Балканчетата може и да са основно в спомените или затрупани дълбоко в старите мазета. С тях обаче не свършва историята на българските велосипеди и ако съдим по статистиката, те са един от най-бързо растящите експортни продукти на страната. Вече има далеч по-модерни марки български колела като Sprint, Cross, Drag, Leader, RAM Bikes и други. Продукцията на тези компании носи почти 0.3% от българския експорт, което хич не е малко за този сектор. И той неслучайно беше определен от българското правителство като един от приоритетните за развитие отрасли. Качеството на българското производство вече привлича и чужди компании. Американската Dahon Group, която е глобален лидер в производството на сгъваеми велосипеди и тази година празнува 30-та си годишнина, сключи партньорство с българската "Макском" и премести производството си от Чехия в България. Заводът на пловдивската компания (чиято основна марка е Sprint), стана европейският производствен хъб на Dahon. Групата с над 1100 служители държи някои от най-важните патенти в индустрията, които и до днес се използват от 98% от останалите производители в този сегмент. Основателят на щатската компания д-р Дейвид Хон казва, че е избрал "Макском" заради качествената производствена база, добрия мениджмънт и служители, както и по-ниските разходи. "Световният пазар на сгъваеми велосипеди се развива с бързи темпове и годишните продажби са между 5 и 10 млн. Ние сме лидер в този сегмент и продаваме около 500 000 бройки, от които 100 000 в Европа", казва д-р Хон. Компанията очаква да произвежда около 50 000 бройки на година в завода в Пловдив. Според Хон това производство няма да е достатъчно, за да задоволи търсенето на европейския пазар. Ето защо Dahon обмисля в бъдеще да увеличи продукцията. Възходът на сгъваемите велосипеди в цял свят се дължи до голяма част на мениджъра, който е един от пионерите в този бранш. През 1982 г. напуска работата си в Hughes Aircraft Corporation като един от водещите експерти по лазерни технологии и започва с брат си Хенри да проектира дизайни на компактни колела. Моделите печелят награди в цял свят, но братята така и не намират партньори в САЩ, с които да започнат масово производство. Накрая набират капитал от 3 млн. долара и откриват собствен завод в Тайван. Днес 60% от частите за велосипедите Dahon идват от Китай. С навлизането на Dahon износът на произведените в България велосипеди със сигурност ще скочи още повече. За десет години експортът е нараснал от 5.6 млн. лв. през 2001 г. до 115 млн. лв. през миналата година (виж графиката). Въпреки кризата търсенето на тези продукти не намалява, а продължава да расте. За доброто представяне на българските велосипеди на европейския пазар спомага и ЕС. Общността въведе защитни мерки срещу производителите от Китай и Тайван (едни от най-големите в света), които в страните си се радват на държавни субсидии, но при вноса в Европа се облагат със значителни мита. Антидъмпинговото споразумение беше удължено през 2011 г. с още пет години. Срещу това българските производители са задължени да спазват строги правила за съотношението на компонентите в колелото, тъй като значителна част от частите са китайски. Основните пазари за българските велосипеди са европейските страни с най-големи традиции в колоезденето: Белгия, Германия, Холандия, Франция и Англия. Повечето български компании в сектора правят както собствени марки, така и такива по поръчка от други компании. Например "Лидер 96" доставя велосипеди с марката на веригата Metro. Собственикът на компанията Петър Куршумов казва, че основната част от произведените в България колела се изнасят, тъй като българският пазар все още е малък. От 106 000 велосипеда на компанията през миналата година само 6000 са били за вътрешно потребление, а целият наш пазар за миналата година се оценява на около 60 000 бройки. Въпреки че през последните години се забелязва малък растеж, българското потребление трудно ще нарасне, преди да бъде подобрена инфраструктурата. Очакванията на Куршумов за тази година са за значителен растеж на производството на компанията му до 180 000 бройки. Подобен скок може да наложи разширяване на капацитета на пловдивската фирма, в която в момента работят около 180 души. Според Куршумов цените на произвежданите в България велосипеди ще се повишават заради по-скъпите суровини, материали и горива. На българския пазар успех имат и по-малки производители като "РАМ байкс". Компанията специализира основно във велосипеди за планинско колоездене. Основателят на компанията Николай Титев казва, че 2012 г. надминава очакванията му. "Тази година е най-силната в 10-годишната ни история. А сме в сегмент, за който се предполага, че трябва първи да бъде ударен от кризата", уточнява Титев. Той признава, че фирмата трудно изпълнява нарасналите поръчки. За разлика от останалите български производители по-голямата част от продукцията на "РАМ байкс" от 3000 колела на година - около 60%, е за нашия пазар. Компанията изнася и за Румъния, Гърция, Англия и др. Ако се следват тенденциите от последните години, 2012 г. трябва да е рекордна за българските велосипеди. Износът само за първите два месеца на годината достигна 31 млн. лв., а като бройка са 148 хил., при 543 хил. за цялата 2011 г. Следващата стъпка, за да направят българските производители устойчив модел, е да намалят работата на ишлеме и грижливо да изграждат марките си. Рискът е по-голям, но ако е премерен, те постепенно ще стават разпознаваеми и ще носят дивиденти.
Източник: Капитал (14.05.2012)