Новини
Новини за 2001
 
Загубите на държавната ни газова фирма Булгаргаз АД за 2000 г. ще надхвърлят 75 млн. лв. Това признаха от ръководството на компанията вчера. Окончателните данни за натрупаните загуби и финансовите резултати на дружеството ще са готови до края на март, уточниха от Булгаргаз АД. Преди месец от газовото дружество обявиха, че загубите им ще са около 75 хил. лв., колкото бяха и през 1999 г. Тежкото финансово състояние на фирмата е заради рекордното поскъпване на петрола на международните пазари през миналата година, обясниха от Булгаргаз АД. Другата причина е закъснялото на два пъти увеличение на цената на синьото гориво през юни и септември. В момента 1000 кубика природен газ на едро се продава за 346 лв. Послeдното му поскъпване беше през септември с 16,5 на сто, напомниха от "Булгаргаз". Преди това тарифата беше увеличена със 17,5 на сто от 1 юни. От ръководството на Булгаргаз АД обаче не обясниха защо загубите са се увеличили, въпреки че тази година Русия намали транзитната такса за вноса на горивото с 28,64 на сто. Освен това квотата за внос на синьо гориво от Русия също беше увеличена на 3,860 млрд. кубика миналата година. За 1999 г. квотата беше 3,280 млрд. кубика. От юли 2000 г. компанията увеличи също и транзита на руски природен газ за Турция с 10 млн. кубика на денонощие. В момента Булгаргаз АД транзитира за южната ни съседка по 40 млн. куб. метра руско синьо гориво на ден. Потреблението на природен газ в страната през 2000 г. е паднало до 3,3 млрд. кубика, съобщиха още от Булгаргаз АД. Намалението спрямо 1998 г. е 5 млн. куб. м, уточниха от дружеството. От държавната газова фирма отказаха да съобщят и какви са сумите, които потребителите дължат за миналата година. По неофициални данни обаче те са над 2 млн. лв.
Източник: Стандарт (04.01.2001)
 
Булгаргаз АД започва да експлоатира разширенията на газопровода до Турция. Основен изпълнител на двата 45-километрови участъка е Газстроймонтаж АД. Първата отсечка от румънската граница до с. Одринци е с диаметър 1200 мм. Тя бе предадена на газовото дружество на 15 декември м. г., след което получи разрешение за експлоатация от държавните органи. Второто разширение на транзитната мрежа до Турция е от с. Люляково до компресорна станция Лозенец. То бе предадено на 30 декември и също получи разрешение за експлоатация. Разширението на газопреносната мрежа към южната ни съседка дава възможност за увеличение на транзита на синьо гориво за Турция. Според програмата на Булгаргаз ЕАД през 2001 г. количествата, които ще минат през наша територия за Турция, ще достигнат 14 млрд. куб. м.
Източник: Пари (05.01.2001)
 
Очаква се на 12 януари съдът да обяви фалита на "Агробиохим" АД-Стара Загора по искане на най-големия кредитор - "Булгаргаз" АД. По всяка вероятност за синдик на предприятието ще бъде назначен някогашният му директор инж. Стефан Михайлов. Химическите заводи приключиха 2000 г. с дълг от над 95 млн. лв. и с минус 57 млн. лв. собствен капитал. От близо 40 дни е спряно и най-атрактивното производство - цехът за капролактам, който е собственост на "Фолбек-България" АД. Около 500 души са пуснати в неплатен отпуск.
Източник: Сега (09.01.2001)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 4.ХII.2000 г. регистрира промени по ф. д. № 1371/90 за "Булгаргаз" - ЕАД, с държавно имущество: заличава като членове на съвета на директорите Юлияна Димитрова Тишева и Йордан Стоянов Кръстанов; вписва като член на съвета на директорите Александър Петров Тасев.
Източник: Държавен вестник (09.01.2001)
 
През 2000 г. на потребителите в страната са доставени 3417 млн. куб. м природен газ, което е с 5.07% повече в сравнение с 1999 г., заяви на пресконференция изпълнителният директор на Булгаргаз Кирил Гегов. Общо за страните от Балканския регион през 2000 г. са транспортирани 11 894 млрд. куб. м природен газ. Според Гегов това е с 14.20% повече от 1999 г. и с 57.54% повече в сравнение с 1998 г. От Булгаргаз отчетоха основно очистване на 800 км газопроводи, инспекция на 260 км и рехабилитация на 440 км газопроводи. От инвестиционната програма на дружеството са усвоени около 140 млн. лв., въпреки това то приключва годината с финансова загуба в размер на около 96 млн. лв. Те се формират от допълнително начислени данъци за стар отчетен период /1997 г./ на стойност 33 млн. лв. и неудовлетворени вземания на Булгаргаз от Стомана на стойност над 35 млн. лв. През годината Булгаргаз е внесъл в държавния бюджет 220 427 153 лв. На 27 април т. г. изтича тригодишният договор на дружеството с Газпром. От Булгаргаз заявиха, че вече се подготвят за разговори с основния доставчик на синьо гориво и вероятно ще подготвят за обсъждане някои от текстовете на бъдещия договор, вкл. и въпроса за цената. Не става въпрос за ревизиране на цената, а за разговори, заяви Кирил Гегов. По отношение на взетия преди година заем от Газпром от 47 млн. USD от Булгаргаз заявиха, че погасяването започва от 1 юли т. г. и е за срок от 11 полугодишни вноски. По отношение на дълга на Украйна по Ямбургската спогодба до този момент остават да се покрият около 40%. Може би известна част от количеството ще остане да се получава и в началото на 2002 г.
Източник: Труд (11.01.2001)
 
Стартира 15 кръг на масовата приватизация. Предлагат се два изцяло мажоритарни пакета, има акции от големи предприятия като Агрополихим-Девня и Химмаш-Хасково. Много от предлаганите предприятия показват значително подобрение на финансовите показатели през деветмесечието на 2000 г. Най-голям ръст се наблюдава конкретно при Монбат АД-Монтана и Агрополихим АД-Девня, както и при някои по-малки предприятия. Инвеститорите могат да избират между дружества, собственост на мажоритарен акционер, собственост на група от акционери и изцяло държавна собственост. От последната категория се предлагат три дружества. Повечето от тях са непублични. Подробна информация за всички дружества може да бъде намерена в пощенските клонове и информационния център на ЦМП. Общо се предлагат 2 млн. акции, като за първи път се предлагат книжа от аптечни дружества, например от Аптечно-София. Срокът за подаване на заявки е до 26 януари. Новите документи за самоличност дадоха възможност на ЦМП да промени процедурата за участие в търговете и вече не е задължително да участват от пощенския клон по адресна регистрация. През 1998 г. Агрополихим АД-Девня се търгуваше почти всеки ден, но поради една или друга причина търговията замря. Като цяло на досегашните 14 търга бяха предлагани пакети от малки и средни предприятия, което очертава възможност за дългосрочна печалба от дивиденти. Единствено на 11-ия и 14-ия търг инвеститорите са имали възможността да купят акции, за които е имало възможност веднага да ги продадат на БФБ-София и да получат около 40-50 лв. на бонова книжка. Това са били Балканфарма-Троян и Балканфарма-Дупница. Имало е и други предприятия, чиито акции са били прехвърлени през БФБ, но това са основно сделки на инвестиционните посредници от името на техни клиенти. Цената на инвестиционните бонове е в тясна връзка с цената на компенсаторните бонове, тъй като компенсаторните записи могат да се използват като платежно средство на търговете. В момента записите се търгуват на 17%. Според брокери на БФБ, за да имат възможност бонопритежателите за бърза печалба от масовата приватизация, трябва държавата да предложи пакети от големи, значими за националната икономика предприятия като Банка ДСК, Булгаргаз, БТК и др. По този начин ще може да бъде похарчено огромно количество бонове и записи на стойност 2 млрд. лв., при което всички държатели на такива инструменти ще реализират по-висока доходност.
Източник: Пари (16.01.2001)
 
От днес с решение на Варненския окръжен съд в стъкларското предприятие в Белослав "Белопал" влизат предварителни синдици. Контрол върху дейността на предприятието ще имат същите синдици, които от 1999 г. управляват Варненската корабостроителница - Димитър Смиленов и Васил Карагьозов. Мярката е наложена по искане на "Булгаргаз" и включва запор върху имуществото на фирмата. Към вчерашна дата стъкларският завод дължи на газовото дружество 3,7 млн. лв., заяви шефът по продажби на компанията Николай Попов. От 1 януари "Белопал" няма сключен договор с "Булгаргаз" за подаване на синьо гориво. Според данни на компанията фирмата практически не работи, тъй като не ползва тяхната суровина. За последните 6 месеца се натрупал допълнително дълг от още 2 млн. лв.
Източник: Черно море (29.01.2001)
 
Спасителен вариант за погасяване на задълженията е продажбата на обособени части от завода според ръководството на стъкларския завод "Белопал". Това са цехове, в които от 5 - 6 години не се произвежда нищо. На тезгяха се предвижда да бъде сложен цех No1, който е спрян повече от 10 години. Освен това ще се търсят купувачи и за търговския комплекс. Към момента задълженията на завода са 9 380 192 нови лева, от които 4 151 693 лв. са разсрочени за тригодишен период. Около 5 милиона лева е активният дълг към "Булгаргаз", натрупан в последните 6 години. Стойността на всички активи на завода е над 34 млн. лева, като в това число са включени и около 20 кг платина, разпределени в шестте пещи. Само един цех работи в момента. 34 на сто от активите на "Белопал" приватизира преди време фонд "Наш дом", 25 на сто взе "Труд и капитал", държавното участие в момента е само 6 процента.
Източник: Черно море (08.02.2001)
 
Генерална схема за газификация на Благоевград представи на кмета на общината Костадин Паскалев изпълнителният директор на Овергаз Инк АД Сашо Дончев. Схемата е за сметка на компанията. За изграждането на 120 км газоразпределителни мрежи в града за 10 г. от Овергаз Инк ще вложат 5.4 млн. USD. Проектът предвижда да се газифицират всички промишлени, обществени и административни обекти и 30% от домакинствата. В резултат от Овергаз Инк са изчислили, че годишните разходи за горива в промишлените предприятия ще намалеят с над 2.5 млн. лв. Общинските обекти ще спестяват годишно близо 800 хил. лв. след замяната на течните горива и електроенергията за отопление с газ. В другите общински и административни обекти ще се реализира икономия от над 700 хил. лв., а разходите на домакинствата ще намалеят с 30%. До 1 март Овергаз Инк ще разработи и ще внесе в Булгаргаз искане за разрешение за ползване на природен газ, а до 15 март ще изготви предпроектни проучвания за газификация на Благоевград.
Източник: Демокрация (13.02.2001)
 
ТЕЦ-ЮГ Пловдив отново задлъжня към Булгаргаз, са съобщиха от ръководството на топлоснабдителното дружество. Причина за това е невъзможността на пловдивската топлоцентрала да събере таксите от абонатите си. Едва 12 на сто е събираемостта на сметките от началото на отоплителния сезон, а борчът към Булгаргаз ЕАД е надхвърлил 2,3 млн. лв.
Източник: Пари (14.02.2001)
 
Капиталът на държавната ни газова компания Булгаргаз AД ще бъде увеличен със 140 млн. лв. Активите на дружеството трябва да се увеличат до 15 март, като се внесе необходимото предложение за това от Булгаргаз АД. От ведомството на Кирил Гегов обаче все още не са представили предложението си до енергийната агенция. В момента капиталът на Булгаргаз АД е 512 691 хил. лв. Увеличението на активите ще е с размера на извършените инвестиционни разходи по изпълнението на междуправителствените спогодби към 31 декември 2000 г., които възлизат на 140 млн. лв. Те са вложени в разширение на транзитните газопроводи на страната, като са изградени нови 109 км трасета по границите с Турция, Гърция и Македония. За рехабилитацията на 1 км трасе дружеството плаща $700, а за един киловат - $1000, казаха от Булгаргаз АД. Увеличението на акциите ще е за сметка на намалените държавни вземания за 2000 г., представляващи приходи от продажба на природен газ по Ямбургската спогодба и приходите от транзитиране на синьо гориво през наша територия.
Източник: Стандарт (16.02.2001)
 
"Булгаргаз" - ЕАД, София, на основание чл. 3 от Наредбата за търговете и решение № 63 от 26.VII.2000 г. на съвета на директорите на "Булгаргаз" - ЕАД, обявява търг с тайно наддаване за продажба на гама-дефектоскоп ГДС - 001, собственост на "Булгаргаз" - ЕАД, с начална цена 18 000 лв. В цената не е включен ДДС. Депозитната вноска в размер 10% от началната цена се внася по банкова сметка на "Булгаргаз" - ЕАД: ТБ "Биохим" - АД - ЦУ, банков код 66096608, банкова сметка № 1020299813. Спечелилият търга заплаща цената на прибора в 5-дневен срок от датата на сключване на договора по посочената банкова сметка. Цената на един комплект тръжна документация е 15 невъзстановими лв., платими в касата на "Булгаргаз" - ЕАД, ж. к. Люлин 2, ул. Филиповско шосе 66. Търгът ще се проведе на 2.III.2001 г. в 14 ч., в сградата на "Булгаргаз" - ЕАД, ж. к. Люлин 2, ул. Филиповско шосе 66. Оглед на прибора се извършва между 10 и 16 ч. всеки работен ден до деня на провеждане на търга на адрес: София, ул. Искърско шосе 12, БИЦ "Симе" - ЕАД, тел. 798 359/794 385. В случаите по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за търговете повторен търг ще се проведе при същите условия на 12.III.2001 г. в 14 ч. За информация - тел. 984-25-270, от 9 до 17 ч.
Източник: Държавен вестник (16.02.2001)
 
Мажоритарен собственик на 83.6% от капитала на стъкларското предприятие е “Китка-1” АД. От Агенцията за приватизация е закупен миноритарен пакет от 25% при цена 802 хил. долара, разсрочени за 10 години, а останалият дял е придобит от два бивши приватизационни фонда. Според Галина Йорданова, която е изпълнителен директор и на РМД, и на самото предприятие, причината да се забави дължимата за миналата година вноска е, че заводът е бил спрян за половин година от Булгаргаз през 1999 г. Предприятието не е работило заради неизплатени дългове към газовия монополист. Йорданова не пожела да даде информация за размера на задължението, но според баланса на дружеството от 1999 г. стъкларският завод дължи на доставчици 5.4 млн. лв. “В момента преговаряме с Агенцията за приватизация, като възнамеряваме да платим до края на годината цялата цена с компенсаторни записи. Вече сме събрали 1/3 от записите”, обясни Йорданова.
Източник: Капитал (17.02.2001)
 
Новото име на собственика на металургичния комбинат "Кремиковци" вече е "Финметалс холдинг" според публикуваното вчера в Държавен вестник съобщение на Софийския градски съд. Досега фирмата, собственик на предприятието, се наричаше "Дару металс". "Новото дружество "Финметалс" ще поеме само финансирането на производството, а търговията ще се извършва от вече регистрираното "Кремиковци трейд", обясни изпълнителният директор на "Кремиковци" Валентин Захариев. "Промяната не е свързана с исковете на Атанас Тилев срещу "Дару металс", коментира още той. "Смяната на името вероятно е станала заради споразумението между "Дару металс" и "Дару финанс" от 1999 г. да не се свързва "Кремиковци" с нашето име", заяви източник от структурите на "Дару финанс", пожелал анонимност. "Най-вероятно съм спечелил делото, но нямам повече информация за това", заяви от Виена Атанас Тилев, собственик на "Дару". Мажоритарният акционер в "Кремиковци - "Дару металс", и фирмата на Тилев спорят около името "Дару метал" още преди приватизацията на комбината. По това време Тилев заведе дело за използване на името срещу структурите на Захариев. Първата оферта в Агенцията за приватизация беше подадена от "Дару метал" - дружество, регистрирано през 1993 г. , в което Тилев имаше 60% участие, а Захариев - 30%. По-късно кандидат-купувачът подаде оферта като "Дару металс", в която Тилев не фигурираше. Според Захариев смяната на името няма да се отрази върху изпълнението на условията по приватизационния договор. В съвета на директорите на "Финметалс холдинг" влизат Светлана Димитрова (досега изпълнителен директор на "Дару металс"), Таня Цекова, Цветанка Любенова, Кирил Валентинов Захариев (син на изпълнителния директор на "Кремиковци") и "Пан консулт" - ООД, представлявано от Диана Иванова или по пълномощие от адвоката Стоян Кръстев. Според регистрацията в Държавен вестник предметът на дейност на "Финметалс холдинг" е доста сходен с предмета на дейност на фирма "Дъ ню продюсърс", в която участва синът на Валентин Захариев - Кирил. "Доставките на природен газ за металургичния комбинат са намалени, защото той с голямо закъснение обслужва задълженията си", съобщи източник от Булгаргаз, пожелал анонимност. Според него дълговете на "Кремиковци" са не по-малко от 5-6 млн. лв. От "Кремиковци" обясниха, че намалените доставки на газ са заради енергоспестяващи технологии. Месечното потребление на газ е било 26.6 млн. куб. м преди ограниченията на Булгаргаз. Най-проблемно за комбината е изплащането на натрупаните дългове към Националния осигурителен институт (НОИ), които надхвърлят 63 млн. лв. Те са разсрочени за три години и до момента от тях са погасени едва 8 млн. лв., но през миналата година са натрупани нови задължения. Общо дълговете на "Кремиковци" при подписването на приватизационния договор през 1999 г. бяха около 540 млн. лв., от които държавата опрости 183 млн. След влизането във владение новият собственик поиска одит, който показа, че реалните дългове на предприятието са 840 млн. лв.
Източник: 24 часа (21.02.2001)
 
Лицензии за извършване на дейност в енергетиката на девет дружества издаде ДКЕР. НЕК ЕАД София получи права за производство на електроенергия от ТЕЦ Марица-изток 3 за срок от 10 г. За дейността производство на електроенергия от ВЕЦ компанията получава права за 25 г., а за пренос на електрическа енергия на територията на България лицензията е със срок от 35 г. ТЕЦ Марица ЕАД-Димитровград се сдоби с права за производство на електрическа и топлинна енергия за срок от 10 г. От ДКЕР бе отказано лицензиране на дружеството за пренос на топлинна енергия, защото не е извършвало дейността в съответствие с изискванията на ЗЕЕЕ. Булгаргаз получи права върху съхранението на природен газ в газохранилището в с. Черен за срок от 35 г. Газовият монополист получава за 35 г. и права за пренос на природен газ на територията на цялата страна. Същият срок важи и за транзитиране на природен газ през българска територия по газопровода за Турция, Гърция и Македония. За срок от 10 г. Булгаргаз получава лицензионните права върху разпределението на природен газ за потребителите, присъединили се към мрежата на дружеството. За срок от 10 г. лицензионни права за разпределение на природен газ на територията на Община Габрово се дават на Централгаз АД-Габрово. Същите права, но за Община Мездра получи Газоснабдяване-Враца АД, за Самоков - Комекс АД, Газинженеринг ООД - за територията на Община Долни Дъбник, и за Каварна - Каварнагаз ООД. Лицензията за разпределение на природен газ на територията на гр. Добрич получи варненското дружество Черноморска технологична компания АД. То придоби лицензионни права за същата дейност, но за срок от 20 г. и за Търговище.
Източник: Пари (22.02.2001)
 
35 милиона лева активи и 96 милиона лева дългове има "Агробиохим", сочат данните на приетата съдебна експертиза на редовно заседание на окръжния съд в Стара Загора. Азотноторовият завод може да покрие само една трета от вземанията на кредиторите, коментира след края на заседанието пред репортер на БТА Антон Роков, юридически консултант на "Булгаргаз". На първо място сред кредиторите е "Булгаргаз" с 48.8 милиона лева, а на второ място Националната електрическа компания с 19 милиона лева. Делото беше отложено за 28 март. Очаква се на тази дата съдът да обяви Агробиохим в несъстоятелност и да определи временен синдик. Производствената дейност на фирмата спря преди две години. В дружеството сега работят 180 души, уточни за БТА инж. Иван Попов, изпълнителен директор на Агробиохим.
Източник: БТА (26.02.2001)
 
Окръжният съд обяви Агробиохим в неплатежоспособност. Открита беше процедура по несъстоятелност, уточни Стефан Саранеделчев, заместник-председател на Окръжния съд в Стара Загора. Назначен беше тричленен временен синдик. Насрочено беше първо събрание на кредиторите за 23 март. Делото беше образувано по молба на "Булгаргаз", който е кредитирал старозагорския торов завод с 48,8 млн.лева. Дълговете на "Агробиохим" са 96 млн. лева, установи тройно финансова експертиза.
Източник: Сега (01.03.2001)
 
С решение от 27 февруари т.г. Софийският апелативен съд остави в сила изцяло решението на пернишкия окръжен съд от 10 юли м.г. за утвърждаване оздравителния план на фирма "Стомана" АД. С него се отхвърля жалбата на "Булгаргаз" във всичките й пунктове, като неоснователна по същество. Съдът приема тезата, заложена в оздравителния план, че кредиторите от четвърти клас, сред които е и "Булгаргаз", няма да получат удовлетворение. Ако газовото дружество не обжалва в законовия срок, "Стомана" ще пристъпи към изпълнение на оздравителния план. Той предвижда удовлетворяване вземанията на кредиторите от първи, втори и трети клас, сред които са работниците и служителите, имали трудово-правни взаимоотношения със "Стомана" преди откриване процедурата по несъстоятелност, както и публичните вземания на държавата. Пернишкото металургично премина през процедура по несъстоятелност, като извърши реално преструктуриране на дейността си, без субсидии от Държавния бюджет. В "Стомана" сега работят 2500 души при средна работна заплата 403 лева.
Източник: БТА (05.03.2001)
 
Привременните синдици на стъкларския завод "Белопал" Димитър Смиленов и Кирил Карагьозав са отстранени с решение на Варненския аперативен съд, стана ясно вчера. Според мотивите на съдебния състав "Булгаргаз" не били изискали назначаването на синдици на белославското дружество. Ще обжалваме определението на апелативния съд, категоричен бе заместник-главния юрисконсулт на газовия монополист Андон Раков. Съдът има право да назначи служебно синдиците, дори и ние да не сме поискали това, обясни решението си той. За два месеца старозагорският съд откри процедура по несъстоятелност за "Агробиохим", който е в същото положение като "Белопал", сравни двата случая юрисконсултът на "Булгаргаз". Общият размер на задълженията на стъкларския завод към доставчика на газ е около 9,5 милиона лева. Към юни 1999 година тази сума е била 6 666 979 лева, уточни Раков. На 1 март по делото е депозирана нова съдебно-счетоводна експертиза. При това дело не е важен размерът на дълга, а това, че се спират плащанията, което е основание за обявяване в несъстоятелност. От "Белопал" не плащат вече повече от година, въпреки че имат активи. Не се изпълняват и договорките от протокола за стари задължения на стъкларския завод, които са разсрочени за 3 години от юни 1999 г. до 31 декември 2002 г. По него те са платили само първата вноска от 20 000 лв., обясни Андон Раков.
Източник: Черно море (05.03.2001)
 
Корпоративна WAN мрежа ще свърже централния Софийски офис на Булгаргаз и локалните мрежи в 13 поделения в страната. След търг проектът за изграждането е спечелен от Прима Софт, Premier Certified Partner на Cisco Systems. За IP базираната корпоративна комуникационна структура ще се използват Cisco маршрутизатори и аналогови и HDSL модеми на Telindus.
Източник: ComputerWorld e-Daily (12.03.2001)
 
До месец ще излезе решението на варненския окръжен съд за фалита на стъкларския завод Белопал. Обявяването в несъстоятелност на завода бе поискано от Булгаргаз и Агенцията за държавни вземания. Към края на февруари тази година предприятието дължи 9.822 млн. лв. на газовото дружество и 1.309 млн. на НОИ. Според експертизата на вещите лица затрудненията на Белопал са временни. Ако стратегическата програма за развитие на завода тръгне и бъдат събрани вземанията от други дружества, ще има достатъчно средства, за да се покрият задълженията им. Върху имуществото на Белопал има наложени обезпечителни мерки, с което се стопира друга част от програмата за развитие на завода - продажба на определени цехове.
Източник: Пари (19.03.2001)
 
"Булгаргаз" - ЕАД, София, на основание чл. 3 и 6 от Наредбата за търговете обявява търг с тайно наддаване за продажба на тръби, собственост на "Булгаргаз" - ЕАД, разпределени в три групи и с начална цена, както следва: I група: нестандартни и залежали тръби - 420 лв./тон; II група: тръби - втора употреба - 200 лв./тон; III група: тръби за скрап (на парчета, смачкани и др.) - 100 лв./тон. В цената не е включен ДДС. Депозитната вноска е в размер 10% от началната цена и се внася по банкова сметка на "Булгаргаз" - ЕАД, в ТБ "Биохим" - АД - ЦУ, № 1020299813, банков код 66096608. Спечелилият търга заплаща цената на тръбите в 5-дневен срок от датата на сключване на договора по посочената банкова сметка. Цената на един комплект тръжна документация е 15 невъзстановими лв., платими в касата на "Булгаргаз" - ЕАД, ж. к. Люлин 2, ул. Филиповско шосе 66. Търгът ще се проведе на 17.IV.2001 г. в 14 ч. в сградата на "Булгаргаз" - ЕАД, ж. к. Люлин 2, ул. Филиповско шосе 66. Оглед на тръбите се извършва между 10 и 16 ч. всеки работен ден след обнародването в "Държавен вестник" до деня на провеждане на търга на следните адреси: Складова база - Еленино; Складова база - Калековец; Складова база - Мирово; Складова база - Лозенец; Складова база - Петрич. В случаите по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за търговете повторен търг ще се проведе при същите условия на 25.IV.2001 г. в 14 ч. За информация - тел. 984-25-270, от 9 до 17 ч.
Източник: Държавен вестник (21.03.2001)
 
Агенцията по енергетика все още не е разгледала предложението на "Булгаргаз" за увеличаване на капитала на дружеството, съобщиха от "Булгаргаз". Според постановление на Министерския съвет активите на дружеството трябваше да се увеличат до 15 март с размера на инвестиционните разходи за миналата година, които възлизат на 140 млн. лв. Шефът на агенцията по енергетика Иван Шиляшки обаче все още не е разгледал предложението ни, казаха от дружеството. В момента активите на "Булгаргаз" са 512 691 хил. лв. Увеличението на акциите ще е за сметка на намалените държавни вземания за 2000 г. от приходите от продажба на природен газ по Ямбургската спогодба и приходите от транзитиране на синьо гориво през наша територия.
Източник: Стандарт (22.03.2001)
 
Една трета от бившия торов гигант "Агробиохим" - Стара Загора, на практика вече е разрушен или нарязан на скрап, невъзможно е да се изготви каквато и да е оздравителна програма, обявиха на първото заседание на кредиторите временните синдици, назначени от съда. Техните заключения са, че заводът е бил изграден като единно цяло, а отделните му производства са взаимозависими. На същата позиция застана и зам. главният юрисконсулт на "Булгаргаз ЕАД" Андон Роков. Газовият доставчик е най-големият кредитор на химическия завод и заедно с "Мини Марица-изток" АД - Раднево, поиска обявяването на държавното дружество в несъстоятелност, като обяви претенции за над 50 млн. лв. Междувременно около 200 служители подадоха колективно искане в съда да бъдат конституирани като кредитори, тъй като не са получавали вече три месеца никакви възнаграждания поради съдебно решение за блокиране на сметките. Вероятният изход за връщане поне на част от кредитите е те надхвърлят 98 млн. лв. в цялостната разпродажба на имуществото и донарязването на металните съоръжения, коментират запознати. На 20 април ще се проведе общо събрание на акционерите, което ще трябва да приеме подадената колективна оставка на последното ръководство. През последните 4 години през съвета на директорите преминаха множество сини партийни активисти, като повечето нямаха и елементарна представа от производството на торове за селското стопанство. Всички те бяха освобождавани от отговорност, докато десетки папки с разработки на "Икономическа полиция" за престъпни деяния и разграбване на завода берат прах по бюрата в окръжна прокуратура, гневно коментират спецовете от РДВР - Стара Загора.
Източник: Дума (22.03.2001)
 
Възможностите за възстановяване на производството и разработването на оздравителна програма на "Агробиохим" са минимални и рискови. Затова старозагорският торов завод ще се разпродава на части, стана ясно на първото събрание на кредиторите вчера. С тази констатация се съгласи и главният кредитор "Булгаргаз" - с вземания за 48,8 млн. лева. Държавната газова фирма отказа образуването на комитет на кредиторите. Торовият завод дължи на 22 юридически лица и 5 чуждестранни фирми общо 95,7 млн. лв. В тези дългове са и неизплатените още работни заплати на повече от 500 работници и служители в размер на 2,6 млн. лв. Активите на "Агробиохим" в момента са малко над 36 млн. лв. Те обаче покриват едва 38 на сто от общите вземания. Общото събрание на кредиторите избра двама постоянни синдици на торовия завод. Това са Кирил Карагьозов, икономист, и Димитър Смиленов.
Източник: Стандарт (26.03.2001)
 
Рекламна фирма между държавната компания Български държавни железници (БДЖ) и частната "Капител 2000" ще поставя билбордове по гарите и съоръжения за външна реклама, съобщи съдружникът от частния партньор Кирил Якимов. С решение на Софийския градски съд в Търговския регистър е вписано дружество с ограничена отговорност "Реклама Български железници" ООД със седалище в София, кв. Лозенец , ул. "Вежен" 27. На същия адрес е регистрирана фирма "Капител 2000" ООД, която е съдружник на БДЖ. Новосъздаденото дружество е с капитал от 5000 лв., делът на държавните железници е 52%, съобщи Чавдар Чавдаров, представител на държавния монополист в новото начинание и началник на дирекция "Пътнически превози" в БДЖ. Той отказа да коментира какво точно ще рекламира БДЖ - дали качество на обслужване, дали нови линии или вагони. На въпрос защо монополист като БДЖ се нуждае от активна реклама, Чавдаров заяви, че не му харесва "как е зададен въпросът" и затвори телефона. За сметка на раздразнения държавен служител представителят на частния бизнес беше по-словоохотлив и сподели бъдещите планове за фирмата. Тя ще строи и дава под наем билбордовете и съоръженията за външна реклама по гарите. Ще се рекламират и железниците, обясни Кирил Якимов. Предвидените инвестиции за това са 350 хил. долара за година и половина. Инвестициите и бъдещите печалби ще се делят между съдружниците според дяловото им участие в смесената фирма - 52% за БДЖ и 48% за частната фирма. Предварителни разчети за печалбите има, но са фирмена тайна, обясни Якимов. Първият етап от дейността на дружеството включва изграждане на рекламни съоръжения в 12 възлови гари у нас - в София - Централна и Подуяне, в Пловдив, Стара Загора, Варна, Димитровград, Русе, Горна Оряховица, Кулата, Димитровград. Като пример за активна реклама на държавен монополист у нас досега е позната фирмата Булгаргаз. Преди три години все още държавното тогава предприятие "Кремиковци" също наблегна на билбордовете. От меморандума за икономическата политика на България, изготвен при последната мисия на МВФ у нас в края на януари тази година, става ясно, че финансовите резултати на БДЖ са по-лоши от очакваните. Това е обяснено с повишените цени на петрола и скъпия долар. В меморандума е записано, че през 2001 г. националната жп компания трябва да вземе мерки и да намали загубите си от 150 млн. лв. до 104 млн. лв., както бе за 2000 г. Държавната субсидия за миналата година на БДЖ е 60 млн. лв. БДЖ има стари задължения в размер на 100 млн. лв., сочи меморандумът.
Източник: Дневник (26.03.2001)
 
Единият от двамата постоянни синдици на старозагорския "Агробиохим", избрани от общото събрание на кредиторите, е претоварен с работа и трудно ще намери време и за торовия завод. Това заявиха представителите на двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" вчера преди първата си официална среща със синдиците на обявения в несъстоятелност "Агробиохим". Юристът Димитър Смиленов в момента е синдик още на "Варненска корабостроителница" АД, "БИНДЛ-Енергия" АД - София, "ЕККО-ЕТ" АД - Етрополе, сочи представената справка в Старозагорския окръжен съд. Освен това Смиленов е ликвидатор на още три фирми - "Шоп-Бай Мейл" ООД-София, "Сталмекс" АД-София и "Кридимекс" ООД-София. Дори да е като многоръкия Шива, пак няма да се оправи с толкова много ангажименти, категорични са синдикатите. Те припомнят, че иначе общото събрание му гласува 800 лева месечна заплата. Смиленов бе избран въпреки съпротивата на синдикатите и несъгласието на работниците кредитори по предложение на основния кредитор "Булгаргаз". Това предложение беше подкрепено и от останалите юридически лица кредитори. Всички те заедно имат 98 на сто от общите вземания.
Източник: Стандарт (28.03.2001)
 
Единият от двамата постоянни синдици на старозагорския "Агробиохим", избрани от общото събрание на кредиторите, е претоварен с работа и трудно ще намери време и за торовия завод. Това заявиха представителите на двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" вчера преди първата си официална среща със синдиците на обявения в несъстоятелност "Агробиохим". Юристът Димитър Смиленов в момента е синдик още на "Варненска корабостроителница" АД, "БИНДЛ-Енергия" АД - София, "ЕККО-ЕТ" АД - Етрополе, сочи представената справка в Старозагорския окръжен съд. Освен това Смиленов е ликвидатор на още три фирми - "Шоп-Бай Мейл" ООД-София, "Сталмекс" АД-София и "Кридимекс" ООД-София. Дори да е като многоръкия Шива, пак няма да се оправи с толкова много ангажименти, категорични са синдикатите. Те припомнят, че иначе общото събрание му гласува 800 лева месечна заплата. Смиленов бе избран въпреки съпротивата на синдикатите и несъгласието на работниците кредитори по предложение на основния кредитор "Булгаргаз". Това предложение беше подкрепено и от останалите юридически лица кредитори. Всички те заедно имат 98 на сто от общите вземания.
Източник: Стандарт (28.03.2001)
 
Съдебен иск бави преговорите с чужд инвеститор, който има интерес към пернишката "Стомана", обяви шефът на синдикат "Металици" към КНСБ Васил Яначков. Искът е от "Булгаргаз", който оспорва оздравителната програма на дружеството и иска тя да бъде прекратена. Газовият монополист настоява "Стомана" да започне да погасява дълговете си. Според оздравителната програма "Булгаргаз" е кредитор 4-и клас и ще получи парите си последен - след работници, бюджет и НЕК. Три съдебни инстанции досега са отхвърлили искането на монополиста и делото е пратено във Върховния касационен съд. Споровете пречат на "Еврометал", собственик на 50% от "Стомана", в преговорите за създаване на смесено дружество с чужд инвеститор, поясни Яначков. Освен гръцката фирма "Sidenor S.A.& Sovel S.A." от групировката "Виохалко" интерес към завода проявявали и други фирми.
Източник: Сега (05.04.2001)
 
Синдикалните лидери от държавното предприятие "Стомана" АД - Перник, което е в несъстоятелност, заплашиха в четвъртък с протестни действия, в случай че правителството не накара "Булгаргаз" да оттегли иска си срещу оздравителния план на дружеството. Газовото дружество е отправило съдебен иск срещу приетия от кредиторите оздравителен план, по който трябва да се произнесе Върховният касационен съд. По данни на синдикатите "Стомана" дължи на Булгаргаз 34 млн. лв. "Проблемът е, че Върховният касационен съд ще вземе решение твърде късно", каза Васил Яначков, председател на федерация "Металици" към КНСБ. Според синдикатите "Булгаргаз" е едва четвърти по ред кредитор без обезпечение на вземанията, което означава, че няма да получи нищо, ако предприятието бъде ликвидирано, докато, ако поне основното производство бъде запазено, газовата компания ще печели от доставките на газ. Основното производство на "Стомана" бе дадено под наем на пернишката "Еврометал" след проведен конкурс през 1996 г. Фирмата има намерение да създаде смесено дружество заедно с чужд инвеститор, който засега се пази в тайна.
Източник: Дневник (06.04.2001)
 
Мощностите на фалиралия старозагорски торов завод "Агробиохим" ще бездействат поне до края на годината. И това е оптимистичният сценарий за развитието на завода, който на 28 февруари се гмурна в процедура за обявяване в несъстоятелност. Според назначения преди две седмици за синдик на дружеството Димитър Смиленов (синдик и на Варненската корабостроителница), поне до септември съдът ще доуточнява окончателния списък на кредиторите на комбината. След това трябва да се изчака един месец, за да се види дали няма да бъде предложен план за оздравяването на старозагорския завод. Тъй като за инсталацията за амониева селитра от дълго време не се е интересувал нито един инвеститор, предполага се, че този план ще бъде съставен трудно. По-нататък, вероятно през ноември, трябва да се проведе общо събрание на кредиторите на "Агробиохим". Според последните промени в Търговския закон (ТЗ), влезли в сила през миналия октомври, този форум е длъжен да определи методите за оценка на активите на фалиралото предприятие. И точно тук, според Смиленов, е основният проблем на завода сега. Защото се оказва, че до събранието той и неговият колега Кирил Карагьозов нямат никакви правомощия или задължения, освен да опазят имуществото на повереното им дружество. Тъй като съгласно промените в ТЗ до кредиторския форум те не могат дори да изберат оценители за активите на "Агробиохим". Според Търговския закон това трябва да стане именно на събранието. Така продажбата и на най-незначителните активи на практика се отлага с над половин година. Едва след събранието на кредиторите ще се пристъпи към определянето на стойността на имуществото на завода. А самите търгове за продажба едва ли ще започнат до края на тази година. Проблемът е, че старозагорският комбинат бездейства от 5 май 1999 година. Забавянето на разпродажбата ще отложи натоварването на мощностите на предприятието още дълго време. Така че промените в Търговския закон в крайна сметка доведоха до забавяне на осребряването на активи, които в момента бездействат. Всъщност синдиците на дружеството едва ли ще скучаят до есента. Основните проблеми датират още от 1999 г., когато Агенцията за приватизация започна раздържавяването на обособените части от комбината. Оказва се, твърди Смиленов, че когато цехът за производство на капролактам е продаден на фирмата "Фолбек", складовете му са били пълни с продукция на "Агробиохим". Става въпрос главно за стотици тонове амоняк. И сега, тъй като инсталацията за капролактам не работи, собствениците й от "Фолбек" разпродават амоняка, за да погасят задълженията си, заяви за в. "БАНКЕРЪ" Смиленов. В четвъртък на територията на цеха влезе съдия-изпълнител, който трябва да опази активите на торовия завод от разграбване. На шията на "Агробиохим" виси и инфраструктурата на завода, която е предимно негова собственост. Така например акционерното дружество се явява като посредник между местната електроразпределителна компания и частните цехове на територията на комбината. Токът преминава през неговата територия и достига до крайните потребители. Те обаче плащат директно на старозагорското "Енерго". Докато за "Агробиохим" остават разходите за поддръжка на мощностите, които са около 15 хил. лв. месечно. Възможните разрешения на този проблем са две: преносните системи да станат собственост на "Електроразпределение - Стара Загора" или на приватизираните през последните две години цехове на територията на торовия завод. Естествено нито едно от тези дружества не се натиска да поеме такъв товар. Ако обаче проблемът не бъде решен в близките месеци, синдиците са склонни да предприемат крайни действия за опазването на интересите на "Агробиохим". Като например да унищожат инсталациите. Всъщност смяната на собствеността не може да се осъществи поне до общото събрание на кредиторите наесен. Така че компромисен вариант би бил потребителите на енергия да си плащат за транзита на ток. Продажбата на активите на "Агробиохим" започна в края на 1999 година. Агенцията за приватизация се пребори с продажбата на 12 обособени части. Тя получи за тях общо малко над 2 млн. лв., които отидоха за изплащане на заплати и за погасяване на дълга към "Булгаргаз". Освен това чрез съдия-изпълнител бяха продадени още 63 обекта за 946 190 лева. Сред тях са например вагони, автомобили "Мерцедес", апартаменти, магазини, ледена пързалка, а също автоспирка и детска градина. Основните мощности на комбината все още са си негова собственост. Но почти всички са излезли от строя и стават само за вторични суровини. Така например преди броени години е било взето неофициално решение на високо държавно ниво да спре амонячното производство поради високата му себестойност. От 1999 г. е в ход нарязването на четирите цеха за амоняк. Единият от тях вече е в небитието. Съвсем скоро неговата съдба ще последват и останалите. Най-голямата ценност на "Агробиохим" е линията за производство на амониева селитра, която е построена още през 50-те години. Тя е и единственото съоръжение, на което би могло да се вдъхне живот. Преди време към нея дори прояви интерес "Асид енд фъртилайзърс" (собственици на девненския завод "Агрополихим"), но до сделка не се стигна. От дълго време обаче кандидати за покупката на азотната инсталация липсват. Това накара Агенцията за приватизация да закрие процедурата за продажбата й. Според изготвения счетоводен отчет, дълготрайните материални активи на завода са оценени на общо 25.973 млн. лева. Вероятно обаче в касата на комбината ще влязат доста по-малко пари, тъй като повечето активи няма да се използват за производство, а ще бъдат претопени. Изключение прави може би само почивната база в Шкорпиловци. От производствените мощности притежание на "Агробиохим" все още са инсталацията за азотна киселина, за амонит, както и складове, административни сгради и инфраструктура. Срещу тези незначителни активи стоят кредиторски претенции за 95.073 млн. лева. И това са само предварителните изчисления. Докато съдът приеме окончателния списък на кредиторите, размерът на техните вземания може да набъбне значително. Нормално "Агробиохим" дължи най-много на основния си доставчик - "Булгаргаз", почти 49 млн. лева. Около 14 млн. лв. има да взема НЕК. По-малки суми трябва да получат "Марбас" - Димитровград, "Асид енд фъртилайзърс", "ЛУКойл Нефтохим", мини "Марица-Изток". Задълженията на старозагорския торов комбинат към персонала са 2.7 млн. лв., а към бюджета и социалното осигуряване - около 3 млн. лева. Интересното е, че "Агробиохим" няма обезпечени кредитори. Така че първи при продажбата на активите му ще получат парите си работниците. След това наред идват държавните вземания. Кредиторите от четвърти клас (всички останали) ще вземат нещо само ако приходите от продажба на имуществото на завода надхвърлят 5.7 млн. лева. Това обаче е много съмнително, тъй като за повече от половината от тези пари ще претендира "Булгаргаз". Животът на територията на някогашната гордост на старозагорската индустрия ще си остане замрял и тази година. В момента на работа в "Агробиохим" са 207 души помощен персонал - противопожарна охрана, пазачи, счетоводители, склададжии. Не са повече и работещите във вече приватизираните обособени части. При този дълъг списък на кредиторите акционерите в "Агробиохим" не могат да се надяват на някакви пари. Министерството на икономиката държи над 79% от дяловете на комбината. По-дребни пакети притежават кипърската офшорка "Розин инвестмънт лимитед" (която всъщност е дъщерна фирма на английски инвестиционен фонд) и "Примекс 89" ЕООД. Като се има предвид, че акциите на "Агробиохим" през 1998 г. струваха на фондовата борса почти 20 лв. едната, излиза, че загубите на частните притежатели на книжа от завода ще загубят милиони левове.
Източник: Банкеръ (07.04.2001)
 
"Булгаргаз" ще увеличи капитала си и така подсигурява разходите за строителство, след като държавата преотстъпва на газовия монополист приходите от транзитни такси. Булгаргаз увеличава капитала си на 652 млн. лв. чрез издаване на 10 000 акции с номинал 10 лв. за всяка. Срокът за увеличението е месец след публикацията в "Държавен вестник". "Булгаргаз" е 100% държавно дружество. "Увеличението е свързано с разходите за строителство миналата година, които държавата преотстъпва на газовата компания от събраните транзитни такси за пренос до Турция и Гърция", коментира изпълнителният директор Кирил Гегов. "При една бъдеща продажба на "Булгаргаз" след отпадане на монопола държавата може да претендира за дадени средства", добави той. Междувременно от "Булгаргаз" се оплакаха на енергийната парламентарна комисия, че през миналата година в продължение на два месеца са реализирали загуби, защото продават горивото под себестойността. Общата загуба е 94.49 млн. лв. за 2000 г. и се дължи на продажбите на природен газ под себестойността, сочи отчетът им до енергийната комисия.
Източник: Дневник (11.04.2001)
 
Щатска компания се интересува от продукцията на белославската фирма "Луксозно стъкло", съобщи агенция Балкан. Интересът на "Ленокс" бил насочен главно към декорираната стъклена продукция на дружеството. Днес в българо-германското предприятие очакват визита от представители на американското дружество. Ако се стигне до сделка с "Ленокс", както и с австрийски и японски компании, проявяващи интерес за сделки, "Луксозно стъкло" ще инвестира в изграждането на нова производствена пещ, което ще гарантира допълнителни 100 работни места. Фирмата плаща в момента по 2500 лв. за поддръжка на газоразпределителната мрежа, електро- и ВиК-съоръженията на територията на "Белопал", където е базирано производството на "Луксозно стъкло". Затова било изненадващо обвинението на "Белопал", че предприятията на негова територия не дават пари за инфраструктурата, жалват се от дружеството. Дори пред ръководството на "Луксозно стъкло" бил поднесен договор за наеми от 21 000 лв. без предварителни преговори. До седмица съдът трябва да се произнесе по иска за несъстоятелност на "Белопал", внесен от "Булгаргаз" и Агенцията за държавни вземания. Задълженията към тях надхвърлят 12 млн.лв
Източник: Черно море (11.04.2001)
 
Според КНСБ гръцката групировка "Виохалко" иска да инвестира 50 милиона долара за обновяване на производствените мощности на "Стомана" АД в Перник. Но това може да стане едва след преструктурирането на собствеността и при изпълнение на оздравителната програма за предприятието. Приетата оздравителна програма за предприятието е оспорвана единствено от "Булгаргаз"ЕАД, припомни синдикатът. Булгаргаз иска ликвидация на завода и осребряване на имуществото. 28 милиона лева са задълженията на "Стомана"АД към Булгаргаз, каза лидерът на КНСБ. Исканията на "Булгаргаз"ЕАД пречат на потенциални инвеститори за предприятието, каза Желязко Христов. Ако "Стомана"- Перник бъде обявена в ликвидация, без работа ще останат 2 333 души. На тях предприятието дължи за стари заплати 3 577 616 лева, уточни синдикатът. От завода до този момент са съкратени 2 900 човека. Те все още не са получили стари заплати, обезщетения си по Кодекса на труда и Колективното трудово договаряне в размер на 4 747 482 лева.
Източник: БТА (12.04.2001)
 
"Булгаргаз" оттегли иска си срещу "Стомана" в пернишкия апелативен съд, съобщи на БТА Министерство на икономиката. Ръководството на дружеството е изпратило уведомително писмо за решението си до министър Жотев. Признатите от синдици задължения на "Стомана" - Перник са 180,953 млн. лева, от които признатите вземания на "Булгаргаз" са 33,5 млн. лева. С постановление на Министерски съвет от 30 юни 1999 г. са опростени лихви на редовно погасяващите задълженията си консуматори на газ. Тъй като "Стомана" плаща текущите си сметки, дълговете й към "Булгаргаз" са намалени на 27 млн. лева
Източник: БТА (13.04.2001)
 
„Булгаргаз“ ще вложи 97,6 млн. лева през тази година за изграждане на обекти по транзитната газопроводна мрежа, предвижда инвестиционната програма на компанията, която министрите одобриха вчера. Част от парите ще дойдат от преотстъпени от бюджета транзитна такси. Изпълнението на инвестиционната програма ще позволи транзитът на руски природен газ за Турция, Гърция и Македония да достигне 18 млрд. куб. м към 2002. Предвижда се за рехабилитацията и разширението на компресорна станция (КС) „Кардам 2“ да се вложат 21,9 млн. лева. За изграждането на КС „Провадия“ ще се изразходват 5 млн. лева. Оптичната магистрала между двете компресорни станции ще струва 1 млн. лева. Рехабилитацията и разширението на КС „Странджа“ ще струва 22,4 млн. лева. За изграждането на оптична магистрала от КС „Лозенец“ до българо-турската граница ще се изразходват 700 000 лева. Линейната част газопровод от Росен до КС „Ихтиман“ ще струва 32,7 млн. лева. В оптичната магистрала КС „Лозенец“ – КС „Ихтиман“ ще се вложат 2,8 млн. лева. За рехабилитацията на КС „Лозенец“ ще се похарчат 5,1 млн. лева
Източник: Демокрация (13.04.2001)
 
"Стомана"- Перник, е увеличила износа си за Италия през първите месеци на тази година. Докато през цялата минала година за тази страна е реализиран експорт от 3-4 хиляди тона, в момента там се продават по 3000 тона стомана месечно. Предприятието е и най-големият у нас купувач на отпадъци от черни метали, преработващ около 45 - 50 хиляди тона скрап месечно. Пернишкият комбинат е в процедура по несъстоятелност от миналата година, а металургичното производство се ползва под наем от "Еврометал" ООД. Оздравителният план на "Стомана" доскоро се оспорваше в съда от Булгаргаз - един от многото кредитори на комбината, на той оттегли иска си след масиран натиск от различни страни. Задълженията на "Стомана" са 180 953 201 лв., а срещу оздравителния план са гласували кредитори с необезпечени вземания за общо 103 277 932 лв. Към предприятието проявява интерес гръцката групировка "Виохалко", собственик на "София мед".
Източник: Дневник (18.04.2001)
 
Варненският окръжен съд отказа да приеме процедурата по несъстоятелност за стъкларския завод "Белопал". Магистратите отхвърлиха исковите молби на Агенцията за държавни вземания и "Бургаргаз". Адвокатът на дружеството Иван Кръстев се аргументира с имуществото на предприятието, което е с достатъчно, за да покрие задълженията си към кредиторите. Затрудненията на завода са временни и дружеството може да с пребори с тях, ако покрие задълженията си, пласира готова продукция и стартира стратегическа програма за развитие. Това показа представената в хода на делото съдебно-счетоводна експертиза. Според нея от продажбите на неизползваемите от предприятието цехове и съоръжения заводът ще получи 6,177 млн лв., от реализация на продукцията 5 млн. лв., а още 2,427 млн. предприятието има да прибира от кредитори.
Източник: Стандарт (19.04.2001)
 
Доскоро фирмите трябваше да внасят данъците си единствено по банков път. От тази година те също могат да внасят сумите в брой в данъчните служби. Въпреки това големите плащания продължават да текат най-вече по банков път. Данъчните работят с шест банки Това са ТБ "Биохим", ТБ "Хеброс", Експресбанк, Булбанк, ОББ и Банка ДСК. Данъчните служби към всяка от 28-те териториални данъчни дирекции (ТДД) в страната имат банкова сметка в един от тези трезори, по която лицата и фирмите могат да превеждат дължимите налози. Първенство по брой открити сметки за налози държи ОББ. Тази година тя обслужва данъчните служби, които попадат на територията на 18 дирекции. След нея се нареждат ТБ "Биохим" и "Хеброс", които въртят парите на 13 дирекции. Експресбанк обслужва звена в 8 териториални дирекции, а ДСК - в 6. Най-слаба клиентела сред данъчните има Булбанк. Сметки в този трезор са открили само 3 дирекции. Ползата за банките от това да обслужват данъчната администрация се крие в комисионните, които се прибират от всеки банков превод. Всеки трезор ги определя по различни критерии. Дължимото за превода най-често варира от 0,85 до 2 лв. Някои от банките взимат допълнително такси за броене на парите и за превода, когато сумата е над определен размер. Чудно, но факт - банката на кръга "Олимп" не обслужва данъчната администрация, макар да е в кръга на трезорите, които имат договори за обслужване по системата на Единната сметка. Може би шефовете на Стопанска и инвестиционна банка (СИБанк) не са успели да предложат навреме оферта на бирниците. Или пък изобщо не са проявили интерес. Независимо от причините, загубата на това звено от държавния апарат не е малка. Но пък трезорът я компенсира по забележителен начин. За рекордно кратко време СИБанк се уреди с не по-малко впечатляващи и изгодни завоевания. Първото и безспорно най-сериозното от тях е Националният осигурителен институт (НОИ). Той е може би най-солидният клиент в държавната администрация след данъчните. Защото през НОИ ежемесечно се превъртат огромни суми от платените осигуровки за пенсия, здраве и безработица. Предвижда се през тази година по този ред да бъдат събрани общо над 3 млрд. лв. Банковото обслужване на института тази година е поверено на СИБанк и още пет трезора. "Олимпийската" банка върти парите на седем от всичките 28 Районни управления за социално осигуряване (РУСО). Нейни клиенти са звената с най-големи постъпления - София, Пловдив, Плевен, Благоевград, Кърджали, Добрич, Хасково. ОББ отново се нарежда на първо място по брой на обслужваните управления на НОИ. На нея са поверени общо 10. "Хеброс" е спечелила за клиенти 4 регионални управления за социално осигуряване, а Експресбанк и "Биохим" - по 3. Банка ДСК обслужва само управлението в Ловеч. И тук трезорите прибират съответната комисионна. В отделните банки тя варира от 0,50 до 2,50 лв., независимо от размера на превежданата сума. От 1 февруари банката на близкия до властта кръг "Олимп" чрез седем свои клона пое плащането на пенсии и на други осигурителни рискове. Според НОИ изборът на "Олимпийската" банка е напълно прозрачен. Кодексът за задължително обществено осигуряване предвиждал министерството на финансите и БНБ да определят банките, които могат да оперират със средствата от фондовете на държавното обществено осигуряване. От тях надзорният съвет на НОИ избирал трезорите, които имат най-голяма мрежа от клонове, най-висок набор от услуги и най-ниска лихва върху обслужването. Така изборът на института логично се спрял на СИБанк. Схемата предвиждала НОИ да превежда парите на трезора, който на свой ред да ги пренасочва за изплащане на пенсии в пощенските клонове срещу такса за обслужване. Според експерти на трезора банката нямала възможност да оперира пряко с парите, тъй като в края на всеки работен ден занулявала сметките. Нещо повече. Неотдавна председателят на управителния съвет на банката Георги Прохаски обяви, че тя дори не печели от този род услуги. Защото парите на института минавали транзитно, като за момента банката дори не получавала такси за обслужването на средствата, т.е. работела безплатно. Трезорът се надявал да спечели индиректно като привлече повече клиенти, които покрай плащането на осигуровките си разкрият сметки или си направят дебитни карти. В края на февруари на бял свят излезе още едно завоевание на "Олимпийската" банка. Тогава в печата бе публикувано специално окръжно на Висшия съдебен съвет, в което с категоричен тон магистратите препоръчваха на цялата съдебна власт да сключи договори за обслужване със СИБанк Практически изпълнението на това нареждане означава само едно - съдилищата, прокуратурата и следствените служби да прекратят договорите с други банки (ако имат такива) и да пренасочат парите си в избрания трезор. Така той щеше да получи правото да върти около 97 млн. лв., които са предвидени за тази година като бюджет на съдебната система. След изтичането на информацията в пресата, ВСС разясни, че окръжното има само препоръчителен характер. Твърди се обаче, че не са малко съдилищата в страната, които са изпълнили дадената препоръка. Съдебната система бе поредната, а не последната "перла в короната" от завоевания на СИБанк. Трезорът набра невероятна скорост и в края на март за броени дни прибра парите на ключови държавни институции. На 31 март гръмна новината, че трезорът на Славчо Христов е поел обслужването на две основни звена от митническата администрация - Варна и Пловдив. Преди това той държеше парите още на бюрата в Лом, Перник, Благоевград и Гоце Делчев. Два дни по-късно от пресслужбата на банката се похвалиха, че сред нейните клиенти вече е и Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси". Офертата на СИБанк била предпочетена пред условията, които са предложили ТБ "Биохим", Булбанк и Росексимбанк. Трезорът обещал да изгради електронна връзка между клоновете си и резерва. Освен това предложил да управлява паричните потоци на институцията и да освобождава стоки след внасяне на суми. Банката се ангажирала още да осигури на служителите на резерва дебитни карти, чрез които те да теглят две месечни работни заплати на овърдрафт. На 10 април стана ясно, че вече ще плащаме ток през "Олимпийската" банка. Тя е сключила договор с "Електроразпределение София", който предвижда да разкрие места за плащане в своите офиси и клонове. Схемата предвижда компютризирани работни места да се обслужват от работници на "Електроразпределение", а събраните пари да отиват директно по сметката на дружеството в СИБанк. Трезорът вече е поел обслужването на около 30% от финансовите операции на най-големия електроразпределителен клон в България. Той продава 2 милиарда киловатчаса електроенергия годишно и оборотът му е около 100 млн. лева. Компанията се обслужва от още три банки - ОББ, Пощенска банка и Булбанк. По принцип държавните фирми ревностно пазят в тайна трезорите, на които са поверили парите си. "Булгаргаз" официално признава само, че го обслужват няколко трезора, без да уточнява кои са те. От компанията твърдят, че са избрали възможно най-добрите условия. Националната електрическа компания също мълчи за банките, които я обслужват. Леко повдига завесата само Българската телекомуникационна компания. Тя е склонна да съобщи, че е поверила парите си на около 10 банки. Поне отчасти тази тайнственост може да бъде разбулена, ако се проследят обявленията за възлагане на обществени поръчки, които предприятията са публикували в "Държавен вестник". Данните, които съдържат те, хвърлят известна светлина по въпроса. От тях става ясно, че Булбанк обслужва "Булгаргаз", Ръководство на въздушното движение, специалния "Авиоотряд 28". Същият трезор е поел още част от паричните потоци на Изпълнителна агенция "Пътища", на летищета в Бургас и в Пловдив, пристанищата в Бургас и Варна, на мини "Марица Изток". Булбанк обслужва и министерството на отбраната, НЕК, БДЖ. "Биохим" пък върти пари на АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", Изпълнителна агенция "Пътища", на дирекция "Гранична полиция", НЕК, БДЖ, Центъра за масова приватизация. Сред клиентите на ОББ са НЕК, БДЖ, ТЕЦ "Марица Изток 2". Прословутата СИБанк обслужва НЕК, ТЕЦ Варна и мини "Марица Изток". Експресбанк е трезор на Изпълнителна агенция "Пътища", летище Варна. Пътната агенция има сметка и в ДСК. Вероятно веднага след изборите или най-късно до началото на следващата година, ще започне новото преразпределение на финансовите територии сред държавната администрация.
Източник: Сега (23.04.2001)
 
Окончателното преструктуриране на пернишкото предприятие "Стомана" може да завърши по-рано от предвидения в оздравителния план петгодишен срок. Това обяви вчера вицепремиерът Петър Жотев на среща с ръководството на металургичния гигант с фирма "Еврометал", която е наемател на част от мощностите, синдиците и синдикатите в завода. Според министър Жотев няма пречка оздравителната програма да продължи, след като "Булгаргаз" оттегли иска си за обявяване на "Стомана" в несъстоятелност. Общият размер на задълженията на дружеството се изчислява на 300 млн. германски марки, а оценката на активите не надхвърля 40 млн. марки. За първото тримесечие на 2001 г. печалбата, реализирана от обособената част "Стоманодобив", е в размер на 1,2 млн. лева срещу 800 хил. лева за същия период на 2000 г. Избрани са купувачи на 13 обособени части от структурата на "Стомана", е съобщил изпълнителният директор на дружеството Валентин Бакалов. Термокалибровъчният и моделният цех ще бъдат предложени отново на търг, тъй като за тях не са се явили кандидати.
Източник: Стандарт (28.04.2001)
 
Торовият завод "Химко" край Враца приключи финансовата 2000 година със загуба от 12 млн. лева, съобщи шефът на управителния съвет Валентин Димитров. Според него този резултат е добър, като се има предвид, че през 1998 г. "Химко" е приключил на 49 млн. лева загуба. Шефовете на комбината очакват да излязат на печалба през 2002 г. През миналата година са погасени над 7 млн. лева задължения на торовия завод към "Булгаргаз". За същия период ръководството е вложило $2,8 млн. в реконструкцията на съоръжения и машини в завода. С подписания договор с канадската фирма "Лавален" за реконструкция на карбамидно производство в "Химко" ще бъдат инвестирани още $170 млн., уточниха шефовете на комбината.
Източник: Стандарт (08.05.2001)
 
Няколко важни събития явно ще изкарат отново на авансцената драмата по фалита на пернишкия "Камет". За пети пореден път ще се продава прословутата линия "Даниели", собственост на злополучния металургичен завод, която му "осигури" през 1994 г. дълг от 129 млн. г. марки, преоформен по ЗУНК (Закона за уреждане на необслужваните кредити). Толкова пари е броила през 1989 г. българската държава на италианската фирма "Даниели", за да се сдобие с един минизавод за производство на висококачествена стомана. И до ден днешен на територията на "Камет" в 1435 неразпечатани сандъка с общо тегло 7 хил. тона отлежава вносното оборудване, доставено през 1991 година. А от 1995 г. насам ежегодно се правят не само неуспешни, но и скандални опити за неговата продажба. На 26 септември тази година изтича обявеният едномесечен срок за закупуване на информационния меморандум, в който е дадено описание на линията "Даниели" и са посочени сегашните условия за нейната продажба. От тази дата нататък пък започва да тече следващият едномесечен срок, в който потенциалните инвеститори могат да подадат офертите си. Така че едва след 26 октомври ще се разбере с колко и с кои кандидати ще преговаря съветът на директорите на "Камет". Както научи в."БАНКЕРЪ", засега осем български фирми, представляващи у нас интересите на чуждестранни компании, са закупили от тяхно име документацията за предстоящата сделка "Даниели". А всеки, който представи документ, че е платил 1000 г. марки за меморандума, може да огледа на място складираното оборудване. По-интересното обаче е друго. Според достигналата до в. "БАНКЕРЪ" информация този път определената минимална цена на линиите "Даниели" е почти два пъти по-ниска от оценките, давани при предишните "продажби" - долният праг е закован на 14 млн. г. марки. От тази първоначална миза ще започне наддаването. Нов момент в сегашната търговия е и изричното условие, поставено пред потенциалните инвеститори, че продавачът "Камет" не поема никакви разходи за транспортирането, преопаковането, преконсервацията и застраховането на оборудването. Всички тези операции ще са за сметка на бъдещия купувач. От Министерството на икономиката поясниха пред в. "БАНКЕРЪ", че тъкмо разходите за транспорт и преопаковка са станали причина за провалянето на договора за покупко-продажбата на "Даниели" от юни 1998 година. На проведения търг тогава за оборудването наддаваха три фирми - американската "Гордън Холдинг", в качеството си на консултант на иранския национален металургичен завод "Аско Тек", турската "Ич Даш" и немската "Кох". С най-високата оферта от 33 050 000 г. марки състезанието спечелиха "Гордън Холдинг" и "Аско Тек". Само че купувачите искали да изменят условията на сключения договор и да принудят продавача "Камет" да поеме изцяло харчлъка за преопаковането на оборудването и за транспортирането му до пристанище Бургас. По тази основна причина сделката пропаднала и сандъците с минизавода "Даниели" си останаха в Перник. Отчитайки фаловете, допуснати при старите неуспешни продажби сегашното сваляне на цената на линиите може би е разумен ход. За такъв поне го смятат във ведомството на икономическия министър Петър Жотев. Оттам напомнят причините, поради които първият опит за продажбата на "Даниели", направен през 1995 г., завърши с пълно фиаско. Защото посредникът "машиноекспорт", натоварен със задачата да намери клиент за оборудването му, сложи цена от 145 млн. г. марки. При положение че тогава същото оборудване, само че чисто ново, можеше да се купи от италианския производител за 70-80 млн. г. марки, никак не е чудно, че "машиноекспорт" не успя да намери купувач на пернишките сандъци. Тогава никой не даваше за тях повече от 40 млн. г. марки. С провал, при това гарниран със скандал завърши и следващият опит за продажбата на злощастната техника. На 3 юни 1997 г. немската фирма "Контищаал" в консорциум с италианските производители от "Даниели" получи изключителното право да продава линиите, отлежаващи в "Камет". Развитието на последващите събития обаче бе повече от неблагоприятно. "Контищаал" намери китайски кандидат-купувач, но в медиите се появи неофициална информация, че немците щели да платят на пернишкия завод само 21.8 млн. г. марки, а да продадат на китайците оборудването "Даниели" на цена с пъти по-висока. Въпреки че информацията се оказа фалшива, тя "свърши" някому работа - китайският кандидат се отказа от сделката. После "Контищаал" намери друг клиент - от Южна Африка, който също се отказа от покупката. Защото пак се разпространиха тревожни съобщения, че техниката се продава евтино. В крайна сметка през есента на 1997 г., след като стана ясно, че немците няма да се справят със задачата, ръководството на пернишкия завод реши да действа самостоятелно - без посредници. Получени бяха оферти от девет чуждестранни фирми - от САЩ, Иран, Абу Даби, Германия и Турция. Но неизвестно по какви съображения отговорните фактори за продажбата се отказаха от сключване на сделка и през април 1998 г. обявиха нов търг, от който, както вече бе посочено, пак нищо не излезе. Особено интересна е обаче миналогодишната търговия на оборудването "Даниели". Пред в."БАНКЕРЪ" от дирекция "Ликвидация и несъстоятелност" към икономическото министерство поясниха, че и за тази продажба принципалът е дал необходимото разрешение на директорския борд на "Камет". От министерството периодично питали тогавашния изпълнителен директор Валери Лазаров как върви процедурата и той отговарял, че все още около нея няма нищо съществено. Така 1999 г. се изтърколила и чак през март тази година блеснала истината. При едно случайно посещение в "Камет" експерти от дирекция "Ликвидация и несъстоятелност" с изненада разбрали, че още през декември 1999 г. е избран купувач за "Даниели" - ирландската фирма "Ферон инвестмънт", която не си е платила придобивката и сделката била анулирана. Любопитното е, че ресорното министерство така и не било информирано кои са били другите кандидати за оборудването. Освен всичко друго то не е получило и обяснение защо ръководството на пернишкия завод е "разгласило" през 1999 г. обявата за продажбата само във вестниците "Куриер 5" и "Позвънете". Като на всичкото отгоре в обявата изобщо не било уточнено, че се предлага за продан "Даниели", а се говорело за заводски "дълготрайни материални активи". Шефовете на "Камет" не си дали труда да представят на принципала в определените срокове и задължителния отчет за тази злополучна продажба. Поради всичките тези причини на 24 март тази година са извършени промени в съвета на директорите на "Камет". От председателското място е освободена Марияна Атанасова, която отдавна не е служителка на ресорното ведомство. Свален е и изпълнителният директор на предприятието Валентин Лазаров. За нов председател на директорския борд е назначен Александър Златанов, главен експерт в дирекция "Предприсъединителни фондове и анализ на интеграционните процеси" към Министерството на икономиката. Директорският пост пък е поверен на бившия синдик на "Камет" - Валентин Пешев. Явно изборът е паднал върху него, защото е от хората, които са запознати до болка с перипетиите около фалитната одисея на пернишкото металургично предприятие. Тя започва на 16 декември 1994 г., когато по искане на ОББ (на която дружеството дължи 46.6 млн. стари лв., плюс лихви в размер на 112.9 стари лв.) Пернишкият окръжен съд открива процедура по несъстоятелността на "Камет" и там влизат синдици. През 1996 г. предприятието е включено и в черния ликвидационен списък на "64-те". На 18 октомври същата година пернишките окръжни магистрати утвърждават разработената от мениджърите и синдиците на "Камет" оздравителна програма и прекратяват делото по несъстоятелността на дружеството. Към края на 1996 г. то дължи над 3 млрд. стари лв. на 179 кредитори. От цялата тази история обаче произтича един, както се оказва към днешна дата, фатален парадокс "Камет" хем се оказва с прекратена процедура по несъстоятелност, хем и производствената му дейност е прекратена (защото е в ликвидационната листа), хем според утвърдения оздравителен план (колкото и да е странно гласуван и от кредиторите) трябва да изпълнява производствена дейност, за която са предвидени и оборотни кредити, на които дружеството всъщност няма право. Бозата, забъркана през 1996 г., става още по-пълна през 1997 година. На 23 май същата година в ход е пуснато едно много "мъдро и далновидно" решение. Тогавашното промишлено министерство, подпънато от изискванията на международните финансови институции да бъдат съкратени всички работници от нарочените за ликвидация предприятия, дава съгласието си наемател на основните производствени цехове на "Камет" да стане пресноучреденото частно АД "Качествена металургия". Инициатор на начинанието е заводската организация на КНСБ. Шеф на АД-то става един от бившите заместник-директори на завода Петко Алексиев, а акционери са 330-те работници и служители, освободени от държавното предприятие. Оправдание за този социален камуфлаж е, че така се запазвал хлябът на хората. Наистина благородно, но крайно неефективно. Защото на практика статуквото се запазва и "Качествена металургия" е обречена да работи на загуба, хранейки твърде много хора. Дружеството не може да си плаща наемите на "Камет" и към момента му дължи близо 600 хил. лева. Как няма да дължи и как да работи ефективно, като ежемесечно трябва да отделя за заплати по 82 хил. лева? През пролетта на тази година синдикът на "Камет" Иван Павлов е завел срещу "Качествена металургия" дело за обявяването й в несъстоятелност. В началото на септември е клекнала и самата "Качествена металургия", която също е поискала да бъде обявена в несъстоятелност. След неколкократно отлагане на делата на 20 септември най-сетне се проведе заседание на Пернишкия окръжен съд, който обяви фалита на злощастния наемател на "Камет". Междувременно до малцината работници, които сега се размотават там, достигат всевъзможни версии. Твърди се, че сандъците с оборудването "Даниели" се разпечатват, оттам се взимали ценни материали, а после сандъците пак се запечатвали. Изобщо от 1993 г. насам в завода се крадяло на поразия Уникални установки за електрошлаково производство били изкормени, а медните кристализатори на установките - разпродадени. По-тревожното е, че според твърденията оздравителният план на "Камет" бил пълен кьорфишек. Реанимационната програма изобщо не се изпълнявала. Дълговете на металургичното предприятие били набъбнали с 2 млрд. нови лева. Задава се въпросът какво чака синдикът Иван Павлов и защо не поиска несъстоятелността на "Камет". Критично отношение към качествата на оздравителния план на дружеството изразяват и експертите от икономическото министерство. Според тях основният недостатък на програмата е, че тя няма краен срок за изпълнение. Само на заглавната страница на обемистия документ пишело 1996-1999 г., но това с нищо не задължавало синдика да смята, че действието на плана е изтекло в края на миналата година. Синдикът Иван Павлов пък заяви пред в. "БАНКЕРЪ", че няма намерение да иска фалита на "Камет", при положение че най-заинтересованата страна - кредиторите си мълчат Иван Павлов признава, че оздравителният план не се изпълнява и че положението на завода е много тежко - нямало дори пари за охрана. Все пак, казва синдикът, от продажбите на дълготрайни материални активи досега на кредиторите са възстановени общо 1.450 млн. лева. На първо място в списъка на удовлетворените фигурирали бившите работници на "Камет", на които са изплатени дължими заплати, обезщетения и отпуски. На второ място били данъчните власти, частично били изплатени и дълговете към "машиноекспорт", НЕК, "Булгаргаз", "ВиК" и "Топлофикация" - Перник. Издължена била напълно и главницата от 46 466 лв. по кредита от ОББ. Синдикът Павлов е категоричен, че единственият шанс на "Камет" да започне нов живот е продажбата на "Даниели". Той квалифицира като абсурдни отправяните към него обвинения, че саботира продажбата на оборудването и връща появилите се в завода клиенти. Това са приказки на "мъртви хора", казва Иван Павлов, които не работят, а създават интриги. Според него от такива "източници" идва и невярната информация, че бил роднина на бившия заместник-промишлен министър Марин Маринов. Зложелателите на Павлов пък уточняват, че той може и да не се брои за роднина на Маринов, но братовчедка му била съпруга на бившия промишлен шеф. Тъжно е, но явно е закономерно от кухнята на едно бедно семейство да се разнасят и лоши аромати. А дали "Камет" ще се опаричи зависи от сегашните продавачи на минизавода "Даниели".
Източник: Банкеръ (09.05.2001)
 
Държавната газова компания "Булгаргаз" е поискала от "Газпром" промени в договора за доставка на руски природен газ. Договорът е подписан с дъщерното дружество на руската компания "Топенерджи". Договорът беше подписан през април 1998 г. и позволява след три години условията да се предоговорят. "Изпратихме писмо с предложение за промени и очакваме отговор от руската страна", заяви изпълнителният директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов . От "Газпром" не потвърдиха дали е получено предложението и в какви срокове могат да отговорят. Договорът предвижда през тази година доставките на газ за България да достигнат 5.7 млрд. куб. м при реално потребление над три милиарда кубически метра, а през 2002 г. те да са 6 млрд. куб. м. За заявените, но неизползвани количества, "Булгаргаз" плаща на руската газова компания неустойки от 75%. "Българското предложение е за усъвършенстване на договорите", каза Гегов, като се въздържа да уточни подробности. Енергийни експерти смятат, че "Булгаргаз" трябва да се опита да получи по-ниска базова изкупна цена за синьото гориво и намаление на квотите за доставки. В договора са записани много по-големи количества за реалното потребление в страната. Базисната цена за 1000 куб. м газ е 82.5 долара. Към нея се прибавя транзитна такса от 4.9 долара за 1000 куб. м газ през Румъния, 20% ДДС и други разходи на "Булгаргаз" по доставката. През миналата година за доставени 3.4 млрд. куб. м газ, което е с 5.7% повече в сравнение с 1999 г. В момента "Булгаргаз" продава по 233 лв. за 1000 куб. м синьото гориво на клиенти. В Европа цената на газа се движи между 108.63 и 112.23 долара за 1000 куб. м. Високите цени на горивото у нас принудиха например торовите заводи да свият производството, а държавата да отпусне по-големи субсидии на топлофикационните дружества, за да плащат сметките си на газовия монополист. В средата на миналата година премиерът Иван Костов поиска от президента на "Газпром" Рем Вяхирев по-ниска цена на газа, който се продава на България, но Вяхирев отказа. "Булгаргаз" отчете за миналата година загуба от 96 млн. лв. През април 1998 г. бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев подписа дългосрочен договор с "Газпром" и бе посрещнат с фанфари от сините симпатизанти на софийското летище. Броени месеци по-късно се оказа, че договорът е неизгоден за "Булгаргаз" и България. В средата на миналата година експерти на Световната банка посъветваха ръководството на държавния ни газов монополист да поиска преразглеждане на договора, ако иска да оздрави дружеството.
Източник: Дневник (10.05.2001)
 
Еврометал АД, наемател на основното производство на Стомана-Перник, и най-голямата гръцка компания за производство на профилна стомана Sidenor, която е част от холдинга Viohalco, договориха участието на гръцката фирма в уставния капитал на Стомана индъстри АД. Стомана индъстри е клонът на Еврометал в Перник, като се очаква дружеството да придобие основните активи на държавното предприятие за производство на стоманени изделия Стомана-Перник след завършване на необходимите правни процедури, които се намират във финална фаза. Стомана индъстри АД е в процес на оценка на инвестиционна програма за модернизация на производствените мощности с цел повишаване на нейната продуктивност и конкурентоспособност. Пернишкият завод за производство на стоманени изделия е сред най-големите производители на профилни железа и горещовалцувани плочи в България. Успешното приключване на преговорите с гръцката компания идва близо месец след оттеглянето на иска на Булгаргаз за обявяване в неплатежоспособност на Стомана-Перник заради натрупаните дългове, с което се блокираше оздравителната програма на дружеств
Източник: Пари (10.05.2001)
 
Гръцкият металургичен холдинг "Виохалко", който е собственик на заводите "София мед" и "Стилмет", ще купи част от пернишкото предприятие "Стомана". Това съобщи изпълнителният директор на "Стилмет" Антон Петров. 25% от капитала на "Стомана" - Перник, бяха раздържавени през първата вълна на масовата приватизация, а останалите 75% все още са собственост на държавата. Гръцкият холдинг "Виохалко" ще финансира изкупуването на активите от дъщерното дружество на сегашния наемател "Еврометал" - "Стомана индъстри" АД. Преговорите между двете компании вече са приключили. Подписано е и предварителното споразумение и се очаква "Стомана индъстри" да влезе във владение на завода до края на месеца. Все още процентното участие на гърците и цената на сделката се пазят в тайна. Знае се само, че първоначалните инвестиции ще са за около 100 млн. евро, съобщиха от "Стомана индъстри". Мащабите на "Стомана" - Перник, са такива, че инвестиции под тази сума са немислими, коментира Антон Петров. Сделката се извършва с благословията на вицепремиера Петър Жотев, който своевременно е бил информиран за подписаното споразумение. Преди време Жотев съдейства за оттеглянето на иска на "Булгаргаз" за обявяване на "Стомана" в несъстоятелност и даде ход на оздравителната програма на дружеството. Газовият монополист искаше от ръководството на "Стомана" да изплати 34 млн. лева задължения. Според оздравителната програма, изготвена от наемателя "Еврометал" обаче, "Булгаргаз" е кредитор 4-и клас и преди него парите ще си получат работниците, държавата и НЕК, чиито вземания са гарантирани. "Стомана" влезе в процедура по несъстоятелност на 3 юни 1999 г. В момента дълговете на пернишкото предприятие възлизат на 300 млн. германски марки и единственият шанс дружеството да продължи да работи е да бъде продадено на стратегически инвеститор.
Източник: Стандарт (14.05.2001)
 
"През зимата на следващата година очакваме да започнем реален добив на природен газ от находището край Галата, заяви управителят на "Петреко" САРЛ Дейвид Арчър при подписването на концесионния договор с председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки. Дотогава трябва да приключи договарянето с клиентите на газовото находище, като вече е подписан меморандум за разбирателство с Булгаргаз. Договорът с "Петреко" е за 25 години, но реално животът на находището се оценява между 4 и 5 години. Залежите са около 1.5 млрд. куб.м, а годишният добив ще бъде около 400 млн. куб.м, което се равнява на 7-8% от потребяваната природна газ в страната. "Ще постигнем максималната възвращаемост от 17.5%, позволена от българското законодателство", коментират от "Петреко". С договора компанията се ангажира да инвестира поне 49 млн. долара, но според Арчър сумата ще достигне 65 млн. долара през следващите две години. Днес компанията ще получи от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева и разрешение за 3 години за проучване на подземни богатства в блок "Калиакра 99".
Източник: Дневник (17.05.2001)
 
Британската компания “Петреко” ще инвестира между 40 и 65 млн. долара през следващите 2 години за добив на газ от находище “Галата”, съобщи вчера шефът на британската компания за България Дейвид Арчър. Той и председателят на Агенцията по енергетика Иван Шиляшки подписаха концесионен договор за добив на газ през следващите 25 г. Запасите от синьо гориво в находището са около 1,4 милиарда куб. м. За сравнение общото потребление на синьо гориво у нас през т.г. ще е 3,6 млрд. куб.м, прогнозират в агенцията. Според “Петреко” годишният им добив на газ ще е около 400 млн. куб. м. “Това е между 8 и 9 на сто от годишното потребление на газ на България”, поясниха от Агенцията по енергетика. Британската компания вече има споразумение да продава част от синьото гориво на “Булгаргаз”, но преговаря и с други големи потребители на газ у нас. Цената, по която “Петреко” ще продава газ на “Булгаргаз” е тайна, категоричен е британецът.
Източник: Монитор (17.05.2001)
 
"Булгаргаз" обяви, че отделя разпределителните мрежи в осем дружества в различни региони на страната, с което започва преструктурирането на фирмата. Новите региони са "Добруджа", "Дунав", "Мизия", "Запад" (който обхваща Враца и общините Перник, Монтана и Бойчиновци), "Приморски" , "Тракия", "Струма" и "Сердика". Разпределението по региони е разписано от председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки. "Идеята е общините да създадат смесени разпределителни дружества със стратегически инвеститори в газоразпределителните региони. По този начин те ще могат да предложат по-ниски цени на горивото за битово потребление", заяви Шиляшки на пресконференция вчера. Комисията по енергийно регулиране ще обяви до няколко месеца конкурсите за избор на инвеститори. Те ще получат лиценз за разпределение на синьото гориво за целия регион за срок до 35 г. От тях ще се изисква да проучат потребностите от газ и да предложат инвестиционни програми. "Общините ще предложат какво да е участието на инвеститора в смесените дружества", каза и.д. председателят на Комисията по енергийно регулиране Ангел Семерджиев. "Очакваме силен интерес към битовото газоснабдяване", твърди изпълнителният директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов. Досега интерес за участие в новите дружества са проявили италианската фирма "Салини" за Плевен, английската компания "Емек" за Бургас, Пловдив и Русе, както и "Рургаз". Експертите очакват в конкурсите да се включи и "Овергаз" с опита си в битовото газоснабдяване. Прогнозите на агенцията по енергетика сочат, че до 2010 г. около 150 хиляди семейства ще използват синьото гориво. Големите потребители на газ ще могат да избират дали да използват "Булгаргаз", новите дружества или други доставчици. Достъпът до мрежата ще бъде на четири нива в зависимост от потреблението. На първо ниво ще са енергийните предприятия и дружествата от химическата промишленост, чието годишно потребление на газ е 15 млн. куб.м. и е най-голямо. За да преминат към новите дружества, големите потребители трябва да докажат, че не са били длъжници на "Булгаргаз". "Булгаргаз" преговаря за доставките на газ от Египет през Сирия, Турция и България до Европа, съобщи Шиляшки. До края на тази година "Булгаргаз" ще може да пренася до 17 млрд. куб.м. газ за Турция и Гърция, след като бъде пусната нова компресорна станция край Провадия. В момента за съседните страни се доставят по 14 млрд. куб. м. газ годишно. От началото на 2002 г. Комисията за енергийно регулиране ще бъде с четири тарифи за различните потребители, като ще има категория на преференциални клиенти, които ще ползват ценови облекчения, обеща Гегов.
Източник: Дневник (23.05.2001)
 
Представителството на гръцката групировка "Виохалко" за България съобщи, че тяхната фирма "Тепрометал" ЕООД е спечелила явен търг за термокалибровъчния цех на "Стомана" - Перник. Гръцката фирма ще закупи и останалата част от предприятието, но в партньорство с "Еврометал", които сега го ползват под наем. Сделката за "Стомана" ще бъде финализирана до 10 дни, каза Антон Петров, изпълнителен директор на "Стилмет" АД и представител на "Виохалко" за България. Цената, на която купувачът спечели цеха, е 7.2 млн. лв. Термокалибровъчният цех разполага с общо 60 хил. кв.м. площ и капацитетът му е 100 хил. т калибрована стомана годишно. Петров каза, че има възможност закупеният цех да бъде присъединен към предприятието, когато то стане собственост на "Стомана индъстри". Това е друго дружество с участие на "Виохалко" заедно с "Еврометал" ООД. Все пак такова решение още не е взето, обясни Петров. "Стомана" е обявена в несъстоятелност, а един от основните кредитори - "Булгаргаз", доскоро оспорваше оздравителния план, но оттегли иска. "Стомана - Перник" АД ще бъде купена от "Стомана индъстри" АД, която е в съвместно участие с фирмата "Сиденор". Последната от своя страна е част от "Виохалко", занимаваща се с търговия и производство на метали. След финализиране на сделката присъствието на "Виохалко" на българския пазар ще се засили значително. "Етем", друга фирма на групировката, притежава софийското предприятие за алуминиеви профили "Стилмет", а фирмата Halcor S.A., също собственост на "Виохалко", държи 89% от "София мед" АД и дървообработващото дружество "Леско" в Благоевград.
Източник: Дневник (28.05.2001)
 
Булгаргаз АД открива компресорната станция “Провадия” на 30 май, съобщиха от газовото дружество. Станцията получи акт 16 и разрешения за ползване от всички контролни органи. След монтирането на първите два агрегата в началото на годината бяха монтирани още два с мощност 44 MW. Главен изпълнител на обекта е "Главболгарстрой", а един от подизпълнителите е "Газстроймонтаж”.
Източник: Монитор (28.05.2001)
 
До 20% от БТК, ДЗИ, ДСК, БМФ, НЕК, "Булгаргаз", "Булгартабак" и ТБ "Биохим" ще се пуснат за приватизация срещу компенсаторни записи. Това ще бъде част от предизборната програма на "Национално движение Симеон II", каза председателят на Сдружението на притежателите на компенсаторни записи Добрин Пейчев вчера. Икономическият екип на НДС II е разработил предложения, който ще създадат реален пазар на компенсаторки. Да се изравни статутът на всички видове компенсаторни книжа и да се дефинира кои от тях за какво може да се използват, са част от поетите от НДС II ангажименти. Освен това ще се опрости търговията с записи и бонове, ще бъде създаден единен регистър за всички книжа и ще се качат на фондовата борса. НДС II ще оцени и какво е неприватизираното държавно имущество, за да се види какви активи стоят срещу издадените компенсаторни записи и бонове. Националното движение ще анализира възможностите за превръщането на записите в държавни ценни книжа. Решението за това обаче ще зависи от състоянието на бюджета към 17 юни 2001 г., пише икономическият екип на НДС II до сдружението и определя срок от 12 месеца за изпълнение на поетите ангажименти. Притежателите на компенсаторки заедно с фамилиите им са 1 млн. души, каза говорителят на сдружението Валентин Христов. Собствениците да не продават книжата си под 45-50%, призова той. При приватизацията на "Хемус еър" 90% от цената ще се плаща със записи. Книжата трябва да се наберат от купувача за 15 дни и това ще вдигне цената им до 65-70%, прогнозира Валентин Христов.
Източник: Стандарт (31.05.2001)
 
ОДС ще лобира в новия парламент да се приеме закон, с който да се уредят задълженията на "Химко" към "Булгаргаз". Това съобщи водачът на врачанската листа Асен Агов. Врачанският торов завод има $60 млн. дългове към "Булгаргаз". Задълженията са натрупани преди приватизацията на комбината. В държавния бюджет има резервен фонд, от който могат да се вземат средства за погасяване на борчовете. Това обаче не може да стане без да се приеме специален закон, каза Агов. Той поясни, че вече е разговарял по този въпрос с финансовия министър Муравей Радев. Според него, ако това стане, ще се вдигне кредитният рейтинг на "Химко". Падането на световните цени на карбамида до $73 за тон принуди ръководството на "Химко" да спре производствената дейност в комбината до август.
Източник: Стандарт (01.06.2001)
 
Скандалът с оставката на Рем Вяхирев е вътрешна работа на руската страна, но той ще забави преговорите за доставка на руски газ от "Газпром". Това заяви председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки вчера. Рокадите в руския газов гигант няма да се отразят на отношенията между българската и руската страна, твърди Иван Шиляшки. България в лицето на "Булгаргаз" е коректен платец на "Газпром". Имаме много добре структурирани и взаимно приемливи отношения, които през тези три години бяха равнопоставени, обясни енергийният шеф. "Булгаргаз" е една от малкото компании, клиент на "Газпром" в този регион, която си плаща ефективно доставения природен газ. Няма да има смяна на договореностите между България и "Газпром", убеден е Шиляшки. Според него проблемът на руската компания е за държавния дял от 38% и структурата на самото управление на "Газпром". По-скоро се цели стабилизация на дружеството от гледна точка на вътрешното потребление и задълженията, които са във вътрешен план, коментира шефът на ДАЕЕР. Проблемът вероятно е и в големите доставки за Западна Европа, но това е преди всичко политика на Русия, допълни Шиляшки. В средата на май шефовете на "Булгаргаз" изпратиха предложение до "Газпром" за промяна на методиката за изчисление на цената на руския газ, който получаваме от дъщерните фирми "Топенерджи" и "Газекспорт".
Източник: Стандарт (01.06.2001)
 
Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси наскоро огласи опис на районите, в които ще се изграждат нови газоразпределителни мрежи. Подготвянето на този документ се изисква от Закона за енергетиката. Обособени са осем региона, в които ще се изграждат газоразпределителни мрежи и ще се извършва дейността разпределение на природен газ. Това е моделът, който избра ДАЕЕР, съгласно правомощията, дадени й от закона, коментират експерти. Според тях той гарантира създаването на силни компании с достатъчно голям пазарен дял, така че да се осигури устойчивост и сигурност на подаването на природен газ. “По-големите компании са по-независими от моментното състояние на клиентите и могат да оцелеят дори при отпадането на потребители. Това означава и по-малко сътресения на пазара. При малък пазар като българския големият район създава условия за по-голяма равнопоставеност на потребителите”, твърди Ангел Семерджиев. Според експертни сметки икономически ефективни ще бъдат инвестициите в газоснабдяване само на големите градове. Според избрания модел във всеки от осемте района е включен голям град, в който изграждането на газопроводни мрежи е икономически обосновано. Очаква се именно големите градове да бъдат газифицирани първи. Инвеститорите обаче ще бъдат задължени постоянно да проучват дали има нови обекти, подходящи за газификация, и да предоставят информация за това в регулаторната комисия. Те са длъжни да свържат новия потребител към мрежата, ако това е икономически обосновано.Този въпрос ще се урежда с промяна в лиценза за разпределение, обясни експертът от регулаторната комисия. За “Булгаргаз” също важи редът за завареното положение. Издават се лицензи за всичките потребители, с които държавният монополист има сключени договори за доставка. В лиценза те са посочени не като територии, а като конкретни потребители от отделни общини. Обикновено става въпрос за индустриални предприятия. Постепенно те ще бъдат прехвърлени към съответната разпределителна компания. Ще има общини, за които няма издаден лиценз и не е проведен конкурс, но се появява потребител, който иска да бъде включен в мрежата. В такива общини доставчик ще бъде “Булгаргаз”, докато се яви титуляр на лиценз за разпределение
Източник: Капитал (06.06.2001)
 
Шефове на американската IBE Trade съобщиха в София на пресконференция за решение на Върховния съд на щата Ню Йорк от 9 май тази година, според което корпорацията е законният собственик на "Химко" - Враца. Пред журналисти Бил Грант - директор на IBE Trade, и Раймънд Ханиган - юридически партньор на корпорацията, заявиха, че съдът е постановил за незаконно извършеното от президента на IBE Trans /подписала договора за покупката на 57 на сто от "Химко" през 1999 година/ Юрий Литвиненко прехвърляне на акции. Установено е било и че той е присвоил неправомерно 2,5 милиона долара, както и че е нарушил разпоредби на съда, за което ще му се търси наказателна отговорност. Още през октомври 1999 година IBE Trade заведе дело срещу Литвиненко и получихме съдебно разпореждане, с което му бе забранено да продължи прехвърлянето на акции към себе си и към други лица и фирми, но той наруши тази разпоредба. На 9 май 2001 година Върховният съд на щата Ню Йорк излезе с решение в полза на IBE Trade, което бе потвърдено и от апелативния съд, пред който Литвиненко обжалва, обясни Ханиган. Според него президентът на IBE Trans не е успял да докаже с документи пред съда твърденията си, че той е платил 57 на сто от акциите на "Химко". Грант и Ханиган представиха IBE Trans of New York като дъщерна на IBE Trade, чрез която корпорацията е придобила 57 на сто от акциите на врачанското предприятие. Според Ханиган плащането им е било осъществено от Олег Ковальов като партньор на IBE Trade. Апелативният съд, пред когото Литвиненко обжалва, отхвърли искането му за спиране на решението на Върховния съд на щата Ню Йорк и постанови, че той подлежи на лишаване от свобода, защото е нарушил съдебното разпореждане от 1999 година, заяви Ханиган. Той подчерта, че след тези съдебни решения документите, които е подписвал Литвиненко за прехвърляне на акции, нямат правна стойност и трябва да се възстанови правото на IBE Trade. Врачанският торов завод е разпъван между тези съдебни спорове за собственост между двете американски фирми от приватизацията си през септември 1999 година досега. На 3 септември 1999 година Агенцията за приватизация джироса 57 процента от акциите на "Химко" на американската компания IBE Trans с президент Юрий Литвиненко срещу заплащане на касовата цена и поемане на част от задълженията на дружеството, които само към "Булгаргаз" тогава надхвърлят без лихвите 54 млн.лв. През октомври в управителните и надзорни органи на дружеството се включват представители на американската компания IBE Trade, представена като дъщерна на мажоритарния собственик. Според тогавашна информация лично от Литвиненко, той имал писмена уговорка да продаде на тази фирма 200 акции за 1 млн. долара, като тя е трябвало да изпълни някои ангажименти, сред които да осигури за врачанския завод евтин природен газ от Украйна. След като IBE Trade не изпълнява тези ангажименти, през ноември партньорите завеждат един срещу друг дела в САЩ за собственост върху "Химко". На 4 януари 2000 г. главният акционер освобождава от длъжност представителите на IBE Trade Алекс Рофт, Имре Пак, Анатолиюй Тимофеев и Володомир Петров. Литвиненко и Съдружникът му Олег Ковальов се оттеглят от ръководството на дружеството по своя иницатива. За изпълнителен директор е назначен Валентин Димитров, за председател на надзорния съвет убитият на 19 февруари същата година Димитър Дацов. На 6 февруари 2000 година Врачанският окръжен съд вписва новото ръководство на "Химко". На 7 февруари същата година на софийското летище е задържан Юрий Литвиненко с обвинение, че е издирван за измама в особено големи размери от украинските власти. На 11 февруари той е освободен по решение на софийския градски съд, тъй като заповедта за задържането му, издадена в Украйна, била отменена от местната главна прокуратура. На 22 февруари мениджърът на IBE Trade Имре Пак завежда дело във Врачанския съд срещу регистрацията на новите управителни органи, като се представя за президент на IBE Trans. На 2 март жалбата му е отхвърлена като неоснователна. На 25 февруари Имре Пак подава оплакване до компетентния американски съд, че Литвиненко не е имал право да свиква общо събрание. Като основание той посочва наложената на Литвиненко забрана да се разпорежда с имуществото на IBE Trans, наложена му от съда след старта на делото за собствеността на неговата компания. Споровете между двете компании се отразяват на работата на "Химко", като заводът често спира и намалява значително производството си. За изясняване на собствеността министър Петър Жотев сформира в средата на февруари тази година комисия с представители на двете спорещи фирми, АП и Министерството на правосъдието. Подписан е протокол, при който адвокатите на IBE Trade декларират, че легитимният собственик е Литвиненко. На 27 май тази година чрез блокова сделка на БФБ бяха прехвърлени акции на "Химко", равняващи се на 71 на сто от капитала на дружеството. Те станаха собственост на кипърската офшорна компания със седалище в Лимасол, чиито собственици са Според една от версиите акциите на "Химко" са били заложени в полза на "Ей Ви Ес Ти Трейдинг" срещу кредит в размер на 4.5 млн. долара и заради невръщането му през 2000 г. кипърският гражданин Андреас Телофилу завежда иск срещу Юрий Литвиненко пред Врачанския районен съд. Кипърският гражданин настоява да се обяви за окончателен договорът за прехвърляне на акциите съгласно учредения залог. През август 2000 година делото приключва в полза на кипърската страна и в началото на септември започва изпълнителна процедура, в която съдия-изпълнител джиросва акциите на "Химко" на името на "Ей Ви Ес Ти Трейдинг". Едва в края на май тази година обаче сделката е финализирана през борсата. От ръководството на IBE Trans обясниха тогава прехвърлянето на акциите с факта, че кипърската фирма ги е финансирала за приватизацията, инвестиционната програма и е внесла 15 % самоучастие като гаранция пред европейски банки за получаване на кредит от 170 млн. долара за планираната реконструкция на торовия завод. Според приватизационния договор купувачът няма право да намалява процентното си участие в "Химко" под 51% за срок от пет години. При неизпълнение на това задължение купувачът дължи неустойка в размер на номиналната стойност на прехвърлените акции, която е 7.77 млн. лв. В договора обаче се предвижда за прехвърляне на акции или намаляване на процентното участие да не се смята придобиването на акции от дружества, които са акционери в купувача или от други дружества от системата на купувача, доколкото тези лица поемат ангажимент да отговарят солидарно с купувача за изпълнение на задълженията по договора. В пресата излязоха информации, според които IBE Trans и кипърската офшорка са свързани лица, като "Ей Ви Ес Ти Трейдинг" е мажоритарен собственик на американската фирма. Ръководството на кипърската фирма с факс от Лимасол до българските медии днес съобщи, че A.V.S.T.TRADING lIMITED е кредитирала IBE Trans при приватизацията, а впоследствие и дейността на "Химко", но заради споровете си с IBE Trade, IBE Trans не успява да обслужва кредитите си. В следствие на това ние потърсихме правата си чрез съда и придобихме пряко акциите на "Химко" АД, се посочва във факса на кипърската фирма. Новите собственици на завода гарантират във факса намерение си да продължат изпълнението на поетите приватизационни ангажименти за инвестиции от 50 млн. долара. На практика тази сума ще бъде надвишена многократно, тъй като с наше участие бе подписан договор с канадската компания "Лавален" за 170 млн. щ. дол., като "Ай Ви Си" осигурява 15 % от тях, пише във факса. Новите собственици предвиждат реконструкция на завода и разкриване на нови 600 работни места. Сред другите задължения на кипърската фирма са финансиране на проекти за решаване на екологичните проблеми, уреждане на задълженията към "Булгаргаз" и доставчици. Фирмата възнамерява да превърне Химко във водеща компания в продажбите на азотни торове в България и на регионалния пазар. Във факса се заявява, че новият собственик не изключва бъдещо партньорство с IBE Trans и IBE Trade , но само при условие, че те решат споровете помежду си и покажат действителна заинтересованост и намерение за участие в решаването на проблемите на "Химко".
Източник: БТА (07.06.2001)
 
Булгаргаз започна преговори за промени в договорите за доставки и транзит на руски природен газ с "Газекспорт", дъщерното дружество на "Газпром", което се занимава с износ на синьото гориво. Преди месец Булгаргаз поиска промени в договорите, след като в края на април изтече тригодишният срок, след който двете страни могат да предложат корекции в споразумението. Българската страна настоява за намаляване на базовата цена и квотите за доставка. Според договора Булгаргаз заплаща 75% от невзетите, но заявени количества. В София бе и генералният директор на "Газекспорт" Юрий Вяхирев, син на бившия бос на "Газпром" Рем Вяхирев.
Източник: Дневник (07.06.2001)
 
Варненският окръжен съд, търговско отделение, на основание чл. 631 ТЗ обявява, че с решение от 12.IV.2001 г. по т. д. № 180/2000 отхвърля исковете, предявени от "Булгаргаз" - ЕАД, София, и Агенцията за държавни вземания - София, срещу "Белопал" - АД, Белослав, за откриване на производство по несъстоятелност на "Белопал" - АД, Белослав.
Източник: Държавен вестник (08.06.2001)
 
“Булгаргаз” и НЕК се подготвят за навлизане в телекомуникационния бранш като оператори на мрежи за фиксирана телефония. Намерението на националния газов монополист да конкурира БТК след отпадането на монопола от първи нуари 2003 г. пръв обяви още миналата седмица самият му главен изпълнителен директор Кирил Гегов. По-късно Гегов отказа официално да даде подробности с аргумента, че те са въпрос на търговска политика на компанията и не могат да се обявяват публично. Проектът на “Булгаргаз” да започне да предоставя телекомуникационни услуги на българския пазар обаче беше потвърден пред “Капитал” от втория изпълнителен директор на компанията Илия Иванов. Техническата готовност “Булгаргаз” и в момента има ведомствена съобщителна мрежа, която служи за задоволяване на вътрешните ни нужди”, обясни Илия Иванов. Мрежата е конвенционална, тоест състои се от медни кабели, които са изградени покрай газопроводите. Общата дължина на газопроводите на “Булгаргаз” е 2800 километра. В момента газовият монополист работи по цифровизацията на конвенционалната съобщителна мрежа. До края на тази година се предвижда той да положи по протежението на пръстеновидната си газопреносна система общо 350 километра оптични кабели за цифров пренос на глас и данни, обясни Илия Иванов. Освен това всички разширения на газопреносната система занапред ще се съпровождат и от полагане на оптични кабели. “Напълно закономерно е първи в либерализацията на телекомуникационния пазар да се включат газовите и петролните компании, тъй като те разполагат с необходимите средства. Типичен пример за това са инвестициите на “Газпром” в сателити”, коментира вторият изпълнителен директор на “Булгаргаз”. “Газком”, енергийната компания на руския газов гигант “Газпром”, от 1999 г. има сателит “Ямал 100”, който се използва за излъчване на 12 дигитални телевизии, пет от които централни. Наскоро зам. генералният директор на “Газком” Андрей Шестаков обяви, че през 2002 г. компанията ще изстреля още два сателита, които ще се използват за комерсиални услуги. Оборудването за тях вече е поръчано от Аlcatеl, японската NЕС и италианската Alenia spazio, съобщи Ройтерс. Плановете на НЕК също да навлезе на пазара на комуникационни услуги пък бяха потвърдени от главния изпълнителен директор на електропреносната компания Данаил Тафров. “НЕК вече има изграден оптичен кабел София - Пловдив, който сега служи за връзка между диспечерските станции. Предвижда се откриването и на оптична връзка от София до подстанцията в Мизия, която е стратегически важна заради географското положение на Мизия”, обясни Тафров. Според него до четири години се предвижда НЕК да има затворен пръстен от оптични кабели София - Пловдив - Бургас - Варна - Плевен - Мизия. Вече е положен и оптичен кабел до Турция по трасето на енергопровода до южната ни съседка. “Капацитетът на тази мрежа ще е доста по-голям, отколкото ни е необходим за вътрешни нужди, така че ще можем да предоставим и услуги на външни потребители”, каза Данаил Тафров. Според експерти от Централното диспечерско управление на НЕК предоставянето на такива услуги е икономически оправдано и дори наложително, тъй като ще помогне за по-бързо възстановяване на вложените от електропреносната компания инвестиции за изграждане на мрежата. Шефовете както на “Булгаргаз”, така и на НЕК засега се въздържат от разяснения дали се предвижда създаването на отделни дружества за новата дейност, ще наемат ли консултанти за нея и какви суми ще бъдат вложени. Те обаче са категорични за едно - двете компании ще предложат телекомуникационно Обслужване само на бизнесабонатите и то основно в градовете. За конкуренция на БТК при домашните абонати и при тези в по-малките населени места не може да се говори, смятат шефовете на енергийните монополисти. Това намерение потвърждава отдавнашната теза на главния секретар на транспорт-ното министерство и председател на директорския борд на БТК Гроздан Караджов (поддържана и от зам.-министъра на транспорта и съобщенията Алеко Константинов), че апетитите на бъдещите конкуренти на националния телеком ще са насочени само към обслужване на платежоспособното градско население и фирмите, тъй като инвестициите в телефонизация на малките селища са бавно възвръщаеми. Като се има предвид, че програмата на НЕК за полагане на оптични кабели е четиригодишна, атаката на комуникационния пазар от страна на енергийните компании едва ли може да се очаква още от края на идната година, когато изтича заложеният в Закона за далекосъобщенията монопол на БТК. “Знаем за проектите на НЕК и “Булгаргаз” и следим реализацията на техните комуникационни програми. Тези две компании, както и БДЖ са естествени конкуренти на БТК в бъдеще. Не смятам обаче, че има някаква заплаха за телекома от това. Ние бихме се радвали на конкуренция”, коментира Гроздан Караджов. Според него много по-сериозно би трябвало да се възприеме очакваната конкуренция от страна на “Кейбъл България”, която вече притежава 30 кабелни телевизионни мрежи в страната и има намерение да инвестира 100 млн. долара за изграждане на нови такива. “Няма законова пречка “Булгаргаз” или НЕК да започнат комуникационно обслужване на бизнесабонати след първи януари 2003 г., стига да поискат лиценз за това. Знаем за оптичните кабели на НЕК, но нямаме заявления за лицензирането им”, коментираха от Държавната комисия по далекосъобщения. За издаването на такъв индивидуален лиценз не е необходимо да се организира търг или конкурс, тъй като той не включва използването на ограничен ресурс.
Източник: Капитал (09.06.2001)
 
Стомана индъстри стана собственик на 50% от активите на Стомана-Перник, съобщиха от Министерството на икономиката. Досега на търговското дружество Стомана индъстри трябваше да се прехвърлят наети от Еврометал активи на Стомана, за които е платено. Стомана индъстри е 100% собственост на Еврометал ООД-Перник. Прехвърлянето на наети активи от Стомана в Стомана индъстри е част от оздравителната програма, в която се казва, че активите ще бъдат наети с последваща клауза за изкупуване. Стомана има задължения от 80 млн. USD. В Стомана индъстри гръцката Сиденор вече притежава 56.25%,а Еврометал - 18.75%, съобщи Ройтерс. Агенцията цитира планираните инвестиции в Стомана - между 60 и 100 млн. USD.Мажоритарният собственик на Стомана индъстри - гръцката Сиденор, е част от компанията Виохалко, която е собственик у нас на Стилмет, Софиямет и Термокалибровъчния цех на Стомана. Сиденор е специализирана в производството на горещо валцувани плочи и профилни железа. От Министерството на икономиката припомнят, че сделката със стратегическия инвеститор Сиденор станала възможна благодарение на намесата на вицепремиера Петър Жотев, който убедил Булгаргаз да оттегли иска си срещу Стомана. Държавната газова компания оспорваше изпълнението на оздравителната програма на Стомана.
Източник: Пари (18.06.2001)
 
"Булгаргаз" - ЕАД, София, на основание чл. 251, ал. 4 ТЗ съобщава, че провереният и приет годишен счетоводен отчет на дружеството за 2000 г. е представен в търговския регистър на Софийския градски съд.
Източник: Държавен вестник (26.06.2001)
 
"Булгаргаз" спира доставките на гориво за ТЕЦ - Шумен, ако местната "Топлофикация" не издължи до 15 юли, обяви шефът на "Топлофикация - Шумен" Мартин Донев. На 15-ти изтичало сключеното с "Булгаргаз" споразумение за разсрочено плащане на дължимите суми. За миналия отоплителен сезон шуменското дружество има да плаща още около 2 милиона лева. Основният длъжник на "Топлофикация" било населението. Други 800 хиляди дължат организациите на бюджетна издръжка, а в тази сума 600 хиляди са на Община Шумен. Ако клиентите на фирмата не се издължат, няма да можем да изпълним споразумението за разсрочено плащане и ние, обяви Донев. При това положение след края на профилактиката в разгара на летния сезон, шуменските домакинства остават без гореща вода, предупреди Мартин Донев. Населението да плаща за парно целогодишно, като по този начин се разпредели тежестта на месечните суми за отопление, предлага за новия отоплителен сезон шуменската топлоснабдителна фирма. Годишното плащане няма да се налага силово, а само за тези клиенти, които приемат новата формула. Предложението на "Топлофикация" е да се плаща с 11 месечни вноски, като 12 да бъде изравнителна. Базовата месечна вноска ще бъде изчислена на база на средното потребление за последните две години.
Източник: Монитор (06.07.2001)
 
Стоманата ще поскъпне с 4 на сто до края на тази година заради високите цени на енергоносителите и увеличените разходи за закупуване на руда. Това обяви преседателят на Съвета на търговските директори на Конфедерацията на европейските стоманопроизводители /ЕВРОФЕР/ Андре ван ден Бош след заседанието на представителите на страните-членки на организацията в София. В момента годишното потребление на стомана е 780 000 тона. Очаква се то да достигне 820 000 тона годишно до 2004 година, коментира Андре ван ден Бош. България спазва стриктно ограниченията за износ на стомана в Западна Европа и вече е извън черния списък на ЕВРОФЕР на страните, които правят дъмпинг на цените, каза изпълнителният директор на “Кремиковци” Валентин Захариев. Металургичният гигант е ограничил износа си за страните членки за ЕС, като най-сериозно е намалението на експорта за Италия- 33%. От началото на 2001 г. обаче “Кремиковци” е увеличил износа си за страни от Източна Европа. За Румъния, която също е производител на стомана, ще изнесем 150 000 тона, сравни изпълнителният директор на металургичния гигант. Увеличен е и експорта за Чехия и Полша, добави той. “Кремиковци” вече е изплатил 400 млн. лева от общо 850 млн. дълг към Националния осигурителен институт, натрупан преди приватизацията на комбината, поясни Валентин Захариев. Според него вече са изчистени и всички дългове на предприятието към държавния бюджет. Плащаме редовно сметките към “Булгаргаз” и НЕК. На държавната газова фирма дължим около 2 млн. лв. Тази сума е равна на консумацията на гориво от “Кремиковци” за един работен ден сравни шефът на металургичния завод. “Кремиковци” е собственост на италианската фирма “Марчегалия”, която закупи основния пакет акции на предприятието през 1999 г.
Източник: Монитор (13.07.2001)
 
“Националната електрическа компания изпрати през седмицата официално писмо до ръководството на “Химко”, че заради необслужваните задължения от страна на торовия завод НЕК възнамерява да си извади изпълнителен лист”, съобщи за “Капитал” Данаил Тафров, изпълнителен директор на НЕК. Дългът на врачанския завод към НЕК е около 20 млн. лв., допълниха от електрическата компания. “До преди няколко месеца “Химко” изплащаше дълга си, спазвайки плана за разсрочване, но постепенно спряха да обслужват задължението”, обясни Тафров. НЕК няма намерение да спира електроенергията за торовия завод, тъй като няма техническа възможност за това, допълниха от ръководството на държавната фирма. Ръководството на “Химко” не беше открито нито в офиса във Враца, нито в София, а мобилните им телефони бяха изключени. Единствено финансовият директор на завода Пламен Йорданов обясни, че през май е било подписано споразумение с НЕК за разсрочване на задължението, но отказа допълнителен коментар. Според закона за държавния бюджет за 2001 г. за неизплатените в срок задължения на предприятията към НЕК държавният монополист може да се снабди с изпълнителен лист въз основа на извлеченията от сметките, ако задължението не е изплатено след писмена покана в седемдневен срок. Ако длъжникът не се издължи, в завода ще влезе съдия-изпълнител, който ще разпродава имуществото, за да удовлетвори кредитора. В момента малка част от мощностите на “Химко” са натоварени, основно за производство на амоняк. Според източници, близки до торовия завод, дружеството има проблеми и с обслужването на задълженията към Булгаргаз. В началото на 2000 г. вече приватизираният завод спря заради необслужван дълг към Булгаргаз в размер на 7.5 млн. лв. Дружеството не е предоставило счетоводния си отчет за миналата година в Държавната комисия по ценните книжа. Няма свикано и годишно общо събрание на акционерите, въпреки че според закона за ценните книжа това трябваше да стане до 30 юни.
Източник: Капитал (15.07.2001)
 
Една година след като димитровградския запод за торове Неохим е приватизиран, управляващият мениджърски екип четвърта година работи упорито и целенасочено за оцеляването и развитието на дружествотo, заявява Изпълнителният директор Димитър Димитров. През тази година е приключила оптимизацията на персонала. Към момента работят около 1600 души при средна работна заплата от 400 лв. Бяха извършени промени в структурата на управление на дружеството. Някои дейности и производства бяха обособени като самостоятелни ЕООД-та - Неохим инженеринг, Неохим тур, Неохим кетъринг и Химик, със 100% капитал на Неохим АД. За сезон 2000-2001 г. производството и реализацията на амониев нитрат надхвърли 450 000 тона, цифра, която за последен път е била достигната през сезон 1996-1997 г. В сравнение със сезон 1999-2000 г. увеличението на продажбите е с повече от 200 000 т. На вътрешния пазар бяха продадени 215 000 т. Неохим АД има разработена екологична програма и по нея работи от доста години. Новото в тази област е, че с приватизационната сделка беше подписано и споразумение между консорциума и Агенцията за приватизация, Министерството на околната среда и финансовото министерство за отстраняване на минали екологични щети. Стойността на програмата е 9 млн. EUR за срок от 5 години. Разработили сме конкретни проекти - графици, с които кандидатстваме пред двете министерства за започване на конкретна работа. Общата стойност на инвестициите, поети като ангажимент в приватизационния договор, е в размер на 5.5 млн. USD за срок до края на 2004 г., разпределени почти равномерно по години. Искам да подчертая, че необходимостта от инвестиции за модернизиране и обновяване на производството е много по-голяма от задълженията по договора, но поради обслужване за стария дълг към Булгаргаз ЕАД не е възможно тяхното значително увеличение.
Източник: Пари (16.07.2001)
 
Монополът при доставките на енергия и суровини пречи на керамичните заводи Росен Филипов, изпълнителен директор на “Фаянс” АД - Каспичан: Един от най-големите проблеми за отрасъла е монополът на доставчиците - на газ, на електроенергия и на глини. Всеки доставчик е силен и пример за това е ситуацията от миналата година, когато всички фабрики се обединиха срещу високите цени на Булгаргаз. До края на 1999 г. ние доставяхме изключително от български фирми и правихме опити да постигнем резултатите на западните конкуренти като качество и производителност на труда. В края на 1999 г. обаче взехме решение да прекратим заради непостоянното качество на суровините. Нагласянето към едно качество се обезсмисляше от следващата пратка, която беше с друго качество, и т.н., което естествено ни създаваше проблеми на пазара. За това от 2000 г. насам работим само със вносни материали от Великобритания, Германия, Чехия. След приватизацията на “Каолин” обаче има изключителен напредък. Инвестициите са подобрили качеството на продукта и неговото узряване. Нашата идея винаги е била да се върнем към български материали най-вече заради цената и транспорта.
Източник: Капитал (22.07.2001)
 
Булгаргаз е изтеглила през последните дни голяма част от парите си в СИБанк. Държавната газова компания сега се обслужва от Булбанк, "Биохим", Общинска банка, Росексимбанк и СИБанк. Булбанк и "Биохим" са и кредитори на "Булгаргаз". През Росексимбанк пък се осъществявали разплащанията с руския доставчик "Топенерджи".
Източник: Труд (23.07.2001)
 
Николай Василев, вицепремиер и министър на икономиката, пред “Капитал Ще влезе ли в топприоритетите на кабинета либерализацията на енергийния сектор? - Имаме много ясна програма в областта на енергетиката.Те ще бъдат в посока пълна приватизация и либерализация на сектора. Като казвам пълна, имам предвид всичко, което може да се приватизира. Може би АЕЦ “Козлодуй” не е редно да се раздържавява поне засега. Но що се отнася до основните мощности като ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове или регионални дистрибуторски компании, те със сигурност трябва, могат и ще бъдат приватизирани. Ще пречат ли на либерализирането на пазара някои вече подписани договори? - Зная кои договори визирате - за централите “Марица-изток” 1 и 3. Теоретично е възможно те да пречат. Аз все пак се надявам, че с американските инвеститори, с които сме в отлични отношения, ще успеем да намерим такава формула, която да е изгодна и за държавата, и особено за тях. Убеден съм, че те ще бъдат щастливи от много от нещата в нашата програма и от това, което ще видят през следващите години. На първо място от това, че данък печалба за фирмите ще бъде нула процента за тях. Освен това се надявам да осигурим по-висок икономически растеж, по-добри условия за износ на електроенергия в посока Турция и други страни. Така че те ще се радват на високи печалби и висока възвращаемост. Какви ще са първите стъпки за стимулиране на капиталовия пазар и кога очаквате резултати? - Конкретни резултати очаквам още през тази година. Между шест и дванадесет месеца отсега нататък ще бъде решен въпросът с втората вълна на масовата приватизация, която ще трябва да приключи. Освен това частично с компенсаторните записи и компенсационните бонове и частично чрез пряка приватизация през борсата срещу пари в брой ще бъдат пуснати миноритарни пакети от всички големи държавни фирми. Това ще стане първо в България, а надявам се до две години пакети акции на най-големите, най-атрактивните компании да бъдат пуснати и в чужбина. Става дума за БТК, Булгартабак, евентуално Булгаргаз, някои части от НЕК и други.
Източник: Капитал (29.07.2001)
 
За полугодието на т.г. топлофикационните дружества са натрупали над 70 млн. лв. борч към Булгаргаз и ако не го платят, ще трябва да затворят. Булгаргаз, който е в режим на оздравяване, можел отново да спре плащанията към бюджета. Електропредприятията пък не могат да купуват ток от НЕК, ако не си получат парите от продажбите на потребителите. Голяма част от енергийните фирми са притиснати от нарастващите задължения към банки, бюджет и доставчици, държавата продължава да налива огромни суми в губещите топлофикации, Булгаргаз и в електропроизводството, а населението и предприятията потребители пак са недоволни и не плащат големите според тях сметки. Държавната власт така и не схвана досега, че монополистът трябва да се регулира, а не да се ограбва, може да се притиска, но не да се убива. Около 1.2 млрд. лв. е налял директно бюджетът в енергийните фирми през последните четири години. Това показва информация за структурните реформи в енергетиката от 1997 до юни 2001 г., която все още председателят на Държавната агенция по енергетика Иван Шиляшки разпространи преди няколко дни в интернет. В общата сума на директните трансфери освен преките субсидии за топлофикациите и малка част за въгледобива (над 600 млн. лв.) влизат пари за отчуждаване на земи, за инвестиции, за техническа безопасност и условия на труд, така наречената временна финансова подкрепа, както и под 50 млн. лв. за ликвидация и консервация на въглищни мощности. Много от тези средства енергийните фирми могат и би трябвало да си осигурят сами. Необичайно е например бюджетът да плаща за отчуждаването на земи за нуждите на печелившата фирма “Мини Марица-изток”. Парите от държавата към енергетиката обаче не спират дотук. Индиректно в отчитания като печеливш отрасъл отиват още стотици милиони държавни пари. През есента на 1999 г. бюджетът отписа 370 млн. лв. задължения на Булгаргаз срещу кухо увеличаване на капитала на дружеството, над 7 млн. швейцарски франка са предоставените митнически облекчения за ВЕЦ “Батак”, отделно са предоставени държавни гаранции за повече от 420 млн. долара по кредити за енергийни проекти. Общата сума на потъналата в енергийните фирми държавна помощ гони онези милиард и половина долара чуждестранни инвестиции, които очакваме с толкова надежда да дойдат в отрасъла и да го съживят през следващите две-три години. Видим ефект от наливането на държавни средства за техническото, технологичното и финансовото здраве на енергетиката засега няма. За сметка на това този подход чудесно служи на политиката за изкуствено поддържане на ниски енергийни цени и поддържане на неефективни производства напук на икономическата логика. От другата страна на уравнението стои проблемът, че разоряването на клиентите води до трудности и за енергийните монополисти, които и без това през последните години драстично намалиха продажбите си.
Източник: Капитал (05.08.2001)
 
Според отчета на експерт-счетоводителя Христина Вучева Стомана АД приключва 2000 г. със загуба от 46 713 хил. лв. Процедурата по несъстоятелност не е могла да се изпълнява, като се осъществи планът за оздравяване, тъй като беше спряна от един от кредиторите - Булгаргаз. Дружеството е с отрицателна стойност на собствения капитал в размер 46 713 хил. лв. В сравнение с 1999 г. има подобряване на финансовото състояние на Стомана, отчита експерт-счетоводителят. Валентин Бакалов, изпълнителен директор на Стомана, посочи, че в оздравителния план е залегнала сумата от 42 700 хил. лв. като минимум, който трябва да получи Стомана от продажбата на обособените 56 обекта. Към 31.12 м.г. общата стойност на продадените обекти с ДДС е 35 032 449 лв. А общият размер на постъпилите суми e 15 344 726 лв. От началото на годината са сключени договори за продажба на обособени части за 11 053 699 лв. с ДДС. Постъпилите суми са в размер на 10 961 575 лв. Внесени са и първите две вноски за годината по договора за продажба на част Стоманодобив на Стомана индъстри в размер на 1 471 767 лв. Стомана е изплатила изцяло държавните вземания. Разсрочени са задълженията към НОИ в размер на 1 876 310 лв. В борда на директорите на Стомана влизат Политими Паунова и Райна Иванова от Министерството на икономиката и Валентин Бакалов. Представителят на държавата, която притежава 75% от активите на Стомана - Снежана Георгиева, съобщи, че независимо от доклада за дейността на Стомана МИ има становище да не освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите до приключване на редовната ревизия на дружеството от ДФК. Предложението на Георгиева не бе подкрепено от останалите акционери.
Източник: Пари (08.08.2001)
 
Най-големият стъкларски завод в страната "Диамант" Разград спря производство. Затварянето на предприятието е заради спирането на газта от "Булгаргаз", на който разградското дружество дължи 8 милиона 827 хиляди лева. Ръководството на завода подаде оставка, като в декларация обяви, че е невъзможно развиването на предприятието при липса на средства за инвестиции, при енергоемко производство и остарели технологии. Изпълнителният директор Емил Гюров и прокуристът Лефтер Лефтеров, които са представители на РМД в съвета на директорите, са изпратили писмо до Агенцията за приватизация, в което искат разтрогване на договора за продажба, поради невъзможност да бъдат погасявани вноските. Гюров обясни, че е много трудно да се управлява предприятие, което е притежание на четирима собственици с почти равни дялове, които не влагат средства в производството. Освен РМД това са приватизационните фондове Българска холдингова компания "Труд и капитал" и "Орелинвест". "Диамант" Разград бе монополист в производството на плоско стъкло в страната допреди няколко години. Преди две години бе затворено стъкларското производство поради липса на инвестиции за изграждане на нова пещ. Преди една седмица бе спряно и порцелановото производство. За няколко години от предприятието бяха съкратени 900 души, а останалият персонал не получаваше редовно заплати. Със спирането на завода без работа ще останат още 800.
Източник: БТА (13.08.2001)
 
Еврометал ООД е продал 34-процентовия си акционерен пакет от капитала на "Леко-Ко" на американската фирма "Ай Еф Ай", съобщава прокуриста на "Радомир-леяро-ковашки комплекс" Калин Рушков. Досегашният изпълнителен директор на дружеството Сабин Спахиев вероятно ще бъде освободен от състава на Съвета на директорите на предстоящото общо събрание на акционерите, насрочено за 5 септември. Според Рушков близо 98% от продукцията на завода са предназначени за износ - основно за Швеция, Финландия, Дания и Германия. Задълженията на "Леко Ко" към Булгаргаз и НЕК в размер на около 17 млн. лева са разсрочени. За първите шест месеца на т.г. дружеството е реализирало загуба в размер на 2.1 млн. лв. В момента, в завода работят 1500 души, които получават средно около 230 лв.
Източник: Банкеръ (20.08.2001)
 
Старозагорският завод за производство на торове “Агробиохим” ще бъде обявен в несъстоятелност на 12 септември. Това съобщи Кирил Карагьозов, синдик на дружеството. “Не ми е известно някой досега да е внасял оздравителна програма за химкомбината”, заяви той. Синдиците също няма да излязат с подобно предложение. На 12 септември ще се проведе Общо събрание на кредиторите на фалиралия торов завод. Дневният ред предвижда изслушване на доклад за състоянието на дълготрайните и краткотрайните материални активи и приемане на метод за оценка на имуществото. Тогава трябва да бъде определен и екипът от специалисти, който ще направи оценката, както и възнагражденията им. Това е и датата, на която най-вероятно най-големият торов завод на Балканите ще бъде обявен в несъстоятелност. Най-малко два месеца ще трябват на експертите да определят паричната стойност на активите на химкомбината. Толкова време ще им е нужно, ако се прави оценка само на бързоликвидните активи, уточни Карагьозов. Съгласно закона, след като лицензираните оценители приключат работата, ще се пристъпи към осребряване имуществото на “Агробиохим”. Обезщетяването на кредиторите ще става по списък според вземанията им. В него попадат 500 от бившите работници на завода, които имат да получават между 3 и 8 заплати още от 1999 г. Най-големият кредитор на “Агробиохим” е държавният монополист “Булгаргаз”. През пролетта на тази година по настояване на бивщшия вицепремиер Петър Жотев държавната газова фирма се съгласи да оттегли иска си за обявяване в несъстоятелност на старозагорския торов завод, който й дължи 41 млн. лв. за доставки на синьо гориво. И тази мярка обаче не помогна да бъде изработен план за финансово оздравяване на “Агробиохим”, припомнят експерти от министерството на икономиката.
Източник: Монитор (21.08.2001)
 
Агрополихим АД заедно с Булгаргаз ЕАД получи разрешение да изгради 2,5 км газопровод от Страшимирово до Белослав, съобщиха от комбината. В ход е инвестиционен екопроект, който включва изграждане на депо за фосфогипс. Общите инвестиции по проекта на собственика "Acid and Fertilizers" възлизат на 900 хил. лв.
Източник: Сега (22.08.2001)
 
По трима членове от бордовете на НЕК и "Булгаргаз" са сменени със заповед на председателя на Агенцията по енергетика (ДАЕЕР) Милко Ковачев. В съвета на директорите на НЕК влизат заместника на Ковачев Ангел Минев, зам. министъра на икономиката София Касидова и Владимир Христов. От шефските места са освободени председателят на съвета на директорите Милчо Големехов, заместникът му Параскева Кисева, както и зам. изпълнителния директор Лилия Иванова. Славчо Нейков от Държавната комисия за енергийно регулиране влиза в борда на "Булгаргаз". Заместникът на Милен Велчев във финансовото министерство Красимир Катев и зам. председателят на ДАЕЕР Гати ал Джебури са новите попълнения в борда на държавната компания.
Източник: Стандарт (13.09.2001)
 
С решение на окръжния съд в Стара Загора старозагорската фирма "Агробиохим" е обявена в несъстоятелност. Предложението е на назначените синдици на фирмата. Дълговете на старозагорската фирма са над 89 милиона лева, посочиха в доклад синдиците на общо събрание на кредиторите. Никой не е внесъл оздравителна програма за "Агробиохим", съобщи пред репортер на БТА тази сутрин Кирил Карагьозов, синдик на дружеството. Най-малко два месеца ще трябват на експертите да определят паричната стойност на активите на "Агробиохим", каза Карагьозов. Съгласно закона, след като лицензираните оценители приключат работа, ще се пристъпи към осребряване на имуществото на дружеството. Производството по несъстоятелност на старозагорското торово дружество беше открито на 28 февруари 2001 г., след като на 29 декември м.г. държавната фирма "Булгаргаз" внесе иск в окръжния съд в Стара Загора.
Източник: БТА (14.09.2001)
 
Масова чистка по върховете на енергийните дружества направи новият Председател на Агенцията по енергетика Милко Ковачев само за два дни. Единият му заместник Гати ал Джебури оглави Съвета на директорите на "Булгаргаз". Другият му заместник Ангел Минев пък застана начело на Националната електрическа компания. Ходът на Ковачев е прозрачно ясен. Той остави Кирил Гегов и Данаил Тафров, които са безспорни специалисти в бранша и от години са изпълнителни директори на двата монополиста. Но затегна контрола върху дружествата, като назначи доверени хора в тях. Изцяло ново е ръководството на АЕЦ "Козлодуй". Рокадите там предизвикаха най-бурни отзиви сред хората в енергийния бранш. От 5-членния борд на директорите са извадени Йордан Йорданов, досегашният шеф на борда Антон Иванов, заместникът му Иван Хиновски и зам.-изпълнителният директор Йонко Гледачев. На тяхното място са назначени Йордан Костадинов, Иван Иванов, Иван Гризанов и Йордан Георгиев. В новия борд на директорите остава единствено инж. Екатерина Стефанова. За нов изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" се спряга Йордан Костадинов, който е бивш заместник-управител на централата, отговарящ за безопасността й. Заместник изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" и шеф на борда на директорите ще са съответно Иван Иванов и Иван Гризанов. Иван Иванов е бивш зам.-шеф на "Козлодуй" до 1997 г. и е изпълнявал длъжността първи генерален директор на НЕК по времето на служебното правителство на Стефан Софиянски. Иван Гризанов е председател на общинския съвет в Козлодуй и бивш кандидат-депутат от БСП Той е бил главен инженер на Пети и Шести блок на АЕЦ "Козлодуй". От ръководство на НЕК бяха освободени председателят на съвета на директорите Милчо Големехов, заместникът му Параскева Кисева и зам. изпълнителният директор Лилия Иванова. Промяната се прави в съответствие с новите изисквания на икономическата конюнктура, каза изп. директор на НЕК Данаил Тафров, който запазва поста си. Лилия Иванова ще остане в компанията като прокурист и е упълномощена да ме замества, допълни Тафров. Зам.-министърът на икономиката София Касидова влезе в новото ръководство на НЕК, а в борда на "Булгаргаз" е новият заместник на Милен Велчев - Красимир Катев.
Източник: Стандарт (17.09.2001)
 
Задълженията на битовите абонати, общините и бюджетните организации към топлофикационните дружества заплашват с провал новия отоплителен сезон, заяви зам.-председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДААЕР) Ал Джебури пред депутатите от енергийната комисия в парламента. 91 млн. лв. са задълженията на битовите абонати към дружествата, а ведомствата и общините им дължат още 18.5 млн. лв. От своя страна натрупаните задължения на всички топлофикации към "Булгаргаз" са 78.3 млн. лв., а "Топлофикация - София" дължи 62 млн. лв. за въглища и мазут. Осем топлофикационни дружества в страната сами да определят цените на парното от новия отоплителен сезон, а не Министерският съвет, предлага ДАЕЕР. Сред тях са топлофикациите в Ловеч, Трявна и Искрец. В момента те не получават субсидии от бюджета и обслужват над 15 хил. абоната от общо 1.6 млн. в страната. 14-те топлофикационни дружества, които се подпомагат от държавата, са похарчили значителна част от субсидиите си през първото и второто тримесечие. В бюджета за тази година за тях е предвидена субсидия от 50 млн. лв., а според разчетите на агенцията необходимите средства са около 100 млн. лв. Това означава, че хазната трябва да отпусне допълнително още 50 млн. лв., тъй като загубите на дружествата до края на годината се очаква да стигнат 140 млн. лв. Планираната загуба за топлофикациите за тази година е около 60 млн. лв. Намеренията на правителството са да увеличи цената на парното с 10% от 1 октомври, което ще покрие натрупаната инфлация.
Източник: Дневник (21.09.2001)
 
Зам.-министърът на икономиката Любка Качакова обяви, че е поискала да се запознае в детайли със схемата на бартерното споразумението между "Булгаргаз" и руския концерн "Топенерджи" (дъщерна компания на гиганта "Газпром") за доставка на природен газ у нас срещу български стоки. "Поисках споразумението, което е подписано, за да разбера точно каква е схемата, по която се възлага именно на една фирма да се възползва от тези 20%. Срещнах се с изпълнителния директор на "Булгаргаз" и се запознах с общата схема кой е възлагал на "Главболгарстрой" да строи в Русия. Става въпрос за договорености между две държавни фирми от българска и руска страна, а не за правителствени споразумения", заяви Любка Качакова, която не можа да обясни добре схемата. Според нея "Булгаргаз" плаща на "Топенерджи", а руска фирма, износител на нефт възлага 20% от оборота като строителни работи на "Главболгарстрой". Газовият бартер беше договорен при подписване на междуправителствено споразумение за доставки и транзит на синьо гориво за и през България през 1998 г. от тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев. В анекс към документа се посочваше, че за разплащане на 20 на сто от стойността на доставения газ българската страна може да осигури строителни услуги (главно "Главболгарстрой) и износ на стоки в Русия. "Моето лично желание е ако има възможност част от този процент да бъде възложен на други български фирми в областта на фармацията, леката промишленост или консервана промишленост, където сме имали силни позиции. Имаме силно желание да помогнем на малкия и среден бизнес", каза Качакова. Тя обясни, че правителството готви програма за статегическо връщане на пазари, един от тях е руският.
Източник: Дневник (21.09.2001)
 
Врачанският торов завод "Химко" може да заработи още тази седмица, научи "Стандарт". Протокол за разсрочено плащане на борчовете към "Булгаргаз" се очаква да бъде подписан днес, съобщиха от комбината. След това ще започне подаването на природен газ. Американската компания "Ай Би и Транс", която е мажоритарен собственик, наследи стари задължения в размер на 71 млн. лв. От тях 20 млн. лв. вече са погасени. Световните цени на карбамида паднаха до 73 долара за тон, което принуди през лятото ръководството на "Химко" да спре производствената дейност за около 4 месеца. През това време в завода бяха извършени ремонти на производствените мощности. Вложените инвестиции са за над 1 млн. лв.
Източник: Стандарт (24.09.2001)
 
Всички държавни дружества ще бъдат обявени за продажба и държавата няма да запазва дялово участие в тях, предвиждат промени в Закона за приватизацията, които са заложени и в икономическата програма на правителството. Поправките се подготвят от работна група, в която участват експерти на НДСВ и кабинета. Министерският съвет ще трябва да изготви списък с дружества, за които продажбата може да се отлага за неопределено време заради стратегическото им значение за националната икономика. Предвижда се стратегията за раздържавяването им да позволява на държавата да запази миноритарен дял в тях. В списъка най-вероятно ще влязат "Булгаргаз", "Националната електропреносна компания" (НЕК), "Булгартабак холдинг", Българска телекомуникационна компания (БТК), пристанищни комплекси и военно-ремонтни заводи. Те ще могат да се обявяват за приватизация от правителството след разрешение на Народното събрание. След приемането на поправките министерствата няма да могат да сключват приватизационни сделки и раздържавяването ще се прави изцяло от Агенцията за приватизация (АП). По-голямата власт ще се съсредоточи в изпълнителния орган, който ще избира купувачите и ще сключва приватизационните сделки. Надзорният съвет само ще следи за законосъобразността на сделките, а не както досега за целесъобразността им. Следприватизационният контрол ще се осъществява както от агенцията, така и от специалната подкомисия към Комисията за икономическа политика в парламента. Преференциите за работническо-мениджърските дружества (РМД) ще отпаднат и всички кандидати ще са равнопоставени, предвиждат още промените в закона. Процедурите по продажбата на държавни дружества ще се опростят, като ще става предимно чрез публични търгове. Остатъчните държавни миноритарни дялове също ще се предлагат с конкурси, които ще се провеждат от Центъра за масова приватизация (ЦМП) или АП. Част от по-интересните за инвеститорите миноритарни дялове ще бъдат пуснати на Българска фондова борса (БФБ). Конкурсите остават като втори вариант, но те ще се използват по-рядко и в случаи, когато дружеството има да решава сериозни екологични въпроси или проблеми, заради които трудно могат да бъдат направени големи инвестиции. Най-известната и най-често използвана досега процедура - преговори с потенциални купувачи, вече няма да се прилага.
Източник: Дневник (25.09.2001)
 
След близо четиримесечен ремонт врачанският торов завод възстанови производството на карбамид и ще започне да се издължава на земеделските стопани, съобщиха от акционерното дружество. Във факсове до "Химко"АД кооперации, сдружения и индивидуални производители са изразили тревога за забавената доставка на предплатени азотни торове. Според тях заводът ще е причината да се изпуснат благоприятните агротехнически срокове за сеитба на есенниците, които са до 15 октомври. От дружеството припомниха, че са имали готовност за пуск още миналия понеделник, но авария на компресорен блок в амонячно производство го е забавила. Вече са пуснати в действие две от линиите за синтез на карбамид. Очаква се до края на октомври мощностите да бъдат натоварени до 75 процента от капацитета им. Цената на тон пакетиран карбамид е 295 лв., с 10 лв. по-евтин е насипният, уточниха от торовия завод. Забавянето на заявените количества се дължи и на проточилите се преговори с "Булгаргаз" за разсрочено изплащане на задълженията от 51 млн.лв., казаха от дружеството. При приватизацията на "Химко" преди две години американската компания "Ай Би И Транс ъф Ню Йорк" наследи 71 млн.лв дълг към доставчика на природен газ. От тях 20 млн.лв. вече са издължени, но въпреки това доставките на синьо гориво са неритмични и недостатъчни, заявиха от торовото дружество.
Източник: БТА (01.10.2001)
 
След близо четиримесечен ремонт врачанският торов завод възстанови производството на карбамид и ще започне да се издължава на земеделските стопани, съобщиха от акционерното дружество. Във факсове до "Химко"АД кооперации, сдружения и индивидуални производители са изразили тревога за забавената доставка на предплатени азотни торове. Според тях заводът ще е причината да се изпуснат благоприятните агротехнически срокове за сеитба на есенниците, които са до 15 октомври. От дружеството припомниха, че са имали готовност за пуск още миналия понеделник, но авария на компресорен блок в амонячно производство го е забавила. Вече са пуснати в действие две от линиите за синтез на карбамид. Очаква се до края на октомври мощностите да бъдат натоварени до 75 процента от капацитета им. Цената на тон пакетиран карбамид е 295 лв., с 10 лв. по-евтин е насипният, уточниха от торовия завод. Забавянето на заявените количества се дължи и на проточилите се преговори с "Булгаргаз" за разсрочено изплащане на задълженията от 51 млн.лв., казаха от дружеството. При приватизацията на "Химко" преди две години американската компания "Ай Би И Транс ъф Ню Йорк" наследи 71 млн.лв дълг към доставчика на природен газ. От тях 20 млн.лв. вече са издължени, но въпреки това доставките на синьо гориво са неритмични и недостатъчни, заявиха от торовото дружество.
Източник: БТА (02.10.2001)
 
Приватизационната сделка за "Диамант" АД да бъде ревизирана, разпродажбата на обособени части от предприятието - спряна. Това поиска с писмо до Агенцията за приватизация окръжният прокурор на Разград Елена Хаджидимитрова. Магистратите проверяват процедурата по продажбата на най-големия стъкларски завод у нас от юли. В момента има две преписки по случая "Диамант", по които работи Икономическа полиция. Макар че резултатите по разследването не са завършили, държавният интерес изисква разпоредителните сделки с имуществото да бъдат прекратени, смята прокурор Хаджидимитрова. От края на 1997 г. "Диамант" АД е сто процента частна собственост. Приватизирана през 1996 г. по схемата на масовата приватизация, предприятието бе окончателно продадено от правителството на Иван Костов. Последният дял от 26 процента стана собственост на РМД "Диамант Прима". Следващите четири години заводът за стъкло и порцелан постепенно сви производството си, докато през август т.г. представителите на РМД поискаха от Агенцията за приватизация сделката да бъде развалена, защото не са в състояние да плащат вноските си. Изпълнителният директор на фирмата инж. Емил Гюров обясни пред журналисти, че отсъствието на ясен собственик с мажоритарен дял акции пречи на инвестиционния процес във фирмата, а остарялото оборудване прави продукцията й неконкурентноспособна. Междувременно заради огромната задлъжнялост към "Булгаргаз" държавният доставчик на гориво спря газта за "Диамант" и пещите бяха затворени. През септември представители на два концерна, световни лидери в производството на стъкло, пристигнаха в "Диамант" с проучвателна мисия. Експерти на турския холдинг "Шишеджам" и на белгийския концерн "Главербел" обявиха, че имат интерес към производствените площадки на стъкларската фирма. Двете компании са готови да строят общ завод за стъкло на Балканите и заявиха, че заводът в Разград ги привлича с близостта си до суровинните находища, отличната инфраструктура и квалифицираните кадри. Преговорите с потенциалните инвеститори продължават.
Източник: БТА (02.10.2001)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 16.V.2001 г. регистрира промени по ф. д. № 1371/90 за "Булгаргаз" - ЕАД, с държавно имущество: вписва увеличение на капитала от 512 691 344 лв. на 653 820 248 лв., разпределен в 653 820 248 поименни акции с номинална стойност 1 лв.; вписва промени в устава на дружеството.
Източник: Държавен вестник (02.10.2001)
 
Руската компания "Газпром" е отхвърлила още през май тази година искане на "Булгаргаз" за преразглеждане цената на природния газ за България.Мотивът на "Газпром" е,че в периода от април 1998г.до април 2001г.когато е прилагана сегашната методика,средната стойност на синьото гориво за България се е увеличила едва с 1,48%.
Източник: Труд (03.10.2001)
 
На среща между общинската управа във Враца и ръководството на “Топлофикация” бяха разгледани проблемите на предстоящия отоплителен сезон. Според шефът на “Топлофикация” инж. Ангел Ангелов нормалната работа на дружеството през зимата се гарантира само със събирането на всички натрупани задължения от населението, фирмите и бюджетните организации, които възлизат на астрономичната цифра от 4 143 000 лв. До края на октомври “Топлофикация” - Враца трябва да плати 220 000 лева на “Булгаргаз”. Сумата е част от натрупания дълг към дружеството, който възлиза на 390 000 лева. Договореността с “Булгаргаз” е цялата сума да бъде внесена до края на годината. Всяко неспазване на срока от погасителния план може да доведе до намаляване на отпусканото синьо гориво на нередовния платец, предупредили от газовия гигант. Това от своя страна означава, че на “Топлофикация” ще се наложи да спре топлото на абонатите си, които не са си платили сметките за последните три месеца. “Общо задълженията ни са 657 000 лева, като от тях 190 хиляди са към “Химко” - уточни инж. Ангелов. В същото време длъжниците на дружеството трябва да внесат в служба “Инкасо” над 4 милиона лева. От тези пари 826 000 лв. са непогасени сметки на организации на общинска издръжка. Битовите абонати са натрупали дългове за 2.5 милиона лева, а стопанските организации - 239 хиляди. Проблем е и държавната субсидия за дружеството, която за годината е едва 54 процента от необходимото. “По наши разчети ще завършим годината с дълг от 1540 хил. лева. Въпреки това ще направим всичко възможно сезонът да протече нормално. За това безспорно е нужно съдействието на Община Враца” - каза в заключение инж. Ангел Ангелов.
Източник: Шанс Експрес - Враца (05.10.2001)
 
Цената на газта ще падне с 12 лв. на тон до 2-3 седмици, заяви зам.-председателят на Агенцията по енергетика Гати ал Джебури. Причината е поевтиняването й на международния пазар. В момента тази процедура се съгласува с министерствата, уточни Джебури. След последната промяна на цените на 28 септември 2001 г. "ЛУКойл Нефтохим" продава суровината за 732 лв. за тон с ДДС. Цените, на които енергийните дружества продават електро- и топлоенергията, не покриват разходите им и Цената, по която НЕК продава електроенергията, е равна на цената, на която купува от централите, обясни другият зам. енергиен шеф Ангел Минев. В стойността са прибавени разходите по преноса на електричеството. Само 3% от тях формират фонд работна заплата. Средната заплата в енергийния отрасъл е 406 лв., а от три години възнагражденията са замразени, посочи Минев. НЕК е търговско дружество и единствено приходите от износ не са в регулация, уточни експертът, който от две седмици е в борда на НЕК. За периода юли - септември делът на печалбата от износ е 54%.
Източник: Стандарт (08.10.2001)
 
Неразплатените сметки на населението,бюджетните организации и фирмите към "Топлофикация"-Враца надхвърлят 4 млн.лева.съобщи шефът на дружеството инж.Ангел Ангелов.Ако тези пари не се съберат абонатите в областниат град ще пстанат без парно тази зима,защото от своя страна "Топлофикация е натрупала дългове към "Булгаргаз" и "Химко".От газовия гигант твърдят,че ако не се внесат парите ще спрат кранчето на синьото гориво.
Източник: Демокрация (08.10.2001)
 
Съдебна процедура по обявяване в несъстоятелност на "Диамант" АД поискаха представители на Булгаргаз от Разградския окръжен съд. Стъкларският завод дължи 9 млн. лв. на държавното дружество. През август 2001 г. доставчикът спря синьото гориво за "Диамант" и пещите бяха загасени. Освен газовата компания иск в съда внесе и едноличен търговец от Разград, който претендира за вземания от 300 000 лева. Съдът постанови финансови експерти да влязат в "Диамант". Експертизата трябва да установи дали дружеството може да обслужва задълженията си. Ако то е неплатежоспособно, спрямо него ще започне процедура по несъстоятелност, а управлението на фирмата ще се поеме от синдици.
Източник: Стандарт (15.10.2001)
 
Нови три търга за продажба на имущество на "Агробиохим" - Стара Загора, са насрочени за началото на ноември, съобщи БНР. Ще се разпродават вагони, пожарно оборудване и паладии. Над 90 млн. лв. са задълженията на фалиралия завод към кредитори. Лихвите досега са за повече от 2,5 млн. лв., каза синдикът Кирил Карагьозов. Сред най-големите кредитори са "Булгаргаз" с 53 млн. лв. и НЕК - с 18 млн. лв. Публичните вземания са на стойност 1,805 млн. лв. Синдиците на "Агробиохим" водят съдебни дела с фирма "Фолбекс България" и други нови собственици на обособени клонове на предприятието.
Източник: Стандарт (15.10.2001)
 
Първата петролна рафинерия у нас Бимас АД е декапитализирана. Тройна технико-икономическа експертиза установи, че в съотношението между пазарната стойност на активите и пасивите му капиталът на дружеството е с отрицателна величина в размер на 600 хил. лв. Близо 200 достигнаха кредиторите му, най-много - 1.2 млн. лв., Бимас АД дължи на Агенцията за държавни вземания, над 900 хил. лв. на Булгаргаз, 240 хил. лв. на Топлофикация Русе АД, има задължения към работници. Първите сигнали, че предприятието върви към фалит, са още отпреди 4 години, поясняват синдиците Малина Тошева и Донка Вричева, поели управление на Бимас АД по решение на съда от предишния мажоритарен собственик АКБ корпорация. На 22.10.1998 г. съдът установи, че дружеството е в неплатежоспособност. След като бе открито производството по несъстоятелност, беше констатирано, че начинът на управление на дружеството застрашава интересите на кредиторите и затова съдът отне на АКБ корпорация правото да го управлява. Запознати твърдят, че в действията на управляващите през тази година прозират най-вече стремежи за лично облагодетелстване, а в поведението на собствениците му незаинтересуваност. За пример се сочи, че през 1997 г. бившето ръководство на Бимас АД сключва договор с дъщерната фирма на Химимпорт АД - Виенапласт за доставка на базови масла, а впоследствие и на един излишен съпътстващ договор, поради което сега предприятието е принуждавано да плати за тези масла 405 хил. USD, със 130 хил. USD повече от реалното, твърди Малина Тошева и пояснява, че размерът на това задължение се оспорва в съда. В края на миналата година съдия-изпълнител по реда на ГПК издава в полза на Химимпорт постановление за възлагане на собствеността. Това става след серия юридически хватки, напомнящи скандала с АК Балкан. Сега Химимпорт АД разполага със 70% от капитала на дружеството. Странното е, че няма никаква реакция от държавата, собственик на 10% от капитала на Бимас АД, въпреки сигналите, че предприятието умишлено върви към фалит, и странно защо адвокатът на мажоритарния тогава собственик АКБ корпорация пропуска срока за обжалване на това постановление за възлагане. Имаме сериозни доказателства, че постановлението е съшито с бели конци, твърди Малина Тошева. Съдебната процедура по отмяна на постановлението на съдия-изпълнителя още не е приключила. През това време /около година/ съоръженията бездействат, тъй като Химимпорт АД не желаел да ги експлоатира, а Бимас АД нямал право. По този начин една от трите рафинерии в България е парализирана да произвежда моторни масла и хидробитум. Работи в обеми, които са далеч под възможния капацитет на предприятието. Според синдиците и Химимпорт АД, и АКБ корпорация не са били добри стопани на Бимас АД. Малина Тошева твърди, че изходът от тежката ситуация е капиталът на дружеството да бъде или преструктуриран, или да се търси стратегически купувач. Бимас АД може да излезе от кризата, ако до края на годината бъде подготвена оздравителна програма, заяви Донка Вричева. Синдиците разчитат на все още незаетите му пазарни ниши. В България само фирма Бимас може да преработва суровия петрол от Тюленово. Нефтът от находището е с високо съдържание на ароматни вещества. В уникална тръбновакуумна инсталация от този петрол само в Русе могат да се произвеждат моторни масла, годни за експлоатация при минус 60 градуса. Уникална е и инсталацията за производство и пакетиране на пътен и течен битум. Според специалисти тези две инсталации могат да се въведат в експлоатация след малък ремонт. Стига преди това да бъде намерен най-добрият за икономиката ни статут на предприятието. Все пак процедурата по несъстоятелността на Бимас АД не протича по типичния за повечето предприятия в България начин - то не се разпродава, а произвежда, изплащат се заплати. Според синдиците фирмата може да заработи, стига да бъде възстановена собствеността на Бимас АД върху спорните съоръжения. Съдебните процедури са спорни. АКЦИОНЕРНОТО дружество Бимас - Русе, е основано през 1932 г. под името Първа петролна индустрия. След 1944 г. е завод Леон Таджер. Това е най-старата българска петролна рафинерия. Предприятието е специализирано в преработката на суров петрол от Тюленовото находище край Шабла, в производството на маслени фрикции, нефтени гудрони, на широка гама малотонажни нефтопродукти и пр. .
Източник: Пари (16.10.2001)
 
Потребителите със социални функции ще могат да се договарят директно с производителите на електроенергия от 1 януари 2002 г. Това съобщи вчера председателят на Агенцията по енергетика Милко Ковачев. Такива са ВиК-дружествата, "Булгаргаз" и мини "Марица-изток", защото от тях зависят крайните цени на водата, газта и тока. Само част от енергийния пазар ще се либерализира от началото на идната година, каза Ковачев. Засега НЕК остава единствената компания, която ще изнася електроенергия. Когато секторът у нас е готов да издържи конкурентността на европейския, тогава ще бъдат допуснати и други износители на ток. От 1 януари 2002 г. цените за продажба на електроенергия трябва да се изравнят с производствените цени. Заради социалния ефект обаче това ще става поетапно, като на тарифите ще се слагат ограничения. В областта на газовия сектор ще бъдат въведени правила за ценообразуване, обясни Ковачев. Според председателя на Регионалния енергиен център на черноморските страни България е направила грешка, като е започнала приватизация в енергийния сектор преди либерализацията. Това ще доведе до монопол на частните компании, каза Радулов. Той визираше сделките с американските "Ей и Ес" и "Ентърджи" за "Марица-изток 1 и 3".
Източник: Стандарт (17.10.2001)
 
Пловдивската “Топлофикация” може да мине резервно на мазут, ако от “Булгаргаз” затворят кранчето заради натрупаните дългове, заяви шефът на дружеството Мирко Угринов. 7 950 000 лева стари задължения за природна газ има да покрие дружеството до края на октомври, според подписаното споразумение с фирмата-доставчик. За да бъдат платени тези пари обаче трябва да бъдат взети от абонатите. Първата погасителна вноска към “Булгаргаз” следваше да е внесена до края на септември, но това не стана тъй като инкасаторите не успяха да съберат сумите. Най-големият длъжник е пловдивската община.
Източник: Монитор (17.10.2001)
 
Руската нефтена компания "Лукойл" проявява интерес към приватизацията на българския банков сектор, както и към газовия монополист "Булгаргаз", заяви генералният директор на "Лукойл България" Валентин Златев. По думите му структура от подобен мащаб се нуждае от собствена банка, която да обслужва финансовите операции на групата. "Няма да крия, че обмисляме възможността за участие в някоя от действащите банки, като един от вариантите за това е предстоящата приватизация на "Биохим", заяви Златев. Намеренията на правителството са до края на годината търговската банка да бъде продадена. Златев не отхвърли и възможността "Лукойл" да кандидатства и за все още държавния дял в Централна кооперативна банка (ЦКБ). "Нашите финансови департаменти разглеждат подобна възможност. Не казвам, че ще го направим или е взето такова решение, но не го изключвам", подчерта той. Според запознати, ако все пак "Лукойл" се спре на втория вариант, компанията ще купи и дяловете, които сега се държат от офшорни дружества, зад които се твърди, че стои варненската групировка ТИМ. По този начин нефтената компания ще прибави към държавния дял от 33% още около 24%, което ще му позволи до голяма степен да контролира банката. Намеренията на "Лукойл" са да бъде доставчик на природен газ в България, което насочва интересите на компанията и към евентуалната бъдеща приватизация на "Булгаргаз". "Лукойл" е вторият в Русия производител на газ след гиганта "Газпром". Компанията добива около 23 млрд. куб. метра природен газ годишно. Според Златев "Лукойл" може да бъде партньор с "Газпром" и други международни компании при доставките на природен газ за България. На този етап обаче няма яснота под каква форма ще бъде извършено преструктурирането на газовия сектор в страната и конкретно на държавния монополист. "За нас би било интересно по принцип да разглеждаме такъв проект. Засега все още не мога да твърдя, че ще участваме, защото все още не знаем какви ще са условията", каза Валентин Златев. Той не коментира намеренията на прокуратурата да проверява приватизационната сделка, в резултат на която "Лукойл" стана мажоритарен собственик на "Нефтохим" през 1999 г. Златев само припомни, че руската компания е платила 100 млн. долара за рафинерията и изпълнява включената в договора инвестиционна програма. В края на миналата седмица обаче пресслужбата на компанията прибягна до платени публикации в медиите, за да изкаже притеснението си от подобен подход към чуждите инвеститори. През следващите четири години "Лукойл България" ще вложи около 100 млн. долара за модернизацията на 50-те бензиностанции на "Петрол", които компанията взе наскоро под наем от "Нафтекс България холдинг". От централата в Русия обявиха намеренията си да интегрират в единна структура нефтените си предприятия в Бургас, Одеса (Украйна) и Констанца (Румъния). "Ние сме основният доставчик и собственик в трите завода и е нормално да интегрираме връзките между тях по отношение на снабдяването с компоненти, материали и суровини", обясни схемата Златев. Според него това ще позволи работата на бургаското дружество да се оптимизира. "Рафинерията е производствено звено и трябва да работи максимално ефективно като такова. В света няма предприятие, което да се занимава с търговия", каза генералният директор на "Лукойл България". По негово мнение именно софийският офис на компанията ще поеме търговските взаимоотношения на новата структура.
Източник: Дневник (17.10.2001)
 
До края на октомври българската страна трябва да заяви пред "Газпром" количествата природен газ, който ще консумира. Очакванията са потреблението на газ в страната да остане в рамките на 3.4 млрд. куб. м - каквото е през тази и миналата година. Счетоводната печалба на "Булгаргаз" за деветте месеца на 2001 г. е 23 млн. лв.
Източник: Дневник (22.10.2001)
 
Необслужваните задължения на топлофикационните дружества към "Булгаргаз" да бъдат заменени с държавни облигации, емитирани от финансовото министерство - това предвиждат мерки за оздравяване на дружествата, предложени в доклад на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси до парламентарната енергийна комисия. С книжата дружествата трябва да платят задълженията си към газовия монополист. Той от своя страна ще ги представи за "осребряване" пред МФ. Как точно ще стане изчистването на задълженията, ще зависи от сумата на облигациите, падежа им и лихвата по тях. Тези три условия предстои да се договарят. В момента топлофикациите дължат на газовата компания 80.9 млн. лв., от които около 60 млн. лв. са дълговете на "Топлофикация - София". Целта на предложената мярка е да се изчистят задълженията на топлофикациите и да се създават условия за нормалното протичане на отоплителния сезон. Малко вероятно е предложението на агенцията да се приеме, тъй като това ще увеличи общия размер на вътрешния дълг, коментират обаче от финансовото министерство. Подобна мярка едва ли ще бъде приета и от МВФ и Световната банка (СБ), които принципно не одобряват подобни финансови операции
Източник: Дневник (22.10.2001)
 
Министърът на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 149, ал. 4 ЗУТ обявява, че на основание чл. 148, ал. 3 ЗУТ е издадено разрешение за строеж № РС-30 от 5.IХ.2001 г. на "Булгаргаз" - ЕАД, София, за обект: транзитен газопровод за Р. Гърция, Р. Македония и Р. Югославия, с подобект: оптична магистрала от Стара Загора до компресорна станция "Ихтиман" с регенераторен пункт в автоматична газоразпределителна станция "ТЕЦ "Пловдив-север".
Източник: Държавен вестник (23.10.2001)
 
Хазната ще прибира 80% от чистата печалба на държавните фирми за 2001 г. под формата дивидент. Дивидентът за държавните фирми се определя с постановление на правителството в края на всяка година. Най-засегнати от мярката ще са държавните монополисти - БТК, Булгаргаз, НЕК, Булгартабак, Български пощи и др.
Източник: ComputerWorld e-Daily (24.10.2001)
 
"Дилингова финансова компания" (ДФКо) работи като финансово-брокерска къща още от средата на 1993 година. Докато получава лиценз за инвестиционен посредник през 1997 г., фирмата осъществява оборот на паричния пазар за над 170 млн. щ. долара. Тя е една от малкото финансови къщи, която няма чейнджбюро. В средите на капиталовия пазар ДФКо е по-известна с факта, че нейните шефове са били членове на Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК). Става дума за собственика на компанията Веселин Ралчев и члена на съвета на директорите й Чавдар Драгиев, които решаваха проблемите на капиталовия пазар у нас в ДКЦК, когато тя се наричаше Комисия по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ) през 1996-1997 г., а неин председател бе Християн Танушев. И сега двамата са активни участници при обсъждането на промените в нормативното устройство на пазара. Няколко месеца преди Ралчев и Драгиев да напуснат надзираващия орган, комисията издаде лиценз на ДФКо. Не е ясно обаче дали това бе печеливш ход от тяхна страна, тъй като в периода 1998-1999 г. оборотите на посредника намаляха до 18 млн. лв., а за първите девет месеца на тази година се стопиха на 7 млн. лева. Финансовата къща е недолюбвана от голяма част от инвеститорите заради високите комисиони, с които работи. Стандартната й такса при борсови операции е 3% и само при по-големи сделки спада до 1 процент. Причината за скъпите услуги е по-високата сигурност на операциите, която, според Борислав Ралчев, предлага ДФКо. Той държи парите, с които клиентът му иска да купи дадени ценни книжа, да са в сметката на посредника преди извършване на сделката. Ралчев твърди, че мнозинството брокери не го правят, за да привлекат повече клиенти. Собствениците на ДФКо смятат, че отложеното плащане, макар да не е незаконно, увеличава значително риска транзакциите да не се изпълнят. Ралчев признава, че с наложения консервативен стил компанията му губи голяма част от клиентите си, но затова пък и операциите, и приходите й са сигурни. Акционери в ДФКо са общо 12 физически лица, като Борислав Ралчев е собственик на около 57.7% от капитала. Той е на 43 години, а преди да основе финансовата къща, е работил в министерствата на финансите и на икономиката и планирането, както и в данъчната администрация. Напуска посредника само докато работи в КЦКФБ. Чавдар Драгиев, другият бивш член на КЦКФБ, и Камелия Ковачева са другите двама акционери на дружеството, които влизат в съвета на директорите. Драгиев е завършил инженерно образование в Москва, бил е и председател на клона на Българската търговско-промишлена палата във Видин. Ковачева е работила като главен счетоводител в няколко дружества от енергетиката. В периода, когато Ралчев и Драгиев са в КЦКФБ, именно тя поема управлението на ДФКо. Основните клиенти на компанията са фирми от строителната индустрия. Най-впечатляващите сделки, извършвани от посредника, са окрупняването на пакетите на швейцарската "Холсим" (бившата "Холдербанк") в "Белоизворски цимент" и на гръцката "Титан" в "Плевенски цимент". Става въпрос за изкупуване на акции на работници от двата завода, както и на книжа от масовата приватизация. След осъществените от ДФКо операции двамата чуждестранни инвеститори придобиха по над 90% от акциите в споменатите циментови заводи. Посредникът участва и в учредяването на холдинговата структура "Обединени кариери". В нея влизат "Доверие обединен холдинг" чрез мажоритарните му пакети в три предприятия ("Кариерни материали" - София, и пловдивските "Кариери", "Комарс") и "Холсим". Впоследствие швейцарците са изкупили по-голямата част от дяловете на бившия приватизационен фонд. Съществувала е и идея за създаването на пенсионен фонд, в който да се включат работещите в строителния бранш. "Холсим" обаче не одобрили идеята, защото по принцип не се занимават с нищо друго освен с производство на цимент, поясни Рачев. Сред чуждестранните инвеститори, работещи с ДФКо, са и компании от други браншове на индустрията. Посредникът извършва транзакции по поръчки на шведската фирма "Суидиш мач" (Swedish Match), собственик на кибритената фабрика в Костенец, на австрийската "Кнауф" (Knauf), която държи видинското предприятие "Кнауф-Гипсфазер", и на притежателя на пловдивския стъкларски завод "Дружба" - кипърската компания "Барек овърсийс". ДФКо е посредник и на пет бивши приватизационни фонда - "Холдингово дружество Дунав", "Холдинг Сигурност", "Пълдин холдинг", "Възраждане 26 холдинг" и "Армейски холдинг". Техните транзакции се осъществяваха главно през 1997 г., когато фондовете прехвърляха един на друг придобитите от тях пакети от масовата приватизация. Според Ралчев, сътрудничеството с тези холдинги е изненадало мнозина, които са очаквали, че заради дейността на мажоритарния собственик на ДФКо и на Чавдар Драгиев в тогавашната Комисия по ценните книжа, то не било възможно. Точно през 1996-1997 г., когато се основаваха фондовете, КЦКФБ им налагаше сериозни санкции по различни поводи. Засега "Дилингова финансова компания" не е кандидатствала за лиценз за сключване на сделки с чуждестранни ценни книжа. Причината е, че клиентите на посредника не са изявявали такова желание, обяснява Ралчев. От няколко месеца той обмисля нестандартната за българските условия идея - да се емитират ценни книжа като замяна на дълг срещу собственост. Става въпрос за облигации, които може да издаде например "Булгаргаз" срещу вземанията си от заводите, потребяващи природен газ. Книжата ще се купуват срещу известна отбивка от номиналната стойност на задълженията. По този начин "Булгаргаз" или друга компания ще получи веднага финансиране за например 70% от размера на признатите си вземания и по този начин ще изчисти счетоводния си баланс от неликвидни активи. Инвеститорите пък ще спечелят от разликата между цената на придобиване на облигациите и номинала им. Ако дружеството длъжник изпадне в тежко финансово състояние, собствениците на дълговите книжа ще могат евентуално да придобият от неговите акции. Самите фирми, чиито задължения са сложени на тезгяха, ще имат възможност при този вариант да изкупят обратно борчовете си под номинал. Според Ралчев, подобна емисия ще има положително въздействие върху цялата икономика, тъй като ще се намали значително голямата междуфирмена задлъжнялост. За да се реализира тази идея, е необходима политическа воля, облечена в законови норми. Защото иначе някои общественици могат да обвинят "Булгаргаз" или НЕК, че продават евтино вземанията си, допълва Рачев.
Източник: Банкеръ (29.10.2001)
 
110 хиляди лева е превела Община-Враца на фирма “Белоизворски цимент”, като възстановена надвзета сума от данък печалба, защото в края на м.г. се оказало, че положителният резултат на дружеството е по-нисък от прогнозирания, въз основа на който е плащан авансовият налог. Тази година общинският бюджет се е лишил от още един източник на доходи - заради нулев финансов резултат за 2000 г. на монополиста “Булгаргаз”, местното му поделение в Чирен не внася авансово суми за данък печалба. “Булгаргаз-Чирен” обаче превежда на общината средства по стар данъчен акт, но размерът им не е голям.
Източник: Шанс Експрес - Враца (30.10.2001)
 
186 дружества няма да се приватизират с влизане в сила на новия закон за приватизация, реши правителството. Сред тях са АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", БДЖ, РВД, летищата, пристанищата, "Български пощи", "ВиК"-дружества в 29 града. Министерството на земеделието и горите няма да приватизира "Напоителни системи" - София. Остават държавни и военните заводи "Терем". Няма да се слагат на тезгяха "Студентски столове и общежития" и Центърът за подводна археология. Няма да се продават още "Ел Би Булгарикум", Българска фондова борса, Централен депозитар, БКК и Насърчителна банка, решиха министрите.
Източник: Стандарт (30.10.2001)
 
Варненският апелативен съд отложи вчера делото за обявяване в процедура по несъстоятелност на стъкларския завод "Белопал" в град Белослав. Още в края на 2000 г. Агенцията за държавни вземания подаде искова молба заради задължения към НОИ за 1,5 млн. лв. От началото на годината от "Булгаргаз" са спрели доставките за завода и на практика той не работи. 200 са уволнените през последните месеци.
Източник: Стандарт (31.10.2001)
 
Варненският апелативен съд насрочи за февруари делото за обявяване в несъстоятелност на завод "Белопал", образувано по искане на "Булгаргаз". Общият размер на задълженията на стъкларския завод към доставчика на газ са около 9,5 милиона лева. Според заместник-главния юрисконсулт на газовия монополист Андон Раков от началото на заседанията "Булгаргаз" е реализирал допълнително загуби. "Белопал" не бил плащал месечните си вноски от по около 150 000 лева, които са записани в договор. Има протокол за погасяване на стари задължения на стъкларския завод, които са разсрочени до 31 декември 2002. Докато делото влезе отново в съда, "Булгаргаз" щял да реализира още загуби, заяви адвокат Раков. Според неговите изчисления сумата ще достигне 580 000 лева. От "Белопал" пък контрираха, че фирмата има достатъчно активи, за да не бъде обявена в несъстоятелност, а освен това има да получава около 500 000 лева от наем от нередовни длъжници и наематели. Около 100 души в момента работят в завода с надеждата, че и този път съдиите няма да допуснат "Белопал" да фалира. За задълженията на завода към Националния осигурителен институт директорът на предприятието е постигнал споразумение за разплащане и от НОИ са оттеглили съдебния иск.
Източник: Черно море (01.11.2001)
 
Вероятно от 1 юли 2003 г. ще започнем да потребяваме природен газ от находище "Галата", съобщи заместник-председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси /ДАЕЕР/ Гати ал Джебури. "Булгаргаз" подписа с "Петреко България" ЕООД и "Петреко САРЛ" договор за покупко-продажба на природен газ и договор за пренос на природен газ. Находище "Галата" ще задоволява годишно над 10 на сто от нуждите от природен газ на страната, каза вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев. Според изпълнителния директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов синьото гориво ще бъде изкупувано по прeференциални цени, по-ниски от тези на външните доставчици.В разработването на газовото находище ще бъдат инвестирани 65 милиона долара, като при изпълнението на дейностите ще се привличат основно български фирми и специалисти, информираха от "Булгаргаз".
Източник: БТА (02.11.2001)
 
Големите потребители на природен газ сами да договарят цената на горивото, като заплащат транзитна такса на монополиста "Булгаргаз". За това настояват трите торови завода у нас - "Химко", "Агрополихим" и "Неохим", които са сред най-големите потребители на газ в страната. НДСВ-депутатът Димитър Ламбовски внесе предложение за директно договаряне за доставка на природен газ, с което ще се разбие частично монополът на "Булгаргаз". Ако предложението не бъде прието, торовите заводи ще настояват за нови цени на газа от "Булгаргаз", които да са съобразени с пазарната ситуация. Сега горивото се продава по 300 лв. за хиляда куб. метра без ДДС. При пряко договаряне цената може да падне с 30-35%, категорични са представителите на торовите заводи.
Източник: Стандарт (15.11.2001)
 
Делегации на Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) и на Международната финансова корпорация (IFC), която е част от групата на Световната банка, преговаряха у нас за възможностите и условията да кредитират добива на природен газ от варненското находище край Галата. От 12 до 14 ноември включително Хюлрез Хода и Ахмед Кебайли, представители на корпорацията, и Константин Лимитовски от ЧБТР водиха тежки преговори с българския клон на люксембургската компания "Петреко С.А.Р.Л." - титуляр на концесионния договор за добив на природния газ от Галата. Двете международни финансови институции са готови да създадат консорциум, а представителите им са преговаряли по условията за отпускане на заем от близо 50 млн. щ. долара. Кредитът ще осигури около 76% от финансирането, необходимо за изграждане на инфраструктурата за добиване на природния газ от откритото преди осем години находище в черноморския шелф срещу нос Галата. Останалите 15 млн. долара по проекта ще дойдат от собственика на "Петреко С.А.Р.Л." - шотландската инвестиционна компания "Мелроуз рисорсис" от Единбург. С парите - 65 млн. щ. долара, които "Петреко С.А.Р.Л." очаква от кредита и от собственика си "Мелроуз рисорсис", ще бъдат закупени, доставени и монтирани добивна платформа, компресорна станция, 82 км тръбопровод (от които 23 км ще са в морето) и газоизмервателна станция. Компанията е ухажвана от кредиторите, след като на 16 май 2001 г. подписа концесионен договор N0001 за добив на природен газ. Интересът към нея стана още по-голям, когато на 1 ноември "Петреко" подписа два договора с "Булгаргаз". Първият е за покупко-продажба на 400 млн. куб. метра газ. Горивото ще бъде продавано на преференциални за националната ни газова компания цени, които ще се изчисляват по специална скала. В зависимост от моментната цена на газа отстъпката ще варира от 1 до 25 процента. Поради затрудненията при реализацията на доставяния от Русия газ, които "Булгаргаз" изпитва от три години насам, бе подписан и втори договор - за транспортиране на горивото по националната газова мрежа. Таксата за пренос ще бъде определена в най-скоро време чрез специална наредба, която в момента се изготвя от Държавната комисия за енергийно регулиране. И двата договора са със срок на действие две години, но в тях има опция за продължаването им с още три години.
Източник: Банкеръ (19.11.2001)
 
Български държавни железници (БДЖ) да увеличат капитала си със 130 млн. лв., колкото са задълженията на дружеството към държавата, предлага изпълнителният директор на компанията Владимир Дунчев на Министерството на транспорта и съобщенията. Повишението на капитала трябва да се извърши преди разделянето на железопътната компания на две дружества - за инфраструктура и за превоз, от началото на следващата година. Целта на операцията е двете дружества да са без задължения към държавата и работниците. В момента капиталът на железниците е 200 млн. лв. Задълженията на БДЖ за третото тримесечие на годината са 250 млн. лв. "Преговаряме с финансовото министерство по предложението", заяви зам.-министърът на транспорта и съобщенията Любомил Иванов. От ръководството на компанията припомниха, че подобна схема за оздравяване беше осъществена с "Булгаргаз".
Източник: Дневник (21.11.2001)
 
Хемимонт-Смартком спечели обявения от Булгаргаз открит търг за доставка на 105 км 24 влакнов оптичен кабел. След изключително силна конкуренция от 12 компании, офертата предложена от системния интегратор Хемимонт-Смартком бе класирана на първо място. В началото на ноември 2001 бе подписан договора за доставка. Това ще бъде първата инсталация на територията на България на оптичен кабел, произведен от Lucent Technologies със стандартни G.652 влакна.
Източник: ComputerWorld e-Daily (21.11.2001)
 
От края на миналата седмица всички инсталации във врачанския торов завод "Химко" са спрени. В понеделник синдикалните организации в предприятието откриха подписка против спирането. От "Булгаргаз" е получен факс, с който дружеството уведомява, че прекратява подаването на природен газ заради неиздължени плащания. От ръководството на завода заявиха, че "Химко" временно спира заради високата цена на природния газ и масовия внос на евтин украински карбамид през Румъния. Според исканията на "Булгаргаз" във вторник трябва да бъде изключена и топлоелектрическата централа. "Това е физическият край на завода, защото без ТЕЦ-а инсталациите ще замръзнат", обясни председателят на "Подкрепа" в завода Емил Димитров. "Заводът работи на загуба, което води до натрупване на нови задължения към доставчиците", обясни изпълнителният директор на "Химко" Валентин Димитров. В резултат на нелоялния внос през ноември продажбите са намалели пет пъти. Само за октомври в България са внесени 23 хил. тона карбамид, което поставя под въпрос съществуването на врачанското предприятие. Валентин Димитров уточни, че "Химко" няма да работи до 10 декември, когато ще започне да изпълнява поръчка за доставка на карбамид за Косово по програма на Европейския съюз. От ръководството съобщиха още, че въпреки престоя са осигурени средства за работна заплата и съкращения няма да се правят. Складовите бази разполагат с достатъчни количества карбамид за вътрешния пазар.
Източник: Дневник (27.11.2001)
 
Управителния съвет на “Химко” Враца е с нов председател от вчера, след като досегашният шеф Валентин Димитров оглави Асоциацията на торовите заводи в страната, съобщи прокуристът на дружеството Андрей Семерджиев. С решение на Врачанския окръжен съд мястото на Димитров ще заеме досегашният му заместник Мартин Макариев. Новият член на УС на завода пък е експертът от Министерството на икономиката Цветан Дойчев. Вчера е постигнато и споразумение с Булгаргаз за подаване на минимално количество природен газ за поддържане на ТЕЦ-а в Химко и предотвратяване на измръзването на инсталациите. Газовият монополист ще доставя на спрелия работата си химкомбинат по 100 000 куб. м. гориво на денонощие, уточни пред "Монитор" Семерджиев.
Източник: Монитор (28.11.2001)
 
Около 61 милиона лева са задълженията на врачанския торов завод - стана ясно след среща на синдикатите във фирмата с председателя на управителния й съвет Мартин Макариев. Най-големият борч на “Химко” е към “Булгаргаз” - 50 милиона лева. За тревожното финансово състояние на дружеството се изтъкват две глобални причини - високата цена на природния газ и дъмпинга на украинските торопроизводители, които внасят евтин карбамид през Румъния. Нашето министерство на икономиката обаче не пожела да постави защитни мита при вноса на карбамид. Това принуди “Химко” да спре принудително до 10 декември, когато ще започне изпълнението на хуманитарна поръчка за Косово, финансирана от Европейския съюз. Предполага се, че за производството на договорените 10 000 тона карбамид мощностите на комбината ще бъдат натоварени около 25 процента не повече от месец. В момента се уговарят и други сделки. Дали те ще станат факт, не е ясно. Осъществяването им зависи много от насрочената за 7 декември среща на синдикалните централи и ръководствата на трите торови завода у нас с министър Николай Василев. Ако той склони да се сложат мита за вносния карбамид, торовата индустрия у нас може и да не се затрие, а около 1500 души ще продължат да се препитават от “Химко”.
Източник: Шанс Експрес - Враца (29.11.2001)
 
"Химко", най-големият торов завод, който все още оцелява, спря производството в понеделник. Високата цена на природния газ и евтиния внос на украински карбамид са причината за решението на ръководството. Заводът работи на загуба, а задълженията към доставчици се увеличават, обясни прокуристът Андрей Семерджиев. Според данни на шефовете на комбината само за октомври в страната са внесени 23 000 тона карбамид от Украйна. Заради нелоялния внос през ноември продажбите на карбамид от "Химко" са намалени 5 пъти в сравнение с предходните месеци. Тон украински карбамид струва 90 долара. С производствена цена от $130 за тон, родната продукция става непродаваема. Разликата идва от цената на природния газ - за украинците 1000 куб. м от горивото струват $12, докато за същото количество "Химко" плаща на "Булгаргаз" по 300 лева. В същото положение са и другите торови заводи у нас - "Агрополихим" - Девня и "Неохим"-Димитровгард. Въпрос на дни е и те да спрат работа, каза Семерджиев. Той уточни, че задълженията на "Химко" към доставчици възлизат на 61 млн.лева. От тях 50 млн. лв. са дълговете към "Булгаргаз". Шефовете на врачанския завод настояват държавата да защити торовите комбинати като определи мита при вноса на карбамид. От Министерството на икономиката обаче отказали. За наводнения с вносен карбамид български пазар сме уведомили и агенция "Митници”, които най-вероятно ще извършат проверка по сигнала ни, поясни прокуристът на дружеството. Във вторник шефовете на комбината успяха да се договорят с "Булгаргаз" да отпуска по 100 хиляди куб. м природен газ на денонощие, за да не измръзнат инсталациите през зимата. Условието е "Химко" да плаща на доставчика 25 000-30 000 лева за текущи разходи. След 10 декември, за когато е предвиден пускът, комбинатът ще започне да изпълнява поръчка за 10 хиляди тона карбамид за Косово по програма на ЕС. Тя може да се изпълни за месец, ако "Химко" работи с 25% от капацитета си, твърдят шефовете му. Те са категорични, че принудителният престой няма да доведе до съкращения сред персонала. Осигурени са средства за заплати на всички 1450 работници. В подкрепа на торовия завод и с искане за възобновяване на работата, синдикалните организации в "Химко" пуснаха подписка сред персонала. Най-важното е да имаме работа и заводът да работи, казват привикналите с проблемите на комбината химици. Според някои от тях напрежение в "Химко" има от 2 години, когато дружеството стана частно. През юли 1999 г. Агенцията за приватизация избра за купувач на "Химко" регистрираната в Ню Йорк компания "Ай Би и Транс". Тя плати за завода символичните 1 млн. лева и пое ангажимент за 5 години да инвестира $50 млн. Раздържавяването на комбината беше съпътствано от серия скандали. Новите шефове бяха обвинени, че с покупката на българския химичен завод целят да елиминират сериозен свой конкурент на световния пазар за карбамид. През юни 2001 година с решение на съда кипърската офшорна компания "A.V.S.T.-трейдинг лимитид" стана собственик на 71% от акциите на "Химко". Промяната на собствеността се наложи, след като американската компания "Ай Би и Транс" изпадна в невъзможност да плаща задълженията си към AVST. Регистрираната в Кипър компания финансира участието на "Ай Би и Транс" в търга за приватизация на торовия завод и стана гарант пред западноевропейски банки за отпускане на $170 млн. кредит. Нейният и.д. Андреас Теофилу е член на УС на "Химко".
Източник: Стандарт (30.11.2001)
 
Министърът на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 149, ал. 4 ЗУТ обявява, че е издадено разрешение за строеж № PC-32 от 14.ХI.2001 г. на "Булгаргаз" - ЕАД, София, за обект: транзитен газопровод за Република Гърция, Република Македония и Република Югославия, с подобект: оптична магистрала от компресорна станция "Лозенец" до Стара Загора.
Източник: Държавен вестник (07.12.2001)
 
Трите работещи торови завода в страната - "Химко" - Враца, "Неохим" - Димитровград, и "Агрополихим" - Девня, са пред спиране заради високите цени на природния газ. В момента цената на синьото гориво е 300 лв. за 1000 куб. метра. За сравнение цените му в Русия, Украйна и Румъния са от 11 до 30 долара. Ако трите фабрики спрат, без работа ще останат 5000 работници и ще намалее с близо 50% потреблението на природен газ, твърдят от предприятията. Това стана ясно по време на проведената национална браншова среща по актуални проблеми на торовите заводи в края на миналата седмица. Според ръководствата на заводите възможните изходи от тази ситуация са диференцирани цени на газта за големите консуматори, либерализация на газовия пазар и въвеждане на временни защитни мита при внос на торове. "Булгаргаз" не е в състояние да кредитира торовата индустрия, защото работи на минимална печалба", заяви генералният директор на газовия монополист Кирил Гегов. Той обясни, че през 1999 г., когато цените на природния газ у нас са били най-ниски - 180 лв. за 1000 куб. м, точно тогава потреблението му от торовите заводи е било най-ниско. "В момента наистина има завишено търсене на природен газ от торовите заводи, но то е неплатежоспособно, защото не разполагат със средства за плащането му. Така задълженията им към "Булгаргаз" се увеличават", обясни Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим". До края на тази седмица в Министерството на икономиката ще се създаде работна група, която ще се опита да разплете казуса "българска торова индустрия". В работната група ще влязат представители на "Булгаргаз", правителството и торовите заводи. "До края на годината експертите ще излязат със становище дали е възможно въвеждането на временни защитни мита при вноса на минерални торове", заяви по време на обсъждането зам.-министърът на икономиката Никола Янков. Според него, за да се вземе решение за въвеждане на защитни мита, мениджърите на торовите заводи трябва да докажат, че за времето, през което действа мярката, тяхното производство ще стане конкурентоспособно.
Източник: Дневник (10.12.2001)
 
Финансовото министерство преведе вчера първи транш от 6.52 млн. лв. от допълнителната субсидия за община Пловдив. Част от сумата - 2.893 млн. лв., министерството е насочило директно за разплащане с "Булгаргаз". С останалите пари ще бъдат изплатени социалните помощи и ще се купят горива и лекарства. До края на годината общината очаква и втория транш от субсидията. С него градската управата ще се разплати на ВиК и НЕК.
Източник: Сега (11.12.2001)
 
"Агрополихим" - АД иска поне частична либерализация на доставките на природен газ. Искаме договорът, който ще подпишем с Булгаргаз" за доставка на природен газ, да предполага равнопоставеност на страните като търговски дружества, не преференции, а равнопоставеност, каза пред журналисти изпълнителният директор на "Агрополихим" - АД, Васил Александров. По думите му торовата компания е получила договор за подписване от 1998 г. С анекс, в седем страници от документа са предвидените санкции. Ръководството на девненското дружество е изпратило своите коментари по документа и през първата седмица от новата година ще изчака становището на "Булгаргаз". "Агрополихим" работи в условията на либерализиран пазар при жестока конкуренция. И в същото време плаща монополна цена за газта, която е 77 процента от себестойността на продукцията. В останалата част от себестойността са електроенергията и транспортът, каза Александров. В Русия цената на природния газ е 10 - 11 долара за хиляда кубически метра, в Европа - 64 - 66 долара, а у нас - по 300 лв. за хиляда кубически метра. В края на годината цената на газта е намаляла 175 процента. При това положение какъвто и мениджмънт да се прави, дружеството губи при продажбата по 30 долара на тон продукция, каза още Васил Александров. Проблемът за цената на синьото гориво е обсъден и от Асоциацията на торовите производители, които формират 60 на сто от газовия пазар у нас. Аналогичен е проблемът и за черната и цветната металургия. Имаме тяхното желание и съгласие да се формира обща асоциация, който би трябвало да представлява тежката индустрия в страната. Искаме поне частична либерализация на доставките - какъв обем задължително ще купуваме на по- високата цена, и каква част ще можем сами да си доставяме на по- ниски цени, за да можем да работим нормално, обобщи г-н Александров.
Източник: БТА (27.12.2001)