Текстил и облекла: Поръчките се завръщат Повишение на българския експорт на текстил и облекло. Преориентация на поръчки на световни модни марки от Китай към България. Подобрена конюнктура на външните пазари, но и повишена кредитната задлъжнялост в сектора. Свиващо се търсене. Накратко – сложна година. Това в резюме описва изминалата 2012 според Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и тестил (БАПИОТ). Заради повишение на цената на труда и на транспортните разходи от и до Китай много европейски възложители на поръчки се завръщат. Географското положение на страната ни, модерните машини, технологичните възможности плюс гъвкавостта на шивашките предприятия правят България предпочитан партньор за модни компании от Италия, Франция, Германия и др. В края на 2012 г. само 23% от гръцките дрехи например са се произвеждали в Гърция, твърди тамошното сдружение на компаниите, работещи в сектора на плетивата и готовите облекла (СЕПЕЕ). Пак според същата организация България е производител номер едно на гръцки облекла с дял от 57%. Страната ни запазва своята конкурентоспособност и заради ниските работни заплати, и заради изградения имидж за добро качество. Тези фактори са особено важни при поръчка на по-малки серии елитни маркови облекла. Тенденцията на завръщане е благоприятна, но не окончателна, защото Китай все още отстоява позициите си на лидер в шиенето по поръчка. Това твърдят експерти от сектора и посочват, че засега около 12 млн. китайци изработват дрехи на ишлеме за Европа. Българският лидер от Италия Опитът на фирма "Е. Миролио" - традиционен лидер в секторната класация на "Капитал", откроява още една световна тенденция. А тя е, че който изнася колкото е възможно по-надалеч, има повече шансове за успех във време на криза. Според официалните статистики, докато бизнесът с облекла и текстил в Европа (с изключение на Германия) намалява, той расте постоянно в извъневропейските страни. "Е. Миролио" е собственост на италианския бизнесмен Едоардо Миролио, който през миналата година получи български паспорт за особени заслуги към икономиката на страната. Миролио има текстилни предприятия в Сливен и Ямбол, хотел в центъра на Сливен, винарска изба край новозагорското село Еленово. Собственик е и на завод "Свилоза Ярн" в Свищов, както и на "Интерпред" - София. Заводът за вълна в Сливен се състои от пет цеха, разположени върху обща повърхност от 73 000 кв.м. Капацитетът му е приблизително седем милиона метра плат на година, а производственият цикъл е затворен. В Ямбол на практика има три завода – две предачници и бояджийница с пречиствателна станция, които със своите 75 000 кв.м халета се нареждат сред най-големите и модерни европейски текстилни промишлени предприятия. Заводът в Свищов е единственият производител в България на вискозна прежда rayon за текстилната промишленост и за плетачниците. Неговият производствен капацитет е 3000 тона годишно. За Едоардо Миролио в Сливен, Ямбол и Свищов работят над 2200 българи. За миналата година "Е. Миролио" отчита по-високи приходи от продажби (над 193 млн. лв.) в сравнение с 2011 г. В компанията определят 2012 като трудна година заради свитите европейски пазари и огромните задължения на държавата към български доставчици и клиенти на "Е. Миролио". Всичко това променило тежестта на експорта и маршрутите за износ – преобладаващи стават продажбите не за европейските държави, а за страни извън евросъюза. В резултат днес компанията е добре приета в целия свят и е представена относително по-слабо единствено в Австралия. Промяната в посоката на износа обаче не изменя традиционната политика на инвестиции във фирмата. През миналата година в "Е. Миролио" са инвестирали в обновяване на машини и оборудване около 4.5 млн. лв., а през тази година плановете са за двойно повече и за откриване на още 150 - 200 работни места. Подгласниците - прежда и възглавници Тази година няма промяна и при втория в класацията на "Капитал" за сектора – това е фирма "Булсафил". Компанията е дъщерна на италианския производител Safil. Намира се в индустриалната зона край Пловдив - село Скутаре. Инвестицията започва на зелено, с годините фабриката поетапно е разширявана и сега се простира на 200 хил. кв. метра. Във фирмата работят 550 души, които произвеждат повече от 7000 тона годишно камгарни прежди. От предприятието определят 2012 като "трудна, но положителна" и като "редовна трудова година". Доволни са, че успяват да поддържат добър оборот, макар и с лек спад спрямо 2011. "Булсафил" изнася 98% от продукцията си в целия свят. Трети в топ 10 за сектора тази година е троянската фирма "Калинел". Компанията не подаде данни за предишната класация на "Капитал", но по традиция е в топ 5 в секторното подреждане. "Калинел" е основана през 1994 г. в Троян от инж. Марин Радевски и стартира дейността си с производство на вата за мебелната и шивашката индустрия. Днес фирмата е водещ производител на възглавници за спане и декоративни възглавници, на калъфи за матраци и матрак протектори, на завивки, като и на полиестерна вата. Притежава производствена площ от около 36 000 кв.м и изнася продукцията си за Европейския съюз, САЩ, ОАЕ, Израел, зарежда и веригите "Кауфланд", "Теско" и "Карфур" и е сред основните доставчици на ИКЕА. "Калинел" бележи възходящ тренд през 2012 - продажбите са за над 81 млн. лева срещу близо 65 млн. през предходната, а печалбата скача повече от два пъти. Фирмата инвестира в покупката на терена и сградите на съседната фирма "Троян мотор" и строи на мястото нов голям цех. Вече са пуснати в действие нов склад за 60 000 палети и нова офис сграда, в която е разположен и фирменият магазин към завода. Предприятието има своя производствена база и в Червен бряг, а през 2012 купи сръбска фабрика, в която е инвестирала 1.5 млн. лв. в производство на вата. Производителността е такава, че оттук на всеки 2.4 секунди излиза готова възглавница например, а на година от базата в Троян за износ потеглят над 500 тира с готова продукция. В "Калинел" работят 1120 души на постоянни трудови договори. Само през 2012 г. са разкрити нови 80 работни места. "Ембул инвестмънт", която от години присъства в класацията за сектора, през 2012 се придвижва с една позиция нагоре – четвърта. Фирмата е дъщерно дружество на турската Emboy Yuntas Tekstil и произвежда синтетични и акрилни прежди. Компанията майка инвестира около пет милиона долара, за да отвори през 2002 г. производствени халета в южната част на Стара Загора. Днес в предприятието работят над 200 души, а продукцията заминава основно за ЕС - на производители на тъкани за облекло, за автомобилна и мебелна тапицерия и др. От компанията определят като проблем свитото търсене. Вероятно това е причината и за свиването на приходите през 2012 г. Познато присъствие "Фелдхюс БГ", "България К", "Илакати текстил" също присъстват в досегашни секторни класации на "Капитал 100". И трите компании отбелязват лек спад в приходите – резултат от свитото търсене. Тази година "Фелдхюс БГ" – Монтана, която произвежда горно дамско облекло, се покачва с една позиция нагоре - шеста, спрямо класацията за 2011. Фирмата е регистрирана през 2003 г. и е собственост на германския "Фелдхюс холдинг". Българската компания изнася 100% от произведеното и на свой ред дава работа на десетки по-малки подизпълнител. "България-К" (сега на 7-мо място) е създадена през 1931 г. от шотландската компания J & P Coats в Казанлък. С времето дружеството се превръща в един от най-големите производители на конци на Балканския полуостров. По-късно то е национализирано, а от 1997 г. – приватизирано. "България-К" произвежда памучни и синтетични конци за шевната, трикотажната, обувната и кожно-галантерийната промишленост, както и прежди за ръчно плетиво и бродерия. Крайният потребител е средноевропейската домакиня, която държи на своето хоби – бродерия и плетене. Новост за българското дружество е производство на прежда от памук/капок, която през 2012 г. започна да се предлага за пръв път в България. Капокът е пух, който наподобява памук и се получава при зрееенето на плодовете на тропическата сейба, или памуково дърво. "Илакати текстил " - Петрич, се задържа на същото осмо място, както и в класацията за 2011 г. Фирмата е учредена през 2003 г. и е собственост на Димитриос Аретулис, който продължава семейния си бизнес от Гърция. Основният й предмет на дейност е шиенето на памучни блузи по поръчка на възложители. И три премиери За пръв път в топ 10 е фирма "Балконф" (5-о място). Тя е създадена през 1991 г. от италианеца Джовани Ингирами. Компанията има две производствени предприятия – в Търговище (където се шият мъжки ризи) и в Балчик (мъжки и дамски сака, панталони, якета и др.). В тях работят над 800 души. Собствени италиански дизайнери разработват цялата гама от продукти, платовете за също италиански, а продажбите са за предназначени за целия свят. "Коутс България" също дебютира в секторната класация. Фирмата е част от британската Coats, основана преди около 250 години, която в момента има поделения в над 60 страни. В България тя предлага над 10 000 артикула в две основни направления - "Индустрия" (конци, ципове, копчета, подлепващи материали, машинни игли, ножици, креди) и "Ръкоделие" (конци за ръчна бродерия и за плетене, щампирани гоблени и комплекти за бродерия, прежди и др.). За пръв път в класацията за сектора присъства и "Аглика" - Велико Търново, която е на десета позиция. Фирмата произвежда основно хавлии и халати, но през последните години добави и изделия от полар, спалньо бельо, олекотени завивки, възглавници. Бизнесът е поделен между две предприятия – "Аглика" във Велико Търново и "Аглика трейд" в Твърдица. Компанията има патент и произвежда специален вид кърпа – "Дабълфейс", която е синтез между микрофибър и памук. През 2012 "Аглика" отчита по-високи приходи в сравнение с предходната година и очаква ръст от 40-50% през 2013. Във фирмата предстои преминаване към многосменен режим на работа и откриване на нови работни места. Четири фирми можеха и тази година да заемат своето място в класацията Ттп 10 за сектора, ако се съди по резултатите им от 2011 г., но не подадоха данни. Това са "Дзалли", "Яна", "Балкантекс" и Джи Ем Ти.
Източник: Капитал (17.07.2013)

Сливен шие костюми от световни марки Италианският бизнесмен Едуардо Миролио, който в края на миналата година стана български гражданин и купи две къщи в идеалния център на Сливен, докара нов инвеститор. Италиано-швейцарският "Хера холдинг" иска да изгради фабрика за конфекция в града. В Сливен ще се произвеждат костюми за най-големите световни фирми. Представител на холдинга вече проведе среща с кмета на общината Кольо Милев. Целта е компанията да отвори врати до края на ноември, като във фабриката първоначално ще работят 100 души, а до края на 2014 година броят им ще достигне 500. "Стандарт" научи, че най-вероятно фабриката ще получава платове от предприятията на Едуардо Миролио, които са в Сливен и Ямбол. След изготвянето на костюмите те ще заминават за фирмите поръчители, сред които са най-известните световни марки. От "Хера холдинг" обявиха телефон за набиране на персонал. През месеците септември-ноември ще се приемат шивачки за изработване на мъжко облекло. Всички желаещи да кандидатстват за работа трябва да се обърнат към представителя на холдинга в Сливен. Градът постепенно възвръща имиджа си на текстилен център. В града вече работят десетки малки цехове и предприятия, свързани с текстилната индустрия.
Източник: Стандарт (27.09.2013)

Фирми сменят софтуера си заради налог Австралийската фирма за вълна "Ламприер" ще инвестира в Сливен, заявиха от общината. Компанията предвижда да инсталира свои машини в града до април 2014 г., така че през 2015 г. да започне реално производство в България. Първоначално фирмата ще разкрие между 100 и 120 работни места. При втори етап на производство готовността е за още 150 работници. Потенциалният инвеститор е представил плановете си пред местните власти по инициатива на италианския бизнесмен Едоардо Миролио, собственик на едноименното текстилно предприятие и почетен гражданин на Сливен.
Източник: Стандарт (21.10.2013)

Дубайската компания, която купи 20% от "Агро финанс" АДСИЦ в началото на месеца, не остана задълго акционер в дружеството. Три седмици след като придоби пакета през борсата срещу 15.1 млн. лв., "Табако инвестмънт" го прехвърли на регистрираното в България дружество "КООП инвестмънт" срещу 17.5 млн. лв. Така последното окрупни дела си в земеделския фонд от 24.36% на 44.36% и затвърди позицията си на най-голям акционер в него. "Агро финанс" притежава близо 141 хил. дка земеделски земи, което го нарежда сред водещите играчи в сектора и с това привлича интереса на големи институционални, както и на множество индивидуални инвеститори. От началото на годината акциите му на борсата са скочили с 27%. Пакетът от акции се оформи през миналата година, когато големите акционери в "Агро финанс" преструктурираха активно портфейлите си. Тогава инвестицията си от 12.3 млн. акции разпродаде близката до банкера Цветан Василев компания "Бромак инвест", а като акционери навлязоха E. Miroglio Finance, която придоби 7.1 млн. акции, и регистрираното на Британските Вирджински острови дружество Radiant Technology, което закупи 6.4 млн. акции, представляващи 20% от капитала на земеделския фонд. Офшорната компания държа акциите до 3 октомври тази година, когато в сделка, осъществена на регулиран пазар на БФБ - София, ги прехвърли на дубайското дружество "Табако инвестмънт". Представител и на продавача, и на купувача, е Петър Манджуков, който е заместник-председател на съвета на директорите на "Агро финанс", показа справка в търговския регистър. Пътешествието на пакета обратно към България завърши на 22 октомври, когато беше извършено ново прехвърляне, този път през ОТС пазара на фондовата борса, където се сключват договорените сделки. Цената е по-висока, отколкото преди три седмици, с което продавачът реализира 2.41 млн. лв. печалба. Купувач на акциите е "КООП инвестмънт", показва бюлетинът на Централния депозитар.
Източник: Капитал (29.10.2013)

Миролио увеличи влиянието си в "Булгартабак" Регистрираната в Люксембург компания E. Miroglio Finance SA на бизнесмена Едуардо Миролио увеличи дела си в "Булгартабак холдинг" на 10.44%, стана ясно от съобщение до инвеститорите на фондовата борса. В него се посочва, че това е станало с покупка на пакет от 161 950 акции, представляващи 2.19% от компанията. Такъв обем акции премина през борсата на 1 ноември, като цената бе 101 лв. за лот, или общо 16.3 млн. лв. за пакета. Преди по-малко от три седмици (на 21 октомври) дял от близо 5% в цигарения холдинг през борсата купи и Корпоративна търговска банка. Така италианският бизнесмен Едуардо Миролио и банкерът Цветан Василев стават партньори в пореден общ проект. Първият, в който са съакционери, е фондът за земя "Агро финанс", а преди дни в него влезе и "Уинслоу". Преди да окрупни дела си в цигарения холдинг, люксембургското дружество вече имаше негови акции в портфейла си. Най-големият пакет бе купен през октомври миналата година, когато E. Miroglio Finance SA придоби 5.02% от компанията, или 370 000 акции. Не стана ясно кой е продавачът, но по същото време, когато бе осъществена сделката, компанията, близка до Цветан Василев, "Бромак" ЕООД, продаде 606 788 книжа, представляващи 8.236% от тютюневия холдинг. Очевидно след тази сделка компанията на Миролио е продължила с покупките на книжа от "Булгартабак", които се търгуват на борсата, като така се превръща в забележим акционер. Делът от над 10% в компанията дава възможност на бизнесмена да свиква общи събрания на акционерите, да предлага точки в дневния ред и дори да се противопостави на делистването на цигарения холдинг от борсата. Такава вероятност има, след като "Булгартабак холдинг" бе приватизиран, а преди месец държавата продаде златната си акция в нея и вече няма блокираща квота. Освен в тютюневия холдинг E. Miroglio Finance SA е акционер и в друго публично дружество. Това е "Агро финанс", което е четвъртото по големина на портфейла му от земеделски площи в страната. Там люксембургското дружество държи 22.07% и е втори по големина акционер сред "Уинслоу ленд инвест", който влезе като стратегически инвеститор в земеделския фонд преди седмица с 32%. КТБ държи 7.42% от аграрното дружество по данни от акционерната книга към май. Пред "Капитал Daily" Миролио е коментирал, че гледа на участието си в "Булгартабак" като на чисто финансова инвестиция. "Нямам стратегически интерес към компанията и не смятам да влизам в управлението й. Според условията на пазара в краткосрочен план бих излязъл от инвестицията на печалба", каза италианският бизнесмен с български паспорт през февруари. Едуардо Миролио бе удостоен с тази почест заради големите заслуги към икономиката на страната. Бизнесменът инвестира в текстилни предприятия в Сливен и Ямбол, притежава хотел в центъра на Сливен, винарска изба край новозагорското село Еленово и е собственик на завода "Свилоза Ярн" в Свищов. Негова е и офис сградата на "Интерпред" в София. Миролио е определял като стратегически за бизнеса му текстилът и производството на вино. За миналата година регистрираното в България еднолично дружество "Е. Миролио", което консолидира дейността на няколко компании и в което работят над 2 хил. души, бяха реализирани над 213 млн. лв. приходи, а нетната печалба надхвърли 2.3 млн. лв. В същото време "Булгартабак холдинг" отчете 84.940 млн. лв. неконсолидирана печалба за деветмесечието на тази година и планове за експанзия в региона.
Източник: Капитал (07.11.2013)

Регистрираната в Люксембург компания E. Miroglio Finance SA на бизнесмена Едуардо Миролио увеличи дела си в "Булгартабак холдинг" на 10.44%, стана ясно от съобщение до инвеститорите на фондовата борса. В него се посочва, че това е станало с покупка на пакет от 161 950 акции, представляващи 2.19% от компанията. Такъв обем акции премина през борсата на 1 ноември, като цената бе 101 лв. за лот, или общо 16.3 млн. лв. за пакета. Преди по-малко от три седмици (на 21 октомври) дял от близо 5% в цигарения холдинг през борсата купи и Корпоративна търговска банка. Така италианският бизнесмен Едуардо Миролио и банкерът Цветан Василев стават партньори в пореден общ проект. Първият, в който са съакционери, е фондът за земя "Агро финанс", а преди дни в него влезе и "Уинслоу". Твърде голям, за да не бъде забелязан Преди да окрупни дела си в цигарения холдинг, люксембургското дружество вече имаше негови акции в портфейла си. Най-големият пакет бе купен през октомври миналата година, когато E. Miroglio Finance SA придоби 5.02% от компанията, или 370 000 акции. Не стана ясно кой е продавачът, но по същото време, когато бе осъществена сделката, компанията, близка до Цветан Василев, "Бромак" ЕООД, продаде 606 788 книжа, представляващи 8.236% от тютюневия холдинг. Очевидно след тази сделка компанията на Миролио е продължила с покупките на книжа от "Булгартабак", които се търгуват на борсата, като така се превръща в забележим акционер. Делът от над 10% в компанията дава възможност на бизнесмена да свиква общи събрания на акционерите, да предлага точки в дневния ред и дори да се противопостави на делистването на цигарения холдинг от борсата, ако се появят намерения за това. Освен в тютюневия холдинг E. Miroglio Finance SA е акционер и в друго публично дружество. Това е "Агро финанс", което е четвъртото по големина на портфейла му от земеделски площи в страната. Там люксембургското дружество държи 22.07% и е втори по големина акционер сред "Уинслоу ленд инвест", който влезе като стратегически инвеститор в земеделския фонд преди седмица с 32%. КТБ държи 7.42% от аграрното дружество по данни от акционерната книга към май. Пред "Капитал Daily" Миролио е коментирал, че гледа на участието си в "Булгартабак" като на чисто финансова инвестиция. "Нямам стратегически интерес към компанията и не смятам да влизам в управлението й. Според условията на пазара в краткосрочен план бих излязъл от инвестицията на печалба", каза италианският бизнесмен с български паспорт през февруари. Чужд инвеститор с български паспорт Едуардо Миролио бе удостоен с тази почест заради големите заслуги към икономиката на страната. Бизнесменът инвестира в текстилни предприятия в Сливен и Ямбол, притежава хотел в центъра на Сливен, винарска изба край новозагорското село Еленово и е собственик на завода "Свилоза Ярн" в Свищов. Негова е и офис сградата на "Интерпред" в София. Миролио е определял като стратегически за бизнеса му текстилът и производството на вино. За миналата година регистрираното в България еднолично дружество "Е. Миролио", което консолидира дейността на няколко компании и в което работят над 2 хил. души, бяха реализирани над 213 млн. лв. приходи, а нетната печалба надхвърли 2.3 млн. лв. В същото време "Булгартабак холдинг" отчете 84.940 млн. лв. неконсолидирана печалба за деветмесечието на тази година и планове за експанзия в региона.
Източник: Капитал (11.11.2013)

Чужденците бягат от нивите ни Докато българите се вълнуват, че чужденците ще изкупят нивите ни и и за нас нищо няма да остане, тихо и категорично няколко компании се разделиха със собствеността върху родни парцели. Едоардо Миролио е поредният бизнесмен, който изтегли вложенията си в земеделски земи у нас. В края на миналата седмица стана ясно, че италианецът, който има бизнес с вино и текстил у нас, е продал акциите си в един от фондовете за земеделска земя - "Агро финанс". Миролио купи дела в началото на годината чрез дружеството си E. Miroglio Finance. Осем месеца по-късно прецени да изтегли инвестицията си. По неофициални данни сумата, която е получил от продажбата на акциите, е около 17 млн. лв., защото към момента на продажба на ценните книжа средната им цена е 2,35 лв. Засега няма официален коментар за причините италианецът да се раздели с 22,07%, или 7,12 млн. броя акции, от агрофонда. Експерти обаче коментират, че най-вероятно това е решение, продиктувано от очакваното поевтиняване на акциите в бъдеще в следствие на тежкото положение, в което се намира българското земеделие. Заради липсата на печалби, които да го поддържат и развиват, селското стопанство се превръща в губещ отрасъл. Това се случва дори в сектора на зърнопроизводството, което се смята за най-печелившия сегмент. Именно заради тенденцията за непрекъснато свиване на печалбите на фермерите се очаква рентите и цените на земеделските земи да продължат да падат. "Агро финанс", който е четвъртият по големина фонд за земеделска страна у нас, вече близо година не купува нови парцели. Същото се случва и с по-голямата част от останалите фондове, които оперират на територията на страната. Още през миналата година ЕЛАРГ Фонд се самоликвидира, като разпродаде натрупаните близо 200 хил. дка земя. "Адванс Терафонд", който в момента притежава над 240 хил. дка, през 2012 г. продаде близо 80 хил. дка.
Източник: Стандарт (11.11.2013)