Макском ЕООД - Царацово

Българските производители на велосипеди получиха безпрецедентен реверанс от Европейската комисия (ЕК), която им разреши да не плащат антидъмпингово мито при внос на части от Китай. Решението се отнася само за шест български фабрики, обединени в Асоциация на производителите на велосипеди, и бе получено след едногодишно проучване. Процедурата на ЕК изисква производителите да попълнят подробен въпросник, в който представят конкретни финансови данни за своя бизнес. "Целта е да се докаже, че става дума за производство, а не просто за смяна на етикети, и че относителният дял на китайските части в един велосипед не надхвърля 60%", обяснява Борислав Георгиев, съветник на асоциацията. След писменото "разкостване" последвала проверка на място. Европейските проверяващи избрали благоевградската фабрика "Робифир байк". "Бяхме предупредени за посещението. Проверката по документи и в производствените цехове отне около два дни. Нашата фабрика беше представител за целия бранш, но съм сигурен, че всичките ни колеги работят професионално и по правилата", разказва Пламен Христов, технически сътрудник в "Робифир байк". "Преференцията се дава само на производители, които работят на светло. Вносителите на китайски части за велосипеди за търговски цели дължат антидъмпингово мито", обобщава Дарина Тодорова, търговски директор в "Балканвело" - Ловеч. Фирми, които спазват законовите разпоредби в страната, но не са участвали в сегашната процедура, могат да кандидатстват по същия ред пред ЕК. Няма формално изискване те да членуват във вече създадената асоциация. Процедурата за освободените от плащане няма да се повтаря всяка година, но ЕК си запазва правото на внезапни проверки. Производител, който не спазва изискванията, ще трябва да започне да плаща антидъмпинговото мито, което е 48.5%. През цялата 2007 г., докато се чака решението на Брюксел, фабриките за велосипеди не са плащали митото, но са блокирали общо над 3 млн. евро като банкова гаранция за дължимите митни сборове, в случай че не получат одобрението от Брюксел. "Обезпечението беше натоварващо, още повече че върху него се дължи и ДДС", казва Антония Кържилова, счетоводител в "Макском" - Пловдив. Сега сумите ще бъдат освободени и компаниите ще разполагат с повече свободни средства. В страната има около 10 производители на велосипеди, които през 2006 г. са сглобили около 480 000 колела. Най-големите шест фабрики са в Пловдив, Монтана, Ловеч, София и Благоевград. Работата им изисква значителен внос на компоненти - рамки, седалки, скоростни механизми и др., но такава е практиката на всички водещи производители в света, обяснява Димитър Златанов, управляващ мениджър на "Лидер 96" - Пловдив. Всяка от шестте фирми има свои дизайнери и търговска марка. Тук се произвеждат и някои от частите за велосипеда. "Никой по света не произвежда всичко сам, какъв е смисълът да правиш спици например, когато други фабрики произвеждат милиарди от тях", разказва Любен Мартинов, собственик на "Крос" - Монтана. Фирмата е производител на джанти и обръчи и дори ги продава зад граница. "Компонентите се изработват в Китай, но по наши чертеж", казва пък Евгени Танев, организатор във "Веломания" - София. И добавя, че българските производители се стремят да минимизират китайския внос заради изискванията на ЕС, постоянно растящите цени на материалите и суровините, скока при цените на морския транспорт, липсата на сигурност при доставките по отношение на сроковете и необходимостта от постоянен контрол на качеството. За да разширят възможностите си, българските велофирми инвестират в нови сгради и машини. Пловдивската "Макском" е вложила около 15 млн. евро през миналата година в изграждането на една от шестте най-големи европейски фабрики за велосипеди (и най-голямата в страната) с годишен капацитет 500 000 броя. "Лидер 96" пък е готова с бизнес план за създаване на смесено дружество с италиански партньори за производство на калници, част от които ще продава зад граница. Компанията възнамерява да инвестира около 1.5 млн. евро за нов производствен цех с годишен капацитет от 130 000 велосипеда. Дарина Тодорова от "Балканвело" разказва, че са вложили значителни средства в роботизирани линии за монтаж и че единствени в страната произвеждат предна амортисьорна вилка. Фабриката произвежда велосипеди от 1957 г. Фирма "Веломания" проектира строителството на нов завод и вече е купила производствените терени. Последната инвестиция на "Крос" е в роботизирани линии за сглобяване на джанти. През миналата година българските производители са изнесли 416 000 велосипеда на стойност 32.5 млн. долара. Фабриките работят с дистрибутори, които познават добре спецификата на местните пазари в чужбина. Продават под собствени търговски марки, но произвеждат и по поръчка за чужди клиенти и марки. Продажбите са главно в средния ценови клас. "Най-евтините велосипеди в Европа струват 35-38 евро и са китайски. Нашата най-ниска цена е 49 евро, а средната ни цена е 70-75 евро", казва Димитър Златанов от "Лидер 96". Всеки пазар има свои специфични претенции. "В Холандия например седалките са по-високи, в Австрия - по-ниски. Проектирането се извършва от нас и задоволява всички изисквания за ергономичност на чуждите клиенти", казва Любен Мартинов от "Крос". Американският пазар засега не влиза в плановете на българските компании. Според Евгени Танев от "Веломания" там се търсят или много скъпи, маркови велосипеди, или много евтини. "Проведените тестове в немски лаборатории доказват високите качества на българските марки в състезание с американските им конкуренти, но засега липсват сериозни средства за налагането им на международните пазари", казва Танев. Клиентите от балканския регион търсят ниска цена, но и качество, отчита Пламен Христов от "Робифир байк". Според износителите на западните пазари най-голям е интересът към т. нар. маунтин байк, или планински бегачи, но търсенето на градските велосипеди (сити байк) с багажници и кошници нараства все повече. Търсят се и велосипеди за пресечена местност, за спускане, за шосейни състезания. България е уникална с факта, че предимно изнася велосипеди. "В ЕС ние сме единствената държава, където само 10% от произведените велосипеди се продават на местния пазар", уточнява Борислав Георгиев. Според Димитър Златанов от "Лидер 96" в страната годишно се продават около 80 000 велосипеди за възрастни и около 30 000 - 40 000 за деца. Цената зависи от окомплектовката, но средната е около 150-170 лв. Велосипеди се купуват предимно за спорт и развлечение, но не и като средство за придвижване, показва практиката. И търсят обяснения за това в липсата на условия за каране в градовете и в нагласата на хората, които масово предпочитат автомобили пред колелета. Производителите имат свои фирмени магазини, продават и в търговски вериги, спортни центрове, а някои - и чрез интернет. Спонсорират кампании и състезания, разиграват томболи и раздават награди, за да повишат интереса към покупките. Някои компании предлагат и подходяща екипировка за велосипедисти - дрехи, очила и пр. Любен Мартинов от "Крос" смята, че бъдещето на българските производители на вътрешния пазар е в по-скъпите модели. Той допуска, че в някакъв период от време масовите модели няма да са атрактивни за фабриките заради повишаващата се цена на труда. "Може да се стигне до ситуация, когато ще е по-евтино да поръчваме велосипеди в Молдова например, вместо да ги произвеждаме тук", казва Мартинов. Тенденцията е към повишаване на цените заради ниския долар. Очакванията, че велосипедите ще поевтинеят заради отпадането на антидъмпинговото мито, са напразни, защото митните сборове не са били плащани и съответно калкулирани, а само гарантирани. "Очаква се поскъпване на частите с около 15-20%, което ще се отрази с около 10-12% върху крайната цена на велосипедите", прогнозира Димитър Златанов от "Лидер 96" след завръщането си от световно изложение на велосипеди в Тайван. Статистика Средногодишният експорт на велосипеди за 2003-2006 г. е повече от 78%, казва съветникът на Асоциацията на производителите на велосипеди Борислав Георгиев. Според неговите данни за същия този период продажбите на велосипеди зад граница растат в стойност с над 30%. Велосипедите заемат усреднено 99-а позиция в листата от изнасяните български изделия с над 2 млн. долара годишен износ, като постоянно се придвижват напред и за 2007 г. се очаква да бъдат на 64-о място. България е 21-ва сред 64 държави износителки в света за 2006 г, като е започнала от 45-а позиция през 2000 г. Първите 35 страни формират 99% от световния износ на велосипеди. Огромната част от българските байкове (94% за 2006 г.) се продават в ЕС. В топ 5 на българските продажби зад граница са: Германия (29% дял), Франция (13%), Гърция (12%), Великобритания (10%) и Белгия (8%), които формират общо 73% от износа на български велосипеди в стойност, посочва Георгиев. Има значителни продажби в Сърбия и Босна и Херцеговина. Производителите Фирма: "Макском" - Пловдив Търговска марка: Sprint, SPR Годишно производство за 2007: 220 000 бр. Модели: над 500 Износ: над 85% от производството Основни пазари: ЕС, Сърбия, Русия, Украйна и др. Фирма: "Крос" - Монтана Търговска марка: Cross, Ultra Годишно производство за 2007: 200 000 Модели: 40 основни Износ: около 85% Основни пазари: Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Великобритания Фирма: "Лидер 96" - Пловдив Търговска марка: Leader Годишно производство за 2007: 60 000 бр. Модели: 50, от които 30 основни Износ: около 70% от продукцията Основни пазари: Белгия, Гърция, Холандия, Германия Фирма: "Балканвело" - Ловеч Търговска марка: "Реактор" Годишно производство за 2007: около 40 000 Модели: около 40 Износ: 60% от продукцията Основни пазари: Швеция, Гърция, Италия Фирма: "Веломания" - София Търговска марка: Drag, Dragomir Годишно производство за 2007: около 25 000 бр. Модели: 45 Износ: 55% от продукцията Основни пазари: ЕС Фирма: "Робифир байк" - Благоевград Търговска марка: "Робифир байк" Годишно производство за 2007: 25 000 бр. Модели: над 40 Износ: над 80% от продукцията Основни пазари: Гърция, Белгия, Холандия, Англия, Румъния, Македония, Полша Експорт 32.5 млн. долара е износът на български велосипеди за 2006 г.
Източник: Капитал (31.03.2008)