КЦМ договори цялото финансиране за инвестиционния си проект за 130 млн. евро Пловдивският металургичен завод КЦМ договори последната част от финансирането за проекта си за по-ефективно използване на суровините за 130 млн. евро. След като преди година компанията подписа споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за половината от сумата, в края на декември бяха договорени и последните 25 млн. евро от Уникредит Булбанк. Останалите средства се осигуряват поравно от Обединена българска банка (ОББ) и Банка ДСК. Последният договор за финансиране на проекта е подписан с Уникредит Булбанк на 23 декември. КЦМ има дългосрочно партньорство с банката, която участва в кредитирането и на предния голям проект на завода - "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който приключи през 2014 г. и беше на стойност близо 150 млн. евро. Заем за него беше отпуснат и от Европейската банка за възстановяване и развитие. За сегашния проект - "Технологично интегриране на КЦМ", по-рано миналата есен по 20 млн. евро кредити осигуриха също ОББ и Банка ДСК. Най-голямата част от финансирането - 65 млн. евро, идва от ЕИБ, договорът с която беше подписан през декември 2019 г. Дотук не е обявено дали и колко е собственото финансиране от предприятието за новата инвестиция. След като при предишния проект беше изграден изцяло нов оловен завод и беше модернизирано цинковото производство, сега компанията планира да интегрира технологично процесите на площадката, така че да може максимално да използва суровините. Това ще й позволи да увеличи дела на рециклираните материали, както и да произвежда нови метали като кобалт, мед и др. Очаква се проектът да приключи през 2023-2024 г. Заводът в Пловдив е най-големият производител на цинк и олово в Югоизточна Европа. За 2019 г. приходите на КЦМ са над 700 млн. лв.
Източник: Капитал (12.01.2021)

КЦМ договори цялото финансиране за инвестиционния си проект за 130 млн. евро Пловдивският металургичен завод КЦМ договори последната част от финансирането за проекта си за по-ефективно използване на суровините за 130 млн. евро. След като преди година компанията подписа споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за половината от сумата, в края на декември бяха договорени и последните 25 млн. евро от Уникредит Булбанк. Останалите средства се осигуряват поравно от Обединена българска банка (ОББ) и Банка ДСК. Последният договор за финансиране на проекта е подписан с Уникредит Булбанк на 23 декември. КЦМ има дългосрочно партньорство с банката, която участва в кредитирането и на предния голям проект на завода - "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който приключи през 2014 г. и беше на стойност близо 150 млн. евро. Заем за него беше отпуснат и от Европейската банка за възстановяване и развитие. За сегашния проект - "Технологично интегриране на КЦМ", по-рано миналата есен по 20 млн. евро кредити осигуриха също ОББ и Банка ДСК. Най-голямата част от финансирането - 65 млн. евро, идва от ЕИБ, договорът с която беше подписан през декември 2019 г. Дотук не е обявено дали и колко е собственото финансиране от предприятието за новата инвестиция. След като при предишния проект беше изграден изцяло нов оловен завод и беше модернизирано цинковото производство, сега компанията планира да интегрира технологично процесите на площадката, така че да може максимално да използва суровините. Това ще й позволи да увеличи дела на рециклираните материали, както и да произвежда нови метали като кобалт, мед и др. Очаква се проектът да приключи през 2023-2024 г. В интервю за "Капитал" наскоро изпълнителният директор на групата Румен Цонев коментира, че това ще позволи на компанията да достигне годишен оборот над 1 млрд. лв., а оперативната печалба (EBITDA) ще нарасне със 70%. Заводът в Пловдив е най-големият производител на цинк и олово в Югоизточна Европа. За 2019 г. приходите на КЦМ са над 700 млн. лв. Компанията беше приватизирана през 2000 г. и в момента е изцяло българска, като шест физически лица са основните акционери в нея с общо над 78% от акциите.
Източник: Капитал (12.01.2021)

България пише план за приемане на еврото през 2024 г. Очакванията ни са страната ни да се присъедини към еврозоната през 2024 г. В процес на подготовка е Национален план за въвеждане на еврото, в който детайлно ще бъдат описани дейностите, които трябва да се предприемат от българските власти и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута в страната. Това заяви министърът на финансите Кирил Ананиев в интервю по време на годишния форум на Euromoney за Централна и Източна Европа, който за първи път в своята 26-годишна история се провежда виртуално в периода 12-14 януари 2021 г. Фокус на събитието са финансовите и икономическите предизвикателства, пред които се изправят страните от региона, като участие имат представители на Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, инвестиционни посредници, банки. Българският финансов министър допълни, че за успешното ни членство в еврозоната е необходима добра подготовка на всички фирми и граждани за безпроблемно и бързо преминаване от разплащания в левове към разплащания в евро. По думите му изпълнението на Маастрихтските критерии и предприемането на мерки за коригиране на несъответствията, констатирани в Конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК за 2020 г., са важен аспект от подготовката. „Работим интензивно, така че да спазим времевата рамка и определения минимален срок за престой във ERM II. Към момента не се очертават сериозни рискове от неизпълнение на някой от поетите ангажименти“, уточни той. България очаква да престои минималния срок от две години в чакалнята на еврозоната, след като влезе в нея в средата на 2020 г. Едновременно с това страната ни стана член и на европейския Банков съюз, а от 1 октомври пет български банки вече са под прекия надзор на ЕЦБ - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк. В интервюто финансовият министър подчертава, че пандемията предизвиква голямо сътресение за световната и европейската икономика, в това число и за българската, с много тежки социално-икономически последици, но вярва, че тя няма да бъде фактор за удължаване на престоя ни в ERM II. България ще запази и ще поддържа фискална устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, за да продължи да бъде международен партньор и страна, която спазва установените повече от 20 г. принципи на дисциплинирано и разумно управление на публичните финанси, посочва Ананиев. Финансовият министър припомня, че в Бюджет 2021 г. са заложени най-ниските нива на дълг и дефицит в ЕС, като в същото време се увеличава същевременно подкрепата за засегнатите от пандемията икономически сектори и граждани.
Източник: Сега (13.01.2021)

За трета поредна година Global Finance отличи ОББ като най-добра банка за Търговско финансиране в България Престижното финансово издание Global Finance отново отличи ОББ като най-добра банка в областта „Търговско финансиране“ в България. Наградата е трета поредна за ОББ след първото отличие в надпреварата през 2019 година. Това са 21-вите поред годишни награди World’s Best Trade Finance Providers на международното списание Global Finance и отличават най-добрите банки в областта на търговското финансиране от 102 страни по света. Класацията на Global Finance се съставя от авторитетния редакторски борд, което превръща наградите в стандарт за върхови постижения във финансовата индустрия, а лауреатите им се определят според обективни и субективни критерии. Обективните са обем на трансакциите, обхват на глобалното покритие, доходност, обслужване на клиенти, конкурентно ценообразуване, иновации и т.н. Субективните критерии включват мнението на отраслови анализатори, рейтингови агенции, корпоративни мениджъри, технологични експерти, клиенти и контрагенти от индустрията. В резултат банките победители не винаги са най-големите, най-старите или най-диверсифицираните, а най-добре представящите се в тази област. „Фактът, че извоюваме за трети път отличието на Global Finance и то след година като 2020-та е признание за високия професионализъм и извънредно качество на услугите, които предлага екипът на Търговско финансиране на ОББ, но същевременно е и задължение да се подобряваме по начин, който ще ни позволи да останем еталон в страната и занапред“, коментира отличието Петър Андронов, главен изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на КВС Груп в България. Списание Global Finance е основано през 1987 г. със седалище в Ню Йорк и има над 50 000 абоната и читатели в 191 страни. Аудиторията на Global Finance включва висши корпоративни и финансови служители, отговорни за вземане на инвестиционни и стратегически решения в мултинационални дружества и финансови институции. В продължение на 34 години списанието избира лидерите сред банките и други доставчици на финансови услуги.
Източник: Банкеръ (19.01.2021)

Пет банки в топ листа по активи за 2020 г. , управляват 82,6 млрд. лв Пет от 23-те банки и клонове, които работят у нас държат 66,6% от активите на цялата банкова система. Въпреки кризата, общата сума на всички банкови активи в края на декември 2020 г. се е увеличила с 4,8 млрд. лв. до 124 млрд. лв., отчете БНБ. В топ листата по активи са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Юробанк и Първа инвестиционна банка. 2020 г. е завършила без размествания в тази челна петица. Те управляват 82,6 млрд. лв. Расте и собственият капитал на системата - към края на декември той е с 240 млн. лв. повече спрямо септември и вече е 15,4 млрд. лв. Пандемията обаче е свила с над 50% печалбата на банковата система - до 815 млн. лв., което е с 860 млн. лв. по-малко от отчетената в края на декември 2019 г. От данните на централната банка става ясно още, че ликвидният буфер е 36,2 млрд. лв., а т.нар. ликвидно покритие, което гарантира стабилността на валутния борд е цели 279%. Основните причини за намалялата печалба са свиващата се разлика между лихвите по кредити и по депозити, лек спад в общия обем на приходите от такси и комисионни, продажба на заложени имоти при спадащи или замразени цени, ръст на разходите за финансови обезценки, свиване на финансови активи за търгуване.
Източник: 24 часа (02.02.2021)

Близо 305 млн. лв. са одобрените кредити по двете гаранционни програми на ББР Близо 305 млн. лева са одобрили търговските банки по двете гаранционни програми в подкрепа на бизнеса и физическите лица, които управлява Българската банка за развитие (ББР). Това показват данните към 8 февруари, съобщиха от държавната банка. 1 311 е броят на потвърдените за гарантиране бизнес кредити на обща стойност близо 164 млн. лева. Средният размер на заемите е почти 125 хил. лв. Най-сериозен продължава да е интересът от секторите търговия и туризъм, производство и транспорт. Сред подкрепените са също фирми в сферата на строителството, селското стопанство, услугите и рекламната дейност. Въпреки че по програмата вече могат да се финансират големи предприятия, все още сред подкрепените са само микро-, малки или средни фирми. Най-голям е делът на малките предприятия – 51%. Втори са микропредприятията с 29%, а последно място заемат средните предприятия с дял от 20%. ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лева за малки и средни предприятия и до 2 млн. лева за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от девет банки партньори при намалени изисквания за обезпечение, намаление в лихвения процент и възможност за гратисен период до три години. Банките партньори могат да включват в програмата както нови, така и съществуващи кредити. Условието е фирмите да изпитват затруднения през 2020 г. и да не са изпадали в просрочие над 90 дни за последната година. Финансовите институции, които отпускат заемите, са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ.
Източник: Инвестор.БГ (10.02.2021)

Белгийската KBC Груп и базираната в Холандия NN Group постигнаха споразумение "ДЗИ Животозастраховане" да придобие "NN Пенсионно осигуряване". Сделката подлежи на регулаторно одобрение и се очаква да бъде финализирана в хода на 2021 година. "Придобиването на пенсионния и животозастрахователния бизнес на NN в България позволява на КВС Груп в България да разшири още повече богатата си палитра от банково-застрахователни предложения към клиентите, като я допълни с висококачествени пенсионноосигурителни продукти, като в същото време предостави допълнителни възможности за кръстосани продажби на банкови и общозастрахователни продукти чрез подхода за единна точка на продажба", се казва в официалната позиция на KBC Груп. "NN България" развива своя пенсионноосигурителен и животозастрахователен бизнес от стъпването си на пазара през 2001 г. Тя има 138 служители и клиентска база от над 400 000 физически лица и 400 корпоративни дружества, както и приблизително 1 млрд. евро в активи под управление. Белгийската банково-застрахователна група KBC присъства в България с ОББ, ДЗИ, ОББ Интерлийз и други дъщерни дружества. КВС Груп присъства в българския финансов сектор от 2007 г. През 2009 г. KBC предефинира стратегията си и включи България като един от своите основни пазари. Придобиването ще позволи на ОББ и ДЗИ да увеличат допълнително потенциала си за кръстосани продажби чрез тяхното вече добре позиционирано банково и застрахователно присъствие на българския пазар, да обслужват повече клиенти и да се възползват от икономиите от мащаб и увеличената видимост. "Тази сделка предоставя на нашите над 1.8 милиона клиенти достъп до пенсионно осигуряване и допълнителни възможности за животозастраховане в допълнение към широката ни гама от стабилни, сигурни и напълно интегрирани финансови решения. Разширяването на дейността ни в България, използвайки компетентността и динамиката на ОББ и ДЗИ и предлагането на общи продукти и услуги, ще ни помогнe да постигнем целите си, да диверсифицираме приходите си и да подсигурим успеха си в бъдеще. Очаквам с нетърпение да заработим в сътрудничество с новите си служители и мениджърски състав и съм убеден, че заедно ще затвърдим лидерската си позиция в услуга на всички наши клиенти и други заинтересовани страни“, заяви Петър Андронов, кънтри мениджър на KBC за България. Сделката изцяло кореспондира със стратегията на KBC Груп, чийто фокус е върху индивидуалните клиенти, малките и средни предприятия и дружествата със средна капитализация на основните й пазари в Белгия, Чешка република, България, Словакия, Унгария и Ирландия.
Източник: Банкеръ (12.02.2021)

ДЗИ придобива пенсионния и застрахователен бизнес на NN За пръв път от години у нас има разместване на пенсионноосигурителния пазар. ДЗИ придобива NN Пенсионно осигуряване и всички активи и пасиви от NN Животозастраховане, съобщиха официално от двете компании. Новината идва буквално няколко месеца преди пенсионноосигурителният сектор да навлезе в изцяло нов етап от съществуването си в България - през септември ще започне първото по-масово плащане на пенсии от втория стълб. Тогава се очаква да се пенсионират първите 17 000 жени, родени в началото на 1960 г. Как ще се изплащат първите пожизнени пенсии от частни фондове все още не е ясно - правителството направи всичко възможно да остави решението за последния момент. Едва вчера промените минаха на второ четене през социалната комисия в Народното събрание, като в типичен за управляващите стил се дописват и преправят в движение. Сред деветте пенсионноосигурителни дружества у нас NN заема шесто място по брой осигурени - 410 930 души към септември 2020 г., за когато са последните данни на Комисията за финансов надзор. Нетните активи на управляваните от компанията фондове за допълнително осигуряване към септември са 1.750 млрд. лв. Пазарният дял на дружеството според осигурените е 8.54%, но според нетните му активи е 10.64%. NN обаче притежава универсалния фонд с най-големите индивидуални партиди - средният размер на натрупаните средства в тях е 4345.82 лв. Към деветмесечието на миналата година няма друг фонд, в който средното спестяване в партидите да надхвърля 4000 лв. NN България развива своя пенсионноосигурителен и животозастрахователен бизнес от стъпването си на пазара през 2001 г. Тя има 138 служители и се гордее с клиентска база от над 400 000 физически лица и 400 корпоративни дружества, както и приблизително 1 млрд. евро в активи под управление, посочват от компанията. КВС Груп присъства в българския финансов сектор от 2007 г., като притежава ОББ, ДЗИ, ОББ Интерлийз и други дъщерни дружества. През 2009 г. KBC предефинира стратегията си и включи България като един от своите основни пазари. Придобиването ще позволи на ОББ и ДЗИ да увеличат допълнително потенциала си за кръстосани продажби чрез тяхното вече добре позиционирано банково и застрахователно присъствие на българския пазар, да обслужват повече клиенти и да се възползват от икономиите от мащаб и увеличената видимост, се казва в официалното съобщение за сделката.
Източник: Сега (12.02.2021)

Само три от най-големите банки в ЕС имат "дъщери" у нас Само четири от най-големите банки на Стария континент са представени в България - три с дъщерни дружества и една с клон. Това показва класацията на S&P Global Market Intelligence. За осма поредна година №1 по размер на ранглистата е британската НSBC Holdings PLC. Базираният в Лондон гигант управлява активи за 2.419 трилиона евро в края на 2019 г. - с 254.76 млрд. евро повече от френската BNP Paribas SA, която заема втората позиция в подреждането (тя има клон в България). Друга френска банка Cr?dit Agricole Group (с активи 2.011 трилиона) заема третото място, изпреварвайки най-голямата испанска банка Banco Santander SA (1.517 трилиона евро). Френската Soci?t? G?n?rale e пета в подреждането (Тя имаше дъщерна банка у нас, която през 2018 г. продаде на Банка ДСК). Deutsche Bank остава най-голямата немска банка. Тя обаче е паднала с три позииции и е осма с активи за 1.298 трилиона евро. Поскъпването на британския паунд спрямо еврото през 2019 г. помогна на Barclays да заема шестото място с активи за 1.346 трилиона евро. Френската Groupe BPCE е една позиция пред немската Deutsche Bank, а всички банки от топ 8 имат активи за над 1 трилион евро. Топ 10 се допълва от британската Lloyds и италианската Intesa. Италианската Unicredit заема 13-а позиция в Европа с активи за 855 млрд. евро. У нас именно Unicredit Bulbank е най-голямата банка по размер на активите. Следващата представена у нас банка е белгийската група KBC Group, наредила се на 28-а позиция. У нас тя притежава Обединена българска банка. Австрийската Raiffeisen Bank заема 46-а позиция, като нейната дъщерна банка Райфайзенбанк България е третата, представена у нас от топ 50. Германия има цели седем представителя сред 50-те най-големи банки в Европа, докато Франция и Великобритания са с по шест.
Източник: Сега (15.02.2021)

На проведено заседание на Съвета на директорите на БФБ АД по Протокол № 11/23.02.2021 г. е взето следното решение: Във връзка с подадено от ТБ Обединена Българска Банка АД заявление по чл. 36, ал. 1 от Част II Правила за членство, Съветът на директорите на БФБ АД допуска до търговия на Борсата нов борсов посредник, както следва: - Петър Табанов; - Адрес за кореспонденция: гр. София, ул. Златовръх 52, ап. 17; - Телефон за контакти: (+359 2) 811 37 54; - E-mail: petar.tabanov@ubb.bg
Източник: БФБ (24.02.2021)

Fitch повиши перспективата пред кредитния рейтинг на ОББ Международната рейтингова агенция Fitch Ratings (Фич Рейтингс) промени перспективата на Обединена българска банка (ОББ) от “стабилна” на “положителна” като в същото време потвърди кредитния рейтинг на банката (IDR) на ниво “A-”. С тази оценка ОББ продължава да притежава най-високия рейтинг в страната, съобщиха от кредитната институция. Рейтингът на ОББ беше увеличен до най-високото ниво за България още през 2017 г. след придобиването ? от белгийската банково-застрахователна група KBC. Потвърждаването на високата оценка отразява становището на Фич, че ОББ може да разчита на подкрепа, благодарение на синергията си с белгийската компания майка KBC, която от своя страна е с рейтинг ‘A’ "Кредитният рейтинг на КВС служи за отправна точка за кредитния рейтинг на ОББ, тъй като ОББ е категоризирана като значим пазарен участник за групата и минималното й изискване за собствен капитал и приемливи задължения (MREL) се основава на стратегията на КВС за единна точка за преструктуриране (SPE). Подкрепата за ОББ се потвърждава и от високото ниво на операционна и управленска интеграция в рамките на KBC Груп", посочват от ОББ. Сред останалите аргументи на рейтинговата агенция са значително по-малките в средносрочен план в сравнение с дългосрочен трансферни и конверсионни рискове в България, солидният ликвиден профил на държавата и значително по-малките рискове от налагане на контролни механизми върху капитала предвид планираното присъединяване на България към еврозоната. "Наскоро реализираната сделка за бизнеса на NN в България само затвърди амбицията на КВС да развива България като основен свой пазар и аз се радвам, че това е намерило своето отражение и в оценката на рейтинговата агенция“, коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на КВС Груп в България. През февруари бе обявено, че KBC Group и базираната в Нидерландия NN Group са постигнали споразумение "ДЗИ Животозастраховане", което е част от белгийската група, да придобие всички акции от "NN Пенсионно осигуряване" и всички активи и пасиви от "NN Животозастраховане". От KBC Group изтъкнаха, че придобиването на NN Животозастраховане ще позволи на ОББ и ДЗИ, които също са част от групата, да увеличат допълнително потенциала си за кръстосани продажби чрез тяхното вече добре позиционирано банково и застрахователно присъствие на българския пазар.
Източник: Банкеръ (04.03.2021)

Нови мениджъри влизат в застрахователни компании От началото на годината Комисията за финансов надзор даде разрешение за дузина промени в различни застрахователни компании, които имат лиценз за извършване на дедност у нас. Веселин Ангелов е одобрен за член на съвета на директорите и изпълнителен директор, а Ивета Плякин - за прокурист на застрахователно акционерно дружество "Енергия". То е създадено през 1993 г. от „Национална електрическа компания" ЕАД и „България холдинг“ АД. Крайно контролиращо дружество е "Алианц" СЕ - Германия. Дружеството притежава лиценз за застраховане и презастраховане. Основен дял от дейността на ЗАД "Енергия" заема имущественото застраховане. В застрахователната съвкупност на дружеството са включени най-големите топлоелектрически и водноелектрически централи в България: АЕЦ "Козлодуй", цялостната електропреносна мрежа "Високо напражение", електроразпределителни и енергоремонтни предприятия, част от топлофикационните дружества, предприятия от въгледобива и редица други индустриални обекти. Комисията за финансов надзор одобри Лорен Жамот за член в Управителния съвет на Застрахователна компания "Уника" АД и в Управителния съвет на Застрахователна компания "Уника Живот" АД. Застрахователните компании "Уника" АД и "Уника Живот" АД са част от международната група "Уника Иншурънс Груп". "Уника Груп" (UNIQA Insurance Group AG) е един от водещите застрахователи на основните си пазари в Австрия и Централна и Източна Европа и двувековна история, която обслужват над 10 милиона клиенти в 18 страни. Вече 25 години "Уника България" е на пазара у нас и предлага продуктово портфолио по всички направления в общото застраховане и животозастраховането. Иван Ганчев е получил разрешение от КФН да бъде член на управителния съвет и изпълнителен директор на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и на "ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД. Белгийската КВС Груп е най-голямата банково-застрахователна група в България. Компаниите, част от КВС Груп в България, са Обединена българска банка, ДЗИ Общо застраховане, ДЗИ Животозастраховане, ОББ Интерлийз, ОББ Асет Мениджмънт, ОББ Факторинг, ОББ Застрахователен брокер, КВС Клон България. Те предлагат пълния спектър от финансови услуги, включително лизингови, управление на активи и факторинг. ДЗИ е дружеството с най-дълъг опит на българския застрахователен пазар, основанo през 1946 година. Компанията, лидер на застрахователния пазар в България, е част от белгийската банково-застрахователна група КВС от 2007 година. ДЗИ разработва и предлага пълна гама продукти в направления Общо застраховане и Животозастраховане, както и продукти, свързани с покриване на здравни рискове. Комисията за финансов надзор е одобрила Ивайло Стоянов като представител на "Феста холдинг" АД в Надзорния съвет на ЗК "България Иншурънс” АД. Компанията предлага различни здравноосигурителни пакети, медицински застраховки на физически лица и фирми, здравни застраховки. Сред лидерите е на пазара на здравното застраховане.
Източник: Банкеръ (08.03.2021)

Главният изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов напуска поста, като ще бъде заменен от Питър Рьобен, който в момента е шеф на KBC Bank Ireland. Промяната ще стане факт, след като акционерите на KBC Group одобрят годишното общо събрание на 6 май размествания в изпълнителния комитет на белгийската финансова група. След като напусне ОББ Адронов ще стане част от Изпълнителния комитет на групата и ще поеме поста на главен изпълнителен директор в подразделението "Международни пазари". Той ще застане начело и на KBC Asset Management. Предстои новият шеф на ОББ Петер Рьобен да получи одобрение и от Българската народна банка. Петър Андронов е главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на ОББ от 2017 г., когато KBC Group придоби "Обединена българска банка" и създаде обща финансова група заедно със СИБАНК. Дотогава белгийската финансова група беше собственик на СИБАНК. Кариерата му в KBC Груп започва през юли 2007 г., когато беше назначен за изпълнителен директор на СИБАНК. През март 2008 г. става главен изпълнителен директор, а от март 2011 г. заема позицията и на кънтри мениджър на КВС Груп за България. Петър Андронов е и настоящият председател на Асоциацията на банките в България. Новината за промяната в ръководството на ОББ идва няколко месеца, след като Виолина Маринова напусна поста главен изпълнителен директор на Банка ДСК и остана в надзорния й съвет. През ноември миналата година тя предаде поста на унгарския си колега Тамаш Хак-Ковач.
Източник: Инвестор.БГ (17.03.2021)

Луксозен хотел ще заработи в парк Витоша Нов луксозен хотел се очаква да заработи тази година в парк "Витоша". Той е на мястото на бившия хотел "Елица" и в момента тече реконструкцията на старата база. Приключването на ремонта и отварянето може да се случи след 6-7 месеца. Това коментира пред "Капитал" Николай Георгиев, управител на фирмата инвеститор "Витоша клуб". Хотелът, който е в близост до Златните мостове и хижа "Септември", се очаква да носи името Luxury Mountain Hotel. Разгърната площ е 4600 кв. м. Хотелът ще е с 36 луксозни стаи и апартаменти за гости, закрит басейн, СПА зона, фитнес, ресторант, показва описанието на проекта на архитекта Stephen George International. Инвеститорът "Витоша клуб" е собственост на регистрираното в Чехия MM Global. Проверка в имотния регистър показва, че сградата на Витоша е купена от компанията (тогава с името "Мегалукс Лоджистикс") от ОББ, а цената на сделката от 2017 г. е 2.3 млн. лв. Фасадата е обновена и вече е с дървена обшивка от термобор. С нов облик ще са и всички вътрешни пространства включително фоайе, рецепция, лоби бар, ресторант, детски кът, закрит басейн, СПА зона, фитнес и 36 стаи и апартаменти за гости.
Източник: Капитал (18.03.2021)

ОББ и Райфайзенбанк рестартират програмата за безлихвени кредити за граждани Още две банки-партньори на Българската банка за развитие (ББР)по програмата за безлихвено кредитиране на физически лица започват да приемат отново документи на кандидатите. Това са ОББ, която рестартира програмата в клоновата си мрежа от днес, и Райфайзенбанк, която ще започне отново да приема заявления от 7 април, съобщи ББР. С решение на правителството от 5 март беше одобрено увеличение на бюджета по програмата в размер на 100 млн. лева. По нея ББР гарантира безлихвени заеми до 6900 лв., включително за кредитиране на граждани, които са били в неплатен отпуск поради пандемията, а в настоящия период на наложени ограничителни противоепидемични мерки са безработни. Кандидати могат да бъдат служители, които са били в принудителен неплатен отпуск или самоосигуряващи се, чиято дейност е била временно прекъсната заради извънредната обстановка. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки.
Източник: Медия Пул (07.04.2021)

Над 2000 нови безлихвени заема пуска ББР 2014 кредита на обща стойност от почти 10 млн. лв. са одобрените безлихвени заеми за физически лица, които ще бъдат отпуснати, след като преди две седмици беше обявен рестартът на антикризисната програма на Българската банка за развитие (ББР). През м. март с Решение на Министерски съвет програмата бе увеличена със 100 млн. лева, за да продължи подкрепата за пострадалите служители и самоосигуряващи се лица, които не могат да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Така от началото на мярката до сега броят на одобрените безлихвени заеми вече е над 39 790, а общата им стойност е почти 178 млн. лв. Банките-партньори, които потвърдиха участие в обновената програма и вече приемат заявления за безлихвени кредити до 6 900 лева, са Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка и Райфайзенбанк. Очаква се до дни и Централна кооперативна банка да поднови приема на документи. 1414 е броят на потвърдените за гарантиране заеми по антикризисната програма в подкрепа на бизнеса, като общата им стойност надхвърля 205 млн. лв. Така общо, по двете мерки – за физическите лица и фирмите, ББР е потвърдила заеми на стойност над 383 млн. лева. ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лв. за малки и средни предприятия и до 2 млн. лв. за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от 9 банки-партньори: Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ. Заемите с гаранция от ББР се отпускат при намалени изисквания за обезпечение, с по-нисък лихвен процент и с възможност за гратисен период до 3 години. Средният размер на кредитите до момента е 145 200 лв. Най-голям е делът на микро и малките предприятия – 76%, втори са средните предприятия с 21%, като най-малък е делът на големите компании – 3 на сто. Сроковете за кандидатстване и по двете гаранционни програми са удължени до юни 2021 г.
Източник: Банкеръ (14.04.2021)

Диана Митева оглави асоциацията на банките Диана Митева - изпълнителен директор на Банка ДСК, е новият председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ). Досега Митева бе заместник-председател на Управителния съвет. Тя поема поста от изпълнителния директор на ОББ Петър Андронов, който изкара два последователни тригодишни мандата, което е максимумът според устава на организацията. „За мен е чест, че заедно с колегите от новоизбрания Управителен съвет ще имаме възможност да продължим успешната работа на асоциацията, като отстояваме стабилността на банковата система в страната и ролята на банките като предпоставка за устойчив икономически растеж. Ще продължим да работим за доброто име на банковата система като фактор за заслуженото доверие и стабилност в сектора”, заяви Диана Митева. Диана Митева е един от най-уважаваните банкери в страната, с над 25 години опит на високи мениджърски позиции. Тя e чacт oт Управителния съвет нa Бaнкa ДCK пoвeчe oт 17 гoдини, кaтo oт 2003 г. е изпълнителен директор „Корпоративно банкиране и Трежъри“, а от март 2006 г. е изпълнителен директор и pъкoвoдитeл нa нaпpaвлeниe „Бaнкиpaнe нa дpeбнo“. Митева е и председател на Съвета на директорите на ДСК Дом, зам.-председател на Надзорния съвет на "ДСК Управление на активи" и председател на Надзорния съвет на "ДСК Мобайл" - дъщерни компании на Банка ДСК, както и член на УС на сдружение „Дамски форум“. Под ръководствота на Митева се извършват успешните и мащабни проекти в Банка ДСК - „Частно банкиране“ и Retail Bank of the Future. Тя има значителен принос и за успешната интеграция на Експресбанк с Банка ДСК през май миналата година. Носител е на престижната унгарска награда „Андраш Фай“. През 2009-а и през 2017 г. е удостоена с отличието „Банкер на годината“ и е лауреат на авторитетната награда за банково управление „Атанас Буров“. Кавалер на Националния орден за заслуги на Франция.
Източник: 24 часа (28.04.2021)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде разрешение на местната ДЗИ - Животозастраховане да придобие българския пенсионен и животозастрахователен бизнес на базираната в Холандия NN Group. ДЗИ - Животозастраховане получи одобрение за придобиване на 100% от пенсионноосигурителната компания NN и всички активи и пасиви на NN Insurance Co. Компаниите ще контролират пазарен дял от 30-40% на пазара на животозастраховане. Въпреки създаването на най-големия играч на пазара, придобиването няма потенциала да доведе до установяване на доминираща пазарна позиция. По-рано тази година базираната в Белгия финансова група KBC - майка на ДЗИ - Животозастраховане, заяви, че се е съгласила да придобие българския пенсионен и животозастрахователен бизнес на NN Group за общо възнаграждение от 77,7 милиона евро. NN България има 138 служители и клиентска база от над 400 000 физически лица и 400 юридически лица. KBC е активна на българския банков пазар чрез Обединена българска банка (ОББ) и на застрахователния пазар чрез своята марка DZI.
Източник: SeeNews (17.05.2021)

Дават до 3 млн. лв. без обезпечение за малкия бизнес Днес стартира съвсем официално програмата "Възстановяване" в подкрепа на бизнеса чрез гаранции от Фонда на фондовете. Това обяви служебният министър на икономиката Кирил Петков на съвместна пресконференция с министъра на финансите Асен Василев. С 5 банки вече договорите са подписани. Банките, които вече са подписали програмата, са Пощенска банка, ДСК, ОББ, Райфайзен, Първа инвестиционна. С тези банки договорите са подписани и парите вече са при тях. От днес някои до една седмица малките бизнеси могат да отидат и да вземат своя кредит за възстановяване“, посочи Петков. „За да се възползва бизнесът трябва да е малък или среден, поне 3 г. да е оперирал. Ще има възможност без обезпечения да вземе своя кредит. Кредитът е до 7 години, като първите 12 месеца има гратисен период. Въпреки ограниченията на бюджета по този начин успешните бизнеси, които имат възможност сега да влязат във възстановяващия се период, сега ще имат и ликвидността да го направят. Ако за 7 години не могат да се възстановят, имаме отделни мерки за това. Вярвам, че всички малки и средни бизнеси ще успеят да се възползват от програмата и да имаме един възход на икономиката, която ще бъде в партньорство между държавата и частния капитал в лицето на банките“, заяви той. Министър Асен Василев съобщи, че с тази програма се мобилизира 2.5 млрд. капитал, който да стигне до бизнес. Всеки тук играе правилната роля, която трябва да играе“, посочи той. „Държавата приема систематичният риск на пазара за това, че една голяма част то нашите фирми ще продължат да съществуват, а банките поемат това да познават добре клиентите си и да оценят индивидуалния риск на всяка компания. Така даваме възможност на фирмите, които са дееспособни, но са използвали голяма част от обезпеченията си по време на тази година и половина, да вземат кредит за инвестиция или оборотни средства и да продължат да се развиват“, допълни той. „Фондът обезпечава 80% от експозицията на всяка фирма, която взема кредит, а 20% са риск на банката. Няма безплатен обяд. Това е истинско партньорство. Държавата поема големият системният риск, а банката трябва да си прецени и да си направи индивидуалните оценки и поема тази част то риска“, заяви той. „Всички банки, които искат, имат право да кандидатстват към Фонда на фондовете и да получат ресурс. Ресурсът се разпределя на базата на това коя банка раздава повече кредити. Лихвите са нормални, а не преференциални. Условията за банките са много прости и се базират на стандартните. Основната разлика на този продукт от всички останали е, че този продукт не изисква обезпечение. Трябва някой от собствениците да влезе като съдлъжник със задължения да изплаща. Максималният размер за кредит е 3 млн. лв. Това е комбинация от програми“, каза още министърът. На пресконференцията стана ясно още, че става дума за малки и микропредприятия. Всяка банка си прави рейтинг на компаниите. Условията са фирмата да има поне 3 години финансова история фирмата, поне една от тях да е на печалба и се финансира до 70% от оборота на компанията за 2019 г. или 2020 г. в зависимост кой е по-висок. „Много е важно да кажем, че всичките фирми, които са били успешни и са могли да се справят със ситуацията през 2019 г. в целия COVID период, който се опитваме да възстановяваме, на тях искаме да помогнем. Те са били успешни компании. Знаем в бизнеса колко е трудно. Тази програма ще им помогне за възстановяването точно на тези малки и средни предприятия“, заяви Петков. „Банките имат своите клиенти и когато виждат, че в един туристически бизнес например е много засегнат, е опасно да ги финансираш, без някой да даде гаранция. Затова тази програма е тук“, каза още министърът. „Фокусът ни е във високодобавената стойност, в износа и малкия и среден бизнес по начин, така че организации като ББР и фишовете по възстановяване да финансират бъдещия български Скайп“, допълни той.
Източник: Труд (23.06.2021)

Пет банки започват да кредитират малкия бизнес по новата COVID схема Пет банки вече предоставят кредити по новата COVID програма за малкия и среден бизнес, обявена от служебното правителство. Това са Пощенска банка, Банка ДСК, Обединена българска банка, Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка. Те ще предоставят кредити на МСП, стига фирмите да имат поне три финансови години зад гърба си, поне една от които – на печалба. Договорите на петте банки с държавата, представлявана от Фонда на фондовете, вече са подписани. Това обявиха финансовият и икономическият министри на общ брифинг относно схемата за бизнеса. Общо държавната гаранция е на стойност 2.5 млрд. лв. Заемите по програмата, които фирмите могат да вземат, са освободени от обезпечение, като 70% от гаранциите се покриват от държавата чрез ФНФ, а 20% остава риск за банката. Кредитът трябва да бъде върнат на банките до седем години, като за първата има възможност за гратисен период. Лихвите по кредитите са пазарни и няма да бъдат преференциални. Министър Василев посочи, че условие е поне едно физическо лице, собственик на предприятието трябва да бъде съдлъжник по кредита. Общо едно малко или средно предприятие може да получи до 3 млн. лв. кредит или до 80% от оборота на компанията за 2019 или 2020 г. в зависимост кой от тях е по-висок.
Източник: economic.bg (23.06.2021)

Бизнесът е получил 320 млн. лв. COVID кредити с гаранция от ББР Над 320 млн. лв. са стигнали до бизнеса под формата на кредити с гаранция от Българската банка за развитие. Само през месец юни до бизнеса са достигнали гаранции по предоставено финансиране за 24 млн. лв. по сключените 151 договора. През юли банките-партньори по антикризисната програма са получили от ББР потвърждение за гарантиране на 94 кредита на стойност над 23 млн. лв., отчете ББР. Документи за кандидатстване за финансирането се подават в офисите на 8 банки-партньори: БАКБ, Инвестбанк, Пощенска банка, УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, Алианц Банк и ОББ. Преди седмица правителството прие промени в програмата за финансиране на бизнеса, пострадал от корона кризата. Тези промени ще влязат в сила, след като бъдат одобрени и от Европейската комисия. Според новите условия фирмите вече ще имат информация дали са одобрени за кредитиране до 5 работни дни след предоставяне на всички необходими документи, а усвояването на средствата ще е възможно до 10 работни дни. За да получат финансова подкрепа по програмата, компаниите следва да имат приключени минимум 3 финансови години, поне една от които да е завършила с печалба. От гаранционния инструмент могат да се възползват микро-, малки и средни фирми от всички сектори на икономиката. Условието е да осъществяват стопанска дейност и да са регистрирани в Република България, както и да търпят неблагоприятни икономически последици от разпространението на пандемията. Максималният размер на финансирането вече ще бъде до 3 млн. лв., независимо от размера на компанията, като ББР ще покрива до 80% от главницата на кредита при посочените в програмата условия. Срокът за погасяване на кредити е до 7 години с възможност за до 3-годишен гратисен период. Срокът за кандидатстване по обновената гаранционна програма на ББР е до 20 декември 2021 година. От ББР отчитат, че продължава и търсенето на безлихвени заеми по гаранционната програма в подкрепа на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията. Антикризисната мярка е удължена до края на август или до изчерпване на лимита в банките-партньори Инвестбанк и ЦКБ. За последните два месеца по нея са гарантирани 3 463 кредита за близо 18,8 млн. лв. От 2020 г. досега от безлихвените кредити по програмата са се възползвали 52 555 души, а размерът на отпуснатите средства е над 252,2 млн. лв.
Източник: Банкеръ (17.08.2021)

Петър Андронов става председател на Надзорния съвет на ОББ След официалното вписване в Търговския регистър Петър Андронов става председател на Надзорния съвет на ОББ, като наследява на тази позиция Люк Попелиер. По-рано през годината Петър Андронов влезе в Управителния съвет на КВС на поста главен изпълнителен директор на бизнес ресор „Международни пазари“, като отговаря за бизнеса на групата в четири от основните ? пазари – България, Унгария, Словакия и Ирландия. В тази връзка той вече зае позициите на председател на съветите на директорите на K&H Банк и K&H Застраховане в Унгария. В новото си назначение Андронов застана начело и на борда на директорите на KBC Асет мениджмънт. През месец юни Комисията по финансов надзор одобри Петър Андронов като председател на Надзорните съвети и на ДЗИ Общо застраховане и ДЗИ Животозастраховане. На позицията председател на УС и главен изпълнителен директор на ОББ Андронов е наследен от Питър Рубен, който също официално бе вписан в Търговски регистър по-рано през септември. Питър Рубен има 30-годишна кариера в KBC Груп, заемайки различни ръководни позиции в няколко държави в Европа. Преди идването си в България, той е главен изпълнителен директор на KBC Ирландия, която е първата дигитална банка в белгийската финансова група. Петър Андронов е председател на УС и главен изпълнителен директор на ОББ до март 2021 г. Тази позиция заема при придобиването на ОББ от белгийската финансова група KBC Груп през юни 2017 г. до март 2021 г. Кариерата му в KBC Груп започва през юли 2007 г., когато е назначен за изпълнителен директор на СИБАНК. През март 2008 г. става главен изпълнителен директор, а от март 2011 г. заема позицията и на кънтри мениджър на КВС Груп в България. Професионалният път на Петър Андронов включва редица позиции в частния банков сектор и БНБ. В периода 2002 – 2007 г. той е главен директор на управление „Банков надзор” в Българската народна банка. От 2003 г. до май 2007 г. е член на Управителния съвет на Резервния обезпечителен фонд. Участва в изготвянето на действащото надзорно банково законодателство, в това число Закона за кредитните институции, Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, надзорните наредби на БНБ, указания и др. Член е и на Инвестиционния комитет на БНБ. В периода 2005 – 2007 г. Петър Андронов е наблюдател и член на Европейския банков комитет и на Комитета на европейските банкови надзорници към Европейската комисия. По същото време е наблюдател и член на Банковия надзорен комитет към Европейската централна банка. От страна на българската държава води преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз в областта на банковото дело. От 2008 г. до 2020 г. Петър Андронов е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, с два мандата като неин председател – от 2015 до 2017 г. и от 2018 до 2020 г. Преподавател е в УНСС по Финанси от 1995 г. до 2004 г. Член е на Съвета на настоятелите на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, както и на Университета за национално и световно стопанство. От 1995 г. е лектор в УНСС, във Висшето училище по застраховане и финанси и в Нов български университет / Международен банков институт. Петър Андронов е трикратен носител на наградата „Банкер на годината“ и носител на призовете „Мениджър на годината“, Приз „Буров“ за банково управление, „Мистър Икономика“ и много други. Носител на кралски орден на Кралство Белгия. Непосредствено преди да пристигне в България, Питър Рубен заема позицията главен изпълнителен директор на КВС Bank в Ирландия. Завършил е университета в Льовен, Белгия с магистърска степен по право, както и MBA във Vlerick Business School, Белгия. Започва кариерата си през 1991 г. и е заемал различни ръководни позиции в няколко държави в Европа, по-специално Великобритания, Испания и Франция.
Източник: Банкеръ (29.09.2021)

След официалното вписване в Търговския регистър Петър Андронов става председател на Надзорния съвет на ОББ, като наследява на тази позиция Люк Попелиер. По-рано през годината Петър Андронов влезе в Управителния съвет на КВС на поста главен изпълнителен директор на бизнес ресор „Международни пазари“, като отговаря за бизнеса на групата в четири от основните ? пазари – България, Унгария, Словакия и Ирландия. В тази връзка той вече зае позициите на председател на съветите на директорите на K&H Банк и K&H Застраховане в Унгария. В новото си назначение Андронов застана начело и на борда на директорите на KBC Асет мениджмънт. През месец юни Комисията по финансов надзор одобри Петър Андронов като председател на Надзорните съвети и на ДЗИ Общо застраховане и ДЗИ Животозастраховане. На позицията председател на УС и главен изпълнителен директор на ОББ Андронов е наследен от Питър Рубен, който също официално бе вписан в Търговски регистър по-рано през септември. Питър Рубен има 30-годишна кариера в KBC Груп, заемайки различни ръководни позиции в няколко държави в Европа. Преди идването си в България, той е главен изпълнителен директор на KBC Ирландия, която е първата дигитална банка в белгийската финансова група. Петър Андронов е председател на УС и главен изпълнителен директор на ОББ до март 2021. Тази позиция заема при придобиването на ОББ от белгийската финансова група KBC Груп през юни 2017 г. до март 2021 г. Кариерата му в KBC Груп започва през юли 2007 г., когато е назначен за изпълнителен директор на СИБАНК. През март 2008 г. става главен изпълнителен директор, а от март 2011 г. заема позицията и на кънтри мениджър на КВС Груп в България. Професионалният път на Петър Андронов включва редица позиции в частния банков сектор и БНБ. В периода 2002 – 2007 г. той е главен директор на управление „Банков надзор” в Българската народна банка. От 2003 г. до май 2007 г. е член на Управителния съвет на Резервния обезпечителен фонд. Участва в изготвянето на действащото надзорно банково законодателство, в това число Закона за кредитните институции, Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, надзорните наредби на БНБ, указания и др. Член е и на Инвестиционния комитет на БНБ. В периода 2005 – 2007 г. Петър Андронов е наблюдател и член на Европейския банков комитет и на Комитета на европейските банкови надзорници към Европейската комисия. По същото време е наблюдател и член на Банковия надзорен комитет към Европейската централна банка. От страна на българската държава води преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз в областта на банковото дело. От 2008 г. до 2020 г. Петър Андронов е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, с два мандата като неин председател – от 2015 до 2017 г. и от 2018 до 2020 г. Преподавател е в УНСС по Финанси от 1995 г. до 2004 г. Член е на Съвета на настоятелите на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, както и на Университета за национално и световно стопанство. От 1995 г. е лектор в УНСС, във Висшето училище по застраховане и финанси и в Нов български университет / Международен банков институт. Петър Андронов е трикратен носител на наградата „Банкер на годината“ и носител на призовете „Мениджър на годината“, Приз „Буров“ за банково управление, „Мистър Икономика“ и много други. Носител на кралски орден на Кралство Белгия. Непосредствено преди да пристигне в България, Питър Рубен заема позицията главен изпълнителен директор на КВС Bank в Ирландия. Завършил е университета в Льовен, Белгия с магистърска степен по право, както и MBA във Vlerick Business School, Белгия. Започва кариерата си през 1991 г. и е заемал различни ръководни позиции в няколко държави в Европа, по-специално Великобритания, Испания и Франция. От 2005 г. до 2010 г. Рубен е изпълнителен директор „Корпоративно банкиране“ в банка ?SOB в Чехия. В периода от 2010 г. до 2017 г. е старши управляващ директор и член на Управителния съвет на банката и застрахователното дружество K&H в Будапеща (Унгария). През 2017 г. е назначен за старши генерален мениджър „Кредитен риск” на Групата в централата на KBC в Брюксел. През 2019 г. заема длъжността главен изпълнителен директор на KBC Ирландия.
Източник: economy.bg (01.10.2021)

Банките вече масово "наказват" големите вложители Масово банките в България вече наказват големите си клиенти - физически лица, като начисляват специална такса "съхранение" върху парите по сметките им. В повечето случаи тя е 0.7% върху суми над 400 000 лв. Такса "съхранение" е поредна мярка да бъде ограничено трупането на средства в банките. Тя обаче е и източник на допълнителни приходи за финансовите институции на фона на рекордно ниските лихви по заемите и санкцията, която търпят от това, че държат свободните си пари в БНБ. Първи такса "съхранение" за физически лица със сметки над 400 000 лв. въведоха по-рано тази година двете най-големи банки - "Уникредит Булбанк" и Банка ДСК. Това се случи почти едновременно с прекратяването на поддържането на депозити и преоформянето им в разплащателни сметки, които, както е известно, не само че не носят доходност, но и се облагат всеки месеци с такси за обслужване от порядъка на 4 лв. Поне още десетина банки са последвали Уникредит и ДСК и също са въвели такса "съхранение" върху големите наличности на физически лица, показа проверка на "Сега". Засега преобладават такси от 0.7% върху суми над 400 000 лв. При някои финансови институции, като ОББ, прагът е 1 милион лева, при други, като Търговска банка Д, съхранението се таксува с по-ниска ставка от 0.06%. Банка ДСК вече е уведомила клиентите си, че от началото на декември ще свали прага на 200 000 лв. От началото на ноември това ще направи и Райфайзенбанк България. Вероятно в следващите месеци ще сме свидетели на подобни действия и при други финансови институции. А това означава много повече спестители да бъдат засегнати и парите им още по-бързо да започват да се топят. "Алианц България" директно е обявила, че начислява отрицателна лихва. Тя е в размер на 0.2% за влогове над 1 милион до 3 милиона лева. При по-големи спестявания отрицателната лихва расте, като за суми над 50 млн. лв. достига 1% годишно. Отрицателни лихви официално до скоро имаше само за банковите сметки на бизнеса. Първите минусови лихви по фирмените сметки бяха въведени преди две години. "Въвеждането на отрицателни лихви по банковите депозити на физически лица у нас бе въпрос на време да се случи. В Германия например още през 2019 г. част от банките въведоха отрицателни лихви за клиентите си като така прехвърлиха върху тях лихвените си разходи в резултат на паричната политика на ЕЦБ", коментира финансовият анализатор Десислава Николова от "Моите пари". Според нея въвеждането на такса "съхранение" или завишаване на таксите за откриване на сметки и внасянето на пари в тях е по-интелигентният начин да се наложи отрицателна лихва. "Тенденцията за отрицателни лихви по депозитите при физическите лица няма да засегне хората, чиито спестявания са до гарантирания размер от 196 000 лева", успокои главният изп. директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева. Пред БНР тя обясни, че по-големите разходи на банките за съхранение на пари били именно при депозитите над гарантираното ниво, които правели банките свърхликвидни.
Източник: Сега (06.10.2021)

"Браво Пропърти Фонд" разпредели шестмесечен дивидент от 0,0225 лв. на акция Акционерите на „Браво Пропърти Фонд“ АДСИЦ са одобрили на общо събрание, проведено в петък, разпределяне на междинен шестмесечен дивидент в размер на общо 825 750 лева. Това се вижда от протокола на общото събрание на акционерите, публикуван чрез Бюлетин Investor и Българската фондова борса (БФБ). Дивидентът на акция, който ще бъде разпределен, е в размер на 0,0225 лева бруто. Дивидентът ще се изплаща чрез Централен депозитар и банка ОББ. Правото да получат дивидент имат лицата, вписани в централния регистър на ценни книжа, като такива с право на дивидент на 14-ия ден след деня на общото събрание на акционерите, или към 22 октомври 2021 г. Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на борсата, в резултат на които приобретателят има право на дивидент, е 20 октомври 2021 г. Акционерите са одобрили и отчета на дружеството за шестмесечието на общото събрание, както и са преизбрали одитния комитет за още една година.
Източник: Инвестор.БГ (11.10.2021)

Базираната в Белгия банка KBC, собственик на ОББ и ДЗИ у нас и базираната в Австрия Райфайзенбанк Интернешънъл постигнаха споразумение KBC да придобие 100% от акциите на Райфайзенбанк България ЕАД, представляващи банковата дейност в България. Сделката включва също така изцяло притежаваните от Райфайзенбанк България нейни дъщерни дружества Райфайзен Лизинг България, Райфайзен Асет мениджмънт (България), Райфайзен Застрахователен брокер (обслужващ лизинговите и корпоративните клиенти на Райфайзенбанк), както и Райфайзен Сървис. Трансакцията, на обща стойност 1 млрд. 15 млн. евро в наличност отразява качеството на франчайза на Райфайзен и потенциала за постигане на синергии, пише в съобщението на банковата институция, която вече притежава у нас ОББ и ДЗИ. Приключването на сделката подлежи на одобрение от регулатора и се очаква да стане факт до средата на 2022 г. Сделката ще има положителен ефект върху доходността на акциите от първата година нататък, при което покупната цена представлява 1.64x пъти прогнозната балансова стойност на нетните активи на целевата компания за 2022 г. и 12.5x пъти коефициента цена/приходи (P/E) (на база прогнозните приходи за 2022 г). На база лостовия ефект от обединеното дружество и експертния опит на KBC, ползите от синергиите се очаква бързо да нараснат от около ~12 милиона евро през 2022 г. до приблизително ~29 милиона евро през 2024 г. и да останат на приблизителни нива надхвърлящи ~25 милиона евро през периода от 2025 до 2031 г. преди данъци. Сделката ще има капиталов ефект около -1 процентен пункт върху базовия собствен капитал от първи ред на KBC Груп (CET1) (3-то тримесечие на 2021 г.: 16.4% при пълно натоварване, съгласно Датския компромис) при сключването.
Източник: Blitz (16.11.2021)

Собственикът на ОББ купува Райфайзенбанк България за 1 млрд. евро Белгийската група KBC, която притежава третата по активи банка в България ОББ, планира да придобие шестата по размер в страната Райфайзенбанк (България). Сделката още не е финализирана и ще трябва да премине през регулаторни одобрения, така че реалното прехвърляне ще се случи през 2022 г. Сливането на двете институции след това обаче ще доведе до съществено разместване на пластовете и на динамиката на силите на местния пазар, като ще произведе нов претендент за лидерската позиция. Продължаващата консолидация на сравнително фрагментирания български банков пазар не е изненадваща. За клиентите тя има двояко значение - от една страна, конкуренцията намалява, но от друга, големите играчи, част от международни групи, могат да са по-ефективни чрез икономиите от мащаба и имат повече стимули да инвестират в нововъведения. Цената по сделката е 1.015 млрд. евро според официалното съобщение на KBC, което е рекордна сума, платена за банка в България. Това е 1.64 пъти очаквания капитал и 13 пъти над прогнозната печалба на Райфайзенбанк България за 2022 г. и е чувствително над съотношенията от последните големи банкови сделки в България. И самата ОББ преди пет години, и Експресбанк преди две бяха продадени при нива около 1.3 пъти собствения им капитал.
Източник: Капитал (16.11.2021)

Кои са важните банки според БНБ Управителният съвет на БНБ е определил осем банки като системно значими институции, съобщиха от централната банка. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк България, Българската банка за развитие и Централна кооперативна банка. Като важни банки за тях БНБ определя и ниво на буфер, който трябва да заделят при отпускане на кредити. За първите три банки той е 1%, приложим към общата стойност на рисковите експозиции. За следващите три банки е 0,75 на сто, а за последните две е 0,5%. На практика промяна в значимите банки, които се определят от БНБ, няма промяна, същита са били е през миналата година. Заделяният от тях буфер също остава без промяна.
Източник: 24 часа (30.11.2021)

Българската печатна и рекламна компания Билборд съобщи, че е подписала договор за инвестиционен заем до 6,34 млн. лв. с Обединена българска банка (ОББ), член на белгийската KBC Group. Билборд ще използва заема, за да рефинансира заеми от държавната Българска банка за развитие, се казва в подаване на борсата миналата седмица. Шестгодишният заем е с годишна лихва, равна на референтния лихвен процент на ОББ за съответния период плюс 2,2 процентни пункта, но не по-малко от 2,2% годишно.
Източник: SeeNews (02.12.2021)

Във връзка с подадено от ТБ Обединена Българска Банка АД заявление, БФБ АД прекратява правата на Явор Маринов Спасов за достъп до търговската система на БФБ АД, считано от 09.12.2021 г.
Източник: БФБ (09.12.2021)

"Етропал" излиза на загуба за деветмесечието въпреки ръста на приходите Производителят на консумативи за хемодиализа „Етропал“ АД реализира значителна загуба към края на третото тримесечие въпреки ръста на приходите и включването на медицински маски за еднократна употреба и бързи антигенни тестове за коронавирус в асортимента, който предлага. Това се вижда от консолидирания отчет на дружеството, публикуван на сайта x3news.com. Дружеството е прибегнало и до теглене на овърдрафт за оборотни средства в размер на 400 хил. лева с намаляващи лимити и краен срок за погасяване до 21 юни 2026 г. Договорен е променлив лихвен процент в размер на референтния лихвен процент на ОББ за периода на действие на договора плюс 2,4% надбавка годишно, но не по-малко от 2,5%. Като обезпечение дружеството е направило ипотека на земя и сгради, залог на машини, както и залог на суровини и материали, продукция и незавършено производство и залог върху парични вземания по сметки в банката. Приходите на компанията нарастват до 6,513 млн. лева към 30 септември спрямо 5,536 млн. лева година по-рано, което е със 17,6% повече на годишна база. Общите разходи на компанията се увеличават до 8,7 млн. лева за периода от малко под 5,5 млн. лева година по-рано, което е с 58,18% повече. Разходите за материали на дружеството нарастват до над 2,9 млн. лева от 2,8 млн. лева, разходите за външни услуги се увеличават повече от два пъти до 915 хил. лева от 402 хил. лева, а за възнаграждения – до почти 1,5 млн. лева от 1,36 млн. лева. „Етропал“ отчита загуба в размер на 2,193 млн. лева за деветмесечието в сравнение с печалба за 45 хил. лева година по-рано. Активите на дружеството намаляват до 11,8 млн. лева към 30 септември от 13,158 млн. лева към 30 септември 2020 г.
Източник: Инвестор.БГ (09.12.2021)

За четвърта поредна година ОББ е обявена за най-добра банка за търговско финансиране в България според Global Finance За четвърта поредна година ОББ е обявена за най-добра банка за търговско финансиране в България според Global Finance ОББ е призната за „Най-добра банка за търговско финансиране в България“ в класацията на престижното финансово издание Global Finance. Това е четвъртото поред отличие за банката след след дебюта и през 2019 г. В продължение на 35 години списанието Global Finance избира лидерите сред банките и други доставчици на финансови услуги. Класацията на Global Finance се съставя от редакторския съвет на изданието, а наградите са стандарт за върхови постижения във финансовата индустрия, като лауреатите им се определят според обективни и субективни критерии. Някои от обективните са обем на трансакциите, обхват на глобалното покритие, доходност, обслужване на клиенти, конкурентно ценообразуване, иновации и т.н. Сред субективните критерии фигурират още мнението на отраслови анализатори, рейтингови агенции, корпоративни мениджъри, технологични експерти, клиенти и контрагенти от индустрията. В резултатът банките победители не винаги са най-големите или най-утвърдените на съответния пазар, а безспорно най-добрите в тази област. „Престижното отличие на Global Finance за ОББ като най-добра банка за търговско финансиране в България е още едно потвърждение за качеството на нашите екипи и стратегията на КВС Груп за ефективно съчетаване на експертиза и иновации. През изминалата година инвестирахме значително в услуги, които ни позволиха да се превърнем в компания, управлявана от технологии и данни, каквато сме днес – такава в услуга на своите бизнес клиенти. Ние системно и непрекъснато подсилвахме своето портфолио от иновативни услуги и технологии в рамките на нашата роля на партньор на българския бизнес и аз съм горд, че всички тези усилия са разпознати“, коментира отличието Питър Рубен, главен изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на КВС Груп в България. Годишните награди World’s Best Trade Finance Providers на международното списание Global Finance се организират за 22-и път и отличават най-добрите банки в областта на търговското финансиране от 102 страни по света.
Източник: Банкеръ (17.12.2021)