Едоардо Миролио откри текстилен цех в Котел Най-големият италиански инвеститор в България Едоардо Миролио откри нова производствена мощност на фирмата в Котел. На откриването присъстваха още кметът на града Коста Каранашев и неговият син Франко Миролио. В модерно оборудвания цех на „Франко Фешън” 30 жени активно се обучават в изработването на маркова конфекция. В етап на достигане на максимален капацитет на дейност в цеха на смени ще работят 100 души. Той е бил изграден в ремонтирана сграда, която е била в лошо състояние, с опасност от рухване. „Фабриката тук ще представлява съединяване и закачане на различни елементи от плетивото, които се плетът във фабриката ни в Сливен. В бъдеше, ако нещата потръгнат добре със сигурност ще можем да добавим и други дейности стига пазара да е добър и да ни го позволи”, заяви текстилният магнат. Цехът все още не е започнал работа с пълни темпове, тъй като се изчакват последни разрешителни, за да функционира предприятието нормално. Едоардо Миролио е световен лидер в производството и продажбата на прежди, тъкани и плетени платове. /economic.bg
Източник: Други (09.03.2017)

Държавата влезе в сложна схема по овладяване на "Дунарит" "Министерство на икономиката започва активна дейност за придобиване на дружеството "Дунарит", каза министър Емил Караниколов на специално свикана пресконференция по темата. Той обясни, че мярката е извънредна заради опасността заводът да загуби лиценза си за производство и идва след анализ на взаимовръзките в оръжейния сектор. Вече се работи за изкупуване на всички кредити на дружеството с цел да "не се поиска процедура по несъстоятелност и да не се започне разпродажба на активи, което би довело до сътресения". Буквално паралелно с брифинга на министъра е подадено и заявление в Търговския регистър за вписване на Държавна консолидационна компания (ДКК) като заложен кредитор на "Дунарит". От представените документи става ясно, че по сложна верига цесии дружеството към ведомството на Караниколов е купило срещу 47 млн. лв. най-голямото вземане към завода, което започва живота си с цесия на Едоардо Миролио да спаси депозитите си в КТБ и преминава в ръцете на офшорка, свързана с депутата Делян Пеевски, за да стигне до самата КТБ. Така в един от най-оплетените казуси за овладяване на отломките от някогашната империя на фалиралата банка на Цветан Василев официално влиза държавата на мястото на основния враг на банкера - Делян Пеевски. И 12 години след приватизацията на русенския завод държавата реши, че ще харчи, за да си го върне. Придобитият от ДКК дълг има дълга история, която бурно се разплита в последните дни. На 30 октомври 2014 г., дни преди отнемането на лиценза на КТБ, лично Едоардо Миролио, който беше най-големият депозант в банката, и няколко негови дружества сключват цесии с "Дунарит", което пък е един от големите кредитополучатели на КТБ с над 90 млн. лв. задължения. Така бизнесменът може да получи част от средствата си, докато компанията може да ги използва да прихване и погаси част от задълженията си. Впоследствие на 1 декември 2015 г. "Дунарит" и Миролио са уредили взаимоотношенията си, като са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв., дължими на "Е.Миролио" ЕАД. На 14 март 2016 г. обаче Миролио продава своето вземане на "Виафот инвестмънт България", което се свързва с Делян Пеевски. На същия ден той прехвърля на компания на депутата своите 50% от "Техномаркет" и миноритарен дял от "Булгартабак". Цената е неизвестна, а по-късно през годината на 11 август "Виафот инвестмънт България" прехвърля вземането на собственика си Viafot Limited от Британските Вирджински острови също за неизвестна сума. По това време близкият до Цветан Василев мениджмънт на "Дунарит" и прекият му акционер "Кемира" правят опити да прехвърлят контрола на "Емко" на Емилиян Гебрев, което чрез увеличение на капитала за 60 млн. лв. трябва да придобие 88% дял. Сделката е блокирана именно от Viafot. И така се стига до последните действия. Според документите в Търговския регистър на 5 юли 2017 г. Viafot е прехвърлило вземането на "Ди Пи" ЕООД срещу 22 млн. евро. За сделката "Дунарит" е уведомен чак миналия петък на 25 август. В същия ден "Ди Пи" продава вземането си на КТБ срещу оригиналните 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв., или около 5 млн. лв. повече, отколкото е платил месец и половина по-рано. Има обаче и особеност - цената ще бъде платена в активи, които синдиците са предлагали на публична продан, но не се е намерил купувач. Не е ясно какво влиза в тази графа, която трябва да бъде договорена с анекс, но на тази дефиниция отговарят редица имоти, а също и дялове в компании като "Техномаркет" и винарната "Телиш". Последната стъпка отново е осъществена на 25 август. На същия ден, в който КТБ придобива вземането, тя го прехвърля на държавното дружество ДКК. Този път цената е 24 млн. евро или 46.9 млн. лв., от които 40 млн. лв. са дължими в срок до 7 дни, а останалите - до 1 година. Така реално срещу тази сума ДКК се сдобива с най-големия кредит на "Дунарит" и съответно с възможността да се пробва по подобие на Viafot да го овладее чрез осребряване на залога. Това обаче няма как да стане отведнъж и вероятно адвокатите на "Дунарит" и "Емко" ще поведат нова протяжна съдебна битка. "Това не е национализация, тук говорим за пазарен принцип и процедура", отговори леко подразнен министър Караниколов на въпрос, колко ще струва национализацията, като не се ангажира с число. Все пак после обясни, че досега за придобиване на вземания са вложени именно въпросните 40 млн. лв. и че "Дунарит" има около 67 млн. лв. изискуеми задължения. "Изключително важна е подкрепата на абсолютно всички за тази извънредна мярка - това няма да е нещо свързано с целия ВПК", каза министърът и наистина по всичко личи, че има сериозна воля и координирани действия на всяко ниво в изпълнителната власт за това. За блицоперацията на синдиците на КТБ е получено предварително одобрение от Фонда за гарантиране на влоговете на 23 август. ДКК вече плати 29 млн. лв. на синдиците на КТБ, за да придобие другия военен завод в орбитата на КТБ - "Авионамс", и с новата инжекция от 47 млн. лв. се превръща в основен донор на масата на несъстоятелността на банката. Самите синдици явно действат в тясно съгласие с министъра, защото по думите му преговори се водят "с абсолютно всички кредитори, през синдиците на КТБ". Засега според Караниколов операцията се финансира със средства на самата ДКК. "Знаете, и ББР е към нас и може да помогне, но "Дунарит" към момента работи изключително добре и няма нужда от такава подкрепа. Проблемът е, ако евентуално започнат делата, които са по кредитите. Не става въпрос за стратегия, а за закони", каза Караниколов. Друг проблем е, че докато трае това изкупуване, все пак лицензът за производство на "Дунарит" си остава заплашен и служба КОС към МВР би трябвало да пристъпи към отнемането му, тъй като по всичко личи, че скоро няма да има вписано ново ръководство на място на сдобилите се с обвинения директори. Това обаче също явно не е непреодолимо: "Имам уверение, че няма да се предприемат действия. Това е една от молбите ни днес на срещата с управителя - да даде възможност да се назначи прокурист с пълни права, което ще спре процедурата по отнемане на лиценза", обясни Караниколов. Така топката се прехвърля в двора на лагера на "Емко" и мениджърите на "Дунарит", като ако те откажат, винаги може да им се хвърли вината за затварянето на завода.
Източник: Капитал (29.08.2017)

Най-големите компании за текстил и облекло: Поръчки има, няма изпълнители Общите приходи на 20-те най-големи компании за текстил и облекло растат със 7% и достигат почти 1.2 млрд. лв. през 2016 г. Така годината изглежда по-добра в сравнение с предходната, когато продажбите на лидерите се свиха с половин процент. Шест от фирмите в секторната класация на "Капитал" отчитат спад на продажбите, но само една приключва 2016 на загуба, а три - с по-слаб финансов резултат от 2015 г. Като цяло браншът е имал по-силна 2016 година. Според данните на НСИ износът на "текстил и артикули от текстил" надхвърля 868.7 млн. лева и расте с 6.9% спрямо 2015. Възходящ е и трендът при износа на по-голямата група - "облекло и допълнения към облекло". Той надхвърля 2.996 млрд. лв., което е увеличение със 7% спрямо предходната година. В топ 3 За поредна година лидер в бранша е фирмата на италианския предприемач с български паспорт Едоардо Миролио - собственик на текстилни фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов. "Е. Миролио" отчита 8% ръст на приходите през 2016 г. От компанията обясняват растежа с инвестирани през миналата година над 35 млн. лв. - в обновяване на машинния парк, в изграждането на голяма складова база, в разширение на завода за конфекция и плетива в Сливен. През миналата година "Е. Миролио" започна производството на нов продукт – щамповани тъкани. Плановете за 2017 предвиждат изграждане на нова пречиствателна станция в Сливен и поредно обновяване на машини. През март тази година Едоардо Миролио отвори производствен цех в Котел, в който 30 служители ще изработват маркова конфекция, като съединяват различни елементи от плетивата, произвеждани във фабриката в Сливен. Плановете са при достигане на максимален капацитет на дейност на смени в цеха да работят 100 души. Фирмата е отделно юридическо лице - "Франко фешън", и се управлява от Франко Миролио – син на Едоардо Миролио. Производителят на камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди "Сафил" отново е втори в секторната класация и за поредна година отчита ръст на приходите, макар и малък. През октомври 2015 г. компанията претърпя генерална промяна в собствеността, след като тогавашното дружество майка – Safil в Италия, продаде бизнеса си на Sudwolle – Германия. "Увеличиха се пазарите, имаме и много вътрешни продажби в групата, в която влизат заводи в Германия, Полша, Румъния и Китай", коментира управителят Георги Пеев. По думите му дружеството задържа обемите си на производство, тъй като изпитва трудности с намирането на кадри – общ проблем за целия бранш. Трета в класацията е българската "Калинел", която е сред най-старите и големи местни доставчици на IKEA. Троянската фирма е един от двата основни производителя на текстил за дома за магазините на шведския концерн в цял свят. Дружеството има фабрики в Троян, Червен бряг и в Сърбия. "През 2016 инвестирахме 8.7 млн. лв. - в машини, склад, производствен цех от 2200 кв. метра и административна сграда в Червен бряг. Вложението в Сърбия беше малко - 200 хил. лв., но през тази година планираме още 1.3 млн. лв.", съобщи собственикът на "Калинел" Марин Радевски. Плановете на компанията за 2017 г. предвиждат инвестиция от 5.4 млн. лв. в България, част от които ще бъдат за ново производствено хале от 4000 кв. метра в Троян. Другите италиански инвеститори В топ 20 влизат още четири компании с италиански собственици. Габровската "Дзалли" (4 позиция) отчита лек ръст на приходите, които се доближават до 98 млн. лв. през 2016, и увеличение на печалбата. Съдружници в компанията са Calzedonia със седалище в Малчезине (Верона) – Италия (99%), и Calzedonia Finanziaria със седалище в Люксембург. Търговските марки на дружеството, което произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи и клинове, са Intimissimi, Tezenis и Calzedonia. Италианска инвестиция е и "Синтерама България" - Нова Загора (8), част от групата Sinterama. Българското дружество произвежда текстилни влакна и продава зад граница почти 99% от продукцията си. В България е от 2012. През миналата година компанията отчита 38% ръст на приходите спрямо 2015 и обяснява това с най-новото изделие - прежда за автомобилната индустрия, което отваря още пазари. "Дуветика България" (19) - Димитровград, е част от италианската Duvetica Industrie, която присъства в страната от юни 2008 г. Компанията е производител на якета и облекла с пълнеж от гъши пух. За поредна година дружеството отчита спад на приходите, който обяснява с понижено търсене на световните пазари. "Ние обаче нямаме отклонения от високото качество на изделията, то си остава топ приоритет", казва Димитър Иванов, администратор в логистичния център. По думите му 2017 започва добре за фирмата, защото пазарът се съвзема. "В България е основният логистичен център на компанията майка Duvetica Industrie и това е признание за усилията ни", подчертава Димитър Иванов. Другата италианска инвестиция – "Балконф" – Търговище (10), е основана през 1991 г. от Антонио Раники, като в началото се нарича "Дже Те Ка". Групата притежава два производствени цеха - в Търговище (за мъжки ризи и дамски блузи) и в Балчик (за мъжки сака, костюми, панталони). Има 4 фирмени магазина – в градовете, където е производството, в София и Варна. Дружеството е единственото в топ 20, което отчита загуба, макар и малка. Още чуждестранни собственици Чуждестранен собственик - "Крос фешън", Швейцария, притежава капитала на "Балкантекс" - София (6). Фирмата работи с възложители на поръчки, на които осигурява дизайнерски екип, конструктори, изработка на кройки, както и мрежа от над 100 фабрики подизпълнители. Грижа на компанията са купуването на материалите, контролът на производството, логистиката на готовите изделия. Дружеството отчита ръст на приходите и излиза на печалба през 2016, след като през 2015 беше на загуба заради фалита на германски клиент. "Инвестирахме в нов софтуер, който намалява разходите и увеличава производителността. Резултатите обаче ще бъдат осезаеми в края на тази година", коментира Невена Хаджиева, ръководител отдел "Корпоративна социална отговорност и системи за управление на качеството". По думите й най-новият фокус на компанията са облеклата от платове със 100% биосъдържание, както и от рециклирани платове. "Това са най-новите тенденции, които налагат нашите клиенти. За да имаме право да изработваме и организираме производството на биотекстилни изделия, миналата година покрихме изискванията на най-строгия стандарт за биооблекла – GOTS. Тази година ни предстои сертификация по стандарта за дрехи от рециклирани материи RCS, както и по стандарта за дрехи от биотекстил OCS, който е с по-ниски изисквания от GOTS, но някои клиенти го предпочитат", коментира Невена Хаджиева. Акционери в "Ембул инвестмънт" (11) – Стара Загора, са турската Emboy Yuntas Tekstil, Изер Лодрик и Ведат Лодрик. Дружеството е учредено през 2000 г. и произвежда синтетични и акрилни прежди, като над 90% от продукцията му заминават зад граница, основно за ЕС - за производители на тъкани за облекло, за автомобилна и мебелна тапицерия и др. Компанията отчита най-високия скок на приходите (108.61%) в топ 20. Белгийска собственост е единственото предприятие за тъкани килими в България – "Рожее Ванден Берхе БГ" - Сливен (12). Това е бившето "Декотекс", което бе придобито от чуждестранната компания през 2011 г. През първите 2 години от смяната на собствеността предприятието произвежда вълнени килими, но натискът върху цените прави този бизнес нерентабилен и акцентът е поставен върху килими с полипропилен. През миналата година дружеството инвестира 2 млн. евро за модернизиране, което позволява да се поднови производството на вълнени килими по нова по-ефективна технология. След белгийското придобиване вложението в оборудване и подобряване на сградния фонд надхвърля 12 млн. евро. Компанията отчита 18.2% ръст на приходите през 2016 спрямо предходната година. "Алфа коттон" (14) – с. Марикостиново, Петрич, е гръцка инвестиция – собственост на Спиридон Хортис и Константинос Дземис. Дружеството е създадено през 2013 г. Произвежда блузи, поли, панталони, като възлага работа на още 30 фирми подизпълнителки. "Собствениците имат своя компания и в Гърция - "Котън фешън", която е с добри традиции в шивашкия бранш. Имат много контакти, осигуряват достатъчно поръчки и за нашата фирма. Работа има, проблемът обаче е в дефицита на кадри", коментира Биляна Сотирова, счетоводител в дружеството. Българските участници Половината от фирмите, участващи в секторната класация за облекло и текстил на "Капитал", са с български собственици. Бургаската "Куш мода" (отново на 5-о място), в която съдружници са Фатме Али Куш и Хасан Джан, има производствено предприятие в село Трънак, община Руен. Основен клиент на фирмата е шведската H&M. През миналата година дружеството вдига с почти 10% приходите си от продажби спрямо 2015. "Това е резултат от увеличените поръчки на H&M, за която са предназначени 98.5% от продукцията ни", обясни Галин Добрев, главен счетоводител. По думите му през 2016 компанията е инвестирала 500 хил. лева в машини и оборудване и над 200 хил. лв. в сгради и инфраструктура. "Плановете за 2017 г. предвиждат инвестиции от още минимум 500 хил. лв. за модернизиране и още толкова за подобряване на сгради и инфраструктура", съобщи още Добрев. Бургаската "Яна" (7) отчита лек спад на приходите от около 2%, но и лек ръст на печалбата през 2016. "Всичко зависи от поръчките. Миналата година изпълнявахме поръчки с по-висока добавена стойност, което означава и по-високо платени", коментира Стефан Севов, изпълнителен директор. "Яна" - Бургас, произвежда памучна и полиестерна прежда за нуждите на другите си две производствени звена – "Яна", Плевен (хавлиени изделия), и "Яна", Панагюрище (трикотаж). Акционери в дружеството са "Индустриален лизинг" и "Херсей". Съдружници в "Джи Ем Ти" - София (9), са Георги Ванчев, Мирена Райчева и Теодора Ценкова. Компанията притежава дялове в "Креациони Донна" – производител на дамска конфекция, "Андре Сато България" – производство и търговия с бельо, "Ай Ем Ес - Бг" – внос на текстил, изделия и машини, и "Поли транс" – транспорт. Дружеството изпълнява поръчки за изработка на дамска и мъжка конфекция на ишлеме, като използва около 70 фирми подизпълнителки. Основният пазар е Италия. Освен това внася машини за шивашката индустрия. "През 2016 увеличихме до 80% дела на собствената ни продукция", коментира Теодора Ценкова. По думите й липсата на хора в сектора е фрапираща. "Фирмите се справят с по-малките поръчки, но когато ти възложат повече бройки, почваш да си скубеш косите, защото няма кой да ги изпълнява", казва тя. В края на 2015 г. плевенската фирма "Димитров" (13-о място) – собственост на Магдален Димитров, изгради нова производствена фабрика, в която инвестира 25 млн. лева. Дружеството произвежда мъжки костюми, сака, панталони и палта за Ermenegildo Zegna, Boss, Armani и др. Продава и под собствената марка Desizo Monni във фирмени магазини. Очевидно възможностите на новата фабрика дават резултати, тъй като фирмата отчита 20.5% ръст на приходите през 2016 и почти четири пъти по-висока печалба в сравнение с 2015. С почти 16% увеличение на продажбите "Янев" - Хасково, се изкачва от 20-а на 15-а позиция в секторната класация. Компанията е собственост на Янко Янев и произвежда ежедневни мъжки и женски облекла. С две позиции нагоре в таблицата е и "Аполон-95" - Горна Оряховица, която произвежда мъжки костюми за световни дизайнерски марки, както и за вътрешния пазар със своята марка "Аполон". Едноличен собственик е Димитър Борисов Димитров. Фирмата изпълни европейски проект по програма "Конкурентоспособност" на стойност малко над 2.9 млн. лв. Това позволи на предприятието да повиши с 10% производствения си капацитет, да разкрие около 40 нови работни места и да намали производствените си разходи, уточниха от "Аполон-95". Целите на "Аполон-95" за 2017 са да запази качественото изпълнение на поръчките и да разкрие около 10 нови работни места. Лек ръст на приходите и лек спад на финансовия резултат отчита публичното дружество "Мизия-96" - Плевен (17), което произвежда мъжки облекла. Според финансовия отчет на компанията през миналата година 98.86% от продукцията са били за експорт. Фирмата е инвестирала 575 хил. лв. през 2016 в нови машини, съоръжения, гладачна техника, стопански инвентар, подобрения на сграда. Направен е и текущ ремонт на производствена зала. "Брилянт инвест" - Пловдив (18), и през 2016 отчита спад на продажбите (с 15.6%). Предприятието произвежда дамски дрехи - палта, дъждобрани, якета, панталони, костюми, поли, блузи, рокли. Притежава дялово участие в дъщерните "Брилянт" - Пловдив, и "Брилянт - Търновград" - Велико Търново. През 2017 г. "Аглика трейд" (20) ще инвестира 4 млн. лева в поредния си нов завод в Твърдица. Това ще е тъкачница за гладки платове, която ще заработи до края на годината и ще ангажира 40 души, съобщиха от компанията. Проектът частично се финансира с евросредства. С двата си нови цеха площадката в Твърдица вече е на 40 декара застроена площ, 16 от които изградени през 2015 и 2016 г. Първият е за спално бельо, в него работят 70 души, а инвестицията в терена, строителството и оборудването е около 4 млн. лева. Други около 4 млн. лв. дружеството влага за покупката, реконструкцията и оборудването на сградата на бившия дървообработващ завод "Победа" в Твърдица, фалирал след промените през 1989 г. През миналата година "Аглика" купи и вече оборудва две производствени бази в Молдова – в едноименния на българския град Твърдица и в Тараклия.
Източник: Капитал (11.09.2017)