Белгийската финансова група КВС обяви, че е финализирана сделката, в която придобива банка ОББ и лизинговото дружество "Интерлийз". Групата става собственик на 99.9% от акциите на банката и на 100% от дружеството. Общата цена по сделката е 610 млн. евро. ОББ, и "Интерлийз" са собственост на National bank of Greece. Според съобщението на белгийската група сделката ще се финансира със собствени средства. В България КВС е собственик на СИБанк и на ДЗИ. Преди приключването на сделката ОББ, собственост на гръцката NBG, ще й плати извънреден дивидент от 183 млн. евро, което трябва да бъде одобрено от БНБ. Цената по сделката е съобразена с това плащане. "Комбинацията между ОББ и Сибанк ще доведе до формирането на третата по големина на активите банкова група на българския пазар с пазарен дял от около 11%", посочват от КВС. По последни данни към септември ОББ е четвъртата по размер банка на пазара с активи за 7.1 млрд. лв., а СИБанк е с активи за 2.8 млрд. лв. "Придобиването на ОББ ще ни даде възможност веднага да увеличим пазарния си дял както при кредитите, така и при депозитите. Значително ще засилим и затвърдим настоящата си позиция на българския пазар и ще имаме възможност да играем основна роля в подпомагането на местната икономика", коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК. Сделката подлежи на одобрение както от БНБ, така и от Комисията за финансов надзор, Националната банка на Белгия и съответно Европейската централна банка
Източник: Банкеръ (03.01.2017)

Белгийската KBC купува ОББ и дружеството "Интерлийз" за 610 млн. евро Базираната в Белгия финансова група КВС обяви в прессъобщение, че е финализирана сделката, в която тя придобива ОББ и лизинговото дружество "Интерлийз". Групата става собственик на 99.9% от акциите на банката и на 100% от дружеството. Общата цена по сделката е 610 млн. евро. И ОББ, и "Интерлийз" са собственост на National bank of Greece. Посочва се, че сделката ще се финансира със собствени средства на КВС. В България тя е собственик на СИБанк и на ДЗИ. В съобщението се казва още, че преди приключването на сделката ОББ, собственост на гръцката NBG, ще й плати извънреден дивидент от 183 млн. евро, което трябва да бъде одобрено от БНБ. Цената по сделката е съобразена с това плащане. "Комбинацията между ОББ и Сибанк ще доведе до формирането на третата по големина на активите банкова група на българския пазар с пазарен дял от около 11%", посочват от КВС. В момента ОББ е на четвърто място по големина на активите. По последни данни към септември ОББ е четвъртата по размер банка на пазара с активи за 7.1 млрд. лв., а СИБанк е с активи за 2.8 млрд. лв. След сделката ОББ, Сибанк и ДЗИ ще формират най-голямата банково-застрахователна група в България, която е един от основните пазари за КВС, посочват от белгийската компания. Купувачът също възнамерява да работи активно на пазара на лизинг, управление на активи и факторинг в България. "Придобиването на ОББ ще ни даде възможност веднага да увеличим пазарния си дял както при кредитите, така и при депозитите. Значително ще засилим и затвърдим настоящата си позиция на българския пазар и ще имаме възможност да играем основна роля в подпомагането на местната икономика", коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК и кънтри мениджър за България, цитиран в съобщението. Сделката подлежи на одобрение както от БНБ, така и от Комисията за финансов надзор. Извън България се чака одобрението на Националната банка на Белгия, респективно Европейската централна банка и антитръстовите органи. Очакването на купувача и продавача е процесът да приключи през второто тримесечие на 2017 г.
Източник: Дневник (03.01.2017)

Сливането между Сибанк и ОББ ще приключи до две години България ще има нова трета най-голяма банка след окончателното приключване на сделката между белгийската финансова група KBC и Националната банка на Гърция за собствеността над четвъртата по активи Обединена българска банка и лизинговото дружество "Интерлийз". В обсега на сделката се включват и 30% дял на ОББ в животозастрахователното дружество "ОББ-Метлайф", което се нарежда на пето място по пазарен дял в своя сегмент. Сделката е за 610 млн. евро, като през миналата година само банката регистрира печалба от 92.95 млн. лв. "Има значителна разлика между това да бъдеш играч на пазара и да бъдеш важен играч на пазара, какъвто предстои да станем", заяви на пресконференция Йохан Тийс, главен изпълнителен директор на "КВС груп". Новата банка, която ще обедини ОББ и Сибанк, ще бъде третата най-голяма по обем на активите с 5.1 млрд. лв. след Уникредит Булбанк (9.2 млрд. лв.) и Банка ДСК (5.9 млрд. лв.).Процесът по одобрението и финализирането на самата сделка ще отнеме около година, като най-напред предстои да се получат разрешения от Българската народна банка, Националната банка на Белгия, Европейската централна банка, както и от антимонополните органи, а също така да се извърши плащането между двете страни. Очакванията са БНБ да даде разрешение за сделката около средата на годината. Двете финансови институции ще трябва да преминат и нелекия път по консолидация на дейността, интеграция на IT инфраструктурите, клонова мрежа и други. По този начин ефективно за клиентите на двете банки няма да има разлика в обслужването поне до края на 2018 г. От придобиването на ОББ от страна на НБГ през 2001 г. българската банка е увеличила активите си от 781 млн. евро на 3.66 млрд. евро, а отпуснатите кредити - от 189 млн. евро на над 2 млрд. евро, припомни главният изпълнителен директор на НБГ Леонидас Франгиадакис. "Разделяме се с ОББ със смесени чувства, тъй като тя бе ценен актив за нашата банка, но в същото време и се радваме, че постигнахме споразумение именно със стабилен играч като KBC", добави още той."И без консолидация броят на банковите клонове в България ще намалява, като все повече услуги могат да се извършват в интернет. Общо Сибанк и ОББ имат около 300 клона, а също така разполагаме и с отдалечени работни места, както и клонове на ДЗИ. Така че или трябва да разширим България, или да намалим броя на клоновете", коментира Петър Андронов, без да конкретизира в какъв размер ще бъде свиването. Бъдещето име на новата банка ще бъде българско, тъй като бъдещият собственик KBC има практика да запазва местните имена и мениджъри, обясни Люк Хисенс, главен изпълнителен директор "Международни пазари" на КВС и председател на надзорните съвети на Сибанк и ДЗИ. Все още предстои да се реши кое от двете имена на съществуващите банки ще бъде предпочетено. Той добави, че очаква клиентската база да се увеличи с 1.4 млн. души.
Източник: Капитал (05.01.2017)

Продажбата на два парцела на Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ) в София от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) се провали, след като нито един кандидат не подаде предложение. Оферти се приемаха до 27 декември, а самото наддаване трябваше да се състои ден по-късно. От съобщението на ЧСИ Иван Чолаков обаче става ясно, че продажбата не е станала. Двата парцела с обща площ от близо 60 хил. кв.м се намират зад Централна гара и се предлагаха за 24.2 млн. лв. Сумите не включват ДДС, но данъкът е дължим, като се очакваше той да бъде определен след приключване на продажбата. Производството е по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който урежда събирането на публични вземания, но няма информация кой е взискателят. Върху двата имота има ипотека в полза на Обединена българска банка, както и възбрани, включително от други съдебни изпълнители. Длъжникът ТЦ-ИМЕ някога беше ключова компания в структурите на Цветан Василев, но след фалита на КТБ се смята, че се контролира от лагера около депутата от ДПС Делян Пеевски.
Източник: Капитал (09.01.2017)

Рейтингът на ОББ ще се вдигне с няколко степени след сделката Продажбата на Обединена българска банка от гръцката NBG на белгийската KBC ще има положителен ефект върху кредитния й рейтинг. Това става ясно от съобщения на двете агенции, даващи й оценка - S&P и Fitch. Те са я поставили под наблюдение за евентуално повишение на дългосрочния й рейтинг с няколко степени, които ще се материализират при приключване на обявената в края на 2016 г. сделка. Същевременно S&P повишава и краткосрочния рейтинг от C на B, като се мотивира, че ликвидността се е подобрила, след като отливът на депозити е преустановен.И двете решения са условни, като се позовават на това, че KBC е определила България като "ключов" пазар и съответно вероятността за подкрепа от централата при нужда се повишава. Досега рейтингът на ОББ страдаше именно заради гръцкия й собственик, като S&P й даваше оценка B, а Fitch - B+. Тези нива са в графата силно спекулативни и са сред най-ниските измежду рейтингованите от чужди институции български банки. Сега Fitch заявява, че очаква след приключване на сделката с KBC дългосрочният рейтинг на ОББ да се покачи до BBB+, или една степен под този на новия собственик - A-. За българската банка това би представлявало скок с шест степени, което ще я нареди до институциите с най-високи оценки. От Fitch уточняват още, че ако рейтингът на България не се промени междувременно, това ще е таванът за базирани в страната институции, което означава, че вероятно перспективата ще е стабилна. Същевременно агенцията планира и повишаване на краткосрочния рейтинг (от B на F2), както и на рейтинга за подкрепа (от 5 на 2). От S&P не се ангажират с конкретни очаквания, като единствено посочват "вероятно покачване с няколко степени", след като бъде анализиран ефектът от сделката върху самостоятелния кредитен профил на ОББ и вероятността за подкрепа от KBC. S&P оценява само още една българска кредитна институция - Уникредит Булбанк, която е с рейтинг BB+, колкото е и оценката за риска на България. В отделно съобщения S&P заявява и че сделката няма да има отражение върху рейтинга на KBC.Така след очакваното получаване на регулаторни одобрения през второто тримесечие на 2017 г. ОББ може да се нареди сред няколкото банки с инвестиционен клас рейтинг от Fitch, за какъвто се приемат нивата от BBB- нагоре. В тази група попадат още Алианц банк и Сосиете женерал Експресбанк (BBB+), както и Прокредитбанк, Райфайзенбанк и държавната ББР (BBB-). От двете други рейтингови агенции - Moody's и S&P, няма дадени инвестиционен клас оценки. За българските банки, които почти не ползват финансиране от пазарите, а разчитат на такова от депозити и от централите си, рейтингът има основно репутационно значение и много от тях се отказаха от този разход. ОББ остана единствената, която ползва услугите на две рейтингови агенции, докато например другата банка на KBC в България Сибанк е оценявана единствено от местната БАКР.
Източник: Капитал (10.01.2017)

Стойността на сливанията и придобиванията в България надхвърли 1,36 млрд. евро Почти 100-процентов ръст на стойността на сделките по сливания и придобивания (M&A) в България през 2016 г. спрямо предишната година отчита докладът Emerging Europe M&A report 2016/2017 на юридическата компания CMS и консултантската EMIS. Общата стойност на всички M&A сделки в страната през миналата година възлиза на 1,367 млрд. евро спрямо 698,9 млн. евро за предишната година. Интересното е обаче, че броят на сделките се е увеличил само с около 35% (от 63 на 86). На пръв поглед това означава, че средната стойност на трансакциите отчита сериозно повишение. Оказва се обаче, че това не е съвсем така, като причината е обявеното в края на 2016 г. придобиване на Обединена българска банка от KBC Group. Сумата на сделката възлиза на 610 млн. долара, което реално означава, че само тази трансакция формира малко под половината от общата сума на сделките за миналата година. Второ по размер, но доста по-назад, е придобиването на активите на Кремиковци от Първа инвестиционна банка за сумата от 137,4 млн. евро (по пазарна оценка). На трето място в класацията е сделката между дистрибутора на бутилирана вода „Девин“ и Spadel. Белгийската компания купи 93,3% от компанията за сумата от 112,0 млн. евро (по оценка на EMIS DealWatch). Последната сделка, която е за над 100 млн. евро, е частичното придобиване (61,4%) на „Овергаз Мрежи“ от Сашо Дончев за 103,4 млн. евро. Най-много сделки са се сключили в сектора на недвижимите имоти (16), производството (13) и телекомите и търговията на дребно (по 12). Стойността на сделките по сливания и придобивания в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) за 2016 г. като цяло е достигнала върховите 86,7 млрд. евро. Сумата е със 62% повече от тази през 2015 г. и е най-високият резултат от 2013 г. насам. С общо 1985 трансакции ЦИЕ отчита спад от 7% на обема на обявените сделки, но медианната им стойност е нараснала с 2 млн. евро до 11,2 млн. евро. „Компаниите действаха внимателно, тъй като глобалният икономически растеж остана слаб на фона на несигурността около изборите и резултатите от референдума (за Brexit)”, казва Хелън Родуел, партньор по корпоративните практики за ЦИЕ в CMS. “Доверието се вдигна към края на 2016 г., подготвяйки сцената за M&A активност през 2017 г. Има много причини да сме позитивно настроени за тази година, включително потенциалните бъдещи сделки, които чакат своето завършване“. Според CMS различното представяне на отделните страни за 2016 г. отразява фрагментирания характер на региона. Русия и Полша запазват своето съответно първо и второ място при сключването на сделки въпреки спадовете в броя на трансакциите. Новите звезди в ЦИЕ са Чехия и Румъния. „Невероятното представяне през 2016 г. в ЦИЕ се дължи и на бързо нарастващото влияние на азиатските инвестиции, най-вече от Китай“, казва Радивойе Петрикич, партньор по корпоративните практики за ЦИЕ в компанията. „Силният китайски интерес в региона е сравнително ново развитие, поставяйки основите за вълна от инвестиции в бъдеще“. През 2016 г. Великобритания и Китай са удвоили разходите си в ЦИЕ съответно до 5,2 млрд. евро и 4,4 млрд. евро, превръщайки се във втория и третия по големина чуждестранен инвеститор от гледна точка на стойността в региона. Сумата, която САЩ са похарчили в ЦИЕ, е намаляла с две трети, но въпреки това страната остава най-големият външен инвеститор по обем сделки. В региона най-активните сектори са били недвижимите имоти и строителството с общо 357 сделки на стойност 17,8 млрд. евро (89% ръст на стойността), следвани от производството, телекомите и IT сектора. Според Стефан Стоянов, глобален ръководител на базата данни с M&A сделки в EMIS, се очакват повече сделки в банковия сектор през 2017 г. „Ниската печалба, продължаващото преструктуриране на гръцките кредитори, таксите за милиарди, налагани върху финансовите институции, новите регулации в сектора и италианската банкова криза със сигурност ще доведат до още продажби на капиталови активи и отделни портфейли от необслужвани заеми в развиваща се Европа“. Признак за нарастващата самоувереност на региона е броят на сделките, които не разчитат на външни инвеститори. Много местни компании и частни капиталови фирми са достигнали такъв размер, при който могат да извършват трансгранични сделки сами. Русия (575), Чехия (159), Полша (146) и Турция (112) са най-активни в това отношение.
Източник: Инвестор.БГ (27.01.2017)

Печалбата на банките в България достигна 1.26 млрд. лв. през 2016 г. Банките и клоновете на чуждестранните институции в България отчетоха 1.26 млрд. лв. печалба през 2016 г., което е най-добрият резултат от 2008 г. насам. След като банките се подготвиха за оценка на активите от БНБ, изчиствайки се от несъбираеми вземания, те постигнаха този резултат, който е с цели 40.5% повече от постигнатото през 2015 г. Основен принос за този растеж имат не толкова основните пет финансови институции, които доминират на пазара у нас, а повече средните и по-малките банки. Друг източник на голямата печалба беше финализирането на сделката, с която Visa Inc придоби Visa Europa и всички европейски банки - членки на платежната система, получиха сума, пропорционална на оборота им в системата. Eфектът за българските банки се оценява на около 186 млн. лв. Досега историческият рекорд на банковите печалби в България е от 2008, която беше и последната година преди кризата - 1.378 млрд. лв.Най-големите по активи български банки остават същите – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ, които бяха и в края на 2015 г. с една разлика. Пощенска банка измести от петото място Райфайзенбанк, след като придоби клона на Алфа банк у нас. Така генерираната от петте най-големи банки у нас печалба вече представлява 71% от сумата на финансовия резултат на цялата система. За сравнение, през 2015 г. цели 82% от печалбите на банките бяха реализирани от топ 5. Сред причините за това е сравнително слабият резултат на двете най-големи банки. "Уникредит" регистрира едва 0.5% ръст на печалбата на годишна база през 2016 г., докато Банка ДСК свива резултата си със 7.4%. За сметка на това ПИБ се възстановява активно от държавната помощ, която получи през 2014 г., и увеличава печалбата си от 12.7 млн. лв. на над 90 млн. лв. В годината, в която бе обявено, че Националната банка на Гърция ще продаде българската си дъщерна банка Обединена българска банка, последната записва също значително подобрение на финансовия си резултат, който набъбва с 63% на годишна база до 111 млн. лв. Активите на банките от първа група се увеличават с 5% до 52.8 млрд. лв.Другата причина е особено добрият резултат на средноголемите и по-малките банки. Данните сочат, че през 2016 г. те са направили 366 млн. лв. печалба, което е над двойно повече в сравнение с 2015 г. В този сектор впечатление прави БАКБ, която подобрява резултата си близо 10 пъти, както и ЦКБ, която декларира печалба от 26 млн. лв. и ръст на годишна база от повече от 250%. Освен тях Тексим банк, Алианц банк, Интернешънъл асет банк и Райфайзенбанк регистрират печалба, която е поне двойно по-голяма в сравнение с постигнатата през 2016 г. Сумата на активите от втора група, в която влизат банки без топ 5 и без клоновете, представляват към края на годината малко над 37 млрд. лв., което е с 9.2% повече в сравнение с края на предходната година.Общо към края на годината ниските лихви на пазара са свили с 9% приходите от лихви на банките. За сметка на това разходите им за изплащане на лихви са се понижили с цели 41%. Нетният лихвен доход на финансовите институции обаче се повишава с малко над 1%. Обезценките се свиват с 26% до 814 млн. лв.Същите банки, които работеха на загуба през 2015 г., регистрират негативен финансов резултат и през 2016 г. Това са Токуда банк, която свива загубата си с близо 60%, "Пиреос", които намаляват загубата наполовина, Търговска банка Виктория и клоновете Ишбанк, Инг банк и БНП Париба. Сумарно тези шест финансови институции имат загуба от 83 млн. лв., което е 47% по-малка загуба в сравнение с постигнатото през 2016 г.
Източник: Капитал (02.02.2017)

Банковата система изпрати 2016-та с рекордната за последните 8 години печалба от 1.262 млрд. лева. Това се вижда от данните на Българската народна банка за състоянието на банковата система към 31.12.2016 година. Подобни резултати трезорите не са отчитали от края на 2008 г., когато годишните им печалби надхвърлиха 1.387 млрд. лева. Спрямо 2015-та търговските банки са спечелили 364 млн. лв. повече, сочат данните на БНБ. Резултатите включват всички 27 търговски банки в страната. В топ 5 по размер на банковите активи попадат "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка и "Юробанк България". Групирането не съдържа в себе си елементи на рейтинг и не бива да се интерпретира като оценка на финансовото им състояние, подчертават от БНБ. Спрямо края на септември 2016 г. активите на банковата система нарастват с 2.5% - до 92.1 млрд. лева. В края на 2015-та те възлизаха на 87.5 млрд. лева. За последните три месеца на годината Централната банка отчита и увеличение на паричните наличности с 233 млн. лв. до 18.162 млрд. лева. Така те формират 19.7% от активите на банките. За сравнение година по-рано този процент бе 20.86. Кредитите на домакинствата и фирмите, постигат общ годишен растеж от близо 160 млн. лв. достигайки 51.755 млрд. лева. Оказва се обаче, че заемите за фирмите намаляват на годишна база с 104 млн. лв. до 33.180 млрд. лева. Докато кредитите на домакинствата нарстват до 18.575 млрд. лв. като са с 264 млн. лв. повече спрямо декември 2015-та. Политиката на банките за затягане на изискванията към кредитополучателите оказа търсения ефект. Към края на годината размерът на необслужваните заеми възлизаше на 9.961 млрд. лв. при 11.026 млрд. лв. през декември 2015-та. Банковият сектор регистрира и сериозен ръст на привлечените средства. Към края на 2016-та депозитите на фирмите и домакинствата са нараснали с 4.441 млрд. лв. и са възлизали на 68.571 млрд. лева. Така за година спестяванията на фирмите са се увеличили с 1.652 млрд. лв., а тези на домакинствата – с 2.789 млрд. лева. Към 31 декември 2016 г. ликвидните активи на кредитните институции нарастват до 38.24% от общите активи на системата. Година по-рано делът им бе 36.71 на сто. До 11 февруари предстои банките да предоставят информация на БНБ относно капиталовата си адекватност към края на годината.
Източник: Банкеръ (02.02.2017)

Белгийската KBC е подала разрешение от КЗК да купи ОББ Банково-застрахователната група е уведомила Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за придобиването на Обединена българска банка (ОББ) в четвъртък. Вследствие на това комисията е образувала производство, въз основа на което ще извърши оценка на концентрацията и ще се произнесе с решение след малко над месец. KBC, която притежава Сибанк, обяви в края на 2016 г. плановете си да придобие четвъртата по големина банка в България - ОББ, от гръцката National Bank of Greece. Офертата от 610 млн. евро, които KBC ще плати кеш и със собствени средства веднага щом се получат регулаторните одобрения за сделката, изненада с щедростта си въпреки финансови възможности на купувача. Цената се равнява на около 80% от капитала на ОББ. При най-експедитивно разглеждане на въпроса окончателното "да" за сделката се очаква да дойде през май.
Източник: Капитал (27.02.2017)

В Комисията за защита на конкуренцията е постъпило уведомление, с което се обявява "Кей Би Си Банк" НВ (Белгия) обявява намарението си да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол върху "Обединена българска банка" АД, "Интерлийз" ЕАД и някой други, свързани български активи. Така собственикът на Сибанк и ДЗИ ще създаде най-голямата банково-застрахователна група в България. Белгийската финансова група (придобиващо дружество) осъществява дейност в сферата на интегрираното банково и застрахователно обслужване. Придобиваните бизнеси са в сферите на банкирането, лизинговите услуги и застраховането. Дейностите на двете компании в България се припокриват частично на продуктовите пазари за банкиране на едро и на дребно, животозастраховане и застрахователно посредничество в България. Участниците в операцията са отправили искане до КЗК да извърши оценка на концентрацията след тази сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответните пазари. Новината, че "Обединена българска банка" АД и "Кей Би Си Банк" се обединяват в сделка за 610 млн. евро, бе обявена още в края на миналата година. Продажбата е в рамките на план за преструктуриране на Националната банка на Гърция и ще бъде последвана от продажби на дъщерните й клонове в Кипър и Румъния. Гръцката кредитна институция продава дял от 99.1% от ОББ и 100% от лизинговото подразделение "Интерлийз" (Interlease EAD) на белгийската банкова група "Кей Би Си" (KBC Group). Очаква се одобренията на всички регулаторни органи да бъдат получени до средата на годината, когато сделката ще бъде юридически финализирана.
Източник: Банкеръ (27.02.2017)

Доскорошният собственик на ОББ и продаде филиала си в Южна Африка Втората по големина гръцка банка National Bank се съгласи да продаде филиала си в Южна Африка и дъщерното дружество на AFGRI Holdings като част отодобрен план за преструктуриране. Филиалът е създаден през 1947 г., предвижда, банкови услуги на средни местни предприятия. AFGRI е компания за селскостопански, финансови услуги и хранително-вкусовата промишленост, работещо в Южна Африка и 14 други страни в Африка. NBG очаква сделката да бъде финализирана през втората половина на тази година и подлежи на одобрение от регулаторните органи. Националната банка на Гърция, с единици в Сърбия, Бившата югославска република Македония (БЮРМ), Албания, Румъния и Кипър, планира повече продажби на чуждестранни активи като част от преструктурирането си. В края на миналата година тя продаде Обединена българска банка на белгийската KBC Group за 610 милиона евро ($ 645 690 000).
Източник: econ.bg (09.03.2017)

Хотелът Golden Tulip във Варна се продава за 15.2 млн. лв. Бизнес хотелът Golden Tulip във Варна отново е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител. Търгът се организира по искане на общината заради неплатени данъци на собственика "Керамична индустрия". Дружеството обаче има и други кредитори, сред които Обединена българска банка и "Хета асет резолюшън" (преди "Хипо Алпе-Адриа"). Началната цена, за която се продава имотът сега, е 15.2 млн. лв. Това е доста над последната оценка от 5.8 млн. лв., за колкото се предлагаше последно преди две години. Оферти се приемат до 10 април.Частен съдебен изпълнител Румяна Тодорова е обявила за продан имота, който включва парцел от 764 кв.м и изградения на него хотел. Справка в Имотния регистър показва, че той е с разгъната застроена площ от 5600 кв.м. Четиризвездният хотел се намира в широкия център на Варна на бул. "Христо Ботев". Сградата е на осем етажа и разполага с 92 стаи. Върху имота има вписани ипотека и особен залог в полза на ОББ, ипотека на "Хета асет резолюшън", както и възбрана в полза на община Варна. От съобщението на съдебния изпълнител става ясно, че има и други кредитори на собственика "Керамична индустрия". По информация на "Капитал" взискател по сегашното дело е общината, на която дружеството дължи данъци. До редакционното приключване на броя оттам не уточниха каква е сумата. Пак по информация на "Капитал" компанията дължи около 2 млн. евро на ОББ и приблизително толкова на "Хета асет резолюшън"."Керамична индустрия" е регистрирано през 2011 г. в Нови пазар с капитал 4.5 млн. лв., които на практика са апорт на хотела във Варна чрез дружеството "Болкан хотелс". В Търговския регистър "Болкан хотелс" има вписан заем за 1.28 млн. евро от ОББ, който е сключен през 2003 г. Кредитът е гарантиран със залог върху предприятието като съвкупност. Според запознати в момента хотелът е временно затворен, но иначе работи. Това обаче не става чрез компанията собственик, тъй като според отчета за 2015 г. приходите на "Керамична индустрия" са едва 30 хил. лв. и идват единствено от наеми. Към края на годината непокритата загуба на дружеството е малко над 500 хил. лв. В Имотния регистър обаче се вижда, че хотелът е отдаден под наем на "Бизнес хотел Варна". Това е станало през 2012 г. за срок от 10 години. Това дружество е работещо, като за 2015 г. отчита 2.1 млн. лв. приходи и дори леко подобрява резултата си от предходната година. Печалбата на компанията за същата година е в размер на 490 хил. лв.Документите показват още, че наемателят и собственикът на хотела са свързани лица. Акционери в "Керамична индустрия" са ТДС, което е регистрирано на адреса на хотела, "Темакс България" и "Техно нова". Собственик на първото дружество е регистрираната на Сейшелските острови Ferte Inc, която е собственик и на наемателя "Бизнес хотел Варна". В Имотния регистър ТДС е посочена и като наемодател на хотела. "Темакс България" също е с офшорен собственик на Сейшелите – Avros Ltd. Единствено "Техно нова" има ясен собственик и това е Антон Лефтеров. Справка в ДАКСИ показва, че той няма участия в други компании. Хотелът Golden Tulip беше използван като обезпечение и по заем на дружеството "Керамика Плиска И.П." от "Хипо Алпе-Адриа", във връзка с който "Болкан хотелс" се явяваше ипотекарен гарант. Изпълнителен директор и на хотела, и на керамичната фабрика беше Илиян Тенев. "Керамика Плиска И.П." беше собственик на завода за плочки в Нови пазар, който беше изграден и оборудван, но така и не заработи. Преди година "Хипо Алпе-Адриа" успешно продаде фабриката на турската Akgun Seramik. В момента предприятието работи под името "Дюра-тайлс БГ", като новият собственик подготвя и разширяване на мощностите.
Източник: Капитал (14.03.2017)

Хампарцумян влиза в управителния съвет на Асоциацията на банките Главният изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" АД Левон Хампарцумян беше избран за член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България. В предишни години Хампарцумян е бил член на управителния съвет на сдружението, както и негов председател. За втори тригодишен мандат, като член на управителния орган на Асоциацията, беше избрана Петя Димитрова - Председател на УС и Главен изпълнителен директор на "Пощенска банка" АД. Останалите членове на управителния съвет на банковата асоциация, които продължават мандатите си, са: председателят на Асоциацията Петър Андронов и неговият заместник Виолина Маринова, както и членовете на управителния съвет Емил Ангелов, Георги Константинов и Светослав Гаврийски.
Източник: Банкеръ (05.04.2017)

"Никром – тръбна мебел" влезе в процедура по фалит След множество изпълнителни дела и опити на кредиторите да съберат вземанията си чрез търгове за имущество производителят на мебели "Никром – тръбна мебел" влезе в процедура по несъстоятелност. Решение за това е взето от Ловешкия окръжен съд в края на март. Общите задължения на компанията са близо 19 млн. лв. Основната част от тях са към държавната Българска банка за развитие (ББР) и Обединена българска банка (ОББ), както и по облигационната емисия, която дружеството спря да обслужва. Молбата за несъстоятелност е подадена в началото на декември 2016 г. от "Феникс репластик", която е доставяла горива на "Никром - тръбна мебел". Единият от кредиторите е ББР, като общият размер на задължението (с лихви и т.н.) е малко под 3 млн. лв. ОББ има да получава около 6.5 млн. лв. по два договора за кредит. ОББ е довереник и облигационер и по емисията облигации за 6 млн. евро, които "Никром – тръбна мебел" издаде през декември 2012 г. Съдебно-икономическата експертиза е показала, че освен дълговете към банките "Никром – тръбна мебел" има други необслужвани задължения за общо 4.6 млн. лв.
Източник: Капитал (20.04.2017)

ОББ разпределя 98 млн. лв. дивидент за акционерите си ОББ ще разпредели дивидент от 97.9 млн. лв. за акционерите. Това решение беше взето на проведеното редовно общо събрание в четвъртък. Основен акционер на ОББ е National Bank of Greece (NBG), която в края на миналата година обяви сключването на договор за продажба на българското си поделение на белгийската KBC Group (собственик на Сибанк и ДЗИ в България). Очаква се разрешенията от регулаторните органи в България и Белгия, включително и от Европейската централна банка, да бъдат получени до края на май. След това ще бъде извършено плащането по сделката и тя ще бъде окончателно приключена. Договорената цена е 610 млн. евро (заедно с лизинговото дружество на ОББ "Интерлийз") и е най-високата, постигана за банка в сектора.Обявеният за изплащане дивидент е по-голямата част от нетната печалба на банката за изминалата година - 111.3 млн. лв. Останалата част от нея – над 13 млн. лв., ще бъде отнесена в резерв "Неразпределени печалби". Това е вторият дивидент, който ОББ изплаща, след като през декември 2016 г. имаше едно значително разпределение на дивидент за акционерите в размер на 260 млн. лв., който дойде и от натрупаните печалби през годините. Без тази сума към края на годината банката има адекватност на капитала от първи ред 23.2% и обща капиталова адекватност от 24.2%. Възвращаемостта на капитала е 10.3% за миналата година. Съотношението за ефективност - разходи към приходи, е 37.8% Главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев отчете изминалата 2016 за банката като поредната успешна година с възходящ растеж и висока степен на доходност за акционерите. Година по-рано - за 2015 г., ОББ отчете свиване на печалбата с близо 36% (спрямо 2014 г.) до 48.9 млн. лв. заради извънредните разходи около еднократни събития като провизии покрай стрес тестовете и вноската за Фонда за възстановяване и преструктуриране на банки. Двете основни събития за банката през изминалата година са проведените проверка на качеството на активите и стрес тестовете и обявената сделка между KBC и NBG. В годишния доклад за дейността й се посочва: "Успешният резултат от проверката е потвърждение за предпазливия подход за управление на ОББ. Банката оповести отлични резултати и в двата прегледа на качеството на активите, както и в последващия стрес тест, потвърждавайки своята солидна капиталова позиция и здрав баланс." След констатациите на проверката коефициентът на базовия собствен капитал от първи ред (CET 1) се регулира от само 0.4 процентни пункта – от 26.1% до 25.7%. И през 2016 г. банката е продължила да се самофинансира, показвайки силна депозитна база, което води до съотношение на кредити към депозити от 69.3% към края на годината, се посочва в годишния доклад. Привлечените средства от клиенти са нараснали с 9.5% на годишна база до 5.571 млрд. лв. Депозитите на граждани са се повишили с 5.8% (до 3.8 млрд. лв.), а на фирми с 15.4% годишно (до 1.3 млрд. лв.). Депозитите от домакинствата продължават да са с доминираща важност за структурата на привлечените средства на банката, като заемат 68.9% от депозитния портфейл. Динамиката на корпоративните депозити следва продължителния период на дефлация и забавяне на бизнеса и определя относителния им дял от 23.1%. Към края на годината ОББ държи 8% от депозитите на населението и 6% от корпоративните депозити в страната. През миналата година банката е прилагала консервативен подход в кредитирането, като в края на годината брутният й кредитен портфейл се свива с 8.1% годишно. Били са ограничени кредитите към икономически сектори със завишен риск. Брутната стойност на кредитния портфейл на банката е 4.543 млрд. лв. в края на миналата година, като заемите за индивидуални клиенти са с дял от 40.5% (1.8 млрд. лв.), а на корпоративните кредити делът е 59.5% (2.7 млрд. лв.). За миналата година ОББ е начислила провизии за 114.7 млн. лв.
Източник: Капитал (21.04.2017)

Изчистването на банковите баланси от проблемни кредити и заложени имоти като обезпечение по тях е постоянна и здравословна необходимост, така че продължава с пълна сила. Само за месец май по искане на кредиторите съдия- изпълнители са обявили двадесет и осем публични продажби на недвижимости, а първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е общо над 100 млн. лева. Продава се всичко - от апартаменти и къщи, през парцели и оранжерии, до хотели, фабрики и складове за промишлена и селскостопанска продукция. Както се казва - всичко е на тезгяха. А има ли търсене? За съжаление, както се вижда, немалко от имотите, пуснати за принудителна продан, се предлагат за втори и трети път, а цената им вече е паднала до 60-70% от първоначално обявената. Но и това поевтиняване не е гаранция, че ще си намерят купувач. Явно пазарът на производствени и търговски имоти се възстановява мъчително бавно и това е проблем както за кредиторите, така и за кредитополучателите. Тук няма да разказваме за всяка от продажбите, обявени за осъществяване през май. Ще прегледаме обаче петте най-големи според размера на първоначално обявените цени търгове, защото при тях става дума за много милиони левове, а освен това те са свързани със значителен по обем бизнес. А между четири от тях има нещо общо. Единият от търговете - с първоначално обявена цена от 5.38 млн. лв., е за недостроен хотел в Пампорово. Случаят е до болка познат, писали сме за него. Този имот се предлага за трети или четвърти път по искане на ипотекарния кредитор "Ти Би Ай Банк", но така и не намира купувач. По всичко личи, че и този опит няма да е последен. Общото между другите четири принудителни продажби е, че са за имоти, свързани по един или друг начин със селското стопанство. В Стара Загора съдия-изпълнител е обявил за публична продан цял завод за фуражи и хранителни смески за животни. Той е собственост на "Зоохранинвест пропъртис"" ЕООД. Едноличен собственик на компанията е "А.А.П. Зоохранинвест" ЕООД на украинеца Валери Струнин. Това не е началото на някакъв остросюжетен криминален разказ - по всичко личи, че Струнин развива у нас нормален, законен бизнес, но явно преживява сериозни финансови проблеми, които пречат на фирмата му редовно да обслужва задълженията си към "Банка ДСК". Следващият по големина търг е за имоти в Сливен, където са разположени оранжериите, собственост на фирма "Скът" ООД. Те са обявени за принудителна продан заедно с цялата техника, обслужваща производството. А първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е около 7.16 млн. лв. без ДДС. Причината да се стигне до търга е, че фирмата не е в състояние да обслужва задълженията си към ипотекарния кредитор ОББ. В неговата полза е направен и залог върху компанията като търговско предприятие. Въпросните имоти са ипотекирани в полза и на ИНВЕСТБАНК. При това, както става ясно и от обявата на съдия-изпълнителя, продажбата на имота въобще не е лесна работа. Вече е имало два неуспешни опита това да бъде направено. Оценката на имота първоначално е била 11.93 млн. лв., но заради провала на първите два опита тя е паднала с близо 40 процента. В град Раднево пък съдия-изпълнител продава имот, на който е бил разположен свинекомплекс. Той е собственост на "П.С.В. Груп" ООД. Фирмата е обявена в несъстоятелност, а съдружници в нея са Галин Жеков и Людмил Славов. Любопитна подробност е, че Славов участва в ръководството на почти неизвестната на широката публика политическа партия "Движение за свобода и справедливост". Изглежда, и в политиката не му върви повече, отколкото в бизнеса. Но да се върнем към търга. Той е обявен по искане на взискателя - фирма "Зара - Е" ООД, която търгува с нефтопродукти. Имотът обаче е ипотекиран в полза на "УниКредит Булбанк". Най-вероятно търгът е част от програмата за осребряване на активите на обявената в несъстоятелност "П.С.В. Груп". Цената, от която ще започне наддаването, е около 5.58 млн. лв., но е почти сигурно, че трудно ще се яви купувач на това равнище. На втора публична продан е изнесена складовата база - собственост на "Планет Дивелопмънтс" ЕООД, която пък е притежание на "Сиконко - Агрия" АД, която се занимава с производството на земеделска продукция. Тя е една от компаниите от фирмената група "Сиконко", а складовата база, която е изнесена на публична продан, обслужва нейната дейност. По-важното е обаче, че явно компанията, която притежава складовата база, не може да обслужва задълженията си към своя кредитор "Банка ДСК" и по тази причина имотът се предлага за принудителна продан. При това за втори път. Явно купувачи за такива обекти не се намират лесно. Цената, която се надяват да получат продавачите, е 4.71 млн. лв. - оттук ще започне наддаването. Ако не се стигне до сделка, следва нова процедура за публична продан при още по-ниска цена. Но при подобно развитие на събитията вече възниква въпросът дали кредиторът ще може да си събере вземането.
Източник: Банкеръ (21.04.2017)

НБГ получи последен дивидент от ОББ Обединена българска банка ще раздаде на сегашните си акционери дивидент на сума 97.9 млн. лв., или около 48.95 млн. евро. Това решиха на общото си годишно събрание акционерите на проведено на 20 април 2017-а. На него бяха приети докладът за дейността й и отчетът за финансовите й резултати за 2016-а. Печалбата на банката за изминалата година е 111.3 млн. лв. и 13.млн. лв. от нея ще бъдат оставени в капитала на кредитната институция, а останалата част ще бъде разпределена между акционерите. ОББ раздава дивидент за втори път в рамките на около половин година. Да припомним, че през декември на извънредно общо събрание бе решено банката да разпредели като дивидент 130 млн. евро. Така в рамките на близо шест месеца нейните акционери ще получат общо близо 179 млн. евро. Преобладаващата част от тези пари ще отиде по сметките на Национална банка на Гърция, която в момента притежава 99.91% от капитала на ОББ. Но това ще е последният дивидент който НБГ получава от българската кредитна институция, а тя е нейна собственост близо 17 години. А е последен, защото до месец се очаква да приключи сделката по продажбата на ОББ на белгийската банка "Кей Би си". Тя бе обявена в края на миналата година и според условията й белгийците ще платят на НБГ 610 млн. евро за ОББ. Отделно от това гърците ще получат от ОББ и дивидентите, за които става дума тук. По този начин те ще реализират огромна възвръщаемост от инвестицията си в страната ни. Да припомним, че НБГ купи ОББ през 2000-а, като плати за нея около 200 млн. евро. А сега благодарение на продажбата на българската банка ще получи близо 790 млн. евро - плащане за капитала и под формата на дивидент. Без съмнение сумата, за която се продава ОББ, е рекордна за България. Особено сегашните времена, когато големи външни инвеститори почти няма. Друг е въпросът, че парите от тази инвестиция няма да останат в България, а ще "заминат" за Гърция. Но пък у нас ще разшири позициите си "Кей Би Си" Банк", която е една от най-стабилните в Европа. Тя значително ще се разрасне на пазара в България, тъй като след покупката на ОББ ще я слеее със СИБАНК - нейна собственост в момента. По този начин "Кей Би Си Банк" ще се утвърди като третата по големина институция на българския финансов пазар. Това ще придаде един по-привлекателен облик на целия ни финансов пазар. Защото едно е водеща тук да е една от най-стабилните банки в ЕС, съвсем друго е собственик на голяма банка у нас да е кредитна институция от Гърция. Финансовите проблеми на съседите са всеобщо известни. На пръв поглед цената, която плаща "Кей Би Си Банк" за ОББ, е висока. Но нещата няма да изглеждат така, ако се прегледат финансовите резултати и пазарните позиции на ОББ. За периода на своето съществуване (от края на 1993 г. насам) ОББ се утвърди като една от най-големите, и което е по-важно - една от най-стабилните банки у нас. За времето, когато тя бе собственост на Национална банка на Гърция, активите й са нараснали от 781 млн. на 3.66 млрд. евро. Нетните кредити са се покачили от 189 млн. на 2.04 млрд. евро, депозитите са се умножили - от 629 млн. на 2.87 млрд. евро, а собственият капитал на акционерите - от 130 млн. на 685 млн. евро. Банката получи една от най-високите оценки при прегледа на качеството на активите й, приключил на 13 август 2016-а. Общата й капиталова адекватност е над 28 процента. На всичко отгоре въпреки силно конкурентната среда ОББ успя да запази лидерските си позиции и да удържи четвъртото място на банковия ни пазар по активи. Точно заради тези добри резултати, които са изцяло заслуга на сегашния мениджмънт на банката, воден през всичките тези години от Стилиян Вътев и Радка Тончева, белгийците от "Кей Би Си Груп" ще платят толкова много пари за нея. За приключване на сделката по покупката на ОББ от "Кей Би Си Банк" се очакват разрешенията на няколко банкови надзора - на Белгия, на ЕЦБ и разбира се - на БНБ. Най-вероятно всички тези одобрения ще бъдат получени до средата на май 2017-а. След това "Кей Би си Банк" ще влезе във владение на ОББ и ще започне процеса по обединението й със СИБАНК. Това ще е продължителна и сложна процедура, която по правило е сериозно предизвикателство за екипите и на двете сливащи се банки. Междувременно до края на годината ще се състои още едно общо събрание, на което ще бъдат гласувани органите за управление на обединената банкова институция.
Източник: Банкеръ (21.04.2017)

Пет от стоте най-големи банки работят и в България Пет от стоте световни мегабанки са представени и в България. Това става ясно от класацията за 2016 г., направена от финaнcoвaтa плaтфopмa Ѕ&Р Glоbаl Маrkеt Intеllіgеnсе. Данните показват, че макар и малък, българският финансов пазар е интересен за големите играчи. "Нашите" банки в топ 100 са френските Ѕосіеtе Gеnеrаlе и ВNР Раrіbаѕ, xoлaндcкaтa ING Grоuр, итaлиaнcкaтa UnіСrеdіt и бeлгийcкaтa КВС. Някои са представени от дъщерни дружества, а другите имат клонове у нас. От петте най-високи места заемат ВNР Раrіbаѕ , която е №8 в света по активи, и Ѕосіеtе Gеnеrаlе, която е 18-а. И двете банки оперират у нас чрез клонове, припомня Моnеу.bg. На 20-о място е UnіСrеdіt, чието дъщерно дружество УниKpeдит Бyлбaнк е най-голямата банка в България. ING, която има клон у нас, е на 29-o мяcтo в световната класация. КВС Grоuр, която е 79-а сред най-големите сто, е собственик на две банки в България - Cибaнк и OББ. Bтората придобивка на белгийците е съвсем скорошна - в кpaя нa минaлaтa гoдинa те купиха 99.9% oт OББ и 100% oт лизингoвaтa кoмпaния "Интepлийз" в cдeлкa зa нaд 1.2 млpд. лeвa. Китайски финансови гиганти са окупирали първите четири места в ранглистата. Това са Industrial Commercial Bank of China, China Construction Bank, Agricultural Bank of China и Bank of China, които изпреварват японската Mitsubishi UF, американските JP Morgan Chase&co, Bank of America и Wells Fargo и британската HSBC Holdings.
Източник: Сега (24.04.2017)

Комисията за защита на конкуренцията даде зелена светлина на сделката, с която белгийската "Кей Би Си Банк" купува от Национална банка на Гърция българската ОББ, дружествата "Интерлийз", "ОББ - Метлайф" и още някои свързани с тези компании и ги консолидира с дъщерните си структури - СИБАНК и застрахователните фирми с марката "ДЗИ". В решението на КЗК от 26 април 2017-а буквално се казва следното: "РАЗРЕШАВА концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на пряк едноличен контрол от страна на „Кей Би Си Банк НВ“, Белгия, върху „Обединена българска банка“ АД, „Интерлийз“ ЕАД и някои свързани български бизнес активи по смисъла на Глава V от Закона за защита на конкуренцията." Това разрешение може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването за сделката по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а за третите лица - от публикуването му в електронния (публичния) регистър на КЗК. Разрешението на КЗК при големи сделки за придобиване и поглъщане е абсолютно задължително и е част от административните стъпки, които участниците в тези сделки трябва да направят. Издаването на такова разрешение въобще не е проформа. Това става след задълбочен анализ и оценка на пазара, на който работят дружествата, подлежащи на покупка и обединение, при който се ползват огромен обем статистически данни и различни методики за анализ. Нещо повече - във връзка със сделката се иска компетентното становище не само на надзорните органи, контролиращи дружествата, подлежащи на покупко-продажба и обединение, но и на техни преки конкуренти. В случая заради сделката за ОББ, за "Интерлийз", за "ОББ-Метлайф" и за свързани с тях компании е направен анализ на пазара на банкиране на дребно, на пазара на корпоративното банкиране, на пазара за платежни услуги и на застрахователния пазар. Целта е да се установи дали сделката и последващото сливане на въпросните дружества със СИБАНК и застрахователните фирми с марката "ДЗИ" няма да доведе до пазарна концентрация и господстващо положение. Поискани са становища от БНБ, от Комисията за финансов надзор, от Асоциацията на банките в България, от основни конкуренти на участниците в сделката: "УниКредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" ЕАД, Пощенска банка, Първа инвестиционна банка ЕАД, "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, Централна кооперативна банка АД, ЗЕАД "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, ЗАД "Алианц България Живот" АД, "Граве България Животозастраховане" АД, "Застрахователна Компания Уника Живот" АД и "Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК". Важно е да уточним, че не всички от запитаните са дали благоприятни отзиви за сделката. От доклада става ясно, че например застрахователната компания "Уника Живот" е изразила опасения, че след осъществяване на сделката "новосъздадените дружества, които ще възникнат вследствие на обединението между групата на "Кей Би Си Банк" у нас и тази на ОББ, са една от най-големите банково-застрахователни групи в страната и ще окаже ефект и върху структурата на пазара на животозастраховане", на който "Уника" оперира. В доклада на КЗК се посочва, че според "Уника": "Ефектът от концентрацията би се изразил както в изместване на някои от основните конкуренти на групата от досегашните им пазарни позиции, така също и в създаване на сериозна вероятност от установяване или засилване на господстващо положение на предприятията от новосъздадената група на съответните засегнати пазари, вкл. и на пазара на животозастрахователни продукти. Ефектът от обединението ще бъде особено осезаем върху пазара за спестовни и рискови застраховки “Живот“, където консолидацията между ДЗИ и "Метлайф" ще доведе до значителна промяна в структурата на пазара." По-специално дружеството смята, че при спестовните застраховки „Живот“ новата застрахователна група ще се превърне в пазарен лидер с пазарен дял от над 35% и ще бъде в състояние да действа в значителна степен независимо от своите конкуренти, да диктува условията на пазара и да доведе до значително засягане на конкурентния процес. "Същите опасения "Уника" изразява и по отношение на пазарния сегмент на рискови застраховки "Живот", където смята, че новата група ще заеме второ място с пазарен дял над 20% и ползвайки се от богатия си опит при продажбите на рискови застраховки, както и от по-големия и разнообразен продуктов портфейл на пазара в средносрочен план и може сериозно да размести пазарните позиции на основните участници на пазара, като се превърне в пазарен лидер на подпазара на рискови застраховки „Живот“. Според дружеството планираната концентрация ще окаже значително въздействие и върху подпазара на здравно застраховане, както и на пазарния сегмент на застраховката „Злополука“. КЗК е взела предвид тези забележки и е поискала допълнителна информация по тези пунктове от "Кей Би Си Банк", преди да излезе с окончателно решение. Белгийците са изпратили пространно становище по въпроса, което КЗК е приела. Някои от по-важните заключения по него са следните: "Кей Би Си Банк НВ" смята, че сделката не може да доведе до установяване или засилване на неговото господстващо положение на пазара, както и значително да засегне конкурентния процес, тъй като новото обединение ще има общ пазарен дял от (20-30%) на пазара на животозастраховане, което е под границата от 40%, над която се приема, че има концентрация. Също така наличието на значителна конкуренция на пазара ограничава възможността ДЗИ/ОББ-МетЛайф да действат независимо. Пазарът се характеризира с постоянен растеж и висока еластичност на търсенето, което води до интензивна конкуренция за клиенти между доставчиците на животозастрахователни продукти. По отношение на твърденията на "Уника", че обединеното предприятие ще се ползва от добре развит банков канал и ресурси и това ще обуслови засилване на пазарната му позиция, "Кей Би Си" изразява становище, че това твърдение не е подкрепено по никакъв начин от наличната информация за ситуацията на пазара на животозастраховане. Обединеното предприятие няма да има дял, по-голям от 25%, на който и да е от пазарите, на които сделката ще окаже въздействие". Тъй като направеният за целите на доклада анализ на отделните пазари, на които след сделката ще работи обединената банково-застрахователна група, е потвърдил позицията на "Кей Би Си Банк", КЗК е констатирала, че за концентрация и дума не може да става и е дала зелена светлина на сделката. За приключването на цялата операция по покупко-продажбата на ОББ, "Интерлийз", "ОББ-Метлайф" и свързаните с тях компании своето одобрение трябва да дадат също БНБ и Комисията за финансов надзор.
Източник: Банкеръ (28.04.2017)

КЗК разреши сделката за ОББ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши „Кей Би Си Банк НВ“ да придобие „Обединена българска банка“ АД (ОББ) и „Интерлийз“ ЕАД от National Bank of Greece, показва справка в регистъра на антимонополния регулатор. Белгийската „Кей Би Си“, която е собственик на „СИБанк“ в България, обяви в края на декември 2016 г., че придобива ОББ – четвъртата по големина банка в България. В началото на тази година белгийската банкова група подаде и уведомление към КЗК за сделката. Според КЗК нито един от участниците в концентрацията не надхвърля пазарен дял от 15% в анализираните пазарни сегменти, което няма да доведе до създаване или засилване на господстващо положение от новата банкова група и да възпрепятства конкуренцията.Подобен е и изводът за присъствието на двете групи на застрахователния пазар.Освен „СИБанк“, „Кей Би Си“ притежава още „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, „ДЗИ-Здравно осигуряване“ АД – в ликвидация, „Управление на активи за продажба – 2“ ЕООД, „Ийст Голф Пропъртис“ ЕАД, „ОББ Факторинг” ЕООД, „ОББ Асет Мениджмънт” АД, „ОББ-Застрахователен брокер” АД, „Интерлийз Ауто” ЕАД, „Хотел Перун-Банско“ ЕООД ЕАД, ОББ-МетЛайф Животозастрахователно Дружество“ АД (ОББ-МетЛайф), „Дружество за касови услуги“ АД („ДКУ“). В становищата на БНБ и Асоциацията на банките в България, поискани от КЗК, се посочва, че сделката няма да даде съществено предимство пред другите банкови и небанкови пазарни участници, тъй като и ОББ, и „СИБанк“ са с „умерено присъствие“ на пазара. Отделни банкови дружества изказват подобни становища, макар и да подчертават, че сделката ще формира третата по значимост институция в банковия сектор, с което биха могли да се постигнат икономии от мащаба и съответно по-добри условия за клиентите. Подобни мнения изказват и застрахователните дружества, изпратили становища до антимонополната комисия. КЗК посочва в пазарния анализ, че има съществени бариери пред навлизането на банковия пазар в България. На пазара оперират 27 банки, от които 9 са местни, 11 са дъщерни банки на банкови групи от Европейския съюз (ЕС), 2 са европейски банки, 4 са клон на банки на банкови групи от ЕС и 1 е клон на неевропейска банка. Видно от изложените данни може да се каже, че броят на участниците на банковия пазар е сравнително висок. Това се потвърждава и от факта, че в последните няколко години не е налице навлизане на нови участници на пазара, а по-скоро се наблюдава тенденция на консолидация на някои от банките, посочва КЗК в доклада си. Анализът на застрахователния пазар показва, че лицензираните застрахователи по животозастраховане са петнадесет на брой, а застрахователите от държави членки на ЕС, извършващи дейност по животозастраховане в България при условията на правото на установяване, са три. Обемът на пазара на животозастраховането също оказва влияние върху навлизането на нови участници. Ниският пазарен дял на животозастрахователни продукти в сравнение с общото застраховане се обуславя както от недостатъчният ръст в доходите на населението, така и от слабо развитата застрахователна и инвестиционна култура на населението в страната, пише в анализа на КЗК. Въпреки това на пазара на животозастраховане се наблюдава положителна тенденция към повишение на търсенето на продукти от този сегмент, което се отчита и от КФН – приблизително 11% е увеличението на премийния приход при сравнение на отчетните периоди 31.11.2016 г. – 31.11.2015 г. Преди концентрацията ОББ е на пето място по привлечени депозити към края на 2015 г., а след концентрацията ще се придвижи с една позиция напред до четвърто място, изчислява КЗК. По обем на жилищните ипотечни кредити ОББ е на четвърто място преди концентрацията, а след нея ще стане трета. При потребителските кредити банката е на второ място и ще запази позициите си и след сделката. Що се отнася до депозитите на корпоративни клиенти, преди сделката ОББ е на пето място в страната, като с концентрацията ще се придвижи до четвърта позиция. При корпоративните кредити банката е на трето място по пазарен дял, което се очаква да запази и след сделката.
Източник: Инвестор.БГ (02.05.2017)

Обединена българска банка (ОББ), която вече е собственост на белгийската финансова група KBC, ще разпредели по-голямата част от печалбата си за 2016 г. като дивидент. Изплащането ще започне от днес, 2 май, изпълнявайки решението, взето на провелото се през април Общо събрание на акционерите. Акционерите ще получат като дивидент общо 97.9 млн. лв., а останалата част от над 13 млн. лв. да бъде отнесена в резерв „Неразпределени печалби“. Това е вторият дивидент, който ОББ изплаща, след като през декември 2016 г. имаше едно значително разпределение на дивидент за акционерите в размер на 260 млн. лв., който дойде и от натрупаните печалби през предходните години. Без тази сума към края на годината банката има капиталова адекватност от първи ред 23.2% и обща капиталова адекватност от 24.2%. Възвращаемостта на капитала е 10.3% за миналата година. Съотношението за ефективност - разходи към приходи, е 37.8% Главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев отчете изминалата 2016 г. за банката като поредната успешна година с възходящ растеж и висока степен на доходност за акционерите. Година по-рано - за 2015 г., ОББ отчете свиване на печалбата с близо 36% (спрямо 2014 г.) до 48.9 млн. лв. заради извънредните разходи около еднократни събития като провизии покрай стрес тестовете и вноската за Фонда за възстановяване и преструктуриране на банки.
Източник: Медия Пул (03.05.2017)

ЕЦБ разреши на КВС да купи ОББ Европейската централна банка разреши на белгийската "Кей Би Си Банк" да закупи от "Национална банка на Гърция" българската ОББ. Това бе съобщено в четвъртък - 11 май, следобед. Разрешението е част от надзорните процедури, през които задължително трябва да премине сделката по покупката на ОББ, преди да бъде приключена. Финалната фаза на тези процедури е одобрението от Българската народна банка, което можем да очакваме в рамките на следващите десет дни.
Източник: Банкеръ (12.05.2017)

БНБ даде одобрение за сделката за ОББ БНБ издаде предварително одобрение за придобиването на 99.91% от капитала на ОББ от белгийската KBC Bank, съобщиха от централната банка. В резултат на това ОББ ще стане дъщерно дружество на KBC в България заедно със СИБанк. Освен СИБанк белгийската банково-застрахователна група е собственик и на ДЗИ в България. В съобщението се казва още, че предварителното одобрение е издадено при условията на поетите от KBC ангажименти за осигуряване на "стабилно и надеждно развитие на ОББ, като при запазване на нейния бизнес модел ще бъдат въведени груповите политики, прилагани от KBC". Освен БНБ в България по сделката се произнесе и Комисията за защита на конкуренцията, която също даде разрешението си. И белгийската централна банка е дала разрешение за покупката от KBC. Европейската централна банка също се е произнесла положително. След получаване на разрешенията следва плащане и работата по реалното сливане на двете банки в България. Договорената цена, която беше обявена със съобщаването за сделката в самия край на миналата година, е 610 млн. евро. Освен ОББ тя включва и лизинговото й дружество "Интерлийз". Тогава беше обявено, че двете банки ще се сливат. От Търговския регистър се вижда, че ОББ вече има насрочено извънредно общо събрание за 14 юни. Към края на първото тримесечие на тази година ОББ е четвърта по големина в сектора с активи в размер на 6.9 млрд. лв. според данните на БНБ. СИБанк е девета с активи от 3.1 млрд. лв. След обединението на двете банки се очаква новата институция да бъде на трето място по размер на активите, измествайки ПИБ (8.9 млрд. лв. активи към края на март 2017 г.).
Източник: Капитал (23.05.2017)

БНБ даде предварително одобрение за продажбата на ОББ. Продавач е гръцката NBG - National Bank of Greece, а купувач е белгийската банково-застрахователна група КВС, която е собственик на СИБанк. КВС ще придобие 99.91% от Обединена българска банка, която ще стане дъщерно дружество на КВС, също както е СИБанк. В края на април сделката бе одобрена и от Комисията за защита на конкуренцията. По данни на БНБ ОББ държи 7.42 % от активите на банковата система, а CИБaнк имa 3.37%. Cлeд сливането им oбeдинeнaтa гpyпa щe имa дял oт 10.79% и ще заеме трето място сред банките у нас, измecтвaйки Пъpвa инвecтициoннa бaнка.
Източник: Сега (23.05.2017)

ЕБВР отличи ОББ Най-активна издаваща банка през 2016 в България" бе категорията, в която Обединена българска банка получи почетната награда от Програмата за насърчаване на търговско финансиране на Европейката Банка за Възстановяване и Развитите (ЕБВР) - Trade Facilitation Programme (TFP), в която участват 96 банки в общо 26-те страни, в които оперира ЕБВР. Статуетката и грамота от името на Обединена българска банка прие Павел Гонков – директор "Глобални трансакции и услуги", ОББ. "Дългогодишното ни партньорство с ЕБВР както по този, така и по редица други проекти, е в резултат на постоянния ни съвместен стремеж към създаване на иновативни бизнес решения и налагане на добри практики във финансирането. Настоящата награда за най-активна издаваща банка през 2016 в България е доказателство и за успехите, които постигаме благодарение на това трайно партньорство", коментира Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ. "Това е поредният успешен съвместен проект между Обединена българска банка и ЕБВР, в които двете финансови институции обединиха усилията си в подкрепа на българския бизнес и предприемачеството в страната", каза Павел Гонков, директор "Глобални трансакции и услуги", ОББ.
Източник: Банкеръ (31.05.2017)

ОББ придобива 30%, а Кей Би Си - 60% от животозастрахователя "ОББ-Метлайф Комисията за финансов надзор (КФН) одобри извършването на пряко придобиване на акционерно участие от страна на "Обединена Българска банка” АД в размер на 30% от акционерния капитал на "ОББ-Метлайф Животозастрахователно дружество” АД от "Етники Хеленик Дженеръл Иншурънс” С.А., Гърция. Надзорът издаде одобрение и за непряко придобиване от "Кей Би Си Банк НВ” в размер на 60% от капитала на "OББ-МетЛайф Животозастрахователно дружество” АД от Национална банка Гърция С.А., Гърция.
Източник: econ.bg (31.05.2017)

И КФН даде зелена светлина на покупката на ОББ от КВС След като Българската народна банка и Комисията за защита на конкуренцията дадоха одобрение за сделката по придобиване на Обединена българска банка от „Кей Би Си Банк НВ”, Комисията за финансов надзор също се произнесе по операции, които засягат собствеността на българската банка и са част от договореното споразумение за покупката. КФН одобри извършването на пряко придобиване на акционерно участие от страна на „Обединена Българска банка” АД в размер на 30 % от акционерния капитал на „ОББ-Метлайф Животозастрахователно дружество” АД от „Етники Хеленик ДженерълИншурънс” С.А., Гърция. Комисията издаде одобрение и за непряко придобиване от „Кей Би Си Банк НВ” в размер на 60% от капитала на “OББ-МетЛайф Животозастрахователно дружество” АД от Национална банка Гърция С.А., Гърция. В края на декември миналата година белгийската финансова група, която е собственик на СИБАНК в България, обяви, че придобива ОББ – четвъртата по големина банка в България.
Източник: Инвестор.БГ (01.06.2017)

След като Българската народна банка и Комисията за защита на конкуренцията дадоха одобрение за сделката по придобиване на Обединена българска банка от "Кей Би Си Банк НВ", Комисията за финансов надзор също се произнесе по операции, които засягат собствеността на българската банка и са част от договореното споразумение за покупката. КФН одобри извършването на пряко придобиване на акционерно участие от страна на "Обединена Българска банка" АД в размер на 30% от акционерния капитал на "ОББ-Метлайф Животозастрахователно дружество" АД от "Етники Хеленик ДженерълИншурънс" С.А., Гърция, съобщиха от финансовия регулатор. Комисията издаде одобрение и за непряко придобиване от "Кей Би Си Банк НВ" в размер на 60% от капитала на "OББ-МетЛайф Животозастрахователно дружество" АД от Национална банка Гърция С.А., Гърция. На 22 май БНБ издаде предварително одобрение за прякото придобиване от "КЕЙ БИ СИ Банк" НВ, Белгия, на 99,91% от капитала на "Обединена българска банка" АД, в резултат на което ОББ ще стане дъщерно дружество на белгийската финансова група в България, наред със СИБАНК ЕАД. Ангажиментите на "КЕЙ БИ СИ Банк" включват осигуряване на стабилно и надеждно развитие на ОББ, като при запазване на нейния бизнес модел ще бъдат въведени груповите политики, прилагани от белгийската финансова група. В края на април антимонополният регулатор се произнесе по сделката, при която "КЕЙ БИ СИ Банк" НВ придобива ОББ и "Интерлийз" ЕАД от National Bank of Greece. През декември миналата година белгийската финансова група, която е собственик на СИБАНК в България, обяви, че придобива ОББ - четвъртата по големина банка в България.
Източник: Дума (02.06.2017)

Piraeus Bank продава бизнеса си на Балканите Piraeus Bank - най-голямата като активи банка на Гърция, планира до 2020г. да се раздели с бизнеса си на Балканите, да напусне участието си в холдингови структури и да намали лошите си кредити. "Целта ни е да станем банката с най-високо доверие в Гърция", заяви главният изпълнителен директор Христос Мегалу, който до април 2017г. оглавяваше конкурентната Eurobank, съобщи "Ройтерс". Държавният фонд за стабилизиране на банките HFSF контролира 26.2% от Piraeus. Решението засяга както банковото поделение в нашата страна, така и тези в Румъния, Сърбия, Албания и Украйна. Ако бъде продадена Банка Пиреос България, трета банка с гръцки капитали ще смени собствеността си. Дотук това стана с клона на Алфа банк, който бе погълнат от Пощенска банка, а до дни се очаква и в ОББ да влезе белгийски акционер, припомня "Капитал Daily" в новия си брой. Изданието допълва, че от Банка Приеос България засега нямат потвърждение на информацията, че звеното тук е включено в плана за продажба, но и очакванията са процедурата да се движи от Атина. За миналата година Банка Пиреос България отчете загуба в размер на 67.5 млн. лв. заради активното разчистване на портфейла от лоши кредити. Към края на март активите на банката са в размер на 2.8 млрд. лв., което я поставя на десето място на пазара с кредитен портфейл от 1.9 млрд. лв. и депозити за 2.4 млрд. лв. Преди почти година банката продаде българското си лизингово дружество на местната финансова група "Химимпорт".
Източник: Дневник (08.06.2017)

Белгийската KBC плати 610 млн. евро за ОББ Най-голямата банкова сделка в България приключи: на 13 юни белгийската KBC плати 610 млн. евро за ОББ на гръцката NBG, а от сряда купената банка ще има избран и нов мениджмънт. В следващата около половин година предстои сливане на дейностите на ОББ и Сибанк, за да може до началото на 2018 г. да заработи обединената банка, която ще е трета на пазара в страната след Уникредит Булбанк и Банка ДСК. Белгийската банково-застрахователна група KBC придобива 99.91% от акциите на четвъртия по големина играч в българския банков сектор – ОББ, а също така и лизинговите компании "Интерлийз", "Интерлийз ауто", 60% от застрахователната "ОББ Метлайф", както и дъщерните дружества "ОББ Застрахователен брокер", "ОББ Асет мениджмънт" и "ОББ Факторинг". След сливането на двете банки те ще имат обединени активи за малко над 10 млрд. лв. към края на март 2017 г. и това ще значи трето място на българския пазар.
Източник: Капитал (14.06.2017)

КВС купи ОББ и Интерлийз за 610 млн. евро КВС пpи?лючи cдeл?aтa пo пpидoбивaнe нa Oбeдинeнa бългapc?a бaн?a (OББ) иИнтepлийз oт Haциoнaлнaтa бaн?a нa Гъpция зa oбщaтa cyмa oт 610 милиoнa eвpo, ?oeтo пpeдcтaвлявa 1.10 пъти мaтepиaлнaтa cчeтoвoднa cтoйнocт нa OББ и Интepлийз зa 2016 г. Toвa ce e cлyчилo вчepa, cъoбщиxa oт ?oмпaниятa. ?pидoбивaнeтo, oбявeнo нa 30 дe?eмвpи 2016 г., e oдoбpeнo oт cъoтвeтнитe peгyлaтopни opгaни и aнтимoнoпoлния opгaн. КВС щe изпoлзвa нaлични cpeдcтвa, зa дa плaти в бpoй цeнaтa зa пpидoбивaнeтo. Cдeл?aтa щe имa мнoгo oгpaничeн eфe?т oт 0.54% въpxy coлиднaтa ?aпитaлoвa пoзиция нa KBC, ?aтo ?oeфициeнтът нa бaзoвия coбcтвeн ?aпитaл oт пъpви peд (СЕТ1) щe ce зaдъpжи мнoгo нaд минимaлнитe peгyлaтopни ?aпитaлoви изиc?вaния. B ?paя нa пъpвoтo тpимeceчиe нa 2017 г. ?oeфициeнтът СЕТ1 нa КВС бeшe 15.7% (пpи пълнo нaтoвapвaнe, cъглacнo Дaтc?ия ?oмпpoмиc). OББ, CИБAHK и ДЗИ зaeднo cтaвaт eтaлoн зa бaн?o-зacтpaxoвaтeлнa гpyпa в Бългapия – eдин oт ocнoвнитe пaзapи нa КВС cъc cтaбилни мa?poи?oнoмичec?и ocнoви и дoпълнитeлeн пoтeнциaл зa нaвлизaнe нa финaнcoви ycлyги нa пaзapa. Cлeд пpидoбивaнeтo КВС щe зaпoчнe a?тивнa дeйнocт в cфepaтa нa лизингa, yпpaвлeниeтo нa a?тиви и фa?тopингa в Бългapия и щe пpeдлaгa нa ?лиeнтитe cи пълнa гaмa oт финaнcoви ycлyги. ?peз cлeдвaщитe мeceци пpeдcтoи дa ce извъpши пocтeпeннa интeгpaция нa oпepaтивнo нивo. Ha днeшнитe пъpви зaceдaния зa ?opпopaтивнo yпpaвлeниe нa OББ ?aтo чacт oт КВС, OББ щe взeмe peшeниe зa cъcтaвa нa cвoя нaдзopeн и yпpaвитeлeн cъвeт, ?oйтo щe ce pъ?oвoди oт ?eтъp Aндpoнoв – нacтoящ Kънтpи мeниджъp нa KBC Гpyп зa Бългapия и Глaвeн изпълнитeлeн диpe?тop нa CИБAHK. Йoxaн Teйc, Глaвeн изпълнитeлeн диpe?тop нa КВС Grоuр NV, ?aзa cлeднoтo: “Mнoгo cъм дoвoлeн oтпpидoбивaнeтo. Днec, 10 гoдини cлeд ?aтo гpyпaтa ни зaпoчнa дeйнocттa cи в Бългapия, пpaвим гoлямa cтъп?a нaпpeд в cтpaнaтa. Ha бългapc?ия пaзap, ?oйтo e cpeд ocнoвнитe ни пaзapи, вeчe cтaвaмe нoв cилeн игpaч и щe ocтaвим oтпeчaтъ? във вcич?и cфepи, в ?oитo paбoтим – бaн?иpaнe, зacтpaxoвaнe, yпpaвлeниe нa a?тиви, лизинг и дp. Aнгaжимeнтът ни в Бългapия e дългocpoчeн и нaмиpa oтpaжeниe в cтpaтeгиятa ни дa cмe cpeд пaзapнитe лидepи, ?a?тo e нa вcич?и ocнoвни пaзapи нa КВС. Paзшиpявaнeтo нa дeйнocттa ни в cтpaнaтa, изпoлзвaнeтo нa ?oмпeтeнтнocттa и динaми?aтa нa OББ и CИБAHK и пpeдлaгaнeтo нa oбщи пpoдy?ти и ycлyги щe ни пoмoгнaт дa пocтигнeм тaзи цeл и дa cи ocигypим ycпex в бъдeщe.” Лю? ?oпeлиep, Глaвeн изпълнитeлeн диpe?тop нa бизнec звeнo “Meждyнapoдни пaзapи” в КВС Гpyп, дoбaви cлeднoтo: “Taзи cдeл?a знaчитeлнo зacилвa пoзициятa нa КВС в Бългapия и e чyдeceн пpимep зa cтpaтeгичec?ия пoдxoд нa КВС нa ocнoвнитe и? пaзapи. Увepeни cмe, чe oт cъвмecтнaтa paбoтa нa OББ и CИБAHK щe имa пoлoжитeлeн eфe?т ?a?тo зa ?лиeнтитe нa тeзи двa cилни бpaндa, тa?a и зa бългapc?aтa и?oнoми?a ?aтo цялo.” ?eтъp Aндpoнoв, Глaвeн изпълнитeлeн диpe?тop нa CИБAHK и Kънтpи мeниджъp нa KBC Гpyп зa Бългapия, пpивeтcтвa днeшнaтa cдeл?a: “Чpeз oбeдинeнитe ycилия нa CИБAHK, OББ, ДЗИ и ocтaнaлитe бългapc?и дpyжecтвa, в ?oитo yчacтвa КВС Гpyп, ce ocигypявaт виco?o?aчecтвeни бaн?oви, зacтpaxoвaтeлни и дpyги финaнcoви ycлyги зa бългapc?итe ни ?лиeнти в cъoтвeтcтвиe cъc cтaндapтитe и нивoтo, ?oeтo тe зacлyжaвaт. Taзи нoвa oбeдинeнa финaнcoвa гpyпa знaчитeлнo щe y?peпи и зacили нacтoящaтa ни пoзиция нa бългapc?ия пaзap и щe дoпpинece знaчитeлнo зa мecтнaтa и?oнoми?a. Oчa?вaм c нeтъpпeниe cътpyдничecтвoтo c нoвитe pъ?oвoдитeли и cлyжитeли. Убeдeн cъм, чe ?aтo oбeдиним ycилиятa cи, щe cтaнeм eтaлoн, пpeдпoчитaн oт ?лиeнтитe.
Източник: 24 часа (14.06.2017)

Петър Андронов оглави новата ОББ На първото Общо събрание на ОББ след придобиването й от белгийската банково-застрахователна група KBC Груп, беше гласувана промяна на управленската структура на ОББ от едностепенна на двустепенна и бяха избрани членовете на Надзорния съвет на банката в състав: Люк Попелиер, Председател на Надзорния съвет, Вилeм Хютинг, Член на Надзорния съвет и Кристин Ван Рейсенгем, Член на Надзорния съвет. Тримата съставляват и Надзорния съвет на другата банка в групата на KBC Груп в България–СИБАНК. След Общото събрание се проведе първото заседание на Надзорния съвет, който избра състава на новия Управителен съвет на ОББ. Главен изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет на ОББ ще бъде Петър Андронов, Кънтри мениджър на KBC Груп за България. Той ще съвместява двете си нови позиции в ОББ с вече заеманите от него ръководни позиции в СИБАНК. В състава на новия Управителен съвет на ОББ влизат още: - Кристоф Де Мил, Изпълнителен директор Финанси, ОББ - Франк Янсен, Изпълнителен директор Корпоративно банкиране и МСП, ОББ - Светла Георгиева, Изпълнителен директор Риск, ОББ - Теодор Маринов, Изпълнителен директор Реструктуриране и управление на кредитите, ОББ - Ивайло Матеев, Изпълнителен директор Операции, ОББ В топ мениджмънта на ОББ ще бъде и Ян Суинен като търговски пълномощник на банката, а по-късно към него ще се присъедини и Христина Филипова като прокурист. Новият главен изпълнителен директор Петър Андронов разкри, че името на новата обединена банка след сливането на ОББ и СИБАНК ще бъде ОББ, като от днес се добавя запазения знак на KBC Груп в графичното изписване на ОББ. Той уточни, че за момента двете банки продължават да функционират като независими юридически лица и няма да последват значителни промен и за клиентите преди оперативното им обединяване. С приключването на сделката за придобиването на ОББ, KBC Груп става най-голямата финансова група в България с 10 компании, покриващи пълния спектър от финансови услуги. Към досегашните СИБАНК и ДЗИ (с две дъщерни дружества), в Групата влизат още ОББ, Интерлийз (с две дъщерни дружества), ОББ Асет мениджмънт, ОББ Факторинг, ОББ Застрахователен брокер и 60% от ОББ Метлайф. Андронов обяви и новия мениджмънт на дъщерните дружества. Главен изпълнителен директор на Интерлийз ще бъде Рудолф Кипта, а Председател на Съвета на директорите на Интерлийз ще бъде Франк Янсен. Катина Пейчева ще продължи да заема настоящата си позиция на Изпълнителен директор на ОББ Асет мениджмънт, а за Председател на Съвета на директорите е избран Ян Суинен. Изпълнителен директор на ОББ Застрахователен брокер ще бъде Деян Аврамов, а Председател на Съвета на директорите – Франк Янсен. ОББ Факторинг ще се ръководи от Цветана Георгиева, която и понастоящем ръководи компанията. Коста Чолаков, който е Главен изпълнителен директор на ДЗИ, ще заеме и позицията Председател на Управителния съвет на ОББ Метлайф.
Източник: Банкеръ (15.06.2017)

Хотелът Golden Tulip във Варна се продава за 18.1 млн. Лева Бизнес хотелът Golden Tulip във Варна отново е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител. Търгът се организира по искане на общината заради неплатени данъци на собственика "Керамична индустрия". Дружеството обаче има и други кредитори, сред които Обединена българска банка и "Хета асет резолюшън" (преди "Хипо Алпе-Адриа"). Началната цена, за която се продава имотът сега, е 18.1 млн. лв. Това е доста над последната оценка от 15.2 млн. лв., за колкото се предлагаше последно - в началото на март. Оферти се приемат до 3 юли. Частен съдебен изпълнител Румяна Тодорова е обявила за продан имота, който включва парцел от 764 кв.м и изградения на него хотел. Четиризвездният хотел се намира в широкия център на Варна на бул. "Христо Ботев". Сградата е на осем етажа и разполага с 92 стаи. Върху имота има вписани ипотека и особен залог в полза на Обединена българска банка, ипотека на "Хета асет резолюшън", както и възбрана в полза на община Варна. От съобщението на съдебния изпълнител става ясно, че има и други кредитори на собственика "Керамична индустрия". Собственикът "Керамична индустрия" е регистриран през 2011 г. в Нови пазар .
Източник: Банкеръ (19.06.2017)

“Мудис“ оцени положително продажбата на ОББ Продажбата на Обединена българска банка (ОББ) на белгийската група KBC e положителна крачка за Националната банка на Гърция (NBG), тъй като ще увеличи ликвидността й с около 900 млн. евро и ще й позволи да намали заемите си. Това се казва в доклад на рейтинговата агенция "Мудис“. "Това ще бъде първата гръцка банка, която ще изплати изцяло задълженията си чрез Фонда за извънредно осигуряване на ликвидност (ELA) през следващите 12 -18 месеца. Освен това доверието на вложителите се увеличава след като миналия четвъртък еврогрупата се споразумя за отпускането на транш от спасителната програма за Гърция в размер на 8,5 млрд. евро“, коментират експертите на "Мудис“. През миналата седмица KBC приключи успешно придобиването на ОББ и „Интерлийз“ от NBG за 610 млн. евро. Сделката е най-голямата във финасовия сектор в България след кризата от 2008 г.
Източник: Банкеръ (21.06.2017)

Standart&Poor’s и Fitch повишиха кредитния рейтинг на ОББ Две от трите най-големи агенции за кредитен рейтинг - Fitch и Standart&Poor’s (S&P), повишиха рейтинга на ОББ със съответно 6 и 4 нива, съобщиха от банката. Увеличението на оценката е значително и идва непосредствено след окончателното приключване на придобиването на ОББ от белгийската банково-застрахователна група KBC на 13 юни 2017 г. Тя е собственик и на Сибанк в България, като двете банки ще се слеят до края на годината в една нова с активи над 10 млрд. лв., а името й след обединението ще остане ОББ. Новите оценки и на двете агенции отразяват смяната на собствеността и елиминирането на "риска от зараза" от доскорошния гръцки собственик на ОББ National Bank of Greece (NBG). От Fitch са премахнали оценката за наблюдение върху дългосрочния и краткосрочен рейтинг за поддръжка. В същото време агенцията повишава дългосрочния рейтинг на банката на BBB+, което е с 6 нива по-високо от предходния рейтинг B+. "Това е възможно най-високият рейтинг за българска финансова институция. Положителната перспектива на ОББ отразява тази на българските държавни облигации (ВВВ-/положителна). Дългосрочният рейтинг на ОББ би могъл дори да бъде преразгледан в посока нагоре, ако горната граница за България бъде преразгледана в същата посока", се посочва в съобщението на банката. Там се казва още, че по-високият рейтинг на ОББ отразява виждането на Fitch за голямата вероятност КВС да подпомогне българското си поделение, ако се наложи. От агенцията коментират, че са убедени, че синергията между ОББ и новата им банка майка ще бъде силна, "тъй като банката предоставя услуги на един от четирите стратегически важни пазара за КВС в Централна и Източна Европа (заедно с Чехия, Унгария и Словакия)". Fitch посочват още, че КВС присъства на пазара в България от 2007 г. с по-малката Сибанк (около 3.4% пазарен дял), както и със застрахователната компания ДЗИ. След придобиването на ОББ (на четвърто място по общи активи с около 7.4% пазарен дял) КВС постигнаха стратегическата си цел за значителен пазарен дял (около 11%, трето място) в България, коментират от рейтинговата агенция. Повишението на оценката на ОББ от S&P е с 4 нива – от B+ на BB+. Новият рейтинг е равен на този на държавата и по скалата на S&P. Положителната перспектива показва, че агенцията би могла да повиши рейтинга на ОББ през следващите 12 месеца, ако установи подобрение на бизнес профила на банката, и по-специално по-фокусирана стратегия за растеж и успешна интеграция на ОББ в банковите операции на КВС в България. Според S&P фактът, че ОББ е местна банка, оперираща само в България, е от значение за това, че те не биха определили рейтинг, по-висок от този на държавата. Бъдещо повишаване на рейтинга на ОББ зависи от повишаване рейтинга на България. S&P вече не гледат на ОББ като на банка, изложена на "риск от заразяване" от бившия й акционер – NBG. Те смятат още, че ОББ сега е стратегически важно дъщерно дружество за КВС. "България е много важен пазар за КВС и ние очакваме групата да бъде силно ангажирана с ОББ, предвид намерението й да расте значително в българския банков сектор", коментират от S&P. Според тях амбициите на KBC в България би трябвало постепенно да увеличат конкурентната позиция на операциите им на местно ниво, като регистрират по-висок растеж и печалба напред във времето. Според Петър Андронов, който е и новият главен изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на КВС за България, "в съответствие с дългосрочната стратегия на "КВС груп" ОББ заедно със Сибанк ще се превърне в една от първите три банки на българския пазар. Повишаването на рейтингите е още едно доказателство, че обединяването на ОББ и Сибанк ще бъде от полза както за местната икономика, така и за клиентите.
Източник: Капитал (23.06.2017)

Fitch повиши рейтинга на ПИБ и потвърди на още 3 банки Международната рейтингова агенция Fitch повиши кредитната си оценка за ПИБ, става ясно от съобщение на агенцията. Fitch е потвърдила рейтингите на още три български банки – Райфайзенбанк, ОББ и Уникредит Булбанк. Рейтингът на ПИБ е повишен от B- на B, а перспективата е стабилна. За "Райфайзен" и Уникредит Булбанк оценките на Fitch са за BBB- със стабилна перспектива, а за ОББ – BBB+ с положителна перспектива. Повишението на рейтинга на ПИБ е в резултат на стабилизирането на качеството на активите на банката, подобрение в рентабилността и капитализацията й и умерения апетит към риск. Потвърждението на оценките на "Райфайзен", ОББ и Уникредит Булбанк е резултат на голямата вероятност от подкрепа, ако е необходимо, от техните банки майки. Анализаторите на агенцията посочват, че ОББ вече е собственост на белгийската KBC.
Източник: Капитал (11.07.2017)

“Дружеството за касови услуги“ АД стана на 10 години, напомниха от Асоциацията на банките в България. Дружеството е регистрирано на 10 юли 2007 г. от БНБ, Обединена Българска Банка, УниКредит Булбанк и Банка ДСК. Акционер на ДКУ от 2009г. е и Райфайзенбанк (България). Мисията на институцията е - снижаване на разходите за обслужване на касовите операции на банките и повишаване чистотата на паричното обращение в страната. Първоначално целите на ДКУ бяха да се поемат функциите на БНБ в градовете извън София и да се постигне голям пазарен дял на касовия пазар. Тези цели бяха реализирани успешно в първите три години след създаването му. За реализирането им ДКУ откри през 2008г. териториални поделения в пет града в страната: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Във всяко от поделенията на банките се предлагат добре познатите им услуги по броене и теглене на стандартни опаковки с банкноти и монети, както и набор от нови за банките услуги, като броене на клиентски ценни пратки, броене на ценни пратки в чуждестранна валута, пълнене и проверка на касети за АТМ устройства. Услугите бяха посрещнати добре на касовият пазар и Дружеството успя да постигне сравнително стабилен и голям пазарен дял. Следващите цели пред ДКУ бяха концентрирани към постигането на самоиздръжка и положителен финансов резултат. Постигането на тези цели приключи към края на 2012-а. Дружеството беше изправено пред ново предизвикателство - популяризиране на предлаганите от него касови услуги и най-вече, навлизане в нов пазарен сегмент, касово обслужване на корпоративни клиенти. За реализиране на тези задачи ДКУ започна да подписва директни договори за касово обслужване с крайни клиенти. Дружеството автоматизира изцяло процеса по приемане и обработка на ценните пратки. През уеб приложението на ДКУ – eCash, клиентите подават информация за съдържанието на внасяните в Дружеството ценни пратки. След сверяване на данните от информационната система с физически получената опаковка, към обслужваща клиента банка се подава информация за заверка на сметка му. Последващият процес на обработка на ценните пратки също е изцяло автоматизиран, банкнотно- сортиращите машини, на които се броят ценните пратки, са свързани с информационната система на Дружеството и информацията за изброените пари автоматично се сверява с обявената от клиента стойност. За улесняване на работата на клиентите беше автоматизиран и процесът по подготвяне на заявените от клиентите ценни пратки за теглене. Ползвайки приложението eCash, клиентите могат да теглят пари от банковите си сметки, без да се налага да посещават банковите клонове
Източник: Банкеръ (18.07.2017)

"Мини Марица-изток" удължи срока за оферти за 20 млн. лв. овърдрафт За държавната "Мини Марица-изток" започна да става стандартна практика да удължава срока на обществените поръчки за получаването на кредит за текущата й дейност. Причината е, че дружеството не може да събере пет оферти от банки, което според собствените й правила налага публикуване на нова обява и изпращането на поне пет покани до определени финансови институции. Това, което се получава на практика, е, че компанията селектира банките, които да й предоставят кредита, като предишните поръчки показват, че те обикновено се печелят от Сосиете женерал Експресбанк и Обединена българска банка. Последната поръчка, обявена от енергийното дружество, е за овърдрафт до 20 млн. лв., разделен на две обособени позиции. Първата е за овърдрафт с лимит до 12 млн. лв. за плащания на задължения към персонала, плащане на данъци и осигуровки и други оперативни плащания. Втората позиция е за овърдрафт с лимит до 8 млн. лв. за текущи плащания на задължения към доставчици и други оперативни плащания. Тъй като до първоначалния срок за подаване на оферти - 19 юли, не са подадени пет оферти, срокът на процедурата е удължен до 7 август. Ползването на кредити за оборотни средства е обичайна практика за "Мини Марица-изток" и подобни процедури се обявяват от дружеството всяка година. През 2016 г. след два неуспешни опита (първият заради непълна документация, а вторият заради липсата на пет оферти) такъв договор беше сключен със Сосиете женерал Експресбанк за кредит за 20 млн. лв. и с ОББ за 8 млн. лв. Тогава от дружеството обясниха за "Капитал", че банковите средства се използват, тъй като заради по-ниския добив на въглища през пролетта и есента се налага използването на оборотно финансиране, което да обезпечи разплащанията през тези периоди. През 2016 г. Сосиете женерал Експресбанк печели и поръчката за предоставяне на инвестиционен кредит в размер на 24.3 млн. лв. През 2015 г. двете банки отново са предоставили по 20 млн. лв. оборотни средства на държавните мини. Тогава стойността на договорите им е близо 600 хил. лв. за всяка поотделно без ДДС. През 2014 г. оборотните средства в размер на 8 млн. лв. са предоставени от ОББ. През пролетта на тази година след проведен конкурс компанията е избрала четири обслужващи банки – Сибанк, Юробанк, Общинска банка и Сосиете женерал Експресбанк.
Източник: Капитал (25.07.2017)

Девет банки искат да финансират проекти по Плана „Юнкер“ Девет търговски банки са заявили интерес да финансират проекти по новата он-лендинг програма на Българска банка за развитие (ББР) по Плана „Юнкер“. Всяка от тях има възможност да получи целеви ресурс до 50 млн. евро за финансиране по индивидуалните си вътрешните правила за кредитиране. Държавната банка е в готовност да поеме и до 100% от риска по заемите към българските фирми, съобщават от ББР. Намерение да се включат в проектното финансиране заявяват Алианц Банк България, Българо-американска кредитна банка, Банка Пиреос България, Инвестбанк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Пощенска банка, както и обединените с една заявка за участие ОББ и СИБАНК. На този етап програмата се радва на повишен интерес от страна на финансовите институции, който напълно отговаря на предвидения за нея бюджет от 300 млн. евро. Ресурсът се осигурява съвместно от ББР и Европейската инвестиционна банка в рамките на Инвестиционния план за Европа, напомнят от кредитната институция. Кредитните институции ще отпускат ново инвестиционно, проектно и свързаното с тях оборотно финансиране от 3 до 24 млн. лева в рамките на приложими по програмата сектори на икономиката.
Източник: Банкеръ (18.08.2017)

В края на август СИБАНК и ОББ започват да обединяват клоновата си мрежа. Три са първите общи клонове, които от тази седмица обслужват клиентите на двете банки - в София, Банско и Севлиево, съобщават от финансовата група Поетапно през следващата година ще бъдат обединени обекти, като клиентите им ще могат да получат актуална информация в самите клонове, на телефоните за връзка и на уебсайтовете, допълва се в съобщението Общите клонове се намират в обекти на ОББ. В София общият клон се намира на бул. "Мария Луиза" 70, в Банско Ц на ул. "Пирин" 7, и в Севлиево Ц на ул. "Никола Генев" 15. Изборът на обединените клонове се основава на критерии за ефективност на работния процес и удобство за клиентите Ц включително най-добра и ключова локация, големина и разположение на клона и на самото помещение. Всички общи обекти ще бъдат обозначени с отличителни надписи СИБАНК и ОББ за улесняване на клиентите. След придобиването на ОББ от белгийската банково-застрахователна група KBC през юни тази година ОББ и СИБАНК продължават да функционират като две отделни банки до юридическото им сливане в началото на 2018 г., когато ще предлагат еднакви услуги и продукти на клиентите си под едно име Ц ОББ. Заедно СИБАНК, ОББ, дъщерните й дружества и ДЗИ стават най-голямата банково-застрахователна група в България, един от основните пазари за КВС Груп. КВС Груп вече е активна и на лизинговия пазар, на пазара на управление на активи и факторинг в България, като предлага на своите клиенти пълния набор от финансови услуги, напомнят от финансовата група. Пpидoбивaнeтo нa КВС в Бългapия бeшe oфициaлнo oбявeнo пpeз юни, кoгaтo cтaнa яcнo oщe, чe тo e нa cтoйнocт oт 610 милиoнa eвpo, кaтo в cyмaтa влизa и лизингoвoтo дpyжecтвo "Интepлийз". C тoвa cпopaзyмeниe кoмпaниитe пoд шaпкaтa нa гpyпaтa y нac cтaвaт 10.
Източник: Дума (23.08.2017)

ОББ със застрахователни решения за клиентите си вече от ДЗИ От началото на септември, като част от стратегията на КВС Груп България за предоставяне на пълно банково-застрахователно обслужване на клиентите на Групата, клоновете на ОББ предлагат продукти от портфолиото на ДЗИ Общо застраховане. Клиентите на ОББ вече имат възможността да ползват застрахователната защита на ДЗИ по своите ипотечни кредити, дебитни, кредитни и ОК карти, да застраховат своето имущество, да сключат застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“, както и да си направят медицинска застраховка при пътуване в чужбина. Към застраховка „Имущество“, която е неотменна част от параметрите на всеки ипотечен кредит в Обединена българска банка, са предвидени атрактивни допълнителни покрития, като ОББ предлага възможността застрахователната премия да се заплаща на равни ежемесечни вноски без оскъпяване, заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Новите застраховки по дебитни и стандартни кредитни карти, издадени от ОББ, както и по карти към ОК кредит от ОББ, също са с разширен обхват от ДЗИ. Към възстановяването на разходи за преиздаване на лични документи, в случай че те са изгубени или откраднати заедно с картата, се добавят и покрития за разходи за изгубени/откраднати при същото събитие ключове, включително и разходите за замяна на външни брави. Всеки клиент на ОББ, който желае да застрахова дома си и имуществото в него, ще има възможността да се възползва от имуществената застраховка на ДЗИ – „Комфорт за дома“. Продуктът предоставя комбинация от най-търсените от клиентите застрахователни покрития с възможност за избор на застрахователни суми и е изгоден начин клиентите да защитят собствеността си чрез заплащане на равни месечни вноски без оскъпяване. Притежателите на автомобили могат бързо и лесно да сключат своята застраховка „Гражданска отговорност“ и с това да получат 10% отстъпка за сключване на застраховка „Каско“ към ДЗИ във всеки клон на банката. Притежателите на кредитни карти от ОББ могат да се възползват и от удобството на възможността за заплащане на премиите с разсрочване без оскъпяване на 6 или 12 месечни вноски при заплащане на вноските на ПОС терминал в клоновете на ОББ.
Източник: Банкеръ (14.09.2017)

Собственикът на ДСК купува банка в Сърбия ОТП банк - собственик на Банка ДСК, купува банка в Сърбия. Това става ясно от съобщение на сайта на Комисията за защита на конкуренцията. От ОТП са поискали антимонополният орган да се произнесе по придобиването на самостоятелен контрол върху Войводжанска банка и “НБГ лизинг”. КЗК трябва да направи оценка дали сделката представлява концентрация и да разреши нейното осъществяване, тъй като нямало да настъпят промени на българския пазар. Сръбската финансова институция бе продадена на Националната банка на Гърция през 2006 г. за 385 милиона евро. Тогава ОТП също бе кандидат за Войводжанска банка, но не успя да я купи. Сега обаче Националната банка на Гърция започна да разпродава дъщерните си дружества на Балканите, за да изпълни изискванията по оздравителния си план. В България гърците вече продадоха ОББ на белгийците от Кей Би Си - собственик на СИБАНК.
Източник: 24 часа (25.09.2017)

10 банки ще партнират с ББР по плана "Юнкер" Българска банка за развитие (ББР) одобри 10 търговски банки за партньори в рамките на новата он-лендинг програма на ББР по плана „Юнкер“. Това са Алианц Банк България, Българо-aмериканска кредитна банка, Банка ДСК, Банка Пиреос България, Инвестбанк, обединените ОББ и СИБанк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д и Юробанк България. Предстои партньорите по схемата да бъдат одобрени и от Европейската инвестиционна банка. Средствата по програмата за индиректно финансиране на българския бизнес са осигурени от Българска банка за развитие и ЕИБ в рамките на Инвестиционния план за Европа. Програмата е насочена към малките, средни и междинни компании с персонал до 3000 души, които са клиенти на банките-партньори по схемата. Кредитните институции ще отпускат ново инвестиционно, проектно и свързаното с тях оборотно финансиране от 3 до 24 млн. лв., а Българска банка за развитие има готовност да поеме до 100% от риска по заемите. Българските компании ще се ползват от възможността за дългосрочен достъп до финансирането, при максимален краен срок за погасяване до 2032 г, а приложимият лихвен процент ще се формира от база 6M EURIBOR + надбавка от 2 до 4%. Така максималният лихвен процент по предоставен днес заем не би надхвърлял 3,7% годишно.http://www.economic.bg
Източник: Други (04.10.2017)

София продава дела си в Общинска банка за поне 46 млн. лв. Минимум 45.65 млн. лв. иска Столичната община за продажбата на дела си от 67.65% в Общинска банка. Това става ясно от публикувано на 3 октомври 2017 г. решение на общинския съвет, с което се дава старт на конкурс за продажбата. Кандидатите имат месец да купят конкурсната документация, а срокът за подаване на окончателни оферти е още 30 дни след това. Или при интерес в началото на декември Столичната агенция за приватизация ще е събрала оферти, което означава, че до сделка може да се стигне най-рано в началото на 2018 г. При минималната търсена сума оценката е около 75% от счетоводната стойност, което е сравнително приемливо ниво спрямо тези в Европа с изключение на проблемните италиански банки. Сделката за ОББ се сключи при над 110% цена към собствен капитал (P/B), а акциите на най-голямата публична банка в България - ПИБ, се търгуват на борсата при нива около 67%. При нея също тече процедура по търсене на инвеститори. Върху оценката на инвеститорите за "Общинска" тежи миноритарният собственик Христо Ковачки, с който не всеки кандидат за банка би влязъл в партньорство. До конкурса ще бъдат допускани само стратегически или финансови инвеститори, покриващи определени критерии. В първата група влизат български или европейски банки с минимум BB- кредитен рейтинг по скалата на S&P или равностоен от друга агенция. За финансовите инвеститори се иска минимален капитал от 20 млн. евро да са от Европейското икономическо пространство и да докажат опит и репутация в управлението на фондове, финансови активи или акционерни участия. И в двата случая се искат доказателства за крайния реален собственик на кандидата, като е забранено участието на офшорки, консорциуми и лица с просрочени публични задължения. Конкурсната документация за 5 хил. лв. не съдържа информационен меморандум, на базата на който да се изготви оферта. Той се закупува отделно, като цената му е 20 хил. лв., а депозитът за участие е левовата равностойност на 3 млн. евро. Предвидена е виртуална приемна в София за провеждане на дю дилиджънс от закупилите информационен меморандум. Прегледът на финансовото и правното състояние на банката, изготвянето на оферта и подаването й трябва да се случат в 60-дневния срок от публикуване на обявата в Държавен вестник. Поредното решение за продажба на дела на Столичната община в банката беше гласувано през юли тази година. Предложението дойде от Трайчо Трайков като общински съветник от Реформаторския блок. Освен Столичната община дял в банката има и Христо Ковачки чрез няколко дружества – 27%. На този етап няма яснота водени ли са с него разговори за дела му и дали би участвал в приватизационната процедура. Освен дял в банката Ковачки има и експозиции за около 18 млн. лв. към нея по неофициална информация. Допреди няколко години той имаше блокираща квота в Общинска банка, дадена му чрез промяна в устава й, като така успяваше да я контролира и да финансира фирмите си по подобие на модела КТБ. След намеса на БНБ уставът беше променен и влиянието му свито. Той обаче опитва да си върне контрола чрез съдебни дела, които все още не са приключили. Това може да отблъсне стратегически купувач. И без това интересът към предлаганите по-малки банки в последно време е основно от местни играчи, искащи лиценз, видно от опитите за продажба на банка "Виктория", в конкурсите за която до момента са се включвали в различни конфигурации Алексей Петров и Васил Божков. Към края на юни 2017 г. банката е с активи в размер малко над 1.5 млрд. лв., което я поставя на 15-о място в сектора от общо 27. Собственият й капитал е 92.1 млн. лв., а печалбата й за полугодието е 1.3 млн. лв. Пазарният й дял в различните клиентски сегменти на кредити и депозити е скромен. Във фирменото кредитиране има дял от 0.78% към края на юни с портфейл от 257.5 млн. лв., а при домакинствата – 0.39%, или портфейл от 75 млн. лв. На пазара на депозити състоянието е аналогично – 1.69% дял при фирмените депозити (364.2 млн. лв.) и 1.30% дял при депозитите на домакинствата (617.9 млн. лв.). Ценното в Общинска банка е финансирането на общините, където по собствените й оценки има пазарен дял от 42%. Като обслужваща банка на публични институции участва в съфинансирането на капиталови проекти, изпълнявани по европейски програми. През последните две години банката ударно разчиства и портфейла си от лоши кредити. Обезценките за несъбираемост през миналата година са за 52.2 млн. лв., а за предходната са 54.17 млн. лв. Това й помогна да се представи стабилно на прегледа за качеството на активите. През него тя премина със съотношение на базов собствен капитал към рисково претеглени активи (СЕТ1) от 16% при референтна стойност от 8%. На стрес теста резултатът на банката при базовия сценарий бе 17% CET1, а при утежнения - 6.5%, при минимално изискуем CET1 от 5.5%. Общинска банка е създадена през 1996 г. с цел да събере парите на общината, пръснати по други банки. Преди над 10 години Христо Ковачки успява да я овладее, като изкупува дяловете на общински предприятия в кредитната институция и по този начин достига блокираща квота от 27%. През 2005 г. за пръв път се заговаря за частен собственик, но до откриването на формален конкурс не се стига. Две години по-късно властта на Ковачки в банката е бетонирана, общината наема консултант по продажбата, но пак не се стига доникъде заради глобалната финансова криза. През 2011 г. Столичната община с помощта на БНБ си връща контрола, като премахва блокиращите му права в устава. Тогава са обявени официално лоши практики, кредити за свързани лица и скрито партийно финансиране и проектът за продажба е съживен с наемането на оценител, който да каже колко струва делът на софийската община. Третият опит за продажба е от 2014 г., който пропадна заради кризата с КТБ.
Източник: Капитал (04.10.2017)

Хиподрумът в Банкя се търгува за 32 млн. Лева След седемгодишна съдебна сага и десетки дела, свързани с обявяването на Хиподрума в Банкя в несъстоятелност , той ще бъде продаден като два огромни поземлени имота. До 11 октомври синдикът на фалиралото дружество - Елвира Танчева, ще търси желаещ да извади близо 32 млн.лв. за да придобие 530-те декара на терена и построените върху него сгради и конюшни. С тези пари трябва да бъдат удовлетворени поне част от вземанията на кредиторите, отпуснали милиони за финансиране на "активностите", предприети от акционерното дружество "Национален хиподрум". Най-големият кредитор е Обединена българска банка. Дълговете към нея заедно с лихвите отдавна са надхвърлили 60 млн. лв., ако се съди от публикувания списък на приетите от съда вземания по делото за несъстоятелност. Това е станало още през 2010 година. Две други фирми също са финансирали дейността на фалиралото дружество. Това са "Нове холдинг" АД (с признат дълг в размер на 120 950.83 лв) и "Капитал и финанси" АД ( с вземания за 257 802.69 лв.). На този фон определените като "необезпечени" вземания на държавата чрез Националната агенция по приходите са пренебрежимо малко - само 78 007.27 лева. Историята с разграбването на този огромен имот, който преди години беше собственост на Министерството на земеделието и който сега синдикът на дружеството продава (сумата от продажбата обаче едва ли ще покрие и една трета от признатите от съда вземания), започва още в края на миналия век. Още през 1994-а се ражда идеята за обновяването на хиподрума, така че той да стане пригоден за провеждането на регионални, национални и международни конни състезания и за създаване на Букмейкърска агенция. Тогавашният земеделски министър Георги Танев я прегръща горещо и я определя като "многообещаваща". Очевидно тогавашният аграрен началник е бил особено впечатлен от обещанията на бъдещите инвеститори за блестящи перспективи на хиподрума. Първоначалният инициатор за "съвместната" дейност между държавата и частно дружество е фирма „Мултимекс Инвест“ на Велин Китов. Става дума за бащата на собственика на тогавашната "Бизнес Банка" - Иван Китов. Така се стига до решението от 28 юни 1994-а на Колегиума на Министерството на земеделието и издадената малко по късно заповед ( №179) на министъра, чрез която се създава новото акционерно дружество "Национален хиподрум". Регистрираният му капитал е 279 680 лв. От тях 67.88 % са собственост на частното дружество, а 32.12 % остават за министерството. След две прехвърляния на акциите обаче "Национален хиподрум" АД "прелита" към кипърска офшорка"Б.Ф.Й. Лимитед". Ако съдим по публикувания в Търговския регистър учредителен акт, реалната парична вноска на частниците е 189 840 лв., а непаричната са тези 530 дка, които по това време са в активите на тогавашната "Национална служба за селекция и репродукция животновъдството" към Министерството на земеделието. Оценката на целия терен и построените върху него сгради е 89 840 лв., която е приета от съда с определение от 10 август 1994 година. За да внесем яснота по така направената оценка на този огромен имот към този период от време, трябва да кажем, че през жаркия августовски месец на 1994-а 1 щ. долар се е търгувал на цена 55.07 лв, според официалните данни на БНБ за средномесечен курс на щатския долар спрямо българския лев. Простата сметка показва, че акционерното участие на държавата ( 530-те дка) са оценени на ...1631 щ. долара - да се чуди ли човек, да плаче ли?! А големият инвеститор, който влиза в съдружие с държавата ( с 67.88%), е похарчил цели... 3447.24 щ.долара. Какви трябва да са били обещанията, за да бъде направен такъв огромен подарък на частното дружество, е, меко казано, любопитно... Част от тях бяха, че това място ще се превърне в увеселителен център със заведения за хранене, за отдих и развлечения, с хотелска база, която ще предлага туристически услуги за българи и чужденци. Килимчето е постлано по време на правителство на покойния вече проф. Любен Беров, но сделката "успешно" приключва, когато управлява кабинетът на Иван Костов. Всичко това се случва и пред погледа на петима земеделски министри, когато изпълняват тази функция - Георги Танев, Васил Чичибаба, Светослав Шиваров, Кръстю Трендафилов и Венцислав Върбанов. Очевидно работата доста се е размирисала, защото през всичкото това време в Министерството на земеделието валят сигнали за разграбването на хиподрума и за съсипването на сградите и съоръженията. Но никой не им обръща внимание, а и как да им обърнат, когато, първо, кабинетът на Жан Виденов се тресе от скандала за зърнената криза, а във ведомството последователно се изреждат трима министри - Васил Чичибаба, Светослав Шиваров и Кръстю Трендафилов. Когато СДС идва на власт (четири години след създаването на дружеството) по нареждане на тогавашния финансов министър Муравей Радев е извършена проверка от Столичното управление на Държавен финансов контрол, което обявява с ревизионен акт (NNP 8009/10.03.1998 г.), че "Национален хиподрум" АД е регистрирано с документи с невярно съдържание и че сумата от 89 840 лв., представляваща половината от уставния капитал, въобще не е внесена от първия акционер "Мултимекс инвест". Със заповед от 5 май 1998-а на тогавашния земеделски министър Венцислав Върбанов се демонстрират някакви усилия за спиране на дейността на дружеството. Върбанов дори обещава пред Народното събрание, че ще назначи комисия, която ще разследва случая и ще сезира Софийската градска прокуратура за предприемане на съответните действия. И изпълнява обещанието си. С писмо от 13 май 1998-а до тогавашния градски прокурор Нестор Несторов министърът настоява за подвеждане под наказателна отговорност на лицата, извършили редица престъпления - от изготвяне на документи с невярно съдържание до документни измами, и то с участието на бившия министър на земеделието. Специализираната следствена служба образува предварително следствено дело, по което са призовани Георги Танев, Кръстю Трендафилов и шефът на отдел "Приватизация и търговски дружества" Радина Генчева. Всичко, направено дотук, изглежда добре, ако не бе малката подробност, че акциите на "Мултимекс инвест" по това време вече са били прехвърлени на фирмата на Аксел Отто Рунге - Отто Рунге ЕООД (бел. ред. - това е вторият етап от класическата схема за източване на държавни активи: дружеството се преименува или преминава в ръцете на друг собственик, или и двете). Министерството на земеделието пък едва ли е щяло да научи за новия си съдружник, ако не бил самият Рунге. Той изпраща до министър Върбанов писмо с дата 12 май 1998-а, с което го уведомява, че е купил дела на "Мултимекс". Прехвърлянето на собствеността е станало три месеца по-рано - на 12 февруари 1998 година. Междувременно в "Държавен вестник" от 29 април 1998-а са обнародвани увеличението на капитала на "Национален хиподрум" АД от 179 680 на 279 680 лв. и промяната в съвета на директорите. От него са заличени имената на Велин Китов, на представителя на тогавашното Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа Мадлен Георгиева, на Атанас Лазаров и Добрин Пинджуров от Министерството на финансите и Юрий Димитров, а на тяхно място са вписани Цоню Тодоров като председател, Георги Драганов, Христо Витанов, Славчо Челебийски от Националната ветеринарно-медицинска служба, Димитър Митов и Любомир Кильовски, който е избран за изпълнителен директор. Десетина дни по-късно - на 8 май 1998-а, е обнародвано друго съобщение, според което акционерът "Мултимекс" е изключен от дружеството според чл.189, ал.3 от Търговския закон, защото не е внесъл вноските за неговото учредяване. Тези промени обаче не са вписани във фирмения регистър. И това е само поредният парадокс. През следващата година мажоритарният пакет от "Национален хиподрум" АД отново сменя собственика си. На 12 ноември акциите са джиросани от "Отто Рунге" ЕООД на "Б.Ф.Й. Лимитид" - Кипър, с пълномощник Олег Гурбалов. Дали имат връзка помежду си всички тези лица е трудно да се докаже, но и никой не си прави труда да се задълбочи в проблема. Някакви неуспешни опити прави и дирекция "Правна" на министерството, а експертите й уж хранеха надежда успешно да си възвърнат описаната собственост. С решение от 17 януари 2001-а Софийският градски съд първоначално обявява за недействително учреденото акционерно дружество. Заключението на магистратите обаче не влиза в сила, защото е обжалвано от "Национален хиподрум" АД, чийто изпълнителен директор вече е бившият експерт по коневъдство в министерството Цоню Тодоров. Точка на този юридически маратон с краен резултат - загуба за държавата се слага категорично, когато съдът окончателно "признава" легитимността на акционерното дружество... С това се дава ход на превръщането на огромния имот в удобен ипотекарен инструмент Така започва новият етап в "развитието" на Хиподрума. Акционерното дружество трупа дългове, а кредиторите... чакат. И естественият завършек на тази ситуация не закъснява - от септември 2010-а то е обявено в неплатежоспособност, а окончателното му обявяване в несъстоятелност става през юни 2011 година. Оттогава картината може да бъде обобщена така - имотите са блокирани, кредиторите са неудовлетворени, парите ги няма. Каква част от тях ще бъдат върнати и кога, също е неизвестно. Както показва опитът от подобни случаи , трудно се намират купувачи за такъв солиден имот, колкото и атрактивен да е той. С други думи, очакват се още поне един -два търга, при които, естествено, цената ще падне значително. Междувременно от няколко години върви друго паралелно дело , за което в. "БАНКЕРЪ" е разказвал не едни и два пъти - делото, станало известно като "Ветеринарят срещу ОББ". Въпросният ветеринар е Валери Кръстев, който претендира за собствеността върху "Национален хиподрум". В хода на това смехотворно дело от показания на свидетелите по него стана ясно, че Кръстев първоначално е бил ветеринарен лекар (от 1995-а), през 2005-а е назначен като изпълнителен директор, а по-късно като организатор по спортни дейности. Но оттогава насам изобщо не работи в конната база. Това обаче не пречи на Кръстев да оспорва ипотеката върху нея ( както казахме - имотът е от 530 хил. кв. м със сгради в него с площ 6000-7000 кв. м, между които и жилищен блок). Той твърди, че е техен собственик, тъй като ги е придобил... по давност. Защото ги стопанисвал повече от десет години... На практика делата срещу ОББ по този казус са две - едното е заведено от синдика на "Национален хиподрум" в Банкя, който е ипотекиран като обезпечение по отпуснатия кредит, а другото - от ветеринарния лекар, стопанисвал конната база. И двете дела са за обявяване на ипотеките в полза на ОББ за недействителни. Целта е длъжникът да не загуби заложеното обезпечение. Първоначално синдик на хиподрума, който е в несъстоятелност от 2011-а, беше Стоил Моллов. В края на 2012-а обаче беше сменен и на негово място беше назначена Елвира Танчева.
Източник: Банкеръ (06.10.2017)

Piraeus Bank продаде сръбското си поделение Най-голямата гръцка банка по обем на активите – Piraeus Bank, продаде сръбското си звено на Direktna Banka. Банката планира да се раздели и с другите си бизнеси на Балканите. Това включва и звената на Piraeus в България, Румъния, Албания, както и в Украйна, за да намали чуждестранните експозиции. Банка Пиреос ще направи всичко необходимо да изпълни до 2020-а плана си за преструктуриране на своите активи и дялови участия. Това преструктуриране предвижда както редукция на проблемните и необслужвани кредити, така и намаляване на капиталовите участия на гръцката банка. Някои от тези банки могат да бъдат продадени изцяло, от други гърците могат да продадат определена част от акциите им на различни инвеститори, в трети могат да запазят напълно дяловото си участие. За "Банка Пиреос България" процедура за момента не е открита.
Източник: Банкеръ (19.10.2017)

Обединението на Сибанк и ОББ е на финала Обединението на Сибанк и ОББ е на финала. За 6 декември 2017 г. е свикано извънредно общо събрание на акционерите, става ясно от покана, публикувана в Търговския регистър. Предвидено е на него да се вземе решение за вливане на Сибанк в ОББ. Дотогава трябва да бъде получено разрешение за вливането от БНБ. Това на практика ще е юридическото сливане на двете банки. Към момента те функционират отделно и като самостоятелни дружества. В резултат на вливането Сибанк ще се прекрати без ликвидация, а цялото имущество, дейност, права и задължения ще преминат към ОББ, която ще е универсален правоприемник, е посочено в документите в Търговския регистър. Предвижда се увеличение на капитала на ОББ с близо 17.9 млн. лв. - от 76 млн. лв. на малко над 93.8 млн. лв. Увеличението ще стане чрез издаване на нови акции – обикновени с номинал 1 лв. всяка. Те ще бъдат придобити от KBC Bank (едноличен собственик на Сибанк). След вливането и увеличението на капитала в ОББ ще останат малък дял миноритарни акционери, които ще притежават 70 632 обикновени, поимени, безналични акции с право на глас всяка и номинал 1 лв. В договора за вливането, който е публикуван в Търговския регистър, е записано, че KBC ще има право на дивидент от новите акции за годината, приключваща на 31 декември 2017 г. само ако вливането бъде финализирано през 2017 г. За счетоводни цели вливането ще се смята за влязло в сила от 1 януари 2018 г. Сделката по придобиването на ОББ от белгийската банково-застрахователна група KBC приключи на 13 юни 2017 г. с плащането на цената от 610 млн. евро. Юридическата част от сливането приключва с получаването на разрешението за вливането и реалното обединение на двете банки в една. През този период, около половин година, двете банки работят по сливане на дейностите – оптимизация на клонова мрежа, обединение на информационните системи, уеднаквяване на продукти, услуги, тарифи, такси. След реалното вливане на Сибанк в ОББ новата банката ще бъде третата на пазара в страната с активи за над 10.5 млрд. лв. след Уникредит Булбанк и Банка ДСК. Името на новата банка е ОББ. Това е най-голямата сделка в банковия сектор досега (Булбанк беше продадена за 360 млн. евро), както и втората по размер в корпоративния сектор в България през последните 5 години след продажбата на "Глобул" на Telenor за 717 млн. евро. Освен ОББ белгийската банка придоби и лизинговите компании "Интерлийз", "Интерлийз ауто", 60% от застрахователната "ОББ Метлайф", както и дъщерните дружества "ОББ Застрахователен брокер", "ОББ Асет мениджмънт" и "ОББ Факторинг". Те се добавиха към местното портфолио на белгийската група, в което влизат Сибанк и застрахователните компании "ДЗИ Животозастраховане"и "ДЗИ Общо застраховане". Сделката беше обявена през последните дни на 2016 г., като още тогава стана ясна и цената. Тя беше одобрена от Комисията за защита на конкуренцията, от Българската народна банка и от Комисията за финансов надзор съответно в края на април, в края на май и в началото на юни.
Източник: Капитал (06.11.2017)

Съдия-изпълнител продава най-стария хлебозавод във Велико Търново Частен съдебен изпълнител е обявил за продан великотърновския хлебозавод. Това е втората процедура, която се организира за най-старото подобно предприятие в региона. Цената е малко над 4 млн. лв., а Община Велико Търново изобщо не е сред кредиторите, независимо че има да взима 430 хил. долара още от приватизацията на фирмата, а общинските юристи бездействат по темата от години насам, показа наша справка. За продан са нарочени 10 сгради и терен от 24,6 дка в началото на промишлена зона „Дълга лъка“. След серия от апорти и прехвърляния на фирми като последен притежател на хлебозавода фигурира „Велттед инвест“ ООД – Габрово. Фирмата е заложила имота пред Обединена българска банка, а сред кредиторите фигурира и ЕТ „Джордан-Йордан Колев“. Както „Борба“ вече съобщи, през лятото хлебозаводът спря работа и махна всички работници, някои от които имат да получават и досега пари. Продажбата на хлебозавода е смятана за едно от най-големите прегрешения на общинарите в предишния кметски мандат. Запознати смятат, че всичко е подготвено съвсем умишлено, а за 16 години и досега няма следприватизационен контрол, независимо че купувачът е нарушил задълженията си и даже не е санкциониран. През 2001 г. Община Велико Търново сключва приватизационна сделка за общинската тогава фирма „Хлебопроизводство и сладкарство“, като малко над 500 хил. долара са платени за 56 на сто от хлебозавода, а останалите 430 хил. разсрочено. Новият съсобственик е габровската фирма „Атил комерс“. Без съгласието на общината следва апортиране на всички активи на фирмата, включително и терени в града, които станаха жилищни комплекси. Така „Хлебопроизводство и сладкарство“, която бе с общински миноритален дял, се преля в изцяло частната „Хлебозавод Велико Търново“. За да се заметат следите, новата изцяло частна фирма пък бе прехвърлена на офшорката „Милгет инвестмънтс“, а по последна информация нейни съсобственици са габровската „Холидей фан“ и ЕТ „Джордан – Йордан Иванов“, показа наша проверка. Според Търговския регистър Община В. Търново все още притежава 44 на сто от „Хлебопроизводство и сладкарство” и именно по тази линия може да си потърси собствеността. Практически обаче дружеството с общинско участие няма активи, а вместо него оперираше трета фирма – „Хлебозавод Велико Търново”. На нея се фактурират продажбите, а в общото дружество с общината не постъпва нищо. Няма и едва ли някога ще има и плащане на 430 хил. долара за остатъка от фирмата, а всички великотърновци губят за сметка на няколко пряко свързани със сделката лица. Все още кметството може да си защити интереса в явно порочната сделка и да не остане накрая без нищо. За целта само трябва да впрегне юридическия си отдел и множеството адвокати, които наема допълнително на граждански договори.
Източник: Борба - Велико Търново (07.11.2017)

Три големи сделки се задават в българския банков сектор през 2018-а България ще види сливания и придобивания в банковия и застрахователния сектори през следващата година, точно както съседна Румъния през тази. Това коментира представител на австрийската правна фирма Sсhоеnhеrr на събитие в София. "В Румъния в момента има няколко големи транзакции в областта на банковата сфера и застрахователната. В очакване са и по-малки такива, както и такива, включващи портфейли от необслужвани кредити", смята Маркус Пиюк по време на конференцията "Сделки и инвеститори", организирана от в-к "Капитал" в столицата. "Сега имаме първите знаци, че това ще се случи и в България в същите сектори през 2018 година", твърди експертът, цитиран от сайта SееNеws. На същото мнение е и ръководителят на "Корпоративни финанси за ЦИЕ" към консултантската компания РwС Божидар Нейчев. По неговите думи през следващите 12 месеца ще има 3 големи сделки с финансови институции, структуроопределящи за банковата система. Голямата сделка на 2017-а През 2017 година у нас вече беше извършено едно голямо сливане в банковата индустрия. Преди близо шест месеца "Сибанк" и "Обединена българска банка" (ОББ) се обединиха под шапката на белгийската група КВС Grоuр. След като преди няколко години тя купи "Сибанк" заедно с ДЗИ, през юни беше обявена и сделката за ОББ на стойност от 610 милиона евро, като в нея влиза и още един актив - лизинговото дружество "Интерлийз". По този начин КВG Grоuр у нас вече управлява 10 компании. Разпродажбата на гръцки активи 2018-а година трябва да донесе раздвижване по отношение на бизнеса на гръцките банки на Балканите. Още преди време от най-голямата по активи банка в южната ни съседка - Ріrаеus Ваnк, обявиха, че ще търсят купувачи за дъщерните си дружества в България, Румъния, Сърбия, Албания и Украйна. Няколко месеца по-късно или през октомври беше продадена първата порция - сръбското подразделение. Купувачът беше местната Dіrекtnа Ваnка. Междувременно друга гръцка финансова институция намери купувач за един от балканските си активи. Става въпрос за Еurоbаnк, която у нас държи "Пощенска банка" заедно с клоновете на Аlрhа Ваnк. В края на миналата седмица от нейното ръководство обявиха, че са сключили споразумение с румънската Ваnса Тrаnsіlvаnіа за дъщерната си в страната Ваnсроst. Инвеститорски интерес От друга страна изглежда интерес към българските активи не липсва. Преди няколко седмици главният изпълнителен директор на унгарската група ОТР Шандор Чани заяви в интервю, че ще търси сделки, като приоритетните пазари ще бъдат тези "от България до Беларус". У нас финансовата институция е собственик на "Банка - ДСК", а в същото време вече контролира и подразделенията на Nаtіоnаl Ваnк оf Grеесе в Румъния и Сърбия. Апетит за необслужвани кредити Все по-голяма активност от страна на банковите групи с бизнес на Балканите и в България има по отношение на продажбата на портфейли необслужвани кредити. Не е изненадващо, че най-дейни в това отношение са гръцките финансови институции. Според анализатори, цитирани от Екаthіmеrіnі, три от най-големите банки в страната работят по план за продажбата на до 5,5 милиарда евро "лоши" заеми. Става въпрос за Ріrаеus Ваnк, Националната банка на Гърция и Аlрhа Ваnк. През октомври от своя страна Еurоbаnк съобщи, че е "отписала" пакет от 1,5 милиарда евро необслужвани кредити, които бяха купени от шведската фирма Іntrum. Към същото пристъпи и друг европейски банков лидер със сериозно присъствие в региона - италианската UnіСrеdіt. През май хърватското й дъщерно дружество Zаgrеbаска Ваnка се освободи от "лоши заеми" за 450 милиона евро. В началото на този месец пък българската "УниКредит Булбанк" сключи такава сделка за пакет от 84 милиона евро с "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД. През януари банката извърши друга такава транзакция за 93 милиона евро отново със същото дружество.
Източник: Money.bg (01.12.2017)

Пощенска банка остана единствен кредитор на "София ринг мол" Ако за повечето големи търговски центрове в столицата 2017 беше годината за смяна на собствениците, за "София саут ринг мол" тя е била под знака на смяна на кредиторите. От дружеството в съвместно съобщение с Пощенска банка съобщиха, че тя вече е единственият кредитор, след като е изкупила участията на останалите участници в синдикирания заем от 2014 г. - ОББ и гръцката Alpha Bank. Първоначалният заем за строителство беше с лимит 45 млн. евро плюс оборотен кредит за ДДС задължения за 6 млн. евро и впоследствие добавени 2 млн. евро за хеджиране. Така максималният размер на експозицията достига 53 млн. евро, но по инвестиционния заем има погашения, а по останалите траншове не се знае дали всичко е усвоено. Към края на 2016 г. задълженията към банки са 79.5 млн. лв. "Сключването на тази сделка ще даде възможност на "София ринг мол" да постигне значително подобрени лихвени условия, по-дълъг срок и да получи допълнително финансиране, което да отговори на ускореното развитие на проекта", се казва в официалното съобщение. Вероятно извън тези аргументи двигател за сделката е било и желанието на гръцките собственици на мола да продължат да работят само с гръцки банки, каквито към датата на първоначалния договор са и трите институции. През 2015 г. Alpha bank се оттегли от българския пазар, като продаде клона си на притежаваната от Eurobank EFG Пощенска банка. Сделката беше финализирана през пролетта на 2016 г., като обаче в нея не е влизала експозицията към "София ринг мол", която, както и други кредити преди това, е прехвърлена към лондонския клон на Alpha bank. В края на 2016 г. беше обявена и продажбата на другия участник в синдиката ОББ - от гръцката NBG на белгийската KBC. Според документите в Търговския регистър прехвърлянето на вземанията от Alpha bank и ОББ е станало през май 2017 г. - малко преди през юни официално да се смени собствеността на последната. Така реално още оттогава единствен кредитор е Пощенска банка, като през юли е подписано допълнение към договора за залог между нея и търговеца, в следващите месеци са прехвърляни обезпечения (имоти и търговски марки) и чак през ноември сделката е финализирана с вписване в Търговския регистър. Според договорите за прехвърляне ОББ е имала поет ангажимент за 20 млн. евро по инвестиционния кредит и още 3 млн. евро по оборотния. Към датата на сделката обаче по последния няма задължения, а по първия сумата е общо 18.4 млн. евро. Alpha bank е имала ангажимент само по инвестиционния кредит до 10 млн. евро, от които задължението през май е било 9.2 млн. евро. В последните месеци Пощенска банка е агресивна в привличането на корпоративни клиенти от напускащите пазара гръцки банки (Piraeus също е обявила план да продаде българското си поделение), но не само от тях. Например при нея се рефинансира заводът за биодизел "Астра биоплант", който преди това имаше голям заем от ПИБ. Според посочените от нея данни кредитите за бизнеса нарастват с почти 440 млн. лв. от началото на годината, а само за последното тримесечие - със 195 млн. лв. до 2.77 млрд. лв. общ портфейл. "Тази сделка предоставя на нашия клиент конкурентна цена на кредитния ресурс и увеличен срок на погасяването му, а така също и допълнително финансиране, с което да се продължи по-нататъшното развитие на проекта", е цитиран в съобщението Асен Ягодин, изпълнителен директор с ресор "Корпоративно банкиране и капиталови пазари" в Пощенска банка. По-конкретни детайли и финансови параметри обаче не се дават. Първоначалният договор от 2014 г. е бил при Euribor + 6.5%, като какво е нивото, след като оригиналният заем за строителство е преобразуван в инвестиционен, не е ясно. Според отчета на компанията към края на 2016 г. заемът, който е с падеж 2023 г., се е водил текущо задължение, тъй като са нарушени част от договорените коефициенти за покритие. Посочено е и намерение на компанията да опита да договори понижение на лихвата с 35% през 2017 г. Общо разходите за лихви за годината са 13.6 млн. лв., но компанията има заем и от акционер. По него договорената лихва 7.5% не се плаща, а се капитализира в главницата, като за 2016 г. сумата е била 7.8 млн. лв. За годината "София саут ринг мол" отчита над 15% спад на загубата до 10.5 млн. лв. при близо 8% ръст на приходите до 19.4 млн. лв. "Тази сделка ни предоставя изключително атрактивен пакет за нашето финансово представяне ? ние ставаме по-ефективни, по-силни и гъвкави при изпълнението на нашия амбициозен бизнес план", казва Димитрис Папулис, изпълнителен директор на "София саут ринг мол". Той изтъкна увеличаване на трафика с 12% спрямо вече нарасналия с 26% показател през 2016 г., последвано от аналогично нарастване на конверсията за наемателите на техните обекти.
Източник: Капитал (06.12.2017)

Общото събрание на акционерите на ОББ одобри вливането на Сибанк На провелото се на 6 декември извънредно общо събрание на акционерите на ОББ е одобрено вливането на Сибанк, съобщиха оттам. След получаването на разрешение за вливане от БНБ и вписване на вливането в Търговския регистър ще съществува само едно юридическо лице - ОББ, а клиентите на Сибанк ще станат клиенти на ОББ. В резултат на вливането ще бъде увеличен капиталът на ОББ със 17 874 239 лв. Размерът на увеличението не е по-голям от чистата стойност на имуществото на Сибанк, което в резултат от вливането ще премине в ОББ. Сред решенията, одобрени от общото събрание, е и промяна на адреса на управление на ОББ. Новият адрес съвпада с адреса на управление на Сибанк сега – в една от сградите на бизнес център "Милениум" на бул. "Витоша" 89Б. След вливането дейността на Сибанк ще се прекрати без ликвидация, като цялото й имущество ще премине към ОББ, която ще стане неин универсален правоприемник.
Източник: Капитал (07.12.2017)

ОББ и SG Експресбанк получиха по-висок кредитен рейтинг от държавата Рейтинговата агенция Fitch повиши дългосрочния рейтинг на Обединена българска банка (ОББ) и SG Експресбанк. Тя даде оценка на двете финансови институции ‘A-‘, като повиши дългосрочния рейтинг от ‘BBB+‘ и той е най-високият в българската банкова система. Увеличеният дългосрочен рейтинг на двете банки на практика означава, че той вече надвишава с едно ниво този на държавата. Дългосрочната перспектива на "Алианц Банк България" се повишава на "BBB +" със стабилна перспектива, се казва в изявление на агенцията. Това се случва броени дни, след като на 1 декември Fitch обяви, че повишава дългосрочния рейтинг IDR на България на ‘BBB’ от ‘BBB-‘. От пресцентъра на ОББ обясниха, че увеличението на кредитния рейтинг на банката се случва за втори път тази година след придобиването ? от белгийската финансова група KBC. В рамките на няколко месеца рейтингът на ОББ беше увеличен със седем нива – от ‘B+’, през ‘BBB+’ до настоящото най-високо ниво в 25-годишната история на кредитната институция и на българската банкова система – ‘A-‘. Рейтинговата агенция увеличава и рейтинга за поддръжка (SR) на ‘1’ от ‘2’, краткосрочния рейтинг за неизпълнение (IDR) – на ‘F1’ от ‘F2’, и променя перспективата на „стабилна“ от „позитивна“. Повишените дългосрочен рейтинг IDR и рейтинг за поддръжка (SR) на ОББ отразяват виждането на Fitch за налична потенциална подкрепа от компанията-майка – KBC Bank (с рейтинг ‘A’, Позитивна перспектива). Стабилната перспектива отразява тази на българската държава, коментират от ОББ и напомнят, че синергията на банката с компанията-майка е силна, тъй като ОББ е базирана в региона Централна и Източна Европа, който е стратегически важен за KBC Груп. В тяхната оценка отбелязват още, че ОББ е почти изцяло собственост на KBC, но има високо ниво на управленска и операционна интеграция. „Според нас каквато и нужда от подкрепа да има ОББ, тя ще бъде сравнително малка за възможностите на компанията-майка да я предостави. Това отразява солидния кредитен портфейл на собственика и сравнително малкия размер на българското дружество“, смятат в рейтинговата агенция.
Източник: Инвестор.БГ (12.12.2017)

"ОББ Интерлийз" ще се цели в лидерската позиция на пазара "ОББ Интерлийз" ще се цели в лидерската позиция на лизинговия пазар в България. Това съобщи пред журналисти Рудолф Кипта, главен изпълнителен директор на компанията, при представянето на стратегията й за развитие до 2020 г. В момента сме на трето място по пазарен дял и за да постигнем лидерска позиция, трябва да увеличим продажбите си тройно, а клиентите си - двойно, каза още Рудолф Кипта. В момента пазарният дял на компанията е около 10%. Дългосрочната й цел е да увеличи пазарния си дял на 20% до 2020 г., колкото е имала последно през 2011 г. Той посочи още, че финансовата криза се е отразила в спад на бизнеса на компанията, но позициите ? са все още силни. Според отчета на дружеството за 2016 г. в Търговския регистър печалбата й е била 24.9 млн. лв. (при загуба от почти 9 млн. лв. за 2015 г.), активите й са 221.7 млн. лв., като има незначително свиване в сравнение с предходната година. Приходите от лихви са били 5.8 млн. лв., а от оперативен лизинг – 1.4 млн. лв. Освен новата стратегия беше представено и новото име и лого на компанията. Досега беше само "Интерлийз", а новото име вече е "ОББ Интерлийз", като приема и логото на белгийския собственик KBC. Целта е по-голяма разпознаваемост, каза Петър Андронов, главен изпълнителен директор на ОББ. "ОББ Интерлийз" беше придобито от белгийската банково-застрахователна група KBC заедно с още няколко компании, собственост на гръцката NBG, при покупката на ОББ срещу 610 млн. евро. Сделката беше финализирана на 13 юни 2017 г. с плащането на цената и прехвърлянето на акциите. По думите на Рудолф Кипта стратегията за развитие на компанията предвижда промяна в начина на продажба на продуктите и фокусиране върху корпоративния сегмент и този на малките и средните предприятия. Бизнес клиентите и към момента формират около 60% от портфейла на дружеството, посочи той. Промяната в продажбата на продуктите се изразява в преминаване от сегашния пасивен подход към клиентите към по-активен. Ще бъдат предложени и кръстосани продажби между лизинговата компания и банката, и ДЗИ, като целта е 20% от сделките на "ОББ Интерлийз" да бъдат от кръстосани продажби с дружествата на KBC в България. Компанията ще разчита на органичен растеж, като по този начин ще стимулираме консолидацията, посочи Франк Янсен, председател на съвета на директорите на "ОББ Интерлийз". Данните от сектора показват, че към момента седем компании държат около 74% от пазара на лизинг в България, допълни Рудолф Кипта. Според данните на БНБ броят на лизинговите компании е 47, а активите, които управляват, са за 4.3 млрд. лв. към края на септември 2017 г., като данни за отделните компании няма. По думите на Кипта за българския пазар е перспективно развитието на оперативния лизинг, който според данните има около 5% дял, но на практика сделките са между 5% и 10% от целия лизингов пазар. Той посочи за пример Чехия, откъдето идва и където е бил изпълнителен директор на лизинговото дружество на KBC там – преди пет години делът на оперативния лизинг там е бил подобен, докато сега е около 20%, а за пазара в Европа делът му е около 25%. В стратегията на компанията е заложено и известно намаление на лихвените проценти по лизингови договори, което вече се случва поради по-евтиния ресурс на финансиране, който "ОББ Интерлийз" получава от банката майка от Белгия в сравнение с този от гръцката NBG, обясни Петър Андронов. Позитивно влияние в това отношение оказва и високият кредитен рейтинг, който имат KBC (А) и ОББ (А-), който беше повишен преди седмица, посочи още той. Според Рудолф Кипта е вероятно лихвите по лизинга да се променят в следващите година - година и половина предвид прогнозираното покачване на лихвените нива общо за пазара. В Чехия вече се наблюдава бавно покачване на лихвените проценти, водено от движението на чешката валута и политиката на централната банка, обясни той. Компанията ще бъде "разтоварена" от наследени необслужвани експозиции, които не са типично лизингови, посочи Петър Андронов в отговор на въпрос за наследения портфейл. По-големите необслужвани експозиции са с банков произход, като са провизирани почти изцяло и вече са незначителна част от активите на дружеството, от порядъка на няколко процента, каза още той. Това са основно имоти и банката ще ги поеме, допълни Петър Андронов. По данни на БНБ общият обем на вземанията по лизингови договори към края на септември 2017 г. е 3.5 млрд. лв., като обемът на оперативния лизинг е 165.4 млн. лв., или 4.8% дял. Делът на необслужваните лизингови договори е 8.2%, а обемът им - 289 млн. лв., като и в този сектор тенденцията е на намаление на необслужваните експозиции.
Източник: Капитал (20.12.2017)