Нови 156 000 кв. м индустриални площи се изграждат в София Нови 100 000 кв. м индустриални и логистични площи са изградени в София през втората половина на 2009 г. С тях обемът на този тип обекти в столицата достигна общо 1 441 000 кв. м, обясни Антон Славчев от „Colliers International“. В момента в София се строят още 156 000 кв. м промишлени комплекси, което е с 57 000 кв. м повече в сравнение с първата половина на 2009 г. Най-голям интерес към изграждането им проявяват дискаунт веригите от типа на „Кауфланд“, „Плюс“, „Лидл“, „Пени Маркет“ и други. Тяхното бързо разрастване ще им позволи да заемат близо 8% дял от общия обем модерни индустриални комплекси. В района на София вече са завършени няколко такива обекта. Над 60% от тях са предназначени за собствено ползване или са изградени специално за нуждите на конкретен наемател. Това са логистичният център на „Пени Маркет“, Сграда 3 на „Sofia Airport Center“, първата фаза на „Universal Logistics“ и „Логистичен Парк Божурище“. Районът между Равно поле, Нови хан и Елин Пелин се оформя като нова индустриална зона, която обхваща няколко логистични обекта. През есента на 2009 г. „Пени Маркет“ приключи изграждането на собствен логистичен център близо до Елин Пелин. „Билла“, „Лидл“ и „Унивег“ също започнаха строителството на логистични бази в района, които ще бъдат завършени през следващите месеци. Близостта им до двете ключови магистрали, както и достъпните цени на земята, превърнаха територията в предпочитано място за изграждане на подобни обекти. Пловдив е втората най-развита индустриална зона в страната след София и разполага с общо 888 000 кв. м такива обекти. През втората половина на 2009 г. те отбелязаха ръст с 35 000 кв. м в града, основно дължащ се на ABB в Индустриална зона „Раковски“ и „Fresh Logic“ в Индустриална зона „Радиново“. В процес на изграждане са още 49 000 кв. м индустриални площи. Няколко български и международни инвеститорски компании обявиха плановете си да построят логистични центрове, които първоначално ще бъдат отдавани под наем. Вероятно обаче голяма част от тези проекти ще бъдат замразени или забавени в очакване на по-добри времена. По-слабо е строителството на логистични центрове във Вар-на. През второто шестмесечие на 2009 г. те отчетоха скромен ръст от 4% (15 000 кв. м), като достигнаха общо 390 000 кв. м. В този период в морския град започнаха проекти с обща площ от близо 6000 кв. м, основно съсредоточени в Аксаково. В момента проектите в строеж възлизат на едва 14 000 кв. м. Подобно на Варна индустриалният сегмент в Бургас не е отчел значително раздвижване през втората половина на 2009 г. Логистичните площи в града са се увеличили с 13 000 кв. м (7%), достигайки общо 205 000 кв. м към края на годината. За разлика от първите 6 месеца на 2009 г., когато почти нямаше нови проекти, през втората половина на годината индустриалните площи са се увеличили с 3600 кв. м и така обектите в строеж са достигнали 5600 кв. м. Според експертите пазарът на логистични центрове в България се развива по-бавно от другите имотни сегменти и поради това е най-слабо засегнат от кризата.
Източник: Строителство Имоти (25.01.2010)

Веригата магазини "Кауфланд" иска да купи сграда на БАН, за да я превърне в хипермаркет. Това съобщи вчера председателят на Общото събрание на академията Стефан Воденичаров по време на среща с депутати от левицата. Шестетажното здание, което е събудило интереса на "Кауфланд", е на Института по металознание. Към сградата има и три празни халета. Имотът се намира на столичния бул. "Шипченски проход" 67. Компанията е изпратила писма до вицепремиера Симеон Дянков, министъра на образованието Сергей Игнатов и председателя на БАН Никола Съботинов, с които иска информация кога се продава имотът и пита какъв е статутът му в момента. "Разбирам, ако беше празно място, но там работят учени", каза Воденичаров. "Не мога да ви кажа каква е причината, но когато започне да се приказва, че БАН вече е пред ликвидация, започват да се появяват най-различни интереси", коментира той.
Източник: Стандарт (09.02.2010)

Търговската верига ”Кауфланд” проявява интерес към имот на БАН, съобщи в понеделник председателят на общото събрание на академията проф. Стефан Воденичаров. В БАН има постъпило писмо от фирмата от януари, от което става ясно, че веригата проявява интерес за купуването на терен, намиращ се на ул. ”Шипченски проход” 67 в столицата, собственост на Института по металознание. Воденичаров уточни, че на терена, от който се интересува търговската верига, има шестетажна сграда, три производствени халета с три декара покрита площ. В писмото фирмата пита, кога ще се продава имотът и какъв е неговият статут. Воденичаров каза, че правителството може със свой акт да отнеме имоти на БАН, въпреки че техен принципал е Общото събрание на академията. Имотите на БАН на 4-ти и 8-ми километър в столицата се оценяват на около 2 млрд. лева.
Източник: Медия Пул (09.02.2010)

Продължава понижението на продажните и наемните цени при логистичните имоти Поради неблагоприятната икономическа обстановка в страната и света подобно на останалите сегменти на пазара на недвижими имоти и при спекулативните логистични площи не се очаква повишаване на инвестиционната активност. Продажбените и наемните цени ще продължат да се понижават, но с по-слаби темпове спрямо 2009 г. Това сочи обзорът на пазара на логистични площи, изготвен от „GVA Sollers Solutions“. Очакванията на компанията за първите шест месеца на 2010 г. са за понижение на наемните цени на площите в някои райони и проекти с от 5 до 7 процента. В дългосрочен план ползвателите на логистични площи в страната трайно ще се пренасочат към наемане на площи в новоизградени, с добро управление и организация проекти. Собствениците на остарелите складови площи, които са с добро местоположение и отговарят на изискванията за инфраструктура и транспортни връзки, ще бъдат принудени да пристъпят към реновиране на площите и създаване на по-добри условия за наемателите. През 2009 г. сегментът на логистични площи в България продължава да бъде най-плавно развиващия се пазар в сектора на недвижимости в страната. Отсъствието на сериозни дисбаланси между предлагани площи и нуждите на компаниите предпази този пазар от сътресения. Инвеститорите в логистични паркове бяха най-слабо засегнати от световната финансова криза. Общо през годината на територията на страната са завършени около 360 000 кв. м модерни логистични площи. В това число влизат както спекулативните площи, така и тези, изградени за собствено ползване или за нуждите на конкретен наемател (метода build-to-suit). Делът на площите в първата група е сравнително малък, едва около 30% от общия обем на изградените обекти. Този факт е следствие от влошената стопанска конюнктура в страната и негативните икономически процеси, протичащи в глобален мащаб, породени от световната финансова криза. Повечето от инвеститорите в подобни обекти предпочитат да минимизират риска, като започнат строителството едва след сключване на дългосрочен договор с конкретен наемател. Над 47% (170 000 кв. м) от изградените през годината логистични площи са съсредоточени в и около столицата. Най-развита логистична дестинация там са районите около летище „София“ и гара „Искър“. Атрактивни за инвестиции са и районите на изток от града - Казичене, Кривина и Елин Пелин. Като втора по големина индустриална зона на територията на страната се очертава Пловдив, където през 2009 г. са завършени около 105 000 кв. м логистични площи (29% от общоизградените в България). За разлика от пазара на спекулативни площи, където през годината не се наблюдава някакво съществено развитие, при логистичните имоти за собствено ползване и за конкретен наемател има по-голяма динамика. Най-активни в това отношение са ритейл веригите, като през 2009 г. са завършени логистично-дистрибуционните центрове на „Пени Маркет“ в село Столник, община Елин Пелин, и на „Кауфланд“ в Индустриална зона „Раковски“ в Пловдив. Свои логистични бази предвиждат и мнозинството от останалите ритейлъри, опериращи на територията на страната, като по-голямата част от тях се очаква да бъдат реализирани през тази година. Сред тях са: логистичен център на „Lidl“ с разгъната застроена площ 46 000 кв. м в землището на Елин Пелин; складова база на „Билла България“ с РЗП 20 000 кв. м отново в близост до Елин Пелин; централен логистичен склад на „Пикадили“ в бъдещия Индустриален парк София-изток; централна логистична база на „Техномаркет“ до Нови хан (планирана за 2011 г.); логистичен център на „CBA Property Management“ в Дебелец (на 5 км от Велико Търново) с РЗП 5790 кв. м; логистичен център на „Plus Market“ в Чепинци; логистичен център на белгийския дистрибутор на пресни и замразени хранителни продукти „Univeg“ край София с РЗП 8000 кв. м и др. Освен посочените по-горе центрове за увеличаване на общия обем на логистичните площи в страната имат принос и сграда 3 на „Sofia Airport Center“, приключилата първа фаза на „Universal Logistics“, логистичен център на „DB Schenker“ в Божурище, логистичен парк „Божурище“ в София; „АВВ“ и „Fresh Logic“ - в Пловдив. През изминалата година започна изграждането на Логистичен парк Русе с разгъната застроена площ 26 040 кв. м. Според проучване на „GVA Sollers Solutions“ около 60% от наличните складови площи на територията на страната са функционално и икономически остарели. Много често техните специфични параметри и състояние не отговарят на пазарното търсене. Необходимостта от финансов ресурс за обновяване, несигурността на пазара и нуждата от консултантска помощ са част от причините за преобладаващо остарелия фонд логистични площи в страната. Ето защо много от крайните клиенти на пазара прибягват към реализиране на собствен проект, въпреки че това би отнело важен ресурс от основната им дейност. Забавеното развитие на пазара на спекулативни площи и малкият обем на новоизграждащи се логистични имоти за свободно отдаване под наем ще запазят това съотношение в краткосрочен период. Според обзора на компанията като цяло през 2009 г. търсенето на логистични площи е под нивата от предходните няколко години. Най-голяма група наематели са търговците на бързооборотни стоки. Основната тенденция през периода е свързана с желанието на наемателите да оптимизират наетите от тях обеми с цел минимизиране на разходите. Понижението в наемните нива на модерните логистични площи от своя страна доведе до освобождаване на някои от по-старите складови бази, тъй като техните наематели се насочиха към обекти, покриващи съвременните стандарти както за използвани материали и технологии, така и за ефективно управление. В София най-търсени са логистични площи с размери над 1000 кв. м, докато в останалите градове търсенето е за складове с размери между 200 и 600 кв. м. Поради малкия обем на готови логистични и индустриални проекти заетостта запазва сравнително високи нива. В София делът на незаетите площи при спекулативните имоти от сегмента е около 2%. Средно за страната наемите на модерните логистични площи отбелязват годишно понижение с 16.75%. Приблизително 17 на сто е спадът за София, където към края на годината средната наемна цена в логистичните центрове е 5 евро/кв. м. Година по-рано тя е била 6 евро/кв. м. Доходността на логистичните площи в столицата към декември м.г. е в размер на 12 на сто. „GVA Sollers Solutions“, член на международната консултантска компания „GVA Worldwide“, е част от групата на „Форос - Национална компания недвижими имоти“. Фирмата оперира в сегмента на бизнес имотите и по-конкретно в секторите индустриални, офис и търговски площи и парцели.
Източник: Строителство Имоти (01.03.2010)

Шефове на токчета Оплешивяващ мъж в строг костюм с консервативна вратовръзка? В началото на новото хилядолетие шефът на фирмата не изглежда задължително така. Той, тоест тя може да има гъста коса и да носи обувки с високи токчета. Жената около 50-те е идеалният бос в модерния високотехнологичен офис, показа проучване на "Бритиш телекомюникейшън". Предимствата й са в умението да въвежда ред с "нежна ръка" и да осъзнава плюсовете на гъвкавото работно време. За разлика от мъжете дамите не са подозрителни към подчинените, които изпълняват задълженията си извън офиса. Шефовете на токчета не са агресивни. Мъжкият свят е на безкомпромисната конкуренция, женският - на сътрудничеството и гъвкавото оцеляване. С отшумяването на прехода и у нас мускулите (пищовите) губят чар пред интелектуалното надиграване. Нина Митева може да стреля. Изпълнителният директор на „Г4С Секюрити сървисиз България" АД знае от детски години как да се цели с прашка, а от по-зрели - и с „Берета". Но не й се налага да използва това в работата. Оцелява четвърта година на високия пост с други качества. В тях вече не се съмнява никой от 1700-те й подчинени, сред които има и шампион по карате а жените са не повече от 50. „Когато дойдох във фирмата през 2003-а, не беше точно така - припомня си Нина. - Наложи се да се доказвам. Основният проблем не дойде от централата в Лондон. Там има ясно разбиране, че това е просто бизнес, в който опитът, придобит в армията или полицията, е полезен само на оперативно ниво. Но все пак жена? Притеснения имаше в регионалното ръководство в Атина, което отговаря за България, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, Кипър, Малта и Израел. Тезата беше: „Ти си ни ценна, не искаме да те изгорим." Чисто мъжки предразсъдъци долових на топмениджърската конференция на компанията ни в Маями преди три години. Бяхме 7-8 жени сред близо 300 мъже. Сега с много от тези хора работим по общи проекти. Гръцките ми колеги се гордеят, че в балканския регион има жена, която се справя на такъв пост." Тази жена уверено движи бизнеса с охраната и превоза на пари за 20 от българските банки и за големите вериги магазини като „Метро", „Била", „Кауфланд". Другата - „по-бутикова" и по-хлъзгава част от работата, е свързана с физическата охрана и ВИП охраната на отделни лица. Но Нина Митева не губи присъствие на духа нито при прояви на нелоялна конкуренция от страна на други фирми, нито когато се случи Митко Бербатов да дойде лично в офиса и да поръча гардове за сватбата на брат си. Усмихва се: „Това е просто стандартна задача." Почти като от учебниците по математика за гимназията. Всъщност те са основното четиво на Нина в началото на кариерата й. На 22 тя е учителка на 15-годишни. Оттогава придобива опит как се печели доверие и как се овладява трудна ситуация. 10 ноември я заварва в държавната администрация на висока позиция - отговаря за образованието в Община Плевен и се готви да защити дисертация. „Бях около 30-те, когато дойде 1989-а. Скоро открих какво съм си записала тогава - че съм от поколението, което стигна Христовата възраст, без да даде вяра на никого и само разпъна на кръст себе си." И нейният личен преход не е лесен. Захваща се да прави частно училище, невиждано дотогава в България - половин година убеждава министерските чиновници, че на едно място може да се преподават чужди езици, бизнес и компютри. Гимназия „Интелект" съществува и до днес, макар и с друго ръководство. През тъмносинята 1992 г. Нина Митева е принудена да напусне, преди да я уволнят. Малко повече от година след това се занимава с маркетинга на печатница, прави панаири на книгата, запознава се с писатели. Чувствах се прекрасно. Тогава беше първият случай, когато разбрах, че умея да приключа, да забравя и пак да тръгна напред", казва Нина. После идва конкурсът за директор на плевенския клон на застрахователно дружество „България". Без опит в тази сфера Митева е назначена за заместник-управител, а малко по-късно - за генерален представител. Минават 10 години в трупане на опит в структурата на „Алианц България" и себедоказване в мъжки свят. „Всъщност всеки бизнес е брутално приключение. Подозирам, че не само в застрахователния и охранителния е така. Търговията с цветя, парфюми или консерви едва ли е по-лесна", смее се шефката на Г4С за България. Тошка Янева, една от най-близките й приятелки, е готова да поспори. 54-годишната магистърка по икономика и бивш управляващ директор на държавната „Булгарплод експорт-универсал" сега изнася семена чрез „Агритрейд" ЕООД и притежава 40 процента от консервна фабрика „САТКО" в Ямбол. Произведените там зеленчукови консерви се купуват в ЕС, Русия и САЩ. Тошка Янева има около 200 служители в двете фирми, но не само за това „сваля шапка" пред Нина, която ръководи 1700. Просто е сигурна, че в охранителния бизнес се оцелява по-трудно. И двете признават, че са подложени на стрес, а работата изяжда времето за „по-човешките неща". Все пак намират кога да се видят по женски, да овършеят магазините и да си направят прическата. Всяка има дълъг стабилен брак със съпруг, който проявява разбиране. Мъжът на Нина е управител на банков клон, а половинката на Тошка има фирма за озеленяване. „И през ум не ми е минавало да го сменям, нито на него - да се оплаква, че го командвам. Аз съм директор извън дома. Вкъщи съм жена, която иска да е гледана и ухажвана", казва г-жа Янева. Анелия Дошева няма късмета да се радва на съпружеска подкрепа. 51-годишната собственичка на продуцентска къща „Едита" разчита само на рамото на сина си и на собствените си сили. Преди 10 ноември е отговорен секретар на вестник „Телевизия и радио". Частната си фирма основава през 1995-а, без да има и най-малка представа колко жестока е борбата в бизнеса. „На мен ми струваше личния живот", резюмира Анелия. И добавя, че многото време, отделено за работа, изсушава емоциите. Не й е приятно, че понякога мъжете отсреща забравят, че контактуват с жена - гледат на нея като на бизнеспартньор и толкова. Пътешествията и женските сбирки са удоволствията, които си позволява в малкото свободно време. Повечето от подчинените й са мъже, но тя разчита повече на жените. Сега обмисля как да завърти темата за успелите българки в серия от филми, продуцирани от „Едита". Сама на върха е и Веса Тодорова, собственичка на „Шотерон", фирма за щори и сенници. Основала я заедно със съпруга си, който починал преди година от рак. Бившата организаторка капитално строителство в „Търговия на едро-Русе" разчита на професионализма на подчинените си независимо от пола им. „Половината от тях са мъже, които не обичам да командвам. Не ми се е случвало да се сблъсквам с предразсъдъци като „Остави я, това е само една жена..." Но ми се е случвало да се чудя къде останаха мъжете, излъчващи достойнство. Все пак се радвам на честно изразено уважение от страна на повечето от тях. Това обаче винаги зависи и от жената", толерантно обобщава Веса. Собственичката и управителка на „Данс Фарма" ЕООД Даниела Анкова прилича на Нина Митева по началния старт. Даниела също се оттласква от преподаването, макар и на студенти. Когато пада Стената, тя е на щат в СУ „Св. Кл. Охридски" - има защитен докторат по теоретична физика. През 1998-а навлиза в бизнеса с лабораторно оборудване. Даниела Анкова е разведена вече над 15 години. Сред служителите й преобладават жените, но и мъжете нямат нищо против тя да взима решенията. „Ръководната позиция в бизнеса се дължи на авторитета ми като специалист, на аналитичния ми ум и на способността ми да поемам отговорност. Това винаги създава проблеми за определена категория мъже в личен план. Няма как да го променя", казва Даниела. И петте дами не страдат от липса на самочувствие. Около 50-те са и харесват живота си. „Справихме се с прехода не по-лошо от начина, по който Скарлет О'Хара преживя Гражданската война - смее се Нина Митева. - Не твърдя, че аналогията е точна, но е интересна. Силно поколение се оказахме, издръжливо! Преди две седмици в ресторант на Златни пясъци се събрахме все такива жени. Всяка от нас прави нещо смислено, вижда резултата, бори се с държавната администрация, с конкуренцията, с предразсъдъците. Ядохме, пихме и се забавлявахме невероятно пред очите на няколко силиконови кукли, които се чудеха защо ни е толкова весело. Седяха на съседната маса по на една минерална вода, пазеха линия и чакаха кавалери. Когато мъжете им пристигнаха, окончателно се убедих, че не бих искала да съм на тяхното място. Установих, че жените около нашата маса може да сме на години, да не сме с перфектни фигури, но по много по-силен начин усещаме радостта от живота." (сп.Тема)
Източник: Други (18.03.2010)

Комисията за защита на конкуренция (КЗК) е наложила глоба от над 15 хил. лв. на месопреработвателното дружество "Карол-Фернандес мийт" заради отказ за съдействие, съобщиха от антимонополния орган в сряда. Компанията е трябвало да предостави информация на комисията по разследване за евентуално картелно споразумение между най-големите търговски вериги в България. Глобата представлява 0,5% от годишния оборот на "Карол- Фернандес мийт" за 2008 г. Освен това компанията има седемдневен срок, в който трябва да предостави необходимата информация на КЗК. През миналата година КЗК започна разследване срещу веригите "Метро кеш енд кери", "Билла", "Кауфланд", "Пикадили", "Хит" и "Т-маркет" за евентуален договаряне на условията, които се предлагат на доставчиците. Проверката стартира след оплаквания на български производители, че с всяка изминала година натискът за по-ниски цени върху компаниите от страна на веригите се засилва. По същото разследване КЗК глоби два пъти магазините "Хит" отново заради отказ за съдействие.
Източник: Дневник (24.03.2010)

"Нилана" стъпи на пазара в Румъния с продажби на хляб, а по Великден ще пусне и български козунаци. Компанията е първият български индустриален производител на хляб, който стъпва на румънския пазар със собствени обекти в северната ни съседка. Фирмата изгради собствени пекарни в магазините "Кауфланд" в Гюргево и Миовени по модела, който прилага в България. До юни е предвидено и отварянето на трета пекарна в град Кампина, съобщиха от компанията. Двете пекарни до момента се обслужват от 10 души румънски персонал, които са преминали обучение в България. Общата стойност на инвестицията до момента е 160 хил. лева, а общите инвестиции до края на годината се очаква да достигнат до 500 хил. лева, съобщиха от компанията. Много румънци купуват български хляб от магазините и хипермаркетите в Русе и Варна, като това мотивира "Нилана" да инвестира в изграждането на собствени обекти в Румъния. Още преди навлизането на компанията на румънския пазар в страната има генериран интерес към българския хляб, след като местен румънски производител пуска хляб с името "Български".
Източник: Дневник (25.03.2010)

Български козунаци започва да продава фирма "Нилана" в Румъния. Това е първият български индустриален производител на хляб, който стъпва в Румъния със собствени обекти. Нилана предлага хляб в град Миовени с население 36 000 души и в Гюргево със 70 000 жители. Фирмата е изградила собствени пекарни в търговската верига "Кауфланд" по модела, който прилага в България. До началото на юни е предвидено и отварянето на трета пекарна в град Кампина (38 000 жители). Така "Нилана" достига до близо 144 000 потенциални румънски потребители. Двете пекарни се обслужват от 10 души румънски персонал, които са преминали едноседмично обучение от технолозите на фирмата в България. Общата стойност на инвестицията до момента е 160 000 хиляди лв. и се очаква да бъдат инвестирани до 500 000 лева до края на годината. "Нилана " ще инвестира в собствени обекти в Румъния, тъй като много от румънците вече купуват продуктите на компанията в търговските вериги в Русе и Варна. Още преди навлизането на "Нилана" в Румъния вече има генериран интерес към българския хляб. Дори местен румънски производител пуснал хляб с името "Български", съобщават от маркетинговия отдел на компанията. Предварителни дегустации във фокус групи установяват, че вкусът на румънските потребители по отношение на хлебните и сладкарските изделия изключително много се доближава до българския. Затова продуктите на "Нилана" в Румъния са с идентични вкусови качества, като тези в България. На румънския пазар "Нилана" присъства с над 90 артикула. Хлябът, закуските и сладкарските изделия се приготвят на място. На място се пекат козунаци и козуначени рула с мармалад.
Източник: Пари (31.03.2010)