Броят на преките чужди инвестиции в Европа са със спад от 4 процента за 2018-та Броят на преките чужди инвестиции (ПЧИ) в Европа са със спад от 4 процента за 2018 година и достигат 6356, отича изследване на компанията Ърнст и Янг, цитирани от БТА. Независимо от този спад, нивата на инвестициите остават на второто си най-високо ниво от 2000 г. насам, когато компанията започва да събира тези данни. Нагласата на инвеститорите е песимистична - едва 37 на сто от компаниите, обект на проучването, предвиждат повишаване на атрактивността на Европа през следващите три години. Това е спад спрямо прогнозата от миналата година, когато 50 на сто от инвеститорите са предвиждали повишаване на привлекателността на Европа. Технологичният сектор отчита обаче друга тенденция. През 2018 г. броят на проектите от ПЧИ скача до рекордно ниво от 1227 (увеличение от 5 на сто спрямо предходната година). Растежът се движи основно от компании от САЩ, откъдето идват 37 на сто от дигиталните проекти за ПЧИ в Европа през миналата година. ПЧИ са силни също и в традиционни за Европа сектори - транспорт, машиностроене и химическа промишленост. За да продължи да привлича ПЧИ и да запази инвестиционната енергия, Европа трябва да продължи да развива силните си страни: защита на неприкосновеността на данните, плановете за единен дигитален пазар и стабилен данъчен режим, твърдят от Ърнст и Янг. Европа трябва да продължи да инвестира в технологии и да предоставя достъп до гъвкава и квалифицирана работна сила, което представлява двигателят на ПЧИ. Това означава на първо място инвестиции в дигитални умения за бъдещето и създаването на физическата инфраструктура, от която се нуждаят технологичните компании, като например супер скоростна интернет свързаност, посочват от компанията. Европа бележи огромен напредък, но все още има какво да направи, за да запълни пропуските в технологичните умения и в регулацията на технологичния сектор. Ако може да се постигне това, Европа ще привлече повече инвестиции, ще създаде повече работни места и ще се радва на икономически просперитет, коментира Анди Болдуин, управляващ съдружник на EY за Европа, Близкия Изток, Индия и Африка. Броят на проектите, създадени от ПЧИ в България през 2018 г., е 43. Като цяло България отчита повишение на броя проекти спрямо 2017 г., когато проектите са били 33. Създадените нови работни места вследствие на ПЧИ в България са 7398, през 2017 година работните места, създадени от ПЧИ в България са били 2739. Традиционно, най-големите инвеститори в България са Германия, която създава през миналата година 5375 работни места, САЩ с 618 работни места и Великобритания със 195 работни места. Новосъздадените работни места от ПЧИ в България са предимно в сферата на бизнес услугите, информационните технологии, транспорта и логистиката, посочват от компанията. В България ПЧИ в дигиталния сектор през 2018 година са 15, като така страната ни изпреварва някои държави членки на Европейския съюз като Дания, Италия, Чехия, както и Турция, пишат от Ърнст и Янг. Двете най-големи икономики в Европа, Великобритания и Германия, които заедно привличат приблизително една трета от ПЧИ в Европа, са привлекли 13 на сто по-малко инвестиции, отколкото през предходната година (съответно 1054 и 973 проекти за ПЧИ). Франция, която отчита растеж в ПЧИ от 31 на сто през 2017 г., отбеляза едва 1 на сто растеж през 2018 г. За първи път, обаче, през последната година във Франция са били създадени повече проекти за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) и производство (съответно 144 и 339), отколкото в която и да било друга европейска държава. Обратно, ПЧИ се проявява като основна движеща сила за работните места в други западноевропейски и централно- и източноевропейски държави - независимо от политическата несигурност в някои страни, посочват експертите. Сред първите 10 европейски дестинации за ПЧИ забележими позитивни резултати се отчитат от: Испания (32 на сто), Белгия (29 на сто), Полша (38 на сто), Турция (14 на сто) и Ирландия (52 на сто). Италия отчита увеличение от 63 на сто в ПЧИ спрямо предходната година, което представлява най-бързия ръст на ПЧИ сред първите 20 държави в Европа, сочи анализът. Редица държави отчитат голям, двуцифрен спад в ПЧИ: Холандия, (- 32 процента), която, въпреки спада, запазва мястото си сред първите десет инвестиционни дестинации; Швеция, (-32 процента); и Чехия, (-51 процента). За да се конкурира с огромните суми, които се инвестират в технологии в САЩ и Китай, Европа трябва да се разграничи и да засили своята конкурентоспособност, твърдят от Ърнст и Янг. Европейските компании и държавни лидери трябва да се фокусират върху създаването на конкурентна и стабилна среда, основана на балансирани регулации. Правителствата и бизнесът трябва да обединят сили и да действат целенасочено, за да се справят с недостига на квалифицирани кадри в Европа и да подсигурят подходящите технологични умения на съществуващата работна сила, посочват още от компанията. Наличието на дигитални умения е най-важният фактор за перспективите за растеж и рентабилност. Европа трябва да гледа на това като на възможност и да създаде среда, която привлича таланти с изключителни дигитални умения. В момента европейските компании търсят конкретно хора с умения в областта на киберсигурността, големите бази данни и анализа на данни, изкуствения интелект и роботиката. Недостигът е именно на хора с подобни умения, които са от критично значение за дигиталната трансформация. Ако компаниите не отдадат същия приоритет по отношение на кадрите, какъвто отдават на дигиталната трансформация на бизнесите, те са изправени пред сериозен риск да се превърнат в морално изостанали компании, отбелязват от Ърнст и Янг.
Източник: 24 часа (09.07.2019)

ББР е единствената банка без публикуван годишен отчет за 2018 г. Въпреки че вече сме в четвъртото тримесечие на 2019 г., Българската банка за развитие (ББР) все още не е публикувала одитиран годишен отчет за 2018 г. нито на сайта си, нито в Търговския регистър. Сроковете за това изтекоха в средата на годината, като по този начин кредитната институция е потенциално в нарушение на редица български и европейски регулации. Освен това по този начин единствената държавна банка дава лош пример - макар понякога да има малки забавяния, като цяло сроковете се спазват и към момента всички частни банки отдавна са публикували своите отчети. Наскоро ББР беше освободена от новите по-строги правила за добро управление на публичните предприятия с аргумента, че вече е обект на регулация от БНБ и спазва засилени изисквания за прозрачност. Същевременно обаче управляваната от Стоян Мавродиев държавна банка без обяснение не покрива дори такива базови изисквания за разкриване на информация - оттам не отговориха на въпросите на "Капитал" на какво се дължи неспазването на сроковете. По изискванията на европейския регламент 575 за капиталовите изисквания (CRR) всички банки са длъжни да публикуват като минимум веднъж годишно одитиран отчет, както и специално оповестяване, в което се съдържат данни за спазването на регламента и покриването на изискваните по него и от регулатори финансови показатели за капиталова адекватност, ликвидност и други. Досега ББР не е публикувала нито един от двата документа. Финансовите данни за нея за 2018 г. са от надзорната статистика на БНБ, както и от подаден до Министерството на финансите неодитиран отчет. И на двете места обаче информацията е далеч по-скромна от регулаторно изискваната. Неодитираният отчет на ББР съдържа само основните таблици и доклад за дейността, но не и детайлни счетоводни бележки. Освен това при одитирането е възможно в него да са настъпили и съществени корекции. По партидата на ББР в Търговския регистър също не се вижда да има свикано или проведено общо събрание на акционерите (освен държавата чрез министъра на икономиката символичен дял има и ДСК) за одобряване на годишните отчети. Нещо повече - по тази линия до известна степен потърпевш е и бюджетът. Според неодитирания отчет на ББР за 2018 г. тя има 39.5 млн. лв. печалба, като според постановленията на Министерския съвет поне половината от тази сума трябва да бъде разпределена като дивидент за държавата. Липсата на проведено общо събрание означава, че това не се е случило досега и близо 20 млн. лв. все още са в баланса на ББР вместо в бюджета. И по двете линии теоретично ББР може да понесе солидни наказания. За нарушаването на Закона за кредитните институции БНБ може да налага финансова санкция в размер на 50 - 200 хил. лв., както и надзорни мерки. От централната банка не видяха просрочие поне по една линия. "Подлежащата на оповестяване информация от страна на банките по ЗКИ и по част осма от Регламент (ЕС) №575/2013 г. се оповестява ежегодно. В случай на неизпълнение на задълженията за ежегодно оповестяване до края на 2019 г. ще бъдат предприети съответни мерки за надзорно въздействие", гласи отговорът на регулатора на въпросите на "Капитал". Това тълкуване на БНБ не кореспондира с досегашната практика в банковия сектор. Всъщност във въпросната част осма от регламента датата за оповестяване просто е обвързана с датата на публикуване на финансовите отчети, което в България не само за банките, а и за всички компании е средата на годината. Непубликуването на отчет в Търговския регистър също теоретично може да струва скъпо на ББР. По Закона за счетоводството НАП и Агенцията за държавна финансова инспекция имат право да съставят акт, санкцията е в размер между 0.1 и 0.5% от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет. Доколкото банките имат по-специфично счетоводство и нямат точно приходи от продажби, не е ясно точно колко би била тази санкция. Ако за аналог се вземе нетният лихвен доход на ББР, тя би била между 0.6 и 3 млн. лв. Отделно е предвидена глоба в размер от 200 до 3000 лв. за виновното физическо лице. Разбира се, доколкото ББР е държавна собственост, заплахата от такива санкции не е толкова силна като при частните банки. Доколкото ББР не дава обяснение, можем само да гадаем защо отчетите не са публикувани. В най-лошия случай възможното обяснение е одитор да е отказал да завери годишните отчети или да не е склонен да го направи, без да сложи квалифицирано мнение и сериозни забележки. По закон баните ползват по два одитора, като в случая с ББР това са "Ърнст и Янг одит" и "Захаринова Нексиа". Реално към момента ние не знаем дали ББР просто не е оповестила отчетите си, или въобще не разполага със заверен отчет. Понякога е възможно известно забавяне при изготвянето и заверяването на отчет по технически причини, изискване на допълнителни документи и проверки от одиторите, но в случая говорим за месеци закъснение, което трудно може да се дължи на такива фактори.
Източник: Капитал (14.10.2019)