Дългото завръщане в Долината на розите Години след приватизацията на поделенията на мастодонта "Българска роза" проблем на собствениците им и на преработвателите на етеричномаслени култури бяха старите производствени мощности и липсата на достатъчно насаждения. В бранша обаче вече работят около 40 фирми за преработка и за износ на етерични продукти, строят се нови мощности. Проблем пред сектора все пак остава разпокъсаното производство на маслодайни и лечебни растения и несигурната доставка на качествена суровина. Затова най-големите износители са принудени сами да си садят градини и да затварят цикъла на производство. През последните години производството на маслодайни рози започна да доближава обемите си отпреди 1989 г. Сред най-големите са "Българска роза" - Карлово, "Булаттарс продакшън къмпани", "Интермед 1", "Еньо Бончев продакшънс", "Лавена", "Вигалекс" и др., коментира Атанас Кръчмаров, управител на фирма "Екомаат". Продажбите и износът на етерични продукти се оценяват на около 20 млн. лв. годишно. Розите се раждат с бодли В момента в Казанлъшко са засадени около 36 хил. декара маслодайни рози. От тях се получават около 1.5-1.7 тона розово масло, като средният добив от декар е 200 до 600 грама. Розовото масло заема 0.5% от общото производство на етерични масла, което е 250 тона годишно. "За сметка на това то формира над 50% от стойността на всички продадени етерични масла", изчислява Атанас Кръчмаров от фирма "Екомаат". България си поделя почти поравно с Турция световния пазар на розово масло от около 3.5 тона годишно. Конвенционалното масло се продава за около 4000 - 4500 евро на килограм, а продуктите от органични рози имат премия от поне 20% над тази стойност. В България остават около 2% от произведеното количество, уточнява Кръчмаров. По данни на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" около 50% от износа е за производители на козметика, парфюми и лекарства в страни от ЕС, а останалите дестинации са САЩ, Япония и др. (виж таблицата). "Става въпрос за консервативен, клубен и висококонкурентен бизнес - ние сме длъжни да предлагаме високо качество и да поддържаме необходимите количества", отбелязва Димитър Стефанов, управител на "Интермед 1", един от най-големите производители и износители на розово масло. Производителите, преработвателите и търговците на розово масло през последните години обаче са на ръба на обтягането на взаимоотношенията. Една от причините за съжаление е намесата на държавата. Малко преди розобера държавните чиновници рапортуват как реколтата ще е добра и посочват високи цени на килограм масло на световните пазари. Това създава проблем - подобни изказвания подбиват цените на розовото масло, самите производители отказват да продават, защото очакват, че ще спечелят много. "Проблемът е, че никой от държавните служители не познава в детайли нито цените на световните пазари, нито пък с нещо е помогнал да се сключат договорите с козметичните концерни и никой не си дава сметка как вреди на представянето ни навън и на отношенията с партньорите ни в страната", коментира Димитър Стефанов. Допълнителен проблем е, че няма организирано бране на реколтата и 30% от нея остават в градините - така на практика производството на масло драстично намалява. "Заплащането е около 600 - 700 лв. за три часа дневно, розоберът продължава 20 дни - желаещи да се включат няма", коментира Стефанов. Договорите за изкупуване на розов цвят също често не се изпълняват - търговци сноват по време на розобера и предлагат на стопаните по-високи цени. Затова производителите са принудени сами да садят градини. В бранша има и много новодошли заради очакваните евросубсидии. "Всяка година се увеличават розовите насаждения. Мнозина си мислят, че боцваш роза и почват да текат пари, но разбират, че това е труден бизнес, и после се отказват", казва и Анастасия Добрева от фирма "Еньо Бончев продакшън", която притежава първата реституирана розоварна, съществуваща от 1909 г., и собствени органични розови и лавандулови насаждения. Според производителите съществува опасност с розата да се повторят проблемите с една от най-важните субстанции за козметичния и лекарствения бранш - лавандулата. Маслото от нея е на второ място по стойност на продажбите след розовото масло (около 20%), следват го продуктите от лайка, копър, босилек. Преди години само от карловския регион са се добивали 150 тона лавандулово масло, през 90-те години е имало свръхпроизводство и ниски цени и сега цяла България произвежда 50 тона. В момента новите собственици на "Лавена" се опитват да възродят производството. Те имат 300 дка собствени насаждения и са сключили договори за изкупуване на продукцията от още 6000 дка. "Трябва да има ясна стратегия за етеричномаслените култури - това е малък по обем, но много престижен бизнес и ние трябва да се развива целенасочено", смята Стефанов. Хипермаркети за етерични масла Идеите, около които се обединяват най-големите, са две - да се стимулира по някакъв начин отглеждането на висококачествени култури и да се наложат продуктите с произход България на международния пазар. За разлика от розовото етеричните масла от лавандула и лайка например са лишени от национална идентичност. Лавандула се отглежда в Китай, Бразилия, Австралия, а лайка - в Египет. Климатичните условия в България обаче предполагат много високо качество на маслото. "Много подходящо е в полупланинските райони вместо големи количества тютюн да се садят лайка, бял риган, мента, лавандула - това са продукти, за които има осигурени пазари", казва Стефанов. Идеята на големите производители е да се обединят и да създадат хипермаркет за етерични масла - да гарантират непрекъснати доставки и качество на продуктите с произход от България. Пръв през 2007 г. я лансира новият мажоритарен собственик на "Лавена" - Шумен, Константин Шаламанов. За няколко месеца след влизането му във владение фирмата успя да възроди производството на етерични масла и да си върне традиционните западни пазари. В момента пред производителите на лавандулово масло има ново предизвикателство - за да могат да произвеждат, трябва да се регистрират по европейския регламент REACH за химическа безопасност като производители на вещества от естествен произход. Най-големият производител - "Лавена", вече е преминал инспекциите и от 1 юни стартира процеса на регистрация. Засега освен недостатъчните площи другият проблем пред износа на този продукт е слабият долар, тъй като основният пазар е САЩ. Самолечение Или как фармацевтичните компании сами си произвеждат субстанциите Осигуряването на суровината за оригиналните български лекарства от растителен произход принуди единственият български производител - "Българска роза Севтополис", и основният й акционер "Софарма" да започнат да отглеждат лечебни растения. "Въпреки че плащаме за семена, отглеждане и изкупуване на реколтата, лоялността на производителите все още е проблем. Трябва да гарантираме своята продукция и затова се стремим да затворим производствения цикъл", казва Недялко Стефанов, директор по икономическите въпроси на "Софарма". Фармацевтичната компания е купила 4000 дка край Казанлък, върху които отглежда жълта акация (за лекарство против тютюнопушене), жълт мак (за медикамент против кашлица), бял трън (за лекарство за черния дроб) и билката бабини зъби (за продукта трибестан). Фирмата има договори за изкупуване на продукцията от още 22 хил. дка в района и единственият в България завод за производство на лекарствени субстанции, в който от 1500 тона суровини се произвеждат 100 т субстанция за лекарства. Най-големият им проблем обаче е суровината от блатни кокичета, която е основата на световноизвестен български продукт за лечение на детски паралич и болестта на Алцхаймер. По времето на социализма държавата вложила милиони долари, за да развие това производство. През 1992 г. обаче вместо земеделска земя 100-ина собственици в Приморско, където е едно от находищата, получили... 1600 дка блато с кокичета. По това време "Софарма" била държавна, а за уникалната инвестиция никой не се сетил. "Опитахме да купим или наемем земята, грижихме се за плантацията, но не успяхме да постигнем споразумение със собствениците. Преди години се появи фирма, която успя да ги обедини, и сега изкупуваме продукцията от нея. Кокичетата обаче трябва да се пренасаждат, за блатото да се полагат грижи, а собствениците не ни допускат до него", казва Стефанов. Биопроизводство Ако някой си купува най-новия 100% органичен парфюм на американската AVEDA или немската натурална козметика Wala и Weleda, то със сигурност ползва български органични розови продукти и плаща скъпо за тях. Добрата новина е, че през последните години биопроизводството започва да се развива. То изисква три години пречистване на почвата, много ръчен труд, специално следене на растението и е съвсем лимитирано производство. Всяко насаждение над 100 дка в този сектор се смята за голямо. Най-голяма е градината на "Интермед 1" - внушителните 2200 дка. В световен мащаб потреблението на биопродукти бележи постоянен ръст около 20% годишно, отбелязва Атанас Кръчмаров, чиито собствени насаждения са около 350 дка.
Източник: Капитал (26.04.2008)

Българско островче на Световното изложение за биологични продукти 2740 изложителя и над 46 000 посетители. Това е статистиката след най-голямото световно изложение за биологични продукти BioFach в Нюрнберг, Германия. На колективен щанд, спонсориран от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, осем български фирми показаха органични лечебни растения, етерични масла, мед, замразени плодове и зеленчуци. Информация и престиж Участието в това изложение е престижно, носи информация и контакти, казват изложителите. Фирма "Еньо Бончев продакшън" участва за пети път на BioFach. През 1909 г. Еньо Бончев, прадядо на сегашния собственик, построява една от първите розоварни в България. Днес наследниците му притежават 100 ха собствени розови и лавандулови насаждения, отглеждани по биологичен начин, и официално сертифицирана дестилерия за производство на органично розово и лавандулово масло и розова вода. Миналата година на същото изложение в Нюрнберг еврокомисарката по земеделието Мариан Фишер-Бойл посетила щанда на "Еньо Бончев продакшън", разказва Анастасия Добрева, директор продажби във фирмата. "Интересът към органичното земеделие се засилва. Увеличават се и българските фирми, които се захващат с тази дейност", казва Добрева. Според нея кандидатите за участие на колективния български щанд тази година били повече от площта, която страната е заявила, и би трябвало държавата да увеличи финансовата си подкрепа за BioFach. "Останалите държави са със самочувствие, фирмите им са разположени на щандове, които са в пъти по-големи от българския, а ние открай време ходим осем-девет фирми", казва Димитър Стефанов, собственик на "Интермед" - производител на розово масло в едрови разфасовки. Фирмата притежава 2000 декара органично сертифицирани площи за производство на рози, лавандула и други билки. На изложението е демонстриран традиционен интерес към българското розово масло. То е предпочитано от козметични и ароматерапевтични компании, търсено е и за добавки и есенции в хранително-вкусовата промишленост, отчитат участниците. Биосертифицирани етерични масла и биокозметика представила и фирма "Екомаат", която отглежда своите биопродукти на 350 дка сертифицирана земя. Според собственика Атанас Кръчмаров клиентите на BioFach търсят нови аромати, нестандартни, извън обичайното. "Пазарът ни стимулира да предлагаме нови продукти, някои от които са забравени стари, като масло от здравец например", отбелязва той. За пета година като изложители в Нюрнберг е фирма "Ира-Еко", произвеждаща различни видове органични билки, подправки, семена, кореноплодни, плодове и зеленчуци. "Тази година изложението бе по-силно от миналогодишното като цяло и като очаквания за бъдещи ангажименти за нас", казва управителят Евгени Радев. Според него българските билки са известни от преди да съществува терминът биоземеделие. "Всичко, което се произведе, се изнася. Но за съжаление експортът на билки намалява в сравнение с минали години", отчита Радев. Причините за това са конкуренцията на други силни производители като Румъния, Полша, Албания, Украйна, недостигът на работна ръка, по-малкият брой производители, високите цени. За фирма "Бакалски" - Пловдив, това е първо представяне на BioFach. Компанията отглежда около 40 вида билки и лечебни растения и от девет години се занимава с органично земеделие. "Годишното ни производство достига около 500-600 тона култивирани и диворастящи билки, които изнасяме в 35 държави. Чуждестранните партньори търсят лоялни и надеждни доставчици на суровини", посочва собственикът Иван Бакалски. Според него останалите държави вървят с по-бързи темпове в областта на органичното земеделие. "Причината е в специалните стратегии за развитие на биоземеделието и сериозната подкрепа, която имат производителите", отчита Бакалски. Той смята, че органичното земеделие има бъдеще, но в България липсва достатъчно работна ръка за това - и като изпълнители, и на мениджърски позиции. Димитър Стефанов ("Интермед") обобщава, че всяка българска фирма, която произвежда биопродукти, работи само за износ. Причината е, че в страната няма пазар. "У нас липсва култура за потребление на такива продукти. Те са по-скъпи, но и по-качествени. Производството им е по-сложно, изисква се сертификация и контрол. Не е лесно, но си струва", казва Стефанов. Осем българи, сред които и той, били на обучение в САЩ и видели постиженията от 30-годишния опит на Америка в производството на органични продукти. "Пазарът на органични продукти по света расте, покупката им не е елитарен избор, а въпрос на друго разбиране и отношение", казва собственикът на "Интермед". Равносметка На BioFach бе представено публично проучването "Светът на биологичното земеделие - статистика и очертаващи се тенденции 2008". То се провежда за девета поредна година от Международната федерация на движенията за биологично земеделие, Научния институт по биологично земеделие и фондация "Екология и земеделие". Според данни от края на 2006 г. в света има 30.4 милиона хектара земеделска земя, сертифицирани за биологично производство. С най-много сертифицирани биологични площи (12.3 милиона хектара) е Австралия, следвана от Китай (2.3 милиона хектара), Аржентина (2.2 милиона хектара) и САЩ (1.6 милиона хектара), отчита проучването. България вече присъства в статистиката с 4692 хектара биологични площи (0.2% от общата земеделска площ на страната) и с 218 биологични ферми. Според размера на биологичните площи от общо 41 европейски държави, попаднали в проучването, страната е на 31-во място. След България са Русия, Сърбия, Македония, Малта, Кипър, Албания, Босна и Херцеговина, Лихтенщайн и Люксембург, отчитат от фондацията за биологично земеделие "Биоселена". В класацията по континенти води Океания/Австралия (42% от световните сертифицирани земи), следвана от Европа (24%) и Латинска Америка (16%). Най-голямо е съотношението биологична площ/обща използваема земеделска площ в Австрия (13%) и Швейцария (12%). Сравнението с предишното проучване показва, че биологичните площи в световен мащаб са се увеличили с 1.8 милиона хектара през 2006 г. Най-голямо е увеличението в Океания/Австралия (повече от 600 000 хектара), следвана от Европа (повече от 500 000 хектара), отчита проучването. Според Organic Monitor световният пазар на биологични продукти се оценява на 38.6 милиарда долара през 2006 г., като по-голямата част от биопродуктите са били консумирани в Северна Америка и Европа. Това представлява увеличение от 5 милиарда долара в сравнение с 2005 г. /regal.bg
Източник: Други (10.05.2008)