такива." Ръководителите казват, че медта може да последва лития, никела и кобалта, като накара производителите на автомобили да финансират мините в замяна на доставки, или може да погледне към начина, по който компаниите за комунални услуги са подписали дългосрочни сделки с минни компании, за да ускорят доставките на уран. Пол Гейт от Anglo American заявява, че по-активното участие на клиентите - както при металите за батерии - е "посоката, в която вероятно ще се развива медта". До момента единствената голяма сделка за финансиране на добива на мед от автопроизводител е сключена между Stellantis и McEwen Copper. Миналия октомври добивната компанията обяви, че американският производител е инвестирал 42 млрд. аржентински песо (155 млн. долара) в допълнение към вече инвестираните 30 млрд. песо. Засилването на интеграцията на веригата за доставки би било друга възможност за справяне с опасенията на крайните потребители, загрижени за по-високите цени в резултат на консолидацията, и на по-малките минни компании, уязвими за поглъщане от страна на BHP, Glencore, Freeport-McMoRan и Rio Tinto. Nexans, вторият по големина производител на кабели в света, е една от първите компании, започнали да интегрират веригата за доставки. "В света има достатъчно мед, но капацитетът за добив не се увеличава толкова бързо, колкото потреблението", казва Винсент Десале, главен оперативен директор на Nexans, който смята, че увеличаването на рециклирането от 5% на 30% от доставките е "ключът" за справяне с ограниченото предлагане. Според някои и при 25 млн. тона годишно търсене пазарът на мед ще е достатъчно ликвиден, за да не се нуждае от пряка намеса. Слабото търсене през тази година, особено от страна на Китай, е понижило цените с 15% от пиковите им стойности през май до около 9300 долара за тон. "Понастоящем не сме на мнение, че сме изправени пред недостиг на мед през следващите години... през 2013 г. имаше прогнози за недостиг на доставки през 2023 г., но това не се случи", казва Джими Хермансон, вицепрезидент и ръководител на снабдяването в NKT, датски производител на кабели. "Осигурили сме мед за неизпълнените поръчките. Отвъд това е спекулативно." Вероятно е да се стигне и до заменяне и намаляване на употребата на мед, ако цените останат високи. Китай заменя метала с алуминий при електропроводите на дълги разстояния. Уилям Оплингер, изпълнителен директор на американския производител на алуминий Alcoa, вижда 1 млн. тона допълнително търсене в резултат на замяната. Относно намаляването на търсенето Пол Гейт заявява, че във водопроводната мрежа, която представлява 9% от потреблението на мед, тя "е най-лесният материал за отстраняване".
Източник: Капитал (24.07.2024)

Френска компания ще изгради нова инсталация за промишлени газове в България Френска компания "Ер ликид" (Air Liquide) ще инвестира 100 милиона евро в нова инсталация за разделяне на въздуха от атмосферата на основните му компоненти - азот и кислород (ASU), както и в надграждане на четири съществуващи подобни съоръжения в Германия и България, за да снабдява германския концерн за добив и преработка на метали "Аурубис" (Aurubis). Френският индустриален гигант ще доставя големи количества кислород и азот за подпомагане на производството на мед и други метали. Новата система за разделяне на въздуха ще бъде разположена в Западна България и ще замени старо оборудване, произвеждайки по-големи обеми кислород и азот и използвайки 7 процента по-малко електроенергия в процеса. Очаква се инсталацията в България да заработи до 2027 г. В Германия "Ер ликид" ще обнови съществуващите четири инсталации за разделяне на въздуха в обекти на "Аурубис". Обновяването на тези обекти също се очаква да бъде завършено през 2027 г. Обектите в Германия ще снабдяват "Аурубис" с кислород и азот за производството на мед и други благородни метали и ще обслужват промишлените търговски и здравни пазари в Северна Германия. Промишлените газове, доставени от "Ер ликид" на "Аурубис", ще допринесат за развитието на сектор, заемащ централна роля в енергийния преход и иновациите. В световен мащаб "Ер ликид" има 66 400 служители в 75 държави, като обслужва повече от 3,8 милиона клиенти и пациенти. В България "Ер ликид" снабдява повече от 600 клиенти, включително международни компании от стоманодобивната, химическата, хранително-вкусовата и металообработващата промишленост, както и средни предприятия и занаятчийски фирми.
Източник: Стандарт (29.07.2024)

След 16-годишно забавяне поради конфликт, Китай и талибаните официално започнаха работа по медната мина Мес Айнак в Афганистан, на около 40 километра югоизточно от столицата Кабул. Смята се за мащабен проект за добив на второто по големина находище на мед в света. Сделка за 3 милиарда долара, подписана през 2008 г., даде на китайската държавна компания China Metallurgical Group 30-годишна концесия за добив, но битката между ръководените от НАТО войски и талибанските бунтовници по това време забави проекта 16 години. Смята се, че находището съдържа 11,5 милиона тона медна руда, която е жизненоважна за компонентите на електрониката и стойността й нараства, заради използването й в разрастващи се пазари, свързани с електрически превозни средства, възобновяема енергия и центрове за данни. Представители на талибаните заявяват, че вероятно ще минат поне две години, преди първите метали да бъдат добит от MCC, докато китайските дипломати похвалиха напредъка като знак за затопляне на връзките между Пекин и Кабул. Откакто завзеха властта, талибаните се изправиха пред задачата за реконструкция и развитие на страна, опустошена от десетилетия война. Икономиката им е затруднена от западните санкции и справянето с международната изолация, която ги отряза от получаването на финансова подкрепа. Китай беше изключение за правителството на талибаните, като Пекин обеща да продължи по-задълбочено сътрудничество малко след като групата пое контрола над Кабул. Пекин има интерес, защото иска да има част от обширните запаси и ресурси на Афганистан от петрол и газ и редкоземни метали. Сега медната мина Мес Айнак остава едно от най-атрактивните предложения за китайските фирми. Според доклад на институт Брукингс в Афганистан се намират около 2,3 милиарда метрични тона желязна руда и 1,4 милиона метрични тона редкоземни минерали, а САЩ Geological Survey е изчислил, че страната разполага с 1 трилион долара в неизползвани минерали, като желязо, злато и литий - основен, но оскъден компонент в акумулаторните батерии и други технологии. Амир Мохамад Мусазай, бивш професор от катедрата по геология и мини в Политехническия университет в Кабул, смята, че вероятно в мината там има количества медна руда на стойност над 3 милиарда долара, като се има предвид, че близките райони също притежават големи запаси от мед, които не са включени в първоначалните планове.
Източник: Money.bg (31.07.2024)

Представят първия BG хиперавтомобил, сглобен е в Родопите Производство на електрически хиперавтомобили в родопското село Туховища е по идея на Ахмед Мерчев, който създава бранда Alieno и изграждането на фабрика за производство на електрически хиперавтомобили в Родопите изглежда все по-реална. Първият етап от строителството на фабриката вече е завършен и през септември предстои да бъде представен публично първия прототип на електрическият хиперавтомобил. "През януари месец тази година завършихме първия етап от фабрика, а от февруари произвеждаме първия прототип, който ще бъде едноместен“, разказа Ахмед Мерчев. Прототипите ще могат да се управляват на писти, а не по градската инфраструктура. Плановете на "Алиено“ ООД са в бъдеще на база първите три прототипа на колите да бъде предложен в дребносерийно производство по-достъпен като цена модел на едноместен хиперспортен болид за писта, което да спомогне доразработката на хиперколите и завършването на фабриката. Реално тези три прототипа ще ни служат като изследователски работни мулета. Благодарение на тях ще си доразвием технологията по задвижване и захранване“, казва Мерчев.
Източник: economic.bg (01.08.2024)

Италианската стоманодобивна индустрия води в Европейския съюз по отношение на усилията и степента на декарбонизация, кръгова икономика и енергийна ефективност. Това се твърди в Доклада за устойчивост за 2023 г., публикуван от асоциацията на италианските стоманодобивни компании Federacciai. Според проучването енергийната ефективност и специфичните въглеродни емисии на италианската индустрия са с 40% по-добри показатели от средните в Европа. В доклада на Federacciai се отбелязва още, че 85% от стоманодобива в Италия се реализира посредством рециклиране на скрап, като италианските стоманодобивни заводи заемат първо място в ЕС по отношение на рециклирането на такава суровина. През 2022 г. те са преработили общо 18,7 млн. т скрап. Секторът също така е редуцирал въглеродните емисии с 60% между 1990 и 2023 г., а енергийната консумация – с над 33% от 2000 г. насам. Около 80% от инвестициите на италианските стоманодобивни компании са в кръгова икономика, енергийна ефективност, дигитализация, опазване на околната среда и безопасност, сочи още докладът. По-конкретно през 2022 г. инвестициите в декарбонизация се увеличават повече от два пъти в сравнение с 2021 г. Federacciai отбелязва, че в момента 90% от националния стоманодобив се извършва от компании, които доброволно отчитат постиженията си в областта на устойчивостта чрез доклади или декларации, изготвени съгласно европейските и международни стандарти. Италианските заводи са напълно оборудвани със сертифицирани системи за управление на околната среда. Италианската браншова организация посочва в доклада си и кои са необходимите условия за осъществяване на енергийния преход. Те включват енергийни и нисковъглеродни технологии, насърчаване на използването на скрап, финансиране и стимули, поддържане на равни условия, без да се губи пазарен дял от продукти с по-висок въглероден отпечатък, и развитие на инструменти за стимулиране на търсенето на зелена стомана.
Източник: industryinfo.bg (03.08.2024)

Kитaй имa пpoблeм c изoбилиeтo oт пpoизвeдeни cтo?и. Cтpaнaтa пpoизвeждa твъpдe мнoгo зa coбcтвeнa ?oнcyмaция. ?opaди ниc?oтo тъpceнe и ?pизaтa в ce?тopa нa нeдвижимитe имoти, Kитaй ce ?ъпe в cвpъx?aпaцитeт. Oт cлънчeви пaнeли дo eлe?тpичec?и пpeвoзни cpeдcтвa, paзлични ?итaйc?и cтo?и ce нacoчвaт ?ъм oтвъдмopc?итe пaзapи, ?ъдeтo yбивaт мecтнaтa индycтpия, зapaди пpe?aлeнo ниc?итe цeни, cтaнaли възмoжни блaгoдapeниe нa ?итaйc?итe дъpжaвни cyбcидии и paзлични дpyги cтимyли. Дo?aтo Kитaй изнacя cвoя пpoблeм cъc cвpъx?aпaцитeтa ?ъм дpyги cтpaни, тoй e изпpaвeн пpeд yдap. Eвpoпa и CAЩ нac?opo нaлoжиxa митa въpxy пo-eвтинитe ?итaйc?и eлe?тpoмoбили, пишe издaниeтo Тhе Есоnоmіс Тіmеѕ. Индия cъщo ce cпpaвя c тoзи ?итaйc?и пpoблeм в cтoмaнoдoбивния ce?тop. Kитaй "залива" с eвтинa cтoмaнa в Индия, ?ъдeтo тъpceнeтo e cтaбилнo. Haвoднeниeтo oт eвтинa ?итaйc?a cтoмaнa пpeчи нa индийc?итe пpoизвoдитeли нa oт ce?тopa дa ce paзвивaт, тъй ?aтo тe нe мoгaт дa дocтигнaт цeнитe нa ?итaйc?aтa cтoмaнa, ?oятo e cилнo cyбcидиpaнa oт ?итaйc?итe влacти. Ta?a Индия oт втopият пo гoлeминa пpoизвoдитeл нa cypoвa cтoмaнa в cвeтa cлeд Kитaй, ce пpeвъpнa в нeтeн внocитeл нa cтoмaнa пpeз фиc?aлнaтa гoдинa дo мapт и тeндeнциятa пpoдължи, ?aтo внocът нa гoтoвa cтoмaнa дocтигнa пeтгoдишeн вpъx пpeз aпpил и мaй, cпopeд пpaвитeлcтвeни дaнни. Kитaй пpoизвeждa пpиблизитeлнo пoлoвинaтa oт cвeтoвнaтa cтoмaнa, ?aтo ?oнcyмиpa гoлямa чacт oт нeя нa вътpeшния пaзap, нo изнacя ocтaнaлaтa чacт. Toй ce пpeвъpнa в нaй-гoлeмия пpoизвoдитeл нa cтoмaнa в cвeтa блaгoдapeниe нa oгpoмния cи cтpeмeж зa изгpaждaнe нa инфpacтpy?тypa и индycтpия пpeз пocлeднитe двe дeceтилeтия. Koгaтo paзxoдитe зa пyбличнa инфpacтpy?тypa cпpяxa, зapaди дългa нa мecтнoтo пpaвитeлcтвo и ce?тopът нa имoтитe фaлиpa, тoй нямa нaчин дa ?oнcyмиpa oгpoмнитe ?oличecтвa cтoмaнa, ?oитo пpoизвeждa. Cпopeд pъ?oвoдитeля нa Kитaйc?aтa acoциaция зa жeлязo и cтoмaнa пpeди cтoмaнoдoбивнaтa индycтpия бeшe пoд?peпянa глaвнo oт инвecтиции ?aтo нeдвижими имoти, изгpaждaнe нa инфpacтpy?тypa, и oбнoвявaнe нa фaбpичнo oбopyдвaнe. B бъдeщe тo щe бъдe движeнo oт пoтpeблeниeтo и бaзиpaнитe нa инoвaции cтpaтeгичec?и нoвoвъзни?вaщи индycтpии и бъдeщи индycтpии. ?peди пoчти дeceтилeтиe Kитaй ce oпитa дa ce cпpaви c oгpoмния cвpъx?aпaцитeт в пpoизвoдcтвoтo нa cтoмaнa и aлyминий. Toвa пpинyди индycтpиятa дa paциoнaлизиpa и зaтвopи пo-мaл?o eфe?тивнитe пpoизвoдитeли. Haй-гoлямaтa вълнa oт изнoc нa cтoмaнa oт Kитaй cлeд глoбaлнoтo пpeнacищaнe в cpeдaтa нa 2010 г. paзпaлвa тъpгoвc?oтo нaпpeжeниe пo cвeтa, зaщoтo мeтaлът дocтигa дo пoвeчe дecтинaции. Kитaй пpoизвeждa o?oлo 1 милиapд тoнa cтoмaнa вcя?a гoдинa oт 2019 г. нacaм, нo бъpзият cпaд в cтpoитeлнaтa дeйнocт нa?apa зaвoдитe дa ce ce пpaвят c излишъ?a. Mнoгo oт тяx пpeминaxa oт пpoизвoдcтвo нa cтpoитeлни пpoдy?ти ?aтo apмиpoвъчни пpъти ?ъм гopeщo вaлцyвaни pyлoни, ?oитo нaмиpaт пoвeчe ?yпyвaчи в дpyги oтpacли, ?a?тo и в чyжбинa. Te ce изпoлзвaт зa cтoмaнeни пpoфили и ?oнcтpy?ции, пpeднaзнaчeни зa cтpoитeлcтвoтo и мaшинocтpoeнeтo. Hapacтвaщият изнoc влoшaвa тъpгoвc?итe cпopoвe пo cвeтa. ?peзидeнтът Джo Бaйдън пpизoвaвa зa митa oт дo 25% въpxy ня?oи ?итaйc?и cтoмaнeни пpoдy?ти. Дo?aтo CAЩ взeмaт мнoгo мaл?o cтoмaнa oт нaй-гoлямaтa и?oнoми?a в Aзия, тoвa e чacт oт пo-шиpo? xoд нa Baшингтoн дa ce пpoтивoпocтaви нa тoвa, ?oeтo cпopeд нeгo e ?итaйc?ият cвpъx?aпaцитeт в индycтpии oт мeтaли дo cлънчeвa eнepгия. Изнocът нa cтoмaнa зa Бpaзилия c?oчи c 29% пpeз пъpвoтo тpимeceчиe cпpямo гoдинa пo-paнo, a дocтaв?итe зa Koлyмбия и Чили ce пo?aчиxa cъoтвeтнo c 46% и 32%, cпopeд Каllаnіѕh Соmmоdіtіеѕ. И тpитe дъpжaви ca пpeдпpиeли или пoдгoтвят тъpгoвc?и мep?и зa cпpaвянe c c?o?a. Mинaлия мeceц CAЩ пpeдпpиexa cтъп?и, зa дa пoпpeчaт нa Kитaй дa зaoби?oли митaтa въpxy ?итaйc?aтa cтoмaнa и aлyминий, ?aтo нacoчи тoзи внoc пpeз Me?cи?o. Ceгa CAЩ щe нaлoжaт 25% митo въpxy мe?cи?aнc?aтa cтoмaнa, ?oятo ce paзтoпявa или изливa извън Ceвepнa Aмepи?a, пpeди дa бъдe пpeвъpнaтa в зaвъpшeн пpoдy?т. ?peди тaзи cтoмaнa щeшe дa влeзe в cтpaнaтa бeзмитнo.
Източник: Money.bg (04.08.2024)

Българският износ започва да изпитва сериозни затруднения през последната година. След предходните години ръст на износа до 50.25 влрд.USD през 2022 г. последва сериозен спад от 5% през 2023 г., когато общия износ на страната достигна 47,9 млрд. USD. Тревожната тенденция на спад се задълбочава и през настоящата година, като в края на I -вото тримесечие отчитаме спад от повече от 9% като достигна 11,2 млрд.USD, при 12,3 млрд.USD за същия период на 2023 г. Причини за този спад са и дефлацията при определени експортни стоки, но и намаления обем на поръчките вследствие на забавянето на икономиките на основни търговски партньори на България - в най-голяма степен Германия. България успява да запази и разшири износа си през I-во тримесечие на 2024 г. в едва няколко от най-значимите си експортни стокови групи: - „Мед и изделия от мед“ – с ръст от 22% през I-во тримесечие на 2024 г.в сравнение със същия период на 2023 г. - „Оптични, измервателни, контролни, прецизни, медицински продукти“ – 0,9% . Без изменение е износът на „Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация“. Най-сериозен спад за I-во тримесечие на 2024 г. отчита износът на България при: - „Зърнени храни“ – 55,8% - „Превозни средства и части и принадлежности за тях“ – 24,2%; - „Желязо и стомана“ – 22,4%; - „Ядрени реактори, котли, машини и механични уреди; техни части“ – 11% - „Пластмаси и изделия от тях“ -3,2% - „Електрически машини и съоръжения и части за тях“ – 1%
Източник: Капиталов пазар (08.08.2024)

Създават Център за обучение на пилоти на самолети Airbus 220 в София Високотехнологичен тренажорен комплекс за обучение на пилоти за самолети Airbus 220 ще бъде изграден в софийския район „Слатина“. В Министерство на транспорта е постъпило искане от „Велграф Асет Мениджмънт“ АД за придобиване на имот, който е собственост на „Летище София“ ЕАД. За да стане факт въпросният комплекс за обучение на пилоти, Министерският съвет прие решение за обявяване на имота от публична държавна собственост в частна държавна собственост и за даване на съгласие за апортирането му в капитала на „Летище София“ ЕАД – София. Впоследствие имотът ще бъде продаден. „Летище София“ ЕАД не развива дейност като летищен оператор и имотът, предмет на инвеститорски интерес, не е включен в обекта на концесия. Държавата няма инвестиционни намерения към него. Продажбата ще бъде извършена на цена, не по-ниска от пазарната стойност, определена от независим оценител. Имотът е необходим за изграждане на комплекс и внедряване на симулатори за обучение на квалификацията на пилотите на „България Еър“ АД. Авиокомпанията в последната година реализира мащабни инвестиции, като е подменила голяма част от флота си с ново поколение самолети Airbus А220, което изисква надграждане и поддържане на квалификацията на заетите пилоти, съгласно европейските регламенти за авиационна безопасност.
Източник: economic.bg (08.08.2024)

“М+С Хидравлик” ще строи нов завод за производство на хидравлични мотори Фирмата за производство на хидравлични елементи и системи – „М+С Хидравлик” АД, е подписала договор за строителство за изграждане на нов завод за производство на хидравлични мотори в Казанлък. Инвестицията включва изграждане на производствена сграда с разгъната застроена площа 17 709 кв. м, административно-битова сграда с разгъната застроена площ 716 кв. метра. Освен тях в имота ще се построят и допълващи постройки. Инвестиционният проект ще се изпълни върху терен с площ 34 413 кв. м, който е в Промишлената зона на плана на Казанлък. Теренът е собственост на дружеството. Общата планирана инвестиция, която „М+С Хидравлик“ ще направи за сгради, машини и оборудване, е 45 млн. лева за тригодишен период. Предприятието в Казанлък е специализирано за производство на пълна гама от нискоскоростни хидравлични мотори с висок въртящ момент, които намират широко приложение в селскостопанската промишленост, транспорта и машиностроенето. Компанията е водещ производител на нискоскоростни, високо моментни, орбитални, хидравлични мотори, хидростатични сервоуправления, клапани, спирачки и аксесоари за тях. Продукцията ? е експортно ориентирана, като фирмата държи значителен дял от световния пазар на хидравлични мотори. “М+С Хидравлик” има собствена търговска фирма в Германия – M+S HYDRAULIC POWER TRANSMISSION GmbH. Най-големите акционери в компанията са “Стара планина холд” АД, който контролира 30.61% от капитала, “Индустриален капитал холдинг” АД е с дял от 22.16% и “М+С 97” АД – с 23.86 на сто.
Източник: Банкеръ (12.08.2024)

Индустриални зони от портфолиото на „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД ще получат финансиране по програмата AttractInvestBG Две от дружествата, в които „Национална компания Индустриални зони“ (НКИЗ) ЕАД участва като акционер съвместно с общините Бургас и Стара Загора, са получили одобрение на техните проекти и ще получат безвъзмездно финансиране в размер на близо 40 млн. лева. Това са „Индустриален и логистичен парк Бургас“ АД и „Индустриална зона Загоре“ АД. Средствата са от Плана за възстановяване и устойчивост по „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“)“. Проектното предложение „Инвестиции в развитието на Индустриален парк Бургас“ предвижда подобряване на бизнес средата и условията за привличане и дългосрочно задържане на инвеститори, утвърждаване на града и общината като икономически лидер в региона. Инвестициите по проекта са насочени към изграждане на довеждаща и вътрешна техническа инфраструктура на нови индустриални територии, разположени в Промишлена зона „Юг - Запад“, включително реконструкция на ул. „Търговска“, транспортна и ВиК инфраструктура, улично осветление и оптични мрежи, обслужващи обособените в зоната имоти. С тях ще се реализират инвестиции за изграждане и реконструиране на довеждаща инфраструктура и за изграждане на вътрешна техническа инфраструктура. Предвидено е разкриване на много нови работни места. Одобрените средства за проекта са в размер на 25.7 млн. лв. Проектното предложение на „Индустриална зона Загоре“ АД – „AttractInvestZAGORE – Стимулиране на икономическия растеж в региона, чрез създаване на благоприятни условия за инвеститорите в Индустриална зона Загоре – Еленино“, включва изграждането на функционираща индустриална зона. Дейностите предвиждат реконструкция на съществуваща довеждаща инфраструктура, изграждане на нова вътрешна техническа инфраструктура и изграждане на екологична вътрешна инфраструктура (зарядни станции за електромобили). Одобрените средства за проекта са в размер на 13.8 млн. лв.
Източник: Blitz (13.08.2024)

Китайската стоманодобивна промишленост е изправена пред криза, по-сериозна от сривовете през 2008 г. и 2015 г. Това предупреди най-големият производител в света, оприличавайки настоящите условия в индустрията на "тежка зима", предаде Bloomberg. „Кризата вероятно ще бъде по-дълга, по-тежка и по-трудна за понасяне, отколкото очаквахме", заяви Ху Уанмин, председател на China Baowu Steel Group Corp. на полугодишната среща на компанията. Китайският пазар на стомана - най-големият в света - дава множество предупредителни знаци, тъй като спадът в сектора на недвижимите имоти и по-слабата активност на заводите опустошиха вътрешното търсене през тази година, като цените паднаха до няколкогодишно дъно, а заводите натрупаха загуби. Само Baowu произвежда около 7% от световната стомана и посланието на Ху вероятно ще обезпокои конкурентите в Азия, Европа и Северна Америка. Стоманодобивната промишленост в Поднебесната империя претърпя опустошителни спадове по време на световната финансова криза от 2008-2009 г. и отново през 2015-2016 г. И в двата случая кризите в крайна сметка бяха преодолени с помощта на мащабни стимули - перспектива, която изглежда все по-далечна през 2024 г., когато президентът Си Дзинпин се опитва да преобрази икономиката. Докато заводите се намират в затруднение, запасите от желязна руда нарастват, а арматурното желязо, използвано в строителството, е по-евтино от когато и да било от 2017 г. насам. Производството на стомана става все по-нерентабилно, което оказва натиск върху заводите да намалят производството. Междувременно износът е напът да надхвърли 100 млн. тона или най-много от 2016 г. насам. Предупреждението на Baowu подсилва мрачното настроение на пазара, след като цената на желязната руда - ключовата суровина, необходима за производството на стомана - падна отново под 100 долара за тон. Фючърсите поевтиняха с 1,7% до 96,85 долара за тон в сряда, с което загубите за тази година достигнаха повече от 30%.
Източник: Инвестор.БГ (15.08.2024)

„Булметал“ инсталира батерия за съхранение на ел.енергия Предприятието за производство и търговия с метални опаковки Булметал в Гурково е финализирало първия си съвместен проект с фирма Соларен дом, включващ инсталацията на батерийна система за съхранение на соларна електроенергия с цел повишаване на енергийната ефективност и независимост на производството. С помощта на батериите дружеството ще складира излишъците от генерираната от фотоволтаичните панели енергия. Към момента Булметал разполага с четири слънчеви електроцентрали, които обезпечават около 45% от енергийните му потребности. Предстои да бъде изградено още едно такова съоръжение с инсталирана мощност 1,2 MWh. То ще бъде разположено върху новостроящи се производствени халета. Заводът наскоро въведе в експлоатация и две зарядни станции за електрически превозни средства с капацитет 180 kW всяка, които позволяват едновременно зареждане на до 4 автомобила, като част от стратегията си за повишаване на устойчивостта и екологичната пригодност.
Източник: industryinfo.bg (16.08.2024)

Добив от бъдещето в "Елаците-Мед": По-зелено и по-ефективно "Елаците-Мед" АД, част от Група "Геотехмин", добива и обогатява медни и златосъдържащи руди, суровини от критично значение за устойчивия преход като цяло. Устойчивите инвестиции подобряват ефикасността От 2015 г. "Елаците-Мед" успешно прилага международния стандарт ISO 50001 – Системи за управление на енергията. Благодарение на инвестициите в съвременно енергийно ефективно оборудване за периода 2015 г. – 2023 г. се отчита намаление с над 9% на потреблението на енергия за тон преработена руда в предприятието. През годините са внедрени повече от 30 енергоспестяващи мерки, като в резултат на това се спестяват 25 090 MWh електроенергия годишно или 20 244 t по-малко емисии на СО2. През 2023 г. бе изградена фотоволтаична централа за собствени нужди в Обогатителния комплекс с мощност 1 MWp, чрез която спестяванията са 1357 MWh електроенергия годишно и 1111 тона СО2. Чрез инвестиции в енергийно ефективно оборудване и инвестиции във ВЕИ мощности дружеството ефективно намалява въглеродния си отпечатък и смекчава въздействието от дейността си върху изменението на климата. Строежът на третата пречиствателна станция за Рудодобивен комплекс на "Елаците Мед" в Етрополе, който стартира през януари, се изпълнява по график. Предвижда се строително-монтажните работи да приключат през 2025 г. Станцията е от модулен тип и се изгражда в непосредствена близост до съществуващата пречиствателна станция за отпадни води по технология на японската MMTEC. След като бъде въведено в експлоатация, новото съоръжение ще може да пречиства в начална фаза до 100 литра в секунда замърсени руднични води (4 модула за химическо третиране на водите по 25 л/сек), а в крайна фаза - до 250 л/сек (10 модула). С реализацията на проекта ще бъде изпълнена поредната мярка от програмата на дружеството за опазване и възстановяване на околната среда в района на находище "Елаците" и ще бъде постигнато още по-добро качество на водите на река Малък Искър. За България добивът на мед е важен източник на приходи както за държавата, така и за общините, в които работят минните компании. "Елаците-Мед" осигурява работа на близо 2080 души в пет общини – основно в Етрополе, Чавдар и в Мирково, като над 83% от наетите служители са от региона. Отчитането на интересите на местните общности като заинтересована страна е важно за хората и за социално-икономическото развитие на общините. През юни и юли тази година бяха подписани нови споразумения с кметовете на общините Етрополе, Мирково, Чавдар и Златица по Благотворителна програма "Българските добродетели" за периода 2024-2027 г. Предстои договореност и с община Челопеч. Докладване във връзка с устойчивостта През 2026 г. "Елаците-Мед" следва да представи първия си доклад (за финансовата 2025 г.) във връзка с устойчивостта съгласно новата Директива за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD) на ЕС, която предстои да бъде транспонирана в българското законодателство. Отчитането ще обхваща екологични, социални и управленски аспекти, свързани с дейността и веригата на стойността на дружеството въз основа на изискванията на европейските стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS). Целта на CSRD и ESRS е да предоставят надеждни и сравними данни за устойчивост на заинтересованите страни. През следващите години предстои да бъдат въведени и специфични за минния сектор стандарти.
Източник: Медия Пул (19.08.2024)

Холдинг КЦМ 2000 развива бизнес от ново поколение Холдингът се формира през 2022 г. чрез обединяване на бизнес дейностите на групата дружества, свързани с пловдивския КЦМ и родопските минни компании „Горубсо Мадан”, „Върба-Батанци” и „Лъки Инвест” в обща структура. С това обединение е постигната вертикалната интеграция на бизнеса – от добива на суровини до преработката им в метали. В състава на най-големия комплекс за добив на оловно-цинкови руди в страната „Горубсо-Мадан” влизат рудниците „Крушев дол” и „Петровица”. Те заедно с Обогатителната фабрика в Рудозем и рудника „Върба–Батанци” на концесионера „Върба-Батанци” АД осигуряват работа на над 850 човека от региона. Още 300 човека работят в рудниците „Джурково” и „Говедарника” на „Лъки Инвест” АД. Дружествата са структуроопределящи за общините Мадан, Рудозем и Лъки и оставят солиден отпечатък върху тях. „Подкрепата на общността в съседство е приоритет на „Лъки Инвест”, а и на всички дружества от холдинга. Ангажиментите към здравеопазването, обучението, инфраструктурата и културата на града са залегнали в ежегодно подписваната партньорска програма с община Лъки”, Подобна програма за сътрудничество с общините подписват „Горубсо Мадан” и „Върба-Батанци”, а изпълняваните съвместни инициативи и проекти в Мадан и Рудозем са насочени към социалното и икономическо развитие на региона. Над 12 години се развива партньорството на „Горубсо-Мадан” с ПГ „Васил Димитров”. Дружеството осигурява на учениците стипендии и възможности за практическо обучение и стаж. Гимназията е инкубатор за млади хора, които са бъдещи работници, геолози и инженери за „Горубсо” и „Върба-Батанци”. В момента над 50% от инженерно-техническия персонал на дружествата е завършил именно професионалната гимназия. Подобна успешно партньорство минните дружества от холдинга поддържат и с Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” в София. „Горубсо” разполага с дългосрочна визия за развитие с хоризонт следващите 30 години, базирана на стратегически анализ на съществуващата инфраструктура, проучени запаси, капацитет на производствените мощности и човешките ресурси. Концесията на „Крушев дол” е до 2035 г. с перспектива за удължаване до 2050 г. На този етап рудникът разполага с доказани запаси от оловно-цинкови руди от порядъка на 4,6 млн. т, което е достатъчно да осигури неговата експлоатация със сегашните темпове поне за още 25-30 години. Във всички минни дружества на холдинга е наложен нов минен модел. Правят се солидни инвестиции в технологично оборудване и в нови по-производителни машини и съоръжения. С внедряването на новото минно оборудване се повишава значително и енергийната ефективност на дружествата. Работи се и по различни проекти за инвестиране във възобновяеми източници на енергия. През 2023 г. в Обогатителната фабрика в Рудозем са произведени близо 26 000 т оловни и цинкови концентрати от добитите в рудниците „Крушев дол”, „Петровица” и „Върба-Батанци” над 360 000 т оловно-цинкови руди. Тези концентрати са преработени до метали с най-високо качество в металургичното дружество на холдинга – КЦМ.
Източник: 24 часа (19.08.2024)

Вдигат завод за преработка на алуминий в Стряма В землището на с. Стряма, общ. Раковски, предстои да се изгради завод за топене и леене на алуминий и производство на алуминиеви слитъци. Те се използват в строителството и на този етап масово се внасят от Китай. Предприятието, което е одобрено от РИОСВ Пловдив, ще е разположено на площ от 7002 квадратни метра. Леярният цех ще бъде в сграда, която в близкото минало е имала съвсем друго предназначение - за лющене на ориз. Инвеститорът обаче рязко е променил намеренията си предвид пазарната конюнктура и перспективата пред двата бизнеса. Новото инвестиционно предложение включва реорганизация на застроената производствена площ и обособяване на различни площадки, монтиране на специфични технологични линии и др. Предстои да се построят и офис помещение, както и битови помещения за персонала. Максималният капацитет на инсталацията за топене и леене на алуминий възлиза на 40,8 тона/денонощие, като за суровина за неговото производство ще се използват неопасни алуминиеви и алуминий съдържащи отпадъци, като шлака от пещи, стърготини, стружки и изрезки от цветни метали. Горивото ще се доставя и съхранява на площадката в компресирано състояние в 2 броя мобилни батерии за компресиран природен газ. Топилният процес ще се води в пещи с директно нагряване. Произведените детайли (слитъци) ще се складират и транспортират до клиенти. Инвеститор на завода за производство на алуминиеви слитъци в с. Стряма е "Ленассо" ЕООД, с едноличен собственик Чагръ Актюрк. Дружеството е регистрирано в Пловдив през 2018 г. със 100 лв. капитал, който тази година е увеличен на 50 000 лв. Предметът на дейност е строителство, транспорт у нас и в чужбина, маркетинг и др.
Източник: Марица (20.08.2024)

Докато Сърбия се раздираше от протести заради добива на литий в най-голямото европейско находище, което се намира на нейна територия, Турция и Китай си стиснаха ръцете. И предприемат инвестиция, която ще промени световната икономика и пазара на литиеви батерии. Китайската компания Ganfeng Lithium, която добива и обработва литий, подписа споразумение за създаване на съвместно предприятие в Турция с производителя на литиево-йонни батерии Yi?it Ak? на стойност 500 млн. долара, съобщава Electrive. По този начин Ganfeng ще използва своя литий, за да създава продукти надолу по веригата. Според борсов документ двете компании планират да построят завод за батерии в Турция с годишен производствен капацитет от 5 гигаватчаса (ГВтч). Проектът ще се фокусира върху разработването и производството на настоящи и бъдещи технологии за литиеви батерии. Тези продукти ще намират приложение и в морското дело и авиацията, изтъква Ganfeng. Ройтерс посочва, че Yi?it Ak? произвежда предимно оловно-киселинни батерии. На своя уебсайт обаче компанията също така рекламира своите литиеви батерии за употреба в по-малки промишлени или развлекателни превозни средства като мотокари или колички за голф. Yi?it Ak? е основана през 1976 г. и е листната на фондовата борса в Истанбул. Производствената мрежа на компанията включва четири завода в Турция.
Източник: Стандарт (21.08.2024)

ВМЗ-Сопот ще извърши контролирано унищожаване на бракувани боеприпаси “Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД (ВМЗ) – Сопот, ще извърши контролирано унищожаване на бракувани боеприпаси и други взривни материали, отпаднали от производствения процес Това ще се случи на полигона “Анево”. Оперативното ръководство на “ВМЗ” ЕАД е уведомило предварително съответните институции в населените места на общините Карлово и Сопот.„Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД е българско държавно предприятие за производство на боеприпаси със седалище в гр. Сопот. Основната продукция на предприятието са противотанкови снаряди и други артилерийски боеприпаси, неуправляеми авиационни ракети и взриватели.
Източник: Банкеръ (23.08.2024)

Търговският оборот през юни 2024 г. между Русия и Европейския съюз (ЕС) възлиза общо на едва 4,9 млрд. евро, което е с 10% по-малко от предния месец. Това е най-ниската стойност на показателя от септември 1999 г., когато търговският оборот е бил 4,6 млрд. евро, пише РИА Новости, като се позовава на данни от Евростат.Най-силен спад при търговията с Русия през юни спрямо май, по-конкретно е отчетен при Португалия - със 75% до 13,2 млн. евро, както и при Чехия и Ирландия - търговията е паднала е наполовина, съответно до 121,5 млн. евро и 41,5 млн. евро. В същото време, търговският оборот с някои държави от ЕС се е увеличил през юни на месечна база. Така например, търговията на Русия с България и Румъния нарасна с 15%, съответно до 55,8 млн. евро и 12,3 млн. евро. Освен това, търговският оборот на Русия през месеца се увеличи и с Нидерландия (с 10%) и Хърватия (със 7%).По данни на Евростат, през юни доставките на руски стоки за ЕС са намалели с 14% в сравнение с май и възлизат на 2,5 млрд. евро. Това е минималната стойност на показателя от февруари 1999 г. насам. От износа на Русия за ЕС за месеца, над половината в стойносно изражение са енергоносителите - природен газ (1,1 млрд. евро), петрол и петролни продукти (333 млн. евро), както и желязо и стомана (164 млн. евро). Същевременно, доставките на европейски продукти за Русия през юни са намалели с 5% на месечна база, до 2,4 млрд. евро. Основните категории стоки, които страните от ЕС през юни са изнесли за Русия, са: фармацевтични продукти (634 млн. евро), техническо оборудване (262 млн. евро) и оптични инструменти (203 млн. евро).През май 2024 г. обемът на внасяните в Европейския съюз желязо и стомана от Русия, достига най-високите си стойности от юни 2022 г., т.е. за последните две години. През месеца Русия беше доставила на страните от ЕС тези метали и продукти от тях на обща стойност 373,1 млн. евро, което е с 29% повече в сравнение с април. А на годишна база показателят е по-висок с 1,2%, сочат изчисленията и анализите на РИА Новости на основата на официални данни от европейската статистика. Статистическите данни показваха, че основният купувач на руски метали през май е Италия - за 120 млн. евро (повишение с 60% спрямо април), което е близо една трета от целия внос на ЕС. Освен това, най-голямо месечно нарастване на вноса на стомана и желязо от руски компании за май имаше Нидерландия - над 7 пъти, до 78,5 млн. евро. В резултат на посоченото нарастване на износа, за май Русия стана най-големият доставчик на желязо и стомана за страните от ЕС като цяло.
Източник: Money.bg (24.08.2024)

Ayvens навлиза в България Световният гигант в областта на мобилността Ayvens навлиза в България. Брандът е резултат от сливането на ALD Automotive и на LeasePlan.. Ayvens е сред големите имена в сферата на устойчивата мобилност с многообразен автомобилен парк от 3.4 милиона превозни средства. От тях 523 хил. са електрически автомобили. Групата Ayvens е представена в 42 държави и има 14 500 служители. Акциите на Ayvens се търгуват на борсата в Париж. Пазарната капитализация на компанията е 5 млрд. евро. Мажоритарен акционер е френската банка Societe Generale. „Много се радвам, че можем да приветстваме Ayvens и в България. Днес поемаме по един нов път. Нов път към по-добро. Обещанието ни е да помогнем на всички да постигнем по-добра и по-устойчива мобилност. Да направим така че животът и бизнесът да се движат по-плавно. Напълно сме отдадени на тази цел. Нашите клиенти и партньори в България могат да разчитат на водещият глобален доставчик на мобилност – Ayvens. И така когато се движим заедно, движим света напред към по-добро“, казва Педро Ферейра Диас, управител на Ayvens за България. Предшественикът на новата марка за България ALD Automotive, развиваше дейност между 2014 г. до днес в областта на мобилността, електрификацията и управлението на автопаркове и високотехнологичните услуги за корпоративна мобилност, като тази дейност ще бъде надградена с опита на LeasePlan. forbesbulgaria
Източник: Други (28.08.2024)

"Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД направи първата си вноска във "Фонд за развитие на Летище - Бургас" Дружеството, стопанисващо крайморските ни летища във Варна и Бургас, е направило своята първа вноска в новосъздаденото сдружение с нестопанска цел на общините от Бургаска област "Фонд за развитие на Летище - Бургас". Както бе оповестено при учредяване на организацията, "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД ще се включи с годишна вноска в размер на 200 000 лева. "Съвместно с ръководството на Фонда проведохме срещи с 4 авиокомпании, с цел обсъждане на възможностите за целогодишни полети от/до Летище Бургас, както и бе спазен финансовият ангажимент на компанията за подсигуряването на безпроблемната работа на сдружението", посочиха от “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт". Продължават работните разговори с партньори за откриването на нови маршрути от и до Бургас. Именно след проведени срещи през този летен сезон аеропортът предлага полети до над 85 дестинации в повече от 25 държави, като за първи път бяха посрещнати полети от Лондон Саутенд (Великобритания), Прищина (Косово), Карлови Вари (Чехия) и други 8 нови дестинации.
Източник: БТА (28.08.2024)

"Булметал" отчита печалба за първото полугодие от 3,7 млн. лв., колкото е била за цялата 2023 година При удвоени продажби на машини и значително подобрение на рентабилността, групата на "Булметал" отбелязва силно първо полугодие на 2024 г., показва консолидираният междинен финансов отчет на дружеството към 30 юни 2024 г. Консолидираните нетни приходи за периода се увеличават с 14 на сто на годишна база до 53,8 млн. лв., а нетната печалба се изравнява с нетната печалба за дванадесетте месеца на цялата 2023 г. Печалбата за шестмесечието достига 3,7 млн. лв. спрямо 1,5 млн. лв. загуба за същия период на миналата година. "Булметал" АД е производител на метални опаковки в България с над 25-годишна история. Годишно компанията преработва над 13 000 тона суровина, като изнася над 70 на сто от продукцията си за над 450 клиенти в Централна и Източна Европа. Чрез дъщерните си компании в Италия и Германия (Cevolani и BiBRA), "Булметал" е и сред основните доставчици на машини за производство на опаковки с клиенти на пет континента. Бизнесът с опаковки традиционно генерира около 2/3 от годишните продажби на групата. Подемът в машиностроителното направление вече носи над 1/3 от дейността на групата. България, Румъния, Гърция, Словения, Германия и Италия са водещи пазари за опаковките на "Булметал", а Европа, Азия, Северна Африка и Южна Америка са водещи пазари за машините на групата.
Източник: БТА (28.08.2024)

Албанският производител на стомана Kurum International обяви, че е спрял линиите за производство и топене на стомана в завода си в Елбасан. Причината е финансово напрежение, причинено от драстичния спад на световните цени на неръждаемата стомана, съобщава SeeNews. През последните две години Kurum International изпита значителни трудности поради световната енергийна криза и влошаващите се икономически условия, прекъсвайки производството си от време на време. Ситуацията стана особено трудна през втората половина на 2023 г. и още повече през 2024 г., тъй като металургията беше изправена пред влошаващи се условия поради намалено инвестиционно търсене, високи лихвени проценти, инфлация и трудности при осигуряването на суровини и енергия. От Kurum отбелязат, че техните активни служители в момента се занимават с основни ремонти за модернизиране на производствените линии и подобряване на конкурентоспособността, с цел да възобновят производството възможно най-скоро. Миналата седмица местната медия Reporter.al обяви, че прокуратурата в Дуръс е идентифицирала Kurum International като източник на 816 тона опасни отпадъци в два контейнеровоза на Maersk, спряни от акостиране в Тайланд, след като базираната в САЩ организация за наблюдение на околната среда Basel Action Network ( BAN) предупреди властите за нарушения. Kurum започва дейност в Албания през 1998 г. Дружеството е изцяло собственост на турската бизнесдама Хатидже Мелек Курум, показва справка в бизнес регистъра. Този месец стоманодобивният гигант Baowu предупреди, че индустрията изпада в тежко положение. Причината - китайският спад, който може да създаде проблеми за световните производители. Според изявление на компанията, цитирано от Bloomberg, председателят на компанията Хю Лангминг е казал на служителите, че над стоманодобивния сектор в страната се задава "сурова зима". Въпреки че китайската индустрия изпита сериозни затруднения през 2008 и 2015 г., производителите трябва да се подготвят за по-екстремно предизвикателство, смята мениджърът. Според данни, цитирани от Business Insider, който се позовава на Financial Times, започването на стоманено модулни конструкции е намаляло с 24% през първата половина на тази година, продължавайки от миналогодишното намаление от 21%. Това поставя производителите на стомана в трудно положение, с повече предлагане на стомана, отколкото могат да използват, като индустрията разчита на външните пазари, за да разреши проблема.
Източник: Money.bg (29.08.2024)

Договорът за добив на оловно-цинкови руди от находище „Димов дол“ ще бъде прекратен Служебният кабинет взе решение за прекратяване на договора за добив на оловно-цинкови руди от находище „Димов дол“ по искане на концесионера и така реално няма да бъде продължен по взаимно съгласие на страните. Находище „Димов дол” се намира на територията на община Рудозем, област Смолян. Концесионният договор за него е сключен през февруари 2002 г. с „Рудметал” АД, гр. Рудозем. С допълнително споразумение от февруари 2019 г. срокът на концесията за добив е удължен с 15 години. В искането си за прекратяване на договора концесионерът посочва, че добивът на оловно-цинкова руда от находището е крайно неизгоден и нерентабилен.
Източник: Банкеръ (03.09.2024)

ХОЛДИНГ КЦМ 2000 подготвя на практика новото поколение инженери Инвестициите в образованието и развитието на децата и младежите са инвестиции в бъдещето на регионите. Те създават условия за устойчиво развитие, социална стабилност и подобряване качеството на живот, което прави общността по-силна, сплотена и отговорна. Стажантската програма на ХОЛДИНГ КЦМ 2000 e един от големите образователни проекти на компанията. Заводът на КЦМ притежава една от най-съвременните технологии за производство на олово в света. За тези технологии не може да бъде прочетено в учебниците по металургия, които се изучават в момента в средните и висшите учебни заведения. Тримесечната стажантска програма осигурява на кандидатите добър месечен доход, но и ценен опит, придружен от практически и технически познания. Професионалното обучение в реална работна среда е отличен старт на кариера не само в металургичния сектор, но и във всички сектори на административния живот. Партньорските отношения между КЦМ и професионалната гимназия в Асеновград са еталон за отговорността на бизнеса към инвестиране в образованието и професионалното изграждане на младите хора. Инвестицията по този проект към момента надхвърля 1 млн. лева, а резултатите са повече от добри. Тази година бе даден старт на подобна програма между ПГ “Васил Димитров” в Мадан и друго дружество на ХОЛДИНГ КЦМ 2000 – “Горубсо-Мадан”.
Източник: 24 часа (06.09.2024)

Италианските производители на стомана призовават за прилагането на единна или хармонизирана европейска цена на енергията, за да помогнат за ограничаване на нарастващите производствени разходи. Подобна схема би предотвратила неблагоприятното конкурентно положение, пред което са изправени италианските компании, и би осигурила равни условия за компаниите от целия континент, каза италианската асоциация на леярите Assofond. Разликата в цените между това, което плащаме за електроенергия днес в сравнение с нашите френски, испански и немски конкуренти, вече е неустойчива“, каза президентът на Assofond Фабио Занарди. „Пропускът се дължи само частично на основите на генерирането: мерките за подкрепа на енергоемките потребители, които са в полза на нашите конкуренти, правят значителна разлика.“ Европейските спот цени на електроенергията се отдръпнаха от рекордните върхове, достигнати през 2022 г. – подтикнати от инвазия на Русия в Украйна и друг регионален и инфлационен натиск – но продължават да остават нестабилни и различни на различните пазари. През юли средната спот цена на електроенергията в Италия беше 112.32 EUR/MWh, в сравнение с 67,70 EUR/MWh в Германия, 72,31 EUR/MWh в Испания и 47.03 EUR/MWh във Франция. През август средната спот цена в Италия достигна 128.44 евро/MWh, най-високата цена от октомври 2023 г. Енергийният консултант Серджио Джиралдо изрази своя скептицизъм относно предложението на Assofond за единна европейска цена на енергията, като каза, че съществуващата система за пределни цени и ограниченията на мрежата я правят непрактична. Тъй като Италия ще премине към зонални цени, за да замени сегашната единна национална цена, известна като PUN, единната европейска цена изглежда още по-предизвикателна, отбеляза той. „На теория може да се създаде индексна цена, изчислена като среднопретеглена стойност на всички европейски зонални цени, която може да служи като пазарна референция“, каза Джиралдо. Въпреки това, от търговска гледна точка, разликите в цените между държавите ще останат... асиметриите между държавите могат да бъдат намалени чрез подобряване на междусистемните връзки, а цените могат да бъдат намалени с по-голямо енергийно снабдяване.“
Източник: economic.bg (07.09.2024)

Президентът Джо Байдън ще блокира придобиването на US Steel от Nippon Steel, след като администрацията му прецени, че сделката на стойност 14.9 млрд. долара представлява риск за националната сигурност, който не може да бъде намален от американската и от японската компания, съобщава Financial Times. Няколко души, запознати с въпроса, заявиха, че Белият дом ще попречи на придобиването на базираната в Питсбърг група от съображения за национална сигурност. Докато Байдън смята да се противопостави на сделката, тя се оценява от Комитета за чуждестранни инвестиции в САЩ (Cfius). Това всъщност е правителствена комисия, ръководена от Министерството на финансите, която проверява входящите сделки за заплахи за националната сигурност. Двама души, запознати със случая, споделиха, че Cfius наскоро е информирал Nippon Steel, че сделката застрашава националнатата сигурност, които не могат да бъдат преодолени. В сряда US Steel предупреди, че хиляди работни места в Пенсилвания са "застрашени", ако придобиването се провали. От компанията добавиха, че липсата на сделка ще повдигне "сериозни въпроси" относно запазването на централата ? в Питсбърг. Администрацията на Байдън се надява, че решението ще увеличи подкрепата сред синдикалните работници в Пенсилвания, където Харис и Тръмп се състезават на балотаж. Тръмп заяви, че ще блокира сделката "незабавно", ако спечели изборите. Министерството на финансите отказа да коментира. Белият дом не обяви дали Байдън ще блокира сделката, но служител заяви: "Cfius не е предал препоръка на президента, а това е следващата стъпка в този процес." Говорител на Nippon Steel отказа да коментира. Срещу сделката се противопоставиха няколко законодатели от Демократическата партия и републиканците в Пенсилвания, както и Шерод Браун, влиятелен сенатор от Демократическата партия в Охайо, където US Steel също развива дейност. Браун е изправен пред тежка битка за преизбиране през ноември. Акционерите на US Steel одобриха сделката по-рано тази година. В допълнение към прегледа на Cfius Министерството на правосъдието на САЩ извършва антитръстова проверка на последиците от сделката за американската индустрия.
Източник: Капитал (09.09.2024)

„Алкомет“ инвестира 136 млн. лв. в цех за алуминиеви сплави за батерии на електромобили Компанията за алуминиеви валцови и пресови продукти „Алкомет“ инвестира над 136 млн. лв. в проект „Разширяване на продуктовия микс чрез инсталиране на линия за непрекъснато леене, линии за производство на профили, универсален фолиев стан” по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. При разширяване на завода в Шумен се предвижда откриване на нови 160 работни места. В „Алкомет“ ще бъде инсталирано и допълнително технологично оборудване.Ще се произвеждат нови видове алуминиеви сплави, които се влагат в акумулаторни батерии (за електромобили), а в пресовото производство се разширява продуктовата гама за автомобилното производство и алуминиеви профили за соларния сектор.
Източник: Инвестор.БГ (11.09.2024)

Завод за кабели с близо 950 служители затваря у нас Производителят на кабелни комплекти за автомобилната индустрия „СЕ Борднетце – България“ ЕООД ще затвори завода си в Мездра. Компанията с японска собственост обяви 2-годишен план за реорганизация на дейността си в България, като преустановяването на дейността ще се случи през 2025 г. Фирмата има още един завод в България – в Карнобат. Според плановете ? той ще продължи да работи, но с намален капацитет. „СЕ Борднетце – България“ ЕООД е българското подразделение на японската компания „Сумитомо Електрик Борднетце“ (SEBN), която откри завода си в Карнобат през 2006 г., а в Мездра – през 2008 г. Причината за оттеглянето от България са високите производствени разходи и резкия скок на заплатите у нас. Компанията мести производството си в Молдова и Румъния. Решението за преместване на производството се дължи на конкуренцията в индустрията за кабелни комплекти. Високите производствени разходи в България, особено нарастващите разходи за труд, се отразиха негативно на способността на компанията да възлага нови проекти за серийно производство на кабелни комплекти към българските си локации“, се посочва в съобщението на компанията. В завода в Мездра, който ще затвори през март 2025 г., работят около 950 души. За завода в Карнобат се планира от февруари 2025 г. да се премахнат около 100 работни места. В момента в него работят около 1000 човека. „СЕ Борднетце-България“ ЕООД е част от групата на Сумитомо Електрик Борднетце СЕ (SEBN), глобален автомобилен доставчик с над 36 000 служители в 13 държави. SEBN е част от японската група Sumitomo Electric Industries, която има 380 дъщерни дружества в различни индустрии по света. Продуктовото портфолио на SEBN включва системи за окабеляване, както и електрически и електронни компоненти за конвенционални и електрически задвижващи технологии, включително кабелни снопове за мулти и високо напрежение.
Източник: economic.bg (16.09.2024)

Leoni, които напускат България, вече са под китайски контрол Китайският доставчик на електрически компоненти Luxshare придобива германския производител на автомобилни части Leoni. Мажоритарният дял струва 320 милиона евро. Останалите акции ще бъдат собственост на австрийския предприемач Щефан Пирер. Относително невисоката цена за толкова мащабна компания е показателна за ситуацията, в която се намира както тя, така и пазарът на който оперира. Според договора, подразделението на Leoni за производство на кабели за автомобили ще бъде продадено на базираното в Сингапур дъщерно дружество на Luxshare - Time Interconnect. Leoni, която има около 95 000 души по целия свят, миналата година премина през голямо преструктуриране, след като неуспешната продажба на същото подразделение за автомобилни кабели го остави във финансови затруднения. В резултат на това компанията беше делистната от Франкфуртската фондова борса, а Пирер пое пълен контрол. Именно около всички тези процеси Leoni стана особено непопулярно име в Плевен. Компанията имаше 1300 служители в завода си у нас до месец юли, когато обяви, че до края на 2024 г. ще е съкратила всички и на започналото преди 6 години производство ще бъде сложен край - въпреки инвестицията от над 30 млн. евро.Сериозни съкращения Leoni започнаха и в Румъния. Европейската автомобилна индустрия е под все по-голям натиск от международната конкуренция, особено от Китай.
Източник: Money.bg (20.09.2024)

Нарастващият недостиг на мед се очаква да се засили, заради изкуственият интелект. Минният гигант BHP прогнозира, изкуственият интелект ще повишава търсенето на червения метал с цели 72% през следващите десетилетия, цитиран от Business Insider. Главният финансов директор на компанията Вандита Пант коментира, че AI центровете за данни ще отговарят за 6% до 7% от търсенето на мед до 2050 г. Тези центрове в момента съставляват по-малко от 1%, отбеляза тя, но нарастващото изграждане изисква повече мед. По друг показател BHP очаква глобалното търсене на мед да нарасне с 52,5 милиона тона годишно до средата на века, в сравнение с 30,4 милиона тона през 2021 г. През последните години недостигът на червения метал предизвика безпокойство сред множество индустрии, които зависят от него, и експерти прогнозират, че дисбалансът между търсенето и предлагането ще повиши цените през идните години. Медта е ключов материал в различни икономически сектори, използван във всичко - от строителство до машини. На този фон глобалните запаси от медта достигнаха най-ниските си нива от 2008 г. миналата година, като съществуващите проекти не успяха да се справят с търсенето. Междувременно новите мини не се появяват достатъчно бързо - обикновено отнема 15 години, за да отворите една. Тези условия доведоха до рекорден връх на цените на медта през май, въпреки че икономическият срив на Китай помогна за спадането на цените до 9 207 долара за тон. Въпреки това, някои анализатори виждат, че стоката се покачва с 15 000 долара до 40 000 долара, след като недостигът става все по-очевиден. Индустрията се обърна към сливания и придобивания, за да увеличи производството, но изкуственият интелект ще увеличи търсенето на мед в бъдеще, тъй като металът е ключова съставка в електрифицирането на центровете за данни, които управляват технологията. Междувременно чиповете, които захранват технологията, са изключително енергоемки. Bank of America прогнозира, че до 2026 г. ще са необходими допълнителни 18 до 28 гигавата електрически капацитет. Банката също смяташе, че цените на медта ще се възползват от разширяването на центровете за данни с изкуствен интелект. Прогнозира се, че металът може да достигне 5,44 долара за паунд до 2026 г., което показва 27% ръст от настоящите нива.
Източник: Money.bg (20.09.2024)

УниКредит Лизинг е основен финансов партньор в новия инвестиционен проект на Алкомет АД на стойност 140 млн. лева С подкрепата на Министерство на иновациите и растежа и УниКредит Лизинг, Алкомет АД дава официален старт на мащабен инвестиционен проект на стойност 140 млн. лв. Проектът има за цел разширяване на производствения капацитет и продуктовото портфолио на компанията. Той включва изграждането на нова линия за непрекъснато леене, производствени линии за алуминиеви профили, универсален фолиев стан и редица съпътстващи съоръжения. Реализацията му е планирана в рамките на три години, като ще бъдат разкрити 160 нови работни места. Част от финансирането за новото оборудване е осигурено от УниКредит Лизинг, която ще предостави лизинг за универсален фолиев стан, произведен от водещия немски производител Achenbach Buschhutten GmbH & Co. KG. Това е иновативно оборудване, което включва еднопосочен валцов стан за производство на алуминиево фолио, система за високоскоростно разрязване и изтъняване на фолиото, както и модерна система за пречистване на въздуха с капацитет за обработка на 110 000 куб. м. въздух на час. Общата стойност на оборудването възлиза на 18 млн. евро, като производството и доставката са планирани за декември 2025 г.
Източник: Money.bg (24.09.2024)

Koй e Pинaт Axмeтoв - нaй-бoгaтият y?paинeц, ?oйтo имa бизнec и в Бългapия Бизнесмен, политик и филантроп - най-богатият украинец Ринат Леонидович Ахметов е роден в Донецк в семейство на миньор и продавачка. 57-годишният волжки татарин и практикуващ мюсюлманин сунит получава образованието си в Донецкия национален университет чак през 2001 година - бакалавърска степен по икономика. Основателят и президент на System Capital Management към юни 2024 година заема 785-ата позиция в класацията на Forbes с нетно състояние от 4 млрд. долара. Освен това той е собственик на футболния клуб Шахтьор Донецк, а в периода 2006-2007 година, както и 2007-2012-та е член на Върховната рада от Партията на регионите. През 2000 година Ринат Ахметов основава най-голяма финансова и индустриална група в Украйна. System Capital Management Group (SCM), със седалище в Кипър, към момента работи в Украйна, Кипър, Нидерландия, Италия, Швейцария, Обединеното Кралство, САЩ и... България. Основните инвестиции на дружеството са в областта на металите и минното дело, енергетиката, минералите, банковото дело и телекомуникациите, селското стопанство, транспортът, логистиката и търговията на дребно. Под шапката на SCM са над 500 компании с общ брой от над 200 хиляди служители по целия свят. От 2010 година холдингът на Ахметов е собственик на Промет Стиил. Заводът се намира на 25 км от Бургас в землището на с. Дебелт и се занимава с производството на широка гама горещовалцувани профили, намиращи приложение в реализацията на инфраструктурни, стопански и частни строителни обекти.
Източник: Money.bg (25.09.2024)

Sarkuysan разширява производствената си база в Шумен Турският производител на медни кабели Sarkuysan разширява производствения си капацитет в България с инвестиция за 12 млн. евро. Компанията оперира в страната чрез основаното си преди осем години българското дружество „Сарк България“ и е сред най-големите износители в региона. Новата инвестиция включва изграждането на нова производствена сграда за медни жици в Шумен и ще съдейства за разкриването на нови над 50 работни места в региона. Сградата ще се намира във Втора индустриална зона на Шумен и ще заема площ от 8 дка върху терен с обща площ близо 69 дка. Пълното завършване на проекта се очаква през май 2025 г. Основните продукти, които ще се произвеждат там, са медни жици за различни сектори. Около 30% от продукцията отива за енергийния сектор и по-конкретно – за соларните панели. Продукцията намира приложение още в автомобилостроенето, машиностроенето и други. С новата инвестиция се очаква производственият капацитет на завода да се увеличи от 20 000 на 35 000 т медни жици годишно. Продукцията е главно за износ. Сред основните партньори на компанията са големите европейски икономики, като Италия, Германия и Франция. Извън Европейския съюз купувачи са Македония, Сърбия и някои страни от Близкия Изток. Кастело Прикаст ООД, водеща компания в областта на индустриалното строителство, бе избрана за главен изпълнител на ключов проект за разширение на производствения капацитет на САРК България АД. Проектът включва и внедряване на покривно осветление за подобряване на комфорта на работниците. Предвижда се на покрива на сградата да бъде инсталирана и фотоволтаична централа, за която ще бъдат инсталирани специални покривни покрития. Новата сграда ще представлява значително разширение на вече съществуващия завод на „Сарк България“ в Шумен. Дружеството стартира производството си там през 2019 г., когато получи и сертификат за подкрепа от държавата –инвестиция клас „А“.
Източник: economic.bg (26.09.2024)

На 1 октомври откриват новия завод за бронирани автомобили и дронове в Бургас На 1 октомври ще бъде открит първия български завод за бронирани автомобили на „International Armored Group“. Той се намира в Индустриалната зона на града, в рамките на Индустриален и Логистичен Парк Бургас. Заводът заема площ от около 150 000 квадратни метра и започва работа през октомври 2024 г. В него се произвеждат различни видове бронирани автомобили и оборудване по най-високите стандарти на НАТО. Основната дейност на завода включва: Производство на различни видове бронирани автомобили – включително такива за военни и спасителни операции, съобразени с най-високите стандарти на НАТО. Разработка на дронове за разузнавателни и аварийни мисии, в сътрудничество с български партньори. Проектиране на колесни и верижни роботи, както и бронирани платформи, които ще могат да носят леки артилерийски системи.
Източник: Offnews (27.09.2024)

„Аурубис България“ АД ще изплати дивидент за 2024 г. „Аурубис България“ АД уведомява, че на 13 септември 2024 г. Общото събрание на акционерите на дружеството е взело решение за изплащане на дивидент в размер на 4.70лв. на акция. Изплащането на дивиденти започва от 24.09.2024 г. чрез банков превод по банкови сметки на акционерите, удостоверени от тях с официално удостоверение от банка.
Източник: Фирмена информация (27.09.2024)

Правителството одобри над 116 хиляди лева по насърчителна мярка за изграждане на пътна инфраструктура в община Русе Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). От бюджета на Министерството на иновациите и растежа на Община Русе ще се предоставят средства в размер до 116 878 лв. с ДДС за изграждане на елементи на общинска пътна инфраструктура: „Изграждане на тротоари и извършване на текущ ремонт на кръстовище между улиците „Слатинска" и „Индустриален парк", в общински имот м. „Слатина", гр. Русе". Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Второ разширение на завод за производство на електронни и механични части за автомобилната индустрия", гр. Русе, община Русе на „ВИТТЕ Аутомотив България". Инвестицията по проекта е в размер на 23 млн. лв. и се предвижда разкриването на 302 нови работни места. Ползватели на инфраструктурата след нейната реконструкция ще са „Балкан цинк", „Керос Керамика", „Клио Комерс - ТБ" в гр. Русе, „ВИП АЛ 07" и др.
Източник: Стандарт (30.09.2024)

Нов завод на "Арсенал" ще заработи в Стара Загора през октомври Новият завод на "Арсенал" в Стара Загора ще започне работа на 25 октомври, съобщи изпълнителният директор на дружеството инж. Николай Ибушев. По думите му това ще бъде най-роботизираното предприятие на територията на областта. В последните години в оръжейния завод са инвестирани над 200 млн. лева за оборудване, нови цехове и производства. В момента фирмата е най-голямата в България по отношение на своя числен състав, като в нея работят над 10 хиляди души, а дейността се разпростира в три общини – Казанлък, Мъглиж и Стара Загора. Заводът е добре развит и произвежда продукти на световно ниво. Предприятието продава в над 120 държави в света и участва в редица изложения.
Източник: Инвестор.БГ (30.09.2024)

Един от символите на британската индустрия отива в историята. Най-големият стоманодобивен завод в Обединеното кралство ще спре производството след повече от 100 години, което ще доведе до загуба на хиляди работни места в Южен Уелс. Доменна пещ, работеща в завода на Tata Steel в Порт Талбот - ще бъде напълно затворена около 17:00 часа, като последната стомана ще бъде произведена късно вечерта в понеделник. В имейл, изпратен до персонала, главният изпълнителен директор на Tata UK Раджеш Наир призна, че ще бъде "труден ден“, изпълнен със "страхотна емоция и размисъл“, предава Sky News. Tata Steel заменя пещта с по-екологична електродъгова пещ, която ще използва стоманен скрап от Обединеното кралство, но тя няма да заработи до 2028 г. Преходът ще струва 1,25 милиарда паунда, 500 милиона от които се плащат от британското правителство и ще доведе до загуба на близо 3000 работни места, почти 75% от работната сила. Синдикатите се бориха от месеци да отложат затварянето на пещта и да намалят броя на съкращенията. Рой Рикхъс, генерален секретар на Съюза на Общността, който представлява повечето стоманодобивни работници в Порт Талбот, каза, че това е "невероятно тъжен и трогателен ден" за британската стоманодобивна индустрия.
Източник: Стандарт (30.09.2024)

Velocity продава българските си проекти за злато на T?rkerler за 59 млн. долара Канадската компания Velocity Minerals е подписала обвързващо споразумение с турската T?rkerler ?n?aat Turizm Madencilik Enerji ?retim Ticaret ve Sanayi за продажба на проектите си за търсене на злато в България. Турската компания ще придобие 100% от проекта "Розино" и свързаните с него права, както и делът на Velocity в други активи за общата сума от 59 млн. долара, платими в брой, съобщи канадското дружество-продавач. Velocity работи в България от години, като прави проучвания за златни и медни руди. Към момента държи 70% от правата върху площта "Тинтява", която вклчюва находището "Розино", чрез местното дружество "Тинтява експлорейшън", което е регистрирано в Ивайловград. Партньор й е "Горубсо - Кърджали", която има златодобивно предприятие. Velocity има също 70% дял в площите "Момчил", "Надежда" и "Дангово" в региона на Родопите и държи също 100% от правата върху проучвателната площ за мед и злато "Иглика" в Югоизточна България чрез дружеството "Болкан минералс дивелъпмънт". Компанията има изключителна опция да придобие до 75% от правата върху площта "Златуша" край Брезник от австралийската Raiden Resources. Наблизо се намира находището "Милин камък", където в момента се изгражда мина за златни руди. Инвеститор е "Трейс рисорсиз" от групата на "Асарел - Медет". Преди няколко години "Горубсо - Кърджали" придоби миноритарен дял във Velocity, а близо 10% от новоиздадените тогава акции бяха купени от канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на златодобивните проекти в Челопеч и Крумовград. В резултат на проучванията, извършени от екипа на Velocity тук, "Розино" достигна до положителна оценка на предпроектното проучване и беше доказан като икономически рентабилен проект. Купувачът T?rkerler е диверсифицирана група от компании в различни сфери, макар минната дейност да не е застъпена. Холдингът работи в областта на недвижимите имоти, възобновяемата енергия (вятърна, слънчева и геотермална), производството и разпределението на електричество, публично-частните партньорства и текстилния сектор.Има опит в големи строителни проекти, включително язовири, магистрали, подземни линии и болници, а персоналът й надвишава 24 хил. души. Активните й инвестиции в момента са за над 6 млрд. долара. Съгласно споразумението между двете компании T?rkerler ще купи всичките акции на определени български дъщерни дружества на Velocity. Цената на активите, предмет на споразумението, е определена на 59 млн. долара и е платима на два транша. Първите 15 млн. долара са невъзстановими и се дължат при приключване на сделката, което се очаква да стане до края на януари 2025 г. Останалите 44 млн. долара трябва да бъдат платени в рамките на 18 месеца след това. В случай че T?rkerler преведе сумата до 12 месеца, цената ще бъде намалена до 42.5 млн. долара (с 1.5 млн. долара). Българското златодобивно дружество "Горубсо - Кърджали", което държи 30% от "Розино", ще получи съответно 30% от договорената цена от 55 млн. долара. Приключването на сделката зависи от изпълнението на обичайните условия, включително извършването на прединвестиционно проучване (due diligence) от T?rkerler и одобрението от акционерите и съответните регулаторни органи. Продажбата трябва да бъде одобрена от 2/3 от акционерите на Velocity, като за целта ще бъде насрочено общо събрание през декември.
Източник: Капитал (03.10.2024)

Германската промишлена група "Тисенкруп" (Thyssenkrupp) потвърди своето намерение да отдели своето стоманодобивно подразделение в отделна компания. Това стана след като Съдът на Европейския съюз (СЕС) потвърди решение на Европейската комисия от 2019 г., с което тя забранява сливането между дъщерната компания на "Тисенкруп" за производство на стомана и европейския стоманодобивен бизнес на индийската компания "Тата стийл" (Tata Steel), предаде ДПА. Преди пет година Еврокомисията спря сливането между двете компании с аргумент, че то ще наруши правилата за конкуренцията на Европейския съюз. "Тисенкруп" обаче обжалва решението на ЕК пред Съда на Европейския съюз. Германският промишлен конгломерат иска да намали своето участие в сектора на фона на свръхпроизводството на стомана и силната конкуренция от страна на производителите в Азия, посочва ДПА. Подразделението на "Тисенкруп" за производство на стомана е в процес на реорганизация. Германският конгломерат припомня, че през юли 20 процента от стоманодобивния й бизнес е придобит от енергийната корпорация И Пи Си Джи (EPCG). "Тисенкруп" и И Пи Си Джи водят разговори за придобиването на още 30 процента от акциите на стоманодобивното (ни - бел. ред.) подразделение. Целта е да бъде формирано съвместно дружество, в което всяка компания да притежава по 50 процента", посочва германският промишлен конгломерат.
Източник: БТА (06.10.2024)

Близо 42 милиона лева са осигурени за рехабилитацията на вълнолома в Бургас Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ обяви обществена поръчка за рехабилитация на вълнолома в пристанище Бургас. Прогнозната стойност на заданието е близо 42 млн. лв. (41 934 268) без ДДС. Финансирането ще бъде осигурено по програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027. Максималният срок за изпълнение е 900 календарни дни. Проектното решение включва реконструкция, рехабилитация и възстановяване на бронировката на вълнолома, който се намира на територията на пристанищен терминал „Бургас изток – 1“, и обособяване на пешеходна зона.
Източник: Фирмена информация (07.10.2024)

Соларен проект на "Соларити" осигурява енергийна независимост на "Матраци TED" Един от най-ефективните начини да постигнат оптимизиране на своите ресурси и намаляване на зависимостта от конвенционалните източници на енергия.това е чрез внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и системи за съхранение на енергия. Пример за такава независимост е последният завършен проект на "Соларити" и фабриката за матраци TED, която въвежда в експлоатация фотоволтаична централа и индустриална батерия с капацитет 15 MWh. Фабриката разполага с инсталирана 2.6 MW фотоволтаична централа върху покривите си, като проектът е за общо 5.6 MW. Произведената енергия се използва директно в производствения процес, което води до значителни икономии. Ключов елемент в проекта е инсталирането на 15 MWh индустриална батерия, която осигурява непрекъснато захранване на фабриката, независимо от времето на деня или климатичните условия. Основната функция на батерията е да съхранява излишната енергия, генерирана от соларната централа през деня, и да я освобождава, когато нуждите на производството са най-високи, именно вечерта. Съоръжението се състои от 4 модула с мощност 3.75 MWh. Батерийните модули са с течно охлаждане и са от реномирания производител на световния пазар Narada, който е с над 30 години история. Производител на преобразувателите е фирмата NR, а "Соларити" се превърна в официален представител и доверен сервиз на двете компании.
Източник: Капитал (08.10.2024)

OMV Petrom започва продажби на природен газ на индустриални потребители в България Компанията OMV Petrom, структура на австрийската OMV, разширява дейността си по доставка на природен газ на българския пазар. От октомври индустриалните потребители в България могат да се възползват от предложенията за доставки от OMV Petrom. Става въпрос предимно за фирми от химическата промишленост, както и топлофикации и други потребители на газ "на едро". OMV Petrom е най-големият интегриран производител на енергия в Югоизточна Европа. В началото на юни австрийското дружество "ОМВ Офшор България", собственост на австрийската петролна и газова компания OMV, вече е единственият титуляр на разрешението за проучване на нефт и газ в блок "Хан Аспарух" в Черно море. Контролираната от австрийския енергиен гигант румънска компания OMV Petrom поема ролята на оператор. OMV остана единствената компания, която да търси нефт и природен газ в участъка "Хан Аспарух". За навлизането си на пазара на доставки до индустриални клиенти в България OMV Petrom стъпва на опита си като лидер в доставките за небитови клиенти в Румъния. OMV Petrom е вторият по големина производител на природен газ в Румъния с 3,3 млрд. куб. м. добив за 2023 г. Чрез собствения си добив и договорите за доставка компанията осигурява приблизително 40% от потреблението в Румъния през 2023 г. OMV Petrom притежава 50% дял от проекта Neptun Deep и е негов оператор. Neptun Deep е най-големият ресурс от природен газ в ЕС, като добивът му се оценява на около 100 млрд. куб. м. Очаква се първият газ от Neptun Deep да бъде доставен през 2027 г. В България OMV Petrom присъства чрез мрежата от бензиностанции на OMV, както и притежава лиценза за проучване и е оператор на офшорния блок "Хан Аспарух" в Черно море.
Източник: Money.bg (09.10.2024)

МС отпусна средства за публична инфраструктура Министерският съвет одобри отпускането на близо 4 млн. лв. за изграждане на публична инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) в община Марица. Средствата ще бъдат отпуснати от бюджета на Министерството на иновациите и растежа (МИР) и възлизат на 3 918 882 лв. с ДДС. Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект "Производство на автомобилни части от Зиес Юръп" в община Марица, област Пловдив, на Зиес Юръп. Компанията планира да вложи в проекта над 18 млн. лв. и да разкрие 101 нови работни места. Ползватели на инфраструктурата след нейното изграждане ще са още Латекоер България, БиЕй Глас България, Сифер, ЕЛ СМАРТ, Профилинк.
Източник: industryinfo.bg (09.10.2024)

Китайска инвестиция в завод за автомобилни части край Пловдив ще надхвърли 300 млн. лв. Китайската компания Shanghai Unison Aluminum Products е готов да започне производството на алуминиеви шасита и кутии за батерии на електромобили на територията на „Тракия икономическа зона“ край Пловдив до края на 2024-а година. Очаква се заводът да разкрие между 150 и 200 работни места. До края на календарната година ще бъда завършена първата фаза от плана за установяване на производствена база в България, а през 2025 г. предстои разширяване на производството с втора и трета фаза, като по този начин общата инвестиция в България ще надхвърли 300 млн. лева.
Източник: Дарик радио (10.10.2024)

Втората по големина минна компания в света "Рио Тинто" (Rio Tinto) обяви днес, че ще придобие американския производител на литий "Аркедиъм литиъм" (Arcadium Lithium) за 6,7 млрд. долара, предадоха Ройтерс и Си Ен Би Си. Британско-австралийският минен гигант съобщи, че ще плати по 5,85 долара на акция, емитирана от "Аркедиъм литиъм". Това представлява премия от 90 на сто спрямо борсовата цена на акциите на производителя на литий при приключване на търговията на 4 октомври, посочва Си Ен Би Си. Придобиването на "Аркедиъм литиъм" ще превърне "Рио Тинто" в един от основните играчи на световния пазар на литий, отбелязват пазарни анализатори. Литият е един металите, които са от ключово значение за прехода към икономика, която не замърсява околната среда. Той се използва при производството на батерийни клетки за електрически превозни средства, на батерии за смартфони и преносими компютри, при изграждането на фотоволтаични системи, при създаването на медицинска апаратура и в редица други високотехнологични сектори. "Рио Тинто" е най-големият доставчик на желязна руда в света. Минният гигант обаче постепенно се ориентира към полезните изкопаеми, които са от ключово значение за прехода към "зелена" и високотехнологична икономика, посочва Ройтерс.
Източник: БТА (10.10.2024)

КЦМ купува ток от соларна централа, пази природата Водещият доставчик на възобновяема енергия „Енери” официално откри най-голямата си фотоволтаична електроцентрала в община Ценово, Северна България. Соларният парк „Ценово” разширява портфолиото на компанията с допълнителни 113 MW. Разположен на няколко терена в рамките на общината, соларният парк има 191 282 соларни модула и може да генерира 177 GWh зелена енергия годишно. Това е еквивалентно на захранването на 48 462 домакинства и намаляването на въглеродните емисиите с впечатляващите 80 528 т годишно. Един от купувачите на зелена електроенергия от централата в Ценово е КЦМ АД – водещ производител на олово и цинк в Югоизточна Европа. КЦМ сключи договор за покупко-продажба на електроенергия с оператора на възобновяеми енергийни активи „Енери” за 12-годишен период, което ще осигури около от 10% от годишното потребление на енергия от предприятието.
Източник: 24 часа (11.10.2024)

Две български компании в надпревара за изграждане на метрото в Румъния Две от водещите български строителни компании заявиха своето участие в най-големия търг за изграждане на разширението на метрото в Румъния. Проектът, който обхваща изграждането на нов участък от метродиаметър М4 и цели разширяване на метрото в Букурещ, ще подобри значително обществените транспортни услуги в столицата. Търгът обединява 56 търговски компании, с доказан опит на национално и международно ниво, които са подали технически и финансови оферти за строителството на новото трасе между Северна гара и гара Прогресул. Сред участниците са и българските компании „Джи Пи Груп“ АД и „Трейс Груп Холд“ АД, които влизат в партньорство с турската “Доуш Иншаат ве Тиджарет А.Ш.”. Те притежават дългогодишен опит в строителството на инфраструктурни проекти в България, Турция, Индия и К. Саудитска Арабия, включващ множество успешно изградени метростанции на територията на България. Проектът, чиято стойност се оценява на около 2,5 милиарда евро, ще бъде финансиран чрез безвъзмездна европейска помощ, достъпна по Програма „Транспорт“ на Европейския съюз за периода 2021-2027. Планира се строителните работи да започнат през 2025 г. и да бъдат завършени в рамките на 5 години. Новоизградените 14 метростанции ще осигурят връзка между Северна гара и южната част на града, включително гара Прогресул.
Източник: Труд (11.10.2024)

Турция наложи антидъмпингови мита върху вноса на някои видове стомана от 4 големи държави - Китай, Русия, Индия и Япония, като решението е публикувано в турския държавен вестник, съобщи Reuters. Наложените мита ще варират между 6,1%и 43,31% от пълната цена (стойност, застраховка и навло), се казва в решението, като се обяснява, че то взето след жалби от страна на местни производители, с цел да се предотврати "несправедливата конкуренция". Разследване на вноса на горещо валцувана стомана след жалбата на местни производители е показало, че предполагаемият дъмпинг на цените на стоманата от Китай, Русия, Индия и Япония, заплашва да навреди на вътрешното производство, се посочва още в решението, публикувано в турския държавен вестник. Митата, наложени върху вноса на стомана от Китай, варират от около 15 до 43 процента, а митата, наложени върху вноса от Русия, Индия и Япония, са от порядъка на 6-9 процента. Решението на Турция идва на фона на нарастващото търговско напрежение между Китай и Европейския съюз във връзка с митата върху електромобилите, коняка и други стоки. Както има и жалба на Китай пред Световната търговска организация (СТО) относно митата за внос, наложени на китайските електрически превозни средства, които влизат в Турция, уточнява Reuters.
Източник: Money.bg (13.10.2024)

Двете най-големи компании за добив на желязна руда в света, Rio Tinto Group и Vale SA, увеличават производството през последното тримесечие, въпреки че търсенето от Китай е изправено пред насрещни ветрове поради неразрешената имотна криза в страната, пише Bloomberg. Производството на Rio за третото тримесечие се повишава с около 1% на годишна база, докато това на бразилската Vale засенчи прогнозите, отчитайки най-високия си обем от края на 2018 г. Търсенето на желязна руда от най-големия купувач, Китай, остава изложено на риск поради спада в неговия металоемък имотен сектор, въпреки че това беше частично компенсирано от някои части на производствената индустрия, както и от нарастващия износ на стомана. Фючърсите върху желязната руда са поевтинели с почти една четвърт от началото на тази година, тъй като предлагането изпреварва търсенето. Най-големите производители на желязна руда в света продължават да увеличават доставките, като техните широкомащабни дейности са защитени от разходите за тон суровина, които остават далеч под текущите нива на спот цените. BHP Group Ltd., третата по големина компания за желязна руда, ще обяви тримесечното си производство в четвъртък (17 октомври). Производството на Vale от 91 млн. тона надмина това на мините на Rio Tinto в района на Пилбара, Западна Австралия, което достига 84,1 млн. тона. Rio поддържа целогодишните си насоки за желязна руда в диапазона 323-338 млн. тона, докато Vale заяви, че очаква да произведе между 323 млн. тона и 330 млн. тона. Светът на суровините следи отблизо какво прави Китай, за да подкрепи забавящата се икономика, като всички очи са насочени към правителствен брифинг в четвъртък, когато се очаква да бъдат обявени повече подробности за плановете на Пекин за справяне с спада в тази индустрия. Търсенето на стомана в Китай се очаква да спадне с 3% тази година, прогнозира Световната асоциация за стомана. Междувременно производството на мед в рамките на Rio е спаднало през тримесечието с 1% спрямо същия период на предходната година, докато производството на боксит е нараснало с 8%, а това на алуминий е намаляло с 2%. По отношение на медта Rio казва, че „задържаното търсене“ в Китай се е възстановило през третото тримесечие. Rio увеличава производството в традиционното си портфолио от желязна руда и мед. Най-големият ? проект е мината за желязна руда Simandou в Гвинея, която ще осъществи първите доставки през следващата година и скоро след това ще увеличи добива до 60 млн. тона годишно. Желязната руда все още представлява около две трети от приходите на Rio, но групата се диверсифицира към други суровини, включително литий, важна суровина за електромобилните батерии. По-рано този месец компанията обяви, че придобива Arcadium Lithium Ltd. за 6,7 млрд. долара, отбелязвайки завръщането си към пазара на сливания и придобивания, след пауза, продължила повече от десетилетие.
Източник: Инвестор.БГ (17.10.2024)

Рекордно високото производство на алуминий в Китай вероятно ще продължи и през останалата част на годината, тъй като рисковете при доставките се разсейват около ключова производствена база в южната част на страната, съобщава Bloomberg. Очаква се националното производство да нарасне с 3% през четвъртото тримесечие на годишна база до 11 млн. тона, изчислява Shanghai Metals Market (SMM). Прогнозата предполага, че заводите в Юнан ще избегнат съкращения на производството за първи път от четири години поради засилените доставки на електроенергия. Фабриките за производство на алуминий в Китай, които формират около половината от глобалния капацитет, са произвели рекордните 3,69 млн. тона от метала през август. През септември производството вероятно ще отчете лек спад, след което ще се възстанови, достигайки връх от 3,72 млн. тона през декември, добавя SMM. Търсенето остава стабилно въпреки забавящата се икономика поради растящото търсене на лекия метал в индустрията за производство на чиста енергия и свързаните с това мрежи. Но производството е пословично енергоемко. В Юнан, провинцията, която формира около 12% от доставките на Китай, топилните предприятия разчитат на хидроенергия, която през последните години е ограничена от сухото време. Но тази година все по-променливият климат доведе до проливни дъждове, които трябва да поддържат язовирите пълни през по-сухите зимни месеци. Водноелектрическото производство през първите осем месеца на годината е нараснало с 22% до 882 млрд. киловатчаса. Китай също е натрупал огромни запаси от въглища - основното му гориво, което намалява риска от прекъсвания в топилните заводи на други места. Правителствената агенция за планиране заяви миналата седмица, че Китай има достатъчно въглища, за да осигури адекватни доставки за отопление през по-студените месеци. В Юнан местните власти няма да ограничат електрозахранването за алуминиевите заводи през зимата и пролетта поради обилните доставки на водноелектрическа енергия и въглища, съобщи държавната новинарска агенция „Синхуа“ в края на миналия месец. Все пак Китай ще се радва на допълнителните доставки на метала. Пазарът на алуминий ще остане стегнат поради нарастващото потребление на електрически превозни средства и слънчева енергия, както и въздействието на неотдавнашния пакет от икономически стимули на Пекин, посочва SMM. Това ще задържи цените, които достигнаха двугодишен връх през май, на високо ниво. Междувременно запасите спадат с повече от 20% върха пика си през март до 656 000 тона, добавя SMM.
Източник: Инвестор.БГ (17.10.2024)

Оскар – Ел ЕООД с нова производствена база Оскар – Ел ЕООД - Божурище официално започна строителството на нова производствена база, която ще изиграе ключова роля в разширяването на дейността на компанията, съобщава Борса.bg. Новият завод ще увеличи значително производствения капацитет на дружеството за електрически и автоматизирани системи за управление, за да отговори на нарастващото търсене както на национално, така и на международно ниво. Освен технологичните и производствени подобрения, новият завод ще има значително социално-икономическо въздействие върху региона, създавайки нови работни места и стимулирайки местната икономика. Инвестицията в новото съоръжение подчертава ангажимента на Оскар-Ел към осигуряването на най-съвременни решения, запазвайки високите стандарти за качество и устойчивост. Това също така е стъпка към изпълнението на дългосрочната стратегия на компанията за устойчив растеж и иновации в сектора. Дружеството е специализирано в предоставянето на цялостни инженерингови услуги и оборудвани в области като електрозахранване, автоматизация и управление на металорежещи машини и технологични процеси в индустрията, енергетиката и ВиК сектора.
Източник: Фирмена информация (17.10.2024)

В златната мина Skouries в Северна Гърция е открито доказано находище от 740 000 тона злато, чието извличане ще започне през 2025 г. Приблизителна цифра за чистото злато би била 60 милиона долара на тон. Това означава, че стойността на новото откритие може да достигне 44,4 млрд. долара, пише Greek Reporter. Мината на Skouries, която се намира в Халкидики, се смята за "перлата в короната" на минните дейности на дъщерното дружество на канадския минен гигант Eldorado Gold - Hellas Gold, който притежава правата върху региона. Над 800 милиона долара вече са инвестирани по проекта. Най-малко 1000 работници са заети в Skouries и този брой ще нарасне в първата фаза до 1 300 души през следващите шест до седем месеца. Откритите находища включват освен злато и мед, която е важна стратегическа суровина в прехода към по-зелена икономика. Медта се използва в различни технологии, включително цифрови и електрически устройства и батерии за електрически превозни средства. Гръцкото правителство е събрало от инвестицията 550 милиона евро данъчни приходи в периода 2012-2023 г. и се очаква да събере над два милиарда евро с пълното развитие на инвестицията в бъдеще. Предложената от компанията златна мина в Skouries обаче беше посрещната със силна съпротива от екологични групи и местни общности. Халкидики е известен със своето злато от древни времена. Древните гърци са били опитни миньори и металурзи и са експлоатирали златните ресурси на Халкидики, за да произвеждат бижута, монети и други ценни предмети. Регионът е особено известен със своите златни мини в планините Ситония и Касандра.
Източник: Money.bg (19.10.2024)

Нови заводи се строят в "Тракия икономическа зона" "Тракия икономическа зона" се разсраства, като в момента се строят няколко нови предприятия, а други разширяват мощностите си. Инвеститорите са от Япония, Китай, Германия и България. Най-големият индустриален парк у нас обхваща зоните в общините Марица, Куклен, Раковски, Пловдив и в село Калояново. Един от най-новите инвеститори в зоната е японската компания "Три-Уол България" ЕООД. През септември те купиха парцел от 56 дка, върху който ще изградят производствена база за опаковки от хартия и картон. В момента заводът се проектира. Плановете са той да заработи през 2026 г. Инвестицията е в размер на около 60 млн. лв. "Три Уол България“ кандидатства за първокласен инвеститор клас "А". Българското подразделение на германската група "Шнайдер Електрик" пък разширява производствената си база, като инвестира нови 15 милиона евро в нов завод. В рамките на следващите 5 години има голяма възможност да достигнем над 70 млн. евро обща инвестиция, заяви управителят на българското дружество Мартин Йорданов. Първата стъпка е заводът да бъде построен върху 8 дка, а впоследствие планът е да се разшири на 20 дка. Като прибавим и актуалния ни завод, който е в рамките на 15 дка, наистина мощностите стават много големи и Пловдив се превръща в стратегическа единица в Европа, отбеляза Мартин Йорданов. Китайската компания "Зиес Юръп"ЕООД пък строи високотехнологичен завод за алуминиеви части с приложение в автомобилостроенето. Българската компания "Смарт Пауър Грид" ООД също строи завод в „Тракия икономическа зона“, като инвестицията възлиза на около 25 млн. лв. В новото предприятие ще се произвеждат трафопостове, електрически табла, комплектни разпределителни уредби за средно и ниско напрежение. Компанията ще разкрие около 150 нови работни места.
Източник: Медия Пул (21.10.2024)

„Алкомет“ отчита ръст на продажбите и в края на деветмесечието „Алкомет“ АД продължава да отчита ръст на приходите и към края на септември 2024 г. Нетните приходи от продажби в края на разглеждания период възлизат на над 401 млн. лв., като повече от 397 млн. лв. от тях са от продажба на продукция. И двете стойности показват ръст от над 16% спрямо 30 септември 2023 г. Компанията реализира ръст на приходите и в края на второто тримесечие. „Алкомет“ отчита значително нарастване на разходите за отчетения период – фактор, който повлия на резултатите на дружеството и през първото полугодие. Тези за материали са се увеличили с 35%, ръст има и при разходите за външни услуги – с над 19%. С една пета се увеличават и разходите за заплати и осигуровки в абсолютна стойност, растат с над 50% и разходите за лихви. В резултат на това дружеството отчита нетна загуба в размер на близо 4,3 млн. лв. в края на септември – значително нарастване на годишна база при отчетени 919 хил. лв. нетна загуба в края на третото тримесечие на 2023 г. „Алкомет“ отчита увеличение на количеството произведен алуминиев прокат от леярния цех с около 38% спрямо същия период на 2023 г. Към 30 септември 2024 г. той възлиза на 68 464 метрични тона. Значително нараства и произведеното количество валцова и пресова продукция – с около 43% до 57 453 метрични тона при 40 224 МТ година по-рано. Компанията отчита засилено търсене на алуминиеви продукти заради различни фактори, сред които голямо значение имат усилията за намаляване на въглеродния отпечатък и прехода към по-устойчива икономика. Компанията отчита значителен ръст на продажбата на валцова продукция – с над 60% (37 836 метрични тона при 23 299 метрични тона година по-рано). Има спад при търсенето на пресова продукция (с около 5,7% спрямо септември 2023 г. до 18 963 МТ), което „Алкомет“ отдава на забавянето на глобалната икономика и спадът в строителния сектор. Към края на отчетения период дружеството има 1288 служители на трудов договор, а числеността им се е увеличила с близо 10% спрямо септември 2023 г. За последната година акциите на „Алкомет“ поевтиняват с близо 13%, а пазарната капитализация възлиза на 118,5 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2024)

Министерството на енергетиката на САЩ най-накрая финализира отпускането на заем в размер на 2,26 млрд. долара на Lithium Americas за изграждането на литиевата мина Thacker Pass в Невада. Това е една от най-големите инвестиции на Вашингтон в минната индустрия и част от по-широкия стремеж за увеличаване на добива на критични минерали. Заемът, чието принципно одобрение беше факт още през март, представлява ключова част от усилията на настоящия президент Джо Байдън за намаляване на зависимостта от доставките на литий от Китай. Азиатската страна е най-големият в света преработвател на метала за батерии за електрически превозни средства. Бившият президент Доналд Тръмп разреши мината точно преди да напусне поста си. Първоначалното строителство на обекта, разположен южно от границата на Невада с Орегон, започна едва миналата година. Това се случи след като компанията спечели дългогодишно и сложно съдебно дело, заведено от природозащитници. След като казусът със заема вече е приключен, базираната във Ванкувър компания Lithium Americas планира да започне основното строителство. Този процес може да отнеме три или повече години. Очаква се първата фаза на мината да произвежда 40 000 метрични тона литиев карбонат, което би било достатъчно за производството на 800 000 електрически автомобила. Очаква се работата по проекта да осигури работа на около 1800 души, а след пускането на мината в експлоатация да бъдат осигурени 360 работни места на пълен работен ден. "Този важен заем ни помага да намалим зависимостта си от чуждестранни доставчици и да осигурим енергийното бъдеще на Америка", заяви Джон Евънс, главен изпълнителен директор на Lithium Americas. Разходите за мината бяха увеличени от предишната оценка от 2,27 млрд. долара на близо 2,93 млрд. долара. Това се наложи поради по-високите инженерни разходи, споразумението с профсъюзите и решението на компанията да построи жилища за работниците и техните семейства в отдалечения регион. General Motors, която смята да се възползва от предстоящия добив, също инвестира в проекта, като вложената от автомобилния гигант сума вече наближава 1 милиард долара. Изглежда моментът е ключов за политиката на държавната администрация в сектора. Mиналата седмица официални представители на кабинета на Байдън дадоха финално разрешение за друга подобна инициатива, разработвана от ioneer. Проектът, разположен на около 225 мили (362 км) северно от Лас Вегас, съдържа достатъчно литий, за да захранва около 370 000 електрически автомобила всяка година, пише Ройтерс. Строителството трябва да започне през следващата година, а производството да стартира до 2028 г. Това ще превърне Rhyolite Ridge в един от най-големите доставчици на литий в САЩ наред с Albemarle и Lithium Americas.
Източник: Money.bg (31.10.2024)

Български компании под американски санкции заради подпомагане на руската военна индустрия Български компании попаднаха под американски санкции заради подпомагане на руската военна индустрия. Според списъци на държавния департамент и финансовото министерство във Вашингтон фирмите са доставяли авиационни компоненти и друга продукция, използвана от Русия да продължава военните си действия в Украйна. Списъците на двете американски министерства споменават три фирми, базирани в България. Според държавния департамент компанията AIR LEO M AND E OOD (Еър Лео Ем Енд И), работеща във Варна, е продавала микроелектроника и авиационни компоненти на руски компании през ноември 2023 година. Собственик на компанията е Веселин Исаков, който е собственик и на компания с подобно име, Еър Лео, базирана в Обединените арабски емирства, която също е част от американския списък. Според държавния департамент тя е доставила отново на руски компании авиационни компоненти за 190 хиляди долара между март 2023 и март 2024 г. В санкциите, анонсирани от американското финансово министерство, се споменават "Мирекс БГ" ООД и GNO Investment (ДЖИ ЕН О ИНВЕСТМЪНТ) ООД - български компании на турския бизнесмен Йозгюр Хасан Челик. Според САЩ чрез свои договори с компании, свързани с руското правителство, той е опосредствал демонстрации на електронни военни системи в Русия, а на територията на Турция е спомагал производството на оборудване за руски отбранителни компании. Дейността на Челик, включително през българските му фирми, както и компаниите на Исаков, са санкционирани на базата на указ на Белия дом от 2021 година за противодействие на зловредните действия на Русия отвъд границите ?.
Източник: БНР (31.10.2024)

"Сенсата технолоджис България" цели да не използва ръчен труд за работа без добавена стойност Умната автоматизация е постоянен процес в завода на "Сенсата технолоджис България" в Ботевград. Концепцията на компанията, която е част от американската Sensata Technologies и произвежда високотемпературни сензори за автомобилната индустрия, като цяло е новите линии да бъдат високо автоматизирани, а при инсталираните мощности подмяната се прави поетапно. По този начин предприятието се стреми да използва ръчен труд само за дейности, които носят добавена стойност. Заетите в завода в Ботевград са около 2800 души. Един от големите изпълнени проекти е свързан с линията за специални кабели, която е една от първите в завода. Благодарение на автоматизацията й сега 6 работни станции се обслужват само от един оператор. Освен до по-голяма ефективност това е довело и до повишаване на качество и подобряване условия на труд, като е намалено запрашването. Проектът е разработка на българския екип по умна автоматизация и включва концепцията на оборудването, дизайна, написването на софтуера и визуализацията. През последните няколко години "Сенсата технолоджис" разширява завода си в Ботевград, като проектът предстои да бъде финализиран. Предвижда се да бъдат монтирани нови линии за производство на продукти за електромобили. По този начин компанията върви в крак с клиентите си от автомобилния сектор, които правят плавен преход към електрификация. "Сенсата технолоджис България" има завод и в Пловдив, както и развоен център в София. Приходите на компанията за 2023 г. са близо 610 млн. лв., а общо заетите са около 4000 души.
Източник: Капитал (01.11.2024)

Двe фиpми пoлyчиxa paзpeшeниe дa cтpoят в гopнoopяxoвc?ия "Индycтpиaлeн пap? - Pяxoвeц" Haй-мaл?o 100 нoви paбoтни мecтa щe oтвopят двe фиpми, ?oитo пoлyчиxa paзpeшeниe дa cтpoят в гopнoopяxoвc?ия "Индycтpиaлeн пap? - Pяxoвeц" нa днeшнoтo зaceдaниe нa oбщинc?ия cъвeт в гpaдa. Cтaвa дyмa зa диcтpибyтopa нa xpaнитeлни cтo?и "Kлиo Koмepc - TБ" EOOД и "Coлapeн дoм" OOД, ?oятo щe cглoбявa бaтepии зa BEИ cиcтeми. Двeтe инвecтиции имaт cxoдни пapaмeтpи - щe cе cтpoи нa пo дo 12 дe?apa плoщ, щe бъдaт нaeти пo 50-70 дyши и пpoe?титe ca зa пo 4 милиoнa лeвa. "Kлиo Koмepc", ?oятo e eднa oт гoлeмитe фиpми в xpaнитeлнaтa лoгиcти?a и диcтpибyция, имa нaд 30-гoдишнa иcтopия и 680 дyши пepcoнaл в cтpaнaтa. Oт 6 гoдини пpoдaвa и coбcтвeни мap?и. Tя paзпoлaгa c 14 c?лaдoви бaзи в cтpaнaтa, ?aтo ceгa плaнът e oщe eднa дa cе пoяви в Гopнa Opяxoвицa. "Coлapeн дoм" e cъздaдeнa пpeз 2016 г. и e бaзиpaнa в Гopнa Opяxoвицa. Tя e инжeнepингoвa ?oмпaния зa цялocтнo изгpaждaнe нa фoтoвoлтaични цeнтpaли - ?oнcyлтaция, пpoe?тиpaнe, мoнтaж, yзa?oнявaнe и пoддpъж?a. C нoвaтa лo?aция в индycтpиaлния пap? ?oмпaниятa плaниpa дa пpидoбиe "нoви пpoизвoдcтвeни мoщнocти зa инжeнepинг и aceмблиpaнe нa индycтpиaлни cиcтeми зa cъxpaнeниe нa eлe?тpoeнepгия. И двeтe ?oмпaнии пoeмaт aнгaжимeнт пpи нeoбxoдимocт дa изгpaдят зa cвoя cмeт?a дoпълнитeлнa инфpacтpy?тypa. Toвa e вaжeн мoмeнт, тъй ?aтo "Индycтpиaлeн пap? - Pяxoвeц" cъщecтвyвa oт o?oлo 2 гoдини, нo вce oщe нe e пpивля?ъл инвecтитopи.
Източник: Стандарт (01.11.2024)

Енергия от големи проекти за разширението на "Оскар - ел" Инженеринговата компания "Оскар - ел" работи в областта на електроуправлението и автоматизацията на процесите и наскоро компанията от Божурище да започне изграждането на трети цех, който ще увеличи капацитета й поне 40%. Компанията е създадена като едноличен търговец през 1992 г. от Елена Минчева и работи основно в областта на автоматизацията на металорежещи машини и технологичните процеси в машиностроенето. През 2010 г. компанията изгражда собствена база в Божурище. През 2017 г. е направено първото разширение на сградата с втори цех, като площта практически е удвоена. Изградена е и специална FAT зала (от Factory Acceptance Test), където да се тестват проектите. Голям клиент в България е "Аурубис", с която "Оскар - ел" има рамков договор от 1998 г. и произвежда електрически шкафове за проектите на медодобивния завод. Компанията предлага проектиране, производство на електротабла и насищането им с компоненти, както и тестването им във FAT зала, която поддържа специфичен климат (температура, влажност и т.н.) и има три вида захранване (UPS, дизелов генератор и основно захранване), за да се осигури непрекъсваемост на напрежението. Извършва също програмиране на технологични процеси и изграждане на SCADA системи. Един от големите проекти е за компания от Нидерландия и е за производството на контейнери за водород, като "Оскар - ел" ще прави електрическата част. Новият цех ще се намира непосредствено до сегашната сграда и ще бъде със застроена площ около 1500 кв.м. В момента компанията разполага с 4600 кв.м производствена площ и около 1200 кв.м офисна част. Строителството вече тече и се очаква да приключи през май догодина. Инвестицията заедно с машините ще бъде около 4 млн. лв. "Оскар - ел" очаква да започне работа за АЕЦ "Козлодуй", тъй като е една от малкото фирми, подписали меморандум за партньорство с Westinghouse, която ще изгражда новите 7-ми и 8-ми реактор. Двете компании и преди са работили съвместно по модернизацията на системите за управление в атомни електроцентрали, не само в България. Благодарение на големите си клиенти и мащабните проекти през миналата година продажбите на "Оскар - ел" нарастват с 20% до 20.6 млн. лв., а печалбата се увеличава до малко над 1 млн. лв. от 354 хил. лв. през 2022 г. В компанията работят около 110 души, от които 36% са инженери. Освен от Божурище работници идват от София, Перник и целия регион. Между 15 и 20 души допълнително ще бъдат наети с отварянето на третия цех догодина.
Източник: Капитал (04.11.2024)

Главболгарстрой се включва в изграждането на ключов газопровод в Хърватия. Компанията ще подпомогне реализирането на газопровода Злобин-Босилево, който ще позволи транспортирането на газ от терминала за втечнен природен газ „Крък“ към страните от Централна и Югоизточна Европа. В началото на този месец, Главболгарстрой подписа договор с консорциум, ръководен от фирмата „Монтер-Строярска Монтажа“, за изпълнение на дейности по изграждането на ключовия газопровод в Хърватия Злобин-Босилево. Стратегическият участък е с дължина 58 км и е финансиран от хърватския национален бюджет. Той ще даде възможност ключовият терминал за втечнен природен газ в Крък да достигне техническия си капацитет от 3,5 млрд куб. м. природен газ на година. Плаващият терминал за втечнен природен газ е разположен в община Омишал на о. Крък в Република Хърватия. Това е проект от стратегическо значение за Европейския съюз и е включен в списъка на проектите от общ интерес на ЕС (PCI), като за него са отпуснати безвъзмездни средства в размер на 101,4 млн. евро. Газопроводът Злобин-Босилево, от своя страна, се намира на 70 километра югозападно от Загреб и ще бъде подходящ за пренос и на водород. Неговото изграждане е необходимо за по-нататъшното разширяване на тръбопровода Босилево - Сисак - Козарац, с което се цели увеличаване на капацитета за пренос на газ към Унгария до 400 000 m3/h, както и разширяването на участъка Лучко - Забок от интерконектора Хърватия - Словения, с което се цели увеличаване на капацитета за пренос на газ към Словения до 170 000 m3/h. Така газопроводът ще може да задоволи освен енергийните нужди на Хърватия при най-сложните обстоятелства за доставка и потребление на газ, така и ще гарантира допълнителни доставки на синьо гориво за Унгария и Словения. Очаква се строителството на газопровода да приключи през 2025 г.
Източник: 24 часа (04.11.2024)

По НПВУ ще бъдат финансирани 249 проекта за производство електкрическа енергия от ВЕИ По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) ще бъдат финансирани 249 проекта за производство на електроенергия от ВЕИ и съхранение на електроенергия на обща стойност близо 526 млн. лв., съобщиха от пресцентъра на Министерство на енергетиката. Срокът за изпълнение на проектите е до 31 март 2026 г. Имало е две покани, по които бизнесът е можел да кандидатства. По Покана 1 – процедура “Подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия с инсталирана мощност от 200 kW до 2 MW” са били получени общо 327 предложения, като 267 от тях са допуснати до класиране. Наличният финансов ресурс по процедурата е в размер на 107 570 650 лв., което позволява финансиране на 200 проекта на обща стойност близо 107 млн. лева. Проектите предвиждат инсталиране на 435 MW производствени мощности от възобновяеми източници и 176 MW локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия. За 67 проекта, за които не достига финансов ресурс, са включени в списъка на резервни предложения на обща стойност малко над 44 млн. лева. По покана 2 – процедура “Подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия с инсталирана мощност над 200 kW” са били получени общо 70 предложения, като 65 от тях са допуснати до класиране на предложенията. Наличният финансов ресурс по процедурата е в размер на 427 544 438 лв., което позволява финансиране на 49 проекта на обща стойност почти 419 млн. лева. При изпълнението им ще бъдат инсталирани 2660 MW производствени мощности от възобновяеми източници и 1000 MW локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия. Има 16 проекта, за които не достига финансов ресурс, и те са включени в списъка на резервни предложения на обща стойност от близо 43 млн. лева. Основната цел на инвестицията е да допринесе за увеличаване на дела на чиста енергия в енергийния микс на България по пътя към климатична неутралност.
Източник: Банкеръ (04.11.2024)

Първият завод за преработка на волфрам беше открит в Алма-Атинска област на Казахстан. Проектът на стойност 300 млн. долара е реализиран, като са взети предвид международните екологични и промишлени стандарти. Заводът ще осигури до 1000 работни места за местни специалисти и след като достигне проектния си капацитет, ще преработва 3,3 млн. тона руда годишно, произвеждайки 65% волфрамов концентрат. По данни на Министерството на промишлеността и строителството към момента на откриването готовността на ключовите съоръжения е била: хранилище за утайки - 60%, обогатителна фабрика - 60%, външни водоснабдителни съоръжения - 85%, външно електрозахранване - 100% (свързано с линия 110 kV), вътрешно електрозахранване - 90%. Проектът се управлява от Aral Kegen LLP, част от Jiaxin International Resources Investment Ltd, международен холдинг, към който се присъединяват Jiangxi Copper Corporation, China Railway Construction Company, China Civil Engineering Construction Company и Ever Trillion International Singapore PTE LTD. По-нататъшните планове включват изграждането на комплекс за дълбока преработка, който ще позволи да се увеличи съдържанието на волфрам до 88,5 % и да се произвежда волфрамов карбид с висока чистота. Очакваната инвестиция за този етап е 150 млн. долара. Волфрамът има най-високата точка на топене от всички метални елементи и много висока плътност (19,3 g/cm?), която е близка до златото. Волфрамът също има висока твърдост, като волфрамовия карбид, който е близък до диаманта. В допълнение, волфрамът също има добра електрическа и топлопроводимост, малък коефициент на разширение и други характеристики, така че се използва широко в сплави, електроника, химическа промишленост и други области, сред които твърдата сплав е най-голямото поле за потребление на волфрам. Волфрамът и неговите сплави се използват широко в електрониката и индустриите за електроснабдяване поради своята силна пластичност, ниска скорост на изпарение, висока точка на топене и силна способност за излъчване на електрони. Например, волфрамовият проводник има висока светлинна скорост и дълъг експлоатационен живот, така че се използва широко в производството на различни нишки за крушки, като лампа с нажежаема жичка, йодна волфрамова лампа и др.
Източник: Стандарт (05.11.2024)

Металургията на България се "задъхва" от нерегламентиран внос от трети страни на дълги стоманени продукти, от които годишно се внасят повече от 200 000 тона на стойност около 240 млн. евро, каза Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), във връзка с Деня на металурга. Най-често този внос се осъществява чрез заобикаляне на митнически разпоредби и става въпрос за продукция с произход от Турция, Алжир, Египет или Тунис. Необходимо е засилване на контрола на държавата по отношение на нерегламентирания внос. Браншът изпитва затруднения и заради енергийните цени и настоява подкрепата за цените на тока да остане и през следващата година. Металургичните фирми се нуждаят и от компенсации на така наречените индиректни разходи, свързани с намаляването на въглеродния отпечатък. На този етап фирмите са затруднени да използват само зелена електроенергия поради ограничено предлагане и все още нерешени процедури по електроенергийния пазар. Предприятията купуват произвежданата в страната кафява енергия от въглищните централи и това се отразява на техния въглероден отпечатък, затруднява възможностите за декарбонизация на сектора. Българската металургия е експортно ориентирана основно към ЕС. Основен търговски партньор на България, включително на металургичния сектор, е Германия. Икономическите затруднения в тази страна не се отразиха съществено на българската металургия, за което красноречив пример е "Аурубис България" АД - един от най-големите производители на мед в Европа. В цветната металургия намалява производството на основните метали - мед и олово, което се дължи на извършените планови и извънпланови ремонти на оборудването. Въпреки това България остава фактор в металната индустрия на ЕС с относителен дял 12,5 на сто в медта и 7,1 на сто в оловото. Има спад с 8 на сто и в производството на алуминиеви продукти и изделия в резултат от завишен внос от трети страни, предимно от Китай на ниски цени. През 2024 г. се забелязва известно "събуждане" на индустрията като търсене и предлагане. В цяла Европа през последните 8-10 години се отчита спад на производството на черни метали, като тази тенденция се прехвърля и в България. По последни данни на Еврофер спадът за Европа за този период е близо 30 на сто и тенденцията продължава. От началото на годината произведената в ЕС стомана е с около 1,8 на сто по-малко, като и в България, по предварителни данни, е в същия порядък. Същевременно обаче се отчита повишено търсене, което означава, че то се покрива от увеличено предлагане на продукция на черната металургия от внос и то основно от трети страни, от което страда европейският производител. Това се дължи главно на нерешителността и бавната реакция на европейски институции. Всички мерки, които от ЕС се набелязват като законодателство, помощ на индустрията, са с хоризонт 2030 г., 2050 г., а бизнесът има нужда от решения веднага. По традиция България влиза в класацията на 10-те държави в ЕС (27) - най-големи производители на блокови цветни метали и металургични продукти от тях. За 2023 г. по произведено количество метално олово България заема пето място от страните членки и производители при шеста позиция една година преди това. Това е и в резултат на закриване на мощности за производство на метали от първични рудни концентрати в ЕС поради намалена ефективност, високи екологични изисквания, недостиг на суровини, действието на схемата за търговия с емисии и ръст на техните цени. Това са фактори, които оказват влияние на цялата икономика на Европа и водят до намаляване на промишленото производство, посочи експертът. По данни на НСИ в икономическа дейност "Производство на основни метали" се отчитат 100-120 фирми, от които около 10 са големите металургични предприятия, определящи облика на българската металургична индустрия. От началото на демократичните промени сред големите инвеститори, напуснали страната ни, беше индийската "Митал". За този период в България са изцяло закрити две големи предприятия от бранш "Металургия": "Елисейна" - производител на нерафинирана мед, и "Кремиковци" със затворен технологичен цикъл за преработка на руда до разнообразни крайни металургични дълги и плоски продукти. Оловно-цинков комплекс (ОЦК), гр. Кърджали, също беше изцяло закрит, но сега там оперира българската фирма "Хармони 2012" - член на БАМИ. От наличните на площадката депонирани отпадъци (шлаки) от минали периоди се извличат съдържащите се в тях цветни метали (предимно цинк). Това е един добър пример за кръгова икономика, която води до ефективно и екологично оползотворяване на съхранявани и замърсяващи природата индустриални отпадъци. В бранша работят национални и чуждестранни фирми, но от големите производители и преработватели на метали преобладават тези, които са собственост на външни компании. Сериозен подем сега се наблюдава в екструзията на алуминиеви профили, които намират широко приложение в строителството, в автомобилната индустрия, при изграждането на соларни системи, в машиностроенето, каза Никола Рангелов. Сред тях са завод "Етем" в София и "Алкомет" в Шумен. Пазари За тази година се очаква металургията на България да отчете традиционните 12-15 процента дял на своята продукция в общия стоков износ на страната. Основният пазар за българската металургична продукция е Европа, като около 60-70 процента от целия износ е предназначен за страните от ЕС. Наша продукция се изнася и в някои регионални пазари - съседни на България държави, както и в Северна Африка, като за тези държави по отношение на цветната металургия се наблюдава ръст на износа. Нови пазари за металургичното ни производство са бившите републики в състава на СССР, където нашата индустрия активно работи за създаването на стабилни и дългосрочни контакти. Сред компаниите от бранша има и такива, които изнасят около 98 процента от продукцията си - например "София мед" - най-големият индустриален работодател в столицата. Голяма част от монетите, които са в обращение на европейския пазар, се правят от сплав, произведена от това предприятие. Цените на черните метали са стабилни, без промяна, но дори и при евентуално поскъпване на вложения метал отражението върху цената на строежа е минимално. Освен това, когато се ползват метали от трети страни, които са по-евтини от европейските, това би трябвало дори да доведе до спад в строителните цени, нещо, което не се наблюдава, но рефлектира главно върху българските металургични производители. Инвестициите Българската металургия е сред браншовете с най-голям размер на годишните инвестиции в страната. Средно между 300 и 500 милиона лева са вложенията на предприятията и голяма част са в екология. По отношение на технологиите фирмите вече са достигнали обновление на световно ниво. Такъв пример е КЦМ АД с внедрената най-нова за света високотехнологична схема за производство на олово. За да бъде конкурентоспособна, инвестиционният процес в металургията продължава. "Алкомет" АД в гр. Шумен започна нова инвестиция от 150 милиона лева, насочена към увеличаване на производствения капацитет, усвояване на нови продукти с високо качество, като допълнение към екологичните им инвестиции. "Аурубис България" представи своята 4-годишна инвестиция за 800 милиона лева, която е с висок екологичен ефект. Предприятието ще разшири производството си на катодна мед и соларните си мощности и вероятно ще се превърне в един от най-големите производители на слънчева електроенергия в България, допълни той. Инвестициите в автоматизация на металургията в България са високи, има отделни цехове и производства без присъствие на работници в тях. От над 35 000 души в началото на прехода, в момента заетите в металургията в България са около 12 000. В металургичния бранш в България пряко са заети между 10 000 и 12 000 души при 35 000 човека преди закриването на "Кремиковци", приватизацията на "Стомана" - Перник и някои други големи предприятия от сектора. В момента непряко с бранша са ангажирани между 60 000 и 75 000 души, докато преди те са били най-малко стотина хиляди. В цветната металургия средната заплата достига вече 3000 лева, а в черната е около 2700-2800 лева. Секторът изпитва дефицит на кадри, особено при разкриването на нови производствени площадки, като най-търсени са монтажниците. Трудности има и при вноса на работна ръка от трети страни, особено от държави, за които сякаш по подразбиране се предполага, че хората оттам са потенциални емигранти за държави от Западна Европа. Сред тях са Бангладеш, Индия, Пакистан, Непал, разказа председателят на БАМИ. Хора от тези държави, заети в някои браншове в България, напускат страната ни, но когато работодателят предлага добри заплати, отношение и условия на работа, тези работници не биха напуснали страната. Успешно се интегрират на нашия пазар работниците от Узбекистан, Казахстан, Туркменистан. Сред причините са неефективните действия на институциите и изключително дългите срокове за обработка на документи у нас, както и по-атрактивните заплати в сектора в други европейски държави. По неофициални данни браншът може да осигури от 500 до 1000 работни места.
Източник: БТА (06.11.2024)

Енергиен вместо правителствен корпус може да изникне в "Младост" Проектът на последното правителство на Бойко Борисов за изграждане на правителствен комплекс върху терен на "София тех парк" в столичния квартал "Младост" може да се трансформира в проект за изграждане на централа за държавните енергийни дружества. Това става възможно, след като служебното правителство разреши на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) да придобие от "Държавната консолидационна компания" (ДКК) правото за строеж върху терена в местността "Къро". Предстоят преговори между двете дружества дали това да стане и, ако БЕХ приеме да придобие правото за строеж, трябва да получи картбланш от енергийния министър, след което да се направи независим анализ за цената, която енергийният конгломерат трябва да плати на ДКК. Намеренията са в бъдещия централен офис на държавната енергетика да бъдат приютени и други държавни енергийни компании като "Минпроект". Въпросното право на строеж първоначално е на държавната компания "София тех парк", но е придобито от ДКК през 2019 г. след решение на Министерския съвет. Според издадения нотариален акт на терена, който е урегулиран и е с обща площ от 24 811 кв. м, може да се реализира строителство със следните параметри: разгъната застроена площ до 86 838 кв. м над кота 0 (нула) и 48 000 кв. м под кота 0 (нула) и максимална застроена площ на терена 14 886 кв. м.
Източник: Медия Пул (06.11.2024)

Започна изграждането на Дунавски индустриален технологичен парк Стартира изграждането на Дунавски индустриален технологичен парк в Свищов с финансиране осигурено от държавата в лицето на Министерството на иновациите и растежа (МИР), ББР и Фонд ФЛАГ. МИР отпусна близо 27 млн. лв. по процедурата за развитие на индустриалните зони и паркове от Националния план за възстановяване и устойчивост (НБВУ), а ББР осигури 25,5 млн. лв. мостово финансиране. Средства за реализирането на проекта са осигурени и от Фонд ФЛАГ. Допълнителна подкрепа за инвеститорите, които ще разкрият производства в Свищов, може да бъде предоставена от Българската агенция за инвестиции (БАИ) по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). До момента осем компании вече са заявили намерение за инвестиции за над 150 млн. евро в новия индустриален и технологичен парк в Свищов.
Източник: industryinfo.bg (11.11.2024)

Българска компания ремонтира ключова енергийна мощност в Гърция Най-мощният генератор в електроцентралата на третия най-голям остров в Гърция - Лесбос, беше ремонтиран от българската Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ). Работата с възложител националната електрическа компания на Гърция е продължила 6 месеца и е била свършена в София - 20-тонното извънгабаритно съоръжение е било превозено до нашата страна. Остров Лесбос има 6 генератора в своята електроцентрала, като ЦЕРБ са работили по най-големия от тях. Тя захранва и база на НАТО на острова.
Източник: Money.bg (12.11.2024)

Hyper Energy и Eavor Technologies договориха стратегическо сътрудничество Hyper Energy, енергийна компания от ново поколение, предназначена за енергийния преход и специализирана в придобиването и развитието на геотермална енергия и други преходни енергийни активи в България и Югоизточна Европа, и Eavor Technologies, лидер в геотермалната технология от следващо поколение със затворен цикъл, обявиха скорошното подписване на Споразумение за стратегическо сътрудничество. Това споразумение бележи значителна стъпка към напредъка на нови проекти за геотермална енергия в Югоизточна Европа, използвайки иновативната технология Eavor-LoopTM на Eavor. Съгласно условията на Споразумението за стратегическо сътрудничество, Hyper Energy и Eavor ще си сътрудничат тясно за идентифициране и оценка на нови проекти за развитие на геотермална енергия, първоначално в България и Югоизточна Европа. Това партньорство има за цел да използва авангардната геотермална технология със затворен цикъл на Eavor, комбинирания експертен опит на двете компании в подземното проучване и развитие и задълбочените познания и опит на Hyper Energy в геологията на Югоизточна Европа, за да отключи нови възможности за ускоряване на инвестициите и растежа в устойчивата геотермална енергия проекти за развитие на електроенергия, отопление и охлаждане в целия регион. Първият етап от сътрудничеството ще се съсредоточи върху провеждането на цялостни скринингови проучвания и оценки на пазарната верига за доставки, за да се идентифицират области от взаимен интерес, преди да се премине към оценка на най-перспективните области за икономическо развитие на тези проекти за геотермална енергия от следващо поколение. И двете страни се ангажират да споделят опит, ресурси и разходи, за да стимулират успеха на тези инициативи.
Източник: economy.bg (12.11.2024)

"Асарел-Медет" и азерската СОКАР ще газифицират община Панагюрище Обвързващо споразумение за изграждане на битова и обществена газификация в община Панагюрище подписаха азерската държавна петролна и газова компания СОКАР (SOCAR) и българската компания за добив на медни и други руди "Асарел-Медет" по време на световната конференция на ООН по въпросите на климатичните промени. Това лято "Асарел-Медет" обяви, че е получил първата си газова доставка от Азербайджан – от дружеството "Сокар М-газ". В края на юни служебното правителство одобри влизането на "Българския енергиен холдинг" с 20-процентен дял в азерския проект за изграждане на подводен кабел през Черно море до Европа, за да се пренася енергията от азерски възобновяеми източници. В края на май в Букурещ бе подписано споразумение между румънската CNTEE Transelectrica SA, азерската AzerEnerji JSC, грузинската Electrosystem и унгарската MVM за създаване на джойнвенчър за реализацията на проекта. БЕХ ще е петият равноправен партньор с една пета в съвместното дружество, но все още това не е станало факт.
Източник: Медия Пул (14.11.2024)

От чугунолеярната на "Прогрес" АД - Стара Загора всяка година излизат по над 15 000 тона продукция. Тя е за целите на хидравликата, автомобилната промишленост и машиностроенето, но също така се произвеждат и декоративни елементи за градската среда. Само около 30% от продукцията на "Прогрес" остава за българския пазар - но се използва отново от фирми, чиито детайли се продават зад граница. Причината - у нас нямаме "крайно машиностроене" с излизащи от заводите например камиони или трактори. Неголямо е търсенето у нас и на стълбовете, пейките и останалите декоративни елементи от портфолиото на компанията - макар иначе да се реализират на три континента. Като всяко енергоинтензивно предприятие, и "Прогрес" има проблеми с нестабилната цена на тока, баланса и "хаотичното развитие" на енергетиката. Затова и компанията инвестира в собствени ВЕИ мощности и батерии. "Прогрес" вече 111 години носи своето име и за това време компанията е видяла местни и световни катаклизми от най-различни мащаби. Затова и инвестиционната програма включва инсталиране на филтри за замърсяванията, подобряване на отоплението и ремонт на битовите помещения
Източник: Money.bg (15.11.2024)

Китайските заводи за топене на мед са изправени пред натиск да обуздаят експанзията, която удря рентабилността на индустрията. Жизнеспособността нa заводите по целия свят може да бъде заложена на карта. Най-големият потребител на мед в световен мащаб е на път да произведе около половината от рафинирания метал в света тази година след лудо изграждане на топилни пещи, за да се осигурят доставки, които са от решаващо значение за енергийния преход. Бумът в капацитета продължава въпреки ожесточената конкуренция за оскъдни суровини, която смазва маржовете навсякъде, пише Bloomberg. Ексцесиите в Китай заплашват бъдещето на рафинирането на мед, смята Грант Споре, ръководител на изследванията на металите и минното дело в Bloomberg Intelligence. Операциите в Чили, Европа и Индия могат да бъдат изложени на риск, каза той. Няма сериозно призиви в страната за ограничаване на производството и намаляване на огромния капацитет от нови заводи. Ако главоломната експанзия продължи и наложи съкращения навсякъде по света, повече производство ще бъде съсредоточено в Китай, въпреки че западните правителства се притесняват от контрола му върху стратегическите елементи. Ситуацията ще ескалира на най-голямото събиране на медната индустрия в Азия в Шанхай тази седмица, когато топилните предприятия са изправени пред преговори относно договорите за доставка на руда, които определят техните маржове. Миньорите имат водещата роля в годишните преговори, тъй като капацитетът изпреварва глобалното производство на мини. Таксите за обработка и рафиниране, плащани на топилните заводи за превръщане на рудата в метал, може да паднат до 40 долара на тон или по-малко за следващата година, според оценки на индустрията, от 80 долара на тон през 2024 г. Подобно споразумение може да доведе загуби на маного места. Предишното дъно е било 43 долара за тон през 2004 г., според консултантската компания за метали CRU Group, която има данни от 1992 г. Търсенето от възобновяеми източници на енергия, електрически превозни средства са на път да нараснат през следващите десетилетия. Това стимулира повече инвестиции по веригата за доставки на мед, но топилните заводи са много по-бързи и по-евтини за изграждане от новите мини. Стремежът на индустрията да намали производството няма голямо въздействие. Производството на рафинирана мед в Китай се е повишило с повече от 5% досега през 2024 г. Миналия месец основната асоциация на металите в страната призова за по-силна правителствена намеса, за да спре "сляпото разширяване". Анализаторите смятат, че китайските производители могат да издържат на условията по-добре от другите, заради предимството си в цените. Повечето от по-старите, по-малко ефективни инсталации вече са пенсионирани, според Sporre на Bloomberg. А големите частни топилни заводи бяха изхвърлени от индустрията през последните години, оставяйки сектора, доминиран от държавни фирми, по-устойчив на финансов натиск.
Източник: Money.bg (15.11.2024)

"Асарел-Медет" АД – катализаторът за устойчивото развитие на община Панагюрище През 2023 г. общият данъчен принос на "Асарел-Медет" към бюджета на община Панагюрище достига близо 5 млн. лв., като компанията устойчиво формира 40-45% от собствените приходи в местния бюджет. Възнагражденията в средногорския град изпреварват с над 15% средните нива в страната и с близо 50% средните заплати в област Пазарджик. Безработицата в община Панагюрище се задържа на нива 5.4% през 2022 и 2023 г., като е чувствително под нивата за област Пазарджик и около средната за страната. Най-големите работодатели в община Панагюрище са "Асарел-Медет" и МБАЛ "Уни Хоспитал", която е създадена като публично-частно партньорство между минната компания и община Панагюрище. Общо в групата "Асарел" директно са наети над 2.2 хил. души, като тя осигурява 32% от всички работни места в частния сектор в община Панагюрище.
Източник: Капитал (18.11.2024)

През последните 10 години има 30% спад в европейската черна металургия, което дава отражение и в исканията на Eurofer за спешни мерки за справяне с проблемите в тази част на индустрията в Европа. Това коментира Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По думите му черната металургия отдавна е стъпила на основите на устойчивото развитие и е отговорна към обществото и екологията. Проблемите идват от агресивната политика на производители от Далчния Изток, Северна Африка и Турция. Според него страните от Европа са конкурентни на държави като Индия и Китай като производство, качество и екология, но не и на бързината, с която те реагират. В света има около 550 млн. инсталации за свръхпроизводство. Това е 4-годишното производство на Европейския съюз (ЕС), каза той. Според него ЕС доста бавно реагира на световните предизвикателства пред металургичния си сектор, който се нуждае от мерки сега, а не след пет или десет години. За сметка на това цветната металургия, особено в България, е в разцвет, смята той. Страната произвежда около 2 млн. тона металургична продукция, като е ориентирана главно в цветната металургия. Рангелов посочи, че българската металургия е с устойчив характер и това може да се види в развитието ? в последните години след промените. „Всички предприятия се развиват с хармоничен ритъм, като се правят огромни инвестиции в производствени мощности, технологии, екология“, каза той. Рангелов даде пример с „Аурубис България“, които имат много сериозни инвестиционни програми като тази за разширението на соларния ? парк. Стремежът е чрез него да се покриват 30% от енергийните нужди на предприятието. Сериозни са инвестициите, които правят и „Алкомет“, „София Мед“, „Стомана индъстри“, „Етем“, каза той. Това са фирми, предимно ориентирани към експорт, дават много високо качество и по екологични показатели не отстъпват по най-добрите в сектора в цял свят, допълни Никола Рангелов. Той отбеляза, че българските предприятия в сектора отдавна работят в областта на екологията и се стремят да модернизират своите процеси. Освен това работниците в металургичната индустрия имат с около 150% по-високи възнаграждения от средните в промишлеността.
Източник: Инвестор.БГ (18.11.2024)

Семейната кмпания "Лалев" ООД - Карлово за 21 г. постепенетто се превърна в мащабно и модерно предприятие за стоманени конструкции. Производството на фирмата се простира върху 23 000 кв.м площ, а фабриката разполага с пълен набор технологично оборудване за завършването на целия производствен цикъл. Дейността на компанията е насочена към производство на стоманени конструкции за строителството на промишлени сгради, хипермаркети на вериги магазини, обществени сгради, спортни съоръжения, жилищни сгради. Компанията произвежда още заваръчни елементи за строителството, пътнотранспортни съоръжения, минната промишленост, нестандартно оборудване, механична обработка. Ръстът в последните години е видим - от 7 млн. приходи през 2018 г. до 14.4 млн. миналата година, с 3.5 млн. лв. печалба. Персоналът на фирмата, който от 3 души в началото вече е около 100. През 2007 г. е реализирана първата значима инвестиция с покупката на цех в стария Карловски тракторен завод в с. Ведраре. През 2011 г. "Лалев" строи нов цех за разкрой и обработка на листова стомана, а през 2015 г. купува съседна сграда, която превръща в заваръчен цех. През 2020 г. компанията изгражда цех за склад и нулева обработка (бластиране) на стоманата, а две години по-късно започва и механична обработка и лазерно рязане в най-новия си цех. През 2023 г. "Лалев" реализира още една иновация - инсталира фотоволтаична електроцентрала с мощност 900 kW. "В момента сме главен изпълнител на производствени сгради на територията на военнопромишлен комплекс и трябва да завършим този обект. Имаме сключени договори за изпълнението на стоманени конструкции на две големи сгради в гр. София. Планираме да увеличим и износа на багерни кофи за европейския пазар", посочва Веско Лалев.
Източник: Капитал (20.11.2024)

Германският промишлен гигант Thyssenkrupp пое нова обезценка в размер на €1 милиард, свързан с бизнеса на затрудненото си подразделение за стомана. Компанията изтъква като причина за загубата "предизвикателната пазарна среда", тъй като слабото търсене и азиатската конкуренция нанасят силен удар върху продажбите, предават световните агенции.Конгломератът, чиито продукти варират от стомана до подводници, отчете нетна загуба от €1,4 милиарда през изминалата фискална година, в сравнение с €2 милиарда година по-рано. Някогашният символ на германската индустриална мощ Thyssenkrupp, подобно на много други компании, се бори с отслабващата световна икономика, нарастващата конкуренция от Китай и високите разходи, което го принуждава да търси нови собственици за своя емблематичен бизнес със стомана, както и за подразделението си за военни кораби. Производството на стомана, една от най-енергийно интензивните индустрии, се бори с високите разходи за електроенергия и по-евтините азиатски конкуренти от години, като същевременно се сблъсква с милиарди евро инвестиции за намаляване на емисиите и производство на стомана чрез възобновяеми източници. Няколко ключови звена - стомана, автомобилостроене и материали - отбелязаха спад на поръчките и продажбите през 2023/24 г., като Thyssenkrupp посочва "значително по-слабо търсене" от основните индустрии. Значително по-слабото търсене от ключови клиентски индустрии като автомобилната индустрия, инженерството и строителството имаше отрицателно въздействие върху ключовите финансови показатели на групата през изминалата фискална година. Общите продажби за годината са паднали със 7% до €35 милиарда, а закъсалото стоманодобивно подразделение Steel Europe отчете 18% спад в оперативните печалби. Групата се опитва да отдели звеното, но процесът се оказва труден. По-рано тази година компанията завърши ключова стъпка, като продаде дял на група, собственост на чешкия милиардер Даниел Кретински. Но кризата в подразделението се задълбочи през август, когато неговият шеф и ръководителят на надзорния му съвет напуснаха след сблъсък с Лопес относно най-добрия път напред. От Thyssenkruppнаскоро заявиха, че планират да съкратят работни места и да намалят производството в своя ключов завод за стомана в Дуисбург, въпреки че точният брой на загубите все още не е обявен. Последното обезценяване на стоманата идва, докато преговорите с Кретински, който притежава 20% в стоманения бизнес на корпорацията, продължават с темата този дял може да бъде увеличен до 50%, се казва в доклад на Reuters. Кретински, чрез своя енергиен холдинг EPCG, може да се оттегли от сделка с Thyssenkrupp, ако преговорите за дял 50:50 се провалят. Финансовият директор на Thyssenkrupp коментира пред Reuters през октомври, че компанията ще търси преговори с други производители на стомана за възможни партньорства и обвързване, ако сделката не се материализира. Въпреки че обезценките причиниха нетна загуба от €1,5 милиарда за групата през 2024 г., ThyssenKrupp реализира неочакван положителен свободен паричен поток преди сливания и придобивания (M&A) от 110 милиона евро, благодарение на предплащания от клиенти на нейното подразделение Marine Systems. Акциите на Thyssenkrupp, които загубиха 41% от началото на годината, бяха с 8,4% по-високи в сутрешната търговия, най-големият ръст сред германските акции със средна капитализация. Групата, която произвежда различни продукти като подводници и автомобилни части, очакваше отрицателен свободен паричен поток преди сливанията и придобиванията - показател за инвеститорите за оперативното здраве на конгломерата - от около €100 милиона. Акциите на Thyssenkrupp Nucera, в която Thyssenkrupp притежава мажоритарен дял, също бяха с 8,2% по-високи, след като дружеството публикува оптимистично изявление за търговия.
Източник: Money.bg (21.11.2024)

?poизвoдcтвoтo нa cтoмaнa ?aтo цялo в cвeтa пpeз o?тoмвpи 2024 г. e 151,2 млн. тoнa, ?oeтo e c 0,4% пoвeчe cпpямo cъщия мeceц нa пpeдxoднaтa гoдинa. Toвa пo?aзвa дo?лaдът нa Cвeтoвнaтa acoциaция нa пpoизвoдитeлитe нa cтoмaнa (Wоrld Ѕtееl Аѕѕосіаtіоn - WЅА). WЅА e eднa oт нaй-гoлeмитe acoциaции нa индycтpиятa в cвeтa. Koмпaниитe, члeнyвaщи в нeя, пpoизвeждaт o?oлo 85% oт cтoмaнaтa в cвeтa. Cпopeд дo?лaдa нa acoциaциятa, пpeз o?тoмвpи Kитaй e пpoизвeл 81,9 млн. тoнa cтoмaнa, ?oeтo e c 2,9% пoвeчe нa гoдишнa бaзa, a Индия - 12,5 млн. тoнa (c 1,7% пoвeчe). ?peз oтчeтния пepиoд пpoизвoдcтвoтo нa cтoмaнa в Япoния cпaднa cъc 7,8% дo 6,9 млн. тoнa, a в CAЩ - c 2% нa гoдишнa бaзa дo 6,6 млн. тoнa. B Aзия и O?eaния пpeз o?тoмвpи ca пpoизвeдeни 110,3 млн. тoнa, ?oeтo пpeдcтaвлявa yвeличeниe c 0,9% cпpямo cъщия пepиoд нa 2023 г. Cтpaнитe oт EC ca пpoизвeли 11,3 млн. тoнa cтoмaнa, ?oeтo e c 5,7% пoвeчe в cpaвнeниe c o?тoмвpи пpeдxoднaтa гoдинa. ?poизвoдcтвoтo нa cтoмaнa в cтpaнитe oт Ceвepнa Aмepи?a ?aтo цялo пpeз o?тoмвpи cпaднa c 3,6% дo 8,8 млн. тoнa. A дъpжaвитe oт Южнa Aмepи?a пpeз oтчeтния пepиoд пpoизвeдoxa 3,8 млн. тoнa (+7,2%) cтoмaнa. Cтpaнитe oт Близ?ия изтo? пpeз o?тoмвpи ca пpoизвeли 5 млн. тoнa cтoмaнa, ?oeтo e c 5,4% пoвeчe нa гoдишнa бaзa. ?poизвoдcтвoтo нa cтoмaнa пpeз o?тoмвpи 2024 г. в Pycия и дpyгитe cтpaни oт OHД, ?a?тo и в У?paйнa, възлизa нa 6,7 млн. тoнa, ?oeтo e c 12,2% пo-мaл?o нa гoдишнa бaзa. A зa 10-тe мeceцa (пepиoдa янyapи-o?тoмвpи) нa 2024 г., тeзи дъpжaви ca пpoизвeли oбщo 71,4 млн. тoнa cтoмaнa, ?oeтo e нaмaлeниe c 3,8% нa гoдишнa бaзa. ?poизвoдcтвoтo нa cтoмaнa caмo в Pycия пpeз o?тoмвpи 2024 г. ce e cвилo c 15,2% cпpямo cъщия пepиoд нa 2023 г., дo 5,6 млн. тoнa, пo?aзвaт oщe дaннитe oт дo?лaдa нa Cвeтoвнaтa acoциaция нa пpoизвoдитeлитe нa cтoмaнa (WЅА). A ?aтo цялo зa дeceттe мeceцa нa 2024 г., пpoизвoдcтвoтo нa cтoмaнa в cтpaнaтa e нaмaлялo c 6,8% нa гoдинa бaзa, дo 59,4 млн. тoнa.
Източник: Money.bg (25.11.2024)

Българската AMPECO привлече 26 млн. долара ново финансиране Българската компания Ampeco, която разработва платформа за управление на зарядни станции за електромобили, е привлякла нова инвестиция от 26 млн. долара в рунд от серия Б. Финансирането е водено от технологичния инвеститор Revaia, с участието на досегашните инвеститори Cavalry Ventures, BMW iVentures и LAUNCHub. От компанията отбелязват, че инвестицията ще позволи да ускорят развитието на продукта си и да разширят присъствието си на ключови пазари. Те са в Западна Европа, Скандинавия, Великобритания, Северна Америка и Югоизточна Азия. В подкрепа на този растеж планират и да удвоят размера на екипа си през следващите две години. Компанията вече привлече 16 млн. долара рисков капитал през 2023 г. Последната инвестиция увеличава общото финансиране на компанията на 42 млн. долара от основаването ? през 2019 г. От Ampeco отчитат, че са отбелязали значителен растеж от последния си инвестиционен рунд, като вече обслужват над 160 клиенти на 60 пазара и свързват повече от 120 000 зарядни станции към своята платформа. "С това финансиране сме готови да продължим да движим иновациите в софтуера за управление на зареждането на електромобили, помагайки на нашите клиенти да изграждат и разширяват стабилни зарядни мрежи, които ще ускорят глобалния преход към електрическа мобилност. Положителната обратна връзка от пазара затвърди нашата визия за 2025 г., докато се подготвяме да пуснем нови функционалности на платформата, фокусирани върху оперативното съвършенство и мащабируемостта на зарядните мрежи", коментира Орлин Радев, главен изпълнителен директор на Ampeco. Според данни на Международната агенция по енергетика, се очаква продажбите на електрически автомобили да достигнат над 30 милиона до 2030 г. За да подкрепи този растеж, светът ще се нуждае от приблизително 40 милиона публични точки за зареждане до 2030 г., което изисква инвестиция от около 500 милиарда долара в зарядна инфраструктура.
Източник: Money.bg (27.11.2024)