Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ по ф. д. № 675/2002 вписа в търговския регистър акционерно дружество "Раумер" - АД, със седалище и адрес на управление Сливен, Индустриална зона, с предмет на дейност: производство и пласмент на текстилни изделия и стоки от всякакъв вид, незабранени със закон. Дружеството е с капитал 1 000 000 лв., разпределен в 1000 акции с номинал 1000 лв., с неопределен срок, управлява се от общото събрание на акционерите и съвета на директорите в състав: Едоардо Миролио, Ампелио Раумер и Паоло Пасторе, и се представлява от изпълнителния директор Паоло Пасторе самостоятелно.
Източник: Държавен вестник (17.01.2003)

Сливенският окръжен съд с решение № 1578 от 6.ХI.2002 г. по ф. д. № 675/2002 вписа поправка на очевидна техническа грешка в наименованието на "Раумер" - АД, което да се чете "Раумер България" - АД.
Източник: Държавен вестник (11.02.2003)

Съветът на директорите на "Раумер България" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 18.IV.2003 г. в 13 ч. и 30 мин. в офиса на дружеството, Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 2002 г., приемане на годишния счетоводен отчет за 2002 г. и доклад на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2002 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността на дружеството през 2002 г., годишния счетоводен отчет за 2002 г. и доклада на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2002 г.; 2. решение относно разпределението на печалбата; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за разпределение на печалбата; 3. избор на експерт-счетоводител за 2003 г.; проект за решение - ОС приема предложението на СД за избор на експерт-счетоводител за 2003 г.; 4. промяна в устава на дружеството; проект за решение - променя се чл. 10.4 от устава съгласно предложението на СД относно правомощията на СД да увеличава капитала. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден в 13 ч. За участие в общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 14 ч. и 30 мин., при същия дневен ред в седалището на дружеството - Сливен, Индустриална зона, централен офис на "Миролио България" - АД.
Източник: Държавен вестник (18.03.2003)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 890 от 20.V.2003 г. по ф. д. № 675/2002 вписа промяна за "Раумер България" - АД: вписа промени в устава, приети на общото събрание, проведено на 18.IV.2003 г.
Източник: Държавен вестник (21.10.2003)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ обявява с определение № 56 от 20.V.2003 г. по ф. д. № 675/2002, че приел годишния счетоводен отчет за 2002 г. на "Раумер България" - АД.
Източник: Държавен вестник (21.10.2003)

Съветът на директорите на "Раумер България" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 18.V.2004 г. в 13 ч. и 30 мин. в офиса на дружеството, Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 2003 г., приемане на годишния счетоводен отчет за 2003 г. и доклад на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2003 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността на дружеството през 2003 г., годишния счетоводен отчет за 2003 г. и доклада на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2003 г.; 2. решение относно разпределението на печалбата; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за разпределение на печалбата; 3. избор на експерт-счетоводител за 2004 г.; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за избор на експерт-счетоводител за 2004 г.; 4. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден в 13 ч. За участие в общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта, или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се състои 14 дни по-късно в същия час и при същия дневен ред в седалището на дружеството - Сливен, Индустриална зона, централен офис на "Миролио България" - ЕАД.
Източник: Държавен вестник (09.04.2004)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1723 от 31.Х.2003 г. по ф. д. № 675/2002 вписа промени за "Раумер България" - АД: увеличава капитала от 1 000 000 лв. на 7 000 000 лв., разпределени в 7000 акции с номинална стойност 1000 лв.
Източник: Държавен вестник (04.06.2004)

Съветът на директорите на "Раумер България" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно годишно общо събрание на акционерите на 19.Х.2004 г. в 13 ч. и 30 мин. в офиса на дружеството в Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. промяна в състава на членовете на съвета на директорите; проект за решение - ОС освобождава г-н Паоло Пасторе като член на съвета на директорите и избира нов член по предложение на акционерите; 2. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден от 13 ч. За участие в заседанието на общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ заседанието на общото събрание ще се състои на 2.ХI.2004 г. в 14 ч. и 30 мин. при същия дневен ред в седалището на дружеството - Сливен, Индустриална зона, централен офис на "Миролио България" - ЕАД.
Източник: Държавен вестник (06.08.2004)

Италианската компания за производство на текстил и облекла "Миролио" ще инвестира 40 млн. лв. в нова предачна фабрика в Ямбол, съобщи представителят на фирмата у нас Едуардо Миролио. С това производствените предприятия на компанията в страната ще станат пет. Очаква се до края на следващата година новата фабрика да произвежда вече готовата продукция, допълни Миролио. Компанията е един от най-големите инвеститори в текстилния сектор и досега са вложени около 250 млн. лв. Освен в Ямбол дрехите на "Миролио" се шият още в Елин Пелин, Сливен и Нова Загора. Първата фабрика е създадена през юни 2000 г. с първоначалната инвестиция от 35 млн. евро. В четирите фабрики на компанията работят над 1300 души. Един от последните проекти на "Миролио Италия" е с компанията "Раумер", която произвежда камгарни прежди и трикотажни тъкани. С равно участие е регистрирано "Раумер България" АД. Дружеството закупи 38 дка от терена на завод "Динамо" в Сливен и изгражда там камгарна предачница за трикотажни прежди. На семинар, посветен на бъдещето на европейския пазар на облекло и текстил, Едуардо Миролио посочи като най-големите плюсове на българските производители близостта на страната до държавите от Западна Европа, стратегическото й местоположение между Европа и Азия, както и възможността за намаляване на транспортните разходи при доставката на поръчките за западните пазари. По думите му времето за транспортиране на продуктите от България е с 20 до 30 дни по-кратко, отколкото от азиатските страни. Другото предимство са ниските разходи за работна ръка и за електроенергията, от които западните инвеститори могат да се възползват тук. По думите на Миролио българските фирми трябва да използват тези свои предимства, за да привлекат повече чужди партньори. По думите му това ще помогне на фирмите да се справят със силната конкуренция след отпадането на квотите за внос от Китай 2005 г. Търговският директор на испанската фирма за облекла "Индуко" Мануел Мартинес обясни, че българските предприятия трябва да се стремят към подобряване на услугите - сроковете за производство, доставката и други. Той посочи, че пазарът на конфекция през последните години е твърде динамичен, модните тенденции се променят непрекъснато и производителите трябва да откликват на актуалните тенденции. В тази връзка фабриките в България могат да привлекат чуждите партньори, ако изпълняват договорените срокове навреме.
Източник: Дневник (07.10.2004)

Съветът на директорите на "Раумер България" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 12.II.2005 г. в 13 ч. и 30 мин. в офиса на дружеството в Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. промяна в устава на дружеството - промяна на чл. 10.4; проект за решение - ОС приема промяната на чл. 10.4 от устава; 2. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден от 13 ч. За участие в заседанието на общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта, или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ заседанието на общото събрание ще се проведе на 1.III.2005 г. в 13,30 ч. при същия дневен ред в седалището на дружеството - Сливен, Индустриална зона, централен офис на "Миролио България" - ЕООД.
Източник: Държавен вестник (11.01.2005)

Италианската компания за производство на текстил "Миролио" е сключила споразумение за партньорство с "Раумер България", предаде агенция АНСА. Целта на договора е двете компании да заздравят пазарните си позиции в страната, уточнява агенцията. "Раумер България" вече закупи 38 дка от терена на завод "Динамо" в Сливен и изгражда там предачница за трикотажни прежди. През миналата година по данни от "Раумер", цитирани от агенцията, фабриката е произвела 6 млн. кг прежда. За тази година се очаква производството да се увеличи с около 35 на сто до над 8 млн. кг прежда. "Раумер България" е регистрирано като съвместно предприятие между четири италиански компании. Най-големите акционери в дружеството са "Раумер" и "Миролио". "Миролио" е един от най-големите инвеститори в текстилния сектор в България, като общата стойност на вложенията му досега е около 250 млн. лв. "Миролио" има производствени мощности в Елин Пелин, Сливен, Ямбол и Нова Загора. Първата фабрика е създадена през юни 2000 г. с първоначалната инвестиция от 35 млн. евро. В четирите фабрики на компанията работят над 1300 души. "Раумер" произвежда камгарни прежди и трикотажни тъкани.
Източник: Дневник (01.02.2005)

Съветът на директорите на "Раумер България" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 31.V.2005 г. в 13,30 ч. в офиса на дружеството в Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. доклад за дейността на дружеството през 2004 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността на дружеството през 2004 г.; 2. приемане на годишния финансов отчет на дружеството за 2004 г.; проект за решение - ОС приема годишния финансов отчет за 2004 г. и доклада на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния финансов отчет за 2004 г.; 3. вземане на решение относно разпределение на печалбата; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за разпределение на печалбата; 4. други. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден в 13 ч. За участие в общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта или от упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (22.04.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 645 от 15.IV.2004 г. по ф. д. № 675/02 вписа промени за "Раумер България" - АД: увеличаване на капитала от 7 000 000 лв. на 10 000 000 лв., разпределени в 10 000 броя акции с номинална стойност 1000 лв. всяка; вписва промени в устава на дружеството, приети на общо събрание, проведено на 2.III.2004 г.
Източник: Държавен вестник (03.06.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ обявява с определение № 71 от 28.V.2004 г. по ф. д. № 675/2002, че е приел годишен счетоводен отчет за 2003 г. на "Раумер България" - АД.
Източник: Държавен вестник (17.06.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1471 от 14.IX.2004 г. по ф. д. № 675/2002 вписа промени за "Раумер България" - АД: вписа увеличаване капитала на дружеството от 10 000 000 лв. на 19 480 000 лв., разпределен в 19 480 акции с номинална стойност 1000 лв.
Източник: Държавен вестник (02.09.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение № 1805 от 9.ХI.2004 г. по ф. д. № 675/2002 вписа промени за "Раумер България" - АД: заличава като член на съвета на директорите Паоло Пасторе; вписва като член на съвета на директорите Джани Мантезе; дружеството се представлява от изпълнителния директор Джани Мантезе.
Източник: Държавен вестник (04.10.2005)

Ямбол ще заеме първото място в страната по производство на вълнени и памучни прежди, обявиха при посещението си в Ямбол изпълнителният директор на “Раумер България” Джани Мантези и шефът на бъдещата предачницата Кирил Боев. Вече е приключило строителството на предачния цех и е започнало монтирането на машините, информираха още шефовете. Багрилният цех, по техните думи, ще бъде най-модерното съоръжение като технологии, използвано в цяла Европа.
Източник: Други (21.12.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 314 от 22.II.2005 г. по ф. д. № 675/2002 вписва промени за "Раумер България" - АД: вписва като член на съвета на директорите Светла Вълканова Коджабашева; вписва промени в устава, приети на ОС, проведено на 12.II.2005 г.
Източник: Държавен вестник (29.12.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 479 от 23.III.2005 г. по ф. д. № 675/2002 вписа за "Раумер България" - АД, увеличение на капитала от 19 480 000 лв. на 27 303 000 лв., разпределен в 27 303 акции по 1000 лв. всяка.
Източник: Държавен вестник (03.02.2006)

Съветът на директорите на "Раумер България" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 17.V.2006 г. в 13 ч. и 30 мин. в офиса на дружеството, Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. доклад за дейността на дружеството през 2005 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността на дружеството през 2005 г.; 2. приемане на годишния финансов отчет за 2005 г.; проект за решение - ОС приема годишния финансов отчет за 2005 г. и доклада на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния финансов отчет за 2005 г.; 3. вземане на решение относно разпределението на печалбата; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на печалбата; 4. избор на експерт-счетоводител за 2006 г.; проект за решение - ОС приема предложението на СД за избор на експерт-счетоводител за 2006 г.; 5. приемане на решение за преобразуване чрез промяна на правната форма на "Раумер България" - АД, в дружество с ограничена отговорност "Раумер България" - ООД, със седалище Сливен, кв. Индустриален, и прекратяването на "Раумер България" - АД, без ликвидация; проект за решение - ОС приема предложението на СД за преобразуване чрез промяна на правната форма на "Раумер България" - АД, в "Раумер България" - ООД, и прекратяването на "Раумер България" - АД, без ликвидация; 6. одобряване на плана за преобразуване на "Раумер България" - АД, в дружество с ограничена отговорност, съставен от СД; проект за решение - ОС одобрява плана за преобразуване на "Раумер България" - АД, в дружество с ограничена отговорност; 7. приемане на дружествен договор на "Раумер България" - ООД; проект за решение - ОС приема дружествения договор на "Раумер България" - ООД; 8. избор на управител на "Раумер България" - ООД; проект за решение - ОС приема предложението на СД за избор на управител; 9. други. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден в 13 ч. За участие в общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партидата на дружеството и личен паспорт/карта, или упълномощени от тях представители. Планът за преобразуване ще бъде обнародван в "Държавен вестник" не по-късно от 30 дни преди датата на общото събрание. Планът за преобразуване, проектът за дружествен договор, годишният финансов отчет за 2005 г., данните за назначения от СД проверител, както и всички други материали по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството - Сливен, кв. Индустриален, най-късно 30 дни преди датата на общото събрание.
Източник: Държавен вестник (04.04.2006)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение № 37 от 23.VI.2005 г. по ф. д. № 675/2002 приема и прилага към търговския регистър заверения годишен счетоводен отчет за 2004 г. на "Раумер България" - АД.
Източник: Държавен вестник (30.05.2006)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 1073 от 15.VII.2005 г. по ф. д. № 675/2002 вписа промени за "Раумер България" - АД: заличава като изпълнителен директор Джани Мантезе; вписва за прокурист на дружеството Джани Мантезе; вписва за изпълнителен директор Едоардо Миролио, който управлява и представлява дружеството самостоятелно.
Източник: Държавен вестник (20.06.2006)

Съветът на директорите на "Раумер България" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на 25.IХ.2006 г. в 13 ч. и 30 мин. в офиса на дружеството, Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. увеличаване на капитала на "Раумер България" - АД; предложение за решение - ОС приема направеното предложение от акционерите за увеличаване на капитала чрез непарична вноска (апорт) и чрез парична вноска от акционери; 2. промяна на устава на дружеството; предложение за решение - ОС приема предложената промяна на устава на дружеството; 3. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощените представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители се извършва същия ден в 13 ч. За участие в заседанието на общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта, или от упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 10.Х.2006 г. в 13 ч. и 30 мин. при същия дневен ред в седалището на дружеството - Сливен, Индустриална зона, централен офис на "Миролио България" - ЕООД.
Източник: Държавен вестник (15.08.2006)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1564 от 31.Х.2005 г. по ф. д. № 675/2002 вписва промяна за "Раумер България" - АД: увеличава капитала от 27 303 000 лв. на 33 170 000 лв.
Източник: Държавен вестник (10.11.2006)

На 6 април от 10 часа в сградата на община Ямбол ще се проведе обществено обсъждане на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Докладът е на инвестиционно предложение „Откриване на Багрилен цех и пречиствателно съоръжение в квартал „Индустриален“, Ямбол“, информират от община Ямбол. Инвестицията е предприета от „Е. Миролио“ АД. Обектите са разположени на територията на бившия завод „Сила“, в индустриалната зона на Ямбол. Те са етап от изпълнението на мащабното инвестиционно намерение на дружеството да развие текстилно производство на база съществуващия сграден фонд, както и да осъществи ново строителство. Главен изпълнител на строителните работи е сливенската фирма „Строй-консулт“ ЕООД по проект на арх. Куюнджиева, инж. Димитър Йосифов. Обектът е разположен на обща площ от 98 дка. Проектът предвижда изграждане на предачница, бояджийница, склад за вторични суровини и пречиствателна станция за отпадни води. Съоръженията са на високотехнологично равнище. Инсталираното в бояджийницата оборудване се отличава с висока степен на роботизация и компютризация. Предприятието ще произвежда прежди от естествени, изкуствени, синтетични и смесени влакна. Багрилният цех е с площ 19 700 кв.м. Включва помещения за подготовка на прежди и складово стопанство. По размерите си е най-големият на Балканите. Изградена е пречиствателна станция с площ 2800 кв.м. Подовата настилка на сградите е от шлайфан бетон. Обектът разполага с три самостоятелни трафопоста и с десет климатични камери, снабден е с резервоари за противопожарни нужди. Предачницата е обособена като еднопространствено хале с четири производствени зони (вълнена, памучна, дараци и складово стопанство). За проекта „Нова фаб­рика за предене и багрене със складово стопанство и пречиствателна станция в Ямбол“ „Миролио България“ получи през май 2006“ г. сертификат първи клас инвеститор от Българската агенция за инвестиции (БАИ). Общата стойност на инвестицията е 73.7 млн. лв. Предвижда се да бъдат разкрити 529 нови работни места, информират от БАИ. Докладът за ОВОС е на разположение на интересуващите се всеки работен ден от 8 до 10 часа в стая 303 на община Ямбол, Регионалната инспекция по околна среда и води - Стара Загора, и офиса на „Е. Миролио“ АД, квартал „Индустриален“ в Сливен. Писмени становища могат да се предоставят в управлението на фирмата в Сливен или на срещата за обществено обсъждане.
Източник: Строителство Градът (02.04.2007)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 269 от 20.II.2006 г. по ф. д. № 675/2002 вписва промени за "Раумер България" - АД: увеличава капитала от 33 170 000 лв. на 48 895 000 лв.
Източник: Държавен вестник (20.04.2007)

Италианският милиардер Едоардо Миролио придобива мажоритарния дял от активите на Завода за изкуствена коприна от състава на “Свилоза ­ ЗИК” в Свищов, съобщиха от компанията. Едоардо Миролио е най-големият италиански инвеститор в България и вложените от него средства в текстилната и винарската промишленост надхвърлят 250 млн. евро “Миролио груп” притежава повече от 40 фирми в света ­ в Италия, Германия, Франция, Мароко, Египет. В Тунис фабриките са четири, а в Русия ­ три. Първото предприятие на “Миролио-България” е в Елин Пелин за щампиране и гладко багрене на копринени тъкани. В Сливен работи поделението “Полиестерна тъкачница”, а в Нова Загора е заводът на фирмата за пресукване на вискозна и полиестерна коприна. Там има и цех за плетени платове. Предприятие е открито в Ямбол, а в София има франчайзинг с известната по цял свят фирма за младежка мода “Мотиви”, която продава конфекция с марката “Едоардо Миролио”. От 2003 година корпорацията е собственик и на Световния търговски център “Интерпред” в столицата. Една от последните придобивки на “Едоардо Миролио” е модерна винарна в Еленово.
Източник: Янтра - Велико Търново (25.04.2007)

Печалба от 2.5 млн. лв. за полугодието очаква ръководството на Свилоза АД, стана ясно на проведеното общо събрание на акционерите. Миналата година дружеството приключи с положителен финансов резултат от 1.5 млн. лв., а прогнозите са тази година печалбата да се качи близо три пъти. Намаляване на производствените разходи и понижаване себестойността на продукцията са приоритетите, по които ще се работи занапред. Сега около 20% от общите разходи се падат на енергийните. Над 60% от икономията да се постигне чрез редукция на енергоемкостта, гласуваха акционерите. Основното дружество на комбината Свилоцел ЕАД отчита бум в производството на сулфатно избелена целулоза. До края на 2008 г. дружеството ще утрои производството си, съобщи изпълнителният директор на Свилоцел инж. Илиян Иларионов. За това ще бъде монтирана нова производствена линия. Инвестицията в модернизация на предприятието е общо 55 млн. EUR. От предоставения от Европейската банка за възстановяване и развитие и от Скандинавската инвестиционна банка заем от 28 млн. EUR досега са усвоени близо 24 млн. EUR. Стратегията за развитие на компанията предвижда тя да се специализира в производството на целулоза и хартия. През април Свилоза продаде на италианския магнат Едоардо Миролио фабриката за изкуствена коприна и съсредоточи усилията си в новото направление. До края на годината ще стане ясно какви видове хартия ще произвежда фабриката. Предвижда се капацитетът на Свилоцел да бъде около 500 хил. т годишно. Инвестицията в нея е на стойност 250 млн. EUR.
Източник: Пари (28.06.2007)

В най- кратки срокове се очаква подписването на тристранно сътрудничество между Министерството на икономиката и енергетиката, Община Ямбол и „Е. Миролио" АД за отпускане на средства за финансиране на три проекта на италианската фирма. Това е станало ясно след проведената среща в Министерството на икономиката и енергетиката между заместник кмета Ангел Тепсизов, Председателя на ОбС Живко Желев, директора на дирекция „Инвестиционна политика" Елена Пищовколева и Лилия Витошка, началник отдел „Анализи, стратегии и мерки за насърчаване на инвестициите в Министерството на икономиката и енергетиката. Проектите, представени от инвеститор клас „А" - „Е. Миролио" АД са за изграждане на обслужващ път до предприятието, за изграждане на канализация за отпадни и дъждовни води и за изграждане на сондажни кладенци.
Източник: Време-Ямбол (02.07.2007)

На 24 август в Ямбол ще бъде открит шестата по ред фабрика на “Е.Миролио” АД. Стойността на инвестицията надхвърля 100 млн.лева и ще бъдат открити повече от 600 работни места.
Източник: Време-Ямбол (21.08.2007)

Днес в Ямбол собственикът на италианския концерн Miroglio Group Едоардо Миролио ще открие нова текстилна фабрика. Тя притежава предачница за вълна и памук, бояджийница, енергийно стопанство, пречиствателна станция и склад за суровини и готова продукция. Проектът е на стойност над 100 млн. лв., при което ще бъдат разкрити повече от 600 работни места. Дъщерните фирми на Miroglio Group в България Е. Миролио АД и Миролио България ЕООД са изградили в различни градове на страната фабрики за текстил, вискозни и полиестерни платове, плетени платове, вискозна коприна, предачници и винарна с 8000 дка лозов масив.
Източник: Пари (24.08.2007)

Президентът Георги Първанов и собственикът на "Е. Миролио" АД Едоардо Миролио прерязаха лентата на нова текстилна фабрика в Ямбол. През миналата година "Е. Миролио" АД започна инвестицията в Ямбол от първи клас за 120 млн. лв. Обектът се нарича "Нова фабрика за предене и багрене и пречиствателна станция " и е една от най-големите фабрики в Европа в този отрасъл. Това каза при откриването на фабриката в Ямбол собственикът на международния концерн. Изграждането на текстилната фабрика в Ямбол е не само поредната чужда инвестиция, а най-крупният инвестиционен проект в Югоизточна България. Концернът "Миролио Груп" е стратегически инвеститор с ясна цел и големи възможности. Неговият бизнес е заел сериозни позиции на световния пазар с високото качество на продукцията си, каза при откриването Георги Първанов. При пълен производствен капацитет във фабриката ще работят около 600 души със средна заплата на изпълнителния персонал 310 лева, посочи Едоардо Миролио. На откриването на текстилната фабрика присъстваха министрите Петър Димитров и Асен Гагаузов, народни представители от 31 Ямболски многомандатен район, гости от страната и чужбина, бизнес партньори, клиенти на фирмата и работещи в нея.
Източник: БТА (24.08.2007)

Най-новата мащабна инвестиция, която планира у нас италианският текстилен предприемач Едоардо Миролио, е изграждането на завод за производство на вискозни щапелни влакна. Проектът е за около 200 млн. EUR, а желанието ни е производството да е с капацитет 70 хил. тона годишно, заяви самият Едоардо Миролио. В момента се правят предварителните проучвания. Заводът, в който ще се открият 570 работни места, ще е в Свищов, където е и една от последните инвестиции на Миролио - купената през април от Свилоза АД фабрика за производство на вискозна коприна. В Свилоза Ярн, както е новото име на завода, вече е започнала пълна реконструкция и обновяване на оборудването. До края на годината ще бъдат вложени 10 млн. EUR. Това е единственият производител на вискозна коприна в страната и единствен производител на цветна вискозна коприна в Европа. Искаме да удвоим капацитета до 8500 тона на година изкуствена коприна, като увеличим дела на цветната вискозна коприна до 50%, каза Миролио. Ще бъдат разкрити нови 200 работни места. Миролио е най-големият производител на текстил в България. От 1998 г. насам италианецът е инвестирал в бранша 400 млн. лв. Чрез Е. Миролио АД и чрез Миролио България ЕООД той притежава вече 11 текстилни фабрики у нас. Те произвеждат годишно над 15 млн. килограма прежда, над 7 млн. метра вълнени платове и над 13 млн. метра плетени тъкани. 55% от продукцията се изнася за страни от ЕС, 20% се продава в Турция и останалите в Китай и Украйна. През тази година се очакват продажби за около 280 млн. лв. Само преди два дни предприемачът откри нова предачна фабрика в Ямбол, с което възроди текстилната индустрия в града. За проекта от 73.5 млн. лв. инвеститорът получи от държавата сертификат Първи клас. Новата фабрика има три цеха за предене на вълна, памук и акрил и за усукване на различни влакна, бояджийница и пречиствателна станция за отпадните води. В момента натоварването в багрилния цех е 9 хил. кг на ден, но сме кандидатствали за комплексно разрешително за разширяването му до 35 хил. килограма, каза Миролио. При пълен производствен капацитет във фабриката ще работят около 600 души. Средната заплата в момента е 310 лв. До година-две новата фабрика ще генерира продажби за около 20 млн. EUR.
Източник: Пари (28.08.2007)

Голяма част от текстилните предприятия у нас работят епизодично. В областта на вълнения текстил единствено фабриките на Миролио, Катекс-Казанлък и Витекс-Троян се развиват добре. В памучните тъкани работят добре Вратица-Враца, Мак-Габрово, Струма Текс-Благоевград и Тунджа-Ямбол (собственост на Миролио). Предприятията за копринени и ленени тъкани са затворени. Очаква се Миролио да възроди някогашната слава на произвежданата в България вискозна коприна, след като компанията купи завода за вискозна коприна в Свищов и планира да строи втори. Браншът разчита само на вносни суровини. През последните десетина години производството на памук, лен, коноп, естествена коприна и вълна преживя тотален срив.
Източник: Пари (28.08.2007)

Инвестициите на “Миролио” в България надхвърлиха 400 млн. лева след като италианската компания откри петата си текстилна фабрика. Над 73,7 млн. лв. е инвестицията във фабриката за предене и багрене в Ямбол. Тя е част от мащабен проект за изграждането на голям център за предене и производство на вълнени платове. В продължение на две години Едуардо Миролио преустройва халетата на бившия машиностроителен завод “Сила” в Ямбол в съвременно текстилно производство. Новата фабрика е и една от най-големите в Европа. Предачницата е разположена върху площ от 30 000 кв. м. с три основни цеха ­ за предене на вълна, за предене на памучни или акрилни влакна и за усукване на прежда. Багрилницата е разположена върху площ от 25 000 кв. м. и е оборудвана със съвременни машини за оцветяване на прежда ­ на бобини и гранки. Производственият капацитет на багрилницата е до 25 т дневно. Фабриката разполага и със склад с вместимост над 5000 тона готова за продажба прежда. Тя има изградена и пречиствателна станция за отпадните технологични води, изградена от “Е. Миролио”, за да бъдат изпълнени всички изисквания за опазване на околната среда и водите. Новото производство разкрива много работни места, които в близките месеци ще достигнат 600 души. Очакваните продажби на новата фабрика са за около 20 млн. евро. За втори път с италиански инвестиции се възражда текстилното производство в Ямбол. През 1908 г. ямболската община отпуска безплатно 100 дка на английска компания от Манчестер за построяването на текстилно предприятие. През 1912 г. фабриката е открита и започва да произвежда, но през Първата световна война спира производството си. През 1925 г. италианската фирма “Сузин” от Милано купува фабриката и учредява акционерно дружество под името Тъкачна фабрика “Тунджа”. Новите собственици реконструират фабриката и увелчават значително производството є, като до 1944 г. тя е най-голямото предприятие в Ямбол. Днес на мястото на бившия завод за машиностроене “Сила” е изградено нова текстилна фабрика “ Е. Миролио”АД
Източник: Монитор (28.08.2007)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 961 от 14.VII.2006 г. по ф. д. № 863/2004 вписа промени за "Две могили ентърпрайзис" - АД: вписва като едноличен собственик "Е. Миролио" - АД; променя дружеството на "Две могили ентърпрайзис" - ЕАД.
Източник: Държавен вестник (25.09.2007)

Държавата дава 2 млн. лв. за проекта на "Миролио" край Ямбол Държавата ще подпомогне инвестиционния проект на "Е. Миролио" АД край Ямбол с 2 млн. лв. Средствата ще бъдат за изграждането на общински път в индустриалната зона на общината, съобщи правителствената информационна служба.Дружеството е българският филиал на "Миролио С.П.А."- един от най-големите европейски концерни за текстил и облекло. Досега италианската компания е инвестирала у нас 180 млн. евро в 5 производствени предприятия и две търговски марки. Близо 93 млн. лв. са вложени в новата фабрика за предене и багрене със складово стопанство и пречиствателна станция край Ямбол, която е официално открита през август т.г. В нея работят 600 души, като се очаква до края на 2008 г. броят им да достигне 660. Проектът включва вълнена и копринена предачница, бояджийница, склад за суровини и готова продукция, както и пречиствателна станция за отпадни технологични води. С пускането в експлоатация на всички мощности производственият капацитет на вълнената предачница в Ямбол ще бъде 5.5 тона на ден, а на памучната - 4 тона.
Източник: Дневник (23.11.2007)

2093 194 лева за изграждане на общинския път за индустриалната зона на община Ямбол се отпускат от централния бюджет. Отпуснатата сума е с реализацията на инвестиционния план на „Е. Миролио” АД и постановлението на Министерски съвет е публикувано в „Държавен вестник”, съобщи говорителят на пресцентъра на общината Антон Кабрански.
Източник: Дарик радио (05.12.2007)

"Солвей Соди" АД заедно с дъщерната си фирма "Девен" АД получи приза "Инвеститор на годината 2007", определен от Българската агенция за инвестиции. Компанията е вложила през изтичащата година в страната ни близо 117 млн. лв. "Солвей Соди" е един от най-големите заводи за производство на калцинирана сода, а "Девен" произвежда електроенергия и топлоенергия за технологични нужди. Останалите компании с наградата са медодобивният комбинат "Кумерио Мед" АД, който се очаква да вложи 79 млн. лв. до средата на следващата година за изграждане на рафинерия за катодна мед; "Шнайдер Електрик България", "Монтюпе" АД, немската фирма "Софтуер", "Асарел Медет", "Ситигаз България", "Либхер Марица", "Едуардо Миролио". При връчването на наградите снощи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров съобщи, че към края на октомври тази година чуждестранните инвестиции в България достигат 4,68 млрд. евро и се очаква до края на годината да надхвърлят 5 млрд. евро. По официални данни към март т.г. България е първа в Европа и девета в света по привлекателностза чуждите инвеститори.
Източник: Черно море (18.12.2007)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1723 от 19.ХII.2006 г. по ф. д. № 675/2002 вписа промени за "Раумер България" - АД: увеличава капитала от 48 895 000 лв. на 315 395 000 лв.; вписва изменения на устава, приети на общо събрание на акционерите, проведено на 25.IХ.2006 г.
Източник: Държавен вестник (22.12.2007)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 18 от 5.I.2007 г. по ф. д. № 675/2002 вписа промяна за "Раумер" - АД: променя фирмата на "Е. Миролио" - АД.
Източник: Държавен вестник (11.01.2008)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 428 от 14.III.2007 г. по ф. д. № 675/2002 вписва промени за "Е. Миролио" - АД: заличава вписания съвет на директорите и вписва нов съвет на директорите в състав: Гаетано Римини, Иван Динев Иванов и Светла Вълканова Коджабашева-Балабанова; дружеството ще се представлява и управлява от изпълнителния директор Гаетано Римини.
Източник: Държавен вестник (14.03.2008)

Корейските компании за текстил и облекло искат да инвестират в България. Това съобщи Мариана Манолова, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) по повод на подписания в петък меморандум за сътрудничество между Българската асоциация за лека промишленост и БАПИОТ, от една страна, и Корейската федерация на текстилната индустрия (KOFOTI), от друга. Преди сключването на споразумението компании от двете страни осъществиха бизнес срещи с цел осъществяване на контакти за бъдещо партньорство. Подписаният документ е първи по рода си между Корея и България и обхваща двустранното сътрудничество в областта на търговията и индустрията. Асоциациите се споразумяха за увеличаване на обмяната на опит между двете страни, улесняване на вносно-износната дейност и развитие на партньорски отношения между компании от държавите. "Досега всяко сътрудничество между Корея и България е било основано на единични срещи. Сега това ще се промени, ще се увеличи обмяната на технологични и дизайнерски решения", обясни Манолова. Република Корея е традиционен производител на текстил и в България към момента се внасят големи количества платове от страната, казаха от БАПИОТ. Държавата има национална политика за поддържане на търговския баланс и изграждане на устойчива икономика, която се осъществява от Корейската агенция за насърчаване на търговията и инвестициите - KOTRA. Организацията има представителства в повече от 70 страни. У нас агенцията поддържа база от данни за местни и корейски компании, които се интересуват от двустранни отношения и бъдещо сътрудничество помежду си. В България в момента работят повече от 3000 фирми в областта на текстила и облеклото. По-голяма част от тях са експортно ориентирани към страните от ЕС и произвеждат предимно на ишлеме. Според Манолова основните предимства на местните компании са високото качество на работа, съществуващите вече контакти с чужди партньори, както и дългогодишният опит в областта на текстилната индустрия. Недостатъците на бранша са свързани със сравнително малкия капацитет на българските предприятия, ниското заплащане в сравнение с останалите страни от ЕС, както и с изоставането на страната от световните модни тенденции. Проблем пред българското производство на текстил и облекло е и липсата на кадри. Причина за това е недостатъчната информация за възможностите, които предлага секторът, обясни изпълнителният директор на БАПИОТ. "Малко хора знаят, че работниците в бранша могат да получават същото и дори по-високо заплащане, отколкото ако отидат да работят в Гърция като камериерки и градинари", каза още Манолова. Засега от асоциацията не могат да коментират дали в страната са дошли виетнамски работници, както бяха предрекли, че ще се случи през април, представители на БАПИОТ.
Източник: Дневник (12.05.2008)

Е. Миролио АД - Сливен свиква Извънредно общо събрание на акционерите на 18.03.2008. Дневният ред съдържа: промени в устава на дружеството, промени в капитала на дружеството.
Източник: Агенция по вписвания (19.05.2008)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ обявява с определение № 21 от 8.V.2007 г. по ф. д. № 675/2002, че е приел годишен счетоводен отчет за 2006 г. на "Е. Миролио" - АД.
Източник: Държавен вестник (30.05.2008)

На 11 юни кметът на Ямбол Георги Славов назначи шестчленна комисия, която да извърши проверка на отпадъчни води, зауствани в градската канализационна мрежа чрез пречиствателна станция на „Цех за багрене на чиста вълна”, собственост на „Е. Миролио” АД. В комисията бяха включени представители на община Ямбол, „Басейнова дирекция” -Пловдив, РИОСВ - Стара Загора и Регионална лаборатория - Пловдив. Съвместната проверка бе организирана по настояване на ямболския кмет и със съдействието на „Е. Миролио” АД, като причината е интересът на жителите на града към пречиствателната станция. Целта бе да се даде обективна оценка на съоръжението и неговата ефективност. В тази връзка, от тръба на изхода на пречиствателното съоръжение, специалист от Акредитирана лаборатория по изпитване – Пловдив към Изпълнителната агенция по околна среда на МОСВ, взе проби от изтичащата вода. Изследването бе извършено в пловдивската лаборатория в периода 11-18 юни. Проверени са киселинността на водата, неразтворените вещества, химичната и биохимичната потребност от кислород, както и съдържанието на сулфиди, феноли, хром, никел, цинк и нефтопродукти. Изпитването на тези параметри е фиксирано като изискване в Наредба № 7 на МОСВ за заустване на отпадъчни води в градски канализационни мрежи. Според протокола от изпитването няма нито едно отклонение от нормите, като за някои от показателите стойностите са под минималните, заложени в наредбата. Това е доказателство за надеждността на пречиствателната станция и безопасността на производството за екологията в региона. Намерението на кмета на Ямбол Георги Славов е тези проверки и лабораторни изследвания да станат регулярни, за да се гарантира спазването на екологичните норми в общината от страна на „Е. Миролио” АД. Същевременно общинска администрация ще следи за спазването на всички законови изисквания от инвеститора, както и за пълна прозрачност на дейностите, свързани с опазването на околната среда.
Източник: Време-Ямбол (10.07.2008)

С 20% ще падне износът на вино през 2008 г. спрямо миналата година, съобщи вчера шефът на Националната лозаро-винарска камара Пламен Моллов. Причината е финансовата криза. Тя засегнала руския пазар, който е най-големият вносител на българско вино. Тенденцията за спад вече се забелязва от около месец, уточни Моллов. Според него браншът е "в сериозно сътресение". Шансът ни бил да се наблегне на вътрешния пазар и да се развиват нови ниши - например продажбите на младо вино и винен туризъм. Големите ни изби ще трябва да създадат сателити от малки бутикови изби, които да компенсират загубите от износа, смята Моллов. За целта можели да се използват средствата от програмата за развитие на лозарството, по която има 166 млн. евро. По нея може да се правят малки лозя между 20 и 100 дка, а с пари от Програмата за развитие на селските райони - и изби. Вина със златни медали от международни конкурси се предлагат на започналия вчера "Салон на виното". В международния изложбен център в София се представят 450 фирми за храни и напитки в общо 5 изложения - "Месомания", "Светът на млякото", "Булпек" и "Интерфуд&Дринк". (Виж каретата долу - бел. ред.)Сред наградените вина е розе на "Едуардо Миролио", което преди ден във Франция е отличено със златен медал в категорията на естествено пенливите. Винарска изба "Тодорофф" в неделя пък ще представи първите си бъчви с вино от собствени лозя. Със златен граал е наградено "Сира Анкор" на "Катаржина естейт" в конкурс на европейския рицарски орден на виното.
Източник: 24 часа (20.11.2008)

Намалява покупателната способност и пазарите се свиват. Това оставя без работата редица фирми и заетите в тях. Това призна Цонко Недялков, председател на Българската асоциация по текстил и облекло, цитиран от БНР. Само за една година с 14-15 000 са намелели заетите в сектора, това прави около 40% от работещите. Недялков посочи, че от Асоциацията се надяват да успеят да запазят ядрото от работници, които са квалифицирани и опитни. „Всяка фирма в текстила трябва да си постави цел по време на кризата да запази най-добрите работници", подчерта Недялков като пряко условие производителите да оцелеят през следващите месеци. От асоциацията предлагат намаляване данъчната и осигурителната тежест в условията на кризата, модернизация и реорганизация на сектора. В противен случай текстилният сектор ще остане с най-ниското заплащане - 65% от средната работна заплата в страна, ниска производителност и лоши условия на труд.
Източник: News.bg (25.11.2008)

Шивашките ни фирми да изработват чаршафи и друго спално бельо за болниците. Да шият униформи за чиновници, за армията, за БДЖ, като изпълняват държавни обществени поръчки. Това са само част от краткосрочните мерки за спасяване на закъсалия в кризата сектор. Те бяха поискани вчера от браншовици на дискусия по проблемите на българската текстилна индустрия, организирана от Икономическия и социален съвет. Външните пазари се свиват и поръчките за шивашките ни фирми намаляват. Това ще доведе до спад в производството и значителни съкращения. Заплатите в сектора са ниски, условията на труд - лоши, вложенията в нови технологии - малки, а някои външни инвеститори вече се оттеглят от България, оплакаха се браншовици. Те прогнозират, че вследствие на кризата от 4700 предприятия ще оцелеят едва половината. А колко от 160-те хиляди работници в тях ще останат на улицата, още никой не смее да прогнозира. За да бъде понесен ударът, държавата трябвало да се намеси спешно с данъчни преференции за сектора и помощ при намирането на нови пазари за продукцията му. Изграждането на технически център по текстилна промишленост щяло да помогне за модернизиране на отрасъла.
Източник: Труд (26.11.2008)

Тръгнаха съкращения на работни места в шивашкия бранш в Пиринския край. Световната криза удари текстилната промишленост, намаляват поръчките, свива се производството. В две фирми в община Сандански са връчени уведомления за уволнения на десетки работници. "Става въпрос за масови съкращения в тези предприятия. Доколкото знам, едното от тях ликвидира бизнеса си в нашия град", каза зам.-кметът на община Сандански Младен Тимчев. В туризма по-скоро ще се пресеят кадрите, а няма да се съкращават, каза още зам.-кметът. Тези, които бъдат съкратени от шивашките фирми, ще се преквалифицират с курсове за готвачи, бармани, сервитьори и шофьори.
Източник: Стандарт (01.12.2008)

Половината от заетите в текстилния бранш могат да бъдат съкратени при задълбочаване на икономическата криза. Това означава, че на улицата ще останат 90 хил. работници. Прогнозата направиха от съюза по трикотажна промишленост на кръгла маса за икономическата криза в Българската стопанска камара (БСК).Оптимистичните разчети на съюза предвиждат 30% съкращения в бранша. Текстилната индустрия е силно зависима от ЕС, където се изнася 80% от продукцията й. От браншовия съюз изразиха недоволство, че облекла за армията и полицията се шият в Китай, вместо да се захранят българските фирми. Обществените поръчки се правели така, че за родния бизнес било почти невъзможно да участва. Съюзът даде пример с поръчка за 160 000 облекла, при която срокът за подаване на документи бил 25 август, а доставката трябвало да стане на 10 септември. Участниците в срещата призоваха гражданите и ведомствата да купуват и да поръчват български стоки. От машиностроителния сектор поискаха държавата да подпомогне задържането на квалифицирани кадри във фирмите, които работят основно за износ. Помощта можела да е, като държавата поеме част от заплатите във фирми, ударени от кризата. Заради кризата БСК ревизира прогнозата си за икономически растеж през 2009 г. През ноември очакванията бяха за 2% ръст, а вече са за нулев ръст.
Източник: Труд (10.12.2008)

10 495 броя текстилни изделия задържаха митнически служители на митнически пункт "Златарево" поради съмнения за нарушени права по търговска марка. Стоката e била превозвана с турски товарен автомобил, управляван от български гражданин. Впечатление на митничарите направил обиколният маршрут от Турция, през ГКПП „Капитан Андреево” до Скопие, през Златарево и превозното средство било отклонено за щателна проверка. Товарът, деклариран като дрехи, съдържал текстилни изделия, опаковани в необозначени кашони. При проверката е установено, че в 546 от общо 644 броя кашони се съдържат артикули, носещи марките „Бенетон” и „Сисли”. Открити са 8368 броя завеси и 2127 броя текстилни изделия - покривки за маса, салфетки, калъфки за възглавници, покривала за легла, хавлии, халати и изтривалки за баня, съобщиха от Агенция "Митници". За случая са уведомени правопритежателите на правата по търговската марка. Стоката ще бъде задържана в рамките на законоустановения срок, в който правопритежателите могат да предявят претенции. (econ.bg)
Източник: econ.bg (15.12.2008)

Е. Миролио АД - Сливен свиква Годишно общо събрание на акционерите на 29.05.2008. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2007 година.
Източник: Агенция по вписвания (25.03.2009)

39 броя проектни предложения на стойност 97 304 725,85 лв., съгласно т. 2 от Решение № ТМГ-01- 1/27.05.2009 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване: BG161PO003-2.1.05 „Технологична модернизация в големи предприятия”: 1 BG161PO003- 2.1.05-0077 ХИДРАВЛИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ И СИСТЕМИ АД Технологично обновление и модернизация на машинния парк в ХЕС АД 94,501420152 4 299 079,00 2 149 539,50 50,0000000000% 2 BG161PO003- 2.1.05-0073 ЦЕНТРОМЕТ АД Развиване производството на продукти с висок експортен потенциал – голямогабаритни детайли за различни отрасли на промишлеността 94,398705649 1 882 351,87 941 175,93 49,9999997344% 3 BG161PO003- 2.1.05-0138 ЕЛЕКТРОСТАРТ АД Технологична модернизация на оборудването на водещ международен производител на дросели 94,185661111 1 783 008,00 891 504,00 50,0000000000% 4 BG161PO003- 2.1.05-0108 ХАН ОМУРТАГ АД Увеличаване на конкурентноспособността на „Хан Омуртаг”АД на Общия пазар чрез технологична модернизация на производството с нова линия за производство на гранитогрес 94,183593906 9 570 256,42 4 695 905,99 49,0677133811% 5 BG161PO003- 2.1.05-0084 МОНБАТ АД Повишаване на конкурентоспособността на Монбат АД чрез инвестиране в ново оборудване за производство на решетки и плочи за сухозаредени и залети оловно-кисели батерии 94,094615632 10 820 973,90 4 998 207,84 46,1899999592% 6 BG161PO003- 2.1.05-0066 ПОБЕДА АД Повишаване на конкурентоспособността на “ПОБЕДА” АД чрез внедряването на иновативни производствени линии 93,932572618 10 737 076,42 5 000 000,00 46,5676111859% 7 BG161PO003- 2.1.05-0106 АРОМА АД Интегрирана управленческа система и технически решения за повишаване на конкурентноспособността и ефективността на бизнес процесите на компания Арома АД 93,645349967 1 212 307,00 606 153,50 50,0000000000% 8 BG161PO003- 2.1.05-0078 М+С ХИДРАВЛИК АД Внедряване на ново технологично оборудване в “М+С Хидравлик”АД 93,420542176 4 970 820,00 2 485 410,00 50,0000000000% 9 BG161PO003- 2.1.05-0065 ВСК КЕНТАВЪР - ИЗ ДИНАМИКА ЕООД Повишаване конкурентоспособността на “ВСК Кентавър-ИЗ Динамика” ЕООД чрез технологична модернизация на производството 93,234340626 9 975 451,32 4 987 725,66 50,0000000000% 10 BG161PO003- 2.1.05-0103 ХЮНДАЙ ХЕВИ ИНДЪСТРИЙС КО.БЪЛГАРИЯ АД „По-нататъшно укрепване на конкурентноспособността на „Хюндай Хеви Индъстрийс Ко. България” АД на международните пазари чрез продължаваща технологична модернизация” 93,233091306 3 162 700,00 1 575 525,82 49,8158478515% 11 BG161PO003- 2.1.05-0154 КАОЛИН АД Технологична модернизация на „Каолин” АД чрез инвестиционна подкрепа за разширяване на производството 93,176790376 6 187 000,00 3 093 500,00 50,0000000000% 12 BG161PO003- 2.1.05-0086 МЕГАПОРТ ООД Утвърждаване на „Мегапорт” ООД като водещо предприятие в производството и рециклирането на опаковки от пластмаса на българския и международния пазар 93,031702881 4 998 800,00 2 498 800,00 49,9879971193% 13 BG161PO003- 2.1.05-0017 ГИПС АД Повишаване на конкурентоспособността и ефективността на производството на „Гипс” АД чрез изграждане на комплектна инсталация за калциниране на природен гипс 92,937266634 6 464 438,00 2 875 255,45 44,4780420200% 14 BG161PO003- 2.1.05-0116 АВТОМАГИСТРАЛИ- ЧЕРНО МОРЕ АД Проект за модернизация и разширяване на дейността на “Автомагистрали – Черно море” АД 92,920172837 10 211 731,00 4 999 663,49 48,9599999256% 15 BG161PO003- 2.1.05-0052 СОФИЯ МЕД АД Модернизация на „София Мед” АД – инвестиции за развитие и конкурентноспособност на европейския пазар 92,587846176 7 625 333,62 3 812 666,81 50,0000000000% 16 BG161PO003- 2.1.05-0057 ДИНАМО АД Технологично обновление с помоща на структурните фондове на ЕС 92,570051442 748 811,00 374 405,50 50,0000000000% 17 BG161PO003- 2.1.05-0122 ПРЕСТИЖ 96 ООД „Инвестициите в Престиж 96 ООД – предпоставка за прогресивно развитие на европейските пазари” 92,568612282 2 113 770,00 1 056 885,00 50,0000000000% 18 BG161PO003- 2.1.05-0087 ДАТЕКС ООД Технологично разширение на цех за монтаж на печатни платки 92,354087204 2 398 488,00 1 151 274,24 48,0000000000% 19 BG161PO003- 2.1.05-0127 БУЛМЕТАЛ ООД Доставка и въвеждане в експлоатация на ново технологично оборудване 92,160770004 5 724 044,35 2 862 022,17 49,9999999126% 20 BG161PO003- 2.1.05-0049 СПАРКИ АД Повишаване на конкурентоспособността на СПАРКИ АД Русе чрез технологична модернизация 92,116068896 9 957 450,00 4 978 725,00 50,0000000000% 21 BG161PO003- 2.1.05-0153 ТЕКЛАС - БЪЛГАРИЯ АД Повишаване на конкурентоспособността на “Теклас- България”АД 92,108509559 2 077 378,94 1 038 689,47 50,0000000000% 22 BG161PO003- 2.1.05-0042 БЪЛГАРСКА РОЗА СЕВТОПОЛИС АД Закупуване на нови таблет- преса и блистер автомат и ремонт на съществуваща сграда за технологичната модернизация на таблетното производство в „БЪЛГАРСКА РОЗА СЕВТОПОЛИС” АД, Казанлък 92,086364603 2 964 227,40 1 480 928,00 49,9599996950% 23 BG161PO003- 2.1.05-0128 УНИФАРМ АД Модернизация и развитие на Унифарм АД 91,959671235 5 309 000,00 2 654 500,00 50,0000000000% 24 BG161PO003- 2.1.05-0021 АСАРЕЛ- МЕДЕТ АД Повишаване ефективността на “Асарел-Медет” АД чрез технологична модернизация в предприятието 91,701998864 10 347 000,00 4 999 670,40 48,3200000000% 25 BG161PO003- 2.1.05-0082 БАЛКАНКАР-ЗАРЯ АД Ефективност и качество за устойчиво развитие на БАЛКАНКАР ЗАРЯ АД 91,635859048 3 127 800,00 1 563 900,00 50,0000000000% 26 BG161PO003- 2.1.05-0070 СТИЛМЕТ АД „Инвестиции и постигане на устойчивост в Стилмет АД” 91,526572321 12 069 426,93 4 948 465,04 40,9999999892% 27 BG161PO003- 2.1.05-0135 АВТОМАГИСТРАЛИ ХЕМУС АД Технологична модернизация на „Автомагистрали Хемус” АД за постигане на дългосрочна пазарна устойчивост 91,351957370 3 700 000,00 1 813 000,00 49,0000000000% 28 BG161PO003- 2.1.05-0064 ЛИБХЕР- ХАУСГЕРЕТЕ МАРИЦА ЕООД Повишаване конкурентоспособността на „Либхер-Хаусгерете Марица” ЕООД чрез въвеждане на нова технология за пянозапълване на врати на хладилни и фризерни уреди 91,321234905 4 356 550,00 2 177 403,69 49,9800000000% 29 BG161PO003- 2.1.05-0047 БЪЛГАРИЯ-К АД Повишаване на конкурентоспособността и адаптивността на “България – К” АД, гр. Казанлък 91,212291039 401 425,03 200 712,51 49,9999987544% 30 BG161PO003- 2.1.05-0079 ЕЛХИМ- ИСКРА АД Повишаване на производствения капацитет в “Елхим Искра” АД 90,837005771 729 720,00 364 860,00 50,0000000000% 31 BG161PO003- 2.1.05-0055 СПАРКИ ЕЛТОС АД „Повишаване конкурентоспособността на „СПАРКИ ЕЛТОС” АД чрез технологична модернизация на производствения процес” 90,458941507 7 637 800,00 3 818 900,00 50,0000000000% 32 BG161PO003- 2.1.05-0101 МАК АД „Повишаване конкурентоспособността на „МАК” АД чрез технологична модернизация на производствения процес” 90,455434809 1 085 040,00 542 520,00 50,0000000000% 33 BG161PO003- 2.1.05-0036 ТРАКЦИЯ АД Повишаване конкуретноспосбността на “Тракция” АД чрез технологична модернизация 90,444845820 1 149 637,00 574 818,00 49,9999565080% 34 BG161PO003- 2.1.05-0014 ХИДРОСТРОЙ АД Разширяване на дейността и повишаване на конкурентоспособността на Хидрострой АД чрез изграждане на комплексна инсталация за производство на бетонови изделия 90,293396097 6 491 832,00 3 245 916,00 50,0000000000% 35 BG161PO003- 2.1.05-0099 ПРЕСКОВ АД Технологична модернизация на „Пресков”АД 90,143984613 9 164 145,68 4 582 072,84 50,0000000000% 36 BG161PO003- 2.1.05-0062 ЕКСТРАПАК ООД „Експанзия на пазара чрез финализирането на цялостна технологична модернизация в предприятието” 89,034139956 4 308 549,00 2 154 274,00 49,9999883952% 37 BG161PO003- 2.1.05-0149 Е.МИРОЛИО АД Повишаване конкурентоспособността на „Е.Миролио”АД чрез инвестиционна подкрепа за модернизация на производството и вндедряване на ко- генерационна инсталация 88,905947419 2 872 000,00 1 436 000,00 50,0000000000% 38 BG161PO003- 2.1.05-0037 ПРЕЦИЗ ИНТЕР- ХОЛДИНГ АД Повишаване конкурентните предимства на ПРЕЦИЗ ИНТЕР - ХОЛДИНГ АД посредством модернизиране на технологичното оборудване 88,679170866 2 958 500,00 1 479 250,00 50,0000000000% 39 BG161PO003- 2.1.05-0089 ЕЛМОТ АД Повишаване на конкурентоспособността на “ЕЛМОТ” АД чрез обновяване на производствените мощности на предприятието 88,658323356 4 389 000,00 2 194 500,00 50,0000000000%
Източник: М-во на икономиката (28.05.2009)

Е. Миролио АД - Сливен свиква Годишно общо събрание на акционерите на 15.05.2009. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2008 година, промени в капитала на дружеството. Решение за учеличение капитала на дъщерното дружество Свилоза Ярн ЕООД с 19 000 000 лв, чрез увеличаване номиналната стойност на дяловете на едноличния собственик.
Източник: Агенция по вписвания (05.06.2009)

"Много по-приятно е да отваряш фабрики, отколкото да ги затваряш." Това е признание на най-големия италиански инвеститор в страната Едоардо Миролио. Думите са изречени преди години по повод затварянето на завод в Германия. През последните десет години италианската група "Миролио" отваряше фабрика след фабрика в България. Сега обаче кризата принуди компанията да направи по-неприятното. Едно от местните текстилни дружества - "Миролио България", спря работа. Това означава край на производството в два завода - за Ъс общ персонал от над 500 души. Повод за решението е драстичното свиване на търсенето и намалелите продажби на предприятията. Освен кризата причина са и семейни противоречия около виждането за развитието на фабриките в Елин Пелин и Сливен, твърдят източници, близки до италианския инвеститор.
Източник: Капитал (15.06.2009)

Вестник “Пари” публикува изготвената от СФБ Капиталов пазар АД класация на най-бързо разрастващите се предприятия от Бургаска област за периода 2005-2007г. Начело на класацията тази година е “Се Борднетце България ЕООД-Карнобат, Агро резерв ООД-Бургас и Евробилд-4 ЕООД Несебър. Начело на класацията на Сливенска област са "Тера транс" ООД-Нова Загора, Е.Миролио АД-Сливен и Прима бетон ЕООД-Сливен. Първите три места в област Ямбол се заемат съответно от "Карил и Таня" ООД-Ямбол, Дикс-2001 ЕООД и Ками-Мария Антонова ЕТ. И трите класации са част от проекта "Гепард" на в-к Пари.
Източник: Пари (27.07.2009)

"Тази година реколтата от грозде е изключително качествена. През 2010 г. очакваме нова серия отлични български вина", коментира председателят на Българската асоциация на сомелиерите и виноценителите (БАСВ) Стефка Свещарова. Над 100 професионалисти и ценители вчера дегустираха шампанско и шампанизирани вина. Това стана по време на клубната среща, организирана от БАСВ. До вината от Франция, Италия и Испания гордо се наредиха родните продукти на винарските изби "Магурата" и "Едуардо меролио". Асоциацията участва и в организирането на уникален за България проект - фестивалът "Вкусове на Варна" ще представя производители и търговци в сферата на потреблението. В него ще вземат участие някои от най-известните ресторанти в града, реномирани производители на храни и напитки, търговци на екзотични продукти и стоки. Форумът ще се проведе от 7 до 13 септември във Фестивалния и конгресен център, като продукцията си ще покажат над 40 фирми. Мероприятието ще се обогати с участието на компании за кетъринг, аксесоари за аранжиране, градински центрове за ландшафтно оформление, бутици за цветя и други фирми, допринасящи за разнообразието от вкусове и аромати на нашия пазар. Ще бъдат представени и последните новости в професионалното кухненско оборудване, които ще провокират интереса както за професионалистите, така и за всеки любител и естет с отношение към приготвянето на храната.
Източник: Труд (01.09.2009)

Миролио губи от текстила, но печели от виното, хотели и Интерпред Винарската изба на италианския бизнесмен ще пусне и ракия на пазара през 2010 г. Как оценявате възможностите за бизнес в България? Условията за бизнес в България сега са много трудни, тъй като левът е обвързан с еврото, а оттам и цената на продукцията остава висока, т.е. неконкуретна на световния пазар. След намаляването на цената на долара от миналата година, Румъния, Турция и Украйна са много по-конкурентни. Ние започнахме изграждането на фабриката точно преди кризата. Тогава условията бяха много благоприятни. Подобна инвестиция тогава не изглеждаше скъпоструваща, в страната има качествена и евтина работна ръка и като цяло разходите бяха не много високи. Какви са препоръките ви към правителството? Тъй като левът е вързан с еврото, само мога да се надявам, че еврото ще се обезцени по отношение на други валути. Не виждам обаче как левът може да се обезцени след въвеждането на Валутния борд през 1997 г., а това ще има и силен психологически ефект, така че едва ли ще се случи. Определено не бих намалил ДДС или друг вид данъци, тъй като това ще е бедствие за производителите и за държавата. Надявам се правителството поне да намали бюрокрацията. Как кризата се отрази на бизнеса ви? Аз имам няколко вида бизнес в България, като производството на текстил е основния, а там последствията бяха много лоши. Реализирането на износ стана много трудно не само в страните, които използват като валута долара, където и по принцип продукцията е по-евтина, но и в еврозоната, защото там конкуренцията се увеличи драстично. Трябваше да намаля служителите си и работното време. Загубите за текстилният ми бизнес достигнаха 30% на годишна база. Ние изнасяме продуктите си в САЩ, Европа и дори Китай. Най-много пострада фабриката за изкуствена коприна в Свищов - Свилоза Ярн. Компанията на семейството ми затвори фабрики в Елин Пелин и Сливен. Годишното ми производство е 20 хил. т. прежда, 6 млн. м вълнен текстил и 16 млн. м трикотаж. Виненият бизнес страда, тъй като липсва потребление. Ние обаче не намаляваме производството, имаме сравнително добри резултати и не очакваме спад в продажбите. Въпреки че в страната има спад на продажбите на вносно вино, смятам, че потребителите са склонни да подкрепят продуктите местно производство. Ние имаме засадени 2 хил. дка лозя, от които произвеждаме виното в 16 разновидности и около 600 хил. Бутилки. Имаме твърде много грозде и успяхме да го продадем на добра цена, въпреки че тази година цената е дори под себестойността на продукта. В момента дистилираме и планираме да предложим и нов продукт - ракия. Кога ще започнете да продавате и ракия, в какви количества и само за вътрешния пазар ли ще бъде предназначена? Това ще е нишов продукт - дестилат от вино. Подготвяме около 30 хил. бутилки, като планираме да ги пуснем на пазара през пролетта на 2010 г., но те ще бъдат само за ресторанти. Малки количества ще бъдат изнасяни и към Китай. Любопитно е, че търгувате и с Китай и то не само вино, а и текстил... Да, там изнасяме прежда, текстил и вино, но в сравнително малки количества. В Китай създадох две търговски компании, за да продавам нашите вина. Там съм на пазара от 2 години. В Китай обичат добрите продукти, но не винаги могат да ги различават. Как се развива хотелиерския ви бизнес? Хотел парк Централ в Сливен се намира в самия център на града, т.е. на изключително добро място и не пострада от кризата, заради локацията си. Стаите в него са 47, като заетостта е 55% и тя е на нивото от миналата година. Другият хотел - Соли Инвикто, който е към винарната в с. Еленово, Нова Загора е малък и все още трябва да направим повече инвестиции, за да го доразвием. Той разполага с 10, като заетостта е 60%, но хората, които отсядат там не са таргет гостите, които търсим, т.е. там да ходят хора за уикенда, за тържества и т.н. Обмисляме възможност да реновираме един хотел в местността Карандила край Сливен, както и да изградим един не много скъп на мястото набившата административна сграда към завода ни в Ямбол. А как се разаиват бизнес дейностите на Интерпред? Интерпред се справя добре. Метростанцията до него бе открита и мястото е изключително добро. Заетостта му е 99%. След няколко дни ще открием там паркинга, който купихме от метрото. След края на кризата може да предприема и стоителство на две други сгради до Интерпред. Преди време имаше слухове, че ива вариант и да продадете Интерпред? Има много слухове, но това са само слухове. Хората казват и че произвеждам чорапи, а аз не съм произвел и един чифт чорапи през целия ми живот. Имате ли планове за нови бизнеси? Определно не. На първо време ще изчакам кризата да отшуми. Колко сте инвестирали към момента в България и колко сте загубили след кризата? Вече съм инвестирал повече от 200 млн. EUR в България. Загубите ми са големи, но е трудно да се обобщи. Все пак аз съм достатъчно силен, за да го понеса, докато малките производители вече фалират. Какви антикризисни мерки предприехте? В сферата на текстилната индустрия вече казах, че имаше намаляване на перосонал и на работно време. Останалите ми бизнеси не са засегнати. Все пак смятам, че държавата може да помогне като използва еврофондовете за реклама на българското вино. Трябва да се работи за промяната на имиджа му, така че той да не е на евтин, а на качествен продукт. Трябва да се предприемат и мерки за ограничаване на метне и и нелегалните продукти. Каква е прогнозата ви за развитието на сектора, в който оперирате през 2010 г.? В текстилния бранш, ако обменният курс не се промени - бедствие. За останалите ми бизнеси не се притеснявам и съм оптимист. Проявявате ли интерес към еврофондовете? Да, получихме одобрение на проект по САПАРД, но за съжаление от две години чакаме да ни бъдат изплатени средствата, а междувременно вече изпълнихме това, което бе заложени по проекта. Пак казвам, аз мога да го понеса, но ако бях малък предприемач, щях да отпадна от бизнеса. Сега подаваме проект за финансиране на индустриални инвестиции и ще е хубаво, ако имаме някаква гаранция, че ще получим парите, ако сме сред одобрените. Визитка: Едоардо Миролио е част от италианската фамилия Миролио, която притежава у нас пет завода, групирани в три дружества. Чрез компанията „Е. Миролио", която е и най-голямата текстилна компания в страната, той протежава текстилния завод в Сливен и предачницата в Ямбол, както и завода за изкуствена коприна в Свищов - Свилоза Ярн. Миролио протежава и винарска изба Е. Миролио към която е изграден и хотел Соли Инвикто. Обектите са в с. Еленово, Нова Загора. Собственик е и на хотел Парк Централ в Сливен. Притежава и сградата на офис центъра Интерпред в София. Едоардо Миролио е гаражданин на Сливен. Заради кризата амилията затвори у нас два завода - за щамповане и багрене на тъкани в Елин Пелин и полиестерната тъкачница в Сливен. Те са собственост на фамислката компания Миролио България.
Източник: Пари (28.09.2009)

Истинска съдебен циклон повлече две от най-известните марки в текстилната промишленост в Италия - "Раумер" и "Миролио", които присъстват и в България. 42-ма мениджъри, бизнесмени и консултанти се разследват за краха на групата "Раумер" с оборот от 152 милиона евро, която в миналото беше лидер в производството на вълнени прежди и която през юни 2007 г. беше обявена в несъстоятелност. Хипотезите са за измами при обявяването на фалит, за фалшифициране на бюджети и др. 23-ма жители на Виченца вече са официално информирани, че са разследвани по случая, така че през следващите седмици могат да бъдат разпитани. Тезата на прокуратурата е, че до 2002 г. 63-годишният основател Пино Раумер и близките му съветници са фалшифицирали бюджетите на групата, надписвайки много по-високи цени за кредити, участия и недвижимо имущество за общо 211 милиона евро. Целта е била да се получат банкови кредити за 119 милиона евро. Дълговете към доставчиците пък достигат 29 милиона евро. Според обвинението през 2002 г. излиза на сцената и текстилният колос "Миролио", който има фабрики в България, разполага с 11 000 служители и регистрира 1 милиард евро годишен оборот. "Миролио" основава заедно с "Раумер" "Е.Миролио" АД. Според следователите групата със седалище в Алба, която се управлява по онова време от 51-годишния Едоардо Миролио, се е възползвала от трудностите на "Раумер" и е изкупила дейността й на много изгодна цена и чрез фирмени наеми, спестявайки 12,5 милиона евро в ущърб за кредиторите. Не случайно преди година съдията Стефано Фурлани постави под запор машини и апаратура на стойност 3 милиона евро, които е трябвало да отпътуват за Сливен, където "Миролио" има фабрика с близо 2000 души персонал. През изминалите месеци "Миролио" се споразумя със съда да върне 7,4 милиона евро, признавайки косвено, че е имало нередности в някои операции. Хипотезата на прокуратурата е, че Пино Раумер, благодарение на съветите на най-близките си консултанти, е допринесъл стойността на компанията да спадне още повече, довеждайки съответно и до още по-голямо разорение. Според следователите от Финансовата гвардия част от имуществото е била отстъпена безплатно. Предполага се, че част от разграбването са и преместените в България техническо ноу-хау, марка и имущество, като например отстъпената през 2006 г. на "Е. Миролио" апаратура за боядисване на прежди. Следователите смятат, че индустриалните процеси са можели да претърпят по-различно развитие, така че кредиторите да бъдат ощетени по-малко. Злоупотребите с имущество, включително и тези в България, достигат 42,5 милиона евро. Извънредният комисар на групата "Раумер", назначен от италианското Министерство на икономическото развитие, е успял да запази поне част от дейността на фирмата с 60 служители, получавайки 7,4-те милиона евро от "Миролио". През 2002 г. колосът "Миролио" и групата "Раумер" стават партньори в България, основавайки "Раумер България", която по-късностава "Е. Миролио" АД, с цел навлизането на пазара на вълнени прежди за "Миролио". В тази сфера "Раумер" по онова време е сред лидерите на италианския пазар. Според следователите "Миролио" използва факта за несъстоятелността на "Раумер" и купува само здравата част от производството, и то на много ниска цена. През декември 2004 г. бива основана "Раумер България Трейд" ООД, която бива преименувана после на "Е. Миролио" ООД. Според италианската осведомителна агенция Апиком в периода 2005-2008 г. групата сключва договори за наем на търговския клон на "Раумер" АД и на марката "Раумер" на нереално ниски цени. "Е. Миролио" АД и "Е.Миролио" ООД купуват ноу-хауто на текстилната група от Виченца, а марката "Раумер" бива придобита практически на нулева цена. Финансовата гвардия от Виченца през юли 2008 г. поставя под запор апаратура и машини на "Е. Миролио" ООД за над 3 млн. евро. Те са били собственост на групата "Раумер", продадена през 2006 г. на "Е. Миролио" ООД. Пренасянето на апаратурата е трябвало да бъде последната и окончателна стъпка, чрез която производствената и търговската дейност на "Раумер" е трябвало да премине в ръцете на "Миролио". През 2000 г. "Раумер" е осигурявала работа на 750 души. През 2002 г. оборотът й е достигал 78 млн. евро. Едоардо Миролио: Нямам никаква вина и съдът ще го докаже Освен текстилния бизнес Едоардо Миролио открива в България и голяма и модерна винарска изба в село Еленово край Нова Загора. В нея са инвестирани близо 22 млн. евро. Там се произвеждат бели и червени вина от 210 хекара лозови масиви в района. Засега виненият бизнес на италианеца върви успешно, стоката се търси в България и в чужбина. Годишният капацитет на избата е 1 млн. литра годишно. В периода от 2004 г. досега в създаването и култивирането на лозовите насаждения край Еленово са ангажирани 130 души. По време на гроздобер броят на наетите достига 200. Районът е облагороден с цел да се създадат условия за винен туризъм. Там е построен и луксозен хотел за гости. - Г-н Миролио, според магистратите компанията с вашето име също е въвлечена във фалита на "Раумер".... - Абсолютно сме убедени, че нямаме никаква вина за фалита. Бяхме близо до "Раумер", за да й помогнем. Със сигурност нито сме мислили да вземем, нито сме ограбили нещо от тази фирма. Сигурни сме, че съдиите ще докажат нашата невинност. - Но през изминалите месеци "Миролио" се споразумя с правосъдието да върне 7,4 милиона евро. - Не, за нищо не сме се споразумявали, а просто купихме от комисаря по процедурата за фалит серия от активи на цена 7 милиона евро. - Според магистратите в миналото сте купили на много изгодни цени част от дейностите на "Раумер", възползвайки се от изпитваните от фирмата трудности и спестявайки си 12,5 милиона евро... - Тези дейности сме ги купили от комисаря, когато вече процедурата за фалит беше тръгнала, преди това ги бяхме взели под наем. Наемът на даден клон от фирма е средство, признато от италианския закон, и то цели да се позволи на фирми със затруднения като "Раумер" да продължат дейността си. - Преди година бяха поставени под запор ваши машини и апаратура за 3 милиона евро, които трябваше да отпътуват за Сливен.... - Запорът от тях вече беше снет. Решихме да ги оставим в Италия и местим в България апаратура, която купихме от комисаря по време на процедурата за фалит. - Вие лично как мислите, че ще свърши тази съдебна одисея? - Със сигурност ще бъде доказана моята невинност.
Източник: 24 часа (26.10.2009)

Ключът за избата Това е пенливо вино, нямаме право да го наричаме шампанско", казва Георги Балабанов, докато показва една от гордостите на винарска изба "Едоардо Миролио" - естествено пенливо розе. С което демонстрира колко са важни за винопроизводството географските наименования - при избора на вино клиентът гледа първо региона, после сорта и марката. Затова от избата са подали документи за сертифициране на новозагорското село Еленово, в чието землище е избата, като микрорайон за износ на вина. През 2002 г. италианският бизнесмен Едоардо Миролио, който има шивашка фабрика в Сливен, решава да развива в България и хобито си - винарството. В края на 2005 г. се появяват първите вина. Тринадесет хиляди декара в землището на с. Еленово обслужват "италианската" изба. Лозята са 2200 дка, върху останалата земя се отглеждат пшеница, ечемик и слънчоглед. А за да отговаря на всички правила за винен туризъм, над избата е построен хотел със седем стаи и три апартамента. Всички носят имена на различни сортове грозде. Инвестицията във всичко това до момента е около 30 млн. евро - сериозна сума за едно хоби. Преди да стане управител на избата, Георги Балабанов никога не се е занимавал с винопроизводство. Единственият му допир с този бизнес е образованието му - завършил е "Аграрна икономика". Самият Балабанов няма друго обяснение за поканата на Миролио, освен че "доста е рискувал инвеститорът, сигурно е добър психолог". Последните почти пет години потвърждават това предположение - за този период избата е спечелила близо 50 отличия от винарски конкурси с марките "Сант Илия", "Спирал" и "Едоардо Миролио". А те са резултат на труда не само на български специалисти, а и на екип от италиански енолози и технолози. Компанията - брой служители - 130 - оборот за 2008 г. - 3.5 млн. лв. - ръст за 2008 г. спрямо 2007 г. - 45% Доколко е развит вече виненият туризъм в България? Тук все още няма винен туризъм, въпреки че при нас постоянно идват хора, които опитват, гледат как се прави виното, говорят с технолозите. За мен винен туризъм би могло да има, ако се обединят усилията на отделните изби, както е в други европейски страни. При нас това го няма. В България може да има пет изби, които да са в един район, но всяка дърпа чергата към себе си и никога няма да препоръча друга изба, която е наблизо. Ние го правим - казваме, че тук не е само нашата изба, има още четири подобни наоколо, идете, вижте и тях, опитайте виното им. Това е същинският винен туризъм - посещение на един регион с няколко изби в него. Иначе желаещи за винен туризъм има, но трябват още малко традиции. Интересното е, че засега идват предимно българи и смесени двойки въпреки схващането, че от това се интересуват предимно любопитни чужденци. Ако приемем, че всяка изба се специализира в конкретен вид вино, кой е вашият вид? Пенливи вина и пино ноар от червените. Пино ноар е червено грозде, от което се правят бели, пенливи и червени вина. Така че това, върху което ще акцентираме в бъдеще, са пенливите вина и пино ноар като сорт. Всъщност избата е направена именно с тази цел - да произвежда качествени и естествено пенливи вина, за да сме конкурентни и на най-доброто френско шампанско. Това не е ли по-трудно като бизнес? Навлизате в една ниша, която не е толкова популярна. Доста по-трудно е, но нашият собственик приема избата като хоби и ни е дал пълната свобода да творим и да правим качество. Не сме притиснати от това да връщаме инвестицията много бързо. Заради това наистина се опитваме да правим нещо, което помага на България като страна - износител на вино. Това е най-важното в случая - че се опитваме да върнем доброто име на българското вино. Но наистина е трудно, защото пино ноар е труден сорт, непознат в България, а и пенливите вина тук като цяло не се пият. Кое е по-важно при управлението на една изба - да познаваш процесите чисто технологично или да си добър мениджър? И двете неща са еднакво важни. Не можеш да управляваш изба, ако не обичаш да пиеш вино. Също така не можеш и ако не си достатъчно гъвкав при вземането на решения. Когато се появихме ние, България вече беше пълна с инвестиции във винопроизводство и с изби, които правеха доста добри вина. Моментът не беше никак подходящ за нова изба, но въпреки това с всички усилия, които положихме, и със свободата да взимам решения, която имам, нещата се получиха. Как успяхте да съберете подходящия екип? Беше много трудно, защото аз съм икономист и не разбирах абсолютно нищо от производство на вино. Когато започнахме, наследих хора, които не бяха за тук. Когато нашата главна техноложка пое избата, тя пое една нула. Стилът на работа трябваше да се промени напълно. Според мен собственикът Едоардо Миролио е рискувал много. Щеше да му е далеч по-лесно, ако беше поканил италиански специалисти, макар и скъпи - нещата щяха да тръгнат много бързо. Но ето че и български екип може да се справи. А как се налага нова марка на пазара? Най-добрата реклама е от уста на уста - опитваш един хубав продукт, казваш на приятел, той казва на друг и така влизаме в главите на клиентите, които се множат. Но ако разчитаме само на това, щяхме да чакаме доста време, за да чуят много хора за нас. Доста трудно се налага една марка, има си основни правила - при нас от технолога и директора до чистачката всички работят за марката, разказват за нея и извън работното си време. Всички трябва да са максимално концентрирани, защото нямаме право на грешки. Клиентът не прощава. В хранителната промишленост може 20 години да си правил един качествен продукт, но ако си позволиш да го развалиш макар и за малко, което много често се случва в България - край! След като имаш качество, добра опаковка и мотивирани хора на всички нива и добра маркетингова подкрепа, отнасяш се специално към всеки клиент, нещата се получават. Добрата цена също е важна. А цената е добра, когато не само отговаря на качеството, но и на възможностите на клиента. Освен това още от самото начало ние сме много активни по отношение на промоции, дегустации и т.н. Приемаме ресторантьора, магазинера и голямата търговска верига като партньор, а не като клиент. Винаги сме в много тесни връзки с тях, говорим постоянно от какво имат нужда, какво би накарало клиентите да изберат нашето вино. Когато си активен и помагаш, партньорите приемат това много добре и вървите ръка за ръка. Иначе просто няма как да си наложим бранда. Промени ли се нещо в производството на вино през последните години? България като винена държава е загубила доста след 1989 г. Основният проблем са били занемарените лозя. Съответно, след като суровината вече не е качествена, производството на качествени вина е било почти невъзможно. През последните пет-шест години обаче се направи доста - много фирми създадоха свои собствени лозя, навлязоха добри сортове и технолози. Това повлия върху крайната консумация - все повече млади хора например, които са предпочитали твърд алкохол, вече пият вино. Явно качеството става по-добро. Вече вървим в правилната посока и колегите, които не са готови да посрещнат промените, ще отпаднат от надпреварата. Кризата промени ли ви с нещо? Доста ни промени. Като цяло в сектора тя ще помогне много, като отсее производителите, които знаят какво правят, ще накара хората да се замислят какво купуват. Ще ни накара да преосмислим изключително високите цени на много от продуктите, които се появиха на пазара, защото наистина има доста надценени вина. Освен това ще ни накара да се обърнем по-активно към клиента - изби, които досега са работили без търговски структури, ще трябва да станат доста по-активни. Но в крайна сметка всичко ще е в полза на крайния клиент. Иначе по отношение на финансовите резултати тази година ние имаме два процента ръст. На практика това обаче не е ръст, защото имаме три пъти повече клиенти. При това положение би трябвало положителният резултат да е много по-голям. Ето защо не се примирявам с това постижение. Информацията, която имаме от нашите партньори ресторантьори, е, че същите хора, които миналата година са пили примерно пет бутилки от нашето вино, сега пак пият от него, но по две бутилки. Тоест не сме изгубили клиенти, но са започнали да пият по-малко. Това, което компенсира намалелите продажби в ресторантите, са супермаркетите. Хората, които са ходили по-често и са пили в ресторант, сега предпочитат да си купят виното от магазина и да го пият вкъщи. Очаквате ли ръст на продажбите към края на годината? Все пак идват празници. Очаквам да бъдат отворени съдовете, които се отварят само около празниците - с вино на ниски цени за съмнително качество. Това по никакъв начин не помага нито на бранша, нито на крайния клиент. При нас виното е гроздето, човешката намеса е минимална. Тоест ние преработваме грозде и произвеждаме продукт, какъвто ни го даде природата. За съжаление има колеги, които са се превърнали в химически лаборатории. Нямам нищо против да има евтини вина, въпросът е да са наистина вина, да има грозде в тях. Трябва да има по-сериозен контрол върху качеството. В България това е сериозен проблем, върху който трябва да се помисли. Възможно ли е да се прескочи дистрибуторското звено във веригата и по този начин да се свали цената? Няма как да го прескочиш. Особено в България е много трудно по простата причина, че 85% от ресторантите работят с дистрибутор. И ти трябва да убедиш дистрибутора, а не ресторантьора, да продава твоите вина. Много често този процес е доста дълъг. В момента работим с около 40 дистрибутора, както и с всички големи вериги без част от "Билла", но и там ни има в по-големите им магазини. На практика сме покрили почти цяла България. На сайта на избата има форма за онлайн покупка. Възползват ли се хората от нея? Онлайн магазинът е страхотен начин да спестим време на хората, като им доставим виното във всяка една точка на България в удобно за тях време. Но за съжаление все още малко хора се възползват от тази възможност. Българинът предпочита да пипне, да се убеди и тогава да купи. Друга причина е, че в България в 80% от случаите жената избира виното. Това е доказано, аз също имам такива наблюдения. И понеже все пак мъжете повече обичат да се ровят в интернет, може би затова онлайн магазините все още не са толкова разпространени. Мисля, че бумът на тази търговия тепърва предстои. Защо нямате собствен магазин? Нямаме такъв за мое съжаление - аз смятам, че фирменият магазин е начинът да покажеш на хората какво правиш. Засега собственикът на избата смята, че търговията не е неговият бизнес - има си хора, които се занимават с това, и ние ще продаваме само на тях. Мислим върху проект за магазини в по-големите градове, но той все още е на начален етап.
Източник: Капитал (23.11.2009)

Българската изба “Едоардо Миролио” се окичи с още един престижен световен приз. Нейното вино “ЕМ Брут 2006” спечели сребърен медал на седмия международен конкурс за най-добро пенливо вино в света, състоял се на 19 и 29 ноември т. г. в Дижон, Франция. “ЕМ Брут 2006” е естествено пенливо вино от сортовете пино ноар и шардоне по традиционна класическа технология. В конкурса “Effervescents du Monde 2009”, организиран от Forum Oenologie, участваха 519 пенливи вина от 24 страни. Продуктите бяха дегустирани и оценени от жури от 75 международни експерти в областта на шампанското и естествено пенливите винa. Журито присъди 173 медала - 37 златни и 136 сребърни. Мотото на конкурса разкрива неговите амбиции: “Разнообразие, качество и високи стандарти.” “ЕМ Брут” се очертава като абсолютен медалист за винарска изба “Едоардо Миролио”. Въпреки кратката си история продуктът обра много престижни награди: златен медал в Сингапур през 2007 г., сребърни медали на Винария 2008 и 2009, сребърен медал от британското списание “Декантър”, златен медал за “Брут Розе” на Effervescents du Monde 2008. Избата в село Еленово е собственост на италианския текстилен магнат Едоардо Миролио, за когото винопроизводството е нещо много повече от хоби.
Източник: Труд (26.11.2009)

Износът на облекло и текстил от България за деветте месеца на тази година се е понижил с блио 21 на сто. Това заяви по време на Осмата международна конференция на българската шивашка и текстилна индустрия "Изходи от кризата и кризата като възможност", председателят на управителния съвет на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил Валерия Жекова, цитирана от БТА. Тя припомни, че 93 на сто от производството на облекло и текстил в България е предназначено за износ в Европа. Тя отбеляза още, че браншът, който е втория по големина работодател в България, има сериозно основание да се надява, че може да се справи с кризата. Основната трудност за бранша е, че търговците на едро и дребно в Европа бавят решенията си за поръчки, което води до забавяне на процеса с набавянето на текстил, а крайният срок за влизането на изделията в магазина остава фиксиран, каза още Жекова. Това изместване е за сметка на производителите - българските фирми-конфекционери, допълни тя. Най-засегнати от кризата са малките фирми, които са подпроизводители и са по веригата на последно ясто. Те не получават достатъчно средства, за да натрупат резерв, и това е причина някои от собствениците на такива фирми още през ноември - декември да спрат производството и да освободят работниците, за да не трупат загуби. По данни на асоциацията спадът в заетостта в бранша за деветте месеца е около 20 на сто. Общият брой на заетите в сектора е 145 000 души по данни за миналата година. Тенденцията е, че в намалени състави фирмите произвеждат повече, което означава, според Жекова, че хората, които са останали на работа, имат по-сериозно отношение към нея. Председателят на асоциацията прогнозира, че през следващия есенно-зимен сезон се очаква спадът да запази темповете си на равнището за деветте месеца на тази година. Форумът се организира от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и Германското дружество за техническо сътрудничество. Участие ще вземат представители на над 1000 фирми от бранша, които ще обсъдят проблемите на бранша в условията на икономическа криза, и възможностите за нейното преодоляване в контекста на европейската пазарна конюнктура.
Източник: Дневник (04.12.2009)

Текстилният бранш излиза от кризата с 20% ръст на поръчките Текстилният бранш успя да премине през кризата с прав тигел. Това се потвърждава и от изнесените данни от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) при откриването на 9-ото изложение Bgate. Според зам.-председателя на асоциацията Бертрам Ролман поръчките от началото на годината са нараснали с 18-20 %. Официалните данни на НСИ отчитат, че за първите 6 месеца на годината в текстилния бранш у нас са заети около 5400 фирми, като 90% попадат в категорията малък и среден бизнес. Към 1 юли пряко наетите са 113 260 човека, или 5% от наетите в България и 19,3% от наетите в промишлеността. До средата на годината се отчиташе лек спад в производствения индекс, но за юли и август изненадващо дойдоха поръчки отвън, като благодарение на свръхпредлагането имаме шанс да постигнем количествата от 2007-2008 г., сподели председателят на БАПИОТ Валерия Жекова. Тя прогнозира, че и следващият сезон – изработването на колекциите за пролетта и лятото на 2011 г., ще бъде силен за родните компании, а индикацията е, че потреблението в Европа се съживява. Жекова посочи като основни възложители у нас фирми от Италия, Германия, Гърция, Холандия. Засиленият интерес към България експертите обясняват с връщането на поръчки от Далечния изток и Китай преди всичко заради скъпия долар, копирането на модни марки и липсата на социална отговорност при производството. Все пак въпреки положителните очаквания и тенденции пред сектора „текстил и облекло“ седят и някои предизвикателства. Оказва се, че най-големият проблем е да се възстановят производствените капацитети, да се повиши производителността и да се запълни дупката между образованието и бизнеса. Според Бертрам Ролман има остра нужда на кадри, като в следващите 12 месеца в бранша ще са необходими поне 25 000-30 000 души. "Искаме всички предприятия в нашия сектор да работят официално и на светло, а работниците да се осигуряват на пълната заплата", заяви заместник-председателят на БАПИОТ. И допълни, че се надява след 2-3 години да имаме достатъчно добре подготвени кадри, „за да можем да удовлетворим желанието на големите марки да правят продуктите си в България“. Положителни са тенденциите и за европейската текстилна индустрия. Специално за откриването на Bgate у нас пристигна генералният директор на EURATEX Франческо Марки. По думите му в Европа работят 150 000 малки и средни фирми в тази сфера. „Загубихме компании, но оцелелите са по-силни от преди. Добрата новина е, че от началото на годината производството на влакна и платове, което се бе свило с 60%, отчита ръст отново с 60 на сто“, отговори Марки на въпрос на „Класа“. И изтъкна, че фирмите в бранша заделят 15-20% от приходите си за инвестиции и иновации. Годишният оборот на текстилната индустрия в Европа е 200 млрд. евро, а заетите са 2 млн. души. Само регионът на Балканите осигурява една четвърт от служителите - около 700 000.
Източник: Класа (17.09.2010)

Годината е 1834 г. В Сливен Добри Желязков построява първата текстилна фабрика, която е и първото промишлено предприятие на Балканския полуостров. Това е и първата стъпка на българската индустрия. И до днес Сливен е един от текстилните центрове на страната със своите две големи предприятия - "Е. Миролио" и "Декотекс". Освен тях обаче градът продължава да е център и на множество малки шивашки бизнеси, които въпреки кризата успяват да оцеляват. Всъщност градът изобилства от малки фабрики за бельо, чорапи и всякакви видове дрехи. Някои се чувстват добре в кожата си, други бягат от града. Собственичката на малкото предприятие "Аффект" ЕООД Радост Динева твърди, че не само няма проблеми във време на криза, но дори планира да разшири производството си. Компанията съществува от 1995 г., специализирана e в производството на луксозни пижами и нощници и през 2011 г. има оборот от над 300 хил. лв. В "Аффект" работят 30 души, няма нито един съкратен, няма и текучество, казва Динева. Фирмата има свой дизайнер и художник. "Намерили сме подходящата ниша, успяваме лесно", посочва тя. Дружеството работи с дистрибутори, продава под своя марка в цялата страна, а също и в Южна Африка, Полша, Унгария, Япония. "Като казвам, че изнасяме - не си представяйте, че става дума за ТИР-ове. Отказваме обаче работа на ишлеме. Продаваме добре това, което изработваме, и нямаме интерес към работа по поръчка", обобщава Динева. В момента предприятието се разширява и създава екип. "Търся млади хора с нови идеи. Вярвам, че ще успея", категорична е тя. После разказва как "на другия край на света", в Япония, срещнала хора, които й казали, че от една година търсят начин да се свържат с фирмата. "Имам клиент в САЩ и там японците са видели наши изделия. Всеки нов клиент и всеки върнал се клиент е признание за нас. Ние сме малка компания и се радваме на малките неща", обобщава Динева. Градът се оказва и отлично място за фирми, произвеждащи чорапи. "Сливен и Русе са двата центъра за производство на чорапи в страната", обясни Иван Христов, собственик на ЕТ ИГА. Преди кризата фабриките за чорапи в града са били над 50 ("някои с две машинки, други – с 20"). След кризата по една или друга причина част от тях затворили. Първи поели удара тези, които продавали зад граница. Щом секнали поръчките от Западна Европа, част от предприятията спрели работа. Тези, които продават за вътрешния пазар, се оказали малко по-устойчиви. ИГА е на пазара повече от 10 години. Компанията е малка – с до 10 заети. "Преди бяхме повече от десет", казва Христов. "Ако през 2009 г. сме работили на 100%, в момента работим на 30%. Въпрос на пазар. Пазарът определя капацитета, а търсенето се сви", допълва той и обобщава: "Успяваме на магия." Поредното предизвикателство пред фирмите в сектора е покачващата се цена на суровините - памук и еластан. "Българските чорапи са по-качествени и от най-скъпите китайски чорапи. Но заради нерегламентирания внос, както и заради регламентирания евтин внос от Китай сме принудени да сваляме и да задържаме цените. Това е за сметка на нашата печалба. А ние също трябва да съществуваме. Богати не ставаме с тази дейност, но успяваме да си погасяваме кредитите и да си плащаме данъците", казва още Христов. Той се надява "да има работа и занапред, защото хората няма да тръгнат боси". Все пак има и малки бизнеси, които смятат, че добрите времена на сливенския текстил не са вече това, което са били. Яна Парева, собственик на "Фешън динамикс", например вече е изнесла производството си във Варна и работи под ново име на фирмата - "Пронто мода". "Това е моделиерна и заетите в нея са 13", обясни тя. Според нея "в Сливен няма достатъчно кадри, въпреки че има специализирано училище". "Във Варна, Добрич, Шумен и Търговище има повече шивашки фирми, което ни улеснява при наемане на подизпълнители. Като цяло шивашкият бранш тук е по-добре развит, отколкото в Сливен", обобщава Парева. Като цяло обаче обликът на града все още се свързва с големите текстилни компании като "Е.Миролио" и "Декотекс". Техните съдби силно се измениха последните години. "Е. Миролио" е инвестиция на италианския предприемач Едоардо Миролио. Дружеството притежава голямо текстилно предприятие в Ямбол (на практика това са три завода – две предачници и бояджийница с пречиствателна станция, разположени на 52 дка застроена площ), в Сливен (две основни производства – за вълнени платове и плетачница, работещи при затворен цикъл), както и завода за коприна "Свилоза Ярн" в Свищов. Италианският инвеститор притежаваше още "Миролио България" и "Миролио Нова Загора". През лятото на 2009 г. обаче "Миролио България" спря работа. Причината бе в драстично свиване на търсенето, намалелите продажби и различната визия на собствениците на фамилната фирма за бъдещето й. На практика това доведе до затваряне на производството в два завода - за щамповане и багрене на тъкани в Елин Пелин и полиестерната тъкачница в Сливен с общ персонал от над 500 души. През март тази година пък "Язаки България" купи спрялата фабрика на "Миролио" в Сливен, за да произвежда кабелни комплекти за автомобили. За разлика от другите компании на фамилия Миролио в последните три години сливенската "Е. Миролио" отбелязва възходящи резултати, противно на тенденцията да се свиват обороти и дори да се затварят фирми в текстилния бранш. За 2011 фирмата отчита приходи от близо 187 млн. лв. (161 млн. лв. през 2010) и печалба от почти 17.5 млн. лв. (4.4 млн. лв. за 2010). От компанията обясняват това с добрия мениджмънт, с новите пазари извън Европа (в Азия и Южна Америка), както и с неспиращия процес на обновяване дори във време на криза. През 2011 г. дружеството е инвестирало три милиона лева в по-съвременни и производителни машини. И макар че от фирмата определят направените вложения като "умерени", те показват нагласата на мислене - "процесът на реновиране да не спира". "Декотекс" в Сливен е другият стожер на текстилния бранш в страната. Основана е в далечната 1909 г. и е известна с емблематичните си "персийски" килими. Фирмата е производител на вълнени и синтетични килими, мокети, пътеки, комплекти за баня и други текстилни изделия. Предимство на компанията е т.нар. Contract Carpet – изработване на специални мокети за хотели, обществени сгради, офиси, ресторанти и др. по поръчка на клиента. Дружеството е публично и акциите му се търгуват на Българската фондова борса. От публикуваните й финансови отчети е видно, че през 2011 г. компанията е имала малко над 22 млн. лв. приходи спрямо 16.3 млн. лв. година по-рано. Най-голям дял формират постъпленията от килимите и килимените изделия (79%), следвани от нетъканите подови покрития – (14%). От отчета на дружеството става ясно, че през 2011 г. в "Декотекс" са произвели килими и килимени изделия за над 7.2 млн. лв. и нетъкани подови покрития (комплекти за баня, пътеки, килими), наричани още тъфтинг, за 1.2 млн. лв. Основните външни пазари за компанията са САЩ, Полша, Германия, Русия и Латвия. На вътрешния пазар "Декотекс" продава основно в големите хипермаркети. Производствените резултати за килимите и килимените изделия са до юни 2011, когато "Декотекс" предостави базата си на белгийската "Рожее Ванден Берхе" и се съсредоточи върху производството на тъфтинг изделия. Дружеството отчита текуща загуба за 2011 г. в размер на 1.7 млн. лв. По-малко са и заетите в края на миналата година - 65 души, като бройката е намаляла спрямо 2010 с 249. Част от хората са съкратени, а 179 са прехвърлени към фирма "Рожее Ванден Берхе БГ". Всъщност "Декотекс" се развива на много фронтове. От миналата година предприятието произвежда електроенергия и топлоенергия, след като инвестира 1.5 млн. евро в изграждането на когенерационна система. Освен това дружеството е едноличен собственик на капитала на "Декотекс имоти", което се занимава с отдаване под наем на производствени, търговски и административни сгради и помещения, инвестиране, строителство и продажба на недвижими имоти. Преди месец от "Декотекс" съобщиха, че приключва първият етап от изграждането на жилищен комплекс от затворен тип, в който фирмата участва с 20%. Преди четири години текстилната компания купи общински имот и обяви старта на проекта. Предвижда се изграждането на 35 кооперации и 40 луксозни къщи, разположени върху площ от 80 хил. кв.м. Планираната инвестиция е 35 млн. евро, а името на проекта е "Градините на Туида".
Източник: Капитал (25.09.2012)

Плавно нагоре Подобно на по-големите съседи и Сливен има дружества с многоцифрен ръст на приходите. Трицифрен такъв за изминалата година отчита "Пътно поддържане Сливен", при която увеличението е със 111%. В края на годината дружеството беше придобито от нашумялата в скандала "Батко и братко" с поръчките за 120 млн. лв. сливенска компания "Биндер", която мотивира хода си с желанието да обособи основните си дейности в отделни дружества. Така, дори и да не се отчитат резултатите на "Пътно поддържане Сливен", компаниите от региона са успели да увеличат приходите си средно с 18% през изминалата година, което е съизмеримо с картината при най-големите дружества в страната според класацията "Капитал 100". Въпреки динамичното си развитие обаче с малки изключения бизнесът в региона все още не може да се мери като мащаби на дейността с гигантите от страната. Само една от компаниите намира място в "Капитал 100" – дългогодишният лидер в текстилния сектор "Е. Миролио" заема 91-ва позиция в класацията. Въпреки кризата дружеството съумява да подобрява резултатите си, като през 2011 г. печалбата му се е увеличила близо четири пъти. При другия голям местен играч в текстилния сектор – "Декотекс", която е единствената българска компания за производство на килими, обаче финансовият резултат е отрицателен, като при това се влошава спрямо 2010 г. Междувременно компанията преструктурира част от производството си и се насочи и към имотния сектор, като участва с 20% дял в проект за изграждане на комплекс от затворен тип в Сливен на обща стойност 35 млн. Евро' През 2011 г. загуби отчитат общо 12 компании от региона, като броят им се увеличава спрямо 2010 г., когато са били девет. Сред тях са и водещите представители на винопоизводството в региона – "Домейн Бойар" и "Вини". Перспективите за 2012 г. поне засега обаче изглеждат по-положителни заради по-качествената реколта на грозде през тази година. Сравнително силен остава и хранително-вкусовият сектор, където един от най-големите представителите е българско-гръцкият млекопреработвател "Тирбул". Основно място в развитието на отрасъла има и производството на плодови и зеленчукови консерви, които се реализират на пазарите на Европа, САЩ и ОНД. В Сливен се намират и едни от най-големите предприятия за преработка и пакетиране на ядки, където също макар и с не най-цветущите резултати се справят с предизвикателствата на кризата. Доза оптимизъм носят и плановете на "Язаки България" да открие нови производствени мощности в Сливен. Новият завод на компанията, която вече произвежда автомобилни кабели за Renault в Ямбол, ще работи с Ford.
Източник: Капитал (26.09.2012)

Текстил и облекла: Поръчките се завръщат Повишение на българския експорт на текстил и облекло. Преориентация на поръчки на световни модни марки от Китай към България. Подобрена конюнктура на външните пазари, но и повишена кредитната задлъжнялост в сектора. Свиващо се търсене. Накратко – сложна година. Това в резюме описва изминалата 2012 според Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и тестил (БАПИОТ). Заради повишение на цената на труда и на транспортните разходи от и до Китай много европейски възложители на поръчки се завръщат. Географското положение на страната ни, модерните машини, технологичните възможности плюс гъвкавостта на шивашките предприятия правят България предпочитан партньор за модни компании от Италия, Франция, Германия и др. В края на 2012 г. само 23% от гръцките дрехи например са се произвеждали в Гърция, твърди тамошното сдружение на компаниите, работещи в сектора на плетивата и готовите облекла (СЕПЕЕ). Пак според същата организация България е производител номер едно на гръцки облекла с дял от 57%. Страната ни запазва своята конкурентоспособност и заради ниските работни заплати, и заради изградения имидж за добро качество. Тези фактори са особено важни при поръчка на по-малки серии елитни маркови облекла. Тенденцията на завръщане е благоприятна, но не окончателна, защото Китай все още отстоява позициите си на лидер в шиенето по поръчка. Това твърдят експерти от сектора и посочват, че засега около 12 млн. китайци изработват дрехи на ишлеме за Европа. Българският лидер от Италия Опитът на фирма "Е. Миролио" - традиционен лидер в секторната класация на "Капитал", откроява още една световна тенденция. А тя е, че който изнася колкото е възможно по-надалеч, има повече шансове за успех във време на криза. Според официалните статистики, докато бизнесът с облекла и текстил в Европа (с изключение на Германия) намалява, той расте постоянно в извъневропейските страни. "Е. Миролио" е собственост на италианския бизнесмен Едоардо Миролио, който през миналата година получи български паспорт за особени заслуги към икономиката на страната. Миролио има текстилни предприятия в Сливен и Ямбол, хотел в центъра на Сливен, винарска изба край новозагорското село Еленово. Собственик е и на завод "Свилоза Ярн" в Свищов, както и на "Интерпред" - София. Заводът за вълна в Сливен се състои от пет цеха, разположени върху обща повърхност от 73 000 кв.м. Капацитетът му е приблизително седем милиона метра плат на година, а производственият цикъл е затворен. В Ямбол на практика има три завода – две предачници и бояджийница с пречиствателна станция, които със своите 75 000 кв.м халета се нареждат сред най-големите и модерни европейски текстилни промишлени предприятия. Заводът в Свищов е единственият производител в България на вискозна прежда rayon за текстилната промишленост и за плетачниците. Неговият производствен капацитет е 3000 тона годишно. За Едоардо Миролио в Сливен, Ямбол и Свищов работят над 2200 българи. За миналата година "Е. Миролио" отчита по-високи приходи от продажби (над 193 млн. лв.) в сравнение с 2011 г. В компанията определят 2012 като трудна година заради свитите европейски пазари и огромните задължения на държавата към български доставчици и клиенти на "Е. Миролио". Всичко това променило тежестта на експорта и маршрутите за износ – преобладаващи стават продажбите не за европейските държави, а за страни извън евросъюза. В резултат днес компанията е добре приета в целия свят и е представена относително по-слабо единствено в Австралия. Промяната в посоката на износа обаче не изменя традиционната политика на инвестиции във фирмата. През миналата година в "Е. Миролио" са инвестирали в обновяване на машини и оборудване около 4.5 млн. лв., а през тази година плановете са за двойно повече и за откриване на още 150 - 200 работни места. Подгласниците - прежда и възглавници Тази година няма промяна и при втория в класацията на "Капитал" за сектора – това е фирма "Булсафил". Компанията е дъщерна на италианския производител Safil. Намира се в индустриалната зона край Пловдив - село Скутаре. Инвестицията започва на зелено, с годините фабриката поетапно е разширявана и сега се простира на 200 хил. кв. метра. Във фирмата работят 550 души, които произвеждат повече от 7000 тона годишно камгарни прежди. От предприятието определят 2012 като "трудна, но положителна" и като "редовна трудова година". Доволни са, че успяват да поддържат добър оборот, макар и с лек спад спрямо 2011. "Булсафил" изнася 98% от продукцията си в целия свят. Трети в топ 10 за сектора тази година е троянската фирма "Калинел". Компанията не подаде данни за предишната класация на "Капитал", но по традиция е в топ 5 в секторното подреждане. "Калинел" е основана през 1994 г. в Троян от инж. Марин Радевски и стартира дейността си с производство на вата за мебелната и шивашката индустрия. Днес фирмата е водещ производител на възглавници за спане и декоративни възглавници, на калъфи за матраци и матрак протектори, на завивки, като и на полиестерна вата. Притежава производствена площ от около 36 000 кв.м и изнася продукцията си за Европейския съюз, САЩ, ОАЕ, Израел, зарежда и веригите "Кауфланд", "Теско" и "Карфур" и е сред основните доставчици на ИКЕА. "Калинел" бележи възходящ тренд през 2012 - продажбите са за над 81 млн. лева срещу близо 65 млн. през предходната, а печалбата скача повече от два пъти. Фирмата инвестира в покупката на терена и сградите на съседната фирма "Троян мотор" и строи на мястото нов голям цех. Вече са пуснати в действие нов склад за 60 000 палети и нова офис сграда, в която е разположен и фирменият магазин към завода. Предприятието има своя производствена база и в Червен бряг, а през 2012 купи сръбска фабрика, в която е инвестирала 1.5 млн. лв. в производство на вата. Производителността е такава, че оттук на всеки 2.4 секунди излиза готова възглавница например, а на година от базата в Троян за износ потеглят над 500 тира с готова продукция. В "Калинел" работят 1120 души на постоянни трудови договори. Само през 2012 г. са разкрити нови 80 работни места. "Ембул инвестмънт", която от години присъства в класацията за сектора, през 2012 се придвижва с една позиция нагоре – четвърта. Фирмата е дъщерно дружество на турската Emboy Yuntas Tekstil и произвежда синтетични и акрилни прежди. Компанията майка инвестира около пет милиона долара, за да отвори през 2002 г. производствени халета в южната част на Стара Загора. Днес в предприятието работят над 200 души, а продукцията заминава основно за ЕС - на производители на тъкани за облекло, за автомобилна и мебелна тапицерия и др. От компанията определят като проблем свитото търсене. Вероятно това е причината и за свиването на приходите през 2012 г. Познато присъствие "Фелдхюс БГ", "България К", "Илакати текстил" също присъстват в досегашни секторни класации на "Капитал 100". И трите компании отбелязват лек спад в приходите – резултат от свитото търсене. Тази година "Фелдхюс БГ" – Монтана, която произвежда горно дамско облекло, се покачва с една позиция нагоре - шеста, спрямо класацията за 2011. Фирмата е регистрирана през 2003 г. и е собственост на германския "Фелдхюс холдинг". Българската компания изнася 100% от произведеното и на свой ред дава работа на десетки по-малки подизпълнител. "България-К" (сега на 7-мо място) е създадена през 1931 г. от шотландската компания J & P Coats в Казанлък. С времето дружеството се превръща в един от най-големите производители на конци на Балканския полуостров. По-късно то е национализирано, а от 1997 г. – приватизирано. "България-К" произвежда памучни и синтетични конци за шевната, трикотажната, обувната и кожно-галантерийната промишленост, както и прежди за ръчно плетиво и бродерия. Крайният потребител е средноевропейската домакиня, която държи на своето хоби – бродерия и плетене. Новост за българското дружество е производство на прежда от памук/капок, която през 2012 г. започна да се предлага за пръв път в България. Капокът е пух, който наподобява памук и се получава при зрееенето на плодовете на тропическата сейба, или памуково дърво. "Илакати текстил " - Петрич, се задържа на същото осмо място, както и в класацията за 2011 г. Фирмата е учредена през 2003 г. и е собственост на Димитриос Аретулис, който продължава семейния си бизнес от Гърция. Основният й предмет на дейност е шиенето на памучни блузи по поръчка на възложители. И три премиери За пръв път в топ 10 е фирма "Балконф" (5-о място). Тя е създадена през 1991 г. от италианеца Джовани Ингирами. Компанията има две производствени предприятия – в Търговище (където се шият мъжки ризи) и в Балчик (мъжки и дамски сака, панталони, якета и др.). В тях работят над 800 души. Собствени италиански дизайнери разработват цялата гама от продукти, платовете за също италиански, а продажбите са за предназначени за целия свят. "Коутс България" също дебютира в секторната класация. Фирмата е част от британската Coats, основана преди около 250 години, която в момента има поделения в над 60 страни. В България тя предлага над 10 000 артикула в две основни направления - "Индустрия" (конци, ципове, копчета, подлепващи материали, машинни игли, ножици, креди) и "Ръкоделие" (конци за ръчна бродерия и за плетене, щампирани гоблени и комплекти за бродерия, прежди и др.). За пръв път в класацията за сектора присъства и "Аглика" - Велико Търново, която е на десета позиция. Фирмата произвежда основно хавлии и халати, но през последните години добави и изделия от полар, спалньо бельо, олекотени завивки, възглавници. Бизнесът е поделен между две предприятия – "Аглика" във Велико Търново и "Аглика трейд" в Твърдица. Компанията има патент и произвежда специален вид кърпа – "Дабълфейс", която е синтез между микрофибър и памук. През 2012 "Аглика" отчита по-високи приходи в сравнение с предходната година и очаква ръст от 40-50% през 2013. Във фирмата предстои преминаване към многосменен режим на работа и откриване на нови работни места. Четири фирми можеха и тази година да заемат своето място в класацията Ттп 10 за сектора, ако се съди по резултатите им от 2011 г., но не подадоха данни. Това са "Дзалли", "Яна", "Балкантекс" и Джи Ем Ти.
Източник: Капитал (17.07.2013)

Сливен шие костюми от световни марки Италианският бизнесмен Едуардо Миролио, който в края на миналата година стана български гражданин и купи две къщи в идеалния център на Сливен, докара нов инвеститор. Италиано-швейцарският "Хера холдинг" иска да изгради фабрика за конфекция в града. В Сливен ще се произвеждат костюми за най-големите световни фирми. Представител на холдинга вече проведе среща с кмета на общината Кольо Милев. Целта е компанията да отвори врати до края на ноември, като във фабриката първоначално ще работят 100 души, а до края на 2014 година броят им ще достигне 500. "Стандарт" научи, че най-вероятно фабриката ще получава платове от предприятията на Едуардо Миролио, които са в Сливен и Ямбол. След изготвянето на костюмите те ще заминават за фирмите поръчители, сред които са най-известните световни марки. От "Хера холдинг" обявиха телефон за набиране на персонал. През месеците септември-ноември ще се приемат шивачки за изработване на мъжко облекло. Всички желаещи да кандидатстват за работа трябва да се обърнат към представителя на холдинга в Сливен. Градът постепенно възвръща имиджа си на текстилен център. В града вече работят десетки малки цехове и предприятия, свързани с текстилната индустрия.
Източник: Стандарт (27.09.2013)

Фирми сменят софтуера си заради налог Австралийската фирма за вълна "Ламприер" ще инвестира в Сливен, заявиха от общината. Компанията предвижда да инсталира свои машини в града до април 2014 г., така че през 2015 г. да започне реално производство в България. Първоначално фирмата ще разкрие между 100 и 120 работни места. При втори етап на производство готовността е за още 150 работници. Потенциалният инвеститор е представил плановете си пред местните власти по инициатива на италианския бизнесмен Едоардо Миролио, собственик на едноименното текстилно предприятие и почетен гражданин на Сливен.
Източник: Стандарт (21.10.2013)

Дубайската компания, която купи 20% от "Агро финанс" АДСИЦ в началото на месеца, не остана задълго акционер в дружеството. Три седмици след като придоби пакета през борсата срещу 15.1 млн. лв., "Табако инвестмънт" го прехвърли на регистрираното в България дружество "КООП инвестмънт" срещу 17.5 млн. лв. Така последното окрупни дела си в земеделския фонд от 24.36% на 44.36% и затвърди позицията си на най-голям акционер в него. "Агро финанс" притежава близо 141 хил. дка земеделски земи, което го нарежда сред водещите играчи в сектора и с това привлича интереса на големи институционални, както и на множество индивидуални инвеститори. От началото на годината акциите му на борсата са скочили с 27%. Пакетът от акции се оформи през миналата година, когато големите акционери в "Агро финанс" преструктурираха активно портфейлите си. Тогава инвестицията си от 12.3 млн. акции разпродаде близката до банкера Цветан Василев компания "Бромак инвест", а като акционери навлязоха E. Miroglio Finance, която придоби 7.1 млн. акции, и регистрираното на Британските Вирджински острови дружество Radiant Technology, което закупи 6.4 млн. акции, представляващи 20% от капитала на земеделския фонд. Офшорната компания държа акциите до 3 октомври тази година, когато в сделка, осъществена на регулиран пазар на БФБ - София, ги прехвърли на дубайското дружество "Табако инвестмънт". Представител и на продавача, и на купувача, е Петър Манджуков, който е заместник-председател на съвета на директорите на "Агро финанс", показа справка в търговския регистър. Пътешествието на пакета обратно към България завърши на 22 октомври, когато беше извършено ново прехвърляне, този път през ОТС пазара на фондовата борса, където се сключват договорените сделки. Цената е по-висока, отколкото преди три седмици, с което продавачът реализира 2.41 млн. лв. печалба. Купувач на акциите е "КООП инвестмънт", показва бюлетинът на Централния депозитар.
Източник: Капитал (29.10.2013)

Миролио увеличи влиянието си в "Булгартабак" Регистрираната в Люксембург компания E. Miroglio Finance SA на бизнесмена Едуардо Миролио увеличи дела си в "Булгартабак холдинг" на 10.44%, стана ясно от съобщение до инвеститорите на фондовата борса. В него се посочва, че това е станало с покупка на пакет от 161 950 акции, представляващи 2.19% от компанията. Такъв обем акции премина през борсата на 1 ноември, като цената бе 101 лв. за лот, или общо 16.3 млн. лв. за пакета. Преди по-малко от три седмици (на 21 октомври) дял от близо 5% в цигарения холдинг през борсата купи и Корпоративна търговска банка. Така италианският бизнесмен Едуардо Миролио и банкерът Цветан Василев стават партньори в пореден общ проект. Първият, в който са съакционери, е фондът за земя "Агро финанс", а преди дни в него влезе и "Уинслоу". Преди да окрупни дела си в цигарения холдинг, люксембургското дружество вече имаше негови акции в портфейла си. Най-големият пакет бе купен през октомври миналата година, когато E. Miroglio Finance SA придоби 5.02% от компанията, или 370 000 акции. Не стана ясно кой е продавачът, но по същото време, когато бе осъществена сделката, компанията, близка до Цветан Василев, "Бромак" ЕООД, продаде 606 788 книжа, представляващи 8.236% от тютюневия холдинг. Очевидно след тази сделка компанията на Миролио е продължила с покупките на книжа от "Булгартабак", които се търгуват на борсата, като така се превръща в забележим акционер. Делът от над 10% в компанията дава възможност на бизнесмена да свиква общи събрания на акционерите, да предлага точки в дневния ред и дори да се противопостави на делистването на цигарения холдинг от борсата. Такава вероятност има, след като "Булгартабак холдинг" бе приватизиран, а преди месец държавата продаде златната си акция в нея и вече няма блокираща квота. Освен в тютюневия холдинг E. Miroglio Finance SA е акционер и в друго публично дружество. Това е "Агро финанс", което е четвъртото по големина на портфейла му от земеделски площи в страната. Там люксембургското дружество държи 22.07% и е втори по големина акционер сред "Уинслоу ленд инвест", който влезе като стратегически инвеститор в земеделския фонд преди седмица с 32%. КТБ държи 7.42% от аграрното дружество по данни от акционерната книга към май. Пред "Капитал Daily" Миролио е коментирал, че гледа на участието си в "Булгартабак" като на чисто финансова инвестиция. "Нямам стратегически интерес към компанията и не смятам да влизам в управлението й. Според условията на пазара в краткосрочен план бих излязъл от инвестицията на печалба", каза италианският бизнесмен с български паспорт през февруари. Едуардо Миролио бе удостоен с тази почест заради големите заслуги към икономиката на страната. Бизнесменът инвестира в текстилни предприятия в Сливен и Ямбол, притежава хотел в центъра на Сливен, винарска изба край новозагорското село Еленово и е собственик на завода "Свилоза Ярн" в Свищов. Негова е и офис сградата на "Интерпред" в София. Миролио е определял като стратегически за бизнеса му текстилът и производството на вино. За миналата година регистрираното в България еднолично дружество "Е. Миролио", което консолидира дейността на няколко компании и в което работят над 2 хил. души, бяха реализирани над 213 млн. лв. приходи, а нетната печалба надхвърли 2.3 млн. лв. В същото време "Булгартабак холдинг" отчете 84.940 млн. лв. неконсолидирана печалба за деветмесечието на тази година и планове за експанзия в региона.
Източник: Капитал (07.11.2013)

Регистрираната в Люксембург компания E. Miroglio Finance SA на бизнесмена Едуардо Миролио увеличи дела си в "Булгартабак холдинг" на 10.44%, стана ясно от съобщение до инвеститорите на фондовата борса. В него се посочва, че това е станало с покупка на пакет от 161 950 акции, представляващи 2.19% от компанията. Такъв обем акции премина през борсата на 1 ноември, като цената бе 101 лв. за лот, или общо 16.3 млн. лв. за пакета. Преди по-малко от три седмици (на 21 октомври) дял от близо 5% в цигарения холдинг през борсата купи и Корпоративна търговска банка. Така италианският бизнесмен Едуардо Миролио и банкерът Цветан Василев стават партньори в пореден общ проект. Първият, в който са съакционери, е фондът за земя "Агро финанс", а преди дни в него влезе и "Уинслоу". Твърде голям, за да не бъде забелязан Преди да окрупни дела си в цигарения холдинг, люксембургското дружество вече имаше негови акции в портфейла си. Най-големият пакет бе купен през октомври миналата година, когато E. Miroglio Finance SA придоби 5.02% от компанията, или 370 000 акции. Не стана ясно кой е продавачът, но по същото време, когато бе осъществена сделката, компанията, близка до Цветан Василев, "Бромак" ЕООД, продаде 606 788 книжа, представляващи 8.236% от тютюневия холдинг. Очевидно след тази сделка компанията на Миролио е продължила с покупките на книжа от "Булгартабак", които се търгуват на борсата, като така се превръща в забележим акционер. Делът от над 10% в компанията дава възможност на бизнесмена да свиква общи събрания на акционерите, да предлага точки в дневния ред и дори да се противопостави на делистването на цигарения холдинг от борсата, ако се появят намерения за това. Освен в тютюневия холдинг E. Miroglio Finance SA е акционер и в друго публично дружество. Това е "Агро финанс", което е четвъртото по големина на портфейла му от земеделски площи в страната. Там люксембургското дружество държи 22.07% и е втори по големина акционер сред "Уинслоу ленд инвест", който влезе като стратегически инвеститор в земеделския фонд преди седмица с 32%. КТБ държи 7.42% от аграрното дружество по данни от акционерната книга към май. Пред "Капитал Daily" Миролио е коментирал, че гледа на участието си в "Булгартабак" като на чисто финансова инвестиция. "Нямам стратегически интерес към компанията и не смятам да влизам в управлението й. Според условията на пазара в краткосрочен план бих излязъл от инвестицията на печалба", каза италианският бизнесмен с български паспорт през февруари. Чужд инвеститор с български паспорт Едуардо Миролио бе удостоен с тази почест заради големите заслуги към икономиката на страната. Бизнесменът инвестира в текстилни предприятия в Сливен и Ямбол, притежава хотел в центъра на Сливен, винарска изба край новозагорското село Еленово и е собственик на завода "Свилоза Ярн" в Свищов. Негова е и офис сградата на "Интерпред" в София. Миролио е определял като стратегически за бизнеса му текстилът и производството на вино. За миналата година регистрираното в България еднолично дружество "Е. Миролио", което консолидира дейността на няколко компании и в което работят над 2 хил. души, бяха реализирани над 213 млн. лв. приходи, а нетната печалба надхвърли 2.3 млн. лв. В същото време "Булгартабак холдинг" отчете 84.940 млн. лв. неконсолидирана печалба за деветмесечието на тази година и планове за експанзия в региона.
Източник: Капитал (11.11.2013)

Чужденците бягат от нивите ни Докато българите се вълнуват, че чужденците ще изкупят нивите ни и и за нас нищо няма да остане, тихо и категорично няколко компании се разделиха със собствеността върху родни парцели. Едоардо Миролио е поредният бизнесмен, който изтегли вложенията си в земеделски земи у нас. В края на миналата седмица стана ясно, че италианецът, който има бизнес с вино и текстил у нас, е продал акциите си в един от фондовете за земеделска земя - "Агро финанс". Миролио купи дела в началото на годината чрез дружеството си E. Miroglio Finance. Осем месеца по-късно прецени да изтегли инвестицията си. По неофициални данни сумата, която е получил от продажбата на акциите, е около 17 млн. лв., защото към момента на продажба на ценните книжа средната им цена е 2,35 лв. Засега няма официален коментар за причините италианецът да се раздели с 22,07%, или 7,12 млн. броя акции, от агрофонда. Експерти обаче коментират, че най-вероятно това е решение, продиктувано от очакваното поевтиняване на акциите в бъдеще в следствие на тежкото положение, в което се намира българското земеделие. Заради липсата на печалби, които да го поддържат и развиват, селското стопанство се превръща в губещ отрасъл. Това се случва дори в сектора на зърнопроизводството, което се смята за най-печелившия сегмент. Именно заради тенденцията за непрекъснато свиване на печалбите на фермерите се очаква рентите и цените на земеделските земи да продължат да падат. "Агро финанс", който е четвъртият по големина фонд за земеделска страна у нас, вече близо година не купува нови парцели. Същото се случва и с по-голямата част от останалите фондове, които оперират на територията на страната. Още през миналата година ЕЛАРГ Фонд се самоликвидира, като разпродаде натрупаните близо 200 хил. дка земя. "Адванс Терафонд", който в момента притежава над 240 хил. дка, през 2012 г. продаде близо 80 хил. дка.
Източник: Стандарт (11.11.2013)

Миролио назначава 200 човека Нови 200 работни места ще бъдат открити в Сливен през тази година. "Започваме ново производство на платове, което ще се случи за първи път в България. Инвестицията е за общо 55 млн. лв., като по-голямата част ще бъде тук, в сливенското ми предприятие", обяви пред журналисти италианският предприемач Едуардо Миролио, който преди година стана български гражданин. Инвестицията включва и подновяване на машините в предприятията. "Надяваме се проектите ни за инвестиции да срещнат помощта и одобрението и на държавата", заяви Миролио, който посрещна в предприятието си министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. "Посещението ми тук е част от моята инициатива за срещи с големи инвеститори. Основната ни цел като правителство е подобряване на бизнесклимата. Както виждате, в момента и опозицията, и неправителствените организации нямат конкретни забележки за бизнес климата и признават, че икономиката ни се отлепя от дъното", заяви Стойнев след срещата.
Източник: Стандарт (25.02.2014)

"Е. Миролио" инвестира 55 млн. лв. в текстилните си предприятия "Е. Миролио" ще инвестира през тази година 55 млн. лв. в текстилните си фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов, като част от парите са по европейски програми, съобщи собственикът на предприятията Едоардо Миролио. Проектите са свързани с подмяна на старото оборудване с ново, увеличаване на продуктовата гама и изграждане на ново помещение за производство на платове по иновативна технология, която за пръв път ще се използва в България. Само изграждането на новия цех в предприятието в Сливен струва 25 млн. лв. В него ще бъдат наети допълнително около 140 души. Иновативното производство ще ползва 10 пъти по-малко вода при обработката на платовете и 50% по-малко електрическа енергия. Нови машини ще влязат и в "Е. Миролио" - Ямбол, като част от средствата за оборудването идват по проект "Повишаване на конкурентоспособността" на стойност 3.52 млн. лв. "Инвестицията ни във фабриката в Свищов е насочена изцяло към подобряване на качеството на произвеждания продукт и подготовка на използваните багрила. Надяваме се с нея да разширим още повече световните си пазари", каза Едоардо Миролио. Текстилните му предприятия изнасят продукцията си в 65 страни и продават на повече от 6000 клиенти. "Между 10 и 15 млн. лв. инвестираме всяка година в текстилните предприятия в Сливен, Ямбол и Свищов", съобщи собственикът. Миролио е реализирал още два успешни проекта по програма "Конкурентоспособност". Първият е осъществен през 2009 г. и е на стойност 2.872 млн. лв. Другият проект е реализиран през 2012 г. и насочен към утилизация на отпадъците и въвеждане на енергоспестяващи мерки на стойност 5.4 млн. лв. Общо реализираните инвестиции през 2013 г. са за 16 млн. лв. През миналата година "Е. Миролио" ЕАД достига 210 млн. лв. оборот спрямо 190 млн. лв. за предходната година. "До края на тази година планираме да достигнем оборот от 240 млн. лв., а през 2015 г. се надяваме той да стигне 264 млн. лв.", съобщи Едоардо Миролио. Този растеж (над 14% за тази година) според него е напълно възможен заради големите инвестиции, които ще бъдат направени през 2014 г. В периода от 2012 до 2014 г. "Е. Миролио" е увеличило персонала си с 300 души. В момента в трите предприятия работят общо 2300 души. На представянето на инвестициите присъстваше и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който заяви, че подготвят промени в закона, и по-скоро в правилника, за насърчаване на инвестициите. Необходимо е този закон да бъде опростен и да дава нови шансове на инвеститорите, допълни той. Не съм удовлетворен от начина, по който върви програма "Джереми", каза в Сливен Стойнев. Тези финансови средства не достигат до бизнеса, смята той. Между 7 и 10 март ще намерим решение на казуса "Ремотекс", съобщи още Драгомир Стойнев. За нас като правителство е важно да подкрепяме само предприятия, които са в ключови отрасли и са структуроопределящи за българската икономика. Ние не можем да подпомогнем всяко предприятие, което е затруднено финансово, допълни министърът. Той съобщи, че има реална възможност в първото полугодие да се увеличи леко цената на въглищата.
Източник: Капитал (26.02.2014)

Регионален бизнес Сливен: Събуждане на икономиката В една от първите сцени на българския филм "Мадам Бовари от Сливен" главната героиня Емилия Велева гледа към индустриалната зона на град Сливен. И тогава, и сега тези зони имат почти еднакъв изглед в повечето областни градове на България. Тази в Сливен, също като на много други места, показва още от пръв поглед как се е развила икономиката на града през последните 20 години. От огромен индустриален център с огромни дори за социалистическите стандарти предприятия Сливен е останал като град с малко индустрия, много емиграция и опити да се върнат позаличени в годините на прехода производства. Олекването на индустрията Тежката индустрия вече има малко представители, но пък леката с колебания се развива. Освен познатите "Домейн Бойар" и "Едоардо Миролио" в региона има и няколко по-малки изби, включително и такива, създадени в последните години. Производители на консерви и млечни продукти допълват сектора, като тук се намира и предприятието на "Тирбул", което произвежда продукти с марка "Олимпус". Огромните заводи отдавна са в историята, а преходът и пазарната икономика, доколкото е успяла да проработи, са оставили на тяхно място доста по-малки наследници. За сравнение – в годините на социализма най-големият работодател – текстилният завод "Георги Димитров", дава работа на 12 хил. души. Сега най-големият работодател в града е текстилната фабрика "Е. Миролио" с 1800 души персонал. Преди няколко дни от компанията обявиха, че планират нови инвестиции в три предприятия - в Сливен, Ямбол и Свищов, за общо 55 млн. лв. В Сливен ще бъде изграден нов цех за 25 млн. лв., с който ще се открият 140 нови работни места. За над 20 години преход населението на областта е намаляло с 19% до близо 200 хил. души при последното преброяване. Само в областния град то е по-малко от 92 хил. души. В последния си анализ на областта от Института за пазарна икономика (ИПИ) отбелязват сериозния отлив на хора, включително и към чужбина, "което говори за икономически проблеми в областта". Регионът има много висока раждаемост, но и много ниско ниво на образование, висок процент на децата, напускащи училище, и изобщо нисък процент на записващите се да учат. Нивото на бедност е високо, а в същото време анализът на ИПИ показва и трудно намиране на служители за индустрията. Разговорите ми с хора от града потвърдиха последното, но трябва да отбележа, че намирането на служители с технически специалности е трудно в цяла България. Последица от ниското образование е и липсата на предприемчивост и на малки предприятия в областта, показва проучването на ИПИ. Изводите им мога да подкрепя и с впечатления още преди отпътуването на екипа ни за Сливен – намирането на компании, с които да се срещнем в града, беше много трудно, много от хората, с които се свързахме, изобщо не желаеха да разговарят по темата условията за бизнес в областта или ако го направиха – това беше с изричната уговорка да не бъдат цитирани. Безработица и проблемно образоване "Бизнес тук почти няма – ние разчитаме само на износ, трудно се намират служители, много малки предприятия затвориха в последните години. Когато дойдете, ще видите, че и трудно ще срещнете българи по улиците", обясни представител на ръководството на една от по-големите сливенски компании. Думите се потвърдиха донякъде – факт е, че високата раждаемост, ниското ниво на образование, бедността и ранното отпадане от училище са обусловени от високия процент ромско население в областта. Концентрацията му в отделени квартали, големият му брой и трупаните с години проблеми затрудняват пътя между желаното подобрение на условията и реалното изпълнение. Анализът на ИПИ отбелязва много дълбоки социални различия и пропаст между бедни и богати. В града бедното население е доста видимо, но около обяд и в ранния следобед главната улица и околните далеч не са пълни само с безработни роми – преобладаващата част от разхождащите се и от посетителите на заведенията наоколо са си българи. В българските градове често можеш да познаеш как върви икономиката по един безпогрешен показател – ако в средата на работния ден кафенетата са пълни (обикновено с консумиращи кафе и безалкохолно в продължение на часове), значи нещо с бизнеса не е наред. Почистване на наследството Но да не хвърляме основната вина върху нежелаещите да се учат роми – престоят на бившия футболист Йордан Лечков като кмет на града направи съществуването на много фирми трудно, а управлението му стана синоним на местно феодалство и злоупотреба с обществени средства. Сегашният заместник-кмет на Сливен по икономическо развитие, проекти и международно сътрудничество Румен Стоилов казва, че в общината полагат големи усилия да изличат този лош имидж на града. Стоилов е част от екипа на кмета Кольо Милев (БСП), който влезе в общината след местните избори през есента на 2011 г. Зам.-кметът разказа, че са спрели много проекти, за които е имало съмнения за корупция и непрозрачност от предишното ръководство, като част от тях са били замразени от регионалното министерство, защото включват неразрешени рамкови споразумения. Това са договорки, при които разпоредителят на парите, в случая общината, обявява търг за принципни изпълнители на проекти за следващите няколко години. След избора на победители, обикновено 2 или 3 фирми, следващите поръчки по всеки отделен проект се обявя само между спечелилите, с което се спестява много време. "Категоричното становище на Европейската комисия е, че използването на рамкови споразумения по строителство не е допустимо. Ние прекратихме всички рамкови споразумения, които заварихме", коментира Стоилов. Сега продължава работата по водния цикъл на града – подновяване на водопроводи и изграждане и обновяване на канализация, а общината работи и по още около 30 по-малки проекта. Най-важният по думите на Стоилов е интегрираният план за градско възстановяване и развитие за 500 хил. лв. Според него работата по проектите с европейско финансиране тепърва би трябвало да се усеща от бизнеса в града. Една друга идея на общината трябва да насърчи икономиката – нов индустриален парк върху 600 дка. "В основата на идеята е да предлагаме атрактивни терени на потенциални инвеститори срещу ангажимент за нови работни места", обясни Стоилов. Проектът обаче е още в съвсем начална фаза. Повече откритост "Ръководството и на общината, и на областта имат съвсем различно отношение в сравнение с предишните. Сега смятам, че са изключително отворени", обяснява Кольо Колев, председател на Търговско-промишлената палата в Сливен. Той разказа, че от общината и областната управа имат много инициативи и срещи в подкрепа на бизнеса – дали се стига до продължение на контактите и договори вече е въпрос и на самите компании. Според Колев въпреки изминалите трудни години вече се усеща икономическо раздвижване. Преди няколко месеца "Язаки България" откри втория си български завод в Сливен. Първият е в съседния Ямбол и вече е един от най-големите работодатели в областта. В Сливен също има потенциал "Язаки" да увеличи заетостта – прогнозите са работните места да достигнат 1500 до края на годината по думите на зам.-кмета Румен Стоилов. Към края на миналата година те са били около 400. Като положително наследство от годините на огромните заводи Колев посочва възникването на няколко по-малки частни фирми на тяхно място. Например едновремешното предприятие за чорапи с 1000 служители сега е поне отчасти наследено от десетина малки дружества в същия бранш. В машиностроенето приватизацията е довела до затваряне на някои компании, но и запазването на други с обновени изделия. Пример е "ЗММ - Сливен", сега част от "Индустриален холдинг България", а поделението на завода "Победа" вече е самостоятелно дружество, което се е ориентирало към производство на автоматични линии за студено валцуване на профили. Отдавна затворен е заводът за електрически лампи, създаден още в началото на миналия век – до закриването си единствен на Балканите, разказва Колев. Причината за затварянето му е евтината нискокачествена конкуренция, която залива пазарите в началото на 90-те години. Съотнесено към покупателната способност в момента, някогашните сливенски лампи вече не изглеждат скъпи, защото междувременно китайските например са повишили цената си, но завода вече го няма, обобщава Колев. Според него съществуващите в момента предприятия в града ще продължат да работят, защото вече има създадена и достатъчно благоприятна среда в България, но опасенията му са за текстилната промишленост. Потенциал за развитие В хранително-вкусовата промишленост, изглежда, има добро развитие – наред с преработвателните предприятия за плодове и зеленчуци вече има и много насаждения от ябълки, череши и по-отдавна – прочутите сливенски праскови. Последните се виждат в районите край града и без да гледате агростатистиката, видимо поддържани и млади. Макар оценката на ИПИ за икономиката на Сливен да е "незадоволителна", с лоша инфраструктура и проблемно образование, като цяло условията за бизнес са оценени на ниво "добро". Това е значителен напредък за последните години. Друг положителен показател за областта е околната среда – в профила на региона тя е показана като "добра". Затварянето на големите заводи е направило региона благоприятен както за чисто земеделие, така и за туризъм. Всъщност последното е сред позабравените и неразработени ниши за областта. Целият регион има възможности за широка гама туристически посещения – от културен и исторически, през планински дестинации и балнеотуризъм. Замърсяването е в пъти по-малко, отколкото в съседната област Стара Загора, но пък липсата на канализация за много райони е проблем, се отбелязва в доклада на ИПИ. Като част от темата за туризма – до края на февруари тече срокът за гласуване на Европейско дърво на годината и на финалната права е 1100-годишният бряст в центъра на Сливен. Ако брястът спечели, областта ще има още едно предимство за развитие на туризма. И за да не говорим само с намерения – по данни от регионалната статистика през декември броят на нощувките е нараснал с 52% спрямо декември 2012 г., а приходите – със 131%. Силното увеличение обаче е от много ниска база – едва 5 хил. нощувки за месеца и 440 хил. лв. приход. Почти всички посетители са били българи, съвсем малко са турците, италианците и румънците. Образованието се оценява добре, макар че броят на студентите към броя на населението не е висок. Учениците рядко отпадат от училище, а представянето на матурите е добро. Според данните на ИПИ една четвърт от всички жители на областта живеят под линията на бедността, а в последните години икономическата активност в много семейства намалява.
Източник: Капитал (06.03.2014)

KTБ притежава пряко над 6% в "Булгартабак" Корпоративна търговска банка вече е третият по големина акционер в "Булгартабак холдинг" след покупката на 3.22% (237 247 акции) от капитала му, стана ясно от съобщение на кредитната институция. Така общото пряко участие на банката е 6.02%. По-голям дял имат само австрийският мажоритарен собственик BT Invest и E. Miroglio Finance – Люксембург. Покупката на книжата е регистрирана в Централния депозитар в петък, 9 май, но не е ясно кой е бил продавачът им - най-вероятно това ще е един от другите два големи акционера, тъй като никой друг не притежава подобен дял. Още от приватизацията на тютюневия холдинг през 2011 г. КТБ се свързваше с купувача на държавния дял – официално това беше руската ВТБ банк чрез инвестиционното й поделение VTB Capital. Наскоро VTB Capital продаде прекия собственик на цигарения холдинг – BT Invest, на регистрираното в Лихтенщайн дружество Livero Establishment. Кой точно е собственик на дружеството така и не стана ясно, а Комисията за защита на конкуренцията отказа да се произнесе по сделката, тъй като крайният акционер е физическо лице. По информация на "Капитал" зад офшорката отново стоят Цветан Васиелв и Делян Пеевски. Въпреки смяната на собствеността не беше отправено и търгово предложение към останалите акционери, въпреки че по закон и според водещи адвокати такова е задължително. В сайта на Българската фондова борса няма информация за сключена голяма сделка с акциите на "Булгартабак" през последните дни, така че тя със сигурност не е минала на регулирания пазар. На извънрегулирания прехвърлянето също не е отбелязано, но е възможно това да е регистрирано само на сайта на инвестиционните посредници по сделката. Пазарната цена на акциите е 96 лв. за брой, което оценява купения дял на близо 23 млн. лв. На нерегулирания пазар сделките са договорени и минават на различни цени от пазарните, така че и реалната стойност ще остане неясна. В деня на регистрация на сделката "Булгартабак холдинг" е имал и извънредно общо събрание на акционерите, но протокол от него все още не е публикуван. Според първоначалния дневен ред на събранието трябваше да има смяна в борда на директорите – избирането на Радослав Рахнев за нов член с 3-годишен мандат. В официално предоставената му биография се вижда, че Рахнев е бил финансов директор на дъщерното дружество на холдинга "Табак маркет" (собственик на веригата Lafka) от декември 2012 г. до юли миналата година. След това заема същата позиция в "Булгартабак". В борда трябваше да бъдат преизбрани с нов мандат от три години и досегашните членове – Венцислав Чолаков и Миглена Христова. Предвижда се за участието си в управлението те да получават по 1400 лв. месечно възнаграждение. "Табак маркет" беше част от "Булгартабак" (с директен собственик "Благоевград БТ"), но наскоро беше продадено, стана ясно от доклада за дейността на холдинга за първото тримесечие. Кой точно е купувачът и колко е платено за веригата Lafka, така и не беше съобщено, макар че "Булгартабак" е публична компания и подобна информация трябва да бъде обявена пред всички инвеститори. Представители на сектора обаче се съмняват да има реална смяна на собствеността. В доклада за тримесечието обаче има друга интересна информация – според него нито холдингът, нито "Табак маркет" имат каквито и да било банкови задължения. Според доклада "Табак маркет" е погасило "изцяло ползваните банкови кредити" и към края на март няма никакви задължения към финансови институции. През 2014 г. "Булгартабак" е дал 4 млн. лв. заем на дъщерната си компания с годишна лихва 6.65%, обезпечени със запис на заповед. Падежът на главницата е бил през януари 2015 г., но към края на март тази година всичко вече е било погасено, става ясно от бележките към отчета на цигарената група. Към края на март и самият холдинг няма никакви банкови кредити. Към декември те са били общо 29.33 млн. лв., от които 42 хил. само са били дългосрочните. Интересното обаче е силният ръст на блокираните парични средства, предоставени като обезпечение на кредити за оборотни средства на дъщерни дружества – от 2.8 млн. лв. в края на декември, три месеца по-късно те вече са 8.7 млн. лв. Почти всички са гаранция в полза на Ситибанк - Русия, за обезпечение на кредит, изтеглен през октомври и със срок до 15 октомври тази година. Няма информация за кого е бил този заем и как е използван. Други 349 хил. лв. са по споразумение за разсрочено плащане с "Ай Би Ем България" за доставка на софтуер и хардуер на "Табак маркет". Въпреки липсата на банкови кредити холдингът все пак има доста дългове. Индивидуалният му отчет за първото тримесечие показва, че текущите заеми са близо 45 млн. лв., от които 27.6 млн. лв. са към свързани предприятия. Единствените дългосрочни дългове са 298 хил. лв. в графа "Други" и 215 хил. лв. по отсрочени данъци. "Булгартабак" засега е публикувал само индивидуален отчет за първото тримесечие, в който не са включени резултатите на дъщерните му компании.
Източник: Капитал (12.05.2014)

КТБ е увеличила дела си в "Булгартабак" след сделка с E. Miroglio Finance за 21.3 млн. лв Корпоративна търговска банка е увеличила дела си в "Булгартабак холдинг" след сделка с E. Miroglio Finance – Люксембург, става ясно от бюлетина на Централния депозитар. Преди дни от банката съобщиха, че са купили 3.22% от капитала, с което делът й в цигарения холдинг вече е 6.02%. Собствеността на компанията на италианския бизнесмен Едоардо Миролио след сделката е паднала до 7.2205%. Транзакцията е сключена на извърегулирания пазар на борсата на 7 май и е за 21.3 млн. лв. E. Miroglio Finance остава втория по-големина акционер в холдинга след BT Invest, а трети е КТБ. Преди два месеца Миролио заяви пред "Капитал Daily", че инвестицията му е портфейлна и при добра цена ще излезе от нея. В понеделник бизнесмена заяви: "Не съм програмирал кога ще продавам останалата част от акциите си в Булгартак", и отказа повече коментари. Цената на пакета от 7 май е 90 лв. за акция. Последната сделка, при която E. Miroglio Finance влезе в "Булгартабак", беше за 2.19% при 101 лв. за брой в началото на ноември 2013 г. Каква е печалбата или загубата на Миролио обаче е трудно да се каже, тъй като целият му пакет е придобиван на различни цени през последната година и половина. Така например през есента на 2012 г. имаше няколко сделки с акции на холдинга, в които участваше E. Miroglio Finance. Тогава италианецът придоби акции и на 75 лв. Не е ясно и на каква стойност са първите придобивки на Е. Miroglio Finance, като е твърде възможно да са на по-ниска цена, което да направи крайната му инвестиция печеливша. КТБ и досега активно участваше в сделки с акции на "Булгартабак". Още от приватизацията на тютюневия холдинг през 2011 г. банката на Цветан Василев се свързваше с купувача на държавния дял – официално това беше руската ВТБ банк чрез инвестиционното й поделение VTB Capital. Наскоро VTB Capital продаде прекия собственик на цигарения холдинг – BT Invest, на регистрираното в Лихтенщайн дружество Livero Establishment. Кой точно е собственик на дружеството така и не стана ясно, а Комисията за защита на конкуренцията отказа да се произнесе по сделката, тъй като крайният акционер е физическо лице. По информация на "Капитал" зад офшорката отново стоят Цветан Василев и Делян Пеевски. След смяната на собствеността не беше отправено и търгово предложение към останалите акционери, въпреки че по закон и според водещи адвокати такова е задължително.
Източник: Капитал (13.05.2014)

Заетостта в текстилния сектор у нас е намаляла с 2% през 2013 г., като основната причина за това е липсата на работна ръка въпреки силната натовареност в бранша, съобщават от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), като се позовават на данни от НСИ. Така общият брой на заетите в производството на текстил и облекло възлиза на 110 000 души, което прави този сектор втори най-голям работодател след държавната администрация, отбелязват от браншовата организация. БАПИОТ работи в няколко посоки за преодоляване на недостига на човешки ресурси в сектора. Това са иницииране на промени в областта на трудовото право като облекчаване на процедурите при полагане на извънреден труд; промени в професионалното образование, облекчаване на процедурите за назначаване на бежанци, информира Радина Банкова, председател на УС на асоциацията. Членовете на БАПИОТ продължават и подетата в края на миналата година инициатива за наемане на сирийски бежанци на работа в предприятия от бранша със съдействието на Агенцията за бежанците, припомнят от асоциацията. Износът на български текстил и облекло през 2013 г. е бил на стойност 1,8 млрд. евро и се увеличава със 7% на годишна база. Това е най-висока стойност на износа след 2007 г., посочват от асоциацията, предаде Vesti.bg. Увеличеният износ се дължи от една страна на възстановяването на европейските пазари, а от друга - на продължаващото засилено търсене на производствени мощности в Югоизточна Европа вследствие на отлива от Азия и Северна Африка, коментират от БАПИОТ. 23% от експорта в бранша е насочен към Германия, 22% - към Италия и 11% - към Гърция. През 2013 г. се отчита и ръст в оборотите на фирмите, които се качват с 10% спрямо 2012 г. Тази тенденция се запазва и в първите 3 месеца на 2014 г., заявяват от бранша. Едновременно с увеличаване на износа се наблюдава и ръст във вътрешното търсене на облекло. Продажбите на дребно през 2013 г. са се увеличили с 25% в сравнение с 2010 г. и с 13% спрямо 2012 г. Все още обаче вътрешният пазар съставлява незначителна част от цялостния пазар на българското производство на облекло - 90% от производството е за страните от ЕС.
Източник: Новинар (16.06.2014)

Износът на български текстил се е увеличил със 7 % през 2013 г. Със 7% (1.8 млрд. евро) на годишна база се е увеличил износът на български текстил и облекло през 2013 година, съобщават от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), като се позовават на данни от НСИ. Това е най-висока стойност на износа след 2007 година, посочват от асоциацията, цитирани от БТА. Оттам коментират, че увеличаването на износа се дължи както на на възстановяването на европейските пазари, така и на продължаващото засилено търсене на производствени мощности в Югоизточна Европа вследствие на отлива от Азия и Северна Африка. 23 процента от експорта в бранша е насочен към Германия, 22 процента към Италия и 11 на сто към Гърция. През изминалата година се отчита и ръст в оборотите на фирмите, които се качват с 10 процента спрямо 2012 година. Тази тенденция се запазва и в първите три месеца на 2014 година. Едновременно с увеличаването на износа се наблюдава и ръст във вътрешното търсене на облекло. Продажбите на дребно през 2013 година са се увеличили с 25 на сто в сравнение с 2010 година и с 13 на сто спрямо 2012 година. Все още обаче вътрешният пазар съставлява незначителна част от цялостния пазар на българското производство на облекло - 90 на сто от производството е за страните от ЕС. По отношение на заетостта в бранша асоциацията отчита спад през 2013 година с 2 на сто, а като основната причина за това отчита липсата на работна ръка въпреки силната натовареност в бранша. Общият брой на заетите в производството на текстил и облекло е 110 000 души, което прави този сектор втори най-голям работодател след държавната администрация, отбелязват от браншовата организация.
Източник: Дневник (16.06.2014)

За поредна година най-голяма компания в България е Лукойл Нефтохим Бургас, а второто място се заема от Аурубис България. Това показват резултатите от традиционното класиране Капитал 100, специално издание на седмичника Капитал. Наградите бяха връчени на церемония снощи. Най-динамичните компании за 2013 г. са АББ България, следвана от БГ Агро и Захарни заводи. Най-големи компании по приход от дейността в растящите сектори са: Софарма трейдинг в сектор Фармация , Идеал стандарт-Видима в сектор Машини и оборудване, Кауфланд в сектор Ритейл, Алфред С.Тьопфер Интернешънъл България в сектор Земеделие, Е.Миролио в сектор Тексил и САП Лабс България -сектор Софтуер. Останалите сектори са със спадащи приходи, там размествания в лидерството има в сектор Телекомуникации, където най-голяма компания вече е БТК и в сектор Строителство, където с най-много приходи за 2013 г. е дружеството ПСТ Холдинг. Класацията показва 3% спад в приходите на най-големите 100 компании и 6% спад в приходите на следващата стотица - класираните от 101 до 200 място.
Източник: Money.bg (04.07.2014)

Миноритарният акционер в "Булгартабак холдинг" - E. Miroglio Finance, контролиран от италианския бизнесмен Едоардо Миролио, атакува решенията от последното общо събрание на компанията в съда. Акционерът е подал искова молба в Софийския градски съд за отмяна на решения от събранието, провело се на 30 юни. Справка в съда показва, че молбата е подадена на 11 юли. За момента не е ясно дали E.Miroglio Finance атакува всички или едно решение от събранието. На самото редовно събрание освен стандартни точки се гласува и одобрението на няколко сделки, които реално вече бяха сключени - попечителството по кредити на дърщерните му дружества за общо 40 млн. лв. и прехвърлянето на прякото участие на холдинга в "Табак маркет" (Lafka), на дъщерната "Благоевград БТ". В същото време още през май "Булгартабак" оповести във финансовия си отчет за първото тримесечие на годината, че е продал "Табак маркет" на трето лице извън групата. За целта на одобрението и както повелява Законът за публичното предлагане на ценни книжа, холдингът изготви мотивиран доклад по сделките. От 10 страници доклад всичките 10 аргументират защо "Булгартабак" трябва да стане поръчител на дъщерните си дружества. Едно-единствено изречение в документа, и то предпоследното, казва: разрешете и сделката за "Табак маркет". Няма нито една дума, аргументираща защо. Заради липсата на добра аргументация Комисията за финансов надзор (КФН) забрани на "Булгартабак" да подлага тази точка на гласуване. "Булгартабак" жали решението на регулатора във Върховния административен съд, жалбата обаче не спира изпълнението му. Така в нарушение на закона холдингът не се съобрази с мярката на КФН и подложи предложение на гласуване. Нещо повече - предложението бе одобрено с гласовете на мажоритарния собственик, който в случая се явява и заинтересувано лице по сделката, а като такова по принцип не може да гласува такава точка. Твърдо против На самото събрание E.Miroglio Finance със своите малко над 530 хил. акции, или 7.22% от капитала на "Булгартабак", е гласувал против това предложение. Тъй като то противоречи на закона, вероятно това е и точката с решението, което акционерът жали. Всъщност от протокола на самото събрание става ясно, че E.Miroglio Finance е бил против всички предложения на холдинга. От своя страна мажоритарният собственик BT Invest пък е бил против допълнителното предложение на E.Miroglio Finance печалбата за 2013 г. да се разпредели като дивидент. Представителите на Корпоративна търговска банка пък са били "въздържали се" на всички точки.
Източник: Капитал (16.07.2014)

Аргументът, че проблемите в КТБ ще доведат до масови фалити и загуба на много работни места е несъстоятелен, заради структурата на актива и пасива на банката, се казва в статия на Капитал. Юридическите лица, които имат сметки в КТБ са около 6800, но тези с по над 10 хил. лв. по тях са под 1500, депозитите над гарантираните, са 412. От тях немалко са финансови, държавни ведомства, общини и реално става въпрос за 251 частни фирми, чиито влогове подлежат на гаранция. Общо депозитите на всички частни фирми са 640 млн. лв., на държавните – още 360 млн. лв. Звучи внушително, но от тях 620 млн. лв. са за десетте най-големи вложителя, които в голямата си част са известни – БТК, “Топлофикация София”, БЕХ, Булгартрансгаз. А две от тези 10 са в несъстоятелност и вътре синдиците държат пари от масата на несъстоятелността . вложители в КТБ
Източник: Капитал (15.09.2014)

Производителите на облекла и текстил отчетоха рекордни продажби зад граница през 2013 г. - за 1.8 млрд. евро. За сравнение – през 2012 г. експортът на компаниите от сектора е за 1.671 млрд. евро, а през върховата 2006 г. - за 1.784 млрд. евро. Обяснението за тази положителна тенденция е във възстановените европейски пазари и в продължаващото засилено търсене на производствени мощности в Югоизточна Европа – резултат от отлива на възложители на поръчки от Азия и Северна Африка. Ръст се наблюдава и в оборотите на големите 20 фирми, където увеличението спрямо 2012 г. е над 13% - най-високото в следкризисния период. Тази положителна тенденция се запазва и в първите три месеца на 2014 г., уточняват от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). Увеличава се и търсенето на облекло на вътрешния пазар. Продажбите на дребно през миналата година са нараснали с 25% в сравнение с 2010 г. и с 13% спрямо предходната година. Все още обаче вътрешният пазар не е определящ за бранша, защото 90% от продукцията са предназначени за страните от ЕС. Това обуславя и зависимостта на сектора от потреблението на общия европейски пазар. Географското положение на страната, модерните машини, технологичните възможности плюс гъвкавостта на шивашките предприятия правят България предпочитан партньор за модни компании от Италия, Франция, Германия и др. Страната ни запазва своята конкурентоспособност и заради ниските работни заплати, и заради изградения имидж за добро качество. "Поръчките се завръщат, фабриките работят на пълна мощност", отчита Радина Банкова, председател на БАПИОТ. "Ние сме много силни в изпълнението на дребни поръчки с много кратки срокове. Имаме достатъчно клиенти, но нямаме обучени хора. Компаниите инвестираха в енергийна ефективност, в подобряване условията на труд, в квалификация на персонала и налагане на стандарти за професионално обучение. Въпреки това кризата с кадрите в бранша се задълбочава и това ни спира да се развиваме", обобщава Банкова. По думите й освен познатите възложители на поръчки от евросъюза браншът изпълнява заявки за облекла и за руски клиенти въпреки тежкия митнически режим. Радина Банкова откроява и друга тенденция, която ще окаже влияние върху натовареността и конкуренцията в сектора - Китай инвестира все повече в Европа, за да задоволява нуждите на своя пазар от качествени облекла. Очакванията за по-добра година се виждат и в отчетите на големите компании в бранша. Приходите растат, повечето фирми имат и по-високи от предходната година печалби. Оптимизмът личи и в инвестиционните планове на лидерите в топ 20 от традиционната класация на "Капитал" за сектора. Все по-голям Традиционният лидер "Е. Миролио" влага всяка година между 10 и 15 млн. лв. в текстилните си предприятия в Сливен, Ямбол и Свищов. Специално през 2013 г. направените инвестиции са за 16 млн. лв. Компанията изнася продукцията си в 65 държави и продава на повече от 6000 клиента. В трите предприятия работят 2300 души, които изпълняват около 100 хил. поръчки на година. За времето от 2012 до 2014 г. дружеството е увеличило персонала си с 300 души. "До края на тази година планираме да достигнем оборот от 240 млн. лв., а през 2015 г. се надяваме той да стигне 264 млн. лв.", съобщи собственикът Едоардо Миролио. Този растеж според него е напълно възможен заради големите инвестиции - 55 млн. лв., планирани за 2014 г. Част от парите са по европейски програми. В завода за вълна в Сливен предстои подмяна на старо оборудване, разширение на продуктовата гама и изграждане на ново помещение за производство на платове по иновативна за България технология. За новия цех са предвидени 25 млн. лв. В него ще бъдат наети допълнително около 140 души. Новото производство ще ползва 10 пъти по-малко вода при обработката на платовете и 50% по-малко електрическа енергия. Ново оборудване се очаква и в "Е. Миролио" – Ямбол. Тук на практика има три завода – две предачници и бояджийница с пречиствателна станция, разположени на 75 000 кв.м. Част от средствата са по проект от оперативна програма "Конкурентоспособност" на стойност 3.52 млн. лв. Инвестицията в "Свилоза Ярн" в Свищов пък е свързана с подобряване на качеството на произвеждания продукт и подготовка на използваните багрила. Заводът в Свищов е единственият производител в България на вискозна прежда rayon за текстилната промишленост и за плетачниците. Пак италианци Класически е вече и вторият в подреждането в сектора – "Булсафил". И тази компания е собственост на италиански инвеститор – фирма Safil. Намира се в индустриалната зона край Пловдив - село Скутаре, разположена е на площ от 200 хил. кв. метра и произвежда повече от 7000 тона годишно камгарни прежди. Над 98% от продукцията заминават зад граница. Дружеството отчита по-високи приходи през 2013 в сравнение с 2012, но още не е достигнало постиженията си от пиковата за него 2011 г. В отчета си от компанията отбелязват, че първите месеци на 2014 г. продължават положителната посока на развитие от последното тримесечие и затова очакват повече продажби. Предстои и разделяне на компанията на две - в едната ще са недвижимостите и оборудването, а в другата - производствената дейност В челната тройка е и "Дзалли" – Габрово. Дружеството е създадено през 2001 г. и е част от италианската група Calzedonia. Произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи и клинове само за фирмата майка, като от миналата година купува всички необходими суровини и материали. Продукцията е под търговските марки Intimissimi, Tezenis, Calzedonia. В топ 20 за сектора е и друга италианска компания - Duvetica Industrie S.p.a., която присъства в страната чрез българското си поделение - "Дуветика България", Димитровград. Фирмата е създадена през юни 2008 г. и освен че произвежда якета и облекла с пълнеж от гъши пух, захранва с кройки множество други предприятия в страната, с които си партнира от години. "Синтерама България" – Нова Загора, също е италианска инвестиция – дружеството е част от групата Sinterama, която произвежда над 35 000 тона конци годишно и има повече от 1600 клиенти в 40 държави. В Италия е седалището и на "Балконф" – Търговище. Фирмата е създадена през 1991 г. като фирма Дже Те Ка и произвежда мъжки и дамски облекла - ризи, блузи, сака. В топ 20 за сектора е и "Ти Фузион България" ("T Fusion България") - Габрово, която е учредена през 2005 г. от Confezioni Madamar - Италия. През 2009 г. чуждестранният инвеститор продаде 100% от дела си на друга италианска компания - Volley Fashion Group. Българското поделение произвежда мъжки и дамски облекла. Когато клиентите са големи Традиционно присъстващата в топ 5 на класацията фирма "Калинел" изпраща "много успешна 2013 г." по думите на собственика й Марин Радевски. Дружеството произвежда възглавници за спане и за декорация, калъфи за матраци, завивки, полиестерна вата. Притежава фабрики в Троян и Червен бряг. Фирмата стартира през 1994 г. с производство на вата за мебелната и шивашката индустрия. През 2000 г. вече има 19 работници, а през 2001 г. назначава нови 62, лично обучавани от инж. Радевски. Производствената й дейност в страната сега се разгръща на площ 36 000 кв. метра, а заетите са над 1100. Но и в тази компания кадрите не достигат. "Калинел" е сред основните доставчици на IKEA, работи и за веригите "Кауфланд", "Теско", "Карфур". От 2012 г. Радевски е собственик и на фабрика за вата в Сърбия, в която е инвестирал 1.5 млн. лв. През същата година придоби и терена и сградите на съседната фирма "Троян мотор" . Дружеството бележи възходящ тренд и през 2013 - приходите от дейността са за над 84 млн. лева срещу близо 80 млн. през предходната година. Марин Радевски обяснява тези резултати с инвестициите – в нови технологии, машини и складова база, и с разширението на пазарите. Възходящи продажби отчита и друга фирма с изцяло българско участие – "Яна", Бургас. Тя произвежда памучна и полиестерна прежда за нуждите на другите си две производствени звена - "Яна", Плевен (хавлиени изделия), и "Яна", Панагюрище (трикотаж), както и за вътрешния пазар. Компанията има два завода - плетачен и предачен, и в град Хюе, Виетнам. В класацията тази година е и една нетипична за сектора фирма - "МАРС Армор". Тя е създадена през 2002 г. като търговска, но от 2003 г. започва собствено производство на бронежилетки, а днес е лидер в страната (с 93% пазарен дял) и на Балканите. Доставя бронежилетки за Египет, Катар, Кувейт, Саудитска Арабия, ОАЕ и някои бивши съветски републики. През 2012 фирмата отвори нова производствена база в Костинброд, която е с 5000 кв.м площ и капацитет 100 хил. бронежилетки на година. Дружеството разполага с компютърен дизайн, роботи за рязане на кевлар (органичен полимер, устойчив на влага и гниене), поточни линии за производство на бронеплочи, балистична и текстилна лаборатория. "МАРС Армор" спечели два проекта по програма "Конкурентоспособност" и предвижда нови инвестиции за разширение. Приходи над 30 млн. лева за 2013 отчита и "Брилянт инвест" - Пловдив. Компанията, приватизирала най-големия по времето на социализма шивашки гигант в страната - ДИП "България-Пловдив", последните години стои устойчиво. Тя произвежда горни дамски облекла, предназначени основно за износ. "Брилянт инвест" е мажоритарен акционер и в шивашката "Брилянт Търновград". Компанията продава облекла и под собствената си марка "Сета". Още чуждестранни инвеститори "Делта текстил България" също отчита възходящ тренд на продажбите. Фирмата произвежда чорапи за Nike, Wilson, Converse, Marks & Spencer, Hema и други световни компании. Дружеството е част от израелската "Делта Галил индъстрийз", която е специализирана в производството и търговията с чорапи и бельо. През 2011 г. компанията откри в Русе нов цех с модерни машини и патентована технология, с който затвори производствения си цикъл. Чуждестранен едноличен собственик на капитала има и фирма "Балкантекс – София". Тя е собственост на "Крос фешън" – Швейцария. Дружеството работи с мрежа от над 50 фабрики в страната, за да отговори на нуждите на задгранични клиенти, търсещи производство на големи количества дамско, мъжко, работно и униформено облекло. В класацията е и "БТБ България" – Русе, която е основана е през 1998 г. от германския мениджър Ахим Байерл. Компанията осъществява цялостен цикъл на създаване и производство на дамско облекло - от развитие на продукта, през доставка на материали до производство и логистика. Притежава едно основно производствено предприятие, три дъщерни фирми и възлага поръчки на различни подизпълнители в страната. Основни клиенти на "БТБ България" са Comma, s.Oliver (Women), Hallhuber (Donna), Esprit, Peek & Cloppenburg, Oui. Русенското дружество разработва и продава на българския пазар собствена колекция облекла под марка Vayana. "Ембул инвестмънт", която също традиционно присъства в класацията за сектора, е дъщерно дружество на турската Emboy Yuntas Tekstil и произвежда синтетични и акрилни прежди. Заетите във фирмата са над 300. Над 90% от продукцията й заминават зад граница, основно за ЕС - за производители на тъкани за облекло, за автомобилна и мебелна тапицерия и др. От компанията определят 2013 като трудна година заради свитото търсене, водещо до намаляване на поръчките. Но се опитват да компенсират това с навлизането на нови пазари – през миналата година това е Индия например. Един от водещите световни производители на килими - "Рожее Ванден Берхе", участва в класацията с българското си поделение. През 2011 семейната белгийска компания купи активите и прехвърли служители от съществуващата фирма "Декотекс" в Сливен. Първоначалната инвестиция бе 6 милиона евро, а вложенията вече надхвърлят 11 млн. евро. Сливенското дружество продава зад граница над 95% от произведените килими. "Интекс 99" – гр. Раковски, пък е дъщерна компания на гръцката STAFF, чиято централа е в гр. Лариса. Българската фирма произвежда дънкови облекла и отчита по-високи продажби през 2013 г. Германска собственост е и "Фелдхюс БГ" - Монтана. Елвира Иванова, управител на българската компания, определя 2013 като "супергодина". Дружеството произвежда горно дамско облекло и е собственост на германския "Фелдхюс холдинг". Заетите в България са 160, но дружеството възлага работа на фирми подизпълнителки, които във върховия сезон достигат 34, обясни Иванова. Тя ръководи и новата фирма на холдинга в Македония – заетите в нея са 300, наемат и подизпълнители. "На сезон изработваме 800 хил. облекла в България и Македония. Ние правим всичко – от покупката на материалите, дизайна, кройките и шиенето до складирането на готовата продукция, окачествяването и транспортирането й. В централата в Германия са само търговците", обясни Елвира Иванова. И в "Омега текстил" – Петрич, съдружници са две германски фирми – "Иско текстилверк Братя Амман" и "Санета текстилверк Братя Амман". Българското дружество произвежда трикотажни изделия по поръчка на чуждестранни възложители.
Източник: Капитал (24.09.2014)

Миролио влага 30 млн. в завода си в Сливен Инвестиция от 30 млн. лв. планира бизнесменът Едуардо Миролио в завода си в Сливен. Производството на вълнени платове ще бъде разширено с нова линия за щамповане. Компанията ще монтира нови машини в цеха за апретура. Така продукцията от щамповани платове догодина ще достигне 1 млн. метра, а до 2018 г. да нарасне петкратно. Инвестицията ще разкрие 101 нови работни места. Новият проект на "Е.Миролио" ЕАД вчера получи сертификат за инвестиция клас А от министъра на икономиката Божидар Лукарски. "Е.Миролио" ЕАД е пример за успешна компания, която в продължение на много години последователно разширява дейността си в България, заяви министър Лукарски.Едуардо Миролио притежава 7 производствени бази у нас, в които работят близо 2000 души. Три завода са в Ямбол - две предачници и бояджийница, два са в Сливен - плетачница и производство на вълнени платове, а в Свищов е заводът за вискозна коприна. Бизнесменът има и винарска изба. Приходите от продажби на "Е.Миролио" ЕАД за 2013 г. достигат до 202,3 млн. лв.
Източник: Стандарт (09.12.2014)

Най-голямата верига за техника "Техномаркет" има нов голям акционер - италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио, който вече притежава половината от дружеството. Промяната е второто акционерно преструктуриране във веригата. През лятото в компанията се завърна един от основателите й Николай Китов. Той заедно с тогавашния председател на съвета на директорите Евгений Гълъбов и Ангел Велев поеха компанията зад "Техномаркет" - регистрираната в Лихтенщайн Domtech Holding. Чрез нея през 2012 г. Корпоративна търговска банка (КТБ) влезе във веригата за техника, като придоби дълга на предишните собственици. Сделката става факт чрез увеличение на капитала на "Техномаркет" на два пъти до 11.3 млн. лв., които вече са вписани в Търговския регистър. След преобразуването Миролио ще държи индиректно половината от акциите чрез компанията си "Е.Миролио" и чрез сина си Франко Миролио. Останалите акции са на досегашните съсобственици - три физически и едно юридическо лице. Съоснователят на компанията Николай Китов и съдружниците му от това лято Евгений Гълъбов и Ангел Велев запазват пряко участие от по над 10%. Дял от около 15% има и регистрираната в Лихтенщайн Domtech Holding, в която равно участие имат Китов и Гълъбов. От документите в регистъра се вижда, че Гълъбов и Велев на 2 декември са прехвърлили записаните от тях акции от първото увеличение на "Е.Миролио" и сина на Миролио. След сделката Миролио получава три места в съвета на директорите на "Техномаркет", стана ясно от вписването в Търговския регистър. В него влизат синът му Франко Миролио, Гаетано Римини (който участва в управлението и на "Е.Миролио") и Гергана Якимова. Римини става председател на съвета, а Миролио - заместник-председател. Китов и Гълъбов остават съизпълнителни директори. От текстил към техника Към момента бизнесът на Едоардо Миролио в България е в текстилния бранш, винопроизводството, услугите, туризма чрез "Хотел парк централ" в Сливен и недвижимите имоти чрез "Интерпред - Световен търговски център". Има миноритарен дял в "Булгартабак" (7.2%), като напоследък води дела срещу мажоритарния собственик. За последните три години най-голямата му компания - "Е. Миролио", има растящи приходи от продажби, достигащи 202.3 млн. лв. за 2013 г., положителен финансов резултат от 6.5 млн. лв., а заетите в дружеството към септември тази година са над 2000 човека. "Е. Миролио" обяви план да инвестира през тази година 55 млн. лв. в текстилните си фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов, като част от парите са по европейски програми. Подкрепен с капитал Според Николай Китов увеличеният капитал ще бъде използван за разширяване и подобряване на бизнеса на "Техномаркет". През последните месеци дружеството откри три обекта, като последният засега е в Ring Mall на околовръстния път в София. Приходите на компанията за 2013 г. нараснаха със 7.6% до 540 млн. лв., но все още са далеч от отчетените 830 млн. лв. през 2008 г. Втората по големина верига в страната е "Технополис". Тя е с годишни приходи от 405 млн. лв. и е българска собственост. При нея промени в акционерната структура няма от основаването й, затова пък през пролетта навлезе в нова ниша, като купи "Практикер България". Навлизането на Миролио като акционер може да има връзка и с фалита на КТБ. Според информация на "Капитал" Миролио е един от големите депозанти в банката. В същото време Китов и Гълъбов неотдавна обявиха, че "Техномаркет" има експозиция от 25 млн. евро към КТБ и преди месеци обявиха, че преговарят с банки за рефинансиране на този дълг. Според източници на "Капитал" вече е избрана банка. Източници на "Капитал Daily" уточниха, че са възможни още размествания в компанията. Например възможно е Миролио да придобие заедно двата дяла, като изкупи участието на сина си. Тогава ще трябва да се вземе и разрешение за концентрацията от Комисията за защита на конкуренцията. И без този детайл обаче пренареждането в "Техномаркет" е факт - дружеството излезе от орбитата на Цветан Василев, има нов голям съдружник и е подкрепено с капитал.
Източник: Капитал (23.12.2014)

Миролио стана най-големият акционер в "Техномаркет" Най-голямата верига за техника "Техномаркет" има нов голям акционер. Това е италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио, който вече притежава половината от дружеството, става ясно от документи в Търговския регистър. Промяната е второто акционерно преструктуриране във веригата. През лятото в компанията се завърна един от основателите й Николай Китов. Той заедно с тогавашния председател на съвета на директорите Евгений Гълъбов и Ангел Велев поеха компанията зад "Техномаркет" - регистрираната в Лихтенщайн Domtech Holding. Чрез нея през 2012 г. Корпоративна търговска банка (КТБ) влезе във веригата за техника, като придоби дълга на предишните собственици. Сделката става факт чрез увеличение на капитала на "Техномаркет" на два пъти до 11.3 млн. лв., които вече са вписани в Търговския регистър. След преобразуването Миролио ще държи индиректно половината от акциите чрез компанията си "Е.Миролио" и чрез сина си Франко Миролио. Останалите акции са на досегашните съсобственици - три физически и едно юридическо лице. Съоснователят на компанията Николай Китов и съдружниците му от това лято Евгений Гълъбов и Ангел Велев запазват пряко участие от по над 10%. Дял от около 15% има и регистрираната в Лихтенщайн Domtech Holding, в която равно участие имат Китов и Гълъбов. От документите в регистъра се вижда, че Гълъбов и Велев на 2 декември са прехвърлили записаните от тях акции от първото увеличение на "Е.Миролио" и сина на Миролио. След сделката Миролио получава три места в съвета на директорите на "Техномаркет", стана ясно от вписването в Търговския регистър. В него влизат синът му Франко Миролио, Гаетано Римини (който участва в управлението и на "Е.Миролио") и Гергана Якимова. Римини става председател на съвета, а Миролио - заместник-председател. Китов и Гълъбов остават съизпълнителни директори. Към момента бизнесът на Едоардо Миролио в България е в текстилния бранш, винопроизводството, услугите, туризма чрез "Хотел парк централ" в Сливен и недвижимите имоти чрез "Интерпред - Световен търговски център". Има миноритарен дял в "Булгартабак" (7.2%), като напоследък води дела срещу мажоритарния собственик. За последните три години най-голямата му компания - "Е. Миролио", има растящи приходи от продажби, достигащи 202.3 млн. лв. за 2013 г., положителен финансов резултат от 6.5 млн. лв., а заетите в дружеството към септември тази година са над 2000 човека. "Е. Миролио" обяви план да инвестира през тази година 55 млн. лв. в текстилните си фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов, като част от парите са по европейски програми. Според Николай Китов увеличеният капитал ще бъде използван за разширяване и подобряване на бизнеса на "Техномаркет". През последните месеци дружеството откри три обекта, като последният засега е в Ring Mall на околовръстния път в София. Приходите на компанията за 2013 г. нараснаха със 7.6% до 540 млн. лв., но все още са далеч от отчетените 830 млн. лв. през 2008 г. Втората по големина верига в страната е "Технополис". Тя е с годишни приходи от 405 млн. лв. и е българска собственост. При нея промени в акционерната структура няма от основаването й, затова пък през пролетта навлезе в нова ниша, като купи "Практикер България". Навлизането на Миролио като акционер може да има връзка и с фалита на КТБ. Според информация на "Капитал" Миролио е един от големите депозанти в банката. В същото време Китов и Гълъбов неотдавна обявиха, че "Техномаркет" има експозиция от 25 млн. евро към КТБ и преди месеци обявиха, че преговарят с банки за рефинансиране на този дълг. Според източници на "Капитал" вече е избрана банка. Източници на "Капитал Daily" уточниха, че са възможни още размествания в компанията. Например възможно е Миролио да придобие заедно двата дяла, като изкупи участието на сина си. Тогава ще трябва да се вземе и разрешение за концентрацията от Комисията за защита на конкуренцията. И без този детайл обаче пренареждането в "Техномаркет" е факт - дружеството излезе от орбитата на Цветан Василев, има нов голям съдружник и е подкрепено с капитал.
Източник: Капитал (23.12.2014)

Японски гигант вдига завод край Пловдив Японският гигант Язаки, който държи 35% от световното производство на кабелни системи за автомобили, обмисля да строи завод край Пловдив. Новата мощност ще е в Тракия икономическа зона, ще произвежда хидравлика и ще бъде разположена на 30 декара. Язаки България е вложила у нас над 60 млн. лв. и е разкрила над 2000 работни места. Японците стъпват в България през 2006 г., когато вземат решение за изграждане на предприятие в Ямбол. Производството на кабелни системи за „Рено“ започва през 2007 г., а по-късно се изпълняват и поръчки за Форд. В средата на м.г. фирмата откри и нова мощност в Сливен, където вече работят над 800 души. Произвеждат се кабелни инсталации за Форд Транзит в бивши сгради на Миролио на терен от 35 хил. кв. м.
Източник: Преса (02.02.2015)

Италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио е сключил втора голяма сделка извън обичайния за него текстилен сектор, чрез която не просто разширява корпоративното си портфолио, а спасява депозитите си в затворената Корпоративна търговска банка (КТБ). След като в края на миналата година той влезе като акционер във веригата "Техномаркет", поемайки задълженията й към същата банка, то от вписване в търговския регистър е видно, че основната му фирма е сключила и договор с русенския производител на боеприпаси "Дунарит" и вече е най-голям негов кредитор. Миролио и компании от групата му имаха общо около 90 млн. лв. депозити в КТБ при затварянето на банката, сочеше информация на "Капитал". Чрез двете сделки с "Дунарит" и "Техномаркет" (след прихващане или встъпване в дълг) средствата не се губят и срещу тях се придобива собственост и вземане от фирма. Миролио навлезе в България като производител в текстилната промишленост и винопроизводството, но после разшири портфейла си с нетрадиционни за него бизнеси като цигарения чрез дял в "Булгартабак холдинг", услугите и туризма чрез "Интерпред - Световен търговски център" и "Хотел парк Централ" в Сливен. От текстил към боеприпаси Поредното направление, в което се включва Миролио - производството на боеприпаси, се случва чрез контролираното от Цветан Василев "Дунарит", което е собственост на "Кемира" (99.51% от капитала) и "Никкомерс - 01" (0.48% от капитала). По данни на "Капитал" към датата на затваряне на КТБ "Дунарит" е имало 92 млн. лв. кредити към банката. Миролио е поел дългове за 24.55 млн. евро, или 48 млн. лв., става ясно от документи, вписани в Търговския регистър. Те показват, че през октомври миналата година са направени няколко цесии, с които фирмата на бизнесмена "Е. Миролио" поема задължения на "Дунарит" съответно за 20.7 млн. евро, 828 хил. евро, 1.9 млн. долара и 1.170 млн. евро. Общата сума е 24.55 млн. евро, дължими от производителя на боеприпаси. В замяна на поетия дълг на 2 декември двете компании са сключили договор, с който цялото търговско предприятие "Дунарит" се залага като обезпечение на вземанията на "Е. Миролио". От документите не става ясно какъв е срокът на договора. Потърсен по телефона Едоардо Миролио отказа всякакви подробности по темата. На въпрос дали гледа на тази сделка като на инвестиционна възможност, в която възнамерява да се развива, той каза, че за него това не е инвестиция. Мълчанието му е обяснимо с вписаното в договора с "Дунарит" изискване за спазване на търговската тайна. Изпълнителният директор на "Дунарит" Кръстю Кръстев не отговаряше на мобилния си телефон във вторник. Така остатъчният дълг към КТБ остава неизвестен, но вероятно е от порядъка на 40 млн. лв. В търговския регистър няма вписан залог в полза на КТБ и вече Миролио е първи заложен кредитор. В края на 2013 г. в русенското предприятие работят повече от 600 души, има активи за 88.6 млн. лв., отчита 52.4 млн. лв. приходи от продажби и брутна печалба от 10.9 млн. лв., като за същата година е раздало на акционерите си 2.5 млн. лв. дивидент. Предприятието работи по стандартите на НАТО и изнася продукция за Европа, Азия и Африка. Дългосрочни намерения По подобен начин "Миролио" придоби собственост във веригата за продажба на електроуреди "Техномаркет". Компанията имаше кредит от 25 млн. евро в КТБ по информация, съобщена от другите съдружници в нея Николай Китов и Евгений Гълъбов. През декември италианският бизнесмен придоби контрол върху половината дружество, като на въпрос какви са намеренията му за този бизнес Миролио отговори, че планира да остане дългосрочно и има намерение на развива компанията. Бизнесменът е активен като акционер и в "Булгартабак холдинг", където се опита да блокира решения на мажоритарния собственик за продажба на "Табак маркет" (Lafka) и предложи ново ръководство на холдинга. В ключовата си сфера Миролио обяви, че ще завърши проекта за разширяване на сливенската си фабрика за текстил. В него ще бъдат вложени 30 млн. лв. в рамките на две години, а след модернизацията в предприятието ще бъдат разкрити нови 100 работни места.
Източник: Капитал (25.02.2015)

Миролио вече е най-големият кредитор на "Дунарит" Италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио е сключил втора голяма сделка извън обичайния за него текстилен сектор, чрез която не просто разширява корпоративното си портфолио, а спасява депозитите си в затворената Корпоративна търговска банка (КТБ). След като в края на миналата година той влезе като акционер във веригата "Техномаркет", поемайки задълженията й към същата банка, то от вписване в търговския регистър е видно, че основната му фирма е сключила и договор с русенския производител на боеприпаси "Дунарит" и вече е най-голям негов кредитор. Миролио и компании от групата му имаха общо около 90 млн. лв. депозити в КТБ при затварянето на банката, сочеше информация на "Капитал". Чрез двете сделки с "Дунарит" и "Техномаркет" (след прихващане или встъпване в дълг) средствата не се губят и срещу тях се придобива собственост и вземане от фирма. Миролио навлезе в България като производител в текстилната промишленост и винопроизводството, но после разшири портфейла си с нетрадиционни за него бизнеси като цигарения чрез дял в "Булгартабак холдинг", услугите и туризма чрез "Интерпред - Световен търговски център" и "Хотел парк Централ" в Сливен. Поредното направление, в което се включва Миролио - производството на боеприпаси, се случва чрез контролираното от Цветан Василев "Дунарит", което е собственост на "Кемира" (99.51% от капитала) и "Никкомерс - 01" (0.48% от капитала). По данни на "Капитал" към датата на затваряне на КТБ "Дунарит" е имало 92 млн. лв. кредити към банката. Миролио е поел дългове за 24.55 млн. евро, или 48 млн. лв., става ясно от документи, вписани в Търговския регистър. Те показват, че през октомври миналата година са направени няколко цесии, с които фирмата на бизнесмена "Е. Миролио" поема задължения на "Дунарит" съответно за 20.7 млн. евро, 828 хил. евро, 1.9 млн. долара и 1.170 млн. евро. Общата сума е 24.55 млн. евро, дължими от производителя на боеприпаси. В замяна на поетия дълг на 2 декември двете компании са сключили договор, с който цялото търговско предприятие "Дунарит" се залага като обезпечение на вземанията на "Е. Миролио". От документите не става ясно какъв е срокът на договора. Потърсен по телефона Едоардо Миролио отказа всякакви подробности по темата. На въпрос дали гледа на тази сделка като на инвестиционна възможност, в която възнамерява да се развива, той каза, че за него това не е инвестиция. Мълчанието му е обяснимо с вписаното в договора с "Дунарит" изискване за спазване на търговската тайна. Изпълнителният директор на "Дунарит" Кръстю Кръстев не отговаряше на мобилния си телефон във вторник. Така остатъчният дълг към КТБ остава неизвестен, но вероятно е от порядъка на 40 млн. лв. В търговския регистър няма вписан залог в полза на КТБ и вече Миролио е първи заложен кредитор. В края на 2013 г. в русенското предприятие работят повече от 600 души, има активи за 88.6 млн. лв., отчита 52.4 млн. лв. приходи от продажби и брутна печалба от 10.9 млн. лв., като за същата година е раздало на акционерите си 2.5 млн. лв. дивидент. Предприятието работи по стандартите на НАТО и изнася продукция за Европа, Азия и Африка.
Източник: Капитал (25.02.2015)

Един от работещите и печеливши военни заводи у нас - "Дунарит", е изправен пред фалит заради изненадващо и странно решение на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС. В края на миналата седмица съветът е спрял временно лиценза на завода, с което на практика е блокирал работата му по вече сключени договори. Решението е било взето, въпреки че не фигурира като точка в дневния ред на заседанието от 25 февруари. Реално това поставя под въпрос редица договори, които в момента компанията изпълнява. Предприятието работи по стандартите на НАТО и изнася продукция за Европа, Азия и Африка. Без работа може да останат над 600 души. "Дунарит" е собственост на "Кемира" (99.51% от капитала) и "Никкомерс - 01" (0.48% от капитала). Дружеството се смятало доскоро за контролирано от Цветан Василев. В началото на декември м. г. фирмата "Е. Миролио" на италианския бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио е сключила договор с "Дунарит" и вече е най-голям негов кредитор. Миролио и компании от групата му са имали общо около 90 млн. лв. депозити в КТБ при затварянето на банката. Също по данни на изданието към датата на затваряне на КТБ "Дунарит" е имало 92 млн. лв. кредити към банката.През октомври м. г. са направени няколко цесии, с които фирмата на бизнесмена "Е. Миролио" поема задължения на "Дунарит" за общо 24.55 млн. евро, дължими от производителя на боеприпаси. В замяна на поетия дълг на 2 декември двете компании са сключили договор, с който цялото търговско предприятие "Дунарит" се залага като обезпечение на вземанията на "Е. Миролио".
Източник: Сега (05.03.2015)

Изненадващо спрян лиценз изправи „Дунарит“ пред фалит Един от работещите и печеливши военни заводи у нас - "Дунарит", е изправен пред фалит заради изненадващо и странно решение на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС. В края на миналата седмица съветът е спрял временно лиценза на завода, с което на практика е блокирал работата му по вече сключени договори, научи "Сега" от източници от МС. Решението е било взето, въпреки че не фигурира като точка в дневния ред на заседанието от 25 февруари. Реално това поставя под въпрос редица договори, които в момента компанията изпълнява. Предприятието работи по стандартите на НАТО и изнася продукция за Европа, Азия и Африка. Без работа може да останат над 600 души. "И аз не мога да осъзная каква може да е причината за такова действие", коментира пред "Сега" изпълнителният директор на "Дунарит" Кръстю Кръстев. Той прогнозира, че последствията за фирмата ще са катастрофални, тъй като има сключени договори, по които са взети авансово пари. "Договорите текат и при положение, че се спре износът, става катастрофа. Няма да може да внасяме и компоненти", допълни Кръстев. Той изрази недоумение от аргументите за спирането на лиценза. В уведомлението до фирмата пишело, че "Дунарит" е икономически нестабилно. "От 10 г. нямаме задължение нито към персонал, нито към държавата. Всяка година имаме 34-35 милиона печалба", обясни Кръстев.
Източник: Сега (05.03.2015)

Миролио поиска 100% от "Техномаркет" Едоардо Миролио поиска 100% от "Техномаркет България". Основният акционер в "Техномаркет" Миролио е внесъл уведомление в Комисията за защита на конкуренцията за намерението си да извърши концентрация на "Е. Миролио" ЕАД, Сливен с "Техномаркет България" АД. Съобщение за това бе публикувано от КЗК. Сега италианският бизнесмен с български паспорт притежава половината от акциите чрез фирмата си "Е. Миролио" и чрез сина си Франко Миролио. "Е. Миролио" и Франко Миролио притежават по 281 950 бр. акции, т.е. по 25% от собствеността. 15.15% има "Домтех Холдинг АГ", Вадуц, Лихтенщайн (чрез която в "Техномаркет" влезе КТБ през 2012 г.); 11.5% има Ангел Велев; 11.2% - Евгений Гълъбов и 12.2% - Николай Китов. В Борда на директорите сега влизат изпълнителният директор на "Е. Миролио" Гаетано Римини, Гергана Якимова-Христова, Евгений Гълъбов, съоснователят Николай Китов, Франко Миролио и Цветан Фидански. Цветан Фидански влезе в управата на "Техномаркет" на 3 февруари 2015 г., на мястото на Ангел Велев, който бе освободен. Едоардо Миролио притежава хотел "Парк централ" в Сливен и "Свилоза ярн", Сливен, в управата е на "Интерпред - световен търговски център" и има миноритарен дял в "Булгартабак".
Източник: Money.bg (11.03.2015)

Комисията за защита на конкуренцията разреши на "Е.Миролио" ЕАД, Сливен да придобие 50% от акциите на "Техномаркет България" АД. Решение №336 на КЗК е от 16 април. То бе публикувано днес в регистъра на Комисията. С решението КЗК разрешава на „Е.Миролио“ ЕАД да придобие акции от Франко Миролио от капитала на "Техномаркет България" АД, вследствие на което „Е.Миролио“ ЕАД да притежава 50% от капитала на дружеството. Съгласно устава на "Техномаркет" решенията на Общото събрание се вземат с 4/5 мнозинство от регистрирания капитал, а всички останали решения - с 2/3 от регистрирания капитал. В писмо от "Е. Миролио" ЕАД са декларирали намерения да не извършват скоро преструктурирания на "Техномаркет" и дъщерните му дружества, които биха довели до нова промяна на контрола, не се предвижда промяна в устава, следователно е налице дългосрочен интерес от страна на "Е. Миролио" ЕАД, Сливен за придобиване на контрол върху „Техномаркет България“ АД и дъщерните му дружества. "Е.Миролио“ ЕАД има намерение да реализира инвестиции на пазара на търговия/доставка на едро и дребно на битови електроуреди, бяла и черна техника, офис оборудване, телекомуникационни и IT продукти, както и сервизното им обезпечаване. Едноличен собственик на "Е.Миролио" е италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио. Капиталът на дружеството е 528 043 995 лв. Представител на дружеството е Гаетано Римини, а в Съвета на директорите влизат Иван Динев Иванов, Светла Вълканова Коджабашева-Балабанова, Гаетано Римини и Николай Младенов Киряков. "Е. Миролио" ЕАД е активно при производство и продажби на основно на текстилни изделия (влакна и платове) за територията на страната, за ВОД и за износ за трети страни. Дружеството е собственик на текстилни фабрики на територията на градовете Сливен, Ямбол и Свищов. Миролио развива дейност и в: - Отглеждане на лозови масиви и продажби на грозде („Нови Лозя–Еленово“ ЕООД, с. Еленово, общ. Нова Загора, обл. Сливен); - Отглеждане на слънчоглед и пшеница („Две Могили Ентърпрайзис“ ЕАД, с. Еленово, общ. Нова Загора, обл. Сливен); - Отглеждане и продажби на биогрозде („Проект“ ЕООД, с. Еленово, общ. Нова Загора, обл. Сливен); - Производство и продажби на вина основно под ТМ „Едоардо Миролио“; обслужване на собствен малък хотел в с. Еленово („Едоардо Миролио“ ЕООД, Сливен); -Продажба на вина с ТМ „Едоардо Миролио“(„Проект Трейдинг“ ЕООД, с. Еленово, общ Н. Загора, обл. Сливен); -Продажба на дограма („Ре Гейм“ ООД, Сливен). "Техномаркет" АД е с капитал 11 278 000 лв. Дружеството се управлява от Съвет на директорите в състав: Гаетано Римини, Гергана Якимова–Христова, Евгений Борисов Гълъбов, Николай Иванов Китанов, Франко Миролио, Цветан Кръстев Фидански. Едоардо Миролио притежава хотел "Парк централ" в Сливен, той притежава косвен едноличен контрол върху "Интерпред - световен търговски център София" АД. Чрез концентрацията Миролио придобива контрол над дружествата, контролирани от "Техномаркет България": - "Х Ц България" ЕООД; - "Техномаркет Ритейл" ЕООД; - "Балкан Софт" ЕООД; - "К енд К Сервиз" ЕООД; - "К енд К Електроникс" ЕАД; - "Биз Еър" ООД (сапиталът на дружеството е разпределен поравно между съдружниците „Техномаркет България“ АД (50%) и „Алфа Финанс Холдинг“ АД (50%). "Техномаркет България" АД е операторът на „Техномаркет” - търговска верига с приблизително 60 наети търговски обекти в областни и по-малки градове по цялата територия на страната, където развива основната си търговска дейност чрез големи и по-малки търговски обекти. Дружеството работи както с български партньори, така и с повече от 200 доставчици от ЕС, Япония, Турция, Китай, които поемат по-голяма част от обема доставки. Дружеството е оторизиран дистрибутор за България на марките Samsung, Panasonic и LG. „Техномаркет” предлага богат асортимент стоки от различни търговски марки и модели: Samsung, Panasonic, Philips, Sony, HP, Lenovo, Acer, Apple, Huawei, Indesit, Gorenje, Electrolux и др. От 2003г. „Техномаркет” притежава и собствена търговска марка NEO, която е пусната във всички категории продукти, с изключение на мобилните комплекти. Дружеството е оператор и на магазини @Ноmе (повечето разположени на част от територията на магазини „Техномаркет“), насочени към продажба на стоки за дома, включва повече от 40 хил. продукта и предлага пълна гама аксесоари за дома (инструменти, картини, декорация, продукти за баня, прибори за хранене и готвене, подаръци и др.). Дъщерните на «Техномаркет България» АД дружества са активни в стопанските сектори: - търговия на едро с битова електроника и електроуреди („Х Ц България“ ЕООД, София); - търговия със стоки, посреднически и комисионерски услуги, търговско представителство („Техномаркет Ритейл“ ЕООД, София, „К енд К Електроникс“ ЕАД, София); - доставка на софтуер, предоставяне на ІТ-поддръжка и услуги („Балкан Софт» ЕООД, София); - ремонт на битови електроуреди и друго оборудване за дома и градината, внос и износ на резервни части за тях («К енд К Сервиз” ЕООД, София); - въздушен транспорт без разписание („Биз Еър“ ЕООД,София).
Източник: Други (23.04.2015)

Облекла и текстил: Изтъкано за износ Тъканта на този сектор заздравява. Вече втора година износът на облекла и текстил расте. Миналата година той всъщност е на рекордно за България ниво от 1.86 млрд. евро, като ръстът е скромен - от 3%. Вече втора поред година е надмината някога най-силната година за бранша - 2006, когато износът е бил 1.78 млрд. евро. В същото време броят на заетите намалява и достига 107 хил. души, което е с 4.5% спад спрямо 2013 г., отчита официалната статистика. "След като заетите намаляват, но предприятията работят на добри обороти, това означава, че фирмите извършват не просто работа на ишлеме, а по-стойностни услуги, с които се приближават повече до готов продукт", коментира Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). По думите й обяснението за възходящата тенденция е във възстановените контрагенти – високият долар ускори отлива на големи западноевропейски възложители на поръчки от Далечния изток, които отново заложиха на познати партньори. Традиционен лидер За поредна година неизменно на върха на класацията е фирма "Миролио". Дружеството продава в 65 държави в света, работи с всички модни марки, с всички вериги от модни магазини и има 6000 клиента. На година изпълнява около 100 хил. поръчки. Независимо от кризата компанията увеличава пазарния си дял в Европа и няма загубени пазари. По правило "Миролио" инвестира между 10 и 15 млн. лева всяка година. Още италиански инвеститори Няма промяна и във втория в класацията - "Сафил" – клон "Булсафил". Ново е името на компанията, която досега се наричаше "Булсафил", защото тя се е преобразувала в клон на чуждестранен търговец по искане на фирмата майка - "Сафил", Биела, Италия. Още една италианска фирма е в челната тройка - "Дзалли" – Габрово - част от групата Calzedonia. Произвежда за фирмата майка и за други дружества от групата дамско и мъжко бельо, тениски, блузи и клинове. В Италия е седалището и на "Балконф" – Търговище (8). Преобладаващата част от производството е предназначено за италианския пазар. В топ 10 за сектора е и друга италианска компания - Duvetica Industrie S.p.a. (9), която присъства в страната чрез българското си поделение - "Дуветика България", Димитровград, и произвежда якета и облекла с пълнеж от гъши пух. Българските участници Традиционният участник в топ 10 за сектора – фирма "Калинел" (4), през 2014 г. има ръст на приходите от 23% и за пръв път прескача летвата от 100 млн. лв. приходи. Компанията е сред най-старите и големи местни доставчици на IKEA - произвежда възглавници и завивки и заедно с една естонска фирма е основен производител на текстил за дома за магазините на шведския концерн в цял свят. Възходящи продажби отчита и друга фирма с изцяло българско участие – "Яна", Бургас (5). Тя произвежда памучна и полиестерна прежда за нуждите на другите си две производствени звена - "Яна", Плевен (хавлиени изделия), и "Яна", Панагюрище (трикотаж), както и за вътрешния пазар. Българска собственост е и фирма Джи Ем Ти - София (7 място), която изпълнява поръчки и работи на ишлеме за чужди клиенти. По-северно присъствие Чуждестранен едноличен собственик на капитала ("Крос фешън" – Швейцария) има и фирма "Балкантекс – София" (6), която работи с мрежа от над 50 фабрики в страната. 2014 отново е силна година и за "Фелдхюс БГ" - Монтана (10), която произвежда горно дамско облекло и е собственост на германския "Фелдхюс холдинг". "Фирмите от бранша запазват своя оптимизъм и през първите месеци на 2015 г., тъй като имат доста поръчки и работят на добри обороти", казва Радина Банкова. "За съжаление връщането на възложители на поръчки съвпада с буксуващо потребление в Европа. Задълбочава се и проблемът с кадрите. Заетите намаляват", обобщава Радина Банкова.
Източник: Капитал (30.07.2015)

Списъкът с кредиторите на Корпоративна търговска банка бе публикуван в Търговския регистър днес, след като вчера синдиците Лазар Илиев и Росен Ангелчев го внесоха. Списъкът включва имената на кредиторите, основанието за приемането на вземането и размерът му, видът и размера на обезпечението и поредността на удовлетворяване на вземането, предаде БНР. В него са вложителите с над гарантираните от държавата 196 000 лева депозити. В списъка фигурират имената на хора и фирми с признати вземания от банката. Най-големият кредитор е Фондът за гарантиране на влоговете. От 4 декември 2014 г. до 17 ч. на 17 август 2015 г. той е изплатил 3 647 600 хил. лева на 109 230 вложители. Банки Извън Фонда, сред най-големите кредитори-банки, се оказват държавната Българска банка за развитие с 46 651 510.50 лева, следвана от Societe Generale, Париж – 44 325 903.67 лева, и Commerzbank AG, Франкфурт – 12 458 917,99 лева. Отделно, Българска банка за развитие е направила две цесии – за 8 400 000.00 и още 13 001 047.22 лева – и така си е прибрала общо 21 401 047,22 лева. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има 10 756 479,92 лева. Сред имената на хора в списъка, които се отличават, са почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който има да взима 694 272 лева. Вътре е и евродепутатът Николай Бареков, който има само 50 лева в банката. Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев също присъства в списъците - има да взима 189 833 лева. В списъка фигурират и фирми свързани с Василев като Бромак, които имат да взимат 11 млн. лева, Дунарит с 85 млн. лева и Нуртс с 3.5 млн лева. Commerzbank, Societe Generale и Българска банка за развитие ще получат първи парите си при осребряването на активите на фалиралата КТБ. Германската банка има да взима 12.45 млн. лева, Societe General – 41 млн. лева, а ББР – повече от 46 млн. лева. С една от най-високите суми в списъка фигурират „Топлофикация София” – 90 243 658 лева, „Булгартрансгаз” има 60 млн. лева, а АЕЦ Козлодуй 4.5 млн. лева.
Източник: 24 часа (18.08.2015)

Софийският градски съд в петък е допуснал екстрадицията на бизнесмена Николай Китов в Италия. Срещу шефа на “Техномаркет” тече разследване за данъчни престъпления на италианските власти. Той беше задържан в началото на юли т.г. у нас. Два пъти съдът отказваше екстрадицията му, но миналата седмица е било взето решение да бъде предоставен на властите в Италия след представяне на нови доказателства. Китов щял да бъде транспортиран в Италия до дни. Според тамошната полиция Китов е част от група измамници, която организирала схема за фиктивна препродажба на черна и бяла техника, а щетите от престъпната дейност били за над 70 млн. евро. След ареста Китов беше пуснат от съда под гаранция от 10 хил. лв. Срещу него и друг бизнесмен - Едуардо Миролио, има заведено търговско дело от КТБ заради неуредени финансови взаимоотношения с фалиралата банка.
Източник: 24 часа (20.10.2015)

"Българската телекомуникационна компания" (БТК) е рекордьорът по сключени цесии с нейни сметки във фалиралата КТБ, следвана от фирмата на италианския бизнесмен Едоардо Миролио, Централния кооперативен съюз и "Българския енергиен холдинг". Сред частните лица с цесии в КТБ са съпругата на председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев – Ирина, бившият зам.-главен прокурор на София Роман Василев и отново Миролио, сочи списък с цесиите, обявен от синдиците на КТБ и публикуван на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете, който изплати 3.7 млрд. лв. за защитените депозити в банката. Синдиците публикуваха и списък с привилегированите влогове на физическите и юридическите лица в КТБ, от който става ясно, че държавната енергетика е държала милиарди левове за високи лихви по депозитни и разплащателни сметки и влогове, а отново БТК е компанията с най-много и най-пълни сметки с преференции. Според първия документ БТК е сключила 13 цесии за общо 128.688 млн. лв. Фирмата "Е.Миролио" ЕАД е спасила 31.7 млн. евро, а италианецът като частно лице – 920 хил. евро. "Централният кооперативен съюз" е договорил прихващане на 16.473 млн. евро, а на преференциални лихми е държал близо 20 млн. евро и почти 26 млн. лв. Компанията майка на всички държавни енергийни фирми – "Българският енергиен холдинг", е успял да си възстанови 21 млн. лв. и 4.256 млн. евро. Сред спасилите средства от фалиралата банка има университети и болници. "Българската фондова борса" (БФБ) е цедирала 1.7 млн. лв. Държавната консолидационна компания – 1.3 млн. лв., Централният депозитар – 1.155 млн. лв. Националната компания "Индустриални зони" е спасила 1.515 млн. лв. частната "Литекс" – 1.141 млн. лв. Застрахователната компания "Виктория" е договорила да получи 2.8 млн. лв. от блокираните при несъстоятелността на КТБ средства. В същото време "Виктория" е държала на привилегировани сметки 30.56 млн. лв. Съпругата на Домусчиев – Ирина, е спасила влог за 350 хил. евро, Роман Василев – 205 хил. евро и 21 хил. долара. В списъка с привилегированите влогове на физическите и юридическите лица в КТБ, по които са давани лихви в отклонение от обявените от КТБ условия за период от две години преди датата на неплатежоспособността, присъства Роман Василев с 286 хил. евро. Домусчиева е имала на такива сметки 600 хил. евро, а бившата шефка на дирекция във "Виваком" Михаела Калайджиева – 503 хил. лв. Дъщерята на бившия премиер Иван Костов – Мина, е имала на привилегирован влог 203 хил. лв. Самият Костов отсъства от списъка, но партията, чийто лидер беше – Демократи за силна България, е държала на преференциален влог над 1 млн. лв. Държавната енергетика рекордьор по привилегировани сметки Държавният газов доставчик "Булгаргаз" е абсолютен рекордьор по държани по сметки за високи лихви пари. Дружеството присъства в списъка с влогове за близо милиард долара - над 925 млн. долара, с 98.844 млн. лв. и 1.146 млн. евро. Следващата компания с преференциални сметки за най-много пари е БТК, която е държала в КТБ при особени условия 1.099 млрд. лв., над 20 млн. евро и 2.2 млн. долара. Газовият оператор "Булгартрансгаз", който получава парите от транзита на руски газ през наша територия, е имал на привилегировани сметки 413.603 млн. лв., 294.495 млн. долара и 142.49 млн. евро. БЕХ също се е радвал на доволно много сметки с преференции на сумата над 540 млн. лв., за 33.595 млн. долара и 27.6 млн. евро. Дъщерната му АЕЦ "Козлодуй" присъства с над 100 млн.. лв. в привилегировани сметки, а силно закъсалата финансово НЕК е имала подобни влогове за 142 млн. лв. и над 10 млн. евро. "Електроенергийният системен оператор", който също е част от БЕХ, е държал в банката 36.6 млн. лв. и 34 млн. евро. Близо 18 млн. лв. са били затворените за повече доходност пари на държавните "Мини Марица Изток". Строителят на АЕЦ "Белене" също в списъка Любопитна подробност е, че за високи лихви в КТБ пари е държал и регистрираният в Белене клон на руската компания "Атомстройекспорт", която трябваше да строи втората ядрена централа у нас. Става въпрос за близо 3.2 млн. лв. на преференциални сметки и 586 хил. евро. Влог с висока лихва, но за скромните 400 хил. лв., е имала и проектната компания за строежа на петролопровода "Бургас-Александруполис". Ръководството на въздушното движение е сложило за лихви 9 млн. евро. "Българските държавни железници" - над 1.4 млн. лв., а Националната компания "Железопътна инфраструктура" – 4.9 млн. евро. В списъка са още държавния оръжеен търговец "Кинтекс" с 9.8 млн. евро и 1 млн. долара., Държавен фонд "Земеделие" – с 3.6 млн. лв., Българската агенция за експортно застраховане присъства с привилегировани сметки за 3.3 млн. лв. Летище "София" присъства с привилегировани сметки в КТБ за 16.5 млн. лв., Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е имала на влогове 10 млн. лв., а Югозападният университет 10 млн. лв. и 5.3 млн. евро. Националната кардиологична болница и Александровска болница са държали на привилегировани влогове съответно 15.6 млн. лв. и 5.6 млн. лв.
Източник: Медия Пул (04.11.2015)

Мария Тянкова от сливенското с. Бяла. загива нелепо в жестоката катастрофа с БМВ-то на бизнесмена и почетен гражданин на Сливен Едоардо Миролио край Карнобат. На завой неговият шофьор Джорджио е загубил контрол върху управлението и колата е изхвърчала от пътното платно. Освен Мария Тянкова на място загива и спътничката й румънката Дениа Д. на 47. Бизнесменът Миролио, който се возел на предната седалка, и шофьорът му Джорджио, са се отървали с леки наранявания. Пожарникари рязали смачканите до неузнаваемост ламарини, за да вадят трупа на 23-годишното момиче, съобщава БЛИЦ. Джорджио Д. най-вероятно е заспал на волана, смятат разследващите катастрофата. Очевидец на зверския удар разказал, че колата излетяла с бясна скорост на един от завоите малко преди разклона за Карнобат. "На този етап не можем да кажем какви са причините за пътнотранспортното произшествие. Това ще стане ясно едва когато излязат резултатите от автотехническата експертиза и останалите, които са назначени. Засега знаем, че става въпрос за самостоятелна катастрофа", заяви шефът на бургаската полиция Калоян Калоянов. Румънката Дениса изхвърчала на метри от колата и починала на място, тялото на Мария останало затиснато в колата. Смъртта им е настъпила мигновено. По повод разпространеното във форумите предположение, че зад волана на автомобила може да е седял Едоардо Миролио, Калоянов заяви, че водачът е известен, бил е установен на място непосредствено след инцидента и това е вторият италиански гражданин Джорджио Д. От него са били взети кръвни проби, които да установят дали е шофирал в нетрезво състояние. Все още не са готови резултатите от техническата и медицинската експертизи, съобщиха от бургаската полиция. Шофьорът на БМВ-то Джорджио получил лек комоцио. Направени са му изследвания със скенер. Той предпочел да остане в Сливен и е напуснал болницата заедно с Миролио в добро състояние. Италианецът е един от най-големите работодатели в страната. Той притежава няколко фабрики за производство на текстил в регионите на Сливен и Ямбол, а за него работят над 2000 души. 56-годишният Миролио е роден в градчето Алба в Северозападна Италия, прочуто с производството на праскови, вина, трюфели и с централата на шоколадовата фабрика Ferrero. Едва 20-годишен, Миролио купува винарната, от която идва популярното Бароло. Текстилните традиции в рода Миролио положил още прадядото на Едоардо през 1884 г. Преди 35 години Миролио идва у нас с баща си Франко и започват да купуват платове от всички текстилни фабрики. Първия офис открива в Пловдив през 1990 г. През 1994 година взима офис на "Черни връх" в София, после прави първата фабрика в Елин Пелин, а впоследствие я продава.
Източник: Стандарт (09.11.2015)

Делян Пеевски купува "Техномаркет" Депутатът от ДПС Делян Пеевски купува до 50% от веригата магазини за техника „Техномаркет“. Това става ясно от преписка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В документа се посочва, че „НСН Инвестмънт” ООД има намерение да придобие контрол в „Техномаркет България” АД. „Не се очаква операцията да окаже въздействие върху продуктово-географски пазари в страната, тъй като характерът на извършваната от участниците в концентрацията дейност не позволява идентифицирането на пазари, върху които сделката ще окаже въздействие, поради липсата на хоризонтални и вертикални ефекти, както и липса на отношения на свързани пазари”, пише още в обявлението. Пеевски получи 90-процентов дял в „НСН Инвестмънт” от майка си Ирена Кръстева през август миналата година. Компанията купи „Табако инвестмънт“, заедно с неговия 5-процентов дял в „Булгартабак холдинг“, а през ноември увеличи капитала си с 1 млн. лева. Един от основателите на „Техномаркет“ Никoлай Китов миналата година бе арестуван за данъчни престъпления по искане на италианските власти. Екстрадацията му в Италия обаче беше отложена. Китов държи миноритарен дял в „Техномаркет“ - около 12%. От края на 2014 г. компанията се контролира от „Е. Миролио“, компанията на италианския бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио. Комисията за защита на конкуренцията разреши на "Е. Миролио" ЕАД да придобие 50% от акциите на "Техномаркет България" АД през април тази година. Най-вероятно Пеевски ще купи дела именно на Миролио.
Източник: econ.bg (05.01.2016)

КЗК позволи на фирма на Пеевски да придобие дял от "Техномаркет България" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) позволи "НСН Инвестмънт" - фирма, в която 90% от капитала се държи от депутата от ДПС Делян Пеевски, да придобие отрицателен самостоятелен контрол върху "Техномаркет". Това ще стане чрез придобиването на 563 хил. акции (от общо 1,127 млн. акции) от капитала на веригата магазини, които в момента са собственост на "Е. Миролио" ЕООД, става ясно от съобщение на сайта на антимонополния регулатор. КЗК беше нотифицирана за готвената покупка в началото на януари. Финансовите параметри на сделката обаче не бяха обявени. След анализ регулаторът е преценил, че осъществяването на тези намерения няма да нарушат конкуренцията на пазара у нас. "Не е налице каквато и да е свързаност между продуктите и услугите, предлагани от участниците", гласи заключението Комисията. След сделката 50% от "Техномаркет България" ще бъдат собственост на "НСН Инвестмънт" под условието, че отпадне ограничението за прехвърляне и наложения запор върху 25% от акциите на веригата магазини за техника. Останалата част от капитала се държи от група акционери, всеки от които притежава дял от по-малко от 20 на сто. В Устава на компанията е записано, че стратегическите решения за дружеството се взимат от квалифицирано мнозинство, тоест две трети от регистрирания капитал. Това означава, че компанията на Делян Пеевски ще получи отрицателен самостоятелен контрол върху "Техномаркет България" - ще може да упражнява вето върху вземането на решения, които са стратегически за политиката на компанията, но без да има възможност да ги налага самостоятелно. Така новият акционер може да предизвика ситуация без изход и придобива решаващо влияние върху предприятието, посочва още КЗК. Разпределението на акционерния капитал между останалите акционери се запазва същото. Регистрираното в Лихтенщайн дружество Domtech Holding държи дял от 15,15%, Николай Китов - 12,2%, а по 11,5% имат двама акционери - Евгений Гълъбов и Ангел Велев.
Източник: Инвестор.БГ (26.01.2016)

КЗК позволи на фирмата на Пеевски да придобие дял от "Техномаркет" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) позволи "НСН Инвестмънт" - фирма, в която 90% от капитала се държи от депутата от ДПС Делян Пеевски, да придобие отрицателен самостоятелен контрол върху "Техномаркет". Това ще стане чрез придобиването на 563 хил. акции (от общо 1,127 млн. акции) от капитала на веригата магазини, които в момента са собственост на "Е. Миролио" ЕООД, става ясно от съобщение на сайта на антимонополния регулатор. КЗК беше нотифицирана за готвената покупка в началото на януари. Финансовите параметри на сделката обаче не бяха обявени. След анализ регулаторът е преценил, че осъществяването на тези намерения няма да наруши конкуренцията на пазара у нас. "Не е налице каквато и да е свързаност между продуктите и услугите, предлагани от участниците", гласи заключението на комисията. След сделката 50% от "Техномаркет България" ще бъдат собственост на "НСН Инвестмънт" под условието, че отпадне ограничението за прехвърляне и наложеният запор върху 25% от акциите на веригата магазини за техника. Останалата част от капитала се държи от група акционери, всеки от които притежава дял от по-малко от 20 на сто. В устава на компанията е записано, че стратегическите решения за дружеството се взимат от квалифицирано мнозинство, тоест две трети от регистрирания капитал. Това означава, че компанията на Делян Пеевски ще получи отрицателен самостоятелен контрол върху "Техномаркет България" - ще може да упражнява вето върху вземането на решения, които са стратегически за политиката на компанията, но без да има възможност да ги налага самостоятелно. Така новият акционер може да предизвика ситуация без изход и придобива решаващо влияние върху предприятието, посочва още КЗК. Разпределението на акционерния капитал между останалите акционери се запазва същото. Регистрираното в Лихтенщайн дружество Domtech Holding държи дял от 15,15%, Николай Китов - 12,2%, а по 11,5% имат двама акционери - Евгений Гълъбов и Ангел Велев.
Източник: Дума (26.01.2016)

Чужди фирми инвестират в текстил и облекло в Кюстендилско Най-често чуждестранните фирми инвестират в разкриването на предприятия за текстил и облекло в Кюстендилско, сочат последните данни от статистиката. Направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта са 22,7 млн. евро за 2014 г. или с 9,0% повече от 2013 година. От тях 48,1% са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В сектор „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 8,4 млн. евро или с 26,1% под нивото на предходната година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 5,6 млн. евро или с 60,3% повече спрямо предходната година. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2014 г. възлизат на 43,5 млн. евро, което е с 12,2% повече в сравнение с 2013 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0,2% и съответно 0,3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Кюстендил заема 26-о място в страната, следвана от областите Монтана и Силистра.
Източник: Монитор (19.02.2016)

Малко над 7% от капитала на Булгартабак бяха продадени извън регулиран пазар Малко над 7% от капитала на Булгартабак Холдинг АД бяха продадени извън регулирания пазар (over the counter, или OTC) на Българска фондова борса (БФБ) Сделката е за 531 950 книжа на цигарения холдинг. Цената, по която е сключена трансакцията, е с 30% по-ниска от текущата пазарна цена – по 50 лв. за брой при 65 лв. на регулиран пазар. Продавач най-вероятно е E. Miroglio Finance S. A., защото делът от 7,2205% съответства на капиталовото участие на компанията на Едоардо Миролио. Още на 9 май 2014 г. той съобщи, че понижава дела си в Булгартабак от 10,4408%. Купувач тогава беше Корпоративна търговска банка АД, чийто дял нарасна от 2,7996% до 6,0199%. Освен Едоардо Миролио и фалиралата банка, акционери в холдинга са BT Invest GMBH, Австрия, със 79,83%, който е основният акционер, и Табако инвестмънт“ с 5%.
Източник: Инвестор.БГ (16.03.2016)

Пеевски вече напълно контролира "Техномаркет" Депутатът от ДПС Делян Пеевски, който публично твърди, че се оттегля от бизнеса в България, вече на практика има пълен контрол над "Техномаркет". Това става ясно от документите от последното извънредно общо събрание, които са заявени за вписване в Търговския регистър. Освен че компанията му "НСН инвестмънт" е придобила 50-процентния дял на Едоардо Миролио, за което в началото на годината Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде разрешение, тя е купила акциите и на други двама по-малки акционери, с което делът на Пеевски е достигнал 72.65%. В същото време събранието е намалило необходимото мнозинство за вземане на решения, така че новият мажоритарен собственик е получил пълен контрол. И за да бетонира позициите си, депутатът е вкарал свои приближени лица в съвета на директорите. За влизането на "НСН инвестмънт" в най-голямата специализирана веригата за техника в страната се разбра в началото на годината, когато сделката беше одобрена от антимонополното ведомство. Тогава компанията получи разрешение да придобие 50% от акциите на "Техномаркет", които италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио държеше чрез дружеството си "Е. Миролио". Индиректно потвърждение, че сделката е финализирана, дойде в края на март. Тогава стана ясно, че "Техномаркет" е сключила договор за 10 млн. евро кредитна линия с Търговска банка Д, по който съдлъжник е "Балканска медийна компания" на Пеевски. От публикуваните сега документи се вижда, че "НСН инвестмънт" е придобила не само 50-те процента на Миролио, но и акциите на двама от по-малките акционери – Ангел Велев (11.5%) и Евгени Гълъбов (11.15%). Така делът на депутата става 72.65%. Благодарение на приетите промени в устава на компанията този дял се оказва достатъчен за "НСН инвестмънт" да взима еднолично решения по всички въпроси. Според гласуваното на извънредното общо събрание в края на май решения вече ще се взимат с обикновено мнозинство (50% плюс 1 глас), а не с 2/3 както досега. За по-важните решения (промяна на устава или капитала) необходимото мнозинство се намалява от 3/4 на 2/3. Един от аргументите на КЗК да разреши сделката през януари беше, че заради устава на компанията с придобивания от "Е. Миролио" дял "НСН инвестмънт" ще може да налага вето върху стратегически решения, но не и да взима самостоятелни решения. С промяната сега това ограничение отпада. Като акционери в "Техномаркет" остават регистрината в Лихтенщайн Domtech Holding (15.15%) и един от основателите на веригата – Николай Китов (12.2%). Офшорното дружество се представлява от Цветан Фидански, смятан преди за човек на Цветан Василев, но мигрирал към лагера на Пеевски. Освен че е в съвета на директорите, в началото на май Фидански е бил назначен и за изпълнителен директор на компанията. На мястото на четирима членове на борда в ръководството на "Техномаркет" влизат трима нови директори. Единият от тях е управителят на "НСН инвестмънт" - 74-годишният Александър Георгиев, който участва в ръководството и на други компании на Пеевски. Друго попълнение в съвета на директорите е Гено Андреев от кантората на Александър Ангелов, известен като адвоката на Делян Пеевски. На самото събрание Андреев е гласувал като пълномощник на "НСН инвестмънт". Най-малко се знае за третия нов член на борда - Рангел Генчев, чието име присъства в регистрите единствено като съсобственик (с 50%) на неработещата вече пловдивска компания "Хебър транс". Данни на "Капитал" от предстоящата да излезе в края на юни класация "Капитал 100" показват, че от всички вериги в ритейл сектора "Техномаркет" отстъпва от трета на пета позиция. Общите й приходи намаляват с близо 14% до 466 млн. лв. за 2015 г.
Източник: Капитал (13.06.2016)

Депутатът от ДПС Делян Пеевски, който публично твърди, че се оттегля от бизнеса в България, вече на практика има пълен контрол над "Техномаркет". Това става ясно от документите от последното извънредно общо събрание, които са заявени за вписване в Търговския регистър. Освен че компанията му "НСН инвестмънт" е придобила 50-процентния дял на Едоардо Миролио, за което в началото на годината Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде разрешение, тя е купила акциите и на други двама по-малки акционери, с което делът на Пеевски е достигнал 72.65%. В същото време събранието е намалило необходимото мнозинство за вземане на решения, така че новият мажоритарен собственик е получил пълен контрол. И за да бетонира позициите си, депутатът е вкарал свои приближени лица в съвета на директорите. Новият собственик За влизането на "НСН инвестмънт" в най-голямата специализирана веригата за техника в страната се разбра в началото на годината, когато сделката беше одобрена от антимонополното ведомство. Тогава компанията получи разрешение да придобие 50% от акциите на "Техномаркет", които италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио държеше чрез дружеството си "Е. Миролио". Индиректно потвърждение, че сделката е финализирана, дойде в края на март. Тогава стана ясно, че "Техномаркет" е сключила договор за 10 млн. евро кредитна линия с Търговска банка Д, по който съдлъжник е "Балканска медийна компания" на Пеевски. От публикуваните сега документи се вижда, че "НСН инвестмънт" е придобила не само 50-те процента на Миролио, но и акциите на двама от по-малките акционери – Ангел Велев (11.5%) и Евгени Гълъбов (11.15%). Така делът на депутата става 72.65%. Благодарение на приетите промени в устава на компанията този дял се оказва достатъчен за "НСН инвестмънт" да взима еднолично решения по всички въпроси. Според гласуваното на извънредното общо събрание в края на май решения вече ще се взимат с обикновено мнозинство (50% плюс 1 глас), а не с 2/3 както досега. За по-важните решения (промяна на устава или капитала) необходимото мнозинство се намалява от 3/4 на 2/3. Един от аргументите на КЗК да разреши сделката през януари беше, че заради устава на компанията с придобивания от "Е. Миролио" дял "НСН инвестмънт" ще може да налага вето върху стратегически решения, но не и да взима самостоятелни решения. С промяната сега това ограничение отпада. Ново ръководство Като акционери в "Техномаркет" остават регистрината в Лихтенщайн Domtech Holding (15.15%) и един от основателите на веригата – Николай Китов (12.2%). Офшорното дружество се представлява от Цветан Фидански, смятан преди за човек на Цветан Василев, но мигрирал към лагера на Пеевски. Освен че е в съвета на директорите, в началото на май Фидански е бил назначен и за изпълнителен директор на компанията. На мястото на четирима членове на борда в ръководството на "Техномаркет" влизат трима нови директори. Единият от тях е управителят на "НСН инвестмънт" - 74-годишният Александър Георгиев, който участва в ръководството и на други компании на Пеевски. Друго попълнение в съвета на директорите е Гено Андреев от кантората на Александър Ангелов, известен като адвоката на Делян Пеевски. На самото събрание Андреев е гласувал като пълномощник на "НСН инвестмънт". Най-малко се знае за третия нов член на борда - Рангел Генчев, чието име присъства в регистрите единствено като съсобственик (с 50%) на неработещата вече пловдивска компания "Хебър транс". Данни на "Капитал" от предстоящата да излезе в края на юни класация "Капитал 100" показват, че от всички вериги в ритейл сектора "Техномаркет" отстъпва от трета на пета позиция. Общите й приходи намаляват с близо 14% до 466 млн. лв. за 2015 г.
Източник: Капитал (13.06.2016)

С близо 800 хил. лв. ще ремонтират улици в промишлената зона на Сливен С 801 569 лв. от бюджета на Министерството на икономиката ще бъдат асфалтирани улици в промишлената зона на Сливен, реши правителството. На днешното си заседание министрите са одобрили проект на договор с общината по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), информира пресцентърът на Министерския съвет. Дейностите ще включват обновяване на асфалтови настилки, изграждане на тротоарни зони за движение на пешеходци, поставяне на пътна маркировка. Очаква се движението на тежкотоварни автомобили и придвижването на пешеходци да бъде обезопасено. В промишлената зона се изпълнява инвестиционен проект „Разширение и модернизация на площадка „Лана“ на „Е. Миролио” ЕАД, сертифициран през 2014 г. От инфраструктура ще се ползват и другите производствени предприятия в зоната. Средствата са били предоставени на общината в края на 2015 г., но не са били усвоени в рамките на първоначално предвидения срок, поради което са възстановени към бюджета. Със сегашното решение се одобрява повторното им предоставяне с цел успешно финализиране на процедурата по изграждане на елементите на общинската инфраструктура.
Източник: Инвестор.БГ (11.08.2016)

Едоардо Миролио откри текстилен цех в Котел Най-големият италиански инвеститор в България Едоардо Миролио откри нова производствена мощност на фирмата в Котел. На откриването присъстваха още кметът на града Коста Каранашев и неговият син Франко Миролио. В модерно оборудвания цех на „Франко Фешън” 30 жени активно се обучават в изработването на маркова конфекция. В етап на достигане на максимален капацитет на дейност в цеха на смени ще работят 100 души. Той е бил изграден в ремонтирана сграда, която е била в лошо състояние, с опасност от рухване. „Фабриката тук ще представлява съединяване и закачане на различни елементи от плетивото, които се плетът във фабриката ни в Сливен. В бъдеше, ако нещата потръгнат добре със сигурност ще можем да добавим и други дейности стига пазара да е добър и да ни го позволи”, заяви текстилният магнат. Цехът все още не е започнал работа с пълни темпове, тъй като се изчакват последни разрешителни, за да функционира предприятието нормално. Едоардо Миролио е световен лидер в производството и продажбата на прежди, тъкани и плетени платове. /economic.bg
Източник: Други (09.03.2017)

Държавата влезе в сложна схема по овладяване на "Дунарит" "Министерство на икономиката започва активна дейност за придобиване на дружеството "Дунарит", каза министър Емил Караниколов на специално свикана пресконференция по темата. Той обясни, че мярката е извънредна заради опасността заводът да загуби лиценза си за производство и идва след анализ на взаимовръзките в оръжейния сектор. Вече се работи за изкупуване на всички кредити на дружеството с цел да "не се поиска процедура по несъстоятелност и да не се започне разпродажба на активи, което би довело до сътресения". Буквално паралелно с брифинга на министъра е подадено и заявление в Търговския регистър за вписване на Държавна консолидационна компания (ДКК) като заложен кредитор на "Дунарит". От представените документи става ясно, че по сложна верига цесии дружеството към ведомството на Караниколов е купило срещу 47 млн. лв. най-голямото вземане към завода, което започва живота си с цесия на Едоардо Миролио да спаси депозитите си в КТБ и преминава в ръцете на офшорка, свързана с депутата Делян Пеевски, за да стигне до самата КТБ. Така в един от най-оплетените казуси за овладяване на отломките от някогашната империя на фалиралата банка на Цветан Василев официално влиза държавата на мястото на основния враг на банкера - Делян Пеевски. И 12 години след приватизацията на русенския завод държавата реши, че ще харчи, за да си го върне. Придобитият от ДКК дълг има дълга история, която бурно се разплита в последните дни. На 30 октомври 2014 г., дни преди отнемането на лиценза на КТБ, лично Едоардо Миролио, който беше най-големият депозант в банката, и няколко негови дружества сключват цесии с "Дунарит", което пък е един от големите кредитополучатели на КТБ с над 90 млн. лв. задължения. Така бизнесменът може да получи част от средствата си, докато компанията може да ги използва да прихване и погаси част от задълженията си. Впоследствие на 1 декември 2015 г. "Дунарит" и Миролио са уредили взаимоотношенията си, като са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв., дължими на "Е.Миролио" ЕАД. На 14 март 2016 г. обаче Миролио продава своето вземане на "Виафот инвестмънт България", което се свързва с Делян Пеевски. На същия ден той прехвърля на компания на депутата своите 50% от "Техномаркет" и миноритарен дял от "Булгартабак". Цената е неизвестна, а по-късно през годината на 11 август "Виафот инвестмънт България" прехвърля вземането на собственика си Viafot Limited от Британските Вирджински острови също за неизвестна сума. По това време близкият до Цветан Василев мениджмънт на "Дунарит" и прекият му акционер "Кемира" правят опити да прехвърлят контрола на "Емко" на Емилиян Гебрев, което чрез увеличение на капитала за 60 млн. лв. трябва да придобие 88% дял. Сделката е блокирана именно от Viafot. И така се стига до последните действия. Според документите в Търговския регистър на 5 юли 2017 г. Viafot е прехвърлило вземането на "Ди Пи" ЕООД срещу 22 млн. евро. За сделката "Дунарит" е уведомен чак миналия петък на 25 август. В същия ден "Ди Пи" продава вземането си на КТБ срещу оригиналните 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв., или около 5 млн. лв. повече, отколкото е платил месец и половина по-рано. Има обаче и особеност - цената ще бъде платена в активи, които синдиците са предлагали на публична продан, но не се е намерил купувач. Не е ясно какво влиза в тази графа, която трябва да бъде договорена с анекс, но на тази дефиниция отговарят редица имоти, а също и дялове в компании като "Техномаркет" и винарната "Телиш". Последната стъпка отново е осъществена на 25 август. На същия ден, в който КТБ придобива вземането, тя го прехвърля на държавното дружество ДКК. Този път цената е 24 млн. евро или 46.9 млн. лв., от които 40 млн. лв. са дължими в срок до 7 дни, а останалите - до 1 година. Така реално срещу тази сума ДКК се сдобива с най-големия кредит на "Дунарит" и съответно с възможността да се пробва по подобие на Viafot да го овладее чрез осребряване на залога. Това обаче няма как да стане отведнъж и вероятно адвокатите на "Дунарит" и "Емко" ще поведат нова протяжна съдебна битка. "Това не е национализация, тук говорим за пазарен принцип и процедура", отговори леко подразнен министър Караниколов на въпрос, колко ще струва национализацията, като не се ангажира с число. Все пак после обясни, че досега за придобиване на вземания са вложени именно въпросните 40 млн. лв. и че "Дунарит" има около 67 млн. лв. изискуеми задължения. "Изключително важна е подкрепата на абсолютно всички за тази извънредна мярка - това няма да е нещо свързано с целия ВПК", каза министърът и наистина по всичко личи, че има сериозна воля и координирани действия на всяко ниво в изпълнителната власт за това. За блицоперацията на синдиците на КТБ е получено предварително одобрение от Фонда за гарантиране на влоговете на 23 август. ДКК вече плати 29 млн. лв. на синдиците на КТБ, за да придобие другия военен завод в орбитата на КТБ - "Авионамс", и с новата инжекция от 47 млн. лв. се превръща в основен донор на масата на несъстоятелността на банката. Самите синдици явно действат в тясно съгласие с министъра, защото по думите му преговори се водят "с абсолютно всички кредитори, през синдиците на КТБ". Засега според Караниколов операцията се финансира със средства на самата ДКК. "Знаете, и ББР е към нас и може да помогне, но "Дунарит" към момента работи изключително добре и няма нужда от такава подкрепа. Проблемът е, ако евентуално започнат делата, които са по кредитите. Не става въпрос за стратегия, а за закони", каза Караниколов. Друг проблем е, че докато трае това изкупуване, все пак лицензът за производство на "Дунарит" си остава заплашен и служба КОС към МВР би трябвало да пристъпи към отнемането му, тъй като по всичко личи, че скоро няма да има вписано ново ръководство на място на сдобилите се с обвинения директори. Това обаче също явно не е непреодолимо: "Имам уверение, че няма да се предприемат действия. Това е една от молбите ни днес на срещата с управителя - да даде възможност да се назначи прокурист с пълни права, което ще спре процедурата по отнемане на лиценза", обясни Караниколов. Така топката се прехвърля в двора на лагера на "Емко" и мениджърите на "Дунарит", като ако те откажат, винаги може да им се хвърли вината за затварянето на завода.
Източник: Капитал (29.08.2017)

Най-големите компании за текстил и облекло: Поръчки има, няма изпълнители Общите приходи на 20-те най-големи компании за текстил и облекло растат със 7% и достигат почти 1.2 млрд. лв. през 2016 г. Така годината изглежда по-добра в сравнение с предходната, когато продажбите на лидерите се свиха с половин процент. Шест от фирмите в секторната класация на "Капитал" отчитат спад на продажбите, но само една приключва 2016 на загуба, а три - с по-слаб финансов резултат от 2015 г. Като цяло браншът е имал по-силна 2016 година. Според данните на НСИ износът на "текстил и артикули от текстил" надхвърля 868.7 млн. лева и расте с 6.9% спрямо 2015. Възходящ е и трендът при износа на по-голямата група - "облекло и допълнения към облекло". Той надхвърля 2.996 млрд. лв., което е увеличение със 7% спрямо предходната година. В топ 3 За поредна година лидер в бранша е фирмата на италианския предприемач с български паспорт Едоардо Миролио - собственик на текстилни фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов. "Е. Миролио" отчита 8% ръст на приходите през 2016 г. От компанията обясняват растежа с инвестирани през миналата година над 35 млн. лв. - в обновяване на машинния парк, в изграждането на голяма складова база, в разширение на завода за конфекция и плетива в Сливен. През миналата година "Е. Миролио" започна производството на нов продукт – щамповани тъкани. Плановете за 2017 предвиждат изграждане на нова пречиствателна станция в Сливен и поредно обновяване на машини. През март тази година Едоардо Миролио отвори производствен цех в Котел, в който 30 служители ще изработват маркова конфекция, като съединяват различни елементи от плетивата, произвеждани във фабриката в Сливен. Плановете са при достигане на максимален капацитет на дейност на смени в цеха да работят 100 души. Фирмата е отделно юридическо лице - "Франко фешън", и се управлява от Франко Миролио – син на Едоардо Миролио. Производителят на камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди "Сафил" отново е втори в секторната класация и за поредна година отчита ръст на приходите, макар и малък. През октомври 2015 г. компанията претърпя генерална промяна в собствеността, след като тогавашното дружество майка – Safil в Италия, продаде бизнеса си на Sudwolle – Германия. "Увеличиха се пазарите, имаме и много вътрешни продажби в групата, в която влизат заводи в Германия, Полша, Румъния и Китай", коментира управителят Георги Пеев. По думите му дружеството задържа обемите си на производство, тъй като изпитва трудности с намирането на кадри – общ проблем за целия бранш. Трета в класацията е българската "Калинел", която е сред най-старите и големи местни доставчици на IKEA. Троянската фирма е един от двата основни производителя на текстил за дома за магазините на шведския концерн в цял свят. Дружеството има фабрики в Троян, Червен бряг и в Сърбия. "През 2016 инвестирахме 8.7 млн. лв. - в машини, склад, производствен цех от 2200 кв. метра и административна сграда в Червен бряг. Вложението в Сърбия беше малко - 200 хил. лв., но през тази година планираме още 1.3 млн. лв.", съобщи собственикът на "Калинел" Марин Радевски. Плановете на компанията за 2017 г. предвиждат инвестиция от 5.4 млн. лв. в България, част от които ще бъдат за ново производствено хале от 4000 кв. метра в Троян. Другите италиански инвеститори В топ 20 влизат още четири компании с италиански собственици. Габровската "Дзалли" (4 позиция) отчита лек ръст на приходите, които се доближават до 98 млн. лв. през 2016, и увеличение на печалбата. Съдружници в компанията са Calzedonia със седалище в Малчезине (Верона) – Италия (99%), и Calzedonia Finanziaria със седалище в Люксембург. Търговските марки на дружеството, което произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи и клинове, са Intimissimi, Tezenis и Calzedonia. Италианска инвестиция е и "Синтерама България" - Нова Загора (8), част от групата Sinterama. Българското дружество произвежда текстилни влакна и продава зад граница почти 99% от продукцията си. В България е от 2012. През миналата година компанията отчита 38% ръст на приходите спрямо 2015 и обяснява това с най-новото изделие - прежда за автомобилната индустрия, което отваря още пазари. "Дуветика България" (19) - Димитровград, е част от италианската Duvetica Industrie, която присъства в страната от юни 2008 г. Компанията е производител на якета и облекла с пълнеж от гъши пух. За поредна година дружеството отчита спад на приходите, който обяснява с понижено търсене на световните пазари. "Ние обаче нямаме отклонения от високото качество на изделията, то си остава топ приоритет", казва Димитър Иванов, администратор в логистичния център. По думите му 2017 започва добре за фирмата, защото пазарът се съвзема. "В България е основният логистичен център на компанията майка Duvetica Industrie и това е признание за усилията ни", подчертава Димитър Иванов. Другата италианска инвестиция – "Балконф" – Търговище (10), е основана през 1991 г. от Антонио Раники, като в началото се нарича "Дже Те Ка". Групата притежава два производствени цеха - в Търговище (за мъжки ризи и дамски блузи) и в Балчик (за мъжки сака, костюми, панталони). Има 4 фирмени магазина – в градовете, където е производството, в София и Варна. Дружеството е единственото в топ 20, което отчита загуба, макар и малка. Още чуждестранни собственици Чуждестранен собственик - "Крос фешън", Швейцария, притежава капитала на "Балкантекс" - София (6). Фирмата работи с възложители на поръчки, на които осигурява дизайнерски екип, конструктори, изработка на кройки, както и мрежа от над 100 фабрики подизпълнители. Грижа на компанията са купуването на материалите, контролът на производството, логистиката на готовите изделия. Дружеството отчита ръст на приходите и излиза на печалба през 2016, след като през 2015 беше на загуба заради фалита на германски клиент. "Инвестирахме в нов софтуер, който намалява разходите и увеличава производителността. Резултатите обаче ще бъдат осезаеми в края на тази година", коментира Невена Хаджиева, ръководител отдел "Корпоративна социална отговорност и системи за управление на качеството". По думите й най-новият фокус на компанията са облеклата от платове със 100% биосъдържание, както и от рециклирани платове. "Това са най-новите тенденции, които налагат нашите клиенти. За да имаме право да изработваме и организираме производството на биотекстилни изделия, миналата година покрихме изискванията на най-строгия стандарт за биооблекла – GOTS. Тази година ни предстои сертификация по стандарта за дрехи от рециклирани материи RCS, както и по стандарта за дрехи от биотекстил OCS, който е с по-ниски изисквания от GOTS, но някои клиенти го предпочитат", коментира Невена Хаджиева. Акционери в "Ембул инвестмънт" (11) – Стара Загора, са турската Emboy Yuntas Tekstil, Изер Лодрик и Ведат Лодрик. Дружеството е учредено през 2000 г. и произвежда синтетични и акрилни прежди, като над 90% от продукцията му заминават зад граница, основно за ЕС - за производители на тъкани за облекло, за автомобилна и мебелна тапицерия и др. Компанията отчита най-високия скок на приходите (108.61%) в топ 20. Белгийска собственост е единственото предприятие за тъкани килими в България – "Рожее Ванден Берхе БГ" - Сливен (12). Това е бившето "Декотекс", което бе придобито от чуждестранната компания през 2011 г. През първите 2 години от смяната на собствеността предприятието произвежда вълнени килими, но натискът върху цените прави този бизнес нерентабилен и акцентът е поставен върху килими с полипропилен. През миналата година дружеството инвестира 2 млн. евро за модернизиране, което позволява да се поднови производството на вълнени килими по нова по-ефективна технология. След белгийското придобиване вложението в оборудване и подобряване на сградния фонд надхвърля 12 млн. евро. Компанията отчита 18.2% ръст на приходите през 2016 спрямо предходната година. "Алфа коттон" (14) – с. Марикостиново, Петрич, е гръцка инвестиция – собственост на Спиридон Хортис и Константинос Дземис. Дружеството е създадено през 2013 г. Произвежда блузи, поли, панталони, като възлага работа на още 30 фирми подизпълнителки. "Собствениците имат своя компания и в Гърция - "Котън фешън", която е с добри традиции в шивашкия бранш. Имат много контакти, осигуряват достатъчно поръчки и за нашата фирма. Работа има, проблемът обаче е в дефицита на кадри", коментира Биляна Сотирова, счетоводител в дружеството. Българските участници Половината от фирмите, участващи в секторната класация за облекло и текстил на "Капитал", са с български собственици. Бургаската "Куш мода" (отново на 5-о място), в която съдружници са Фатме Али Куш и Хасан Джан, има производствено предприятие в село Трънак, община Руен. Основен клиент на фирмата е шведската H&M. През миналата година дружеството вдига с почти 10% приходите си от продажби спрямо 2015. "Това е резултат от увеличените поръчки на H&M, за която са предназначени 98.5% от продукцията ни", обясни Галин Добрев, главен счетоводител. По думите му през 2016 компанията е инвестирала 500 хил. лева в машини и оборудване и над 200 хил. лв. в сгради и инфраструктура. "Плановете за 2017 г. предвиждат инвестиции от още минимум 500 хил. лв. за модернизиране и още толкова за подобряване на сгради и инфраструктура", съобщи още Добрев. Бургаската "Яна" (7) отчита лек спад на приходите от около 2%, но и лек ръст на печалбата през 2016. "Всичко зависи от поръчките. Миналата година изпълнявахме поръчки с по-висока добавена стойност, което означава и по-високо платени", коментира Стефан Севов, изпълнителен директор. "Яна" - Бургас, произвежда памучна и полиестерна прежда за нуждите на другите си две производствени звена – "Яна", Плевен (хавлиени изделия), и "Яна", Панагюрище (трикотаж). Акционери в дружеството са "Индустриален лизинг" и "Херсей". Съдружници в "Джи Ем Ти" - София (9), са Георги Ванчев, Мирена Райчева и Теодора Ценкова. Компанията притежава дялове в "Креациони Донна" – производител на дамска конфекция, "Андре Сато България" – производство и търговия с бельо, "Ай Ем Ес - Бг" – внос на текстил, изделия и машини, и "Поли транс" – транспорт. Дружеството изпълнява поръчки за изработка на дамска и мъжка конфекция на ишлеме, като използва около 70 фирми подизпълнителки. Основният пазар е Италия. Освен това внася машини за шивашката индустрия. "През 2016 увеличихме до 80% дела на собствената ни продукция", коментира Теодора Ценкова. По думите й липсата на хора в сектора е фрапираща. "Фирмите се справят с по-малките поръчки, но когато ти възложат повече бройки, почваш да си скубеш косите, защото няма кой да ги изпълнява", казва тя. В края на 2015 г. плевенската фирма "Димитров" (13-о място) – собственост на Магдален Димитров, изгради нова производствена фабрика, в която инвестира 25 млн. лева. Дружеството произвежда мъжки костюми, сака, панталони и палта за Ermenegildo Zegna, Boss, Armani и др. Продава и под собствената марка Desizo Monni във фирмени магазини. Очевидно възможностите на новата фабрика дават резултати, тъй като фирмата отчита 20.5% ръст на приходите през 2016 и почти четири пъти по-висока печалба в сравнение с 2015. С почти 16% увеличение на продажбите "Янев" - Хасково, се изкачва от 20-а на 15-а позиция в секторната класация. Компанията е собственост на Янко Янев и произвежда ежедневни мъжки и женски облекла. С две позиции нагоре в таблицата е и "Аполон-95" - Горна Оряховица, която произвежда мъжки костюми за световни дизайнерски марки, както и за вътрешния пазар със своята марка "Аполон". Едноличен собственик е Димитър Борисов Димитров. Фирмата изпълни европейски проект по програма "Конкурентоспособност" на стойност малко над 2.9 млн. лв. Това позволи на предприятието да повиши с 10% производствения си капацитет, да разкрие около 40 нови работни места и да намали производствените си разходи, уточниха от "Аполон-95". Целите на "Аполон-95" за 2017 са да запази качественото изпълнение на поръчките и да разкрие около 10 нови работни места. Лек ръст на приходите и лек спад на финансовия резултат отчита публичното дружество "Мизия-96" - Плевен (17), което произвежда мъжки облекла. Според финансовия отчет на компанията през миналата година 98.86% от продукцията са били за експорт. Фирмата е инвестирала 575 хил. лв. през 2016 в нови машини, съоръжения, гладачна техника, стопански инвентар, подобрения на сграда. Направен е и текущ ремонт на производствена зала. "Брилянт инвест" - Пловдив (18), и през 2016 отчита спад на продажбите (с 15.6%). Предприятието произвежда дамски дрехи - палта, дъждобрани, якета, панталони, костюми, поли, блузи, рокли. Притежава дялово участие в дъщерните "Брилянт" - Пловдив, и "Брилянт - Търновград" - Велико Търново. През 2017 г. "Аглика трейд" (20) ще инвестира 4 млн. лева в поредния си нов завод в Твърдица. Това ще е тъкачница за гладки платове, която ще заработи до края на годината и ще ангажира 40 души, съобщиха от компанията. Проектът частично се финансира с евросредства. С двата си нови цеха площадката в Твърдица вече е на 40 декара застроена площ, 16 от които изградени през 2015 и 2016 г. Първият е за спално бельо, в него работят 70 души, а инвестицията в терена, строителството и оборудването е около 4 млн. лева. Други около 4 млн. лв. дружеството влага за покупката, реконструкцията и оборудването на сградата на бившия дървообработващ завод "Победа" в Твърдица, фалирал след промените през 1989 г. През миналата година "Аглика" купи и вече оборудва две производствени бази в Молдова – в едноименния на българския град Твърдица и в Тараклия.
Източник: Капитал (11.09.2017)

Текстилна компания "Е. Миролио" започва производство в Пирот Текстилната компания "Е. Миролио" ЕАД започва производство в сръбския град Пирот. В новопридобитата от италианския предприемач фабрика ще се произвеждат мъжки и дамски костюми за собствени марки (private labels) на чуждестранни клиенти, уточни за "Капитал" Милен Василев, търговски директор на дивизия "Готови облекла" в дружеството. В сръбското поделение ще се използват материали, доставени от българските заводи на групата. Около 80% от продукцията ще бъде предназначена за европейските пазари, посочи още Милен Василев. По думите му заетите в момента във фабриката в Сърбия са 200, но плановете включват увеличение на броя им. "Започнахме с наличното оборудване и работим в оптимален режим. Инвестициите и разширението ще зависят от търговските процеси и от желанието на хората да се развиват, защото е важно и работниците да дават това, което е необходимо за растежа", обобщи Милен Василев. Фабриката в Пирот е закупена през октомври миналата година на търг от държавата, след като не е работила години преди това. По данни на сръбски медии сделката е за 200 млн. динара (1.7 млн. евро). Заводът е бил собственост на британско-словенската група AHA Mura, обявена в неплатежоспособност през 2014 г. Италианският предприемач с български паспорт Едоардо Миролио е собственик на седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Групата има и багрилен цех в Италия. Сръбската инвестиция е първата за региона извън България. Всяка година компанията традиционно отчита ръст на приходите и обяснява това с непрекъснатите инвестиции в обновяване на машинния парк и в разширение на заводите. През март 2017 г. Едоардо Миролио отвори производствен цех в Котел, в който 30 служители ще изработват маркова конфекция, като съединяват различни елементи от плетивата, произвеждани във фабриката в Сливен. Плановете са при достигане на максимален капацитет на дейност на смени в цеха да работят 100 души. Фирмата е отделно юридическо лице - "Франко фешън", и се управлява от Франко Миролио – син на Едоардо Миролио. Освен новата производствена база в Котел ключовите инвестиции на компанията за 2017 г. включват разширение на производствения капацитет на текстилните предприятия, изграждане на нов цех за плетиво и на съвременна инсталация за пречистване на отпадните води от производството в сливенската фабрика. Според предварително обявените планове те трябва да са на обща стойност 43 млн. лв.
Източник: Капитал (18.01.2018)

Текстилна компания "Е. Миролио" започва производство в Пирот Текстилната компания "Е. Миролио" ЕАД започва производство в сръбския град Пирот. В новопридобитата от италианския предприемач фабрика ще се произвеждат мъжки и дамски костюми за собствени марки (private labels) на чуждестранни клиенти. В сръбското поделение ще се използват материали, доставени от българските заводи на групата. Около 80% от продукцията ще бъде предназначена за европейските пазари. Заетите в момента във фабриката в Сърбия са 200, но плановете включват увеличение на броя им. Фабриката в Пирот е закупена през октомври миналата година на търг от държавата, след като не е работила години преди това. По данни на сръбски медии сделката е за 1.7 млн. евро. Италианският предприемач с български паспорт Едоардо Миролио е собственик на седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Групата има и багрилен цех в Италия. Всяка година компанията традиционно отчита ръст на приходите и обяснява това с непрекъснатите инвестиции в обновяване на машинния парк и в разширение на заводите. Ключовите инвестиции на компанията за 2017 г. са на обща стойност 43 млн. лв.
Източник: Капитал (18.01.2018)

БГ марката Dika с магазини във Франция Българската марка за дрехи Dika ще отвори магазини в Южна Франция - в Сент Етиен, Монпелие, Гренобъл и Тулуза. Това съобщи нейният собственик Едоардо Миролио. Миролио придоби Dika през 2017 г. чрез фирмата си E.Mirolio, като компанията вече разполага със 7 магазина на стария собственик и три нови. Дрехите на бранда ще се произвежда в две фабрики в Сърбия - в Димитровград и Пирот, които също са били придобити от Миролио през миналата година срещу 3 млн. евро. В момента там работят общо 450 души, като персоналът ще бъде увеличен до 1000 души. Дизайнът на дрехите се прави в България. Обекти на Dika има в София, Пловдив, Велико Търново и Сливен, като ще бъдат отворени нови в Бургас и Варна. Извън България марката присъства в Румъния и Грузия. "Ние придобихме този бранд при ликвидация, като част от активите й бяха купени от собственика, а друга част - от банки кредитори", обясни Миролио. За избора да изнесат производството в западната ни съседка Миролио коментира, че основната причина за това е недостигът на работна ръка у нас.
Източник: Стандарт (19.07.2018)

Чрез прехвърляне на сградата на bTV Делян Пеевски явно окончателно се е разплатил с Едоардо Миролио по поредицата сделки от пролетта на 2016 г. Тогава чрез различни свързани компании депутатът купи от италианеца с български паспорт 50% от "Техномаркет", миноритарен дял в "Булгартабак" и 24.5 млн. евро вземане от "Дунарит", чрез което се правеха няколко опита да се превземе контролът над оръжейния завод. Сделката за недостроените студиа на телевизията, които Пеевски купи в края на 2015 г., е сключена на 30 юли.. Любопитният момент е, че оповестената цена - 65.5 млн. лв. с ДДС, реално няма да бъде платена никога на продавача "Сф БТ", а всъщност в нея е включено покриване на негово насрещно задължение към Миролио. Самият той каза пред "Капитал", че сградата ще бъде използвана за отдаване на офиси под наем, но отказа други коментари за цени и намерения за други имотни инвестиции. Пеевски придоби сградата от 24 хил. кв.м в близост до Околовръстния път на София и пресечката му с бул. "България" за 2.8 млн. евро в сделка, сключена на 30 декември 2015 г. Тогава купувач беше семейната "Балканска медийна компания" (БМК), която беше собственик и на вестниците на депутата. Впоследствие през март 2016 г. имотът беше ипотекиран в полза на "Търговска банка Д" като част от обезпеченията по 10 млн. евро кредит за "Техномаркет". Заемът е сключен паралелно с прехвърлянето от Миролио на Пеевски на 50% от веригата за техника, като БМК - по това време 50% собственост на Пеевски и 50% на майка му Ирена Кръстева, влиза като съдлъжник. Като част от поредицата трансформации в корпоративната империя на депутата от ДПС обаче БМК се влива в друга официално негова компания - "Интръст", и така и студиата стават нейна собственост. В края на 2017 г. тя продава 20% от имота на дъщерното на "Благоевград БТ" "БЛ - Ритейл риъл естейт". И така стигаме до това лято, когато на 12 юли "Интръст" (официално на Пеевски) и "БЛ - Ритейл риъл естейт" (част от "Булгартабак", който официално не е на Пеевски) синхронно продават имота на "Сф БТ". Това е компания, създадена като дъщерно дружество на "София БТ", която беше напомпана с имоти (сред които затворената софийска фабрика на цигарения холдинг, която беше разрушена с планове да се застрои) и впоследствие прехвърлена на дубайското дружество Bulgartabac Trade FZE. Въпреки името си то не е част от цигарения холдинг, но се води свързано лице. И в последния епизод, дни след тази сделка, на 30 юли сградата е прехвърлена на "Миролио риъл естейт 2" - 100% собственост на основната компания на бизнесмена "Е.Миролио" ЕАД. Малко по-рано през годината чрез "Миролио риъл естейт 1" той придоби бившата сграда на КТБ на "Цар Борис III", която Цветан Василев ползваше де факто като централа. Цена с добавка Според нотариалния акт за сделката последното прехвърляне на сградата на bTV е за космически звучащите 65.55 млн. лв. с ДДС. По-голямата част обаче явно е фиктивна и чрез нея се изчистват предишните задължения от Пеевски към Миролио. Според споразумението между продавача и купувача 49.7 млн. лв. (без ДДС) няма да бъдат ефективно платени, а ще бъдат прихванати за предишно задължение. Така реално Миролио е платил само 4 889 575 лв., или точно 2.5 млн. евро. Ключовият въпрос е от какво са формирани въпросните 49.7 млн. лв. задължения и как са се озовали в "СФ БТ". През март 2016 г. Миролио сключва няколко паралелни сделки. Той прехвърля 50% от "Техномаркет" директно на притежавана от Пеевски компания. Освен това продава за 26.6 млн. лв. и миноритарния си дял от 7.2% в "Булгартабак" на дубайската TGI Middle East FZE, която Пеевски не е декларирал като своя. А също така прехвърля и вземането си от "Дунарит" на "Виафот инвестмънт България", собственост на едноименна офшорка от Британските Вирджински острови, за която Пеевски отрича да има общо. Номиналното вземане е за 24.5 млн евро (или около 48 млн. лв.), но е цедирано за 19.56 млн. евро, което ще се плати разсрочено с 3% годишна лихва. Така не е ясно по кои от тези вземания е формиран дългът на "СФ БТ" и как се е озовал в тази компания. От нотариалния акт още става ясно, че цената трябва да бъде платена до три месеца след сделката. В същия срок трябва и "Сф БТ" да е погасил задълженията към Търговска банка Д, които са били 8.5 млн. евро.
Източник: Капитал (27.11.2018)

Най-големите компании за облекло и текстил: Скромно нагоре През 2017 г. общите приходи на 20-те най-големи компании за текстил и облекло (вижте таблицата тук) растат с 3% и надхвърлят 1.256 млрд. лв. За сравнение - през 2016 продажбите на лидерите отбелязаха ръст от 7%. За пръв път в секторната класация на "Капитал" десет от дружествата в топ 20 отчитат по-ниски продажби в сравнение с предходната година, а пет са работили на загуба през 2017. "Секторът е изправен пред огромна трудност. Предприятията имат поръчки, но са принудени да ги отказват, тъй като нямат хора, с които да ги изпълнят. Липсата на работна ръка е осезаема и това обяснява по-ниските финансови резултати на фирмите. Само през миналата година заетите в шивашките и текстилните фабрики в страната са намалели с 4500 души, достигайки общо до около 88 000", коментира Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил. Тя обяснява загубите при част от компаниите с увеличението на разходите за заплати, на енергоносителите и горивата, които не могат да бъдат компенсирани дори с договорените (където това е възможно) по-високи цени за единица изделие. Приходите на традиционния първи в топ 20 - "Е. Миролио", надхвърлят 238 млн. лв. през 2017, но отбелязват годишен спад от 1.76%. В същото време компанията на италианския предприемач с български паспорт Едоардо Миролио отчита почти шесткратен ръст на печалбата, която достига почти 17 млн. лв. Миролио притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Групата има и багрилен цех в Италия, а през март 2017 откри нов цех за конфекция в Котел (в отделно юридическо лице). Тази година "Е. Миролио" започна производство и в два сръбски града – Пирот (за мъжки и дамски костюми под собствени марки на чуждестранни клиенти) и Димитровград. През миналата година компанията купи модния бранд DiKa, а освен това развива и своя марка за готови облекла, изработени от собствени прежди, плeтени и тъкани платове и щампи – Fem & eM. За развитие на конфекцията през миналата година са инвестирани около 15 млн. лева, уточниха от дружеството. Групата има шест свои магазина в страната (три в София и по един в Сливен, Пловдив и Велико Търново), както и в Тбилиси и Букурещ, и ще продължи да ги увеличава. Производителят на камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди "Зюдволе груп Италия клон Булсафил" отново е втори в секторната класация и за поредна година отчита ръст на приходите, които надхвърлят 168 млн. лв., но почти два пъти по-малка печалба. Българската фирма работи в сграда под наем в индустриалната зона в с. Скутаре, община Марица. През октомври 2015 г. компанията претърпя генерална промяна в собствеността, след като тогавашното дружество майка – Safil в Италия, продаде бизнеса си на S?dwolle – Германия. През октомври миналата година италианската "Сафил" смени името си на "Зюдволе груп Италия", което доведе до поредна промяна на наименованието и на българския клон, известно до този момент като "Сафил". През 2017 българското дружество инвестира 4 млн. лв. собствени средства за модернизация на производствени мощности. "Нашият завод е вторият по големина в групата след този в Китай. Инвестициите в обновяването на производствени линии ще продължат и през тази година. Генералната цел групата да продължи да бъде световен производител №1 на прежди", коментира управителят Георги Пеев. "Калинел", която произвежда текстил за дома и е доставчик на IKEA, отново е трета в топ 20. Компанията има заводи в Троян и Червен бряг, както и две фабрики в Сърбия - във Враня и в Босилеград. Близо три четвърти от продукцията й е предназначена за IKEA, а останалите количества са за световни търговски вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско" и др. Дружеството отчита ръст от близо 3% на приходите (които надхвърлят 126 млн. лв.), но и лек спад на печалбата през 2017. Собственикът Марин Радевски обяснява този резултат с неблагоприятен курс на долара и с това, че през годината цените на материалите са нараснали, а цените, по които IKEA работи със своите доставчици, се договарят предварително и са твърди за съответния период от време. "Инвестициите в "Калинел" през 2017 са за 6.1 млн. лв., като пет милиона са за нов склад, производствен цех и административна сграда в Червен бряг", уточни Радевски. Производствената сграда, разположена на приблизително 1000 кв.м, е оборудвана с три нови поточни линии с капацитет 12 хиляди възглавници на смяна. Складът е предвиден за 9000 европалета и разполага с автоматизирана роботизирана система, управлявана само от един човек. През миналата година "Калинел" е спечелила за пръв път европейски проект, каза Марин Радевски. Той е за 1.63 млн. лв., от които 815 хил. са безвъзмездно финансиране по програма "Иновации и конкурентоспособност". Реализацията му приключва в средата на тази година и ще осигури четири разработени и патентовани от "Калинел" машини, които увеличават производителността и водят до значителна икономия на материали. Планираните за 2018 г. инвестиции са за 12 млн. лв. Компанията започна и европроект за енергийна ефективност за 3 млн. лв., от които половината са безвъзмездни. Още италиански собственици В секторната класация за облекло и текстил присъстват още три компании с италиански собственици. "Дзалли" - Габрово (4-а позиция), също отчита възходящи обороти, но и лек спад на печалбата. Съдружници в компанията са Calzedonia със седалище в Малчезине (Верона) – Италия (99%), и Calzedonia Finanziaria със седалище в Люксембург. Българското дружество е учредено през 2001 г., произвежда дамско и мъжко бельо, клинове, тениски и блузи с марките Intimissimi, Tezenis, Calzedonia и разполага с три производствени цеха. "Дзалли" работи само за фирмата майка и на свой ред използва услугите на около 10 предприятия подизпълнители. "Поръчките се увеличават, но и разходите се качват всяка година. Това изисква висока ефективност и добра организация на работа и ние се стараем да я гарантираме", коментира финансовият директор Христина Кръстева. Друга италианска инвестиция - "Синтерама България" - Нова Загора (11-о място), част от групата Sinterama, отчита най-голям спад на приходите и служителите през 2017 в топ 20 (близо 31%). Българското дружество, което е в страната от 2012 г., произвежда текстилни влакна и продава зад граница почти 99% от продукцията си. Загуба от близо милион лева и едноцифрен спад на приходите през 2017 отбелязва и "Балконф" – Търговище (12). Основаната през 1991 г. от Антонио Раники компания е сред най-големите работодатели в региона. Притежава два производствени цеха - в Търговище (за мъжки ризи и дамски блузи) и в Балчик (за мъжки сака, костюми и панталони), както и три фирмени магазина. "През миналата година сменихме част от производствената номенклатура и това бе последвано за известен период от време от спад в производителността на труда. Освен това по наши изчисления сме загубили над 120 хил. лв. само заради почивните дни, в които предприятието не работи. Сериозен разход са и ваучерите за храна, които се получават от всички, дори и от тези, които по някаква причина не са на работа и не произвеждат", обясниха от "Балконф". "Имаме предложения за повече работа, но отказваме поръчки поради недостиг на работна ръка. Липсва връзка между професионалните училища и бизнеса и проблемът с кадрите се изостря все повече. Мнозина заминават на работа в чужбина въпреки отличната социална политика на фирмата – имаме лекар, зъболекар, масажист, работещите получават пакети с храна за Великден и Коледа и много други придобивки", коментира Емилия Рангелова, началник-цех на завода в Търговище. Нишки от Швейцария, Германия, Белгия, Турция, Великобритания С близо 10 млн. лв. спадат приходите на "Балкантекс" - София (7). Дружеството – собственост на швейцарската "Крос фешън", работи с възложители на поръчки, на които осигурява дизайнерски екип, конструктори, изработка на кройки, както и мрежа от над 100 фабрики подизпълнители. "Проблемът с кадрите е много остър. Ако през 2010 - 2013 г. на една обява за работа се отзоваваха по 100 до 400 - 500 кандидати, сега са около 10 - 20, като за някои позиции изобщо липсват. Търсим непрекъснато хора, нашите подизпълнители също търсят персонал, за да можем да поемем поръчките на възложителите. Няма как да има растеж, ако липсва работна ръка. Кризата с отсъствието й се засили през 2017, а тази година е още по-изострена", коментира Делян Захариев, директор "Човешки ресурси". Най-голямото шивашко предприятие в Югозападна България - "Пирин текс", гр. Гоце Делчев (8), също отчита лек спад на приходите, но излиза на печалба след предишни години на загуба. Групата притежава още три дружества в страната - "Пирин текс продакшън", "Пирин текс трейдинг" и "Пирин текс сървиз", но те не участват в класацията. Фирмата е в България от 1993 г., отначало като джойнт венчър между "Пирел" - гр. Гоце Делчев, и гръцката "Катерина", но от 1998 г. е 100% собственост на германската "Ролман и партнер фешън мениджмънт". Дружеството е с фокус продукти за мъже - костюми, ризи, вратовръзки, пуловери, палта, аксесоари и обувки с марката Rollmann, и изпълнява поръчки за модни корпорации в Германия, Франция, Швейцария, Гърция. Освен че е сред десетте най-големи компании в шивашкия сектор с приходите си от над 58 млн. лв., "Пирин текс" е и сред най-големите 20 работодателя в страната със своите над 2500 служители, които са назначени в дъщерно предприятие. След като през 2016 г. производителят на синтетични и акрилни прежди "Ембул инвестмънт" (13) – Стара Загора, отчете най-високия скок на приходите (трицифрен) в топ 20, през миналата година дружеството има лек спад на продажбите и работи на загуба, макар и неголяма. Акционери в компанията са турската Emboy Yuntas Tekstil, Изер Лодрик, Ведат Лодрик, и Ерол Лодрик. Значителни инвестиции прави и белгийската фамилна "Рожее ванден Берхе" (16), която произвежда килими в част от базата на текстилната фабрика "Декотекс" в Сливен. От встъпването си в страната през 2011 г. белгийският собственик е инвестирал 24 млн. лв. в обновяване на производствените линии и сградния фонд. Компанията изнася 60% от произведеното за САЩ, Италия, Близкия и Далечния изток, Япония, Китай. В края на 2016 фирмата инвестира 5 млн. лв. в два нови тъкачни стана за цялата група акминстър килими, подходящи за мокети, подови настилки на круизни кораби, казина. През 2017 обаче дружеството отчита двуцифрен спад на приходите и работи на загуба, макар да е наело още служители. На 19-а позиция с възходящи резултати за 2017 е "Коутс България" - част от британската Coats - световен лидер в производството на индустриални конци и ципове. Дружеството предлага артикули в две основни направления - "Индустрия" (конци, ципове, копчета, подлепващи материали, машинни игли, ножици, креди) и "Ръкоделие" (конци за ръчна бродерия и за плетене, щампирани гоблени и комплекти за бродерия, прежди и др.). С местна сила Основен клиент на бургаската "Куш мода" (6-о място), в която съдружници са Фатме Али Куш и Хасан Джан, е шведската H&M, от която идват над 95% от поръчките. Българската компания отчита лек спад на приходите през 2017, но и ръст на печалбата от близо 4%. "Финансовите резултати зависят не само от броя, но и от вида на поръчките. На месец произвеждаме по 30 - 50 вида изделия с различна сложност и стойност - един панталон е по-скъп от един потник например и всичко зависи от това коя продуктова група преобладава", коментира Галин Добрев, главен счетоводител. През миналата година "Куш мода", която има производствено предприятие в село Трънак, община Руен, е инвестирала близо 900 хил. лв. в нови машини и подобрение на съществуващите сгради. "За 2018 г. планираме инвестиции за около 1.5 млн. лв., като голяма част от тях вече са направени", уточни Добрев. Предприятието предвижда да усвои нова технология за директно щамповане на облекла, която ще разшири продуктовата гама. "Яна" – Бургас (9), в която акционери са "Индустриален лизинг" и "Херсей", е сред четирите дружества в топ 20, които отчитат двуцифрен спад на приходите и е работила на загуба. Фирмата произвежда памучна и полиестерна прежда за нуждите на другите си две производствени звена – "Яна", Плевен (хавлиени изделия), и "Яна", Панагюрище (трикотаж). Следващата компания в класацията - Джи Ем Ти, София (10), показва леко възходящи резултати за 2017 и като продажби, и като финансов резултат. Дружеството изработва дамска и мъжка конфекция по поръчка на възложители, като използва около 70 фирми подизпълнителки и внася машини за шивашката индустрия. Теодора Ценкова, която е съдружник в Джи Ем Ти заедно с Георги Ванчев и Мирена Райчева, казва, че миналогодишният ентусиазъм в бранша – резултат от стабилните продажби на преобладаващата част от производителите, вече спада. "В западноевропейските държави потреблението на дрехи и обувки намалява. Според наш клиент от Германия през 2017 продажбите на облекла в магазините са били с 30% по-ниски в сравнение с предходната година. Има сериозни наличности на дрехи в складовете и затова търговците се въздържат от поръчки. Кризата с работната ръка е повсеместна, търсят се варианти за внос на работници", коментира Ценкова. Компанията притежава дялове в "Креациони Донна" – производител на дамска конфекция, "Андре Сато България" – производство и търговия с бельо, "Ай Ем Ес - Бг" – внос на текстил, изделия и машини, и "Поли транс" – транспорт. Леко по-ниски приходи с около 3% и по-видимо намаление на печалбата отчита плевенската фирма "Димитров" (14). Регистрираната през 1991 г. компания за мъжки облекла е собственост на Магдален Димитров и е най-големият работодател в региона със сегашните си 1500 заети. През 2016 и 2017 фирмата е инвестирала 25 млн. лв. в нова сграда и в повишаване качеството на работната среда. От края на 2015 г. тук е разположена специална производствена линия, създаваща продукция за Hugo Boss за 2 млн. евро. Проектът е създаден и финансиран съвместно с Hugo Boss. Българското дружество работи и за световни марки като Armani, Ermenegildo Zegna. Най-новият проект на "Димитров" включва продажби в България и зад граница на облекла под собствените марки Monni и Desizo Monni Milano. Продажбите на хасковската "Янев" (15-о място) за 2017 са по-високи и надхвърлят 27 млн. лв. По-голяма в сравнение с предходната година е и печалбата на дружеството. То е собственост на Янко Иванов Янев и произвежда ежедневни мъжки и женски облекла. През 2017 компанията въведе нова технология за дигитален печат върху голямо разнообразие от материи, включително и еластични. Възходящи са и финансовите резултати на горнооряховската "Аполон-95" (17) – производител на мъжки костюми за световни дизайнерски марки, както и под своя бранд "Аполон". Едноличен собственик на капитала е Димитър Борисов Димитров. През 2016 г. фирмата изпълни европейски проект за повишаване на производствения капацитет за малко над 2.9 млн. лв. Постигнахме намаление на разходите, повишаване на производителността и по-голяма ефективност на работната сила, обясниха от компанията. Тази година "Аполон-95" изпълнява нов проект – за енергийна ефективност. Публичното дружество "Мизия-96" - Плевен (18), отчита лек ръст на приходите и печалбата. Според финансовия отчет на компанията 98.2% от произведените през миналата година близо 642 хиляди броя мъжки костюми, сака, якета, панталони и други са предназначени за продажби зад граница. "Мизия-96" е получила одобрение за два европейски проекта – за инвестиции в нови машини, транспортно средство и подобрения на сграда на стойност 2.3 млн. лв. и за създаване на условия за устойчива заетост с бюджет над 178 хил. лв. С миниатюрен ръст на приходите и спад на печалбата приключи 2017 фамилната "Аглика трейд" (20), която пусна в действие нова фабрика за преработка на полиестер и производство на полари в Твърдица. Това е третият завод на фирмата в града след предприятията за хавлиени изделия и за печат на постелъчно бельо. Освен това "Аглика" има фабрика и във Велико Търново. През 2017 г. компанията, собственост на текстилния инженер Петко Петков и семейството му, купи две производствени бази в Молдова – в градовете Твърдица и Тараклия, и инвестира в сгради и оборудване 250 хил. евро. "През 2018 г. българското дружество планира да финализира вече започнати проекти, свързани с тъкани гладки платове за постелъчно бельо, както и развитие на килимарско производство", коментира Елица Петкова, търговски директор.
Източник: Капитал (14.12.2018)

Едоардо Миролио отваря 24 магазина на DiKa във Франция Едоардо Миролио отваря 24 фирмени магазина на DiKa във Франция. Те ще се намират в 24 големи и по-малки градове, а първият от тях ще бъде открит след няколко дни в столицата Париж. Сделката по придобиване на правото за наемане на магазините беше сключена на 5 февруари тази година, съобщи италианският предприемач. Българската модна марка DiKa се настанява в магазините на френска търговска верига, чиито обекти са в процес на ликвидация. Те са с различна площ и различен срок за ползване. Размерът на сделката е 2 млн. евро, уточни Едоардо Миролио. Той ще задържи на работа 40-те души от персонала, който и до момента е работил в магазините на френската компания. "Няколко месеца продавахме тестово модели на DiKa в 5 магазина във Франция и получихме задоволителни резултати. Знам, че е предизвикателство да предлагаш чужда модна марка точно на французите, но вярвам, че ще успеем и до 1 година ще подобрим значително продажбите си на този пазар", казва италианският предприемач. Навлизането на DiKa на френския моден пазар става точно в момент, в който много от световните производителите на модни облекла свиват производството си и затварят цели вериги. Това обаче може да се окаже предимство за българската марка, насочена към деловата жена. На 13 февруари ще бъде открит магазинът на DiKa в Париж на емблематичната търговска улица Rue de Renne. Магазини на DiKa ще бъдат открити в почти всички точки на Франция - Лион, Тулуза, Тур, Неоли, Мелюн, Гренобъл, Тулон, Безие, Сент Етиен, Монпелие и други. До месец ще бъде открит и нов фирмен магазин на марката в Румъния - трети поред. DiKa е представена и в два магазина в Грузия. Миролио купи марката в края на 2017 г. от гръцките ? собственици Димитриос Кабурис и Михаил Илиандес чрез своята едноименна компания "Е. Миролио". За марката продължиха да работят екипът от български моделиери и дизайнери, наложили я на пазара. Плановете на италианския предприемач с български паспорт включват и откриване на нови магазини на DiKa в България, където продажбите отчитат ръст. Предстои да бъде открит фирмен магазин в Бургас, а на по-късен етап и във Варна. От януари работи аутлет в София, с което магазините на DiКа в столицата стават четири. Нов акцент за DiKa ще бъде създаването на колекция ежедневни модели и дънкова линия, която ще се появи на пазара до края на годината. 85% от дрехите на бранда се изработват с платове, създадени в предприятията на Едоардо Миролио в България. Дрехите се шият в сръбските градове Димитровград и Пирот. Предприемачът купи двете фабрики в Сърбия през 2017 г. за 3 млн. евро. "Скоро ще приключи реконструкцията на трети цех и ще започне обновяването на четвърти цех в двете ни сръбски фабрики", каза Миролио. Четирите цеха в Сърбия ще бъдат достатъчни да зареждат с нова стока всички магазини на DiКа в България и в чужбина и дори ще имат свободен капацитет да шият на ишлеме, допълва той. Основен проблем пред Едоардо Миролио остава липсата на достатъчно работна ръка за производството на платове в българските текстилни фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов. Само през последните 2 години компанията е инвестирала 55 млн. лева в българските си фабрики. Над 200 от новооткритите работни места обаче остават незаети, а половината от завършения през миналата година нов цех стои празен. Не успяваме да изпълним всички поръчки в срок и вече губим позиции на някои пазари, посочва Миролио. Миналата година той пожела да внесе работници от Бангладеш, но е получил официален отказ от правителството. Ситуацията може да наложи изместването на част от производството на платове извън България, казва той. "Е. Миролио" приключва 2018 г. с приходи от 130 млн. евро, което е с 5 млн. евро повече в сравнение с предходната година. По план бяхме предвидили приходи от 145 млн.евро, но не успяхме да ги реализираме именно заради трудностите с ангажирането на хора за производството, казва италианският предприемач.
Източник: Капитал (12.02.2019)

Още две офис сгради ще носят името "Интерпред" в София В София се появяват още две сгради, които ще носят името "Интерпред". Те са част от портфолиото на холдинга на италианския бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио, които придоби и офис сградата на столичния булевард "Драган Цанков". В него вече влизат други две бизнес сгради, които ще носят имената "Интерпред Цар Борис" и "Интерпред Бояна". Първата, намираща се на бул. "Цар Борис III" 159, помещаваше телевизия TV7 и офиси на Цветан Василев, собственик на фалиралата "Корпоративна търговска банка". Втората, намираща се на ул. "Спас Соколов" 3 в "Манастирски ливади", бе построена за bTV, но медията така и не се нанесе там. В края на 2016 г. тя бе купена от "Българска медийна компания" на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, а по-късно продадена на Миролио. Сградата на бул. "Цар Борис III" разполага с отдаваема площ от 17 000 кв. м, от които 14 000 кв. м офис площи, както и ресторант, търговски площи и паркинг. Тази на ул. "Спас Соколов" има отдаваема площ от 18 000 кв. м, от които офис площите са 15 800 кв. м. Дейността на холдинга Е. Миролио в България, освен в сферата на недвижимите имоти, е съсредоточена в текстилната и модна индустрии, наред с производството на вино под марката "Винарска Изба Едоардо Миролио". От 2018 г. Миролио е собственик и на модната марка DiKa, която в момента открива свои магазини и във Франция.
Източник: Money.bg (01.04.2019)

"Дунарит" и Агенцията по невписванията Дори и да сте юрист със сериозна закалка и да следите изкъсо сложната битка за овладяването на "Дунарит", едва ли ще можете лесно да се ориентирате какво се случва. Но последните движения или липса на движения по партидата на русенския завод в Търговския регистър будят искрено недоумение и сред експертите. Накратко има две воюващи страни. Фирмата "Емко" на Емилиян Гебрев твърди, че през 2016 г. е придобила акциите на "Дунарит" и направила увеличение на капитала, което би я бетонирало като мажоритарен собственик. Същевременно практически всяко нейно действие е блокирано със съдебни искове от "Виафот инвестмънт България". Това е дъщерно дружество на едноименната офшорка Viafot Limited, за което се разбра, че е било собственост на близкия до Делян Пеевски адв. Александър Ангелов, а впоследствие е ликвидирана и сега българското дружество няма собственик и самото то вече е в процедура по ликвидация. Делата са много, в различни съдилища. Но като крайно големите спорове опират до две - едното е по отношение на решение за увеличение на капитала от началото на 2016 г., а другото е да се заличи залог върху търговското предприятие на "Дунарит" в полза на "Е. Миролио". И двете като крайно са решени в полза на лагера на "Емко", влезли в сила и предполагат Агенцията по вписванията да впише въпросните обстоятелства. Но това така и не се случва, като длъжностните лица проявяват съществена изобретателност как да постигнат това. Непоявяващото се увеличение Разковничето във войната за контрола над русенския военен завод е общо събрание на акционерите на "Дунарит" от 29 януари 2016 г., когато е решено капиталът да се увеличи от 8 на 68 млн. лв. Правото на настоящите акционери да запишат пропорционална на дела си част отпада и увеличението става под условие, че всички нови 60 млн. акции се запишат от "Емко". "Виафот" настоява, че решенията на общото събрание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови съдебни дела. Ключови за изхода се оказват два опита за вписване на решенията от общото събрание, подадени на 2 и 3 ноември 2016 г. Едното е да се впише отпадането на предимствата на акционерите при увеличението. То отдавна премина през СГС и САС и е вписано, така че вече реално има поне част от проблемното общо събрание, която е официално призната. Но не и цялото, макар парадоксално всичко това да е гласувано наведнъж дори в една и съща точка от дневния ред. Другото заявление за вписване - за самото увеличение, има доста по-сложна съдба. Отказът на длъжностното лице е обжалван от "Дунарит" и през март 2017 г. на втора инстанция окончателно Великотърновският апелативен съд го отменя и указва да се впише. Само че въпросното заявление е блокирано по още една линия - с определение на същия съд от 23 декември 2016 г. вписването е спряно до решаването на делото по същество в СГС (6581/2016 г.). Сега със заявление от 12 август на адвокатите на "Дунарит" се съобщава, че и последното основно е окончателно решено и влязло в сила през юли 2019 г., като са представени и съдебните решения за целта. Затова и в обяснителната си записка те молят да се възобнови спряното регистърно производство по заявлението им от 2016 г., тъй като основанието за блокирането му е отпаднало. На 16 август това ново заявление отпреди няколко дни е вписано, но парадоксално няма никакво раздвижване по все така замръзналото заявление от 2 ноември 2016 г., което си стои с постановения отказ, въпреки че е отменен от съда. Оттук нататък не е ясно какво точно трябва да се случи и какво може да предприеме "Дунарит", ако агенцията продължава да не изпълнява съдебното решение. Неизчезващото обезпечение Още по-куриозен е случаят със залога в полза на "Е. Миролио". Дългът към фирмата на едноименния бизнесмен е формиран чрез цесия от края на 2014 г., с която той спасява част от депозитите си в КТБ. Впоследствие през 2015 г. Миролио е дал писмено съгласие за заличаване на залога и на база на него през април 2016 г. е поискано той да бъде заличен от Търговския регистър. Срещу това възразява "Виафот", която твърди, че е купила от Миролио вземането и претендира, че самата тя трябва да бъде вписана като кредитор. Освен това представя и документ от Миролио, с което се оттегля съгласието да се заличи залогът. Този спор също минава през множество дела и като крайно съдът решава в полза на лагера на "Емко". Със свое заявление от март 2019 г. "Дунарит" иска възобновяване, но Агенцията по вписванията отново излиза с отказ, който също е отменен от съда. Така се стига до най-любопитната част. Като крайно, вместо да изпълни съдебното решение, Агенцията по вписванията служебно създава ново заявление, в което компилира представяни и от "Дунарит", и от "Емко" документи. Обяснението е, че това е технически необходимо, тъй като производството по старото заявление не може да бъде възобновено. А по новото длъжностното лице излиза с указания, тъй като за него не е ясна волята на Миролио - причината е, че в новото заявление се съдържат както съгласието на Миролио, така и оттеглянето на съгласието му. Така служителят в агенцията изисква от "Дунарит" да се представят документи, удостоверяващи категоричната воля на "заявителя" да се заличи залогът. Доколкото заявителят е самият "Дунарит", е представен такъв документ, подписан от ръководството на завода, но с нови указания е поискано писмено съгласие и от заложения кредитор. По него вече в края на юни 2019 г. е постановен отказ, като според адвокатите на "Дунарит" той е и технически неиздържан, като не е изчакан тридневният срок по закон за изпълнение на указанията. Този отказ на Агенцията по вписванията в бърз порядък е отменен с решение на Окръжен съд - Русе, от 17 юли. В отговор на това длъжностното лице отново не пристъпва към вписване, а пак създава поредно "служебно" заявление, по него дава същите указания и отново излиза с отказ от 31 юли 2019. Това вкарва казуса в някакъв абсурден юридически затворен кръг, който може да продължи до безкрайност. Това, което прави случая още по-абсурден, е, че вече нито Миролио, нито "Виафот" са кредитори на "Дунарит" - след верига цесии през 2017 г. вземането стигна до Държавната консолидационна компания и дългът беше платен от "Дунарит". Освен това след два месеца вероятно самото "Виафот" дори няма да съществува в правния мир, след като шестмесечният срок за ликвидацията му изтече. А това повдига въпроса как въобще би могъл да се премахне този залог. Както и по-философския - защо именно по този казус агенцията е толкова упорита в невписванията си.
Източник: Капитал (21.08.2019)

Прокуратурата отказа да разследва фирма, свързана с Пеевски Софийската градска прокуратура (СГП) е отказала да образува разследване заради действията на офшорката "Виафот инвестмънт България", пише "Капитал". Дружеството е свързано с депутата Делян Пеевски и години наред пречеше на оръжейния търговец Емилиян Гебрев да придобие русенския завод "Дунарит". Българският клон на "Виафот" е собственост на регистрираната на Британските вирджински острови Viafot Limited. Неин краен собственик е адвокатът на Пеевски Александър Ангелов, разкри преди две години "Биволъ". Преди четири години, малко след като Гебрев се опита да придобие "Дунарит", "Виафот България" подписа договор за цесия на вземане на Едуардо Миролио към русенското предприятие. Така бяха блокирани опитите на Гебрев да увеличи капитала на "Дунарит". След това фирмата обжалва пред Върховния административен съд решението на Комисията за защита на конкуренцията, с което се допуска придобиването на "Дунарит" от фирмата на Гебрев – "Емко". В резултат на това антимонополният орган забрани тази сделка, за коет опък още се водят съдебни спорове Проблемът е, че според документи от Търговския регистър "Виафот инвестмънт България" е била ликвидирана по искане на управителя ? Роман Венев. Ликвидирана е също и офшорната фирма. Затова се поставя въпросът може ли дружество, което на практика не би следвало да съществува, да извършва всички действия по сделката с "Дунарит".
Източник: Медия Пул (09.02.2021)

Текстилният бранш е притиснат от поскъпване на суровините, спад на потреблението и фалити Общо 12 на сто спад на продукцията от сектор "Облекло и текстил", отчита Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), съобщи в интервю за БТА председателят на асоциацията Радина Банкова. Най-голямото понижение е при облеклото - близо 60 на сто, заради затворените големи магазини по време на ограничителните мерки във връзка с пандемията. Данните са за 2020 г. спрямо 2019 г. Между 5 и 10 на сто от компаниите в сектора са прекратили дейността си - основно фирми, свързани с производството на мъжки и дамски официални облекла, които са и сред най-високотехнологичните за сектора. Настъпването на модната тенденция да се носи неофициално облекло е преди пандемията, но с ограниченията и обедняването на хората, спадът при официалните облекла през последната година се задълбочи, като цели ниши останаха без поръчки, каза Банкова. Тя напомни, че миналата година голяма част от шивашките предприятия оцеляха благодарение на това, че шиха маски и заради мярката "60/40". Сега търсенето на текстилни маски заглъхна заради регламентацията да се носят многослойни маски от нетъкан текстил, внос от Китай. Освен към производството на маски, браншът се е преориентирал към спортните и домашни облекла, пижами, но това е възможност за оцеляване на малък кръг от фирми, които разполагат с необходимото производствена техника. Това са сред причините, поради които от БАПИОТ не са оптимисти, че секторът ще може да се върне към нивата от 2019 г. В момента магазините са пълни с непродадени от миналата година облекла, което се отразява на ликвидността им, а това рефлектира върху плащането на поддоставчиците, като сроковете за разплащане все повече се удължават и така е в цяла Европа, каза Банкова. Само допреди няколко седмици пазарите от основните за сектора в България клиенти - Франция, Италия, Германия, бяха затворени и едва сега се усеща някакво плахо раздвижване, защото все още няма унифицирани правила за движението между държавите нито за хората, нито за стоките, каза Банкова. Благодарение на това, че голяма част от фирмите са от нормалната, а не от "сивата" икономика, Големите опасения са, че тази мярка е приключила и няма яснота как ще се развие, както и дали ще има допълнителни мерки в подкрепа на пострадалия бизнес, коментира Банкова. От друга страна, все още не е приключило изплащането на помощите за средните предприятия. Срокът за кандидатстване беше отворен през юни миналата година и вече цяла година сумите не се разплащат, допълни председателят на БАПИОТ. Затрудненията на бизнеса рефлектираха и върху наетите. Като цяло има спад на заетите в сектора, като това се усеща особено осезателно при по-големите компании, които са с персонал над 1000 човека, коментира председателят на БАПИОТ. Тя допълни, че при по-малките предприятия почти няма освободени работници, а ако има, то се дължи на това, че кадрите напускат страната. В смутни времена всички спекулират с цената. Доста клиенти се върнаха в България, но искат "ковид цени", а срокът да е вчера, при перфектно качество, коментира председателят на асоциацията. По думите й, на това е трудно да се даде адекватен отговор от компаниите в сектора заради сериозните инфлационни процеси в страната. От края на май, началото на юни няма доставчик, който да не ни е уведомил, че ще си увеличава цената. Даже вчера имахме един случай, при който доставчици на опаковъчни материали, след като вече вдигнаха цената с 10 процента, сега я повишиха с още 15 на сто, коментира председателят на БАПИОТ. Същевременно на световните пазари растат цените на суровините - памук, вълна, полиестер, както и на други деривати на петролни продукти заради поскъпването на петрола, допълни Банкова и изтъкна, че при такава растяща инфлация е много трудно да се предвидят поръчките, продажбите, търсенето в сектора за следващия сезон. Трайното увеличение на цените на памука от средата на миналата година - с над 25 на сто, е заради квотите и увеличението на цените на най-големия производител - Китай, който определя международния пазар, отбеляза Банкова и допълни, че в този смисъл ЕС и в частност България, са изключително зависими заради липсата на суровината. Скокът на цените на памука, комбиниран с ръста на транспортните услуги заради пандемията и инфлацията, която оскъпи разходите на производителите, доведе до двойно поскъпване на облеклото от памук. Все по-рядко и на все по-високи цени занапред ще си купуваме памучни дрехи, прогнозира Банкова. От друга страна, заради "Зелената сделка", в производството все повече ще се използват рециклирани тъкани от естествени материали, които ще бъдат сертифицирани по специални стандарти, напомни тя, но коментира, че тази добра тенденции ще изисква значителни инвестиции от производителите - в иновации, технологии и обучение на кадри. Банкова напомни, че в момента ЕК работи по "Пътна карта" за изработване на Стратегия за текстилната индустрия на ЕС, в която основен акцент са иновациите, свързани с рециклирането, както и създаване на технологии за употреба на вече използвани материали заради липсата на природни ресурси и опазването на околната среда. Същевременно в Стратегията за малките и средни предприятия не е предвидена подкрепа за следващия програмен период за фирмите от сектора заради тези общоевропейски процеси, допълни председателят на БАПИОТ. Ясно ни е, че служебното правителство има друга задача - да проведе избори, но икономиката не може да чака някой ден, някой да реши да се занимава с нея, коментира мерките на правителството председателят на БАПИОТ. Мярката за подкрепа на ликвидността, предложена от служебния кабинет, е приложима за сектора, коментира още Банкова и напомни, че такава подкрепа съществува още от миналата година по REACT-EU с тази разлика, че ЕК препоръча това да не бъде основен инструмент, защото ще даде предимство на финансовия сектор. Аз недоумявам, защо 2 милиарда трябва да се дават на банките, за да дават кредити при ниски лихви, които заради инфлацията не е ясно колко дълго ще останат на тези нива, коментира Банкова. Според нея, мотивацията за избора на тази форма на подкрепа на бизнеса с данни за съживяването на икономиката на страната е спекулативно, защото част от ръста в определени сектори е заради увеличението на цените. Дори и да има раздвижване в икономиката, според Банкова, то е с краткотраен характер заради очакваните усложнения с пандемията, както и в политически аспект. За сектора мярката "60/40" трябва да продължи до септември в досегашния й дизайн. Общото становище на бизнеса е, че без тази мярка, до няколко месеца, браншът ще е приключил, допълни Банкова. В сектор "Текстил и облекло" има около 4000 фирми, като едва един процент са големите компании, а останалите са микро, малки и средни предприятия, а заетите са около 90 000 души, като 11 800 работят в "Текстил", а останалите в "Облекло". В очакване на новото редовно правителство от бранша разчитат да се предвиди финансиране по мерки за компании от поне пет приоритетни сектора във връзка с изпълнението на условията по "Зелената сделка".
Източник: Дневник (21.06.2021)

Текстилната индустрия: Произвеждаме повече пижами и бельо вместо ризи и костюми Текстилният бранш е един от най-засегнатите от COVID пандемията, независимо че не е затворен с акт на държавата. Най-сериозно беше ударена официалната мъжка мода – основните поръчки за последната година са пижами и бельо. Това разкри в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването “Бизнес старт” Йордан Беловодски, изпълнителен директор на Българска асоциация за текстил, облекло и кожи. Той обясни, че секторът отчита спад в поръчките на ризи и костюми, защото няма търсене от потребителите, затворени заради COVID кризата. Експертът напомни, че текстилният бранш е изключително експортно ориентиран. „В държавите, за които работят българските фирми, бяха наложени сериозни ограничения, което попречи на веригите за доставки“, потвърди Йордан Беловодски. Той пресметна, че „през последните няколко месеца се наблюдава някакво раздвижване, но все още сме много далеч от нивата, които държахме преди кризата“. „Има поръчки, но те са в ограничено количество, а тяхната цена е сериозно намалена”, посочи той. Според Беловодски тези фактори не дават на фирмите в бранша да се възстановят адекватно. По думите му, някои компании се опитват да въведат нови продукти, с които да компенсират загубите, но това не е достатъчно. Единствената мярка за текстилния бранш е да се намали персонала. По данни на изпълнителния директор на Българска асоциация за текстил, облекло и кожи заетите в текстилната индустрия са намалели с 20 хиляди души в резултат на пандемията. Той потвърди, че има фирми, които перманентно са спрели своята дейност, а основното, което държи някои от компаниите към момента, е мярката 60/40. Представителят на Българска асоциация за текстил, облекло и кожи отбеляза, че в България има фирми, които произвеждат и стоки, предназначени за българския пазар. Като основен и “нелоялен” конкурент на тези компании той посочи дрехите втора употреба, които са разпространени из цяла Европа. Проблем, според Беловодски, се оказват и затрудненията пред фирмите доставките на суровини от Китай и Турция. Изпълнителният директор на Българска асоциация за текстил, облекло и кожи информира, че през октомври ще се проведе международна конференция на текстилната индустрия, като целта е България да се рекламира и превърне в място, където производителите на суровини да преместят своите предприятия. Тази конференция ще се проведе с помощта на Агенцията за малки и средни предприятия, като министърът на икономиката Кирил Петков също е поканен на събитието, отбеляза Йордан Беловодски, като се надява моделът на форума да е работещ. Кога ще се възстанови текстилният бранш? Успяват ли българските производители на дрехи да преборят конкурентния внос? Има ли интерес на чуждестранни модни компании към нашата страна? Ще има ли България скоро разпознаваема в света модна марка дрехи?
Източник: Инвестор.БГ (10.09.2021)

Най-големите компании за текстил, облекла, обувки: Вирус в модела Шивашката индустрия пострада силно от ковид затварянията, като в България това засяга около 100 хил. работещи в сектора Дванадесет процента спад, или почти половин милиард лева. Това показват статистическите данни за износа от сектор "Облекло и текстил" през 2020 г., който се смалява до 4 млрд. лв. COVID-19 донесе на шивашките компании запаси от дрехи, огромни количества на склад, отложени продажби на миналогодишни колекции, забавени плащания, фалити по веригата. "Ситуацията в сектора на облеклата е изключително тежка. Спадът е драстичен, повечето фирми са с минимум 20% спад на приходите през 2020 г. спрямо предходната година. Между 5 и 10% от компаниите в сектора са прекратили дейността си - основно фирми, свързани с производството на мъжки и дамски официални облекла, които са сред най-високотехнологичните за сектора, но и сред най-пострадалите от пандемията", коментира за "Капитал" Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил. През 2020 сумарните приходи на 15-те най-големи компании за текстил, облекло и обувки в секторната класация падат с 8.6% до 1.124 млрд. лв. Но тук картината е на два противоположни полюса - повече свиващи се и само три с двуцифрен ръст на бизнеса. Ако триото се изключи от изчислението, останалите 12 компании имат среден спад в приходите с над 14%. Щастливите изключения идват по две линии - световно разрастване на български бранд обувки и чанти (марката By FAR и компанията "Солмейт") и преминаване към шиене на продукти за COVID-19, най-вече защитни облекла, но и маски. Останалите компании страдат от ниското търсене на дрехи в световния локдаун. Големи и с мускули На първа и втора позиция в секторната класация отново са италианските "Е. Миролио" и "Дзалли", но този път една българска компания - "Калинел" - излиза на трето място. Приходи от 215 млн. лв. носят лидерското място в секторната класация, като първото място отново е за "Е. Миролио". В тежката година компанията на италианеца с български паспорт Едоардо Миролио отчита спад от едва 10%, което звучи добър резултат спрямо средното за бранша. От компанията определят 2020 като изключително трудна година, но подчертават, че въпреки това не са затваряли производства, не са прекъсвали работа и не са уволнявали хора. "Е. Миролио" инвестира традиционно в обновяване на машини и оборудване и в нови технологии. Заради локдауна и последвалите логистични затруднения обаче през 2020 част от предплатени машини не успяват да пристигнат. Това отлага някои от плановете на групата, но все пак компанията успява да инвестира около 15 млн. лв. през миналата година. Miroglio прави първата си инвестиция в България в средата на 90-те години- в тогавашния лидер във вълнената индустрия в страната "Слитекс" в Сливен. От 2006 г. фирмата, разширена и напълно обновена, е изцяло поета от Едоардо Миролио. Днес италианският инвеститор притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Част от групата са багрилeн цех в Италия, фабрика за конфекция в Котел (в отделно юридическо лице), както и два завода в сръбските градове Пирот и Димитровград. След сделка с гръцките собственици Едоардо Миролио придоби и модната марка DiKa, която се продава във фирмени магазини в страната и чужбина. Вицешампион отново е габровската фирма "Дзалли" - също италианска инвестиция. Основната й дейност е производство на трикотажни изделия по поръчка на фирмата майка - "Калцедония холдинг" (Calzedonia Holding). Българското дружество произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи, клинове и др. с марките Intimissimi, Tezenis, Calzedonia, Falconeri, Atelie Eme. Според доклада за дейността през 2020 г. компанията отчита нарастване на обемите на произведената (с 3.8%) и на продадената продукция (с 4%). Но въпреки това приходите намаляват и основната причина е промяната в структурата на продажбите по продуктови групи. В някои има значително нарастване на оборота спрямо 2019 - например при клиновете (плюс 87%), а в други - силно намаление - блузи, жилетки (минус 28%), тениски (минус 22%), рокли (минус 32%). Ковид кризата и локдаунът са довели до трудности в снабдяването с материали. Заради пандемията "Дзалли" прекъсва дейността си за две седмици през април 2020 и спира възлагане на поръчки към поддоставчици, но после постепенно възстановява ритъма си. Работата с поддоставчици се увеличава през септември 2020, което успява да компенсира донякъде изоставането, пише в доклада за дейността. Новост в секторната класация е, че българското дружество "Калинел" - Троян, се изкачва с една позиция нагоре и заема трето място. Компанията, която произвежда възглавници, завивки, калъфи за матраци и др., е сред най-големите европейски фирми за домашен текстил. Основната фабрика и администрацията се намират в Троян, като компанията притежава производствени центрове и в Червен бряг, Тетевен, както и във Враня, Сърбия. Три четвърти от продукцията е предназначена за IKEA, като "Калинел" е един от най-големите доставчици на текстил за дома за шведската корпорация. Останалите количества са за международни вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско", "Лидл" и др. Приходите на "Калинел" за 2020 г. надхвърлят 128 млн. лева, а печалбата надвишава 4.5 млн. лв., но спада в сравнение с 2019 г. "2020 година беше тежка, сложна, но най-вече непредсказуема за фирмата. Успяхме да запазим хората си благодарение на стабилното ни финансово състояние, мярката 60/40 и големите складови пространства, с които разполагаме. Това ни позволи след разхлабването на противоепидемичните мерки да посрещнем неестествено високите нужди на нашите клиенти с големи запаси на готова продукция. По време на пандемията големите ни клиенти затвориха магазините си, спасиха ни малки фирми с добре развита онлайн търговия. Произведохме и голямо количество маски, които в началото на пандемията задоволиха нуждите от предпазни средства на града и областта", коментира за "Капитал" инж. Калина Радевска, собственик и управител. Миналата година "Калинел" завърши нов склад в Червен бряг с площ 2500 кв. метра, а сега в Троян предстои въвеждането в експлоатация на нова производствена сграда с площ 1200 кв. метра. "Във финансово отношение пандемията имаше минимален ефект, но в човешки план загубихме основателя на фирмата инж. Марин Радевски. Въпреки тежкия старт на 2021 г. към днешна дата разработваме нови продукти, а поръчките, които имаме, са на почти непосилни за изпълнение нива. Оптимисти сме, че годината ще приключи по-добре от предходната", обобщава инж. Калина Радевска. Глобален възход на токчета На шесто място в секторната класация за пръв път влиза фирмата, производителка на обувките и чантите By FAR - "Солмейт". Тя отчита над 108% ръст на приходите през 2020 г., които надвишават 65.4 млн. лева. Модният бранд е създаден през 2016 г. от Валентина Безуханова, Сабина Гьошева и Деница Бумбарова. Първите букви от имената на синовете им - Филип, Алек и Роман, стават част от името на марката By FAR. Валентина Безуханова и Сабина Гьошева са близначки, а Деница Бумбарова е тяхна приятелка и роднина. Трите дами са свързани и чрез съпрузите си, двама от които са братя. Създателките измислят моделите, които при старта на фирмата поръчват във фабрика в Пещера. Днес колекциите се произвеждат в малки фабрики в цяла Европа. Българското дружество има повече от 300 търговски партньора по целия свят. По данни на компанията сред клиентите на By FAR са Мишел Обама, Бионсе, сестрите модели Хадид и др. Брандът получава признание и от "модната библия" Vogue редом до Chanel, Gucci, Yves Saint Laurent и други култови марки. "Солмейт", в която едноличен собственик е Сабина Гьошева, отчита и силен ръст на печалбата, която надвишава 15 млн. лв. От консолидирания отчет на групата става ясно, че целият бизнес се движи през българското дружество, но има регистрирани дъщерни компании в САЩ и Великобритания. Любопитно е числото за разходите за маркетинг и PR - 3.4 млн. лв., колкото са и транспортните и логистичните разходи, т.е. това е рецептата за силни продажби по света. От отчета се вижда още, че през онлайн магазина на компанията са продадени чатни и обувки за почти 13 млн. лв., а за клиенти на едро - над 51 млн. лв., като има превес на продажбите на чанти. Без паника и си носете хавлията, но и маската През 2020 фамилната компания "Аглика трейд" - Велико Търново, расте заради ковид продукти, в случая защитно облекло. "Аглика трейд" е сред трите компании в страната, които по време на пандемията от коронавирус започнаха производство на защитно медицинско облекло за многократна употреба. За 2020 г. дружеството отчита над 102% ръст на приходите, които надхвърлят 37 млн. лева. "Когато анализираме изминалата, неприличаща на никоя друга 2020, си даваме сметка как последните десет години на много усилен труд и сериозни инвестиции в различни технологични производствени линии ни подготвиха за една критична ситуация като ковид пандемията. Това, че успяхме да се справим, е резултат от правилните инвестиции години преди 2020, от собствения ни професионализъм - нашия личен и този на екипа ни, както и от знанието и опита на европейски специалисти, с помощта на които създадохме лични предпазни средства за многократна употреба, коментира за "Капитал" Елица Петкова, търговски директор. Дружеството е наследник на бившия държавен текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица. През 1996 г. фабриката е приватизирана от тогавашния й директор инж. Петко Петков, който я превръща в семеен бизнес. През 2012 г. "Аглика" се разширява с нова фабрика - "Аглика трейд". Днес това е група заводи, разположени на 40 хил. квадратни метра площ, които са взаимно свързани, но с различни индустриални линии и технологии за производство на хавлиени изделия: кърпи, халати и др.; спално бельо; одеяла; олекотени завивки и възглавници, протектори. Компанията има производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, и инвестира във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. Притежава два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face - двойно лице) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи, не пропуска въздух и вода, а е "дишаща". Сред първите фирми, произвеждащи защитно медицинско облекло за многократна употреба, е и габровската "Мак" - наследник на една от най-старите текстилни фабрики в България, съществуваща от 1912 г. Днес "Мак" е публично дружество с 845 акционера, като се контролира от Георги, Димитър и Диляна Бижеви. Портфолиото на компанията съдържа повече от 400 артикула. Тя произвежда различни видове платове (включително светлоотразителни, антибактериални, негорими), притежава производствени линии за багрене и щампиране на тъкани и изработва готови облекла от произведените платове - медицински, хотелиерски, работни, а също и военни, полицейски, пожарникарски униформи. Предлага също раници, спални чували, дъждобрани, гащеризони, бронирани жилетки. Има собствен дизайнерски отдел. За 2020 "Мак" отчита двуцифрен ръст на приходите и удвоява печалбата. Според доклада за дейността през 2020 са произведени 1.5 млн. метра тъкани (за 2019 - 1.2 млн. метра). С най-висок относителен дял в обема на приходите са тъканите за военни униформи, следвани от работно облекло и облекла за мебелната индустрия. Най-значим принос към приходите имат военните униформи - за експорт и за страната. Не всички обаче успяват да се пренастроят. Бургаското дружество "Яна", собственост на Орлин Иванов и Марин Маринов, има реално тежка година и свиване в продажбите с 20%. Компанията има две производства - в Плевен - за плетени изделия (пуловери, платове), и в Панагюрище - за хавлиени изделия (кърпи, халати, платове), има собствени складове и магазини. "Изнасяме над 60% от продукцията. 2020 беше много трудна година, проблеми имахме и на вътрешния, и на международния пазар. Нашият плюс са бързите реакции и кратките срокове за изпълнение, но търговците са заредени с продукция и имат достатъчно запаси на склад. Бъдещето на бранша е много несигурно. Тази година също ще бъде много трудна", коментира за "Капитал" Стефан Севов, изпълнителен директор. Вълна друг път "Зюдволе груп Италия клон Булсафил" слиза за поредна година в секторната класация - този път от трето на четвърто място. До октомври 2015 компанията беше италианска собственост, но дружеството майка Safil продаде бизнеса си на S?dwolle - Германия. В България корпорацията притежава предприятие за камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди в с. Скутаре, община Марица. Пловдивският завод е вторият по големина в групата S?dwolle след този в Китай. Българската фирма отчита двуцифрен спад на приходите от продажби. От доклада за дейността за 2020 става ясно, че в пандемичната година дружеството спира голяма част от предвидените инвестиции и инвестира само в модернизация на някои машини, за да намали загубата на продукция. Първите месеци на 2021 потвърждават отрицателния тренд на дейността, очакванията за подобрение са за след втората половина на 2021 г., обобщава докладът. Срив в приходите през 2020 отчита и "Лемприер уул" - Сливен (5). Фирмата е част от едноименната австралийска група и се занимава с преработка на сурова вълна и производство на изделия от вълна. По данни на дружеството производството в завода е изцяло механизирано, като човешката сила се използва само за настройка и поддържане на машините и за преместване на балите с обработена вълна от една на друга машина. Суровата вълна се доставя с 40-футови контейнери от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Южна Америка до пристанищата в Бургас и Варна. Годишно сливенският завод се нуждае от около 500 контейнера сурова вълна. Особеност на бизнеса е сезонността на производството на сурова вълна. В завода обаче се поддържат стокови запаси. Официална пауза Германската "БТБ България" - Русе, собственост на Ахим Байерл и Калинка Петкова Кирова, е в най-засегнатия сектор - на модните дрехи. Произвежда дамски облекла за световни модни гиганти като Comma, s.Oliver (Women), Hallhuber (Donna), Esprit, Peek & Cloppenburg, Oui и др. Изработва и собствени колекции дамски облекла с марката Vayana, които продава във фирмени магазини, а също и на едро. Компанията има клон в Македония. "Като цяло модната индустрия е силно засегната от ковид пандемията. Това се отнася по-специално за официалното облекло, което се носи на работа или по други официални поводи. Този тип дрехи почти не се търсят по време на локдаун. Тъй като официалното облекло е съществена част от нашата продуктова гама, ние усещаме значителен спад в обема на нашите поръчки. Освен това някои от нашите клиенти трябваше да бъдат обявени в несъстоятелност поради пандемията. Резултатът е, че някои от поръчките, които вече бяхме произвели, не бяха приети от клиентите. Нашето предимство е, че "БТБ България" се управлява много консервативно и поради това разполагаме с необходимите финансови резерви, за да можем да оцелеем в тази криза", заяви в интервю за "Капитал" Ахим Байерл, собственик и член на съвета на директорите. "Балкантекс", собственост на швейцарската "Крос фешън", шие за Esprit, s.Oliver, Migroc, Marc O Polo, Tommy Hilfiger, Tom Tailor, швейцарските армия и пощи. Българското дружество има свой дизайнерски екип и конструктори и работи с фабрики подизпълнители. Приходите за 2020 спадат силно. "Изминалата година беше много трудна. Най-голямо влияние оказа затварянето на магазините в Западна Европа, където търговията още не се е възстановила и не може да компенсира спада в продажбите ни. Заради пандемията падна и потреблението, тъй като хората не се нуждаят от нови дрехи, когато са затворени в домовете си. Има доста количества дрехи на склад и в магазините и на практика липсват стимули да се произвежда. През 2021 нищо не се е променило, а прогнозите за есента са също мрачни", коментира за "Капитал" Делян Захариев, директор "Човешки ресурси". Спад на продажбите отбелязва и "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев, собственост на германския инвеститор Бертрам Ролман. Групата се състои от четири дружества: "Пирин-текс" (което управлява и администрира цялостния бизнес), "Пирин текс продакшън" (в което е нает производственият персонал), "Пирин текс трейдинг" (което се занимава с търговия на дребно и едро със собствената марка Rollmann) и "Пирин текс сървиз" (което извършва различни други съпътстващи услуги, свързани с бизнеса). "Пирин-текс" произвежда годишно около 1 млн. бройки облекла - сака, панталони, палта, якета, поли, рокли, ризи, блузи. Освен собствената марка Rollmann тук се шият и костюми за Hugo Boss, Joop, Kenzo и др. марки във високия ценови сегмент. "Пандемията има силно отрицателен ефект върху нашия бизнес, съответно за почти всички наши клиенти. Причина за сравнително малкия спад на приходите за 2020 беше, че преориентирахме частично капацитетите си в производство на предпазни продукти, за които имаше голямо търсене в първите месеци на пандемията. Това беше краткосрочно решение, с което успяхме временно да запазим заетостта в предприятието", коментира в интервю за "Капитал" Бертрам Ролман. Според него "най-голямото предизвикателство в краткосрочен план е драстично намаленият обем на поръчките, което прави невъзможно планирането и поддържането на заетостта". Още една италианска фирма от подреждането - "Булгарконф" - Пловдив, е с умерен спад. В нея основен акционер е италианецът Джорджо Мартини. Компанията предлага облекла и трикотаж, модна конфекция и аксесоари. Произвежда колекции на Mason's, Powel, Billboard и др. Надолу по шивашката верига също има негативен ефект, например при платовете. И докато при "Аутофил ярнс лимитид - клон България" - Нова Загора, видимо няма проблем, при втората компания в групата - "Синтерама", има силен спад. "Аутофил ярнс", която работи в България от май 2016, извършва промишлена обработка на текстилни влакна чрез процес на текстуриране. Фирмата е част от Sinterama - Италия. През 2019 италианската група бе закупена от базирания в Тайланд производител на химически продукти Indorama Ventures Public Company Limited (IVL). Над 99% от продукцията е предназначена за експорт. "Синтерама България", също в Нова Загора, се занимава с промишлена обработка на текстилни влакна чрез пресукване. Местното дружество започва дейността си през 2012 г., когато Sinterama закупи дяловете на "Торчитура Нова Загора" от Miroglio, Италия (собственост на фамилията Миролио). Днес "Синтерама България" оперира в сгради под наем - собственост на Miroglio, Италия. 2021: Черно и бяло Очакванията за развитието на сектора през 2021 са разнопосочни. Част от компаниите са песимистично настроени и не прогнозират връщане към позиции от преди корона кризата. Елица Петкова от "Аглика трейд" обаче очертава друга тенденция. "През 2021 отчитаме осезателен ръст на потреблението на домашен текстил. Обяснението за това е отново пандемията, която ни наложи трайно да си стоим у дома, докато работим или си почиваме. Затова и нашият стандартен асортимент бързо възвърна позиции, което от своя страна ни позволи да продължим с инвестициите, свързани с така наречената Watersave технология, при която багрим текстил без вода. Европейските ни партньори възприеха новия революционен метод с ентусиазъм и затова с кураж разширяваме производствения си капацитет." Петкова припомня за транспортната криза, свързана с липсата на контейнери и високите цени на всички стоки от Китай в началото на 2021. "Икономическата война между Китай и Америка като цяло ни постави в пазарна ниша като производител и доставчик на текстил за Европа и за Америка. Преди година българските фирми в бранша обслужваха само сделките, които не са достатъчно големи или за които няма достатъчно време за производство в Китай. Сега обаче пазарът е в процес на преструктуриране, ние сме европейската алтернатива и това е шанс за българските фирми", обобщава търговският директор на "Аглика трейд". "Със сигурност в рамките на настоящата година не можем да очакваме възстановяване до нивата отпреди кризата. По-скоро борбата в сектора ще е за оцеляване, като за съжаление ще има немалко компании, които няма да издържат", прогнозира Бертрам Ролман. Според него в средносрочен план продължава да стои проблемът с цените на международните пазари и силния ценови натиск върху производителите. "Цената е водещият фактор за вземане на решение за покупка за сметка на други фактори като качество, устойчивост, социална отговорност и надеждност. За съжаление в международен план се е създала една изкривена картина за разходите за труд в България поради големия дял на недекларирания труд в страната. По тази причина официалната статистика, по която често се ориентират чуждестранните клиенти, показва много по-ниски разходи за труд от реалните, а това от своя страна потиска силно цените в преговорния процес", обобщава собственикът на "Пирин-текс". Според Ахим Байерл от "БТБ България" пандемията ще ускори промените в европейската индустрия за облекло. "През последните 50 години производството на облекло се определя от необходимостта от преместване на производствените процеси в страните с възможно най-ниски разходи за заплати. Веднага след като разходите за заплати се увеличиха, фабриките бяха преместени в следващата по-бедна страна. В Европа този процес сега до голяма степен е приключил. В същото време скоростта на доставката става все по-важна. Поради това предполагаме, че в бъдеще успешните производители на облекло ще бъдат компании с модерно управление, които поради високо ниво на ноу-хау много гъвкаво и ефективно контролират процесите на закупуване и производство. В тази обстановка ниските разходи за заплати като централен конкурентен фактор се заменят от професионализма и ангажираността на служителите като централен фактор за успех", обобщава Ахим Байерл.
Източник: Капитал (16.09.2021)

Най-големите компании за облекло и текстил: Слаб ръст в подножието на 1 млрд. лв. През 2021 г. сумарните приходи на 15-те най-големи компании за облекло и текстил растат едва с 3.5% до малко под 1 млрд. лв. И макар повечето компании да вдигат оборот, средните нива остават по-ниски от силните години преди пандемията. Но миналата година има шест дружества, които дори са с по-малки продажби от предходната ковид година. А пет компании приключват със загуба. Спада и наетият персонал. Традиционният лидер "Е. Миролио" отбелязва 8.7% ръст на продажбите, които надхвърлят 242 млн. лева, и е на загуба 35.6 млн. лв. В доклада за дейността на дружеството е отбелязано, че увеличението на приходите идва от повече продажби на европейските пазари и повишаване на средните продажни цени на различните видове тъкани. Най-голям ръст бележат продажбите на платове и прежди за чужбина (10%), както и на плетива и облекла (63%). От "Е. Миролио" отчитат, че през 2021 разходите за ел. енергия и енергоносители са нараснали с 50% спрямо 2020, а на основни и спомагателни материали - вълна, памук и др. - с 25%. Като финансиране от държавата компанията е получила субсидия за 12 млн. лв. Отрицателният финансов резултат е свързан с приемането на нов счетоводен стандарт. Той е свързан с 15% участие в друга фирма, което е продадено през януари 2022 г. Въздействието е разпределено в загубата за 2021 г. и в резултатите от предходните години. От оперативна дейност резултатът е минус 244 хил. лв. Приходи от над 187 млн. лв. за 2021 г. подреждат отново на втора позиция габровската фирма"Дзалли" - също италианска инвестиция. Основната й дейност е производство на трикотажни изделия по поръчка на фирмата майка Calzedonia, като българското дружество купува всички необходими суровини и материали. "Дзалли" произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи, клинове и др. с марките Intimissimi, Tezenis, Calzedonia, Falconeri, Atelie Eme. Разполага с три производствени цеха на територията на Габрово, като най-голямата производствена база и основният административен център са в кв. "Войново". За втора поредна година "Калинел" - Троян, е в топ 3 на секторната класация. Компанията, която произвежда възглавници, завивки, калъфи за матраци и др., е сред най-големите европейски фирми за домашен текстил и един от най-големите доставчици за шведската IKEA. Основната фабрика и администрацията се намират в Троян, но "Калинел" притежава производствени центрове и в Червен бряг, Тетевен, както и във Враня, Сърбия. Три четвърти от продукцията е предназначена за шведската корпорация, останалите количества са за международни вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско", "Лидл" и др.
Източник: Капитал (09.09.2022)

През 2022 г. сумарните приходи на 15-те най-големи компании за облекло и текстил растат с 26% и надхвърлят 1.31 млрд. лв. Но стои трайната тенденция браншът на облеклото и текстила тук да се смалява, основно заради поскъпването на труда. А пресният пример е една от големите фабрики за чорапи в Русе - израелската "Делта текстил", която затвори българското си производство и го премести в Турция. Миналата година затвори и старозагорският производител на прежди "Ембул инвестмънт". За поредна година в челната тройка няма промяна - в нея отново влизат италианските компании "Е. Миролио" и "Дзалли" и българската "Калинел". Традиционният лидер в секторната класация за облекло и текстил в България "Е. Миролио" отбелязва 38% ръст на продажбите, които достигат 335 млн. лева. Италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио е най-големият чуждестранен инвеститор в сектора. Италианският текстилен конгломерат Miroglio стъпи на българския пазар чрез семейната компания майка през 1999 г. с инвестиция на зелено в "Джорджетти" - Елин Пелин, последвана от придобиване на вълнено-тъкачното предприятие "Слитекс" - Сливен (по-късно преименувано в "Миролио Лана"), както и на "Букет" - Нова Загора. През 2001 г. "Джорджетти" се вля в "Миролио Лана" и се преименува на "Миролио България", която остана притежание на фамилията Миролио. През 2002 Едоардо Миролио започна самостоятелна дейност - първоначално под името "Раумер България", а от 2007 - като "Е. Миролио". След преобразувания на фирмите на семейството негова собственост остана големият текстилен завод в Сливен, а през 2006-2007 г. инвеститорът изгради нов завод в Ямбол и стана притежател на "Свилоза ярн" в Свищов. Последваха поредица от разширения и модернизации. Днес Едоардо Миролио притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Част от групата са багрилeн цех в Италия, както и два завода в сръбските градове Пирот и Димитровград. "Е. Миролио" притежава собствени дружества в Грузия и Франция, както и съвместни предприятия в Китай, Италия и България (във фабриката за конфекция в Котел "Франко фешън", в която дял има и синът на Едоардо Миролио - Франко Миролио). След сделка с гръцките собственици компанията придоби и модната марка DiKa, под която се продават дрехи във фирмени магазини в страната и в чужбина. Едоардо Миролио е собственик и на хотел, на винарска изба и трайни насаждения в новозагорското с. Еленово, както и на няколко офис сгради в София. Приходи от почти 210 млн. лв. за 2022 г. подреждат отново на втора позиция габровската фирма "Дзалли" - също италианска инвестиция. Дружеството, което произвежда облекло по поръчка на фирмата майка Calzedonia, е номер 1 по рентабилност в секторната класация за 2022 г. Българската фирма разполага с три производствени цеха на територията на Габрово и произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи, клинове и други с марките Intimissimi, Tezenis, Calzedonia, Falconeri, Atelie Eme, като купува всички необходими суровини и материали.В отчета се вижда, че "Дзалли" отчита двуцифрен ръст и на произведената, и на продадената продукция спрямо 2021 г. Средната цена на произведено изделие се е увеличила с 2%. В някои продуктови групи има значителен скок на продажбите - например при топ (плюс 5415%), горно облекло (плюс 1801%), клинове (плюс 1774%), а в други - силно намаление - ризи, панталони (минус 66%), рокли (минус 56%). Компанията обяснява увеличения капацитет на производство с възлагането на повече поръчки на подизпълнители (близо 22% ръст като обем) в сравнение с предходната 2021 г. За трета поредна година "Калинел" - Троян, е в топ 3 на секторната класация. Приходите на компанията през 2022 растат с 15.84% и надхвърлят 163 млн. лева. "Калинел" произвежда възглавници, завивки, калъфи за матраци и други и е сред най-големите европейски фирми за домашен текстил и един от най-големите и дългогодишни доставчици за шведската IKEA. Основната фабрика и администрацията се намират в Троян, но "Калинел" притежава производствени центрове и в Червен бряг, Тетевен, както и във Враня, Сърбия. Три четвърти от продукцията е предназначена за шведската корпорация, останалите количества са за международни вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско", "Лидл" и др. По време на пандемията дружеството отчете хипертърсене на изделия за дома и дори периоди, в които поръчките са били двойно повече от това, което може да произведе. През 2022 г. фирмата е открила нов цех за производство на протектори за възглавници. Инвестициите, които планира "Калинел" за тази година, са насочени основно към автоматизиране или роботизиране на производствени процеси, както и към подобряване на капацитетите на някои от вече наличните линии. Дружеството разглежда и варианти за производство на зелена енергия. "Зюдволе груп Италия клон Булсафил" отново запазва четвъртото си място в топ 15 за сектора. Компанията, която до октомври 2015 беше италианска собственост, но дружеството майка Safil продаде бизнеса си на S?dwolle - Германия, отчита близо 42% ръст на приходите през 2022. Продажбите за миналата година надхвърлят 158.1 млн. лева, но фирмата продължава да работи на загуба (1.785 млн. лв.), макар и намаляваща. В България корпорацията притежава предприятие за камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди в с. Скутаре, община Марица. Пловдивският завод е вторият по големина в групата S?dwolle след този в Китай. От доклада за дейността за 2022 става ясно, че дружеството е спряло голяма част от предвидените инвестиции и влага средства само в модернизация на някои машини, за да намали загубата на продукция. 2023 започва добре за компанията, която предприема мерки за намаляване разхода на вода, енергия и производствени отпадъци. От юни тази година "Индорама венчърс лайфсайл България" (5-о място) е новото наименование на "Синтерама" - Нова Загора. Компанията се занимава с промишлена обработка на текстилни влакна чрез пресукване, работи и на ишлеме по поръчка на възложители. Местното дружество започна дейността си през 2012 г., когато Sinterama - Италия, купи дяловете на "Торчитура Нова Загора" от Miroglio, Италия (собственост на фамилията Миролио). Днес фирмата оперира в сгради под наем - собственост на италианската Miroglio. Приходите й през 2022 отбелязват над 16% ръст и надхвърлят 86 млн. лева, освен това излиза на печалба след загуба през предходната година. Собственик на "Индорама венчърс лайфсайл България" е базираният в Тайланд производител на химически продукти Indorama Ventures Public Company Limited (IVL), който през 2019 г. купи италианската груп Sinterama. Според доклада за дейността българското дружество е инвестирало 440 хил. лева през миналата година в машини и съоръжения. Германската "БТБ България" - Русе, собственост на Ахим Байерл и Калинка Петкова Кирова, заема 6-а позиция със 78 млн. лева оборот. Това е компанията с най-висок ръст на приходите в топ 15 за сектора - 88.82%. Фирмата произвежда дамски облекла за световни модни гиганти като Comma, s.Oliver (Women), Hallhuber (Donna), Esprit, Peek & Cloppenburg, Oui и др. Изработва и собствени колекции дамски облекла с марката Vayana, има клон и в Македония. През 2022 г. ръстът при нетните приходи от продажби е 205%, а те съставляват близо 91% от общите приходи. Най-новият инвестиционен проект на русенското дружество е строежът на нова производствена и логистична сграда, финансиран със собствени средства. Разгънатата площ на обекта е 5600 кв.м, разположен е на три основни производствени нива. Предвидена е топла връзка с административната сграда, която беше сред номинираните за "Сграда на годината" за 2019 г. Столичната "Балкантекс" заема 7-о място в секторния топ 15. Компанията е собственост на швейцарската "Крос фешън", шие за Esprit, s.Oliver, Migroc, Marc O'Polo, Tommy Hilfiger, Tom Tailor, швейцарските армия и пощи. Българското дружество има свой дизайнерски екип и конструктори и работи с фабрики подизпълнители. Приходите за 2022 растат с над 47% и надхвърлят 53.7 млн. лева, но фирмата продължава да работи на загуба, макар и намаляваща в сравнение с 2021. Над 40% ръст на приходите през 2022 отбелязва и "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев (9) - собственост на германския инвеститор Бертрам Ролман. Групата включва четири дружества: "Пирин-текс" (което управлява и администрира цялостния бизнес), "Пирин текс продакшън" - на 13-о място в класацията (в което е нает производственият персонал), "Пирин текс трейдинг" (което се занимава с търговия на дребно и едро със собствената марка Rollmann) и "Пирин текс сървиз" (което извършва различни други съпътстващи услуги, свързани с бизнеса). Групата произвежда сака, панталони, палта, якета, поли, рокли, ризи, блузи. Тук се шият и костюми за марки във високия ценови сегмент. Основните й пазари са Германия, Италия, Скандинавия, в по-малка степен Гърция и България. През миналата година компанията инвестира 900 хил. лева, за да увеличи фотоволтаичния си парк с още 545 kWp. Друга чуждестранна инвестиция - "Балконф" - Варна (15), отчита над 38% скок на приходите, които надхвърлят 18.2 млн. лева, но продължава да работи на загуба, макар и по-малка в сравнение с 2021. Компанията е основана през 1991 г. от Антонио Раники, притежава два производствени цеха - в Търговище (за мъжки ризи и бутиково дамско облекло) и в Балчик (за мъжко облекло). Днес принадлежи на "Балкинвест", в която едноличен собственик е "Челмизия Сервисос де Консултадория", регистрирана в Португалия. В доклада за дейността на компанията за 2022 е отбелязано, че "Балкинвест" замества в дълг "Балконф" в полза на основния доставчик на дружеството "Инпроди Ингирами Продуционе Дистрибуционе" в размер на 4 млн. евро, като с тази сума е увеличен капиталът на "Балконф". Приходи 50.4 млн. лв. за 2022 г. подреждат фамилната компания "Аглика трейд" на 8-а позиция в секторната класация. Компанията е наследник на бившия държавен текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица, приватизиран през 1996 г. от тогавашния директор инж. Петко Петков, който я превръща в семеен бизнес. През 2012 г. бизнесът се разширява с нова фабрика - "Аглика трейд" във Велико Търново. Днес това е група заводи, разположени на 40 хил. квадратни метра площ, които са взаимно свързани, но с различни индустриални линии и технологии за хавлиени изделия: кърпи, халати и др.; спално бельо; одеяла; олекотени завивки и възглавници, протектори. Компанията притежава производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, и инвестира във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. Собственик е на два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи, не пропуска въздух и вода, а е "дишаща". "Аглика" притежава и мебелна фабрика. Габровската "Мак", която е наследник на една от най-старите текстилни фабрики в България, съществуваща от 1912 г., се подрежда на 10-о място в класацията на "Капитал". Днес "Мак" е публично дружество с 844 акционери (6 юридически и 838 физически лица), като се контролира от Георги, Димитър и Диляна Бижеви. Портфолиото на компанията съдържа повече от 400 артикула. Тя произвежда различни видове памучни прежди и тъкани (включително светлоотразителни, антибактериални, негорими), притежава производствени линии за багрене и щампиране и изработва готови облекла от произведените платове - медицински, хотелиерски, работни, а също и военни, полицейски, пожарникарски униформи. Предлага също раници, спални чували, дъждобрани, гащеризони, бронирани жилетки. Има собствен дизайнерски отдел. През 2022 г. фирмата е инвестирала в нова газова инсталация и резервоар за пропан-бутан, за да намали зависимостта си от природен газ. Въведени са в действие нови машини, които увеличават капацитета и гъвкавостта в производството, както и качеството на продукцията. През 2022 е започнало строителство на логистичен център, както и на собствена фотоволтаична електрическа централа с инсталирана мощност 0.3 MW. Бургаската фирма "Куш мода" (11) отчита 13.8% спад на приходите, които достигат падат под 29 млн. лева през миналата година. Дружеството има фабрики в селата Трънак и Ябълчево, община Руен. Произвежда трикотажни облекла и е сред основните партньори на шведската H&M - 53.5% от приходите са именно от този клиент, става ясно от доклада за дейността. Фирмата работи и за Bestseller A/S, Kappahl Sverige, Vila AS и др. За 2023 г. планира да увеличи капацитета на двете фотоволтаични централи в производствените си бази. Съдружници в компанията са Хасан Джан, Фатме Али Куш и Зейнеб Неждет Куш. Спад на продажбите за 2022 отчита и хасковската "Янев" (12) - производител на ежедневни мъжки и женски облекла. Приходите на компанията за миналата година надхвърлят 23.7 млн. лева, което е с 24.5% по-малко спрямо 2021. Едноличен собственик на капитала е Янко Иванов Янев. "Мизия-96" - Плевен (14), е публично дружество и произвежда мъжки панталони, сака, жилетки, костюми по собствени модели. Близо 99% от продукцията се продава зад граница - ЕС, САЩ, Канада. Фирмата е основана през 1950 г., днес притежава седем производствени линии. Приходите й през 2022 растат с 24.8%, но годината приключва с отрицателен финансов резултат - загуба 211 хил. лева. "Мизия-96" е дъщерно дружество на "Мизия-95", което притежава 65.07% от капитала и в което акционери са Христофор Петков Дочев, Стефка Петкова Кръстева, Цветана Стоянова Луканова, Роза Макавеева Божинова, Циталия Райнова Начева. Тази година от класацията отсъства "Ембул инвестмънт" - Стара Загора, производител на акрилна прежда от синтетични щапелни влакна, собственост на Emboy Yuntas Tekstil, Изер Лодрик и Ведат Лодрик от Турция. От доклада за дейността на дружеството става ясно, че в началото на 2022 ръководството е решило да преустанови производството на прежда и да реорганизира дейността на компанията, която се фокусира върху търговия с какаови изделия и дългосрочно отдаване под наем на административни и производствени сгради. "Основни играчи на пазара обявиха несъстоятелност. Сред тях са Peek & Cloppenburg, която възлагаше по-голяма част от поръчките си в Далечния изток, но фалитът й се отрази на атмосферата на пазара. Ключов клиент като групата K-mail Order (KLINGEL) през май обяви фалит, а тя е собственик на 11 водещи марки в онлайн продажбите и каталожната търговия, без физически магазини. Много български фирми имаха договори с тази компания и все още чакат парите си. Друг голям клиент - Gerry Weber, който беше в процедура по оздравяване, също обяви фалит. Всичко това е резултат от спада на продажбите на дрехи заради високи разходи за живот. Складовете са пълни с наличности, възложителите не могат да продадат, не могат да платят", казва Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и изпълнителен директор на "Крис фешън индъстрийс" - Ловеч
Източник: Капитал (12.09.2023)

Най-големите компании за текстил През 2022 г. сумарните приходи на 25-те най-големи компании за облекло и текстил растат с 19.3% и надхвърлят 1.858 млрд. лв. В сектора има леко оживление след няколко слаби години. Но стои трайната тенденция браншът на облеклото и текстила тук да се смалява, основно заради поскъпването на труда. Една от големите фабрики за чорапи в Русе - израелската "Делта текстил" затвори българското си производство и го премести в Турция. Миналата година затвори и старозагорският производител на прежди "Ембул инвестмънт". Традиционният лидер в секторната класация "Е. Миролио" отбелязва 38% ръст на продажбите, които докосват 335 млн. лева. Италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио е най-големият чуждестранен инвеститор в сектора. Днес Едоардо Миролио притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Част от групата са багрилeн цех в Италия, както и два завода в сръбските градове Пирот и Димитровград. "Е. Миролио" притежава собствени дружества в Грузия и Франция, както и съвместни предприятия в Китай, Италия и България (във фабриката за конфекция в Котел "Франко фешън", в която дял има и синът на Едоардо Миролио - Франко Миролио). След сделка с гръцките собственици компанията придоби и модната марка DiKa, под която се продават дрехи във фирмени магазини в страната и в чужбина. Едоардо Миролио е собственик и на хотел, на винарска изба и трайни насаждения в новозагорското с. Еленово, както и на няколко офис сгради в София. Приходи от почти 210 млн. лв. за 2022 г. подреждат отново на втора позиция габровската фирма "Дзалли" - също италианска инвестиция. Дружеството, което произвежда облекло по поръчка на фирмата майка Calzedonia, е номер 1 по рентабилност в секторната класация за 2022 г. Българската фирма разполага с три производствени цеха на територията на Габрово и произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи, клинове и други с марките Intimissimi, Tezenis, Calzedonia, Falconeri, Atelie Eme, като купува всички необходими суровини и материали. "Дзалли" отчита двуцифрен ръст и на произведената, и на продадената продукция спрямо 2021 г. Средната цена на произведено изделие се е увеличила с 2%. В някои продуктови групи има значителен скок на продажбите - например при топ (плюс 5415%), горно облекло (плюс 1801%), клинове (плюс 1774%), а в други - силно намаление - ризи, панталони (минус 66%), рокли (минус 56%). Компанията обяснява увеличения капацитет на производство с възлагането на повече поръчки на подизпълнители (близо 22% ръст като обем) в сравнение с предходната 2021 г. За трета поредна година "Калинел" - Троян, е в топ 3 на секторната класация. Приходите на компанията през 2022 растат с 15.84% и надхвърлят 163 млн. лева. "Калинел" произвежда възглавници, завивки, калъфи за матраци и други и е сред най-големите европейски фирми за домашен текстил и един от най-големите и дългогодишни доставчици за шведската IKEA. Основната фабрика и администрацията се намират в Троян, но "Калинел" притежава производствени центрове и в Червен бряг, Тетевен, както и във Враня, Сърбия. Три четвърти от продукцията е предназначена за шведската корпорация, останалите количества са за международни вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско", "Лидл" и др.
Източник: Капитал (26.10.2023)

Кои са водещите винарни в България Общите обороти в сектор Вино на България растат минимално в последните години - през 2008 г. те са били около 270 млн. лв. (за всички дружества в сектора, но без големите производители и на алкохол), а през 2022 г. са около 300 млн. лв. Над половината от тези приходи се осъществяват от 20-те най-големи дружества. Българската изба с най-големи приходи от продажба на вино е "Винекс-Славянци". През 2022 г. те надхвърлят 32 млн. лв., при това основно от износ. Бизнесът на винарната, която има мощности в Славянци, Сунгурларе, Лозарево и Карнобат, е основно на чужди пазари. Водещият е Швеция, като дружеството от много години има договор с държавния монопол в страната. Износ има също и за Дания, Белгия, Германия, Англия, Полша и други. Дружеството е собственост на бизнесмена Жеко Жеков, а винарната управлява синът му Георги Жеков. "Домейн Бойар" е на втора позиция с приходи 22 млн. лв. Около ? от производството на избата до Сливен е за износ, или около 1.8 млн. бутилки, по думите на изпълнителния й директор Евгени Харамлийски. Основните й пазари са Полша, Белгия, Швеция, Германия и Великобритания. До 2015-2016 г. над половината от приходите на винарната бяха от износ, докато сега вътрешният пазар доминира. През 2010 г. Маргарит Тодоров окончателно продаде избата на регистрираната на Британските Вирджински острови "Санта Ана венчърс" (която по твърдения на бранша се свързваше с основните акционери на Първа инвестиционна банка). Днес избата е собственост на Евгени Харамлийски. На трето място по приходи е "Катаржина" - 15 млн. лв., като избата продава основно на вътрешния пазар. Тя е една от малко успешни външни инвестиции в България, при това със сравнително голям капацитет от 1.2 млн. литра. Създадена е през 2006 г. до сакарското село Мезек от бившия мениджър на френския холдинг Marie Brizard (бивш Belvedere) Кшищоф Трилински. По-значителен износ осъществяват "Беса вали" , "Логодаж", "Миролио", както и "Винивел" (изба "Ямантиеви") в Сакар. Винарната "Домейн Менада"непрекъснато подобрява и експорта си, като има шанс за по-лесен достъп до чужд пазари благодарение на компанията майка - френския концерн Marie Brizard. През 2002 г. той купи избата в Стара Загора. Старият винзавод "Ловико Сухиндол", който днес е собственост на холдинг "Нов век", също продава вино на външни пазари.
Източник: Капитал (12.02.2024)

Най-големите компании за облекла, текстил и обувки Приходите, печалбите и персонала в бизнесът с шиенето на облекла в България намалява през 2023 г.. Ако топ 25 през 2022 г. е създавал продукти за почти 2 млрд. лв., година по-късно той е 15% надолу. Традиционният лидер "Е. Миролио" има 7.7% спад на приходите, които се свиват до 309 млн. лева. "Е. Миролио" притежава 10 консолидирани текстилни фабрики и цехове в Сливен, Ямбол, Свищов и в Сърбия и участва в две съвместно контролирани дружества - "Едотекс Хангжоу" - Китай, и "Франко фешън" - Котел. Групата произвежда платове, влакна и облекла, както и ел. енергия от фотоволтаици, отдава бизнес площи под наем, развива хотелиерска дейност. Спадът в приходите за 2023 е резултат от изменение на продадените обеми. Над 90% от платовете и преждите на "Е. Миролио" се изнасят за международни пазари, а продажбите в чужбина бележат 5% спад. Налице е промяна и в средните цени на различните видове платове и прежди спрямо тези през 2022. "Е. Миролио" отчита 11% скок на продажбите на плетива и облекла, както и 4% ръст на продажбите на платове и прежди на вътрешния пазар, докато продажбите им на външните пазари бележат спад с 4%. Определящи за бъдещето на групата са цените на основните материали, влагани в производството - памук, вълна и др., тъй като 53% от разходите през 2023 са за материали. Приходи 205 млн. лв. за 2023 г. подреждат отново на втора позиция габровската фирма "Дзалли" - също италианска инвестиция. Българската компания има три цеха в Габрово и произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи, клинове и други с марките Intimissimi, Tezenis, Calzedonia, Falconeri, Atelie Eme, като купува всички необходими суровини и материали. За 2023 г. дружеството отчита намаление както на произведената, така и на продадената в натура продукция съответно с 9.95% и 10.13%. Нарастват приходите от продажби на жилетки, блузи, горно облекло, клинове, пижами, анцузи и бански костюми. Намаление се отчита при ризи, панталони, слипове, боксери, рокли. Основна причина за спада на продажбите е намалението на капацитета на производство - резултат от свиването на персонала и от по-малкия брой възложени поръчки на ишлеме към външни подизпълнители. На годишна база обемът на производство от подизпълнители е намалял с 12% спрямо 2022 г. На трето място в топ 25 за сектора този път се изкачва "Зюдволе груп Италия клон Булсафил" - Пловдив. До октомври 2015 компанията беше италианска собственост, но дружеството майка Safil продаде бизнеса си на S?dwolle - Германия. В България корпорацията притежава предприятие за камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди в с. Скутаре, община Марица. Пловдивският завод е вторият по големина в групата S?dwolle след този в Китай. Приходите на фирмата през 2023 отбелязват 9.54% спад и са 141 млн. лв. През ноември 2023 "Зюдволе груп Италия" е взело решения за отделяне на българския клон "Булсафил" от "Зюдволе груп Италия" и апортирането му в "Еко груп" - дружество, собственост на "Зюдволе груп Германия". Приходи 95 млн. лв. (близо 20% спад) отреждат на "Лемприер уул" - Сливен, пето място в класацията. Фирмата е част от едноименната австралийска група и от 2016 г. се занимава с преработка на сурова вълна и производство на изделия от вълна. През юни 2023 в дружеството са назначени трима нови управители, двама от които китайци. А като краен собственик е вписан Ченран Киу, записан като гражданин и на Китай, и на Австралия. Освен това едноличният собственик на капитала е взел решение за увеличаване на капитала с 19.558 млн. лв. чрез преобразуване на дълг. Една от най-големите фабрики за чорапи в Русе - израелската "Делта текстил", която миналата година затвори българското си производство и го премести в Турция, се подрежда на 6-а позиция в топ 25. Компанията отчита 78.7 млн. лв. приходи за 2023, които обаче са намалели наполовина в сравнение с 2022. След решението за закриване на производството фирмата е насочила дейността си изцяло към търговия на едро с клиенти от чужбина, главно големи търговски вериги. Намалението на приходите е резултат от прекратяване на производството на чорапи с марката Nike и намаляване на обемите на продажби на тези марки, с които дружеството работи в момента. Компанията ще се пренасочи към други популярни марки като Beneton и Ted Baker, с които ще бъдат сключени лицензионни договори. На седмо място е още една чуждестранна инвестиция - "Индорама венчърс лайфсайл България" (старо име "Синтерама България") - Нова Загора. Компанията отчита двуцифрен спад на продажбите, които достигат 71.9 млн. лева. Българското дружество започна дейността си през 2012 г., когато Sinterama купи дяловете на "Торчитура Нова Загора" от Miroglio, Италия (собственост на фамилията Миролио). През 2019 обаче базираният в Тайланд производител на химически продукти Indorama Ventures Public Company Limited (IVL) купи италианската група Sinterama. Днес "Индорама венчърс лайфсайл България", която се занимава с промишлена обработка на текстилни влакна чрез пресукване, оперира в сгради под наем - собственост на италианската Miroglio. Компанията работи и на ишлеме по поръчка на възложители и през 2023 е инвестирала 269 хил. лв. в машини и съоръжения. Германската "БТБ България" - Русе, собственост на Ахим Байерл и Калинка Петкова Кирова, заема 9-а позиция с 63.2 млн. лева оборот (18.7% спад). Фирмата произвежда дамски облекла за световни модни гиганти като Comma, s.Oliver (Women), Hallhuber (Donna), Esprit, Peek & Cloppenburg, Oui и др. Изработва и собствени колекции дамски облекла с марката Vayana, има клон и в Македония. "БТБ България" обмисля "да изнесе производствени процеси за нискоценовия сегмент в страна с ниски разходи за труд - Египет". Освен това заради пренасочване на поръчките на европейски клиенти към азиатски държави българското дружество планира "намаление на бюджетните разходи и работни места и запазване на ядрото от специалисти от техническо-развойната дейност". Новост за "БТБ България" е, че е регистрирала дъщерно дружество в Турция и е увеличила капитала на поделението си в Македония. Софийската "Балкантекс" (11-о място) е собственост на швейцарската "Крос фешън". Българското дружество изработва облекла за Marc O'Polo, Tommy Hilfiger, швейцарската гражданска защита, австрийските армия и пощи, германските железници. От миналата година работи за нов клиент - Guess, с американската луксозна марка Marciano by Guess, а след участие в корпоративни търгове печели стратегически проект на швейцарската армия. За 2023 "Балкантекс" отчита 15% по-малко продажби, или 45.7 млн. лв. "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев - собственост на германския инвеститор Бертрам Ролман, отчита над 22% ръст на приходите през 2023. Групата включва четири дружества: "Пирин-текс", което управлява и администрира цялостния бизнес и заема 13-а позиция в класацията, "Пирин текс продакшън" - на 18-о място с близо 18% ръст (в което е нает производственият персонал), "Пирин текс трейдинг" (което се занимава с търговия на дребно и едро със собствената марка Rollmann) и "Пирин текс сървиз" (което извършва различни други съпътстващи услуги, свързани с бизнеса). Групата произвежда сака, панталони, палта, якета, поли, рокли, ризи, блузи. Тук се шият и костюми за марки във високия ценови сегмент. През миналата година компанията е инвестирала в разширяване на фотоволтаичния парк, който вече достига 1.3 MW мощност и осигурява около половината от годишната консумация на ток. За първи път в топ 25 влиза "Милат карпет България" - Сливен (19-о място). Компанията е с най-голям спад на продажбите (72.8%) в топ 25. Дружеството, което е собственост на турската Milat Hal?, произвежда машинни килими и килимени изделия, които изнася в повече от 20 държави. "Фелдхюс БГ" - Монтана (22) - притежание на едноименния германски холдинг, отчита едноцифрен спад на приходите през 2023, които надхвърлят 16 млн. лв. Компанията е създадена през 2003 г., започва работа с 40 работници и в цех под наем. Шие дамски блузи, ризи, елечета, поли, панталони, потници, сака, като възлага работа на мрежа от фирми подизпълнители. Българското дружество отговаря за целия цикъл на производство - от покупката на материалите, дизайна, кройките и шиенето до складирането на готовата продукция, окачествяването и транспортирането й. В централата в Германия са само търговците. Холдингът притежава фирма и в Македония, която се ръководи от мениджмънта в България. Друга чуждестранна инвестиция - "Балконф" - Варна (23), отчита над 10% ръст на приходите, които надхвърлят 16 млн. лева. Фирмата е основана през 1991 г. от Антонио Раники, притежава два производствени цеха - в Търговище (за мъжки ризи и бутиково дамско облекло) и в Балчик (за мъжко облекло). Днес принадлежи на "Балкинвест", в която едноличен собственик е Celmisia - Servi?os de Consultadoria, регистрирана в Португалия. От 2023 производствената сграда в Търговище, в която се помещава под наем "Балконф", има нов собственик, с когото фирмата е сключила 5-годишен договор. И ако години наред в компанията са работили 700 - 800 души, напоследък числото е под 300. Двуцифрен спад на продажбите отчита "Коутс България" (24) - част от британската Coats - световен производител на индустриални конци и спомагателни материали за шевната индустрия. Дружеството има артикули в две основни направления - "Индустрия" (конци, ципове, копчета, подлепващи материали, машинни игли, ножици, креди) и "Ръкоделие" (конци за ръчна бродерия и за плетене, щампирани гоблени и комплекти за бродерия, прежди и др.). 85% от приходите за 2023 са от продажбата на индустриални шевни конци. Продажбите на местни клиенти са със 17% по-ниски спрямо 2022 "заради намаление на програмите, които се шият в България, и прехвърлянето им към Тунис и Мароко, както и заради липсата на търгове за обществени поръчки". Дружеството отчита 35% повече продажби към групови клиенти в резултат на прехвърляне на бизнеса с ципове към нова организация - решение на глобално ниво, според което всички налични ципове са изпратени към завода в Германия. Маржът през 2023 се е подобрил заради по-ниските спрямо 2022 доставни цени на материалите от групата. "Калинел" - Троян, отстъпва третото място и заема четвърта позиция в топ 25. Приходите на компанията през 2023 спадат с 19% до 132 млн. лева. Компанията, която е собственост на семейство Радевски, произвежда възглавници, завивки, калъфи за матраци и др. Тя е сред най-големите европейски фирми за домашен текстил и един от най-големите и дългогодишни доставчици за шведската IKEA (ИКЕА). Основната фабрика и администрацията се намират в Троян, но "Калинел" притежава производствени центрове и в Червен бряг, Тетевен, както и във Враня, Сърбия. "Калинел" е зависима от ценовата политика на основния клиент ИКЕА. Средната ефективност на работа е намалена заради намаление на продажните цени и заради наличието на много "къси поръчки" - с малко на брой произвеждани изделия. През 2023 дружеството е инвестирало 2.14 млн. лв. в машини, производствено оборудване, апаратура, транспортни средства, съоръжения, компютърна техника. През 2023 г. Калинел" е инвестирала 182 хил. лв. за усъвършенстване на промишленото производство и технологиите и разработка на нови изделия. Близо 5% ръст на приходите през 2023, които надхвърлят 68 млн. лв., отрежда на бургаското акционерно дружество "Яна" 8-о място в топ 25. Компанията, собственост на Орлин Иванов и Марин Маринов, има две производства - в Плевен - за плетени изделия (пуловери, платове), и в Панагюрище - за хавлиени изделия (кърпи, халати, платове), както и собствени складове и магазини за търговия на едро и дребно. За клиенти извън България заминават 91% от произведеното. Ръстът на продажбите е резултат от по-големия обем продукция, основно трикотажно облекло. През 2023 "Яна" е инвестирала в собствени източници на енергия в завода в Панагюрище и в разширение на фотоволтаичните инсталации в предприятието в Плевен. През 2024 дружеството планира да изгради нови фотоволтаици в Панагюрище и да обнови машинния парк в плевенската фабрика. Компанията с най-висок ръст на приходите (50.5%) и най-рентабилното дружество в секторния топ 25 - МАК - Габрово, се подрежда на 10-а позиция с 52.6 млн. лв. приходи за 2023. Фирмата, която е е наследник на една от най-старите текстилни фабрики в България, съществуваща от 1912 г., днес е публично дружество, което се контролира от Георги, Димитър и Диляна Бижеви. Портфолиото на МАК съдържа повече от 400 артикула. Фирмата произвежда различни видове памучни тъкани (включително светлоотразителни, антибактериални, негорими), притежава производствени линии за багрене и щампиране и изработва готови облекла от произведените платове - медицински, хотелиерски, работни, а също и военни, полицейски, пожарникарски униформи. Предлага също раници, спални чували, дъждобрани, гащеризони, бронирани жилетки. Има собствен дизайнерски отдел. През 2023 е МАК инвестирала в нови производствени машини, в стелажна система в логистичния център и в придобиването на нова сграда - склад за промишлени стоки, както и в енергийна ефективност. Ръст на продажбите отчита и фирма "Тексервиз" (12) - Пловдив, която влиза за първи път в топ 25 на сектора. Компанията произвежда мъжки, дамски и детски облека, които изнася за Италия. За 2023 отчита над 43.9 млн. лв. приходи. Едноличен собственик е Жанета Цветкова Банкова. На 14-а позиция в секторната класация е софийската фирма "Солмейт", която стои зад дизайнерския бранд обувки и чанти с марката By FAR, създаден през 2016 г. от Валентина Безуханова, Сабина Гьошева и Деница Бумбарова. От 2023 компанията вече е с две собственички - Сабина Гьошева и Деница Бумбарова. Дружеството отчита 39% спад на приходите и голяма загуба за 2023. Над 32.4 млн. лв. приходи за 2023 г. подреждат фамилната компания "Аглика трейд" на 15-а позиция в секторната класация. Фирмата е наследник на бившия държавен текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица, приватизиран през 1996 г. от тогавашния директор инж. Петко Петков, който я превръща в семеен бизнес. Днес това е група заводи в Твърдица и Велико Търново, които са взаимно свързани, но с различни индустриални линии и технологии за хавлиени изделия: кърпи, халати и др.; спално бельо; одеяла; олекотени завивки и възглавници, протектори. "Аглика трейд" притежава производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, и инвестира във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. "Аглика трейд" продължава да инвестира и в прохождащата фирмена мебелна фабрика за бутикови изделия, както и в хотелския си комплекс на яз. "Жребчево". "Аполон-95" - Горна Оряховица (16), отчита над 18.5% скок на продажбите през 2023, които надхвърлят 31.6 млн. лв. Компанията с едноличен собственик Димитър Борисов Димитров произвежда мъжки костюми за световни дизайнерски марки, но има и свой бранд - "Аполон", както и верига магазини за продажба на собствена продукция и вносни облекла. Бургаската фирма "Куш мода" пък отбелязва двуцифрен спад на приходите през миналата година. Дружеството, в което съдружници са Хасан Джан, Фатме Али Куш и Зейнеб Неждет Куш, отчита 24.7 млн. лв. приходи, които го подреждат на 17-о място в топ 25. "Куш мода" има фабрики в селата Трънак и Ябълчево, община Руен, и отговаря за целия процес - от разкрояването до пакетирането. Произвежда трикотажни облекла и от години работи за шведската H&M. Новост за фирмата са технологиите за щамповането и за дигитален печат върху текстилни облекла. Спад на продажбите за 2023 отчита и хасковската "Янев" (20) - производител на ежедневни мъжки и женски облекла. Приходите на компанията за миналата година са 20.6 млн. лева, което е с 13% по-малко спрямо 2022. Едноличен собственик е Янко Иванов Янев. Публичното дружество "Мизия-96" - Плевен (21), приключва 2023 с 3.5% ръст и над 18.4 млн. лв. приходи. Компанията произвежда мъжки панталони, сака, якета, костюми по собствени модели. През 2023 зад граница - в ЕС, САЩ, Канада, са заминали 98.4% от произведеното. "Мизия-96" е наследник на основаната през 1950 г. фирма и е дъщерно дружество на "Мизия-95", което притежава 65% от капитала и в което основен акционер е Христофор Дочев. През миналата година фирмата е инвестирала 50 хил. лв. в машини и съоръжения. Класацията завършва софийската компания "Джи Ем Ти", в която съдружници са Теодора Ценкова, Георги Ванчев и Мирена Райчева. Дружеството произвежда дамска и мъжка конфекция по поръчка на възложители, като използва фирми подизпълнителки, и внася машини за шивашката индустрия.
Източник: Капитал (20.12.2024)

Инвеститори оглеждат за покупка Interpred - World Trade Center Sofia Interpred - Word Trade Center Sofia, строената през 80-те години на миналия век емблематична офис сграда в квартал "Изгрев" в София, е привлякла вниманието на инвеститори. Сградата на Interpred - WTC Sofia е завършена през 1986 г. Има 12 надземни и 3 подземни етажа, разположени в две крила с обща разгъната застроена площ 33.6 хил. кв. м. Отдаваемата площ е 17.6 хил кв. м, от които офис площите са 15 250 кв. м. Има още ресторант, винарна, столова с кафе-бар и панорамен бар - общо 1200 кв. м, както и конферентен център с площ 1150 кв. м., разполагащ с 10 зали с капацитет от 8 до 275 места. Сградата има още подземен гараж със 150 паркоместа, както и открит с капацитет 178 автомобила. Други 90 места са налични в подземен гараж на две нива до метространция "Жолио Кюри", намираща се в непосредствена близост.На този етап сделка няма. Дружеството собственик към настоящия момент все още е "Интерпред световен търговски център София". В него чрез регистрираното в Люксембург "Б.Р.Е." 99.7% дял притежава Едоардо Миролио. Той се сдоби със сградата през далечната 2002 г. През 2019 г. италианецът с българкси паспорт придоби още две сгради в София, които от тогава също развива като офисни. Те носят имената "Интерпред Цар Борис" и "Интерпред Бояна". ?ъpвaтa, нaмиpaщa ce нa бyл. "Цap Бopиc ІІІ" 159, пoмeщaвaшe тeлeвизия ТV7 и oфиcи нa Цвeтaн Bacилeв, coбcтвeни? нa фaлиpaлaтa "Kopпopaтивнa тъpгoвc?a бaн?a". Bтopaтa, нaмиpaщa ce нa yл. "Cпac Co?oлoв" 3 в "Maнacтиpc?и ливaди", бe пocтpoeнa зa bТV, нo мeдиятa тa?a и нe ce нaнece тaм. B ?paя нa 2016 г. тя бe ?yпeнa oт "Бългapc?a мeдийнa ?oмпaния" нa Иpeнa Kpъcтeвa и Дeлян ?eeвc?и, a пo-?ъcнo пpoдaдeнa нa Mиpoлиo. Дeйнocттa нa едноименния xoлдинг "E. Mиpoлиo" в Бългapия, ocвeн в cфepaтa нa нeдвижимитe имoти, e cъcpeдoтoчeнa в тe?cтилнaтa и мoднa индycтpии, а също така и c пpoизвoдcтвoтo нa винo пoд мap?aтa "Bинapc?a Избa Eдoapдo Mиpoлиo". Oт 2018 г. Mиpoлиo e coбcтвeни? и нa мoднaтa мap?a DіКа, ?oятo освен в България има свои магазини и във Фpaнция. Приходите на "Интерпред световен търговски център София" през 2024 г. са в размер на 6,8 млн. лв. Нетната печалба е 1,9 млн. лв. Според консолидирания финансов отчет на "Е.Миролио" приходите на групата са 289.6 млн. лв., а печалбата преди данъци е в размер на малко над 17 млн. лв.
Източник: Money.bg (17.09.2025)