Сделките на 2014 Оттеглянето на чуждите инвеститори продължи, но тази година има първи сигнали за интерес сред стратегически купувачи Последните пет години бяха мрачни за пазара на сливания и придобивания и 2014 г. потвърди тенденцията – сделките бяха малко на брой, малки по обем и с все така ясно изразена тенденция за изтегляне на чуждестранните инвеститори. Факторите за това също не са изненадващи – със сигурност кризата оказа своя ефект, но общото усещане в сектора все по-ясно сочи, че това вече не може да бъде оправдание, особено на фона на активизирането на пазарите в Европа и по света. Но в края на годината нещо се случи и се промъкна плах оптимизъм. Най-общо случките, които носят надежда, са по-стабилното правителство, сделката за "Телерик", която показа, че за силните компании сделките са възможни, и не на последно място - поизчерпаното търпение при отлагането на продажби. А новите звезди са от IT сектора и производството. Защо са малко През годината са приключени едва 69 сделки, като стойността им е рекордно ниска - с 30% под показателя за 2013 г., показва доклад за пазара, изготвен от CMS, AIG и EMIS. И констатира, че отливът на чужди капитали е продължил, а много от сделките са заради финансови проблеми. Така, ако допреди няколко години свиването на световните икономики оправдаваше изтеглянето на чуждестранните капитали от страната, напоследък зад напускането на инвеститорите все по-ясно се виждат и по-дълбоките местни проблеми – липса на реформи, неработеща съдебна система, непредвидимост на бизнес средата и на законодателството, малък и беден пазар. "За съжаление имиджът, който България продължава да заздравява и който включва неработещи институции, корупционни скандали и липса на върховенство на закона, ще възпира огромната част от външните инвеститори да гледат сериозно на България като атрактивна бизнес дестинация", коментира Ангел Келчев, мениджър "Сливания и придобивания" в E&Y. Липсата на критичина маса положителни послания, които страната да изнася извън граница, отбелязва и Юлиан Гиков, който е управляващ директор на "Райфайзен инвестмънт" и директор за Югоизточна Европа. Освен необходимостта от усилия за подобряване на сигурността и бизнес климата той посочва, че като цяло "допълнителен потенциал и привлекателност ще донесе и реформирано и приложимо образование". Относително малките размери на местния пазар и компаниите на него също са сред факторите, които обуславят липсата на по-сериозен интерес от страна на международните инвеститори. "Крайно време е да приемем, че размерът има значение и влече съразмерен интерес", изтъква Тодор Тодоров, директор "Финансово консултиране" в "Делойт България". "Колкото и добре управлявана да е една фирма, 30 - 40 млн. лв. годишен оборот трудно попадат в полезрението на компании с приходи от над милиард, а точно последните движат статистиките", обяснява той. Минисъживяване На този фон постигнатата за момента политическа стабилност е добър, но съвсем недостатъчен сигнал за подобряване на условията на пазара. Което пък означава, че макар и през последните месеци все пак да има някакво раздвижване, още е прекалено оптимистично да се очаква рязка промяна в начина, по който инвеститорите гледат на страната. "Факт е, че има някакво оживление, но е трудно да се определи дали е заради подобрено усещане на чуждите инвеститори към България, или просто се задвижват дълго отлагани проекти", коментира Атанас Бангачев, партньор в българския офис на CMS Cameron McKenna. Илко Стоянов, който е съдружник в българския офис на международната адвокатска кантора Schoenherr, пък посочва, че тенденцията основен двигател на пазара да бъде изтеглянето на чуждестранни инвеститори, които искат да излязат от българския си бизнес, постепенно отслабва. "Отново се появява интерес от стратегически инвеститори към България. Големите сделки остават спорадични, но има много местни компании, които предизвикват интерес навън", отбелязва той. Бавното възстановяване на икономиката също несъмнено оказва ефект. В някои случаи обаче, противно на очакванията, той е в посока задвижване на пазара. "Има открояващ се контраинтуитивен двигател на корпоративни сделки – липсата на макроикономически ръст. Това води до интерес към консолидация в търсене на оперативни синергии и нерядко изтегляне на чуждестранни капитали в индустрии, зависими изцяло от вътрешното потребление", обяснява Тодоров. На фона на всичко това в началото на 2015 г. има и още някои фактори, които дават основание да се очаква някакво активизиране на пазара. Още в през първото полугодие може да бъдат финализирани и някои неосъществени до момента или отлагани сделки, което да даде силен старт на годината, смята Юлиан Гиков. "Очаквам 2015 г. да е значително по-силна година като обем на пазара (по-малко като брой сделки), тъй като има добри индикации за успешното затваряне на някои по-големи сделки", посочва той. Кои са следващите сделки Очакванията тази година са по няколко линии: да приключат вече задвижени сделки; да се инвестират няколко десетки милиона от фондове за дялови инвестиции, които трябва да завършат портфейлите си до края на годината, и да има промяна около дружества от орбитата на Корпоративна търговска банка. Последната миналата година беше основен инвеститор на пазара, като собственикът й Цветан Василев трупаше актив след актив. Сега движението е обратното. След като през изминалата година собствениците си вече смениха например компании като "Булгартабак" и "Техномаркет", очакванията са през тази да има сделки и за други от активите му, сред които например БТК, НУРТС, "Петрол" и др. Смяната в телекома всъщност вероятно ще е най-голямата сделка през годината - дали през доброволна препродажба, или чрез изземване от кредитори. В телеком сектора може да видим нови собственици и в "Близу", който вече традиционно се предлага от финансовия си инвеститор. Или в "Макс телеком", където преговорите са за миноритарен партньор. Вече традиционно за последните години очакванията са свързани и с технологичния сектор, който остава сред най-динамично развиващите се и в който се случи и една от най-големите сделки за миналата година – придобиването на "Телерик" от американската Progress Software срещу 262.5 млн. долара. "Най-силен интерес има към IT сектора, като той не е само покрай голямата сделка за "Телерик", а е движен от интерес към софтуерната индустрия като цяло", отбелязва Атанас Бангачев. Ритейл секторът също ще продължи да бъде сред активните в следващите месеци, като в момента в ход са няколко сделки в сегмента на търговските вериги за хранителни стоки. Най-голямата е за Billa, като ако се случи, това ще е пореден изход на чужд инвеститор от сектора. През 2014 г. с българския си бизнес се разделиха собствениците на вериги като "Пикадили", "Практикер", "Баумакс". Разместванията в сектора включваха и продажбите на "Техномаркет", която промени акционерната си структура на два пъти през годината и вече половината е на италианския предприемач с български паспорт Едоардо Миролио. "Атрактивните сектори продължават да бъдат същите – телекомуникации, софтуер, аутсорсинг, онлайн ритейл и т.н. Те се характеризират или с наднормени печалби спрямо подобни бизнеси в региона (телекомуникации), с глобално насочени и по-атрактивни ценово продукти (софтуер и BPO), както и с навлизането на нови покупни модели (онлайн ритейл)", пояснява Ангел Келчев. По думите му интерес се наблюдава и при производство на потребителски стоки като храни, битова химия и други нишови продукти, но той по-скоро се свежда до много специфични компании със силни позиции на световно ниво в съответния си сектор. "След години на доминация на секторите телекомуникации, енергетика, търговия и услуги очаквам 2015 г. да бъде годината на сделки от производствения сектор, където за някои по-мащабни предприятия текат процеси и ще видим материализиране на чужд стратегически интерес", прогнозира и Юлиан Гиков. Сред секторите, които той очертава като потенциално интересни за стратегическите инвеститори, са още хранително-вкусовата промишленост, производството на химически и строителни материали, телеком секторът, а също и карго и пътническият превоз. Интересни събития може да има и във финансовия сектор, за който изминалата година се оказа особено динамична след продажбата на "Креди агрикол България" на КТБ, поставянето на двете банки под специален надзор дни след финализирането на сделката и отнемането на лиценза на КТБ през ноември. Рухването на империята на Цветан Василев доведе и до продажба на миноритарния му пакет в застрахователната компания "Виктория", която вече е еднолична собственост на италианската Generali. Междувременно плановете за преструктуриране на гръцките банки, които включват и продажба на чуждестранни дъщерни дружества, може да засегнат и България. В прогнозите си за предстоящата година самите представители на банковия сектор отбелязват необходимостта от консолидация. Малки чужди застрахователи също могат да решат, че оставането им на пазара няма смисъл. Активност на пазара на сливания и придобивания се очаква и по европейска линия – до края на 2015 г. фондовете за дялово инвестиране BlackPeak Capital и Empower Capital ще трябва да разпределят под формата на вложения общо 25 млн. евро от инициативата JEREMIE на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Вложенията ще трябва да бъдат направени в избрани от двата фонда работещи малки и средни български предприятия, като едно от условията е, че освен фондовете в съответната компания трябва да влезе и поне още един инвеститор, който не е свързан със собственика й. Над половината от набраните средства има да инвестира и NEVEQ II, който също е по програмата JEREMIE. В следващите месеци с нови собственици може да се сдобият и компании като "Юнион Ивкони", които от известно време търсят купувачи, но високата им задлължнялост засега не успява да привлече интерес. На пазара ще излязат и нови активи, държани от банки - основно недвижими имоти като хотели, комплекси, молове... При тях обаче няма сигурност, че ще се намерят купувачи, но ако има, те ще са основно местни.
Източник: Капитал (06.02.2015)

Икономическият ръст ще достигне 2,1% от БВП Икономическият растеж на България ще достигне 2,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година, прогнозираха анализаторите от Ernst&Young. Той ще бъде подкрепен основно от вътрешните инвестиции и потреблението. През годината ще продължи дефлационният процес, прогнозират анализаторите от одиторската компания, съобщи БНР. Това ще се дължи основно на ниските цени на горивата. В същото време с бавен темп ще се увеличава вътрешното потребление. Доходите също ще растат бавно. В средносрочен план одиторите прогнозират още по-засилващ се растеж. През 2016 г. икономиката ни ще отбележи растеж с над 3 на сто и с над 3,4 на сто в средносрочен план. Тогава вече дефлацията ще бъде овладяна, а инвестициите ще започнат да растат с по-сериозен темп. Анализаторите отбелязват и зависимостта на българската икономика от тази в страните в еврозоната, които са основни търговски партньори на българските фирми. Слабостта на еврото и ниските цени на петрола ще подпомогнат и европейските износители, а планът за количествени улеснения на Европейската централна банка ще подпомогне растежа на икономиката в страните от еврозоната.
Източник: Монитор (17.03.2015)

България е в топ 15 на страните в Европа по брой на работните места, създадени благодарение на преките чужди инвестиции, според доклад на консултантската компания Ernst&Young (Е&Y) за атрактивността на държавите за инвеститорите. Страната ни е наредена на 12-то място в класацията с близо 5 700 работни места, създадени от чужди инвеститори през 2014 г. Това представлява ръст от 3 на сто спрямо създадените през 2014 г. работни места от чуждестранни инвеститори, отчита консултантската компания. Страната ни привлича все по-голям интерес от чуждестранните инвеститори, макар и да се нуждае от допълнителни реформи и по-добра инфраструктура, пише още в доклада. Като основни проблеми за бизнеса и инвестициите експертите открояват пазарните интервенции, бюрокрацията и корупцията, които са още по-силно изразени в източноевропейските държави, включително България, северната ни съседка Румъния и Словакия. Като цяло основните спънки пред привличането на повече инвестиции в Европа са бюрокрацията, слабият все още икономически растеж, липсата на политическо управление на ниво Европейски съюз (ЕС) и геополитическото напрежение. Затова и само 32% от анкетираните от консултантите смятат да разширят операциите си в Европа през следващата година, докато 64% нямат такива планове. Потенциалният разрив на Великобритания с ЕС също се вижда като риск. Същевременно Европа остава най-предпочитана за инвестиции в производство, като най-активната индустрия, която създава и най-много нови работни места, е автомобилната. Чуждите инвестиции в Европа – рязко нагоре През миналата година обемът на чуждите инвестиции в Европа е скочил с 36% на годишна база до рекордните 305 млрд. долара, въпреки забавянето на глобалната икономика. Всички 43 държави от Стария континент, обхванати от проучването, включително Русия и Турция, са привлекли над 4 хил. проекта, с които са създали над 185 500 работни места – с 12 на сто повече спрямо 2013 г., отчитат консултантите. Западна Европа остава най-атрактивна за инвеститорите, като е привлякла 50 на сто от чуждите инвестиции по света спрямо 45% през 2013 г. Така регионът изпреварва Китай, който става все по-малко атрактивен за чуждите инвеститори (38%) и изостава на трета позиция. Второто място е за Северна Америка с 39%. Великобритания, Германия и Франция продължават да привличат най-много чужди инвестиции, като за първи път в тазгодишната класация в топ 10 попада и Турция. Великобритания е номер 1 по отношение на брой проекти и създадени работни места – близо 900 проекта и над 31 хил. нови работни места. Следва Германия с над 700 проекта, но само малко над 11 хил. нови работни места. Във Франция са реализирани над 600 проекта, благодарение на които са създадени над 12 500 нови работни места, но те намаляват спрямо предходната година. В Русия са реализирани само 114 проекта, но пък те са създали над 18 хил. нови работни места. Почти две трети от анкетираните от компанията инвеститори смятат, че атрактивността на Европа ще се подобри през следващите три години. Респондентите са и значително по-оптимистично настроени за перспективите пред икономическия растеж на Стария континент. От градовете безспорен номер 1 е Лондон, следван от Париж, Берлин, Франкфурт, Амстердам, Брюксел, Мюнхен, Барселона, Прага и Мадрид. Инвестиции в производство и логистика На фона на икономическото възстановяване, обезценяването на еврото и намаляващите цени на енергията производственият сектор в Европа започна да се оживява. Чуждите инвестиции в производство отбелязват ръст от 20 на сто от общия обем на вложенията на Стария континент. Обемът на инвестициите в логистика пък се увеличава с 27 на сто, основно благодарение на електронната търговия. В сектора на услугите представянето е смесено – увеличават се чуждите инвестиции в софтуерни проекти и финансовия сектор, но намаляват в бизнес услуги и научни изследвания и развойна дейност. Най-силен ръст на чуждите инвестиции записват традиционните за европейската икономика икономически сектори – хранително-вкусовия и автомобилния. Най-много нови работни места обаче създават инвестициите в автомобилния сектор и производителите на машини и оборудване. Силно възстановяване на инвестициите се отчита също във финансовия сектор, фармацията, химическата индустрия и т.н.
Източник: Инвестор.БГ (02.06.2015)

EY: Българската икономика ще нарасне с 1,9% през 2015 г. Очаквания за умерен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България от 1,9 на сто за 2015 г. и 2,6 на сто за 2016 г. разкрива последният доклад на международната консултантска компания EY, който поставя фокус върху европейската икономика. Експертите отчитат, че през първите три месеца на 2015 г. крайното потребление в България бележи спад от 0,6% на тримесечна база, а инвестициите нарастват с едва 0,4%. Силните резултати по отношение на БВП през първото тримесечие са в резултат на износа, който продължава да се увеличава дори и след пика от 8,3% в периода октомври-декември 2014 г. Според доклада е малко вероятно обаче този модел да се запази през следващите тримесечия. Предвид прогнозата, че търсенето на вътрешния пазар ще остане доста вяло, прогнозата за растеж на БВП за 2015 г. е намалена от 2,1% преди три месеца на 1,9%. За 2016 г. очакванията са за растеж на БВП от 2,6%, като се предвижда увеличение на търсенето на вътрешния пазар и компенсиране на по-слабия принос, осигурен от нетния износ. "Ние виждаме, че компаниите възвръщат увереността си за нови инвестиции и разкриване на работни места. Въпреки леко намалената прогноза за България спрямо тази отпреди три месеца, възстановяването на икономиката е осезаемо, макар и не с темповете от преди кризата, и ние оставаме сравнително оптимистични", коментира Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY България.
Източник: Инвестор.БГ (03.07.2015)

Ръст на заетостта от чужди инвестиции Над 5000 българи са намерили работа благодарение на преките чуждестранни инвестиции. Ръстът е с 3 на сто повече в сравнение с миналата година. България се нарежда на 12-о място по създадени работни места от чужденци. Данните са от проучване на "Ърнст енд Янг”, направени сред 43 европейски страни за 2015 г. В класацията попадат и Русия и Турция. Най-привлекателни за чуждите инвеститори са Великобритания, Германия и Франция, сочи изследването, цитирано от БНР. Отчита се повишаване на инвестициите в Европа с 36% спрямо предходната година. Западна Европа е водещата дестинация за инвеститорите, следвана от Северна Америка и Китай. Въпреки че западноевропейските страни са по-привлекателни за чуждите инвеститори, най-много работни места се отварят в източните страни. Дори и в Македония има известен ръст на разкриването на работни места от чужди инвестиции. Проучването на "Ърнст енд Янг” прави уточнението, че положителната тенденция за Европа може да се влоши при евентуалното излизане на Великобритания от Европейския съюз.
Източник: Новинар (05.08.2015)

Скъпият ток изяжда 106 540 работни места Цената на тока за бизнеса скочи с около 13 % в края на юли след решението на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Експертите вдигнаха ставката на добавката "задължения към обществото" от 18,63 лв. на 38 лв., което предизвика яростни протести на бизнеса. На практика тази добавка цели да регулира цената на тока, а обществото и икономиката да платят разходите от грешни политически решения в областта на енергетиката, обясни експертът Стамен Тасев. Става дума най-вече за "грешните пари", пръснати покрай необмислени проекти като АЕЦ "Белене" и хидросъоръжението "Цанков камък". Компенсациите, които енергоемките бизнеси ще получат, за да бъдат конкурентоспособни, ще могат да се изплащат едва след като нотификацията на Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ получи одобрение от Европейската комисия. В подкрепа на позицията на бизнеса е докладът на международната консултантска агенция "Ърнст енд Янг". Високите цени на тока за бизнеса и увеличената добавка "задължения към обществото" ще изядат 106 540 работни места, ако държавата не подпомогне енергоемките производства. Това се посочва в доклад на агенцията "Ърнст енд Янг". Според него "подкрепата за ВЕИ, когенерации и невъзстановяемите разходи, формиращи т. нар. цена за "задължения към обществото", има потенциал да затрие годишна продукция в реалния сектор за 10,303 млн. евро, добавена стойност за над 1,921 млн. евро, 212 млн. евро годишно инвестиции и над 106 940 работни места". Това е експертната оценка на средносрочните ефекти на евентуалния апокалиптичен сценарий, в който индустрията се намира месец след драстичния ръст на цените. Все още се очаква отговор от Европейската комисия по процедурата за нотификация на Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ. В същото време оценката на анализаторите сочи, че България е на второ място в ЕС по размер на "политическите разходи" в цената на тока.
Източник: Стандарт (10.09.2015)

Фирмите не желаят вече да плащат "политическите разходи" в цената на тока Бизнесът отново ще протестира срещу новите цени на тока. Протестът ще е на 30 септември в София, ако дотогава КЕВР не промени решението си за поскъпване на електроенергията за фирмите с около 15-20% от началото на август. Това обявиха вчера от национално представените работодателски организации - БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ. Недоволството на бизнеса е заради увеличената с над 100% такса "задължение към обществото", която се плаща от фирмите на свободния пазар. Приходите от нея отиват за покриване на дефицита в НЕК. Работодателите поставиха 5 искания, с които да се преодолее очертаващата се криза. Първото е цените на тока да се върнат на нивата отпреди 1 август, т.е. да няма увеличение на добавката "задължение към обществото". Нужна е и пътна карта за реформи в енергетиката. "Настояваме за законодателни промени и промяна на последната поправка в Закона за възобновяемите енергийни източници, която разширява отново изкупуването с преференциални цени на енергия. Настояваме за разкриване на информацията за собствениците на ВЕИ-та", каза изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.
Източник: Сега (11.09.2015)

Историите с активите, чиято покупка е кредитирала - пряко или непряко, Корпоративна банка, стават все по-интересни и заплетени. Първо защото - със или без основание, няма никаква официална информация за действията, предприети от синдиците на банката Росен Ангелчев и Лазар Илиев за осребряване на активите й. Освен това - защото според различни регистри, като този за имотите, както и за публичните продажби на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители, се появиха съобщения за продажби и за наложени възбрани върху разпореждане с недвижимости, които пък са част от активите на длъжници на КТБ. И още - защото през последните два месеца бяха прехвърлени активи и дялови участия, които извадиха на светло някои лица с влияние върху фирми, съпричастни към нерадостната съдба на КТБ и най-вече към нейните активи. Всичко изброено дотук дава косвена информация, анализът на която насочва към отговора на въпроса: "Кой е виновен за това, което сполетя тази банка преди една година?" Първоначалният замисъл беше в тази публикация да обърнем внимание на активите на "Партнер Лизинг" Това дружество е сред големите длъжници на Корпоративна банка. Според данните от анализите на трите фирми: "Делойт България", "Ърнст енд Янг" и "АФА", публикувани в доклада на Временната парламентарна комисия за КТБ, "Партнер Лизинг" има задължения към банката по 130 кредита на обща стойност 137 млн. лева. Обезпеченията са вземания по договори за лизинг на машини и съоръжения и имоти, които дружеството е отдало на трети лица. Интересът ни към него бе предизвикан от обявата на частен съдебен изпълнител, че продава имот, който е собственост на дружеството и е ипотекиран в полза на "УниКредит Булбанк". Върху него е наложена възбрана от страна на синдиците на Корпоративна банка. Става дума за пристройката към голямата сграда на бул. "Цар Борис ІІІ" в София. Разказахме този случай подробно в миналия брой на в. "БАНКЕРЪ". Тогава си зададохме и въпроса: Какво става с връщането на кредитите взети от Корпоративна банка? Как синдиците й ще успеят да си съберат вземанията от компании като "Партнер Лизинг", при положение че техните активи пък не са заложени в полза на банката? Отговорът на тези въпроси се оказа простичък. Синдиците на Корпоративна банка трябва да наложат възбрана върху имуществото и останалите активи на "Партнер Лизинг", а и на другите подобни на него длъжници и да се удовлетворят от ипотекираните в тяхна полза имоти. Ако, разбира се, такъв тип обезпечения съществува. Ако тези активи не са ипотекирани в полза на друг кредитор, Корпоративна банка ще може да се удовлетвори от сумите, получени от продажбата им или от отдаването им под наем или на лизинг. В краен случай, ако длъжниците не плащат, банката може да поиска да бъдат обявени в несъстоятелност и по този начин - чрез назначените от съда синдици на съответните компании, да поеме контрола върху техните активи и да удовлетворява претенциите си от реализацията им. След като изброихме познатите ни правни възможности да се поеме контролът върху активите на компаниите длъжници, стигаме до следващия важен въпрос: има ли "Партнер Лизинг" достатъчно активи, от чиято продажба кредиторът й - Корпоративна банка, да може да разчита, че ще се удовлетвори? Проверката ни показа, че има. Собственост на компанията е огромен имот в София, върху който е построена печатницата, известна като "ИПК Родина 1" И, естествено, сградите, машините и разните съоръжения на печатницата. Самото дружество "ИПК Родина 1" ЕАД, или "Принт Трейдинг" ЕАД, както се казва сега, има задължения за 87 млн. лв. към "Партнер Лизинг". Ще отбележим, че заложеното по въпросния дълг може да покрие 66% от задълженията на лизинговата компания към Корпоративна банка. Друг съществен въпрос е дали този дълг се обслужва редовно? Отговорът е "Не". А след него веднага възникват нови въпроси: кой е собственик на длъжника "Принт Трейдинг" и кога е спрял да си плаща дълга? От отговорите на тези въпроси ще стане ясно дали в този случай е валидна прокламираната от политиците версия, че през Корпоративна банка с парите на вложителите й нейният мажоритарен акционер Цветан Василев е финансирал собствени бизнес начинания и по този начин е ограбвал банката. Ще отбележим, че случаят с "Партнер Лизинг" показва колко кухи са твърденията, че Корпоративна банка е финансирала фирми без сериозен бизнес. Това, че дружеството притежава такива активи като имота, сградите и машините на "Принт Трейдинг" го доказва. Но по-интересното е друго. Когато се разровихме около документите на "Принт Трейдинг", видяхме, че по регистрация неин собственик е фирмата "Дореко Комерс" ЕООД. А просрочията по задълженията към "Партнер Лизинг" са започнали още от февруари 2014-а. Най-големите непогасени плащания по задълженията са били през април и май миналата година. Явно поради тази причина самата "Партнер Лизинг" не е имала възможност редовно да погасява дълговете си към КТБ. Това е причината в докладите на трите одиторски фирми да се твърди, че просрочията са 127 дни. Това число ни връща към въпроса защо е важно да се знае кой е собственик на "Принт Трейдинг" И откога тази фирма е спряла да погасява задълженията си към "Партнер Лизинг"? Отговорите могат да наведат читателя на някои разсъждения в търсене на отговора на въпроса: "Кой съсипа Корпоративна банка?" "Дореко Комерс" ЕООД е притежание на компанията от Вирджинските острови "Дореко Лимитед". Тук като че ли стигаме до задънена улица в търсене на истинския собственик. Но хората, които следят внимателно процесите около КТБ, сигурно си спомнят за една пресконференция на изпълнителните директори на банката през май 2014-а. Тя бе проведена малко след като КТБ купи "Креди Агрикол България" и я преименува на "Търговска банка Виктория". На тази пресконференция изпълнителните директори на КТБ заявиха, че медийната атака срещу банката е започнала, след като тя е предприела действия за събиране на просрочени кредити на обща сума 28 млн. лева. Те са дадени на две компании, свързани с пловдивския завод за производство на консумативи и заготовки за цигари "Юрий Гагарин". Тогава изпълнителните директори на КТБ не назоваха тези две компании. Сега е моментът да поясним, че именно "Дореко Комерс" доставя суровини и за печатарската, и за цигарената индустрия, в частност и за фабриката "Юрий Гагарин". Доста широк спектър на интереси. Не твърдим, че "Дореко Комерс" е имала задължения към КТБ по линия на цигарения бизнес, но пряката връзка между тютюна и печатарството е налице. Според някои финансисти с част от приходите от доставката на суровини за "Юрий Гагарин" "Дореко Комерс" е покривала плащанията на "Принт Трейдинг" към "Партнер Лизинг". Тютюневият аромат става още по-натрапчив, ако напомним друга една сделка, която бе оповестена наскоро. Преди това да кажем, че "Юрий Гагарин" е дъщерно дружество на "Булгартабак холдинг", той е мажоритарният му акционер. А друго дружество на холдинга - "Благоевград БТ", само преди месец придоби Полиграфическия комбинат в София. Още една интересна връзка на тютюна с печатарството. Тук пак стигаме до показателни съвпадения на различни събития. Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски, му прехвърли своя собственост и той се появи като акционер и съдружник в редица фирми, притежаващи медии, а също акции в "Булгартабак холдинг". Основателно или не, се създава натрапчивото усещане, че Той е най-вероятният отговор на знаковия въпрос Кой. А що се отнася до бизнес- и финансовите взаимоотношения между "Дореко Комерс" - "Принт Трейдинг" - "Партнер Лизинг" и КТБ - ако не друго, поне ясно се вижда, когато лизингополучателят, стоящ в началото на тази линия, откаже да си плаща задълженията към лизингодателя, който се намира в средата й, той от своя страна се затруднява да погасява дълга си към банката кредитор - КТБ, в края на линията. Това на свой ред влошава финансовото й състояние и води до затруднения тя да обслужва своите задължения. А що се отнася до осребряването на масата на несъстоятелността, ако синдиците на КТБ предприемат предписаните от закона действия, те ще разполагат с достатъчно възможности, за да си съберат поне част, ако не и всички вземания от "Партнер Лизинг". Разбира се, при осъществяването на тези процедури, които включват и продажбата на поземления имот, и на сградите на печатницата, неминуемо ще възникнат още въпроси около цената, на която евентуално ще бъде осъществена тази продажба. Дали тя ще е достатъчно висока, за да защити интересите на кредиторите на банката? Или ще е удобно ниска (за което не е проблем да бъдат намерени куп "пазарни" обяснения) за потенциалния купувач, който най-вероятно отново ще е базиран в някоя островна държава, където реалните собственици на фирмите са практически непроследими. Ще поживеем и ще видим.
Източник: Банкеръ (11.09.2015)

България печели от "златното време" в еврозоната Икономиката на България постепенно набира скорост, като тази година ще приключи с 1.9% ръст, а през 2016 и 2017 г. брутният вътрешен продукт ще се увеличи съответно с 2.4 и 3.5%. Това сочи есенната прогноза на компанията Ernst & Young (EY), която очаква ръст на икономиките, използващи еврото, с 1.6% тази година и с 1.8% през следващата. Според доклада възстановяването на еврозоната ще действа като стимул на износа и на цялата българска икономика. Анализаторите от EY коментират, че еврозоната остава в своето "златно време" заради евтините горива и енергия, слабото евро, насърчаващо експорта, и солидното търсене във Великобритания и САЩ. В България лихвите са рекордно ниски, което би трябвало да насърчи тегленето на заеми и да повиши потреблението, но продължаващата икономическа несигурност спира компаниите да инвестират, сочи още докладът. "Един по-бавен темп на растеж изглежда е "новата нормална ситуация" както за България, така и за еврозоната. Но устойчивите усилия за реформиране на трудовите пазари и подобряването на бизнес средата биха могли да променят това. Според мен бизнесът, правителствата и хората трябва да гледат позитивно напред, а в България потенциалът за развитие определено е налице", обобщава Николай Гърнев от Ernst &Young.
Източник: Сега (02.10.2015)

Ърнст и Янг Одит ООД ще проверява и заверява финансовите отчети на Българската народна банка (БНБ) за тази и следващите две години. Това реши Управителният съвет на централната банка на проведеното днес заседание, става ясно от съобщение на финансовата институция. Международната одиторска компания бе избрана след проведена открита процедура по Закона за обществените поръчки. Ърнст и Янг Одит заменя одиторската фирма КПМГ България, която проверяваше и заверяваше годишните отчети на централната банка през предходния 3-годишен период. Всъщност, КПМГ България извършва тази дейност от повече от 10 години. Според Закона за БНБ външният одитор се избира от УС на банката за срок три години. Така Ърнст и Янг Одит ще се подписва под годишните финансови отчети на централната банка през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. В закона е записано, че консолидираният финансов отчет на БНБ се заверява от международен одитор и се публикува заедно с одиторския доклад в съответствие с изискванията на международно приетите счетоводни стандарти. Одиторският доклад съпътства годишния отчет за дейността на БНБ, консолидирания финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на банката, които се предоставят на Народното събрание. Отделно, вътрешният одит на БНБ се осъществява от главен одитор, който се избира от УС на БНБ, но след одобрението на председателя на Сметната палата. Успоредно с основните му дейности, главният одитор координира дейността си с външния одитор. Ърнст и Янг Одит бе сред одиторските фирми, които изготвиха независимата оценка, разкрила дупката в Корпоративна търговска банка, равняваща се на 4,2 млрд. лв.
Източник: Инвестор.БГ (23.10.2015)

E&Y: В ЦИЕ са направени 647 сливания и придобивания от началото на 2015 г. От компанията остават оптимисти за развитието на M&A пазара в България въпреки по-малкото реализирани сделки спрямо миналата година Повечето страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) отчитат увеличена активност на пазара на сливания и придобивания (М&A) през първата половина на 2015. Като цяло регионът отчита увеличение на общия брой на сделките от 2,9 на сто спрямо същия период на 2014. В същото време големите мега сделки на стойност над 100 милиона долара намаляват с 2,2 на сто, а тези на стойност под 100 млн. долара, които са и най-често срещаните, нарастват с 1,6 на сто. Така реализираните сделки в региона са на обща стойност от 16,5 млрд. долара, което е с 10,8 на сто по-малко спрямо същия период на 2014 година, се посочва в изследване на Ernst & Young. За България "Макар реализираните сделки в България да са малко по-малко спрямо същия период от миналата година, оставаме оптимисти за развитието на M&A пазара в България", коментира Диана Николаева, съдружник отдел "Сделки" в EY България. "Глобалните компании активно търсят таргети за придобивания като част от дългосрочната им стратегия за устойчив растеж, но в същото време са изключително внимателни, когато преценяват възможностите си за инвестиции. Затова компаниите трябва да са перфектно подготвени за оценката на инвеститорите. Ключ за успешната реализация на сделките остава прецизната подготовка от страна на компаниите". Най-атрактивните страни Турция е най-активната страна в региона с общо 155 затворени сделки в първите шест месеца на 2015-а. Полша и Чехия я следват съответно със 117 и 98 сделки. Така общият брой на сделките в ЦИЕ нараства до 647, което е с 2,9 на сто повече спрямо миналата година, когато сделките са 629. Гърция, Словения и Унгария са трите страни, които отчитат най-значително увеличение на сделките спрямо 2014 съответно със 122,2, 90,9 и 45,8 на сто. Стратегическите инвестиции доминират пазара По-голямата част на сделките в целия регион - 75 на сто са сключени от стратегически инвеститори, които целят разширяване на дейността чрез придобиване на компания със сходна дейност. България и Унгария, противно на общата тенденция в региона, привличат повече финансови инвеститори - съответно 43 и 39 на сто. В България делът на финансовите инвестиции е висок поради увеличения брой сделки, сключени с български частни компании и фондове за рискови инвестиции, докато в Унгария причина за многото финансови инвестиции е активната дейност на фондовете JEREMIE - Joint European Resources for Micro and Medium Entrerprises, които трябва да разпределят ресурсите си до края на 2015-а. ИТ, производство и храни и напитки са най-атрактивни сектори през периода ИТ секторът е най-активната таргет индустрия през първата половина на 2015 г. с общо 100 реализирани сделки или 15 на сто от всички сделки в региона на ЦИЕ. Най-голямата сделка е придобиването на базираната в Германия компания за доставка на храна Delivery Hero от турската yemeksepeti.com за близо 589 милиона долара. Друга много голяма сделка в ИТ сектора е придобиването на базираната във Великобритания компания за защита на лични данни Privax от чешката AVG Technologies за 40 млн. долара. Производственият сектор е вторият по атрактивност за инвеститорите сектор в региона с общо 78 сделки в ЦИЕ. Най-голямата сделка неминуемо е придобиването на българската KAI Group oт Mohawk Industries Inc. за 193 млн. долара. Секторът храни и напитки е третия по атрактивност сектор през периода с общо 61 сделки. Някои от най-големите сделки включват придобиването на Danube Foods Group oт Mid Europa Partners за 657 млн. долара, което я прави втората по големина сделка в региона. M&A Барометърът на EY обобщава публично оповестена информация, публикувана от реномирани бази данни за 11 страни от региона на Централна и Източна Европа: България, Чехия, Хърватска, Гърция, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Турция. M&A активностите включват не само затворени вече сделки, но и нови и неотдавна обявени сделки между частни компании. Анализът изключва придобивания на миноритарни дялове от страна на мажоритарни акционери, сделки от капиталовия пазар, придобивания на лицензи, споразумения за съвместни предприятия (jointventures), инвестиции на зелено и приватизационни сделки.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2015)

MasterCard: Електронните разплащания могат да свият сивата икономика в България Общото ниво на сивата икономика в България възлиза на 17,1% от БВП през 2014 г., сочи ново проучване на EY и MasterCard за сивата икономика у нас. Според него плащанията в брой са важен фактор, допринасящ за разрастването на сивия сектор, а електронните разплащания могат да изведат бизнеса на светло. Проучването обхваща развитието на сивата икономика от 2002 г. насам. По думите на Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY Полша, преди 2008 г. сивата икономика е започнала да се свива, но след настъпването на кризата тя отново е започнала да се увеличава и това продължава и до днес. За първи път сивата икономика се анализира от пасивната и активната ? страна. Пасивният компонент включва ситуации, в които потребителят плаща редовната цена в брой, но продавачът не регистрира трансакцията. В този случай клиентът не разбира, че допринася по някакъв начин за сивата икономика. При активната сива икономика говорим и двете страни по трансакцията да имат полза да не я отчитат. Това се случва, ако на потребителя се даде възможност да плати по-ниска цена за дадена услуга, ако не поиска фактура от доставчика ? например. От MasterCard твърдят, че на активната сива икономика не може да се влияе чрез насърчаване на електронните плащания, а трябва да се търсят други инструменти. Проучването сочи, че пасивната сива икономика възлиза на 10,4% от БВП, което се равнява на почти 1,8 млрд. лева нереализиран за хазната корпоративен подоходен данък и ДДС. Секторът, който има най-голям дял в пасивната сива икономика в България - цели 43%, е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия. При анализа са разглеждани два основни фактора за допринасяне към сивата икономика – дял на кешовите разплащания и размер на сектора, уточни Розкрут. „Популярността на разплащанията в брой в България все още е много висока. Инфраструктурата трябва много да се развива, а електронните разплащания продължават да не са особено разпространени“, посочи той. От MasterCard твърдят, че решението на всички тези проблеми се крие в набор от политики и регулаторни мерки, които да помогнат на правителството на България да намали нивото на сивата икономика в страната. По думите на Розкрут една от най-ефективните мерки у нас би била услугата „cash back” (която позволява на картодържателите да теглят до 50 лв. в брой директно от касата в магазина, докато плащат за покупките си - бел. ред.), която може да намали сивата икономика с 2,8% от БВП и да увеличи нетните приходи на държавната хазна с 220 млн. лева. Сред решенията е и установяването на праг, над който няма да бъдат допустими плащанията в брой търговец-потребител, на ниво от 20 лева. Според експертите това би довело до спад в пасивната икономика с 3,7% от БВП. Въпросните решения са обсъдени с трети страни на 9 ноември в съвместна проява с КРИБ, като целта на събитието е била цялостно представяне на основните заключения на проучването и предложенията в него, така че да се ползват като платформа за бъдещи инициативи. Събитието е проведено в рамките на националната кампания „Бизнес на светло за по-добро бъдеще“ на КРИБ и КНСБ, чиято цел е да открива ефективни начини за борба със сивата икономика и да насърчи икономиката на светло в България „Има голяма зависимост между нивото на сивата икономика и това на електронните разплащания. Нашата роля в България не е само да предоставяме услуги, свързани с електронните трансакции, но и да работим с правителството за намаляването на сивата икономика чрез увеличаването на електронните разплащания“, заяви Артур Туремка, генерален мениджър на MasterCard за Балканите. Сивата икономика подрива конкуренцията, което се отразява негативно и на потребителите, категоричен е Милен Райков от EY. По думите на Ваня Манова от Master Card предстои подписването на меморандум за стимулиране на имплементирането на ПОС терминали в търговските обекти в страната. Според Манова когато в търговските обекти има по-голям процент електронни разплащания, това ще бъде индикация, че бизнесът е на светло. „Всичко това все още не е факт, но се обсъжда. Електронното разплащане носи сигурност на всички“, посочи тя. „Нашата роля е да разполагаме с експертизата, а не да убеждаваме отделните търговци да започнат да приемат електронни разплащания. Ние целим увеличаване на този тип трансакции, затова работим с правителствата, като всички сме с ясното съзнание, че тази дейност насърчава икономиката“, коментира още Артур Туремка. По думите му през декември ще излезе по-подробен доклад, в който ще бъдат включени детайли за методологията на изследване. „Важно е да продължим да търсим иновативни решения за разплащанията“, допълва Туремка.
Източник: Инвестор.БГ (10.11.2015)

Ърнст енд Янг: Сивата икономика е 17% от БВП Сивата икономика в страната е 17,1% от БВП. 10,4% от БВП, или 1,845 млрд. лв. от оборота в страната не са отчетени в брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2014 г. само от т. нар. пасивна сива икономика. Типичен случай за такава икономика е плащането в ресторант, за което не се издава касов бон. Към тази сива икономика трябва да се прибави и укриването на обороти от страна на фирмите, които не дават фактури. Така общият обем на сивата икономика е 17,1% от БВП. Все пак има напредък - за 2002 г. този процент е бил 21,3% от БВП. Данните са от уникално проучване на "Ърнст енд Янг" и МастърКард, което се прави за първи път у нас и разглежда как плащанията в брой ощетяват родната икономика. Секторът, в който процентът на сива икономика е най-голям, е търговията с храни, напитки и тютюневи изделия - 43,3% от всички скрити постъпления. Следват търговията с горива и превозите - 9,4%, и приходите от ресторанти, кафенета и барове - 8,1%. Един от важните фактори, които могат да повлияят за намаляване на сивата икономика, е ограничаването на плащанията в брой, сочат проучванията. Затова препоръките са да бъде свален драстично таванът на тези плащания в брой. Например, ако се забранят плащания в брой над 20 лв., това би довело до спад в пасивната сива икономика с 3,7% от БВП, се посочва в проучването. Сега у нас са забранени плащанията в брой над 15 хил. лв., а кабинетът внесе в парламента проект за намаляване на тавана до 5 хил. лв. За пример в проучването се сочи Швеция, където се готвят напълно да забранят кеша.
Източник: Стандарт (10.11.2015)

Финализират сделката за “Виваком” до дни Сделката за “Виваком” ще бъде финализирана до дни, научи “24 часа”. В момента се подготвяло сключването на договора с новия собственик. Официалната информация за приключилия преди дни аукцион в Лондон вече била предоставена на мениджмънта. С консултанта “Ърнст енд Янг” се уточнявали последните детайли по договора. Веднага след аукциона бизнесменът Спас Русев заяви пред “24 часа”, че той е купувачът. Русев спечели наддаването срещу гръцкия бизнесмен Панос Германос и ще придобие “Виваком” срещу 330 млн. евро. Русев каза, че цената е висока спрямо дълга, който бил повод да се стигне до продажбата. “Дългът бе 180 млн. евро и обикновено се продава обезпечението, за да се покрие дългът. От тази гледна точка цената е висока. Дългът ще се изплати, той е част от цената”, категоричен бе Русев. По повод твърденията, че купува “Виваком”, за да я препродаде, Русев заяви, че “намеренията му са сериозни, а не спекулативни”. Изпълнителният директор на “ВТБ Капитал България” Милен Велчев определи пред “24 часа” цената като “приятна изненада”. Той прогнозира добро бъдеще за “Виваком”, тъй като компанията имала стабилни пазарни позиции и приходи.
Източник: 24 часа (24.11.2015)

Задава ли се пренареждане на картата в банковия сектор? Висшият банков мениджмънт у нас е умерено оптимистичен за икономиката на България и за финансово представяне на сектора през следващите 12 месеца. Това показват резултатите от първия Барометър на банките в България. Това е проучване, проведено от EY (Ърнст и Янг), което има за цел да проследи как висшият банков мениджмънт у нас вижда отражението на възстановяващата се икономика върху бизнес климата в страната и върху банките и банковата система. 64% от участниците в проучването очакват слабо подобрение на българската икономика в следващите 12 месеца, а 72% са уверени, че финансовото представяне на банките в България ще се подобри през същия период. Едновременно с това повече от половината банкови мениджъри имат очаквания размерът на загубите от обезценка на предоставени кредити да нарасне. Като цяло не се очакват големи промени в политиките на банките за отпускане на кредити в краткосрочен план. Голяма част от запитаните очакват по-либерални политики при отпускане на кредитите за малки и средни предприятия (55%), за компаниите в сектора на информационните технологии (50%) и сектора на услугите (42%). Без промяна ще останат политиките по отпускане на кредити за секторите на здравеопазването, медиите и енергетиката. Единствено в сектора на строителството и недвижимите имоти 50% от участниците очакват по-консервативно кредитиране. Трите най-силни бизнес линии на банките в България в краткосрочен план -корпоративно банкиране, банкиране на дребно и привличане на публични средства са посочени като услугите с най-добри перспективи за развитие за следващите 12 месеца. Така смятат 80% от анкетираните. Най-малко перспективните за растеж, според 70% от участниците, както и досега, остават услугите по емитиране на дългови и капиталови инструменти, ценни книги и управление на активи. Всички участници са единодушни, че през следващите 3 години ще има средно големи и големи консолидации в банковия сектор. Динамика в тази насока се очаква от 91% от банковите мениджъри още през следващата една година, но предимно с малки по обем консолидации. Банките няма да предприемат съществени промени в бизнес стратегиите си в краткосрочен план (62%). Едва 23% от банките планират продажба на активи през следващите 12 месеца и едва 8% планират придобивания на портфейли или други дружества. 90% от банковите мениджъри са уверени, че предстоящият преглед ще бъде полезен за банките в България. Мнозинството от запитаните (80%) очакват, че прегледът на активите ще доведе до допълнителни загуби от обезценка, но при всички случаи ще донесе и позитиви: 70% от банките очакват прегледът на активите да доведе до по-добро на управление на риска в банковия сектор, а 50% смятат, че това неминуемо ще доведе до повишаване на доверието в банковата система. Наред с позитивите, които анкетираните виждат в прегледа на качеството на активите на банките, се идентифицират и предизвикателства. Те са основно в областта на възможностите на информационните системи да генерират детайлна информация, както и в човешкия ресурс, необходим за подготовката и подпомагането на прегледа на активите. „Ако сравним резултатите от Барометъра с тези в Европа, виждаме, че българските банки са доста по-оптимистични в очакванията си за перспективите на местната икономика за следващите 12 месеца. Резултатите на Барометъра в България са близки до тези в Румъния, където 68% от банкерите очакват подобрение на перспективите на местната икономика. Оценката на перспективите пред банките, както и умерените очаквания за резултатите от предстоящия преглед на активите ни дава увереност, че професионалистите от банковата система добре разбират предизвикателствата пред тях и индикират доверие в цялостната стабилност на банковата система“ това коментира Милка Начева, съдружник одит услуги в EY.
Източник: Money.bg (01.12.2015)

Банките затягат условията за кредит за имоти Половината от банките у нас предвиждат да затегнат условията за отпускане на заеми за строителството или за нов имоти. Това показват резултатите от проучването "Барометър на банките в България", проведено от Ърнст и Янг. В същото време над половината от висшите мениджъри на банките у нас очакват отпускането на заеми за малки и средни предприятия да става по-лесно. Трезорите ще гледат по-либерално и на компаниите в сектора на информационните технологии и тези в сектора на услугите. Една от причините за по-трудното отпускане на жилищни заеми е в разпоредбите на готвения нов закон за ипотечните кредити. Според него длъжниците на банките няма да дължат нищо на финансовите институции, ако ипотекираният имот бъде отнет заради неплатени вноски. Проектът за новия закон е изготвен от финансовото министерство и е пуснат за обществено обсъждане. Подобна забрана влезе в сила преди година и половина с промените в Закона за потребителския кредит. Трезорите ще са задължени да предоставят на клиентите си такава възможност, която трябва да е записана още в договора за заем. В момента има много случаи, в които, въпреки че ипотекираният имот е отнет, кредитополучателите продължават да дължат пари на банката. Новият закон, базиран на европейска директива за ипотечните кредити от 2013 г., урежда и отпадането на наказателната лихва за предсрочно погасяване при заемите за нов дом. Всички ипотечни кредити вече могат да се погасяват предсрочно без върху остатъка от сумата да се дължи наказателна такса. Условието е предсрочното погасяване да е след не по-малко от 12 месеца от отпускането на заема. На банките се забранява да събират и такса за усвояване или за управление на кредита. Банките ще бъдат длъжни да уведомяват клиентите си писмено за всяка промяна на лихвата по заема още преди влизане в сила на новите условия. Те ще трябва да дават и разяснения на клиентите си, теглили заем в чуждестранна валута, ако в резултат на курсове, надхвърлящи 20% курсовете при сключване на договора, се налага промяна на погасителните вноски. В тези разяснения е задължително да има информация за правото на клиентите да превалутират кредита и как може да се случи това. ОЧАКВАНИЯ Около 72% от банкерите у нас са уверени, че финансовото представяне на банките в България ще се подобри през следващата година. Въпреки това повече от половината банкови мениджъри смятат, че размерът на загубите от обезценка на предоставени кредити ще нарасне. Една от причините за загубите са предстоящите стрес тестове и преглед на активите на банките. Въпреки това 90% от банковите мениджъри са уверени, че предстоящият преглед ще бъде полезен за банките в България, а повече от половината смятат, че той ще доведе до повишаване на доверието в банковата система. Банките у нас признават, че най-вероятно ще срещнат трудности с подготовката си за изпита, най-вече заради проблеми с информационните системи и ангажирането на човешки ресурси. Наскоро председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов заяви, че банките ще свият кредитирането, докато текат тестовете. Причината е, че с тях ще бъдат силно ангажирани кредитните консултанти.
Източник: Сега (01.12.2015)

EY е предложила 1.34 млн. лв. за проверката на застрахователи и пенсионни фондове Изготвянето на методология за извършване на преглед на активите и стрес тестове на пенсионните фондове и застрахователните компании в България ще струва 1.34 млн. лв. без ДДС. Това е цената, предложена от единствения кандидат, подал оферта в провежданата от Комисията за финансов надзор (КФН) обществена поръчка за избор на консултант – "Регионален консорциум Ърнст & Янг". Ценовата оферта беше отворена на 4 декември. Заложеният от КФН бюджет за поръчката беше 1.7 млн. лв. Толкова беше и индикативната стойност на аналогичната поръчка на Българската народна банка (БНБ) за банковия сектор, където избраният от централната банка кандидат – "Делойт България", предложи 1.57 млн. лв. без ДДС. За разлика от конкурса на БНБ, където оферти подадоха три кандидата, "Ърнст енд Янг" (EY) беше единственият желаещ да пише методологията за стрес тестовете на застрахователите, макар че от публикуваните на страницата на КФН разяснителни документи се вижда, че към процедурата е имало интерес към повече кандидати. Също както при тестовете на банковата система резултатите от проверката на застрахователния и пенсионно-осигурителния сектор трябва да бъдат готови до август следващата година. България е едва втората държава от Европейския съюз, която ще подложи на подобни проверки застрахователните компании, чиито общи активи са в размер на 5.6 млрд. лв. към полугодието на 2015 г. Изпитанието за пенсионните дружества, които управляват активи на обща стойност близо 9 млрд. лв., пък няма точен аналог в досегашната регулаторна практика. Според експерти от застрахователния пазар проверките могат да покажат капиталов недостиг на дружествата от сектора от няколкостотин милиона лева. Аналогичната проверка на застрахователната индустрия в Румъния показа недостиг от 356 млн. евро, като компаниите бяха заставени да набавят средства за покриването му в срок до няколко месеца или да излязат от пазара.
Източник: Капитал (07.12.2015)

EY повиши значително прогнозата си за БВП на България Растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България от 2,7% през 2015 г. прогнозира консултантската компания EY. Това е значително увеличение спрямо предишната прогноза от едва 1,9% отпреди три месеца. От компанията очакват още ръстът на БВП на страната да достигне 2,6% през 2016 година, след което да се установи на средно ниво от малко над 3,5% на година през периода 2017-2019 г. Консултантите очакват стимул на икономиката да дава увеличаващото се външно търсене. За 2015 г. компанията прогнозира растеж на износа от 4,7%, което е движено основно от повишаващото се европейско търсене. През 2016 г. експортният растеж може да забави темповете, тъй като основните търговски партньори на България, и по-конкретно Сърбия и Турция, са засегнати от увеличението на лихвените проценти в САЩ и повишената политическа несигурност, смятат консултантите. Вътрешното търсене отбелязва растеж от 1,7% през 2015 г. в резултат от влиянието на растежа на частното потребление, ниските лихвени проценти и увеличените инвестиции, се посочва още в прогнозата на компанията. Очакванията са потребителските разходи да се увеличат с 3,1% през второто полугодие на 2015 г., стимулирани от по-високите заплати, ниската инфлация и намаляващите нива на безработица. От EY прогнозират също увеличение на инвестициите. Въпреки че трансферите от ЕС ще достигнат своя пик през 2015 г., тласъкът за инвестициите и строителната индустрия ще продължи и през 2016 г., смятат консултантите. Икономическите условия в еврозоната продължават да се подобряват Според прогнозата за еврозоната на EY капиталовите инвестиции ще подкрепят стабилното възстановяване в средносрочен план. Компанията очаква ръст на БВП на еврозоната от 1,5% през 2015 г., преди увеличението му до 1,8% през 2016 и 2017 г. В прогнозата се очаква още общите постоянни инвестиции в еврозоната да нараснат с 2,4% през следващата година – най-бързото нарастване от 2007 година насам – достигайки до 3,1% през 2017 г. През 2018 и 2019 г. очакването е общите постоянни инвестиции да бележат ръст от около 2,5% на годишна база. Подпомогнати от ефекта на по-ниските цени на петрола, потребителските разходи са основната движеща сила на растежа при възстановяването на еврозоната до момента. В бъдеще въпреки че прогнозата за еврозоната очаква по-балансирано възстановяване, при което разходите за инвестиции и потреблението ще имат до голяма степен сходен принос за растежа, разходите на домакинствата ще запазят своето критично значение. Увеличаването на трудовите доходи ще бъде ключовата движеща сила за разходите на домакинствата, движени основно от нарастването на заплатите. Очакванията на консултантите са потребителските разходи да се увеличат с 1,7% през 2015 г. и с 1, 6% през 2016 г., а в средносрочна перспектива очакването е за годишен ръст от около 1,4%.
Източник: Инвестор.БГ (23.12.2015)