Два месеца след като от Министерството на отбраната дадоха 5 млн. лева на фирма, близка до бившия борец и настоящ бизнесмен Младен Михалев - Маджо, нова, двойно по-скъпа поръчка получи неговата фирма "Бент ойл“ ООД, съобщи Епицентър, позовавайки се на информация в Агенцията за обществени поръчки. При първата поръчка от 5 млн. лева военният министър Николай Ненчев гордо обясни в Комисията по отбрана в парламента, че не се интересува кой печели поръчките за армията, но по-късно призна, че доставчик е фирма, близка до един от съоснователите на силовата групировка СИК - Маджо. Втората поръчка е за 10 млн. лева. Първите 5 млн. лева от бюджета на военното министерство са за доставка на дизелово гориво F-54 и автомобилен бензин F-67. Два месеца по-късно е и втората поръчка за двойна сума. Справка в Агенцията за обществените поръчки показа (АОП), че на 12 декември 2015 година - само 10 дни след обявяването на поръчката, вече е договорено нейното изпълнение. Избраната процедура е: „Договаряне без обявяване на конкурентно възлагане на поръчка. Основания за възлагането на поръчката без предварително публикуване на обявление в Официален вестник на Европейския сюъз (ОВ на ЕС) съгласно Директива 2004/18/ЕО", се казва в документите по сделката. Първият договор е за авиационен керосин Jet A-1 е сключен със „Сакса“ ООД, регистрирана в град Долна баня. Фирмата получава 9 620 000 лв. Останалите 10 615 000 лева са за „Бент ойл“ ООД 2 815 000 лева са за автомобилен бензин F-67; 3,5 млн. лв. за дизелово гориво F-54; 1,8 млн. лв. за газьол ПКЦ с 0,1 % сяра и 2,5 млн. лв. за дизелово гориво F-75 за плавателни средства. Проверка в Търговския регистър показа, че основен собственик в "Бент ойл" е директорът й Димитър Радев чрез фирмата "Вилет". Радев е и в управлението на "Фарма", в която дял от 67% има съпругата на Младен Михалев – Елена. „Бент ойл“ държи и 28% от акциите на новата застрахователна компания "Асет иншурънс". „Бент ойл“ се занимава с продажба на горива, стремежът им е: "Да бъдем водеща фирма в областта на дистрибуцията на петролни продукти". За близостта й до един от основателите на СИК и настоящ бизнесмен Младен Михалев стана известно преди години, по време на едно от разследванията за дрога срещу Златомир Иванов - Баретата. В съдебна зала стана ясно, че "Бент Оил" е зареждала бензиностанциите на близкия до Баретата бизнесмен Росен Драгнев-Капитана. Гарант по сделката бил самият Златомир Иванов. Заради финансови проблеми Капитана не смогвал да плаща доставките и натрупал дълг за над 3 млн.лв. Неуредените взаимоотношения стават причина за скандал между Капитана и Златко Баретата. За известно време Росен Драгнев дори бе основният заподозрян като поръчител на стрелбата срещу Баретата. Впоследствие това не се доказа. Вместо това Росен Капитана стана основен свидетел в едно от наркоделата срещу Златомир Иванов. Именно той е човекът, разкрил схемата, по която бившият командос и бандата му са продавали дрога в София и Слънчев бряг, след като бе разбита групировката му "Фирмата", припомня изданието. Припомняме, преди осем години мощна охрана блокира центъра на София, а журналист беше пребит от полицаи, защото се опита да свърши работата си. Дори тогавашният премиер Сергей Станишев заяви: "Не е добре, че охраняваха Маджо като президент на САЩ". Вътрешният министър Румен Петков защити действията си с мотива, че имало сигнал за атантат срещу Михалев.
Източник: Други (11.01.2016)

Най-големите български компании през 2015 г. Класацията "Капитал 100" подрежда корпоративните гиганти в страната за десета поредна година Годината, в която растежът се завърна. Това е картината, която рисуват данните от тазгодишната класация на най-големите компании в България "Капитал 100". Те показват, че през 2015 г. приходите на гигантите в бизнеса са се повишили след отчетения през 2014 г. спад, а финансовият резултат, чието сумарно изражение допреди година бе отрицателно, сега осезаемо се е подобрил. Юбилейното десето издание на подреждането на корпоративните шампиони ще бъде официално представено на 28 юни (виж карето). От него за пореден път ясно се вижда, че производството се съживява и заема все по-осезаемо място в челната стотица. Данните обаче показват още, че значителна част от растежа е резултат на раздаден от държавата бизнес – тенденция, която вреди на общата инвестиционна среда. Отново нагоре На пръв поглед постигнатият през 2015 г. ръст в приходите на най-големите български компании е скромен – едва 3.3%. Числото почти съвпада с растежа на икономиката за миналата година от 3%. Зад този привидно умерен резултат обаче всъщност се крият доста по-позитивни тенденции. При отчитането му трябва да се има предвид и това, че той е постигнат в година, в която цените на горивата и на металите по света продължиха устремно да падат, а дружествата именно от тези сектори са почти една пета от местните корпоративни гиганти и формират над една трета от общата сума на приходите в топ 100. Извън тяхната група останалите компании в челната стотица са успели да увеличат оборотите си с 13%. Също както и предходната година, 200 от общо 300 дружества, които попадат в разширения състав на класацията, са успели да увеличат бизнеса. Новините са особено положителни за производствения сектор, където почти всички предприятия растат, като това често е и с двуцифрени темпове. Общо компаниите от топ 300 имат приходи за 85 млрд. лв. – число, съизмеримо с БВП на страната, който за 2015 г. е 86.4 млрд. лв. В подреждането от 101 до 300 растежът е съпоставим – 3.45%, като и тук фактор за по-скромното представяне са падащите цени на горивата в световен мащаб. Ускорението е малко по-осезаемо в групата на компаниите, заели втората стотица от голямата класация – техните обороти са се повишили с 6.2% за годината. Броят на дружествата от топ 100, които работят на минус, намалява – в тазгодишната класация те са 21, при 29 за 2014 г. В подреждането от 101 до 300 загуби отчитат едва 25 фирми. По-силното представяне през изминалите 12 месеца се вижда още по-добре в данните за финансовите резултати, където сумарното постижение вече е положително – общата печалба на компаниите от топ 100 е близо 2 млрд. лв. при загуба за почти 700 млн. лв. година по-рано. Намалява и броят на дружествата, които работят на минус – през 2015 г. те са само 21 (спрямо 29 за 2014 г.) от водещите 100, а по-надолу в класацията загуби записват само 25 от следващите 200 фирми, като повечето от нерентабилните бизнеси са държавни или общински представители на транспортния сектор. За поредна година "шампион" в отрицателните резултати е държавният енергиен мастодонт НЕК, но дори и там загубата е почти три пъти по-ниска в сравнение с 2014 г. По-детайлните разрези на данните от "Капитал 100" също показват поводи за повече оптимизъм – резултатите на най-динамичните компании се подобряват и средният темп на увеличаване на оборотите им вече е 63%, което е съпоставимо със силната за бизнеса в страната 2011 г. Средната норма на рентабилност при най-печелившите скача двойно – от 10% на 20.8%. Ситуацията на пазара на труда също се подобрява, като през миналата година две трети от стоте най-големи работодатели са разкрили нетно близо 7000 нови работни места, или почти една четвърт от новосъздадената през 2015 г. заетост. Разнородните двигатели на растежа Външните пазари остават ключова съставка от формулата на растежа и това се вижда все по-ясно от състава на компаниите в класацията – почти всяка трета от тях е завод, който работи за износ. Миналата година бе особено силна за производителите на машини и авточасти, където оборотите на най-големите 40 представители на сектора отбелязаха ръст от над 18% и вече сумарно достигат 6 млрд. лв. Голяма част от компаниите продължават да разширяват и производствените си мощности в България, а междувременно чужди инвеститори отварят и нови фабрики в страната, така че следващите години ще донесат още ръст на бизнеса в сектора, както и още заети в индустрията. Сред най-успешните истории в тазгодишното издание на класацията е и развитието на производителите и търговците на оръжие, които записват втора поредна силна година. Силните ръстове и на частните играчи в бранша – "Арсенал", "Емко", "Аркус" и "Аполо инженеринг", и на държавната ВМЗ са подкрепени от множеството международни конфликти, които явно водят до увеличаване на разходите на държавите за отбрана. Търговията с електроенергия също е сред отраслите, за които изминалите 12 месеца са били особено добри. За това свидетелства и фактът, че сред най-големите 300 компании в страната вече има 10 търговеца на ток. А либерализирането на пазара вероятно ще доведе и до нов растеж в сектора, тъй като все повече дружества ще могат да се договарят директно за цените, при които купуват енергия. Една от отличителните тенденции в "Капитал 100" тази година са и ръстовете в хазарта и в строителството. И в двата сегмента съществен тласък на развитието дава държавата. В единия случай чрез позволяването на масовите продажби на лотарийни талони от страна на първото правителство на ГЕРБ и даването на едногодишна данъчна ваканция за бизнеса от кабинета Орешарски. На този фон не е толкова изненадващо, че най-растящата компания в страната за годината се оказва хазартното дружество на Васил Божков "Ню геймс", което е собственик на "Националната лотария". Държавната подкрепа в строителството пък е по линия на раздадените поръчки за инфраструктурни проекти. Ръстът на приходите в сектора е средно 38%, като този бум идва от разплатените милиарди от европейски фондове. Ефектът обаче е еднократен, което вещае доста по-трудна 2016 г. за строителните дружества. Поредна силна година записват и компаниите от аутсорсинга и софтуерната индустрия. Най-големите 25 софтуерни разработчици са увеличили бизнеса си с 23%, а лидерът в сектора – "Телерик" (която вече работи под бранда на новия си американски собственик Progress), е на крачка от попадане в групата на най-големите 300 дружества в страната. Челната десетка В основната си част съставът на топ 10 на "Капитал 100" остава непроменен. Традиционно челната десетка се доминира от представителите на енергетиката и сектора на горивата, които обаче тази година са с един по-малко – мястото си в елитната група отстъпва държавната централа АЕЦ "Козлодуй". Вместо това към медодобивния комбинат "Аурубис" и търговеца "Кауфланд", които разбиват хегемонията на енергийния бизнес в челото на подреждането, се присъединява свързваният с депутата Делян Пеевски дистрибутор на цигари, вестници и напитки "Експрес логистика и дистрибуция". Как точно са класирани компаниите в челната десетка, както и в останалата част на "Капитал 100", ще можете да разберете следващата седмица. А ето и пълния състав на топ 10, подредени по азбучен ред: "Аурубис България" "Булгаргаз" "Експрес логистика и дистрибуция" "Кауфланд България" "Лукойл България" "Лукойл Нефтохим Бургас" Национална електрическа компания "ОМВ България" "Сакса" "ЧЕЗ електро България" За бъдещето с оптимизъм И тази година в процеса на изготвянето на "Капитал 100" попитахме мениджърите на най-големите компании в страната за техните прогнози и планове за развитие на бизнеса им през настоящия корпоративен сезон. Очакванията си споделиха общо 27 от тях, от които едва четирима се готвят за свиване на оборотите си през 2016 г. За сравнение, в миналогодишното издание на класацията прогнози направиха 24 дружества, като броят на песимистично настроените също беше четири. Преобладаващият оптимизъм има своята основа в макроданните. През първите пет месеца на настоящата година БВП на страната растеше, като увеличението за първото тримесечие бе с 2.9%, а прогнозата за годината е за нарастване с между 2% и 3.4%. Износът и чуждестранните инвестиции отчитат по-негативни движения, но пък положителни сигнали идват по линия на трайното подобрение на пазара на труда.
Източник: Капитал (27.06.2016)

Десет от 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа са български Десет от 500-те най-големи компании в региона на Централна и Източна Европа са български. Това показва класацията на международната консултантска компания Dеlоіttе, която тя публикува за юбилейна десета година подред. Българските компании са в секторите на горивата, енергетиката, транспорта, добивната промишленост и потребителските стоки. Най-напред в класацията е рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас”, която заема 51-о място. Година по-рано обаче тя беше на 36-о място, но заради сериозния спад на приходите от над 22% дружеството излезе извън топ 50. На второ място е медодобивният завод в Пирдоп, чийто собственик Аurubіs е 65-и в общата класация. На трето място отново е компания на „Лукойл” – „Лукойл България”, а на четвърто държавната НЕК. Пето и шесто място заемат съответно „Химимпорт” и „ЧЕЗ електро България”, седмо и осмо – „Булгаргаз” и ОМВ. Българските участници в класацията се допълват от „Експрес логистика и дистрибуция” и „Сакса”, които са съответно 464-и и 490-и в общото подреждане.
Източник: Money.bg (09.09.2016)

Мистерия откъде Марешки купува горива „Лукойл-България“ не продава горива на фирми на Веселин Марешки. Петролната компания обяви това във връзка с изявление на бизнесмена, че купува от „Лукойл“, „Полисан“ и „Сакса“. „Самият Веселин Марешки отказа да влезе в преки договорни отношения с „Лукойл-България“, въпреки че такива му бяха предложени“, допълниха от компанията. Българската петролна и газова асоциация (БПГА) от своя страна заяви, че „феноменът“ Марешки е проблем на държавата. От бранша отново поставиха въпроса колко са данъците, платени на хазната от бизнеса на Марешки с горива през последната година. „Категорично настояваме държавата да отговори пред българското общество – защитила ли е своя интерес и кои са държавните органи, извършили проверка и излезли с окончателни актове за дейността на г-н Марешки в бизнеса с горива?“, заяви асоциацията.
Източник: Труд (20.12.2016)