Старозагорският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 41 от 7.I.2003 г. по ф.д. № 1438/2002 вписа промени за "Вест" - ЕООД: вписа възлагане на управлението на прокуриста Гюлай Татлъдил.
Източник: Държавен вестник (14.03.2003)

С реш.2566 от 06.10.2006 година прекратява производството по Ф.Д.1438/2002 годима по описа на ОС - Стара Загора и се изпраща по подсъдност на ОС - гр.Бургас и се променя наименованието от ЕООД "Вест" на ЕООД "Се Борднетце-България"и седалището и адреса на управление от гр.Казанлък,бул.23-ти Пехотен Шипченски полк 114 на гр.Карнобат,Индустриална зона 18.Дружеството ще се управлява от двамата управители:Манфред Колвиц и Франк Албрехт или всеки от тях заедно с един прокурист Гюлай Тътлъдил и Бултан Гюлер.
Източник: Съдебна регистрация (06.10.2006)

Бургаският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 20.Х.2006 г. по ф. д. № 3306/2006 вписва еднолично дружество с ограничена отговорност "Се борднетце - България" - ЕООД, със седалище и адрес на управление Карнобат, Индустриална зона 18, и с предмет на дейност: производство на кабелни системи за автомобили и на други незабранени от закона търговски сделки и услуги (дейностите, подлежащи на лицензиране, ще се извършват след снабдяването със съответен лиценз). Дружеството е с капитал 5000 лв. и се управлява и представлява заедно от двамата управители Манфред Колвиц и Франк Албрехт или всеки от тях заедно с един прокурист - Гюлай Татлъдил или Бултан Гюлер.
Източник: Държавен вестник (19.12.2007)

Бургаският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 8.VI.2007 г. по ф.д. № 3306/2006 вписа промени за “Се Борднетце - България” - ЕООД: заличава като прокуристи Гюлай Татлъдил и Бултан Гюлер; вписва нов предмет на дейност: разработване, производство и продажба на кабелни системи, инструменти, автомобилни електрически и електронни системи и части, внос и/или покупка на стоки и услуги, необходими за проектиране, планиране, производство, сглобяване, тестване, управление, обучение и други спомагателни стопански дейности, както и други дейности, незабранени със закон; вписва нов учредителен акт.
Източник: Държавен вестник (17.10.2008)

Бургаският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 29.VI.2007 г. по ф.д. № 3306/2006 вписва промяна за “СЕ Борднетце - България” - ЕООД: увеличава капитала на дружеството от 5000 лв. на 5 872 500 лв.; допуска нов учредителен акт.
Източник: Държавен вестник (28.11.2008)

Бургаският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 16.VII.2007 г. по ф. д. № 3306/2006 вписва промяна за “Се Борднетце - България” - ЕООД; вписва като прокурист Ведат Сеймен; дружеството ще се управлява и представлява от управителите Манфред Колвиц и Франк Албрехт заедно или от всеки един от управителите заедно с прокуриста.
Източник: Държавен вестник (30.01.2009)

Вестник “Пари” публикува изготвената от СФБ Капиталов пазар АД класация на най-бързо разрастващите се предприятия от Бургаска област за периода 2005-2007г. Начело на класацията тази година е “Се Борднетце България ЕООД-Карнобат, Агро резерв ООД-Бургас и Евробилд-4 ЕООД Несебър. Начело на класацията на Сливенска област са "Тера транс" ООД-Нова Загора, Е.Миролио АД-Сливен и Прима бетон ЕООД-Сливен. Първите три места в област Ямбол се заемат съответно от "Карил и Таня" ООД-Ямбол, Дикс-2001 ЕООД и Ками-Мария Антонова ЕТ. И трите класации са част от проекта "Гепард" на в-к Пари.
Източник: Пари (27.07.2009)

Свежа автоинвестиция от Германия Новините за навлизащи чужди индустриални инвеститори в България напоследък са рядкост, но сега има такава с германски произход. Министерството на икономиката съобщи, че производителят на климатични системи Behr-Hella Thermocontrol (BHTC) ще изгради нов завод за авточасти, като първоначално в него ще бъдат вложени 42.5 млн. лв. Германската BHTC ще започне строежа на своя завод през второто тримесечие на тази година. Предприятието ще се намира в Икономическа зона София – Божурище на площ от 70 декара. Очакванията са предприятието да започне да произвежда през следващата пролет с около 350 души персонал, а в него ще бъде изграден и развоен център. За германския проект се заговори в средата на миналата година, когато кметът на Пловдив Иван Тотев и икономическият министър Делян Добрев обявиха, че компанията оглежда града за следваща своя производствена база. Тогава Тотев предложи на BHTC да не купува терена за завода, а да се учреди право на строеж за 25-30 години върху общинска земя. Все пак накрая BHTC избра не Пловдив, а София за своето капиталовложение, става ясно от съобщението на икономическото министерство. "Работим с BHTC върху проекта от пролетта на 2012 г. Преди да се спре на България, компанията оглеждаше много държави", каза Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. Накрая основен конкурент за привличане на производителя е била Сърбия, която за подобни проекти предлага щедри финансови стимули от милиони евро. При избора на производителя значение е имал и планът за нов инвестиционен стимул в България (вече приет) - това е възможността да се възстановят разходите за осигуровки в продължение на 2 години. Според Стефанов първоначално мениджърите на германската компания са оглеждали около десет града в Южна и Северна България, като в шортлистата са останали Пловдив и София. В първия ги е привлякло присъствието на международни производствени компании като "Либхер", "Иксетик" и др. В столицата пък са били впечатлени от Техническия университет и лабораториите за машиностроене и информационни технологии. За групата е важно близо до предприятието да има университет заради развойния център и този факт вероятно е натежал при избора на столицата. BHTC ще е първата компания в държавната икономическа зона в Божурище. Тя е част от "Национална компания индустриални зони". Началото на проекта беше обявено преди три години, но засега няма публично развитие по проекта в Божурище. Плановете са зоната да се простира върху 2.5 млн. кв.м. От години се говори и за навлизането на китайски компании в нея, но все още няма подписани договори. Според запознати дебютът на германците ще е своеобразен тест за бъдещето на зоната, тъй като инфраструктурата все още не е готова. От години има осигурени средства от бюджета, които са в дружеството и са за развитие на индустриалния парк. Инвеститорът във вторник ще получи и сертификат от държавата за подкрепа на проекта. Още не е ясно какви точно стимули ще иска и ще получи BHTC. Много възможно е да се кандидатства за преференцията с осигуровките. Освен това според закона германската компания ще има право да закупи земя без търг, но по пазарни цени. Behr-Hella Thermocontrol e създадена през 1999 г. като джойнт венчър между Behr GmbH & Co. и Hella KGaA Hueck & Co. Постепенно предприятието се превърна в един от водещите производители на оборудване и контролни системи за климатици за автомобили и камиони. В момента в компанията работят над 1500 души, а оборотът й за 2012 г. достигна 333 млн. евро. Сред клиентите на BHTC са почти всички големи автомобилни производители - както луксозни като Lamborghini, Рorsche и Bugatti, така и традиционни марки като Volkswagen, Ford и Renault. Отделно групата държи и над 80 патента в сектора, които са резултата от иновациите в развойните центрове. Такъв трябва да има и в завода край Божурище. В момента BHTC има подразделения в Германия, САЩ, Китай и Индия, както и развоен и търговски център в Япония. Секторът за автомобилни компоненти е сред малкото, които през последните години привличат нови производствени проекти. Македония и Сърбия също се борят за инвестиции, като предлагат щедри отстъпки и субсидии, но заради ниските си разходи, плосък данък и членство в ЕС България явно продължава да привлича западни компании. Общите приходи на компаниите, работещи в тази индустрия, надхвърлят 2 млрд. лв. Сред тях има както производители на кабели (японската "Язаки" в Ямбол и Сливен и германската "СЕ Борднетце") и алуминиеви компоненти (френската "Монтюпе" в Русе), така и далеч по-високотехнологични като щатската Johnson Controls, която разработва софтуер за електрониката на почти всички големи автомобилни компании. BHTC далеч не е първата германска компания от сектора, която навлиза в България. Всъщност приходите на фирмите за автокомпоненти от водещата икономика в ЕС през последната година надминаха 400 млн. лв. Най-големият инвеститор от Германия в сектора по приходи и служители е "СЕ Борднетце". Предприятията на групата в Бургас и Мездра произвеждат кабели за коли и дават работа на над 2300 души, а оборотът за за 2011 г. достигна 183 млн. лв. Друг голям германски производител е "Иксетик" с приходи за 2011 г. от над 122 млн. лв. Дружеството произвежда вакуумни и хидравлични компоненти в завода си в индустриална зона Раковски край Пловдив. Всъщност една от най-ранните инвестиции в целия сектор също е германска - производителят на калъфи, тапицерии и седалки "Граммер". Компанията купи през 1997 г. фабрика "Възход" в ботевградското село Трудовец. Последната германска фирма за автокомпоненти, която навлезе в България, е Kostal Group. Преди две години тя започна производство в Смолян на осветителни и електронни системи за BMW, Chrysler, Ford и др.
Източник: Капитал (30.04.2013)

Максимална тяга Ако сте фенове на премиум германските марки автомобили като Mercedes и BMW или пък привърженик на Honda, може би ще ви е любопитно да знаете, че най-вероятно под капака на вашия автомобил има хидравлична или вакуумна помпа, произведена в България. Такива компоненти за клиенти като тези марки произвежда в страната от 2008 г. насам някогашната германска, а сега вече канадска компания ixetic. Заводът на компанията е в индустриална зона "Раковски" до пловдивското село Стряма. Миналата есен ixetic, Германия, бе придобита от един от най-големите производители на компоненти за автомобилната индустрия в света - канадската Magna International, чрез дъщерното си дружество Magna Powertrain. С това българският завод вече е част от едно огромно семейство, работещо само за автомобилния бранш. ixetic направи първа копка на завода си край Стряма през 2008 г. От 2011 г. насам той вече работи на пълни обороти с приходи от над 120 млн. лв. Тази година "Иксетик Пловдив" очаква оборот от 120-130 млн. лв., колкото е бил през 2012 г., а оперативната му печалба е средно на европейското, поясни пред "Капитал Daily" Ивайло Петров, директор на дружеството. Продуктите на компанията се инсталират в множество пътнически и товарни превозни средства за приложения като създаване на вакуум при директно впръскване в дизелови и бензинови двигатели, източник на налягане за автоматични скоростни кутии и активен контрол на шасито. По думите на Петров в момента компанията планира разширяване на завода, което ще се отрази в сериозно увеличение на оборота й през 2014 г. и най-вече през 2015 г. "Надяваме се да сме го завършили към средата на 2014 г. и с него да удвоим производството и да увеличим служителите си от сегашните 250 на поне 450 човека", каза Петров. Той не посочи какво ново ще произвежда компанията заради спецификата в бранша, а и заради продължаващите дискусии с новия собственик на групата ixetic. Разширението на пловдивската мощност обаче е планирано още преди придобиването на ixetic, Германия, от Magna. По думите на Петров сделката няма генерално да промени работата на завода, освен че той става част от наистина огромна международна група. "С тях дори разширението ще стане още по-бързо и дори при още по-голям мащаб", посочи той и допълни, че не е изключено с помощта на новия собственик заводът да добави нови продукти към производствeната им гама. В момента "Иксетик Пловдив" произвежда компоненти за камиони и премиум марки автомобили. Основните му клиенти са Daimler с Mercedes и BMW. Ако се разходите из завода обаче, по стелажите ще срещнете части и за други премиум марки като Audi, Honda и т.н. Всъщност точно благодарение на производството си за високия клас автомобили местното поделение на "Иксетик" не е усетило кризата. Последните години именно те, и то най-вече трите най-големи германски марки като Mercedes, BMW и Audi или Volkswagen, отчитаха рекордни продажби, тъй като са много добре позиционирани на пазари като Китай и САЩ, които продължиха да растат значително за разлика от Европа, посочи Петров. Компанията обаче най-вероятно ще диверсифицира портфолиото си и с части за по-масовите марки, където Magna е силна. От декември 2012 г. заводът край Стряма вече е започнал производство на такива компоненти. С това ще се направи един добър производствен микс и ще диверсифицираме риска, поясни Петров. По думите му Magna е сред най-големите компании, стъпвали някога в Българя. "Тя има около 120 хиляди служители, близо 300 завода в цял свят и около 40 млрд. долара оборот, което автоматично я прави гигант", каза той. Компанията е доставчик на почти пълната гама компоненти за автомобилния бранш. За сравнение, приходите на групата на ixetic през 2011 г. възлизат наоколо 300 млн. евро. "Хубаво е, че в България стъпва огромна фирма. При подходящи условия от страна на държавата, включително добро управление, може компанията да инвестира в индустриален парк за всичко в автомобилната индустрия", допълни още Петров. Сега големите имена в автомобилния бранш по-скоро заобикалят България и откриват заводи в Румъния, Унгария и региона. За момента страната по-скоро се отличава като хъб за аутсорсинг на производство на автомобилни компоненти. Продажбите в бранша вече задминават 1 млрд. евро, а сред представителите му са различни компании като "СЕ Борднетце" със заводите си край Бургас, "Граммер" край Ботевград", "Монтюпе" край Русе, ALC край София, Kostal край Смолян и др. Докато някои правят сравнително прости части, други като ixetic и произвежданите от тях ключови компоненти за сърцето на автомобила - хидравлика, трансмисии, вакумни помпи и др., са пример, че България има възможност да бъде нещо повече от производствена база за авточасти и сглобчик на коли. Затова и за Петров един от ключовите въпроси пред страната е кога ще може да привлече някой от големите световни играчи в бранша да направи истински монтажен завод. Според него за момента основната пречка това да се случи е в некомпетентната държавна администрация, което е голям риск за подобен тип инвеститори. "Държавата все още не излъчва минимално ниво на компетентност в администрацията. Всичко друго ни е наред с изключение на компетентността на управляващите", каза той. "Просто не излъчваме сигурност и компетентност, което отблъсква сериозни инвеститори. Единственото нещо, което ни спасява, е фактът, че сме част от Европейския съюз. Ако не бяхме - нито този завод щеше да е тук, нито Magna щеше да стъпи в България", обобщи Петров. По думите му дори страната да има кадрите, добрата данъчна политика и въобще една добра бизнес среда, срещите на големите инвеститори с държавната администрация на най-високо ниво бързо ги отказват от влизане в страната. Идват основно по-малки фирми, които реално и нямат достъп до висшата администрация. Според Петров просто висшата администрация трябва да е съставена все по-малко от политически назначения и повече от хора, които могат да говорят на езика на бизнеса. "Защото те създават първото впечатление у големите инвеститори за България", казва той, което носи своите негативни последици след това като например неизбирането на локален мениджмънт. Що се отнася до подготовката на кадрите, нужни на бранша, според Петров, от една страна, като че ли се е увеличил броят от хора, които знаят какво се очаква от тях в този сектор, спрямо 2008 г., откогато ixetic е в страната. От друга обаче, от образователната система продължават да излизат недобре подготвени млади хора. Системата продължава да създава технически кадри, които трудно се справят с изискванията на пазара. Това налага бизнесът сам да обучава служителите си. "Аз съм щастлив, ако наема някой току-що завършил технически университет човек, който може да чете чертежи и да говори два езика. Оттам нататък ние го обучаваме", каза Петров. Разбира се, повече съвместна работа между университетите и бизнеса може бавно да промени това. Още повече че по данни на Financial Times в България вече има над 50 компании от брашна, вариращи от дъщерни фирми на международни автомобилни доставчици до дребни местни производители. Те дават работа на близо 9 хил. души в цялата страна. Секторът представлява близо 4% от общия износ на страната за 2011 г. и е изцяло експортно ориентиран. Клиентите му са както големите германски автомобилни производители, така и френските Citroen, Peugeot и Renault. Разрастването на бранша означава и повече работа на местни доставчици на различни компоненти за производството на тези заводи. Стига, разбира се, те да могат да отговорят на изключително високите им технологични и качествени изисквания. По думите на Петров това все още е много трудно и затова "Иксетик" например работи само с един български поддоставчик, и то след дългогодишно обучение какво точно и при какви изисквания може да се използва от завода, който минава на взискателни одити от страна на клиентите си, за да произвежда за тях. Така крайният потребител може да е сигурен, че в автомобила му има окомплектовани само части от най-високо качество.
Източник: Капитал (26.06.2013)

Германски инвеститор открива нов завод в Плевен Поредната инвестиция на голям производител на автомобилни части вече е сигурна – германската компания Nexans Autoelectric ще открие завод за кабелно оборудване в Плевен. Дружеството е част от френската група Nexans, а инвестицията в България ще бъде направена чрез регистрираната тук дъщерна компания "Електрокабел България". Плановете са заводът да заработи до края на 2014 г., съобщиха от Българската агенция за инвестиции. Строителството на новите производствени мощности започва след 18 месеца активно подпомагане от страна на агенцията за сключване на необходимите договори. Работата по тях е приключила в края на 2013 г. и строителството може да започне още тази пролет. Плановете са да бъде построен завод на площ от 5000 кв.м, в който ще бъдат инвестирани няколко милиона евро, съобщават от агенцията, без да уточняват сумата. Новото производство ще заработи на няколко етапа, като при пълен капацитет в него ще бъдат наети 600 служители в областта на производството, администрацията, логистиката и контрола на качеството. Първоначалният план на германската компания беше по-амбициозен - 2000 служители и завод на 15 хил. кв.м. От "Нексанс аутоелектик" са се спрели на Плевен след проучване на възможностите за инвестиции в няколко страни от Източна Европа. Сред решаващите факторите за избора на локацията са били добрата инфраструктура, качеството на работната ръка, стабилната валута и членството на България в ЕС. "При избора на местоположението отделихме нужното време за един по-задълбочен анализ и сега сме уверени, че до края на 2014 г. ще бъдем в състояние да доставяме на нашите клиенти висококачествени продукти от завода в България", коментира мениджърът на проекта Михаел Круп. Компанията не е първият производител на автокабели, избрал България за свой завод. От години фабрики имат японската "Язаки", немската "СЕ Борднетце", турските "Нурсан аутомотив" и "Аркомат". Производството изисква много ръчен труд и персонал, затова новите заводи често са в общини с висока безработица. За интереса на германския производител на кабелно оборудване към Плевен се говори от година и половина, но проектът се забави заради проточилите се преговори около инвестицията между собственика на земята и община Плевен. Бъдещият завод ще се строи на терен от 36 дка в плевенския квартал "Сторгозия". Земята бе купена през 2006 г. от дружеството "Плевен ритейл център" с намерение за изграждане на търговски център. Впоследствие обаче дружеството се отказа от тази инвестиция и по договор дължеше неустойка на община Плевен. Вместо това то предложи друг вариант - да осъществи на терена съвместна инвестиция с Nexans в производствени площи. Мажоритарен собственик на "Плевен ритейл център" е дружеството "Бългериан пропърти дивелопмънтс" - компания, специализирана в развитието на проекти за търговски, производствени и складови площи. По договор тя ще изгради и ще е собственик на бъдещия завод на принципа "строителство по поръчка", при който проектът се съобразява с нуждите на конкретна компания. На първия етап "Бългериан пропърти дивелопмънтс" ще вложи в базата на германската компания 2 млн. евро, а на следващия - още толкова.
Източник: Капитал (17.01.2014)

"СЕ Борднетце-България" ще разширява завода си в Мездра Производителят на автомобилни кабели "СЕ Борднетце-България" планира разширение на производството си в Мездра, стана ясно от съобщение на местната община. Компанията е започнала нов проект за кабелни комплекти за автомобили SEAT и смята да разкрие още 800 нови работни места за монтажници. От съобщението става ясно, че новите служители ще бъдат назначени до края на следващата година, а вече са подадени заявления до бюрото по труда в Мездра за търсените специалисти. От общината посочват, че ръководството на "СЕ Борднетце" се е обърнало за съдействие и към кмета на Мездра, за да се осигурят необходимите работници. В момента "СЕ Борднетце-България" е един от най-големите работодатели в област Враца със своите над 1100 служители по данни от местните власти. Колко точно ще е инвестицията и какво ще представлява разширението засега не е ясно. В отговор на въпросите на "Капитал Daily" от компанията казаха, че в момента не могат да дадат официално становище, защото поисканата информация все още е конфиденциална. Такива данни все още няма и като инвестиционно намерение на сайта на община Мездра, показва справка. Информацията от бюрото по труда е, че в момента "СЕ Борднетце" търси още специалисти и контрольори в отделите за управление на качеството и за планиране.
Източник: Капитал (15.09.2014)

България изнася все повече машини Мед, нефтени масла и автомобилни части са другите най-продавани стоки Добри вести за българската икономика идват от данните за износ за първата половина на 2015 г. - той нараства с 11% общо спрямо същия период на предходната година и достига 22.4 млрд. лв. Най-положителното обаче е, че има тенденция делът в експорта на различни машини, оборудване и превозни средства да нараства както за трети страни, така и към тези в ЕС. Това означава, че добавената стойност на експорта също расте, въпреки че суровините все още представляват основна част от продажбите навън. Разбивка на данните от НСИ показват, че топ 3 на стоките, които сме продали в ЕС през първите пет месеца на годината, са мед и изделия от мед, електрически машини и други машини, котли и апарати. Към трети страни най-много изнасяме различни минерални горива и масла (най-вече нефтени), както и мед, но при тях има спад на годишна база. За сметка на това износът на електрически машини към страни извън ЕС е нараснал с 22.1% през първото полугодие на 2015 г. до 635 млн. лв. Мед и електрически машини за ЕС ЕС остава по-важният пазар за компаниите, като през първите шест месеца на годината експортът към страни от ЕС достига 14.2 млрд. лв., което е ръст от 12.7% спрямо същия период на 2014 г. Подробна разбивка по продадени стоки и по основни търговски партньори за ЕС обаче все още има само до месец май. Те показват, че най-голям дял в износа ни към ЕС заемат медта и изделията от мед. Стойността им достига 1.26 млрд. лв., което е ръст от 39% на годишна база. От тях над 700 млн. лв. е износът на нерафинирана мед и аноди от мед за електролитно рафиниране, а 380 млн. лв. този на рафинирана мед и медни сплави. Тук е ключова ролята на медодобивното предприятие "Аурубис България", който е най-големият производител на медни продукти в Югоизточна Европа. Те обясниха за "Капитал Daily", че медният катод е крайният продукт на компанията и изнасят около 230 хил. тона рафинирана мед годишно, но експортират също и медни аноди към други предприятия в рамките на групата "Аурубис". Над 70% от износа към шестия ни пазар в ЕС, Белгия, е именно на мед и медни изделия. С 20.7% растат продажбите в ЕС на електрически машини и апарати за записване или възпроизвеждане на звук и образ. Така стойността им (1.25 млрд. лв.) почти достига тази на изнесената мед, което е добър сигнал. Най-голям дял в продажбите имат различни прекъсвачи, превключватели, табла и релета, жици и кабели, както и частите за тях. Някои от големите предприятия в страната, които произвеждат електронни машини, кабели и части, са "АББ България", "Интегрейтид микро електроникс България", "Шнайдер електрик България", "Сенсата технолоджис България", "Язаки България", "СЕ Борднетце" и др. Темпът на увеличаването на износа на други машини, котли, апарати е по-нисък - 4.7%, но това е третата група от стоки, чийто експорт към ЕС надхвърля 1 млрд. лв. От тях най-продавани са хладилниците, фризерите, различни двигатели и арматурни артикули за тръбопроводи, котли и вани. "Либхер" е един от основните производители на хладилници и фризери. Добре се представят и компаниите, които експортират велосипеди и автомобилни части. Сред водещите велосипедни компании са "Крос", "Макском", "Лидер 96", "Масктек", "Спринтер", като почти цялата продукция отива за износ. Сред водещите компании, които произвеждат различни автомобилни компоненти или акумулатори, се нареждат "Монтюпе", "Теклас", "Монбат", "Магна" - Раковски, "Интегрейтид микро електроникс България", "Витте България" и др. Спад се вижда само при експорта на трикотажните и плетените облекла, докато този на останалите облекла отбелязва почти нулев ръст. Повече машини и към трети страни Традиционно начело в топ 10 на най-изнасяните стоки към трети страни са минералните горива и масла, по-голямата част от които са нефтени и битуминозни масла. Експортът на нефтените масла обаче се свива с 34.6% на годишна база. Въпреки конфликта между Русия и Украйна обаче експортът на нефтени масла към Украйна расте (до 103 млн. лв. за първата половина на 2015 г.), като започва да приближава нивата си от преди 2014 г. Рафинираната мед и необработените медни сплави са втората най-изнасяна стока. С 22.1% ръст електрическите машини и апарати пък се нареждат на трето място, като отново това са най-вече различни кабели и жици, електронни интегрални схеми, електрически трансформатори и акумулатори. Износът на пшеница също се повишава с двуцифрени темпове. През юли Красимир Давчев, директорът на Национална стокова борса – Пловдив, коментира за "Капитал", че в България има свръхпроизводство на пшеница, като българските производители са в остра конкуренция с другите страни от Черноморския район – Русия, Украйна, Румъния. Това обаче води до спадане на експортните цени.
Източник: Капитал (12.08.2015)

Турската "Аркомат" отваря нов завод в Карлово Tурската компания "Аркомат след месец ще отвори втория си завод в България - в Карлово. Първият, базиран в Карлово заработи преди 16 години и прави автомобилни кабелни системи за Volkswagen. Общите инвестиции в новите мощности са 4 млн. евро: половината в сградата и другите за оборудване. Заводът ще е готов до месец. В него ще работят 600-700 души. Вече са наети първите 250 души, които се обучават в Казанлък. До края на годината вече ще са между 350 и 450. Така догодина персоналът на турската компания в България ще надхвърли 1700 души - в първия завод работят още 1000 служители."Аркомат" е първата компания за автомобилни кабели, която отвори завод в България: още през 1999 г. Тя е представител на турската компания Arkomat, която тогава има директен договор с Volkswagen. В първия завод се работи на ишлеме, като изработените кабелни инсталации за Volkswagen са с материали на Delphi Automotivе Systems - Турция. Delphi е един от най-големите производители на авточасти в света, има приходи над 16 млрд. долара, над 160 хил. служители и 126 предприятия.
Източник: Капитал (09.10.2015)

Два завода за автокомпоненти ще има край Димитровград В Димитровград турската Sa-ba планира да произвежда външно и вътрешно осветление за автомобили. Покупката на парцела, върху който ще се разположи новият завод, се очаква да приключи до края на януари. За региона това означава 6 млн. лв. инвестции и 300 нови работни места. Още по-голяма инвестиция в региона, която ще отвори няколко хиляди работни места в сектора на автомобилните компоненти, ще бъде обявена в средата на февруари, като най-верочтно става дума за японската "Язаки", която още преди време обяви, че търси място за разширение на производството си в България. И двата завода могат да започнат работа в началото на следващата година. Sa-ba е избрала 30 дка частен терен между Хасково и Димитровград. Турската Sa-ba Endustriyel Urunler Imalat ve Ticaret е създадена през 1976 г. и произвежда осветление за много автомобилни компании, сред които Ford, Renault, Volkswagen и Aston Martin. Продуктите й включват фарове, стопове, мигачи и т.н. С фабриката си край Димитровград предприятието на практика ще удвои дейността си. Sa-ba вече е регистрирала собствена компания в България. В средата на февруари другият проект официално ще бъде обявен. Инвестицията е за 30 млн. лв., а очакваните работни места са 3500. Първата копка на новия завод ще бъде в края на април или началото на май.
Източник: Капитал (19.01.2016)

"СE Борднетце" инвестира над 10 млн. евро в заводите си Японско-германската компания за кабелни системи за автомобилната индустрия - "СЕ Борднетце - България" инвестира над 10 млн. евро в оборудване. Така производителят ще разкрие и 1300 работни места в заводите си в Мездра и Карнобат. Вложението идва заради новите проекти на компанията – модел SUV на Seat и Skoda Yeti. Това е поредното разширение на бизнеса на дружеството - сега то има 3300 служители и приходи около 200 млн. лв. След около 2 месеца компанията започва серийното производство на електрическите кабелни системи за новия автомобил на Seat. В рамките на 8 месеца СE Борднетце планира да достигне максималния капацитет за производство – кабелни системи за 330 коли на ден, или около 70 000 годишно. Целият процес ще протича в предприятието ни в Мездра. Половината от средствата вече са инвестирани през миналата година - оборудване за над 5.5 млн. евро е инсталирано в предприятието в Мездра. От тази година "СЕ Борднетце - България" започва подготовката и на проект, свързан с производството на кабелни системи за Skoda Yeti. Във връзка с това ще бъдат инвестирани над 5 млн. евро. В средата на януари "СЕ Борднетце – България" закупи 6 нови машини на обща стойност 1 млн. евро. Две от тях ще бъдат в завода в Карнобат, а четири в завода в Мездра. Очаква се през 2018/2019 г. то да е с годишен обем от кабелни системи за около 70 000 автомобила Skoda Yeti.
Източник: Капитал (02.02.2016)

Завод във Враца търси да наеме 1000 работници Мездренският завод на фирмата „СЕ Борнетце – България“ търси да наеме 1000 работници. Заявката от работодателя е направена пред Бюрото по труда във Враца, съобщи директорът на институцията Маргарита Ангелова. Всеки месец от фабриката търсят и наемат между 10 и 15 нови работника, уточни тя. „В момента сме насочили усилията си към рекламиране на тази възможност за заетост“ – каза Маргарита Ангелова. Над 100 са свободните работни места във врачанското бюро по труда към края на януари. Търсят се хора с различни професии, като над 80 % от вакантните длъжности са за мъже – трактористи, леяри, охранители, шофьори. Регистрираните безработни към 31 януари са 4 507, което е със 125 повече в сравнение с декември. Нивото на безработица е 12.55 % при средно за страната 10.19 %. Продължава тенденцията най-много безработни в региона да са регистрирани в община Хайредин – 71.64 %, следват Борован – с 69.80 %, Криводол – с 44.34 % и Бяла Слатина – с 39.48 %.
Източник: 24 часа (18.02.2016)

Завод във Враца търси да наеме 1000 работници Мездренският завод на фирмата „СЕ Борнетце – България“ търси да наеме 1000 работници. Заявката от работодателя е направена пред Бюрото по труда във Враца, съобщи пред Дарик директорът на институцията Маргарита Ангелова. Всеки месец от фабриката търсят и наемат между 10 и 15 нови работника, уточни тя. „В момента сме насочили усилията си към рекламиране на тази възможност за заетост“ – каза Маргарита Ангелова. Над 100 са свободните работни места във врачанското бюро по труда към края на януари. Търсят се хора с различни професии, като над 80% от вакантните длъжности са за мъже – трактористи, леяри, охранители, шофьори. Регистрираните безработни към 31 януари са 4 507, което е със 125 повече в сравнение с декември. Нивото на безработица е 12.55 % при средно за страната 10.19 %. Продължава тенденцията най-много безработни в региона да са регистрирани в община Хайредин – 71.64%, следват Борован – с 69.80 %, Криводол – с 44.34% и Бяла Слатина – с 39.48%.
Източник: 24 часа (18.02.2016)

Завод търси 1000 работници в Мездренско Мездренски завод наема 1000 работници, съобщиха от бюрото по труда във Враца, където са обявени свободните работни места. Заводът е на фирма „СЕ Борнетце – България“ и се нуждае от нов персонал, допълни директорът на бюрото по труда Маргарита Ангелова, цитирана от Дарик. „Всеки месец от фабриката търсят и наемат между 10 и 15 нови работници“, допълни тя. По думите й в момента усилията на бюрото са насочени към рекламиране на тази възможност за заетост. Над 100 са свободните работни места във врачанското бюро по труда към края на януари. „Търсят се хора с различни професии, като над 80 на сто от вакантните длъжности са за мъже – трактористи, леяри, охранители, шофьори. Регистрираните безработни към 31 януари са 4507, което е със 125 повече в сравнение с декември. Нивото на безработица е 12,55 на сто при средно за страната 10,19 процента“, допълни Ангелова. Продължава и тенденцията най-много безработни в региона да са регистрирани в община Хайредин – 71.64%, следват Борован – с 69.80%, Криводол – с 44.34%, и Бяла Слатина – с 39.48 на сто.
Източник: Новинар (18.02.2016)

Работодател на годината 2016 Агенцията по заетостта и Министерство на труда и социалната политика отличи 12 работодатели на форума „Работодател на годината – 2016”. Той се проведе на 15 декември 2016 г. в София за 13-ти пореден път. На тазгодишното издание награди на 12-те отличени работодатели връчиха министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, заместник-министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов, председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика в Народното събрание Хасан Адемов и изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Драгомир Николов. Тази година най-изявените работодатели, партньори на Агенцията по заетостта от цялата страна, бяха класирани в 2 категории: – „Работодатели с най-съществен принос на националния трудов пазар“ – „Работодатели със значим принос за осигуряването на заетост на безработни лица на регионалния трудов пазар“. „Калинел” ЕООД, гр. Троян получи отличието в категорията „Работодатели с най-съществен принос на националния трудов пазар“ /През 2007 година „Калинел“ ЕООД взима за първи път този приз/. Фирмата е наградена за приноса и към осигуряването на заетост на безработни лица на трудовия пазар в обхвата на бюрата по труда в Троян и Червен бряг. От началото на 2016 г. фирмата е заявила 104 работни места и е осигурила устойчива заетост на 75 безработни лица. Една трета от новонаетите лица са от община Червен бряг, която е с високо равнище на безработица. Осигурена е работа на 25 младежи до 29 години и на 7 продължително безработни лица. На всички работници от общини Априлци, Троян, Ловеч и Червен бряг е осигурен безплатен служебен транспорт. Плакет и грамота инж. Марин Радевски получи лично от министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова. Другите две компании, наградени в тази категория са „Сенсата Технолоджис България” ЕООД, гр. София и „Се Борднетцe – България” ЕООД, гр. Карнобат като и двете са с чуждестранни инвеститори. В другата категория наградените компании са: – За региона на Благоевград – „Пирин Текс Продакшън” ЕООД, гр. Гоце Делчев. – За региона на Бургас – „Нурсан отомотив” ЕООД, гр. Бургас. – За региона на Варна – „Енерго Про Варна” ЕАД. – За региона на Ловеч – „Престиж – 96” ООД, гр. Велико Търново. – За региона на Монтана – „Екотерра” ЕООД, гр. Пазарджик. – За региона на Пловдив – „Белла България” АД, гр. София. – За региона на Русе – „Декорюм” ООД, гр. Омуртаг. – За региона на София – „АЛС България” ЕООД, село Мусачево, област Софийска. – За региона на Хасково – „Аркомат-България” ЕООД, гр. Казанлък.
Източник: Фирмена информация (04.01.2017)

Автомобилната индустрия – следващият голям успех на българската икономика Макар секторът да бележи значими ръстове по оборот, заети и произведена добавена стойност, той остава скромен иноватор От 2004 г. екипът на фондация „Приложни изследвания и комуникация“ подготвя доклада Иновации.бг, който осигурява ежегодно надеждна оценка на иновационния потенциал на българската икономика и на състоянието и възможностите за развитие на иновационната система. Водеща тема на Иновации.бг 2017 е технологичната обвързаност на националната икономика в европейски и глобален мащаб. Специален акцент е поставен върху автомобилостроенето и свързаните производства. Докладът беше представен на Националния иновационен форум, организиран от фондация „Приложни изследвания и комуникация“, АРК Консултинг, Еnterprise Europe Network – България, Представителството на ЕК в България, Иновационния център на БАН с подкрепата на Генерална дирекция “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия, Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия към ЕК и в медийно партньорство с Българска национална телевизия, списание "Икономика" и Economic.bg. Според годишния доклад Иновации.бг за десетилетие сектор „Аутомотив” бележи ръст от три пъти по отношение на оборот, активи и брой заети и четири пъти по отношение на произведената добавена стойност. С общо над 2 млрд. евро оборот и над 33 хил. заети в приблизително 170 предприятия през 2016 г., той има потенциал да се нареди до ИКТ сектора по добавена стойност в икономиката. Защо Аутомотив секторът в България става все по-притегателен център за чуждестранните инвестиции и иновации? Според доклада Иновации.бг за последните 10 г. автомобилостроенето произвежда добавена стойност на човек от заетите, която е по-висока от средното за нефинансовите предприятия. Секторът формира около 2% от общия оборот, добавена стойност и заети в нефинансовите предприятия в страната през м. г. Някои от най-големите доставчици за световни автомобилостроители като Дженерал Мотърс, Даймлер, Фолксваген, БМВ, Ауди, Група ПСА, Рено, Форд, Фиат, Волво и др. вече работят в България. През последните 5 г. все повече чужди предприятия изграждат производствени бази, други разширяват дейността си (Стандарт Профил, СЕ Борднетце, Сенасата, Костал, Язаки, а някои имат и четвърти завод у нас - Теклас. Според наличните данни приблизително 170 предприятия оперират в сектора. През 2018 г. техният брой ще се увеличи, защото няколко чужди фирми са стигнали до етап проучване на пазара или вече са обявили намерението си за изграждане на производствени бази у нас – например китайски производител на алуминиеви джанти проучва пазара в България и няколко съседни страни. Очаква се немската компания Леони – един от глобалните лидери в производството на кабели и кабелни системи за автомобили, да започне строителство на нов завод в Плевен през 2018 г. Големите производствени предприятия се изграждат извън най-големите градове на страната и осигуряват устойчиво и относително високо възнаграждение в съответните райони. Експертите на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ смятат, че в бъдеще аутомотив секторът може да заеме място до ИКТ сектора, който осигурява 4% от приходите и 9,3% от добавената стойност в икономиката. Делът му в общия износ достига 14% през 2016 г., като ръстът се дължи най-вече и на увеличение в износа на автомобилна електроника. Основните предимства, които привличат чужди инвестиции в сектор Аутомотив, са предимно ниската цена на труда, сравнително високото качество на специалисти в области като машиностроене, ИКТ и химикотехнологични процеси, макрофинансова устойчивост, висок дял на български студенти, завършващи в чужбина, и особено в немскоезични страни. Фирмите предлагат работа както на ниско- и средноквалифицирани кадри, така и на висококвалифицирани специалисти. Навлизането на дуалното обучение в средните училища в България през последните 3 г. подпомага тези процеси. По различни оценки заетите чужденци в сектора са между 4% и 10% от общия брой заети. Браншовите асоциации като Аутомотив клъстър България, както и самите компании полагат сериозни усилия за повишаване квалификацията на персонала. В резултат средната произведена добавена стойност на човек от заетите за целия десетгодишен период от 2007 до 2016 г. е съответно над 15 хил. евро на зает за автомобилостроенето и над 29 хил. евро на зает за свързаните с него предприятия. Автомобилостроенето се нарежда сред втората половина от икономическите сектори по добавена стойност на човек от заетите, докато свързаните с автомобилостроенето предприятия са на второ място сред всички икономически сектори. За доставчиците на автомобилни части България географски скъсява срока на доставки до основните европейски автомобилостроители до по-малко от ден. Това беше и една от основните причини за изтеглянето на доставчиците от Китай и другите азиатски страни и пренасочването им предимно към държави от Източна Европа. Новините за сектор „Аутомотив“ не са изцяло положителни. В началото на 2017 г. „Литекс моторс“ – доскоро единственият асемблатор на автомобили в страната, обяви несъстоятелност. Фирмите от сектора остават с ниска найчно-изследователска и развойна дейност (НИРД) и иновационна интензивност. Изключение правят някои водещи ИКТ и други предприятия в групата на свързаните с автомобилостроенето, но самото автомобилостроене остава преди всичко скромен иноватор. „Иновациите се състоят предимно във внедряване на нови производствени процеси – при изграждане на нови или обновяване на съществуващите производствени бази на чужди предприятия у нас. През миналата година Теклас Бълария обяви намерението си да открие пети завод и научноизследователски (R&D) център. Но страната ни все още не е успяла да се позиционира като аутсорсинг дестинация за НИРД и иновационно интензивно производство, каквато тя представлява по отношение на ИКТ сектора. Все пак, имайки предвид историята на българския ИКТ сектор и ролята на онези предприятия от него, които са свързани с автомобилостроенето, може да се каже, че сектор „Аутомотив” има шанс да утвърди страната като подходяща и за иновационно интензивни производства през следващите 5 до 10 г.“, завършва проф. Теодора Георгиева от фондация „Приложни изследвания и комуникация“. /economic.bg
Източник: Други (19.02.2018)

Производството на резервни части за автоиндустрията е перспективно България не трябва да се разочарова от една очаквана, но нереализирана инвестиция в автомобилния бранш, защото страната ни не е в лоши позиции. Така коментира председателят на БТПП Цветан Симеонов факта, че германската "Фолксваген" предпочете Турция за новия си завод пред България. Той беше сред официалните гости при откриването на най-голямото автомобилно събитие за годината - Автосалон София 2019. Симеонов напомни, че имаме над 240 предприятия, които произвеждат автомобилни части. "Докато в условията на жестока конкуренция някои марки могат да дадат и жертви, обвързването с една само марка е рисковано, защото не се знае кой може да пострада. Докато броят на марките в света е сравнително ясен, производителите на авточасти могат лесно да се преориентират, защото хората ще трябва да карат автомобили и да имат резервни части за тях. Така че стратегията за развиване производството на резервни части и компоненти за автоиндустрията е перспективна", отбелязва Симеонов. И това е така. Аутомотив секторът продължава да расте с нови инвестиции. Само през септември няколко компании у нас обявиха плановете си да вложат различни суми в разширяване на производството или пък прерязаха лентата на нови технологични мощности. На 26 септември "ВОСС Аутомотив България", която е част от германския производител на авточасти VOSS Аutomotive, откри първия си завод у нас в индустриален парк "Баховица", край Ловеч. За този си проект компанията получи сертификат за инвеститор клас А за принос в автомобилната индустрия на България. Проектът е за 15 млн. евро и ще създаде нови 120 работни места, като до края на следващата година се очаква те да достигнат 900. Фирмата има дългосрочни партньорства с компании от автомобилния сектор, сред които BMW, VW, Audi, Ford и много други. В България компанията ще произвежда компоненти за автомобилната индустрия, фокусирани изключително върху леки автомобили. Друга една немска фирма - производителят на елементи за автомобилната промишленост "Вюрт електроник ИБЕ БГ" има планове да изгради нов завод в съседство със сега работещия в с. Белозем, община Раковски. Частите, които тя произвежда се вграждат в по-големи компоненти на следващите по веригата автомобилни производители. Германската група има планове за прехвърляне на още производства у нас. Очаква се новият завод да повиши с около 20% производствения капацитет на компанията. През тази година по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени 26 сертификата. Девет от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги, като се отчита увеличение броя на инвестициите в аутомотив сектора. Секторът се развива на базата на "екосистема" от мултинационални и местни фирми. Редица големи международни компании от сектора откриха България като най-добрата дестинация за своя бизнес в Източна Европа - SKF, Montupet, Palfinger, Festo, SeBordnetze, Yazaki, Grammer, Witte и много други. Много успешни български компании - ZMM Sliven, M+SHydraulic, Hydraulic Elements and Systems и други имат успешни партньорства в сектора чрез собствени разработки или чрез изделия по поръчка. Комбинацията от местни и мултинационални компании създава уникална среда, където продуктивността, изобретателността и иновативността в производството процъфтяват. Добре развита инфраструктура е другата предпоставка за развитие на сектора. България се пресича от пет главни пан-европейски коридори, осигурявайки лесен достъп до регионалните и европейските пазари. В страната има 14 функциониращи индустриални зони и още 13 в строеж, всички от тях подходящи за компании-производители. И не е само това. Нова стратегия за развитие на автомобилния сектор в България до 2030 година ще бъде представена на правителството до един месец. Тя ще бъде интегрирана в стратегията България 2030, обяви Росен Плевнелиев, президент в периода 2012-2017 г., при откриването на "Международния автомобилен салон" в София. Общо 45 са членовете на Асоциацията на автомобилните производители в България, които са направили инвестиции от над 700 млн. лева през последните десет години в сектора, заяви председателят ? Александър Миланов. Обемът на търговската дейност, осъществена тук, е за над 33 млрд. лева.
Източник: Банкеръ (14.10.2019)

"Дънди прешъс металс" стана Инвеститор на 2019 г., след като откри златния рудник "Ада тепе" Голямата награда в конкурса Инвеститор на годината спечели "Дънди прешъс металс". Той се организира за 14-а година от Българската агенция за инвестиции. Статуетката "Златен бик" взе д-р инж. Илия Гърков – вицепрезидент на компанията, от вицепремиера по демографската и икономическа политика Марияна Николова. "Виждаме много примери, че инвестициите у нас се повишават, условията за това са отлични и това се вижда в класациите на кредитните рейтингови агенции. 30 проекта на обща стойност 400 млн. лв., които ще разкрият 3 хил. нови работни места. А за тази година се предвиждат още 69 нови проекта с очаквана стойност над 2 млрд. лв., които ще разкрият още над 6 хил. работни места. Те ще са в сферите производство, преработваща, автомобилна индустрия, здравеопазване и информационни технологии", обобщи Николова. "За да помогнем на агенцията да си хванат плана за тази година от 2 млрд. лв. ние от компанията инвестирахме 1 млрд., така че за вас остана другия 1 млрд.", заключи Гърков. “Дънди прешъс металс” вложи 164 млн. долара в най-стария златен рудник в Европа. Компанията откри рудник "Ада тепе" миналата година край Крумовград, като това е първият новоразработен златодобивен рудник в България от 40 г. насам. Въпреки че находището е експлоатирано още от древността, в него има златосъдържащи руди, които ще се добиват 8 години. С разработването му в днешно време планираната годишна производителност на обогатителната фабрика е 840 000 т руда със съдържание на метал злато 85 700 тройунции. Целият срок за дейностите по строителство, експлоатация, закриване и рекултивация е 15 години. С двата си завода - в Мездра и Карнобат, даващи работа на 2800 души, "СЕ Борднетце - България" успя да спечели в категория Инвестиция в човешки капитал. Десислава Янева, генерален мениджър човешки ресурси България, прие наградата от зам.-икономическия министър Лъчезар Борисов. "През тази една година, която измина, създадохме невероятен инвеститорски екип, и той е готов всеки един от тези инвеститори, ако кажат, че имат проблем, да реагират на секундата", сподели Борисов. И заръча на Стамен Янев тази година да достигне минимум 2 млрд. лева сертифицирани инвестиции. Борисов сподели и тайната, че на събитието за първи път има и фирми, които ще бъдат бъдещи инвеститори, и догодина могат да бъдат наградени, ако се представят добре. Десислава Янева, приемайки наградата, изрази увереност, че екипът е моторът на компанията и инвестицията в човешки капитал е с най -голяма възвръщаемост. През последната финансова година компанията е назначила повече от 450 нови служители в завода си в град Мездра. Основната дейност на компанията е доставка на пълни електрически кабелни системи за автомобилната индустрия - най-сложния компонент във всеки автомобил. "КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ" грабна приза в категория Инвестиция в разширяване на бизнеса. Министърът на регионалното развитие Петя Аврамова награди Панче Ниновски, технически директор в компанията. "Имам честта да връча една много символна награда, защото разширение на бизнес означава, че той е намерили българската държава за добър партньор, което пък означава, че усилията на правителството дават резултат", заяви Аврамова. "България винаги е била специална за "Кока-Кола". Преди 55 г. България беше първата държава от Източна Европа, в която продуктите на "Кока-Кола" стъпиха. Преди 20 г открихме завода в Костинброд, който днес е и основен експортен хъб. Понастоящем в България в системата на "Кока-Кола" работят 2800 души, много сме благодарни за подкрепата, която получихме през всичките тези години", заяви Панче Ниновски. Първото място е за инвестицията от 40 млн. лв. в производствения център в Костинброд, чието обновяване го превърна в един от най-модерните в групата "Кока Кола ХБК". Сега ресурсите се използват по-ефективно, а производството нараства с 25%. Модернизираната база бе открита миналата година от премиера Бойко Борисов. Министърът на туризма Николина Ангелкова пък награди "ВОСС Аутомотив" за Инвестиция на зелено". Изпълнителният директор Роланд Вайс прие статуетката "Златен бик". "Инвеститорите са изключително важен фактор за българската икономика, а те вървят ръка за ръка с туризма, защото те означават повече работни места, туристи в България, възможности за развитие. Тази година в Слънчев бряг организираме второто издание на форума Устойчиви инвестиции в туризма", обяви Ангелкова. "Благодаря на правителството, на агенцията за наградата. От първата минута на проекта ни получихме много професионална подкрепа от вас. Половин година след първото ни посещение в България бяхме убедени че това е правилното място за новата на компания. През 2019 г. оборудвахме и започнахме производство и два големи автомобилни концерна Фолксваген" и "Даймлер" одобриха нашия завод.в Ловеч за доставката на различни части. Нашите международни клиенти са впечатлени от страната, хората и професионалния бизнес тук в България", похвали страната ни Вайс. Германският производител на авточасти откри първия си завод в България край Ловеч през септември миналата година. Инвестицията досега е 15 млн. лв., планират се още толкова, открити са 183 работни места в село Баховица. Там се произвеждат компоненти, използвани в дизелови и електрически автомобили. VMware България победи в категорията Инвестиция в иновативен бизнес. Стамен Янев връчи наградата на Димитър Костов, директор „Информационни технологии“ в компанията. VMware е световен лидер в сферата на облачните инфраструктури и технологии за бизнес мобилност. Компанията помага на своите клиенти успешно да трансформират начина, по който изграждат, предоставят и използват ИТ ресурсите в облачна среда. За 13 г. в България компанията се превърна в един от най-големите инвеститори в ИТ индустрията в региона с вложени над 539 млн. лв. "Тъй като вече получих нареждането на осигуря 2 млрд. лв. инвестиции тази година, ще бъда кратък и само ще поздравя компанията, защото да инвестираш в този тип бизнес е доста романтично занятие, тук имаме сериозно капиталовложение и сериозна инвестиция в развитието на таланти и развитието на глобалните пазари", обърна се Янев към победителя. А той от своя страна разкри бъдещите планове на компанията - да запазимбългарския талант в България чрез програми, с които връщат българи тук и най-важното нещо - да инвестират все повече в образованието. Освен 5-те статуетки "Златен бик" 3 компании взеха почетни награди. Издателят на "Медийна група България" Венелина Гочева връчи специална награда на в. "24 часа" за социална инвестиция на "Геотехмин". Кристалният плакет получи изпълнителният директор Доминик Хамерс. “24 часа”, който за поредна година е медиен партньор на конкурса “Инвеститор на годината”, избра да връчи своята специална награда именно на “Геотехмин” заради социалните инвестиции на компанията с дълготраен ефект за обществото и местните общности в различни сфери - от образованието, подпомагането на таланти и съхраняването на националната и културна идентичност до създаването на материални ценности - църкви, културни и исторически паметници и инфраструктура в българските региони. "Геотехмин" е сред българските компании, които имат ясна визия какво да се прави през следващите 30 години. Една от каузите им е образованието, за това се радвам, че в тази сфера работим заедно и ще се радвам, ако това, което прави бъде предадено на повече компании, защото това е най-важното в следващите 30 години в България", заяви Венелина Гочева. Образованието беше и един от приоритетите, които бяха очертани в проекта "Новите 30 години" на "24 часа" за каузите на България, формулирани от умни и успели българи. "Тази година компанията навърши 30 г. Осъществяването на социално отговорни проекти са много важни, защото това са инвестиции в настоящето и бъдещето на България. Имаме много проекти, изградени с лични и фирмени средства, но най-вече искам да отбележа инвестицията ни в сферата на образованието - стипендии за студенти, подпомагане на таланти, училища ВУЗ-ове, както и помощ за Българския червен кръст, проекти в нашите региони, където даваме перспектива за бъдещето на хората, които живеят там", допълни Хамерс. Любомир Василев също взе награда заради своя стартъп Ай Райс Механикс 357. Компанията разработва иновативно средство за хора с увреждания – OMNIBOT. То е иновация както за българския, така и за световния пазар, и помага на хората с двигателни проблеми да се придвижват изправени вместо седнали. Българският OMNIBOT има много предимства - позволява движение 4х4, по-лек е, сгъваем и др. Наградата беше връчена от Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ. Тя благодари на БАИ за усилията за привлизане на инвеститори в България и подчерта, че ЕИБ отпуска 360 млн. евро в подкрепа на иновациите. Общината в България с най-много инвестиции през 2019 г. пък е Стара Загора. По този повод беше отличен зам.-кметът й Милена Желева лично от председателят на Наионална компания Индустриални зони Антоанета Барес "За нас е чест да сме партньор на БАИ и да работим за каузата в България да има много нови иновативни предприятия и да изберат държавата ни. С община Стара Загора имаме общ проект и вече първи инвеститор и си пожелавам и другите общини да тръгнат по нейните стъпки", каза Барес. Милена Желева благодари от името на Живко Тодоров за високото отличие и доверието. "Вярвам, че стъпките, които правим ръка за ръка са добри, когато общината, държавата и инвеститорите вървят заедно. Индустриалната зона в общината върви много добре, 70% от нея вече е факт и остава инвеститорите да се събудят след 3 месеца и да градят своите предприятия. Така остават и младите хора и създават своите семейства", заяви зам.-кметът. Бизнесменът Красимир Дачев - собственикът на "Свилоза" и зам.-председател на БТПП, пък е човекът, дал най-голям цялостен принос за развитието на инвестициите. Председателят БАИ Стамен Янев връчи неговото отличие. "На учителя с любов", беше единственото, с което Стамен Янев се обърна към Дачев. А "учителят" предупреди, че с тази награда агенцията за инвестиции няма да го откаже да инвестира, защото това е една болест, която е неизлечима.
Източник: 24 часа (28.02.2020)

Заводът "СЕ Борднетце - България" в Мездра спря работа Заводът за автомобилни компоненти "СЕ Борднетце - България" ЕООД в Мездра временно спря работа. Засега затварянето е временно - до 5 април включително. Решението е на ръководството на предприятието във връзка с ограничителните мерки. В завода все пак отделни звена ще продължат дейността си - те изпълняват малки проекти по индивидуален график. В предприятието във Мездра, което прави кабели, работят стотици хора от Врачанска област. Очаква се и други български предприятия от автомобилния сектор да прекратят времено работа. Причината е, че техните производства са свързани с големите автоконцерни, които вече замразиха поточните си линии заради кризата с коронавируса.
Източник: Сега (23.03.2020)

"Дунарит" и "Стомана" също излизат от строя Мрачните новини за българската икономика продължават да се множат. Сред предприятията, които спират производства, затварят частично, пускат хората си в отпуск или направо ги съкращават, се наредиха военният завод "Дунарит" в Русе и пернишкият металургичен комбинат "Стомана". Само преди дни Камарата по машиностроене "преброи" големите заводи, които работят за износ и които закъсват, защото пандемията е ударила жестоко големите им клиенти. Сред тях са производители на автокомпоненти, корабостроители, заводи от военната индустрия. След "Арсенал", който първи обяви големи съкращения, и "Дунарит" съобщи, че от утре минава на "санитарния минимум" - т. е. праща вкъщи огромната част от персонала като превантивна мярка срещу епидемията. От 1000 души само 200 ще продължат да идват на работа, за да довършат започнати поръчки. "Стомана Перник" също свива производството. „Бургаска корабостроителница“ има договор с Русия за ремонт на кораби, но руските специалисти, които трябва да присъстват и консултират дейностите по ремонта, не могат да дойдат в България, и изпълнението се отлага за по-добри времена. Бавят се доставките на материали от чужбина - вместо за 10-12 дни стават за 20-25 дни. Най-големият кораборемонтен завод у нас - „Одесос“ във Варна, закъсва по подобни причини - работа има, но тя не може да бъде свършена, без да присъстват чуждстранните специалсти, които контролират ремонта, да пътуват. А „Корабно машиностроене“ във Варна спира работа за две седмици, тъй като не може да експедира изработена продукция за Италия. Кризата вече нагази свирепо и фабриките от автомобилния клъстер. Японската „Язаки“ обяви още миналата седмица, че спира и трите си завода у нас - в Димитровград, Сливен и Ямбол, в които работят повече от 5600 души. Заради мерки срещу коронавируса от 30 март временно затваря и “Костал България аутомотив“ в Пазарджик. Заводът прави автоелектроника и модули, които изнася за разтърсените от епидемията Италия, Франция и Германия. В него работят над 1500 души, а други 300 са заети в дъщерната фирма "Ариете", която отговаря за логистиката. Производителят на кабелни системи "СЕ Борднетце - България" (собственост на японската Sumitomo Electric), спря временно заводите си в Карнобат и Мездра. Минимален брой работниици довършват поръчка за групата Volkswagen, която затвори европейските си заводи заради коронавируса Русенската „ВИТТЕ Аутомотив“, производител на системи за заключване в автомобилния бранш, първо пусна 60% от персонала си в отпуск, а от 30 март спира дейност - засега за две седмици. В завода работят близо 1300 души. "Линамар България“, собственост на „Монтюпе“, вече прекрати работа.
Източник: Сега (30.03.2020)

Kostal спира работа Още един голям завод у нас спира работа. Kostal в Пазарджик прекратява дейността си от днес до Великден, заради коронавируса. Представителят на германската Kostal Атанас Качаков заяви, че 2000 служители излизат в неплатен отпуск. До 19 април ще работи само охраната в завода. "Ние работим с всички европейски производители на автомобили. Ако намалят поръчките големите автомобилни заводи, това веднага ще се отрази на нас и на цялата икономика", каза Качаков. Решението е взето като мярка за неподускане разпространението на заразата сред работещите в завода. От началото на кризата на служителите са осигурени предпазни средства за недопускане на заразата и засега няма данни служител на предприятието да е носител или болен от коронавирус. Това е поредният голям завод в България, който предприема тази стъпка заради кризата. Производителят на оръжия "Арсенал" в Казанлък първи взе това решение. Заводът беше затворен до 29 март. От подадено уведомление в Агенцията по заетостта стана ясно, че там предстои да бъдат съкратени до 2000 служители от общо 9000. Заводите на "Язаки" в Димитровград, Сливен и Ямбол също са затворени, засега до 5 април, но предвид удължаването на извънредното положение, този срок може да бъде удължен. Някои международни компании у нас също спряха работа. Сред тях са производителят на кабелни системи "СЕ Борднетце", русенските "ВИТТЕ Аутомотив" и "Линамар България", както и много други автомобилни поддоставчици на международни фирми. Повечето от работодателите в Пазарджик не искат да се възползват от мярката на държавата за заплатите на служителите "60/40". Като основна причина хората изтъкват, че се чака много време за одобрение, а през този период заплатите на хората трябва да се плащат изцяло от предприятието. "За тази мярка 60 на 40 първо трябва да подготвиш документи, с които трябва да кандидатстваш, трябва да чакаш това да се случи, а през това време трябва да им плащаш. След като ги получиш, трябва да им платиш и осигуровките, класове и други добавки, които има. Много колеги ще се освободят по този начин на борсата", казва предприемачът Евтим Янев, цитиран от economic.bg. Според него правителството трябва да насочи вниманието си към осигуряването на повече средства за фонд "Безработица". "Поне в близките 9-12 месеца", каза Янев.
Източник: Money.bg (31.03.2020)

Преброиха най-засегнатите от Covid-91 наши фирми Извънредните мерки заради епидемията от коронавируса са засегнали най-тежко 81 средни и големи предприятия със заети над 44 215 служители у нас. Това показва проучване на КНСБ към 8 април чрез регионалните структури на конфедерацията в цялата страна за социалното напрежение във фирмите и учрежденията и последствията от ефектите на COVID - 19. Общо наблюдаваните фирми от синдиката са 105. Събраните данни показват, че 78% от засегнатите фирми пускат работниците в платен отпуск, в 25% прибягват към неплатен отпуск, а в 14% от фирмите се стига до освобождаване на работещите или предстоят съкращения. Най-много засегнати предприятия (извън ресторантьорство, хотелиерство, туризъм и кафетерийната сфера) има в сектор преработваща и лека промишленост, строителство, следвани от производството на авточасти и автомонтьорство, транспорт и сектора ВиК. Засегнати са предприятията главно в градовете Казанлък, Благоевград, Добрич, Стара Загора, Димитровград, Габрово, Разлог, Банско, следван от Бургас и Бургаска област и Хасково. Най-динамично се променя ситуацията при преработващата промишленост, особен проблем имат предприятията, получаващи суровина от чужбина и главно от Италия. Шивашката промишленост, химия, енергетика също са засегнати, съобщава КНСБ. По информация на регионалните структури на синдиката, след разговори с представителите на Агенция по заетостта по места, най-голям ръст на регистрираните като безработни има в бюрата по труда в областите Благоевград, Казанлък, Димитровград, Перник, Разлог, Дупница, Габрово и Стара Загора, (където има и регистрирани ефективни съкращения по повод COVID-19). КНСБ призовава работниците да алармират регионалните структури при нарушаване на правата им. Конфедерацията отбелязва, че наблюдава както негативните ефекти от кризата, така и положителните примери за адаптиране към трудните условия, стриктно изпълняване на всички изисквания и грижа за служителите. На интернет страницата си КНСБ предлага подробна справка за засегнатите работници по градове: Казанлък - "Арсенал" АД, където са заети 8700 човека, от 30.03.2020 г. отново работи. Една част от работниците се връщат на работните си места, а другите остават в платен отпуск. Така ще се работи на ротационен принцип със засилени предпазни мерки. Остава планираното съкращение на 2000 работници. Бургас - "Нурсан Отомотив" ЕООД не работи и всичките 1047 работници са в платен отпуск. Подготвят се документи за кандидатстване по схемата 60:40. Карнобат, Бургаска област - "СЕ Борднетце - България ЕООД", където работят 2600 души, разпуснати са всички, които имат право на платен отпуск. Люляково, Бургаска област - "Нурсан Отомотив" ЕООД, където работят 1047 работници и всеки, който има право на отпуск, е разпуснат. Димитровград - "Язаки България ЕООД", където работят 2500 души, и има данни, че фирмата ще прекрати дейност. Сливен - "Язаки България" ЕООД, 400 работници в платен отпуск Пазарджик - "Костал България Аутомотив ЕООД", където работят 2000 човека и всички са в платен отпуск. Перник - "Стомана Индъстри" АД, където работят 1175 работници, съкратени от тях до този момент са 301 човека. Враца - "СЕ Борднетце - България ЕООД-клон Враца", където работят 1300 работници и 1200 са в платен отпуск. Варна - в Градския транспорт работят 1000 души, като 120 шофьори и 37 кондуктори са в платен отпуск. Търговище - "Мебел Стил" ООД, където работят 650 души и са в двуседмичен неплатен отпуск. Стара Загора - "Средна гора" АД, там работят 460 работници като почти всички са в платен отпуск и ако положението продължи до два месеца, ще бъдат съкратени 50% от работещите. Габрово - "Идеал стандарт Видима" АД - Заводът за санитарна керамика спира работа за месец. В Завода за санитарна арматура работещи ще ползват отпуск през април. Габрово - "Дзалли" ООД, където работят 1200 работници, всички са пуснати в платен отпуск от 6 до 21 април. Габрово - "Резбонарезни инструменти Габрово" ЕООД планира всичките 362 работници да са по една седмица платен и една седмица неплатен отпуск през месец май, след което 10% от персонала ще бъде съкратен. Благоевград - ВиК Благоевград разполага с 530 служители като от 2 април 500 от тях са в платен отпуск. Хасково - "Европа" ООД- в момента всички 110 работници са в платен отпуск. В ДБТ (Дирекции Бюра по труда) е подадено е уведомление за предстоящо уволнение на 90 работника. Очакванията са прекратените договори да са в по-малко. КНСБ отбелязва, че информацията се обновява постоянно.
Източник: Марица (10.04.2020)

Половин милион по схемата 60/40 получи производител за кабели за автомобили Производителят на кабелни системи за автомобили "СЕ Борднетце - България" получи най-висока подкрепа от държавата по схемата 60/40 досега. Националния осигурителен институт им е превел 533 888, 25 лв., които ще покрият 60% от заплатите и осигуровките на над 2289 работника. Втори в осмия транш на преведени пари от НОИ са "Хеброс бус", който взимат 134 хил. за 466 шофьори и работници. Малко над 100 хил. получават "Газтрейд", хасковската пътно строителна компания "АБ". "Пампорово" АД, който е собственик и оператор на цялата ски зона в курортен комплекс Пампорово, както и на два от най-големите хотели в региона пък получава 67 хил. лв. Те са подали документи, за да запазят 156 души на работа. Аладин Фуудс този път са поискали помощ за 82 души за около 10 хил. "Захарен комбинат-Пловдив" пък ще вземе 15 хил. лв. Този път пари са приведени на общо 536 фирми, като само около 100 от тях са поискали помощ за над 10 работници. Сред тях има заводи, ресторанти, магазини, частни детски градини, спортни клубове и туристически фирми. Най- малката сума е платена на "Сигма-Арт", които ще получат 39,61 лв. за един служител. Под 100 лева са преведени на още две фирми. "Мярката 60/40 ще бъде оценявана по броя на работните места, които ще бъдат запазени. Така че ако следваме тази логика, в момента имаме 172 000 работни места, които ще бъдат запазени благодарение на нея. Не е логично всеки ден да нарастват с по 1000 заявленията от работодатели и с по 7000-8000 души, тези, които ще получават част от своето възнаграждение благодарение на нея и ние да твърдим, че не работи. Да, тя не е универсална и за всички, но на този етап показва, че възпира регистрацията на нови безработни", коментира социалната министърка Деница Сачева пред БНТ.
Източник: 24 часа (13.05.2020)

"Пампорово" на Цветелина Бориславова и "Юлен" взеха пари по схемата 60/40 Най-големите в хотелиерския бранш у нас продължават да са сред най-крупните получатели на държавни дотации по схемата за запазване на заетостта 60/40. Към тях в последните списъци на НОИ са добавени и операторите на ски съоръженията в Пампорово и Банско - "Пампорово" АД и "Юлен". Дружеството на банкерката Цветелина Бориславова "Пампорово" е одобрено да получи 67 699 лв. за месец март от държавата, за да запази на работа 156 свои служители, става ясно от осмия списък на НОИ на получателите на помощта, обявен на 12 май. "Пампорово" АД е собственик и оператор на цялата ски зона в едноименния курортен комплекс, както и на два от най-големите хотели в региона – 5-звездният "Орловец" и емблематичният хотел Перелик. Компанията е организатор на международни ски състезания и извършва и туроператорска дейност.Концесионерът на ски съоръженията в Банско "Юлен", който е включен в проверка на Специализираната прокуратура, също е получил средства от държавата - 112 918 лв. за 267 работници. До проверката се стигна, след като в края на 2018 г. предишният главен прокурор Сотир Цацаров се закани да търси отговорност в правителството заради ползването от страна на "Юлен" на защитени зони от природен парк "Пирин" за ски зоната в Банско. В осмия и деветия списък на НОИ за подпомагане са включени 1147 компании. Те са получили 60% от осигурителния доход и осигуровките на служителите, за които поемат ангажимент, че няма да бъдат съкращавани три месеца след края на помощта. Условията за подпомагане са дейността на фирмата да е била прекратена заради епидемията или да е отчетен спад на приходите от поне 20%, както и дружеството да няма задължения към бюджета. По последни данни на социалното министерство, които са към 9 май, над 165 000 служители, работещи в 10 723 предприятия, ще запазят работните си места по схемата 60/40. Към тази дата НОИ реално е превел парите (12.5 млн. лв.) на 3356 компании с 39 738 работници. Междувременно, парламентът създаде анкетна комисия заради извънредните разходи на правителството по време на кризата с Covid-19, като е логично в работата на комисията да попадне и схемата 60/40. След казиното на хазартния бос Мило Борисов правителството е подпомогнало и втора едра хазартна компания – "Мерит Глобъл Гейм", управлявана от свиленградският бизнесмен Росен Киришев и свързана с турската верига "Мерит". Дружеството е получило от НОИ 54 280 лв., за да запази 172 свои работници. През 2018 г. Киришев с турските му съдружници откриха първия 5-звезден хотел с казино в "българския Лас Вегас" – Свиленград. Сред лидерите по подпомагане до момента безспорно е компанията – доставчик на компоненти за международната автомобилна индустрия "СЕ Борднетце-България". Дружеството е взело близо 534 000 лв. за март за 2289 работници – число, което се доближава единствено до подкрепените служители на фабриките за стъкло "Шишеджам". "СЕ Борднетце-България" има два завода в България, в които се произвеждат кабелни комплекти за различни автомобилни платформи. Едни от най-големите клиенти на дружеството са "Фолксваген", "Ауди", "Порше" и "Шкода". Три компании от групата "Куш" също са сред най-крупните получатели по правителствената програма. Дружеството "Нурсан Отомотив", което произвежда кабели за автомобили, е взело 504 086 лв. за заплатите на 1007 работници през месец април. "Куш мода" е получила 77 506 лв. за 457 работници, а фирмата "Куш Груп", която предлага транспортни услуги - 82 643 лв. за 102 служители. Българското подразделение на водещия немски производител на електроника за климатични системи за автомобилите – "Бер Хелла - Термоконтрол", е одобрено да получи 49 010 лв. за 276 работници от своите над 400 служители. Най-големият вносител и дистрибутор на пропан-бутан в България – "Газтрейд", е взел 101 049 лв. за 200 свои служители от общо около 280 души, които работят в компанията. Транспортната компания "Хеброс бус" пък е одобрена за сумата от 134 106 лв. за 466 работници. Центровете за гуми "Примекс" са били подпомогнати с 52 080 лв. за 228 свои служители. Продължава и субсидирането на заетостта в адвокатски кантори, ПР агенции и медии. От ПР бранша подпомагане е получила агенция "Ол ченълс" - 9800 лв. за 19 души. В медийния сектор, в който помощ досега получи вестник "Труд" и няколко радиостанции, нова одобрена фирма е "Икономедиа" - издател на в. "Капитал" и сайта Dnevnik.bg. Тя е взела от бюджета 47 493 лв. за заплатите на 118 работници. "Националният дворец на културата" (НДК) пък е бил подпомогнат със 124 853 лв. за 253 служители.
Източник: Медия Пул (15.05.2020)

4 компании, които са сред най-големите чужди инвеститори у нас, получават най-големите субсидии по схемата 60/40 за стотици свои служители. Те са и единствените, които към този момент са получили над 1 млн. лв. от държавния бюджет, за да не съкращават хора в принудителния престой. Сред 25-те фирми, получили над 200 000 лв. за запазване на заетостта има широко представителство на секторите, засегнати най-тежко от кризата. Въпреки че мнозинството работници са от заводи, които произвеждат части за автомобилната индустрия, има и хотели, транспортни фирми, винарна, казино, държавна и общинска фирма. Това става ясно от списъците на работодателите, получили компенсации от НОИ. С два транша за почти 2500 работници двата завода на "СЕ Борднетце-България" в Карнобат и Мездра са абсолютен лидер на схемата - до този момент НОИ им е превел над 2.124 млн. лв. за запазване на заетостта през март и април. Заводите произвеждат кабелни комплекти за автомобили, собственост са на японската Sumitomo Electric и дават работа на около 2900 души. Фирмата обяви, че прекратява работа още на втората седмица от извънредното положение, като постепенно възстановяване на работния процес започна след Великден. От съобщение на страницата на заводите във "Фейсбук" става ясно, че за март са изплатени заплати в пълен размер. На второ място с няколко плащания с общ размер 1 481 241.21 лв. са заводите на турския холдинг "Шишеджам" - "Пашабахче" (746 260.73 лв.) "Шишеджам аутомотив" (456 150 лв.) и "Тракия глас" (278 830.48 лв.). "Шишеджам" бяха сред първите одобрени за схемата и започнаха да получават компенсации от 15 април. Най-голям брой работници бяха подпомогнати в "Пашабахче" - 1548. "Идеал Стандарт Видима" се класира късно за подкрепа от държавата - получи средства за заплати едва на 20 май, но пък в размер на 1 334 933.92 лв. Двата завода на компанията дават работа на над 3000 работници. Заради кризата заводът за санитарна керамика обяви, че прекратява дейност за месец, а този за санитарна арматура пусна част от хората в отпуск. По схемата 60/40 фирмата спасява от съкращение 2704 души. Четвъртата компания с над 1 млн. лв. субсидия е "Теклас" - най-големият работодател в област Кърджали. Заводите на турската "Теклас" у нас са шест и произвеждат компоненти от каучук, пластмаса и метал за автомобилната индустрия. В най-тежките дни на извънредното положение в региона имаше напрежение заради това, че заводите не затвориха и работници продължаваха да пътуват през КПП-тата за работа, опасявайки се за здравето си. В крайна сметка след проверка на РЗИ и полицията на входа на едно от предприятията, работата бе преустановена, но за кратко. "Теклас" получават за април 1 182 585 лв. за заплатите на 2486 работници. Сред фирмите, поискали подкрепа за най-много хора, има още няколко завода, които произвеждат части за автомобили. "Интегрейтид Микро-Електроникс България" в Ботевград, поделение на филипинската IMI, получава 897 793.55 лв. за 2072 работници, като беше включен в последното плащане преди празниците - на 22 май. Заводът за електрически инсталации за автомобили на турския холдинг "Нурсанлар" в бургаското село Люляково получава 504 086 лв., като в схемата са включени почти всички работници - 1007 от общо 1047 работещи там. В началото на кризата "Нурсан отомотив" обявиха, че ще пуснат хората си в отпуск. Заводът на немската група "Граммер" в Трудовец също получава 282 080 лв. за 491 работници. След големите заводи се нарежда една държавна фирма - дружеството на НОИ "Профилактика, рехабилитация и отдих", което стопанисва санаториуми и почивни бази в цялата страна. Дружеството и неговите поделения в редица курорти като Баня, Боровец, Вършец, Минерални бани и пр. получават общо 416 731.33 лв. на три пъти за 657 служители. След ПРО в списъка с най-големи субсидии се нареждат "Рила Боровец" и "Бороспорт". Двете дружества, които имат общ собственик, получават в няколко транша 388 284 лв. Сред голямата индустрия е попаднала и Столичната община, която изпрати на опашката за държавна подкрепа Центъра за градска мобилност. ЦГМ, който управлява платените зони за паркиране в София, получи 363 547 лв., за да плати заплатите на 952 свои служители. Засега плащането е едно - на 28 април. Макар и с по-малка компенсация от общинското дружество на София, сред получилите над 300 000 лв. е и най-големият работодател в Габрово - производителят на дрехи за марката "Калцедония" "Дзалли". Фирмата е получила 327 103 лв., за да запази 947 работници. В тази група е и заводът за хидравлични цилиндри в Кърджали "Серта България". Неговата субсидия е 341 924 лв. за 579 работници. "Серта" пусна работниците си в едноседмичен отпуск от 23 март, а субсидията е платена на 20 май. Компенсации от над 200 000 лв. са получили още хасковската строителна фирма АБ (297 276 лв. за март и април, за 258 работници), "Хидрострой" (296 835 лв. за 495 работници), курортът "Албена" (279 018 лв.) "Макдоналдс" (257 912 лв. в няколко плащания за различен брой служители), автобусната компания "Юнион Ивкони" (212 455.55 за 595 служители), "Пампорово" (202 701.08 лв. за март и април за 157 души). Внимание тук заслужава българският производител на мебели от Стара Загора "Средна гора" заради относително високия осигурителен доход на своите служители - компанията получава 226 792 лв. за 315 служители, което прави средно по 719 лв. на човек. Парите са изплатени на 18 май, като е отбелязано, че са за месец април. "Средна гора" е най-големият производител на столове у нас и е доставчик на "Икеа" от 1979 г. Сред големите работодатели попадна и "Лудогорец", който публично обяви, че ще дари субсидията си, вместо да плати с нея заплати. Футболният клуб е получил вече 282 104 лв. за два месеца за 134 свои служители. За два месеца получи компенсация и "Палмс Меркюр Казино", за да запази заетостта на 150 служители - общо 278 159 лв. Със 193 служители кандидатства и винарната "Черноморско злато", която също вече два пъти е получила пари от НОИ - общо 206 720.97 лв.
Източник: Сега (26.05.2020)

Близо 3000 работници на кабелния завод в Карнобат и Мездра плашат с ефективна стачка, ако не бъде изпълнен Колективният трудов договор, който касае условията в предприятието. Производителят на кабелни системи за автомобили "СЕ Борднетце - България", който е собственост на японската Sumitomo Electric, е възможно да спре работа до седмица. Причината е, че работниците настояват за 25% увеличение на основните им заплати, както и да получават полагащите им се ваучери за храна от 140 лв. месечно. „Многократните ни опити да постигнем приемливо решение за повдигнатите от работници искания не бяха разгледани с необходимата сериозност, в резултат на което се създават предпоставки за ефективна стачка“, пише в искането от синдикалистите, изпратено до ръководството на кабелния завод. Синдикатите призовават за преговори и излъчват свои представители, които да участват в тях, искат същото и ръководството на завода. flagman
Източник: Други (21.07.2022)

Днес в София стартира основния квалификационeн REFA-курс на тема:"Организация и управление на фирмата и оптимизация на производствените процеси", който ще се проведе от 3.10 до 04.11.2022 г. Успешно издържалите заключителните изпити получават международно признат REFA-сертификат. Обучението се организира от БИК Капиталов пазар ЕООД и Българска стопанска камара - изключителни представители на РЕФА-Германия. В обучението участват представители на "Палфингер Продукционстехник България", Планзее МВ ЕООД, Алеанс принт ООД, Елика Ярд ООД, Елика процесинг ООД, Бизнес енд ТЕхноложи Иновейшънс ЕООД, СЕ Борднетце - България ЕООД, Вегманн Аутомотив България ЕООД и Естер СПС ЕООД. БИК Капиталов пазар ЕООД съобщава за всички заинтересувани от обучението, че следващият РЕФА-курс ще се проведе през март-април 2023 г. Повече информация за обучението на адрес www.refa.bia-bg.com
Източник: Капиталов пазар (03.10.2022)

В гр. София завърши завърши успешно Част 2 - "Управление на производствените данни" от основния квалификационeн REFA-курс "Организация и управление на фирмата и оптимизация на производствените процеси". Втората част на обучението участниците придобиват знания, необходими за разбиране на взаимовръзката между елементите на работната система и тяхното описание, за систематизиране на данни, за тяхната оценка и за анализиране на работните системи от гледна точка на системата на трудовото заплащане. В обучението участваха специалисти от "Палфингер Продукционтехник България ЕООД, Елика Ярд ЕООД, Елика Процесинг ЕООД, Бизнес едн Технолоджи Иновейшънс ЕООД, СЕ Борднетце България ЕООД, Вегман Аутомотив България ЕООД и Алианс Принт ЕООД, които получиха РЕФА-сертификати, издадени от РЕФА-Германия. Следващия курс по РЕФА се очаква да започне на 6 март 2023 г. За повече информация за обучението и записвания - на адрес www.refa.bia-bg.com.
Източник: Други (07.11.2022)

Завод за кабели с близо 950 служители затваря у нас Производителят на кабелни комплекти за автомобилната индустрия „СЕ Борднетце – България“ ЕООД ще затвори завода си в Мездра. Компанията с японска собственост обяви 2-годишен план за реорганизация на дейността си в България, като преустановяването на дейността ще се случи през 2025 г. Фирмата има още един завод в България – в Карнобат. Според плановете ? той ще продължи да работи, но с намален капацитет. „СЕ Борднетце – България“ ЕООД е българското подразделение на японската компания „Сумитомо Електрик Борднетце“ (SEBN), която откри завода си в Карнобат през 2006 г., а в Мездра – през 2008 г. Причината за оттеглянето от България са високите производствени разходи и резкия скок на заплатите у нас. Компанията мести производството си в Молдова и Румъния. Решението за преместване на производството се дължи на конкуренцията в индустрията за кабелни комплекти. Високите производствени разходи в България, особено нарастващите разходи за труд, се отразиха негативно на способността на компанията да възлага нови проекти за серийно производство на кабелни комплекти към българските си локации“, се посочва в съобщението на компанията. В завода в Мездра, който ще затвори през март 2025 г., работят около 950 души. За завода в Карнобат се планира от февруари 2025 г. да се премахнат около 100 работни места. В момента в него работят около 1000 човека. „СЕ Борднетце-България“ ЕООД е част от групата на Сумитомо Електрик Борднетце СЕ (SEBN), глобален автомобилен доставчик с над 36 000 служители в 13 държави. SEBN е част от японската група Sumitomo Electric Industries, която има 380 дъщерни дружества в различни индустрии по света. Продуктовото портфолио на SEBN включва системи за окабеляване, както и електрически и електронни компоненти за конвенционални и електрически задвижващи технологии, включително кабелни снопове за мулти и високо напрежение.
Източник: economic.bg (16.09.2024)

От началото на 2025 г. до края на март 16 работодатели са депозирали 18 уведомления за масови съкращения на работници и служители. По тези заявки без работа ще останат 1332 души, показва справка за подадените заявки в Агенцията по заетостта. Областите, в които са заявени масови съкращения, са девет, но в три от тях става дума за 10-20 души. В област София са подадени заявки за съкращаване на 409 души, като от АЗ не посочват имената на фирмите. В област Враца от началото на годината са заявени масови съкращения на 247 души, като тук работодателят е известен - тече процедура по закриване на японския завод за автомобилни кабели "СЕ Борднетце - България" ЕООД, където работеха около 950 души от областта. 337 души са включени в процедури за масови съкращения в Пловдив. 135 души са заявени за освобождаване и в област Стара Загора. Тук е много вероятно да става дума за хората от "КонтурГлобал Оперейшънс България", която държи т.нар. американска ТЕЦ "Марица-Изток 3". Миналата година там бяха съкратени 318 работници поради спиране на работа на въглищната централа. В края на годината обаче от компанията обявиха, че от януари до март централата отново ще бъде пусната, а поне 150 души ще бъдат върнати на работа. Още тогава обаче беше ясно, че плановете се изчерпват само със зимния сезон. Другите заявки са от област Велико Търново - за 86 души, от област Плевен - 74, от област Пазарджик - 20, от област Перник - 14, и от област Кюстендил - 10. Във Велико Търново вероятно става дума за завода за сладолед "Дени", който беше купен през 2018 г. от "Юнилевър". През януари стана ясно, че британците се оттеглят от фабриката, а от лятото производството на сладоледите ще бъдe пpeнacoчeнo ?ъм фaбpи?и в Pyмъния, Гъpция и Typция. "Пpocтo тy? нямa дocтaтъчнo xopa, ?oитo иc?aт дa paбoтят. B cъщoтo вpeмe oчa?вaмe, чe нa чyждитe пaзapи щe ни излизa пo-eвтинo, зaщoтo тy? ?aтo цялo cмe cвидeтeли нa нecтaбилни и?oнoмичec?и ycлoвия", обясни пред Money.bg регионалният мениджър на дружеството Страшимир Грънчаров. През 2024 г. 70 работодатели са депозирали 75 уведомления за масови съкращение за 5676 работници, показва още справката на АЗ. Най-голямата заявка остава тази на "Леони" в Плевен, за освобождаване на 1191 души. На второ място са "КонтурГлобал" с 318 души. На трето място е пловдивска фирма със заявени за съкращение 302 лица. Списъкът с най-големи съкращения се допълва от работодател в Бургас (283 души) и от фирма "АТЕС" в област Сливен (266 души), която произвеждаше кабелни инсталации за автомобили.
Източник: Сега (14.04.2025)

ЅЕВN, cъ?paтилa cтoтици y нac, pяз?o нaмaлявa пepcoнaлa cи и в Pyмъния Германският производител на кабелни системи за автомобилната индустрия SE Bordnetze ще съкрати около 140 служители от фабриката си в румънския град Търгу Жиу, предаде Agerpres. По-рано компанията обяви, че освобождава 676 души от друга своя локация - в Дробета Турну Северин. SE Bordnetze е изцяло собственост на Sumitomo Electric Bordnetze SE от Германия, като има 41 завода в 13 държави. Компанията има три фабрики само в Румъния: в Карансебеш, в Дробета Турну Северин и в Търгу Жиу. Приходите и печалбата за 2023 г. растат, показва последният публикуван отчет. В същото време персоналът намалява непрекъснато от 2021 г. до момента, посочва Economica.net. SE Bordnetze към момента има един завод у нас - в Карнобат. Неговият персонал е намалял в сравнение с миналата година. Другата локация на SEBN у нас - в Мездра, затвори врати в края на миналата година и 950 души останаха без работа.
Източник: Money.bg (16.05.2025)

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, в първите 3-ма по по приходи за 2024 г. в Област Бургас отново няма изненади - Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас е на първо място с оборот от 9.127 млрд лв., следван Промет Стиил ЕАД - Дебелт и Севан ООД - Бургас. След тях тази година се нареждат: Заря трейд ООД, Кроношпан България ЕООД - Бургас, Нурсан Отомотив ЕООД - Бургас, Форум Транс ООД - Бургас, Се Борднетце България ЕООД - Карнобат, Елкабел АД - Бургас и Водоснабдяване и канализация ЕАД - Бургас. БМФ Порт Бургас ЕАД - Бургас заема първото място по размер на реализираната брутна печалба през 2024 г. (27.9 млн.лв), следван от ДКЦ Бургасмед ЕООД, Елкабел АД - Бургас, Грийнлайн кемикълс ЕООД, Бао холдинг ООД, УМБАЛ Дева Мария ЕООД - Бургас, Жанет ООД - Несебър, Севан ООД - Бургас, Яна АД - Бургас и Нурсан Отомотив ЕООД - Бургас Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (10.10.2025)

Автомобилният доставчик "СЕ Борднетце - България" прекратява дейността си у нас до 2027-а Производителят на автомобилни кабелни системи и електронни компоненти "СЕ Борднетце - България" ЕООД, част от глобалната компания "Сумитомо Електрик Борднетце СЕ" (SEBN SE), ще прекрати постепенно дейността си в България като част от стратегическо преструктуриране. Производството в завода в Карнобат ще продължи до юни 2026 година само за да се изпълнят съществуващите ангажименти. След това оперативната дейност ще бъде спряна до края на същата година, а пълното закриване на обекта се планира за март 2027 г. По предварителни данни, около 800 работни места в Карнобат ще бъдат засегнати. Съкращенията ще се извършат на 2 етапа и ще приключат до март 2027 г. Компанията ще предложи на засегнатите служители възможности за преназначаване в рамките на групата, както и подкрепа за кариерен преход и обезщетения при прекратяване на трудовите отношения. "СЕ Борднетце - България" ЕООД е част от японската група "Сумитомо Електрик Индъстрис", която има над 380 дъщерни дружества и около 280 000 служители по целия свят. Продуктовото портфолио на SEBN SE включва решения както за конвенционални, така и за електрически задвижвания. Дружеството е регистрирано през 2008 г. именно в град Карнобат. През 2024 г. приходите на компанията са над 180 милиона лева, а печалбата - близо 6,7 милиона лева. Тенденцията през последните години обаче е заетите във фирмата да намаляват. Ако през 2017 г. те са били близо 4000, в края на миналата година бройката на осигурените намалява до около 1500. Към септември тази година служителите са 885. През септември 2024 г. компанията вече обяви поетапното изтегляне на производството от България, след като затвори завода си в Мездра.
Източник: Money.bg (08.12.2025)