Укрепването на пътища вече струва над 1 милион за 100 м Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) се разбърза да приключи отлежавали цяла година поръчки на фона на наближаващите предсрочни парламентарни избори и чупи рекорд след рекорд по цени. Така новият стандарт за укрепване на 100 метра третокласен път вече струва над 1 милион лева (500 000 евро). Рекордът се държи за укрепването на 200 метра път край Бобов дол за 1 086 750,89 евро (543 375 евро за 100 м). За изпълнител беше избрано дружеството "Георесурс" ЕООД в края на миналата година. Веднага след него се нарежда укрепването на 250 метра от третокласния път Ивайловград - Любимец за 1 269 806, 27 евро (507 922 евро за 100 м). То ще се извърши от "Инфраинжстрой" ЕООД, с което пътната агенция вече е сключила договор в края на 2025 г. Общото и при двете обществени поръчки е, че оферти подават четирима кандидати, но до отварянето на ценовите предложения е допуснат само един от участниците. Обжалвания няма. Финансирането е със средства от републиканския бюджет. Покрай новогодишните празници АПИ пусна поредната обществена поръчка за укрепването на 200 м от третокласния път край село Корен, област Хасково, с прогнозна стойност 751 599,07 евро. Укрепването на 100 метра път вече ще струва само 501 066 евро. Офертите в тази процедура се подават до 20 януари. Пътят Ивайловград - Любимец е основна връзка на Ивайловград с областния център Хасково. Участъкът, който предстои да бъде ремонтиран, преминава изцяло през планински терен. Поради активизиране на дестабилизационни процеси е нарушена целостта на пътния насип при километър 28. Четири фирми подават оферти в обявената от АПИ обществена поръчка през пролетта на 2025 г. Това са: "Грома Холд" ЕООД, "Строй Инвест Груп 2" ЕООД, "Инфраинжстрой" ЕООД и "Стор Инвест" АД. До отваряне на ценовото предложение е допусната единствено "Инфраинжстрой" ЕООД, като дружеството дава цена от 1 269 806,27 евро без ДДС. Тя е малко под прогнозната стойност от 1 275 161,95 евро. Останалите кандидати са отстранени по различни причини. Предвидено е проектирането да се извърши в три междинни етапа в срок от 90 календарни дни. Строително-монтажните дейности се планира да бъдат реализирани за 120 календарни дни. Едноличен собственик на капитала на "Инфраинжстрой" е Рени Господинова, но фирмата се управлява от съпруга ? Цветан Господинов. Компанията е регистрирана с капитал от 10 000 лв. през 2014 г. в София. Работи основно по проекти на общини, сред които Хасково, Свищов, Симитли, Брезник, Враца, Кула, Павел баня. Изпълнявала е проекти за саниране на жилищни сгради, рекултивация на депа и изграждане на спортни площадки. През последните години оборотът на "Инфраинжстрой" се е увеличил над два пъти - от 5.8 млн. лв. през 2022 г. до 14.4 млн. лв. през 2024 г. За нея работят около 40 души. Най-голямата строителна компания у нас - "Главболгарстрой" (ГБС) пък печели поръчката за укрепване на анкерната стена при 210 километър на първокласния път Ботевград - София за 10 млн. евро. Поръчката е на инженеринг - изработване на технически проект и строителство. Укрепителните дейности ще се изпълняват в участък с дължина приблизително 273 м и височината на откоса между 15 и 30 метра. Петима кандидати подават оферти. Това са: ДЗЗД "Укрепване Ботевград-Мездра", в което влизат "ГБС Инфраструктурно строителво" АД и "ГБС Глобъл Кънстръкшън" ЕАД, Обединение "Геопът Ботевград 2025" - "Геострой" АД и "Пътстрой-92" АД, "Грома Холд" ЕООД, "Валмекс" ЕООД и "Фууд енд фън микс център" ЕООД. До отваряне на ценово предложение е допуснато единствено обединението на ГБС, което дава цена от 9 713 076,29 евро без ДДС, която е с 257 115 евро по-ниска от прогнозната. Заложеният срок за изготвяне на техническия проект е 140 календарни дни, а на укрепителните дейности - 330 календарни дни. "ГБС Инфраструктурно строителство" е една от големите компании в бранша. За 2024 г. е реализирала близо 240 млн. лв. приходи от дейността си, докато година по-рано те са били над 321 млн. лв. За дружеството работят около 600 души.
Източник: Медия Пул (14.01.2026)

Топ 10 производители на строителни материали Производителите на цимент и други материали за строителството отчитат поредни силни продажби и през 2024 г. Сумарните приходи на топ 10 фирми в сектора надхвърлят 696.2 млн. евро. и отбелязват 11.2% ръст спрямо 2023. Всички предприятия в топ 10 са работили на печалба през 2024 г. За поредна година класацията по този показател оглавява "Хайделберг матириълс Девня" (31.3 млн. евро), следвана от "Холсим България" - с. Бели извор (23.6 млн. евро), и "Златна Панега цимент" (14.6 млн. евро). Най-големият работодател е "Холсим България" с 336 заети през 2024 г., а още четири фирми са с над 200 заети: "Хидробетон" (248), "Кнауф България" (243), "Златна Панега цимент" (234), "Хайделберг матириълс Девня" (227). Приходите на лидера - "Хайделберг матириълс Девня" (преди "Девня цимент"), надхвърлят 118.4 млн. евро през 2024. Компанията - част от германската Heidelberg Materials, отбелязва значителен ръст за поредна година, тъй като търсенето на цимент нараства с 6.3% до 2.9 млн. тона. Износът бележи лек спад в сравнение с 2023 г., който обаче е планиран в бизнес стратегията на компанията. Цените на услугите (поддръжка и др.) продължават да нарастват в пряка зависимост от увеличението на минималната работна заплата в страната. На второ място в класацията е друг голям производител на цимент - "Холсим България", който отчита над 102.8 млн. евро приходи през 2024 г. Компанията е част от швейцарската група Holcim и е собственик на циментовия завод в село Бели извор, област Враца. Около 90% от продажбите на дружеството са концентрирани на местния пазар, а износът е ограничен предимно до съседни страни. Освен на ръста на продадените количества цимент добрите резултати на "Холсим" се дължат и на стратегическо разширяване. През 2024 г. компанията придоби кариера за инертни материали в село Клокотница, Хасковско, а в началото на 2025 г. купи кариера и във Варна. Чрез дъщерното си дружество "Екосайкъл" активно управлява и рециклира строителни отпадъци и вече има четири сертифицирани площадки - две стационарни в София и две мобилни, които работят в Северозападна България и оползотворяват отпадъците при разрушаване на сгради, след което те директно се транспортират до завода. "Холсим" има бетонови възли в София и Пловдив, където цели не просто ръст, а позициониране на нисковъглеродния си бетон EcoPact. "Златна Панега цимент" (4-то място) - част от гръцката група TITAN, отбелязва близо 20% скок на продажбите през 2024 г., които надхвърлят 81.7 млн. евро. Компанията има циментов завод и пет производствени бази за бетон в София и Пловдив, както и един мобилен бетонов възел. Работи и върху разкриване на нови кариери за добив на чакъл, пясък и трошен камък. Един от големите пробиви на компанията през 2024 година е нивото на заместване на въглищата с алтернативни горива, което вече достига 65%. В българския завод инвестициите достигат 9 млн. евро през 2024 г., а общо за последните три години сумата е 24 млн. евро. Сред по-големите проекти са рехабилитацията на пещите за над 4 млн. евро, модернизацията на инсталацията за алтернативни горива за близо 7 млн. евро, изграждането на соларен парк за 4 млн. евро, а над 2 млн. евро са вложени в нова мобилна техника в бетоновите операции. На трета позиция в топ 10 е "Кнауф България" - производител на гипс, гипсофазерни и гипсокартонени плоскости и профили. Компанията е част от семейната германска Knauf, има заводи за гипсокартон и гипсофазер във Видин и в село Медникарово край Гълъбово, където оползотворява гипса от сероочистките на тецовете в Маришкия басейн. Общата произведена през 2024 г. продукция в Завода за гипсофазерни плоскости във Видин е 2.107 млн. кв.м (14% намаление спрямо 2023 г.). Общата произведена продукция в Завода за гипсокартонени плоскости в "Марица" е 29.471 млн. кв.м (13% увеличение), а общата произведена продукция в Завода за производство на профили в "Марица" е 16.795 млн. кв.м (22% увеличение). Направените през 2024 г. инвестиции са свързани с реконструкция и подобрения в заводите, а инвестициите в дълготрайни материални активи са 6.4 млн. лв. Двуцифрен ръст на приходите през 2024 г. отчита "Баумит България" (6-о място) - част от австрийската Baumit, която има фабрика за мазилки, замазки и шпакловки в Елин Пелин. Основен фокус за българското дружество са големите жилищни обекти, санирането на многофамилни жилищни сгради, както и вътрешните ремонти. Новата производствена линия за продукти за вътрешно приложение работи успешно и увеличава фирмените пазарни дялове и продажби. Производителят на керамични строителни продукти "Винербергер" (9-а позиция) е част от едноименната австрийска група. Компанията има завод в Луковит за керамични строителни продукти, а продуктовото й портфолио съдържа над 100 артикула. В завода са инвестирани над 25 млн. евро за най-модерно технологично оборудване и съвременна производствена сграда. Дъщерното дружество - "Успех", е концесионер на глинено находище "Станчов връх" в Луковит и доставчик на основната суровина - глината, необходима за производствената дейност. В класацията влизат няколко дружества с български собственици. Производителят на бетон и бетонови смески "Хидробетон" - с. Казичене, е на 5-о място с над 70.2 млн. евро приходи за 2024 г. Съдружници в компанията са Росен Костадинов Николов и Лили Цветанова Николова. Фирмата има девет логистично-производствени бази в страната с общ капацитет 900 куб.м/час. Приходите от продажби през 2024 г. са формирани от продажба на бетонови смеси и тяхното транспортиране, от продажба на материали и от наеми, уточнява докладът за дейността. В него е посочено също, че дружеството не поддържа икономически връзки с Русия и Украйна. Приходи над 49.8 млн. евро за 2024 г. поставят "Форматт билдинг продъктс" на 7-а позиция в класацията. Дружеството, собственост на Николай Георгиев Калоянов, има завод "Техногипс про" в с. Ковачево, Стара Загора, и произвежда гипсокартон и сухи строителни смеси. Продава в над 20 държави в Европа. Пазарът на гипсокартонени плоскости и сухи смеси отбелязва ръст - резултат от ускорените темпове на строителство в страната и в съседни държави. "Атмикс" - София, заема осмо място в класацията. Съдружници в компанията, която произвежда готови бетонови смеси, са Мартин Александров Алексиев, Бояна Йорданова Димитрова-Ачовски и Атанас Любомиров Манджуков. Фирмата добива и инертни материали в кариера "Студена" - Перник. Продуктите й се използват за жилищно, инфраструктурно и тунелно строителство. В доклада за дейността е посочено, че през 2024 г. компанията е продължила да разработва иновативна рецепта за производство на бетонови смеси чрез двумерни композитни материали. Класацията завършва "Агромах продакшън" - с. Бело поле, Благоевград. Компанията - част от строителния "Грома холд" на Христо Асенов Савев, се занимава с добив на трошен камък, чакъл и пясък, с производство на готови бетонови смеси, изделия от бетон и асфалтобетон. Фирмата е лидер в Югозападния регион и успешно разработва пазара в София и големите областни градове.
Източник: Капитал (11.03.2026)

Разследване на Антикорупционния фонд (АКФ) разкри преди време, че държавата предлагала безплатна пътна помощ, но не го е съобщила на хората, а и незаконно прехвърля тази дейност на неофициален подизпълнител. Става въпрос за фирмата "Юнит асист", собственост на Юлиян Янков. АКФ обявяват, че разполагат със списък с близо 200 финансови транзакции от и към "Юнит асист" ЕООД за периода декември 2025 г. - март 2026 г. Открояват се 21 входящи превода към "Юнит асист" от фирми, които имат сключени договори за пътна поддръжка с Агенция "Пътна инфраструктура". Сред тях са държавната фирма "Автомагистрали", "Нивел строй", "Главболгарстрой" , "Виастрой", "Грома холд" и други. Подобни преводи доказват, че дейността по осигуряване на пътна помощ е незаконно превъзложена в нарушение на Закона за обществените поръчки. "Автомагистрали" ЕАД е изпълнител по договори за пътна поддръжка, в които е включено и извършване на пътна помощ, като е декларирала пред пътната агенция наличие на капацитет да извършва тази дейност, но очевидно я превъзлага. Поддръжката на пътищата се осъществява по договори на АПИ с различни дружества във всяка отделна административна област, както и още 6 договора конкретно за магистралните участъци. Тези договори включват възнаграждение от средно по 140 лева на час за поддържането на камион за пътна помощ в денонощна готовност. АПИ допълнително заплаща и между 216 и 370 лева (111 и 190 евро) за всяко изтеглено превозно средство, като единичната цена варира в зависимост от сезона и локацията. От август 2025 г. всички изпълнители по действащите общо 33 договора са превъзложили предоставянето на услугата "безплатна пътна помощ" на една-единствена фирма, посочена от АПИ - "Юнит асист" . С официално писмо от януари 2026 г. АПИ е инструктирала областните дирекции на МВР при нужда от пътна помощ да звънят на фирмените телефони на "Юнит асист". Подкрепата на АПИ реално превръща тази фирма в монополист предоставянето на пътна помощ в България. Към ноември 2025 г. дружеството разполага с едва пет камиона, а от края на декември вписва в регистъра към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" още пет. Само държавната "Автомагистрали" е платила на "Юнит асист" над 1.34 млн. евро за период от четири месеца, като общата стойност на постъпленията възлиза на над 2.57 млн. евро. Всички плащания от пътоподдържащите фирми постъпват във фирмената сметка на "Юнит асист". Оттам средствата се разпределят в две посоки - към мрежата от фирми за пътна помощ в цялата страна, които участват в схемата като второ ниво подизпълнители, и за прикрити заплати и бонуси на Юлиян Янков в особено големи размери.
Източник: Капитал (28.03.2026)

"Грома холд" ще строи 2.7 км обход на Симитли за 90 млн. евро Единствено "Грома холд" подаде оферта за строителството на 2.7 км обход на Симитли, който ще бъде част от магистрала "Струма" и има за цел да изведе транзитния график извън града. Поръчката е с прогнозна стойност от малко над 90 млн. евро. Поръчката е на инженеринг. Заложеният срок за проектантски работи е 240 календарни дни, а за самото строителство - 1 година (365 календарни дни). Средствата от 90 млн. евро идват по линия на програма "Ново строителство" на АПИ. Обществената поръчка беше обявена по процедурата договаряне без обявление.
Източник: Медия Пул (14.05.2026)