Пловдивският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 7020 от 15.VII.1996 г. по ф.д. № 3756/96 регистрира еднолично дружество с ограничена отговорност "Макском" - ЕООД (изписва се и на латиница), със седалище Пловдив, ул. Екзарх Йосиф 5, ет. 6, ап. 12, с предмет на дейност: производство и търговия със селскостопански и промишлени стоки, вътрешна и външна търговия със стоки, незабранени със закон, транспортна дейност в страната и в чужбина, вътрешен и международен туризъм, търговско представителство и посредничество, всякакви други дейности и услуги, незабранени със закон, и с капитал 50 000 лв. Дружеството е с неопределен срок и се представлява от собственика Максим Митков Митков.
Източник: Държавен вестник (05.12.1997)

Пловдивският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 3855 от 15.V.2003 г. по ф. д. № 1850/2003 вписа дружество с ограничена отговорност "Велотек" - ООД, със седалище и адрес на управление Пловдив, бул. Пещерско шосе 13, ет. 2, с предмет на дейност: инвестиционна и производствена дейност, вътрешно- и външнотърговска дейност, посредничество, агентство и представителство в страната и в чужбина, спедиторска, транспортна, туристическа - агентска, туроператорска дейност, хотелиерство и ресторантьорство (след получаване на съответно разрешение), сделки с обекти на интелектуалната собственост, сделки с недвижими имоти, консултантска, маркетингова, търговска и информационна дейност, както и всякакви други дейности, незабранени от законодателството. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв., със съдружници Максим Митков Митков и Илия Максимов Митков и се представлява и управлява от Максим Митков Митков.
Източник: Държавен вестник (10.10.2003)

От "Балкан" - Ловеч, производител на едноименната марка, заявиха, че са удвоили продажбите си за юни тази година спрямо същия период на миналата година. За първото шестмесечие реализирахме 40 хил. велосипеда спрямо 20 хил. за същия период на миналата година, каза Тодорова. Тя поясни, че 80% от продукцията е предназначена за износ - за пазарите в Гърция, Румъния, Холандия, Франция, Русия. "Всяка година пускаме по 20-25 модела. За този сезон най-успешният ни за износ е градският модел "Сити-Л", като ще го доодобрим за следващата година", допълни Тодорова. През миналата година е регистриран новият бранд "Реактор", но произвеждат още и под марката "Балкан". Най-големият акционер в "Балкан" АД е бившият приватизационен фонд "Напредък холдинг" с 44.03 процента. Той е известен най-вече с това, че държи фармацевтичния завод в Пещера "Биовет" и търговския център "Илиянци" в София. Останалите силни производители с утвърдени позиции зад граница са пловдивският "Макском", който прави колелата с марката "Спринт", и "Крос" - Монтана. От магазина на "Пиел спорт" в София заявиха, че пазарът на велосипеди се развива с изключително бързи темпове. "Хит тази година са колелата на софийския производител "Веломания" с марката "Драг" (DRAG)", заяви Николай Бояджиев, сътрудник в "Пиел спорт". "Пазарът доста се разшири, конкуренцията расте, което се отразява и в спада на цените, които са още определящ фактор за покупка при повечето българи", обяснява Николай Бояджиев. Българските велосипеди се продават на цени от 100 лв. до 4 хил. лв., вносните варират между 500 лв. и 7 хил. лв. Магазинът на "Пиел спорт" предлага и сервизно обслужване. "Важно е да се центрова колелото, още като се купи, за да не възниква нуждата от ремонти и да не създава неудобства на собственика си", съветва Бояджиев. Нова тенденция на пазара според него е изплащането на колела на лизинг. Вече трета година предлагаме подобна услуга и това се посреща доста добре от клиентите - отчетохме 20% ръст за април - юни спрямо същия период на 2003 г., каза Бояджиев. За сравнение при останалите продажби имат ръст от 10% за второто тримесечие на тази година. Магазинът работи с две лизингови компании - "Евролайн" и "Джеткредит". Сезонът е в разгара си, а лятото е най-силният момент за продажби на велосипеди, допълни Бояджиев. Фирмата "Драг", която съществува от 1989 г., сглобява велосипеди за спорт и туризъм. Управителят й Драгомир Кумов, който е майстор на спорта по велосипедизъм, обясни, че произвеждат над 30 модела, част от продукцията се изнася в Германия, Франция, Русия, Гърция, Турция и Кипър. Велосипедите с марка "Драг" са проектирани и произведени в България с компоненти на фирмите "Шимано" (SHIMANO) - Япония, "Сече роял" (Selle Royal) - Италия, "Континентал" (Continental), "Швалбе" (Schwalbe) -Германия, "Мавик" (Mavic) - Франция, ДТ (DT) - Швейцария, "Ремеркс" (Remerx) - Чехия и фирми от Тайван. От българските марки "Пиел спорт" предлага колела и на "Спринт" - Пловдив, а от вносните - щатските "Скот" и "Джайънт". От представителя на "Пежо" - "София Франс ауто", също са отчели успешен сезон с малък ръст на продажбите за шестмесечието спрямо същия период на миналата година. Любопитно е, че от януари тази година отпадна изискването на "София Франс ауто" отделна компания вносител на велосипеди да е представител за "Пежо". Това е и причината дъщерната на българския представител за автомобили с марката "Пежо" компания "Супербайк" да бъде закрита и нейните функции да се изпълняват от вносителя на колите. Най-търсените модели на пазара са планинските Free radical и Cross track и градските Azur и Tempo, обясниха от "София Франс ауто".
Източник: Дневник (06.07.2004)

Нов завод за велосипеди ще се строи край Пловдив, съобщиха инвеститорите - българската фирма "Макском". Предприятието ще е върху 34 000 кв. м и по първоначални данни в него ще се вложат 20 млн. лв. Капацитетът на завода ще е 500 000 хиляди велосипеда годишно, ще бъдат осигурени над 500 работни места. По план заводът трябва да е готов до осем месеца.
Източник: Сега (09.01.2006)

На 9 януари на Голямоконарското шосе в Пловдив стартира строителството на нов завод за велосипеди “Спринт”. Първата копка беше направена от кмета на община Марица Запрян Дачев и собственика на фирмата инвеститор “Макском” ЕООД Максим Митков. Комплексът е разположен на 34 000 кв.м терен, като 21 020 кв.м ще бъде разгънатата му застроена площ. Той включва производствено хале, складови бази за готовата продукция и за производствените компоненти, административно-обслужваща част, паркинги и озеленени кътове за почивка. Производственият капацитет на новия завод ще бъде 500 000 велосипеда годишно, като ще бъдат осигурени над 500 работни места. Инвестицията в обекта е в размер на 20 млн. лв., съобщи Максим Митков. Главен проектант на производствено-складовата част е арх. Румен Галов, а фирма „План-31” с управител инж. Мартин Костов по част „Конструкции”. Арх. Димитър Драгнев и инж. Панайот Нотов са автори на административно-обслужващата част. Главен изпълнител е фирма “Сиенит” ООД, която е поела ангажимент да завърши обекта за осем месеца. Подизпълнител на сглобяемите стоманобетонни конструкции е фирма “Микс-ПС” - София. Консултант в проектирането и строителството е “Консултантска инженерна група” ООД. Съгласно устройствения план на имота двете основни складово-производствени сгради са разположени по дължината на парцела, а административно-обслужващата сграда обхваща североизточния ъгъл. На лицето към входния възел са част от административно-обслужващата сграда с разтоварището и битовата сграда, калканно прилепена към производствения корпус. На югозапад производствената сграда е свободно застроена с предвиждане на разширение в западна посока. Предвидено е второстепенно застрояване за помпена станция и противопожарен басейн на 1 м от дъното на имота. Трафопостът е свободно разположен до производствената сграда. Паркирането е решено в рамките на имота - 45 паркоместа пред главния вход, в сутерена - шест гаража за служебни автомобили и 30 паркоместа за посетители към обслужващия път от североизток. Административно-обслужващата сграда е със застроена площ 1883 кв. м и РЗП 5880 кв. м. Тя е разположена на калкан към югоизточната част на складово-производствения корпус. Развита е на четири етажа и частичен сутерен. Главната фасада на сградата, както и основните подходи и входове към нея са ориентирани към Голямоконарско шосе, като пред сградата е предвиден паркинг. Сутеренът е условно разделен на две: магазинна част за обществен достъп и обслужваща част с предимно складово-обслужващи помещения. В предната част към улицата е разположен шоурум за детски колички, отворен и функционално осигурен към уличното пространство чрез английски двор. Достъпът до това ниво за посетители се осигурява и чрез стълбище на ниво 0,00. Тук са разположени и сервизът за детски колички със собствен достъп за клиенти от североизток. В обслужващата част са предвидени помещения за котелно, машинно, складове за инвентар, както и гараж за 6 автомобила. Тази част на сградата има директен достъп чрез рампа към английски двор от югоизток. На партерното ниво са ситуирани основните пасажерски подходи към комплекса. Тук е централният вход на сградата - главно фоайе, рецепция, зона за срещи с администрацията с кътове за изчакване и прилежаща малка кафе-приемна. Централно място в общото входно пространство е отредено за шоурума за велосипеди, обезпечен със собствен вход за клиенти. Към него са предвидени зали за пласмент на едро и дребно и за приемане на нова стока. Чрез централно стълбище и два асансьора е осигурена вертикална връзка с етажите на комплекса. В южната част е разположена столова за персонала и зала за ВИП гости. Във вътрешността на партера са поместени помещения на отдел складово стопанство, трезор, стая за охрана и каса. В западната част на партера са поместени разтоварищата за вътрешен и външен пазар с прилежащите към тях офиси. На първия етаж се намират офисите на производствената администрация, техническия и планово-производствения отдел и на финансовата дирекция. Акцент в архитектурното решение на това ниво е предвиждането на вътрешен двор между административната сграда и производствения корпус. Богато озеленени и декоративно оформени, тук са разположени кътове за отмора и почивка. Чрез отворите на остъклените конуси е осигурено естествено осветление на вътрешните помещения на партера. На втория етаж са ситуирани кабинетите на управителното тяло, няколко стаи за специалисти, както и зала за образци. В югозападната част е обособена панорамна тераса като зона за рекреация на служителите на комплекса. Покривите на административната сградата са плоски, стоманобетонни, топло- и хидроизащитени. Частите от покривите, използващи се функционално за тераси, се покриват с гранитогрес. Фасадите са решени със структурно остъкляване, плътни масивни части и структурни перголи, облицовани с метални фасадни плочи от еталбонд или булбонд. Основната производствена сграда е ситуирана в югозападния край на имота. Застроителното петно е с размери 84,67 на 90 м осово. Дългата страна от запад е свободно застроена с цел бъдещо пристрояване, другата е свързана със склада, а късата от север е свободно стояща, а на юг е на калкан с битовата сграда. Халето е със застроена площ 7627 кв.м и РЗП - 8304 кв.м. Технологично съдържа пълен производствен цикъл за обработка и сглобяване на готови възли и детайли за велосипеди. Обособени са две производствени зони - за бояджийски камери с лаборатория и склад за бои, и за обработка и сглобяване с две поточни линии. На второ ниво над последната ос са обособени офиси за ръководния персонал с площ 677 кв.м. Производствената сграда е проектирана като 7 корабнопространствено хале на ос 12 м, а в надлъжна посока - на 18 м. Конструктивната система е скелетно-сглобяема - от готови стоманобетонни елементи и монолитни фундаменти. Покривът е от ЛТ ламарина върху бетонови столици с хидро- и топлоизолация. Настилката на халето ще е от шлайфан бетон върху стоманобетонна основа. Ограждащите стени са от термопанели - трислойни с вертикален скрит монтаж на скара от горещо валцовани стоманени профили. Дограмата е с отваряеми алуминиеви профили с термомост и стъклопакет. Складовият корпус е втората основна сграда в комплекса. Ситуиран е в североизточната част на имота и е със застроена площ 5254 кв. м. От запад е на калкан с производственото хале, а челната фасада е частично свързана с административно-обслужващата сграда със стъпаловидно намаление. Складовата сграда е проектирана като 6,5 корабнопространствено хале на ос 12 м, а в надлъжна посока - на 18 м и има аналогична на производствената сграда конструктивна система. Тя е безпрозоречна с осветление на покрива. Битовата сграда, предназначена да обслужва работещите в завода, е ситуирана на калкан с производственото хале в югозападната част на имота. Развита е на четири етажа с РЗП 1506 кв.м.
Източник: Строителство Градът (17.01.2006)

На всеки 50 секунди от фабриката на пловдивския бизнесмен Максим Митков излиза по един велосипед, което означава по 200 хил. колела на година. Сега бизнесменът предвижда да вложи 20 млн. лв., за да може велосипедът да бъде изцяло сглобен на 30-ата секунда. Ако искам да оцелея на европейския пазар, на мен ми трябват три неща - да съм бърз като китайците, да постигам качеството на европейските и американските производители от бранша, но да съм по-гъвкав и по-изобретателен и от едните, и от другите, твърди Митков. Бизнесменът е намерил начин да финансира мечтата си. Една трета от инвестицията е моя, като така ще рефинансирам печалбата си, обяснява той. Останалите две трети от необходимите средства за завода за велосипеди край Пловдив ще бъдат осигурени с помощта на четири банки. Макском ЕООД в момента разполага с халета, разположени на площ от 13 хил. кв. м., където дори и таваните се използват за складове за оперативна продукция. Проблемът според Митков обаче е в това, че старите халета са строени за съвсем друга дейност и сега технологията трябва да се избира според предвиденото място в сградата, а не сградата да се изгражда според необходимата технология за производство на велосипеди. Новият завод ще бъде с разгърната застроена площ от 21 хил. кв. м. като в него ще се произвеждат по 500 хил. велосипеда годишно от собствената марка Спринт. Колелата ще се продават на цена между 150 и 300 лв., а продукцията ще се реализира във Франция, Германия, Белгия, САЩ и Далечния изток. Макском ЕООД обаче и сега произвежда супервелосипеди от титан, които тежат само 2.5 кг, но цената им започва от 2500 USD. Строителството на завода ще продължи осем месеца и ще бъде извършено от пловдивската компания Сиенит АД. 500 души ще работят в новото предприятие и основният им мотив, за да вложат сърце и душа в работата, според собственика на завода е доброто заплащане. Фирма Макском ЕООД започва дейността си през 1991 г. с търговия с бебешки колички. През 1995 г. стартира и търговията с детски велосипеди. Решението да се започне собствено производство на велосипеди е взето през 1996 г., когато тогавашното правителство въвежда защитни мита от 35% върху вносните колела плюс 35 USD допълнителна митническа такса за всеки внесен велосипед. Изкушението на търговците тогава беше да започнат контрабанден внос. Сега тези, които се занимаваха с това, вече не са на пазара, коментира Максим Митков. Сглобяването на велосипеди започва през 1999 г. първоначално с 10 хил. броя. Сега техният брой е 200 хил., всяка следваща година производството нараства почти двойно. През 2005 г. стойността на активите на Макском ЕООД е около 20 млн. лв.
Източник: Пари (23.01.2006)

Проекти, финансирани от Националния иновационен фонд - Първа сесия - 2006 г. № Проект Фирма Субсидия 1 Разработване на Специални Термо- и Звукоизолационни Изделия и технологии за производството им “Химически продукти” ООД, гр. Ямбол 305054,00 2 Разработване на технология за производство на нови типове препарати за растителна защита “Агрия” АД, гр. Пловдив 210038,00 3 Технология и опитни образци на машини за работа с СО2 (сух лед) “Трега” ООД, гр. Пловдив 152824,00 4 Разработване на нова, многофункционална, роботизирана, изградена на модулен принцип машина с нови свойства и функции за влаготоплинна обработка на шевни изделия “Филхорн” ООД, гр.Добрич 161070,00 5 Електронно-лъчево и орбитално електродъгово заваряване с многофакторно микропроцесорно управление на процеса “ГМК” ООД, гр.София 209843,00 6 Нова технология за производство на PVC профили с безоловни стабилизатори “Вайс Профил” ООД 229175,00 7 Разработка на електронна фискална система за контрол и отчитане на продажбите на течни горива от стационарни и мобилни източници “Електроника" АД 91000,00 8 Гама статични електронни монографни електромери за активна енергия “Електроника" АД 160000,00 9 Контролер за пожароизвестителна и охранителна система, осигуряващ адаптивна безжична радиовръзка с детекторите “Телетек Електроникс” АД 143566,00 10 Две инсталации за деконтаминация на вредни вещества в галванични разтвори и на медни съединения в отпадни води от растителна защита, предназначени за малси и средни предприятия "Итем Инженеринг" АД 280641,00 11 Разработване на иновационни технологии за създаване на синтетичен полимерен продукт, предназначен за влагане като слепващ материал и подобрител при производството на рециклирана хартия за опаковки “Вионас” ЕООД, с.Виноградец 342000,00 12 Изследвания за създаване на енергоефективни хидравлични системи с батерийно захранване ”Капрони“ АД, гр. Казанлък 177600,00 13 Разработка на технология за задвижване с безчеткови високомоментни подавателни електрозадвижвания "Артех" ООД, гр.Сливен 234243,00 14 Рециклиране на отпадъчни вулканизати и използването им за замяна на свежи еластомери “Зебра” АД, гр.Нови Искър 317603,00 15 Иновационно изследване на гама въжени електротелфери и създаване на конкурентноспособен продукт “Подемкран” АД - Габрово 204550,00 16 Нови технологии и материали за лазерно наваряване на детайли и инструменти от специални стомани и сплави “Хофман консулт България” ЕООД, гр.София 130000,00 17 Създаване на технология за автоматизирано заснемане на сгради, съоръжения и инсталации посредством 3D лазерен скенер “Аикюволушон България” ЕООД, гр.Ст. Загора 238209,00 18 Технология за производство на опаковки от полиетилен ”Ховеком”ООД, гр.София 31932,00 19 Разработване на технология и опитна система за енергоспестяване при типовите бензиностанции на база възобновяеми енергийни източници Термико ООД - София 58575,00 20 Разработка на иновационни технологии за получаване на Галантамин HBr с висока чистота от природни източници “Гален – Н” ЕООД 230460,00 21 Нова технология за получаване на модифицирани добавки за хранителнатата индустрия ”Сибио-93” ООД - Пловдив 60018,00 22 Иновационни информационни технологии в каменоделството ЕТ ”Пападопулос - К. Пападопулос" 125975,00 23 Проучване и развитие на нова генерация лиофиризирани храни със специфична пробиотична активност “Лактина” ООД, гр.Банкя 344840,00 24 Разработване на технология за производство и извеждане на промишлен прототип на технически филтри от пенокерамика за леярската промишленост ”СК - 13 Холд-инг” АД, гр.София 138716,00 25 Създаване на видеонистагмографска апаратура за изследване на функцията на вестибуларния апарат, страбизъм и инфрачервена видеопупилометрия “Комсистем” ЕООД, гр.Пловдив 23839,00 26 Модификация на грундове за метал и дърво на водоемулсионна основа “Химойлс” ООД, гр.София 59000,00 27 Прототип на иновативна инсталация и технология за управляемо извличане на биогаз и получаване на топлоенергия, чрез екологосъобразно оползотворяване на отпадъци от животински и растителен произход ЕТ “Дуно - Никола Маринов”, с.Ясеновец 50800,00 28 Автоматизирана система за безразрушителен магнито-прахов контрол "Нексус Инженеринг" ООД 57710,00 29 Разработване на нова технология за обогатяване на хлебна мая с витамин В1 с цел производство на нов вид хлебни изделия “Лозана – 62” ЕООД, с.Радиново 212469,00 30 Разработка на нови технолигии за производство на сирена с оптимизирана биоактивност и функционален ефект ”Жоси” ООД, гр.София 385000,00 31 Разработване на енергийноефективна светодиодна осветителна система за производство на светлинни рекламни пана и рекламни композиции “ДелтаАрт” ЕООД, гр.Хасково 204496,00 32 Изследване, анализ и иновация в технология за преработка на краве мляко “Еко - Ф” ЕАД, гр.София 226634,00 33 Разработване на метод за третиране на биологичните утайки от ПСОВ на консервна фабрика “Диони”-Стара Загора “Диони” ООД гр.Стара Загора 120290,00 34 Биоразграждане на отпадъци от пазарите за плодове и зеленчуци в България “Тържище София” АД, гр.София 46530,00 35 Изследване на технология и прототипни съоръжения за производства на високо якостни бетонови изделия “БКС” ЕООД, гр.Гоце Делчев 182169,00 36 Гъвкава модулна кофражна система изградена от рамкови платна за целите на строителството “Кофражна техника” АД, гр.Пловдив 210664,00 37 Технология за производство на еластични каучукови дебелостенни настилки при "ЗКИ - ВОЛТА” ООД ЗКИ - Волта” ООД 340000,00 38 Разработване на прототип на товарен вагон за непридружаван комбиниран превоз “Вагоно-Ремонтен Завод-Карлово” АД 192452,00 39 Технологична платформа за управление промишлени манипулатори и роботи "Кимекстехнолоджи” ООД, гр.София 138126,00 40 Разработване на безотпадна технология за получаване на нови марки каолин и кварцов пясък за керамичната промишленост, пълнители “Каолин” АД, гр.Сеново 366000,00 41 Разработка на прибор за измерване алкохолната концентрация в кръвта на принципа на електрохимичната клетка (АЛКОМЕР) “Палмо” АД - Плевен 81365,00 42 Кашкавалът - между традиция и бъдеще ЕТ “Интерес-2000-Муса Мусов” 120454,00 43 Изследване на технологичните характеристики на процесите при рециклиране на месингова нишка ЕТ „Христо Кочев”, гр.София 23700,00 44 Гама високоредукционни задвижвания за транспортни и технологични машини и съоръжения “М и С” ООД, гр. Русе 290000,00 45 Разработване и внедряване на нова технология за изграждане на изолационна система, повишаваща енергийната ефективност на електрическите машини ниско и високо напрежение “Елпром Зем’ АД, гр.София 162564,00 46 Триопорен електрокар без противотежест с асинхронен двигател “Балканкар Рекорд” АД, гр. Пловдив 121425,00 47 Разработка на нов вид велосипедна амортисьорна вилка “Балканвело” АД, гр. Ловеч 86450,00 48 Разработване на лабораторен вариант на промишленоприложим метод за синтез на галантамин “Софарма“ АД, гр.София 430000,00 49 Разработка на нов разтвор за хемодиализа и доказване на терапевтичен ефект “Унифарм” АД, гр. София 404638,00 50 Експериментално изследване на технология за водоабразивно рязане и лазерно гравиране на гранити и мрамори “10 Х” ООД, гр.София 66721,00 51 Синтез, структура и фазови характеристики на композити от модифицирани полиестери “Валмекс” ООД - София 220000,00 52 Разработване на теоретичен модел на контекстно извличане на резултат от заявка/търсене в голяма текстова база и практическото му имплементиране в текстове със съдебна практика в правноинформационна система “Норма” АД, гр. София 69550,00 53 Разработване на технологични процеси за производство на водородна горивна клетка с протонно-обменна мембрана “Техноваксистем” ООД, гр.Русе 110600,00 54 Разработване на нова безгалванична комплексна технология за лакобояджийски покрития на елементи от велосипедното производство и внедряването и в “Макском” ЕООД “Макском” ЕООД, гр.Пловдив 140000,00 55 Технология за възстановяване на експлоатационния ресурс на индустриално оборудване “Шумен-Пътнически Автотранспорт” ООД, гр.Шумен 124362,00 56 Нова технология и прототип на система за автоматичен визуален контрол чрез тристранно осветяване и анализ, за SMT произвеждани печатни платки “Ивас Тех” ООД, гр. София 190000,00 57 Соларните технологии – слънчево бъдеще над България “Тотема Инженеринг” ЕАД 291494,00 58 Цифрови аудио и видео технологии за новата генерация мултимедийни системи “ММ Солушънс” , гр. София 269470,00 59 Проектиране, изграждане и изследване на иновативна технология за производство на Винена киселина от отпадъчни материали “Мела верде” ООД, гр.Пловдив 112093,00 60 Технология за изготвяне на керамични клинкерни изделия "Гравелита" ООД, гр. София 149000,00 61 Хлябът - храна и лекарство - диетичен хляб с повишена трайност за масово и специализирано хранене ЕТ “Нейчо Гръчки”, Благоевград 112291,00 62 УЕБ достъпна база от екологични карти за повишаване ефективността от използване и обмен на екологична информация в МСП (малки и средни предприятия) ”БТ Инженеринг” ЕООД, гр.София 118000,00 63 Система за дистанционно отчитане, лимитиране и комутация “Експоцентър” ООД, гр. София 321469,00 64 Разработка на интелигентен управляем LAN комутатор за осигуряване на публичен Интернет достъп “Смартком-България ” АД, гр. София 64914,00 65 Технология за експериментално изследване на легирани конструкционни стомани при високи температури “Центромет” АД - гр. Враца 135497,00 66 Индустриални кафемелачни машини с плоски работни дискове и принудително охлаждане “Ай Би Ай Трейдинг” ЕООД, гр.Хасково 184000,00 67 Разработване на прототип на развойна среда за създаване на интегрирани web-базирани мултимедийни бизнес приложения с повишена степен на сигурност ”Орак Инженеринг“ ЕООД, гр. Пловдив 46950,00 68 Комплексен метод за получаване на мултифункционални биоминерални продукти с приложение в животновъдството "Биопродукт" АД, гр.София 181183,00 69 Изследване и създаване на нови, термично обработени плодове и зеленчуци предназначени за консервиране, създаване на пилотен образец на съоръжение за тяхното изработване и проект за технологична линия за промишленото им производство “Слънчев плод” АД, гр.Пловдив 184391,00 70 Разработка на нов вид хранителен продукт за перфузионно въвеждане “Сириус-Алфа Д” ООД, гр.София 164535,00 71 Разработване на технология за производство на фотоволтаични /PV/ батерии и на нов тип светодиодни енергоикономични осветители за улично осветление “Денима 2001” ООД, гр. София 491851,00 72 Разработка, изпитване и патентоване на нови технологии и метод за производство на елементи от слоеста дървесина и пластмаса със селективна гъвкавост „ОРТ” АД, гр.София 258762,00 73 Комплексен биотехнологичен метод за създаване на нов лекарствен препарат с натурален произход “Класса България” ЕООД, гр. София 244000,00 74 Разработване на апаратни и програмни модули за вграждане в класически (стари или нови) плетачни машини „НИК-47“ ЕООД, гр.Пловдив 274367,00 75 Виртуален газопровод Марица “МетаМодул” ООД, гр.София 237788,00 76 Технология за конвертиране на горивната система на стандартен автомобил с външно смесообразуване на двигателя НИПТИАТ ООД – гр. София 249280,00 77 Система за екологосъобразно пренасяне, съхранение и регенериране на хладилни агенти “Симгаз” ЕООД, гр.Пловдив 83150,00 78 Разработване на технология за производство на диагностични, терапевтични и аналитични биопродукти 5040 Сървисез” ООД гр. София 190316,00 79 Tехнологии за интеграция на електронна медицинска апаратура, чип карти и електронно здравно досие „Гама Консулт-Джунева и сие” СД 210000,00 80 Запис и четене на уникални шифрови маркировки върху боеприпаси, огнестрелни оръжия и части за тях “Кейт” ООД, гр.София 67750,00 81 Разработване на нова технология за производство на гама излъчвателни модули за осветителни тела на базата на базата на свръхмощни излъчвателни диоди-LEDs “Електроинвест” ООД, гр.София 183248,00 82 Технология за получаване на цамови отливки с високо технологични изисквания във вакуумна среда, в това число подлежащи на финна галванизация ”Мони МГ” ЕООД, гр.Пловдив 180192,00 83 Лазерна опто-електронна система за оптична томография “Оптелла” ООД, гр.София 27000,00 84 Създаване на технология за производство на секторно багрени и печатани вълнени прежди за подови покрития – килими и тъкани мокети ” Декотекс” АД, гр. Сливен 83032,00 85 Разработване на технология и прототип на мултимедийна платформа за интерактивна телевизия (DVB – Multimedia Home Platform) “Дейзи Технолоджи” ООД, гр.София 250000,00 86 Разработване на съоръжение и технологии за производство на пеностъкло и строителни състави за укрепване, фугиране и покритие на същото, както и технологии и комплексни съоръжения за получаването им за изпълнение на цялостна система за изолация от отпадни стъкла и композитни опаковки "Кам” ООД – гр. Троян 135000,00 87 Разработване на рецептурни състави на база корунд и технологии за производство на балистична корундова керамика “Техкерамик-М” ООД гр. Мездра 168036,00 88 Разработване на модел за диагностика и усъвършенстване на хладилни съоражения – промишлени хладилни витрини и хладилни транспортни ”Климекс” ЕООД - Пловдив 216428,00 89 Научно-приложен изследователски проект за изграждане на система за разплащане на базата на цифрова кодираща система DVB-CA “Тераком” ООД, гр.Русе 154000,00 90 Производство на електрическа и топлинна енергия от биогаз, получен от органични отпадъци “Стейшън Инженеринг” ООД гр.София 38000,00 91 Разработване на технология за оползотворяване на сероводорода в черноморските води “Екозона” АД 22500,00 92 Иновация на технология за замразяване на хранителни продукти в течна среда “Инч-Фриго” ЕООД 32750,00 93 Екологична централна топлоснабдителна система на база биомаса в гр.Банско “Макронет” ЕАД 28131,00 94 Технико-икономическо проучване за изграждане на предприятие за билкови екстракти ”Унитех” ООД 41112,00 95 Козметични продукти за старееща кожа с антиоксидантен фитокомплекс ЕТ “ Боди-Д-Добри Добрев” 21000,00 96 Технико-икономическо проучване и изследване на възможността за разработване на интелигентна система за заключване “Солид 55” ООД - София 28785,00 97 Изготвяне на ветроенергиен одит “Пандурски Инженеринг” ЕООД, Благоевград 32250,00 98 Адсорбент силикагел за стъклопакети “Нове Петков” ЕООД, гр.Свищов 30510,00 99 Технико-икономическо проучване за технология за минимизиране на борсъдържащите отпадъци от АЕЦ “Козлодуй” “Зеорекс интернационал” ЕООД, гр.София 12460,00 100 Повишаване на конкурентоспособността чрез използване на нови технологии за проектиране и симулиране на тежки подемни кранове "Кранострене Инженеринг" ЕООД, гр.София 30000,00 101 Технико-икономическо проучване за приложение в България на плазмена технология за преобразуване на различни отпадъци до синтетичен газ и други полезни материали “Институт по енергетика” АД, гр.София 30000,00 102 Нов материал за пълнител в бетоновото производство чрез научно-приложни изследвания “Родопи Мармекс” ЕООД, гр.Кърджали 11000,00 103 “WEB базиран Гео-портал за контрол и управление на мобилни средства." “Телесис” ООД, гр.Пазарджик 21120,00 104 Най-богатият on-line календар на събитията в България (Многокомпонентен високотехнологичен информационен софтуерен продукт, работещ в Интернет среда) “Кий Експертс Груп” ООД ”гр. София 50000,00 105 Иновационен метод и средство за трайно нанасяне на релефни изображения върху влажни и полутвърди храни – сирена, кашкавал ”Биоком Трендафилов” ЕООД, гр. Сливен 20925,00 106 Проучване на възможностите за внедряване на нова конструкция отрязващ циркуляр в специализирано предприятие за производство на тръбни профили “Металснаб Холдинг” АД 27000,00 107 Система за наблюдение, контрол и обработка на данни за язовирите, хидроенергийните обекти и водоемите " Балкантел" ООД, гр. София 21500,00 108 Проект за технико-икономическо изследване и анализ на възможността за разработване, прилагане и оптимизиране на технология за производство на камгарни тъкани с "Chintzwool" ефект "Катекс" АД 28650,00
Източник: М-во на икономиката (30.03.2006)

Дъщерното на големия немски концерн "Сименс" дружество - "Сименс България" ЕООД получи вчера наградата за 2006 г. на германската икономика в категорията компании, членове на германско-българската индустриално-търговска камара. Учредените преди няколко години награди се дават на фирми, които са допринесли за икономическите отношения между двете страни. Мотивът за наградата е фабриката, която "Сименс" откри през септември 2006 г. в Ботевград, където бе пренесено производството на немския гигант на компоненти за трансформатори. Инвестициите до септември 2006 г. са 4 млн. лева, а планираните до 2008 г. са за още над 2 милиона лева. Във фабриката ще работят 60 човека. "Сименс" е и голям търговски партньор на България - по договор с БДЖ тя ще достави 25 дизелови и 25 електрически мотриси за около 140 млн. евро. Наградата за средно предприятие взима "Спесима", а за малко - пловдивската "Макском".
Източник: Сега (26.01.2007)

Пловдивският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1454 от 15.II.2007 г. по ф. д. № 3756/96 вписа промени за "Макском" - ЕООД: увеличава капитала на дружеството от 5000 лв. на 1 000 000 лв.; заличава досегашния и вписва нов предмет на дейност: производство и търговия с велосипеди и части за тях, внос и износ, маркетингови, консултантски и други посреднически услуги, транспорт и спедиция, сделки с индустриална и интелектуална собственост, както и всякаква друга търговска дейност и услуги, незабранени със закон; вписва промяна в учредителния акт; дружеството се представлява и управлява от Максим Митков Митков.
Източник: Държавен вестник (05.03.2008)

Българските производители на велосипеди получиха безпрецедентен реверанс от Европейската комисия (ЕК), която им разреши да не плащат антидъмпингово мито при внос на части от Китай. Решението се отнася само за шест български фабрики, обединени в Асоциация на производителите на велосипеди, и бе получено след едногодишно проучване. Процедурата на ЕК изисква производителите да попълнят подробен въпросник, в който представят конкретни финансови данни за своя бизнес. "Целта е да се докаже, че става дума за производство, а не просто за смяна на етикети, и че относителният дял на китайските части в един велосипед не надхвърля 60%", обяснява Борислав Георгиев, съветник на асоциацията. След писменото "разкостване" последвала проверка на място. Европейските проверяващи избрали благоевградската фабрика "Робифир байк". "Бяхме предупредени за посещението. Проверката по документи и в производствените цехове отне около два дни. Нашата фабрика беше представител за целия бранш, но съм сигурен, че всичките ни колеги работят професионално и по правилата", разказва Пламен Христов, технически сътрудник в "Робифир байк". "Преференцията се дава само на производители, които работят на светло. Вносителите на китайски части за велосипеди за търговски цели дължат антидъмпингово мито", обобщава Дарина Тодорова, търговски директор в "Балканвело" - Ловеч. Фирми, които спазват законовите разпоредби в страната, но не са участвали в сегашната процедура, могат да кандидатстват по същия ред пред ЕК. Няма формално изискване те да членуват във вече създадената асоциация. Процедурата за освободените от плащане няма да се повтаря всяка година, но ЕК си запазва правото на внезапни проверки. Производител, който не спазва изискванията, ще трябва да започне да плаща антидъмпинговото мито, което е 48.5%. През цялата 2007 г., докато се чака решението на Брюксел, фабриките за велосипеди не са плащали митото, но са блокирали общо над 3 млн. евро като банкова гаранция за дължимите митни сборове, в случай че не получат одобрението от Брюксел. "Обезпечението беше натоварващо, още повече че върху него се дължи и ДДС", казва Антония Кържилова, счетоводител в "Макском" - Пловдив. Сега сумите ще бъдат освободени и компаниите ще разполагат с повече свободни средства. В страната има около 10 производители на велосипеди, които през 2006 г. са сглобили около 480 000 колела. Най-големите шест фабрики са в Пловдив, Монтана, Ловеч, София и Благоевград. Работата им изисква значителен внос на компоненти - рамки, седалки, скоростни механизми и др., но такава е практиката на всички водещи производители в света, обяснява Димитър Златанов, управляващ мениджър на "Лидер 96" - Пловдив. Всяка от шестте фирми има свои дизайнери и търговска марка. Тук се произвеждат и някои от частите за велосипеда. "Никой по света не произвежда всичко сам, какъв е смисълът да правиш спици например, когато други фабрики произвеждат милиарди от тях", разказва Любен Мартинов, собственик на "Крос" - Монтана. Фирмата е производител на джанти и обръчи и дори ги продава зад граница. "Компонентите се изработват в Китай, но по наши чертеж", казва пък Евгени Танев, организатор във "Веломания" - София. И добавя, че българските производители се стремят да минимизират китайския внос заради изискванията на ЕС, постоянно растящите цени на материалите и суровините, скока при цените на морския транспорт, липсата на сигурност при доставките по отношение на сроковете и необходимостта от постоянен контрол на качеството. За да разширят възможностите си, българските велофирми инвестират в нови сгради и машини. Пловдивската "Макском" е вложила около 15 млн. евро през миналата година в изграждането на една от шестте най-големи европейски фабрики за велосипеди (и най-голямата в страната) с годишен капацитет 500 000 броя. "Лидер 96" пък е готова с бизнес план за създаване на смесено дружество с италиански партньори за производство на калници, част от които ще продава зад граница. Компанията възнамерява да инвестира около 1.5 млн. евро за нов производствен цех с годишен капацитет от 130 000 велосипеда. Дарина Тодорова от "Балканвело" разказва, че са вложили значителни средства в роботизирани линии за монтаж и че единствени в страната произвеждат предна амортисьорна вилка. Фабриката произвежда велосипеди от 1957 г. Фирма "Веломания" проектира строителството на нов завод и вече е купила производствените терени. Последната инвестиция на "Крос" е в роботизирани линии за сглобяване на джанти. През миналата година българските производители са изнесли 416 000 велосипеда на стойност 32.5 млн. долара. Фабриките работят с дистрибутори, които познават добре спецификата на местните пазари в чужбина. Продават под собствени търговски марки, но произвеждат и по поръчка за чужди клиенти и марки. Продажбите са главно в средния ценови клас. "Най-евтините велосипеди в Европа струват 35-38 евро и са китайски. Нашата най-ниска цена е 49 евро, а средната ни цена е 70-75 евро", казва Димитър Златанов от "Лидер 96". Всеки пазар има свои специфични претенции. "В Холандия например седалките са по-високи, в Австрия - по-ниски. Проектирането се извършва от нас и задоволява всички изисквания за ергономичност на чуждите клиенти", казва Любен Мартинов от "Крос". Американският пазар засега не влиза в плановете на българските компании. Според Евгени Танев от "Веломания" там се търсят или много скъпи, маркови велосипеди, или много евтини. "Проведените тестове в немски лаборатории доказват високите качества на българските марки в състезание с американските им конкуренти, но засега липсват сериозни средства за налагането им на международните пазари", казва Танев. Клиентите от балканския регион търсят ниска цена, но и качество, отчита Пламен Христов от "Робифир байк". Според износителите на западните пазари най-голям е интересът към т. нар. маунтин байк, или планински бегачи, но търсенето на градските велосипеди (сити байк) с багажници и кошници нараства все повече. Търсят се и велосипеди за пресечена местност, за спускане, за шосейни състезания. България е уникална с факта, че предимно изнася велосипеди. "В ЕС ние сме единствената държава, където само 10% от произведените велосипеди се продават на местния пазар", уточнява Борислав Георгиев. Според Димитър Златанов от "Лидер 96" в страната годишно се продават около 80 000 велосипеди за възрастни и около 30 000 - 40 000 за деца. Цената зависи от окомплектовката, но средната е около 150-170 лв. Велосипеди се купуват предимно за спорт и развлечение, но не и като средство за придвижване, показва практиката. И търсят обяснения за това в липсата на условия за каране в градовете и в нагласата на хората, които масово предпочитат автомобили пред колелета. Производителите имат свои фирмени магазини, продават и в търговски вериги, спортни центрове, а някои - и чрез интернет. Спонсорират кампании и състезания, разиграват томболи и раздават награди, за да повишат интереса към покупките. Някои компании предлагат и подходяща екипировка за велосипедисти - дрехи, очила и пр. Любен Мартинов от "Крос" смята, че бъдещето на българските производители на вътрешния пазар е в по-скъпите модели. Той допуска, че в някакъв период от време масовите модели няма да са атрактивни за фабриките заради повишаващата се цена на труда. "Може да се стигне до ситуация, когато ще е по-евтино да поръчваме велосипеди в Молдова например, вместо да ги произвеждаме тук", казва Мартинов. Тенденцията е към повишаване на цените заради ниския долар. Очакванията, че велосипедите ще поевтинеят заради отпадането на антидъмпинговото мито, са напразни, защото митните сборове не са били плащани и съответно калкулирани, а само гарантирани. "Очаква се поскъпване на частите с около 15-20%, което ще се отрази с около 10-12% върху крайната цена на велосипедите", прогнозира Димитър Златанов от "Лидер 96" след завръщането си от световно изложение на велосипеди в Тайван. Статистика Средногодишният експорт на велосипеди за 2003-2006 г. е повече от 78%, казва съветникът на Асоциацията на производителите на велосипеди Борислав Георгиев. Според неговите данни за същия този период продажбите на велосипеди зад граница растат в стойност с над 30%. Велосипедите заемат усреднено 99-а позиция в листата от изнасяните български изделия с над 2 млн. долара годишен износ, като постоянно се придвижват напред и за 2007 г. се очаква да бъдат на 64-о място. България е 21-ва сред 64 държави износителки в света за 2006 г, като е започнала от 45-а позиция през 2000 г. Първите 35 страни формират 99% от световния износ на велосипеди. Огромната част от българските байкове (94% за 2006 г.) се продават в ЕС. В топ 5 на българските продажби зад граница са: Германия (29% дял), Франция (13%), Гърция (12%), Великобритания (10%) и Белгия (8%), които формират общо 73% от износа на български велосипеди в стойност, посочва Георгиев. Има значителни продажби в Сърбия и Босна и Херцеговина. Производителите Фирма: "Макском" - Пловдив Търговска марка: Sprint, SPR Годишно производство за 2007: 220 000 бр. Модели: над 500 Износ: над 85% от производството Основни пазари: ЕС, Сърбия, Русия, Украйна и др. Фирма: "Крос" - Монтана Търговска марка: Cross, Ultra Годишно производство за 2007: 200 000 Модели: 40 основни Износ: около 85% Основни пазари: Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Великобритания Фирма: "Лидер 96" - Пловдив Търговска марка: Leader Годишно производство за 2007: 60 000 бр. Модели: 50, от които 30 основни Износ: около 70% от продукцията Основни пазари: Белгия, Гърция, Холандия, Германия Фирма: "Балканвело" - Ловеч Търговска марка: "Реактор" Годишно производство за 2007: около 40 000 Модели: около 40 Износ: 60% от продукцията Основни пазари: Швеция, Гърция, Италия Фирма: "Веломания" - София Търговска марка: Drag, Dragomir Годишно производство за 2007: около 25 000 бр. Модели: 45 Износ: 55% от продукцията Основни пазари: ЕС Фирма: "Робифир байк" - Благоевград Търговска марка: "Робифир байк" Годишно производство за 2007: 25 000 бр. Модели: над 40 Износ: над 80% от продукцията Основни пазари: Гърция, Белгия, Холандия, Англия, Румъния, Македония, Полша Експорт 32.5 млн. долара е износът на български велосипеди за 2006 г.
Източник: Капитал (31.03.2008)

Екоинициативи от типа "да ходим на работа с велосипед вместо с автомобил" със сигурност помагат на корпоративния имидж. Обикновено обаче тъкмо управителите на такива компании, вместо да дават личен пример, трудно заменят четирите колела с две в името на по-чистата планета. В "Макском груп" е обратното - управителят често ходи на работа с велосипед, без да задължава останалите да го правят. Максим Митков просто се страхува някой от служителите му да не пострада на пътя. Иначе адмирира всяка инициатива, свързана с придвижване на две колела, дори самият той организира и спонсорира колоездачни състезания. Четиридесет и четири годишният Митков произвежда велосипеди от 10 години, а кара от около 40. И говори за велосипеда като превозно средство така, както един мъж може да се радва на новия си "Лексус" примерно. Всъщност в тези времена на съкращения историята на Максим Митков е особено поучителна - именно фактът, че го съкращават като технически ръководител в Домостроителния комбинат в Пловдив, е поводът той да се превърне в предприемач. Започва с внос на бебешки колички и детски продукти. Осемнадесет години по-късно в състава на неговата компания "Макском груп" влизат три фирми - "Макском" и "Велотек" - за производство и дистрибуция на велосипеди, и "Чиполино" - за детски колички и продукти. Основната марка велосипеди, която произвежда, е Sprint, но работи и по поръчка и с марка на клиента. Портфолиото обхваща всички видове велосипеди - за деца и за възрастни, за любители, за професионалисти, включително за зала, масови велосипеди, планински и т.н. Максим Митков не отрича, че в компанията му се произвеждат и компромисни велосипеди. Някои от най-големите европейски търговски вериги са клиенти на "Макском", а за тях водеща е цената, не функционалността. Така в голямата си част продукцията, която компанията сглобява, се състои от т.нар. ценови велосипеди - произведени така, че да са евтини. "Което не означава, че не са надеждни, а просто че не са кой знае колко функционални", уточнява управителят. Той не скрива недостатъците, но и не обича да скромничи, когато говори за компанията си. Нормално е - започнал е всичко от нулата, а инвестициите винаги са били на зелено - само новата складово-производствена база на компанията струва 30 млн. лв. По думите му тук са и най-новите технологии в областта на велосипедното производство. "Нескромно, но факт." Как е по-правилно да се каже - че един велосипед е произведен или че е сглобен в България? Произведен в България. В света няма производител на велосипеди от-до, има производители на компоненти. И когато казваме, че един велосипед е произведен в България, той наистина е произведен тук, а не е просто сглобен. Защото ние извършваме развойната дейност по създаването на моделите - геометрията, дизайна, инженерната част, всички изчисления. Ние не взимаме готови компоненти, които просто да сглобим на ишлеме, ние създаваме този продукт. Завършили сте строителство и архитектура, как се озовахте в производството на велосипеди? Бях започнал работа като технически ръководител в Домостроителния комбинат в Пловдив. През 1990 г. бях засегнат от т.нар. втора вълна на съкращения. Останал без работа, женен с две деца, реших да започна частен бизнес със скромна сума спестени средства. Имах около 500 марки, с които купих бебешки колички и детски продукти от Турция. Бизнесът се развиваше добре и увеличихме асортимента с внос на велосипеди. През 1996 г. законодателството облагодетелстваше производителите, а не вносителите - митото за готова продукция беше 22.5% плюс такса 35 долара за брой. А за внос на части за производство на велосипеди митото беше 8.7%. Аз имах амбиция да се занимавам с производство на някакъв продукт. Така създадох "Макском". Просто винаги съм работил в тази посока - да стана значим производител. Станахте ли? Да, смятам, че станах, защото фирмата в момента има много добри позиции както на българския пазар, така и на европейския. Може да прозвучи нескромно, но не сме посредствена фирма. Започнахме реално да произвеждаме през 1999 г. 10 хил. броя. В началото производството растеше с около 100% на година. Така до 2008 г., когато произведохме 275 хил. велосипеда. Този бърз растеж, колкото и да е добре за една компания, си има висока цена, защото всички възникнали проблеми трябваше да се решават в движение. Не смогвахме да задоволим търсенето. В един момент специалистите не ни достигаха, не бяхме подготвени нито с площи, нито с технология за такова мащабно производство, а идваха още и още поръчки. Служителите се претоварваха, работата не се разпределяше равномерно, обучението на новопостъпилите беше проблемно. Резултатът беше грешно доставени компоненти, ненавременно реагиране, пропуснати ползи... Ето защо аз реших да планирам този растеж във времето, като растем с 50 хил. броя всяка година. Така проектирахме във времето необходимите технологии, доставчици, както и специалистите, които ще ни трябват, за да постигнем този растеж. Вече контролирате производството, но можете ли да контролирате поръчките? Какво правите например, в случай че сте планирали да произведете 250 хил. велосипеда, а идват заявки за 300 хил.? Това е една от причините да построим новата фабрика, която е с капацитет 500 хил. велосипеда годишно. Така вече сме обезпечени технологично и ресурсно за по-големи поръчки. Отделно от това нашето производство е сезонно, има пиков момент, в който търсенето е многократно по-голямо, отколкото по друго време на годината. Когато имаме по-голям капацитет, можем да реагираме адекватно. А самата технология позволява да наемаме сезонни работници, защото сме опростили максимално операциите по сглобяването - всеки работник прави точно определена операция, примерно завива едно болтче на спирачката. Достатъчно е днес той да направи 500 такива операции и след два дни вече е много добър в работата си. При това положение не може ли този вид труд да се замени с машина, чието производство ще е много по-ефективно? Все още във велосипедния бизнес не са измислени роботи, които да сглобяват продукта. Той не е високотехнологичен, а едни такива роботизирани машини са много скъпи и не е ефективно амортизацията им да се калкулира върху цената на велосипеда. Защо едва 7% от продукцията на "Макском" се реализира в България? България за съжаление е един много малък пазар, въпреки че имаме 15-годишна традиция в това производство. Шест сме компаниите, които произвеждаме велосипеди, и общото годишно производство е около 500 хил. броя. По този показател сме на 21-во място в света. Само около 100-120 хил. велосипеда се продават в страната. Затова сме насочили усилията си предимно към европейския пазар и смея да твърдя, че сме фактор на него. В момента около 93% от продукцията е предназначена за експорт. Реализираме я основно във Франция, Белгия, Германия, Холандия, Гърция, Русия, Италия, Унгария. Българските велосипеди са конкурентни със съвременния си дизайн, кратките срокове за изпълнение, комуникацията с клиентите, използването на качествени компоненти, цените и условията на плащане. Как се отрази кризата на вашата конкурентоспособност? Най-негативно влияние върху бизнеса ни оказва кризата в банковия сектор. От края на миналата година досега банките ни повишиха на два пъти лихвите по кредитите. Това ни прави крайно неконкурентоспособни на европейските пазари, където се продава продукция при разсрочено плащане. Високите лихви се отразяват върху цената и това ни затруднява, защото трябва да компенсираме увеличението за наша сметка. Мисля, че липсата на решителни действия от страна на управляващите в подкрепа на бизнеса, особено на експортноориентирания, който подпомага подобряването на търговския баланс, плаща данъци в страната и реинвестира дохода си отново тук, води до общо влошаване на състоянието на икономиката. Ние се конкурираме с фирми производителки от Полша, Германия и Чехия и пак успяваме да сме конкурентни въпреки транспортните разходи. Разликата е, че правителствата на тези страни подкрепят компаниите там с лихва от 2.5%, докато ние плащаме 8.5%. А големи инвестиции като тези, които ние правим, няма как да се осъществят без кредитиране. Обезпокоен съм като цяло за българския бизнес, защото банките са все пак кръвоносната система на икономиката, а за една производствена фирма най-голямото разходно перо след заплатите са лихвите. Ние се съревноваваме на един и същ пазар с другите европейски фирми, но разликата в лихвите е твърде висока. И това се калкулира в себестойността на продукта. Лесно ли се намират добри специалисти за подобно производство? Квалифициран персонал липсва не само в нашия бранш. В настоящия момент обаче този проблем не е на преден план, защото все пак имаме възможност да извършваме подбор. Определено мога да кажа, че през 2009 г. нямаме такива проблеми с персонала, каквито имахме през 2007 г. Тогава строителството и икономиката като цяло бяха в подем. В същото време част от трудоспособните българи бяха в чужбина и на пазара на труда тук имаше сериозен дефицит. Безработицата спадна под санитарния минимум и това направи хората по-безотговорни към работата им - те имаха алтернативи, а изискванията им бяха по-големи от възможностите. Това се отрази много лошо върху производителността и ефективността на всички производства. Затова кризата си има и своите добри страни - всички станаха по-отговорни към задълженията си. Задръстванията или високата цена на бензина могат ли да бъдат косвен фактор за увеличените продажби на велосипеди? В Европа има такава връзка. За съжаление в България велосипедът все още не се приема като алтернативно превозно средство. Една от основните причини за това е липсата на изградена инфраструктура. Малка част от съвременните хора вече виждат велосипеда като алтернатива за по-здравословен начин на живот, спорт, отдих, разходки - в тази насока има прираст. Но в посока придвижване от едно място към друго все още няма напредък. За това вече трябва политика на общините и държавата. В страните, в които основно реализираме продукцията си, велосипедните алеи са част от градоустройствените планове наред с тротоарите, шосетата и парковете. Впрочем последния път, когато бях във Виена, видях нещо, което много ме зарадва. Времето беше много хубаво, а на пътя нямаше нито една кола. На пътеката за велосипеди обаче разминаването беше трудно. Невероятно усещане! Рано или късно европейската култура в това отношение ще стигне и до България. Очаквам позитивна промяна в тази посока. Визитка Житейски факти - Роден на 30 септември 1964 г. - Женен, с три деца Образование Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия - Пловдив (1978 - 1982) Професионален опит - Домостроителен комбинат - Пловдив, технически ръководител (1989-1991) - Вносител на бебешки колички и детски продукти (1991-1996) - "Макском груп", управител (1996- ) Компанията Брой служители - 350 Оборот за 2008 г. - 39 млн. лв. Оборот за 2007 г. - 30 млн. лв. Ръст спрямо 2007 г. - 30% Продадени велосипеди за 2008 г. - 265 084 бр. Продадени велосипеди за 2007 г. - 217 411 бр. Ръст спрямо 2007 г. - 22%
Източник: Капитал (06.07.2009)

Известните по цял свят велосипеди от марките "Шокблейз" и "Ферини" от Нова година ще се произвеждат в България. Това става, след като пловдивската марка "Макском" погълна част от италианското дизайнерско бюро "Бичи нова". Бизнесмените от Сан Марино държаха правата върху велосипедите "Шокблейз" и "Ферини" до март 2009 г. Сега те ще се произвеждат в завода на "Макском" край Пловдив. Вместо да свива разходите и да стопира развитието си заради кризата, собственикът на фабриката Максим Митков прави обратното - влага в иновационни технологии и нови продукти. Сделката с "Бичи нова" гарантира разрастване на производството в "Макском", където работят близо 400 души. Заводът произвежда около 500 000 велосипеда годишно от собствените си марки "Спринт" и SPR, 93% от които се изнасят в Европа. Максим Митков е пробил на европейския пазар основно със "Спринт" и годишните му обороти за 2008 г. са над 30 млн. лв. Със старта на производството на "Шокблейз" и "Ферини" в Пловдив в "Макском" слагат началото на проект за атака на европейския пазар с веломарки от висок клас.
Източник: Фирмена информация (28.12.2009)

Високотехнологичен дизайн отличава промишления комплекс на "Макском" Половин милион велосипеда годишно е капацитетът на новата високотехнологична база на фирма "Макском", което я прави един от най-големите велопроизводители в Европа. Модерният производствен комплекс е разположен на 62 дка терен в северната индустриална зона на Пловдив, в землището на община Марица. Ефектната му архитектурна визия привлича погледите на пътуващите по "Голямоконарско шосе" – най-натоварената входно-изходна артерия на града към магистрала "Тракия". Новоизграденият комплекс на "Макском" е с разгъната застроена площ 28 хил. кв.м и включва административно-търговска сграда, производствена база, два склада за първични материали и за готова продукция, битова и обслужващасграда. Основните търговски марки са Sprint, SPR, Shockblaze и Ferrini, но се произвеждат и голям брой велосипеди по поръчка и със собствена марка на клиента. В производството и управлението на фирмата са внедрени най-съвременните практики на световно ниво – система за управление на качеството ISO 9001: 2008, както и високотехнологично оборудване. За 500-те работещи са създадени изключително добри условия за труд, включващи стаи за отдих, модерна столова база, площадки за разходка и почивка. Главни проектанти на комплекса са арх. Румен Галов и арх. Димитър Драгнев, конструктори са инж. Петър Рогачев и инж. Панайот Нотов. Главен изпълнител на строежа е фирма "Сиенит" ООД, а основни подизпълнители са – "Микс ПС" ООД (на сглобяемата конструкция) и "Фригопан" ООД (носеща метална конструкция и монтаж на термопанели). Консултант на обекта е "Консултантска инженерна група" ООД. Главната фасада на административно-търговската сграда, както и основните подходи и входове към нея са ориентирани към "Голямоконарско шосе". Развита е на три етажа и сутерен, с обща разгъната застроена площ от 5880 кв. м. На подземното ниво върху 1400 кв.м е разположен фирмен магазин за продажба на велосипеди и детски колички със складово-обслужващи помещения, като в предната част е изграден шоурум за детски колички, широко отворен и функционално осигурен към уличното пространство чрез озеленен английски двор. В сутерена е и сервизният център със собствен достъп за клиенти от североизток. На партера се намира главният вход на сградата, водещ към главно фоайе с рецепция, зона за срещи с администрацията с кътове за изчакване и кафе. Централно място в общото входно пространство е отредено за шоурума за велосипеди. В южната част е разположена столова с бюфет и с пространство за ВИП гости. В западната част на това ниво са поместени разтоварищата за вътрешен и външен пазар с прилежащите към тях офиси. Чрез централно стълбище и два асансьора е осигурена вертикална връзка с горните два административни етажа на сградата. Фасадите са решени със структурно остъкляване, плътни масивни части и структурни перголи, облицовани с метални фасадни плочи. За служителите са осигурени външни рекреации – вътрешен двор и покривно ниво с подходящо озеленяване. Асиметричната и овалната структура на сградата играе семантичната роля на колелото, вписано в основната правоъгълна форма на комплекса, което се допълва с цветовата третировка. Основната производствена сграда заема югозападната част на имота, РЗП 8300 кв. Технологично съдържа пълен производствен цикъл за обработка и сглобяване на готови възли и детайли за велосипеди. Конструктивната система е скелетно-сглобяема с монолитни фундаменти и ограждащи термопанели. Складовата сграда за готова продукция и производствени компоненти е на калкан с производствения корпус от запад, а челната й фасада е частично свързана със сервизната част на административно-търговската сграда. Вторият склад с обслужваща част е предназначен за съхранение на първични материали с разгъната застроена площ от 6400 кв.м. Битовата сграда на 4 етажа (РЗП 1500 кв. м) е акцент към линеарния производствен корпус и осигурява битови помещения със столова на последния рекреативен етаж с поглед към Родопите. Осигурени са озеленени паркинги за клиенти и служители при входно-изходната част, а в западната част на имота на свободния терен ще се реализира атрактивна зона за велоспорт.
Източник: Строителство Градът (26.10.2010)

532 хил. велосипеда за 43 млн. лв. е произвела България през 2010 г., съобщи министърът на икономиката Трайчо Трайков на еврокомисаря по търговията Карел де Гухт, като е поставил въпроса за продължаване на антидъмпинговата мярка срещу китайските колелета. Предложението е срокът да продължи още 5 години, като идеята е на 6-имата родни производители, осигуряващи над 800 работни места.
Източник: Стандарт (13.07.2011)

Днес в гр. Пловдив започва обучение на експерти по "Оптимизиране на фирменото управление на трудово-производствения процес" по програмата на REFA (Германия). В обучението участват експерти от водещи български предприятията като "Граммер" АД, "Суисмод" ООД, "Кабелтрейд" ЕООД, Иксетик Пловдив ЕООД, Макском ЕООД и други. Базовият REFA-курс се организира от БСК и БИК "Капиталов пазар" ЕООД, като изключителни представители на REFA за България. Успешно завършилите курса ще получат сертификат от REFA и ще придобият познания и практически умения в областта на фирмения мениджмънт и управлението на трудовите процеси.
Източник: Капиталов пазар (03.10.2011)

Балканчетата може и да са основно в спомените или затрупани дълбоко в старите мазета. С тях обаче не свършва историята на българските велосипеди и ако съдим по статистиката, те са един от най-бързо растящите експортни продукти на страната. Вече има далеч по-модерни марки български колела като Sprint, Cross, Drag, Leader, RAM Bikes и други. Продукцията на тези компании носи почти 0.3% от българския експорт, което хич не е малко за този сектор. И той неслучайно беше определен от българското правителство като един от приоритетните за развитие отрасли. Качеството на българското производство вече привлича и чужди компании. Американската Dahon Group, която е глобален лидер в производството на сгъваеми велосипеди и тази година празнува 30-та си годишнина, сключи партньорство с българската "Макском" и премести производството си от Чехия в България. Заводът на пловдивската компания (чиято основна марка е Sprint), стана европейският производствен хъб на Dahon. Групата с над 1100 служители държи някои от най-важните патенти в индустрията, които и до днес се използват от 98% от останалите производители в този сегмент. Основателят на щатската компания д-р Дейвид Хон казва, че е избрал "Макском" заради качествената производствена база, добрия мениджмънт и служители, както и по-ниските разходи. "Световният пазар на сгъваеми велосипеди се развива с бързи темпове и годишните продажби са между 5 и 10 млн. Ние сме лидер в този сегмент и продаваме около 500 000 бройки, от които 100 000 в Европа", казва д-р Хон. Компанията очаква да произвежда около 50 000 бройки на година в завода в Пловдив. Според Хон това производство няма да е достатъчно, за да задоволи търсенето на европейския пазар. Ето защо Dahon обмисля в бъдеще да увеличи продукцията. Възходът на сгъваемите велосипеди в цял свят се дължи до голяма част на мениджъра, който е един от пионерите в този бранш. През 1982 г. напуска работата си в Hughes Aircraft Corporation като един от водещите експерти по лазерни технологии и започва с брат си Хенри да проектира дизайни на компактни колела. Моделите печелят награди в цял свят, но братята така и не намират партньори в САЩ, с които да започнат масово производство. Накрая набират капитал от 3 млн. долара и откриват собствен завод в Тайван. Днес 60% от частите за велосипедите Dahon идват от Китай. С навлизането на Dahon износът на произведените в България велосипеди със сигурност ще скочи още повече. За десет години експортът е нараснал от 5.6 млн. лв. през 2001 г. до 115 млн. лв. през миналата година (виж графиката). Въпреки кризата търсенето на тези продукти не намалява, а продължава да расте. За доброто представяне на българските велосипеди на европейския пазар спомага и ЕС. Общността въведе защитни мерки срещу производителите от Китай и Тайван (едни от най-големите в света), които в страните си се радват на държавни субсидии, но при вноса в Европа се облагат със значителни мита. Антидъмпинговото споразумение беше удължено през 2011 г. с още пет години. Срещу това българските производители са задължени да спазват строги правила за съотношението на компонентите в колелото, тъй като значителна част от частите са китайски. Основните пазари за българските велосипеди са европейските страни с най-големи традиции в колоезденето: Белгия, Германия, Холандия, Франция и Англия. Повечето български компании в сектора правят както собствени марки, така и такива по поръчка от други компании. Например "Лидер 96" доставя велосипеди с марката на веригата Metro. Собственикът на компанията Петър Куршумов казва, че основната част от произведените в България колела се изнасят, тъй като българският пазар все още е малък. От 106 000 велосипеда на компанията през миналата година само 6000 са били за вътрешно потребление, а целият наш пазар за миналата година се оценява на около 60 000 бройки. Въпреки че през последните години се забелязва малък растеж, българското потребление трудно ще нарасне, преди да бъде подобрена инфраструктурата. Очакванията на Куршумов за тази година са за значителен растеж на производството на компанията му до 180 000 бройки. Подобен скок може да наложи разширяване на капацитета на пловдивската фирма, в която в момента работят около 180 души. Според Куршумов цените на произвежданите в България велосипеди ще се повишават заради по-скъпите суровини, материали и горива. На българския пазар успех имат и по-малки производители като "РАМ байкс". Компанията специализира основно във велосипеди за планинско колоездене. Основателят на компанията Николай Титев казва, че 2012 г. надминава очакванията му. "Тази година е най-силната в 10-годишната ни история. А сме в сегмент, за който се предполага, че трябва първи да бъде ударен от кризата", уточнява Титев. Той признава, че фирмата трудно изпълнява нарасналите поръчки. За разлика от останалите български производители по-голямата част от продукцията на "РАМ байкс" от 3000 колела на година - около 60%, е за нашия пазар. Компанията изнася и за Румъния, Гърция, Англия и др. Ако се следват тенденциите от последните години, 2012 г. трябва да е рекордна за българските велосипеди. Износът само за първите два месеца на годината достигна 31 млн. лв., а като бройка са 148 хил., при 543 хил. за цялата 2011 г. Следващата стъпка, за да направят българските производители устойчив модел, е да намалят работата на ишлеме и грижливо да изграждат марките си. Рискът е по-голям, но ако е премерен, те постепенно ще стават разпознаваеми и ще носят дивиденти.
Източник: Капитал (14.05.2012)

Българската велоиндустрия продължава да чупи собствените си рекорди и да се развива така, както никой друг производствен отрасъл в страната. Последните данни показват значително увеличение на производството, което направи България седма сила в Европа. Ръст от почти 40% има и при износа на велосипеди, който за миналата година надхвърля 86 млн. евро и вече достига 0.4% от експорта на страната като цяло. В условията на растяща безработица секторът предлага заетост на 1000 - 1500 души и се развива от шепа фирми, които са разположили фабриките си извън столицата в градове като Монтана, Пловдив, Видин и Ловеч. Водещи производители са "Веломания", "Крос", "Макском", "Балкан Ловеч", "Лидер 96". През миналата година в България са произведени над 836 хил. велосипеда, което е с 30% повече спрямо предходната година, показват данните на Асоциацията на производителите на велосипеди в България. Само една десета от продукцията е останала на вътрешния пазар, докато всичко останало е било изнесено за клиенти зад граница. За там са отпътували както поръчани "на ишлеме" велосипеди, така и собствени марки, като според представители на индустрията съотношението на двата вида продукция е 80:20%. Според Драгомир Кузов, генерален мениджър на "Веломания", причините за нарасналото търсене на български велосипеди в чужбина са добрият дизайн и конкурентните цени. "Освен това в сравнение с азиатските производители имаме по-добри доставни срокове", допълва Кузов. Върху качествата на българските велосипеди акцентира и Борислав Георгиев, главен секретар на браншовата асоциация, който изтъква, че местната продукция покрива и четирите стандарта за качество в Европа. "Един велосипед не е механичен сбор от рамка и колела, а проект с динамика. Българският проект е доста добър, изпълнението е качествено", отбелязва Георгиев. Велосипедите, произведени в България, са и много иновативни, добавя Николай Титев, основател и управител на RAM Bikes. "През тази година пуснахме 4 нови модела, базирани на 29-цоловите гуми, които се приеха доста добре на пазара". Именно различната големина на гумите е била тема номер едно на най-голямото в света изложение за велосипеди в Германия - "Евробайк", което приключи преди дни с участието и на български производители. Предизвикателства на пазара в България Годишно на пазара в България се продават около 100 хил. велосипеда, от които около 62 хил. са местно производство. Близо 75% от вноса очаквано е от Китай, като един велосипед се обмитява на 11.4 долара, показват официалните данни, предоставени от браншовата асоциация. Този дъмпинг безспорно се отразява негативно върху българските компании, които са изпратили запитване до институциите с очакване за реакция. През тази година Европейската комисия взе решение, с което защити общностния пазар от субсидираното китайско производство, но местните власти също имат повод да се задействат. Интернет също крие заплахи пред българските компании, които продават на вътрешния пазар. "Има много онлайн магазани, германски, английски, които таргетират клиентите в България. За потребителите това е чудесно, защото могат да си купят нещо онлайн на по-ниска цена, а нас, производителите, това ни кара да сме по-креативни и да мислим как да реагираме на тази конкуренция", посочва Николай Титев от RAM Bikes. В отговор на това предизвикателство неговата компания предлага на клиентите си възможност да направят колелото си уникално, като го боядисат в цветове по избор, да добавят лого или никнейм на рамката. Велосипедите DRAG на "Веломания" пък предлагат доставка до всяка точка на Европа за 17 евро, което е резултат от сътрудничество с логистична компания. Прогноза за още по-добър сезон Все още е рано да се каже с колко е пораснал бизнесът на българската велоиндустрия през този сезон. Активно той започва през март-април и затихва след юли-септември. В оставащите месеци до края на годината обикновено се реализират едва около 10-15% от продажбите. Въпреки това в бранша имат предварителни прогнози за това как се развил сезонът. "Като цяло очаквам пазарът в България да постигне ръст между 15-18%, а за чужбина предполагам, че ръстът ще е над 29%", обясни Драгомир Кузов от "Веломания". "Забелязваме ръст на продажбите и у нас, и в чужбина. Най-добре се развива регионалният ни пазар - Гърция, Румъния, Македония. От тази година имаме представителство и в Украйна и сме много доволни", допълва Николай Титев от RAM Bikes. Освен нови пазари българските производители търсят и нови продукти, с които да пробият на световната сцена. Един такъв иновативен сегмент са велосипеди с помощно ел. задвижване, каквито произвеждат три от местните компании. Продължава да се инвестира и в собствените марки и дизайн. Това е причината да се очаква, че в близките една–две години ще има български байк, удостоен със световно отличие за иновации и технологичен дизайн.
Източник: Капитал Dаily (05.09.2013)

През 2012 година продадените велосипеди в България бележат бум, като достигат 62 хиляди, при това само от официалните регистрирани търговци, сочат данни на Асоциацията на европейските производители на велосипеди Colibi. Този брой е около три пъти по-висок от продадените в страната автомобили. Търговците на колелета втора ръка също отчитат ударно силна година с ръст от около 60 на сто, като техните цени са поне с 50-70 на сто по-ниски за високия клас велосипеди. Така колелета, които в магазина се търгуват около 5-7 хил. лв., внесени като употребявани от Швейцария, струват около 2-3 хил. лв. Най-голямо обаче е търсенето в ценовия клас между 250 и 500 лв., а като тип се търсят тези с усилени рамки и амортисьори. Заедно с продажбата на велосипеди над 70 на сто е скочила продажбата на велосипедни каски – както за деца, така и за възрастни. По думи на търговци поне с 30 на сто е нараснал броят на семейните покупки на велосипеди, като официалните магазини предлагат регулярна безплатна поддръжка, когато цялото семейство се е оборудвало от тях.
Източник: Монитор (29.10.2013)

България - шеста по производство на велосипеди в ЕС България е на шесто място сред производителите на велосипеди в Европейския съюз (ЕС). Това става ясно от статистиката за 2012 г. на Асоциацията на европейските производители на велосипеди - Colibi. За миналата година в страната ни са произведени 837 хиляди велосипеди. Същевременно делът на българските от всички произведени в ЕС е 7,8%, съобщава Velocafe.bg. Продадените велосипеди у нас в същия период са 62 хиляди, което значи, че голяма част от колелата българско производство са изнесени за други страни. На първо място във велокласацията е Германия, направила 2,211 милиона велосипеди за 2012 г. Над 2 милиона са произведени и в Италия, третата е Полша с 1,076 млн. колела, четвърта е Холандия с 900 хиляди. Преди нас е производството на Франция- 850 хиляди. При производството на части и аксесоари за велосипеди България е в средата на класацията с дял от 10 милиона евро.
Източник: econ.bg (06.11.2013)

Външните пазари поддържат производството на велосипеди в България стабилно, докато дъждовната година се е отразила негативно на продажбите в страната. Затова и износът се оказва основният стимул за местните производители, които продължават да инвестират в ново оборудване, а някои дори строят нови мощности зад граница. През последните години се наблюдава и друга тенденция - компаниите, които произвеждат във всички ценови сегменти, се представят по-добре от тези, които са само във високия. И понеже в България се търсят по-евтини модели - чуждите пазари са още един стимул за производителите. В същото време проблем се оказва евтиният и некачествен внос от Изток, който подбива местния пазар. За тази година производители очакват около 5% ръст и се подготвят за следващия сезон, който започва през пролетта, и вече работят по поръчки за него. Производители са категорични, че въпреки трудностите качеството на българските велосипеди остава на високо ниво и се конкурира с тези от лидерите Италия, Франция, Германия и Холандия. Доказателство за това е, че наши марки се използват от все повече тимове в престижни състезания. Разнопосочни резултати През последните години общият оборот на най-големите производители в България надхвърля 200 млн. лв. (виж таблицата). Средно се произвеждат над 800 хил. велосипеда, а около 80% от тях отиват за износ, като най-силни са регионалните пазари и някои от бившите съветски републики. Продажбите в България средногодишно са около 100 хил. машини, като една част от тях идва от внос. Точни данни за представянето от началото на годината до сега няма, но очакванията на представители от бранша са, че числата няма да са по-различни от миналогодишните въпреки проблемите на вътрешния пазар. Резултатите от дейността на най-големите фирми показват, че 2013-а не е била лесна. Някои успяват да постигнат двуцифрени ръстове на приходите в проценти, но има и фирми, които завършват годината със загуба. Лидер по приходи остава "Крос", който през миналата година отчита 11% спад на продажбите до 70.6 млн. лв. и печалба от дейността в размер на 7.6 млн. лв. След него в челната тройка са "Макском", при резултатите на който трябва да се отчетат вътрешногруповите преструктурирания. Свързани с дружеството са "Макстек" и "Велотек". Сред големите производители с чувствителен ръст на печалбата е и "Лидер 96". По-големи продажби и печалба през 2013 г. спрямо предходната отчита "Веломания", която произвежда велосипедите с марката DRAG. През настоящата година компанията отвори два нови магазина в София и Варна, с което вече има осем такива обекта в страната. През миналата година дружеството отвори свой магазин и в румънската столица Букурещ, а вече работи и по съвместна инвестиция за изграждане на завод в Азербейджан. Производителят на планинските велосипеди RAM "Уан" е приключил годината на загуба, показва поглед към отчета му. През миналата година имаше промяна в ръководството на фирмата и от нея се оттегли основателя й Николай Титев. Новият мениджър Георги Топузов коментира, че това е била най-трудната година за компанията. "За тази година нямаме спад на продажбите, даже имаме малък растеж. Износът ни се движи в същите обеми, като растеж отчитаме на пазара в Гърция", каза Топузов. Силно се понижават резултатите на "Вивело", който произвежда велосипеди от висок клас - спадът обаче се дължи по-скоро на еднократен ефект от 2012 г., който силно вдига базата за сравнение. Максим Митков, собственик на "Макском", коментира, че България става все по-значима страна в производство на велосипеди за Европейския съюз. "Водещ износител сме и все по-големи фирми, които имат известни марки, се обръщат към нас. Интересът е толкова голям, че нашият капацитет за следващата година вече сме го изпълнили и в момента работим за 2016 година." Митков също обръща внимание, че българският пазар остава притиснат заради кризата. "Тук търсенето е на по-ниския клас велосипеди. За недобрите продажби допринася и нелегалният внос, най-вече от Китай", коментира той. Специалист от фирма, ориентирана във високия ценови сегмент велосипеди, отбелязва, че в момента средната цена за покупка на велосипед в България се движи около 120 евро. За сравнение - в Испания потребителите търсят най-много колела до 220 евро, а в Холандия - за 800 евро. Това е причината, поради която местните производители са ориентирани основно за износ. Според представител на индустрията негативните резултати във финансовите отчети на някои компании не бива да създават грешни впечатления за непреодолими трудности пред производителите. Сред тях има такива, които са стартирали през последните 3-4 години и тепърва разработват пазарите и нишите, в които да пробият. "Компаниите се държат стабилно и бизнесът тепърва ще се развива. Имаме все повече запитвания за качествени велосипеди, които да сглобяват в България по спецификации на клиентите. В страната също се появява търсене на специални велосипеди, което показва, че има хора, които искат да купят нещо за дълготрайно ползване." Инвестициите продължават До голяма степен влияние върху резултатите на производителите през следващия сезон, който стартира през пролетта, ще окаже приключилото преди седмица и половина голямо изложение на велосипеди в Германия "Евробайк". Местните фирми са традиционни участници там и обикновено се връщат с големи договори. По думите на Драгомир Кузов, собственик на "Веломания", България запазва позиции сред петте най-реномирани производителя на велосипеди в Европа и това е привлякло интереса на инвеститори по време на тазгодишното издание на панаира. Кузов съобщи, че компанията му е влязла в партньорство за строителството на нов завод в Азербайджан, чийто капацитет ще бъде 60 хил. велосипеда годишно. Другите български фирми също инвестират в развитието си. "През миналата година инвестирахме в разширение на складово производствените си площи с 12 хил. кв. метра, инвестирахме в ново оборудване за електростатично и прахово боядисване, имаме и боядисване на карбонови рамки висок клас", каза Максим Митков от "Макском". В бранша има неофициална информация, че предстои в България да бъде възобновено заваряването на велосипедни рамки. Това би била втората такава инсталация в Европа, тъй като в момента почти всички рамки се заваряват в Китай и Тайланд.
Източник: Капитал (16.09.2014)

870 хиляди трудоспособни българи нито работят, нито учат Почти 40% от българите в трудоспособна възраст, или около 870 хил. души нито учат, нито работят. Около 300 хил. от тях са младежи. Това сочат данните за пазара на труда на Българската стопанска камара, представени вчера съвместно с "Отворено общество" и Световната банка. Според изследването се наблюдава изключително тревожна тенденция на потомствена безработица - децата на безработни родители също са без работа. Според БСК 40% от безработните младежи у нас са от семейства, в които и родителите не работят. Годишно от пазара на труда отпадат между 30 хил. и 40 хил. заети. Тези данни заедно със застаряването на населението са огромно предизвикателство пред пазара на труда. Миналата година например на всеки 60 деца от 15 г. до 19 г., влизащи в трудоспособна възраст, се падат по 100 възрастни хора - от 60 г. до 64 г. За сравнение, това съотношение само преди 15 г. е било в полза на младите - 124 деца към 100 пенсионери. Според прогнозата на БСК през 2050 г. от всеки 5-има българи трима ще са пенсионери и само двама работещи. За да се компенсира намаляването на работната сила, производителността трябва да нарасне с 3-4 пункта, изчисляват работодателите. Въпреки високата безработица - почти 10%, половината от работодателите имат сериозен проблем с намирането на кадри за ключови позиции. Разминаването между търсене и предлагане е огромно, както и между образованието и позициите на пазара на труда. Остър дефицит се отчита за 190 професии и длъжности, за които е нужно средно образование. Има "глад" за техници, технолози, механици, заварчици, стругари, шофьори, кранисти, готвачи и др. Дефицит на пазара на труда има и за висшисти в областта на информационните и високите технологии, инженери, бизнес анализатори, финансисти. 55% от фирмите у нас твърдят, че не могат да намерят подходящи кадри. В същото време повече от половината хора с диплома от университет работят на позиции, за които се иска само средно образование. Най-често срещаните дефицити в уменията на работещите у нас са в областта на търговските компетенции, личната ефективност, воденето на преговори, управлението на конфликти и процеси и вземането на решения, показват данните на БСК. Според изследването структурата на икономиката също се променя. Увеличава се броят на микропредприятията - със 17%, а намалява броят на малките (с 13%) и на средните (с 22%) фирми. За 5 г. са закрити 85 големи предприятия. Тревожни са данните и за напускащите страната. Според БСК всяка година около 40 хил. младежи емигрират, като 20% от тях са абитуриенти, съобщи Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в БСК. В Южен централен район с икономически център Пловдив едва 58 на сто от висшистите остават в региона. Само София успява да задържи 80% от висшистите си, съобщи програмният директор на "Отворено общество" Боян Захариев. ОБРАЗОВАНИЕ Данните на работодателската организация показват още, че 41% от учениците над 15 г. у нас са функционално неграмотни и не могат да четат и пишат. Най-висока е функционалната неграмотност по математика и с това нашите ученици изпреварват всичките си връстници в Европа, сочат данните на Световната банка. 770 хил. българи са без средно образование. От тях всеки трети е млад човек - до 25 години.
Източник: Сега (13.11.2015)

Започна разширение на търговско-логистичната база на DB Schenker" в Индустриална зона "Марица" Логистичната компания DB Schenker утроява площите си в Индустриална зона "Марица" край Пловдив. В края на миналата година DB Schenker се сдоби с втори склад върху 2000 кв. м. Още 2000 кв. м се очаква да бъдат изградени в средата на тази година. Проектът се изпълнява заедно с "Логистика Марица", която развива индустриална зона "Марица", част от "Тракия икономическа зона". Изпълнител на обекта е "Сиенит Строителна Група" ЕООД. Индустриална зона "Марица" е разположена на 5000 дка на входа на Пловдив от АМ "Тракия". В зоната вече са изградени над 50 предприятия, складови и логистични бази на световни и български лидери като: "Фереро", "Сокотаб", "Шнайдер Електрик", "Либхер", "Шел", "Белла -Фреш лоджистик", "Линде", "Макском" и др.
Източник: Строителство Градът (01.02.2016)

Куражът да инвестираме ни направи лидери на пазара През последните три десетилетия в България започнаха бизнес десетки хиляди фирми. Някои просъществуваха повече или по-малко време и изчезнаха, но други преживяха хиперинфлация и кризи и продължават да се развиват успешно. Каква е тайната на техния успех? Това ще се опитаме да разберем от представители на ръководствата на успешни компании, работещи в различни бизнес сектори у нас. Ще се опитаме да потърсим причините и за творческото дълголетие на обществено известни личности - преподаватели, спортисти, учени, артисти. Ще поднесем всички тях пред читателите на "Стандарт" в интервюта под рубриката "Пътят към успеха". Започваме с Николай Бояджиев, икономически директор на "Макском" ЕООД, Пловдив - един от най-големите производители на велосипеди в Източна Европа. - Г-н Бояджиев, как започна историята на "Макском"? За мене е странно да се започне производството на велосипеди в България, където те не са толкова популярни, както, да речем, в Дания, Холандия и др. страни, и то в град като Пловдив. Защо не в Ловеч, където това производството имаше традиции? - Логичен въпрос, въпреки че Пловдив вече, определено може да се каже, е велосипедната столица на България, тъй като тук работят два големи завода - ние и "Лидер". Историята на "Макском" вече е разказвана от собственика Максим Митков. През 1992 г. той е засегнат от промените у нас, когато като млад специалист в Домостроителния комбинат е съкратен и остава на улицата с жена и дете. Започва внос на детски колички от Турция. Това е и първата дейност на основаната през 1996 г. компания "Макском" - чисто търговска: внос на колички и бебешки продукти. И към момента една от компаниите ни - "Чиполино", се занимава с тази дейност, но през 2006 г. беше обособена в отделна компания, част от холдинга MAXEUROPE. През годините, покрай детските колички, се появяват и много запитвания за велосипедчета - и компанията започва внос на малки велосипеди. Децата обаче растат и родителите им започват да питат за по-големи и по-големи велосипеди и възниква въпросът защо те трябва да се внасят, при положение, че са натоварени с мита от 22%, след като могат да се произвеждат тук срещу 8.7% мито за частите. Така се заформя малка манифактурка, която започва да сглобява велосипеди, които пристигат на части основно от Турция и Китай. Впоследствие нашите специалисти започват сами да правят дизайна, да разработват наши спесификации, да се доставят компоненти от различни доставчици, да работим за по-популярни брандове, за да стигнем до сегашната ситуация. Всъщност трябва веднага да кажа, че голяма роля за този бум на велосипедопроизводството в Европа и в частност - в България, играе фактът, че този бранш е защитен от специална антидъмпингова мярка от Европейската комисия. Благодарение на тази мярка вносът на велосипеди, например от Китай, се облага с мито 22% плюс антидъмпингово мито от 49.5%. Именно тази мярка позволява на производителите на велосипеди да съществуват в ЕС и България. - Колко велосипеди се произвеждат у нас? - По данни на Международната асоциация на велосипедопроизводителите България е на 5-о място в ЕС по производство на велосипеди, като по потребление сме на 28-о място. Годишно у нас се произвеждат близо 1 милион велосипеди, а потреблението ни е малко под 100 хиляди, така че всичко останало е за износ. - Вие откога работите в компанията? - Започнах през 2001 г. като счетоводител. Тогава "Макском" имаше много по-различен облик, бяхме на друга работна площадка, под наем. Бяхме около 50 човека заедно със сезонните работници, производствения персонал и администрацията. Сега сме около 700 човека, работим в собствена база, така че доста път сме извървели през всичките тези години. - Колко модела велосипеди произвеждате и колко от тях са разработка на компанията? - Зависи какво визирате под понятието "модели". Ако говорим за различни спесификации - около 4000 годишно. Това означава, че ако сменим кормилото с друго или зъбния блок с друг - това е нова спесификация. Ако говорим за типове велосипеди - произвеждаме абсолютно всички категории - детски, юношески, градски, маунтин байк, даунхил байк, а вече и електрически. Произвеждаме собствени брандове - Shockblaze и Sprint, но работим и за чужди брандове и с тяхното лого, като Bianchi, Gazelle и др. Основният ни експорт е за Германия, но изнасяме и за Холандия, Дания и др. страни. Принципно всички части се внасят, единствено велосипедната джанта се произвежда от нас, тук извършваме и боядисването, а останалото е асемблиране. За някои велосипеди разработваме спесификации, но абсолютно всички компоненти ги закупуваме и внасяме. Около 80% от себестойността на крайното изделие е материалната част, която предварително трябва да бъде финансирана. - Как? Предполагам реинвестирате част от печалбата, а друга част - с кредити? И изобщо - как се стигна до това разрастване на компанията - от 50 до 700 души? - Да, на практика реинвестираме почти цялата печалба. Работим, разбира се, и с банкови кредити, тъй като на практика нашият бизнес до голяма степен е сезонен. В един период от годината ние по-интензивно разплащаме - от октомври до декември - януари. Приходната част започва от февруари - март, като обикновено през април, май и юни акумулираме приходи, но през есента и зимата - интензивно разходваме. През годините сме работили с доста банки. Не мога обаче да скрия, че през 2006 г., когато трябваше да реализираме най-голямата си инвестиция в разширението на компанията, редица банки се засуетиха дали да подкрепят финансово този наш голям проект. Именно поради това не мога да не си спомня с огромна благодарност, че именно в този важен момент Банка Пиреос застана зад нас. Практически ние работехме с Банка Пиреос и преди това, може би от 2002-2003 г., вече не си спомням точно, но именно нейната безрезервна финансовата подкрепа за нашето разширение се оказа и най-голямата и важна помощ в цялата ни история. - Защо редица банки са се "засуетили", както казахте, да подкрепят разширението ви? - Защото в онези години наистина си беше чиста лудост някой да финансира фабрика за велосипеди. Казвам го като финансист. Още повече, че тогава България все още не беше член на ЕС. Да не говорим, че такава голяма фабрика за велосипеди не беше строена през последните 10 години (б.а. - преди 2006 г.) в цяла Европа, така че най-вероятно нашата инвестиция им е изглеждала като авантюра. Още повече, че антидъмпинговата мярка се издава за 3 до 5 години и ако в даден момент тя отпадне - това означава край на този бизнес в ЕС. Така че кредитирането на нашето разширение беше едно предизвикателство и аз съм много щастлив, че Банка Пиреос ни оцени по достойнство и ни подкрепи в пълния размер на инвестицията. - Каква беше тя? - Първоначалната инвестиция беше 6.5 млн. евро. Единствено Банка Пиреос ни разреши този лимит, всички останали банки, които сондирахме, ни даваха по-ограничен кредит. Освен това Банка Пиреос беше и единствената, която се съгласи да ни даде по-дълъг период за изплащане на инвестицията - над 7 години, и то с гратисен период. С този кредит беше построена основната част от фабриката - 28 000 кв. м застроена площ. Така че това беше за нас огромна подкрепа, особено в онзи тежък период, когато това беше огромна сума за нас самите. Малко по-късно, през 2013 г., разширихме завода с 11 000 кв. м нови складови площи, като понастоящем разгънатата застроена площ на предприятието е около 42 000 кв. м. Днес, благодарение на разширеното производство, се чувстваме финансово далеч по-спокойни. - Повечето компании се оплакват от липсата на квалифицирани кадри. Как стои въпросът при вас? - По същия начин. Днес в "Макском" работят около 700 души, но през 2012 г. бяхме стигнали и до около 1100 човека. Впоследствие първо портфолиото на велосипедите ни се промени и вече нямахме потребност от толкова много хора, за да стигнем до днешната ситуация, в която просто хората ги няма - сами виждате какви огромни индустриални зони се построиха край Пловдив, така че всички фирми тук се конкурираме за едни и същи кадри. Не е тайна и че много специалисти емигрират в чужбина. Засега се справяме с кадрите, проблемът е, че нищо не се задава на хоризонта като попълнение. - Какви са перспективите пред "Макском" до края на тази и през следващата година? - Тази година беше много благоприятна за нас. Започнахме интензивно производство на електрически велосипеди, нещо, в което през последните 1-2 години изоставахме на пазара. Надяваме се да приключим годината с над 30 000 електрически велосипеда, което е едно доста сериозно постижение за пилотна година. - Те са основно за експорт, предполагам? - Да, от началото на годината сме продали в България едва 10-15 електрически велосипеда. - Основната причина, навярно, е високата цена? - Донякъде. Технологиите вече толкова се подобриха, че цените на електрическите велосипеди паднаха над два пъти и ако преди те струваха минимум 4-5 хил. лева, вече един приличен електрически велосипед може да бъде закупен дори за около 2000 лева. При това произвеждаме велосипеди за сериозни брандове, което е огромно признание за "Макском".
Източник: Стандарт (27.11.2018)

Нов завод ще направи страната ни номер 1 в Европа по производството на електрически велосипеди Служебният министър на икономиката Кирил Петков присъства в Пловдив на подписването на договора за съвместна инвестиция между пловдивския производител на велосипеди "Макском" и австрийския производител на мотоциклети Pierer Group, с която страната ни ще излезе на първо място в Европа по производство на електрически велосипеди. Това съобщиха от министерството. Новият завод за електрически велосипеди и други двуколесни електрически превозни средства ще е разположен на 131 дка в "Тракия икономическа зона" и ще осигури нови 1000 работни места за Пловдив и региона. Планирано е инвестицията да надхвърли 60 млн.лв. "Тази инвестиция е уникална за България. Това е сектор, с който имаме шанс да сме номер 1 в цяла Европа. Ако успеем да направим така, че 15 на сто от компаниите ни да достигнат техните успехи, икономиката на България ще се удвои", е заявил още Петков. Министър Петков е заявил, че българската икономика разчита точно на такива конкурентни и успешни компании.
Източник: БТА (21.07.2021)

Въпреки ковид пандемията през 2021 г.: Инвестираха милиони в умни фабрики в Пловдив и региона Пловдив и регионът и тази година затвърдиха позицията си на високотехнологичен промишлен център. Въпреки ковид пандемията и породената от нея икономическа, финансова, социална и здравна криза, за последните 12 месеца в областта се вложиха милиони левове български и чуждестранни инвестиции в редица иновативни бизнес инициативи. Старт на поредната силна инвестиционна година бе даден през април с първата копка на най-големия на Балканите високотехнологичен завод за алуминиеви профили за прозоречни решения и фасади. Той се строи в сeло Радиново, в индустриална зона „Марица“, част от Тракия икономическа зона. Размерът на инвестицията възлиза на близо 40 млн. лв. Общата площ на терена е 200 000 кв. м, върху част от която до лятото на следващата година ще бъде изградено първото предприятие от 22 500 кв. м. Заводът ще бъде smart, с висока степен на автоматизация. За начало ще е с годишен капацитет 10 000 тона алуминиеви профили с широки архитектурни решения. Инвестиционният проект се реализира от фирмата майка „Интерлинк Груп“ АД, а самото производство ще осъществява дъщерното дружество „Профилинк“ ООД. Изпълнител на обекта е „Сиенит строителна група“ ЕАД. По план до първия завод в рамките на 5-10 години трябва да бъдат построени още 3 производствено-складови халета. По своите параметри базата на „Профилинк“ се очертава като най-голямата в този сектор на Балканския полуостров. Заявка за нова мащабна инвестиция в размер на 260 млн. лв. направи КЦМ, който тази година отбеляза 60-и юбилей. Инвестиционното предложение бе внесено тази пролет в РИОСВ Пловдив. Фокусът на дружеството е върху проект „Технологично интегриране на КЦМ“ АД /ТИК/, който включва разширение, реконструкция и модернизация, както и изменение на съществуващите производствени мощности. Инвестиционното предложение е депозирано този месец в РИОСВ Пловдив. Проектът предвижда изграждане и експлоатация на следните изцяло нови инсталации: „Инсталация за екстракция на метали“ и „Депо за опасни отпадъци“. Предвиждат се също и нови инсталации - „Нова Рафинерия“ и „Нова Електролиза“, които ще заменят действащи аналогични технологични мощности. През месец юли пловдивският производител на велосипеди „Макском“ и австрийската компания Pierer Group - собственик на световноизвестната марка мотоциклети КТМ и производител на електрически велосипеди, подписаха в Пловдив договор за съвместна дейност. На церемонията присъства и премиерът Кирил Петков, който тогава бе министър на икономиката. Джойнтвенчър компанията се регистрира в България под името „Pierer & Maxcom Mobility“. Партньорите ще изграждат нов завод за електрически велосипеди в индустриална зона „Марица“. Инвестицията в новия завод ще е над 60 милиона лева, разпределени поравно между съдружниците. Предприятието ще се простира на площ от 131 дка, с разгъната застроена площ около 50 хил. кв. метра. В него ще се осигурят нови 1000 работни места за Пловдив и региона. Там ще се произвеждат утвърдените брандове в портфолиото на Pierer Group - Husqvarna, GAS GAS и Raymon. Цялата продукция ще е за експорт. Световният лидер в разработването, производството и търговията на електронна медицинска апаратура BTL Industries, започна строеж на нов завод в Пловдив също през месец юли. Заводът, в който ще се инвестират над 20 млн. лв., щe бъдe нa мястото нa бившaтa кoжapcкa фaбpикa „?yлпyдeвa“ на ул. „Владая“. Очаква се строежът да бъде завършен през първото тримесечие на 2023 г. Новата фабрика, в която ще се произвежда пълното портфолио от модерна медицинска апаратура на BTL, ще се простира на над 25 000 кв. м застроена площ. Предвидено е да се изградят автоматизирани складове, роботизирани системи за разпределение на складовете между работниците и соларен парк. ?o-гoлямaтa чacт oт производствотo щe бъдe ориентирана за износ в нaд 110 държави на 6 континента. B кpaя нa 2019 г. cъc cъдeйcтвиeтo нa Oбщинa ?лoвдив ВТL Іnduѕtrіеѕ пoлyчи cepтификaт зa инвecтиция клac „A“ зa изгpaждaнeтo нa нoвaта пpoизвoдcтвeнa бaзa в ?лoвдив. ВТL стъпна под тепетата преди повече от 20 години, а първата му база е на ул. „Пещерско шосе“. В края на септември в Пловдив се откри фабрика за производство на ядливи бисквитени чаши, на основата на зърнени култури. Производствената сграда на бул. „Асеновградско шосе“ 1 е с площ 3600 кв. метра и разполага с първата в света автоматична производствена линия за биоразградими чаши. Целият процес е подчинен на автоматизация и дигитализация - от смесването на съставките, през приготвянето и дозирането на тестото, до печенето и опаковането. Заводът е собственост на младата пловдивска компания „Къпфи“ ООД. Продукцията се реализира в над 30 държави по света. През октомври бългapcкaтa кoмпaния зa пpoизвoдcтвo нa виcoкocпeциaлизиpaнa oптичнa тexникa "Kимкooп Xoлдинг" oткpи нoв зaвoд край Царацово в Tpaкия икoнoмичecкa зoнa, в който премести производствените си мощности от Панагюрище. Инвecтициятa e нa cтoйнocт 7 милиoнa лeвa. B нoвaтa фaбpикa, в която ще се наемат около 120 виcoкoквaлифициpaни cпeциaлиcти, щe се пpoизвeждa виcoк клac oптични кoмпoнeнти, кoитo ce изпoлзвaт в paзлични индycтpии кaтo кинo, мeдицинa, aвтoмoбилнa, aвиaциoннa и кocмичecкa, oтбpaнa и cигypнocт. Производствената бaзa e oбopyдвaнa c пpeцизни мaшини пocлeднo пoкoлeниe c микpoпpoцecopнo yпpaвлeниe, a гoлямa чacт oт пpoцecитe ca нaпълнo aвтoмaтизиpaни и дигитaлизиpaни, като цeлта е yвeличeнa пpoизвoдитeлнocт, пpeдвидимocт и кoнтpoл. Ключов инвеститор в „Кимкооп“ e Светозар Георгиев, един от създателите на най-успешната българска IT компания - Telerik. Тя беше придобита от американския концерн Progress Software за рекордната до момента за България сделка за 262.5 милиона долара.
Източник: Марица (21.12.2021)

Нов завод за електрически велосипеди край Пловдив ще разкрие 1000 работни места. Проектът предвижда инвестицията да достигне 40 млн. евро. Вложението е съвместно между пловдивския производител на велосипеди "Макском" и австрийския производител на мотоциклети Pierer Group, европейска фирма с богат опит в мотоциклетния, а вече и във велосипедния бизнес.
Източник: actualno.com (22.12.2021)

"Пиерер&Макском мобилити" ще започне производство на е-велосипеди в Пловдив през 2024 г. Смесеното дружество между австрийската Pierer и българската "Макском" ще започне производство на електрически велосипеди в новия си завод край Пловдив през 2024 г. Това стана ясно при подписването на сделката за покупка на близо 200 дка терен, на който ще бъде изградено предприятието. Инвестицията в проекта на новосъздаденото "Пиерер&Макском мобилити" ще бъде близо 80 млн. лв., а строителството се очаква да започне в средата на следващата година. Двете компании си партнират от години, като Pierer е най-големият клиент на "Макском". За плановете им да започнат общо производство стана ясно през лятото. Дружеството им е регистрирано в началото на декември с капитал 10 млн. лв., поделен поравно между "Макском" и Pierer E-Bikes (собственост на Pierer Mobility). Сега компанията купува 198 дка земя в зона "Марица", близо до съществуващия завод на "Макском". Продавач са две дъщерни дружества на "Тракия икономическа зона", като цената засега не се обявява. Предстои да бъде обявен конкурс за строител на бъдещия завод. Плановете са изграждането да започне в средата на следващата година, а предприятието да заработи в началото на 2024 г. То ще бъде разположено на площ над 60 хил. кв.м, като първоначално ще осигури 600 - 700 работни места, но очакванията са броят им бързо да достигне 1000. Толкова работят и в сегашния завод на "Макском".
Източник: Капитал (22.12.2021)

Министър Лорер връчи сертификат клас "А" на завод за електрически велосипеди Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер връчи сертификат за инвестиция клас "А" на "Пиерер & Макском Мобилити" ООД за инвестиционния им проект "Производствена и складова база за двуколесни превозни средства" в село Бенковски, община Марица. Проектът на българо-австрийското дружество е за изграждане на завод за електрически велосипеди и други двуколесни електрически превозни средства в "Тракия икономическа зона". Размерът на инвестицията възлиза на 85 млн. лв., а в периода на осъществяването й ще бъдат разкрити 1000 нови работни места. Министър Лорер посочи, че с тази инвестиция България ще излезе сред челните места в Европа по производство на електрически велосипеди. Той допълни, че държавата подкрепя експортно ориентирани производства, а велосипедната индустрия е сред най-силните износители от страната.
Източник: 24 часа (16.05.2022)

Пловдивският производител на велосипеди "Макском" вече е най-голямата компания в сектора и продължава да расте с нови инвестиции. През 2021 г. дружеството, което е собственост на Максим Митков през "Макс Европа", увеличава приходите си с близо 80% до 398.9 млн. лв., като изпреварва досегашния лидер "Крос". Междувременно в началото на юни компанията сключи договор за кредит за общо 160 млн. евро с Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ. Основната част от заема е за рефинансиране на задължения, но 8.75 млн. евро от сумата е предвидена за капиталови разходи, свързани със строителство. Заради силното търсене на пазара през миналата година "Макском" създаде и смесено дружество с най-големия си клиенти - австрийската Pierer, чийто бранд са велосипедите Husqvarna, GAS GAS и Raymon. Компанията "Пиерер&Макском мобилити" в момента изгражда нов завод за електрически колелета край Пловдив, който трябва да заработи през 2024 г. Това ще позволи да се освободи капацитет в съществуващата фабрика за растящите поръчки и от други клиенти.
Източник: Капитал (27.07.2022)

Българо-австрийското дружество „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД проектира изграждане на завод за електрически велосипеди и други двуколесни електрически превозни средства. Заводът ще бъде разположен в „Тракия икономическа зона“. Размерът на инвестицията възлиза на 85 млн. лева, а в периода на осъществяването ще бъдат открити хиляда нови работни места, Инвестиционният проект на "Макском" и PIERER E-Bikes Gmbh, Австрия, предвижда създаване на ново предприятие посредством закупуване на земя, строителство на производствени, складови и административни сгради на обща площ от около 131 хиляди кв. метра и закупуване на специализирано оборудване за производство на минимум 300 хиляди броя електрически велосипеди годишно.Те ще се реализират 100% чрез износ за Германия, Австрия, Нидерландия, Люксембург и Швейцария под търговските марки Raymond, GASGAS, Husqvarna.
Източник: Марица (30.08.2022)

Пловдив е отличник с инвестиции за 170 милиона лева Пловдив е най-привлекателното място за чуждестранните инвеститори у нас. Регионът е реализирал над три милиарда евро инвестиции през последните 20 години и е в първите три места за привличане на инвеститори в Европа, съобщи Богдан Богданов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. "От началото на годината досега в цяла България са сертифицирани 11 пpoeктa нa oбщa cтoйнocт 231 млн. лв. c пpeдвидeни зa oткpивaнe нaд 1500 нoви paбoтни мecтa. Двa oт тeзи пpoeкта ca нa идeнтичнa cтoйнocт oт oкoлo 85 млн. лв и са в Пловдивска област”. Това означава 2/3 от всички големи инвестиции в страната. ?ъpвата e за зaвoд зa пpoизвoдcтвoтo нa 3D eндocкoпи кpaй ?ъpвoмaй, a дpyгата e зa пpoизвoдcтвo нa eлeктpичecки вeлocипeди кpaй ?лoвдив. Инвестицията в Първомай е на "Интуитив”. Те правят основно 3D ендоскопи, използвани глобално в роботизираната хирургична система "Да Винчи”. До момента производството на високотехнологичната апаратура се развиваше в Германия. Инвеститорът клас А вече има подписан с правителството меморандум за разбирателство. На първо време той ще осигури 107 нови работни места в Първомай, които са пряко свързани с бъдещото производство. Другият голям проект в Пловдив е на българо-австрийското дружество „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД за изграждане на завод за електрически велосипеди и други двуколесни електрически превозни средства. Заводът ще бъде разположен в „Тракия икономическа зона“. Размерът на инвестицията възлиза на 85 млн. лева, а в периода на осъществяването ще бъдат открити хиляда нови работни места. Производствената и складовата база за двуколесни превозни средства ще е ситуирана в с. Бенковски, община "Марица". Инвестиционният проект на "Макском" и PIERER E-Bikes Gmbh, Австрия, предвижда създаване на ново предприятие посредством закупуване на земя, строителство на производствени, складови и административни сгради на обща площ от около 131 хиляди кв. метра и закупуване на специализирано оборудване за производство на минимум 300 хиляди броя електрически велосипеди годишно.Те ще се реализират 100% чрез износ за Германия, Австрия, Нидерландия, Люксембург и Швейцария под търговските марки Raymond, GASGAS, Husqvarna.
Източник: Марица (30.08.2022)

"Макском" инвестира 60 милиона лева за разширение на производството Българската компания "Макском", която е сред най-големите производители на велосипеди в Европа - с капацитет от над 400 000 бройки годишно, обяви инвестиция в размер на 60 милиона лева в ново разширение и логистичен център край Пловдив. През 2024-а ще бъде готов съвместен цех на "Макском" с австрийската компания Pierer. Първоначално обаче ще проработи само като дистрибуционен център за подготвени колелета. Съвместният проект между българската и австрийската компания е за изграждането на нова фабрика край Пловдив, а инвестицията за нея ще е в размер на 120 милиона лева. Заводът ще се намира в Тракия икономическа зона. За 2022 година "Макском" регистрира доходи в размер на 530 милиона лева, което е скок с 33% по отношение на предходната година. Произведените колела са към 264 000, като от тях 240 000 са електрически, а останалите 24 000 са стандартни. Над 90% от производството е за експорт, като от тях 10% са за страни отвън Европа, например САЩ. Продукцията на електически велосипеди на компанията е 100% ориентирана за големи европейски фирми.
Източник: Money.bg (06.06.2023)

"Макском" съкращава 180 души от фабриката си за е-велосипеди Един от водещите производители на велосипеди в България „Макском“-Пловдив освобождава от работа 180 човека, или 22 процента от общия персонал. Причината е в световната рецесия, предизвикана от ковида, която засегна в голям мащаб и немската икономика. Това рефлектира върху тамошния пазар, който е основен за „Макском, намаляват поръчките, респ. и обемът на работа с близо 30 процента. Съкращенията ще са от всички отдели, включително и от администрацията. Макском е сред водещите производители на велосипеди в Европа, с фокус върху електрическите модели. Миналата година бе създадено съвместно българо-австрийско дружество с австрийския концерн „Пиерер“ - „Пиерер & Макском Мобилити“ ООД. То получи сертификат за инвестиция клас А от Българската агенция за инвестиции и Министерството на иновациите и растежа. Част от съвместната дейност е изграждане на нова фабрика, която се строи в съседство със сегашната. По план трябва да е готова през 2024 г.
Източник: Марица (20.12.2023)

Фирма "Макском" оборудва два кабинета за проектиране и производство на електрически велосипеди в Професионалната гимназия по машиностроене в Пловдив Фирма "Макском ЕООД" (Maxcom) оборудва два специализирани кабинета за проектиране и производство на електрически велосипеди в Професионалната гимназия по машиностроене в Пловдив. Инвестицията е в размер на 70 000 лева, с които са ремонтирани кабинетите и оборудвани с инструменти и опитни образци на електрически велосипеди. Освен инвестицията в оборудване на кабинетите, в проекта се включват служители на "Макском" като наставник-обучители. По отношение на дуалното обучение училището си партнира и с "Милара Интернешънъл" ООД, която разработва и произвежда електрически автомобили от клас мини камиони.
Източник: БТА (14.02.2024)

Около 250 милиона евро са инвестициите в Тракия икономическа зона през 2023 Тракия Икономическа зона (ТИЗ) обединява 5 индустриални подзони в района на Пловдив - "Марица", "Раковски", "Куклен", Индустриален парк "Пловдив" и Високотехнологичен парк "Пловдив". От старта на първата зона през 1996 г. до сега са привлечени над 200 компании, повечето от които са световни лидери в своята област, реализирани са над 3.5 милиарда евро инвестиции и са открити над 45 000 работни места. През 2023 г. Тракия Икономическа Зона е привлякла над 250 милиона евро инвестиции: Завършена беше фабриката на турската "Тюркоаз Текстайл" в подзона Марица за полиестерни и полипропиленови влакна с многостранно приложение в текстила, транспорта и конфекцията. "Е-Велокс", дъщерно дружество на "Лидер-96", изгради своя завод за eлe?тpичec?и вeлocипeди в подзона Куклен. Общата инвестиция на плoвдивc?ият пpoизвoдитeл нa вeлocипeди "Макском" с австрийската Pierer Mobility увеличи площта на съществуващата си фабрика. Продължава изграждането на високотехнологичен завод за алуминиеви профили за прозоречни решения и фасади на Интерлинк Груп АД в подзона Марица. Производителят на ски "Амер спортс" строи втория си завод в Асеновград. В него вече са наети 130 човека, до края на годината броят им вероятно ще се увеличи с още 10-15 души. КЦМ АД изпълнява проект за технологично интегриране на производствата. През 2023 г. производителят и дистрибутор на работно облекло и защитни средства "Бултекс 99" направи първа копка на собствен логистичен център в подзона Марица. Общият размер на инвестицията е 45 млн. лева, като изграждането ще се осъществи на два етапа. В подзона Марица започна изграждането на фабрика за полиекстракти от билки на "Интеграл Мед Технологии" с партньори в научно-развойната дейност ПУ и СУ. Френската компания за автоматични прекъсвачи "Шнайдер Електрик" завърши разширение на своята база в ТИЗ, подзона Марица. До момента от дружеството са инвестирали над 160 млн. лв. в България и в него работят над 900 души. През 2024 г. "Шнайдер Електрик" ще започне още едно разширение на производствената си база. ОРНО, дистрибуторска компания, изгражда логистична структура. Португалската БА Глас, чийто логистичен склад бе построен 2023 г. в подзона Марица, също започва негово разширение. "Милара Интернешънъл" е друга компания, която строи производствена база в подзона Марица. Инвестицията е за 22 млн. долара като от април 2024 г. в съоръжението ще се произвеждат електрически превозни средства - по-специално малки товарни автомобили с алтернативно задвижване. Фабриката има за цел да произведе до 10 000 автомобила до средата на годината, като общата инвестиция е 60 милиона долара в разработката на превозни средства. Нидерландско-чешката CTP не спира да изгражда производствени и логистични площи, и да привлича наематели от цял свят за тях. "BTL Индъстрийз" също строи нов завод, който ще бъде завършен в края на 2024 г. Очаква се към досегашния персонал от 750 души да бъдат наети нови 100. Фирма "Филикон-97" започва изграждане на ново предприятие - за преработка на плодове и зеленчуци за производство на консерви и сокове. През 2024 г. "Премиум Инвест Пропърти" ще изгражда предприятие за производство на електро оборудване. Китайската Shanghai Unison Aluminium Products Co. ще инвестира 35 млн. евро в завод за производство на авточасти в Тракия икономическа зона.
Източник: Money.bg (21.03.2024)

Забавянето на икономиката в Европа и растящите разходи за труд принуждават работодателите да ограничават персонала си. Броят на компаниите, които планират масови съкращения, както и броят на предвидените за уволнение работници нарастват през тази година, показва справка на Агенцията по заетостта (АЗ). Увеличаването на минималната работна заплата удря от нископлатени сектори като текстилната промишленост до IT индустрията, където няколко международни компании решиха да прекратят или значително да ограничат дейността си в България. За последните 6 месеца - от април до септември, в АЗ са получени общо 39 уведомления за масово уволнение на общо 3306 работници и служители. За сравнение, за същия период на 2023 г. подадените уведомления са общо 22 за 2016 лица. Според Кодекса на труда за масови се смятат уволнения, които засягат най-малко 10 души в предприятия с 20 до 100 работници, най-малко 10% от персонала в предприятия със 100 до 300 работници и най-малко 30 души в предприятия с 300 и повече работници. Запазва се тенденцията от предходната година в бюрата да се регистрират 30% (985 лица) от засегнатите от масово уволнение работници и служители. Най-масово съкращават фирмите от шивашкия сектор, като много от тях практически спират работа. Всичките си 57 работници уволнява "Шнайдер" в Симитли, която с малки изключения всяка година от създаването си през 2008 г. работи на загуба. От около 500 работници преди към юли тази година са останали едва 150 души и в турската "Динатекс", която шие дънки в бургаското село Зайчар. Без работници остава също "Рада" в добричкото село Лозенец, която е с италианска собственост, както и великотърновската "Креациони донна", която произвежда дамска конфекция. "ТПК колектив" в Ловеч също съкращава всичките си 22-ма работници. Намалява персоналът в "Димана" в Батак и "Алес" в Димитровград. Шивашката индустрия е един от секторите, който разчита на евтин труд, а с вдигането на минималната заплата с 20% от началото на тази година бюджетите на работодателите явно не се връзват. Без хора остават и два производителя на обувки в Кюстендил - "Арко балено ЕСП" и "Еспансионе". Спирането на втората по големина въглищна ТЕЦ в страната - "КонтурГлобал Марица-изток 3" е обявила за уволнение общо 320 души на две вълни. Към юли половината от тях вече са освободени, остават 200 заети. Намаленото търсене на камини и печки за отопление и заменянето им с електрически уреди стои зад свиването на дейността и персонала на производители като "Прити 95" в Лясковец и "Виктория - 05" в Горна Оряховица. Около 60% от заетите 50 души планира да съкрати и производителят на отоплителни съоръжения "Екотерм проект" в Хасково. Най-много хора уволнява "Леони", която предстои да прекрати производството на автомобилни кабели в Плевен до края на годината. Преди няколко месеца компанията съобщи, че ще съкрати 1200 души, като голяма част от тях вече са освободени. Близо 140 човека е обявила, че ще съкрати, и "Язаки" в Ямбол, която също произвежда автомобилни кабели, а другите й два завода са в Димитровград и Сливен. Общият брой на заетите в компанията намаляват от 3600 в началото на годината до малко под 3000 през юли. Кризата при велосипедите пък е причината за уволняването на всичките 22-ма служители на "Пиерер&Макском мобилити" - смесеното дружество на австрийската Pierer и пловдивската "Макском", което трябваше да произвежда електрически колелета, но така и не започна работа. Съкращения са обявили и голям брой софтуерни компании, като при някои от тях процесът е резултат от решението на чуждестранните собственици да оптимизират персонала в България или напълно да прекратят дейността си. По-рано тази година стана ясно, че Uber затваря софтуерното си звено в страната, което обяснява заявените съкращения от "Юбер България софтуер енд девелопмент". Значително редуциран е персоналът и във "ВиЕмУеър Бългаиря" - от 1700 души в началото на годината до 1140 души през юли. Обявен за освобождаване е целият персонал от 46 души на "Турбуленс технолъджи". Компанията е създадена едва през 2023 г., а през септември тази година е влязла в ликвидация и е собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви.
Източник: Капитал (21.10.2024)

Фирми правят масови съкращения в цялата страна Близо 10 000 работници и служители са попаднали в последните две години в една позабравена процедура на българския пазар на труда - масовите уволнения. От началото на годината до октомври работодатели са изпратили в Агенцията по заетостта 65 уведомления за предстоящи масови съкращения, които засягат 4921 работници и служители. Тази година уволненията очевидно ще изпреварят случилото се през 2023 г., защото тогава за цялата година броят на попадналите в тази процедура е бил 4903 души, а заявките - 58. Най-голям брой оставащи на улицата е заявил най-големият инвеститор в Плевен - заводът за кабелни инсталации "Леони", собственост на германския концерн "Леони Борднетц-Системе ГмбХ". Германците вече обявиха, че закриват завода поради трудности в надеждното наемане на достатъчно служители от местния пазар на труда, сериозната инфлация и нестабилната конкурентна среда в международната автомобилна индустрия. В заявката към Агенцията по заетостта са посочени 1191 работници и служители, чието уволнение вече тече, тъй като уведомлението е подадено през юли. На второ място по значими съкращения е "КонтурГлобал Оперейшънс България", която държи т.нар. американска ТЕЦ "Марица-Изток 3". През април и през юли американците са съкратили 318 работници поради спиране на работа на въглищната централа. На трето място по брой съкратени служители е сливенската "АТЕС" - 266 души, като тяхното уволнение е започнало съвсем скоро или предстои, тъй като заявката е подадена през октомври. "АТЕС" произвежда кабелни инсталации за автомобили. Над 700 души остават без работа и в София, сред тях работещи в аутсорсинг индустрията и ИТ-фирми. В столицата има пет заявки за уволнение на повече от 100 души. "ДабълюЕйчДжи Сървисиз" е подала през февруари заявка за съкращаване на 201 души. Фирмата е отдавна у нас - част е от британска компания за онлайн залагания и хазарт, като от 2008 г. у нас функционира център за техническа поддръжка. През юли 148 души за масово уволнение е обявила и фирма VMware, представена като глобален лидер в сферата на облачните инфраструктури и технологиите за бизнес мобилност. Тя също е установена на нашия пазар компания. През май заявка за уволнение на 105 служители е подала "Бургас Сървиз" ЕООД. Аутсорсинг компанията "Понтика Солюшънс" е заявила 103 души за съкращение през февруари. "Консентрикс" също е подала значима заявка за съкращения чрез две свои поделения - за общо 154 души. Тя е част от втория по големина доставчик на аутсорсинг услуги в света, а у нас предоставя услуги на някои от световноизвестните марки в автомобилната индустрия, електронната търговия и др. Здравната платформа CredoWeb е заявила съкращения на 22 души, "Пфайзер" - на 26. В списъка прави впечатление и поделение на Uber Technologies Inc - "Юбер България Софтуер Енд Девелопмент", които се разделят с 62 свои служители в София. В Бургаска област съкращения са правили в турския завод за облекло "Динатекс" - заявката от юни е за 138 души. В Ямбол японският завод за ел.-инсталации за автомобили "Язаки България" е заявил 137 работници за уволнение. Шуменската "Теси" е съкратила 91 работници през пролетта. В Пловдив най-голямата заявка е на производителя на велосипеди "Макском" ЕООД - за 161 работници. Казанлъшката "М+С Хидравлик" АД е уволнила 128 души през пролетта. Най-много заявки за предстоящи масови съкращения са подадени през октомври - 11, за общо 825 работници. Това са предстоящи уволнения, тъй като фирмите трябва да изчакат минимум 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, преди да извършат предвидените съкращения.
Източник: Сега (03.12.2024)

"Либхер" купи още един завод край Пловдив Новопостроеният завод на "Пиерер Макском Мобилити“ ООД “ за е-велосипеди в Тракия икономическа зона, в който така и не започна производство, е продаден на немската група „Либхер“. Съвсем наблизо е първият завод „Либхер Хаусгерете Марица“ за хладилници и фризери, но ще се ползва за нуждите на „Либхер Конкрийт Техонолоджи“, който произвежда бетоновози. Заводът бе открит официално през 2022 година след инвестиция от 17 милиона евро и се намира на „Кукленско шосе“. Компанията-майка на „Либхер Конкрийт Технолоджи“ преди няколко месеца обяви, че е взела решение да премести част от производството на бетонобъркачки и миксери за бетон от германския град Бад Шусенрид в България и то точно в Пловдив. С преместването на производството в Пловдив, подразделението в Бад Шусенрид ще се преориентира предимно към бетон-помпи. Предвижда се производството да бъде прехвърлено в Пловдив на етапи, най-късно до 2028 година. В рамките на този процес в пловдивския завод на световния концерн ще бъдат създадени 250 нови работни места. „Либхер“ ще инвестира в разширяване и увеличаване на производствените капацитети и офис помещенията. Предполага се, че покупката на 200-декаровия терен в зона Марица на Тракия икономическа зона е именно с тази цел. Освен хладилници и бетоновози, немският гигант има още един завод в Пловдивско "Либхер Транспортейшън Системс" за производство на климатични и вентилационни системи в жп-транспорта. А заводът на "Пиерер Макском Мобилити“ – съвместен проект между българския производител на велосипеди „Макском“ и австрийският гигант „Пиерер“, трябваше да стартира официално миналата година. Инвестицията се изчисляваше на 120 милиона лева и щеше да открие около 1000 работни места.
Източник: Марица (24.04.2025)