Централна кооперативна банка е увеличила дела си в Св. Св. Константин и Елена Холдинг до 10.85%, става ясно от седмичния бюлетин на Централен депозитар. Банката е закупила близо 10.8% от капитала на компанията от Рентапарк ЕООД, като дружеството вече притежава 6.88 на сто. Промени в акционерното участие в туристическото дружество има и при два от фондовете на ПОК Съгласие – ППФ Съгласие е продал 5.02 на сто от капитала и вече има 1.95%, докато УПФ Съгласие се е разделил с 4.67 на сто до настоящите 4.97 на сто. Така към днешна дата основните акционери в Св. Св. Константин и Елена Холдинг са публичното Холдинг Варна с 51% от капитала, докато ЦКБ и ЦКБ Сила имат 10.85 и 7 на сто. Компанията обяви печалба от 1.273 млн. лв. за 2013 г. спрямо 1.152 млн. лв. за година по-рано.
Източник: profit.bg (10.02.2014)

Към 31 декември 2013 г. активите на пенсионните дружества и на управляваните от тях пенсионни фондове нарастват до 6.8 млрд. лв. спрямо 5.7 млрд. лв. за година по-рано. Над 29% от активите са съсредоточени в ПОК Доверие, който запазва позицията си на най-голямо пенсионно осигурително дружества с активи за над 2 млрд. лв. Следва Алианц България, където са съсредоточени 1.57 млрд. лв. под управление, или 23% от средствата, както и 827 млн. лв. в ПОК Съгласие, което е част от икономическата група на Химимпорт. Следващите по големина пенсионни фондове са ДСК Родина, Ай Ен Джи и ЦКБ Сила, като в изброените шест пенсионно-осигурителни компании се намират 96% от активите под управление. Останалите три дружества – Бъдеще, Топлина и Пенсионно осигурителен институт, имат 270 млн. лв. под управление. Брой на осигурените лица Към края на 2013 г. във фондовете на ПОК Доверие се осигуряват 1.23 млн. души. Следват Алианц България с 929 хил. души, Съгласие (513 хил. души), ДСК Родина (490 хил. души), ЦКБ Сила (396 хил. души) и Ай Ен Джи (352 хил. души). Трябва да се има предвид, че едно лице може да се осигурява и в четирите вида пенсионни фондове – универсални, професионални, доброволни и доброволни по пенсионен план. Приходите през 2013 г. През изминалата година пенсионно-осугурителните дружества в страната са генерирали приходи от 107.7 млн. лв. Най-големи са те за ПОК Доверие (32.468 млн. лв.), ПОД Алианц България е с 23.8 млн. лв., а ПОК Съгласие и ПОК ДСК-Родиа са с 13.17 и 12.46 млн. лв. Над 10 млн. лв. са още приходите на Ай Ен Джи и ЦКБ Сила. Печалбата през 2013 г . За изминалата година дружествата отчитат ръст на печалбата си до 36.888 млн. лв. Общо 26 млн. лв. от нея се пада на ПОК Доверие (15.188 млн. лв.) и ПОД Алианц България (11.3 млн. лв.). ЦКБ Сила и ДСК Родина са реализирали положителен финансов резултат от 5.26 млн. лв. и 4.2 млн. лв., а ПОК Съгласие е с 1.5 млн. лв. печалба. Ай Ен Джи отчита 949 млн. лв. плюс за изминалата 2013 г., а останалите три дружества – Пенсионноосигурителен институт, Бъдеще и Топлина, са на загуба.
Източник: profit.bg (04.03.2014)

Скъпи роднини Пазарната оценка на "Велграф асет мениджмънт" на Българската фондова борса е 196 млн. лв. Според котировките на акциите "Инвестиционна компания Галата" струва близо 103 млн. лв., наскоро отделеното от нея "Регала инвест" - 32 млн. лв., а "Химснаб България" - 81 млн. лв. А ако към тях се прибавят и оценените на 61.5 млн. лв. активи, които са в процедура по вливане под шапката на "Родна земя холдинг", сумата набъбва до почти половин милиард, или над 5% от цялата пазарна капитализация на всички публични компании в България. Същевременно, ако не сте запален борсов спекулант, вероятно никога не сте чували за което и да е от тези дружества. Какво е общото между тях? Всички те са формирани от различни активи, които през годините по един или друг начин (покупки, осребряване на обезпечения и др.) са попадали под контрола на групата "Химимпорт" или на близки до нея лица. Имоти, земи, производствени активи поетапно се пакетират тематично в публични дружества, формалните връзки с холдинга са скъсани, но практически единствените институционални инвеститори в тези дружества са двете паралелни финансови структури в групата - банките ЦКБ и Тексим банк, пенсионните фондове "ЦКБ-Сила" и "Съгласие" и малка армия от взаимни фондове (които в голямата си част на свой ред са финансирани от пенсионните). Опитът да се подредят хаотичните придобивки в някаква ясна структура е логичен и в него няма нищо лошо. Единственият проблемен момент е в справедливата цена на активите, тъй като реално в тези компании се влага публичен ресурс - депозитите на вложителите и осигуровките на клиентите на пенсионните дружества. На теория оценката трябва да бъде открита от търсенето и предлагането на пазара, но предвид почти нулевата ликвидност на дружествата и концентрацията на собствеността единствено в дружества от групата, този механизъм не изглежда надежден. Съпоставка с приходите и печалбите, генерирани от тези компании, показва, че те се търгуват при съотношения в пъти над пазарните нива. Фактът, че за няколкото години, откакто са публични, те не са привлекли никой извън групата, също говори, че пазарът приема цената за нереално висока. Всичко това поражда съмнения за конфликт на интереси. Основният въпрос е дали парите на депозанти и осигурени не се влагат не толкова в тяхна изгода, колкото в полза на дружествата от групата. И затова е нормално да има и любопитство към вече изградените дружества, а също и към настоящото мега сливане на 11 компании. Новия живот на "Родна земя" Холдингът е наследник на едноименния приватизационен фонд от масовата приватизация, който през годините постепенно е декапитализиран. Той е придобит от групата "Химимпорт" през 2011 г. макар и индиректно - чрез "Бългериан милс", което е собственост на лихтенщайнската Unimetal International Estabishment. От 2006 до 2010 г. дружеството е регистрирано на адреса на централата на "Химимпорт" - софийската ул. "Стефан Караджа" 2, а след това се премества в сградата на "Техноимпортекспорт" ул. "Фр. Жолио Кюри" 20, която е собственост на застрахователя "Армеец" и където доскоро се помещаваха и други дружества от групата като пенсионната компания "Съгласие". Другият голям акционер е "Финанс консултинг", което притежава дялове в Тексим банк и "Съгласие". Негов основен акционер е швейцарското PHL Group, което (според документ, представен преди две години от руското поделение на ЦКБ) е с акции на приносител, а като собственик на сертификат за 100% от тях се е идентифицирал Марин Митев - единият изпълнителен директор и съсобственик на "Химимпорт". Към момента официалното становище на "Химимпорт" е, че те не са свързани нито пряко, нито непряко с "Родна земя". По план в "Родна земя" трябва да се влеят 10 дружества - част от тях собственост на холдинга, а част на други близки до "Химимпорт" фирми като "Финанс консултинг", "Нова индустриална компания", "Сила холдинг" и други. (виж схемата). Вече е получено одобрение от Комисията за финансов надзор (тъй като холдингът е публична компания и след сливането новото дружество ще продължи да е такова) и всички са провели общи събрания, където са взети съответните решения. От самото "Родна земя" не се ангажират със срокове. "Допирните точки между компаниите са сходният предмет на дейност, притежаваните от тях активи (мелнични комбинати, оранжерийни комплекси, недвижими имоти и др.) и синергетичният ефект, който се очаква да бъде постигнат от обединението на вливащите се компании в една структура. Към настоящия момент измерването на ефектите от синергията между компаниите е предмет на предварителни прогнози, които ще могат да бъдат потвърдени след осъществяване на вливането и отчитането на резултатите от дейността в срок от една година", обясниха от холдинга. При тази неяснота логично остава въпросът дали подобна оценка за 61.5 млн. лв. на активите може да се приеме за реална. От "Родна земя" поясняват, че тъй като част от дружествата са дъщерни на холдинга, реално увеличението ще е само с 36 млн. лв. и след преобразуването собственият капитал ще е същото число. "Оценките на вливащите се дружества са извършени от лицензиран оценител, който е взел предвид детайлна информация за съществените елементи на оценяваните активи и пасиви на дружествата, всички обстоятелства, съобразно конкретните характеристики на всяко оценявано дружество и т.н. Голяма част от дружествата са създадени чрез апорт на подходящи за новата структура на холдинга недвижими имоти, оценени от три вещи лица, назначени от Агенция по вписванията", обясняват оттам. Въпреки това остават неясноти. За новосъздадените компании трудно може да се съди какви приходи биха могли да генерират. Другата част, които имат история, са със доста скромни приходи, хронично на загуба и някои са декапитализирани. Има и активи, които не са използвани и вероятно ще е нужно време да заработят. Всичко това предполага да има доста сериозна стратегия как ще се развива дружеството, която да обоснове оценката и да могат инвеститорите да вземат обосновано решение. Засега от "Родна земя" не предоставят детайли, като посочват, че ще се търси "развитие на планираните проекти, за осъществяването на които дружеството ще разполага с по-солидна основа и ще се търсят основно чуждестранни партньори". "За всеки един от проектите ще бъде представена обективна и неподвеждаща информация до инвеститорите предвид публичния статут на дружеството. В тази връзка предварителното представяне на значими очаквания от сбъдването на плановете на дружеството е нерелевантно", се казва още в отговора на компанията. Дали така структурираната компания ще е добра за инвеститорите не може да се каже, но със сигурност тя е добре дошла за основния кредитор - ЦКБ. Банката е финансирала "Родна земя холдинг" със 17.1 млн. евро заем, който е обезпечен със залози на част от вливащите се компании. Предвид отрицателния собствен капитал и консолидираните загуби на холдинга увеличението на капитала ще е добре дошло за кредитора и за възможностите за възстановяване на отпуснатия заем. От ЦКБ коментираха, че кредитната експозицията към "Родна земя холдинг" и дружества от неговата група е формирана, отчитайки факторите за управление на риска, включително предоставените от кредитополучателя обезпечения. "Предвид непрекъснатия анализ на финансовото състояние на своите кредитополучатели, банката изисква задоволително покритие на елементите на кредитния си портфейл, включително предоставяне на допълнителни обезпечения и предприемане на действия с цел подобряване на дейността и заздравяване на капиталовата позиция на кредитополучателя... Банката подкрепя осъществяването на процес по преобразуване, който би довел до подобряване на финансовото състояние на кредитополучателя", казаха още от институцията пред "Капитал". За банката може да има плюс и по друга линия - тя е кредитор и на компании, вливащи се в "Родна земя". Според Търговския регистър "Бългериан милс" е заложено в ЦКБ срещу 26 млн. лв. кредит, изтеглен през 2009 г., а в последния си отчет за 2012 г. то декларира близо 10 млн. лв. отрицателен собствен капитал. "Нова индустриална компания" е заложена в ЦКБ срещу 17.5 млн. лв. през 2012 г., а впоследствие има още два вписани залога в полза на банката срещу 4 и 5.7 млн. лв. "Дениз 2001" също е заложена в банката неколкократно и има задължения за 15 млн. лв. Едно от вливащите се дружества - "Ловешки мелници 2005" пък служи като обезпечение по кредит от ЦКБ към "Ловешки мелници" АД за 18.9 млн. лв. Така, ако тези компании, които ще са бъдещите акционери в публичното дружество след сливането, продадат дяловете си на пенсионни и взаимни фондове на групата, в тях ще влязат парични потоци, които могат да се ползват за обслужване и погасяване на кредитите. На този етап от "Родна земя" заявяват, че не се предвижда търсене на нови инвеститори, както и набиране на капитал, тъй като осъщественото преобразуване значително ще повиши капиталовата позиция на холдинга. Нищо обаче не пречи след сливането някои от акционерите да продадат дела си и пенсионни и взаимни фондове да инвестират в компанията. От "Химимпорт" посочват, че към момента нямат инвестиции в акции на "Родна земя", а в бъдеще това ще е "предмет на анализ на конкретната инвестиционна алтернатива от страна на мениджмънта" на фондовете. Примерът с аналогично структурираните компании като "Велграф" (сливане на четири дружества) и "Химснаб" (осем) показа именно това - новата публична компания привлича интереса на портфолио мениджърите в пенсионните и взаимните компании в групата и те влагат милиони в нея. Дали инвестицията им е изгодна е трудно да се каже. От една страна, ако приемем оценките на активите за меродавни, те могат да бъдат оправдани. Ако теоретично в някакъв момент пазарът на имоти се раздвижи, появи се интерес от чужди инвеститори и цената се вдигне, може и да се намери купувач за целите портфейли и фондовете да успеят да излязат на печалба. От другата страна обаче стои въпросът доколко тези активи могат да генерират приходи и печалби, които да оправдаят инвестицията. Поне до момента това не се случва (виж таблиците). Пазарната оценка на "Велграф асет мениджмънт", която е фокусирана основно в офис площи и е собственик на много клонове на ЦКБ, надвишава 130 пъти печалбата. Това е така нареченото съотношение P/E (цена към печалба) и показателят на дружеството е космически за сектора на недвижимите имоти. Такива високи стойности може да са оправдани само за някоя стартираща компания с огромни перспективи за растеж, но не и за класически бизнес, където бум трудно може да се очаква. При "Химснаб България", в която са концентрирани складови площи, същият показател е над 40, което все още е изключително високо съотношение. "Галата" практически няма дейност и приходи и стойността е единствено активът. Дори и съпоставени със собствения им капитал или с продажбите оценките на двете компании изглеждат високи на фона на средните нива на компаниите на борсата. Рисковите стойности, съчетани с липсата на ликвидност за акциите на компаниите, говорят за опасност пенсионните фондове да инкасират загуби. Ако оценката се окаже завишена, те може никога да не успеят да възстановят инвестициите си. Ако планираните синергии не се материализират - също. Ако цените на имотите паднат - също. "Химимпорт" е огромен играч на капиталовия пазар. Ако към тези дружества се добави и капитализацията на самия холдинг (560 млн. лв.) и на всичките останали публични компании във и около групата, нейният дял от борсата може да надмине и 20%. В пенсионните й фондове също влизат над 1/5 от всички осигуровки в частни партиди и съдейки по портфейлите им, към края на 2012 г. около 1/3 от активите са вложени в свързани компании. А с този системно важен размер идва и отговорност за повече прозрачност. Подобни сделки, включващи множество свързани лица, публичен ресурс и неясни оценки, винаги ще будят подозрения и ако групата иска да ги обори, тя трябва да ги обосновава и комуникира перфектно. Нещо, което дотук не й е силната страна.
Източник: Капитал (10.03.2014)

"ЧЕЗ Разпределение" ще изплати 48.2 млн. лв. дивидент Дивидент за 48.2 млн. лв. (250 лв на акция) ще изплати на акционерите си "ЧЕЗ Разпределение България". Това се случва за пръв път, откакто компанията е публична. Преди това такъв беше изплатен веднъж през 2010 г., след като тогавашният премиер Бойко Борисов заплашваше енергийните дружества с разваляне на приватизационни договори. След като излезе на борсата, компанията започна да става обект на натиск от страна на малките акционери - за повече прозрачност при взимане на решенията и за разпределяне на дивидент. Сега по-голяма част ще вземе чешкият собственик на дружеството, а останалото ще си разпределят основно местните пенсионни и взаимни фондове. Според малките акционери, с които "Капитал Daily" разговаря, ръководството е могло да бъде и по-щедро с дивидента - по банковите му сметки стоят близо 600 млн. лв. неразпределена печалба от предишни години. Погледите им сега са насочени към другите енергийни компании на борсата, като надеждите са и те да разпределят печалби. Решението за дивидента е взето от управителния съвет на "ЧЕЗ Разпределение България" и е получило одобрението на надзорния съвет. Предстои да бъде свикано общо събрание на акционерите, на което предложението ще се гласува. Тоест може да се очаква, че изплащането на сумите ще започне най-рано през лятото. Потърсен за повече подробности, директорът за връзки с инвеститорите на компанията Радослав Димитров не коментира как е било взето решението за точната сума на дивидента, нито какви са били мотивите на ръководството за изплащането му. Той припомни, че и друг път "ЧЕЗ Разпределение България" е изплащала дивидент, но фактите показват, че това не е установена традиция за дружеството. За последен път тя е споделяла 41 млн. лв. от печалбата си с акционерите през 2010 година, точно преди държавата да се раздели с дела си от 33% в компанията. Тогавашният премиер Бойко Борисов критикуваше политиката на енергийните дружества да запазват печалбата за себе си и ги заплашваше с разваляне на приватизационни договори. Финансовият министър Симеон Дянков също оказваше натиск върху дружествата от сектора, подемайки кампания за прибиране на дивидент от фирмите с държавно участие. След като "ЧЕЗ Разпределение България" стана публична компания натискът за изплащане на дивиденти подеха новите акционери в нея - предимно пенсионни фондове. Заедно с исканията им за повече прозрачност в управлението те настояваха и за изплащане на част от печалбата. Макар че заради неудачни регулаторни решения в енергетиката през последните години тя намаляваше (виж таблицата), на едно от последните общи събрания на акционерите ПОД "Доверие" предложи за изплащане на дивидент по 1000 лв. на акция, или 193 млн. лв., но то беше отхвърлено. Сегашното предложение на ръководството е за 250 лв. на акция, което е равно на приблизително една шеста от цената на акция на дружеството на борсата (1719 лв. за акция). Според Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на "Доверие", "ЧЕЗ Разпределение България" са могли да бъдат и по-щедри в предложението си за дивидента. "Приветстваме решението на ЧЕЗ, като се надяваме и общото събрание да го гласува. Базирайки се на отчетите, считаме, че има резерви за увеличение на размера на дивидента. Гледаме на това като на първа крачка към въвеждане на политика за систематично изплащане на дивидент", бяха думите на Петкова. Мнението споделят и други по-малки акционери, които обръщат внимание, че компанията разполага с 593.5 млн. лв. в брой под формата на неразпределена печалба към 31 декември 2013 г. Това според тях е достатъчен резерв за реакция при евентуални неблагоприятни обстоятелства. Това, че регулаторната среда в страната е непредвидима и пазарът е рисков, е било ползвано като аргумент срещу изплащането на дивидент. Не по-малък проблем за компанията обаче е поддържането на имидж, особено след протестите през миналата година, така че изплащането на дивидента би й помогнало в изчистването му, особено след заканите от последните месеци за отнемане на лицензи. Макар те да не засягаха пряко "ЧЕЗ Разпределение България", а друго дружество от групата му, тогава това повлия върху цената на акциите му на борсата и те поевтиняха с повече от 10%. Финансовият анализатор Владимир Малчев от "Бул тренд брокеридж", който е и акционер, прогнозира, че новината за дивидента ще се отрази позитивно върху цената на акциите на компанията и има потенциал да привелече нови инвеститори, които търсят дивидентна доходност. Според него акцията е подценена и досега пазарът я е отбягвал заради политическия натиск. По-любопитното според него е дали и другите три енергийни компании на борсата - "ЧЕЗ Електро", "Енерго-про Мрежи" и "Енерго-про Продажби", ще последват примера и също ще изплатят дивиденти. Ако предложението за дивидента бъде одобрено от общото събрание в предложения размер, изчисленията показват, че най-голяма сума ще вземе чешкият мажоритар, който държи 67% от акциите. За него това прави сума от 32.2 млн. лв. Останалите 16 млн. лв. ще си разпределят основно пенсионните фондове на "Доверие", "ЦКБ - Сила", "Съгласие", което означава положителна доходност за осигурените в тях лица.
Източник: Капитал (25.04.2014)

Средната доходност на пенсионните фондове надминава 6% Средно по над 6% е годишната доходност на пенсионните фондове, изчислена за 24 месеца назад до края на март, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Най-високи са резултатите на доброволните фондове, които инвестират и най-голяма част от активите си в акции и дялове на взаимни фондове. С повече ограничения са задължителните – универсални и професионални схеми, при които средната доходност като цяло е малко по-ниска. Нито едно дружество не е с резултат под минималната граница, определяна от КФН. Досега това се е случвало много рядко, а самият начин на изчисляването й предполага падането под границата само за фондове, които са показали много голямо отклонение от средния резултат на пазара. Когато това стане, разликата до минималната доходност се покрива с пари от резервите на съответната компания. При доброволните схеми с най-високи резултати към края на март са "Пенсионноосигурителен институт", "Съгласие" и Ай Ен Джи. Най-слабо е представянето на "Бъдеще", където след смяна на собствеността преди години имаше и цялостно преструктуриране на портфейла му. При универсалните и професионалните фондове най-висока е доходността отново на ПОИ и "Съгласие", а "Топлина" показва най-ниска доходност. Резултатите за 24-месечен период не са показателни за цялостното представяне на фондовете при времето за трупане на пенсия. Общият им резултат за годините на осигуряване влияе върху крайната втора и трета пенсия, която клиентите им ще получат. Окончателните данни на КФН за миналата година показват, че средно на едно лице в универсални фондове има натрупани 1641 лв., а в професионални – по 2673 лв. В доброволните тази сума е 1135 лв. Малко по-голяма – по 1150 лв., има средно по партидите на осигурените в единствения фонд за доброволно професионално осигуряване – този на "ДСК–Родина". При него доходносттае 6.9% годишно, изчислена от март 2012 г. до март тази година. В него партиди имат 6222 души към края на декември при 590 хил. с индивидуални осигуровки в доброволните фондове. В задължителните за родените след 1959 г. универсални схеми има над 3.33 млн. осигурени, сочат данните на КФН.
Източник: Капитал (09.05.2014)

Пенсионните компании с по-високи приходи и печалба Пенсионните компании са увеличили приходите и печалбата си през първото тримесечие на тази година в сравнение със същия период на миналата, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Освен че си е осигурил повече приходи от основна дейност и инвестиции, секторът като цяло е успял да ограничи разходите си и това е довело до ръст в крайния финансов резултат. Всички пенсионни компании имат повишение на общите приходи, но при някои се забелязва значителният дял на покачване на постъпленията извън основната дейност. Това може да са резултати от инвестиции на собствени средства, както и различни други приходи, например наеми. Особено силно е това при "Съгласие" и "ЦКБ-Сила", и двете свързани с публичния холдинг "Химимпорт". При "Съгласие" например от 6.4 млн. лв. постъпления само 3.8 млн. са от такси и удръжки. Това означава, че останалите са дошли извън основната дейност на пенсионната компания. Доста силно се увеличава оборотът на "Пенсионноосигурителен институт" спрямо март миналата година, но дружеството тръгва от ниска база и като сума ръстът не е толкова значителен. Изпълнителният директор на ПОК "Съгласие" Милен Марков обясни пред "Капитал Daily", че специално при тях повишението на другите приходи е основно от преоценка на собствени инвестиции. Дружеството е имало акции на "Химимпорт", чиято цена се е качила и това е довело до ръста. Марков добави, че повишенията, които наблюдаваме на Българската фондова борса, са се отразили добре и на компаниите, и на доходността на фондовете. По данни на КФН към края на март средната доходност, изчислена на база 24 месеца назад, е 6-7% за година. Това е и една от причините активите, които управляват, да се повишат значително – за една година ръстът им е с 22%, до 7.23 млрд. лв. От началото на тази година увеличението е с 6%. На този фон обаче има и лоша новина – броят на новите осигурени продължава да е малък – от началото на годината те са 30 564 души. Милен Марков коментира, че това едва ли ще се промени скоро, като се има предвид ниската раждаемост в България. Той обясни, че предишни години е имало освен млади, които сега започват работа, и много други, излезли от сивия сектор благодарение на различни програми за заетост. Когато започнат да се осигуряват на трудов договор, те трябва да изберат сами пенсионна компания или да бъдат разпределени в такава, където да правят вноски в универсален фонд. "Ако започнат да идват емигранти, картината може и да се промени, но няма как да очакваме голям ръст, дори по-скоро ще видим застой на новите клиенти и лек спад", прогнозира Марков.
Източник: Капитал (19.05.2014)

Две пенсионни дружества управляват над 50% от парите ни Две пенсионно-осигурителни компании управляват повече от 50% от средствата в пенсионните фондове в страната, сочи справка на Profit.bg. Това са ПОК Доверие и ПОД Алианц България, чиито активи към 30 септември 2014 г. възлизат на 2.16 млрд. лв. и 1.83 млрд. лв. Следващите две компании по размер на активите са ДСК Родина и ПОК Съгласие с по 977 млн. лв. и 963 млн. лв. В топ 5 попада и Ай Ен Джи с 823 млн. лв., следван от ЦКБ Сила с 786 млн. лв. Най-малко активи управляват от Пенсионноосигурителен институт и ПОД Топлина, съответно 63 и 114 млн. лв., а ПОД Бъдеще е с близо 150 млн. лв. Броят на осигурените лица в ПОК Доверие и Алианц България към края на третото тримесечие е съответно 1.19 млн. души и 957 хил. души, а ДСК Родина и Съгласие са с по 518 хил. и 512 хил. души. Финансовият резултат на пенсионноосигурителните дружества към 30 септември е печалба от 44 млн. лв. спрямо печалба от 32.38 млн. лв. за година по-рано.
Източник: profit.bg (13.11.2014)