Американската SunEdison изгради най-големия действащ в България соларен парк до Първомай. Готов е най-големият фотоволтаичен парк на Балканите, в който са инвестирани над 350 млн. лева. Той се намира в България – село Караджалово в община Първомай и работи от март. Пиковата му мощност е 60.4 мегавата, разположен е на площ от 100 хектара, което е еквивалента на 100 футболни игрища и има повече от 214 000 соларни модула. Инвеститор е американската компания SunEdison заедно с дъщерно поделение на MEMC Electronic Materials. Изграждането на парка е започнало през септември 2011 г. и е свързан с електропреносната мрежа през март 2012 г. Това става ясно от официално съобщение, разпространено от калифорнийската компания. Кой финансира Стойността на проекта е 181.4 млн. евро, като 155 млн. евро е заем от Международната финансова корпорация (IFC), част от Световната банка, Unicredit Group и Overseas Private Investment Corporation (OPIC е финансова институция за развитие на американското правителство, основана като агенция през 1971 г. - бел. ред.). Във финансирането участва и Уникредит Булбанк в България. Международната финансова корпорация осигурява 46.1 млн. евро, Unicredit – 41.1 млн. евро, като част от синдикиран заем, и OPIC - 50 млн. евро като паралелен заем. Уникредит Булбанк отпуска 30 млн. евро. Според представители на енергийния сектор заемът е отпуснат при лихва между 3 и 5%. Кой стори Изграждането на парка е направено от строителната фирма "Сиенит", а подстанцията и захранващият кабел са изградени от българското поделение на международния консорциум ABB - "AББ България", обясни за Пламен Панчев, управител на "Сиенит". "По наши данни това е най-големият соларен парк на Балканите, напълно готов е и вече работи", каза още Панчев. По думите му в парка са инсталирани 60 мегавата мощности, а произвежда 50 мегавата. От Америка през Испания в България Преди да бъде изграден соларният парк, там се е предвиждало изграждането на индустриална зона. Проектът е бил съвместен между "Сиенит" и собственика на земята - проектно дружество "ЗБЕ Партнерс", което е било собственик на "Сиенит", обясни Панчев. И допълни, че после "ЗБЕ Партнерс" е купено от американския инвеститор. Представителят на чуждия инвеститор Александър Асенов, който е проектен мениджър на соларния парк, уточни, че българското дружество е собственост на подчинение на испанския филиал на SunEdison. Българският парк вече има акт 16, каза Асенов. Това означава, че проектът ще работи при сегашните правила, т.е. избягва вече приетите от парламента, но необнародвани поправки в законодателството за възобновяеми източници, както и готвеното сваляне на тарифите в средата на годината. През първата година от дейността се очаква системата да генерира достатъчно енергия за 27 000 домакинства и да спести 37 400 тона въглероден двуокис, равняващо се на произвежданото от повече от 7000 коли на пътя. Доволните инвеститори Според Панчо Перез, генерален директор на SunEdison за Европа, Средния изток, Северна Африка и Латинска Америка, проектът в Първомай е перфектен пример как съчетанието между най-съвременни технологии и успешния опит на SunEdison в изграждането, дейността и поддържането на соларни паркове създава солидни възможности за инвестиции за финансовите партньори на американската компания. Дългосрочните ни ангажименти в слънчеви проекти и строгият ни фокус в оптимизиране производството на енергия са двете ключови предимства, които дават основание на финансовите ни партньори да се доверят на SunEdison, посочва още Перез в официалното прессъобщение. "Проектът в Караджалово е най-голямата самостоятелна инвестиция на IFC в соларен парк до днес и фактът, че беше приключен само за четири месеца, е доказателство за стабилните партньорски отношения между банките и SunEdison", коментира Томаш Телма, директор на Международната финансова корпорация за Европа и Централна Азия. Паркът в Караджалово догодина може да не е американски. В официалното съобщение се казва, че SunEdison очаква до края на 2012 г. да продаде дела си в соларния проект.
Източник: Капитал Dаily (30.03.2012)

Фирма “Сиенит инвест” спечели конкурса за поддръжка на дъждоприемните шахти в града за срок от четири години. Договорът ще бъде подписан, след като изтече срокът за обжалване, каза зам.-кметът Розалин Петков. Шахтите са около 18 000 и за тях кандидатстваха още ВиК - Пловдив, ЕООД и фирма ЦИД - Атлас, която до 11 март е извършвала услугата по договор с общината. Една от основните грижи на частната фирма е да чисти шахтите, за да не се превръщат улиците в езера, другата е да слага капаци вместо откраднатите. Общината ще плаща според бюджета.
Източник: Марица (28.05.2012)

Предимно родни компании ще изграждат отсечката на столичното метро от бул. "Цариградско шосе" до летището. Обединение "Метро Дружба", в което влизат "Трейс груп холд", "Мостконсулт" и "Ар Джи Би", ще строи най-скъпия участък от края на метростанция 20 до ул. "Подпоручик Неделчо Бончев". Цената, предложена от консорциума, е 63,3 млн. лв. Обединение "Станилов-Метропроект" ще строи участъка от бул. "Цариградско шосе" до метростанция 20, като предложи цена от 23,4 млн. лв. Третият участък бе спечелен от обединение "Метро Сифер", в което влизат пловдивската "Сиенит" и "Архитекти Серафимови". Участъкът от ул. "Подпоручик Неделчо Бончев" до летището ще струва 48,9 млн. лв.
Източник: Стандарт (29.05.2012)

Регионален бизнес Пловдив: Центровете в периферията Докато минавате край Пловдив, не може да пропуснете индустриалните зони и предприятия, изникнали в тях. Доброто им развитие в последните години оставя впечатлението, че общината трябва да е сред тези с най-голяма роля в БВП на страната, а местните предприятия да й носят приходи. Само че действителността е малко по-различна – развитите индустриални зони всъщност са в съседни общини, защото Пловдив няма земя – тя е една от малкото общини в България, чиито граници свършват точно в края на града – от което печелят общините Марица, Куклен, Раковски. Това са трите района, в които са основните зони за производствения бизнес. Тук изключваме старата индустриална зона, оформена още преди 1989 г. в границите на гр. Пловдив. Предимството на новите индустриалните зони е като навсякъде в България – изградена готова инфраструктура, земя със статут за застрояване, лесна газификация, електрификация, водоснабдяване, достъпни пътища. За региона на Пловдив близостта до магистрала "Тракия" е едно от сериозните предимства в инфраструктурно отношение. Инвеститор и в трите промишлени зони е строителният "Сиенит холдинг". Над 800 дка е първоначалната площ на индустриална зона "Раковски" - тя се намира в землището на село Стряма, на 14 км от Пловдив. Изграждането й започва през 2004 г. с помощта на община Раковски и по инициатива на "Сиенит", който все още е неин собственик. Подкрепа за проекта дават Българската агенция за инвестиции и Германско-българската индустриално-търговска камара. Големи инвеститори там са ABB Group, Ixetic, Kaufland. Голяма част от площите вече са заети, а след първата компания – производителя на автомобилни части William Hughes, там се настаняват заводът за ароматизатори "Дзобеле България", австрийската Lunatone, българските "Интерцитрус", "Сиджи транс". Подобно на зона "Марица" и "Раковски" се разширява извън първоначалните си граници. Интересно е, че в края на март компанията Otis GESMBH успява да получи запор върху дяловете на "Сиенит" в зоната – причината е дълг от 628 хил. лв. Засега не е известно как се развива казусът, като в Търговския регистър все още няма вписани никакви промени. Към края на 2010 г. "Раковски" има 319 хил. лв. печалба при 487 хил. лв. година по-рано. Понижение има и на приходите – от 1.8 млн. лв. те падат на 1.3 млн. лв. за 2010 г., сочи последният публикуван отчет от Търговския регистър. Индустриална и търговска зона "Марица" също е с инвеститор "Сиенит холдинг" и заема площ над 3000 дка. Тя се намира до магистрала "Тракия", а първият инвеститор в нея е "Агри България", дружество на производителя на шоколади Ferrero Group, след него там дойде и Liebherr-Hausgerate, както и "Сокотаб". Мария Динкова, експерт в Търговско-промишлената камара в Пловдив, обясни, че има доста случаи, особено сред германските компании, когато идва една голяма и след нея пристигат още няколко. В случая Liebherr е изиграла тази роля и там се е получил "малък клъстър", по думите на Динкова. "Може би обяснението е, че европейските компании не вярват на местните власти и фирми, а на сънародниците си", коментира Динкова. В "Марица" са търговските представителства на вносителя на автомобили "Балканкар", завод на Schneider Electric, база на Linde за електрокари, логистичен център на "Белла България", завод за строителни смеси на Maxit и др. Промишлената зона "Марица" се разшири извън първоначалните си граници с проекта "Логистика Марица". Срещу КЦМ по пътя към Асеновград се намира Промишлено–търговската зона "Куклен", на 10 км от Пловдив. Акционерите в нея са "КЦМ 2000" и "Сиенит холдинг", които държат по 50% от акциите. Според отчета за 2010 г., публикуван в Търговския регистър, "Куклен" има 984 хил. лв. приходи и 10 хил. лв. загуба. Предишната година приходи от дейността не са отчетени, а загубата е била 131 хил. лв. Общата площ на земята, върху която е разположена зоната, е близо 800 дка, а част от земята вече е продадена. За 2010 г. получените приходи от продажба на терени са близо 790 хил. лв., сочи отчетът на дружеството. Засега твърдо обявените инвеститори в зоната са две компании, с още няколко се водят преговори. Официално там стъпиха германската Mercalit и "Юпитер 05". Продаваните терени в зоната са с площ от 6 до 200 дка, но има възможност да бъдат и по-големи. От "Куклен" предлагат на кандидатите строителство и проектиране на обектите им. Преди няколко месеца германската компания Mercalit обяви, че ще изгради новия си завод за преработка на пластмаси в "Куклен". Очаква се строителството да приключи до средата на юли тази година, като заводът ще бъде разположен върху 24 дка. Миналата година първата компания, която заработи в индустриалната зона, беше на производителя на метални изделия "Юпитер 05".
Източник: Капитал (01.06.2012)

АВВ започна да строи четвърти завод в България Производителят на електрическо оборудване "АББ България", който е част от шведско-швейцарската група ABB, започва строеж на четвъртото си предприятие в България. Фабриката, която се намира до Пловдив, ще бъде вътрешен доставчик на щвейцарската група АВВ за продукти ниско и средно напрежение. Общата стойност на проекта е около 23 млн. долара и след приключването му в завода ще работят около 600 души. Производството в него трява да започне до края на 2013 г. Строителните работи ще бъдат извършени от пловдивския "Сиенит холдинг". Това е втората инвестиция на зелено но групата в България. Първата беше през 2009 г. отново в района на Пловдив - град Раковски. В сега действиящия завод в Раковски работят над 700 души. В другите предпирятия на АВВ са в Петрич и Севлиево. Очаква се с новия завод общият брой работни места на групата в България да достигне 1800 души. От ръководството на компанията обясниха, че България не е била в радара на концерна АВВ, но след първите инвестиции са останали доволни от средата в страната. ABB е един от най-добре представеният промишлен инвеститор в България. Със своите заводи в Петрич, Севлиево и Раковски и офиси от София до Варна групата покрива цялата територия на страната. Освен че доставят компоненти за другите предприятия на ABB, българските компании работят и за редица местни контрагенти и разработват нови продукти. Заводът "Авангард" в Севлиево е създаден през 1962 г., а през 1996 г. е приватизиран от шведската група и преименуван на "АББ Авангард". Той е специализиран в производство на оборудване за средно и високо напрежение. През 1996 г. ABB изгради и производствена база в Петрич - "АББ Контрол", която през 2005 г. се вля в "АББ България". Предприятието е разположено на площ от 5000 кв. м. В завода се произвежда и сглобява електрическо оборудване за други фирми от групата. Важна част от дейността на компанията е изграждането на подстанции за захранване с електрическа енергия. Точно в разгара на кризата се появява третото предприятие на шведската група в България. Инвестицията в Раковски е на зелено и е в размер на 20 млн. долара. Самата компания "АББ Аутомейшън" е регистрирана през 2008 г.
Източник: Капитал (07.12.2012)