Макском ЕООД - Царацово

Екоинициативи от типа "да ходим на работа с велосипед вместо с автомобил" със сигурност помагат на корпоративния имидж. Обикновено обаче тъкмо управителите на такива компании, вместо да дават личен пример, трудно заменят четирите колела с две в името на по-чистата планета. В "Макском груп" е обратното - управителят често ходи на работа с велосипед, без да задължава останалите да го правят. Максим Митков просто се страхува някой от служителите му да не пострада на пътя. Иначе адмирира всяка инициатива, свързана с придвижване на две колела, дори самият той организира и спонсорира колоездачни състезания. Четиридесет и четири годишният Митков произвежда велосипеди от 10 години, а кара от около 40. И говори за велосипеда като превозно средство така, както един мъж може да се радва на новия си "Лексус" примерно. Всъщност в тези времена на съкращения историята на Максим Митков е особено поучителна - именно фактът, че го съкращават като технически ръководител в Домостроителния комбинат в Пловдив, е поводът той да се превърне в предприемач. Започва с внос на бебешки колички и детски продукти. Осемнадесет години по-късно в състава на неговата компания "Макском груп" влизат три фирми - "Макском" и "Велотек" - за производство и дистрибуция на велосипеди, и "Чиполино" - за детски колички и продукти. Основната марка велосипеди, която произвежда, е Sprint, но работи и по поръчка и с марка на клиента. Портфолиото обхваща всички видове велосипеди - за деца и за възрастни, за любители, за професионалисти, включително за зала, масови велосипеди, планински и т.н. Максим Митков не отрича, че в компанията му се произвеждат и компромисни велосипеди. Някои от най-големите европейски търговски вериги са клиенти на "Макском", а за тях водеща е цената, не функционалността. Така в голямата си част продукцията, която компанията сглобява, се състои от т.нар. ценови велосипеди - произведени така, че да са евтини. "Което не означава, че не са надеждни, а просто че не са кой знае колко функционални", уточнява управителят. Той не скрива недостатъците, но и не обича да скромничи, когато говори за компанията си. Нормално е - започнал е всичко от нулата, а инвестициите винаги са били на зелено - само новата складово-производствена база на компанията струва 30 млн. лв. По думите му тук са и най-новите технологии в областта на велосипедното производство. "Нескромно, но факт." Как е по-правилно да се каже - че един велосипед е произведен или че е сглобен в България? Произведен в България. В света няма производител на велосипеди от-до, има производители на компоненти. И когато казваме, че един велосипед е произведен в България, той наистина е произведен тук, а не е просто сглобен. Защото ние извършваме развойната дейност по създаването на моделите - геометрията, дизайна, инженерната част, всички изчисления. Ние не взимаме готови компоненти, които просто да сглобим на ишлеме, ние създаваме този продукт. Завършили сте строителство и архитектура, как се озовахте в производството на велосипеди? Бях започнал работа като технически ръководител в Домостроителния комбинат в Пловдив. През 1990 г. бях засегнат от т.нар. втора вълна на съкращения. Останал без работа, женен с две деца, реших да започна частен бизнес със скромна сума спестени средства. Имах около 500 марки, с които купих бебешки колички и детски продукти от Турция. Бизнесът се развиваше добре и увеличихме асортимента с внос на велосипеди. През 1996 г. законодателството облагодетелстваше производителите, а не вносителите - митото за готова продукция беше 22.5% плюс такса 35 долара за брой. А за внос на части за производство на велосипеди митото беше 8.7%. Аз имах амбиция да се занимавам с производство на някакъв продукт. Така създадох "Макском". Просто винаги съм работил в тази посока - да стана значим производител. Станахте ли? Да, смятам, че станах, защото фирмата в момента има много добри позиции както на българския пазар, така и на европейския. Може да прозвучи нескромно, но не сме посредствена фирма. Започнахме реално да произвеждаме през 1999 г. 10 хил. броя. В началото производството растеше с около 100% на година. Така до 2008 г., когато произведохме 275 хил. велосипеда. Този бърз растеж, колкото и да е добре за една компания, си има висока цена, защото всички възникнали проблеми трябваше да се решават в движение. Не смогвахме да задоволим търсенето. В един момент специалистите не ни достигаха, не бяхме подготвени нито с площи, нито с технология за такова мащабно производство, а идваха още и още поръчки. Служителите се претоварваха, работата не се разпределяше равномерно, обучението на новопостъпилите беше проблемно. Резултатът беше грешно доставени компоненти, ненавременно реагиране, пропуснати ползи... Ето защо аз реших да планирам този растеж във времето, като растем с 50 хил. броя всяка година. Така проектирахме във времето необходимите технологии, доставчици, както и специалистите, които ще ни трябват, за да постигнем този растеж. Вече контролирате производството, но можете ли да контролирате поръчките? Какво правите например, в случай че сте планирали да произведете 250 хил. велосипеда, а идват заявки за 300 хил.? Това е една от причините да построим новата фабрика, която е с капацитет 500 хил. велосипеда годишно. Така вече сме обезпечени технологично и ресурсно за по-големи поръчки. Отделно от това нашето производство е сезонно, има пиков момент, в който търсенето е многократно по-голямо, отколкото по друго време на годината. Когато имаме по-голям капацитет, можем да реагираме адекватно. А самата технология позволява да наемаме сезонни работници, защото сме опростили максимално операциите по сглобяването - всеки работник прави точно определена операция, примерно завива едно болтче на спирачката. Достатъчно е днес той да направи 500 такива операции и след два дни вече е много добър в работата си. При това положение не може ли този вид труд да се замени с машина, чието производство ще е много по-ефективно? Все още във велосипедния бизнес не са измислени роботи, които да сглобяват продукта. Той не е високотехнологичен, а едни такива роботизирани машини са много скъпи и не е ефективно амортизацията им да се калкулира върху цената на велосипеда. Защо едва 7% от продукцията на "Макском" се реализира в България? България за съжаление е един много малък пазар, въпреки че имаме 15-годишна традиция в това производство. Шест сме компаниите, които произвеждаме велосипеди, и общото годишно производство е около 500 хил. броя. По този показател сме на 21-во място в света. Само около 100-120 хил. велосипеда се продават в страната. Затова сме насочили усилията си предимно към европейския пазар и смея да твърдя, че сме фактор на него. В момента около 93% от продукцията е предназначена за експорт. Реализираме я основно във Франция, Белгия, Германия, Холандия, Гърция, Русия, Италия, Унгария. Българските велосипеди са конкурентни със съвременния си дизайн, кратките срокове за изпълнение, комуникацията с клиентите, използването на качествени компоненти, цените и условията на плащане. Как се отрази кризата на вашата конкурентоспособност? Най-негативно влияние върху бизнеса ни оказва кризата в банковия сектор. От края на миналата година досега банките ни повишиха на два пъти лихвите по кредитите. Това ни прави крайно неконкурентоспособни на европейските пазари, където се продава продукция при разсрочено плащане. Високите лихви се отразяват върху цената и това ни затруднява, защото трябва да компенсираме увеличението за наша сметка. Мисля, че липсата на решителни действия от страна на управляващите в подкрепа на бизнеса, особено на експортноориентирания, който подпомага подобряването на търговския баланс, плаща данъци в страната и реинвестира дохода си отново тук, води до общо влошаване на състоянието на икономиката. Ние се конкурираме с фирми производителки от Полша, Германия и Чехия и пак успяваме да сме конкурентни въпреки транспортните разходи. Разликата е, че правителствата на тези страни подкрепят компаниите там с лихва от 2.5%, докато ние плащаме 8.5%. А големи инвестиции като тези, които ние правим, няма как да се осъществят без кредитиране. Обезпокоен съм като цяло за българския бизнес, защото банките са все пак кръвоносната система на икономиката, а за една производствена фирма най-голямото разходно перо след заплатите са лихвите. Ние се съревноваваме на един и същ пазар с другите европейски фирми, но разликата в лихвите е твърде висока. И това се калкулира в себестойността на продукта. Лесно ли се намират добри специалисти за подобно производство? Квалифициран персонал липсва не само в нашия бранш. В настоящия момент обаче този проблем не е на преден план, защото все пак имаме възможност да извършваме подбор. Определено мога да кажа, че през 2009 г. нямаме такива проблеми с персонала, каквито имахме през 2007 г. Тогава строителството и икономиката като цяло бяха в подем. В същото време част от трудоспособните българи бяха в чужбина и на пазара на труда тук имаше сериозен дефицит. Безработицата спадна под санитарния минимум и това направи хората по-безотговорни към работата им - те имаха алтернативи, а изискванията им бяха по-големи от възможностите. Това се отрази много лошо върху производителността и ефективността на всички производства. Затова кризата си има и своите добри страни - всички станаха по-отговорни към задълженията си. Задръстванията или високата цена на бензина могат ли да бъдат косвен фактор за увеличените продажби на велосипеди? В Европа има такава връзка. За съжаление в България велосипедът все още не се приема като алтернативно превозно средство. Една от основните причини за това е липсата на изградена инфраструктура. Малка част от съвременните хора вече виждат велосипеда като алтернатива за по-здравословен начин на живот, спорт, отдих, разходки - в тази насока има прираст. Но в посока придвижване от едно място към друго все още няма напредък. За това вече трябва политика на общините и държавата. В страните, в които основно реализираме продукцията си, велосипедните алеи са част от градоустройствените планове наред с тротоарите, шосетата и парковете. Впрочем последния път, когато бях във Виена, видях нещо, което много ме зарадва. Времето беше много хубаво, а на пътя нямаше нито една кола. На пътеката за велосипеди обаче разминаването беше трудно. Невероятно усещане! Рано или късно европейската култура в това отношение ще стигне и до България. Очаквам позитивна промяна в тази посока. Визитка Житейски факти - Роден на 30 септември 1964 г. - Женен, с три деца Образование Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия - Пловдив (1978 - 1982) Професионален опит - Домостроителен комбинат - Пловдив, технически ръководител (1989-1991) - Вносител на бебешки колички и детски продукти (1991-1996) - "Макском груп", управител (1996- ) Компанията Брой служители - 350 Оборот за 2008 г. - 39 млн. лв. Оборот за 2007 г. - 30 млн. лв. Ръст спрямо 2007 г. - 30% Продадени велосипеди за 2008 г. - 265 084 бр. Продадени велосипеди за 2007 г. - 217 411 бр. Ръст спрямо 2007 г. - 22%
Източник: Капитал (06.07.2009)