Ванадият е ключов играч в глобалната индустрия Ванадият е един от онези елементи, който се превърна в ключов играч в глобалната индустрия. Светът навлиза в епоха на нови батерии, нови сплави и нови зависимости — а ванадият стои в основата на всичко това. Ванадият и стоманата винаги са вървели ръка за ръка. Добавянето на само 0,15% ванадий създава изключително здрава сплав и позволява на производителите да пестят по-скъпата стомана. Освен това, ванадиевата стомана запазва твърдостта си при много високи температури, което я прави идеална за изработката на части за бормашини, двигателни турбини, циркуляри и други подвижни части, които генерират много топлина. В днешно време около 90% от търсенето на материала е в стоманената индустрия. Ванадият обаче, далеч не е познат на човечеството от вчера. Свойствата на материала са познати от над век. През 1908 г. Хенри Форд го използва, за да подсили и олекоти купето на емблематичния Модел Т. По същите причини и заради способността му да издържа на високи температури, материалът е използван и по време на Първата световна война за производство на бронежилетки и каски. Но истинската революция идва днес от ванадиевите редокс?батерии (VRFB) — технология, която може да съхранява огромни количества енергия от възобновяеми източници. Те са по-дълготрайни от литиево-йонните, по-безопасни и могат да работят десетилетия без значителна деградация. В свят, който се стреми към енергийна независимост, това е безценен ресурс. През 2026 г. битката за контрол върху енергийните технологии вече е част от голямата геополитическа игра. Китай инвестира в гигантски VRFB?инсталации, които да стабилизират електрическата му мрежа. САЩ финансират проекти за локален добив на ванадий и разработват алтернативни електролити, за да намалят зависимостта си от внос. Европа изостава, но включи ванадия в списъка на критичните суровини — знак, че предстоят субсидии, ускорени разрешителни и стратегически резерви. Така металът се превръща в част от новата индустриална политика на Запада. Геополитическата карта на ванадия е изненадващо концентрирана. Три държави диктуват пазара: Китай — най-големият производител и потребител; ЮАР — ключов износител с огромни залежи; Русия — стратегически играч, който използва ванадия в металургията и отбранителната индустрия. Този триъгълник създава нови зависимости за Европа и САЩ, които се опитват да развият собствени мощности, но засега остават далеч от лидерите. Пазарът на ванадий е известен с резките си движения. Когато Китай затегне регулациите за стоманата, цените скачат. Когато Южна Африка има проблеми с добива, пазарът отново се разклаща. През последните години цената на ванадиевия пентаоксид се движи в широк диапазон, но тенденцията е ясна — търсенето расте по-бързо от предлагането. Анализаторите очакват то да се удвои до 2030 г., движено от по-строги стандарти за стоманата и експлозивния ръст на стационарните батерии. Ако производството не навакса, цените може да достигнат нови рекорди — пазарът вече показва признаци на структурен недостиг. Ванадиевите редокс?батерии са може би най-интересната част от историята. Те не са подходящи за телефони или автомобили — твърде големи са. Но за електроцентрали, соларни паркове и вятърни ферми са идеални. Това ги превръща в ключов елемент от бъдещата енергийна инфраструктура. Китай вече строи гигантски VRFB?паркове, а Европа започва да осъзнава, че без подобни системи преходът към зелена енергия ще остане половинчат. България няма значими находища на ванадий, но има друго предимство — металургичната индустрия. Българските заводи могат да бъдат част от веригата за добавена стойност, особено в производството на високоякостни стомани. Освен това, ако Европа ускори изграждането на VRFB?мощности, България може да привлече инвестиции за производство на компоненти — електролити, резервоари, мембрани, метални конструкции. Това е ниша, в която страната ни може да се позиционира рано, преди конкуренцията да стане жестока. Ванадият няма да стане „новият литий“. Той няма да бъде в заглавията всеки ден. Но ще бъде в основата на инфраструктурата, която ще движи света през следващите десетилетия — от мостове до енергийни хранилища. Това го прави стратегически метал, който тихо, но сигурно пренарежда индустриите и геополитическите зависимости. В епоха на нови технологии и нови зависимости именно такива „тихи“ метали определят кой ще води и кой ще догонва. А битката за ванадия тепърва започва.
Източник: Стандарт (06.01.2026)

Консорциум с местно участие иска да строи малки модулни реактори в България България прави крачка напред към израждането и внедряването на малки модулни реактори, които ще осигурят беземисионна електроенергия за индустрията. Българската енергийна и технологична компания Blue Bird Energy, с акционери „Главболгарстрой", „Асарел Медет", и полският разработчик и инвеститор в SMR проекти, SGE S.A., подписаха документ, изразяващ готовността на страните да създадат съвместно дружество, чиято цел е да изгради малки модулни реактори BWRX-300 по технологията на GE-Hitachi в страната. Проектът ще осигури беземисионна, достъпна базова електроенергия за индустрията, ще подпомогне AI и други центрове за данни и ще допринесе за декарбонизацията на централното топлоснабдяване, посочват от SGE в своето съобщение. Съвместното дружество ще има задачата да избере и подготви площадки за внедряване на технологията, като то ще ръководи и цялостното развитие на проекта. България се присъединява към САЩ, Канада, Полша, Унгария и други държави, които са в процес на внедряване на тази водеща в света американска технология. BWRX-300 е малък модулен реактор от следващо поколение, който осигурява беземисионна и надеждна енергия, като заема площ не по-голяма от футболно игрище. Проектиран от GE Vernova Hitachi – лидер с близо 65 години ядрен опит – този дизайн от 10-о поколение съчетава доказани технологии с иновативно опростяване. Благодарение на пасивните системи за безопасност, модулното строителство и очакваното намаление на капиталовите разходи до 60% на мегават, BWRX-300 се очертава като най-конкурентния и най-бързо внедряем SMR на пазара. Компактен, безопасен и ефективен, той представлява значителна стъпка напред към достъпна и чиста енергия.
Източник: economic.bg (06.01.2026)

„Софийска вода“ с план за изграждане на собствени водноелектрически централи „Софийска вода“, част от групата на „Веолия“, обяви амбициозен план, който включва изграждането на собствени водноелектрически централи (ВЕЦ) и фотоволтаични системи. Целта е да постигне енергийна независимост и да намали въглеродния си отпечатък, като първоначалните разчети показват, че инвестицията в тези две направления ще надхвърли 12 млн. лв. Най-значимият проект, който фирмата стартира в България, е изграждането на две мини водноелектрически централи. Те ще бъдат разположени на ключови съоръжения от водопреносната мрежа – Пречиствателната станция за питейни води (ПСПВ) „Бистрица“ и резервоар „Бояна“. Проектът вече е в ход и върви по план. Очакваме до края на 2025 г. да приключим с проектната фаза, през 2026 г. да подготвим строителната документация и разрешителните, а през 2027 г. новите съоръжения да влязат в експлоатация“, обясни техническият директор на дружеството Веселин Димитров. За да започне изобщо работа по ВЕЦ-овете, преди това „Софийска вода“ сключи меморандум със Столична община. Техническият директор спомена, че темата е с „дълга история“. Първоначално са били идентифицирани 8 потенциални обекта, но след анализите като икономически и технически целесъобразни са останали двата в Бистрица и Бояна. Димитров обаче казва, че е съвсем възможно в бъдеще останалите 6 локации да се разглеждат като втора фаза на проекта за изграждане на ВЕЦ-ове. А иначе общата инвестиция в двата, чието изграждане предстои, по предварителни разчети се оценява между 6.7 и 7.7 млн. лв. Очаква се новите мощности да произвеждат 12 хил. мегаватчаса електроенергия годишно, което ще спести над 8 хил. тона въглеродни емисии. Първоначално произведената енергия ще покрива собствените нужди на дружеството, а излишъкът ще се продава на свободния пазар. Производството на ток няма да повлияе по никакъв начин на качеството на питейната вода. Системата е напълно затворена – турбините се монтират на довеждащите водопроводи и използват хидростатичния натиск на водата, която идва гравитачно от планината. Няма пряк допир на питейната вода с елементи, които могат да я замърсят. Водата преминава през турбината, генерира енергия и продължава към пречиствателната станция по стандартния си път“, увери техническият директор. Паралелно с хидроенергията, „Софийска вода“ инвестира и в соларни мощности. Предстои инсталирането на фотоволтаични системи на три локации, като общата инвестиция е около 5 млн. лв. Най-голямата централа ще бъде в ПСОВ „Кубратово“ с капацитет от 2.4 мегавата. Другите две, с мощност по 0.2 мегавата всяка, ще бъдат разположени на станциите за питейни води в Бистрица и Панчарево. Към момента не се предвижда използването на батерии за съхранение, но от компанията следят динамиката на пазара и са готови да надградят системите при необходимост. Тези нови мощности ще допълнят вече работещата когенерация в Кубратово, където от биогаз (получен от утайките на отпадъчните води) се произвежда топлинна и електрическа енергия. През изминаващата година са рехабилитирани и изградени около 40 км водопроводи и канализация. Дружеството е в процес на подготовка на новия си бизнес план за периода 2027-2031 г., който ще зависи от решенията на регулатора (КЕВР) относно ключовите показатели и нормата на възвращаемост. Все още не е напълно уточнено обаче каква ще е цената на водата.
Източник: economic.bg (06.01.2026)

Бургас ще има две ултрабързи зарядни станции за електромобили по пилотен проект Общинският съвет на Бургас одобри изграждането на две станции за бързо зареждане на електромобили в крайморския град. Проектът е на държавното предприятие ЕСО Чардж. Проектът за изграждането на зарядните станции е пилотен за страната. Община Бургас е първата, която се включва в него и ще разполага със станции от този тип. Става дума за зарядни устрохства с мощност 1200 kW, осигуряващи изключително бързо зареждане на електрически превозни средства. Финансирането е 100% европейско и не изисква съфинансиране от Общината. Зарядните станции ще бъдат разположени в кв. "Акациите" и промишлена зона "Север" и ще могат да се ползват свободно от гражданите.
Източник: industryinfo.bg (06.01.2026)

Нови безвъзмездни 117 млн. евро за съхранение на над 4 хил. МВтч електроенергия Двадесет и пет компании ще получат финансиране от над 117 млн. евро (228,9 млн. лв.) за изграждането и въвеждането в експлоатация на 31 съоръжения за съхранение на повече от 4 хил. МВтч електроенергия. Проектите допълват вече одобрените 73 инициативи по Плана за възстановяване и устойчивост и програмата RESTORE, по които бяха отпуснати над 1 млрд. лв. за изграждане на паркове за съхранение с капацитет близо 9 хил. МВтч електроенергия. Оценката на подадените общо 93 предложения за новото финансиране от над 230 млн. лв. приключи на 15 декември. Те са били за над 750 млн. лв., което е близо три пъти над достъпните средства. 30 проекта за малко над 100 млн. лв. са оставени в резервния списък, а три са били отхвърлени още на етап техническа оценка заради неизрядни документи. Три фирми са спечелили повече от един проект, но съфинансирането, което получават, не е голямо. С четири проекта се отчита дружеството на братята Кирил и Георги Домусчиеви – "Адванс Диджитал Пауър", което печели за тях близо 10.4 млн. лв., сочи списъкът с одобрените кандидати. По два проекта са класирали "Токи сторидж" на бизнесмена Иво Прокопиев, получаващи всеки по 2.28 млн. лв., и "Любимец Енерджи Парк" на Велин Филипов, което взема по 2.84 млн. лв. за всяко от предложенията си. Филипов обаче си е осигурил съфинансиране и за проекти на фирмите си "Криводол Енерджи Парк", "Криводол Сторидж Парк", "Полски Тръмбеш Сторидж Сълюшън" и "Полски Тръмбеш Балансинг Систем" – всяко от тях с безвъзмездна помощ от над 2.84 млн. лв. Така общо Филипов получава малко над 17 млн. лв. съфинансиране. Между 17 млн. лв. и над 17.5 млн. лв. безвъзмездно финансиране получават седемте най-големи проекти ца съхранение на енергия в списъка с победителите. Те са на фирмите "Со Сторидж", "Болкан Пауър Систем", "Хидросфера", "Маяк Солар", което е притежавано от "Сънотех", "Енерджи Сторидж", "Вел Вижън", както и "ЛКМК Солар", което е собственост на пернишкия Леяро Ковашки Машиностроителен комплекс на Людмил Стойков. Солидно подпомагане получават също така "Хелиос Сторидж" – малко над 15.5 млн. лв.; "СБП Нидерланд България" – близо 13.5 млн. лв.; "ЕЕ Инвест" – над 11.3 млн. лв., и "Крита 200" 0 малко над 11 млн. лв. Най-малката помощ от под 2 млн. лв. е предоставена на фирмата "Батерия Сливница" на Стефан Папалезов. Над 2.2 млн. лв. за батерии за ток е спечелила и фирма "ЕМУ" от пазарджишкото село Разбойна, която нашумя с поръчки за милиард лева от "Електроенергийния системен оператор", половината от които чрез вътрешно възлагане, през 2021 г. Във фирмата на Таню Танев работеше преди да стане шеф на ЕСО Ангелин Цачев, който изненадващо в края на миналата година подаде оставка от държавната компания. Всички проекти трябва да бъдат приключени до август 2026 г., за да получат еврофинансирането.
Източник: Медия Пул (08.01.2026)

България е водеща страна в добива и производството на мед Медта – металът, който движи електричеството, индустрията и новата дигитална икономика – удари исторически връх. В първите дни на 2026 г. цената ? премина границата от 13 000 долара за тон, достигайки 13 020 долара на Лондонската метална борса. Това е най-високата стойност в историята и кулминация на рекордно поскъпване от над 40% през 2025 г. Ефектът вече се усеща: строителството, електроинсталациите и енергийният сектор се готвят за нова вълна на поскъпване. Медта започна 2026 г. с исторически пробив. На 6 януари фючърсите на LME преминаха прага от 13 000 долара за тон – ниво, което анализаторите преди година смятаха за почти недостижимо. Според GoldInvest, цената достига 13 020 долара, преди да се стабилизира около 12 500 долара в края на търговията. Пазарът е в най-големия си недостиг от десетилетия. Според анализите, комбинацията от няколко фактора е довела до експлозията в цените: Първо, сериозни сривове в минното производство. Най-голямата мина в света – Escondida – преживя временно спиране, а други обекти отчетоха аварии и намалено производство. Второ, AI индустрията се превърна в новия „поглъщач“ на мед. Центровете за данни, охлаждащите системи, кабелните мрежи и електрическата инфраструктура изискват огромни количества метал. Според анализите това е един от ключовите двигатели на ръста през 2025 г. и 2026 г.. Трето, търговските напрежения между САЩ и Азия доведоха до паническо изкупуване на суровината, за да се избегнат бъдещи мита и забавяния в доставките. Медта е в основата на всяка сграда – от електроинсталациите до отоплителните системи. Рекордната цена вече се отразява на: цените на кабели и електрооборудване, разходите за инсталации в новото строителство, цената на ремонтите и себестойността на ВЕИ проекти. Електромобилите, зарядните станции, соларните паркове и вятърните турбини са силно зависими от медта. Всеки електромобил съдържа между 40 и 80 кг мед, а една вятърна турбина – над 4 тона. България е сред значимите производители на рафинирана мед в Европа благодарение на металургичния гигант „Аурубис България“, който е най-големият износител в страната и един от водещите рафинерии на континента. Годишният капацитет на предприятието надхвърля 340 хиляди тона рафинирана мед, което поставя България в групата на държавите с ключово значение за европейските доставки. Рекордните цени на метала имат двоен ефект за икономиката ни: от една страна, увеличават приходите от износ и засилват позициите на страната като стратегически производител; от друга — оскъпяват строителството, електроинсталациите, производството на машини и електроника, както и всички енергийни проекти, зависещи от медни компоненти. Високите цени ще се пренесат и към крайните потребители чрез по-скъпи ремонти, жилища и инфраструктурни проекти, което прави медта един от най-чувствителните фактори за икономиката през 2026 г.
Източник: Стандарт (08.01.2026)

ТЕЦ "AES Гълъбово" с рекордно производство на ток от три години През 2025 г. ТЕЦ "AES Гълъбово" е произвела най-голямото си количество електроенергия за последните три години. В този период двата блока на най-модерната въглищна централа в България са осигурили 2.618 млн. MВтч, което се равнява на 7% от цялото потребление в страната. Вятърният парк на компанията "Свети Никола" край Каварна пък е доставил 284 369 MВтч чиста енергия. Тази пролет обаче изтича договорът за дългосрочно изкупуване на електроенергията от въглищната ? електроцентрала от НЕК. Плановете са за трансформация на мощностите и замяна на сега използваните лигнитни въглища с гориво SRF, произвеждано от нерециклируеми "излезли от употреба" отпадъци, включително невъзможна за преработка хартия и пластмаса. Това би намалило значително да намали въглеродните емисии на централата и оперативните ? разходи, което да направи цените ? по-конкурентни на свободния пазар на електроенергия. Планира се също така изграждане на система за съхранение на енергия чрез разтопена сол.
Източник: Медия Пул (09.01.2026)

В България вече работи една от най-големите системи за съхранение на електроенергия с батерии България направи стратегическа крачка напред в модернизацията на енергийния си сектор с официалното въвеждане в експлоатация на една от най-големите самостоятелни системи за съхранение на електроенергия с батерии (BESS) в Източна Европа. Новата инсталация е разположена в комплекса на ТЕЦ „Марица Изток 3“, използвайки съществуващата електроенергийна инфраструктура в региона на Стара Загора. С мощност от 202 MW и капацитет 500 MWh, проектът ContourGlobal Maritsa BESS се нарежда сред най-мащабните и технологично напреднали батерийни съоръжения в България и региона. Системата вече активно участва в националния електроенергиен пазар, включително на пазарите „Ден напред“ и „В рамките на деня“, като допринася пряко за балансирането, гъвкавостта и сигурността на българската електроенергийна система. Само за изминалата година с внедряването на батерийни технологии достигнахме капацитет за съхранение, сравним с този на ПАВЕЦ „Чаира“ – близо 5000 MWh. Очакванията са до средата на тази година капацитетът да нарасне до поне 15 000 MWh. Проектът ContourGlobal Maritsa BESS е финансиран По плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Системата за съхранение на енергия е разположена върху площ от 25 000 кв. м и е оборудвана с най-съвременни технологични решения, включително 110 батерийни платформи и 28 комбинирани системи за преобразуване на енергия и трансформатори, осигуряващи ефективна интеграция в електропреносната мрежа.
Източник: economic.bg (09.01.2026)

"Елаците мед" ще продава медния концентрат на глобалния търговец Mercuria през 2026 г. Швейцарският енергиен и стоков търговец Mercuria е подписал споразумение с българската "Геотехмин" за изкупуване на цялото количество меден концентрат от рудник "Елаците" през 2026 г. Оператор на рудника е дружеството "Елаците мед", част от "Геотехмин". Досега концентратът се преработваше в завода на "Аурубис" край Пирдоп и Златица. През 2026 г. се очаква "Елаците" да произведе 195 хил. тона меден концентрат, който според отчета на дружеството съдържа 22% мед. Заедно с рудника на "Асарел - Медет" край Панагюрище това са най-големите производители на мед в страната. Медно-златни концентрати се произвеждат също от "ДПМ Челопеч". И трите дружества досега продаваха концентрата си на "Аурубис", с което металургичният завод, част от германската група Aurubis, покриваше около 30% от нуждите си. Останалите 70% се внасят през пристанището в Бургас. В рамките на сделката Mercuria и "Геотехмин" са подписали също финансово споразумение за предварително плащане на 250 млн. долара. Целта е да се подкрепят дългосрочните планове за растеж на "Геотехмин". През март миналата година концесията на "Елаците мед" беше удължена с 10 години до 2041 г. Макар че до изтичането на сегашния договор през 2031 г. има още време, това ще позволи на компанията да подготви бъдещото си разширение. Преди време оттам посочиха, че са доказали допълнителни запаси, в чиято разработка ще бъдат вложени 1.2 млрд. лв. Основната част от средствата ще бъдат инвестирани в изграждане на съоръжения и покупка на техника в началото. "Елаците мед" е част от строителната и минна група "Геотехмин", собственост на Цоло Вутов. Рудникът е разположен край Етрополе, а обогатителната фабрика се намира от другата страна на Балкана, в село Мирково, като двете са свързани с тунел. За 2024 г. "Елаците мед" отчете 7% ръст на приходите до 738.2 млн. лв. (377.4 млн. евро). Mercuria е една от водещите независими енергийни и стокови групи, която оперира на пазарите на нефт, газ, енергия и метали. По данни от сайта й има над 1100 служители в 50 държави и 174 млрд. долара приходи за 2022 г.
Източник: Капитал (09.01.2026)

Със 70,6 млн. евро МИР ще модернизира производствата на продукти за отбрана и изделия с двойна употреба Министерството на иновациите и растежа (МИР) отвори за кандидатстване процедура за укрепване на промишления капацитет в областта на отбранителните способности. Тя е част от Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) и е в синхрон с политиките на ЕС за повишаване на възможностите на държавите членки в сигурността. Мярката е с бюджет от 70.6 млн. евро и цели да модернизира производствата на продукти, свързани с отбрана или на изделия с двойна употреба. Стоки с двойно предназначение са например високопроизводителни компютри и микропроцесори, радарни системи, лидари, криптографски софтуер, дронове, други безпилотни апарати и т.н. Последните могат да се използват както за разузнаване и наблюдение, така и за доставка на стоки, в земеделието или правенето на снимки, видеа и филми. По процедурата могат да кандидатстват микро-, малки, средни и големи предприятия. Те трябва да развиват икономическа дейност, която попада в сектор C „Преработваща промишленост“, в два от разделите на сектор К „Телекомуникации, компютърно програмиране, консултантски дейности, инфраструктура за информационни технологии и други информационни услуги” – 62 „Дейности в областта на информационните технологии” или 63 „Инфраструктура за информационни технологии, обработка на данни, хостинг и други информационни услуги”, както и в сектор N „Професионални дейности и научни изследвания“. Минималният размер на финансирането е 51 129 евро, а максималният – до 3.6 млн. евро. Безвъзмездната помощ по ПКИП достига 70%, в зависимост от категорията на предприятието, избрания режим на подпомагане и мястото на изпълнение на проектите. Със средствата могат да се купуват машини, съоръжения, оборудване, специализиран софтуер, както и патенти, лицензи и ноу-хау за подобряване на промишления капацитет. Предвижда се финансиране и за строително-монтажни работи, като то може да бъде до 50% от общите разходи по съответния проект.
Източник: economic.bg (13.01.2026)

Русия увеличи износа на стомана за Турция през периода януари-ноември 2025 г. с 44% на годишна база, до общо 4,1 милиона тона, според данни на Турската асоциация на производителите на стомана (TCUD), като така стана водещият доставчик за страната, пише "Комерсант". Китай остана на второ място, увеличи доставките за турския пазар за периода с 19,4% на годишна база, до 4 милиона тона. По всяка вероятност, и за цялата 2025 г. Русия ще бъде най-големият доставчик на стомана за Турция, следвана от Китай. Турция е един от най-важните експортни пазари за руските производители на стомана. Конкурентоспособността на руските компании в страната традиционно се обяснява с относително ниските цени и сравнително кратките логистични маршрути. Слабото вътрешно търсене в Русия също допринесе за растежа на износа за Турция. Освен това, през 2025 г., Русия активно увеличи износа на чугун за Турцияq така че покупките на този продукт от Турция от чужбина достигнаха 80% само от Русия. За отбелязване е, че за да заеме 80% от вноса на чугун за Турция, Русия през 2025 г. е удвоила доставките спрямо предходната година. От Турската асоциация на производителите на стомана коментират, че увеличението на доставките от Русия се дължи в голяма степен на ограничения достъп на руски производители на стомана до чуждестранни пазари, поради санкциите. А увеличението на китайските доставки на стомана, от турската асоциация обясняват с усилията на Китай да пренасочи свръхпродукцията си към международните пазари, вкл. и поради на спада на вътрешното търсене. Същевременно от TCUD отбелязват, че натискът на вноса от Русия и от Китай е увеличил конкуренцията за местните стоманодобивни компании. Според прогнозите на TCUD, Китай ще продължи да увеличава износа на стомана, предвид очакванията за продължаващ спад на вътрешното търсене и през 2026 г., с около 1%. Това означава, че е възможно през настоящата година общият износ на китайската стомана за Турция да достигне 5 млн. тона, като така Китай би могъл да стане най-големият доставчик на стомана за Турция, изпреварвайки Русия, смятат от Турската асоциация на производителите на стомана.
Източник: Money.bg (15.01.2026)

БЕХ ще участва в проекта за търсене и проучване на нефт и природен газ в площта "Блок 1-21 Хан Аспарух" Правителството в оставка прие решение за одобряване участието на "Български енергиен холдинг" в реализацията на проекта за търсене и проучване на нефт и природен газ в площта "Блок 1-21 Хан Аспарух". Българката държава чрез Българския енергиен холдинг влиза в правата по търсене и проучване в дълбоко Черно море, съвместно с компаниите OMV и „Ню Мед“. Процентът, с който държавата се включва, е 10%.В преговорите е било постигнато съгласие, че българската държава няма да дължи разходи повече извършените три сондажа в дълбоко Черно море, а ще инвестира заедно с двете компании в новите два сондажа, първият от които в момента се изпълнява.
Източник: Дарик радио (15.01.2026)

Антон Стефов отваря втори завод за бронирани машини и дронове Крупният инвеститор Антон Стефов стартира до месец мащабното строителство на своята иновативна база в индустриалната зона на град Симитли. Антон Стефов ще построи между 20 и 30 предприятия на площ от около 200 декара, в тях ще се произвеждат различни части за бронирани автомобили, ще се правят дронове и роботи за военната индустрия. Той има идея неговите контрагенти също да отворят цехове в града. Канадският бизнесмен Антон Стефов е с български корени. Той е управител и собственик на „International Armored Group” /IAG/ - водещ производител на напълно защитени бронирани коли с над 1000 служители на пет континента. Стефов работи повече от 30 години за военната индустрия и има разработки на световно ниво. Компанията му осигурява специализирани машини за организации на държавно ниво като ООН, НАТО и има производствени бази в страни от цял свят.
Източник: Стандарт (15.01.2026)

Започна поетапното превалутиране на регистрирания капитал на търговските дружества Във връзка с въвеждането на еврото в България започна поетапното превалутиране на регистрирания капитал на търговските дружества в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията. През целия месец януари 2026 г. Агенцията по вписванията служебно ще превалутира размера на капитала на търговските дружества. Следва да се проследи коректността на направеното превалутиране по отношение на капитала и неговото разпределение. В резултат на превалутирането е възможно да настъпят промени в разпределението на капитала на някои дружества. С оглед на това следва да се прецени кое би било оптималното решение за защита на интересите на съдружниците. Представянето за обявяване на препис от актуализирания учредителен акт / дружествен договор / устав се извършва едновременно с подаването на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър. Най-късно до края на 2026 г. търговските дружества трябва да изменят учредителните си актове / дружествените договори / уставите, като отразят превалутирането на капитала им в Търговския регистър в съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България, както и при необходимост да отразят съответните промени и в други корпоративни документи, уточняват от Ърнст и Янг.
Източник: economy.bg (15.01.2026)

Държавата обяви втора процедура за изграждане на станции за зареждане на електромобили у нас Министерството на транспорта и съобщенията обяви втора процедура за изграждане на зарядна инфраструктура за електрически превозни средства по пътищата у нас. Тя предоставя подкрепа на микро, малки и средни предприятия за изграждане на инфраструктурна мрежа за електрически превозни средства по основната и широкообхватната пътна Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T). Общият бюджет е 10 млн. евро, а максималното европейско финансиране за един проект е 256 000 евро. Интензитетът на финансирането зависи от вида на компанията – той е до 65% за микро и малки предприятия, до 55% за средни и до 35% за големи предприятия, се уточнява в съобщението на ресорното ведомство. Проектите трябва да осигурят съвременна зарядна инфраструктура за леките автомобили на основната TEN-T мрежа – зарядни центрове с минимум 600 kW и най-малко две зарядни точки с изходяща мощност от 150 kW. По широкообхватната мрежа минималната изискуема мощност е 300 kW и поне една зарядна точка с мощност 150 kW. За товарните превозни средства по основната TEN?T мрежа се изискват зарядни центрове с минимална мощност 2 800 kW и най-малко две точки с мощност 350 kW, а по широкообхватната – минимум 1 400 kW и една зарядна точка с мощност 350 kW. Процедурата ще е отворена за кандидатстване за период от 6 месеца – до 16 юли 2026 г. Проекти в Югозападния регион обаче не могат да бъдат финансирани, тъй като той е изключен от обхвата на Европейския фонд за регионално развитие по програмата, като "регион в преход". Финансирането на тази мярка е от Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027 г. с общ бюджет от 15 млн. евро. По първата процедура бяха одобрени шест проекта за изграждане на зарядни центрове в края на миналата година. Одобрените шест проекта по първата процедура бяха на обща стойност от близо 2,7 млн. лева. Два от тях представляват зарядни центрове, разположени в близост до автомагистрала „Тракия“ – при изходите за гр. Чирпан и за с. Кабиле. Останалите четири точки са на бул. „Асеновградско шосе“ в близост до Пловдив, на главен път Е-79 край гр. Мездра, в местността „Чанлъка“ в гр. Аксаково, както и в близост до с. Завой, област Ямбол. В проектите са включени и мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и места за отдих за удобство на потребителите. Срокът за завършване на проектите по първата процедура е между 12 и 30 месеца.
Източник: Труд (19.01.2026)

Фонд на фондовете подписа споразумение със „СИС Кредит“ АД Фонд на фондовете и „СИС Кредит“ АД подписаха Оперативно споразумение за изпълнение на финансов инструмент (ФИ) „Микрофинансиране за предприемачество на студенти и докторанти“, подкрепен със средства по Програма „Образование“ 2021–2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд плюс. Целта на ФИ е да осигури подкрепа от близо 3 млн. евро за стартиране на собствен бизнес или друг вид предприемачески инициативи от страна на студенти и докторанти, с участие на преподаватели във висши училища. Финансирането за допустимите крайни получатели е осигурено под формата на инвестиционни и оборотни кредити, както и финансов лизинг в размер до 51 хил. евро при облекчени условия и краен срок за погасяване до 120 месеца с Гратисен период за главница до 36 месеца. Срокът за усвояване на средствата е до края на инвестиционния период – 31.12.2029 г.
Източник: 3e-news (19.01.2026)

БЕХ се сдоби със сграда в центъра на Атина Най-голямата държавна компания "Български енергиен холдинг" (БЕХ) стана собственик на офис сграда в центъра на гръцката столица Атина. Седеметажната сграда се намира на ул."Акадимиас" 12 и е построена върху парцел с площ от 200 кв. м, разгърната ? застроена площ е 1424 кв.м. Оценката ? е 5.2 милиона евро. Сградата се внася като непарична вноска в капитала на БЕХ (близо 14.3 млн. лв.). Сградата има акт за собственост на българската държава от 2003 г., а решението да бъде предоставена на БЕХ е на правителството на Росен Желязков и е взето в началото на декември. В същото време от капитала на БЕХ се изважда имот от центъра на София - на площад "Света Неделя" 1 - от първи до шести етаж, с обща площ 280 квадратни метра. Причината са открити ценни археологически находки и по тази причина невъзможност сградата да се използва. Този имот беше даден на енергийния холдинг с правителствено решение през 2011 г. с идеята там се настани ръководството на компанията. Заради проблемите с археологическите разкопки централата на БЕХ си остава в близка офис сграда - на ул. "Веселец" 16. През миналата година правителството увеличи капитала на БЕХ с 1.5 милиарда лева. Средствата бяха за финансиране на важни проекти като ПАВЕЦ Чаира, Батак и Доспат, двата нови блока на АЕЦ "Козлодуй", за водноелектрически централи, награждане на газопреносната мрежа и реконструкция на електропреносната мрежа. Така днес капиталът на БЕХ вече е 4.978 милиарда лева. Под шапката на енергийния холдинг са Националната електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "ТЕЦ Марица Изток 2", "Мини Марица Изток" и "Минпроект".
Източник: Медия Пул (20.01.2026)

АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ внася нотификация пред ЕК до седмици за изграждането на ядрените блокове До няколко седмици ръководството на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ ще подготви нотификацията, която ще бъде представена пред Европейската комисия за държавни помощи по проекта за 7 и 8 блок на ядрената централа. Документите ще бъдат внесени в Министерство на финансите, което от своя страна има правомощия за тази нотификация. Окончателното инвестиционно решение за новите ядрени мощности се очаква да стане ясно обаче едва в края на 2026 г. – началото на 2027 г. Що се отнася до цената на двата нови ядрени блока, тя все още остава в сферата на догадките, тъй като, както стана ясно по проекта има още достатъчно много дейности, които предстои да се свършат. Проектът за двата ядрени блока предвижда те да работят за срок от 60 години с удължаване на два пъти с по 20 години. Изключително сложна и с дълъг период на осъществяван във времето е процедурата по ОПОС. Очакването е решението по ОВОС за 8 блок да излезе през 2027 г. Успоредно с тази оценка тече и процедурата от 2013 г. по иск за разрешение за площадка. Площите, които се засягат от проекта са, както следва – Площадка 2 – 550 декара, в които влизат и урбанизирани територии и земеделска земя (50:50). Така в активите на дружеството има придобити 202 декара чрез апорт. През миналата година например, дружеството е придобило 6 имота по 3 хил. лв. за декар. Дружеството има намерение да ги придобие чрез търговски предложения. Става въпрос за 67 декара урбанизирана територия и 172 декара земеделски земи, които в краен случай могат да станат част от площадката и чрез отчуждаване. В частност за избраната Площадка номер 2 от ръководството на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ конкретизират, че тя се намира се източно от блокове 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“, в посока с. Хърлец. Уточнява се, че тя е с площ: около 550 декара (550 339 кв. м). По отношение на собственост и вид територия, се уточнява следното: • Урбанизирани територии - общо 271 245 кв.м, от които: • 202 679 кв. м (162 945 кв.м. и 39 734 кв.м) урбанизирана територия с предназначение „За разширение на електропроизводството“, придобита от „АЕЦ Козлодуй Нови Мощности“ чрез апорт на два имота, от АЕЦ „Козлодуй“ • 68 566 кв.м, урбанизирана територия с предназначение „За електроенергийно производство“, частна собственост Засегнати земеделски земи - общо 279 094 кв.м, от които: • 200 634 кв.м, от които 182 401 кв.м в рамките на Площадка №2, земеделска земя (ниви, пасища и селскостопански пътища), частна собственост на физически и юридически лица • 123 853 кв.м, от които 96 693 кв.м в рамките на Площадка №2, земеделска земя ниви, собственост на „АЕЦ Козлодуй Нови Мощности“, придобити по търговски принцип. Финансирането на проекта е предвидено да се осъществи чрез 30 % собствено финансиране и 70 % дългово – основно чрез експортни заеми. Привлечени за участие са дружества – Ърнст и Янг (международната структура на дружеството), Oxera (основно за нотификацията през ЕК), както и на Citi като организация за координиране на експортното кредитиране, ARS – в ролята на застраховател и Pillsbury като правен консултант. Досега в осъществяване на всички подготвителни дейности и развитие дружеството е изразходвало сумата от 500 млн. лв. и предвижданията са за подобна сума в бъдеще. При следващия държавен бюджет за 2027 г. дружеството ще иска по-големи числа за гарантиране на дейността на Нови мощности. Идеята е целевото съотношение за 7 и 8 блок на бъдещите два ядрени блока да е 70-80 % дълг и 20-30 % собствен капитал. Предвижда се собственият капитал да бъде осигурен от БЕХ към Министерство на енергетиката, а впоследствие предоставен на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“. Дълговото финансиране съответно да бъде осигурено чрез директни и гарантирани заеми през експортно-кредитни агенции при държавна гаранция за пълния размер на външното редитиране.Окончателното инвестиционно решение трябва да се вземе в края на 2026 г. , началото на 2027 г.
Източник: 3e-news (20.01.2026)

Сто хиляди евро гаранция ще плати компания, за да вдигне най-големия соларен парк на Балканите Най-големият фотоволтаичен парк на Балканите ще се намира край Сухиндол. Инвестиционното предложение получи одобрение от РИОСВ – Велико Търново. Зад мащабния соларен парк стои австрийското дружество „Уаби-саби Алфа“ ООД, а инсталацията ще се простира на рекордните 10 000 дка. Условието е в еднодневен срок инвеститорът да внесе по банковата сметка на екоинспекцията гаранция от 100 хиляди евро.Инвестицията е на стойност 450 млн. евро. Решението за зелена светлина на мегапроекта беше бурно посрещнато от противниците на инициативата. От гражданско сдружение „Ти решаваш“ изтъкнаха, че изграждането на фотоволтаичен парк засяга хиляди декари земеделски земи и горски територии, включително гори, които незаконно са включени в обхвата на проекта. Решението ще бъде обжалвано, а гражданският натиск ще продължи – както на национално, така и на европейско ниво, се казва още в позицията на организацията.
Източник: Борба - Велико Търново (23.01.2026)

КЗК: Ивайло Константинов може да купи петролната база на "Зара - Е" и 8 бензиностанции Бившият собственик на автобусната компания "Юнион Ивкони" Ивайло Константинов получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за покупката на базата на старозагорската "Зара - Е". Част от предстоящата сделка са и осемте й бензиностанции. Старозагорската компания за горива "Зара - Е" е на пазара от 35 години и притежава най-голямата частна петролна база в Южна България, а управителят й Живодар Терзиев беше председател на Българската петролна и газова асоциация. В края на 2024 г. бизнесът на компанията беше блокиран, като тя се оказа в позицията на измамен посредник и стана жертва на измама с доставки, уж насочени към американска военна база в България. От няколко години Константинов развива бензиностанции под бранда Avia, като има 14 обекта, както и 5-6 терена. Сделката с регионалния лидер в Стара Загора е между "Уни енерджи", с мажоритарен собственик Ивайло Константинов, и е за самостоятелни обекти - бензиностанции и петролна база, собственост на "Зара - Е", "Зара-Газ", "Зара-Юг" и БТ. Активите, които се продават, са 8 бензиностанции и петролна база ЗАРА, находяща се в гр. Стара Загора, ул. "Индустриална" №6. Тя е разположена на терен от 60 декара и с обем 18 хил. тона за всякакви видове горива и до началото на миналата година беше и с лиценз за данъчен склад. "Зара - Е" е създадена през 1994 г. Компанията е семейна. Тя е регионален лидер в търговията с нефтопродукти, като въпреки че има и малко бензиностанции, работи основно в сегмента на едро. Има два данъчни склада от 2006 и 2016 г. (вторият източно от Стара Загора е наполовина по-малък от основния и не е обект на сделката) и около 50 транспортни средства. За 2024 г. приходите на "Зара - Е" са 204.5 млн. лв. В края на 2024 г. обаче работата на "Зара - Е" беше блокирана от прокуратура, митници и НАП, след като компанията се оказва в позицията на измамен посредник и жертва на фиктивни доставки за армията на САЩ. Твърдението на "Зара - Е" беше че "в периода 2014 - 2024 г. дружеството е поставено в заблуда чрез подготвени договори и документи и участие на външни лица, че изпълнява доставки за армията на САЩ за тренировъчен полигон Ново село", като месеци преди публичното оповестяване на казуса от институциите собственикът сам сигнализира американската страна и прокуратурата с детайли и документи по темата с надежда за по-задълбочено разследване.
Източник: Капитал (23.01.2026)

Производството на стомана в Германия спадна миналата година до най-ниското си ниво от 2009 г. насам, по време на финансовата криза. Като причина, според браншовата асоциация Wirtschaftsvereinigung Stahl се посочва по-слабото търсене на световния пазар и вносът отвън. Общото производство възлиза на 34,1 милиона тона миналата година, което е почти 9% по-малко в сравнение с 2024 г. Ако се прелисти статистиката назад може да се види, че през 2009 г. са произведени 32,7 милиона тона стомана, коментираха данните няколко нидерландски медии. Производството останало значително под границата от 40 милиона тона за четвърти пореден път в историята на германската стоманодобивна индустрия, което се считало нещо като “ минимален праг за адекватно използване на капацитета на сектора. От 2018 г. насам той обаче не покрит цели 6 пъти. Затова индустрията ще остане на нивото на рецесия", посочват от асоциацията. „Търсенето на стомана на германския пазар също беше изключително слабо през 2025 г. С количество от около 30 милиона тона за цялата година е много по-ниско ниското за последните 4 години, казва Керстин Мария Рипел, генерален директор на асоциацията, вижда структурните проблеми като основни причини за спада: Около една трета от стоманата, използвана в ЕС, сега идва от страни извън ЕС като Индия и Китай. Глобалният свръхкапацитет и все по-агресивната митническа политика на САЩ допълнително влошават ситуацията. Въпреки че германското правителство и Европейската комисия започнаха да предприемат контрамерки през 2025 г., според Рипел, все още нищо не е постигнато. Натискът и темпото трябва да останат високи. „2026 трябва да бъде годината, в която трябва да се внесе сигурност на пазара“. Освен гаранции и сигурност на външния пазар, сдружението призовава и повече стабилност от гледна точка на електроенергията. "В момента неконкурентните цени на електроенергията са тежко бреме и в същото време и сериозно препятствие по пътя на преход към климатична неутралност," посочва още един пример за действие от страна на Европейската комисия. Стабилизирането на сектора е една от ключови цели, които бяха залегнали в управленската програма на втората комисия „Фон дер Лайен“. На боледуващата индустрия беше обещана финансова инжекция от над 100 млрд. евро в проекти за нисковъглеродбна стомана и подпомогне енергоемките отрасли. Няколко гиганти начело с ArcelorMittal директно заявиха, че ще напускат европейския пазар и ще търсят пристан в трети страни при по-добри условия. След серия от закани и откази за екологични инвестиции в началото на миналата година Брюксел предложи Пакт за чиста индустрия, който обаче никак не се понрави на бизнеса. За мениджърите е неясен и нямало конкретика как точно ще промени губещата им конкурента позиция в Европа спрямо САЩ и Китай. Логично, след мудните действия от страна на европейските политици, дойде и сигналът, че единственият „зелен“ завод за стомана е забуксувал още преди да заработи. Фабриката на компанията Stegra се изгражда в далечния север на Швеция има за цел да покаже, че индустрията наистина може да стане по-устойчива. Заводът е все така в статус „ процес на изграждане“, но клиенти като BMW, Volkswagen и IKEA, повлияни от зелената идея вече били поръчали тонове стомана. Сред големите вложители са няколко нидерландски компании, пенсионен фонд на държавните служители и местна голяма застрахователна компания. В първите дни на новата година стана ясно, че над 1300 души в завода на ArcelorMittal в Лиеж ще отидат на борсата след затваряне на 12 производствени мощности. Подобно на германците и в Белгия се усеща намалено търсене и икономически спад на глобалния пазар. От валонското правителство са заявили, че отчаяно правят всичко възможно да намерят купувачи на продукцията. За последните 2 години това е втори завод, който е изправен на ръба на пропастта. През 2024 година пострада и друга мощност на компанията в Гент, за който бяха отпуснати средства в размер на 250 милиона евро от фламандското правителство. Страх несигурност от доста време тресе и Нидерландия. Базираният там индустриален гигант Tata Steel също е притеснен за бъдещето си заради политиката с вносните мита на американската администрация. Европейската стоманодобивна промишленост генерира 80 милиарда евро на БВП на ЕС и осигурява препитание на 2,5 млн. души в 22 страни членки. Тази доходоносна индустрия обаче вече втора година продължава да бъде удряна силно от китайските си конкуренти, които „изяждат“ европейския пазар със силно занижени цени. Големите стоманодобивни гиганти на Стария континент също използват повода отново и отново да надигнат глас срещу бездействието на Европейската комисия, че не прави нищо за техния интерес.
Източник: 3e-news (26.01.2026)

Най-печелившите взаимни фондове за 2025 г. През 2025 г. доходностите на много от българските взаимни фондове са двуцифрени, а при 30-те фонда, инвестиращи в акции, носят между 57 и 11% на своите инвеститори. Добре се представят също балансираните и консервативните, които залагат на облигации. Нарастват и активите на фондовете - през миналата година те минаха за първи път 4 млрд. лв. (2.045 млрд. евро), като това до голяма степен се дължи повече на ръста на пазарите, а останалата - на нови клиенти. Отделно в България се предлагат и чужди фондове, чиито активи са над 9 мрлд. лв. (4.6 млрд. евро). Българските са около 170. При най-печелившите от тях основен фактор са регионалните и европейските борси, както и златото и ресурсите, които бяха сред най-печелившите борсово търгувани активи на 2025 г. - това се отнася както за пасивните стратегии (индексни ETF), така и за активно управляваните фондове. На първо място е пасивен фонд на "Експат" - Expat Czech PX UCITS ETF, който следи основния индекс на чешката борса, но в топ 10 има още няколко борсово търгувани фонда на дружеството на Никола Янков и Николай Василев, които покриват още регионални борси, но и злато и ресурси. Чешкият индекс е на историческо високо ниво през 2025 г., като пореден рекорд беше реализиран през декември. Повишението му за година е 52.6%, докато на фонда е 57.3%, или положителен tracking error. В края на миналата година The Economist постави чешката икономика на 6-о място сред най-добре представящите се, като един от критериите е представянето на фондовата борса. В класацията на The Economist в топ 10 са още няколко държави от региона на Югоизточна и Централна Европа - Гърция, Словения и Полша. Техните борси също се представиха впечатляващо през миналата година, което си личи и от дохода на борсовите фондове, които ги следят. Монополът на пасивните ETF-и на компанията в челото, който те държаха последната година-две, е разбит от активната стратегия на "Скай финанси" - фонд на управляващото дружество с мажоритарен собственик Владислав Панев, който също залага на регионалните пазари наред с тези от Западна Европа. И макар най-голямата регионална експозиция да е към финансови инструменти в Италия (13.7%), има значителен дял в такива от Словения (9%) и Румъния (10.4%). Малко над 8% от активите са инвестирани и в България, а както личи от името на фонда - по сектори над половината инвестиции са в банковия сектор, следван от застраховането. За последните 3 години фондът има реализирана доходност над 110%, а от управляващото дружество са оптимисти за Югоизточна Европа. С по-силно изразен регионален характер е и другият фонд на "Скай" - "Нови акции", с най-големи вложения в Словения, Румъния и България, както и четвъртият в подреждането - фондът на "Карол капитал мениджмънт" - "Адванс Възможности в Нова Европа". В челото са и два фонда, които се възползват от ръста на златото и суровините - "Експат голд" и "Природни ресурси" на същото управляващо дружество. Жълтият благороден метал преживя най-успешната си година, а рекордите не спират и в началото на тази, когато за първи път премина 5000 долара. На него, както и на минни компании и борсови фондове в сектора залага и "Експат природни ресурси", който се структурира и консултира от Боян Рашев. Интересното е, че към края на септември той беше на 7-о място, а към края на 2025 г. вече е претендент и за второто. Лидерът при балансираните смесени фондове - "ДСК Динамика", също се е възползвал от златния растеж. С най-голям дял в портфолиото му е iSh Gold Prod, но като цяло са акции, търгувани на Deutsche Boerse, следвани от Nasdaq и БФБ. При консервативните фондове с най-висока доходност е "Аларик хибриден депозит", който инвестира в краткосрочни ДЦК до 12 месеца, корпоративни облигации и депозити, издадени от държави и компании в ЕС и трети страни.
Източник: Капитал (27.01.2026)

Централна енергоремонтна база инвестира €500 хил. в автоматизация и екотехнологии Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) инвестира 500 хил. евро в ново оборудване за автоматизация и екологични технологии, като средствата са изцяло собствени. Инвестицията е свързана със сключени и очаквани поръчки за поддръжка на големи енергийни обекти в България и Гърция. Основен акцент в програмата е внедряването на нова машина за спояване със сребърен припой, която работи с дестилирана вода вместо с технически газ. Водата се произвежда в лабораторията на предприятието, а самата машина не отделя вредни емисии и позволява едновременно обслужване на до 15 работни места, което значително съкращава времето за ремонт. Втората въведена технология е машина за почистване на статори с лазерен лъч. Досега подобни дейности са се извършвали основно чрез сухо пясъкоструене, при което след всяка операция се изхвърлят големи количества пясък. Лазерната технология елиминира този отпадък и намалява екологичния ефект от процеса. Третото ново оборудване използва AI технология, която автоматизира производствения процес и позволява работа с по-нискоквалифициран персонал. Инженерът извършва първоначалната настройка, компютърът моделира формата, а операторът поставя заготовката и изважда готовия детайл, като целият процес отнема само няколко минути. По инвестиционната програма на ЦЕРБ се очаква доставка и на още три машини. Едната ще замени четири стари съоръжения и ще се обслужва от един оператор вместо от двама работници. Втората е мобилен уред за специализирани електрически измервания, който ще позволи на инженерите да извършват тестове директно на обектите на клиентите, без необходимост от транспортиране на оборудване до базата в България. Третата машина ще автоматизира процеси, които досега са се изпълнявали почти изцяло ръчно. ЦЕРБ през 1948 г. и е най-голямото българско предприятие за диагностика, ремонт и модернизация на съоръжения в енергетиката, като поддържа стратегически енергийни обекти в Югоизточна Европа.
Източник: Стандарт (27.01.2026)

От семейна компания до лидер на пазара на акумулаторни батерии От семейна компания до лидер на пазара - това е историята на основаната през 1996 г. в Търговище компания “Индустриални батерии”. Тя е специализирана в производството и търговията на литиево-йонни и оловно-киселинни тягови, стационарни, стартерни и специални акумулатори, зарядни устройства, допълнително оборудване и консумативи. Симона и Георги Банкови започват да се занимават с дистрибуция на произведените акумулаторни батерии в несъществуващия вече завод “Енергия” в Търговище. Откриват лицензиран сервиз в Търговище, а през 2009 г. започват да произвеждат и собствена марка тягови батерии Perpetuum. През 2011 г. компанията открива собствено представителство в Румъния. От 2015 г. става партньор и дистрибутор на завод за акумулатори TAB, Словения, и към днешна дата са техен основен партньор за България и Румъния. През 2023 г. допълват дейностите си с ново производство - метални сандъци и стелажи за акумулаторни батерии. Тази година фирмата закупува нови производствени и складови площи, където планира да обедини всички дейности. Тази година фирмата закупува нови производствени и складови площи, където планира да обедини всички дейности, за да постигне устойчиво развитие на компанията чрез внедряване на иновативни продукти и решения. За целта инвестира в техническо оборудване и автоматизиране на производствените процеси. А големите складови площи позволяват съхранение на продукция и готовност за експресна реализация на поръчките. В момента производственият капацитет е 50 хил. клетки годишно, а заетите служители са 10. Това е десетократно увеличение на капацитета. Над 40% от приходите са от собствена продукция, а над 30% от стойността на продажбите е реализирана извън България. Част от портфолиото им са и батерии, предназначени за съхраняване на енергия от подстанции и възобновяеми източници като фотоволтаици. А 99% от всичките им продукти се рециклират и използват наново.
Източник: 24 часа (27.01.2026)

Китайската компания за добив на злато Zijin ще придобие канадския си конкурент Allied Gold за приблизително 5,5 млрд. канадски долара (4,02 млрд. щатски долара) в брой. Сделката е част от ускорената световна експанзия на китайския миннодобивен концерн на фона на рекордно високите цени на златото, предаде Ройтерс. Рязкото поскъпване на благородния метал увеличи маржовете на печалба и паричните потоци на минните компании, като подхранва консолидацията в сектора. Големите производители все по-често се стремят да осигурят дългосрочни активи и да увеличат добива си чрез придобивания, а не чрез разработване на нови мини, посочва Ройтерс. Сделката идва и в момент, когато Канада и Китай се стремят да поправят отношенията си, след като по-рано този месец Отава и Пекин постигнаха предварително търговско споразумение, засягащо намаляване на наложените една на друга митата върху вноса на електромобили и рапица, като същевременно обещаха „да облекчат търговските бариери и да засилят стратегическото сътрудничество“. Китайската Zijin ще изплати по 44 канадски долара за акция, което представлява премия от около 5,4 на сто спрямо последната търгувана цена на акциите на Allied Gold. Книжата на канадската минна компания, търгувани в САЩ, поскъпнаха с близо 4 на сто в предпазарната търговия. Zijin е една от най-големите златодобивни компании в света с дейност в девет държави, отчете силен борсов дебют в борсата в Хонконг миналата година на фона на продължителното поскъпване на златото и активното набиране на капитал през септември.
Източник: actualno.com (27.01.2026)

Стратегически проект позиционира България като център за AI и облачни технологии в Европа Проектът за подводна интернет инфраструктура "Кардеса" (Kardesa), която цели да свърже Азия и Европа, ще минава през България. Той е известен като Дигиталния път на коприната и представлява подводна телекомуникационна система от последно поколение, която свързва България и Грузия, с отклонения към Турция и планирано такова към Украйна, когато обстановката позволява кабелът да достигне до Одеса. Това ще бъде т. нар. "среден коридор" между Европа и Азия, като основни инвеститори в проекта са британския телеком Vodafone и азерската NEQSOL Holding, в чието портфолио влизат телекомите Vodafone Ukraine и AzerTelecom, както и казахстанския Kazakhtelecom. Кабелът ще минава през Каспийско и Черно море, като в България ще бъде изградена лендинг станция в Ахелой. Тя ще бъде управлявана от компанията за телком инфраструктура Novatel, собственост на унгарския Magyar Telekom, който пък е изцяло собственост на немския Deutsche Telekom. Оттам тя ще влиза в мрежата на "Булгартансгаз", която по две трасета ще я отвежда до София. Общата стойност на инфраструктурния проект, който предвижда хиляди километри подводни и подземни оптични интернет кабели, ще надхвърли 100 млн. евро. В България дължината на трасетата ще бъде над 1000 км, като стойността на българската инфраструктура все още не е финализирана и зависи от крайния дизайн. Българската част от трасето ще се управлява от дружество по Закона за задълженията и договорите "Новател - Булгартрансгаз", в което Novatel има 55%, а държавното енергийно дружество - 45%. "Булгартансгаз" има предварително изградени празни тръби за оптични кабели, които дублират газопреносната мрежа. Проектираният капацитет на мрежата ще бъде 500 терабита, увеличение в десетки пъти спрямо настоящия транзитен капацитет, който се терминира в София.
Източник: Капитал (29.01.2026)

Комитетът по международна търговия прие поредица от мерки за противодействие на отрицателното въздействие на световното свръхпроизводство върху пазара на стомана в ЕС, съобщи пресслужбата на Европейския парламент. Стоманодобивната промишленост в ЕС е изправена пред предизвикателства, свързани с търговията, включително значителен и продължителен натиск от страна на вноса по отношение на обема и цените. Те са резултат от неустойчиви нива на глобален свръхкапацитет. Стоманодобивната промишленост в ЕС е претърпяла сериозна загуба на работни места, а настоящото използване на капацитета й е под нивата на рентабилност, което води до липса на инвестиции в нейната бъдеща конкурентоспособност и декарбонизация. Глобалните защитни мерки за стоманата, които са в сила от 2018 г. съгласно Споразумението за защитни мерки на СТО, ще изтекат на 30 юни 2026 г., когато ще достигнат срока от осем години съгласно правилата на СТО. Изтичането на глобалните защитни мерки за стоманата би изложило стоманодобивната промишленост на ЕС на отрицателното търговско въздействие на структурния световен свръхкапацитет, който през последните години се е увеличил, а не е намалял. Членовете на Комитета по международна търговия приеха своята позиция по предложения регламент за противодействие на отрицателните търговски ефекти от световния излишък на производство на стомана върху пазара на Европейския съюз. Одобреният текст предвижда по-ниски квоти за внос, като ограничава обема на безмитен внос до 18,3 милиона тона годишно — намаление с 47 % в сравнение с квотите за стомана за 2024 г. Той също така ще наложи 50 % мито върху вноса над квотата и върху стоманени изделия, които не са обхванати от квотата. Проектът на регламент има за цел да засили проследимостта на внесените стоманени продукти, като изяснява доказателствата, които вносителите трябва да представят за произхода на стоманата си. Членовете повториха необходимостта новият регламент да е в съответствие с правилата на СТО и поискаха от Европейската комисия да наблюдава въздействието на регламента и да оцени възможността за изменение на продуктите, обхванати от правилата. Накрая, проектът на законодателство ще забрани вноса на стомана от Русия и Беларус, като добави стоманата към списъка на стоките, за които вече съществуват ограничения за внос от двете страни. Комисията по международна търговия одобри също така решението да започне преговори със Съвета с цел постигане на споразумение по окончателния вид на законопроекта през пролетта.
Източник: 3e-news (29.01.2026)

„Параходство БМФ“ завърши годината с растеж, нови кораби и по-зелен флот Според Изпълнителният директор на „Параходство Български морски флот“ АД (БМФ) от 2013 г. кап. Александър Калчев изминалата 2025 г. постави сериозни изпитания пред световната търговия и търговското корабоплаване. Продължаващите геополитически турбуленции, заедно с глобалните инфлационни процеси, оказаха осезаем натиск върху оперативните разходи и търсенето на тонаж, особено през първата половина на годината. Въпреки това БМФ успя да постигне почти всички заложени цели за 2025 г. Флотът на дружеството се e представило над пазарните нива, като през целия период реализира резултати с около 10–12% по-добри от средните за пазара. През годината на два от по-старите кораби са инсталирани устройства за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на въглеродните емисии. Подобна оптимизация предстои и за още четири кораба. Към момента дружеството разполага с един от най-младите и ефективни флотове от кораби за насипни товари в Handy сегмента, което осигурява конкурентно предимство в условията на все по-строги екологични регулации. Една от ключовите стратегически стъпки на БМФ през последните години е разширяването на присъствието във Великите езера на Северна Америка. Т.нар. „лейкъри“ са от изключително значение за икономиките на САЩ и Канада, а специфичните условия за плаване в региона изискват сериозен опит и експертиза. С близо 40-годишен опит в този пазар, в момента БМФ оперира с 20 кораба от този тип, като се очаква доставката на още три, което ще го превърне във втория по големина оператор на подобен тонаж. Паралелно с това БМФ разработва нов проект за кораби в „Ултрамакс“ сегмента. Новите съдове ще се отличават с висока енергийна ефективност и близо 10% по-голяма товароподемност и обем на товарните помещения спрямо конкурентните предложения на пазара, като целта е да се предложи услуга с добавена стойност за клиентите. Към момента БМФ разполага с 35 кораба за насипни товари и четири буксира. През 2025 г. бяха получени три нови кораба, а строителството на още осем вече е договорено с доставка през 2028–2029 г. Така общият брой на новите съдове, които ще се присъединят към флота в следващите години, достига 14. Амбицията на дружеството е да завърши десетилетието с флот от близо 50 кораба и общ тонаж над 2 млн. тона дедуейт, като същевременно запази лидерската си позиция по отношение на средната възраст на флота.
Източник: economic.bg (29.01.2026)

Инвестициите на ЕБВР в България надхвърлиха 295 млн. евро през 2025 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е инвестирала 295 млн. евро в България през 2025 г., разпределени в 17 проекта. Това представлява ръст спрямо вложените 272 млн. евро през 2024 г. и значително надвишава средногодишното ниво на инвестициите за последните пет години. „Икономиката на България продължи да показва устойчивост и амбиция през 2025 г., а инвестиционните резултати на ЕБВР отразяват ускоряващия се преход на страната към по-зелена, по-конкурентоспособна и по-ориентирана към иновациите икономика“, заяви ръководителят на ЕБВР за България Мануела Несъл. Основната част от инвестициите – 88% от общия обем, е насочена към проекти, свързани с ограничаване на климатичните промени, енергийния преход и развитието на устойчива инфраструктура. Очаква се подписаните през 2025 г. проекти да доведат до намаление на емисиите на въглероден диоксид с 552 816 тона годишно. Сред подкрепените инициативи са инвестиции в системи за съхранение на енергия чрез батерии и фотоволтаични паркове, като ЕБВР е мобилизирала и допълнително финансиране в размер на 169 млн. евро от местни и международни инвеститори. Банката остава силно ангажирана с подкрепата за частния сектор, като всички нови инвестиции в България са насочени към частни компании. 98% от активния портфейл на ЕБВР в страната е ориентиран към бизнеса. Около 30% от портфейла е инвестиран в акции и местни фондове за дялови инвестиции в различни сектори. През 2025 г. ЕБВР е вложила допълнително 33,4 млн. евро в дялов и рисков капитал, основно чрез регионални фондове, с цел повишаване на иновационния капацитет, конкурентоспособността и растежния потенциал на българската икономика. Резултатите за България са част от исторически силна година за ЕБВР, която през 2025 г. е инвестирала 16,8 млрд. евро в страните, в които оперира, спрямо 16,6 млрд. евро през 2024 г. В тази сума са включени и рекордните 2,9 млрд. евро за Украйна, при 2,4 млрд. евро година по-рано. ЕБВР оперира в Източна Европа, Централна Азия, Югоизточното Средиземноморие, както и в Субсахарска Африка.
Източник: econ.bg (30.01.2026)

„Лукойл“ продава чуждестранните си активи на „Карлайл Груп Руският енергиен гигант „Лукойл“ съобщи, че е подписал споразумение с американската инвестиционна компания Carlyle Group за продажбата на LUKOIL International GmbH – 100% дъщерно дружество, което държи международните активи на групата. Според оценка, цитирана от Ройтерс, стойността на активите възлиза на около 22 млрд. долара (приблизително 18,4 млрд. евро). Carlyle Group управлява активи за 474 млрд. долара, разпределени в три основни бизнес сегмента и над 660 инвестиционни инструмента. Компанията е базирана във Вашингтон, а акциите ? се търгуват на фондовата борса. Сделката не включва активите на „Лукойл“ в Казахстан, които ще останат собственост на руската компания и ще продължат дейността си съгласно действащите лицензи. Междувременно казахстанските власти съобщиха, че са подали официална оферта до американските власти за придобиване на дяловете на „Лукойл“ в енергийните проекти на страната. Те включват Каспийския тръбопроводен консорциум – ключов маршрут за износ на казахстански петрол, както и най-голямото петролно находище в страната – Тенгиз, посочва Ройтерс. Подписаното споразумение с Carlyle не е изключително, а финализирането му зависи от изпълнението на редица предварителни условия. Сред тях е и получаването на разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ. Компанията продължава преговорите и с други потенциални купувачи. Продажбата на LUKOIL International се налага вследствие на ограничителните мерки, въведени от САЩ и Великобритания срещу „Лукойл“ и нейните дъщерни дружества. През октомври миналата година САЩ наложиха санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ – най-големия производител на петрол в Русия, заради, по думите на Вашингтон, бавния напредък в мирните преговори между Русия и Украйна. Мерките са част от усилията на американския президент Доналд Тръмп да окаже натиск върху Москва за постигане на споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна – най-смъртоносната война в Европа след Втората световна война, отбелязва Ройтерс.
Източник: Капитал (30.01.2026)

ЕК одобри 4,56 млн. евро за проекта на „Булгартрансгаз“ за водородна инфраструктура в България Европейската комисия одобри за финансиране с 4,56 млн. евро без ДДС за проекта на „Булгартрансгаз“ ЕАД „Водородна инфраструктура в България“. Той е статут на проект от общ интерес за Европейския съюз, а средствата се отпускат по Механизма за свързване на Европа, съобщиха от дружеството. Проектът представлява първата фаза на развитие на българския „водороден гръбнак“ и е ключова част от Югоизточния европейски водороден коридор, свързващ Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия и Германия. Проектът на Булгартрансгаз предвижда изграждане на водородно трасе с дължина около 250 км между София и българо-гръцката граница при Кулата, заедно с 2 нови компресорни станции и прилежащите съоръжения. В настоящата покана за предложения, проектът на „Булгартрансгаз“ е единствената инвестиция в областта на водорода в Източна Европа, която е одобрена. Предвижда се да бъдат изпълнени дейности по изпълнение на предпроектно проучване; устройствено планиране; провеждане на екологични процедури; археологически проучвания; инвестиционно проектиране - фаза технически проект. Първият водороден проект за България беше включен в публикувания от Европейската комисия първи списък на проектите от общ интерес и проектите от взаимен интерес за ЕС в края на ноември миналата година.
Източник: Дарик радио (30.01.2026)

Бизнес историята на българския строител на военни кораби "МТГ-Делфин" Българска корабостроителна компания "МТГ-Делфин" е базирана във варненското село Езерово. Основана през 1991 г. като "Делфин 1", семейната компания първоначално залага на кораборемонт, за да премине десетина години по-късно към производство на кораби. А наскоро да стане доставчик и за българския боен флот с нови два модулни патрулни кораба, които произведе в партньорство с германската NVL. Първият от тях - "Храбри", беше доставен в края на миналата година, а вторият - "Смели", се очаква да бъде завършен в началото на тази. "МТГ-Делфин" стига до споразумение с германската NVL Group, която е главен изпълнител на проекта, докато варненската компания е корабостроителен партньор. За изпълнението на проекта през 2021 г. германската група регистрира проектантската компания "Нейвъл технолоджи България", в която работят близо 50 души. За 2024 г. дружеството отбелязва 3.05 млн. евро приходи и 178 хил. евро печалба. През последните години значително нарастват приходите и на "МТГ Делфин", като достигат 65.2 млн. евро през 2024 г. Според "Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на република България 2032" се очаква да бъдат добавени поне още два кораба, като това е препоръчителният минимален набор за защита на изключителната икономическа зона и териториалните води на страната. Едно от основните предизвикателства пред компанията са политиките на съседна Турция, която вдигна таксите за преминаване на Босфора шест пъти през последните години. Това прави кораборемонта в Черно море по-неконкурентоспособен, отколкото ако се извърши в турски компании. Реакцията от страна на българските власти е ограничена и незадоволителна. През 1995 г., "Делфин-1" започва строителство на първата си база в Езерово, на Варненското езеро, където и до днес се извършват ремонтни дейности на кораби. През 1997 г. закупува първия си плаващ док - нещо като завод на вода, с товароносимост до 18 хил. тона, който тогава е и най-големият плаващ док в България. Той е достроен и позициониран във Варненското езеро през 1998 г. Корабостроенето е изключително специфичен бизнес, който в последните няколко десетилетия е доминиран от Азия. Според източници като MarineInsight, Center for Strategic & International Studies и други близо 96% от целия пазар се заема от три държави - Китай (53%), Южна Корея (29%) и Япония (13%), оставяйки сравнително малко за останалата част от света. Когато става въпрос за материали, стоманата, която е основният ресурс в корабостроенето, идва главно от Северна Македония, както и "Стомана-индъстри" в Перник. На 7 август 2025 г. "МТГ-Делфин" беше избрана от американската Westinghouse за изграждането на корпусите на конструктивния модул AP1000 за ядрените енергоблокове. Новото производство ще бъде изцяло във Варна, като за целта компанията ще увеличи персонала с около 150 души за нуждите на това направление.
Източник: Капитал (02.02.2026)

Синът на Емилиян Гебрев купува завод за корпуси за снаряди Христо Гебрев - син на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев, възнамерява да придобие самостоятелен контрол върху дружеството "КПЗ-99" АД, става ясно от документи, внесени в Комисията за защита на конкуренцията. Това всъщност е Ковашко-пресовия завод в дряновското село Царева ливада. Той е създаден през 80-те години и произвежда прецизни горещи щамповки от стомана и цветни метали. Разполага с модерно и силно автоматизирано оборудване. Заводът произвежда корпуси за мини и снаряди, като параметрите са "по документация на клиента". Цивилната продукция включва изковки на зъбни колела, оси, пиньони и нестандартни болтове, плътни детайли, ходови колела, лагерни тела и чаши, както и дебелостенни тръби. Дейностите включват още "производство и продажба на електрически разклонители и удължители; отдаване под наем на недвижими имоти; производство и продажба на инструментална екипировка, пластмасови и метални детайли и възли за продукти, свързани с отбраната; преработка на отпадъчен тротил за вторична употреба в минната и в отбранителната промишленост". Водещи акционери в завода са Симона Денчева и Митко Мандичев със съответно 40,3% и 45,8% дял. Служителите към ноември 2025 г. са 74. От 2022 г. насам приходите и печалбата стремително растат, като за 2024 г. оборотът е 9,457 млн. лева, а печалбата е 3,23 млн. лева.
Източник: Money.bg (02.02.2026)

България спечели международно арбитражно дело за близо 1 млрд. евро Република България спечели международно арбитражно дело ICSID Case No. ARB/16/24 пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) във Вашингтон, САЩ. Делото е заведено на 26 юли 2016 г. от „ЧЕЗ“ а.с. (?EZ a.s.), Чешка република. На 29 януари 2026 г. арбитражният трибунал постанови решение, с което отхвърли всички искове на „ЧЕЗ“ и прие, че действията на Република България чрез Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, както и на Административен съд – София-град, Административен съд – Варна и Върховния административен съд не представляват нарушение на стандартите за защита на чуждестранните инвестиции по Договора за Енергийната харта. Общият размер на претенциите на „ЧЕЗ“ възлизаше на 967 млн. евро, както и лихва от 1,9 на сто с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане, посочват от финансовото министерство. „ЧЕЗ“ твърдеше, че е чуждестранен инвеститор по смисъла на Договора за Енергийната харта въз основа на три отделни инвестиции в България – в електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и електроснабдително дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД; в ТЕЦ „Варна“ и в електроцентрала на био маса „Бара“. Ищецът оспорваше действия на българската държава, включително на Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, КЕВР и българските съдилища, като твърдеше нарушения на легитимните му очаквания и произвол при ценовото регулиране, пише в съобщението. По отношение на електроразпределителната и електроснабдителната дейност „ЧЕЗ“ претендираше обезщетение в размер на 733 млн. евро, като твърдеше, че КЕВР е действала произволно при определяне на цените в периода 2004–2018 г., както и че съдебният контрол върху тези решения е бил неправомерен. По инвестицията в „ТЕЦ Варна“ претенцията възлизаше на 220 млн. евро, като ищецът твърдеше, че България не е изпълнила ангажиментите си за либерализация на енергийния пазар и че ценовата регулация в периода 2006–2014 г. е била необоснована. Относно електроцентралата на биомаса „Бара“ „ЧЕЗ“ претендираше 14 млн. евро плюс лихва от 1,9 на сто с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане, твърдейки, че промени в режима за насърчаване на възобновяемите енергийни източници са довели до пълна загуба на инвестицията. Това е третият пореден успех на България в поредицата дела, заведени срещу нея от електроразпределителните и електроснабдителните дружества на „ЕВН“ АГ, „Енерго-про“ а.с. и „ЧЕЗ“ а.с. Общият размер на претенциите по трите дела възлизаше на около 2 млрд. евро.
Източник: 24 часа (02.02.2026)

"Терем" обяви конкурси за управители на две от дружествата си Конкурси за управители на две от дружествата на "Терем" е обявил холдингът. Търсят се директори на клона "Хан Крум" в Търговище и на дружеството "Летец" в София. И за двете длъжности част от условията към кандидатите са да са магистри по технически или стопански и правни науки, да имат най-малко 5 години професионален опит, да познават сектора, да имат разрешение за достъп до класифицирана информация ниво "Секретно". Три са етапите за провеждане на конкурса. За един от тях се изисква кандидатите да подготвят лонцепция за развитие на предприятието за пет години напред. За първи път от 10 години "Терем - Летец“ е на печалба, каза директорът на холдинга Калин Димитров. А другото проблемно дружество - "Хан Крум" има осигурена работа. Преди година служители на дружеството "Хан Крум" излязоха на протест заради неизплатени заплати и неясно бъдеще на завода.
Източник: Медия Пул (03.02.2026)

БЕХ получи седем декара в "Бояна" Само за две седмици "Българският енергиен холдинг" се сдоби със седеметажна сграда в центъра на Атина и със седем декара терен с почивна станция в столичния квартал "Бояна". Това стана чрез замяна на държавни имоти между дружеството и министерствата на културата и външните работи, без да се посочва как ще се използват имотите, каква е стойността на сделките и какви инвестиции ще трябва да направи холдингът за ремонта. Министерството на културата придобива от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) част от останките на античния театър "Сердика". Имот от един декар на централния бул. "Дондуков". За компенсация дружеството трябваше да получи равностоен имот в район "Витоша". Въпросният имот обаче е от 7 декара и включва бившия творчески дом на БТА в кв."Бояна". Дружеството получава имот с площ 7118 кв. м на ул. "Беловодски път" № 101. Там се намира бившият Творчески дом на БТА. Дружеството трябва да доплати разликата в стойностите на имотите.
Източник: Медия Пул (03.02.2026)

Германска компания готви 3 млрд. евро инвестиция в AI фабрика край Пловдив Фабрика за изкуствен интелект (AI) за 3 милиарда евро планира да изгради край Пловдив германската компания Brinell Compute GmbH. За целта е подписан Меморандум за намерения и разбирателство между правителството на България и германската компания за реализацията на инвестиционния проект. Реализацията на проекта се очаква да стартира не по-късно от второто тримесечие на 2026 година. Компанията Brinell Compute е регистрирана през септември 2025 г. в Мюнхен с капитал от 25 000 евро. Тя планира да разработва и изгражда фабрики за изкуствен интелект от следващо поколение. Основната цел на компанията е създаване на дигиталната инфраструктура на утрешния ден. Екипът ? успешно е реализирал над 4 GW енергийна инфраструктура в мрежов мащаб в цяла Европа, осигурявайки над 2.5 милиарда евро финансиране за енергийни проекти. Управляващ директор на компанията е Тило Марсел Браун. Акционери в равен дял са Brinell Group и Gordias Capital GmbH на Филип Мерк. Като ключов фактор за реализация на подобни проекти се смята започването на проекта за изграждане на подводен оптичен кабел по дъното на Черно море, който ще свързва България с Турция и Грузия, а на по-късен етап и Украйна. Проектът KARDESA се реализира от британската "Водафон" с инвестиция от над 100 млн. евро и трябва да стане факт до края на 2027.
Източник: Медия Пул (03.02.2026)

Американският президент Доналд Тръмп ще създаде стратегически резерв от критични суровини с начален капитал от 12 млрд. долара в опит да предпази производителите в страната от проблеми с доставките и да намали зависимостта на индустрията от китайските редкоземни метали. Начинанието, наречено Project Vault, ще съчетае 1,67 млрд. долара частен капитал със заем от 10 млрд. долара от Американската банка за внос и износ, за да се закупят и съхраняват металите, използвани от автомобилни производители, технологични фирми и други, съобщава Bloomberg. Подробности за инициативата, която би била първи по рода си такъв резерв за частния сектор на САЩ, бяха представени от високопоставени служители на администрацията, които са поискали да не бъдат назовавани. Резервът ще е подобен на вече съществуващия авариен запас от петрол в страната. Но вместо суров петрол, фокусът ще бъде върху металите – като галий и кобалт – използвани в продукти като телефони iPhone, батерии и реактивни двигатели. Очаква се запасите да включват както редкоземни елементи, така и критични минерали, както и други стратегически важни суровини, чиито цени са нестабилни. Това представлява сериозен ангажимент за съхранение на метали, смятани за ключови за индустриалната икономика – включително автомобилния, аерокосмическия и енергийния сектор – и подчертава усилията на Тръмп да откъсне веригите за доставки на САЩ от Китай, доминиращия доставчик и преработвател на основни индустриални метали в света. В проекта досега участие са взели над дузина компании, включително General Motors, Stellantis, Boeing, Corning, GE Vernova и Google. Три компании за търговия със суровини – Hartree Partners, Traxys North America и Mercuria Energy Group – са подписали договор за обработка на покупките за попълване на запасите. Бордът на Банката за внос и износ ще гласува за отпускането на рекордния 15-годишен заем, който е повече от два пъти по-голям от следващата по големина сделка, сключвана някога от банката. САЩ вече управляват национален запас от критични метали, които да обслужват националната отбранително-промишлена база, но нямат запаси за граждански нужди. При управлението на Тръмп САЩ предприеха и рядката стъпка да инвестират директно в местни металургични компании, за да стимулират производството и преработката на редкоземни елементи у дома.
Източник: Инвестор.БГ (04.02.2026)

Министерският съвет предостави дерогация за доставки за АЕЦ „Козлодуй" Правителството в оставка предостави дерогация на АЕЦ "Козлодуй", с което се дава разрешение на централата да сключи договор за внос на продукти от желязо и стомана от Русия. Голяма част от системите и оборудването в АЕЦ "Козлодуй" са с руски произход, някои от договорите за доставки на стоки, свързани с надеждната и безопасна експлоатация на блокове 5 и 6 на централата, са сключени или се налага да бъдат сключени с руски изпълнители. АЕЦ „Козлодуй“ ключова за енергийната система и за енергийната сигурност на страната. Централата осигурява повече от 1/3 от националното годишно производство на електроенергия.
Източник: Стандарт (05.02.2026)

През 2025 г. банките са събрали рекордни над 2.3 млрд. лв. от такси През последните десетина години сме свидетели на непрестанно поскъпване на цените на банковите услуги и особено на тези, които са най-търсени от потребителите. По данни на БНБ през 2025 г. банките са събрали от своите клиенти - физически лица и фирми, над 2.3 млрд. лева от такси и комисиони, което е нарастване от 12% на годишна база. Расте и делът на тези приходи в общия нетен оперативен доход на банките, като надхвърля 20%. Таксите, които събират банките, са най-разнообразни и много на брой, няма единен формат на банковите тарифи и съпоставянето на цените на отделни банкови услуги е изключително трудно. Това ограничава възможностите на потребителите да правят рационален избор и намалява конкуренцията, отбелязват от "Активни потребители". Неправителствената организация публикува изключително интересно проучване на таксите на най-използваните банкови услуги, а именно: месечното поддържане на банкова сметка, кредитен превод в същата или в друга банка онлайн и на каса, теглене и внасяне на пари на каса, както и теглене от банкомат. Повечето банки са повишили месечната такса за поддръжка на сметка в този период. Без промяна е таксата при БАКБ, ОББ, ПИБ, Токуда банк, ЦКБ и Пощенска банка, а Инвестбанк дори е направила леко намаление, но да не забравяме, че предни години тези банки също са вдигнали тарифата си не веднъж. Само две са банките, които все още не взимат такса за месечна поддръжка, ако сметката е в пакет с дебитна карта - Интернешънъл Асет банк и Общинска банка. По-различна е картината, когато банковата сметка не е в пакет с дебитна карта, т.е. титулярът няма дебитна карта на съответната банка - тогава месечната такса за поддържане е с 30 до 50% по-висока. Друга услуга включена в проучването е извършването на банков превод. По принцип е ясно, че ако правим парични преводи в банков офис (с платежно нареждане), тази услуга се таксува многократно по-скъпо спрямо другите алтернативи като плащане с карта или банков превод онлайн. От този тип високи такси се възползват най-много банките, обслужващи държавни служби, където хората трябва да внасят такси или глоби по банков път (напр. МВР, ДНСК, съдилища, общини и др.). След приемането на еврото междубанковите преводи вече се осъществяват през европейската система SEPA, а не през национален оператор, както беше доскоро. Разходите на банките за преводи по SEPA са вероятно по-ниски и е уместно БНБ като регулатор да даде разяснения дали има предпоставки за намаляване на таксите при онлайн преводи. В последните два години по-голямата част от банките са повишили съществено таксите за преводи към същата банка, като са ги изравнили с таксите за преводи към други банки. ОББ, Уникредит Булбанк и Банка ДСК са с най-многобройни АТМ-устройства - над 700, ПИБ, ЦКБ и Пощенска са с над 500, а останалите банки са доста с под 100. По-скъпо е тегленето на суми на каса в банков салон, като масово банките са повишили тази такса в последните две години.
Източник: Сега (05.02.2026)

Австрийският концерн „Фьосталпине“ продава дъщерно дружество на американска компания Австрийският стоманодобивен концерн „Фьосталпине“ (voestalpine) със седалище в Линц продава дъщерното си дружество „Бьолер Профил“ (B?hler Profil GmbH), базирано в Брукбах, провинция Долна Австрия. Купувач е американската компания „Кадант“ (Kadant Inc.), която поема завода в Ибс, Долна Австрия, както и около 150-те служители, работещи в предприятието. Продажбата е част от реорганизацията на направлението High Performance Metals Division. „В рамките на този процес стана ясно, че „Бьолер Профил“ вече не представлява стратегически основен бизнес за групата поради своята структура, дистрибуторски канали и процеси“, заяви председателят на Управителния съвет на „Фьосталпине“ Херберт Айбенщайнер. По думите му „Кадант“ неколкократно е проявявала интерес към дружеството, като за австрийския концерн е било важно, че бъдещият собственик високо оценява експертизата на служителите, както и използваните производствени технологии и капацитет. Сделката следва да бъде финализирана до март, като с нея „Фьосталпине“ приключва преструктурирането на портфолиото в направлението. „Бьолер Профил“ е печеливша компания, която и в миналото е постигала стабилни финансови резултати. „Кадант“ поема добре позиционирано дружество и е изразила силен интерес към по-нататъшното му развитие и разширяване на продуктовото портфолио“, посочи Райнхард Ньобауер, член на управителния съвет на „Фьосталпине“, отговарящ за дивизията. По данни на компанията „Бьолер Профил“ е реализирала приходи от 51,5 млн. евро през финансовата 2024/25 година. „Кадант“, със седалище в Уестфорд, щата Масачузетс, е отделена от „Термо Елекшън“ (Thermo Electron) – предшественик на „Термо Фишер Сайентифик“ (Thermo Fisher Scientific). Компанията има около 3900 служители в 22 държави и се търгува на Нюйоркската фондова борса.
Източник: БТА (05.02.2026)

Внесеният от държавните предприятия дивидент през 2025 година е достигнал рекордните 1.634 млрд. лв., което е най-високо ниво на отчислен дивидент за последните 4 години, като огромната част от сумата е постъпила по линия на БЕХ, в резултат на авансово отчисляване на дивидент и за първото шестмесечие на 2025-а година. 96% от общия размер на постъпилите дивиденти или 1.57 млрд. лв. са внесени от “Българския енергиен холдинг”. БЕХ е внесло в хазната 669.4 млн. лв. от отчетената печалба за 2024 г. и втори път 900.1 млн. лв. на база 100% от отчетената печалба за първото полугодие на 2025 г. Втората вноска се явява авансова и е равносилна на очаквани по-ниски отчисления през настоящата 2026 г. Авансов дивидент в размер на 100% от печалбата за полугодието бяха задължени да внесат всички акционерни дружества с държавно участие при спазване на съответните правила, както и едноличните акционерни дружества БЕХ, ДКК, НКИЗ и "Терем Холдинг". Подобна огромна сума бе внесена от БЕХ като дивидент и през 2023 г. Тогава от БЕХ бяха изтеглени 1.4 млрд. лв. дивидент - на база печалбата за 2022 г., на базата на неразпределени печалби от предходни години и на основана на авансово облагане на печалбата за първото полугодие на 2023 г. "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е изплатило само част от дължимия дивидент - 100 млн. лв. при общо задължение от 199.7 млн. лв. За остатъка е сключено споразумение за отсрочване, като крайният срок за плащане е 28 февруари, 2026 година. ЕСО е изплатил пълния дивидент за 2024 г. в размер на 265 млн. лв. и допълнителен авансов дивидент в размер на 105 млн. лв. НЕК също има разсрочени задължения - платени са само 30.5 млн. лв. при дължими 139 млн. лв. Булгартрансгаз е внесло дивидент за 2021 и 2022 в размер на 200 млн. лв. при дължими 257.2 млн. лв., остатъкът е разсрочен.
Източник: Сега (07.02.2026)

Пенсионните фондове вече управляват над 15 млрд. евро Пенсионната система в България се държи на три стълба - задължителното държавно пенсионно осигуряване, задължително допълнително пенсионно осигуряване в пенсионните фондове и доброволното пенсионно осигуряване в пенсионните фондове. Пенсионните фондове в България са 10 на брой: "ДСК-Родина", "Доверие", "Съгласие", "Алианц", ОББ, "ЦКБ-Сила", "Бъдеще", "Топлина", "ДаллБогг" и "Пенсионноосигурителен институт". Общо нетните им активи към края на септември надхвърлят 15 млрд. евро. Средните натрупани средства по партидите обаче остават сравнително малко към момента. Всеки може да създаде и свой собствен, четвърти, стълб - спестявания и лични инвестиции, които, ако се управляват правилно, могат да са не само добавка, а и да изпреварят останалите. За последните 12 месеца задължителните за всеки роден след 1959 г. универсални пенсионни фондове регистрират средно над 6% доходност. Нетните активи на универсалните пенсионни фондове (УПФ) надхвърлят 13.3 млрд. евро към края на септември в сравнение с близо 11.9 млрд. евро към края на декември 2024 г. Универсалните фондове са само част (макар и най-голямата) от пенсионната система - освен тях има професионални пенсионни фондове (ППФ), доброволни пенсионни фондове (ДПФ) и доброволни пенсионни фондове по професионални схеми (ДПФПС), като с техните активи системата управлява 15 млрд. евро. В универсалните пенсионни фондове дял имат около 4.13 млн. души, което ги прави и най-показателни за сектора поради големия им обем. От тях над 1 млн. са във фонда на "Доверие", а около 835 хил. - в "ДСК-Родина", следвани от "Алианц България" с около 795 хил. души. Именно фондът на "Алианц" е с най-добра доходност за последните 12 месеца спрямо края на януари 2026 г. с близо 8%, но "ДСК-Родина" и "Доверие" също регистрират добра възвръщаемост - съответно над 7% и малко под 8%. Числата са на фона на възвръщаемост над 15% за S&P 500 за последната година, над 16% за германския DAX и над 50% за Sofix. Пенсионните фондове инвестират едва 30% в дялови инструменти, което ограничение е свързано с лимитите, които регулаторът КФН налага. Средният размер на натрупаните средства на осигурените лица достига близо 6.3 хил. лева към края на септември. Индивидуалният размер на натрупаните средства по партидите на осигурените лица обаче варира значително и зависи от множество фактори като: продължителността на осигурителния период, вноските, доходите, таксите и прочие. Фондовете за доброволно участие са значително по-малки от задължителните, но все пак в тях имат дялове над 630 хил. души. Над една трета от хората са в доброволния фонд на "Алианц". Доходността от доброволните фондове е малко по-висока от задължителните за последните 12 месеца - близо 8%. По-високата доходност се дължи на факта, че по-висок дял - над 40% от активите им, е в дялов капитал. Нетните им активи са около 840 млн. евро към края на септември. Както името подсказва, тези фондове не са задължителни, а са част от т.нар. трети стълб с доброволни вноски. Близо 70% от тях са лични вноски, а около 30% идват от договори с работодател. Общо вноските за първите девет месеца на миналата година в тях са над 51 млн. евро. Работещите първа и втора категория труд като миньори, машинисти, шофьори и други имат право на допълнително пенсионно осигуряване, което се покрива от работодателя. Именно за тях са предназначени професионалните пенсионни фондове, които трябва да им осигурят добавка след ранното пенсиониране, което им се полага. Доходността по тях е сходна с универсалните фондове - около 6% през последната година. В задължителните ППФ се осигуряват над 330 хил. души към края на септември, като повече от половината са в "Доверие", "ДСК-Родина" и "Алианц". Активите на професионалните фондове достигат почти 1 млрд. евро към 30 септември, като средният размер на натрупаните средства по партидите е около 3 хил. евро. Всяка компания има собствена инвестиционна политика - "ДСК-Родина", "Доверие" и ОББ например имат по-консервативен подход с повече акции в чужбина, докато "Съгласие", "Сила", "Бъдеще" и "Топлина" например предпочитат повече български акции, които включват и висок дял в свързани с икономическите им групи компании. Това може да бъде позитивно, ако се инвестира в ликвидни компании на БФБ, тъй като подкрепят инвестициите в икономиката, но може да бъде и рисково, ако това се случва в неликвидни дружества, тъй като изходът от подобни компании е малко по-сложен. Само задължителните фондове на "Съгласие", "Топлина" и "Сила" например имат близо 25 млн. евро инвестиции в компанията за недвижими имоти "Велграф асет мениджмънт" - дружество с около 175 млн. евро капитализация на борсата, където обемът на търговия за първите 15 дни на януари е едва 400 акции. А това не е единствената неликвидна компания, която присъства в инвестиционните портфейли на една особена част от пенсионните компании. Ако се наложи изход от тези инвестиции, е доста несигурно дали ще се намери купувач и най-вече - при каква цена.
Източник: Капитал (09.02.2026)

Нова оценка дава годишен добив на 110 000 тройунции злато в Челопеч до 2036 г. Актуализирана оценка на запасите на руда в находището в Челопеч сочи, че експлоатацията му може да се удължи до 2036 г., вместо досега смятания край на живота му през 2032 г. Така в следващите десет години средногодишно могат да се добиват 110 хиляди тройунции злато, обяви канадско дружество "ДПМ Металс", което в България добива в мините "Челопеч" и "Крумовград". Извършена е преоценка и преизчисление по актуализирани параметри и нови бортови съдържания на ресурсите и запасите от руда в находището и текущата оценка на база доказани и вероятни запаси по метал в количества са 1.6 млн. тр.у. злато и 308 млн. фунта мед. Това е основание за удължаване на експлоатационния живот на находището до 2036 г. при средногодишна производителност от 160 000 тройунция в злато еквивалент – тоест оценка на всички метали в рудата. В новите данни не е отчетен потенциалът за допълнително прекатегоризиране на ресурси в запаси и за прираст на ресурси и запаси в резултат на успешните търсещи и проучвателни дейности, както и наскоро откритата богата рудна минерализация в дълбоката част на участък "Клиновидна зона" в концесионна площ "Челопеч" в близост до текущия контур на ресурсите и запасите в находището, отбелязва компанията. Не са включени и находището "Челопеч-север" и площта за проучване на подземни богатства "Бр?вене".Откритието на нова минерализация с икономически съдържания в участък "Клиновидна зона", разположен в северния фланг на концесионна площ "Челопеч", на около 300 м от съществуващата руднична инфраструктура, разкрива широки перспективи за други открития в тези нива на хидротермалната система, считани досега за непродуктивни. В "Клиновидна зона" компанията е планирала нови 10 000 линейни метра сондажи, които се очаква да бъдат изпълнени през първото тримесечие на 2026 г. Резултатите от тах ще бъдат обявени през второто тримесечие на годината. ДПМ работи и по процедурите за получаване на концесия за добив на находище "Челопеч-север" и оценката на запасите в площ "Бр?вене". Компанията очаква да вземе концесията за за "Челопеч-север" тази година. "Бр?вене" е в процес на оценка на запаси, за може да се обяви търговско откритие и да се тръгне към искане на концесия за добив. Тази площ обхваща около 27.3 кв. км и има няколко перспективни проучвателни участъци, отбелязват от компанията.
Източник: Медия Пул (09.02.2026)

БДЖ спешно купува до 98 вагони втора ръка за над 23.5 млн. евро "БДЖ Пътнически превози" спешно купува до 98 вагона втора ръка от "Дойче бан" за 23.52 милиона евро без ДДС, става ясно от обявена обществена поръчка. Причината е недостиг на вагони за композициите, което поставя под риск изпълнението на договора с държавата за обществен железопътен превоз на пътници. Новите вагони втора ръка са на цени от 210 000 до 250 000 евро и са малко по-скъпи от купените 76 вагона през март 2024 г. Тогава БДЖ Пътнически превози" закупи 76 вагона от "Дойче бан" за 30.5 млн. лева (15.6 млн. евро). Цената на един вагон беше 200 000 евро. В момента единствено германския жп превозвач - DB Regio AG, е обявил публичен търг за продажба на общо 138 употребявани първокласни и второкласни вагони за междурелсие 1435 мм, използвани в железопътна система на Европейския съюз. По тази причина обществената поръчка е обявена по процедура за договаряне без предварителна покана за участие, като се предвижда сделката да стане в рамките на десетина дни. Поръчката е обявена на 5 февруари, а срокът за подаване на офертите е 16 февруари включително. "БДЖ Пътнически превози" се оплаква от недостиг на вагони, което е причина някои от маршрутите да се отменят. Дружеството има договор с държавата за осигуряването на обществения железопътен превоз на пътници, за което получава субсидия от 110 млн. евро. Според плана му за 2026 г. "БДЖ Пътнически превози" трябва да разполага с най-малко 542 броя пътнически вагони. От тях 40 - първокласни, 360 - второкласни, 30 смесени - първа и втора класа, 52 - спални и кушет вагони и 60 - други вагони, като за превозване на хора с ограничена мобилност, ресторанти, бюфети, фургони. По част от бързите влакове, които в момента обслужват дългите маршрути от София до Бургас, Варна и Русе се композират с вагоните купени от "Дойче бан" през 2024 г. и частично предлагат необходимия комфорт. Останалите бързи влакове се обслужват от стария парк пътнически вагони, които не предлагат необходимия комфорт. В момента "БДЖ Пътнически превози" има недостиг на 26 второкласни вагона, за да изпълнява договора с държавата. В края на април изтичат ревизиите на още 54 пътнически вагони (18 - за капитален ремонт и 36 - за среден ремонт). Така общият недостиг ще стане 80 вагона. Той може да бъде преодолян чрез доставка до 98 пътнически вагони (бройката е по-висока, за да има резерв). От края на 2026 г. взила в сила и новият 12-годишен договор с държавата за обслужване на западното направление, в което има включени 18 експресни влака, за чиито състави са необходими около 50 вагона с по високо ниво на комфорт - климатизация, ергономични седалки, автоматично затваряне и блокировки на страничните врати, тоалетни от затворен тип, информационна система. Към настоящия момент държавната компания не разполага с вагони от подобен тип, които да осигурят обслужването на експресните влакове. Очаква се обаче дотогава да пристигнат първите нови влакове на "Шкода", които бяха купени с пари по Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки, че ще обслужва само т.нар. западно направление влаккилометрите на държавната компания по новия договор се увеличават от 20 млн. сега на 23.55 милиона strongвлаккилометра. За да бъде изпълнено това изискване ще е необходим нов подвижен железопътен състав.
Източник: Медия Пул (09.02.2026)

Задълженията на "Топлофикация София" към контрагенти надхвърлиха 1 милиард евро Задълженията на "Топлофикация София" към 31 януари достигат 1 215 527 112 евро, съобщи директорът на дружеството Петър Петров. Задълженията на "Топлофикация" към "Булгаргаз" към 31 януари 2026 г. възлизат на 762 330 998 евро, а към Българския енергиен холдинг (БЕХ) дълговете са 403 085 300 евро. По инженерни договори дружеството дължи 50 110 814 евро. Годишната лихва по задълженията към "Булгаргаз" е 16%, а лихвата по дълговете към БЕХ e 12. Петър Петров заяви, че "Топлофикация София" не се намира във фактически фалит, тъй като все още приходите й са повече от разходите. "Топлофикация" управлява малка част от приходите си, която получава, а другите директно отиват за погасяване на дълговете към "Булгаргаз" и БЕХ. Това са допълнителни задължения, чиито лихви всяка една година стават значително по-големи. Непризнатите разходи на "Топлофикация" за сезоните 2022-2023 г. също остават големи - общо 215 млн. лв. по две решения на Върховния административен съд.
Източник: Money.bg (10.02.2026)

Съединените щати сключват споразумения за изкупуване или "договори за изкупуване" с компании в Демократична република Конго (ДРК) и други африкански страни, за доставки на мед и кобалт, още преди да започне добивът им - основно за да се конкурират с Китай в тази индустрия. Това съобщи Reuters, позовавайки се на експерти от сектора. "Така САЩ използват финансовата си мощ вместо да имат индустриално присъствие. Чрез договори за предварително изкупуване и търговски канали, Вашингтон може да насочи конгоанската мед към американски купувачи, избягвайки евентуалните политически и оперативни рискове от експлоатацията на мини в ДРК", смята експертът Винсент Роджър от аналитичната компания Control Risks. Властите на САЩ са се насочили предимно към добива на полезни изкопаеми в Замбия, Гвинея и ДРК. За разлика от Пекин, Вашингтон не разполага свои работници в Африка, за да извършват директно добив, а вместо това разчита на договори за предварително изкупуване, сключени с (големи) местни минни компании. Агенцията дава пример с американската компания KoBold Metals, която е придобила над 3000 квадратни метра находища на мед и литий в ДРК, но не извършва добив там поради бюрократични усложнения. Независимо от посоченото, по данни на Reuters, китайски компании продължават да контролират много от най-големите находища на мед и кобалт в Демократична република Конго, която страна е водещ в света доставчик на кобалт. По този начин, китайски компании работят директно в находищата и изпреварват САЩ по отношение на навлизането на пазара.
Източник: Money.bg (12.02.2026)

“Шкода” вече произвежда 25 електрически мотриси, които ще започнат да пристигат у нас от април 45 нови влака, които в момента се произвеждат, ще отидат в "БДЖ - Пътнически превози", а 15 ще се управляват от екипи на частната "Ивкони Експрес". Това съобщиха от министерството на транспорта, след като министъра на транспорта подписа договори с двете компании за превоз на пътници за 12 г. напред. Те влизат в сила от 13 декември, което означава, че на тази дата ще трябва да бъдат превозени първите пътници по тези нови договори. "БДЖ - Пътнически превози" спечели най-големия, западния лот, който покрива 75% от жп мрежата в страната. Според дела на компанията в превозите на пътници на нея й се полагат 19 от новите електрически "Шкода" и 26 от влаковете на френската "Алстом", един от които вече се тества по българската мрежа. За Северния регион, в който ще оперира частната "Ивкони Експрес", се дават 3 мотриси на "Шкода" и 5 влака на "Алстом". За южния регион, спечелен също от "Ивкони Експрес", на фирмата се предоставят 3 влака на "Шкода" и 4 на "Алстом". По сроковете на плана за възстановяване финансирането на проектите, каквито са новите влакове, ще приключи през август тази година, тоест - дотогава тези влакове трябва да бъдат произведени - чешката "Шкода" произвежда 25 електрически мотриси за близко разстояние, а "Алстом" - 35 електрически мотриси, но за по-дълги разстояния. Според правилата на процедурата за избор на компании, които да извършват обществената услуга - жп превоз на пътници, на всяка от тях се предоставят, според дела им в превозите, част от новите влакове, както и разпределение на композициите, купени с пари на държавата, а не на БДЖ. Така че подвижния състав, купуван от държавата и досега опериран от БДЖ, ще се разпределя мжду двете компании. Те са длъжни да пазят предоставените им влакове, тъй като след края на договора трябва да ги върнат на държавата.
Източник: 24 часа (13.02.2026)

Глобална индустриална и енергийна компания Metlen, която навлиза все по-активно в отбранителната индустрия, ще си партнира с един от водещите производители на стомана в Италия. Става въпрос за Acciaieria Arvedi, за да си осигури достъп до иновативния италиански механизъм Energy Release 2.0, насърчаван от базиранаат в Италия публична компания за соларна енергия Gestore dei Servizi Energetici (GSE). Новината предаде гръцкото издание Kathimerini. Споразумението е свързано с доставка на приблизително 2,4 тераватчаса доставка на електроенергия за Acciaieria Arvedi, осигурявайки достъп до стабилни и конкурентни цени на електроенергията, което е критичен фактор за енергоемките индустрии, работещи в днешния нестабилен европейски енергиен пейзаж. В рамките на Energy Release 2.0, Metlen ще въведе в експлоатация приблизително 170 мегавата нови слънчеви мощности в Италия през следващите три години. Тези проекти ще се възползват от фиксирано възнаграждение от 65 евро на мегаватчас, гарантирано от GSE чрез т.нар. „италиански модел“. Европейската промишленост продължава да се сблъсква с по-високи разходи за енергия в сравнение със световните конкуренти, което оказва натиск върху конкурентоспособността и дългосрочната устойчивост на промишлеността. Енергоемките сектори като стоманата и цветните метали са особено изложени на риск. ОЩЕ: Metlen навлиза все по-активно в отбранителната индустрия
Източник: actualno.com (13.02.2026)

Българската Dronamics пуска отбранителна платформа, базирана на дрона Черен лебед Българската компания, разработваща безпилотни летателни апарати, „Дронамикс“ (Dronamics) обяви официално старта на своята нова отбранителна платформа. Тя е базирана на товарния дрон „Черен лебед“ (Black Swan) и има за цел да отговори на ключови нужди, свързани с националната сигурност. Основният фокус е осигуряването на непрекъсната и навременна детекция и целеуказване от въздуха срещу потенциални заплахи, като по този начин се гарантира по-добър контрол над европейското въздушно пространство. За реализацията на първото си отбранително решение „Дронамикс“ влиза в партньорство с базирания в Мюнхен производител на отбранителни сензори с глобално присъствие Hensoldt. Резултатът от сътрудничеството е създаването на изцяло европейска система за ранно въздушно предупреждение - Airborne Early Warning - AEW. Новата система комбинира водещите характеристики на дрона „Черен лебед“ – като голяма издръжливост, полезен товар и обсег на полета – с най-съвременните сензорни технологии на Hensoldt. Съвместното решение представлява изцяло произведена в Европа безпилотна въздушна платформа, която е оборудвана със системата MissionGrid на „Хензолдт“. Dronamics проектира, изгражда и експлоатира собствена платформа за тежкотоварни дронове с голям обсег за логистика, гражданска защита и отбрана, наречена „Черният лебед“. Създаден за нискобюджетни, дългосрочни автономни мисии за доставка, откриване и отбрана, с товароносимост от 350 кг и обхват от 2500 км, „Черният лебед“ е най-универсалният стратегически безпилотен самолет от клас III на НАТО в Европа.
Източник: Дарик радио (13.02.2026)

Стара Загора влага €16.4 млн. в развитието на Индустриална зона „Загоре“ Община Стара Загора ще инвестира 16.4 млн. евро (32.1 млн. лв.) в развитието на Индустриална зона „Загоре – Еленино“. Средствата ще бъдат осигурени по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение 24 месеца и е насочен към ускоряване на икономическата трансформация на региона и създаване на условия за привличане на стратегически инвеститори. Общата стойност на предвидената инфраструктурна инвестиция възлиза на 16 415 052 евро (32 105 051.13 лв.), като Община Стара Загора е конкретен бенефициент, в партньорство с „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) и с асоциираното партньорство на „Индустриална зона Загоре“ АД. Индустриален парк „Индустриална зона Загоре“ в село Еленино се развива като стратегическа територия в южната част на Стара Загора, с директен достъп до републиканската пътна мрежа и близост до автомагистрала „Тракия“. Към момента „Индустриална зона Загоре“ има подписани договори с четири инвеститора с планирани инвестиции за над 225 млн. евро и потенциал за разкриване на повече от 1 100 нови работни места, в допълнение се водят преговори и с още трима инвеститора.
Източник: Дарик радио (13.02.2026)

Авто Юнион става официален представител в България на BYD Eдна от водещите автомобилни групи на българския пазар - Авто Юнион EАД, става официален представител в България на BYD (Build Your Dreams) – най-големият производител на електрифицирани превозни средства (NEVs) в света, който оперира в над 100 държави на 6 континента и за който работят близо 1 млн. души в целия свят. Авто Юнион ще предлага чрез своите дилъри в страната богато портфолио от високотехнологични изцяло електрически модели (BEV) и иновативни плъг-ин хибриди (PHEV) на BYD. Първият шоурум на BYD в България ще бъде разположен в централата на Авто Юнион на столичния бул. „Христофор Колумб“ 43. Откриването му се очаква до края на март. Предвиден е и сервиз, оборудван със специализирана диагностична техника и складова наличност от оригинални резервни части. BYD е високотехнологична компания и световен лидер в производството и продажбите на електрифицирани превозни средства. През 2025 г. брандът затвърди позицията си на номер едно в света по продажби на електрически и плъг-ин хибридни автомобили, доставяйки рекордните 4.6 млн. превозни средства глобално. Компанията е единственият производител, който разработва и произвежда самостоятелно всички ключови компоненти – батерии (авангардната технология Blade Battery), електромотори и управляваща електроника. В Европа марката разширява мащабно присъствието си с нови заводи и точки за продажба.
Източник: 24 часа (16.02.2026)

КЗК разреши на OMV да поеме ключов обект до „Дунав мост 2“ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) официално разреши на „ОМВ България“ ООД да придобие контрол върху бензиностанция с търговски комплекс в град Видин, собственост на „Булнефт Газ“ ЕООД. Сделката ще се осъществи чрез сключването на дългосрочен договор за наем. Обектът, който до момента се оперираше от „Петрол“ АД, се намира на ключова локация в непосредствена близост до граничния пункт с Румъния – „Дунав мост 2“. Към момента OMV разполага с една бензиностанция в града, която обаче не е подходяща за обслужване на транзитния трафик поради местоположението си. Контролът върху обекта се придобива за дълъг период от време, което според практиката на КЗК и европейските изисквания представлява трайна промяна в пазарната структура.
Източник: economic.bg (16.02.2026)

Schneider Electric и Solar Front обявиха партньорство за цялостно изграждане на фотоволтаични системи със съхранение и енергийно управление Schneider Electric и Solar Front обявиха, че обединяват усилия, за да предложат на българския пазар обща цялостна услуга. В рамките на партньорството Solar Front поема проектирането, инженеринга и реализацията на фотоволтаични системи, съхранение на енергия чрез батерии, включително с добавени системи за зареждане на електромобили, като решението EMS на компанията осигурява интелигентно управление и оптимизация на проектите. EMS е решение за енергийно управление на Solar Front, създадено с ясната цел да надгради реактивния контрол и да въведе проактивен, интелигентен подход. Изградена върху архитектурата на EcoStruxure на Schneider Electric, EMS полага отворена, мащабируема и сигурна основа за интеграция на различни енергийни системи и технологии.
Източник: industryinfo.bg (16.02.2026)

Кабинетът в оставка е форсирал оценката за инвестиции в големи предприятия Правителството в оставка на премиера Желязков е форсирало оценката на подадените предложения по една от най-големите схеми по оперативна програма "Развитие на регионите" - за подкрепа на инвестиции в големи предприятия в Стара Загора. От списъка с допуснатите до финансиране фирми са отхвърлени предложението на "Мини Марица Изток" за "Изграждане на фотоволтаичен парк с обща инсталирана мощност до 20 MWp и системи за съхранение на електроенергия с акумулаторни батерии около 29 MWh". По схемата се разпределят 472.7 млн. лв. Крайният срок за подаване на предложения изтече през ноември 2024 г., като право да кандидатстват имаха производствени предприятия на територията на област Стара Загора, както и на още 10 общини - Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа. Минималният размер на безвъзмездната помощ, за която може да се кандидатства, е 1 млн. лв., максималната - 20 млн. лв. От МРРБ уточниха, че по тази схема предложения и проекти са внесли 50 компании, като 3 междувременно са оттеглени. От поданетие 47 предложения по допустимост са отхвърлени 4. Останалите предложения преминават към финансова и техническа оценка. До финансиране е допуснат например проект за разширяване на производствения капацитет на предприятието на фирма АБ АД. С проект за развитие на производствени инвестиции е кандидатствала и компанията "Европейски пътища". "Нивел строй" също иска да изгражда нов стопански с енергийна ефективност, нов стопански обект и нови работни места ще изгражда и "Трейс груп холд". С проект за адаптиране към икономическия преход кандидатства и контрагентът на АПИ и играч в жп транспорта през друга компания фирма "ПИМК". С изискванията на МРРБ са се справили на етап допустимост други енергийни дружества - "Брикел", "КонтурГлобал Марица Изток 3 АД", с проект кандидатства военната "Арсенал", химическият "Неохим", "Лидл България", "Белла България" и "Загорка".
Източник: Сега (18.02.2026)

Започнаха доставките на новите бойни машини „Страйкър“ Започнаха доставките на новите бойни и спомагателни машини „Страйкър“ за нуждите на Сухопътните войски. Те се извършват в изпълнение на международни договори на Министерството на отбраната по основните проекти за модернизация на Българската армия. Първите пет бойни бронирани машини „Страйкър“ пристигнаха на пристанище Бургас днес, 14 февруари, в рамките на доставка от САЩ и Канада. В съответствие с предвиденото в договора индустриално сътрудничество те ще бъдат доставени в завод „ТЕРЕМ - Ивайло“ ЕООД във Велико Търново за финално асемблиране и последващо предаване на 61-ва механизирана бригада в град Карлово. В рамките на същата доставка в България пристигнаха и логистични машини, както и имущество по договора за F-16. Бяха доставени и допълнителни 8 бойни бронирани машини (ББМ) „Страйкър“, които са предоставени безвъзмездно по програма със САЩ и ще бъдат използвани за обучение в 61-ва механизирана бригада в Карлово.
Източник: Труд (18.02.2026)

"MД Eлe?тpoни?" пpe?paтявa дeйнocттa cи във Враца Eднo oт гoлeмитe пpeдпpиятия във Bpaчaнc?a oблacт МD Еlеktоrnіk, ?oятo пpoизвeждa ?aбeли зa нyждитe нa aвтoмoбилнaтa индycтpия, пpe?paтявa дeйнocттa cи. "?aзapнaтa oбcтaнoв?a в ce?тopa нa aвтoмoбилнaтa индycтpия в Eвpoпa пpeдcтaвя мнoгo тpyднocти пpeд бизнeca нa MД Eлe?тpoни?. Haмaлeнитe oбeми нa пpoдaжбитe, нeoбxoдимocттa oт нaмaлявaнe нa paзxoдитe и ?oн?ypeнциятa в cфepaтa, ?a?тo и пpoмeни в тъpceнeтo oт cтpaнa нa ?лиeнтитe, вoдят дo нyждaтa MД Eлe?тpoни? дa измeни cтpy?тypaтa нa cвoятa пpoизвoдcтвeнa дeйнocт в Eвpoпa", ce пocoчвa в oфициaлнaтa инфopмaция oт ?oмпaниятa. Bpaчaнc?ият зaвoд нa cъздaдeнaтa в Гepмaния пpeз 1974 г. МD Еlеktrоnіk e нoв - пpoизвoдcтвoтo зaпoчнa пpeз 2020 г. c oбeщaния гoлямaтa инвecтиция дa ce cъчeтae c тpaйнo пpиcъcтвиe. ?pиxoдитe нa бългapc?ия бизнec ca нaд 79 млн. лeвa зa 2024 г. Paбoтeщитe в ?paя нa 2025-a ca били близo 650, нo cпopeд мecтни мeдии зaceгнaтитe oт зaтвapянeтo ?ъм мoмeнтa ca 571. Oщe пpeз дe?eмвpи минaлaтa гoдинa нaд 180 дyши ca били ocвoбoдeни. Пpeдпpиятиeтo щe дoвъpши тe?yщитe cи пpoe?ти, cлeд ?oeтo нямa дa ce пoeмaт нoви пopъч?и и щe ce opгaнизиpa пpи?лючвaнeтo нa пpoизвoдcтвeнaтa дeйнocт. Ha?paя във Bpaцa зaeти щe ocтaнaт caмo ня?oл?o дyши, aнгaжиpaни c oxpaнaтa. Toвa e пopeдeн тeжъ? yдap пo пaзapa нa тpyдa във Bpaцa. Oт?pитият пpeз 2022 г. зaвoд нa "Te?лac" cъщo зaтвopи вpaти - дo?aтo peгиoнът ce възcтaнoвявaшe oт peшeниeтo нa "CE Бopднeтцe - Бългapия" дa пpeycтaнoви дeйнocт в Meздpa.
Източник: Money.bg (18.02.2026)

Правителството в оставка на Росен Желязков прие решение за обявяване на имот публична държавна собственост за имот частна държавна собственост и за увеличаване на капитала на „ТЕРЕМ - ХОЛДИНГ“ ЕАД, гр. София. Увеличаването става с непарична вноска - чрез апорт на недвижими имоти с отпаднала необходимост - за Министерство на отбраната и Българската армия „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД извършва ремонти, производство, модернизация и логистична поддръжка на отбранителна техника и въоръжение в своите 5 дъщерни дружества: "Терем - Летец", "Терем - Ивайло", "Терем - Хан Крум", "Терем - Цар Самуил" и "Терем-КРЗ флотски арсенал - Варна". „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ е държавна компания на Министерството на отбраната, която поддържа авиационна техника, кораби и плавателни средства, автобронетанкова техника, стрелково, артилерийско и ракетно въоръжение, боеприпаси, радиолокационни средства и комуникационна техника.
Източник: actualno.com (18.02.2026)

Европейската комисия ще постави "зелената" стомана в центъра на своята стратегия за реиндустриализация, в отговор на нарастващия натиск от страна на САЩ и Китай, пише Bloomberg. На 25 февруари 2026 г. се очаква официалното представяне на Законодателния акт за ускоряване на индустрията — ключов елемент от стратегията "Чиста индустриална сделка", приета през февруари 2025 г., която отпуска над 100 милиарда евро за финансиране на нисковъглеродно производство в ЕС. Новото законодателство въвежда задължителни изисквания за зелени обществени поръчки: най-малко 25% от стоманата, използвана в обществените поръчки и субсидии, трябва да бъде нисковъглеродна. Стоманата ще се класифицира по емисии, генерирани в процеса на производство, а ключовите технологии за декарбонизация включват електродъгови пещи, използването на скрап и зелен водород. Подобни правила ще се прилагат и за алуминий и цимент — сектори, които заедно с металургията отговарят за над 6% от годишните парникови емисии на ЕС. Обществените поръчки представляват около 14% от БВП на ЕС, като строителният сектор — където публичните разходи съставляват 31% от инвестициите, се очаква да усети най-голямото въздействие. В подкрепа на по-амбициозни мерки, коалиция от 40 организации, координирана от Zero Emissions Platform и E3G, призова Комисията да разшири обхвата на законодателството, въвеждайки задължителни стандарти за нисковъглеродни продукти и инструменти за намаляване на финансовия риск с цел стимулиране на частното търсене. Новите текстове ще засягнат и автомобилния сектор. Според проектодокумента електрическите, хибридните и водородните превозни средства, закупени чрез обществени поръчки, ще трябва да съдържат най-малко 70% локално произведени компоненти, за да се класират за държавна подкрепа. Тази цифра все още е предмет на преговори, като Франция настоява за строги правила, докато Германия търси по-голяма гъвкавост предвид интеграцията на своите автопроизводители в глобалните вериги на доставки. Мерките са пряко свързани с влизането в сила от януари 2026 г. на Механизма за корекция на въглеродните граници (CBAM), който повишава разходите за вноса на стомана с високи емисии. Европейският парламент допълнително прие защитни мерки, включително намаляване на безмитните квоти за внос до 18,3 милиона тона годишно и 50% мито върху вноса над тази граница — стъпки, целящи да предотвратят деиндустриализацията на континента в условията на глобална конкуренция.
Източник: Money.bg (19.02.2026)

Румъния обяви търг за продажбата на емблематичен, но затънал в дългове стоманодобивен завод, съобщават местните медии. Става дума за Liberty Gala?i, който се продава за €709 милиона, което е малко по-висока цена от първоначално обявена сума. Публичният търг е насрочен за 12 март. Активите на Liberty Gala?i и тези на Liberty Tubular Products Gala?i се продават заедно като едно цяло на обща начална цена от 709,1 милиона евро, от които €690 милиона е началната цена на активите на Liberty Gala?i. Сред заинтересованите инвеститори са компаниите UMB Grup Rom?nia, JSW Steel (най-големият индийски производител на стомана), Jindal Group, Galiawa Group (производител на стомана и строителни материали от Ирак), DeLong Steel China, KMC Steel Turkey, Metinvest Ukraine, както и европейски консорциум, воден от търговеца на стоки Steel Mont, базиран в Германия. Началната цена се отнася за цялата индустриална платформа, което означава както активите на Liberty Gala?i, така и тези на Liberty Tubular Products Gala?i. Тя също така гарантира пълното изплащане на задълженията към обезпечените кредитори и към държавния бюджет, като най-важните са бившите EximBank и ANAF. В допълнение към 709-те милиона евро, инвеститорите ще се нуждаят и от около €200 милиона, за да рестартират завода и да го поддържат в експлоатация, според синдиците. Дейността в стоманодобивния завод е спряна от септември 2025 година, а повечето от 3000 служители са поставени под временна безработица.
Източник: Money.bg (19.02.2026)

Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" отново спря заради повреда На 15 февруари 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" отново бе спрян - за трети път от началото на декември. Причината е все една и съща, а именно скъсване на предпазна мембрана в сепаратор-парагенератор на една от турбините. "Въпросната мембрана се сменя на всеки 4 години и досега не е имало проблеми. През 2024 г. страната ни е поискала дерогация да достави въпросната част от руския производител, която получаваме през май 2025 г. Заради закъснението фирмата, спечелила обществената поръчка да достави оригиналната част, посочва, че цената се е повишила. Ръководството на АЕЦ "Козлодуй" отказва поръчката и възлага на българската фирма "Енергоремонт" да изработи въпросната мембрана", разказва енергийният експерт проф. Георги Касчиев - бивш главен физик на централата и научен ръководител на пуска на Пети блок. Цената на тази част не е чак толкова висока - около 280 хил. лв. Все пак варията е в неядрената част на централата и няма изтичане на радиация. При толкова спирания и пускания на турбината и нарушаване на термичния цикъл обаче се износват материалите и може да се получи още по-голяма авария на парагенератора. Заради спиранията от декември насам шести блок е произвел над 400 мегаватчаса по-малко електроенергия от пети блок, заради което централата търпи загуби от около 60 млн. евро.
Източник: Сега (19.02.2026)

АЕЦ "Козлодуй" има проблем с текущите си плащания АЕЦ "Козлодуй" има проблем с текущите си плащания показват финансовите отчети на компанията до деветмесечието на миналата година. Въпреки че дружеството е на печалба, то няма пари да финансира изцяло дейността си и се е наложило да вземе два кредита, включително от дъщерното си дружество, което отговаря за строежа на новите блокове в централата. Едно от най-печелившите дружества у нас - ядрената централа в Козлодуй е започнала да изпитва проблеми с разплащанията си в определени периоди на миналата година. От централата посочват, че няколко са основните причини за това сред които - завишен размер на дивидента към компанията майка БЕХ, забавяне на дължими плащания от НЕК, изпълнени плащания по сключени договори за доставка на свежо ядрено гориво. Наложило се е ядрената централа да разсрочи и издължаването на дивидента към държавата до края на февруари тази година. Парите бяха изискани от енергийната компания с цел осигуряване на средства за бюджета. Заради недостига на средства още в началото на миналата година АЕЦ "Козлодуй" взима заем за 50 млн. лева от своето дъщерно дружество АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" срещу лихва от над 3%. На 16 юли е сключен и овърдрафт с частна кредитна институция за още 50 млн. лева. В момента шести блок продължава да работи, но с намалена мощност. Въпреки това централата осигурява близо 40% от електроенергията у нас.
Източник: News.bg (19.02.2026)

Четири проекта за 7 млн. евро ще развиват интермодалните терминали на Варна и Бургас Четири интермодални терминала получават близо 7 млн. евро европейско подпомагане за модернизацията си. Одобрените проекта са на обща стойност 17.6 млн. евро, над 10 млн. евро от които ще осигурят компаниите. Трима от операторите са частни дружества. Одобрените проекти предвиждат покупката на техника и модернизация на релсовия път на част от пристанищата. Финансирането е по програма "Транспортна свързаност" 2021 - 2027 по процедурата "Подпомагане на интермодални оператори, включително развитие на съществуващи терминали". Най-големият одобрен проект за над 6.4 млн. евро е на държавното дружество "Пристанище Варна" ЕАД. От тях над 2 млн. евро са безвъзмездните европейски средства, а останалите се осигуряват от държавата. Средствата ще бъдат използвани за доставка на техника и рехабилитация на железния път за достъп до пристанищния терминал "Варна-Запад", който през годините се утвърди като "контейнерната врата на България". Портът се използва основно за зърнени товари. Терминалът разполага и с универсални корабни места за обработка на тежки и извънгабаритни товари, включително отделните елементи на ветрогенераторите, трансформатори, тръби, специфични единични проектни товари, е посочено на сайта на дружеството. Пристанищен терминал "ПЧМВ-Варна" ще купува нов мобилен кран за близо 5 млн. евро, от тях безвъзмездната европейска помощ е малко над 2 млн. евро. Оператор на терминала е частното дружество "Поддържане чистотата на морските води" АД. Негов действителен собственик е Владимир Димитров Кюркчиев. Дружеството се занимава с поддържане чистотата на морските води, акваториите на пристанищата, почистване на петна от нефт и нефтопродукти. Пристанище ПЧМВ се намира на северния бряг на входа на канала на Варненското езеро. Обработва генерални, насипни товари и контейнери, разполага с терминал за базови масла, както и за приемане на нефтоводни смеси от корабите. Над 4 млн. евро ще бъдат инвестирани в рехабилитацията на железния път, изграждането на зарядна станция и в модернизацията на терминал "Долно Езерово" в Бургас. Интермодалният терминал е разположен на 15 км от пристанище Бургас и свързва жп гарата Долно Езерово с магистралната линия Пловдив - Карнобат - Бургас. Собственост е на дружеството "Деспред" АД, чийто действителен собственик е банкерката Цветелина Бориславова. Терминалът разполага със специализирана контейнерна площадка за съхранение на 4000 броя контейнери, както и мобилен автокран за обработка на товари. Дружеството се занимава с логистика и спедиция и предлага транспорт до Грузия, Армения, Азербайджан, Иран и Близкия изток, както и комбиниран интермодален транспорт. Най-малък е проектът за доставка на техника за около 1.7 млн. евро за "КРЗ Порт Бургас". Безвъзмездната помощ, която ще получи, е 885 558.71 евро, което е половината от стойността на проекта. "КРЗ Порт Бургас" АД е дъщерно дружество, част от портфейла на публичната компания "Индустриален Холдинг България" АД. То е създадено през 1974 г, като част от бившето ДСО "Рибно стопанство" с основна дейност кораборемонтни услуги за българския риболовен флот. Днес дейността му е като пристанище за обществен транспорт с регионално значение и оператор.
Източник: Медия Пул (19.02.2026)

САЩ имат обилни запаси от промишлена мед, докато Китай покрива едва 40% от годишното потребление САЩ имат достъп до повече от достатъчно сурова мед, за да задоволят вътрешното търсене, става ясно от ново проучване на ключовия метал на Benchmark Mineral Intelligence. Това предполага, че развиването на мощности за преработване е по-важно от увеличаването на запасите, планирано от администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Страната може да задоволи 146% от годишното потребление, използвайки сурова мед от задгранични и местни мини, както и от скрап, установи анализ на Benchmark Mineral Intelligence. Числото за Китай – най-големият потребител на суровината в света – е 40 процента. Цените на медта скочиха през последните месеци и металът, който е жизненоважен за центровете за данни, електропреносните мрежи и електрониката, се превърна във фокус за западните политици, които искат да осигурят доставки на критични минерали и да намалят зависимостта си от Китай. Вашингтон сложи началото на кампания за складиране на минерали на стойност 12 млрд. щ. долара. „Съединените щати произвеждат повече мед, отколкото използват, и са много по-самостоятелни от Китай по отношение на суровините“, посочва анализаторът на Benchmark Mineral Intelligence – Алберт Макензи. Според него, проблемът на американците е „надолу по веригата“ поради ограничения им преработвателен капацитет за превръщане на суровата мед в меден катод, използван от производителите. Междувременно „хората говорят за отлична самодостатъчност на Китай, но това е далеч от нуждите им“, допълва Макензи. Анализът повдига въпроси за набиращия скорост стремеж на Белия дом да открие мини, произвеждащи суровини, като начин да прекъсне зависимостта си от други държави за минерали, и хвърля светлина върху необходимостта от мощности за преработка. Освен усилията си за складиране, Вашингтон предприе стъпки за увеличаване на корпоративната собственост на Щатите върху минерални активи в Демократична република Конго. Изследването на Benchmark Mineral Intelligence разглежда суровините, необходими на САЩ и Китай за вътрешното производство на полуготови продукти като месинг, тел и пръти, които намират приложение в сектори като домакински уреди и мрежова инфраструктура. Лондонската референтна цена на медта се е повишила с около 40% от октомври 2025-а насам, като базовите тримесечни контракти на Лондонската метална борса LME достигнаха рекордната котировка от 14,527.50 щ. долара за тон на 29 януари, поради прекъсвания на доставките и опасения за предстоящ недостиг при нарастващото търсене. Съединените щати имат голяма вътрешна медодобивна индустрия и произвеждат значителни количества скрап. Но липсата на вътрешна преработка означава, че голяма част от суровините се изнася, често в Китай, за да се превърнат в меден катод, използван в производството. Той се внася обратно в Америка за употреба от производители на полуготови продукти. Липсата на вътрешна преработка означава също, че медта от американски мини в чужбина в повечето случаи не отива на американска земя, докато голяма част от материала от китайски задгранични активи отива в Китай. Но дори да се изключат американските инвестиции в чужбина, нацията би трябвало да е самостоятелна по отношение на медта поради вътрешния си добив и скрап, констатира Benchmark Mineral Intelligence. Китай в течение на години разработи огромен парк от топилни заводи на вътрешния пазар, като също купи и откри мини у дома и в чужбина. Но азиатският колос е толкова едър потребител на промишлена мед, че материалът от неговите местни и задгранични обекти, в комбинация с добития скрап, не е достатъчен, за да задоволи вътрешните му нужди. Междувременно, създаването на топилни заводи в Китай създаде конкуренция между тях, намалявайки рентабилността им. Това затруднява оправдаването на инвестициите в нови топилни съоръжения в други части на света, при липса на финансова подкрепа от правителствата, казват анализатори.
Източник: Банкеръ (19.02.2026)

„Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“ вече работят изцяло на пазарен принцип Износът на "Нефтохим Бургас" за февруари с танкери възлиза общо на 105 700 тона, според подадената информация от Агенция "Митници". Изнесени от тях вече са 95 000 тона, остатъкът предстои да се достави в седемдневен период. Договорените за март количества за износ са 120 000 тона, като от компанията очакват одобрение на сделката и осъществяване на износа. Компанията не търпи неустойки по договори, като контрагентите се предупреждават за лицензионни разрешителни режими и страните се съобразяват с тях.
Източник: БТА (19.02.2026)

КЗК разреши жп договор с фирма на Ковачки за 215.4 млн. евро докато вървят спорове за избора й Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е излязла с определение, с което допуска предварително изпълнение на решение на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) да възложи на консорциум "ИСПА" ремонта на жп участък София-Перник-Радомир. В консорцуима влиза фирмата "СА.И.Е", свързвана от различни медии с бизнесмена Христо Ковачки. Поръчката е на стойност 215,4 млн. евро без ДДС (421 283 219 лв. без ДДС). Така НКЖИ ще може да сключи договора и да изплати 10% аванс от стойността му, докато КЗК разглежда по същество жалбите на останалите участници в процедурата по избора на изпълнител. Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС) в тридневен срок от съобщаването му на страните. Победителят в търга бе обявен в края на миналата година. Обществената поръчка е за строеж на двойна жп линия за скорости до 160 км/ч, обновяване на коловозното развитие в гарите и пълно премахване на пресичанията на едно ниво с пътния и пешеходния трафик. Трябва също така да се изградят два двупътни тунела - Батановци, с дължина около 880 м, и Бушляк - с дължина около 400 м. И още - да се направят 8 мостови съоръжения с отвори от 25 до 50 метра. За изпълнител бе избран консорцуим "ИСПА". В него влизат фирмата "Интерконекта" и свързваната с Христо Ковачки "СА.И.Е". Тя е позната като участник в редица търгове на "Булгартрансгаз", включително за новите сондажи в газохранилището в Чирен и за част от разширението на газопреносната мрежа по трасето на Вертикалния газов коридор. "СА.И.Е" ЕООД е свързвана с Ковачки - бизнесмена, представящ се за консултант на големи ТЕЦ-ове у нас, но считан за техен реален собственик. "СА.И.Е" декларира опит в ремонти на училища и детски градини в Бобов дол, Радомир и Гълъбово. Седалището на компанията е в ж.к. "Изток" в София, а предметът ? на дейност е "инженерингова, търговска и предприемаческа дейност в областта на промишленото и гражданското, хидромелиоративното, хидротехническото строителство", "производство на строителни материали, елементи, детайли и конструкции", "организация и мениджмънт в областта на промишленото и гражданското строителство" и др. Управител е Венцислав Петков, а едноличен собственик на капитала - "ВИ ПИ СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ". Решението за избора на консорциума "ИСПА" бе обжалвано пред КЗК на 26 януари 2026 г. от останалите участници в процедурата - Сдружение "ПТТ Перник - Радомир", "Консорциум Страбаг Рейл Кънстракшън" ДЗЗД и Обединение "Рейлуей БГ Запад".
Източник: actualno.com (23.02.2026)

САЩ разполагат с ресурсна обезпеченост, която значително надвишава вътрешното търсене на сурова мед, показва ново изследване върху пазара на стратегически метали. Данните на Benchmark Mineral Intelligence сочат, че страната може да покрие 146% от годишното си потребление чрез комбинация от местен добив, внос и рециклирани материали, съобщава Financial Times. Вместо планираното от администрацията на Тръмп разширяване на запасите критичният приоритет за индустрията се оказва развитието на преработвателния капацитет. Изводът е ясен: предизвикателството пред американската икономика не е недостигът на суровина, а липсата на достатъчно технологични мощности за рафиниране и интегриране на медта във веригите на стойността. За сравнение, Китай - най?големият потребител на мед в света - покрива едва около 40% от нуждите си със собствени ресурси. Цените на метала нараснаха рязко през последните месеци, а медта, жизненоважна за центровете за данни, енергийните мрежи и високотехнологичната електроника, се превърна в ключов приоритет за западните държави, стремящи се да намалят зависимостта си от Китай. В отговор на тези пазарни тенденции САЩ започнаха програма за стратегическо складиране на минерали на стойност 12 млрд. долара. Според Алберт Макензи, анализатор в Benchmark, страната поддържа производствени нива, надвишаващи вътрешното потребление, което ? осигурява по?висока степен на ресурсна автономност спрямо Китай. Това подчертава, че фокусът върху суровинната независимост е ключово конкурентно предимство за американската икономика. Основният проблем за САЩ се намира "надолу по веригата". Ограниченият преработвателен капацитет не позволява суровата мед да бъде превърната в катодна мед - формата, използвана от производителите. Този анализ поставя под въпрос стремежа на САЩ да осигуряват нови мини като средство за намаляване на зависимостта от други държави. Данните показват, че приоритет трябва да бъдат инвестициите в металургична инфраструктура и рафиниращи мощности, които да затворят производствения цикъл. Освен усилията за складиране Вашингтон предприема стъпки за увеличаване на корпоративната собственост върху минерални активи в Демократична република Конго. Изследването на Benchmark анализира суровините, необходими за вътрешното производство на полуготови продукти - месинг, проводници и профили - използвани в критични сектори като енергийната инфраструктура и битовата техника.
Източник: Капитал (25.02.2026)

Axpo и „Адванс Грийн Енерджи“ сключиха споразумение за най-голямата батерийна система в България Axpo и „Адванс Грийн Енерджи“ сключиха дългосрочно финансово споразумение за хеджиране на пазарните приходи на първата и най-голяма батерийна система за съхранение на енергия, намираща се в Индустриален парк „Балкан“ – Ловеч. Сделката между Axpo и „Адванс Грийн Енерджи“ осигурява стабилни приходни потоци за батерийната система, което гарантира дългосрочна печалба и подкрепа за мрежовата стабилност. Системата за съхранение на енергия на „Адванс Грийн Енерджи“ АД бе първата по рода си пусната в експлоатация в България през май 2025 г. и остава най-голямата такава на Балканите. Съоръжението работи с пълен капацитет и играе важна роля в поддържането на стабилна мрежа и интеграцията на възобновяеми мощности в енергийната система на региона. Axpo е най-големият производител на енергия в Швейцария и международен лидер при търговията с енергия и реализацията на слънчева и вятърна енергия. Axpo обединява опита и експертните познания на около 7500 служители. Axpo внедрява иновации, за да отговори на променящите се потребности на своите клиенти в повече от 30 държави в Европа, Северна Америка и Азия.
Източник: БТА (25.02.2026)

Руският собственик на „Лукойл“ завежда дело срещу България Регистрираната в Швейцария компания Litasco SA, част от групата на руската „Лукойл“ и непосредствен собственик на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“, е започнала официална процедура по оспорване на действията на българската държава, свързани с обезсилването на руското ръководство и назначаването на особен търговски управител – бившият шеф на НАП Румен Спецов. На 14 ноември 2025 г. Народното събрание прие законодателни промени, които въведоха механизъм за външно управление върху „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл България“ ЕООД и други две дружества от групата в България. Мярката позволи държавата да назначи специален търговски управител, който да поеме контрола върху управлението на компаниите. Външното управление беше въведено като инструмент за защита на енергийната сигурност и гарантиране на нормалната работа на най-голямата рафинерия в страната след наложените американски санкции срещу руската група. Съгласно приетите правила на 17 ноември 2025 г. управлението на засегнатите дружества беше прехвърлено към специален търговски управител, назначен по силата на закона. На 19 февруари 2026 г. LITASCO SA, базирана в Женева компания от групата на „Лукойл“, е подала официално уведомление за спор до Република България. Компанията заявява, че предприема действия с цел защита на своите права и законни интереси като собственик на засегнатите дружества. Подаването на уведомление за спор обикновено е първата стъпка към международен инвестиционен арбитраж срещу държавата. Евентуален арбитраж може да доведе до значителни финансови претенции срещу България, ако компанията претендира обезщетение за нанесени щети или загуби вследствие на въведеното външно управление. Спорът между Литаско и българската държава идва на фона на продължаващо напрежение около бъдещето на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, която остава ключов елемент от енергийната система на страната.
Източник: economic.bg (26.02.2026)

Сертификат клас А за инвестиционния проект „Хале за ремонт на самолети – Аеро техник бг“ в гр. София Българската агенция за инвестиции (БАИ), връчи сертификат клас А на „Аеро Техник БГ“ ООД за инвестиционния проект „Хале за ремонт на самолети – АЕРО ТЕХНИК БГ“, който ще се реализира в гр. София, Столична община. Инвестиционният проект предвижда изграждането на ново, по-голямо и високотехнологично хале за ремонт и поддръжка на самолети, с което капацитетът на компанията ще бъде значително увеличен с нови 5-8 линии за техническо обслужване на самолети (според типа самолет новите линии могат да бъдат общо между 5 и 8) . Проектът е сертифициран с инвестиция в размер на 31 000 000 лв. (15 850 048 €), като реалният общ обем на вложенията, включително в строителство, оборудването и закупуването на земя достига над 50 млн. €. Очаква се новите мощности да стартират работа през май т.г., като в рамките на проекта ще бъдат разкрити 125 нови работни места за висококвалифицирани специалисти. „Аеро Техник БГ“ ООД е утвърдена компания в областта на поддръжката и ремонта на авиационна техника и оборудване, като предлага базово и линейно техническо обслужване на самолети. Сред предоставяните услуги са неразрушаващ контрол, видеоскопни и бороскопни инспекции, логистична и материална подкрепа, както и демонтаж и разкомплектоване на самолети.
Източник: Фирмена информация (26.02.2026)

Консорциум с участието на BlackRock купува собственика на ТЕЦ „AES Гълъбово“ Американската комунална компания AES Corporation, която присъства на енергийния пазар в България, ще има нов собственик. Global Infrastructure Partners, притежавана от BlackRock, и EQT са част от консорциум, който я придобива срещу повече от 33 млрд. долара, залагайки на рязко нарастващото търсене на електроенергия, съобщава Financial Times. Двете частни инвестиционни групи ще платят по 15 долара на акция за AES Corporation в изцяло парична сделка, която оценява собствения капитал на комуналната група на 10.7 млрд. долара – 40% премия спрямо цената на акциите преди появата на първите съобщения за намеренията миналия юли. С включените 22.7 млрд. долара дълг, сделката оценява предприятието на 33.3 млрд. долара. В нея ще участват също американският пенсионен фонд Calpers, както и суверенният фонд на Катар. AES, която притежава и управлява електроцентрали в САЩ и още 13 държави, включително България, изпитва затруднения на публичните пазари през последните години въпреки нарастващия инвеститорски интерес към комуналните дружества след бума на изкуствения интелект. Акциите на AES поевтиняха с над 17% до 14.30 долара при отварянето на американската сесия в Ню Йорк, с което спадът им за последните пет години надхвърля 45%. В България компанията притежава ТЕЦ „AES Гълъбово“, който тази година остава без държавно гарантирани изкупни цени, както и вятърния парк „Св. Никола“.
Източник: economic.bg (04.03.2026)

Биовет инвестира над 10 млн. лв. в система за съхранение на енергия Най-големият български производител на ветеринарни лекарствени препарати и фуражни добавки Биовет АД внедри модерна локална система за съхранение на енергия към своята съществуваща фотоволтаична електроцентрала в Разград. Общата стойност на инвестицията възлиза на 10 036 480 лева. Проектът е подкрепен с безвъзмездна финансова помощ в размер на 4 817 510 лева по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Новоизградената система за съхранение на енергия е с мощност 13,416 MW. Тя е проектирана да зарежда най-малко 75% от електроенергията, произведена от фотоволтаичната централа, чиято инсталирана мощност е 44,585 MW. Гарантираният полезен капацитет на системата е за период от два часа, което осигурява стабилност и предвидимост на производството.
Източник: Дарик радио (04.03.2026)

Топ 10 добивни компании С минимален ръст на общите приходи са завършили 2024 г. десетте най-големи предприятия в добивната индустрия. Докато рудодобивните дружества като цяло увеличават приходите си, добивът на неметални полезни изкопаеми е имал по-тежка година. Продължава спадът и при въглищата. Печалбите в сектора се увеличават, като почти всички компании отчитат положителни резултати. Единственото изключение отново е при въглищата - държавната "Мини Марица-изток", която практически удвоява загубата си. Като цяло рентабилността на най-големите в сектора се подобрява, като достига близо 21.5% през 2024 г. спрямо 16.7% за предходната година. Общо заетите леко намаляват (-3%), главно заради понижението при "Върба - Батанци", но резки промени в персонала като цяло липсват. Със значителен ръст през 2024 г. начело излиза "ДПМ Челопеч". Компанията отчита и най-високата печалба и рентабилност в сектора. Заради продължаващия втора година силен спад на приходите пък до 10-а позиция пада "РУА България". Според доклада на Българската минно-геоложка камара през 2024 г. продължава спадът в добива на въглища, като само за една година намалението е 29%, а за последните две - общо почти 60%. Причината за това са климатичните политики на Европа за ограничаване на изкопаемите горива за производството на електроенергия. Добивът на руди също намалява през 2024 г. - с 3%, но по-високите цени на металите компенсират по-ниските обеми. Затова и в стойност производството на метални полезни изкопаеми е нагоре през 2024 г. Като цяло се запазва тенденцията общо произведената продукция в индустрията да нараства стабилно с по около 5% годишно. Лидер в сектора през 2024 г. е "ДПМ Челопеч" (преди "Дънди прешъс металс Челопеч"), която добива медно-златни руди. Приходите на компанията се увеличават с 39% до над 400 млн. евро. Печалбата се удвоява, а рентабилността достига 49.3% (31.6% за 2023 г.). През 2024 г. компанията отчита повече продажби и по-високи цени на металите, което обяснява отличните резултати. По-надолу в класацията - на 5-о място, се нарежда другото дружество на канадската DPМ Metals - златодобивното "ДПМ Крумовград", което през 2024 г. понижава приходите си с 9% заради по-малките продажби на концентрат от рудника "Ада тепе". Компанията обаче запазва висока рентабилност - 47.5%, което е вторият най-добър резултат в сектора след този на дружеството в Челопеч. Според отчета на DPM Metal, което е публично дружество, през 2025 г. и двете компании продължават да увеличават приходите си - в Челопеч те нарастват с 57%, а в Крумовград - с 14%. Основният двигател остават по-високите цени на металите, а в случая на мината в Челопеч - и по-големите обеми продажби. Двете водещи компании от предишната класация - медодобивните "Асарел-Медет" и "Елаците мед", отстъпват с по-една позиция. Двете също увеличават приходите си, но с по-умерени темпове. Панагюрската "Асарел-Медет" запазва количествата добита и преработена руда, но постига висок показател на извличане на мед - близо 92.5%. Именно тази подобрена ефективност стои зад ръста на приходите с 1.8%. През 2024 г. компанията е инвестирала 67 млн. евро по седемте си програми за дългосрочно устойчиво развитие, още 80 млн. евро са планирани за 2025 г. според отчета. Увеличените цени на медта стоят и зад ръста на приходите с 6.6% на "Елаците мед", която оперира находището край Етрополе. От компанията отчитат минимален спад на количествата преработена руда. Увеличава се печалбата, както и рентабилността - от 24% през 2023 г. на близо 30% през 2024 г. През март 2025 г. концесията на компанията беше удължена с 10 години до 2041 г. По-високи са приходите и на производителите на оловно-цинкови руди - "Върба - Батанци" и дъщерното й дружество "Горубсо - Мадан", като при първото резултатът е с над една четвърт по-висок, отколкото през 2023 г. И двете компании са част от групата на КЦМ и доставят концентрат на завода в Пловдив. Средногодишните резултати показват близо 12% спад на персонала на "Върба - Батанци" до 127 души. Данни от АПИС обаче сочат, че е имало временно понижение на заетостта, докато през 2025 г. работниците отново се увеличават до 144 души. Останалите четири компании в класацията, които не добиват метални суровини, понижават резултатите си през 2024 г. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. Мините доставят въглища на тецовете в Маришкия басейн. През 2024 г. компанията е добила почти 30% по-малко въглища. В края на февруари изтече договорът с един от големите клиенти - "КонтурГлобал Марица-изток 3", във връзка с края на споразумението за задължително изкупуване на енергията от централата от НЕК. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. За първите девет месеца на 2025 г. общите приходи на държавните мини нарастват с 34% до 131.9 млн. евро, но загубата им се удвоява до 107.4 млн. евро. Увеличени са доставките на въглища за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", "Брикел" и "Ей И Ес Гълъбово". Договорът на последното дружество с НЕК за изкупуване на енергията обаче изтича през тази година, което ще се отрази на мините. Производителите на неметални минерали и суровини също са надолу. "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke International и има няколко находища за добив на каолин, кварцов пясък и др. индустриални суровини, понижава приходите си с над 12%. Леко намалява и печалбата. От отчета става ясно, че това е резултат от спада на продадената продукция. Около половината от приходите са от продажби в страната. Над 9% по-ниски са приходите и на "Огняново К", която добива инертни материали и произвежда вар за строителството и индустрията. Печалбата обаче се удвоява. Компанията, чийто краен собственик е шведският Plena Holdings, има два завода в страната - "Огняново" край Пазарджик и "Пуклина" до Сливница. Според отчета й за 2025 г. са планирани 2.9 млн. евро инвестиции, включително собствени средства и банков заем. Най-значително е намалението при "РУА България" на украинеца Виктор Демянюк, която преработва отпадъци от рудодобива. Компанията отчита над 50% спад на приходите за втора поредна година. "РУА България" има фабрика за производство на железен и баритен концентрат в "Кремиковци", а всичките й клиенти на практика са в чужбина. През последните няколко години фирмата инвестира основно в инсталация за избелване на барит и производство на гипс, за което през 2024 г. са отделени 2.2 млн. евро.
Източник: Капитал (05.03.2026)

„ДИТЕКС-СМ“ ООД трансформира производствената си база във Враца Дитекс-СМ трансформира производствената си база във Враца с мащабна инвестиция в зелена енергия, която се реализира по проект с подкрепата на Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът BG-RRP-4.021-0091-C01 с наименование "Енергийно обновяване на шивашки цех на Дитекс-СМ" се финансира от Европейския съюз чрез финансовия инструмент NextGenerationEU по Механизма за възстановяване и устойчивост. Основната цел е да превърне производствената сграда в пример за енергийна ефективност в България. Общата инвестиция е на стойност 559 077,92 евро, като близо половината от сумата е безвъзмездна помощ от Европейския съюз. Благодарение на тези средства близо 5000 кв. м. производствена площ ще бъдат изцяло обновени. Пътят към по-екологично производство преминава през три ключови стъпки. Първата е топлоизолация на сградата с висок клас каменна вата, което драстично намалява топлинните загуби. Втората стъпка е пълна подмяна на остарелите отоплителни инсталации с модерни термопомпи въздух-вода и високотехнологична вентилация с рекуперация, която гарантира чист въздух и оптимална температура за служителите при минимален разход на енергия. Централно място в инвестициите по модернизация заема новата система за сградна автоматизация. Тя ще осигурява интелигентно управление, което в реално време следи и регулира потреблението на ресурси, предотвратявайки излишни разходи. Друг важен елемент на проекта е изграждането на собствена фотоволтаична централа върху покрива на предприятието. С 80 kWp мощност, тя ще произвежда чиста електроенергия, захранвайки директно машините в цеха. Така предприятието не само намалява зависимостта си от пазарните цени на тока, но и свива своя въглероден отпечатък със забележителните 117 тона вредни емисии годишно.
Източник: industryinfo.bg (06.03.2026)

Гръцките PPC и Metlen ще строят батерии в България, Румъния и Италия Водещата гръцка публична енергийна компания PPC Group и индустриалният конгломерат Metlen Energy & Metals обявиха официалното си партньорство за изграждане на мащабен портфейл от системи за съхранение на енергия в батерии (BESS). Проектите с общ капацитет до 1500 MW / 3000 MWh ще бъдат разположени на територията на България, Румъния и Италия. Двете компании ще притежават по 50% от акциите в новото съвместно предприятие. Планът е амбициозен: около 1000 MW от общия капацитет се очаква да бъдат реализирани в рамките на следващите 12 месеца. През юни 2025 г. Metlen подписа споразумение за придобиване на 75% дял в енергийния бизнес на българската „Мост Енерджи“ АД в сделка за 6.8 млн. евро. Проектът на PPC и Metlen стъпва на технологията на литиево-железо-фосфатните (LFP) батерии, които се отличават с висока пожарна безопасност и дълъг експлоатационен живот. Ще бъде внедрена и технология за течно охлаждане, която предпазва клетките от прегряване дори при интензивна работа. Всяка от инсталациите е проектирана за двучасови цикли на съхранение, което позволява натрупаната енергия да бъде подавана към мрежата в периодите на най-високо натоварване, пише Renewablesnow. Основните съоръжения ще бъдат разположени стратегически в близост до съществуващи соларни и вятърни паркове. Целта е да се съхранява излишната енергия, произведена от възобновяеми източници (ВЕИ), която да се вкарва в мрежата в моменти на пиково потребление. Това би трябвало да оптимизира производството и да подобри стабилността на електроенергийните системи в региона. За PPC Group, която вече оперира 12.5 GW мощност в региона, това е ключова стъпка към постигане на целите за съхранение на енергия през следващите три години. Константинос Маврос, заместник-изпълнителен директор на PPC Group, подчерта, че проектът ще осигури оптимално използване на ресурсите не само за съответните държави, но и за целия европейски континент.
Източник: economic.bg (08.03.2026)

Френският завод за самолетни части край Пловдив "Латекоер" расте с поръчки от Airbus Производителят на самолетни компоненти "Латекоер България", част от френската Latecoere, отчита 43% ръст на оборотите за 2025 г. Шест години след като започна да работи заводът й край Пловдив, компанията достига над 81 млн. евро приходи. Само за последните две години персоналът нараства с повече от 100 души, като към края на 2025 г. заетите са близо 490 души. Френския самолетостроителен гигант Airbus стабилно расте през последните години, като за финансовата 2025 г. достига приходи 73.4 млрд. евро. За да задоволи растящото търсене и да обезпечи растящия брой поръчки, Airbus планира да разшири мощностите си, така че до края на 2027 г. да може да произвежда 75 самолета A320 на месец. Важен фактор за увеличаващите се приходи на "Латекоер България" е и трансферът на производството на всички врати за A320 от Чехия през 2023 г. Процесът започна през 2019 г., когато заводът пое сглобяването на предните врати, но четири години по-късно към него беше прехвърлено производството и на задните врати. Още тогава от компанията коментираха, че капацитетът ще се удвои. От началото на тази година пловдивският завод вече е в процес на серийно производство на вратите. До този момент са произведени около 200 броя, като целта е сега да се достигнат темпове от по пет врати на ден до средата на 2026 г. Въпреки очакваното повишаване на капацитета от "Латекоер България" към този момент не предвиждат разширяване на площите и броя заети над заложените в предходни стратегии. Latecoere отвори своята производствена база в "Тракия икономическа зона" през 2018 г., която първоначално беше 5 хил. кв.м, но само след година беше разширена до общо 9 хил. кв.м. Компанията обаче разполага с още три пъти по толкова земя в съседство, което ? дава възможност за разширение при нужда. Френската компания регистрира местното си дружество "Латекоер България" през 2017 г., а заводът край Пловдив започна производство през следващата година. Първите продукти включваха електроразпределителни шкафове, както и корпуси за носовете на самолети. От няколко години компанията прави самолетни врати, което превърна предприятието в европейски център на Latecorere за производството на този тип продукти. Основен клиент на продукцията е Airbus. Инвестицията на Latecoere се оказа решаваща и за арбитража между България и Eurocopter (вече част от Airbus под името Airbus Helicopters) за доставката на вертолети "Кугър" и "Пантер" по договор от 2006 г. Тогава компанията пое офсетни ангажименти за инвестиции в страната, които не бяха изпълнени. България от своя страна пък отказа да приеме и заплати всички поръчани вертолети, което доведе до арбитражни дела и от двете страни. Инвестицията на Latecoere в завод, който работи за Airbus, се оказа решение на проблема и беше приета като изпълнение на задълженията. Самата Latecoere е създадена преди повече от 100 години, като до средата на миналия век произвежда собствени самолети, а от 1950 г. започва да прави различни части и системи за други производители на самолети. Днес международната група е доставчик първо ниво на водещи самолетостроителни компании като Airbus, Boeing, Embraer, Bombardier, Dassault и др.
Източник: Капитал (09.03.2026)

Българскaта компания, която прави Tesla още по-S3XY Enhance разработва софтуер и аксесоари за автомобилите на Tesla, които надграждат фабричните функции и правят използването на автомобила по-удобно за крайния потребител. През 2024 г. дружеството "Енханс" отчита приходи над 6.7 млн. евро, с които отбелязва годишен ръст 312% спрямо 2023 г., а печалбата му достига 1.2 млн. евро. Първият продукт, който разработват, са S3XY бутоните, чието име е вдъхновено от моделите на "Тесла" (съответно S, 3, X и Y). Те служат за бърз достъп до най-важните функции в колата, без да се налага шофьорът да отдава пълното си внимание за разнищване на менюто на централния дисплей в теслите. Enhance сглобява устройствата си в Габрово, след което ги изпраща към централния офис и оттам към клиенти по целия свят. Компанията работи с външни доставчици за отделните компоненти, но разработката остава изцяло вътрешна, което предпазва интелектуалната им собственост. Enhance пуска през 2024 г. най-силния си към момента продукт - S3XY Knob, който е замислен като премиум алтернатива на S3XY бутоните и събира в едно устройство същата идея за бързи команди, но с OLED дисплей, където ясно се показва дали командата е изпълнена - над 80 функции, сред които отваряне на багажника и жабката, управление на чистачките и отопление на седалките. Компанията продължава поредицата си от продукти и през 2025 г. пуска мултифункционални лостчета за мигачи, които се оказват голям хит. Поводът е промяна при Tesla, която премахва лостчетата при Model 3, докато нуждата от тях за част от потребителите остава. След тях идва и S3XY Strip, умна светлинна лента, която най-вече служи като визуално предупреждение за коли в сляпата зона на водача - когато превозно средство се появи в мъртвата точка, лентата светва и сигнализира за опасността. В края на 2023 г. към компанията се присъединява и Антон Стоичков като маркетинг мениджър и партньор в дружеството с дял 5% - останалата част е разделена между Стоименов с 20% и Велев със 75%.От 2023 г. насам екипът на компанията се удвоил и достига общо 20 души. Enhance разполага с ядро от софтуерен екип, около който се включват хора за доставки и разработка на хардуер. През последната година най-силно са разширили логистиката, за да поемат ръста в поръчките. Следващата цел на компанията е да засилят маркетинг и инженерния екип, за да могат да поддържат вече създадените продукти и да рекламират и разработват нови. Най-големият им пазар е в САЩ и Западна Европа, където Tesla е популярна и инфраструктурата за зареждане е добре развита. Най-изненадващият пробив обаче е в Южна Корея, където Enhance Automotive намира местен партньор, който да комуникира ползите от продуктите - от едва 30 поръчки годишно те скачат на 3 хил. през през 2025 г. и така Корея излиза на второ място по поръчки след САЩ. Сред плановете на компанията е пускането и на новия продукт S3XY Dash, допълнителен дисплей, който показва скорост и ключови данни от автомобила в реално време и може да се настройва според предпочитанията на водача.
Източник: Капитал (09.03.2026)

Топ 10 металургични компании: Ръстът в цените подобрява рентабилността През 2024 г. общите приходи на най-големите 10 компании в металургичния сектор в България се увеличават с близо 14% до 7.9 млрд. евро, а печалба нараства два пъти и половина до над 300 млн. евро. Лидер продължава да бъде производителят на мед от Пирдоп "Аурубис България" с 4.6 млрд. евро приходи. Приходите на "Аурубис" скачат с над 22% през 2024 г. През последната година дружеството, което е част от германската публична компания Aurubis, завърши ремонти за над 115 млн. евро, сред които реконструкция на топилната пещ и подмяната на над 400 електрически двигателя. Тези инвестиции са част от програма за над 400 млн. евро до 2028 г. На второ място в класацията е софийският производител на медни изделия "София мед". Компанията регистрира по-слаб ръст в приходите с близо 4% до 900 млн. евро, но за сметка на това печалбата расте с 50% до повече от 60 млн. евро. "София мед" е втората най-рентабилна компания, като печели нетно около 7 евроцента за всяко едно евро приход. Дружеството е собственост на гръцката Viohalco, която също е публична компания. През 2024 г. продажбите в обем спадат с 1.3% до около 93 хил. тона продукти от мед и сплави, но фирмата отчита ръст в оборота именно поради по-високите цени на металите. Компанията също инвестира в завода си, за да разшири производствения капацитет, като през 2024 г. инвестицията възлиза на над 18 млн. евро. Третият представител на медните производители е значително по-малък - шуменската "Сарк България" е на 8-о място в класацията на най-големите компании в сектора с приходи около 160 млн. евро. Компанията, която произвежда електролитна мед и проводници, е собственост на турската Sarkuysan и една от малкото, чийто финансов резултат намалява през 2024 г. Печалбата се понижава с около 20% до 2.1 млн. евро. През 2024 г. компанията тегли кредит в размер на 12 млн. евро, с което заемният капитал набъбва до над 70% от общия капиталов ресурс, поради което самата компания предупреждава, че финансовият риск е значителен. На 3-то място в класацията на металургичните компании и е "Промет стиил". Производителят на стомана от село Дебелт отчита ръст в приходите близо 5% до 560 млн. евро. По-изненадващото е обръщането на печалба от 12 млн. евро през 2024 г. след 3 млн. евро загуби година по-рано. Подобряването на финансовите потоци се отдава на разрастването на производството, като за 2024 г. готовата продукция възлиза на над 557 хил. тона - със 7 хил. тона повече спрямо година по-рано. Над 40% от произведената арматура се изнася за САЩ и Канада. Пернишката "Стомана индъстри", която също произвежда стомана, е вторият представител в класацията, който е собственост на Viohalco. Тя е и една от трите компании, чиито приходи спадат на годишна база през 2024 г. Оборотът се понижава с над 14% до 420 млн. евро, а загубата се утроява и вече е над 30 млн. евро. Приходите на производителя на цинк и олово пловдивската КЦМ надхвърлят 415 млн. евро, но заводът продължава да работи на загуба, въпреки че тя намалява драстично спрямо година по-рано до 1.4 млн. евро. Пловдивската компания е с български собственици, част е от "Холдинг КЦМ 2000", което няма мажоритарен собственик. Румен Цонев, Розин Ангелов и Никола Добрев са сред най-големите акционери с миноритарни дялове. През 2024 г. дружеството отчита капиталови разходи близо 10 млн. евро, от които 4 млн. евро за ремонти. Част от инвестициите са за реконструкция на склад за оловни суровини и силоз за велц окиси. Другият представител на Пловдив е фирмата за производство и търговия с черни метали "Хъс". Оборотът на компанията расте с над 9% до над 290 млн. евро, а печалбата се повишава с над 260% до повече от 25 млн. евро. Дружеството се управлява като семеен бизнес и е собственост на Иван и Александър Асенови. Освен с търговия с метали компанията се занимава и със строителство, като инвестира в жилищни сгради и търговски площи. Единственият производител на алуминиеви изделия в класацията - шуменската "Алкомет", регистрира третия най-голям ръст в приходите - близо 20%. Оборотът на компанията за 2024 г. достига близо 268 млн. евро. Подобрението се дължи най-вече на ръста в производството с над 30%, което се дължи изцяло на инвестициите във валцовия цех на компанията. Дружеството обаче продължава да работи на загуба 2.8 млн. евро, която все пак леко намалява от предходната година. Едно от най-новите дружества в класацията е регистрираният в София търговец на стомана "Ве стаал". Компанията е основана през 2020 г., . Фирмата, собственост на Канника Кохар, Рену Кохар и Дхрув Кохар чрез "А&А холдингс", отчита и най-големия спад в приходите в класацията до около 170 млн евро, като печалбата намалява до 4.6 млн. евро. Варненската "Интерком груп" е с мажоритарен собственик Павлин Николов търгува с метали на едро - тръби, ламарини и профили. За 2024 г. регистрира спад в приходите с около 4% до 140 млн. евро, но печалбата расте с над 500% до 0.6 млн. евро. "Интерком груп" регистрира и дейност в секторите "Туризъм" и "Строителство".
Източник: Капитал (10.03.2026)

КЗК позволи на Австрийските пощи да купят русенската euShipments Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри стратегическа сделка в логистичния сектор у нас – придобиването на едноличен контрол от страна на националния пощенски оператор на Австрия, „Австрийски пощи“ АД, върху българската компания euShipments.com. Австрийски пощи успешно са завършили придобиването на 70% дял в русенската компания euShipments.com на 06 март, което финализира сделката. euShipments.com ще продължи да оперира независимо в рамките на групата на Австрийските пощи. През 2025 г. компанията достигна почти 51 млн. евро приходи, а през 2026 г. се класира на №180 в класацията FT1000 – най-бързо растящите компании в Европа, включително №8 в категория „Логистика“.
Източник: Дарик радио (10.03.2026)

"ВИТТЕ аутомотив" разширява продуктите с електроника след сделка на групово ниво Русенският завод за заключващи системи за автомобили "ВИТТЕ аутомотив" ще разшири производството на продукти с електроника, след като германският му собственик придоби базираната в Хайлигенхаус Helbako. Компанията е производител на електронни модули за управление на различни функции в колите и дългогодишен доставчик на WITTE Automotive. С придобиването WITTE Automotive разширява портфолиото си, като включва и електронни компоненти - нещо, което от компанията определят като ключов елемент от стратегията й за растеж. Със заводите си в Хайлигенхаус (Германия) и Тимишоара (Румъния) и 60 развойни специалисти Helbako носи ноу-хау в областта на разработването, индустриализацията и производството на електронни системи и контролни блокове. По този начин WITTE Automotive ще може самостоятелно да произвежда електронни компоненти и ще намали зависимостта си от външни доставчици. През 2025 г. компанията приключи поредното си разширение в Русе, като изгради трети завод до съществуващите две сгради. Така с инвестиция 25 млн. евро тя добави близо 25 хил. кв.м разгъната застроена площ, която ще бъде използвана за новите продукти. В завода в момента работят над 1200 души. За 2024 г. компанията отчете 213.3 млн. евро оборот. WITTE Automotive е семейна компания, създадена преди близо 130 години във Фелберт, Германия. Групата произвежда системи за заключване и управление, задвижвания за врати и капаци, механизми за заключване на седалки и камерни модули, като продуктите й се използват в почти всички водещи автомобилни марки. WITTE Automotive има 17 локации по света. В Европа работи в Германия, Чехия, България, Швеция и Франция, а в Азия присъства в Китай, Индия и Япония чрез дъщерното си дружество VAST Automotive. Оборотът й за 2025 г. е 850 млн. евро, а заетите са 5300 души. Helbako също е семейна компания, създадена през 1977 г. в Хайлигенхаус, Германия. Произвежда електронни модули за управление на различни функции в автомобилите и се определя като средно голям доставчик за индустрията. Компанията произвежда над 5 млн. модула годишно. Има собствен развоен център с 60 служители. Годишният й оборот е около 65 млн. евро, а заетите са 350 души. От 2016 г. Helbako има завод в Тимишоара, Румъния, където работят 160 души, включително 25 разработчици.
Източник: Капитал (11.03.2026)

Средствата, необходими за 5-процентово увеличение на заплатите на работещите в структурите на държавна субсидия, са 24,6 милиона евро Служебният кабинет приема две ключови решения за 5-процентно увеличение на субсидиите за извънбюджетни организации, които получават държавно финансиране. Решението засяга стратегически дружества като „БДЖ-Пътнически превози“, Национална компания „Железопътна инфраструктура“, „Български пощи“, както и системите на градския транспорт във всички общини в страната. Общият размер на целевите средства възлиза на приблизително 31,3 млн. евро. Сумата е еднократна и е в рамките на действащия удължителен закон за бюджета. Средствата са разчетени така, че да покрият повишението на възнагражденията за цялата 12-месечна календарна година. С гласуването на актовете от Министерския съвет и тяхното обнародване, ресурсът ще бъде преведен директно към общините и съответните държавни дружества.
Източник: econ.bg (13.03.2026)

"Алкомет" пусна нова преса по инвестиционната си програма за 70 млн. евро Шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет" приключи ключов проект от инвестиционната си програма за 70 млн. евро, която започна през 2023 г. В завода вече е инстарирана нова преса, като преди ден беше направена първата екструзия. С въвжедането й в експлоатация капацитетът на пресовото производство достига 45 хил. тона годишно. Новото оборудване позволява на компанията да произвежда по-специални изделия и значително да разшири портфейла си от продукти. Новата 10-инчова преса е доставена от италианската Presezzi и използва технология за подгряване на заготовките, която е с нулево замърсяване. Тя разполага и с комбинирана водно-въздушна система за презицно охлаждане на профилите, както и със системи за контрол, които следят процесът да се спазва стриктно и да се гарантира качеството. Това е шестата преса в завода, която добавя 10 хил. тона капацитет. Новото оборудване позволява да се произвеждат профили със сложни форми и максимална дължина 14 хил. мм - възможност, която за първи път се внедрява в предприятието. Това значително разширява технологичните възможности и продуктовото портфолио на компанията. Основното приложение на тези изделия, които имат висока добавена стойност, е в автомобилната индустрия, както и в соларни паркове и сектора на строителството. Почти цялата продукция на "Алкомет" традиционно е за износ. На финала е и друг основен проект от тригодишната инвестиционна програма на дружеството - монтирането на нов валцов стан, което се очаква да приключи скоро. Разширението на валцовото производството е и основната част от инвестицията, като по първоначални данни в него ще бъдат вложени над 30 млн. евро. Това ще увеличи капацитета за производство на фолиеви проудкти с около 40%. Програмата предвижда още инвестиции в леярните цехове, които осигуряват заготовки за пресовото и валцовото производство. По предварителни данни оборотът на "Алкомет" за 2025 г. нараства с близо 8% до 288.1 млн. евро.
Източник: Капитал (13.03.2026)

Мултифондовете са най-значимата осигурителна реформа от четвърт век С последните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) бяха въведени т.нар. мултифондове, с което се обяви най-значимото изменение в тристълбовия пенсионен модел от въвеждането му през 2000 г., с което се разчита частните пенсионни компании да успеят да подобрят доходността от управлението на близо 16 млрд. евро. Въпреки това обаче няма как да се възлагат надежди за фундаметално подобрение, тъй като това е само частичен ремонт, а някои от големите пробойни в пенсионната система си остават. Първият стълб на пенсионната система се администрира от НОИ и е разходопокривен (pay-as-you-go), което означава, че във всеки момент постъпленията идват от осигурителните вноски на работещите, с които се плаща на пенсионерите. Този своеобразен договор между поколенията означава, че хората в активна трудова възраст издържат пенсионерите в замяна на обещание, когато самите те остареят, бъдещите работещи да правят същото. Проблемът е че системата хронично работи на дефицит. Приходите от осигурителни вноски са по-малко от разходите за пенсии, като в последните години съотношението е едва около 44%. Разликата се финансира с трансфер от държавния бюджет, което в числа за 2025 г. се измерва в над 12 млрд. лв., или близо 6.3 млрд. евро. В края на 2025 г. осигуряващите се лица са близо 2.94 млн. души, а пенсионерите 2.07 млн. души, което прави коефициент на зависимост около 70%. Комбинацията от намаляващо и застаряващо население означава, че все по-малко работещи ще трябва да издържат все повече пенсионери, така че коефициентът ще се влошава до нива около 80% и осигуряването на достойни пенсии ще е все по-трудно. В момента т.нар коефициент на заместване (средната пенсия към средния осигурителен доход) в страната е около 55%, като дори в последните години се покачи леко заради изпреварващото и популистко вдигане на пенсиите. Според актюерските разчети на НОИ обаче в дългосрочен план съотношението ще пада до около 43-44%. Частните втори и трети стълб на пенсионната система също си имат своите дългогодишни проблеми, които се коренят в слабо развития местен капиталов пазар. С ниската си ликвидност и непредставителните за българската икономика компании той не дава достатъчно качествени възможности за инвестиции. Това не е непременно толкова проблем за осигурените лица, като мениджърите на пенсионните компании лесно могат да вложат парите им в чужбина. По-скоро е пропилян потенциал за българската икономика да се възползва от спестяванията за пенсия на гражданите. Най-същественият недостатък, който директно може да ощети клиентите, си остават инвестициите в свързани лица. Като бройка шест от десетте лицензирани пенсионни компании са с места собственост, част от групи с бизнеси в различни направления. И няколко от тях от години насочват съществена част от инвестициите на управляваните от тях фондове към приближени компании въпреки съществуващите законови ограничения за това. Тези защити обаче масово се заобикалят чрез разнообразни техники. Често или самата пенсионна компания формално се води несвързана с икономическата група, към която реално принадлежи, или се нарояват множество привидно несвързани дружества, които листват на борсата акции и/или облигации единствено с цел да бъдат записани от пенсионните фондове. Друг използван подходи за заобикаляне на КСО е да се ползва междинно звено (УПФ инвестира в несвързан взаимен фонд, който на свой ред има уговорка да вложи парите в компании от групата). Често се прибягва и до кръстосани участия и размяна на пакети, чрез които пенсионните компании също формално намаляват експозициите си към една група. В началото на 2015 г. темата е повдигната и в сигнал до КФН от четири пенсионни компании, контролирани от международни групи - "Доверие", "Алианц", "ДСК-Родина" и ING (днес ОББ). Там освен инвестициите в свързани лица от конкурентните им с местна собственост ("ЦКБ-Сила", "Съгласие", "Бъдеще" и "Топлина") се повдига въпросът и за употребите им за манипулиране на доходността. Нито тогава, нито впоследствие КФН намира начини и воля да прекрати тези практики.
Източник: Капитал (16.03.2026)

„Алуминиум Бахрейн“ (Aluminium Bahrain BSC), която е разположена в кралството и и управлява най-голямия металургичен комбинат за производство на чист алуминий в света в рамките на един обект, започна поетапно спиране на производството, за да запази наличностите на суровини. Според изявлението на „Алуминиум Бахрейн“ са спрени три производствени линии, които заедно представляват 19 на сто от общия производствен капацитет от 1,6 милиона тона годишно. Подобно на други алуминиеви заводи в Близкия изток, компанията, която е преобладаващо държавна, се сблъсква с нарушения на износа на алуминий и доставки на алуминиева руда поради фактическата блокада на корабния трафик през Ормузкия проток.
Източник: actualno.com (16.03.2026)

Производството на стомана в Китай през януари-февруари е намаляло с 3,6% на годишна база до 160,34 милиона тона, според Националната статистическа служба на страната. Производството на чугун е намаляло с 2,7% до 137,7 млн. тона. Производството на стоманени продукти се е свило с 1,1% до 221,2 млн. тона. Износът на стомана през първите два месеца на годината е намалял с 8,1% до 15,59 милиона тона, докато вносът е спаднал с 21,7% до 827 хил. тона. Производството на стомана в Китай през 2025г., според съобщението е намаляло с 4,4% до 960,81 млн. тона, което е най-ниският обем от седем години. Според данните на статистическата служба, производството на алуминий в Китай през януари-февруари се е увеличило с 3 % в сравнение със същия период на миналата година – до 7,53 млн. тона. Производството на десетте основни цветни метала е скочило с 3,9 % до 13,42 млн. тона. Това включва производството на мед, алуминий, олово, цинк, никел, калай, антимон, живак, магнезий и титан.
Източник: 3e-news (18.03.2026)