"Тракия икономическа зона" създава учебен център за 1.75 милиона лева "Тракия икономическа зона" започва оборудването на учебен център с над 200 компютъра в Пловдив. Общата инвестиция е над 1.75 млн. лева, а основната задача на центъра е да развива знания и умения в областта на индустриалното производство. Центърът ще разполага с 10 зали за теоретично и 1 за тренировъчно обучение. Финансирането на центъра е с европейски средства по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020. Безвъзмездната финансова помощ е 1.243 млн. лева (70% от общата стойност на проекта), а останалите над 510 хил. лева (30% от стойността) са осигурени от "Тракия икономическа зона" (ТИЗ). Създава се и електронна платформа за управление на учебния процес. С нейна помощ ще се провеждат иновативни електронни, уеб-базирани и дистанционни обучения за нуждите на индустрията. От технологичната инфраструктура, обученията и практическите занимания ще могат да се възползват както служителите на дружествата от ТИЗ, така и външни клиенти. Сдружението е амбицирано да насърчава по-активно индустриалната модернизация в региона. За целта ТИЗ ще си сътрудничи с други сектори и клъстери, включително и такива от чужбина. Крайната цел е модернизация и подобряване на конкурентоспособността на българската икономика и нейното утвърждаване на европейския и световен пазар - цели, които се припокриват с тези на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020.
Източник: Money.bg (25.01.2018)

Заводът на Latecoere в Пловдив получи 6 млн. евро по плана "Юнкер" Заводът за самолетни части, който Latecoere започна да строи през есента край Пловдив, ще получи 6 млн. евро по плана "Юнкер". Финансирането е част от договор за общо 55 млн. евро, които Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска на френската група. Повечето от средствата са за научно-развойна дейност и иновации, но пари са предвидени и за новите производства в България и френския град Тулуза. Първоначалната инвестиция в Пловдив е 11 млн. евро и включва изграждане и оборудване на предприятието, което се очаква да заработи до края на март. Основният клиент на продукцията ще бъде самолетният гигант Airbus. Проектът на Latecoere е на обща стойност 110 млн. евро и срок на изпълнение до края на 2020 г., като ЕИБ осигурява половината от средствата. Той предвижда разработване и внедряване на иновации в производството на врати, оптични мрежи, бордови съоръжения и видеосистеми. Проектът включва също изграждането на високо дигитализиран "завод на бъдещето" от поколение 4.0 в Тулуза, както и предприятие за производство на компоненти в Пловдив. И двете фабрики са част от плана за трансформация на Latecoere до 2020 г., който предвижда автоматизация и оптимизация на разходите. Предприятието в "Тракия икономическа зона" ще е разположено на 5000 кв.м , от които 4000 кв.м производствена площ и 1000 кв. м административна. След откриването на завода през пролетта френската група предвижда и допълнителни инвестиции, като общата сума трябва да достигне 15 млн. евро в рамките на три години. В предприятието ще се произвеждат авиационни възли за вратите на самолети Airbus A320 и A330, както и шкафове за авионика, но без кабелите и електронното оборудване. Очаква се заетите да бъдат 200 души, повечето от тях работници. Проектът се изпълнява от местното дъщерно дружество "Латекоер България ". Latecoere е доставчик от първо ниво на най-големите авиационни производители. Основният й клиент е Airubus (над 50% от продажбите), следван от Embraer, Boeing, Dessault, Bombarier и др. Работи в две основни сфери - корпусни елементи и врати (65% от общите приходи) и електрически шкафове и кабелни системи (35%). Има производства във Франция, Германия, Чехия, Мароко, Тунис, Мексико и Бразилия, като стратегията й е заводите да са разположени близо до клиентите. Към края на 2016 г. за групата работят над 4300 души, а оборотът й е 655 млн. евро.
Източник: Капитал (26.01.2018)

Строим индустриални зони колкото Слънчев бряг Индустриални площи с големината колкото емблематичния курорт Слънчев бряг са застроени и се предлагат на потенциални инвеститори. Общата квадратура на държавните и частните зони е 17,5 млн. кв.м, от които повечето от половината се намират в Пловдив и са частна собственост, изчисли „Монитор“. След бурното развитие на „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) до Пловдив през последната година и държавната компания „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) излезе под светлините на прожекторите. Дружеството управлява под шапката си зони с площ 6,8 млн. кв.м Най-бързо разрастващите се държавни проекти са в Божурище и в Бургас. Най-добре развитата, но частна, се намира до Пловдив с 3,25 млн. кв.м заета площ и потенциал за развитие още два пъти колкото е в момента площта й. Заетите в трите зони – София, Пловдив и Бургас, са общо 26 хиляди. Най-много са работниците в ТИЗ, които надвишават 25 хиляди, към момента до Божурище пътуват да работят около 800 човека. Очаква се до средата на 2018 г. броят на работниците в зоната да надхвърли 1000, а още четири компании до края на годината би трябвало да са изградили обектите си и активно да започнат наемане на служители. В „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ реалният брой открити нови работни места до момента е сравнително скромен – около 30. Причината е, че зоната е в напреднал процес на изграждане при сериозен интерес от страна на инвеститорите. През последните години частните инвеститори започнаха да възраждат сектор, който години наред беше „под водата“. Cтaбилният pacтeж на бългapc?aтa и блaгoпpиятнaтa cитyaция в cвeтoвнaтa и?oнoми?a мoтивиpaт бългapc?и и чyжди инвecтитopи дa влaгaт милиoни лeвoвe в нoви и paзшиpeниe нa вeчe cъщecтвyвaщитe пpoизвoдcтвa y нac. Кой инвестира в индустрия у нас? В най-голямата зона до Пловдив направените инвестиции са за над 1 млрд. евро, от 120 привлечени инвеститори, като 80 от тях са чуждестранни. В близост до София са привлечени две чужди компании от Германия („Бер-Хелла Термоконтрол“ и „Райсволф“), един от Гърция (мелничарската компания с 250-годишна история „Лулис Мелс“) и от Дания – мебелната компания „Юск“. Датският гигант в момента изгражда логистичен център за цяла Югоизточна Европа на стойност 200 млн. лева, който трябва да бъде завършен до края на годината. От НКИЗ в момента са в начална фаза на разговори с инвеститори от Германия, САЩ, Кипър, Южна Корея, Китай и др. Според техните конкретни изисквания им се предлагат подходящи терени – както в държавните индустриални зони, който управляват, така и на общински имоти, в сътрудничество с местните власти. По-голямото предлагане води и до „специализация“ на зоните свързана със спецификата на работата, защото няма логика да се търси терен за мебелна компания в миньорски град. От НКИЗ предлагат локация, свързана със спецификата на населеното място и подходящи кадри. „Чуждестранна компания от хранително-вкусовата промишленост се обърна към нас с подобен въпрос и запитване за подходящи за целите й терени. Един от имотите, които сме й предложили, е в „Индустриален и технологичен парк – Бургас“, като в близост до него вече работят или изграждат обектите си шест различни фирми от същата индустрия“, дава пример изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес. Интерес има и към терени, които НКИЗ предлага съвместно с общини. От държавното дружество развиват ad hoc проекти с всяка една община, която проявява интерес да развива своя зона. Първоначално местната администрация прави проучване на терените си и дава информация на НКИЗ, която подпомага намирането на инвеститори. „Целта не е да съсредоточаваме инвестициите само в София, а в цялата страна“, коментира Барес. По тази концепция се работи с повечето по-малки зони в страната. Пример за такъв проект е предстоящото подписване на меморандум за сътрудничество с община Горна Оряховица, за да се насочи инвеститорският интерес към новата индустриална зона в района на летището до града. Интересът към Горна Оряховица е подсилен и от това, че общината е водещ жп център у нас. Други инвеститори виждат като подходящи терени, които община Кюстендил идентифицира като индустриална зона – заради близостта със Сърбия и Македония. За трети интересен е Сандански заради близостта си със Солунското пристанище. Предстои да се развива и държавна индустриална зона в Кърджали. За терените, които са в процес на апортиране, има заявени конкретни инвеститорски интереси от компании от Турция и Гърция. През годината се очаква дeceт?и нaши и чyжди ?oмпaнии oт paзлични ce?тopи да пoдгoтвят cepиoзни инвecтиции в ТИЗ освен в индycтpиaлнитe зoни в Coфия, Бypгac и Pyce. ?peдпpиятиятa ca c шиpo? cпe?тъp нa дeйнocт - oт xpaнитeлнo-в?ycoвaтa и тe?cтилнaтa пpoмишлeнocт, дo виco?oтexнoлoгични пpoизвoдcтвa ?aтo тoвa нa aвтoмoбилни ?oмпoнeнти и мoдepни мaшини c цифpoвo yпpaвлeниe. O?oлo 20 ?oмпaнии, пoвeчeтo oт ?oитo бългapc?и, щe инвecтиpaт дeceт?и милиoни лeвoвe в TИЗ. Гoлeми чyжди инвеститори cъщo ca дoгoвopили дa пocтpoят фaбpи?и около Пловдив, като вложенията там щe oтвopят нaд 1000 нoви paбoтни мecтa дo ?paя нa гoдинaтa, стана ясно през миналата седмица по време ?oнфepeнция за индустриално строителство и инвестиции. Tъpceнeтo нa индycтpиaлни плoщи в cтpaнaтa e вce пo-гoлямo, ?aтo имa гoлям интepec ?a?тo ?ъм лoгиcтични, тa?a и ?ъм пpoизвoдcтвeни пpocтpaнcтвa. B мoмeнтa нa пaзapa имa o?oлo или пoд 1% cвoбoдни c?лaдoви плoщи. Beчe ce cтpoи ycилeнo, a мнoгo oт плoщитe ce oтдaвaт пoд нaeм oщe пpeди дa бъдaт зaвъpшeни, твърди Bлaдимиp Гюpджиeв, pъ?oвoдитeл индycтpиaлни плoщи и paзвитиe във Fоrtоn. По думите му сега е моментът да се строи, защото пaзapът ни?oгa нe e бил пo-дoбъp. Bcич?и пpeдпocтaв?и зa eднa ycпeшнa гoдинa ca нaлицe, положително гледат на сектора и управляващите. ?peз пъpвитe 9 мeceцa нa 2017 г. Бългapия oтчитa 950 млн. лeвa pъcт нa инвecтициитe, a пpeз пocлeднoтo тpимeceчиe y нac ce нaбюдaвa 5.2% pacтeж нa бpyтнaтa дoбaвeнa cтoйнocт oт cтpoитeлcтвo. "Страната ни e нa ?apтaтa нa мeждyнapoдния бизнec ?aтo мнoгo дoбpa инвecтициoннa дecтинaция", смята зaм.-миниcтъpът нa и?oнoми?aтa Лъчeзap Бopиcoв. За да подпомогнат строителството, от министерството са подготвили 12 мерки, които да подпомогнат по-бързото строителство. Зapaди aдминиcтpaтивни пpeч?и oбaчe чecтo пpoцecът ce бaви. Caмoтo cтpoитeлcтвo чecтo oтнeмa мнoгo пo-мaл?o вpeмe, oт?oл?oтo пoлyчaвaнeтo нa paзpeшитeлнo зa cтpoeж, пpиcъeдинявaнeтo ?ъм дocтaвчи? нa ?oмyнaлни ycлyги или мaшиннoтo oбopyдвaнe нa oбe?тa. Зa дa правят бизнec y нac, чyждecтpaннитe инвecтитopи тъpcят ocнoвнo три нeщa - дoбpo мecтoпoлoжeниe, пoдгoтвeнa инфpacтpy?тypa и ?вaлифициpaни ?aдpи. Te мнoгo чecтo имaт c?лючeни дoгoвopи и гoнят cpo?oвe зa изгpaждaнeтo и пyc?aнeтo в e?cплoaтaция нa oбe?тa cи. "Инвecтитopитe иc?aт гoтoвa инфpacтpy?тypa - дa дoйдaт и дa paзвивaт бизнeca cи, a нe дa cи cтpoят вcич?o caми", oтбeлязa д-p Mит?o Bacилeв, пpeдceдaтeл нa Гepмaнскo-бългapc?aтa индycтpиaлнo-тъpгoвc?a ?aмapa. Дoбъp пpимep в тoвa oтнoшeниe e НКИЗ, ?oятo изгpaждa пpeдвapитeлнo цялaтa нeoбxoдимa инфpacтpy?тypa, a инвecтитopитe имaт гpижaтa eдинcтвeнo дa paзвият cвoя пpoe?т.
Източник: Монитор (07.02.2018)

"Тракия икономическа зона" очаква над 100 млн.евро инвестиции Инвестиции за над 100 млн. евро се очакват тази година в Тракия икономическа зона. Това съобщи управителят инж. Пламен Панчев пред Радио Пловдив. Според него положителната тенденция е, че български компании продължават да влагат средства и ресурси в производството на храни, метални изделия, мехатроника, логистика. "Инвеститорите основно търсят сигурност, а Пловдив ги привлича както с доброто си географско положение, така и със своите кадри, завършили 9-те университета и професионалните паралелки в гимназиите. Търсят се най-вече инженери, IT-специалисти, хора със средно образование. Очакваме тази година добрата практика да се привличат чуждестранни студенти с български корени да продължи, като се надяваме около 2000 млади хора да дойдат в Пловдив", каза управителят на ТИЗ. Панчев определи като много успешна платформата „16+1“ между страните от Централна и Източна Европа и Китай, благодарение на което в ТИЗ ще стъпи на-голямата китайска платформа за онлайн търговия. Очакват се китайски делегации да посетят Пловдив през май. Всеки български производител може при нас да се консултира как да стъпи на китайския пазар, каза още Пламен Панчев.
Източник: Банкеръ (14.02.2018)

Концесията за Летище Пловдив продължава. Върховният административен съд /ВАС/ даде ход на процедурата, отхвърляйки жалбата на единия от тримата кандидати - ДЗЗД „Силк роуд Пловдив еърпорт“. Това е видно от решение на ВАС № 2696/ 01.03.2018 г. В решението пише: „ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на фирма ..., подадена чрез представляващ дружеството адв. К., срещу Решение №1210/ 26.10.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК- 764/2017 г. Решението е окончателно“. През октомври 2017 г. Комисията за защита на конкуренцията отстрани от участие дружеството на швейцареца Урс Майстерханс заради неизрядни финансови отчети, които не отговарят на международните счетоводни стандарти. Фирмата не бе посочила и трето лице, което да поеме съответните финансови отговорности, бе другия мотив на регулаторния орган, след което последва обжалване. Другите две фирми, които са на финалната права за концесията на аеропорта край Крумово, са консорциум между "Тракия икономическа зона" и превозвачът PIMK, подкрепен от община Пловдив и китайския конгломерат HNA Group Co.
Източник: Марица (06.03.2018)

Китайците от Хайнан взимат летище Пловдив Консорциумът между китайската HNA Airport Group Co LTD и българската Пловдив Еърпорт инвест взима летище Пловдив на концесия за 35 г. Според изданието, комисията към Министерството на транспорта вече е направила своя избор, а до дни се очаква официалното решение на Министерски съвет. Китайците от Хайнан и местните им партньори се състезаваха на финалната права срещу пловдивския консорциум между транспортния гигант ПИМК и "Тракия икономическа зона", който получи и официална подкрепа от общината. При разглеждане на документите и инвестиционните намерения обаче експертите в министерството са преценили, че офертата на Хайнан е по-добра и гарантира развитието на аеропорта. Представител на консорциума е Асен Василев, който беше министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков. В Пловдив Еърпорт инвест пък участват няколко експерти с опит в летищната и авиационна дейност. Според офертата, китайците ще инвестират в Пловдивския аеропорт 79 млн. лева. Освен карго терминалите, концесионерите планират да развият и гражданските полети, като най-вероятно ще опитат да осигурят и директни връзки с някои летища в Поднебесната империя. Откриването на подобни линии ще повлияе сериозно върху развитието на туризма в целия регион. Туристите от Азия ще имат бърз достъп както до историческите забележителности, така и до СПА курортите и планинските центрове Пампорово и Чепеларе, коментира пред "Марица" Асен Василев. Той напомни, че HNA Group притежават шестия по големина туроператор, фокусиран върху промотиране на пътувания на китайски граждани в чужбина. HNA Group e една от най-големите корпорации в световен мащаб, като миналата година влезе в топ 100 на Fortune Global Companies. HNA Group притежават общо активи на стойност 61 милиарда евро. Приходите им за 2016 г. са 13 млрд. евро. Групата притежава Hainan Airlines (четвъртата по големина аерокомпания в Китай с флот от 700 самолета и обслужваща над 120 дестинации). Нейна собственост е и летищният оператор Swissport, който държи над 1/3% от наземното обслужване на летище София. Тя е и един от големите собственици на хотели в Китай и държи 30% от веригата Hilton Hotels, както и 10% от Deutsche Bank. Оперира 16 летища с приходи от летищни операции на стойност 800 млн. евро.
Източник: Стандарт (16.03.2018)

Още една френска компания с интерес за завод у нас Още една голяма френска компания от самолетната индустрия проявява сериозен интерес да построи завод у нас. Вчера министърът на икономиката Емил Караниколов съобщи новината при подписването на Меморандум за сътрудничество между Национална компания индустриални зони (НКИЗ) и Община Горна Оряховица. В момента се изгражда заводът за самолетни части на френската компания „Латекоер“ в „Тракия икономическа зона“. Компанията е водещ доставчик в самолетната индустрия, а край Пловдив ще произвеждат части основно за глобалния гигант Airbus. Цялото съоръжение е разположено на 5000 кв. м, от които 4000 кв. метра производствена площ и 1000 кв. м административна. Община Горна Оряховица вече е идентифицирала свой терен, подходящ за индустриални цели. Става дума за имот от около 300 дка, бивши казарми, който е с нов подробен устройствен план и вече одобрени за изграждане електро- и ВиК схема за захранване на всички новопроектирани имоти. Парцелът разполага с добра техническа инфраструктура, като е особено атрактивен с близостта си до международното летище в Горна Оряховица и с товарна гара. До момента НКИЗ ЕАД има подписани меморандуми за сътрудничество с общините в Бургас, Божурище, Враца, Сандански, Ловеч, Кюстендил, Варна, Видин, Дупница, Стара Загора, както с областна администрация Кърджали.
Източник: Монитор (30.03.2018)

Нов завод никне в индустриална зона „Куклен” Нов завод за производство на фарове за голяма германска автомобилна компания ще бъде построен в Индустриалната зона на Куклен. Теренът, върху който ще се строи, е с площ от 17 декара и ще има излаз на Асеновградско шосе. От общината в Куклен са осигурили „бърза писта” за изграждането на новата производствена мощност, като са одобрили документацията за по-малко от седмица. Очакванията са инвеститорът да вложи няколко милиона евро в строителството и оборудването на производството си край Пловдив. „Това е петият голям международен инвеститор, който стъпва в индустриалната зона край Куклен. След месец ще стане ясно дали там ще стъпи още един, който иска да строи завод за машини с цифрово-програмно управление”, обясниха от „Тракия икономическа зона”. Теренът е бил закупен от международния инвеститор след преговори, които продължили близо една година, разкриха от „Тракия икономическа зона”, откъдето компанията е купила терена. Същата международна фирма има аналогични заводи в Турция и в Германия.
Източник: Монитор (10.04.2018)

Чужда компания строи нов завод край Куклен, ще правят фарове за световно известна марка коли Нов модерен завод ще изгражда чужда компания в индустриалната зона на Куклен. Промишленото хале ще е върху терен от 17 дка. За по-малко от седмица общинската администрация е издала строителното разрешение за обекта. От "Тракия икономическа зона", откъдето компанията е закупила земята, разкриха, че преговорите с нея са се водили близо година. В нея ще се произвеждат фарове за най-известната в света марка немски автомобили. Същата фирма притежава и заводи в Турция и Германия. Това е петият сериозен инвеститор в индустриалната зона край Куклен. След месец ще стане ясно дали там ще стъпи още един, който иска да строи завод за машини с цифрово-програмно управление, заяви съуправителят на "Тракия икономическа зона".
Източник: 24 часа (10.04.2018)

В Пловдив откриха китайски офис за онлайн търговия със селскостопански продукти Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов заедно с китайския си колега Хан Чанфу откриха Офис за контакти на асоциация Шънджън Крос-Бордър И-Комерс (Shenzhen Cross-Border E-Commerce Association). Офисът за контакти ще обслужва логистичня център и Павилион за електронна търговия със селскостопански и други продукти в страните от инициативата „16+1“. Центърът се намира в Тракия икономическа зона, Пловдив. Платформата дава възможност за електронна търговия между Китай и страните от Централна и Източна Европа, и Западните балкани. „Платформата гарантира свързаност между юридическите лица и правителствата. Това е бърз, сигурен и удобен начин за свързаност. Даваме възможност на производителите да качват своите продукти и посредством изградената свързаност за реална търговия b2b и b2c“, заяви Васил Гелев, директор на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). На 24 ноември 2017 г., в Тракия Икономическа Зона - Пловдив, беше открит първият “16+1 Логистичен център за електронна търговия и Павилион за селскостопански и други продукти” – България. Той ще координира и насърчава успешната реализация на проекта между участниците. На територия от над 10 дка ще бъде изградена нова инфраструктура в това число търговски и складови площи, както и административни помещения за осъществяване на търговски операции.
Източник: Банкеръ (29.05.2018)

При рекордно ниски лихви жилищните кредити растат все по-бързо Отпуснатите от банките жилищни кредити растат все по-бързо и през май вече достигат 9.830 млрд. лв., показва данните на БНБ, оповестени вчера. Така годишният им ръст е почти 10%, докато през април той бе 9.1%, а в началото на годината - около 8%. Рекордно ниските лихви по ипотечните заеми, голямото търсене и покачващите се цени на жилищата в големите градове са причина за кредитния бум от началото на годината. Някои банки вече предлагат лихви под 3% в изострената конкуренция за нови клиенти. Това бе причина управителят на БНБ да предупреди преди време банкерите да повишат вниманието си върху кредитния риск. Силен ръст отбелязват и потребителските заеми, които през май бележат 15% увеличение на годишна база. В края на май те възлизат на 8.629 млрд. лв., като само два месеца преди това бяха все още под 8 млрд. лв. Една от причините за ускорения ръст отново е жилищното кредитиране, тъй като кандидатите за ново жилище избират да платят първоначалните вноски при сделките на зелено с потребителски кредити. Фирмените заеми обаче нарастват с доста по-скромни темпове - с около 3% през май на годишна база и достигат 31.9 млрд. лв. Слабата инвестиционна активност от страна на бизнеса у нас е трудно обяснима на фона на добрите данни за икономическия растеж от 3.6% за 2017 г. и също толкова за първото тримесечие на 2018 г.
Източник: Сега (26.06.2018)

Правят завод за фарове на „Мерцедес“ Завод за задни светлини на “Мерцедес” ще построят в Тракия икономическа зона (ТИЗ). Първа копка на завода ще направят на 28 юни министърът на икономиката Емил Караниколов и Ахмет Байрактар, президент на “одело Фарба Лайтинг Груп”. Турската компания строи в индустриална зона “Куклен”, част от ТИЗ. Чрез регистрираната у нас “одело Фарба България” тя ще инвестира до 2023 г. 40,6 млн. евро в 3 завода и парк за поддоставчици. Общата площ на парцела е 92 хил. кв.м, като първият завод ще бъде върху 23 хил. кв.м. По предварителни разчети серийното производство в него ще започне през декември 2020 г. През 2023-2024 г. трябва да бъде построен вторият завод, завод за електроника и парк за поддоставчици са предвидени за периода 2021-2023 г. “одело Фарба България” е част от Байрактарал Холдинг, в който влизат компании в областта на производство на осветление – автомобилно и общо, лизинг, застраховане, строителство и туризъм. През 2011 г. Байрактарал Холдинг придобива германската компания “одело”. “одело Фарба Лайтинг Груп” е производител на автомобилно осветление. Фирмата има 7 завода. За 7 години е инвестирала 214 млн. евро в заводи.
Източник: Труд (26.06.2018)

Строят завод за фарове на Mercedes край Пловдив Високотехнологичен завод за задни светлини на Mercedes ще бъде изграден в индустриална зона "Куклен", част от "Тракия икономическа зона" край Пловдив. Първата копка ще бъде направена на 28 юни. "одело Фарба България" планира до 2023 г. да инвестира поетапно 40,6 млн. евро в три завода и парк за поддоставчици. Първият завод ще бъде изграден върху 23 000 кв. м площ, като се очаква производството да започне през декември 2020 г. Вторият завод, който ще бъде за електроника, както и паркът за поддоставчици, се очаква да бъде построен през 2023-2024 г. Изпълнител на обекта е „Сиенит строителна група“ ЕАД, а проектът е изготвен от екип на "Архитектурно дизайнерско студио". Общата площ на парцела е 92000 кв.м Турската компания „одело Фарба България“ е част от Байрактарал Холдинг, в чиято структура влизат компании в областта на производство на осветление - автомобилно и общо, автомобилно представителство и лизинг, застраховане, строителство и туризъм. През 2011 г. Байрактарал Холдинг придобива немската компания „одело“. „одело Фарба Лайтинг Груп“ е производител на автомобилно осветление. Фирмата има 7 завода (3 в Турция, 1 в Китай, 1 в Германия, 2 в Словения). За 7 години е направила 214 милиона евро инвестиции в заводи. В компанията работят 3 581 служители, 200 са заети в Изследвания и Развитие (80 в Турция, 120 в Германия). 461 милиона евро е оборотът на „одело Фарба Лайтинг Груп“ за 2017. Основни нейни клиенти са Mercedes, Audi, Fiat, BMW, Toyota, Ford, Volkswagen, Renault.
Източник: Монитор (26.06.2018)

Заводът за части на Mercedes ще разкрие 400 работни места „Новият високотехнологичен завод за светлини на „Мерцедес-Бенц“ е не само едно обещаващо начало на Тракия икономическа зона, но и сериозен актив за страната ни, който ще събуди интереса на повече чуждестранни инвеститори.“ Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов па време на първата копка на завода на „Мерцедес-Бенц“ днес. Той изтъкна, че инвестицията ще бъде в размер на 40.6 милиона евро, което включва изграждането на 3 завода и парк за поддоставчици. Заводът ще бъде изграден върху площ от 23 000 кв. м. и се очаква да бъдат разкрити близо 400 работни места. Вторият завод, който ще бъде за електроника, както и паркът за поддоставчици, се очаква да бъде построен през 2023-2024 г. Турската компания „одело Фарба България“ е част от Байрактарал Холдинг, в чиято структура влизат компании в областта на производство на осветление - автомобилно и общо, автомобилно представителство и лизинг, застраховане, строителство и туризъм. През 2011 г. Байрактарал Холдинг придобива немската компания „одело“. „С днешното събитие доказваме, че вървим в правилна посока, а имено опростяване и улесняване на административното обслужване, насърчаване на инвестициите и иновациите, подобряване на достъпа до финансиране и подобряване на бизнес средата“, каза още министърът.https://www.economic.bg
Източник: Други (29.06.2018)

Китайска компания започва сглобяване на електрически камиончета край Пловдив Китайска компания с партньори от Люксембург и България започва да сглобява електрически миникамиони в "Тракия икономическа зона" край Пловдив. Изпълнителният директор на "Сентро аутомотив груп" прогнозира, че производството ще започне до половин година. В следващите 3 години фирмата планира да инвестира около 10 милиона евро в проекта, съобщи той, след среща с министъра на икономиката Емил Караниколов. Около 150 души ще бъдат наети в новия завод. Доброто образование на работниците е една от основните причини компанията да направи инвестицията си в България. Първоначално всички компоненти ще се внасят, като край Пловдив ще става само асемблирането. В дългосрочен план има и идея в България да се произвеждат отделни части. Освен купуване на камиончетата са предвидени и други варианти за плащане на ползването им, като идеята е да се предложи цялостно транспортно решение. Товарният електромобил може да пренася до 500 кг товар, като ще се предлага с разнообразни надстройки, включително и хладилни.
Източник: Дневник (13.07.2018)

Китайци ще сглобяват електро камиони край Пловдив Китайска компания със своите партньори от Люксембург и България започва да сглобява мини електрически камиони в „Тракия икономическа зона“ /ТИЗ/ край Пловдив. „До 6 месеца се надяваме първият камион да е готов“, съобщи Питър Уанг, изпълнителен директор на „Сентро аутомотив груп“, по време на среща с министъра на икономиката Емил Караниколов. В следващите 3 години фирмата планира да инвестира около 10 милиона евро в начинанието, съобщиха от ТИЗ. „Бихме искали този завод да се превърне в център за Централна Европа – не само за сглобяване, но и за производство на отделните части, както и за поддръжка. Това е целта ни“, подчерта Уанг. От своя страна министър Караниколов увери китайския предприемач, че държавата подкрепя и оказва пълно съдействие на инвеститори, които създават продукт с висока добавена стойност.Около 150 души ще бъдат наети в новия завод, стана ясно още по време на срещата. Доброто образование на работниците е една от основните причини компанията да направи инвестицията си в България. Цената за сглобяването и пласирането на пазара на самите електромобили също е доста привлекателна за инвеститорите, допълни Жилбер Жост председател на „Севик имобилити“ от Люксембург – партньор на китайската компания–производител. Вече е направено проучване сред няколко български спедиторски фирми, които са проявили интерес към придобиването на такъв тип транспорт. „Няма да е необходимо камиончетата да бъдат купувани“, подчерта Жост. Той обясни, че „самото превозно средство не е важно – важна е технологията, която се крие зад него – приложенията, мобилната комуникация, цялостната поддръжка на камиона. В Европа всъщност ние не продаваме камиони – продаваме решения, логистична концепция“. Именно технологията и поддръжката на камионите са основната част от услугите, които компанията предлага. Идеята е нова за нашия пазар, което кара българският партньор на Сентро – инж. Пламен Панчев, да е убеден, че тя ще е успешна. Според председателя на Съвета на директорите на „Сиенит холдинг“ и основател на ТИЗ това, че клиентът не трябва да прави тази инвестиция първоначално е огромно улеснение. Но и на никой няма да бъде отказано, ако иска да закупи мини електрическия камион. След срещата министърът на икономиката Емил Караниколов подкара на паркинга пред министерството „Метро“ – прототипа на камиончето. „Това всъщност е мултифункционална платформа, защото освен за превоз на стоки до 500 кг, той може да бъде оборудван и с хладилен отсек, за превоз на замразени храни. Камионът може да се зарежда директно от електрическата мрежа, не е необходима специална станция“, обясни докато се возеше до министъра Уанг.
Източник: Труд (13.07.2018)

Китайците не подписаха за концесия на летище Пловдив В последния ден, в който трябваше да се подпише договор за 35-годишната концесия на летище Пловдив, стана ясно, че китайците от “Хайнан” се отказват от нея. Процедурата за концесиониране на аеропорта бе спечелена от консорциум с водеща фирма HNA Group и регистрираната в Холандия Plovdiv Airport Invest. Сделката трябваше да се финализира на 15 юни, но срокът бе удължен с месец. Ако сделката с китайците се провали, процедурата предвижда да бъде поканен класираният на второ място. Това е консорциум между транспортната фирма ПИМК и “Тракия икономическа зона”.
Източник: 24 часа (19.07.2018)

ПИМК и "Тракия икономическа зона" още искат летище Пловдив ПИМК и "Тракия икономическа зона" препотвърдиха интереса си към концесията на летище Пловдив. Това стана ясно от думите на Илиян Филипов, един от собствениците на транспортната ПИМК, пред "Капитал". "Разбира се, че го желаем и искаме да бъдем извикани да подпишем договор", каза той. Обединението между "Тракия икономическа зона" и транспортната ПИМК - "Консорциум Летище Пловдив", беше класирано на второ място. Преди две седмици стана ясно, че първият класиран в процедурата за 35-годишната концесия на летище Пловдив - китайската HNA Airport Group, няма да подпише договора с българската държава. Китайската компания изпадна във финансови затруднения и започна да се освобождава от активи по света, като на 3 юли по време на ваканция в Прованс в Югоизточна Франция при трагичен инцидент загина и съпредседателят и основател на китайския конгломерат Уанг Джен. Така в крайна сметка въпреки удължаването с месец на срока за подписване на договора за летище Пловдив то така и не се състоя. Това обаче дава възможност за втория класирал се. Вместо да стане ясно как ще продължи процедурата оттук насетне, в четвъртък общинският съвет в Пловдив излезе с решение, с което ще поиска държавата да прехвърли летището на общината. "Ние се чувстваме победители след отказа на първия класиран. От две седмици имаме доста разговори с контрагенти и искаме да инвестираме", коментира още Филипов. Вторият класиран обаче до момента не е получил никакво писмо и информация от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обясни той. "Не са ни повикали, а документите по тръжната процедура са свалени от сайта на министерството, при положение че процедурата не е приключила. Ние ще си търсим по закон правата", каза още Филипов, като от обединението ще изпратят писмо до транспортното министерството, в което ще декларират, че интересът им към аерогарата е все така актуален. В "Консорциум Летище Пловдив" ПИМК има 49% участие, а останалите 51% държи "Тракия икономическа зона" (ТИЗ). "Тракия икономическа зона" обединява шестте индустриални зони в района на Пловдив, като в тях до момента са инвестирани над 1.1 милиард евро. Инициатори на ТИЗ са строителният "Сиенит холдинг" и производителят на цветни метали КЦМ заедно с 9 общини. Акционери в дружеството с равни дялове са "Сиенит" и "КЦМ 2000". ПИМК е най-голямата автомобилна компания в България. Разполага с над 1200 влекача. За 2017 г. приходите на дружеството са 248 млн. лв. Превозвачът инвестира в собствена жп фирма - "ПИМК рейл", с цел да развива интермодални превози, с каквито се занимава от няколко години. Тя спечели концесията на интермодалния терминал край Пловдив, където ремаркетата ще се претоварват на влак. Офертата за инвестиции на пловдивското обединение беше за 65 млн. евро. По отношение на концесионното плащане се предвиждаше 120 хил. лв. фиксирано възнаграждение и плаващо от 6% от приходите. Малко след подаването на офертите от "Консорциум Летище Пловдив" обясниха, че планират 60% от инвестициите да бъдат вложени още през първите пет години на концесията. Пловдивският кандидат планира 500 метра удължаване на пистата, за да може тя да посреща и по-големи карго самолети. Идеята на местните компании беше да се изгради карго терминал, като след това да се намери специализирана фирма, която да го оперира, а след одобрение на нов генерален план на летището и на още един. По отношение на пътниците надеждите бяха в следващите 10 години те да достигнат 1 млн., а при достигане на максималния капацитет на настоящия пътнически терминал да се построи още един. Без да е ясно какво ще прави министерството по процедурата оттук насетне, на днешното заседание на общинския съвет в Пловдив обаче общината с 38 души "за" и само двама против реши да поиска от министерството на транспорта летището да бъде прехвърлено на общината. Общината стъпва на примера с летище Русе, което бе прехвърлено на общината, след като за него не беше намерен частен интерес. Общинарите в Пловдив смятат, че общината може да се справи с издръжката на летището, в което държавата инвестира 40 млн. лв. за новия му пътнически терминал. Той обаче остана почти празен и от няколко години дружеството има сериозни финансови затруднения. Дори спря работа нощно време, като това доведе до абсурдни ситуации, в които самолети кацат аварийно на аерогарата, но няма служители, които да закарат стълбата за извеждане на пътниците. Общината има опит с летището, но не много успешен. През 2010 г. общините от региона създадоха "Фонд за развитие на Летище Пловдив – Южната врата на България" и така беше доведен нискотарифният превозвач Ryanair. Общините събираха по 50 ст. на жител. Най-голямата от тях обаче, а именно Пловдив, в началото на 2013 г. излезе от него, тъй като по тогавашните думи на кмета Иван Тотев след тригодишно инвестиране в реклама по този начин се вижда, че тя не носела желаната добавена стойност за града. В началото на 2014 г. общината се върна обратно във фонда и от 2015 г. вноската беше увеличена на 1 лев на жител. Между Ryanair, фонда и летището обаче имаше редица проблеми по отношение на бавене на плащания един път от фонда към превозвачи и втори път от превозвача към летището.
Източник: Капитал (03.08.2018)

Проект на „Технолинк Парк“ получи сертификат за инвестиция клас А Проектът „Технолинк Парк“ на „Интерлинк Груп“ АД в Индустриална зона Марица, част от Тракия икономическа зона, получи сертификат за инвестиция клас А от министъра на икономиката Емил Караниколов. Стойността на инвестицията е 6,6 млн. лева и се предвижда назначаването на 10 нови служители. Инвестиционният проект обхваща дейности, свързани с довършителни работи по изграденото едноетажно складово хале и изграждане на още три еднотипни логистични сгради с общо осем складови помещения с 24 рампи, тир паркинг за 18 тежкотоварни автомобила и сграда за охрана с пропускателен пункт. Новите складови площи ще осигурят капацитет на дружеството да осъществява икономическата си дейност. От началото на 2018 г. по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) са издадени 15 сертификата (тринадесет за клас А, един за клас Б и един за приоритетен инвестиционен проект). Общо предвидените инвестиции възлизат на 690 млн. лв. и се очаква разкриване на 1316 нови работни места. Шест от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги.
Източник: Инвестор.БГ (08.08.2018)

Завод за фарове на Mercedes търси работници за Пловдив и София Турската компания "одело Фарба България", която строи завод за фарове на Mercedes край Пловдив, стартира кампания за привличане на персонал. Компанията набира служители за завода в зона Куклен, част от Тракия икономическа зона и за инженери за развойния си център в София. До края на 2019 г. се очаква броят на служителите в "одело Фарба България" да достигне 140 души, а през 2023 г. - наетите лица ще станат 400 души. Компанията има намерение да направи логистичен хъб в България. "Тук ще се внасят продуктите от завода ни в Китай и ще ги дистрибутираме до клиентите в Европа“, посочи мениджър "Човешки ресурси" на "одело Фарба България". Очаква се в началото на 2019 г. да бъдат внесени машините и производствената техника в завода и да започне нейното инсталиране. В момента на мястото се вдига самата конструкция от фирмата изпълнител на обекта "Сиенит строителна група". Турската компания създава развоен център в София. R&D звеното се нуждае до края на 2018 г. от 15 CAD дизайнери (конструктори) / машинни инженери. Това ще бъде третото развойно звено на фирмата след тези в Германия и Турция. /economic.bg
Източник: Други (12.09.2018)

Заводът на Latecoere край Пловдив вече работи за Airbus Заводът на френската група Latecoere край Пловдив, чието изграждане започна преди по-малко от година, вече произвежда компоненти, които се вграждат в самолетите на Airbus. В момента предприятието прави електрически шкафове за авиационния гигант, а до края на годината ще започне и асемблирането на врати. Трети продукт – самолетни носове, ще влезе в производство догодина, когато ще бъде удвоена и сегашната площ на фабриката. Общата инвестиция ще достигне 15 млн. евро. Френската група подготвя проекта си край Пловдив от около две години, когато регистрира местно дружество – "Латекоер България". Официално инвестицията беше обявена миналия септември, а тази пролет предприятието започна тестово производство. До началото на реалната работа обаче мина известно време, тъй като в самолетната индустрия има сложни сертификационни процедури. Предприятието е разположено на площ около 5 хил. кв.м, включително административните помещения. До края на следващата година ще бъде изградено още едно хале, с което общата площ на завода ще достигне 9 хил. кв.м. "Латекоер" на практика разполага с доста голям парцел в "Тракия икономическа зона" – близо 40 дка, но на този етап няма планове за допълнително строителство. Новият завод ще работи изцяло за Airbus. Там вече се произвеждат електрически шкафове за моделите A350 и A380, а в подготовка е изграждането на линия за такива шкафове и за военния транспортен самолет A400M. До края на годината ще започне асемблиране на врати за A320. Дотогава в компанията се очаква да работят около 150 души (в момента заети са 120). През 2019 г. в новото хале ще започне производство и на трети вид продукт – металната част на носовете на А350. Освен най-голям клиент Airbus на практика е и главната причина Latecoere да избере Българя за новия си завод. Обяснението е, че с инвестицията се признават офсетните ангажименти на самолетния гигант, заради които дълги години се водеха арбитражни спорове с българското правителство. През май тази година обаче двете страни постигнаха споразумение. Latecoere е създадена преди 100 години във Франция като производител на самолети, а по-късно се преориентира към компонентите за авиоиндустрията. Днес е най-големият производител в света на врати за самолети, както и водеща компания при авиационните шкафове. Групата е доставчик първи ранг за световни самолетостроителни компании като Airbus (на която се дължат около 50% от оборота й), Boeing, Embraer, Bombardier, Dassault и др. Годишният й оборот за 2017 г. е 652.5 млн. евро.
Източник: Капитал (13.09.2018)

Местни фирми продължават да искат летище "Пловдив" на концесия "Консорциум Летище Пловдив", в който влизат "Тракия икономическа зона" и автотранспортната компания ПИМК, може да вземе на концесия летище "Пловдив" за срок от 35 години. Зад тяхното предложение публично застана и община Пловдив. Така летището ще се развива чрез публично-частно партньорство, за което кметът Иван Тотев е изпратил писмо до транспортното министерство. До седмица ще имам яснота относно концесията на летище "Пловдив", каза новият транспортен министър Росен Желязков пред Mediapool. Той потвърди, че класираният на първо място китайско-холандски консорциум се е отказал от концесията. Междувременно в Пловдив кметът Иван Тотев заяви, че общината "категорично застава зад втория в класирането за концесията на летище "Пловдив" – консорциум от местни фирми. "Консорциум Летище Пловдив" е изпратил писмо с потвърждение на офертата си и готовност да стане концесионер на летището до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията още на 7 август. До този момент обаче няма официален отговор. Писмо в негова подкрепа е изпратена в министерството и от страна на общината, потвърди Росен Желязков. Историята с отдаването на концесия на летище "Пловдив" е доста странна. В края на март правителството определи за победител в процедурата консорциум между китайската компания "Хайнан" и регистрирания в Холандия фонд "Пловдив Еърпорт Инвест", зад който стои Европейският инвестиционен фонд. През май бившият министър на транспорта Ивайло Московски имаше дори среща с представители на обединението, чийто консултант беше служебният министър на икономиката в правителството на Милен Райков – Асен Василев. Тогава от пресцентъра на ведомството пуснаха прессъобщение, че китайците ще вложат двойно повече средства от обещаните. След това всичко замлъкна, а в средата на юли стана ясно, че сделка най-вероятно няма да има. Тогава изчезна и цялата документация по концесионната процедура от интернет страницата на МТИТС. От ведомството на Московски тогава така и не пожелаха да отговорят на Mediapool за изчезналата документация, все едно такава процедура никога не се е провеждала, както и дали ще влязат в преговори с втория класиран кандидат. Настоящият министър Росен Желязков не знаеше, че цялата процедура е свалена от сайта в интернет и обеща документацията и хода по нея отново да бъдат качени и достъпни. Поради липса на официална информация както от страна на МТИТС, така и от страна на класирания на първо място победител има множество спекулации относно тяхното оттегляне. От ведомството на Московски се опитаха да прехвърлят отговорността за провала на БСП, заради внесени промени в закона за концесиите, с които се предлага забрана да се отдават на концесия всички държавни дружества от забранителния списък в закона за приватизацията. Сред тях са пристанища и летища. Този аргумент обаче е малко вероятен, защото законопроектът беше внесен от левицата на 11 юли в опит да спре концесията на летище "София", който се оказа неуспешен. Като друга причина беше изтъквана трагичната гибел на съпредседателя и основател на китайския конгломерат Уанг Джиен в началото на юли във Франция. Китайската компания "Хайнан" е в процес на продажба на някои от международните си активи, за да ограничи вътрешния си дълг, натрупан при бързата експанзия през последните години. Друга хипотеза, която беше развита от конкуренти в процедурата, беше, че фондът в консорциума е използвал името на китайската компания, за да спечели концесията. Неофициално се твърди, че "Хайнан" са участвали в обединението с апортна вноска без да обещават пари. Сега обаче партньорът им – регистрираният в Холандия фонд "Пловдив Еърпорт Инвест", не е успял да осигури около 2.3 млн. лв. - средствата необходими за учредяването на проектната компания и плащането на гаранциите. Най-правдоподобно обаче звучи обяснението, че българските власти са поискали прекалено много пари под масата, което е отказало китайско-холандският фонд. Неофициално се твърдеше, че той се ползва с подкрепата на едно от лобитата в ГЕРБ на депутата Делян Добрев. Докато зад конкурента му – консорциум от местни фирми стои друго около Менда Стоянова. Няма данни доколко има истина в тези спекулации. Междувременно кметът на Пловдив Иван Тотев призна, че общината има по-различна концепция за развитието на летището от тази на държавата. Въпреки многото опити на Министерството на транспорта, досега не е удовлетворено желанието на общината за развитието на летище "Пловдив", каза Тотев, цитиран от "Фокус". Финансовите показатели на летището сочат, че в момента то е на загуба от около 1 млн. лева годишно. Това не е притеснително на фона на печалбата на община Пловдив, която е в размер на 350 млн. лева, каза Тотев. "Първата задача е как да оптимизираме дейността на летището и как да привличаме капитали... Фокус ще е карго дейността на летището, както и развитие на пътническия поток", каза Иван Тотев. Той посочи, че желанието на община Пловдив е тя да има решаващ глас в управлението на аеропорта. "Общината вече е изпратила до Министерството на транспорта решението на Общинския съвет, с което си иска летището. Ще потърся и среща с новия министър на транспорта, на която да бъде поставен въпроса", каза още Тотев. Предложението на "Консорциум Летище Пловдив", в който влизат "Тракия икономическа зона" и автотранспортната компания ПИМК, за концесията на летището беше класирано на второ място. Офертата на пловдивското обединение предвиждаше 120 хил. лв. фиксирано концесионно възнаграждение и плаващо от 6% от приходите. Идеята на местните компании беше да се изгради карго терминал, а след това да се намери специализирана фирма, която да го оперира. По отношение на пътниците плановете са те да достигнат 1 млн. в следващите 10 години. При достигане на максималния капацитет на настоящия пътнически терминал плановете бяха да се построи още един. Планираните инвестиции в аеропарта бяха в размер на около 170 млн. лв. През последните години летище "Пловдив" работи на загуба. За миналата година тя е достигнала 919 хил. лв., след като през 2016 г. беше свита на 378 хил. лв. Така натрупаната загуба на държавната компания надхвърля вече 7 млн. лв. Приходите от оперативна дейност на летището се свиват малко и възлизат на над 3 млн. лв. Близо половината от тях идват от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" в изпълнение на държавни функции. Най-много разходи отиват за издръжката на персонала - над 1.7 млн. лв. За 2017 г. значително са намалели карго превозите през летището със 77%. Обработените карго товари падат от 2755 тона през 2016 г. на 628 тона през миналата година. С 5.5 на сто е намалял и броят на обслужените самолети – от 1333 на 1260. Основната цел на дружеството за тази година е да запази и разшири пазарния си дял като брой обслужени самолетодвижения и брой обслужени пътници, както и ниво на приходи от продажба, сочи публикувания годишен доклад за дейността на "Летище Пловдив" ЕАД.
Източник: Медия Пул (27.09.2018)

Концесията на летище "Пловдив" е прекратена Министерският съвет прекрати концесията на летище "Пловдив". Причината е, че след отказа на китайско-холандския консорциум да подпише договор, офертата на втория класиран – местно обединение между "Тракия икономическа зона" и транспортният превозвач ПИМК е значително по-ниска от тази на победителя. Това става ясно от съобщение на правителствената информационна служба. Друг аргумент за прекратяване на концесионната процедура е, че тя е проведена по стария Закон за концесиите, който не е съобразен с евроизискванията. Предложението за прекратяване на концесията на летище "Пловдив" е внесено от новия министър на транспорта Росен Желязков. Концесионната процедура беше открита с решение на правителството от 30 декември 2016 г. Оферти подадоха три обединения, но на финала останаха две. В края на март правителството определи обединението между китайската компания "Хайнан" и регистрираното в Холандия дружество "Пловдив Еърпорт Инвест" за победител. Китайците обаче се отказаха от сключването на договор, като и до момента официално не са обявили причината за това. Класираният на второ място участник "Консорциум Летище Пловдив", в който влизат "Тракия икономическа зона" и транспортната компания ПИМК, потвърди през август намерението си да стане концесионер. Сега става ясно, че договор с тях няма как да бъде подписан, защото цената, която са дали е значително по-ниска от тази на победителя. Победителят китайско-холандския консорциум предложи инвестиции в размер на 79 083 000 евро без ДДС. В същото време консорциумът от български компании предложи инвестиции от 65 513 475 евро без ДДС. Значително по-високо е концесионното плащане, предложено от чужденците. "Хайнан" и "Пловдив Еърпорт Инвест" са дали фиксирана част на годишните концесионни плащания в размер на 600 000 лева без ДДС, коригирана с приложимия за съответния период инфлационен индекс. Променливата част е в размер на 6 на сто от общия размер на нетните приходи от всички дейности за текущата година, свързани с ползването на обекта на концесията и дължимия ДДС върху сумата. В същото време предложението на "Консорциум Летище Пловдив" е фиксирана част на годишните концесионни плащания от 120 000 лева без ДДС, коригирана с приложимия за съответния период инфлационен индекс. Променливата част е в размер на 6 на сто от общия размер на нетните приходи от всички дейности за текущата година, свързани с ползването на обекта на концесията и дължимия ДДС върху сумата. "Концесионният договор е дългосрочен, установява трайна връзка между страните, като очакванията са за сериозни инвестиции, развитие на летището и подобряване на качеството на летищните услуги. Това предполага устойчивост на договора. Сключването на концесионен договор, който ще се подчинява на правилата на отменен Закон и на отменено право на Европейския съюз в тази област, при приети и влезли в сила към датата на сключване на договора на нов Закон за концесиите, които въвеждат нови правила на Европейския съюз в тази област, не са предпоставка за трайното, устойчиво и безпроблемно развитие на концесията", посочва в мотивите си правителството. Сега предстои да бъде подготвена нова концесионна процедура за летище "Пловдив" по новия Закон за концесиите, съобщи неотдавна Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За възлагането на нова концесия ще бъдат изготвени нови концесионни анализи.
Източник: Медия Пул (11.10.2018)

Вторият кандидат за концесията на Летище Пловдив няма да обжалва прекратяването ? "Консорциум Летище Пловдив", в което влизат компаниите ПИМК и Тракия икономическа зона, няма да обжалва прекратяването на процедурата за концесията на аеропорта. Мотивите на пловдивските дружества са, че ако обжалват процедурата, то може да блокират за поне две години новия конкурс, който беше анонсиран от Министерството на транспорта, съобщи в прессъобщение консорциумът. „Нашата концепция още от самото начало бе регионът да се развива чрез изграждането на модерно и работещо летище. Нещата по една или друга причина много се забавиха – с процедурата, след това с отказалия се кандидат и другите решения след това. Ние не искаме да сочим някого с пръст, или да показваме кой колко е голям. Ако влезем в дългата процедура по обжалване, то това ще блокира новия конкурс ,а и ще противоречи, на всичко това, което искахме – регионът да се развива с работещо летище”, обясни Васил Лясков от "Консорциум Летище Пловдив". Той се надява от Министерството да стартират час по-скоро нова процедура и да бъде избран концесионер, който да положи нужните грижи за стратегическия обект. Investor.bg припомня, че миналата седмица правителството реши да прекрати процедурата за концесия на летището в Пловдив по предложение на транспортния министър Росен Желязков. До решението на кабинета се стигна, след като консорциумът между "Хайнан" и "Пловдив Еърпорт Инвест" обяви, че няма да има възможност да сключи концесионния договор, въпреки че спечели процедурата. Процедурата беше открита с решение на Министерски съвет от 30 декември 2016 г. Новият министър на транспорта Росен Желязков предложи на Министерския съвет да прекрати процедурата за концесия на летище Пловдив, като се аргументира, че процедурата следва да бъде съобразена и проведена в съответствие с новия Закон за концесиите, с който се въвеждат разпоредби на европейска директива за възлагане на договори за концесии. Сегашната процедура за възлагане на концесия на летище Пловдив беше открита и проведена по правилата на отменения Закон за концесиите, обясниха от транспортното министерство. Министрите решиха, че процедурата е открита и следва да приключи при условията на отменения Закон за концесиите. Законът за концесиите (отмененият) поставя в оперативната самостоятелност на концедента (Министерския съвет) да реши дали да предложи на класирания на второ място участник в процедурата да сключи концесионния договор. Налице е съществена разлика в офертите на участниците, класирани съответно на първо и второ място, посочва се в решението на кабинета – по размер на инвестициите и на концесионното плащане. Новият Закон за концесиите е приет след приемане на решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия на летище Пловдив. Икономически и правно оправдано е процедурата за предоставяне на концесия на летище Пловдив да бъде проведена при условията и по реда на новия Закон за концесиите. Концесионният договор е дългосрочен, установява трайна връзка между страните, като очакванията са за сериозни инвестиции, развитие на летището и подобряване на качеството на летищните услуги.
Източник: Инвестор.БГ (17.10.2018)

Вторият играч няма да обжалва за летище Пловдив Вторият кандидат за концесията на летище Пловдив - "Консорциум Летище Пловдив", който се закани да обжалва прекратяването на процедурата от властта, преди това да се случи, няма да го направи, стана ясно от съобщение на консорциума. Мотивите на пловдивските дружества, които влизат в консорциума - компаниите ПИМК и Тракия икономическа зона, са, че ако обжалват процедурата, това може да блокира за поне две години новия конкурс, който вече беше анонсиран от Министерството на транспорта. "Нашата концепция още от самото начало бе регионът да се развива чрез изграждането на модерно и работещо летище. Нещата по една или друга причина много се забавиха - с процедурата, след това с отказалия се кандидат и другите решения след това. Ние не искаме да сочим някого с пръст или да показваме кой колко е голям. Ако влезем в дългата процедура по обжалване, то това ще блокира новия конкурс, а и ще противоречи, на всичко това, което искахме - регионът да се развива с работещо летище", обясни Васил Лясков от "Консорциум Летище Пловдив". Той се надява от Министерството да стартират час по-скоро нова процедура и да бъде избран концесионер, който да положи нужните грижи за стратегическия обект. През миналата седмица по предложение на транспортния министър Росен Желязков властта прекрати процедурата за концесия на летището с мотива, че тя трябва да проведе по новия Закон за концесиите. През лятото обаче по същата процедура, която беше открита по стария закон, управляващите бяха готови да подпишат договор с избрания да стопанисва летището - консорциум между "Хайнан" и "Пловдив Еърпорт Инвест". Те обаче се отказаха от договора.
Източник: Дума (17.10.2018)

Френски оператор оглежда летище "Пловдив" Частен оператор от Франция проучва възможностите за участие в новия търг за летище "Пловдив". Според местно издание компанията вече е изпратила писмо до Министерството на транспорта и информационните технологии, с което заявява намерението си да се включи в процедурата за концесията. Става дума за филиал на търговската и индустриална камара на Западен Бретон (CCIMBO). Групата има консолидиран оборот от 100 млн. евро годишно и 1450 служители. Тя оперира 3 аеропорта - Brest,Quimper и Morlaix. Управлява и 20 пристанища - търговски, риболовни, фериботни и яхтени. По предложение на транспортния министър Росен Желязков правителството вече прекрати предишната процедура за концесията на летище "Пловдив". Идеята е да бъде подготвен нов търг, съответстващ на новия Закон за концесиите, чрез който се въвеждат правилата на Европейския съюз в тази област. В рамките на предишната процедура така и не стигна до сключване на договор с частен оператор. Китайският консорциум, начело с "Хайнан" се отказа в последния момент. Кабинетът реши да не започва преговори с втория участник - местно обединение, съставено от "Тракия икономическа зона" и от транспортната компания ПИМК. Българският консорциум бе заявил намеренията си да съди държавата, но впоследствие се отказа, давайки път на новата процедура, което означава, че най-вероятно отново ще се състезава за аеропорта. Община Пловдив също обяви желанието си да стопанисва летището. По последна информация предложението на местната власт е изпратено до транспортното ведомство. Засега не е оповестена дата за започването на нов търг.
Източник: Банкеръ (23.10.2018)

Фирмите предпочитат да наемат, вместо да строят Картата на индустриалните имоти в страната е доста пъстра - и откъм инвеститори, и откъм нивото на наемите. Очертава се поредна вълна от фирми и проекти, които търсят мястото си у нас, но и още една нова тенденция. Компаниите вече търсят изградени съоръжения и предпочитат да реализират своите производства в индустриалните зони, споделят експертите. В последните две години има раздвижване на пазара на индустриални имоти. Кметовете в по-големите градове и в областните центрове се активизираха и търсят, и предлагат терени за индустриални зони в своите райони. Идеята е общините да имат подходящи терени и възможност да ги развиват като индустриални, а икономическото министерство, ако има инвеститори, да ги насочва към тях и да помага за бързо развитие на имота, като съдейства за изграждане на необходимата инфраструктура. Това е още една ниша за индустриално развитие. Икономическият министър Емил Караниколов още когато пое поста, застъпи позицията, че трябва да се насърчава изграждането на икономически зони. Но преди да бъдат привлечени инвеститори, трябва да се свърши много работа: да е избрано точното място - в регион с достатъчно кадри, с транспортна мрежа, с изградена инфраструктура в самата зона. Наемните и продажните цени на индустриални и логистични имоти в основните градове в страната се запазват стабилни в сравнение с миналата година, а предлагането на големи и качествени площи си остава недостатъчно според анализ на "БГСклад". В Пловдив пазарът е достигнал пика си през 2017-а и в началото на тази година, и сега се наблюдава спад при сделките и за наеми, и за продажба. Отливът в последните месеци се дължи не на липсата на инвеститори, а на недостига на подходящи кадри, които да бъдат наети в сектора на производството. Съществуващата "Тракия икономическа зона" оказва силно влияние върху пазара в Града под тепетата. Във Варна търсенето и предлагането на индустриални и логистични площи се запазва. Расте интересът в последните месеци към компактни складови площи за покупка от сегашни наематели. Расте и строителството на нови складови бази. Цените се запазват около 3.5-4.5 евро за кв. м за новопостроени площи и между 2 и 3 евро на кв. м при останалите складове, като при първите от основно значение е локацията, а при вторите - състоянието им. Техническият университет в морския град привлича инвеститори, а градът се оформя като един от центровете на ИТ индустрията. Варна е градът, в който най-лесно може да се започне бизнес в Източна Европа - такава е оценката на Световната банка. Желанието на тукашните общинари е да се повиши конкурентоспособността на икономиката в морската столица и да се увеличат работните места в производства и услуги с висока добавена стойност. През последните две години общината работи активно по възможностите за оптимални условия за български и чуждестранни инвеститори - за изграждането на логистични паркове и индустриални зони. Включени са и съседните на Варна градове от областта - Аксаково, Девня, Белослав. "Гледаме да използваме максимално наличните ресурси - пристанищата, жп и пътна инфраструктура", отбелязва кметът Иван Портних. В Бургас наемите остават непроменени, предлаганите имоти са малко, а търсенето е голямо. Наемите в града са между 2.5 и 3.5 евро на кв. метър. В морския град има университет, специализирани училища, а свободната икономическа зона продължава да расте успоредно с инвеститорския интерес. Инвестиция от 124 млн. евро за завод в северната промишлена зона е подготвила фирмата "2 МЕКС" ЕАД. Новата мощност ще открие от 240 до 384 работни места. В Бургас ще се правят железопътни колела, оси и друго жп оборудване, което ще се изнася в чужбина. Общинската земя, върху която ще се разположи заводът, е част от апорта на общината, която участва заедно с държавата в индустриалния парк. Тя ще бъде изкупена от инвеститора по 30 лв. на кв. метър, колкото е данъчната й оценка. Заедно с частен имот парцелът ще се окрупни до 62 декара. Проектът е одобрен и от Българската агенция за инвестиции, която го е проучила детайлно, включително и за финансирането. В Русе тенденциите от миналата година се запазват и през деветте месеца на 2018-а. Инвеститорският интерес е към придобиване на имоти и парцели с цел оформянето им в складови площи от клас А и отдаването им под наем. В крайдунавския град също се усеща недостиг както на складови площи от клас А, така и на малки складове. Най-голямо е търсенето на урегулирани парцели в Източната и Западната промишлени зони, "Индустриален парк Русе" и по изходните магистрали на града. Наемите на складовите площи варират между 3 и 5 лв. на кв. метър. Продажните цени в Източната и Западната зона достигат между 15 и 25 евро на кв. м, а в зоните, граничещи с изходните магистрали на града - и до 50 евро за кв. метър. Тези имоти явно са надценени, тъй като се задържат по-дълго на пазара, преди да си намерят ползватели. Бъдещето на Русе като логистичен център изглежда добро, то ще се влияе от изграждането на скоростния път Русе - Велико Търново, от евентуалното изграждане на втори мост над река Дунав с Румъния и възстановяването на гражданското летище в града. Потенциални европейски инвеститори от авиационния сектор са оглеждали аеропорта и са проучвали възможността той да се превърне в пътнически и карго център за региона. Обсъждани са и нужните инвестиции за летището, които ще позволят то да обслужва вътрешни полети до София и международни товарни полети. Предварителните разчети показват, че ще са необходими малко над 28 млн. евро. Преимущество на летището е географското му положение и двата транспортни коридора, които минават през Русе. Чуждестранни инвеститори са готови да развиват производства в русенската свободна зона, но настояват да купят терените. В същото време част от територията на зоната в момента не се използва, съобщи по време на парламентарен контрол министърът на икономиката Емил Караниколов. В Шумен в последните три години се наблюдава раздвижване на пазара на индустриални имоти, като най-голяма е динамиката при складовете за наемане. В града се усеща голям дефицит на модерни складови площи между 300 и 600 кв. метра. В "Индустриален парк Шумен" са изградени два нови завода, а трети е пред завършване. Общо 80% от изградените обекти в първия етап на развитие на парка са разпродадени. Наемните цени на складовете от клас А в града се запазват на ниво от 5 лв. за кв. метър, а за клас Б - се намират между 2 и 3 лв. на кв. метър. Продажните цени на складовите и промишлените помещения варират в доста широки граници - между 50 и 350 евро на кв. метър. Но купувачите са склонни да платят и по-висока цена за обекти с високо качество. Сделките с индустриални имоти в града не са много, като преобладават тези за покупка на складове или на терени за строителство на производствени бази. "Индустриален парк Шумен" привлича все повече инвеститори, което налага изграждането на нова зона. Причината за това е, че над 85% от разработената територия вече е продадена, а има интерес за закупуване на нови парцели. Бъдещата подзона ще бъде с обща площ 590 дка и в нея ще бъдат инвестирани около 6 млн. лева. Идеята е поетапно изграждане на отделни зони с пълна инфраструктура, ток, газ, вода и поддръжка на терена. А общината пък обслужва инвеститорите при съкратени срокове. Във Велико Търново пазарът на бизнес имоти се развива динамично. Наемните цени се повишават с 10% и достигат между 3 и 7 лв. на кв. мер в зависимост от местоположението и състоянието на имотите. Продажните цени се колебаят между 400 и 700 евро за кв. метър, но предлагането е ограничено. Силното търсене на складови и търговски площи е дало увереност на инвеститорите да започнат нови проекти, които трябва да бъдат реализирани в следващите години. Доброто кръстопътно разположение на града, университетът в него, квалифицираната работна ръка привличат инвеститорите в старопрестолния град. Магистрала "Хемус", както и връзката с "Дунав мост" са също важни фактори. Неслучайно нови мощности тук вече изгражда производителят на дървесни плоскости "Кроношпан България". Фирмата получи заем от 100 млн. евро, като средствата ще се използват за проекта във Велико Търново, където освен разширяване на производството компанията планира да изгради и мебелен клъстер за свои клиенти. Западната индустриална зона на града е сред най-динамично развиващите се в Северна и Централна България. Сред благоприятните фактори за развитието й е близостта до главен път І-4 София-Велико Търново-Варна. Тридесет са производствените обекти и фирмите в зоната.
Източник: Банкеръ (03.12.2018)

Инвестициите в Тракия икономическа зона през 2018 са за над 150 милиона евро Инвестициите през настоящата година в Тракия икономическа зона са за над 150 милиона евро, а новите инвеститори и такива, които разширяват производството си са 15 само през 2018 г. Това каза пред журналисти Пламен Панчев, председател на "Клъстер Тракия икономическа зона" по време на представянето на доклад за работата на създадения Образователно-индустриален борд /ОИБ/ в Пловдив. Той каза още, че две от компаниите в региона са придобили клас "А" за инвеститор, което е позволило в зоните Куклен и Марица да се привлекат средства за изграждане на инфраструктура. За нуждите на бизнеса в Пловдив и региона се обмисля и изграждане на общежитие към Професионалната гимназия по машиностроене за привличане на повече млади хора в професиите, за които се изпитва сериозен недостиг, и които са необходими на бизнеса. По думите на икономиста Георги Стоев Пловдив е сред малкото градове в страната, в които има сериозен приток на работна ръка. Ръстът на заплатите в региона е 9,1 процента на годишна база, а за страната той е 7, 5 процента, като заплатите растат много по-бързо от очакваното. Към момента наетите на трудов договор са 72 000, като 38 000 от тях са новите работници, а произведената продукция е за 17 милиарда лева, като над 50 процента от производството е в индустриалните зони. Коефициентът на заетост в Пловдив е 55.4%, а нетния механичен прираст е нови 2400 души, преселили се да живеят и работят в тук, предимно млади хора между 20 и 45 години. По думите на Стоев няма друга област в страната с подобни индикатори. Създадения Образователно-индустриален борд /ОИБ/ в Пловдив е насочен към професионалното образование и ранното кариерно ориентиране на децата и техните родители и към дуалното образование. В него тази година участваха пет от големите пловдивски компании, които в рамките на проекта бяха посетени от 168 ученици, от 6 и 7 клас от пет пловдивски училища. Амбициите са през следващата година инициативата, с подкрепата на МОН, да се разшири и да обхване близо 1000 ученици и много компании от региона на Пловдив, посочи ресорният зам.-кмет Стефан Стоянов.
Източник: БТА (07.12.2018)