БЕХ ще иска от ЕК държавните централи да продават на борсата и по дългосрочни договори Българският енергиен холдинг ще разговаря с Европейската комисия за евентуална промяна в ангажиментите на държавните енергийни дружества да предоставят енергия за търговия на платформата „ден напред“ на Българската независима енергийна борса. Искането е продиктувано от извършените промени в Закона за енергетиката, според които от 1 януари 2018 г. цялото количество електроенергия извън регулирания пазар ще се търгува на борсата. Около това се обединиха участниците в среща по актуални теми от развитието на електроенергийния пазар в страната, домакин на която беше министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Целта на разговорите, в които участваха представители на държавните енергийни дружества, КЕВР, търговци на електроенергия, работодателски организации и синдикати, бе да се обсъдят притесненията на бизнеса от евентуално поскъпване на електроенергията на свободния пазар и да се потърсят взаимно приемливи решения. Ангажиментите на АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток“ 2 и Националната електрическа компания да предлагат определено количество енергия за търговия на борсата възникнаха като резултат от наказателна процедура срещу Българския енергиен холдинг за монопол в електроенергийния сектор. По този начин България избегна плащането на милиони левове глоба. Според договореното с ЕК компаниите са задължени да предлагат тези количества на платформата „ден напред“. По данни на участници в пазара, недостигът на пикова енергия е причина за повишаване на цените, докато в същото време от НЕК съобщават, че от предлаганите от тях количества ежедневно остават непродадени между 50 и 300 мегавата. Една от мерките за нормализиране на ситуацията е да се поиска от ЕК разрешение електроенергията, предлагана от държавните енергийни дружества на борсата, да се търгува и на платформата за дългосрочни договори. Като друга мярка участниците в срещата се договориха да бъде обсъдена възможността за промяна на графиците за подаване на заявки към обществения доставчик. В момента тези заявки се подават до 14.00 часа. Ако това се случва по-рано през деня, ще осигури възможност свободни количества извън заявките също да бъдат предлагани на борсата и по този начин ще увеличи нейната ликвидност. С цел повишаване на прозрачността на пазара и минимизиране на риска от манипулации КЕВР ще излезе с предписание към БНЕБ за промяна в механизма, по който се сключват сделките на екрана за непрекъсната търговия на борсата.
Източник: Монитор (02.01.2018)

БАН публикува два доклада за "Белене" Българската академия на науките публикува Междинен доклад 1 и Междинен доклад 2 по сключения с „БЕХ“ ЕАД договор за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката (с фокус върху електроенергетиката), съобщава на сайта си академията. Уточнява се, че докладите се публикуват със съгласието на „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД, като е заличена информация, която представлява поверителна и / или чувствителна информация за дружествата от БЕХ група. Заличена е и поверителна и / или чувствителна информация, предоставена на изпълнителя от трети страни.
Източник: 24 часа (04.01.2018)

Данаил Папазов придоби "ТЕЦ Варна" с 24 млн. евро кредит от ПИБ Неработещият "ТЕЦ Варна" вече не е на CEZ, а от 20 декември акциите са прехвърлени на варненската "Сигда", която се контролира от фамилията на близкия до ДПС бивш транспортен министър Данаил Папазов. В новото ръководство на купеното дружество влиза и друга свързвана с Делян Пеевски фигура - Георги Христозов, който оглавяваше държавни енергийни фирми, включително БЕХ. Цената на сделката не е публична, а Папазов отказа да я уточни заради клауза за търговска тайна в договора му с CEZ. В медиите се цитираха 50 млн. евро, но той уточни, че сумата значително се разминава с реалната. По информация от други източници продавачът е търсил около 30 млн. евро. Сумата е поне 24 млн. евро, ако се съди по отпуснатия на "Сигда" кредит от Първа инвестиционна банка (ПИБ) за 24.2 млн. евро на 13 декември. От документите по залога в Търговския регистър се вижда, че лихвата е висока - минимум 7.5%, а обезпечения са терени в Девня и бензиностанция. Новият собственик на "ТЕЦ Варна" подготвя рестартирането на 210-мегаватовия шести блок след подмяна на горивната база от въглища на газ, както и отваряне на прилежащото пристанището за товаро-разтоварна дейност на зърнени храни. По график това трябва да стане до няколко месеца. Търси се финансиране за ремонти в размер на до 20 млн. лв., като за дейностите, които текат на площадката в момента, са осигурени средства на кредит от български банки, обясни Папазов. Папазов е дългогодишен директор на държавното "Пристанище Варна", включително и по времето, когато в предприятието започва кариерата си депутатът от ДПС Делян Пеевски, а в кабинета "Орешарски" е транспортен министър. Пред "Капитал" той заяви, че финансира покупката с банков кредит от българска банка, чието име няма да оповести. Покупката на ТЕЦ-а стана чрез фирмата "Сигда", в която синът му Станислав държи 52%, а дъщеря му Ивелина - останалите 48%. На 21 декември, дни след като антимонополния орган разреши сделката, "Сигда" е провела извънредно общо събрание, на което в качеството си на едноличен собственик на ТЕЦ-а освобождава досегашните управители и назначава в ръководството Данаил Папазов, Андриян Атанасов и Георги Христозов. Последният беше директор на "ТЕЦ Марица-изток 2" по времето, когато държавните дружества масово депозираха свободните си средства в КТБ, с което й осигуряваха ресурс да финансира проектите по изкупуване на бизнеси от дуото Делян Пеевски - Цветан Василев. При кабинета Орешарски Христозов бе назначен за директор на БЕХ, а после и в борда на директорите на компанията "Южен поток България". В "ТЕЦ Варна" Христозов ще заема поста заместник-директор и по думите на Данаил Папазов ще ръководи ремонтните дейности. Те вече текат с цел пускане в експлоатация на шести енергоблок. Той бе затворен заедно с останалите пет преди три години, тъй като не отговаря на екологичните изисквания. Работи се по подмяна на горивната му база, като тепърва щели да се водят разговори с "Булгаргаз" за необходимите доставки на синьо гориво. Несигурността на доставките бе една от причините досегашният собственик ЧЕЗ упорито да отлага подобна инвестиция и накрая да зачеркне опцията като нерентабилна. Дори и да не заработи активно като производител на електроенергия, реновиран, блокът би могъл да кандидатства за осигуряването на студен резерв за енергийния баланс на страната, което също носи приходи. Паралелно с дейностите по рестартиране на електропроизводството тече работа и по пристанищния терминал, който според експертите е по-ценният актив, който досега е бил труден за използване заради ограничения в Закона за енергетиката. "Това е пристанище, което е включено като терминал в "Пристанище с национално значение Варна". Има предвидена територия за бъдещо развитие още отпреди 30 години", коментира в телефонен разговор Данаил Папазов. Той допълни, че се работи за превръщане на порта в пристанище за контейнерни товари и зърнени храни. "Реалистично е в рамките на година-две да бъде завършен целият проект, иначе пристанището и днес може да работи зърнени храни, след като бъдат изкарани необходимите документи около смяната на собствеността. В рамките на 2-3 месеца се прави това, ние обаче имаме готовност и по-бързо да стане това", каза Папазов. По думите му в момента в "ТЕЦ Варна" работят около 30 души, а до седмица числеността на служителите ще се увеличи на 100. При пускането в експлоатация на енергоблока ще са нужни около 100 души постоянен персонал, обясни още Папазов. Той не бе единственият кандидат за актива, който ЧЕЗ обособи и продаде на парче. За основния й бизнес в България, преносът и снабдяването с електроенергия компанията все още не е обявила решението си дали продава, или остава. Планът за излизане от пазара бе затруднен, след като предпочетеният купувач "Фючър енерджи" изпадна във финансови затруднения и преговорите се пренасочиха към новия избран за ексклузивен купувач - "Инерком груп" на пазарджишката фамилия Върбакови.
Източник: Капитал (05.01.2018)

"Българска фондова борса - София" АД (БФБ) е подходящ купувач за "Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ), се посочва в официална нотификация на Европейската комисия, изпратена до борсовия оператор. Според ЕК, БФБ разполага с финансовите средства, експертните способности и мотивация да развива БНЕБ като независим и конкурентен енергиен пазар. Като пазарен оператор с повече от двадесетгодишна история в поддържането и експлоатацията на пазарна инфраструктура, БФБ разполага с опит по отношение на търговска платформа и IT услуги и има визия за разширяването на предлаганите продукти, посочват от Комисията. В нотификацията се отбелязва още, че Борсата е лицензирана от Комисията за финансов надзор и се подчинява на Европейското и националното законодателство в областта на финансовите пазари. Решението на Комисията бе последното задължително изискване за влизане в сила на Договора за прехвърляне на акциите на БНЕБ между БЕХ и БФБ-София. Предстои заплащане на договорената първоначална сума и учредяване на безусловна револвираща банкова гаранция за разсрочената част от покупната цена. След това акциите на "Българската независима енергийна борса" ЕАД ще бъдат прехвърлени на "БФБ-София" АД, с което ще бъде финализиран процесът по продажбата. Припомняме, че промяната на собствеността на енергийната борса беше поискано от ЕК още в края на 2015 г. и е условие за прекратяване на процедура за злоупотреба с господстващо положение на БЕХ на енергийния пазар в България. Целта на промяната на собствеността, поискана от ЕК, е да бъде гарантирана прозрачността на работата на енергийната борса.
Източник: Дума (02.02.2018)

АОБР ДОГОВОРИ РЕФОРМИ В СЕКТОР ЕНЕРГЕТИКА На проведена днес, 6 февруари 2018 г., в Министерския съвет среща на работодателските организации с министър-председателя Бойко Борисов, председателя на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев, заместник министър-председателя Томислав Дончев, министрите Владислав Горанов, Теменужка Петкова и ръководителите на НЕК, БЕХ, АЕЦ и БНЕБ бяха обсъдени проблемите в сектор енергетика. Представителите на изпълнителната и законодателната власт приеха основните предложенията на национално представените работодателски организации и поеха ангажимент за поетапното им изпълнение. Беше договорено след 15 дни да се проведе нова среща за оценка на изпълненото до момента. Оттеглено беше искането за оставка на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, но работодателските организации остават в готовност за протестни действия.
Източник: БСК (07.02.2018)

Енергийните реформи повишиха рейтинга на БЕХ Рейтинговата агенция "Фич" повиши рейтинга на държавния "Български енергиен холдинг“ (БЕХ) до "ВВ" със стабилна перспектива. Причините за решението са резултатите от проведените през 2015 г. енергийни реформи, свили силно тарифния дефицит на дъщерната "Национална електрическа компания" (НЕК). Досегашният рейтинг на БЕХ беше "ВВ-" с позитивна перспектива. Роля за повишаването му играе и подобряването на самостоятелния кредитен профил и по-висока степен на предвидимост на резултатите, както и публикуването на нови критерии за присъждане на рейтинг на държавни компании. Самостоятелният кредитен рейтинг на БЕХ също е вдигнат заради платения в края на 2016 г. дълг от над 620 млн. евро за оборудването от АЕЦ "Белене" с бюджетни пари и очакваните да влязат в сила тази година държавни гаранции за строежа на българо-гръцката газова връзка. Тези две обстоятелства вдигат от 5 на сто до 40% дела на държавно гарантирания и отпуснатия от държавата дълг от общия дълг на БЕХ към края на 2017 г. Очаква се това ниво да се запази за времевия хоризонт на рейтинга. Принос за това има и силната връзка на холдинга с държавата, която е негов едноличен собственик. "Фич" обръща внимание, че през ноември 2018 г. е падежът на облигационната емисия за 500 млн. евро, записана от холдинга. Агенцията обаче очаква тя да бъде рефинансирана с нов заем, което ще запази ликвидността на БЕХ. Допълнителен положителен резултат върху холдинга биха оказали държавни гаранции и парична инжекция, повишение на рейтинга на българската държава, както и по-силен самостоятелен кредитен профил на БЕХ в резултат на по-нисък регулаторен и политически риск, по-висока предвидимост на резултатите и по-добро корпоративно управление, посочва агенцията Фич отбелязва, че енергийният пазар в България става все по-либерализиран, което може да доведе до положителен ефект върху бъдещата печалба преди данъци, лихви и амортизации на енергийната група. В същото време обаче това носи рискове. Слабости в регулационния режим обаче в дългосрочен план може да имат ограничителен ефект върху рейтинга. Повишаването на регулаторния и политическия риск, по-слаба обвързаност с българската държава и трайното увеличение на първостепенен дълг над определено ниво биха могли да доведат до отрицателен ефект върху рейтингите, посочва се в съобщението на "Фич".
Източник: Медия Пул (16.02.2018)

Вдигнаха рейтинга на БЕХ Агенция “Фич” вдигна рейтинга на БЕХ на “BB” и определи стабилна перспектива. Повишението отразява подобрените финансови резултати и очаквания да се намали дефицита в НЕК заради успешни законови и регулаторни промени. “Фич” запазва оценката си “силна” по отношение на критерия за собственост и контрол, т.е. връзката на БЕХ с българската държава, и дава едно ниво по-висок рейтинг. Оценката се осланя на очакваното усвояване на държавна гаранция за газовия интерконектор Гърция-България, както и на отпуснатия през декември 2016 г. от държавата на НЕК 7-годишен безлихвен заем по арбитража с “Атомстройекспорт”.
Източник: 24 часа (16.02.2018)

КЗК отказа да спре търга за газовата връзка с Гърция Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е отказала на 19 февруари да наложи временна мярка "спиране" на обществената поръчка за избор на инженер-консултант по проекта междусистемна газова връзка България - Гърция. Искането за такава беше отправено от "Некст инвест" на 23 януари, но според антимонополния орган блокирането на търга, чийто бюджет е 8.5 млн. евро, ще навреди на обществените интереси. Въпреки това разглеждането на сигнала на "Некст инвест" по същество продължава. По другата жалба срещу тази поръчка, внесена от "Вини България" също на 23 януари, КЗК е отказала да образува производство. Въпросните две фирми оспорват за втори път процедурата за избор на инженер-консултант, която беше обявена още в края на 2017 г. от проектната компания за интерконектора - Ай Си Джи Би АД (ICGB), чийто акционери с равно участие са "Българският енергиен холдинг" и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon. Предишните им жалби бяха отхвърлени от КЗК на 11 януари. Жалба има и срещу процедура за изработката и доставката на тръбите за междусистемната газова връзка с Гърция, чийто бюджет е 60 млн. евро без ДДС. Неин подател е "Феникс инженеринг груп", чийто предмет на дейност е: търговска дейност, строителство, ремонти на ВиК, саниране и други. Какви точно са претенциите на фирмата ще стане ясно, ако КЗК образува производство. Засега жалбата все още е със статус "оставено без движение", което означава, че подателят е пропуснал някои от задължителните реквизити и сега антимонополният орган му е предоставил време да отстрани допуснатите нередности. Всичко това поставя под въпрос спазването на насрочената дата за първа копка на газопровода - 28 юни, която отгоре на всичко е включена като събитие в календара за българското председателство на ЕС. Подобни опасения през седмицата изразиха и гръцки медии. Според информацията в Търговския регистър "Некст инвест" ЕООД се занимава с инвестиционна дейност в сферата на недвижимите имоти. Собственик е Милен Миланов, който освен нея притежава изцяло или частично компаниите "Гипс инвест", "Инфра строй Пловдив" и "Пътища Смолян". В жалбата си компанията всъщност оспорва решението на Ай Си Джи Би от 17 януари, с което сроковете за подаване на оферти в надпреварата бяха удължени до 13 февруари, след като на 11 януари КЗК отказа да разгледа първата жалба на дружеството от 22 декември 2017 г. "Некст инвест" посочва, че на 15 януари е сезирала Върховния административен съд по повод разпореждането на КЗК и Ай Си Джи Би е трябвало да изчака произнасянето на магистратите по казуса, преди да поднови процедурата. Сега антимонополният орган отказва да спре хода на търга, но все пак ще анализира случая и ще трябва да се произнесе дали наистина проектната компания е спазила сроковете и правилата. В регистъра на ВАС наистина фигурира информация за жалбата на "Некст инвест", но също така е видно, че дружеството не е внесло в срок дължимата такса и на 7 февруари съдът я е оставил без разглеждане и е прекратил производството. Успешното приключване на процедурата и наемането на инженер-консултант по проекта за междусистемна газова връзка на България е важно, тъй като ролята на този консултант ще бъде от изключително голямо значение за цялостното реализиране на проекта. На него ще бъде поверено да управлява изпълнението на проекта от името на Ай Си Джи Би и да направи оценка на техническите рискове и да осъществява контрол върху доставките. Сред задълженията са и всички надзорни дейности - върху строителството, върху придобиването на земеделски земи и учредяването на сервитути за преминаването на тръбите, както и върху самото пускане в експлоатация на газопровода. Не на последно място той ще трябва да извършва и оценка на техническите и ценовите оферти на бъдещите доставчици и строители на газовата връзка. На практика без определянето на инженер-консултанта за газовата връзка няма как да бъдат изпълнени всички тези дейности по проекта.
Източник: Капитал (20.02.2018)

Работодателите доволни, цената на тока падна Работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ вече са доволни от цената на тока и няма да вдигат протести, поне засега. Това стана ясно от думите на председателя на АИКБ Васил Велев след поредната среща на бизнеса с правителството заради ненормалното увеличение на цените на ел. енергията на т.нар. свободен пазар. Според него ако преди 2 месеца офертите към малките предприятия са били за цени между и 90 и 125 лв. за мегаватчас, сега вече са за цени между 83 и 100 лв. Въпреки това работодателите не са се отметнали напълно от думите си за готвените от тях протести. „Ако досега беше оранжева степен на готовност за протести, сега преминаваме в жълта. Не сме снели напълно готовността и не сме напълно спокойни но се движим в много добро темпо в правилна посока“, категоричен бе Велев. Той добави, че вече се наблюдава промяна и в поведението на продавачите на електрическа енергия - държавните дружества АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-Изток 2“, но все още има „много сериозни резерви“. Велев уточни, че генералното решение ще дойде тогава, когато приключат договорите с американските централи, за което той очаква по-енергични усилия от страна на Министерството на енергетиката и правителството. Освен това на борсата трябва да започнат да продават много и независими продавачи, а не както досега двама продавачи да продават над 90 на сто от електрическата енергия, каза той. Председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев пък заяви, че почти са готови законодателните промени в около 100 текста на Закона за енергетиката "Надявам се до края на следващата седмица да имаме окончателните текстове по промяна на Закона на енергетиката, с които от една страна ще извадим производители на електрическа енергия над 5 мегавата на свободния пазар. Те ще имат договор за премия, който ще сключат с Фонда за енергийна сигурност", уточни Добрев. Той допълни, че по този начин продавачите на свободния пазар на електроенергия ще се увеличат от 3 на около 90-100 участника. Друга промяна в енергийния закон включва закупуването на технологичните загуби от страна на ЕРП-тата от свободния пазар. Според Делян Добрев по този начин свободният пазар ще получи повече ликвидност от страна на предлагането, а от друга страна ще има и по-голямо търсене от страна на покупката на енергия от ЕРП-тата за технологични загуби, които в момента са на регулирания пазар и се предоставят от НЕК. Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара, допълни, че ефектът от предложените мерки, които са обсъдени с правителството, ще се изрази в допълнително количество електроенергия което ще излезе на свободния пазар - това е произведеното количество електроенергия от ВЕИ с мощност над 5 мегавата и ефективното високо комбинирано производство. Той посочи, че общото количество на тази допълнителна електроенергия ще бъде около 4 тераватчаса. В същото време на пазара на електроенергия ще се появят и нови потребители - електроразпределителните дружества, които ще консумират приблизително същите количества. По този начин ще се повиши ликвидността на свободния пазар, а оттам ще се получи и нужната прозрачност. Като второ задължително условие Камен Колев заяви, че задължително трябва да се приемат изискванията на регламента REMIT, който задължава дружествата да предоставят информация за сключени сделки на свободния пазар с енергийни продукти на едро. В резултат от това ратифициране ще се въведат тези правила и изисквания, които ще ограничат възможностите за манипулиране на пазара, счита Колев.
Източник: Монитор (22.02.2018)

В ТЕЦ "Варна" назначавали работници Спряната в началото на 2015 г. ТЕЦ "Варна" ще заработи и за свободния пазар, но ще участваме и в търговете за студен резерв. Това става ясно от думите на бившия транспортен министър Данаил Папазов пред "Медиапул", който е управител на новия собственик на централата. В края на миналата година компанията бе продадена от чешката ЧЕЗ на варненската фирма "Сигда" ООД, притежавана от дъщерята и сина на Данаил Папазов. От подадените в КЗК документи по сделката, чиято цена така и не бе официално обявена, стана ясно, че се планира възобновяване дейността на централата - първо един блок в рамките на три-четири месеца, а после още един до шест месеца. Начело на варненската електроцентрала застана някогашният дългогодишен шеф на държавната ТЕЦ "Марица изток 2" и бивш председател на борда на "Българския енергиен холдинг" Георги Христозов. "Спекулации са слуховете, че се интересуваме само от студения резерв", заявява Папазов и допълва, че намеренията са централата да е сериозен играч. "Подали сме заявление в Министерството на околната среда и водите за комплексно разрешително за експлоатация на трите блока, сключили сме договор с "Булгаргаз" за доставка на природен газ от 1 юли, назначаваме хора и водим преговори за финансиране на газифицирането на блоковете", казва Папазов. Той съобщава, че плановете са през март да се направят 72-часови проби как работи единият газифициран блок на централата, а реалната експлоатация да започне от 1 юли, откогато влиза в сила договорът с "Булгаргаз" за доставки през второто полугодие на 2018 г. По информация на "Mедиапул" договореното количество е 212 млн. куб. м природен газ за периода на доставката, като за целта ще се водят и преговори с руската "Газпром" за увеличаване на количествата синьо гориво за българския пазар след юли.
Източник: Дума (23.02.2018)

Енергийният холдинг готви нов облигационен заем за 500 млн. евро "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) подготвя нова емисия облигации, с които да покрие задълженията си по набрания от финансовите пазари през 2013 г. заем за общо 500 млн. евро, половината от които отидоха за уреждането на дълга на НЕК за предпроектното проучване за спрения строеж на АЕЦ "Белене". Падежът на облигацията е през ноември 2018 г. и вероятността погасяването на дълга да стане с нова емисия на финансовите пазари бе обявена от рейтинговата агенция Фич след повишаването на рейтинга на холдинга. В зависимост от пазарните условия може да бъде решено да се набере и по-голяма сума. БЕХ има да погасява още една облигационна емисия, реализирана на борсата в Ирландия през 2016 г. Тя е за 550 млн. евро, с които холдингът отново погаси задължения на дъщерната си НЕК към двете т.нар. американски въглищни централи в комплекса "Марица Изток".
Източник: Медия Пул (23.02.2018)

ЧЕЗ обяви сделката за българския си бизнес с пазарджишка фирма Неустойка от 3 млрд. лева, ако развалим договорите с ТЕЦ "Марица" 1 и 3 България трябва да заплати 3 милиарда лева неустойка, ако развали договорите с двете американски централи ТЕЦ "Марица" 1 и 3. Отделно трябва да покрием невъзстановяемите щети на двете централи, ако Брюксел се произнесе, че сме им предоставили нерегламентирана държавна помощ. Втората сума не се знае към момента, в момента се изготвя методика за изчислението й. Това обясни пред журналисти енергийният министър Теменужка Петкова след блицконтрол в енергийната комисия. Тя подчерта, че това е само хипотетично. "Аз много се надявям да не се стигне до подобен сценарий, в който НЕК и държавата да плаща неустойки и сме предприели мерки за взаимноизгодно решение за двете страни", коментира тя по повод процедурата на ЕК по сигнала на КЕВР от края на 2013 г. за съмнение за предоставяне на нерегламентирана държавна помощ. "Тази процедура, която върви в ЕК, не мога да прогнозирам в какви срокове ще приключи. Участваме активно в този диалог, предоставяме необходимата информация. Надявам се този въпрос да приключи абсолютно благоприятно и за двете страни", каза министърката. По-рано тя отговори същото и на въпрос, зададен от соцдепутата Таско Ерменков, като уточни, че преговорите от края на 2015 с ЕК се водят от финансовото министерство и БЕХ. Към момента не ми е известно становище на ЕК, уточни тя. "Ако ЕК се произнесе по този сигнал и каже, че е налице нерегламентирана държавна помощ, то тогава процедурата предвижда тази неправомерна помощ да бъде възстановена, а след това да заведем регресивен иск срещу тези, които са я получили. Това е схемата."
Източник: Стандарт (23.02.2018)

БЕХ обяви конкурс за обслужващи банки Българският енергиен холдинг е обявил конкурс за избор на общо 5 обслужващи банки. Дружеството не може да държи повече от 25% от общия размер на паричните се средства в една кредитна или финансова институция, тъй като попада в обхвата на Правилата за концентрация на нетната експозиция на държавни компании. Срокът за подаване на оферти от страна на финансовите институции изтича на 2 март. Ако след това БЕХ е събрал по-малко от 5 оферти, ще бъде публикувана повторна обява, посочват от дружеството. При предишния подобен конкурс през 2014 г. имаше няколко подобни отлагания, докато се получат необходимия брой оферти. До участие в процедурата няма да се допускат кредитни институции, с които БЕХ има сключен договор за обслужване със същия предмет, чийто срок изтича на 30 април 2018 г. От холдинга заявиха за "Капитал", че за целите на настоящата процедура не е необходимо да оповестяват имената на банките, с които имат сключени договори. "БЕХ има договорни отношения и с други банки, които изтичат на по-късен етап", казват още от държавната компания. Според поставените условия, за да участва в надпреварата, размерът на собствения капитал на банката трябва да бъде не по-малък от 150 млн. лв. към края на 2017 г. Данните на БНБ сочат, че този критерий се покрива само от Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк (България), Юробанк България, Сибанк, Банка Пиреос и Прокредит Банк. Наред с това се изисква кандидатите да притежават международен кредитен рейтинг не по-малък от BB- според критериите на Fitch, S&P и БАКР или степен Ba3 по методологията на Moody's. Оценката на офертите ще се извърши на база на редица критерии. Сред тях са лихвен процент на депозитите, размер на таксите за най-често извършваните операции, като например теглене на суми със и без предизвестие, както и месечно обслужване на банкови сметки. Допълнителни точки ще носи осигуряването на консултант от страна на финансовата институция, предоставянето на възможност за теглене от и внасяне по срочен депозит до 20% от стойността му, без това да влошава договорените лихвени условия, както и гаранцията, че срокът за обслужване на плащанията по услугата РИНГС ще е не повече от 60 минути. През ноември тази година е падежът на една от големите облигационни емисии на БЕХ с размер от 500 млн. евро. Тя беше пласирана през 2013 г. с цел да се покрият задължения на НЕК по проекта АЕЦ "Белене" и други дългове на холдинга. В тази връзка през изминалата седмица Петьо Иванов, председател на съвета на директорите на БЕХ, обяви, че се подготвя нова облигационна емисия, чрез която да се рефинансира старата. По думите му обемът на новия облигационен заем ще зависи от състоянието на пазара. Ако бъдат постигнати по-добри нива, е възможно да се търси и по-голямо финансиране, но според Иванов моментното финансовото състояние на холдинга не предполага такава необходимост. За сравнение, настоящата емисия е с доходност 4.287%. През 2021 г. БЕХ има да погасява още една голяма облигационна емисия, която бе реализирана през 2016 г. Тя е за 550 млн. евро, с които холдингът погаси задължения на НЕК към двете т.нар. американски въглищни централи. Годишните лихвени плащания по тази емисия са в размер на 4.875%. Fitch Ratings повиши преди дни рейтинга на "Българския енергиен холдинг" на BB и определи стабилна перспектива. "Повишението е резултат от подобрение в самостоятелния кредитен профил на дружеството вследствие на финансово възстановяване и по-висока степен на предвидимост на резултатите, както и публикуването на нови критерии за присъждане на рейтинг на държавни компании", посочват от агенцията. Посочват се и бъдещи промени, които биха могли да доведат до положителна промяна на рейтинга. Сред тях са допълнителна държавна подкрепа под формата на държавни гаранции и парична инжекция, повишение на рейтинга на българската държава, както и по-силен самостоятелен кредитен профил на БЕХ в резултат на по-нисък регулаторен и политически риск и по-добро корпоративно управление. Fitch също така отбелязва, че енергийният пазар в България става все по-либерализиран, което може да доведе до положителен ефект върху печалбата преди данъчно облагане, лихви и амортизации (EBITDA) на групата. Fitch запазва оценката си "силна" по отношение на критерия за "собственост и контрол" - връзката на БЕХ с българската държава. Това е така заради очакваното усвояване на държавна гаранция за газовия интерконектор Гърция-България, както и отпуснатия от държавата на НЕК 7-годишен безлихвен заем през декември 2016 г. за изплащане по арбитража с "Атомстройекспорт". "Тези две обстоятелства водят до 40% дял на държавно гарантирания и отпуснатия от държавата дълг от общия дълг на БЕХ към края на 2017г., като се очаква това ниво да се запази за времевия хоризонт на рейтинга", казват от Fitch.
Източник: Капитал (27.02.2018)

"Булгартрансгаз" вади 13 млн. лв. за активи на "Южен поток" "Булгартрансгаз" ще купи активи на българо-руското дружество "Южен поток България" на стойност над 13 млн. лв., които ще бъдат използвани за реализацията на правителствените планове за изграждане на газоразпределителния център край Варна. Това става ясно от обявена обществена поръчка за пряко договаряне между двете дружества на покупката на 28 поземлени имота и правата за строеж върху пет имота. Възможността активи на дружеството "Южен поток България" да се използват за разширяването или модернизирането на българската газова мрежа, както и за реализацията на проекта за газов хъб край Варна, бе обявена от вицепремиера Томислав Дончев още през февруари 2016 г. Руското решение за спиране на проекта за газопровода от Русия по дъното на Черно море, през България, Сърбия и Унгария до Австрия бе обявено през декември 2014 г., но смесеното дружество за реализацията на трасето през българска територия още съществува, макар и само с трима шефове и почти без дейност. То обаче има капитал в размер на 397.606 млн. лв. и имоти и дълготрайни материални активи за общо близо 37 млн. лв., според последния публичен финансов отчет на дружеството за 2015 г. Натрупаната към онзи момент обща загуба е била за 19.289 млн. лв. В края на януари 2018 г. "Булгартрансгаз" бил уведомен с писмо, че акционерите с равни дялове в "Южен поток България“ – "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и руската "Газпром", са решили да прекратят проекта за газопровода и да предприемат продажба на активите на проектната компания. Според БЕХ е целесъобразно тези активи да останат във владение на българската енергийна група и да се използват от дъщерното й дружество "Булгартрансгаз“ за други негови инвестиционни проекти. Затова е сега газовият оператор смята да купи въпросните имоти и разрешителните към тях, които в момента са интелектуална собственост на "Южен поток България". В поръчката не се посочва къде са разположени въпросните 28 имота, нито каква е общата им площ, но става ясно, че купуваните активи включват Доклад за оценка на въздействието върху околната среда, Подробен устройствен план – Парцеларен план и План за застрояване във фази Предварителен и Окончателен проект, технически проекти и издадените във връзка с тяхното съгласуване и одобряване документи, геотехнически и геоложки проучвания, археологически проучвания, учредено право на строеж и др. От финансовите отчети на смесеното дружество става ясно, че разрешителните основно са свързани с изграждане на две компресорни станции – Ресово и Варна, и за строежа на планирания приемен терминал за подводната тръба на газопровода на плажа Паша дере. Според дадените към момента изявления от страна на премиера Бойко Борисов и членове на последните му две правителства, край Варна се планира да се изгради газовия хъб "Балкан", за който в момента се подготвя предпроектно проучване за смисъла от подобен проект, възможните източници за захранване, рентабилността и начините за финансиране. Все още не е ясно дали газовият център ще има хранилище за синьо гориво, каквато е практиката за подобни хъбове, защото освен място за газова търговия те са и газохранилища. Не е ясно и как точно ще се използват закупуваните сега активи от "Булгартрансгаз", който е предвидил да похарчи 13 187 688 лв. без ДДС. Придобиваните терени обаче явно са по-голямата част от парцелите за спрения газопровод, тъй като според докладите на "Южен поток България" притежаваните земи и правата за строеж възлизат на 19.289 млн. лв. От "Българския енергиен холдинг" заявиха за Mediapool, че "Булгартрансгаз" проявява интерес само към посочените 28 поземлени имота и вещни права. На този етап няма проявен интерес от други дружества на БЕХ и няма намерения за обявяване на поръчки за закупуването на останалите активи на "Южен поток България", казаха от държавната компания. Приходите от продажбата ще постъпят по сметките на проектната компания и е въпрос на решение на акционерите кога да се разпределят поравно към тях и под каква форма, допълниха от БЕХ. Холдингът обясни още, че взетото с "Газпром" решение за прекратяване на дейностите по проекта не води автоматично до ликвидация на дружеството "Южен поток България". Към такава евентуално ще се пристъпи след евентуалната реализация на активите на проектната компания и сключване на споразумение между акционерите относно цялостно уреждане на отношенията по прекратяването на проекта, заявиха от БЕХ.
Източник: Медия Пул (09.03.2018)

Китайската CNNC поднови интереса си към "Белене" Китайската национална ядрена корпорация CNNC (China National Nuclear Corporation) е депозирала още в средата на февруари в НЕК писмо, в което е заявила инвестиционния си интерес към проекта АЕЦ „Белене". Това съобщи в парламента министърът на енергетиката Теменужка Петкова в отговор на въпрос на депутата от левицата Васил Антонов. Както "Стандарт" писа още в началото на август миналата година, CNNC ще е един от основните кандидати за изграждането на Втора атомна. Представители на ръководството на CNNC посетиха България още през декември 2016 г., когато се срещнаха с премиера Бойко Борисов и министрите Томислав Дончев и Теменужка Петкова. През лятото на миналата година пък ядрени експерти на CNNC тайно пристигнаха у нас, инспектираха площадката на АЕЦ "Белене" и водиха преговори в София. От проведените тогава разговори станало ясно, че CNNC има изключително сериозни намерения да инвестира в "Белене", но не в доставените от Русия два 1000-мегаватови реактора ВВЕР-1000/466Б, а в свои блокове CNP-1000, които са китайски вариант на американските AP1000 на "Уестингхаус". Според осведомени обаче сега китайците най-вероятно са склонили да инвестират в изграждането на доставените в Белене два руски хилядника. Европейската инвестиционна банка също е заявила, че проявява интерес към възможността да финансира проекта "Белене", припомни още Теменужка Петкова. Интересът на банката е свързан с доста условности, най-вече с това как проектът ще бъде финансово структуриран, каква ще бъде възвръщаемостта на инвестицията и каква - печалбата, коментира още енергийният министър пред депутатите. Министър Петкова ги увери, че решението на Народното събрание отпреди две седмици ще бъде стриктно изпълнено, така че в поставения срок - 30 юни, пред тях ще бъдат представени всички варианти за най-ефективно използване на доставеното в Белене оборудване. В енергийното министерство вече има работна група от експерти на ведомството, БЕХ, НЕК, ДП РАО, АЕЦ "Козлодуй", която да анализира подробно всички варианти за бъдещето на АЕЦ "Белене", увери Теменужка Петкова. Тя посочи, че темата за АЕЦ „Белене" е наболяла, още повече, че се разработва новата енергийна стратегия на България.
Източник: Стандарт (19.03.2018)

10 фирми подадоха заявления за производство и доставка на тръби за интерконектора с Гърция 10 фирми подадоха заявления за участие в ограничената процедура за възлагане на обществена поръчка за производство и доставка на тръби за изграждане на междусистемната връзка Гърция - България. Заявленията бяха отворени публично днес в присъствието на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, изпълнителните директори на БЕХ ЕАД Петьо Иванов и на „АйСиДжиБи“ АД Теодора Георгиева. В процедурата кандидатстват Jindaw SAW Ltd., JSC "Zagorsk Pipe Plant", Welspun Corp. Limited, Salzgitter Mannesmann International GmbH, Ноксел Челик Бору Санайи А.Ш, Umran Celik Boru Sanayii A.S, Erciyas Celik Boru Sanayi A.S (Erciyas Steel Pipe Co), Топливо -2 ЕООД, Korinth Pipeworks S.A Pipe Industry S.A и Public Joint Stock Company "Chelyabinsk Pipe Plant". Това е първата от няколко ключови процедури, които ще осигурят фактическия старт на строителството на интерконектора Гърция–България. В нея участниците ще бъдат селектирани на два етапа: първо те удостоверяват съответствието с критериите за подбор, а след това се подават и оценяват същинските оферти.
Източник: actualno.com (19.03.2018)

Американските ТЕЦ 3 месеца ще анализират спирането на договорите Преговорите с американски компании, които притежават централите "Ей И Ес Гълъбово" и "Контур Глобал - Марица изток 3" по дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от НЕК, не могат да приключат в рамките само на три седмици, коментира вчера пред журналисти заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков. Американските централи са поискали срок от три месеца, в който да анализират методологията за оценка на инвестициите, одобрена от Европейската комисия. Тя е за начина, по който "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" ще бъдат компенсирани за предсрочното прекратяване на 15-годишните им договори. Няма конкретно поставен срок, но самите те са поискали да им бъде предоставен на разположение срок от три месеца за анализи, съобщи директорът на БЕХ Петьо Иванов. И зам.-министър Станков, и изпълнителният директор на БЕХ бяха категорични, че по тази тема предстои дискусия, която трябва да е изключително дипломатична. Станков отбеляза, че е важно запазването както интереса на държавата, така и този на чуждестранните инвеститори. "Важно е естествено тези преговори да преминат на една дипломатична основа и да се постигне най-доброто за консуматорите на енергия на територията на страната", каза Жечо Станков. В отговор на въпрос дали според представената пред ЕК методика са изчислени инвестициите, Станков каза, че в голямата си част тези преговори се водят от екипи на Министерството на финансите, като от тях са изготвени и повечето от документите, свързани с възвръщаемостта на инвестициите. Предполагам, че в максимално кратки срокове колегите ще продължат със срещите и ще започнат по-детайлна комуникация. Трудно ми е да се ангажирам с някакъв конкретен срок или дата за приключване на тези преговори", каза той. Промяната на отношенията с двете американски централи преди 1 юли по думите на Иванов ще бъде само в зависимост от това "доколко те ще са готови със собствения си анализ и с параметрите, които са им предоставени". Самите параметри отчитат направените и изплатени инвестиции.
Източник: Дума (20.03.2018)

Държавата е готова с методика за възвращаемостта на американските централи Преговорите на държавата с "Ей И Ес Гълъбово" и "Контур Глобал -Марица изток 3"(т. нар. американски централи) за прекратяване на договорите за доставка на енергия по преференциални цени няма да приключат за три седмици, нужно е повече време, каза заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков. Преговорите се водят най-вече от Министерството на финансите, където са изготвени документите за изчисляване на възвръщаемостта на инвестициите. Важното е, че Европейската комисия се е запознала с начина на действие на държавата. Българската държава е изготвила методология за изчисляване на възвръщаемостта на инвестициите, която е дадена на собствениците на централите, допълни изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг. Собствениците на централите са поискали време за анализ, срок за това няма, но те са пожелали да разполагат с поне три месеца.
Източник: Дневник (20.03.2018)

„Булгартрансгаз“ ще плати 13.2 млн. лв. за няколко имота на „Южен поток България“ Държавната газопреносна компания „Булгартрансгаз“ ще плати 13.2 млн. лв. за активите на българо-руското дружество „Южен поток България“ АД. Става въпрос за 28 поземлени имота и право на строеж върху 5 от тях. Дружеството продавач на активите бе създадено през 2010 г., като целта му бе да изгражда руския газопровод на „Южен поток“ на българска територия. През 2014 г. обаче проектът бе спрян с едноличното решение на руския президент Владимир Путин, който се разбра с турския си колега Реджеп Ердоган да строят „Турски поток“. Въпреки че на практика не извършва дейност, компанията не е закрита. Тя има и значителен капитал. По информация от Търговския регистър той е на стойност 397.6 млн. лв. Акционери в дружеството са БЕХ и ОАО „Газпром“, всеки с по 50% дял. Решенията относно проектната компания се вземат с единодушието на двамата акционери. От създаването на дружеството са изхарчени над 55 млн. лв.http://www.economic.bg
Източник: Други (21.03.2018)

"Булгартрансгаз" купува земята и активите на "Южен поток" за 13.2 млн. лв. "Булгартрансгаз" ще купи земята и активите на "Южен поток България", след като строителството на едноименния газов проект беше прекратено. Държавният газов оператор ще плати 13.2 млн. лв. на дружеството, в което акционери са Българският енергиен холдинг (БЕХ) и руската "Газпром", макар че по баланс активите са за над 37 млн. лв. До сделката се стигна, след като в началото на месеца "Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за закупуване на активите по препоръка на БЕХ. Целта е те да останат в групата на държавния холдинг и да се използват за други проекти, включително евентуалното изграждане на газоразпределителен център край Варна. На 6 март "Булгартрансгаз" обяви обществена поръчка за пряко договаряне на покупката на дълготрайни активи, собственост върху 28 поземлени имота и правата за строеж върху 5 имота на "Южен поток България". Прогнозната стойност на поръчката беше 13.2 млн. лв. и това е окончателно съгласуваната цена, въпреки че в процеса на преговорите "Южен поток България" е поискала повече, става ясно от доклада по процедурата. Точно 13.2 млн. лв. беше сумата, която компанията плати преди три години за придобиване на горски парцели до Варна от Министерството на земеделието и храните. Отделно от това обаче дружеството има земя и в редица други части на страната, както и други активи. Според последния отчет на "Южен поток България" към края на 2016 г. компанията има земя и права на строеж (придобити за изграждане на компресорни станции) за 19.3 млн. лв., а дълготрайните материални активи са малко под 18 млн. лв., или общо над 37 млн. лв. В отчета си компанията предупреждава, че в случай на пълно прекратяване на дейността тя може да понесе съществени загуби от обезценки. Извън земята активите, които ще преминат към "Булгартрансгаз", включват доклад за ОВОС, подробен устройствен план, технически проекти, геотехнически и геоложки проучвания, археологически проучвания, учредено право на строеж и др. Решението за покупката на активите от "Булгартрансгаз" е взето след писмо от енергийния министър Теменужка Петкова в края на януари тази година. С него тя информира компанията, че акционерите на "Южен поток България" са решили да прекратят дейностите по проекта "Южен поток" и съответно да продадат активите. В същото време от БЕХ, който е собственик на "Булгартрансгаз", са изразили становище, че активите трябва да останат в рамките на групата. Затова енергийният министър е предложила на "Булгартрансгаз" като единствен лицензиран оператор за пренос на газ в страната и собственик на газопреносната мрежа да придобие активите и да ги използва при бъдещи инфраструктурни проекти. Самият проект за газопровода "Южен поток" неофициално беше спрян в края на 2014 г. Смесеното дружество обаче, което трябваше да отговаря за трасето на българска територия, продължава да съществува, макар и с редуциран екип. Сегашната сделка няма връзка с апетитния имот от 165 дка в местността Паша дере край Варна, който преди малко повече от две години Първа инвестиционна банка продаде за 100 млн. евро. Купувач тогава беше регистрираната в Холандия South Stream Transport B.V. на руската "Газпром", която трябваше да изгради морският участък на газопровода. След спирането на проекта компанията беше пренасочена към строителството на "Турски поток".
Източник: Капитал (22.03.2018)

Тръгна денонощната борсова търговия с ток Търговията с електроенергия в рамките на деня стартира успешно на борсата за ток в сряда, съобщиха от дъщерното дружество на Българската фондова борса. Така на практика производителите и търговците на ток ще могат денонощно да сключват сделки за предлаганите и необходимите на пазара количества електроенергия. Двадесет са регистрираните търговски участници, които вече могат да подават своите оферти купува/продава за продукти със срок на доставка след 00:00 ч. (Централноевропейско време) на 12 април 2018 г. Системата на "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ) поддържа 24-часова търговия, като оферти могат да се правят до 60 минути преди началото на доставката. Минималното количество електроенергия, което може да се търгува, е 100 киловатчаса и най-малката стъпка за наддаване е 10 евроцента. "Производителите, включително тези от възобновяеми източници, търговците и консуматорите ще могат да се възползват от този нов пазарен сегмент, тъй като възможностите за търговия се доближават максимално до часа на физическа доставка. Това ще намали разходите за балансиране на търговските участници, поради оптимизиране на портфолиото им.“, коментира Константин Константинов, изпълнителен директор на БНЕБ. Със старта на търговията в най-краткосрочния сегмент, БНЕБ допълва портфолиото си от продукти за продажба на електрическа енергия. По този начин борсовият оператор осигурява повече възможности за търговските участници, създава предпоставка за пълна либерализация на електроенергийния пазар, както и дава възможност за успешното включване на България в пазарното обединение на европейските пазари "В рамките на деня“, което цели отпадането на бариерите пред трансграничната търговия на електрическа енергия, допълва се в съобщението. Българската борса за ток заработи в началото на 2016 г. с определени от Еврокомисията квоти за търговия на държавните електроцентрали АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2", както и "Националната електрическа компания", от които търговци можеха да купуват количества за следващия ден. По-късно заработи и платформа за двустранни дългосрочни договори, а сега със сделки в рамките на деня се разширява портфолиото на оператора. Неговата значимост ще нараства, след като от 1 юли 2018 г. парламентът смята да изкара всички възобновяеми източници, топлофикации и заводски централи с инсталирана мощност над 4 МВ да продават само там своята енергия. От 1 януари 2018 г. вече бяха пратени на борсата всички електроцентрали с мощност над 5 МВ за търгуват обемите си, които им остават след като изпълнят количествата за регулирания пазар или по договори за дългосрочно изкупуване на тока. БНЕБ стана собственост на фондовата борса в края на 2017 г., след като Брюксел нареди дружеството да излезе от групата на "Българския енергиен холдинг", за да няма злоупотреба с монополно положение от страна на компанията майка.
Източник: Медия Пул (12.04.2018)

БЕХ избра мениджъри за двойното листване на облигации „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД (БЕХ) подписа договор със Citigroup Global Markets Limited (CGML) и ПФБК в качеството им, респективно, на водещ мениджър и ко-мениджър, съобщиха от ведомството. В процедурата по избора участваха 7 кандидата. Двете консултантски фирми ще съдействат на БЕХ за емитирането на облигации на Ирландската фондова борса и на Българската фондова борса (двойно листване) за рефинансиране на падежиращата през ноември 2018 г. облигационна емисия на дружеството в размер на 500 млн. евро.
Източник: Монитор (04.05.2018)

Държавната икономика печели, рекордьор е АЕЦ “Козлодуй” с 8575% ръст за 2017 г. С 8575% до 117,899 млн. лв. е увеличена печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за 2017-а спрямо 2016 г., показва финансовият отчет на дружеството. Със 100 млн. лв. в повече е продадената през миналата година електроенергия в сравнение с 2016 г. В отчета си дружеството пише като причина увеличените приходи и по-ниски разходи. И НЕК е на печалба малка - 6,87 млн., при 128,71 млн. лв. загуба. за 2016-а. “Мини Марица-изток”, чиито работници искат увеличение на цените на въглищата, са на печалба от 9,8 млн. лв. преди данъци, като увеличението е 27%. ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба от 182,85 млн. лв., като увеличението е със 75%. Печалбата на “Булгаргаз” се е сринала на 9,46 млн. лв., при 36,68 млн. през 2016-а. Това е заради повишаване на цените на природния газ. 61,4 млн. лв. е печалбата на “Булгартрансгаз” за 2017 г. при 66,3 млн. лв. година по-0рано. Най-голяма част от разходите са за амортизации - 90,3 млн. лв., а за 2016 г. - 85,5 млн. лв. С 15,39% се е понижила печалбата на Българския енергиен холдинг за 2017 г. Разходите за дейността, които не включват амортизации, са се повишили със 754,31% от 9,9 млн. на 84,5 млн. лв. Така, извън държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, останалите компании, които са дъщерни на Българския енергиен холдинг, са на плюс. На печалба е и самият холдинг. Може да се каже, че през 2017 г. държавната енергетика е в оздравяваща фаза. В държавната отбранителна индустрия пък 1332% е печалбата на външния търговец “Кинтекс” - от 1,15 млн. през 2016 г. на 16,48 млн. лв. за миналата година. С 20 млн. лв. е спаднала печалбата на “Вазовски машиностроителни заводи” за 2017 г., сравнено с 2016 г. Дружеството отчита печалба в размер на 150 млн. лв., като през 2017 г. е 171,6 млн. лв. “Авионамс” също отчита спад на печалбата от 1,776 млн. лв. през 2016 г. до 1,653 млн. лв. през 2017 г.
Източник: 24 часа (04.05.2018)

НЕК отчита първа годишна печалба след 2012 г., но остава в лошо финансово състояние Националната електрическа компания (НЕК) е завършила 2017 г. на нетна печалба (6.9 млн. лв.) за пръв път от 2012 г. насам. За първото тримесечие на 2018 г. финансовият резултат преди данъци също е положителен - 72.8 млн. лева. Въпреки това компанията остава в изключително тежко финансово състояние. Непокритата загуба от предходните периоди е близо 1.2 млрд. лв., а като цяло стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава тази на активите с 562 милиона. Въпреки стабилизирането на енергийната система след 2015 г. и отчетената печалба НЕК има колосални задължения - над 3.8 млрд. лв., които не само че не намаляват, но и се увеличават като балансова стойност с 37 млн. лв. през 2017 г. заради направени отсрочки и предоговаряния . Основно дружеството дължи пари на БЕХ - 2.35 млрд. лева. Към други свързани лица като АЕЦ "Козлодуй", ЕСО и ТЕЦ "Марица-изток 2" дълговете са още 300 милиона. На Министерството на енергетиката пък НЕК има да връща 850 млн.лв., които са част от предоставената държавна помощ за погасяване на задълженията си по загубеното арбитражно дело за "Белене". Търговските и други задължения на дружеството са 242 млн. лв., а банковите заеми - още 100 млн. лева. Финансовият резултат на дружеството за периода е положителен - 72.8 млн. лева, но намалява с 47.5 млн. лв. спрямо същия период на миналата година.
Източник: Капитал (14.05.2018)

БЕХ нае Citigroup и ПФБК за нова емисия облигации от поне 500 млн. евро Българският енергиен холдинг ще емитира поредната порция облигации, за да финансира стари задължения. През ноември тази година е падежът на една от големите облигационни емисии на държавната компания с размер от 500 млн. евро. Тя беше пласирана през 2013 г. с цел да се покрият задължения на НЕК по проекта АЕЦ "Белене" и други дългове на холдинга. Планът е да се рефинансира и по-новата емисия, която бе за 550 млн. евро, така че в излизането на капиталовия пазар много по-вероятно да се търси сума от порядъка на 1 млрд.евро. Това ще е най-голямата облигационна емисия на българско дружество. Обемът, естествено ще зависи от състоянието на пазара. Преди време Петьо Иванов, председател на съвета на директорите на БЕХ, обяви, че ако бъдат постигнати по-добри нива, е възможно да се търси и по-голямо финансиране. БЕХ контролира най-големите държавни енергийни компании, сред които са НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", ЕСО, ТЕЦ "Марица-изток 2", едноименните мини и други. На 3 май, след проведена процедура за избор на инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационна емисия, е подписан договор със Citigroup Global Markets Limited (CGML) и "Първа финансова брокерска къща" ЕООД в качеството им съответно на водещ мениджър и комениджър. Консултантите ще съдействат за емитирането на облигациите на Ирландската фондова борса и на Българската фондова борса (двойно листване). От БЕХ поясняват, че в процедурата са участвали общо седем кандидата. "С оглед оптимизиране на лихвените разходи за дружеството те ще организират и провеждането на процедура за по-ранното обратно изкупуване (tender offer) на съществуващите облигации на БЕХ", казват от дружеството. Настоящата емисия, чийто падеж наближава, е с доходност 4.25%. През 2021 г. обаче БЕХ има да погасява още една голяма облигационна емисия, която бе реализирана през 2016 г. Тя е за 550 млн. евро, с които холдингът погаси задължения на НЕК към двете т.нар. американски въглищни централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Годишните лихвени плащания по тази емисия са в размер на 4.875%. Отчетът на БЕХ към края на първото тримесечие показва задължения за 2.3 млрд. лв., като 1.05 млрд. са краткосрочни облигации под 1 година (тези падежиращи през ноември) и 1.06 млрд. лв. дългосрочни бондове. Останалите са търговски и други задължения. В същото време компанията е дала заеми на свои дружества за над 2.6 млрд. лв., а най-големият бенефициент е НЕК с 2.356 млрд. лв. и ТЕЦ "Марица-изток 2" с 276 млн. лв.
Източник: Капитал (21.05.2018)

ICGB обявява търг за археологически проучвания по трасето Съвместното инвестиционно дружество, което ще изгражда газопровода, който ще свързва директно националните газопреносни мрежи на Гърция и България - "Ай Си Джи Би" АД (ICGB), започва процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Извършване на археологически проучвания на археологически обекти, установени на трасето на газопровод "Междусистемна газова връзка Гърция - България" (IGB), съобщиха от дружеството. Прогнозната стойност на обществената поръчка е 3 000 000 лева без ДДС, а срокът за изпълнение на поръчката е до 3 месеца от възлагане на проучването за съответния археологически обект. Изборът на изпълнител на археологическите проучвания ще бъде извършен чрез процедура на договаряне с предварителна покана за участие. Срокът за подаване на заявления за участие в първата фаза на процедурата е 5 юни 2018 г. Обект на археологически проучвания ще бъде линейната част на газопровода IGB заедно с неговия сервитут, площадките на линейните кранове, наземните съоръжения и довеждащата към тях инфраструктура (електропроводи, водопроводи, канализация, пътни връзки). На фаза изготвяне на доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) от реализацията на газопровод IGB е били направено обхождане на трасето в рамките на предварително археологическо проучване, като са били регистрирани значимите археологически обекти, попадащи в обхвата на трасето, за които съществува риск да бъдат засегнати от строителните работи. При обхода на трасето са набелязани за проучване потенциални археологически обекти, сред които праисторически селища, могилни некрополи, антични селища и др., посочиха от дружеството. Проектната компания започва настоящата обществена поръчка, за да получи методическа и научна помощ за тяхното опазване. ICGB полага специални усилия за запазване на културно-историческото наследство на територията на България и Гърция и ще предприеме всички необходими мерки обектите, които се намират на трасето на газопровода да не бъдат засегнати или застрашени от строителните дейности, увериха от дружеството. Първата копка на проекта е насрочена за 29 юни пише в сайта на българското европредседателство.
Източник: Монитор (22.05.2018)

Петьо Иванов: НЕК е стартирала процедура за оценител на активите на "Белене" НЕК е стартирала процедура за консултант, който да оцени оборудването и на площадката на АЕЦ "Белене", както и на всички активи и пасиви. Това заяви на ядрена конференция във Варна изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Петьо Иванов. Това е първата стъпка към създаването на проектна компания. Тя ще е 100% собственост на НЕК, докато в нея не влезе потенциален бъдеш инвеститор, заяви той. За да стане това обаче, трябва решение на Народното събрание, което да даде мандат на Министерството на енергетиката да продължи дейностите по проекта "Белене". Иванов се надява това да стане в четвъртък, за да бъде законосъобразно харченето на пари за проекта. Към момента, след решението за спиране на проекта, единствените законни разходи са тези за поддържане на оборудването и на площадката. Иванов заяви, че има интерес от нов инвеститор, но обществото щяло да го научи, когато му дойде времето. Той уточни, че това е сериозно име в ядрения сектор, не е от Европа, не са и други китайци. Шефът на БЕХ потвърди интереса на "Фраматом" и "Арева", заяви, че "Росатом" винаги са твърдяли, че са готови да участват под различна форма в проекта.
Източник: 24 часа (07.06.2018)

Корейци са четвъртият инвеститор за “Белене” Корейската хидро- и ядрена корпорация може да е четвъртият инвеститор, проявил интерес към “Белене”, научи “24 часа” от информирани източници. Преди дни във Варна шефът на Българския енергиен холдинг Петьо Иванов каза, че има четвърти инвеститор, който не е от Европа, но не е и втора компания от Китай. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова също анонсира четвърти кандидат, без да му каже името. На сайта на Korea Hydro & Nuclear Power Co., Ltd. (KHNP) пише, че тя е най-голямата електроенергийна компания в Южна Корея, която прави 31,5% от тока в страната. Дъщерна е на Корейската електроенергийна корпорация (KEPCO), в която акционери са Корейската финансова корпорация с 32,90%, корейското правителство с 18,20%, националната пенсионна служба с 6,16%, а миноритарни и други акционери държат 37,15%. Акциите и? се търгуват на Корейската и на Нюйоркската фондова борса. Първите двама кандидати са ясни: китайската CNNC и “Росатом”. На международния ядрен форум във Варна миналата седмица се появиха различни мнения за евентуалния интерес на френската “Фраматом”. Нейният представител в България Станислав Георгиев заяви, че тя досега никога не е влизала с дялове в енергийни проекти, а е само доставчик срещу заплащане. “Не е в подхода на компанията да става инвеститор”, каза Георгиев. Шефът на енергийната комисия в парламента Валентин Николов обаче каза, че 80% в нея са на EDF, който е инвеститор в британската ядрена централа “Хинкли Пойнт Си”. Той вижда вероятност французите да влязат като инвеститори, като евентуално финансират само своето участие в изграждането. Председателят на “Булатом” Богомил Манчев вижда като трети инвеститор евентуално държавата. Въпреки че “Белене” през последни дни се лансира като нов проект, ново е само финансирането и вероятно оборудването за втория контур, неядрения, ще е от друг производител. Но проектът стъпва на старата технология, за която има ОВОС, лицензирана площадка и нотификация от ЕК.
Източник: 24 часа (11.06.2018)

БЕХ ще емитира евроблигации В понеделник Българския енергиен холдинг (БЕХ) започва поредица от срещи с международни инвеститори във връзка с планираното емитиране на еврооблигации в размер на 500 млн. евро. Серията от срещи ще започне от Лондон и ще продължи във Франкфурт и Виена. След успешното приключване на преговорите БЕХ ще емитира нови 7-годишни и 10-годишни еврооблигации. БЕХ нае Citigroup и First Financial Brokerage House да ръководят предстоящата емисия облигации, която е необходима за рефинансиране на 5-годишен еврооблигационен дълг на компанията в размер на 500 млн. евро, чийто падеж предстои през ноември тази година. С него ще бъде рефинансиран облигационният заем за 500 млн. евро, който холдингът емитира през 2013 г. при доходност от 4.25%. БЕХ пласира и втора емисия облигации преди две години за стойност 550 млн. евро при доходност от 4.875%, чийто падеж е през 2021 година. Очакванията са чрез рефинансирането на първата емисия БЕХ да спести от такси за обслужване. Холдингът планира двойно листване на новите еврооблигации както на Българската, така и на Ирландската фондова борса. Именно чрез БЕХ държавата е собственик на най-големите енергийни фирми в България за производство, доставка и пренос на електроенергия, природен газ и лигнитни въглища - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток 2", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Мини Марица изток".
Източник: Стандарт (18.06.2018)

Енергийната борса удвои печалбата на БФБ Една сделка прекрои и взриви финансовия резултат, реализиран от групата "БФБ-София" АД към края на март. Печалбата й се удвои до 1.061 млн. лв., което се дължи главно на консолидацията на дъщерното дружество "Българска независима енергийна борса" ЕАД и на ръста на финансовите приходи на компанията майка. Оперативните й приходи са с незначителен ръст. Другото дъщерно дружество на групата - "Сервиз финансови пазари" ЕООД, обаче има малки приходи. Европейската комисия позволи на "БФБ-София" да купи енергийната борса за 5.2 млн. лв. в началото на февруари. Припомняме, че промяната на собствеността на БНЕБ беше поискано от Брюксел още в края на 2015 г. и бе условие за прекратяване на процедура за злоупотреба с господстващо положение на "Български енергиен холдинг" ЕАД на енергийния пазар у нас. Целта бе да се гарантира прозрачността на работата на енергийната борса, която обаче и преди, и сега си остава едно държавно дружество, което трябва да регулира отношенията в либерализиращия се енергиен пазар. "БФБ-София" е подходящ купувач", обяви Европейската комисия в официалната нотификация, изпратена до борсовия оператор, и посочи няколко причини, поради които одобрява покупката на енергийната борса от българката фондова борса. На първо място, според ЕК, тя разполага с финансовите средства, експертните способности и мотивация да развива БНЕБ като независим и конкурентен енергиен пазар. Като оператор с повече от двадесетгодишен опит в поддържането и експлоатацията на пазарна инфраструктура БФБ разполага и с опит по отношение на търговска платформа и IT услуги и има визия за разширяването на предлаганите продукти, посочват от комисията. В нотификацията се отбелязва още, че БФБ е лицензирана от Комисията за финансов надзор и се подчинява на европейското и националното законодателство в областта на финансовите пазари. С решението на ЕК влезе в сила Договорът за прехвърляне на акциите на енергийната борса между БЕХ и "БФБ-София" и от 15 февруари тя стана собственост на борсовия регулатор. Така след само месец и половина БНЕБ преобърна консолидирания отчет на "БФБ-София". Приходите от основна дейност на групата нараснаха с 212%, което се дължи главно на консолидацията на приходите на енергийната борса, отразени в такса "оборот" върху изтъргувано количество електроенергия, в годишната такса за участие в пазара на електроенергия, в такса "сетълмент" за сделки с електроенергия и приходи от такса при регистрация на пазар на електроенергия. Финансовите парични постъпления на компанията майка нарастват от 46% през първото тримесечие до 609 хил. лв. заради отчетените в тях приходи от продажбата на ДЦК, свързани с покупката на БНЕБ. Останалите й парични постъпления имат незначителен принос. При основните консолидирани разходи има ръст от 69 процента. Той пък е резултат от нарастване на харчовете за външни услуги, а тези за персонала се увеличават със 51 на сто. Консолидацията на БНЕБ преобрази и активите на "БФБ-София". Текущите активи нарастват със 71.7 млн. лв. заради ръст на стойността по позициите "търговски вземания", "други вземания и предплатени разходи", "данъци за възстановяване" и "парични средства и парични еквиваленти" (с 32.6 млн. лв.). Към края на март групата няма срочни депозити в банки. Всичко това отразява начина на работа на БНЕБ и моделът на разплащане по сделките с електрическа енергия се характеризира с големи вземания, данъци за възстановяване и парични средства, които отчитат гаранционния фонд на енергийната борса. В същото време обаче и текущите консолидирани задължения отбелязват ръст - от 67.9 млн. лв., вследствие повечето задължения към доставчици и други кредитори. И в двата случая нарастването се дължи на задължения на БНЕБ към търговците на електроенергия по сделки с енергия и за обезпечения (гаранционни депозити) за доставка на електрическа енергия, внесени от търговските участници на борсовия пазар.
Източник: Банкеръ (19.06.2018)

БЕХ емитира облигации за 400 млн. евро, с които ще плати стар дълг Българският енергиен холдинг (БЕХ) пласира трета емисия облигации - за 400 млн. евро, която ще бъде листната на Ирландската фондова борса (Euronext Dubrin). Годишният лихвен процент е 3.5%, става ясно от съобщение на държавното дружество. С новата емисия ще се рефинансират еврооблигациите, емитирани през 2013 г., чийто падеж е през ноември тази година. В началото на седмицата БЕХ и консултантите му започнаха срещи с инвеститори в Лондон, Виена, Мюнхен и Франкфурт. Моментът бе избран да е достатъчно преди падежа на старата емисия, преди лятната ваканция и докато лихвите все още са ниски. От съобщение на компанията в петък стана ясно, че е избрано емисията да бъде листвана на Ирландската фондова борса. Имаше обявено намерение и за листване на БФБ - София. Новата емисия е с годишен лихвен процент от 3.5%. "Постигнатите лихвени нива са най-ниските, откакто дружеството участва на международните финансови пазари", се казва в официалното съобщение. Еврооблигациите са със срок от 7 години, което е и най-дългият матуритет, който е постиган до момента. Новата емисия облигации цели да рефинансира друга, която е емитирана през 2013 г. и е с падеж през ноември тази година. Става въпрос за облигационен заем за 500 млн. евро, емитиран при доходност 4.25%. "Български енергиен холдинг" има и втора емисия, пласирана през 2016 г., която е за 550 млн. евро при доходност 4.875%. Нейният падеж е през 2021 г. При наемането на консултанта - Citigroup Global Markets, с комениджър ПФБК беше обявено, че договорът е за рефинансиране и на двете емисии. От дружеството съобщиха и че холдингът е приел и оферти за изкупуване на 16.6 млн. евро по старата емисия също с цел оптимизиране на разходите. Разликата до 500 млн. евро вероятно ще бъде покрита от наличните свободни средства на БЕХ. През миналата година БЕХ отчете 118.8 млн. лв. нетна печалба и ръст от 38.67% на печалбата на ниво EBITDA. Ръстът на активите бе от 1.4%, или с 241.8 млн. лв. до 17.4 млрд. лв. Консолидираните приходи на холдинга, обединяващ държавните енергийни фирми, са 6.5 млрд. лв. През месеца агенция Moody's потвърди кредитния рейтинг на държавното дружество на Ba1 със стабилна перспектива. Оценката на Fitch е BB със стабилна перспектива.
Източник: Капитал (25.06.2018)

Енергийният холдинг пласира облигации за 400 млн. Евро Българският енергиен холдинг (БЕХ) пласира трета поред емисия еврооблигации. Това ще бъде направено на Ирландската фондова борса (Euronext Dublin), съобщиха от холдинга. Емисията е на стойност 400 млн. евро и приходите, получени от нея, ще се използват за рефинансиране на емисията еврооблигации, емитирани от холдинга през 2013 г. Техният падеж се пада през ноември тази година. БЕХ е първият корпоративен емитент от Централна и Източна Европа на финансовите пазари от май 2018 г. досега. За да осъществят емисията представители на БЕХ и на Министерството на енергетиката, което е принципал на държавните енергийни дружества, които влизат в състава на БЕХ, са провели редица срещи с различни инвеститори в Лондон, Виена, Франкфурт и Мюнхен. Емисията е протекла успешно, като постигнатият годишен лихвен процент е 3,5%. Това са най-ниските лихвени нива откакто холдингът излезе за първи път на финансовите пазари преди няколко години. Еврооблигациите, емитирани сега, са със срок от 7 години - най-дългият, постиган досега. По този начин шапката на държавната енергетика ще разпредели за по-дълъг период от време своите лихвени разходи. В БЕХ влизат НЕК, Електроенергийния системен оператор (ЕСО), АЕЦ “Козлодуй”, “Мини Марица-изток”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и още няколко структуроопределящи държавни енергийни фирми.
Източник: 24 часа (25.06.2018)

ЕИБ ни отпусна €110 млн. за интерконектора с Гърция Европейската инвестиционно банка (ЕИБ) ще отпусне на България специален кредит от 110 млн. евро за изграждането на интеконекторната връзка с Гърция. Подписването на меморандума за разбирателство между Българския енергиен холдинг (БЕХ) и банката, даващ зелена светлина за отпускането на кредита стана в края на петата годишна министерска среща на Групата на високо равнище за междусистемна свързаност в Централна и Югоизточна Европа, която се състоя днес в София. Документът бе парафиран от шефът БЕХ Петьо Иванов и Дитмар Думлих, ръководител на представителството на ЕИБ за Югоизточна Европа. Сумата ще замести държавната гаранция, с която българската хазна в няколко поредни години гарантира проекта за интерконектора към южните ни съседи. Еврокомисарят по климат е енергетика Мигел Ариас Канете отбеляза значението на газовата връзка за диверсификацията на доставките на синьо гориво. „Чрез изпълнението на проекта ще се внася газ от Каспийско море. ЕК се гордее, че може да подкрепи проекта“, каза още той и добави,че Брюксел ще продължи да подкрепя и проекта за газовия хъб „Балкан”, до момента когато той се превърне в регионална борса за търговия с газ в Югоизточна Европа. Според еврокомисаря не бива през България само да се транзитира газ, а и да се търгува. Канете подчерта и значението на Транс-адриатическия газопровод (ТАР), с който ще има връзка и интерконектора между Хасково и Комитини. Той добави, че работата по изграждането му е завършена на 70%. „Прогресът по проекта е видим и се прави всичко възможно за започване на строителството до края на годината”, каза от своя страна изп. директор на ICGB Теодора Георгиева. „В последните 6 месеца беше постигната една добра координация между нас и ЕС. Нашият проект е доста комплексен и вече имаме зелена светлина от дирекция „Конкуренция“ на ЕК. Всички обществени поръчки са в ход”, допълни тя. „От особена важност за регионалното енергийно сътрудничество е изграждането на липсващата инфраструктура и подобряването на сигурността на енергийните доставки”, подчерта българският министър на енрегетиката Теменужка Петкова. Реализацията на проектите за междусистемната връзка Гърция–България, интерконекторът България-Сърбия, вече изграденият интерконектор с Румъния имат ключова роля за гарантиране сигурността на енергийните доставки в региона”, допълни министърът и подчерта, че въпреки всичко проектът вече е необратим и до края на 2020 г. по него ще започнат доставките на газ. Гръцкият й колега Георгиос Статакис също подчерта, че проектът IGB носи ползи за България и Гърция. „През последните 2-3 години бяха положени много усилия, за да стигнем до момента днес. Предимствата са ясни - сигурност и диверсификация. Това е отличен проект с възможност за енергийно интегриране на Балканите. IGB е първата основна стъпка в тази посока и е свързан с други важни проекти с изпълнение в бъдеще“, каза той. Участниците в срещата направиха преглед и на постигнатия напредък по проектите в електроенергийната област, след като през миналата година на срещата в Букурещ инициативата бе допълнена със съвместен подход към електроенергийния пазар, енергийната ефективност и развитието на възобновяемата енергия. На символична церемония бе отбелязано повишаването с 30% на капацитета между Словакия и Украйна, както и укрепването на вътрешната мрежа на Румъния в участъка Черна вода - Сталпу с финансиране по линия на Механизма за свързване на Европа. Последният проект e включен в мерките правещи възможни алтернативните доставки на газ за България през територията на Румъния.
Източник: Монитор (02.07.2018)

Облигациите на БЕХ за 400 млн. евро се търгуват и на борсата в София Облигациите, които "Българският енергиен холдинг" емитира в края на юни на международните пазари, ще бъдат качени за търговия и на Българска фондова борса. През миналата седмица Комисията за финансов надзор е вписала емисията за 400 млн. евро. Те са с падеж 28 юни 2025 г. и лихва от 3.5%. С новата емисия ще се рефинансират еврооблигации, емитирани през 2013 г., чийто падеж е през ноември тази година. "За първи път от създаването на "Българската фондова борса" емитент на облигации, чието пласиране и публично предлагане е осъществено извън територията на България, в конкретния случай в Ирландия, ще заяви за допускане до търговия на емисия облигации на регулирания пазар в България", коментираха за "Капитал" от БЕХ. Също така толкова голяма емисия не е била никога регистрирана на борсата досега. "Считаме, че допускането на облигационната емисия на БЕХ за борсова търговия на БФБ e важна стъпка в процеса по увеличаване на ликвидността на българския капиталов пазар и повишаване на неговата роля за развитието на икономиката на страната", казаха още от БЕХ. С набраните средства БЕХ постига по-добри лихвени условия – облигациите, които ще бъдат погасени за 500 млн. евро са с фиксиран купон 4.25%. БЕХ има и втора емисия, пласирана през 2016 г., която е за 550 млн. евро при доходност 4.875%. Нейният падеж е през 2021 г. При наемането на консултанта - Citigroup Global Markets, с комениджър ПФБК беше обявено, че ще се търси рефинансиране и на двете емисии. БЕХ контролира най-големите държавни енергийните дружества, сред които са НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ "Марица-изток 2" и други. Към края на първото тримесечие компанията майка е дала заеми на свои дружества за над 2.6 млрд. лв., а най-големите получатели са НЕК с 2.36 млрд. лв. и ТЕЦ "Марица-изток 2" с 276 млн. лв.
Източник: Капитал (10.07.2018)

БЕХ е на път да поеме ангажименти и по делото „БЕХ Газ“ След като през 2016 г. БЕХ пое ангажименти по воденото от ЕК антимонополно дело за електроенергийния сектор, сега Холдингът е на път да приключи с поемането на ангажименти и газовото дело „БЕХ Газ“. За целта Народното събрание ще възложи на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да предприеме действия по постигане на споразумение с ЕК по „БЕХ Газ“. Това предвижда проект на решение, внесен в Народното събрание от депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков. То ще бъде разгледано в Комисията по енергетика в четвъртък. Делото беше образувано от ЕК срещу БЕХ, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ заради съмнения за злоупотреба с господстващо положение на газовите пазари в България. В мотивите си вносителите изтъкват, че в края на май ЕК постигна споразумение с „Газпром“ по воденото дело за злоупотреба с господстващо положение на газовите пазари в Централна и Източна Европа, без налагане на финансови санкции. Според депутатите, внесли проекта на решение, развитието на делото срещу „Газпром“ е относимо към делото "БЕХ Газ", заради сходната правна квалификация на предявените нарушения и припокриване на пазарните участници, които имат отношение по двете дела. Затова, те смятат, че са налице нови обстоятелства, които налагат допълване на предишното решение на Народното събрание, без то да бъде отменяно. Предишното решение на парламента за газовото дело беше взето в края на ноември 2017 г. С него НС подкрепи приключването на делото „БЕХ Газ“ без признаване на твърдените нарушения и без поемане на отговорност за тях, като в същото време бъдат изпълнени задълженията, произтичащи от евентуално забранително решение, включително относно евентуална финансова санкция. Това решение беше взето след като на 9 ноември ЕК е отхвърлила направените от българска страна предложения за поемане на ангажименти и е станало ясно, че възнамерява да приключи делото „БЕХ Газ“ със забранително решение и налагане на финансова санкция. / publics.bg
Източник: Други (19.07.2018)

България ще търси споразумение с ЕК по делото срещу енергийния холдинг България ще търси споразумение с Европейската комисия по делото срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг (БЕХ) , въпреки че в края на миналата година Народното събрание забрани извършването на подобни действия. Депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков са внесли в деловодството на парламента проект за решение, който възлага на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да опита да намали определената санкция, която може да е над 300 млн. евро. ЕК започна наказателна процедура срещу България, след като през 2010 г. частната компания "Овергаз" подаде жалба, че държавните предприятия, които на практика имат монопол върху тръбите, са ограничили достъпа й до газовата инфраструктура и до пазара на газ. През 2015 г. проверката завърши с извод, че има нарушения, като на България беше предложено да представи план за прекратяването им под заплаха от санкции. Европейската комисия беше склонна да намали глобата значително, ако бъдат изпълнени определени мерки. Една от тях е признаването на вина, което би намалило санкцията до 70 млн. евро. Друга мярка бе държавата да приватизира мажоритарен дял в "Булгартрансгаз".
Източник: expert.bg (20.07.2018)

БЕХ набра още 150 млн. евро от инвеститорите Само месец след като набра 400 млн. евро за рефинансиране на падежиращи през есента облигации, Българският енергиен холдинг (БЕХ) взе още 150 млн. евро. Това стана с преотваряне на емисията 7-годишни корпоративни облигации, издадена през месец юни, като така общият размер на привлеченото финансиране достигна 550 млн. евро. Освен че сумата е рекордна за българска компания, заемът е и най-евтиният, теглен от БЕХ досега. Той е с ефективен лихвен процент от 3.5%, което дава възможност за значителни спестявания на разходи по обслужването на дълга. През ноември падежират облигации за 500 млн. евро, които държавният енергиен холдинг издаде през 2013 година при доходност от 4.25%. В подготовката за рефинансирането им компанията нае консултанта Citigroup Global Markets, който организира предлагането на нова, трета поред за дружеството емисия дългови книжа. Бяха набрани 400 млн. евро чрез 7-годишни облигации при доходност 3.5%. След изчакване на по-благоприятни условия във вторник емисията е била преотворена и от нея са продадени книжа за още 150 млн. евро. Доходността е същата - 3.5%, което е с 1.37% по-изгодно от последния опит на БЕХ да набере ресурс от капиталовите пазари преди две години. Както и другите облигационни емисии на компанията, и тази се листва на борсата в Дъблин, като облигациите ще се регистрират за търговия и на Българската фондова борса, което се организира от Първа финансова брокерска къща.
Източник: Капитал (25.07.2018)

Докладът за „Белене“ вдигна с над 50% разходите за консултанти на БЕХ Изготвянето на спорния доклад на БАН за нуждата от АЕЦ „Белене“ е вдигнало с над 50% разходите за консултанти на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така, ако за първите шест месеца на миналата година компанията е дала 1.2 млн. лв. за т.нар. „външни услуги“, то сега сметката е набъбнала до 1.9 млн. лв. Това показва отчетът на холдинга за първото полугодие. Част от фирмите в енергетиката, като АЕЦ „Козлодуй“, отчитат значително подобрение във финансите си. Други обаче - като НЕК, продължават да изостават и дори намекват за нуждата от заем или друг вид финансиране, за да оцелеят. Почти константна остава загубата на държавния телеком „Булгартел“, а диспечерът „Електроенергиен системен оператор“ топи печалбата си до 8.9 млн. лв. През април от БАН представиха окончателния си доклад, обобщаващ препоръките от всички анализи и заключения от междинните доклади на консултанта в цялостна Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. От него обаче не става ясно категорично дали България има нужда от АЕЦ „Белене“, или не. В най-тиражирания вариант се изтъква единствено, че централата би могла да е икономически оправдана, но само ако струва под 10.5 млрд. евро, при съотношение на привлечен и собствен капитал 70:30 и лихва под 4.5%. За първото полугодие БЕХ отчита печалба преди данъци от 132 млн. лв., което е с 24.3 % повече спрямо първите шест месеца на 2017 г. Със значително подобрени финанси приключва полугодието и АЕЦ „Козлодуй“. Основна заслуга за това има допълнително произведената енергия от шести блок на централата и работата му на 104%. Благоприятно е повлияло и развитието на свободния пазар на ток, което е довело до повишаване на средните пазарни цени. Общите приходи от продажба на електроенергия са 526 млн. лв., или с 29% повече в сравнение със същия период на 2017 г., става ясно от отчета на Първа атомна. В същото време дружеството приключи полугодието с печалба след данъци в размер на 99 млн. лв., при отчетена печалба за същия период на 2017 г. от 34 млн. лв. С увеличена печалба за шестте месеца се отчита и „Булгартрансгаз“. За сметка на това обаче към края на юни държавната НЕК излиза на загуба от 74 млн. лв. За текущия шестмесечен период дружеството трупа загуба от оперативна дейност от 55 млн. лв., става ясно от финансовия отчет на компанията. Оказва се, че тя не може да се справи и със своевременното изчистване на задълженията си. НЕК дължи на принципала си - енергийния холдинг, около 540 млн. лв., в това число просрочия за 360.9 млн. лв. Тези обстоятелства показват наличието на значителна несигурност, която може да породи съществено съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие без подкрепата на едноличния собственик или други източници на финансиране, е записано в доклада. Ръководството на електрическата компания смята, че с финансова помощ от БЕХ ще успее да погасява задълженията си, без да се налага да продава активи или да се правят други промени в дейността му. Отрицателен е и резултатът на държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2, откъдето към края на юни отчитат загуба от 116 млн. лв. Основните причини са свързани с по-високите преки производствени разходи - за квоти за емисии на парникови газове (нарастване с близо три пъти на тяхната пазарна цена) и разходи за фонд „Сигурност“, парите от който се пренасочват към НЕК.
Източник: Сега (02.08.2018)

Докладът за „Белене“ вдигна с над 50% разходите за консултанти на БЕХ Изготвянето на спорния доклад на БАН за нуждата от АЕЦ „Белене“ е вдигнало с над 50% разходите за консултанти на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така, ако за първите шест месеца на миналата година компанията е дала 1,2 млн. лв. за т.нар. „външни услуги“, то сега сметката е набъбнала до 1,9 млн. лв. Това показва отчетът на холдинга за първото полугодие. Част от фирмите в енергетиката, като АЕЦ „Козлодуй“, отчитат значително подобрение във финансите си. Други обаче – като НЕК, продължават да изостават и дори намекват за нуждата от заем или друг вид финансиране, за да оцелеят. Почти константна остава загубата на държавния телеком „Булгартел“, а диспечерът „Електроенергиен системен оператор“ топи печалбата си до 8,9 млн. лв. През април от БАН представиха окончателния си доклад, обобщаващ препоръките от всички анализи и заключения от междинните доклади на консултанта в цялостна Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. От него обаче не става ясно категорично дали България има нужда от АЕЦ „Белене“, или не.
Източник: Сега (02.08.2018)

Дъждовното време работи за НЕК Данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показват впечатляващ ръст на износа на ток за седемте месеца на година. От началото на януари до края на юли експортът се е увеличил с впечатляващите 25.2 процента. И това се е случило, без у нас да са включвани нови енергийни мощности или драстично да е спаднало потреблението. На практика говорим за изнесени 3.5 млн. Мвтч, докато за първите седем месеца на 2017-а количествата са 2,8 млн. Мвтч. Многото вода в големите язовири позволява на НЕК да продава повече ток зад граница. Където цените традиционно са с между 30 и 50% по-високи, отколкото на вътрешния пазар. Това неминуемо ще донесе и по-добри приходи за закъсалата държавна фирма, из чиито коридори отдавна не е кънтяла думата "печалба". Точно под нейното "крило" се намира предприятието "Язовири и каскади", което отговаря за поддръжката на големите ВЕЦ-ове и за инфраструктурата на язовирите. Добрите резултати на ВЕЦ-овете, както и по-малкото производство на зелена енергия обаче не могат като с магическа пръчка да извадят Националната електрическа компания от тежката ситуация. От нейния междинен финансов отчет се вижда, че за шестте месеца на 2018-а тя е генерирала отново 55 млн. лв. загуба от оперативната си дейност. А непокритата й загуба от предишни периоди е достигнала близо 1.2 млрд. лева. В същото време текущите пасиви на обществения доставчик надхвърлят текущите активи с над 674 млн. лв., и при това положение никоя банка не би му отпуснала кредит. Затова НЕК продължава да разчита на финансовата подкрепа от Българския енергиен холдинг. Текущите задължения към него са за над 540 млн. лв., а просрочените - 361 млн. лева. Благодарение на Майката природа солидни пари от регионалния пазар могат да приберат и редица частни търговци, изнасящи електроенергия предимно за Гърция и Турция. Стига, разбира се, да се преодолеят някои спънки. Както е известно, през януари миналата година у нас имаше недостиг на ток и това накара държавата да ограничи износа му. Така търговците от региона са загубили около 30 млн. евро, според директора на секретариата на енергийната общност Янез Копач. От данните за производството на ЕСО се вижда, че тази година няма да е лека за производителите на електроенергия от вятър и слънце. И двата вида централи работят по-малко заради лошото време. При вятърните електроцентрали спадът в производството е между 4 и 12 на сто, а при фотоволтаичните - между 2 и 14 процента. Междувременно Комисията за защита на конкуренцията предяви твърдения към НЕК за злоупотреби с господстващо положение на пазара за балансиране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Според антимонополистите държавната компания налага нелоялни търговски условия, които се изразяват в коригиране на подадени прогнозни часови графици за производство от производители на зелена енергия в нейната специална балансираща група. Това е довело до необосновани, допълнителни разходи за небаланс на фирмите. Като координатор на специалната балансираща група НЕК едностранно и без основание променя графиците. Това носи допълнителни финансови разходи, породени от изкуственото увеличаване на небалансите, отчита комисията. От КЗК са установили още едно нарушение на държавната енергийна компания - с правилата в Методиката за разпределяне на задълженията за небаланси в специалната координираща група позволяват на НЕК да калкулира на производителите на зелена енергия разходи за небаланс, които ЕСО не е отчел и съответно - не е начислил. Така ВЕИ производителите отново понасят финансова тежест, която не отразява обективно възникнали за системата разходи. НЕК разполага с 30 дни да представи възражения по тези твърдения. Иначе глобата за подобна злоупотреба съгласно закона е 10% от оборота на предприятието за предишната година.
Източник: Банкеръ (06.08.2018)

Държавните дружества в енергетиката задлъжняват към БЕХ Държавните енергийни дружества задлъжняват все повече към своята компания майка - Българския енергиен холдинг. Това показват финансовите отчети на дружествата за първите шест месеца на годината. За периода от януари до юли вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са се увеличили с 293 млн. лева до 3 милиарда и 70 милиона лева. Най-голямата енергийна компания у нас продължава да финансира дружествата от групата й, които се намират в тежко финансово състояние. Сред най-задлъжнелите компании е общественият доставчик на електроенергия - НЕК. Компанията се намира на ръба на фалита, според публикувания й финансов отчет. Непокритата загуба от минали години на дружеството към края на последното шестмесечие достига вече 1 милиард и 180 милиона лева. Просрочените задължения на компанията за същия период са 360 млн. лева. Така дружеството, което преразпределя тока в държавата завършва полугодието със загуба от 75 млн. лева. Според финансовия отчет, без подкрепата на БЕХ, има сериозни съмнения, че НЕК може да продължи да функционира. На загуба за първите шест месеца на годината са също така държавната ТЕЦ "Марица Изток" 2 и добивното предприятие Мини "Марица Изток". Българският енергиен холдинг получава средства от печелившите си дружества, които дава на губещите. Традиционно на печалба през първото полугодие на 2018 г. са АЕЦ "Козлодуй", газовият преносител "Булгартрансгаз", собственикът на електропреносните мрежи ЕСО.
Източник: econ.bg (08.08.2018)

S&P повиши рейтинга на НЕК на 'B+' със Стабилна перспектива Вчера S&P Global Ratings (S&P) повишиха рейтинга на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД (НЕК) на 'B+' и определиха стабилна перспектива. S&P посочват, че повишението на рейтинга е резултат от благоприятния ефект от извършените законови промени в сектор Енергетика върху оперативното представяне на НЕК, както и от подобрението в кредитния профил и ликвидността на едноличния собственик на капитала – „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД (БЕХ). S&P уточняват, че, въпреки че не оценяват БЕХ, неговият кредитен профил е отчетен в рейтинга на НЕК. Кредитната агенция оценява НЕК като стратегически важно дъщерно дружество на БЕХ, което компанията-майка ще има възможност да подкрепя и по тази причина повишават с две степени до 'B+' самостоятелната кредитна оценка на НЕК. Повишението на рейтинга на НЕК S&P аргументират с подобрената кредитоспособност на БЕХ, стабилизираното финансово представяне и разумното управление на ликвидността, демонстрирани чрез успешно пласираната емисия еврооблигации на БЕХ през периода юни-юли т.г. на общата стойност от 550 млн. евро с цел рефинансиране на падежиращата през месец ноември 2018 г. емисия облигации на стойност 500 млн. евро. В оценката си S&P отчитат така постигнатото подобрение в ликвидния профил на групата, както и стабилизирането на оперативното представяне на БЕХ, благоприятствано от регулаторните и законови промени, започнали през 2015 г. и очакват, че то ще продължи да се подобрява през 2018 – 2019 г. Виждането за стабилна перспектива на НЕК отразява и очакването на S&P за благоприятния ефект върху Дружеството на продължаващите регулаторни реформи, които ще могат да допринесат за устойчив кредитен профил на групата за няколко години. Оценката на рейтинговата агенция за кредитоспособността на БЕХ и самостоятелния кредитен профил на НЕК обаче е ограничена от продължаващото им виждане за регулаторната среда в България като слаба, развиваща се и с възможно политическо влияние. S&P считат, че плащанията от Фонд Сигурност на Електроенергийната Система (ФСЕС) ще продължат да подкрепят устойчива рентабилност на НЕК и индиректно на БЕХ, без значителни промени в структурата и количеството на дълга и без сътресения в ликвидността на БЕХ, но смятат, че това е временна мярка и вярват, че може да отнеме повече време да се материализират правителствените енергийни реформи. S&P очакват, че коефициентът на задлъжнялост на НЕК ще остане много висок до покриване на тарифния дефицит, акумулиран в Дружеството, но считат, че БЕХ ще има възможност да продължава при необходимост да оказва подкрепа на НЕК по отношение на ликвидността. Промени, които биха могли да доведат до положително рейтингово действие, при равни други условия, включват подобряване на оперативното представяне на БЕХ и способността му да оказва подкрепа на НЕК, както и продължаващо подобрение на кредитния профил на БЕХ. Такова действие би могло да бъде опосредствано и от последващи реформи в енергийния сектор, водещи до по-висока рентабилност, солиден кредитен профил и поддържане на адекватна ликвидност на БЕХ. До повишаване на рейтинга на НЕК би могло да се стигне и в резултат на успешно либерализиране на пазара, на вземане на стратегическо решение за покриване на натрупания в Дружеството тарифен дефицит или на освобождаване от активите, свързани с АЕЦ Белене и последващо погасяване на съответния заем, отпуснат от Българското правителство. До понижаване на рейтинга на НЕК би могло да се стигне в случай на значително влошаване на кредитния профил на БЕХ, на оперативното представяне на групата, на ликвидността и на коефициента на задлъжнялост. Отрицателно кредитно действие от страна на S&P би могло да бъде предизвикано и от намаляване на подкрепата от БЕХ, както и от съществено увеличаване на ликвидните сътресения в НЕК, макар и такива да не се очакват. Като цяло, S&P считат, че не е вероятно възникване на причина за понижаване на рейтинга на НЕК в близко бъдеще, отчитайки подобрението в представянето на НЕК и БЕХ в последно време, подкрепено от регулаторните промени. Повишението на кредитния рейтинг на НЕК от S&P идва като продължение на повишението на рейтинга на БЕХ от Fitch Ratings (Fitch) на 'BB' със стабилна перспектива през месец февруари т.г. От Fitch също аргументираха повишението на рейтинга на БЕХ с подобрение в самостоятелния кредитен профил на дружеството вследствие на финансово възстановяване и по-висока степен на предвидимост на резултатите.
Източник: econ.bg (13.08.2018)

ЕБВР е купила от БЕХ облигации за 100 млн. евро Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е участвала със 100 млн. евро в емитираните от "Българския енергиен холдинг" през юни и юли 2018 г. нови седемгодишни облигации за общо 550 млн. евро. В края на юни БЕХ пусна емисия за 400 млн. евро, с които да осигури финансиране за изплащането на първия си подобен заем – взет през ноември 2013 г., който бе за 500 млн. евро, отишли за уреждане на дълг на дъщерната компания на холдинга "Национала електрическа компания" (НЕК) по проекта за строеж на АЕЦ "Белене". През юли държавният холдинг съобщи, че е увеличил размера на емисията си със 150 млн. евро при същите пазарни условия като месец по-рано. Сега става ясно, че облигации за 100 млн. евро са закупени от ЕБВР. Според банката рефинансиране на стари облигации на БЕХ в размер на 500 млн. евро, емитирани през 2013 година, ще подобри финансовата структура на холдинга. Самите книжа вече се търгуват на Ирландската фондова борса Euronext, но се очаква да започне тяхната търговия и на Българската фондова борса през август. Сегашната сделка, както и купуването на облигации от заема на БЕХ, пуснати пред 2016 г, са част от сътрудничеството с България по програма за либерализирането на електроенернийния пазар според европравилата. Досега ЕБВР е инвестирала близо 3.9 млрд. евро в различни сектори на българската икономика в около 250 проекта.
Източник: Медия Пул (14.08.2018)

12 кандидати за инженер-консултант на газовата връзка с Гърция След продължили половин година обжалвания от фирми извън газовия и строителния бизнес конкурсът за избор на инженер-консултант при изграждането на газовата връзка между България и Гърция напредна и 12 чужди и български кандидати са подали оферти за поръчката на стойност 8.45 млн. евро без ДДС. Това съобщиха от проектната компания "Ай Си Джи Би", която ще е оператор на бъдещата тръба. Документите на претендентите са били отворени в понеделник. Сред кандидатите са обединение "МГВ Консултант“, обединение "Техинт" между компанията "Текника Интернационале" и "Техфем", фирмата "Енереко", "Технип Итали Диреционе Лавори", консорциум "Си енд Ем – Аспрофос – Ес Енерджи – Микс", ДЗЗД "Консулт Еврогаз", консорциум "Рина“, фирмата ИЛФ Бератенде Инджениере", консорциум "Тибеи“, "Ти енд Ти Системи" СРЛ, обединение "ВН газопровод Гърция-България" ДЗЗД, както и обединение "ДжейВИ Интерконектор 2018". Част от участниците са създадени специално за поръчката дружества. Българският изпълнителен директор на "Ай Си Джи Би" Теодора Георгиева приветства всички участници в процедурата и припомни важността на ролята на инженер-консултанта за осъществяването на проекта. "Това е дейност, ключова за управлението и контрола на реализацията на интерконектора във фазата на подготовка и изпълнение на строителния процес“, заяви тя преди началото на публичното заседание. Ангажиментът включва оказване на съдействие на възложителя за реализацията на проекта по време на строителството до момента на пускане на газопровода в експлоатация, както и управление на всички свързани с проекта основни договори - включително договора за доставка на линейни тръби и договора за възлагане на работното проектиране, строителството и доставки. Изборът на инженер-консултант е ключов етап от реализацията на проекта, тъй като е една от последните стъпки преди стартиране на строителните дейности. Проектната компания и нейните акционери ще създадат всички необходими условия за провеждане на прозрачна, обективна и недискриминационна процедура в условията на честна и лоялна конкуренция, посочва се в съобщението на "Ай Си Джи Би". Освен тази поръчка в ход са още две – за избор на доставчик на тръбите за съоръжението и за проектант и строител на тръбата. Плановете са реалното изграждане на газовата връзка да започне до края на 2018 г., за да може да бъде въведена тя в експлоатация до края на 2020 г., за когато "булгаргаз" има договорени доставки на 1 млрд. куб. м азерски газ годишно през Южния газов коридор, част от който е и интерконекторът България-Гърция.
Източник: econ.bg (11.09.2018)

България почти няма едър бизнес Само 17 български компании, предимно в енергетиката, са сред най-големите в Централна и Източна Европа Само 17 български компании попадат в класацията на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвена от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface) - Coface CEE Top 500. България фигурира в списъка с едва 17 дружества, най-голямото от които е държавният "Български енергиен холдинг", следван от руския "Лукойл Нефтохим" и медодобивния завод "Аурубис". Страната е на едва 7-а позиция от общо 12 държави, включени в класацията на Кофас. Общият оборот през 2017 г. на 17-те български компании е 18.5 млрд. евро, като по-зле от България са само Словения, Хърватия, Сърбия, Естония и Латвия, които имат по-малко големи фирми. В класацията България присъства предимно с дружества от сектор "Енергетика" - БЕХ, "Лукойл Нефтохим", "Лукойл България", НЕК, "Булгаргаз", "Сакса", "АЕЦ Козлодуй", "ОМВ", "Енерго Про". От фирмите извън този бранш на по-предна позиция в класацията (298-ма) е само инвестиционната компания "Адванс Пропъртис", контролирана от братя Домусчиеви. Повечето от българските фирми заемат позиция след 300 в класацията. Сред тях са "Експрес лоджистикс енд дистрибюшън", "Астра Биоплант", "Софарма" и БТК. Полша е безапелационен лидер Безспорен лидер по брой на големите корпорации в региона е Полша, която има 175 компании в списъка с общ оборот 262 млрд. евро. Полша има и най-диверсифицираната индустриална структура, без силно доминиращи отрасли. Водещата компания в топ 500 на ЦИЕ е най-голямата полска петролна рафинерия - PKN Orlen, чийто годишен оборот е по-голям от този на целия едър бизнес у нас - близо 23 млрд. евро за 2017 г. В най-големите компании в Полша работят 1.2 милиона души, докато в най-едрия бизнес у нас - едва към 23 хиляди души. В същото време населението на Полша е само около 5 пъти по-голямо от това на България. Прави впечатление, че България е предпоследна по брой заети в едрия бизнес. Само Латвия, която е представена в класацията от 6 фирми с общ оборот около 5.2 млрд. евро, има по-малко работници в тях - към 18 хиляди души. За сравнение, Сърбия, която е представена от 10 фирми с оборот 9.6 млрд. евро, отчита към 71 хиляди души, работещи в тях. Унгария и Чехия също отчитат голям брой фирми в топ 500 - съответно 71 дружества (96 млрд. евро) и 67 дружества (97 млрд. евро). Румъния е на четвърта позиция с 56 едри фирми с оборот от 59 млрд. евро, тоест приблизително колкото целия БВП на България. Следва по-малката от България Словакия, представена от 43 големи фирми с общ оборот от 50 млрд. евро. По-добре от България се представя дори Литва, която има под 3 милиона души население. България изостава и по икономически растеж България не изпъква и по икономически растеж в региона. Със своите 3.6% през 2017 г. тя изостава от Румъния (6.9%), Словения (5%), Естония (4.9%), Полша (4.6%), Латвия (4.5%), Чехия (4.3%), Унгария (4%) и Литва (3.8%). По-лоши са показателите само на Словакия (3.4%), Хърватия (2.9%) и Сърбия (1.9%). Единствената добра новина за България е, че е с подобрена оценка за риска през 2017 г. Частното потребление у нас продължава да бъде основен фактор за растежа. Увеличението на работната заплата е допринесло за значителен ръст на заетостта от 4.8% през юни 2018 г., сочи анализът на Кофас. "Станахме свидетели на малък, но устойчив растеж в българската икономика (3.6% ръст на БВП), но при водещите компании почти няма промени. Енергийните, комуникационните, търговските и производствените компании запазват своите позиции, формирайки бизнес гръбнака на страната. Потреблението ще продължи да бъде един от основните двигатели на растежа в България", коментира Милена Виденова, управител на Кофас България. Автомобилостроене, петрол и търговия са топ секторите в ЦИЕ Трите ключови сектора, представени от най-големите компании в региона (автомобилостроене и транспорт, петрол и газ, неспециализирана търговия), продължават да съставляват почти 60% от генерираните приходи. Нетната печалба също се развива положително за повечето, като нарастването е между 5.0% (дърво и мебели) и 51.4% (текстил, кожа и облекло). Най-високи са печалбите от минерали, химикали, петрол, пластмаси и фармацевтични продукти (9.5 млрд. евро). Строителният сектор отново се бори и е единствената индустрия, която отчита нетна загуба (-118.6%), макар че приходите нарастват с 16%. Автомобилната и транспортна промишленост е най-големият сектор и се възползва от нарастващото търсене особено в Западна Европа, където се изнася основната част от производството в ЦИЕ. Секторът на минералите, химикалите, нефтопродуктите, пластмасите и фармацевтичната промишленост върви нагоре след възстановяването на цените на петрола през 2017 г. като се възползваха от отскока на цените на петрола и нарастващото търсене.
Източник: Медия Пул (11.09.2018)

БЕХ пое още 100 млн. лв. газов дълг на столичното парно Дежурната касичка за покриване на дългове в държавната енергетика – "Българският енергиен холдинг" (БЕХ), отново е използвана за уреждане на последния газов борч на общинската "Топлофикация-София", научи Mediapool от свои източници. От БЕХ потвърдиха, че са сключили договор с държавния газов доставчик "Булгаргаз" за купуването на дълга на столичното парно, заради който то беше заплашено в средата на юли с принудително събиране чрез частен съдия изпълнител на вземания за 106 млн. лв., половината от които неплатени фактури за отоплителния сезон 2017-2018 г. Задължението провокира не особено силна атака от страна на общинарите от БСП срещу ръководството на топлофикационното дружество, а след намесата на енергийния министър Теменужка Петкова бе обявено споразумение приходите на столичното парно "Топлофикация" от продажбата на ток, произведен от централите ?, да отиват директно по сметките на "Булгаргаз", за да се погасяват задълженията за синьо гориво. Според представени тогава разчети вариантът бе 80 млн. лв. от приходите на централата от продажба на ток по преференциални цени на НЕК да отиват директно в "Булгаргаз". Влезли в сила законови промени от 1 юли 2018 г. обаче принуждават топлофикациите с инсталирана мощност над 4 МВ да продават електроенергията си директно на борсата за ток. Така след повече от месец преговори и натиск върху "Булгаргаз" да даде преференциални спрямо останалите си клиенти условия за издължаване сделката претърпява промяна.На 28 август БЕХ подписва с "Булгаргаз" договор за цедиране на вземания на газовото дружество от "Топлофикация София" за 99.193 млн. лв. Сумата включва главница и лихви по издадени фактури от "Булгаргаз" на столичното парно за доставен природен газ, обясниха от БЕХ пред Mediapool. Още същия ден енергийният холдинг превежда на дъщерното си дружество "Булгаргаз" сумата и по силата на договора за цесия встъпва в правата му по дълга на общинското дружество. "Булгаргаз" на свой ред подписва тройна сделка с "Топлофикация София" и Фонда за сигурност на електроенергийната система, според която газовият доставчик ще получава приходите от продаваните количества електроенергия от столичното парно на свободния пазар. Тези постъпления обаче са малко и не са достатъчни за уреждането на целия борч, поради което преди това е постигната договорката за цесията. Все още обаче не е ясно за какъв период от време и при какви условия общинската топлофикация ще се издължава на БЕХ, тъй като в момента се провеждат преговори между двете страни за сключване на споразумение за новиране на задължението, посочиха от холдинга. "След подписването на договора, "Топлофикация" София ще започне изплащането на дължимите суми, съгласно погасителния план, договорен между страните", добавят от БЕХ.Така енергийната група, обединяваща АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2", Мини "Марица Изток", "Националната електрическа компания" (НЕК), "Електроенергийния системен оператор", "Булгаргаз", газовия оператор "Булгартрансгаз" и няколко по-малки активи, прибави още 100 млн. лв. към близо 2-та милиарда лева, които има да си прибира под формата на предоставени кредити и други вземания от дъщерните си дружества, някои от които в последното шестмесечие не могат да се похвалят с добри финансови резултати. Отделно БЕХ дължи близо 3 млрд. лв. по взети облигационни заеми, които пък потънаха за дългове на НЕК. Това е и вторият газов дълг на "Топлофикация София", който БЕХ купува и плаща. Първият беше цедиран през декември 2015 г., когато столичното парно и холдингът сключиха споразумение за изплащане в период от двадесет години на натрупаните за десет години дългове от 503 млн. лв. за потребен, но неплатен природен газ. За близо три години общинското дружество е погасило едва 30 млн. лв. от този борч, сочи финансовият отчет на БЕХ към края на юни 2018 г. "Топлофикация-София" продължава да дължи 473.725 млн. лв. на държавния холдинг. Със скорост от 10 млн. лв. годишно не е ясно как столичното предприятие въобще ще може да си издължи борчовете. Сделката за цесията от една страна осигурява ликвидни средства в газовия доставчик преди отоплителния сезон, но от друга открива поредна възможност за топлофикацията да трупа нови газови дългове. От години нейният обичаен борч към "Булгаргаз" варира от 100 до 150 млн. лв. и е под съмнение дали предприетите сега мерки ще променят нещата.
Източник: Медия Пул (19.09.2018)

БЕХ пое още 100 млн. лв. газов дълг на столичното парно Дежурната касичка за покриване на дългове в държавната енергетика – "Българският енергиен холдинг" (БЕХ), отново е използвана за уреждане на последния газов борч на общинската "Топлофикация-София", научи Mediapool от свои източници. От БЕХ потвърдиха, че са сключили договор с държавния газов доставчик "Булгаргаз" за купуването на дълга на столичното парно, заради който то беше заплашено в средата на юли с принудително събиране чрез частен съдия изпълнител на вземания за 106 млн. лв., половината от които неплатени фактури за отоплителния сезон 2017-2018 г. Задължението провокира не особено силна атака от страна на общинарите от БСП срещу ръководството на топлофикационното дружество, а след намесата на енергийния министър Теменужка Петкова бе обявено споразумение приходите на столичното парно "Топлофикация" от продажбата на ток, произведен от централите ?, да отиват директно по сметките на "Булгаргаз", за да се погасяват задълженията за синьо гориво. Според представени тогава разчети вариантът бе 80 млн. лв. от приходите на централата от продажба на ток по преференциални цени на НЕК да отиват директно в "Булгаргаз". Влезли в сила законови промени от 1 юли 2018 г. обаче принуждават топлофикациите с инсталирана мощност над 4 МВ да продават електроенергията си директно на борсата за ток. Така след повече от месец преговори и натиск върху "Булгаргаз" да даде преференциални спрямо останалите си клиенти условия за издължаване сделката претърпява промяна. На 28 август БЕХ подписва с "Булгаргаз" договор за цедиране на вземания на газовото дружество от "Топлофикация София" за 99.193 млн. лв. Сумата включва главница и лихви по издадени фактури от "Булгаргаз" на столичното парно за доставен природен газ, обясниха от БЕХ пред Mediapool. Още същия ден енергийният холдинг превежда на дъщерното си дружество "Булгаргаз" сумата и по силата на договора за цесия встъпва в правата му по дълга на общинското дружество. "Булгаргаз" на свой ред подписва тройна сделка с "Топлофикация София" и Фонда за сигурност на електроенергийната система, според която газовият доставчик ще получава приходите от продаваните количества електроенергия от столичното парно на свободния пазар. Тези постъпления обаче са малко и не са достатъчни за уреждането на целия борч, поради което преди това е постигната договорката за цесията. Все още обаче не е ясно за какъв период от време и при какви условия общинската топлофикация ще се издължава на БЕХ, тъй като в момента се провеждат преговори между двете страни за сключване на споразумение за новиране на задължението, посочиха от холдинга. "След подписването на договора, "Топлофикация" София ще започне изплащането на дължимите суми, съгласно погасителния план, договорен между страните", добавят от БЕХ. Така енергийната група, обединяваща АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2", Мини "Марица Изток", "Националната електрическа компания" (НЕК), "Електроенергийния системен оператор", "Булгаргаз", газовия оператор "Булгартрансгаз" и няколко по-малки активи, прибави още 100 млн. лв. към близо 2-та милиарда лева, които има да си прибира под формата на предоставени кредити и други вземания от дъщерните си дружества, някои от които в последното шестмесечие не могат да се похвалят с добри финансови резултати. Отделно БЕХ дължи близо 3 млрд. лв. по взети облигационни заеми, които пък потънаха за дългове на НЕК. Това е и вторият газов дълг на "Топлофикация София", който БЕХ купува и плаща. Първият беше цедиран през декември 2015 г., когато столичното парно и холдингът сключиха споразумение за изплащане в период от двадесет години на натрупаните за десет години дългове от 503 млн. лв. за потребен, но неплатен природен газ. За близо три години общинското дружество е погасило едва 30 млн. лв. от този борч, сочи финансовият отчет на БЕХ към края на юни 2018 г. "Топлофикация-София" продължава да дължи 473.725 млн. лв. на държавния холдинг. Със скорост от 10 млн. лв. годишно не е ясно как столичното предприятие въобще ще може да си издължи борчовете. Сделката за цесията от една страна осигурява ликвидни средства в газовия доставчик преди отоплителния сезон, но от друга открива поредна възможност за топлофикацията да трупа нови газови дългове. От години нейният обичаен борч към "Булгаргаз" варира от 100 до 150 млн. лв. и е под съмнение дали предприетите сега мерки ще променят нещата.
Източник: Медия Пул (19.09.2018)

В БФБ АД е постъпило заявление за допускане до търговия на Сегмент за облигации, както следва: - Емитент: Български енергиен холдинг ЕАД-София; - ISIN код на емисията: XS1839682116; - Размер на емисията: 550 000 000 евро; - Брой облигации: 5 500; - Номинална стойност на една облигация: 100 000 евро; - Присвоен борсов код: 04HA (първият знак да се чете като цифра)
Източник: БФБ (26.09.2018)

На проведено заседание на Съвета на директорите на БФБ АД по Протокол № 57/26.09.2018 г. е взето следното решение: Във връзка с подадено заявление по чл. 20, ал. 1 от Част III Правила за допускане до търговия, Съветът на директорите на БФБ АД на основание чл. 33, ал. 8 от същите, допуска до търговия на Основния пазар BSE, Сегмент за облигации, следната емисия: - Емитент: Български енергиен холдинг ЕАД-София; - Вид облигации: обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, свободно прехвърляеми, нефинансови, неконвертируеми и необезпечени; - ISIN код на емисията: XS1839682116; - Борсов код на емисията: 04HA (първият знак да се чете като цифра); - Размер на емисията: 550 000 000 евро; - Брой облигации: 5 500 облигации; - Номинална стойност на една облигация: 100 000 /сто хиляди/ евро; - Валута на издаване: евро; - Валута на търговия: евро; - Пазарна партида: 1 000 евро; - Минимално количество на поръчката: 100 000 евро; - Минимална стъпка на котиране: 0.001; - Дата на въвеждане за търговия: 02.10.2018 г. (вторник); - Крайна дата за търговия: 25.06.2025 г.; - Индикативна референтна цена за първата търговска сесия: 100 % от номиналната стойност; - Цената на въвежданите поръчки е в процент от номинала на една пазарна партида /чиста цена/; - Цената на поръчките за покупка и продажба на облигации не включва натрупаната лихва от датата на последното лихвено плащане до момента на въвеждане на поръчката; ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕМИСИЯТА: - Емисията е трета по ред, издадена от емитента; - Дата на издаване: 28.06.2018 г.; - Дата на падеж: 28.06.2025 г.; - Срочност: 84 месеца, считано от датата на издаване на емисията; - Годишен лихвен процент: 3.50%; - Лихвена конвенция: ACT/365L; - Погасяване на заема: еднократно на датата на падежа; - Период на лихвено плащане: 12-месечен, с фиксирана дата на лихвените плащания, както следва: 28.06.2019 г.; 28.06.2020 г.; 28.06.2021 г.; 28.06.2022 г.; 28.06.2023 г.; 28.06.2024 г.; 28.06.2025 г. * Право на лихвено плащане имат облигационерите, които са вписани като такива не по-късно от 1 /един/ работен ден преди датата на съответното плащане, съответно 1 /един/ работен ден преди датата на последното лихвено и главнично плащане на датата на падеж на емисията. - Банка-довереник на облигационерите: няма; ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕМИТЕНТА: - Наименование на латиница: Bulgarian Energy Holding EAD-Sofia; - Седалище: гр. София-1000, ул. Веслец 16; - LEI код: 635400E1RWKJXPSBCV07; - ЕИК: 831373560; - Адрес за кореспонденция: гр. София-1000, ул. Веслец 16; - Тел.: (+359 2) 926 38 00; - Факс: (+359 2) 925 04 01; - E-mail: hq@bgenh.com; - Web адрес: www.bgenh.com; - Представляващи: Петьо Ангелов Иванов; - Лице за контакти: няма посочено; - Медия за разкриване на информация: няма посочена; - Предмет на дейност: Придобиване, управление, оценка и продажба на участия в търговски дружества, осъществяващи стопанска дейност в областите на производството, добива, преноса, транзита, съхранението, управлението, разпределението, продажбата и/или изкупуването на природен газ, електрическа енергия, топлоенергия, въглища, както и всякакви видове енергия и суровини за производството й; участие в управлението на такива дружества и др.
Източник: БФБ (27.09.2018)

Облигациите на БЕХ ще се търгуват на борсата от 2 октомври Търговията с облигации на Българския енергиен холдинг (БЕХ) в България ще бъде възможна от следващата седмица, 2 октомври, след като са приключени и последните административни процедури по листването им на борсата, казаха от посредника на предлагането ПФБК. Така пред инвеститорите у нас ще се отвори възможност за покупко-продажба на книжа от емисията, която е от общо 5500 облигации на стойност 550 млн. евро. Макар да няма официална информация за това какъв дял от нея бе записана от български институционални играчи, проявеният от тях голям интерес е бил удовлетворен с възможност за записвания, свидетелстват пазарни анализатори. Според тях такъв тип книжа традиционно се държат до падеж, а не за спекулации, което не предвещава активна търговия и голяма ликвидност. Но ако при първичното предлагане облигации от емисията на БЕХ са били придобити от финансови инвеститори, като взаимни фондове, например, при вторичната продажба през фондовата борса има възможност да последват сделки, включително и с ритейл инвеститори. Емисията облигации на БЕХ за 550 млн. евро е рекордна по размер за българска компания, а в историята на енергийния холдинг е трета поред. Тя бе пласирана това лято с цел да се рефинансира задължение по падежиращ през ноември заем. Първоначално дружеството обяви намерение да набере около 500 млн. евро от международните капиталови пазари, като впоследствие надхвърли целта си, структурирайки процеса на два етапа. През юни бяха продадени 7-годишни облигации за 400 млн. евро при доходност 3.5%, а през юли емисията бе преотворена и на инвеститорите бяха предложени допълнително книжа за 150 млн. евро при същите условия. Още тогава емисията бе регистрирана за сделки на борсата в Дъблин, Ирландия, а качването й за търговия на БФБ се случи с известно забавяне по административни причини. От идния вторник обаче, 2 октомври, ще могат да се видят първите котировки купува или продава. Това е първата по рода си и най-голямата по размер емисия ценни книжа, която се появява на БФБ, още повече в икономически сектор, който е атрактивен за инвеститорите. Прогнозите на анализатори са, че освен имиджовия ефект за БЕХ и за БФБ съществено влияние в търговията на борсата под формата на някакво оживление на пазара няма да има. Една от причините за това е големият номинал на облигациите - 100 хил. евро за лот. Това донякъде ограничава възможностите за придобиване от ритейл инвеститори, макар че според консултанти на пазара има индивидуални клиенти физически лица, които биха се заинтересували от точно такава възможност. Другата, по-съществена причина да не се очакват много сделки е, че притежателите на такива облигации традиционно предпочитат да не ги продават, а да ги държат до падеж - в случая до 2025 г. За разлика от junk бондовете, които са спекулативен клас инструменти с висок риск и носещи понякога двуцифрена доходност, корпоративните облигации на БЕХ се доближават до държавните ценни книжа (ДЦК) - те имат присъден кредитен рейтинг и фиксирана доходност през купонното плащане. С това помагат на финансовите инвеститори като банките да обърнат ликвидността, която не съумяват да раздадат като кредити в доходоносни инструменти с нисък риск, още повече че БНБ облага свръхрезервите им. При първичното предлагане на облигациите на БЕХ възможност да запишат от тях имаха единствено институционални инвеститори, а интересът от България е бил значителен. От мениджмънта на БЕХ обаче така и не разкриха каква част от бонда бе записана от местни играчи, като единствено от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обявиха, че са подкрепили предлагането, записвайки 20% от книжата.
Източник: Капитал (28.09.2018)

БЕХ взе още 50 млн. евро заем Държавното енергийно дружество "Български енергиен холдинг" записа увеличение с 50 млн. евро на третата си емисия еврооблигации, листвана на Ирландската фондова борса (Euronext Dublin) и на Българската фондова борса. Така облигациите на дружеството стигнаха 600 млн. евро при годишен лихвен процент от 3.5% и падеж от 7 години. С втория допълнителен транш БЕХ постигна планирания размер на облигационната емисия и не се предвиждат повече увеличения. В него се казва още, че "БЕХ запазва същите конкурентни ценови условия и срочност, което ще позволи на компанията да разпредели своите лихвени разходи по-ефективно и за по-дълъг период от време". Според дружеството "постигнатото второ увеличение на емисията в продължаващи волатилни пазарни условия потвърждава доверието на инвеститорите в БЕХ, както и добрия достъп на компанията до капиталовите пазари". БЕХ има общо около 3 млрд. лева задължения по облигационни заеми. Тези средства потънаха основно за изплащането на задължения на дъщерната НЕК. Дружеството има да прибира от енергийните компании, които обединява, около 2 млрд. лева. Последно БЕХ купи 100 млн. лева дълг на столичната "Топлофикация" (която не е част от холдинга) към "Булгаргаз", който е част от държавната енергийна група.
Източник: Медия Пул (08.10.2018)

Обявен е и последният търг – за строителен надзор, за газовата връзка с Гърция Обявена е и последната поръчка по проекта за изграждане на газовата връзка между България и Гърция – за избор на консултант за осъществяване на строителен надзор над строежа, съобщиха в петък от проектната компания "Ай Си Джи Би". Прогнозната стойност на дейността по осъществяване на контрола по време на целия строеж и въвеждане в експлоатация на тръбата е 1.3 млн. лв. без ДДС. Кандидатите трябва да отговарят на предварително зададени критерии. Срокът за подаване на оферти е 26 ноември 2018 г. Задачата на бъдещия консултант е да изготвяне редовни месечни доклади и на окончателен доклад за строежа, както и оценка на съответствието с основните изисквания към строежите и със закона за устройството на територията. Фирмата също така ще има за ангажимент да съгласува и одобри работния инвестиционен проект, изработен от изпълнителя по договора за инженеринг. С тази поръчка проектът навлиза в същинската си фаза на реализация, допълниха от дружеството, в което половината държи "Българският енергиен холдинг", а останалата 1/2 – гръцко-италианската компания "Посейдон". Възложителят ще предостави неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп по електронен път до документацията за обществената поръчка от датата на публикуване на обявлението в Официален вестник на Европейския съюз. Решението и обявлението за обществената поръчка ще бъдат публикувани в профила на купувача на възложителя от датата на публикуването им в Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по обществени поръчки. Документите по поръчката ще бъдат достъпни и на сайта http://www.icgb.eu/profil-na-kupuvacha/proceduri-za-vuzlagane-na-op/ на дружеството, което декларира, че целта му е постигането на обективен, прозрачен и конкурентен избор.
Източник: Медия Пул (08.10.2018)

БЕХ записа второ увеличение на своята трета емисия еврооблигации от 550 на 600 милиона евро На 5 октомври "Български енергиен холдинг" ЕАД (БЕХ) успешно записа увеличение на своята трета емисия еврооблигации, листвана на Ирландската фондова борса (Euronext Dublin) и на Българската фондова борса, съобщиха от дружеството. Така тя нарасна от 550 на 600 милиона евро при годишен лихвен процент в размер на 3.5% и падеж от седем години. С настоящото увеличение на емисията облигации, БЕХ запазва същите конкурентни ценови условия и срочност, което ще позволи на компанията да разпредели своите лихвени разходи по-ефективно и за по-дълъг период от време. Ценните книжа ще бъдат регистрирани на Ирландската и Българската фондова борса. Постигнатото второ увеличение на емисията в продължаващи волатилни пазарни условия потвърждава доверието на инвеститорите в БЕХ, както и добрия достъп на компанията до капиталовите пазари. Приходите, получени от емисията, ще се използват за общи корпоративни цели. С втория допълнителен транш БЕХ постигна планирания размер на облигационната емисия и не се предвиждат повече увеличения.
Източник: Банкеръ (08.10.2018)

Нова финансова инжекция за държавната ТЕЦ вместо реформи Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", която се отказа от договор за 27 млн. лв. в полза на придобитата от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна" , ще получи нова финансова инжекция от държавата в лицето на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Така централата ще може да продължи работата си, а от там да няма и съкращения в захранващите я държавни Мини "Марица Изток". БЕХ ще купи парникови квоти за ТЕЦ "Марица Изток 2", която е една от най-силно замърсяващите в Европа въглищни централи. По този начин очакванията са до края на ноември тя да получи екоразрешение за работа при сегашните си параметри на очистване на вредните газове, а отделно с Еврокомисията се преговаря за одобрение на държавна помощ за ТЕЦ-а. Това е съобщила министърът на енергетиката Теменужка Петкова на среща с президента на КНСБ Пламен Димитров и енергийните федерации от синдиката. Към момента не изглежда планът на държавата за стабилизиране на ТЕЦ-а да предвижда каквито и да е реформи – или поне Петкова не е говорила за тях. Енергийното министерство сформира работна група за "Марица Изток 2", чиято чиста загуба за шестмесечието е над 122 млн. лв. Преди седмица Петкова обяви, че са необходими 466 млн. лв. за закупуване на парникови квоти, за да може държавната ТЕЦ да продължи да работи и през следващата година. Сега Петкова е обявила, че до март 2019 г. дружеството трябва да заплати за емисии парникови газове над 300 млн. лв., става ясно от прессъобщение на нейното ведомство за срещата с профсъюзите. Според информацията от КНСБ, парите за въглеродните емисии отново ще бъдат предоставени от БЕХ, който е собственик на ТЕЦ "Марица Изток 2". Холдингът вече отпусна вътрешен заем от 115 млн. лв. на дъщерното си дружество заради поскъпналите квоти към средата на 2018 г. Според запознати БЕХ има неразпределена сериозна печалба от дейността на АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". Тези пари се очаква да отидат като кредит към затъналата финансово въглищната централа. Проблемът обаче е, че така се декапитализира ТЕЦ-ът, коментират експерти. Централата вече дължи на собственика си над 600 млн. лв., а отделно има заеми за 270 млн. лв., които не може да обслужва и лихвите за просрочие растат. Още един кредит за 300 млн. лв. или близо 500 млн. лв.(според времевия период за ползване на емисиите) ще надхвърли съотношението на дългове към капитал, който според Търговския регистър е 89.676 млн. лв. Това означава, че дружеството е под заплаха от несъстоятелност, тъй като не може да му се вдига капиталът, защото се води предприятие в затруднено положение и подобна мярка би била санкционна от страна на Брюксел. Как дружеството ще връща тези заеми е въпрос, чийто отговор липсва. Друг проблем е, че реално печалбата на работещите държавни енергийни фирми се налива през БЕХ в неефективни дружества. Мини "Марица Изток", чиято дейност се гарантира през тази схема, също влошава финансовите си резултати и за полугодието излизат на загуба от 3.175 млн. лв. докато година по-рано за същия период е отчетена печалба от 21.336 млн. лв. В коментар на друга абсурдна (но обсъждана) идея – за сливане на печелившата АЕЦ "Козлодуй" със задлъжнялата ТЕЦ "Марица Изток 2" – министър Петкова заяви преди дни, че това би било форма на кръстосано субсидиране, за каквото Брюксел следи изкъсо. Сега обаче се готви точно това, макар и през шапката на БЕХ. И единственото, което обещава Петкова, е наливането на още пари в ТЕЦ "Марица Изток 2", никакви съкращения в Мини "Марица Изток" поне до 2020 г. (тоест поне до местните избори през есента на 2019 г.) и разбира се – никакви реформи. "И през тази година ще се намери финансовата схема за плащане на емисиите, дължими от ТЕЦ "Марица Изток 2" въпреки завишената им цена. Това ще позволи на централата да продължи нормално работа и заявките към мините. Заради очакваната стабилизация поне през следващата и началото на 2020 година няма да има съкратени миньори, обеща енергийният министър", съобщиха от КНСБ. Петкова е декларирала също така, че няма да се стигне до закриване или спиране на държавната ТЕЦ. "Енергийната система на страната не може да издържи без тази голяма енергийна мощност, заплашена е националната сигурност, затова не можем да позволим тя да спре да работи", заявила тя. Освен това е съобщила, че правителството вече преговаря с Европейската комисия по различни мерки за спасяване на една от най-големите ни енергийни мощности. Както Mediapool писа, българското правителство иска ЕК да одобри финансова помощ, която централата да получава в случай, че не работи, тъй като е "критична енергийна инфраструктура". Тъй като тези средства трябва да влязат в цената на тока и ще доведат до увеличението му, последната обсъждана идея била тази част от тарифата да се намести в ценовата компонента "задължение към обществото" за сметка на намалението на частта, засягаща разходите за изкупуване на възобновяема енергия, твърдят запознати с работата на групата в енергийното министерство за стабилизиране на ТЕЦ "Марица Изток 2". Последно Петкова обеща да запознае депутатите от парламентарната енергийна комисия с решенията за държавната централа до края на октомври. Специалисти обаче коментираха пред Mediapool, че разходите, които ТЕЦ-ът може да покрие чрез помощ за критична инфраструктура, която се изчислява според времето на престой на мощността и пазарните цени на електроенергията, са за под 20 млн. лв (по-малко от отказания договор в полза на Доган). Това е крайно недостатъчно за решаване на тежките финансови проблеми на дружеството. Освен това, според тях, е спорно защо само държавната ТЕЦ да е критична инфраструктура за енергийната система, а да няма и други български електроцентрали, обявени за такива. Министър Петкова обаче явно смята, че ще бъде намерено дългосрочно спасение на ТЕЦ "Марица Изток 2". Пред синдикатите тя е заявила, че до края на ноември мощността ще получи правото да не отговаря на приетите миналата година от съвет на министрите на околната среда на Евросъюза нови изисквания за изхвърляне на вредни вещества във въздуха от големите горивни инсталации. Според този регламент, предприятия, които не постигат повишените нива на очистване на своите емисии, трябва да спрат работа след 2021 г. Според съобщението на КНСБ Петкова е обявила, че очакваната дерогация ще е безсрочна. Само преди дни обаче зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова изрично подчерта, че безсрочна дерогация не може да има. Изключение от новия регламент може да бъде давано само до 2030 г и то ако предприятията докажат, че необходимите им инвестиции за прилагане на екоизискванията имат тежка социална цена, надхвърляща ползите за околната среда и човешкото здраве. Николова обясни още, че до края на 2018 г. ще стане ясно коя от българските въглищни централи каква отсрочка за изключение от екоизискванията ще получи. Тя посочи също така, че има варианти за модернизацията и екологизацията на въглищните мощности у нас чрез еврофинансиране. Петкова е коментирала пред синдикатите и напрежението в ЕС по повод преминаването към нисковъглеродна икономика. Целта е постепенно да се достигне ниво от 32 на сто възобновяеми източници. Не само България, а и ЕС не е готов за такъв рязък скок, преходът трябва да бъде плавен, посочила тя. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров, от своя страна, изтъкнал напрежението в региона на енергийния комплекс "Марица Изток" и липсата на яснота за бъдещето му. Според него в подхода си за спасяване на големите енергийни мощности България трябва да ползва чуждия опит и посочил този на Полша, където отделни региони от консуматори са се превърнали в производители на енергия, което е намалило напрежението върху енергийната система. Той настоял за спешното приемане на енергийна стратегия до 2050 г. В отговор Петкова е заявила, че следващата седмица експерти от Министерството на енергетиката ще представят пред заинтересовани страни първоначални данни, свързани с разработваната Стратегия за устойчиво енергийно развитие с хоризонт 2030 – 2050 г. "Очертани ще бъдат основните тенденции при формиране на енергийния микс, произтичащи от европейското законодателството в областта на енергетиката", обявила тя, цитирана от пресцентъра ?. По думите ? страната ни следва да избере поетапния преход към нисковъглеродна икономика, за да се гарантират достъпни цени на енергията у нас.
Източник: Медия Пул (17.10.2018)

Запазването на капацитета на "Марица-изток" е водещ приоритет в енергийния отрасъл Поддържане на стабилността на енергийната система и запазването на капацитета на комплекса "Марица-изток" са сред водещите приоритети в енергийния отрасъл. Около това са се обединили енергийният министър Теменужка Петкова, ръководители на държавните енергийни дружества и представители на синдикалните организации, съобщиха от пресцентъра на енергийното ведомство. Основните теми на разговора са били свързани с бъдещето на топлоелектрическите централи у нас, както и на "Мини Марица-изток" във връзка с растящите цени на квотите за въглеродни емисии. "До март 2019 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" трябва да заплати за емисии парникови газове над 300 млн. лв. Работна група в Министерството на енергетиката разработи краткосрочни и дългосрочни мерки с цел оздравяване на дружеството. Средствата за квоти за посочения период ще бъдат осигурени, а през следващите месеци ще конкретизираме мерките за дългосрочно гарантиране стабилността на държавната топлоелектрическа централа", подчертала министър Петкова. "Следващата седмица експерти от Министерството на енергетиката ще представят пред заинтересовани страни първоначални данни, свързани с разработваната Стратегия за устойчиво енергийно развитие с хоризонт 2030 - 2050 г. Очертани ще бъдат основните тенденции при формиране на енергийния микс, произтичащи от европейското законодателството в областта на енергетиката", обявила енергийният министър.
Източник: Стандарт (17.10.2018)

В БФБ АД е постъпило заявление за допускане до търговия на новоиздаден номинал по емисия облигации, регистрирана на Сегмент за облигации, както следва: - Емитент: Български енергиен холдинг ЕАД-София; - ISIN код на емисията: XS1839682116; - Новоиздаден номинал: 50 000 000 евро; - Нов размер на емисията: 600 000 000 евро; - Нов брой облигации: 6 000; - Номинална стойност на една облигация: 100 000 евро; - Присвоен борсов код: 04HA (първият знак да се чете като цифра)
Източник: БФБ (02.11.2018)

Булгартрансгаз ще загуби сериозни приходи от транзит след завършването на „Турски поток“ Основната част от приходите на „Булгартрансгаз" от транзит идват от Турция. С реализацията на „Турски поток" ще загубим много съществена част от транзита и от приходите. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова на заседание на парламентарната комисия по енергетика. „Приходите на „Булгартрансгаз" са около 207 млн. лева на година. Малко над 125 млн. са приходите от транзит за Турция", обяви тя. „Булгартрансгаз" реализира приходите си от транзит, основно за Гърция, Турция и Македония. От 17 млрд. куб. м газ годишно, които транзитира нашият оператор, 14 млрд. са за Турция. Около 2 млрд. са за Гърция, малко под 1 млрд. са за Македония", обясни Теменужка Петкова. „Ако ние не реагираме адекватно и не актуализираме енергийната стратегия, големите инфраструктурни проекти биха се отразили неблагоприятно във финансово отношение върху българския енергиен сектор и икономика", заяви министърът. Енергийната стратегия на България по отношение на природния газ трябва да бъде актуализирана, каза още Теменужка Петкова и обясни, че промяната се налага заради динамиката по отношение на големите инфраструктурни проекти, които се развиват в региона, за доставки на природен газ. „На първо място заради „Турски поток", който вече е факт", посочи министърът и допълни, че други такива проекти са Южния газов коридор, както и връзката Гърция- България. „Направихме анализ на мястото, което България би заела на базата на тези инфраструктурни проекти", коментира Теменужка Петкова. „За да стане България център в региона трябва да разполагаме с необходимата инфраструктура, която да ни даде възможност да доставяме природен газ, и да го транспортираме", каза още енергийният министър.
Източник: Стандарт (02.11.2018)

На проведено заседание на Съвета на директорите на БФБ АД по Протокол № 64/02.11.2018 г. са взети следните решения: Във връзка с подадено заявление по чл. 20, ал. 1 от Част III Правила за допускане до търговия, Съветът на директорите на БФБ АД на основание чл. 33, ал. 8 от същите, допуска до търговия на Основния пазар BSE, Сегмент за облигации, следната емисия: - Емитент: Български енергиен холдинг ЕАД-София; - Вид облигации: обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, свободно прехвърляеми, нефинансови, неконвертируеми и необезпечени; - ISIN код на емисията: XS1839682116; - Борсов код на емисията: 04HA (първият знак да се чете като цифра); - Новоиздаден номинал: 50 000 000 евро; - Нов размер на емисията: 600 000 000 евро; - Нов брой облигации: 6 000 облигации; - Номинална стойност на една облигация: 100 000 /сто хиляди/ евро; - Валута на издаване: евро; - Валута на търговия: евро; - Пазарна партида: 1 000 евро; - Минимално количество на поръчката: 100 000 евро; - Минимална стъпка на котиране: 0.001; - Дата на въвеждане за търговия на новия размер на емисията: 06.11.2018 г. (вторник); - Крайна дата за търговия: 25.06.2025 г.; - Индикативна референтна цена за първата търговска сесия: Референтната цена от последния търговски ден преди датата на въвеждане на новия размер за търговия; - Цената на въвежданите поръчки е в процент от номинала на една пазарна партида /чиста цена/; - Цената на поръчките за покупка и продажба на облигации не включва натрупаната лихва от датата на последното лихвено плащане до момента на въвеждане на поръчката; ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕМИСИЯТА: - Емисията е трета по ред, издадена от емитента; - Дата на издаване на първоначалния размер на емисията: 28.06.2018 г.; - Дата на издаване на новоиздадения номинал: 12.10.2018 г.; - Дата на падеж: 28.06.2025 г.; - Срочност: 84 месеца, считано от датата на първоначалното издаване на емисията; - Годишен лихвен процент: 3.50%; - Лихвена конвенция: ACT/365L; - Погасяване на заема: еднократно на датата на падежа; - Период на лихвено плащане: 12-месечен, с фиксирана дата на лихвените плащания, както следва: 28.06.2019 г.; 28.06.2020 г.; 28.06.2021 г.; 28.06.2022 г.; 28.06.2023 г.; 28.06.2024 г.; 28.06.2025 г. * Право на лихвено плащане имат облигационерите, които са вписани като такива не по-късно от 1 /един/ работен ден преди датата на съответното плащане, съответно 1 /един/ работен ден преди датата на последното лихвено и главнично плащане на датата на падеж на емисията. - Банка-довереник на облигационерите: няма; ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕМИТЕНТА: - Наименование на латиница: Bulgarian Energy Holding EAD-Sofia; - Седалище: гр. София-1000, ул. Веслец 16; - LEI код: 635400E1RWKJXPSBCV07; - ЕИК: 831373560; - Адрес за кореспонденция: гр. София-1000, ул. Веслец 16; - Тел.: (+359 2) 926 38 00; - Факс: (+359 2) 925 04 01; - E-mail: hq@bgenh.com; - Web адрес: www.bgenh.com; - Представляващи: Петьо Ангелов Иванов; - Лице за контакти: няма посочено; - Медия за разкриване на информация: www.X3news.bg; - Предмет на дейност: Придобиване, управление, оценка и продажба на участия в търговски дружества, осъществяващи стопанска дейност в областите на производството, добива, преноса, транзита, съхранението, управлението, разпределението, продажбата и/или изкупуването на природен газ, електрическа енергия, топлоенергия, въглища, както и всякакви видове енергия и суровини за производството й; участие в управлението на такива дружества и др.
Източник: БФБ (05.11.2018)

АЕЦ “Козлодуй” с 69% ръст на печалбата АЕЦ “Козлодуй” отчита 69% ръст на печалбата за първите три тримесечия на тази година в сравнение със същия период на миналата. До края на септември 2018 г. печалбата достига 169, 6 млн. лв. спрямо 101 млн. лв. за година по-рано. Това показва отчетът на дружеството за първите 9 месеца на годината. Атомната централа има по сметки на дружеството 417 млн. лв., като това е увеличение с 227,5 млн. лв., сравнено с предходната година. Печалбата на Българския енергиен холдинг, в чийто състав влиза и АЕЦ “Козлодуй”, е 134,3 млн. лв. спрямо 116,2 млн. лв. за година по-рано. “Булгартрансгаз” отчита увеличение на печалбата с близо 20 млн. лв. на годишна база, като тя достига 68,8 млн. лв. Към 30 септември 2018 г. 484,19 млн. лв. са наличните средства на дружеството, като увеличението е с 54,43% спрямо същия период на м.г. След кратък период, в който Националната електрическа компания отчиташе печалба, сега тя е на загуба в размер на 153,4 млн. лв. Рекордьор по загуби в енергетиката обаче е държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. Към 30 септември 2018 г. отрицателният финансов резултат е 260,4 млн. лв. Основна причина са разходите за квоти за емисии, струващи 259,1 млн. лв., което е близо 3 пъти увеличение спрямо 89,1 млн. лв. за същия период на 2017-а. Спад на печалбата отчита и Електроенергийният системен оператор. За третото тримесечие този спад е 18 млн. - 43,4 млн. лв. м.г. на 25,1 млн. лв. през тази. В държавната отбранителна индустрия ВМЗ-Сопот отчита спад на печалбата от 136,6 млн. лв. на едва 1,3 млн. лв.Финансовият отчет на “Кинтекс” показва, че дружеството достига 29,4 млн. лв. печалба спрямо 17 млн. лв. за година по-рано.
Източник: 24 часа (07.11.2018)

БЕХ погаси изцяло първия си облигационен заем "Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) е погасил изцяло първия си облигационен заям за 500 млн. евро, теглен през ноември 2013 г. и срок за изплащане от пет години, съобщиха от компанията в сряда, когато е било извършено плащането. Погасяването на първата облигационна емисия, чиято годишна лихва беше 4.25 на сто, е станало с пари от пласираната в периода юни-септември тази година трета облигация за 600 млн. евро. Този заем е с по-изгодна лихва от 3.5 на сто. Половината от парите от първия заем на БЕХ от финансовите пазари отидоха за уреждане на дълг на дъщерната му "Национална електрическа копания" (НЕК) по кредит от 250 млн. евро за строежа на АЕЦ "Белене", а друга част бе предвидена за проваления проект за газопровода "Южен поток". След успешно реализираното рефинансиране няма съществена промяна в коефициентите на задлъжнялост на компанията, посочва се в съобщението на БЕХ, който има още една облигационна емисия. Тя бе пласирана през 2016 г. и е на стойност 550 млн. евро. Тези пари също отидоха за дългове на НЕК, натрупани към двете т. нар. американски въглищни централи за изкупената тяхна електроенергия по дългосрочните договори с "Ей И Ес" и "КонтурГлобал". Лихвата по този заем е 4.875 на сто. След срещи с инвеститори във Лондон, Париж, Мюнхен, Франкфурт, Милано, Цюрих и Виена и засилен инвеститорски интерес емисията беше презаписана в размер на над 2 милиарда евро. Нейният падеж е през август 2021 г.
Източник: Медия Пул (08.11.2018)

БЕХ изцяло погаси падежиращата емисия еврооблигации, издадена през ноември 2013 година На 7 ноември 2018 г. "Български енергиен холдинг" ЕАД изцяло и в срок погаси падежиращата на същия ден емисия еврооблигации в размер на 500 млн. евро, съобщиха от компанията. Тя е с годишна лихва от 4.25% и бе издадена през ноември 2013 година. Средствата са осигурени от успешно пласираната трета емисия еврооблигации в размер на 600 млн. евро и годишна лихва от 3.5% през периода юни - септември тази година. След успешно реализираното рефинансиране няма съществена промяна в коефициентите на задлъжнялост на компанията.
Източник: Банкеръ (08.11.2018)

ЕК одобри публична помощ за газовия интерконектор между Гърция и България Европейската комисия заключи, че плановете за българската и гръцката помощ за изграждане и експлоатация на междусистемна връзка за природен газ са в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Проектът ще допринесе за сигурността и диверсификацията на енергийните доставки на ЕС, без да наруши неправомерно конкуренцията. Комисар Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: „Новата междусистемна връзка между Гърция и България ще повиши сигурността на енергийните доставки и ще засили конкуренцията в полза на гражданите в региона. Одобрихме помощ, която ще бъде предоставена от България и Гърция, тъй като тя е ограничена до това, което е необходимо за реализирането на проекта, и затова е в съответствие с правилата за държавната помощ.“ С одобрените днес от Комисията мерки ще бъдат подкрепени изграждането и експлоатацията на 182 километра трансгранична междусистемна връзка (наречена „IGB“) между Гърция (Комотини) и България (Стара Загора). Междусистемната връзка е проектирана за транспортиране на 3 милиарда кубични метра природен газ годишно (bcm/y) от Гърция до България до 2021 г. При евентуална по-късна фаза на проекта капацитетът може да се увеличи до 5 bcm/y и да се създаде възможност за обратен пренос от България към Гърция. Междусистемната връзка ще бъде собственост на „Ай Си Джи Би“ АД — съвместно акционерно дружество, съставено от консорциума „IGI Poseidon“ (включващ италианското дружество „Edison“ и заварения гръцки оператор „DEPA“) и българския оператор „Български енергиен холдинг“ (БЕХ). Общият размер на инвестиционните разходи за изграждането на междусистемната връзка възлиза на 240 млн. евро.
Източник: Монитор (09.11.2018)

Българският газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ продължава с доброто си финансово представяне, но транзита на газ намалява в последната година. Това става ясно от междинния финансово отчет на компанията от януари до края на септември тази година. За деветмесечието компанията е формирала печалба преди данъци от 76,4 млн. лв. Компанията е платила и дивидента на БЕХ за 2018 г., който е за 27,7 млн. лв. Заделени са и още 5,9 млн. лв. за фонд „Резервен“, става ясно от отчета. бhttp://3e-news.net) Паричните средства на „Булгартрансгаз“ пък са се увеличи със завидните 54% и вече са 484,1 млн. лв. Общите приходи на компанията за деветте месеца на година се увеличават с 30,1 млн. лв. и вече са 286,9 млн. лв. По закон газовият оператор е задължен да внесе и средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Дружеството и там е дало своя дан като е внесло 10,5 млн. лв. за деветте месеца. Любопитна подробност при разходите на компанията е, че дружеството е дало 151 хиляди лева през лятото за представянето на проекта за газов хъб Балкан пред Европейската комисия в Брюксел. Очаква се именно средства от ЕК да потекат към идеята за българския хъб в идните години. Вземанията на „Булгартрансгаз“ от свързани лица бележат спад с 50% и са намалели до 16,4 млн. лв. Основните вземания са от газовия доставчик „Булгаргаз“ за предоставяне на услуги за пренос и съхранение. „Булгаргаз“ е покрил почти изцяло тези свои задължения като е платил на оператора 12,5 млн. лв. „Булгартрансгаз“ вече е акционер и в друга държавна фирма – „Булгартел“. БЕХ е взел решение половината от акциите на „Булгартел“ да бъдат предадени на „Булгартрансгаз“. Пълно газохранилище и по-малък пренос за Турция От данните се вижда, че преносът на природен газ за вътрешна употреба за деветмесечието е намалял с 8,84% и вече е 2,45 млн. мвтч. С 9,45% до 10,7 млрд. куб. м пък е намалял и транзита на природен газ за съседните страни. По-конкретно са намалени значително доставките за Турция и Македония. За югоизточната ни съседка доставките са намалели с 1,4 млрд. куб м (15%) през деветте месеца на годината и сега са били общо 8,1 млрд. куб. м. Вероятно една от причините за това са доставките на гориво по газопровода „Турски поток“, който все още не работи с пълния си капацитет. Планирано е това да се случи до две години. За Македония пък доставките са се понижили с 10,7 млн. куб. м. Само доставките на синьо гориво за Гърция се увеличават с 16,4% до 2,39 млрд. куб. м. От данните на „Булгартрансгаз“ става ясно, че 76% от транзитирания през страната ни природен газ отива за Турция. Ако през 2020 г. доставките по Балканския газопровод бъдат заместени с тези от „Турски поток“, каквито са плановете на руската страна, то „Булгартрансгаз“ ще загуби голяма част от приходите си, а транзитната мрежа ще остане полупразна. Именно заради това българската страна се очаква да ускори проектите си за изграждане на газова инфраструктура със съседните страни. В следващите години се очаква значително увеличаване на броя на входните точки за доставка на природен газ. Това ще се случи след изграждането на газовите връзки с Гърция, Турция и Сърбия. Те, заедно с румънската връзка, ще осигурят нови възможности за доставки на природен газ от различни източници, е записано в доклада на „Булгартрансгаз“. По този начин ще се засили и конкуренцията на пазара на природен газ у нас. Новите връзки ще осигурят и възможност за доставки на газ от LNG терминалите в региона. Добри тенденции през този сезон се наблюдават и при единственото ни газово хранилище „Чирен“. В края на септември в него има природен газ за 6,1 млн. мвтч. Това е увеличение със 187,5% спрямо същия период на миналата година. В същото време обаче добивите от там са намалели с 8,16% до 2,5 млн. мвтч. В документа няма информация докъде е стигнала "Булгартрансгаз" в създаването на нови сондажи за разширяване на газовото хранилище.
Източник: Други (09.11.2018)

НЕК затъва с нови 62.4 милиона лева Фирмите от българската енергетика завършват деветте месеца на годината с разнопосочни финансови резултати. Така, ако БЕХ, АЕЦ "Козлодуй" и "Булгаргаз" се отчитат с добра печалба, то НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2" и позабравеното "Булгартел" за пореден път са във финансова криза и вероятно отново ще търсят помощ. Заемите, които Българският енергиен холдинг (БЕХ) е раздал на дъщерни фирми и други партньори, вече достигат почти три милиарда лева. Към края на септември вземанията на дружеството са за 2.9 млрд. лв. в сравнение с 2.7 млрд. лв. година по-рано. Една от причините за увеличението са начислените лихви по заеми, отпуснати на НЕК. Отделно от това през август и размерът на вземанията на БЕХ от "Топлофикация–София" бе увеличен със 100 млн. лв. Тогава държавният холдинг пое част от задълженията на столичното парно към "Булгаргаз", за да може то да продължи да работи. Това показва финансовият отчет на холдинга към края на септември. През юли предприятието, снабдяващо софиянци с парно и топла вода, бе заплашено от кредитори с принудително събиране на дългове за около 100 млн. лева. Малко след това стана ясно, че енергийният холдинг се е разбрал с "Булгаргаз" да плати вместо "Топлофикация–София" за доставения природен газ, макар да не е съвсем сигурно, че парното в София няма скоро отново да изпадне в ситуация да не може да плаща. Иначе БЕХ приключва деветмесечието с печалба преди данъци от 137.7 млн. лв., което е ръст от 14.9 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Интересно е, че приходите от дивиденти на компанията растат с почти 23%, или с 19.5 млн. лв. Те идват основно от АЕЦ "Козлодуй", чиято печалба бележи ръст от 69% за деветте месеца на годината. Първа атомна се представя повече от добре с финансите си и не е чудно, че дружеството неофициално не бе съгласно с изказаната неотдавна идея за сливане с губещата ТЕЦ "Марица-изток 2". Дружеството приключва деветмесечието на плюс от 178 млн. лв. при печалба от 105 млн. лв. за същия период на миналата година. Отчетът на компанията показва, че приходите от продажба на ток са почти 812 млн. лв., с 22.4% повече (148 млн. лв.) в сравнение със същия период на 2017 г. Диспечерът "Електроенергиен системен оператор" също излиза на печалба (25 млн. лв.). На плюс са още "Булгартрансгаз" (76 млн. лв.) и "Мини Марица-изток" (3.5 млн. лв.). Доставчикът "Булгаргаз" отчита печалба от 10.1 млн. лв. на фона на 1 млн. лв. към края на септември 2017 г. Дори и със заеми от БЕХ обаче Националната електрическа компания (НЕК) влошава финансовия си резултат. Компанията е на загуба от 153.4 млн. лв., като спрямо същия период на миналата година се отчита влошаване на резултата с 62.4 млн. лв. Това показва, че не е постигнато подобрение на финансовото състояние на дружеството. НЕК продължава да изпитва затруднения при обслужване на задълженията си към доставчици и контрагенти, както и по кредитите към БЕХ, става ясно от отчета на дружеството. Върху лошия финансов резултат влияние оказали и "събития с необичаен характер", в т.ч. водени съдебни дела срещу дружеството. През настоящата година НЕК загуби две от заведените срещу компанията дела от "Обединени енергийни търговци" и "Уорли Парсънс", като общо финансовите загуби за дружеството са около 61 млн. лв. по двата казуса, пише в отчета. Загуба трупа и ТЕЦ "Марица-изток 2", която към края на септември е на минус преди данъци с 260.4 млн. лв. Основната причина за слабия резултат са плащанията за скъпи емисии парникови газове, които цапащата централа трябва да купува, както и с 5-процентните вноски, които дружеството трябва да прави всеки месец във фонд "Сигурност". На загуба е и "Булгартел". Дружеството, което принципно се занимава с осигуряване на държавната телефония, реализира загуба в размер на 415 000 лв.
Източник: Сега (12.11.2018)

БЕХ изкупил над 99 млн. лв. борчове на "Топлофикация София" за газ Вземанията на "Булгаргаз" от "Топлофикация София", според оценка към 28 август 2018 г., са в размер на 99,193 млн. Тези задължения са за доставен природен газ за периода февруари - август 2018 г. Това отговори министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на днешния парламентарен контрол относно договора за продажба на вземанията на "Булгаргаз" ЕАД от "Топлофикация София" ЕАД. Министърът уточни, че след нейно одобрение е бил подписан договорът между Българския енергиен холдинг /БЕХ/ и "Булгаргаз" ЕАД, чрез който общественият доставчик на синьо гориво прехвърля на БЕХ своите вземания и лихви от столичното топлофикационно дружество. Срещу прехвърляните вземания БЕХ се задължава да плати тази сума на "Булгаргаз" в срок до 28 август 2018 г. При неплащане на сумата БЕХ дължи неустойка в размер на 3,6 на сто годишно върху неизплатената в срок сума до датата на окончателното плащане. Министър Петкова обясни още, че в момента са в ход преговорите между БЕХ и "Топлофикация София" по отношение условията на договора за вземанията. Дълговете на "Топлофикация София" се трупат от 2002 г. насам, изтъкна енергийният министър. Освен това столичното топлофикационно дружество е най-големият клиент на "Булгаргаз", като близо 40 на сто от приходите и от потреблението на природен газ се използват именно от "Топлофикация София". Петкова допълни, че основната роля на БЕХ е да подпомага своите дъщерни дружества именно чрез подобно осигуряване на финансиране.
Източник: Монитор (12.11.2018)

Въглищните централи под шапката на БЕХ са сред най-големите замърсители в Европа. Българският енергиен холдинг е в челната десетка на 30-те големи производители на ток от въглища, които причиняват най-сериозни замърсявания на въздуха на Стария континент. Лидер е германската "ЕрВеЕ", следвана от чешката ЕРН - заради мощностите ? в Германия, още две немски компании – "Юнипер" и СТЕАГ, и чешката ЧЕЗ. Това сочи докладът Last Gasp: The coal companies making Europe sic" на международната коалиция "Европа отвъд въглищата" (Europe Beyond Coal), която обединява правозащитни, екологични, професионални и пациентски организации. Той се базира на официални данни за 2016 г., публикувани от Европейската агенция по околна среда.
Източник: Сега (21.11.2018)

АЕЦ "Козлодуй" е с ново ръководство С решение на Съвета на директорите - СД на "Български Енергиен Холдинг" ЕАД е извършена промяна в ръководния състав на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. На мястото на Иван Андреев, като член на СД и изпълнителен директор, застава Наско Михов. Решението за освобождаването на поста е поискано лично поради здравословни причини. Промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенцията по вписвания. Наско Михов е заемал ръководни длъжности в енергетиката. Има 16-годишен опит в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и 2-годишен стаж в ДП "Радиоактивни отпадъци". Работил е и в Министерство на финансите.
Източник: News.bg (21.11.2018)

С набор от мерки ще стабилизират Марица изток 2 Сформираната със заповед на енергийния министър работна група анализира финансово-икономическото състояние на ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД. Експертите от Министерството на енергетиката, дружества от групата на „Български енергиен холдинг“ ЕАД и Агенцията за устойчиво енергийно развитие разработиха конкретни предложения за стабилизиране на дружеството. Днес мерките бяха представени пред синдикатите от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. В срещата участваха също заместник-министър Красимир Първанов, ръководители на държавни енергийни компании и експерти от министерството. ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД е базова мощност, от стратегическо значение за запазване стабилността на енергийната система на България и региона. За нас е ясно, че без въглищните централи не можем да осигурим енергийната сигурност на страната, каза пред участниците министър Петкова. Като една от краткосрочните мерки се предвижда закупуване на квоти за парникови газове на ТЕЦ Марица Изток 2 за 2018 г. със средства на БЕХ ЕАД до края на настоящата година. Успоредно с това експерти от Министерството на енергетиката и Агенцията за устойчиво енергийно развитие ще водят разговори с държави-членки на Европейския съюз, за да разгледат възможността за статистически прехвърляния на емисии в съответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници. Като една от мерките работната група предлага да се анализира възможността ТЕЦ „Марица изток“ 2 да се възползва от законовото право да предяви пред КЕВР разходи за критична инфраструктура. В дългосрочен план експертите ще продължат да работят по прилагане на европейски практики, които биха могли да спомогнат за запазване капацитета на ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД.
Източник: Стандарт (21.11.2018)

Ядреният бизнес на БЕХ процъфтява, НЕК потъна още в червената зона ЕСО и държавните мини се съживяват след лошите показатели от лятото АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" отчитат отлични финансови резултати за деветмесечието на 2018 г. Мини "Марица Изток" и "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) се съживяват след влошените показатели за шестмесечието. "Булгаргаз" обаче отстъпва съществено назад от добрите си резултати преди три месеца, а "Националната електрическа компания" (НЕК) и ТЕЦ "Марица Изток 2" потъват още по-дълбоко в червената зона. Тяхната компания майка "Български енергиен холдинг" (БЕХ) също подобрява финансовите си показатели благодарение на процъфтяващия ядрен бизнес. Това сочат финансовите отчети на държавните енергийни дружества под шапката на БЕХ, публикувани на сайта на Министерството на финансите. От данни се вижда, че подобряването на по-голямата част от държавната енергетика се дължи на повишените цени на тока на свободния пазар, макар това изобщо да не важи за въглищната електроцентрала, както и на поскъпналия газ. Резултатите можеше да са още по-добри, ако "Булгаргаз" не беше загубил над 44 млн. лв. от обезценки на несъбрани вземания от топлофикации и от потъналите във фалиралата Корпоративна търговска банка депозити. Негативно влияние оказват драстично поскъпналите парникови квоти, които държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" трябва да купува, за да компенсира изхвърляните в повече вредни газове във въздуха. Друг негативен фактор е намаленият с 1 млрд. куб. м транзит на руски природен газ, както и увеличената задлъжнялост на част от дъщерните дружества към собственика им БЕХ и неговата към кредитори. Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продължава да пропада Държавната въглищна централа, която на полугодието отчете загуба от 122 млн. лв., драстично е влошила финансовия си резултат и вече е на минус 265 млн. лв. Дружеството, което се отказа от сигурни приходи от студения резерв и те отидоха в купената от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", отчита с 54 млн. лв. по-малко приходи от свободния пазар, независимо че цените там се повишиха в този период. Като цяло приходите от реализирана продукция на централата за периода са намалели с 9 млн. лв. до 432.4 млн. лв. Повишени са обаче постъпленията от предоставена разполагаема мощност на НЕК, с което бе оправдано и развалянето на договора с ЕСО за студен резерв и неучастие в следващи търгове за стендбай мощности, от което ТЕЦ "Варна" си осигури 27 млн. лв. приходи. Задълженията на ТЕЦ "Марица Изток 2" вече са 1.199 млрд. лв. Те обаче ще нараснат още, тъй като предстои БЕХ да купи парникови квоти за дейността на въглищната мощност и разходите да бъдат оформени като поредният вътрешен заем към дъщерната фирма. Загубата на НЕК надхвърли 153 млн. лв. НЕК, която за шестмесечието отчете загуба от 74 млн. лв., е задълбочила съществено негативния си финансов резултат и "дупката" вече е 153.410 млн. лв. - тоест, влошаване с 62.473 млн. лв. спрямо същия период на 2017 г. От данните става ясно, че това се дължи най-вече на платените 61 млн. лв. по дела, спечелени от фирмите "ОЕТ" ("Обединени енергийни търговци") и "УорлиПарсънс". Делото с ОЕТ нашумя най-вече заради поредицата от опити да се повдигне обвинение срещу съдия Румяна Ченалова за извършено престъпление по служба и документно престъпление, докато гледала този казус и така ощетила НЕК. Според прокуратурата бившата съдийка и основен участник в записите от "Яневагейт" е ощетила държавната компания. В момента случаят се гледа от спецсъда, но от отчета на електрическата компания става ясно, че е платила на ОЕТ 8 млн. лв. по претенцията на фирмата за надплатени от нея суми за зелена енергия. На инженер-консултанта за строежа на АЕЦ "Белене" – "УорлиПарсънс", който осъди НЕК за преждевременно прекратяване на договора по проекта, са платени 53 млн. лв., макар решението на арбитражния съд да бе за 32 млн. евро. Въпреки че НЕК имаше тримесечен срок да реши дали да обжалва плащането, компанията е предпочела да не прави това, а е платила. Дружеството посочва в отчета си, че продължава да работи в условията на отрицателен нетен оборотен капитал и влошен паричен поток. НЕК е закупила с близо 10% по-малко електроенергия, а в същото време е продала по-малко балансираща енергия и така приходите ? са спаднали с 23.7 на сто. Заради много дъждове, водноелектрическите централи на държавното дружество са изработили повече енергия, но това се е отразило върху степента на натоварване на т.нар. американски централи - "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "Контур.Глобал Марица Изток 3". Така НЕК им е плащала за пълна разполагаемост – тоест да може да ползва тока им по всяко време, а е ползвала едва половината от капацитетите им. Също така НЕК е увеличила значително разходите за закупуване на въглеродни емисии за дейността на тези две централи. Това е нейно задължение по силата на дългосрочните договори и платената за целта сума е над 76 млн. лв. Мините излизат от червената зона След като на полугодието Мини "Марица Изток" отчетоха загуба от над 3 млн. лв., три месеца по-късно отрицателният резултат е преодолян и записаната печалба е 3.564 млн. лв. Въпреки това спрямо същия период на предходната година влошаването е съществено, тъй като тогава е била отчетена печалба от близо 41 млн. лв. Въгледобивното дружество обаче е изчистило задълженията си към енергийното министерство за концесионната такса в размер на 18 млн. лв. Мините все пак отчитат спад на приходите от продукция с 54 млн. лв., което е над 13 процента по-малко в сравнение с деветте месеца на 2017 г. Дружеството увеличава и задълженията си и те вече са за 65.8 млн. лв. Близо 30% ръст на износа на ток, но спад в приходите на ЕСО "Електроенергийният системен оператор" също се съживява и преодолява регистрирания в края на юни спад на печалбата до 7.6 млн. лв. В края на септември е наваксал до положителен резултат от над 25 млн. лв., но това е под постигнатите 43.404 млн. лв. година по-рано. ЕСО отчита ръст в износа на ток с над 29 процента до 5.675 млн. МВтч, но като цяло приходите му са намалели с 10 на сто в сравнение със същия период на миналата година или 52 млн. лв. Това се е случило най-вече заради спадналите постъпления от достъп на възобновяеми енергийни източници до преносната мрежа на ЕСО, от продажбата на балансираща енергия и заради междуоператорското компенсиране. "Булгартел", телекомуникационното дружество на БЕХ, също подобрява (макар и слабо) състоянието си, намалявайки загубата си до 415 хил. лв., докато преди година тя е била 439 хил. лв. Основните приходи на дружеството, което има свой филиал в Македония, са от предоставяни услуги на собственика си БЕХ и "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", ЕСО и Мини "Марица Изток". "Булгаргаз" дръпва назад Държавният газов доставчик "Булгаргаз" отчете на полугодието чиста печалба от над 47 млн. лв. Сега положителният финансов резултат се е свил до 10.172 млн. лв. Все пак представянето е по-добро спрямо година по-рано, когато нетната печалба е била малко над 1 млн. лв. Снабдителят отчита реализирани с 5.8% по-малко количества руски природен газ на пазара. За периода дружеството не е купувало газ от местен добив. Приходите от продажби намаляват с над 6 процента. Принос за влошените резултати има обезценяването на вземания от топлофикации длъжници и на депозираните в КТБ близо 17.5 млн. лв. Дружеството сега може да си търси от фалиралата банка едва 561 хил. лв. Заедно с обезценените и продадени на цесия дългове на топлофикациите, загубената сума достига 44.523 млн. лв. От отчета става ясно, че "Булгаргаз" е продал не само на собственика си БЕХ борча на "Топлофикация София" за близо 100 млн. лв., но и на НЕК – дълговете на топлофикациите в Плевен, Бургас и Петрич. Отделно газовото дружество има да си прибира още 73.844 млн. лв., а самото то дължи над 34 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" остава отличникът в групата Ядреният оператор в държавната енергийна група продължава да е отличникът ? с чиста печалба от 170 млн. лв. като за три месеца тя е значително нараснала спрямо постигнатите близо 99 млн. лв. положителен резултат в края на юни. Представянето спрямо отчетената преди година 147 млн. печалба е много добро. Тези резултати се дължат най-вече на повишената мощност на VІ блок след ремонта и удължаването на живота му до 104 процента и намаленото време за планов годишен ремонт и презареждане с гориво на V блок. Макар цените на атомната централа на регулирания пазар да са намалени с 92 ст/МВтч през юли с решението на енергийния регулатор, дружеството е успяло да се възползва от повишените цени на тока на свободния пазар. Така приходите от продажбите на ток са се увеличили с 22 на сто. Принос за подобряване състоянието на атомната централа има и издължаването на 117 млн. лв. от НЕК за закупена енергия. Спад на транзита на руски газ Газовият оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) отчита счетоводна печалба от 76.467 млн. лв. за деветмесечието, докато преди година тя е била малко над 52 млн. лв. В края на юни 2018 г. чистият положителен резултат бе 47.113 млн. лв. Дружеството отчита повишени с над 6 на сто приходи от балансиране и продажби, но също така и спад в постъпленията от транзита на руски природен газ през България. Пренесените количества са с над 1 млрд. куб. м по-малко спрямо миналата година. Спадът е най-вече за обемите към Турция – с 15 на сто, и за Македония. Увеличен обаче е транзитът до Гърция с над 16 процента. От тази дейност газовият оператор е получил 147.960 млн. лв. срещу 154.784 млн. лв. година по-рано. БТГ също е потърпевш от обезценка на вземане от КТБ, което е намалено с над 2.5 млн. лв. Компанията майка БЕХ получила четвърт повече дивиденти Собственикът на тези дружества – БЕХ, също отчита подобрение на финансовия си резултат, благодарение на платения солиден дивидент от ядрената централа. Печалбата е повишена до 137.706 млн. лв. - малко повече спрямо постигнатия в края на юни резултат от 132 млн. лв. Това се дължи на повишените с близо 23 на сто или 219 млн. лв., платени от дъщерните дружества дивиденти за управление. Реално обаче огромната част от тези плащания се пада на АЕЦ "Козлодуй", а закъсалите финансово не са внесли нищо. От отчета на БЕХ става ясно, че холдингът вече е предоставил заеми на дъщерните си дружества за 2.996 млрд. лв., а неговите пасиви достигат 3.328 млрд. лв. заради новата облигационна емисия. Наскоро обаче БЕХ погаси изцяло първия си облигационен заем и в момента задължнялостта му е по-ниска от записаната в отчета за деветмесечието.
Източник: Медия Пул (22.11.2018)

Една четвърт от квотите за работата на ТЕЦ "Марица изток 2" вече са закупени Една четвърт от необходимите квоти за работата на ТЕЦ "Марица изток 2" ЕАД вече са закупени, а до 21 декември "Български енергиен холдинг" ЕАД ще купи всички останали. Това ще даде сигурност за бъдещето на централата и на "Мини Марица-изток" ЕАД, които я снабдяват с въглища. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова информира за това членовете на КНСБ от комплекса, които днес протестират в защита на работните си места. Тя е на мястото на протеста в Раднево, за да се срещне с работещите миньори и енергетици. "Уверявам ви, че "Мини Марица-изток" и ТЕЦ "Марица изток 2" категорично имат бъдеще, защото държавата е на мястото си и предприема необходимите мерки за тяхната работа", каза Петкова пред работниците. Тя бе категорична, че съкращения на персонал в дружествата няма да има. "Без централите в маришкия басейн българската електроенергетика не може да функционира нормално. Те са стратегически обекти от енергийната инфраструктура на страната и от националната ни сигурност", категорична бе Петкова. Тя информира присъстващите, че Министерството на околната среда и водите работи за предоставяне на безсрочна дерогация на ТЕЦ "Марица изток 2" ЕАД. "Това означава, че централата отговаря на съвременните екологични норми и може да продължи да работи", поясни енергийният министър. В края на м. ноември изтича срокът за обществено обсъждане на новите комплексни разрешителни, с които се предоставя дерогацията. Петкова запозна участниците в протеста и с официалната позиция на страната за предстоящия форум в Катовице, свързан с климатичните промени. Позицията, одобрена от Министерския съвет, гласи, че България категорично не подкрепя по-амбициозни цели, свързани с въглеродните емисии. Енергийният министър припомни също, че България оспори решението на Европейската комисия от април 2017 г., свързано със завишаване на екологичните норми за големите горивни инсталации. В момента нашата страна и Полша водят дело срещу ЕК. В заключение Петкова увери работещите миньори и енергетици от маришкия басейн, че правителството осъзнава важността на целия комплекс и полага всички необходими усилия за осигуряване на безпроблемната му работа в бъдеще.
Източник: Банкеръ (29.11.2018)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-07-2018 -- 30-09-2018 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (03.12.2018)

Глобата за България заради газовия монопол може да стигне 330 млн. евро Сумата по делото, заведено от Европейската комисия (ЕК) срещу България, Българския енергиен холдинг, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ за това, че са възпрепятствали други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната, може да достигне 330 млн. евро. Това каза в сряда анализаторът от Атлантическия съвет Васко Начев пред БНР. Наказателната процедура беше образувана заради жалба на „Овергаз“ от 2011 г., а разследването започна две години по-късно. Окончателно решение не е взето, но според експерта наказателната процедура срещу страната ни може да се окаже „коледен подарък с негативни окраски“ за България. Присъдените санкции по наказателни процедури постъпват в бюджета на ЕС. В момента България е в наказателна процедура и за качеството на въздуха и също може да се наложи да плаща сериозни глоби. "Сумата ще бъде такава, каквато ЕК счете за необходимо да определи. Българското правителство и колегите от БЕХ сме направили всичко необходимо да водим разговори с ЕК. Много е важно да стане ясно това, че твърдените от ЕК нарушения категорично са отстранени от 1 януари 2015 г., ако изобщо е имало такива, и ЕК ни е уведомила официално за това. Така че аз очаквам санкция, която евентуално да отговаря на това, което реално се е случило за този период от време, а именно - нарушение няма, България реализира успешно своята политика за изграждане на междусистемните връзки, за развитие и либерализация на пазара". Това отговори вчера енергийният министър Теменужка Петкова в отговор на въпрос на в. "Сега". В края на ноември м.г. парламентът задължи енергийния министър Теменужка Петкова да защитава пред Брюксел позицията, че няма газов монопол от страна на държавата и ако й бъдат наложени санкции от страна на Еврокомисията, да ги обжалва пред Съда на ЕС. В делото на ЕК за достъпа до газовата инфраструктура българското правителство не успява да защити ефективно националния интерес, смята обаче Васко Начев. "Има пряко отговорни за това, че България ще бъде осъдена със сума, по-голяма от 70 млн. евро, която министър Теменужка Петкова обяви в изслушване в Народното събрание“, подчерта Начев, като добави: „Тогава казаха, че не трябва да влизаме в извънсъдебно споразумение, където договорката беше да платим 70 млн. евро наказание, а да защитаваме националния интерес. Не знам някой да е предложил извънсъдебно споразумение, и то да е с по-тежък ефект, отколкото влизайки в съдебен спор и решение на съда. Няма такъв вариант“. „Газпром“ също влезе в извънсъдебно споразумение с ЕК, а не предпочете съда, защото си даде сметка, че там наказанието със сигурност ще бъде по-високо“, каза още Васко Начев. Той визира постигнатото споразумение на "Газпром" с еврокомисията, с което руският монополист призна, че е налагал неправомерни цени на няколко източноевропейски държави, сред които и България, за да избегне многомилиардна глоба.
Източник: Сега (07.12.2018)

Брюксел казва "не" на България и за "Турски поток" България ще бъде подложена на подновяване на контрола на ЕС по газопровода с Русия четири години след неуспеха на предишния му проект. Европейската комисия няма да го подкрепи, ако газопроводът не отговаря на условията, тя ще "реагира в рамките на своите правомощия", ако България подкопае енергийната сигурност на ЕС, коментира пред EUobserver Марош Шефчович, зам.-председател на комисията, отговарящ за енергийната политика на ЕС. Тръбопроводът от 484 километра в България ще изпрати руски газ в Европа, като се свърже с новия тръбопровод "Турски поток" в Турция. Русия изгражда тръбопровод за Германия - "Северен поток 2". Както тръбопроводите в Германия, така и в Турция заобикалят страни като Полша и Украйна, които в миналото са били в руската сфера на влияние. Това прави района по-опасен, твърдят критици, като позволява на Москва да намали доставките там, като запази газта си, която тече на запад към Европа. Това се променя и в условията на геополитическо напрежение в района на Балтийско море и Черно море. "Северен поток 2 и разширеният тръбопровод "Турски поток" се стремят да задълбочат зависимостта на ЕС от Русия. Това не са търговски проекти, те са политически инструменти ... и руската държава използва енергия за принудителни политически цели", предупреждава американски дипломат. Предишният проект на Русия, още по-амбициозният газопровод "Южен поток", беше да се превозва газ директно от Русия в България. Но Москва го изостави през 2014 г., когато Европейската комисия обяви, че се нарушават законите за единния пазар. България, където депутатите одобриха проект за връзка с "Турски поток" на 30 ноември, все още не са предоставили на Шефкович подробности за своя план. Енергийните и външни министерства отказват да коментират пред EUobserver. Ако тръбопроводът на България ще продава руски газ на ЕС в нов търговски хъб с друга международна газ, това "развитие е приветствано", обяснява Шефкович. Но ако просто "транзитира" газ от "Турски поток" в държави от ЕС, като Австрия или Италия, тогава това не е така, допълва той. "Ако се окаже, че проектът е прост транзитен тръбопровод, той не може да бъде част от проекта газов хъб Балакан и Комисията няма да го подкрепи, независимо дали минава през Гърция до Италия или през България-Сърбия-Унгария-Словакия Австрия", обяснява Шефкович пред медията. "При такъв сценарий, "Турски поток" и неговият транзитен тръбопровод ще бъдат очевидно в конкуренция с други източници и маршрути на пристигане на газ в региона", коментира той. Комисията по-рано финансира проучване за осъществимост на идеята за Балкански газов хъб. Хъбът във Варна, на брега на Черно море, може да търгува с газ от "Турския поток", както и с два газопровода, подкрепяни от ЕС за Азербайджан и Израел - Южния газов коридор и EastMed. Може да търгува с течен природен газ от Катар или САЩ, което би създало "по-диверсифицирани и сигурни доставки" за Европа, коментира Шефкович. "Комисията може да подкрепи един сценарий, при който газта от "Турски поток" може да се продава в газов хъб Балкан ... не просто транспортиран чрез транзитни тръбопроводи до западноевропейските центрове", отбеляза еврокомисарят, родом от Словакия. "След като стане ясно как ще бъде организиран преноса през "Турски поток", Комисията ще реагира в рамките на своите правомощия", допълва той. България, най-бедната държава в ЕС, няма да получи пари от ЕС за изграждането на линията за връзка от 1,4 млрд. евро, ако не отговаря на условията, коментира той и допълва, че няма да получи и "регулаторна подкрепа" от ЕС. "Комисията не вижда никаква разлика между турския поток и неговите транзитни тръбопроводи или северния поток и неговата връзка на сушата Eugal", добавя Шефкович. Eugal е немски тръбопровод с дължина 480 километра, който свързва "Северен поток 2" с централна Европа. Новите руски тръбопроводи и връзките с ЕС трябва да започнат доставки през 2020 г. Комисията има закони за енергетиката и за обществените поръчки, които да следят връзки към ЕС по сушата. От своя страна САЩ заплашват да наложат глоби на фирми от ЕС, които подкрепят "Северен поток 2". Появява се напрежение и за "Турски поток". "Ние не коментираме бъдещи действия, които американското правителство може да предприеме, но ясно разбрахме къде стоим", коментира американският енергиен пратеник Франсис Фанън пред международни медии в конферентен разговор. "Ние се противопоставяме на "Северен поток 2" и ние ще призовем всички страни да напуснат проекта", обясни той, като се позова на петте енергийни фирми в ЕС, които съфинансират газопровода. "Като се има предвид агресията на Русия в последните дни, това е най-доброто време, за да откроим нашата дипломация по въпросите на трансатлантическата енергийна сигурност", обяснява Фанън. Франсис Фанън коментира след посещението си в Хърватия, Чехия, Унгария ислед като посети Близкия изток, за да популяризира тръбопровода EastMed от Израел. Руските тръбопроводи ще допринесат Украйна да загуби по-голямата част от транзита си на газ за ЕС, нанасяйки и щети за милиарди, а нови доставчици, като Израел, ще бъдат блокирани от Европа, което е "само част от математиката" по отношение на търсенето и предлагането, обяснява Фанън. "САЩ и Европа споделят западните ценности, но този вид търговия просто не е в съответствие с тези споделени ценности", коментира американският дипломат.
Източник: Money.bg (13.12.2018)

По сигнал на газовия Сашо Дончев ЕК глоби България със 77 млн. Евро 77,068 млн. евро глоба наложи в понеделник Европейската комисия на БЕХ, “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз” по газовото дело по сигнал на Сашо Дончев от “Овергаз”. Санкцията е заради блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България в нарушение на антитръстовите правила на ЕС, се казва в официалното съобщение на комисията. Наказателното производство срещу България започна през 2011 г. В понеделник енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че от 2015 г. се водят разговори с ЕК. Българската страна се е надявала да се постигне споразумение. От Брюксел настоявали в “Булгартрансгаз” да влезе чуждестранен оператор, тоест дружеството, което държи газовите тръби, да бъде приватизирано. Това за България и за българското правителство е неприемливо, каза Петкова. Министърката допълни, че това е “червена линия, която не можем да прекрачим, защото газовата инфраструктура е свързана с енергийната и с националната сигурност”. В министерството очакват официално да бъде връчено решението. След разговор с правни консултанти ще се реши как да се реагира. Плащането на глобата трябва да стане в срок от 3 месеца. Петкова посочи, че ще направят всичко възможно, за да защитят националните интереси и финансовите на дружеството. Попитана ще се търси ли политическа отговорност, министърката отвърна: “Единственото политическо лице тук съм аз. Ако някой иска да търси политическа отговорност, готова съм”. Газовото дело засяга период от юли 2010 до януари 2015 г., съобщи пък изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов. Той припомни, че в периода, за който е наложена глобата, “Булгаргаз” е продавала газ под себестойност и така е било по решение на енергийния регулатор. На въпрос дали дружествата разполагат с финансов ресурс да платят глобата, шефът на БЕХ каза, че това е било предвидено при емитирането на облигациите през 2018 година. Очаквало се е глобата да е 330 милиона евро, сега тя е 77 милиона. Така че наложената санкция е по-малка, отколкото сме очаквали, каза Иванов. Как ще се разпределят сумите между трите дружества, ще се решава допълнително. В понеделник комисар Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: “Години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици, тъй като групата БЕХ е отказвала да предостави достъп до своята газова инфраструктура на други доставчици на газ на едро. С днешното решение ще насърчим развитието на отворен и конкурентен енергиен пазар в полза на потребителите в България в съответствие с целите на енергийния съюз.” Петьо Иванов обаче заяви, че българските потребители не са били ощетени. И не е съгласен, че дружествата в холдинга са злоупотребявали с господстващо положение.
Източник: 24 часа (18.12.2018)

Европейската комисия глоби БЕХ със 77 млн. евро Европейската комисия наложи глоба на държавния Български енергиен холдинг (БЕХ) и неговите дъщерни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" в размер на 77 млн. евро. Глобата е по т.нар. газово дело, заведено от комисията след жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. Санкцията е по-малка от очакваните 330 млн. евро, което означава, че България вероятно е поела ангажименти за преструктуриране на държавните дружества. В хода на делото е установено, че БЕХ и неговите дъщерни дружества са злоупотребили с монопола си, като са възпрепятствали навлизането на други играчи на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура.
Източник: Капитал (18.12.2018)

Управляващите се оплетоха в обясненията си за глобата на БЕХ Опитите на управляващите да смекчат вината си след глобата, която Брюксел наложи на Българския енергиен холдинг (БЕХ) заради газовия монопол, доведоха до поредните абсурдни изказвания. Вчера енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че ЕК е санкционирала България не защото са били нарушени антитръстовите правила, а защото комисията "имала съмнения", че съществува риск за достъпа на трети страни до газовата инфраструктура. Държавният холдинг от своя страна заяви в официално заявление, каквото пуска само в изключителни случаи, че от една страна, не вижда своя вина, а от друга - че проблемите вече били отстранени. В понеделник от Брюксел съобщиха, че глобяват БЕХ и дъщерните му "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" заради злоупотреба с господстващо положение. Те са попречили на други фирми да получат достъп до мрежата, за да участват на вътрешния пазар. Компаниите не са могли и да съхраняват свое гориво в газовото хранилище в Чирен. Жалбата бе подадена от "Овергаз" през 2011 г. В нарочно съобщение до медиите вчера от БЕХ заявиха, че "вероятно" ще обжалват решението, като ще оспорят както твърденията, така и размера на глобата. Въпреки че принципно плащането на глобата е дължимо в срок от три месеца от датата на решението, в случай на обжалване се предвижда или условно плащане на глобата, която подлежи на възстановяване в случай на успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение, подчертават от БЕХ. Теменужка Петкова, а след нея и премиерът Бойко Борисов обявиха, че единственият начин да избегнат глобата бил да приватизират "Булгартрансгаз" - условие, наложено от ЕК. "В хода на преговорите с Европейската комисия българската страна предложи десетки варианти за реорганизация на газовите дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", заяви и вицепремиерът Томислав Дончев на вчерашното правителствено заседание. По думите му в рамките на продължилите три години преговори по проблема страната ни е предложила различни мерки, но предложението на ЕК собствеността на "Булгартрансгаз" да бъде сменена чрез продажба на мажоритарен дял, било неприемливо. Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер обаче отрече това и заяви, че Брюксел не е притискал България за раздържавяване на дружеството. Комисията настоявала най-вече за разделянето на доставчика и оператора на газовата мрежа от БЕХ. "През тези три години разговори на различни нива - политически, експерти - многократно сме обсъждали различни варианти за изход от ситуацията. Предложили сме изваждане на "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" не само от БЕХ, но и от структурата на Министерството на енергетиката и да минат към друго министерство, но според ЕК така пак се запазва държавният контрол върху дружествата, дори и да са извън БЕХ и Министерството на енерегетиката", посочи Петкова. Отхвърлено от Брюксел било и предложението в "Булгартрансгаз" с миноритарен дял да участва друг оператор, който да даде на ЕК гаранции за спазване на европравилата. Сериозните разминавания в твърденията на Брюксел и на кабинета "Борисов" доведоха до остри спорове в парламента. "Да критикуваш ЕС, е нормално, но да набеждаваш ЕК в нещо, което не е искала, за да си спасиш собствената кожа, е антиевропейско", каза вчера лидерът на БСП Корнелия Нинова в декларация от името на партията. "За да оправдае бездействието, некадърността, нарушаването на европейските и българските закони, премиерът на държавата Бойко Борисов си позволи да излъже, че му е поставено условие за приватизация. Както е видно от изявлението на европейския комисар, такова условие не е имало", коментира тя. Председателят на Комисията по енергетика в парламента Делян Добрев се опита да защити колегите си и посочи, че казусът се точи отдавна. "През тези години са управлявали различни правителства. Много е жалко да се използват такива важни за държавата теми, за да се трупат политически дивиденти", заяви той.
Източник: Сега (20.12.2018)

БЕХ вероятно ще обжалва наложената глоба от ЕК Български енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" вероятно ще обжалват решението за налагане на глоба от 77 млн. евро от ЕК, обявиха от холдинга. "Български енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" получиха Решението на Европейската комисия. Дружествата изразяват съжаление, че Комисията е решила да пристъпи към приемане на Решението, както и налагане на глоба. Отчитайки това развитие, трябва да се има предвид, че предполагаемото поведение касае период далеч в миналото, който е бил преходен за българския енергиен пазар след присъединяването на България към Европейския съюз. По-конкретно, БЕХ и дъщерните му дружества не приемат заключенията на Комисията, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. Дружествата продължават да считат, че достъпът до българската преносна мрежа и до газохранилището винаги се е осъществявал в съответствие с действащите закони. Също така предоставянето на достъп до румънския транзитен газопровод никога не е било под контрола нито на БЕХ, нито на някое от неговите дъщерни дружества. Наред с това, дружествата считат, че размерът на глобата е очевидно несъразмерен. През целия период на разследването българската страна оказа пълно съдействие на Комисията и положи всички усилия за приключване на Делото със споразумение („поемане на ангажименти“) по взаимно приемлив начин. За съжаление Комисията отхвърли предложенията, които включваха значителни отстъпки от българска страна. Изразяваме съжаление от това развитие, предвид кооперативния подход на Комисията по отношение на други скорошни антитръстови дела, касаещи търговията с природен газ в Централна и Източна Европа. Отбелязваме, че Комисията е отчела част от аргументите на българската страна по отношение на продължителността на предполагаемото нарушение, което според Решението е приключило в самото начало на 2015 г. Комисията също така е приела, че отделянето на дъщерно дружество от БЕХ като структурна принудителна мярка вече не е наложително. Такава мярка беше предвидена от Комисията в Изложението на възраженията до трите дружества през 2015г. Наложената глоба от EUR 77 068 000, макар и очевидно прекомерна, въпреки това e значително под допустимия максимален размер от EUR 316 800 000 (т.е 10% от оборота на БЕХ за 2014 г.). Подчертаваме, че в нито един момент от периода на твърдяното нарушение не са били засегнати интересите на българските потребители. Цените на природния газ в България са били регулирани от независим орган – Комисията за енергийно и водно регулиране – по правила, които защитават интересите на потребителите и обществото, и ограничават възможностите за ценообразуване от обществения доставчик Булгаргаз. Български енергиен холдинг и дъщерните му дружества полагат всички усилия за реализация на проекти, които водят до диверсификация на източниците за доставка на природен газ в България. Тези усилия се оценяват положително и се подкрепят от Комисията. Съвместните цели на дружествата и Комисията остават непроменени и реализацията им по никакъв начин няма да бъде засегната от Решението. Дружествата внимателно ще разгледат Решението и вероятно ще го обжалват, като ще оспорят както твърденията, така и размера на глобата. Въпреки че принципно плащането на глобата е дължимо в срок от три месеца от датата на Решението, в случай на обжалване процедурните правила предвиждат или условно плащане на глобата, която подлежи на възстановяване в случай на успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение", се казва в позицията на холдинга.
Източник: Дарик радио (20.12.2018)