KBC придобива 40% от "ОББ-Метлайф" Собственикът на ОББ, белгийската банково-застрахователна група KBC, придобива оставащите 40% от животозастрахователя "ОББ-Метлайф", съобщиха от банката. Споразумението между Metlife и KBC е постигнато на 29 декември 2017 г. Белгийската група ще придобие дела на Metlife чрез своето българско застрахователно дружество ДЗИ. Цена на сделката не се съобщава. Посочва се само, че "финансовото въздействие на тази сделка върху KBC и Metlife е незначително". В съобщението се казва още, че сделката все още е предмет на регулаторно одобрение и се очаква да бъде приключена през второто тримесечие на 2018 г. KBC придоби 60% от "ОББ-Метлайф" при покупката на ОББ и другите дружества, собственост на гръцката NBG през 2017 г. Цената, която плати за банката и другите компании, беше 610 млн. евро. Останалите 40% от смесеното животозастрахователно дружество не бяха обект на сделката от миналата година, като за тях остана отделно договаряне със собственика им застрахователя Metlife.затвърждава позициите й на местния пазар.
Източник: 24 часа (03.01.2018)

Шест са получените заявления за управлението на 353,3 млн. лв. за градско развитие, съобщиха от Фонда на фондовете във вторник, когато са били отворени кандидатурите за мениджъри на трите фонда за градско развитие с пари от Оперативната програма "Регионално развитие" 2014-2020. Кандидатите искат да управляват фонда за София в размер на 87.4 млн. лв., фонда за Северна България с ресурс от 130.4 млн. лв. и този за Южна България със 135.5 млн. лв. Офертите са на ДЗЗД обединение на "Сибанк”, ОББ, Фонда за органите на местното самоуправление в България – ФЛАГ” ЕАД, "Българска консултантска организация”, "Фонд за устойчиво градско развитие” ЕАД (ФУГР) и Регионален фонд за градско развитие с участието на "Сосиете Женерал Експресбанк”, "Сожелиз България” и "Елана Холдинг” АД След отварянето на заявленията, ще бъде направен първоначален подбор и проверка на кандидатите за съответствие със заложените в процедурата критерии. Следващата фаза е да се обяви кои кандидати са допуснати да продължат и да получат покана за предоставяне на първоначални оферти, посочват от Фонда на фондовете.. Едно от изискванията, на които ще трябва да отговорят избраните фонд мениджъри, е да осигурят частен ресурс от минимум 30%, в допълнение към публичния. Фондът на фондовете ще предоставя и кредитни гаранции, частично покриващи риска по съфинансирането. За да могат да се възползват от предоставените гаранции, финансовите посредници ще трябва да осигурят не по-малко от 40% от общия размер на финансирането за всеки инвестиционен проект. Фондът за градско развитие е най-големият ресурс в момента, управляван от Фонда на фондовете. Общият бюджет от 353.3 млн. лв. е насочен към 39 града за проекти за подобряване на градската среда и за енергийна ефективност. За проекти, свързани с обекти на културното наследство от национално и световно значение, могат да кандидатстват всички населени места в България. Предоставените средства ще са кредити с гратисен период до 36 месеца в зависимост от сектора на инвестицията и с максимален срок за погасяване до 20 години. Изискването за самоучастие на крайния получател е от минимум 15%, като е възможна редукция до 5% за проекти с по-голям принос към индикаторите на ОПРР и до 0% за общини и други публични организации. Инвестициите ще са до 20 млн. лева за градско развитие и до 5 млн. лева за регионален туризъм, като ще се даде възможност за увеличение до 10 млн. лева за обекти от световно значение. Фондът за градско развитие позволява комбиниране с безвъзмездна финансова помощ по направления "Културна инфраструктура", "Енергийна ефективност" и "Туризъм и културно наследство".
Източник: Медия Пул (03.01.2018)

БНБ разреши офшорка да придобие Общинска банка Управителният съвет на БНБ даде предварително одобрение "Новито Опортюнитиис Фонд" (Novito Opportunities Fund AGmvK) да придобие 67.64% от акциите на Общинска банка. Офшорката от Лихтенщайн бе единствен кандидат за дела на Столичната община в банката, която поиска минимална цена от 46 млн. лв. От съобщението на БНБ става ясно, че придобиването на акциите е станало срещу 57.362 млн. лв. Сделката предизвика недоволство сред опозицията в Столичния общински съвет, тъй като не е ясно кой реално стои зад "Новито Опортюнитиис Фонд". Дружеството е регистрирано през юли 2017 г. от друг инвестиционен фонд, също учреден в Лихтенщайн - "КАИАК Фонд Мениджмънт", чиито акционери също са анонимни. От съобщението на БНБ се разбира само, че българската компания "Инса ойл", която се занимава с петролен бизнес, притежава инвестиционни дялове без право на глас в "Новито Опортюнитиис фонд". Централната банка посочва, че е консултирала решението си с органа за надзор на финансовите пазари на Лихтенщайн, както и с Държавната агенция "Национална сигурност". С друго свое решение БНБ разреши сливането на СиБанк и Обединена българска банка.
Източник: Сега (12.01.2018)

БНБ разреши вливането на СИБАНК в ОББ На заседание, проведено на 10 януари 2018 г., Управителният съвет на БНБ взе решение за разрешаване на преобразуването на „СИБАНК“ ЕАД чрез вливане по реда на чл. 262 от Търговския закон в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Разрешението се издава при договорните условия, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД ще придобие цялото имущество на „СИБАНК“ ЕАД и ще гарантира спазването на надзорните изисквания, установени в приложимата регулаторна рамка, за защита интересите на вложителите и другите кредитори на участващите в преобразуването банки.
Източник: Банкеръ (12.01.2018)

Eднa oт нaй-гoлeмитe бaн?и нa бългapc?ия пaзap - OББ, ?oятo пpeз минaлaтa гoдинa ce cля cъc "Cибaн?" и cтaнa oщe пo-гoлямa, e peшилa дa ce oтъpвe oт близo пoлoвин милиapд лeвa лoши ?peдити. И изглeждa вeчe ce знae ?oй щe й пoмoгнe зaтoвa. ?o инфopмaция нa вecтни? "Kaпитaл" бaн?aтa вeчe e избpaлa ?yпyвaч нa пa?eтa лoши взeмaния и тoвa e ?oлe?тopc?aтa aгeнция ЕОЅ Маtrіх -, ?oятo e нaй-гoлямaтa нa бългapc?ия пaзap. Ty? e мяcтoтo дa oтбeлeжим, чe дoceгa в Бългapия нe e пpoдaвaнo тoл?oвa гoлямo ?oличecтвo лoши ?peдити нa?yп. Дoceгaшнaтa нaй-гoлямa cдeл?a зa пoдoбeн пa?eт бeшe нa "?oщeнc?a бaн?a" c пa?eт oт 143.6 милиoнa eвpo. ?opтфeйлът нa OББ e cъcтaвeн oт пoтpeбитeлc?и зaeми, oвъpдpaфти, нeoбeзпeчeни взeмaния, ?a?тo и ?peдити, oбeзпeчeни c ипoтe?и, ?aзycи в cъдeбнa фaзa. Зa нeгo ?aндидaтcтвaxa пo нeoфициaлнa инфopмaция гoлeмитe ?oлe?тopи ?aтo "EOC Maтpи?c", ACB (В2Ноldіng), "Фpoнтe?c", "Kpeдит ин?aco", "A?C Бългapия", "Meлън финaнc".
Източник: Money.bg (12.01.2018)

OББ нaмepи ?yпyвaч зa 460 млн. лeвa пopтфeйл лoши ?peдити Eднa oт нaй-гoлeмитe бaн?и нa бългapc?ия пaзap - OББ, ?oятo пpeз минaлaтa гoдинa ce cля cъc "Cибaн?" и cтaнa oщe пo-гoлямa, e peшилa дa ce oтъpвe oт близo пoлoвин милиapд лeвa лoши ?peдити. И изглeждa вeчe ce знae ?oй щe й пoмoгнe зaтoвa. ?o инфopмaция нa вecтни? "Kaпитaл" бaн?aтa вeчe e избpaлa ?yпyвaч нa пa?eтa лoши взeмaния и тoвa e ?oлe?тopc?aтa aгeнция ЕОЅ Маtrіх -, ?oятo e нaй-гoлямaтa нa бългapc?ия пaзap. Ty? e мяcтoтo дa oтбeлeжим, чe дoceгa в Бългapия нe e пpoдaвaнo тoл?oвa гoлямo ?oличecтвo лoши ?peдити нa?yп. Дoceгaшнaтa нaй-гoлямa cдeл?a зa пoдoбeн пa?eт бeшe нa "?oщeнc?a бaн?a" c пa?eт oт 143.6 милиoнa eвpo. ?opтфeйлът нa OББ e cъcтaвeн oт пoтpeбитeлc?и зaeми, oвъpдpaфти, нeoбeзпeчeни взeмaния, ?a?тo и ?peдити, oбeзпeчeни c ипoтe?и, ?aзycи в cъдeбнa фaзa. Зa нeгo ?aндидaтcтвaxa пo нeoфициaлнa инфopмaция гoлeмитe ?oлe?тopи ?aтo "EOC Maтpи?c", ACB (В2Ноldіng), "Фpoнтe?c", "Kpeдит ин?aco", "A?C Бългapия", "Meлън финaнc".
Източник: econ.bg (15.01.2018)

Гръцката Eurobank ще запази дейността си в България, Сърбия и Кипър Гръцката Eurobank, собственик на Пощенска банка в България, ще запази дейността си в България, Сърбия и Кипър, след като се оттегли от Румъния. Това е заявил заместник главният изпълнителен директор на банката Ставрос Йоану, цитиран от Reuters. Очакванията са, че дъщерните поделения на групата в тези страни ще удвоят рентабилността си през следващите няколко години. Трите най-големи гръцки банки – NBG, Piraeus Bank, Eurobank, разпродават бизнеса си в региона, изпълнявайки плана за преструктуриране, наложен им от ЕС. NBG продаде банката си в България ОББ на белгийската KBC през 2017 г., а за "Пиреос" все още няма официална информация дали и на какъв етап са процесите. В края на миналата година гръцката Piraeus е финализирала сделката за поделението си в Румъния. Третата по размер на активите банка в Гърция - Eurobank, сключи сделка през ноември за продажба на румънското си поделение Bancpost на Банка Трансилвания, която е втората по големина банка там. Продажбата е именно част от плана за преструктуриране. С тази продажба приключва и десетгодишната амбиция на Eurobank и другите гръцки банки за разрастване извън страната, след като дълговата криза в Гърция ги принуди да продават чуждестранните си поделения, за да подобряват капиталовите си показатели, пише Reuters. "Операциите в чужбина допринасят за повече от 50% от рентабилността на групата. Непосредствената ни цел е да ги увеличим до 200 млн. евро от сегашните 110 млн. евро, е заявил Йоану пред агенцията. Той е посочил още, че тези страни вече са излезли от кризата и икономиките им растат с 3-4% годишно, което означава, че има място за увеличаване на кредитирането за бизнеса и домакинствата. След като сви активите си извън Гърция до 8.7 млрд. евро от 11.2 млрд. евро, изпълнявайки изискванията на европейските власти, Eurobank ще се превърне в гръцка банка с най-голямо международно присъствие. Групата бързо се изтегли от Полша и Турция в началото на кризата през 2008 г. и продаде операциите си в Украйна през 2016 г. Стратегията ни беше да излизаме от пазари, които са твърде големи и изискват повече инвестиции, за да достигнем топ пет на банките там, е коментирал още Йоану. Румъния изискваше повече вложения, за да бъдем значим играч на пазара там. Но в България, където Eurobank придоби клона на друга гръцка банка - Alpha Bank, дъщерната ни банка сега е петата по големина и единствената гръцка банка след продажбата на ОББ и очакваното излизане на Piraeus Bank от пазара там, е казал още Ставрос Йоану. По думите му, ако има добра възможност в България, биха я разгледали.
Източник: Капитал (17.01.2018)

ДЗИ поиска разрешение от КЗК за придобиването на "ОББ - Метлайф" "ДЗИ - Животозастраховане" поиска разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за придобиването на самостоятелен контрол в "ОББ - Метлайф", става ясно от съобщение на антимонополния орган. И двете дружества предлагат застрахователни и презастрахователни продукти в сферата на животозастраховането. Придобиването на остатъчния дял от 40% в "ОББ - Метлайф" е продължение на сделката за ОББ и покупката й от белгийската банково-застрахователна група KBC, собственик на Сибанк и ДЗИ в България. В началото на януари 2018 г. от ОББ съобщиха, че на 29 декември 2017 г. е постигнато споразумението между Metlife и KBC, според което белгийската група ще придобие дела на Metlife чрез своето българско застрахователно дружество ДЗИ. Цена на сделката не беше съобщена. Беше посочено само, че "финансовото въздействие на тази сделка върху KBC и Metlife е незначително". Очаква се сделката да бъде приключена през второто тримесечие на 2018 г. според съобщеното тогава. Животозастрахователните продукти на "ОББ - Метлайф" се продават само в клоновете на ОББ. Компанията има 10% пазарен дял на българския животозастрахователен пазар и предлага пълен набор от животозастрахователни продукти. Комбинирано ДЗИ и "ОББ - Метлайф" ще имат 21% пазарен дял на българския животозастрахователен пазар, посочиха тогава от ОББ. KBC придоби 60% от "ОББ - Метлайф" при покупката на ОББ и другите дружества, собственост на гръцката NBG през 2017 г. Цената, която плати за банката и другите компании, беше 610 млн. евро. Останалите 40% от смесеното животозастрахователно дружество не бяха обект на сделката от миналата година, като за тях остана отделно договаряне със собственика им - застрахователя Metlife. Сега 60-те процента от "ОББ - Метлайф" ще преминат към ДЗИ заедно с новопридобитите 40%. Така ДЗИ придобива 100% от собствеността върху "ОББ - Метлайф" и продуктите ще се предлагат от ДЗИ. След като сделката бъде приключена, KBC чрез ДЗИ ще обслужва застрахователните полици на съществуващите клиенти на "ОББ - Метлайф" до тяхното изтичане.
Източник: Капитал (23.01.2018)

Надзорът на Общинска банка определи новите й изпълнителни директори На свое заседание днес - 29 януари, Надзорния съвет на Общинска банка гласува новите четирима изпълнителни директори на кредитната институция. Това са Ангел Геков, Борислав Чиликов, Петър Джелепов и Владимир Котларски. Документите им вече са пуснати за одобрение в БНБ, която трябва образно казано да подпечата кандидатурите им със сертификат за качество. Ангел Геков е добре познат на банковата общност. Работи на ръководни постове в банковата система от 1995 година. Бил е изпълнителен директор на Общинска банка и на Българска банка за развитие. Борислав Чиликов е бил изпълнителен директор на Централна кооперативна банка, след което става регионален мениджър на СИБАНК, която в момента е в процес на консолидация с ОББ Димитър Джелепов започва кариерата си в "Райфайфайзенбанк (България)", преминава през СИБАНК, след което дълго време работи като регионален мениджър в управление "Клонова мрежа" на ОББ Владимир Котларски прави банкова кариера като служител на Първа инвестиционна банка. От системата "ДАКСИ" става ясно че е в мениджмънта на три дружества със специална инвестиционна цел. По неофициална информация от стария управителен съвет на Общинска банка в него остава само изпълнителният директор Николай Колев.
Източник: Банкеръ (30.01.2018)

ОББ погълна официално Сибанк Официалното обединение на ОББ и Сибанк е факт от 5 февруари и резултатът за клиентите е, че вече банкират изцяло по тарифите на ОББ. Условията по ползваните от тях досега продукти и услуги се запазват съгласно сключените договори, а до половин година се очаква да е завършена интеграцията на системите в клоновете. Към момента технически процесът е обхванал 32 офиса. Със сливането конкуренцията на банковия пазар в България се свива до 26 институции, а ОББ изпреварва Пощенска банка и ПИБ и става третият по големина играч с активи за 10.9 млрд. лв. по данни към края на 2017 г. Изчезването на Сибанк от правния мир няма да има последици за клиентите й, тъй като те автоматично стават клиенти на ОББ, ползвайки досегашните условия по кредитите и депозитите си. Дори на банковите им карти да пише Сибанк, няма нужда пластиките да се преиздават, така че с тях ще може да се плаща, да се теглят или внасят суми до изтичането на валидността им. Промяна ще има по линия на IBAN номера на клиентските сметки в прекратената Сибанк - паралелно с досегашния ще бъде създаден и още един номер с абревиатура UBBS, който ще може да се ползва паралелно с досегашния до края на тази година, след което най-вероятно ще остане само той. От месец март клиентите на ОББ ще могат да влизат не само в познатите им клонове, но и в тези на Сибанк, като планът е при завършване на интеграцията на офисите точките за обслужване да наброяват 245 в цялата страна. Голямата промяна за двете институции и за банковия пазар в страната дойде в края на 2016 година, когато белгийската група KBC се договори да купи ОББ от досегашния й собственик, гръцката NBG, в сделка за 610 млн. евро (включваща и лизингов бизнес). Регулаторът одобри сделката заради намерението да последва консолидация в сектора. Без спънки бе получено и акционерното одобрение за обединението, имайки предвид, че KBC е едноличен собственик на Сибанк и на 99.91% от капитала на ОББ. При вливането акциите на KBC в Сибанк се конвертират в акции за 17.8 млн. лв. в ОББ, което води до вдигане на капитала на ОББ от 75.9 млн. лв. на 93.8 млн. лв. Към края на миналата година ОББ отчете нетна загуба в размер на 56.3 млн. лв., която се дължи на еднократно начисляване на обезценки при прочистването на кредитния портфейл. За Сибанк резултатът бе печалба от 31.4 млн. лв. Досегашният й изпълнителен директор и кънтри мениджър на белгийската група за България Петър Андронов застана начело на обединената банка. В прессъобщение по повод на завършеното сливане той заявява: "Крайната цел е вече още по-голямата банка ОББ да бъде пример за отличен финансов партньор – с бързина, гъвкавост, отношение, обслужване, модерност, динамика и иновативност."
Източник: Капитал (07.02.2018)

КЗК одобри сливането на "ДЗИ-Животозастраховане" и "ОББ-МетЛайф" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри без условия концентрацията между "ДЗИ-Животозастраховане" ЕАД и "ОББ-МетЛайф Животозастрахователно дружество" АД. Придобиването създава второто най-голямо животозастрахователно дружество по релизиран премиен приход в България. Стойността на сделката не бе съобщена. До нея се стигна, след като белгийската група КВС разшири присъствието си на банковия пазар у нас, придобивайки от Националната банка на Гърция "Обединена Българска банка" (ОББ) и лизинговото дружество "Интерлийз" срещу 610 милиона евро. В сделката влезе и 60% от "ОББ-МетЛайф", като по-късно КВС придоби и останалите 40% от "МетЛайф". Сега цялото дружество преминава под контрола на ДЗИ. Преди сделката "ДЗИ-Животозастраховане" имаше 11,3% пазарен дял, което ? отреждаше четвърта позиция на българския пазар. "ОББ-МетЛайф" бе на следващата позиция с дял от 10,3% по реализиран премиен приход. След концентрацията обединената структура ще заеме втора позиция на животозастрахователния пазар с дял от 21,6%, става ясно от решението на регулатора. На първа позиция остава ЗАД "Алианц България Живот" АД с дял 26,3%, а на трета - ЗАД "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп" АД с 20,6%. По отделно "ОББ-Метлайф" и "ДЗИ-Животозастраховане" бяха сред 100-те най-големи застрахователни дружества в Югоизточна Европа, нареждайки се през 2017 година на 69 и 89 позиции. По последните данни от КФН в България има 43 застрахователи, от които 29 общозастрахователни дружества, 12 животозастрахователни, 1 застрахователна кооперация и 1 презастраховател. Към края на 2016 година брутният премиер приход, реализиран у нас от всички застрахователи със седалище у нас, възлиза на 2 002 млн. лв., записвайки ръст от 3% на годишна база. Брутният премиен приход, записан от животозастрахователите, отчита ръст от 2% на годишна база и в края на 2016 г. възлиза на 377 млн. лв.
Източник: Money.bg (13.03.2018)

КЗК одобри сделката за "ОББ Метлайф" Комисията за защита на конкуренцията одобри „ДЗИ-Животозастраховане" ЕАД да придобие едноличен контрол върху „ОББ-МетЛайф Животозастрахователно Дружество" АД. Това става ясно от решение на КЗК, публикувано на сайта й. Към настоящия момент придобиваното предприятие е под съвместния контрол на „Кей Би Си Груп НВ" чрез дъщерното му дружество „Обединена българска банка" АД и „Метлайф Инк" чрез дъщерното му дружество „МетЛайф ИЮ Холдинг Кампъни Лимитед", Ирландия, посочва се в документацията на антимонополното ведомство. Сделката ще бъде осъществена на два етапа. През първия „ДЗИ-Животозастраховане" ЕАД ще придобие акционерното участие на „МетЛайф ИЮ Холдинг Кампъни Лимитед" в размер на 40% от капитала на „ОББ-МетЛайф Животозастрахователно Дружество" АД, а през втория етап „ДЗИ" ще придобие акционерното участие на ОББ в размер на 60% от капитала на придобиваното предприятие. Вторият етап, доколкото се осъществява между дружества от една и съща икономическа група – „Кей Би Си Груп НВ", има характер на вътрешногрупова операция и не подлежи на изрична оценка от страна на КЗК. Преди осъществяване на нотифицираната сделка „ДЗИ –Животозастраховане" ЕАД е на четвърто място с дял от 11,3%, а непосредствено след него с дял от 10,3% се нарежда „ОББ-МетЛайф Животозастрахователно Дружество" АД по реализиран премиен приход от животозастраховане в страната. След концентрацията обединената структура ще заеме втора позиция на животозастрахователния пазар с дял от 21,6%.
Източник: Стандарт (14.03.2018)

ДЗИ придоби ОББ Метлайф Приключи сделката по придобиването на ОББ Метлайф АД от ДЗИ Животозастраховане ЕАД (до сега 40% дял на Metlife и 60% дял на ОББ АД), с което ДЗИ Животозастраховане ЕАД (ДЗИ) се превръща в едноличен собственик на капитала на дружеството. Това съобщават от ОББ. След предстоящото вписване в Търговския регистър ОББ Метлайф АД (ОББ Метлайф) ще бъде преименувано на ОББ Животозастраховане ЕАД (ОББ Животозастраховане). С това наименование компанията ще функционира до пълното си интегриране в ДЗИ, което се очаква до края на годината. Общият пазарен дял в българското животозастраховане на ДЗИ и ОББ Животозастраховане ще бъде 21%, след като близо 400 хил. клиенти (към края на 2017 г.) на ОББ Метлайф бъдат прехвърлени към ДЗИ. Няма да има други промени по отношение на условията и договорите на клиентите, допълват от новата компания. Под новото си име ОББ Животозастраховане ЕАД, компанията ще продължи да обслужва настоящите клиенти на ОББ Метлайф в ОББ в цяла България. Условията на вече подписаните договори ще останат валидни до тяхното изтичане. еждувременно нов Управителен съвет ще промени организационната структура на ДЗИ Животозастраховане и неговите две дъщерни дружества ДЗИ Общо застраховане и новопридобитото ОББ Животозастраховане. Бистра Василева ще бъде Член на УС и Изпълнителен директор "Общо и корпоративно застраховане", Евгени Бенбасат ще бъде Член на УС и Изпълнителен директор "Банково и животозастраховане". Евгени Бенбасат се присъединява към топ мениджмънта на ДЗИ от позицията изпълнителен директор на ОББ Метлайф, която заема от 2009 г. до момента. Стефан Делат е третият нов член на Управителния съвет, заемащ длъжността изпълнителен директор "Финанси" и "Риск". До момента той е главен финансов директор на CSOB, Словакия. Коста Чолаков и Дияна Стойнова ще продължат да изпълняват своите задължения съответно като главен изпълнителен директор и главен търговски директор, както и да бъдат членове на Управителния съвет. Докато Управителният съвет на ОББ Животозастраховане ще бъде точно същият като този на ДЗИ, неговият Надзорен съвет ще се различава. Той ще бъде председателстван от Петър Андронов, мениджър за България на КВС Груп и председател на Управителния съвет на ОББ. Другите членове на Надзорния съвет на ОББ Животозастраховане ще бъдат Йохан Демен и Григорий Вазов (членове също на НС на ДЗИ). Новата компания ще продължи бизнес стратегията на ОББ Метлайф с акцент върху инвестиционните и спестовни продукти.
Източник: Дневник (19.03.2018)

Оливер Рьогл влезе в УС на Асоциацията на банките в България Оливер Рьогл беше избран за нов член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България по време на нейното общо събрание, проведено на 20 март 2018 година. Рьогл е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк /България/ ЕАД. Петър Андронов – главен изпълнителен директор на "Обединена българска банка" АД, и Емил Ангелов - главен изпълнителен директор на "Банка Пиреос България" АД, бяха преизбрани за втори тригодишен мандат като членове на УС. Управителният съвет на АББ избра отново за свой председател Петър Андронов. Останалите членове на УС на АББ, които продължават мандатите си, са Виолина Маринова – зам.-председател на УС на АББ, и членовете: Левон Хампарцумян, Георги Константинов и Петя Димитрова. Светослав Гаврийски е освободен като член на УС, като Общото събрание на АББ изказва благодарност и висока оценка за работата му досега в управителния орган на асоциацията, както и за приноса му за стабилността на банковата система в страната.
Източник: Банкеръ (21.03.2018)

Изкупените дългове в България могат да достигнат 1,5 млрд. лв. през 2018 г. През 2017 г. колекторските фирми в България са изкупили дългове за над 772 млн. лв. Това е с над 14% по-малко, отколкото през 2016 г., когато са били изкупени просрочени задължения за над 900 млн. лв. Информацията съобщиха на пресконференция от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). От организацията прогнозират, че нивата на изкупените дългове през 2018 г. ще се повишат, като е възможно да достигнат 1 млрд. лв., а портфолиото ще бъде запълнено от предимно малки и средни предприятия, обезпечени с активи. Запознат източник на Investor.bg, който пожелава да остане анонимен, заяви, че пазарът на дългове ще надхвърли 1,5 млрд. лв. Причината са няколко големи сделки, за една от които се говори още от миналата година. В началото на 2018 г. ОББ избра EOS Matrix за купувач на рекорден портфейл за 460 млн. лв. необслужвани потребителски заеми. Това беше най-големият търг, провеждан на местния пазар на дългове. По информация от източника на Investor.bg обаче се очакват още три. „Стрес тестовете на финансовата система през 2016 година оказаха натиск върху кредиторите да изчистят максимално лошите си кредити. Очакванията тази тенденция да продължи и през 2017 година не се оправдаха“, коментира Александър Грилихес, заместник-председател на АКАБГ. Според проучването на асоциацията през 2017 г. средният размер на необслужваните задължения в България намалява с 15% спрямо 2016 г. През изминалата година средният дълг в страната е бил 775 лв. при 912 лв. за 2016 г. „Средният размер на необслужваните задължения намалява успоредно с увеличаването на доходите в страната. Според НСИ средната работна заплата за миналата година е 1096 лв., което е с близо 40% повече от размера на средния дълг“, коментира Райна Миткова, председател на АКАБГ. Любопитно е, че се забелязва значителен ръст на възложените случаи – от 1,83 млн. през 2016 г. до 2,63 млн. през 2017 г. Според асоциацията обаче в това нарастване на случаите няма нищо тревожно, защото то отразява по-голямата кредитна активност във финансовия сектор, съчетано с растящия оптимизъм на хората, породен от икономическия подем в страната. „В тази бройка влизат и просрочия на домакинствата от 1 до 5 дни, които са съвсем невинни и често се дължат на лоша организация“, коментира Райна Миткова. На пазара на междуфирмените задължения от асоциацията отчитат двоен спад на обема на възложените вземания спрямо 2016 г. Най-много просрочия отново има в търговията на едро и дребно и строителството. При туризма има леко подобрение спрямо 2016 г. В сектора на производството се наблюдава засилен контрол на плащанията и заради това нивата на задлъжнялост не се увеличават, коментираха още от асоциацията. Основни причини за финансовите затруднения на фирмите са липсата на превантивни мерки (като застраховки на вземанията), лошо управление на ликвидността и нисък размер на европейско финансиране. „Българският бизнес чака максимално дълго, за да предприеме действия по събирането на вземанията си. Все пак има подобрение – през 2017 г. средният период за забавяне на фактурите е 23 дни, докато през 2016 г. периодът е бил 28 дни“, коментира Зорница Димитрова, член на АКАБГ. От проучването става ясно още, че при разпределението на вложителите на дългове за събиране през изминалата година няма значително разместване. На първо място отново са банките, но делът им леко намалява спрямо 2016 г., като през 2017 г. достига 41,59%. „Бързите“ кредити изместват телекомуникационните продукти и достигат малко над 30% от дълговете, обработвани от колекторски агенции. Това обаче вероятно се дължи на законодателните промени отпреди няколко години, които затегнаха правилата и сключените договори с телекомите станаха по-ясни за потребителите. За миналата година задълженията към телекомите са били 22% от пазара на дългове. Увеличава се делът на просрочията при лизингите, които вече надвишават 4% от възложените на колекторски фирми задължения. Профилът на длъжника остава без промяна, коментираха още от асоциацията. Това е млад мъж на 30 години, добре образован и обикновено на трудов договор. Обичайно това е човек, започнал първата си постоянна работа и надценил финансовите си възможности. От АКАБГ обявиха още, че подкрепят идеята на омбудсмана Мая Манолова за създаването на закон за личния фалит.
Източник: Инвестор.БГ (30.03.2018)

Италианци оставят руини в Пампорово Изоставени полупостроени хотели, борчове за милиони и много работа за частните съдебни изпълнители и синдиците на фалирали или преминаващи през процедури по несъстоятелност дружества. Това е само част от картината, която остави след себе си строителната инвазия по нашите курорти. Ненаситната лакомия на наши, а често и чуждестранни инвеститори със съмнителен предприемачески морал загробиха десетки банки с илюзорните си проекти. Такъв е случаят с "База за отдих "Родопи Даймънд" в курортния комплекс "Пампорово", собственост на дружеството с ограничена отговорност "Проджест Родопи Даймънд"(собственост на седем италиански граждани, сред които - Фабрицио Алемано, американецът Джефри Кърк Стоун и двама български предприемачи ) и регистрирано с капитал от 10 хил. лева. Обектът е обявен за публична продан от пловдивския частен съдебен изпълнител Петко Мъчкарски заради натрупани дългове, а и в качеството му на ипотекарен длъжник. Преди години проектът за комплекс "Родопи Даймънд" беше рекламиран като един от най-атрактивните в курорта "Пампорово". Той беше замислен като две терасовидно разположени сгради в близост до централната част на ски курорта (на 150 м от хотел "Пампорово" и от църквата) и на 10 минути път пеша от ски пистите и лифтовете. За да бъдат убедени бъдещите инвеститори в проекта в неговата перспективност и ефективност, в съобщенията на компанията се казваше: "Самият факт, че Родопи Даймънд е част от световноизвестната верига Best Western, e достатъчно показателен за ненадминатото качество на изпълнение на груб строеж и довършителни работи, както и осигуряването на най-добрите удобства в района." Само че от всички тези розови мечти, предназначени за бъдещите купувачи на апартаментите в комплекса, останаха само... мечти. Сега, според официалните документи, реалният длъжник, заради който се стигна до продажбата на недовършените градежи, е фирма "Булмикс Пампорово" ООД, собственост на регистрираното в САЩ дружество "Леви Инвест ЛЛК" и на строителния предприемач Петър Константинов. На нея италианците са отстъпили правото на строеж върху бъдещият комплекс. Междувременно обаче върху дружествените дялове на Константинов са наложени няколко запора, за два от които очевидно задълженията не са изпълнени. Първият е от август 2009-а и е на стойност 200 хил. лв. в полза на едноличното дружество с ограничена отговорност "Интерпроект", собственост на руската гражданка Галина Гаврилюк. Вторият е в полза на Обединена българска банка и е в размер на 1 523 711.70 лева. Именно заради тези задължения през сегашната седмица започват огледите от мераклиите да закупят вкупом 45-те малки апартамента, разположени на площ от 30 до 65 кв. м, които са част от оставения на груб строеж апарт хотел в зимния ни курорт. Началната тръжна цена за всички тях е определена на 766 487.20 лева. От обявлението на частния съдебен изпълнител става ясно, че върху тези имоти има и друга възбрана, наложена от Националната агенция по приходите, но размерът на задължението към нея не е описано в документа.Любопитното в случая е, че дългове в случая има не само строителят на комплекса - самият собственик на имота "Проджест Родопи Даймънд" също не е в бляскаво финансово състояние. Върху дяловете на част от българските съдружници в него също са наложени възбрани. В Търговския регистър в партидата на дружеството открихме вписано още едно запорно съобщение, издадено от частния съдебен изпълнител Милен Бъзински, от което става ясно, че дяловете на единия от съдружниците - строителния предприемач Найден Колев, са запорирани заради кредит към "Банка Пиреос България", чиято главница на този дълг е на стойност близо милион (500 хил.евро). Трупането на дългове у нас, които на практика едва ли някога ще бъдат върнати на кредиторите, очевидно се е превърнало в част от "инвеститорските" схеми в България, за които в. "БАНКЕРЪ" разказва от години. В този случай обаче, макар да не става дума за десетки милиони, не са подминаване играчите в него. През пролетта на 2016-а стана ясно, че едни от основните италиански съдружници във фирмата собственик на зарязания градеж - Фабрицио Алемано, американецът Джефри Кърк Стоун - в компанията на българите Найден Колев и Навин Апостолов, бяха забъркани в скандала с подпалените тютюневи складове в Пловдив. Още по това време в. "БАНКЕРЪ" разказа кой точно притежава сградата в Пловдив и кой има интерес от случилото се. Оказа се, че тя е собственост на едноличното дружество с ограничена отговорност "Одрин 8", създадено през април 2009-а, с първоначален капитал от 5 хил. лева. Той впоследствие е увеличен на 2 505 000 лева. Едноличен собственик на "Одрин 8" най-напред е бил бизнесменът Красимир Гергов, но на 19 август 2009-а той продава тази фирма на акционерното дружество "Пи Джей Трейд". Според информацията в Търговския регистър нейни акционери са две търговски дружества: "Кари 9" (собственост на италианеца Роберто Тронкони), което притежава най-голям брой акции (150 от общо 500), и регистрираното в Италия дружество "Имобиларе падина 2", чийто пълномощник е Георги Бранеков. Той управлява и самата "Пи Джей Трейд". Останалите осем акционери също са италианци. Предмет на дейност на дружеството са придобиване, управление, експлоатация и разпореждане с недвижими имоти, предприемачество, проектиране, проучване, строителство на жилищни и индустриални постройки. Мераците за застрояване на мястото датират от години, а фирма "Одрин 8" отдавна беше изготвила инвестиционен проект с претенциозното наименование "Изграждане на мултифункционална сграда с офиси, хотел и бизнес апартаменти, общежития, хранителен магазин и подземен паркинг". Той предвиждаше хотелска част, ресторант, кафене и магазини и общежития с подземен паркинг на три нива. По информация от пловдивските медии пет години по-рано името на Георги Бранеков се споменава във връзка и с това на Фабрицио Алемано. Те се опитали да бутнат кино "Космос" чрез компанията си "Проджест Груп". Тя е еднолична собственост на Алемано, а Бранеков е бил неин управител до юни 2015 година. Според Търговския регистър, Алемано е бил и член на съвета на директорите на самата "Пи Джей Трейд" (до 2014 година). Сега дружеството се управлява от борд, в който освен Бранеков влизат Александър Николич и Десислава Колева. По това време се разбра, че бедняк от Кючук Париж е наследил компании с огромни дългове към хазната, свързани именно с Фабрицио Алемано. Така например стана ясно, че бившата компания на Алемано и на Джефри Кърк Стоун, която сега е прехвърлена на Иван Пенчев, е ощетила държавата със 163 171 лева. Пенчев купува и друга фирма на чуждестранните инвеститори - "Комеракс", като наследява натрупаните преди покупката 545 032 лв. задължения към хазната. Компанията "Севън Хилс Девелъпмент", в която "Комеракс" има дялово участие пък дължеше на държавата 243 068 лева. Или общо трите дружества "висят" към хазната с несъбираемите над 950 хил. лева. Върху имотите на друга фирма, свързана със същите "герои" - "Севън хилс дивелъпмънтс", която се управлява от Найден Колев, също са наложени сериозен брой запори от няколко банки. Нейни имоти също се продават от частни съдебни изпълнители във връзка с различни съдебни дела. С думи прости, от всичко казано дотук (пък и от много други случаи) прозира изводът, че повечето от инвеститорите, които гастролират на наша територия, са по-скоро финансови играчи, отколкото реални предприемачи.
Източник: Банкеръ (02.04.2018)

"Сосиете женерал" се изтегля от България Френската банкова група "Сосиете женерал" (Societe Generale) се изтегля от всички страни в Централна и Източна Европа и съответно продава и бизнеса си в България - Сосиете женерал Експресбанк, съобщава capital.bg. Така след първата фаза, при която не само гръцки банки принудително разпродаваха свои поделения заради спасителните планове, които им бяха предоставени, сега в сектора тече втора, при която с възстановяването на икономиките и апетита за риск стават възможни и доброволни сделки. Според източници на изданието унгарската OTP Bank, която е собственик на Банка ДСК, прави проучване на френската институция. Първоначалният план е бил за пряко договаряне между двете, но според два източника на "Капитал" се е появил и друг интерес - в края на февруари индикативна оферта за пакета е подал и фонд на американският асет мениджър Apollo Global Management. Но поне на този етап предлаганата цена е определяна като ниска. От Apollo също посочиха, че няма да коментират. В последните години фондът активно оглежда региона, а в България беше сред кандидатите за ОББ, смята се, че е искал да купи и ПИБ, както и Банка Пиреос. Банката в България се продава в пакет с още пет поделения на френската група – в Албания, Македония, Черна гора, Сърбия и Молдова. Всички те се управляват добре и са на печалба, но същевременно страдат от сходни недостатъци - малки пазари, където някогашната примамливо висока рентабилност се стопява, а средата е наситена и в същото време нестабилна от политическа и регулаторна гледна точка. Затова и се е стигнало до стратегическо решение на Societe Generale за изтегляне от региона на Източна Европа от нестратегическите пазари, където не са в топ 3 по пазарен дял.
Източник: Дневник (02.04.2018)

Най-големите сделки в България за 2017 Активността на инвеститорите през 2017 г. се запазва, a недвижимите имоти са основният двигател на сливанията и придобиванията в Централна и Източна Европа. 1132 са реализираните сделки в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през 2017 г., според Барометъра на сделките на EY; Полша, Чехия и Турция са най-привлекателните пазари за инвеститорите в региона; Недвижими имоти, производство и ИТ са най-активните сектори в региона; в България инвеститорите са привлечени и от хранително-вкусовата промишленост. В България реализираните и оповестени сделки през 2017 г. са 40 , или с 5 повече спрямо 2016 г. И макар нарастването на броя на сделките да не е значително, в стойностно отношение пазарът на сделки в България нараства малко повече от три пъти. Общата стойност на сделките през 2017 г. е 2.2 млрд. долара. За сравнение през 2016 г. сделките са на стойност 0,7 млрд.* Три са секторите в България, които привличат еднакво силно интереса на инвеститорите през 2017 г. – храни и напитки, производство и информационни технологии. Всеки един от тях реализира по пет сделки в рамките на календарната година. Други традиционно силни сектори за България като банково-финансов сектор, търговия на дребно и недвижими имоти също отчитат силен инвеститорски интерес – те реализират по четири сделки през 2017 г. В региона на Централна и Източна Европа, са отчетени 1132 сделки, като те са най-много в секторите недвижими имоти (161), производство (135) и ИТ (126). От гледна точка на стойността на сделките, секторите в които се реализират най-скъпите сделки са енергетика и минно дело със 146 млн. щ. д. , транспорт и логистика – 136 млн. щ. д. и търговия на дребно и едро – 118 млн. щ. д. осреднена стойност на сделките. Диана Николаева, съдружник и лидер на отдел „Финансови консултации по сделки“ в EY Bulgaria, коментира: „2017-та бе активна година за целия сектор, както в региона на ЦИЕ, така и тук в България. У нас станахме свидетели на смяната на собствеността на едни от най-големите търговски центрове – Paradise Mall, The Mall, Serdika Center. В същото време наблюдаваме трайно повишен интерес на инвеститорите към сектора на производството и хранително-вкусовата промишленост. Очаквам тази тенденция да се запази и през 2018 г.“ Все повече стратегически инвеститори в България Традиционно в България пазарът на сливания и придобивания е движен от интересите на стратегическите инвеститори. През 2017 г. 82% от сделките са стратегически и едва 18% – финансови. Пример за стратегическа сделка е покупката на технологичната платформа за обработка на големи масиви от авиоданни Vayant Travel Technologies от американската софтуерна компания PROS Holdings. С придобиването на Vayant, PROS Holdings ще засили присъствието си в авиационния бизнес. През 2017 г. 48% от реализираните сделки у нас са от чуждестранни купувачи , спрямо 46% през 2016 г. Традиционно инвеститорите на неголеми пазари като българския са местни компании или частни инвеститори, които познават особеностите на пазара. През 2017 г. при 35% от сделките и купувачът, и продавачът са български компании (през 2016 г. този процент бе 43%). Важно е да отбележим тенденцията на стабилно увеличение на придобиванията извън България – през2017 г. този процент е 17%, спрямо 11% през 2016 г. и едва 6% през 2015 г. За Централна и Източна Европа (ЦИЕ) Общият брой на сделките в региона през 2017 г, е 1132 или с 23 сделки по-малко спрямо 2016 г. Стойността на пазара в ЦИЕ нараства с 6,6% спрямо предходната година и достига обем от50.9 млрд. щ. д. Това увеличение се дължи предимно на увеличението на средната стойност на сделките под 100 млн. щ. д. – от 17.7 млн. щ. д. до 23.8 млн. щ. д. през 2017 г. Барометърът на сделките на EY отчита растеж на стойността на сделките почти на всички анализирани пазари (11 на брой). Единствено в Словакия стойността на сделките намалява с близо 50% – от 1.9 млрд. щ. д. през 2016 г. до 1 млрд. щ. д. през 2017 г. Полша, Чехия и Турция продължават да са най-привлекателните за инвеститорите страни в региона. Те реализират най-много сделки – съответно 265 в Полша, 246 в Чехия и 171 в Турция. Стойността на пазара в Полша се равнява на 13.8 млрд. щ. д., следван от Чехия с 11.5 млрд. щ. д. и Турция с 7.7 млрд. щ. д. Инвеститорите – стратегически или финансови 72% от реализираните сделки в региона на ЦИЕ са направени от стратегически инвеститори. Техният дял е най-голям в Хърватска, където 96% от сделките са стратегически; следват Сърбия с 95%, Румъния с 84% и България с 82%. Делът на финансовите инвеститори е най-висок в Словакия, Унгария и Словения, където финансовите сделки възлизат съответно на 43%, 36% и 36%. Традиционно пазарът на Централна и Югоизточна Европа е доминиран от местни сделки – сделки, при които и купувачът, и продавачът са от една и съща страна. 47% от реализираните сделки са точно такива. Чехия, и Полша са най-активните страни инвеститори в чужбина – те реализират най-много на брой сделки извън територията на тяхната държава, съответно 59 и 33. През 2017 г. български инвеститори са реализирали 7 придобивания извън страната. / economynews.bg
Източник: Други (23.04.2018)

Печалбата на банките продължава да намалява Печалбата на банките продължава да намалява и на годишна, и на месечна база, показват данните на БНБ към края на март 2018 г. Намалява и делът на необслужваните кредити. Запазват се и другите две тенденции – за по-ниски приходи от лихви и по-малко разходи за обезценки. Само за март печалбата на банковата система е била 78.1 мнл. лв., което е по-ниско с малко над 15 млн. лв. в сравнение с отчетеното през същия месец на миналата година (93.7 млн. лв.). Общо за първото тримесечие на годината финансовият резултат на сектора е 267.2 млн. лв., което е спад с 20 млн. лв., или със 7.64%. Предходния месец годишното намаление на печалбата беше само с 2.5%. За разлика от предходни периоди слабият резултат сега не би могъл да се обясни само с лоши кредити, тъй като намаляват и разходите, които банките правят за обезценки. Обемът им е по-малък от този година по-рано с 14.8%, като към края на март те са 106.4 млн. лв. В сравнение със свиването през първите два месеца темпът остава двуцифрен, но е доста по-малък. През февруари годишното им намаление беше с 34.2%. И през 2017 г. тези разходи се свиваха в сравнение с предходната година, когато банките се готвеха за стрес тестовете и проверката на активите, но спадът беше едноцифрен, докато сега трети пореден месец той е двуцифрен. Продължаващото свиване на основния доход на банките – от лихви, допринася за по-ниския финансов резултат. Нетният лихвен приход към края на март е с 3.7% по-малко спрямо година по-рано, достигайки малко над 646 млн. лв. Предходния месец свиването беше малко по-голямо (4.4%). Такъв беше темпът им на свиване – около 4-5% годишно, през втората половина на миналата година. Като цяло кредитирането набира скорост и ръстът му става все по-отчетлив – малко над 9% при жилищните заеми през март. Това води до подобряване на приходите от лихви, макар и основната причина за размера на този доход – ниските лихви по кредити, все още да е валидна в пълна степен. Прогнозите са обаче, че за тази година намаляването им ще бъде по-скоро кампанийно и в единични случаи, като се очаква задържане на достигнатите ниски нива и бавно обръщане на посоката през следващата година. Резултатът от активизиралото се кредитиране е видим при ръста на другия източник на приходи на банките, въпреки че той е с по-малък принос – таксите. След двуцифрения им ръст през януари (12.7% годишно) сега нетният приход от такси се е увеличил за тримесечие с 4.7% до 242.5 млн. лв. (при 7.4% годишно нарастване през февруари). Така приходите от такси донякъде компенсират спада в лихвения доход. Намаляват необслужваните заеми, като делът им в кредитния портфейл в края на първото тримесечие е 9.3%, или 7.715 млрд. лв. В края на миналата година делът им беше 10.2%. Явно банките продължават с прочистването на портфейлите с отписвания на лоши кредити. Това е видно и по линия на пазара на пакети лоши кредити, които се продават на колекторски компании, специализирани в изкупуването и събирането на просрочия. В последните месеци пазарът се активизира, като се сключи и най-голямата до момента сделка в сектора за 460 млн. лв. на ОББ, а се готвят и още от този порядък. Стратегиите на банките са различни - някои продават начесто и по малко, а други пакетират големи обеми и продават на едро. Активизирането в разчистването може да е и във връзка с новите стандарти в провизирането (МСФО 9), които банките започнаха да прилагат от началото на тази година. Те въведоха нов начин на класифициране на експозициите, носещи кредитен риск, отчитайки вече и очаквани загуби. Директният ефект е върху неразпределената печалба, която е основен елемент на базовия собствен капитал от първи ред (най-качествения капитал). В съобщението на БНБ се посочва, че собственият капитал на банковата система в края на март 2018 г. възлиза на 12 млрд. лв., като през тримесечието намалява с 563 млн. лв., или 4.5%. В края на февруари беше 12.3 млрд. лв.
Източник: Капитал (02.05.2018)

Mлaдитe xopa в Бългapия нaй-жeлaнитe paбoтoдaтeли y нac ca Неwlеtt Расkаrd Еntеrрrіѕе, "Ko?a-Koлa Xeлeни?" и "Бaн?a ДCK". Toвa пo?aзвa ?лacaциятa зa тoп 50 нa нaй-пpeдпoчитaнитe oт cтyдeнтитe paбoтoдaтeли зa 2018 гoдинa. Toвa coчи изcлeдвaнe нa плaтфopмaтa Grаduаtе Ѕurvеу, чийтo пapтньop y нac e ТоТhеТор. ?poyчвaнeтo e пyбли?yвaнo oт Іnvеѕtоr.bg и ВlооmbеrgТV Вulgаrіа. B cpaвнeниe c пъpвaтa тpoй?a зa 2017 гoдинa Неwlеtt Расkаrd ce изчa?вa нaгope oт тpeтaтa пoзиция зa минaлaтa гoдинa, a ІВМ Вulgаrіа изпaдa oт тoп тpи, ?aтo дeбютaнтът тaм нa нeгoвo мяcтo e "Бaн?a ДCK". Ha cлeдвaщитe тpи мecтa ca cъoтвeтнo "Hecтлe Бългapия", "Coфapмa" и "Ko?a-Koлa Xeлeни? Бизнec Cъpвиcъз Opгaнизeйшън". Cpeд дeceттe нaй-виco?o ?лacиpaли ce ?oмпaнии ca oщe НР Іnс, ЅАР Бългapия, "УниKpeдит Бyлбaн?" и "Бългapия Ep". ?peз 2018 гoдинa oт пъpвитe дeceт oтпaдa Nіѕѕаn. Oт бaн?oвия ce?тop имa oщe ня?oл?o пpeдпoчитaни oт млaдeжитe paбoтoдaтeли - "Aлиaнц Бaн?" (19-тo мяcтo), "Paйфaйзeнбaн?" (23-тo мяcтo), "?ъpвa инвecтициoннa бaн?a" (33-тo мяcтo), OББ (35-тo мяcтo), "Cocиeтe Жeнepaл E?cпpecбaн?" (37-мo мяcтo) и "Цeнтpaлнa ?ooпepaтивнa бaн?a" (43-тo мяcтo). Oт тeлe?oмyни?aциoннитe ?oмпaнии пpиcъcтвaт Vіvасоm нa 17-тa пoзиция и "Moбилтeл" (вeчe A1) нa 41-вa. Cpeд пpeдcтaвитeлитe нa тexнoлoгичния ce?тop в тoп 50 влизaт oщe ІВМ и VМwаrе. Paбoтoдaтeлитe ca ?лacиpaни cпopeд oтгoвopитe нa 7255 cтyдeнти oт 51 yнивepcитeтa в cтpaнaтa, ?aтo тe ca били aн?eтиpaни пpeз пepиoдa 15 фeвpyapи - 15 мaй 2018 гoдинa. Bcич?и тe ca oтгoвopили нa въпpoca ?ъдe биxa иc?aли дa paбoтят и ?a?ви ca мoтивитe им дa избepaт cъoтвeтнaтa ?oмпaния. Eтo и ?oи ca вcич?и, пoпaднaли в cпиcъ?a зa нaй-жeлaнитe paбoтoдaтeли в Бългapия зa 2018 гoдинa:
Източник: Blitz (01.06.2018)

Български банки са сред кандидатите да купят "Пиреос" Пет обвързващи оферти са подадени за покупката на "Банка Пиреос" - поделение на гръцката Piraeus Bank. Това съобщават гръцки медии, цитирани от "Капитал". Според информацията до финалната фаза са стигнали три български банки, един фонд за рисков капитал и гръцката Eurobank (собственик в България на "Пощенска банка"). Продажбата на деветата по големина банка в България се подготвя от месеци. В публикациите на гръцките медии се посочва, че това е първият път, в който една гръцка банка (в случая Eurobank) има намерение да изкупи дъщерно поделение на друга гръцка банка (Банка Пиреос) в чужбина, тъй като плановете за преструктуриране на гръцките банки, внесени в Единния надзорен механизъм след приключване на рекапитализацията им през 2015 г., на практика не позволяват изкупуване на дъщерни клонове между гръцките банки. В края на март се разбра, че сделката за банката е в напреднала фаза. В края на миналата година по неофициална информация индикативни оферти бяха подали унгарската OTP Bank (собственик на Банка ДСК в България и смятана за основен кандидат за Сосиете женерал Експресбанк) и глобалният инвестиционен фонд Apollo. Дискретни коментари тогава в банковия сектор посочваха, че всъщност вероятният купувач на "Пиреос" е Пощенска банка. При приключване на продажбата на "Пиреос" това ще бъде трета банка с гръцки собственици, която сменя собственика си в рамките на 3 години - след придобития клон на Alpha Bank и ОББ, която беше купена от белгийската банково-застрахователна група KBC и се сля със Сибанк. Банка Пиреос е девета по големина в сектора с активи от почти 2.9 млрд. лв. към края на март 2018 г. Кредитният й портфейл в корпоративния сегмент е за малко над 1.2 млрд. лв., а този за домакинствата (жилищни и потребителски заеми) – 354 млн. лв. Депозитите на домакинствата са 1.4 млрд. лв., а на фирми – 684 млн. лв.
Източник: Дневник (13.06.2018)

Васил Тренев е новият шеф на "Софийска вода", част от френската "Веолия". Той поема поста от Арно Валто де Мулиак. Преди да поеме ръководството на ВиК оператора, Тренев е бил зам. изпълнителен директор на компанията. Заемал е различни длъжности в Общинска банка, ОББ, Насърчителна банка - София и др. Арно Валто ще бъде негов заместник до 16 юли, след което ще се присъедини към Veolia Water Technologies "Общинско проектиране" за Франция, Белгия и Швеция.
Източник: Сега (15.06.2018)

ОББ и ДЗИ купиха част от най-високата бизнес сграда в София ОББ и ДЗИ приключиха сделката за придобиването на офис сградата от комплекса на адрес бул. "Витоша" 89б от досегашния ? собственик – НИКМИ. Новото име на сградата, в която още преди една година се преместиха централните управления на ОББ и ДЗИ, е "ОББ Милениум център", съобщават компаниите.. Това е най-високата бизнес сграда в центъра на София и вторият по височина небостъргач в столицата. Намиращите се на партер офиси за клиенти на ОББ и ДЗИ разполагат с 24-часова зона за самообслужване и безконтактен банкомат. Клонът на банката в тази сграда е един от трите й, работещи и в събота. В сградата има специално обособени социални пространства с кафе зони и зони за релакс, три ресторанта, включително един на последния, 24-и, етаж, както и зони за самообслужване с вендинг машини. Инсталирана е интелигентна система за управление на микроклимата с възможност за индивидуални настройки за всяко отделно обособено пространство. Цената на сделката не се съобщава. ОББ и ДЗИ станаха собственост на белгийската груба KBC, която преди това бе собственик на Сибанк. След сделката двете банки се сляха под общото име ОББ през юни 2017 г..
Източник: Дневник (28.06.2018)

"Милениум център" се върна при ОББ ОББ и ДЗИ приключиха сделката за придобиването на офис сградата от едноименния комплекс на адрес бул."Витоша" 89б от досегашния й собственик - НИКМИ. Новото име на сградата, в която още преди една година се преместиха централните управления на ОББ и на ДЗИ, е" ОББ Милениум център". "ОББ Милениум център" е най-високата бизнес сграда в центъра на София и вторият по височина небостъргач в столицата изобщо. Неговите 24 етажа достигат височина 112 м, а общата му площ е 29 797.15 хил. кв. метра Историята на целия комплекс, част от който е сградата, която са придобили ОББ и ДЗИ със сделката, започва през 1993-а. Тогава общината отстъпва на ОББ право на строеж върху 7 декара срещу административната сграда на НДК. Това право, според Закона за собствеността, важи пет години. Тринайсет дни преди изтичането на срока през 1998 г. - на 23 ноември, кметът Софиянски подписва ново споразумение, че правото на строеж започва да тече от 17 март 1995 година - две години след първоначално договорената дата. Седмица преди 17 март 1995 г. - на 9 март, тогавашният и сегашен главен архитект Стоян Янев пък издава заповед, с която парцелът се преотрежда за построяване на Обединен Бизнес център. През 1999 г. Софиянски внася предложение, а общинският съвет го гласува да бъде учредено смесено дружество "Милениум център" АД. В него ОББ влиза с правото си за строеж върху общинската собственост от 7 декара, а общината - с терена. Учредителният капитал на дружеството е 6 млн. лв., като ОББ държи 75 на сто от акциите, а останалите 25 на сто са общински. Капиталът е разпределен в 60 000 акции с номинал 100 лева. Две години по-късно Общинският съвет гласува, че е съгласен кметът и ОББ да започнат преговори за продажба на 25-те процента, собственост на общината. Столичната община продава своите акции на ОББ на 8 октомври 2002 година. На същата дата банката прехвърля своите 75% от акциите на строителната компания НИКМИ АД, а акциите на общината - на офшорната компания "Нортън Импорт Експорт Л.Л.С", учредено и съществуващо съгласно законите на щата Делауеър - САЩ, със седалище гр. Уилмингтън. От края на 2002-а нататък НИКМИ бавно и полека близо 16 години издига трите сгради на "Милениум Център". Строителството на билдинга, който сега става собственост на ОББ и на ДЗИ, се ускорява преди пет години, когато СИБАНК сключва договор с НИКМИ да придобие сградата за своите нужди и за тези на ДЗИ. Срещу този ангажимент на свой ред ОББ кредитира НИКМИ, като размерът на предоставения заем според някои финансисти тогава е бил 15 млн. евро. След като през 2017-а белгийската "Кей Би Си", която е собственик на СИБАНК и на ДЗИ, купува ОББ и по-късно я обединява със СИБАНК. Консолидираната кредитна институция явно изчиства стария ангажимент на СИБАНК и ДЗИ към НИКМИ с остатъка от дълга на компанията към ОББ и придобива сградата.
Източник: Банкеръ (29.06.2018)

MBL: Инвестициите в офиси са на рекордно ниво от началото на 2018 г. Инвестициите в офис площи достигат рекорден обем от 260 млн. евро през първите шест месеца от годината, най-голямата активност в сегмента за последните 11 години. Това посочват в доклад за последното тримесечие консултантите от MBL. След рекордна 2017 г. за търговските центрове едни от най-големите бизнес сгради смениха собствениците си от тази година. Три от емблематичните сделки за офиси през периода са за "Мегапарк", офис сградата на "Милениум център" и "София тауър" според MBL. Преди броени дни Обединена българска банка (ОББ) и застрахователното дружество ДЗИ, част от белгийската група KBC, купиха високата сграда до НДК от комплекса "Милениум" на НИКМИ за 108 млн.лв. Преди месец новосъздадената компания Lion's Head, съвместно дружество между южноафриканския Old Mutual Group и българския AG Capital, стана собственик на комплекса "Мегапарк", който е с оценка 90 - 100 млн. евро. В края на април полската GTC пък купи Mall of Sofia срещу 90 млн. евро, като в сделката влизат и 10 300 кв.м. офис площи от сградата Sofia Tower. Според изчисленията на MBL само през второто тримесечие придобитите офиси са били на стойност над 150 млн. лв. На база сключените сделки през последните месеци доходността от инвестиции в клас А офиси се запазва около 8%. Според Николай Неов, директор "Офис площи" в MBL, търсенето на нови офис площи под наем остава силно, въпреки данните, че общо новонаетите площи през второто тримесечие са малко над 15 хил. кв. м. Според данните на компанията 40 хил. кв. м. нови офиси са получили разрешение за ползване през второто тримесечие, с което общият обем на съществуващите площи нараства до 1.92 млн. кв.м. Към момента в столицата се изграждат още 370 хил. кв.м, а близо две трети от тях по план ще бъдат завършени до края на 2019 г.
Източник: Капитал (02.07.2018)

Fitch повиши рейтинга на жизнеспособност на ОББ Международната рейтингова агенция Fitch Ratings (Фич Рейтингс) повиши рейтинга на жизнеспособност (VR) на Обединена българска банка АД (ОББ) с една стъпка на 'bb' от 'bb-',съобщиха в понеделник (2 юли) от финансовата институция. Като мотив за повишаването на оценката от агенцията посочват, че ОББ е засилила позициите си по отношение на кредитния риск, в резултат на сериозно преструктуриране след придобиването ? от KBC Bank (с рейтинг ‘А‘, Позитивна перспектива). В същото време агенцията потвърди дългосрочния рейтинг на ОББ (Long-Term IssuerDefault Rating – IDR) на 'A-' със стабилна перспектива. Това е най-високият рейтинг, който българска банкова институция притежава. Повишението на рейтинга на жизнеспособност на ОББ се обуславя от стабилното финансиране, високата ликвидност и силната капитализация на банката. "Високо оценяваме сериозното преструктуриране на ОББ след придобиването ? от KBC (през 2017 г.) и сливането ? със СИБАНК (през първото тримесечие на 2018 г.). Това доведе до намаляване на рисковите експозиции на ОББ и подсилване на бизнес профила ? на стратегическо ниво и управление", посочват от Фич. В съобщението си до медиите агенцията коментира също, че очакванията им за 2018 г. са качеството на активите в българските банки да се подобрява заради консервативната политика на отпускане на нови кредити, намаляване на лошите кредити, умерения кредитен ръст и благоприятната икономическа среда. "Изчистването на портфейла на ОББ вероятно ще доведе до по-бързи резултати, поради доброто провизиране на кредитния портфейл, не толкова сложните проблемни активи и стратегическия приоритет от страна на KBC за намаляване на необслужваните заеми“, се казва в съобщението на агенцията. От рейтинговата агенция отбелязват, че след сливането, съотношението оперативна печалба към рисково претеглени активи на ОББ бележи значително подобрение през първото тримесечие на 2018 година. Очакванията на Фич са този коефициент да остане значително над 2,5% в следващите периоди. Потвърждението на дългосрочния рейтинг на ОББ отразява позицията на рейтинговата агенция Фич, че при необходимост КВС ще подпомогне своето българско дъщерно дружество. От агенцията потвърдиха и краткосрочния рейтинг на неизпълнение (IDR) на ОББ на 'F1', и рейтинга на поддръжка (SR) на (1). "Повишаването на рейтинга за жизнеспособност (VR) на ОББ, е висока оценка за успешната реализация на интеграционния план и на дългосрочната стратегия на обединената банка и на КВС за развитието на бизнеса в България", коментира повишения рейтинг на банката Петър Андронов, главен изпълнителен директор на ОББ.
Източник: Банкеръ (03.07.2018)

Чуждите инвеститори се отдръпват от пазара на бизнес имоти в България Сериозен спад на интереса на чуждите инвеститори към пазара на бизнес имоти от началото на 2018, отчитат от консултантската компания Сushmаn & Wакеfіеld Fоrtоn. Причините са високите цени на предлаганите активи и липсата на качествени мащабни проекти, които отговарят на търсенето на потенциалните купувачи. "Ръстът на инвестиционния пазар, на който станахме свидетели през 2017 г., значително повиши очакванията на българските продавачи и доведе до ръст на цените. Покачването обаче не е обосновано с увеличено търсене, а се дължи на твърде оптимистичната очаквания за пазара", коментира Явор Костов, мениджър "Капиталови пазари" в Сushmаn & Wакеfіеld Fоrtоn. Силният инвестиционен интерес към бизнес имотите през 2017 г. доведе до приключването на сделки за над 1 милиард евро - безпрецедентен обем за българския пазар, който едва ли ще се повтори в обозрим план. Основен двигател бяха южноафриканските фондове, които през миналата година активно навлязоха в България. Успоредно с това обаче от пазара се отдръпват западноевропейските инвеститори, които сега по-скоро се изтеглят от страната. За тези капитали България трудно се конкурира с други източноевропейски пазари, които предлагат по-добро съотношение между цена на привлечения ресурс и доходност. Сред примерите са Румъния и Унгария, както и второстепенни градове в Полша, които през последната година влязоха в полезрението на инвеститорите в имоти. В сравнение с България тези пазари предлагат по-ниски нива на доходност, но съответно при по-добри лихви за финансиране и по-нисък риск. По данни на Сushmаn & Wакеfіеld Fоrtоn, за първите шест месеца на 2018 г. инвестициите в бизнес имоти в България са на обща стойност над 380 млн. евро, включително сделки с парцели. Сред по-значимите придобивания за периода бяха това на Маll оf Sоfіа от GТС, на Міllеnіum Сеntеr от ОББ и ДЗИ, както и портфолио сделката за Меgараrк и Роlуgrарhіа Оffісе Сеntеr с инвестиционния фонд Lіоn"s Неаd. Макар и пазарът да показва относително висока активност в сравнение с предходни години, повечето сделки са резултат от преговори, започнали през 2017 г. Съответно слабият инвеститорски интерес от последните месеци ще даде отражение върху бъдещи периоди. "В немалко случаи финализирането на една сделка може да отнеме повече от шест месеца. Обемът на пазара от началото на годината не бива да заблуждава за висока активност, а трябва да се приеме като инерция от 2017 г.", обобщи Явор Костов.
Източник: Money.bg (04.07.2018)

KBC Group влиза у нас и с управляващо дружество В Комисията за финансов надзор е получено съобщение от KBC Asset Management NV, управляващо дружество, лицензирано от регулаторния орган на Белгия - Financial Services and Markets Authority ( FSMA), че има намерение да извършва дейност чрез установяване на клон на територията на България. Комисията за финансов надзор е уведомила регулаторния орган на Белгия, че KBC Group разширява дейността си в страната ни и ще предлага своите договорни фондове и у нас. От КФН съобщиха още, че предстои KBC Asset Management да бъде вписано във водения от комисията регистър. Третата по размер на активите банка у нас - "Обединена българска банка", която е собственост на KBC, и сега има свое управляващо дружество - "ОББ асет мениджмънт", което е организирало девет взаимни фондове. Фонд мениджърът е един от най-големите като брой колективни инвестиционни схеми и по активи. В края на юни той упрувлява 169.139 млн. лева. "ОББ асет мениджмънт" ще продължи да съществува, а всяко от двете управляващи дружества ще предлага своите взаимни фондове на клиентите си. Централният офис на KBC Asset Management е в Брюксел, като има дейност в още пет страни в Европа - Чехия, Словакия, Унгария, Полша и Словения. Припомняме, че през миналата година "Обединена българска банка" беше продадена на белгийската КВС Group за 638 млн. долара, като по-късно беше осъществено и обединение със "СИБанк". Новата група продължи да работи под името "ОББ".
Източник: Банкеръ (09.07.2018)

Агроенерджи Инвест АДСИЦ-София (6A7) На проведено на 29.06.2018 г. редовно ОСА на Агроенерджи Инвест АДСИЦ-София (6A7) е взето решение за разпределяне на дивидент за 2017 г., както следва: - Брутен дивидент на една акция: 0.0477 лв.; - Начална дата за изплащане на дивидента: 03.08.2018 г. - Начин на изплащане на дивидента: чрез Централен депозитар АД и ОББ АД; Право на дивидент имат лицата, вписани в регистрите на Централен депозитар като акционери на 14-ия ден след датата на ОСА, или към 13.07.2018 г. Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на Борсата, в резултат на които приобретателят има право на дивидент, е 11.07.2018 г.
Източник: БФБ (18.07.2018)

Обединена българска банка (OББ) получи Удостоверение за зелена енергия от ЕНЕРГО-ПРО, съобщиха в четвъртък (26 юли) от финансовата институция. Документът доказва, че 100% от електроенергията, доставяна във всички обекти на ОББ, обслужвани от енергийното дружество, е произведена от възобновяеми източници. "Устойчивото и отговорно поведение към обществото и околната среда е в основите на цялостната политика за корпоративна социална отговорност на ОББ. Банката непрекъснато инвестира в използването и насърчаването на развитието на технологии, щадящи околната среда. Още от края на 2016 г. ОББ е сертифицирана с ISO 14001:2015 – Системи за управление на околната среда. Във всички наши обекти отпадъците се събират и разделно, а новата сграда, в която се помещава централата на банката, както и в офисите в страната, се използват енергийно ефективни технологии. Закупуването на зелена енергия от Енерго-Про е естествено продължение на един цялостен процес", заяви Теодор Маринов, изпълнителен директор Легаси на ОББ при получаването на сертификата. Удостоверенията за зелена енергия на ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги се базират на Гаранциите за произход, издадени от Агенция за устойчиво енергийно развитие. Всяко удостоверение за зелена енергия има уникален номер, определен срок на валидност и се води в публичен регистър. За периода 2015-2017 г. ОББ е намалила своя въглероден отпечатък с 34%, като през 2015 г. е произвела 16 880 тона CO2, докато през 2017 г. количеството на CO2 вече е 10 991 тона. Целта на банката е до 2030 г. да намали въглеродниите емисии, които произвежда с 50% спрямо базовата 2015 г. "Отговорността към околната среда за ОББ означава не само да се намали екологичния отпечатък от дейността ?, но и да предлага на клиентите си продукти и услуги, които ще им позволят да намалят вредното въздействие от тяхната дейност върху околната среда или да поощрят използването на екологично чисти продукти, технологии и източници на енергия", обобщиха от ОББ.
Източник: Банкеръ (27.07.2018)

Агро Финанс АДСИЦ-Пловдив (6AG) Дружеството уведомява за промяна в началната дата за изплащане на дивидент, както следва: На проведено на 29.06.2018 г. редовно ОСА на Агро Финанс АДСИЦ-Пловдив (6AG) е взето решение за разпределяне на дивидент за 2017 г., както следва: - Брутен дивидент на една акция: 0.178 лв.; - Начална дата за изплащане на дивидента: 13.08.2018 г.; - Крайна дата за изплащане на дивидента: 31.12.2018 г.; - Начин на изплащане на дивидента: чрез Централен депозитар АД и ОББ АД; Право на дивидент имат лицата, вписани в регистрите на Централен депозитар като акционери на 14-ия ден след датата на ОСА, или към 13.07.2018 г. Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на Борсата, в резултат на които приобретателят има право на дивидент, е 11.07.2018 г.
Източник: БФБ (02.08.2018)

Собственикът на "Банка ДСК" вероятно ще плати 800 млн. лв. за "Сосиете Женерал" в България Собственикът на "Банка ДСК" - унгарската OTP Bank вероятно ще плати около 800 млн. лв. за българското поделение на "Сосиете женерал", съобщава "Ройтерс" като се позовава на свои източници. Те отказват да назоват цената, но посочват, че се очаква тя да е в синхрон с тази, при която белгийската КВС придоби ОББ - 1.1 пъти собствения капитал. В случая със "Сосиете женерал" той е 723 млн. лв. към края на юни, посочва агенцията. В края на март се разбра, че френската банкова група "Сосиете женерал" (Societe Generale) се изтегля от всички страни в Централна и Източна Европа и съответно продава и бизнеса си в България - Сосиете женерал Експресбанк. Според нея тази сделка ще увеличи пазарния дял на ДСК до около 19% или дори да надмине този на лидера "Уникредит Булбанк". Очаква сделката да бъде оповестена през този месец. Френският собственик се очаква още да продаде отново на унгарската банка и поделението си в Албания. "Сосиете женерал" също планира да се раздели и с полската си банка, обявиха инвестиционни банкери през юли. В понеделник пък от централата във Франция бе обявено, че продава звеното си за частно банкиране на ABN AMRO. В България банката е седма по размер на управляваните активи, които са 6.7 млрд. лв. към юни.
Източник: Дневник (02.08.2018)

ОТП - собственик на Банка ДСК, купува бизнеса на френската “Сосиете Женерал” в България, сделката вече е договорена Френската банка Societe Generale е на финалния етап от продажбата на българското си подразделение на унгарската OTП, собственик на Банка ДСК. Официална информация ще бъде обявена в близките дни, съобщи Ройтерс, позовавайки се на два независими източника. Сделката, за която “24 часа” първи писа, бе потвърдена и от български източници. Пред Ройтерс експерти твърдят, че цената ще се доближи до тази, при която белгийската KBC купи ОББ - 610 млн. евро. Детайлите в България били договорени, твърди Ройтерс. Според агенцията ръководството на БНБ вече било провело среща с управата на Банка ДСК. Сосиете Женерал Експресбанк е седмата по големина в България с активи за 6,7 млрд. лева към юни, показват данни на БНБ. Общият и? капитал възлиза на 723 млн. лева. Унгарската финансова група ОТП контролира втората по-големина банка у нас - Банка ДСК. В началото на тази година изпълнителният директор на унгарската банкова група Шандор Чани заяви, че тя разполага с налични около 1 милиард долара за придобивания и е готова за експанзия в Източна Европа. Сделката, която подлежи на регулаторно одобрение, вероятно ще увеличи пазарния и? дял по активи до около 19%, което е близо до дела на най-голямата банка у нас - УниКредит Булбанк. Според Ройтерс се очаква френският кредитор да продаде и подразделението си в Албания на OTП, казват източниците. Това било част от стратегията на френската група да се раздели с бизнеси, които или не са от критичен размер за финансовите резултати, или нямат потенциал за обединение. Societe Generale проучва и продажбата на полското си подразделение Eurobank, обявиха инвестиционни банкери миналия месец. В понеделник френската банка обяви сделка за бизнеса си за частно банкиране в Белгия с ABN Amro.
Източник: 24 часа (02.08.2018)

"Полисан" по пътя към фалита Един от големите търговци на горива - "Полисан", с оборот от над 250 млн. лв., тръгна по пътя към фалита. Името на русенската компания стана известно за широката публика покрай възхода на варненския бизнесмен и депутат Веселин Марешки на пазара на горива. С разширяването на петролния бизнес на Марешки и веригата му VM Petroleum "Полисан" беше посочена като един от основните му доставчици на бензин и дизел. Но напоследък облаците започнаха да се сгъстяват за русенската компания, след като през април тази година Агенция "Митници" отне два лиценза на компанията. Сега от обявите в Регистъра на публичните продажби става ясно, че частен съдебен изпълнител продава активи на "Полисан". Партидата на компанията в Имотния регистър е изпълнена с възбрани върху имоти от банки, като Уникредит Булбанк, ОББ и Сосиете женерал Експресбанк, Агенция "Митници", контрагенти и компании като "Поддържане чистотата на морските води". Самата "Полисан" пък е подала искане за обявяване на дружеството в несъстоятелност пред Русенския окръжен съд. От обявените до момента продажби става ясно, че активите могат да бъдат осребрени за около 15 млн. лв. По неофициална информация от източници от пазара кредитната експозиция е около 60 млн. лв. "Капитал" не успя да се свърже със собственика й Христо Вълков и така да получи отговор на въпросите дали само проблемите с Агенция "Митници" са в основата на случващото се в момента с компанията, или има и други причини и какво ще бъде нейното бъдеще. "Полисан" има 25-годишна история. Основана през 1994 г., тя е специализирана в производството на битумни продукти и котелни горива. Създадена е на територията на фалиралия "Комбинат за тежко машиностроене" в Русе, където разполага с рафинерия, произвеждаща битум. Компанията оперира със склад за горива и в Плевен в Западната индустриална зона (бившата рафинерия "Плама"). Собственик е русенският бизнесмен Христо Вълков, като основите на бизнеса са положени от баща му Людмил Вълков. Компанията е една от големите в сектора. За 2017 г. приходите й са 254 млн. лв. (виж таблицата). Снабдява големи фирми от индустрията и пътно-строителни компании. Според източници от пазара на светлите горива дружеството внася на българския пазар от Русия и Румъния. Компанията има бизнес начинания и в Румъния през дружеството Polynaft SRL. Имаше и проект за изграждане на инсталация за хидрокрекинг, която да повиши капацитета на рафинерията от 10 хил. тона на 200 хил. тона годишно. Проектът обаче беше спрян заради жалби, свързани с екозаконодателството. Миналата година обаче беше наситена с проблеми за търговеца. В началото на 2017 г. ГДБОП и Агенция "Митници" проведоха операция в офисите на "Полисан" в Русе. Тогава Марешки определи акцията като проява на страх и паника от това, което ще се случи на изборите на 26 март. През юни в компанията имаше и трагичен инцидент - бившият директор на производствената част Гален Петков беше намерен обесен в едно от халетата. Неприятностите продължиха с нова сила и през тази година. Агенция "Митници" отне лицензите за данъчните складове на "Полисан". Санкцията е била наложена заради нарушени процедури по доставка на гориво за отопление, което е било обложено с по-ниска акцизна ставка. Нарушението е било установено през 2016 г. и след съдебна процедура е наложена санкция от 29.2 хил. лв. Тъй като тя е над 15 хил. лв., нарушението се води тежко и според Закон за акцизите и данъчните складове складодържател не може да е лице, извършило такова. Така се стига до прекратяване на лицензите. Компанията започва да води дела и да иска спиране на предварителното изпълнение на отмяната на лиценза. Първо в Русенския административен съд, а после и във Върховния административен съд (ВАС). В сектора на горивата загубата на лиценз като данъчен складодържател е доста скъп проблем, както е видно от определенията на съда. С отнемането на лиценз на данъчен складодържател на горива възниква законовото задължение за заплащане на акциз за наличните акцизни стоки в склада и това сериозно би могло да затрудни дейността и финансовата стабилност на дадена компания и тя бързо да тръгне по стръмния път надолу. От определението на ВАС по отношение на данъчния склад в Русе "от представените писмени доказателства се установяват твърдените от жалбоподателя обстоятелства за настъпване на значителни и трудно поправими вреди, изчислени в общ размер на 43 млн. лв.". "Размерът на задълженията на дружеството към банкови институции, стойността по сключените борсови договори, размерът на уговорените неустойки при неизпълнение по тези договори, значителният брой на лица, работещи по трудов договор в оспорващото дружество, което изплаща възнагражденията им, справките от трите банкови институции, особено в частта за налични салда по сметки на дружеството в тях, не могат да покрият бъдещите плащания на дружеството за над 15 млн. лв. по възникнали задължения за акциз за налични нефт и нефтопродукти", пише още в определението. По отношение на другия склад в Плевен "с отнемането на лиценза предвид представената справка за складовата наличност към 5 юни 2018 г. ще възникне задължение за заплащане на акциз от 9.6 млн. лв. Така съдът приема, че е възможно да настъпят значителни и трудно поправими щети за "Полисан" и уважава искането за спиране на предварителното изпълнение на вземането на лиценза. Проблемите обаче вече са започнали, като от сектора твърдят, че някои от банковите гаранции вече са усвоени. Друг пример идва по линия на изпълнението на обществени поръчки. В края на миналата година компанията спечели поръчка на Министерството на отбраната за доставка на горива. От информацията в Агенцията по обществени поръчки се вижда, че той е бил изпълнен 20%, като последната доставка по борсовия договор е от 25 април. "След тази дата са правени многократни опити за кореспонденция с изпълнителя, като със същия не е осъществен контакт, нито е постъпила информация кога ще бъдат извършени доставки и причините за неизпълнение на доставките", пише в документацията по договора. Недоставени са 4.7 млн. литра керосин на стойност 8 млн. лв. Оттам възниква задължението за плащане на неустойки, като са платени 100 хил. лв. В края на юли започнаха да се появяват и обявите за продажба на различни активи на компанията, основно с адрес общ. Русе, бул. "Тутракан" 100, като частният съдебен изпълнител е Венцислав Маринов. Продават се автосервизът и автомивката на компанията. Началната цена за тях е 2.8 млн. лв., като има ипотека в полза на Уникредит Булбанк. За продажба е обявено и офис оборудването в административната сграда на "Полисан" с първоначална цена около 11 хил. лв. За малко над 71 хил. лв. се предлага и апаратурата за определяне на дестилационните характеристики на автомобилните и специалните бензини, керосина, газьола, дестилатните тъмни горива и други нефтопродукти, заложена в полза на "Уникредит Булбанк". Продават се 50 тона желязо на скрап за 18 хил. лв. от площадката в Русе, както и 25 превозни средства, собственост на "Полисан". Повечето са заложени в полза на ОББ и Сосиете женерал Експресбанк, а общата им начална цена е над 600 хил. лв. Най-скъпият актив, който се появи в регистъра обаче, беше рафинерията на "Полисан". Началната тръжна цена беше 9.6 млн. лв. В нея влизат инсталацията за производство на битум и др., резервоарите, данъчният склад, разтоварище за жп цистерни и т.н. Върху имотите са наложени възбрани в полза на три банки - УниКредит Булбанк, ОББ и Сосиете женерал Експресбанк. Обявлението беше от 26 юли, като продажбата трябваше да се извършва от 30 юли до 30 август. Няколко дни по-късно обаче то беше свалено от регистъра на публичните продажби. Това може да означава няколко неща - от техническа неточност, през оспорване до плащане. А при влизане в несъстоятелност, каквото още няма при "Полисан", всички публични продажби трябва да бъдат спрени. Междувременно от юли в окръжния съд в Русе има подадена искова молба от компанията за откриване на производство по несъстоятелност. Тя към момента е оставена без движение, като съдът е поискал от молителя да представи документи и доказателства като финансов отчет, опис и оценка на активите и пасивите, списък на кредиторите и размера и обезпеченията на вземанията им, като при неизпълнение на указанието молбата може да бъде върната, а делото – прекратено. Искови молби за обявяване на "Полисан" в несъстоятелност са подадени в съда и от търговеца с горива "Сима" и последно от ОББ. Съдебната процедура по обявяването на фалит обаче все още е в начална фаза и може и да не успее да попречи на публичните продажби. Вероятно в търсене на изход наскоро в Плевен е регистрирано дружеството "Лотус ойл трейд", за което източници от пазара твърдят, че е създадено с цел да наследи бизнеса като складодържател в другия склад на компанията на територията на бившата "Плама" - Плевен. Собственици на новото дружество, което все още не фигурира в публичните списъци на Агенция "Митници" като складодържател, се водят Галена Георгиева (лице със същото име е посочено като лице за контакт по процедури за обществени поръчки, спечелени от "Полисан") и Владимир Лазаров. Връзка с "Полисан" се вижда и в Имотния регистър, като Христо Вълков прехвърля собственост край Русе на компанията. Дали част от бизнеса ще бъде съхранен обаче все още не е ясно.
Източник: Капитал (06.08.2018)

Продават за над 4 млн. лв. хлебозавода във В. Търново Частен съдебен изпълнител отново продава хлебозавода във Велико Търново заради натрупани дългове. Това е поредният опит за продажба на предприятието, а обявената цена е 4 033 175 лв. и е с 1939 лв. по-ниска от предишната, обявена миналата година. Фалиралото предприятие е собственост на габровската фирма “Велттед Инвест” ООД, а задълженията са към “ОББ” АД и ЕТ “Джордан – Йордан Колев”. Община Велико Търново не фигурира сред кредиторите, макар че има да получава пари още от приватизационната сделка. За продажба са обявени всички прилежащи сгради към хлебозавода – двуетажна административна сграда, ремонтна работилница с гаражи, производствени сгради, цехове и трафопост. Общата площ е 24 615 кв.м. Построеният преди повече от половин век хлебозавод в местността Дълга лъка бе сред най-големите в страната и доставяше хляб на много от прилежащите областни центрове. Миналата година предприятието преустанови работа, а работниците бяха освободени. Казусът с хлебозавода е от 2001 г., когато Община Велико Търново продаде общинската тогава фирма “Хлебопроизводство и сладкарство” на габровската “Атил комерс” за над 500 000 долара, което представлява 56 % от активите. Останалите 430 000 долара трябваше да се платят разсрочено през следващите години. През 2003 г. без знанието на Общината новият собственик апортира активите на завода в габровската “Велттед инвест” ООД, управлявана от Николай Широков. Две години по-късно “Хлебопроизводство и сладкарство” с миноритарния общински дял се вля в частната “Хлебозавод Велико Търново”. Тази частна фирма бе прехвърлена на офшорката “Милгет инвестмънтс”. През 2007 г. Общинският съвет във Велико Търново взе решение да се приватизират и останалите 44 %, които притежава, без да е получила дължимата ? сума. За съжаление през всички тези години от страна на Общината няма заведени дела за търсене на въпросните 430 000 долара, които има да получава, а темата от години не е влизала в дневния ред на местния парламент.
Източник: Янтра - Велико Търново (16.08.2018)

ХипоКредит АД-София (9RTE) В БФБ-АД е постъпил доклад по чл. 100ж, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК към 30.06.2018 г. от ТБ Обединена Българска Банка АД, в качеството й на довереник на облигационерите по емисия облигации с ISIN код BG2100018089, издадени от ХипоКредит АД-София (9RTE).
Източник: БФБ (17.08.2018)

Над 353 млн.лв., осигурени от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. ще бъдат инвестирани в проекти за градско развитие, чрез Фондa на фондовете в 39 български общини. Финансовият инструмент, финансиран от оперативната програма ,е продължение на инициативата JESSICA от предходния програмен период, когато се финансираха само 7 общини. По този начин географския обхват и средствата са пет пъти повече. Посредниците имат ангажимент да осигурят и допълнителен частен ресурс в размер на малко над 40% от финансирането. Преди дни бяха обявени финансовите посредници за Фонд за градско развитие и Фонд за ускоряване и начално финансиране, като в срок до края на годината крайните получатели ще могат да кандидатстват за финансиране. Посредниците, които ще управляват средствата за ФГР са:За регионите Юг и София - Обединение „Фонд за устойчиви градове“, което включва ОББ, Фонд ФЛАГ, Фонд за устойчиво градско развитие и Българска консултантска организация. За регион Север -„Регионален фонд за градско развитие“, собственост на Сосиете Женерал (мажоритарен акционер), Елана Инвестмънт, Елана Холдинг и Болкан Адвайзърс. Средствата ще представляват заеми с вградени гаранции, насочени към широк кръг потенциалникрайни получатели: общини и общински предприятия, частни фирми, публично-частни партньорства, физически лица и др. Средствата ще подкрепят проекти подобряващи градската среда, стимулиращи икономически растеж в регионите и допринасящи за повишаване на енергийната ефективност. Част от инвестициите са насочени в подкрепа на културното наследство и туризъм в цялата страна. Подобни проекти от предходния програмен период са обновяването на парк Възраждане (София), ремонта на Централния градски пазар (Ст. Загора), реконструкцията на Юнашки салон (Варна) и др.
Източник: Банкеръ (23.08.2018)

Продават фабрики и хотели заради дългове Фабрики, хотели, търговски и промишлени имоти за над 14 млн. лв. са обявени за продажба от частни съдебни изпълнители във Великотърновска област заради дългове към кредитори. В момента за продажба е пуснат недвижим имот в Горна Оряховица, собственост на ЕТ “Стефмарк – Стефан Марков”. Месопреработващата фирма бе сред четирите, които имаха право да произвеждат “Горнооряховски суджук” – първото защитено в Брюксел българско географско указание. Посочената начална цена е в размер на 714 432 лв. Имотът е с площ от 6991 кв.м и е обявен заедно с колбасарски цех, кланичен цех, свързващ тунел и склад, както и стерилен цех с площ от 1085 кв.м. Публичната продан е за удовлетворяване на вземането на лясковската фирма “Мултимес Груп” ООД. Върху имота има залог в полза на Търговска банка Д, “Планета – 98” и на “Мултимес Груп” ООД. Втората продавана фабрика се намира в Сухиндол и е собственост на “Хлебокомбинат Сухиндол” ЕООД, а задълженията са към “Юробанк България” АД. Имотът е с обща площ от 2187 кв.м, а обявената начална цена, от която ще започне наддаването, е 135 000 лв. Върху имота има договорна ипотека в полза на “Юробанк и Еф Джи България” в размер на 127 128 лв., възбрана в полза на същата банка, както и две възбрани в полза на НАП – В. Търново. Два са хотелите, пуснати за продажба. Единият е в Дебелец за 198 000 лв., собственост на фирма “Свежест – ММ” ЕООД, а вторият е в Джулюница и е на цена 145 728 лв. За продан са обявени и пет търговски имота във В. Търново, Свищов, Джулюница и Стефан Стамболово. Най-висока е цената за имот с площ 6620 кв.м в местността Дълга лъка – 693 010 лв. На пазара са пуснати и 10 производствени имота, като най-скъпа е бившата ножарска фабрика “Терна”, обявена за 6 215 205 лв. Още в края на миналата година предприятието бе обявено в несъстоятелност, макар че производството бе спряно още през пролетта и оттогава се търси купувач. 4 033 175 лв. е обявената цена за хлебозавода във В. Търново, собственост на габровската фирма “Велттед Инвест” ООД, а задълженията ? са към “ОББ” АД и ЕТ “Джордан – Йордан Колев”.
Източник: Янтра - Велико Търново (14.09.2018)

Уникредит Булбанк продаде най-големия досега портфейл лоши кредити на B2Holding Девет месеца след най-голямата сделка за портфейла необслужвани кредити за 460 млн. лв. на Обединена българска банка (ОББ) приключи и търгът за 250 млн. евро лоши кредити на Уникредит Булбанк. Това обаче не е всичко, защото Пощенска банка даде ход на процедурата за продажба на 365 млн. евро лоши заеми с намерение да се освободи от тях до края на годината. Така 2018 г. се очертава да е знакова, с три пъти чупене на рекорда, надхвърляне на прогнозите за 1 млрд. евро продадени кредити и засилване на позициите на топ играчите в събирането на дългове. Подготвяна от няколко месеца, сделката за портфейла лоши кредити с 250 млн. евро номинал в Уникредит Булбанк е финализирана, научи "Капитал". Купувач е норвежката B2Holding, която през миналата година успя да спечели и другите два търга на банката - те бяха съответно за 93 млн. и за 84 млн. евро. Новата порция дълг се състои основно от корпоративни обезпечени кредити за около 150 млн. евро и необезпечени заеми на физически лица. B2Holding на консолидирана база отчете 37 млн. евро оперативна печалба за второто тримесечие и осигурен ресурс за инвестиране в размер на 220 млн. евро на 23-те пазара, на които работи. Югоизточна Европа, където са България, Румъния, Гърция и Кипър, е допринесла близо 14 млн. евро постъпления за групата в края на второто тримесечие. Българското поделение е лидер по активи на регионалния пазар.
Източник: Капитал (28.09.2018)

Технически гаф остави фирми и граждани без данни за платени данъци и осигуровки Софтуерен проблем прекъсна подаването на информация към Националната агенция за приходите (НАП) за платени данъци и осигуровки в продължение на два дни. Това създаде редица затруднения за фирми и граждани. Най-пострадали се оказаха хората, на които е отказан преглед при лекар заради липсващи данни за платени здравни осигуровки. Причината за това неудобство е в обслужващата банка ОББ, която е забавила на 1 и 2 октомври подаването на информация за наредени плащания по сметките на НАП в нейни 10 офиса в различни градове в страната, включително и в София. До края на 3 октомври обаче проблемът е бил отстранен, информацията е възстановена и вече постъпва навреме, увериха от НАП. Десетте офиса, в които е възникнал проблемът, са същите, в които от 1 август НАП промени сметките си - София, включително регистрираните в „Средни данъкоплатци и осигурители“, както и офисите София-област, Габрово, Добрич, Кърджали, Монтана, Перник, Русе, Стара Загора и Ямбол. Техническият проблем най-вероятно е породен от новата софтуерна система на обслужващата банка ОББ, след сливането й със СИБанк. След като е била тествана в продължение на един месец, системата е започнала реално работа на 1 октомври. От приходната агенция изказаха съмнение липсващата информация да е ощетила голям кръг данъкоплатци. Проблемът със здравните осигуровки е възможен само когато през въпросните два дни - 1 и 2 октомври, граждани с прекъснати права са платили накуп вноските си, без това да е било веднага отразено в информационната система на НАП. В тези случаи данъчни служители са издавали удостоверения за съществуващи здравни права срещу представяне на платежно от банката. По закон здравноосигурителни права се губят, когато човек не е плащал три вноски през последните 36 месеца. Забавянето в постъпването на информация се е случило единствено когато плащанията на данъци и осигуровки са правени през ОББ. При преводи, извършени чрез ПОС терминали, било то в офис на НАП, или чрез електронни портали, данните се отразяват веднага в информационната система на НАП. По този начин от началото на февруари данъците могат да се плащат директно по банкова сметка на НАП в БНБ, без да се удържат такси.
Източник: Сега (05.10.2018)

"Сбогом!" на 1 млрд. евро лоши заеми Aгeнция зa cъбиpaнe нa взeмaниятa (АСВ ЕАД), чacт oт нopвeж?aтa В2Ноldіng АЅА, из?yпи пopтфeйл c нeoбcлyжвaни ?peдити c нoминaлнa cтoйнocт пoчти 250 млн. eвpo oт нaй-гoлямaтa бaн?a в Бългapия пo a?тиви - "УниKpeдит Бyлбaн?", cъoбщиxa от АСВ. Oчa?вa ce cдeл?aтa дa пpи?лючи пpeз o?тoмвpи. Toвa e нaй-гoлeмият пopтфeйл c пpocpoчeни ?peдити, из?yпyвaн ня?oгa в бaн?oвия ce?тop в cтpaнaтa. ?a?eтът в?лючвa нeoбeзпeчeни и oбeзпeчeни зaeми нa физичec?и лицa, мaл?и и cpeдни пpeдпpиятия и ?opпopaтивни ?лиeнти, ?aзвa ?yпyвaчът. Toвa e тpeтaтa cдeл?a в Бългapия мeждy ACB и "Уни?peдит Бyлбaн?" зa пocлeднитe двe гoдини. ?peз янyapи 2017 г. ACB пpидoби пopтфeйл c нeoбcлyжвaни зaдължeния нa ?opпopaтивни ?лиeнти нa бaн?aтa c нoминaл 93 млн. евро. ?o-?ъcнo cъщaтa гoдинa aгeнциятa ?yпи oт бaн?aтa и пopтфeйл нa cтoйнocт 84 млн. евро. Bcич?и cдeл?и ca чacт oт плaнa нa итaлиaнc?aтa бaн?a зa пpoдaжбa нa нeцeлeви a?тиви. Последният търг на БУЛБАНК се проведе девет месеца след най-голямата сделка за придобиване на портфейла от необслужвани кредити на Обединена българска банка (ОББ) за 460 млн. лева. Едновременно с това Пощенска банка даде ход на процедурата за продажба на 365 млн. евро лоши заеми с намерение да се освободи от тях до края на годината. Така 2018 г. се очертава да е знакова, с трикратно чупене на рекорда и надскачане на прогнозите за продадени кредити за 1 млрд. евро. Колкото до Aгeнция зa cъбиpaнe нa взeмaния EAД, тя е нaй-гoлямaтa ?oмпaния зa из?yпyвaнe нa взeмaния в Бългapия и е cpeд нaй-a?тивнитe игpaчи в ce?тopa в Бългapия и Pyмъния. ?peз 2017 г. a?тивитe нa ?oмпaниятa нapacнaxa тpи пъти - дo нaд 62 млн. лв, a пpиxoдитe й ce yвeличиxa c 18% - дo 22.3 млн. лв. Oт cтapтa нa дeйнocттa cи в ?paя нa 2010 г. дo мoмeнтa ACB e из?yпилa пoвeчe oт 500 xил. зaдължeния, ?aтo бpyтният й пopтфeйл e нaд 800 млн. лв. пpeди гopecпoмeнaтaтa cдeл?a. Българското поделение е лидер по активи на регионалния пазар и благодарение на активността в покупката на корпоративни заеми разви необходимата специализация в обработката им. Рекордът на "УниКредит Булбанк" едва ли ще се задържи дълго, защото всеки момент се очаква да приключи мегасделката на пазара на дългове - портфейл от 365 млн. евро лоши заеми на Пощенска банка. Продавачът е наел за консултанта PwC, който е разпратил покана за участие до най-големите и активни играчи в България и в региона. До края на септември тече срокът за подаване на необвързващи оферти, а до 10 октомври се приемат и обвързващите оферти. Портфейлът е корпоративен, като обезпечените заеми са за 114.98 млн. евро, а необезпечените - за 186.61 млн. евро. Задълженията на малки и средни предприятия са за 63.45 млн. евро. Вземанията са над седемгодишни и 95% от случаите са в съдебна фаза. Интересно за портфейла е, че основната част от дълга е концентрирана в няколко на брой клиенти. Най-големите десет длъжници са с кредитна експозиция от 86.8 млн. евро, или 24% от целия портфейл, а обезпеченията по тях са оценени на 13.64 млн. евро. В същото време общият дълг на 1352 клиенти е под 500 хил. евро. По-рано тази година Пощенска банка продаде корпоративен портфейл за 65 млн. евро, като най-атрактивното в него бяха сградите на кината "Арена". Още в началото на 2016 г. тя беше продала и 144 млн. евро кредити, отпуснати на физически лица и така заедно с новата продажба банката ще достигне сумата от над 570 млн. евро разтоварени дългове от баланса си в последните години.
Източник: Банкеръ (09.10.2018)

ЕЦБ ще проверява шест български банки Европейската централна банка (ЕЦБ) е избрала да провери шест от най-големите банки у нас във връзка със заявката на България за членство в Банковия съюз на ЕС, научи Mediapool от свои източници. В списъка най-вероятно ще влязат трите най-големи трезора – УниКредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, а също и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Одиторите от Фонда за преструктуриране се очаква да пристигнат у нас на 10 ноември. Кабинетът подаде официално искане за членство в Банковия съюз на 18 юли тази година, след като на 29 юни в писмо до евроинституциите правителството пое шест ангажимента като условие България да бъде приета в "чакалнята" на еврозоната – ERMII, като едно от тях бе тъкмо влизането в Банковия съюз. Тогава София получи политическо обещание от Брюксел влизането в ERMII и Банковия съюз да стане в един и същи ден. Според графика, който България сама си е поставила, това трябва да стане към юли 2019 г. Другите условия, с които България се ангажира, бяха засилване на макропруденциалния надзор, на контрола над небанковия финансов сектор (особено застраховането), на борбата с прането на пари, на управлението на държавните предприятия и уреждането на проблемите с несъстоятелността. В изпълнение на целта през август тази година правителството одобри план за действие за присъединяване към Банковия съюз и ERMII, за който миналата седмица Министерството на финансите потвърди, че продължава да изпълнява. За да влезе в Банковия съюз, България се съгласи ЕЦБ предварително да извърши детайлен преглед на активите на избрани от нея банки. Досега официално не е обявявано кои са те. През 2016 г. банковата система у нас бе подложена също на мащабен преглед на активите, но тогава той бе извършен под ръководството на БНБ, а резултатите бяха неочаквано положителни. Оказа се, че само две банки – ПИБ и Инвестбанк, имат известни проблеми с капитала си, за които впоследствие се оказа, че са преодолени. Влизането в Банковия съюз става чрез т. нар. "тясно сътрудничество" с ЕЦБ. Държавата членка подава искането си за сътрудничество, а крайното решение се взима от управата на ЕЦБ във Франкфурт след съответните проверки.
Източник: Медия Пул (11.10.2018)

ОББ и ЕИФ с нови 115 млн. евро в подкрепа на българските иновативни предприятия ОББ АД и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) подписаха ново гаранционно споразумение за допълнителни 115 млн. евро по програма InnovFin – за улесняване на достъпа до финансиране на иновативни малки и средни (МСП) и междинни предприятия (с до 499 души персонал) в България и Словакия. Настоящият договор е продължение на подписаното през 2016 г. споразумение по програмата, което бе успешно приложено. Тази операция е обща в рамките на InnovFin, с ОББ като координираща институция и включва и споразумение с Ceskoslovenska obchodna banka a.s. (CSOB) – също част от KBC Груп. С новото споразумение общият портфейл на двете банки по програмата става 180 млн. евро. ОББ ще има възможност да предоставя кредити с гаранции при изгодни условия на иновативни МСП и междинни предприятия по InnovFin до 30.11.2021 г. Гаранцията от ЕИФ е по линия на инициативата „InnovFin на Европейския съюз (ЕС) - финансиране за иноватори“ с финансова помощ по „Хоризонт 2020“, рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации (част от плана Юнкер). По повод на споразумението с ЕИФ Петър Андронов – главен изпълнителен директор на ОББ и Кънтри мениджър на KBC Груп за България подчерта: „С новото гаранционно споразумение по програма InnovFin между ОББ и ЕИФ разширяваме успешното партньорство между двете институции. ОББ има солиден опит във финансирането на МСП, а настоящото споразумение ще даде възможност на повече иновативни компании (както МСП, така и междинни предприятия) да осъществят идеите си, като използват финансиране при преференциални условия и облекчени изисквания за обезпечението“. ОББ е първият участник по плана Юнкер в България. Освен отпуснатите кредити по линия на InnovFin, банката има договорирани над 1800 кредита за обща сума над 300 млн. лв. по програма COSME. Така, благодарение на гаранционните инструменти на ЕИФ – част от плана Юнкер, ОББ значително улеснява достъпа до финансиране на българските малки, средни и междинни предприятия за реализиране на техните идеи.
Източник: Банкеръ (12.10.2018)

ОББ ще финансира нововъведения в малки компании със 115 млн. Евро ОББ и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) подписаха ново гаранционно споразумение за допълнителни 115 млн. евро по програма InnovFin – за улесняване на достъпа до финансиране на иновативни малки и средни (МСП) и междинни предприятия (с до 499 души персонал) в България и Словакия. Договорът е продължение на подписаното през 2016 г. споразумение по програмата. С новото споразумение общият портфейл на ОББ и Ceskoslovenska obchodna banka (CSOB) – също част от KBC Груп, става 180 млн. евро. ОББ ще предоставя кредити с гаранции при изгодни условия на иновативни МСП и междинни предприятия по InnovFin до 30.11.2021 г. Гаранцията от ЕИФ е по линия на инициативата "InnovFin на Европейския съюз (ЕС) - финансиране за иноватори" с финансова помощ по "Хоризонт 2020", рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации (част от плана Юнкер). ОББ е първият участник по плана "Юнкер" в България. Освен отпуснатите кредити по линия на InnovFin, банката има договорирани над 1800 кредита за обща сума над 300 млн. лв. по програма COSME. Така, благодарение на гаранционните инструменти на ЕИФ – част от плана Юнкер, ОББ значително улеснява достъпа до финансиране на българските малки, средни и междинни предприятия за реализиране на техните идеи, се казва в съобщението на банката.
Източник: Дневник (12.10.2018)

БНБ определи 10 важни банки с по-висок буфер за отпуснати заеми БНБ определи 10 системно значими банки и изтегли за по-ранна дата от октомври по-високите капиталови буфери. С тях, трезорите трябва да гарантират раздадени от тях рискови активи. Във важната десятка влизат трезорите, от които основно зависи стабилността на банковата система. Най-вероятно те ще бъдат надзиравани от ЕЦБ, а БНБ ще концентрира надзора си към по-малките банки. Преди да обяви решението си, Управителният съвет на централната банка е уведомил Европейската комисия, Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган и централните банки на държавите членки. В Топ 10 влизат УниКредит Булбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Банка ДСК, Сосиете Женерал Експресбанк, Райфайзенбанк, Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Българска банка за развитие и Банка Пиреос България. През септември, БНБ обяви, че от 1 октомври 2019 г. ще вдигне капиталовия буфер от нула, колкото бе досега, до 0,50%. Тогава, централните банкери предупредиха, че срокът за влизане в сила на това изискване може да бъде изтеглен по-рано. От решението в понеделник става ясно, че задължават четири банки от челната десятка още от 1 януари 2019 г. да заделят по-високи суми от тази летва. Това са УниКредит Булбанк, ОББ, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка. За тях буферът става 0,75% от рисковите им активи, а през 2020 г. ще бъде 1% от тях. Сосиете Женерал Експресбанк, Райфайзенбанк, Пощенска банка и ЦКБ ще отделят 0,50% от 1 януари, вместо от 1 октомври, става ясно още от решението. Българската банка за развитие и за Банка Пиреос България също трябва да гарантира отпусканите от нея заеми с по-висок от досегашния, но под обявената предварително летва. Те ще внасят по 0,25% през 2019 г. и 0,50% през 2020 г.
Източник: 24 часа (06.11.2018)

Пощенска банка купува Пиреос за 75 млн. евро Пощенска банка купува Банка Пиреос за 75 млн. евро, след като централите на двете институции в Атина подписаха споразумение за финализиране на сделката за придобиване. В конкуренцията за покупката с оферти по информация на "Капитал" са участвали още БАКБ и Инвестбанк, както и активен в региона фонд. Продажбата на малката банка тече от месеци заради натиск, оказан от кредиторите на гръцките им банки-майки да се разделят с нестратегически активи покрай дълговата криза в южната съседка. Резултатът от сделката ще е в подобрение на позицията на Пощенска банка, която в момента е пета по размер на активите на българския пазар. Заявеното отсега намерение на купувача е да осъществи сливане и така да стане №3 по активи на пазара. След приключване на сделката Пощенска ще остане единствената гръцка банка в страната. Към деветмесечието на тази година Пощенска банка има активи за 8.1 млрд. лв., а Пиреос банк България е с 3.1 млрд. лв. активи. Прогнозите са, че сумарните активи на Пощенска банка след сделката ще надхвърлят 5 млрд. евро, с което институцията ще изпревари ПИБ и може би ОББ, която неотдавна престана да е гръцка, след като я придоби белгийската КВС. Според очакванията, от синергии след сделката ще бъдат постигнати приходи от 150 млн. евро преди провизии и нетна печалба от 70 млн. евро. Към момента в Пиреос Банк работят повече от 900 души, а клоновата мрежа наброява 70 офиса в цялата страна.
Източник: Капитал (08.11.2018)

ЕЦБ влиза в 6 банки у нас още през ноември Банковият надзор в ЕЦБ ще извърши цялостна оценка на шест български банки, съобщиха от централата на банката и БНБ. Оценката се провежда в контекста на искането от страна на България за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Резултатите ще бъдат публично обявени през юли 2019 г. Цялостната оценка е задължителна част от процеса на установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган на държава членка на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото. На оценка ще бъдат подложени следните шест банки: УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Централна кооперативна банка АД и Инвестбанк АД. Прегледът на качеството на активите и стрес тестът ще се основават на методологиите, които банковият надзор в ЕЦБ прилага в редовните си цялостни оценки на банките с актуална класификация като значими или с възможност да станат значими. Процедурата ще започне през ноември 2018 г., а резултатите – в агрегиран вид и поотделно за всяка банка – се очаква да бъдат публикувани през юли 2019 г. Крайната дата за целите на процедурата ще бъде 31 декември 2018 г. Според механизма за тясно сътрудничество, националният компетентен орган, какъвто е БНБ, ще бъде задължен да приеме всяка изискана от ЕЦБ мярка по отношение на кредитните институции. Успоредно с това банковият надзор в ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с Българската народна банка с оглед на потенциалната и? бъдеща роля на национален компетентен орган, за да подпомогне безпрепятственото и? интегриране в единния надзорен механизъм.
Източник: 24 часа (13.11.2018)

ЕЦБ обяви кои шест български банки ще проверява Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви кои ще бъдат шестте български банки, за които ще стартира преглед на качеството на активите и стрес тест. Това е част от процеса по искането на България за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, което е първата стъпка към присъединяване към единния банков съюз. Включването ни в него от своя страна трябва да предхожда влизането на България в механизма ЕRМ ІІ. Според официалното съобщение на финансовата институция това ще бъдат трите най-големи банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, както и Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк. "Цялостната оценка е задължителна част от процеса на установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган на държава членка на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото", посочват от ЕЦБ. Прегледът на активите на финансовите институции и стрес тестовете ще започнат още през този месец, а резултатите от тях ще бъдат готови и публикувани през юли следващата година.
Източник: Money.bg (13.11.2018)

ХипоКредит АД-София (9RTE) В БФБ-АД е постъпил доклад по чл. 100ж, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК към 30.09.2018 г. от ТБ Обединена Българска Банка АД, в качеството й на довереник на облигационерите по емисия облигации с ISIN код BG2100018089, издадени от ХипоКредит АД-София (9RTE).
Източник: БФБ (19.11.2018)

ОББ - с висока печалба след консолидацията ОББ преживява първата си година, след като погълна СИБАНК. Придобиването й от белгийската банкова група "Кей Би Си" бе последвано от продължителен и сложен процес на консолидация, който естествено бе свързан и със забавяне на пазарния ръст, и с допълнителни разходи. Някои от тези разходи - като значителните по размер провизии, които по предварително обявения от белгийците план, ОББ задели през 2017-а, я доведоха до загуба. Затова всякакви сравнения на резултатите й през 2018-а с тези от 2017-а ще бъдат некоректни. Важното е, че ОББ е третата по големина банка в България с активи от 10.89 млрд. лв., трета е и по размера на собствения си капитал - 1.36 млрд. лв. и по размера на печалбата - 135.6 млн. лева. В това си качество - като третата по големина банка в България ОББ ще бъде подложена на преглед на качеството на активите й, който ще проведе ЕЦБ.
Източник: Банкеръ (19.11.2018)

Във връзка с решение на Съвета на директорите от 25.10.2018 г. и последващо оповестяване по реда на чл. 92а от ЗППЦК, а именно: публикация в информационната медия www.x3news.com от 07.12.2018 г., и чрез интернет страниците на емитента и на упълномощения инвестиционен посредник от 07.12.2018 г., относно увеличаването на капитала на Лавена АД-Шумен (4L4), с нареждане на Директор Търговия, на основание чл. 32, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Част III Правила за допускане до търговия от Правилника за дейността на Българска фондова борса АД, БФБ допуска до търговия следната емисия права: - Брой акции преди увеличението: 8 319 506; - Брой издадени права: 8 319 506; - Брой акции, предложени за записване: 1 599 905; - Номинална стойност на акциите: 1.00 лв.; - Емисионна стойност на акциите: 3.50 лв.; - Съотношение между издадените права и новите акции: право/акции: 5,2/1; - Всяко лице може да запише най-малко 1 нова акция и най-много такъв брой акции, който е равен на 1/5,2 от броя притежавани права; - Капиталът ще бъде увеличен, само ако бъдат записани и платени най-малко 1 000 000 бр. нови акции; - Борсов код на издадените права: 4L41; - ISIN код на издадените права: BG4000016189; - LEI код на емитента: 485100EMCXGWTWVPV192; - Пазарна партида (лот): 1 (едно) право; - Валута на търговия: лева; - Минимална стъпка на котиране: 0.001; - Индикативна референтна цена за първата търговска сесия: 0.01; в случай на промяна към датата на въвеждане за търговия, новата референтна цена ще бъде допълнително оповестена; - Начална дата за търговия на правата на борсата: 18.12.2018 г.; - Крайна дата за търговия на правата на борсата: 28.12.2018 г.; - Начална дата за прехвърляне на правата: 18.12.2018 г.; - Крайна дата за прехвърляне на правата: 02.01.2019 г.; - Дата на аукциона по чл. 112б, ал. 7 от ЗППЦК: 09.01.2019 г.; - Начална дата за записване на акции от увеличението: 18.12.2018 г.; - Крайна дата за записване на акции от увеличението: 24.01.2019 г.; - Борсов член, упълномощен да обслужва увеличението на капитала: ИП БенчМарк Финанс АД; - Банка, в която да бъде открита набирателна сметка: Обединена Българска Банка АД; - Право да участват в увеличението на капитала имат лицата, придобили акции най-късно 7 дни след датата на публикуване на съобщението по чл. 92а, ал. 1 от ЗППЦК, т.е. акционери към 14.12.2018 г. (петък); - Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на Борсата, в резултат на които приобретателят има право да участва в увеличението на капитала, е 12.12.2018 г. (сряда).
Източник: БФБ (12.12.2018)