Протестите на жителите на Суходол през седмицата поставиха редица въпроси - за изпълнението на щедрите предизборни обещания, за това доколко гражданското общество е способно да въздейства върху изпълнителната власт и защо изграждането на съоръжения за преработка на отпадъци се оказва такава непосилна задача за местната власт? Блокадата на сметището и последвалото зариване на София с боклуци е само върхът на айсберга Под напора на протестите Столичната община за много кратки срокове ще трябва да реши проблем, отлаган с десетилетия, който съвсем не се изчерпва с непоносимата смрад в Суходол. В сряда (12 януари) шефът на общинския съвет Владимир Кисьов обяви, че ще се търси подкрепа от правителството за спешно изграждане на завод за преработка на твърди битови отпадъци. Междувременно се разбра, че около номинираните през миналото лято оферти няма никакво движение. От кметството не скриха, че дори не е изготвен доклад по ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда). С решение № 211 от юли 2004-а общинският съвет одобри два консорциума - между гръцката компания "Болкан инженеринг" и американската "Базик" и между белгийската фирма "Ремко - Б" и английската "Брайнд интернешънъл", като потенциални инвеститори за изграждането на подобно предприятие. "Кремиковци" и общината обаче все още не са решили с кой от двата да учредят смесено дружество. А иначе строителството ще отнеме между 12 и 18 месеца и ще струва около 100 млн. евро. Според източници от общинската администрация, офертите на чуждестранните компании далеч не са най-изгодните за София и реализацията им неминуемо ще доведе до драстично увеличение на такса смет. Не е най-удачната и предлаганата технология, предвиждаща изгаряне на боклуците. Германският професор Арманд Льове-Фюрстенберг, който миналата година беше консултант на българското екоминистерство, изтъква, че подобни заводи не само замърсяват околната среда, но и струват четири пъти повече от предприятията за преработване на отпадъци. "При съоръженията за изгаряне - отбелязва професорът - потреблението на енергия е толкова голямо, че таксата за смет едва ли би била достатъчна да покрие цената й." Проблемът със сметището на София съвсем не е проблем само на столицата а на почти всички български градове. Парадоксалното е, че вместо да инвестира в изграждането на предприятия за унищожаване на боклуците, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) насърчава, а бюджетът финансира строителството на нови сметища. По предложение на екоминистерството всяка година с приемането на Закона за държавния бюджет се определят целеви средства за строителството на инсталации за третиране на битови, масово разпространени и опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с твърди битови отпадъци. Само че по една или друга причина това не се прави. В момента в страната се изграждат 12 депа, като половината от тях се финансират от ИСПА, а останалите - от републиканския бюджет. За същата цел през 2005-а са предвидени 12.5 млн. лева. Ангажиментът ни към ЕС е към датата на присъединяване на България да разполага с 54 съвременни депа за твърди битови отпадъци. Проф. Арманд Льове-Фюрстенберг обаче е на мнение, че "от научна и здравна гледна точка не се препоръчва съхранение на боклуците, а още повече увеличаването на броя на сметищата. Вредните емисии са толкова високи, че те трябва да се отстранят възможно най-бързо". "Продължаването на живота на едно сметище - допълва ученият - е аналогично на това лекар да каже на болния: Ти ще умреш утре, но аз ще издам смъртния акт след седем години и тогава ще бъдеш погребан. Тялото ти ще е започнало да се разлага и ще мирише ужасно. Много хора ще се разболеят и дори ще умрат, но мнозинството е решило, че така трябва да бъде. Общинските съвети и кметовете искат да е по този начин." Според специалисти от МОСВ пловдивското сметище също е бомба със закъснител и крие големи рискове за замърсяване на питейната вода на града. Реализирането на проекта започна през 1995-а по германска технология. Но тогава и общината, и проектантът не си дадоха сметка, че колкото и модерно да е депото, то е в опасна близост до р. Марица и на нищожно разстояние от помпените станции, осигуряващи водоснабдяването на Пловдив. До миналата година за реализирането на начинанието са отишли 17 млн. лв., а до запълването на целия капацитет на депото (евентуално през 2008 г.) сумата ще достигне 22 милиона. Но Пловдивската община отсега се опитва да удължи живота му, като поиска допълнително финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Впрочем досега то е отпуснало 7 млн. лв., от които 4.830 млн. лв. само през 2003-а. Субсидията от републиканския бюджет за времето от 1999 до 2004 г. пък се изчислява на 6.5 млн. лева. От Столичната община не пожелаха да посочат колко милиона общо са инвестирани до този момент в депото край Суходол. По думите на Петър Граматиков, директор на общинска фирма "Чистота Искър" - оператора на сметището, годишно за експлоатацията му се усвояват 2.5 млн. лв., без да се броят парите, вложени от 1997 г. насам за изграждането на котлованите, в които се изхвърлят и заравят боклуците. От 1994 г. през България минаха какви ли не инвеститори, предлагащи разнообразни технологии и методи за рециклиране на битовите отпадъци. Да си припомним френската компания "А ЦЕ ЕМ ВЕ" (АСМВ), която искаше да строи заводи за производство на компост от органични отпадъци в София, Пловдив, Варна и Бургас, или немските "Ер Ве Е" (RWE) и "Шееле" (SHEELE)... Техните намерения така и не срещнаха подкрепата на местната власт, което навежда на мисълта, че зад боклуците стоят сериозни корпоративни интереси и конкуриращи се лобита. В Пловдив например си съперничат две оферти - на "Екологичен завод" АД (в която участието на общината е 50%) и на столичната фирма "Грууп Интернешънъл" ООД. Необходимите инвестиции при първата оферта са 36 млн. лв., но досега никой не е изразил готовност да ги осигури. При втората вложенията възлизат на близо 200 млн. щ. долара. "В Пловдив нашият проект срещна неочакван отпор, въпреки че въпросът с финансирането е решен и е договорено отпускането на кредити с европейски банкови институции при изключително изгодни условия - казва единият от двамата съдружници в "Грууп интернешънъл" Илия Райнов. - Единственият проблем, колкото и парадоксално да звучи, е, че областната администрация отказва да издаде акт за държавна собственост на посочения от нас терен, за който имаме уверението на министъра на регионалното развитие и благоустройството, че е държавна собственост. Същата оферта сме внесли и при столичния кмет Стефан Софиянски. Направи ми впечатление, че и двамата кметове бяха възторжени, докато не разбраха, че сме си осигурили инвестицията. После замълчаха. Сега пловдивските медии пишат за нас като за мошеници, които преследват някакви користни цели. А технологията, която предлагаме, е възможно най-евтината - 10 евро струва преработката на тон отпадъци. Тя позволява пълното им оползотворяване и е несравнимо по-безопасна от избраната технология за третиране на отпадъците в София. Столичната администрация не може да не си дава сметка, че след изгарянето се отделя огромно количество диоксини и форани, които са толкова опасни за хората, колкото и радиоактивното излъчване, променящо генотипа." За повечето общини инсталациите за третиране на отпадъците са все още в сферата на добрите намерения и красивите обещания. Във Велико Търново завод за преработка на твърди битови отпадъци ще изгражда турският холдинг "Боен" (BOEN) в съдружие с фирма "Дийн строй", която е собственост на турския гражданин Наил Акшамоглу и на сънародника ни Джелил Шакир. Стойността на техния проект е 30 млн. евро. Израелската компания "Ащром" пък има намерение да построи край старопрестолния град завод за компостиране на твърди битови отпадъци, като вложенията се изчисляват на 15 млн. лева. Израелците се целят и в Монтана чрез дъщерната си фирма "Холокон". Тя трябваше да учреди с общината съвместно дружество, но областният управител Мариян Цветанов спря решението на общинския съвет за учредяването му. В Русе завод ще строи "Шееле България". Всъщност компанията е готова да построи инсталации във всички градове, в които извършва сметосъбирането и сметоизвозването, съобщи управителят й Генчо Димов. Сред тях са Варна, Бургас, Добрич, Ловеч, Плевен и Пазарджик. За построяването на предприятие за преработка на отпадъци Стара Загора ще разчита на финансиране от ЕБВР. Вече е избран и теренът - местността Мандра баир. Инвестицията ще е за около 27 млн. евро. Общината възнамерява да учреди дружество с норвежката фирма "Парагон Лиулин", чието участие в него ще е 40 процента. "Напред с материала" са общините Сливен, Ямбол, Нова Загора и Тунджа, които преди две години учредиха "Еко Инженеринг" ООД. В него дяловете на Сливен и Ямбол са по 40%, на община Нова Загора - 15%, а на Тунджа - 5 на сто. Заводът за отпадъци ще бъде построен край ямболското село Хаджидимитрово от турската фирма "Мозаик" и ще струва около 18 млн. лева. Възвръщаемостта на инвестицията е планирана за 15 години. (Таксите за преработен тон отпадък ще са 18.85 лева.) След този период заводът ще остане за четирите общини. На целия този фон малко кухо звучи Законът за управление на отпадъците. Той дори изисква от кметовете да разработят "програма за управление на дейностите по отпадъците, подчинена на няколко цели: намаляване или ограничаване образуването на отпадъци, както и степента на тяхната опасност, екологосъобразно обезвреждане, почистване на стари замърсявания, както и предприемане на мерки за изграждане на съоръжения и инсталации". Суходол е чудесен миризлив пример за прилагането на нормативния документ.
Източник: Банкеръ (17.01.2005)

Заслугата за уникалното явление е на шестимата общински съветници от 15-членната група на Съюза на свободните демократи (ССД) в столичния парламент, които миналата седмица обявиха, че сформират своя самостоятелна група, без обаче да напускат партията майка ССД, оглавявана от кмета Стефан Софиянски. Дали причината е в спора за бъдещето на Общинска банка, сполетяна от изненадващи акционерни метаморфози, или има и други икономически мераци, клатещи формацията на Софиянски, тепърва предстои да разберем. Във всеки случай бизнес дейността на бунтовната шесторка (каквато нейните членове освен обществена развиват) хич не е за подценяване. Но по-интересно от това е едно друго прелюбопитно разединение. Оказва се, че утихналата преди броени дни боклукчийска буря, която две седмици заливаше София, има не един, а... няколко епицентъра. При това, колкото и да е странно, преследващи не съвсем еднаква цел. Двигатели на протеста на жителите на столичния квартал "Суходол", приютил по принуда сметището на милионния град, са две почти едноименни организации на обществени начала, роили се от една и официално регистрирани през 2002 година. Става въпрос за Клуба за защита на интересите на населението на София по отношение на нейната инфраструктура и екология и за Клуба за защита на здравето и живота на столичани и на окръжаващата ги околна среда. Първият клуб се оглавява от строителния инженер Васил Василев от "Суходол", а вторият от съкварталеца му художник Венцислав Божилов. Смущаващата новина която съобщи инж. Василев, е, че нито той, нито колегата му Божилов или пък представители на двата клуба са дали съгласието си за прекратяването на протеста и за ползването на сметището до края на юни. Тази договорка със столичния кмет Стефан Софиянски била постигната с други, неидентифицирани жители на квартала, чиито имена неизвестно защо не се огласяват и изобщо не е подписван протокол за съглашението, уточнява Васил Василев. Нещо, което било сторено при септемврийския протест на суходолци през 2002 г., когато при прекратяването му е постигнато споразумение сметището да се закрие до края на 2004 година. Така е записано в т. 5 на съставения преди две години и четири месеца протокол, под който освен подписа на софийския градоначалник фигурират и шест парафа на членовете на Клуба за защита на населението на София. Жители на "Суходол" пък, пожелали по обясними причини анонимност, заявиха , че в най-напрегнатите дни на бунта из кварталните кръчми обикаляли хора на кмета, споменава се и името на шефа на столичния инспекторат Илия Велчев, които предлагали помощ и дребни услуги на закъсали суходолци - я намиране на работа, я доставка на дефицитно лекарство и прочие дребни благинки за лесно изкушаеми хора. Сред протестиращите се появили и местни жители с недотам чисто криминално досие "увещаващи" митингаджиите за повече сговорчивост при преговорите с кметските власти. Изказват се и подозрения, че в подпалването на фитила на бунта имал участие и Румен Гайтански, който на практика е собственикът и на трите фирми, извадили късмета да получат на концесия софийския боклук - ДИТЦ, "Волф" и "Чистота - София". Планирането на протестните действия в "Суходол" - случайно или не, наистина съвпадна с финалните горещи дебати по предоговарянето на концесионните условия, които, макар и компромисно, получиха одобрението на Столичния общински съвет (СОС) в края на декември миналата година. А дали концесионерът, отговарящ за чистотата на София, е имал полза от протеста и го е използвал като някаква форма за натиск при предоговарянето, е загадка от сферата на здрача Във всеки случай столичани, а и не само те ясно видяха колко е опасно, ако няма кой да почиства града им. По-важният въпрос е дали и правоохранителните органи ще погледнат, и то издълбоко, на този хигиенен процес, от който се вадят много пари, но и не по-малко потъват. Най-вече тези на софийските данъкоплатци. В прокуратурата са подадени твърде интересни документи и по тях вече е образувана предварителна проверка. На вниманието на магистратите е предоставена проектосметната документация на изготвения през 1995 г. проект за изграждането на сметището в "Суходол", както и официалната справка, изготвена на 13 август 2004 г., за количествата пръст и отпадъци, извозени в депото за времето от 1997 до 2004 година. Съпоставката между данните в двата документа е повече от любопитна. Според проекта котлованът на депото има обем 2 143 320 куб. метра. А в справката на общината е посочено, че за изминалите девет години от експлоатацията на сметището в него е постъпило шеметното количество от... 10 134 945 куб. м битови отпадъци Което означава, че депото е поело 4.72 пъти повече боклук от определената му по проект вместимост. Възможните обяснения за това "чудо" са само две - или за периода от 1997 до 2004 г. столичани са платили почти пет пъти повече за такса смет от реалните количества, или незаконно - в противоречие на проекта сметището е надстроено, за да поеме повече отпадъци, и то за по-дълго време. И при двата варианта обаче става въпрос за престъпление по смисъла на закона, твърдят юридическите съветници на протестиращите суходолци. Важно е да се отбележи, че в проектосметната документация на обекта изрично е посочено какъв може да бъде експлоатационният срок на сметището при планирания обем от 2 143 320 куб. метра. Изчислено е, че при технологичен режим "уплътняване с булдозер" с коефициент 1:2 депото ще поеме въпросните 2 млн. и кусур куб. метра за срок от 23 и половина месеца. При уплътняване с компактор (с вибриране) коефициентът на уплътнение на боклука е по-голям - 1:4.5, и съответно срокът за запълването на сметището по-дълъг - 52 месеца и половина. Това е положението поне според проектантите на суходолския обект. Той обаче работи вече девет години. И освен всичко друго сериозно обгазява половин София - целите комплекси "Люлин", "Овча купел" и "Красна поляна". Защото, за да не се образуват вредни газове, боклукът трябва да се покрива с пръст, която неутрализира появата им. Според проекта в сметището (с максимален живот 4 години и половина) трябва да постъпят 295 041 куб. м пръст, а справката на софийското кметство сочи, че за тези девет години реална експлоатация закараната пръст в "Суходол" е едва... 142 232 куб. метра. От същата справка е видно, че от 1997 г. до сега от депото са изтекли 69 млн. куб. метра сметищен газ Еколозите твърдят, че това е страшна цифра. Те са категорични, че е нарушена и Наредба №7 на здравното министерство, която изисква около подобни обекти санитарноохранителната зона да е в радиус от 3 километра. В тази зона не бива да живее никой. Само че всеки столичанин може да прецени на колко километра от сметището живеят не само суходолци, а и люлинци, и всички обитатели на околните комплекси. Само 10 километра пък делят кабинетите на президента и на премиера от екологичната суходолска атракция. Подробностите за този обект обаче най-добре би трябвало да знае неговият оператор - общинската фирма "Чистота - Искър" и нейният шеф Павел Граматиков. Злите езици твърдят, че тя е приватизирана на тъмно, но от пресцентъра на Столичната община заявиха, че тя си е все още общинска. Колкото до Павел Граматиков, той без съмнение е човек с опит в бизнеса. Бил е в Съвета на директорите както на "Чистота - София", така и на РМД-то "Чистота - Приват", което є стана собственик през 1999 г., а сега неин притежател, както бе споменато, вече е Румен Гайтански - биг босът в "ДИТЦ" и "Волф". Заедно с бившия собственик на "Чистота - София" - Красимир Арсов, Павел Граматиков участва в управлението на "Младост" АД, Сунгурларе, произвеждащо "машини със специално предназначение", държи 60% от капитала на "Мелник 2004" ООД в петричкото село Долно Спанчево, където отглежда лозови и други трайни насаждения. Граматиков има и 50% в "Екостопанство" ООД, което от октомври тази година отглежда зърнени и фуражни култури в с. Филипово, община Банско. При такъв делови актив г-н Граматиков вероятно добре върти бизнеса и на проблемното столично сметище в "Суходол". Дано прокурорите установят, че нещата там, ако не от екологична, то поне от финансова гледна точка са чисти.
Източник: Кеш (21.01.2005)

Локорско е само на 12 км от София, но е забравено и от еколози, и от политици, и от Бога. С наближаване на селото първото, което се изпречва пред погледа, са два паметника на социалистическата гигантомания - отляво на пътя, в бивш стопански двор, се издигат четири силоза - призраци от неосъществена супермодерна кравеферма. Отдясно гледката е също толкова подтискаща. През 60-те години на миналия век плодородните някога ниви са превърнати в сухи насипи от скални и рудни отломки. Тук-там между табаните чернеят утайките от градската пречиствателна станция и от тях се носи непоносима смрад и рояци мухи. В "блатото на вечната воня" до 1991 г. са загробвани какви ли не боклуци - труповете на измрели животни, остатъци от градския екарисаж, химически и всякакви други отпадъци от заводите в столицата. По-лошо от това няма накъде, ще си кажат някои, но ще сгрешат. На табаните край селото открай време се е гледало като на най-вероятната площадка за бъдещия завод за отпадъци Изграждането му сега е по-малката грижа за жителите на Локорско. Тепърва експерти ще пресеят постъпилите в Столичната община 56 оферти, за да се спрат най-много на две от тях. По-належащата им задача е да попречат на столичната администрация ежедневно да стоварва в района тонове мръсотия. Вече е ясно, че табаните са едно от трите места, където ще бъдат монтирани инсталациите на "Чистота Искър" ЕООД за балиране на твърди битови отпадъци. За да се оформи площадка за смилането, балирането, пакетирането и временното им съхранение, неотдавна бе създаден нов поземлен имот върху площ от 280 декара. За три години на него трябва да бъдат "приютени" 515 хил. тона, или 47% от боклуците, които столицата ще произведе до 2008 година. Според председателя на общинската комисия по околната среда Нели Манова там ежедневно ще се пакетират около 700 тона. После капсулованите цилиндрични бали, включително и тези от инсталациите на "Макс" ООД и "екоел" ООД в Сеславци и Връбница, ще се складират на това място. През изминалата седмица Стефан Софиянски се измъкна от ситуацията като избра пред кметството парламента и остави батака в ръцете на досегашния си заместник Минко Герджиков. Четвъртък - 30 юни, беше последният ден, в който камионите на "Дитц", "Волф" и "Чистота-Искър" можеха да извозват градските боклуци в депото край Суходол. Общината, както можеше да се очаква не успя да се справи с проблема, но жителите на квартала съвсем не са склонни да направят компромис и да позволят този срок да бъде удължен отново. А това явно е наложително заради назряващия конфликт в Локорско и населените места около него - Чепинци, Негован, Световрачене, Войняговци, Кремиковци, Сеславци, Бухово, Горни и Долни Богров и Яна. Впрочем от няколко седмици в селата се провеждат митинги, издигат се лозунги, правят се палаткови лагери, блокират се пътища. На 27 юни инициативните комитети излязоха с обща декларация, че ще протестират с всички законови средства, докато екологичното министерство не отмени решението на Столичната инспекция по околната среда и водите, с което одобри трите площадки в Локорско, Сеславци и Връбница. Рано е да гадаем кой ще надделее в спора, но ако не друго шумът, който се вдигна около боклуците на София, накара жителите на кварталите и на селата в периферията й да се огледат и да осъзнаят в каква среда живеят "Продължава замърсяването на нашия район, тровен с години от металургичния комбинат "Кремиковци" и съпътстващите го производства, от урановата мина, от бившето предприятие "Редки метали" - гр. Бухово, от рудник "Кремиковци", от "Лакпром", а от няколко години и от предприятието "Изола Петров"", пишат протестиращите в апела си, разпространен на 27 юни. Преобразяването на ландшафта край Локорско започва след октомври 1959 г., когато е разкрит рудник "Кремиковци" (от него се добиват железни руди и баритна суровина). В следващите 45 години тонове скални и рудни отпадъци се извозват с вагони и се "складират" върху 3500 дка, принадлежали преди това на бившето ТКЗС-Локорско. През октомври 2004-а добивът временно е преустановен, тъй като Министерството на икономиката прекратява (заради неизпълнение) 34-годишния концесионен договор с "Кремиковци рудодобив" АД, сключен на 20 май 1999 година. Така въпросът кой ще рекултивира рудника и табаните увисва във въздуха. "Питанията ви не са съвсем ясни и трябва да направим някои уточнения - отбеляза пресаташето на "Кремиковци" АД Тодор Христов. - Всъщност от рекултивацията на кои терени се интересувате? Налага се да се консултирам с експертите и ще ви информираме допълнително." Едва ли г-н Христов не е наясно, че специална клауза в споменатия концесионен договор ангажира дъщерното дружество на металургичния комбинат "Кремиковци рудодобив" да възстанови използваните площадки. В него е записано, че "концесионерът е длъжен да осъществява свързаните с концесията дейности съобразно утвърдените със съответните проекти ред на изземване на запасите, ограничения и мерки за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда, ред и етапност за рекултивация на нарушените терени". Репортер на в. "БАНКЕРЪ" зададе подобни въпроси и на Районната инспекцията по околната среда и водите (РИОСВ). За късмет те бяха достатъчно ясни за пресаташето й Петя Георгиева. По нейна информация на директора на рудника е бил съставен акт за административно нарушение, тъй като не е предоставил проект за рекултивация. Впоследствие такъв е изготвен, но за него инспекцията е издала отрицателно становище. "Към настоящия момент в РИОСВ-София не е постъпвал "Работен проект за рекултивация на нарушени терени", както и съгласувателни писма от компетенти органи за такъв проект", отбелязват в писмо до "БАНКЕРЪ" от ведомството. Популярен в световната практика способ за възстановяване на плодородието на почвите е използването на утайките от пречиствателните станции На 14 август 2000 г., вероятно ръководени именно от световния опит, Столичната община и "Кремиковци" АД сключват договор за съвместно ползване на насипите край Локорско. Според него на тази площадка ще се извозват както отпадъчните материали от рудник "Кремиковци", така и утайките от Столичната пречиствателна станция за отпадни води "Кубратово", открита 15 години по-рано. Годишно на терена се депонират около 50-60 хил. кубични метра утайки. "Първо те се полагат в основата на табана, а отгоре се засипват със скална маса", обясни технологията дългогодишният бивш директор на станцията и настоящ оперативен директор на "Софийска вода" АД Георги Файтонджиев. Само че екип на "БАНКЕРЪ" видя и засне нещо съвсем различно. Течните утайки се изсипват безразборно и никой не си прави труда да ги затрупва. Няма и как да стане това, след като рудник "Кремиковци" от миналата година не е действащ. "Няма такова нещо. Препоръчвам ви да отидете в пречиствателната станция и да видите какво и как се товари. Утайките не са течни, а наподобяват рохка градинска пръст - изтъкна Файтонджиев. - Те са стабилизирани аеробно, преминали са през лентови филтърпреси. След тях сухото вещество е между 23 и 25 процента. Престоявайки на сушилните полета след това още 15-18 месеца, този процент се увеличава. И не миришат." Според инж. Йоланта Колева от "Омонит" ООД (фирмата, натоварена от Столичната община да извършва мониторинг на изпълнението на концесионния договор) в момента утайките от столичната станция, които се изхвърлят край Локорско, са с незавършен цикъл на третиране Причината е, че едва от миналата година концесионерът "Софийска вода" е започнал да инвестира в създаването на метаново стопанство. В него, по думите на Георги Файтонджиев, са инвестирани 10 млн. лева. Инженер Колева обаче смята ,че съоръжението ще бъде завършено до края на тази година, а ще бъде пуснато в експлоатация едва към средата на следващата. "Това съвсем не означава, че те представляват опасност за околната среда и за хората. Два пъти месечно техният състав се анализира в Центъра по хигиена и досега резултатите от пробите не са показали съдържание на нитрати и тежки метали над пределно допустимите концентрации, както и наличието на патогенни микроорганизми", увери специалистът. Преди три години дружеството концесионер възлага на "Геохидроконсулт" да състави проект за изграждане на временно депо за съхраняване на утайките от пречиствателна станция върху табани 600 и 612, чиято обща площ е 210 декара. Според авторите му загробването им ще става в предварително изкопани траншеи. Но до ден-днешен тези намерения не са реализирани. "Проектът на "Геохидроконсулт" не е най-добрият вариант и малко ще го видоизменим. Там ще се депонират утайките, преминали през метантанковете, които ще бъдат пуснати в експлоатация до август. Експлоатационните разходи ще са между половин и един милион лева. Искам да направя това депо образцово", подчерта Файтонджиев. Разрешение за използването на терена за тази цел е издадено от РИОСВ още на 20 февруари 2001-а и е потвърдено с още едно от 20 февруари 2004 година. От инспекцията увериха, че при тях е постъпил план за привеждането на депото в съответствие със законовите изисквания и операторът ще бъде задължен да го огради. Само че това не представлява кой знае каква утеха за жителите на Локорско, Чепинци, Негован, Световрачене, Войняговци, Кремиковци, Сеславци, Бухово, Горни и Долни Богров и Яна. Те са категорични, че са подложени на "екогеноцид" и не желаят повече да приемат на своя територия отпадъците на столицата. И без тях "Кремиковци" е най-големият замърсител на въздуха и водите в района, заради което металургичният комбинат плаща всеки месец близо 100 хил. лв. екосанкции.
Източник: Банкеръ (04.07.2005)

Общината вчера претърпя провал в поредния си опит да убеди протестиращите граждани, че опаковането на сметта е безопасна и екологична операция. Общински съветници от всички групи воглаве с шефа на СОС Владимир Кисьов и почти цялата кметска управа на София тържествено се събраха в базата на "Чистота-Искър" за показно как се пакетират отпадъци. На поканата на общината се бяха отзовали хора от инициативните комитети на Локорско, Сеславци, "Връбница", сред публиката се вееше и бялата брада на Димитър Серафимов, един от водачите на протестите в Суходол. Още в началото на неколкоминутната процедура над площадката се носеше тежка миризма на боклук. "Като сте в пекарна, ви мирише на хляб. Като сте на сметище, ви мирише на боклук," успокои гостите шефът на фирмата Павел Граматиков. Честта да мине пръв през машината за пакетиране имаше боклук от "Надежда". От кофата сметта попадна в обемист контейнер. От него отиде към неголяма машина, подобна на каравана, където беше раздробен. След това премина по лента за отделяне на метала и влезе в друга центрофуга да се "завихри" и "уплътни". После започна опаковането - първо в 4 до 7 пласта мрежа, после и във фолио. Накрая 1-тонната бала в пастелнозелено пое към друга машина, която трябва да я отнесе до мястото за съхранение. За да убеди публиката в здравината на фолиото, операторът на машината вдигна балата на 5 м и я пусна. Демонстрацията обаче постигна точно обратния ефект, тъй като за лош късмет на общинарите фолиото се пропука на няколко места.
Източник: Сега (14.07.2005)

Две фирми са подали жалби до различни инстанции срещу площадката за пакетиране на боклука в "Кремиковци", където сега експериментално се опакова софийски боклук. Това съобщи общинският съветник от ДСБ Атанас Кундуржиев вчера. Колбасарската "Браво", чиито цех се намирал на 150 метра от площадката, е подала сигнал във Върховната касационна прокуратура и общинския съвет. Фирмата за метални конструкции "Монтел" пък е изпратила жалба до районната инспекция по околната среда и водите и пожарната срещу площадката, която още не е одобрена от екоминистерството. В сигналите се поставя проблема, че до оградата на площадката са разположени резервоари за съхранение на нефтопродукти и имало опасност от пожар. В жалбата на "Браво" се посочват нарушения на наредбите за изискванията към площадките за боклук и за хигиенните изисквания за защита на населените места. Нарушен бил и Закона за противопожарната охрана, обясни съветникът. От колбасарското предприятие се притеснявали, че 140 -те им служители ще напуснат. Мухите и птиците може да кацат от боклука върху месото, посочи Кундурждиев. Фирмата произвежда по 200 тона колбаси на ден и ако осъди общината за възпрепятстване на дейността й, ще трябва да плащаме големи неустойки, добави той. Ще трябва да плащаме, ако екоминистерството не одобри площадката, а ние продължим да я използваме, каза и.д. Минко Герджиков. Според него балите не са опасни и няма проблем със складовете на "Петрол". Машината за пакетиране на боклука е на 7 км. от населени места и е в промишлен район. Може ли в промишлен район да се произвежда месо, попита той. Временният кмет бил викан в прокуратурата заради жалбата. Обвинителите му казали, че няма да се месят докато екоминистерството не реши дали да одобри площадката. 1 млн. лева компенсация за суходолци одобриха общинските съветници вчера. Парите ще се инвестират в пътища, канализация, детски площадки, обясни Герджиков.
Източник: Монитор (29.07.2005)