Подали сте оферта да купите едно предприятие преди около година. Сега ви предлагат да го вземете на предложената тогава цена. Звучи неизгодно, защото заради кризата стойността на компаниите рязко падна. Има и изключения на поскъпнали дружества, за които е странно да се продават на старата си цена. Министерството на отбраната е пред сключване на точно такава сделка. Неин обект е предприятието за унищожаване на боеприпаси "Терем - Цар Самуил", а купувач е военният завод "Дунарит". А старата цена от 2.7 млн. лв. сега изглежда суперизгодна, защото дружеството спечели военна поръчка за двойно по-голяма сума и предстои да участва в друг армейски конкурс за още 40 млн. лв. Другият интригуващ момент е, че сделката се случва в пълна секретност, и то точно в последните дни на мандата на правителството. Ако не беше искането до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за разрешаване на продажбата, никой нямаше да разбере, че въпреки провала през миналата година процедурата още продължава. Избраният сега купувач "Дунарит" - Русе, беше един от седемте кандидата за "Терем - Цар Самуил" в Костенец на конкурса, който министерството проведе точно преди една година. Интересът към покупката на 74% от акциите на дружеството беше голям, тъй като това е едно от малкото предприятия за унищожаване на боеприпаси и има гарантирани поръчки от армията. През юли 2008 г. за победител беше избрана "Алма-Д" от Сливница. Компанията обаче беше декласирана, защото не получи необходимите сертификати за сигурност за работа във военен завод. В същото време един от загубилите - "Металхим холдинг", обжалва процедурата и класирането в съда. Причината беше, че "Дунарит", която е предложила по-ниска цена, е класирана на по-предна позиция. След като искът беше оттеглен през март, в края на май русенската фирма е била избрана за купувач. Директорът на "Дунарит" Кръстю Кръстев отказа да коментира цената, преди КЗК да пусне сделката. Според източник от Министерството на отбраната русенската компания ще плати за акциите 2.7 млн. лв. Купувачът и държавният завод имат сходен бизнес. По думите на Кръстев поне 30% от дейността на "Дунарит" е свързана с обезопасяване на боеприпаси. "Развиваме тази технология от малко повече от 10 години и това е добре, защото се оказахме максимално подготвени за търговете на Министерството на отбраната", казва Кръстев. "Дунарит" през януари беше сред избраните компании от Министерството на отбраната за унищожаване на 15 хил. тона боеприпаси. Поръчката на министерството беше на стойност 27.7 млн. лв. Заедно с "Терем - Цар Самуил" "Дунарит" получава и готов бизнес. Държавната компания също спечели част от януарската поръчка за обезопасяване на ръчни гранати, снаряди и патрони. Фирмата получи от министерството 5.4 млн. лв., което е значителна сума, при положение че приходите на дружеството за 2008 г. са малко под 900 хил. лв. Според оръжейници печалбата при обезопасяването на стари боеприпаси идва от продажбата на металите от гранатите и гилзите за скрап. "Ако компанията е получила сума от 5 млн. лв., тя ще получи и 10 млн. лв. само от продажба на металите при сравнително ниски разходи за обезвреждането", каза представител на фирма от сектора. "Дунарит" е свързан със собственика на Корпоративна банка Цветан Василев. През последните месеци името му често се свързваше с бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, която купи няколко медии. Василев сам не скрива интересите си и участието си в тези сделки. Наскоро чрез ИПК "Родина" те сключиха сделка с правителството на Станишев да построят нова сграда на Националната агенция за приходите, като в замяна ще получат три сгради на данъчните в центъра на София и парцела с лице към "Цариградско шосе". Освен че единият от клоновете на Корпоративна банка се намира в административната сграда на "Дунарит", компанията е свързана с банката почти пряко. Единият от членовете на борда на военния завод, Никола Киров, е в ръководството и на финансовата къща "Фина-С", собственост на шефа на Цветан Василев чрез дружеството му "Бромак". Съсобственик на "Дунарит" е компанията "Кемира", чийто управител Александър Цветков е и в борда на "Техно резиденшъл парк". Това е компанията за недвижими имоти, която от своя страна държи половината от акциите на Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ - ИМЕ). От своя страна технологичният център е акционер в Корпоративна банка. Другият основен акционер в "Дунарит" с равен дял е "Инкомс телеком холдинг". Чрез дъщерното си дружество "Телеком" през миналата година холдингът придоби 66% от ациите на "Терем - Георги Бенковски". Основен акционер в "Инкомс телеком холдинг" е австрийската CSI Hendels Wetailigungs, свързана с българина с австрийско гражданство Петър Танков. През последните години фирми около Петър Танков инвестираха в различни проекти и бизнес сфери в България. Купиха заводите "Електроника" и "Вамо", като единият трябваше да се превърне в бизнес център, а другият беше препродаден. Друг негов проект беше и планираният жилищен комплекс на терен до Централна гара в София, който сега се е модифицирал в търговски център. Повечето бизнес начинания на българина с австрийско гражданство в страната се случват с подкрепата на Цветан Василев. "Не мога да кажа нищо за Корпоративна банка - в Търговския регистър са посочени акционерите ни, държавата има по-малко от 1%. Сделката още не е финансирана, но както се случва в съвременния бизнес, това ще стане със заемни средства", казва директорът на "Дунарит" Кръстю Кръстев. По думите му идеята за покупката на предприятието в Костенец е добра, защото армията ще продължи да освобождава боеприпаси с изтекъл срок на годност. И е прав - от Министерството на отбраната съобщиха, че предстои да се обяви нов конкурс за още близо 25 хил. тона боеприпаси, който ще е на стойност поне 40 млн. лв. След два неуспешни опита за приватизация на "Терем" военното министерство нае консултанти, които подготвиха специална стратегия за приватизацията на всеки един от осемте им завода. Предприятията бяха разделени на две групи - стратегически за холдинга, от които се продаваха 66%, и нестратегически - с пакет от 74%. В първата група бяха "КРЗ Флотски арсенал", "Терем - Георги Бенковски", "Терем - Хан Крум" и "Терем - Ивайло". В групата на нестратегическите предприятия бяха "Терем - Летец", "Терем - Овеч", "Терем - Цар Самуил" и "Терем - Ген. Владимир Заимов". Конкурсът за заводите беше през юли, но и той се оказа провал, след като от нестратегическата група беше продаден само "Терем - ген. Владимир Заимов" в Божурище, а от стратегическата - само "Георги Бенковски". За останалите заводи или не беше избран купувач, или цената не беше достатъчно висока. С гръм и трясък беше отменена без всякакви мотиви процедурата за "КРЗ-Флотски арсенал", за който кандидатстваха 13 чуждестранни и български компании. През септември се оказа, че военното министерство и дружеството му "Терем" все още имат шанс да сключат две сделки - за завода в Костенец и за "Летец". Според източници от военното ведомство другата сделка, която ще бъде сключена през следващите дни, е за "Терем - Летец" в София. Купувач обаче не е миналогодишният класирал се на първо място - BHAir, която се свързва с Първа инвестиционна банка. На финалния етап печели авиокомпанията на "Перол холдинг" - "Еър Лазур - Дженерал авиейшън", която е лицензиран авиационен оператор и притежава пет самолета за бизнес полети. Предложената цена е 30 млн. лв. и 30 млн. евро инвестиции. Вече четири месеца обаче сключването на договора се бави. Покупката на "Летец" е много атрактивна, тъй като дружеството има директен излаз на летище "София". След серията провали министерството реши да направи преоценка на част от активите и актуализация на информационните меморандуми на "Терем". Консорциумът консултанти между "КПМГ България" и адвокатското дружество "Арсов, Начева, Ганева" актуализира документацията за "Терем - Ивайло" във Велико Търново, "Терем - Хан Крум" - Търговище, и "Терем - Овеч" в Провадия, за да стартират скоро нови процедури по продажба. Единствено бъдещето на завода "Флотски арсенал" във Варна е неясно. От военното министерството засега се отказват да го продават, тъй като то единствено носи някакви приходи в "Терем". Което по принцип не следва да е пречка за приватизация. Но пък и новите управляващи може да имат друга идея за четирите държавни завода. Какво е "Дунарит"? Основният бизнес на фирмата е производство на взривни вещества и снаряди, но напоследък е активна и в обезвреждането на боеприпаси. През 2008 г. приходите от дейността на "Дунарит" се увеличават повече от два пъти в сравнение с 2007 г. и достигат 68.7 млн. лв. Печалбата също се удвоява до 4 млн. лв. Ръстът в приходите не е от продажба на продукция, а на стоки и освен това в отчета са отбелязани 43 млн. лв. "суми с корективен характер", без бележка под черта за какво става дума. Директорът на дружеството Кръстю Кръстев заяви, че заводът няма поръчка за българската армия и изнася продукцията си за страни от Африка и Азия. В началото на годината при газовата криза производството спря. "Имаме умерен оптимизъм, че ще се справим, нямаме съкращения на персонала от 500 души", казва Кръстев.
Източник: Капитал (13.07.2009)

С 1,8 млн. лв. е ощетен военният кораборемонтен завод ТЕРЕМ-„Флотски арсенал". Това станало след като държавата си прибрала минерален извор на територията на предприятието и го отдала на концесия на частна фирма. В последните месеци от управлението на предишното правителство бившите министри на отбраната Николай Цонев и на екологията Джевдет Чакъров се споразумели да извадят от военния резерв минералния извор. След това той бил сложен на тезгяха за отдаване на концесия. „За това научихме от Държавен вестник", заяви пред „Позвънете" директорът на „Флотски арсенал" Георги Стойков. Той моментално натоварил адвокатите на предприятието да обжалват решението на Министерски съвет. Претенциите на директора са именно за 1,8 млн. лв., на колкото експертите му оценявали сондажа. Той е правен със средства на предприятието. Макар минералните извори да са изключителна държавна собственост, разкриването и стопанисването на находището до момента е извършвано именно от военния завод. Още докато министър на екологията беше Долорес Арсенова предложих да прехвърлят стопанисването на извора на името на министерството. Тогава обаче категорично ми беше отказано, защото нямало полза от него, спомня си Стойков. Той определи изземването като скрита приватизация и национализация. Според него щом е било необходимо някой да експлоатира извора, това успешно е можело да бъде и военното предприятие. Според сключения договор с пловдивската фирма „Аквабул", годишно от извора могат да се черпят до 94 608 кубика вода, при експлоатационен дебит от 3 л/сек. Срещу отдаването на извора за експлоатация в държавната хазна са влезли еднократно 80 000 лева. За всеки добит кубик пък фирмата трябва да плаща левовата равностойност на 3,27 долара. Определеният срок на концесията е 25 години. На терена на завода ще трябва да се изгради и бутилиращо предприятие с директна тръбопроводна връзка от сондажа. Съгласно сключения договор той се задължава да осигури инвестиция в рамер на 1,1 млн. лв. за първите 2 години от срока на концесията. Именно поради тази причина в началните 12 месеца не се дължи никакво плащане. До момента никой не е идвал нито да гледа терена, нито да обсъжда с нас как ще строи завод, каза Стойков. Той добави, че единствено са получили нареждане да осигурят достъп на новия стопанин през терена на предприятието до водоизточника. Решен съм да обжалвам на всяка инстанция. Омръзна ми да взимат от предприятието всичко, което може да се продаде, заяви Стойков. Към момента управителят на ТЕРЕМ- “Флотски арсенал” очаква становището по случая на Комисията за защита на конкуренцията. (Позвънете новини)
Източник: Други (14.08.2009)