Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в България Унгарската MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в България, съобщи премиерът на Унгария Виктор Орбан. Компанията е подала оферта за "Лукойл Нефтохим" в Бургас и е един от седемте кандидати. Руската компания искала да продаде една от рафинериите си с открит търг, а MOL е единственият кандидат от страна от ЕС. Името на MOL като кандидат за рафинерията се върти от месеци, но от "Лукойл" настояват, че не я продават. В началото на ноември "Файненшъл таймс" написа, че имало фаворит за продажбата - консорциум с компаниите Oryx Global и DL Hudson. Това било посочено в писмо, изпратено до Кремъл, а до финалния кръг стигнали азербайджанската Socar, казахстанската KazMunayGa и турската Opet. През Министерството на енергетиката държавата притежава "златна" акция в рафинерията, която дава право на глас при стратегически решения.
Източник: 24 часа (06.01.2025)

Територии на бивша база за утилизиране на боеприпаси край Стралджа да бъдат отредени за зелена енергия ще дискутира Общинският съвет Терени на бившата база за утилизиране на боеприпаси “Стралджа - Мараш” вече имат друго предназначение с прието от Общинския съвет в Стралджа изменение на Общия устройствен план. Три парцела с обща площ от 226 дка за складови и производствени нужди вече придобиват статут за специализирани високотехнологични производства и производство на зелена енергия. Бившата база за унищожаване на боеприпаси все още е жива рана в спомените на хората от близкото село Лозенец (недалеч от пътен възел “Петолъчката”) и други селища в общината, заради тежкия инцидент от 5 юни 2012 г. Стана експлозия, при която загинаха трима работници, осем бяха ранени. Щетите върху частни и обществени сгради и насаждения бяха оценени на 60 млн. лева. С промяната се избягва риска за близките пътища, селища, местности, съоръжения за питейна вода, както и до газопреносна станция “Лозенец”. За един от терените с площ от 118 дка (другите два са държавна собственост) собственикът “Ривърс инвест” ЕАД ще изгради фотоволтаична електроцентрала с мощност до 5 kW.
Източник: Труд (08.01.2025)

ЕРП е отчело значителен ръст на печалбата - 153 % За 2023 г. печалбата на ЕРП Запад (Eлектрохолд) след данъчно облагане е 109 млн. лв., направените инвестиции са за 96 млн., а разходите за персонал 104 млн. лв. На ЕРП Север нетната печалба е 92 млн. лв., разходи за външни услуги са 161 млн., за персонал 69 млн., а за материали 9 млн. лв. На ЕРП Юг нетната печалба е 113 млн. лв., при разходи за външни услуги от 73 млн. лв. и амортизации за 85 млн. лв. Според министърът на енергетиката Владимир Малинов 3-те електроразпределителни дружества в България отчитат значителен ръст на печалбата им спрямо 2022 г. , като при едно от дружествата тя е 153%.
Източник: Сега (10.01.2025)

Dundee изпълни плана си за добив на злато от българските мини Канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals е изпълнила плана си за добив от двете си български мини – „Ада тепе“ край Крумовград и „Челопеч“ през 2024 г. За изминалата година компанията е добила 94 300 унции злато от „Ада тепе“ и 167 000 унции злато от „Челопеч“. Общо това е с около 11% под добитото злато от 2023 г. Спадът е предимно заради мината в „Ада тепе“, докато производството в „Челопеч“ расте на годишна база с малко над 3%. Именно последното тримесечие от годината се оказва най-силно за мината в „Ада тепе“, която в периода октомври – декември е добила 29 000 унции злато. От "Челопеч" пък през последното тримесечие са добити 41 900 унции злато. Допълнително „Челопеч“ е произвела 29.7 милиона паунда мед през 2024 г.
Източник: economic.bg (10.01.2025)

Заради скъпия ток: Най-голямото леярско предприятие за черни метали у нас спря Най-голямото леярско предприятие за отливки от ферографитен чугун в България Прогрес АД. Стара Загора спря работа заради високите цени на електроенергията. Това остави близо 540 души без работа и блокира производството на отливки за машиностроенето и автомобилната промишленост. Изпълнителният директор на предприятието, инж. Славин Янакиев, обясни, че компанията е електроинтензивно предприятие с месечна консумация над 2000 мегаватчаса електроенергия. Цените на тока, които през есента достигнаха до десетократно увеличение, правят производството икономически невъзможно.
Източник: News.bg (12.01.2025)

Индустриален гигант изгражда нова фабрика за медни жици в Шумен В Шумен започва изграждането на нова производствена база за медни жици, съобщи изпълнителят на проекта "Кастело Прикаст" - специализираното в областта на индустриалното строителство дружество. Инвестицията е в размер на €12 милиона и ще разкрие 50 работни места. Новата фабрика е част от разширението на производствения капацитет на "Сарк България" - компания, която е собственост на Sarkuysan - една от 25-те най-големи индустриални групи в Турция. Производствената сграда ще се намира във Втора индустриална зона на града и ще заема площ от 8015 кв. метра върху терен с обща площ близо 69 хил. кв. м. Тя ще значимо разширение на вече съществуващия завод на "Сарк България", който беше реновиран и разширен през последните години. Пълното завършване на проекта се очаква през май тази година. С новата инвестиция се очаква производственият капацитет на завода да се увеличи до 35 000 тона годишно. Медните жици ще обслужват различни сектори, сред които енергетика, машиностроене и автомобилостроене. Проектът включва и внедряване на покривно осветление за подобряване на комфорта на работниците, както и специални покривни покрития, които ще повишат ефективността на бъдеща фотоволтаична централа. Турската група Sarkuysan е основана през 1972 г. в Истанбул и е първата успешна публична компания. Около половината от леките и лекотоварни автомобили в Европа използват нейни кабели. Компанията продава и на доставчици на NASA. Дружеството започна производството си в Шумен през 2019 г., като за период от пет години успя да увеличи капацитета си с до 1000% и вече произвежда около 20 000 тона медни жици годишно.
Източник: Money.bg (13.01.2025)

Не се очаква металургията да спре работата заради високите цени на тока Няма как в настоящата ситуация българската металургия да спре работата заради високите цени на тока за бизнеса, защото технологично това е сложно и води до още по-големи разходи. А за ликвидация и спиране не мисля, че до там ще се стигне, коментира Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), пред БТА. За да се стигне до ликвидация, тя трябва да е провокирана от предишни проблеми – липса на пазари, на конкурентоспособност, едва ли би могло това да се случи от временно увеличение на цената на тока, посочи още експертът. Eдин топилен агрегат много трудно може да бъде изведен от експлоатация, защото това ще доведе до много големи разходи при повторното му пускане и затова металургичните фирми могат да намалят производството си, за да свият потреблението на електроенергия с произтичащите от това финансови загуби. Тя напомни, че през 2022 г. в период на скокообразно увеличение на цената на тока е имало временно спиране на производство. Леярските фирми работят обикновено с повече електропещи и е възможно определени мощности да бъдат спрени за известно време. Но не мисля, че става въпрос за ликвидация на цялото производството само поради сегашната ситуация, коментира експертът. Разбира се това са загуби и е наложително да се намери решение на въпроса с компенсациите за тока във възможно най-кратък срок, посочи експертът. В България цената на тока за енергоинтензивните индустрии е по-висока от тази за индустрията в другите страни и липсват дългосрочни договори с диференцирани цени, което в дългосрочен план ще се отрази върху конкурентоспособността на индустрията. В металургията потреблението на газ и електроенергия е разделено почти поравно, като при производството на черни метали по-голямо е потреблението на природен газ, а в цветната металургия - на електроенергия заради рафинирането на цинка и медта, посочи експертът. Представител на БАМИ е участвал в работна група, която е провела срещи на високо ниво с представители на Министерския съвет, основно с министъра на енергетиката и с представените в парламента политически сили, техните ръководства и експерти. Политими Паунова допълни, че всички те са дали гаранция и са поели ангажимент въпросът с компенсациите за бизнеса да бъде решен с приемане на бюджета и допълнителните текстове, в които сегашната държавна помощ за високата цена на електроенергия да бъде продължена през тази година.
Източник: Труд (14.01.2025)

Германската Kayser отваря завод за авточасти в Плевен Германската Kayser Automotive Systems планира да инвестира 10 млн. евро през следващите пет години в производството на автомобилни компоненти в Плевен. Чрез местното си дружество "Кайзер аутомотив системс България" тя нае бившата сграда на друга германска компания - "Електрокабел", която преди няколко години прекрати дейност, и още миналото лято започна производство на различни тръбни системи (включително пластмасови резервоари, клапани и др.) за автомобили, като прехвърли част от дейностите си в Полша. С инсталирането на ново оборудване през следващите години се предвижда производството да се разширява, а заетите да достигнат 500 души. Компанията получи сертификат за инвеститор клас А.
Източник: Капитал (14.01.2025)

Българската агенция за инвестиции е връчила общо 25 сертификата клас "А" и "Б" през 2024 година Общо 25 сертификата клас "А" и клас "Б" за инвестиционни проекти на компании са връчили от Българската агенция за инвестиции (БАИ) през 2024 година. От агенцията са сертифицирали и два приоритетни инвестиционни проекта по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), съгласно справката в наличния списък със сертифицирани проекти на официалната страница на БАИ. Най-многобройни са издадените сертификати от клас "А" - 22 общо. Предвидените инвестиции по насърчаваните проекти през следващите три години се очаква да надхвърлят 351 млн. лева. Със заявените инвестиции следва да се открият 966 нови работни места в българската икономика. Връчените "Б" клас сертификати са три и са за 7,432 млн. лева инвестиции. Изпълнението на проектите трябва да доведе до разкриването на 53 нови работни позиции. Два са връчените от БАИ сертификата за приоритетен инвестиционен проект през миналата година по реда на ЗНИ, като и двата проекта ще се осъществяват в Община Стара Загора. Подкрепяните проекти са на "Смарт Солар Технолоджис" АД и на Индустриална зона Загоре АД, предвиждащи инвестиции за общо 287,582 млн. лева и създаването на 827 нови работни места. Проектът на "Смарт Солар Технолоджис" АД предвижда изграждане на Завод за производство на соларни панели и клетки в с. Еленино, на територията на Индустриална зона Загоре. Втората приоритетна инвестиция е на Индустриална зона Загоре и е за изграждане на Индустриален парк Загоре за 47,582 млн. лева. Мерките по насърчаване на изпълнението на сертифицираните инвестиционни проекти А клас, Б клас и приоритетни такива, съгласно разпоредбите в ЗНИ, включват предоставянето на административни, финансови, данъчно-осигурителни, обучителни стимули, подкрепа за придобиване на дълготрайни активи, подобрения на инфраструктурата.
Източник: БТА (14.01.2025)

Първият български спътник „Балкан-1“, който ще предава данни за програмата „Коперник“ на ЕС, беше изстрелян Изстреляха първия български спътник „Балкан-1“, който ще предава данни за програмата „Коперник“ на Европейския съюз. Той е разработка на компанията „ЕндуроСат“ и бе изведен в орбита с ракетата „Фалкон 9“ на компанията "Спейс Екс" от базата "Ванденберг" в Санта Барбара, Калифорния . Спътникът има за цел да набавя данни от космоса от национален и регионален интерес. Той може да наблюдава морските басейни и кораби, да оказва помощ при бедствия, при създаване на карти на Земята, да извършва мониторинг на крайбрежните зони и на стратегическа инфраструктура. Основната идея е да допринася и за сигурността. На борда има мултиспектрален сензор, който наблюдава Земята и водните басейни в няколко спектрални ленти. Така може да се извлече информация за съдържанието на различни химикали и елементи във водата и почвата, да се следи качеството им, анализирайки нивото на различни замърсители и съдържанието на микропластмаса, поясни той. „Балкан-1“ е наносателит с тегло 32 кг, а сензорът в него има резолюция, чийто пиксел отговаря на 1,5 метра земна площ. Обикаля на 500 километра над Земята. Планираният му живот е пет години, след което е предвидено да се смъкне и да изгори, за да не създава космически отпадък. Това е първият изцяло български сателит, разработен от частна компания с подкрепата на европейски инвеститори. Последният и единствен български държавен сателит е „Интеркосмос-България-1300“ или „Интеркосмос 22“, който бе изстрелян в Космоса през далечната 1981 г. Това бе и първият български изкуствен спътник, построен в България по разработка на Централната лаборатория за космически изследвания (БАН) на базата на платформата за сателити „Метеор“. Теглото му е 1500 kg и все още е в околоземна орбита и предава информация от 11-те си прибора на борда, фокусирани върху изследвания и измервания на лъчения и заредени частици. Комуникацията с него обаче е невъзможна от десетилетия.
Източник: 3e-news (16.01.2025)

"Индустриална зона Търговище" търси строител за 21 млн. лв. Започва процедурата за изграждане на един от новите индустриални паркове, финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Обществена поръчка за инженеринг на бъдещия "Индустриален парк Търговище" за близо 21 млн. лв. без ДДС е обявена от "Индустриална зона Търговище" (преди "Прима магма груп"). Проектът е един от общо 11, които получиха 206.6 млн. лв. по процедурата AttractInvestBG за развитие на индустриални паркове и привличане на инвестиции. Прогнозната стойност е 20.987 млн. лв. без ДДС. Срокът за изпълнение е до 390 календарни дни. Собственик на бъдещия индустриален парк в Търговище се явява частно-общинския консорциум "Индустриален парк Търговище", където мажоритарен собственик с 62% е "Индустриална зона Търговище", а 38% държи общинската "БКС Индустриален парк Търговище". Целият проект е на стойност 34.6 млн. лв., от които 27.7 млн. лв. се осигуряват по механизма, а 6.9 млн. лв. са собствени средства. Това е вторият най-голям от 11-те проекта, финансирани по МВУ. Според договора крайният срок за изпълнение е 30 юни 2026 г. Индустриалният парк в Търговище ще се разпростира върху територия от 307 дка, от които 189 дка са собственост на частния партньор, а останалите 118 дка са на общинската "БКС Индустриален парк Търговище", в която общината е апортирала дванадесет имота на обща стойност 5.12 млн. лв. на 20 ноември 2023 г. Договорът за финансиране по МВУ е подписан от "Прима магма груп" през юли миналата година, като месец по-късно компанията е преименувана на "Индустриална зона Търговище". В момента тя е и възложител на поръчката. Самата "Прима магма груп" преди се казваше "ЕнерСис" и произвеждаше батерии за подводници в Търговище, но прекрати дейност и беше придобита от "Рекосайклинг" на Димитър Попов - от своя страна мажоритарен акционер в "Ел Бат". Той беше основният собственик до април миналата година, когато като мажоритарен акционер влиза "Спортланд" с 65.86%. В момента "Рекосайклинг" държи 33.93%, а останалите дялове са собственост на множество физически лица. В "Спортланд" акционери са "Ресурс фонд" (което пък е 75% собственост на "Спортланд") и Петър Господинов (25%).
Източник: Капитал (17.01.2025)

Торовият гигант „Агрополихим“ АД край Варна ще започне производство на електроенергия Торовият гигант „Агрополихим“ АД, разположен край Варна, ще започне производство на електроенергия чрез оползотворяване на остатъчната топлинна енергия от своите производствени процеси. Това става ясно от предложение за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), свързано с новата инвестиция. Производствените инсталации на „Агрополихим“ използват прегрята водна пара като основен енергиен източник за различни технологични процеси. Тя е ключова за: Концентриране на фосфорна киселина, Обработка на амониев нитрат, Производство на фосфорни и комплексни торове и спомагателни производствени дейности. Новото инвестиционно предложение предвижда монтирането на два турбогенератора, които ще преобразуват остатъчната топлинна енергия в електрическа енергия. Чрез тях парата с високо и средно налягане (110 атм. и 40 атм.) ще се разширява до необходимите за производството параметри, като в този процес ще се генерира електроенергия. Според проектната документация, генерираната електроенергия ще бъде използвана изцяло за нуждите на производствените инсталации на „Агрополихим“ АД. Очаква се това да доведе до: Намаляване на външното електропотребление с до 40 %, Оптимизиране на разходите за енергия и подобряване на енергийната ефективност на завода. „Агрополихим“ АД е водещ производител на торове в България и ключов играч на пазара в Югоизточна Европа. Компанията продължава да инвестира в иновации и устойчиви решения, които повишават не само икономическата ефективност, но и намаляват екологичния отпечатък на производството.
Източник: Blitz (20.01.2025)

IAG ще строи завод за бронирани машини и в Симитли International Armorеd Group (IAG) избра Симитли за втория си завод в България. Hoвoто пpeдпpиятиe ще е зa виco?oтexнoлoгичнo инoвaтивнo пpoизвoдcтвo нa cпeциaлизиpaнa вoeннa тexни?a. Компанията ще произвежда над 100 модела специализирани логистични бойни и тактически машини - бронирани машини за армията, полицията, спешната медицинска помощ, специалните сили и др. Планираният размер на инвестицията е 5 млн. лв. Инвестицията предвижда производство на дронове и роботика за военната индустрия. Предвижда се в завода да се произвеждат противопожарни и бронирани коли, които ще се управляват с дронове и без жива сила.
Източник: Стандарт (21.01.2025)

United Group строи 4 електроцентрали за €120 милиона у нас След телекомуникациите и медиите, собственикът на Vivacom и "Нова телевизия" - United Group, навлиза и в енергетиката като обяви инвестиция от 120 млн. евро в България за изграждането на 3 соларни и една вятърна централа с обща мощност от 124 MW. Новите мощности ще произвеждат 310 000 MWh електроенергия на година към 2027 г. - 160% от нужното за дейността на групата у нас, посочи главният изпълнителен директор на United Group Виктория Боклаг. Вече в експлоатация е ФЕЦ "Могила". Разположена в Старозагорско на територията на индустриален имот на United Group, централата е с пикова мощност от 3MWp. Тя е с над 4600 панела и към нея ще има и 5,5 MWh батерийна инсталация. Изградена е в съседство със сателитен портал, обслужващ голям международен проект. В процес на строителство е ФЕЦ "Бараково" в Югозападна България. Тя е двойно по-мощна - 8 MWp, но също не е на земеделска земя. Най-голямата соларна мощност на United Group е бъдещата ФЕЦ "Грамада" в Северозападна България - с 41 MWp, 59 000 панела, 54 MWh батериен комплекс и възможност да снабди с електроенергия 11 000 домакинства. Още по-мащабен проект (и на практика без аналог у нас) е ВяЕЦ "Кремена" в Североизтночна България. Тя ще е с 15 вятърни турбини с височина от над 125 метра и 162 метра диаметър на ротора. Нейната мощност е 72 MW и ще може да захранва 48 000 домакинства след старта си в началото на 2027 г. Централата ще може да работи над 3300 часа годишно на номинална мощност благодарение на оборудването, което е няколко генерации по-ново в сравнение с останалите вятърни централи у нас. United Group ще инвестира и в електромрежата, с която ще бъдат свързани централите. С помощта на батериите, част от произведеното от ФЕЦ електричество ще се реализира на пазара в моменти на високо търсене.
Източник: Money.bg (23.01.2025)

Най-големият производител на стомана в Украйна - едноименното дъщерно дружество на базираната в Люксембург ArcelorMittal, отчита значителен ръст в производството на сурова стомана за отминалата година. То се е увеличило с близо 70%, достигайки до 1,65 млн. метрични тона. Въпреки това производството на компанията остава далеч под предвоенния ? капацитет, пише Ройтерс. За сравнение, продукцията на стоманодобивния завод през 2021 г., последната година преди нахлуването на Русия в Украйна, е достигнала 4,9 млн. тона. Според експерти от бранша обаче в основата му стои нарастването на вътрешното и външното търсене. Друг важен фактор е неотдавнашното деблокиране на ключови черноморски пристанища - критични за украинския износ. Общото производство на стомана в Украйна също отбелязва увеличение от 21,6% през 2024 година, възлизайки на 7,58 млн. тона. Въпреки позитивната тенденция тази цифра остава значително под предвоенните нива от 20-21 млн. тона. Въпреки че стоманодобивният сектор на Украйна показва признаци на съживяване, ситуацията остава несигурна. От ArcelorMittal Kryvyi Rih коментираха, че все още не е достигнала рентабилност поради комбинация от фактори, включително недостиг на електроенергия, високи разходи за електроенергия и неблагоприятни световни цени на металите. Главният изпълнителен директор Мауро Лонгобардо призна, че бизнес планът им е "насочен към оцеляването на компанията" и подчерта, че прогнози е трудно да се правят поради обстановката и факта, че резултатите са далеч от предвоенните нива.
Източник: Money.bg (24.01.2025)

Частна компания ще строи ПАВЕЦ на язовир Руен Българска компания „Прайм Индъстри“ ЕАД е подала инвестиционно намерение в РИОСВ-София за изграждане на ПАВЕЦ с мощност от 40 MW край язовир Руен, който се намира в землището на кюстендилското село Преколница. Освен това е планирано на площи в съседство до язовира да бъде инсталирана и фотоволтаична централа. Язовирът е изграден преди 40 години на р. Мала, която се явява приток на р. Лебница, вливаща се в р. Соволянска Бистрица. Височината на язовирната стена е 24 метра с преливник на левия скат. Завиреният обем е 1.4 млн. куб.м. Самият ПАВЕЦ трябва да бъде изграден в опашката на водното езеро, за да се скъси дължината на тръбопроводите, които ще стигат до двете зони.(„Енерго-про“ също заяви интерес да изгради частен ПАВЕЦ в България, който ще се намира край дупнишкото село Самораново). Инвестицията е в размер на 1 млрд. лв. Проектът за ПАВЕЦ предвижда изграждането на два отделни водни басейна – ляв и десен. Левият резервоар ще бъде използван за генериране на енергия през деня, а десният – през нощта. Обемът на водата, която ще може да се съхранява и преработва, е 400 хиляди кубически метра. Капацитетът на левия резервоар е около 3.6 куб.м/сек., а на десния – около 4.8 куб.м/сек. Мощността е еднаква – по 20 MW за всяка зона, разпределени между 4 турбини, всяка с капацитет от 5 MW. Общото производство ще покрива големи енергийни нужди в пикови часове, когато потреблението на ток е най-високо. Електрическото захранване на ПАВЕЦ-а ще се осигури от подстанция, която е собственост на инвеститора. За въпросния захранващ кабел и за напорния тръбопровод ще се учреди право на преминаване през засегнати имоти. В помпен режим ПАВЕЦ-ът ще работи по 5 часа на ден, използвайки евтината електроенергия от мрежата през часовете с ниско натоварване. В турбинен режим също ще работи по 5 часа – през върховите часове на потребление – сутрин от 8:00 до 10:00 ч. и вечер от 18:00 до 21:00 ч. Електроенергията за помпите ще се черпи от мрежа с напрежение 20 kV, предоставена от „Еврохолд“ АД, на по-ниски цени. Освен това инвеститорът планира да изгради ФЕЦ с мощност 100 MW в съседни терени, като се предвижда съоръжението да осигурява около 40% от енергията за нуждите на ПАВЕЦ. „Прайм Индъстри“ ЕАД е учредена през юни 2023 г., като седалището ? е в София. Предметът ? на дейност е свързан с изграждане на съоръжения за производство и реализация на енергия от всякакви видове възобновяеми източници и други дейности. Представлява се от Емил Орлинов Енев.
Източник: economic.bg (24.01.2025)

Производството на стомана в света се сви през 2024-а, но в Германия расте Производството на стомана в общо 71 страни, които предоставят данни на Световната асоциация по стоманата (World Steel Association), през декември 2024 г. е нараснало с 5,6% на годишна база, до 144,5 милиона тона, съобщават от организацията, пише Интерфакс. Като цяло за 2024 г. производството на стомана в света е намаляло с 0,9%, до 1,839 милиарда тона. Сред първите 15 страни в света, най-големи производители на стомана, има както такива с намаление на производството, така и с повишение. Най-голямо годишно свиване на производството има при Русия (минус 7%), Южна Корея (минус 4,7%) и Япония (минус 3,4%). При това, по предварителни данни на асоциацията, само да декември 2024 г. Русия има още по-голям спад на производството на стомана - с 8,6% на годишна база. От големите европейски производители на стомана, за 2024 година най-голямо е повишението при Германия - с 5,2%. Забележим ръст на повишение на производството на стомана през 2024 година бележат също Турция (9,4%) и Индия (6,3%).
Източник: Money.bg (28.01.2025)

През 2023 г. броят на товарните и пътнически кораби, акостирали в основните пристанища на ЕС е бил 2,2 милиона , което е увеличение с 1,5 на сто спрямо предходната година, отчита Евростат. Най-голям брой плавателни съдове – 477 115 са акостирали в Гърция, следвана от Италия (449 131 плавателни съдове) и Дания ( 322 230 плавателни съдове). За сметка на това Словения (1760 плавателни съдове), Кипър (2090 плавателни съдове) и България (2851 плавателни съдове) отчитат най-малък брой. Спрямо 2013 г. 12 от 22 страни членки отчитат растеж в броя на плавателните съдове, които обслужват. Най-голямо увеличение е регистрирано в Малта (100,8 на сто), Хърватия ( 40,3 на сто) и Испания (31 на сто). Най-голям спад е отчетен във Финландия (26,6 на сто), Латвия (24,3 на сто) и България (21,2 на сто). През 2023 г. средният брутен размер на плавателните съдове, акостирали в основните пристанища на ЕС е 8058 тона, което е с 5,2 на сто повече, отколкото през 2022 г. (7662 тона). Спрямо 2013 г. средният обем на корабите нараства с 18,1 на сто. Белгия отчита най-големия среден обем на плавателните съдове на основните пристанища през 2023 г. (32 446 тона), следвана от Словения (29 578 тона) и Франция (29 173 тона), а най-нисък среден бруто тонаж е регистриран в Хърватия (1533 тона), Гърция (3264 тона) и Дания (3573 тона). Спрямо 2022 г. Италия отчита най-голямото средно увеличение на обема на плавателните съдове, които акостират на пристанищата (25,6 на сто), следвана от България (15,4 на сто) и Румъния (14,6 на сто), докато Малта (6,1 на сто), Дания (3,8 на сто) и Латвия (1,6 на сто) са с най-голям спад. Общо 19 страни членки са регистрирали растеж на средния обем на корабите спрямо 2022 г., като броят им достига 20, когато се прави сравнение с 2013 г.
Източник: БТА (29.01.2025)

EК одобри 50 процента безвъзмездно финансиране за изпълнение от ЕСО на прединвестиционни дейности на българска територия по проекта "Кармен" ЕК одобри отпускането на 50% безвъзмездно финансиране за прединвестиционните дейности на българска територия по проекта от общ европейски интерес „Кармен“. С европейското финансиране Електроенергийният системен оператор на България ще изпълни цялостен пакет от проучвания и предварителни инвестиционни дейности за изграждане на три нови изцяло цифровизирани подстанции 400/110 kV - Свобода, Добрич 2 и Генерал Тошево 2; за реконструкция и модернизация на подстанция 400/110 kV Варна 750 и за изграждане на над 100 км нови електропроводи 400 kV, необходими за свързване на новите подстанции към интелигентната електропреносна система на ЕСО. 5,6 млн. евро е общият размер на прединвестиционните дейности, които ще бъдат реализирани от ЕСО на територията на България, като част от изпълнението на проекта „Кармен“. Целта е модернизиране на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет в Североизточна България за оползотворяване на потенциала за производство на зелена електроенергия и обезпечаване преноса на възобновяемата електроенергия по приоритетния коридор Север-Юг. През 2023 г. съвместният проект между българския електропреносен оператор ЕСО и румънските преносен оператор „Транселектрика“ и разпределителното дружество Delgaz Grid S.A. – „Кармен“ стана част от първия списък с проекти от общ и проекти от взаимен интерес на Европейския съюз. Проектът „Кармен“ предвижда до 2030 година да бъдат изпълнени инвестиции, целящи подобряване стабилността на мрежата и увеличаване на нейния капацитет, постигане на ефективност на разходите за разпределение на електроенергията, внедряване на механизми за управление на потреблението, оптимизиране работата на електроенергийната система. Реализацията на проекта „Кармен“ ще насърчи трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна.
Източник: 3e-news (31.01.2025)

Електронни обществени поръчки за 132 млрд. лв. са публикувани за последните 5 г. Общата стойност на публикуваните обществени поръчки през Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) надхвърли 132 млрд. лв. за последните 5 години. Това показват данните от платформата, която беше изградена от „Информационно обслужване“ АД в консорциум със „Сирма Солюшънс“ АД, „Негометрикс България“ ЕООД, „Скейл Фокус“ АД и Адвокатско дружество „Събев и съдружници“. Системата влезе в експлоатация в началото на 2020 г. и изцяло премахна хартиеният обмен на документация. Общият брой на публикуваните електронни обществени поръчки надхвърли 102 000, като само за 2024 година те са над 25 000, което е значително повече в сравнение с предходните години. Най-много са публикуваните обществени поръчки за доставки – близо 50 000, следвани от поръчките за услуги и строителство. Общият брой на сключените договори по успешно проведени обществени поръчки надхвърли 133 000. В системата са регистрирани над 18 300 фирми и 3112 физически лица, а броят на възложителите, които използват ЦАИС ЕОП е 5384. Общо регистрираните служители в администрациите и различни организации, които работят със системата, надхвърля 82 200. „Информационно обслужване“ е българският национален системен интегратор на държавната администрация. Компанията изгражда, поддържа, развива и наблюдава работоспособността на информационните системи с национално значение. Компанията е основен партньор на държавните институции и изпълнява ключови проекти със стратегическо значение за България.
Източник: econ.bg (31.01.2025)

Седем вятърни генератора ще бъдат изградени на територията на община Шабла Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна (РИОСВ) е дала положително становище на доклада за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изграждане на ветроенергиен парк "Пролез" на територията на община Шабла, съобщиха от фирмата инвеститор "Нимекс - 2024". Компанията посочи, че проектът е от 2009 година, а в момента разрешението е за изграждане на седем вятърни генератора в землищата на селата Горичане и Пролез. Те са част от планирана инвестиция в размер на 120 млн. евро, от които 30 милиона директно ще бъдат инвестирани в местната икономика. Ветроенергиен парк "Пролез" е собственост на "Таалери Енергия", финландска компания за управление на фондове, която спазва най-високите стандарти за опазване на околната среда и за социална ангажираност при разработката, строежа и експлоатация на проектите си. Те включват вятърни, соларни и акумулаторни мощности в Европа и САЩ, които са с капацитет от 9,3 гигавата (GW). Станислав Гочев и Кенет Лефковиц развиват ВЕП "Пролез" от името на "Таалери Енергия" чрез предприемаческото дружество "ВтЕЦ Горичане" ООД. Екипът им включва инженери и специалисти във всички приложими области.
Източник: БТА (31.01.2025)

През последните две десетилетия Китай систематично разширява контрола си върху важни минерали, които са от съществено значение за глобалния енергиен преход и нулевите емисии. Планът е реализиран чрез повече от 20 подкрепяни от държавата финансови институции, твърдят авторите на документа, цитирани от mining.com. Твърденията са базирани на данни, събрани от AidData в американския колеж "Уилям и Мери", разкрива как Китай използва сложна мрежа от финансови механизми, за да доминира в световната верига за доставка на важни минерали. Тези минерали - мед, кобалт, никел, литий и редкоземни елементи, са жизненоважни за популярни технологии като батерии за електрически превозни средства и соларни панели. В периода между 2000 и 2021 г. китайските финансови институции са предоставили заеми за близо $57 милиарда на 19 държави с ниски и средни доходи, показва докладът. Паралелно проучване (Power Playbook: Beijing"s Bid to Secure Overseas Transition Minerals) очертава над 90 ангажимента за заеми и една безвъзмездна помощ за 59 бенефициента. И двете изследвания подчертават използването на огромни валутни резерви, за осигуряването на дългосрочен контрол върху стратегически минерални находища в богати на ресурси държави. Примерите включват добивът на мед и кобалт от Демократична република Конго и Перу, на никел от Индонезия и на литий от Аржентина. Над 75% от тези инвестиции са структурирани така, че да гарантират китайски дялове в собствеността, предимно чрез съвместни предприятия и дружества със специална цел. Кредитирането на минерални суровини често се основава на серийни заеми, а не на еднократни споразумения, което е знак за по-дълбок и дългосрочен ангажимент за осигуряване на ресурси нагоре по веригата. Според AidData почти 25% от заемите в минералния сектор са били подкрепени от китайски гаранти. Тази констатация съответства на няколко скорошни доклада, включително на неотдавнашна статия по темата на The Economist, разкриваща, че през 2023 г. китайските компании са инвестирали около $16 милиарда в чуждестранни мини. В доклада се изразява загриженост относно последиците за приемащите страни, тъй като в 2/3 от случаите съвместните предприятия изключват значителната държавна собственост.
Източник: Money.bg (04.02.2025)

"Алкомет" увеличава продажбите през 2024 г. „Алкомет“ АД увеличава продажбите през 2024 г. Ръстът на разходите обаче извежда дружеството на почти същата загуба като предходната 2023 г. Продажбите на компанията към края на декември 2024 г. възлизат на над 521,1 млн. лева при 436,9 млн. лева към края на декември 2023 г., или са с над 19% повече на годишна база. Оперативните разходи на компанията обаче нарастват до над 520,4 млн. лева при 437,8 млн. лева година по-рано, или с почти 19% на годишна база. Като се отчетат и финансовите разходи, основният дял от които са за лихви, дружеството реализира загуба в размер на почти 5,6 млн. лева за 2024 г. при близо 5,7 млн. лева за 2023 г. Увеличението на продажбите на „Алкомет“ е най-вече заради валцовата продукция, докато при пресовата като цяло има намаление, макар че някои категории продукти се представят добре. Търсенето на боядисаните профили на „Алкомет“, използвани за фасадни и интериорни решения, нараства с над 46% на годишна база през 2024 спрямо 2023 г. Същевременно при елоксираните и стандартните профили има спад от, съответно, 5,9% и 5,8%, а при специалните профили – 12,2%. Същевременно компанията реализира почти 59% ръст в продажбите на обмазано фолио през миналата година спрямо предходната. При финстока има ръст от 55,5%, при техническото фолио – почти 57%, при листата – 54%, лентите – 38%, при домакинското фолио – над 47%, при фирменото фолио за конвертиране - 35%. Германия, САЩ, Италия и Полша остават водещите пазари на дружеството с дялове на продажбите от, съответно, почти 19%, почти 15%, над 14% и почти 14%. Разходите за материали на „Алкомет“ нарастват с близо 20% през 2024 г. спрямо 2023 г. до почти 414,8 млн. лева от 323,7 млн. лева заради силните колебания на цената на алуминия на световните пазари. С над 26% се увеличават разходите за външни услуги до почти 23,3 млн. лева от 18,4 млн. лева, а с над 18% - разходите за персонал, до 55,1 млн. лева от 46,5 млн. лева. С 44% се увеличават разходите за лихви на дружеството до над 6,3 млн. лева към края на 2024 г. от почти 4,4 млн. лева към края на 2023 г.
Източник: Инвестор.БГ (04.02.2025)

Сръбската петролна група NIS се изтегля от България и Румъния Сръбската петролна и газова група NIS, която управлява бензиностанциите с бранда Gazprom в Румъния и България, обмисля да напусне двата пазара ако предизвикателствата продължат или се влошат, включително чрез оценка на потенциална пълна или частична продажба на активи, закриване или други механизми за излизане“, се казва във финансовия отчет на NIS за четвъртото тримесечие от 2024 г.. Компанията NIS, контролирана от руската „Газпром“, се сблъсква в България с трудности при операциите надолу по веригата, докато в Румъния са засегнати и операциите нагоре по веригата, казват от компанията. В България „НИС Петрол“ управлява мрежа от 23 бензиностанции под марката Gazprom. През 2024 г. пазарният ? дял на общия пазар на горива е 2.3%, а на пазара на дребно – 2.6%. В Румъния NIS притежава 19 бензиностанции под марката Gazprom и също така участва в проучването и производството на нефт и газ. През 2024 г. пазарният ? дял на общия пазар на горива е 0.4%, докато делът на пазара на дребно е 0.6%. На 10 януари Министерството на финансите на САЩ обяви санкции срещу NIS Petrol като част от по-широки мерки срещу руския енергиен сектор, позовавайки се на контрола върху компанията от руския петролен гигант „Газпром Нефт“. Той притежава 50% дял в NIS, докато компанията майка „Газпром“ притежава 6.15% дял. Сръбското правителство притежава приблизително 30%, а останалата част се държи от миноритарни акционери.
Източник: economic.bg (05.02.2025)

ArcelorMittal ще изгради модерно съоръжение за производство на стомана в Калвърт, Алабама. Решението за увеличаване на производствения капацитет има за цел да отговори на търсенето от страна на автомобилния сектор в САЩ. От ArcelorMittalР разкриват, че разходите за изграждането на завода се оценяват на $900 милиона, а производството се очаква да започне през втората половина на 2027 година. Вторият по големина производител на стомана в света заяви, че заводът се очаква да доставя до 150 килотона годишно първокласна стомана (NOES), използвана предимно в производството на по-големи автомобили от типа на пикапи и SUV. Компанията заяви, че търсенето на този вид суровина в САЩ нараства, а вътрешните доставки са ограничени. Затова и от дружеството се надяват на по-високи изкупни цени на количествата, които ще бъдат произведени в съоръжението. Продажбите на нови автомобили в САЩ са се увеличили, достигайки петгодишен връх през отминалата 2024 година, като високите резултати в голяма степен се дължат на хибридните модели, според Wards Intelligence. Производителите на автомобили очакват силните продажби да продължат и през 2025-а. Предложените от президента Доналд Тръмп политики в областта на автомобилостроенето обаче, като премахването на данъчните облекчения за електромобили, могат да се окажат пречка за това.
Източник: Money.bg (07.02.2025)

Германската компания "Аурубис" (Aurubis AG), доставчик на цветни метали и един от големите преработватели на мед в света, която има дъщерно предприятие и в България, отчете ръст на приходите и печалбата си, предаде ДПА. По данни от компанията печалбата преди данъци (счетоводна печалба) за последното тримесечие на 2024 г. е била 339 млн. евро. спрямо 72 млн. евро година по-рано. Положителната динамика е водена основно от ръста на приходите и повишаването на запасите от готови стоки и незавършено производство. Промените в тези запаси възлизат на 417 милиона евро за последното тримесечие на 2024 г. спрямо 279 милиона евро за предходната година. Без отчитане на еднократните разходи, счетоводната печалба нараства със 17 на сто до 130 милиона евро от 111 милиона евро, отчетени в периода октомври - декември 2023 г. Нетната печалба на компанията нараства до 256 милиона евро, или 5.87 евро на акция, в сравнение с 58 милиона евро или 1.33 евро на акция за същия период през 2023 г. Приходите на "Аурубис" за последното тримесечие на миналата година са нараснали с 8 на сто до 4.215 милиарда евро, докато година по-рано са били 3.896 милиарда евро.
Източник: Money.bg (07.02.2025)

Доналд Тръмп заяви, че в ще наложи мита 25% върху целия внос на стомана и алуминий. Така американският президент разширява търговските си конфликти към металургичния сектор, което е нов етап в протекционистичната политика на Вашингтон. Освен мерките върху продуктите от стомана и алуминий Тръмп заяви, че по-късно през седмицата ще обяви нови реципрочни мита, насочени срещу вноса от широк кръг държави, които налагат такси върху американския износ. Обещаните мита върху стоманата и алуминия идват в момент, когато Тръмп започва втория си мандат с агресивна търговска политика. Новите мита върху стоманата и алуминия, предложени от Тръмп, могат отново да разклатят световните финансови пазари, които в последните седмици бяха подложени на резки колебания заради заплахите на американския президент към търговските партньори на САЩ. Алуминият, търгуван на Лондонската борса за метали, поскъпна с 0.5% до 2633 долара за тон. Докато митата върху вноса на метали се подкрепят от някои ключови синдикати в САЩ и местни производители на стомана и алуминий, те крият риск от повишаване на производствените разходи за широк кръг американски компании. През 2023 г. САЩ са внесли стомана и желязо на стойност 82.1 млрд. долара и алуминий за 27.4 млрд. долара, докато износът на тези метали е бил съответно за 43.3 млрд. долара и 14.3 млрд. долара. Най-големите вносители на стомана в САЩ са Канада, Бразилия и Мексико, следвани от Южна Корея и Виетнам, според данни на правителството и Американския институт за желязо и стомана. С голяма разлика богатата на хидроенергия Канада е най-големият доставчик на първичен алуминиев метал за САЩ, на който се падат 79% от общия внос през първите 11 месеца на 2024 г. Това решение на Тръмп идва на фона на обещанието му да блокира придобиването на US Steel от японската компания Nippon Steel, след като Джо Байдън предприе същите мерки. Въпреки това Тръмп заяви, че би позволил значителна, но не мажоритарна инвестиция в базирания в Пенсилвания металургичен производител от страна на японския му конкурент, като настоя, че митата ще помогнат. "Митата ще направят US Steel много успешна. И мисля, че компанията има добро ръководство", каза Тръмп. Ако Тръмп осъществи плана си за налагане на мита върху металите и редица други продукти, това може да възобнови опасенията, че неговата икономическа политика ще доведе до нов ръст на инфлацията в САЩ и други страни. Тръмп не уточни как точно ще бъдат приложени обещаните реципрочни мита. "Много просто - ако те ни таксуват, ние също ще ги таксуваме", каза той. Коментарите му могат да предизвикат бързи реакции от страна на търговските партньори на Америка, които да търсят начини да избегнат предстоящите мита.По време на първия си мандат Тръмп наложи мита 25% върху стоманата и 10% върху алуминия, но по-късно освободи от мита няколко търговски партньори, включително Канада, Мексико и Бразилия. Мексико е основен доставчик на алуминиев скрап и алуминиеви сплави, припомня Reuters. По-късно бившият президент Джо Байдън договори споразумения за безмитни квоти с Великобритания, Европейския съюз и Япония. От съобщението на Тръмп не стана ясно веднага какво ще се случи с тези действащи договорки за освобождаване от мита и квотни споразумения. "Квебек изнася 2.9 млн. тона алуминий за (САЩ), т.е. 60% от техните нужди. Предпочитат ли те да получават доставки от Китай", попита в платформата Х Франсоа Лего, министър-председател на Квебек. "Всичко това показва, че трябва да започнем предоговаряне на нашето споразумение за свободна търговия със Съединените щати възможно най-скоро, а не да чакаме прегледа, планиран за 2026 г. Трябва да сложим край на тази несигурност."
Източник: Капитал (11.02.2025)

ArcelorMittal обмисля потенциално пренасочване на някои от дейностите си в подкрепа на европейския бизнес към Индия на фона на предизвикателства пред стоманодобивният сектор в региона, като натиск от високи разходи и нарастващия внос. Това заяви вторият по големина производител на стомана в света, цитиран от Reuters. Компанията обаче заяви, че производството на стомана няма да бъде преместено в Индия от Европа. Стоманодобивната промишленост в Европа се бори срещу свръхпредлагането от Китай и сега - подобно на други износители - е изправена пред 25% мита върху вноса на стомана и алуминий. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обави това "без изключения". Индия планира да предложи намаления на митата в различни сектори, които биха могли да увеличат вноса на САЩ и да получат тарифни отстъпки, казаха правителствени служители. Компанията ArceloMittal заяви, че проучва разширяването на центъра за бизнес услуги в Индия, за да централизира определени функции за поддръжка. "Инициативата е част от нашите постоянни усилия за оптимизиране на бизнес процесите и привеждане в съответствие с подобни ходове на компании от различни индустрии", казват от групата. Говорител на ArcelorMittal заяви, че е твърде рано да се предоставят подробности за това кои функции може да бъдат засегнати или потенциалното въздействие върху работните места. Европейското звено на компанията засилва усилията за намаляване на непроизводствените разходи на фона на нарастващия натиск върху стоманодобивната индустрия в региона, която вече е обтегната от свръхкапацитета на Китай.
Източник: Money.bg (13.02.2025)

Правителството възложи изготвянето на актуализация на анализ на създадените със специални закони държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност Правителството прие решение за изготвяне на актуализиран анализ кои от "създадените със специални закони държавни предприятия"извършват предимно търговска дейност и кои са натоварени с предимно публични функции. Създадени със специален закон и със специален статут са например НКЖИ (Национална компания жп инфраструктура), "Пристанищна инфраструктура", "ДП "Радиоактивни отпадъци", шестте дърводобивни предприятия, конезаводът "Кабиюк". Държавни спецприятия са също тотото ("Български спортен тотализатор"), ДП "Фонд затворно дело", РВД (авиодиспечерите), предприятието за стопанисване на язовири и др. Всъщност тези прегледи се възлагат, защото има външен натиск за прекратяване на странните фирми, които действат по правила, различни от Търговския закон (ТЗ). Изготвянето и осъществяването на програма за превръщането на спецпредприятията в нормални фирми (или в агенции) е едно от условията за получаване на евромилиардите по прословутия План за възстановяване и устойчивост и е включено в него като поет от София ангажимент (мярка 236). Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която България отдавна напира за членство, също смята, че специалният статут на част от тези държавни предприятия е лишен от смисъл и дори вреден и че те би трябвало да станат нормални фирми по ТЗ (или пък да се превърнат в агенции). Приемането на програма за преобразуване на тези държавни предприятия е едно от условията на ОИСР за допускане на страната ни в престижната организация. Оказва се, че по темата за съдбата на спецфирмите има разногласия между България, от една страна, и Европейската комисия и ОИСР, от друга. Например за "Радиоактивни отпадъци" София упорства, че трябва да си остане специално държавно предприятие. Спорове има и за други от списъка. Липсата на актуален анализ на предприятията и на програма за преобразуването им показва и колко безполезна е Агенцията, отговаряща за тях.
Източник: Сега (14.02.2025)

Водещи компании в Оман, Абу Даби и Саудитска Арабия планират да създадат дружества за търговия с метали, тъй като регионът се възползва от нарастващото търсене на метали, докато търси варианти за диверсификация отвъд петрола и газа. Базираната в Абу Даби International Resources Holding, миннодобивна компания, която е част от конгломерат, ръководен от влиятелния емиратски принц шейх Тахнун бин Зайед ал Нахаян, вече е сформирала 60-членен търговски отдел за управление на енергийни и метални активи. Освен нея държавната минна компания Minerals Development Oman също е в процес на наемане на високопоставен ръководител, който да оглави 25-членен търговски екип, според главния изпълнителен директор на MDO Маттар ал Бади, съобщава Financial Times. Серията от търговски инициативи идва в момент, когато много петролно зависими държави в Залива се стремят да заемат позиции в глобалната верига на доставки за метали, необходими за енергийния преход, като мед, литий и желязна руда. Някои от най-големите световни търговци на петрол като Vitol, Mercuria и Gunvor също наскоро разшириха дейността си в търговията с метали. Все пак през последните пет години пазарът със суровини постепенно се измества от традиционните центрове като Лондон и Женева към Близкия изток, особено Дубай, където броят на новите търговски офиси нараства. Оман, чийто петролен добив е скромен в сравнение със съседните Саудитска Арабия и ОАЕ, ще създаде търговско дружество под управлението на MDO. Държавната минна компания наскоро възобнови добива на мед от своята мина Ласайл след 30-годишно прекъсване. Затова главният изпълнителен директор на MDO Маттар ал Бади заяви, че новото дружество ще помогне за организирането на разпокъсаните износи на хромит и гипс от Оман, както и за постигане на по-добри цени за ресурсите на страната. MDO води преговори с шест международни компании за търговия със суровини, сред които Trafigura, Glencore, Traxys, IXM, Mercuria и Gunvor, за да постигнат евентуално споразумение за изкупуване на преработената ? мед и за партньорство в търговското ? звено. В Абу Даби един от десетте най-големи производителя на петрол в света - IRH, вече е наел търговски екип за петрол, газ и метали. Компанията разговаря с международни търговци, включително Mercuria, за потенциални търговски възможности. IRH съобщи, че търгува със суровини от трети страни в сферата на цветните метали, енергийните продукти и желязната руда, като същевременно развива "собствен търговски портфейл, обхващащ глобални суровини и структурирани транзакции". Като част от разрастващата се International Holding Company на шейх Тахнун, който е съветник по националната сигурност, IRH навлезе в минната индустрия в края на 2023 г., когато се съгласи да закупи 51% в медната мина Mopani в Замбия за 1.1 млрд. долара. Още едно доказателство за интереса на Персийския залив към металите и минералите е разширяването на минните инвестиции на Абу Даби миналата седмица. Държавният инвеститор ADQ обяви създаването на съвместно предприятие на стойност 1.2 млрд. долара със специализирания инвеститор в метали Orion Resources, което ще се фокусира върху мед, желязна руда и други суровини. Двете страни ще инвестират първоначално по 600 млн. долара. В позиция на най-голямата икономика в региона и водещ износител на петрол в света, Саудитска Арабия инвестира активно в развитието на своя миннодобивен сектор. Правителството го разглежда като трети основен стълб на икономиката наред с петрола и нефтохимическата индустрия. Държавната минна компания Ma'aden и суверенният фонд Public Investment Fund управляват съвместно инвестиционния фонд Manara, насочен към минния добив. Главният изпълнителен директор на Ma'aden Боб Уилт заяви миналата година, че Manara планира да изгради търговски екип, чиято цел ще бъде да "гарантира доставките на стратегически минерали" за Саудитска Арабия. Въпреки това според няколко търговци Manara не е могла да получи метали, произведени през 2024 г. от Vale Base Metals, в която притежава 10% дял, тъй като търговският ? екип все още не е бил сформиран.
Източник: Капитал (20.02.2025)

Японската компания Mitsui & Co обяви, че ще придобие 40-процентен дял в акции в проекта за желязната мина Rhodes Ridge в Западна Австралия. Японците ще платят $5,34 милиарда за акциите. Споразумението бележи най-голямата инвестиция на Mitsui Corp. (търговска част от Mitsui Group) в историята. Проектът се намира в Западна Австралия, където компанията участва в развитието на минното дело от 60-те години на миналия век. Rhodes Ridge в момента се определя като най-голямото неразработено находище на желязна руда в света. Според предварителните проучвания там има минимум 6,8 милиарда тона суровина. Близостта на находището до съществуващи проекти за желязна руда намалява капиталовите разходи и рисковете, коментира още главният изпълнителен директор. Производството е планирано да започне до 2030-a, a делът на Mitsui се очаква да осигури първоначално годишно производство от приблизително 16 милиона тона желязна руда, с потенциал да се увеличи до над 40 милиона тона с разширяването на проекта. През фискалната година, приключила през март 2024-та, годишният дял на Mitsui в производството на желязна руда беше 61 милиона тона, предимно базиран на инвестиции във Vale и партньорства с Rio Tinto и BHP. Mitsui разчита на икономии в разходите чрез използване на съществуващата инфраструктура между Rhodes Ridge и близкия проект на Rio Tinto Robe River, в който също има дял. Желязната руда от Rhodes Ridge ще бъде смесена с руда, продавана от Rio Tinto и изнесена в азиатски страни, включително Япония.
Източник: Money.bg (23.02.2025)

"Електра" ще инвестира 120 млн. лв. в ремонтна база за самолети до летище Бургас Най-голямата българска компания за техническа поддръжка на самолети от гражданската авиация - "Електра транс глобъл", изглажза един от най-големите хангари за техническа поддръжка на самолети със 7 линии на летище Бургас с прилежащ перон, работилници, учебен център, офиси, паркинги и други съоръжения. Инвестиция за 120 млн. лв. и 1500 работни места. Така бургаската база за техническо обслужване на "Електра транс глобъл" ще стане втората по големина след тази в София на германския гигант Lufthansa Technik, която е с 8 линии. За "Електра" това ще е втората й база, като от 2016 г. българската компания работи във Варна. Заедно с 3-те си линии там тя ще се нареди под номер 1 (поне докато Lufthansa Technik не разшири своята). Към момента Electra Airways очаква 12-ия си самолет, а приходите й за 2023 г. са 135 млн. лв. Изпълнява чартърни и ACMI полети, т.е. самолетът се предоставя с екипажи, техническо обслужване и застраховка да лети по линиите на авиокомпаниите и на техните туроператори. От начало на 2023 г. българското дружество си има и чужди партньори, като заедно основат Vectr Group. В обединението има четири компании с различна дейност. Две от тях са "Електра транс глобъл" и "Електра еъруейс". Следват туроператорът Classic Air, с офиси в Тел Авив и в Италия, и ирландският лизингодател Maverick Horizon, които купуват самолети и ги предоставят на Electra Airways да лети с тях. Ирландската компания участва към момента като съсобственик в двете български дружества. Плановете са за 1500 работни места, като първият етап ще започне с 500. След договора за земята в Бургас сега стартират процеси във всички посоки. Проектът ще отнеме около 3 години, като трябва да се премине през промяна на статута на земята, съгласуване на архитектурните планове, а самото строителство ще е между 9 месеца и година. В момента "Електра транс глобъл" е сертифицирана за техническа поддръжка на Airbus А320, очаква и сертификат за по-новите neo. Има сертификат за Boeing 737 Classic и New Generation и работи за получаване на сертификат и за по-новия MAX. Следващата стъпка предвижда една линия и за по-големи самолети Airbus А330, Airbus А350. Предвижда се и завод за ремонт на самолетни двигатели. В момента ETG Maintenance има в София работилница за ремонт на самолетни компоненти, основно самолетни спирачки, самолетни джанти, пързалки за евакуация, спасителни жилетки, акумулаторни батерии, седалки и т.н. Във Варна в момента тече и процес на изграждане на работилници за ремонт на композитни елементи от самолета, което се съгласува с Fraport. Компанията има и още планове за Варна. Базата за техническо обслужване там не е нейна собственост, но на 1 януари е подписан нов 10-годишен договор с Fraport. Компанията възнамерява там да увеличи линиите от 3 на 5. В авиокомпанията вече има 500 - 600 души, а в мейтънънс дружеството - около 220 - 230. Тази година авиокомпанията ще лети с между 55 и 60 екипажа. Догодина ще са нужни между 85 и 90, защото плановете са за още ръст и 15 самолета през 2026 г.
Източник: Капитал (24.02.2025)

Българска енергийна фирма ремонтира единствената ТЕЦ в Черна гора - изгражда и жп линия Българската Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) обяви, че извършва ремонт на ТЕЦ "Плевля" - единствената въглищна топлоелектрическа централа в Черна гора. С мощност от 225 MW, тя осигурява около една трета от електроенергията в страната и играе важна роля в енергийния баланс на страната. Компанията изжражда и жп линия. ЦЕРБ извършва динамичен баланс на 40-тонен ротор с ниско налягане на мобилен стенд IRDBK 140. Тъй като в топлоцентралата няма жп път, необходим за ремонта, ЦЕРБ транспортира от София до Черна гора релси, за да монтира жп линия за мобилния стенд. ТЕЦ "Плевня" използва въглища от местни рудници и осигурява постоянно натоварване на енергийната система в страната. Останалата част от електропроизводството в Черна гора е основно от водноелектрически централи. Топлоелектрическата централа е пусната в експлоатация през 1982 година. Проектирана е с два блока по 210 MW, но е построен само един. През 2019 г. консорциум, воден от китайската Dongfang Electric International Corp, печели търг за реконструкция "Плевня" за €60 милиона. ЦЕРБ е българско предприятие за диагностика, ремонт и поддръжка на електрически машини и съоръжения, създадено преди 76 години. Притежава единствена по рода си у нас лаборатория за измерване на вибрации. През есента на миналата година Българската Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) ЕАД спечели проект за ремонт на втората по големина електроцентрала в Косово. Ремонтът е в ТЕЦ "Косово А" и е по план за модернизация на централата. Възложител на проекта беше енергийната компанията на Косово (КЕК Косово - Kosovo Energy Corporаtion). ТЕЦ "Косово А" се намира на около 8 км от столицата Прищина. Работи с лигнитни въглища и е собственост на КЕК Косово от 1999 година. Към момента на обявения ремонт в централата работеха само 2 от общо 5-те блока. Годишното производство на електричество от ТЕЦ "Косово А" е около 1500 GWh. Страната е силно зависима от електроенергия от изкопаеми горива (92% към 2023 година).
Източник: Money.bg (25.02.2025)

Liebherr мести още една част от производството си от Германия към България Германският концерн Liebherr планира да премести още една част от своето производство към България. Става дума за част от завода за смесителна техника на компанията в германския град Бад Шусенрид, провинция Баден-Вюртемберг, в който се правят бетонобъркачки и бетонови възли. От промяната ще бъдат засегнати около 350 служители в Германия. Ръководството на Liebherr-Mischtechnik GmbH обяснява решението с високите производствени разходи на сегашната си локация. Докато конкурентите вече изнасят производството на бетонобъркачки и миксери в страни с по-ниски разходи, Liebherr досега запази своето в Бад Шусенрид. Фирмата е подложена на силен конкурентен и ценови натиск, който се засилва още повече заради кризата в строителния сектор. Затова част от производството, развойната дейност, както и административните функции ще бъдат поетапно преместени в Пловдив, където Liebherr Concrete Technology Marica EOOD вече има производствена база. След преструктурирането заводът в Бад Шусенрид ще се фокусира върху производството на бетонпомпи и измервателна техника, докато производството на бетонови възли и бетонобъркачки ще бъде преместено в България. Компанията планира преместването да се извърши поетапно до 2028 г., като обещава социално отговорен подход към съкращенията и води преговори със синдикатите. Гигантът има в района на Пловдив три завода, като първият производствен обект там е пуснат в експлоатация през 2000 г., а от 2019 г. и направление "Бетонна техника" има производствени мощности в града. Общо над 2000 служители работят за Liebherr у нас.
Източник: Money.bg (26.02.2025)

Нетната печалба на Групата “Булметал” расте с 50% до 6.54 млн. лева Групата „Булметал“ отчита ръст на нетната си печалба с 50% до 6.54 млн. лева. Постигнатите резултатите са вторите най-добри след изключително волатилната 2022 година. Продажбите на опаковки растат с 9% в обем и достигат 143 млн. броя, намалението в стойност е вследствие на ценови корекции. При машините продажбите са на исторически рекордни нива, 11% ръст на индивидуалните приходи на дъщерните компании Cevolani и BiBRA до близо 49 млн.лв., преди вътрешногрупови елиминации. Продажбите на резервни части за машини нарастват с 37% на годишна база до 9.6 млн. лева. В същото време вече постъпилите поръчки за нови резервни части за 2025 г. още преди началото на годината са за същия обем. „Булметал“ АД е водещ производител на метални опаковки в България с над 25-годишна история. Годишно компанията преработва над 13 хил. тона суровина като изнася над 70% от продукцията си за над 450 клиента в Централна и Източна Европа. Чрез дъщерните си компании в Италия и Германия (Cevolani и BiBRA), „Булметал“ е и сред основните доставчици на машини за производство на опаковки с клиенти на пет континента. Бизнесът с опаковки традиционно генерира около 2/3 от годишните продажби на Групата. Подемът в машиностроителното направление вече носи над 1/3 от дейността й. България, Румъния, Гърция, Словения, Германия и Италия са водещи пазари за опаковките на „Булметал“, а Европа, Азия, Северна Африка и Южна Америка са водещи пазари за машините на Групата. Акциите на компанията се търгуват на “Българска фондова борса” от 17 януари миналата година. Оттогава цената им расте и в момента сделки се сключват на 9.60 лева за един брой. Така пазарната й оценка е малко над 68 млн. лева.
Източник: Банкеръ (26.02.2025)

Европейската комисия обяви, че ще представи планове за това да направи "боледуващия" стоманодобивен сектор в Европа по-конкурентоспособен и да го предпази от надвисналите търговски тарифи на САЩ през пролетта, съобщава Ройтерс. Американският президент Доналд Тръмп обяви планове за въвеждане на нови мита от 25% върху целия внос на стомана и алуминий в Съединените щати, в допълнение към съществуващите мита върху металите. Планът за действие на ЕК ще последва "стратегически диалог" с ключови представители на сектора, който диалог ще бъде председателстван на 4-ти март от шефа на Комисията Урсула фон дер Лайен. Европейската стоманодобивна индустрия призова през ноември ЕК да предприеме незабавни действия, за да предотврати това, което нарече "необратим упадък" на сектора. Индустрията призова ЕК да излезе с планове, насочени към търговията, въглеродната такса на ЕС върху вноса и енергията като част от по-широки предложения за подпомагане на компаниите да постигнат целта на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г. На 4 март производители на стомана, доставчици на суровини и други страни, свързани със сектора, ще обсъдят как да подобрят конкурентоспособността, да стимулират декарбонизацията и електрификацията и да осигурят справедливи търговски отношения, казаха от Комисията. След това вицепрезидентът на ЕК Стефан Сежурн ще стартира "специален план за действие относно стоманата и металите" през пролетта.
Източник: БНР (27.02.2025)

Назначено е ново ръководство на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Назначено е ново ръководство на “Национална компания индустриални зони” ЕАД (НКИЗ). В състава на Съвета на директорите на НКИЗ, който вече е вписан в Търговския регистър, влизат Ангел Танев, Радослав Влахов и Неделин Колеолов. Новият Съвет на директорите на НКИЗ ЕАД е провел заседание, на което е избрал за Изпълнителен директор на компанията Ангел Танев. Мандатът на избраните членове на Съвета на директорите е до провеждане на конкурс по реда и при условията на Закона за публичните предприятия (ЗПП) и Правилника за прилагане на ЗПП, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на вписване на имената им в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Източник: Blitz (04.03.2025)

Kaнaдc?aтa Vеlосіtу Міnеrаlѕ пpoдaвa злaтнoтo нaxoдищe "Poзинo" нa тypc?aтa Т?rkеr Міnіng От края на миналата година канадската компания Velocity Minerals Ltd. търси купувач за всичките си медни и златни проекти в България. Дружеството е постигнало споразумение за продажба на своя 70-процентов дял в българския златен проект "Розино" на турската T?rker Global Madencilik Sanayi Ve Ticaret A.?. (T?rker Mining) срещу сумата от 55 милиона долара. Още миналата година канадската и турската страна подписаха обвързващо споразумение за прехвърлянето на българските активи. Сделката подлежи на одобрение от акционерите и регулаторите, включва и опция за придобиване на други минерални активи на Velocity в страната. Покупната цена ще бъде платена на два транша: 16,5 млн. долара - след одобрение от акционерите на Velocity и TSX Venture Exchange (TSXV), 38,5 млн. долара - до 18 месеца след първото плащане, като ако бъде платено в рамките на 12 месеца, сумата се намалява с 1,5 млн. долара. Ако T?rker Mining не изпълни второто плащане, тя няма да придобие дял в "Розино", а първоначалната сума от 16,5 млн. долара няма да бъде възстановена. "Горубсо-Кърджали" АД, което държи 30% от проекта, ще получи съответния дял от продажната цена. До окончателното приключване на сделката, T?rker Mining ще финансира всички разходи по поддръжката и проучването на проекта, включително завършване на полевите изследвания за изготвянето на проучване за осъществимост и оценка на въздействието върху околната среда. Освен "Розино", турската компания ще има възможност да придобие и други активи на Velocity в България за допълнителни 4 млн. долара, но само след като второто плащане бъде изпълнено. При подписване на сделката Velocity получава и такса за транзакцията от 1 млн. долара. T?rkerler, компанията-майка на T?rker Mining, е турски конгломерат с активи в строителството и инфраструктурните проекти, над 24 000 служители и инвестиции за над 6 млрд. долара. Влизането в минния сектор чрез "Розино" е част от стратегията на групата за диверсификация. Сделката ще бъде гласувана на събрание на акционерите на Velocity на 15 април 2025 г. и изисква одобрение с мнозинство от две трети. Очаква се TSXV и други регулаторни органи да дадат зелена светлина за финализиране на продажбата. Посредничество по сделката ще бъде възнаградено с комисиона от 4%, подлежаща на одобрение от борсата.
Източник: Money.bg (04.03.2025)

"Аурубис" започна огромна модернизация на завода си Мащабна подмяна на електродвигателите и задвижванията започва компания "Аурубис" в своя завод в Пирдоп. Проектът, който тя реализира съвместно с ABB, трябва да доведе до цели 25 гигаватчаса икономия на електроенергия. Заводът е ключов не само за българската икономика, но и за международната индустриална група. Като всяко голямо предприятие, и той използва най-различни помпи, вентилатори, конвейери, охладителни кули и други. Електродвигателите в различните системи на "Аурубис България" ще бъдат подменени, което дава основание да се очаква модернизацията да се изплати само за 3 години и половина. Икономията, еквивалентна на потреблението на над 6200 домакинства, се съчетава с три нови фотоволтаични централи. От "Аурубис" подчертават, че проектите са част от обявената миналата година 4-годишна програма "Инвестиции за прогрес. България 2027". Тя е на стойност 800 млн. лева и така става най-голямата германска инвестиция в действащо производство у нас. Разширява се рафинерията за катодна мед с 50% - от 230 до 340 000 тона годишно. Рафинираната мед е основен експорт на България и ключов материал за енергийната трансформация и свързаността. Подмяната на електродвигателите в "Аурубис" трябва да приключи в рамките на 4-годишната инвестиционна програма на компанията - през 2027 г.
Източник: Money.bg (05.03.2025)

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се срещна с представители на стоманодобивната промишленост в ЕС в търсене на начини за справяне с икономическите предизвикателства пред сектора, включително слабо търсене и натиск върху цените, предаде ДПА. Комисията планира да представи след две седмици план за действие, който да помогне на сектора да просперира и да намали въглеродните си емисии.
Източник: 24 часа (05.03.2025)

"Аурубис" модернизира медодобивния си завод в България Компанията "Аурубис" (Aurubis) извършва модернизация на медодобивния си завод в България, заменяйки 460 по-стари електродвигатели с нови, които ще бъдат комбинирани със задвижване от технологичната компания АББ (ABB). Очаква се в резултат на спестената енергия от модернизацията, проектът да се изплати за 3,5 години, съобщават от АББ. Заводът на "Аурубис" в Пирдоп, България, се намира на около 70 км източно от София. Той играе ключова роля в мрежата на Групата, преработвайки медни концентрати и произвеждайки медни катоди и аноди, както и съпътстващи продукти като сярна киселина и железен силикат. Заводът използва стотици електрически двигатели в приложения, вариращи от помпи, вентилатори и компресори, през смесители, мелници и конвейери, до газови вентилатори и охладителни кули. Прегледът на оборудването обаче показа, че моторният парк трябва да бъде модернизиран: повече от половината двигатели са на възраст над 25 години и са били ремонтирани многократно през годините, докато по-малко от 5 процента достигат IE2 или по-високи нива на ефективност, пише в съобщението. В търсене на решение, което да спести енергия, да намали емисиите и да помогне за постогане на целите за устойчивост, "Аурубис" е избрал АББ за свой партньор в проекта. Двете компании имат над 10 години сътрудничество помежду си. Двигателите IE5 в обхвата на доставка на АББ се състоят от 265 двигателя SynRM, които ще се използват основно в приложения с променлив въртящ момент като вентилатори и помпи. Те ще бъдат комплектовани с индустриални задвижвания с променлива скорост (VSD) ABB ACS880. От двигателите IE4, 181 са индукционни двигатели с производителност на процеса, които ще се използват в приложения с постоянен въртящ момент като конвейери и миксери. Ще бъдат монтирани четири двускоростни мотора за прецизно позициониране на медни преобразуватели. Тридесет и пет от тези двигатели IE4 ще бъдат доставени в пакети за моторно задвижване. АББ ще достави и десет високоефективни двигатели с директно задвижване RPM AC TM PM, оптимизирани за работа с бавно въртящи се вентилатори на охладителната кула. Ултра-премиум двигателите IE5 и супер премиум двигателите IE4 на АББ ще осигурят общо 28 процента намаление на потреблението на енергия в сравнение със старите двигатели на завода. Годишното спестяване на енергия от 25 гигаватчаса (GWh) е еквивалентно на електроенергията, използвана от около 6250 средни европейски домакинства, и ще намали въглеродните емисии с 12 000 тона годишно. Това подкрепя както целите за устойчивост на "Аурубис", така и съответствието с по-широките индустриални и правителствени екологични стандарти.
Източник: БТА (05.03.2025)

Инвеститорът във вятърния парк край Перник утроява мощността му Инвеститорът в пернишкия вятърен парк „Орисол – 2“ иска да модернизира заложените ветрогенератори в проекта, правейки ги по-мощни. За целта компанията „Терраветроссоле“ предлага промяна в настоящото инвестиционно предложение, което включва изграждане на 18 ветрогенератора. Проектът има разрешение за изграждане още от 2013 г. с обща мощност 54 MW, или 3 MW всеки генератор. Сега компанията иска да постигне по-висока ефективност. Броят на ветрогенераторите остава същият (18 броя), но те ще са с обща мощност до 144 MW, или по 8 MW всеки. За целта съоръженията ще са по големи, като новите показатели на турбините са: височина на кулата 160 м, диаметър на ротора 185 м. Вятърният парк ще бъде реализиран в землищата на гр. Перник, гр. Батановци, гр. Радомир и е предвиден на площ от общо 7550 кв. м, от които 4050 за фундаменти на ветроенергийните съоръжения и 3500 за повишаваща подстанция. Двата вятърни проекта – „Орисол 1“ и „Орисол -2“ – имат разрешение за строеж от Регионалната инспекция по околна среда и води – Перник (РИОСВ – Перник). Първият е планиран в землището на с. Долна Диканя, община Радомир. Там е заложено да бъдат поставени 21 вятърни генератора с обща мощност 63 MW. По него няма данни компанията да е внасяла нови параметри. Управител на фирмата от 2024 г. е Георги Иванов Александров, а едноличен собственик е „Медия Асетс“, която се управлява от Николай Николов Орешаров. До миналата година „Терраветроссоле“ е била собственост на „Джи Ес Ти Корпорейшън“, в която Александров държи 50%.
Източник: economic.bg (07.03.2025)

Rio Tinto обяви мащабна инвестиция в размер на $1,8 милиарда за разработване на проекта за желязна руда Brockman Syncline 1 (BS1) в региона Пилбара в Западна Австралия. Целта е удължаване на експлоатационния живот на минния център Brockman, както и засилването на ангажимента на компанията към производството на желязна руда в региона. BS1 включва разработването на мините Brockman 4 и Greater Nammuldi с общ годишен капацитет от приблизително 130 милиона тона годишно (Mtpa). Предвижда се строителството да започне през тази година, като дейностите включват инсталирането на нова първична трошачка, сухопътен конвейер, участък за непроизводствена инфраструктура и временен лагер за строителните работници. Към момента очакванията са първият реален добив на руда да бъде факт през 2027-а, една година по-рано от първоначалния график. Дейностите пo проекта се реализират в тясно сътрудничество с традиционните собственици Puutu Kunti Kurrama и Pinikura (PKKP) и Muntulgura Guruma. Очаква се това да създаде около 1000 работни места по време на строителната фаза и да поддържа постоянна работна сила от приблизително 600 души, след като започне да функционира. Инвестицията е поредно доказателство за сериозния ангажимент на Rio Tinto в региона, където компанията развива дейност вече почти шест десетилетия. Мината Brockman 4, част от проекта BS1, е произвела 43 милиона тона желязна руда през изминалата година. Удължаването на живота на хъба Brockman е от стратегическо значение за Rio Tinto. Желязната руда остава основен двигател на печалбата на компанията въпреки усилията за диверсификация към други минерали като медта, ключова суровина за зелените технологии.
Източник: Money.bg (08.03.2025)

Медодобивната индустрия е под нарастващ натиск, тъй като заводи по целия свят се затрудняват да се конкурират с десетките нови фабрики в Китай, които предлагат евтино производство на червения метал, пише Financial Times. Днес медта намира приложение в електрически автомобили, батерии, захранващи кабели и различни индустриални компоненти, които са ключови за прехода към икономика с нулеви въглеродни емисии. Миналата седмица търговецът на суровини Glencore обяви спиране на дейността на своя металургичен завод Pasar във Филипините. Компанията посочи като причина "все по-предизвикателните пазарни условия", след като таксите, които рафинериите начисляват за преработка на мед, паднаха до исторически минимум. Глобалните предприятия за добив на мед се затрудняват да се конкурират с китайските си съперници, които бързо разшириха капацитета си и вече контролират около половината от световния капацитет за преработка на мед, смятат анализатори на RBC. Индустрията също така се изправя пред несигурност заради заплахата от мита, след като бившият президент на САЩ Доналд Тръмп разпореди разследване на вноса на мед. Разследването за дъмпинг на мед може да позволи на администрацията на Белия дом да наложи мерки като мита или квоти. Търговци предупредиха, че Pasar може да бъде първият от поредица металургични заводи извън Китай, принудени да затворят заради ниските такси, причинени от свръхкапацитет в сектора. Таксите, които металургичните заводи начисляват за преработката на медна руда в червения метал, достигнаха рекордно ниски нива в края на февруари и остават постоянно отрицателни от декември насам. Това означава, че металургичните предприятия на практика плащат, за да обработват рудата. Според информация на Financial Times китайската Tongling Nonferrous Metals Group планира да открие още два металургични завода за мед тази година, което може да влоши свръхпредлагането. В същото време някои търговци коментират, че тежките условия вероятно ще доведат до "още затваряния извън Китай", подобно на случилото се на пазара на никел, където западните компании трудно се конкурират. Главният изпълнителен директор на чилийската минна компания Antofagasta Иван Ариагада заяви пред Financial Times през февруари, че очаква условията да останат непроменени "за известно време". Някои компании ще "търсят начини да намалят използването на своите съоръжения", каза той. Анализатори предупреждават, че металургичните заводи изпитват сериозен финансов натиск, тъй като таксите за преработка са достигнали рекордно ниски нива. Според експерти в бранша условията са изключително тежки и невиждани досега, което допълнително затруднява сектора. Въпреки че исторически ниските такси на спот пазара свиват маржовете, много металургични предприятия генерират по-голямата част от приходите си чрез дългосрочни договори за доставка на медна руда. Тези договори се сключват въз основа на референтна цена, която тази година се очаква да бъде малко над 20 долара на тон в сравнение с тази от 80 долара през миналата година. Металургичните предприятия печелят и от вторичните продукти при преработката на мед - например сярна киселина и други метали, съдържащи се в рудата, като злато. Цената на златото тази година достигна рекордни стойности. Освен това много компании, притежаващи металургични заводи, разполагат и със собствени миннодобивни или преработвателни мощности за мед и имат нужда от тези предприятия, дори ако те не са рентабилни като самостоятелни единици. Все пак затварянето на металургичен завод би било крайна мярка, тъй като възстановяването на дейността му отнема дълго време.
Източник: Капитал (11.03.2025)

Air Liquide и „Аурубис“ стартираха проекта за инсталация за разделяне на въздуха Френската компания Air Liquide, която оперира на българския пазар от години, задейства проекта за разширение на инсталацията за разделяна на въздуха. Иновативното съоръжение ще бъде разположено на територията на германския медодобивен гигант „Аурубис“ в Пирдоп. За целта е подадено уведомление за инвестиционно предложение в РИОСВ – София. Инсталацията трябва да влезе в експлоатация през 2027 г. Инвестицията на стойност 100 млн. евро бе обявена от Air Liquide още през миналата година. Освен разширението на въпросната инсталация в Пирдоп, проектът предвижда и обновяване на четири блока за разделяне на въздуха в Германия. Проектът в Пирдоп ще извлича кислород, азот и аргон от околния атмосферен въздух. Той е ключов за немската група, тъй като не само ще увеличи количествата кислород и азот, но и ще позволи на „Аурубис“ да произвежда аргон за индустриалните търговски пазари в цяла Европа. След приключването на проекта бъдещата конфигурация ще бъде съставена от следните блокове, които ще останат в експлоатация и след март 2027 г.: Блок 3 (съществуващ, Sigma 145), Блок 4 (съществуващ, Sigma 190) и Блок 5 – нова инсталация, предмет на уведомлението. Старите съществуващи блокове за разделяне на въздуха, пуснати в експлоатация през 1986 г. (Блок 1 и Блок 2), ще се подържат в режим на дълбок резерв и ще бъдат пускани само при аварийна ситуация.
Източник: economic.bg (12.03.2025)

Подписан е договор за продължаване на проучванията в Черно море Mинистърът на енергетиката Жечо Станков подписа с OMV Offshore Bulgaria и NewMed Energy Balkan, документ, с който се продължават проучванията за нефт и газ в блок в „Блок 1-21 Хан Аспарух“. Блокът се намира в изключителната икономическа зона на България в дълбоко Черно море. Двете компании вече притежават по 50% дял в проекта, като OMV Petrom (чрез OMV Offshore Bulgaria) е негов оператор. Българското правителство одобри миналия месец придобиването от NewMed Energy Balkan на 50% от правата по проучванията в площта.
Източник: М-во на икономиката (12.03.2025)

АЩ и Европейският съюз (ЕС) влязоха в търговска война, след като американският президент Доналд Тръмп въведе мита от 25% върху вноса на стоманата и алуминия. Решението заплашва развитието на световната икономика, а цените на двата продукта поскъпнаха. Само няколко часа след налагането на митата Европейската комисия (ЕК) обяви, че въвежда реципрочни мерки, които ще засегнат американски стоки на стойност до 26 млрд. евро. Те съвпадат с потенциалните щети върху европейския износ и ще влязат в сила през април, като по този начин Брюксел оставя известно време за преговори с Вашингтон. Брюксел предприе действия, след като в сряда влязоха в сила митата на Тръмп върху вноса на стомана и алуминий в САЩ, тъй като американският президент продължава да изпълнява протекционистичната си търговска програма въпреки нарастващите рискове за рецесия в страната. Европейската комисия възстанови мерките, въведени по време на първия мандат на Тръмп, включително митата върху емблематични американски продукти като уиски "Бърбън", джинси и мотоциклети "Харли-Дейвидсън". Те ще влязат в сила на 1 април. Допълнителни мерки са насочени към промишлените стоки и селскостопанските продукти като птиче и говеждо месо. Те все още трябва да бъдат одобрени от страните от ЕС и ще влязат в сила в средата на април. Миналия месец Тръмп обяви, че ще наложи въпросните мита, разваляйки споразуменията, сключени между неговия предшественик Джо Байдън и търговските партньори на САЩ, които позволяваха определени количества стомана и алуминий да влизат в страната безмитно. Представители на американската администрация не приемат този подход, като смятат, че чуждестранните играчи са отговорни за "рязкото нарастване на износа" на метали за САЩ, което подкопава местните производители. Тръмп също така разшири обхвата на митата върху металите, така че да се прилагат за широк кръг продукти, съдържащи стомана и алуминий, включително ракети за тенис, велосипеди, мебели и климатици. Този ход е част от по-широк пакет протекционистични мерки, въведени от Тръмп след встъпването му в длъжност през януари. Пълният списък на стоманените и алуминиевите продукти, подлежащи на мита, засяга внос за 151 млрд. долара през 2024 г. според анализ на Саймън Евент и Йоханес Фриц от St Gallen Endowment for Prosperity Through Trade. Във вторник Тръмп обяви, че ще удвои митата, прилагани към вноса на стомана и алуминий от Канада, до 50%, ескалирайки търговската си война с един от трите най-големи търговски партньора на САЩ, преди да промени курса си по-късно през деня. Канадската провинция Онтарио, която в понеделник обяви 25-процентна надценка върху електроенергията, изнасяна за САЩ, във вторник обяви, че ще преустанови начисляването на таксата, в опит да деескалира спора с Вашингтон за митата.
Източник: Капитал (13.03.2025)

Правителството удължава с 10 години срокът на концесионния договор за добив на медно-порфирни златосъдържащи руди от находище „Елаците“ в Софийска област, над гр. Етрополе. Рудодобивното предприятие "Елаците – Мед“ АД, което е част от групата "Геотехмин" на Цоло Вутов, подаде искането пред Министерството на енергетиката още през 2023 г. То е едно от най-големите добивни предприятия в страната, като през 2022 година има приходи от 776 млн. лева, печалба след облагане с данъци от 282 млн. лева и 2050 служители. Основната част от крайния продукт се преработва от завода на „Аурубис България“ в Пирдоп. От 2010 година предприятието извършва и добив на доломитен скален материал от находището „Миал“ край Мирково. Находище "Елаците", което е разработено през 1952 – 1956 г., постепенно се превръща в най-големия меден рудник на Балканския полуостров. Изграденият около него Минно-обогатителен комбинат „Елаците“ е приватизиран през август 1999 г. Решението на Министерския съвет предвижда също промяна на концесионната площ, която се налага поради модела за експлоатация на находището, представен в плана за разработка в периода на исканото удължаване на концесията. Новият размер на концесионната площ е 21 821.8 дка. Министърът на енергетиката ще сключи допълнително споразумение към концесионния договор с „Елаците - Мед“ АД. Концесионният договор за находището е сключен през 1999 г. за срок от 17 години, като през 2006 г. първоначално определеният срок е продължен с 5 години, а през 2012 г. - с още 10 години.
Източник: actualno.com (13.03.2025)

БНБ търси купувач за 7,7 хил. тона скрап от монети Българската народна банка (БНБ) обяви търг, чрез който търси купувач за около 7 744 450 кг скрап, който се състои от демонетизирани български монети от неблагородни метали и сплави. По този начин централната банка организира логистиката за бъдещото изкупуване на левовите монети и стотинки след влизането на България в еврозоната и преминаването на страната ни към разплащания с европейската валута. Оферти се събират до 11 април. Към момента наличното количество скрап от монети възлиза на около 52 хил. кг, но то ще нарасне до над 7,7 хил. тона, след като бъдат стопени металните пари, изтеглени от обращение след приемането на еврото като законно платежно средство. Според условията в срока на договора, който е за пет години, скрапът ще бъде продаван на отделни партиди от по минимум 10 тона. Купувачът ще трябва да заплати продажната цена по всяка заявка до пет работни дни от получаването и?. Той ще има още пет дни да приеме и транспортира метала от адресите на БНБ в София, Пловдив и Варна, за да го претопи. До 7-мо число на всеки месец продавачът изчислява усреднена цена на метала/компонентите на сплавта, които са включени в състава на съответния вид скрап. Изчислената усреднена цена е валидна за всички партиди скрап от даден вид, които ще бъдат продадени през текущия месец. Усреднената цена на даден вид скрап се определя на база усреднената за първите три работни дни на текущия месец цена „Offer“ („LME Official Prices“) на компонентите на Лондонската метална борса. Тя се определя в евро, като при необходимост се прилага официалният обменен курс EUR/USD на Европейската централна банка за всеки ден от периода. При необходимост левовата равностойност на усреднената цена за всеки вид скрап ще се изчислява съгласно официалния обменен курс 1,95583 лева за 1 евро. Видът на скрапа, получен от български монети от неблагороден метал, е три вида – мед-цинк-никел, двукомпонентна скрап и скрап от стоманена сърцевина с електролитно покритие. Всеки участник в тръжната процедура има право да представи само една оферта. Централната банка поставя и минимални изисквания към бъдещите купувачи на скрап. Сборът от общия оборот от дейността им за последните три години (2022 г., 2023 г. и 2024 г.) не трябва да е по-малък от 2 357 723,12 лева (1 205 484,69 евро). При сключване на договор избраният купувач предоставя гаранция за изпълнение на договора в размер на 785 907,71 лв.
Източник: Инвестор.БГ (14.03.2025)

Секторът за търговия с автомобилни компоненти е оценен на около 600 млн. евро Пазарът на търговията с авточасти в България се оценява на над 1 млрд. лв. В тази сума не са включени големите търговци на гуми като "Диана" и "Медина мед", които биха добавили още около 200 млн. евро. Приходите само на Топ 10 играчи още за 2023 г. са над 1.2 млрд. лв. Само за година средните приходи на първите десет са скочили с близо 20%. Най-големият дистрибутор в Централна и Източна Европа и вече номер две в Европа - полската Inter Cars, откри свое представителство през 2011 г. "Интер карс България" и за няколко години успя да стане водач, като постоянно увеличава преднината си. За 2023 г. компанията отчита рекордни приходи - 601 млн. лв., или растеж от около 27% спрямо предишната година. Очакванията са повишението през 2024 г. да е още около 20%. Подем дойде и от отварянето на голям склад край София, чрез който разполага с голям асортимент от части, за да гарантира бързи доставки. Номер две в сектора - варненската "Елит кар", основана преди 27 години от двама братя, която успя значително да порасне за десет години. През 2013 г. приходите й бяха 27 млн. лв., а за 2023 г. са 139 млн. лв. За ускорението помогна и придобиването през 2019 г. на бизнеса тук на чешката Auto Kelly , която беше купена преди това от щатския гигант LKQ Corporation. Така америкаците влязоха в "Елит кар" като миноритарен акционер. Топ 3 се допълва също от стар местен играч - "Ауто плюс България", която за 2023 г. е отчела оборот от 123.4 млн. лв. (35 млн. лв. през 2013 г.). Централната й база е в София, но разполага и с логистична в Русе, както и с дистрибуторска мрежа от 35 склада. Секторът расте, повечето негови представители са нагоре, но има и губещи. Пример е дългогодишният лидер "Евро 07", който през 2013 г. имаше приходи от 89 млн. лв., но в момента е на нива от около 49 млн. лв. Това пак го прави основен играч в Топ 10, но с далеч по-малък размер. Водещият търговец на авточасти в Румъния AD Auto Total е пред придобиване на българската "Ауто хит", стана ясно преди месец от съобщение на Комисията за защита на конкуренцията. Русенската фирма е в Топ 10 и е една от известните на пазара, като за 2023 г. приходите й достигнаха 60.2 млн. лв. Заедно с потенциалния купувач са част от друго глобално браншово сдружение - AutoDistribution International (ADI). AD Auto Total купува местна компания с изграден вече бизнес - 30 обекта в различни български градове и над 3000 клиента, и трудно ще може да промени драстично модела й. Тя вече има смесен успех от други свои международни опити - централен склад и клонове в унгарските градове Будапеща и Дебрецен, а също така има регионален хъб и три клона в Молдова. Приходите й за 2023 г. са малко над 440 млн. евро при печалба 24 млн. евро.
Източник: Капитал (15.03.2025)

Завод Арсенал отчита рекордно производство на оръжия за 2024 г. Оборотът от производството на боеприпаси и оръжия в завод "Арсенал" за 2024 г. надхвърля милиард лева, заяви изпълнителният директор на завода Христо Ибушев. Създаденият преди повече от век, завод „Арсенал“ е сред основните играчи в света на пазара за оръжия, боеприпаси и всички техни компоненти. Оръжейното предприятие изнася почти 100% от производството си. Над 10 000 души работят в завод "Арсенал", а производството му се разширява постоянно. За последните години са инвестирали над 200 милиона евро.Основните пазари постоянно се сменят, но работят и за превъоръжаването и на Българската армия. Последните данни от 2023 година сочат, че износът на оръжие от България възлиза на 2 167 665 013 евро.
Източник: bTV (17.03.2025)

Топ 10 металургични компании От десетте най-големи компании в сектор металургия в България за 2023 г. седем отчитат спад в оборота, докато половината работят на загуба. Средно приходите им се понижават с около 12%, докато средната нетна печалба е с две трети по-ниска. В класацията няма особена промяна спрямо предходната година. Компаниите са същите, но числата са различни. Лидерът от 2022 г. "Аурубис България", през 2023 г. слезе на второ място и въпреки че остава безспорен първенец в сектора си, регистрира спад с близо 14% до 7.3 млрд. лв. приходи. На второ място по приходи е производителят на медни изделия "София мед" с над 1.7 млрд. лв. оборот. Фирмата, която е част от Elvalhalcor на гръцката група Viohalco, продава 94.8 хил. тона медни продукти и медни сплави през 2023 г., с 2% повече от предходната година, но именно по-ниските цени на металите понижават леко оборота на компанията. Поевтиняването на енергията обаче оказва положителен ефект и въпреки малко по-слабите постъпления печалбата на дружеството расте с над 50%. Производителят на стомана "Промет стиил" е третата компания с приходи над 1 млрд. лв. Дружеството , което е собственост на украинската Metinvest, внася от украинската страна заготовки за производството. "Промет стиил" произвежда основно арматура, но и стоманени шини и винкели, като общо производството нараства с 18% до над 550 хил. тона готова продукция след възстановяването на транспорта в Черно море. Близо 30% от продукта е за износ към САЩ и Канада. Заради по-високите финансови разходи дружеството регистрира близо 6 млн. лв. загуба. Пернишката "Стомана-индъстри" е вторият представител на гръцката Viohalco в класацията. Компанията, която произвежда легирана стомана и дебелолистови ламарини, отчита приходи близо милиард, но регистрира загуба над 18 млн. лв. Основният пазар на дружеството е ЕС, който формира 89% от приходите. Компанията е единственият производител на стомана с електродъгови пещи в България. Производителят на цинк и олово КЦМ е най-големият работодател в класацията с над 1400 служители. Пловдивската компания е с български собственици, част е от "Холдинг КЦМ 2000", където Румен Цонев, Розин Ангелов и Никола Добрев са сред най-големите акционери, но с миноритарни дялове. Приходите на компанията спадат с близо една трета, като КЦМ регистрира и най-голямата загуба в подреждането - над 33 млн. лв. Класираната на 6-о място "Хъс" е семейна компания за търговия с метали и производство на метални изделия. Основана е през 1990 г. в Пловдив от родителите на сегашните собственици - Александър и Иван Христови Асенови. Освен с търговия с метали компанията се занимава и със строителство, като инвестира в жилищни сгради. За 2023 г. приходите намаляват с над една четвърт и макар че "Хъс" остава на печалба, резултатът рязко се свива. Най-сериозният ръст в приходите отчита "Булминт уан", която произвежда златни и сребърни кюлчета и монети. Цената на златото достигна рекордни стойности през миналата година, като продължава да расте и през тази - вече доближава 3 хил. долара за унция. Предвид нарастващите цени и високата инфлация през последните години, интересът на инвеститорите към благородния метал се увеличи, а това се вижда и в резултатите на компанията от село Браниполе. Приходите растат повече от двойно и вече наближават половин милиард, а печалбата скача четворно до 4 млн. лв. Най-големият спад на оборота през 2023 г. отчита шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет". Приходите на дружеството се понижават с близо 40%, като финансовият резултат е загуба над 5 млн. лв. "Сарк България" произвежда електролитна мед и проводници. Собственост е на турската Sarkuysan. Дружеството има най-малкия брой служители в класацията, като приходите и печалбата нарастват през 2023 г. Същата година шуменската компания увеличава капитала си от 8 на 12 млн. лв. Бизнесът на "Сарк България" стартира с 6 млн. евро кредит през 2016 г., като производството и продажбите започват през 2019 г. Въпреки че "Етем Гестамп алуминиум екстружънс" не регистрира спад в приходите, финансовият резултат се влошава и дружеството отчита 6 млн. лв. загуба. Компанията е основана като партньорство между "Етем България" (трети представител на гръцката Viohalco) и испанската Gestamp за производство на екструдирани профили. Компаниите имат и второ дружество в страната извън топ 10 - "Гестамп Етем аутомотив България", което обработва профили за автомобилния сектор. През 2022 г. собствениците започнаха инвестиция за 60 млн. евро за разширяване на общия капацитет на производство, като целта е обемът на продукцията да се увеличи от 31 хил. до 41 хил. тона алуминиеви профили през тази година.
Източник: Капитал (18.03.2025)

AББ изгради най-големия заряден хъб в България През изминалата 2024 г. бе реализиран проектът за най-иновативния заряден хъб за електромобили в България, предоставящ възможност на клиентите си да се разплащат директно с банкова карта при зареждане. АББ България достави зарядните станции за проекта в партньорство с най-големия си дистрибутор в сферата на зарядната инфраструктура – „Мегалан Пауър Мениджмънт“. Доставени са пет зарядни станции на територията на зарядния хъб, намиращ се в град Велико Търново. Реализираният проект е дело на фирма „Тремол“ ООД и предлага най-иновативното за България решение – разплащане с банкова карта при зареждане на електромобили. Зарядният хъб се намира на изхода на Велико Търново в посока София, като по този начин локацията е от ключово значение за трафика. Инсталираните бързозарядни DC станции представят цялата гама на АББ, като общата инсталирана мощност надхвърля 1 MW. Допълнително захранване за зарядните станции е подсигурено и от фотоволтаична централа, разположена върху навеси над паркоместата за зареждане, както и върху производствените сгради на фирмата в близост. По този начин се осигурява бързо и зелено зареждане. Общата инсталирана мощност на фотоволтаичната централа е над 600 kW. Фирма „Тремол“ ООД специално разработи и вгради в зарядния си хъб система, която прави възможно директното разплащане с банкова карта на място. Това е нещо, което се прави за пръв път в България, а още по-голям интерес предизвиква фактът, че разработката е изцяло самостоятелна. Директното разплащане с карта значително улеснява клиентите като отпада необходимостта от това те да имат допълнителни мобилни приложения с цел оторизация и заплащане на консумираната енергия при зареждане. Целта на фирмата е освен в зарядния хъб във Велико Търново, услугата да се предлага и в цялата страна в бъдеще.
Източник: economic.bg (18.03.2025)

Гръцката PPC Group строи нов соларен парк с батерии край Стара Загора Гръцката енергийна компания PPC Group започва изграждането на нова фотоволтаична централа в България. Соларният парк „Колизеум“ ще е разположена в района на Стара Загора, с максимална изходна мощност 165 MWp. Към него ще бъде изградена и батерия за съхранение на енергия с номинален капацитет от 25 MW и мощност 55 MWh, която ще бъде завършена заедно с централата. Свързването на новия проект с електроенергийната система ще се осъществи чрез нова подстанция 33/110 kV, разположена в границите на проекта. За изграждането на централата ще бъдат използвани 260 000 съвременни двулицеви соларни панела. Съоръжението за съхранение на енергия ще използва иновативни LFP батерии с течно охлаждане. Очаква се годишното производство на енергия от проекта да надхвърли 265 GWh, което ще задоволи енергийните нужди на повече от 45 000 домакинства. Експлоатацията на проекта се очаква да предотврати емитирането на приблизително 133 000 тона CO2 годишно. Новият фотоволтаичен парк ще бъде добавен към съществуващия капацитет от 18 MW, с който разполага вятърният парк Garda, който вече работи в България. Той е изграден от DEI Group – дъщерна компания на PPC Group. DEI Group разполага с 208 MW проекти за възобновяема енергия, които вече работят или са в процес на изграждане в страната. Освен това има и допълнителни 550 MW на различни етапи на развитие.
Източник: economy.bg (20.03.2025)

На фона на увеличението на митата за внос на стомана и алуминий в САЩ от редица страни, обявени от администрацията на президента Доналд Тръмп, Евростат публикува данни за износа и вноса на стомана и желязо от Европейския съюз през 2024 г. Според тях през предходната година ЕС е изнесъл желязо и стомана и продукти от тях на стойност 77,8 млрд. евро и внася 73,1 млрд. евро, реализирайки търговски излишък от 4,7 млрд. евро. В сравнение с 2019 г. се наблюдава сериозно увеличение в търговията с тези продукти – износът нараства с 15,2% (с 10,3 млрд. евро), а вносът – с 23,7% (с 14 млрд. евро). Увеличението в стойността на износа и вноса е факт въпреки спада в обема на износа със 17,3% и на вноса с 1,6%, което означава, че увеличението в стойността се дължи главно на увеличение на цените. Износът на ЕС на желязо и стомана се е увеличил с 9,9% от 29,4 млрд. евро през 2019 г. до 32,3 млрд. евро през 2024 г. Вносът на тези стоки пък нараства с 19,7% през същия период, достигайки 39,5 млрд. евро. Същевременно, обемът на износа и вноса спада съответно с 14,6% и 4,1%. Развитието при продуктите от стомана и желязо е сходно. Износът им от ЕС е на стойност 45,5 млрд. евро – с 19,3% повече в сравнение с 2019 г., а вносът е за 33,6 млрд. евро или с 28,7% повече в сравнение с 2019 г. В същия период обаче обемът на износа е намалял с 26%, а на вноса – с 10,1%. Турция е един от основните партньори на ЕС за внос и износ на стомана и желязо през 2024 г., заемайки първо място при износа с общо 6,2 млрд. евро и трето място при вноса с 3,5 млрд. евро. САЩ са вторият най-голям пазар, като износът на желязо и стомана на ЕС в САЩ е на стойност 5,4 млрд. евро. Следват Обединеното кралство с 4 млрд. евро, Швейцария с 2,1 млрд. евро и Мексико с 1,7 млрд. евро. По отношение на вноса Индия е партньор номер едно на ЕС, като през 2024 г. азиатската държава е внесла в Съюза стомана и желязо за 3,9 млрд. евро. Следват Южна Корея с 3,6 млрд. евро, Китай с 3,5 млрд. евро и Обединеното кралство с 3,2 млрд. евро. Между 2019 и 2024 г. износът на желязо и стомана от ЕС в Мексико нараства с 54,1%, а в САЩ – с 51,1%, докато вносът от Индия скача с внушителните 89,2%, а от Южна Корея – с 43%. През 2024 г. ЕС изнася продукти от желязо и стомана на стойност 8 млрд. евро в САЩ – с 45,1% повече спрямо 2019 г. В списъка с най-големите вносители на такива продукти от ЕС следват Обединеното кралство с 6,3 млрд. евро, Швейцария с 3,5 млрд. евро, Норвегия с 2,9 млрд. евро и Китай с 2,8 млрд. евро. По отношение на вноса в ЕС Китай води с 12,5 млрд. евро, възлизащи на 37,3% дял от целия внос на продукти от желязо и стомана в Съюза през 2024 г. Следват Турция с 4,6 млрд. евро, Обединеното кралство с 2,9 млрд. евро, САЩ с 2 млрд. евро и Индия с 1,7 млрд. евро. Данните разкриват значително увеличение на вноса от 2019 г. насам от Турция – с 82,4%, Индия – с 40,5%, и Китай – с 37%.
Източник: industryinfo.bg (21.03.2025)

През февруари делът на руския алуминий за първи път надхвърли една трета от общия внос на Китай на този метал. През миналия месец китайските власти са закупили от Русия алуминий за рекордните 491 млн. долара, съобщи РИА Новости, позовавайки се на данни от митническата служба на Китай. Спрямо февруари предходната година, Русия е увеличила доставките си на алуминий за втората икономика в света с 60%. Това е абсолютният максимум за двустранната търговия с алуминий с Китай. Преди година делът на руския алуминий на китайския пазар е бил 26,5%, а сега е 36,3%. Други големи доставчици на алуминий за Китай през февруари са Малайзия (с дял от 11%) и Тайланд (с дял от 10,5 %). Това на практика означава, че близо 60% от вноса в Китай на алуминий е само от 3 държави. Като цяло през февруари китайските компании са увеличили вноса на алуминий с 15% на годишна база, до общо 1,35 млрд. долара. През февруари Европейският съюз (ЕС) забрани вноса на първичен алуминий от Русия. Мярката допълва съществуващата забрана за внос на обработени алуминиеви изделия. Анализаторите обаче не очакват ограниченията да окажат значително въздействие върху бизнеса на компанията "Русал", която е единственият производител на алуминий в Русия и най-големия "играч" на този пазар в света извън Китай.
Източник: Money.bg (25.03.2025)

Първите бойни машини от завода на IAG в Бургас - за клиент в Европа 5 месеца, след като откри първия си български завод в Бургас, International Armored Group вече произвежда първа серия бронирани машини Guardian Xtreme в него. Става дума за устойчиво на мини и обстрел превозно средство, което може да превозва 10-12 войници с пълно бойно снаряжение в рамките на бойни и наблюдателни мисии за целите на отбраната и борбата с организираната престъпност. Допълнително може да се монтира дистанционно управляема бойна установка, инфрачервена система за нощно виждане, гранатомет и други. Заради изключително богатия набор от възможни конфигурации, цената на Guardian Xtreme варира от 1 млн. евро до 15 млн. евро. Компанията се е договорила за съвместни разработки с Института по отбрана "Цветан Лазаров" и Военна Академия "Г. С. Раковски" за научни разработки и съвместни проекти. Вече има и конкретни перспективни изделия, които са плод на общите усилия с фирми от отбранителната ни индустрия. Това са 120, 82, 81-мм самоходни минохвъргачки, 107-мм реактивна система за залпов огън, бронирани автомобили с противотанкови управляеми комплекси и разузнавателни автомобили.
Източник: Money.bg (26.03.2025)

През 2024 г. ЕС е внесъл алуминий и свързани с него изделия на стойност 29,5 милиарда евро, а е изнесъл за 18,4 милиарда евро, което е довело до търговски дефицит от 11,1 милиарда евро, съобщава официалната европейска статистика Евростат. В сравнение с 2019 г. вносът на алуминий в Съюза се е увеличил с 29,9% (с 6,8 млрд. евро), докато износът е нараснал с 21,3% (с 3,2 млрд. евро). Тези повишения на вноса и износа на алуминий са факт въпреки спада във физическото тегло на износа на метала с 1,7% и на вноса с 6,2%, което предполага, че увеличението се дължи основно на нарастващите цени. През 2024 г. Норвегия и Китай бяха най-големите вносители на алуминий и на изделия и от него в ЕС, с внос на стойност съответно за 4,4 млрд. евро (15% от общия внос) и за 3,9 млрд. евро (13,1%). Следват Турция (за 2,8 млрд. евро или 9,4% от общия внос), Исландия (за 2,1 млрд. евро или 73% от вноса) и Швейцария (1,7 млрд. евро или 5,8% от целия внос). Сред тези топ 5 държави вносът (по стойност) от Исландия се е увеличил повече от два пъти (ръст със 104,9%) в сравнение с 2019 г., докато вносът на алуминий от Турция почти се е удвоил (повишение с 95,4%). Що се отнася до износа на алуминий и на изделия от него от ЕС, Обединеното кралство води списъка с внесен европейски алуминий за 3,7 млрд. евро (19,9% от общия износ), следвано от САЩ с 2,6 млрд. евро (14,1%) и Швейцария с 2,4 млрд. евро (12,8%). След тях се нарежда Турция, за която от ЕС е изнесен алуминий за 900 млн. евро (5% от целия износ от ЕС), и Индия с 800 млн. евро (4,5%). Сред тази група най-сериозен ръст на европейски алуминий спрямо 2019 г. е отечете в посока Индия (скок със 135,6%) и Турция (повишение с 66,7%).
Източник: БНР (27.03.2025)

Вторият най-голям производител на стомана във Великобритания - концернът British Steel  обяви плановете си да затвори своите две доменни пещи в Скънторп, Обединеното кралство, със загубата на около 2700 работни места, предават британските чедии. Съобщението следва новината, че Jingye, китайският собственик на British Steel, е отхвърлил оферта от ?500 милиона от правителството в понеделник за спасяване на губещата компания. Смята се, че Jingye е поискал най-малко ?1 милиард от правителството - двойно повече от сумата, която Tata Steel осигури за електродъгова пещ в Порт Талбот миналата година, пише The Chemical Engineer. В свое изявление от British Steel съобщават, че решението е взето след заключението, че операциите на компанията "вече не са финансово устойчиви". British Steel започна консултации със синдикатите за времето на затваряне на доменните пещи, което може да стане още през юни. В допълнение към спирането на доменните пещи, British Steel ще затвори всички операции за производство на стомана в Scunthorpe, като обмисля затварянето на голяма мелница. Конгломератът е инвестирал над ?1,2 милиарда в производство на стомана в British Steel от придобиването на дружеството през 2020 година. В същото време загубите се равняват на ?700 000 на ден. Изявлението на компанията също така акцентира над "налагането на мита" от 25% върху стоманата, изнасяна за САЩ, което влезе в сила по-рано този месец, както и над "по-високите екологични разходи, свързани с производството на високовъглеродна стомана" като движещи фактори за решението за затваряне. Излизането на British Steel от Scunthorpe е удар върху плановете на биртанското правителство за зелена стоманена индустрия в Обединеното кралство, които бяха насърчавани при стартирането на обществена консултация миналия месец и получиха топъл прием от синдикатите и индустрията.
Източник: Money.bg (30.03.2025)

Световното производство на калай през 2024 г. е намаляло с 2,7% до 371,2 хил. тона, според предварителни данни на Международната асоциация за калай (ITA). На десетте компании най-големи производители, се падат почти 63% от световното производство на метала. Заедно те са увеличили производството си за година с 14,3 хил. тона (със 7%), пише Интерфакс. Китайската компания Yunnan Tin Co. (YTC) запазва водещата си позиция в света по отношение на производството със значителна преднина. Перуанската Minsur остана на второ място, а друга китайска компания, Yunnan Chengfeng е на трето място, показват данните на ITA. Индонезийската компания PT Timah, която през последните няколко години губи позиции в световната класация, през 2024 г. е увеличила производството си с 23,3%. Това даде възможност на компанията да се изкачи на четвърта позиция, измествайки Malaysia Smelting Corp. на пето място. При това малайзийската компания регистрира най-значителния спад на производството от компаниите в топ 10 - с 21,4%. На шесто и осмо място останаха китайските компании Guangxi Huaxi (преди известна като Guangxi China Tin) и Jiangxi New Nanshan. Седмото място си запазва боливийската EM Vinto, увеличавайки производството си с 26,3% до рекордните за нея 12 700 тона. Тайландската Thaisarco се изкачи до девето място по производство на калай, измествайки белгийската Aurubis Beerse на последната позиция в първата десетка. Производството на рафиниран калай в континентален Китай нарасна с 4,6% до 194 хил. тона през миналата година. Това се дължи отчасти на силния ръст в рециклирането на метали (с 14,9%). Според оценките на ITA, през 2024 г. на световния пазар имаше дефицит от около 2,2 хил. тона калай. В същото време, асоциацията очаква леко свръхпредлагане на метала за тази година, поради по-високото производство. ITA (преди ITRI) е създадена през 1932 г. в Лондон и обединява компании, занимаващи се с производство и преработка на калай в целия свят. Нейните членове произвеждат общо около 73% от световното производство на този метал.
Източник: Money.bg (31.03.2025)

Стоян Харизанов с партньор от Грузия правят леярна в Промишлената зона на Сандански Леярна за алуминиеви заготовки в Промишлената зона на гр. Сандански планират санданчанинът Стоян Харизанов и грузинският му съдружник Владимир Моуратидис. Фирмата им „Супрал“ ООД се е насочила към производствено-складова база върху терен от 1228 кв.м. В сградата ще бъде монтирана пещ с обем 1 кв.м и капацитет 2,5 тона преработен алуминий на денонощие. Цялата база ще бъде преустроена, за да има участъци за суровата и готова продукция, пречиствателно съоръжение за намаляване на емисиите във въздуха, офиси със сервизни помещения за персонала, площадка за газоснабдяване и др. Газовите пещи за топене и темпериране на отливките ще работят с метан, металът се топи при 700 градуса по Целзий, което според инвеститора означава, че не се очакват димни газове от горивния процес с наднормени стойности. Обектът ще работи целогодишно с 3-ма души обслужващ персонал.
Източник: Струма - Благоевград (31.03.2025)

Българска машиностроителна компания ще захранва и четирите си завода в Кърджали и Джебел чрез фотоволтаични електроцентрали Машиностроителната компания "Кяшиф" ще захранва и четирите си завода в Джебел и Кърджали от фотоволтаични електроцентрали в двата града, съобщи собственикът й инж. Кяшиф Кяшиф. Фотоволтаичният парк в Джебел, където са позиционирани 3 от заводите на компанията за производство на хидравлични цилиндри, вече е изграден, а само преди дни е подписан договор за втори етап от него, с мощност 0,6 мегаватчаса (MWh). С допълнението общата мощност в Джебел ще бъде 1,6 MWh. В Джебел ще бъдат изградени и батерии за съхранение на енергия с капацитет 600 KWh и с възможност за увеличение на капацитета в бъдеще. В позиционирания в Кърджали четвърти завод на компанията започва изграждането на фотоволтаична електроцентрала с мощност 600 KWh. Инвестицията за изграждане на фотоволтаичните централи в Кърджали и Джебел е изцяло със собствени средства. Компанията за производство на хидравлични цилиндри се е превърнала в семейна и е на пазара повече от 40 години. През последните години инвестира в пускането на два нови завода, единият от които е този в Кърджали, с което да се завърши цикълът на предлаган асортимент - от най-малките до най-големите цилиндри за всяка една съществуваща машина. Изградените заводи са високотехнологични, а 99 процента от продукцията се изнася на европейския пазар. Първия си европейски партньор компанията среща през 2001 г. на панаир в Германия, а днес търгува с цяла Европа. Чрез европейските си партньори компанията е стъпила и в Америка. Отскоро изнася продукция и за Австралия, закъдето само преди дни е осъществен втори износ. С австралийския си клиент компанията планира реализирането на още 4 проекта.
Източник: БТА (01.04.2025)

„ИНСА ОЙЛ” изгражда инсталация за озонолиза на дизелово гориво „ИНСА ОЙЛ” ЕООД ще вложи средства в изграждането на инсталация за озонолиза на дизелово гориво. Инвестиционното предложение „Изграждане на инсталация за озонолиза на дизелово гориво“ предвижда инсталацията да бъде създадена в ПИ с идентификатор 03620.74.148, който представлява част от територията на производствената площадка на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД в с. Белозем.
Източник: Фирмена информация (02.04.2025)

"София Тех Парк" представи надградения суперкомпютър Discoverer+ "София Тех Парк" обяви официално успешното надграждане на българския петаскейл суперкомпютър Discoverer, който е част от европейската мрежа на високопроизводителните машини на ЕС - European High Performance Computing Joint Undertaking (EuroHPC JU). Ъпгрейдът на машината, наречен Discoverer+, включва инсталиране на 4 сървъра с 32 GPU чипа на NVIDIA за подобряване на цялостната производителност. Увеличен е и капацитетът за съхранение на данни с цел високопроизводителната система да отговаря на променящите се изчислителни изисквания. Самите машини са на Hewlett Packard Enterprise. Discoverer е получил и допълнителни UPS системи. Машината вече е специализирана за обучение на невронни мрежи, работа с големи езикови модели, изкуствен интелект, създаване на дигитални двойници, машинно обучение и други интензивни изчислителни задачи. Проектът е резултат от сътрудничество между българския консорциум "Петаскейл суперкомпютър България" и EuroHPC JU, в партньорство с технологичните компании A1 Bulgaria, Eviden, Hewlett Packard Enterprise и NVIDIA. В средата на март стана стана ясно, че в България ще бъде разположена една от шестте нови фабрики за изкуствен интелект (AI) на Европейския съюз. Прокетът е на стойност 90 млн. евро, а като финансираща страна участва и българската държава. Проектът носи името BRAIN++ и ще бъде изпълнен съвместно от "София Тех Парк" и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT). Един от компонентите му ще е усъвършенстваният суперкомпютър Discoverer++, оптимизиран със системи за изкуствен интелект.
Източник: Капитал (04.04.2025)

Матраци и машини: Съсобственикът на "ТЕД бед" купува "ЗММ-Златоград" Съсобственикът на пловдивския производител на матраци "ТЕД бед" Елин Тодоров (чрез дружеството си "Глоуб индъстрис", което прави друг популярен бранд матраци - "Блян") придоби малкото машиностроително предприятие "ЗММ-Златоград". Консултант на продавачите е Maconis. С решение на общото събрание през февруари в ръководството на "ЗММ-Златоград" влизат собственикът на 43% от "ТЕД бед" Елин Тодоров (още толкова държи брат му Димитър Тодоров), управителят на "ТЕД дизайн" София Тодорова и административният директор на "ТЕД бед" Дияна Дишлийска. Създаден преди повече от 40 години, заводът "ЗММ-Златоград" трудно може да се нарече ключов играч в сектора с оборота си около и малко над 1 млн. лв. и 20-ина работници. Предприятието е създадено като поделение на Института по технологично проектиране и екипировка в Пловдив през 1981 г., а няколко години по-късно е обособено като самостоятелно предприятие. В края на 90-те години е приватизиран миноритарен дял (40.8%), а през 2001 г. компанията става изцяло частна, като купувачи са работници и мениджъри от дружеството. Към момента на сделката мажоритарни собственици с общо 88.38% са сестрите Светлана Цветкова и Ирина Бошнакова, които наследяват предприятието от баща си Асен Бошнаков през 2021 г., малки дялове имат още няколко лица. За 2023 г. приходите на компанията са общо 1.2 млн. лв., печалбата е 7 хил. лв. Дружеството притежава около 25 дка земя и сгради. Заводът е специализиран в производството на профили и машини за профили с цифрово програмно управление, като по европейски проект преди няколко години е купено ново оборудване за 360 хил. лв. Произвежда също технологично оборудване и комплектовки на металорежещи машини, аспирационни тръби и др., както и домашни оранжерии. Един от интересните продукти са кабеловодещите вериги от поцинкована ламарина - гъвкави връзки, които защитават кабелите на машини с подвижни части, за които още през 1983 г. е купен лиценз от германската Hennig и които продължават да се правят, и то единствено от "ЗММ-Златоград" в България. Увереност за сделката дава успешният и растящ бизнес на "Машинхед" - машиностроителното предприятие на "ТЕД" в Пловдив, което проектира и произвежда голяма част от машините за матраци и транспортните линии на фирмата за пружини на групата "Ред спрингс", а освен това работи и за външни клиенти. През 2023 г. "Машинхед" увеличава оборота си 2.6 пъти до 5.7 млн. лв., а по данни на компанията към момента заетите са 81 души. "ЗММ-Златоград" ще продължи да работи като самостоятелно предприятие, но ще разчита на поръчки и подкрепа и от екипа на "Машинхед". Заводът в Златоград ще продължи да произвежда и машини за студено огънати поцинковани профили. Предприятието ще продължи да прави също профили, които могат да се използват и за фотоволтаични централи. "ЗММ-Златоград" ще запази името си и ще бъде запазена и самата сграда, макар че ще премине през основен ремонт - на покрив, изолация, осветление, условия на труд,. Изцяло подменено ще бъде и оборудването.
Източник: Капитал (07.04.2025)

Китайци ще строят и втори завод за авточасти Китайската компания за производство на части за електромобили “ЗиЕс Юръп” ще започне строителството на втория си завод край Пловдив тази година. Инвестицията е в размер на 35 милиона лева. Първият завод на китайската компания, част от холдинга “Шанхай Юнисон Алуминиеви Продукти”, се намира в подзона “Марица” на Тракия икономическа зона. Той трябваше да е готов до края на миналата година, но ще стартира тази. Високотехнологичният завод за алуминиеви части за автомобили е на стойност 19 милиона лева. Това беше и първата китайска индустриална инвестиция в България. Очакванията са да се открият 100 нови работни места.
Източник: Стандарт (07.04.2025)

Със 111% се увеличават възнагражденията за нощен труд в сектор „Металургия“ В сектор „Металургия“ минималната заплата ще се увеличи с 300 лева и ще стане 1250 лева, а възнагражденията за нощен труд ще отбележат ръст от 111 процента. Това е записано в новите условия на браншовия колективен договор в сектор „Металургия„, който бе подписан в Министерството на труда и социалната политика. Заместник-министърът Лазар Лазаров, който участва в церемонията по подписването на документа, коментира, че Министерството на труда и социалната политика (МТСП) винаги е отстоявало принципната си позиция, че колективното договаряне е ефективен инструмент за насърчаване на икономическото развитие, конкурентоспособността и социалния напредък в съответните сектори. Той подчерта, че подновяването на документа е важен етап в развитието на бранша и доказателство за укрепването на социалния диалог в страната благодарение на съвместните усилия на синдикатите и работодателите. Лазаров обърна внимание и на важността на инвестициите в нови и безопасни производствени мощности, които не само повишават конкурентоспособността на предприятията, но и водят до подобряване на условията на труд и удовлетвореността на работещите в сектора. Лазаров изрази благодарност към социалните партньори за конструктивните преговори и потвърди ангажимента на МТСП към развитието на отношенията в съответствие с най-добрите практики от Европейския съюз.
Източник: Банкеръ (09.04.2025)

Новият кръг от взаимни мита на Пекин и Вашингтон разтърси пазара на коксуващи се въглища, заплашвайки да подкопае износа от САЩ в момент, когато той започна да се възстановява и карайки доставчиците да търсят нови купувачи сред и без това пренаситената с предложения Азия, се казва в публикация на S&P Global. Митническата война в края на краищата ще ограничи доставките на американски въглища за Китай – най-голямата страна за добив на стомана в света, което ще задълбочи проблемите, с които вече се сблъсква експортът на САЩ заради забавеното търсене на морски превози и ниските цени през четвъртото тримесечие на 2024 година. По данни на S&P Global Commodities at Sea, експортът на въглища от САЩ по море през 2024 г. се е възстановил, достигайки до 50,34 млн. тона, което е само малко под нивото от 2021 г. от 51,46 млн. тона. Експортът на САЩ за Азия – Индия, Китай, Япония, Югоизточна Азия и Южна Корея се е увеличил до 22,64 млн. тона през 2024 година в сравнение с 13,99 млн. тона през 2018 година. През първото тримесечие на 2025 г. обаче експортът от САЩ е бил 6,58 млн. тона, което е с 48 % по-малко от предишната година на фона на усложнените пазарни условия. Китайските търговци и производителите на стомана смятат, че новите взаимни мита едва ли ще повлияят съществено на вноса на коксуващи се въглища в Китай, тъй като и без това цените на американските въглища са били неконкурентоспособни след въведените през февруари 15 процентни мита, в резултат на което общият ефект от митата достига 18 %. Засега не е ясно колко ще спадне световното търсене (на стомана), ако митата се запазят в по-дългосрочен период“, заявява индийски анализатор на търговията. „Но за индийската стоманена индустрия експортът е само малък процент от общото производство, тъй като голяма част от търсенето се пада на вътрешния пазар“. Това отговаря на последната протекционистка стъпка на Индия от 19 март, когато Генералния директорат по търговските мерки за защита препоръча въвеждане на временни защитни мита в размер от 12 % върху вноса от плоски валцувани продукти от нелегирана и легирана стомана от Китай и Виетнам за срок от 200 дни. Източници от Япония изразяват безпокойство, че съседните страни може да въведат аналогични протекционистки мита като ответен ефект. „Експортът (на стомана) от Япония за САЩ е минимален. Японските производители на стомана са много повече обезпокоени от възможни антидъмпингови мита от страна на Южна Корея“, казва японски търговец, добавяйки, че Югоизточна Азия също е ключов купувач на японската стомана. През първото тримесечие на 2025 година Южна Корея започна антидъмпингово разследване по отношение на горещо валцована стоманена ламарина от Япония и Китай. В Европа реакцията на пазара на стомана също е нееднозначна: основните опасения са съсредоточени върху специализираната продукция от стомана и производителите на оригинално оборудване, експортиращи продукцията си пряко за автомобилната индустрия на САЩ. Според източници, митата от 26 % на САЩ върху вноса на автомобили, влезли в сила на 2 април, според очакванията, ще предизвикат по-нататъшно прекъсване на търговските потоци през следващите месеци, което ще засегне, както Европа, така и Азия. През последните седмици просто валцуваните продукти в Европа се увеличиха, което се дължи основно на фактори, свързани с предлагането, докато голяма част от купувачите от средната част на веригата за доставки съобщават за вяло търсене от страна на крайните потребители от ключови сектори.
Източник: 3e-news (10.04.2025)

Festo открива новото разширение на развойния си център в България На 24 април 2025 г. Festo официално ще открие новото разширение на своя Технически инженерен център в София. Това е най-големият развоен център на германския концерн извън Германия. Новото разширение на ТИЦ включва модерно оборудвани офиси, високотехнологични индустриални лаборатории и иновативно изложбено пространство с демонстрационни стендове и установки.
Източник: industryinfo.bg (15.04.2025)

Размина се идеята чрез новия завод край Раковски страната ни да се превърне в хъб за търговия с ЕС Голяма чуждестранна компания с амбициозни намерения да строи фабрика край Пловдив се отказа от инвестицията си в България. Румънският клон на белгийския концерн Joris Ide (Йорис Иде), с репутация на силен международен играч в стоманодобивния бизнес смяташе да вдигне модерен завод за профилирана ламарина в индустриална зона "Раковски". За целта през 2021 г. бе закупен и терен от 20 дка. Представители на Българо-румънската търговско-промишлена палата и тогавашната управа на „Йорис Иде България“ коментираха, че заради трудности с транспортирането на стоки през българо-румънската граница фирми у нас получават все повече запитвания от румънски компании за ползване на складове в България. Идеята бе с новия завод страната да се превърне в хъб за складиране на стоки и през България чуждестранни фирми да търгуват с държави от ЕС. По план фабриката трябваше да заработи до края на 2024 г. Точно преди първата копка на завода обаче чужденците дават заден ход и напускат страната. Преди това успяват да привлекат за съдружник българска компания, също с регистрация в Пловдив. Нещо повече - през февруари 2024 г. сключват сделка и продават на партньора си всичките си 11 000 дяла от капитала на обща стойност 1 100 000 лева. Така новият собственик получава терена от 20 дка в землището на Раковски и с добрите намерения да развива дейност, но се сблъсква с куп пречки - основно с ЕВН. Компанията Joris Ide е регистрирана през 1985 г. в Звевезеле, Белгия, и носи името на своя основател. В началото фирмата се занимава с производство и продажба на поцинковани и фабрично боядисани метални керемиди. През 2001 г. се разширява в международен план. Присъства на пазара в Румъния и Франция, а по-късно - в Унгария, Англия, Хърватия и Германия. Днес е производител на строителни материали, на сандвич панели, профилирани листове, метални керемиди, капаци и аксесоари, с партньори от над 15 държави. От 2015 г. английската Kingspan Group придобива изцяло Joris Ide Group, която включва и румънското подразделение Joris Ide.
Източник: Марица (15.04.2025)

Американският президент Доналд Тръмп отново изрази позицията, че американската компания "Ю Ес Стийл" (U.S. Steel) не трябва да минава под контрола на чуждестранен собственик, предаде Ройтерс. По този начин Тръмп допълнително помрачи надеждите на японската стоманодобивна компания "Нипон стийл" (Nippon Steel), че Вашингтон може да одобри офертата ? да придобие "Ю Ес Стийл" срещу 14,9 млрд. долара. Китай вече не е добре дошъл в стоманодобивния сектор на Великобритания, заяви британският министър на бизнеса Джонатан Рейнолдс, след като правителството прокара извънредно законодателство, чрез което да поеме контрола над стоманодобивното предприятие "Бритиш стийл" (British Steel) от китайския му собственик "Цзингуе" (Jingye Group), предаде Ройтерс. Правителството на Великобритания пое ефективния контрол над последния голям стоманодобивен завод в страната от китайската група със спешни мерки, одобрени от парламента на извънредна сесия. Премиерът Киър Стармър свика извънредно парламентарно заседание - едва шестото подобно от Втората световна война насам, за да прокара законопроект, чиято основна цел е да попречи на "Цзингуе", да затвори двете огромни доменни пещи в завода в Скънторп, Северна Англия, уточнява Асошиейтед прес. Законопроектът, който беше обсъждан в продължение на няколко часа и вече е закон, след като беше одобрен от крал Чарлз Трети, дава на Рейнолдс правомощия да ръководи управителния съвет и персонала на компанията, за да гарантира, че 3000-те работници ще продължат да получават заплати, и да поръчва суровините, необходими за поддържане работата на доменните пещи. По думите на министъра правителството не е имало друг избор, след като китайската група е отказала да приеме правилетствена помощ от близо 500 млн. бр. лири (654 млн. д.), чрез която да се предотврати непоправимо увреждане на съоръженията. "Цзингуе" твърди, че заводът в Скънторп губи 700 000 бр. лири (910 000 щ. д.) дневно заради трудните пазарни условия и увеличените екологични разходи. Неотдавнашното решение на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи 25-тови мита върху вносната стомана също се е отразило тежко на предприятието. След като Камарата на общините прие законопроекта, премиерът пристигна, за да се срещне с работниците в Скънторп, където се произвежда стомана от 150 години. Стармър бе подложен на натиск да действа след неотдавнашното решение на "Цзингуе" да отмени поръчките за железни пелети, използвани в доменните пещи. Без тях и без други суровини пещите вероятно щяха да бъдат затворени завинаги, вероятно в рамките на няколко дни, тъй като след като веднъж изстинат, е изключително трудно и скъпо да бъдат пуснати отново. Това би означавало, че Обединеното кралство, което в края на 19 в. е световната сила в производството на стомана, би станало единствената страна от Г-7 без капацитет за производство на собствена стомана "от нулата", а не от рециклирани материали, за което се използват по-екологични електродъгови, а не доменни пещи. Това би имало тежки последици за отрасли като строителството, отбраната и железопътния транспорт и би направило страната зависима от чуждестранни източници на т.нар. първична стомана. Остава неясно каква роля във всекиднешното управление на завода ще има "Цзингуе", която е собственик на "Бритиш стийл" от 2020 година.
Източник: economy.bg (15.04.2025)

Доставчиците на военните заводи и на строителните фирми растат най-силно през 2023 г. 20-те най-динамични компании в сектора на металите в България през 2023 г. отчитат средното увеличение на оборотите почти от 100-те процента, в сравнение с близо 150% през 2022 г. Основно компаниите, които произвеждат детайли за специална продукция наред с другите си изделия, издърпват сектора нагоре. С близо 280% ръст начело застава карловската "Бамекс 98", която има и дъщерно дружество - "Бамекс метал БГ", в Пловдив. Компанията предлага механична обработка на детайли, предимно от метал, а сред клиентите й са ВМЗ и "Арсенал". Освен собствена производствена база в Карлово, от 2022 г. има и цех под наем в Пловдив. За 2023 г. "Бамекс 98" отчита увеличен обем на производството на изделия чрез механично обработване на метал и на заглушители за ловно оръжие, както и въвеждане на нови продукти. Компанията е подновила машини и е разширила дистрибуторската мрежа в страната с търговски обекти, които се занимават с продажба на ловно оръжие. Втората в класацията - "Алумина тримекс", има завод в карловското село Дъбене, където произвежда отливки от алуминиеви и цинкови сплави. Компанията държи под наем и помещения в Карлово и Пловдив, където се извършват останалите дейности по механична обработка и производство на части за машини и съоръжения. В края на 2022 г. "Алумина тримекс" е купила нова база в Карлово - бивш хлебозавод, и е започнала реконструкция и ремонт с цел през 2024 г. цялата дейност на дружеството да се прехвърли там. Трикратен ръст отчита и третата в класацията - "Чугунена арматура България" в Попово. Компанията произвежда промишлени кранове и фитинги за водни, парни и други инсталации. Разполага с леярна и оборудване за обработка на продукцията, както и с линия за боядисване. Продуктите й стигат до Норвегия, Естония, Беларус, Германия и др. Основната част от приходите (93%) през 2023 г. идват от отливки, чийто обем се увеличава с малко над 500 тона до 1785 тона. Останалите приходи се дължат на производство на промишлена арматура (шибъри, хидранти, улични капаци и т.н.), както и на услуги. Както и при първите две компании, големият двигател на ръста отново е отбранителната индустрия. Собственици на "Чугунена арматура България" с по 50% са Бистра Василева и Райна Рибарска-Кушева (чрез "Транспорта").
Източник: Капитал (16.04.2025)

Световното производство на неръждаема стомана през 2024 г. е нараснало със 7% до общо 62,621 млн. тона, в сравнение с 58,539 млн. тона през 2023 година. Това съобщи Световната асоциация за неръждаема стомана (World Stainless Association, преди - International Stainless Steel Forum, ISSF), пише Финмаркет. В Китай производството на неръждаема стомана през миналата година се е увеличило със 7,5% до 39,441 млн. тона. Това означава, че на практика над 60% от неръждаемата стомана в света през 2024 г. е произведена само в Китай, която е с втората по големина иконоимика в света. А в азиатските страни - без Китай и Южна Корея, производството на неръждаема стомана е нараснало през 2024 г. с 6,4% спрямо предходната година, до 7,332 млн. тона. В САЩ производството на този метал е нараснало през миналата година спрямо предходната с 6,9% до 1,95 млн. тона, а в Европа като цяло - с 1,5%, до 6,088 млн. тона. В Русия, Бразилия, Индонезия, ЮАР и Южна Корея производството на неръждаема стомана през 2024 г. се е увеличило с 9,2%, до общо 7,82 млн. тона. Според оповестената в края на януари информация от Световната асоциация по стоманата (World Steel Association), цитирана от Интерфакс, производството на всички видове стомана в общо 71 страни, е намаляло с 0,9%, до 1,839 милиарда тона. Сред първите 15 страни в света, най-големи производители на стомана, има както такива с намаление на производството, така и с повишение. Най-голямо годишно свиване на производството има при Русия (минус 7%), Южна Корея (минус 4,7%) и Япония (минус 3,4%). От големите европейски производители на стомана, за 2024 година най-голямо е повишението при Германия - с 5,2%.
Източник: Money.bg (17.04.2025)

"Енергико Хюстън дрилинг" дава най-ниска цена за сондажите в Чирен Дружеството "Енергико Хюстън дрилинг", контролирано от бившия шеф на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички, е предложило най-ниската цена и най-краткия срок за изграждането на три нови сондажа в газохранилището в Чирен с опция за прокарването на още три. От надпреварата е елиминирана компанията "Дивиком Тексас дрилинг 2025" с участието на бизнесмена Христо Ковачки , а третият участник - "Проучване и добив на нефт и газ" (ПДНГ) от групата на "Химимпорт" е дал цена над прогнозната стойност на поръчката. Предстои класацията на комисията на "Булгартрансгаз" на ценовите предложения и техническата част от двете останали на финала оферти. Поръчката е с прогнозна стойност от общо 109.472 млн. лв. без ДДС – поравно за сигурните сондажи и за опционалните със срок за приключване на дейностите 360 дни. "Енергико Хюстън дрилинг", в което 5 на сто са на "Енергико" на Дреновички, 70% са на дъщерната ? компания "Енергико инфраструктура", 20 процента са на "Абилико" - правоприемник на "Риск Инженеринг", а 5 на сто – на амиреканската "Хюстън дрилинг" предлага по-ниската цена. За трите сондажа тя е 44 124 639.10 лв. без ДДС, а общата с другите три е 102 374 060.53 лв. без ДДС, което е под прогозната стойност, търсена от "Булгартрансгаз". Предложеният срок за приключване на работата е 270 дни от подписването на договора. Изпълнението на трите плюс евентуално още три вертикални сондажа на газохранилището са част от проекта за разширението му от досегашните 550 млн. куб. м на 1 млрд. куб. м, което трябваше да се постигне с десет нови експлоатационни и три наблюдателни сондажа. Със сега възлаганите шест сондажа не е ясно с колко точно ще се увеличи капацитетът на съоръжението. С въвеждането на новата компресорна станция в експлоатация в края на март възможностите за нагнетяване на синьо гориво и черпенето му нараснаха на 650 млн. куб. м.
Източник: Медия Пул (17.04.2025)

82 проекта на обща стойност почти 1.150 млрд лв. ще бъдат финансирани по RESTORE Министерството на енергетиката публикува проектите, които са одобрени в процедурата за изграждане и въвеждане в експлоатация на самостоятелни съоръжения за съхранение на електрическа енергия (RESTORE). Напред продължават 82 проекта на обща стойност 1.49 млрд. лв., с които ще бъдат въведени в експлоатация 9712.89 MWh използваем енергиен капацитет. Тази мощност значително надхвърля планираната, която при обявяването на мярката беше минимум 3000 MWh, но по-ниските цени на съоръженията позволиха и повече мощност. Съоръженията за съхранение ще бъдат разпределени на територията на цялата страна и присъединени към електропреносната мрежа на ЕСО или към електроразпределителна мрежа. Изпълнението на проектите ще се осъществява чрез открити и конкурентни тръжни процедури. Сроковете за усвояване на евросредствата е юни 2026 г., което е предизвикателно за успешното изпълнение на процедурата. Ако България успее да реализира всички близо 10 000 MWh батерии за ток от ВЕИ, това ще допринесе значително за по-ефективно използване на енергията от възобновяеми източници, като отговори на нарастващите изисквания за декарбонизация, устойчивост и енергийна независимост. 82 проекта за батерии ще получат европейско финансиране за инвестицията си. 30 проекта, за които не достига финансиране, са включени в списъка с резервни предложения на обща стойност малко над 415 млн. лв. Там остават проекти на „Топлофикация-Перник“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Енерго-Про“, „Карнобат Енерджи“ и др. Одобрените големи инвестиции са няколко – най-голяма е на „Бесс Бургас“ ООД, която подава проект за общо 176 млн. – собствено и европейско финансиране (46.6 млн. лв.). Проектът на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток“ 3 също се откроява сред големите – компанията ще инвестира над 145 млн. лв. в съоръжения за съхранение на енергия – 87 млн. лв. собствени средства и еврофинансиране от близо 58 млн. лв. Оръжейният завод „Арсенал 2000“ също е сред класираните компании, които ще получат еврофинансиране за батерийните си проекти. Друга фирма, която печели много, но малки проекти, е „Токи Сторидж“. Ето и най-големите проекти, спрямо финансирането: „Бесс Бургас“ ООД – 176 млн. лв. „Мост Солар Енерджи“ – 164 млн. лв. „УайДжиУай Индъстрис“ АД – 154 млн. лв. „Адванс Грийн Енерджи“ – 146 млн. лв. „КонтурГлобал Марица Изток“ 3 – 145 млн. лв. „Проджект Плевен“ – 144.18 млн. лв. „Баланс Кепитъл“ – 141 млн. лв. „МСЕ Камено-1“ ООД – 137 млн. лв. „Мега Холд“ ЕООД печели няколко проекта, но най-големият ? (4) е за общо 136 млн. лв. „Крита Енерджи“ – 136 млн. лв. „Мега Еко Енерджи“ – 131 млн. лв. „Верила Солар Парк“ 2 ООД – 128 млн. лв.
Източник: economy.bg (23.04.2025)

Оперативната печалба на АББ нараства с 13 на сто до близо 1,6 млрд. долара за първото тримесечие на тази година Швейцарската технологична компания АББ (ABB) отчита ръст в поръчките, приходите и оперативната печалба през първото тримесечие на настоящата 2025 година. Печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITA) нараства с 13 на сто на годишна база до 1,597 млрд. долара за първото тримесечие на тази година, съобщават от компанията. Поръчките се увеличават с 3 на сто на годишна база до 9,213 млрд. долара, а приходите записват ръст от 1 на сто до 7,935 млрд. долара към края на първото тримесечие. АББ е започнала подготовка за отделяне на подразделението си за роботика като отделно регистрирана компания, планирано за второто тримесечие на 2026 година. „АББ Роботикс“ (ABB Robotics) заема глобална пазарна позиция номер две с приходи от 2,3 млрд. долара през 2024 година. АББ оперира и в България чрез централен офис в София и клонове в три локации. Справка в сайта на дружеството показва, че две от производствените бази на АББ в страната се намират в Петрич - за продукти ниско напрежение, две в Раковски - за продукти ниско и средно напрежение, и една в Пловдив - за измервателни продукти. За компанията у нас работят над 2500 служители.
Източник: БТА (23.04.2025)

"Трансекспрес" изгражда частен терминал за €8,6 милиона Село Волуяк край София се очертава като бъдещия център на карго индустрията в България. Стартира изграждането на Мултимодалната логистична платформа София-Запад (железопътно-пътен терминал Волуяк). Това ще бъде единственият интермодален терминал в столицата, който може да обработва влакови композиции с дължина 740 метра без прекъсване и разделяне. Проектът се реализира с финансиране по Механизма за свързване на Европа 2021-2027 г., като бенефициент е "Трансекспрес" ЕООД. Инвестицията възлиза на 8,59 млн. евро, а срокът за изпълнение е 29 месеца. Волуяк ще се превърне в основен логистичен възел не само за товарите по направление юг-север, но и за потоците от изток на запад с разширяването на Коридор 8. Очаква се терминалът да обработва годишно до 300 хил. тона конвенционални товари и 70 хил. интермодални единици.
Източник: Money.bg (28.04.2025)

Николай Найденов е новият изпълнителен директор на "Метрополитен" Николай Найденов е новият изпълнителен директор на "Метрополитен" с решение на проведено заседание на Съвета на директорите за отстраняване на дългогодишния ръководител на общинското дружество Стоян Братоев. Братоев вече не е изпълнителен директор, но остава в Съвета на директорите. В основата на инициативата за смяната на Братоев е в прекратения търг за доставка на нови метровлакове за 140 млн. лева. Новият изпълнителен директор Николай Найденов потвърди, че ще има нова обществена поръчка за метровлаковете, защото "на София й трябват не 8, а 16 влака".
Източник: Сега (28.04.2025)

100% от печалбата за 2024 година на държавните предприятия ще се внася в полза на държавата Отчисления в размер на 100 процента от печалбата за финансовата 2024 г. на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала ще бъдат внесени в полза на държавата до 27-и май. Правителството прие разпореждането, като определи, че освен печалба за миналата година, междинен дивидент от печалба към 30 юни тази година до 30-и септември ще внесат "Български енергиен холдинг", "Държавна консолидационна компания", "Национална компания индустриални зони" и "ТЕРЕМ Холдинг". От обхвата на дивидента се изваждат лечебните заведения, центровете за психично здраве и дружествата от ВиК сектора. От правителството мотивират решението си с изпълнението на приходната част на бюджета за тази година.
Източник: econ.bg (01.05.2025)

България увеличава с 31 860 000 евро участието си в уставния капитал на ЕБВР Правителството реши да плати 31 860 000 евро за увеличението на уставния капитал на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Нарастването е в изпълнение на решение на Съвета на управителите на ЕБВР от 15 декември 2023 година, а целта е да бъде осигурен достатъчно капитал в средносрочен план. Към момента акционерният капитал на ЕБВР е 30 млрд. евро, а делът на страната ни в него е 237 110 000 евро, т.е. притежаваме 23 711 акции, всяка с право на един глас. Според представени от ЕБВР разчети общият размер на участието в увеличението на капитала, който България може да запише с максималния брой дялове (0,79% от общия размер на увеличението), е 31 860 000 евро, или 3186 нови акции. Записването на посочените дялове ще даде възможност на България да запази позицията си като държава-съучредител на банката и настоящия си дял от правата на глас в управителните органи на ЕБВР. България е член на ЕБВР от създаването й през 1990 година. От началото на дейността й до 31 януари 2025 г. банката е инвестирала 4,791 млрд. евро за финансиране на 307 проекта у нас в областта на устойчивата инфраструктура, финансите, индустрията, търговията и агробизнеса.
Източник: 24 часа (01.05.2025)

Главболгарстрой откри „MOBICCON-PRO“ - пилотният завод за рециклирани строителни материали у нас Главболгарстрой и Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) откриха пилотния завод за рециклиране на строителни отпадъци „MOBICCON-PRO“. „MOBICCON-PRO“ е международен изследователски проект в сферата на кръговата икономика в строителството, финансиран по програма „Хоризонт Европа“ – най-голямата европейска публична програма за финансиране на научни изследвания и иновации. Проектът се разработва и развива от консорциум от 10 европейски организации, начело с "Главболгарстрой". В него участват партньори от Франция, Белгия, Дания, България и Сърбия, сред които водещи университети, научно-изследователски, технологични и секторни организации, местни власти и др. и има за цел да разработи, въведе в експлоатация и демонстрира ефективността на кръгово системно решение за управление на строителни отпадъци и производство на висок клас рециклирани строителни продукти и материали. Идеята му е да наложи цялостна концепция при третирането на инертните отпадъци, използвайки ги като ресурс и връщайки ги обратно в строителния процес и на пазара. Инсталацията се състои от различно оборудване, в т.ч. прототипи и технологични решения за извършване на раздробяване, пресяване,прецизно разделяне и пречистване чрез флотация, които съдействат за производството на висококачествени вторични и иновативни строителни продукти и материали.
Източник: Инвестор.БГ (05.05.2025)

“КРЗ Одесос“ отчете 58% ръст на продажбите до над 33 млн. лв. за тримесечието Варненското “КРЗ Одесос“ АД отчита 58% ръст на продажбите на годишна база до 33,4 млн. лв. за тримесечието на 2025 г. Ремонтирани са 13 кораба, спрямо 11 за същото тримесечие наа 2024 г. Средносписъчният състав на дружеството през отчетния период е 807 души, при 737 за първото тримесечие на 2024 г. Списъчният състав към 31 март 2025 г. е 810 души, при 751 към 31 март 2024 г. Средната работна заплата на 1 лице от персонала за периода е в размер на 2865 лв. За същия период на миналата година тя е била 2952 лв. Нетната печалба за първото тримесечие на 2025 г. е 4,1 млн. лв. при спад с 10,7% на годишна база. Причината е главно в натрупването на незавършено производство.
Източник: Инвестор.БГ (07.05.2025)

Компанията Lundin Mining, базирана във Ванкувър, обяви първоначалната оценка на минералните ресурси за сулфидното находище Filo del Sol и актуализирани данни за оксидната зона и проекта Josemaria. Според резултатите регионът Викуня в Аржентина се утвърждава като едно от най-големите неразработени находища на мед, злато и сребро в света, съобщават от дружеството. Проектът Викуня се развива чрез съвместно предприятие между Lundin Mining и BHP. Той обхваща находищата Filo del Sol и Josemaria, разположени в близост в провинция Сан Хуан. На база актуализираната оценка минералните ресурси на Викуня включват: 13 милиона тона измерена и индикирана мед, с 25 милиона тона предполагаеми ресурси; 32 милиона унции измерено и индикирано злато, с 49 милиона унции предполагаеми ресурси; и 659 милиона унции измерено и индикирано сребро, с 808 милиона унции предполагаеми ресурси. Президентът и главен изпълнителен директор на Lundin Mining Джак Лундин определи Filo del Sol като едно от най-значимите открития през последните 30 години, подчертавайки изключителния напредък на екипа и развитието на находището. Компанията акцентира на висококачественото ядро от 606 милиона тона с 1,14% меден еквивалент във Filo del Sol и 196 милиона тона с 0,73% меден еквивалент близо до повърхността в Josemaria. Оксидната покривка във Filo del Sol, която позволява по-ефективно купчинно излужване и изисква по-ниски капиталови разходи, включва 434 милиона тона с 0,34% мед, 0,28 г/т злато и 2,5 г/т сребро. С актуализираната оценка, ресурсната база на Lundin Mining се е увеличила значително, отбелязвайки 29% ръст в измерените и засечените медни ресурси, както и 650% увеличение на предполагаемите такива. От Lundin изразяват увереност, че Викуня има потенциала да се превърне не само в значителен производител на мед, но и в една от най-големите златни и сребърни мини в света. Сондирането във Filo del Sol продължава да пресича минерализацията в дълбочина, а близката зона Flamenco се е разширила отвъд настоящите ограничения на кариерите. Очаква се комбиниран интегриран технически доклад през първото тримесечие на 2026 г. През януари BHP и Lundin Mining финализираха придобиването на Filo Corp., като всяка компания придоби 50% дял в съвместното предприятие Vicu?a Corp., което обединява проектите Filo del Sol и Josemaria. Стойността на сделката е $3,25 милиарда.
Източник: Money.bg (09.05.2025)

ВМЗ се насочва към 1 млрд. лв. продажби за годината Държавният оръжеен производител "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) отчита растящи финансови резултати за първото тримесечие на 2025 г. Поръчките, които предстои да изпълни до края на годината, ще позволят на сопотския завод да достигне оборот около 1 млрд. лв. Вероятно подобни са продажбите и за 2024 г., ако се съди по данните за първите три тримесечия, но окончателният годишен отчет все още не е публикуван. За 2023 г. оборотът също беше рекорден - над 900 млн. лв. Приходите на компанията за първото тримесечие на 2025 г. нарастват с две трети спрямо същия период на миналата година и наближават 300 млн. лв. Компанията почти удвоява печалбата си към края на март. Най-търсени са артилерийските боеприпаси и гранатохвъргачките, които осигуряват над 70% от приходите. До края на година се очаква изпълнението на договори и поръчки за още 700 млн. лв. Увеличават се и заетите в компанията, чийто среден брой през първото тримесечие на 2025 г. е 4890 души според отчета (4578 души година по-рано). Към февруари осигурените са 5053 души. Заради нарасналото търсене на специална продукция на пазара ВМЗ работи за увеличаване на капацитета си, като целта е да се въведат нови технологии и производствени линии. Компанията продължава да инвестира в нови сгради и да реновира съществуващи, в закупуване на машини, оборудване и съоръжения. Към края на март в процес на изграждане или въвеждане в експлоатация са активи за 12.6 млн. лв. Пряк собственик на ВМЗ е Държавната консолидационна компания (ДКК). През март бяха направени промени в борда на директорите на военния завод, след като ръководството на ДКК беше сменено. Изпълнителен директор остава Иван Гецов, дългогодишен служител в компанията.
Източник: Капитал (09.05.2025)

„Дунарит“ на 122 г.: От барутна фабрика до световен лидер Военния завод „Дунарит“ АД в Русе отбелязва 122-рата годишнина от създаването си през 1903 година от Хайдрих Лангбен, Несим Шимон Израел Барутчиев и Гарабед Асланян, които поставят основите на неголямата фабрика за барут на 15 км от Русе. През 1947 година е национализирано и наименувано „Държавна фабрика Дунарит“. През 1991 година държавното предприятие е регистрирано като акционерно дружество, а от 2005 година то работи като частно акционерно дружество. Предметът на дейност на фирмата е свързан с проектиране, производство и търговия на военна и машиносторителна продукция, в т.ч. авиационни, артилерийски и инженерни боеприпаси и промишлени взривни вещества. Той включва оше делабориране (утилизация) на боеприпаси и производство на машини за ремонт и поддръжка на ЖП линии. Предприятието осигурява работа на 1194 служители. Основната му производствена база е в съседното на Русе село Николово. Интегрираната система за управление на “Дунарит” е сертифицирана за съответствие на изискванията на ISO 9001: 2008, съюзната публикация на НАТО – AQAP 2110 и ISO 14001: 2004.
Източник: Банкеръ (12.05.2025)

В България заработиха първите системи за съхранение на енергия с излезли от употреба батерии България вече разполага с първите системи за съхранение на енергия, използващи батерии с т.нар. „втори живот". Това са системи, изградени от излезли от употреба литиево-йонни батерии от електрически автомобили – батерии, които вече не отговарят на стандартите за използване в транспортни средства, но все още могат да се използват в различни вторични приложения, преди да бъдат рециклирани, съобщава компанията „Соларпро“, която е отговорна за проекта. Първите такива системи у нас са разработени от „И-Уейст Силистра“ АД - дъщерно дружество на „Соларпро“ и член на Европейската асоциация за рециклиране на батерии (EBRA Recycling). Двете пилотни системи използват батерийни модули от електрически автомобили на Volkswagen Group, като всяка система има капацитет от 4,2 киловатчаса (kWh) и е оборудвана с напълно хибриден инвертор. Това означава, че инверторът интелигентно управлява потока на енергия – може да зарежда батериите както от слънчеви панели, така и от електрическата мрежа или генератор, като автоматично разпределя енергията към потреблението според нуждите на домакинството или обекта. Компанията планира пускането на пазара на около 20 подобни системи месечно. Към момента, „И-Уейст Силистра“ има договори с 18 вносители на електрически превозни средства у нас, сред които: „Силвър стар Моторс“, „Еуратек Ауто“, „Миркат“, „Порше БГ", „Витоша Спортс Карс“, „Витоша Ауто“, „Балкан Стар Мотърс“ и други. Марките, с които И-Уейст работи включват Mercedes, Skoda, Suzuki, VW, Audi, Porsche, Infinity, Jeep, Alfa Romeo, Hyundai, Mitsubishi и Nissan. Разработчикът ще дари пилотните две системи на професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи (ПГКМКС) „Акад. Благовест Сендов“, Варна, и на Технически Университет – Варна, където те ще могат да се използват както за образователни цели, така и за реално приложение.
Източник: Инвестор.БГ (15.05.2025)

НЕК получи Акт 16 за втория хидроагрегат на ПАВЕЦ „Чаира“ Националната електрическа компания (НЕК) е получила разрешение за ползване на Хидроагрегат №2 на ПАВЕЦ „Чаира“ и завършва финалния етап от възстановяването на съоръжението. НЕК продължава да работи за връщането в експлоатация на останалите хидроагрегати. В началото на 2025 г. компанията подписа с японската корпорация Toshiba договор за ремонт и рехабилитация на хидроагрегати №1, а с австрийския консорциум Voith-ABB за ремонт и рехабилитация на хидроагрегат №3. За да се гарантира устойчива дългосрочна работа на ПАВЕЦ „Чаира“, НЕК инициира процедура за пълна подмяна на хидроагрегати №1 и №4 и получи заявления за участие от пет компании. В момента се извършва оценка на кандидатите, след която предстои провеждане на втори етап от търга.
Източник: Инвестор.БГ (19.05.2025)

„Хидродженера“ планира борсов дебют през лятото на 2025 г. Компанията за водородни решения „Хидродженера“ (Hydrogenera) планира да осъществи първично публично предлагане (IPO) на Българската фондова борса (БФБ) през лятото на 2025 г., съобщават от компанията за инвестиции в иновативни и стартиращи фирми „ИмПулс Растеж“ АД. „Грийн Иновейшън“ АД е притежател на търговските марки „Хидродженера“ и е част от инвестиционния портфейл на „ИмПулс Растеж“. Мениджър на предлагането е ИП „Карол“ АД. „Хидродженера“ е основана през 2016 г. от инж. Драгомир Иванов. Компанията е специализирана в разработването и производството на високоефективни електролизьори за производство на зелен водород. Дружеството е единственото от България, прието за член на Европейския алианс за чист водород. То е автор на 11 проекта за зелена енергия, добавени като приоритетни в Европейската водородна карта. Компанията вече има над 83 успешно реализирани проекта в България, Турция и Полша, а годишният производствен капацитет достига 20 MW. През четвъртото тримесечие на 2024 г. дружеството е приключило ключови продажби на две системи по 0.5 MWe електролизьори, като паралелно води активни преговори за над 10 нови инсталации и партньорства с компании от различни сектори. С въвеждането на нови европейски регулации за намаляване на въглеродните емисии търсенето на електролизьори в Европа се увеличава драстично. Според основателя на Hydrogenera само в България ще са необходими минимум 300-400 MW електролизьори, за да се изпълнят нормативните актове на Европейската комисия за количествата водород в газопреносната мрежа.
Източник: Инвестор.БГ (19.05.2025)

Успехът на един бизнес има смисъл само когато води до развитие на хората и региона, в който се намира "Алкомет" - Шумен е най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти, като в момента осигурява работа на над 1300 души. Според мажоритарният собственик на "Алкомет" АД Фикрет Индже, през последните две десетилетия компанията е инвестирала над 310 млн. лева в модернизация, технологично развитие и разширяване на производствения капацитет. Само през 2024 г. са вложени над 30 млн. лева, с което увеличен обема на производство и са създадени близо 100 нови работни места. В момента се реализира нов инвестиционен план на стойност 140 млн. лева с хоризонт до 2026 г. Той предвижда разширение на съществуващия Валцов цех 2 с допълнителни 5000 кв. метра и монтаж на нов универсален фолиев валцов стан, с което ще повиши капацитета за валцови продукти.Изгражда се нов леярен цех с високотехнологична линия за леене на рулони, с което ще навлезе в нови сегменти чрез алуминиеви сплави, подходящи за конверторно фолио и фолио за батерии. В Пресов цех ще бъдат инсталирани две нови преси за екструдиране с усилие 2000 т и 4500 т., което ще разшири продуктовото портфолио с решения за соларни паркове, автомобилната индустрия и строителството, като същевременно ще увеличи капацитета и ефективността на производството. В "Алкомет Аутомотив" ще бъде изградена и нова линия за пасивиране, която ще подобри качеството и ще съкрати времето за обработка на алуминиевите компоненти за автомобилния сектор. През изминалата година "Алкомет" е реализирала продажби в размер на 268 млн. евро, като над 95 процента от продукцията е била насочена към чужди пазари.
Източник: БТА (19.05.2025)

Пристанищата на Бургас - врата към Изтока България и по-специално морските терминали на Бургас правят опит да се позиционират на картата като врата за Далечния изток към ЕС и обратно. Връзката с Азия по море към момента се осъществява от една българска компания, която оперира редовна фериботна линия между Бургас и Батуми в Грузия. Ro-Ro фериботът "Дружба" (roll-on/roll-off, т.е. ферибот за превозни средства, които на собствен ход се качват и слизат от кораба). Корабът работи от пристанището на Цветелина Бориславова "Порт България уест" на инвестиционния фонд Си Ес Ай Еф (CSIF, Clever Synergies Investment Fund). На "БМФ Порт Бургас", концесионер на няколко терминала на Бургас и част от портфолиото на братя Кирил и Георги Домусчиеви, пък завършва проектът за дълбоководното корабно място. То ще позволи най-големите контейнеровози, които могат да минат през Босфора, да могат да акостират на пристанище в България, а не да отидат директно към Констанца. Пристанището също така се е насочило и към развитие на Ro-Ro превозите. През миналата година "БМФ Порт Бургас" се е присъединило като асоцииран член към Trans-Caspian International Transport Route (TITR) Association. Ro-Ro превози между "БМФ Порт Бургас" (терминал "Бургас-изток 2") и Поти в Грузия са започнали през декември, като те се осъществяват от грузинска компания морски оператор. Към момента от Бургас оперира един-единствен български ферибот, като той плава по редовна линия между Бургас и Батуми в Грузия. Бориславова придобива бившето пристанище на "Океански риболов" в североизточната част на Бургаския залив през есента на 2013 г. заедно с хладилната база и рибопреработвателно предприятие в района. През 2014 г. фондът купи още едно пристанище, част от "Черноморски риболов Бургас", намиращо се в съседство с първото. През август същата година беше пуснат и първият ферибот - "Дружба", за грузинското пристанище Поти (сега спира в Батуми) и Новоросийск, който може да превозва над 200 контейнера, 110 камиона, 90 леки автомобила и около 400 пасажери. Впоследствие той е заменен с нов - карго ориентиран, като новият кораб разполага с 80 места за пътници. А корабът е закупен от Испания. Той е собственост на "ПБ шипинг", собственост на "Порт България Уест", като оператор е "ПБ мениджмънт", отново на "Порт България Уест". През 2023 г. корабът е извършил 50 рейса, като в посока от Бургас към Грузия са превозени над 6100 превозни средства, а в обратната посока - близо 2400. Грузинската компания, която извършва фериботните превози между Поти и "БМФ Порт Бургас" е Lider Shipping Georgia, а корабът е ?ampiyon Trabzonspor. Фирмата е специализирана в ро-ро транспорт и транспортни услуги между Европа и Кавказ, особено между черноморските пристанища. С фериботен кораб, но железопътен, разполагаше и "Варнафери", собственост на Параходство "Български морски флот" на братята Кирил и Георги Домусчиеви и Параходство "Българско речно плаване" на "Химимпорт". Корабът "Варна" работеше по линията порт Кавказ към жп ферибота във Варна заедно с два руски. Дружеството обаче влезе в ликвидация, а фериботът "Варна" е продаден на грузинската фирма e60shipping, която смени името на кораба на AIA и сега прави курсове между Поти и Констанца.
Източник: Капитал (21.05.2025)

Производството в медодобивния завод "Аурубис България" остава стабилно за шестте месеца до края на март. Това показва отчетът на германската група Aurubis за полугодието на финансовата 2024/2025 г. Планов ремонт обаче временно ще спре работата в предприятието и ще се отрази на годишните резултати. За календарната 2023 г. българската компания отчете 7.3 млрд. лв. приходи, което я прави втората най-голяма в страната, и над 219 млн. лв. чиста печалба. За шестмесечието предприятието е преработило 677 хил. тона меден концентрат, а произведените катоди (мед с висока чистота) са 114 хил. тона. Голяма част от продукцията на "Аурубис" са аноди, които се преработват допълнително в други заводи на групата. В момента обаче в Пирдоп тече проект за разширяване на рафинерията за 120 млн. евро, което ще позволи цялата суровина да се преработва до чиста мед на място. Като страничен продукт заводът продава и сярна киселина, като произведеното количество към края на март се запазва стабилно (680 хил. тона). Заводът в Пирдоп е част от сегмента за производство на метали от концентрати и на медни продукти на групата, в който влиза още заводът в Хамбург и пет предприятия за плоски и дълги продукти. Капиталовите разходи в звеното се увеличават през първото полугодие от 133 млн. евро на 172 млн. евро, като част от ръста се дължи на големите проекти в Пирдоп. Това включва разширяването на рафинерията и съоръженията за преработка на шлака по нов метод, както и подготовката за планов ремонт. Той ще продължи два месеца - от средата на май до средата на юли, и ще понижи оперативната печалба преди облагане (EBT) на групата с 34 млн. евро, оценяват от Aurubis. Оперативната EBT на сегмента се повишава от 235 млн. евро на 242 млн. евро за полугодието. По-висок е и други ключов индикатор - възвръщаемостта на основния капитал (ROCE), който се покачва до 16.8% (14.2% за същия период предходната година). Общо германската група отчита 9.2 млрд. евро приходи за полугодието, което е 11% над миналогодишния резултат. EBT се утроява до 552 млн. евро, а нетната печалба е 419 млн. евро (140 млн. евро година по-рано). До края на годината Aurubis очаква търсенето на мед и медни продукти да остане стабилно.
Източник: Капитал (21.05.2025)

Австралийската миннодобивна компания Lynas Rare Earths постигна значителен успех, като стана първият производител на тежки редкоземни елементи извън Китай. Това беше реализирано чрез успешното производство на диспрозий в нейния завод в Малайзия, използвайки нов процес, разработен в завода за напреднали материали на Lynas (LAMP) в Куантан. Диспрозият е критично важен елемент, използван в електрически превозни средства, вятърни турбини и ядрени реактори. Китай традиционно доминира в производството и преработката на диспрозий, като държи около 98% от световния пазарен дял. Производството на диспрозий от Lynas представлява важна стъпка към диверсификация на световната верига за доставки на тежки редкоземни елементи и намаляване на зависимостта от китайски източници. Новият процес, разработен от Lynas в съоръжението LAMP, позволява отделянето на диспрозий и други тежки редкоземни елементи, като тербий, от съществуващата смесена суровина от редкоземни карбонати. Това постижение позволява на Lynas да разшири предлаганите от нея продукти и да отговори на нарастващото търсене на тежки редкоземни елементи на западните пазари, особено в Япония, Съединените щати и Европа. Успехът на Lynas в производството на тежки редкоземни елементи извън Китай се разглежда като критично важен ход за укрепване на устойчивостта на глобалните вериги за доставки на критични минерали. Това развитие е в съответствие с по-широките усилия на западните държави за осигуряване на алтернативни източници на редкоземни елементи на фона на опасения относно ограниченията за износ на Китай и неговото влияние върху световния пазар на редкоземни елементи. Австралийското правителство също така признава значението на критичните минерали и инвестира във вътрешни преработвателни мощности, за да подобри националната сигурност и икономическата устойчивост.
Източник: Money.bg (21.05.2025)

Кабинетът дава 9,5 млн. лв. за "Български пощи" и 238 млн. лв. за БДЖ Правителството отпусна 9,5 млн. лева на "Български пощи" за осигуряване на техническа готовност във връзка с преминаването на страната от лева към евро. Средствата ще бъдат използвани за закупуване на машини за преброяване на банкноти, за проверка на тяхната автентичност, както и за друга необходима техника. Част от оборудването вече е обект на проведени обществени поръчки. С друго решение на Министерския съвет бяха отпуснати още 238 млн. лв. за изплащане на стари, силно забавени индексации към фирмите, ангажирани с ремонт и изграждане на нова железопътна инфраструктура. Сред проектите, които ще бъдат подпомогнати с новото финансиране, са ремонтът на жп линията Волуяк - Драгоман, модернизацията на участъка Елин Пелин - Костенец, включително тунелните съоръжения, както и работи по втория етап на трасето Пловдив - Бургас. Сред тях попадат и участъкът Костенец - Септември, както и реконструкцията на тягови подстанции във Варна, Русе и Разград.
Източник: News.bg (22.05.2025)

Bosch е увеличил екипа си в България с 4% за година, вече е над 1000 души Група Бош завърши финансовата 2024 с консолидирани продажби в България в размер на 422 млн. лв. (216 млн. евро) с темпове, близки до тези от предходната година. Нетните продажби в страната, включително продажбите на неконсолидираните компании и вътрешнофирмените услуги към дъщерните дружества, бележат ръст от 4 процента в сравнение с 2023 година и са в размер на 306 млн. лв. (157 млн. евро). Към 31 декември 2024 броят на служителите, които работят за компанията, включително и в неконсолидираните компании, се увеличи с 4 процента спрямо 2023 г., достигайки 1 044 души. През 2024 Бош Инженеринг Център София отбеляза своята пета годишнина с над 700 служители и разширено портфолио от дейности в области като автомобилен софтуер, хардуер и механика, системи за подпомагане на водача (ADAS). До момента участва в реализирането на над 70 международни проекта, насочени към разработване на решения за автоматизирано шофиране, подпомагане на водача, изкуствен интелект и електромобилност. Центърът работи по множество проекти, свързани с разработка на чипове, радарни системи, умни сензори и други. През 2024 Bosch Digital България затвърди лидерската си позиция в областта на дигиталната трансформация. Използвайки съвременни технологии и иновативни решения, компанията успешно разшири своето портфолио, предоставяйки надеждни дигитални решения за всички бизнес сектори на Група Бош. В софийския офис на Bosch Digital България работят 300 специалисти по над 100 различни проекта за Бош. В областта на софтуерното инженерство Bosch Digital България демонстрира експертиза и лидерство в разработката и управлението на облачни услуги, като проектира и внедрява скалируеми и сигурни крайни решения в хибридна среда. Българският екип участва активно и в разработване на глобалната Generative AI платформа на Бош, която значително повишава производителността и намалява времето за разработката на софтуер за инженерите в цялата Група. Bosch Digital България активно работи и за масовото въвеждане на AI инструментите в софтуерните и бизнес решенията в рамките на Бош.
Източник: economy.bg (28.05.2025)

Монек България въвежда в експлоатация ново поколение енергийно решение Водещият български производител в машиностроенето и минната индустрия – Монек България АД – официално въвежда в експлоатация ново поколение ванадиева редокс флоу батерия (VESS). Ванадиевата редокс флоу батерия (VESS) е енергийно решение от ново поколение, създадено да отговори на нуждите на индустриите и нарастващите предизвикателства пред системните енергийни оператори, търсещи балансиращи мощности с устойчивост, сигурност и дълъг експлоатационен живот. За разлика от широко разпространените стандартни батерии, които са чувствителни към прегряване и се характеризират с неизбежна и безвъзвратна деградация във времето, VESS предлага напълно безопасно, решение с постоянна производителност във всяка фаза на своя експлоатационен цикъл. Батерията позволява 100% дълбочина на заряд и разряд, без това да води до каквато и да е загуба на капацитет (деградация). Електролитът е теоритично вечен, което прави системата 97% рециклируема и с над 25 годишен живот без необходимост от подмяна. Батерията разполага с номинална мощност от 480 kW, осигуряваща 8 часа продължителност на разряд при общ капацитет от 3840 kWh (3,84 MWh). Тази енергийна плътност я прави отличен избор за балансиране на натоварвания, поддържане на резерви или интеграция с ВЕИ системи. Системата използва воден разтвор на ванадиев електролит, съхраняван в четири 50 кубикови цистерни. Това не само гарантира безопасност при експлоатация, но и позволява висока гъвкавост при управление на капацитета. Температурният режим на работа на електролита е между 10°C и 40°C. Системата е проектирана за външен монтаж, със защитен клас IP54, като е устойчива на различни климатични условия – от -20°C до +55°C. Изискванията за охлаждане и вентилация са сведени до минимум благодарение на технологията и концепцията на батерията, осигуряваща оптимална температура по време на работа.
Източник: 3e-news (29.05.2025)

Държавата ще взима повече от приходите на АЕЦ „Козлодуй“ и по-малко от въглищните централи Министерският съвет преразгледа таваните на приходите на производителите на електрическа енергия, които, ако бъдат надхвърлени, следва средствата да се внесат във Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Мярката има за цел да гарантира акумулирането на финансов ресурс във Фонда, със който от ФСЕС пък се изплащат компенсациите за небитовите и битовите потребители. Новите стойности за изчисляване тавана на пазарните приходи на производителите на електрическа енергия влизат в сила от 1 юли 2025 г. до края на годината. Определените в решението стойности, които служат за изчисляване тавана на пазарните приходи за отделните типове производители, са: АЕЦ „Козлодуй" - от 150 лв./MWh се намалява на 120 лв./MWh, Водноелектрически централи, собственост на „Национална електрическа компания" ЕАД - от 200 лв./MWh се намалява на 140 лв./MWh. Производителите на електрическа енергия от кондензационна електрическа централа на въглища, включително и от лигнитни въглища - от 300 лв. се увеличава на 400 лв., увеличена с умножената по 1.32 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh. Производителите на електрическа енергия от въглища с добавено гориво от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса) и/или отпадъци и/или нефтопродукти и/или комбинация от тях - от 300 лв. се увеличава на 400 лв., увеличена с умножената по 0.9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh. Производителите на електрическа енергия от ВЕИ без договор за компенсиране с премии - 300 лв./MWh, с което се запазва досегашната стойност.
Източник: economy.bg (29.05.2025)

„Метрополитен“ избра кой да проектира метрото към „Студентски град“ „Метрополитен“ ЕАД избра „Инжпроект“ ЕООД за изпълнител за изготвянето на идеен проект за продължението на метрото към „Студентски град“ в гр. София. Компанията е предложила цена за изпълнение от 943 хил. лв. без ДДС, което е и най-ниското предложение сред подадените оферти. Избраният изпълнител – „Инжпроект“ ЕООД, ще разполага с година и половина за изготвянето на идейния проект. Компанията има опит главно в проекти, които е изпълнявала в Бургас. Дружеството развива своята дейност основно в сферата на извършването на проектантски услуги, както на външни възложители, така и на дружества от групата на „Трейс Груп Холд“ АД. Едноличен собственик на капитала на дружеството е „Институт по транспортна инфраструктура“. За 2021 г. дружеството е реализирало общо приходи от дейността малко над 1.5 млн. лв. Финансовият резултат от дейността за 2021 г. е 53 хил. лева загуба след облагане с данъци.
Източник: economic.bg (29.05.2025)

Откриха ново производство в завод „Балканкар Инпак“ Кнежа Завод „Балканкар Инпак“ откри новото производство - на стандартни затворени индустриални варели от 216.5 литра – иновативно и модерно начинание с реална перспектива за растеж и износ. Новото производство вече разполага с модерно оборудване, създава 30 нови работни места и цели разширяване на пазарите си в Румъния и Сърбия. Инвестициите в проекта надхвърлят 2 милиона лева до момента, а амбициите са развитието да продължи с подобни темпове през следващите три години.
Източник: Фирмена информация (30.05.2025)

Казахстан преобръща пазара за метали ставайки световен производител. През последните 10 години добивът на златна руда в Казахстан се е увеличил 2,2 пъти, съобщи заместник-министърът на промишлеността и строителството на страната Иран Шархан. Според заместник-министъра Казахстан е сред водещите световни производители на редица видове метали. Казахстан се превърна в основен играч на световния пазар по производство и доставка на такива метали като титан, мед, алуминий, цинк и олово, съдържащи желязо сплави, а също на берилий, тантал и ниобий. През последните 10 години добивът на златна руда се е увеличил с 2,2 пъти, а производството на рафинирано злато – двойно. Това позволи на Казахстан да влезе сред първите 20 страни по обем на златните резерви.
Източник: БТА (05.06.2025)

"Къртис - Балкан": От електрокарите до голф количките Американската компания Curtis Instruments, чрез местното й дружество "Къртис - Балкан" произвежда различни контролери, измервателни уреди и устройства, които се използват във всичко от голф колички до строителни машини. Компанията работи в собствен завод на столичния бул. "Цар Борис III". Освен него американската компания има завод в Пуерто Рико, който обслужва Северна и Южна Америка, както и по един в Индия и Китай, които покриват азиатския пазар. Компанията освен това разполага с 5 инженерингови центъра - в Маунт Киско до Ню Йорк, където се намира и централата, в Калифорния, Швейцария, Великобритания и Китай. Сред клиентите на компанията са всички големи производители на електрокари, на оборудване за голф, където фирмата държи между 30 и 50% от пазара, както и по-познати имена като Caterpillar и Volvo. Няколко са тенденциите, които стоят зад развитието на индустрията в момента. Едната е навлизането на все по-мощни превозни средства, което е и причината компанията вече да има разработени високоволтови контролери. В софийския завод "Къртис - Балкан" работят около 150 души. Компанията поддържа обороти между 30 и 40 млн. лв., но през последните няколко години расте стабилно, като за 2023 г. приходите надвишават 64 млн. лв.
Източник: Капитал (09.06.2025)

Villeroy & Boch Group откри нова PVD производствена линия в Севлиево Villeroy & Boch Group инвестира няколко милиона в съвременна PVD технология в завода си за арматура в гр. Севлиево, България като разширява бизнеса със смесители и душове . След придобиването на Ideal Standard, ускоряването на растежа в сегмента на смесителите и душовете се превърна в ключов приоритет за Villeroy & Boch Group“. С новата PVD система Villeroy & Boch Group предоставя цялостно дизайнерско изживяване чрез своите колекции за баня – осигурявайки консистентност на цветните покрития на смесители, душове и аксесоари. Технологията позволява разширена цветова палитра, включително ексклузивни матови покрития в злато, мед и бронз, както и сатенени тонове като сребристо сиво и антрацит.
Източник: economy.bg (09.06.2025)

Индустриален парк Шумен отчете увеличаване на печалбата за 2024 г., планира се нова зона Печалбата на Индустриален парк Шумен за 2024 г. се е увеличила в сравнение с предходната година, съобщи изпълнителният директор на "Индустриален парк Шумен" АД Николай Тончев на Общото събрание на акционерите. Община Шумен, като акционер на дружеството ше получи дивидент за 2024 г. в размер на 240 000 лева. Община Шумен застава зад инициативата на ръководството на Индустриалния парк да се развие новата "Зона Д", на площ от около 180 декара, тъй като това ще даде добра перспектива за привличане на нови инвеститори и поради изчерпването на свободните терени в останалите зони. Над 21 млн. лева са активите на Индустриален парк Шумен, като над 7,6 млн. лв. от тях са дълготрайни материални активи. Два проекта за индустриални паркове в Шумен са сред одобрените за страната общо 11 проекта за финансиране по "Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции" (AttractInvestBG) от Плана за възстановяване и устойчивост.
Източник: Фирмена информация (10.06.2025)

Българска технологична компания участва в проект за изграждане на малки модулни реактори Българската енергийно-технологична компания Blue Bird Energy работи по проект за изграждане на малки модулни реактори в България. Компанията, в която акционери са „Главболгарстрой“ и „Асарел Медет“, използва най-напредналата технология в тази област в света – BWRX-300 – разработвана от базираната в САЩ GE Hitachi. Малките модулни реактори, които са една от най-коментираните в последно време технологии в сферата на енергетиката, биха могли не само да подкрепят енергийната сигурност на страната, но и да създадат още по-добри условия за развитието на конкурентоспособността на българската индустрия, изграждането на дейта центрове, гигафабрики и други високотехнологични производства, свързани с изкуствен интелект.
Източник: economic.bg (13.06.2025)

РИОСВ-Благоевград наложи глоба на ВиК – Благоевград – за заустване на отпадъчни води в р. Неврокопска от обект „Канализационна система на гр. Гоце Делчев“ при неспазване на индивидуалните емисионни ограничения. Регистрираната в с. Гърмен „Метал инвест“ ЕООД със собственик Александър Младенов, ще плати 1000 лв. за това, че на площадка за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали не е изпълнила задължението си да съхранява една година записите от изграденото видеонаблюдение на обекта. 3000 лв. е глобата на гоцеделчевската „Бистрица 2002“ ЕООД на известния бизнесмен Руен Кирев заради заустване на промишлени води от цех за обработка на отпадъчни пластмаси в р. Мелнишка в отклонение на разрешените параметри. 2000 лв. пък е санкцията за „Екорепласт“ ЕООД на Веселин Герчев за същото нарушение – заустване на промишлени води от промиване на баластра в река Места.
Източник: Струма - Благоевград (13.06.2025)

През 2023 г. "Алкомет" обяви мащабна инвестиционна програма за 140 млн. лв. Само през 2024 г. компанията е инвестирала 30.4 млн. лв. и е създала 99 допълнителни работни места, с което заетите вече надвишават 1300 души. Успешно приватизирана преди четвърт век, "Алкомет" остава най-голямата компания в региона благодарение именно на постоянните инвестиции. Разширението на валцовия цех в завода, който е част от инвестиционната програма, също върви по план. Новото съоръжение е с площ 5 хил. кв.м и вече има напълно завършен груб строеж, включително фундаментите и монтажа на стоманобетонната конструкция. В момента се извършват други ключови дейности, които да подготвят инсталацията на новото оборудване - модерен валцов стан Achenbach. След като приключи строителната част, новото разширение ще бъде свързано технологично със съществуващата производствена инфраструктура за по-добра ефективност на работа. Предвижда се проектът да повиши капацитета за производство на фолиеви продукти и да добави нови изделия към листата като конверторно фолио и фолио за акумулатори (батерии). Новото оборудване ще позволи също икономия на енергия и по-високо качество. В Пресов цех ще бъдат инсталирани две нови преси за екструдиране с усилие 2000 т и 4500 т. Това ще разшири продуктовото портфолио с решения за соларни паркове, автомобилната индустрия и строителството, като същевременно ще увеличи капацитета и ефективността на производството.
Източник: Капитал (13.06.2025)

В сделка за $1,25 милиарда Дънди Прешъс Металс придобива Adriatic Metals Канадската компания Дънди Прешъс Металс и собственик на рудниците Челопеч и Ада тепе край Крумовград обяви, че ще придобие британската Adriatic Metals. Сделката на стойност $1,25 милиарда ще предостави на Дънди пълен контрол върху водещия проект за сребро и цинк Вареш в Босна и Херцеговина, както и върху проекта Рашка в Сърбия.Потенциалното придобиване ще се осъществи на предполагаемата стойност от $935 милиона. Дънди има срок до 17 юни, за да направи официална оферта или да се оттегли. След приключване на сделката, акционерите на Дънди ще притежават около 75,3% от комбинираната минна компания, докато акционерите на Adriatic ще притежават около 24,7%. Дънди е осигурил подкрепа за гласуване от директори и основни акционери на Adriatic, представляващи 37,2% от акциите на Adriatic. Главният изпълнителен директор на Adriatic, Лора Тайлър, заяви, че Вареш има потенциала да се превърне в производител с ниски разходи, подкрепен от висококачествено находище, дълъг експлоатационен живот на мината и силен потенциал за проучване. Тайлър и главният финансов директор Майкъл Хорнър ще напуснат след приключване на сделката, а всички директори на Adriatic ще се оттеглят. Обединената компания ще запази глобалната си централа в Торонто, докато офисът на Adriatic във Великобритания ще бъде затворен. Акциите на Adriatic скочиха след новината, търгувайки се с 4% по-високо в Лондон в средата на следобеда на 250,5 пенса всяка, повишавайки пазарната стойност на компанията до близо 862 милиона британски лири ($1,2 милиарда).
Източник: Money.bg (16.06.2025)

КЗК образува производство срещу "Лукойл" за евентуални нарушения на пазара на горива Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство за установяване на евентуални нарушения на националното и европейско конкурентно законодателство от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас" АД и „Лукойл-България" ЕООД. КЗК многократно са установявани нарушения на конкурентната среда в сектора, като е наложила санкции на дружества от Групата „Лукойл", възлизащи общо на 262 907 629 лв. В КЗК са постъпили сигнали от 2024 г. и 2025 г., включително от участник на пазарите на реализация на горива, съдържащи твърдения за умишлено ограничаване на вноса и търговията на едро на горива в страната. В рамките на предварителното проучване КЗК са установени индикатори за евентуално изкривяване на конкурентната среда на вертикално свързаните пазари на реализация на бензин А95Н и дизелово гориво. Производството цели да установи дали има нови прояви на злоупотреба с господстващо положение, които биха могли да засегнат цялостната пазарна структура, поведението на останалите участници и интересите на потребителите.
Източник: 24 часа (16.06.2025)

Liebherr планира ново производствено съоръжение в Пловдив Liebherr обяви, че ще преориентира и допълнително ще разшири дейността на Либхер Транспортейшън Системс Марица в България с откриване на ново и по-голямо производствено съоръжение в близост до съществуващата база, която евентуално ще бъде освободена. Новото съоръжение се предвижда да заработи през 2026 г. На площ от 20 000 кв. м Liebherr възнамерява да разшири съществуващото производство на системи за отопление, вентилация и климатизация (ОВК) за влакове и на охлаждащи системи за хладилни полуремаркета. В новото съоръжение ще бъде добавена линия за асемблиране на решения за авиокосмически приложения, по-конкретно на системи за управление на полетите и въздушен контрол.
Източник: industryinfo.bg (16.06.2025)

Правителството на Индия е инструктирало държавната миннодобивно компания IREL да прекрати 13-годишното споразумение за износ на редкоземни метали за Япония, съобщи Reuters. Японската икономика е трета по големина в света. Решението е насочено към задоволяване на вътрешните потребности на страната и намаляване на зависимостта на Индия от вноса от Китай на редкоземни метали. По време на проведената наскоро среща с представители на автомобилната и други индустрии, индийският министър на търговията Пиюш Гоял е инструктирал IREL да спре износа на редкоземни метали. Става въпрос особено на неодим, който е необходим за производството на магнити, използвани в електрическите двигатели. IREL също така работи за развитието на капацитета на Индия за преработка на редкоземни метали - индустрия, в която понастоящем в световен мащаб доминира Китай. Страната с втората в света икономика използва контрола си върху редкоземните метали, като лост за влияние в търговските спорове, като от април ограничава износа. Тези ограничения създадоха проблеми с доставките за производителите на автомобили и високотехнологична продукция по целия свят, пише Reuters.
Източник: Money.bg (17.06.2025)

БАИ връчи сертификат за инвестиция на „МЕТА 8“ ЕООД Българската агенция за инвестиции (БАИ) връчи сертификат за инвестиция клас „А“ на компанията „Мета 8“. С новия инвестиционен проект „Мета 8“ планира разширяване на производствената си дейност в гр. Павликени. Компанията предвижда разширяване на продуктовата си гама с нови изделия, сред които заварени арматурни мрежи за строителството, метални фибри и профили за „сухо“ строителство. Инвестицията ще допринесе за създаването на нови работни места в региона и за повишаване на производствения капацитет в сектора на строителните материали. С предоставянето на сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите, проектът ще може да се възползва от предвидените стимули, включително съкратени административни процедури, индивидуално обслужване и финансово подпомагане за частично възстановяване на задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Източник: economy.bg (17.06.2025)

Президентът на САЩ Доналд Тръмп одобри спорната сделка на стойност 14,9 милиарда долара, с която японската компания Nippon Steel придобива американската U.S. Steel, създавайки световен металургичен гигант с безпрецедентна структура на контрол. Ключовият елемент от споразумението е така наречената "златна акция", която дава на американското правителство извънредни правомощия над новообразуваната компания и значително влияние върху борда на директорите и право на вето върху широк спектър от корпоративни действия. "Златната акция" дава на американския президент право на вето върху всяко решение за преместване на щаб-квартирата на U.S. Steel, преместване на компанията извън САЩ, преименуване на U.S. Steel, прехвърляне на производство или работни места извън САЩ, както и затваряне или спиране на заводи преди определени срокове. Споразумението включва 11 милиарда долара нови инвестиции до 2028 г., като 2,4 милиарда долара ще бъдат насочени към съоръжения на U.S. Steel в района на Питсбърг. Nippon Steel се ангажира да запази американски главен изпълнителен директор и американско мнозинство в борда на директорите. Сделката ще увеличи годишния производствен капацитет на Nippon Steel от 63 милиона на 86 милиона тона, утвърждавайки позицията на компанията като четвъртия по-големина производител на стомана в света. U.S. Steel потвърди в регулаторен документ, че компанията ще стане изцяло собственост на Nippon Steel North America.
Източник: Money.bg (19.06.2025)

Започна изграждането на нова логистична база в Индустриален парк София – Божурище "Имелиус" ООД официално започна изграждането на нова логистична база в Индустриален парк София – Божурище, съобщи Националната компания "Индустриални зони" (НКИЗ). Проектът предвижда изграждането на модерна складова сграда с площ от около 7 530 кв. метра, проектирана по съвременни европейски стандарти. Общата стойност на инвестицията възлиза на близо 7 милиона лева, като обектът ще бъде оборудван със системи за енергийната ефективност, оптимизирана логистика и устойчиво управление на ресурсите.
Източник: БТА (19.06.2025)

Първият построен в Силистра катамаран за над €2 милиона отплава за Бодрум Първият високотехнологичен катамаран, построен в Силистра, е готов за плаване. Плавателният съд е дело на базираната в крайдунавския град корабостроителна компания Elica Yard, а инвестицията в него е в размер на €2,3 милиона. Катамаранът успешно беше спуснат във водите на река Дунав. Голямата лодка носи името Omaya е и 50 фута и е закупен от частно лице в Бодрум. Общата сума за катамарана възлиза на €2,3 милиона, като до момента на отплаването му предстоят още довършителни интериорни дейности. Компанията ни вече работи по прозиводството на още два подобни плавателни съда, коментира управителят на Elica Yard - Калоян Радулов. Следващите катамарани ще бъдат по-големи, съответно по 62 и 78 фута, и още по-луксозни. Когато бъдат завършени, те ще бъдат тествани и в езерото край Варна, уточняват от компанията. И допълват, че вече водят преговори за закупуването им с трима потенциални клинети, един от които е гражданин на Австралия. Изразходваните средства за построяването на катамарана бяха в размер на €745 000, а от варненската компания изразиха надежда, че тяхното дело ще даде тласък на българския речен туризъм.
Източник: Money.bg (26.06.2025)

Линднер с нова инвестиция от 100 милиона лева Германската компания Линднер обяви нова инвестиция в размер на 100 милиона лева в изграждащия се "Лозен Тех Парк" и прилежащата му жилищна и инфраструктурна зона. От новата инвестиция 20 милиона лева ще бъдат вложени в изграждането на 2 нови сгради в рамките на технологичния парк, както и в свързаната с тях инфраструктура - амфитеатри, зелени площи и детски площадки. Останалите 80 милиона лева ще бъдат насочени към третия етап от жилищния парк, част от по-широкия проект "Лозен Парк". С тази стъпка общият размер на инвестициите по проекта достига 235 милиона лева. Финалната концепция на "Лозен Парк" включва технологичен парк с общо 15 сгради, жилищна зона, образователна и спортна инфраструктура - изградени по визията за "град в града" и "град на късите разстояния". Проектът стартира официално с Фаза 1 от "Лозен Тех Парк" през юни 2023 година. Тогава бе обявено, че тя включва 2 сгради с офиси и търговски площи, сред които магазин, ресторант, кантина и кафенета, както и подземен паркинг и обширни зелени площи за разходка и рекреация. Теренът е с площ от 8913 кв.м и брутно РЗП от около 7600 кв. м. Очкава се през септември тази да отворят врати първите 2 сгради от технологичния парк, инвестицията в които е в размер на 20 милиона лева, както и новото немско училище, финансирано с още 15 милиона лева. Училището ще бъде част от образователния сегмент на парка, заедно с планирани спортни съоръжения и зони за активен отдих. Изпълнителният директор на групата Линднер Хелмут Ланг подчерта, че компанията е дългосрочен инвеститор в България, с над 700 милиона лева вложения за последните 30 години.
Източник: Money.bg (27.06.2025)

Чешкият производител на стомана T?ineck? ?elez?rny, най-големият в страната, е увеличил нетната си печалба над 7 пъти през миналата година, въпреки отчетен спад в продажбите с 4% - от приблизително €2,01 милиарда на €1,92 милиарда. Данните бяха официално оповестени от компанията. Според говорителя Петра Мачкова Юраскова, рязкото увеличение на печалбата се дължи основно на ефективни мерки за ограничаване на разходите, прилагани в условията на продължителен спад в търсенето на стомана. През 2024 г. европейската индустрия регистрира спад в търсенето на стомана във всички основни клиентски сектори, което оказва силен натиск върху традиционните производители в региона. Председателят на надзорния съвет Томаш Хренек подчерта, че европейските производители са поставени в неравностойна позиция, изправени пред високи енергийни разходи, административна тежест и агресивен натиск от по-евтини вносни продукти. "Пазарът е залят с евтина стомана от Азия, Северна Африка и Близкия изток. Това вреди на производителите на висококачествена и екологична стомана в ЕС", коментира още Хренек. T?ineck? ?elez?rny остава основен играч на местния пазар със стабилно производство от над 2,43 милиона тона стомана за годината. Към момента за нея работят над 6800 души, а заедно с дъщерните дружества и свързаните с тях компании осигурява работа на до 30 000. Основният продукт остава валцуваната тел, от която компанията е реализирала над 941 хиляди тона продажби. На общоевропейско ниво обаче компанията се класира по-скоро сред средните по размер и значение, далеч след гиганти като ArcelorMittal и Thyssenkrupp, например. Инвестициите за миналата година възлизат на приблизително €64 милиона, но големият проект за изграждане на електродъгова пещ, ключова за прехода към по-екологично производство, е отложен най-рано за 2030 г. Причината - липса на обществена подкрепа, регулаторна несигурност и високи разходи."Такава мащабна инвестиция изисква ясна енергийна стратегия, стабилна европейска политика и защитен пазар", коментира Ян Модер, първи заместник-председател на Надзорния съвет.
Източник: Money.bg (27.06.2025)

Асоциацията на европейските производители на алуминий European Aluminium отново напомня критично важната роля на рециклирането на алуминий за постигането на устойчива, кръгова икономика и приноса му за климатичните амбиции на Европейския съюз и настоява за въвеждане на експортни такси върху износа на алуминиев скрап от Съюза. В официална позиция асоциацията потвърждава, че ще продължи да полага усилия за увеличаване на рециклирането на алуминий в Европа, намалявайки екологичния отпечатък и поддържайки целите на Пакта за чиста промишленост, Плана за действие за стоманодобивната и металургичната промишленост и очаквания Законодателен акт за кръговата икономика. Приблизително 40% – около 5 млн. тона, от потреблението на алуминий в ЕС се задоволява чрез рециклиране. Алуминиевите компании са инвестирали 700 млн. евро в изграждането на нови рециклиращи съоръжения, разширявайки съществуващите и надграждайки процесите с най-новите технологии. Тези усилия увеличават капацитета за рециклиране на Европа с около 1 млн. тона, укрепвайки стратегическата автономия и индустриалната конкурентоспособност на ЕС, отбелязват от European Aluminium. Докато индустрията очаква да се изправи пред увеличение на търсенето от 30% през 2040 г., половината от заводите за производство на нов алуминий затварят през 2022 и 2023 г. в отговор на растящите цени на електричеството и липсата на подкрепящи политики на ЕС за осигуряване на достъпна и декарбонизирана електроенергия. Търсенето остава високо, но недостатъчното домашно производство усилено се компенсира с внос, който през 2023 г. надхвърля половината от европейското потребление на първичен алуминий. Увеличената зависимост от вноса носи със себе си значителни екологични последици, предупреждават от European Aluminium. Според данни, цитирани от Асоциацията, през 2023 г. внесеният първичен алуминий има въглероден отпечатък, който е с 60% по-висок от този на европейското производство, тъй като идва от региони, където производството на първичен алуминий използва главно богати на въглерод енергийни източници. В този смисъл, развитието на производството на рециклиран алуминий е от жизнено важно значение за дългосрочната жизненост на цялата алуминиева верига на стойността в Европа. През миналата година приблизително 15% от актуалния рециклиращ капацитет остава неизползван заради недостиг на скрап. По тази причина European Aluminium призовава политиците да подкрепят по-стратегически подход към управлението на скрапа и да наложат износни такси, както се предвижда в Плана за действие за стоманодобивната и металургичната промишленост. Според асоциацията въвеждането на такси върху износа на алуминиев скрап е необходим и ефективен инструмент за задържането на този ценен ресурс в Европа, като той ще помогне за насочване на повече скрап за сортиране и претопяване в европейските рециклиращи съоръжения, стимулиране на нови инвестиции и затваряне на цикъла в европейските граници при спазване на стриктни екологични и социални стандарти. Европейският сектор за рециклиране на стомана е в критична ситуация, която се усложнява от удвояването на митата за внос в САЩ на 50%. Изключвайки от тях скрапа, мярката насърчава износа на скрап, давайки на САЩ нечестно предимство като дестинация за износ, отбелязват от европейската асоциация. По нейни данни дисбалансът вече е довел до рязък скок в износа на скрап – само през първото тримесечие на 2025 г. износът в САЩ е нараснал с 273% спрямо същия период на миналата година. "Това се отразява не само на търговията на алуминиев скрап между ЕС и САЩ, но и на световния пазар. Азиатските купувачи, които разчитаха на доставки на скрап от САЩ, сега ще се насочват към ЕС. Досега, през първото тримесечие на 2025 г., общият износ на ЕС на алуминиев скрап е нараснал с 10%, като износът към Азия расте с още по-бърз темп", се посочва в позицията на European Aluminium. Според браншовата организация ситуацията изисква спешни действия – такса върху износа на алуминиев скрап за САЩ ще възстанови пазарните условия за износ към САЩ и ще се справи с несправедливите пазарни условия за износ до други региони. Необходимо е налагането на хоризонтална експортна такса за целия алуминиев скрап. European Aluminium очаква тези мерки да помогнат за справяне с постоянно влошаващата се ситуация и за изравняване на условията за европейските компании, рециклиращи алуминий, за да се конкурират в световен мащаб. "Пазарните сили ще решат кой скрап ще напусне или ще остане в Европа. Не става дума за протекционизъм, а за коригиране на неравните условия, създадени от нечестни търговски практики в трети страни", посочват от асоциацията и допълват, че възстановяването на баланса на пазара на алуминиев скрап ще подобри достъпа до местен скрап и ще помогне за изграждането на по-силна, по-зелена и по самодостатъчна индустриална база.
Източник: industryinfo.bg (01.07.2025)

Китайската минна компания "Цзъцзин майнинг" (Zijin Mining) се е споразумяла да закупи голямото златно находище "Райгородок" (Raigorodok), разположено в Акмолинска област в Казахстан. Това се посочва в заявление на китайската компания, подадено на Хонконгската фондова борса, предаде ТАСС. Сделкатата е на стойност 1,2 млрд. долара. Контролът върху "Райгородок голд" (RG Gold), разработчик на находището, ще премине от "Кантек" (Cantech) към "Цзънха майнинг" (Jinha Mining), базирано в Сингапур подразделение на "Цзъцзин майнинг". Сделката подлежи на одобрение от националните регулаторни органи, се посочва в документа. Според "Райгородок голд" общите златни резерви на находището се оценяват на 100 тона, което го прави третото по големина в Казахстан. Годишният добив е около 5,5 тона, но може да бъде увеличен до 10 тона. По данни на Блумбърг тази сделка е най-голямата за "Цзъцзин майнинг" през последните шест години, като благодарение на нея компанията ще може да увеличи годишното производство на злато до 110 тона годишно до 2028 г.
Източник: БТА (01.07.2025)

ВМЗ Сопот открива два нови цеха за боеприпаси Във ВМЗ предстои да бъдат въведени в експлоатация и два нови цеха на площадка Сопот. Те са за производство на артилерийски боеприпаси и са с високо производително и модерно оборудване, което ще повиши капацитета на собственото производство на механичните детайли за крайната продукция. Освен това в процес на реконструкция и модернизация са производствените звена оръжейното дружество на площадка Иганово. Това съобщи изпълнителният директор на ВМЗ инж. Иван Гецов.
Източник: Сега (02.07.2025)

"Булметал" разпредели по 0,105 лева брутен дивидент на акция от печалбата за 2024 г. Редовното общо събрание на акционерите на „Булметал“ АД реши да разпределя дивидент в общ размер на 751 293.80 лв., т.е. брутен дивидент от по 0.105 лв. на акция. Преди година дивидентът беше 0.07 лв. за една акция. Водещият производител на метални опаковки в България завърши 2024 г. с нетна печалба в размер на 3 093 943.75 лева. Останалата част от положителния финансов резултат се отнася във фонд „Неразпределена печалба“. Изплащането на дължимите суми започва от 21 юли и ще се извършва чрез „Централен депозитар“ АД и „Обединена българска банка“ АД. „Булметал“ произвежда разнообразни изделия, сред които аерозолни опаковки, опаковки за хранителни продукти (консерви), индустриални опаковки (за бои например), декоративни кутии (за алкохол, парфюми, подаръци, бонбони, тютюн, цигари, дъвки), както и капаци, тапи, дръжки и други.
Източник: Банкеръ (02.07.2025)

Германската Witte Automotive открива нов завод в Русе за 23 млн. лв. Германската компания за автомобилни заключващи системи Witte Automotive е готова с новия си завод в Русе и ще го открие официално в събота, 5 юли. Инвестицията на дружеството в поредното разширение на русенската база е 23 млн. лв., става ясно от подаденото инвестиционно намерение в общината. През 2023 г. Witte Automotive купи 2 декара имот собственост на Община Русе за построяване на завода, който е второто разширяване на фирмата след 2019 г. Причините за него са високата производителност и значителният ръст в оборота, който през 2024 г. е надхвърлил 204 милиона евро. Очаква се след пускането на разширението до 2027 г. приходите на Witte Automotive да достигнат 250 милиона евро. Удвояването на производствения капацитет е част от инвестиционния проект „Второ разширение на завод за производство на електронни и механични части за автомобилната индустрия, Русе“ и ще разкрие над 300 нови работни места в крайдунавския град. Новата сграда е на 3 нива и е с площ от 24 819 кв. м. Старата сграда на завода и новата такава са свързани с три надлезни моста – два карго и един пешеходен на две нива. Компанията обслужва водещи автомобилни производители по света чрез своите високотехнологични продукти – заключващи системи, модули за безопасност, системи за компенсация на толеранси WITOL?и др. Дружеството разполага с модерна производствена база и лаборатории, където се внедряват най-новите технологии в индустрията. Witte Automotive активно инвестира в автоматизация и устойчиво развитие, като инвестициите и у нас до момента надхвърлят 63 милиона лева. Екипът в Русе надхвърля 1000 души и включва инженери, техници и специалисти с опит в автомобилното производство.
Източник: economic.bg (04.07.2025)

"Сиесайеф" ще произвежда ванадиеви батерии за съхранение на енергия Преди около две години "Сиесайеф" - холдингът на Цветелина Бориславова, който обединява множество дружества - от банка, през туристически до производствени, решава да проучи съществуващите технологии и да избере една за свое предприятие. В крайна сметка се спира на ванадиева поточна батерия (vanadium flow battery), а наскоро такава демонстрационна система е изградена в завода за минно оборудване "Монек България" в Кърджали, също част от групата. Компанията предвижда да направи смесено предприятие с китайски партньор и да започне производство на ванадиеви батерии в България. Екипът се спира на ванадиевите батерии, които използват електрохимичен процес. Създадено е официално партньорство с китайската компания, като предстои регистрирането на смесено дружество в България. Най-вероятно в него ще влезе "Сиесайеф", а целта е да се започне производство в страната. Инсталирането на батерията в Кърджали е част от проект, за който "Монек" наскоро получи инвеститорски сертификат клас А и който включва също саниране и обновяване на производствената сграда. Със собствени средства компанията изгражда соларни панели на покрива си, инвестира и в нови машини, като целта е да се модернизира производството. В завода работят около 100 души, а оборотът за 2023 г. е 5 млн. лв. С натрупания опит от Кърджали и заедно с китайските си партньори "Сиесайеф" вече планира следващата си стъпка - производство на ванадиеви батерии в България. За целта ще бъдат изградени два завода - един за клетки и един за електролит. За първото предприятие вече е закупен парцел в индустриалния парк на Стара Загора, тече вертикална планировка, а идейният проект е готов. Заводът за електролит ще е в сграда под наем на друго място, като в момента се произвежда оборудването. В края на март 2025 г. "Сиесайеф" е купила близо 206 дка земя от "Индустриална зона Загоре". Сделката е за 6.4 млн. лв. Наскоро "Сиесайеф" също получи инвеститорски сертификат клас А. Очакванията са производството на клетки да започне до средата на следващата година. Общата инвестиция в двата завода се оценява на малко над 10 млн. евро, а производството ще бъде максимално автоматизирано, така че разходите за труд няма да имат голяма тежест в себестойността. За момента заводът за клетки е планиран с капацитет 100 мегавата годишно. В идейна фаза обаче вече са още 100 мегавата. Очакванията са, че производството в България ще позволи да се понижат и началните капиталови разходи за монтиране на ванадиеви батерии.
Източник: Капитал (10.07.2025)

Пентагонът прави голяма инвестиция в редкоземни магнити, сключвайки необичайна сделка с компания от частния сектор, която има за цел да подкопае господстващото положение на Китай, съобщи "Уолстрийт джърнал". "Ем Пи мътириълс" (MP Materials), най-голямата американска компания за производство на редкоземни магнити със седалище във Форт Уърт, заяви че е постигнала сделка, според която Министерството на отбраната (Пентагонът) ще придобие 15-процентов дял в производителя и така ще стане и най-големият акционер. Правителството се ангажира да похарчи милиарди долари, за да инвестира в "Ем Пи мътириълс" и да изкупува продукцията ?. Операторът на единствената мина за редкоземни метали в САЩ в Маунтин Пас, Калифорния, ще построи втори завод за производство на магнити, наречен "ТенЕкс Фасилити" (10X Facility), на място, което ще бъде избрано скоро. САЩ отдавна разчитат на Китай за редкоземни метали - нещо, което азиатската страна използва в своя полза като отговор на търговската война, започната от президента Доналд Тръмп. Китай използва господстващото си положение във веригата за доставки, за да отвърне на американските мита, като даде допълнителен тласък на усилията на САЩ да изградят вътрешна алтернатива. Като част от сделката Пентагонът се е ангажирал да закупи всички продукти от неодим и празеодим на минимална цена от 110 долара на килограм. Очаква се новото съоръжение да започне да функционира през 2028 г. То ще увеличи производството на магнити в САЩ до 10 000 метрични тона годишно. В допълнение към инвестицията на Пентагона подразделения на американските банки "Джей Пи Морган" (JPMorgan) и "Голдман Сакс" (Goldman Sachs) са се ангажирали да осигурят финансиране в размер на 1 млрд. долара за разходите по изграждането и развитието на новия завод.
Източник: БТА (11.07.2025)

Повишиха кредитния рейтинг на България Дългосрочният кредитен рейтинг на България в чуждестранна валута е повишен на ниво „BBB+“ със стабилна перспектива. Оценката е на международните рейтингови агенции Fitch и S&P Global. В обосновката за рейтинговото действие, агенция S&P Global Ratings отбелязва, че България ще бъде облагодетелствана от надеждната парична политика на ЕЦБ и развитите капиталови пазари на паричния съюз, а валутният риск ще намалее значително. Счита, че членството на България в ЕС и предстоящото присъединяване към еврозоната продължават да осигуряват на страната осъществяването на важни политики. Краткосрочните перспективи за растеж на България са оценени като стабилни. Прогнозата е, че икономиката ще нарасне с 2,4% в реално изражение през 2025 г. и средно с 2,8% до 2028 г. Частното потребление ще бъде основният двигател на растежа, подкрепено от високия ръст на реалните заплати поради "затегнатия" пазар на труда. Fitch очаква реален растеж на БВП от 2,8% през 2025 г., непроменен спрямо 2024 г, тъй като несигурността около световната търговия се компенсира от подобрената вътрешнополитическа ситуация. Силният растеж на номиналните заплати, съчетан с увеличение на потреблението преди влизането в еврозоната, ще подкрепят стабилните разходи на домакинствата. Fitch Ratings прогнозира реален растеж на БВП от 2,5% през 2026 г., с възможности за допълнително нарастване, свързани с приемането на еврото.
Източник: Money.bg (14.07.2025)

Ръководството на "Тисенкруп Стийл Юръп" (Thyssenkrupp Steel Europe) и синдикалната организация И Ге Метал в Германия са се постигнали споразумение за намаляване на разходите в изпитващият затруднение германски производител на стомана. Представители на служителите и изпълнителният съвет постигнаха колективно споразумение за преструктуриране за периода до 2030 г., с цел връщане на компанията към рентабилност, се посочва в изявлението. Съгласно споразумението, бонусите за отпуск ще бъдат премахнати, а коледните бонуси ще бъдат намалени. Освен това, седмичното работно време ще бъде намалено до 32,5 часа - от сегашното ниво от до 34 часа. В резултат на това много служители могат да очакват по-ниски доходи в бъдеще. Най-големият производител на стомана в Германия е изправен пред огромни предизвикателства, от икономическите условия в Германия, която две поредни години е в рецесия до високите цени на енергията и евтиния внос от Азия. За да противодейства на текущите условия, компанията планира значително да намали производствения си капацитет и работната си сила. "Тисенкруп Стийл" има за цел да съкрати хиляди работни места, намалявайки броя на служителите си от 26 300 на 16 000, като един обект в западния град Бохум ще бъде затворен през 2028 г. Плановете за затваряне на завод в близкия Кройцтал-Айхен засега са отложени.
Източник: БТА (14.07.2025)

Profilink вече е собственост на германската компания profine GmbH. Досегашният собственик на популярния у нас, но и в чужбина бранд - пловдивският холдинг "Линкин", обяви че се разделя с бизнеса си с алуминиеви и PVC архитектурни системи. Днес той е с водещи позиции в България и Европа, а началото му е поставено преди 33 години. За Profilink работят 3 завода за PVC и един за алуминиеви профили. В рамките на холдинга служителите са 360, а приходите - над 36 млн. лева за 2023 г. Сега придобиването включва продуктовото портфолио, търговската марка, както и екипите по маркетинг, продажби и инженеринг. Дейностите ще продължат под шапката на международния бранд K?MMERLING. Купувачът profine има над 20-годишна история и е сред водещите световни производители на PVC профили с капацитет от около 450 000 тона годишно. Продукцията се изнася в над 100 държави, а служителите са повече от 3500. Заводите на компанията са 13 и са разположени в Германия, Франция, Италия, Испания, Русия, Украйна, Великобритания, САЩ, Китай, Индия, Босна и Херцеговина и Полша. Придобиването е част от целенасочената стратегия за растеж на profine в алуминиевия сектор и следва придобиването на EFP Facades през 2024 г. След сделката "Линкин" ще продължи да развива решения в сферата на алуминиевата и PVC екструзия, рециклиране и интелигентни производствени решения.
Източник: Money.bg (16.07.2025)

Разширяването на GG Group в Русе е стратегическа инвестиция с визия за бъдещето Напредъкът по реализацията и плановете за развитие на инвестиционния проект на ГГ Кейбълс енд Уайърс – част от международната австрийска група Gebauer & Griller, бе във фокуса на работна среща с ръководството на Общината, проведена в завода на компанията в Русе. Дейностите по оборудването на производствените зони, се изпълняват в съответствие с предварително утвърдения график. Предвижда се през август ГГ Кейбълс енд Уайърс да започне серийно производство на кабелни инсталации за електрически превозни средства за голям баварски производител на автомобили.
Източник: Агенция Фокус (17.07.2025)

Варненска компания ще добива варовици от находище „Петров дол“ край Провадия Варненско акционерно дружество „ЗСК-Девня" ще добива като концесионер строителни материали - варовици, от находище „Петров дол", реши Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Находище „Петров дол" е разположено в землището на едноименното варненско село. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години, като през този период „ЗСК- Девня" АД ще вложи над 349 640 лева за добива. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора надхвърлят 1 млн. лв. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства приходите от тях постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ - в случая това е община Провадия. Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в шестмесечен срок да проведе преговори и да сключи договор за концесия с дружеството.
Източник: Фирмена информация (17.07.2025)

Ключово партньорство развива морската индустрия Schneider Electric, глобалният експерт в енергийното управление и автоматизацията, обяви партньорството си с PBM Bulgaria, насочено към развитието на морската индустрия у нас. PBM получи сертификат и така се присъедини към партньорската програма EcoXpert Services на Schneider. С новата сертификация компанията става сервизен партньор на Schneider Electric България и получава достъп до лицензиран софтуер и техника за тестване на всички модели прекъсвачи НН, използвани в корабните електрически уредби. Клонът PBM Bulgaria е установен във Варна, в най-голямото пристанище – Одесос, и има утвърдена репутация на надежден партньор сред българските и международните кораборемонтни заводи и корабособственици. Компанията притежава значителен опит в обслужването на различни видове оборудване на Schneider в сектора. Компанията е единственият оторизиран сервиз (AISF) на Woodward в България и поддържа високи стандарти от 2015 година.
Източник: Банкеръ (18.07.2025)

„Шелли Груп“ изгражда автоматизирана фабрика в Пловдив Българска компания за смарт устройства „Шелли Груп“ е с пазарна капитализация от 1 милиард долара пуска първия продукт за автомобили, който е базиран на собствен чип. В края на годината или началото на следващата подготвя фабрика в България, специално за производство на модули. Ще бъде в Пловдив, където ще бъде преместено производството на модули, базирани на този чип. Доставката на самия чип като технология ще бъде от Тайван, а производството ще се извършва в Европа.
Източник: economic.bg (18.07.2025)

Казанлъшката компания "М+С Хидравлик" инвестира 45 милиона лева в нов завод за производство на хидравлични мотори "М+С Хидравлик" АД - Казанлък инвестира около 45 милиона лева за период от три години за изграждане и оборудване на нов завод за производство на хидравлични мотори. Заводът се изгражда на терен с площ почти 35 хиляди квадратни метра в Промишлената зона на Казанлък, собственост на дружеството. Инвестицията включва изграждането на производствена сграда и административно-битова сграда, като освен тях в имота ще се построят контролно-пропускателен пункт, навес за паркиране на 46 велосипеда, паркинг за 60 автомобила, навес за временно съхраняване на контейнери с технологични отпадъци. Компанията е водещ производител в България на хидравлични мотори, хидростатични сервоуправления, клапани, спирачки и аксесоари за тях. "М+С Хидравлик" АД държи значителен дял от световния пазар на хидравлични мотори, с тази инвестиция планираме увеличаване на оборотите с 30 процента.. В новия завод на хидравличната компания се предвижда да бъдат разкрити 121 работни места
Източник: БТА (18.07.2025)

Изграждан модерен индустриален парк, чакат инвеститори Част от терена на бившия завод за гуми "Видахим" във Видин влиза в изграждането на новия модерен индустриален парк "Видин-юг". Южната индустриална зона в крайдунавския град е един от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Стойността на инвестицията е 27 милиона. Паркът е разположен върху 608 дка, като в него трябва да бъде изградена изцяло нова ВиК мрежа за питейно-битови, противопожарни и технологични нужди. Тя ще се захранва с вода от съществуващ собствен източник в южната част на парка в близост до река Дунав. Проектът включва също пълна реконструкция на пътната мрежа на територията на парка, както и довеждащата инфраструктура към него. Предвижда се пълна подмяна на цялата електрическа инсталация, осветлението и системата за заземяване, както и добавяне на табла за управление, кабелни шахти, трансформатори и зарядни станции, обясни Цветомира Илиева, изпълнителен директор на индустриален парк "Видин-юг". Индустриалният парк е създаден през 2023 година със собственик и оператор ВН ИНВЕСТЗОН. Община Видин е партньор по проекта. Всички дейности трябва да приключат в рамките на 350 дни от подписването на договора, но не по-късно от 30 юни 2026 година.
Източник: Стандарт (21.07.2025)

ArcelorMittal ще придобие повторно завода за поцинкована стомана във Флемал, Белгия, след като офертата й беше избрана в търг за покупката на обявената в несъстоятелност Liberty Belgium. Сделката връща в портфолиото на компанията актив, който тя беше принудена да продаде през 2018 г. като част от ангажиментите си пред Европейската комисия при придобиването на италианския производител Ilva. Фабриката във Флемал произвежда поцинкована стомана за автомобилната и строителната индустрия, но не работи от повече от две години. ArcelorMittal планира да възобнови производството през 2026 година, като предвижда 9-месечен период за ремонт и модернизация на съоръженията. Главният изпълнителен директор на ArcelorMittal Belgium Фредерик Ван де Велде заяви, че съоръжението ще разшири капацитета на компанията за доставка на продукти с висока добавена стойност за европейски клиенти.Liberty Belgium, която формално се води собственост на подразделението на Liberty в Галац, Румъния, беше обявена в несъстоятелност през април тази година. След придобиването на активите на ArcelorMittal преди 7 години, Liberty Steel се опита да изгради мощна европейска стоманодобивна група. Опитът се оказа неуспешен. Редица активи в региона, включително заводите в Острава, Дюделанж и Лиеж, преминаха през процедури по фалит през последните 2 години. Подобен бе и резултатът от усилията за модернизация на самия Ilva, от който ArcelorMittal междувременно се оттегли. Синдикалните представители определят сделката като поправяне на една очевидна несправедливост", тъй като заводът във Флемал, както и този в Тийор, според тях никога не е трябвало да бъде отделян от индустриалната структура на ArcelorMittal в Лиеж. Белгийският сайт qu4tra.be посочва, че 550 служители във Флемал разчитат на възстановяване на производството след години на пренебрежение и липса на инвестиции. ArcelorMittal остава значим кредитор на Liberty Belgium и вече е опитвал да си върне контрола върху завода, който дори след продажбата продължи да разчита на доставки от индийския гигант. Сделката идва на фона на продължаващо преструктуриране на портфолиото на глобалния производител. През последната година ArcelorMittal придоби дял в френския производител на тръби Vallourec, а през юни приключи сделката за пълно придобиване на завода в Calvert, САЩ, след като изкупи дела на партньора си Nippon Steel. Паралелно с това, компанията подписа споразумение за продажба на активите си в Босна и Херцеговина на сръбската Pavgord Group, включително завода в Зеница и рудника в Приедор. Сделката се очаква да бъде финализирана през текущото тримесечие.
Източник: Money.bg (21.07.2025)

Aurubis приключи ремонт на българския си завод за 230 милиона лева "Аурубис България" обяви завършването на най-големия за последните 30 години капитален ремонт на медодобивния си завод до Златица и Пирдоп. В рамките на два месеца са били изпълнени 120 проекта с обща инвестиция от 230 милиона лева. С ремонта са били ангажирани допълнителни 2000 специалисти и работници от 12 държави. Ключовият проект в рамките на капиталния ремонт е цялостната реконструкция на основния агрегат на завода - топилната пещ, която има капацитет от 1,5 млн. тона медни концентрати. Обновени са 300 тона стоманени конструкции и 15 километра медни тръби в пещта, а над 100 тира са доставили 1500 тона нови огнеупорни тухли. В производството на сярна киселина са били сменени контактен апарат и 6 топлообменника с обща маса над 1000 тона. Дейностите са част от четиригодишната програма "Аурубис: Инвестиции за прогрес. България 2027" на обща стойност 800 млн. лв. Започна разширяването на капацитета за производство на рафинирана (катодна) мед в България до 340 000 т. годишно. В ход са и увеличаването на инсталирания капацитет за собствена соларна енергия до 41 MWp, проектите за енергийна ефективност и за модернизация на технологиите за пречистване на води и охлаждането на шлака.
Източник: Money.bg (22.07.2025)

ЦЕРБ ремонтира две от най-важните електроцентрали в Босна и Херцеговина Българската „Централна енергоремонтна база“ (ЦЕРБ) ремонтира ТЕЦ „Гацко“ и ТЕЦ „Углевик“ в Република Сръбска, Босна и Херцеговина. Работите включват динамично балансиране на мобилен стенд на четири ротора на турбината на двете електроцентрали. ТЕЦ „Гацко“ е построена през 1983 година и е с мощност от 300 мегавата. Заедно с ТЕЦ „Углевик“ тя осигурява 62% от електроенергията за Република Сръбска. ТЕЦ „Гацко“ работи с лигнитни въглища от близкия рудник. Турбината на централата има три цилиндъра с различно налягане – високо, средно и ниско. Ремонтите включват балансиране на четири ротора с общо тегло 128 тона. Това намалява вибрациите и осигурява стабилна работа на турбината. За целта ЦЕРБ транспортира на място мобилен стенд. Той е съвременна преносима система, която може да балансира едно изделие с тегло от 450 кг до 110 тона. ЦЕРБ е единственото предприятие на Балканския полуостров за поддръжка на енергийни обекти. Работи в над 10 държави и предлага цялостни енергийни решения – от проектиране, през мониторинг и сервиз, до поддръжка и ремонт. компанията е снована е преди 77 години.
Източник: Банкеръ (22.07.2025)

Цената на алуминия в САЩ скочи до рекорд на фона на свиването на запасите и несигурността по отношение на вноса. По данни на Platts, премията за цената на алуминия в САЩ към цената на алуминия на Лондонската борса за метали (LME) е нараснала до рекордно високото ниво от 68,25 цента/фунт, тъй като пазарът продължава да търси жизнеспособни варианти за замяна на фона на променящите се сценарии за търговските потоци, се посочва в публикация на S&P Global. Настоящата премие е с 0,25 цента за фунт над предишния рекорд, постигнат преди шест седмици на 6 юни. Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа на 3 юни указ, според който на 4 юни тарифите за внос на алуминий се увеличават от 25 % до 50 % от всички страни. След удвояването на търговските мита, участниците на пазара постоянно посочват по-високите разходи като фактор за покачване на цените на превозните средства дори при несигурно търсене. Основните показатели обаче са нееднозначни, тъй като потребителите продължават да искат отстъпки, казват източници от търговците. Според информацията на S&P Global, получена от източници през юни и юли, за пълна компенсация на въведените мита ще е необходимо още повече увеличение на премията. Ориентировъчно – до 73 цента за фунт. Много от настоящите продажби се осъществяват за сметка на съществуващите запаси в складовете в САЩ. Потребителите неохотно купуват товари с рекордно високи надценки и затова се водят преговори за отстъпки, така че да се привлекат клиенти. По данни на друг търговец, запасите се съкращават с около 80 000 тона на месец, което ще доведе до критично ниско ниво през втората половина на 2025 г. До този момент по-високите премии биха могли да се превърнат нова норма, тъй като САЩ, според обратната връзка на пазара, ще продължат да разчитат на облагаем с мита внос, за да задоволят вътрешните си нужди. Дори и при ограничени вътрешни запаси страните вносители не бързат да доставят нови обеми, отчитайки постоянно сменящите е прогнози за митническите ставки. От средата на юли САЩ ще въведат 30 % мита за целия внос от ЕС и Мексико, стартирайки от 1 август. Очаква се, че това ще повлияе върху търговията с ключови стоки, включително стомана, енергоносители и автомобилни продукти. По данни на Алуминиевата асоциация, вносът от Канада осигурява две трети от потреблението на първичен алуминий в САЩ. По данни на S&O Global Market Intelligence, през 2024 година потреблението на алуминий в САЩ е възлизало на 4,9 млн. тона необработен първичен алуминий, от които 3,6 млн. тона са били от внос. От Канада в САЩ са били внесени 2,7 млн. тона, което е около 76 % от общия внос. Други големи вносители на необработен алуминий през 2024 г. са били Обединените Арабски Емирства, Аржентина, Бахрейн, Австралия, Индия и Катар. Според данните, на тези страни се е падал 23 % от вноса. Нито една друга страна, освен Канада не е доставила в САЩ над 350 000 тона алуминий през миналата година. С обявените от Тръмп на 8 юли 50 % мита върху медта, ставките за вносните мита сега са еднакви за медта и алуминия. Тази промяна в търговската политика може да накара някои потребители на мед да започнат да заместват алуминия в прилагането му в някои области, въпреки че по думите на източници, изхождайки от изискуемия коефициент за замяна и текущите съответстващи цени на всеки метал, подобна замяна е непривлекателна за много участници на пазара. Алуминият притежава само 60% от проводимостта на медта, което означава, че проводниците трябва да са по-дебели, за да предават същото количество енергия. Алуминият, бидейки по-лош проводник на топлина, понякога изисква по-качествена, по-добра изолация, но може да замести медта в приложения като въздушни електропроводи, където теглото е от решаващо значение, а в някои случаи и в тръбопроводи. Според доклад, медта ще започне да се сблъсква с натиск за заместване от алуминий, когато цената му надвиши тази на алуминия с около 3,5 до 4 пъти.
Източник: 3e-news (23.07.2025)

Видинска фирма иска да монтира понтонна ВЕЦ на Дунав Видинската фирма „Тайфун“ е внесла инвестиционното намерение в РИОСВ – Монтана за изграждане на понтонна водноелектрическа централа на река Дунав край Видин. Това е първият подобрен проект в България, чиято планирана мощност е 20 kWh и ще работи в 24-часов режим, целогодишно. Предвидено е ВЕЦ-ът да бъде разположен близо до „Телеграф капията“ на градската крепост „Калето“ (Баба Вида). Проектът се определя като високоиновативен, тъй като ще използва кинетична и гравитационна енергия за генериране на чиста енергия. Инсталацията включва авангардна турбина (генератор), монтирана над повърхността на водата, с дължина 3 метра и ширина 1.5 метра. Тя е разработена и защитена със собствен патент и оптимизира специфичните условия на течението на река Дунав край Видин. Понтонната ВЕЦ е иновативна система за добив на електроенергия, която използва кинетичната енергия на течаща вода – например от големи реки като Дунав – без необходимост от изграждане на язовир, бентове или други тежки хидротехнически съоръжения. Централата е изградена върху плаваща платформа (понтон), която се закотвя стабилно на определено място и върху която се монтират генератор и турбина.
Източник: economic.bg (24.07.2025)

МС удължи концесия за добив на нефт и газ край Плевен Правителството удължи с 28 години концесионният договор на „Проучване и добив на нефт и газ“, част от групата на „Химимпорт“ за находище „Маринов геран“, разположено на територията на общините Кнежа и Оряхово, област Плевен. От компанията посочват като основен мотив за искането наличието на оставащи запаси от суров нефт и природен газ, които при прекратяване на концесията биха останали неиззети. Договорът е сключен през 2004 г. С удължаването на концесията държавата си осигурява допълнителни приходи от добивна дейност, както и възможност за по-пълно оползотворяване на националните подземни ресурси. Паралелно с удължаването, Министерският съвет одобри и промени в обхвата и размера на банковата гаранция, която концесионерът е задължен да предостави. Според новите правила тя трябва да покрива всички задължения по договора, включително бъдещи разходи по рекултивация на терените след края на добива. До момента предоставяната банкова гаранция покриваше само част от рисковете, съгласно регулациите към датата на първоначалното подписване през 2004 г.
Източник: economic.bg (24.07.2025)

Веолия получи зелена светлина от Столична община за изграждане на 2 малки ВЕЦ-а Меморандум за сътрудничество за изграждане на малки водноелектрически централи (ВЕЦ) по довеждащите водопроводи на София беше подписан от кмета на столицата Васил Терзиев и Франсоа Деберг, регионален директор за България на компанията "Веолия", част от която е водоснабдителното дружество "Софийска вода". Проектът е одобрен с решение на Столичния общински съвет (СОС). Създадена е и работна група за проучване на възможността за реализацията му. След пускането в експлоатация централите ще произвеждат близо 12 ГВт/ч възобновяема енергия годишно, което ще помогне да спестяваме допълнително над 8000 тона CO2 емисии всяка година.
Източник: News.bg (25.07.2025)

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), излишното производство на стомана се очаква да достигне 721 млн. тона до 2027 г. Проблемът е, че никоя държава не иска да спре производството на материал, смятан за съществен за нейната икономическа и национална сигурност. През последното десетилетие напливът от евтина стомана от Китай трансформира световния пазар. Огромният брой заводи в страната – построени отчасти с правителствена подкрепа и често без екологичния контрол, задължителен в Европа – произвеждат повече стомана, както и алуминий, отколкото останалите страни по света взети заедно. Със забавянето на икономиката на Китай, повече от тези метали се изнасят на ниски цени. Резултатът е спад на цените, свиване на печалбите и увеличена безработица. Измерена в килограм, стоманата струва по-малко от бутилираната вода. По-малките приходи означават и по-малко пари за инвестиции в нови нисковъглеродни технологии, които са от съществено значение за постигане на климатичните цели на Европейския съюз (ЕС), предупреди през май ОИСР. Това постави правителствата в трудно положение. Те искат да защитят работните места и индустрията, смятана за ключова за националната сигурност, но също така се стремят да намалят разходите и да избегнат изплащането на субсидии. Те искат да ускорят прехода към по-чиста енергия, но също така да запазят конкурентоспособността на производството на стомана. Тази пролет Tata съкрати 1600 души в завода в Аймуйден. Миналата година производителите на стомана в ЕС обявиха общо 18 000 съкращения на работни места и затваряне на производствен капацитет от 9 млн. тона. А през първите шест месеца на тази година Германия, най-големият производител на стомана в блока, отбеляза спад в производството на стомана с 11,6% - повече от 17 млн. тона - спрямо същия период на 2024 г. ЕС налага търговски санкции, целящи да спрат Китай да изнася евтина стомана на европейския пазар. Но китайската стомана продължава да пристига, което подтиква страни, които традиционно не са износители на стомана, като Южна Корея и Япония, да се включат в търсенето на купувачи на други места. И сега, освен високите разходи за енергия и труд, остарелите технологии и ожесточената конкуренция от Китай, европейските производители на стомана трябва да се справят и с американските мита. Президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи 50% налог върху почти целия внос на стомана и алуминий в опит да защити и стимулира американските производители. Митата на Тръмп не само заплашват значително да намалят количеството стомана, което Европа може да продава в САЩ. Те също така ще тласнат други производители на стомана по света да се стремят да пренасочат все повече и повече от износа си към Европа, което допълнително ще увеличи конкуренцията с местните компании. Великобритания е в по-добра позиция от повечето страни, тъй като Тръмп освободи британската стомана от допълнителните 25% мита и се съгласи да премахне останалите 25% в някакъв бъдещ момент. Междувременно обаче застаряващите фабрики във Великобритания се сблъскват с проблеми с оцеляването. Тази пролет правителството пое контрола над комплекса British Steel в Скънторп, индустриален град в Северна Англия. Jingye, китайската компания, която притежаваше завода, заплаши да го затвори, позовавайки се на загуби от 700 000 паунда на ден. Двете доменни пещи са последните в страната, които произвеждат стомана от нулата, използвайки желязна руда и въглища, а не скрап. Миналата година правителството помогна и за спасяването на Tata Steel , която управлява голям завод в Порт Талбот в Уелс, с безвъзмездна помощ от 500 млн. паунда за преход към по-екологична електродъгова пещ, която разтопява рециклирана стомана. В Нидерландия заводът на Tata Steel в Аймуйден е в по-добро състояние и е вторият по големина в Европа. Компанията продължава да инвестира в следващото поколение работници, като приема от 150 до 200 души в своята академия за обучение всяка година. Холандските регулаторни органи водят съдебни спорове с Tata Steel за глоби и евентуално затваряне на коксова пещ заради токсичните ? емисии. Планираният преход към технология с по-ниски нива на замърсяване ще струва милиарди евро и ще отнеме време. В момента стоманата, произведена със зелен водород в електродъгови пещи и други по-екологични методи на производство, отделя далеч по-малко емисии, но струва с 30 до 60 процента повече от конвенционалното производство. Тук идват и митата. Tata заяви, че 12% от продажбите ? са „свързани със САЩ“ и че е прехвърлила по-голямата част от наличните 25% мита на американските си клиенти, сред които са Ford Motor, Chrysler, Caterpillar и Duracell.
Източник: Инвестор.БГ (27.07.2025)

Рентабилността на китайските стоманодобивни заводи започна да се възстановява миналия месец, като подобрението вероятно ще се ускори през втората половина на годината, ако правителството изпълни обещанията си за справяне със свръхкапацитета, съобщава Bloomberg. За полугодието натрупаните печалби от топенето на черни метали са скочили близо 14 пъти, макар и спрямо ниска база през същия период на миналата година, според данни на статистическото бюро в неделя. Маржовете намериха подкрепа през юни, тъй като заводите намалиха производството, а разходите за суровини като цяло бяха по-ниски от цените на продуктите. Стоманодобивната промишленост преживя няколко тежки години поради срива на китайския пазар на недвижими имоти, който традиционно е основният ? източник на търсене. Това направи сектора основна цел за насърчителната кампания на Пекин, която премина на по-висока предавка през последните седмици. Въпреки че заводите са успявали да избягват по-значителни ограничения на капацитета и преди, сред властите има все по-голяма спешност за ограничаване на прекомерната конкуренция в цялата икономика. Все още се обмислят начини за овладяване на свръхкапацитета, въпреки че заводите може би са изпреварили събитията, като са намалили значително производството през юни. Това доведе до най-ниското ниво на производството през първото полугодие от 2020 г. насам, оставяйки отворен въпроса дали правителството ще трябва да наложи по-нататъшни съкращения. В същото време търсенето се подобрява. Потреблението се е увеличило с 4,3% през първото полугодие, подкрепяно от автомобилната и машиностроителната промишленост, според Bloomberg Intelligence. Макар строителният сектор да е останал крехък, износът е устоял на търговските насрещни ветрове и е продължил да расте. И перспективите стават все по-положителни, не на последно място от скока в търсенето, който вероятно ще бъде резултат и от изграждането на китайския мегаязовир в Тибет. Над 60% от производителите на стомана вече са на печалба, съобщи UBS AG в бележка от миналата седмица, в сравнение с едва 30% през юли 2024 г. Въпреки това увеличението на цените на суровините, и по-конкретно бурното поскъпване при коксовите въглища, все още биха могли да бъдат заплаха за рентабилността.
Източник: Инвестор.БГ (29.07.2025)

Производител на автомобилни части обяви второто си разширяване на производствената база Производителят на автомобилни части Behr-Hella Thermocontrol (BHTC) обяви второто си разширяване на производствената база в Индустриален парк София-Божурище. Направената инвестиция за новото разширение до момента възлиза на 25 млн. евро и ще разкрие повече от 100 работни места. BHTC България е част от глобално действащата AUO Group, лидер в иновациите в технологиите за дисплеи и интегрираните решения. С авангардни HMI (човеко-машинен интерфейс) системи и пионерско използване на Micro LED технологии от следващо поколение в автомобилните дисплеи, AUO активно оформя бъдещето на мобилността, като подобрява безопасността и комфорта в интериора на превозните средства. BHTC започва дейността си в България през 2013 г. с изграждането на предприятие и развоен център за производство на контролни панели за обслужване и управление на климатични системи за автомобили. В компанията у нас работят повече от 650 души. В световен мащаб BHTC е сред водещите компании за контрол и управление на климатизация в автомобилите. Нейни клиенти са много от водещите автомобилни марки, вкл. Audi, Porsche, BMW, Daimler, MAN, Skoda, Volkswagen и Volvo.
Източник: 24 часа (31.07.2025)

Полското дружество на ArcelorMittal обяви, че през септември ще спре временно доменна пещ № 3 в завода си в Домброва Гурнича. Решението е резултат от влошаващите се пазарни условия, свързани с високите цени на енергията, разходите за емисии на CO? и засиления внос на евтина стомана от държави извън ЕС. "Поддържането на 2 доменни пещи при настоящите условия е икономически неоправдано", заяви Войчех Кошута, главен изпълнителен директор на ArcelorMittal Полша. Натискът върху цените се засилва и от политиката на ЕС, която допуска широк достъп до пазара на продукти, произведени извън законовата рамка за въглеродните емисии, валидна за европейските заводи. ArcelorMittal посочва, че само от пазари извън ЕС се внасят около 1 млн. тона горещовалцувани продукти годишно, обслужващи същите клиенти, за които работи и полският завод. Пещ № 3 вече е била временно извеждана от експлоатация в миналото, като последният такъв случай е бил през януари 2023 г. Сега обаче синдикатите изразяват опасения, че ситуацията може да повтори тази в Краков, където "временното" спиране в крайна сметка доведе до окончателно затваряне. Компанията уверява, че ще се опита да пренасочи персонала, работещ на пещта, към други звена, и че производственият капацитет от пещ № 2 ще бъде достатъчен за настоящите нужди.
Източник: Money.bg (01.08.2025)

Нараства търсенето на мед Търсенето на мед нараства по-бързо, отколкото индустрията до момента очакваше. Причината е в това, че и цифровата, и "зелената" революции изискват огромни количества електричество и по цял свят се правят мултимилиардни инвестиции в модернизация и разширяване на електрическите мрежи по света, пише "Ройтерс" в свой анализ. Доставките от основни производители като Чили и Демократична република Конго са ограничени поради липса на инвестиции в нови мини, което създава условия за продължителен период на високи цени. Някои анализатори прогнозират, че цените на медта ще достигнат рекордни нива над 12 000 долара за тон до края на десетилетието - увеличение от 23% спрямо сегашните нива около 9700 долара за тон. Американският президент Доналд Тръмп реши да изключи рафинираната мед от новите си 50-процентови мита - за разлика от завършените или полузавършените медни продукти като кабели и подобни. България също е фактор в глобалната верига на доставки. В нашата страна се произвеждат около 14% от европейската мед и в добива и преработката на мед у нас са заети хиляди. Най-голямата компания в сектора в световен мащаб - Aurubis, има огромен медодобивен завод. Тя инвестира стотици милиони евро в модернизация и увеличаване на капацитета му - ясен знак, че очакванията са търсенето да не стихва скоро. Купувачите търсят алтернативи, но превъзходната проводимост, издръжливост и гъвкавост на медта я правят трудна за заместване. Според Международната енергийна агенция инвестициите в електрическите мрежи се прогнозира да надхвърлят 400 милиарда долара тази година, след рекордните 390 милиарда долара през 2024 г. Консултантската компания BMI очаква търсенето на мед за модернизация на електропроизводството и преносните мрежи глобално да нарасне до 14,87 милиона тона до 2030 г. от 12,52 милиона тона тази година. Необходимостта от устойчиви мрежи е особено остра в региони с бърз растеж на центрове за данни, захранващи изкуствен интелект и машинно обучение. Консултантската компания CRU очаква търсенето на мед от центрове за данни да достигне 260 000 тона тази година, нарастване от 78 000 тона през 2020 г. и над 650 000 тона до 2030 г. Електрическите превозни средства също изискват значително повече мед от традиционните автомобили с двигатели с вътрешно горене. BMI прогнозира търсенето на мед за електрически превозни средства да скочи до 2,2 милиона тона през 2030 г., в сравнение с 1,2 милиона тона през 2025 г.
Източник: Money.bg (01.08.2025)

"Алкомет" АД с 12% по-малка загуба до 3 млн. лв. за полугодието "Алкомет" АД намалява загубата с 12% на годишна база до 3 млн. лв. за полугодието на 2025 г. Компанията произвежда алуминиево фолио за домакински цели, алуминиеви профили, алуминиеви листове и други продукти, включително за автомобилната индустрия. Суровината му е скрап, който основно се внася. Всичко това прави дружеството изложено на световната конкуренция. Продажбите се увеличават с 15% на годишна база до 303 млн. лв. за периода януари-юни 2025 г. Основните акционери са "Алуметал" АД със 73,25% и FAF METAL SANAYII VE TICARET AS с 16,86%. Произведената валцова и пресова продукция от дружеството за първата половина на 2025 г. е 36 056 метрични тона, което е със 7 % по-малко, сравнено със същия период на 2024 г. Основните пазари на "Алкомет" АД са Италия с 22,3%, Германия с 18,1%, Полша с 15,9%, САЩ със 7,4%, Холандия и Испания с 4,5%, Франция с 4,1%, България с 3,5% и други.
Източник: Инвестор.БГ (04.08.2025)

ВМЗ-Сопот и Rheinmetall: Българо-германски заводи ще произвеждат снаряди за артилерията От стенограма на правителствено заседание в края на миналия месец става ясно, че вече има концепция за съвместно дружество между най-голямата германска оръжейна компания и ВМЗ-Сопот. То ще управлява два нови завода - за производство на енергетични материали и заряди и за производство на 155-милиметрови боеприпаси. Това е натовски калибър. Към момента ВМЗ-Сопот има продукция предимно по съветските калибри, но като "концептуални модели" на сайта на компанията са показани и 155-милиметрови снаряди. Именно 155-милиметрови са и самоходните гаубици Caesar, които нашата армия ще придобие от Франция. В началото на юли ВМЗ-Сопот обяви, че поръчките му за тази година ще стигнат 1 милиард лева. За първото тримесечие само е продал оръжие за 296,3 млн. лв. срещу 191,7 млн. лв. за цялата 2021 г. През пролетта делегация на Rheinmetall беше у нас, като тогава се заговори за изграждането на завод за барут в България за 420 млн. евро. Сега обсъжданите проекти са за двойно повече пари.
Източник: Money.bg (08.08.2025)

Westinghouse направиха първа поръчка към българска компания за новите блокове Westinghouse Electric Company, с чиято технология AP1000 ще се изграждат двата нови реактора на АЕЦ "Козлодуй", обявиха, че са направили първата си поръчка към български доставчик в рамките на проекта. Това е корабостроителният завод "МТГ-Делфин" АД. Обхватът на поръчката включва разработката на програма за осигуряване на ядрено качество (по международния стандарт NQA-1), подготовката на инженерна документация за производство на макет и потенциалното производство на макет на конструктивен модул AP1000 CA. Участието на корабостроителница в ядрен проект не е изненадващо. Този тип предприятия имат изградена инфраструктура за производството на големи метални компоненти и интеграцията на сложни системи - а при строителството на АЕЦ такива не липсват. До момента американската компания е подписала меморандуми за разбирателство във връзка с проекта в Козлодуй с 30 български доставчици. "Westinghouse е поела ангажимента да изгради верига от висококвалифицирани български доставчици в подкрепа на проекта за нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ "Козлодуй", както и други проекти с технологията AP1000 в Европа и по света", е цитиран в официалното съобщение да казва Дан Липман, президент на бизнес подразделение "Енергийни системи" в Westinghouse.
Източник: Money.bg (08.08.2025)

Бизнес зона "Перистър" в Разград се превърна в привлекателно място за инвестиции на дребния и средния бизнес Нови 50 работни места за технически персонал, инсталатори и монтажисти ще осигури и дружество "Техноматикс" ООД, което ще отвори производствен цех за проектиране, асемблиране и тестване на електротабла на територията на общинското предприятие Бизнес зона "Перистър" в Разград . Бизнес зоната в Разград е създадена през 2002 г. с европейско финансиране от над 2 млн. евро по Програма ФАР, за да подпомага бизнеса в региона като е разположена на площ от над 200 декара.
Източник: БТА (08.08.2025)

Cпaдът нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo y нac ce зaдълбoчaвa Индe?cът нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo y нac пpeз юни 2025 г. cпpямo юни 2024 г. имa нaмaлeниe c 8.2%, пo?aзвaт пpeдвapитeлнитe дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичec?и инcтитyт (HCИ). Cпpямo пpeдxoдния мeceц, индe?cът нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo пpeз юни 2025 г. cъщo ce пoнижaвa - c 1.7%. Ha гoдишнa бaзa, нaй-гoлям cпaд нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo, изчиcлeн oт ?aлeндapнo изглaдeнитe дaнни, e oтчeтeн пpи пpoизвoдcтвoтo и paзпpeдeлeниeтo нa eлe?тpичec?a и тoплoeнepгия и гaз - cъc 17.6%, ?a?тo и в пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт - cъc 7.1%. Дo?aтo в дoбивнaтa пpoмишлeнocт e oтчeтeн pъcт cъщecтвeн гoдишeн pъcт - c 27.5%. В пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт cъщecтвeн cпaд cпpямo юни 2024 г. e peгиcтpиpaн пpи пpoизвoдcтвoтo нa ocнoвни мeтaли - c 41.8%, пpoизвoдcтвoтo нa тe?cтил и издeлия oт тe?cтил, бeз oблe?лo - c 27.7%, ?a?тo и пpи пpoизвoдcтвoтo нa xapтия, ?apтoн и издeлия oт xapтия и ?apтoн - c 22.3%. Pъcт e oтчeтeн пpи пpoизвoдcтвoтo нa: тютюнeви издeлия - c 67%, лe?apcтвeни вeщecтвa и пpoдy?ти - c 14.9%, ?a?тo и пpи издeлия oт дpyги нeмeтaлни минepaлни cypoвини - c 13.9%.
Източник: НСИ (11.08.2025)

Обществените жп превозвачи получават 3 млрд. лв. държавни субсидии Министерството на транспорта обявава обществена поръчка за избор на обществени превозвачи в железопътния транспорт, който ще бъде пуснат на 1 септември. Договорите ще са 12-годишни, а поръчката е разпределена в три лота. Общо държавата планира да плати на компаниите, спечелили договорите, 1.4 млрд. евро (2.73 млрд. лв.) без ДДС. Най-много субсидии (очаквано) ще получат участниците, които ще бъдат избрани да обслужват западен регион, където влизат най-рентабилните линии – тези от София към Варна и Бургас. Индикативната стойност на услугата е оценена на 980.6 млн. евро (1.92 млрд. лв.) без ДДС. Срещу тази сума изпълнителят на договора за извършване на обществени превозни услуги с железопътен транспорт ще трябва да превозва пътници по всички железопътни линии в западен регион с експресни, бързи, пътнически, международни и нощни влакове при поемането от превозвача на задължение за превоз и тарифно задължение, включително и превоз на пътници, на които е предоставено право на безплатно или с намалени цени пътуване. Поръчката за северен регион е на доста по-ниска прогнозна стойност – 229.5 млн. евро (449 млн. лв.) без ДДС. Срещу тези пари изпълнителят ще трябва да извършва жп превоз на пътници по всички железопътни линии в северен регион с бързи и пътнически влакове при поемането от превозвача на задължение за превоз и тарифно задължение, включително и превоз на пътници, на които е предоставено право на безплатно или с намалени цени пътуване. Третият лот в поръчката е с прогнозна стойност 186.3 млн. евро (364.3 млн. лв.) без ДДС. Ангажиментът на жп превозвача ще е да извършва превоз на пътници по всички железопътни линии в южен регион с бързи и пътнически влакове при поемането от превозвача на задължение за превоз и тарифно задължение, включително и превоз на пътници, на които е предоставено право на безплатно или с намалени цени пътуване. Поръчката е общоевропейска, което означава, че освен държавното БДЖ и лицензираните български частни жп превозвачи – пловдивската „Пимк“, старозагорската „Рейлимпекс“ и „Ивкони Експрес“ – ще могат да участват и международни играчи.
Източник: economic.bg (11.08.2025)

Сливането на две контролирани от Китай корабостроителни компании на стойност 16 млрд. долара е напът да бъде завършено тази година, съобщава в. Wall Street Journal. С него ще се създаде най-голямата корабостроителница в света. Китайският корабостроителен гигант се нарича China State Shipbuilding (CSSC). Тази седмица се очаква да придобие своя партньор China Shipbuilding Industry и да поеме изцяло листването на Шанхайската фондова борса, след като регулаторите наскоро одобриха сделката. Сливането е един вид завръщане към корените, тъй като двете компании първоначално са били една, но са се разделили през 1999 г. на фона на усилията на властите за насърчаване на конкуренцията. Днес Пекин се опитва да консолидира държавните си предприятия в чувствителни индустрии, най-вече тези, свързани с армията. Основният бизнес на CSSC е търговски, но тя е и ключов подизпълнител за китайските военноморски сили. Компанията, която бе придобита, пък е строителят на първия китайски самолетоносач местно производство „Шандун“. Двете компании заедно отговарят за почти 17% от световния пазар миналата година на базата на данни за нови поръчки от Clarksons Research. Общите поръчки на новата компания ще са за над 530 кораба и 54 млн. DWT (дедуейт тонаж) – най-много в света, а годишните приходи ще са за около 18 млрд. долара на базата на последните им годишни отчети. Пекин се фокусира върху завземането на водещата позиция в корабостроителния бизнес преди десетилетия и сега китайските фирми съставляват повече от половината от световния пазар. Построени от Китай кораби формират 55% от световния тонаж през миналата година спрямо едва 0,5% за САЩ, показват данни на ООН. Китай притежава 232 пъти корабостроителния капацитет на САЩ, според данни на самите американски военноморски сили. Но според актуалната статистика Китай се изправя пред трудни времена заради очакваните пристанищни такси от САЩ за построени от Китай кораби, които накараха собствениците да се огледат за алтернативи. В допълнение митата на Тръмп и фокусът на страните върху скъсяването на веригите на доставки означават, че е възможно по-малко кораби да са необходими за пренасяне на стоки по света. Листнатата в Сингапур Yangzijiang Shipbuilding, най-голямата частна корабостроителница в Китай, е получила поръчки за 14 кораба на стойност 540 млн. долара през първата половина на 2025 г. спрямо 126 кораба за 14,6 млрд. долара за цялата минала година. Според данните на Clarksons Research новите поръчки на кораби в световен мащаб са намалели с 48% на годишна основа през първата половина на тази година. От Yangzijiang посочват, че секторът е изправен пред „макроикономическа несигурност и геополитическо напрежение“.
Източник: Инвестор.БГ (13.08.2025)

Нараства броят на фирмите, които искат лицензи за дейности с оръжия у нас Нараства броят на фирмите, които искат лицензи за дейности с оръжия от междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение. 210 са били разгледаните заявления от комисията. Сред тях са лицензи за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, транспортирането им, регистрация, за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната. Най-много – 83, са били издадените петгодишни лицензи за износ и внос, както и 50 удостоверения за брокерска дейност. Четири лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, са били отнети. Заличени са пет удостоверения за регистрация за трансфер на продукти и четири удостоверения за регистрация за брокерска дейност. През 2024 г. на този пазар са се появили 24 нови фирми. Расте броят на лицензираните и регистрирани фирми от 191 броя в края на 2014 г. на 312 броя в края на 2024 г.
Източник: Банкеръ (13.08.2025)

Продажбите на ВМЗ за полугодието са над половин милиард За първите шест месеца на годината нетните приходи от продажби на държавния оръжеен производител "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) - гр. Сопот са 503.9 млн. лв., което е с 33.5% повече спрямо отчетените 377.5 млн. лв. за същия период на 2024 г. А очакванията са до края на 2025 г. да бъдат изпълнени договори и поръчки за още около 500 млн. лв., с което сопотският завод ще достигне оборот от около 1 млрд. лв. и ще надмине рекордните 976.8 млн. лв., постигнати за цялата 2024 г. За 2023 г. оборотът също беше рекорден - над 900 млн. лв. Растящото производство е свързано и с повишаване на разходите за суровини и материали, като темпът изпреварва леко този на увеличаването на приходите. В резултат към края на юни печалбата на компанията намалява спрямо година по-рано - съответно 104.6 млн. лв. и 116.6 млн. лв. за полугодието на 2025 г. и 2024 г. Заетите във ВМЗ също продължават да се увеличават - според отчета към второто тримесечие на 2025 г. средният им брой е 4908 души (4578 души година по-рано). Сопотският завод произвежда различни боеприпаси, снаряди и ракети от съветски тип, които се използват във войната в Украйна. Според анализа на продажбите най-силно остава търсенето на артилерийски боеприпаси, които формират над 43% от продажбите. Следват гранатохвъргачките, които носят 18% от приходите. За да се отговори на нарасналото търсене на специална продукция на пазара, компанията работи за увеличаване на капацитета си с въвеждането на нови технологии и производствени линии. В тази връзка ВМЗ продължава да продължава да инвестира в изграждането на нови сгради и реновирането на съществуващи, както и в закупуване на машини, оборудване и съоръжения. Към края на юни в процес на изграждане или въвеждане в експлоатация са активи за 26.6 млн. лв. Преди дни стана ясно, че България планира да изгради не един, а два военни завода с германския отбранителен гигант Rheinmetall - като смесеното дружество ще е именно с ВМЗ. Планът е новите мощности да произвеждат експлозиви и 155-милиметрови снаряди, като се предвижда българското участие да бъде финансирано с до 960 млн. евро заем по новия европейски механизъм за кредитиране на отбранителните способности, наречен SAFE.
Източник: Капитал (14.08.2025)

Компанията за соларни системи „АмонРа Енерджи“ навлиза в нови бизнес сегменти Компанията за соларни системи „АмонРа Енерджи“ АД (АmonRa Energy) откри първия си шоурум в София и обяви навлизането си в нови бизнес сегменти. Предлаганите конструкции са българско производство и се изработват в сертифицирано предприятие в Драгоман по дизайн на АmonRa. Предприятието има сертификат по БДС ЕN ISO за управление на качеството. АmonRa Energy обяви четири нови инициативи: –Термопомпи и климатици – компанията вече внася това оборудване. –Гумени уплътнения – предприятието в Драгоман произвежда вече и уплътнения за соларни панели, които предпазват от протичане на сняг и дъжд. –Безплатни визуализации – от есента компанията ще предлага изработени със софтуер визуализации за покривни соларни системи, които ще помагат при избора на подходящи панели според вида и изложението на покрива. –„Училище за солари“ – образователна програма за обучение на инсталатори и проектанти за правилен монтаж на соларни панели, инвертори и батерии. Първото издание ще се проведе на 4-6 септември във Варна. АmonRa Energy АД има търговски представителства в България, Румъния, Сърбия, Северна Македония и Гърция. Фирмата предлага продукти от световни BloombergNEF Tier 1 производители за всички сегменти – от фотоволтаични системи за собствено потребление до централи за продажба на енергия.
Източник: Банкеръ (14.08.2025)

Германската PERI отбеляза 25 години в България Германският производител на системи за кофраж и скеле PERI отбеляза четвърт век от стъпването си на българския пазар. PERI България е част от глобалната група PERI – световен лидер в производството и доставката на кофражни и скеле системи, строителни компоненти и инженерни услуги. За четвърт век на българския пазар компанията е подкрепила стотици мащабни проекти във всеки сегмент от строителството, като поставя силен акцент върху иновациите, безопасността и устойчивото развитие на сектора.
Източник: economy.bg (14.08.2025)

Германски производител на авточасти расте в Плевен Kayser Automotive Systems Bulgaria (Кайзер Аутомотив Системс България ЕООД) - град Плевен е част от групата "Кайзер" (Kayser). Основите на българското подразделение са поставени през 2024 г. В момента в компанията работят около 120 служители. През 2028 г. е планирано достигането на пълен капацитет с около 600 служители. "Кайзер" произвежда и доставя висококачествени компоненти и готови за монтаж системи на почти всички известни автомобилни производители и доставчици в Америка, Азия и Европа. Основите на компанията са положени през 1709 г. от фабриката за вълнени изделия на братята Борхолт. От 1928 г. компанията е собственост на настоящото семейство, което успешно навлиза в автомобилната индустрия през 1960 г. В резултат на постоянния растеж, текстилната и автомобилната дивизии биват отделени през 1997 г. Тринадесет международни производствени бази в девет държави и търговски офиси в Америка, Азия и Европа формират глобалното присъствие на компанията.
Източник: Дарик радио (15.08.2025)

Увеличение на капитала на „Индустриален технологичен парк-Свищов“ с 50 хиляди лева Увеличение на капитала на търговско дружество „Индустриален технологичен парк - Свищов“ ЕООД с 50 хил. лева прие Общинският съвет. Сумата представлява парична вноска и се извършва чрез записване на нови дялове. С това записаният капитал на дружеството се увеличава от 525 хиляди лева на 575 хиляди лева. Актуализирана е и годишна програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост през 2025 година и учредяване право на строеж на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД във връзка с проект „Изграждане на „Дунавски индустриален технологичен парк - Свищов“ за създаване на нова външна възлова станция 110 kV, електропреносна мрежа 110 kV и съоръжения към нея.
Източник: Фирмена информация (15.08.2025)

Руският производител на алуминий "Русал" купи дял в индийски прероботвателен завод Компанията "Русал" - която и най-големият производител на алуминий в Русия и сред най-големите в сектора в света - финализира сделката за придобиване на 26% дял в индийския завод Pioneer Aluminum Industries Limited, който произвежда алуминиев оксид. В изявление на руската компания, публикувано от Хонконгската фондова борса, се казва, че сделката е на стойност 243,75 милиона долара, пише "Комерсант". През март тази година "Русал" сключи споразумение с индийските компании Pioneer и KCap за придобиване на до 50% от акциите на завода Pioneer Aluminum Industries Limited на три етапа. Предвижда се индийският заводът с капацитет от 1,5 милиона тона алуминиев оксид годишно, ще функционира като съвместно предприятие. През 2022 г., след началото на конфликта в Украйна, руската компания загуби достъп до Николаевския завод за алуминиев оксид в Украйна, както и спряха доставките на алуминиев оксид от Австралия. А през 2024 г. "Русал" изкупи 30% дял от китайския производител Hebei Wenfeng New Materials.
Източник: Money.bg (17.08.2025)

Минната индустрия, върху която стъпват чистите технологии 18 хил. миньори добиха подземни богатства в България за 4,1 млрд. лв. през 2024 г., което е увеличение от 4% в сравнение с предходната.Независимо от паричния ръст общият добив бележи спад с 4%, извадени са от земята 115 млн. тона, при 119,8 млн. година по-рано. Тенденцията се запазва и в седемте месеца на 2025 г. Сред основните добивани суровини в България са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, както и гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор. По добив на мед страната ни е на трето място в Европа след Полша и Испания и осигурява приблизително 15% от общото европейско производство. Медта е класифицирана като критична суровина с особено значение за Европейския съюз заради ролята и? в индустрии като електрониката, производството на електромобили и възобновяемата енергия. Основните медни находища са в районите на Панагюрище (“Асарел-Медет”) и Етрополе (“Елаците-Мед”). България е и сред водещите в ЕС по добив на злато, осигурявайки около 30% от европейското производство. Основни златодобивни находища у нас са в Челопеч, Крумовград (“Дънди Прешъс Металс”) и Кърджали (“Горубсо - Кърджали”), сочат данните на Българската минно-геоложка камара. Бумът на строителството, особено на жилища, извади напред през миналата година и един друг подсектор - добива на инертни материали. Той за първи път излезе начело в добива - с дял от 39%, при 36 на сто на металните полезни изкопаеми, които отстъпват на второ място. Спад има при лигнитните въглища, който не е изненадващ. Само за една година намалението е с 41%, а за две - с почти 60%. Добивът на индустриални минерали през 2024 г. расте с 2%, достигайки обем от 13 млн. тона през 2023 г. Истински бум има при скално-облицовъчните материали - с 23%, но малкият им относителен дял не оказва съществено влияние на общия резултат за сектора. Нарастване от 5% се отчита при добива на строителни материали - общо 44 млн. тона спрямо 42 млн., което се дължи на активността в строителния сектор и най-вече на жилищното строителство. През 2024 г. рудодобивът намалява с 3%, достигайки 42 млн. тона, при 43 млн. за предходната година. На 3 млрд. лв. са оценени активите на минните предприятия. От години в минната индустрия има една закономерност - във времена на високи цени на суровините и добри печалби предприятията инвестират в нова техника и технологии. Пикът е през 2019 г., когато вложенията са 728 млн. лв. За 2023 г. са 351 млн. лв. Тестов модел на минен дрон направи първите си полети над рудник “Асарел”. Пак там иновативна система предотвратява сблъсъци и ще бъде монтирана в над 70 минни и спомагателни машини. Ново поколение анализатор е внедрен в мелнично-флотационния цех на обогатителния комплекс на “Елаците-Мед”, увеличава производителността, повишава степента на извличане на мед и намалява разходите, повишава енергийната ефективност, минимизира загубите на метал. Георобот пък следи състоянието на хвостохранилище “Люляковица”. В “Каолин” за първи път в над 100-годишната история на най-големия производител на индустриални минерали в България се инвестира в иновативна технология за преработка на кварцови пясъци. Подходът е мокро смилане в топкова мелница за постигане на по-висок процент извличане на полезния компонент от кварц-каолиновата суровина.
Източник: 24 часа (19.08.2025)

Министерството на търговията на САЩ съобщи, че налага мита за стомана и алуминий на повече от 400 продукта, включително вятърни турбини, мобилни кранове, уреди, булдозери и друго тежко оборудване, както и на мотриси, мотоциклети, корабни двигатели, мебели и др. продукти, съобщава Reuters. Министерството заяви, че 407 категории продукти се добавят към списъка на "производните" стоманени и алуминиеви продукти, обхванати от секторни мита, с 50% мито за всяко съдържание на стомана и алуминий в тези продукти плюс ставката за страната за съдържанието, което не е стомана и алуминий. Този ход обхваща повече от 400 продуктови кода, представляващи внос за над 200 млрд. долара през миналата година, и се оценява, че той ще повиши общата ефективна митническа ставка с около 1 пр. п. Министерството добавя към новите мита и вносни части за автомобилни изпускателни системи и електрическа стомана, необходима за електромобилите, както и компоненти за автобуси, климатици, а също и уреди, включително хладилници, фризери и сушилни. Група чуждестранни производители на автомобили призоваха министерството да не добавя частите, като заявиха, че САЩ не разполага с вътрешен капацитет, за да посрещне настоящото търсене. Производителите на стомана, сред които Cleveland Cliffs, Nucor и други, поискаха от администрацията да разшири митата, така че да обхванат допълнителни стоманени и алуминиеви автомобилни части.
Източник: Капитал (21.08.2025)

Различни профили инженери търси "Еберспехер България" ЕООД в Русе В момента в завода на "Еберспехер България" ЕООД в Русе работят 150 души. Основните продукти, които фирмата произвежда, са нагреватели. Заводът в Русе е фокусиран върху производството на високо и нисковолтови въздушни нагреватели, както и нагреватели за батерии. В края на тази година ще започне проект за високоволтови въздушни нагреватели за американски клиент, който произвежда различни електрически автомобили, ванове, пикапи. Предстои и друг такъв проект за немски клиенти, като ще покрива платформите за Европа, Америка и Азия. Започнал е ремонт на ново хале, в което ще бъдат разположени нови производствени линии за високоволтови нагреватели.
Източник: БТА (21.08.2025)

Аурубис България АД свиква годишно общо събрание, което ще се проведе на 19 септември 2025 г., на което ще замени д-р Торалф Андрю Хааг като член на Съвета на директорите с Ракан Рахбани. На акционерите е предложено дружеството да разпредели дивидент за финансовата 2024 г. в размер на 97 715 439.30 лева или 4.70 лева на една акция.
Източник: Капиталов пазар (22.08.2025)

„Райнметал“ планира два завода в България Европейският отбранителен концерн „Райнметал“ ще изгради най-малко два завода в България, като общата инвестиция ще надхвърли 1 млрд. евро, съобщи изпълнителният директор на компанията Армин Папергер. Първият завод ще произвежда артилерийски снаряди, а вторият – барут. Двата договора за съвместното предприятие трябва да бъдат подготвени в рамките на следващите три седмици, за да бъдат внесени за ратификация в Народното събрание. Първият завод ще бъде за артилерийски снаряди с калибър 155 мм, натовски стандарт, като целта е капацитет от над 100 хил. броя. Вторият, за производство на барут, се очаква да бъде най-големият в Европа и ще бъде изграден на терен на „Вазовски машиностроителни заводи“ (ВМЗ). Продукцията ще бъде по стандартите на НАТО и е важна както за българската армия, така и за Европа. Договорена стратегическа инвестиция за завод за барут на стойност 420 млн. евро, като „Райнметал“ ще участва с 51% в бъдещото съвместно дружество, а българската държава – с 49%. Към проекта е проявен интерес и Европейската комисия за финансирането по механизма SAFE.
Източник: economic.bg (26.08.2025)

"Иноксис" в Разград предлага кариерни възможности за инженер конструктори, заварчици и монтажници Основната дейност на дружество "Иноксис" (Inoxsys) – Разград е свързана с изработването на нестандартни метални изделия и оборудване от неръждаема, поцинкована и черна стомана, проектирани и конструирани за фармацията, козметичната, минната, химическата и хранително-вкусовата промишленост, аграрното стопанство, енергетиката и тежката индустрия. Произвежда резервоари, съдове, топлообменници и системи за обработка на насипни продукти на водещи в индустрията компании като Биовет, Каолин, Ей Ди Ем (ADM), "Куарцверке" (Quarzwerke), "Хувефарма" (Huvepharma). Предприятието изпълнява поръчки и на компании като "Нестле" (Nestle), "Тева" (Teva) и др. Екипът на фирмата към този момент е близо 90 души. "Иноксис" реализира различни по сложност и мащаб проекти - от първоначалния дизайн, през изработката, до сглобяването, инсталирането на място и допълнителните проверки, и поддръжката. Фирмата инвестира в иновативно оборудване и подобрения в производствената си база, прилага доказано добри управленски практики.
Източник: БТА (26.08.2025)

Над 100 млн. лв. са инвестирани в мините на "Горубсо – Мадан" през последните 13 години Над 100 милиона лева са инвестирани в мините на "Горубсо – Мадан" след 2012 г., заяви изпълнителният директор на минното дружество инж. Сергей Атанасов. "Горубсо-Мадан" ще празнува догодина 100 години индустриален рудодобив в Родопите. Вложените инвестиции и смяната на минния модел са факт, след като през 2012 г. холдинг КЦМ придоби "Горубсо- Мадан" като основен акционер. Инвестирайки в модернизация на минните технологии, новият собственик доказва, че оловно-цинковите мини, наследени от разпадналия се рудодобивен гигант ГОРУБСО, могат да бъдат печеливши.
Източник: БТА (26.08.2025)

Министерският съвет взе решение за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие Министерският съвет взе решение и прие постановление за увеличаване на капитала на Българска банка за развитие (ББР) с 4 млрд. лв. и на Българския енергиен холдинг - с 1.5 млрд. Българската банка за развитие е еднолично акционерно дружество, правата на държавата се упражняват от министъра на финансите. Средствата ще подпомогнат БЕХ и неговите дружества за реализация на проектите, които са планувани в енергийния холдинг в средносрочен план за над 15 млрд. лева. Приетите актове на Министерски съвет са в изпълнение на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2025-2028 г., която представлява мотиви към Закона за бюджета за 2025 г.
Източник: Дарик радио (28.08.2025)

Държавата прибира печалбите на БЕХ и ДКК предсрочно Българският енергиен холдинг, Държавната консолидационна компания и "Терем Холдинг" ще внесат в бюджета извънреден дивидент в размер на 900 млн. лева. Трите мегадружества внасят авансов 100-процентов дивидент на база междинните си резултати към юни 2025 г. Според отчета на БЕХ печалбата към края на полугодието е в размер на 697 млн. лв. Печалбата на ДКК към юни 2025 т. е 201 млн. лв. Печалбата на "Терем Холдинг" към полугодието е ниска - 129 000 лв. През април правителството изиска извънреден дивидент и от "Национална компания индустриални зони", но тя е на нула. Сега обаче БЕХ получи и увеличение на капитала с 1,5 млрд. лева за реализация на инвестиционни проекти. Мярката не повлия на бюджетния дефицит, докато дивидентът го намалява. По-рано и банките внесоха авансово половин милиард лева корпоративен данък. И това действие, и извънредния дивидент означават по-малки приходи в бюджета от тези пера през следващата година.
Източник: Сега (29.08.2025)

Nippon Steel планира инвестиции от 11 млрд. долара и трансфер на технологии в U.S. Steel, за да увеличи годишния ? принос към печалбата до 250 млрд. йени (1.7 млрд. долара) до 2028 г., спрямо очакваните 80 млрд. йени тази година. Плановете включват нов цех за горещо валцуване в Пенсилвания, модернизация на доменна пещ в Индиана и изграждане на нови мощности, включително електродъгови пещи. Инвестицията ще повиши вътрешния капацитет на U.S. Steel за сурова стомана до около 20 млн. тона, а глобалният капацитет на Nippon Steel ще достигне 86 млн. тона, приближавайки целта от 100 млн. тона. Финансирането ще бъде комбинирано чрез заеми, хибридни инструменти и евентуално облигации.
Източник: Капитал (30.08.2025)

Придобиването на Adriatic Metals от Dundee Precious е одобрено от съда От компанията Adriatic Metals обявиха, че Висшият съд на Англия и Уелс е одобрил придобиването ? от страна на Dundee Precious Metals (DPM), която добива злато в България, съобщават световните медии. Сделката ще доведе до анулиране на акциите на Adriatic и тяхното отписване от Лондонската фондова борса. В България, компанията е собственик на рудниците Челопеч и Ада Тепе край Крумовград, където добива медно-златна и златна руда. Откритото находище в Югоизточна България се счита за най-старият рудник в Европа. След финализирането на сделката, Dundee ще придобие сребърно-цинковата мина Вареш в централна Босна, която в момента е водещ актив на Adriatic. Компанията също така развива цинково-сребърния проект Рашка в Сърбия, чиято цел е да съживи две бивши производствени мини. Това означава, че на практика собственикът на българските златни находища ще разшири значително влиянието си на Балканите. След приключване на сделката, акционерите на Dundee ще притежават около 75,3% от комбинираната минна компания, докато акционерите на Adriatic ще притежават около 24,7%. От Dundee си осигуриха подкрепа за гласуване от директори и основни акционери на Adriatic, представляващи 37,2% от акциите на Adriatic. Сделката се очаква да приключи окончателно на 3 септември.
Източник: Money.bg (02.09.2025)

ВМЗ-Сопот създава съвместно дружество с "Райнметал" със собственост 49% към 51% ВМЗ-Сопот ще създаде съвместно дружество с германския концерн „Райнметал“, в което дяловото участие ще бъде 49% за българската страна и 51% за германската. Изграждането на фабрика за барут и снаряди ще позволи внедряване на стандарти, съвместими с НАТО и Европейския съюз, и ще превърне ВМЗ в доставчик и за съюзническите държави. Заводът ще произвежда 155 мм боеприпаси по натовски стандарт, което ще даде възможност и за превъоръжаване на българската артилерия. Инвестицията ще бъде около 500 млн. евро, осигурени чрез европейския механизъм SAFE под формата на заем с 10-годишен гратисен период и 35-годишен срок на изплащане. Очаква се производството да започне в рамките на три години, а проектът ще открие близо 1000 нови работни места.
Източник: Банкеръ (02.09.2025)

"Трейс" и "Джи Пи груп" печелят търга за метрото в Букурещ Две от най-големите български компании у нас - "Трейс груп холд" и "Джи Пи груп", в обединение с турската "Дoyш Иншaaт Be Tиджapeт" са спечелили поръчка за изграждане на метро в румънската столица Букурещ за 1.2 млрд. евро. Отсечката, която трите компании ще строят, е част от голяма обществена поръчка за линията между Gara de Nord и Gara Progresul, която е дълга 14 км и е разделена на два лота, като е част от четвъртата метролиния в румънската столица. Частта, която печели обединението на "Tрейс груп холд", трябва да е готова 2030 г. "Трейс груп холд" отдавна стъпи на румънска почва и вече завършиха част от една от новите магистрали. "Трейс" и "Джи Пи груп" участват в обединение с водещ партньор турската Dogus Insaat ve Ticaret. Те се състезаваха за лот 1 с обединението G?lermak Sp??ka z Ograniczon? Odpowiedzialno?ci?. Техният лот включва участък от Gara de Nord до Eroii Revolutiei. По данни на източници на Gandhul офертата на Джи Пи, "Трейс" и "Доуш" е била със 100 млн. евро по-изгодна за румънците. За другата отсечка от линията, между Eroii Revolu?iei и Gara Progresul, имаше само един кандидат - консорциум между Construc?ii Erba?u, Conselex и румънската Bog'art., като прогнозната стойност е над 800 млн. евро. Въпросните общо 12 километра от букурещкото метро включват 14 станции, от които 13 са напълно нови, а една е вече съществуваща. Те се намират в южната част на града. В момента метрото в Букурещ е с обща дължина 70 км, като има четири линии и общо 43 спирки. Metrorex е румънската компания, която управлява метрото в Букурещ. Тя е изцяло собственост на румънското правителство чрез Министерството на транспорта. Първите станции заработват в края на 70-те години. В метрото на Букурещ всеки ден пътуват между 400 и 500 хил. души. Турската "Дoyш Иншaaт Be Tиджapeт" строи и у нас, като тя е собственик на къртицата, с която се прокопават тунелите на метрото в София. През 2022 г. компанията спечели поръчка за пробиване на метротунел в София, дълъг 5.3 км, а "Трейс груп холд" и "Джи Пи груп" са работили по метрото в София няколко пъти. "Трейс груп холд" отчете приходи през 2023 г. в размер на почти 402 млн. лв. Освен метрото в София те работят и по пробива под жп гарата в Пловдив. "Джи Пи груп" отчете приходи от близо 186 млн. лв. през 2023 г.
Източник: Капитал (03.09.2025)

Ръководството на „Терем – Хан Крум" в Търговище иска да намали работното време Работници на протестират срещу само 4.5 часа работа Работници на „Терем – Хан Крум" ЕООД в Търговище прекъснаха работния си ден за час в знак на протест срещу предложение от страна на ръководството на завода за намаляване на работното време. Временно изпълняващият длъжността управител на дружеството Николай Паскалев предлага част от работниците да подпишат споразумения за намаляване на работния им ден до четири часа и половина. Основната причина за протеста им е, че работниците и служителите не са отговорни за факта, че дружеството не е натоварено с работа. По думите му с въвеждането на намален работен ден за част от работниците няма да се получи особено сериозен ефект, посочи още той. И допълни, че се очаква скорошното стартиране работата по два договора, а подобна ситуация предизвиква работници да напускат. Протестните действия ще продължат поне до края на настоящата седмица или до преустановяване коментирането на темата за намаляване продължителността на работния ден. В дружеството към момента работят общо около 120 човека. През миналата седмица са получили трудовите си възнаграждения за месец юни. Забавяне в изплащането на заплатите бе причината за продължителни протести в началото на годината.
Източник: БТА (03.09.2025)

ВМЗ може да изплати за 5 г. заема за двата нови завода "Вазовските машиностроителни заводи" (ВМЗ) очаква изпълнените поръчки до края на годината да са за близо 1 млрд. лева. Само за 5 години ВМЗ-Сопот с настоящата си печалба ще може да изплати заема от 480 млн. евро, който ще вземе за двата нови завода с “Райнметал”. Българското дружество отбелязва стабилен ръст на финансовите показатели. За първите шест месеца на годината е постигната печалба в размер на 116,230 млн. лв. В подобен размер е била за същия период на миналата година тя - 119,551 млн. За сравнение, за цялата 2022 г. е 82 млн. лв. Отчетените приходи от продажби също се движат нагоре - от януари до края на юни те са 503,870 млн. лв. със 126,389 млн. повече спрямо същия период на м.г. Приходите от продажби и услуги на специална продукция са 492,4 млн. лв. Най-голям дял се пада на артилерийски боеприпаси - 43,3% от всички продажби, или над 213 млн. лв. Продадени са РПГ-22 за почти 90 млн. лв., изстрели за ръчна противотанкова гранатохвъргачка РПГ-7В и подобрения и? вариант WarriorРПГ-7 за над 67 млн. лв. Пласират се и боеприпаси за тежка противотанкова гранатохвъргачка СПГ-9, подобрения и? вариант WarriorСПГ-9 и оръдие 2А28 за същата сума. До края на 2025-а се очаква да бъдат изпълнени договори в приблизителен размер на още 500 млн. лв., което ще закръгли поръчките за годината на около 1 млрд. За миналата година печалбата ВМЗ-Сопот е била над 220 млн. лв. Сега “Райнметал” и ВМЗ ще направят джойнтвенчър дружество с 51% собственост на немския концерн и 49% на българските заводи, обясни военният министър Атанас Запрянов. Двата завода ще струват около 1 млрд. евро, от които България трябва да осигури 480 млн. евро. Парите за това ще дойдат от европейския механизъм за инвестиции в отбраната SAFE, по който страната ни ще получи до 3,58 млрд. евро от общо 150 млрд. за целия ЕС. Заложен е гратисен период за главница до 10 години
Източник: 24 часа (03.09.2025)

„Укрзализница“ с локомотиви от „Експрес Сервиз“ Украинските железници „Укрзализница“ са получили първите два български локомотиви, произведени от русенския локомотивен завод „Експрес Сервиз“ в рамките на изпълнението на съвместния проект с Европейската банка за възстановяване и развитие „Аварийна подкрепа на украинските железници“. Новите локомотиви са оборудвани с литиево-йонни акумулаторни батерии с възможност за бързо зареждане и автономна работа до 24 часа. Те могат да развиват скорост до 10 км/ч и да движат товарни вагони с обща маса до 3 хиляди. тонове. Тази техника е алтернатива на старите дизелови маневрени топлиннилокомотиви в производствените съоръжения. Очаква се цялата партида да бъде доставена до края на 2026 г. На 20 февруари 2025 г. „Укрзализница“ подписа договор с българската компания „Експрес Сервиз“ за доставка на десет акумулаторни маневрени локомотива.
Източник: Blitz (05.09.2025)

Инвестиция за 2 млн. лв. ще разшири производството на завода за лазерни машини в Индустриален парк София - Божурище Български инвеститор „Неона“ ООД, който от 2017г. оперира на територията на Индустриален парк София-Божурище, сключи договор за вторият си проект с „Националната компания „Индустриални зони“. Инвестицията предвижда разширяване на съществуващото производство на CNC лазерни машини за рязане, чрез изграждане на нова сграда с производствени и складови помещения върху допълнителен парцел с площ от 2 651 кв. метра. В рамките на проекта ще бъде стартирано и ново производство на лазерни галванометрични машини.
Източник: Blitz (09.09.2025)

Българската отбранителна индустрия осигурява над 4 на сто от БВП на страната за 2024 г. Българската отбранителна индустрия осигурява над 4 на сто от брутния вътрешен продукт на страната за 2024 г., обяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов. Износът на военна продукция нараства от 650 млн. евро през 2021 г. до 2,8 млрд. евро през 2024 г. За периода 2022-2024 г. приходите на страната ни от износ на отбранителни продукти възлизат на 13 млрд. лева. В отбранителната индустрия в момента са заети над 70 хил. души, като тенденцията е за нарастване на заетите в сектора. Приходите на държавния оръжеен завод ВМЗ-Сопот се очаква да надхвърлят 1 млрд. лева през настоящата 2025 г.За сравнение, преди войната приходите на ВМЗ-Сопот са възлизали на 191 млн. лева за 2021 г. Във ВМЗ-Сопот работят над 5 хил. души, като само за последната година броят на заетите се е увеличил с 350 души.
Източник: БТА (09.09.2025)

Британската миннодобивна компания Anglo American постигна споразумение за сливане с канадската Teck Resources. При сливането първата, листвана на Лондонската борса, ще държи около 62,4% от новата обединена компания Anglo Teck, а канадската страна ще притежава 37,6%. Anglo Teck ще има седалище в Канада, но основното ? листване ще бъде в Лондон, съобщава Reuters. След потвърждаване на сделката акциите на Anglo скочиха с 8% на Лондонската борса. Очаква се сливането да донесе годишни спестявания от разходи и подобрения в ефективността на стойност 800 млн. долара до четвъртата година след завършването му, посочват от Anglo. Комбинираната пазарна капитализация на двете компании надхвърля 53 млрд. долара. Главният изпълнителен директор на Anglo, Дънкан Уанблад, ще запази поста си, а Джонатан Прайс от Teck ще заеме длъжността заместник главен изпълнителен директор. Двете компании, които оперират съседни медни мини в Чили - Quebrada Blanca и Collahuasi, очакват да постигнат по-високи оперативни резултати. Anglo и Teck бяха обект на интерес за придобиване през последните години - Glencore се стремеше към Teck, а BHP прояви интерес към Anglo заради обширните ? медни активи. И двете потенциални сделки обаче не се осъществиха. Прогнозите сочат рязък ръст в търсенето на мед, подхранван от бума на електрическите автомобили и нови приложения като центрове за данни, задвижвани от изкуствен интелект. Сделката ще създаде един от най-големите световни производители на мед и идва на фона на засилващо се доверие, че търсенето на "червения метал" ще бъде стимулирано от глобалния енергиен преход. Anglo American, основана през 1917 г. в Южна Африка от германския индустриалец Ърнест Опенхаймер, е една от най-големите миннодобивни компании в света. Тя е листвана както в Лондон, където е седалището ?, така и в Йоханесбург. Teck разполага основно с медни активи и след излизането си от въглищния бизнес през 2023 г. бе смятана за атрактивна цел за придобиване от по-големи миннодобивни компании. До понеделник Teck имаше пазарна капитализация от приблизително 16 млрд. долара.
Източник: Money.bg (10.09.2025)

MET Group обявява промени в ръководството на компанията Базираната в Швейцария MET Group, значим участник в европейската енергийна индустрия, обявява назначаването на Хoйберт Виксъвено за нов главен изпълнителен директор на групата (GCEO), считано от 1 януари 2026 г. Контролиращият акционер и настоящ GCEO на MET Group, Бенджамин Лакатош, ще продължи като председател на Управителния съвет и ще участва активно в управлението на визията и растежа на компанията. Хoйберт Виксъвено се присъединява към компанията като главен изпълнителен директор след забележителна 30-годишна кариера в най-голямата енергийна компания Shell. Последно е член на глобалния изпълнителен комитет на Shell и директор на отдела за преработка, възобновяеми енергийни източници и енергийни решения на групата, където е създавал стойност за клиентите в редица бизнеси и географски региони и е ръководил организация с над 30 000 души.
Източник: Стандарт (11.09.2025)

Водещият международен доставчик на цветни метали и една от най-големите компании за рециклиране на мед в света - "Аурубис", обяви подписването на споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за инвестиционен заем в размер на €200 милиона. Финансирането с петгодишен падеж ще подкрепи инвестиции в два стратегически проекта на групата - разширяване на рафинирането на мед в завода в България и повишаване на капацитета за рециклиране на метали и на мерките за опазване на околната среда в завода в Германия. Това е първото финансиране на ЕИБ в сектора след приемането по-рано тази година на новата стратегия на Групата на ЕИБ за гарантиране на европейския достъп до суровини от критично значение и активно подкрепя прилагането на Закона за критичните суровини на ЕС. Като част от своята корпоративна стратегия, "Аурубис" ще инвестира 120 млн. евро за разширяване на капацитета за производство на рафинирана (катодна) мед в завода до Пирдоп и Златица, за да посрещне нарастващото европейско търсене. Проектът е част от програмата "Инвестиции за прогрес. България 2027" на обща стойност над 400 млн. евро и е най-голямата единична инвестиция на "Аурубис" в България след придобиването на завода през 2008 г. Тя ще позволи производствения капацитет да бъде увеличен с приблизително 50% до 340 000 тона рафинирана мед годишно. Въвеждането в експлоатация се предвижда за финансовата 2025/2026 г Заемът от ЕИБ ще подкрепи и инвестиционната програма "Комплекс Рециклиране Хамбург" на стойност 190 млн. евро. Новото съоръжение в завода на Групата в Хамбург, Германия, ще рециклира около 30 000 тона скрап допълнително, както и по-големи количества междинни продукти от металургичния процес, като така се затварят вътрешни и външни материални цикли и се увеличава приноса към кръговата икономика. "Аурубис" очаква производството да започне през следващата финансова година.
Източник: Money.bg (12.09.2025)

ОББ кредитира с 200 млн. лв. "Булгартрансгаз" за Вертикалния коридор Държавното дружество „Булгартрансгаз“ подписа с Обединена българска банка договор за дългосрочен кредит в размер на 200 млн. лева (102,26 млн. евро) за инвестиционни дейности по Вертикалния газов коридор. Кредитът се предоставя при лихвен процент под 2%. Правителството на Росен Желязков одобри държавни гаранции за Вертикалния газов коридор на стойност близо 250 млн. лв. В кредитирането наред с ОББ ще се включи и "Инвестбанк". Държавногарантираните заеми с избраните банки са предназначени за частично покриване на инвестиционните разходи по проекта. Те ще бъдат усвоени до 15 декември 2025 г., а срокът за погасяването им е 5 години след 1 януари 2027 г., когато изтича гратисният период. Проектът „Вертикален газов коридор“ е стратегическа инициатива на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова, която цели да осигури сигурен, диверсифициран и устойчив пренос на природен газ в региона и да засили енергийната независимост на Европа. До 1 октомври 2026 г. българската част на газопровода ще бъде готова, твърди изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов.
Източник: Сега (15.09.2025)

ВяЕЦ Свети Никола започва да предлага гаранции за произход на БНЕБ Вятърен парк „Свети Никола“, собственост на AES България, стана първият и единствен вятърен парк в страната, сключил споразумение с Българската независима енергийна борса (БНЕБ) за осигуряване на ликвидност в борсовия пазар „Гаранции за произход“. Вятърният парк, който е най-големият в страната, ще предлага на този пазарен сегмент гаранциите за произход за цялото си производство. ВяЕЦ „Свети Никола“, който се намира край Каварна, ще предлага за продажба само на борсата всички гаранции за цялото количество електроенергия, която произвежда. Става дума за около 330 хиляди мегаватчаса годишно, генерирани от вятърния парк. За последните 12 месеца ВяЕЦ „Свети Никола“ се нарежда на трето място сред ВЕИ производителите в България. За първото полугодие на 2025 г. паркът е произвел 152 520 MWh зелена енергия за българските потребители.
Източник: actualno.com (15.09.2025)

Българската металургия се е насочила към нов пазар - да снабдява с метали бурно развиващата се отбранителна индустрия у нас, в която предстои да се инвестират огромни средства в нови производства. "От известно време водим разговори с Министерството на икономиката и индустрията и производители от отбранителната индустрия, търсейки възможност да продаваме продукцията си", заяви пред Блумбърг тв инж. Никола Рангелов, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. Той обясни, че предприятията от черната металургия имат капацитет да произвеждат всички видове стоманени сплави за нуждите на военните ни заводи. "Подобно сътрудничество ще осигури не само пазар на българските металургични предприятия, но и автономия и независимост на отбранителната индустрия от външни пазари - нещо много важно в условия на търговската война между САЩ и Китай, в която Европа неизбежно е въвлечена", посочи Рангелов. Той подчерта, че в тази търговска война има голям риск от внезапна поява на недостиг на метали, затова ако военните заводи се ориентират към българското металургично производство, те ще бъдат по-защитени от кризи със суровината. Спад от 10-15%, а в някои компании и 30%, отчита черната металургия у нас през последните години, отчитат от асоциацията. Една от причините е нелоялният внос от страни извън ЕС, с който се заобикалят тарифните ограничения като годишни квоти. "Внасят се метални изделия под друг митнически код, а не този, за който има квота. Например бетонно желязо, което се използва в строителството, влиза у нас като инструментална стомана", посочи Никола Рангелов. От този нелоялен внос най-много страдат двата големи производителя на бетонно желязо "Стомана индъстри" и "Промет". От БАМИ са водили редица разговори с Министерство на икономиката за стопиране на нелоялния внос, но срещат само обещания. Не само родната металургия, но и европейските производители на стомана очакват институции в ЕС да осигурят предимство в доставките към компаниите от отбранителната индустрия, където са планирани масови инвестиции, обясни Рангелов. Според Рангелов квотите за внос на стомана от трети страни трябва да бъдат премахнати, а Еврокомисията да намери друг начин да защити европейското производство от дъмпингов внос. Вече се наблюдават ефектите от митата върху металите, въведи от администрацията на Доналд Тръмп, посочиха от БАМИ. Канадски алуминий, първоначално насочен за САЩ, залива Европа. Засега количествата все още не са толкова големи, че да застрашат производителите от Европа. “Специално за България няма проблем, защото у нас няма производство на първичен алуминий - заводът "Алкомет" в Шумен произвежда алуминиеви изделия от заготовки, които си осигурява от внос, така че може даже да има положителен ефект от канадския алуминий”, обясни Рангелов. Проблем за родната цветна металургия обаче би се появил, ако утре Европа бъде залята с мед и медни изделия. България е един от големите производители на първична мед в ЕС, при това при спазването на най-строги еконорми.
Източник: Сега (15.09.2025)

„Дънди Прешъс Металс“ се преименува на „ДПМ Металс“ "Дънди Прешъс Металс“ променя името си на "ДПМ Металс“ след одобрение, получено на извънредно общо събрание на акционерите от 13.08.2025 г. Дружествата на „ДПМ Металс“ в България също имат нови имена - „ДПМ Челопеч“ ЕАД и „ДПМ Крумовград“.
Източник: Стандарт (16.09.2025)

"Ей И Ес България" стана втори маркет мейкър на пазара "Гаранции за произход" на БНЕБ Българска независима енергийна борса (БНЕБ – IBEX) сключи споразумение с "Ей И Ес – България" (AES България) за присъединяването на компанията като втори маркет мейкър на пазара "Гаранции за произход". Новият маркет мейкър ще осигурява по-голяма ликвидност, като целта е увеличаване на търговията с гаранции на организирания пазар и постигане на предвидимост за участниците. Вятърният парк "Свети Никола" (AES България) предлага на борсата гаранциите за произход за цялото си производство, което исторически е около 330 хиляди мегаватчаса годишно и 152 520 мегаватчаса през първото полугодие на 2025 г. Преди около месец и Националната електрическа компания (НЕК) стана активен участник на сегмента „Гаранции за произход“. От август 880 000 гаранции, собственост на НЕК, се предлагат чрез платформата на IBEX. Българска независима енергийна борса, дъщерна компания на Българска фондова борса, е лицензирана през 2014 г. да организира борсов пазар на електрическа енергия в България.
Източник: БТА (16.09.2025)

В Ловеч беше официално открито най-голямото съоръжение за съхранение на електроенергия в рамките на Европейския съюз Системата за съхранение на енергия (BESS) в Ловеч, която е най-голямата в Европейския съюз и пета в света (към момента на получаване на разрешителното). С инсталирана мощност 124 MW и капацитет за съхранение 496 MWh, проектът на „Адванс Грийн Енерджи“, който работи само от няколко месеца, вече променя енергийния пейзаж в България. Инвестицията в проекта е на стойност 146.7 млн. лв. Собствените средства, съфинансирани чрез заем от глобалната банка Citi, са 89 млн. лв., а близо 58 млн. лв. са финансова помощ по Плана за възстановяване и устойчивост, мярка Restore. Батерийният комплекс е съставен от 16 модула, всеки с капацитет 31.3 MWh и мощност 7.8 MW, с 111 литиево-железно-фосфатни (LFP) батерии, които се утвърдиха като най-добрите решения за съхранение на енергия на пазара. Всяко едно зареждане и разреждане се осъществява за 4 часа. Проектът е оборудван и с интелигентна система за управление, която допринася значително за ефективната работа на съоръжението. Изграждането на съоръжението бе завършено в рамките на само 6 месеца, а на 30 април 2025 г. получи Разрешение за ползване № СТ-05-236. „Адванс Грийн Енерджи“ планира да инсталира батерии и към заводите си в Разград и Пещера, които ще бъдат между 130 и 180 MWh.
Източник: economic.bg (17.09.2025)

Индийската компания "Джиндал Стийл Интернешънъл" (Jindal Steel International) има намерение да придобие стоманодобивното подразделение на "Тисенкруп" (Thyssenkrupp). "Тисенкруп" е получила неофициална оферта от "Джиндал Стийл Интернешънъл" за закупуването на стоманодобивното подразделение "Стийл Юръп" (Steel Europe)". Изпълнителният съвет на "Тисенкруп" ще разгледа внимателно тази оферта с оглед на икономическата устойчивост, продължаването на екологичната трансформация и заетостта в стоманодобивните предприятия. "Фактът, че ориентирана към растеж стоманена група като "Джиндал Стийл Интернешънъл" има намерение да стане стратегически инвеститор в "Тисенкруп Стийл Юръп", е добра новина за нашите служители", заяви Юрген Кернер, член на Надзорния съвет на компанията и член на германския синдикат "И Ге Метал" (IG Metall). Индийският производител на стомана притежава собствен достъп до суровини и опит в зелена трансформация, допълни Кернер, като добави, че "в момента е важно да се пристъпи бързо към съществени дискусии". "Тисенкруп Стийл Юръп" е най-големият производител на стомана в Германия. Стоманодобивното подразделение на германската индустриална група, което изпадна в затруднение заради икономическия спад, пренасищането на пазара с евтин внос на стомана от Азия и покачващите се цени на електроенергията, планира намали производството от 11,5 до под 9 милиона метрични тона годишно и да съкрати 11 000 работници или да прехвърли тяхната дейност към други компании.
Източник: Стандарт (18.09.2025)

Kawasaki и Dronamics обединяват сили за ново поколение авиационни двигатели Kawasaki Motors, световен лидер в двигатели и моторни машини, обяви стратегическо партньорство с Dronamics, специализирала в товарните дронове с дълъг обсег. Сътрудничеството предвижда интеграция на авиационните двигатели на Kawasaki в "Черния лебед" - безпилотен самолет, способен да превозва до 350 кг товар на разстояние от 2500 км. Партньорството се основава на комбинираната експертиза на Kawasaki в двигателните технологии и на Dronamics в проектирането и експлоатацията на безпилотни апарати. Двете компании ще работят съвместно по целия процес - от развойната дейност до летателните тестове - с цел създаване на нов стандарт за ефективност и устойчивост в авиационното задвижване. От българската компания обясняват, че партньорството укрепва връзките на Dronamics с японската индустрия - от материалите за производство до възможността за изцяло японска версия на "Черния лебед", която да обслужва товарни и граждански мисии, включително доставки при бедствия и пожарогасене.
Източник: Money.bg (19.09.2025)

КЗК позволи на ББР и ЕСО да създадат две съвместни дружества Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина на Българска банка за развитие (ББР) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да създадат две съвместни дружества – акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) и обслужващо дружество (ОД). Решението е с незабавно изпълнение, като Комисията подчертава, че операцията няма да засегне конкуренцията на българския пазар. Целта на новите дружества е да инвестират във вземания по договори за енергийни спестявания, като управляват плащанията от общини, държавни институции и бизнес клиенти. По този начин ще се освобождава капитал за нови проекти, ще се насърчава собственото производство на енергия от възобновяеми източници и ще се намаляват разходите на публичния сектор и предприятията. АДСИЦ ще бъде собственост на ЕСО с 51% и на ББР с 49% от капитала. Обслужващото дружество ще бъде в обратна структура – 51% собственост на ББР и 49% на ЕСО. Двете дружества ще бъдат ръководени от съвети на директорите.
Източник: 3e-news (19.09.2025)

Един от най-големите соларни паркове в България заработи Соларният парк „Мъглиж“, един от най-големите в България, влезе в търговска експлоатация, съобщава 360 Energy, която го е изградила в партньорство с мажоритарните акционери на „Еврохолд“. Съоръжението е с пиков капацитет 160.5 MW и предстои към него да бъдат добавени батерии. Българо-германската компания Sunotec е основният изпълнител по договора за изграждането му „до ??ключ“. Тя произведе и металните конструкции за слънчевите панели. „Грийн Солар Енерджи“ е отговорна за два въздушни електропровода и реконструкцията на друг, както и на подстанция. Компаниите частично покриха инвестицията със заем от УниКредит Булбанк, Райфайзен Банк Интернешънъл, ОББ и Пощенска банка. Фотоволтаичната централа в община Мъглиж е разположена върху земя от категория 9 и 10 – най-ниските нива в земеделската категоризация. Дъщерното дружество на „Еврохолд“ – „Електрохолд“ – отговаря за продажбата на електроенергията. Слънчевият парк се състои от панели на Jinko Solar и скоро ще бъде допълнен от система за съхранение на енергия (BESS). Очаква се тя да бъде завършена през март 2026 г.
Източник: economic.bg (23.09.2025)

Българска компания ще строи соларната централа на Летище София Концесионерът на столичното летище „Васил Левски“ – „СОФ Кънект“, подписа договор за изграждането на фотоволтаична електроцентрала с българската фирма „Хидроенергийна компания“ (ХЕК), която ще построи съоръжението върху собствени терени на летището. Проектът с мощност от близо 5 мегавата е първата голяма стъпка към реализирането на амбициозната цел на аеропорта за пълна климатична неутралност до 2036 г. Централата ще се разпростира на площ от около 50 хил. кв. м. и ще бъде оборудвана с над 8300 соларни панела. „СОФ Кънект“ планира изграждането на цял фотоволтаичен парк с капацитет от 20 мегавата, който да бъде завършен до 2033 г. и да може да покрива голяма част от нуждите на летището. В по-далечен план се предвижда и изграждането на батерийни съоръжения, които да съхраняват произведената енергия. Според предварителните планове, първите 5 мегавата трябва да бъдат инсталирани до края на 2026 година.„Хидроенергийна компания“ АД е българска фирма със седалище в Благоевград, основана през 2006 г. Основната ? дейност е изграждането и експлоатацията на съоръжения за възобновяема енергия – първоначално хидроцентрали, а впоследствие фотоволтаични паркове у нас и в чужбина. Първата ? соларна централа е изградена през 2010 г., а до момента има изградени над 160 фотоволтаични централи в 21 държави по света. Дружеството се управлява от Иван Чапов, Манол Чапов и „ХК Струма строй“ ЕООД. Да 2023 г., дружеството е реализирало приходи от над 40 млн. лв. и е отчело нетна печалба от 178 хил. лв.
Източник: economic.bg (23.09.2025)

"Лукойл Нефтохим" отново е на огромна загуба След три години на печалби руската петролна рафинерия "Лукойл Нефтохим" отново се върна на отрицателна територия, като отчете загуба за 2024 г. - 213 млн. лв. За 2021 г. компанията декларира положителен резултат от 67 млн. лв., за 2022 г. - 129 млн. лв., а за 2023 г. - 203 млн. лв. В отчета се твърди, че именно ограничителните мерки заради войната в Украйна са основните причини за сериозното влошаване на финансовия резултат през миналата година. От 1 януари 2024 г. дружеството "Лукойл Нефтохим" е прекратило доставките на нефт от Руската федерация и е преминало към "неруски, значително по-скъпи сортове нефт". Друг съществен фактор за загубата за 2024 г. е снижението на маржа от преработката в Европа вследствие влошаване на геополитическата обстановка в регионите на добив и транспорт на нефт (в това число: Червено море, Аденския пролив, Либия и др.), допълнен със значително увеличаване на вноса в европейските страни на големи количества автомобилен бензин и дизелово гориво от Китай, Азия и Близкия Изток". По програмата за компенсациите за тока "Лукойл Нефтохим" е получил от българския държавен бюджет през 2024 г. 23 млн. лв. В същото време рафинерията е направила вноска във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" от 70 млн. лв. за 2023 г. и 51 млн. лв. за 2024 г.
Източник: Медия Пул (23.09.2025)

„Газпром“ прехвърли свои акции в сръбската НИС на руската компания Intelligence Руската енергийна компания „Газпром“ прехвърли свои акции в сръбската държавна петролна компания (НИС) на руската компания Intelid?ens. НИС е изправена пред опасност от активиране на санкции от страна на САЩ заради връзките си с „Газпром нефт“, която е обект на западните наказателни мерки след руската инвазия в Украйна. Въвеждането на санкциите беше отлагано шест пъти от началото на годината, като последното отлагане е валидно до 26 септември. След въвеждането на санкциите „Газпром нефт“ прехвърли около 5% от своя дял в НИС на компанията майка „Газпром“, с което директното ? участие падна под 50%. Самата „Газпром“ притежаваше около 11%. Документи на Белградската борса показват, че акционерното дружество Intelid?ens от Санкт Петербург е придобило малко над 11,3% от акциите на НИС. В момента „Газпром нефт“ държи около 44,9% от НИС, държавата Сърбия – 29,9%, а останалите акции са собственост на дребни акционери. „Газпром нефт“ е почти изцяло (95%) контролиран от „Газпром“. НИС съобщи, че е подал ново искане до Министерството на финансите на САЩ за ново отлагане на санкциите. Те бяха въведени на 10 януари заради „вторичен риск“ от връзките с „Газпром нефт“, но тяхното прилагане бе отлагано шест пъти по искане на компанията. В началото на август директорът на „Сърбиягаз“ Душан Баятович заяви, че Сърбия би купила НИС, но руската страна подчерта, че компанията не е за продан.
Източник: БГНес (23.09.2025)

Банката за развитие прави фонд за изкупуване на вземания в енергетиката Българската банка за развитие (ББР) продължава да умножава дъщерните си фирми. Най-новите две са съвместни дружества с ЕСО - оператора на електроенергийната мрежа на страната. И двете предприятия - ЕСО и ББР, са държавни. Те поискаха и вече получиха разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да учредят две фирми - АДСИЦ (акционерно дружество със специална инвестиционна цел) и обслужващо дружество. ББР вече има няколко дъщерни дружества, на които е едноличен собственик - „ББР Лизинг“, „ББР Микрофинансиране“, Национален Гаранционен Фонд“, „Фонд за капиталови инвестиции“. Банката упражнява едноличен контрол върху „Търговски център Марица". Отскоро разполага и с пътностроителен бизнес - чрез фирмите „Роудуей кънстракшън“ и „Пътстройинженеринг“. Въпросните две компании, свързвани с бизнесмена Румен Гайтански, нашумяха с проблемен голям кредит, отпуснат от ББР, за който се твърдеше, че е стигнал до ТЕЦ "Варна" (където акционер бе Ахмед Доган). Заемът се оказа несъбираем и така вместо парите си банката получи контрол върху строителни фирми. "Търговски център Марица" пък е фирмата, взела на концесия Пешеходния мост в Пловдив. ББР придоби и нея заради необслужван кредит.
Източник: econ.bg (24.09.2025)

Pa?aн Paбaни пoeмa пocтa изпълнитeлeн диpe?тop нa "Aypyбиc Бългapия" AД oт 1 o?тoмвpи 2025 г. Toй нacлeдявa Tим Kypт, ?oйтo щe ce фo?ycиpa въpxy мeждyнapoднaтa cи poля ?aтo глaвeн oпepaтивeн диpe?тop нa гpyпaтa Аurubіѕ АG, нo ocтaвa пpeдceдaтeл нa cъвeтa нa диpe?тopитe нa бългapc?oтo дpyжecтвo. "Aypyбиc Бългapия" e и cpeд нaй-гoлeмитe ?oмпaнии в cтpaнaтa. Koмпaниятa e в пpoцec нa peaлизиpaнe нa чeтиpигoдишнaтa инвecтициoннa пpoгpaмa "Инвecтиции зa пpoгpec. Бългapия 2027", c бюджeт oт 400 млн. лв. Paбaни e чacт oт гpyпaтa Аurubіѕ oт 2018 г., ?ъдeтo зaeмa пoзициятa диpe?тop "Cтpaтeгичec?и пpoe?ти" в цeнтpaлaтa в Xaмбypг. ?peди тoвa e paбoтил зa Glеnсоrе и Ruѕѕеll Міnеrаl Еquірmеnt, нaтpyпвaй?и cepиoзeн oпит c пpoe?ти в Kaнaдa, Eвpoпa, Aвcтpaлия, Южнa Aфpи?a, Цeнтpaлнa Aзия и Близ?ия изтo?. Зaвъpшил e инжeнepнa xимия в yнивepcитeтa "Ma?гил" в Kaнaдa, cъc cпeциaлизaции в миннo дeлo, бизнec paзвитиe и ?opпopaтивни финaнcи. Hoвият cъвeт нa диpe?тopитe нa "Aypyбиc Бългapия" в?лючвa Pa?aн Paбaни, Tим Kypт и Димo Kиpилoв. Te бяxa избpaни c тpигoдишeн мaндaт пo вpeмe нa Oбщoтo cъбpaниe нa a?циoнepитe нa 19 ceптeмвpи 2025 г. Аurubіѕ АG e вoдeщ cвeтoвeн дocтaвчи? нa цвeтни мeтaли и eдин oт нaй-гoлeмитe peци?лaтopи нa мeд в cвeтa. A?циитe ? ce тъpгyвaт във Фpaн?фypт и ca чacт oт МDАХ, GСХ и ЅТОХХ Еurоре 600. Зaвoдът в ?иpдoп и Злaтицa e ?лючoв индycтpиaлeн цeнтъp, ?oйтo ocигypявa ?a?тo изнoc, тa?a и знaчитeлни инвecтиции в ycтoйчиви тexнoлoгии - в?лючитeлнo изгpaждaнe нa BEИ, мep?и зa eнepгийнa eфe?тивнocт и e?oлoгични пoдoбpeния.
Източник: Money.bg (24.09.2025)

АББ доставя иновативно електроразпределително решение за разширението на производствената база на клиент в България АББ България обявява успешната реализация на високотехнологично електроразпределително решение в рамките на мащабен проект по разширение на производствената база на стратегическия си клиент БХТС България ЕООД в индустриална зона Божурище, в близост до гр. София. Проектът включва проектиране, доставка и интеграция на цялостна система за нисковолтово електроразпределение, включително главно разпределително табло (ГРТ) с номинален ток 2500 A и разпределителни табла с номинален ток до 250 A. Решението е базирано на модулната платформа System Pro E Power TBBS, в комбинация с фасадни панели Combiline-N – конфигурация, реализирана за първи път в региона при подобни токови стойности. Изпълнението на проекта бе възложено на утвърдения партньор на АББ – Метикс ООД, българска инженерингова компания с над 23 години опит в проектирането и интегрирането на електроразпределителни системи. Метикс отговаря за локалната конфигурация, производството, логистиката и координацията на място.
Източник: 3e-news (24.09.2025)

Френската индустриална компания "Ер Ликид" получи сертификат за инвеститор клас "А" от БАИ за свой проект в Пирдоп Френската компания в областта на производството на индустриални и медицински газове "Ер Ликид България" (Air Liquide) получи сертификат за инвеститор клас "А" от Българската агенция за инвестиции (БАИ). Насърчителната мярка се връчва на компанията за инвестицията им в нова инсталация за производство на промишлени газове в средногорския град Пирдоп. Изграждащото се съоръжение цели да отговори на потреблението на газове от страна на медодобивния комбинат "Аурубис България". Сертификатът е валиден до 30 май 2028 година. Това е общ инвестиционен проект, който "Ер Ликид" осъществява както в България, така и в Германия и е на стойност 100 млн. евро. Фокусът му обаче е насочен към производствените мощности на инвеститора в Средногорието. Началото на инвестицията е поставено през юни 2024 година и се очаква инсталацията да е оперативно готова през 2027 година. Освен да задоволява търсенето на кислород от "Аурубис", очакваният ефект от изпълнението на проекта според компанията е укрепването на индустриалната инфраструктура и пазарен дял на "Ер Ликид" в България и региона. Бъдещата инсталация, според разчетите на компанията, ще трябва да увеличи с между 10 и 15 процента производствения капацитет в Пирдоп, при 7 процента предвидено намаляване на електропотреблението при промишления процес. "Ер Ликид" е световно представена компания в областта на сепариране на газове. Дружеството присъства в над 60 държави, където обслужва повече от 4 млн. клиенти и нает персонал от около 66 500 души. У нас то присъства от 1999 година и притежава 3 производствени бази в страната, разположени в Перник, Пирдоп и Търговище. Със своите 100 души персонал, компанията обслужва над 600 клиенти.
Източник: БТА (24.09.2025)

Enery ще доставя зелен ток на фармацевтичната Teva Австрийската компания за възобновяема енергия Enery, която има няколко ВЕИ проекта в България, включително такива за батерии, ще доставя зелен ток на израелския производител на фармацевтични продукти Teva - собственик на заводите в Дупница и Троян, за срок от 15 години. С подписаното споразумение за покупка на енергия с фиксирана цена по дългосрочен договори (PPA) на практика започва и изграждането на новия фотоволтаичен парк "Книжовник", който се намира в района на Хасково. Той ще бъде с инсталирана мощност от 122 мВт и ще включва системи за съхранение на енергия с капацитет 200 мВтч. Инвестицията в проекта не се съобщава, но подобни проекти се оценяват на около 150-180 млн. лева. Споразумението предвижда Enery да достави на Teva 60 хил. мВтч зелена енергия за срок от 15 години. За момента електричеството ще покрива консумацията на фармацевтичните заводи в Дупница и Троян, но може да служи и за други обекти на компанията извън страната. Teva е един от големите производители на фармацевтични продукти в България, като по данни за 2024 г. заема 10-о място по продажби в стойност. Новият фотоволтаичен парк ще бъде разположен между селата Книжовник и Долно Войводино, община Хасково, като теренът е със статут на необработваема земя. Годишно ФЕЦ "Книжовник" се прогнозира да произвежда 205 гВтч електроенергия. Подизпълнител на проекта е Sunotec, с която австрийската компания си партнира и при изграждането на ФЕЦ "Ценово". Планираното присъединяване на "Книжовник" към мрежата е 1 юли 2026 г. Собственик на централата е "Енери БГ 1", дъщерно дружество на Enery. Централата ще включва около 170 хил. броя соларни модули и ще бъде оборудвана с две съоръжения за съхранение на електроенергия. Едната батерия ще бъде с мощност 130 мВтч, а втората - с мощност 70 мВтч, ще получи финансиране от Фонда за възстановяване и устойчивост, възлизащо на около 35% от стойността на инвестицията, която не се уточнява. Проектът включва също подстанция и 15 км въздушна линия. Към момента Enery има две работещи фотоволтаични централи в България - "Караджалово" и "Ценово". Извън страната Enery в момента изгражда две фотоволтаични централи - в Чехия и Румъния, където производството е хеджирано с дългосрочни 10-годишни договори за изкупуване на зелена енергия. Споразумението с Teva е 15-ият PPA, подписан от Enery през последните четири години в региона на Централна и Източна Европа, и вторият, включващ български купувач. Част от електричеството от парка "Ценово" се доставя на пловдивския металургичен завод КЦМ.
Източник: Капитал (25.09.2025)

Китай е увеличил вноса си на първичен алуминий от Русия с 64% за януари - август 2025 г. в сравнение със същия период на миналата година, до 3,94 милиарда долара, според данни на Главната митническа служба на Китайската народна република. Това представлява приблизително 1,49 милиона тона при средни цени на Лондонската борса за метали (LME) за този период. Конкретно за август, Китай е внесъл алуминий от Русия на стойност 388,2 милиона долара, което е с 2% повече на годишна база. Вносът на рафинирана мед от Русия се е увеличил 2,3 пъти на годишна база във финансово изражение през осемте месеца, до 2,83 милиарда долара (спрямо 1,2 милиарда долара година по-рано). За август доставките на рафинирана мед от Русия са оценени на 250 милиона долара, в сравнение с 91 милиона долара година по-рано. Вносът на медна руда и концентрат почти се е удвоил по стойност на годишна база за януари - август 2025 г., до 1,9 милиарда долара (спрямо 958 милиона долара година по-рано). Основен доставчик на меден концентрат за Китай е минно-обогатителния комбинат "Бистрински" на "Норилски никел", разположен в Забайкалския край. Доставките за Китай на необработен никел от Русия също се увеличиха рязко през първите осем месеца на тази година, като нарастването е 2,2 пъти до 840 милиона долара (от 377 милиона долара година по-рано).Това представлява приблизително 56 хил. тона при средни цени на Лондонската метална борса за този период. Делът на Китай при доставките за чужбина на руски цветни метали започна да се увеличава през 2022 г. Въпреки че най-големите руски производители на цветни метали, "Норилски никел" и "Русал", не са включени в списъците със санкции на ЕС и САЩ, европейските потребители анулираха договорите си. Оказа влияние и забраната за доставки на руски цветни метали до складове на LME, въведена през април 2024 г. Износът на руски алуминий за Съединените щати спря в края на 2023 г., когато САЩ наложиха забранителни мита от 200%. По-късно ЕС започна да ограничава потреблението на руски алуминий, като определи квота от 275 000 тона през февруари 2025 г., което се равнява на 80% от вноса за 2024 г. Пълна запрана за внос на алуминий от Русия ще има от 2027 година. По този начин, делът на Азия в приходите на "Русал" се увеличи до 53% през първата половина на 2025 г., от 43% за същия период на миналата година, докато делът на Европа спадна до 16%, от 22% година по-рано.
Източник: Money.bg (26.09.2025)

Старт на преустройството на нова промишлена зона в Бургас Започва благоустрояването на най-новата промишлена зона на Бургас - "Юг-Запад", която е част от втората фаза на проекта за изграждането на "Индустриален и логистичен парк Бургас" и ще се финансира със средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Новата индустриална зона е на площ от над 600 дка, като се очаква разкриването на нови 700 работни места. Към проекта вече са изявили бизнес интерес осем инвеститора. Ще се изгради ВиК инфраструктура, улично осветление, оптични мрежи. Община Бургас ще ремонтира и ул. "Транспортна", за да се осигури свързаността на района. В рамките на първата фаза от проекта за изграждането на "Индустриален и логистичен парк Бургас" беше изградена напълно инфраструктурата в промишлена зона "Север". Там своето производство вече са ситуирали 40 инвеститори. Българска компания е първата, която изгражда производство в новата промишлена зона. Българската компания за производство на ел. инсталации и климатизация "Сатурн 2" беше първата, закупила терен в най-новата промишлена зона на Бургас - зона "Юг". Тази година от дружеството започнаха строителството на своята база върху терен с големина от 9050 кв. м. Сред услугите, които фирмата предоставя, са проектиране, изграждане и поддръжка на електроинсталации; реконструкция, ремонт и благоустрояване на пространства, автоматизация на процеси и създаване на персонализиран софтуер. Компанията предлага и продукти със собствената си марка QEST, които дават готови решения, като експертите от фирмата предлагат и персонализация на всеки продукт според изискванията на клиента.
Източник: Money.bg (26.09.2025)

Над 460 млн. лв. са готови за бизнеса по новите мерки от Фонда за справедлив преход Перспективата за усвояването на над 460 млн. лв. от Фонда за справедлив преход, които са на разположение на бизнеса чрез процедурата „Подкрепа за производствени инвестиции в големи предприятия в регион Стара Загора“ със сигурност ще привлече инвеститори в региона. „Булмаркет Груп“ АД вече реализира обещания амбициозен проект върху руините на фалиралия завод „Ремотекс“ в Раднево. Предприятието, което преди години се занимаваше основно с ремонт на оборудването на държавните „Мини Марица-изток“ , днес е превърнато от инвеститорите, придобили го през 2022 г., в „Индустриален парк Раднево“, разположен на площ от 320 декара. Паркът се очертава като стратегическото място за реализиране на нови проекти, тъй като е ситуиран в една от общините, пряко засегнати от прехода към зелена икономика. Още през март стана ясно ,че „Индустриален парк Раднево“ притежава влязъл в сила ПУП, както и регистрация в Министерството на икономиката като частен индустриален парк. Площта му от 320 дка е разделена на 25 парцела от 1000 до 40 000 кв. метра. Още тогава заместник-изпълнителния директор на „Булмаркет Груп“, член на Съвета на директорите на групата и изпълнителен директор на „Индустриален парк Раднево“ Светослав Първанов съобщи, че сградите в парка ще бъдат минимум 100, от които шест огромни индустриални халета. „Булмаркет Груп“ е създадена през 1996 г. в Русе. В групата влизат над 20 действащи дружества, сред които „Булмаркет рейл карго“, „Булмаркет автотранспорт“, „Булмаркет ДМ“, „Порт Булмаркет“ и други. В частта търговия с горива групата покрива целия спектър – газ, бензин, дизел. Вторият й клон са дружествата, които оперират под бранда „Астра“. Това направление се занимава с производство и търговия на биодизел, фармацевтичен глицерин и остатъчни продукти. Приходите на дружествата в „Булмаркет Груп“ надхвърлят 4 млрд. лева.В Търговския регистър е внисано като лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху групата - кипърското дружество „Пуунър Сървисиз Лимитед“, ситуирано в Никозия. Като негови представители са Параскеви Мола от Гърция и Михалис Корелис от Кипър. А като действителен собственик е записан Станко Станков.
Източник: Банкеръ (26.09.2025)

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, за втора поредна година Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас оглавява класацията на най-големите по приходи компании в България. Компанията отчита приходи за 2024 г- в размер на 9,1 млрд. лв. Следват: Аурубис България АД - Пирдоп, Лукойл-България ЕООД - София, Национална електрическа компания ЕАД - София, Номад енерджи къмпани ЕООД, БиЕй Глас България АД - София, Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София, Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле и Банка ДСК ЕАД - София. Важно е да се отбележи, че все още не са обавили своите финансови резултати за 2024 г. няколко от "милиардните" по приходи компании от 2023 г.: Мартанкшип ЕООД, София Мед АД - София, Виваком България ЕАД, Експрес Логистика и дистрибуция ЕООД - София, Ви Ти Ай Си Интернешънъл ЕООД - София, Инса ойл ЕООД - Раковски, Метро България ЕООД - София, Бритиш Американ Табако Трейдинг ЕООД - София и АДМ Разград ЕАД - Разград. С интерес очакваме и резултатите за 2024 г. от "милиардните" по приходи компании от 2022 г.: ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги ЕАД, Систейнабъл енерджи съплай ООД и Промет Стиил ЕАД - Дебелт. Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (29.09.2025)

Чешката компания Skoda Group обяви, че разширява бизнеса си в България. Дружеството ще достави 25 електрически влака за нуждите на "Метрополитен" и ще разкрие нови работни места у нас, свързани предимно с поддръжката на машините. От Skoda имат договорен ангажимент за цялостно наблюдение и експлоатация на влаковете за период от 15 години. В рамките на договора ще бъдат открити около 30 нови работни места. Проектът е свързан с въвеждане на нова техника и модернизация, както и с обучение на персонала. Новото депо за поддръжка на влаковете у нас е ключова инвестиция на компанията в България. Именно в депото ще бъде извършвана цялостната поддръжка на новите машини и ще бъдат обучавани, а след това и заети нови служители. Всеки от модерните електрически влакове ще разполага с над 300 седящи места, климатизация и плавно движение с минимален шум. В момента компанията произвежда и осем влака за софийското метро, чиято доставка беше потвърдена още преди две години. Повечето нови влакове на чешкия производител трябва да се движат по релсите у нас още след две години.Дъщерното дружество на Skoda в България вече е факт. Skoda Group е част от чешката PPF Group, която е един от най-големите инвеститори в България.
Източник: Money.bg (01.10.2025)

Седем кандидати подадоха оферти в търга за строителството на 17 км железен път между Радомир и Перник с прогнозна стойност над 462 милиона лева без ДДС. Трасето е част от Коридор №8, който трябва да свърже Черно с Адриатическо море. Участват почти всички големи български компании в жп строителството. Само две са чуждите фирми. Те са добре познати у нас - австрийската "Щрабаг" и турската "Догуш", които са се включили в консорциуми. Ценовите предложения на всичките 7 кандидати са отворени едновременно на 23 септември. От тях 3 са над прогнозната стойност, а останалите четири са под нея. Това е трети опит на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) да избере строител. Сегашната обществена поръчка е с прогнозна стойност близо два пъти по-висока от тази обявена в края на 2020 г. (267.5 млн. лв. без ДДС). Най-високо е ценовото предложение на обединение "Догуш Джи Пи" - 567 925 502 лв. без ДДС (33.4 млн. лв./км). В него влизат "Джи Пи Груп" АД, българското подразделение на турската "Догуш", която строи метрото в София, и компанията майка "Догуш Иншаат ве Тиджарет" АД. Второто най-скъпо предложение е на консорциум "Страбаг Рейл Кънстракшън“ ДЗЗД - 499 889 621,48 лв. без ДДС. В него влизат "Щрабаг" ЕАД, "Страбаг АГ" Австрия и "Страбаг Рейл" а.с. Чехия. Третата оферта, която е над прогнозната стойност на поръчката, е на обединение "ЖП Перник 2025", което е дало цена от 469 022 951,56 без ДДС. В обединението влизат "ВДХ" АД (новото име на "Водстрой") и "Трейс Груп Холд" АД. Останалите четири ценови предложения са близки едно до друго. Най-ниската цена дава "Монолит София" АД - 413 135 504 лева без ДДС, следвана от предложенето на "ПСТ Груп" ЕАД – 418 709 209 лв. без ДДС и обединение "Геострой Пътстрой - Перник" - 419 398 070 лв. без ДДС. Най-интересното ценово предложени е е на ДЗЗД "ИСПА". Регистрираното дружество по Закона за задълженията и договорите е съставено от фирми, които не са познати на широката публика в железопътното строителство. Това са "Интерконекта" ЕООД и "СА.И.Е". Тяхната оферта е 421 283 219 лв. без ДДС - достатъчно близка до най-ниските предложения на утвърдени строители и в същото време под прогнозната стойност. "Интерконекта" е декларирала опит в ремонта на детска градина в Своге и на улица в Ракитово, а "СА.И.Е" - ремонти на училища и детски градини в Бобов дол, Радомир и Гълъбово пред Камарата на строителите в България (КСБ). В предоставените от тях публичните данни няма да са строили жп линии, каквото изискване има за участие в търга. Двете компании са участвали в изграждането на междусистемна газова връзка България - Сърбия на българска територия, за което са получили 11.88 млн. лв. Не е ясно как обединението "ИСПА" изпълнява изискването за оборот от 450 млн. лв. за последните 3 финансови години. Оборотът на "Интерконекта" за последните две години възлиза на над 16 млн. лв., а на "СА.И.Е" - около 85 млн. лв. Дружеството "СА.И.Е" се управлява от Камелия Таскова и е с адрес жк. "Индустриална зона Орион" ул. "3020-та" №34. Фирмата е била подизпълнител на "Атоменергоремонт" АД. "СА.И.Е", заедно с две чужди фирми, спечелиха търга за изграждането на тръбата от вертикалния газов коридор от Пиперево до Перник, като началото на строителните дейности са планирани за декември 2025 г. "СА.И.Е", заедно с румънския клон на австрийската "Хабау", е единственият кандадат в търга за нов водонагнетателен сондаж в газохранилището в Чирен за близо 16 млн. лв. без ДДС. Бъдещият изпълнител ще бъде определен по критерия икономически най-изгодната оферта "оптимално съотношение качество/цена". Избраният изпълнител ще получи аванс от 10% от договорната цена без ДДС. Междинните плащания са в размер на не повече от 85 % от цената, а окончателното - не по-малко от 15%.
Източник: Money.bg (01.10.2025)

Liebherr разширява два завода в Тракия икономическа зона Международният технологичен концерн Liebherr обяви, че разширява два от своите заводи в Тракия икономическа зона край Пловдив и набира голяб брой нови служители в производствените бази на двете фирми в Тракия икономическа зона /ТИЗ/. Компаниите са част от световния концерн "Либхер", който обхваща над 150 компании в повече от 50 страни на всички континенти. Заводите на "Либхер-Конкрийт Технолоджи Марица" и "Либхер-Транспортейшън Системс Марица" ще бъдат ситуирани до края на 2027-а година под един покрив в изцяло нова сграда в подзона Марица на Тракия икономическа зона - в близост до село Бенковски. "Либхер-Транспортейшън Системс Марица" стартира през 2004 г. като отдел към вече съществуващата "Либхер-Хаусгерете Марица" /заводът за високотехнологични хладилници и фризери в подзона Марица на ТИЗ/. През 2010 г. е основана като отделно дружество, което започва с производство на климатични, вентилационни и отоплителни системи за железопътната индустрия в с. Царацово. През годините капацитетите на производството се разширяват и допълват от нови продукти за транспортната индустрия. През 2016 г. стартира партньорството им с фирма Krone, чрез производството на иновативен продукт за хладилните ремаркета. През последните години компанията специализира в производството на различни продукти като електрически табла и електроника за управление на кранове и багери, произведени в рамките на концерна "Либхер". До края на 2026 година предстои да бъдат внедрени и нови производствени капацитети за нуждите на авиационната индустрия. Очаква се повишение на монтажните дейности за въздушен контрол и системи за въздушно управление. Към днешна дата в "Либхер-Транспортейшън Системс Марица" работят около 300 човека, като се очаква в близката година броят им да нарасне до 400. Сътрудниците в "Либхер-Конкрийт Технолоджи Марица" в момента са около 110, прогнозите сочат в следващите 3 години да се увеличат 3 пъти - до 350. Фирмата започва дейност през 2019 г. като отдел към вече съществуващата "Либхер-Транспортейшън Системс Марица". През 2021 г. е основана като отделно дружество, с основна дейност производство на оборудване за бетоновози, което в момента е ситуирано на Кукленско шосе в Пловдив. В следващите 2 години "Либхер-Конкрийт Технолоджи" ще прехвърли от германския си завод и производството на бетоновъзли. Заводът ще стане изцяло самостоятелен, като за целта ще се прехвърлят и всички позиции в развойната дейност, продажбите, стратегическото и оперативно снабдяване, производственото планиране, монтажа на бетоновъзлите при клиентите, сервизната дейност и други.
Източник: Money.bg (02.10.2025)

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, Идеал Стандарт Видима АД - Севлиево излезе на първо място сред най-големите предприятия в ообласт Габрово по приходи за 2024 г. достигайки 462 млн.лв. Хитачи Енерджи България ЕООД се изкачи на второ място, следван от Балджиеви 91 ООД - Севлиево, Поликомп ЕООД - Габрово, Хамбергер България ЕООД - Севлиево, Дзалли ООД - Габрово, Емка АД - Севлиево, Беста Мед ЕООД - Трявна, Паралел ЕАД - Севлиево и Балканско ехо ЕООД - Кръвеник. Трабвя да се отчете, че традиционни участници в класацията като ЦЕБЕ Цератицит Европа ЕООД и Цератицит България АД - Габрово все още не са обявили своите финансови резултати за 2024 г. Хамбергер България ЕООД - Севлиево заема първото място по размер на реализираната брутна печалба през 2024 г. Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (03.10.2025)

Българската AMPECO ще зарежда електромобилите на гиганта E.ON в Чехия Енергийната компания E.ON Czech Republic обяви, че е избрала българската AMPECO за доставчик на платформа за управление на зареждането на електромобили. E.ON има 1,5 млн. клиенти в страната, но освен това местният пазар е специфичен - повечето коли на ток са служебни. В конкретния случай AMPECO ще трябва да интегрират в платформата си повече 1200 зарядни станции от различни производители и над 25 000 потребителски профила - със спецификите на корпоративния автопарк и нуждите на служителите от домашно зареждане. Платформата на AMPECO ще бъде използвана от чешкото подразделение на E.ON и в vehicle-to-grid проекти (т.е. електромобилите да се използват като батерии в ситуации на пиково потребление), както и в други перспективни разработки. AMPECO е основана през 2019 г. и нейният софтуер днес се използва на три континента. Компанията е привлякла над 40 милиона долара от инвеститори, като сред тях са BMW iVentures, Revaia, Cavalry Ventures, и LAUNCHub.
Източник: Money.bg (03.10.2025)

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, Хайделберг Матириълс Девня АД запазва първото си място в област Варна по приходи за 2024 г. достигайки 1,9 млрд.лв. Следват: Фармнет ЕАД - Варна, Агрополихим АД - Девня, ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги ЕАД, Солвей Соди АД - Девня, Енерго-про Продажби АД - Варна, Афер България ЕООД - Девня, Темпери Лоджистикс ЕООД, Електроразпределение Север АД - Варна и Интерком Груп ООД - Варна. Хайделберг Матириълс Девня АД отново заема първото място по размер на реализираната брутна печалба през 2024 г. (1,2 млрд.лв.), следван от Електроразпределение Север АД - Варна, Агрополихим АД - Девня, Солвей Соди АД - Девня, Хепи ЕАД - Варна, Хепи България ЕАД - Варна, Енерго-про Продажби АД - Варна, Агрия груп холдинг АД - Варна, Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД - Варна и Балев Корпорейшън ЕООД - Варна Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (07.10.2025)

"Топлофикация София" съвсем скоро ще стане значим държавен проблем. Задълженията й към "Булгаргаз" и БЕХ вече са 2.1 млрд. лв., заяви Валентин Николов, изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг. Миналата година в началото на отоплителния сезон просрочените задължения на столичната топлофикация към БЕХ бяха в размер на 1.6 млрд. лв., от които 850 млн. лв. към "Булгаргаз". Тогава държавната газова компания заплаши общинското дружество, че ще му спре доставките на синьо гориво, и дори запорира негови сметки. За да вдигне запора, общинската фирма погаси едва 10 млн. лв. от дълга си. В момента дори няма подписан договор между столичната топлофикация и "Булгаргаз" за доставка на гориво, заради това, че общинската фирма не изпълнява изискванията на държавната газова компания.
Източник: Сега (07.10.2025)

Компенсации на бизнеса за скъп ток Правителството одобри нова програма за компенсиране за бизнеса до 30 юни 2026 г при поскъпване на тока, която ще се задейства след надхвърляне на средна борсова цена от 240 лв. за мегаватчас за шестмесечие, което е далеч над доскорошния таван от 180 лв. на мегаватчас. Новост е, че компенсации ще се дават еднократно на всеки отделен период от шест месеца, когато среднопретеглената цена за шестмесечие в сегмента "Ден напред" на Българската енергийна борса надхвърли 240 лв. за мегаватчас. С пари от фонд "Сигурност на електроенергийната система" ще се покриват изцяло разходите на бизнеса над тази цена. Досега компенсациите се даваха месечно при надхвърляне на тавана. Прогнозите към момента за последното тримесечие на тази година и за следващите две тримесечия на 2026 г. са за средни цени под 240 лв. на мегаватчас. И новите компенсации за бизнеса ще се предоставят чрез търговците на електрическа енергия, доставчиците от последна инстанция или производителите на електрическа енергия, които продават директно на крайни небитови клиенти. Мрежовите оператори – ЕСО и електроразпределителните дружества – също ще бъдат компенсирани заради високите цени на електрическата енергия, която купуват за своите технологични нужди. Досега над 6 млрд. лв. са предоставени от 2022 г. до март 2025 г. за подпомагане на разходите за ток на небитовите потребители, сред които освен фирмите са и учебните заведения, болниците, храмовете.
Източник: Сега (09.10.2025)

„Грийн Иновейшън“ с грантово споразумение с ЕБВР, съфинансирано от ЕС, чрез програмата InvestEU „Грийн иновейшън“ АД – София, извършващо дейност под търговската марка Hydrogenera, подписа грантово споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), съфинансирано от Европейския съюз чрез програмата InvestEU. Общата стойност на проекта е 15 000 евро (без ДДС), като ЕБВР предоставя грант в размер на 10 500 евро, покриващ 70% от бюджета. Инициативата е насочена към внедряване на принципите на Lean и Теорията на ограниченията (Theory of Constraints) в производствените и организационните процеси на компанията. Основната цел е повишаване на оперативната ефективност и съкращаване на времето за изпълнение на проекти. Проектът ще бъде реализиран в партньорство с Improvinn („Великов Компютърс“ ЕООД), консултантска компания със специализация в Lean трансформация и управленски подобрения. „Грийн Иновейшън“ АД, действащо под търговската марка Hydrogenera, е единственият производител на електролизьори на Балканите и един от лидерите в сектора на зелените водородни технологии в Централна и Източна Европа, с реализирани над 90 проекта в четири държави. От 25 август дружеството стана корпоративен член на Hydrogen Europe*, което постави „Грийн Иновейшън“ в центъра на европейската водородна общност.
Източник: Банкеръ (10.10.2025)

Водещият производител на стомана в Европа ArcelorMittal обяви повторното отваряне на стоманодобивния си завод в Румъния, който беше затворен. Производството отваря отново, за да преработва стоманата, внесена от Кривой Рог в Украйна, съобщава румънската Economica.net. Стоманодобивният завод ще възобнови дейността си на 1 ноември с валцовия агрегат, докато електрическата пещ може да бъде отворена отново в зависимост от цените на суровините и електроенергията, според твърдение та президента на синдиката на стоманодобивните работници Мирча Бордян, цитиран от местните медии. От 1 ноември отстранените работници ще бъдат отново наети на работа. До тази дата те ще получават 75% от заплатата си. Схемата за доброволно напускане на фабриката, за която около 10 души бяха подали заявления, е спряна. От известно време насам компанията изпитва сериозни затруднения, свързани с тежките глобални условия. Още през юли, полското дружество на ArcelorMittal това лято обяви, че през септември ще спре временно доменна пещ № 3 в завода си в Домброва Гурнича. Решението е резултат от влошаващите се пазарни условия, свързани с високите цени на енергията, разходите за емисии на CO? и засиления внос на евтина стомана от държави извън ЕС. Всичко това доведе и до затварянето на фабриката в Румъния. Заводът ще се рестартира след 1 ноември, а суровината ще идва от Украйна, от завода в Кривой Рог, който е и фабрика на групата Arcelor. Там ще правят стоманени блуми за завода ни в Хунедоара, които ще произвеждат дълговалцувани продукти. В зависимост от цената на електроенергията и скрапа ще отвори врати и електрозаводът за стомана", заяви синдикалният лидер пред Agerpres. Според него всички 470 служители на завода в Хунедоара, вече са извикани от работа, считано от 1 ноември. Служителите в стоманодобивния завод ще се занимават с поддръжка и охрана, а някои от тях ще работят във валцовия цех. В зависимост от търсенето и пазарните условия: цени на енергията, данъци и др., те могат да работят в едно-двуседмични кампании", добавя синдикалистът. На 12 септември ръководството на ArcelorMittal обяви, че е решило да спре окончателно дейността си във фабриката си в Румъния, която произвежда материал за енергийния, строителния и инфраструктурния пазар, позовавайки се на много високи цени на електроенергията и конкуренция от продукти, идващи от страни извън ЕС. След това, на 23 септември, служителите на ArcelorMittal започнаха спонтанен протест пред фабриката. Впоследствие местните власти и парламентаристи от град Хунедоара поискаха разсекретяване на договора за приватизация, подписан с ArcelorMittal от бившата компания Siderurgica SA Hunedoara.
Източник: Money.bg (12.10.2025)

Шведски стартъп за производство на нисковъглеродна стомана, който е един от най-значимите зелени индустриални проекти в Европа, се бори да оцелее, тъй като се опитва да преодолее нарастващия недостиг на финансиране, съобщава Financial Times. Според запознати с финансирането на Stegra, известна по-рано като H2 Green Steel и създадена от същите шведски финансисти като фалиралия производител на батерии Northvolt, тя се нуждае от ново финансиране в размер на 1.5 млрд. евро, след като през последните три месеца нуждите й се увеличиха трикратно. Рискът от неплатежоспособност е бил обсъден на заседание на управителния съвет миналия понеделник по съвет на адвокатите на групата, след като закъсненията и превишаването на разходите са засегнали завода, който тя изгражда в Северна Швеция, казаха източниците. Хенрик Хенриксон, главен изпълнителен директор, заяви, че не признава "много едностранчивата картина, която е представена", добавяйки, че работата по нов кръг на финансиране е в ход с "първоначални ангажименти за дялово участие както от основателите, така и от водещите инвеститори" и че общите постъпления се очаква да представляват до 15% от общия проектен бюджет на Stegra, или близо 1 млрд. евро.
Източник: Капитал (14.10.2025)

Използвани са 28% от капацитета на договора на "Булгаргаз" с турската газова компания "Боташ" Към август 2025 г. е използван 28% от капацитета на договора на "Булгаргаз" с турската газова компания "Боташ", съобщи енергийният министър Жечо Станков. Оказва се, че близо 1/3 от договорените капацитети се изпълняват. В сключения договор е заложен 13-годишен ангажимент за заплащане на 1.050 милиона лева на ден, независимо дали инфраструктурата се използва. Тази дневна сума се индексира всяка година с инфлацията, като задължанията на "Булгаргаз" ЕАД за целия период на Споразумението ще надхвърлят 6 милиарда лева. През 2023 и 2024 г. са използвани 13% от договорения капацитет. През 2025 г. към август е изпълзван 28% от капацитета, което не означава, че договорът е станал печеливш", обяви енергийният министър. Продължават техническите разговори между България и Турция за предоговаряне на договора, като от 26 септември със заповед на Станков е била създадена и работна група с представители на енергийното министерство и на БЕХ с цел търсене на варианти за предоговаряне, както и за "търсене на най-благоприятен вариант за преуреждане на отношенията с цел защита на имуществените и финансовите интереси". Отправено е и запитване до "Боташ" за оптимизация на дневните количества чрез намаляването им, както и разделяне на размера на дневната такса, която плаща българската държава, на два компонента - постоянна (дължима без оглед на пренесените количества) и променлива (дължима в завидимост от услугата и количествата).
Източник: actualno.com (14.10.2025)

„Инса Спирит“ – новият високотехнологичен завод за биоетанол „Инса Спирит” е името на новия високотехнологичен завод за биоетанол. Стартъпът се развива от българска петролна компания „Инса ойл“. Това е първото съоръжение у нас, което ще произвежда възобновяемо гориво от биомаса и е един от най-модерните индустриални комплекси на Балканите. Строителството на биорафинерията започна през юни 2022 г. и вече е в напреднала фаза. Заводът е разположен върху площ от около 45 хил. кв. метра. Освен съоръженията и силозите, към завода ще има и 15 декара зелени площи. Инвестицията е на стойност около 56 милиона евро и включва производствените мощности и високотехнологична лаборатория, която предстои да бъде сертифицирана по всички международни стандарти. Капацитетът на завода е 41 хиляди литра етилов алкохол дневно. Чрез процес на дехидратация част от него ще се превръща в биоетанол за нуждите на българския енергиен пазар. Технологията на завода е разработена от индийската компания PRAJ – световен лидер в проектирането на заводи за етанол, а оборудването е доставено от водещи компании като B?HLER GROUP (Германия), ALFA LAVAL (Швеция), BOSCH (Германия), SIEMENS (Германия), HYDRO-THERMAL (САЩ) и SOLAR TURBINES (САЩ) - доставчик на системата за Ко-генерация. Зърнобазата на новия завод включва пет силоза с достатъчен капацитет, така че да бъдат покрити годишните нужди от суровина. Производственият цикъл е напълно автоматизиран - от меленето на зърното до дестилацията и преработката на страничните продукти. Биоетанолът е възобновяемо гориво, произведено основно от зърнени култури. Той се смесва с бензина и добавя следните ключови предимства. Намалява се отделянето на въглероден оксид и въглеводороди в атмосферата от автомобилите с бензинови двигатели. Повишава октановото число на бензина, което подобрява работата на двигателя и намалява разходите за поддръжка на автомобилите. В световен мащаб функционират над 1 300 завода за биоетанол. Най-големите производители са САЩ, Бразилия, Китай. Инсталации за производство има и в страни от ЕС. Разработването на технологията ще доведе до по-устойчива и ефективна енергийна алтернатива за България, а заводът “Инса Спирит” ще бъде и един от най-модерните в региона. Освен биоетанол, “Инса Спирит” ще произвежда като страничен продукт DDGS - изсушена спиртоварска каша. Тя е ценна съставка за производство на храни за животновъдството. При процеса на работа на инсталацията ще се получава и втечнен въглероден диоксид с висока чистота, който може да се използва в хранително-вкусовата промишленост. Инсталацията ще бъде проектирана и доставена от американската фирма PENTAIR. След стартирането на “Инса Спирит”, компанията предвижда развитие на технологии за второ поколение биоетанол, произведен от биомаса. Очакванията са, че заводът “Инса Спирит” ще заработи през втората половина на 2026 година. Не на последно място, успешното развитие на проекта ще повлияе положително развитието на трудовия пазар в региона. Прогнозата е за разкриване на 120 нови работни места.
Източник: economic.bg (14.10.2025)

Световната асоциация по стоманата (World Steel Association - WSA) очаква глобалното потребление на стомана да се увеличи с 1,3% през 2026 г. спрямо настоящата, достигайки 1,772 милиарда тона. А за 2025 г. показателят може да достигне 1,75 милиарда тона, което е съвсем близо до нивото от 2024 г., се казва в прогнозата на асоциацията. Световната асоциация по стоманата (WSA) е една от най-големите в света индустриални асоциации. Компаниите от организацията произвеждат общо около 85% от стоманата в световен мащаб. От WSA отбелязват, че прогнозираният растеж през следващата година ще се дължи основно на комбинация от силни регионални тенденции. "Очакваме забавяне на спада при търсенето на стомана от Китай, същевременно съчетано със силен растеж при развиващите се страни, като - Индия, Виетнам, Египет и Саудитска Арабия. Също така, се предвижда да се случи дългоочакваното завръщане към растежа на потреблението на стомана в Европа", се казва в доклада на WSA. В прогнозата се отбелязва, че потреблението на стомана в Китай ще продължи да намалява и през 2025 г., като годишният спад ще е с около 2%. Според прогнозата на WSA, спадът на пазара на жилища в Китай ще се забави до 1% през 2026 г., тъй като секторът ще достигне "дъното". Според оценките на WSA, потреблението на стомана в Индия ще продължи да расте с високи темпове, като показателят ще е около впечатляващите 9% през 2025 и 2026 г. - основно заради продължаващия растеж във всички сектори в страната, използващи стомана. За Централна и Южна Америка през тази година WSA очаква значителен ръст на потреблението на стомана с около 5,5%. За този растеж способства възстановяването на аржентинския пазар след спада през 2024 г., както и стабилния растеж в Бразилия, подкрепян от правителствените програми в сферата на социалните жилища. От WSA също така отбелязват, че потреблението на стомана в региона Европейски съюз и Великобритания през 2025 г.ще нарасне с 1,3%, но през 2026 г.повишението ще достигне 3,2%. Потреблението на стомана в най-голямата икономика в света - на САЩ, според прогнозата на Асоциацията, през 2025 г. ще нарасне с 1,8%, на фона на подготовката и въвеждането на повишените вносни мита и продължаващото развитие на инфраструктурата. Растежът на показателя ще продължи и през 2026 г. със същия темп, за което ще способства възстановяването на жилищното строителство и частните инвестиции, подобряването на условията за финансиране, както и снижението на икономическа несигурност. По данни на WSA, потреблението на стомана в Африка през последните три години е нараствало със среден темп от 5,5% годишно, за което е допринесла високата икономическа активност, особено в Северните и Източните региони на континента.
Източник: Money.bg (15.10.2025)

860 млн. евро струва досега извеждането на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй" За периода 2003 - 2024 година за извеждане от експлоатация на четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" (от І до ІV) са похарчени 860 млн. евро. Средствата са национални - по Фонд "Радиоактивни отпадъци" (РАО) и Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", както и европейско финансиране по Международен фонд "Козлодуй" (МФК). До 2032 година по разчет ще бъдат порачени още 217 млн. евро национално финансиране и 206 млн. евро по МФК, или общо 423 млн. евро, сочат разчетите на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО). В двата национални фонда има малко над 3 млрд. лева към края на 2024 година. Ниско- и среднорадиоактивните отпадъци от тази дейност в момента се съхраняват в хранилища на територията на централата. Те обаче ще бъдат "погребани" в Националното хранилище за редиоактивни отпадъци (НХРАО) на площадка "Радиана", чието строителство приключи през юли 2024 година. Изграждането на това хранилище започна преди почти 20 години и коства общо 75,9 млн. евро, дошли почти изцяло от международни фондове. В момента работата по извеждане от експлоатация на четирите малки блока в АЕЦ "Козлодий" напредва, като се демонтират парогенераторите (общо 24) и тече работата по т.нар. "освобождаване от регулаторен контрол", тоест преценка каква част е годна да бъде предадена за скрап. От една страна това намалява количествата отпадъци, които ще бъдат депонирани в НХРАО, а от друга - носи приходи за ДП РАО. Черните метали се продават основно на "Стомана Перник", а алуминият и други метали, представляващи интерес - отиват към западни компании. Допълнително в България, единствено в Европейския съюз, се прилага и плазмено изгаряне, което намалява отпадъците 70 пъти. Около 90% от отпадъците от производството на електроенергия от ядрените централи са ниско- и среднорадиоактивни. Те ще бъдат погребани в "Радиана" и ще бъдат под надзор за 300 години, след което радиоактивността им ще бъде спаднала и ще бъде отнент статутът им на такива, а мястото ще бъде освободено от надзора на контролните органи. Отпадъците ще бъдат слагани в стоманобетонни контейнери (общо 6335 в първата фаза) и подредени в 22 клетки. Когато клетките се запълнят, те ще бъдат погребани под земята на площадката, която е в близост до АЕЦ "Козлодуй". ДП РАО само произвежда тези контейери, което намалява разходите.
Източник: Инвестор.БГ (16.10.2025)

„Шкода“ наема депо в София за поддръжка на новите влакове В изпълнение на мащабния си договор за доставка на 25 нови електрически влака, чешката „Шкода Груп“ направи ключова стъпка към трайното си позициониране в България. На официална церемония е подписан договор за наем на депо в столичния квартал „Илиянци“ с българската компания „ТТЛ“ ЕООД. То ще служи за сервизен и поддържащ център на новия подвижен железопътен състав, който страната ни очаква. Основният договор за доставка на 20 нови електромотрисни влака бе сключен през септември миналата година, като стойността му е 511.4 млн. лв. без ДДС. Впоследствие бе подписан и допълнителен контракт за доставката на още 5 влака на стойност 127.8 млн. лв. без ДДС. Цените включват обучение, но и 15-годишна поддръжка. Именно тази дейност чешката компания ще прави в депото на „ТТЛ“ в София в следващите 15 години. За сервизните дейности ще бъдат ангажирани квалифицирани специалисти. „Шкода“ планира да наеме и нови служители директно от България, с което подкрепя заетостта на местния пазар. Компанията е доставчик на различен вид подвижен състав за България. Преди години тя достави нископодови тролейбуси за градския транспорт в София, а също така произвежда осем метровлака за подземната железница. „ТТЛ“ е българска компания, специализирана в ремонт, поддръжка и модернизация на железопътен подвижен състав. Учредена е през 2008 г., като управител и едноличен собственик на капитала е Любен Евлогиев Тенев. За 2022 г., общите приходи от оперативна дейност са 10.8 млн. лв., което е значително увеличение спрямо 8-те милиона за 2021 г. Печалбата на дружеството за 2022 г. е 344 хил. лв.
Източник: economic.bg (16.10.2025)

Sunterra RE официално въведе в експлоатация батерийна система от 68 MWh към ФЕЦ Карлово Sunterra RE разшири портфолиото си от системи за съхранение на електроенергия (BESS) с пускането в експлоатация на съоръжение с инсталирана мощност 34 MW и капацитет 68 MWh към фотоволтаичната централа „Карлово Солар" в с. Дъбене, община Карлово. Финансирането в размер на 22,9 млн. лева е реализирано в рамките на стратегическата инвестиция C4.I6 от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, което потвърждава приоритетния статус на проекта за енергийната трансформация на страната ни. Технологичното решение се базира на 17 литиево-желязо-фосфатни (LFP) батерии, като изборът на LFP технология е продиктуван от съображения за оперативна безопасност, жизнен цикъл на активите и екологична устойчивост. Проектът в Карлово е вторият от тристепенната BESS програма на компанията, която включва BESS системите към ФЕЦ Калояново и ФЕЦ Гълъбово. Комбинираната инсталирана мощност на трите съоръжения достига 156 MW при общ капацитет 312 MWh.
Източник: Инвестор.БГ (17.10.2025)

Българската IPS се цели в 15% от европейския пазар на батерии През последните години компанията "Интернешънъл пауър съплай" (IPS) се фокусира върху разработката и производството на собствени батерийни системи за съхранение на енергия X-Bess. А плановете са да покрива 15% от растящото търсене в Европа. Наскоро IPS откри новата си фабрика в индустриален парк "Хемус" до София. В началото на следващата година към базата ще бъде добавено второ производствено хале, а голямата цел е изграждането на още един завод в България с европейско съфинансиране, което ще увеличи годишния капацитет до 15 гВтч. Инвестицията на IPS в индустриалния парк "Хемус" се състои от два отделни проекта, които се намират директно един до друг. Помещенията са под наем, а общата стойност на оборудването се оценява на около 12 млн. евро. Първата фабрика, в която са инвестирани около 4 млн. евро, вече работи, като в нея дейността е разделена между роботи и хора. Максималният производствен капацитет там е 3 гВтч батерии годишно и е изцяло запълнен до март 2026 г. В сегашното помещение се произвежда само крайният продукт на компанията, докато развойната дейност и производството на инвертори засега остава в сградата в жк "Дружба". Новата сграда, която в момента се строи и ще влезе в експлоатация през първото тримесечие на 2026 г., ще позволи концентрацията на целия процес на едно място. В момента отделните компоненти са пръснати из отделни локации в София, което се превръща и в логистично неудобство. С отварянето на второто хале в парка "Хемус" ще се увеличи и капацитетът на производство на батерии до 5 гВтч годишно. Персоналът също ще нарасне, като плановете са да достигне малко над 220 души. В момента в компанията работят около 70 души. При пълна натовареност на фабриката от IPS прогнозират годишни приходи за около 350 млн. евро. За 2024 г., продажбите на компанията са за 3.4 млн. лв., но общите приходи достигат 7.2 млн. лв., като съществен ръст има при увеличението на запасите и незавършеното производство. IPS все още е на загуба, но тя се свива наполовина до 979 хил. лв. Като се съди по поръчките за 2025 г. обаче, компанията очаква поне 70 млн. лв. за тази година. Компанията има планове и за следващ проект на друго място. Той ще бъде разположен върху 100 хил. кв.м площ и ще бъде с максимален капацитет на производство 10 гВтч годишно, а прогнозната инвестиция е в размер от 160 млн. евро. От IPS се надяват значителна част от средствата - около 90 млн. евро, да бъде осигурена чрез Иновационния фонд на ЕК поради стратегическата важност на проекта за страната и региона. За момента компанията е набелязала две потенциални локации за втория завод. Едната е в близост до Бобов дол, а другата е в югоизточната част на Стара Загора около ТЕЦ-овете. В момента Европа разполага с капацитет малко над 60 гВтч съоръжения за съхранение на електроенергия, което означава, че за да постигне своите цели за енергийна независимост до 2030 г., континентът трябва да добави още над 450 гВтч мощности. А растежът на сектора е значителен. Само през миналата година са били добавени почти една трета от всички мощности за съхранение на енергия в Европа. Продуктът на IPS представлява батерийна система с общ капацитет до 8.2 мВтч. Тя е модулна, което я прави лесна за транспорт, и разполага със собствено охлаждане както за батерията, така и за инвертора. Доказана е възможност за работа при температури до 58 градуса - например в пустините в Близкия изток. Собствена разработка на IPS са инверторите, както и системата за течно охлаждане и системата за управление на батерията (BMS). Продуктът е създаден преди три години в 6.5-мегаватова версия, с която в момента компанията изпълнява договори за проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Производството включва над 2200 електронни компонента от десетки доставчици, като повечето от частите идват от Европа. Други като транзистори, диоди и микропроцесори са от САЩ, компресорите за охладителите са японски, a батерийните клетки са от Китай. От България компанията се снабдява със стомана, мед и алуминий, използва и местни фирми за металообработка.
Източник: Капитал (20.10.2025)

УниКредит Булбанк ще управлява 82,5 млн. евро по инструмент за кръгова икономика на Фонд на фондовете УниКредит Булбанк беше избрана от Фонд на фондовете (ФнФ) за един от двата финансови посредника, които ще изпълняват новия финансов инструмент „Портфейлна гаранция с таван на загубите за кръгова икономика“. В рамките на инициативата банката ще управлява 82,5 млн. евро публичен ресурс – най-големият дял, отпуснат по този инструмент. Финансовият инструмент е под формата на портфейлна гаранция с възможност за комбинация с безвъзмездна финансова помощ в рамките на една операция. Средствата са осигурени по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027, съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развитие. Продуктът, насочен към кръговата икономика, е сред ключовите инструменти на ФнФ за новия програмен период. Целта му е да ускори прехода към устойчиво, нисковъглеродно и ресурсно ефективно производство чрез финансиране при облекчени условия и възможност за комбиниране с безвъзмездна помощ. Портфейлната гаранция ще покрива 80% от риска по заемите на крайните получатели. Избраните посредници трябва да формират кредитен портфейл над 500 млн. евро за финансиране на МСП и големи предприятия, насочени към енергийна ефективност и кръгови производствени модели.
Източник: Стандарт (21.10.2025)

"Енергоремонт-Гълъбово“ АД ще преквалифицира миньорите от "Мини Марица-изток" в заварчици След редица неуспешни опити да се намерят компании, които да се заемат с преквалификацията на работещите в "Мини Марица-изток“, най-накрая се появи дружество, готово да поеме част от обучителния процес. Кандидатът за преквалификация на миньорите в една от процедурите – за заварчици – е старозагорската фирма "Енергоремонт-Гълъбово“ АД. Най-голямото дружество за реконструкция, модернизация, рехабилитация и поддръжка на топлоелектрически и топлофикационни централи е единственото, участвало в търга за "придобиване на професионална квалификация и правоспособност по част от професия "Заварчик", обявена още през август тази година. За придобиване на умения в тази професия ще могат да участват общо 208 работници от "Мини Марица-изток“ – 104 за ръчно електродъгово заваряване, газокислородно заваряване – 78 и МАГ заваряване – 26. Предвидената сума за преквалификацията е 109 хил. лв., а кандидатът е предложил да я изпълни за 100 хил. лв. "Енергоремонт-Гълъбово“ е сред големите дружества, фокусирани върху производство, ремонтно-монтажни работи, модернизация и поддръжка на оборудване за топлоелектрически и топлофикационни централи. Компанията е традиционен изпълнител в проекти като рехабилитации на ТЕЦ-ове и др.
Източник: economic.bg (22.10.2025)

"Сентилион": От изделия за медицината до Космоса "Сентилион" произвежда електронни модули, системи и комплексни продукти за сфери като медицината, авиониката и прецизната индустриална техника. Създадена преди малко повече от 25 години като българско-австрийско партньорство, компанията печели име на пазара с имплантите си за хора с увреден слух. През 2012 г. компанията започна изграждането на собствена база в София, която да отговаря на изискванията на клиентите. Последната й иновация е внедряването на изцяло безхартиено производство, а в плановете е използване на очила с добавена реалност в процесите. В компанията работят около 330 души. Когато "Сентилион" решава да построи собствена база в София, една от основните причини е, че това ще й позволи да изгради чиста стая по нейните стандарти. Тези помещения осигуряват контролирана среда и позволяват стерилно производство на изделия за медицинския, космическия и други сектори. През изминалата година е била направена инвестиция в разширяването на капацитета на съществуващата чиста стая за продуктите от по-висок клас на "Сентилион". Площта ? е била увеличена почти двойно в сравнение с първоначалните размери. Най-големият отрасъл, за който работи компанията, е медицинският, а главният й продукт са кохлеарните импланти, които се използват за хора с увреден слух и се продават по целия свят. "Сентилион" произвежда части за сателити и наносателити и е партньор на EnduroSat. В сферата на Космоса е и поредният й нов проект - компанията разработва собствена роботизирана линия за производството на соларни панели за сателити.
Източник: Капитал (22.10.2025)

Съединените щати и Канада са на прага на подписване на ново търговско споразумение, обхващащо стоманата, алуминия и енергийния сектор, което може да бъде готово до края на месеца за подпис от премиера Марк Карни и президента Доналд Тръмп по време на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC) в Южна Корея, съобщи канадският вестник The Globe and Mail. По данни на канадското издание, споразумението ще засяга основно металургичните и енергийните пазари, но няма да включва канадския автомобилен сектор или търговията с дървен материал (softwood lumber) - две от най-проблемните теми в двустранните отношения. Президентът Тръмп въведе мита върху канадски стомана, алуминий и автомобили по-рано тази година, а Отава отговори с ответни мита. Последвалите преговори имаха за цел да доведат до взаимно облекчаване на мерките за стомана и алуминий. Според източници на Globe and Mail, Канада вероятно ще приеме квоти за износ на стомана в замяна на намалени американски мита, като критичните минерали остават извън обсега на настоящите разговори. Ройтерс съобщи по-рано тази седмица, че Отава е предложила облекчения на митата върху определени видове стомана и алуминий, внасяни от САЩ и Китай, за да подпомогне канадските компании, засегнати от търговската война на два фронта. Премиерът Марк Карни, бивш гуверньор на Bank of Canada и Bank of England, е известен със своята финансова експертиза и умерен, но стратегически подход към икономическите отношения. Неговият опит в международните финанси и умението да лавира между регулации и пазарни интереси му позволиха да изгради необичайно конструктивен диалог с администрацията на Доналд Тръмп, въпреки честите напрежения в двустранната търговия. Карни посети Вашингтон по-рано този месец и заяви, че е имал "пълно съгласие по визията за бъдещето на стоманата и алуминия" след срещата си с Тръмп. Според анализатори това може да подготви почвата за постоянен механизъм за контрол и координация на металургичния износ, който да замени временните мита и ответни мерки.
Източник: actualno.com (22.10.2025)

БНБ попада сред 50-те централни банки с най-голям резерв в света По данни на The World Factbook годишен световен доклад на американското правителство, България е на 48-о място в света по големина на държавния резерв (валута и злато) към 2024 година, като стойността му е близо 43,7 милиарда долара. По-рано този месец Световният съвет по златото обяви, че БНБ е закупила два тона от благородния метал през авгус - най-голямо количество от близо три десетилетия. С тях златните активи на страната достигат 43 тона. Според експертите причината за това е присъединяването ни към еврозоната. Съгласно процедурата, България трябва да внесе част от активите си в Европейската централна банка като капиталов дял. Целта на покупката е да се осигури нужното количество, без да се намалява текущият златен резерв. По предварителна оценка на БНБ от края на май 2025 г., равностойността на международните валутни резерви (различни от единната валута), които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на около 1,28 милиарда евро. По този начин БНБ ще си осигури достъп до доходите на ЕЦБ. Това се случва в период, в който цената на благородния метал достига рекордни стойности - най-високите от 1979 година насам. Първенец в класацията е Китай с резерви на стойност 3,45 трилиона долара. Според The ??Economics Review това се дължи на постоянни търговски излишъци, които водят до повече чуждестранни валути, които вливат в държавата, отколкото изливат. От друга страна, Китайската народна банка купува други валути, за да предотврати поскъпването на юана. На второ място със значително по-малка сума (1,23 трилиона) остава Япония, а на трето - САЩ с 910 милиарда. В челната десетка попадат още Швейцария, Индия, Русия, Саудитска Арабия, Хонконг, Южна Корея и Сингапур. Въпреки впечатляващия резултат на страната, пред нас са Румъния (36-о място със 73,39 милиарда долара) и Турция (22-ро място със 154,77 милиарда долара). Седем места след нас остава Сърбия, която е 56-а (с 30,48 милиарда), както и Гърция (68-ма) и Северна Македония (96-а с 5,25 милиарда). След България в класацията са и страни като Португалия, Белгия, Австрия, Финландия, Хърватия и Люксембург.
Източник: Money.bg (23.10.2025)

Италианска нвестиция край селоТруд за индустриални и медицински газове Завод за производство на индустриални и медицински газове ще се изгражда в землището на село Труд. Той ще се разположи в местността „Кошовете“ на площ от близо 26 декара. Инвеститор е „СИАД България“ ЕООД, което е част от италианския холдинг СИАД Груп. Българският представител е внесъл искане за преценка от необходимостта на ОВОС в РИОСВ Пловдив.Технологичната част на завода ще се състои от станция за пълнене и инсталация за разделяне на въздуха. Към станцията за пълнене на бутилки и бъндели се предвиждат следните сгради и съоръжения: административна сграда с офисни помещения за работещите в завода, паркинг – с капацитет за около двадесет служебни и други автомобили, както и склад - свободна бетонна площ в зоната за съхранение на празни резервоари и материали, вкл. оборудване за клиентски монтаж. Основната функция на станцията за пълнене ще бъде процесът на доставка на индустриални и медицински газове в течна форма, които ще се съхраняват в криогенни резервоари. Втечненият газ ще се газифицира и сгъстява и съответно пълни в бутилки под налягане, които ще се съхраняват за дистрибуция на пазара. Халето за пълнене на индустриални и медицински газове е с капацитет на пълнене около 600 бутилки (до 50 литра) на смяна. Инсталацията за разделяне на въздух ще бъде оборудвана с въздушен компресор, система за предварително охлаждане и предпречистващ агрегат. Основната цел на инвестиционното предложение е да се подобри възможността в България да се произвеждат, съхраняват и дистрибутират индустриални и медицински газове. СИАД Груп е водеща италианска химическа компания специализирана в производство на индустриални газове, инженеринг, здравеопазване, услуги и индустриални стоки. Притежава няколко собствени завода в Европа и над 70 представителства по света. Газове се използват в много производствени процеси в най-различни отрасли на промишлеността – в хранително-вкусовата промишленост и автомобилостроенето, в химическата промишленост и металургията, в металообработката, както и за много приложения, свързани с околната среда и медицината.Дъщерното дружество „СИАД България“ ЕООД е регистрирано в София през 2003 г. Предметът му на дейност е производство и доставка на индустриални и медицински газове. Първоначално уставният му капитал е бил 6 650 000 лева. През годините той се е увеличавал, като към днешна дата е в размер на 23 313 670 лева. Първата станция на „СИАД България“ за пълнене на бутилки с технически газове и многокомпонентни смеси е открита през 2000 г. в София. Година по-късно дружеството закупува инсталация за производство на азот и кислород в Пловдив. През 2015 г. в Горна Оряховица е открита пълначна станция за технически газове и газови смеси.
Източник: Марица (23.10.2025)

„Роснефт“ и „Лукойл“ попадат под санкциите на OFAC САЩ въведоха на 22 октомври допълнителни санкции срещу руските петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“. Според публикувания списък на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) става въпрос за 34 дъщерни компании. „Роснефт“ е вертикално интегрирана енергийна компания, специализирана в проучването, добива, производството, рафинирането, транспорта и продажбата на петрол, природен газ и петролни продукти. „Лукойл“ се занимава с проучване, производство, рафиниране, маркетинг и дистрибуция на петрол и газ в Русия и в международен план. Всички субекти, притежавани 50% или повече, пряко или непряко, от „Роснефт“ и „Лукойл“, са блокирани съгласно E.O. 14024, дори и да не са посочени от OFAC. Цялото имущество и интереси в собственост на посочените или блокирани лица, които се намират в Съединените щати или са във владение или контрол на американски лица, са блокирани и трябва да бъдат докладвани на OFAC. Всички образувания, които са собственост, пряко или косвено, индивидуално или съвкупно, 50 процента или повече от едно или повече блокирани лица, също са блокирани. Освен ако не е разрешено с общ или специфичен лиценз, издаден от OFAC, или не е освободено, разпоредбите на OFAC като цяло забраняват всички транзакции от американски лица или в рамките на (или транзитно преминаващи) Съединените щати, които включват имущество или интереси в собственост на блокирани лица. Нарушенията на санкциите на САЩ могат да доведат до налагане на граждански или наказателни санкции на американски и чуждестранни лица. OFAC може да налага граждански санкции за нарушения на санкциите на основата на обективна отговорност. Финансовите институции и други лица могат да рискуват да бъдат изложени на санкции за участие в определени транзакции или дейности с посочени или по друг начин блокирани лица. Чуждестранните финансови институции, които извършват или улесняват значителни транзакции или предоставят услуги, включващи военно-индустриалната база на Русия, включително всички лица, блокирани съгласно E.O. 14024, рискуват да бъдат санкционирани от OFAC. Участието в определени транзакции, включващи посочените лица, може да рискува налагането на вторични санкции на участващите чуждестранни финансови институции. OFAC може да забрани или да наложи строги условия за откриване или поддържане в Съединените щати на кореспондентска сметка или сметка за плащане на чуждестранна финансова институция, която съзнателно извършва или улеснява значителна транзакция от името на лице, което е посочено съгласно съответния орган. Силата и целостта на санкциите на OFAC произтичат не само от способността на OFAC да определя и добавя лица към списъка на SDN, но и от готовността му да премахва лица от списъка на SDN в съответствие със закона.
Източник: 3e-news (24.10.2025)

Китайският завод за 18.7 милиона край Пловдив е готов Първата китайска индустриална инвестиция в България – заводът на „ ЗиЕс Юръп “ / ZS Europe / в с. Радиново е подготвен и ще бъде открит през седмицата, оповестиот мениджмънта на Тракия икономическа зона. Предприятието съставлява основна инвестиция на „ Шанхай Юнисон алуминиеви артикули “ в европейския район. Заводът е оборудван с най-съвременни индустриални линии за алуминиеви съставни елементи за автомобилната промишленост и ще сътвори над 100 нови работни места.Точната му локация е край село Радиново, Индустриална зона Марица, част от Тракия икономическа зона /ТИЗ/. Инвестицията се реализира върху парцел с повърхност 35 000 кв. м. Първи стадий: 12 000 кв.м индустриална постройка - построена и въведена в експлоатация; Втори стадий: 10 000 кв.м индустриална постройка - в развой на изграждане; Изпълнител и на двата обекта е „ Сиенит Строителна Група “ АД. Инвестицията за първия стадий е 18,7 млн. лв.. „ ЗиЕс Юръп “ са сертифициран вложител клас А.
Източник: Марица (27.10.2025)

Румънският строителен магнат Доринел Умбръреску, известен като „Кралят на асфалта“, и най-богатият украинец Ринат Ахметов, собственик на металургичния гигант Metinvest, са подали оферти за придобиването на металургичния комбинат Liberty в Галац.Предстои организирането на международен търг, на който могат да се появят и други инвеститори. Продажната цена на комбината се оценява на стойност между 420 и 700 милиона евро. Според плана за преструктуриране, който правителството трябва да одобри, продажбата на основния бизнес ще се осъществи чрез търг. Първият етап ще започне от пазарната стойност на активите. Умбръреску и Ахметов са единствените кандидати, които към момента желаят пълно придобиване на металургичния комбинат. По време на периода и двамата са мобилизирали екипи от специалисти на място – Metinvest с 18 директори, а Умбръреску с петима. Още две компании проявяват интерес към Liberty, но те не целят пълно придобиване, а само договорно преработване. Става въпрос за европейски консорциум, воден от компанията Steel Mont, и неназована турска компания. Въпреки това румънската държава предпочита пълна продажба, за да бъдат решени проблемите със значителните задължения на комбината към Националната агенция за фискална администрация (ANAF) и EximBank. Ринат Ахметов е най-богатият човек в Украйна и основател на System Capital Management Group (SCM) – най-голямата диверсифицирана финансова и индустриална група в страната. SCM включва над 500 компании с около 200 000 служители в Украйна, САЩ и Европа. Ахметов притежава Metinvest, най-големия производител на стомана в Украйна. Преди руската инвазия той контролираше и металургичните заводи „Азовстал“ и „Илич“ в Мариупол, които бяха гръбнакът на украинската металургия, но бяха унищожени от Русия. Той е собственик и на футболния клуб „Шахтьор“ (Донецк). Макар преди войната да беше смятан за приближен до Владимир Путин, впоследствие той се дистанцира от руския президент. През юли 2025 г. състоянието му се оценява на 7.9 млрд. долара, което го нарежда на 390-о място сред най-богатите хора в света. Най-богатият украинец има и значителни енергийни проекти в Румъния чрез своята компания DRI, част от групата DTEK. Тя притежава няколко проекта за възобновяема енергия, включително фотоволтаични паркове и вятърен парк с общ капацитет от 173 MW. Доринел Умбръреску, собственик на най-голямата строителна група в Румъния, е поставил ключово условие за сделката. Според източници, близки до преговорите, той би се съгласил да купи комбината само ако държавата му прехвърли вземането от над 500 млн. евро, което тя има към Liberty Галац. С други думи, Умбръреску е готов да поеме дълга на комбината към държавата, който в момента тежи върху настоящия собственик Санджив Гупта. В момента Liberty Галац, собственост на индийския индустриалец Санджив Гупта, се намира в процедура по защита от несъстоятелност – мярка за избягване на фалит. Задълженията на комбината възлизат на около 1 милиард евро, като половината от тях са към румънската държава: Две кредитни линии от EximBank (около 300 млн. евро) Вземания на ANAF (около 200 млн. евро). Румъния търси инвеститор, който да спаси както металургичния комбинат, така и завода за тръбни изделия Liberty Tubular Products Галац. И двете дружества изпитват сериозни затруднения поради високите цени на енергията, спада на цените на стоманата и силната конкуренция от внос.
Източник: Дарик радио (28.10.2025)

ТЕЦ „Марица Изток“ 3 се отказва от парите по ПВУ за соларния си парк ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ няма да успее да изпълни в срок (до 31 март 2026 г.) фотоволтаичния си проект, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост. Поради тази причина проектната фирма „КонтурГлобал Марица Солар“ е поискала от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да прекрати лицензията ? за производство на електрическа енергия. Проектът за ФЕЦ с мощност 75.3 MW, съчетана с 25 MW батерии за съхранение (BESS) трябваше да бъде финансиран със 7.5 млн. лв. по ПВУ. Лицензията за изграждането на фотоволтаична централа с мощност 75.3 MW в землищата на селата Искрица и Медникарово, община Гълъбово, беше издадена през юли 2024 г. На 10 октомври самата фирма е поискала оттегляне на разрешителното, което се разглежда по реда на Закона за енергетиката. Фирмата мотивира решението си с това, че централата не може да бъде въведена в експлоатация до 31 март 2026 г. поради много високите разходи за присъединяване към електропреносната мрежа, произтичащи от мащаба на заложените строително-технически дейности в подписания с „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) предварителен договор. Той предвижда не само свързването на централата, но и изграждането на нова повишаваща подстанция 33/400 kV за присъединяване към мрежата на ниво 400 kV. Според Изпълнителният директор на ТЕЦ-а Васил Щонов, дружеството не се отказва от проекта, а ще продължи да го развива, но със собствени средства. Лицензията беше за срок от 25 години и предвиждаше проектът да бъде реализиран на площ близо 780 декара. ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е сред големите бенефициенти по програмата RESTORE в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и Щонов допълни, че по нея проектът за батерия върви по график и скоро ще е готов. Плановете на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ са да инвестира общо 145 млн. лв. в съоръжения за съхранение на енергия – 87 млн. лв. собствени средства и еврофинансиране от близо 58 млн. лв.
Източник: economic.bg (28.10.2025)

Над 200 нови сътрудници в „Либхер-Хаусгерете Марица“ – заводът разширява производството си с уреди от ново поколени Над 200 нови сътрудници са назначени на работа в „Либхер-Хаусгерете Марица” от 1 юни 2025 г. до днес. Разширяването на екипа е пряко свързано с пускането в серийно производство на нови модели хладилници с френски врати – French Door, една от най-високотехнологичните продуктови линии на компанията. Новите уреди се произвеждат в завода на „Либхер-Хаусгерете Марица“ в подзона „Марица“ на Тракия икономическа зона (ТИЗ), а от 1 септември вече са официално на пазара. Системата FlexDoorSystem обезпечава изключително тихо и плавно отваряне и затваряне поотделно на вратите, като гарантира 100% уплътнение и оптимална енергийна ефективност. С разширяването на производството, заводът край Радиново затвърждава ролята си на водещ индустриален и технологичен център в България, на голям работодател с над 1900 човека работещи в него и на стратегически обект в глобалната производствена мрежа на Liebherr.
Източник: Марица (28.10.2025)

Rheinmetall и ВМЗ строят оръжеен завод за 1 млрд. евро Германският оръжеен гигант Rheinmetall ще започне производство в България, след като подписа договор с държавната ВМЗ за изграждане на завод за барут и боеприпаси в страната. Двете компании ще създадат смесено предприятие, в което ще инвестират близо 1 млрд. евро. Договорът беше подписан от главния изпълнителен директор на Rheinmetall Армин Папергер и директора на отдел "Оръжия и боеприпаси" на концерна Роман Кьоне - от германска страна, и от изпълнителния директор на ВМЗ Иван Гецов - от българска страна. Той предвижда създаването на смесено предприятие, в което Rheinmetall ще държи 51%, а ВМЗ - останалите 49%. България планира да финансира участието си със средства по европейския механизъм за кредитиране на отбранителните способности SAFE. Заводът ще произвежда барут и 155-милиметрови артилерийски снаряди и модулни зарядни системи. Планира се оръжейният завод да бъде изграден за 14 месеца и ще създаде над 1000 нови работни места. Сега следващите стъпки ще са организационни - регистрация на смесената компания, избор и лицензиране на площадка, проектиране, изграждане на инфраструктура и т.н. Rheinmetall е най-голямата германска оръжейна компания. За 2024 г. приходите й достигат 9.8 млрд. евро, което е почти двойно повече от отчетените 5.7 млрд. евро през 2021 г., преди да започне войната в Украйна. Най-продаваните й продукти са 155-милиметровите артилерийски боеприпаси, които украинските сили използват и които ще се произвеждат и в България. Компанията е борсово търгувана, като акционери са предимно институционални инвеститори. Пазарната й капитализация е около 80 млрд. евро. ВМЗ е най-голямата държавна оръжейна компания, която също расте бурно последните години, като за 2024 г. отчита 976.8 млн. лв. приходи. Основната производствена база е в Сопот, но има площадки и на други места. Заетите са близо 5000 души.
Източник: Капитал (29.10.2025)

През 2024 г. Европейският съюз като цяло остана третият по големина търговски партньор на Русия, пише германското издание Bild. Годишният търговски оборот между Русия и ЕС възлиза на 67,5 милиарда евро за миналата година. Същевременно структурата на търговията се е променила значително през миналата година.Германия (преди години най-големият европейски търговски партньор на Русия) вече почти напълно е спряла вноса на руски стоки - с 92%. Така търговският оборот между Русия и Германия за миналата година е възлизал като цяло на едва 9,5 милиарда долара. Докато Унгария, междувременно, е увеличила вноса от Русия (предимно енергоносители) с 31%, до 6,2 милиарда долара. Основният търговски партньор на Русия за миналата и тази година е Китай, който е страната с втората по големина икономика в света. Миналата година обемът на руските стоки, внесени в Китай, във финансово изражение е възлизал на почти 130 милиарда долара, като общият търговски оборот между двете страни е достигнал около 250 милиарда долара. Същевременно Китай е увеличил вноса си на първичен алуминий от Русия с 64% за периода януари - август 2025 г. в сравнение със същия период на миналата година, до 3,94 милиарда долара, според данни на Главната митническа служба на Китайската народна република, пише Интерфакс. Това представлява приблизително 1,49 милиона тона при средни цени на Лондонската борса за метали (LME) за този период. Конкретно за август, Китай е внесъл алуминий от Русия на стойност 388,2 милиона долара, което е с 2% повече на годишна база. Вносът на рафинирана мед от Русия се е увеличил 2,3 пъти на годишна база във финансово изражение през осемте месеца, до 2,83 милиарда долара (спрямо 1,2 милиарда долара година по-рано).
Източник: Money.bg (29.10.2025)

„Лукойл“ обяви, че ще продаде международните си активи Руската група "Лукойл" съобщи, че възнамерява да продаде международните си активи "поради въвеждането на ограничителни мерки срещу компанията и нейните дъщерни дружества от някои държави". Съобщението е публикувано на сайта на концерна. Започнато е разглеждането на оферти от потенциални купувачи, допълва компанията. Продажбата на активите се извършва съгласно лиценз за прекратяване на дейността, издаден от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към министерството на финансите на САЩ. При необходимост компанията планира да подаде заявление за удължаване на лиценза, за да осигури непрекъснатата работа на своите международни активи, се допълва в съобщението. САЩ наложиха санкции на двете най-големи руски петролни компании "Роснефт" и "Лукойл" заради войната в Украйна миналата седмица.
Източник: Труд (29.10.2025)

"Главболгарстрой" изпълнява успоредно строителството на Лот 1 и Лот 3 от Вертикалния газов коридор Главболгарстрой изпълнява успоредно строителните дейности по Лот 1 и Лот 3 от енергийния проект за изграждането на Вертикален газов коридор . По трасето на Лот 3 към момента са разчистени 50 км от строителната полоса, разнесени са тръби по 10 км от него и е изпълнено първото от общо 20 безизкопни преминавания на пътища и железопътни линии. Предстоят ключови инженерни пресичания – под три реки, автомагистрала „Хемус“ и Стара планина, които ще бъдат реализирани чрез хоризонтално насочено пробиване. Дейностите по 48-километровото трасе на Лот 1 „Кулата – Кресна“ също са в напреднал етап - тръбите са разнесени по цялата дължина, заваръчните работи обхващат над 41 км, а направените траншейни изкопи са 45 км. Успешно са реализирани всички 14 безизкопни преминавания под пътища и жп линии, както и три от петте планирани хоризонтални пробивания.
Източник: actualno.com (29.10.2025)

Нови части за 2 часа, или как "Шнайдер електрик" ускорява производството с 3D принтиране В българската умна фабрика на френския гигант Schneider Electric в Пловдив се прилага 3D отпечатване на висококачествени електрически компоненти като миниатюрни прекъсвачи (MCB), като компанията внедрява технология за адитивно производство и т.нар. фюзирано нишково формоване (от англ. fuse - сливане, съединяване). Технология за 3D принтиране се използва в завода в Пловдив още от 2016 г., но през пролетта на 2024 г. е въведен в експлоатация ново поколение принтер - Intamsys Funmat Pro 310 NEO. За разлика от предишните машини, новата технология с FDM (fused deposition modeling) е избрана заради високата производителност, прецизност и възможност за работа с индустриални материали. Проектът е осъществен в партньорство с българския системен интегратор B2N. С въвеждането на Intamsys Funmat Pro 310 NEO ситуацията се променя драстично. Части, които преди това са били отпечатвани за 12 до 15 часа, сега са готови само за два часа. Едно от основните предимства на новата технология е нейната гъвкавост. Принтерът работи с разтопяваща се поликарбонатна нишка, от която на пластове се отпечатват прецизни детайли. Технологията IDEX (Independent Dual EXtruders) на новата машина е ключова за производството на сложни части. Чрез нея екипът може да комбинира различни материали в една задача за печат. На фона на изграждането на втория завод в България компанията предвижда бъдещо повишаване на 3D капацитета, като амбицията е да се изгради цяла "ферма" за 3D печат. Новият завод ще се стреми да получи сертификация Advanced Smart Factory още от самото стартиране, което показва дългосрочната визия и ангажираността на компанията към иновациите.
Източник: Капитал (30.10.2025)

Министерският съвет прие разпореждане за образуване на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала – „Иганово“ ЕАД. Правителството е приело и решение за даване на съгласие за учредяване на възмездно безсрочно право на строеж върху недвижими имоти, собственост на ВМЗ-Сопот, както и Постановление за вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2025 г. във връзка с учредяване на дружеството. С приетите актове се създава цялостна правна и финансова рамка за учредяването на новото дружество с държавно участие в капитала – „Иганово“ ЕАД, което ще има за задача да реализира стратегическата концепция за изграждане на завод за производство на енергетични материали и заряди и завод за производство на 155-милиметрови боеприпаси.
Източник: Фирмена информация (30.10.2025)

"Грома Холд" и "Европейски пътища" ще строят нов участък от магистрала в Румъния за близо €1 милиард Български строители ще участват в изграждането на един от ключовите инфраструктурни проекти в Северна Румъния, предава Romania insider. Консорциумът Danlin XXL (Румъния), "Грома холд" (България)- Intertranscom Impex (Румъния) - "Европейски пътища" (България) спечели търга за изграждането на първия 27-километров участък от магистрала A8 Търгу Неамц - Яш - Унгени, на стойност 4,76 милиарда леи (около 936 млн. евро). Договорът може да бъде подписан до десет дни, ако не бъдат подадени жалби. Проектът ще даде приоритет на изграждането на 5,5-километров участък, който трябва да бъде готов в рамките на 12 месеца и ще осигури връзка между Моцка (DN2/Секция III на Union Highway - A8) и магистралата A7 "Молдова". Строителството на цялата магистрала ще продължи общо 46 месеца - 10 за проектиране и 36 за реалните дейности. Проектът е технически сложен: включва 36 моста и виадукта с обща дължина 8,5 км, 4 тунела с дължина 1,7 км и 3 пътни възела. Магистралата A8, известна още като "Автомагистралата на обединението", е стратегическа връзка между западната и източната част на Румъния и ще свърже Яш с границата на Молдова при Унгени. Само през 2024 г. Румъния увеличи автомагистралната си мрежа със 140 км, достигайки 1 137 км. Делът на магистралите в националната пътна система вече е 6,3%, а проектът A8 е сред най-големите в транспортната програма на страната за следващите години. Основана през 2008 г. като "Пътища Пловдив", компанията приема името "Европейски пътища" през 2018 г. Приходите за 2024 г. на "Европейски пътища" са 223,5 млн. лв., а нетната печалба - 6,5 млн. лв. Приходите на "Грома Холд" са 98,4 млн. лв., а печалбата 4.2 млн.
Източник: Money.bg (04.11.2025)

Българската металургия може да се включи в проектите на отбранителната индустрия Българската металургия има интерес и потенциал да участва активно в проектите на местната отбранителна индустрия, заяви изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Асоциацията вече е започнала преговори с държавните органи и фирми от сектора относно възможностите за доставка на метали от български производители за военна продукция. Идеята е в новия проект на ВМЗ - Сопот да се използват български метали за производството на нови снаряди. Браншът разполага с технологична подготовка и опит в производството на изделия за отбранителната индустрия. При осигурен пазар не би имало затруднения за фирмите да разработят нови продукти, отговарящи на НАТО стандартите", коментира Паунова. В момента българският пазар е особено уязвим към вноса на арматурно желязо - основен продукт на нашите стоманопроизводители, а също така и на плоски продукти и стоманени топки. Общо работещите в сектора са между 13 000 и 14 000 души, а косвено свързаните достигат до 50-70 000. Заплатите в сектора отдавна са над средните за страната, предлагат се допълнителни материални придобивки, но кадровият недостиг остава, коментират от БАМИ. Металургията продължава да идентифицира стари проблеми, които съществуват вече години и остава неразрешени. Един от тези проблеми е нерегламентираният внос на метална продукция от трети държави и от бранша се надяват, че от началото на следващата година ще бъде въведена нова търговска мярка за защита на стоманения пазар. Представеният наскоро Европейски план за действие за стоманата и металите отразява промяна в политиката на Брюксел, включително в търговията. Най-значимата инициатива в този план е въвеждането на нова "високоефективна търговска мярка", която да спре десетгодишния спад. На този фон у нас сме свидетели на увеличаване на вноса, което води до спад във вътрешното търсене на българската продукция, което води до намаляване на производството. В началото на октомври Европейската комисия представи предложение, което ще замести сегашната защитна мярка, валидна до юни 2026-а. Включени са важни предложения от страна на европейските производители, което е положителен знак за бъдеща промяна, в която активно може да участва и България.
Източник: Money.bg (04.11.2025)

"Стомана индъстри" АД увеличи капитала си на 115 822 000 лв чрез вливане на дъщерното си дружество ,,Cтoмана Инженеринг" ЕАД. Цялото имущество на преобразуващото се дружество се прехвърля в "Стомана индъстри" АД, като ,,Cтoмана Инженеринг" ЕАД се прекратява без ликвидация. Акционери на "Стомана индъстри" АД са "Виохалко" АД - (белгийско дружество) и "Сиденор стоманена индустрия" АД със седалище в Атина, Гърция.
Източник: Фирмена информация (05.11.2025)

Български компании влязоха в топ 100 на Югоизточна Европа Дванадесет български компании попаднаха сред стоте най-големи дружества в Югоизточна Европа (ЮИЕ) в годишната класация SEE TOP 100 на агенцията за бизнес новини SeeNews. На най-висока позиция, пета, сред българските участници се класира нефтената рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас“. На седма позиция е преработвателят на мед и един от водещите световни доставчици на цветни метали – "Аурубис България”, а "ЛУКОЙЛ България” е на седемнадесета. Останалите български компании в SEE TOP 100 са "Акспо България“(27-а позиция), "Национална електрическа компания” (41-ва позиция), "Би Ей Глас“ (57-а позиция), "Лидл България“ (59-а позиция), "Кауфланд България“ (61-ва позиция), "Астра Биоплант“ (70-а позиция), АЕЦ "Козлодуй“ (76-а позиция), "Сакса“ (80-а позиция ) и "София Мед“ (95-а позиция). SEE TOP 100 е годишна класация на стоте най-големи компании по общи приходи, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Молдова, Румъния, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора. За четвърта поредна година най-голямата компания в региона остава румънският газов и петролен гигант "ОМВ Петром“, част от австрийската група "ОМВ“. Лидерът, както и много други в класацията обаче, търпят спадове в оборотите и печалбите. За година продажбите на "„ОМВ Петром” намаляват с 13 процента до 6,7 млрд. евро. Въпреки това, с 833 млн. евро печалба през 2024 г., компанията е на първо място в класацията и по този показател. На фона на спад в индустриалното производство, слаб износ и свити инвестиции, общите приходи на стоте най-големи компании в Югоизточна Европа намаляват за втора поредна година - с 3,2 процента до 192,1 млрд. евро, а комбинираната им печалба се свива с цели 16 процента до 8,8 млрд. евро, показва SEE TOP 100.
Източник: actualno.com (05.11.2025)

Българската Sunotec и Shell подписаха знакова сделка Енергийната компания Shell Energy Europe B.V., част от Shell plc, и основаната в България Sunotec, един от водещите европейски изпълнители на соларни паркове, подписаха петгодишно трансгранично споразумение за защита от ценови рискове („cross-border spread hedge agreement“). То е насочено към постигане на по-голяма стабилност на енергийните пазари в региона. Сделката е свързана с проект за съхранение на енергия в батерии с капацитет над 600 мегаватчаса, собственост на Sunotec, който в момента е в процес на разработка и се очаква да достигне търговска експлоатация до второто тримесечие на 2026 г. Договорът с Shell осигурява дългосрочна ценова стабилност за проекта и подпомага неговата финансова жизнеспособност, като намалява риска от пазарни колебания.
Източник: economic.bg (06.11.2025)

Съоръжение за съхранение на електрическа енергия изграждат с евросредства в Разград Съоръжение за съхранение на електрическа енергия изграждат в Разград. Проектът се изпълнява от „Токи Сторидж” ЕАД, като ще разполага с инсталирана мощност 10 MW и капацитет 40 MWh, съобщават от Областния информационен център в Разград. Общата стойност на проекта е 11.73 млн. лв., от които 3.98 млн. лева са безвъзмездна финансова помощ от Националния план за възстановяване и устойчивост, а останалите 7.74 млн. лева са собствено участие на бенефициента. Основната цел е намаляване на претоварването на електропреносната и електроразпределителната мрежи, балансиране на електроенергийната система и гарантиране на сигурност и стабилност. Проектът ще се изпълнява до края на март 2026 г.
Източник: Дарик радио (07.11.2025)

Китайската ZS Europe откри завод за автомобилни части до Пловдив Вторият завод на ZS Europe, чието изграждане в Тракия икономическа зона е в изключително напреднала фаза, ще работи изцяло за германския автомобилостроител Volkswagen, обяви изпълнителният директор и съосновател на Тракия икономическа зона (ТИЗ) и председател на "Клъстер Тракия икономическа зона" инж. Пламен Панчев. До края на годината се предвижда в завода да започне монтирането на оборудването,. В края на миналия месец в Tpa?ия и?oнoмичec?a зoнa беше открит първият завод за авточасти на ZЅ Еurоре, чacт oт ?итaйc?aтa гpyпa Ѕhаnghаі Unіѕоn Аlumіnіum Рrоduсtѕ. Размерът на инвестицията е близо 19 млн. лв., а откритите нови работни места са 100. Компанията произвежда алуминиеви компоненти за автомобили. Втората производствена база на ZЅ Еurоре в Тракия Икономическа зона се очаква да отвори в началото на 2026 г. Тя ще се простира на 10 000 кв. м. Първият завод беше построен за по-малко от година върху производствена площ от 12 000 кв. м. Изпълнител и на двата обекта е „СИЕНИТ СТРОИТЕЛНА ГРУПА“ АД.
Източник: Дарик радио (07.11.2025)

"Асарел-Медет" внедрява иновации за извличане на мед от бедни руди През 2025 г. "Асарел-Медет" АД отбелязва 60 години от началото на своята производствена дейност - юбилей, който утвърждава компанията като пионер и лидер в модерния минен добив в България. Компанията е сред малкото в световен мащаб, които работят устойчиво с руди с изключително ниско съдържание на мед - едва 0.27% в тон руда. В глобалната минна индустрия съдържанието на полезния компонент в рудата е решаващо за рентабилността на всяка мина. За сравнение - средното съдържание на мед в рудите, които се добиват в световен мащаб днес, е около 0.6-0.8%, а в някои по-нови проекти дори надхвърля 1%. Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) сочи, че пълното въздействие от дейността на групата "Асарел" върху вътрешното търсене в националната икономика за 10-годишен период (2014 - 2023) е в размер на 6.2 млрд. лв. Оценката включва както преките въздействия от дейността, така и вторичните ефекти по веригата на стойността в страната. Групата "Асарел" е един от най-големите данъкоплатци в България. Общият ? данъчен принос в последното десетилетие достига 440 млн. лв., в т.ч. над 71 млн. лв. през 2023 г., платени под формата на корпоративен данък, концесионни възнаграждения, осигурителни вноски и данък върху доходите на наетите, както и местни данъци и такси. Регионалният ефект от дейността на групата "Асарел" също е значителен. Директно са наети над 2 хил. души, което означава всеки четвърти от всички работещи в община Панагюрище, или 29.4% от всички наети конкретно в частния сектор. Компанията категорично е най-големият данъкоплатец в община Панагюрище. През 2024 г. концесионните вноски към местния бюджет достигат най-високата си точка и формират 38.5% от собствените приходи на община Панагюрище, а заедно с платените местни данъци и такси осигуряват над 43% от собствените постъпления. Благодарение на добре развитата икономика община Панагюрище е в топ 20 в страната по ниво на финансова автономия, което е резултат от жизнения профил на местната икономика и значителния принос на "Асарел-Медет" АД в нея. През 2024 г. собствените приходи на община Панагюрище достигат над 13.6 млн. лв., като това са близо 32% от общите постъпления в местния бюджет. Средно за всички 265 общини в страната делът на собствените приходи в местните бюджети е под 25%.
Източник: Капитал (10.11.2025)

"Костал България аутомотив" в Пазарджик поема отново част от дейностите, възложени досега на "Груп моулдинг" Когато преди пет години германският завод за автомобилни компоненти "Костал България аутомотив" възлага производството на някои пластмасови части на външна фирма, зад решението стои здрава логика. Към онзи момент компанията се стреми да намали капиталовите си разходи и да се фокусира върху растеж, след като през 2017 г. започва производство на модули за кормилни системи в Пазарджик. Партньорът - "Груп моулдинг", е добре познат: "Костал" работи от години със свързаната "Ариете груп" в Смолян, ползва логистични и други услуги и в Пазарджик. Сега германската компания отново поема производството вътрешно. "Груп моулдинг" от своя страна получава удължен договор за предоставяните услуги. Сделката води до увеличаване на персонала на "Костал" с около 150 души, които също се прехвърлят към нея. Партньорството между двете компании започва преди повече от 10 години в Смолян, където е създадено първото дружество на Kostal в страната - "Костал България". Пак там производство има "Ариете груп" на чешкия гражданин Иржи Щика, който притежава и "Груп моулдинг". През 2017 г. германската компания практически премества производството в Пазарджик, където регистрира ново дружество - "Костал България аутомотив", което продължава да работи с "Ариете" - в областта на логистичните услуги и посредничеството при наемане на временни работници. През 2019 г. е основана "Груп моулдинг", която започва да прави инжекционно формовани детайли за автомобилния завод на площадката си в Пазарджик, където освен логистичен център има и цех. Става дума за около 150 души, предимно оператори, с което общо заетите в "Костал" стават около 2100 души. Така от 1 октомври производството на пластмасовите детайли отново се извършва вътрешно. Партньорството продължава и по линия на наемите - освен собствената си сграда "Костал" ползва и втора сграда в Пазарджик, която нае от "Ариете" при разширението си през 2022 г. Частично се запазва и партньорството в производството, но не в Пазарджик. Става дума за други компоненти, които "Ариете" произвежда в Смолян и които след това се сглобяват до възли в завода й в Хасково. Решението да започнат вътрешно производство на определени компоненти не означава всичко да се прави в Пазарджик, а включва и други заводи на групата в региона. В Ирландия например Kostal има завод за печатни платки, който на практика е център за компетентност на тези продукти и доставя на българското предприятие. Компанията продължава да работи и да развива и други доставчици в страната, включително на печатни платки, за които работи с великотърновската "Тремол". Партнира си също със словашката Fremach, която има завод за инжекционно формуване до София и вече участва в някои проекти на "Костал". Компанията работи със световни производители като Volkswagen, Mercedes, Ford и Stellantis. Интерес има и от китайската BYD, която изгражда заводи в Унгария и Турция. "Костал България аутомотив" остава най-голямата компания в сектора на машините и оборудването в страната с близо 810 млн. лв. приходи за 2024 г. Преди две години производството беше значително разширено, като в Пазарджик беше преместено цялото оборудване от създадения две години преди това временен производствен обект в Чехия. Пак тогава заводът пое и някои продукти от Украйна, където групата има два завода, заради изискването на клиенти производството да бъде изнесено след началото на войната. С това в страната бяха прехвърлени и временни работници от Украйна и Молдова, които продължават да работят тук. Към момента "Костал България аутомотив" е и една от най-големите производствени бази на групата в света. На глобално ниво Kostal е лидер при модулите за кормилни системи с над 50% пазарен дял и заводи за този тип продукти в България, Мексико и Китай. Групата има 3.5 млрд. евро оборот за 2024 г. и над 20 хил. служители по целия свят.
Източник: Капитал (10.11.2025)

Great Wall отново ще сглобява автомобили в България Дo юли 2026 г. се oчa?вa възcтaнoвявaнe нa aвтoмoбилнoтo пpoизвoдcтвo в c. Бaxoвицa, oбяви диpe?тopът пo мeждyнapoднитe въпpocи нa Бългapc?a Aвтoмoбилнa Индycтpия (БAИ) Aнтoн Дoнчeв. Koмпaниятa e нaй-cтapият пapтньop нa ?итaйc?ия гигaнт Grеаt Wаll Моtоr в Eвpoпa. Cпopeд СаrМаrkеt.bg в мoмeнтa ce финaлизиpa дoгoвopът зa aceмблиpaнe. Oчa?вa ce y нac дa ce aceмблиpaт мoдeли нa eлe?тpичec?ия бpaнд ОRА. GWМ иc?aт дa избeгнaт знaчитeлнитe eвpoпeйc?и митa въpxy eлe?тpoмoбилитe, пpoизвeдeни в Kитaй - oт 27% дo 45,3%, в зaвиcимocт oт пpoизвoдитeли. Cглoбeнитe y нac вoзилa щe ce вoдят Маdе іn ЕU. Зaвoдът в Бaxoвицa oтвopи вpaти пpeз фeвpyapи 2012 г. ?aтo пъpвият ?итaйc?и зaвoд зa cглoбявaнe нa aвтoмoбили в Eвpoпeйc?ия cъюз, пpoизвeждaщ мoдeли ?aтo пи?aпa Grеаt Wаll Ѕtееd и ЅUV Наvаl Н6. Зaвoдът, paзpaбoтeн в пapтньopcтвo c бългapc?aтa ?oмпaния Lіtех Моtоrѕ, пъpвoнaчaлнo имaшe ?aпaцитeт зa 50 000 aвтoмoбилa гoдишнo, нo зaтвopи вpaти пpeз 2017 г. Oт 2018 г. oбe?тът ce пoлзвa oт гepмaнc?ия aвтoмoбилeн дocтaвчи? VОЅЅ Аutоmоtіvе, ?oйтo пpoизвeждa cиcтeми зa нaмaлявaнe нa eмиcиитe зa eвpoпeйc?итe aвтoмoбилни пpoизвoдитeли.
Източник: Стандарт (10.11.2025)

Държавни гаранции за 2 млрд. евро за 7-и блок на АЕЦ, ПАВЕЦ "Чаира" и яз. "Яденица" в проектобюджет 2026 Правителството планира да осигури държавни гаранции за част от големите енергийни проекти като 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", вертикалния газов коридор, ПАВЕЦ "Чаира", язовир "Яденица" и др. Амбициозната програма е заложена в проектобюджета за 2026 г., където е записано, че в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава нови държавни гаранции, както и да ги одобрява и предлага на Народното събрание за ратифициране. Максималният размер през 2026 г. е до 2.05 млн. евро, или около 4 млрд. лева. В края на лятото кабинетът "даде" 1.5 млрд. лв. на Българския енергиен холдинг, като официално целта бе парите да се ползват за финансиране на (почти) същите проекти - ПАВЕЦ "Чаира", "Батак" и "Доспат", 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй", ВЕЦ-ове и др. Реално обаче това беше счетоводен трик - тази година държавата взе от БЕХ близо 1.6 млрд. лв. под формата на дивиденти - за 2024 г. и авансова сума за 2025 г., т.е. холдингът няма да разполага с повече средства - в бюджета ще постъпи извънреден приход, който след това ще бъде върнат в БЕХ, без това да се отчита като разход за държавните финанси. Най-голямата държавна гаранция се очаква да бъде за проекта в АЕЦ "Козлодуй" - до 1.5 млрд. евро. Отделно са заложени до 207 млн. евро гаранции за разширяването на "Чирен". Държавата ще подкрепи заемни споразумения на "Булгартрансгаз" в размер до 192.2 млн. евро по проекта за Вертикалния газов коридор, както и за повишаването на капацитета за пренос на природен газ в точката Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България. Гаранциите ще могат да се ползват и за повишаване на капацитета за пренос на природен газ и по точката "Негру Вода/Кардам" в посока от България към Румъния и др. В проектобюджет 2026 се предвиждат и потенциални нови заемни споразумения на НЕК за финансирането на ремонта на авариралата през 2022 г. ПАВЕЦ "Чаира" в размер до 79.2 млн. евро. Такъв тип финансиране, в размер до 38.3 млн. евро, ще може да бъде осигурено и за изграждането на язовир "Яденица", който е пряко свързан с "Чаира" и ако бъде направен ще осигури възможност за 24-часова експлоатация на помпената централа. А това е ключов за обирането на свръхпроизводството или недостига на електроенергия, т.е. за балансирането на системата. Последно до финала по търга за 242.5 млн. лв. без ДДС стигнаха три обединения - ФОИТ-ГБС, "Хидро Андриц хидро" ГмбХ и консорциум "Ваптех - Тошиба - Джи Пи груп", чиито технически оферти трябваше да бъдат отворени през ноември, но от НЕК удължиха срока с няколко седмици до 4 декември. При язовир "Яденица", който трябва да е между Белово и Юндола (част от каскадата "Белмекен - Сестримо - Чаира"), целта е изграждането на реверсивен напорен тунел за връзка с язовир "Чаира". Проектът отчасти е задвижен документално, но основният проблем отново е финансов - очакваната стойност на инвестицията е около 230 млн. евро, с които НЕК не разполага и затова ще търси външно финансиране.
Източник: Капитал (11.11.2025)

ЕК изплаща на България още 438,6 млн. евро по ПВУ България получи нов транш от 438,6 милиона евро безвъзмездно финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост, съобщиха от Европейската комисия. Същевременно Брюксел забавя превеждането на 214,5 млн. евро заради неизпълнена реформа на Антикорупционната комисия. Отпуснатата сума е втората, която България получава по своя национален план за възстановяване и устойчивост. Страната ни трябва да получи общо 6,17 милиарда евро. В края на юли България подаде преразгледано искане за второто плащане, възлизащо на 653 милиона евро. Брюксел одобри частично превеждане на сумата, като останалата част от нея ще бъде предоставена след изпълнение на поетите от страната ни ангажименти. За това бе съобщено още миналата седмица. Забавянето се дължи на неспазен антикорупционен ключов етап, заложен в плана. Той е свързан със съдбата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). От Еврокомисията изрично подчертаха, че ключов етап 218 - реформата на тази институция, остава неизпълнен. Удържаните сега средства ще бъдат изплатени след приключването му. С тази преведена сума България е усвоила 29,5% от договорените 6,17 млрд. евро по плана.
Източник: БНР (12.11.2025)

"Инса ойл" не поддържат резерв от горива Петролната компания "Инса ойл", която бе посочена от шефа на Държавния резерв Асен Асенов като една от трите фирми, които не спязват законовите изисквания да поддържат резерв от горива, се оправда за пропуска си с тежките финансови и администратични тежести на това задължение и поиска даръжвата да поеме изпълнението на този ангажимент, който струвал прекалено скъпо на частните компании. Дружеството на Георги Самуилов, което има рафинерия и верига чензиностанции и на практика и втория значим играч на пазара на горива след "Лукойл", отбелязва, че сегашният регламент създава монопол именно на "Лукойл" , държавата прехвърля своя ангажимвент за запасите върху частните дистрибутори и вносители на нефтопродукти, които в момента са поставени в "неравноправно и икономически непоносимо положение". Според изчисленията на компанията вносител на петролни продукти, който оперира с около 50 000 тона месечно, трябва да отдели приблизително 150 милиона лева за формиране на запаси от нефтопродукти, както и да заплати разходи за около 10 милиона лева за лихви, такси, застраховки, съхранение и др. Така се затварял съществен финансов ресурс и сериозни количества горива, с които съответната компания не може да разполага и да се възползва с тях при подходяща пазарна конюнктура.
Източник: Медия Пул (12.11.2025)

Български компании са сред лидерите в Европа по изграждане и управление на соларни централи и системи за съхранение на енергия През 2024 г. само водещите 20 компании в България, които проектират, изграждат и управляват фотоволтаични централи и системи за съхранение на енергия са генерирали над 2.5 млрд. лв. приходи и имат ръст на приходите над 46% на годишна база. Спрямо 2022 г. пък увеличението на оборота е с цели 83%. Отчетената обща печалба също се повишава значително - от 206 млн. лв. през 2023 до почти 350 млн. лв. през миналата година. Рекордното изграждане на соларни мощности от 2023 насам - общо около 2500 мегавата само в България - се превръща във все по-значим източник на заетост. Служителите на 20-те най-големи компании са над 4200 и се увеличават с 21% на годишна база. Конкретни обобщени данни за бранша обаче липсват. Лидерът в бранша е "Сънотех" (Sunotec), който е един от най-големите строители на соларни паркове в Европа и абсолютен лидер в България. Компанията, основана през 2012 г. в Германия от българина Калоян Величков и Торстен Херферт, отчита рекордна година - 2.3 GW новоинсталирани мощности през 2024 г. и над 11 GW общо изградени фотоволтаични централи в 24 държави. Към края на миналата година групата има 1634 служители, които работят в България, и 2064 глобално, като голяма част от тях са българи. Компанията засили присъствието си на ключови европейски пазари като Иберийския полуостров, Скандинавия и Югоизточна Европа. Успоредно с това компанията навлиза и в нови региони - Латинска Америка и Западна Африка. С ръст почти 65% групата отчита през 2024 г. 877 млн. лв. оборот, което в абсолютна стойност е с 340 млн. лв. повече на годишна база. Печалбата също се увеличава с бързи темпове и за миналата година е почти 74 млн. лева. През 2024 г. са изградени 2.3 GWp нови слънчеви мощности и са внедрени 140 MWh батерии. През 2025 г. компанията вече е реализирала около 500 MWh системи за съхранение и работи по над 50 проекта за изграждане на 2.4 GWp солари и 2.7 GWh батерии, някои от които ще бъдат завършени през 2026 г. Проектът в Перник е флагман на този подход. Той е изграден върху бившия сгуроотвал на металургичния комбинат "Стомана Перник". Някогашен символ на индустриално замърсяване, теренът от 400 декара днес е преобразен в хъб за възобновяема енергия, включващ седем фотоволтаични проекта, пет от които са оборудвани със системи за съхранение на енергия. В кюстендилското село Багренци компанията прилага принципите на кръговата икономика. Теренът, бивш свинекомплекс, превърнат в незаконно сметище за строителни отпадъци, е почистен, а отпадъците са рециклирани на място и са използвани за изравняване на площадката. За изграждане на хибридния проект край врачанското село Селановци (60 MWp солар и 107 MWh батерия) е използван терен, който никога не е бил обработван, като по този начин се избягва потенциален конфликт със земеделието. В Ихтиман пък са предприети значителни дейности по залесяване като компенсаторна мярка. Повечето такива проекти групата развива не пряко, а чрез "Соларис холдинг" - смесено дружество с основните акционери в "Еврохолд България". За 2024 г. приходите на "Соларис холдинг" са все още малко - 14 млн. лв., но заявката е през 2025 г. да бъде отчетен стабилен ръст и при всички положения компанията ще се нареди сред 20-те най-големи. От 2024 г. "Сънотех" вече е и производител на стоманени конструкции за соларни системи. Компанията работи с ArcelorMittal и Wuppermann и цели да премине изцяло към "зелена стомана" и производство с възобновяема енергия. Един от ключовите моменти в близко бъдеще пък ще бъде пускането на SUNOTEC Tracker - система за наземно монтиране за проследяване на слънцето, разработена от инженерния екип на компанията. Целта е в рамките на 4 години Sunotec да се наложи като водещ независим производител на монтажни системи в Европа, с начало на продажби към трети страни още от 2026 г. Иначе още в началото на 2026 г. ще бъде внедрена първата такава система на обект с мощност 90 MW в България. "Сънотех" има център за експлоатация и поддръжка в София, който следи денонощно проектите в България и региона, както и пет регионални бази - в Плевен, Русе, Бургас, Стара Загора и София, което намалява транспортните емисии и разходи.
Източник: Капитал (13.11.2025)

Кабинетът увеличи капитала на компанията "Иганово", която ще строи завода за за барут и боеприпаси Правителството прие решение, с което увеличава капитала на едноличното акционерно дружество "Иганово" съм 718 000 лв. То беше учредено на 29 октомври и ще отговаря за изграждането на бъдещия завод за производство на барут, заряди и 155-милиметрови боеприпаси. Първоначалният му капитал беше 50 000 лв., а акциите му 100% са собственост на Министерството на икономиката и индустрията. Решението на създаването му беше взето от кабинета след като ВЗМ - Сопот и "Райнметал" подписаха договор за съвместно предприятие. Първоначалният капитал от 50 000 лв. позволи реално учредяване на дружеството и регистрацията му по реда на Търговския закон, както и извършването на първоначалните организационни, правни и подготвителни дейности, свързани със стартирането на проекта. За осигуряваното на успешен старт при изграждането на завода, дружеството „Иганово" се нуждае от допълнително финансово обезпечаване, което ще бъде постигнато с предвиденото увеличаване на капитала на търговското дружество в размер на 718 000 лева. Увеличението на капитала е необходимо и за навременното обезпечаване със съоръжения и материали, необходими за изграждане и функциониране на предвидените мощности в краткосрочен и средносрочен план. Осигуряване на финансовия ресурс за увеличението на капитала ще бъде осъществено чрез прилагането на вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2025 г. Ще бъде намален предвидения за 2025 г. трансфер към Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири".
Източник: 24 часа (13.11.2025)

Американската компания Cove Capital и казахстанската Tau-Ken Samruk ще разработват съвместно находищата Северен Катпар и Горен Кайракти в Карагандинска област в Казахстан. Според местното издание „Курсив“ това са сред най-големите неразработени находища на волфрам в света. Държавната инвестиционна холдингова компания на Казахстан, Самрук-Казына, оценява общите запаси от волфрам на 410 000 тона. Съгласно споразумението, подписано в кулоарите на срещата на върха C5+1 във Вашингтон, компаниите ще създадат съвместно предприятие. Cove Capital ще контролира 70% от начинанието. Общата инвестиция се оценява на 1,1 милиарда долара, от които 900 милиона долара могат да бъдат осигурени от Американската ЕксИм банк.В момента се извършва подготвителна работа за завършване на предпроектното проучване за проекта „Северен Катпар“. Предпроектното проучване предвижда създаването на предприятия за първична преработка на волфрам в Казахстан. Тези предприятия ще произвеждат амониев параволфрамат, който се използва в производството на специализирани волфрамови продукти, включително прахове и износоустойчиви компоненти. Това не е единственият проект, който Cove Capital реализира в Казахстан. Компанията проучва и за редки и редкоземни метали в находището Гремячинский в Улански район на Източноказахстанска област и в находището Акбулак в Костанайска област. Последният проект се изпълнява съвместно с Kazgeology (дъщерно дружество на Tau-Ken Samruk). Съединените щати търсят в световен мащаб алтернативни източници на суровини и центрове за преработка на Китай, особено за редки елементи и благородни метали. Междувременно страните от Централна Азия, включително Казахстан, провеждат политика на диверсификация, за да се дистанцират от Русия и Китай. Само през първата половина на втория мандат на Доналд Тръмп Съединените щати подписаха търговски споразумения със страни от Централна Азия на обща стойност 12,4 милиарда долара. Едно от тези споразумения е сделката между американската компания Cove Kaz Capital Group и суверенния фонд на Казахстан за разработване на две големи находища.
Източник: Стандарт (13.11.2025)

"Алкомет" използва данни и съвременни технологии за оптимизиране на производството Шуменският завод за алуминиеви изделия "Алкомет" върви към дигитална трансформация. Компанията разработва вътрешна система за обработка на данни с изкуствен интелект, като проектът има две основни линии. Първата е свързана директно с производството, където процесът е автоматизиран и машините се движат много бързо. Втората линия на AI проекта е насочена към документацията, която през години също е достигнала значителни обеми. Цялата техническа документация, инструкции, вътрешни разработки и отчети се обединяват в затворена за външния свят AI система, подобна на ChatGPT. Компанията е въвела и система за управление на производството (MES), която проследява пътя на всяка поръчка - от входа на суровината, през всички машини до опакования продукт и склада. От няколко години "Алкомет" произвежда и компоненти за автомобилния сектор. Следващата стъпка е автоматизация на вътрешната логистика чрез автономни превозни средства. Компанията е изградила малък соларен парк върху част от покривите си, макар че металургичното производство като цяло е енергоемко и панелите покриват само около 3% от нуждите. "Алкомет" произвежда алуминиеви изделия в Шумен - валцови и пресови продукти, както и автомобилни компоненти. Приватизирана преди повече от 25 години, компанията днес е сред най-големите в металургичния сектор. За 2024 г. нетните приходи на дружеството са 522.2 млн. лв., а заетите са около 1270 души.
Източник: Капитал (17.11.2025)

Румен Спецов е особеният управител на дружествата от групата "Лукойл" в България Правителството назначи изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Румен Спецов за т.нар. особен управител на четирите компании на "Лукойл" в България. Великобритания е издала специален лиценз, чрез който временно изважда "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България" от санкционния си списък и разрешава бизнеса с тях за три месеца - до 16 февруари 2026 г. Аналогично решение с дерогация до 29 април 2026 г. за България дойде и от американската OFAC, която също така облекчи санкциите за "Лукойл" по още няколко линии - позволи бензиностанциите ? зад граница да работят и разреши транзакции, спомагащи преговори за евентуална продажба на международния ? бизнес. Направените промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, бяха приети и влязоха в сила, като дават право на особения управител пълен контрол над дружествата и дори му позволяват да продава не само активи, а акциите и дяловете. А също така според разпоредбите на закона неговите действия не подлежат на съдебен контрол.
Източник: Капитал (17.11.2025)

"БТЛ индъстрийз" е удвоила приходите си през първото полугодие От началото на годината пловдивският производител на медицинска техника "БТЛ индъстрийз" работи в новата си фабрика в града, което й позволява да централизира всички производствени процеси под един покрив, както и да расте. Заводът в Пловдив е единствената производствена база на чешката група BTL. Освен него компанията има и развоен център в София. Значително предимство, което компанията придобива с отварянето на новия си завод в Пловдив, е ускоряването на процеса на развойната дейност. С откриването на новия завод, в който инвестицията достигна 100 млн. лв., "БТЛ индъстрийз" събра цялото си производство и логистика под един покрив на площ от 29 хил. кв. м. Тя обаче вече отеснява и затова предстои ново разширение, което ще бъде в непосредствена близост до сегашната сграда. Цялата дейност на компанията, свързана със спедиция и логистика, ще бъде преместена в новото крило на фабриката, което ще позволи разширяването на съществуващите складови помещения с около 30%. В бъдещата нова сграда се предвижда изграждането на автоматизирани складови решения с височина до 7 етажа. През последните години "БТЛ индъстрийз" залага все повече на развитието на роботиката в медицинския сектор, като в групата има към 40 заети в това направление, 10 от които са в Пловдив. Към момента технологията намира приложение главно в сферата на физиотерапията. Роботи има и в производствените процеси - например за боядисването на елементи, като е изцяло разработен от компанията за собствените нужди. Успоредно с това расте и персоналът - от 670 души през миналата година на 770 през тази, а целта е броят да достигне около 1000 в следващите няколко години. "БТЛ индъстрийз" е производител на медицинска апаратура за физиотерапия, кардиология, естетична медицина и др. Заводът в Пловдив е единствената производствена база на чешката група BTL, която продава продуктите си на над 100 пазара. Компанията има също и развоен център в София. За 2024 г. дружеството отчита 634.9 млн. лв. продажби, заетите са 670 души.
Източник: Капитал (19.11.2025)

Холдинг КЦМ 2000 отбеляза 25-та годишнина Две знакови събития отбеляза на 17 ноември пловдивското дружество КЦМ. Това са 25-годишнината от успешната приватизация и изплатения японски кредит. И това не е просто символичен жест, а ключов елемент в историята на индустриалния възход и екологичния рестарт на металургичния комплекс. През 1995 г. екипът на тогава държавния КЦМ обсъжда предложението на Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) за кредит от 5,955 милиарда йени. Парите се използват за модернизация на инсталациите за цинк и олово, пречистване на водите, намаляване на емисиите. Инженери от Германия, Австралия и Япония работят по проекта. След приватизацията през 2001 г. екипът на КЦМ изпълнява всички задължения по кредита. През годините компанията продължава да инвестира стотици милиони евро в технологии и разширяване, включително и в минното дело.
Източник: 24 часа (19.11.2025)

Чешката Bell Textron ще ремонтира заедно с "Терем" военните ни хеликоптери Bell 206 Bell Textron Prague ще предложи поддръжка на шестте хеликоптера Bell 206, собственост на българските Военновъздушни сили, в сътрудничество с „Терем-холдинг“ ЕАД, след като двете компании са подписали меморандум за сътрудничество и взаимна подкрепа. Меморандумът ще позволи потенциалното разработване на решение за българските ВВС, което да осигури локално обслужване, предоставяно от „Терем“ с поддръжка на части за машини и персонал от Bell. Споразумението включва предоставяне на услуги по поддръжка, инженеринг и проектиране и тежка и сложна поддръжка, преоборудване, модификации и ъпгрейди, както и персонализиране на флота от хеликоптери Bell 206. Съоръжението на чешката компания разполага с модерни бояджийски кабини, които са подходящи за всички модели хеликоптери Bell или машини с подобни размери. Обектът предоставя и услуги на ниво компоненти и възможности за основен ремонт, като служи и за универсално обслужване за правителствени и търговски клиенти в региона. „Терем-холдинг“ ЕАД е държавно предприятие, управлявано от Министерството на отбраната на България. Специализира в ремонт, модернизация и логистична поддръжка на авиационна техника, плавателни съдове, бронирани машини, стрелково оръжие, артилерийско и ракетно въоръжение, боеприпаси, радарно и комуникационно оборудване.
Източник: Инвестор.БГ (21.11.2025)

Дигиталният дърводелец "Лигнатер", който допълва металния свят на "Ники" Създадена като отговор на една "липсваща част" в проектите на металообработващата компания "Ники", за по-малко от десетилетие "Лигнатер" се превръща във високотехнологична дървообработваща фабрика и ключов партньор за големи международни брандове. За пет години компанията е пораснала пет пъти, зад което стоят инвестиции в модерно оборудване и софтуерни решения. Между 1997 и 2007 г. "Ники" работи като главен изпълнител и подизпълнител на шведския гигант IKEA, което й проправя пътя към международната сцена. Днес компанията произвежда оборудване за търговски обекти почти изцяло за чуждия пазар. Изпълнявала е проекти за едни от най-големите световни брандове в спорта, модата и козметиката и за големите вериги супермаркети. През 2016 г. "Лигнатер" започва производство в наета база в село Трудовец - същото място, от което тръгва и "Ники". Преди около две години "Лигнатер" премества производството си в изцяло нов, собствен цех на територията на "Ники" в Правец. Двете фабрики са буквално съседни, което значително улеснява логистиката - движение на материали, координация на поръчки, срокове. Днес "Лигнатер" е основен подизпълнител на "Ники", но и самостоятелна фирма със свои клиенти и проекти. Двете компании заедно предлагат пълен цикъл услуги - от проектиране и технологично разработване, през производство на метални и дървени елементи, до монтаж, окабеляване, системи за сигурност и видеонаблюдение. "Ники" и "Лигнатер" вече изпълняват мащабни проекти като магазини, офиси, хотели, ресторанти и търговски зони на летищата в София, Варна и Бургас. За последните пет години оборотът нараства от 685 хил. лв. до около 3.5 млн. лв. Към края на 2024 г. служителите са 19 души, а по думите на Копчева в момента са близо 40. "Лигнатер" инвестира не само в разширяване на производството, но и в собствено ноу-хау. Важна част от устойчивия подход е и фокусът върху местните доставчици. Така 99.9% от материалите се купуват от българския пазар. "Лигнатер" е семейна дървообработваща компания от Правец, създадена да разшири възможностите за производство на търговско обзавеждане на металообработващата "Ники". Проектите, по които работи, са основно за чужбина, а сред клиентите са големи брандове в спорта, модата и т.н. За 2024 г. компанията увеличава оборота си до 3.5 млн. лв., заетите достигат 19 души и продължават да растат и през тази година.
Източник: Капитал (24.11.2025)

Заетите във ВЕИ сектора в България се увеличават с двуцифрени темпове за последните години Секторът на възобновяемата енергия в България се превръща във все по-голям работодател, като броят на заетите в бранша нараства с двуцифрени темпове. Според различни анализи служителите във ВЕИ сектора се увеличават с над 10% на годишна база от 2023 г. досега, а към момента в него са заети над 12 000 души. Българската компания АмонРа Енерджи, която се нарежда на 9-то място сред най-големите във ВЕИ сектора за 2023 г., планира да увеличи екипа си с 20% през 2026 г. Компанията, основана преди пет години към края на 2024 г. вече има 31 служители и 9 млн. лева капитал. В периода януари-октомври 2025 г. фирмата е реализирала над 64 млн. лева оборот, като очакванията са да достигне 100 млн. лева оборот до края на годината. АмонРа Енерджи, която е единствената публична компания от фотоволтаичната индустрия на Българската фондова борса, планира да разшири дейността си извън европейските пазари. Компанията вече има офиси в Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция и Украйна, а продажбите ? обхващат почти всички европейски държави. В следващите 5 години компанията ще инвестира в изграждането на собствени помещения и логистични центрове в Шумен, София, Румъния и Украйна. Фирмата разширява и продуктовата си гама – от над 2000 продукта като соларни панели, инвертори и батерийни системи до климатични инсталации. Компанията има собствено производство на конструкции за монтаж на соларни панели в Драгоман, които се използват в Европа.
Източник: Стандарт (24.11.2025)

Отличиха най-значимите корпоративни дарители За 20-а поредна година Българският дарителски форум (БДФ) връчи наградите "Корпоративен дарител", които отличават компаниите с инвестиции в значими каузи. Победителите за 2025 година са: Най-добра дарителска програма: Лидл България – компанията е инвестирала над 500 хил. лв. в седмото издание на инициативата си „Ти и Лидл“, финансирайки 40 проекта в 20 населени места. Очакваното въздействие е върху близо 2 млн. души.; Най-добра доброволческа програма: Paysafe – 800 служители са дарили над 900 часа труд в социални кухни, благотворителни походи, кръводаряване и опаковане на пакети за деца в криза. Подкрепени са 26 инициативи за деца, жени в риск и възрастни хора.; Първи стъпки в корпоративното дарителство: PHOENIX Pharma – компанията е подкрепила 116 учители от 66 училища в 42 населени места, за да изградят знания за здравословен начин на живот у над 2000 ученици от началните класове.„ Дарителска подкрепа за трудни каузи: Accenture – компанията е вложила над 90 хил. лв. в защита на човешки права, подкрепа за уязвими етнически групи, бежанци, пострадали от домашно насилие, ЛГБТИ+ общности и хора с психични страдания.; Разнообразие в подходите за дарителска подкрепа : Фантастико Груп– компанията е подкрепила чрез финансиране на проекти, дарения на стоки, доброволен труд, продажба на продукти с кауза и участие в благотворителни събития близо 25 хил. души за 2024 г. „ Най-голям обем нефинансови дарения: Nestl? – компанията е осигурила дарения на храни на стойност 470 хил. лв. за хиляди нуждаещи се и приюти за животни, вкл. – чрез партньорства с НПО.; Най-голям принос чрез доброволен труд на служителите: IBM – над 350 доброволци на компанията са вложили повече от 4000 часа труд в образователни, екологични и хуманитарни каузи, включително менторски програми, залесяване и кръводаряване.; Най-сполучливо партньорство: Фондация Работилница за граждански инициативи и PEPCO – чрез партньорството служителите на компанията са избрали да подкрепят каузи за деца и младежи на възраст 6–18 г., включително от малки населени места. Инициативите осигуряват спортни, културни и образователни дейности за децата.; Личност със значим принос за развитие на дарителството в страната: Фикрет Индже – бизнесмен и общественик, дарил над 7 млн. лв. за каузи, свързани с образование, култура, спорт и здравеопазване в Шумен и региона, инициатор и дарител в кампании за хора, пострадали при бедствия, за лечение за възстановяване на културни паметници.
Източник: Медия Пул (24.11.2025)

"ДПМ Челопеч" откри още злато на 300 метра под мината Златодобивната компания "ДМП Челопеч" е открила нови залежи на злато в слабо изследвана досега зона под мината. Проучвателни сондажи в северната част на концесионната площ са показали висока степен на минерализация със значителен потенциал. Очакванията са това да помогне за удължаване на живота на рудника, съобщи канадският собственик DPM Metals. Компанията ще инвестира между 2 и 3 млн. долара в допълнителни проучвания. Компанията е направила четири сондажа в район, който се намира на около 300 метра под съществуващата подземна инфраструктура на рудника. Резултатите включват 68.3 метра със съдържание 7.42 г/т златен еквивалент, съставен от 6.92 г/т злато, 0.30% мед и 10.5 г/т сребро. Проучванията са започнали през първото тримесечие на 2025 г. До момента са завършени 3120 м от четири сондажа, още два се изпълняват.Според компанията последното откритие показва, че зоната има висок потенциал за нови открития, което подкрепя целта за удължаване на живота на мината в Челопеч за повече от 10 години. Последният технически доклад на DPM Metals е от 2022 г. и сочи, че запасите в Челопеч ще стигнат до края на 2030 г. Това, както и евентуалното им увеличаване с новото откритие предполага, че компанията вероятно ще поиска да удължи концесионния си договор, който изтича през юли 2029 г. Поради значимостта на откритията компанията ще отдели приблизително 2 до 3 млн. долара за извършването на 10 хил. м допълнителни сондажи, съобщават от DPM Metals. Очаква се те да приключат до края на първото тримесечие на 2026 г. DPM Metals (доскоро Dundee Precious Metals) е публична компания, чиито акции се търгуват на борсата в Торонто. В България е собственик и на "ДПМ Крумовград", което оперира рудника "Ада тепе". Той е значително по-малък от този в Челопеч, като добивът там се очаква да приключи догодина. За 2024 г. общите приходи на двете български дружества са 1.2 млрд. лв.
Източник: Капитал (25.11.2025)

Съединените щати поискаха Европейският съюз да направи регулирането на технологичния сектор "по-балансирано", в замяна на намаляване на митата върху вноса на стомана и алуминий в САЩ, съобщи Reuters. Администрацията на Тръмп последователно критикува правилата на ЕС, които ограничават властта на технологичните гиганти и изискват от големите онлайн платформи да се справят с вредното съдържание, заявявайки, че те несправедливо са насочени към американски технологични компании. Европейската комисия многократно е заявявала, че е суверенно право на ЕС да регулира и е посочвала действия срещу фирми извън САЩ. Съгласно споразумението от края на юли, Съединените щати въведоха 15% мита върху повечето стоки от ЕС, докато Европейският съюз се съгласи да премахне много от митата си върху вноса от САЩ. Предвид необходимостта от одобрение от Европейския парламент и правителствата на страните от ЕС, това може да се случи едва през март или април, което според дипломати от ЕС е раздразнило Вашингтон. Междувременно ЕС посочи договорени точки, по които иска да види напредък, като сред тях са стоманата и алуминият. Съединените щати са въвели 50% мито върху металите и от средата на август го прилагат към съдържанието на метал в 407 продукта, като мотоциклети и хладилници. Още такива продукти може да бъдат добавени следващия месец. Дипломати от ЕС коментират, че подобни действия на САЩ, заедно с перспективата за нови мита върху камиони, критични минерали, самолети и вятърни турбини, заплашват да обезсмислят юлското споразумение. Блокът иска и по-широка гама от продукти, обхванати само от ниски мита (или без такива). Този пожелателен списъкът включва: вино и спиртни напитки, маслини, тестени изделия, медицински изделия и биотехнологии. ЕС е готов да обсъди със САЩ и области на евентуално регулаторно сътрудничество, покупките на американски енергоносители от блока, (които достигнаха 200 милиарда долара тази година), както и съвместните усилия за икономическа сигурност, особено в отговор на ограниченията на Китай за износ на редкоземни елементи и чипове.
Източник: Money.bg (26.11.2025)

Фондът на фондовете започва процедура за избор на финансов посредник за инструмента „Фонд за технологичен трансфер“ Фонд на фондовете започва процедура за избор на финансов посредник за управлението на Фонд за технологичен трансфер. Инструментът е подкрепен със средства от Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, съобщиха от Фонд мениджър на финансови инструменти в България. Ще бъде инвестиран публичен ресурс в размер на 57 млн. евро, от който 9,43 млн. евро под формата на безвъзмездна финансова помощ. От бъдещия фонд мениджър се очаква да вложи собствени средства, както и да набере допълнителен ресурс от частни инвеститори. Фондът за технологичен трансфер представлява специализиран финансов инструмент, който чрез дялови и квази-дялови инвестиции в комбинация с безвъзмездна финансова помощ ще участва в създаването и развитието на компании, с цел комерсиализация на резултатите от научни изследвания, Целта на Фонда е да спомогне за осъществяване на връзка между наука и бизнес, чрез създаване на благоприятна среда за развитие на иновациите от университети, технологични паркове, научни лаборатории и други звена по пътя им към превръщането на техните научни постижения в устойчив бизнес. Инвестиционният период на работа е до 31 декември 2029 г., а срокът на фонда ще бъде десет години, с възможност за удължаване до една и още една година.
Източник: Инвестор.БГ (27.11.2025)

Шведската стоманодобивна компания „Алейма" (Alleima AB) пусна в експлоатация нов проект за студено довършително обработване в Джъндзян, провинция Дзянсу, удвоявайки по този начин местния си производствен капацитет. Съоръжението, изградено с инвестиция от около 27,2 милиона долара, ще произвежда тръбни продукти, включително внесени преди това тръби за висока температура и зареждане с водород, обслужващи нефтохимическия сектор, производството на водород, целулоза, хартия и други индустрии. Основната цел на проекта е да съкрати сроковете за доставка до азиатски клиенти. От навлизането си в Китай през 1985 г., „Алейма" се разширява постоянно, като приходите и? в страната са надхвърлили 1,54 милиарда юана през 2024 г. Новата фабрика разчита на електричество, генерирано от фотоволтаици, а в над 80% от продуктите се използва рециклирана стомана. До 2030 г. „Алейма" си е поставила за цел да намали въглеродните емисии с 50% в сравнение с 2019 г., пише КМГ. Йоран Бьоркман, президент и главен изпълнителен директор на „Алейма", посочва, че чрез увеличаване на капацитета и разширяване на портфолиото си, компанията засилва способността си да доставя продукти на местно ниво в Азия. Инвестицията в новия завод, по думите му, има за цел да отговори на силния, развиващ се пазар в Китай.
Източник: 24 часа (27.11.2025)

Основателят на "Юнион Ивкони" купува база за горива на старозагорската "Зара-Е" и осемте й бензиностанции Бившият собственик на автобусната компания "Юнион Ивкони" Ивайло Константинов купува основната база за горива на старозагорската "Зара - Е" и осемте й бензиностанции. Старозагорската компания за горива "Зара - Е" е на пазара от 35 години и притежава най-голямата частна петролна база в Южна България, а управителят й Живодар Терзиев беше председател на Българската петролна и газова асоциация. В края на миналата година бизнесът на компанията беше блокиран, като тя се оказа в позицията на измамен посредник и стана жертва на измама с доставки, уж насочени към американска военна база в България. Това е втората голяма покупка за тази година на Ивайло Константинов на пазара на горива. Той е в процес на финализиране на сделката по придобиване и на веригата бензиностанции на Gazprom в България и базата й в Костинброд, в близост до София. А междувременно е купил и малка база за горива в Плевен с по-скоро локално значение. Сделката за бизнеса на Gazprom беше одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) тази есен и се очакваше да се извърши плащането, но заради американските санкции към момента е замразена. Междувременно са блокирани, отново по причина санкциите, и вписванията по партидата на "НИС Петрол", дружеството, през което работи в България веригата Gazprom. Планът сега е да се чака или вдигането на санкциите, или удължаването на лиценза на сръбската NIS, собственик на "НИС Петрол". От няколко години Константинов развива бензиностанции под бранда Avia. Обектите на Gazprom ще бъдат ребрандирани и ще станат Avia. Това ще се случи и с бензиностанциите "Зара". При положителен развой на събитията, и по-специално на по-сложната сделка за петролния бизнес на Gazprom, Avia ще се позиционира като голям играч на пазара на едро с два големи склада - в Костинброд, (близо до София) и един в Стара Загора. При търговията на дребно ще се появи верига с 44 обекта, като в процес е и появата на няколко обекта, за които има терени. Новата сделка е между "Уни енерджи", с мажоритарен собственик Ивайло Константинов, и е за самостоятелни обекти - бензиностанции и петролна база, собственост на "Зара - Е", "Зара-Газ", "Зара-Юг" и БТ. Активите, които се продават, са 8 бензиностанции и петролна база ЗАРА, находяща се в гр. Стара Загора, ул. "Индустриална" №6. Тя е разположена на терен от 60 декара и с обем 18 хил. тона за всякакви видове горива и до началото на тази година беше и с лиценз за данъчен склад. "Зара - Е" е създадена през 1994 г. Компанията е семейна. Петролното минало започва през 70-те години на миналия век, когато бащата Светлозар Терзиев работи в тогавашното държавно снабдително обединение "Петрол". След 1975 г. става директор на "Петрол" - Стара Загора. След 1989 г. всички държавни директори са сменени и Светлозар Терзиев напуска "Петрол". През 1990 г. започва частна дейност в сектора на горивата, която продължава синът му. Компанията е регионален лидер в търговията с нефтопродукти, като въпреки че има и малко бензиностанции, работи основно в сегмента на едро. Има два данъчни склада от 2006 и 2016 г. (вторият източно от Стара Загора е наполовина по-малък от основния и не е обект на сделката) и около 50 транспортни средства. За 2024 г. приходите на "Зара - Е" са 204.5 млн. лв. "Уни енерджи", която е в процес на експанзия, е с мажоритарен собственик Ивайло Константинов, който в миналото беше начело на автобусната компания "Юнион Ивкони". През 2019 г. се случи голяма сделка на автобусния пазар и "Юнион Ивкони" се обедини с едни от големите си конкуренти - "Етап Адресс" и "Груп плюс", като Константинов заяви тогава, че ще прави верига бензиностанции. През май миналата година в "Уни енерджи" влиза нов съдружник - "Вип стейшън" (с 45%). Компанията е еднолична собственост на Ранко Клачар и е създадена през септември 2023 г. Ранко Клачар е съдружник в няколко други фирми с Радослав Иванов. Иванов към момента е едноличен собственик и управител на "Ипон 1", охранителната фирма, основана в началото на 90-те от Бойко Борисов. Брандът е Avia, а развитието на обектите е на принцип, близък до франчайзинга. "Уни енерджи" е съдружник в "Авиа България", в която участват още швейцарското Avia International и третият партньор - "ТТН комерс". "Уни енерджи" има 14 обекта, както и 5-6 терена. Третият партньор има още 2 собствени плюс още 3-4 партньорски. С 22-те бензиностанции на "НИС Петрол" и 8-те на "Зара - Е" сметката набъбва до 50 - 55. "Уни енерджи" съществува от години. Към момента компанията е с капитал 1 млн. лв. Приходите й за 2024 г. са 21.2 млн. лв., а печалбата - 367 хил. лв. Към септември тази година в компанията работят 99 души.
Източник: Капитал (28.11.2025)

Само "Ивкони Експрес" е подала оферти да конкурира БДЖ Само една частна фирма е подала оферти да конкурира БДЖ - "Ивкони Експрес", която е подала оферти и за двата допустими лота - Северен и Южен регион, като ще мери сили за тях с държавната "БДЖ - Пътнически превози". По най-големия лот - Западен, единствената оферта е на БДЖ. На база поетите ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост страната трябваше да допусне на пазара на пътнически жп превози частни превозвачи. Така се стигна до разделяне на мрежата на три лота на регионален принцип - според трите основни жп центъра и бази в страната - София, Пловдив и Горна Оряховица. От трите частни компании с лиценз за пътнически жп превози, кандидатства само една. Впечатление прави и отсъствието на тази с най-много опит в жп бизнеса - пловдивската група ПИМК, през дружеството за пътнически превози "ПИМК Рейл експрес". Третата е старозагорската "Рейлимпекс" на Младен Добрев. Сегашният договор на "БДЖ - Пътнически превози" с държавата (след удължаването си) изтича на 12 декември 2026 г., като има година за финализирането на новите договори с превозвачите за следващите 12 години. Поръчката на Министерство на транспорта беше обявена в края на август, като срокът за предложенията изтече на 27 ноември. Тя е с обща прогнозна стойност 1.4 млрд. евро без ДДС, като тази сума ще се изплаща под формата на субсидия за компенсиране на задължението за превоз и ще се изчислява по следния начин: разходи, извършени във връзка със задължението за извършване на обществени превозни услуги, наложено от възложителя, минус всякакви положителни финансови резултати, реализирани при извършване на обществени превозни услуги в железопътния транспорт, включващи превоз на пътници по всички железопътни линии с експресни, бързи, пътнически, международни и нощни влакове, както и тарифните приходи или всякакви други постъпления, реализирани при изпълнение на задължението за извършване на обществени превозни услуги, плюс разумна печалба. Най-висока е стойността за Западния регион - прогнозно над 980 млн. евро. За Северния сумата е малко над 229.5 млн. евро, а за Южния - едва 186.3 млн. евро. На база изминати от влаковете километри западният превозвач държи 75% от линиите, северният - 14%, а южният 11%
Източник: Капитал (01.12.2025)

"Вестител" започва изграждането на Балкански дигитален портал Българската компания "Вестител" обяви старта на мащабен инфраструктурен проект, който ще свърже четири столици - София, Атина, Букурещ и Скопие, в мощна високоскоростна цифрова мрежа. "Балкански дигитален портал" (Balkan Digital Gateway, BDG) е инвестиция за 24 млн. евро, подкрепена от ЕК по програмата "Свързана Европа". Проектът има три основни "стълба". Ще бъде изградена изцяло нова телекомуникационна инфраструктура с дължина 600 км по трасето Бургас/Ахелой - Александруполис - Серес - Орестиада, която ще осигури връзката между регионите на Черно и Егейско море. Ще бъде надградена съществуваща инфраструктура - 400 км. Модернизацията на коридора София - Солун ще осигури капацитет и надеждност на тази трансбалканска връзка. Предвижда се изграждане на DWDM система (DWDM е модерна сложна техология, която събира данни от различни източници върху оптично влакно) с дължина 5600 километра, свързваща Букурещ, София, Атина и Скопие, както и крайбрежните райони на Черно и Егейско море. "Вестител" е телекомуникационна компания, част от групата "Овергаз". Изградила е и експлоатира собствена международна оптична мрежа с преносен капацитет Nx100G, над 3000 км опорна мрежа, трансгранични връзки със съседни страни и над 40 точки на присъствие в България и Гърция.
Източник: Сега (01.12.2025)

Печалбата на банките у нас надхвърли 3 млрд. лв. към края на октомври Печалбата на банковата система в България достига 3,1 млрд. лв. към 31 октомври и е с 85 млн. лв. (2,8%) повече от реализираната за десетте месеца на миналата година, показва статистиката на Българската народна банка (БНБ). Активите на банковата система възлизат на 208,2 млрд. лв. и са с 1,9 млрд. лв. (0,9%) по-малко спрямо края на септември. В структурата на балансовите активи в края на октомври делът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане е 15,3%, на дълговите ценни книжа – 17,8%, а на нетните кредити и аванси – 62,1% (съответно 17%, 17,1% и 63,1% към 30 септември). БНБ отчита увеличение при заемите за домакинства с 988 млн. лв., 1,8% (в това число със 749 млн. лв. при кредитите, обезпечени с жилищен имот) и за фирмите – с 464 млн. лв. (0,8%). Намаляват заемите за други финансови предприятия и за сектор държавно управление, съответно с 15 млн. лв. (0,1%) и с 2 млн. лв. (0,2%). В края на октомври спестяванията в банковата система възлизат на 175,9 млрд. лв. и на месечна база намаляват с 2,2 млрд. лв. (1,3%). Спад е отчетен при депозитите на кредитни институции с 3,6 млрд. лв. (21,4%) и на фирмите със 778 млн. лв. (1,5%). През миналия месец нарастват депозитите на домакинства – с 1,8 млрд. лв. (1,8%), на други финансови предприятия – с 403 млн. лв. (9%), и на сектор държавно управление – с 22 млн. лв. (0,6%).
Източник: Инвестор.БГ (01.12.2025)

Строят предприятие за поддръжка и ремонт на Airbus и Boeing край летището в Пловдив Българската компания „Алко Авио Сървис“ ЕООД планира да изгради мащабен комплекс за техническо обслужване и ремонт на самолети Airbus A320/321 и Boeing 737 в района на Летище Пловдив. Инвестиционното предложение, внесено в РИОСВ – Пловдив, предвижда създаването на една от най-модерните MRO (Maintenance, Repair, and Overhaul) бази в региона. Проектът ще бъде реализиран в непосредствена близост до Летище Пловдив, в землището на с. Крумово, местността „Капсида“. Теренът е с площ от 204 175 кв. м и е избран заради силното авиационно присъствие в зоната, което го прави ключов за логистиката и обслужването на въздухоплавателни средства. Според информацията от подаденото в РИОСВ-Пловдив инвестиционно предложение, компанията „Алко Авио Сървис“ ЕООД вече е подала заявление в Българската агенция за инвестиции (БАИ) за получаване на сертификат за инвестиция клас „А“ по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Инвестиционното намерение описва изграждането на цялостен авиационен хъб, предназначен за базово техническо обслужване на тяснокорпусни самолети от типа Airbus A320/321 и Boeing 737. Базата ще разполага с няколко ключови зони: Хангарен комплекс: С площ над 20 000 кв. м, той ще включва четири високотехнологични линии за базово обслужване, центрове за ремонт на кабинни системи, композитни панели, колела, спирачки, авиационни акумулатори и център за основен ремонт на авиационни двигатели; Складови площи: Предвидени са 5 000 кв. м за съхранение на резервни части и консумативи; Административна и учебна сграда: На площ от 5 000 кв. м ще бъдат разположени учебни зали, помещения за брифинг, симулатори, зони за хранене и други обслужващи помещения; Паркинг и инфраструктура: Проектът включва още паркинг (2 500 кв. м) и цялостна техническа и инженерна инфраструктура, включително аварийно-спасително оборудване и сигнално-охранителни системи.
Източник: Дарик радио (02.12.2025)

„Аурубис България“ ще финансира проекти за 1.1 млн. лв. по новата партньорска програма с община Златица в Средногорието „Аурубис България“ АД ще осигури един милион и сто хиляди лв. за дейности в подкрепа на развитието на Златица в рамките на новата партньорска програма между средногорската община и компанията. Приоритети в програмата са образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и здравословния начин на живот, като срокът за изпълнение на предвидените проекти е до септември 2027 г. Осигуряват се средства за медицинския център в град Златица и за лекарските кабинети в селата Карлиево, Църквище и Петр?ч. Ще бъдат подкрепени дейности за подобряване на условията за образование и спорт в Средно училище „Св. Паисий Хилендарски“, Детска градина „Слънце“ и Професионална гимназия „Златица“. Компанията поема разходите за столовото хранене на ученици в средното училище. Ще бъдат инсталирани термопомпи, фотоволтаични панели и батерии за подобряване на енергийната ефективност на двете сгради на детската градина. В рамките на партньорската програма се финансират и дейности на спортните клубове и самодейните състави в района, на местното читалище, клубовете на пенсионера и на хората с увреждания. „Аурубис България“ продължава с традиционната си подкрепа за културните събития в града и селата от общината. Продължава и обновяването на кабинетите в Професионална гимназия „Златица“. Партньорските програми на „Аурубис България“ с общините Златица, Пирдоп и Антон в Средногорието са рамкови споразумения, които задават основните приоритети и проекти и се подновяват периодично. Компанията е вложила над шест млн. лв. в развитието на региона за последните пет години. „Аурубис България“ АД е най-големият износител и вносител на страната със структурно значение за икономиката. Заводът на компанията до Пирдоп и Златица произвежда катодна (рафинирана) мед, анодна мед и вторични продукти като сярна киселина и железен силикат. Компанията е част от базираната в Хамбург група „Аурубис“ (Aurubis AG) - водещ световен доставчик на цветни метали и една от най-големите компании за рециклиране на мед в света.
Източник: 3e-news (04.12.2025)

Фондът на фондовете търси кой да управлява 67 млн. евро за свързване на науката с бизнеса Фондът на фондовете (ФнФ) търси финансов посредник, който да управлява новия Фонд за технологичен трансфер (ФТТ). Инструментът е финансиран от програмата "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" заедно със средства от Европейския фонд за регионално развитие. Общият публичен ресурс е 57 млн. евро, от които 9.43 млн. евро са предвидени като безвъзмездна финансова помощ. Бъдещият мениджър ще трябва да добави и собствен капитал, както и да привлече частни инвеститори. "Фонд мениджърът трябва да участва със собствен ангажимент между 1% и 5% от общия ресурс извън средствата, предоставени като безвъзмездна помощ", уточняват от ФнФ. Процедурата за кандидатстване е със срок за оферти до 24 март 2026 г., след което започва оценяването на подадените предложения. Фонд мениджърът вероятно ще бъде избран около средата на следващата година. ФТТ е замислен като специализиран инструмент, който да ускори пътя от научна разработка до реален бизнес. Той ще инвестира дялово и квазидялово в компании, които превръщат научни резултати в продукти, услуги или технологични решения. Особен акцент ще има върху подкрепата извън Югозападния регион, в който попада София. За целия инвестиционен период до края на 2029 г. фондът трябва да подкрепи минимум 57 компании. Това включва ранни университетски spin-off екипи, стартиращи предприятия, които разработват иновативни решения, както и по-зрели високотехнологични компании, работещи върху комерсиализация на научни разработки. Структурата на ФТТ се разделя в три подфонда, които отговарят на различните етапи в развитието на предприятията. Първият, озаглавен "Ранен етап", предвижда до 2 млн. евро публичен ресурс за дадена компания, включително получената безвъзмездна финансова помощ, ако има такава. Вторият - "Комерсиализация" - предлага значително по-големи инвестиции от 300 хил. до 5 млн. евро на същия принцип. Третият подфонд е свързан с безвъзмездна финансова помощ, която може да достигне до 100 хил. евро за ранни проекти и до 300 хил. евро за фирми в по-напреднал стадий. Ако помощта е под формата на техническа подкрепа, максималният размер ще бъде ограничен до 25 хил. евро.
Източник: Капитал (09.12.2025)

Монетният двор на БНБ работи на 24-часов режим за българските евромонети В монетният двор на БНБ е въведен 24-часов производствен процес за българските евромонети. С отсечените в България евро монети ще може да се плаща навсякъде в Европа, а с европейските – у нас. Всички евромонети имат еднаква лицева страна за цяла Европа, а на другата - национални символи, характерни за всяка страна членка на Еврозоната. В българската серия евромонети са включени утвърдени национални символи, личности и обекти. На монетата с номинал 2 евро е изобразен Паисий Хилендарски, вдясно от изображението е изписано на кирилица "БЪЛГАРИЯ", а вляво са разположени надписът "ЕВРО" и годината на емисия "2025". Монетата с номинал 1 евро е с образа на Иван Рилски. Монетите от 50, 20, 10, 5 и 2 цента носят изображението на Мадарския конник. Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че подготовката на банковия сектор и на Монетния център за въвеждането на еврото се осъществява по план.
Източник: Медия Пул (09.12.2025)

„Електрочардж“ и бензиностанции „Петрол“ ще изградят у нас 200 зарядни станции за електромобили през следващите три години Веригата зарядни станции „Електрочардж“ (Electrocharge) и веригата бензиностанции „Петрол“ (Petrol) стартираха стратегическо сътрудничество за разширяване на зарядната инфраструктура за електромобили в България. В следващите три години партньорите планират изграждането на над 200 зарядни точки на ключови пътни артерии, магистрали и основни градски локации, съобщиха от „Електрохолд“. Първият реализиран обект се намира на бензиностанция „Петрол“ на бул. „Симеоновско шосе“ в столичния квартал „Малинова долина“, където е инсталирана 120 kW DC станция. Локацията е избрана заради удобния достъп както до вътрешноградската мрежа, така и до Околовръстния път. Планираното разширяване на мрежата има за цел да осигури по-равномерно покритие в страната и да подпомогне развитието на електромобилността чрез предвидима и надеждна инфраструктура. „Електрохолд“ стартира изграждането на своята верига зарядни станции за електромобили – „Електрочардж“, в края на 2024 г. Устройствата са монтирани в 18 града, включително София, Варна, Плевен, Благоевград, Ловеч, Враца, Монтана и Видин, и са оборудвани с най-новите технологии за бързо и ефективно зареждане.
Източник: БТА (09.12.2025)

Кабинетът дава над 1.3 млрд. лв. за съвместните военни заводи с „Райнметал“ Правителството залага над 1.3 млрд. лв. (667 млн. евро) за реализирането на бъдещите военни заводи, които ще се изграждат съвместно с германската „Райнметал“. Около 796 млн. лв. (407 млн. евро) са предвидени за капитализацията на бъдещото смесено дружество с ВМЗ. Отделно от това, още над 508 млн. лв. (260 млн. евро) са заложени за държавното „Иганово“, което ще проектира и изгради заводите за барут и 155-милиметрови боеприпаси. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2026 – 2028 г. очертава размера на публичния ангажимент към проекта за почти 2 млрд. лв. (1 млрд. евро). Същите суми бяха заложени и в предишния проектобюджет. Строителството на завода трябва да започне през февруари догодина. Основният финансов ресурс е насочен към съвместното предприятие (Joint Venture), което ще бъде учредено чрез ВМЗ ЕАД (дъщерно дружество на ДКК ЕАД) и германския концерн „Райнметал“. За целта е заложена прогнозна сума от 796 млн. лв. (407 млн. евро). Тази огромна капитализация има за цел да покрие ключови инвестиции, необходими за стартирането на високотехнологичното производство. Записано е, че целите на увеличението на капитала са „инвестиции в оборудване, планове, пакет „ноу-хау“, обучение на персонал и други във отбранителната промишленост.“ Средствата представляват значителна част от българското участие (49%) в дружеството с обща обявена стойност почти 2 млрд. лв., като средствата са необходими за гарантиране на техническото и експертното ниво на бъдещата фабрика за барут и 155-милиметрови боеприпаси. Паралелно с финансирането на стратегическото производствено партньорство, има заложени средства и за изцяло държавното дружество „Иганово“ ЕАД – над 508 млн. лв. (260 млн. евро). Срещу тази капитализацията е записано, че то ще прави „инвестиции за създаване на производствено предприятие в сектора на военната промишленост, което ще оперира изключително в рамките на националните и международни регламенти и само след получаване на всички необходими разрешения и лицензи.“ „Иганово“ ЕАД има за задача да построи заводите. През ноември правителството отпусна първите 718 хил. лв. за стартовата фаза – осигуряване на съоръжения и материали за подготовката на строителството. Първоначалният капитал от 50 хил. лв., предоставени при учредяването, е бил предназначен за регистрацията и началните дейности.
Източник: economic.bg (09.12.2025)

Тържествено издигнаха военноморския флаг на първия нов многофункционален боен кораб Във Военноморска база – Варна тържествено бе издигнат военноморският флаг на новопридобития многофункционален модулен патрулен кораб "Храбри“. След повече от 100 години Военноморските сили получават днес изцяло нов многофункционален модулен патрулен кораб „Храбри“. „Храбри“ е дело на българска корабостроителница, като реализацията на проекта България е доказала способностите си да строи такива плавателни съдове и вече има запитвания от съюзни държави, които проявяват интерес към такъв тип поръчки. „Храбри“ предстои да бъде дооборудван с различни системи , но е напълно функционален, преминал е успешно през съответните изпитания и вече е зачислен в състава на Военноморските сили. Работи се по втория нов многоцелеви патрулен кораб за флота. За пръв път в състава на Военноморските сили влиза кораб, който е способен да приема на борда си хеликоптер или безпилотни летателни апарати.
Източник: Дарик радио (09.12.2025)

Медта достигна рекордни нива след като Китай обяви вътрешния растеж за основен икономически приоритет за следващата година на фона на масово натрупване на запаси в Съединените щати, съобщават световните агенции. Индустриалният метал скочи с 1,3% до 11 771 долара за тон, надминавайки рекорда, поставен по време на предишната сесия. Най-новият скок последва след като Пекин обяви в понеделник, че ще приложи "по-проактивен" фискален подход и ще поддържа "умерено мека" парична политика за втората по големина световна икономика. Търговските данни от Китай също бяха благоприятни - износът през миналия месец се възстанови и надхвърли прогнозите, издигайки търговския излишък на страната над 1 трилион долара за първи път в историята. Цената на медта - метал от ключово значение за електрификацията и енергийния преход, нарасна с над 30% тази година на Лондонската борса за метали. Новото търсене, стимулирано от центровете за данни и електрическите автомобили, се сблъска с ограничена глобална доставка. Капацитетите за топене растат по-бързо, отколкото мините могат да осигурят суровини. Редица прекъсвания в работата на рудниците влошиха недостига. Ръстът се ускори през последните седмици поради опасенията, че металът масово се изнася към САЩ в очакване на митата, които президентът Доналд Тръмп възнамерява да въведе следващата година. Това изчерпи запасите и изстреля надценките другаде до невиждани висоти, като същевременно доведе до скок на фючърсните договори в Ню Йорк над тези на LME. Глобалното предлагане на рафинирана мед може да изпита дефицит от 450 000 тона през 2026 година, отчасти заради натрупването на запаси в Америка, отбелязаха анализатори от китайската брокерска компания Citic Securities Co. Цените трябва средно да надхвърлят 12 000 долара за тон следващата година, за да привлекат необходимите инвестиции в нови минни мощности и да осигурят достатъчно предлагане в средносрочен и дългосрочен план, посочиха анализаторите на Citic, водени от Ао Чонг. България също е фактор в глобалната верига на доставки. В нашата страна се произвеждат около 14% от европейската мед и в добива и преработката на мед у нас са заети хиляди. Най-голямата компания в сектора в световен мащаб - Aurubis, има огромен медодобивен завод в Пирдоп. Тя инвестира стотици милиони евро в модернизация и увеличаване на капацитета му - ясен знак, че очакванията са търсенето да не стихва скоро.
Източник: Money.bg (11.12.2025)

Гръцка компания води преговори за съхранение на CO2 в български циментов завод Гръцката компания за съхранение на въглерод EnEarth е започнала преговори с българския циментов производител Heidelberg Materials Devnya за сключване на ексклузивно споразумение за транспортиране и съхранение на въглероден диоксид на територията на завода в Девня. Проектът е част от по-широката инициатива за улавяне, оползотворяване и съхранение на въглерод (CCUS), стартирана от германската компания майка Heidelberg Materials. Целта е ежегодно да бъдат улавяни, транспортирани и трайно съхранявани до 800 000 тона въглероден диоксид от циментовото производство в Девня, съобщават от EnEarth. Проектът вече е осигурил европейско финансиране в размер на 190 млн. евро, от които 38 млн. евро са предназначени за изграждане на самото съоръжение за съхранение. EnEarth е част от базираната във Великобритания компания за проучване и добив на въглеводороди Energean. Дружеството има за цел да развива т.нар. „зелени хъбове“, като трансформира изчерпани нефтени и газови находища в устойчиви съоръжения за съхранение на въглерод. Heidelberg Materials е сред водещите световни производители на строителни материали с дейност в над 50 държави и повече от 3000 производствени обекта. В България компанията оперира чрез циментовия завод в Девня, както и чрез два циментови терминала и бетонов възел във Варна.
Източник: bTV (11.12.2025)

Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" пада с почти 50% за третото тримесечие 47% се понижава печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за деветте месеца на годината До края на третото тримесечие централата отчита чиста печалба от 159 млн. лв. при почти 300 млн. лв. година по-рано. Намалението на печалбата се дължи основно на по-високите разходи по дължимата вноска във фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), които за периода са били 414 млн. лв. АЕЦ-ът отчита намалена ликвидност, като паричните средства (наличностите) на дружеството към края на периода са 241 млн. лв., което е намаление със 735 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г. От една страна, изплатеният дивидент в полза на БЕХ е завишен и вече е 100% от печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за 2024 г. От друга, има фактори като забавяне на плащанията от НЕК за доставена електроенергия на регулиран пазар в предходни месеци. За да си осигури оборотни средства и да не бави плащания, на АЕЦ-а се е наложило да ползва краткосрочни заеми. Дружеството е изтеглило (и вече погасило) вътрешен заем от 50 млн. лв. от дъщерното си "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" и е ползвало банков овърдрафт, от който към септември са усвоени 40 млн. лв. Оперативните приходи на дружеството за деветте месеца са в размер на 1.66 млрд. лв. или с 8% повече от тези за същия период на м.г. Отчетените приходи от продадена ел. енергия на НЕК са в размер на 209 млн. лв., което е със 7% по-малко. От централата припомнят, че от 1 юли има нов механизъм за работа - НЕК вече не е обществен доставчик, а координатор на балансираща група, в която попада "АЕЦ Козлодуй" (заедно с НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2"), като приходите от това са в размер на 182 млн. лв. В същото време общо приходите от продажба на ел. енергия на борсовите сегменти са за 1.26 млрд. лв., което е спад от 3% (45 млн. лв.) спрямо отчетените за 2024 г. Разходите за оперативна дейност през деветмесечието на 2025 г. са 1.5 млрд. лв. или с 274 млн. лв. повече спрямо същия период на м.г.
Източник: Капитал (12.12.2025)

Българската Hydrogenera ще доставя водородна система за Volkswagen Българският разработчик на водородни технологии Green Innovation, работещ под марката Hydrogenera, обяви, че ще достави и инсталира водородна система в завода на германския производител на автомобили Volkswagen в Познан, Полша. Проектът включва инсталирането на система, включваща електролизатор с мощност до 90 kW, който ще произвежда водород и кислород за оптимизиране на процеса на горене в газова горелка със среден капацитет 1,5 MW, съобщи Hydrogenera. Очаква се водородната система да намали потреблението на гориво на завода в Познан с до 30%, да намали въглеродните емисии и да подобри енергийния баланс, без да променя съществуващите производствени системи. Hydrogenera е единственият производител на електролизьори на Балканите и разработва собствени технологии за производство, съхранение и употреба на зелен водород. Компанията вече е реализирала над 90 проекта в България, Италия, Турция и Полша. Компанията реализира едно от най-успешните първични публични предлагания за годината на Българската фондова борса. В рамките на аукцион с фиксирана цена от 19.90 лева за акция бяха пласирани 400 000 нови акции, с което дружеството набра почти 8 млн. лева свеж капитал. Дружеството обяви, че той ще бъде насочен към разширяване на производствения капацитет, разработване на нови продукти и навлизане на нови пазари, като част от по-широка стратегия за растеж и мащабни индустриални проекти.
Източник: Money.bg (12.12.2025)

На 1 януари следващата година в Европейския съюз ще влезе в сила нов данък. Наречен „механизъм за коригиране на въглеродните граници“ (carbon border adjustment mechanism CBAM), като данъкът ще се налага върху вноса от страни извън ЕС с по-малко строги стандарти за намаляване на емисиите. Тези страни вече се обявяват против данъка, а ЕС е на път да се сблъска с някои непредвидени последствия в този посока. През миналата седмица агенция Ройтерс съобщи, че индийските износители на стомана търсят нови пазари, които да заменят Европейския съюз, който понастоящем поглъща две трети от индийския износ на стомана. Производството на стомана в Индия се извършва в доменни пещи, захранвани с въглища, което е несъвместимо с плановете на Европейския съюз за намаляване на емисиите. Стоманолеярните могат да преминат от доменни пещи на въглища към електродъгови пещи. Електрическата версия има по-ниски емисии, но такава промяна би отнела време и пари – и то доста. Самата Европа произвежда стомана в електродъгови пещи, а това все още е доста скъпо. В отговор на европейските индустрии беше изготвен механизмът за коригиране на въглеродните граници, или CBAM. Строгите цели на ЕС за намаляване на емисиите и свързаните с тях задължителни изисквания правеха европейските стоки неконкурентоспособни на международните пазари, което засягаше производителите на стомана, цимент, автомобили и всички други индустрии. Затова тези индустрии се изказаха и получиха такава отстъпка, която се вписва перфектно в амбицията на Европейския съюз да се превърне в стандарт в климатичната политика, коментира изданието Oilprice. За мениджърите, които управляват компании, зависими от приходите от износ, нещата изглеждат малко по-различно. За да се съобразят с европейските стандарти за намаляване на емисиите, те ще трябва да похарчат определена сума пари, за да преобразуват производствения си процес и да го направят по-уязвим към ценови шокове, защото електрическите дъгови пещи работят с електричество, а не с въглища. Това е вероятно една от основните причини, поради които европейските производители на стомана срещат затруднения в конкуренцията: за всеки тон въглероден диоксид, който изпускат, европейските индустрии трябва да плащат около 80 евро. Но те всъщност нямат избор. Индия, Китай и други износители към Европейския съюз обаче имат избор. „Някои от тези, които печелят пари от [изкопаемите горива], се опитват да удължат този процес. Всъщност повечето страни, които печелят добре от износ на суровини, които се радват на силно и стабилно търсене, имат много малка мотивация да убият своите „дойни крави“, само за да угаждат на политиците в Брюксел. Изглежда, че Брюксел е наясно с това – и с факта, че Европейският съюз е силно зависим от вноса на основни стоки. Изданието Politico съобщи по-рано този месец, че макар CBAM да е повече или по-малко готов по отношение на текста, все още се нуждае от доработване в частта за измерване на емисиите. Все още не е ясно как точно ще се измерват конкретните емисии на износителите към ЕС от Индия, Китай, Саудитска Арабия и други страни, които „печелят пари от изкопаеми горива“. Изданието посочи, че е видяло два документа относно измерването на емисиите, единият от които съдържаше референтни стойности за емисиите, а другият – стойности по подразбиране за производството на стоките, които ще подлежат на новия данък от януари. Оттам посочват още, че има признаци, че ЕС заобикаля собствените си правила, за да поддържа потока на вноса. Politico цитира думите на индустриални мениджъри, според които стандартните стойности за емисиите за определени страни, които изнасят за ЕС, са определени като прекалено ниски, за да бъдат реални, включително за част от производството на стомана в Китай, което според тези оценки се оказва с по-ниски емисии от производството на стомана в ЕС. Несъответствията в цифрите на подразбиращите се стойности и референтните показатели биха отслабили стимула за по-чисти производствени процеси и биха позволили на вноса с високи емисии да навлезе на пазара на ЕС с недостатъчни разходи за въглерода“, заяви представител на индустрията пред Politico. „Това би могло да доведе до CBAM, който не само е значително по-малко ефективен, но и най-вероятно е контрапродуктивен.“ Всъщност може да се твърди, че CBAM е контрапродуктивна по дефиниция мярка, защото се стреми да направи повече продукти скъпи за повече хора в преследване на трудно постижимата цел да се спрат промените в глобалните температури. Въпреки това ЕС продължава да я прилага, макар че ще предостави „допълнителна гъвкавост“ в отговор на неблагоприятната реакция на САЩ към новия данък.
Източник: 3e-news (12.12.2025)

Китай ограничава износа на някои изделия от стомана от началото на 2026 г. Китай въвежда ограничения за износа на определени стоманени продукти от 1 януари 2026 г., обяви днес китайското министерството на търговията, цитирано от Синхуа. Система за лицензи, от които компаниите ще се нуждаят, за да изнасят в чужбина, ще обхване 300 различни стоманени продукта. Заявленията за лицензи ще изискват представянето на договор за износ и сертификат за проверка на качеството на съответните продукти, издаден от производителя. Министерството не посочи причина за въвеждането на тези мерки. Те обаче може да бъдат приемани като отговор на критиките от някои страни към евтината стомана от Китай и свръхкапацитета на страната за производство, посочва ДПА. Китайската асоциация на стоманодобивната промишленост определи ограниченията като „важна мярка“ за регулиране на износа, насърчаване на развитието на стоманодобивната промишленост и подпомагане на защитата на глобалния баланс между търсенето и предлагането. Износът на стомана от Китай отново се увеличи тази година въпреки някои ограничителни мерки върху вноса ?, въведени от страни като САЩ. По данни на китайските митнически власти, китайският износ на стомана вече е надхвърлил 100 милиона тона към края на ноември, което е с 6,7 процента над нивата от 2024 г. Изделията от китайска стомана са значително по-евтини от тези на конкуренти, което се дължи отчасти на субсидиите от Пекин. Това предизвиква критики към втората по големина световна икономика, че подбива цените на производителите от много други страни.
Източник: БТА (14.12.2025)

МС даде на СО 53,0 млн. лева за разширение на метрото Министерски съвет (МС) предостави 53,0 млн. лв. на Столична община за разширение на метрото и за покриване на разходи за охраната му. Част от средствата - 40 млн. лв., са за изграждане на разширението на Метро „София“, Линия 3, Етап 3: участък ул. „Шипка“ - ж.к. „Гео Милев“ (район „Слатина“) - Зала „Арена София“/„София Тех парк“ - бул. „Цариградско шосе“ с дължина 6 км и 6 метростанции. С ресурса ще се обезпечи и строителството на метростанция до ж.п. гара „Обеля“ на линия „София-Кюстендил“, като е предвидена тунелна връзка с метродепо „Обеля“. А другата част от средствата - 13,0 млн. лв., са за покриване на разходи за полицейската охрана на метрото за 2025 г„ което е Стратегически обект за националната сигурност „Метрополитен - София“. Необходимите средства ще се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2025 г. Строителството на метрото е най-големият транспортен и екологичен проект на столицата, като ползите от него за подобряване условията на живот чрез облекчаване на трафика, намаляване на въглеродните емисии, шума и времето за придвижване, са значителни. Метрото е основна транспортна система в София, превозваща значителен брой пътници на масовия градски транспорт и допринася за изпълнението на ключови цели за развитие на града.
Източник: Blitz (16.12.2025)

От края на следващата година 25% от жп превозите ще се изпълняват от "Ивкони Експрес" От средата на декември 2026 г. за срок от 12 години частната "Ивкони Експрес" ще поеме 25% от жп превозите в страната. Останалите около 75% ще бъдат изпълнявани както и до сега от държавната "БДЖ-Пътнически превози". В изпълнение на поетите ангажименти на България по Плана за а възстановяване и устойчивост държавата трябваше да допусне частни компании в пътническите жп превози. Така според трите основни жп центъра - София, Пловдив и Горна Оряховица - страната бе разделена условно на три части - Западен, Южен и Северен регион. В изпълнение на този план през лятото министерството обяви процедура за възлагане на трите, като освен държавната "БДЖ-Пътнически превози" участва само една от частните компании с лиценз за изпълняване на пътнически жп превози. "Ивкони Експрес", част от транспортната група на "Юнион Ивкони", е подала оферта за Северен и Южен регион, докато държавната и за трите. При отварянето на офертите през ноември стана ясно, че "БДЖ-Пътнически превози" предлага цена за засубсидия за влаккилометър и за трите региона в размер на 8,99 евро. Частният превозвач "Ивкони експрес" от своя страна предложи цена за субсидия на влаккилометър от 7,63 евро. Така частната поема Северен и Южен, а държавната - Западен. Процентното разпределение от всички превози в страната е съответно 25% и 75%. Договорите влизат в сила от 13 декември 2026 г. и са за срок от 12 години. Останалите две частни компании с лиценз не са подали оферти - пловдивската транспортна и строителна група ПИМК през дружеството за пътнически превози "ПИМК Рейл експрес", както и старозагорската "Рейлимпекс" на Младен Добрев. Междувременно кабинетът в оставка одобри 40 млн. лв. възмездна финансова помощ за "БДЖ - Пътнически превози", която дружеството трябва да възстанови до 30 септември 2026 г.
Източник: Money.bg (17.12.2025)

Интермодалният терминал в Русе получи еврофинансиране Интермодалният терминал в Русе беше включен за финансиране по програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. Общата стойност на проекта е 117 млн. лв., а безвъзмездното финансиране от Европейския фонд за регионално развитие е над 97 млн. лв. Интермодалният терминал ще бъде изграден на територията на закритата гара Русе изток – разпределителна. Проектът предвижда изграждане на нова жп гара със седем коловоза, възстановяване на железопътната връзка с Дунав мост, както и нов пътен достъп от Северната индустриална зона на града. В рамките на терминала ще бъдат изградени административни сгради, товаро-разтоварна площадка, митнически пункт, складови площи, паркинги и озеленени територии. Очаква се НКЖИ да обяви обществена поръчка за проектиране и строителство на интермодалния терминал през януари 2026 г. След завършването му, експлоатацията на обекта ще бъде възложена на частен оператор.
Източник: economic.bg (17.12.2025)

Световното търсене на въглища е достигнало рекордно равнище през 2025 г., но се очаква да започне да намалява към края на десетилетието под натиска на възобновяемите енергийни източници, ядрената енергия и наличието на изобилен природен газ. Това показва публикуваният доклад „Въглища 2025“ на Международната агенция за енергията (МАЕ). Според оценките на агенцията глобалното търсене на въглища ще нарасне с 0,5% през 2025 г. до рекордните 8,85 млрд. тона. Въпреки това през втората половина на десетилетието потреблението ще се стабилизира, а впоследствие ще започне бавен и постепенен спад. Въпреки че отказът от въглищата е ключов за постигане на климатичните цели, изкопаемите горива остават най-големият източник за производство на електроенергия в световен мащаб. Докладът отчита значителни различия между регионите. В Индия използването на въглища намалява за трети път за последните пет десетилетия, основно заради обилните мусонни валежи, довели до по-високо производство на хидроенергия и по-слабо търсене на електроенергия. В САЩ потреблението на въглища се увеличава на фона на по-високите цени на природния газ и след подписването от президента Доналд Тръмп на укази за запазване на въглищни електроцентрали и стимулиране на добива. В Китай – най-големият потребител на въглища в света – търсенето остава като цяло непроменено през 2025 г., като се очаква лек спад до 2030 г. с разширяването на възобновяемите енергийни мощности. В доклада обаче се предупреждава, че по-бързият ръст на потреблението на електроенергия или по-бавното навлизане на ВЕИ могат да изтласкат глобалното търсене над текущите прогнози. Производството на въглища в Европейския съюз продължава да намалява, но темпът на спада се забавя през 2025 г. По оценка на МАЕ добивът в ЕС ще достигне около 242 млн. тона през настоящата година. Лигнитните въглища доминират с над 80% от общото производство и се използват основно за производство на електроенергия. Германия и Полша заедно произвеждат около 174 млн. тона въглища, или приблизително 72% от общото производство в ЕС. Германия е водещият производител на лигнитни въглища, докато Полша почти изцяло осигурява добива на енергийни и металургични въглища. През първата половина на 2025 г. се отчита временно увеличение на предлагането на въглища в ЕС спрямо същия период на предходната година. Причините са по-високото производство на електроенергия от въглища в условията на напрегнати енергийни пазари, както и по-слабото производство от вятърни и водни централи. Най-осезаемо временното увеличение е при лигнитните въглища в Германия, България и Чехия, където добивът се поддържа с цел гарантиране на сигурността на електроенергийните системи. В Полша производството остава относително стабилно, подкрепено от държавни мерки и програми за преструктуриране на минния сектор. МАЕ очаква от 2026 г. производството на въглища в ЕС отново да навлезе в ясно изразена низходяща фаза. Основният принос за спада ще дойде от Германия с ускоряването на затварянето на лигнитни мини, макар и с известна гъвкавост за сигурността на доставките. В Полша се прогнозира постепенно свиване на производството заради по-високите разходи за добив и намаляващото вътрешно търсене. В Словения добивът ще намалява в рамките на планираното извеждане до 2033 г., а в България ревизираният план за намаляване на емисиите забавя, но не спира дългосрочния спад. Като цяло производството на въглища в ЕС се очаква да се свие до около 132 млн. тона до 2030 г., като по-голямата част от намалението ще бъде при лигнитните въглища. Темпът ще зависи от националните политики за извеждане от въглищата, разходите за добив и прилагането на програмите за справедлив преход.
Източник: БТА (18.12.2025)

Български и сръбски предприятия могат да получат между 100 хил. и 400 хил. евро за проекти За модернизация на производството, въвеждане на нови технологии и оборудване, дигитализация и ИКТ решения микро, малки и средни предприятия от България и Сърбия ще могат да разчитат на финансиране между 100 000 и 400 000 евро за съвместен инвестиционен проект. Всеки партньор ще може да разчита на финансиране между 50 000 и 200 000 евро. Ще се подкрепят още инвестиции за повишаване на качеството и конкурентоспособността, разширяване на капацитета и участие във вериги с добавена стойност. Средствата са предвидени по втората покана за проектни предложения за малки и средни предприятия по Приоритет 1 „Конкурентоспособен пограничен регион" на програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия. Тя е отворена за кандидатстване до 31 март 2026 г., а предложенията се подават електронно чрез системата JEMS. Най-малко 60% от бюджета на проекта трябва да бъде за инвестиции, насочени към гореизброените области. Самите проекти са с продължителност между 12 и 24 месеца. Европейският грант е 85%. Съфинансирането е 15% , като за българските партньори се осигурява от държавния бюджет, а за сръбските партньори – собствен принос. Авансовото плащане е в размер на 10% от общата субсидия. Изисква се предприятията да са регистрирани и/или реално да осъществяват дейност в допустимата трансгранична територия. За България това са областите Видин, Враца, Монтана, Кюстендил, Перник и София-област, а за Сърбия – Ниш, Зайчар, Пирот, Топлица, Ябланица, Пчиня и Бор. Освен това трябва да оперират в допустимите икономически сектори: C – Преработваща промишленост (C.10,11 C.13-C.33); E – Управление на отпадъци (E.38.11,E.38.32, E.38.21, E.39); J – Информация и комуникации (J.58,J.59); K – Телекомуникации, компютърно програмиране, консултантски услуги, компютърна инфраструктура и други информационни услуги (K.60-K.63), N – Професионални, научни и технически дейности (N.71, N.72, N.74); I – Хотелиерство и ресторантьорство (всички кодове); H – Транспорт и складиране (всички кодове); R – Здравеопазване и социални дейности (всички кодове); S – Изкуства, спорт и развлекателни дейности (всички кодове, с изключение на S92 – Хазарт и залагания). Задължително е във всеки проект да има едно микро, малко или средно предприятие от България и едно от Сърбия.
Източник: 24 часа (18.12.2025)

Одобрени са близо 4 млн. лв. по насърчителна мярка за техническа инфраструктура в Бургас Държавата заделя средства за финансиране на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. В тази връзка от бюджета на Министерството на иновациите и растежа ще се предоставят на Община Бургас средства в размер до 3 852 321 лв. (с ДДС) за строителство на елементи на общинска инфраструктура. Тя се изгражда във връзка с изпълнението на сертифициран проект на „Вемус Инвест“ ЕООД – Бургас и „М Кабел“ ООД – Бургас. Става въпрос за изграждане на производствена база за кабели в Бургас и разширяване на текущото кабелно производство чрез закупуване на допълнителни машини и оборудване. Инвестицията на компаниите по проекта е в размер на 8 млн. лв. и се предвижда разкриването на 25 нови работни места. Двете фирми имат сертификат клас „А“ по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Чрез инвестиция си „Вемус Инвест“ и „М Кабел“ ще постигнат както увеличение на капацитета на производството на вече утвърдената си гама продукти, така и разгръщане на портфолиото на компанията. „М Кабел“ е български производител на кабели, който вече заема водещи позиции в тази сфера. Фирмата разполага с технологично ноу-хау в кабелното производство, производствената й база е в град Айтос. Изграждането на нова и продължаването на съществуващата техническа инфраструктура ще подобри икономическото развитие на района и ще има благоприятно влияние за привличане на нови инвестиции. Ползватели на инфраструктурата ще са компаниите „Ем Пи Пропърти“ (Мото Пфое), „Тоже“ ЕООД, „Емко Г“ ООД, „Ем Ди Иммобилиен“ ЕООД (Aiko/Momax), „Дева Бродкаст“ ЕООД, „Тропик 2000? ЕООД, „Комерс Тони 91? ЕООД, „Вайс-Профил“ ООД, „ИНД Пропъртис“ АД (Хюндай), „Иванови Плюс“ ЕООД, „Калисто Естейтс“ ЕООД и други.
Източник: Банкеръ (18.12.2025)

Финансовите задължения по новия механизъм за въглеродна корекция на границата (CBAM) ще бъдат изместени за 2027 г. вместо от началото на 2026 г. Така нареченият въглероден данък на ЕС ще бъде налаган върху вноса от трети страни на няколко въглеродно интензивни суровини - цимент, алуминий, стомана и желязо, азотни торове, електроенергия. И освен че е нова административна тежест за вносителите, той неминуемо ще оскъпи и тези продукти, като целта бе да се защитят европейските произвoдители, които така или иначе плащат за CO2. Така че новината за отлагането бе глътка въздух. От 1 януари 2026 г. засегнатите компании ще имат реални задължения - те трябва да са регистрирани, да декларират въглеродните емисии на внасяните от тях стоки и да планират "купуването" на CBAM сертификати. Самото плащане на сертификатите ще се осъществи през втората половина на 2027 г., когато ще се разплащат задълженията и за целия внос през 2026 г. Но това не означава, че се отлага и ефектът върху крайните цени. Напротив - заради натрупването на задължения за цялата 2026 г. и половината от 2027 г. наведнъж много компании вероятно ще изберат още сега да калкулират бъдещото оскъпяване в крайните си цени, за да избегнат силен финансов удар догодина. За администрирането на процеса в България отговаря Изпълнителната агенция по околна среда, която е публикувала указания за регистрация на задължените компании, въпроси и отговори. Ключовото тук е, че вносителите на стоки в обхвата на механизма трябва задължително да се регистрират като задължени по CBAM субекти. Без статус на "одобрен декларатор" от началото на следващата година според правилата те няма да могат да извършват внос на тези суровини от трети страни. CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism) е част от климатичната политика на ЕС. Механизмът цели да изравни конкурентните условия между европейските производители, които плащат за въглеродни емисии по схемата за търговия с тях (ETS), и вносителите от трети страни, където няма схеми за CO2 квоти и съответно нямат подобни разходи. Идеята, най-просто казано, е тези продукти да бъдат таксувани на границите на ЕС с еквивалентната европейска цена на въглеродните емисии, отделени при производството им. Например ако за производството на 1 тон стомана в завод в Турция, се отделят 2 тона CO2, таксата за вноса й ще бъде цената на 2 тона CO2 по европейската схема за търговия (ETS) - в момента тя е над 83 евро за тон. ЕК е разписала и стандартни стойности за всички групи стоки - компаниите ще могат да ги използват, ако действителните разходи за въглеродни емисии не могат да бъдат потвърдени от производителя. Тези стойности варират и в момента са обект на корекции от страна на Брюксел. Освен да защити конкурентоспособността на европейското производство, механизмът цели и да пресече така нареченото изтичане на въглерод - когато европейски компании решават да изнесат високоемисионното си производство в трети страни, където не плащат за емисиите си. Смята се, че въглеродното мито ще мотивира трети страни да изградят собствени системи за въглеродни такси, за да могат да търгуват с ЕС, който е един от големите вносители на високоемисионни продукти, като стомана например. Именно стоманата и желязото са сред продуктите, обхванати от CBAM. Другите са алуминий, цимент, водород, азотни торове, включително амоняк, който е включен изрично и като самостоятелен продукт, и като ключова суровина за торове. Митото ще се налага и върху вноса на електроенергия, на база въглеродната интензивност на енергийния микс на съответната страна производител. Механизмът ще има обаче негативен ефект върху цените на вноса и за някои сектори това е значителен проблем. Фермери и в България вече изразиха остро недоволство заради значително повишените цени на торовете, които за тях са безалтернативни. Този проблем се добавя към редица други, които удрят тежко земеделието в последните години. При вноса на електронергия също нещата са критични, тъй като цената ще стане прекалено висока - например ако в даден момент се внася ток от Турция или Сърбия, той ще е доста по-скъп, отколкото сега. Все пак формалните етапи са ясни. След като се регистрират и получат статут на "одобрен декларатор", компаниите ще трябва да декларират всяка година обема на преките емисии от производството на внасяните от тях стоки - по цените на CO2 в европейската схема за търговия (ETS) или по стандартните стойности. При някои продукти пък трябва да се декларират и косвените емисии - например при електроенергията. С пакета за административна реформа Omnibus в началото на годината финансовите срокове по механизма бяха отложени. Така например закупуването на сертификати няма да е от 1 януари 2026 г., а от 1 февруари 2027 г. Годишното деклариране и плащането на сертификатитите също е отложено - от 31 май 2026 г. на 30 септември 2027 г. Тези промени дават на предприятията допълнително време да се адаптират към новата система, но те само отлагат задълженията. В края на септември 2027 г. компаниите реално ще платят накуп сертификатите за целия период от началото на 2026 г. За някои компании разходът ще бъде от порядъка на десетки милиони. Друг фактор е, че цената на сертификатите следва пазара на въглеродни емисии, а те се очаква само да растат. Резултатът ще е поскъпване на част от вносните суровини и продукти, особено в строителството, индустрията и агросектора. С Omnibus се въведоха и още няколко важни облекчения. Първото е праг de minimis - ако общият внос на CBAM стоки е до 50 тона годишно, компанията е освободена от задълженията - както от деклариране, така и от закупуване на сертификати. Това на практика изважда от обхвата около 90% от малките вносители, без да се компрометира екологичният ефект от мярката. Облекчението обаче не се отнася за вноса на ток и водород - за тях няма de minimis. Опростени са и правилата за изчисляване на емисиите, въведени са по-гъвкави процедури за верификация и облекчен административен режим за по-малки компании. От обхвата на регламента са освободени водородът и електроенергията, произведени офшорно (т.е. в плиткото крайбрежие, където държава има изключителни права да изгражда фиксирани съоръжения за енергия) или в изключителната икономическа зона на държава - членка на Европейското икономическо пространство (ЕИП), и внесени директно в митническата територия на ЕС. Но в крайна сметка дори с отложени срокове и с облекчения CBAM от 2026 г. става реален регулаторен и ценови фактор, който ще влияе върху договорите за внос, ценовите политики, финансовото планиране и конкурентоспособност. За компаниите, които не са се подготвили навреме, регламентът може да се окаже доста неприятна изненада.
Източник: Капитал (19.12.2025)

АЕЦ „Козлодуй“ купува поляна за 200 млн. лева В ход е покупка на парче частна земя за АЕЦ "Козлодуй Нови мощности" - 68 декара в землището на село Хърлец, само на километри от атомната централа. Земята, която е тип "ливада", се оказва необходима заради новите реактори, които ще бъдат разположени на площадката "Козлодуй". В писмо до шефа на Българския енергиен холдинг Валентин Николов АЕЦ "Козлодуй" иска 100 млн. евро, за да купи ливадата. Това прави близо 3 млн. лева за декар. За сравнение средната цена на така наречените "затревени площи" в България през последните пет години не стига и 400 лева за декар, а конкретно за 2024 г. е 367 лв. - по данни на НСИ. Вместо държавата да проведе отчуждителна процедура и да обезщети собственика на имота по нормални пазарни цени, АЕЦ "Козлодуй", БЕХ и Министерство на енергетиката решават да преминат към директна покупка. Целта е ясна - драстично завишаване на цената, връщане на “ресто” и пълнене на партийните каси преди изборите. Тази поляна през 2013 г. е закупена за 3 млн. лева, а 12 години по-късно тя е вече 70 пъти по-скъпа, твърдят депутати от ПП-ДП. Продавачът на "златната" поляна се оказа добре познат - това е "Интерпром" ЕООД, собственост на Калоян Теодосиев, бизнесмен с интереси в енергетиката, строителството, минната индустрия. Участва в над 10 дружества, сред които "Чиренгаз", "Енергогруп", "Юг инвест строй", "Ес Ер Сюприйм Резидънс" и др. "Интерпром" е сред подизпълнителите на "Балкански поток". През 2022 г. фирмата бе глобена от КЕВР заради манипулации на пазара на ток. В. "Банкер" сочи „Интерпром“ като един от рекордьорите в държавните поръчки във ВиК сектора.
Източник: Сега (19.12.2025)

КЗК анализира дългосрочен договор за наем на обекти на "Булнефт Газ" от OMV Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съобщи за планирана сделка с обект на "Булнефт Газ" и OMV. Сделката предвижда сключване на дългосрочен договор за наем на обект на регистрираната във Видин компания. Основната дейност на "Булнефт Газ" е свързана с търговия, включително и с газ и петролни продукти. Компанията притежава бензиностанция, паркинг за камиони и търговски комплекс във Видин, в близост до граничния пункт с Румъния. Прегледът на обстоятелствата по сделката ще бъде по бърза процедура и очаква становища от заинтересовани лица до 29 януари.
Източник: Инвестор.БГ (23.12.2025)

„Шкода“ спечели и търга за новите метровлакове на София Чешкият гигант „Шкода“ бе избран за изпълнител и в поръчката на „Метрополитен“ за доставка на още 8 нови метровлака. Така компанията си подсигури договори, надхвърлящи 1.1 млрд. лв. за обновление на подвижния състав на държавните железници (БДЖ) и столичния градски транспорт. Процедурата за новите метровлакове, предназначени за линии 1, 2 и 4, бе финализирана за рекордно краткия срок от около месеца, след като бе обявена на 7 октомври тази година. Общата прогнозна стойност на поръчката е 280 млн. лв. без ДДС, но е разделена на две фази. Първата включва поръчка на 8 влака с прогнозен бюджет 140 млн. лв. Офертата на „Консорциум Шкода Транспортейшън и Шкода Вагонка“ за тях е 139 360 000 лв. без ДДС. Това означава, че единичната цена на един нов влак е точно 17 420 000 лв. Ключовият момент в този договор е втората фаза – т.нар. „опция за допълнителни 8 влака“. Към момента „Метрополитен“ няма задължение да закупи тези допълнителни бройки, но въпреки това ги има като опция. Дружеството има една година да реши дали да я активира. Ако го направи, общата стойност на сделката ще достигне пълния размер от 280 млн. лв. Чешката компания бе единственият участник в процедурата. Само преди две години „Шкода“ подписа договор за други 8 влака на стойност 134 млн. лв. В един и същи ден – 29 октомври 2025 г. – „Столичен електротранспорт“ излезе с две ключови решения, с които определи „Шкода Електрик“ за победител в два търга за доставка на общо 75 нови тролейбуса. Първата поръчка за 40 съчленени 18-метрови машини бе спечелена при прогнозна стойност 68 млн. лв., като „Шкода“ предложи цена от 67 980 000 лв. Тук конкуренция на практика липсваше, тъй като турският участник Helis Yapi бе отстранен поради липса на опит в сектора и така не се стигна изобщо до отваряне на ценово предложение. Паралелно с това „Шкода“ успя да надделее и в битката за 35-те къси тролейбуса, която се точи повече от година. Процедурата стартира още през октомври 2024 г., но финалното решение дойде на 29 октомври. В този търг чехите се изправиха срещу полския производител Solaris и успяха да спечелят с по-ниска цена 41.9 млн. лв. при прогнозна стойност 45.5 млн. лв. Полската компания предложи 43.9 млн. лв. Така на практика в рамките на един и същи ден – 29 октомври – „Шкода“ получи договори за над 110 млн. лв. само за тролейбусния транспорт в София. По-рано Министерството на транспорта подписа мащабен договор със същата компания за доставка на 20 електрически мотрисни влака по Плана за възстановяване, плюс още 5 по оперативна програма, на обща стойност 639.2 млн. лв. без ДДС. Първият от тези влакове вече е готов и се очаква да пристигне за тестове през януари 2026 г. С тези координирани победи „Шкода“ се превръща в почти единствен доставчик на подвижен състав за масовия транспорт в България.
Източник: economic.bg (23.12.2025)