Четири водещи банки с интерес към гаранционния продукт на Фонд на фондовете Четири водещи банки заявиха интерес към гаранционния продукт на Фонд на фондовете, насочен към енергийна ефективност и иновации. Банка ДСК, Обединена българска банка и Първа инвестиционна банка са подали заявления за всички обособени позиции, а Юробанк България (Пощенска банка) – за част от обособените позиции, съобщиха от пресцентъра на Фонд мениджър на финансови инструменти в България. В сградата на Фонд на фондовете се проведе публично заседание, на което бяха отворени заявленията за участие, получени по процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Портфейлна гаранция с таван на загубите“. Инструментът е финансиран със средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК), съфинансирана от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Средствата по гаранционния продукт ще са насочени към българските предприятия от почти всички сектори на икономиката, като акцент ще бъде поставен върху две стратегически за страната направления - енергийната ефективност и иновации. Близо 60% от ресурса ще е предназначен за кредити за енергийна ефективност, а малко над 40% за иновации. По първото направление се предвижда да се подпомогнат предприятия, които ще осъществят важни за тях проекти, свързани с повишаване на енергийната им ефективност, установени с енергиен одит. Първите 161 микро, малки и средни предприятия, които кандидатстват по проекта ще получат безвъзмездни средства за извършването на одита. Кредитите, предоставени по това направление биха могли да достигнат и надвишат 400 млн. лв. Останалата част от ресурса ще гарантира проекти, свързани с развитието и въвеждането на иновации от бизнеса. Тези проекти могат да са за реализирането на идеи в сферите на информационните и комуникационни технологии, в био, нано и чистите технологии, мехатрониката, креативни индустрии и др. Финансирането по тази линия може да надвиши 300 млн. лв.
Източник: Банкеръ (16.01.2020)

ОББ с награда за най-добра банка в търговското финансиране ОББ е отличена от престижното финансово издание Global Finance за най-добра банка в областта „Търговско финансиране“ в България за втора поредна година. Наградата бе официално връчена по време на BAFT Global Annual Meeting – Europe във Франкфурт, Германия, когато бяха раздадени двадесетите поред годишни награди World’s Best Trade Finance and Supply Chain Finance Providers 2020. Те отличават най-добрите банки в областта на търговското финансиране от 97 страни по света. Проучването на Global Finance определи за лидери за търговско финансиране и банките от KBC Груп в Белгия, Чехия, Унгария и Словакия. "За мен е чест, че за втора поредна година печелим първото място за България в проучването на Global Finance. Наградата е доказателство за устойчивата ни ангажираност да удовлетворяваме максимално нуждите на клиентите ни в международното им бизнес развитие. Високата компетентност на екипа на Търговско финансиране в ОББ гарантира най-високо ниво на обслужване именно в годините на динамични промени за банката и сектора като цяло. Тази традиция за нас също е ангажимент да продължим да подобряваме и надграждаме продуктите и услугите и да запазим лидерската си позиция", коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на ОББ. Класацията на Global Finance се съставя от редакторския борд и наградите са стандарт за върхови постижения във финансовата индустрия, а лауреатите им се определят според обективни и субективни критерии. Обективните са: обем на трансакциите, обхват на глобалното покритие, доходност, обслужване на клиенти, конкурентно ценообразуване, иновации и т.н. Субективните критерии включват мнението на отраслови анализатори, рейтингови агенции, корпоративни мениджъри, технологични експерти, клиенти и контрагенти от индустрията. Списание Global Finance е основано през 1987 г. със седалище в Ню Йорк и има над 50 000 абоната и читатели в 186 страни. Аудиторията на Global Finance включва висши корпоративни и финансови служители, отговорни за вземане на инвестиционни и стратегически решения в мултинационални дружества и финансови институции. В продължение на 33 години списанието избира лидерите сред банките и други доставчици на финансови услуги.
Източник: Банкеръ (17.01.2020)

ДЗИ купи "Мол Варна" Застрахователната компания ДЗИ, част от белгийската КВС Груп, придоби сградите на "Мол Варна" (MALL VARNA) от досегашния собственик - "Хидрострой". Бизнес центърът ще бъде използван от ДЗИ за инвестиционни цели, както и за собствени нужди на дружествата от KBC Груп с представителства във Варна. В комплекса вече се помещава центърът за споделени услуги на KBC Груп, който беше открит неотдавна с план за постепенното разкриване на 300 нови работни места в морската ни столица. След като през 2018 г. ОББ и ДЗИ съвместно купиха "ОББ Милениум център" в София, придобиването на "Мол Варна" е поредният израз на плановете за устойчиво развитие на белгийската финансова група у нас. "Мол Варна" е напълно преустроен от търговски в бизнес център.
Източник: Медия Пул (06.02.2020)

ДЗИ купи бившия Pfohe Mall във Варна за над 30 млн. лв. от "Хидрострой" Застрахователят ДЗИ е новият собственик на бившия Pfohe Mall във Варна. Дружеството съобщи, че е придобило сградите от компанията на бившия шеф на пътната агенция Велико Желев "Хидрострой". Стойността на сделката не се посочва, но от вписването в Имотния регистър става ясно, че прехвърлянето е за 31.5 млн. лв. В началото на октомври 2019 г. белгийската финансова група KBC Group, част от която са ДЗИ и ОББ, нае площи в комплекса и откри там център за споделени услуги, който да обслужва дружествата й в другите пазари, на които присъства. Тогава от групата обявиха план за разкриване на над 300 работни места във Варна. Създаден като Pfohe Mall, към момента комплексът работи и под марката Mall Varna, за която се води съдебен спор със собствениците на разположения наблизо "Мол Варна". Общата РЗП на двете сгради в бизнес центъра е 27 393 кв.м. Комплексът разполага със 187 подземни и 90 открити паркоместа. КВС за втори път се явява като голям купувач на офиси в България - преди през лятото на 2018 г. дъщерните й ОББ и ДЗИ купиха от НИКМИ офис кулата от комплекса "Милениум" до НДК, в която година по-рано преместиха централните си управления, за 108 млн. лв. Отворилият в края на 2007 г. Pfohe Mall беше първият в морската столица, но бързо се превърна и в първия, който прекрати съществуването си в началния си вид. Още в първите месеци след откриването му комплексът показа сериозни пропуски в проектирането. След трайното влошаване на резултатите му инвеститорите Карл-Хайнц Пфое и Филип Майкъл Пфое излязоха от проекта, който междувременно беше ребрандиран в Shopping Outlet Center, и към средата на 2009 г. акциите на дружеството със специална инвестиционна цел "Люк" АДСИЦ, в чиито активи беше молът, станаха 100% собственост на свързваната по-късно с Делян Пеевски строителна компания "Водстрой 98". Впоследствие имаше проект част от комплекса да бъде прехвърлена на община Варна (срещу замяна на имоти и доплащане) с идеята там да бъде преместена администрацията от район "Младост", но това не се е случило, показва справка в Имотния регистър. През лятото на 2016 г. молът отново смени собствеността си, след като "Водстрой 98" беше придобита от "Хидрострой" на Велико Желев. Година по-късно комплексът беше прехвърлен от "Люк" АДСИЦ директно в активите на "Хидрострой". Тогава от строителната компания коментираха за "Капитал", че възнамеряват да променят концепцията за комплекса и да го развиват предимно като офис сграда. Планът предвиждаше в мола да бъдат разположени и местните офиси на самата "Хидрострой" - което става факт през октомври 2017 г. след реконструкция на сградата от новия собственик. Като част от новата концепция в центъра бяха открити и фитнес и спортни клубове, зали за танци, детски центрове, заведения и др. Според финансовите отчети на "Люк" към началото на 2017 г. аутлет центърът се оценява на малко под 19.5 млн. лв., а поземленият имот е с обща стойност 581 хил. лв. Приходите от наеми към 2016 г. - последната пълна година, в която комплексът е в портфолиото на дружеството - са едва 29 хил. лв. (при 156 хил. лв. година по-рано). От отчета за 2017 г. се вижда, че прехвърлянето към "Хидрострой" е било за близо 6.7 млн. лв., колкото са записаните приходи от продажба на дългосрочни материални активи. В отчета на "Хидрострой" за 2017 г. пък вписаните ДМА към края на годината са със 17.7 млн. лв. повече спрямо предходната (съответно 40.8 и 23 млн. лв.), а новопридобитите земи и сгради през годината са оценени на 18.7 млн. лв. Придобиването от "Люк" е частично финансирано с инвестиционен кредит за 3 млн. евро от Пощенска банка, обезпечен със сградите и терена на мола, плюс приходите от наеми в него. Още през 2006 г. "Люк" АДСИЦ заявява марката Mall Varna в Патентното ведомство. Четири месеца по-късно подобна заявка прави и дружеството "Мол Варна", което стои зад друг от търговските центрове в града - едноименният комплекс, изграден от "Интерсервиз Узунови" и впоследствие преминал във владение първо на шотландската Miller Development, след това към финансиралата придобиването Raiffeisen Zentralbank, а накрая беше купен от германския строителен предприемач Мартин Хелвегер и групата му Kronberg International. Макар и да притежава марката Mall Varna за сделки с недвижимо имущество, в т.ч. отдаване под наем, през годините "Люк" АДСИЦ развива обекта си първо под бранда Pfohe Mall, а след това - като Shopping Outlet Center. През май 2017 г. Велико Желев, който междувременно беше станал собственик на комплекса, коментира за "Капитал", че управляваният от "Люк" мол използва и двете наименования - Pfohe Mall и Mall Varna, макар и според източници на "Капитал" табелата да е била сложена на почти неработещия бизнес център едва през февруари същата година. Междувременно също през 2006 г., но четири месеца след "Люк", компанията "Мол Варна" също подава заявка в Патентното ведомство - отново за защита на търговската марка "Мол Варна" (Mall Varna), но за дейностите по търговска информация и всякакви видове рекламиране. И тъй като в заявките си двете дружества са посочили различни класове стоки и услуги, за които ще ползват марката си, и двете марки са били регистрирани. Така се стига до ситуация, при която всяка от двете спорещи компании би могла да атакува другата за неправомерни дейности под защитената от нея марка - доколкото управлението на един търговски център включва както отдаването на имоти под наем, така и рекламирането. От "Люк" реагират първи и през 2010 г. завеждат иск за неправомерно ползване на марката, което през 2013 г. печелят след две инстанции. Парадоксалното е, че в решението не е установен конкретният период, за който е извършено нарушението. След дълъг период на бездействие от компанията се активизират отново и в края на 2016 г. завеждат нов иск, с който претендират прецедентно високи вреди за 17 млн. лв. пропуснати ползи от неполучени приходи от наеми и 843.8 хил. лв. пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение. За иска е внесена огромната такса - над 700 хил. лв. Решението на компетентния Софийски градски съд е издадено преди дни - на 31 януари 2020 г. В него съдът намира, че претенцията за неполучените наеми от 17 млн. лв. е недоказана. В мотивите си магистратите посочват, че "Люк" има увеличаващи се през годините несъбрани вземания от наем от отдаваните помещения в собствения му имот, като същевременно във финансовите му отчети намаляващите приходи от наеми не са обосновани с "неправомерно използване на търговската му марка от трето лице", а напротив - отбелязано е, че спадът се дължи на икономическата криза, увеличените площи за отдаване под наем в гр. Варна от трети лица, намаляване на покупателната способност и т.н. Ето защо съдът отхвърля като неоснователен и недоказан иска за пропуснатите приходи от наеми, като осъжда "Люк" да заплати на "Мол Варна" 178.3 хил. лв. разноски по тази част на делото. Искането за обезщетение за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение в размер на 843.8 хил. лв. е уважено, като по него "Мол Варна" дължи и 33.8 хил. лв. разноски по делото. Решението на съда може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд до средата на февруари.
Източник: Капитал (06.02.2020)

ХипоКредит АД-София (9RTE) В БФБ АД е постъпил доклад по чл. 100ж, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК към 31.12.2019 г. от ТБ Обединена Българска Банка АД, в качеството на довереник на облигационерите по емисия облигации с ISIN код BG2100018089, издадени от ХипоКредит АД-София (9RTE).
Източник: БФБ (25.02.2020)

Петте най-големи банки притежават 62% от активите Активите на банковата система към 31 декември 2019 г. възлизат общо на 114.2 млрд. лв., като отбелязват ръст от 8.2% спрямо 31 декември 2018 г. Към 31 декември 2019 г. първите 10 банки концентрират 86.1% от общо активите на банковата система. УниКредит Булбанк АД заема челната позиция с активи в размер на 21.6 млрд. лв или 18.9% пазарен дял, като по този показател отбеляза ръст от 11.5% спрямо предходната година. Банка ДСК ЕАД е на втора позиция с 13.9% пазарен дял, като след предстоящото вливане на Експресбанк АД се очаква Банка ДСК ЕАД да достигне УниКредит Булбанк АД по показателя активи. На трета позиция е Обединена Българска Банка АД, която запазва мястото си от края на 2018 г., с пазарен дял от 10.7%. Размествания в класацията предизвика придобиването на Банка Пиреос България АД от Юробанк България АД, в резултат на което Юробанк България АД, която към края на 2018 г. се намираше на 5-то място по активи, се придвижи една позиция нагоре и достигна 4-то място с 9.8% пазарен дял. Първа Инвестиционна Банка АД застана на петата позиция с активи в размер на 10.1 млрд. лв. или 8.8% пазарен дял. Нетните активи на банките към 31 декември 2019 г. възлизат на 14.4 млрд. лв., като бележат ръст от 3.9% спрямо 31 декември 2018 г. На челна позиция по този показател излиза Банка ДСК ЕАД, като към 31 декември 2019 г. нетните й активи бележат покачване от 9.4% спрямо края на 2018 г. Увеличение от 2.3% в нетните активи регистрира УниКредит Булбанк АД към 31 декември 2019 г. и застава на второ място по този показател. След придобиването на Банка Пиреос България АД, Юробанк България АД се изкачва едно място нагоре спрямо края на 2018 г. и заема трета позиция по нетни активи към 31 декември 2019 г., отчитайки ръст от 16.6% спрямо предходната година. Обединена Българска Банка АД е на четвърта позиция към 31 декември 2019 г., като отчита спад в нетните активи от 0.8% спрямо края на 2018 г. Първа Инвестиционна Банка АД се изкачва на пета позиция, измествайки Райфайзенбанк (България) ЕАД, като регистрира увеличение на нетните активи от 7.3% спрямо 31 декември 2018 г.
Източник: Банкеръ (26.02.2020)

ОББ Интерлийз започва партньорство с "Ипей" От началото на месец март ОББ Интерлийз, част от белгийската КВС Груп, предлага на клиентите си нови начини за заплащане на задълженията им по договорите за лизинг в резултат от партньорство с „Ипей“, оператор на системата ePay.bg, и платежната институция "Изипей". Наред с традиционните начини за разплащане, клиентите на лизинговата компания вече могат да правят плащания през системата за електронни плащания epay.bg, чрез онлайн или мобилно манкиране на обслужващата банка на клиента, както и на място в офис на "Изипей" в цялата страна. За разплащания през системата еPay.bg клиентът следва да има регистрация на адрес www.epay.bg на номера на договора си за лизинг. Заплащането на текущите задължения може да стане по избор чрез Микросметка или чрез регистрирана в платформата банкова карта. През онлайн или мобилно банкиране е необходимо клиентът да има регистрация в платформата за онлайн или мобилно банкиране на своята обслужваща банка на номера на договора си за лизинг. Чрез техническата свързаност между обслужващата банка и системата за електронни плащания еPay.bg клиентът може да заплаща текущите си задължения по договора за лизинг. На място в офис на "Изипей" в цялата страна клиентът може да заплаща в брой задълженията по договора си за лизинг в най-удобния за него офис, които са повече от 2500 в цялата страна. "В юбилейната за ОББ Интерлийз година, в която компанията отбелязва 25 години успешна дейност на българския пазар, възможността за ползване на разнообразни начини за погасяване на задълженията по договорите за лизинг е част от поредицата нововъведения, които предвиждаме за своите клиенти. Огромна част от основните ни цели за годината са решения, които целят максимално улеснение на клиентите ни при взаимодействието им с нашата компания“, коментира нововъведенията Рудолф Кипта, главен изпълнителен директор на ОББ Интерлийз. "Наблюдаваме отблизо поведението на клиентите си. Няма съмнение, че те предпочитат бързи, удобни и лесни решения – в идеален вариант такива, които вече използват или надграждат друга услуга, към която са привикнали. С поредната вълна от нововъведения пестим времето на клиентите ни“, сподели Петър Андронов, кънтри мениджър на КВС Груп за България. В началото на годината ОББ Интерлийз обяви, че е първата лизингова компания на българския пазар, която предлага дистанционно подписване на договор за лизинг чрез мобилно приложение.
Източник: Банкеръ (11.03.2020)

ЕБО има готов проект за мораториум върху плащанията по кредитите На настоящия етап е финализиран проект на указание на ЕБО за законовите и частните мораториуми върху плащанията по банкови кредити. Проектът ще бъде гласуван в ЕБО на 2 април 2020 г. до края на работния ден, съобщи в сряда пресцентърът на Българската народна банка. На базата на този документ БНБ ще изиска от търговските банки да предложат за утвърждаване в БНБ единен проект на правила за частен мораториум върху плащанията по банкови кредити в България. От Централната банка уточняват, че консултациите в Европейския банков орган продължават. БНБ участва в тях като член на Съвета на надзорниците. Новите мерки за облекчаване на връщането на заеми ще са насочени към тези клиенти на банките, които до този момент са били изрядни, обяви във вторник председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов. Основната мярка, която банките обмислят, е отлагане на плащанията по кредитите за определен период. Разглеждат се още няколко варианта - отсрочка на главницата и лихвите, само на главницата или само на лихвите. У нас засега бяха премахнати наказателните лихви и неустойките по време на извънредното положение. Ден по-рано и управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че се работи по мерки за отлагане на плащането по кредитите, които трябва да гарантират безпроблемното функциониране на паричния режим на страната. "В основата им стои въвеждането на целенасочен и временен мораториум, с който се отлагат или спират плащания по банкови кредити. Или казано по-простичко - отсрочване на плащането по банкови кредити", обясни той. Другата мярка, обявена от правителството, е, отпускането на безлихвени заеми от търговските банки чрез съдействието на Българската банка за развитие, чийто капитал бе увеличен със 700 млн. лв. от държавата.
Източник: Банкеръ (02.04.2020)

KBC: БВП на България може да се срине с 12% през 2020 г. Брутният вътрешен продукт в България ще се срине с между 4 и 12% през 2020 г., съответно в оптимистичния и песимистичния сценарий, като според базовата прогноза той ще се понижи с 10%, сочи нов анализ, публикуван от белгийската финансова група KBC, която е собственик на ДЗИ и ОББ. Съответно при трите варианта, разглеждани от нея, растежът догодина ще е между 2 и 5%, като интересното е, че в базовия сценарий той е по-висок, отколкото в оптимистичния (5 срещу 3%). Трябва да се има предвид обаче, че анализът е направен преди потенциалното удължаване на извънредното положение в България до 13 май. Ако то бъде одобрено от Народното събрание и се вземе предвид в анализа (въпреки че от KBC не оповестяват методологията си), спокойно може да се очаква мащабите на кризата да са значително по-тежки. Прогнозата за страните от Централна Европа и Белгия е много сходна с тази за България. Унгария, Словакия и Чехия ще изгубят между 9 и 10% при базовия сценарий тази година и между 10 и 15% догодина при негативния. Само Белгия и Словакия се очаква да продължат да са в контракция и през 2021 г., при това - единствено в песимистичния вариант.
Източник: Money.bg (02.04.2020)

Банковият мораториум ще важи до 30 юни и ще покрива всякакви кредити БНБ до дни ще разгледа предложенията на търговските банки за въвеждане на мораториум за спиране или отсрочване на плащанията по банкови кредити. Ситуацията около реда, по който банките ще го прилагат обаче, започва да се изяснява. Вече е ясно, че вноски по всякакви кредити ще могат да се отсрочват при условие, че длъжниците са обслужвали редовно заемите си до 1 март, без закъснение над 30 дни. Отсрочките ще се отнасят за всички видове кредити - и за потребителски, и за ипотечни. "Кризата влияе негативно почти на всички в икономиката, така че не сме ограничили субектите", обяви в неделя председателят на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов и разясни, че доказването на обстоятелствата около затрудненията, вследствие на ограничителните мерки, ще става по различни начини. Той определи механизма като "една подадена ръка за няколко месеца". Надеждата му обаче е след това гражданите и фирмите да си стъпят на краката и да продължат напред. "Това, което сме разработили за отсрочване на задължения по кредити за фирми и граждани, ще даде възможност да достигнат до нов погасителен план, според който през определен период от време ще имат възможност да не погасяват или само главница, или и главница, и лихва, и целият срок на техния кредит ще се отложи с периода на отсрочването", заяви Андронов пред БНР. Мораториумът ще важи до 30 юни. "Не е необходимо сега всички да се втурнат, особено в този период. По-скоро нека да се консултират с банките и заедно да изберат графика и момента", съветва банкерът.
Източник: Банкеръ (06.04.2020)

Дванайсет от най-големите банки в страната искат да участват в програмата на Българска банка за развитие (ББР), според която ще могат да отпускат до 4500 лв. безлихвени заеми на физически лица. Гаранционната програма е на ББР и по нея ще си партнира с тези банки по отпускането на кредитите на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 (служители в неплатен отпуск и самоосигуряващи се лица). Припомняме, че тази мярка ще бъде финансирана с 200 млн. лв. от увеличението на капитала на Българската банка за развитие. В края а март правителството прие решение за увеличаване на капитала на ББР с общо 700 млн. лв. 12-те банки са: Алианц банк България Банка ДСК Инвестбанк Интернешънъл Асет банк ОББ Общинска банка ПИБ Райфайзенк банк Търговска банка Д Уникредит Булбанк ЦКБ Юробанк България Oт ББР добавят, че и ББР, и търговските банки работят усилено (включително в празничните и почивни дни) по сключване на финансовите споразумения, както и за създаването на необходимата организация в клоновите мрежи на банките. Очакванията са съгласувателната процедура да бъде максимално съкратена, така че финансовият ресурс да достигне до пострадалите физически лица от пандемията в първите дни след Великденските празници.
Източник: economic.bg (21.04.2020)

Кабинетът ще спасява бизнеса със заеми за 4.5 млрд. лв. Шест "финансови инструмента" за близо 4.5 млрд. лв. в подкрепа на малкия и средния бизнес, на самонаетите и на работещите, пуснати в неплатен отпуск, представи на извънреден брифинг финансовият министър Владислав Горанов в присъствието на приемиера Бойко Борисов. Става дума за кредити, отпускани от търговските банки на засегнатите от коронакризата фирми и граждани, които макар и нисколихвени и дори безлихвени, ще трябва да се връщат. Ролята на държавата е, че е осигурила гаранции чрез държавната ББР и Европейския инвестиционен фонд, които да намалят лихвите и да дадат възможност за гратисни периоди на погасяване. "Ресурсът, който ангажираме, е в порядъка на милиарди. Надявам се бързо те да стигнат до бенефициентите", заяви финансовият министър Владислав Горанов, без обаче да стане ясно кога точно фирмите и гражданите ще имат реален достъп до това финансиране. За хората в неплатен отпуск, както и за самоосигурените, се предвижда известната вече мярка за отпускане на безлихвени кредити от 1500 лв. месечно в продължение на три месеца. 12 търговски банки са изявили желание да се включат. Не стана ясно дали вече са подписали договори с ББР, която ще гарантира кредитите. Условието за хората, които искат да се възползват от кредита, е да са имали поне 5 работни дни през март. Предвижда се гратисен период за плащане на вноските, като всяка банка ще определя колко дълъг да е той. Няма да се дължат банкови такси по тази програма. Търговските банки ще предостяват и необезпечени оборотни кредити до 300 000 лв. за малки и средни предприятия, като гарант отново ще е ББР. Общата стойност на финансирането ще достигне 2 млрд. лв. Условието е фирмите да докажат спад на оборотите през първото тримесечие на годината спрямо същото тримесечие на 2019 г., както и несъбрани вземания от клиенти след 1 март т.г., прекратени доставки на суровини за предприятието и др. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 г. Предвижда се гратисен период от 24 месеца. Три банки - ОББ, Уникредит Булбанк и Прокредит банк, ще отпускат заеми за фирми със средства от Европейския инвестиционен фонд. Максималният размер на тези кредити е 3.6 млн. лв. за рефинансиране на задължения, възникнали преди не повече от 60 дни. Бюджетът по тази мярка е 160 млн. лв. Вече е достъпен финансов инструмент от Фонда на фондовете за микрокредити до 50 000 лв. при по-ниски лихви от пазарните. Обслужващата банка е ПИБ. Заемите ще бъдат с гратисен период до 24 месеца и срок за погасяване до 10 години. В момента с МТСП се работи този инструмент да се превърне в безлихвено кредитиране, съобщи Горанов. Също чрез Фонда на фондовете около 400 фирми - стартиращи и иновативни предприятия, могат да се възползват от подкрепа чрез дялови инвестиции до средно 800 000 лв. Този инструмент е подходящ за фирми от иновациите и дигитализацията. За общините и сектори като туризма и транспорта ще се задействат програмите за градско развитие, които се управляват от Фонда на фондовете. "Ресурсът, който ангажираме, е в порядъка на милиарди. Надявам се бързо да стигнат до бенефициентите и да им помогнат като един буфер да поемат шоковете в момента и след кризата", заяви финансовият министър. Премиерът Бойко Борисов разпореди да се направи информационна кампания за всички възможности за подпомагане, включително и рекламиране в медиите. "Всеки клип ще се финансира от страна на държавата", каза Борисов.
Източник: Сега (22.04.2020)

Четири банки започват да отпускат безлихвените кредити до 4 500 лв. Българската банка за развитие подписа споразумения с първите четири кредитни институции, които започват работа по Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в подкрепа на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Това са "Инвестбанк", "Интернешънъл Асет Банк", "Общинска банка" и "Първа инвестиционна банка". Програмата цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които временно не могат да полагат труд в условията на извънредно положение. Те имат възможността да получат безлихвени заеми в размер до 4 500 лева. Първата банка, която стартира приема на документи в понеделник, 27 април, е "Общинска банка". След сряда, 29 април, ще могат да кандидатстват по програмата и клиентите на "Инвестбанк". "Интернешънъл Асет Банк" ще разглежда документи от 4 май, а "Първа инвестиционна банка" – от 5 май. Програмата за гарантиране на безлихвени кредити е приета като част от кризисните мерки на българското правителство в защита на самоосигуряващите се и наетите по трудово правоотношение. Партньори в нея ще бъдат "Алианц банк България", "Банка ДСК", "Инвестбанк", "Интернешънъл Асет Банк", ОББ, "Общинска банка", ПИБ, "Райфайзенбанк", "Търговска банка Д", "УниКредит Булбанк", ЦКБ и "Пощенска банка", които ще отпускат безлихвени кредити до 4 500 лева наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Заемите ще са необезпечени и по тях няма да се дължат такси, комисиони и неустойки. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период.
Източник: Банкеръ (27.04.2020)

Татяна Иванова влиза в Управителния съвет на ОББ и кънтри мениджмънт борда на КВС Груп в България Татяна Иванова е новият член на Управителния съвет на Обединена българска банка (ОББ) и кънтри мениджмънт борда на КВС Груп в България, считано от 01.04.2020 г. Тя поема новото професионално предизвикателство като изпълнителен директор с ресор „Маркетинг и дистрибуция – банкиране на дребно“ от Ян Суинен, който ще заеме позицията Мениджър на KBC Shared Service Center в Бърно, Чехия. Татяна Иванова се присъединява към ОББ през ноември 2018 г. като директор на дирекция „Банкиране на дребно и дигитални продажби“ след 18 години работа в Societe Generale в различни стратегически и международни роли. С над 20 години професионален стаж, част от които с международна кариера във Франция, Северна Македония и Русия, тя притежава значителен опит в областта на дистрибуцията, маркетинга и дигиталните продажби. От своето присъединяване към екипа на ОББ Иванова демонстрира отлично представяне в работата си и успява да допринесе за добрите резултати в дирекция „Банкиране на дребно и дигитални продажби“, както и да изгради стабилен екип и контакти в цялата организация. Ян Суинен става част от екипа на KBC Груп в България през август 2012 г. и оттогава е фокусиран върху дейностите свързани с банкиране на дребно и дигитални продажби. След придобиването на ОББ от КВС Груп той е назначен като член на Управителния съвет. Суинен изиграва ключова роля в успешния интеграционен процес и допринася съществено за успеха на ОББ в банкирането на дребно.
Източник: Банкеръ (30.04.2020)

ББР обяви начало на процедурите по програмата за кредитиране на бизнеса Началото на процедурите по програмата за подпомагане на бизнеса чрез отпускането на кредити, гарантирани от Българската банка за развитие. Държавната банка пусна покана до търговските банки, които следва да си партнират в нея в програмата "за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и епидемията от СOVID-19". Българска банка за развитие е в готовност да предостави портфейлни гаранции до 1.6 млрд. лв., покриващи до 80% от главниците по отпуснатите кредити с максимален общ размер от 2 млрд. лева. ББР очаква търговските банки да заявят участие до 12 май. От търговските банки, проявили интерес, се очаква да заявяват размера на портфейлната гаранция, която да им бъде предоставена от държавната, прогнозен размер на съществуващите кредити, които ще бъдат включени в гаранцията, както и прогнозен размер на новото финансиране по програмата. До участие в ползването на гаранцията се допускат всички търговски банки, като ББР следва да сключи индивидуални споразумения с всяка от банките. За обезпечаването на антикризисните мерки, управлявани от ББР, правителството увеличи капиталът на държавната банка със 700 млн. лева. За програмата за подкрепа на бизнеса ще се насочат 500 млн. лева. Останалите 200 млн. лв. са за обезпечаването на безлихвените кредити до 4500 лв., които се отпускат на граждани, прекратили работа или които са в неплатен отпуск. Четири банки вече отпускат такива кредити - "Интернешънъл Асет Банк“, "Първа инвестиционна банка", "Общинска банка" и "Инвестбанк". Общо 12 банки заявиха желание да участват по тази схема. С останалите осем предстои ББР да сключи индивидуално споразумение. Това са "Алианц банк", Банка ДСК, "Обединена българска банка", "Райфайзенбанк", "Търговска банка Д", "Уникредит Булбанк", "Централна кооперативна банка" и "Юробанк България" (Пощенска банка).
Източник: Банкеръ (07.05.2020)

Банките са одобрили 2171 безлихвени заема от началото на програмата "Общинска банка", "Инвестбанк", "Първа инвестиционна банка" и "Интернешънъл Асет Банк" до момента са одобрили 2171 безлихвени заема на физически лица, засегнати от пандемията, с гаранция от Българската банка за развитие. В "Общинска банка", която първа започна да обработва заявления на гражданите, одобренията са 1150. 836 са потвърдените заеми в "Първа инвестиционна банка", 115 – в "Инвестбанк" и 70 – в "Интернешънъл Асет Банк". Над две трети от исканията са от служители в неплатен отпуск. Значително по-малко са кандидатствалите за кредит самоосигуряващи се лица. "Алианц Банк" и "Търговска банка Д" са поредните две банки, които подписаха споразумения с ББР и ще приемат искания за отпускане на безлихвени кредити за физически лица до 4 500 лева. Клоновете им ще бъдат подготвени за обслужване по програмата след 18 май. Предстои финализиране на процеса по сключване на споразумения и с Банка ДСК, ОББ, "Райфайзенкбанк", "Уникредит Булбанк", ЦКБ и "Юробанк България", които също заявиха интерес да се включат. Програмата за гарантиране на безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които временно не могат да полагат труд в условията на извънредно положение. Те имат възможността да получат безлихвени заеми в размер до 4 500 лева. Финансовите средства се отпускат наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. По заемите няма да се дължат такси, комисиони и неустойки.
Източник: Банкеръ (13.05.2020)

ХипоКредит АД-София (9RTE) В БФБ АД са постъпили материали за провеждане на ОС Облигационерите на ХипоКредит АД-София (9RTE) както следва: Обединена Българска Банка АД, в качеството на банка довереник на облигационерите по емисия облигации с ISIN код BG2100018089, издадена от ХипоКредит АД-София (9RTE), свиква общо събрание на облигационерите от емисията, което ще се проведе на 29.05.2020 год. от 10.00 ч. в гр. София, ул. Лисец № 7, ет. 3 при следния дневен ред: - Приемане на решение за потвърждаване / отмяна / промяна на предходно решение на ОСО, проведено на 27.07.2016 г., за удължаване на срока на емисията облигации с ISIN код BG2100018089; - Представяне на финансовите отчети на ХипоКредит АД с оглед преценката на наличието на условия за изплащане на Годишен бонус съгласно решение на ОСО, проведено на 27.07.2016 г.; - Приемане на решение за намаляване на лихвения процент по емисията облигации с ISIN код BG2100018089 от 2.9% на 2.5%, считано от 01.07.2020 г.; - Даване на съгласие да бъдат частично заличени залозите, учредени по реда на ЗОЗ, в полза на ОББ АД; - Приемане на решение за промяна на периода на лихвено плащане от 12-месечен на 6-месечен, считано от 01.07.2020 г., като датите за извършване на дължимите 6-месечни лихвени плащания ще бъдат 30 декември и 30 юни за всяка календарна година до изплащане на облигационния заем; - При липса на кворум събранието ще се проведе на 12.06.2020 г. от 10.00 ч. на същото място и при същия дневен ред; Право на участие в ОС на Облигационерите имат лицата, притежаващи облигации от емисия ISIN BG2100018089 и вписани като такива в регистрите на Централен депозитар като облигационери 5 /пет/ дни преди датата на ОСО. Пълният текст на поканата за ОСО на дружеството може да бъде намерен на уеб страницата на Борсата
Източник: БФБ (14.05.2020)

Пет банки контролират 61.6% от общите активи Общо активите на банковата система към 31 март 2020 г. възлизат на 115.1 млрд. лв., като отбелязват ръст от 0.8% спрямо 31 декември 2019 година. Първите 10 банки концентрират 85.6% от общо активите на банковата система към 31 март 2020 година. По този показател УниКредит Булбанк АД заема челната позиция с активи в размер на 21.1 млрд. лв. или 18.3% пазарен дял. Тя обаче отбелязва спад от 2.4% спрямо 31 декември 2019 година. Банка ДСК ЕАД е на втора позиция в първата за годината класация на "БАНКЕРЪ" - с 15% пазарен дял, като в следващите отчети - с оглед приключилото официално вливане на Експресбанк АД, се очаква да задмине УниКредит Булбанк АД на база общо активи. На трета позиция е Обединена Българска Банка АД, която запазва мястото си от края на 2019 г, с пазарен дял от 10.1% към 31 март 2020 година. През първото тримесечие на 2020 г. няма размествания в класацията на първите десет банки на база общо активи, спрямо 31 декември 2019-а. Нетните активи на банките към 31 март 2020 г. възлизат на 14.6 млрд. лв., като бележат ръст от 1.5% спрямо 31 декември 2019 година. На челна позиция по този показател остава Банка ДСК ЕАД, като нетните й активи бележат покачване от 3.1% спрямо края на миналата година. Намаление от 2.2% в нетните активи регистрира УниКредит Булбанк АД и остава на второ място по този показател. Няма промяна и при Юробанк България АД, която продължава да заема трета позиция по нетни активи, отчитайки ръст от 2.2% спрямо 31 декември 2019 година. Обединена българска банка АД е на четвърта позиция като отчита увеличение в нетните активи от 0.5% спрямо края на 2019 година. Първа инвестиционна банка АД се задържа на пета позиция, като регистрира увеличение на нетните активи от 0.7% спрямо 31 декември 2019 -а. Нетната печалба на банковата система се свива с 4.2% до 296 млн. лв. за първото тримесечие на 2020 г. (спрямо 309 млн. лв. за първото тримесечие на 2019-а). Банка ДСК ЕАД запазва първата си позиция с печалба от 109 млн. лв. или 37% от нетните печалби в сектора за първото тримесечие на 2020 година. Сравнено с първото тримесечие на 2019 г., увеличението на печалбата е с 64 процента. Юробанк България АД остава на втора позиция по дял на печалбата в банковата система, а именно 14.8%, отчитайки намаление от 8.1% спрямо първото тримесечие на 2019 година. Експресбанк АД (преди официалното вливане в Банка ДСК) регистрира печалба от 32 млн. лв. за периода или 3.9% увеличение спрямо първото тримесечие на предходната година, като измества Уникредит Булбанк АД от третото място по този показател. Обединена Българска Банка АД остава на четвърта позиция с печалба от 21 млн. лв., като отбелязва спад от 13.1% в резултата спрямо първото тримесечие на 2019-а. До петата позиция се изкачва Общинска Банка АД с печалба от 18 млн. лв. за първото тримесечие на 2020 г. или 6.19% от печалбите в сектора. Възвръщаемостта на активите - изчислена на база Нетна печалба/Общо активи, възлиза на 0.26% общо за банковата система през първото тримесечие на 2020 г. спрямо 0.29% за първото тримесечие на 2019 година. По отношение на възвръщаемост на активите през 2020 г., БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България, е на първата позиция с 1.22% въпреки отбелязания спад спрямо първото тримесечие на предходната година, когато възвръщаемостта на активите й е била 1.30 на сто. Ти Би Ай Банк ЕАД заема второ място с 0.96% възвръщаемост на активите за първото тримесечие на 2020 г., като също отбелязва спад спрямо първото тримесечие на 2019 година. Следвани са от Общинска банка АД с 0.89%, Банка ДСК ЕАД с 0.63% и Експресбанк АД с 0.52 процента.
Източник: Банкеръ (18.05.2020)

Fitch потвърди рейтинга на ОББ – най-висок сред банките в България Международната рейтингова агенция Fitch Ratings (Фич Рейтингс) потвърди дългосрочния рейтинг (Long-Term Issuer Default Ratings – IDRs) на Обединена българска банка (ОББ) на ‘А-‘ със стабилна перспектива и краткосрочен рейтинг при „F1“. Рейтингът на ОББ беше увеличен до най-високото ниво за финансова институция в България още през 2017 г. след придобиването ? от белгийската банково-застрахователна група KBC. През март 2020 г. Фич постави под наблюдения рейтингът на ОББ след публикуването на актуализираните критерии за банков рейтинг на агенцията. Потвърждаването на високата оценка на ОББ отразява становището на Фич, че банката може да разчита на подкрепа, благодарение на синергията си с белгийската компания-майка KBC, която от своя страна е с рейтинг ‘A+’ със стабилна перспектива. Рейтинговата агенция отчита солидната капитализация на банката, стабилното финансиране и ликвидния профил и значителното преструктуриране на наследените обезценени кредити. При оценката са взети предвид умерения рисков апетит и укрепването на профила на компанията (в частност продажбата на лоши кредити), управлението и стратегията под ръководството на КВС. „Потвърждаването на дългосрочния рейтинг на ОББ от страна на Фич е доказателство за успешното развитие на Обединена българска банка, за стабилността ? и дългосрочната перспектива на бизнеса на КВС в България като един от основните пазари на групата.“, сподели Петър Андронов, Председател на УС и Главен изпълнителен директор на ОББ. Подробно описание на рейтингите на ОББ, потвърдени от Фич, са представени на интернет страницата на агенцията https://www.fitchratings.com/research/banks/fitch-affirms-ubb-at-a-with-stable-outlook-removes-from-uco-14-05-2020 а синтезираното им представяне е следното: дългосрочен рейтинг: 'A-' със стабилна перспектива; краткосрочен рейтинг: 'F1'; рейтинг на подкрепа: '1'; рейтинг на жизнеспособност: 'bb'. Припомняме, че преди месец същата рейтингова агенция направи нова оценка на рейтинга на България, като потвърди рейтинг ‘BBB’ на държавата, но промени перспективата от „положителна“ на „стабилна“.
Източник: Банкеръ (21.05.2020)

ББР е одобрила само половината от поисканите безлихвени кредити Българската банка за развитие (ББР) е одобрила половината от поисканите безлихвени кредити, става ясно от оповестените резултати към края на май. От граждани в неплатен отпуск и самоосигуряващи се са постъпили общо 10 847 искания за безлихвени заеми, като одобрените са 5265. Все още се обработват 2351 заявления, а 3231 са отхвърлени. Програмата за безлихвено финансиране на пострадали от коронакризата наети на трудов договор и самонаети стартира в края на април, като за целта държавата отпусна 200 млн. лв. на ББР. Размерът на заемите е до 4500 лв., които може да бъдат получени на накуп или на три транша по 1500 лв. с гратисен период на погасяване от 6 до 24 месеца. Схемата се осъществява с посредничеството на търговските банки, които приемат документите на гражданите и ги предават на ББР за одобрение. До момента реално са отпуснати безлихвени заеми за едва 22 млн. лв. Впечатление прави, че две трети от тях са дадени на лица на трудов договор, принудени да излязат в неплатен отпуск заради финансови затруднения на фирмата. Само една трета са отпуснати на самоосигуряващи се, въпреки очакванията, че тази схема ще предизвика силен интерес за тях. Причината е, че към момента това е единствената работеща финансова мярка, предложена от правителството, за самоосигуряващи се - еднолични търговци, свободни професии, фермери, занаятчии. Търговските банки, които приемат документите на кандидатите за безлихвени кредити, потвърждават големия интерес от самонаетите към схемата. За тях сумата от 4500 лв. е добре дошла да поеме разход като наеми и осигуровки например в трудните месеци април, май и юни. Оказва се обаче, че ББР отказва да кредитира самоосигуряващите се, които не са прекратили напълно дейността си след обявяване на извънредното положение. Това ограничение е в разрез с обявените при стартирането на програмата правила. Според тях достъп до безлихвени заеми имат самоосигуряващи, които заради пандемията са прекъснали дейността си, или търпят поне 20% спад в доходите си за първото тримесечие на 2020 г., сравнено с доходите през първото тримесечие на 2019 г.. Защо ББР е променила в движение критериите си за достъп до безлихвени кредити е въпрос, на който няма отговор. Потърпевши самонаети разказват, че от държавната банка настояват да прекратят дейността си, за да получат безлихвения заем. "Това е недомислие. Повечето търговци едва ли ще прекъснат дейността си. Това означава да станат безработни и без доходи". Тези дни пред БНР експерт от банката обясни, че обмислят занапред да "разширят обхвата на програмата", но за това очакват разрешение от правителството. "Идеята е да се продължи възможността за получаване на безлихвен кредит и за лица, които в момента са на работа и вече не са в неплатен отпуск, или не са прекъснали дейност", каза Ирина Матева от ББР. Схемата с безлихвените кредити до 4500 лв. е планирана да бъде отворена до края на 2020 г. И наистина трябва да бъде променена, защото работещите, които са били принудени да излязат в неплатен отпуск от средата на март, вече или са отново на работа, или са безработни. И в двата случая те не могат да се възползват от безлихвените заеми според сегашните условия на програмата. Що се отнася до самонаетите, ББР би трябвало да промени и периода, в който се иска доказване на спад на оборотите. Още при обявяването на програмата бяха отправени критики, че първото тримесечие на годината не е показателно за срив в дейността вследствие на пандемията. Извънредното положение започна в средата на март и при силни януари и февруари еднолични търговци и свободни професии трудно може да докажат 20% спад на оборотите за първите три месеца на годината. Към момента по програмата за безлихвени кредити работят 9 търговски банки, които приемат документи на кандидатите – Алианц банк, Инвестбанк, Интернешънъл Асет банк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк, ОББ и Банка ДСК.
Източник: Сега (09.06.2020)

Две банки оползотвориха ресурса си по програмата на ББР за безлихвени кредити Близо 1 500 души седмично получават одобрение за безлихвени кредити по програмата за подпомагане на физически лица, по която гарант е Българската банка за развитие (ББР). Одобрените заеми вече надхвърлят 34 млн. лева, показва статистиката на ББР към 15 юни. До момента са постъпили 14 602 искания за кредити, от които потвърдени са общо 8 115, а обработващи се – 2 001. Средната стойност на заемите е близо 4 200. 77,5% от исканията са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се, съобщиха от Българската банка за развитие. Прави се и уточнението, че ББР не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция. Първите банки, оползотворили изцяло предоставения им ресурс чрез отпускането на безлихвени кредити, са Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка. Останалите осем финансови институции продължават да приемат заявления. Това са Алианц банк, банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Програмата за безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. По мярката може да се кандидатства до края на 2020 г. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Според София Касидова, която отговаря за стратегическо развитие и планиране в ББР, акцентира преди дни, че държавните банки са гъвкав и ефективен инструмент на правителствата за създаване на антикризисните програми като тези, които вече стартираха. Почти всички банки за развитие в Европейския съюз се включиха в мерките за намаляване на последиците от карантинните мерки. В такива моменти ясно се вижда тяхната роля като партньор, а не конкурент на търговските банки. Банките за развитие са тези, които могат да гарантират бизнесът да получи кредити когато има най-голяма потребност, поясни Касидова.
Източник: Банкеръ (17.06.2020)

17 инвестиционни посредници и банки участват в шестото издание на инициативата на Българска фондова борса и Централен депозитар „Ден за акции“ на 25 юни. Големият брой партньори на инициативата дава широк достъп на физическите лица до капиталовия пазар и ги улеснява да търгуват с акции без такси и комисионни на този ден. Инициативата има за цел да подобри инвестиционната култура и увеличи знанието за капиталовите инструменти като форма на инвестиция в страната ни. Инвестиционните посредници и банки, които се включват в „Деня за акции“ са: Авал Ин АД Българо-американска кредитна банка АД Българска банка за развитие АД БенчМарк Финанс АД Евро-финанс АД Елана Трейдинг АД Капман АД Карол АД МК Брокерс АД Обединена българска банка АД Първа Финансова Брокерска Къща ЕООД София Интернешънъл Секюритиз АД Тексим Банк АД Токуда Банк АД Фоукал Пойнт Инвестмънтс АД Ъп Тренд ООД Юг Маркет АД Повече информация за „Деня за акции“ можете да намерите на специалната интернет страница на БФБ. По време на инициативата всички индивидуални инвеститори (физически лица) ще могат да закупят или продадат акции от основен пазар на БФБ без такси и комисиони към Борсата, Централен депозитар и участващ в инициативата инвестиционен посредник или банка. Специалната възможност ще важи при до 15 изпълнени на 25 юни поръчки на физическо лице с обем не повече от 2 000 лв. на единична изпълнена поръчка. Всички инвестиционни посредници, които партнират на БФБ и Централен депозитар в „Деня за акции“ няма да таксуват своите клиенти – физически лица, чиито сделки отговарят на посочените условия.
Източник: БФБ (22.06.2020)

За седмица одобрените безлихвени кредити нарастват с 5.3 млн. лева Близо 40 млн. лв. достигат одобрените безлихвени кредити по програмата за подпомагане на физически лица, по която гарант е Българската банка за развитие (ББР). Това показва статистиката на ББР към 19 юни. Ръстът спрямо седмица по-рано е с 5,3 млн. лв. До момента са постъпили 16 522 искания за кредити, от които потвърдени са общо 9 576, а обработващи се – 1 616. Средната стойност на заемите е малко над 4 000 лв. Двете трети от исканията са на лица на трудов договор, а останалата една трета са на самоосигуряващи се. От 22 юни и Пощенска банка също започва да приема заявления за кандидатстване за безлихвен кредит. По програмата работят още: Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Напомняме, че Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи усвоиха финансовия си ресурс по програмата, чрез предоставяне на заеми. Програмата за безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. По мярката може да се кандидатства до края на 2020 г. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Както "Банкеръ" писа, от 19 юни се разшири действието на програмата и така се даде възможност да бъдат подпомогнати по-голям кръг нуждаещи се. Кандидатите за безлихвен заем до 4 500 лева не е нужно да са в неплатен отпуск или с прекъсната дейност в момента на подаване на искането за кредит. Те вече могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Отново обаче ще се изисква документ, който доказва, че те са преустановили работа или са били в неплатен отпуск по време на извънредното положение или по време на извънредната епидемична обстановка. Запазва се условието да са страна по трудово правоотношение в последните 6 месеца преди кандидатстването за кредит. Също така трябва да се докаже, че имат отработени поне пет работни дни в месец март, ако това е месецът, в който са пуснати в неплатен отпуск. Удължава се и периодът, за който самоосигуряващите се лица могат да се позовават на спад на доходите си. До момента голям брой физически лица бяха лишени от възможност за финансиране поради неизпълнени задължения за осигурителни вноски от страна на работодателите им. С промените в програмата ще е достатъчно дължимите за тях осигурителни вноски да са декларирани, при това за период от 6 месеца назад, казват от ББР.
Източник: Банкеръ (23.06.2020)

Още една банка започва да отпуска безлихвени кредити до 4500 лв. Райфайзенбанк е поредната банка, която се присъединява към гаранционната програма за безлихвено кредитиране на Българската банка за развитие. Финансовата институция ще започне приема на заявления до дни. Към 29 юни одобрените безлихвени кредити по програмата за подпомагане на физически лица са на обща стойност близо 44 млн. лв. Към търговските банки, партньори по програмата, са постъпили 18 181 искания за кредити, от които потвърдени са общо 10 565, а обработващи се – 1 636. Средната стойност на заемите е малко над 4 150 лв. Две трети от исканията са на лица на трудов договор, а останалата част са на самоосигуряващи се. По програмата работят Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Напомняме, че Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи усвоиха финансовия си ресурс по програмата чрез предоставяне на заеми. С решение на Министерския съвет условията по тази програма бяха променени, за да имат възможност повече хора да участват по нея. Служителите, кандидатстващи за безлихвен заем, вече не е нужно да са в неплатен отпуск в момента на подаване на искането за кредит. Самоосигурените лица може да декларират 20 % спад в доходите не само за първото, но и за следващи тримесечия от 2020 г. Промени има и по отношение на осигурителните вноски – достатъчно е те да са декларирани за период от 6 месеца назад. Търговските банки ще започнат да приемат заявления по новите условия в началото на следващата седмица, за да направят нужните юридически и технически промени. Срокът за кандидатстване е до края на годината. Програмата за безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. По мярката може да се кандидатства до края на 2020 г. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки.
Източник: Банкеръ (01.07.2020)

Комисията за финансов надзор взе решение за сливане на две дружества на Обединена българска банка, които управляват колективни инвестиционни схеми. Небанковият финансов регулатор разреши на управляващото дружество „ОББ Асет Мениджмънт“ ЕАД да се слее с „Кей Би Си Асет Мениджмънт“ НВ (Белгия). Досега ОББ имаше две управляващи дружества. След одобрението на местния регулатор може да се извърши правното преобразуване, което ще приключи до края на юли след вписване от Белгийския нотариат и Българския търговски регистър, съобщиха от банката. КФН изпраща писмо до „Кей Би Си Асет Мениджмънт“ НВ (Белгия), с което го уведомява, че „Кей Би Си Асет Мениджмънт НВ – клон България може да започне да извършва дейност с разширен обхват, считано от 1 юли. Investor.bg припомня, че "ОББ Асет Мениджмънт" АД е лицензирано управляващо дружество с решение на Комисията за финансов надзор от 2004 година. То е организирало осем колективни инвестиционни схеми в лева и една колективна инвестиционна схема в евро. Управляваните от него фондове са едни от най-успешните български колективни инвестиционни схеми за инвеститорите, които им осигуряват достъп до българските и международните капиталови пазари. От юни 2017 г. фонд мениджърът е част от "KBC Груп България", в която влизат ОББ, ДЗИ, "ОББ Интерлийз", "ОББ Факторинг", "ОББ Застрахователен брокер", "ОББ Метлайф ЖЗД". Акционери в управляващото дружество са "Обединена българска банка", притежаваща 90,86% от капитала, и KBC BANK, Белгия, която контролира 9,14% от акциите с право на глас.
Източник: Инвестор.БГ (02.07.2020)

Рокади в управителния съвет на Банковата асоциация Общото събрание на Асоциацията на банките в България (АББ) избра двама нови членове на управителния й съвет. В УС на асоциацията влизат Димитър Шумаров – Изпълнителен директор и член на УС на „Юробанк България“ АД и Георги Константинов – Изпълнителен директор и член на УС на „Централна кооперативна банка“ АД. Общото събрание на АББ, което се проведе на 2 юли, освободи, като членове на управителния съвет Петя Димитрова, поради изтичане на втория й тригодишен мандат в управителния орган на АББ, както Георги Костов, който е пожелал да бъде освободен като член на УС. Председател на борда е Петър Андронов (главен изпълнителен директор на ОББ). Диана Митева (изпълнителен директор на “Банка ДСК") е заместник-председател, а членове на управителния съвет остават Теодора Петкова (главен изпълнителен директор на “УниКредит Булбанк”), Оливер Рьогл (главен изпълнителен директор на „Райфайзенбанк България“) и Георги Заманов (главен изпълнителен директор на “Алианц Банк България”).
Източник: Банкеръ (03.07.2020)

Плащанията към НАП София вече са само по електронен и банков път От 1 юли плащанията на данъци и осигурителни вноски в 13-те офиса на НАП в столицата се извършват само по електронен път или с банков превод. До края на месеца ОББ ще закрие всички свои клонове в столичните данъчни служби. Данъкоплатците ще може да ползват ПОС терминали, ако решат да направят плащането на място в данъчната служба. Те може да направят това и чрез елекронния портал на НАП. И в двата случая преводът е безплатен. Другата опция за данъкоплатците е да превеждат данъци и осигуровки по банков път от всяка банка в страната. За това обаче се дължи такса според тарифите на финансовите институции. Години наред в офисите на НАП работеха клонове на СИБанк, през които ставаше плащането на данъци, осигуровки и различни глоби и санкции. След обединяването на СИБанк с ОББ през миналата година обслужваща банка стана ОББ. От 1 юли банката по свое желание е решила да закрие своите клонове в офисите на приходната агенция в столицата. Всички останали офиси на приходната агенция, в които има банкови гишета, ще продължат да работят по досегашния начин и занапред, уточняват от НАП. Неясно остава защо навсякъде не бъдат монтирани ПОС-терминали, така че плащането на налози да стане безплатно за всички. Всъщност плащането на данък върху доходите на физическите лица и на осигуровки от самоосигуряващи са на банковото гише в данъчния офис бяха без банкова такса и досега. За всички останали налози обаче, влючително и превеждането на осигурителни вноски от работодателите, както и на различните глоби и санкции, клоновете на ОББ начисляваха такса за "услугата". От НАП напомнят, че от 2018 г. са въведени възможностите за плащане с виртуален и физически ПОС терминали. До момента без такси са платени близо 480 млн. лв., като общият брой на преводите е почти 1.5 милиона. Общо над 80 млн. електронни трансакции годишно се извършват с електронните услуги, предоставяни от приходната агенция, като делът на електронната комуникация надхвърля 90%.
Източник: Сега (07.07.2020)

13 банки се състезават за кредитори на "Булгартрансгаз" Общо 13 български и чуждестранни банки са подали документи в конкурса на „Булгартрансгаз“ за избор на кредитор, който да осигури до 400 млн. евро заемно финансиране. В обявения срок - до 30 юни, са получени общо 10 оферти, като една от тях е подадена от обединение на три банки, съобщиха от държавното газопреносно предприятие. Средствата са необходими за осъществяването на големите проекти за транспортиране на природен газ. Кандидатите са: ING Bank N.V., „Ситибанк Европа“ АД, „Райфайзенбанк България“, "Уникредит Булбанк", "Обединена българска банка", International bank for economic co-operation, "Юробанк България", Банка ДСК, VTB Bank Europe SE и обединение на ББР, Международна инвестиционна банка и Общинска банка. От „Булгартрансгаз“ обясняват, че целта на процедурата е осигуряване на финансов ресурс за реализация на инвестиционната програма на дружеството, която трябва да повиши сигурността на доставките и да позволи България да се утвърди като газов хъб - разпределителен център в региона. В офертите лихвите варират за всяка от 6-те години на кредита, като най-ниският предложен процент е 1.35%, а най-високият – 3.5%., посочват от "Булгартрансгаз". Резултатите от проведената процедура са одобрени и предстои следващата стъпка - по уточняване на условията за сключване на договори с финансиращите институции. В процедурата е заложена възможност, ако дружеството получи изгодни оферти, да увеличи размера на кредитното финансиране. Събраните предложения са с по-ниски лихви в сравнение със заложените в договорите с Консорциум „Аркад“ и обединението „Ферощал Балкангаз“ - избрани за изпълнители на проекта „Балкански поток“. Благодарение на това „Булгартрансгаз“може да спести 65 млн. евро лихви, посочват от предприятието.
Източник: Сега (10.07.2020)

9 банки искат да отпускат антикризисни кредити с гаранции от Фонда на фондовете Девет банки имат желание да отпускат антикризисни кредити на малки и средни предприятия, гарантирани от Фонда на фондовете (ФнФ) в отговор на икономическата криза, свързана с пандемията от COVID-19, съобщиха от ФнФ. До крайния срок на 17 юли 2020 г. заявления подадоха Българо-американската кредитна банка, Обединена българска банка, Юробанк България, УниКредит Булбанк, Първа инвестиционна банка, Токуда банк, Банка ДСК, Търговска банка Д и Райфайзенбанк. Право да кандидатстват за партньорство имаха всички финансови институции с валиден банков лиценз и разрешение за предоставяне на заеми. Общият финансов ресурс за гаранции, заявен от банките кандидати, надхвърля бюджета от близо 158 млн. лв., определен от ФнФ за този финансов инструмент. До края на този месец ще бъде готов списъкът с потенциални банки партньори, които са допустими да подпишат гаранционно споразумение. Целта е новата „Портфейлна гаранция с таван на загубите за преодоляване на последствията от COVID-19“ да бъде достъпна за крайни получатели през септември 2020 г. Чрез новия си гаранционен продукт ФнФ ще поеме част от кредитния риск на финансовите институции при отпускане на нови заеми на малки и средни предприятия без достатъчно обезпечения, но с необходимост от подкрепа в условията на настоящата тежка ситуация. По този начин ще се улесни достъпът на бизнеса до кредити за продължаване на дейността, включително за задоволяване на потребностите от ликвидност и/или за преодоляване на финансови затруднения, които се дължат на пандемията или се утежняват от нея. ФнФ предлага гаранция до 80% от размера на всеки кредит, срещу което съответната банка ще трябва да предложи финансиране при преференциални лихви и занижени изисквания към обезпеченията. В структурата на продукта се предвижда комбиниране на гаранционен инструмент и лихвена субсидия за предприятията, които изпитват ликвидни затруднения, но въпреки това са готови да задържат персонала си. Инструментът „Портфейлна гаранция с таван на загубите за преодоляване на последствията от COVID-19“ е финансиран със средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014 – 2020 г.
Източник: Монитор (22.07.2020)

Одобрените безлихвени кредити до 4500 лв. са под 60% Процентът на одобрените кредити по програмата на Българската банка за развитие за отпускане на безлихвени кредити до 4500 лв. на физически лица и самоосигуряващи се намалява все повече. Към 27 юли търговските банки, през които реално става преразпределянето на средствата, са одобрили 13 377 искания, което е едва 58.5% от подадените заявления. Откакто започна да действа програмата през април процентът на одобрените молби постоянно намалява, показва статистиката на държавната банка. Освен това търговските банки далеч не отпускат максималните 4500 лв. на своите клиенти, като данните показват, че средният размер е около 4200 лв. за три месеца. Общият бюджет на широко афишираната правителствена програма, която трябва да подкрепи хората в неплатен отпуск или останали без работа, е 200 млн. лв. Сега данните на ББР показват, че близо три месеца и половина след нейния старт са одобрени заеми на обща стойност 55.6 млн. лв. Срокът за кандидатстване по програмата за безлихвено кредитиране е до края на 2020 г. Партньори по нея са общо 12 търговски банки. В момента 10 от тях приемат заявления на кандидатите. Това са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи усвоиха финансовия си ресурс по програмата и не приемат нови искания за заеми.
Източник: econ.bg (29.07.2020)

Акционерите на ИКХ одобриха дивидент от 7 стотинки на акция за 2019 г. Индустриален Капитал Холдинг ще изплати 0,0735 лева брутен дивидент на акция, гласували са акционерите на общото събрание, проведено днес (11 август), съобщава дружеството чрез БФБ-София.Нетният дивидент на акция възлиза са малко под 7 стотинки (0,069825 лева). Изплащането на дивидента ще стартира на 1 октомври. Право на дивидент за 2019 г. ще имат акционерите, вписани в книгата на акционерите най-късно до 25 август т.г.Дивидентът ще се изплаща чрез инвестиционните посредници и ОББ, като изплащането от ОББ ще е до края на годината. Акционерите на Индустриален Капитал Холдинг“ са гласували днес и обичайните точки – одобряване на отчетите и докладите на ръководството, избор на одитор и т.н. Общото събрание е избрало и Александър Стефанов Стефанов за член на съвета на директорите на компанията. В последната година акциите на дружеството поевтиняват с 19,74%. Пазарната капитализация достига 28,745 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (12.08.2020)

Каучук ще изплати 7,14 лева брутен дивидент на акция "Каучук" АД отново ще разпредели дивидент на акционерите, се посочва в уведомление на дружеството, публикувано чрез Бюлетин Инвестор. На годишното общо събрание, проведено на 13 август, акционерите са одобрили разпределянето на 7,14 лева на акция бруто. Общата сума е в размер на малко над 6,7 млн. лева. Сумата за дивидента ще бъде осигурена от печалбата за 2019 г., неразпределената печалба за минали години, както и фонд „Резервен“ на дружеството. Дивидентът ще се изплаща от 12 октомври чрез инвестиционните посредници или ОББ. Това е трета поредна година, в която производителят на транспортни ленти и гумени маркучи изплаща дивидент след 20-годишна пауза. През 2018 г. беше гласувано разпределяне на 5,3 лева бруто на акция, а миналата година – 8,5 лева. В последната година акциите на Каучук поскъпват с 34,21% при пазарна капитализация от малко над 48 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (17.08.2020)

Банка ДСК измести от първото място Уникредит Булбанк Банка ДСК вече е най-голямата в България по размер на активите, показват данните на БНБ. Към края на първото полугодие тя вече управлява активи за 21.9 млрд. лева, изпреварайки с малко дългогодишния лидер Уникредит Булбанк (21.877 млрд. лева). Тази смяна на водача се държи на сливане - ДСК придоби Сосиете Женерал Експресбанк, която в последните месеци оперираше под името Експресбанк. Следващите в класацията са ОББ, Пощенска, Първа инвестиционна и Райфайзенбанк. Обединена българска банка и Пощенска банка също "пораснаха" в резултат на сделки с други кредитни институции. СИБанк придоби някогашната ОББ, като прие името й и така обединената банка се изкачи на третото място. А Пощенска банка се издигна на четвърта позиция, след като "погълна" Алфа Банк и Пиреос. В топ 10 по активи влиза и държавната Българска банка за развитие (3.5 млрд. лв.). Общо 17 от 23-те банки в страната управляват активи за над 1 млрд. лв. Най-малките банки у нас са Токуда банк, Тексим Банк и Те Дже Зираат Банкасъ, управляващи активи за респективно 381 млн. лв., 380 млн. лв. и 162 млн. лв.
Източник: Сега (18.08.2020)

Близо 16 000 кандидати са одобрени за безлихвени кредити Близо 16 000 кандидати са одобрени по антикризисната правителствена програма за безлихвено кредитиране на физически лица. Общата стойност на одобрените от търговските банки кредити е малко над 65,7 млн. лв. Към средата на август по гаранционната програма, която Българската банка за развитие управлява, към банките-партньори са постъпили 26 160 искания, 78 на сто от които са на лица на трудов договор, а останалите 22% са на самоосигуряващи се. Средната стойност на заемите е над 4100 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4 500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са общо 12 търговски банки. Това са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска, банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция. С партньорите по програмата ББР сключи гаранционни споразумения за 136 095 000 лева, от които вече близо 50 на сто са договорени. Останалите средства остават на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Kандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания, желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад.
Източник: Труд (20.08.2020)

70 млн. лв. са стигнали до гражданите под формата на безлихвени кредити Търговските банки са одобрили малко над 11,7 млн. лв. по антикризисната правителствена програма за безлихвено кредитиране на физически лица само за месец август. Така общата стойност на договорените заеми към края на август е 70 713 300 лв. Само за август към банките-партньори са постъпили 3 683 искания, от които 2 796 са били одобрени, съобщи Българската банка за развитие. Средната стойност на одобрените 16 984 заема е малко под 4200 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4 500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. С партньорите по програмата са сключени гаранционни споразумения за 144 995 000 лева, от които вече близо 50 на сто са договорени. Общият бюджет по този инструмент бе 200 млн. лв. Останалите средства остават на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това, поясняват от държавната банка. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Кандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад.
Източник: Банкеръ (02.09.2020)

ЕЦБ постави под пряк надзор пет български банки Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) оповести списъка на банките в България, които ще бъдат обект на директен надзор от нея, считано от 1 октомври 2020 г., съобщи Българската народна банка. Кредитните институции, обект на директен надзор, са: "УниКредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" АД, "Обединена българска банка" АД, "Юробанк България" АД и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. Това решение е част от процеса на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ съгласно решение (ЕС) 2020/1015 на ЕЦБ от 24 юни 2020 година, пише в съобщението. Началната дата на тясното сътрудничество между ЕЦБ и БНБ е 1 октомври 2020 г. Считано от тази дата с решение на УС на БНБ Радослав Миленков - подуправител, ръководещ "Банков надзор", ще бъде представителят на Българската народна банка в Надзорния съвет на ЕЦБ, със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас. За целите на директния надзор върху системните банки БНБ определя подкоординатори, както и свои представители в съвместните надзорни екипи за значимите институции. По отношение на въпросите на политиката, свързани с пруденциалния надзор, представители на БНБ участват в други комитети и подструктури, които подпомагат работата на ЕЦБ във връзка със задачите, които са й възложени с Регламент (ЕС) номер 1024/2013, пише още в съобщението. ЕЦБ също така ще отговаря за наблюдението над по-малко значимите институции, които остават обект на директен надзор от БНБ, и за общите процедури за всички поднадзорни лица. Наблюдението над по-малко значимите банки от страна на ЕЦБ ще включва контрол по прилагането на общите надзорни стандарти на Единния надзорен механизъм. ЕЦБ ще разполага с определени директни правомощия по отношение на по-малко значими институции, свързани с процеса на издаване на лицензии и одобрения, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции, включително и поемане на директен надзор над по-малко значими институции. За целите на надзора над по-малко значимите банки към Единния надзорен механизъм на ЕЦБ е създадена структура, в която Българската народна банка ще участва. В рамките на структурата се обсъждат въпросите на надзора над по-малко значимите институции на страните от Единния надзорен механизъм, допълват от БНБ.
Източник: Банкеръ (14.09.2020)

За 5 месеца банките са отпуснали 75 млн. лв. безлихвени заеми Търговските банки са одобрили 17 907 искания за близо 75 млн. лв. през първите 5 месеца от старта на програмата за безлихвено кредитиране на физически лица. Това съобщиха от Българска банка за развитие (ББР). Постъпили са над 29 хил. искания. Повече от 70% от тях са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се. Към 14 септември в обработка са още 1215 искания. Средната стойност на одобрените заеми е 4225 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година, припомнят още от ББР. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция, подчертават от финансовата институция. Гаранционните споразумения, сключени по програмата, са за близо 145 млн. лв. Половината от тях вече са договорени. Останалите средства остават на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това, обясняват още от ББР. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Кандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад.
Източник: Инвестор.БГ (16.09.2020)

Десет банки ще кредитират "Булгартрансгаз" с 545 млн. евро Три месеца след като обяви, че търси кредит за финансирането на "Турски поток" през България, държавната "Булгартрансгаз" е в края на изборната процедура. Получени и оценени са били оферти на 10 банки за общо 545 млн. евро, съобщиха за "Капитал" от Министерството на енергетиката. Това е вторият голям кредит, след като в края на 2019 г. дружеството взе заем 200 млн. евро от четири банки (Ситибанк Европа, ИНГ банк, Уникредит Булбанк, Международна банка за икономическо сътрудничество), за да обезпечи авансовите плащания по проекта. Към момента са подписани договори с 8 банкови институции на обща стойност 455 млн. евро. Това са ING Bank, Банка ДСК, Ситибанк Европа, Райфайзенбанк България, Уникредит Булбанк, International bank for economic co-operation, Юробанк България, Обединение ББР - Международна инвестиционна банка. В процес на договаряне са условията по контрактите с руската VTB BankEurope SE и ОББ, като се очаква до края на септември и те да бъдат подписани. Предложените лихвени нива варират за всяка от 6-те години на кредитите, като най-ниският предложен лихвен процент е 1.35, а най-високият - 3.5%, т.е. изпълнено е ключовото условие на процедурата да се привлече финансов ресурс при икономически по-изгодни условия. Целта на "Булгартрансгаз" бе при постигането на по-ниска лихва то да намали разходите си по отсечката на "Турски поток" през България чрез предсрочно плащане на част от дължимите суми към саудитските изпълнители от "Аркад". Проектът за тръбата е с обща стойност 2.15 млрд. лв., отделно за компресорни станции разходът е 350 млн. лв. От отчетите на компанията се вижда, че за последните две години по проекта са платени около 800 млн. лв.
Източник: Капитал (18.09.2020)

И в коронакризата банките вдигат такси и комисиони В условията на кризата, породена от коронавируса, банките в България не престават да покачват таксите за услугите си. Буквално всеки месец от началото на годината се правят различни корекции в тарифите, като лека-полека се покачват цената не само на специфични операции, но и на масови услуги като разкриване и поддържане на сметки, преводи на пари и ползване на банкови карти. Тендецията към покачване на таксите стана особено отчетлива през последните две-три години и се обяснява с желанието да се компенсират намалелите приходи от ниските лихви по кредитите. По-сериозна вълна на вдигане на комисиони за преводи на суми в левове имаше през есента на миналата година - малко преди да влезе в сила еврорегламентът, който задължи нашите трезори да свалят цената на транграначните преводи в евро. От 15 декември 2019 г. такава транзакция от и към България не трябва да е по-висока от цената на вътрешните преводи в левове. Това естествено доведе до поскъпване на левове преводи, което продължава да се случва в някои трезори и през тази година. Вече почти всички банки начисляват по 4 лв. за междубанков превод, нареден на гише, а в три от тях - Уникредит Булбанк, Пощенска и Инвестбанк, от няколко месеца тази такса е 5 лв., показва специализираният сайт "Писар". Банка ДСК предупреждава, че също ще увеличи тази такса на 5 лв. от началото на октомври. Само преди година средната такса за междубанкови преводи в левове бе на нива малко над 3 лв., а преди две години - под 2.50 лв. Някои трезори през тази година дори увеличиха таксите за вътрешни преводи по сметки на клиента. Значително по-евтини са преводите, направени с онлайн банкиране - те варират от 0.80 лв. до 2 лв., като преобладаващата такса е 1 лев. За електронна транзакция на суми над 100 000 лв. таксата най-често е 12-13 лв. Именно това е политиката на банките през последните години - да стимулират ползването на електронно банкиране вместо посещението на банковите клонове. Това спестява сериозни разходи за работна ръка и наемане на офиси. Не случайно трезори масово закриват клонове в столицата и страната през последните години. Бавно и полека се вдига и цената на откриване и обслужване на сметки, като това продължава да се случва и в момента. Само преди година средната цена на месечното обслужване на сметки бе 2.40 лв. по данни на БНБ. В момента най-скъпа тази услуга е в Прокредит банк и Инвестбанк - съответно 10 лв. и 4.50 лв. Уникредит, ДСК и Пощенска банка вече събират по 4 лв. месечно за обслужване на разплащателни сметки, Райфайзен и ЦКБ - по 3.50 лв., а ОББ - 3 лв. Останалите банки все още държат месечни такси под 3 лв. по разплащателни и спестовни сметки, показват справка в "Писар". Повишават се и таксите за внасяне и теглене на пари на каса. Много банки доскоро изобщо не таксуваха внасянето на по-малки суми, но сега вече начисляват между 1 и 2 лв. - ОББ, ПИБ. От октомври и Банка ДСК въвежда такса 1 лев при внасяне на суми до 3000 лв. по разплащателни и безсрочни спестовни сменки. Уникредит направи това със срочните депозити през май. При внасяне на суми по-големи от 3000 лв. се начисляват и 0.2% за горницата, включително когато парите се внасят на падежа. Това се случва на фона на обявената по-рано през годината нулева лихва върху депозитите, независимо от тяхната срочност. Освен Уникредит, другата банка, която вече не начислява никаква лихва върху спестяванията на клиентите си, е Банка ДСК. Минимум 4 лв. взимат вече почти всички банки при теглене на пари в брой от сметки. Ако изтеглената сума е по-голяма от 2000 лв. таксата скача - варира от 0.4% до 0.7% от теглената сума, като в повечето банки няма таван на тази такса. Увеличават се и таксите при теглене на пари от банкомат. През последните месеци вече почти всички направиха таксата за теглене от собствен банкомат 0.30 лв., а от друга банка - 1.30 лв. Преди година тегленето на пари от АТМ на банката-издател на картата струваше средно 0.20 лв., а от банкомат на друга банка бе под 1 лев. Повечето банки обаче предлагат пакети, в които всяка една от тези услуги е с по-ниска цена, спрямо тази, когато се ползват самостоятелно, дори някои услуги може да излязат безплатни. Затова съветите на финансовите експерти, особено към хората, на които често им се налага да правят различни плащания, е да потърсят най-подходящия за тях пакет. Тук неудобството е, че в пакета може да бъдат включени ненужни екстри, които да оскъпят общата цена. Увеличение на различни банкови такси и на въвеждане на нови за услуги, които до момента са били безплатни ще продължи през следващите месеци, за което вече има уведомления от няколко банки. Това е очаквано не само заради продължаващите рекордно ниски нива на лихвите по кредитите и санкциите, които налага БНБ за свръхрезервите на банките. Заради коронавируса трезорите приеха да отсрочат с до 6 месеца изплащането на заеми от финансово засегнати граждани и фирми. До момента е одобрена кредитна ваканция за 9 млрд. лв., което е 10% от всички отпуснати от банките заеми. В рамките на 6 месеца от тези заеми няма да постъпват вноски и лихви, не се и събират такси за промяната на погасителните планове. Затова и банките търсят как компенсират липсата на тези постъпления.
Източник: Сега (28.09.2020)

Близо 80 млн.лв. одобриха търговските банки по програмата на ББР за безлихвено кредитиране Близо 80 млн. лв. са одобрените искания от търговските банки за кредит по антикризисната програма за безлихвено кредитиране на физически лица. Това показват данните на Българската банка за развитие към 28 септември. Исканията за отпускане на заем вече надхвърлят 30 500, като почти 19 000 вече са получили одобрение, а други 837 се разглеждат в момента. Близо една трета от тях са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се. Средната стойност на одобрените заеми е 4 228 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4 500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция. С партньорите по програмата ББР сключи гаранционни споразумения за 149 427 500 лева. Близо 55% от средствата са договорени. Останалите са на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Кандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад.
Източник: Фирмена информация (29.09.2020)

От днес EЦБ поема контрола върху 5 български банки От днес Българска народна банка влиза в тясно сътрудничество с Европейската централна банка. От своя страна ЕЦБ поема директния надзор върху пет български банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Юробанк България (Пощенска банка) и Райфайзенбанк България. ЕЦБ ще отговаря и за наблюдението над по-малко значимите институции, които остават обект на директен надзор от БНБ, и за общите процедури за всички поднадзорни лица. ЕЦБ ще разполага с определени директни правомощия по процеса на издаване на лицензии и одобрения, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции, включително и поемане на директен надзор над по-малко значими институции. Радослав Миленков - подуправител, ръководещ "Банков надзор", ще бъде представителят на БНБ в Надзорния съвет на ЕЦБ, със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас. Тясното сътрудничество с европейските банкови институции бе поставено като условие за влизане на страната ни в обменно курсовия механизъм ERM2, наричан още чакалнята за еврозоната. България влезе в чакалнята през юли т.г., след като бе преодоляно последното препятствие - увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка. Това стана, след като държавната Българска банка за развитие придоби 18.35% от капитала на ПИБ за 140 млн. лв., а още 7.87% бяха купени от Valea Foundation на чешкия бизнесмен Карел Комарек. Най-оптимистичният срок за влизането на България в еврозоната е 2023 или 2024 г.
Източник: Сега (01.10.2020)

Малки и средни фирми ще получат още 400 млн. лева заеми с гаранции по COSME Европейският инвестиционен фонд и ОББ увеличават размера на съществуващите COSME гаранции, за да предоставят средства в размер на 400 млн. евро под формата на кредити и лизинги за микро, малки и средни предприятия (ММСП). С това увеличение общият размер на кредитите с ЕИФ и/или COSME гаранции в банката вече достигат 768 млн. евро, съобщи кредитната институция. Кредитните гаранции се предоставят по Програмата за конкурентоспособност на малките и средни предприятия (COSME), започната от Европейската комисия за подобряване на достъпа на МСП до финансови средства. Със споразумението общата сума на гарантираните по COSME кредити, налични за ММСП и финансирани от ОББ, достига до 768 милиона евро (1,5 млрд. лева). С него се въвеждат и две нови гаранционни инициативи по COSME-механизма за гарантиране на заеми в България: “COSME COVID-19” и “COSME Дигитализация”, създадени да подкрепят МСП във възстановяването от коронавируса и в дигитализацията на тяхната бизнес дейност.
Източник: Инвестор.БГ (05.10.2020)

ОББ финансира новия проект на КЦМ с 20 млн. евро Обединена българска банка (ОББ) отпусна 20 млн. евро инвестиционен кредит на КЦМ - Пловдив, като част от финансирането на новия мащабен проект на металургичния завод. Той беше обявен в края на миналата година, като целта му е да интегрира оловното и цинковото производство, така че в максимална степен да се оползотворяват суровините. Общата стойност на проекта е 130 млн. евро, а последната част от финансирането се очаква да бъде договорена до края на октомври. Договорът за кредитиране беше подписан в края на миналата седмица от главния изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов и представителите на КЦМ - главния изпълнителен директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев и изпълнителния директор на дружеството КЦМ Иван Добрев. Половината от средствата за проекта - 65 млн. евро, бяха предоставени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) през декември миналата година. "Останалата част ще бъде осигурена от още две търговски банки, като очакваме цялостното структуриране на финансирането да приключи до края на октомври 2020 г.", каза Добрев. Компанията предвижда до края на 2023 г. да изгради нова рафинерия за олово и нова електролиза за цинк, като до 35% от металите ще се произвеждат от рециклинг. Очакванията са да бъде постигнато значително увеличение на приходите на компанията, така че кредитът да бъде изплатен безпроблемно. В интервю за "Капитал" наскоро Цонев коментира, че с изпълнението на проекта компанията ще постигне годишни приходи над 1 млрд. лв., а печалбата преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) ще нарасне със 70% спрямо предпроектния период. Капацитетът за производство също ще нарасне от около 150 хил. тона метал годишно до 200 хил. тона. Сегашният проект, наречен "Технологично интегриране", надгражда над приключената преди няколко години друга мащабна инвестиция за близо 150 млн. евро. С нея компанията изгради изцяло нов оловен завод и модернизира цинковото производство. Проектът тогава беше финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк.
Източник: Капитал (08.10.2020)

ОББ е най-сигурната банка в България за 2020 г. Обединена българска банка (ОББ) е най-сигурната банка в България за 2020 г. според престижната класация на списание Global Finance. Международната класация беше представена за 29-та поредна година, а в нея участват банки от 112 държави. Годишната класация на Global Finance за най-сигурни банки в света е един от признатите и доверени стандарти за сигурност във финансовия сектор вече над четвърт век. Най-сигурните банки в различните държави бяха избрани чрез оценка на дългосрочните рейтинги в чуждестранна валута – от Moody’s, Standard & Poor’s и Fitch, и общите активи на 1000-те най-големи банки в света. Това не е първото отличие на ОББ в награди на английското издание. През изминалите две години ОББ спечели приза за най-добра банка за търговско финансиране в България. „Титлата „Най-сигурна банка“ е атестат за управлението на ОББ. Само няколко години след придобиването на ОББ от белгийската финансова група KBC се превърнахме в еталон на пазара за стабилност, сигурност, доверие, отношение към клиентите, иновативно развитие. Убеден съм, че това не остава незабелязано – както от международните организации, които ни дават тази най-висока оценка, така и от самите клиенти, които подкрепяме с подходящи финансови решения. Нашите клиенти, които продължават да избират нас за тяхна обслужваща банка, са нашата най-голяма награда всеки ден“, сподели Петър Андронов, кънтри мениджър на KBC Груп в България и главен изпълнителен директор на ОББ. „През по-голямата част от 2020 г. светът беше обхванат от пандемията COVID-19, която предизвика рязък спад в икономиката и сериозно социално неспокойство. Това бяха предпоставки, които можеха значително да повлияят на кредитоспособността на банките. Изненадващо, обаче, позицията на най-големите световни банки в класацията на списание Global Finance за най-сигурните банки за 2020 г. е предимно стабилна. Човек може само да спекулира кога или дали изобщо ще настъпят промени в сектора“, отбеляза Джозеф Джарапуто, издател и главен редактор на списание Global Finance. Пълният списък с отличените 112 банки ще бъде публикуван в ноемврийския брой на списанието и онлайн на GFMag.com.
Източник: Банкеръ (21.10.2020)

"Идеал стандарт - Видима" получи 65 млн. евро заем от Банка ДСК и ОББ Севлиевският производител на санитарна керамика и арматура "Идеал стандарт - Видима" е получил общо 65 млн. евро кредит от Банка ДСК и Обединена българска банка (ОББ). Това става ясно от документи в Търговския регистър за залог на търговското предприятие. Засега от компанията не съобщават за какво ще се използва заемът. Възможно е средствата да са предоставени за оборотно финансиране, след като наскоро дружеството приключи инвестиция за над 62 млн. лв., с която бяха модернизирани производствата. В края на октомври компанията е подписала договор за синдикиран заем с двете банки, като сумата е разделена на два транша. Първият е в размер на 10 млн. евро и е под формата на овърдрафт, който се отпуска изцяло от Банка ДСК. Вторият транш от 55 млн. евро представлява револвираща кредитна линия, като 35 млн. евро от нея се предоставят от Банка ДСК, а 20 млн. евро - от ОББ. Лихвата върху първата част от заема е равна на 1-месечния EURIBOR плюс надбавка в размер на 0.95 процентни пункта, но не по-малко от 0.95% годишно. Годишната лихва върху втория транш е сумата от 1-месечния EURIBOR и надбавка от 1.5 процентни пункта, като отново годишната лихва не може да бъде по-ниска от 1.5%. Крайният срок за погасяване на кредита е 31 октомври 2021 г., но според договора той може да бъде удължен. Решението за кредита е взето на общото събрание на "Идеал стандарт - Видима" в края на септември по предложение на основния собственик - регистрираният в Нидерландия Ideal Standard Holding, през който групата Ideal Standard притежава дружеството. Гласуваното предложение дава право на компанията да изтегли до 85 млн. евро заем от двете банки и да учреди особен залог върху цялото предприятие за обезпечаване на задълженията. Това на практика е втори по ред залог. Първият е в полза на регистрираната в Лондон Lucid Trustee Services Limited и е във връзка с револвиращ заем от 25 млн. евро, който е отпуснат през 2018 г. Като длъжници по него освен "Идеал стандарт - Видима" са вписани и другите компании на групата. "Идеал стандарт - Видима" е сред най-големите компании в България, като се нарежда на 62-ро място в класацията К100 на "Капитал", а в сектора на машините и оборудването е пета с оборот от 427.9 млн. лв. за 2019 г. В предприятието в Севлиево работят над 3200 души. Краен собственик на групата Ideal Standard са фондовете Anchorage Capital и CVC Credit Partners.
Източник: Капитал (13.11.2020)

БНБ определи ниво на буферите за 8 банки БНБ определи ниво на буфер за 8 банки, приложим към общата стойност на рисковите експозиции. Това става ясно от официално съобщение на БНБ. В него се казва, че Управителният съвет (УС) на БНБ определи като други системно значими институции (ДСЗИ) осем банки, като основание за това е наредба на самата Централна бака и общоевропейската методика, изложена в Насоките на Европейския банков орган. Веднага след това са определени и размерите на буфера, които влизат в сила от 1 януари 2021 г. За УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК EАД, Първа инвестиционна банка АД определеният размер е 1 на сто. За Обединена българска банка АД, Юробанк България АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД размерът е 0,75 на сто. А за Българска банка за развитие АД и Централна кооперативна банка АД - 0,5 на сто. Според БНБ буферът е мярка с превантивен характер, която е насочена към банките със системна значимост. Целта му е "да укрепи капацитета за поемане на загуби, като по този начин се ограничи прехвърлянето на рискове от потенциална стресова ситуация в системно значима банка към други кредитни институции или банковата система като цяло". Чрез по-високите капиталови изисквания се засилва устойчивостта на системните институции към неблагоприятни шокове и се подсигурява нормалното функциониране на банковата система дори във време на значителни неочаквани бъдещи загуби, пише още Централната банка.
Източник: Сега (01.12.2020)

Лихвите по кредити ще останат ниски поне още две години Заради COVID-пандемията лихвите по кредитите ще останат на исторически най-ниски нива поне още 2 години. Това прогнозира председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов и изп. директор на ОББ. "COVID принуди централните банки да преосмислят решенията си и да задържат ниски лихвените нива още година-две в опит да насърчат потреблението и инвестициите. Нас ни интересува кога икономиката на еврозоната ще започне да излиза от кризата и кога инфлацията ще достигне целта от 2%. Едва тогава ще можем да говорим за повишаване на лихвите. Очаквам възстановяването от кризата да продължи 2-3 години. Ако ваксинирането обаче се окаже неефективно, целият процес на възстановяване ще се отложи във времето", коментира Андронов пред БНТ. Банкерът отбеляза още, че за кредитополучателите времената са добри времена, но не и за хората с депозити. Лихвите по спестяванията са почти нулеви, докато при ипотечните заеми има лихви под 3%, а при потребителските - около 5%. Последните данни на БНБ са към края на октомври и показват, че цената на ипотеките у нас е станала почти е като тази в САЩ. Средната лихва по ипотечните кредити в левове към края на октомври е 2.86% при малко над 3% преди година. След затягането на кредитирането и лекото покачване на лихвите в периода март-май в началото на COVID-банките отново върнаха предкризисните лихвени нива, които са най-ниските от началото на прехода у нас. Проверка в сайта "Моите пари" показва, че в момента немалко банки предлагат много изгодни условия за кандидати с по-високи доходи. Срещат се лихви от 2.25%, макар и плаващи, и ГПР 2.65% за ипотеки с превод на работна заплата, максимален срок на погасяване 20 години и финансиране до 80% от стойността на имота при нетен доход на клиента над 3000 лв. С подобни нива цената на ипотеките у нас се изравни с тази в САЩ, например, където също отчитат рекорден минимум на лихвите по ипотечните кредити, откакто се води статистика. Например 30-годишните фиксирани жилищни заеми са с лихва от 2.72%. Само преди 12 месеца те са били със средна лихва от 3.66%. Рекордно евтини в САЩ са и 15-годишните ипотеки с фиксирана лихва - 2.28% спрямо 3.15% преди година. Новоотпуснатите потребителски кредити у нас също поевтиняват. Към края на октомври средната лихва по тях пада до 7.79%, при 7.87% месец по-рано и 8.32% година преди това. Годишният процент на разходите също върви надолу - ако преди година средната му стойност е била 10% сега е 8.7%. Данните на БНБ за обема на кредитирането показват също така, че след пролетното замразяване по време на извънредното положение, то бързо бе възстановено още през лятото. Въпреки това за заетите в най-пострадалите сектори от коронавируса - туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, транспорт и част от търговията на дребно, достъпът до кредитиране е почти невъзможен. Към октомври изтеглените от домакинствата потребителски и жилищни кредити са се увеличили със 7,1% за една година и достигат 25.322 млрд. лв. Жилищните заеми са 11.768 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 11.9% (при 12.3% годишно увеличение през септември 2020 г.). Потребителските кредити възлизат на 11.888 млрд. лв. и се увеличават с 5.9% спрямо октомври 2019 г. (6.2% годишно повишение през септември 2020 г.).
Източник: Сега (14.12.2020)

"Бони холдинг" инвестира 60 млн. евро в строителство и модернизация на дейността си Европейската инвестиционна банка и "Бони холдинг" договориха заем от 30 млн. евро за модернизация на съществуващи съоръжения и изграждане на нови производствени мощности. "Сумата е половината от стойността на целия проект, останалата част от нея ще бъде осигурена чрез кредити от ОББ, Банка ДСК и собствени средства", коментира Цветан Илиев, прокурист на "Бони Холдинг". Очаква се с реализацията на планираното да бъдат открити около 300 нови работни места в различни региони на страната. Предвижда се изпълнението на дейностите по проекта да приключи до началото на 2024 година, уточни Цветан Илиев. "Основната част от средствата е предвидена за ремонт на свинекомплекса в гр. Левски - там проектът е в напреднал стадий, както и за изграждане на изцяло нов свинекомплекс. Строителството ще е "на зелено", все още търсим подходящ терен в региона на Плевен, Ловеч, гр. Левски", обясни за "Капитал" Цветан Илиев. Той уточни също, че според предварителните разчети изграждането на двата свинекомплекса ще осигури на "Бони холдинг" 60% ръст на отглежданите животни, които сега достигат 300 хил. годишно (около една четвърт от всички в страната) и които превръщат компанията в най-големия производител на свинско месо в България.
Източник: Капитал (16.12.2020)

ОББ започна предлагането на новата гаранционна програма JEREMIE Търговско финансиране COVID-19 След успешното стартиране на програма COSME COVID-19 и InnovFin COVID-19 Обединена българска банка започва предлагането и на новата гаранционна програма JEREMIE Търговско финансиране COVID-19. Споразумението между банката и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) ще гарантира транзакции, отпуснати за финансиране на малки, средни и малки междинни предприятия (с персонал до 499 души) на стойност 170 млн. евро. Новата програма предоставя възможност за частично обезпечаване на предоставяни от ОББ банкови гаранции, акредитиви, общи лимити за оборотни средства и издаване на банкови гаранции и/или акредитиви, кредити за оборотни средства, включително овърдрафти и сделки по търговски вземания (факторинг) в евро, лева и щатски долари, отпуснати до 31.03.2023 г. със срок до 60 месеца, но не по-късно от 31.12.2025 година. Максималният размер на ниво сделка е 3 млн. евро за МСП и 1 875 млн. евро за малки и междинни предприятия, като програмата ще гарантира 80% от размера на кредита. С JEREMIE Търговско финансиране COVID-19 ОББ предлага финансиране при преференциални ценови условия и облекчени изисквания за обезпеченост до 50% от размера на кредита по дисконтирана стойност. Програмата дава възможност за рефинансиране на до 30% от размера на кредита, като сделката не трябва да бъде гарантирана с друг финансов инструмент от ЕИФ. Това прави програмата отличаваща се в сравнение с предлаганите към момента финансови инструменти на Европейския инвестиционен фонд. Параметрите по схемата ще се прилагат до 31.03.2023 г. без формални изисквания за доказване на влиянието на COVID-19 върху кандидатстващите предприятия. „Чрез партньорството ни с Европейския инвестиционен фонд продължаваме да подкрепяме малките и средни предприятия в България в необичайната икономическа среда, породена от COVID-19. В днешния контекст искаме повече от всякога да бъдем част от процеса по възстановяване и се радвам, че този инструмент е още един начин да постигнем тази цел“, коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на Обединена българска банка. JEREMIE е инициатива на Европейската комисия и Европейския инвестиционен фонд, която представлява абревиатура от “Съвместни европейски ресурси за микро, малки и средни предприятия”. Програмата е изцяло насочена към финансиране и подкрепа на българските фирми, като основната й цел е развитието на малки и средни предприятия.
Източник: Банкеръ (18.12.2020)

ОББ създаде първата в България онлайн платформа за търговско финансиране В динамичното настояще на непрекъснато растяща нужда и търсене на дигитални решения Обединена българска банка създаде за своите бизнес клиенти иновативна интернет базирана платформа ОББ Портал "Търговско финансиране". Чрез нея, изцяло онлайн, клиентите на банката от бизнес сегментите могат да подават нареждания за акредитиви, банкови гаранции, инкаса и други инструкции във връзка с документални операции, подписани с Квалифициран електронен подпис (КЕП). ОББ първа на българския банков пазар предлага подобно решение на корпоративните си клиенти, за да се оптимизират процесите на Търговско финансиране, познати като времеемки и свързани с физически обмен на документи. ОББ Портал "Търговско финансиране" е съвместима с eIDAS платформа, чийто интуитивен дизайн улеснява бързото попълване и изпращане на нареждания, молби и други документи за банкови гаранции, акредитиви, документарни инкаса. Клиентите на ОББ могат да качват съпътстващите трансакциите документи (копия на договори, проформа фактури, съгласувани текстове на банкови гаранции и акредитиви) или да използват портала като комуникационен канал с отговорните експерти по Търговско финансиране на банката.
Източник: expert.bg (22.12.2020)