До 1990 г. у нас се купуваше масово български дезодорант "Ша ноар", Лимонов крем и паста за зъби "Поморин". "Нина Ричи" и сапун "Лукс" бяха зад витрините на "Кореком". Изделията на "Ален мак" - Пловдив, "Арома" - София, "Рубела" - Рудозем властваха и по пазарите на страните - членки на СИВ. Стопанското обединение "Фармахим", под чиято шапка се намира парфюмерийно-козметичната индустрия, дърпаше успешно конците. Държавата отпускаше много средства за научноизследователска и развойна дейност. Браншът бе сред най-успешно развиващите се и носеше солидни валутни приходи. След 1990 г. последва десантът на мощни чуждестранни фирми. Свои представителства откриха мултинационални компании като "Юниливър", "Проктър и Гембъл", "Колгейт - Палмолив". Започва надпревара кой да стане изключителен вносител на чуждестранни маркови изделия. Пазарът е залят с дезодоранти, сапуни, пасти, кремове и пр. на достъпни цени и с доказано качество. Големите в бранша не жалят пари за реклама на продукти. Клиентът е ухажван всячески. Междувременно българските фирми от бранша преживяват интересни метаморфози. Сигурните социалистически пазари се разпаднаха. Държавните предприятия започнаха да губят сили. За някои от тях приватизацията още не е приключила. Одисеята на "Ален мак" - Пловдив, например се точи с години. През пролетта на 1997 г. АП договори сделка с варненската фирма "Канотранс" за продажбата на 47% от акциите на предприятието, но договорът не беше утвърден от правителството. Процедурата беше прекратена. "Канотранс" обжалва по реда на административното производство и спечели. Но предприятието все още няма собственик, а спадът в производството му е главоломен. През 1991 г. бе създадена "Астера" АД, която стартира с търговия на парфюмерийни и козметични изделия. Пет години по-късно дружеството придоби след конкурс 67% дялово участие в "Арома" - София. Заем от ЕБВР увеличи участието на "Астера" до 98.52% от капитала на софийското предприятие. Инвестирани бяха десет милиона долара за технологично и продуктово обновление. "Астера холдинг" бързо придоби завидно самочувствие и позиции зад граница. През 1997 г. учредителите на "Астера" купиха по схемата дълг срещу собственост фалиралата рудоземска фабрика "Рубела". Предприятието бе изправено на крака и вече работи на 24-часов непрекъснат режим. През 1999 г. спорове между собствениците доведоха до излизането на "Рубела" от холдинга и обособяването й като самостоятелно дружество. "Арома" и "Рубела" вече са конкуренти. С годините се утвърдиха десетки други частни фирми. Мнозина пробиха първо на руския пазар и след това потърсиха популярност на родните щандове. Проблем номер едно за бранша са фалшификатите, залели сергии, павилиони и пазари. Триумфът на евтините стоки, белязани с известни марки, но без подобаващо съдържание, е през 1994-1995 г. Всеки втори козметичен продукт е менте, показва неофициалната статистика по това време. Освен търговия с откровени ментета в страната се вихри и паралелен внос на качествени маркови изделия, внесени от Дубай, Турция и пр., за които не са платени реални мита и данъци. Те са по-евтини от същите продукти, разпространявани от официалните дистрибутори. За рекламата им куфарните търговци не влагат нито лев. Развихря се и родно гаражно производство. В мазета и тавани се бъркат шампоани и кремове, копиращи български марки и опаковки, които потеглят даже зад граница. За да се даде отпор на мелето от фалшификати, се създава Асоциация на производителите и вносителите на козметика "Арена на красотата". "За участие в едноименното престижно национално изложение се допускат само изключителни представители на чуждестранни фирми или производители на козметика. Всички продукти са снабдени със сертификати. Изключения не се допускат", уточнява организаторката на експозицията Красимира Краева. През кризисните 1996-1997 г. фирмите избират различен подход. Част от бизнеса потъва в летаргия в очакване на по-добри времена. Дружествата свиват персонала си до минимум. Гигантът "Юниливър" пък се оттегля от България. 1999 г. е белязана с настъплението на няколко големи компании. Хай-козметиката на "Есте Лаудер" например ще отбележи година на родния пазар. През февруари "Юниливър" се върна в България. Преди три месеца американската "Ейвън" (AVON) откри свое официално представителство у нас. "Маркетингово проучване показа, че в страната не е запълнена нишата от висококачествени продукти на достъпна цена", коментира Диляна Георгиева, управляващ директор на "Ейвън - България". През октомври румънската "Коти" повери дистрибуторството на няколко от известните си марки ("Мазуми", "Адидас") на българска фирма. "Евкома" ООД представи на българския пазар продуктите на руската корпорация НИЗАР. В основата им е залегнала микроемулсията "Синя кръв", използвана в медицината като изкуствена кръв. През 1999 г. в рунда с ментетата се включи и новият Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия. Той постави ред изисквания към стоките - например да се поставят етикети с обяснения на български език, да се обозначава срокът на годност и пр. "Все още липсват равни условия за всички участници на пазара. В страната влизат продукти по занижени фактурни стойности, т.е. при други условия. Някои от вносителите не инвестират в етикети на български език, каквито са изискванията на закона. В същото време експортът на български изделия зад граница е придружен от допълнителни тестове, за да се докаже съответствие с европейските директиви, които оскъпяват изделията", коментира изпълнителният директор на "Астера холдинг" Евгени Иванов. "Средата е агресивна. Трябва да получим своя шанс", настояват български производители. "Въпреки финансовата стабилизация тук Нещата се случват бавно" е мнението на представител на западна фирма. "Тази година е по-зле дори от кризисната 1997 г. заради свитото потребителско търсене", коментира Милена Болнова, управител на фирма "Баско", официален представител на декоративната козметика с марка CHICOGO - Германия и FLORELLE - Италия. "Странно е, когато на ниво масови продукти опираме до ценова чувствителност - хората правят сметки дали да си купят сапун за 80 или за 30 стотинки", казва представител на чужда фирма у нас. Към липсата на средства се прибавя страхотната конкуренция - фирмите водят борба за всеки клиент. Българските производители обаче говорят спокойно за съперничеството със западни фирми в бранша. "Родните продукти са предпочитани заради традицията в производството и потреблението им. Смята се, че са произведени скоро, защото са бързооборотни. Имат дата на производство, срок на годност. Цените им се различават в пъти от цените на западните изделия. Произведени са на основата на натурални съставки. Създадени са от добри професионалисти - представители на силната българска школа. Суровините, компонентите и машините се доставят от световноизвестни фирми, които откриха свои представителства у нас", коментира Мила Златкова, управител на "милдекс". "Радвам се, че на нашия пазар има голяма конкуренция между квалитетни фирми. Това ще приучи българката да използва маркова козметика. Напоследък отчитаме засилен интерес сред подрастващите например, които демонстрират все по-голямо желание да се грижат за лицето си. Такива вложения са по-ценни от вложенията в дрехи и бижута", коментира Дарина Христова, офисмениджър на "Ари козметик", официален вносител на френските марки "Галеник" и "Клоран". "Българският пазар става по-зрял, по-утвърден, с много конкуренция", оценява Джеспър Мартинсон, регионален директор за Централна и Източна Европа на "Орифлейм интернешънъл". "Пазарът е интересен за големите чужди фирми в бранша със своята предсказуемост по отношение на печалбата. Като спечелиш два лева, знаеш, че си спечелил две марки. Възможността за трансфер на печалбата, икономическата стабилност също дават сигурност на западните фирми", преценява Владимир Сергеев, председател на Асоциацията на производителите и вносителите на козметика "Арена на красотата". Друг голям концерн в бранша, "Шварцкопф - Хенкел", се готви да стъпи у нас - вече със свое представителство. Новината бе потвърдена от офиса на "Интеркозметик", официален дистрибутор на продуктите на фирмата. Факт е обаче, че големите мултинационални компании от този бранш все още нямат заводи в България. Другите изключения са Югославия и Албания. Внос - износ (в ХИЛ. USD) Групи изделия Износ 1997 г. Износ 1998 г. Внос 1997 г. Внос 1998 г. парфюми; шампоани; пасти за зъби; препарати, използвани преди по време и след бръснене; дезодоранти 54 738.4 48 473.1 2 648.1 6 832.7 Източник: Министерство на търговията и туризма Класите в козметиката Елитарният клас козметика е дизайнерският. Марките "Пиер Карден", "Кристиан Диор", "Шанел", "Калвин Клайн", "Есте Лаудер" и др. са символ на хай-качество, цени и клиенти. Непосредствено след тях се подреждат продуктите от междинната категория на т.нар. медицинска или лабораторна козметика. Техни класически представители са френските серии "Галеник" и "Виши". По правило тези продукти се разпространяват в аптечната мрежа на страната. Средният клас козметика, предназначен за масова употреба, на свой ред има своите върхове, средини и низини. В най-горните етажи на този клас например са продуктите на "Л"Ореал", "Гарние", "Ейвън" и др. В най-ниските му етажи попадат някои изделия на турски, арабски и български производители. Изделията в бранша се делят също на парфюмерия, бяла козметика (кремове, тоалетни млека и пр.), декоративна козметика (червила, лакове, сенки и т.н.). Друга категоризация пък поставя акцент върху това за кого е индустрията - за мъже, жени, деца, тийнейджъри, бременни. Продуктите могат да се разглеждат и според тяхното предназначение - за домашна или за професионална употреба. Дистрибуцията Най-масови са продажбите на парфюмерия и козметика в дрогериите - 44.1%. Следват аптеките - с 12.9% през януари 1999 г. срещу 6.6% през януари 1998 г. В супермаркетите се извършват едва 4.1% от продажбите, показва специално представително за търговията на дребно маркетингово проучване на ACNielsen, проведено през януари т.г. От изследването са изключени откритите пазари, уличните сергии и складовете на едро. Мултинационалите "Проктър и Гембъл" и "Колгейт - Палмолив" имат изключителни дистрибутори на територията на страната. "Юниливър" не дава изключителни права на никого, но има изисквания към своите дистрибутори за минимални поръчки. "Астера" притежава собствена мрежа и зарежда обектите си от врата до врата. Големите в бранша продават чрез "Метро", а отскоро и чрез "Ена". Останалите разчитат на складове на едро. Преговорите с търговците на едро са доста мъчителни за българските производители, защото изделията не са с висока цена. Мнозина свързват бъдещето си с мултинационалните търговци на дребно като "Карфур", "Теско" и "Била", които стъпиха вече в Унгария, Чехия и Полша. Директните продажби През 1886 г. американецът Дейвид Х. Макконъл създава компания, която по-късно нарича "Ейвън". Освен "гаранцията на "Ейвън" за 100% възстановяване на парите при рекламация, Макконъл е първият, който въвежда и метода на директните продажби в областта на парфюмерията и козметиката. Продуктите се избират по каталог и се доставят до дома или офиса на клиента, без да се плаща допълнително за това. Купувачите имат възможност да опитат от мострите, да се съветват персонално с консултант. Стотици дистрибутори и в нашата страна вече разчитат на допълнителен доход от тази дейност, тъй като получават комисиона от всяка поръчка. У нас има десетина компании за директна дистрибуция на парфюмерия и козметика. С най-добри пазарни позиции е шведската "Орифлейм", която стартира в страната преди пет години. От три месеца тя има сериозен конкурент в лицето на "Ейвън". Рекламата Търговските марки се налагат с много средства, хъс и по познати схеми. Агресивна, натрапчива реклама облъчва потребителя. Обявените достойнства на един продукт рефлектират върху цялата серия със същата марка. Все повече нестандартни методи и кампании обаче търсят път към потенциални клиенти. През май тази година 8100 деца кандидатстваха за книгата на Гинес. На столичния стадион "Академик" те измиха зъбите си с паста "Сигнал" на "Юниливър", следвайки вещите указания на стоматолога Коцето-Калки. Над 700 училища бяха обхванати в специалната програма на "Проктър и Гембъл" "Хигиена на устната кухина", подкрепена от марката паста за зъби "Бленд-а-мед". Децата получиха илюстрирани материали по темата, четка и паста. Делфините във варненския делфинариум въртят топки с надпис "Нивеа". "Шварцкопф" спонсорира млади фризьори, които устройват спектакли с подобаващ артистизъм. "Eйвън" съобщи с гръм и трясък за влизането си на българския пазар - на тридневни демонстрации в столичния НДК фирмата разреши на хиляди българки да изпробват лично и безплатно продуктите й. Представители на "Галеник" организират безплатни презентации в страната със специален уникален апарат - дермоанализатор, който тества кожата на лицето. В магазина на "Есте Лаудер" в столицата предлагат обслужване, което в България няма аналог. Всеки посетител може да изпробва лично изложените изделия, без да е длъжен да купи от тях. Тук извършват и безплатно гримиране независимо дали клиентът има специален повод или не. На изложението "Аромати" тази есен посетителите имаха възможност да гласуват за предпочитани продукти. Артикулите, събрали най-много гласове, получават сертификат и ще се предлагат в търговската мрежа през следващия сезон със специално обозначение
Източник: Капитал (20.11.1999)

Вече няма минимум от 50 лв. за пазаруване в обектите на "МЕТРО", съобщи изпълнителният директор Емилиян Абаджиев. Ограничението се премахва, защото не съществува в нито една от страните, където немската компания за търговия тип "Кеш енд кери" има обекти. "С това изискване целяхме да привлечем големите клиенти - търговци на дребно, хотелиери, ресторантьори, фирми, хора с либерални професии", обясни Абаджиев. Картите за пазаруване обаче остават. 20 терминала на ОББ са инсталирани в магазините в София, което позволява клиентите да плащат с дебитни карти. "Конкуренцията ни радва и ни стимулира", коментира Абаджиев експанзията на австрийската "БИЛА". Според него и други големи търговски вериги правят проучвания за навлизане на българския пазар. Такива са английската "Теско", френската "Карфур". Турската "Рамстор" на "Коч холдинг" вече строи търговски център в София. Предвижда се лансирането на повече български продукти в магазините на "МЕТРО" по света. "Засега съм сигурен, че можете да намерите български вина в обектите ни в Белгия и Холандия", заяви Абаджиев.
Източник: Сега (16.03.2001)

В момента в Румъния има над 500 фирми с българско участие по информация от местните търговски регистри. В страната се регистрират по пет-шест компании с български капитали седмично, твърди търговският представител в Букурещ Атанас Стамов. Със своите 23 млн. жители Румъния е най-голямата страна в региона. Затова е и основният балкански любимец на мултинационалните компании в сферата на бързооборотните потребителски стоки. „Юниливър“, „Проктър и Гембъл“ и „Хенкел“ базираха балканските си щабквартири в Букурещ, приватизираха фабрики или отвориха нови, инвестираха в реклама и дистрибуция и разгърнаха оттам балканската си експанзия. Моторни масла и газстанции „Приста ойл“ е продала моторни масла за около 12 млн. евро на румънския пазар от началото на годината. Планът на фирмата е да увеличи годишния си износ от сегашните 11 хил. на 16 хил. тона. „Не смятаме да изграждаме производствени мощности в Румъния, защото българският ни завод е разположен на Дунава, т.е. много близо до страната, а капацитетът ни е достатъчен,“ каза Пламен Бобоков, съсобственик на „Приста ойл“. Първата стъпка в северната съседка е била изграждането на дистрибуционна мрежа. Компанията има и местен партньор. Освен масла изнася за Румъния и акумулатори от завода си „Монбат“. Тази години очаква продажби на акумулатори за около 4 млн. евро. „Кълвача инженеринг“ от три години изнася съоръжения за газстанции в Румъния и ги монтира. Досега са изградили около 120 газстанции. „Съоръженията са произведени в старозагорската ни фабрика, с изключение на резервоара. „Пробиваме на пазара благодарение на приемливите ни цени, които са по-високи от тези на румънските конкуренти, но по-ниски от италианските и немските,“ каза Стойчо Дървингов от „Кълвача инженеринг“. Търговски вериги „К и К електроникс“ имат предварителни договори за закупуване на два терена в Букурещ (единият е до хипермаркет Carrefour, другият до Metro). „В началото на 2005 г. ще решим окончателно кога и в какво ще инвестираме“, каза Николай Китов, управител и съсобственик на веригата магазини за бяла и черна техника „Техномаркет“. Строежът на двата магазина се очаква да отнеме година. Кооперация „Панда“, която държи правата на веригата канцеларски материали „Офис 1 суперстор“ за България и повечето балкански страни, отвори склад, магазин и започна продажби чрез телемаркетинг в Румъния през юли 2004 г. Сега магазините на веригата в Букурещ вече са три. „Последният ни обект е в мол, защото в Румъния моловете са изключително популярни“, каза Павел Панов, регионален мениджър за Европа на „Офис 1 суперстор“. Румънският пазар се снабдява от склада на фирма в Казичане. В него се получават контейнерите от основните доставчици а веригата в Европа и Азия, стоката се смесва и в по-малки количества се разпраща в различните страни. Хранителни стоки „Белла България“ отвори на 10 ноември в Гюргево фабрика за производство на бутер тесто и точени кори. Фабриката е в помещение под наем и капацитетът и е 15 т на ден. В нея са инвестирани 700 000 евро, като в дистрибуция, маркетинг и реклама се планира да бъдат вложени още толкова. Освен продукти с марката си „Белла“ дружеството лансира и нова марка, специално за румънския пазар - „Де аур“ (златни кори), но в друг ценови сегмент. Двата продукта се дистрибутират по различни канали. „Белла“ се продава чрез 11 национални поддистрибутора във всички 42 области в страната. Освен това присъства във всички основни румънски вериги за хранителни стоки.“Де аур“ на първо време ще се продават на дребно в Букурещ чрез собствена дистрибуция на „Белла Румъния“. В същото време се правят постъпки и за търговските вериги. Планира се рекламна кампания. „Белла“ стартира производство в Румъния, след като от четири години изнася там точени кори и бутертесто. В момента с двата продукта, които попадат в категорията на замразените, тя държи 48% от този сегмент на румънския пазар. „Плановете ни са в Румъния да повторим всичко, което направихме и в България. Тоест в бъдеще вероятно ще започнем и производство на кренвирши“, каза Камен Стоянов, вицепрезидент по управление на маркетинга и продажбите в „Белла“. „Олинеза“ изнася за Румъния от четири години. В момента там под марката „Олинеза“ тя продава почти цялата си продуктова гама, каза управителят на фирмата Александър Найденов. В момента около 20% от експорта на фирмата е за Румъния. Продажбите там са около 20% от тези в България. Особено добре вървят бутер тестата и корите и продуктите от т.нар. червена серия - доматени продукти, лютеница, кетчуп, а също и майонезите. Продуктите са в средната ценова категория - между тези на мултинационалните компании и на местните производители. Компанията се опитва да адаптира продуктите за местния вкус. Сега тя разработва и нов продукт „Закуска“ - нещо средно между кетчуп и кьопоолу, характерно за румънската кухня. Фирмата работи с дистрибутори. Присъства в повечето вериги. От две години рекламира - по билбордове, чрез промоции, листовки и пр. Търси подходящ партньор, за да започне производство на червената си серия в Румъния. „Кенди“ продава в Румъния мултивитамини, капучино и топъл шоколад с марката „Кенди“ и прахообразните сокове. Имаме румънска фирма и собствена дистрибуция, каза търговският директор на фирмата Светлозар Панов. Козметика и битова химия „Арома“ изнася за Румъния от седем-осем години и продава там цялата си продуктова гама - сапуни, шампоани, мокри кърпи, бяла и мъжка козметика. През 1998 г. отваря в Букурещ смесеното дружество „Астера козметикс“, което се занимава с внос и дистрибуция. Дружеството работи с поддистрибутори и осигурява покритие в цяла Румъния. В момента 45% от румънския оборот минава през търговски вериги - Carfefour („Карфур“), Gima („Джима“), Billa („Била“). Предстои влизане в „Метро“. Сега боята за коса „Арома колор“ има около 14% пазарен дял (трети по големина) в Румъния, четките за зъби имат 8% дял, а пастите за зъби 4-5%, съобщи Мария Андреева, мениджър от българска страна в „Астера козметик“, цитирайки данни на ACNielsen. Компанията от години рекламира целенасочено за налагане на марката „Арома“ на румънския пазар. „Ален мак“ стъпва в Румъния преди година. Компанията работи с 20 местни дистрибутора, които покриват около 70% от населението на страната. От началото на 2004 г. досега са реализирали продажби за 1 млн. евро. Най-търсените продукти са боите за коса и шампоаните и балсамите, следват пастите за зъби, детската и бебешката козметика и мъжката серия, каза Николай Колев, мениджър нови пазари в „Ален мак“. Освен международната конкуренция на пазара има също български, румънски и китайски производители. „Има и нелоялна конкуренция от фирми, които работят в безмитни зони без контрол от румънските власти и това подбива пазара“, казва Колев. „Фикосота синтез“ продава в Румъния прах за пране, сапуни, миещи препарати, омекотители от началото на годината. Вече имат договори с търговските вериги „Кара“ и XXL. От следващата година очакват, че ще влязат в „Метро“ и Carrefour („Карфур“). За малките магазини работят с около 20 областни румънски дистрибутора. „Плановете ни са през следващите три години да реализираме общ оборот от над 20 млн. евро“, казва съсобственикът на фирмата Красен Кюркчиев. Бяла техника „Фикосота“ е изнесла отоплителните уреди и бойлерите за Румъния за около 700 хил. евро през 2004 г. Работят както с румънски партньори, така и с големите вериги хипермаркети. Продават и за „Метро“ в Румъния под марката „Аляска“. „Румънският пазар не е най-силният за Фикосота“, защото там от години има газификация и радиаторите се търсят слабо,“ каза Жечко Кюркчиев. Услуги и туризъм „Албена“ присъства на румънския пазар от три години чрез фирма партньор. През 2004 г. обаче курортът влиза в активна роля, като разширява кръга на партньорите си и стартира целенасочена рекламна кампания. Рекламни карета на „Албена“ излизат в румънския вестник Ziua. При рекламната кампания, разработена от местната „Бабъл комюникейшънс“, са раздавани листовки и са излъчени телевизионни клипове. В резултат в курорта през сезона са почивали 2000 румънци. „За 2005 г. целенасочено смятаме да развиваме румънския пазар, като ще поръчаме на „Бабъл комюникейшънс“ цялостна рекламна стратегия, каза Маргита Тодорова, маркетинг директор на „Албена“. За догодина почивки за курорта ще се продават от около 4000 агентски бюра в Румъния. Румънският пазар е голям, близо е до Албена, от особен интерес са Букурещ и градовете в Северозападна Румъния. Преди години румънците са идвали със собствени автомобили, после стартира автобусен чартър, а занапред ще се предлагат и други възможности. „Фадата“ отваря офис в Румъния преди шест години. Първият проект на софтуерната фирма е за внедряване на информационна система за застрахователни компании. „След като отворихме офис за поддръжка, изпълнихме и други проекти“, разказва търговският директор на „Фадата“ Галина Колева. Спорадично изнасят за Румъния и касови апарати. „Спиди“ стартира куриерски услуги за Румъния преди година. „Оттогава трафикът се увеличава с по 20% ежемесечно. Клиентите са предимно фирми и кореспонденция на канадското посолство в Букурещ“, казва Ивайло Бонев, мениджър за международните пазари в пловдивската куриерска фирма. Около 60% от пратките са от България за Румъния. В Румъния „Спиди“ работи с подизпълнител - румънската „Фан куриер“. От месец предлагат куриерски услуги и до Турция.
Източник: Капитал (29.11.2004)

Китайско текстилно цунами залива от началото на годината световния пазар и ефектът от него вече се усеща в България. Производителите в Европейския съюз и САЩ вече се оплакаха от шокиращ скок от от стотици проценти във вноса на китайски платове и дрехи и настояха властите веднага да наложат защитни мита. От 1 януари съгласно правилата на световната търговска организация (СТО) паднаха митата за близо 2400 проудкта от този сектор, произведени в Китай, който традиционно е критикуван, че субдисира това производство и продава стоките под себестойността им. Оттук идва основният експортен приход на Пекин и властите едва ли ще се поколебаят да използват докрай този инструмент да печалба. Те имат и сериозен мотив - ако искате да купуваме вашите "Боинг" и "Еърбъс", дайте ни възможност да спечелим пари за тях, обясниха световните агенции. Според данни на СТО до две години Китай може да контролира половината от глобалния пазар на текстил. Фирмите от текстилната индустрия у нас са единодушни, че промяната в квотите за внос се отразяват и на българския пазар. Усеща се както отлив на поръчки, така и натиск по отношение на цените. Въпреки това още е рано да се правят крайни заключения, обясни председателят на Асоциацията на износителите на облекло и текстил Петко Шишков. По думите му работата наистина е намаляла най-много при фирмите, които са в пряка конкуренция с китайските производители. Това са най-вече шивашките предприятия за масов трикотаж. Има спад в износа за американския пазар, където България не може да се конкурира с бързина на доставките. Пазарите в САЩ обаче никога не са били решаващи за износа на облекла и текстил, добави Шишков. По данни на статистиката и БНБ, през миналата година над 1/4 от неенергийния износ на България са дрехи, обувки и текстилни материали. Те са третото по големина перо от износа въобще, като в парична стойност възлиза на 1.85 млрд. евро. Тези позиции са и между най-бързо растящите измежду изнасяните от България от 1999г. насам. За шестте години стойността на експортираните обивки и текстилни изделия е нараснала с почти 150%. Случва се това, което всички очакваха, но никой не беше подготвен, и вече има фирми, които са спрели, обясни управителят на "Текстилни бизнес сървисис" Робърт Александрийски. Според него около 90 на сто от българските предприятия не са били готови за промяната на световния пазар. Очаквам износа на текстил и облекла за първото тримесечие на годината да е значително по-малък от миналогодишния, каза Александрийски. Той допълни, че ситуацията ще се влоши още повече в началото на летния сезон, когато фирмите от бранша работят най-активно. Тромавата работа на българските компании е най-големият проблем при ожесточената конкуренция с китайските стоки. Така Лили Славчева от "Вени стил" коментира новите пазарни реалности. Фирмите трябва да се научат да шият по-бързо и рационално, добави тя. Общо мнение е, че не може да се разчита само на ишлемето, а трябва да се налагат собствени марки и да се търсят чуждестранни партньори. Засега не знам да има официална молба от фирмите към Министерството на икономиката за защита срещу китайския внос, обясни Петко Шишков. Държавата може да помогне на производителите, когато ги включва в международните изложения на стоки, каза Шишков. От министерството обясниха, че щов плучат такова искане от браншови съюзи, създават работна група, която действ асъгласно наредбата за защита срещу дъмпингов и субсидиран внос на стоки в България, действаща от 1996 г. В нея влизат експерти от няколко министерства - освен на икономиката, обикновено има представители от финансовото министерство, митниците и други засегнати ведомства. Те започват разследване на данните, за да проучат доколко вносът нанася щети на производителите. Разследването продължава няколко месеца, понякога и година. Ако проучването установи, че пазарът е наводнен от вноса, се налагат антидъмпингови мита. Друг вариант е да се постигне договореност с чуждите фирми. За целта се правят анкети и на китайците (примерно) се предлага те да продават своите стоки на същите цени като българските. Ако разследването се проточи, три месеца след започването му може да се въведат временно действащи защитни мита. Те обаче може да се прилагат само за срок от 4 месеца. След като работната група прекрати официалното разследване, се предлага на Министерски съвет да реши окончателно кой вариант да приложи. Случващото се напомня на слаба метеопрогноза - предупреждават ни за голяма приливна вълна, а тя се оказва ревящо цунами, оплакват се производителите в ЕС и САЩ. Само за януари от определени продукти като памучни панталони, например, на американския пазар е вкарано повече, отколкото за всичките предходни 18 месеца. САЩ твърдят, че през януари вносът на текстил и трикотаж от Китай е скочил с 33.6% до 1.05 млрд долара и че обмислят дали да наложат таван от 7.5% годишен ръст на този импорт. В същото време цените на този внос са паднали средно с 22% на годишна база. В ЕС за същия период вносът на годишна база е скочил общо с 46.5% до 1.43 млрд евро, твърди браншовата организация "Юратекс". Заплахата най-силно усещат страни като Италия и Португалия, които са водещи производители на текстил. Тук се настоява за същия таван на китайския внос в този сектор, след регистрирането на скокове при отделен внос от по близо 400%. Не е известно как ще реагират търговците. Засега в САЩ федерацията на магазинерите твърди, че не засича някаква драстична промяна в източниците и настоява да не се въвеждат санкции срещу Китай. Гиганти като "Найки", "Уол-Март" и "Карфур" почти сигурно няма да подкрепят текстилците. От шипинг компаниите пък обясниха, че много китайски клиенти са се въздържали да внасят в САЩ през последните месеци на 2004г., за да изчакат падането на квотите от 1 януари. Според Китайската текстилна търговска камара страната сама се опитва да ограничи износа със специална такса и подготвя още подобни мерки. Браншовиците твърдят, че 40% от нидустрията са съвместни предприятия с чужди компании (много от тях - от Европа, САЩ и Япония), 45% са частен бизнес и едва 13% са държавна собственост. Миналата седмица ЕС спря инициатива, която щеше да даде преференциален достъп до европазара на страните, пострадали от миналоодишното цунами в Азия, и с коят ощяха да се ограничат привилегиите за Китай. Предвождани от Италия, Испания и Португалия, общо 11 държави казаха "не" най-вече заради присъствието в списъка на пострадалата Индия, която държи в момента над 10% от текстилния внос в ЕС. Така заради страха от индийците Китай си запази принципа да ползва по-ниски вносни тарифи за ЕС от конкуренцията. Страните от ЕС обаче се споразумяха като антидъмпингова мярка да наложат за срок от 6 месеца тарифи от близо 85% за различни полиестрни тъкани от Китай, от които се шият основно спортни облекла, бельо и някои модни стоки. По данни на европейския комисариат по търговията делът на китайските стоки на европейския текстилен и трикотажен пазар се е удвоил между 2000г. И март 2004г. до равнище от 39%. За същия период делът на европейските производители е спаднал от 12.3 на 9.8%. След промяната от 1 януари тази разлика би трябвало да е още по-драстична в ущърб на Европа. Еврокомисарят по търговията Питър Манделсън отхвърли исканията на "Юратекс" за вдигане на бариерите, защото според него подобна стъпка трябва да се прави като последно средство. Европейската комисия изпраща проучвателна мисия в Пекин и подготвя механизъм на т.нар. опасни зони - критични показатели, които щом бъдат достигнати от китайския внос в който и да е сектор, ще следва бърз анализ и задействане на предпазна процедура. Вчера САЩ съобщиха че от 1 април въвеждат нова система за мониторинг на вноса на текстил и облекла в страната в подкрепа на местните производители, но не дадоха подробности.
Източник: Дневник (24.03.2005)

Втората по големина търговска верига в света и първа в Европа "Карфур" (Carrefour) стъпва у нас. Представители на компанията от известно време проучват терени в София за изграждането на два хипермаркета. Ще купят два парцела, всеки от тях между 70 и 140 декара в зависимост от това дали е в градска или извънградска среда. Хипeрмаркeтитe им са понe 2,5 пъти по-голeми от "Мeтро" и са като град в града, разказват запознати.
Източник: 24 часа (26.09.2005)

Повечето българските компании, взели участие в текстилното изложение "Бигейт" (BGate), имат намерение да развиват дейността си и да увеличат дела на продажбите си на вътрешния пазар. На форума, който се проведе от 6 до 8 октомври, стана ясно, че в момента голямата част от шивашките предприятия у нас продават основно зад граница или работят на ишлеме. Повечето предприятия обявиха, че на вътрешния пазар продават едва до 5 на сто от продукцията си. Според маркетинг директора на "Руен" Иво Пехливанов под 10 на сто от производството й се продава във веригата фирмени магазини на "Руен" в страната и в хипермаркетите "Метро". "Руен" произвежда около 120 т платове и 300-400 хил. артикула на месец. Вътрешният пазар ще се развива и все по-голяма част от стоките, произвеждани от фирмата, ще остават у нас, смята Пехливанов. Предприятието изнася около 3 млн. облекла годишно, като дружеството шие за световноизвестните марки "Арена", "Декатлон", както и търговските вериги "Квеле" и "Уолмарт". Тенденцията за съсредоточаване върху вътрешния пазар беше очертана и от други компании. Представителите на "Ниа и До Радо" съобщиха, че до края на 2006 г. компанията ще открие фирмени магазини във всички големи градове на страната. По данни от дружеството в момента тук остават около 40% от продукцията им, а останалата част от произведеното да се изнася зад границата. Развитие на българския пазар за текстилни изделия отчита и управителят на "Маркам" Камен Обрешков. Компанията работи от 15 години у нас и произвежда около 20-22 хил. артикула месечно. В момента 85 на сто от продукцията на фирмата е преработка на ишлеме, но плановете й за в бъдеще са да се фокусира повече върху вътрешния пазар. На тазгодишното издание на "Бигейт" участие взеха 122 компании, като голяма част от участниците бяха от чужбина. Специално колективно участие имаха 20 фирми от Турция. Форумът беше посетен от много от утвърдените европейски компании, сред които френската "Карфур" (Carrefour), испанската "Индуико" (Induyco), италианската "Самар" (Samar), германските "Бианка" (Bianca) и "Щренес" (Strenesse), както и "Брантекс" (Brandtex), H&M и много други. Интерес съм проявата, която се провежда за трета година у нас, проявиха и много компании от Гърция, Русия, Сърбия и Черна гора, Великобритания и т.н. По думите на изложителите посещаемостта на форума е била по-ниска от очакваната, но посетителите са били много добре подбрани и са дошли на изложението с ясни професионални цели и намерения. Чуждестранните посетители все още виждат у нас ниски разходи за труд и задоволително качество на продуктите, коментират още участници. Предимство за българските компании пред основните конкуренти от Китай е и близостта ни с европейските пазари, което прави транспорта по-евтин и по-бърз, считат представители на някои от големите компании, посетили изложението. Текстилният директор на френската верига "Карфур" Жоаким Делмас, която търси подизпълнители за производството на облекла за търговските си марки, заяви, че предлаганото качество в България е много добро, но цените са по-високи от азиатските. Делмас прояви интерес към по-големите предприятия у нас, сред които "Руен", "Пангея", "Димана", "Яна", "Демо България" и др. Според него такива фирми могат да задоволят изискванията за качество и количество на "Карфур". От H&M също търсят български подизпълнители, тъй като компанията се разраства и открива между 200 и 250 нови магазина годишно, съобщи представителката на румънския офис Елена Удреа. По думите й страната ни е привлекателна за тях, защото H&M търси предприятия с голям производствен капацитет и добро качество, за да запази темпа си на растеж, а българските производители отговарят на тези изисквания. Удреа допълни, че не е изключено веригата скоро да стъпи и на българския пазар, но не уточни кога ще стане това.
Източник: Дневник (10.10.2005)

Френската инфраструктурна компания "Венси" (Vinci Construction Grands Projets) проучва няколко терена в столицата, където да изгради огромен търговски център със супермаркет, магазинна част, хотел, офисни сгради и др. Информацията беше потвърдена от мениджъра на агенцията за недвижими имоти "Феникс" Васил Шопов, която посредничи на френската компания при намирането на терена. Ако проектът се реализира, има вероятност в търговския център да влезе френската верига за търговия на дребно "Карфур" (Carrefour), които са сключвали договори с "Венси" за строежа на хипермаркети и в други страни. "Венси" беше един от кандидатите за концесионер на двете морски летища във Варна и Бургас. След като беше класирана на трето място, компанията обжалва в съда решението на Министерския съвет. Сред оглежданите райони за търговския център са терен до летището, при къмпинга "Враня", под Долни Лозен, в квартал "Мотописта", на околовръстното шосе при разклона за Ботевград и др. Компанията е проучвала и условията за включване в търга за електрокарния завод "Балканкар Средец", за който документи ще се подават до края на месеца. Засега най-голям интерес французите са проявили към терен, който се намира зад централната железопътна гара в столицата и в който попада и бившият жп завод. Общата площ на терена е 600 дка, от които "Венси" на първо време може да купи 120 дка. Планирано е на тях да се построи хипермаркет с размер 15 хил. кв.м, "шопинг галерия" (20 хил. кв.м), мебелен магазин (6 хил. кв.м) и магазин от типа "направи си сам" с размер до 10 хил. кв.м застроена площ. На по-късен етап компанията има намерение да изгради хотел, офисни сгради и да свърже терена с мост към Централна гара. "Венси" ще е инвеститорът в целия проект, след което ще продаде обектите и терените на други компании. Предстои провеждането на редица икономически и геоложки изследвания и след това ще може да се посочи общият размер на средствата, които ще се вложат в мащабния проект. Изграждането на обекта е една от възможностите за стъпването на "Карфур" в България, обясниха от "Феникс". От повече от година вече се носят слухове за желанието на "Карфур" да стъпи на българския пазар. Веригата обаче не строи сама обектите си, а обикновено идва "наготово". Тя задава своите критерии на големи строители и инвеститори, които търсят терена, строят обекта и след това го предлагат на "Карфур" да го купи или наеме. През 2002 г. "Венси" са подписали договор с "Карфур" за изграждането на хипермаркет на площ от 15.5 хил кв.м в Букурещ, сочи информация на сайта на компанията. Инвестицията е била за 14 млн. евро.
Източник: Дневник (17.02.2006)

Германската верига за търговия на дребно Кауфланд се готви да открие първия си магазин в България, съобщиха от централата на компанията. Той ще се намира в Пловдив и трябва да бъде открит през март. В момента веригата има проекти за изграждането на шест магазина, като един от тях ще е в столичния квартал "Младост". Други обекти ще има в Хасково, Варна, Добрич, Сливен и др. Според съобщение на информационната агенция SeeNews германската верига иска да построи през следващата година още шест обекта. Развитието на компанията обаче ще зависи от работата на първите обекти, съобщава още агенцията. Плановете на "Кауфланд" са да инвестира общо 300 млн. евро в България и да изгради мрежа от 40 хипермаркета. "Кауфланд" регистрира дружество в България още през 2003 г., но значително изостана от предварителните планове за откриването на магазина. Представители на търговските среди коментират, че причината е в бавната работа на администрацията в България и проблемите около намирането на подходящи терени в страната. Наскоро името на веригата беше забъркано в скандал с кмета на Сливен и бивш футболист Йордан Лечков, който беше обвинен в това, че е ощетил общината при продажбата на терен за магазин на германската компания. През май 2004 г. българското дружество "Бизнес БГ груп", което представлява "Кауфланд", и община Сливен решиха да си разменят имоти, като при размяната веригата получи терен от 19 дка. "Кауфланд" пък откупила за кметството бившата концертна зала "Георги Кирков". Само месец преди това общинският съвет в Сливен отхвърли идеята за размяна на имоти с "Бизнес БГ груп". В началото на февруари окръжната прокуратура в Сливен повдигна обвинение срещу Лечков за злоупотреба със служебно положение. Откриването на магазини на "Кауфланд" е очаквано от всички играчи на пазара, като прогнозите са, че това ще доведе до изостряне на конкуренцията в търговията на дребно. В страната вече присъстват някои от големите чужди вериги в Европа и се говори за интереса на други към пазара - "Лидл", "Карфур", "Пени маркет" и др.
Източник: Дневник (22.02.2006)

Френската веригата за хранителни стоки и стоки за дома "Карфур" (Carrefour) до две години ще построи първия си магазин в България. Компанията влиза в страната чрез гръцката "Карфур Маринополос" (Carrefour Marinopoulos), която държи правата за Гърция, Кипър и България, потвърди мениджърът комуникации на гръцката група Стефанос Дианелос. Влизането на "Карфур" в България е в съвсем начална фаза, но компанията вече е започнала да събира екипа си, с който ще работи в страната. Веригата е пуснала обяви и набира кандидати за мениджърски позиции. Не мога да обявя подробностите ни около българския проект, защото сме в началото на работата, заяви Дианелос. Целта ни обаче е до две години да сме отворили, посочи още той. За влизането на "Карфур" в България се говори от поне две години и компанията дълго време проучваше пазара. Не е изключено обаче да стъпи на пазара и директно от Франция, а не чрез гръцкото си представителство, обясниха представители на пазара на недвижими имоти. Една от възможностите за изграждането на магазин на "Карфур" в София е като част от голям инвестиционен проект, който ще се намира на бул. "Цариградско шосе". Френската верига "Карфур" е една от най-големите в световен мащаб и е на първо място по продажби в Европа, изпреварвайки британската "Теско" и германската "Метро". По-голямата част от продажбите на компанията - близо 60%, продължават да са на вътрешния пазар. Сравнявайки развитието на "Карфур" с това на най-големия й конкурент - германската група "Метро", французите се очаква да запазят първото си място и занапред, анализира наскоро специализираната консултантска агенция "Планет ритейл". В Европа "Карфур" има силни позиции в Испания, Белгия, Италия и Гърция и е добре представена и на полския пазар. Корпоративната страница на френската верига съобщава, че продажбите за миналата година са близо 74.5 млрд. евро, което е с 2.5 на сто повече от предходната година.
Източник: Дневник (13.07.2006)

Френската верига за бързооборотни стоки "Карфур" (Carrefour) обяви, че ще инвестира малко над 80 млн. евро в България и ще изгради търговски център и хипермаркет в България. Новината съобщи Българската агенция за инвестиции във вторник.Френската верига ще влезе на българския пазар чрез гръцката "Карфур Маринопулос" (Carrefour Marinopoulos), която държи правата за Гърция, Кипър и България. Хипермаркетът ще бъде със застроена площ от близо 20 хил. кв.м. Търговският център ще е със застроена площ от 70.5 хил. кв.м и ще има четири нива. Инвестиционният план на френската компания предвижда през тази година да бъдат вложени близо 34 млн. евро, а през следващите две съответно по 24 млн. евро. Френската верига "Карфур" е една от най-големите в световен мащаб и е на първо място по продажби в Европа, изпреварвайки британската "Теско" и германската "Метро". По-голямата част от продажбите на компанията - близо 60%, продължават да са на вътрешния пазар. Сравнявайки развитието на "Карфур" с това на най-големия й конкурент - германската група "Метро", французите се очаква да запазят първото си място и занапред, анализира наскоро специализираната консултантска агенция "Планет ритейл". В Европа "Карфур" има силни позиции в Испания, Белгия, Италия и Гърция и е добре представена и на полския пазар. Корпоративната страница на френската верига съобщава, че продажбите за миналата година са близо 74.5 млрд. евро, което е с 2.5 на сто повече от предходната година. "Маринопулос" е една от големите търговски компании в Гърция, представител на някои известни чужди вериги. "Маринопулос Карфур" е джойнт венчър между двете дружества и има 17 магазина в Гърция с марката "Карфур". Нетните продажби на смесената компания за 2004 г. са над 2 млрд. евро. Гръцката компания вече работи на българския пазар, като наскоро вкара веригите "Маркс енд Спенсър" и "Сефора".
Източник: Дневник (19.07.2006)

Веригата за търговия на дребно "Рамстор" продава магазините си в България. Информацията, която може да е знак за оттеглянето на компанията от страната, беше потвърдена от централата на компанията. Дружеството, част от турския "Коч холдинг" (Koc Holding), е на българския пазар от пет години, през които изгради три магазина в София. Засега от компанията не дават еднозначен отговор дали продажбата на означава и изтегляне от България. В момента сме в процес на проучване, свързан с препозиционирането на нашите обекти, работим по оценяването на възможностите и предложенията, обясни търговският директор на веригата Темер Казак. Според него решението не трябва да се тълкува като намерения за оттегляне на "Рамстор България". От компанията не уточниха дали предвиждат други обекти. Представители на бизнеса с недвижими имоти коментираха, че щом компанията търси купувач на магазините си, по всяка вероятност ще прекрати и дейността си в търговията на дребно. Ако това стане, "Рамстор" ще е първата чужда верига, която ще се оттегли от българския пазар. Първият и най-големият обект на "Рамстор" се намира на бул. "Стамболийски" в София. Инвестицията в него беше 17 млн. долара. Другите два са в "Овча купел" и в "Дървеница". При идването от компанията заявиха, че имат намерение да развият мрежа от десетина магазина с различен формат и да излязат извън столицата. Преди три месеца от "Рамстор" казаха, че не са се отказали от намеренията си. Участници в сектора на търговията на дребно свързват решението на дружеството да продаде магазините си със силната конкуренция в последните една-две години, когато на пазара стъпиха няколко големи чужди вериги. Последната е германската "Кауфланд" - отварянето на първите й два магазина в Пловдив и София веднага се отрази на цените на някои продукти и натискът върху останалите вериги и техните доставчици се засили. Сред сигналите, които показват поизчерпания потенциал за ръст на бизнеса с продажба на дребно в България, е и решението на друга популярна германската верига - "Лидл" (Lidl), част от групата "Шварц" (Schwarz), да замрази засега плановете си за страната. От "Лидл" посочиха като причина и високите цени на земята. В началото на годината мениджърите на веригата "Хит", също германска, която в има два магазина в столицата, признаха, че плановете им са включвали и оттегляне от България като един от трите възможни изхода от затрудненото положение, в което дружеството беше изпаднало. Въпреки това от компанията решиха да преформулират стратегията си у нас и промениха концепцията на магазините, за да ги нагласят към пазарната ситуация. Според новата схема голяма част обектите на "Хит" се дават за ползване на външни компании, а новите магазини ще са част от по-големи търговски комплекси. Специалистите очакват още по-голямо ожесточаване на конкуренцията, след като и френският гигант "Карфур" обяви инвестиционната си програма за България. Тя предвижда изграждане на хипермаркет и търговски център общо за над 80 млн. евро. Строителството трябва да започне още през тази година, а пусковият срок е до две години. Други германски вериги като "Пени маркет" и "Плюс дискаунт" също готвят стъпването си на българския пазар. В бранша прогнозират, че през следващите една-две години силната конкуренция може да изтласка българските вериги, като успешните може да бъдат продадени на чужди инвеститори. Това се случва в много други бизнеси, каза неотдавна в интервю изпълнителният директор на "Пикадили" Стефан Косев. Непрекъснато идват представители на чужди фондове, които искат да инвестират в бизнеса ни, твърдят и от други български вериги.
Източник: Дневник (20.07.2006)

Министърът на икономиката Румен Овчаров връчи сертификат за инвеститор първи клас на “Групата Карфур” за инвестиционен проект за изграждане на хипермаркет в София. Инвестицията на “Карфур” е на стойност 81 млн. евро. Министър Овчаров посочи, че инвестицията на “Карфур” ще открие 2300 нови работни места. “Разчитаме, че този търговски център няма да е последния в България, а ще постави началото на цяла верига”, каза още министър Овчаров. Министърът съобщи още, че преките чуждестранни инвестиции за първите пет месеца на годината възлизат на 1,2 млрд. евро, което било с половин милиард повече от инвестициите през същия период на миналата година. Изпълнителният директор на “Карфур” за България съобщи, че “Карфур” е най-голямата търговска верига за търговия на дребно в Европа и втората в света. По думите му в нея работят повече от 440 хиляди души.
Източник: Агенция Фокус (21.07.2006)

Френската търговска верига "Карфур" планира да изгради мрежа от хипермаркети в България и вече води преговори за втори терен в София. Това обяви изпълнителният директор на "Карфур България" Жером Лубер в деня, в който компанията получи серитификат за инвеститор първи клас от министъра на икономиката Румен Овчаров. Компанията обяви, че в първия си обект ще инвестира малко над 80 млн. евро. Имаме амбицията да развием мрежа от хипермаркети както в София, така и в други градове като Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора и др., посочи Лубер. Магазините, които веригата ще строи, ще са с размер между 4 и 10 хил. кв.м и някои от тях може да са самостоятелни, а други част от шопинг молове. Влизаме на пазара с нова конкурентна политика и високо качество на асортимента, обяви мениджърът на "Карфур". Първият обект ще се намира на 7 км на Цариградско шосе. Теренът е около 50 дка и на него ще бъде разположен голям търговски център, в който ще има и хипермаркет. Инвеститор в целия проект е френската компания. Строежът ще започне до няколко седмици и трябва да завърши до 2008 г. Хипермаркетът ще е на площ от 8 хил. кв.м, а общата площ на търговския център ще е 70 хил. кв.м. Той ще съдържа всички елементи на мола, посочи французинът, като в това число ще има търговски площи, развлекателни заведения и др. Около 70 на сто от асортимента в хипермаркетите на "Карфур" са хранителни стоки. Останалата част е техника, текстилни изделия, домакински пособия и др. Френската верига "Карфур" е една от най-големите в световен мащаб и е на първо място по продажби в Европа, изпреварвайки британската "Теско" и германската "Метро". По-голямата част от продажбите на компанията - близо 60%, продължават да са на вътрешния пазар. Очаква се французите да запазят първото си място и занапред, прогнозират анализиторите. В Европа "Карфур" има силни позиции в Испания, Белгия, Италия и Гърция и е добре представена и на полския пазар. Годишният оборот на веригата надвишава 90 млрд. евро, сочи информацията на Българската агенция за инвестиции. Регистрацията на "Карфур България" АД е от средата на май. 80 на сто от дружеството е на гръцкия филиал на веригата - "Карфур Маринопулос", а останалите 20 на сто са на холандското подразделение на веригата.
Източник: Дневник (21.07.2006)

През следващите пет години веригите за продажба на стоки с намаление (дискаунт) ще увеличават дела си на българския пазар и ще достигнат близо 4 на сто. Това показва анализ на специализираната агенция за новини и изследванията за търговските вериги "Планет ритейл" (Planet retail). В момента този вид магазини в България все още не влизат в изследванията за пазара, защото първите започнаха да работят едва преди два месеца. Според статистиката на "Планет ритейл" предвижданият дял на дискаунт веригите нарежда страната на едно от последните места в Европа. С по-малък дял се очаква да останат Хърватия, която към 2005 г. също няма дискаунт магазини, а до 2010 г. те ще имат малко над 3 на сто от пазара. Словакия се очаква да запази сегашното си равнище от 1.8%. С по-малко продажби през тези вериги ще и Украйна, показват данните на агенцията. Въпреки че румънският пазар пръв се отвори за дискаунт веригите, техният дял след пет години ще остане по-малък от този в България - 3.3% от цялата търговия. В почти всички страни в Европа тези магазини ще увеличават своя пазарен дял, единствено в Испания той ще намалява, а в Словакия и Белгия ще се запази на сегашното си ниво. Най-голям ръст на този тип търговци се очаква да има в Словения, където продажбите през дискаунтърите ще са близо 20 на сто при 3.5% сега. Силен ръст ще има също така в Австрия и Швеция, показва още изследването на "Планет ритейл". В момента в България има само един представител на този тип магазини и това е германската верига за бързооборотни стоки "Кауфланд", която е част от германската група "Шварц". Веригата отвори първия си магазин в Пловдив през пролетта и вече има обекти и в София, Хасково и Русе. Планове за отваряне на магазини в България имат и други чужди компании, които обаче засега се забавят. Германската верига "Пени маркет", която е в една група с "Била", обяви през миналата година плановете си за навлизане на пазара. Друга германска верига също се готви да атакува пазара - "Плюс дискаунт", която е от групата "Тенгелман". Компанията обаче още не е обявила подробностите около първите си магазини. Според брокери на недвижими имоти първите обекти на "Плюс дискаунт" най-вероятно ще са част от по-големи проекти за търговски центрове, които се подготвят в момента в София и в другите по-големи градове на страната. В европейски мащаб най-голямата дискаунт верига по оборот е "Алди", която има над 6600 магазина и годишен оборот от 32.2 млрд. евро. На второ място е "Лидл", която се отказа от първоначалните си планове да влиза на пазара в България. Веригата има общо 6640 магазина и оборот от малко над 28 млрд. евро. Следващите в класацията са групите "Тенгелман" (9.3 млрд. евро), "Реве" (9 млрд. евро) и "Карфур" (малко над 7 млрд. евро). В момента в Европа има над 25 дискаунт вериги.
Източник: Дневник (26.08.2006)

Една от най-големите испански компании в областта на недвижимите имоти - "Риофиса", обяви в сряда, че ще вложи 335 млн. евро в комплекс с 210 хил. кв.м застроена площ в София. Гвоздеят в проекта, който ще се намира близо до Централна гара - София, ще е търговски център, който ще се простира на площ от 80 хил. квадрата. Той ще включва хипермаркет, няколко заведения за хранене, мултиплекс и боулинг зала. Испанската компания планира да построи и небостъргач с височина 90 м, в който ще има офиси и хотел, както и 4 хил. паркоместа. Според публикация от юли в испанския борсов информационен сайт "Ла болса" "Риофиса" е купила в София 200 декара, за които е платила 40 млн. евро. Дружеството ще създаде 2.5 хил. работни места, като засега не е ясно кога ще започне строителството на комплекса. Най-вероятно продавач на част от парцела е акционерното дружество "Технологичен център - Институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ). В сряда от компанията обявиха през фондовата борса, че са продали 85 декара в т.нар. местност Задгарова артерия. Стойността на сделката е 23.8 млн. евро, съобщиха още от ТЦ-ИМЕ. Управителят на дружеството Теодора Танева каза, че няма право да разкрие купувача, а Мартин Апостолов от управителния съвет на дружеството обясни, че това е българска компания. Преди месец е регистрирано дружеството "Риофиса България", собственост на "Риофиса интернационал". Главният архитект на София Петър Диков потвърди, че в началото на лятото е било одобрено градоустройството на т.нар. местност Задгарова артерия, което предвижда там да се издига търговски център и офис сграда. Това е първото пресичане на жп артерия с качествено строителство и важна крачка за развитието на града в северна посока, отбеляза Диков. Към този терен интерес имаше и от френската "Венси", която искаше да изгради огромен търговски център, припомниха запознати. При евентуална реализация на проекта се очакваше в него магазин да има и втората по големина търговска верига в света "Карфур" (Carrefour).
Източник: Дневник (14.09.2006)

Шест компании са подали оферти и за заявили готовност да довършат изграждането на спортната зала в Русе и да изградят търговски комплекс тип мол. Това съобщи кметът на дунавския град Божидар Йотов. Управата на Русе отправи покана към потенциални партньори, които трябваше писмено да конкретизират идеите си за усвояване на територията от близо 40 хил. кв.м, намираща се в центъра на дунавския град. Кандидатите трябваше да предложат инвестиции и форма на взаимодействие с общината, собственик на терена. В срок предложенията си подадоха "Панда ко" АД - София, която участва съвместно с "Приста инвест" АД - Русе, "Карфур България", "Орхид девелопмънт груп" ООД, английската "Зъркон", "Приста ойл" и "Комерсиа България" ЕООД. Засилен инвеститорски интерес към терена с недовършената спортна зала бе регистриран в администрацията на Русе през пролетта. По този повод кметската управа предложи да се състави подробен устройствен план на територията на колодрума и спортната зала. Строителството на спортната зала е спряно вече близо 20 години. Преустановяването на изграждането й остави неизползваем и неугледен на вид един голям терен в центъра на града. Инвестиционен интерес от "Комерсиа България" ЕООД, дъщерна на испанската група "Детеа", за изграждане на търговски център на терена стана причина дебатът за бъдещето на русенската спортна зала и колодрума да се пренесе в общинския съвет и сред обществеността. Проектът на "Комерсиа България" ЕООД предвиждаше изграждането на многофункционален търговски комплекс в Русе. Предложението бе той да се издигне на мястото на сегашния колодрум. Освен това компанията планираше да довърши спортната зала, като я превърне в средище с разнообразно предназначение - за спортни, развлекателни и други мероприятия. Междувременно гражданско сдружение и колоездачният клуб в града организираха подписка срещу превръщането на колодрума в търговски обект. Това наложи да се пристъпи към решение за отправяне на инвестиционна покана към компании, които да предложат конкретни идеи за бъдещето на терена.
Източник: Дневник (20.09.2006)

Австрийската компания в сферата на недвижимите имоти "Соравия" планира да инвестира в мащабен проект от офиси, търговска и хотелска част, който ще се намира на столичния булевард "Цариградско шосе". Информацията съобщиха от централата на компанията в Австрия и беше потвърдена от офиса на дружеството в София. Инвестицията ще е в размер на над 100 млн. евро. Проектът ще се нарича "Мегапарк" и е съвместна инициатива на "Соравия" и Банк Аустриа кредитанщалт риъл инвест (BA-CA Real Invest). Инвестицията ще се осигури чрез кредит от австрийската банка, обявиха още от "Соравия". Проектът е в начална фаза и по предварителни планове трябва да започне да се реализира през пролетта на следващата година. Изграждането му ще стане на четири етапа, като крайният е предвиден да завърши до 2009 г. "Мегапарк" ще включва общо 90 хил. кв.м разгъната застроена площ. По-голямата част от нея ще са офиси, които ще се отдават под наем. Комплексът ще има и търговска част, както и хотел. Туристическият обект е предвидено да се даде на управление на франчайзингов партньор. Австрийската компания "Соравия" инвестира вече няколко години в проекти в сферата на недвижимите имоти в България. Първият реализиран проект беше "Интернешънъл бизнес център" - офис сграда, която се осъществи заедно с друг австрийски строителен концерн - "Баухолдинг Щрабаг". Сградата беше изцяло отдадена под наем през май 2001 г. "Соравия център" беше вторият проект на компанията, който беше завършен през декември 2003 г. Финансирането беше предоставено отново от австрийската банка Банк Аустриа кредитанщалт. Около 60 млн. евро бяха вложени в третия проект на компанията - "Юропарк" (Europark) - офис сграда "клас А", която се намира до "Цариградско шосе", до 4-ти километър. Изграждането на комплекса започна през 2004 г. Районът на "Цариградско шосе" привлече напоследък интереса на голям брой чужди инвеститори, които влагат средствата си предимно в офис и търговски площи. Близо до най-новия проект на "Соравия" ще се намира и първият магазин на френската търговска верига "Карфур". Хипермаркетът ще е част от мащабен търговски комплекс от типа мол, който ще се намира до разклона от "Цариградско шосе" към летището. Изграждането се чака да започне през следващите седмици, а пусковият срок е до 2008 г.
Източник: Дневник (04.10.2006)

Засилен инвестиционен интерес към българския пазар на недвижима собственост и туризма отчитат организаторите на 10-ия международен строително-инвестиционен форум RINFOR. Той ще се проведе от 1 до 3 ноември в София. Конференцията ще протече под мотото "Реални проекти, реални партньори, реални възможности". Над 60% от регистриралите се участници са представители на ръководствата на международни и български инвестиционни фондове, предприемачески компании, финансови институции и корпоративни крайни клиенти. Във форума ще участват инвеститори в търговски площи, които предстои да стъпят на българския пазар като "Фурлис" - притежателите на франчайза на "Икеа" за България, френската верига "Карфур" и "Куйнлан прайвит глоуб" - смесено дружество между две големи международни инвестиционни групи. Една от темите на форума е логистичните и складовите площи. В дискусията "Складовите площи - преекспониран сегмент или реални възможности?" ще се включат Джайлс Скот - управляващ директор на Helios Eastern Europe (Великобритания), и Роджър Питърс - изпълнителен директор на Global Finance Real Estate (Гърция). "Хелиос Ийстърн Юръп" е в процес на търсене на възможности за реализиране на логистични проекти също в България, Унгария, Украйна и Молдова, като част от инвестиционната си програма, която възлиза на 250 млн. евро. Австрийският инвеститор "Спаркасен имобилиен" е включил България в плановете си за експанзия в региона. Компанията е подразделението на австрийската Ерсте банк груп", фокусирано върху инвестиции в широк кръг имоти - офис и търговски площи, жилища, хотели и др. Майк Мърел, директор "Придобивания" в американската "Тишман интернешънъл", които вече реализират в София логистичния парк "София еърпорт център" ще говори по темата "Интернет и недвижими имоти, или как технологиите променят бизнеса?". След като вече се включи с финансиране в един търговски (за нов шопинг мол в София) и два жилищни проекта, английският инвестиционен фонд Salamanca Capital Investments ще търси възможности за финансиране на нови проекти у нас по време на форума.
Източник: Дневник (30.10.2006)

Непосредствено до търговско-развлекателния комплекс на френската верига "Карфур", който ще се намира на бул. "Цариградско шосе", ще бъде изграден бизнес център с обща разгъната площ от 60 хил. кв.м. Информацията съобщиха представителите на "Европейски търговски център" ООД (ЕТЦ), които са инвеститори в допълнителния комплекс. Двата комплекса - магазините на "Карфур" и офисите на ЕТЦ, трябва да са готови до две години. Изграждането пък трябва да започне до седмици, обявиха инвеститорите. Бизнес центърът ще включва пет офис сгради, в които ще бъдат инвестирани 65 млн. лв. Предвидено е офисите да са от клас А и да са оборудвани с модерни офис технологии. Предвидено е в комплекса да бъде инсталирана модерна система от високоскоростни асансьори, система за отопление, вентилация и климатизация, известна като HVAC. Това са само част от високотехнологичните решения на инвеститора за офис парка, обявиха от компанията. Първоначалният вариант на проекта беше да се изгради само търговско-развлекателна част, в която единственият инвеститор да е "Карфур". При обявяването на инвестиционните си намерения френската компания получи сертификат за инвеститор първи клас. Хипермаркетът на "Карфур" ще бъде със застроена площ от близо 20 хил. кв.м. Търговският център ще е със застроена площ от 70.5 хил. кв.м и ще има четири нива. Инвестиционният план на френската компания предвижда през тази година да бъдат вложени близо 34 млн. евро, а през следващите две съответно по 24 млн. евро. По време на строително-инвестиционния форум "Ринфор" от края на миналата седмица, на който беше представено и разширението на проекта на "Цариградско шосе", бяха обявени и някои други инвестиционни намерения за нови комплекси. Мениджърът на "Денси строй" Мартин Згурев - първоначалният инвеститор в мола във Велико Търново, обяви, че планира общо 120 млн. евро в три нови мола в по-малките градове на страната. Компанията се е насочила към Русе, Варна и Плевен, където вече търси подходящи терени. Във Варна в момента са планирани поне три мола, а инвестиционният интерес не подминава и другите два града.
Източник: Дневник (06.11.2006)

Община Русе ще учреди смесено акционерно дружество с частен инвеститор за доизграждане на спортната зала и строителството на търговски комплекс тип мол в дунавския град. Решение за тази стъпка беше взето на заседание на общинския съвет. Администрацията ще трябва да обяви конкурс за инвеститор, а до два месеца да бъде представен за гласуване в местния парламент проектоуставът на смесеното дружество. Управата на Русе получи оферти от шест потенциални инвеститора, които са готови да довършат местната спортна зала и да изградят мол. Кметът Божидар Йотов инициира пред общинския съвет преобразуването на собствеността на имотите, обект на инвестиционни намерения, от публична в частна общинска собственост. Ръководството на града отправи покана към потенциални партньори, които трябваше писмено да конкретизират идеите си за усвояване на територията от близо 40 хил. кв.м, намираща се в центъра на дунавския град. Своите предложения за инвестиции подадоха "Панда ко", която участва съвместно с "Приста инвест", "Карфур България", "Орхид дивелопмънт груп", английската "Зъркон", "Приста ойл" и "Комерсиа България". Засилен инвеститорски интерес към терена с недовършената спортна зала и колодрума на Русе беше проявен още през пролетта. По този повод кметската управа предложи да се състави подробен устройствен план на територията. Строежът на спортната зала е спрян вече близо 20 години. Инвестиционен интерес от "Комерсиа България" ЕООД, дъщерна на испанската група "Детеа", за изграждане на търговски център на терена стана причина дебатът за бъдещето на русенската спортна зала и колодрума да се пренесе в общинския съвет и сред обществеността. Проектът на "Комерсиа България" предвиждаше изграждането на многофункционален търговски комплекс в Русе. Предложението беше той да се издигне на мястото на сегашния колодрум. Междувременно гражданско сдружение и колоездачният клуб в града организираха подписка срещу превръщането на колодрума в търговски обект. Това наложи да се пристъпи към решение за отправяне на инвестиционна покана към компании, които да предложат конкретни идеи за бъдещето на терена.
Източник: Дневник (07.11.2006)

Търговията на дребно в България през следващите десет години ще нарасне с малко над 4 на сто, което е по-малко от средния ръст за Централна и Източна Европа като цяло. Това показва едно от най-новите изследвания на специализираната маркетингова агенция за наблюдения в търговията Ай Джи Ди (IGD). От общо 11 страни, наблюдавани в изследването, България се нарежда на осмо място по обем на продажбите на бързооборотни стоки, показва още анализът. През миналата година търговията в България се изчислява на 5.8 млрд. евро. Според експертите на IGD до 2010 г. продажбите ще достигнат 7.1 млрд. евро, а след още пет години - 8.3 млрд. евро. След България в класацията за обем на търговията се нареждат Сърбия, Хърватия и Словения. Като най-перспективни за дългосрочни инвестиции в сферата на търговията се очертават Русия, Полша и Румъния, показва още изследването. Пазарът в Русия е близо 20 пъти по-голям от този в България, а очакваният растеж до десет години е 6.3%. Търговията в Полша е почти 8 пъти по-голяма от тази в България. Румъния, която в момента се очертава като най-сериозния конкурент на България в привличането на инвестиции от нови търговски вериги, има пазар, който е три пъти по-голям от нашия. Това е и причината в Румъния да работят вече голяма част от международните вериги, които все още не са стъпили на нашия пазар. Такива са френската "Интермарше", германската "Лидл" и др. Едва сега в България навлизат вериги, които отдавна са в Румъния - например френската "Карфур", германската "Плюс дискаунт" от групата на "Тенгелман" и др. С развитието на търговията на дребно в Централна и Източна Европа все повече расте делът на продажбите със собствени марки на веригите. Според друго актуално изследване на IGD за развитието на пазара на собствени марки едва 22 на сто от доставчиците в Европа нямат договори с веригите за производството на техни марки. Според експертите на маркетинговата агенция веригите най-много държат на това доставчиците на собствените им марки да предлагат гъвкавост на производството. Това е най-важният критерий за над 90 на сто от веригите. На второ място по важност е ниската цена, която е от значение за 77 на сто от веригите. Сред другите критерии са бързината на доставката, иновативността и др. Прави впечатление, че критерият с най-малко значение е качеството. Той е важен за едва 15 на сто от анкетираните вериги. В България продажбите на собствени марки заемат едва между 5 и 10 на сто от общия обем на оборота. Ръст на търговията на дребно в Централна и Източна Европа Обем на пазара (в млрд. евро)
Източник: Дневник (08.11.2006)

Търговията на дребно в България изостава по темпове от средната за Централна и Източна Европа Търговията на дребно в България през следващите десет години ще нарасне с малко над 4 на сто, което е по-малко от средния ръст за Централна и Източна Европа като цяло. Това показва едно от най-новите изследвания на специализираната маркетингова агенция за наблюдения в търговията Ай Джи Ди (IGD). От общо 11 страни, наблюдавани в изследването, България се нарежда на осмо място по обем на продажбите на бързооборотни стоки, показва още анализът. През миналата година търговията в България се изчислява на 5.8 млрд. евро. Според експертите на IGD до 2010 г. продажбите ще достигнат 7.1 млрд. евро, а след още пет години - 8.3 млрд. евро. След България в класацията за обем на търговията се нареждат Сърбия, Хърватия и Словения. Като най-перспективни за дългосрочни инвестиции в сферата на търговията се очертават Русия, Полша и Румъния, показва още изследването. Пазарът в Русия е близо 20 пъти по-голям от този в България, а очакваният растеж до десет години е 6.3%. Търговията в Полша е почти 8 пъти по-голяма от тази в България. Румъния, която в момента се очертава като най-сериозния конкурент на България в привличането на инвестиции от нови търговски вериги, има пазар, който е три пъти по-голям от нашия. Това е и причината в Румъния да работят вече голяма част от международните вериги, които все още не са стъпили на нашия пазар. Такива са френската "Интермарше", германската "Лидл" и др. Едва сега в България навлизат вериги, които отдавна са в Румъния - например френската "Карфур", германската "Плюс дискаунт" от групата на "Тенгелман" и др. С развитието на търговията на дребно в Централна и Източна Европа все повече расте делът на продажбите със собствени марки на веригите. Според друго актуално изследване на IGD за развитието на пазара на собствени марки едва 22 на сто от доставчиците в Европа нямат договори с веригите за производството на техни марки. Според експертите на маркетинговата агенция веригите най-много държат на това доставчиците на собствените им марки да предлагат гъвкавост на производството. Това е най-важният критерий за над 90 на сто от веригите. На второ място по важност е ниската цена, която е от значение за 77 на сто от веригите. Сред другите критерии са бързината на доставката, иновативността и др. Прави впечатление, че критерият с най-малко значение е качеството. Той е важен за едва 15 на сто от анкетираните вериги. В България продажбите на собствени марки заемат едва между 5 и 10 на сто от общия обем на оборота.
Източник: Дневник (09.11.2006)

Големите вериги за бяла и черна техника планират през следващата години сериозни инвестиции в своето разрастване, показва допитване до основните играчи на пазара. Всяка една от компаниите ще прибави към мрежата си между два и пет нови обекта, като повечето планирани инвестиции ще са в магазини от типа хипермаркети. Представителите на сектора обясняват, че следващата година ще е последната в активното развитие на търговската им мрежа, след което пазарът ще навлезе във фаза на успокоение. В резултат на това продажбите ще растат с по-бавни темпове и някои компании ще последват стратегията за привличане на чужди инвеститори, на които да прехвърлят бизнеса си. По информация на компаниите пазарът на бяла и черна техника за миналата година се изчислява на 650 млн. евро. В различните сегменти годишното увеличение на продажбите варира в различни проценти, но средният ръст се определя на 30%. През 2007 г. компаниите очакват подобен ръст на оборотите, като за него ще допринесе и очакваното увеличение на цените на техниката заради повишената екотакса, която ще влезе в сила от началото на следващата година. През следващата година една от основните вериги за техника - "Технополис", планира да инвестира 10 млн. евро в отварянето на четири нови хипермаркети. Плановете са в начална фаза на реализация и затова не можем да посочим точно в кои градове ще са новите обекти, каза мениджърът на веригата Божидар Колев. Компанията обаче се е насочила към населените места от среден тип като Велико Търново, Хасково, Габрово, Кърджали. Това потвърждава тенденцията още от миналата година, че след като покриха големите градове, веригите за техника се насочиха към по-малките. Също така някои от компаниите отварят по втори магазин в един и същ град. Единият от новите магазини на "Технополис" ще е голям хипермаркет в София, обяви Колев. В момента компанията има два обекта в столицата. Другата основна верига на пазара за техника - "Техномаркет", която има дял от 40% и близо 260 млн. евро оборот за миналата година, също планира сериозно развитие на бизнеса си не само в България, но и в съседните страни. Веригата преживя това, което се очаква да се случи и с други играчи на пазара - преди няколко седмици "Екуест инвестмънтс" стана собственик на 51 на сто от бизнеса на веригата с опция през следващата година да я придобие цялата. Първата част на сделката беше за близо 61 млн. евро. Привличането на нови инвестиции ще бъдат използвани за разширяване на бизнеса на веригата чрез изграждането на нови хипермаркети и ритейл паркове. Очаква се след влизането на страната в ЕС на пазара да дойдат нови чужди вериги за техника, каза управляващият съдружник на "Зора" Пламен Стойков и посочи за пример френската компания "Карфур", която е сериозен играч в сферата на търговията. Някои от веригите имат стратегията да влизат на нови пазари, като купуват местни играчи. Други пък започват бизнеса си отначало. Сериозни инвестиционни фондове проявяват интерес към България, обясни и Божидар Колев. По думите му обаче пазарът в средносрочен план ще се насити и няма да има голям потенциал за успеха на големите чужди вериги.
Източник: Дневник (23.11.2006)

"Лондон София пропъртис" (London Sofia Properties) и "Саламанка кепитъл инвестмънтс" (Salamanca Capital Investments) ще инвестират между 100 и 120 млн. евро в изграждането на голям търговски център в София, съобщиха от "Саламанка". Поредният комплекс в столицата, който ще се казва "България мол", ще бъде разположен на бул. "България" до супермаркета на "Била". Разгъната застроена площ на съоръжението е 80 хил. кв.м, като приблизително 25 хил. кв.м ще е търговската част, а офисната - около 20 хил. кв.м. Очакванията са комплексът да бъде построен до края на 2009 г. "Убедени сме в потенциала на София за развитие. Екипът, ръководен от Ели Егоси, който ще управлява мола, както и доброто място, на което ще бъде изграден, са сигурната формула за успеха", казва Мартин Белами, управляващ директор на "Саламанка кепитъл инвестмънтс" ООД, в официално разпространено съобщение. През тази година три мола отвориха врати в София. В същото време има заявени около десетина проекта. Сред по-големите от тях е центърът на френската верига "Карфур" до летището, който трябва да бъде построен до края на 2008 г., както и на испанската "Риофиса" до централните жп и автогара.
Източник: Дневник (01.12.2006)

Акционерните дружества "Приста ойл" и "Денси" спечелиха конкурса на община Русе за изграждане на спортно-развлекателния комплекс. Това съобщи комисията, оценила петте кандидата за строителство на модерна спортна зала и търговски комплекс тип мол. Офертите бяха оценявани по няколко критерия - материални ползи с тежест в общата оценка 55%, обемно-устройствено решение с тежест 15%, стопанисване на комплекса - с 10%, срок за изпълнение - с 10% и опит и гаранции - с 10%. След изчисляване на данните от оценките на 11-те членове на комисията за всеки от петте кандидата бяха получени резултати, според които "Приста ойл" и "Денси" получиха 101.35 точки. На втора позиция оценяващите поставиха "Зъркон солюшън" с 68.90 точки, следвана от "ССУ България" с 68.10 точки. Следващите две места заеха съответно "Коммерсия България" с 67.75 точки и "Карфур България" - с 58.45 точки. Община Русе ще учреди смесено акционерно дружество с частните инвеститори за доизграждане на спортната зала и строителството на търговски комплекс тип мол в дунавския град. Решение за тази стъпка беше взето на заседание на общинския съвет през октомври. Кметската администрация отправи покана към потенциални партньори, които трябваше писмено да конкретизират идеите си за усвояване на територията от близо 40 хил. кв.м, намираща се в центъра на дунавския град. Преди дни компаниите публично презентираха плановете си за бъдещето на терена. Засилен интерес към терена с недовършената спортна зала и колодрума на Русе беше регистриран в администрацията на Русе през пролетта. По този повод кметската управа предложи да се състави подробен устройствен план на територията на колодрума и спортната зала. Строителството на спортната зала е спряно вече близо 20 години. Преустановяването на изграждането й остави неизползваем и неугледен на вид един голям терен в центъра на Русе.
Източник: Дневник (06.12.2006)

Първият магазин на френската търговска верига за продажби на дребно "Карфур", който ще се намира на бул. "Цариградско шосе", вече се строи. Изпълнителният директор на веригата за България Ксавиер Тафе потвърди, че мащабният комплекс трябва да бъде завършен до ноември следващата година. Магазинът ще се намира в близост до разклона към летището. Общата площ на терена е 50 дка и на него ще бъде изграден голям хипермаркет и търговско-развлекателен комплекс. В своя проект "Карфур" инвестира 80 млн. евро, за което компанията получи миналата година сертификат за инвеститор първи клас. Имаме планове да построим магазини във всички по-големи градове с население над 80 хил. жители, каза в четвъртък Тафе. При първоначалното обявяване на проекта през пролетта представители на компанията обявиха, че планират да инвестират и в други обекти в столицата. Засега обаче не могат да съобщят подробности около другите проекти и обекти. Хипермаркетът на "Цариградско шосе" ще е на площ 8 хил. кв.м, а общата площ на търговския център ще е 70 хил. кв.м. Той ще съдържа всички елементи на търговско-развлекателните центрове от типа мол - търговски площи, развлекателни заведения и др. До "Карфур" също така ще има бизнес комплекс на обща площ 60 хил. кв.м. Инвеститор в него е "Европейски търговски център". Бизнес центърът ще включва общо пет сгради, а общата инвестиция в тях ще достигне 65 млн. лв. Френската верига "Карфур" е втората по големина в света след "Уолмарт" и номер едно в Европа. След нея са британската "Теско" и германската "Метро". Влизането на "Карфур" в България се очаква да засили значително конкуренцията между веригите в България. Компанията ще отвори големи обекти едновременно на няколко места и ще засили ценовия натиск, коментират представители на другите търговски вериги. Паралелно с това в България се очаква да стъпят още поне две нови търговски вериги, които имат формата на т.нар. дискаунт магазини - магазини за стоки с намаление. Това са двете германски компании "Плюс дискаунт" и "Лидл", като първата вече има терени в някои градове, а втората наскоро обяви за пореден път, че проучва пазара. В момента и двете вериги набират екип.
Източник: Дневник (08.02.2007)

Търговията на дребно в България се развива с бързи темпове и пазарът става атрактивен за нови играчи. Някои вериги, които още не са познати в страната, планират да отворят първите си магазини тук. Паралелно с това част от българските вериги също предвиждат да разширят мрежата си от обекти. Това е основният извод от анализа на международната "Оксфорд бизнес груп" за най-новите тенденции в търговията у нас. Поне три нови търговски вериги се очаква да стъпят на българския пазар през тази или следващата година. Две от тях са в напреднала фаза на навлизането си и вече имат терени в страната. Френската верига "Карфур", която е номер едно в Европа, вече започна изграждането на първия си магазин в столицата, който ще се намира на бул. "Цариградско шосе". Както съобщиха от веригата преди дни, обектът трябва да е готов до ноември 2008 г., а освен това компанията иска да отвори хипермаркети във всички по-големи градове в България. Другата нова верига, която подготвя стъпването си у нас, е германската "Плюс дискаунт", която е от групата "Тенгелман". Както съобщава "Оксфорд бизнес груп", "Плюс" трябва да отвори първия си магазин през първото тримесечие на следващата година. Компанията предвижда да инвестира двуцифрена сума в няколко свои магазина, без да уточнява конкретните параметри на проекта. "Плюс" ще е пряк конкурент на дискаунт веригата "Кауфланд", в която се продават стоки с намаления и собствени марки. След като през миналата година се отказа да влиза на пазара, преди няколко месеца германската дискаунт верига "Лидл" отново обяви плановете си да изгражда мрежата си тук. Веригата в момента събира екип и търси подходящи терени за своите магазини. Ако не замрази за пореден път проекта си в България, може да се очаква, че през следващата година "Лидл" ще отвори първите си обекти в страната. Още една нова за страната верига обяви намеренията си за експанзия на българския пазар. Това е сръбската "Делта М", която е номер едно в западната ни съседка. Проектът в България ще бъде част от инвестиционния план за разрастване на Балканите, който предвижда инвестиции в размер на 388 млн. долара. Стъпването на "Делта М" в България може да е както чрез проекти на зелено, така и чрез придобиването на някои местни играчи. Цитирайки изпълнителния директор на веригата Драган Филипович, "Оксфорд бизнес груп" съобщава, че компанията има 25% пазарен дял на вътрешния пазар и ще се цели в 10-15% дял в новите пазари, на които ще навлиза. Не само чуждите нови компании обаче допринасят за бума в търговията на дребно, се посочва в анализа. Планове за разрастване имат и някои български компании, които работят от години на пазара. Така например българската верига "Пикадили", която през миналата година стъпи на софийския пазар, планира до 2008 г. да отвори десет нови магазина. Планове за развитие има и ЦБА.
Източник: Дневник (12.02.2007)

Представители на френската търговска верига за бързооборотни стоки "Карфур" заявиха интереса си да изградят в Пазарджик хипермаркет. Те са се обърнали към общинската администрация с искане да им бъде осигурен подходящ терен от 12 дка около входовете на града. При посещението си в Пазарджик са разгледали няколко имота и общината очаква от тях писмено заявени инвестиционните им намерения, съобщи заместник-кметът Иван Шуманов. Френската компания вече започна изграждането на първия си обект в София. Като най-подходящ те са посочили терен край входа на града откъм магистрала "Тракия". Теренът е близо до комплексите на "Шел" и "Макдоналдс". Край магистралата има подходящи и държавни земи, върху които също биха могли да реализират намеренията си, уточни Шуманов. Предложена им е била и възможността да се настанят под наем и в бившия Градски универсален магазин или в новоизграждащия се бизнес парк "Новалис" АД. Съвместно с акционерното дружество от холдинг "Златен лев" община Пазарджик разработва проекти, с които ще кандидатства пред еврофондовете за изграждане на инженерната инфраструктура. Имотът на "Новалис" се намира в близост до друг хипермаркет - "Била". От "Карфур" са разгледали и недостроена сграда в центъра на града до хотел "Тракия", която е собственост на "Каучук" АД. Имотът обаче се оказал твърде малък за намеренията им. В момента в Пазарджик функционират два хипермаркета за бързооборотни стоки - "Била" и "Тарита". "Сиенит" също изгражда голям търговски комплекс на околовръстното шосе в посока към Пловдив, част от който ще е за бързооборотни стоки. "Кауфланд" са закупили терен на улица "Пловдивска" и имат готов проект, но не са започнали реализацията му, уточни главният архитект на Пазарджик Николай Младенов. Хипермаркетът на "Карфур" ще е петият в града, но според досега заявеното ще е най-големият.
Източник: Дневник (15.02.2007)

Две големи европейски компании започнаха проект за шопинг мол, който ще засили конкуренцията между новите търговски центрове в източните квартали на столицата. „ЕЦЕ проектмениджмънт България“, поделение на германската ECE Projectmanagement, съобщи, че новият търговски и бизнес център ще бъде построен на бул. „Ситняково“, в източната част на район „Оборище“ в София. Другият инвеститор в него е австрийският фонд „Шпаркасен иммобилиен“ (Sparkassen Immobilien). От ECE не коментираха структурата на инвестицията и как е осъществена сделката. Общият обем на инвестицията според официалното им съобщение е 180 млн. евро. Търговската площ на обекта е 50 хил. кв.м, разпределена на три нива, а офисната е близо 35 хил. кв.м. Около 1800 паркоместа ще осигурят удобен достъп до сградата с обща разгъната застроена площ 180 хил. кв.м. В непосредствена близост до центъра има няколко автобусни и трамвайни спирки. С това „Сердика център“, както ще се казва комплексът, ще бъде еднакво привлекателен както за живеещите в центъра на града, така и за тези от по-отдалечените жилищни квартали. При проектирането на интериора дизайнерите са акцентирали върху използването на висококачествени материали като мрамор, стомана и стъкло. Мениджмънтът на центъра ще залага на разнообразни дейности като организирането на изложби, концерти и фестивали, с които да привлече интереса не само на потребителите, но и на хората, които искат да разгледат и открият нещо ново в комплекса. Бизнес секторът, интегриран в комплек­са, ще е особено привлекателен за централите на международни компании поради идеалното местоположение на сградата. Търговската част включва 200 луксозни магазина, в които основен акцент ще бъде модата. Няколко големи магазина за облекло, голям магазин за спортни стоки и много бутици ще лансират световни марки, които все още не са представени в България. Освен тях ще бъдат отворени голям супермаркет и магазин за битова електроника. Включени са още заведения за хранене, които ще се зареждат от местни и интернационални кулинарни вериги, както и няколко ресторанта и кафенета. Офисните помещения ще отговарят на най-високите стандарти за качество и са проектирани многофункционално, така че да могат да бъдат изцяло преустроени според изискванията на наемателите. Изграждането на новия търговски и административен комплекс ще бъде завършено през 2009 г. България е страна с огромен потенциал по отношение на търсенето и предлагането на луксозни търговски площи - по неофициални данни на 1000 души се падат по-малко от 1 кв.м търговска площ от този тип, докато средната търговска площ, която се пада на 1000 жители на ЕС, е 171 кв.м, заявяват инвеститорите. Миналата година в София бяха открити едва първите три съвременни шопинг мола, общата търговска площ в които едва достига 60 хиляди кв.м. Освен тях единствените възможности за фирмите да отварят магазини и да влязат на българския пазар са основните търговски улици и по-старите търговски центрове като ЦУМ и Халите, но само ако има свободни площи. „За нас като сериозен инвеститор България, и особено София имат огромен потенциал. С проекта „Сердика център“ ние стъпваме на българския пазар и поради атрактивните печалби и дефицита в предлагането на търговски комплекси и офиси от клас А, което поражда и голямото им търсене, ние решително ще продължим експанзията си на този пазар. А ЕСЕ е нашият най-добър партньор, с който можем да реализираме проекта „Сердика център“ с изключителен успех“, заявява Ернст Вейдовски, член на управителния съвет на Sparkassen Immobilien . „Силата на ЕСЕ е в отличните архитектурни решения, внимателния подбор на наематели и активния подход при разработване на концепцията за мениджмънт на шопинг молове“, поясни Пламен Илчев, управител на ЕСЕ за България. „Като се има предвид, че ЕСЕ винаги поема ангажименти с дългосрочна перспектива, ние работим много задълбочено върху проекта, за да можем да гарантираме, че дори след 20 или 30 години „Сердика център“ ще продължи да бъде конкурентоспособен на пазара“, допълни той. Конкуренция В източната част на София има втори проект с подобни мащаби. Това е молът на „Карфур България“, българското поделение на френската търговска верига Carrefour, разположен на булевард „Цариградско шосе“. Той ще има около 55 хил. кв.м чисти търговски площи от обща разгъната застроена площ 90 хиляди кв.м. Освен това ще предложи допълнителни 60 хил. кв.м офиси, които представляват проект на друг предприемач на същия парцел. На пазара е и холандската „Мулти дивелъпмънт“ (Multi Development) чрез турското си поделение „Мулти Тюркмол“ (Multi Turkmall). Неотдавна друг австрийски фонд - „Маинл Юръпиън ленд“ (Meinl European Land), съобщи, че ще инвестира заедно с нея 185 милиона евро в голям шопинг център. Това са само някои от серията големи проекти за търговски центрове, които се очаква да започнат в София тази година. Сред предприемачите са още литовската „Ви Пи груп“ (VP Group), която ще строи на мястото на завода „Балканкар 6-и септември“ в квартал „Красна поляна“, испанската „Риофиса“ (Riofisa) - зад централната гара, британската „Лондон София пропърти“, която има проект за търговски център и офис кула на булевардите „България“ и „Тодор Каблешков“ Инвеститорите Инвеститорите в „Сердика център“ - Sparkassen Immobilien AG и ECE Projektmanagement, са международни компании с опит във вложенията и управлението на имоти и реализирането на строителните проекти. Sparkassen Immobilien е част от групата на австрийската група Ерсте банк. Стратегията на компанията, чиито акции се търгуват на фондовата борса във Виена, е да инвестира дългосрочно в офисни, жилищни и търговски сгради и хотели с първокласни местоположения. Портфейлът й включва 75 недвижими имота в Австрия, Германия, Чехия, Хърватия, Унгария, Словакия и Румъния на стойност 1.1 млрд. евро с обща площ около 900 000 кв.м. В България Sparkassen Immobilien се управлява от „Иморент България“, лизинговото дружество на Ерсте банк. ECE Projectmanagement е немска компания, базирана в Хамбург, европейски и пазарен лидер в инвестирането, проектирането и строителството на търговски комплекси в Европа. В момента ЕСЕ управлява 90 търговски центъра в Европа. В нейни шопинг молове в Германия, Полша, Унгария, Турция, Гърция, Чехия, Австрия и Катар се помещават около 9200 магазина с обща търговска площ от около 2.7 млн. кв.м.
Източник: Строителство Градът (20.02.2007)

Големи международни правни компании може да навлязат на българския пазар в следващите една-две години, заяви управителят на кантората "Ди Ел Ей Пайпър" (DLA Piper) Питър Валерт при официалното откриване на офиса й в България. Бих се изненадал, ако поне една чужда международна кантора не открие офис в България в следващата година, допълни той. Най-вероятно сред тях са "Клифърд Ченс" (Clifford Chance), "Уайт енд Кейс" (White&Case), "Скуайр Сендърс и Дъмпси" (Squire Sanders and Dempsey), смята Валерт. В момента на българския пазар работят две основни международни кантори - "Ди Ел Ей Пайпър" и "Си Ем Си Камерън Макена" (CMS Cameron McKenna), а пазарът е доминиран основно от българските правни фирми. Все още има много голямо пространство за навлизане на чужди кантори и интересът им към българския пазар се засилва заради нарастващия брой международни компании, които искат да развиват бизнеса си в страната, обясни Валерт. "Ди Ел Ей Пайпър" работи на българския пазар от началото на октомври миналата година, като вече има 10 български юристи. Дейността й в България ще се ръководи от Питър Валерт, който е предишният шеф на офиса на "Си Ем Ес Камерън Маккена". "Ди Ел Ей Пайпър" предлага правни услуги в сферата на недвижимите имоти, съдебните спорове, корпоративното право, данъците, финансите, човешките ресурси, регулативни и управленски въпроси, търговски и договорни отношения, интелектуална собственост, технологии и медии. Основните й клиенти на българския пазар са "Карфур", "Саламанка кепитъл инвестмънтс" (Salamanca Capital Investments) и "Уорнър брадърс" (Warner Brothers). Кантората ще обслужва основно големи мултинационални и български компании. "Ди Ел Ей Пайпър" разполага с офиси в Загреб, Босна, Сараево и Белград. До края на годината предстои и откриването на офис в Румъния, а след това и в Полша. В световен мащаб кантората работи в 24 страни и разполага с 63 офиса в Европа, Азия, САЩ и Близкия изток.
Източник: Дневник (08.03.2007)

Веригата за облекла "З аутлет" (Z Outlet), в която се продават стари колекции на марката "Зара" (Zara), ще има още два магазина в София. Така общият брой на обектите в столицата ще стане три. Вторият вече работи и се намира в центъра на София - в една от преките на бул. "Витоша". Третият ще бъде отворен до края на месеца в търговско-развлекателния център "Скай сити" в кв. "Гео Милев" и ще бъде разположен на площ близо 100 кв.м. "З аутлет" влязоха в България чрез българската компания "Тренд студио". Освен за България "Тренд студио" взе и правата за още три страни в района - Македония, Молдова и Косово, където е планирано да има по една база. Първият магазин за стари колекции на "Зара" беше отворен в началото на март на столичния бул. "България". "Тренд студио" планира да отвори такива в по-големите градове на страната. Нейни обекти ще има в търговски център "Пиргос" в Бургас, "Мол Велико Търново", търговски комплекс "Сити" в Плевен, "Мол Сандански", "Роял гардън мол" в Слънчев бряг, както и в Пловдив, Благоевград и др. Вече работи магазинът във Варна, който е разположен на 300 хил. кв.м. В "З аутлет" се продават стари колекции и затова и цените са далеч по-ниски. Затова и обектите не могат да носят пълното наименование на марката "Зара". Засега влизането на традиционните магазини в България се забавя. Веригата няколко пъти е правила опити да стъпи на българския пазар, но те са се проваляли. Първоначално веригата "Зара" трябваше да има магазин в най-големия засега търговско-развлекателен център в столицата "Мол София". Преговорите между инвеститорите и веригата обаче не завършиха успешно заради забавяне на испанската компания. Изискването на испанците по принцип е да влязат в обекти с голяма търговска площ на централни места. Веригата стъпва там, където ще има гарантиран коефициент на печалба. В момента други молове, които са в процес на изграждане, водят разговори с испанската верига за евентуалното й влизане в страната. Големи търговски обекти в София ще са "България мол", търговският център на "Карфур" и др. Те обаче ще са готови след около две години.
Източник: Дневник (16.04.2007)

Жилищният комплекс "Цариградски", който се строи на изхода на София в близост до бул. "Цариградско шосе", ще има и търговски център от типа мол. Инвестицията се оценява на 71 млн. лв. По тази причина в сряда "София билдинг ентърпрайз" получи сертификат за инвеститор първи клас. Дружеството е дъщерна компания на "София билдинг къмпани", която изгражда жилищния комплекс, и е създадено специално за строителството на търговския център, уточни директорът Стефан Енчев. Той не се притеснява от конкуренцията на намиращите се наблизо "Метро" и "Практикер", както и на заявените намерения за строителство на търговски комплекси от "Карфур" и "Тюрк мол". Мол "Цариградски" ще бъде изграден върху площ 20 дка. Той ще разполага с три търговски нива, всяко от които с по 13 хил. кв.м застроена площ. Три и половина сутеренни нива ще бъдат отделени за гаражи, паркоместа, складови и технически помещения. Целият комплекс ще има 2300 места за паркиране. Общата застроена площ на комплекса е 105 хил. кв.м. От тях 35 хил. кв.м е търговската част, която ще се отдава под наем. Офисите ще са с площ от 15 хил. кв.м. Строителството е планирано да започне през есента и да приключи през 2009 г. Около 200 души ще бъдат ангажирани по време на строителните работи, а след изграждането на центъра в него ще работят над 1200 служители. Около 30% от средствата за реализацията на проекта ще бъдат осигурени чрез собствени ресурси, а останалата част чрез банков кредит, каза Стефан Енчев. Той не уточни банката кредитор, но посочи, че досега са работили с ДСК. Теренът за изграждането на мола е част от първоначалния парцел, който беше окрупнен за строежа на жилищния комплекс "Цариградски". Неговото строителство също трябва да приключи през 2009 г. Това лято ще се нанесат новодомците в първа част, а през следващата година ще бъдат пуснати в експлоатация и апартаментите от втората част. Все още непродадени жилища има само в трета част, чието строителство предстои. Те се продават на цена 550 евро/кв.м. След изграждането на комплекса в него ще живеят около 4000 души. В момента "София билдинг къмпани" оглежда терени в София и край морето, подходящи за жилищно строителство, каза още Стефан Енчев.
Източник: Дневник (26.04.2007)

Купувачи на търговски вериги обикалят пазара Инвеститорският интерес към търговските вериги в България се увеличава и те стават все по-търсени от големите международни компании за продажба на бързооборотни стоки и от инвестиционни фондове. През последните месеци купувачи масово обикалят пазара и се информират за възможностите, които страната дава, заявяват източници от сектора. Според тях процесът на окрупняване в бранша вече е започнал и до края на годината се очакват няколко придобивания. Интерес към магазини на свои конкуренти вече имат вериги, които работят в България, но искат да увеличат броя на обектите си в по-малките градове, посочват от бранша. Досега апетит за придобивания имаха финансови инвеститори или чужди играчи, които нямаха бизнес у нас. Компании, които търсят разширяване на дейността си чрез покупка на конкурент, се насочват предимно към регионални вериги в провинцията. Пример за такъв инвеститор е "Фамилия", която е собственост на инвестиционния фонд "Екуест". От компанията още през миналата година обявиха плановете си за разрастване в провинцията, но засега не дават подробности около конкретните си проекти. Забелязваме интереса на по-големите компании, които непрекъснато оглеждат магазините ни и се интересуват от нашето развитие, посочи собственикът на русенската верига за бързооборотни стоки "Мила маркет" Георги Александров. Той потвърди, че някои софийски вериги търсят подходящи възможности за купуване на магазини на свои конкуренти, но не конкретизира имената на инвеститорите. Има интерес от една-две по-големи компании към нас, каза и собственикът на варненската "Бурлекс" Николай Буров, която в момента разширява мрежата си и в други градове. Срещал съм се с потенциални купувачи, но за момента няма конкретни резултати от преговорите, добави Буров. Традиционно активни в търсенето на добри сделки остават чуждите вериги магазини, които все още нямат бизнес в България. В момента няколко подобни компании, сред които френската "Карфур", германските "Лидл", "Плюс" и "Пени маркет", са обявили планове да работят в страната и да изградят обширна мрежа от магазини. "Плюс" например предвижда броят на обектите й да достигне 200. Някои от търговците търсят възможности да изградят структура, купувайки вече съществуващи магазини, посочиха от сектора. Причината за това е, че намирането на подходящи терени на добра цена става все по-трудно, обясниха представители на агенции за недвижими имоти. От по-големите български вериги като "Пикадили" и "Фантастико" потвърдиха, че чуждите компании активно проучват пазара и възможностите за сделки. Това са не само търговски вериги, а и инвестиционни фондове от Гърция, Германия, Израел и др. Представители на бранша коментират, че интересът на чуждите дружества съвпада с намерението на някои по-малки български компании да привлекат външен инвеститор, на когото да продадат бизнеса си. Това е в резултат на засилващата се конкуренция от непрекъснато растящия брой на търговските вериги. Така например варненската търговска компания "Бурлекс" планира да привлече капитали, като излезе на борсата, обяви Николай Буров. За целта компанията наскоро се преструктурира в акционерно дружество. През следващите години предстои процесът на консолидация да се засили и едва три-четири български вериги ще останат на пазара, коментира неотдавна търговският директор на "Европа" Милен Влашки. Към неговото мнение се присъединяват и някои собственици на по-малките български вериги. По-голямата част от чуждите вериги, които се подготвят за инвазия на пазара, са от типа "дискаунт" и в тях се продават стоки на ниски цени и предимно собствени марки. В тази група попадат и трите германски компании, които се очакват. Инвестициите на голяма част от тях обаче се забавят заради липсата на подходящи терени. "Пени маркет" например вече две години търси места за магазините си. Очакванията са конкуренцията дори да се засили. От бранша обявиха, че и четвърта германска дискаунт верига проучва търговията на дребно в България и възможностите за навлизане. Активно проучва пазара и се среща с компании в България и сръбската верига "Делта М", която още през миналата година обяви намерението си да отвори магазини у нас. "Делта М" е номер едно в Сърбия, има 25% пазарен дял на вътрешния пазар и ще се цели в 10-15% дял в новите пазари, на които ще навлиза. Проектът в България ще бъде част от инвестиционния план за разрастване на Балканите, който предвижда инвестиции в размер на 388 млн. долара. Стъпването на "Делта М" в България може да е както чрез проекти на зелено, така и чрез придобиването на някои местни играчи, коментираха от компанията при обявяването на инвестиционните си намерения. Идването на "евтините" магазини следва тенденцията от страните от Централна Европа, в които дискаунтърите стъпиха преди няколко години. Появата им на пазара се очаква да засили натиска върху доставчиците, коментират представители на сектора. Това обаче няма да се отрази на крайните цени, които ще гонят средните европейски нива, обясняват от компаниите.
Източник: Дневник (02.05.2007)

Австрийската компания за инвестиции в недвижими имоти "Соравия" (Soravia) продаде един от най-големите си проекти у нас - "Мегапарк", за 96 млн. евро, съобщиха австрийските медии. Купувач е листваната на австрийската борса "СА Имо интернешънъл" (CA Immo International), дъщерна на "СА Имо анлаген" CA (Immo Anlagen AG). "Соравия" обяви в края на миналата година, че ще започне изграждането на мегакомплекса, който се намира на столичния бул. "Цариградско шосе". Това е съвместен проект с "Банк Аустрия кредитанщалт риъл инвест" (BA-CA Real Invest) за изграждането на офиси и търговска част. Първоначално обявената инвестиция беше за 100 млн. евро, която се очакваше да бъде осигурена чрез кредит от австрийската банка. Според съобщението за сделката мегапроектът трябва да бъде изграден на два етапа. "Соравия" ще продължи да управлява процеса на изграждане. Първият етап включва построяването на офиси на обща площ 40 хил. кв.м и допълнително 3400 кв.м търговски площи. През миналата година от австрийската компания обявиха, че целият проект ще разполага с 90 хил. кв.м разгъната застроена площ. Целият комплекс трябва да е готов до 2009 г. Според съобщение BA-CA, които до момента имаха 45% дял, също го продават, но ще останат в проекта с друга отговорност, която засега не се уточнява. BA-CA държи 10 на сто от групата "СА имо" (CA Immo-Gruppe). Австрийската компания "Соравия" инвестира вече няколко години в проекти в сферата на недвижимите имоти в България. Първият реализиран проект беше "Интернешънъл бизнес център" - офис сграда, която се осъществи заедно с друг австрийски строителен концерн - "Щрабаг". Сградата беше изцяло отдадена под наем през май 2001 г. "Соравия център" беше вторият проект на компанията, който беше завършен през декември 2003 г. Финансирането беше предоставено отново от австрийската банка Банк Аустрия кредитанщалт. Около 60 млн. евро бяха вложени в третия проект на компанията - "Юропарк" (Europark) - офис сграда клас А, която се намира до "Цариградско шосе", до 4-ти километър. Изграждането на комплекса започна през 2004 г. Районът на "Цариградско шосе" привлече напоследък интереса на голям брой чужди инвеститори, които влагат средствата си предимно в офис и търговски площи. Близо до най-новия проект на "Соравия" ще се намира и един от първите магазини на френската търговска верига "Карфур". Хипермаркетът ще е част от мащабен търговски комплекс от типа мол, който ще се намира до разклона от "Цариградско шосе" към летището. Обектът, който вече се строи, ще е готов до края на 2008 г.
Източник: Дневник (02.06.2007)

Чуждестранните търговски вериги са въвели допълнително изискване към някои от своите доставчици за сертифициране по "Ай Еф Ес" (IFS - International Food Standart), което оскъпява разходите на компаниите и затруднява работата им, съобщиха от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Сертифицирането е задължително за всички доставчици на продукти със собствени марки и се явява като допълнително изискване към задължителните HACCP и ISO. Стандартът "Ай Еф Ес" до известна степен дублира наложените от ЕС изисквания за безопасност на храните и увеличава разходите на доставчиците, коментираха от КРИБ. В България той се използва от представителите на големите международни вериги, каквато е "Метро". От веригата засега не коментират недоволството на доставчиците. Другите две чуждестранни вериги, които са част от германски компании - "Била" (част от "Реве") и "Кауфланд" (част от "Шварц"), не изискват този сертификат от доставчиците си. "Ай Еф Ес" е съвместен проект на Федерацията на сдруженията на търговците в Германия и на Френската асоциация на търговците, чиито членове изискват от производителите на собствени марки да се сертифицират по стандарта. Това е политика на веригите на международно ниво и не може да се прави изключение за българските доставчици, коментира в понеделник Надежда Василева от "Тюф Райнланд България" (TUV Rheinland Bulgaria), които сертифицират по "Ай Еф Ес". Стандартът се различава от ISO и HACCP, които гарантират системите за управление в производството на храни. "Ай Еф Ес" проверява условията на производството и гарантира безопасността на продуктите, обясниха специалистите. Очаква се някои от новите чуждестранни търговци, които в момента се готвят да стъпят на българския пазар, също да имат изискване към производителите на собствени марки да се сертифицират по стандарта. Причината е, че той е приет от веригите в Германия и Франция, а отскоро и в Италия. Очаква се през следващата година да бъдат готови първите магазини у нас на френската верига "Карфур", на германската "Плюс дискаунт" и др. Цената и продължителността на сертифицирането зависи от големината на компанията, обясниха от "Тюф Райнланд България". При по-малките компании сертифицирането може да се направи за ден и половина. При големите международни производства то продължава до 20 дни.
Източник: Дневник (03.07.2007)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 16.V.2006 г. по ф. д. № 5644/2006 вписа в търговския регистър акционерно дружество "Карфур България" - АД, със седалище и адрес на управление София, район "Изгрев", кв. Изток, бул. Цариградско шосе 24, бл. 22, вх. А, с предмет на дейност: търговия на дребно, отдаване под наем и покупко-продажба на недвижими имоти, строителна дейност, управление и експлоатация на супермаркети и хипермаркети, туристически и други услуги, както и всякакви други дейности, незабранени със закон. Дружеството се създава за срок 96 г., с капитал 50 000 лв., разпределен в 50 000 обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лв., със съвет на директорите в състав: Жером Лубер - председател и изпълнителен директор, Антонио Ходар Масанес - заместник-председател, Жил Албер Рене Руди, Леонидас Маринопулос и Стефанос Маринопулос, и се представлява от изпълнителния директор Жером Лубер.
Източник: Държавен вестник (27.07.2007)

Бизнес площите у нас са се увеличили с около 10% към края на юни в сравнение в началото на годината. Търговските центрове са най-динамично развиващият се сектор. Стабилен е растежът на нови площи при офисите и складовете. Това показва пазарното проучване на международната консултантска компания "Колиърс". Наличността на офисни площи, предназначени за отдаване под наем, нараства постоянно. В момента на пазара са около 606 хил. кв.м офиси от клас А и Б, което е 10% увеличение спрямо началото на годината. По-голямата част са в градските периферни зони. Незаетите площи са около 5%. Увеличават се свободните офиси в покрайнините за сметка на тези в идеалния и широкия център. С очакваните над 330 хил. кв.м площи в строеж в крайните райони този процент може да се увеличи през следващите години. Офертните цени на предлаганите наеми продължават възходящата тенденция, като най-значителен растеж се наблюдава в широкия център, които се доближават до наемите в идеалния център. Наемните нива за луксозните офиси варират от 12 до 26 евро на кв.м. на месец в зависимост от местоположението. Търговските центрове остават най-динамично развиващият се сегмент на пазара на имоти. Последните данни на "Колиърс" показват, че към края на юни отдаваемите площи на молове в развитие са се увеличили със 138 хил. кв.м. В строеж са 201 хил. кв. м. Общата отдаваема площ на съществуващите проекти възлиза на 105 хил. кв.м. С изключение на няколкото мола с по-слаби бизнес и дизайн концепции всички останали търговски центрове се радват на пълна заетост. От началото на годината започна строителството на няколко големи търговски центъра. Това са молът на "Карфур" и "Сердика-център" в София, както и "Мол Стара Загора". С пет проекта, разположени в радиус един километър един от друг, Варна се очертава като силно конкурентен пазар в този сектор. Предпочитаните търговски улични локации в София продължават да поддържат най-високи наеми от 20 до 125 евро на кв.м на месец срещу едва 30 до 55 евро на кв.м на месец в търговските центрове и моловете, показва изследването на "Колиърс". Логистичните и индустриалните площи постепенно се превръщат в активен сегмент на пазара и все повече влизат в полезрението на инвеститорите. В момента се изграждат или са в етап на планиране няколко проекта, които след като станат готови, ще променят съществуващата в момента диспропорция между индустриални площи, които се ползват от собствениците им, и площи, които се изграждат според спецификациите на наемателите, посочват от "Колиърс". Към края на юни индустриалните площи за отдаване под наем в района на София са 160 хил. кв.м. Наемите на висококачествените складове остават стабилни в границите между 3.8 и 5.5 евро на кв.м на месец.
Източник: Дневник (10.08.2007)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 5.VII.2006 г. по ф. д. № 5644/2006 вписа промени за "Карфур България" - АД: вписва промяна на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 48 875 000 лв. чрез издаване на нови 48 825 000 обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лв.; вписва промени в устава, приети на общо събрание на акционерите, проведено на 8.VI.2006 г.
Източник: Държавен вестник (11.09.2007)

Гръцката строителна и енергийна компания "Терна" (Terna SA) получи договор на стойност 123 млн. евро за изграждане на търговския център на веригата "Карфур" в София. В съобщение до атинската борса се казва, че обектът "Хермес парк София" трябва да бъде предаден през 2009г. Молът ще е с обща площ от 241 хиляди квадратни метра, допълва съобщението. През юли "Карфур" обяви, че ще инвестира малко над 80 млн. евро в България и ще изгради търговски център и хипермаркет. Френската верига за бързооборотни стоки влиза на българския пазар чрез гръцката "Карфур Маринопулос" (Carrefour Marinopoulos), която държи правата за Гърция, Кипър и България.
Източник: Дневник (27.09.2007)

Гръцката компания "Терна" беше избрана да строи търговско-развлекателния център на "Карфур", който се намира на "Цариградско шосе", заявиха от строителната компания в съобщение до атинската борса. Информацията беше потвърдена и от участници в проекта от българска страна. Договорът е за 123 млн. евро. Търговско-развлекателният център ще включва мол, хипермаркет на френската верига "Карфур", заведения, обекти за забавления, кина и др. В съседство ще има и офис сгради. Първоначално беше заявено, че проектът ще бъде завършен до ноември следващата година. От съобщението на строителната компания обаче става ясно, че срокът за финализиране е до 2009 г. Инвестицията на френската компания се очаква да достигне 80 млн. евро. Общата площ на търговския център ще е 70 хил. кв.м.
Източник: Дневник (28.09.2007)

"Карфур" ще има магазин във Варна от близо 10 хил. кв.м. Френската верига за бързооборотни стоки "Карфур", която през следващата година ще отвори първите си магазини в България, ще има обект в един от търговско-развлекателните центрове във Варна - "Гранд мол", съобщиха инвеститорите в обекта "Оркид дивелъпмънтс". Магазинът ще се простира на площ от близо 10 хил. кв.м, което го прави един от най-големите в града, казаха още от компанията. "Карфур" ще е най-големият наемател в "Гранд мол". Търговско-развлекателният център трябва да е готов през 2009 г. Договорът е за 30 години и ще влезе в сила след края на довършителните работи. Хипермаркетът ще е разположен на подземния етаж на мола. "Решението на "Карфур" да стане част от "Гранд мол" във Варна не е случайно и представлява значимо събитие както за инвеститорите, така и за града, където до момента работят предимно български вериги", каза Ели Егози, който в съветник на борда на директорите на "Оркид груп". Инвестицията в "Гранд мол" Варна е 100 млн. евро. Търговските площи в мола са над 45 хил. кв.м. Около една трета от тях вече са отдадени под наем. Търговско-развлекателният център е един от шестте големи мола, които в момента се строят във Варна С отварянето на "Карфур" във Варна се очаква конкуренцията в търговията с бързооборотни стоки сериозно да се засили, коментират представители на пазара. В момента в морския град има магазини на "Метро кеш енд кери", "Пикадили", "Кауфланд", ЦБА и др. С отварянето на другите молове в града ще дойдат и други вериги, съобщават представители на пазара. Така например наскоро стана ясно, че търговската верига "Елемаг" ще има магазин в "Мол Варна", който сега е собственост на компанията "Милър груп", след като беше продаден от първоначалния инвеститор "Интерсервиз Узунови".
Източник: Дневник (22.10.2007)

Ръководството на „Карфур България” ще обяви официално началото на проекта за строителство на хипермаркет и мол „Карфур Цариградско”. Френската компания за бързооборотни стоки получи сертификат за първи клас инвеститор в средата на миналата година. Тя планира да инвестира в новия търговски център над 81 милиона евро в следващите три години. След София „Карфур” ще се насочи към подобни проекти и в Бургас, Варна, Стара Загора и Русе. Френската компания "Карфур" е представена в 29 страни и има 446 000 служители. Годишният оборот на "Карфур" е 93 милиарда евро.
Източник: Дарик радио (05.11.2007)

За срок от 5 до 7 години най-голямата верига за търговия на дребно в Европа “Карфур” ще има 20 мола и хипермаркети в България. Това съобщи Жером Лубер, изпълнителен директор на “Карфур Маринопулос”. Фирмата е с най-голям дял в проекта за изграждане на мола на булeвард “Цариградско шосе” в София. Молове ще изграждаме само в най-големите градове, като Пловдив, Русе, Стара Загора, Варна и Бургас, уточни бизнесменът. В останалите областни центрове ще изграждаме хипермаркети, в които ще инвестираме по около 10 млн. евро. В Бургас се очаква да заработи нашият първи мол в България. Вече сме закупили терен за неговото изграждане, който се намира на пътя между летището и морския град. До края на следващата година се надяваме да открием обекта, добави Жером Лубер. “Карфур Маринопулос”, която е част от европейската компания, има най-силни позиции в съседна Гърция и Кипър. Фирмата притежава в тези страни 27 търговски центъра, като те правят годишен оборот от 2 млрд. евро. В Гърция и Кипър “Карфур” е верига номер едно в търговията на дребно.
Източник: Монитор (06.11.2007)

Започва строителството на нов МОЛ до Цариградско шосе в София, съобщиха в понеделник инвеститорите от гръцкия клон на компанията “Карфур” (Carrefour) и националната агенция за недвижими имоти “Колиърс Интернешънъл” (Colliers International). Новият търговски и бизнес център ще е разположен на над 200 хил. кв. м разгърната застроена площ, като в нея са включени и трите подземни нива. Сградата ще е на общо шест нива и по план ще отвори врати в средата на 2009 година. Търговската част ще заема 66 хил. кв. м. На нея ще се разположат над 200 магазина. Офисите ще заемат 56 хил. кв. м. Предвидени са 2800 паркоместа. Строител на обекта е гръцката фирма “Терна”, която работи по най-големия инфраструктурен обект в железницата – Пловдив – Свиленград. “Колиърс” ще се грижи за отдаването на търговските площи. Според изпълнителния директор на компанията Атанас Гаров, няма да внасят изненади в наемните цени и ще се придържат към ценовите нива на пазара. В столицата те се движат между 20 и 26 евро за квадрат, а в останалите региони на страната са 16-20 евро за квадрат.
Източник: Медия Пул (06.11.2007)

Най-големият мол на Балканския полуостров ще бъде бъдещият търговски център на "Цариградско шосе". Инвестицията в комплекса, в който ще има и офис сгради, е над 200 000 млн. евро. Това обяви изпълнителният директор на гръцката "Карфур Маринопулос" Джером Любер. Компанията е дъщерна на френския гигант и верига номер едно в Европа за търговия на дребно. Ръководената от Любер фирма е главният акционер в "Карфур - България". Комплексът край "Цариградско шосе" в столицата ще бъде с разгърната застроена площ 240 000 кв. м. 66 000 квадрата от тях са предвидени за мол на три нива и три подземни етажа с паркинги. Около 8% са предвидени за развлечения. Търговската площ ще е 14 000 кв. м. 60% от нея вече са договорени с бъдещите наематели при средни цени от 16-25 евро за кв. м. Магазините с площ под 1000 квадрата обаче ще трябва да броят поне 30-50 eвро/кв. м. Това каза изпълнителният директор на консултантската компания в областта на недвижимите имоти "Колиърс Интернешънъл" Атанас Гаров. "Карфур" планира през следващите 5-7 години да отвори у нас още 20 търговски центъра. Първият от тях ще посреща клиенти в края на годината в Бургас. Заедно с френския гигант у нас ще стъпят много нови международни марки като веригата за кафе "Старбъкс" и модни гиганти, обеща директорът за България Жан Антоан. "Карфур" очаква оборот за първата година от откриването на мола от 20-50 млн. евро. Годишният обем на продажбите на компанията в света е над 2 млрд. евро, реализиран от над 12 000 магазина в 30 страни.
Източник: Стандарт (06.11.2007)

През 2009 година в София ще отвори врати най-големият мол на Балканите. Проектът е на компанията „Карфур” и ще бъде разположен на булевард „Цариградско шосе” върху площ от 14 000 кв. метра. Мол „Карфур” – Цариградско шосе ще бъде на шест нива, три от които ще са за подземни паркинги, каза Жером Лобер – изпълнителен директор на „Карфур” за Гърция, Кипър и България. Осем процента от цялата площ на мола ще бъде застроена със заведения за развлечения и отдих. По думите на Лобер ниските цени, големият асортимент от стоки и налагането на нови марки на пазара са ключовите фактори, които ще направят новия мол в столицата конкурентоспособен.
Източник: Дарик радио (06.11.2007)

Световно известната верига за търговия на дребно “Карфур” започна изграждането на огромен мол на бул. “Цариградско шосе” в София. В обекта, който ще е най-голям на Балканския полуостров ще бъдат инвестирани 200 млн. евро. Бъдещият търговски център се намира северозападно от детелината на 6-ти километър на най-големия столичен булевард. За да се подобри връзката на мола с центъра на града и намиращият се на юг от него жк “Младост”, има идея да се изградят подлези за автомобили и пешеходци. Инвеститорите на проекта се надяват това да направи общината.Молът “Карфур-Цариградско” в столицата ще е на 6 нива. Три от тях ще са отделени за подземен паркинг. Първите два надземни етажа ще бъдат заети с магазини и офиси, а на третия ще са центровете за забавления. Разгърната застроена площ на най-големия мол на Балканите ще е 240 000 квадратни метра. С изграждането на мола се занимава българската строителна фирма “Терна”. За мениджмънта на търговските площи е наета Colliers International.Веригата “Карфур” има опит в инвестициите в подобни огромни търговски центрове. В момента тя притежава само в Европа 1200 подобни обекта, с търговска площ от 1,5 млн. квадрата, в които са разположени над 18 000 магазина. Всяка година веригата отваря в целия сват по 50-60 свои търговски центъра. В Европа инвестиционните планове на фирмата предвиждат изграждането на още 30 мола в следващите 2 години.Първите наши молове в България ще бъдат в Бургас, София и Варна, съобщи Жан Антоан, изпълнителен директор на “Карфур България”. Молът в столицата ще бъде отворен през първото полугодие на 2009 г. Амбицията ни е да въведем на българския пазар нови по-високи стандарти в търговията на дребно. “Карфур-Цариградско” в София ще бъде определящ за развитието на пазара на дребно в града, допълни той.Месечните наеми за магазините в най-големия мол на Балканите ще бъдат от 16 до 25 евро за квадратен метър, съобщи Атанас Гаров, изпълнителен директор на Colliers International. Те са в рамките на средните за столицата. За площите под 1000 квадрата наемите ще са по-високи - от 30 до 50 евро за квадрат, уточни той. Според шефа на Colliers International близо 60 процента от площите в бъдещия мол вече са наети “на зелено” и наемателите са все световно известни търговски марки. След отварянето на “Карфур-Цариградско” няма опасност от пренасищане на пазара на бизнес площи, прогнозира Атанас Гаров.
Източник: Монитор (06.11.2007)

Една от най-големите строителни компании "Софстрой" вече е изцяло собственост на "Алфа финанс холдинг" и"Балто-Славик венчърс" (Balto-Slavic Ventures Limited, която е свързано лице на Gramercy Advisors и Аrco Capital Management), съобщиха от "Алфа финанс". Стойността на сделката не се уточнява. Бившето общинско дружество "Софстрой" беше приватизирано от РМД-то "Софстрой приват" през 2000 г., което придоби 75% дял. Останалата част четири години по-късно беше продадена на търг на акционерното дружество "Телсо", показва справка в Столичната общинска агенция за приватизация. Първата стъпка на новите собственици е финализирането на сделката по закупуване на "Заводски строежи Перник", с което компанията ще стане сериозен конкурент в областта на индустриалното строителство.Дружеството е разработило програма за придобивания и през следващите две години предвижда значителни инвестиции, като амбицията е лидерство в бранша на големите строители. "Софстрой" разполага със собствен ресурс и капацитет за строеж едновременно на няколко обекта. В момента компанията заедно с гръцката "Терна" изграждат хипермаркет на френска верига "Карфур" в София, който е с обща разгъната застроена площ 160хил. кв.м. "Софстрой" е и главен изпълнител на завода за производство на керамични плочки на испанската "Керос керамика" в Русе. Новият завод се строи върху площ от 115 дка и е с разгъната застроена площ над 30хил. кв.м. Създадената през 1949 г. компания е построила ключови обекти в София като Народната библиотека, НДК, Интерпред. "Софстрой" вече е с двустепенна форма на управление. За председател на управителния съвет и изпълнителен директор е назначен Янко Кръндаров. Теодора Ангелова поема финансите и администрацията, а Живко Димитров - оферирането. В надзорния съвет влизат Константин Ненов и Иван Ненков от страна на българския холдинг и Джейсън Кук и Джей Джонстън от страна на американците. Доброто име на стратегическите инвеститори в компанията, българският холдинг и групата на американския фонд привличат интереса на големите клиенти, казва инж. Кръндаров. "Алфа финанс холдинг" е водеща индустриална и финансова група с основни направления на дейност финансови услуги, недвижими имоти и индустриални минерали. Инвестира и в логистиката, строителството и телекомуникациите. Групата е активна у нас и в Югоизточна Европа. Холдингът управлява активи на стойност над 500 млн. евро. За него работят близо 3000 души. Balto-Slavic Ventures Limited е собственост и се управлява от американския фонд Gramercy. Дейността включва хедж фондове и инвестиции в частни и публични компании по целия свят. Основните инвестиции са насочени към акции, недвижими имоти, заеми и други видове кредитиране, като например пулове от обслужвани и необслужвани ипотечни кредити. Базирана в Гринуич, Кънектикът, САЩ, Gramercy и свързаните с компанията дружества управляват активи за над 2.5 млрд. долара за институционални и други инвеститори. Чрез дъщерната си структура Arco Capital Management компанията откри своя първи офис в София през август тази година.
Източник: Дневник (12.11.2007)

"Алфа финанс холдинг" на Иво Прокопиев и Balto-Slavic Ventures Limited са новите собственици на "Софстрой", съобщиха от компанията. Новият директор на дружеството е инж. Янко Кръндаров. След смяната на акционерите първият проект на фирмата е изграждането на хипермаркет "Карфур" в столицата. Дружеството купи и "Заводски строежи" - Перник. "Софстрой" ще прави и завода на испанската "Керос" в Русе.
Източник: Стандарт (13.11.2007)

Най-голямата верига за кафе заведения "Старбъкс" (Starbucks) влиза в България и ще отвори първите си обекти през следващата година. Това става ясно от обява на веригата, която вече набира екип в България. Информацията беше потвърдена от дружеството "Ди Би интерконсулт", което в момента е консултант на компанията. "Старбъкс" влиза в България през гръцката "Маринополус", се разбира още от съобщението. "Маринополус" е компанията, която въведе на българския пазар и френската търговска верига "Карфур".
Източник: Дневник (20.11.2007)

"Софстрой" ще предлага комплексни строителни услуги Преди месец в известното дружество "Софстрой" навлязоха два нови собственика - "Алфа финанс холдинг" и Balto-Slavic Ventures Limited (свързана с Gramercy Advisors и Arco Capital Management). Председател на управителния съвет и изпълнителен директор е инж. Янко Кръндаров, управителният съвет включва Теодора Ангелова - финанси, Живко Димитров, директор по оферирането. Надзорният съвет е от двама представители на "Алфа финанс холдинг" - Константин Ненов и Иван Ненков, и двама от Balto-Slavic Ventures Limited - Джейсън Кук и Джей Джонстън. Плановете за развитие на компанията включват звена за високо строителство, индустриални обекти, пътно строителство, бетонови центрове, както и проект-мениджмънт. Дружеството има намерение да работи изключително като строител, без да се занимава с развитие на собствени обекти, както и да се позиционира като потенциален партньор на големите чужди строителни концерни. Това съобщи изпълнителният директор Янко Кръндаров. Предстои финализиране на сделката за "Заводски строежи - Перник", специализирана в индустриалното строителство. Компанията е подписала договор с гръцката TERNA за участие в строителство на хипермаркет на френската верига "Карфур" с разгъната застроена площ 160 хил. кв.м, обектът е част от Hermes park в София с кина, магазини, паркинги, офиси и др. "Софстрой" е главен контрактор на завода за керамични плочки на испанската Keros в Русе върху 115 дка с разгъната площ над 30 хил. кв.м. Дружеството е разработило програма за придобивания и през следващите две години предвижда значителни инвестиции с цел увеличаване на собствения капацитет, както и капацитет за работа на големи национални обекти, съобщи още инж. Кръндаров. Референтните обекти на дружеството в миналото включват такива знакови обекти като НДК, Народната библиотека "Кирил и Методий", "Интерпред", реконструкция на Народния театър "Иван Вазов". "Алфа финанс холдинг" е водеща група с основни направления финансови услуги, недвижими имоти и индустриални минерали с инвестиции в логистика, строителство и телекомуникации. Групата е активна в България и Югоизточна Европа със заети 3000 души. Холдингът управлява активи на стойност над 500 млн. евро. Balto-Slavic Ventures Limited се управлява от основните собственици на Gramercy и свързаните с тях дружества, включително Arco Capital Management, базирано в Сан Хуан, Пуерто Рико. Дейността включва хедж-фондове и инвестиции в частни и публични компании по целия свят. Основните инвестиции включват фиксиран доход и акции, недвижими имоти, заеми и кредитиране като пулове от обслужвани и необслужвани ипотечни кредити. Базирана в Гринуич, Кънектикът, САЩ, компанията и свързаните с нея дружества управляват активи за над 2.5 млрд. долара за институционални и други инвеститори. Чрез своята дъщерна структура Arco Capital Management компанията откри първия си местен офис в София през август 2007 г.
Източник: Строителство Градът (26.11.2007)

Над 40 млн. евро ще инвестират "Карфур България" и "МБ Изгрев" ЕАД в първия МОЛ в Бургас. Mall Izgrev ще бъде разположен на 8 400 кв. метра и в него ще има хипермаркет на френската фирма и 15 000 кв. метра магазини на други фирми. Общата площ на парцела, върху който ще бъде изграден Mall Izgrev, е 52 дка. Освен магазините, комплексът ще разполага с ресторанти и заведения за бързо хранене с общ капацитет от 515 места, боулинг зала за 200 души, както и детски кът. Ще има и паркинг, който ще бъде на две нива - наземно за 660 автомобила и второ, с 611 места, разположено на покрива на магазина. Предвижда се и изграждането на ново пътно платно и светофарна уредба с цел, да се улесни достъпът на клиентите до новия търговски комплекс. Въпреки че основите на Mall Izgrev са вече положени, в момента тече тръжна процедура за изпълнението на грубия строеж. Цената му е 22 млн. лв. Сред фирмите, които са подали оферти за изпълнението на строежа, са "Актив" ООД, "Тоан", "АТ Инжинеринг", "Микс" АД и "Софстрой". Очаква се грубият строеж да бъде готов до края на месец май следващата година. Френския гигант за търговия на дребно Carrefour е лидер по оборот в продажбите на дребно в Европа. Фирмата обяви плановете си да изгради мол в София - "Карфур Цариградско", който трябва да бъде готов през 2009 година. Преди това обаче първият хипермаркет на компанията в България ще бъде открит през 2008 година в Бургас. Carrefour има намерение да отвори около 20 хипермаркета в България през следващите пет до седем години
Източник: Време-Ямбол (05.12.2007)

Две банки финансират Гранд мол Варна С 20-годишен заем от 107 млн. EUR ще бъде финансирано изграждането на Гранд мол във Варна, съобщи инвеститорът Orchid Developments. Кредитът е отпуснат от OTP Bank и MKB Bank, а строителството ще започне до пролетта на 2008 г. Компанията инвеститор вече е получила разрешение за строеж, а преди близо два месеца подписа и най-големия си договор за наем на площ в бъдещия мол - 10 000 кв. м, с френската верига Карфур. Гранд мол ще разполага с 80 хил. кв. м търговски и развлекателни площи и 51 хил. кв. м бизнес площи. Мениджър на проекта е бившият директор на Мол ъф София Ели Егози.
Източник: Пари (12.12.2007)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 6.ХI.2006 г. по ф. д. № 5644/2006 вписва промени за "Карфур България" - АД: премества седалището и адреса на управление в София, район "Младост", ж. к. Дружба 2, бул. Цариградско шосе 180, вписва промени в устава, приети на ОС на акционерите, проведено на 1.ХI.2006 г.
Източник: Държавен вестник (12.12.2007)

Месеци след като бившият хотел "Сердика" и прилежащото кино стоят необитаеми в центъра на София, собственикът им - "Екуест Болкан пропъртийз", обяви, че ще започне работа по тях. През февруари сградата ще бъде разрушена, а в средата на годината се очаква да започне изграждането на бизнес и офис център, става ясно от месечния отчет на регистрираната на остров Ман компания за инвестиции в недвижими имоти, която е част от инвестиционния фонд "Екуест". Още след покупката на бившия хотел и на киното новите собственици обявиха, че ще променят предназначението на сградата и ще я превърнат в модерен бизнес център с офиси и търговска част. Мотивът за промяната е очакването за по-висока норма на възвращаемост. Обектът стоеше неизползван и в полуразрушен вид, докато инвеститорите подготвяха новия си проект. Паралелно със "Сердика" "Екуест Болкан пропъртийз" в момента движи още няколко проекта в съседните страни, става ясно от месечния доклад. В македонската столица Скопие компанията има бизнес център, в който от следващия месец ще се нанесе администрацията на Европейската комисия в града. В Румъния "Екуест" скоро ще завърши първата сграда от логистичния парк "Екуест лоджистик център", който се намира в Букурещ. Очаква се до март сградата да бъде изцяло отдадена под наем. Компанията продължава да работи и по друг свой проект в Румъния - изграждането на "Витанис ритейл център", който трябва да бъде отворен през третото тримесечие на годината. Основни наематели в центъра ще са веригите "Карфур", "Техномаркет" и др.
Източник: Дневник (28.01.2008)

Български инвеститор строи търговски парк и офис център в столицата Българският фонд "Сиесайеф" АД (CSIF) ще развие офис комплекс в района на Окръжна болница и търговски парк в близост до Централна гара. Тези проекти са част от стратегията на фирмата да инвестира над 500 млн. евро в сферата на недвижимите имоти, промишлеността, възобновяемите източници и финансовите услуги в следващите пет години, съобщи изпълнителният директор на компанията Мартин Ганев. Фондът планира да развива проектите съвместно със стратегически инвеститори. За реализиране на стратегията фирмата ще използва собствено и заемно финансиране, каза още Ганев. Изграждането на офис комплекса, който ще бъде със 100 хил. кв.м разгъната застроена площ, е предвидено да започне още тази година и да завърши за около две години. В проекта е планирано строителството на четири сгради, предназначени да функционират като банкови офиси. "Фирмата вече има предварителни разговори с банки, които ще преместят централите си там", заяви Ганев. Комплексът ще бъде изграден върху парцел с площ 25 декара на мястото на "Балканпрес". Друг проект на "Сиесайеф" в сферата на недвижимите имоти е свързан с изграждането на търговски комплекси с хипер- и супермаркети в София, Пловдив, Варна и Бургас, като за всичките обекти терените са вече закупени, уточняват от фонда. В най-напреднала фаза е строителството на търговски парк в близост до Централна гара в столицата, който ще се простира на терен от 40 дка. Изграждането трябва да започне още тази година и да завърши до 2011 г. В момента компанията води преговори с потенциални стратегически партньори за развитието на проекта, сред които е и най-голямата верига за бързооборотни стоки в Европа "Карфур", каза Ганев. Планираната инвестиция е 90 млн. евро. Голяма част от инвестициите ще бъдат насочени към проекти за производство на възобновяеми източници. Най-мащабната инвестиция на фонда са три вятърни парка близо до Каварна, в изграждането на които "Сиесайеф" ще вложи 250 млн. евро. Общата мощност на трите обекта ще бъде 200 мегавата. Изграждането би трябвало да приключи до края на 2013 г. Фондът планира и да изгради съвместно с испанската "Фери груп" два завода за производство на възобновяеми източници във Видин и Варна. На този етап имат закупени над 30 хил. декара в двете области, на които ще има насаждения за биомаса. По план общата площ на имотите ще достигне 100 хил. декара. Заради общите проекти двете фирми създадоха смесено дружество "Сиесайеф - Еф Ар Уай грийн енерджи" (CSFI-FRY Green Energy), в което българският фонд притежава 75%, а испанската компания - 25%. "Сиесайеф" е собственост на банкера Цветелина Бориславова. На този етап активите на фонда възлизат на около 110 млн. евро.
Източник: Строителство Градът (19.02.2008)

Битката за мола на Карфур приключва Гръцката група Маринопулос (Marinopoulos), която държи правата на Карфур (Carrefour) у нас, е постигнала договорка с купувач за търговския си център в София, научи в. Пари. Новият собственик вероятно също ще е голяма гръцка компания, която планира мащабни инвестиции в имоти у нас. Обект на сделка е строящият се търговски център на Карфур на терен от 54 000 кв. м на столичния бул. Цариградско шосе. Проектът Хермес парк е съвместна инвестиция между Карфур България и Европейския търговски център, които са съсобственици на земята и на правото на строеж. Той ще включва мол с търговска площ над 73 хил. кв. м, на чийто приземен етаж ще има хипермаркет на Карфур и офис част в пет високи тела отстрани. Продажбата на мола е логичен ход за търговската верига, чиято обичайна практика е да не поема рисковете на собственото строителство, а да разработва площи под наем. Преговорите за продажбата на търговския център на Карфур в столицата продължиха повече от година. Сред кандидатите са спрягани имена като израелската компания AFI Europe и фонд от групата на австралийската банка Макуери (Macquarie). От офиса на Карфур Маринопулос в Гърция отказаха коментар по повод сделката. Директорът по експлоатация на Карфур у нас Жан Антоан обеща да излезе със съобщение днес.
Източник: Пари (13.03.2008)

Гръцкият фонд за инвестиции в недвижими имоти "Асос кепитал" (Assos Capital) купи за близо 200 млн. евро проекта за търговско-развлекателен център от типа мол на френската верига "Карфур" - "Карфур Цариградско". Новината за сделката, която се очакваше от дълго време, беше официално съобщена преди дни. Френската верига продава земята и строящия се на нея комплекс, но ще остане в проекта като наемател със свой хипермаркет. Сделката е една от най-големите за имоти на българския пазар. С подобни мащаби са само продажбата на "Бизнес парк София" и "Лендмарк".
Източник: Дневник (17.03.2008)

Гърци купуват проекта за мол на Carrefour в София за над 200 млн. евро Гръцката група за инвестиции в имоти Assos Capital подписа договор за развитие на търговския център на Carrefour S.A. на бул. Цариградско шосе в столицата от „Карфур България” EOOД, съобщиха от компанията. Крайната продажна цена на търговския проект се очаква да бъде приблизително над 200 млн. евро. Търговският център „Карфур Цариградско” ще обхване 88 хил. кв. метра обща площ. Проектът предвижда обособяване на търговско пространство в два отделни участъка. Първият ще настани Carrefour в хипермаркет с обща площ от над 14 хил. кв. метра, които ще бъдат запазени от „Карфур България” ЕООД. Вторият, за който е сключена сделката, ще предлага още 73 хил. кв. м търговско пространство, в което влизат над 200 магазина, заведение за хранене, голям мултиплекс и зала за боулинг. Общото подово пространство на проекта е 66 хил. кв. м. Комплексът ще включва 1 525 места за паркиране. Теренът е с площ 5,4 хектара и се намира на бул. „Цариградско шосе”, като според компанията мястото е достъпно за над 1 милион души за по-малко от 60 минути. Планира се молът да бъде открит през третото тримесечие на 2009 г., като вече са подписани договори за наем или предварителни споразумения за над 65% от търговската площ. Сред наемателите ще има и големи чуждестранни търговски организации, които тепърва навлизат на българския пазар. Assos Capital е специализирана в инвестиции в Югоизточна Европа. Компанията има офиси в Атина, София и Киев и досега се фокусира върху инвестиции в търговски площи и проекти чрез първия си фонд Assos Property Investors. Сред основните инвеститори в Assos Property Investors са членове на семейство Рестис, една от водещите фамилии в гръцкия бизнес, специализирана в областта на превоза на стоки, банкирането, недвижимите имоти и медиите. „Карфур България” EOOД е съвместно предприятие на Carrefour S.A. и Marinopoulos S.A. в България. За проекта си на Цариградско шосе компанията получи сертификат за инвеститор първи клас. Френската компания ще има магазин и във Варна в комплекса от смесен тип смесен тип Grand Mall Varna.
Източник: Инвестор.БГ (17.03.2008)

Гръцки фонд плаща 200 млн. евро за софийския мол на "Карфур" Инвестиционният фонд "Асос кепитъл" (Assos Capital), собственост на гръцкия бизнесмен Виктор Рестис, подписа договор за покупка на част от търговския център на френската фирма "Карфур" (Carrefour) на бул. "Цариградско шосе" в София. Крайната продажна цена на търговския проект e около 200 млн. евро. Обект на сделката са 73 хил. кв.м, включващи повече от 200 магазина, заведение за хранене, голям мултиплекс и зала за боулинг. В мола, който е най-големият търговски център на френската компания на Балканите, ще има и хипермаркет с площ 14 612 кв.м, който ще остане нейна собственост. Предвидени са и 1525 места за паркиране. "Карфур Цариградско" ще бъде открит през третото тримесечие на 2009 г., а преговорите за отдаването на търговската площ са в напреднал стадий, като за над 65% от магазините са подписани договори за наем или предварителни споразумения. Наемателите включват големи чуждестранни търговци, които предстои да се представят на българския пазар, както и утвърдени международни и местни вериги. Консултант по отдаването на площите под наем е "Колиърс интернешънъл" (Colliers International). Молът е част от комплекс с обща разгъната застроена площ от 240 хил. кв.м, който освен хипермаркета и търговския център включва и пет офис сгради с квадратура 68 хил. кв.м. Инвеститор в целия проекта е "Карфур България" EOOД, съвместно предприятие на най-голямата европейска верига за бързооборотни стоки Carrefour и гръцкия й партньор Marinopoulos. Управляващият директор на "Асос кепитъл" Александър Пападжорджиу заяви: "Икономическият растеж на България през последните няколко години в съчетание с десетпроцентния плосък данък от 2007 г. доведе до осезаем растеж на потреблението. Това на свой ред насърчи международните търговски организации да навлязат в пазара, както може да се съди по голямото търсене от страна на желаещите да наемат пространство в този търговски център. Стратегически това е важна покупка за "Асос кепитъл", тъй като ние се стремим да станем основен инвеститор в търговска площ в Югоизточна Европа и Украйна." Компанията има вече и други обекти в София - офис сгради в центъра на града и на бул. "Александър Малинов" в жилищен комплекс "Младост", съответно с площ 8000 кв.м и 4000 кв.м. "Първите две покупки бяха само, за да добием по-ясна представа за пазара на недвижимите имоти в България, обясни Пападжорджиу. "Асос кепитъл" ще продължи да търси инвестиции в търговския сегмент в България, но ще бъдем много внимателни в избора си на проекти". Компанията е специализирана в инвестиции в Югоизточна Европа, като притежава офиси в Атина, София и Киев. "Фондът ще се фокусира в придобиването на бизнес проекти в Украйна, Румъния, Словения и България", обясни управляващият директор. "На този етап освен инвестициите в България "Асос кепитъл" е закупила и офис проект в Украйна", допълни той.
Източник: Строителство Градът (24.03.2008)

Две големи търговски вериги - Пикадили и Карфур, планират да отворят обекти в Русе. Навлизането им в дунавския град е свързано с първите проекти за молове, в които ще наемат площи. В Русе предстои изграждането на пет търговски центъра. Пикадили вече подписа договор за наем на 4700 кв. м в строящия се Mол Русе, съобщи Стефан Косев от ръководството на варненската верига. В конкурентния проект Гранд плаза Карфур ще отвори хипермаркет от 9300 кв. м. По информация на Денси строй, която е сред инвеститорите в проекта, договорът с френската компания ще бъде подписан до дни. Над половината търговски площи в Mол Русе вече са отдадени, съобщи изпълнителният му директор Петър Дудоленски. Освен с Пикадили той подписа договори с още седем ключови наематели, всеки от които е за единична площ над 500 кв. м. Сред тях са Синема сити, Техномаркет, модните марки Овиес, Леонардо и Еспри, веригата Хепи и Сиела. Наемите в Mол Русе са от 10 до 45 EUR/кв. м, а отдаваемата му площ - 35 500 кв. м. Търговският център ще отвори в началото на 2010 г. на бул. Липник в града. Инвеститори са израелските компании Синема сити и Осиф груп и русенската Ирис.
Източник: Пари (26.03.2008)

Френската верига за бързооборотни стоки "Карфур" официално ще обяви местоположението на втория си магазин в София, който ще се намира в "Мол България" на столичния булевард "България". Информацията за събитието съобщиха представители на "Мол България", където френската верига ще е ключов наемател. Досега официално се знае, че "Карфур" ще има хипермаркет в мола, в който доскоро беше инвеститор - "Карфур Цариградски", на бул. "Цариградско шосе". В момента френската компания води преговори и с други търговско-развлекателни центрове в страната, в които иска да има магазини. Веригата вече е договорила стъпването си във Варна и Русе.
Източник: Дневник (27.03.2008)

Френската верига хипермаркети Carrefour изгражда два свои обекта - в София и в Бургас, и сключи 30-годишни договори за наем на два огромни магазина във Варна и София. За разлика от вече присъстващите вериги френските хипермаркети ще са двойно, дори тройно по-големи. Другата специфика е, че всички те са част от големи търговски молове. Такава ще е и концепцията за следващите обекти на Carrefour в България. Инвазия по френски Дебютът на Carrefour ще е в Бургас и ще се случи в началото на декември тази година. Хипермаркетът ще е част от бъдещия мол Burgas Plaza. Общата му площ ще е 12 хил. кв. метра, от които търговската ще е 8700. Вторият обект ще е и най-големият - в изграждащия се нов софийски мол на "Цариградско шосе". Хипермаркетът ще бъде в обособена сграда с площ 14.6 хил. кв. метра и трябва да е готов към средата на следващата година. Въпросните два обекта ще са собственост на Carrefour. Другите магазини на френската верига ще са в моловете, които се изграждат под ръководството на израелския мениджър Ели Егоси - варненският Grand Mall и софийският Bulgaria Mall. Първият се очаква да е готов през 2010 г., вторият - до началото на 2011 г. Само преди дни беше подписан договор за 30-годишен наем в столичния търговски център. Срокът е рекордно дълъг за българския пазар на бизнес площи. Интересна е била и конкуренцията сред хипермаркетите за наемането на помещението в мола в столичния квартал "Манастирски ливади". В съседство има магазин от веригата "Била". Въпреки това изненадващо австрийската верига е поискала да влезе в търговския център на Carrefour, вероятно за да ограничат пряката си конкуренция. "Освен с Carrefour преговаряхме и с "Била", "Пикадили", "Меркатор". Изборът не беше само въпрос на цена, но и на опит, ноу-хау, име", разказа Ели Егоси. "Идващите три години планираме да имаме общо шест обекта, всички от тях в молове", обяви Жан Антоан, изпълнителен директор на "Карфур България". По-дългосрочната програма на френската верига е да има 25 хипермаркета до десет години. Многомилионни планове За пръв път от ръководството на френската верига дадоха и по-детайлна информация за планираните им приходи. Най-големият хипермаркет на "Цариградско шосе" е предвидено да има оборот от 50-60 млн. евро, ако всичко се развива по план и обектът работи цяла финансова година. За останалите три магазина, които са по-малки като площ, очакванията са по-скромни - 25-35 млн. евро годишно, обясни Жан Антоан. Ако заложените приходите бъдат постигнати, това вероятно ще е рекорд за такъв тип магазини в България. Приходите на чуждестранните вериги по принцип са дълбоко пазена тайна, затова сравнението с конкуренцията е трудно. От сектора коментираха, че числата не изглеждат стряскащо високи, защото Carrefour като хипермаркет ще предлага най-различни стоки и вероятно средните покупки на човек ще са с по-висока стойност в сравнение с останалите вериги, ориентирани основно към хранителни стоки. Засега най-големи приходи в България отчита "Метро кеш енд кери България", но концепцията на германската верига е основно за продажби на едро. За 2006 г. дружеството има приходи около 350 млн. евро от 8 обекта (единият не е работил през цялата година) - т.е. по около 45 млн. евро на магазин. Веригата "Хит хипермаркет", която има два големи магазина в столицата, пък отчита общи приходи от 18.6 млн. евро (за 2006 г.).
Източник: Капитал (07.04.2008)

Когато европейският лидер в продажбите на дребно стъпва на някой малък, развиващ се пазар, много вероятно е той да го промени. Това предстои да се случи в България през следващите няколко месеца, когато френската верига хипермаркети Carrefour ще направи своя дебют пред българския потребител. Компанията вече изгражда два свои обекта - в София и в Бургас, и сключи 30-годишни договори за наем на два огромни магазина във Варна и София. За разлика от вече присъстващите вериги френските хипермаркети ще са двойно, дори тройно по-големи. Другата специфика е, че всички те са част от големи търговски молове. Такава ще е и концепцията за следващите обекти на Carrefour в България. Дебютът на Carrefour ще е в Бургас и ще се случи в началото на декември тази година. Хипермаркетът ще е част от бъдещия мол Burgas Plaza. Общата му площ ще е 12 хил. кв. метра, от които търговската ще е 8700. Вторият обект ще е и най-големият - в изграждащия се нов софийски мол на "Цариградско шосе". Хипермаркетът ще бъде в обособена сграда с площ 14.6 хил. кв. метра и трябва да е готов към средата на следващата година. Въпросните два обекта ще са собственост на Carrefour. Другите магазини на френската верига ще са в моловете, които се изграждат под ръководството на израелския мениджър Ели Егоси - варненският Grand Mall и софийският Bulgaria Mall. Първият се очаква да е готов през 2010 г., вторият - до началото на 2011 г. Само преди дни беше подписан договор за 30-годишен наем в столичния търговски център. Срокът е рекордно дълъг за българския пазар на бизнес площи. Интересна е била и конкуренцията сред хипермаркетите за наемането на помещението в мола в столичния квартал "Манастирски ливади". В съседство има магазин от веригата "Била". Въпреки това изненадващо австрийската верига е поискала да влезе в търговския център на Carrefour, вероятно за да ограничат пряката си конкуренция. "Освен с Carrefour преговаряхме и с "Била", "Пикадили", "Меркатор". Изборът не беше само въпрос на цена, но и на опит, ноу-хау, име", разказа Ели Егоси. "Идващите три години планираме да имаме общо шест обекта, всички от тях в молове", обяви Жан Антоан, изпълнителен директор на "Карфур България". По-дългосрочната програма на френската верига е да има 25 хипермаркета до десет години. За пръв път от ръководството на френската верига дадоха и по-детайлна информация за планираните им приходи. Най-големият хипермаркет на "Цариградско шосе" е предвидено да има оборот от 50-60 млн. евро, ако всичко се развива по план и обектът работи цяла финансова година. За останалите три магазина, които са по-малки като площ, очакванията са по-скромни - 25-35 млн. евро годишно, обясни Жан Антоан. Ако заложените приходите бъдат постигнати, това вероятно ще е рекорд за такъв тип магазини в България. Приходите на чуждестранните вериги по принцип са дълбоко пазена тайна, затова сравнението с конкуренцията е трудно. От сектора коментираха, че числата не изглеждат стряскащо високи, защото Carrefour като хипермаркет ще предлага най-различни стоки и вероятно средните покупки на човек ще са с по-висока стойност в сравнение с останалите вериги, ориентирани основно към хранителни стоки. Засега най-големи приходи в България отчита "Метро кеш енд кери България", но концепцията на германската верига е основно за продажби на едро. За 2006 г. дружеството има приходи около 350 млн. евро от 8 обекта (единият не е работил през цялата година) - т.е. по около 45 млн. евро на магазин. Веригата "Хит хипермаркет", която има два големи магазина в столицата, пък отчита общи приходи от 18.6 млн. евро (за 2006 г.).
Източник: Капитал (07.04.2008)

Строителите на молове се активизират България все още изпитва недостиг на съвременни търговски центрове и това е силен стимул за предприемачите, които стоят зад очаквания бум в строителството им в следващите три до пет години. По данни на големите консултантски компании за недвижими имоти в България на човек се падат по по-малко от 20 кв.м търговска площ в молове при 150-160 кв.м средно за Европа. Повишаването на доходите и покупателната способност на населението създава необходимост от повече и по-различни формати на търговски обекти. Поредната демонстрация на всичко това може да се види на балканското изложение за недвижими имоти BalPEx от 18 до 20 април в "Интер експо център". На него ще се представят поне осем проекта за молове, които в момента са на пазара. Интересът на инвеститорите в търговски площи е насочен не само към София, Варна и Пловдив, а и към по-малки градове. Вече са в строеж молове в населени места като Стара Загора, Русе и Плевен. Основните проекти в търговския сегмент ще бъдат показани от международните консултантски компании "Колиърс" (Colliers International) и "Фортън" (Forton International). Един от най-големите проекти не само в България, но и на Балканите е "Карфур Цариградско", който се отдава под наем от Colliers. Той се намира на булеварда, превърнал се в топ локация поради близостта му до летището, както и възможността за бърз достъп до центъра на столицата. Проектът ще предложи на ползвателите си 66 000 кв.м търговски площи. Един от козовете му пред клиентите е първият хипермаркет на френската търговската верига "Карфур" (Carrefour) в София. На същия щанд на BalPEx ще може да се получи информация и за "Мол Пловдив", търговският център с 20 000 кв.м площ за отдаване под наем, разположен в западната част на града. Инвеститорите в проекта са същите, които създадоха "Мол София". Настоящият проект представлява един от първите за Града на тепетата във формата на шопинг моловете. Друг проект, който ще бъде представен на посетителите от Forton, е този на "Мелина" ООД - "Централ мол Марково тепе", с магазини, разположени на 20 000 кв.м. Обектът е разположен в сърцето на Пловдив и е проектиран изцяло в духа на старата чат на града. Проекти за два мола във Варна ще бъдат показани на третото издание на най-голямото изложение за имоти в региона. Единият е "Гранд мол", който с 50 000 кв.м търговска площ ще бъде един от най-големите в България. Търговският център ще разполага с огромен паркинг с приблизително 1700 паркоместа и ще предостави площ за първия хипермаркет от веригата Carrefour за града, както и над 200 отделни магазина, кино и секция за хранене с ресторанти и кафенета. Инвеститор на другия проект - "Мол Варна", е шотландската компания "Милър дивелъпмънтс". Очаква се откриването на обекта да стане в най-скоро време. Търговският център ще предостави на ползвателите си супермаркет, кинозали с 1300 седящи места, както 800 кв.м зона за деца и ресторанти освен многобройните модни магазини. Спонсори на изложението BalPEx са международните компании "Ремакс" (Re/Max) и "АФИ Юръп" (AFI Europe). Последната е строителен предприемач, който освен в жилищни и офис проекти в България инвестира в три мола в Румъния с обща площ 300 хил. кв.м. Партньори на събитието в София са изданията от групата "Икономедиа" - списание "Индекс Имоти", вестниците "Строителството Градът", "Капитал", "Дневник" и редица други медии. Онлайн медийни партньори са инвестиционният медиен портал Stroitelstvo.info, Investor.bg, Dnevnik.bg, Capital.bg, Еuropaproperty.com и др. Третото издание на изложението за недвижими имоти BalPEx (18 - 20 април) в "Интер експо и конгресен център", София, ще представи голяма част от основните проекти в големите градове на страната. Освен за търговските центрове посетителите ще могат да научат повече и за много жилищни проекти, ваканционни селища, офис сгради, както и за най-големия индустриален парк на Балканите, който предстои да бъде построен в Божурище, бизнес паркове и офис сгради.
Източник: Строителство Градът (14.04.2008)

Инвестират 50 млн. евро в "Оркид гардънс Варна" С официална церемония на 8 април стартира строителството на "Оркид гардънс Варна". Кметът на града Кирил Йорданов съвместно с Борислав Гуцанов, председател на общинския съвет, и Офер Мирецки, изпълнителен директор на "Оркид девелопмънтс груп", направи символична първа копка на обекта. "Оркид гардънс Варна" е най-новата инвестиция на "Оркид девелопмънтс груп" в морския град. Архитектурният проект е разработен от "Лагис" ООД с главен проектант арх. Искра Николаева. "Оркид гардънс Варна" е атрактивна 16-етажна сграда, която е ситуирана в парцел с площ 5400 кв.м, в непосредствена близост до центъра на града. Парцелът граничи с бул. "Осми Приморски полк" и улиците "Войнишка" и "Драва Чех". Сградата е многофункционална, разгънатата й застроена площ е 42 443 кв.м. В строителството и ще бъдат вложени 50 млн. евро. Комплексът е с три подземни и 16 надземни етажа, в които са разположени паркинги, търговски и офис площи, жилища, заведения за хранене, атриуми, СПА център с функционални помещения, зона за релаксация и закрит басейн. В трите подземни нива са ситуирани гаражи, паркинги, автомивка, хранителен магазин и СПА центърът. Входът за автомобили до подземните нива е разположен на западната граница на парцела. Следващите два етажа от сградата - партера и първият етаж са предвидени за търговски център. Входът към него е от бул. "Осми Приморски полк". Партерният етаж е изцяло с търговска функция. На следващото ниво са разположени магазини и заведения за хранене. Двата търговски етажа имат връзка с хранителния магазин и подземните паркинги. Атриумни пространства, прорязани от ескалатори ще създават функционална и зрителна връзка между двете търговски нива. Следващите четири етажа са с офис предназначение. Входът към тях е решен от ул. "Драва Чех". Пространствата са от типа open spaсe с обща площ 9600 кв.м. Офисите ще са от клас А и при строежа ще бъдат използвани най-съвременни материали, както и иновативни технологии за топло и шумоизолация, които да гарантират лукса и комфорта на бъдещите обитатели. Офисите ще се продават, като цената започва от 2000 евро на кв. м. Жилищната част на комплекса е с разгъната застроена площ от 12 034 кв.м и е с прекрасна панорама към морето. Входът за тази част е от бул. "Осми Приморски полк". Осигурен е подход и от уличката между сградата и Техникума по облекло. От предвидените 107 апартамента, разположени на десет етажа, почти половината ще бъдат с две спални и две бани, а останалите - с една спалня и ателиета. По желание на клиента апартаментите могат да се обединяват, за да се постигне по- голяма площ. Апартаментите ще бъдат завършени по БДС, с луксозно изпълнени общи части. Цените на жилищата ще се определят от етажността и местоположението. Минималната обаче е 1700 евро на кв. м. На трите подземни нива са разположени общо 248 паркоместа и гаражи. Гаражите са включени в цената на апартаментите. Обитателите на офисите могат да си купят или да си наемат паркомясто. Комплексът има и 51 открити паркоместа. Строителството на обекта стартира с подготовка на площадката и изкопни работи. В момента тече търг за избор на главен изпълнител, който ще стане ясен до два месеца. "Оркид гардънс Варна" трябва да бъде завършен за две години, т.е. до април 2010 г. До края на годината "Оркид девелопмънтс груп" смята да стартира реализацията на още два проекта във Варна. До два месеца ще започне строителството на "Орхид бизнес център Варна", който ще е разположен в Западната промишлена зона. Центърът с разгъната застроена площ от 20 хил. кв.м ще предложи 15 хил. кв.м офиси клас А. Проектът е на "Ателие Серафимов архитекти". До четири месеца ще стартира изпълнението и на проекта за строителството на логистичен център край Варна, съобщиха още от компанията. Той ще бъде изграден върху парцел от 231 дка. В момента "Оркид" строи в морския град жилищния комплекс "Орхид хилс" в квартал "Възраждане" и мултиплекса "Гранд мол" зад автогарата. Около 60% от търговските площи в него вече са с договорирани наематели, съобщиха от компанията. Един от тях е френската верига "Карфур".
Източник: Строителство Градът (14.04.2008)

Изграждат бизнес център до бул. "Цариградско шосе" в София Функционалната комбинация от офис площи и зона за рекреация осигуряват приятна атмосфера. В близост до един от основните булеварди в София, "Цариградско шосе", се изгражда луксозен бизнес център. Сградата е разположена в близост с един бъдещ бързо развиващ се делови център, състоящ се от бизнес сгради, търговски комплекс "Карфур", паричния център на БНБ, има и удобна връзка с летище София и административния център на столицата. Сградата се възприема визуално от бул. "Цариградско шосе". Инвеститор на обекта са две фирми "ГБС - София" АД и "Албос" ЕООД. Главен проектант е арх. Иван Станишев, а проектант е арх. Йорданка Николова. Главен изпълнител е "Главболгарстрой" АД. Предвижда се бизнес центърът да се отдава под наем на български и чуждестранни фирми. Плановете на инвеститорите са обектът да бъде въведен в експлоатация през юни. За поддръжката и управление­то му ще се грижи специална компания. Сградата е с разгърната застроена площ около 8000 кв.м. При разработването на проекта са съблюдавани следните принципи: избор на конструктивна система и ос, позволяващи оптимално разполагане на работните места и паркоместата, ефективна поддръжка и управление, осигуряване на приятна и удобна работна среда и съобразяване с всички строителни норми за сеизмичност, пожаробезопасност, хигиена и безопасност на труда. Архитектурният образ е пластичен, като съответства на административния характер на сградата. Фасадата е оформена естетично, придържайки се към принципа за енергийна ефективност - окачена фасада с най-съвременен детайл на топлоизолация, защитена от външната страна от керамични плочки, придаващи изразителен колорит в гамата на пастелните тонове. Пластичността личи и в разсичащия остъклен ъгъл на сградата. Голямото мащабно пространство се подчертава от елементите на фасадата в комбинация със стъкления покрив, допълнени от еталбонд и алуминиева дограма на терасовидните етажи. Сградата има всички технически параметри, решения и детайли за получаване на сертификат за енергийна ефективност, заявиха от фирмата инвеститор. Осигурено е структурно окабеляване и възможност за прокарване на допълнителни инсталации, специфични за дейността на конкретния наемател. Архитектурното решение допринася за създаване на удобства за работната среда, допълнени от възможностите за отдих и развиване на допълнителни дейности. Атриумът е основен акцент в композицията, изпълнен с алуминиева конструкция и стъклен покрив. Той се обособява като своеобразна светла зона за рекреация, социални контакти с богата зеленина и водни ефекти и прилежащ ресторант. Предвидени са специални инсталации против замъгляването на покрива, както и за напояване на зелените площи. На ниво сутерен на сградата е предвиден паркинг за 49 автомобила, подсигурен с брандмауерна преграда и самозатваряща се при пожар негорима врата. Разпределението на помещенията над сутерена е решено чрез изчистена композиция от високо и ниско тяло. Всяко от тях има обособен самостоятелен вход, осигуряващ достъп и гъвкаво управление на сградата. Връзката между двете тела е създадена от зоната на атриума. На партера на всеки от входовете е предвидено главно фоайе с рецепция, видеонаблюдение и охрана. Обектите на партера се обособяват като самостоятелни помещения с вход от вътрешна търговска улица, както и с възможни входове отвън и връзка към допълнителни площи на второ ниво. В центъра се намира многофункционална зала (шоурум) с повдигната част като сцена над рампата. Вляво от входа се намира клуб-ресторантът със самостоятелен вход и озеленена тераса към улицата. Предвидена е и по-малка зала с възможност за провеждане на семинари, презентации и изложби. Останалите части от сградата са разработени като гъвкава функционална офис зона с централно комуникационно ядро. Предвидени са възможности за разделянето на отделни офиси както на цели етажи, така на отделни под-обекти на всеки етаж, отговарящи на нуждите на наемателите. Със своята светлина атриумът дава възможност търговската зона да се продължи и на второ ниво. Страничната улица на имота, на който се изгражда обектът, осигурява достъп до богато озеленен и поддържан двор с открити паркоместа, вход към ниското тяло на сградата. Широка рампа отвежда към подземния паркинг с охрана. Форум няма коментари
Източник: Строителство Градът (14.04.2008)

Строително-инвестиционната компания Главболгарстрой с президент Симеон Пешов ще открие през юни нов бизнес център на столичния бул. Цариградско шосе. Сградата е разположена зад строящия се магазин на френската верига Карфур и ще се отдава под наем на цени между 11 и 12 EUR/кв. м. Съинвеститор в проекта е Албос ЕООД. Разгънатата площ на бизнес центъра е 8000 кв. м и включва голяма офис част и сутерен с подземен паркинг за 49 автомобила. Площите позволяват гъвкаво разпределение според нуждите на наемателите. Обектите на партера ще се обособят като самостоятелни помещения с вход от вътрешна търговска улица. Предвидени са голяма и малка зала за семинари, както и клуб-ресторант. Главболгарстрой има почти 40-годишен опит в изграждането на жилищни, обществени, промишлени, инфраструктурни и екообекти. В момента компанията строи няколко административни сгради в София, както и проекти във всички сегменти на пазара в цялата страна.
Източник: Пари (23.04.2008)

"Главболгарстрой" изгражда луксозен бизнес център до бул. "Цариградско шосе", в близост до търговския комплекс "Карфур". Инвеститори в проекта са "Главболгарстрой - София" АД и "Албос" ЕООД. Справка в ДАКСИ показва, че "Албос" ЕООД е собственост на Ценко Миленков. Бизнес центърът ще се отдава под наем на български и чуждестранни фирми. Според инвестиционния план трябва да бъде отворен през юни и да се поеме от компания, специализирана в поддръжката и управлението на офис площи. Разгърнатата застроена площ на обекта е 8 хил. кв. метра и включва сутерен с подземен паркинг за 49 автомобила.
Източник: Дневник (23.04.2008)

Австрийската компания “Хипо Алпе-Адрия-Лизинг” кредитира 15 млн. евро в изграждането на мултифункционален търговски комплекс в Русе, който ще бъде на входа на Дунав мост. Фирмата е част от международната финансова група Hypo Group-Alpe-Adria, която има повече от 350 банкови и лизингови представителства в 12 държави (Австрия, Италия, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Лихтенщайн, Германия, Унгария, България и Македония). Водещата компания в Hypo Group-Alpe-Adria е Hypo Alpe-Adria-Bank International AG, с централа в Клагенфурт, Австрия. За изграждането на “Дунав мол” е създадена българската фирма “Мермег”, която проектите и цялостното ноу-хау за завършване на инвестицията. В Русе в момента има още 3 проекта за изграждане на молове, каза за “Монитор” Иван Иванов, управител на агенцията за недвижими имоти “Олимпия”. Единият е на израелските фирми на Cinema City и Ocif Group, които построиха първия мол в София. Проектът в Русе ще се реализира от Real Estate Services Bulgaria (RESB) в партньорство с русенската фирма „Ирис”. Това ще бъде вторият по големина мол в България след този на “Карфур”, който ще се гради на бул. “Цариградско шосе”. Търговската му площ ще е 56 хил. квадрата и още 30 хил. кв. в бизнеспарк. “Приста ойл” също и има проект за изграждане на мол. Той ще бъде на мястото на колодрума и общината участва с апортна вноска. Инвестиционен проект за мол до Окръжна болница лансира и фирма “Мегахим”. Според русенския брокер тези проекти поне засега са твърде много за крайдунавския град. Повечето от инвеститорите са с ясното съзнание, че през първите години ще работят на загуба. Един от плюсовете е, че в тях ще има кина, защото в Русе от няколко години няма кинозали, каза Иванов. При всички положения тези проекти ще окажат известно влияние върху пазара на търговски площи в Русе, но това ще стане след време, прогнозира шефът на “Олимпия”. Засега не се наблюдава спад на оборотите в малките обекти. Наемите на магазините, особено по централните търговски улици в Русе, растат бързо. През миналата година на ул. “Александровска” те бяха 25-30 евро за квадрат на месец, сега са 35-40. Скокът се дължи на голямото търсене. Всеки иска да има магазин там. На втората ни търговска улица “Борисова” наемите са по-ниски 15-20 евро за квадрат. В моловете началните цени с предварителен договор са 25-30 евро за кв. м, уточни русенският брокер. Преди време бе съобщено, че за Mall Rousse, който е на Cinema City и Ocif Group, има подписани договори за наем за над половината търговски площи. Предвижда се след година молът да бъде 100% отдаден под наем. Откриването му е планирано за началото на 2010 г.
Източник: Монитор (07.05.2008)

Първият мол в Бургас ще отвори до края на ноември Най-късно в края на ноември ще отвори врати първият мащабен търговски център в Бургас - Бургас Плаза (Burgas Plaza). Комплексът включва хипермаркет на френската верига Карфур (Carrefour) и мол на два етажа с около 100 магазина, разположени в северната част на града. Сред ключовите наематели в бургаския мол ще са веригите за облекла Marks&Spencer и Sprider Stores, както и Интерспорт и Техномаркет Европа, съобщи Давид Давидов, директор Търговски и офис площи в Colliers International. Компанията консултира и отдава под наем проекта Бургас Плаза. Средните наемни нива в мола са между 20 и 40 EUR/кв. м в зависимост от размера и местоположението на обектите в него, а около 80% от площите вече са договорени. Бургас Плаза ще бъде изграден на терен от 52 дка и ще има разгъната застроена площ 39 000 кв. м. От тях отдаваемата част ще е около 29 000 кв. м, които включват мола и хипермаркета на Карфур. Предвидени са общо 1270 места за паркиране - около 600 пред водната част и още толкова - на покрива на хипермаркета, от който ще се влиза директно във второто ниво на мола. Решението да се използва покривът за паркиране бе взето с оглед по-голяма функционалност, но има и търговско значение. По този начин вторият етаж на мола става еднакво привлекателен за търговците с първия, тъй като много хора ще паркират и ще минават през него, слизайки надолу, обясни един от съсобствениците в проекта Таня Косева-Бошова. Чрез дружеството Бриджкорп тя и съдружникът й Ричард Макдоналд придобиха 40% от М.Б. Изгрев, което изгражда мол Бургас Плаза. Останалите 60% станаха собственост на Горт Холдинг на британския инвеститор Хенри Гуин-Джоунс. Новите собственици предприемат промени в концепцията на търговския център. Сред тях е премахването на планираните в началото кинозали и засилен акцент върху търговската част. За да постигнем максимално добър микс от наематели, трябва да разполагаме с поне 100 магазина. Така че решихме да включим по-голям брой търговски обекти с малка част с ресторанти и кът за хранене, но без развлекателни площи, обясни Таня Косева-Бошова. Според нея двете ключови предимства на Бургас Плаза са уникалната локация и кратките срокове за отваряне. Търговският център е разположен на ул. Транспортна, в близост до изходите на Бургас за Слънчев бряг и за София. Районът вече се разви като търговска зона с присъствието на големи магазини като Метро, Технополис и австрийската верига от типа „направи си сам” bauMax, която също е купила парцел в близост.
Източник: Пари (16.05.2008)

Първият мол в Бургас отваря врати през есента Над 40 млн. евро ще инвестират общо "Карфур България" и дружеството "М.Б. Изгрев" в "Мол Изгрев" в Бургас. Очаква се грубият строеж да бъде готов до края на месеца. Изпълнител е "АТ инженеринг 2000" ООД. За довършителните работи още не е избран. Проектът е на "Планинг" ООД, архитектурното бюро на арх. Илиан Илиев. "М.Б. Изгрев" е специално създадено за изграждането на търговския център дружество. В момента то е собственост на инвестиционните компании "Горт холдинг" и "Бриджкорп". Първата е известна като собственик на столичния хотел "Радисън", а втората е на мениджърите на "Лендмарк пропърти България" Таня Косева-Бошова и Ричард Макдоналд. Инвеститорите ще изградят и ново пътно платно, както и ще бъдат сложени и светофарни уредби на улицата на мола - "Транспортна", която свързва пътя за София с този за Слънчев бряг и Варна. Налага се пълна реконструкция на кръстовището в жилищен комплекс "Изгрев" до търговския център, която е съгласувана с общината и за която има идеен проект. Мястото, на което се строи молът, е основна търговска дестинация в Бургас, тъй като в района се намират и магазините "Метро" и "Техномаркет". В мола ще има хипермаркет за хранителни и бързооборотни стоки на най-големия търговец на дребно в Европа - "Карфур" (Carrefour), с площ 12 000 кв.м и още 17 200 кв.м площ за отдаване под наем, на която ще се разположат около 100 магазина на други фирми. Общата площ на парцела, върху който е "Мол Изгрев", е 52 дка. Комплексът се състои от компактен, широкоплощен, двуетажен, хоризонтално развит търговски център с два входа. На заден план е едноетажният обем на хипермаркета. Характерна особеност в организацията на площите е централният ост­ров от магазини, около които обикаля система от алеи с периферно разположени търговски обекти. В двата края на основната сграда са разположени своеобразни площадчета, до които са големите магазини, определящи движението на посетителите. Освен магазините комплексът ще разполага с ресторанти и заведения за бързо хранене с общ капацитет 515 места, боулинг зала за 200 души, както и детски кът. Ще има и паркинг, който ще бъде на две нива - наземно за 660 автомобила и второ с 611 места, разположено на покрива на "Карфур". Достъпът до него ще се осъществява по специално изградена рампа в източната част на комплекса. Инвеститорите предвиждат в ресторантите да могат да отсядат едновременно близо 300 души. Капацитетът на заведенията за бързо хранене ще е 215 посетители. Само в магазина на "Карфур" в Бургас ще работят над 200 души. Голямата френска верига влезе в страната ни с амбицията до десет години да има 25 хипермаркета. Очаква се целият комплекс да заработи в края на ноември. Той ще бъде първият шопинг мол в Бургас, но не и последният. Поне още два проекта са в напреднал етап на планиране - "Галерия" на базирания в Полша строителен предприемач "Глоуб трейд център" (GTC), разположен на мястото на съборения винпром в квартал "Славейков", друг - в квартал "Крайморие", на пътя за Созопол, собственост на пловдивската строителна компания "Сиенит" и инвестиционния фонд "Юръпиън кънвърджънс дивелъпмънт кампъни" (ECDC), и трети в квартал "Меден рудник" на местния предприемач "Сън сити". Проект за още един търговски комплекс има и местната строителна фирма "Мидия".
Източник: Строителство Градът (19.05.2008)

Мистериозни ирландци вдигат небостъргач Ирландци са готови да вложат 70 млн. евро в най-големия офис център у нас. Инвеститор в Европейски търговски център (ЕТЦ) е акционерно дружество. В него мажоритарен дял имат поне 30 ирландски предприемачи. Знае се само, че един от тях е бивш шеф на Bank of Ireland. От българска страна участват бизнесмените Валентин и Десислав Попови, които стартираха развлекателния център "Софияленд"с предоставяне на общинска земя. Проектът включва пет офис сгради, най-висока от които е 65-метров небостъргач. Те са на обща площ от 70 000 кв. м, или 10% от сега съществуващите на пазара бизнес площи. Тунел под "Цариградско шосе" ще свързва центъра с автомобилния поток и градския транспорт, обясни архитектът на проекта Илиан Илиев. В издигането на сградите вече е зает около 50-60% от строителния ресурс на София, отбеляза той. Строителството ще се изпълни от гръцката "Терна", а финансирането е подсигурено от "Пиреос Банк". Очаква се наемните цени да са около 14,5 евро за кв. м, съобщи Атанас Гаров от компанията за недвижими имоти "Колиърс Интернешънъл". Най-малката бизнес сграда вече е продадена на веригата "Карфур". Ако сделка за продажба бъде включена към днешна дата, доходността ще бъде 7%, казаха консултантите. Асансьорите в небостъргача ще бъдат най-бързите у нас. Така от покрива до рецепцията ще се стига само за 26 секунди. Покривите ще са озеленени. Бизнес сградите ще разполагат с 838 паркоместа. Откриването на центъра е планирано за началото на 2010 г.
Източник: Стандарт (03.06.2008)

Ново поколение офиси вдигат на софийското "Цариградско шосе" Ако някой не е минавал скоро по софийския булевард "Цариградско шосе", би се изненадал от броя на крановете от едната страна на детелината на пътя към кварталите "Младост" и "Дружба". Общо 14 съоръжения са ангажирани в най-големия строеж в момента в София - шопинг мол и бизнес център с обща разгъната застроена площ 240 хиляди квадратни метра, а само 70-те хиляди квадратни метра офиси в него се равняват на една десета от модерните бизнес сгради в столицата. Дали са твърде много? На фона на близо 170 хил. кв.м, наети през 2007 г., едва ли. Глад за съвременни офис площи, съчетан със сравнително ниски обеми на ново предлагане, повиши наемите им от 14 до средно 17 евро на квад­ратен метър на месец за две години по данни на международния консултант "Колиърс" (Colliers International). "Само тази година ще се появят 80 до 100 хиляди квадратни метра", каза Антон Славчев от компанията. Числото пак е по-малко от усвоените миналата година, при положение че и търсенето се очаква да нараства с общия ръст на икономиката. Проектът на "Цариградско" е един от малкото от тези мащаби, които в момента активно се изграждат. Очаква се да бъде завършен през януари-февруари 2010 г., четири-пет месеца след отварянето на намиращия се на същия парцел най-голям шопинг мол в София. "Първият голям плюс е, че този шопинг център и офис сградите се случват реално", каза Атанас Гаров, изпълнителен директор на Colliers International в България, при първото официално представяне на проекта за медиите миналата седмица. "Сградите вече се радват на изключително голям интерес", добави той. Доказателството: почти две години преди завършването им една от тях е изцяло дадена под наем. Тя има около 7500 кв.м офиси и ще се използва от "Карфур" (Carrefour), френската търговска верига, която ще бъде собственик на хипермаркет за хранителни стоки в шопинг центъра отдолу. Общата офис площ, която ще се дава под наем, е 71 хил. кв.м. Отделните сгради предлагат между 7000 и 23 000 кв.м, а етажните плочи са между 1000 и 1500 кв.м. Средният наем, в който се целят инвеститорите, е 14.5 евро на квадратен метър на месец - дългосрочен наем, който би могъл да издържи както на повишения, така и на падания на пазара според консултанта Антон Славчев. Инвеститорите в проекта са основно ирландски, с опит в банковия сектор и строителството както в Ирландия, така и в други страни, каза техният представител Емил Емануи­лов. Те имат и български съдружници, които обаче държат миноритарни дялове в инвестицията. Парцелът от 53 560 кв.м е поделен между тях и инвеститорите в шопинг центъра - гръцкия фонд "Асос кепитъл" и "Карфур България". Сградите ще имат общ паркинг. От тях за офисите са обособени 830 паркоместа, които в извънработно време и през уикендите ще се добавят към над две хилядите паркоместа на мола, за да обслужват неговите посетители. Проектант на целия комплекс е фирмата на арх. Илиан Илиев - "АС Илиев", който проектира и шопинг мола "Сити център София" и работи по проектите на "Карфур" в България, включително първия мол в Бургас и друг в Стара Загора. Изпълнител на строителството е гръцката компания "Терна", а проект мениджър е "Савант". Общият размер на инвестицията в офис сградите е 70 милиона евро. Целта е те да удовлетворят част от търсенето на съвременни и представителни офиси. Ще имат всички екстри за клас А - от паркоместата, през двойните инсталационни подове и окачените тавани, аварийно електрозахранване и др. Предвижда се и изграждането на тунел, който да свърже директно подземните нива на комплекса с квартал "Младост" от другата страна на "Цариградско шосе". Офисите ще имат и характеристики като светли височини от 2.80 м, система за управление (BMS), обвързана с климатичната инсталация, ще бъдат напълно оборудвани и със спринклерна пожарогасителна инсталация. Фотоволтаични инсталации по покривите на сградите ще осигуряват и електроенергия за нуждите им. Високотехнологични асансьори ще извозват служителите и посетителите на бизнес центъра със скорост 2.5 метра в секунда, а "умна" система за контрол на маршрутите им ще предвижда с кой асансьор и как най-бързо да стигнат още с регистрирането си на входа. "Акцент на този проект е сграда А, висока 65 метра", каза арх. Илиев. Тя ще бъде "лицето" на проекта към "Цариградско шосе". Ще бъде и една от първите, които гостите на София, идващи от Южна България или от аерогарата, виждат. По думите на Антон Славчев от Colliers International тези офиси ще са първите от третото поколение в България след първото - "на стъклените фасади", появили се преди години, и второто - на качествените площи, при строителството на които все пак са правени известни компромиси. Комплексът с РЗП 240 хил. кв.м е ангажирал около 60% от строителния и инженеринговия ресурс на София, твърдят инвеститорите. Дори това да изглежда твърде много, то е е ясен знак, че новото поколение офис сгради идва и с нови мащаби. Доказват го следващите подобни проекти - мол и офис център на бул. "Ситняково", офис комплекс и хотел на "Цариградско шосе", бизнес паркът до летището или небостъргачът и шопинг центърът на бул. "Цар Борис III".
Източник: Строителство Градът (09.06.2008)

Карфур“ вдига мол и в Стара Загора Френската верига „Карфур“ влиза в Стара Загора със строителството на хипермаркет на бул. „Зора“ пред ДЗУ, съобщава икономическият портал на града. От общината обаче твърдят, че разрешение за строителство на това място засега не е издавано. Въпреки това е ясно, че пред ДЗУ хипермаркет ще има и той ще е на „Карфур“. Навлизането на голям играч като „Карфур“ - номер едно в Европа и номер две в света по продажби след американската група „Уол-Март“, със сигурност ще промени търговията на дребно у нас, коментираха анализатори на пазара още миналата година, когато французите стъпиха в София и в Бургас. Според експерти от този сектор за първи път на нашия пазар ще има класически хипермаркети - магазини на огромни площи от над 10 хил. кв. м, които ще предлагат огромно разнообразие от стоки - от храни до дрехи и електроника. Очаква се до първото полугодие на 2009 г. компанията да отвори в София най-големия мол на Балканите - „Карфур Цариградско”. Общият размер на инвестицията в него е над 200 милиона евро.
Източник: Класа (18.06.2008)

Елегантни стъклени пана оформят "АВИ бизнес център" в София На 17 юни официално бе открита офис сградата на столичния бул. "Цариградско шосе" между кръстовището с бул. "Александър Малинов" и бензиностанция "Шел". Инвеститор на "АВИ бизнес център" е фирма "АВИСет" ООД с управител Андрей Желязков. Проектът е разработен от екип с главен проектант и ръководител на колектива арх. Юри Ангелов. Главен изпълнител е "МВ Интерстрой" ООД с управител Димитър Бончев. Консултант по строителния надзор е фирма "Светлозара Драганова". "АВИ бизнес център" получи разрешение за ползване през декември 2007 г. Сградата е ситуирана успоредно по направлението на булеварда със застроена площ около 1800 кв.м и разгъната застроена площ 6400 кв.м. Това е втората офис сграда инвестиция на "Ависет" ООД в София, която е замислена и реализирана като огледален образ на първата, разположена също на бул. "Цариградско шосе". Така двете сгради всъщност образуват един архитектурен ансамбъл. Местоположението на сградите на булевард като "Цариградско шосе" определя архитектурно-обемното решение, каза арх. Юри Ангелов. То е избрано в много изчистени форми с прави линии, подчертаващи направлението и динамиката на булеварда. Фасадите са с ефектно решение от стъклени пана. Две цилиндрични кули маркират зоната на входовете. Основният подход за сградата е решен от локалното платно на булеварда. На партерно ниво е разположен шоурум за автомобили с богато остъкляване. В пет нива над партера се оформя изцяло офисна зона, която е съобразена с най-съвременните стандарти. Сградата отговаря на изискванията на офис клас А++, каза Андрей Желязков. Помещенията са съобразени с осигуряване на комфортна среда на обитаване. Цялата сграда е отдадена под наем. Сред фирмите наематели са Пиреос банк, "Мартинса Фадеса", "Карфур", "Екскадра", "Делта нюз" и други. На последно ниво на сградата е оформена просторна покрив тераса. Бъдещите планове на инвеститора предвиждат изграждане на бизнес комплекс на площ 33 дка до летище София. Очаква се строителството да започне до края на 2008 г. Комплексът ще включва офис сгради и болница.
Източник: Строителство Градът (23.06.2008)

"Карфур" инвестира в Стара Загора 10 млн. евро Търговско-развлекателен комплекс в Стара Загора. Общата инвестиция е в размер на около 10 млн. евро, съобщиха от компанията. Новият мол се разполага на бул. "Зора" в областния град, в близост с "Дискови запаметяващи устройства" АД (ДЗУ), Стара Загора. Търговско-развлекателният комплекс е в имот с площ от 20 900 кв.м. Търговската площ на мола ще е 14 575 кв.м, а на хипермаркета - 6324 кв.м. Проектната разработка е дело на "Планинг" ООД с водещ проектант арх. Илиян Илиев. В момента се провежда избор на главен изпълнител, уточниха от "Карфур". В търговско-развлекателния комплекс в Стара Загора ще бъдат открити нови 400 работни места. Планирано е комплексът да бъде завършен и въведен в експлоатация през 2010 г. От община Стара Загора съобщиха, че все още в администрацията не е внесена проектна документация. При извършен оглед на терена от общински специалисти е констатирано, че имотът се благоустроява, уточниха от пресслужбата на общината. През 2009 г. ще отвори врати най-големият комплекс на компанията на Балканите - обектът "Карфур Цариградско". Той е разположен на едноименния булевард в столицата и в цялостното му изграждане ще бъдат инвестирани над 200 млн. евро от дружествата "Карфур България" АД и "Европейски търговски център" ООД. Френската верига за бързооборотни стоки "Карфур" е една от най-големите в световен мащаб и е първи търговец на дребно в Европа. Силни позиции марката има в Испания, Белгия, Италия и Гърция и Полша. Продажбите на компанията за 2006 г. са близо 74.5 млрд. евро. През следващите пет до седем години от "Карфур" планират да отворят в България 20 хипермаркета.
Източник: Строителство Градът (07.07.2008)

MKB Unionbank финансира с над 55 млн. евро строителството на Гранд Мол Варна. Общата стойност на проекта е 129 млн. евро, а инвеститор е Orchid Developments Group Ltd.. Банка ДСК и Банка ОТП участват също с над 55 млн. евро, като унгарската институция води администрирането на кредита. В търговско-развлекателния център на над 150 хил. кв. м обща разгъната застроена площ ще бъдат разположени над 220 магазина. В търговският център ще отвори врати и хипермаркет от веригата Carrefour. Orchid Developments Group Ltd. e инвеститор на пазара на недвижими имоти у нас, листван на Лондонската фондова борса. Комплексът ще се управлява от екип на Colliers International за пропърти мениджмънт. „Тази сделка е поредното доказателство, че MKB Unionbank е една от водещите институции в страната в областта на проектното финансиране. След като през тази година допълнително бе увеличен капиталът на банката, тя се превърна в една от десетте финансови институции в страната, които могат да кредитират крупни проекти”, коментира Орлин Александров, ръководител на „Проектно финансиране и недвижими имоти” в MKB Unionbank, единият от финансовите кредитори на Мол Варна. В напреднала или финална фаза са още няколко големи проекта, които банката ще финансира. Като част от германската банкова група на Bayerische Landesbank, MKB Unionbank е представител на немската финансова система. Банката е осмият по големина кредитор в страната и на четвърта позиция по ръст на кредитния портфейл по данни към края на март 2008 г.
Източник: Insurance.bg (10.07.2008)

Една от най-големите вериги за кафе-заведения "Старбъкс" ще навлезе на българския пазар до края на годината, съобщи гръцкият вестник "Та неа". "Старбъкс" влиза в България чрез гръцката фирма "Маринопулос", която въведе на българския пазар и френската търговска верига "Карфур". С печата на гръцката компания в Румъния отвориха врати четири кафета от тази верига, а в Кипър има девет.
Източник: Стандарт (10.07.2008)

Инвестират 70 млн. евро в офис комплекса Европейски търговски център. Проектът ще добави 71 хил кв. м бизнес площи към предлаганетов София в начаото на 2010 г. Почти две години преди завършването една от сградите е изцяло дадена под наем. Тя има окол 7500 кв. м офиси и ще се използва от Карфур (Carrefour), френска търговска верига, която ще бъде собственик на хипермаркет за хранителни стоки в шопинг центъра отдолу. Парцелът от 53 560 кв. м е поделен между офисите и шопинг центъра Карфур България, които ще имат общ паркинг. (Индекс Имоти)
Източник: Други (11.07.2008)

Карфур влиза и в България мол Френската верига за търговия на дребно Карфур е първият наемател в България мол, чието строителство започва на столичния бул. България. Договорът е за 5600 кв. м, на които ще бъде разположен вторият хипермаркет на веригата в София. Първият е на бул. Цариградско шосе, където Карфур притежава 12 хил. кв. м в комплекса Хермес парк. България мол ще отвори през 2011 г. на кръстовището на бул. България и Тодор Каблешков. Инвеститори са британските компании LS Property и Salamanca Capital, които ще вложат около 150 млн. EUR. Според мениджъра на проекта Ели Егоси 30% от площите в мола са отдадени под наем още преди старта на строителството и официалната кампания. България мол ще има разгъната площ от 137 хил. кв. м, от които 33 хил. кв. м търговска и 25 хил. кв. м офис част. Сред очакваните наематели в него е и операторът на кината Арена - Александра груп. Компанията ще разположи киносалони на 2400 кв. м в мола, но още не е подписала договор, съобщиха от Colliers International, която отдава площите.
Източник: Пари (16.07.2008)

Над 100 млн. евро ще е инвестицията в "Мол България" Повече от 100 млн. евро ще бъде инвестицията в търговско-развлекателния център и офис комплекс "Мол България", на който във вторник със сребърни лопати беше направена първата копка. Комплексът трябва да бъде завършен до две години и половина, съобщи Ели Егоси, който е мениджър на комплекса и представител на инвеститорите - "Ел Ес пропърти" (LSProperty) и международната група за управление на инвестиции в имоти "Саламанка" (Salamanca Capital). "Мол България" се намира на столичния бул. "България" и ще се състои от търговска сграда и две офис постройки. Общата площ ще е близо 140 хил. кв.м, а търговската, предназначена за отдаване под наем - 33 хил. кв.м. Молът ще има 140 магазина. Основен наемател в комплекса ще е френската верига за бързооборотни стоки "Карфур". По този начин конкуренцията в района ще се изостри, защото в непосредствена близост се намира магазин на веригата "Била". Други ключови наематели в мола ще са веригата за техника "Техномаркет" и кино "Арена". Офис сградите на комплекса ще включват 25 хил. кв.м площ.
Източник: Дневник (16.07.2008)

15 юли 2008 г., София. Днес официално стартира строителството на най-изискания търговски център в София – „България Мол“, който ще се намира на кръстовището на булевардите „България” и „Тодор Каблешков”. Първата копка бе направена със сребърни лопати на специална церемония от инвеститорите LSProperty и Salamanca Capital, с участието на кмета на София Бойко Борисов и главния архитект на София – Петър Диков. На събитието присъстваше и кметът на район Триадица – Евтим Евтимов. Официалните лица започнаха градежа на мола, подреждайки елегантни кубчета, които, поставени едно до друго, образуваха логото на „България Мол“. За забавление на присъстващите бе организирано уникално шоу с багер. „България Мол“ e ситуиран на една от топлокациите в София – на ъгъла на бул. „България“ и бул. „Тодор Каблешков“. Непосредствената близост до едни от най-престижните райони на града – Бояна, Драгалевци, Бъкстон, Иван Вазов, и лесният достъп до центъра правят мола изключително привлекателна дестинация както за търговците, така и за бъдещите му посетители. „България Мол“ ще има 4 подземни и 4 надземни нива, разположени на площ от 137 000 кв. м, от които над 33 000 кв. м ще бъдат търговските и над 25 000 кв. м – офис площите. Предвидени са повече от 140 търговски обекта, както и над 1100 паркоместа. Сред първите наематели на „България Мол“ изпъква името на най-голямата търговска верига в Европа в областта на бързооборотните стоки – френската Carrefour. Отдаването на площите под наем е поверено на Colliers International – водещата консултантска компания на пазара на търговски площи в страната. Проектът е дело на известните архитекти от студио MYS Architects. Като дизайн, организация на пространството, както и в съответствие с високото ниво на бъдещите си наематели новият търговски център ще наложи напълно различни стандарти от досега съществуващите. Очаква се „България Мол“ да бъде завършен през 2011 година.
Източник: Фирмена информация (17.07.2008)

Карфур ще строи за 50 млн. EUR Най-голямата верига за търговия на дребно в Европа Карфур (Carrefour) ще изгради магазин за над 50 млн. EUR в Стара Загора. Това съобщи Йордан Стефанов, управител на компанията Евробилд, която е съинвеститор в обекта. Дружеството е собственик на парцел, върху който ще бъде изграден търговски център. В него Карфур е съсобственик със закупуването на 9 хил. кв. м за хипермаркет. В момента вървят изкопните работи на обекта, който ще бъде разположен на източния вход на града. До края на следващата седмица ще приключи търгът за избор на строителна фирма. Магазинът трябва да бъде готов до средата на 2010 г. Върху площ от 21 хил. кв. м ще бъде построена сграда с 2 подземни нива за 1200 автомобила и 2 надземни етажа. Общата разгъната застроена площ ще бъде 70 хил. кв. м. На нея ще бъдат разположени около 106 магазина и ресторанта, както и хипермаркет Карфур. За разлика от останалите строящи се 3 мола в Стара Загора в този не са предвидени кина и други места за забавление. Проектът е подготвен от архитектурно бюро АС Илиев. Тяхно дело са и други проекти с участието на Карфур в България. От Евробилд не се притесняват от конкуренцията на останалите три мола, които се строят на територията на Стара Загора. На 2 октомври предстои да отвори врати първият мол в града на Александра груп. Според инвеститорите той ще допълни новата търговска зона край Стара Загора.
Източник: Пари (09.09.2008)

Всичко за продан Страх от фалити изкара всичко на тезгяха. Продават се от ваканционни комплекси до молове. Призракът на световната финансова криза кара инвеститорите да приемат и не особено изгодни сделки. Целта е да си върнат най-бързо вложените пари и да изплатят кредитите, които стават все по-скъпи. Който разполага със свободни средства, ще пазарува евтино, ако кризата се задълбочи, обясняват брокери. Тенденцията за тотална разпродажба се забеляза първо при имотите по морето и затворените жилищни комплекси, обясни шефът на Национално сдружение "Недвижими имоти" Лъчезар Искров. Някои молове вече също смениха собствениците си. Последната крупна сделка беше продажбата на "Сити център София". Преди това бяха изтъргувани проектите на "Карфур" в Бургас и столицата, както и първият варненски мол.
Източник: Стандарт (02.10.2008)

Морските инвеститори залагат на шопинга Със седем мола ще се сдобие морската столица след години. Два вече работят, има проекти за още пет. 650 млн. евро е общата сума на инвестициите, а търговските площи ще бъдат около 600 хил. кв. м. Първи беше "Пфое мол", зад който стои "Люк" АДСИЦ на Карл Хайнц Пфое. През лятото отвори врати и "Мол Варна", в който инвеститор е "Интерсервиз Узунови". В момента собственик на мола е най-големият частен холдинг в строителството и развитието на имоти във Великобритания "Милър дивелъпмънтс", който придоби собственост срещу 120 млн. евро. Това е най-високата цена, платена за търговско-развлекателен център у нас. През първата половина на 2009 г. ще бъде открит "Варна тауърс", в който са инвестирани над 40 млн. Той ще разполага с две офис кули и търговска площ от 52 000 кв. м. "Галерия Варна" ще бъде построен на терен, недалеч от мебелната палата. Инвеститор е "Глобъл трейд къмпани", в съдружие със собствениците на парцела Тони и Калоян Икономови, които изграждат 37 000 кв. м площи за отдаване под наем. Върху руините на завод ВАМО в първата половина на 2010 г. трябва да бъде реализиран "Черно море парк" на "ЕЦЕ проектмениджмънт". Инвестицията е около 150 млн. евро. Новият шопинг комплекс ще има над 56 хил. кв. м чиста наемна площ, от които 50% са вече отдадени. В него ще има над 220 магазина. Завършването е планирано за 2010 г. По-голямата част от площите в изграждащия се "Гранд мол" вече са отдадени под наем. Продължителността на договорите е между 10 и 30 години. В списъка влизат "Карфур" и кино "Арена". Общият брой на магазините е 220. "Гранд мол" ще бъде първият по рода си fashion мол у нас. Пряка конкуренция се очаква на бул. "Владислав Варненчик", където върви строителството на "Оркид мол" в непосредствена близост до "Варна мол". Проектът ще бъде завършен едва в началото на 2009 г. Комплексът ще разполага с 51 хил. кв. м чиста търговска площ. Инвеститорът "Оркид дивелопмънтс" предвижда да вложи около 140 млн. евро.
Източник: Стандарт (02.10.2008)

Най-големият мол на Балканите ще е на "Цариградско шосе", близо до 6-ти километър. Той ще отвори врати догодина. Инвеститорът влага в проекта 200 млн. евро. На покрива са заведенията и центровете за забавления. Молът ще се разпростре на 240 хил. кв. метра. Проектът бе продаден от "Карфур" на гръцкия фонд за инвестиции в недвижими имоти "Асос Кепитъл", а френската верига остана като наемател.
Източник: Стандарт (02.10.2008)

Карфур продаде имот на британци В Бургас вече има обявени шест проекта за молове. Двата ще са в отдалечения комплекс "Меден рудник", където обаче живее една трета от населението. Инвеститорите са "ГМ Строй" и "Сан Сити". "Сан Сити" се е заела вече с реализирането на друг проект - търговския център до училище "Васил Априлов". Sun City Centre ще е на 15 етажа върху 41 516 кв. м. Инвестицията надхвърля 30 млн. евро. Молът Burgas Plaza в комплекс "Изгрев" трябваше да отвори врати през есента. Преди няколко месеца собственикът му - френският гигант Carrefour, го продаде на британския инвеститор Хенри Гуин-Джоунс и мениджърите и съсобствениците в "Лендмарк" - Ричард Макдоналд и Таня Косева-Бошова, но запази своята търговска площ. Реално новите собственици купиха 52 декара земя и проект с обща разгъната застроена площ 39 хил. кв.м. Цената на сделката не беше официално обявена. Ориентир за размера й са последните продажби на молове в София и Варна, където купувачите броиха по около 100 млн. евро. В самото начало изпълнителният директор на "Карфур България" Жан Антоан обяви, че испанската модна къща Zara е важен коз за бъдещия търговски център. GTC Galleria Burgas се очаква да отвори врати в началото на 2010 година. В източната част на Бургас ще се изгражда нов търговско-административен комплекс "Омега център". Той е проектиран от "ППП Консорциум-Атика Р5 и РИФ Пеньо Столаров АРТ" ООД.
Източник: Стандарт (02.10.2008)

Бизнесменът Христо Ковачки продава търговската си верига "Европа" на литовската "Максима", собственик на магазините "Т-маркет". Двете компании са подписали предварителен договор и са информирали Комисията за защита на конкуренцията за предстоящата сделка. Информацията за водене на преговори беше потвърдена от двете дружества. Продажбата засяга само търговския бизнес. Активите ще останат собственост на Христо Ковачки, а бизнесът в тях ще бъде управляван от "Максима". "Европа" има 20 собствени магазина и 4 под наем. Генералният мениджър на "Максима България" Павел Филипов съобщи, че преговарят за 24-те магазина и още четири локации за бъдещи обекти. "Т-маркет" в момента има 27 магазина и след финализирането на сделката тя ще стане една от веригите с най-голяма мрежа - над 50 обекта. И двете страни отказват да съобщят за каква цена преговарят. "Подписали сме предварителен договор. Интензивните преговори с акционерите относно сроковете и стойността на сделката вече са започнали. Няма договорена цена. Очаквам сделката да завърши до два месеца", съобщи Филипов. Купувачът още не е решил дали да запази марката "Европа", или да промени магазините на "Т-маркет", казаха още от "Максима". Нямаме ясно решение как ще развиваме новите магазини, посочи Филипов. "Европа" е една от последните чисто български вериги на пазара, след като през годините повечето български компании станаха собственост на по-големи чужди инвеститори. Изключение засега прави "Фантастико". Сред търговците от дълго време се говори за намерението на Христо Ковачки да продаде "Европа". Преди началото на финансовата криза и спада на борсата той дори обяви, че иска да листва компанията. Интерес към нея имаха и немалко чужди вериги и инвестиционни фондове. До сделка обаче не се стигаше заради високата цена, която собственикът искаше, казват източници от сектора. Сега обаче Ковачки трябва в близките месеци да намери 100 млн. лв., за да плати на държавата ТЕЦ "Бобов дол", затова сделката за "Европа" изглежда почти сигурна. Има няколко метода да се изчисли цената на търговската верига. Когато става въпрос за продажба само на бизнеса, без активите, цената е между 20 и 50% от годишния оборот. Процентът зависи от потенциала на пазара, възможността магазините да се развиват, конкуренцията, потреблението, общата икономическа обстановка. През миналата година "Европа" е има продажби за малко над 120 млн. лв. от 21 обекта. На тази основа може да се предположи, че цената й би варирала между 12 и 30 млн. евро. Според експерти от бранша при сегашната ситуация и развитието на пазара в България нормална цена би била в размер на 30% от оборота, тоест около 18-20 млн. евро. "Т-маркет" стъпи на българския пазар през 2005 г. Веригата е собственост на най-голямата прибалтийска компания за търговия - Maxima. За три години дружеството успя да отвори близо 30 обекта и да изгради мрежа с национално покритие. През тази година компанията купи осем от магазините на "Фамилия" и ги обедини под своята марка - "Т-маркет". Литовците имат амбициозни планове - да разширяват още присъствието си, да отваря нови магазини и разработва различни формати. През 2006 г. веригата има продажби за малко над 57 млн. лв., а през миналата година оборотът й достига близо 95 млн. лв., което е ръст от над 66 на сто. Само за първите девет месеца на годината има продажби за около 90 млн. лв., показват финансовите й резултати. Ръстът спрямо същия период на миналата година е 35 на сто. В момента "Т-маркет" е позиционирана в сегмента на т.нар. дискаунт магазини. Те залагат най-вече на ниската цена на асортимента. Друга дискаунт верига и пряк конкурент на литовците на българския пазар засега е германската "Кауфланд". Много скоро обаче конкуренцията сред дискаунтърите ще се засили, след като Lidl и Plus отворят първите си магазини. Това се очаква да се случи следващата година. Пак догодина в София ще отвори и първият магазин на френската "Карфур", което съвсем ще активизира борбата на веригите за привличане на клиенти.
Източник: Капитал (31.10.2008)

Бизнесменът Христо Ковачки продава търговската си верига "Европа" на литовската "Максима", собственик на магазините "Т-маркет". Двете компании са подписали предварителен договор и са информирали Комисията за защита на конкуренцията за предстоящата сделка. Информацията за водене на преговори беше потвърдена от двете дружества. Продажбата засяга само търговския бизнес. Активите ще останат собственост на Христо Ковачки, а бизнесът в тях ще бъде управляван от "Максима". "Европа" има 20 собствени магазина и 4 под наем. Генералният мениджър на "Максима България" Павел Филипов съобщи, че преговарят за 24-те магазина и още четири локации за бъдещи обекти. "Т-маркет" в момента има 27 магазина и след финализирането на сделката тя ще стане една от веригите с най-голяма мрежа - над 50 обекта. И двете страни отказват да съобщят за каква цена преговарят. "Подписали сме предварителен договор. Интензивните преговори с акционерите относно сроковете и стойността на сделката вече са започнали. Няма договорена цена. Очаквам сделката да завърши до два месеца", съобщи Филипов. Купувачът още не е решил дали да запази марката "Европа", или да промени магазините на "Т-маркет", казаха още от "Максима". Нямаме ясно решение как ще развиваме новите магазини, посочи Филипов. "Европа" е една от последните чисто български вериги на пазара, след като през годините повечето български компании станаха собственост на по-големи чужди инвеститори. Изключение засега прави "Фантастико". Сред търговците от дълго време се говори за намерението на Христо Ковачки да продаде "Европа". Преди началото на финансовата криза и спада на борсата той дори обяви, че иска да листва компанията. Интерес към нея имаха и немалко чужди вериги и инвестиционни фондове. До сделка обаче не се стигаше заради високата цена, която собственикът искаше, казват източници от сектора. Сега обаче Ковачки трябва в близките месеци да намери 100 млн. лв., за да плати на държавата ТЕЦ "Бобов дол", затова сделката за "Европа" изглежда почти сигурна. Има няколко метода да се изчисли цената на търговската верига. Когато става въпрос за продажба само на бизнеса, без активите, цената е между 20 и 50% от годишния оборот. Процентът зависи от потенциала на пазара, възможността магазините да се развиват, конкуренцията, потреблението, общата икономическа обстановка. През миналата година "Европа" е има продажби за малко над 120 млн. лв. от 21 обекта. На тази основа може да се предположи, че цената й би варирала между 12 и 30 млн. евро. Според експерти от бранша при сегашната ситуация и развитието на пазара в България нормална цена би била в размер на 30% от оборота, тоест около 18-20 млн. евро. "Т-маркет" стъпи на българския пазар през 2005 г. Веригата е собственост на най-голямата прибалтийска компания за търговия - Maxima. За три години дружеството успя да отвори близо 30 обекта и да изгради мрежа с национално покритие. През тази година компанията купи осем от магазините на "Фамилия" и ги обедини под своята марка - "Т-маркет". Литовците имат амбициозни планове - да разширяват още присъствието си, да отваря нови магазини и разработва различни формати. През 2006 г. веригата има продажби за малко над 57 млн. лв., а през миналата година оборотът й достига близо 95 млн. лв., което е ръст от над 66 на сто. Само за първите девет месеца на годината има продажби за около 90 млн. лв., показват финансовите й резултати. Ръстът спрямо същия период на миналата година е 35 на сто. В момента "Т-маркет" е позиционирана в сегмента на т.нар. дискаунт магазини. Те залагат най-вече на ниската цена на асортимента. Друга дискаунт верига и пряк конкурент на литовците на българския пазар засега е германската "Кауфланд". Много скоро обаче конкуренцията сред дискаунтърите ще се засили, след като Lidl и Plus отворят първите си магазини. Това се очаква да се случи следващата година. Пак догодина в София ще отвори и първият магазин на френската "Карфур", което съвсем ще активизира борбата на веригите за привличане на клиенти. Веригата "Европа" Първите си магазини Христо Ковачки отваря през 1992 г. През 2001 г. решава да ги обедини в търговска верига "Европа". Обектите са придобивани поетапно през годините, като всички те са работили и преди това като магазини. Веригата няма новопостроени обекти. До миналата година магазините на "Европа" се управляваха от общо 13 компании. През май 2007 г. собственикът на веригата - Христо Ковачки, обедини всички дружества в "Магазини Европа" АД. Това беше стъпка, която трябваше да подготви веригата за качването й на борсата, както самият Ковачки беше обяснил по-рано. Листването на "Европа" трябваше да стане още през миналата година, но до такова не се стигна. По продажби за миналата година "Европа" е на шесто място сред веригите в България. С оборот от около 120 млн. лв. тя е след "Пикадили" (166 млн. лв), "Фантастико" (200 млн. лв.). Най-големите вериги по оборот са "Метро", "Билла" и "Кауфланд".
Източник: Капитал (03.11.2008)

Строителството на търговски паркове забави темповете Световната финансова криза забави изграждането на търговски паркове у нас. Очаквам до две години на пазара да има по-малко на брой проекти от това, което предприемачите бяха планирали, но те да са много по-добри от съществуващите в момента, каза Сергей Койнов, изпълнителен директор на "Фортън" по време на семинар, посветен на модерните търговски формати. Той даде за пример замразяването на проекта на литовската група "Акрополис" в София, както и бавните темпове, с които се изграждат центровете на германския гигант ЕСЕ. Едно от малкото изключения е проектът на френската "Карфур", който върви по план, посочи Койнов. В момента у нас в експлоатация са близо 136 хил. кв.м търговски площи в моловете в четири града в страната. В процес на изграждане са около 650 хил.кв.м, а близо 100 хил. са на фаза проект, показва изследването на "Фортън". Павлина Никова, мениджър търговски площи в компанията, посочи, че пазарът вече се е обърнал и от пазар на инвеститори е станал пазар на потребители. Според нея от съществено значение за успешното развитие на един мол са локацията, миксът от наематели, архитектурата, разположенето и големината на помещенията.
Източник: Дневник (12.11.2008)

"Старбъкс" отваря първoтo си заведение в България Най-голямата кафе верига в света "Старбъкс" отваря първия си обект в София в сряда. Заведението ще се намира на ъгъла на бул. "Гурко" и "Васил Левски", на мястото на бившата пицария "Хът". Компанията планира да отвори и втори обект в столицата до края на годината - в района на НДК. Едно кафе във веригата ще струва около 3 лв., като цената ще варира според вида. "Старбъкс" влиза в България през гръцката "Маринопулос кофи къмпани", която въведе в страната маркaта дрехи "Маркс и Спенсър" и търговската верига "Карфур". Кафе веригата ще се конкурира с "Коста кофи", "Онда", "Кофихевън", "Маккафе", "Кофи хаус", "Фло кафе", които присъстват в по-големите градове. Засега обаче веригата ще атакува само София.
Източник: Дневник (24.11.2008)

7 декември 2008 г., София. Orchid Group обяви, че испанската компания Inditex Group е избрала Grand Mall във Варна за първите си търговски обекти в града. Освен ZARA, наложилата се търговска верига ще въведе представителни магазини на марките Bershka, Pull and Bear, Stradivarius. Inditex Group е една от най-големите компании за продажба на модни стоки с повече от 3700 магазина по света. „Фактът, че известни имена като Inditex Group и Carrefour избират Grand Mall във Варна, е голямо постижение и потвърждава значимостта на нашия проект“, подчерта Ели Егоси, консултант за Grand Mall. „Тези договори са израз на доверието на инвеститорите в българския пазар и в частност в нашия проект. Мога да ви уверя, че още международни и доказали се марки ще подпишат договори с нас, което прави Grand Mall най-доброто място за пазаруване в региона“. „Подписването бележи успешния резултат от продължителния процес на преговори“, каза Давид Давидов, директор „Търговски комисионни услуги“, Colliers International. „Присъствието на наемател от такъв мащаб осигурява стратегическо предимство на нашия проект пред конкуренцията ни. Изключително сме удовлетворени от резултата и сме уверени, че от Inditex Group са направили правилния избор във Варна“. Grand Mall във Варна е разположен на едно от най-оживените места в града – на бул. „Владислав Варненчик“, с отличен достъп и в непосредствена близост до центъра. Търговският комплекс е с 52 000 кв. м отдавана под наем площ (GLA) и с повече от 1700 паркоместа. Проектиран е от Orchid Development Group Ltd. и се очаква да бъде отворен през първата половина на 2010 г. Според Colliers International в България – ексклузивен консултант по отдаване на площите в Grand Mall под наем, заемането на площите вече е достигнало 60%. Освен марки като ZARA на Inditex Group в мола ще се позиционират и хипермаркет Carrefour, кино Arena, Technomarket. Mango, Intersport, Douglas, Senza, Guess, Playlife, Tom Tailor, Bata, Adidas, Terranova, Calliope са също сред известните наематели в Grand Mall. Повече за Orchid Development Group Ltd.: Orchid Developments Group Ltd. е международна компания предприемач в областта на недвижимото имущество, листвана на Алтернативния инвестиционен пазар (AIM). Orchid осъществява дейност във всички важни сектори на българския пазар за недвижимо имущество. С повече от 150 милиона евро инвестиции, Orchid Group е една от най-разпознаваемите компании в своята сфера на дейност за България.
Източник: Фирмена информация (08.12.2008)

Най-голямата верига за бързооборотни стоки в Европа и втора в света "Карфур" влиза в България с амбицията до десет години да има 25 хипермаркета. Френската търговска верига има над 14 600 магазина в 30 страни на 4 континента,над 455 000 служители и има 97 млрд евро годишен оборот за 2006 г. Карфур влиза в България първо в пет големи градове – София, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. „Русенският” "Карфур" ще бъде в комплекс „Гранд Плаза” с наета площ от 10 000 м2 и ще бъде един изключително модерен европейски магазин, който ще предлага огромно разнообразие от стоки и услуги. Това съобщи днес Райчо Райков, изпълнителен директор на дружеството „Проект Русе”. Договорът е подписан през тази седмица и е за срок от 10 години. Има опция за 4 пъти по 5 години при постигане на съгласие между договарящите страни. На практика веригата ще заеме 1/4 от отдаваемата търговска площ в комплекса. Това е най - големият наемател, който позволява на Русе да изпревари дори Пловдив. "Карфур" е знаков инвеститор за много търговски марки", каза г-н Райков. На практика могат да се очакват още много световноизвестни търговски марки, които да стъпят в Русе, както това се е случило по света.
Източник: RuseInfo.net (11.12.2008)

Най-голямата търговска верига в Европа "Карфур" не е променила плановете си за бърза експанзия в България въпреки финансовата криза и спада на продажбите, съобщиха източници близки до компанията. Преди ден стана ясно, че веригата е сключила договор и за магазин в Русе, който ще се намира в строящия се мол "Гранд плаза". Там "Карфур" ще ползва 10 хил. кв.м търговска площ. Очаква се молът да бъде завършен през 2010 г. "Карфур" подготвя от няколко години влизането си в България. Първият обект у нас трябва да бъде отворен през 2009 г., а плановете на компанията включват и изграждането на още над 30 магазина от типа хипер- и супермаркети в следващите 5 години.
Източник: Дневник (12.12.2008)

Carrefour отваря магазин в русенския Гранд плаза Втората по големина търговска верига в света Carrefour подписа дългосрочен договор за наем с мол Гранд плаза в Русе. Френският гигант ще разположи на територията на търговския център хипермаркет с площ 9100 кв.м. Общата отдаваема площ на мола ще е 37 500 кв.м и ще включва повече от 120 магазина на известни български и международни търговски марки, места за забавления и над 1000 места за паркиране. Гранд плаза е мултифункционален проект, който освен мол ще включва 5-звезден хотел, мултифункционална спортна зала, офиси клас А. Комплексът ще е знаков за града и заради местоположението си - в центъра между двата основни булеварда - Липник и Цар Освободител. Очаква се той да отвори врати през втората половина на 2010 г. Синергията между различните части на комплекса дава отлични възможности за организация на конференции, концерти, бизнес срещи, спортни прояви, както и хотелско настаняване, пазаруване и забавление, коментираха инвеститорите. Те са най-крупният български производител на смазочни материали Приста ойл, Денси строй - дъщерно дружество на Денси-М, и община Русе. Архитектурният проект е изработен от Ателие Серафимов. Ексклузивен консултант на проекта е Colliers International. Изключително сме доволни, че успяхме да осигурим присъствието на Carrefour в Гранд плаза като ключов наемател, каза Пламен Бобоков, председател на управителния съвет на Приста ойл. Според мениджъра на Денси строй Мартин Сгурев френската верига ще е чудесно допълнение към проекта и се очаква да бъде посрещната много добре от клиентите. Имаме голямо доверие във възможностите, които предлага пазарът, каза Жан Антоан, изпълнителен директор на Карфур България. Бизнес моделът ни е устойчив и въпреки глобалната финансова ситуация ние все още планираме разрастване на дейността си в България, допълни той. Русе е поредният голям град, част от експанзията на Carrefour у нас. Френската верига ще отвори първия си хипермаркет в Бургас през февруари догодина, следван от голям обект на столичния бул. Цариградско шосе. Планирани са също магазини в Стара Загора и във Варна. Плановете на Carrefour са до края на 2010 г. да има общо девет магазина в страната.
Източник: Пари (12.12.2008)

"Карфур" стъпва в Русе Вече е факт договорът между "Проект Русе" АД и френската търговска верига "Карфур". Марката навлиза най-напред в петте най-големи града в България - София, Пловдив, Бургас, Русе и Стара Загора. Русенският вариант ще бъде в комплекс "Гранд Плаза" с наета площ от 10 хил. кв.м, потвърди пред "Строителство Градът" изпълнителният директор на "Проект Русе" АД Райчо Райков. Това ще бъде един изключително модерен европейски магазин, който ще предлага огромно разнообразие от стоки и услуги. Амбицията на фирмата е до десет години да има 25 хипермаркета. Френската търговска верига има над 14 600 магазина в 30 страни на четири континента, над 455 хил. служители и има 97 млрд. евро годишен оборот за 2006 г. В сектора бързооборотнистоки ще има над 15 хил. различни продукта, като в някои основни категории като захарни изделия и козметика представянето на стоките ще бъде базирано на непозната до този момент на българския пазар мърчандайзингова концепция. Асортиментът при нехранителните стоки ще надхвърля 18 хил. артикула, като над 3500 ще бъдат внасяните отвън продукти. Ще бъдат предлагани и продуктови линии на световноизвестни марки, които не са представени на българския пазар до този момент. Комплексът "Гранд Плаза Русе" ще включва спортна зала, голям шопинг мол, офис сграда и хотел. Инвестицията е на "Русе проект" АД и е в размер на близо 70 млн. евро. Както "Строителство Градът" е информирал, обединени за реализацията на проекта в дружеството "Проект Русе" са "Приста ойл", "Денси строй" и община Русе, в което общината участва с 49%. Строителството стартира през май, ще бъде реализирано в рамките на две години. Това е най-мащабният проект в България, осъществяван като публично-частно партньорство. Архитектурният проект е на "Ателие Серафимов архитекти". Изключителен консултант на проекта е Colliers International, предоставящ услуги по маркетинга и отдаването на търговските площи под наем, юридическо обслужване и управление на имотите.
Източник: Строителство Градът (16.12.2008)

Част от гръмките изказвания на редица инвеститори, че ще построят най-големия, най-престижния, най-успешния мол или офис център, ще останат в историята - само на хартия. Световната финансова криза и отражението й в България объркаха много планове. По изчисления на брокери и консултантски компании са замразени проекти за над 1 млн. кв. м. Това прави повече от 1 млрд. евро инвестиции, които няма да се реализират. Стопирани са проекти, за които няма осигурено финансиране Напоследък банките не само че затегнаха изискванията към кредитополучателите, но не отпускат заеми дори и за познатите си клиенти или на големи фирми с доказан опит. Част от трезорите публично обявиха, че спират да кредитират проекти за недвижими имоти независимо от характеристиките инвеститорите им. Говори се дори, че има и спрени траншове от одобрени кредитни линии. От големите проекти за смесени комплекси с търговски площи и офиси в момента се реализират едва два-три - "Карфур" и "Мегапарк" на "Цариградско шосе" и "Сердика център" на "Ситняково". Там строителството очевидно напредва, на обектите има техника и работници. Не такова е положението на други парцели. На първа копка от години стои "България мол" на едноименния булевард. Без развитие е идеята на "Риофиса" да изгради комплекс на част от бившия жп завод зад Централна гара. Инвеститорите в "Софийски Акрополис" на мястото на бившия завод "Балканкар 6-ти септември" и в "Европа център" на мястото на "Балканкар Средец" също няма да започнат строителството. Поне засега. Замразяват се и инвестиции в готови обекти. Германският фонд "ДЕГИ - Дойче Гезелшафт фюр Имобилиенфондс" например се отказа да купи "Мол София" на бул. "Стамболийски". Това стана на финалната права, когато вече се говореше за сума по сделката, а за нея беше уведомена и Комисията за защита на конкуренцията. През ноември обаче те изтеглиха уведомлението и помолиха производството да бъде прекратено. Германците претегляли всички фактори като потреблението у нас, нивата на наемите, инвестиционната среда.
Източник: 24 часа (17.12.2008)

Софийският градски съд на основание чл. 491а, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 4.VII.2007 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф.д. № 5644/94 на проверения и приет годишен финансов отчет за 2006 г. на “Карфур България” - АД.
Източник: Държавен вестник (23.12.2008)

Съвсем скоро, до година-две, на българския пазар ще се появят високоинтелигентни технологични системи, с чиято помощ по GSM, интернет ще се управляват от разстояние уреди в дома или офиса, твърди Димитър Димитров, управител на Елкотех синхрон ООД. Специалистите от силистренската фирма вече са на финалната права с техническото изпълнение на системата. Когато трябва да управляваш голям набор от домашни уреди - не само печката и пералнята, тогава по-лесно може да се намери приложението на такава система. Специалистът уточнява, че това са т.нар. Домико системи, въведени в напредналите страни преди 5-6 години, докато у нас минават за новости и екстри. Специализирана в производството на електрически изделия, Елкотех синхрон залага на качество и сигурност на своите изделия. В момента произвежданите артикули са над 65. Гамата непрекъснато се обновява, а стремежът на фирмата за високо качество на продуктите е непрекъснат. Това намира израз в монтирането на различни защити в електрическите разклонители в осигуряване на сигурност и безопасност. По тези показатели вносните евтини техни конкуренти най-вече от Китай не може в никакъв случай да се конкурират с тях, отбелязва Димитров. Елкотех Синхрон ООД бележи сериозни продажби през 2003-2004 г., когато започва партньорството с Метро-България. След това успяват да влязат в Техномаркет и Технополис. И сега политиката на фирмата е ориентирана най-вече към големите търговски вериги. В момента Елкотех синхрон е в преговори с френската търговска верига Карфур. Работят и с по-малки фирми, които зареждат със своя стока. Около 35% от стоките изнасят за страни от ЕС, включително и за Белгия. Фирмата води преговори да стъпят и на румънския пазар. С голямото разнообразие от продукция всяка година фирмата отчита ръст от 30% в производството за вътрешния пазар. В Елкотех синхрон ООД се води малко предприятие и в нея работят около 45 души. Годишният оборот е поне 2 млн. лв. Ръководството на фирмата е потърсило инвестиции за производството чрез европейската програма за повишаване на конкурентоспособността. За съжаление, не са одобрени, но мениджърите продължават да търсят варианти за финансиране. Те се надяват с предстоящото въвеждане в производство на новите високоинтелигентни продукти с дистанционно управление да получат широк пазар и гарантирани приходи.
Източник: Пари (15.01.2009)

Докато някои търговски вериги оправдават пасивността си с финансовата криза, “Карфур” атакува българския пазар. Френската търговска верига, която е номер едно в Европа по обороти и номер две в света след американската “Уол Март”, планира да отвори 16 магазина в страната през следващите няколко години. Очаква се първият “Карфур” да отвори врати в Бургас след около месец. Вече имало нает персонал. В момента “Мол Изгрев”, където се помещава “Карфур”, е собственост на “Лендмарк”. Първоначално строежът започна изцяло със средства на “Карфур”, но после френската верига го продаде на британците и запази само своята търговска площ, която е в размер на 12 000 кв. метра. Трескаво се строи и хипермаркетът на компанията в столицата. Доскоро го наричаха мола на “Карфур”. През м. г. обаче французите продадоха проекта за близо 180 млн. евро на гръцкия фонд “Асос кепитал” на корабния магнат Виктор Ретсис. “Карфур” запази собственост само върху хипермаркета. От мегапроекта си в България не се е отказала и компанията “Грийн филд”, която взе 2 терена в Търговище за изграждането на голям търговски комплекс. В него ще има 4 хипермаркета, мол, бензиностанция, заведение, административна сграда, паркинг за тирове и други. Обявената инвестиция е за над 30 млн. евро. Към момента няма данни фирмата да се е отказала или да е отложила намеренията си, каза кметът на Търговище д-р Красимир Мирев.
Източник: Труд (21.01.2009)

Проекти за молове и търговски центрове с обща площ над 1.02 млн. кв. м са отпаднали или замразени за неопределено време, сочи анализ на компанията за бизнес имоти Фортън Интърнешънъл. Очаква се това значително да намали обема на този пазар, за който анализаторите предупреждаваха за опасност от свръхпредлагане. Проекти Анализът сочи, че в строеж към момента са 17 мола и още 15 големи търговски центъра с единична отдаваема площ над 10 000 кв. м. Очаква се с тяхното завършване на пазара да излязат 791 хил. кв. м нови търговски площи. На идейна фаза са още 750 хил. кв. м - т.е. още 25 обекта, основно в София, Варна и Бургас. Първият от тях ще е в Бургас, където до пролетта приключва строителството на мол Бургас плаза. До началото на 2010 г. в София трябва да бъдат изградени четири мола, сред които са Сердика център и Карфур център. В Пловдив ще завърши строителството на Галерия Пловдив и Мол Пловдив, а в Русе - на Мегамол Русе и на Дунав мол. Наеми Кризата намери отражение и в постепенното намаляване на наемите на търговски площи заради по-ниската покупателна активност в края на 2008 г. Тепърва ще се установят защитими наемни нива в различните градове, коментират от Фортън. В момента те са в широкия диапазон между 15 и 80 EUR/кв. м за София и между 10 и 60 EUR/кв. м за другите големи градове. Наемите по търговските улици в големите градове са в рамките 70-130 EUR/кв. м. Според анализаторите появата на нови търговски площи ще облагодетелства наемателите, които ще имат по-широк избор и повече възможности за договаряне на изгодни наемни нива.
Източник: Пари (28.01.2009)

"Оркид дивелъпмънтс" отлага приключването на проекти заради кризата Инвестиционната компания "Оркид дивелъпмънтс" ще отложи приключването на някои от проектите си в България. Решението ще засегне доизграждането на варненския Grand Mall и софийския жилищен комплекс "Оркид хилс". Под въпрос е и строежът на сграда към "Бизнес парк Варна". От компанията се аргументират с финансовата криза и трудното осигуряване на финансов ресурс. "От края на септември световният икономически климат се промени драматично, капиталовите пазари и банковите системи се оказаха в състояние на криза. Това затрудни българските строителни предприемачи в намирането на капитал за нови проекти, развитието на вече съществуващи и продажбата или отдаването под наем на имоти при адекватни условия", се казва в изявление на "Оркид дивелъпмънтс", публикувано на Лондонската фондова борса. Предвид промените във финансовия сектор от компанията са решили да се концентрират върху 3 от проектите си във Варна и един в София. "Оркид дивелъпмънтс" ще отложи временно построяването на кулите към Grand Mall Varna и ще акцентира върху приключването на основната част на проекта, която ще помещава обекти на търговски вериги. По план кулите бяха предназначени за офис сгради. Инвестиционният фонд преразглежда и построяването на бизнес център в морския град. Компанията ще излезе с решение по казуса, уточняват от дружеството. В София ще бъде временно преустановена работата по втората фаза от изграждането на "Оркид хилс" - луксозен комплекс от затворен тип. Без промяна в плановете продължава строежът на "Оркид хилс" във Варна. Първата фаза от проекта вече е приключена, а втората трябва да бъде довършена през май. Дружеството вече е започнало да предлага за продажба и апартаменти от третата фаза на изграждането на варненския комплекс. Не се очаква промяна в плановете и за още един варненски проект - "Оркид гардънс". Той също трябва да бъде приключен в първоначално обявените срокове. Grand Mall в морската столица е най-амбициозният проект на "Оркид дивелъпмънтс" към този момент. Първоначално той беше оценен на над 140 млн. евро. Комплексът включва основна част с търговски площи, докато трите кули са запазени за офис площи. Договор за наем на помещение в обекта вече са подписали световноизвестни марки като "Зара", "Гап" и "Карфур". Още през декември от "Оркид дивелъпмънтс" обявиха, че заетостта на площите в комплекса вече е стигнала 60%. В началото на януари приключи сделката по продажбата на хотел 'Явор" в Златни пясъци. От "Оркид дивелъпмънтс" очакват почти 10 млн. евро приходи от продажбата, като по-голямата част от парите вече са получени. Инвестиционният фонд финансира дейността си със собствени средства и чрез консорциум от банки, оглавяван от унгарската OTP.
Източник: Дневник (02.02.2009)

Кризата стопи пазара на търговски площи Ако само допреди година планове за нови молове се обявяваха през седмица, а анализаторите предупреждаваха за предстоящо пренасищане на пазара, сега ситуацията е точно обратната. Два от всеки три проекта в София са замразени - дума, недолюбвана от брокери и инвеститори, които предпочитат евфемизма “отложени за неопределено време”. В същото време недостигът на търговски площи у нас продължава. По данни на консултантската компания Colliers International към края на 2008 г. в страната са работели едва 10 мола с обща отдаваема площ 170 хил. кв. м. Това се равнява на едва 22 кв. м търговска площ на 1000 жители - нисък показател дори за по-неразвити пазари в Централна и Източна Европа. Ако пазарът на бизнес имоти все още поддържа някаква активност, това се дължи на строителната инерция, коментира изпълнителният директор на Colliers за България Атанас Гаров. Наблюденията на компанията сочат, че към момента се изпълнява строителство, започнато през пиковите за пазара 2006-2007 г. От средата на миналата година насам нови проекти почти не са започвани и това скоро ще се усети, смятат от Colliers. Тази година в цялата страна се очаква да приключи строителството на едва 2-3 нови мола. През март ще отворят врати търговските центрове Бургас Плаза и Мол Пловдив, а в края на годината в София се очаква откриването на Карфур Цариградско - първия мол в столицата, в който ще влезе френската търговска верига. По маркетингови причини обаче откриването му може да бъде отложено и за началото на 2010 г. Докато тези проекти напредват, редица грандиозни планове за молове остават с неясна съдба. Такива например са молът, част от комплекса Софийски Акрополис на литовската VP Group, както и този на испанската компания Riofisa край столичната Централна гара. В забвение потъна и проектът Форум София на австрийската Meinl European Land и холандската Milti Development. Неговото строителство трябваше да започне още в края на 2007 г. срещу Бизнес парк София. Това обаче надали ще се случи и през тази година, като се има предвид, че Meinl European Land замрази голяма част от проектите си в Източна Европа. Сред проектите, чието строителство се забавя, са България мол и Европа център. Строежът на България мол се забавя с 3-4 месеца заради предоговаряне на финансовите условия. Официалната причина за отлагането на Европа център, част от проекта Европа парк на германската ECE Projectmanagement и Адванс Пропъртис, също бе обявеното предоговаряне на строителните цени и финансови условия.
Източник: Пари (04.02.2009)

Молът на Кръговото тръгва през март По предварителен план в средата на януари трябваше да започнем усилената работа по мола "Гранд Плаза", но се забавихме заради предоговаряне на всички условия със строители и изпълнители, обясни Пламен Бобоков, председател на УС на "Приста ойл" и основен инвеститор в мола на Кръговото чрез дружеството "Мол Русе инвест". Той допълни, че в ситуацията на световна финансово икономическа криза не печели на й- бързият, а на й- разумният и внимателен. Според инвеститорите проектът за спортна зала и търговски комплекс ще бъде оценен от русенци като на й- доброто модерно начинание. Предвидената инвестиция в комплекса на обща площ 96 000 квадратни метра е над 100 000 000 лева. Представители на "Проект Русе" вече са договорили във Виена съвместна дейност със световни импресарски агенции, които отсега включват и планират концерти, спортни събития и публични прояви от международно значение, каза още Пламен Бобоков. Освен бъдещата модерна зала, от каквато Русе има нужда, в новия комплекс ще блести още една звезда. това е хипермаркетът "Карфур", която има договор за наемане на 10 000 квадратни метра в новата сграда. По предварителни данни секторът бързооборотни стоки на френската търговска верига ще има над 15 000 различни продукта, като в някои основни категории като захарни изделия и козметика, представянето на стоките ще бъде базирано на непознатата до този момент на българския пазар мърчъндайзингова концепция. Асортиментът при нехранителните стоки ще надхвърля 18 хил. вида, като над 3500 ще бъдат внасяните отвън продукти. ще бъдат предлагани и продуктови линии на световноизвестни марки, които не са представени на българския пазар до този момент.
Източник: RuseInfo.net (17.02.2009)

Лидерът в търговията на дребно в Европа и втори в световен мащаб Карфур (Carrefour) открива своя първи хипермаркет в България на 26 март 2009 г. Той се намира в първия шопинг мол в Бургас - Бургас Плаза, като концепцията на хипермаркета следва принципа „Всичко под един покрив". Обектът на Карфур е разположен на площ от 13 000 кв. м., от които 8 300 кв. м. са търговска площ, като ще предлага над 50 000 артикула - хранителни и нехранителни стоки. Хипермаркет Карфур включва редица обособени секции, където предлага голямо разнообразие от продукти. В хипермаркета клиентите ще могат да открият мебели; фитнес уреди; стоки за дома от типа „Направи си сам". Ще се предлагат 3 500 артикула с марката Карфур. Групата Карфур е най-големият търговец на дребно в Европа и втори в света. Притежава над 16 000 магазина в 30 държави. Над 54% от годишния оборот на компанията се генерира от продажби извън Франция. В Европа Карфур има силни позиции в много европейски градове. Само през 2008 г. Карфур отваря над 1 100 магазина по целия свят. Оборотът на компанията за 2008 г. възлиза на 97.6 милиарда евро.
Източник: profit.bg (09.03.2009)

Carrefour открива първия си хипермаркет в България Лидерът в търговията на дребно в Европа и втори в световен мащаб Карфур (Carrefour) открива своя първи хипермаркет в България на 26 март 2009 г. Той се намира в първия шопинг мол в Бургас – "Бургас плаза", като концепцията на хипермаркета следва принципа „Всичко под един покрив”. Обектът на Карфур е разположен на площ от 13 хил. кв. м, от които 8300 кв. м са търговска площ, като ще предлага над 50 хил. артикула - хранителни и нехранителни стоки. Хипермаркет Карфур включва редица обособени секции, където предлага голямо разнообразие от продукти. Сред тях са топъл бюфет, кът "Шоколадов свят" с изключителен избор от захарни и шоколадови изделия, дрогерия, козметична зона, в рамките на която консултанти и дерматолози ще дават съвети. В хипермаркета клиентите ще могат да открият мебели, фитнес уреди, стоки за дома от типа "Направи си сам". Ще се предлагат 3500 артикула с марката Карфур. Амбицията ни е да бъдем по-евтини от останалите търговци във всички сегменти на пазара. Голямото разнообразие и ниските цени са наша запазена марка, коментира Жан Антоан, изпълнителен директор на Карфур България Групата Карфур е най-големият търговец на дребно в Европа и втори в света. Притежава над 16 хил. магазина в 30 държави. Над 54% от годишния оборот на компанията се генерира от продажби извън Франция. В Европа Карфур има силни позиции в много европейски градове. През изминалата 2008 г. Карфур е отварил над 1100 магазина по целия свят. Оборотът на компанията за 2008 г. е 97,6 млрд. евро.
Източник: Insurance.bg (10.03.2009)

"Карфур" отваря първия си хипермаркет в България в края на март Най-голямата верига за бързооборотни стоки "Карфур" (Carrefour) ще отвори първия си магазин в България на 26 март, съобщиха от компанията. Той ще се намира в бургаския мол "Бургас плаза" и ще бъде разположен върху 13 хил. кв.мплощ. В обекта ще се предлагат повече от 50 хил. артикула, а 3500 от тях ще бъдат с марката "Карфур". Ще има и редица обособени секции, сред които топъл бюфет, кът за шоколадови изделия, дрогерия, козметична зона. В хипермаркета могат да бъдат открити още мебели, фитнес уреди и стоки от типа "направи си сам". Малко преди отварянето на първия хипермаркет в страната изпълнителният директор на компанията Жан Антоан коментира, че "Карфур" е тук, защото "България вече е готова за модерна търговия". "Амбицията ни е да бъдем по-евтини от останалите търговци във всички сегменти на пазара", каза още той. Компанията планира и магазин в София. Той в момента се строи и ще се намира на бул. "Цариградско шосе". Френската група "Карфур" е най-големият търговец на дребно в Европа и втори в света след американския "Уол-Март". Компанията притежава над 16 хил. магазина в 30 държави. За 2008 г. "Карфур" има оборот от 97.6 млрд. евро.
Източник: Дневник (10.03.2009)

Carrefour отваря първия си обект у нас Първия си хипермаркет за България ще отвори френската верига Carrefour в Бургас на 26 март. Обектът се намира в първия мол в града - Бургас плаза. Магазинът на Carrefour ще е разположен на 13 хил. кв. м, от които 8300 кв. м търговска площ. Ще се предлагат над 50 хил. хранителни и нехранителни стоки, както и обособени секции. Сред тях са топъл бюфет, кът Шоколадов свят, козметична зона, мебели, фитнес уреди, стоки от типа Направи си сам. Според изпълнителния директор на Карфур България Жан Антоан стратегията на веригата е голямо разнообразие и ниски цени.
Източник: Пари (10.03.2009)

Отварят "Бургас Плаза" на 23 април "Бургас Плаза" - първият търговски център от съвременен тип в Бургас - отваря врати на 23 април 2009 г. В него влизат редица водещи марки, някои от които правят своя дебют в България. Обектът е построен на терен от 52 дка, с 39 000 кв. м разгъната застроена площ. В двуетажната сграда има над 90 магазина (26 000 кв. м търговска площ), ресторанти и кафенета, както и открит паркинг с 1270 места. В "Бургас Плаза" ще бъде открит и първият хипермаркет на лидера в търговията на дребно в Европа и втори в световен мащаб Карфур (Carrefour), който ще отвори врати на 26 март. "Бургас Плаза" е първият шопингмол в България с открит паркинг, разположен на покрива на хипермаркета.
Източник: Монитор (23.03.2009)

Първият мол в Бургас отваря през април Първият бургаски мол - Бургас плаза, отваря врати в края на април, съобщиха инвеститорите в обекта. Търговският център е изграден на терен от 52 дка и има разгъната застроена площ 39 000 кв. м. В него ще бъде открит и първият хипермаркет на френската верига Carrefour у нас. Двуетажният Бургас плаза е инвестиция на едноименното дружество, собственост на Gort Holding и Bridgecorp. В мола са вложени над 60 млн. EUR. Сградата включва над 90 магазина, а търговската й площ е 26 хил. кв. м. Молът се намира в северната част на Бургас до изхода за София и разполага с открит паркинг за 1270 автомобила. Сред ключовите наематели са веригите за облекла New Yorker, Marks&Spencer, Kenvelo, Benetton, Esprit, Mango, Terra Nova, Sport Depot и Интерспорт, веригата за обувки Deichmann, дрогериите dm, както и веригата за техника Domo. За първи път в България чрез Бургас плаза навлиза германската верига за парфюми Дъглас. Сред заведенията, които отварят врати в търговския център, са Costa Cafe, KFC, McDonald’s, ресторант Fancy и най-голямата верига за кафе-заведения Starbucks. Лидерът в търговията на дребно в Европа Carrefour отваря тази седмица в мола и първия си хипермаркет у нас. Концепцията на търговския обект следва принципа: всичко под един покрив. Той е разположен на 13 хил. кв. м, от които 8300 са търговска площ, и ще предлага над 50 хил. хранителни и нехранителни стоки. На покрива на магазина има открит паркинг - сравнително нова за България концепция. През седмицата българо-израелската компания Мелина ще положи основите на Мол Марково тепе в Пловдив. Търговският център ще бъде разположен на терен от 8500 кв. м на бул. Руски в централната част на града. Проектът получи сертификат Клас А за планираната инвестиция от 125 млн. лв. Плановете са в него да има над 100 магазина, супермаркет Билла, заведения и кът за развлечение Фентъзи парк. Разгънатата застроена площ на Мол Марково тепе ще е над 64 хил. кв. м.
Източник: Пари (24.03.2009)

Първи Carrefour в България отваря в първия мол в Бургас Първият хипермаркет на френската верига за търговия с хранителни и бързооборотни стоки "Карфур" (Carrefour) отваря врати в Бургас тази седмица. Събитието маркира важен етап от развитието на търговията на дребно в страната и в града, защото това е първият магазин от този търговски формат извън София и освен това е разположен в първия шопинг мол в Бургас - "Бургас плаза". Търговската галерия в комплекса, в която ще има магазини за мода, козметика, аксесоари и заведения за хранене, ще бъде открита официално през април. Молът се намира на улица "Транспортна", която свързва магистралата от София с пътя за Слънчев бряг и Варна. Районът е основна търговска дестинация, тъй като е концентрирал на едно място магазини на "Метро" и "Техномаркет" и офис сгради. "Бургас плаза" е изграден в парцел от 52 декара и има 39 хил. кв.м разгъната застроена площ. Двуетажната сграда ще има общо около 90 магазина с 26 хил. кв.м търговска площ, от които хипермаркетът е най-големият. Освен Carrefour още няколко нови за пазара търговски марки ще направят дебюта си в страната или поне в Бургас. Сред тях са германската парфюмерия Douglas, веригата за обувки Deichmann и търговецът с дрогерийни стоки и специализирани храни dm. McDonald's, Fancy и KFC ще отворят заведения за хранене в проекта. Инвестицията в него е на компанията на британеца Ричард Макдоналд и Таня Косева-Бошова Bridgecorp. и на Gort Holding на Хенри Гуин-Джоунс, собственика на столичния хотел "Радисън". Консултант по отдаването под наем е Colliers International. Проектът има предимството да е първият в Бургас, където в момента се изграждат или са планирани още шест търговски центъра. От тези проекти само един е официално замразен заради проблеми със собствеността на земята. Carrefour, втората по големина търговска верига в света, влезе по-късно от основните играчи в търговията на дребно в България като Metro, Billa, Hit или Kaufland. Тя обаче бързо ще набере скорост, защото вече има терени и участие в проекти в основните пазари. Веригата има възможността да отвори още поне четири магазина в следващите две години - в молове във Варна, София (2) и Стара Загора.
Източник: Строителство Градът (24.03.2009)

Carrefour планира още пет магазина у нас Френската търговска верига Carrefour възнамерява да отвори втори магазин в Бургас, където в сряда откри първия си обект за страната. Според изпълнителния директор на Карфур България Жан Антоан компанията има планове за трайно и мащабно настаняване на местния пазар. Хипермаркетът в Бургас е разположен на 8300 кв. м търговска площ. Той се намира в първия за града мол - Бургас плаза, и предлага над 50 000 артикула. През февруари догодина ще бъде открит първият магазин на веригата в София - на бул. Цариградско шосе, а по-късно в столицата ще бъде изграден и втори хипермаркет. В напреднал строеж са магазините във Варна и Стара Загора, работи се в Добрич, водят се преговори за Русе. В Плевен Carrefour възнамерява да отвори магазин от типа супермаркет на площ от 2000 кв. м. За размер на инвестиции в Carrefour не обичаме да говорим, каза Жан Антоан. Сигурно е обаче, че компанията е сред най-крупните чужди инвеститори в страната. България е 31-вата държава, в която тя изгражда мрежа от обекти. Групата е най-големият търговец на дребно в Европа и втори в света. Притежава над 16 000 магазина в 30 държави. Над 54% от годишния оборот се генерират от продажби извън Франция. Секторът за търговия на дребно се развива изключително бързо и с присъствието си у нас Carrefour смята, че ще повлияе на българския пазар. Групата се старае да предлага най-ниските цени, което ще се отрази на ценовата политика на конкурентите. Веригата работи с над 700 доставчици. Между 65 и 80% от артикулите в Бургас са от български производители. Внасяме стоки само в сегменти, в които нямаме местен доставчик, каза Жан Антоан.
Източник: Пари (26.03.2009)

Карфур (Carrefour) официално откри своя първи хипермаркет в България. Той се намира в първия шопинг мол в Бургас – Бургас Плаза - и е разположен на 13 000 кв. м., от които 8 300 кв. м. търговска площ. Концепцията на хипермаркета следва принципа “Всичко под един покрив”, като се предлагат над 50 000 артикула. Хипермаркетът е разделен на специализирани секции, всяка от които предлага разнообразие от продукти, обхващащи всички ценови категории. Новост за България е начинът, по-който е организиран хипермаркета с обособените места за бързо хранене, за шоколадови изделия, за козметика и козметични съвети. В хипермаркета клиентите могат да открият мебели; фитнес уреди с марката Карфур и стоки за дома от типа „Направи си сам”. Карфур работи с над 700 доставчици, мнозинството от които са български фирми.
Източник: Insurance.bg (26.03.2009)

Нов логистичен център до София Икономическата стагнация в световен и местен мащаб забавя бизнеса в много отрасли. Това обаче очевидно засега не се отнася до компаниите за бързооборотни стоки. След като миналата седмица "Карфур България" откри първия си магазин в страната, през тази започна строителството на голям логистичен център за бързооборотни стоки на "Пени маркет България" в землището на село Столник, община Елин Пелин. Планира се обектът да бъде с обща разгъната площ от 28 хил. кв.м, разположени върху терен от 78 дка. Първата копка заедно с управителя на бъдещия обект Васил Фечко направиха кметът на София Бойко Борисов, кметът на село Столник Мариана Гешева и кметът на община Елин Пелин Галя Георгиева. "Изключително се радваме, че днес правим тази крачка към разрастването ни в България. Нашата верига се стреми да предлага висококачествени продукти на атрактивни цени и считаме, че българският пазар предлага много възможности за бизнес развитие. Политиката ни се основава преди всичко на много високи критерии за качество, изгодни цени и открита и ясна комуникация с клиентите", коментира Васил Фечко. Според инвеститора проектът ще бъде съобразен с най-новите технологии в строителството, като на територията са предвидени всички необходими обслужващи съоръжения. Планира се в сградата да бъдат разположени различни функционални зони. Сред тях ще има хладилна, складова за сухи продукти, както и зона за рециклиране на отпадъци. Сградата ще бъде с вградени офисни нива, а целият комплекс ще разполага със собствен водоизточник и биологично пречиствателна станция. Очаква се на по-късен етап от проекта да бъде изградена фотоволтаична система, която ще позволи захранването на обекта с електроенергия да става с слънчева светлина. Фотоволтаиците ще бъдат разположени на покрива на сградата, чиято площ е съобразена с необходимата мощност, за да може центърът да работи изцяло със слънчева енергия. Инвеститорът се надява, че това ще бъде приносът му за намаляване на замърсяването на околната среда. Главен изпълнител на обекта ще бъде компанията "Микс кънстръкшън". Очаква се цената на проекта да достигне 30 млн. евро, а работните места, които ще бъдат открити, да бъдат около 500. "Пени маркет" е търговска верига за бързооборотни стоки, която започна навлизането си в България. Собственикът на бъдещия логистичен център "Пени маркет България" е част от концерна "РЕВЕ груп", базиран в Кьолн, Германия. В България той вече е представен с магазините "Билла" и туристическите бюра "Дер Тур". Българският клон на "Пени маркет" е основан в края на 2005 г., като това е шестото дружество извън Германия. Общата инвестиция на веригата в страната ни ще възлезе на повече от 100 млн. евро до края на годината. Вече се изграждат над десет магазина в Ловеч, Враца, Омуртаг, Велико Търново, Нова Загора, Берковица и др.
Източник: Строителство Градът (14.04.2009)

Първият мол в Бургас отвори врати Първият търговски център от типа мол в Бургас отвори врати. Инвеститор на търговския център е "Бургас Плаза". Дружеството е собственост на Gort Holding и Bridgecorp. Инвестицията възлиза на 60 млн. евро. Търговският център се намира в северната част на града – на бул."Транспортна", в близост до магистралата за София. Разположен е на два етажа върху 39 хил. кв.м. разгърната застроена площ. На покрива на хипермаркета има открит паркинг. Архитектурният проект е дело на арх. Илиан Илиев и студио "Планинг", главен изпълнителe ATEngineering. Ръководството на проекта се осъществява от SAVANT, а ексклузивен консултант е Colliers International България. Броят на потенциалните клиенти на "Бургас Плаза" е над 450 хил. души от града и региона, каза Таня Косева от инвеститорите. На тяхно разположение са над 90 магазина (26 000 кв.м. търговска площ), ресторанти (600 кв.м.) и кафенета (900 кв.м.), както и открит паркинг с 1270 места. Заетостта на търговските площи е 90%. Обектите в търговския център започнаха поетапно да отварят врати през месец март, когато лидерът в търговията на дребно в Европа - "Карфур" откри на територията на мола първия си хипермаркет у нас. За първи път в България, чрез новия мол, навлиза и най-голямата верига за козметични и парфюмерийни продукти в Европа - "Дъглас", разполагаща с над 900 магазина в Европа и САЩ.
Източник: Дневник (24.04.2009)

Официално отвори врати търговският комплекс „Бургас Плаза“ Новият търговски център “Бургас Плаза” официално отвори врати на 23 април в морския град. Обектът се намира на бул. “Транспортна”, близо до магистралата за София. Инвеститор на търговския комплекс е “Бургас Плаза” АД, а размерът на инвестицията надхвърля 60 милиона евро. Архитектурният проект е дело на арх. Илиан Илиев от студио “Планинг”, главен изпълнител е фирма “ATEngineering”, а ексклузивен консултант е “Colliers International - България”. Комплексът е изграден върху парцел с площ 52 дка, а разгънатата му застроена площ е 39 000 кв. метра. В двуетажната сграда има над 90 магазини, ресторанти и кафенета, разположени върху 26 000 кв. м търговски пространства. Обектите в комплекса започнаха поетапно да отварят врати още през март т.г., когато “Карфур” откри хипермаркет в центъра. Магазинът е разположен на 13 000 кв. м, от които 8300 кв. м са търговска площ, на покрива му има открит паркинг. В търговския център откриха обекти марките Costa Cafe, KFC, McDonald’s, ресторант Fancy, Subway и най-голямата верига за кафе-заведения в света Starbucks. Сред ключовите наематели в “Бургас Плаза” са също модните марки New Yorker, Marks&Spencer, Kenvelo, Benetton, Esprit, Adidas, Mango, Terra Nova, Mothercare, Sport Depot, Интерспорт, както и най-голямата верига за търговия с обувки в Европа Deichmann.
Източник: Строителство Имоти (27.04.2009)

Жилищно-административен комплекс строят до "Карфур" в София Близо до строящия се магазин "Карфур" на бул. "Цариградско шосе" в София, както и до бъдещия правителствен център в местността Къро ще бъде изграден жилищно-административен комплекс. Инвеститор и главен изпълнител на обекта е "Фиоре индъстриз" ЕООД. Проектът е на "Леблон" с колектив арх. Никола Цонков, арх. Пламен Йонков, арх. Нина Цековска и арх. Петя Палашева (част "Архитектура"), инж. Борис Богданов (част "Строителни конструкции"), инж. Маргарита Димитрова (част "Отопление и вентилация"), инж. Виолета Спасова (част ВиК), инж. Петър Стоев (част "Електро"). Консултант по строителния надзор е БВВ. Архитектурно-обемното решение подчертава вертикалните хоризонталните елементи на фасадата, а "рамки" маркират и поставят акцент в обема. В план комплексът е с неправилна композиционна форма. Състои се от седем секции, оформящи вътрешен двор, който се предвижда да бъде богато озеленен. Отделните тела са развити стъпаловидно, като максималната височина достига до 11 нива. Функционалното съдържание на комплекса се състои от офисна, жилищна и търговска зона. Всяка секция разполага със самостоятелен вход, а подходът към вътрешния двор е разположен от северозапад. Предвиден е общ сутерен, който разполага с четири самостоятелни входа. Сутеренът е развит на две нива, в които са предвидени технически помещения и паркоместа. На първите две надземни нива са разположени магазини и офиси. Предвиден е и банков клон. Жилищната зона се състои от ателиета, двустайни, тристайни и четиристайни апартаменти. На последно ниво са оформени мансардни апартаменти с просторни тераси. В комплекса е предвидена и хотелска част. Тя е разположена в секция "В", като на партерно ниво е развито приемно фоайе с рецепция, ресторант. Конферентна зала е оформена на второ ниво, както и офиси за администрацията и хотелски стаи. Общо са предвидени 75 хотелски стаи. Панорамно кафене се намира на последно ниво. Строителството на комплекса е в начална фаза и се предвижда да бъде изграден на два етапа. В най-напреднал етап на строителство е първата секция, която е на четвърто ниво. В начален етап на изграждане са и още две секции. Предвижда се част от обекта да бъде завършена до 2010 г., а останалата през 2011 г. Проектантската фирма "Леблон" е създадена през 2005 г. от арх. Никола Цонков и и арх. Пламен Йонков. Дейността на дружеството е известна с проекти за многофамилни и еднофамилни жилищни сгради, административни и обществени комплекси и промишлени бази. По проект на същия колектив са разработени проекти за жилищни сгради в "Младост" 2, "Овча купел", Студентски град и други.
Източник: Строителство Градът (11.05.2009)

Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев подписа първите задължителни предписания за нарушения на Закона за транслитерацията. Те са за грешки, допуснати в интернет страницата на Бургас, сбъркани указателни табели „Свободна зона Бургас" на кръстовището за Созопол, табели на бул. „Княз Ал. Батенберг" в Пазарджик, грешни табели по улиците и булевардите на Стара Загора, грешни табели по улиците, булевардите и площадите на София и др. Министърът подписа и задължителни предписания до изпълнителния директор на софийския „Метрополитен" инж. Стоян Братоев за грешки в интернет страницата на дружеството и грешни информационни табла във вагоните и по спирките на метрото, както и до генералния директор на национланата компания „Железопътна инфраструктура" Антон Гинев за грешно изписване на латиница на жп гара Кюстендил. Същевременно министър Василев изказва задоволството си от ръководството на френската фирма „Карфур" и лично от нейния изпълнителен директор Жан Антоан за бързата им реакция и подмяна на сгрешените визитни картички на служителите на фирмата.
Източник: ComputerWorld e-Daily (14.05.2009)

Индустриалните имоти се очертават като абсолютния лидер на пазара на бизнес имоти, смятат брокери. Според тях този сегмент е най-слабо засегнат от негативното влияние на кризата. Доходността в индустриалните площи продължава да расте и вече достига нива от 13%, показва проучване на консултантската компания "Фортън". Логистичните и складовите площи продължават да привличат международни компании, каза Александър Танев, мениджър "Логистични площи" във "Фортън". Той посочи, че имат запитвания за обеми от над 6000 кв.м, което дава възможност да се сключат значителни за нашия пазар сделки. В момента търсим подходящи терени за компании от ранга на "Карфур", каза Симеон Митев, собственик на "Шанс 96". Инвеститорите доста внимателно подбират продукта, който ще предложат, коментира неотдавна Галина Димитрова от "Колиърс". По думите й пазарът на индустриални площи остава стабилен и има търсене. Най-много модерни логистични и складови площи има край София - 350 хил. кв.м, показва доклада на "Фортън". През юни предстои да бъде пусната в експлоатация третата и последна сграда от "София еърпорт център", която ще предложи близо 9000 кв.м нови складове. Другата индустриална зона е около Пловдив - с 226 хил. кв.м. Причината за това са липсата на сериозна конкуренция и недостигът на първокласни площи. Това превръща новите проекти в изключително успешни на фона на общия спад на пазара на имоти, посочи Александър Танев. По думите му наемите остават стабилни в границите на 5-6 евро за кв.м.
Източник: Дневник (15.05.2009)

Инвеститорът в Mall Pleven (Мол Плевен), фирма Аладин, подписа договор за наем с Карфур за опериране на супермаркета в търговския център. Карфур ще се разпростре на 2 400 кв.м. на партерния етаж на мола. Mall Pleven се изгражда в центъра на градa, на мястото на бившата тютюнева фабрика. Инвестицията в проекта възлиза на над 80 млн. лв., за което бе отличен от Българската агенция за инвестиции (БАИ) със сертификат за инвеститор първи клас. Общата разгъната застроена площ, с включени две подземни и три надземни нива е над 47 000 кв. м. Отдаваемите търговски площи са над 17 500 кв. м, където ще бъдат разкрити повече от 100 търговски обекта. В Mall Pleven ще има също заведения за хранене, мултиплекс, както и разнообразни места за развлечение. Mall Pleven ще бъде единственият по рода си търговски център в града, който ще осигури на посетителите си над 400 броя паркоместа. Строителният процес тече според приетия план за изпълнение, като се очаква завършване на груб строеж през есента на настоящата година и завършване на строителството до първата половина на 2010 г. В момента над 160 строители работят на ниво кота нула. До този момент Карфур има един работещ хипермаркет в гр. Бургас с площ от 8000 кв.м. и още 5 подписани договора в различни градове за същия формат. Групата Карфур е най-големият търговец на дребно в Европа и вторият по големина в световен мащаб. Компанията притежава над 16 000 магазина в 30 държави. Само през 2008 г. Карфур е открил 1 100 нови обекта. За същата година продажбите на групата възлизат на 97.6 млрд. евро.
Източник: profit.bg (28.05.2009)

"Карфур" влиза в Mall Pleven Инвеститорът в Mall Pleven, фирма "Аладин", подписа договор за наем с Карфур. "Карфур" ще се разпростре на 2 400 кв.м. на партерния етаж на мола. Най-голямата европейска верига за продажби на дребно - "Карфур", избра да създаде първия си магазин с формат „супермаркет” за България в Плевен. Mall Pleven се изгражда в центъра на градa, на мястото на бившата тютюнева фабрика. Инвестицията в проекта възлиза на над 80 млн. лв., за което бе отличен от Българската агенция за инвестиции (БАИ) със сертификат за инвеститор първи клас. Общата разгъната застроена площ, с включени две подземни и три надземни нива е над 47 000 кв. м. Отдаваемите търговски площи са над 17 500 кв. м., където ще бъдат разкрити повече от 100 търговски обекта. В Mall Pleven ще има също заведения за хранене, мултиплекс, както и разнообразни места за развлечение. Mall Pleven ще бъде единственият по рода си търговски център в града, който ще осигури на посетителите си над 400 броя паркоместа. Строителният процес тече според приетия план за изпълнение, като се очаква завършване на груб строеж през есента на настоящата година и завършване на строителството до първата половина на 2010г. В момента над 160 строители работят на ниво кота нула. На фона на световната икономическа криза и отражението й в България, компанията консултант, която ексклузивно отдава площите под наем -" Colliers International", отчита не само планираната запълняемост, а и повишен интерес към проекта, който като единствен по рода си в града и региона се очертава като основно средище на търговска дейност. До този момент "Карфур" има един работещ хипермаркет в гр. Бургас с площ от 8000 кв.м. и още 5 подписани договора в различни градове за същия формат. /City Build/
Източник: Други (01.06.2009)

Карфур-Маринопулос планира да отвори втори хипермаркет в България и същевременно да навлезе на пазара на Албания и Бившата югославска република Македония, пише гръцкият вестник Imericia. Работите по изграждане на новия обект в България вървят с обичайни темпове и се очаква скоро да бъде готов и да отвори врати, каза изпълнителния директор на веригата Василис Стасинуляс. Компанията планира построяването на 20 хипермаркета в различни части на София и страната в петгодишен срок, като целта е придобиване на пазарен дял от 20% срещу инвестиция от общо 200 млн. евро. Карфур Маринопулос е инвестирала 40 млн. евро досега за откриването на първият си магазин в България в мола в Бургас в началото на март тази година Вторият магазин от веригата ще бъде открит търговския център "Цариградско" в София, който трябва да отвори врати през първата поливна на 2010 г. Там той ще се разполага на площ от 13 000 кв.м. Плановете на компанията са за навлизане още в Towers Mall във Варна, както и два-три по-малки проекта в Стара Загора, Плевен, Русе.
Източник: profit.bg (19.06.2009)

Френската търговска верига финализира сделката за наемане на хипермаркет в новостроящия се „Добрич Сити Център“. „Добрич Сити Център“ ще бъде разположен на мястото на бившия обувен завод в града. Размерът на площта на новия хипермаркет е 6900 кв. метра. Планира се строежът на търговския център да бъде завършен през последното четиримесечие на 2011 г. Инвеститор в „Добрич Сити Център“ е European Trade Center (ЕTC). Това е компанията, изградила проекта „Бургас Плаза“, в който Carrefour откри първия си хипермаркет в България. Френската верига ще има супермаркет и в Плевен.
Източник: Строителство Имоти (09.07.2009)

Легендарният завод за детски обувки в Добрич ще възкръсне като търговски комплекс. Планира се “Добрич сити център” да бъде открит за празника на града - на 25 септември 2011 г. Вчера стана ясно, че най-голямата търговска верига в Европа - френската “Карфур”, ще отвори хипермаркет в обекта. Той ще се шири на площ от 6900 кв. м. Новината съобщи DLA Piper, правен консултант на “Карфур”. “Добрич сити център” е инвестиция на българската компания “Европейски търговски център”. Тя построи и продаде мол “Бургас плаза”, развива офис проекта “Европейски търговски център” на бул “Цариградско шосе” в София, както и половината от “Сити мол” в Стара Загора, който се строи в момента. Справка на “Труд” показа, че в началото на 2007 г. фалиралият обувен завод в Добрич бе купен от фирма “Емрелини” за 1,7 млн. евро. Собственик на дружеството е Джавит Неази. Предприятието бе продадено от синдика, за да се удовлетворят вземанията на кредиторите. Миналата година Неази е продал фабриката заедно с прилежащия терен от 37,5 дка за сума около 6,35 млн. евро. “Добрич” е поредният завод в България, който ще се превърне в нов мол, бизнес комплекс или жилищен квартал. Същото се случва с жп завода зад Централна гара в София, с бившите гиганти “Балканкар 6 септември” и “Балканкар Средец”, със заводите “Електроника”, “Спортпром” и “Мраз” в столицата, както и с фабрика “Вамо” във Варна.
Източник: Труд (10.07.2009)

Френската ритейл компания "Карфур" (Carrefour) финализира сделката за наемането на търговска площ в новостроящия се "Добрич сити център", който ще бъде разположен на мястото на бившия обувен завод в Добрич. Бъдещият хипермаркет ще заема 6900 кв.м. Планира се строежът на "Добрич сити център" да бъде завършен през 2011 г. Инвеститор в "Добрич сити център" е European Trade Center (ЕTC). ETC е инвеститор в едноименния офис комплекс на бул. "Цариградско шосе" в столицата, част от "Карфур цариградски мол", както и в Стара Загора. Основният правен консултант на компанията у нас е международната компания "Ди Ел Ей пайпър". Правната кантора съветва "Карфур" в България от края на 2006 г., когато веригата започва да подготвя навлизането си в страната. "Карфур" отвори първия си магазин у нас на 26 март тази година в Бургас. Следващият проект ще бъде приключен в София, в строеж са хипермаркетите във Варна и Стара Загора. Дружеството работи и по обекти в Русе и Плевен. През пролетта на тази година "Карфур" обяви, че ще пусне в продажба в глобален мащаб нова линия от продукти със собствена марка и значително по-ниски цени. Според информацията, разпространена от компанията, този ход имаше за цел да промени визията й пред потребителите и да смекчи ефекта от конкуренцията на бурно развиващия се пазар на масови стоки в условия на криза. В рамките на програмата на пазара бе предложен пакет от 400 бързооборотни продукта, като 83% от тях бяха хранителни стоки. "Карфур" е най-голямата търговска верига в Европа. Компанията притежава над 16 хил. магазина в 30 държави, а оборотът й за 2008 г. надхвърля 97.6 млрд. евро.
Източник: Дневник (10.07.2009)

В началото на 2010 г. "Карфур Маринопулос" ще навлезе в София и Плевен, пише гръцкият вестник "Имерисия". "Карфур" увеличава инвестициите си в България. От март 2009 г. започна работа първият магазин от веригата в Бургас. В началото на 2010 г. и в големи търговски центрове в София и Плевен ще заработят магазини на "Карфур". В център "Цариградско шосе" в София ще има магазин с площ 15 000 кв. м. За България "Карфур Маринопулос" е изготвил инвестиционен план за над 200 млн. евро. Той предвижда отварянето на 20 хипермаркета в страната за срок от 5 години. Целта е да заеме дял от 20% на пазара на дребно.
Източник: Стандарт (14.07.2009)

Заради липса на кредити спря изхраждането на молове Нараства броят на замразените и отложени проекти за изграждане на молове, сочи докладът на компанията за недвижими имоти “Форос”. Сред тях са: Европа парк, Софийски Акрополис, Цариградски мол и Джи Ел Ес мол в София; Гранд галерия в Бургас, молът на Литос Айбилд в Пазарджик, двата мола в Казанлък и др. Като основни причини се посочват влошените макроикономически показатели и липсата на кредитиране. Замразяването на един проект е добро решение, ако няма добри перспективи за неговото развитие, смятат от анализаторската компания. Откриването на молове със заетост на площите под 90% крие голям риск от скорошно проваляне на проекта, подчертават още от "Форос". У нас вече има примери за шопинг центрове, започнали работа при заетост дори под 60%, които в момента изпитват големи затруднения. През втората половина на годината се очаква да бъдат открити Карфур Цариградско мол в София, Варна Тауърс мол, Галерия Пловдив, Галерия Стара Загора, Дунав мол в Русе, Тера Център мол и Мол Габрово в Габрово, както и Сити Център Гоце Делчев. Първото полугодие е характерно и със задълбочаване на започналата в края на 2008 г. тенденция на освобождаване на площи на главни търговски улици в почти всички областни центрове на страната. Освен за наемане от началото на годината множество помещения, разположени на главни търговски булеварди, се предлагат и за продажба - една сравнително нова тенденция. Причините за това са очакваното понижение на наемите и риск от затруднено отдаване на площите под наем. Подобно на цените във всички останали сегменти на пазара на недвижими имоти през 2009 г. и тези на търговските площи регистрират понижение. Средно за страната продажните цени намаляват с 6,71% за шестмесечието, а наемните - с 10,62%. При продажните цени най-голямо е понижението в София - 11,54%, и във Варна - 10,92%, а най-малко - в Стара Загора - 0,96%, и в Благоевград - 1,75%. При наемните стойности най-голямо намаление е отчетено в Бургас - 25,71%, в София - 24,87%, а най-малко - в Стара Загора - 2,7%. До края на тази година се очаква наемните цени на търговските площи да се понижат с още 15%. Преките чуждестранни инвестиции в строителство и недвижими имоти през първата половина на 2009 г. са в размер на 208 млн. евро, което представлява понижение от 59,3% спрямо същия период на 2008 г., сочат данните на "Форос".
Източник: Монитор (22.07.2009)

Откриват нов мол в София до края на годината До края на 2009 г. в София ще отвори врати още един търговски център - Pearl Park Mal. Молът е разположен на Околовръстен път София в район "Витоша". Търговските и развлекателни обекти са разпределени на 7 етажа, като общата разгърната площ е 9000 кв. м. В момента в столицата функционират три търговски центъра - Мол София, Сити център София и Скай сити център. През втората половина на годината се очаква да бъдат открити още Карфур Цариградско мол в София, Варна тауърс мол, Галерия Пловдив, Галерия Стара Загора, Дунав мол в Русе, Тера център мол и Мол Габрово в Габрово, както и Сити център Гоце Делчев, сочат данни на Форос. Тези обекти ще добавят общо 207 400 кв.м отдаваеми търговски площи в шопинг молове към наличния до момента обем от 233 460 кв.м. През втората половина на 2009 г. се очаква да започне изграждането на първия открит мол на територията на страната - The Strand, чието местоположение ще бъде в Бургас. Нетната отдаваема площ на обекта ще бъде в размер на 30 000 кв.м. Проектът вече разполага с разрешение за строеж. Очаква се молът да отвори врати в края на 2010 г. Както Insurance.bg вече съобщи, за разлика от предходни години, проектирането на търговски центрове в момента е преустановено, а от началото на 2009 г. са обявени едва 3 нови проекта за шопинг центрове. Това са Търговски център Сливен на European Convergence Company (РЗП 51 169 кв.м), Сити Мол Благоевград на Редстоун (РЗП 47 982 кв.м) и Сентрал Мол Добрич на компанията Expirian (РЗП 12 000 кв.м). Застой има и при останалите видове търговски обекти, сред които и ритейл парковете и аутлет центровете. Ритейл Парк Бургас, който бе планиран за откриване през есента на 2009 г., е отложен с 1 година. Същевременно нараства броят на "замразените" и отложени проекти вследствие на влошените макроикономически показатели и липсата на кредитиране.
Източник: Insurance.bg (27.07.2009)

10-те най-големи проекта за молове у нас Негативните ефекти на световната финансова криза оказаха влияние върху пазара на търговски площи в България, като от началото на годината в страната са завършени само два големи центъра - Мол Пловдив и Бургас Плаза. Тенденцията за нарастване на свободните площи в търговските центрове и на главни търговски улици в почти всички областни градове на страната се запазва и през първата половина на годината. Въпреки кризата, реализацията на проекти за нови търговски центрове продължава. Най-големият проект за мол през първата половина на тази година е Карфур Цариградско в София, сочат данни на агенция "Форос". Отдаваемата търговска площ е 66 000 кв. м, а инвеститор е Assos Capital/Carrefour. Инвестицията в обекта, който е един от най-големите не само в България, но и на Балканския полуостров, е 200 млн. евро. Очаква се молът да отвори врати до края на 2009 г. "Карфур-Цариградско" ще е на 6 нива, като 3 от тях са отделени за подземен паркинг, а първите два надземни етажа ще бъдат заети с магазини и офиси. На третия етаж ще са центровете за забавления. Вторият по-големина проект "Сердика център" предлага 53 000 кв. м отдаваема площ и се очаква да бъде завършен следващата година. Инвеститор е компанията ЕСЕ, която е лидер на европейския пазар в сферата на търговските центрове и управлява 90 мола с обща търговска площ в размер на 2.7 млн. кв.м. Инвестициите в обекта възлизат на общо 180 млн. евро., като в рамките на проекта ще бъдат създадени над 2000 нови работни места. Ето 10-те най-големи проекта, които са в строеж през първата половина на тази година: Мол Местопо-ложение Инвеститор Отдаваема площ (кв.м) Год.на завършване Карфур Цариградско София Assos Capital/Carrefour 66000 2009 Сердика Център София ECE/Immorent 53000 2010 Мега Мол София София Magnum Bulgaria Gama 24000 2010 Гранд Мол Варна Варна Ohrid Development Group 52000 2010 Галерия Варна Варна GTC/Galeria Varna 38000 2010 Варна Тауърс Мол Варна Varna Towers 23400 2009 Галерия Пловдив Пловдив European Convengerce Development Company 45000 2009 Мол Марково Тепе Пловдив Melina 22000 2010 Галерия Стара Загора Стара Загора GTC 26000 2009 Карфур Мол Стара Загора Carrefour 20900
Източник: profit.bg (29.07.2009)

Месно управление Борислав Николов, Изпълнителен директор на "Бони холдинг" Борислав Николов създава фирмата си като едноличен търговец. В момента в холдинга влизат десетина различни компании. Това са четирите фабрики за месопреработка (три в Ловеч и една в Карлово) и свинекомплексите из страната. Дружествата са специализирани в угояването на чистокръвни животни, добива и транжирането на свинско месо, производството на варени и варено-пушени колбаси и деликатеси, замразени и охладени полуфабрикати, сурово-сушени колбаси и др. Николов е собственик на холдинга "Бони", но в момента е и негов изпълнителен директор. Съчетаването на двете длъжности е само временно. "Не е нормално собственикът да е и мениджър на оперативно ниво, но в момента сме в етап на динамично преустройство и аз се чувствам длъжен да съм на това място", твърди Николов. Става дума за редица оптимизационни дейности, които изискват близкото участие на собственика - в свинекомплексите, нови инвестиции в месопреработването за увеличаване на капацитета в рамките на същите сгради и площи, нови технологии, оборудване. Изпълнителният директор признава, че е заел тази длъжност и защото иска да следи компанията възможно най-отблизо заради несигурната бизнес среда в момента. Борислав Николов смени на директорския пост Мария Рангелова - бившия адвокат на холдинга. Допреди няколко месеца тя се грижеше за административното управление, финансовата координация и юридическата безопасност на компанията, а собственикът работеше основно по инвестиционната политика. "Когато преди години Мария пое управлението, бяхме в силно защитна позиция - условията бяха такива. Сега сме в атака, а един адвокат трудно атакува, той обикновено защитава", обяснява логиката на промяната Николов. Фирмите от хранително-вкусовия бранш имаха най-големи проблеми с изискванията на ЕС преди влизането на България в съюза. Вие как успяхте да се справите? След повече от 10 години успешно развитие, активно изкупуване на фалирали държавни предприятия и последващото им възстановяване, около 2003-2004 г. осъзнахме, че ЕС идва, а ние изобщо не сме готови. И седемте ни предприятия не отговаряха на изискванията. Събрахме се и решихме, че ще построим изцяло нови съоръжения. Просто това беше единственият възможен начин да продължим да съществуваме, при положение че старите предприятия не могат да бъдат пригодени към новите условия. Беше много неприятно: имахме активи за 100 млн. лв., които бяха неприложими за новите условия, но и не можеха официално да бъдат задраскани от балансите. Трябваше да инвестираме нови 50 млн. лв., които нямахме, но пък не можехме да продадем старите, защото съвсем скоро щяха да станат неизползваеми. И започнахте всичко на зелено? Даже малко под зеленото, защото новите активи са много скъпи и са финансирани от банкови заеми, които доста тежат. Заемите бяха главно от Европейската банка, която много ни помогна. Успяхме да продадем и някои земи, които имахме. Останалата част беше от собствени средства, от резерви, от продажби и от датската фирма, която купи миноритарен дял и ни помогна да развием модерно свиневъдство (виж "Трудното решение"). Реализирахме и няколко проекта по САПАРД за 6-7 млн. лв. Европа иска месопреработвателният бранш в България да върне около 65 млн. лв. по САПАРД... Нас ни няма в списъка с фирмите, които трябва да върнат тези пари. Нямаме отношение по този въпрос. Очаквах, че може да се случи нещо подобно, но не и в този размер. През 2006 г., точно преди влизането в ЕС, всички заводи трябваше да са минали необходимата сертификация, която позволява да се произвежда и продава в рамките на съюза. По това време ние бяхме почти готови с новите предприятия, отворихме ги на 1 януари 2007 г. Но в навечерието на членството беше направен компромис - позволиха на компаниите, които все още не са отговорили на критериите, да продължат работа и да произвеждат само за вътрешния пазар. Все едно, че българите са второ качество народ и могат да ядат продукти от неконтролирани предприятия. Така излезе, че всички, които хвърлихме огромни средства, за да поддържаме отлична хигиена и да бъдем в час, излязохме да се конкурираме на един и същ пазар с тези, които работят при старите условия, без да са инвестирали и лев. Тогава управляващите се оправдаха, че това се прави с цел да няма социално напрежение, защото много хора биха останали без работа. Какво социално напрежение е това, че ще отпаднат от пазара някои, които не са имали желание да си оправят цеховете?! В свинефермите работите с датска генетика от много висок клас. Как се отразява това на себестойността и цената на продуктите? Себестойността пада. Иначе не продаваме по-скъпо, отколкото пазарът позволява. Обикновено има таван, над който няма как да продаваш. Няма как, ако даден продукт ми струва 10 лв., просто да го продавам по 11. Ако пазарната цена е 10 лв., правим всичко възможно да свалим себестойността максимално - с намаляване на разходите било за енергия, било за работни заплати, с оптимизации, ефективност и т.н. Всъщност конкуренцията не е на ценовия пазар, а на себестойностния - кой ще успее да произведе по-евтино. Сам твърдите, че в продуктите на компанията няма 100% месо. Доколко сте склонни да правите компромиси със съставките, за да намалите себестойността? Всичко, вложено в един продукт, го има описано на етикета. Тук не можем да говорим за компромис, а за производство на продукти с различни характеристики за различните ценови сегменти. Някой може да иска да яде само соев салам. В момента в Западна Европа има вегетариански салами, в които няма месо, но са с вкус на месо. Те дори са по-скъпи от обикновените, защото технологията е нова и по-сложна. Така че това не са компромиси. По-важното не е какво ще вложиш в продукта, а как ще организираш производството му. Много отдавна има една тенденция - с всяка следваща година материалните разходи за производството в общия обем на разходите постоянно намаляват. Тоест себестойността се определя основно от допълнителни разходи - за външни услуги, реклами, опаковане, етикет, логистика, транспорт, външен вид, дизайн... И ако искаш да свалиш себестойността, трябва да го направиш чрез тези дейности, а не чрез оптимизация на влаганите продукти. Няма да променя нищо, ако в продукта вложа суровина, която е с 5 ст. по-евтина. Рекламата е един от вариантите за оптимизация на производството. В това отношение българският пазар е малко изкривен. Защото има компании, които отделят огромни средства за реклама. Никъде по света няма толкова активно облъчване на пазара с предлаганите стоки, което е много голям разход. Този разход се калкулира в цената, която, ако не може да бъде поета от пазара, се компенсира с качество. И какво се получава - скъпо рекламираните продукти на конкурентна цена със сигурност не са качествени. Но от друга страна, постоянното предлагане на месни продукти по телевизията може пък да влияе положително на потреблението изобщо. Хвърлили сте огромни средства, за да се приспособите към европейските условия. Какво е да си вече част от такъв огромен пазар? Всъщност от това, че сме на този огромен пазар, идва и един от основните проблеми за компаниите като нас, които са изцяло в белия сектор. В България това са големите вериги магазини - "Билла", "Метро", "Кауфланд", "Карфур"... През тях минават 25% от месните продукти, които се изяждат в страната. Това е силно организиран пазар, където няма как да минеш без касов апарат и без да си платил ДДС. Но с останалите 75% от разпространението, които минават по други канали - малки гаражни магазини, борси и т.н., нещата не стоят така. Там контролът е много занижен и рядко се гледат касови бонове и дали е платен ДДС. Когато в България идва стока от някоя друга европейска страна, тя идва на цена по себестойност, защото се облага с ДДС в страната, в която се продава. Обаче в ЕС има страни, в които ДДС-то за месни продукти е 3%, например Полша. Тогава една стока, пътуваща за България, чиято себестойност е 5 лв., се осчетоводява, че е продадена в Полша, което прави цената й 5.15 лв. После тази стока без проблеми се внася нелегално в България, търговецът си слага надценката и я продава примерно за 5.60 лв. А аз като български производител, ако имам същата стока за 5 лв., след като начисля ДДС, цената става 6 лв. Така всички купуват стоката за 5.60 лв., защото е по-евтина от моята, а нелегалният вносител хем продава по-евтино, хем реализира чиста печалба, защото стоката е била "изядена" в Полша и той не плаща нищо на българската държава. В същото време аз продължавам да се опитвам да продавам на 6 лв., защото трябва да осигуря на държавата нейния един лев. Затова ние - големите фирми, сме "балъци", защото сме някакви събирачи на ДДС за държавата, за да може да се поддържа нейният неработещ апарат. Какво трябва да се направи в случая? Когато те боли глава и пиеш аналгин, после пак ще те заболи. Никога не се лекува следствието, лекува се причината. Ако ще търсим да гоним кой се занимава с контрабанда на ДДС, това би било много глупаво. Трябва да се спре източникът, причината това нещо да се случва. Може примерно ДДС да се свали от 20% на 8% за месните продукти, както е в Гърция. Тогава интересът на подобни играчи ще спадне и България няма да е рай за подобни измамници. Цялата ДДС измама се изсипва тук. Това е единствения вариант - ДДС за тези стоки да падне. Тогава данъците ще се плащат и събираемостта със сигурност ще е по-голяма, продажбите ще са повече и бюджетът ще е по-пълен.
Източник: Капитал (24.08.2009)

Увеличават се моловете в Източна Европа У нас Според същите данни общият брой на моловете в България е по-малък, като в момента те са 12, а проектите, които предстои да бъдат реализирани, са 18. Междувременно икономическата криза спря строителството на 3 мола в София. Продължава обаче изграждането на столичния Карфур. Нови молове откриха врати или са в строеж в Пловдив, Варна, Стара Загора и други градове, с което чувствително ще се увеличи търговската им площ. Въпреки това търговската площ непрекъснато се увеличава, като през последните няколко години нови молове се появиха не само в София и най-големите градове.
Източник: Пари (09.09.2009)

Първите наематели влизат в European Trade Center Първите наематели на най-големия офисен център в България - European Trade Center (Европейски търговски център), ще влязат през януари 2010 г., съобщи главният изпълнителен директор на ЕТЦ Таня Косева-Бошова. Първите две сгради на офисния център, който се изгражда на бул. Цариградско шосе в общ комплекс с Карфур Цариградско мол, ще бъдат готови през декември тази година. Наематели в тях ще бъдат Виваком и Карфур - със съответно 23 000 кв. м и 6700 кв. м наета площ. Договорът, подписан с Виваком, е най-големият договор за наем на офис площи на българския пазар. Останалите сгради ще бъдат готови до края на март догодина. Търсенето на нови офисни площи ще се активизира през втората половина на 2010 г., защото много от фирмите работят в остарели офиси, смята Бошова. ЕТЦ се състои от пет офис сгради клас А с обща разгъната застроена площ от 70 хил. кв. м. Инвеститор на проекта е Европейски търговски център АД, проектант е АС - Илиев, строителните работи се извършват от TERNA, а проектният мениджмънт е поверен на SAVANT. Общият размер на инвестицията е 70 млн. EUR.
Източник: Пари (16.09.2009)

Първите наематели на най-големия офисен център в България – Европейски търговски център (ЕТЦ - European Trade Center), "Виваком" и "Карфур" ще влязат през януари 2010 г., съобщи Таня Косева-Бошова, главен изпълнителен директор на ЕТЦ. Първите две сгради на офисния център, който се изгражда на бул. "Цариградско шосе" в общ комплекс с "Карфур Цариградско мол", ще бъдат готови през декември. Договорът с "Виваком" е за площ 23 000 кв.м, а с "Карфур" - 6700 кв.м. Контрактът, подписан с "Виваком", е най-големият договор за наем на офис площи на българския пазар. Останалите сгради ще бъдат готови през първата четвърт на 2010 г.
Източник: Дневник (16.09.2009)

Най-големият офис център у нас ще отвори врати през 2010 г. Първите две сгради на най-големия офисен център в България - “European Trade Center”, който се изгражда в столицата, ще бъдат готови през декември тази година, съобщи миналата седмица главният изпълнителен директор на комплекса Таня Косева-Бошова. Тя обясни, че първите наематели на бизнес центъра ще могат да се настанят в офисите си още през януари 2010 година. Това ще са компаниите “Виваком” и “Карфур”, които са наели съответно 23 000 кв. м (договорът е най-големият, сключван досега на българския офис пазар) и 6700 кв. м. Останалите три сгради от комплекса ще бъдат готови през първата четвърт на 2010 г., уточниха инвеститорите от “Европейски търговски център” АД. В реализацията на проекта ще бъдат вложени общо 70 милиона евро. Архитектурната разработка е дело на “АС - Илиев”, а строителните работи се извършват от международната компания “Terna”. Проектният мениджмънт е поверен на “Savant”, а ексклузивен консултант е “Colliers International - България”. Европейският търговски център ще се намира до най-големия шопингмол в страната - “Карфур Цариградско мол”, който в момента също се изгражда на централния столичен булевард. Новият бизнес комплекс ще се състои от пет офис здания от клас “А” с обща РЗП от 70 000 кв. метра. Сграда А ще доминира с впечатляващите си размери и архитектура. Тя е замислена като своеобразна порта на София, тъй като ще е първата, която ще забелязват пристигащите от летище “София” и магистрала “Тракия”. Размерът и разположението на сгради B, C, D и E ги правят подходящи за големи корпоративни и административни офиси, смятат инвеститорите. “Търсенето на нови офисни площи ще се активизира през втората половина на следващата година, когато Европейският търговски център ще бъде завършен”, прогнозира Таня Косева-Бошова. Според нея кризата ще принуди редица компании да преосмислят нуждите си и да оптимизират своите офис помещения и разходи. “Много от фирмите разбраха, че работят в остарели офиси, чието пространство не е добре планирано и често е с високо енергийно потребление. Осъзнаха, че плащат повече, отколкото получават. Това постепенно ще доведе до по-активно търсене на нови офис площи”, мотивира се Косева-Бошова.
Източник: Строителство Имоти (23.09.2009)

Лоран Бендавид е новият Главен изпълнителен директор на "Карфур България". Той наследява поста от Жан Антоан, който поема ръководството на "Карфур - Полша", съобщиха от компанията. През 2010 г. "Карфур" предстои да открие четири нови хипермаркета в търговски центрове в страната. Групата притежава над 15 000 магазина в 32 държави. Оборотът й за 2008 г. възлиза на 96.7 млрд. евро с ДДС.
Източник: Дневник (24.09.2009)

Словенската "Меркатор" планира 7 хипермаркета до 2010 г. След близо 2 години на усилена подготовка словенската верига за бързооборотни стоки "Меркатор" предстои да отвори първия си обект в България. В началото на октомври ще заработи хипермаркет на компанията в Стара Загора, който ще бъде разположен върху площ от 3 162 кв.м, съобщи председателят на борда на директорите на компанията Жига Дебеляк. До края на следващата година новите магазини ще достигнат 7 и ще бъдат в шестте най-големи града на страната - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. Всички те ще бъдат хипермаркети с площ между 3 и 6 хил. кв.м. "След откриването на обектите в големите градове ще се насочим и към по-малките", съобщи управителят на "Меркатор" за България Йордан Терзийски. В тях обаче компанията ще открива супермаркети. "Меркатор" влиза в България в момент, когато на пазара започва да се развива втората най-голяма верига в света "Карфур", както и вериги за продажби с намаления като "Пени маркет" и "Лидл".
Източник: Дневник (28.09.2009)

Търговска верига ще строи четири хипермаркета у нас Най-големият търговец на дребно в Европа - “Карфур”, ще открие четири нови хипермаркета в България през 2010 година. Те ще бъдат разположени в различни търговски центрове в страната ни. Новите обекти ще следват концепцията на веригата за богат асортимент стоки на конкурентни цени, обясниха от компанията. Миналата седмица стана известно, че “Карфур - България” вече има нов главен изпълнителен директор. Това е Лоран Бендавид, който наследи поста от Жан Антоан. Новият мениджър е завършил Висшето училище по търговия в Рен, Франция, след което работи в “Карфур” във Франция, Мексико и Бразилия. “За мен е професионално предизвикателство да поема управлението на “Карфур - България” в ключов момент от развитието на групата в страната. Вярвам, че присъствието ни тук ще насърчи добрите търговски практики. “Карфур” ще въведе новости на пазара и ще създаде повече възможности за своите партньори и клиенти. Така ще допринесем за по-високото качество на живот в България”, коментира Бендавид.
Източник: Строителство Имоти (28.09.2009)

Столичният инспекторат е санкционирал четири строителни фирми заради системно нарушаване на правилата за движение, обществения ред и чистота, съобщи пресцентърът на Столична община. Всички фирми строят по бул."Цариградско шосе". Размерът на санкциите не е посочен. Наказаните са "Контракт сити", "Щрабаг", "Фиоре индъстрийз" и "Терна", която е главен изпълнител на хипермаркета "Карфур", е посочено в съобщението. На тях са им съставени множество актове за административно нарушение и констативни протоколи. Инспекторите са констатирали, че компаниите системно нарушават четири общински наредби - за организация на движението, за опазване на обществения ред, за чистотата и за опазване на зелената система. Строителните фирми са унищожили растителност в общински имоти, разрушили са уличните платна и тротоарите около обектите, замърсяват прилежащата територия, неизпълняват плана за безопасност и здраве в частта автомивка и ограда и вдигат много шум, е посочено в съобщението.
Източник: Дневник (01.10.2009)

Лоран Бендавид е новият главен изпълнителен директор на "Карфур България". Той наследява на поста Жан Антоан, който поема ръководството на "Карфур – Полша". Бендавид има 15-годишен опит в групата "Карфур". Започва работа в "Карфур - Франция" като ръководител на отдел. В продължение на шест години е бил ръководител на сектор и директор "Текстил", както и директор "Бързооборотни стоки" в "Карфур-Мексико". Кариерата му продължава през следващите шест години в "Карфур-Бразилия", където е заемал позициите директор "Бързооборотни стоки", директор "Храни" и директор "Експлоатация на хипермаркети". Завършил е Висшето училище по търговия в Рен, Франция.
Източник: Капитал (02.10.2009)

Проекти за офис сгради с около 150 хил. кв.м площ са замразени в София Проекти за изграждането на офис сгради в София с обща площ от близо 150-160 хил. кв.м са замразени. Това съобщи във вторник мениджърът "Офиси и бизнес паркове" в консултантската компания "Колиърс" Антон Славчев, който присъства на представянето на Европейския търговски център и мол "Карфур Цариградско" в София. В момента в столицата има нови проекти с 900 хил. кв.м офис площи, но не всички от тях ще бъдат завършени, каза още Славчев. Пазарът на офис площи е един от най-засегнатите от кризата. По данни на "Колиърс" от началото на годината цените са намалели с около 20 на сто. Консултантските компании съобщават и за редица преференции, които се предлагат на наемателите - гратисно ползване на помещенията за определен период при сключването на дългосрочен договор, отложено изплащане на наемите и др. Междувременно стана ясно, че 50% от офис площите в комплекса Европейски търговски център (ETC), който се намира на столичния булевард "Цариградско шосе", вече са отдадени под наем. Центърът, който се състои от пет офис сгради и мола "Карфур Цариградско", вече е в напреднал етап на строителство. Очаква се първите наематели в офис сградите - компаниите "Виваком" и "Карфур", да влязат през януари следващата година. ETC има разгъната застроена площ от над 72 хил. кв.м и 840 паркоместа. Той има и топла връзка с мола "Карфур Цариградско", който ще бъде с 66 хил. кв.м търговска площ. Целият комплекс ще има връзка с кв. "Младост", като за целта вече е изграден тунел от 90 м. Общата инвестиция в строителството на бизнес и търговския център е 200 млн. евро. В началото на 2010 г. предстои да бъде открит и друг голям офис и търговски комплекс в София - "Сердика център", който се намира на бул. "Ситняково". Той ще разполага с над 50 хил. кв.м офис и над 33 хил. кв.м търговски площи. Инвеститор в него е немско-австрийски консорциум между ECE Projectmanagement и Sparkassen Immobilien.
Източник: Дневник (21.10.2009)

Завърши строителството на най-новата бизнес локация на София Завършиха основните строителни дейности на най-модерния и мащабен комплекс в България, който включва 5 офис сгради, обединени в European Trade Center (Европейски търговски център) и Карфур Цариградско мол. Комплексът представлява новата бизнес локация на София, която привлича компаниите, търсещи модерна бизнес среда, лесен достъп, достатъчен брой паркоместа и близост до летището. Сграда А на комплекса е най-високата (67 м.) офис сграда в строеж в страната. Тя е и първата голяма сграда, която забелязват пристигащите от Летище София и магистрала Тракия, което я прави своеобразен портал към столицата. Затворен е покривът на шопинг мола, завършени са изцяло конструкциите на обектите, като в момента се извършват довършителните работи. Напълно е изградена подземната транспортна връзка между кв. Младост и комплекса. Модерното инфраструктурно съоръжение извежда до подземния паркинг на мола и ще улесни съществено достъпа на автомобили от центъра, както и изхода им към кварталите Младост и Дружба. Тунелът е първото подобно съоръжение, изграждано в София през последните 20 години. Общият размер на инвестицията в комплекса, разположен на 240 000 кв.м. РЗП, възлиза на 200 млн. евро, като от тях 80 млн. евро са инвестирани в офис сградите. Новата бизнес локация залага на синергията между двата водещи проекта в офисните и търговски площи в България – European Trade Center и Карфур Цариградско мол, което създава допълнителна стойност за техните наематели. European Trade Center се състои от пет клас А офис сгради с обща разгърната застроена площ (РЗП) от 72 300 кв. м. Всяка сграда има самостоятелен вход и пряк достъп до подземния гараж и складовите помещения. European Trade Center разполага с 840 паркоместа, а целият комплекс - с общо 2 800, което е най-голямата паркинг площ в България. Офисната част предлага изключително практично и гъвкаво използване на пространствата от типа „open space”. European Trade Center и „Карфур Цариградско” мол имат топла връзка. Почти 50 процента от площите в ETC вече са отдадени под наем, като първите наематели ще влязат през януари 2010 г. Това са Vivacom и Карфур – със съответно 23 000 кв. м. и 6 700 кв. м. наета площ. Договорът, подписан с Vivacom, е най-големият договор за наем на офис площи на българския пазар. Офиси в ETC ще имат също така международната консултантска компания Colliers International, България и Inditex Group, лидер в световната мода и собственик на марките Zara, Bershka, Pull and Bear. Финансирането на проекта European Trade Center се осъществява с помощта на Банка Пиреос България. Това е най-мащабният като РЗП проект в България до момента, финансиран от банката. Инвеститор в комплекса е „Европейски търговски център” ООД. Проектант е АС – Илиев, строителните работи се извършват от водещата международна компания TERNA, а проектният мениджмънт е поверен на SAVANT. Ексклузивен консултант е Colliers International, България.
Източник: expert.bg (21.10.2009)

Криза, криза, колко да е криза. Това би си помислил някой страничен наблюдател, ако погледне какво се случва с търговските вериги за храна в България. Само през тази година две нови компании отвориха първите си магазини - френската Carrefour и словенската Mercator. Три нови дискаунт вериги също започват да работят. Догодина се чака и сръбската Tempo да дебютира на пазара. (Разгледай подробно графиката). Желанието на толкова много компании да стъпят на българския пазар показва, че те виждат потенциал в него. Статистиката също го потвърждава. Според едно от последните изследвания, проведено от консултантската компания "ИКАП България", търговията с бързооборотни стоки е близо 12 млрд. лв. В същото време Топ 10 от веригите, които вече работят в България, държат малко над 22% от пазара. Ако се разшири броят на т.нар. организирани търговци извън десетте най-големи, процентът ще достигне около 30%. Остават над две-трети от пазара на храни - достойно поле за борба за дял през следващите година-две. В същото време всички търговци - и новите, и старите, ще трябва да се съобразяват с намалялото потребление вследствие на кризата. Пак по данни на "ИКАП България" на базата на отчетите на търговците за шестмесечието на 2009 г. предполагаемият спад за годината може да се очаква да е между 5-10%. Получава се интересна ситуация - много нови играчи, потенциал за растеж на сегмента на "организираната" търговия (като под организирана разбираме търговците, които са обединени във верига от поне три магазина) и намаляло потребление заради кризата. Откъде идва потенциалът Представители на търговията с бързообороти дават различни оценки за това в кои ниши има потенциал. Според Владимир Чириков от "ИКАП България" пазарът е прекалено фрагментиран (има много играчи, които си делят малък пазарен дял) и това предлага различни възможности за растеж. Сред възможностите той посочва бъдеща консолидация, регионална експанзия и др. Възможност за консолидация виждат и представители на инвестиционните фондове, които гледат към ритейл пазара. Валери Петров от фонда за дялово инвестиране Bancroft Private Equity казва, че във формата на малките магазини от типа "удобни" (Convenience Stores) може да се появи интерес от страна на инвестиционните фондове, които да консолидират няколко по-малки вериги. И действително - на пазара има поне четири-пет български вериги с по-малки магазини, които през следващите години може да усетят натиска на по-големите и да търсят възможност за сливане. Малките магазини биха били интересни и за новите играчи, които сега стъпват на пазара. За да наваксат бързо преднината на конкуренцията и да изградят за кратко време мрежа, те биха могли да се опитат да придобият някой по-малък конкурент. И къде се изчерпва Все още не се вижда отчетливо, но скоро ще има сериозна конкуренция в сегмента на дискаунт веригите. Сега има един представител на този формат - Kaufland. За по-малко от три години компанията успя да се качи на второ място по пазарен дял в целия сектор. Вече отварят първите магазини на другите две нови вериги - Plus и Penny Market, а догодина идва и Lidl. В един момент на пазара ще има прекалено голямо предлагане в най-ниския ценови сегмент. Още повече че магазините на дискаунт веригите са от среден формат (700-1000 кв.м) ще пропълзят в централните и средно-централните части на градовете и ще окажат още по-голям натиск върху малките самостоятелни магазинчета. Това в комбинация с кризата ще принуди още повече индивидуални търговци или да затворят, или да вървят към консолидация. Добрата новина От всичко това има една добра новина за клиентите. Изборът за тях ще се увеличи значително, а борбата за тях би трябвало да се случва в предлагането на по-добри условия: цена, качество или и двете. Силната конкуренция и предизвикателствата на кризата пък ще покажат кои търговци са напипали правилната подходяща ниша за българския пазар и кои ще търсят решение за промяна на формата си, за да си извоюват по-голям пазарен дял. Новите Търговци - Carrefour отвори първия си магазин през тази година. Форматът - хипермаркети с дискаунт политика. Магазините са големи, в тях има от храни­телни продукти, през стоки за дома, до об­лекла. Голяма част от асортимента е от собствени марки. Целта й е да има магазини във всички големи градове. Първият в София се чака през 2010 г. - Словенската верига Mercator, която съв­сем наскоро отвори първия си хипермаркет в Стара Загора. Компанията иска да стъпи в по-големите градове, като в София се оч­аква през следващата година с два магази­на. Като цяло веригата ще се цели в сред­ния ценови клас. - Tempo - веригата е част от сръбския хол­динг Delta, към който принадлежи и "Пикади­ли". Tempo вече има един сигурен магазин в Со­фия - зад Централна гара. Той ще е на 18 хил. кв.м - формат, мащабен за размерите в Бъл­гария. В Сърбия веригата е симбиоза между Cash&Carry и дискаунт верига. - И агресивните дискаунтъри. Трите вериги започват почти по едно и също време да ра­ботят в България. Penny и Plus до края на го­дината ще имат по двайсетина магазина, до­година ще отвори и Lidl с около десет обекта. Характерното за тях е: скромен асортимент с преобладаващи собствени марки, стремеж за предлагане на най-ниската цена на пазара, семпли магазини с усещане за евтино. Диска­унт веригите отварят едновременно в ня­колко града с поне десетина магазина - това е тяхната концепция. Най-важното при тях е ниската цена.
Източник: Капитал (24.10.2009)

Завърши строителството на най-новата бизнес локация на София Завършиха основните строителни дейности на най-модерния и мащабен комплекс в България, който включва 5 офис сгради, обединени в European Trade Center (Европейски търговски център) и Карфур Цариградско мол. Комплексът представлява новата бизнес локация на София, която привлича компаниите, търсещи модерна бизнес среда, лесен достъп, достатъчен брой паркоместа и близост до летището. Сграда А на комплекса е най-високата (67 м.) офис сграда в строеж в страната. Тя е и първата голяма сграда, която забелязват пристигащите от Летище София и магистрала Тракия, което я прави своеобразен портал към столицата. Затворен е покривът на шопинг мола, завършени са изцяло конструкциите на обектите, като в момента се извършват довършителните работи. Напълно е изградена подземната транспортна връзка между кв. Младост и комплекса. Модерното инфраструктурно съоръжение извежда до подземния паркинг на мола и ще улесни съществено достъпа на автомобили от центъра, както и изхода им към кварталите Младост и Дружба. Тунелът е първото подобно съоръжение, изграждано в София през последните 20 години. Общият размер на инвестицията в комплекса, разположен на 240 000 кв.м. РЗП, възлиза на 200 млн. евро, като от тях 80 млн. евро са инвестирани в офис сградите.
Източник: expert.bg (26.10.2009)

Пред финала Най-големият строеж в София е към края си На какво са равни 130 хиляди куб.м бетон, 810 тона арматура и 16 хиляди тона стомана? На пет офис сгради, една от които е висока 67 метра, на най-големия мол в България и най-големия паркинг, строен в последните няколко десетилетия. Обща разгъната застроена площ – над 240 хил. кв.м, и инвестиции от над 200 млн. евро, 80 млн. от които в офис сградите. Бумът на пазара на недвижима собственост в последните години позволи строителството на проект от този мащаб на бул. "Цариградско шосе" в София, ефектите от който отекнаха обратно върху сектора на бизнес имотите. В началото на годината в него се реализриа най-голямата сделка за офис наем - 23 хил. кв.м с клиент БТК, сега прекръстена на "Виваком". Очаква се през пролетта на следващата година да отворят врати първият в София и най-голям за момента в страната хипермаркет на търговец на дребно номер едно в Европа Carrefour и първите магазини с марките Zara, Bershka, Pull&Bear, Stradivarius и Massimo Dutti, собственост на най-големия моден търговец в Европа Inditex. Миналата седмица инвеститорите и партньорите в проекта отчетоха завършването на основните строителни работи. Изпълнени са грубият строеж и фасадите на сградата, като до откриването на първите офис сгради в началото на следващата година и на мола през пролетта остават довършителните работи. "Вярваме, че Европейският търговски център е сърцето на тази нова бизнес локация", казва Таня Косева-Бошова, изпълнителен директор на дружеството - инвеститор в офис сградите, European Trade Center, от второто офис ниво на високата 67 метра кула, в която ще бъде новата централа на "Виваком". През прозореца от едната й страна се вижда как работници поставят фасадата на друга офис сграда с над 50 хил. кв.м офиси. От другата е изоставената конструкция на журналистическия факултет на Софийския университет, която също се очаква да бъде заменена от офис сграда. Това са само част от проектите по булеварда, които до няколко години ще го превърнат в доминираща бизнес зона за града. Антон Славчев, мениджър "Офиси и бизнес паркове" в консултантската компания Colliers International, казва, че в момента около пътната артерия се строят и са планирани около 300 хил. кв.м нови административни площи. Една четърт от тях – 72 300 кв.м, са в Европейския търговски център, собственост на ETC - компания, която досега е построила шопинг мол в Бургас, строи втори търговски център в Стара Загора и планира трети в Добрич. Освен ETC инвеститори в проекта на "Цариградско шосе" са Carrefour (в собствения си хипермаркет) и гръцкият фонд Assos Capital (собственик на останалата част от мола). Комплексът стъпва на най-важната пътна артерия в София, която му осигурява бързи връзки с центъра и с летището. Но инвеститорите не разчитат само на даденостите на терена от 54 декара. Френската търговска верига е финансирала изграждането на тунел от отсрещния кв. "Младост", който води директно до подземния паркинг на мола. "Нещо, което винаги ни е водело в проектирането, е комуникативността на мястото, която беше значително подобрена благодарение на тунела и на Carrefour", казва архитект Илиан Илиев, чието студио "АС-Илиев" е проектирало освен този комплекс и останалите сгради на European Trade Center, и шопинг центъра "Сити център София", спечелил наградата на публиката в националния конкурс "Сграда на годината" на вестник "Строителство Градът" през 2006 г. Паркинги за 2800 автомобила трябва да осигурят и мола, и офисите, на които се падат 840 места. Но това, което се вижда от прозорците на офис сградите, е задаващата се конкуренция. В същото време бизнесът освобождава персонал, защото заради свиването на икономиката има по-малко работа, намалява офис пространствата и се опитва да свали разходите си за наеми. Около 900 хил. кв.м са офис площите, които се изграждат или са в начален етап на строителството в София, каза още Славчев и прогнозира, че "голяма част" от тях няма да бъдат завършени или да намерят наематели. "При положшение че има толкова много изграждащи се проекти, няма как всички да намерят своите ползватели при слабата икономическа обстановка", каза той. Първоначалният наем, който си бяха поставили за цел инвеститорите в Европейския търговски, беше около 14.5 евро на кв.м. В периода, откакто тази цена беше обявена, средните офертни наеми в извън топ центъра са потънали с между 20 и 40%. Но Славчев е убеден, че проектът ще бъде успешен и в тази среда: вече са отдадени 50% от офисите и "очакваме в рамките на следващата година да се справим с отдаването и на останалите офис площи".
Източник: Строителство Градът (26.10.2009)

Успехът е преди всичко вътрешна удовлетвореност от това, което правиш, и начина, по който живееш. Парите и известността сами по себе си не са успех, казва една от най-известните бизнес дами в Стара Загора и управител на фирма Булгаршампфрюи ООД Светла Апостолова. Утвърдила се в своя бизнес, тя е категорична, че не е необходимо една жена да живее в САЩ или някоя западноевропейска държава, за да постигне добра професионална реализация. Преди 17 години Светла Апостолова започва да се занимава с търговия. Успява да установи контакти с инвеститори, които имат намерение да развиват производствена дейност в България и да създадат предприятие за преработка на диворастящи гъби и плодове. Така, в партньорство с френска фирма, лидер на пазара на тези продукти, тя разработва и развива предприятието в Стара Загора, което вече 15 години успешно разширява позициите си на пазарите в Западна Европа, а от 4 години насам и в Литва и Русия. Днес мястото на Булгаршампфрюи ООД е сред сериозно ориентираните фирми в бранша, доказала лоялност, коректност и качество. Предприятието по време на създаването си е едно от първите в страната, които се занимават с преработка на диворастящи гъби и плодове и е експортно ориентирано. Гъбите и плодовете се предлагат на клиентите в прясно състояние, освен това замразени, сушени и консервирани. Предприятието e оборудвано със съвременни технологии за замразяване и сушене на продуктите. Процесът на обработка на плодовете и гъбите е гъвкав, в зависимост от тяхната сезонност. Нашият бизнес е различен от който и да е друг и това се определя от факта, че всеки ден изкупната цена на гъбите е различна в зависимост от пазарната ситуация, изисква динамика от събирането през преработката до получаването на готовия продукт, казва Светла Апостолова. Договорната цена на пазара се определя от търсенето в момента. Някои от доставчиците на фирмата вече са станали износители. Фирма Булгаршампфрюи обаче остава предпочитана от своите доставчици като лоялен и коректен партньор. Клиенти на фирмата са индустриалци и вносители на едро от Франция, Германия, Италия, Испания и други големи търговски вериги като Метро, Карфур. Гордост за Апостолова е фактът, че през годините се е оформил кръг от големи клиенти, които разчитат регулярно на доставките на Булгаршампфрюи. Да успееш да установиш трайни партньорски взаимоотношения с клиентите е наистина голям успех в бизнеса, казва Апостолова. Кризата не е повлияла до този момент на финансовото състояние на фирмата, не се забелязва отлив на клиенти и намаляване на поръчките. Надявам се финансовите трудности да ни променят, да станем по-умни. Идва времето на новия тип ръководители - хора, които не разделят, а обединяват, казва Светла Апостолова. Хората често не вярват на това, което се казва, но със сигурност вярват на това, което се прави. Кризата ни дава уроци по обществени и лични взаимоотношения, подсказва ни, че трябва да превърнем икономическите заплахи в бизнес възможности. За Светла Апостолова вярната формула за успех в трудната икономическа обстановка е смес от личностни качества, наличие на ресурс, интуиция и позитивно мислене. Доказателство за това, че Булгаршамп-фрюи се управлява успешно, е фактът, че фирмата и през тази година запазва добри икономически показатели. Стремежът на компанията е през 2009 г. да остане на стабилни позиции по отношение на клиентите и доставчиците.
Източник: Пари (28.10.2009)

"Фортън": Шест пъти по-малко сделки за наемане на офис площи Шест пъти по малко сделки за наемане на офис площи са сключени през третото тримесечие на годината в сравнение със същия период на миналата година. Това показва проучване на "Фортън", представител на международната компания "Кушман и Уейкфилд" за България. През миналата година най-много сделки са подписвани през третото тримесечие, като тази година стигнахме минимума и няма къде повече да се пада, смята Сергей Койнов, управител на компанията. За сравнение, отдадените под наем нови офис площи са 10 700 кв.м през периода юли - септември, докато миналата година по това време са сключени сделки за 65 хил. кв.м офиси. Наемните нива падат заради многото нови проекти, които ще излязат на пазара през следващата година - около 234 хил. кв.м офиси в осем бизнес центъра в София. Средните наеми в столицата за качествени офиси са намалели до 14 евро/кв.м в сравнение с година по-рано, когато се отдаваха средно за 19 евро/кв.м. Увеличават се и незаетите площи, които достигат 14.5% за модерните офиси, сочи проучването на "Фортън". Собствениците на сградите се опитват да привлекат наематели с гратисни периоди и стъпаловидни наеми, но в същото време се стремят да запазят желаните от тях нива в дългосрочен план, посочи Геновева Борисова, мениджър "Управление на имоти" във "Фортън". Близо 22 хил. кв.м нови офис площи са излезли на пазара през третото тримесечие на годината. В същото време няма нито един нов търговски център, показва проучването на "Фортън". Според обявените от инвеститорите планове през следващата година се очаква да бъдат завършени около 375 хил. кв.м търговски площи в строящите се в момента молове, посочи Койнов. Най-големите, които са планирани, са "Сердика център" и "Карфур". Възможно е обаче някои инвеститори да забавят плановете си за откриване заради нестабилността на бизнеса на наемателите, допуска Койнов. Според него в София няма драстично намаление на оборотите на търговците в моловете и проблем с плащането на наемите. По-сериозно е положението в провинцията, където е по-малка покупателната способност. За улеснение на наемателите вече се прилага схемата с плащането на сезонен наем за тези, чийто бизнес зависи от сезона, каза Геновева Борисова. В началото на годината пък заради кризата е имало предоговаряне на наемите в търговските центрове. Другата опиция, която се прилага за привличане на търговци, е наемът да бъде само процент от оборота или пък комбинирано - твърд наем плюс процент от оборота. След като се ослушваха цяла година в очакване накъде ще тръгне пазарът, сега инвеститорите бързат да наваксат загубното време, коментира Михаела Лашова, отговарящ за инвестиционните продажби във "Фортън". Нейната прогноза е, че до края на годината могат да се очакват няколко сделки. В момента се продават много бизнес проекти. Купувачите са основно българи с пари в брой, както и фондове за имоти от Гърция и Израел. Те търсят висока доходност в рамките на 10-15% в зависимост от предназначението на имота, населеното място, локацията, качеството на изграждането и сигурността на наемателите, посочи Лашова. Българските инвеститори са готови да поемат по-големи рискове от чуждите. Те са склонни да купят недовършени имоти или бъдещи проекти, но на много ниски цени, с цел бъдеща реализация и препродажба. В същото време чуждите инвеститори предпочитат готови и работещи бизнес центрове с дългосрочни наематели, посочи Лашова. Типичен пример за това е единствената инвестиционна сделка за тази година - продажбата на бизнес центъра "Авто Юнион". "Еврохолд България" купи за 10 млн. евро цялата компания "Авто Юнион" от изпадналия в затруднения фонд "Екуест". Българската компания довърши бизнес центъра в София, след което го продаде на гръцкия инвестиционен фонд Bluehouse LP за 27.3 млн. евро, като "Еврохолд" остава дългорочен наемател на сградата. По изчисления на "Фортън" постигнатата доходност от сделката е 10%.
Източник: Дневник (29.10.2009)

Над 10 млн. евро възнамерява да вложи през следващите три години у нас гръцката верига за технологични продукти, музика и филми "Пъбликуърлд" ( Publicworld). Това съобщи Аристотелис Фотилас, изп. директор на "Пъблик България" АД. Първият магазин от веригата бе открит на 6 ноември във Варна, а през април следващата година трябва да заработи и вторият, който ще се намира в столичния "Карфур" на бул. "Цариградско шосе". "Идеята ни е да налагаме нестандартна философия за търговска верига, известна в терминологията на компанията като "ритейлтейнмънт", обясни Аристотелес Фотилас. Искаме да свържем двата фактора, които влияят върху избора на клиентите - приятна атмосфера и интерактивност, тъй като сме убедени, че положителните емоции на клиентите добавят стойност на продукта", каза още той. Първият магазин с марката "Пъблик" е открит през 2005 г. в Солун. В момента търговската верига включва четири магазина в Гърция и два в Кипър. До края на 2009 г. веригата ще се увеличи още един нов магазин в Гърция.
Източник: Дневник (09.11.2009)

Над 30 международни вериги откриват обекти у нас през 2010 г. Над 30 международни вериги за търговия и хранене планират да отворят свои обекти в България през 2010 г., се твърди в проучване на консултантската компания CB Richard Ellis. Според неин доклад са били анкетирани 220 водещи търговски вериги от цял свят, като 200 от тях планират да разширят своята дейност догодина. Според проучването близо 16% от изследваните фирми планират да стъпят и на българския пазар, което означава 32 нови вериги. По привлекателност за търговците страната ни е наравно с Португалия и Турция. Въпреки кризата много международни компании искат да отворят нови магазини, като най-активни са кафе веригите, тези за бързо хранене, супермаркетите и ресторантите. Планове за разширение имат и много вериги за обувки, аксесоари, бельо и детско облекло. Проучването показва, че по-консервативни към разширяване на дейността си са магазините за луксозно облекло и бижута. Според брокери причината за предстоящата инвазия е свързана с моловете. Заради кризата управителите на търговски центрове разполагат със свободни площи и предпочитат такива наематели, като им предлагат по-атрактивни условия. Дори в разгара на кризата у нас не бяха изоставени плановете за откриване на нови молове и през 2010 г. отварят врати търговски центрове в София, Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Габрово и Гоце Делчев. В доклада на CB Richard Ellis не се посочват имената на веригите, които възнамеряват да отворят обекти у нас. В България засега най-активни са веригите за бързооборотни стоки и хипермаркетите. Френската верига "Карфур" и словенската "Меркатор" вече имат свои магазини в България, като и двете фирми планират да разширят присъствието си у нас. Немските вериги за евтини стоки "Пени Маркт" и "Плюс" също отвориха наскоро свои обекти. Очакванията са в България в края на тази или началото на следващата година да се появят супермаркети на "Лидл" и "Темпо". Повечето международни вериги се насочват към утвърдени пазари в Западна Европа, като най-предпочитаната дестинация е Германия, показва проучването. В челната десятка на предпочитаните държави обаче е и съседна Румъния, където възнамеряват да стъпят 26% от изследваните. От анализа става ясно още, че към страните от Югоизточна Европа има значителен интерес. Например 43% от търговците планират през 2010 г. да отворят свой магазин в държавите от региона - Турция, Гърция, Хърватия, Македония и др.
Източник: Сега (23.11.2009)

Най-мащабните проекти в Стара Загора през 2009 Регион Стара Загора е сред най-динамично развиващите се и по редица показатели е на водещи позиции в страната. През последните няколко години градът отчита висок растеж на стойността на произведената продукция, като по информация на областна администрация през 2004 г. и 2005 г. област Стара Загора е на второ място по брутен вътрешен продукт (БВП) след София. Стабилният икономически растеж и стратегическото местоположение привличат много инвестиции, включително и в сектора на недвижимите имоти. Най-големият проект, който в момента се реализира на територията на града е Stara Zagora Business Park с разгъната площ от 150 000 кв. м. Бизнес паркът трябва да бъде построен върху площ от 260 дка в източната част на града, а очакваната стойност на инвестициите е около 300 млн. лева, като през първата година се планира да се реализират около 100 млн. лева. Проектът, както и Бизнес парк София, се разработва от германската компания Линднер груп. Вторият по големина проект със застроена площ от 146 000 кв. м е Zagora Golf. Той включва изграждането на вилно селище, голф игрище, почивен и бизнес комплекс. Голф игрището ще бъде разположено на площ от 400 дка, ще бъдат построени голф клуб, хотелски комплекс и търговски площи, балнеоложки център, над 500 еднофамилни жилищни сгради и комплекс за отдих и забавления. Ще бъде изграден и бизнес парк с офиси за високотехнологични фирми. Ето и останалите най-мащабни проекти, които предстои да бъдат реализирани през тази година в Стара Загора: Проект Предприемач РЗП(кв.м) Начало на стр. Работи Година на завършване Srara Zagora Business Park Business Park Stara Zagora 150000 2006 2011 Zagora Golf Eskizara 146000 Na Na Aturen residental complex Simbar 64000 2006 2010 Mall Stara Zagora RESB 56000 2009 2010 Carrefour Retail Complex Carrefour 40000 2009 2011 Galleria Stara Zagora GTC 36600 2008 2010 Kazanlak Mall City Center Trakia Trade 30000 2008 2010 City Center Stara Zagora Vito-95, Faraday 28600 2008 2010 Trade and Industrial Park Investra 20240 2009 2011 Kaufland trade complex Neven Stara Zagora 15200 Na 2010
Източник: profit.bg (23.11.2009)

Чуждите инвеститори останаха в България Чуждите инвеститори с малки изключения останаха в България въпреки кризата. Това потвърждават посланиците, които следят развитието на фирмите от техните страни у нас. Има френски фирми, напуснали България през тази година, но те са главно малки юридически кантори, заяви за в. Пари Етиен дьо Понсен, посланик на Франция. Компаниите, които са в силно засегнати от кризата сектори като недвижимите имоти и строителството, са намалили значително активността си, но в дългосрочна перспектива остават. Някои големи инвеститори обаче се канят да разширят инвестициите си, посочи френският посланик. Такива са например заводът на Монтюпе в Русе и Карфур, който отваря нови молове през 2010 г. Според Стив Уилямс, посланик на Великобритания у нас, британските фирми харесват политическата и финансовата стабилност тук и законодателната рамка и най-вече това, че реформите продължават. Новият посланик на Германия Матиас Хьопфнер признава, че има германски предприемачи, които са се отказали от инвестиране у нас заради свити бюджети, но като цяло те не променят общата картина. Австрия, която държи първенството за страна с най-голям обем вложения в България, обаче загуби един от големите си представители - Монди груп, собственик на завода за хартия в Стамболийски. Компанията се оттегли от България това лято заради проблема със свитите пазари, срива в цената на хартия и поскъпването на дървесината - все проблеми, породени от кризата. Таря Лайтиайнен, посланик на Финландия у нас, няма данни за финландски компании, оттеглили се от България през годината, но не отрича, че някои са по-слабо активни от очак­ваното. Фирмата Amer Sports обаче е пример за по-нататъшна инвестиция на основата на вече направените преди година вложения във фабриката за ски в Чепеларе. България ще бъде една от най-големите производителки на ски за спускане, писалки и сноуборд. Стокообменът ни обаче е намалял съществено, казва посланикът. Доскоро функционираше само Шведско-българска търговска камара, сега обаче скандинавските фирми у нас обединиха усилия и създадоха обща търговска камара, която да отстоява интересите им. Според белоруския посланик Вячеслав Качанов чувствително е паднал двустранният стокообмен заради кризата. Най-силно присъствие у нас имат компаниите, които внасят тежкотоварна и селскостопанска техника от Беларус. Присъствието им тук се запазва, но поръчките им са намалели, каза Качанов. И мароканските фирми у нас продължават да работят с България, заяви посланикът на Мароко г-жа Лиман Азизан. Търговията обаче не е добра, защото разстоянието е голямо, а няма директни полети, каза Азизан. В посолството работим много сериозно за привличането на нови инвеститори, защото Мароко не беше толкова ударен от кризата както големите държави, допълни той. Точно миналата година тук дойдоха нови индонезийски фирми, каза посланик Роберт Инкириванг. Те работят в областта на туризма и производството. Всяка година индонезийските инвестиции в България нарастват, както и българските в Индонезия. Не съм чул някой да напусне или да се премести, заяви за в. Пари и Максим Бехар, зам.-председател на Българския форум за бизнес лидерите. Според него няма причина инвеститорите да напуснат. Все още няма инфлация, а данъците са възможно най-ниските в Европа, каза Бехар.
Източник: Пари (10.12.2009)

"Карфур" нае 11 дка в мол "Галерия" Френската верига "Карфур" е наела 11 000 кв. м търговски площи в бъдещия мол "Галерия Пловдив". Това съобщиха от "Риджънтс Пропърти Адвайзърс", ексклузивен агент на търговския център. Миналата седмица договорът между собствениците на комплекса "Сиенит" и мощната европейска верига за търговия на дребно подписаха договора за наем. Мол "Галерия Пловдив" е в търговската зона зад "МЕТРО" и има 127 дка обща застроена площ. С магазини ще бъдат запълнени 43 дка, а с офиси - 8000 кв. м. Местата на паркинга ще са над 1300. Официалното откриване на най-големия мол в Южна България е планирано за март 2010 г. В него ще се предлагат храни и напитки, облекла, стоки за дома, бяла и черна техника, боулинг и други забавления.
Източник: 24 часа (11.12.2009)

Германската верига ресторанти за рибни и морски специалитети NordSee планира да открие два нови обекта в София през 2010 г., съобщиха от компания "Самекс", която държи франчайз правата на веригата за България. NordSee откри първия си ресторант в България в началото на октомври. Той се намира в "Мол София". Следващите два ще бъдат в строящите се търговски центрове "Сердика център" на бул. "Ситняково" и "Карфур Цариградско" на бул. "Цариградско шосе". Веригата NordSee, която е част от компанията International food retail, има над 400 ресторанта в Германия, както и в Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. Концепцията й е да предлага здравословно и балансирано меню в разнообразие от рибни и морски специалитети, сандвичи, супа, прясно приготвени салати, десерти и различни напитки, съобщиха от "Самекс". От компанията казаха още, че доставките и качеството на продуктите се гарантират със специални програми. През 2008 г. продажбите на Nordsee са за 353 млн. евро, включително и сред франчайз партньорите. "Самекс" държи и франчайз правата за България върху веригите KFC и Dunkin' Donuts. акцент - Правата се държат на франчайзинг от "Самекс"
Източник: Дневник (14.12.2009)

Carrefour стана ключов наемател в мола "Галерия Пловдив" Най-голямата търговска верига за бързооборотни стоки в Европа - Carrefour, стъпва в новостроящия се шопинг мол "Галерия Пловдив", след като е подписала договор със собствениците на проекта миналата седмица. Това е поредният етап от експанзията на дъщерното дружество на компанията в България, след като откри първия си хипермаркет в Бургас и придоби и нае други обекти в строящи се търговски центрове в София (2), Варна, Русе, Стара Загора, Плевен и Добрич. Веригата наема 10 800 кв.м площ, което я превръща в ключов наемател на "Галерия". Търговската площ на магазина ще бъде 7600 кв.м, съобщи Диана Борлакова, маркетинг директор на "Карфур България". Carrefour е най-голямата верига за бързооборотни стоки в Европа и втората най-голяма в света. Има над 15 хиляди собствени и франчайз магазина в 32 държави, брутен оборот от над 70 милиарда евро за деветмесечието на тази година и над 490 000 служители. "Текат засилени преговори и с други големи наематели", каза Стефан Косев, управляващ партньор в Regent's Property Advisors, агент по отдаването под наем на магазините в комплекса. "Вярват страшно много в локацията", добави той. Молът "Галерия Пловдив" е разположен на 31 дка в източната част на Пловдив, в обособената търговска зона до "Метро". Сградата е с разгъната застроена площ 127 хил. кв.м, като от тях под наем се отдават 43 000 кв.м магазини и 8000 кв.м офиси. Ще има паркоместа за над 1300 автомобила. Достъпът до търговския център е осигурен с изход на три булеварда - "Санкт Петербург", "Освобождение" и "Княгиня Мария Луиза". Молът "Галерия Пловдив" следва концепцията за "град в града", където ще може да се намери всичко под един покрив на достъпни цени – от храни и напитки, облекла, стоки за дома, бяла и черна техника, услуги, боулинг зала и други развлечения. Три атриума - един под формата на пирамида и два на елипса, ще осигуряват естествено осветление в търговските пасажи. На първи, втори и трети етажи на сградата са разположени търговските обекти, а паркоместата са над тях - съответно на четвърто, пето и шесто ниво. Целенасочено е търсен баланс между търговските и развлекателните площи. Върху част от петото ниво е обособен и административен център. В момента се извършват довършителни работи на сградата и се оформя на околното пространство. Молът е проектиран от Chapman Taylor, водеща международна компания за архитектура и дизайн. Собственици на "Галерия Пловдив" са инвестиционната компания European Convergence Development Company и българската "Сиенит хординг" АД, която е и главен изпълнител на обекта. Откриването на мола е планирано за март 2010 г. Новите проекти за строителство на търговски центрове в България, които се нароиха в годините на кредитния бум, сега са подложени на натиск заради оредяването на потенциалните наематели. Няколко големи търговски вериги спряха плановете си за разрастване в България, като най-цитираният пример е C&A. Местните компании в същото време се мъчат да задържат приходите си и ограничават харчовете за инвестиции, след като продажбите на дребно паднаха с 8-10% в деветмесечието.
Източник: Строителство Градът (14.12.2009)

Нови офис сгради и молове на хоризонта Гъвкавостта на инвеститори и мениджъри на проекти, по-активното банково финансиране, съчетани с желанието на наематели и купувачи да се възползват от изгодните условия, доведе до раздвижване на пазара на недвижими имоти във всички сегменти през втората половина на 2009 г. Това сочат докладите за българския пазар на международната консултантска компания Colliers International. Предвижда се тази тенденция да продължи и през следващите месеци, особено при офисните и търговските площи, където се очаква завършването на ключови проекти в големите градове на страната. Необходимостта от жилище ще бъде основен двигател за покупка в жилищния сегмент, докато при логистичните и индустриалните площи се очаква минимален ръст в предлагането, посрещнат от увеличено търсене от определени наематели и съответно запазване на баланса, сочат проучванията на компанията. Офисни площи През втората половина на 2009 г. пазарът на модерни офис площи в София се увеличи с 97 000 кв.м., достигайки 1 060 000 кв.м. От тях 14% са съсредоточени в центъра на града, 23% - в широкия център, а останалите 63% - в периферните райони. Търсенето през изминалото полугодие бе продиктувано основно от желанието на наемателите за оптимизация. В резултат на активността им близо 37 000 кв.м. офис площи бяха усвоени през периода, като над 2/3 от тях бяха във все още незавършени сгради. Предлагането надхвърляше търсенето, в резултат на което свободните офис площи достигнаха 17,9%, като нивото им в периферията надхвърли това в центъра на града близо пет пъти, достигайки 25%. Тези равнища оказаха натиск върху офертните цени, които се понижиха до 15,4 евро/кв.м. за офиси клас А в центъра на града и 12,1 евро/кв.м. в периферията. По-засегнати бяха офисите клас Б, където средният спад във всички райони бе от 2,5 евро/кв.м. Освен това наемателите предложиха допълнителни бонуси, например периоди на безплатен наем, стъпаловиден наем, поемане на довършителните работи и дори на разходите по преместване на компанията. Подобна бе ситуацията на пазара на офис площи във Варна, където излязоха нови 11 400 кв.м. офисни площи. По този начин общата площ на модерни офиси достигна 169 000 кв.м. Търсенето продължи да бъде ниско, като все пак беше отчетено известно активизиране през последните три месеца на годината в сравнение с третото тримесечие. То бе породено основно от желанието за оптимизация от страна на компании, които трябваше да подновят своите договори за наем в края на 2009 г. Новопостроените офис сгради и по-ниските нива на заетост доведоха до ръст на свободните офис площи до нива от 26% към края на 2009 г. и спад на цените от 13%.Очакванията за първата половина на 2010 г. са свързани с излизането на нови 166 000 кв.м. на пазара в София и 24 000 кв.м. във Варна. Несъответствието между търсене и предлагане ще продължи да се задълбочава, което ще доведе до увеличение на свободните офис площи, допълнителен спад на цените и предлагане на атрактивни бонуси от страна на наемодателите. Очаква се сключването на по-голям брой сделки при атрактивни наемни нива и други условия през първото шестмесечие на 2010 г. Търговски площи Търговският сегмент продължи динамичното си развитие през втората половина на 2009 г., но с по-ниски темпове в сравнение с 2008 г. С откриването на Тера Мол в Габрово предлагането се увеличи с 10 000 кв.м., като общият размер на офис площите в търговски центрове и молове достигна 230 000 кв.м. в цялата страна. Търговските центрове в София продължиха да се представят добре, отбелязвайки незначителен спад в оборотите (10-15%). В същото време голяма част от обектите извън столицата имат проблеми с привличането на клиенти и със задържането и намирането на наематели. Тази ситуация доведе до незначителен ръст на незаетите търговски площи при добре планираните обекти и нарастващ обем на свободните площи при останалите проекти. Търсенето продължи да бъде водено от големите международни компании. Това са не само модните марки, а също дрогериите, веригите за детски стоки и международните мултибранд вериги. По отношение на цените, наблюдаваше се известен спад на наемните нива по главните търговски улици, породен от готовността на собствениците да проявяват гъвкавост, за да задържат наемателите си. При търговските центрове извън София спадът бе средно с 25-30%. В столицата цените запазиха стабилно равнище, което се дължи на активността на крайните потребители. Наемодателите като цяло проявяват гъвкавост, за да задържат наемателите си. Стимулите, които предлагат, включват стъпаловидни наеми, периоди, освободени от наем, поемане на довършителните работи за сметка на наемодателя, както и оптимизация на изискванията по гаранционните условия. През настоящата година се очаква откриването на нови търговски центрове в големите градове на страната - Карфур Цариградско Мол и Сердика Център в София и Grand Mall във Варна. Те ще добавят допълнителни 167 000 кв.м. към съществуващите площи. Новите формати като ритейл паркове и аутлети ще продължат да оказват влияние върху структурата на сегмента. Дискаунт веригите ще продължат експанзията си на пазара. Нови модни марки ще навлязат на българския пазар, които ще повлияят върху развитието на пазара на търговски площи. Логистични и индустриални площи Според доклада на Colliers International, сегментът на логистичните и индустриални площи продължава да бъде най-леко засегнат от икономическата криза поради слабото му развитие в сравнение с останалите сегменти. Той бе значително повлиян от дейността на дискаунт операторите, които активно изграждаха складови площи, предимно за собствено ползване. Пазарът в София продължи да бъде по-активен в сравнение с тези в Пловдив, Варна и Бургас. Предлагането в столицата се увеличи със 100 000 кв.м. през втората половина на 2009 г., достигайки 1 441 000 кв.м. в края на годината. Проектите в процес на изграждане възлязоха на 156 000 кв.м., което е увеличение с 57 000 кв.м. в сравнение с първата половина на 2009 г. В Пловдив общият обем на логистични и индустриални площи достигна 888 000 кв.м., като се увеличи с 35 000 кв.м. В процес на изграждане са нови 49 000 кв.м. модерни логистични и индустриални площи. Общият обем на индустриални площи във Варна достигна 390 000 кв.м. (4% ръст). През този период бяха започнати нови проекти с обща площ от близо 6 000 кв.м, което допринесе за това площта на проектите в процес на изграждане да достигне едва 14 000 кв.м. В Бургас логистичните и индустриални площи се увеличиха с 13 000 кв.м. (7% ръст), достигайки 205 000 кв.м. към края на годината. Проектите в процес на изграждане са с обем от 5 600 кв.м. Търсенето в този сегмент през втората половина на годината беше породено основно от дискаунт операторите, дистрибуторите на бързооборотни потребителски стоки (FMCG) и фармацевтичните компании. Наемните цени отбелязаха несъществен спад, продиктуван от припокриването на търсенето и предлагането. През първата половина на 2010 г. се очаква да бъдат завършени няколко големи проекта. Поради ограниченото търсене наемите за първокласни локации през следващата половин година ще отбележат лек спад. Търсенето ще бъде породено основно от страна на модните оператори, които предстои да навлязат на българския пазар. Жилищен пазар Според доклада на Colliers International жилищният пазар отчита раздвижване през втората половина на годината в сравнение с предходното шестмесечие. Това се дължи на по-лесния достъп до ипотечно финансиране, на лекия спад на лихвените нива и на по-ниските ценови равнища. Предлагането продължи да нараства с умерени темпове, като завършените жилища бяха с 41% по-малко в сравнение с тези през 2008 г. Продължи строителството на нови жилищни проекти, но при забавени темпове. Увеличи се предлагането на ипотекирани жилища, но това все още не представлява значим фактор, който да обособи тенденция на пазара. Търсенето е породено от хора, които имат желание да закупят жилище за собствени нужди. То е концентрирано върху имоти от под 1 000 евро/кв.м. за напълно завършени жилища. Като цяло клиентите търсят по-голямо жилище за бюджета, с който разполагат. Средната офертна цена на продажба в престижни и бързо развиващи се квартали продължи да пада през второто полугодие на 2009 г., като на годишна база понижението достигна около 20%. Наемните цени паднаха средно с 25%, а квартали като Иван Вазов и Изток бяха дори малко по-засегнати. Очакванията на Colliers International за 2010 г. са свързани с повишено търсене, мотивирано от демографските нужди да купувачите, достъпност на ипотечните кредити и по-ниските цени на жилищата. В края на първото полугодие на 2010 г. се очаква стабилизиране на цените поради активизиране на търсенето. За пълно възстановяване на пазара може да се говори в близките 12-18 месеца.
Източник: expert.bg (25.01.2010)

Актив Пропъртис АДСИЦ отчита обезценки на имотите си за 2,8 млн. лв. през 2009 г., което е с 89% повече от обезценките през 2008 г., показва отчетът на дружеството. За втора поредна година дружеството преоценява надолу стойността на недвижимите си имоти. Загубата за 2009 г. е 2,43 млн. лв., като се увеличава с 59% спрямо 2008 г. Собственият капитал на фонда към 31 декември 2009 г. е 27,7 млн. лв., или по 1,41 лв. на акция. За последните 3 месеца акциите на Актив Пропъртис АДСИЦ поевтиняват с 13,04% до 0,5 лв. за акция и 9,9 млн. лв. пазарна капитализация. Основни акционери в Актив Пропъртис АДСИЦ са ПТ Холдинг АД с дял от 29%, ИД Адванс Инвест АД с дял от 5,7% и Сиенит ООД, което притежава 5,89% от капитала на дружеството към 31 декември 2009 г. В последните три месеца ИД Адванс Инвест АД е увеличил дела си с 0,03 процентни пункта спрямо притежаваните 5,67% към края на септември 2009 г. За същия период ПТ Холдинг АД е увеличил дела си с 0,83 процентни пункта. Основните активи на дружеството са магазин в Бизнес център Актив на бул. "Цариградско шосе" в София, административна сграда в Пловдив, подземен гараж в търговски комплекс Гранд в Пловдив, земеделски имоти в землището на с. Крумово до летище Пловдив, парцели до гребната база в Пловдив, парцели в местността Алепу до Созопол, парцел в Свиленград. Дружеството има и право на строеж върху имот на Софийски университет в съседство с проекта Карфур на Цариградско шосе, както и общежитие в Плевен и парцел в местност Славия (ул. Житница 21) в София.
Източник: Инвестор.БГ (28.01.2010)

"Тракия" - тест за родните фирми Отличници ли са родните строителни компании или вечно мрънкащи двойкаджии, които оправдават липсата на работа със световната конспирация и натиск от Брюксел у нас да печелят търгове чужди компании? Това трябва да докажат българските фирми от пътния бранш. И тестът, на който ще бъдат изпитани силите им да работят бързо, качествено и в срок, е отсечката от Стара до Нова Загора на магистрала "Тракия". Цената, с която ще се спечели конкурсът, няма да се вдигне дори със стотинка. Това обеща министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Затова и компаниите сами поемат риска да изграждат аутобана според офертата и разчетите, които са направили предварително. Дори рискът от поскъпване на петрола, строителните материали и цената на труда си е за тяхна сметка, увери държавникът. Отсечката може да бъде изградена за 137,8 млн. лв., уверени са от Обединение "Магистрала Трейс", което предложи най-ниската цена в търга. Компанията познава най-добре терена, който трябва да се строи, тъй като в района около Стара Загора са нейните бази, работници и машини. Явно е разчела всеки лев и не е заложила висока печалба, обясни министър Плевнелиев. Далеч по-високи бяха офертите на чуждите участници. 247,6 млн. лв. поиска гръцката компания "Терна" АД, която е следващата по цена. Тя изгражда търговския център на веригата "Карфур" в София и спечели търга за удвояване и електрификация на жп пътя Пловдив-Свиленград. Проектът обаче се забави с години и дори има опасност да изгубим финансирането от Европа за него. Гръцката "Актор", която има опит в изграждането на метрото в Атина, както и на редица обекти за олимпиадата през 2004 г., предлага 292,177 млн. лв. Най-висока е офертата на обединението между "Холдинг пътища" на Васил Божков и австрийската "Алпине" - 373,6 млн. лв. Според офертата на "Трейс" строежът на километър магистрала излиза 2,2 млн. евро. Теренът е лесен, затова цената не е дъмпингова, твърдят част от пътните експерти. Не може офертата да е тройно по-ниска от тази на останалите участници, контрират противниците им. Ако има риск обаче, той ще е за сметка на изпълнителя, подчерта Плевнелиев. До 25% от стойността на поръчката държавата може да удържи като неустойки, ако избраната фирма не работи качествено и не завърши пътя в срок. Този път мерките са драконовски, обикновено санкцията е в рамките на 10-15%, обясни министърът. Така, ако обоснове, че офертата й не е дъмпингова, компанията "Трейс" може да плати над 34 млн. лв. неустойка по контракта при проблеми с проекта. Според договора фирмата ще дължи по 0,2% от цената на поръчката на ден, ако се забави от предвидения график на строителство, разчетен в договора. Отделна неустойка се дължи за забавянето при всеки отделен етап. Ако то бъде наваксано до завършването на аутобана, парите се връщат на изпълнителя. При лошо или непълно изпълнение на строителството глобата също е до една четвърт от цената на сделката. Неустойка се дължи и за цялостното закъснение на проекта, като парите са допълнителни към глобите от забавянето на отделните етапи. За всички други задължения, които избраната фирма не изпълни в срок, тя ще бъде санкционирана с 2000 лв. на ден, като максималната глоба е 60 000 лв. При лошо изпълнение на дейности извън строителните санкцията е до 10 000 лв. Фирмата ще дължи пари на държавата и при неизпълнение на задължение по договора - до 10% от стойността му. Ако не може да бъде определена точно, санкцията ще е 0,5% от цената на поръчката.
Източник: Стандарт (08.02.2010)

Играчите Кандидати за рехабилитация на жп линията Пловдив-Бургас, известна още като “жп магистрала “Тракия” 1. Консорциум между фирмите ГБС, Транспортни войски, Леонард 20 ГБС е собственост на председателя на камарата на строителите Симеон Пешов. Компанията е строила цели градчета в Русия, ваканционни комплекси по родното Черноморие и околовръстния път на София. Упражнявала е надзора на строителството на новия Център за управление на полетите в София. Транспортни войски е държавна компания с опит у нас в ремонта и строителство на жп линии. Леополд 20 има опит в строителство и обновяване на жп линии. 2. Чешката компания ОХЛ ЖС изгражда електрификацията на жп линията "Свиленград-турска граница", един от проектите по ОП "Транспорт". 3. Гръцката "Терна" модернизира жп линията Пловдив-Свиленград, финансирана по ИСПА. Проектът силно закъснява и вероятно България ще загуби пари по него. Компанията изгражда търговския център на верига "Карфур" в София срещу 123 млн. евро. 4. Обединение между Трейс, СК-13 и италианската С.М.С. Трейс груп с мажоритарен собственик Николай Михайлов и СК-13. Двете фирми заедно строят отсечките от жк "Младост 1" - бул. "Цариградско шосе" и от бул. "Патриарх Евтимий" - НДК - бул. "Черни връх" на столичното метро. Трейс груп има и опит в строителството на магистрала "Тракия", защото изгради участъка Оризово-Стара Загора от аутобана. С.М.С. - италианска фирма Равена, която е с опит в изграждане на жп линии и има изградени обекти, отговарящи на условията на конкурса. 5. CLF S.P.A. ITALIA - има опит в изграждане на жп линии и подлези. 6. SWIETELSKI - австрийска компания, която притежава много изпълнени обекти в областта на жп строителството. 7. Консорциум "Салчев-Енергоремонт" Салчев е италианска компания, в консорциума тя изпълнява условието за изградени подобни железопътни обекти и финансова стабилност. Енергоремонт е българска компания, специализирана в изграждане на енергийни обекти. 8. Френската компания TSO Chemein du corps de gard - компанията има опит в строителство на железопътни линии, включително високоскоростни.
Източник: Стандарт (12.02.2010)

Криза? В хранителната промишленост този проблем не е толкова голям. Чувства се при някои фирми, но в сравнение със строителството, машиностроенето, химията ние сме остров на спокойствието. Този бърз разбор на пазара прави пловдивският бизнесмен Димитър Маджаров, собственик на една от най-популярните марки колбаси и млечни продукти. И добавя: "Без нова кола можеш, но без храна - не." Как да се оплаквам от кризата, след като и миналата година имахме около 20 на сто ръст на производството, откровен е пловдивският бизнесмен. В началото на 2009-а, когато у нас се заговори за предстояща стагнация, Димитър Маджаров и съпругата му Юлия, която е основен партньор в бизнеса, съставили два плана за действие - оптимистичен, да вдигнат ръста спрямо 2008-а. И песимистичен - да задържат нивото. Не се наложило да прибягват до втория. Дори открили допълнителни производствени мощности - нови сушилни камери и вакуум линия, в които инвестицията е около 1,5 млн. лв. Изработили и защитили проект по програмата за развитие на селските райони. Сега очакват да им възстановят 25 на сто от вложените средства. И за тази година Маджаров е съставил планове максимум и минимум. В оптимистичния вариант пак са заложени ръст от 20 на сто и инвестиции за над 1 млн. лв. Ако не се сбъдне, сме готови за свито потребление, но при всички случаи ще запазим сегашното ниво, обяснява бизнесменът от Пловдив. Хранителният пазар е бързооборотен и за да се наложиш сред основните играчи, трябва да си изключително гъвкав. Това правило следваме и ние, не крие Маджаров. Освен годишния план за работа обърнахме голямо внимание и на тримесечията. Така сгъстихме наблюденията си върху развитието на фирмата и още при първите симптоми, че нещо не върви, вземахме нови решения. Досега се оказвахме винаги прави, смята Маджаров. По принцип януари и февруари са слаби месеци, защото след големите харчове по Коледа и Нова година хората свиват разходите си. Това намалено потребление го заложихме в планирането м.г. и използвахме времето да пуснем нови продукти, обяснява Димитър Маджаров. Събрал технологичния екип и разработили нов асортимент и при колбасите, и при млечните. Още преди март се появили съвсем новият "Деликатес Маджаров", филе и врат "Филиба". Пуснали и саламите от голям калибър "Бургас", "Шпеков", "Деликатесен", "Странджански дядо", "Бабек", които се приели изключително добре от потребителите. Освен това започнали да правят и саздърма. Млечния пазар атакували с висококачествените биволски и кози кашкавал, които допълнили серията от биволски продукти - сирене и мляко. Навлезли и в гамата на нискокалоричните кашкавали и сирена. И тази година Димитър Маджаров ще пусне 2-3 нови продукта при млечните и 4-5 при колбасите. Правим проби, в началото на март, когато пазарът се раздвижва, ще ги видите и опитате, но засега ги пазя в тайна, загатва бизнесменът. Наблюденията му показват, че от новите серии на пазара оцеляват 2-3 продукта. В това отношение най-добър оценител е потребителят - купува ли, значи му харесва, прави равносметка Маджаров. Продуктите на "Димитър Маджаров 2"ЕООД са в средния и високия ценови клас и дори във време на криза не смятаме да правим компромиси с качеството и да пускаме евтини неща със съмнително съдържание, категоричен е пловдивскя предприемач. Затова и колбасите му се правят от прясно охладено месо, доставя го от български ферми в Пазарджишко, Асеновград, Нова Загора. Димитър Маджаров е сред малкото едри бизнесмени у нас, който не смята да съкращава персонал. Сега дава работа на около 320 души, от които 280 са включени пряко в производството, а останалите са ръководен и обслужващ персонал. В новия месокомбинат на "Димитър Маджаров 2", разположен на Голямоконораско шосе в Пловдив, работят 150 човека. Преработвателната база беше пусната през май 2008-а, а инвестицията в нея е 15 млн. лева - собствени средства и заеми от банки. В мандрата на фирмата в град Стамболийски се трудят още 130 души. И в нея Маджаров е планирал нова инвестиция - енергийният корпус на предприятието минава на газ, проектът ще глътне около 800 хил. лева. Средствата са от кредити. Добрата работа се върши с добър екип, затова Маджаров не пести средства за повишаване на квалификацията на хората си. В началото на м.г. изработил и защитил проект за 400 хил. лв. за обучение на персонала по програмата за развитие на човешките ресурси. През курс ще минат всички началници на ключови звена и работници от производството. До март очаква да му преведат парите и да започнат занятията. Досега подборът на кадри не ги е подвеждал. Сем. Димитър и Юлия Маджарови познават много добре хората във фирмата - от работника до висшия мениджър. Всеки служител наемаме след пряк разговор, така разбираш какво можеш да очакваш от този човек, обяснява Маджаров. С годините като мениджър е изградил усет как да подбира персонал и това сега му помага много. Рядко попадат на хора, които не са преценили правилно. Затова и сега част от кадрите са още от основаването на първото производствено предприятие през 1994 година. Все пак се появяват проблеми и в нашия сектор - големите търговски вериги имат спад в продажбите и преговорите с тях стават все по-трудни, обяснява Маджаров. Но и тези текущи проблеми са заложени в годишните разчети на пловдивската фирма. Продуктите на марката "Димитър Маджаров 2" се продават във всички хранителни хипермаркети у нас - "Метро", "Билла", "Пикадили", "Европа", "Меркатор", "Карфур", "Фантастико". Пловдивските колбаси и млечни продукти се изнасят за страни от ЕС, и то предимно за българските общности в Чехия, Испания, Унгария. Все още нямаме контакти с големите търговски западни вериги, но и в тази насока имаме проект, разкрива Маджаров. По-големи количества в момента се експортират за Русия, там потребителите са със сходен на нашия вкус и колбасите ни им допадат.
Източник: 24 часа (14.02.2010)

За редица търговски центрове бе планирано скоро да отворят врати, но дали поради предпазливост или финансови затруднения все още не се чува масово рязане на ленти. Въпреки забавянето обаче е налице увереността, че те ще се появят на бял свят. Някои анализатори дори смятат, че пазарът на молове бавно ще се засилва през 2010 г. Пример за търговски център, който макар и с известно забавяне, ще бъде реализиран тази година, е Markovo Tepe Mall в Пловдив на инвеститора „Мелина” ООД. По данни на консултантската компания Фортън грубият строеж на мола е завършен и в момента се извършват довършителни работи. Центърът ще бъде открит през септември 2010 г. Над 60% от площите са усвоени, а останалите се преговарят с конкретни наематели. За част от тях магазинът им в Марково Тепе ще бъде първи за града. Към момента договор за отдаване под наем с мола са сключили супермаркет Била, център за забавления на площ над 2 хил. кв. м. Ще има голяма зона за хранене с представителите на различни вериги ресторанти като Fancy, Pizza Hut, Burger King. Други наематели са магазините на Orange center, парфюмерия Pretty shop, Lacoste и GANT, Dan Cassidi, Subra аптека, Inmedio, магазини за бижутерия и др. Наемите в мола варират между 15 и 60 евро на кв. м за магазините в зависимост от площта и местоположението в проекта. Друг мол, който се очакваше да бъде завършен в началото на 2011 г. - City Mall Blagoevgrad, ще бъде осъществен, но на по-късен етап, съобщават от Фортън. Инвеститор в мола е холандската Redstone. По първоначални данни планираното вложение възлиза на 36 млн. евро. Със забавена реализация е и проектът за търговски парк в Търговище на Грийнфилд България ООД. Търговище Парк трябваше да бъде завършен през март тази година, но създалата се икономическа ситуация предопредели отлагането му. Плод на регионалната експанзия на моловете са и проектите на австрийската Cuubuus Gruppe във Видин и Добрич с марката Aquario. Планираше се Aquario Shopping Center Dobrich и Aquario Shopping Center Vidin да отворят врати през второто тримесечие на тази година, но предвид търсенето на пазара в момента реализирането им ще се забави. За трудности в сектора по-рано съобщиха и от листнатия на Лондонската борса инвестиционен фонд European Convergence Develop. CoPLC (ECDC). Компанията е прекъснала работата си по строежа на търговските центрове в Бургас и Сливен. Въпреки изминалата трудна година фондът е намерил наематели за над 50% от площите в Rousse Mega Mall, за които има подписани предварителни и окончателни договори. Търговският център е изграден на груб строеж и текат довършителни работи. Проектът ще отвори врати тази есен. В София тази година се очаква да отворят врати два големи търговски центъра - Сердика Център и Карфур Цариградски Мол, а във Варна - Гранд Мол.
Източник: Инвестор.БГ (17.02.2010)

Carrefour планира 200 млн. евро инвестиции в България Френската търговска верига Carrefour смята да реализира мащабна инвестиционна програма през следващите години, според която тя ще инвестира 200 млн. евро в България, съобщи гръцкото бизнес издание Capital.gr. Инвестициите ще бъдат направени за период от пет години, през които Carrefour смята да отвори 20 магазина у нас, казаха за Investor.bg източници, запознати с плановете на компанията. Данни за общите планирани инвестиции на Балканите не се посочват. Компанията присъства от три години в България, като вече оперира един магазин в Бургас. Наред с това тя изгражда мащабен търговски комплекс в столицата, като планира да отвори магазини и в други градове в страната като Варна, Плевен, Добрич и др. Миналата седмица бе съобщено, че Carrefour ще бъде и един от ключовите наематели и в пловдивския мол Galleria Plovdiv. Междувременно наскоро от Carrefour и нейния партньор за Балканите, гръцката Marinopoulos, обявиха споразумение за развитие на мрежата на Carrefour на Балканите и по-специално в Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Програмата за развитието на веригата на принципа на франчайзинг, ще се управлява от ново смесено дружество между двете компании, които ще бъде 60% собственост на Marinopoulos. Наред с това смесеното дружество в България (в момента е 80% собственост на Carrefour Marinopoulos и 20% на Carrefour S.A.) ще бъде слято с новата компания. Двете компании смятат да интегрират в новото дружество и търговската верига Dia Hellas, която притежават съвместно, и да я развиват под своя собствена марка. Carrefour и Marinopoulos, които 17 години са партньори в Гърция и Кипър, в момента оперират 35 хипермаркета, 219 супермаркета и 285 по-малки магазини. За 2009 г. техният оборот беше 2,4 млрд. евро. Наред с това по данни на Capital.gr към Балканите гледа и втората по големина верига супермаркети в Гърция AB Vasilopoulos. Разширяване в региона планира и третата по големина верига Veropoulos. Изданието цитира източници от пазара, според които от второто тримесечие на 2020 г. икономиката и в частност секторът на продажби на дребно на Балканите, ще покажат първи признаци на възстановяване. Сигнализирай за грешка
Източник: Инвестор.БГ (23.02.2010)

Colliers International поема управлението на новия мол на Цариградско шосе Colliers International поема пропърти мениджмънта на новия търговски център на Цариградско шосе. Компанията ще ръководи цялостното администриране и поддръжката на обекта, както и неговото финансово и маркетингово управление. Като част от пропърти мениджмънт обслужването в обхвата на услугите, предоставяни от Colliers, ще попадат и взаимоотношенията с доставчиците и наемателите на търговския център. След сключването на договора за новия мол, изграден от Карфур, компанията вече ще управлява над 220 000 кв.м. търговски площи на територията на страната. "Фактът, че най-големият търговски мол у нас се довери на професионална компания в сферата на пропърти мениджмънт услугите като Colliers International е индикатор, че пазарът вече високо цени експертността и специализирания подход в стопанисването на недвижимите имоти. В настоящите конкурентни условия единствено професионално управляваните проекти могат да разчитат на устойчив успех както в средносрочен, така и в дългосрочен план, а това е ключова предпоставка за превръщането на даден имот в успешен бизнес", коментира Атанас Гаров, изпълнителен директор на Colliers International България. У нас Colliers International вече има сключени договори за пропърти мениджмънт услуги с мащабни проекти като Park Mall Стара Загора, Гранд Мол Варна, България Мол, Гранд Плаза Русе и Мол Плевен. Според Colliers основните предимства на професионалното управление на подобни проекти се изразяват в значителния им принос за повишаване на приходите от наеми, намаляване на разходите по поддръжка на съответната сграда и подобряване на комуникацията с нейните наематели. Този тип услуги също така спомагат за оптимизирането на цялостния процес по управлението на имота, което ги прави източник на добавена стойност и конкурентни предимства както за търговските, така и за жилищните площи.
Източник: Строителство Градът (01.03.2010)

“Карфур” инвестира у нас 200 млн. евро за 5 години Френската търговска верига “Карфур” ще инвестира 200 млн. евро в България през следващите 5 години. За това съобщава гръцкото бизнес издание Capital.gr. Ще бъдат отворени 20 магазина според източници на Investor.bg. Компанията присъства от три години в България, като вече оперира един магазин в Бургас. Наред с това тя изгражда мащабен търговски комплекс в столицата, като планира да отвори магазини и в други градове в страната като Варна, Плевен, Добрич и др. Миналата седмица бе съобщено, че “Карфур” ще бъде и един от ключовите наематели в пловдивския мол “Галерия”. Неотдавна от “Карфур” и нейния партньор за Балканите, гръцката “Маринопулос”, обявиха споразумение за развитие на мрежата на веригата на Балканите и по-специално в Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Програмата за развитието на принципа на франчайзинг ще се управлява от ново смесено дружество между двете компании, които ще бъде с 60% гръцка собственост. Наред с това смесеното дружество в България (в момента е 80% собственост на “Карфур Маринопулос” и 20% на “Карфур” S.A.) ще бъде слято с новата компания. “Карфур” и “Маринопулос”, които 17 години са партньори в Гърция и Кипър, в момента оперират 35 хипермаркета, 219 супермаркета и 285 по-малки магазини. За 2009 г. техният оборот беше 2,4 млрд. евро.
Източник: Строителство Имоти (01.03.2010)

3 мола напук на кризата Забиваме 3 мола в ковчега на кризата. Те ще отворят врати само за месец в столицата. Утре режат лентата на гигантския "София аутлет център", където ще се предлагат близо 70 световни марки с отстъпки между 30 и 70%. След 11 дни шопинг маниаците ще щурмуват най-големия мол на Балканите "Сердика център". Там очакват първите клиенти още в 8 часа сутринта на 16 март. На най-нетърпеливите ще бъдат раздадени 500 ваучера за специални отстъпки. В мола ще дебютират у нас 30 марки, които българите отдавна чакат. Рекордът за гигант на Балканите обаче ще му бъде отнет през април, когато ще заработи и огромният "Карфур Цариградско мол". Той е с обща площ 66 000 квадрата и 185 магазина. Ако кризата не провали плановете на инвеститорите, до края на годината у нас трябва да отворят общо 18 нови търговски центъра.
Източник: Стандарт (04.03.2010)

Аутлет срещу кризата На три строителни площадки в София не разбраха за олимпийските игри. Докато другите нации се надпреварваха за медали във Ванкувър, в столицата трескаво се довършваха молове и аутлети. Свирепа конкуренция между търговските центрове се задава в следващите седмици. В битката за Негово величество клиента ще влязат три нови обекта. По реда на откриването това са “София аутлет център” (5 март), в който акцент ще са стоки с по-ниски цени, търговският комплекс “Сердика център” (16 март) и мол “Карфур Цариградско” (21 април). Войната между германско-австрийския “Сердика” и френско-гръцкия “Карфур” досега се водеше чрез... прессъобщения. Първите “снаряди” отекнаха през 2007 г. Първо единият обяви, че ще е най-голям у нас по брой магазини (210). Другият отговори, че ще е №1 по търговска площ (66 000 кв. м). Битката се нажежи в понеделник, когато югоизточната фасада на х-л “Плиска” бе покрита с гигантска реклама на “Сердика център”. Платното е с площ близо един декар и се забелязва с невъоръжено око, ако застанете пред... мола на “Карфур”. Агресивно! Ефектът е все едно най-големият ви конкурент да се появи на билборд срещу вашия офис. Рекламата се вижда и ако пътувате по бул. “Цариградско шосе” в посока от жк “Младост” към Орлов мост. А не е тайна, че от “Карфур” също се целят в жителите на втория по големина столичен комплекс - “Младост”. Сега се чака отговорът на “Карфур” - маркетинг стратегията им за откриването е забулена в мъгла. По неофициална информация замисълът е да опаковат съседната недовършена сграда на Софийския университет с гигантска торбичка за пазаруване. За идеята се чака одобрение от собствениците на мола. В последните две години около аутлет центъра зад хипермаркета “Метро” се шумеше най-малко в сравнение с гигантите “Сердика” и “Карфур”. Строителството напредваше тихичко и ето че изведнъж обектът изпревари конкурентите за деня на откриването. Без да го афишират официално, от “София аутлет център” разчитат на тактиката “Двама се карат, трети печели”. Обектът се цели в по-различен търговски сегмент - да привлече клиенти чрез атрактивни намаления и колекции от минали сезони на по-ниски цени. От мениджмънта обещават всекидневно да има отстъпки между 30% и 70%. По данни на управляващото дружество GVA Grimley в източноевропейските аутлет центрове има ръст на продажбите през 2009 г. Не въпреки кризата, а заради нея. Силен коз на софийския аутлет център е времето, в което отваря - период на спаднало потребление, търсене на по-евтини стоки и растяща конкуренция между търговските центрове. В столичния комплекс ще има над 80 магазина на площ от 15 000 кв. м плюс най-големия магазин за вино в страната. От известно време аутлет търговията е позната на фешън феновете у нас. В столицата подобни магазини са накацали покрай главните търговски улици, на бул. “България” и до Южния парк. В аутлет центровете се предлагат не само остарели колекции. Много модни марки развиват паралелно и двата формата - ритейла и аутлета. Правят се различни модни линии за двата типа, отделни поделения се грижат за продажбите. Аутлетите са донякъде застраховка на създателите на облекла, които експериментират и въвеждат нови линии. Примерно - фирма пуска този сезон дънки с ниска талия. През следващата година същата компания атакува пазарите с панталони с висока талия, които обаче нямат същия успех. Но междувременно аутлет магазините на фирмата продължават успешно да продават дънки с ниска талия. По този начин модната верига намалява риска от евентуален неуспех.
Източник: Труд (04.03.2010)

Бойко Борисов реже лентата на аутлет център Министър-председателят Бойко Борисов се очакваше вчера вечерта да пререже лентата на търговския комплекс “София аутлет център”. За официалната церемония бяха поканени предимно представители на бизнес елита. Обектът ще отвори за клиенти днес сутринта - работното му време ще е от 10 ч до 21 ч. Аутлет центърът се намира на 7-и километър на бул. “Цариградско шосе” - зад хипермаркет “Метро” и “Техномаркет”. В него ще се предлагат основно стоки с намаления и модни колекции от минали сезони. Целогодишно ще има отстъпки между 30 и 70%. Общо магазините ще са 80, разположени на 15 300 кв. м търговска площ. Паркоместата са 500. Инвестицията е 100 млн. лв., като финансирането е осигурено от Райфайзенбанк-България. Центърът ще осигури работа за над 1000 души. В аутлет комплекса ще отвори най-големият магазин за вино в страната. Дебют в България ще направят марките Arzberg (германски производител на порцелан), WMF (прибори за хранене и аксесоари за дома), Nucleo (най-голямата верига за детска мода в Италия), Stratic (пътни чанти и куфари от Германия), Centa-star (немски производител на спално бельо, текстил и аксесоари за баня). В зоната за хранене ще влезе веригата за немски вурстчета Loewenwurst. На 16 март предстои откриването на търговския комплекс “Сердика център”. Той се намира на бул. “Ситняково”. В него ще има 210 магазина на 51 000 кв. м търговска площ. Инвестицията е на германската компания ЕЦЕ и австрийската “Шпаркасен имобилиен”. На 21 април ще отвори врати The Mall (“Молът”), известен доскоро като “Карфур Цариградско”. Там ще има 185 обекта на площ 66 000 кв. м. Това обаче няма да бъде най-големият мол на Балканите, както обявиха други медии. В географските граници на Балканския полуостров най-големият търговски център е Cevahir mall, разположен в европейската част на Истанбул. В Румъния, която някои анализатори поставят в групата “Балкански страни”, също има по-голям мол. AFI Palace Cotroceni е с 300 магазина на площ от 76 000 кв. метра.
Източник: Труд (05.03.2010)

Най-големият мол в България отваря врати след няколко месеца Най-големият търговски център в България ще отвори врати до няколко месеца на бул. „Цариградско шосе“ в София. Той ще бъде част от новия огромен офис комплекс „European Trade Center“, простиращ се върху площ от 150 000 кв. метра. Името и логото на търговския център ще бъдат официално представени пред публика в средата на март. Архитектурният проект на мола е изготвен от арх. Илиан Илиев от студио „Планинг“, а инвеститор е компанията „Assos Capital“. Цялостната реализация на проекта е дело на „Карфур“. Управлението на комплекса и отдаването под наем на обектите му са възложени на консултантите от „Colliers International“. Търговският център ще обхваща площ 66 000 кв.?м, върху които ще се настанят 185 магазина на български и чуждестранни марки. Тук ще отворят врати най-големият магазин на веригата „Карфур“ у нас, множество модни бутици, разнообразни ресторанти и места за забавление. За посетителите им са предвидени общо 2800 паркоместа. Комплексът ще е разположен на общо шест нива - три подземни и три надземни (търговски) етажа. За улесняване на достъпа е изграден специален тунел под бул. „Цариградско шосе“, който извежда до подземния паркинг. „Целта ни е да предложим нов стил на живот на по-широк кръг потребители - от тийнейджъри и млади професионалисти през двойки и семейства с деца до по-възрастни хора. Основните предимства на обекта са отличната му локация, разнообразието от марки, обширният паркинг и атрактивната зона за забавления. Водещи международни марки ще стъпят за първи път на българския пазар със свои обекти в търговския център“, обясниха инвеститорите. Сред наемателите ще има редица известни български и международни марки. Очаква се в мола да открият магазини водеща верига за търговия с електроника у нас, гръцка компания, предлагаща микс от технологични продукти, музика, филми и книги, както и верига за спортни стоки. Хипермаркетът на „Карфур“ пък ще се простира на 14 000 кв. м и ще предлага над 50 000 хранителни и нехранителни стоки на ниски цени. В търговския център ще има и детски магазини. Архитектите са проектирали обширна развлекателна зона, включваща модерен кинокомплекс „Арена“ с 10 салона, над 1795 места и 3D зали от последно поколение. В тази част на мола ще бъде разположен и развлекателен център „Playground Bowling Centre“, състоящ се от боулинг с 16 писти, център за електронни игри, 4D симулатор XD Theatre, коктейлбар и билярдни маси. Тук са обособени още фитнес със зали за скуош, бокс и спининг; детски кът „Gymboree“ върху 450 кв. м; разнообразни ресторанти и заведения за бързо хранене и други. Назад
Източник: Строителство Имоти (08.03.2010)

The Mall на “Цариградско” стартира със 185 магазина Търговски център The Mall отваря врати на "Цариградско шосе" на 21 април, съобщиха от мениджърския екип на новия комплекс. Търговската част на мола е с площ от 66 хил. кв. м, на които ще бъдат разположени 185 магазина и над 200 търговци. Центърът е предвиден като място за забавление за цялото семейство в продължение на часове, обясни Александър Папагеоргиу, мениджър от страна на инвеститора Assos Capital. На едно място са събрани зала за боулинг с алеи за възрастни и за деца, киносалон, ресторантска зона, детски кът, супермаркет. Обсъждат се варианти безплатният престой на един автомобил да е между 4 и 5 часа, но това зависи от статистиката, която ще отчете колко от гостите ще злоупотребят с тази възможност. Общият брой на паркоместата е 2700, като 800 от тях са предвидени за офис сградите. Предвидено е автобусите на градския транспорт да спират пред самия магазин. Офис площите в новия център възлизат на 120 хил. кв. м, като 57% от тях са вече заети, а наемната им цена възлиза на около 13 евро на квадрат.
Източник: Монитор (25.03.2010)

"Карфур" планира още 10-12 магазина в България до 2012 г. Френската верига за бързооборотни стоки "Карфур" планира да увеличи магазините си в България с още 10-12 в следващите три години. Това съобщи изпълнителният директор на българския клон на компанията Лоран Бендавид. В момента веригата има един хипермаркет в Бургас, а на 21 април предстои да отвори и обект в София. Той ще се намира в търговския комплекс The Mall на бул. "Цариградско шосе". По-голяма част от планираните обекти са в процес на строеж. "Карфур" планира да въведе и каси на самообслужване в българските си обекти, съобщи Бендавид. Автоматичните терминали ще позволяват на клиентите сами да маркират закупените продукти и да платят сметката си. Идеи за въвеждането на каси за самообслужване в България има и словенската верига "Меркатор", която стъпи на пазара през миналата година и има един хипермаркет в Стара Загора.
Източник: Дневник (25.03.2010)

Най-големият пловдивски мол отваря на 15 април Освен с традиционните търговски и развлекателни обекти, молът ще разполага със стена за катерене, ледена пързалка и куклен театър. Съоръженията мол "Галерия" са в процес на изграждане, но строителите гарантират, че до 15-и април всичко ще е готово.Голямото забавяне на откриването на мола е заради смяната на ескалаторите с травелатори. На първия етаж, освен хипермаркет Карфур, ще има предимно магазини за дома и бита. На втория етаж ще има магазини за мода, а на цял етаж ще бъдат разположени магазини за мебели. Предвижда се и галерия с арт кафе. За откриването на 15 април ще заработят хипермаркет Карфур и голяма част от търговските обекти. Останалите ще се запълват постепенно, като от "Галерия" са планирали до май-юни да запълнят по-голямата част от магазините, а до началото на септември - и всички останали помещения.
Източник: citybuild.bg (30.03.2010)

Очакваме отварянето на два огромни мола - в София и в Пловдив Най-големият пловдивски мол - “Галерия Пловдив”, предстои да бъде отворен на 15 април, информират строителите. Строителството на търговския център започва през 2006 г, върху 30 декара площ. Обектът се намира в източната част на град Пловдив, близо до район Тракия, във вече обособена търговска зона, на ул. “Д-р Георги Странски” №5. Молът има 127000кв. м. разгърнатата застроена площ като отдаваната търговска площ е над 50000кв. м. Търговският център има предвидени близо 1300 паркоместа, които са разположени както около сградата, така и на последните й 3 етажа (3-5 етаж). Това според инвеститорите ще позволява пътникопотокът да бъде разпределен равномерно между горните и долните етажи. На първия етаж, освен хипермаркет Карфур, ще има предимно магазини за дома и бита. На втория етаж ще има магазини за мода, а на цял етаж ще бъдат разположени магазини за мебели. Предвижда се и галерия с арт кафе. За откриването на 15 април ще заработят хипермаркет Карфур и голяма част от търговските обекти. Останалите ще се запълват постепенно, като се очаква до началото на септември да се отдадат под наем почти всички помещения. Молът е проектиран от Chapman Taylor – водеща международна компания компания за архитектура и дизайн, печелила награди на Международния съвет на Търговските центрове. Изпълнител на обекта е "Сиенит Холдинг" АД. На 21 април в София предстои да отвори врати още един огромен търговски център - THE MALL. Това ще е третият мол, който отваря врати от началото на годината в България. В средата на март бе открит Сердика Център София, а малко преди това София Аутлет Център. Молът се намира на бул. "Цариградско шосе" и има площ от 66 хил. кв.м. 185 магазина на чужди и български марки, ресторанти и места за забавление ще задържат интереса на бъдещите му клиенти. Комплексът предлага на посетителите си бърз и лесен достъп до 2 800 паркоместа. Броят на потенциалните клиенти на търговския център достига 1 милион души. До мола ще се стига чрез специално прокопани за целта тунели под Цариградско шосе. Непосредствено до него ще има спирка и на градския транспорт, а за пътуващите от центъра ще бъде издигнат мост. В THE MALL ще има още Кино-комплекс Арена с 10 зали, развлекателен център Playground Bowling Centre, включващ боулинг с 16 писти, център за електронни игри и билярдни маси; Фитнес център 2 Fit от веригата Боевски със зали за скуош, бокс и спининг, детски кът GYMBOREE и др.
Източник: 1kam1.com (30.03.2010)

Кристиан Шарита е новият изпълнителен директор на Карфур България, съобщиха от групата. Той наследява поста от Лоран Бендавид, който е промотиран в централата на Карфур във Франция, където ще работи върху ключов проект за развитието на концепцията на хипермаркетите Карфур. Кристиан Шарита има 26 годишна кариера в Групата Карфур, където постъпва през 1984 г. Заемал е редица мениджърски позиции в магазини на Карфур във Франция. От 1994 до 1999 г. е бил съответно управител на хипермаркет и мениджър Хранителни стоки в Карфур – Тайван. През следващите четири години работи в Карфур – Япония, а от 2002 до 2010 година заема ръководни позиции в Карфур – Индонезия, където последно е бил Директор Операции.
Източник: expert.bg (14.04.2010)

Carrefour даде официален старт на мол "Галерия Пловдив" Лидерът в търговията на дребно в Европа и втори в световен мащаб "Карфур" (Carrefour) откри своя първи хипермаркет в Пловдив на 15 април. Веригата стана ключов наемател в най-новия и най-големия търговски център в града – "Галерия Пловдив", заемайки 11 хил. кв.м на партера и първия етаж, от които 7200 кв.м търговска площ. Това е вторият обект на "Карфур" в България – първият хипермаркет отвори врати през март миналата година в Бургас, на 21 април ще бъде открит в София – в Тhe Mall, а през май – във Варна. "С инвестицията в нашия първи хипермаркет в Пловдив поемаме своя ангажимент за развитието на икономиката на града. Радвам се, че можем да предложим на пловдивчани най-доброто от търговския модел на "Карфур" – изключителен избор от стоки и услуги, високо качество, ниски цени и отлично обслужване. Мечтата ни е да бъдем предпочитани и обичани за това, че помагаме на нашите клиенти да се наслаждават на по-високо качество на живот всеки ден", заяви Кристиан Шарита, изпълнителен директор на "Карфур България". Магазинът на "Карфур" в "Галерия Пловдив" предлага над 50 хил. артикула хранителни и нехранителни стоки, осигурявайки 350 нови работни места. Концепцията на хипермаркета следва принципа "всичко под един покрив", като специализираните секции предлагат изключително разнообразие от продукти, обхващащи всички ценови категории. Магазинът разполага със зона за бързо хранене, промозона за актуални търговски предложения, зона за красота, както и Shop in the shop (магазин в магазина) за черна и бяла техника. В хипермаркета клиентите могат да открият мебели; фитнес уреди с марката Карфур и стоки за дома от типа "направи си сам". "Мениджмънта на "Галерия Пловдив" разчита на постепенното и поетапно утвърждаване на търговския център на пазара както на местно, така и на областно ниво, заяви неговият управител Екатерина Иванова. Очаква се до края на годината да се постигне пълна заетост на мола, който е разположен върху 30 дка терен в активната търговска зона до "Метро" . Сградата е шестетажна, с разгъната застроена площ 127 хил. кв.м, от които 51 хил. кв.м търговски площи и офиси. "Галерия Пловдив" разполага с 1300 паркоместа, обособени в три зони - открити, подземни и три надземни паркинг нива над търговската част на сградата. На първия етаж освен "Карфур" има магазини за дома и бита, вторият етаж е изцяло посветен на модата и на обзавеждането на дома и офиса. Третият етаж залага на разнообразните атракции – ледена пързалка, театър, детски център, заведения. В мола е изградена и уникална 24-метрова професионална стена за катерене. Посланието на "Галерия Пловдив" е "Град в града" и очакванията са търговският център да се превърне в съвременно пространство, където да бъдат реализирани културни събития и да бъдат представяни произведения на изкуството пред широката публика. Молът има изключително интересно интериорно решение с три атриума, единият е под формата на пирамида и два на елипса. Те са изградени от стъклени конструкции, което осигурява естествената осветеност на търговските площи през деня. Главен проектант на "Галерия Пловдив" е Chapman Taylor – водеща международна компания компания за архитектура и дизайн, печелила награди на Международния съвет на търговските центрове. Инвеститори са инвестиционният фонд EuropeanConvergenceDevelopmentCompany(ЕCDC) и "Сиенит Холдинг" АД, който е и главен изпълнител на обекта. С направената инвестиция от 80 млн. евро "Галерия Пловдив" се превърна в най-мащабната реализация в Града на тепетата.
Източник: Строителство Градът (19.04.2010)

Предстои официалното откриване на мол „Галерия Пловдив“ Още три хипермаркета ще открие до края на годината в България веригата за бързооборотни стоки „Карфур“. На 15 април отвори врати магазинът, разположен в търговски център „Галерия Пловдив“. През март 2009 г. бе въведен в експлоатация обект в Бургас. До края на 2010 г. поетапно ще отворят врати хипермаркети в София, Варна и Стара Загора. Намерението е през следващите години да бъдат разкрити до 20 обекта в по-големите градове на страната. Политиката на „Карфур“ е магазините да бъдат в собствен имот или чрез наемане на търговски площи. В Града под тепета хипермаркетът е в наети два етажа от търговски център „Галерия Пловдив“. На близо 7200 кв. м се предлагат над 50 000 артикула хранителни и нехранителни стоки, разположени в сектори в различно цветово решение. Комуникацията между двете нива на магазина се осъществява посредством елеватори, пригодени за придвижване на пазарски колички. Готовност да приемат посетители имат и част от другите обекти в комплекса. Официалното откриване на „Галерия Пловдив“ обаче предстои. Търговският център е първи етап от мегапроект, който се реализира в Пловдив. Инвеститори на обекта са „Сиенит холдинг“ АД и „European Convergence Development Company“, управлявана от компанията „Charlmagne Capital“. Центърът е разположен върху 31 дка, в непосредствена близост са магазини от веригите „Метро“, „Технополис“ и др. Автомобилният достъп е възможен по булевардите „Санкт Петербург“, „Княгиня Мария-Луиза“ и „Освобождение“. В плановете на община Пловдив е залегнало и изграждането в съседство на пряка връзка с пътен възел „Скобелева майка“ и околовръстния пръстен на града. Проектът на мол „Галерия Пловдив“ е на екип от германския офис на мултинационалната компания за архитектура и дизайн „Чапман Тейлър“. От българска страна в проектантския колектив участва арх. Георги Стоянов. Главен изпълнител на обекта е пловдивската строителна компания „Сиенит“. Надзор упражнява „Пловдивинвест“ АД. Търговският център „Галерия Пловдив“ отразява последните тенденции в архитектурата и строителството на подобен род обекти, като философията, на която е подчинен, е така нареченият „Град в града“. Общата разгъната застроена площ е приблизително 127 000 кв. м, от които 51 000 кв. м са търговски площи и офиси. Има 1350 паркоместа, развити на нивото на терена, под земята и на трите последни етажа на сградата. Обособени са над 200 магазина за продажба на дрехи, козметика, обувки и аксесоари, бяла и черна техника. Планираната конструкция на сградата е гъвкава и е запазена възможността за обособяване на различни по площ обекти. На партера освен първото ниво на хипермаркет „Карфур“ са разположени магазини за дома и бита. Развити са и обекти от обслужващата сфера. Вторият етаж е за модни бутици, стоки от известни марки и мебели. На третото ниво се намират обществено-обслужващият сектор и атракционите. Оформена е галерия с арткафе. Развита е и зона с кафенета, сладкарници и ресторанти. Обособено е пространство за представяне на различни културни изяви със 150 амфитеатрално разположени места. В търговския център има целогодишна ледена пързалка. За търсачите на силни усещания е направена стена за катерене. Размерите на атракцията са 25 на 8 м. Изградена е от релефни плоскости, наподобяващи скала. Разработени са различни маршрути, подходящи за професионални катерачи и начинаещи. Има боулинг зала и други обекти от развлекателната индустрия. Изграден е детски център с минисцена, пространство за игри и зала за танци и кът за партита. Отделните функции на комплекса са организирани около три атриума. Две от публичните пространства са с елипсовидна форма. Третият атриум представлява пирамида. Покритията са стъклени, което осигурява естествена осветеност на намиращите се в сградата обекти. Размерите на елипсовидните куполни покрития са приблизително 20х40 м. Придвижването по различните нива на комплекса се осъществява с ескалатори и подвижни пътеки, които позволяват движението както на майки с деца и лица с двигателни проблеми, така и на колички за пазаруване. Уникалното на мол „Галерия Пловдив“ е, че паркирането на повече от 1200 автомобила е организирано на четвърто и пето ниво и на покрива на сградата. Мотивът за подобно решение на паркинга е, че така по-равномерно се разпределят дошлите пеша или с автомобили посетители между горните и долните етажи на мола. Достъпът до надземните паркинги ще се осъществява по странична рампа. Под земята паркинг има само под една от секциите на търговския център, като са обособени места за 150 коли. Условно „Галерия Пловдив“ е разделена на три секции, функциониращи като единно цяло. Членението е видимо и в решението за цветовете и материалите, с които са изпълнени фасадите. Предвидена е и осветена рекламна лента.
Източник: Строителство Имоти (19.04.2010)

Бойко Борисов откри мегамол Премиерът Бойко Борисов преряза лентата на нов търговско-развлекателен комплекс в София. Тържеството уважиха строителният министър Росен Плевнелиев и кметицата на София Йорданка Фандъкова. Със 185 магазина и 66 000 кв. м търговска площ The mall грабна титлата “най-големият в България”. Това е вторият подобен комплекс в рамките на два месеца след “София аутлет център”. Случайно или не неговият конкурент “Кауфланд” отговори на удара. Веригата обяви, че магазините в “Младост” и “Дружба” ще работят от 22 до 3 ч снощи под наслов “Бяла нощ в Кауфланд” и ще предлагат 50% намаление на всички плодове и зеленчуци и 20% на свинско месо. На излизане от мола Борисов заяви: “Ако трябва, ще сменям на всеки два месеца министри и зам.-министри, които са попаднали под ударите на прокуратурата.” За церемонията от Гърция долетяха представители на фамилията Рестис. Те са собственици на мола чрез фонда “Асос кепитъл”. The mall отваря врати за клиенти днес. В продължение на пет дни са предвидени разнообразни забавления - виртуозно огнено шоу, фотозабавление “Твоята усмихната снимка”, джаз концерти и специална игра за киномани. Със 120 промоционални оферти тръгва нов хипермаркет “Технополис”. С “Луда нощ”, “Шут в г*за” и “Мисия Лондон” в афиша отваря врати кинокомплекс “Арена”. Съоръжението разполага с 10 зали и общо 1800 места. Има и луксозна зала с ограничен брой места - 50. Други заглавия в киноафиша са “Сблъсъкът на титаните” и “Как да си тренираш дракона”, които се прожектират в актуалния 3D формат.
Източник: Труд (21.04.2010)

Днес (21 април) врати ще отвори най-големият мол у нас - The Mall. Площта на търговския център е 66 000 кв. м, или с около 15 000 кв. м повече от открития на 16 март Сердика Център. Молът е разположен на бул. Цариградско шосе, на 5 км от центъра на столицата и на 6 км от летището.Заобиколен е от над 150 000 кв. м модерни клас А офис площи. Освен Карфур, лидерът в търговията на дребно в Европа, в шопинг мола с обща площ от 66 000 кв. м, ще бъдат разположени 185 магазина на голям брой чуждестранни и български брандове, ресторанти и места за забавление.Комплексът предлага на посетителите си бърз и лесен достъп до 2 800 паркоместа. Търговският център е разположен на общо шест нива - три подземни и три надземни (търговски) етажа. За улесняване на достъпа е изграден специален тунел под бул. Цариградско шосе, който извежда до подземния паркинг.Управлението на Тhe Mall е поверено на Colliers International. Сред водещите наематели в мола личат имената на Zara, Massimo Dutti, Bershka, Stradivarius, Pull and Bear, Peek&Cloppenburg, GAP, HUMANIC, Sephora, Douglas, Marks & Spencer, Esprit, Nike, Adidas, Etam, Seven Seconds, Palmers, Benetton, New Yorker, Motivi, Elizabeth, Puma, Mango, Terranova, Oviesse, Calliope, Andrew's man, Mexx, Guess, Capasca, Sisley, Camel, Deichmann, Furla, Max Mara, Geox, Lacoste, Marlboro Classic, Playlife, Intersport и др.
Източник: profit.bg (21.04.2010)

The Mall - София отвори врати Днес в 9:00 часа отвори врати най-големият търговски център у нас - The Mall (от английски - "Молът").Той се намира на бул. "Цариградско шосе" на 5 км от центъра на столицата и на 6 км от летище "София". На 66 000 кв.м са разположени 185 магазина на голям брой чуждестранни и български марки, ресторанти и места за забавление. В търговския център отваря врати първият хипермаркет в София на веригата за търговия на дребно - Carrefour ("Карфур"), разположен на 9 000 кв. м площ. В търговския център ще има кино-комплекс "Арена" с 10 зали, развлекателен център Playground Bowling Centre, включващ боулинг с 16 писти, център за електронни игри и билярдни маси, фитнес център 2 Fit от веригата Боевски със зали за скуош, бокс и спининг, детски кът Gymboree и др. Молът е заобиколен от над 150 000 кв. м офис площи от клас А. Търговският център е разположен на общо шест нива - три подземни и три надземни (търговски) етажа. Разполага с 2800 паркоместа. До него се стига чрез специално прокопан за целта тунел под "Цариградско шосе", който извежда до подземния паркинг. Непосредствено до него има спирка на градския транспорт, а за пътуващите от центъра ще бъде издигнат мост. Цялостната реализация на търговския център е на "Карфур". Инвеститор е гръцкият дялов инвеститор в недвижима собственост Assos Capital ("Асос кепитъл"), който купи проекта през 2008 г. за около 200 млн. евро. Архитектурният проект е дело на арх. Илиан Илиев (студио "Планинг"). Ексклузивен консултант по отдаване на площите е Colliers International, България. Международната консултантска компания ще осъществява и цялостното управление на мола. Търговският център беше открит официално снощи от министър-председателя Бойко Борисов, изпълнителния директор на "Карфур България" Кристиан Шарита, Клаудия Рестис, представител на инвеститора "Асос Капитал", и посланика на Република Франция у нас Н.Пр. Етиен дьо Понсен. На събитието присъстваха кметът на София Йорданка Фандъкова и министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. В The Mall се откриват над 1 500 нови работни места, 400 от които в "Карфур".
Източник: 1kam1.com (21.04.2010)

Карфур откри най-големия си хипермаркет в България Лидерът в търговията на дребно в Европа и втори в световен мащаб Карфур (Carrefour) стъпи в София с най-големия си хипермаркет в България. Той се намира в най-новия търговски център THE MALL. Това е третият магазин на веригата в България – първият хипермаркет Карфур беше открит през март 2009 година в Бургас, а вторият отвори врати на 15 април тази година в Пловдив. Карфур в THE MALL е разположен на 9 000 кв.м. Хипермаркетът предлага над 50 000 артикула - хранителни и нехранителни стоки, съобразени с българския вкус и традиции. Хипермаркетът лансира нови за българския пазар концепции и продукти, като се фокусира върху диетични и био-продукти, кафе, шоколад и бебешки стоки. Магазинът включва гурме секция с избор от над 600 вида вина, сирена и деликатеси, както и над 7 000 артикула от всички категории с марката Карфур. В хипермаркета си в София търговската верига за първи път у нас предлага Reflets de France – собствена марка на Карфур, която включва произведени във Франция продукти. В новия хипермаркет са разкрити над 400 работни места.
Източник: expert.bg (22.04.2010)

"Молът" завзема нови територии в търговията на дребно в София Нещо да ви напомня за 2006 г.? Гърмежите, отекнали около 17 часа на 21 май в блоковете на кв. "Младост" по бул. "Цариградско шосе", възвестиха откриването на The Mall ("Молът" на английски), третия поред търговски център, отворил врати в София за месец и половина. Точно толкова на брой молове започнаха да посрещат клиенти между май и септември преди малко по-малко от четири години. Този път обаче има и една разлика. Името "Молът" не е избрано случайно за новия комплекс, тъй като с магазини, разположени на 66 хил. кв.м, без да се смятат още над 14 хил. кв.м, заети от хипермаркета Carrefour, той е по-голям от всички тях, взети заедно. Над 185 търговски обекта вече посрещнаха първите си клиенти в новата сграда, разположена в активно застроявания район между знаковата недостроена сграда на Националната агенция по приходите и останките от незавършения журналистически факултет на Софийския университет до разклона за квартал "Дружба" и аерогарата. На това място търговците ще разчитат на видимостта от най-оживения столичен булевард, важен вход към столицата за идващите от Южна и Югоизточна България, близостта до големите квартали "Младост" и "Дружба" и на служителите на компаниите в новите офис сгради. Сградата, разположена на 3 нива под земята и три над нея, е изградена с една функция – обществен център за пазаруване и услуги. На нея е подчинена концепцията за осигуряване на достъп и паркиране. Тунел от бул. "Йерусалим" под бул. "Цариградско шосе" отвежда трафика от центъра на града и от кв. "Младост 1" пряко на третия подземен, изцяло паркинг етаж на мола, откъдето посетителите могат да поемат към ниво -1 за хипермаркета на Carrefour и съседните магазини, позиционирани основно в сегмента на стоките за дома – уреди, прибори, аксесоари. Следват двата етажа със съдържанието на типичните търговски пасажи: мода, мода, мода, обувки, спортни стоки, бельо, мода и още мода. GAP, дълго чаканите марки от концерна InditexZara, Bershka, Pull&Bear, Stradivarius, Massimo Dutti, универсалният моден магазин Peek&Cloppenburg, обувките на Humanic, Deichmann и още наематели с местни и международни марки и концепции оформят офертата за купувачите. Четири скоростни панорамни асансьора могат да заведат посетителите директно от паркинга до втория етаж над партера - зоната за развлечения, кафенетата и заведенията за хранене с основни наематели кино "Арена" и Playground– новият оператор, боулинг, билярд, детски център и игрална зона. Разпределението е с четири вътрешни алеи, които оформят правоъгълник с магазини, разположени от вътрешната и външната страна на стените му. По-голямата част от тях са с покривно естествено осветление. Опорните наематели – големи магазини на водещи марки, чиято цел е да притеглят посетители, осигурявайки постоянство на трафика за всички обекти в центъра – са разположени в ъглите на алеите и са свързани със съседните етажи и с ескалатори. Така че това, което със сигурност няма да е трудно, ще е да се ориентирате в търговския център. Истинското предизвикателство за момента е да стигнете до него, ако не сте с кола или не идвате с градски транспорт от "Дружба", "Младост" или "Цариградско шосе". Затова инвеститорите вече мислят за решение с надлез, който да осигури пешеходен достъп с отсрещната страна на "Цариградско". Завършването на проект с този мащаб не е лесна задача, още повече че молът е част от комплекс, в който предстои откриването на пет офис сгради, включително новият централен офис на "Виваком" (БТК), най-високата за момента административна сграда в София с 23 хил. кв.м площ. Общата разгъната застроена площ на проекта е около 240 хил. кв.м, включително над 72-хилядите кв.м офиси. Общата инвестиция в целия комплекс по предварителната информация се изчисляваше на около 200 милиона евро, от които 120 млн. се падат на търговската част, а за покупката на 66 хил. кв.м от нея (без площите на Carrefour) от гръцката компания Assos Capital се цитираше стойността от 200 млн. евро, която главният й изпълнителен директор Александър Папагеоргиу не потвърди пред "Строителство Градът". Само по изкопните, фундаментните работи и грубия строеж главният изпълнител – гръцката компания Terna, е работила с шест подизпълнителя, без да се смята изграждането на тунела и пътната връзка. Но истинското предизвикателство за инвеститора в мола е утвърждаването му като търговска дестинация. Папагеоргиу казва, че наличието на желаещи да наемат площи в мола в края на годината е резултат, който би го удовлетворил. Това изглежда по-трудно днес, когато молът работи, отколкото преди четири години, когато е започнала подготовката на проекта: развитието на Public, новата концепция за продажба на електроника, книги, музика и филми на гръцкия бизнесмен Панос Германос, беше спряно в България и оголи част от площите преди откриването на The Mall. Все пак консултантите по отдаването му под наем и управители на търговския комплекс – Colliers International, смятат, че ще намерят достатъчно кандидати да заместят Public, а и сградата отвори за клиенти при почти стопроцентова заетост. Но за да може господин Папагеоргиу наистина да се усмихне, когато погледне резултатите в края на годината, ще трябва и потребителите да намерят мястото си в новия търговски център на София, който смело беше обявен за "Молът".
Източник: Строителство Градът (27.04.2010)

Корпоративният данък не бива да се вдига заявиха представители на големите търговски вериги у нас при учредяването на Сдружението за модерна търговия. В него участват "Метро", "Билла", "Практикер", "Карфур", "Кауфланд", "Лидл", "Хит" и "Мосю Бриколаж". Компаниите се обявиха за ясна данъчна политика на правителството. Според търговците ниският корпоративен данък е основното предимство на страната ни като място за чужди инвестиции. Вдигането на ДДС в повечето страни води до обратен ефект - вместо да се напълни хазната, се увеличава сивият сектор, каза председателят на сдружението и шеф на "Метро" за България Емилиян Абаджиев.
Източник: Стандарт (12.05.2010)

Най-големите вериги у нас се обединиха вчера в сдружение за модерна търговия. В него влизат "Метро кеш енд кери", "Била", "Карфур", "Кауфланд", "Хит", "Лидл", "Практикер", "Мосю Бриколаж" и "Баумакс". Целта е да представяме общите ни интереси извън конкурентната борба между нас, заяви Емилиян Абаджиев, шеф на "Метро България", който беше избран и за председател на новото сдружение. Участниците в него категорично отричат, че се сдружават, за да съгласуват цени и политики. Нямало да се нарушават принципите на конкуренцията и свободната търговия. На учредяването дори присъствал адвокат, който да гарантира това. Основни приоритети на сдружението били ограничаване на черната и сивата икономика в търговията. Общите интереси на веригите били и в развитието на българското законодателство, най-вече данъчното. Например при промени в ДДС е нормално позициите да се съгласуват с организации като нашата, уточни Абаджиев. Той лично бил чувал вицепремиера Симеон Дянков да говори за сваляне на налога до 16-18%, но после изведнъж се обсъждало вдигане до 22-23 на сто. Стабилността е основна предпоставка за развитието на държавата, затова подобни изказвания е редно да се съгласуват, коментира шефът на сдружението. Според него увеличаване на ДДС не означавало повече приходи в бюджета. Пагубно би било и вдигане на данък печалба. 9-те компании в сдружението за модерна търговия имат общ годишен оборот от над 1,5 млрд. евро и внасяли в хазната над 300 млн. само от ДДС. От големите играчи сред веригите за храни засега не влиза само "Пени маркет". Оставаме отворени за нови участници в сдружението, казаха учредителите. Според устава условията за членство са магазини с търговска площ от поне 5000 кв. метра, годишен оборот от над 10 млн. лв. след данъчно облагане или над 300 души персонал. Около 6 месеца са минали в организацията за учредяване на сдружението. Подобни асоциации отдавна имало в Румъния и останалите държави от Централна и Източна Европа. Емилиян Абаджиев, “Метро”: Инвестирали сме милиарди в България Участниците в новото сдружение са инвестирали милиарди евро в България. Благодарение на нас има продукти, които преди 5-10 години бяха непознати за българина и само можеше да мечтае за тях. Сега всичко ново навлиза тук едновременно с останалия свят, а понякога дори и преди него. Доведохме модерната търговия и българинът забрави що е дефицит. Искаме само нормални условия на пазара. Държавата трябва да елиминира тези, които крадат, заради хората, за да не изтичат данъците им. Обединението ни не влиза в противоречие със закона за защита на конкуренцията. Искаме да имаме принос към модернизирането на България. (24часа) Венцислав Чолаков, “Била”: Всички работим 100% на светло В сдружението участваме само компании, които работим 100% на светло. Искаме по-ефективна борба срещу сивия сектор. Така и събираемостта на приходите в бюджета ще е по-голяма. Няма конкретна причина за учредяване на сдружението точно сега, това е нормално развитие. В останалите държави от Източна Европа подобни организации съществуват вече от 7-10 години. (24часа) Андрей Евтимов, “Мосю Бриколаж”: Без регулация на доставчиците Няма логика в регулиране на отношенията между доставчиците и веригите. Ние работим по търговския закон и закона за задълженията и договорите. Има свобода на избора. Ако някой не харесва условията, не продава в една верига и отива в друга. Реално в условията си ние прехвърляме изискванията на закона за защитна на потребителите. Затова и понякога те се виждат тежки на доставчиците.
Източник: 24 часа (12.05.2010)

Мол Плевен инвестира близо 700 хил. лв. в инфраструктурата на града Mall Pleven инвестира допълнително близо 360 хил. лева за рехабилитация на инфраструктурата около сградата на мола. Задълженията за възстановителни работи на инвеститора по проект "Вертикална планировка" се изчерпват със сумата от 330 хил. лева. Допълнително, извън обхвата на задълженията си, дружеството "Мол Плевен" АД влага още 360 хил. лева, с които се полагат нови тротоарни настилки, бордюри, нов асфалт. Част от инвестицията е отишла и в отводняване, градско осветление, знаци и маркировка. Облагородяването за сметка на инвеститора на улиците "Воден", "Кичево", "Крушево" и градинката и обръщалото на тролеите на площад "Република" е извършено от общинската фирма "Инжстрой" ЕООД. Mall Pleven е почти завършен, като до момента в реализацията на проекта са вложени близо 80 млн. лева. Единственият по рода си за града проект разполага с отдаваеми търговски площи от над 17 500 кв. м., където ще бъдат разкрити повече от 100 търговски обекта. Mall Pleven разполага с над 400 паркоместа, разположени на два подземни етажа. Плевенчани ще се радват на четири киносалона, уникален за страната детски кът, международни брандове, супермаркет Карфур и много други изненади. Главен изпълнител на обекта е "Софстрой" АД.
Източник: Строителство Градът (18.05.2010)

Гранд Мол Варна отвори врати Гранд Мол Варна посрещна първите си клиенти в морската столица днес. Лентата прерязаха Ели Егоси, партньор и съветник на изпълнителния директор на „Оркид Девелопмънтс Груп”, посланикът на Израел в България Н.Пр. Ноах Гал Гендлер, Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството, Стивън Клийвър, мениджър на Гранд Мол Варна, представители на Община Варна и партньори по проекта. Официалната церемония откри състав с изпълнение на гайда. В унисон с българските обичаи участниците в събитието бяха посрещнати с традиционна българска пита, мед и сол, а за късмет и благополучие на търговския център специалните гости хвърлиха монети при влизане в мола. Най-големият за Варна и региона търговски център ще радва своите посетители със разнообразните предложения, забавления и изненади до края на седмицата. За първи път на търговския пазар във Варна стъпват доказали се световноизвестни марки като Zara, Bershka, Stradivarius, Pull and Bear, Humanic, Playlife, Calliope, Douglas, Bata, Deichmann, Intersport. Хипермаркет „Карфур“ и кина „Арена“ са наемателите с най-голяма площ (съответно с 9300 кв. м и 8 зали с 1100 места). „Честито на град Варна!“, с тези думи Ели Егоси приветства жителите на морската столица. „Убедени сме, че Гранд Мол Варна ще задоволи изискванията на всички жители и гости на Варна, които искат да намерят качествени стоки и услуги на добри цени. Ние няма да спрем да се развиваме и да изненадваме хората с нови марки и още по-интересни предложения за пазаруване и забавления. Гарантираме, че всеки месец Гранд Мол Варна ще се обновява и ще обогатява продуктовото разнообразие“, допълни той. Инвестицията в проекта Гранд Мол Варна надхвърля 120 мил. евро. Стартът е даден през 2007 г., като в работата по конструкцията са взели участие над 2000 души. Гранд Мол Варна разполага с над 150 000 кв. м обща разгърната площ и се намира в непосредствена близост до центъра на града. Търговският център има над 50 000 кв. м отдаваеми търговски площи, а за удобство на посетителите центърът разполага с над 1700 паркоместа. Партньори по проекта са лидери в областта като MYS Architects, участвали в изграждането на Mall of Sofia, Lagis EOOD, „Комфорт“ ООД, изпълнител на строителните работи, водещата компания на пазара на недвижими имоти Colliers International и др.
Източник: 1kam1.com (27.05.2010)

Carrefour откри първия си хипермаркет във Варна Карфур (Carrefour) откри своя първи хипермаркет във Варна. Той се намира в най-новия търговски център в града GrandMall и е разположен на 6200 кв.м. търговска площ. Това е четвъртият обект на веригата в България. Припомняме, първият хипермаркет Карфур отвори врати през март 2009 г. в Бургас, на 15 април 2010 г. беше открит магазинът в Пловдив, а на 21 април 2010 г. хипермаркетът в TheMall, София. Карфур – Grand Mall следва концепцията "Всичко под един покрив". Клиентите имат възможност да направят своя избор от 50 000 артикула хранителни и нехранителни стоки, отразяващи българския вкус и традиции. В хипермаркета са разкрити нови 400 работни места. Работното време е от 8.30 до 23.00 часа. Магизинът е разделен на специализирани секции, които предлагат изключително разнообразие от продукти, обхващащи всички ценови категории. Целта е клиентът да намери търсения продукт на най-изгодната цена. Хипермаркeтът разполага с обособени места за бързо хранене, промо-зона за актуални търговски предложения, зона козметични продукти. В зоната за красота клиентите могат да открият както масови марки, така и по-висок клас козметични стоки и да се възползват от професионални бюти консултации. В топлия бюфет се предлагат приготвени на място традиционни български ястия, като е предвидена и зона за хранене. Обособената секция "Shopintheshop" (магазин в магазина) се характеризира с голямо разнообразие от черна и бяла техника на водещите дистрибутори на българския пазар. Хипермаркет Карфур предлага широк асортимент от книги, компактдискове, видео игри и електронни игри. Секцията за текстил осигурява богат избор от дрехи на български производители, както и такива с марките на Карфур "Текс" и "Номер 1". В магазина се предлагат висококачествени детски дрешки на ниски цени от марката Disney, произведени специално за Карфур. В хипермаркета клиентите могат да открият мебели; фитнес уреди с марката Карфур и стоки за дома от типа "Направи си сам". Всяка седмица има промоции на основните групи стоки, като нехранителни артикули се предлагат на атрактивни цени. Хипермаркетът лансира нови за българския пазар концепции и продукти, фокусирайки се върху диетични и био-продукти, кафе, шоколад и бебешки стоки. Магазинът включва гурме секция с избор от над 600 вида вина, сирена и деликатеси, както и над 7000 артикула от всички категории с марката Карфур. Предлага се и RefletsdeFrance – собствена марка на Карфур, която включва произведени във Франция продукти. Търговската политика на Карфур насърчава снабдяването от местни доставчици и предлагането на български продукти като начин да се запазят местните традиции. Затова българките фирми са мнозинство сред доставчиците на хипермаркет Карфур. Амбицията на компанията е да осигурява целия асортимент от хранителни и нехранителни стоки на много конкурентни цени. Търговската политика на Карфур е фокусирана също така върху сигурността и контрола на качеството на стоките. Вътрешен екип и външна одиторска компания следят за безопасността и качеството на предлаганите стоки в хипермаркета, както и дали доставчиците отговарят на търговските стандарти и добрите бизнес практики. "За нас е предизвикателство да предложим най-доброто от търговския модел на Карфур на клиентите от Варна и региона. Това е един от най-конкурентните локални пазари в България, на който ние ще осигурим изключително разнообразие от стоки, висококачествено обслужване и ниски цени. С инвестицията в първия ни хипермаркет във Варна ние поемаме отговорност за развитието на икономиката и по-добро качество на живот за хората в региона. Всичко, което прави Карфур, е подчинено на разбирането, че клиентът е важен. Високите стандарти, отличното качество и уникалната атмосфера в нашите магазини превръщат пазаруването в удоволствие и в чудесно преживяване за цялото семейство. Нашата основна цел е да отговорим на изискванията на потребителите. Ние сме тук, за да бъдем предпочитани и обичани за това, че помагаме на нашите клиенти да се наслаждават на по-високо качество на живот. Гарантираме, че всеки ден ще бъдем всеотдайни, загрижени и позитивни", заяви Кристиан Шарита, изпълнителен директор на Карфур, България.
Източник: Строителство Градът (27.05.2010)

Grand Mall е новата шопинг дестинация във Варна Откриването на най-големия търговски център във Варна - Grand Mall, е една от най-позитивните новини в сферата на икономическия живот на града от началото на годината. Решението на собствениците и част от наемателите да отворят по-рано от предвиденото е в отговор на доверието към качеството на търговския център, към възможностите на пазара в града и желанието за капитализация на очаквания много силен летен туристически сезон. "Гранд мол Варна" е сред трите най-големи в страната. Разгънатата застроена площ на търговския център е 150 хил. кв.м. Разположен на едно от най-оживените места в града, по ул. "Андрей Сахаров", в близост до автогарата и до центъра на Варна. Съседството на двата големи булеварда "Владислав Варненчик" и "Сливница" осигуряват лесен пешеходен и автомобилен достъп до търговският център. "Гранд мол Варна" разполага с над 52 хил. кв.м търговски площи и 1750 паркоместа, разпределени в две подземни и пет надземни нива, свързани помежду си за максимално удобство на посетителите. От отдаваемите площи 80% ще са изцяло търговски, а останалите 20% ще са заети от кетъринг и забавления. Най-големият наемател в центърът е Carrefour. Първият хипермаркет от веригата във Варна и четвъртият в страната разполага с 6200 кв.м. търговска площ. С осем зали и над 1100 места на второ място по наета площ се нарежда киноверигата "Арена". В мола за пръв път във Варна дебютират марки катоZara, Pull&Bear, Bershka, Stradivarius, Humanic, Douglas, Bata, Calliope и др. Още 36 хил. кв.м от търговските площи предстои да се заемат през следващите три месеца, каза при откриването Атанас Гаров от "Колиърс интернешънъл". Освен с размерите си Grand Mall се отличава и с модерната си концепция. Когато преди четири години започнахме планирането, водещо бе спецификата на града. Варна е град на ваканциите, зеленината, водата и красотата и ние искахме всички емоции, които те предизвикват, да присъстват в нашата сграда, обясни при откриването Ели Егоси, съветник на изпълнителния директор на фирмата инвеститор "Оркид дивелъпмънтс груп" (Orchid Develоpments Group). В резултат след четиригодишен труд на огромен брой специалисти от различни браншове имаме една сграда с уникална архитектура, произведение на изкуството, дружелюбна към всичките си посетители, допълни още той. Концепцията на "Гранд мол Варна" е разработена от израелското студио за архитектурен дизайн MYS Architects. А даптацията на проекта е на варненското архитектурно студио "Лагис" ЕООД. Основните идеи в концепцията – широки улици, оформени като пасажи, атриуми, добрите визуални връзки, липсата на мъртви точки, уникалния стъклен покрив, който осигурява светлина, доминиращият бял цвят и дървото създават усещане за лекота, уют и топлота. Общата инвестиция в "Гранд мол Варна" е в размер на 130 млн. евро. Главен изпълнител е "Комфорт" ООД, една от най-големите варненски строителни фирми. Партньори в проекта са банките ОТР и МКВ, MKB Union Bank и ДСК, консултантите, Colliers Properties I Colliers Leasing,"Афкон индъстри груп", юридическите кантори Firon-Bar – Nir и Eurolex и др. Завършването на проект с такъв мащаб не е лесна задача, особено във време на икономическа стагнация, още повече че молът е част от комплекс, в който предстои изграждането на две 75-метрови тела. На този етап строителството им е отложено за следващите години. Истинското предизвикателство в момента е утвърждаването му на пазара и привличането на потребители. Инвеститорите вярват, че качествения проект, синергията между водещия ритейлър в Европа "Карфур" и другите силни брандове ще допринесат за успеха на "Гранд мол Варна" и за позиционирането му като въдещ търговски проект във Варна и региона
Източник: Строителство Градът (31.05.2010)

Текстилното предприятие "Марицатекс" - Пловдив, ще спре основната си дейност заради натрупани загуби и нерентабилно производство. Това стана ясно от поканата за общото събрание на акционерите, на което трябва да бъде одобрено спирането на текстилното и всички свързани с него производства. За миналата година компанията има загуба от 800 хил. лв., а за 2008 г. тя беше близо 5 млн. лв. "Марицатекс" е част от групата на "Доверие обединен холдинг". Изпълнителният директор на холдинга Борис Борисов каза, че все още нямат точна концепция какво ще стане с производствената площадка на дружеството, най-вероятно тя ще бъде преустроена на складова база. "При това ниво на цените на суровини и ниските цени на крайния продукт няма как да работи", посочи Борисов. Това ще бъде второто решение за спиране на производство в "Марицатекс" в рамките на последните години. В края на 2008 г. съветът на директорите му реши производството на текстил, част от това на конфекция, както и предачното да бъдат спрени. В началото на юли миналата година обаче основната дейност – текстилът, беше възстановена, след което ръководството посочи в годишния доклад на компанията, че производството е обезпечено с достатъчно поръчки, търсят се възможности за разширяване на дела на вътрешния пазар и са разработени нови продукти от по-висок клас. От ноември "Марицатекс" продава продукцията си и в магазините на "Метро", а през първото полугодие се очакваха подобни договори и с "Кауфланд" и "Карфур". Същото беше повторено и в отчета за първото тримесечие на 2010 г. Въпреки това в годишния си доклад одиторите на дружеството посочиха, че заради отрицателния резултат за миналата година и нарушената рентабилност има опасност да се натрупат още загуби от дейността и да се стигне до забавяне в погасяването на задължения. Те препоръчаха да се направи преструктуриране и да се увеличи рентабилността от стопанска дейност. Отчетът на "Марицатекс" за миналата година показва и леко увеличение на продажбите – до 5 млн. лв. при 4.8 млн. лв. за 2008 г. Компанията е успяла силно да свие разходите си – включително тези за материали, външни услуги и заплати. Текущите задължения също са намалели, но има рязко увеличаване на дълга към свързани предприятия, който стига 3.1 млн. лв. През първото тримесечие на тази година те се запазват, като дори се увеличават леко. За този период компанията е намалила загубата си до 253 хил. лв. и леко е увеличила продажбите си.
Източник: Дневник (10.06.2010)

Гранд Мол Варна открива официално зоната за хранене и забавления С тридневна програма ще бъде отпразнувано официалното откриване на зоната за хранене и забавления в Гранд Мол във Варна. Заедно с кино Арена на 25 юни на етаж 2 отварят врати множество наематели - сладкарница Крамер, Hippoland, Orange, Ola, BMS. За първи път на варненския пазар стъпват представители на азиатската кухня - Thang Long Asia и Long Sushi, както и ресторант Pacific Asian. През последния месец Гранд Мол посрещна още наематели като немската дрогерия DM, Daphne, H2O, Tempo Casual, Paolo Botticelli, Sara Pen, Fox Kids, Fox Baby, 2 Giraffes, Laloorna, Parfois, Opticlasa, Mai Cafe, Vivakom, Handy. Ключови наематели в обекта са модният гигант Индитекс с марките Zara, Bershka, Pull & Bear и Stradivarius, както и лидерът в търговията на дребно Карфур, които отвориха първите си магазини в морската столица. Ексклузивен консултант по отдавaнето на площите под наем е Colliers International. Откриването на зоната за хранене и забавления ще бъде съпроводено с концерт на Калин Вельов и приятели в събота, а в неделя на сцената ще се изяви варненската група Ламигра. През уикенда посетителите ще бъдат гости и на безплатни демонстрации и турнир на FIFA 2010 World Cup Sony Play Station 3, уроци по приготвяне на сладоледени специалитети и безплатен сладолед в сладкарница Крамер, балони от Хиппо. Танцьорите от Dance Palace Варна ще забавляват гостите преди премиерата Street Dance пред кино Арена в събота, 26 юни. Инвеститор в Гранд Мол е Orchid Developments Group Ltd. Ексклузивен консултант по отдаване под наем на търговските площи и управляващ мениджър на проекта е Colliers International.
Източник: Строителство Градът (24.06.2010)

Германската хранителна верига „Лидл” стъпи във Велико Търново. Компанията закупи в понеделник за 1, 5 млн. лв. два суперимота в старата столица от инвестиционната компания „Роуд” на предприемача Стефан Енчев, разбра „Борба”. Сделката е за два терена с площ от 4, 2 и 2 дка на ул. „Серес” във Велико Търново, в началото на кв. Колю Фичето. Преговорите за продажбата на двата имота вървят от близо година, но сделката стана факт едва този понеделник. Това е вторият обект на „Лидл” в града, след като те вече реализират проекта си в близост до парк „Руски гробища” и пътен възел „Качица”. Наша проверка показа, че в момента в старата столица и региона се подготвят още няколко големи сделки с терени за хипермаркети. „Карфур”, „Кауфланд” и редица други се интересуват от площи в близост до Радиотехникума, до завод „Победа” и по протежението на главния път София – Варна, преди Шереметя. От пролетта германската верига „Лидл” предприе мощна експанзия в страната ни. Тогава тя придоби бизнеса на Tengelmann, собственик на магазините "Плюс", първите от които отвориха миналата година и в нашия регион. „Лидл” е една от компаниите, опериращи в най-ниския ценови сегмент в пазара на хранителни бързооборотни стоки, които навлизат в България. Сред конкурентите й ще е "Пени Маркет" от REWE. Характерно за тях е, че залагат на сравнително по-малък асортимент и по-малки търговски площи в сравнение с традиционните супермаркети, както и на много собствени марки, с които се опитват да поддържат най-ниските цени за съответната стока. Конкуренцията между различните хранителни вериги ще понижи цените, което ще се отрази положително на покупателната способност на великотърновци. "Лидл" е част от „Schwarz Gruppe”, която държи и веригата супермаркети „Кауфланд”.
Източник: Борба - Велико Търново (15.07.2010)

160 търговски обекта на десет фирми вече са вързани дистанционно със системата на Националната агенция за приходите (НАП), съобщиха от ведомството. Онлайн връзката е осъществена чрез интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, която регистрира продажбите аналогично на касовите апарати и е в постоянна връзка с териториалните дирекции на приходната администрация. Чрез автоматизираната система обектите подават ежедневно в приходната агенция отчетите на оборотите си. В тази връзка от НАП информираха, че не е данъчно нарушение ако при покупка в някои от търговските обекти, ползващи автоматизирана система за отчитане, на касата издадат бележка с надпис „системен бон”, а не „фискален бон”, като в кварталния магазин. „Системен бон” може да получите само в тези 160 търговски обекта в страната, които подават отчетите си онлайн в НАП. От приходната агенция съобщиха, че фирмите, чиито търговски обекти се отчитат онлайн, в момента са „Mетро Кеш енд Кери”, „Билла”, „Карфур”, „Пени маркет”, „Хилтън”, „Шератон София Балкан”, „Гранд хотел София”, ВиК-Варна, „Холидей Инн”и хотел „Кемпински-Зографски”. От НАП очакват техният брой да се увеличи значително, тъй като прагът за ползването на автоматизирани системи за отчитане на оборот беше намален двойно - от 10 млн. евро на 5 млн. евро. Това стана с последните промени в Наредбата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства които влязоха в сила от началото на юли 2010 г. С тези редакции беше въведено и задължението от началото на 2011 г. поетапно всички търговски обекти в страната да осъществят дистанционна връзка с информационната система на НАП. Първите касови апарати, които ще бъдат вързани към системата на данъчните са тези на търговците на горива. За тях изискването да се снабдят с устройства, които поддържат връзка с приходната агенция, е 31 декември 2010 г. Крайният срок за регистрираните по ДДС фирми пък е 30 септември 2011 г. Към момента техният брой е над 200 хиляди. Всички останали търговци трябва да подменят касовите си апарати или да пригодят старите най-късно до 31 март 2012 г. . . .
Източник: Монитор (28.07.2010)

Carrefour ще открие своя първи хипермаркет в Русе в „Мол Русе”. Магазинът ще бъде с площ от 8000 квадратни метра в търговския център. Това ще е петият магазин на веригата в България. Първият хипермаркет беше открит през март 2009 година в Бургас, вторият – в Пловдив, третият – в София, а четвъртият – във Варна тази година. Carrefour е лидер в търговията на дребно в Европа и втори в световен мащаб. Хипермаркетът лансира нови за българския пазар продукти, като се фокусира върху диетични и биопродукти, кафе, шоколад и бебешки стоки. Магазинът ще включва над 15 000 артикула от всички категории с марката Carrefour.
Източник: Пари (29.09.2010)

Френският гигант “Карфур” ще отвори първия си хипермаркет в “Мол Русе”, съобщиха вчера от инвестиционната компания RESB. На площ от 8000 кв. м в партера на търговския център ще се предлагат над 15 000 артикула. Това ще бъде петият магазин на веригата в България. Другите по реда на откриването са в Бургас, Пловдив, София и Варна. Хипермаркетът ще отвори врати заедно с откриването на търговския център. Това ще стане до края на годината, като точната дата още не е определена. В мола ще има и 10 кинозали на “Синема Сити”. Пет от тях са оборудвани с 3D прожектори. Засега “Мол Русе” е най-големият търговско-развлекателен център в региона с 40 000 кв. м търговска площ на три нива и над 1200 паркоместа. Намира се между две големи пътни артерии - бул. “Липник” и бул. “Потсдам”. Портфолиото на инвеститора RESB (Real Estate Services Bulgaria) в страната надхвърля 300 млн. евро инвестиции и над 260 хил. кв. метра търговски и офис площи.
Източник: Труд (30.09.2010)

Веригата „Лидл” ще си прави улица, общината нямала пари за нея Велико Търново нараства, улиците към сградите не достигат, правят си ги сами Веригата супермаркети „Лидл” ще си прави подходите към новия обект сама, тъй като Община Велико Търново няма пари за трасетата, потвърдиха от администрацията. Процедурата за това вече е стартирана и разгледана от експертния съвет по устройството на територията. Вместо да чакат неопределено време местната инвестиционна програма да осигури средства за подходи към новия супермаркет в района на парк „Руски гробища”, инвеститорите ще платят улиците си сами. „Става дума за отсечка около 500 кв. метра, която ще осигури подход към магазина, който вече се строи. Това не е прецедент, тъй като градът се разраства и много райони са лишени от инфраструктура”, коментират от дирекция „Териториално и селищно устройство” на Община Велико Търново. Обектът, предлагащ масови стоки, ще бъде разположен в района на бензиностанция „Шел”, до пътен възел „Качица”, в близост до новооткрития супермаркет „Билла”. Общината вече е дала разрешителни за изместване на водопровод, за да се освободи място за новия търговски обект. С проекта е ангажиран великотърновският архитект Николай Георгиев. "Лидл" е част от групата "Шварц", която вече има бизнес в България чрез другата си верига за хранителни стоки - "Кауфланд". И двете вериги спадат към групата на т.нар. дискаунт магазини, в които се продават евтини стоки. „Лидл” закупи преди три месеца за 1, 5 млн. лв. и други два суперимота в старата столица от инвестиционната компания „Роуд” на предприемача Стефан Енчев, разбра „Борба”. Сделката бе за два терена с площ от 4, 2 и 2 дка на ул. „Серес” във Велико Търново, в началото на кв. Колю Фичето. Наша проверка показа, че в момента в старата столица и региона се подготвят още няколко големи сделки с терени за хипермаркети. „Карфур” и „Кауфланд” се интересуват от площи в близост до Радиотехникума, до завод „Победа” и по протежението на главния път София - Варна преди Шереметя.
Източник: Борба - Велико Търново (01.11.2010)

Касите на самообслужване започват да навлизат и в търговските вериги в България. След като в няколко магазина наред с традиционните каси се появиха и такива, на които клиентите сами маркират продуктите си, българската верига "Промаркет" отвори първия магазин, базиран изцяло на каси на самообслужване. Това съобщиха от компанията в сряда. Според специалисти предлагането на допълнителни услуги като по-бързото преминаване през каса без касиер е един от начините търговците да отговорят на агресивното навлизане на магазините, които разчитат основно на ниски цени, или т.нар. дискаунтъри. Освен в обектите на "Промаркет" каси на самообслужване има в магазина на "Карфур" в София. Преди време и от словенската верига "Меркатор" съобщиха, че планират да въведат каси на самообслужване в обектите си. Подобни съоръжения има в магазините на веригата извън България. Наскоро от "Пикадили" също обявиха, че обмислят подобна стъпка. Първият обект на "Промаркет", в който няма касиери, е на ул. "Гео Милев" в София.
Източник: Дневник (12.11.2010)

Отвори врати Мол Русе. Карфур посрещна първите си клиенти Днес отвори врати най-големият център за пазаруване и развлечения в крайдунавския град Русе - Mall Rousse. Молът е разположен между двете най-оживени пътни артерии в Русе, бул. Липник и бул. Потсдам. Намира се в непосредствена близост до центъра на града. В изграждането на Mall Rousse са вложени 90 млн. евро и са наети 1 000 човека. Търговският център има обща разгърната застроена площ от над 55 000 кв. м., разпределена на три етажа. Посетителите на търговския център ще могат да използват безплатно над 1 200 паркоместа. Инвеститор в Mall Rousse е RESB – компания, фокусирана върху изграждането и управлението на недвижими имоти у нас. Архитектурният проект е изготвен съвместно от международното бюро MYS Architects и българските специалисти от Студио 17,5. В мола отвори врати петият хипермаркет Карфур в страната и първият киносалон Cinema City в Русе.
Източник: expert.bg (22.12.2010)

Търговските вериги ще увеличават присъствието си у нас и през 2011 г. Търговските вериги очакват 2011 г. да бъде изключително конкурентна за тях. Големите играчи на пазара планират да открият нови обекти. Освен че пазарният дял на супермаркетите ще се увеличава, очакванията са, че ще расте и броят на отделните вериги, които ще развиват бизнес в този сектор. Очаква се още големи ритейлъри да навлязат в бранша през следващата година. Според проучване на консултантската компания CB Richard Ellis почти една пета от големите международни търговски вериги предвиждат да инвестират средства и да развиват своя бизнес в България през 2011 г. С най-голям интерес се следи германският гигант Aldi, който е един от лидерите в продажбата на хранителни стоки с отстъпка. От компанията са заявили апетит за развиване на бизнес у нас следващата година. Ръководената от милиардерите Албрехт верига има над 8000 обекта в 18 страни в различни региони по света. Припомняме, че тази година друг немски гигант вече стъпи на българския пазар. Lidl откри едновременно 14 обекта в страната. Плановете на веригата са до февруари броят на магазините им да достигне поне 25. На територията на България свои обекти имат и други дискаунтери. „Кауфланд“ и „Плюс“ също са част от голямото семейство на Schwartzgruppe, в което се намира и Lidl. „Пени маркет“ и Billa са съответно под шапката на „Реве груп“. В групата на магазините за отстъпки се включва и „Карфур“, които също присъстват на българския пазар. Търговците в България залагат на добрата локация на обектите, богатия асортимент на продуктите, които предлагат, както и на атрактивните цени за клиентите. Тенденциите са все повече обекти да се ориентират и към франчайзинг и малките маркети да се управляват от големите вериги. Друга интересна насока може да се окаже тясната специализация на търговските магазини в такива, които са ориентирани към определен тип потребители и предлагат специфични продукти. Например ще се отворят обекти за диетични стоки, вино или биомагазини. Добре познатите квартални микро- и минимаркети също ще се възродят през 2011 г. според експертите в бранша. Това най-вероятно ще се случи, ако те работят под шапката на големите вериги. Очаква се дори бум на подобен тип обекти заради улеснението, което те предлагат на потребителите. Печелившата стратегия на повечето търговци е свързана с предлагането на удобство на клиентите. Качеството на продуктите вече не е единственият фактор, който привлича покупателите към търговеца. Сега консуматорите търсят допълнителни услуги и удобства, които трябва да получат, когато пазаруват. Гъвкавостта е свързана с денонощно обслужване, осигуряване на паркинг, персонално отношение към клиентите и др. От друга страна, в България има и много свободни търговски площи, които могат да бъдат заети от играчите. Все повече шопинг центрове ще разчитат на веригите за хранителни стоки и дискаунт наематели, за да привличат основния поток посетители през 2011 г., смятат експертите в сегмента за бизнес имоти от GVA Sollers Solutions.
Източник: Класа (27.12.2010)

Заключен мол чака края на кризата Огромeн нов мол в Плевен няма да отвори врати на 8 март, както бе обещал инвеститорът Аладин ал Харфан. Модерният търговски център е готов още от миналата година, но ще изчака по-добри времена за бизнес поне до идната пролет, съобщиха вчера от офиса му. Отлагането е по искане на основния наемател - френската търговска верига "Карфур", твърдят от "Аладин" ЕООД. Това е второ несъстояло се откриване.
Източник: Стандарт (25.02.2011)

Мол Плевен отваря с година по-късно от планираното По инициатива на основния наемател в Мол Плевен – хипермаркет Карфур, откриването на търговския център се отлага за пролетта на 2012 г. По план отварянето на новата шопинг дестинация трябваше да се състои тази пролет. Инвеститорът Аладин ЕООД се съобрази с изискванията им и подписа анекс към договора си с френския гигант Карфур, според който Мол Плевен ще отвори врати за клиенти след една година, информират от пресофиса на инвеститора. “Плевен винаги е бил част от плановете ни за експанзия в България и тук Карфур ще отвори магазин в различен формат от вече познатите в останалите градове. Изчаквахме подемът на икономиката в страната да стане факт, за да сме сигурни, че това начинание ще бъде успешно, както за Карфур, така и за Мол Плевен. Доказано е, че когато Карфур влиза на някой пазар,цените падат с от 8 до 10%”, коментира изпълнителният директор на КМБ Българи, Кристиан Шарита. “Промяната в откриване е съобразено с желанието на нашите наематели да предоставим най-добрата комбинация от възможности за пазаруване и забавление на клиентите при по-добри общи икономически условия”, заяви Аладин Харфан, инвеститор в проекта. Ключови наематели в проекта са хипермаркет Карфур, лидер в търговията на дребно, модните марки Terranova и Calliope, веригата магазини за обувки и аксесоари Paolo Botticelli, аптеки Subra, магазин Inmedio, парфюмерия Draka и други. Подбраните наематели включват както международни марки, представени за първи път на пазара в региона, така и доказани български търговци и оператори, които ще отговорят на нуждите и търсенето на клиентите. Търговският център Мол Плевен е разработен като модерен проект на пет етажа – два подземни паркинг етажа и три надземни нива. Общата застроена площ е повече от 47 000 кв.м.
Източник: expert.bg (25.02.2011)

Огромният нов мол в Плевен ще отвори врати чак през пролетта на 2012 г., вместо първоначално обявената дата 8 март 2011 г. Търговският център беше завършен още през миналата година, но ще изчака по-добри времена за бизнес, съобщиха вчера от офиса му. Според твърдения на инвеститора Аладин ал Харфан, строежът на търговския център е глътнал 80 млн лева. Това е второ несъстояло се откриване на 5-етажния мол заради кризата. Заключени остават четири модерни кинозали, огромен детски център, ресторанти, заведения за хранене и подземен паркинг на две нива на обща застроена площ 47 000 кв. м. Освен "Карфур" наематели са модните марки "Терранова", "Калиопа", "Паоло Ботичели" и др.
Източник: Стандарт (01.03.2011)

Първото социално предприятие в областта „Перално стопанство” в Златарица минава на самоиздръжка, съобщи вчера Светла Недева от сдружение „Център за социални и здравни грижи”. Обществената пералня, която беше открита в Златарица по социален проект, финансиран от Европейския социален фонд, ще продължи да функционира като търговско дружество и ще се самоиздържа с приходите от дейността си. Проектът стартира на 11 ноември 2009 година и приключи на 11 март 2011 година, отчете вчера Светла Недева. В рамките на проекта от 35 кандидати бяха избрани 5 перачки и един шофьор. Те преминаха специално обучение в обществена пералня и от 1 декември миналата година започнаха работа на трудов договор в обществената пералня, която отвори врати в Златарица. Всяка от жените получава по 280 лева заплата, а възнаграждението на шофьора е 360 лева. „В рамките на проекта осигурихме работа на шестима трайно безработни от региона. Едната от жените дори никога през живота си не е работила”, обясни още Светла Недева. Пералнята функционира успешно, като в нея се перат работните облекла на големите търговски вериги „Кауфланд” и „Карфур”. Предстои обслужването и на детска градина в Елена, както и на социални домове от Велико Търново. В пералнята в Златарица ще се перат чаршафите на социалните институции. 305 хиляди лева беше стойността на проекта, като над 287 хиляди лева е помощта от Европейския социален фонд. 8200 лева е собственият приход на обществената пералня за четирите месеца от стартирането на дейността й. Тъй като това е един от най-успешните социални проекти, реализиран на територията на областта, пералнята ще продължи да работи и след приключването на проекта. В момента тече процес на регистрация на търговско дружество „Перла Лукс 11”. Хората ще бъдат преназначени на трудов договор от началото на април. „Предварителните разчети показват, че ще можем да минем на самоиздръжка. Освен това успяхме да създадем екип, който работи от сърце и душа”, коментира още Светла Недева. Пералното стопанство остава в сградата в двора на СОУ „Св. св. Кирил и Методий”, като училището получава наем за ползването на помещенията.
Източник: Борба - Велико Търново (21.03.2011)

"Карфур" отваря хипермаркет в Стара Загора през есента Френската верига за бързооборотни стоки "Карфур" планира да открие шести хипермаркет в страната през есента. Това съобщиха от компанията във вторник. Новият обект ще се намира на бул. "Никола Петков" в Стара Загора и ще разполага с 5 хил. кв.м търговска площ. До момента магазини от веригата работят в Бургас, Пловдив, Варна, София и Русе. Хипермаркетът в Стара Загора също ще следва концепцията "Всичко под един покрив". Той ще предлага над 50 хил. артикула на цени, близо 20% по-ниски от тези на конкурентните вериги, казват от компанията. Групата "Карфур" е най-големият търговец на дребно в Европа и втори в света след американската "Уол-Март". Компанията стъпи на българския пазар през 2009 г.
Източник: Дневник (07.04.2011)

Наполовина са се стопили фирмите, които произвеждат колбаси по стандарта "Стара планина". От лицензирани 113 колбасарски цехове и търговски вериги в края на април от стандарта са се отказали 62, става ясно от бюлетина на Асоциацията на месопреработвателите. Затова скъпите колбаси с гарантирано качество вече се произвеждат само от 47 предприятия. Собствените марки на веригите "Метро", "Пени Маркет", "Фантастико" и "Хит" също са в списъка на верните на "Стара планина". Други известни вериги обаче - "Билла", "Кауфланд" и "Карфур", са сред отписаните. От браншовата асоциация коментират, че някои фирми сами са се отказали, а други са загубили правото да прилагат стандарта, защото не са заплатили таксата за ползването на логото "Стара планина". За година таксата е 120 лв. с ДДС и се изплаща по сметка на асоциацията. Отливът от стандарта "Стара планина", при който колбасите би трябвало да са от 100% месо, без боя, соя и др. пълнежи, започна, след като аграрният министър Мирослав Найденов призна, че държавата няма лаборатория за контрол на саламите и каймата. 4 фирми бяха набедени за влагане на соя, но изследвания в Германия отрекоха твърденията. За да спаси ситуацията, агроминистерството се опита да прехвърли на бранша задължението да плати за изграждане на лаборатория, но фирмите отказаха.
Източник: Сега (09.05.2011)

С близо година ще се забави откриването на третия пловдивски мол - “Марково тепе”. Лентата ще се реже вероятно през януари-февруари 2012 г., признават инвеститорите от българо-израелската фирма “Мелина”. Новината съобщава в юнския си брой списание “Имам имот”. “Мол Марково тепе” трябваше да бъде най-мащабната инвестиция в Пловдив за тази година в размер на 65 млн. евро. Нямаме проблем с финансите, но повечето от клиентите искат да “прескочим” кризата тази година и през следващата да тръгнат нагоре, обяснява пред изданието управителят Яков Нив. Това е поредното отлагане на пусковия срок за третия мол в Пловдив. Предпоследната насрочена дата бе през септември т.г. А по първоначален план въвеждането в експлоатация трябваше да стане още през март 2010 г. Първата копка на обекта беше на 24 юли 2008 г., а на 7 октомври същата година управителят на “Мелина” Яков Нив постави капсула с послание при наливането на основите. Табелата на обекта сочи, че работата трябва да приключи за 400 дни. Оказа се, че тържествената част малко е поизбързала, защото скалите от бившето тепе дадоха мощен отпор. Огромният търговски център в сърцето на Пловдив е готов на 90%, остават само довършителни работи, обяснява към днешна дата Яков Нив, който освен че е управител, държи и 15% от капитала на “Мелина”, показва справка в информационните регистри. Мажоритарен собственик с 64% е кипърската “Морнинг глорис инвестмънс лимитид” ООД. От месец и половина обаче край мола не се работи. “Пусто е, даже и пазачите рядко се появяват навън”, коментира продавачка на вестници от павилиона в съседство, цитирана от “Имам имот”. Преди около седмица дошли десетина души в работни комбинезони, тропали из етажите и следобеда се изнесли. Основният изпълнител на проекта - турската “Интертек международно”, е проявила интерес към покупка на мола. Водени са предварителни разговори. Тя е сред сериозните компании с турски капитали у нас, изпълнител е на болница “Токуда”. Продажба обаче засега няма. “Едно е да има интерес, друго е да стане сделка”, коментира Яков Нив и уверява, че няма проблем с финансирането. Въпреки трудностите, 70% от търговските обекти са наети, подчерта Нив. Слаба година за търговските комплекси 2011 година ще е почти нулева за феновете на пазаруването в лъскавите молове. За дванайсетте месеца ще бъдат открити само отделни части от няколко търговски центъра. Наесен в Стара Загора ще заработи първата част на търговски център с хипермаркет “Карфур”. Цялата отдаваема площ на комплекса е 24 800 кв. метра. За 2012 г. беше отложена и премиерата на “Мол Плевен” с инвеститор “Аладин”. Първоначално обектът трябваше да бъде открит през т.г., за международния ден на жената - 8 март. Отлагането е по инициатива на основния наемател - хипермаркет “Карфур”. Търговската площ на плевенския мол е 19 500 кв. метра и ще включва над 100 магазина. Киносалоните ще се управляват от индийската компания My cinemas. От месеци в Русе стои завършен и напълно празен “Дунав мол”. Последната информация е, че се готви трансформацията му в аутлет център.
Източник: Труд (02.06.2011)

Гръцката инвазия на бул. “Цариградско шосе” в София набира скорост. Пиреос банк ще закупи сграда, част от офис комплекса “Европейски търговски център”. Предварителният договор е подписан още през миналата година, сега предстои финализиране. Информацията бе потвърдена от два източника, близки до фирмата продавач. От Пиреос банк засега отказаха коментар, като заявиха, че няма нищо окончателно. По неофициална информация новият дом ще им струва между 10 и 13 млн. евро. Почти сигурно е, че до мола на бул. “Цариградско шосе” ще се обособи централата на Пиреос банк. Сега администрацията е пръсната в офиси на бул. “Витоша”, на бул. “Черни връх” и в ЦУМ. Банката ще купи сграда Е от офис комплекса, която е от страната на “Мегапарка”. Другите 4 сгради на бизнес центъра са от другата страна на The Mall. Обектът на сделката е със 7715 кв. метра разгъната застроена площ. Площта на офисите без общите части е около 5900 кв. метра. Отделно се включват и 94 паркоместа от прилежащия паркинг. Сделката не е изненадваща за офис пазара, тъй като Пиреос банк и “Европейски търговски център” си партнират от години. Трезорът отпусна кредит за финансиране на строителството на комплекса. Цялата сграда Е бе наета през 2009 г. от “Карфур България”, но по-късно компанията се премести на един етаж в друга част на комплекса. Съседният мол също бе придобит преди време от гръцко дружество. Инвестиционният фонд “Асос кепитъл” плати 153 млн. евро за сградата на The Mall. Първоначалните съобщения бяха за 170-180 млн. евро, но в хода на строителството фондът е предоговорил цената. Пиреос банк е втората гръцка банка, чиято централа ще се разположи на бул. “Цариградско шосе”. До х-л “Плиска” предстои откриване на новата сграда на Алфа банк. През 2009 г. дружеството “Алфа астика акинита”, дъщерно на “Алфа груп”, плати 8,5 млн. евро за терена с площ 2,86 дка. Парцелът е пред сградата на БАН, в която са институтите по молекулярна биология и по физиология на растенията. Бившият автосервиз “Изток” също премина в ръцете на инвестиционен фонд от южната ни съседка. През април 2007 г. теренът с площ 6,5 дка бе изтъргуван за 17 млн. евро. Плановете са на мястото да бъде изграден смесен комплекс с офиси, магазини и жилища. По-големите сделки Най-богатият българин според в. “Пари” Цоло Вутов откри сезона на големите сделки през тази година. Контролираната от бизнесмена компания “Геотехмин” плати 3,5 млн. евро за нова 8-етажна офис сграда на бул. “Христо Ботев”. Миналия месец “И Ар Джи капитал-3” АДСИЦ продаде имот в Стара Загора за 11 млн. евро. В него се помещават веригите “Аико” и “Мобо”. Купувач е фондът “Блухаус”. По-рано през годината “И Ар Джи Капитал - 2” АДСИЦ подписа изтъргува имотите, в които се помещават “Практикер Варна” и “Пикадили” на бул. “Вл. Варненчик” 268. Продажните цени са съответно 8 млн. евро без ДДС и 6,7 млн. евро без ДДС. “И Ар Джи Капитал 1” продаде хипермаркет “Практикер” в София на бул. “Цариградско шосе” за 10 млн. евро без ДДС.
Източник: Труд (02.06.2011)

Най-големият мол в България в процес на изграждане в момента е в София, като отдаваемата площ, която се очаква да излезе на пазара, е в размер на 75 000 кв. м. Това трябва да е най-големият търговски център и в България. Молът, който ще бъде открит през 2012 г., ще съчетава място за пазаруване с възможности за развлечения и прекарване на свободното време. Следващият по големина проект в процес на изграждане се намира в пренаситения от търговски площи Русе. Там се изгражда Grand Plaza Mall, който ще бъде с 37 500 кв. м отдаваема търговска площ. Последната пък е само с 50 кв. м повече от третия в класацията - варненския Galeria Varna. Интересен е фактът, че в Русе - петия по големина град в България, откриваме още един търговски център - Danube Mall, който се изгражда и се очаква да добави нови 23 300 кв. м търговски площи в града. Можем да припомним, че МОЛ Русе с 35 500 кв. м отдаваема търговска площ бе пуснат, като като за момента от площите в мола функционират само хипeрмаркет Карфур и киносалоните на Cinema City. Четвъртият най-голям обект в процес на изграждане в сектора е този в Бургас - Galeria Bourgas, който се очаква да е с 37 000 кв. м отдаваема търговска площ. От моловете, които се изграждат в момента, още един е с площ от над 30 000 кв. м и това е търговски център отново в столицата - Bulgaria Mall с площ от 34 000 кв. м. Още три търговски центъра попадат в топ десет на най-големите такива в процес на изграждане и това са City Mall в Стара Загора с площ от 24 500 кв. м, Mall Pleven със 17 500 кв. м и Central Mall Markovo Tepe с площ от 16 000 кв. м. Така десетте най-големи проекта, които се строят в момента, се очаква да добавят нови общо 302 250 кв. м търговски площи към настоящите такива.
Източник: Дума (30.06.2011)

"Метро", една от най-големите търговски вериги в света, обяви разочароващи приходни резултати за второто тримесечие на 2011 г. Нетните приходи са спаднали с 9 процента до 40 милиона евро, което е едва половината от нивото, прогнозирано от анализатори на пазара. Въпреки че икономиката продължава да се възстановява, продължаващите притеснения за европейската дългова криза имат значително въздействие върху доверието на потребителите, пише в съобщение на компанията. Германският "Метро", който е световен търговски гигант като "Уолмарт", "Карфур" и "Теско", пострада от плановете за бюджетни съкращения в Гърция, Италия и Испания. Търговската верига обаче ще продължи с плановете си за разрастване в чужбина. Само през първата половина на 2011 г. "Метро" отвори пет нови магазина в Русия, Китай и Турция. През 2012 г. компанията смята да отвори първия си магазин в Индонезия.
Източник: БНР (03.08.2011)

Кипърското дружество “Триерис три риъл истейт” плати 8 837 500 евро за бизнес център на бул. “Цариградско шосе” в София. Обект на сделката е сграда Е от комплекса “Европейски търговски център”, който се издига до мола на “Асос кепитъл” (The Mall). Кипърската фирма е част от гръцката финансова група “Пиреос”. Сградата ще се превърне в банкова централа, заяви за “Труд” Атанасиос Куцопулос, главен изпълнителен директор на “Банка Пиреос България”. Предварителният договор за офис билдинга бе подписан в края на миналата година, но едва наскоро сделката бе финализирана. С това стават ясни и параметрите. Цената излиза по 1145 евро на квадратен метър разгъната застроена площ (РЗП). "Пиреос" придобива сграда със 7715 кв. м РЗП, от които офисите клас А заемат 5900 кв. м. В сделката влизат и 94 паркоместа. Сравнително ниската цена се обяснява с партньорството между банката и инвеститорите в “Европейски търговски център”. Банката отпусна кредит за строителството - 69 млн. евро, към края на 2010 г. Преди време същата сграда бе наета от “Карфур България”, но компанията се премести на по-малка площ в друга част от комплекса. Великото преселение се очаква наесен, когато започва местенето за стотици служители на “Банка Пиреос България”. В 9-етажната сграда ще бъдат преместени всички централни дирекции, звена и управления, с изключение на лизинговите дружества. Те ще останат в сегашната си сграда, уточни Атанасиос Куцопулос. Сега висшият мениджмънт и администрацията са пръснати на различни места - на бул. “Витоша”, в офис частта на ЦУМ, в кв. “Лозенец”. Преместването ще се осъществи до края на октомври т.г, казаха от “Банка Пиреос България”. Гръцкият трезор разчита на добър дългосрочен ефект от покупката на собствена сграда. През 2009 и 2010 г. “Банка Пиреос България” е платила за наеми по 11,8 милиона лева годишно, сочат данните на дружеството.
Източник: Труд (22.08.2011)

Френската верига Carrefour откри втория си супермаркет в София - "Карфур маркет Славейков". Обектът е на едноименния площад в центъра на мястото на бившия магазин на "Техномаркет". Той е с търговска площ 550 кв.м и предлага богат асортимент: свежи плодове и зеленчуци, прясно изпечен хляб, продукти под собствени марки. Досега дружеството, представляващо веригата в страната - "КМБ България", има пет хипермаркета в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. През юли в столицата отвори първият супермаркет - "Карфур маркет Лозенец".
Източник: Капитал (19.12.2011)

София чака своите нови, по-големи и по-атрактивни молове Ако в момента инвеститорите в търговски центрове срещат трудности заради усложнената икономическа обстановка и свитото потребление, то проблемът с привличането на клиенти ще е двойно по-сериозен след около година. Тогава в София отварят врати три нови мола с обща търговска площ 185 000 кв.м. За сравнение отдаваемата площ на The Mall, “Сердика център” и “Мол ъф София” е 140 000 кв.м., а площта на всички търговски центрове в София – 188 000 кв.м.. Появата на “Парадайз център” на бул. “Черни връх”, на “Саут Ринг мол” до ИКЕА на Околовръстното и на “България мол” на едноименния столичен булевард ще променят съществено както динамиката на пазара на търговски площи, така и нагласите на потребителите. През по-популярните софийски молове минават средно около 35 хиляди души на ден, твърдят експерти в имотния сектор. Не се очаква съществена разлика в броя на посетителите след около година, но вариантите пред тях вече ще са два пъти повече. В борбата за клиенти ще успеят най-атрактивните и най-гъвкави инвеститори. Оспорвано ще е състезанието и за привличането на търговски марки, от което пък отново би трябвало да печелят потребителите – наемите могат да поевтинеят още, а стоките да станат по-достъпни. За да успеят и на двата фронта – привличането на търговски марки на добри условия, и на клиенти, бъдещите “шопинг” центрове трябва да са доста повече от сграда с отделения за магазини. Новите проекти залагат на концепцията за т.нар. “лайфстайл центрове”. Те ще предлагат повече места за отдих и забавление, заведения, киносалони, игрални площадки и не на последно място – атрактивен дизайн. “Парадайз център”: 25 000 кв.м. забавени Проектът ни е толкова добър, че след като го завършим хората ще идват, за да се снимат тук, твърдят за “Парадайз център” от консултантската компания “Фортън Интернешънъл”. Те се занимават с намирането на наематели за мола над “Лозенец”, който ще е най-големият у нас поне за няколко години напред. Той се намира в карето между булевард "Черни връх", ул. "Сребърна" и ул. "Филип Кутев", като инвестицията в него ще надхвърли 100 млн. евро. Инвеститор в проекта е компанията “Булфелт” - собственик и на базар “Илиянци” в столицата. Основни акционери са руските граждани Паата Гамгонеишвили и Роланд Исаев. Средствата са осигурени със заем от “Уникредит Булбанк” и собствен капитал. “Парадайз център” ще отвори през октомври тази година и ще предлага 80 000 кв.м. търговски площи и 25 000 кв.м. забавления и атракции. Инвеститорите отдават голямо значение на дизайна. Ще има външни и вътрешни фонтани и водни арки, много светлина, атриуми с различен дизайн и т.н. Проектът е дело на международната RTKL в съдружие с местните “Проарх” и “Планинг”. Освен традиционните огромен супермаркет, магазини и заведения, молът ще предлага атракции като увеселителен парк на покрива с виенско колело, влакче на ужасите и т.н. Ще има целогодишна ледена пързалка, 14 киносалона от веригата “Синема сити”, 4000 кв.м. фитнес център с басейн на варненската “Ориндж фитнес”. Супермаркетът ще е “Карфур Планет” - високия клас на веригата, единственият за България за сега. В мола ще има дори и клиника с различни кабинети, разположени на 1000 кв.м., разкриват от “Фортън”. Наемите ще поевтинеят Консултантите на “Парадайз център” твърдят, че “наемите в съществуващите, добре работещи молове са приложими и за нашия проект”. След голямото поевтиняване с 30-40% в тежките за имотния сектор 2009 и 2010 година, наемите в големите софийски молове през 2011 г. се задържаха на нива от около 25 евро на кв.м. Една от причините за това обаче е, че през 2011 г. на пазара липсваха нови търговски площи. С удвояването им през тази година, обаче запазване на съществуващите равнища на наемите е нереалистично оптимистична прогноза. “Парадайз център” ще работи добре, защото е обграден от богати квартали, атрактивен е, на километър от него ще спира метрото, ще привлича туристи и хора от провинцията, твърдят от “Фортън”. Според тях предимствата на този мол пред останалите два са на първо място локацията и големината. “България мол” е локален мол с площ 30 000 кв.м., а “Саут ринг” мола е непосредствено до ИКЕА, която ще “изсмуква” клиентелата на мола, смятат консултантите. “Саут ринг мол” привлича с гледки към Витоша и София Южните софийски райони ще се сдобият и с друг мащабен търговски център. Това е “Саут ринг мол”, “залепен” до магазина на ИКЕА на Околовръстното. Инвестицията е на гръцките компании “Данаос дивелъпмънт” и “Фурлис” (собствениците на ИКЕА) и отново надхвърля 100 млн. евро. Търговските площи в “Саут ринг мол” са 72 000 кв.м. Строителството напредва с бързи темпове, но е по-вероятно молът да заработи следващата година. Идеята на инвеститорите е там да се предлагат стоки, които да допълнят микса на ИКЕА - отново мебели (българските “Явор”), техника (“Техномаркет”, “Бриколаж”), световно известни модни марки, супермаркет “Пикадили” и т.н. За първи път от шест години в България ще влезе нов кино оператор – международната компания CINE GRAND. “Атракцията” в случая ще е изгледът към планината Витоша и панорама към София. Молът ще има огромни открити и закрити тераси със заведения и места за отдих, които ще предлагат гледки, непостижими за останалите софийски търговски центрове. Не трябва да се подценява и близостта на заможните квартали Драгалевци, Симеоново, Банкя и др., чието население ще предпочете да избегне софийските задръствания при пазаруване. “България мол” се “размрази” след две години До Коледа със сигурност ще е завършен и “България мол” на бул. “България”, чието строителство “замръзна” за над две години. Макар че инвеститорите - ”Лондон София Пропърти” и “Саламанка Кепитал”, имаха подписан договор с “Уникредит Булбанк” и “Уникредит банк Аустриа” за заем в размер до 165 млн. евро за изграждането на комплекса, банката изиска допълнителни гаранции за изпълнението и най-вече за бюджета. Това спря строителството временно, а от проекта отпаднаха офис “блоковете” заради свръхпредлагането на бизнес площи в столицата. Представители на компанията инвеститор отказаха на този етап да дадат повече подробности за бъдещите наемателите и цените в търговския център, тъй като били много ангажирани с реализацията на проекта. На този етап се знае, че “България мол” ще има 140 магазина на 33 000 кв. м търговска площ. Наематели са “Карфур”, “Техномаркет”, “Спорт депо”, “Зара”, “Еспри” и др. Залогът е голям Конкуренцията между бъдещите и завършените молове не е за подценяване след като няколко проекта за търговски центрове вече се провалиха. Миналата година частен съдия-изпълнител изкара на публична продан два съседни терена в кв. “Хладилника”, върху които “Екобилдинг ДВ” планираше изграждането на търговски център с офиси на разгъната площ над 39 000 кв.м. (ДВС Мол). Във фирмата по 50% държаха депутатът Венцислав Върбанов и бизнес партньорът му Данчо Кънев. Върбанов обаче продал акциите си в проекта на Велизар Петков. Терените са обявени за продан от ОББ, която през 2008 г. отпуска заем за 1.8 млн. евро на “Екобилдинг”, но фирмата спряла да плаща вноските. В края на миналата година пък “София аутлет център” натрупа дългове към Столична община от над половин милион от данък сгради и такса смет. Един от първите и най-популярни софийски молове - “Сити център” срещу хотел “Хемус”, вече има сериозен проблем със запълването на площите и страда от конкуренцията на по-новите и атрактивни молове. Потенциалът му обаче може да се разгърне с нова сила след завършването на метрото след няколко месеца, което ще спира точно на мола, смятат експерти. В провинцията жертва на кризата стана варненският “Пфое мол”. Инвеститорът ЛЮК – АДСИЦ се принуди да продаде половината от комплекса на община Варна за четири общински имота с площ 12 дка и сумата от 2.6 млн. лева Добър индикатор за ситуацията с моловете в София е показателят търговски площи на глава от населението. В момента на 1000 софиянци се падат 137 кв.м. търговски площи, а до края на годината със завършването на новите проекти площта ще стане 215 кв.м. За сравнение средното ниво за Европа е около 250 кв.м. Ако пък през 2013 г. се завършат замразените за сега проекти за “Мега мол” в “Люлин”, комплексът на мястото на бившия завод “Балканкар Средец” и др., показателят ще скочи до 394 кв. м на 1000 души. Казано с други думи пазарът на търговски площи в София ще блокира за поне 10 години.
Източник: expert.bg (17.03.2012)

Нов магазин на Кауфланд ще бъде построен между булевардите "Цариградско шосе" и "Освобождение" в ЖР "Тракия", съобщи кметът на района К. Димитров. За целта е обособен парцел от 20 212 кв. м. Търговската сграда ще е едноетажна с РЗП 5 645 кв. м, а към нея ще има склад, навес за колички, павилион за закуски и стопански двор, уточниха от кметството в ЖР "Тракия". Подходите към новия Кауфланд ще са два от бул. "Освобождение", където за целта се изгражда нова улица и един от локалното платно успоредно на бул. "Цариградско шосе". Магазинът ще разполага с паркинг за 248 коли, още 8 места са предвидени за майки с колички. Въпреки трудната икономическа ситуация у нас, някои от хипермаркетите, или т.нар. дискаунтъри, продължават своята експанзия, сочи последният анализ на GVA Sollers Solutions. Според проучване на агенцията те се фокусират както върху големите градове в страната, така и върху по-малки. На територията на страната Кауфланд има отворени 39 обекта, като в момента веригата строи 5 хипермаркета в Добрич, Благоевград, Пазарджик и два в София - в квартал Овча купел и Захарна фабрика. Към момента в страната Била има 85 обекта, Пени- 48, Лидл - 50 (включително и магазините на Плюс, които бяха купени от Лидл), Карфур - 7 и други. Клиентите на т. нар. дискаунтъри са както хора със средни и над средните доходи, активно работещи, така и такива, които не разполагат с много пари. Те предпочитат по-високо качество на добра цена. За разлика от търговските центрове, при които се наблюдава активизиране, през изминалата 2011 г. няма нови проекти за ритейл паркове. Заради икономическата ситуация в страната, старите проекти като Ритейл Парк Средец (РЗП 42 000 кв. м), Ритейл парк Вазов (РЗП 25 000 кв.м) и Ритейл парк Бляк Голд (РЗП 30 000 кв. м) все още не са реализирани и към момента са замразени. Ритейл парковете се отличават от търговските центрове с по-евтините си стоки и с по-малкия обем инвестиции, както и възможността за наемане на големи търговски площи (над 2 000 кв.м). Що се отнася до основните категории клиенти, търсещи търговски помещения, те са предимно low cost вериги, марки за дамска и мъжка конфекция, детски стоки, както и веригите за бързо хранене. Най- активни на пазара обаче се оказват веригите магазини за дрехи втора употреба. Те масово разширяваха своя бизнес през изминалата 2011-та година, като предпочитаната локация е по главните улици на градовете. Търсенето им целенасочено е насочено към по-големи помещения на улици с голям човекопоток, уточняват от GVA Sollers Solutions.
Източник: Марица (03.05.2012)

Най-голямата компания за търговия на дребно в Европа Carrefour ще продаде участието си в Carrefour Marinopoulos на гръцкия си партньор, който ще стане изключителен франчайзър на френската верига на Балканския полуостров, включително в България. След като сделката бъде одобрена от автимонополните органи, съвместното дружество ще стане собственост изцяло на Marinopoulos, а френският гигант ще предоставя продуктите си срещу такса. Решението цели да помогне на дружеството да се справи с предизвикателствата на икономическата обстановка в Гърция, стана ясно от официалното съобщение на Carrefour в края на миналата седмица. Промяната ще се отрази и на бизнеса на веригата в България, като увеличи влиянието на гръцката компания върху управлението на магазините Carrefour в страната. Те се оперират от "КМБ България", което е 100% собственост на регистрираното в Холандия CM Balkans. То от своя страна е част от групата Marinopoulos. Carrefour Marinopoulos е основано през 1999 г. от френската Carrefour и гръцката Marinopoulos. Компанията е водещ търговец на дребно в Гърция и Кипър, където притежава 41 хипермаркета, 287 супермаркета и 479 по-малки магазина. Marinopoulos има подобни партньорства на местния пазар и с други световни марки като Marks & Spencer, Gap, Starbucks и LVMH Sephora. Carrefour е поредната компания, която се оттегля от Гърция заради спадащото потребление и неясното бъдеще на страната в еврозоната. Подобни планове преди дни бяха обявени от най-голямата италианска електрическа компания Enel. За първото тримесечие на 2012 г. Carrefour отчете 16% спад на продажбите си в Гърция. Въпреки че за миналата година приходите на компанията достигнаха 2.2 млрд. евро, според анализатори, цитирани от Reuters, крайният финансов резултат от бизнеса в Гърция е бил загуба в размер на 40 млн. евро. Според информация на сайта на гръцката група през 2011 г. Carrefour и Marinopoulos създават ново смесено предприятие, което да разработва хипермаркети и супермаркети под името Carrefour в България, Словения, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора и Сърбия. В него Marinopoulos държи директно 60% от капитала, а останалите 40% са собственост на Carrefour Marinopoulos. Макар че името на въпросното смесено дружество не се споменава, най-вероятно става дума именно за CM Balkans, което от своя страна е едноличен собственик на "КМБ България". Самото CM Balkans е непублична компания с ограничена отговорност и няма официална информация за разпределението на капитала. От подаденото до Европейската комисия (ЕК) през 2010 г. уведомление за предстояща концентрация обаче става ясно, че френската Carrefour и люксембургският Marinopoulos Holding (който е част от гръцката група Marinopoulos) планират да създадат смесено предприятие CM Balkans с цел да изградят и оперират супермаркети на Балканите. В последния подаден в Търговския регистър отчет на "КМБ България" (българската верига "Карфур") се посочва, че до края на август 2010 г. собственици на българската компания са били Carrefour Marinopoulos (с 80% от капитала) и Carrefour Netherlands (с 20%), а краен собственик на капитала е Carrefour - Франция. Дотогава компанията е регистрирана под името "Карфур България" АД. От септември 2010 г. става промяна в собствеността и дружеството преминава изцяло под контрола на CM Balkans, а като краен собственик се посочва кипърското Marinopoulos Holding. Тогава името е променено на "КМБ България", а формата на собственост става еднолично дружество с ограничена отговорност.
Източник: Капитал (18.06.2012)

Френската верига “Карфур” откри вчера втори магазин в Пловдив. Той е от малкият формат супермаркет и се намира на ул. “Капитан Райчо” (в Маркет център). Търговската площ на “Карфур маркет Тримонциум” е 500 квадратни метра. В асортимента му са включени близо 7000 продукта, 1000 от които ще са с марката на магазина, а голяма част от останалите - на български производители. От веригата уточняват, че болшинството от плодовете, зеленчуците, шоколадовите изделия, както и някои нехранителни стоки ще се доставят от производители от Пловдивския регион. Суперът има също собствена пекарна за производство на хляб и тестени изделия. Продуктовата гама включва и малък сегмент нехранителни стоки. За новият магазин са разкрити 30 работни места. Той ще работи без почивен ден от 8 до 22 часа.
Източник: Марица (27.06.2012)

Приключи грубият строеж на "Парадайз център" С обичая "аския", или "викане от билото на покрива", на 23 юни бе отбелязано приключването на грубия строеж на "Парадайз център". По време на изпълнението на ритуала бяха произнесени благословии за здраве и благополучие от един от майсторите на градежа, беше скован и вдигнат дървен кръст, окичен с венец, цветя и дарове, последван от ритуално даряване на всички, участвали в изливането на последната плоча. "Парадайз център", първият лайфстайл център в София и най-големият от моловете в България със своите 190 хил. кв.м разгъната застроена площ и приблизителна инвестиция от 150 милиона евро, ще бъде сграда без аналог в Европа, казва инвеститорът, българското дружество с международен капитал "Булфелд". Средствата са осигурени със заем от Уникредит Булбанк и собствен капитал. "Парадайз център" ще отвори в края на 2012 г. и ще предлага 80 000 кв.м търговски площи и 25 000 кв.м забавления и атракции. Инвеститорите отдават голямо значение на дизайна. Ще има външни и вътрешни фонтани и водни арки, много светлина, атриуми с различен дизайн и т.н. Проектът е дело на международната RTKL в съдружие с местните "Проарх" и "Планинг". Търговският център ще бъде най-новото и модерно място за пазаруване, срещи, спорт и развлечения, което се намира до един от престижните райони в столицата – "Лозенец", в близост до Южния парк и зоологическата градина. Проектът е с изключителната гледка към Витоша и с отлична комуникация към всяка част на града. Освен традиционните огромен супермаркет, магазини и заведения молът ще предлага атракции като увеселителен парк на покрива с виенско колело, влакче на ужасите и т.н. Ще има целогодишна ледена пързалка, 14 киносалона от веригата "Синема сити", 4000 кв.м фитнес център с басейн на варненската "Ориндж фитнес". Супермаркетът ще е "Карфур Планет" - високият клас на веригата, единственият за България засега, над 240 магазина, кафенета, ресторанти, заведения за бързо хранене, център за забавления и детски център. Основната идея в концепцията е синергията между човека и природата, която е въплътена както в логото на проекта, така и във всеки детайл от сградата.
Източник: Строителство Градът (02.07.2012)

Третата вълна на Mall надпреварата След сушата през 2011 г. на пазара на нови търговски площи тази година се очертава да има добра реколта. Бургас откри сезона на моловете в началото на туристическия сезон през май. Още един е готов, но най-вероятно ще отвори врати догодина. Богатите столичани от южните квартали пък ще имат далеч по-голям избор за Коледа и Нова година с пускането на „България мол” и „Парадайз център”. Новата вълна на моловете смени концепцията, за да напълни площите с наематели. Те вече няма да бъдат само място за пазаруване, но и за забавления, отдих и среща с приятели. Архитектурата им също е променена, като магазините и заведенията са разположени под стъклен похлупак, създавайки илюзията за разходка в полите на Витоша. За ценителите на лукса инвеститорите обещават премиери на модни марки, които все още не са стъпили на българския пазар. При бързооборотните стоки френската „Карфур” ще представи у нас концепцията си „Карфур планет” и ще направи опит да измести белгийската „Дениз” от търговските центрове в София, наложили марката „Пикадили”. За пълно щастие остава само покупателната способност на българите най-после да започне да расте, за да се напълнят новите молове с търговци и пазаруващи. Все по-големи За трети път в София се очертава състезание кой ще отвори пръв вратите, така както се случи през 2006 г. с пускането на „Сити център София” и “Мол София” и четири години по-късно със „Сердика център” и The Mall. Този път надпреварата ще бъде между „България мол” и „Парадайз център”. За разлика от предишните две вълни, когато моловете в София отвориха през пролетта, в периода април – май, сега инвеститори и строители залагат на коледните и новогодишните празници. С едни гърди напред в надпреварата е „България мол”, чието откриване официално беше обявено за края на ноември. Докато „Парадайз център” ще направи всичко възможно да бъде пуснат за Коледа. Ако добавим към двата мола и напредналото строителство на търговския център до „Икеа” – „София ринг”, чиято премиера е планирана за втората половина на 2013 г., търговските площи в столицата ще скочат двойно спрямо наличните в момента, достигайки 600 хил. кв. м, отчитат консултантските компании за имоти. Напук на кризата новите молове са двойно и тройно по-големи. Причината е в смяната на концепцията – забавления, спорт и отдих, което изисква и повече пространство. Извън столицата Бургас беше горещото място за нови проекти. „Галерия Бургас” отвори врати с добра заетост, около 90% от площите, преди началото на сезона още на 15 май. Макар да е готов и вторият „Странд Бургас”, инвеститорите отлагат пускането му, тъй като туристическият сезон е към края си. Премиерата му се очаква да бъде в началото на следващия морски сезон. Малка е вероятността търговският център да отвори врати за Коледа. С пускането на двата нови мола търговските площи в морския град също ще скочат двойно, след като до това лято работеше единствено „Бургас Плаза”, който отвори врати през 2010 г. Размразяването на мол проектите дойде добре за строителите, защото това са обекти за стотици милиони левове. С изключение на „България мол” всички останали инвеститори заложиха на български компании за главни изпълнители. „Парадайз център” в София се строи от варненската „Комфорт”. Неотдавна „Главболгарстрой” беше избрана да довърши „София ринг”, след като преди това вдигна мола на груб строеж заедно с „Аркон констракшънс”. „Евробилдинг инженеринг” изгради бургаския „Странд”. Заради изисквания на банката кредитор към „България мол” тук строителят е българският клон на белгийската „Кордеел”, като подизпълнител е софийската „Маркан”. Така реколта 2012 ще се опита да доближи рекордната 2010 г., когато към пазара бяха добавени около 350 хил. кв. м нови търговски площи. Модни премиери И ако търговските центрове се опитват да наваксат темпото на разширяване, такъв ентусиазъм не се забелязва при модните марки, които са в изчаквателна позиция. Единици са тези, които са обявили намерения да стъпят на българския пазар. За разлика от втората вълна, когато големият моден диктатор Inditex и австрийско-германското трио Humanic, Deichmann, New Yorker, влязоха директно, сега компаниите отново се връщат към франчайзинга като по-малко рисков. Това обаче неминуемо означава по-високи цени за крайния потребител. Кризата драматично промени пазара за търговците, които преди се бореха за място под слънцето във всеки нов мол, особено при първата вълна. Сега ролите на инвеститорите и търговците се смениха, като ритейлърите диктуват правилата, а тактиката е колкото повече изчакваш, толкова по-добри условия ще договориш. Аргументите са, че площите растат, а желаещите за тях се топят. Три са категориите търговци, които се готвят за новата вълна. Едната е на новите брандове, които ще стъпят на българския пазар. Другата са ритейлъри, които вече са на пазара, но все още не са навлезли в търговските центрове. Последната са присъстващите вече в моловете търговци, които обаче внимателно обмислят всеки ход на бъдеща експанзия, коментира Димитър Кифе­ров, мениджър „Търговски площи” в консултантската компания “Фортън”. Международните търговци, които планират да отворят първите си обекти у нас, като цяло се интересуват от първокласни проекти за молове в София, докато към провинцията гледат в бъдеще време, допълни Киферов. Едно от новите имена ще бъде на британската Debenhams, която като за начало ще тества пазара с един обект в „България мол”. Той ще е на три етажа, започва от партера, а търговската му площ ще е близо 2800 кв. м. Debenhams влиза чрез договор за франчайз, представлявана от Рой Кембъл, който беше мениджър на „Национални дистрибутори“ – оператора на залязлата верига „Бонжур”. Debenhams развива мрежа от т. нар. department stores – търговски обекти от типа на универсалните магазини, в които се продават широк кръг стоки на различни марки, обособени по раздели. В България най-известната верига от подобен тип е германската Peek&Cloppenburg, която има два магазина в София – в The Mall и „Сердика Център”. Разликата с Debenhams обаче е, че в P&C има само облекла, докато британската компания комбинира и стоки за дома, козметика и аксесоари. „Преди да стъпят на пазари като нашия, търговците следят най-вече развитието, успеха или неуспеха на конкуренцията. Причината е, че в условия на криза те не могат да си позволят грешки и се нуждаят от повече доказателства за стабилността на пазара, за да могат да оправдаят инвестиционните си намерения”, коментираха от MBL/CBRE. Натиск на квадратен метър Неминуемо пускането на поне още толкова търговски площи, колкото има в момента в София, при слабо търсене ще се отрази на наемите в посока надолу. На какъв натиск ще устои квадратният метър, предстои да разберем. Консултантските компании за имоти са предпазливи в прогнозите си, но признават, че поевтиняването е неизбежно. Тенденцията на спад на наемите на търговски площи продължи и през първото полугодие на 2012 г., показват данните на брокерите. И ако в София, където незаетите площи в моловете са около 4%, наемите остават сравнително стабилни, тези в провинцията продължават да вървят надолу. От 22 до 35 евро/кв. м средно са наемите на търговски площи в столичните молове към средата на 2012 г., показват данните на компаниите за имоти. Най-ниска стойност – малко под 22 евро/кв. м среден наем, включително за големи наематели, дава „Райфайзен имоти”. По данни на „Фортън” средните цени на квадратен метър в София са около 27 евро за най-масовите обекти от около 100-150 кв. м. Най-високи дава „Колиърс” – около 35 евро/кв. м за магазини от 100 кв. м. За сравнение преди кризата нивата бяха около 50 евро/кв. м. В провинцията наемите в търговските центрове се движат в широк диапазон – от 8 до 20 евро/ кв. м. Плах икономически растеж Дали новите проекти ще тръгнат добре и ще има ли още търговски центрове, зависи от общата икономическа обстановка не само в страната, но и в Европа. Първите положителни сигнали за българската икономика вече са факт, след като и за юли националната статистика отчете втори пореден месец на ръст на оборотите в търговията на дребно. В своя последен месечен обзор Райфайзенбанк България пък твърди, че има индикации за възстановяване на вътрешното търсене в страната. Нетните текущи трансфери достигат 1 млрд. евро за първите пет месеца на 2012 г. с натрупване, което е с 310 млн. евро повече на годишна база. Нетните преки чужди инвестиции също растат, а изходящият поток на валута и депозити за януари – май 2012 г. намалява на годишна база. Това означава, че страната разполага с по-голям финансов ресурс и той може да се използва за разширяване на инвестиционната дейност. По-противоречиви са данните за кредитирането. Темпът на нарастване се ускорява до 3.8% на годишна база, но в основата на това са корпоративните кредити, докато заемите за домакинствата са с годишен спад от 1%. Правителството прог­­нозира икономически растеж от 1,4%, Европейската банка за възстановяване и развитие ни дава 1,2%, а БНБ е най-песимистична в прогнозата – 0,7%. За полугодието на настоящата година България е сред страните с макар и минимален растеж от 0,5%, докато две трети от страните – членки на ЕС, отчетоха рецесия. Продължаващите проблеми в еврозоната са основната причина за по-смели прогнози от страна на анализаторите. Растящата безработица на Стария континент и заплахата от загуба на доход продължават да висят над главите на домакинствата, показва проучване на потребителския климат в 12 европейски страни, проведено от германската компания GfK през пролетта.(вестник Строител)
Източник: Други (23.08.2012)

След като правата върху марката Carrefour в България преминаха изцяло в ръцете на гръцката група Marinopoulos, не закъсняха и мениджърските промени. През август съветът на директорите на "КМБ България", което представлява френската марка за търговия на дребно в страната, е взел решение за назначаване на нов изпълнителен директор. На мястото на досегашния – Кристиян Шарита, влиза белгиецът Жак Дом. Формално промяната още не е факт, тъй като заради пропуски в документите решението е получило отказ за вписване в Търговския регистър. След отстраняването им обаче това ще стане. Дотогава от "КМБ България" отказват коментар. От дружеството уточниха само, че мениджърските промени няма да повлияят върху ценовата политика и плановете за нови обекти. Нов, но с опит Жак Дом идва директно от компанията майка на българското дружество – гръцката Marinopoulos Group, където до момента е заемал поста финансов директор. Преди това в продължение на над осем години е работил за регистрирания в Обединените арабски емирства Majid Al Futtaim Holding – първоначално като финансов директор, а впоследствие като вицепрезидент по финансовите въпроси. Холдингът е дългогодишен партньор на Carrefour и държи правата върху марката в 13 страни от региона, а от юни тази година – и в Казахстан, Азербайджан, Грузия и Армения. Тази промяна в борда на директорите на "КМБ България" не е единствена. През юли бяха сменени още двама представители на френската страна – Патрис Леспаньол и Хулиан Мартинос. Те са заменени с представител на гръцкия собственик - Стефанос Маринопулос, и с правния директор на "КМБ България" Любомира Митева. Досегашният изпълнителен директор Кристиян Шарита остава в "КМБ България" като оперативен директор. От компанията уточниха, че той ще продължи да ръководи ценовата политика и експанзията в страната. Не се предвиждат промени в обявените планове за нови магазини и формати тази година. До момента Новият белгийски директор поема "КМБ България", подкрепено с амбициозна програма за растеж, която обаче е и заявка за сериозни разходи. Дружеството приключи 2011 г. с пет хипермаркета и два супермаркета, като фокусът му напоследък беше основно върху по-малкия формат магазини в София. Новите обекти са увеличили приходите до малко над 209 млн. лв. при 164 млн. лв. година по-рано. Оперативната дейност обаче е на загуба от 5.1 млн. лв. основно заради нарасналите разходи за наеми, поддръжка и консумативи на магазините плюс увеличената франчайз такса. Към това следва да се прибавят и нарасналите финансови разходи – 1.47 млн. лв. при 103 хил. лв. през 2010 г., както и тези по стари задължения (виж карето). С тях общата загубата на дружеството за 2011 г. достига близо 6.6 млн. лв. Отрицателният финансов резултат е обясним за търговска верига в етап на бърза експанзия, когато се инвестира в разширяване на мрежата от обекти. При свитото потребление обаче ръстът на приходите от тях и излизането има печалба, изглежда, ще е най-сериозното предизвикателство пред Carrefour през следващите години. В името на растежа Обявените до момента планове на "КМБ България" показват, че компанията залага на сериозна експанзия тази и следващата година, за да подобри позициите си на българския пазар (през 2011 г. Carrefour бе седми по приходи). Според финансовия отчет на дружеството новите обекти се финансират с револвиращ кредит, договорен през 2011 г. До момента тази година Carrefour е отворила още четири магазина в страната – по един в София и Пловдив и два в Бургас, с което общият брой на обектите й става 11. Плановете са през есента да бъде открит хипермаркет в Bulgaria Mall, също супермаркет в бившото кино "Европа палас" в центъра на София. Сред очакваните хипермаркети е и този в City Mall в Стара Загора. Заради отложеното откриване на два търговски центъра – Mall Pleven и софийския Paradise Center, планираните обекти в тях остават за 2013 г. В софийския мол Carrefour ще отвори и първия си хипермаркет с концепцията Planet – тип "магазин в магазина". С тези обекти компанията почти покрива програмата си за нови магазини, подписана при получаването на франчайз правата върху марката Carrefour през 2010 г. (в карето). Според нея през първите пет години от дейността си "КМБ България" трябва да отвори общо девет хипермаркета и пет супермаркета. В малкия формат целта вече е изпълнена.
Източник: Капитал Dаily (10.09.2012)

Сушата при моловете свършва Двете години сушаво откъм нови молове време в столицата приключва след малко повече от месец. На 1 декември отваря врати “България мол” на пресечката между едноименния булевард и “Тодор Каблешков”. Четири месеца по-късно - през март 2013 г., започва да действа още един, доста по-голям мол - “Парадайс център”, намиращ се в “Лозенец”. Първият има около 35 000 квадратни метра отдаваема търговска площ, а вторият - около 80 000. С отварянето на двата обекта на всеки 1000 българи вече ще се падат по 105 квадратни метра търговски площи в нови молове вместо досегашните 81 квадрата, по данни на консултантската компания “Фортън”. Инвеститорите в “България мол” - британецът Ричард Макдонълд и новозеландецът Майлс Съмърфийлд, правят подарък на Столичната община. Те разширяват за своя сметка частта от булевард “Тодор Каблешков”, която минава през северната част на мола. Пешеходците ще влизат в “България мол” през съществуващия подлез на кръстовището. С кола ще може да се влиза както от бул. “България”, в посока от Витоша към центъра, така и откъм “Тодор Каблешков”. За разлика от сега съществуващите търговски комплекси, “България мол” залага на едно изцяло площаден тип разположение на магазините. Всички търговски обекти са разположени около едно голямо отворено пространство и имат еднаква видимост към него, независимо на кой етаж се намират. Това увеличава общите части на сградата, но дава възможност на посетителите да имат видимост от и към всяка точка на мола. По този начин всеки магазин се намира там, където е основното движение на посетителите. Нови марки На отвореното партерно ниво се предвижда да се организират модни дефилета и други събития. През деня то се осветява от дневната светлина, проникваща през огромния остъклен покрив, а през нощта - от насочените към него прожектори. “България мол” разчита на средния и средновисокия клас търговски марки. Договорите с около 80% от наемателите са подписани и много от тях вече обзавеждат пространствата си. Най-нетърпеливи се оказват служителите на шведската “Ейч енд Ем”, които вече напредват с настаняването си. Най-забележимата, тъй като е с разположена върху най-голяма площ, търговска марка е британският универсален магазин “Дебенъм”, който стъпва за първи път в България. На неговите три етажа и 3000 квадрата търговска площ ще се продават дрехи, обувки, битова техника, аксесоари за дома. В “България мол” ще имат магазини “Технополис”, “Карфур” в подземието, “Еспри”, “Спорт депо” и много други. Третият етаж е определен за заведения. Освен познатите “Кей Еф Си”, “Събуей” тук за първи път в България ще се появи нашумялата във Великобритания верига за азиатска кухня “Уагамама”. До “Хиполенд” и кино “Арена” на последния етаж има обособен детски кът, в който родителите могат да оставят за кратко децата си, докато пазаруват или гледат филм. Кино комплексът със своите 7 зали е определено удар за инвеститорите в комплекса, тъй като в тази част на София - южните квартали, няма нито една кино. Водни каскади Ако “Парадайс Център” трябва да плаща цялата вода, която собствениците му смятат да впрегнат в различните атракции, ще трябва да внася баснословни суми по сметките на “Софийска вода”. Само че всички водни атракциони са проектирани да ползват водата в кръговрат. Тя ще се изпомпва от огромни резервоари в подземията и ще се връща отново там. Един от входовете ще посреща посетителите с огромен гейзер, програмиран да изхвърля вода на 16 метра височина. От друг клиентите ще се натъкват на водна каскада. На трето място ще преминават под воден тунел. В мола ще има и целогодишно работеща ледена пързалка, предвидена за етажа, на който ще се намира най-голямото до момента кино в България - с 14 зали, както и многобройни заведения за хранене. През който от трите входа на сградата да влезе посетителят, той попада сред атриуми, които внасят естествено осветление и създават чувство за простор, което се допълва от многото зеленина, която е предвидена 80 000 квадратни метра магазини и атракции “Парадайс Център” се очертава да бъде най-големият до момента мол в България. На около 80 хил. кв. м отдаваема площ, по-голяма част от която вече е наета, ще са разположени множество международни и местни модни марки. Някои от тях стъпват за пръв път на българския пазар, други правят флагмански магазини или пък отварят с нови концепции. Например, марките “Индитекс”, “Ейч енд Ем”, “Маркс енд Спенсър”, “Карфур”, “Техномаркет енд Хоум”, “Сиела”, ресторантите “Хепи” и “Але хаус”, както и 12 различни оператора на “Фуд Кърт”, зоната за развлечение с мултиплекс “Синема Сити”, “Плейграунд”, “Ориндж Фитнес” с басейн и скуош, конферентна зала и “Парадайс Ленд” Съхраняването на външния и вътрешния дизайн на сградата, както на зеленината и естествената светлина, водните ефекти и другите атракции, са проектирани според най-новите съвременни методологии. От търговския център са категорични, че ефектите за посетителите няма да се отразят по никакъв начин върху наемателите, въпреки моментното състояние на пазара. Инфраструктурата около “Парадайс Център” ще бъде облагородена съвместно със Столичната община. Дотук през 2014 г. се очаква да стига вторият лъч на метрото и топлата връзка със станцията вече се изгрежда в подземието.
Източник: Труд (23.10.2012)

Френската хранителна верига "Карфур" продаде магазините си в Малайзия за близо 250 млн. евро на японската "Еон". "Това е част от стратегията на "Карфур" да се съсредоточи към развитите страни, където е с утвърдени позиции”, обясниха от компанията. С новите търговски обекти веригата "Еон" става лидер на пазара в Малайзия с общо 29 магазина. "Карфур" оперира в България от 2009 г., като първият открит магазин е в Бургас. В момента веригата работи в големите градове у нас като София, Варна, Стара Загора, Бургас и др.
Източник: Новинар (02.11.2012)

Световни търговски компании с интерес към Велико Търново РАЗЛИЧНИ СВЕТОВНИ ВЕРИГИ ХИПЕРМАРКЕТИ ОГЛЕЖДАТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, за да изграждат свои магазини, коментира специално за „Борба” кметът Даниел Панов. Тази и следващата седмица той ще разговаря с 5 компании, които проучват възможността да стъпят в града. Интересът е продиктуван от факта, че В. Търново се развива, туристопотокът нараства и местната администрация създава благоприятни условия за всеки голям вложител. Преди няколко месеца градоначалникът Панов нареди да се съставят досиета за всички свободни общински обекти, които да се разпратят до най-големите вериги у нас. Кметството обаче е готово да съдейства както за свободни общински обекти, така и за частни, което ще докара допълнителни данъци и отваря нови работни места. Местната власт се надява покрай вложенията да се изгради и допълнителна инфраструктура, както наскоро сториха собствениците на хипермаркета „Лидъл”, които направиха и няколко нови улици в кв. „Колю Фичето”. „ОСНОВНО ИНТЕРЕСЪТ Е КЪМ ОБЕКТИ, КОИТО СА РАЗПОЛОЖЕНИ ПО ПРОТЕЖЕНИЕТО НА ГЛАВНИЯ ПЪТ СОФИЯ - ВАРНА”, обясни Панов. Според запознати сред най-силно желаещите да стъпят в града са веригите „Джъмбо”, „Мосю Бриколаж” и „Кауфланд”. Интерес имат и от „Карфур”. Един от подходящите терени с площ от над 20 дка и лице на главния път, с който кметството разполага, е в района на т.нар. „Малък Триъгълник”. Той е обявен за продан, но на няколко търга не се намериха кандидати, заради което цената му вече е намалена и е под 900 хил. лв. В съседство на „Метро” също има свободни земи от ниска категория, които не се обработват и спокойно могат да бъдат застроени. Частни собственици пък предлагат свои имоти между В. Търново и Дебелец, както и по протежението на трасето между старата столица и Малки чифлик.
Източник: Борба - Велико Търново (20.11.2012)

Новите молове излизат със смели концепции Новата вълна от молове няма да обогати пазара само по отношение на запаса от търговски площи. Очаква се тя да донесе със себе си нови концепции и разбирания за това какво трябва да предлага един търговски център, за да бъде успешен. Проектите ще ни предложат и интересни архитектурни и строителни решения, които ще направят възможно физическото реализиране на амбициозните идеи на инвеститорите. Зад тези концепции стои най-вече желанието за привличане на клиенти и задоволяването на всички техни потребности, но и нещо повече - находчивото създаване на такива потребности. Следващият материал представя накратко два от бъдещите проекти, които се очаква да се появят на пазара, като акцентира върху най-характерните им особености. "Парадайс център" "Парадайс център" предстои да отвори врати през март 2013 г. Това ще бъде най-големият и първи лайфстайл търговски център в България. Очакваната заетост е над 80%. Към момента в "Парадайс център" са подписани договори за почти 70% от площите, а за други 20% консултантите са в напреднала фаза на преговори. По-големите подписани договори са с "Карфур", на 8000 кв.м, като веригата ще бъде представена с нейната премиум концепция "Карфур Планет"; "Техномаркет&Хоум" – над 3000 кв.м; детски хипермаркет "Алис Кидс&Хоум", над 1200 кв.м; H&M – почти 3000 кв.м; "Синема сити" – 4500 кв.м; Playground – 3500 кв.м; Orange Fitness – 3500 кв.м; Sofia Event Center – 2500 кв.м; Медицински диагностичен център – 1000 кв.м. Очаква се до края на месеца да бъдат подписани договори и с други големи търговци. Концепцията "лайфстайл" означава, че освен стандартните търговски площи молът ще предложи на своите посетители много и различни забавления. Наличието на естествена светлина, водни вътрешни и външни атракции и много зеленина разнообразяват архитектурното решение на мола. Вътрешният дизайн е изпълнен в различни концепции – каньон, булевард, градина и тераса. Разнообразието на концепциите подобрява вътрешното пространство и спомага за по-лесна ориентация. Договорът с "Ориндж фитнес" е за над 4000 кв.м, който освен стандартното фитнес оборудване ще предлага плувен басейн, 25/12.50 м (малък олимпийски размер), зали за скуош, тенис на маса, сауна и други. Изгражда се целогодишна ледена пързалка, която се намира на +2 етаж, в непосредствена близост до "Синема сити". Изграждат се 14 зали, като освен 3D ще има и 4D зала – единствена в киносалон в България. Друг наемател ще бъде Playground - около 4000 кв.м – билярд, боулинг, 4D игри и детски кът за най-малките. На терасата на площ от почти 8000 кв.м се изгражда атракционен парк "Парадайс ленд". Ще има 11 атракциона, които ще функционират сезонно. "Парадайс център" разполага с над 3000 кв.м тераси, които са с гледка към Витоша и Южния парк. Инфраструктурата: в момента се разширява бул. "Черни връх" от кръстовището на "Сребърна" и Черни връх в посока Околовръстен път. Към датата на откриване булевардът ще бъде разширен и ще има по 2 ленти във всяка една посока. До края на 2014 г. ще бъде изградена още една спирка на метрото, като по този начин последната спирка от този метролъч ще стигне ул. "Филип Кутев". Ще има директна (топла) връзка на метростанцията с -1 етаж на центъра. Sofia Ring Mall Sofia Ring Mall заедно сIKEA формира първата търговска дестинация с регионално значение. Проектът се отличава със стратегическо местоположение, бърз и лесен достъп благодарение на реконструираната Южна дъга на Околовръстния път на София. Sofia RingMall ще отвори врати за посетители в края на 2013 г. Разположен до първия и единствен магазин IKEA в България, търговският център предлага отличителна концепция за шопинг и забавление в над 200 магазина, модерен мултиплекс с 10 зали, зона за хранене, открити тераси с изглед към Витоша и детски площадки. Търговският център ще разполага със 175 000 кв.м обща площ и 69 000 кв.м отдаваема площ, разпределена на 3 етажа. Голяма част от търговските площи в Sofia Ring Mall вече е договорена с ключови наематели, сред които са: "Пикадили", мебелна къща "Явор", Mr.Bricolage, Cine’Grand, "Техномаркет", Public, Intersport, New Look и други. Едно от основните предимства на Sofia Ring Mall е, че ще предлага уникално съчетание от Биг-бокс формати заедно с класически шопинг мол микс, което го превръща в търговски център, удовлетворяващ широк диапазон от потребности на посетителите. Основни акценти от архитектурна и строителна гледна точка са атриумите, които осигуряват слънчева светлина на зоните за забавления и свободно време на центъра, откритите тераси с изглед към Витоша и съвременните строителни технологии с природосъобразни и енергийно ефективни инженерни системи. Трийсет процента от площта на центъра се предвижда да бъде със зелени площи.
Източник: Строителство Градът (26.11.2012)

Търговската верига Carrefour ще отвори още три супермаркета и един хипермаркет до края на тази година, съобщи оперативният директор Кристиян Шарита при представянето на новия хипермаркет в Bulgaria Mall. Към момента веригата има 13 магазина в София и страната, а с новите броят им ще достигне 17. Един от тях – хипермаркет с площ от 5200 кв.м, ще отвори в Стара Загора, където до момента Carrefour не присъства. С отварянето на новите обекти почти ще изпълним плана си за разрастване тази година, съобщиха от френската верига. От януари досега тя е отворила нови магазини с обща търговска площ 12 000 кв.м, което я превръща в една от най-бързо растящите вериги на пазара на бързооборотни стоки. Предстои откриване на още 7000 кв.м. Единственият неотворил хипермаркет е този в мол Paradise Center на ул. "Сребърна" и бул. "Черни връх" в София. Там обаче причината е в търговския център, чието откриване беше отложено за идната пролет. Новите супермаркети на Carrefour в София ще са на бул. "Мария Луиза" до Лъвов мост и в квартал "Изток" близо до спирката на метрото. Третият супермаркет ще е в комплекса Orchid Gardens във Варна. Последният за годината хипермаркет на френската верига ще е в Стара Загора, където тя е съинвеститор в проекта City Mall заедно с инвеститорите в софийския офис комплекс European Trade Center (ETC). До края на годината обаче там ще отворят само Carrefour и магазините на партерния етаж. "Дори след смяната на акционерите политиката на Carrefour в България не се е променила и продължаваме с експанзията", подчерта Кристиян Шарита, визирайки съобщенията от тази пролет, че българското представителство на Сarrefour преминава изцяло в ръцете на гръцката група Marinopoulos. Нова концепция Хипермаркетът на Carrefour в Bulgaria Mall е първият, чрез който веригата реализира новата си концепция за организация на площите. Магазинът е разположен на 4300 кв.м, наполовина спрямо този в The Mall на бул. "Цариградско шосе". Съответно при подредбата е акцентирано на определени раздели за сметка на други. Най-силно са представени пресните храни – плодове, месо, риба, които започват още от входа и са нещо като "магазин в магазина". Концепцията включва също малък щанд за суши, пекарна и биохрани под собствена марка. Силно представени са разделът за вино и алкохол, също зоните за козметика, стоки за дома и детски продукти. Слабо са застъпени по-специфични продукти като тези за дребни ремонти, спортните стоки и мебелите. В секцията за техника има основно телевизори, дребна техника и компютри. Кристиян Шарита посочи, че този тип оформление с подчертаване на определени зони ще бъде приложено и в обекта в Paradise Center, а елементи от тази концепция ще влязат във всички хипермаркети на Carrefour. По думите му веригата продължава да расте като търговец с ниски цени.
Източник: Капитал Dаily (05.12.2012)

Варна е била първенец по молове през 2012 г. И през 2012 г. Варна е била първенец по площ на търговските центрове на хиляда души население, показват данни на консултантската компания GVA Sollers Solutions. През миналата година на 1 000 души във Варна са се падали близо 360 кв. м молове, сочи статистиката на компанията. Втората позиция е за Русе, където разпределението на търговските площи е било 356 кв. м на 1 000 души. В Бургас, Стара Загора, Пловдив и Плевен търговските площи на 1 000 души население възлизат съответно на 334,5 кв. м, 329 кв. м, близо 216 кв. м. и почти 178 кв. м. Най-малко търговска площ на 1 000 души, както беше и през 2011 г., се пада на София със 165 кв. м. След откриването на новите търговски центрове през миналата година средно за страната на 1 000 души са се падали по почти 87 кв. м модерни търговски площи, което е ръст от близо 13 на сто спрямо предходната година, посочват от компанията. Спрямо 2010 г. пък е отчетено увеличение на разпределението на моловете от над 20 процента. През 2009 г. на 1 000 души население се е падала близо три пъти по-малко търговска площ в шопинг центрове, а през 2008 г. – над четири пъти по-малко в сравнение с 2012 г., изчисляват експертите Тази стойност обаче все още е много под средната за Европа, където тя е около 200 кв. м на 1 000 души население. С откриването на предвидените за 2013 г. търговски центрове се очаква стойността на този показател за страната да се покачи до близо 125 кв. м, което би означавало ръст от над 43% спрямо 2012 г. От компанията припомнят, че през 2012 г. бяха няколко нови мола, като освен големите - Галерия Бургас и България мол, заработиха и няколко по-малки проекта: Сити Център Сливен, който е първият подобен комплекс в града и региона, първият lifestyle център за майки с деца в България - Mam’s & Me във Варна и Mall A в Гоце Делчев. Стротелството на търговски центрове продължава и в момента, като в процес на изграждане са шопинг центрове с нетна отдаваема площ 277 000 кв. м. Повечето от тях се планира да бъдат въведени в експлоатация до края на настоящата година, като първи ще заработи най-големият шопинг център в България до момента – Парадайс Център, последван от Мега Мол Люлин, South Ring Mall и първия открит мол The Strand. Все пак кризата намери отражение върху пазара на търговски площи и два мола фалираха – Варна Тауърс в морската ни столица и Екселсиор в Пловдив, отбелязват експертите. През последната година се забелязва стабилизиране на свободните площи в шопинг центровете в големите градове заради отстъпките и бонусите за наемателите. Това е и една от причините в момента процентът на незаетост на търговските площи в действащите молове в София да е ниска - средно около 8%. По-високите нива на безработица и ниската покупателна способност на населението извън столицата и водещите регионални центрове обаче се отразяват негативно на пазара на търговски площи. Заради слабия интерес на търговците нивата на незаетост в шопинг центровете в по-малките градове остават високи, като процентът варира между 30% и 65%. И през 2012 година продължават да се забелязват празни помещения по главни търговски улици в големите градове. Много от магазините по търговските улици фалират, а оборотите на други са минимални заради слабия интерес към тях и по-засиления към моловете. Сезонният фактор също нанася сериозни загуби на собствениците на магазини по търговски улици. Търговските центрове са по-уютни и топли през зимните месеци и прохладни - през летните. Освен това предлагат паркоместа, които са сред основните изисквания на посетителите, както и кътове за децата, което ги прави по-удобни за пазаруване. Напоследък към наем на площи по търговските улици се насочва малкият и среден бизнес, който се нуждае от по-малки помещения. Липсата на по-големи пространства (над 150 кв.м.) на главни търговски улици принуждава една част от брандовете от най-висш клас да обърнат поглед към големите търговски центрове. Друга съществена причина за изпразването на магазини по главни улици е ниското потребление, в съчетание с влошената икономическа ситуация и повишената конкуренция. Като цяло към края на 2012 г. се забелязва понижено предлагане на търговски площи по главните улици на столицата, Варна и Бургас спрямо предходните две години. Основният обем предлагани площи е фокусиран по второстепенни търговски артерии. През миналата годин продължи и експанзията на дискаунтърите в страната. Към момента Лидл е една от най-бързо разрастващите се вериги с общо над 60 магазина в страната. Първото място по брой магазини в страната продължава да държи Билла – 86, а третата позиция е за Пикадили с 43 магазина. Кауфланд е най-печелившата верига към момента и през 2012 година се увеличи с още 3 нови магазина, като така броят им достигна 42. Магазините на Карфур са вече 15, а от веригите за бяла, черна, офис техника и IT Технополис е с 29 отворени хипермаркета към края на 2012 г., а Техномаркет – с 49. Докато при шопинг центровете се забелязва известно активизиране през последната година, при ритейл парковете такова няма. Старите проекти като Ритейл Парк Средец, Ритейл парк Вазов и Ритейл парк Блек Голд, остават замразени и нови проекти няма. Въпреки че ритейл парковете се отличават от шопинг центровете с по-малък обем инвестиции, през последните години те не представляват интерес за инвеститорите. Според експертите през настоящата година няма да бъдат рестартирани замразени проекти в сферата на търговските площи, както и да се появят нови проекти. Очаква се пазарът да продължи да се стабилизира и да започне процес по преразпределение. Експанзията на големите вериги ще продължи, макар и със забавени темпове, а някои от тях дори ще започнат да се свиват.
Източник: Инвестор.БГ (08.01.2013)

Хипермаркетите с експанзия на пазара в страната Въпреки по-забавените си темпове спрямо 2011 г., дискаунтърите продължават да се налагат на българския пазар. И през 2012 г. те продължават своята експанзия в страната. Това показва анализ на пазара на търговски площи в България през 2012 г., изготвен от GVA Sollers Solutions. Към момента Лидл е една от най-бързо разрастващите се вериги в страната. Преди две години тя стартира с 14 магазина, които днес вече наброяват 62, с което се нарежда на второ място по брой обекти в България. През 2012 г. Лидл отвориха още един магазин на територията на столицата, а по-късно, в рамките на един ден, веригата отвори четири магазина в четири различни града (Бургас, Русе, Стара Загора и Враца). В навечерието на годишнината си веригата отвори още два - в София и Бургас. Първото място по брой магазини в страната продължава да държи Билла, която е от 12 години на българския пазар. През 2012 г. тя отвори само 1 магазин и броят им достигна 86. От началото на 2012 г. Пикадили закри 6 губещи магазина на територията на страната - обектите в Русе, Стара Загора, Ямбол, “Пикадили - Запад” във Варна, “Пикадили - Полиграфия” и “Пикадили - експрес” в Пловдив. Затварянето на тези обекти се компенсира с откриването на нови, главно от формата “Пикадили дейли” в столицата и по-големите градове с площ до 300 кв.м. Към края на 2012 г. в страната има 17 магазина “Пикадили Дейли”, 16 от които са в София и един - във Варна. Общо обектите на веригата са 43. Кауфланд е най-печелившата верига към момента и през 2012 г. се увеличи с още 3 нови магазина, като така броят им достигна 42. Карфур е друга верига, която постепенно навлиза на пазара в България. Към момента броят на отворените магазини в страната е нараснал с 8 спрямо 2011 г. и е достигнал 15. Веригата залага най-вече на търговската площ и това е причина за все още малкия брой магазини към момента. Веригата отваря магазини в два търговски формата, като седем от вече отворените са супермаркети, а останалите осем - хипермаркети. От веригите за бяла, черна, офис техника и IT, Технополис е с 29 отворени хипермаркета към края на 2012 г., а Техномаркет – с 49. Големите вериги също насочват сериозен поглед към онлайн продажбите. Електронните магазини на Технополис и Техномаркет работят успешно вече от няколко години. През 2012 г. към тях се присъединява и Практикер, които също обявиха стартирането на онлайн платформа за продажби.
Източник: profit.bg (08.01.2013)

Акция срещу водата в пилешкото месо започна земеделският министър Мирослав Найденов, след като в понеделник влезе в сила наредба за максимално съдържание на течност в птичите продукти. Масирани проверки ще има както в магазините, така и при производителите. Още в първия ден на проверките инспектори на Агенцията по храните откриха продукти със съдържание на течност 25-30%. Максимално допустимото количество според новата наредба е 4,3%, каза шефът на Агенцията по храните Йордан Войнов. "Изключително силно е лобито, което се опитва да продава вода и солеви разтвори, вместо месо, да ни бърка в джоба ежедневно и да ни трови", заяви министър Найденов. Продуктите пълни с вода, били засечени в магазина на "Карфур" в най-новия мол на бул. "България" в София. Управителите на магазина обаче казаха, че продуктите с вода са заредени преди влизане в сила на наредбата и това не трябва да се смята за нарушение. От Агенцията по храните отговориха, че търговците и производителите са имали достатъчно време да изчистят тези количества, защото наредбата е обнародвана на 20 ноември. Глобите за производителите, които нарушат наредбата, са 10 000 лв. за първо провинение, а при повторно - затваряне на обекта. За търговците санкцията е 5000 лв. "Надявам се обществото да ни подкрепи в акцията за пилешките продукти, тъй като тя е акция за здравето. Битката няма да е лека, сигурно ще има удари под кръста, но тя ще продължи", каза Мирослав Найденов.
Източник: Стандарт (23.01.2013)

Олимпийски басейн, увеселителен парк и езеро в новия мол Най-големият търговски център в столицата и страната - Paradise Centеr - ще отвори врати в последната седмица на март. На 80 000 кв. м на софийския булевард "Черни връх" молът ще бъде място за семеен отдих и пазаруване. Модният лидер Inditex ще присъства с магазин Zara, с нова концепция, а също и с всички свои търговски марки за пазара. Това ще бъдат най-големите магазини на групата на Балканите. Полският гигант LPP, също цялостно представен от четири магазина, открива Reserved с нов формат, както и първи за България самостоятелен магазин Mohito. Kenvelo, New Yorker, L. C. Waikiki, Deichmann, Sephora, DM, GAP, Andrew’s Fashion, Desizo Monni, Imaginarium , Ciela и Комсед са само част от популярните търговски марки, които отварят врати в Paradise Centеr. Шведската верига H & M Hennes & Mauritz, позната още с предлагането на мода и качество на най-добра цена, ще отвори врати с ключов обект в мола. Водещата верига от Великобритания Marks & Spencer ще отвори своя първи за Балканите магазин с нов модерен стил, поднесен в “Concept 11”. Първо за българския пазар ще бъде откриването на магазин Collective – мултибранд формат, в който се предлагат много от топ марките за ценители. Модните бижута и аксесоари Folli Follie също ще отворят своя първи самостоятелен магазин в Paradise Center. За пръв път в България ще стъпи и италианският магазин за детска мода Original Marines. В Paradise Centеr са обособени и четири специални интериорни зони. На Булевардът, Каньонът и Терасата са представени високи и средно високи марки. Canali, Polo Ralph Lauren, Vogue, Dirk Bikkembergs със своя първи магазин в България, Cesare Paciotti и 4US са само част от модните предложения. Четвъртата зона е в сърцето на проекта и представлява градина - два водопада и езеро с мост сред дневна светлина са разположени в централния атриум. Първата в България 4DX кино зала със 100 места ще посреща зрителите на Cinema City. Киноцентърът ще отвори с 14 салона, оборудвани с най-съвременната апаратура. Playground ще представи концепция за семейно развлечение, разгъната на близо 4000 кв. м. Най-голямата боулинг зала в столицата, билярд, 5D кино, аркадни игри, спорт кафе, детски център са само част от атракциите в Paradise Centеr. Walltopia, българската компания, която е и най-големият производител в света на стени за катерене, ще открие център за забавление на възрастни и деца - Funtopia. В залата от ново поколение за боулдър катерене (катерене на ниски стени), начинаещи и напреднали, семейства и фирмени клиенти, ще могат да предизвикат гравитацията с екстремни, логически и спортни игри. Световният лидер в търговията на дребно Карфур, разгънат в над 8000 кв. м площ, и водещата верига хипермаркети Технополис, са също сред ключовите търговски обекти в Paradise Centеr. На същия етаж специална търговска зона тип „Хали“ ще предлага деликатеси, подправки, свежи плодове и зеленчуци. Една от най-големите вериги дрогерии DM също ще посрещат клиенти тук. Флагшип концепция ще имат аптека CSC, както и Мтел. Мобилният оператор ще се предлага услуги в магазин с нов формат на просторни 2 етажа с тераса. Ресторанти с панорамни тераси и клубна музика ще посрещат клиенти в новия мол. Познатият ресторант Happy е с изцяло нова концепция с грил и барбекю. Гръцки рибен ресторант, бирария с рок на живо, италиански ресторант, българска кухня и няколко формата кафенета и сладкарници ще предлагат интернационална кухня и атмосфера. Сред наемателите за пръв път на пазара ще видим и сладкарската верига Dodoni. В първия лайфстайл мол в страната ще отворят врати и Orange fitness център с басейн с олимпийски размер, фитнес, скоуош и зона за спа и релакс, спининг и йога. Sofia Event Center ще предложи най-новото място за събития в столицата, със зала за 2000 човека и открита панорамна тераса. Сензация ще предизвика и Playground Paradise Land – първият тематичен увеселителен парк. Уникалният за България проект е дело на водещия италиански дизайнер Валерио Мацоли, известен с проектирането на атракции за DISNEYLAND по цял свят. Паркът ще включва 11 атракциона, сред които тематична „Шоколадова фабрика“ за цялото семейство – деца, тинейджъри и възрастни. Търговският микс на Paradise Centеr включва и магазини тип хоум декор, модерни оптики, Zoo Mall, както и много други. Инвеститор в Paradise Centеr е „Булфелд“ ООД. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на УниКредит Булбанк.
Източник: profit.bg (11.02.2013)

Paradise center отваря врати напролет Търговският център на бул. „Черни връх” Paradise Centеr ще отвори врати тази пролет, съобщават от компанията. В Paradise Centеr са обособени четири специални интериорни зони. Три от тях са: „Булевардът”, „Каньонът” и „Терасата”. Там са представени високи и средно високи марки. Canali, Polo Ralph Lauren, Vogue, Dirk Bikkembergs със своя първи магазин в България, Cesare Paciotti и 4US са само част от модните предложения. Четвъртата зона е в сърцето на проекта и представлява градина. Насред централния атриум са разположени два водопада и езеро с мост. Най-голямата боулинг зала в столицата, билярд, 5D кино, аркадни игри, спорт кафе, детски център са само част от атракциите в Paradise Centеr. Първата в България 4DX кино зала със 100 места ще посреща зрителите на Cinema City. Кино центърът ще отвори с 14 салона, оборудвани с най-съвременната апаратура. Playground ще представи концепция за семейно развлечение, разгъната на близо 4000 кв. м. Walltopia, българската компания, която е и най-големият производител в света на стени за катерене, ще открие център за забавление на възрастни и деца - Funtopia. В залата от ново поколение за боулдър катерене (катерене на ниски стени), начинаещи и напреднали, семейства и фирмени клиенти, ще могат да предизвикат гравитацията с екстремни, логически и спортни игри. Веригите „Карфур” и „Технополис” са също сред ключовите търговски обекти в Paradise Centеr. Ресторанти с панорамни тераси и клубна музика ще посрещат клиенти в новия мол. Познатият ресторант Happy ще бъде с изцяло нова концепция с грил и барбекю. Гръцки рибен ресторант, бирария с рок на живо, италиански ресторант, българска кухня и няколко формата кафенета и сладкарници ще предлагат интернационална кухня и атмосфера. Сред наемателите за пръв път на пазара ще видим и сладкарската верига Dodoni. В първия лайфстайл мол в страната ще отворят врати и Orange fitness център с басейн с олимпийски размер, фитнес, скуош и зона за спа и релакс, спининг и йога. Sofia Event Center ще предложи най-новото място за събития в столицата, със зала за 2000 човека и открита панорамна тераса. Част от комплекса ще бъде и Playground Paradise Land – първият тематичен увеселителен парк. Уникалният за България проект е дело на водещия италиански дизайнер Валерио Мацоли, известен с проектирането на атракции за Disneyland по цял свят. Паркът ще включва 11 атракциона, сред които „Шоколадова фабрика“ за цялото семейство – деца, тинейджъри и възрастни. „Предвид качеството на търговския микс и оригиналността на интериора и атракциите в Paradise center, нашите очаквания са това да бъде най-посещаваният търговски център в страната както по брой посетители, така и от гледна точка на оборот на търговските обекти във всяка една категория стоки и услуги”, коментираха пред Economy.bg от управата на мола. Инвеститор в Paradise Centеr е „Булфелд“ ООД. (economy.bg)
Източник: Други (12.02.2013)

Слабо смазан пазар България е на едно от последните места по консумация на зехтин в Европа - малко над 200 грама на човек годишно. За сравнение - лидерът Гърция е далеч напред с 14 литра, а Испания и Италия са с по 14. По този показател страната ни е далеч и от скандинавските страни и Северна Америка, където средната годишна консумация е около 700 грама. За страна, в която зехтинът допреди години се приемаше за пълна екзотика, нещата обаче се развиват добре. Консумацията през последните години непрекъснато расте като количество с изключение на 2010 г., когато има забавяне както в количеството на вноса, така и в оборотите. През следващите две години пазарът започва да се стабилизира, а средната цена на вноса пада. Причината за това е, че през 2012 г. цената на маслиновото олио в глобален мащаб достигна най-ниската си цена от 10 години. Средната цена на едро на най-качествения зехтин падна до 2900 долара за тон (4.2 лв. за кг). Средната цена на вноса в България за килограм през миналата година е била 4.68 лв. без транспортни разходи и надценки. Разбира се, консумацията в България расте и за сметка на по-скъпите марки, а увеличаващата се конкуренция също притиска цените. Данните на националната статистика показват, че вносът на зехтин като количество се е повишил с близо 40% през 2012 г., а като оборот - с около 25% (виж графиките). Една част от него, разбира се, може да остава на склад или да отива реизнос. Като цяло обаче вносът е показателен за търсенето в страната. България традиционно внася най-много маслиново олио от трите топ производителки - Гърция, Испания и Италия, които държат 70% от световния пазар. През миналата година по данни на дистрибутора на храни "Амперел" ръстът в продажбите на зехтин е 6-7% спрямо 2011 г. Причина за повишения интерес е и организирането на различни промоции от всички вносители, освен това част от увеличението идва и от частни марки и т.нар. no name продукти на веригите, посочиха от дистрибутора. Сред първите е брандът "Сан Лазаро", който се дистрибутира от "Дерони", а вторите са собствените марки на големите магазини - "Карфур" например има асортимент свои зехтини още от откриването му. Атрактивните цени на такива бутилки привличат клиенти, а така се насърчават и нови потребители към редовни покупки, коментират от "Амперел". "При положение че марките зехтин се подкрепят постоянно с различен род активности – промоции, дегустации и др., тенденциите могат да се запазят", смята Албена Василева от дистрибутора "Алта България". Тя поясни, че кризата определено има отражение върху продажбите, защото маслиновото масло не е продукт от първа необходимост и спада към по-луксозна категория. На пазара обаче често се вижда зехтин с цена, малко по-висока от тази на литър олио. От бранша не искат да се ангажират каква трябва да е минималната цена на литър зехтин, но неофициално – ако бутилката струва 5 лв. или под тази цена, това е смес от различни масла, а не само маслиново. Със сигурност, ако цената на даден продукт е доста по-ниска от средната за пазара, в него има примеси. От тях не може да се пострада, но различните масла имат различни характеристики и неправилното им използване може да доведе освен до неприятен вкус и мирис на храната и до здравословни проблеми Продажбите на зехтина са пряко свързани и с тези на олиото. "Като продукти, удовлетворяващи приблизително сходни потребности, зехтинът и олиото са взаимозаменяеми и промяната в цените на олиото веднага се отразява в продажбите на зехтина", коментира София Попова, продуктов мениджър в дистрибутора "Амперел". По оценки на дистрибутора зехтинът държи около 8-9% от продажбите в цялата категория на растителни масла. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) през 2011 г. едно домакинство е купило средно 35.6 литра олио за цялата година и едва 0.7 литра други растителни масла, сред които е и зехтинът. Средната им цена се различава драстично – 2.81 лв. за слънчогледовото и 9.25 лв. за маслиновото масло. Албена Василева обясни, че в голяма степен много от потребителите се ориентират какъв продукт да си купят по цената – или предпочитат да вземат комплект от продукти, от които единият е подарък. София Попова коментира, че маслиновото масло все още се използва доста рядко за готвене вероятно и заради кулинарните традиции на българите, така че пиковият сезон за продажбите му е времето от април до края на юни. В средата на лятото консумацията намалява и през септември отново се увеличава. При олиото продажбите през годината са равномерни, но ясен ръст има през август - септември, когато е сезонът за приготвяне на туршии, каза Попова. Подобни са данните и на "Алта България" – потреблението расте в сезона на салатите през пролетта и есента. През лятото спадът е обясним с отпуските – когато много хора пътуват, включително и в чужбина. А дори и да са на почивка в България, това явно не повишава сериозно потреблението на зехтин от заведенията за хранене по курортните места. Макар на пазара вече да има огромно разнообразие от различни видове зехтин, най-купуваните си остават тип помас и екстра върджин, който е студено пресован и е по-подходящ за салати заради ясния си аромат на маслини. По данни на "Алта" това са двата най-продавани вида зехтин в България. "В последните две-три години потребителите правят разлика между помас, класик и екстра върджин", коментира София Попова. Въпреки че основен критерий за покупка остава цената, все повече се обръща внимание и на описанието върху етикета, а и голяма част от потребителите осъзнават, че така нареченият салатен микс не е точно зехтин, обясни още Попова. Салатен микс обикновено е смес от по-малко количество студено пресован зехтин (екстра върджин), рафинирано масло от маслиново кюспе и други, по-евтини мазнини като царевично, рапично, слънчогледово. Те не са вредни, но имат по-различен състав и освен че заблуждават, може да ви сервират неприятна изненада с бързо прегряване и лош вкус след готвене. Друг е въпросът, че думата салатен е типичен маркетингов трик за слаби пазари като българския. Такова понятие в производството не съществува. Като цяло според статистиката на НСИ потреблението на растителни мазнини, различни от зехтина, се повишава стабилно през годините. Според Албена Василева все по-търсени са царевичното олио и маслото от гроздови семена. София Попова очаква ръст в продажбите на растителни масла, различни от олио и зехтин, през следващите години, макар че все още този сегмент от пазара е много малък. Ръстът в продажбите на зехтин се дължи и на модерния и природосъобразен живот, който все повече намират в средиземноморска диета - омега мастни киселини, антиоксиданти, нерафинирани мазнини, органично производство. Търговците отчитат повишение на интереса към масла, приемани за здравословни, и те вече имат свои стабилни продажби, макар все още да са много малка част от общия пазар на олио и зехтин. "Потребителите приемат органичните масла като по-качествени. Те не са генно модифицирани", коментира Калин Класанов от веригата магазини за биопродукти "Слънце и луна". Той обясни, че има ръст в търсенето на студено пресовани растителни масла, предимно ленено, кокосово, конопено, какаово, освен това се купуват сусамено и рапично олио. По негови наблюдения сезонност в продажбите няма. "С навлизането на средиземноморската кухня у нас използването на зехтина се превърна и в мода. Една част от клиентите търсят премиумни продукти", каза и София Попова. Премиум продукти са органичен зехтин, както и такъв от специфичен географски район. Интересът към органични масла определено се засилва с растящия брой специализирани магазини и отделни щандове за биопродукти в супермаркетите, коментира и Албена Василева. В крак с тази мода вече са и производителите на олио – по данни на Попова водещата по продажби марка в сегмента на висококачествено олио е продукт, обогатен с омега-3 мастни киселини и витамини. То е малко по-скъпо от обикновеното, като наскоро такъв продукт пусна и старозагорската "Бисер Олива". През миналата година най-големите производители – Испания, Италия, Гърция (около 70% от световното производство), притеснено гледаха как цената на най-скъпия вид – екстра върджин, се срина до 2921 долара за тон. През май миналата година цената падна до 2900 долара, най-ниското ниво от 2002 г. дотогава. Спадът обаче не продължи дълго – в края на миналата година очаквания за слаба реколта в Испания доведоха до повишения, каза София Попова от дистрибутора "Амперел". По думите й общата тенденция е цените да растат и през тази година, а много от вносителите, които са задържали крайните цени, вече са ги повишили или в момента готвят да направят това. То е от порядъка на 5-15%. За последната една година ръстът е с около 20% средно, обясни Албена Василева от доставчика "Алта България". Причината за ръста от края на миналата година тя обясни със слабата реколта и скъпите суровини. Според Попова сега има "незначителна промяна в цените на зехтина, произвеждан и внасян от Гърция". Тя посочи, че компаниите, произвеждащи международно известни марки, не са особено засегнати от кризата, защото работят основно за външни пазари. Още една лоша новина за потребителите излезе преди дни – Испания обяви, че ще намали с 80% производството си през този сезон. Това са последиците от сушата през миналата година, намалила добива на маслини. В същото време Министерството на земеделието на САЩ прогнозира цялостно намаление в производството на растителни масла по света, съобщава изданието farmer.bg. Изключение ще са соевото и палмово масло, които обаче едва ли ще успеят да компенсират спада при останалите. Освен това производителите на палмова мазнина все повече предизвикват недоволство и протест на екологични организации заради унищожаването на естествени гори и екосистеми, чиито места се заемат от палмови гори.
Източник: Капитал (15.02.2013)

Кризата извади на търг и "Мол Плевен" Кризата в имотите извади за продажба заради дългове още един търговски център - "Мол Плевен" на бизнесмена от сирийски произход Аладин Харфан. Частен съдебен изпълнител от Плевен е пуснал на търг центъра с начална цена от 10.6 млн. лв. без ДДС. Отделно се предлагат и около 300 кв.м незастроени терени до него с начална цена от 5683 лв. Продажбата е по искане на Райфайзенбанк, в която е заложен имотът. Според обявата на частния съдебен изпълнител Татяна Кирилова върху договора за наем с "Карфур" също има вписана възбрана в полза на банката. През 2009 г. върху имота са учредени две ипотеки от Райфайзенбанк България с длъжник "Мол Плевен", а през тази година банката е направила две възбрани върху активите. Справка в имотния регистър показва, че едната ипотека от 2009 г. е за задължение от 54.76 млн. лв., а другата е за 1.96 млн. лв. Молът в Плевен е сред многото проекти, започнати в бума около 2007 г. и впоследствие силно пострадали от кризата. Той трябваше да бъде открит официално точно преди година, като преди това беше обяснено, че отварянето е отложено по искане на веригата "Карфур", която нае площи за нов магазин. От дружеството "Мол Плевен" обясниха, че заради условията в града - висока безработица и ниски доходи, няма как да се намерят достатъчно наематели в търговския център и да се покриват задълженията към банката, което е довело до продажбата. Общата инвестиция в "Мол Плевен" се оценяваше на 80 млн. лв., а стартовата сума при сегашната му продажба е в пъти по-ниска от вложенията в него. Той беше завършен напълно още в началото на 2011 г., но търсенето на наематели съвпадна с кризата. През 2010 г. инвеститорът Аладин Харфан обяви, че 60% от площите в мола вече са договорени. Според сайта му молът има изградени четири киносалона, детски център, заведения за хранене, два подземни паркинга, а търговските му площи са разположени на три етажа. Общата застроена площ на търговския център е над 47 хил. кв.м, като самият мол се оценява на 9.97 млн. лв., а земята под него — на 640 хил. лв. Оферти за имота могат да се подават в съдебната палата в Плевен до 8 април, а ден по-късно те ще бъдат отворени, за да се избере купувач. Практиката досега показва, че много от по-големите имоти, пускани на търг заради дългове, успяват да си намерят нов собственик едва след няколко опита за продажба, като цената им пада доста под тази на първото обявление. "Мол Плевен" не е единственият нов голям търговски център, построен в града през последните години — там вече работи "Сентрал мол Плевен", който се намира на главната улица. Инвестицията на Аладин Харфан е на пл. "Иван Миндиликов", до централната жп гара и автогарата в Плевен. Макар и не в идеалния център, той се намира на удобно място и до него има удобен достъп с автомобил. Последният публикуван отчет на дружеството "Мол Плевен", което е собственик на търговския център, е за 2011 г. и показва 50 млн. лв. задължения към банки, почти колкото е имало и в края на 2010 г. Всички те са имали падеж над 12 месеца, а освен тях останалите дългове на компанията са малко над 8 млн. лв. Според отчета дружеството то е приключило годината с печалба от 200 хил. лв. при 2.4 млн. лв. загуба през 2010 г. И разходите, и приходите му са намалели рязко, като постъпленията са паднали над 40 пъти до едва 600 хил. лв.
Източник: Капитал (10.03.2013)

Инспектори по контрол на качество на пресни плодове и зеленчуци към Българската агенция по безопасност на храните, извършиха масови проверки на големи търговски вериги магазини, като акцент бяха предлаганите като биопродукти плодове и зеленчуци. При проверка бяха констатирани нарушения в магазини „Карфур” в град София. Българската фирма Амитица ООД – град Кресна, сертифицирана за производство на биопродукти, е преопаковала портокали, лимони, киви и грейпфрути. Фирмата е извършила нарушение, като ги е етикетирала като неин биопродукт, но без доказателства, че са произведени по биологичен начин, а качествените показатели на продукцията не е била в съответствие с действащото законодателство. Продуктите са изтеглени от пазара. Инспекторите от Областната дирекция по безопасност на храните София-град са съставили Акт за установяване на административно нарушение на „Карфур“ за неспазване на Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти в Европейския съюз за подвеждане на потребителите. Извършена е проверка и на Амитица ООД – град Кресна, фирмата преопаковала продуктите, като са съставени два Акта за установяване за административно нарушение по смисъла на Закона за храните.
Източник: Агенция Фокус (18.03.2013)

План 2013: да изляза от България Сканираш баркода на бутилката вино, която си избрал и излиза цялата информация за него: сорт, произход, препоръчителна температура на консумация. Отдолу може да избереш и менюто към него с пълно описание на продуктите, рецептите, необходимите количества и цена. Трябва само да отидеш до съседния щанд и да си ги набавиш. Годината е 2009, мястото – един от най-луксозните магазини на словенската перла Mercator в Любляна. Представители на компанията развеждат група български журналисти из обекта, показват препълнените от изобилие и цветове рафтове, спретнатия и усмихнат персонал. Mercator предстои да отвори първия си магазин в България. По-точно в Стара Загора. "И в България ще правим такива магазини", обещават мениджърите на веригата. Очакват да са сред най-големите и силни на пазара. Четири години по-късно равносметката показва, че от плановете на словенците е изпълнено едно-единствено: Mercator действително влезе. Всичко останало изглежда различно от първоначалните идеи. Компанията започна с огромни магазини, после смени концепцията и остана на пазара с ниско ценовата марка Roda на мястото на Mercator. Затвори някои обекти, в други, вече договорени, изобщо не стигна до рязане на лента. И на финала, през 2013 г. очакванията са за много повече разходи, отколкото приходи. А Mercator вече изпълнява плана си за излизане от българския пазар през годината. Всъщност Mercator Group – компанията майка на Roda, още миналата есен обяви решението си да излезе от България през 2013 г. Тогава затвори и единствения си магазин и в Албания и така напусна и този пазар. Официалните мотиви за решението бяха закъснялото навлизане на пазара в двете държави и незадоволителният растеж на групата там. "Съобразно приетата в края на миналата година стратегия за развитие Mercator Group планира оттегляне от българския пазар през следващите две години, за да може да насочи основните си ресурси към пазарите си с по-голям пазарен дял, а именно: Словения, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора", потвърди пред "Капитал" и мениджърът на веригата в страната Марин Тодоров. Той посочи, че в момента текат преговори и не би могъл да се ангажира с повече детайли. "Важно е да се отбележи, че процесът по оттегляне от българския пазар се базира на партньорски взаимоотношения с нашите партньри, наемодатели и доставчици", допълни той. Реално обаче пазарът вече знае за излизането на Roda от България през тази година. Част от конкурентите са минали през магазините на словенската верига, за да пресметнат кои от тях могат да придобият или наемат. Доставчици вече спират да продават стоката си на словенците или най-малкото не влизат в промоционалните им брошури. Дори и касиерките споделят, че до месец-два може да останат без работа, ако някой не купи магазините... В ход е поетапното затваряне на обекти – този във Варна преди малко повече от година, след това един от двата в Стара Загора, а от седмици – и в София, където спря супермаркетът в квартал Дианабад. Няколко милиона за довиждане В търговията на дребно разходите за навлизане на даден пазар са големи, но и тези за изход от него не са за подценяване. Според финансовия отчет на Mercator Group само през 2012 г. напускането на България и Албания е излязло на веригата близо 17.5 млн. евро. Средствата са за неустойки по предсрочно прекратени договори за наем, преоценки на активи и оборудване и обезщетения на служители. Пак според отчета само за неустойки по наемни договори в България са калкулирани близо 6.6 млн. евро. По информация на източници от пазара част от тази сума е по два договора – този за затворилия магазин Roda в търговския парк на "И Ар Джи капитал - 3" АДСИЦ в Стара Загора и нереализираната инвестиция в хипермаркет на марката в търговски парк на "Кестрел инвестмънт" в столичния квартал Овча купел. Неизяснени до момента са отношенията на веригата с друг бивш наемодател – собственика на мол "Варна тауърс", откъдето тя излезе в края на 2011 г. По казуса бе заведено дело в арбитражен съд, но заради започналата процедура по несъстоятелност на мола е спряно. Не е ясно какви разходи ще запише Mercator за изхода си от България тази година. За миналата обаче те са увеличили загубата на българското дружество от групата - "Меркатор Б", до рекордните за него 18.5 млн. евро при приходи от 9.3 млн. евро (виж таблицата). Отделно от това веригата има сериозни загуби от предни години, когато поддържаше относително високи разходи на фона на реализираните приходи. Според запознати една от причините са високите наеми, плащани за някои от локациите, докато приходите от продажби са останали под очакваните нива. Логична стъпка на Mercator Group, за да ограничи щетите от изхода си от пазара, е продажба на бизнеса. И това вече е в ход. Вариантите са няколко: той да бъде купен от конкурентна верига на местния пазар – нацяло или по-вероятното – на части. А ако Mercator Group смени собственика си на международно ниво (каквито планове също има), остатъците от операциите в България ще се поемат от някой изцяло нов за пазара играч. Според източници на пазара на бързооборотни стоки още в края на миналата година от Mercator са водили разговори с представители на повечето големи вериги, които са в експанзия. Сред изброените имена са "Пикадили", Billa, Carrefour. Представител на една от веригите обясни, че първоначално условието на Mercator е било за продажба накуп на целия бизнес – оборудване, стокови наличности плюс пренаемане на магазините. По това време под марката Roda в България са оперирали четири магазина. Три от тях в София - хипермаркет на бул. "Владимир Вазов" и два супермаркета в кварталите Дианабад и Студентски град. Четвъртият обект е в мол Galleria Stara Zagora на полската компания GTC. За момента не е известно някой от конкурентите на Mercator да е проявил интерес към целия бизнес на веригата, по-скоро към отделни обекти. Така например като подходящ нов наемател на този в Galleria Stara Zagora се сочи Carrefour. Френската верига расте с обекти в молове и не е изключено да разшири присъствието си в града, след като в края на миналата година влезе в него с проекта City Mall. От компанията - представител на Carrefour "КМБ България", обаче отказаха коментар по темата. Все пак заедно с Billa Carrefour е разглеждана и като потенциален наемател на кварталните магазини под марката Roda в София, ако се стигне до продажба на бизнеса на Mercator на части. Подобна сделка обаче би минала през предоговаряне на наемите, като по-вероятно е да има интерес към магазина в Студентски град. За момента най-неясна изглежда съдбата на хипермаркет Roda в рамките на търговския парк на бул. "Владимир Вазов". Обектът беше първият на Mercator в София и трябваше да играе ролята на "флагшип". Сега той се очертава като ключов за изхода на словенската група от пазара. Магазинът е с площ от 6200 кв.м и е обвързан с 15-годишен договор за наем, по който трябва да бъдат платени общо 19.72 млн. лв. Това се равнява на 9 евро/кв.м месечно, което може и да е звучало приемливо при подписването на договора през пролетта на 2009 г. Ако обаче числата не са предоговорени, към момента са твърде високи. Прекалено голям и на прекалено отдалечено място, магазин като този на бул. "Владимир Вазов" може да разчита единствено на уикенд пазарувания и стратегията да заредим хладилника за цялата седмица. А това в България не е достатъчно за оцеляване, при положение че в останалите дни потокът от клиенти рязко намалява. В делничен предиобед броят на касиерките и продавачите в хипермаркета беше равен на този на клиентите. Основната част от посетителите – възрастни хора, вероятно от близкия квартал, излезли на пазар и традиционно оглеждане на цени. На паркинга имаше 10-15 автомобила, част от тях – вероятно на посетители в съседните магазини. Всъщност това, което се случва с Mercator в Бъгария, е само малка част от сътресенията, които преминават през словенската компания. От 2007 г. насам нейната печалба пада непрекъснато и от 43.8 млн. евро тогава, през 2011 г. тя е била 12.5 млн. евро. През миналата година групата е била на загуба. От 2009 г. насам някои от основните акционери правят непрестанни опити да продадат участието си във веригата. Общо 68.84% от акциите са разпределени сред няколко местни банки и инвестиционни компании, включително Nova Ljubljanska Banka (NLB), както и най-големият производител на бира в страната - Pivovarna Lasko. Останалите се търгуват на борсата. Един от дежурните кандидати да купи Mercator е хърватската компания Agrokor. В началото на миналата година тя дори предложи цена на акция, която беше два пъти повече от всички останали кандидати – предимно инвестиционни фондове. Въпреки че офертата беше приемлива, тя беше отхвърлена. Причините са по-скоро политически. Словения не иска една от най-важните й компании да попада в ръцете на собственик от Хърватия. При провалената сделка през 2012 г. министърът на икономиката на Словения Радован Жерав дори коментира, цитиран от местни медии: "Аз не съм против продажбата на Mercator, но тя трябва да намери правилния стратегически партньор. Това би могло да бъде някоя европейска ритейл компания." Провалът на сделката тогава дори развали отношенията между мениджмънта и акционерите до степен, че директорите подадоха своите оставки и на тяхно място беше назначен изцяло нов управителен съвет. Година по-късно натрапчиви слухове из регионалия пазар и медии отново говорят за преговори, при които Agrokor може да постигне дълго следваната си цел да придобие словенския си конкурент. За подобен вариант се говори и на пазара в България, а източник са служители на Mercator. Който и от вариантите да се случи, изходът е един: поредна верига, която се пробва в България, ще си тръгне. По подобен път, макар и с различна съдба, минаха в по-далчената история турската Ramstore, а в по-нов вариант - дискаунтърът Plus. При всяка от тях причините за неуспех бяха комбинация от неблагоприятни условия на пазара и сгрешена бизнес стратегия. При Mercator може да се каже, че сбърканата концепция надделява. При това в добавка към изключително трудните условия на българския пазар – хем малък, хем в криза, хем конкурентно наситен. Още от самото начало Mercator като че ли започна да прави грешка след грешка. Компанията зае локации, които, дори и най-иновативните и прогресивни специалисти в ритейла определяха като рискови. По неясни причини веригата реши да започне не от София, а от Стара Загора, при това с два магазина. По това време в града отваряха обекти на всички останали конкуренти в експанзия. По подобен начин в София нито една от локациите не беше такава, която да се даде за пример. На всичкото отгоре словенската група се обвърза с наеми, които дори в пика на пазара изглеждаха високи. От днешната перспектива те са пагубни. Всичко това повлече и останалите проблеми: слаб клиентопоток, ниски приходи, липса на достатъчно позиции пред доставчиците, за да се договарят по-изгодни за веригата отстъпки... Към това се прибавя и смяна на екипа и ръководството, а с него изчезнаха и отговорите на въпроса защо са взимани всички тези грешни решения. "В първите години, когато все още расте на пазара, от "Меркатор-Б" си поставят за цел да наредят словенската верига сред 5-те водещи търговци на дребно в България. Поставят си за цел да постигнат 3% пазарен дял до края на 2015 г., като планират и сериозни инвестиции." Намираме този цитат в наш стар материл по темата. План 2015 обаче вече не е актуален. На ход е План 2013: да излязат от България.
Източник: Капитал (19.03.2013)

Между модата и доверието Ако попитате десет души на улицата какво мислят за биохраните, вероятно ще получите толкова различни мнения. Ако го направите в България, е сигурно, че повече от един човек ще ви посочи високата им цена. В чужбина ще откриете, че за мнозина биохраните са просто поредната възможност да избираш с какво да се храниш. Рядко обаче хората се замислят какво точно е органично произведена храна, защо (поне в България) тя е по-скъпа от обикновената, наистина ли е полезна и каква всъщност цена плащаме всеки път, когато изберем какъв продукт да си купим. От всички митове и истини за органичните храни избрахме най-често задаваните въпроси, за да се опитаме да разкажем що е то биохрана и какво се крие зад специалните й етикети. Био, или още наричана органична храна, са суровите или преработени продукти, за чието отглеждане и преработка не се използват изкуствени торове, пестициди, различни химически добавки, консерванти, овкусители. Ако става въпрос за животински продукти – те трябва да са от животни, които са хранени с фуражи, отговарящи на условия биопроизводство (без добавени антибиотици и генетично модифицирани организми), отглеждани по начин, който най-много ги доближава до природата и естествената им среда. Освен това има и редица ограничения къде може да се случва. То трябва да бъде далеч от индустриални замърсявания, натоварени пътища, да има отстояние от площи с обикновено земеделие, да бъде на чиста, незамърсена почва и да се отглежда и преработва по начин, който щади околната среда. Органичното производство изключва ГМО, но тъй като в природата следи от тях на практика има навсякъде заради неволен пренос на изкуствено оформените гени, е допустимо много малко количество в биопродукцията. "Целта на биологичното производство е да опазва околната среда", обяснява Любомир Ноков, управител на "Био България" (марка "Хармоника"). Ползата от консумацията на такива продукти е допълнителен "бонус", но основното е да се съхрани природата, каза Ноков. Изследвания на учени доказаха, че в биопродуктите не се съдържат повече полезни вещества, отколкото в обикновените. В тях обаче липсват много от индустриалните химикали, използвани в конвенционалното земеделие, а при животинските продукти можете да сте спокойни, че животното не е било третирано със силни медикаменти и антибиотици. За всеки вид продукт има специални изисквания, като например кокошките от фермите за носачки да разполагат с достатъчно място, да се хранят с повече естествена храна вместо с изкуствени фуражи. Плодовете и зеленчуците могат да се торят и пръскат с препарати, които са одобрени за биологично земеделие и се произвеждат на растителна и животинска основа, допустимо е и ограничено използване на меден сулфат (син камък) като химически фунгицид. Когато купувате органичен продукт, това до голяма степен е на доверие към производител и издател на сертификата му. Биохрана може да бъде само тази с издаден сертификат. Друг продукт, който се отглежда и преработва по същите изисквания, но няма гаранция от специализирана фирма, няма право да носи името био. Знаците на тези сертификати са листенце, оформено от звезди на зелен фон и американското лого – кръг, в който е съкращението USDA Organic. Как се издават тези малки щампи? Право да ги използват имат производители, които са преминали всички първоначални проверки и са под периодично наблюдение на сертифициращите компании. В България има няколко такива дружества, които получават лиценз от Министерството на земеделието и храните, и тяхната задача първоначално е да се уверят, че производителят е създал нужните условия за биопроизводство. За всеки различен продукт има първоначален преходен срок, в който производителят покрива условията, но все още няма право на сертификат. За растенията той е 1.5 – 2 години за земята, за животинските продукти – 6 месеца. През това време се правят постоянни изпитания и ако след изтичането му сертифициращата фирма се убеди, че производителят отговаря на условията, му издава документ за органично производство. Чак тогава той има официално правото да ги продава като биопродукти. Любомир Ноков коментира, че точно този период е много труден за хората, решили да се занимават с органично производство, и затова в много държави през него са предвидени специални субсидии. В България обаче това е нещо ново, добави Ноков. След първоначалното издаване сертифициращите фирми правят внезапни проверки на място, за да са сигурни в спазването на правилата. Те вземат и проби за лабораторни проучвания, а допълнително повечето търговци на биопродукция си правят собствени изследвания. Ако се открие нарушение, най-вероятно производителят ще изгуби сертификата си и ще трябва да се задоволи да продава обикновена продукция. Красимир Кънчев, директор на "Балканбиосерт", обясни, че е добре, преди да започне със сертификацията, фермерът да се е запознал с изискванията на биологичните регламенти и доколко те са приложими и възможни при неговото производство. "Тук своята роля имат консултантите, защото контролният орган няма право да консултира, произвежда или търгува с вида продукти, които сертифицира", коментира той. Кънчев обясни, че след първоначалните проверки на клиента се издават препоръки какво да промени в производството си, като той има и крайни срокове. Периодичните проверки са подобни, а производителят подава и документи за промените в обработваемите земи, отглежданите култури, предлаганите продукти, ако е преработвател. Самият сертификат се представя пред търговските вериги, като те често правят и проверки дали той е валиден, добави Кънчев. При мандрите за по-стриктен контрол се водят дневници за постъпилото мляко, какво се произвежда и колко краен продукт излиза. Според Любомир Ноков да се манипулира такава информация не е възможно, тъй като изкупуването на мляко независимо какво е с много строг режим на контрол и постоянно може да се проследи дали количеството на крайния продукт с биоетикет отговаря на постъпилото мляко. На теория да излъжеш сертифициращия орган, че правиш био, а всъщност нарушаваш правилата, е възможно. На практика трябва да имаш доста късмет да не те хванат, ако го правиш редовно, защото никога не знаеш кога точно ще дойде проверка и дали няма търговец или сертификатор да вземе проба за изследване. Продуктите в магазините и ресторантите, които са сертифицирани, се проверяват и от Българската агенция по безопасност на храните. Там обаче проверките са по-скоро документални и по-малко с лабораторни изследвания. Например наскоро огласената проверка в "Карфур", при която бяха намерени цитрусови плодове без нужните изисквания, се отнасяше за документалната част и етикета. Самите плодове бяха органични, но е имало разминаване и опаковащата ги фирма е написала себе си като производител вместо истинския в Гърция, обясниха впоследствие от агенцията по храните. Освен в магазини и заведения за хранене агенцията проверява и биопродуктите, които са внос извън ЕС. "Изследвания правим, ако имаме съмнения", обясни инж. Радослава Петкова, експерт в БАБХ. Голяма част от работата на специализирания отдел в държавния орган е и битката с нелоялни етикети – по закон никой няма право да използва "био" и "органично" за продукти, които не са такива. Наскоро БАБХ е санкционирала хлебозавод "Мио" – Пазарджик, заради пълнозърнестия хляб с етикет "Органик" и по думите на Петкова в момента той не би трябвало да се продава никъде в търговската мрежа. Проверките на БАБХ често са по сигнали – на клиенти, конкурентни фирми, асоциации, които имат съмнения в производители от бранша. Санкциите за заблуда с подвеждащи етикети са от 1000 до 5000 лв. при първо нарушение, а за юридически лица – от 5000 до 10 хил. лв. Те се качват двойно при второ провинение. БАБХ често прави проверка и за съдържанието на нитрати в плодове и зеленчуци – нормално всеки продукт има някакво количество. Често агенцията е намирала над нормата, но засега няма случай това да са били биохрани, каза още инж. Петкова. Проверките на агенцията се правят в нейни лаборатории, ако има условия, но щом се налага нещо специфично, могат да се наемат и външни места за изпитване. Ако вие като потребител имате съмнения за даден продукт, сигнали се подават на телефона на БАБХ 0700 122 99. Най-общо казано, като всеки друг продукт и при органичния цената се образува от себестойност, търсене и маркетинг. Една от главните причини за по-високата им средна цена е вносът – много от биохраните в България са произведени другаде по една или друга причина. Например "Хармоника" се налага да внася биояйца заради много тежките изисквания за сертифициране на ферми за органични кокошки носачки. Любомир Ноков очерта три причини, които оскъпяват биопродуктите: - По-голямо търсене, по-малко предлагане - В България много от конвенционалните храни се правят със заместители – например кашкавалът е с палмови мазнини, колбасите имат различни подобрители. Всичко това смъква крайната цена на тези продукти, но на техния фон останалите изглеждат много скъпи. - Повечето биоферми все още са малки и затова имат по-големи разходи. Иначе самото поддържане на сертификат за биопродукт не е толкова скъпо, а често да се произвежда органично е по-евтино от конвенционалното, тъй като и разходите за препарати могат да намалеят.
Източник: Капитал (01.04.2013)

"Парадайс мол" вече работи Откриването на "Парадайс мол" - на кръстовището на столичните булеварди "Черни връх" и "Тодор Каблешков" с ул. "Сребърна", метростанция "Парадайс" на линия 2 ще започне да функционира до няколко години. Комплексът предлага пет търговски нива с възможно най-разнообразния микс от наематели в модата, спорта, супермаркети, ресторанти, и всевъзможни атракции - от спортен комплекс през стена за катерене до най-големия филмов комплекс на Балканите с 4Д и 5Д кино и най-новия и модерен конгресен център на София Sofia Event Center на третия етаж. Това е първият лайфстайл мол, най-големият за момента в България, с най-много отдаваема площ - 80 хил. кв.м, с най-много търговски нива - 5, с най-голям паркинг - 1500 на етаж -2 и 450 на открито... Суперлативите не спираха в деня на откриването - 28 март, лентата на откриването прерязаха Давид Михайлович, управител на фирмата инвеститор "Булфелд", областният управител Данаил Кирилов и столичните зам.-кметове Любомир Христов и Дончо Барбалов. Инвестицията е 150 млн. евро. Първият лайфстайл и най-голям български мол има 190 хил. кв.м разгъната площ и 80 хил. кв.м отдаваема площ с подземен паркинг за 1500 и надземен за 450 места. Комплексът е с 82% отдаденост под наем, част от наемателите ще отворят малко по-късно поради техническите си срокове. Изгледът към Витоша е най-голямото предимство на ключовата ситуация на новия комплекс, изтъкнаха проектантите на мола Рафаел Валенсия и Пиърс Мохан от RTKL, една от най-големите проектантски фирми в света, специализирана в молове с 4 млн. кв.м проектирани търговски площи в експлоатация. Ако молът е град на закрито, ние вкарваме природата вътре - вода, зеленина, градини, каньон, подчерта Мохан, който благодари за успешната работа в синергия с инвеститора "Булфелд" на българските проектанти от "ПроАрх" и "Планинг", на строителя - фирма "Комфорт". Съзвучие между човек и природа, град и планина, вкарване на природата в мола са ключови за концепцията. Водата играе особено важна роля в целия комплекс, като водните атракции, фонтани и гейзери са на всяка крачка, пред и около входовете и вътре в комплекса. Движението в комплекса следва логиката на метафората на трансценденталното движение по вертикала - чак до кралските градини на последното ниво с впечатляваща гледка към планината. 60% от магазините са отдадени под наем. От 10 на 5 години се промениха след кризата стандартните срокове на наемните договори, коментира Марин Караколев, старши консултант във "Фортън" и официален говорител на Paradise Mall. Очаква се традиционно преразпределение на посетителите на моловете, свързано основно с търговския микс, с концепцията и с локацията. Наситеността на търговските площи в България - 84 кв.м/1000 души, все още е в пъти по-малка от средното за Европейския съюз - 215 кв.м/1000, показателят за София е 205 кв.м/1000. Локацията Paradise Centеr е с отлична стратегическа позиция от гледна точка на комуникации и достъпност в София на три пътни артерии: бул. "Черни връх", ул. "Сребърна" и бул. "Тодор Каблешков". Удължаването на метролиния М2 предвижда метростанция "Парадайс" с директен вход към -1 ниво на търговския център. По време на строителството са реконструирани пътната и канализационната инфраструктура в района, изграден е подземен паркинг за 1500 и надземен за 450 автомобила. Зоните Търговската част е на пет нива – четири надземни и едно подземно. Трите надземни етажа - партер, първо и второ ниво, са разделени на зони, организирани около трите основни пасажа - "Гранд каньон", "Сънрайз теръс" и "Парадайс булевард", и около четири вътрешни площада - "Южния площад", "Северния площад", "Централния площад" и "Градината". - Булевардът - наподобява истинска търговска улица, с дървета, модни магазини от висок и средно висок клас, банки, аптеки, магазини за бижута и подаръци - Каньонът и Терасата - с природно идентичен дизайн, емблематично за интериора - Градината - в сърцето на проекта сред дневна светлина, два водопада и езеро с мост в централния атриум. Търговският микс Всички големи международни вериги у нас откриват свой ключов обект в Paradise Centеr и ще предложат своите най-нови концепции за България и региона. Забавленията за цялото семейство включват басейн с олимпийски размери, Playground с най-голямата боулинг зала у нас, 14 киносалона, зала за катерене на Walltopia, много различни и нови формати ресторанти и кафенета. Тук е разположен и новият конгресен център Sofia Event Center (SEC) - отлично място за конференции, семинари и разнообразни културни прояви в ежеседмична програма. Част от търговските обекти все още не са открити като увеселителния парк на покрива и кафетата и ресторантите на терасите. По етажи - Етаж -2 - паркинг за 1500 автомобила - Етаж -1 - хипермаркетът "Карфур", магазин за черна и бяла техника "Технополис", магазини за мебели - Партерът на мола - традиционно е най-разнообразният търговски микс - Етаж +1 - микс от стоки от среден и висок клас и спортни стоки - Етаж +2 - първият от лайфстайл сегмента - 4 големи ресторанта, боулинг, заведения за бързо хранене, тераса, тематични увеселителни зони - Етаж +3 - конферентна зала SEC, Orange фитнес център, ресторанти, нощни заведения, Walltopia комплекс за катерене. Ключови наематели - Carrefour - 8200 кв.м - "Технополис" - 3200 кв.м - Cinema City - 14 зали, най-големият комплекс в България и на Балканите на веригата, за пръв път в България - 4Д и 5Д - Ключови магазини на всички модни марки като Inditex - 5500 кв.м, Zara - 2700 кв.м, H&M - 2000 кв.м, LCWaikiki, LPP, Водещата верига от Великобритания Marks & Spencer ще отвори своя първи за Балканите магазин с нов модерен стил, поднесен в "Concept 11" - Orange фитнес център - за пръв път отваря в София с фитнес център, плувен комплекс, скуош зала - Walltopia комплекс за катерене и свободно време - Playground Paradise Land - първи тематичен увеселителен парк по проект на водещия италиански дизайнер Валерио Мацоли, известен с проектирането на атракции за DISNEYLAND по цял свят, с 11 атракциона, сред които тематична "Шоколадова фабрика" за цялото семейство. - Sofia Event Center SEC - нов модерен комплекс за конгреси, конференции и делови прояви с 2000 места Атракции - SPA и фитнес комплекс с басейн - ледена пързалка - най-големият в София кинокомплекс - открит атракцион тип лунапарк Водни ефекти - "Гейзерът" - фонтан със струя на 15 м - водопадна каскада в основния атриум - символ на отворено пространство сред природата * водните атракции са придружени освен със светлинен и със звуков съпровод. Декоративни форми - изображения природни форми и явления - т.нар. звездни небеса са изразителни таванни форми, пластично използващи светлината за създаване на усещането за ясна лятна нощ - забележителна пластична стена в "Каньон" - декоративен израз на отвесен каменен рид с уникални светлинни процепи - цветове и форми в настилките и облицовките в приглушени естествени цветове. Светлина Редуването на пространства с различен интензитет на осветеност предлага интригуваща атмосфера, оберлихтите осигуряват естествена осветеност. Специфични слънцезащитни елементи в "Градината" създават игра на светлини и сенки подобно на гора в летен ден. Акустика Добра чуваемост в общите пространства благодарение на акустичен модел на системата, акустично ефективни материали, перфорирани повърхности, релефности във вертикала и по таваните. Детайли - Четирите надземни етажа са с височина от 6 до 7.50 м. Светлата височина в търговските етажи е минимум 4.30 м под окачения таван - Подземен паркинг - на 2 нива с два входа от ул. "Сребърна" и от бул. "Тодор Каблешков" и два изхода към ул. "Сребърна" и към бул. "Черни връх" - При северния вход голямата денивелация от 3.50 м е използвана за постигане на ефектни водни каскади и озеленени площи - Конструкцията е моноблокова без температурни и сеизмични деформационни фуги, което позволява свободно планиране на вътрешното пространство, атриумите и ескалаторите, подобрява сеизмичното поведение, запазва центъра на коравина непроменен по височина в трите подземни нива. Основната ос при "Парадайз център" е 8.40x13.30 м, като в зоната на атриумите подпорните разстояния нарастват до 30 м, а конзолните издавания до 11 м - Навсякъде са ползвани висококачествени осветители с ниски загуби и дълъг живот, LED ленти и индукционни лампи - Консумираната ел. енергия се отчита дистанционно от индивидуални електромери - 100% покритие на WiFi - ВМS системата следи състоянието на всички системи - Допълнителните инвестиционни разходи за BMS системи за управление - около 20% от стойността на климатичната инсталация, се изплащат от редукция на експлоатационните разходи.
Източник: Строителство Градът (01.04.2013)

Неработещият мол в Плевен, вдигнат на мястото на взривената тютюнева фабрика, бе продаден от частен съдия-изпълнител, предаде Kmeta.bg. В сградата на съдебната палата беше излъчен победителят в наддаването, предложил цена 13 млн. лева при първоначална 10.6 млн. лв. без ДДС. От офиса на съдия-изпълнителя Татяна Кирилова отказаха да назоват купувача по негово изрично настояване. По непотвърдена информация обаче стана ясно, че това е дъщерно дружество на „Райфайзенбанк България“ . Банката е кредитор и в нейна полза е бил ипотекиран имота. Също по неофициални данни въпросното дружество печели наддаването с 13 млн. лева пред друг участник. Продажбата ще бъде финализирана след внасяне на сумата. Според досегашния собственик – сирийския бизнесмен Аладин Харфан, в търговския комплекс са инвестирани близо 80 млн. лева. Молът е на разгъната застроена площ 47 882 кв. метра, има две подземни, три надземни и три междинни нива. Молът бе построен през 2011 г. и трябваше първо да отвори врати точно на 8 март. Тогава около 60 на сто от помещенията бяха ангажирани. В сградата освен търговски обекти трябваше да има четири киносалона, ресторант и други заведения за хранене, кафенета и внушителен детски център на около половин декар площ. Следваща година откриването пак беше отложено, докато ал Харфан се отказа да експлоатира комплекса заради кризата. На един от етажите трябваше да има магазин на веригата „Карфур”.
Източник: Други (11.04.2013)

Забавено от Carrefour Гръцкият представител на Carrefour в момента не плаща почти на никой от доставчиците си в България, оправдавайки се с временни финансови затрудения, съобщиха в сряда няколко производители, цитирани от "Регал". Сумата на просрочените плащания към местни компании вероятно е от порядъка 20-30 млн. лв., като средното забавяне е около 40-45 дни. Временните затруднения на веригата вероятно са заради балканската експанзия на компанията - собственик на франчайз правата - Marinopoulos Group. Дружеството "КМБ България", което представлява Carrefour в нашата страна, бави плащанията си от януари, показаха разговори с десетки компании. От миналата пролет то е еднолична собственост на Marinopoulos Group. В началото на април то е опитало да удължи срока на отложените плащания, а тези дни е започнало и да отказва вече потвърдени заявки за стока, съобщи "Регал". Заради забавянията много доставчици изпитват финансови затруднения, а други направо спират да работят с веригата. Доставчик разказа пред "Капитал Daily", че в договорите е предвидено плащане от страна на "КМБ България" в рамките на 55 дни за нехранителни стоки и на 30 дни за хранителните. Средното просрочие е 45 дни. Ако то се добави към допустимите срокове за плащане, става ясно, че не са получени суми за доставени преди 100 дни артикули. "Действително имахме оплаквания, че от Carrefour бавят плащания. Ние им изпратихме и официално писмо, те ни отговориха, че разбират, но имат затруднения", коментира заместник-председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Симеон Присадашки. Картината явно е шарена и специално при хранителните стоки все пак някои производители получават суми. "Различно е, на големите гледат да плащат по-рано, на по-малките бавят суми, а на някои не плащат. То няма и как да се свържеш с тях, пишем писма, търсим ги, но нищо не можем да направим, неоткриваеми са", коментира представител на хранителната индустрия. Производител от месопреработвателния бранш каза, че поне той не знае да има забавяне на плащания от Carrefour, но веригата поставя на компаниите "убийствени условия". "В понеделник (15 април) ни спуснаха заявка за стока, във вторник я отмениха, оправдавайки се с финансови затруднения", съобщи партньор на компанията. Той добави, че веригата е решила да съкрати складовите си наличности и е започнала да спира поръчките точно преди великденските празници, когато много компании са се надявали да направят добри обороти в магазините й. "Просто прекалиха, като се има предвид, че вече от няколко месеца ни бавят плащанията, а ние продължаваме да работим с тях", добави той. "Миналата седмица много доставчици са получили по мейлите си искане спешно да подпишат анекс, който де факто удължава срока на плащане", разказва източник. Той обяснява, че ако при храните обичайният срок за плащане е бил 30 дни и то е трябвало да бъде извършено в петъка на седмицата на падежа, сега задължението се измества за петъка на месеца на падежа. "Така, ако се пада да ви платят на 2 април, вече ще могат да бавят плащането до 26 април", добави той. Друг доставчик обясни, че му е обещано плащане на забавените суми, ако подпише анекса за удължаване на сроковете. "От декември 2012 г. аз не съм получил нито лев плащане за стоката си. През март успях да уредя среща с представител на фирмата. В резултат ми представиха нов договор, в който имаше допълнителни утежняващи клаузи. Отговорих, че ще го подпиша, но само ако получа правото да нанеса корекции в ценовата листа на продукцията си. Беше ми отказано. Преди десетина дни получих по мейла писмо, с което съм уведомен, че плащанията към мен ще се забавят с още около месец. Въвежда ми се и допълнителна логистична такса 1% върху всяка фактура. В това няма никаква логика, защото аз доставям стоката си директно по магазините", разказа собственикът на фирма за хранителни стоки. В момента той е спрял да зарежда веригата. Дилемата дали да продължават стои пред всички най-малкото защото заради временни проблеми на веригата никой не иска трайно да зачеркне отношенията си с нея. "Какъв ни е изборът? Останаха само веригите, малките квартални магазини замират, коментира представителят на месния бранш ситуацията. Доставчици, които обмисляли да спрат зарежданията, получили неофициални уверения, че до края на месеца ще получат дължимите за март суми. Това временно ги успокоило и решили да изчакат още 2 седмици. Всъщност забавените плащания не са нов проблем за българския пазар. Пионер в дисциплината беше "Пикадили", където месеци преди продажбата й от сръбския собственик Мирослав Мишкович на белгийската Delhaize изтеглящият се инвеститор просто си прибра кешови средства. Явлението е било присъщо и на по-малки вериги като "Фамилия", "Европа" и т.н. Първите индикации за финансови проблеми с "КМБ България" започнаха да се появяват още през септември миналата година. Тогава отделни банки са отказвали на доставчици да застраховат плащанията им от Carrefour, макар че го правят за другите търговски вериги, каза източник, цитиран от "Регал". Заради липсата на яснота в средите на производители и търговци се ширят различни версии за затрудненията на "КМБ България", но преобладава тезата за бързо разрастване. Според най-популярната причината е скорошната покупка на албанската верига магазини Euromax от страна на Marinopoulos Group. Сделката бе за 23 супермаркета и бе обявена в края на март. След като миналата година бе отворен и първият обект на Carrefour в Скопие, в момента започва и експанзия в Сърбия. Успоредно с това върви и ударно разрастване в България. В рамките на няколко месеца компанията отвори три хипермаркета - в Bulgaria Mall, в Paradise Center и в Стара Загора, а също и в супермаркети в различни градове. Оборудването и зареждането на магазините вероятно също е натежало финансово. А хипотезата е, че отварянето на новите обекти е било нужно, за да изпълни дружеството ангажиментите към франчайз партньора си Garrefour. В България веригата е сред средно големите. По неофициална информация от пазара приходите й за миналата година са били около 250 млн. лв., което с добавените обекти означава месечен оборот от над 20 млн. лв.
Източник: Капитал (17.04.2013)

Стандартно за Carrefour, неприемливо за доставчиците Ден след новината, че френската търговска верига Carrefour е забавила с месеци плащания към български доставчици, от компанията представител на марката - "КМБ България", реагираха, че случващото се е стандартна търговска практика в Западна и Централна Европа. Оттам допълниха, че ръстът на доставчиците и на техните обороти в Carrefour е довел и до увеличение на административните процеси, но целта е да се подобри организацията на работа. Не коментираха обаче твърденията, че в основата на забавените плащания стои бързата експанзия на веригата на Балканите. Междувременно производители и дистрибутори, които работят с "КМБ България", посочиха, че компанията опитва да предоговори генерално сроковете за разплащане, като ги удължи с 20-30 дена. По думите им това е изолиран случай на пазара, докато останалите вериги продължават да спазват стандартните периоди - 30-35 дни за хранителни продукти и 50-55 дни за нехранителни. Партньори на Carrefour обявиха, че веригата бави текущите си плащания средно с 45 дни, като в някои случаи все още дължи пари за стоки, доставени през януари. Освен това много от тях са получили по пощата анекс към договорите си с "КМБ България", който опитва да превърне отлагането на плащанията с 20-30 дни в стандартна практика. Получаването му съвпада с годишните преговори между търговци и доставчици, при които се уговарят нови условия за работа, включително срокове за разплащане и отстъпки при доставки. За повечето вериги зимните и пролетните месеци са именно такъв период, а дистрибуторите го определят като "време за извиване на ръце". "В анекса на "КМБ България" пишеше: "Очакваме да го върнете подписан." Но ние нямаме никакво задължение и намерение да се съгласим с него", обясни доставчик на Carrefour и допълни, че това мнение е споделено и от други колеги, с които е общувал. Фирма от хранителния сектор, която работи с веригата, разказа, че до момента всяка пусната фактура се е плащала до 30 дни по-късно. Тоест ако е пусната на второ число от месеца, плащането е постъпвало на второ число следващия месец. При новите условия на "КМБ България" обаче занапред плащанията в подобен случай ще идват не в началото, а в края на следващия месец, т.е. отсрочката вече нараства до 60 дни. Според компанията, пожелала анонимност, при бързооборотния бизнес, какъвто са храните, подобни срокове може буквално да фалират много производители. Представители на сектора обясниха, че в страната, а и в чужбина сроковете за плащане са почти еднакви. За свежите хранителни продукти този срок е най-кратък - около 30 дни, а за нехранителните - около 50, най-много 60. "Това са максималните срокове, при които производителите могат да оцеляват финансово. Всяко забавяне и с 10 дни може да се окаже фатално и да събори предприятието", обясни мениджър на голяма търговска верига. Затова и през годините в Европа се е стигнало до баланс - кой е пределният срок, който доставчикът може да издържи. Търговските вериги в страната работят с почти еднакви срокове на плащане и никоя друга извън Carrefour не е поискала удължаване, показа и анкета на "Капитал Daily" сред доставчици. Затова и те намират обясненията на "КМБ България", че въвежда стандартни за Западна и Централна Европа практики, за неоснователни. Доставчиците се позовават и на промени в Търговския закон от края на февруари, които наложиха 60-дневен срок за плащания по търговски сделки. Представител на българска търговска верига посочи, че макар и текстовете да допускат по изключение и по-дълги срокове, като цяло са внесли ред на пазара. Но законът може да доведе до съдебни спорове, а при работа между партньори ключови са комуникацията и търсенето на изгоден за двете страни баланс.
Източник: Капитал (18.04.2013)

Премиерът Марин Райков призова всички търговски вериги да представят годишните си финансови отчети. Супермаркетите от години заобикалят това законово задължение, за да не правят публично достояния оборотите, печалбите и загубите си. “Не е добра практика отчетите да не се публикуват и вместо това да плащат глоба”, каза Райков. Той не пожела да даде примери кои вериги не са публикували финансовите си резултати. Райков добави, че на срещата си с представители на хипермаркетите на 23 април е поставил въпроса за присъствието на български продукти по щандовете на магазините в чужбина. “Формите за това са известни - организиране на седмици на български продукти, промоции на родни стоки”, каза Райков. Той за пореден път изрази желанието си камионите, които зареждат магазините с вносни стоки, да тръгват за чужбина пълни с наша продукция. От срещите си с производителите и с веригите премиерът установил, че между част от тях “невинаги е лесно да бъде установен диалог”. Според него всички възражения на производителите, свързани с размера на таксата за достъп до магазините, отлагането на плащанията за доставчиците и други теми, могат да бъдат обсъждани от двете страни в “цивилизован” разговор.
Източник: Труд (25.04.2013)

Веригата за бързо хранене "Аладин фуудс" отчете 21% ръст в оборота за последната година. Общите приходи, реализирани от компанията през 2012 г., са на обща стойност 18.1 млн. лв. в сравнение с 14.9 млн. лв. година по-рано. Финансовият резултат също се подобрява - отчетената за изминалата година балансова печалба е в размер на 297 хил. лв. спрямо 151 хил. лв. за 2011 г. Очакванията за 2013 г. са приходите да достигнат между 25 и 27 млн. лв. Експанзията Компанията е основана от сирийския инвеститор с български паспорт Аладин Харфан през 1998 г. под наименованието "Аладин дюнер". През 2011 г. е преименувана на "Аладин фуудс", като през същата година начело на бизнеса застава един от синовете на Харфан – Калед. През последните две години веригата залага на експанзия, като до момента в страната работят 22 обекта с марката Aladin Foods. От тях девет са в столицата, като три са открити в рамките на последния месец, уточняват от компанията. Плановете са до края на годината да бъдат открити още пет заведения за бързо хранене на територията на страната. "Развитието ни в краткосрочен план включва броят на обектите на територията на град София от 9 да достигне 20, а в страната да присъстваме във всеки град с население над 50 хил. души", коментира управителят на веригата Калед Харфан. В допълнение от компанията планират предлагане на възможности за развиване на франчайз дейност, както и за доставки по домовете. Освен директни продажби към крайни клиенти бизнесът на компанията включва и производствена дейност. Тя е съсредоточена в разположената край Пловдив фабрика за разфасовка на пилешко месо, фурна за арабски хляб, цех за обработка на картофи, както и цех за производство на патентован от веригата бял сос. До края на годината предстои откриване на склад и в Русе, допълват от дружеството. По думите на Калед Харфан сред водещите цели на компанията е и разширяването на дейността чрез навлизане на чужди пазари. От веригата проучват възможностите за започване на бизнес и в Румъния, като предпоставка за това ще е и откриването на склада в Русе. Растежът на бизнеса логично води и до увеличаване на персонала. От дружеството посочват, че през последните две години броят на служителите расте прогресивно, като към момента "Аладин фуудс" е работодател на 533 души. Групата "Аладин" Освен в развиването на веригата за бързо хранене Харфан има бизнес интереси и в продажбата и сервиза на климатична и бяла техника, строителството, здравеопазването и транспорта. През 2007 г. Харфан получи сертификат за инвеститор клас А за проекта за изграждането на Mall Pleven. Кризата обаче засегна реализирането на проекта, като планираното за 2012 г. отваряне на търговския център беше отложено с обяснението, че това се случва по искане на един от ключовите наематели – веригата "Карфур". В началото на тази година Mall Pleven беше обявен за продажба от частен съдебен изпълнител заради дългове на инвеститора.
Източник: Капитал (06.06.2013)

Plaza West - нов тип в разнообразието от търговски комплекси Арх. Илиев, как започна работата по проекта Plaza West? - Plaza West, чийто строеж започна от около 2 месеца, е най-новият многофункционален търговско-развлекателен комплекс. Проектът се намира в западната част на столицата, в квартал "Люлин" и на строящата се западна дъга на Софийския околовръстен път. Каква е концепцията и кой е нейният автор? - Работата по този проект започна преди 5 години. Това е проект, за който имаме разработени над 15 концепции. Целта беше да се установи най-добрият вариант като големина, съдържание и микс на търговските площи, който е най-подходящ за този район на града и за бизнес плана на инвеститора. Разработени бяха варианти от голям многоетажен комплекс до хипермаркет само с търговска галерия. Така ние като автори на концепцията смятаме, че трябва да се работи в постоянна комуникация с инвеститора, докато се постигне най-добрият баланс между търговски площи, площи за паркиране и съдържание на развлекателната част. Какво е предизвикателството на заданието на инвеститора? - Разработените различни концепции бяха комуникирани със съответните ключови наематели и след получените препоръки и желания от тях ние направихме окончателния според нас добре балансиран търговски микс. Plaza West ще се състои от различни по големина търговски площи, като общата отдаваема площ е 25 600 кв.м, а разгънатата застроена площ – 37 750 кв.м. Голяма част от търговските площи вече са заети. Френската верига за спортни стоки и лидер в бранша Decathlon нае над 3000 кв.м и ще отвори врати заедно с откриването на търговския комплекс. Decathlon предлага облекла, уреди и аксесоари за над 65 вида спорт на достъпни цени. Миксът от наематели в Plaza West включва също хипермаркет на Carrefour, който се помещава на 9500 кв.м, съвместен магазин на търговската верига "Зора" и мебелната къща Homey – 2650 м2, кино "Арена" с шест зали, магазини за дрехи и обувки, аксесоари, козметика, черна и бяла техника и други стоки на водещи модни производители и световни марки, както и ресторант и заведения за бързо хранене. За най-малките е предвиден и специален детски кът. На какво ще залага концепцията като основна идея? - Въпреки схващането, че пазарът се е наситил на такъв тип обекти, Plaza West е замислен като търговски комплекс, разположен в периферията на града. Ролята му е да допълни системата от търговско обслужване в района, в който е ситуиран, като същевременно благодарение на бързия достъп до него може да бъде посетен и от клиенти, които са от по-отдалечени части на града или даже такива, които са транзитно преминаващи. Тук основно се набляга на мащабни търговски единици. Не е случаен миксът от наематели. Такъв тип вериги търсят големи площи, които трудно биха намерили в центъра на населеното място. Идеята е да се предостави максимално удобна площ за тях, комбинирана с добра естетика и функционалност на общите част с цел удовлетворяване нуждите на крайните клиенти. Какви са графиците за реализация? - Относно реализацията във времето е важно да се спомене, че въпреки затрудненията на пазара проектът се движи добре в сроковете и очакваме да бъде открит през пролетта на 2014 г. Какво е мястото на този мол сред съществуващите проекти? - Това ще е една година след откриването на т.нар. първи лайфстал мол в България и хората неимоверно ще правят паралели. Важен е фактът, че в страната се наблюдава разнообразие в типологията на търговските центрове, които се планират и проектират. Plaza West може да се нарече търговски комплекс от крайградски тип, типичен търговски обект, познат от практиката на колегите в САЩ и Западна Европа, докато лайфстайл моловете залагат на разнообразие от функции извън чистата търговска дейност, чието място е по-близо до центъра на града. Така че Plaza West ще привнесе нов тип в разнообразието, което се изисква от страна на пазара и инвеститорите. Какъв е теренът в градския контекст? - Типът на мола се обуславя до голяма степен от избора на локация. Plaza West е разположен на терен затворен между ул. "Ицках Грациани" (кв. "Люлин") и новостроящата се западна дъга от софийското околовръстно шосе. Използвайки денивелацията (6 м между улицата от кв. "Люлин" и околовръстното), ние решаваме на различни нива подхода за клиента и зареждането на хипермаркета и магазините, като осигуряваме директна връзка на големите наематели ("Карфур" и "Зора") с техните зони за зареждане. Както винаги, в нашите проекти обръщаме много сериозно внимание на достъпа (вход-изход за автомобили и пешеходци от квартала). Паркингът е също решен основно на ниво терен (кота 0.00) и имаме покрив паркинг (на кота +6.00), който създава лесен и удобен достъп към второто ниво на комплекса, където е разположена развлекателната част с кина, детска зона, ресторанти и заведения за бързо хранене.
Източник: Строителство Градът (24.06.2013)

Текстил и облекла: Поръчките се завръщат Повишение на българския експорт на текстил и облекло. Преориентация на поръчки на световни модни марки от Китай към България. Подобрена конюнктура на външните пазари, но и повишена кредитната задлъжнялост в сектора. Свиващо се търсене. Накратко – сложна година. Това в резюме описва изминалата 2012 според Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и тестил (БАПИОТ). Заради повишение на цената на труда и на транспортните разходи от и до Китай много европейски възложители на поръчки се завръщат. Географското положение на страната ни, модерните машини, технологичните възможности плюс гъвкавостта на шивашките предприятия правят България предпочитан партньор за модни компании от Италия, Франция, Германия и др. В края на 2012 г. само 23% от гръцките дрехи например са се произвеждали в Гърция, твърди тамошното сдружение на компаниите, работещи в сектора на плетивата и готовите облекла (СЕПЕЕ). Пак според същата организация България е производител номер едно на гръцки облекла с дял от 57%. Страната ни запазва своята конкурентоспособност и заради ниските работни заплати, и заради изградения имидж за добро качество. Тези фактори са особено важни при поръчка на по-малки серии елитни маркови облекла. Тенденцията на завръщане е благоприятна, но не окончателна, защото Китай все още отстоява позициите си на лидер в шиенето по поръчка. Това твърдят експерти от сектора и посочват, че засега около 12 млн. китайци изработват дрехи на ишлеме за Европа. Българският лидер от Италия Опитът на фирма "Е. Миролио" - традиционен лидер в секторната класация на "Капитал", откроява още една световна тенденция. А тя е, че който изнася колкото е възможно по-надалеч, има повече шансове за успех във време на криза. Според официалните статистики, докато бизнесът с облекла и текстил в Европа (с изключение на Германия) намалява, той расте постоянно в извъневропейските страни. "Е. Миролио" е собственост на италианския бизнесмен Едоардо Миролио, който през миналата година получи български паспорт за особени заслуги към икономиката на страната. Миролио има текстилни предприятия в Сливен и Ямбол, хотел в центъра на Сливен, винарска изба край новозагорското село Еленово. Собственик е и на завод "Свилоза Ярн" в Свищов, както и на "Интерпред" - София. Заводът за вълна в Сливен се състои от пет цеха, разположени върху обща повърхност от 73 000 кв.м. Капацитетът му е приблизително седем милиона метра плат на година, а производственият цикъл е затворен. В Ямбол на практика има три завода – две предачници и бояджийница с пречиствателна станция, които със своите 75 000 кв.м халета се нареждат сред най-големите и модерни европейски текстилни промишлени предприятия. Заводът в Свищов е единственият производител в България на вискозна прежда rayon за текстилната промишленост и за плетачниците. Неговият производствен капацитет е 3000 тона годишно. За Едоардо Миролио в Сливен, Ямбол и Свищов работят над 2200 българи. За миналата година "Е. Миролио" отчита по-високи приходи от продажби (над 193 млн. лв.) в сравнение с 2011 г. В компанията определят 2012 като трудна година заради свитите европейски пазари и огромните задължения на държавата към български доставчици и клиенти на "Е. Миролио". Всичко това променило тежестта на експорта и маршрутите за износ – преобладаващи стават продажбите не за европейските държави, а за страни извън евросъюза. В резултат днес компанията е добре приета в целия свят и е представена относително по-слабо единствено в Австралия. Промяната в посоката на износа обаче не изменя традиционната политика на инвестиции във фирмата. През миналата година в "Е. Миролио" са инвестирали в обновяване на машини и оборудване около 4.5 млн. лв., а през тази година плановете са за двойно повече и за откриване на още 150 - 200 работни места. Подгласниците - прежда и възглавници Тази година няма промяна и при втория в класацията на "Капитал" за сектора – това е фирма "Булсафил". Компанията е дъщерна на италианския производител Safil. Намира се в индустриалната зона край Пловдив - село Скутаре. Инвестицията започва на зелено, с годините фабриката поетапно е разширявана и сега се простира на 200 хил. кв. метра. Във фирмата работят 550 души, които произвеждат повече от 7000 тона годишно камгарни прежди. От предприятието определят 2012 като "трудна, но положителна" и като "редовна трудова година". Доволни са, че успяват да поддържат добър оборот, макар и с лек спад спрямо 2011. "Булсафил" изнася 98% от продукцията си в целия свят. Трети в топ 10 за сектора тази година е троянската фирма "Калинел". Компанията не подаде данни за предишната класация на "Капитал", но по традиция е в топ 5 в секторното подреждане. "Калинел" е основана през 1994 г. в Троян от инж. Марин Радевски и стартира дейността си с производство на вата за мебелната и шивашката индустрия. Днес фирмата е водещ производител на възглавници за спане и декоративни възглавници, на калъфи за матраци и матрак протектори, на завивки, като и на полиестерна вата. Притежава производствена площ от около 36 000 кв.м и изнася продукцията си за Европейския съюз, САЩ, ОАЕ, Израел, зарежда и веригите "Кауфланд", "Теско" и "Карфур" и е сред основните доставчици на ИКЕА. "Калинел" бележи възходящ тренд през 2012 - продажбите са за над 81 млн. лева срещу близо 65 млн. през предходната, а печалбата скача повече от два пъти. Фирмата инвестира в покупката на терена и сградите на съседната фирма "Троян мотор" и строи на мястото нов голям цех. Вече са пуснати в действие нов склад за 60 000 палети и нова офис сграда, в която е разположен и фирменият магазин към завода. Предприятието има своя производствена база и в Червен бряг, а през 2012 купи сръбска фабрика, в която е инвестирала 1.5 млн. лв. в производство на вата. Производителността е такава, че оттук на всеки 2.4 секунди излиза готова възглавница например, а на година от базата в Троян за износ потеглят над 500 тира с готова продукция. В "Калинел" работят 1120 души на постоянни трудови договори. Само през 2012 г. са разкрити нови 80 работни места. "Ембул инвестмънт", която от години присъства в класацията за сектора, през 2012 се придвижва с една позиция нагоре – четвърта. Фирмата е дъщерно дружество на турската Emboy Yuntas Tekstil и произвежда синтетични и акрилни прежди. Компанията майка инвестира около пет милиона долара, за да отвори през 2002 г. производствени халета в южната част на Стара Загора. Днес в предприятието работят над 200 души, а продукцията заминава основно за ЕС - на производители на тъкани за облекло, за автомобилна и мебелна тапицерия и др. От компанията определят като проблем свитото търсене. Вероятно това е причината и за свиването на приходите през 2012 г. Познато присъствие "Фелдхюс БГ", "България К", "Илакати текстил" също присъстват в досегашни секторни класации на "Капитал 100". И трите компании отбелязват лек спад в приходите – резултат от свитото търсене. Тази година "Фелдхюс БГ" – Монтана, която произвежда горно дамско облекло, се покачва с една позиция нагоре - шеста, спрямо класацията за 2011. Фирмата е регистрирана през 2003 г. и е собственост на германския "Фелдхюс холдинг". Българската компания изнася 100% от произведеното и на свой ред дава работа на десетки по-малки подизпълнител. "България-К" (сега на 7-мо място) е създадена през 1931 г. от шотландската компания J & P Coats в Казанлък. С времето дружеството се превръща в един от най-големите производители на конци на Балканския полуостров. По-късно то е национализирано, а от 1997 г. – приватизирано. "България-К" произвежда памучни и синтетични конци за шевната, трикотажната, обувната и кожно-галантерийната промишленост, както и прежди за ръчно плетиво и бродерия. Крайният потребител е средноевропейската домакиня, която държи на своето хоби – бродерия и плетене. Новост за българското дружество е производство на прежда от памук/капок, която през 2012 г. започна да се предлага за пръв път в България. Капокът е пух, който наподобява памук и се получава при зрееенето на плодовете на тропическата сейба, или памуково дърво. "Илакати текстил " - Петрич, се задържа на същото осмо място, както и в класацията за 2011 г. Фирмата е учредена през 2003 г. и е собственост на Димитриос Аретулис, който продължава семейния си бизнес от Гърция. Основният й предмет на дейност е шиенето на памучни блузи по поръчка на възложители. И три премиери За пръв път в топ 10 е фирма "Балконф" (5-о място). Тя е създадена през 1991 г. от италианеца Джовани Ингирами. Компанията има две производствени предприятия – в Търговище (където се шият мъжки ризи) и в Балчик (мъжки и дамски сака, панталони, якета и др.). В тях работят над 800 души. Собствени италиански дизайнери разработват цялата гама от продукти, платовете за също италиански, а продажбите са за предназначени за целия свят. "Коутс България" също дебютира в секторната класация. Фирмата е част от британската Coats, основана преди около 250 години, която в момента има поделения в над 60 страни. В България тя предлага над 10 000 артикула в две основни направления - "Индустрия" (конци, ципове, копчета, подлепващи материали, машинни игли, ножици, креди) и "Ръкоделие" (конци за ръчна бродерия и за плетене, щампирани гоблени и комплекти за бродерия, прежди и др.). За пръв път в класацията за сектора присъства и "Аглика" - Велико Търново, която е на десета позиция. Фирмата произвежда основно хавлии и халати, но през последните години добави и изделия от полар, спалньо бельо, олекотени завивки, възглавници. Бизнесът е поделен между две предприятия – "Аглика" във Велико Търново и "Аглика трейд" в Твърдица. Компанията има патент и произвежда специален вид кърпа – "Дабълфейс", която е синтез между микрофибър и памук. През 2012 "Аглика" отчита по-високи приходи в сравнение с предходната година и очаква ръст от 40-50% през 2013. Във фирмата предстои преминаване към многосменен режим на работа и откриване на нови работни места. Четири фирми можеха и тази година да заемат своето място в класацията Ттп 10 за сектора, ако се съди по резултатите им от 2011 г., но не подадоха данни. Това са "Дзалли", "Яна", "Балкантекс" и Джи Ем Ти.
Източник: Капитал (17.07.2013)

Такси от мола Със сигурност повечето ресторанти и магазини с много посетители биха направили всичко възможно клиентите им да се чувстват уютно и да се придвижат възможно най-бързо. За съжаление обаче възможностите им стигат до това да поръчат такси по телефона и ако посетителят няма конкретна фирма предвид, да повикат тази, с която работят най-често. Дългосрочни договори, които да осигуряват само на една таксиметрова компания възможността да обслужва всички преминаващи, има само на три места в града – на Централната автогара, на летището и пред търговския център The Mall в София. В останалите случаи стоянките са нерегламентирани – охраната на някои заведения събира такси от водачите, за да могат да паркират отпред. Причината е, че общината, а не баровете, е собственик на пътното платно. Затова условията, при които се провеждат търговете за тези стоянки, обикновено се обсъждат разгорещено от всички в опит да отгатнат дали процедурата е честна, или е структурирана, за да бъде спечелена от определена фирма. По този начин тема през тази седмица е обявата за търг от "АП Ритейл I", собственик на търговския център The Mall, за 15 места за таксита пред мола. Според представителите на такси компаниите условията в процедурата обаче стесняват избора на победител само до една фирма – това е "Евролийз такси 91888". The Mall и през миналата година е направил тръжна процедура за такси компания, която да обслужва клиентите на търговския център. Паркингът пред сградата се поделя в пропорции между мола, магазин "Карфур" и офисите в сградата. На стоянката за таксита и в момента чакат колите на "Евролийз". До 8 август "АП Ритейл I" ще приема заявки от желаещите да сключат едногодишен договор с опция за още една година. За да участва в процедурата, таксиметровата компания трябва да отговаря на шест условия, в противен случай документите й няма да бъдат приемани. Кандидатите трябва да оперират с поне 80 автомобила, които да бъдат управлявани от шофьори на трудов договор с превозвача. Колите трябва да бъдат с първа дата на регистрация не по-рано от 31 декември 2008 г., т.е. на не повече от пет години. Дневната тарифа да е не повече от 80 стотинки с ДДС на километър. Освен това автомобилите трябва да осигурят място на покрива, за да поставят определена от собственика на мола рекламна табела. Компанията победител трябва да осигури координатор, позициониран на място, и минимум 10 автомобила на разположение на мола през работното му време. То е до 22 часа, но киното и едно от заведенията затварят в 1.30-2 ч. през нощта. От мола съобщават, че ще допускат до паркинга свободно такситата на всички фирми, които "могат да оставят техни клиенти и да чакат за потенциални на някои определени паркинг места", но не и на стоянката на фирмата победител. Търгът ще бъде след 21 август, докогато се приемат документи, и освен шестте критерия ще спечели този, който предлага най-висока наемна цена за място на стоянката. Управителят на "Евролийз такси" не беше открит в офиса, но оттам потвърдиха, че ще участват и отговарят на условията. Нито една друга компания в София обаче не отговаря на всички шест изисквания на мола. Основният препъникамък са трудовите договори. Повечето фирми имат с шофьорите договори за франчайзинг за ползване на марката да изпълняват изискванията й за обслужване на клиентите, да получават адреси и в повечето случаи – да ползват и изплащат коли на лизинг, които фирмата е осигурила. Малка част от действащите таксита в София са автомобили, чиито водачи вече са изплатили лизинговите вноски и те са техни собствени, но те отново не са на договор към превозвача. Само при три фирми водачите са директно на трудов договор – това са "Евролийз такси", "За един долар" и Green taxi. Често при получаването на лиценза на таксито фирмата сключва трудов договор с водача, ако той е формално изискване за получаване на лиценз от общината, и след това го разтрогва бързо и водачът започва да се осигурява от собствената си фирма или едноличен търговец. Компаниите намират две от условията за показателни, че единствено "Евролийз такси" ще могат да участват за стоянките и да предложат наемна цена. Едното е, че кандидатът трябва да има поне 80 коли. Големите такси компании в София разполагат с минимум 500 таксита, а според конкурентите им "Евролийз" е с около стотина. По-малка от тази бройка са колите на Green taxi. От "За 1 долар" обявиха, че няма да участват, защото смятат, че процедурата е с предизвестен победител. "Ако паркингът е частен, собствениците са в правото си да си направят търг там да паркират бентлита, хеликоптери и каквото превозно средство е удобно за клиентите, но такситата са част от обществения превоз и общината трябва да предостави стоянки на всички желаещи да извършват тази услуга на места, където има много клиенти, или в близост до тях", коментира Ромео Ценков, собственикът на такси компанията "За 1 долар" "Ние няма да участваме, защото не отговаряме на едно от условията, тъй като нашите водачи не са на трудов договор с фирмата. Ако сме решили да возим клиентите на The Mall с мерцедеси и на цена 30 стотинки, какво ни прави по-непривлекателни и какво е отношението на трудовия договор към обслужването", коментира Людмил Лазаров, управител на "ОК Супертранс". От самата компания, собственик на търговския център, коментираха, че правят процедурата за втори път, но не съобщиха каква е сегашната наемна цена, за да не се влияят кандидатите. На въпроса защо водачите трябва да са на трудов договор отговорникът за събирането на документите съобщи, че това са условията на собственика.
Източник: Капитал (04.08.2013)

Новият закон за търговските вериги ще сложи край на безобразните надценки на стоките. Това обяви червеният депутат Захари Георгиев, който участва в изготвянето на проекта. Ден по-рано стана ясно, че друга драстична идея предвижда големите вериги хипермаркети да не работят през уикенда, за да се подпомогнат малките магазини. "Заедно със Спас Панчев прегледахме законодателството в тази посока на Франция, Германия, Финландия, Белгия, Чехия и със сигурност мога да кажа, че у нас всичко е за сметка на българските производители и крайните клиенти", коментира пред "Стандарт" Захари Георгиев. "Работим по вариант и за регламентиран таван на надценките, които търговците слагат", допълни още той. Колегата му Спас Панчев пък уточни, че по въпроса за работното време на търговските вериги предстоят обществени дискусии. "Като цяло законът, който предвиждаме, трябва да регламентира отношенията търговска верига-производители-доставчици", каза Панчев. И допълни, че законопроектът ще е готов през октомври, като преди това ще се коментира и с бранша и в парламентарната група. В БСП посрещнаха със смесени чувства идеята за нормиране на работното време на хипермаркетите. Червените се стреснаха от реакцията в социалните мрежи и острите критики, че искат да върнат социализма. А на "Позитано" 20 телефоните вчера прегрели от привърженици на идеята и противници на бакалиите. "Работим по въпроса за подпомагането на българските производители", коментира лаконично шефката на социалната комисия Корнелия Нинова. Предложението да се свие работното време на веригите обаче буквално взриви бранша. Големите търговци бяха удивени, че подобна крачка се предприема в страната, и то точно в момент на икономическа криза. "Във Франция, Германия, Дания се върви точно в обратната посока. Заради синдикатите работата на магазините в неделя беше забранена, но това се променя. Целта е да се увеличат оборотите и да се спасят работни места", коментираха от една от големите търговски вериги. "Плащаме на час, ако се спре работата в събота и неделя, това означава драстично намаление на заплатите на служителите ни", обясниха от друга. Според големите играчи в бранша подобно решение би противоречало на всички европейски закони и ще наруши драстично изискванията за конкурентна среда. Малките магазинчета обаче ликуват. Те се радват, че ако се приеме това предложение, оборотите им в събота и неделя ще скочат значително. Повечето обаче не вярват, че някой ще се опълчи срещу гигантите в бранша. "Хората основно пазаруват в почивните дни, затова и тогава МЕТРО, "Кауфланд", "Карфур" и останалите вериги са препълнени от народ. По 10 каси работят и опашките не спират от сутрин до вечер. Ако в почивните дни те не работят, целият този поток ще се изсипе в малките магазинчета, които едвам кретат", убеден е 48-годишният Тодор Христов, който върти малък супермаркет в бургаския комплекс "Изгрев". Повечето от колегите му споделят същото мнение, но има и търговци, които са песимисти. "Нищо няма да се промени, дори и да не работят в събота и в неделя, хората ще ходят през седмицата заради промоциите и ниските цени. В малките бакалии със сигурност ще се вдигнат оборотите, но няма да е драматична разликата. Причината е, че гигантите могат да си позволят да свалят цените, защото разчитат на голям оборот, а ние не можем да бъдем конкурентоспособни. Така че които клиенти са решили да си купят един стек евтино олио или брашно, пак ще отидат при големите в удобно време", твърди друг бургаски търговец, който има бакалия в жк "Меден рудник". "Крайно време беше държавата да се погрижи за закрила на българския бизнес", заяви пред "Стандарт" Красимир Станев, собственик на два магазина за месо в Плевен. Според него веригите не само убиват малките магазини, но и натискат производителите да продават стоките си под себестойността. Самите производители са разколебани от новата идея. Притесненията им са дали кварталните бакалии ще могат да гарантират оборота, който сега предлагат веригите.
Източник: Стандарт (28.08.2013)

"Флорина" е с нов собственик Две години след като производителят на соковете "Флорина" сякаш намери решение за проблемите си с придобиването й от страна на българския холдинг "ВМ финанс груп", изглежда, тя отново e изпаднала в специална ситуацията. За това поне говори името на новия й собственик - регистрираното на британския остров Гърнси дружество "Ню Юръп спешъл ситюейшънс лимитид" (New Europe Special Situations Limited). Информацията за сделката е обявена на информационния сайт на Българската фондова борса - x3news. Според съобщението "ВМ финанс груп" е продал 100% от акциите на "Болкан бевъриджис кампъни" на британското дружество. Цена или причина за сделката не е посочена. За сега не е ясно дали става въпрос за действителна продажба или за вътрешногрупова реорганизация предвид седалището на новия собственик в юрисдикция с облекчен данъчно-административен режим. Васил Мирчев, собственик на "ВМ финанс груп" каза, че ще да даде повече информация по сделката през тази седмица. За момента е ясно само, че продажбите на "Болкан бевъриджис кампъни" продължават да падат и през тази година, а дружеството трупа още загуби. През първите шест месеца на годината има 30% по-ниски приходи спрямо година по-рано. Общо те се равняват на малко под 7 млн. лв. Преди кризата компанията отчиташе по 25-30 млн. лв. приход на година. Загубата му пък вече е 2.4 млн. лв. при 1.8 млн. лв. година по-рано, показва финансовият отчет на дружеството за второто тримесечие, представен пред Българската фондова борса. Всъщност трудностите с финансовите резултати не са новост за компанията. Те бяха причината в края на 2010 г. тя да бъде придобита от "ВМ финанс груп" (сделката бе фактически финализирана в началото на 2011), след като компанията изпадна в ликвидни затруднения и не можеше да покрива задълженията си. Основна част от които бяха облигации за 8 млн. евро, издадени през 2007 г. и използвани за закупуване на ново производствено оборудване. През 2010 г. тя спря да ги обслужва и така се стигна до продажбата й на "ВМ финанс груп". С това тя получи шанс да възстанови финансовото си здраве, тъй като влезе в групата на един от най-големите дистрибутори на потребителски стоки в страната - "Авенди". Впоследствие му прехвърли и цялата си дейност по продажбата на сокове и напитки, а в компанията остана само самото производство. В момента "Болкан бевъриджис кампъни" се занимава само с производство на натурални сокове, нектари и тихи напитки. Има около 11% пазарен дял в страната, а основен конкурент е "Кока- Кола", която по данни на "Ей Си Нилсен" държи 20% дял по обем реализирани литри. Компанията продава сокове както под собствена марка като "Флорина", "Страйк", "Фенси" и "Солино", така и под частни марки за "Метро кеш енд кери", "Карфур" и др. След придобиването от "ВМ финанс" започна нова активна маркетингова кампания на соковете си "Флорина". В същото време обаче стагнацията на пазара продължава и вследствие на трудните икономически условия компанията отчита 8% спад в продадените количества собствени марки спрямо година по-рано според данните в доклада за дейността й, представени на борсата. Въпреки това за момента няма данни на фондовата борса "Болкан бевъриджис кампъни" да има нови проблеми с обслужването на облигациите си. Последните две лихвени плащания тази година са били направени по план според данните на банката - довереник на облигационерите. Този месец предстои ново лихвено плащане. Към средата на годината задълженията й по облигационния заем са 13 млн. лв. Крайният му срок е 2020 г., а лихвата е 5.5%.
Източник: Капитал (09.09.2013)

Две години след като производителят на соковете "Флорина" сякаш намери решение за проблемите си с придобиването й от страна на българския холдинг "ВМ финанс груп", изглежда, тя отново e изпаднала в специална ситуацията. За това поне говори името на новия й собственик - регистрираното на британския остров Гърнси дружество "Ню Юръп спешъл ситюейшънс лимитид" (New Europe Special Situations Limited), пише„Капитал". "ВМ финанс груп" е продал 100% от акциите на "Болкан бевъриджис кампъни" на британското дружество. Цена или причина за сделката не е посочена. За сега не е ясно дали става въпрос за действителна продажба или за вътрешногрупова реорганизация предвид седалището на новия собственик в юрисдикция с облекчен данъчно-административен режим. Пред "Капитал Daily" Васил Мирчев, собственик на "ВМ финанс груп" каза, че ще да даде повече информация по сделката през тази седмица. Продажби надолу За момента е ясно само, че продажбите на "Болкан бевъриджис кампъни" продължават да падат и през тази година, а дружеството трупа още загуби. През първите шест месеца на годината има 30% по-ниски приходи спрямо година по-рано. Общо те се равняват на малко под 7 млн. лв. Преди кризата компанията отчиташе по 25-30 млн. лв. приход на година. Загубата му пък вече е 2.4 млн. лв. при 1.8 млн. лв. година по-рано, показва финансовият отчет на дружеството за второто тримесечие, представен пред Българската фондова борса. Всъщност трудностите с финансовите резултати не са новост за компанията. Те бяха причината в края на 2010 г. тя да бъде придобита от "ВМ финанс груп" (сделката бе фактически финализирана в началото на 2011), след като компанията изпадна в ликвидни затруднения и не можеше да покрива задълженията си. Основна част от които бяха облигации за 8 млн. евро, издадени през 2007 г. и използвани за закупуване на ново производствено оборудване. През 2010 г. тя спря да ги обслужва и така се стигна до продажбата й на "ВМ финанс груп". С това тя получи шанс да възстанови финансовото си здраве, тъй като влезе в групата на един от най-големите дистрибутори на потребителски стоки в страната - "Авенди". Впоследствие му прехвърли и цялата си дейност по продажбата на сокове и напитки, а в компанията остана само самото производство. В момента "Болкан бевъриджис кампъни" се занимава само с производство на натурални сокове, нектари и тихи напитки. Има около 11% пазарен дял в страната, а основен конкурент е "Кока- Кола", която по данни на "Ей Си Нилсен" държи 20% дял по обем реализирани литри. Компанията продава сокове както под собствена марка като "Флорина", "Страйк", "Фенси" и "Солино", така и под частни марки за "Метро кеш енд кери", "Карфур" и др. След придобиването от "ВМ финанс" започна нова активна маркетингова кампания на соковете си "Флорина". В същото време обаче стагнацията на пазара продължава и вследствие на трудните икономически условия компанията отчита 8% спад в продадените количества собствени марки спрямо година по-рано според данните в доклада за дейността й, представени на борсата. Плащане по план Въпреки това за момента няма данни на фондовата борса "Болкан бевъриджис кампъни" да има нови проблеми с обслужването на облигациите си. Последните две лихвени плащания тази година са били направени по план според данните на банката - довереник на облигационерите. Този месец предстои ново лихвено плащане. Към средата на годината задълженията й по облигационния заем са 13 млн. лв. Крайният му срок е 2020 г., а лихвата е 5.5%.
Източник: 24 часа (11.09.2013)

Имате ДДС Ако ходите в The Mall, сигурно поне веднъж сте минавали през тунела под бул. "Цариградско шосе". Той бе прокопан от инвеститора в търговския център - "Карфур България" (сега "КМБ България"), за да улесни достъпа до него и ежедневно се ползва от стотици шофьори и пешеходци. Малко вероятно е обаче да знаете, че четири години след завършването на тунела за него още се водят съдебни дела. Причина е отказът на Нaционалната агенция за приходите (НАП) да възстанови на инвеститора ДДС върху вложените 7 млн. евро. А мотивът - съоръжението е строено върху общински имот и е придобито безвъзмездно от Столична община, т.е. представлява дарение и формално не е свързано с дейността на инвеститора в The Mall. Макар че реално осигурява достъп именно на неговите клиенти. Казусът с тунела под бул. "Цариградско шосе" е сред най-известните, но далеч не е единствен пример за тази данъчна практика. С нея отдавна се сблъсква всеки предприемач независимо дали строи жилищна сграда, магазин, бизнес център или фабрика. Стигне ли се до прилежащата инфраструктура, правото на данъчен кредит не се признава. Ефектът за инвестора е равносилен на облагане на вложението му с двоен данък. Допълнителнитеният приход за държавата също е спорен, защото бизнестът често е принуден да прибягва до различни похвати за покриване на непредвидения разход, които в крайна сметка водят до посивяване на икономиката. Проблемът неведнъж е поставян от бизнеса, а отскоро има инициатива и за законови промени. Предлага ги новоучредената Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС) със заявката, че ще търси широка подкрепа за внасянето им в парламента. Спорът между данъчните и бизнеса опира до облагането на формално странични разходи – тези в съпътстваща инфраструктура на инвестиционните проекти. Това са онези метри асфалт, които свързват една нова сграда с уличната мрежа. Но също заложените по проект отклонения към ВиК мрежата, градинки, детски площадки, а при по-големите обекти – автобусни спирки, светофарни уредби, дори цели кръстовища. Голяма част от тази инфраструктура е предвидена в устройствените планове на общините и се строи върху техни или върху държавни имоти. Самите общини обаче нямат пари за нея и когато е свързана с реализацията на конкретен проект, я възлагат на инвеститора в него. Той я изгражда за своя сметка и след това им я прехвърля безвъзмездно, най-често с договор за дарение. Оттам започват проблемите при последващите данъчни ревизии. Причината е, че според Закона за данък върху добавената стойност, ако строиш върху имот, който не е твой и след това дариш построеното, нямаш право на данъчен кредит за направените разходи. "Принципно всеки инвеститор има право на данъчен кредит за разходите по обекта си, тъй като те също са част от веригата на доставките. При споменатите случаи на изградена инфраструктура, независимо дали е дарена или се придобива по право от общините или държавата, обаче данъчните приемат, че е налице безвъзмездна доставка или че са извършени разходи за подобрение на общински или държавни имоти. С този мотив отказват възстановяване на ДДС", обяснява Владимир Рангелов, управляващ партньор в адвокатска кантора "Камбуров и съдружници". Юристите допълват, че в случая дарителството е чисто формален акт, а реално става въпрос за свързано с общата инвестиция строителство, без което няма как тя да бъде реализирана. Въпросът за данъчния кредит при инвестициите в инфраструктура бе един от първите, повдигнати от членовете на новата Асоциация на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС). Темата бе поставена и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество при обсъждането на промените в данъчните закони за следващата година. Отзвук от държавата обаче до момента няма. Според председателя на АСБС Таня Косева-Бошова отказът за възстановяване на ДДС за прилежащата към обектите инфраструктура е наказание за инвеститорите, въпреки че построеното от тях е от полза за всички. "С инвестициите в нея правиш подобрение, без което няма как да работи и твоят проект. Затова искаме те да се признават като присъщ разход, за да може да се ползва данъчен кредит и построеното да подлежи на амортизация", обобщава тя. На сходно мнение е адвокат Тодор Табаков, специалист по данъчно право. "При законно осъществена инвестиция в инфраструктура, която остава за публична употреба на държавата или общината, би следвало инвеститорите да бъдат поощрявани. А сега, напротив, те са наказвани, въпреки че увеличават общественото богатство", коментира той. Според него с непризнаването на този разход инвеститорите са ощетени още веднъж, тъй като той става част от данъчната основа и така плащат и по-висок корпоративен данък. Владимир Рангелов от "Камбуров и съдружници" вижда проблем и при планирането на инвестициите. "Разходите по тях са строго разчетени и обикновено се финансират с банков заем. В това число и тези за ДДС с очакването, че ще бъдат възстановени с признаването на данъчен кредит. Когато това не се случи, цялата инвестиция се обърква", коментира юристът. За да си възстановят платеното ДДС, големите инвеститори често водят дела за отмяна на ревизионните актове на данъчните. Практиката на Върховния административен съд вече включва редица решения по подобни казуси. Сред по-емблематичните дела освен това на "Карфур България" е и делото на инвеститора в Serdika Center - "Ханза Имобилиен". Причина за него е отказът за възстановяване на данъчен кредит при строителството на Т-образното кръстовище при търговския център на бул. "Ситняково". Макар и засегнати от същата данъчна практика, по-малките инвеститори рядко прибягват до съдебни дела, защото разходите и времето за тях са големи. Собственикът на компанията за жилищно строителство "Делар" Аспарух Делев например обяснява, че при този тип проекти делът на прилежащата инфраструктура е значително по-малък в сравнение с един мол, складова база или производствена площ. Отчасти и заради по-малката инвестиция. "В масовия случай стойността на прилежащата инфраструктура при един жилищен блок не надвишава 100 хил. лв. Тоест говорим за ДДС върху тази сума от порядъка на 15 - 20 хил. лв. Докато при един мол отказът за възстановяване на данъка върху този разход може да струва на инвеститора милиони", сравнява той. Въпреки това е категоричен, че независимо от мащаба, практиката на данъчните в тази посока ощетява инвеститорите. Съдебните спорове обаче също не могат да бъдат трайно решение, още повече, че често става въпрос за продължителни дела, изискващи тежки технически и счетоводни експертизи. Това мнение застъпва и Таня Косева-Бошова, въпреки че в немалко от случаите съдебните решения са в полза на бизнеса. "Въпросът е принципен. Ние искаме прозрачна бизнес среда, а не затруднения за инвеститорите, които влагат парите си тук", коментира тя. По думите й компаниите няма как да свият или да избегнат разходите за прилежаща инфраструктура към обектите си. И в крайна сметка е нормално тя да се строи и да минава именно през държавни и общински имоти. В момента обаче, за да си възстановят платеното ДДС, инвеститорите често прибягват до различни похвати и вмъкват тези разходи в обема на общото строителство, като го раздуват. Крайният вариант са плащанията на ръка, без фактури. И в двата случая средствата отиват в сивата икономика, така че разумни промени в данъчните закони ще доведат и до изсветляване на бизнеса. Един от аргументите на юристите, настояващи за промени в Закона за ДДС, е европейската практика. Адвокат Тодор Табаков се позовава на свое проучване, което показва, че в 21 от общо 28 членки на ЕС казусът с различното данъчно третиране на инвестициите в прилежаща инфраструктура изобщо не е познат. "Говорил съм с данъчни адвокати от Франция, Германия, Австрия... Никой не се е сблъсквал с подобно тълкуване на закона от данъчните власти до момента", коментира той. Според Тодор Тодоров, данъчен експерт в "Камбуров и съдружници", с подобен проблем се сблъскват основно инвеститорите в страни от последните две вълни на присъединяване като Румъния и Унгария, тъй като в тях все още няма утвърдени данъчни практики. От друга страна, законът (поне в България) допуска и двата типа тълкуване - и на инвеститорите, и на данъчните. Някои юристи вече имат идеи и за конкретни законови промени, които да уеднаквят правилата за ДДС при различните инвестиции. Владимир Рангелов предлага вариант, който включва и изменения в законите за държавна и общинска собственост. Той предвижда кметовете и областните управители да издават актове, с които да дават право на инвеститорите да изграждат необходимата инфраструктура като част от общата си инвестиция. С промени в Закона за ДДС пък може да се предвиди, когато инвеститорът е направил разход въз основа на такъв акт, да му се призанава право на данъчен кредит. Според юриста икономически ефект под формата на по-малко данъчни постъпления от тези промени няма да има, тъй като в момента при строителството на прилежаща инфраструктура държавата на практика събира два пъти ДДС за една и също доставка. Отделно от това голяма част от оборотите на бизнеса ще излязат от сивия сектор. Адвокат Тодор Табаков също смята, че е необходима промяна в данъчните закони. Според Асоциацията на собствениците на бизнес сгради е реалистично подобни промени да залегнат в данъчните закони за 2015 г. (текстовете за следващата година вече са в парламента). За момента обаче от финансовото министерство не гледат с ентусиазъм на подобна възможност. "Засегнатият казус е решен в българското законодателство за целите на облагането с ДДС изцяло съобразно европейските норми в тази област. В тази връзка законодателна промяна в Закона за ДДС, която да засяга данъчното третиране на безвъзмездното прехвърляне на стоки в полза на държавата и общините, когато не е уговорено обезщетение, не се предвижда", отговориха от ведомството. Оттам поясняват, че "когато при закупуването на стоките и/или получаването на услугите, инвеститорът е наясно (а това обикновено е така), че същите ще се използват за извършване на безвъзмездна доставка, то за тях той въобще не следва да претендира за право на приспадане на данъчен кредит". Да се очаква, че искането за данъчно облекчение на бизнеса ще бъде прието бързо и без съпротива, е нереалистично. Предната значима законова промяна, която отмени 10-годишното ограничение на срока за фирмените наеми, отне година и половина. Въпреки че се състоеше едва от няколко думи и бе определена от вносителя проф. Огнян Герджиков като най-кратката поправка в Закона за задълженията и договорите. Тогава инициатор бе Американската търговска камара (AmCham). Ако обаче и сега правителството държи да изпълни заявката си за подобряване на средата за бизнеса, е редно по-често да се вслушва в предложенията на тези, които плащат данъци. Не само формално и преди избори.
Източник: Капитал (01.11.2013)

Отварят първия мол в Плевен през април Първият мол в Плевен отваря врати през април 2014 г., съобщиха вчера от Forton. Търговският обект се намира близо до централната гара на града. „Това е и първият мол извън София, който отваря врати от доста време насам”, коментира Михаела Лашова от консултантската компания. Строителството на търговския център в Плевен започна по време на пика на пазара – 2007 г. Той е изграден на мястото на бившата тютюнева фабрика, която беше взривена в началото на 2007 г. Първоначалният инвеститор в проекта беше бизнесменът Аладин Харфан. Той планираше да вложи около 32 млн. евро в строителството, но инвестицията впоследствие нарасна до над 40 млн. евро. Търговският център трябваше да отвори врати през март 2011 г., но заради кризата плановете не се осъществиха. Основният наемател – Carrefour, сам поиска откриването да бъде отложено за 2012 г. Междувременно обаче заради дългове към „Райфайзенбанк България” банката наложи възбрана, а търгът за сградата се състоя през април 2013 г.
Източник: Монитор (08.11.2013)

"Панорама мол" в Плевен отваря през април 2014 г. "Панорама мол", първият съвременен търговски център в Плевен, ще отвори врати за клиенти на 12 април 2014 г. С този проект ще бъдат разкрити над 400 нови работни места в търговията на дребно в града. Молът ще предложи на потребителите възможности за пазаруване във водещи световни вериги и богат избор от стоки и услуги от среден и средновисок клас на достъпни цени. В "Панорама мол" ще бъде първият супермаркет Carrefour в Северна Централна България. На 47 хил. кв.м разгъната застроена площ и със 17 500 кв.м отдаваема търговска площ той ще представи и голям брой модни марки, които все още не присъстват в региона, кино с четири зали, кафенета и заведения за хранене. "Панорама мол" се намира на площад "Иван Миндиликов", на няколко минути пеша от основната търговска улица и на метри от основни спирки на обществения транспорт. Той е проектиран и изграден по висок стандарт, който осигурява оптимална циркулация на посетителите и видимост на търговските обекти. Има 400 паркоместа на две подземни нива и три търговски етажа с над 50 магазина. Сградата на практика е завършена. До откриването остава разпределянето, довършването и оборудването на помещенията по изисквания на наемателите. Българската консултантска фирма за имоти Forton, партньор за България и Македония на глобалната компания Cushman & Wakefield, има изключителните права да отдава под наем мола и ще го управлява след откриването му. "Това е първият търговски център в града с мащаб, който позволява навлизането на големите международни вериги. Интересът към него е силен и водещите марки няма да пропуснат възможността да влязат на пазар като Плевен. Потребителите ще получат много повече възможности за пазаруване, а градът ще се сдобие с нов център за прекарване на свободното време, срещи и развлечения", казва Росен Генев, мениджър "Търговски площи" във Forton. По данни на Forton с 97 кв. м на хиляда жители Плевен е на последно място по предлагане на търговски площи от градовете в България, в които има модерна търговия. Средно за страната тази площ е 101 кв.м. Очаква се и след завършването на "Панорама мол" Плевен да остане седми по този показател, пред Велико Търново и Пловдив, но след Бургас, Стара Загора, Варна, Русе, София и Габрово. Според последното проучване за пазара на търговски площи на Forton международните вериги продължават да се разрастват, като откриват магазини във водещите молове в София и големите градове. "Търговските вериги в момента търсят площи, които ще им дадат достъп до повече клиенти при ниски нива на конкуренция. "Панорама мол" напълно отговаря на тези изисквания, тъй като е единственият проект на пазара с такава концепция и мащаб, а в обозримо бъдеще не се очаква да има конкуренти", коментира Росен Генев. Инвеститор в "Панорама мол" е дружеството "Мол Плевен 2013" АД, собственост на Светослав Радев. Радев е съдружник в "Юнион груп" и един от основателите на Търговска банка Юнионбанк, в която през 2006 г. мажоритарен дял придобива германската финансова институция Байерише Ландесбанк чрез унгарското си поделение МКБ Банк. "Мол Плевен 2013" придоби земята и завършената сграда на публична продан през април тази година. Дружеството възложи на Forton разработването на концепцията, преговорите с наематели и оперативното управление на мола след завършването му. Придобиването и довършването на проекта се финансира със собствени средства на инвеститора и кредит от Инвестбанк.
Източник: Строителство Градът (08.11.2013)

По последни данни от пазара с откриването на плевенския мол “Панорама” през април догодина броят на съвременните търговски центрове в България ще стане 25. Осем от тях са разположени в столицата, а останалите - в по-големите български градове. Първенец по търговски площи в молове на хиляда жители, който може би скоро няма да бъде надминат, остава Бургас. На всеки хиляда бургазлии се падат по 466 квадратни метра в съвременен търговски комплекс, пише вестник "Труд". На другия полюс е Плевен с 97 квадрата, а столицата е някъде по средата. Въпреки осемте мола в София, търсенето все още не е задоволено, тъй като там се падат по 213 квадрата на всеки 1000 жители. Средното предлагане на площи в търговски центрове в България е достигнало 101 квадратни метра на хиляда души население, което е под средноевропейските 260 кв. метра. Прогнозите са, че до края на 2014 г. насищането с търговски площи ще нарасне с 19% до 119 кв. м на 1000 души. В София и в страната От мол до мол обаче има разлика. Търговските центрове в провинцията са също толкова лъскави на външен вид, както и тези в столицата. Но само на пръв поглед. Всъщност с малки изключения търговците и заведенията в тях не са същите като в столицата. Защото покупателната способност на жителите на тези градове е по-ниска, отколкото в София. В плевенския мол “Панорама” например ще отидат предимно модни марки от среден клас, които предлагат облекла и обувки на достъпни цени и които вече имат магазини и в други търговски центрове. Те се съгласяват да открият обекти и в Плевен, водени преди всичко от факта, че в радиус от 150 километра около града няма нито един съвременен търговски център. “Сега, когато плевенчани искат да осъвременят гардероба си с нещо модерно, пътуват до Русе или Велико Търново. В града в момента има само магазин на “Кенвело”, каза пред “Труд” управителят на бъдещия мол Владислав Монов. “Ако тръгнем да търсим наематели за мол в София, ще поканим примерно 100 марки, като почнем от най-скъпите и вървим към по-евтините. За мол в провинцията не можем да работим така. Там се стремим към вече утвърдили се на нашия пазар марки, към фирми, които знаят каква е обстановката у нас и към такива, които могат да са с по-достъпни цени”, разказа Росен Генев, мениджър “Търговски площи” във “Фортон” - фирмата, ангажирана да търси наематели за плевенския мол. В случая с Плевен “Фортон” започнали да търсят наематели в началото на лятото на 2013 година и вече имат сключен договор с “Карфур”, която у нас работи като верига, предлагаща предимно евтини стоки. “София и страната са две съвсем различни неща. Тук моловете все повече се специализират, докато в провинцията те трудно могат да се преборят с конкуренцията за място под слънцето”, смята и шефката на “Фортон” Михаела Лашова. Неравномерно разпределение Последните изградени в столицата търговски центрове се опитват да задоволяват различни вкусове. “Парадайз център” например набляга на развлеченията, спорта и изобщо свободното време. “България мол” пък е единственият чисто квартален търговски център за южните райони на столицата. “Сердика център” е по-тясно специализиран за продажба на облекла и обувки. “Във Варна, Русе, Стара Загора и другаде, където има по няколко мола, само един работи добре. Останалите страдат от разрастването”, смята Лашова. Според нея в момента при сегашните покупателни възможности няма нужда от 4-5 мола в окръжен град, защото от 3 само един печели. Докато София на практика може да поеме още. Отделен е въпросът какво се смята за съвременен търговски център. Според експертите за мол в българските условия може да се приеме само сграда с над 10 000 квадратни метра отдаваема площ. Въпросът обаче е да не е само с един или два работещи магазина, каквито случаи има. Единият от русенските молове например дълго време работеше само с една книжарница и една аптека. Плевенският 3 години след завършването на грубия строеж не можеше да бъде докаран до състояние да приеме наематели заради затруднения на предишния му инвеститор Аладин Хафран. Ниски приходи, ниски наеми Пряко свързани с покупателните възможности на населението и оборотите са и наемите в търговските центрове. Само за едно тримесечие - от юли до септември тази година, наемите в моловете в столицата паднаха с цели 11 на сто. В провинцията спадът за същия период е 10%, но нивото на наемите в тамошните търговски центрове и в столичните е различно. Докато в София дори след падането равнищата са около 24 евро на квадрат за площите от 100-150 квадратни метра и около 18-20 евро за по-големите, в останалите градове най-високите наеми са 16-18 евро на квадрат и намаляват за по-големите площи. Обяснението за спада в столицата е в настъпваща трета вълна от нови молове. В рамките на следващите 6 до 9 месеца в София предстои откриването на “Саут Ринг мол”, както и на нов търговски център в жк “Люлин”. В градове като Бургас, Варна, Русе и Плевен пък съвсем наскоро бяха открити молове, което също е причина за падането на наемните цени. Там обаче не се очакват нови търговски центрове или поне не скоро, защото пазарът е наситен и конкуренцията - голяма.
Източник: profit.bg (12.11.2013)

Кирил Василев, управител на "Хелиос - Метал Център" ООД: Движим се с темповете на растеж и спад в строителството Насочили сме усилията си към производство на метални структури за експорт Кирил Василев е собственик и управител на „Хелиос - Метал Център” ООД - водеща компания в областта на производството и търговията със строителни стомани. Основана е през 1990 г. като СД „Хелиос Пловдив - Василев и Сие” и вече повече от 20 години е активен участник на местния и на международни пазари. През 2006 г. вследствие на бързите темпове на развитие и стремеж към модернизация събирателнотото дружество се разделя на две независими компании, едната от които е "Хелиос - Метал център". Г-н Василев каква е вашата оценка за състоянието на сектора за производство и търговия със строителни стомани у нас? - Повече от 20 години се занимавам с доставката, производството и монтажа на метали на множество строителни обекти в България и в над 17 държави в Европа, Америка и Азия. Имало е и големи възходи, и големи сривове на пазара за това време. Купувал съм стомана за 137$/тон FOB от "Криворожеcталь" (1998 г.) и за 1300$/тон, пак от този завод, но с името Mittal steel - Кривой Pог. Само за 10 години (1998-2007 г.) цената на металите се увеличи 10 пъти, което в никакъв случай не е нормален растеж. Защото след това, през 2008 г., цената спадна до 400$/тон. В последните години тя се движи в рамките от 500 – 630$/тон в заводите производители. "Хелиос-Метал Център" като един от основните изпълнители на метални конструкции и арматурни заготовки за българските строителни компании естествено се движим с темповете на растеж и спад в строителството в последните 5 години. 2013 г. е последната от този цикъл на постоянен спад в строителството в България. За тази година ние очакваме ръст на производството и продажбите с над 30-40%. След бума на жилищното и хотелското строителство през 2007-2008 г. и след големите инфраструктурни проекти от 2011-2012 г. настоящата година се характеризира с по-балансирано разпределение между високото строителство и инфраструктурата. През 2013 г. участваме в строителството както на магистрали и жп линии, така и на много нови сгради с жилищно и хотелско предназначение. Но най-радостното е, че работим и на много индустриални обекти - нови предприятия, разширение и модернизиране на съществуващи бази. Считам, че това е пътят за излизане на икономиката ни от кризата и от дъното във всички европейски класации. По какъв начин държавата трябва да стимулира бизнеса? - Държавата е тази, която създава правилата, по които икономиката да се развива. Ако законодателната и изпълнителната власт си изпълняват функциите в интерес на цялото общество, то и бинесът ще има условия за растеж. В какви дейности и проекти е фокусирана вашата компания в момента? - В последните две години насочваме вниманието си към производството на метални структури за външни клиенти. Имаме вече изпратени такива в Мексико, САЩ, Русия, Австрия, а сега преговаряме за Германия и Бразилия. Надяваме се 2014 г. да стигнем 40% експорт на метални конструкции и да увеличим с още 30-50% обема на продукцията си. Затова е необходимо поддържане на много високо качество на квалифицирана работна ръка и технологично оборудване. Фирмата поддържа сертификати BDS EN 3834-2, EN 1090, ISO 9001:2008, ISO 14001:2004. Подновяваме основно всички стари машини в арматурното производство и в металните конструкции по процедура BG161PO003-2.1.13 "Технологична модернизация в малки и средни предприятия" по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". Какъв е бизнес планът ви за 2014 г.? - В момента работим по завършването на конструкцията на "Капитал Форт" - най-високата сграда в София. Пилоните, слагащи "короната" на сградата, са вече произведени в нашата база в Пловдив, и ще се монтират заедно с обшивката. Работим по проект на италиански инвеститор за ново предприятие за отливки за електродвигатели. Произвеждаме метални конструкции за разширение на фабрика за козметика в Пловдив. Участваме и в изграждането на нова производствена мощност в "Теси" – гр. Шумен. Произвеждаме колоните и гредите за АМ "Марица" и за жп отсечката Харманли - Свиленград. Завършихме металните доставки на арматурна заготовка и метални конструкции за "Карфур –Люлин" и очакваме да започнем киносалоните на "Арена". Вие сте основен инициатор и инвеститор в новостроящия се храм "Св. Николай Чудотворец" в Пловдив. Какви са предизвикателствата в това благородно начинание и какво още остава до финала? - През 2010 г. направихме първата копка на църквата "Св. Николай Чудотворец" в новия жк "Отдих и култура". За 3 години фирма "Хелиос – Метал център" като основен ктитор и строител успя да изпълни грубия строеж на храма, да го затвори с прозорци (дарение от "Ролпласт") и да монтира купола, произведен от метал в нашата фабрика, на 22 м височина. Обшивката с титаниево покритие се изпълнява от майстори от Украйна и Русия, които имат голям опит в този вид дейности. В момента завършваме измазването на църквата отвътре и монтаж на корнизите, за да започнем с полагането на произведения вече гранитен под от 4 вида камък. Остава да се монтира отоплителна инсталация на пода, да се постави главният олтар, полилеите и главната порта на храма. Предстои да се извърши и изолация и измазване на камбанарията и монтаж на купола й. Ще бъдат доставени 6 камбани и 2 часовника за кулата.На финала ще се направи и ограждането и благоустрояването на терена около църквата. Готови сме да приемем помощ от всеки колега строител – с умение, направа или средства, защото да строиш храм на Бога не е дело само за един човек. Добре дошъл е всеки, който иска да помогне за доброто дело. Храм, строен с любов, не може да не стане най-красивия божи дом! Дейността на компанията на територията на България се осъществява чрез търовски офиси и производствени бази в Пловдив, София, Бургас, Свищов и Гоце Делчев. Централният склад в Пловдив се разпростира на 30 000 кв.м площ, половината от която закрита, и предлага над 250 различни вида метални продукти. В продуктовото разнообразие силно присъствие имат производствата на заварени мрежи и горещо валцовани профили – шини (10/3 до 25/4), квадрати (6x6 до 12x12), L и Т профили. "Хелиос Метал център" е сред най-големите търговци на арматурно желязо и важен производител на арматурни заготовки. Приоритет за компанията е производството на метални конструкции.
Източник: Строителство Градът (09.12.2013)

Carrefour влага 12 млн. евро в още три магазина Три нови магазина на френската верига Carrefour ще отворят в България тази година. Експанзията се финансира от гръцката група Marinopoulos S.A., която държи правата върху марката за Гърция, Кипър и Балканите и оперира в нашата страна чрез дружеството "КМБ България". Плановете бяха обявени от изпълнителния директор на "КМБ България" Милош Ристич и мениджъра, отговарящ за комуникациите в Marinopoulos S.A. Аглики Мотсаку. Милош Ристич уточни, че инвестицията в новите обекти на Carrefour тази година ще е около 12 млн. евро. Не изключи при поява на добри локации да бъдат отворени и повече магазини. След повече от четири години на българския пазар под бранда Carrefour в момента оперират 21 магазина. До края на април броят им ще нарасне с още два – супермаркет в "Панорама мол" - Плевен, и хипермаркет в "Ритейл парк Пловдив". През есента "КМБ България" ще отвори и най-големия си обект за годината – хипермаркет от 7000 кв.м в търговския център Plaza West в столичния квартал "Люлин". Дружеството е съинвеститор в проекта. За момента той се очертава и като единственият нов собствен магазин за него, докато останалите два ще са под наем. Според Милош Ристич експанзията на Carrefour в страната остава с фокус върху хипермаркетите и супермаркетите. В Гърция Marinopoulos S.A. развива и мрежа от малки квартални обекти под марката Carrefour Express, като на по-късен етап има планове да влезе с нея и тук. Това обаче няма да се случи тази година, категоричен бе мениджърът. "Бюджетът ни за експанзия е ограничен и засега развиваме приоритетно мрежа от по-големи магазини, докато все още има добри локации. Следващият етап ще са инвестициите в малки обекти, но нямам яснота кога ще стане това", посочи той. По думите му в резултат от експанзията на Carrefour до момента приходите на "КМБ България" са нараствали средно с 35% годишно. Миналата година веригата откри пет нови магазина, а през 2012 г. - осем. По данни от класацията "Капитал 100" приходите на компанията за 2012 г. са били 266.4 млн. лв. при ръст от 15% спрямо година назад. Според обявените от Милош Ристич темпове на нарастване през 2013 г. те следва да са надхвърлили 300 млн. лв. Сръбският мениджър определи българския пазар на бързооборотни стоки като стабилен и по-добре работещ в сравнение с повечето балкански страни. Като проблем посочи липсата на ръст. При силната конкуренция и увеличаващия се брой магазини ефектът е преразпределяне на обороти между търговците, отчете той. Според Милош Ристич това ще доведе до консолидиране на пазара – малките независими търговци ще се обединят, а някои големи вериги ще излязат от страната. През последните години това вече се случи с магазините Plus и словенската Merсator, която оперираше в България с марката Roda. Аглики Мотсаку също подкрепи тази теза, като посочи, че в кризата същият процес тече в Гърция – много от големите чужди компании излизат от пазара, а мястото им заемат местни търговци, включително групата Marinopoulos. Част от този процес беше и излизането на Carrefour от Балканите в средата на 2012 г. Тогава Marinopoulos изкупи дела на французите в смесеното дружество и продължи да развива обектите на Carrefour с договор за франчайз. Според Аглики Мотсаку в основата на това решение е било желанието на гръцката група за по-голяма гъвкавост в решенията и операциите. В момента под френската марка работят 723 магазина в Гърция, 19 в Албания (след покупката на веригата Euromax), 17 в Кипър и 1 в Македония. До края на тази година се планира и навлизане в Сърбия с магазини в Белград и Нови сад. Експанзията ще се ръководи от "КМБ България".
Източник: Капитал (16.01.2014)

Гръцката Marinopoulos иска да развива Carrefour и в Сърбия Магазин на Carrefour ще бъде открит в сръбския град Нови Сад чрез "КМБ България", съобщи порталът SEE News, като се позова на имейл от българското дружество. В него "КМБ България" не дава повече подробности за проекта. Компанията е част от CM Balkans на гръцката група Marinopoulos, която държи правата върху Carrefour за Гърция, Кипър и Югоизточна Европа. Пред "Капитал Daily" обаче от "КМБ България" отрекоха да имат нещо общо с проект в Сърбия. Според техни представители евентуалната експанзия в държавата ще се ръководи директно от CM Balkans и няма да преминава през българското дружество. Гръцката компания не беше открита за коментар. От лятото на миналата година "КМБ България" има нов изпълнителен директор - Милош Ристич. В компанията майка той отговоря и за Сърбия и вероятно по тази причина се предполага, че експанзията в страната ще се ръководи от българската компания. На пресконференция през този месец Ристич обяви, че смята да осигури синергия между двата пазара. Ристич е бивш генерален директор на сръбската Delta Maxi, която през 2011 г. беше продадена за 932.5 млн. евро на белгийската Delhaize. Сделката включваше и българската верига "Пикадили". При управлението на предишния изпълнителен директор Кристиан Шарита "КМБ България" отговаряше за навлизането на веригата в Македония и Албания. Но впоследствие този бизнес премина под директното управление на централата в Атина. Новините за навлизането на Carrefour в Сърбия са противоречиви. През миналата година местният Delta Holding обяви, че може да отвори магазин на френската верига в своя търговски център, който строи в Белград. Повече подробности около проекта не бяха обявени. По план Delta Planet трябваше да бъде завършен до края на 2014 г. През юли 2012 г. Marinopoulos откупи дела на Carrefour в CM Balkans и вече е със 100% от акциите в дружеството. Така компанията държи правата върху Carrefour в региона под формата на франчайзинг. CM Balkans има 723 магазина в Гърция, 21 в България, 19 в Албания (където купи и местна търговска верига), 17 в Кипър и един в Скопие. Единствено в Румъния френската група е влязла директно. През тази година "КМБ България" планира отварянето на три нови обекта в страната - в софийския квартал "Люлин", Плевен и Пловдив. Инвестициите в тях са общо 12 млн. евро.
Източник: Капитал (30.01.2014)

Балонът в Русе се спука Русе се размина с националния рекорд по търговска площ в молове. Допреди 5 години инвеститори се надпреварваха с проекти за шест мола с обща площ 123 000 кв. м, но кризата ги препъна. От откритите 3 търговско-развлекателни комплекса единият вече агонизира, а останалите постоянно търсят наематели. Русенската фирма “Магик” бeше първа, като превърна бившето кино “Роял” в “Роял сити център” с 8500 кв. м на пет етажа и сутерен. Оборотни за търговците са първият етаж и кафетерията с ресторант. Макар че комплексът обра търговците от централната улица, останалите етажи са полупразни и обявените наеми се предоговарят. Транспарант “Продава се” краси фасадата на “Дунав мол” край ГКПП-Дунав мост. Завършеният комплекс трябваше да зарадва русенци в края на 2009 г., но още пустее. Основният инвеститор - австрийската “Хипо-Алпе-Адрия лизинг”, финансира проекта с над 15 млн. евро, но фалира и засега никой не се интересува от сделка. “Мол Русе” дръпна напред с десетте киносалона на “Синема сити” и супермаркета “Карфур”. Най-големият мол в региона с 40 хил. кв. м площ и над 1200 паркоместа е най-посещаваното място през уикенда. Наетите площи надхвърлят 70%, но търговците се оплакват от нисък оборот. Наемите са между 5 и 15 евро на квадрат и се договарят в зависимост от оборота. “Мега Мол Русе” беше открит в края на 2010 г., като инвестицията в него надхвърли 32 млн. евро. Доскоро той привличаше клиенти като център на атракции с боулинг зала, картинг писта и културни събития. След като веригата “Пикадили” се изнесе, комплексът живна със супермаркета “Дунавски хали” и китайския магазин “Чайна сити” върху 1600 кв. м. Постепенно обаче наемателите намаляха и сега коридорите пустеят. Опасността от фалит надвисна, след като лондонският клон на Банка Пиреос поиска от окръжния съд в Русе да открие процедура по несъстоятелност срещу “Мега Мол Русе” АД. От дружеството преговарят искът да се прекрати, защото активите надхвърлят пасивите му. Справка в Търговския регистър сочи, че собствеността е купена от офшорни компании. “Два мола в Русе са много”, категорични са инвеститори. Проектът “Гранд плаза” спря преди 4 години на кота 0, защото банките отказаха да финансират търговски комплекси. От проекта ще бъде завършена само многофункционалната спортна зала, и то с 9 млн. лв. държавна субсидия. “Галерия” също замрази проекта си, за който напомня изкопаният трап на терена на съборения завод “Петър Караминчев”.
Източник: Труд (24.02.2014)

Мол-екскурзии до Стара Загора За да си осигури клиенти, един от старозагорските молове пусна безплатни автобуси до съседни градове. Всеки уикенд гражданите на Казанлък и Хасково могат да пътуват до търговския център без да плащат и стотинка. Т.нар. уикенд турове се рекламират като социална инициатива. Всяка събота и неделя автобусите тръгват два пъти дневно, а привечер връщат клиентите в родните градове. През лятото дори бяха организирани курсове и до Раднево, Гълъбово и Димитровград. За мол-екскурзиантите се предлагаше и безплатен обяд или вечеря при покупка над определена стойност, от който и да е магазин в търговския център. В момента “Парк мол” и мол “Галерия” се борят за клиенти. Инвеститор в първия е “Александра Груп”, който вложи 25 млн. евро. Управлението е поверено на международната компания Colliers International-България. “Галерия” е по-новият мол в Стара Загора. Той е изграден и се управлява от GTC (Globe Trade Centre). Конкурентите им от “Парк мол” имаха трудности с напуснали търговски марки, но свободните площи вече са заети от водещи турски марки, китайски магазин за дрехи и домашни потреби и азиатски ресторант. Още се бави завършването на “Сити мол” в Стара Загора. Сградата е готова, но в нея засега функционира само магазин на “Карфур”. В плановете на инвеститорите е новият център да отвори врати тази година.
Източник: Труд (24.02.2014)

H&M се разширява и към Плевен Международната модна верига H&M (Hennes & Mauritz) отваря тази пролет свой магазин и в Плевен, съобщиха от консултантската компания Forton. Дружеството отдава под наем площите в местния "Панорама мол", където веригата за облекла влиза. Тя ще отвори там магазин с площ 2200 кв.м, в който ще предложи пълния си асортимент от облекла и аксесоари. Плевен е шестият град, в който H&M влиза. Компанията е сред най-бързо разрастващите се модни вериги в страната и вече има магазини в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Търговският център в Плевен, в който марката влиза - "Панорама мол", ще е най-големият в града с отдаваема площ 17 500 кв.м. Става въпрос за бившия Mall Pleven, който няколко години стоя завършен, но неотворил, докато миналата пролет не бе продаден от частен съдебен изпълнител. Купувачът "Фраймонд България" поднови работата по проекта и тази година през април предстои отваряне. По данни на Forton заетостта на мола вече надхвърли 70%. Сред новите наематели са също магазините за обувки Deichmann на 370 кв.м и за мода Kenvelo. Сред ключовите наематели в мола са също Carrefour, кино "Арена", магазините за играчки "Хиполенд", Sport Vision, ресторант "Майстор Миро", дрогериите dm и др. "Развитието около "Панорама мол" показва пътя за възстановяването на качествените проекти, които пострадаха след 2008 г. Това е моделът, по който ще продължат инвестициите в търговски центрове в България", каза изпълнителният директор на Forton Михаела Лашова. Според компанията на пазара в момента има между 6 и 9 проекта, които биха могли да преодолеят затрудненията, ако бъдат подкрепени от настоящите им кредитори и нов инвеститор. Кръгът на инвестициите с потенциал е дори още по-широк, ако се добавят търговските центрове с по-малки размери, разположени в центровете на градове с под 100 хиляди жители. Според Росен Генев, мениджър "Търговски площи" във Forton, за да бъдат преструктурирани успешно някои търговски центрове, са необходими няколко условия: финансиране, отлично местоположение и готовност от страна на кредитора и инвеститора да работят при настоящите пазарни наеми. "Големите вериги очакват наеми, определяни от действителните обороти, и висока обща заетост на мола. Част от търговските центрове са в параграф 22, тъй като имат нужда от наематели, за да повишат заетостта си, но не могат да ги привлекат, ако вече нямат достатъчно заети площи", посочи той. Друга част от проектите имат нужда от финансиране, за да преодолеят структурни недостатъци като неефективни разпределения или за довършване на отделните магазини по изискванията на наемателите.
Източник: Капитал (24.02.2014)

Сградата на "Панорама мол" в Плевен получи разрешение за ползване градата на "Панорама мол" в Плевен получи разрешение за ползване на 20 февруари, след като повече от седмица продължи работата си държавната приемателната комисия, назначена за въвеждането на обекта в редовна експлоатация, каза Борислав Паскалев, проект мениджър на обекта. Така очакваният от плевенчани търговски център "Панорама мол" с разгъната застроена площ 47 хил. кв.м, с близо 17 500 кв.м отдаваема площ и 400 паркоместа на две подземни нива, беше рестартиран с обновена концепция във втората половина на миналата година след придобиването му на публична продан от дружеството "Мол Плевен 2013". Проектът имаше предимството, че сградата е завършена, планирана и проектирана за мол. Довършителните строителни работи по сградата реализира "Юнг проект" - София, под надзора на софийската фирма "Нормис". Към момента наемателите изпълняват довършителни работи, оборудват и зареждат помещенията си. Първият магазин на международната модна верига H&M Hennes & Mauritz AB (H&M) в Северна България ще е в "Панорама мол" в Плевен. На площ над 2200 кв.м веригата ще предложи пълния си асортимент на жителите и гостите на града, информираха от Forton, ексклузивен консултант по отдаването под наем и управлението на проекта. "Панорама мол" показва пътя за възстановяването на качествените проекти, които пострадаха след 2008 г. Това е моделът, по който ще продължат инвестициите в търговски центрове в България", каза Михаела Лашова, изпълнителен директор на Forton. Заетостта на мола надхвърли 70% два месеца преди откриването на 12 април. Към него се присъединиха още магазините за обувки Deichmann на 370 кв.м и за мода - Kenvelo. "Панорама мол" показва, че има стабилно търсене за нови локации от страна на международните вериги магазини", коментира Росен Генев, мениджър "Търговски площи" във Forton. "С привличането на H&M приключихме съществен етап от отдаването на търговския център под наем. Вече сме осигурили ключовите наематели във всички основни категории – супермаркет, кино, мода", коментира Росен Генев. "Постигнахме и по-важната си цел – да осигурим на града разнообразие от световни марки на достъпни цени, с което поставихме проекта на стабилна основа." Основни наематели са още Carrefour, кино "Арена", "Хиполенд", "Зора", Sport Vision, ресторанти "Майстор Миро" и McDonalds, дрогерия dm, аптека Subra. "Проекти с правилни размери, качество и съобразени с възможностите на пазара наемни нива могат да постигнат успех. "Панорама мол" има всички характеристики, за да се превърне във водещата шопинг дестинация в Северна Централна България", коментира още Росен Генев.
Източник: Строителство Градът (04.03.2014)

На 17ти април 2014 г. Карфур - втората по големина търговска верига в света, отваря хипермаркет в Ритейл Парк Пловдив, като това ще бъде третият магазин на веригата в града. Магазинът на Карфур в Ритейл Парк Пловдив ще бъде разположен на площ от над 4000 кв. м. и ще предлага над 50 000 хранителни и нехранителни стоки, включително дрогерия, козметични продукти, стоки за домакинството, стоки от типа "направи ??си сам", както и техника. Ритейл Парк Пловдив е разположен на булевард "Менделеев" 2Б ("Асеновградско шосе") и е единственият международен формат на търговски парк в България. Над 2,4 милиона души годишно посещават търговския парк, което го превръща в една от най-добре представящите се търговски дестинации в страната. Карфур е в България от 5 години, като за това време вече има 21 обекта - хипермаркети и супермаркети, и продължава да се разраства. Веригата залага на богат асортимент от качествени стоки на достъпни цени и се отличава с персонално отношение към клиентите и маркетингова политика в партньорство с българските производители.
Източник: Фирмена информация (11.04.2014)

Пазарът се насити с търговски центрове Модата да се инвестира в молове отшумява. В столицата тази година ще отворят врати три нови търговски центъра, а в провинцията един - откритият в събота в Плевен “Панорама мол”. С това модерните търговски центрове в страната стават 28 на брой, от които седем са в София. Нови проекти не се задават, а дали съществуващите търговски центрове са достатъчни, е въпрос, на който експертите нямат единен отговор. Не е еднозначен и отговорът на въпроса до какви процеси в търговията са довели моловете. Според Росен Генев, мениджър “Търговски площи” в консултантската компания “Фортон”, в столицата покупателната способност на населението позволява още няколко търговски центъра. За доказателство той сочи последния анализ на “Кушман енд Уейкфийлд”, който отрежда на България едва 30-о място от общо 34 европейски държави по търговски площи на всеки 1000 жители. У нас се падат 101 квадратни метра в съвременни търговски центрове на 1000 жители, докато средноевропейското ниво е 265 квадрата. Любопитното е, че тъкмо според мениджърите на новооткриващи се молове в столицата има предостатъчно такива обекти. Марина Васева, мениджър на откриващия се тази есен “Мега Мол София”, твърди, че търговските площи са достатъчни към днешна дата. “Още повече, че не всички молове са 100% заети и определено се върви към пренасищане на пазара”, смята тя. Стефан Косев, шеф на Regent's Property Advisors и мениджър на “Парадайс център”, който отвори врати миналата година, смята, че има място за още търговски площи, но по-различни. “Просто те ще са малки, квартален тип. И вероятно преобладаващата част от наемателите им ще предлагат по-скоро услуги, отколкото мода”, е мнението на Косев. Кои са новите От четирите нови мола тази година два от проектите са започнати преди кризата и временно замразени впоследствие. Такъв е “Мега Мол София” (24 000 кв. м), който бе започнат още през 2007 г. Намира се в столичния жк “Люлин”, близо до метростанция “Западен парк”. Такъв е и “Панорама Мол Плевен” (47 000 квадрата), започнат в центъра на Плевен преди 7 години, който финансиращата Райфайзенбанк България придоби и препродаде миналата година на българска фирма. Третият - “Плаза Уест” (37 750 квадрата), бе започнат през 2012 г. Той се намира до Западната дъга на софийския Околовръстен път, срещу магазина на “Баумакс”, и също отваря наесен. Безспорно най-значимият проект сред четирите е “София Ринг мол” (70 000 квадрата), който ще отвори врати след 5 месеца. Той е на гръцките “Фурлис Груп” и “Данаос Груп” и на практика е част от бъдещ комплекс, в който влиза и разположеният в съседство първи за България магазин на “Икеа”, инвестиция на същите фирми. По думите на търговския директор Сотирис Янакудакис идеята за комплекса в България е изпробвана в Солун, на 12 километра от центъра на града. Там също първо е издигнат магазин “Икеа”, а 5-6 години по-късно и търговският център “Космос”. Българският вариант е допълнен с две жилищни зони с общо 4500 жилища. “В мола ще премахнем усещането за казино - ще има огромни пространства, покрити със стъкло, с гледки към планината, с голям атриум по средата. Външната зона ще е амфитеатрална, със зелени площи. Ще има и зона със заведения, част от която е на открито откъм планината”, разказва Янакудакис. Въпреки достойнствата на проекта обаче, търговският директор признава, че се е наложило да се преработва в крачка. “Беше готов още преди кризата и първоначално предвиждаше на нулевото ниво да има много модни брандове. Междувременно в София бе пуснат “Парадайс”, в който основният акцент е върху развлеченията и това наложи да заменим помещенията. Така върху 5500 квадрата разполагаме Funtasy Ring Park, където ще има целогодишна ледена пързалка, боулинг, симулатори, блъскащи колички и много други”, обясни Янакудакис. Търсят се платежоспособни посетители Инвеститорите в последните молове вече осъзнават, че само наличието на модни магазини, каквито и да са те, не са в състояние да привлекат достатъчно посетители. Това налага новите проекти да се ориентират към микс от наематели, които далеч не са само от света на модата. В “София Ринг мол” например, освен на увеселителния комплекс, се разчита и на 3-етажен “магазин в магазина” - обект на гръцката верига за бързооборотни стоки “Нотос”, която стъпва за първи път в България. В люлинския “Плаза Уест” ще бъде разположен най-големият за момента у нас обект на търговската верига “Карфур” - 9000 квадрата. “София Ринг мол” разчита и на синергията, породена от световноизвестната марка “Икеа” в съседство. Остава обаче открит въпросът дали привлечените по всякакви начини посетители ще си излязат с покупка и на каква стойност. “След като тази година се откриват 4 нови проекта, значи инвеститорите в търговски центрове гледат положително на пазара. Все пак те контактуват с търговските вериги, които със сигурност са си направили сметката”, каза Таня Косева-Бошова, изпълнителен директор на “Плаза Уест”. Тя обърна внимание на факта, че напоследък все повече световни или европейски модни марки предпочитат да работят директно на българския пазар. На по-ранен етап от навлизането си у нас, когато все още не са били уверени в успеха си, те са предпочитали да ползват франчайзингови партньори. Такъв например е случаят с испанската “Манго”. Преди година и половина компанията затвори магазина си на бул. “Витошка”, който беше собственост на български партньор, но сега открива свой собствен обект в “София Ринг мол”. Макар и да са оптимисти, на инвеститорите в търговски центрове не им е леко. Защото и търговците, особено в новите проекти, предявяват претенции. “Много често напоследък, когато сключваме договори, търговците настояват стойността на наема да се формира от оборота, който биха имали в мола”, даде пример Мариана Васева от “Мега Мол София”. Нейното заключение е, че в момента доминиращата сила на пазара са търговците и те диктуват условията, а не инвеститорите. Росен Генев (“Фортон”) пък смята, че увеличението на търговските площи в молове с 30% тази и следващата година със сигурност ще редуцират наемите. По последни данни от пазара това редуциране все още не е започнало. Средният месечен наем на магазин до 100 квадрата в софийските молове държи цена около 30 евро на квадрат, а за по-големите помещения - до 24 евро. В провинцията най-високите наеми са от порядъка на 18-20 евро/кв. м.
Източник: profit.bg (14.04.2014)

Продават "Пикадили" отново Pазмествания на българския пазар за търговия на дребно се очакват до края на годината. В момента се водят преговори между “Карфур” и “Пикадили”, научи “24 часа”. Целта е френската верига, която е представена у нас чрез гръцката “Маринопулос груп”, да придобие българските магазини, които наскоро станаха собственост на “АП Март” на бизнесмените Ангел Ангелов и Петър Дудоленски. На въпрос дали “Карфур” купува “Пикадили” Ангел Ангелов първоначално реагира: “Няма такова нещо, когато има, всички ще разберат”. После обаче уточни, че не казва, че не се преговаря, но няма постигнати договорки и готовност, която да се обяви като факт. Към момента “Пикадили” притежава 31 супермаркета в 8 града и 22 по-малки магазина “Пикадили дейли” в София и Варна. Всъщност евентуалното придобиване на “Пикадили” от “Карфур” не се приема изненадващо в бранша. Мениджър на голяма мултинационална верига коментира, че това е нещо очаквано. Топлата връзка между “Карфур” и “Пикадили” е сегашният оперативен директор на френската верига за България Милош Ристич. Той е бивш ръководител на сръбската “Делта макси”, която беше собственик на “Пикадили”, преди да бъде придобита от белгийската “Делез”. Дори преди година тръгна слух, че “Делез” е потенциален купувач на бизнеса на “Карфур” в България, но той беше отречен от компанията. В началото на 2014 г. белгийците обявиха, че се изтеглят от българския пазар. След назначаването на Ристич в “Карфур” пък той каза, че компанията ще инвестира 12 млн. евро през тази година за разширяване на дейноста си с 3 нови магазина. В момента “Карфур” има 10 хипермаркета у нас и 12 супермаркета в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Банско и Плевен. Експанзията била довела до 35% среден ръст на приходите годишно. Самият Милош Ристич преди време обясни, че очаква консолидиране на пазара в България чрез обединение на търговци, както и излизане на някои големи вериги. Всъщност преди белгийската “Делез” това се случи и с магазините “Плюс”, както и със словенската “Меркатор”, която имаше в България хипермаркет “Рода”. От половин година вървят слухове и за продажбата на “Билла” в България, която е собственост на мултинационалния концерн “РЕВЕ груп”. Дори се твърди, че има назначен консултант за сделката. Още повече че през юли РЕВЕ обяви, че се разделя с бизнеса си в Италия, където продаде 53 магазина на “Карфур”. Преди няколко дни пък се е стигнало до споразумение за продажбата и на още 50 магазина “Билла” в Италия на местната верига “Конад”. “Изненадан съм, не знам за такова нещо”. По този начин пък отговори на въпроса продават ли се магазините “Билла” изпълнителният директор на веригата за България Николай Петров. И уточни, че ситуацията у нас не е като в Италия. Там “Билла” била на непрекъсната загуба. В България, въпреки че няколко години също веригата отчита загуби, през 2014 г. щяла да излезе на положителен финансов резултат Освен това тази година се отваряли 6 нови магазина, а плановете за 2015 г. са за още 8. “Кой прави експанзия, ако ще се изтегля от България”, попита Петров. В момента “Билла” разполага с 87 магазина, от които 26 са в София. В бранша твърдят и, че собственикът на “Билла” концернът РЕВЕ, от няколко години се опитва безуспешно да продаде другата си верига у нас - дискаунтъра “Пени маркет”. До сделка обаче все още не можело да се стигне. Колко е делът на отделните вериги на пазара у нас е трудно да се определи. Данните за оборотите и печалбите са търговска тайна. По пазарни проучвания лидер с най-голям дял е “Кауфланд”, следван от “Метро”, “Билла”, “Лидл”. Общият оборот се изчислява на 5-6 млрд. лв. годишно. Продажбите на храни с ръст от 5,2% за година Tърговията на дребно с храни, напитки и цигари расте въпреки кризата. Увеличението през юли спрямо същия месец на миналата година е с 5,2 на сто, показват последните данни на Националния статистически институт. Ръст от 0,6 процента има и през юли в сравнение с юни. Данните на статистиката показват, че всъщност продажбите на храни растат с по-бързи темпове, отколкото на останалите стоки у нас. Като цяло търговията на дребно, изчислена от календарно изгладени данни, се увеличава с 4 на сто през юли спрямо същия месец на 2013 г. Оборотът расте най-много при поръчките по телефона, пощата или интернет - с 22 на сто. Спад обаче е регистриран в търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита.
Източник: 24 часа (18.09.2014)

Сливат “Карфур” и “Пикадили” Собствениците на веригите супермаркети "Карфур" и "Пикадили" обединяват дейността си в търговията на дребно в България. Това се посочва в съвместно съобщение на двете компании. Очаква се споразумението им да получи одобрение от Комисията за защита на конкуренцията. "Карфур" е притежание на "КМБ България", а "Пикадили" бе придобита от "АП Март", свързана с производителя на пилешко месо "Градус". Това стана през първата половина на годината. Сега двете компании ще участват поравно в нов джойнт венчър, чийто капитал ще бъде увеличен с по 50% през тази и през следващата година. Целта е да се подкрепи и стабилизира бизнесът и да се подобрят условията за плащане към доставчиците, се посочва в съобщението. Новата компания ще има мрежа от 75 магазина в България с общ оборот от 452 млн. лв. за 2013 г. и над 3000 служители. Начело на новата структура като регионален мениджър ще застане Жером Лубер, настоящ изпълнителен директор на "Маринопулос Груп", която държи правата на марката "Карфур". Лубер има дълъг опит в търговията на дребно. Той е бил управляващ директор на "Карфур Гърция" в периода 2004-2008 година и генерален мениджър за всички предприятия в групата "Маринопулос", чийто бизнес се изчислява за повече от 2.5 млрд. евро в Гърция, България, Албания, Скопие и Кипър. На местно ниво структурата ще бъде управлявана съвместно от досегашните изпълнителни директори - Милош Ристич от "КМБ България" и Таня Косева-Бошова от "Пикадили". Стратегията на новата структура ще бъде насочена към разширяване на мрежата от магазини.
Източник: Стандарт (11.11.2014)

„Пикадили“ и „Карфур“ продължават да не плащат на доставчиците си и само на шест фирми вече дължат над 1,5 млн. лв. Това съобщи за „Преса“ изпълнителният директор на Съюз „Произведено в България“ Пламен Грозданов. Двете вериги имат просрочени задължения и към десетки по-малки производители, за които това може да бъде фатално. Ако тази порочна практика продължи, със сигурност ще загубят доставчиците си. Ще загубят и клиентите си, защото рафтовете в магазините им са все по-празни, коментира Грозданов. В момента „Карфур“ и „Пикадили“ са в процес на обединение. Сливането им бе обявено през ноември 2014 г., но все още собственикът на „Карфур“ - „КМБ България“, не е внесъл сумата от 46 млн. лв. за вдигане на капитала на въпросното обединение. Според Грозданов това е причина магазините да изпитват остър недостиг на оборотни средства. Вярно е, че има проблеми с плащанията, но не може да кажем кога нещата ще се нормализират, съобщи пресаташето на „Карфур“ Мария Панчева. Освен това всеки случай е конкретен. Тя обясни, че вече е избран общ маркетинг директор, правят се нови каталози, но засега всяка от веригите ще запази името си. Според Пламен Грозданов надеждата на членовете на Съюз „Произведено в България“ е, че промените в Закона за защита на конкуренцията, засягащи отношенията между производителите и хипермаркетите, ще нормализират пазара и ще въведат ясни правила.
Източник: Преса (04.05.2015)

Български производители алармираха за нова "КТБ" в търговията Четвъртата по големина търговска верига бави плащанията към българските доставчици и е натрупала към тях сериозни задължения. От това се оплакаха български производители, предаде БГНЕС. Лукан Луканов от "Произведено в България" назова фирмата "Карфур". Той подчерта, че от много време насам тя бави плащанията към български доставчици и така са натрупани много сериозни задължения, които по тяхна оценка са поне 20 млн. лв. Към доставчиците от Съюз "Произведено в България" това продължава повече от две години, плащанията се бавят с 2 дори до 6 месеца. Изпълнителният директор на "Произведено в България" Пламен Грозданов коментира пред БНР, че се задава нов случай "КТБ", но в търговията. "За нас тя Карфур практически изпаднала в несъстоятелност, след като не обслужва задълженията си към доставчиците", каза Луканов. Той отбеляза,че Карфур в България не е оригиналният Карфур във Франция, а франчайзът на Маринопулос. Той отбеляза, че този франчайзингов договор на Маринопулос с Карфур изтича по тяхна информация в средата на юни. С това се появява опасност те да фалират старата фирма и задълженията да останат неплатени на българските доставчици, ефектът от това – вероятно освободени хора, вероятно някои фалирали предприятия, заяви Лукан Луканов и посочи, че ситуацията е изключително опасна за техните компании. От съюза отново посочиха необходимостта от промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), отнасящи се за нелоялните търговски практики. Те вече казаха, че между първото и второ четене на закона се надяват да бъде съгласуван приемлив за всички страни вариант. А и днес посочиха, че на тях много им се иска той да се поеме консенсусно. Българските производители се оплакаха, че Карфур не третира еднакво българските доставчици и големите такива. Луканов каза, че в магазините започват да липсват много от българските стоки, но на големите компании стоят. Те имат информация, че се плаща на големите, а не на малките български доставчици. Заведени са вече може би десетки дела, според него. Те искат да се алармира, че нелоялните търговски практики е крайно време да бъдат преустановени. Кирил Вътев от Асоциацията на месопреработвателите подчерта, че искат правилата, които се прилагат в страните, от които са дошли търговските вериги в България, да се прилагат и тук.
Източник: Преса (20.05.2015)

"Пикадили" взе 11.8 млн. евро кредит Инвестбанк финансира с 11.8 млн. евро "Пикадили" и "Селект трейд- дружеството, което пое функцията на външен посредник на веригата. То от нейно име купува стоките от доставчиците и ги продава на "Пикадили" и "Карфур". Кредитът е обезпечен със залог на "Пикадили", включително стоката по магазините й (според договора за залог не по-малко от 15 млн. лв. във всеки един момент), имотът за логистичния й център от над 73 декара в Елин Пелин, вземанията на компанията и търговските й марки. Договорът е подписан на 14 май тази година. От цялата сума на кредита до 1.8 млн. евро ще отидат за издаване и преиздаване на банкови гаранции за плащане на наеми на помещенията, където са обектите на веригата. Останалите до 10 млн. евро са овърдрафт, с който ще се рефинансира старо задължение на "Пикадили" към Банка "Пиреос", ще се изплащат суми с настъпил падеж на "Пикадили" към доставчици и ще се финансира дейността на "Селект трейд". Обявеното още през ноември миналата година обединение на двете вериги не само че все още не е факт, но и се бави. Има забавяне в изпълнението на договора за сливане, което е извън контрола на "Пикадили". Поради това забавяне и очакваното увеличение на капитала от 46 млн. лв. все още не е налице. Междувременно до изпълнение на всички условия по договора и формализирането на обединението двете вериги продължават да са отделни и независими юридически лица, всяко носещо отговорност за своята търговска дейност.
Източник: Капитал (29.05.2015)

Първа раздяла на мол с Carrefour Бургаският мол Galleria е прекратил в петък договора с държателя на франчайз правата за веригата - "КМБ България", заради неизпълнението му от страна на наемателя. Carrefour е бавил плащания. Собственикът на мола - полската GTC, ще си търси дължимото по договора в съда. Бургаският обект е първият голям магазин, който Carrefour затваря. Веригата остава с 9 хипермаркета, основно в молове, и 12 по-малки обекта. "КМБ България е собственост на гръцката Marinopoulos. Всъщност обединението с "Пикадили", обявено през есента на миналата година, има шанс да не се случи. От ръководството на българската веригата заявиха и преди седмица, че ако Marinopoulos не извърши договореното за юни увеличение на капитала на "КМБ България" с 46 млн. лв., сделка няма да има. Междувременно доставчици обявиха, че и "Пикадили" бави плащания, след което веригата договори кредит от 11.8 млн. евро за разплащане с тях. На мястото на големия хипермаркет от Galleria Burgas планират да разделят магазина на три по-малки. Два ще са на модни марки, а третата ще е на местна верига супермаркети.
Източник: Капитал (08.06.2015)

Проблемите с плащанията към доставчици от страна на Carrefour вече са видими и при наемодателите. Бургаският мол Galleria е прекратил в петък договора с държателя на франчайз правата за веригата - "КМБ България", заради неизпълнението му от страна на наемателя. От мениджмънта на мола не посочиха изрично, че причината е неплатен наем. Но добавиха, че Carrefour е бавил плащания. Собственикът на мола - полската GTC, ще си търси дължимото по договора в съда, уточни Алекс Линчев, който е мениджър на обектите в Бургас и Стара Загора. Смаляването на Carrefour Бургаският обект е първият голям магазин, който Carrefour затваря. Веригата остава с 9 хипермаркета, основно в молове, и 12 по-малки обекта, сочи справка в сайта на компанията. От доста месеци производители и доставчици разказват, че "КМБ България" бави плащания и трупа дългове. По тази причина стоките в магазините рязко намаляха, оттам и клиентите. По информация на вестника приходите на веригата през миналата година са се свили с над 40%, а загубата се е увеличила. Според последните официални данни "КМБ България", която е собственост на гръцката Marinopoulos, през 2013 г. имаше продажби от около 250 млн. лв. и загуба от 30 млн. лв. От Carrefour не отговориха в понеделник на въпросите на "Капитал" ще отварят ли или ще затварят други магазини, как ще коментират бургаския случай и кога ще е ясно ще има ли партньорство с "Пикадили". Всъщност обединението с "Пикадили", обявено през есента на миналата година, има шанс да не се случи. От ръководството на българската веригата заявиха и преди седмица, че ако Marinopoulos не извърши договореното за юни увеличение на капитала на "КМБ България" с 46 млн. лв., сделка няма да има. Междувременно доставчици обявиха, че и "Пикадили" бави плащания, след което веригата договори кредит от 11.8 млн. евро за разплащане с тях. Новият план на бургаския мол На мястото на големия хипермаркет от Galleria Burgas планират да разделят магазина на три по-малки. Два ще са на световни модни марки, а третата ще е на местна верига супермаркети. "Преговаряме с няколко компании за хранителния обект, но има голям шанс наемателят да е българска верига", каза Линчев. В Стара Загора, където е другият работещ мол на GTC, наемател на супермаркета е местна компания. По неписано правило досега в моловете обекти наемаха точно Carrefour и "Пикадили". С влошаването на финансовото здраве на двете търговските центрове ще трябва да намерят алтернатива.
Източник: Капитал (09.06.2015)

Бургаският мол Galleria е прекратил в петък договора с държателя на франчайз правата за веригата - "КМБ България", заради неизпълнението му от страна на наемателя. От мениджмънта на мола не посочиха изрично, че причината е неплатен наем. Но добавиха, че Carrefour е бавил плащания. Собственикът на мола - полската GTC, ще си търси дължимото по договора в съда, уточни Алекс Линчев, който е мениджър на обектите в Бургас и Стара Загора. Смаляването на Carrefour Бургаският обект е първият голям магазин, който Carrefour затваря. Веригата остава с 9 хипермаркета, основно в молове, и 12 по-малки обекта, сочи справка в сайта на компанията. От доста месеци производители и доставчици разказват, че "КМБ България" бави плащания и трупа дългове. По тази причина стоките в магазините рязко намаляха, оттам и клиентите. По информация на вестника приходите на веригата през миналата година са се свили с над 40%, а загубата се е увеличила. Според последните официални данни "КМБ България", която е собственост на гръцката Marinopoulos, през 2013 г. имаше продажби от около 250 млн. лв. и загуба от 30 млн. лв. От Carrefour не отговориха в понеделник на въпросите на "Капитал" ще отварят ли или ще затварят други магазини, как ще коментират бургаския случай и кога ще е ясно ще има ли партньорство с "Пикадили". Всъщност обединението с "Пикадили", обявено през есента на миналата година, има шанс да не се случи. От ръководството на българската веригата заявиха и преди седмица, че ако Marinopoulos не извърши договореното за юни увеличение на капитала на "КМБ България" с 46 млн. лв., сделка няма да има. Междувременно доставчици обявиха, че и "Пикадили" бави плащания, след което веригата договори кредит от 11.8 млн. евро за разплащане с тях. Новият план на бургаския мол На мястото на големия хипермаркет от Galleria Burgas планират да разделят магазина на три по-малки. Два ще са на световни модни марки, а третата ще е на местна верига супермаркети. "Преговаряме с няколко компании за хранителния обект, но има голям шанс наемателят да е българска верига", каза Линчев. В Стара Загора, където е другият работещ мол на GTC, наемател на супермаркета е местна компания. По неписано правило досега в моловете обекти наемаха точно Carrefour и "Пикадили". С влошаването на финансовото здраве на двете търговските центрове ще трябва да намерят алтернатива.
Източник: Капитал (09.06.2015)

Все по-празни рафтове, все по-беден асортимент, все по-малко клиенти и обороти... и все повече искове за несъстоятелност от доставчици, чакали парите за стоката си с месеци. Това е положението в "КМБ България" - операторът на веригата Carrefour в страната. Ако се погледне партидата на дружеството в информационната система за производство по несъстоятелност към Министерството на правосъдието, опашката от компании, завели дела за фалит на КМБ е доста дълга. Разбира се, никой на тази опашка не иска истински банкрут на стопанина на Carrefour. Производителите и дистрибуторите просто се опитват да осребрят фактурите си и с основание смятат, че тези искови молби са начин да го направят. За момента процедурата сработва - производствата последователно се прекратяват, след като КМБ плаща, макар и частично. Въпросът е дали фалитът няма да дойде, преди опашката да се източи. А тя става все по-дълга. При тази ситуация нищо чудно, че и обявената през ноември миналата година сделка за обединение с "Пикадили" се разпада - в бизнеса браковете са по сметка. Разводите също. Плащането - по съдебен път От близо година зареждането на обектите на Carrefour в България постепенно става все по-постно именно защото собственикът "КМБ България" бави плащанията към доставчиците. Самото дружество, през офшорка в Холандия, е притежание на гръцката Mariopoulos. Табелите Carrefour пък са само обект на франчайзингов договор на френската верига с гръцката за целия регион. Който в случая с България изтича точно на 15 юни, идния понеделник, а за пореден път на пазара се говори, че е възможно да не бъде подновен, за да не се уронва повече и без това позацапания престиж на марката в страната. И ако последното засега е спекулация, задлъжнялостта на "КМБ България" е извън всяко съмнение. Повечето доставчици разказват, че обикновено при зареждане на Carrefour поне три-четири месеца веригата не плаща, натрупват се значими вземания, след няколко "напомняния" и предупреждения за спиране на стоката част от парите се погасяват и после всичко започва наново. "Сключвали сме споразумения, анекси, договори, имало е всякакви обещания. Договорките ни с тази верига излизат извън всички вариации на счетоводството и правото. Търговският закон и ЗЗД не могат да обхванат всички начини, по които те не плащат", коментира един от доставчиците, предпочел името му да не се цитира. Изнервящият кръговрат на зареждане, просрочие, чакане, разговори, заплахи и частично погасяване накара някои от производителите и търговците изобщо да спрат да работят с веригата. Други явно или не искат да го направят, защото държат на оборота си все с риска да "изгорят" или не могат да го направят, защото вече имат натрупани големи вземания и се страхуват да не останат без тях. Очевидно начин за тях да получат парите си е именно чрез иск за несъстоятелност. Преглед в регистъра на правосъдното министерство показва, че много от тези искове са оттеглени - явно след като КМБ се е издължило макар и невинаги напълно. На 2 юни например дело за несъстоятелност срещу собственика "КМБ България" е завела "Евромийт трейд". От края на май такова има и от "Орбико България". Два дни по-рано същата искова молба е подала и "Д и Д комерс енд деливъри". В същия ден (27 май) отделно производство е иницирала "Захарни заводи". Към иска на "Тед бед" от 30 април през май са присъединени и "Ядки Детелина" и "Алд импорт". В списъка са още "Натурални храни", "Нитро България", "Мес-ко", "Лодис инвест", "Аванс трейд", "М.О. Русе". Тоест - Carrefour дължи пари за всичко от месо, през вафли, ядки, млечни продукти и консерви, до домакински ръкавици и памучни тампони. Други искове са оттеглени (като например на "Победа" и "Милк фемили"). От "Натурални храни" - компания от групата на "Интерсервиз Узунови", която снабдява магазините от веригата с пресни плодове и зеленчуци, не коментираха размера на вземанията си. От "Захарни заводи" потвърдиха, че от година от "КМБ България" са спрели да им плащат за доставките. "Подписахме споразумения за издължаване с конкретни срокове, но те не ги спазиха. Пристъпихме към съдебна процедура, блокирахме банковите им сметки, получихме частични плащания и сега сме на етап поредно споразумение за преводи на стари задължения. Спряхме да им доставяме. Сега си търсим правата", казаха от компанията. "От около година имаме проблеми с плащанията от страна на Carrefour. Имаше период, в който спряхме да им доставяме, след което те платиха с уговорката, че в бъдеще ще са изрядни. Но после пак спряха да ни плащат. За два-три месеца се натрупаха задължения за 120 хил. лева", казаха от "Мес-ко". "От две годни работим с Carrefour, като забавянето на плащанията беше повече от осем месеца. Пробвахме с дела, накрая стигнахме до извънсъдебно споразумение и ни върнаха парите. Става въпрос за 50 хил. лв. Ние сме малка фирма и за нас това е огромна сума", казват от "Нитро България", която е доставяла на магазините на веригата 12 артикула, основно кафява захар, биозахар и алпийска каменна сол. От "Аквафор", която доставя 10 артикула за пречистване на вода, съобщиха, че са работили с веригата от 2011 г. Престанали са да доставят от началото на 2014 г., тъй като натрупаните просрочени задължения са достигнали 50 хил. лв. Получили си ги едва през 2015 г., след като завели дело. Другият вариант за производители и доставчици е запор на сметки на Carrefour. Но там опашката е още по-дълга. "В банката ни казаха, че сме n-ти поред, затова и ние обмисляме искане за несъстоятелност", каза управител на компания с голямо вземане. Като шанс за оздравяване на Carrefour пазарът разчете сделката за обединение с "Пикадили" в късната есен. Тогава беше обявено, че, образно казано, под шапката в собственика на "Пикадили" "АП Март" с 50% ще влезе "КМБ България". Знаеше се, че зад обединението всъщност стоят братята Валентин и Десислав Попови и енигматичният Николай Лазаров, за когото е известно само, че живее в Париж и е близък до мениджмънта на Marinopoulos в Гърция. Тримата всъщност са реалните притежатели на "Пикадили", което по-късно беше описано и в Търговския регистър. Към момента, според партидата на веригата там, тя е на European Retail Investment - Люксембург - дружество, създадено като част от поредицата действия, необходими за формализиране на джойнт-венчъра между "Пикадили" и Carrefour в България. Зимата обаче се оказа нелека за обединението - вместо едната верига да стане по-редовен платец, другата започна също да се бави с парите. Което се отрази веднага и върху нейните регали. За да се случи реалното сливане се очакваше Mariopoulos да внесе 46 млн. лв. за увеличение на капитала. Първоначално спряганият срок за това беше края на 2014 г., после - юни 2015 г. Парите обаче и досега ги няма. Междувременно като външен негов "байър" беше поставена фирмата "Селект трейд", контролирана от Николай Лазаров и Петко Захариев, а на някои от доставчиците беше предложено стоката им да минава през нея, за да получават парите си. Въпросното "прехвърляне", разбира се, е фиктивно - продуктите се доставят в случая с "Пикадили" магазин по магазин, а с Carrefour - до големите обекти, откъдето веригата сама ги разнася до по-малките. Тоест "Селект трейд" само документално е посредник, като в сектора е известно, че тя има и надценка. За да навакса с парите, в края на май "Пикадили" взе 11.8 млн. евро кредит от "Инвестбанк" и обяви, че средствата са за рефинансиране на заем към банка "Пиреос" и най-вече - за плащане на падежирали задължения към доставчици. Приблизително по същото време сигналите от страна на българската верига, че може да не довърши сливането си с Carrefour станаха доста отчетливи. От офиса на изпълнителния директор на "Пикадили" Таня Косева-Бошова още в края на април подчертаха, че към момента собствеността на двете дружества продължава да е отделна, отделни са плащанията, отделни са марките. "Обединяването на двете вериги в България под общо управление може да се осъществи само след увеличаването на капитала на "КМБ България" с 46 млн. лв., които да послужат за плащане към доставчици и развитие на веригата Carrefour в България". Според договора крайният срок за това увеличаване е юни 2015 г.", написаха тогава от екипа на Косева-Бошова. В края на май проскърцването в отношенията вътре в дуета стана още по-осезаемо. "Има забавяне в изпълнението на договора за сливане, което е извън контрола на "Пикадили". Поради това забавяне и очакваното увеличение на капитала от 46 млн. лв. все още не е налице. Междувременно до изпълнение на всички условия по договора и формализирането на обединението двете вериги продължават да са отделни и независими юридически лица, всяко носещо отговорност за своята търговска дейност. В момента страните водят разговори за уточняване на сроковете за изпълнение на условията по договора за финализиране на сливането", казаха от офиса на Таня Косева-Бошова на 28 май. Не можем повече заедно Към днешна дата явно промяна във финансовото положение няма. И като логичен резултат обединението се разпада. Според отлично информирани източници на "Капитал", близки до развитието на събитията между двамата партньори, те са накрая на пътя към раздялата си. До редакционното приключване на броя официално това не беше потвърдено, а от мениджмънта на "Пикадили" не дадоха никакви изявления. От ръководството на "КМБ България" също не отговориха на въпросите на вестника. Според източници от индустрията обаче, освен ако няма някаква изненадваща промяна (по възможност под формата на пари от Marinopoulos), "Пикадили" и Carrefour ще обявят, че поемат по различни пътища близките дни. Какъв ще е пътят на Carrefour не е ясно, но не изглежда лесен. Според запознати от сектора задълженията на обединението общо към момента наближават сумата от 90 млн. лв., като голямата част са на "КМБ България". Показателно е и друго. През изминалата седмица бургаският мол Galleria прекрати договора си с веригата заради неизпълнението му от страна на наемателя. От мениджмънта не посочиха изрично, че причината е неплатен наем, но добавиха, че Carrefour е бавил плащания. Собственикът на мола - полската GTC, ще си търси дължимото по договора в съда, уточни Алекс Линчев, който е мениджър на обектите в Бургас и Стара Загора. В Бургас всъщност е първият голям магазин, който Carrefour затваря. Така веригата остава с девет хипермаркета, основно в молове, и 12 по-малки обекта, сочи справка в сайта на компанията. В същото време в сектора не е тайна, че дружеството дължи наеми и на други молове. От "Мол България" в София отказаха какъвто и да било коментар по темата. "М.О. Русе", което всъщност е собственикът на "Мол Русе", е сред дружествата, завели иск за несъстоятелност на "КМБ България". Това е странно, доколкото още от началото на изграждането на мола и все още в управата му е Петър Дудоленски, който е и прокурист на "АП Март". По информация на вестника приходите на Carrefour през миналата година са се свили с над 40%, а загубата се е увеличила. Според последните официални данни "КМБ България" през 2013 г. имаше продажби от около 250 млн. лв. и загуба от 30 млн. лв.
Източник: Капитал (15.06.2015)

Carrefour: Опашка за фалит Ако се погледне партидата на КМБ България в информационната система за производство по несъстоятелност към Министерството на правосъдието, опашката от компании, завели дела за фалит на КМБ е доста дълга. Разбира се, никой на тази опашка не иска истински банкрут на стопанина на Carrefour. Производителите и дистрибуторите просто се опитват да осребрят фактурите си. За момента процедурата сработва - производствата последователно се прекратяват, след като КМБ плаща, макар и частично. Въпросът е дали фалитът няма да дойде, преди опашката да се източи. А тя става все по-дълга. От близо година зареждането на обектите на Carrefour в България постепенно става все по-постно именно защото собственикът "КМБ България" бави плащанията към доставчиците. Самото дружество, през офшорка в Холандия, е притежание на гръцката Mariopoulos. Табелите Carrefour пък са само обект на франчайзингов договор на френската верига с гръцката за целия регион. Който в случая с България изтича точно на 15 юни, идния понеделник, а за пореден път на пазара се говори, че е възможно да не бъде подновен, за да не се уронва повече и без това позацапания престиж на марката в страната. И ако последното засега е спекулация, задлъжнялостта на "КМБ България" е извън всяко съмнение. Другият вариант за производители и доставчици е запор на сметки на Carrefour. Но там опашката е още по-дълга. Задълженията на обединението с Пикадили общо към момента наближават сумата от 90 млн. лв., като голямата част са на "КМБ България".
Източник: Капитал (15.06.2015)

27 фирми чакат пари от „Карфур“ и „Пикадили“ 27 наши фирми очакват да получат милиони левове от търговските вериги „Карфур“ и „Пикадили“. Това съобщи за „Преса“ изпълнителният директор на Съюз „Произведено в България“ Пламен Грозданов. Става дума за над 3,7 млн. лв. задължения и над 2 млн. лв. просрочени вземания за доставени основни хранителни продукти и напитки. Повече от четири месеца обаче по тези плащания няма никакво движение. В момента дружествата, които обявиха в края на м.г., че се обединяват, работят като самостоятелни юридически лица. Собственик на „Карфур“ е „КМБ Маринопулос“ и той трябва да внесе капитала в новото акционерно дружество, за да започне разплащането с доставчиците. Грозданов каза, че Съюз „Произведено в България“ вече е имал среща с ръководствата на двете търговски вериги. Те поели ангажименти сметките да се изчистят, но засега промяна няма. За съжаление положението не е добро и много фирми очевидно ще изгорят, допълни Пламен Грозданов.
Източник: Преса (17.06.2015)

Ще оцелеят ли "Пикадили" и "Карфур"? Това е въпросът, който си задават много потребители през последните месеци, след като асортиментът на магазините е доста ограничен и понякога в тях не могат да се намерят стоки като цигари или бира. В края на миналата година собствениците на двете компании - съответно "АП Март" и "КМБ България", обявиха планове за създаване на съвместно дружество, което да оперира търговията на дребно на двете вериги. Но този сценарий става все по-малко вероятен. Доскоро двата бранда отпечатваха съвместна брошура за седмичните си промоции, като едни и същи неща могат да се намерят на една цена и на двете места. Но от две седмици брошурата на "Пикадили" е само с логото на нейната марка, което според запознати означава, че компаниите по-скоро вървят към разделяне, отколкото към обединение. Тази теза се поддържа и от актуални промени в Търговския регистър, която показва размествания в управлението на "КМБ България". Собственик на фирмата е регистрираното в Холандия дружество "КМ Болканс", което се контролира от представители на различни поколения на известната гръцка фамилия Маринопулос. На общо събрание на акционерите на "КМБ България", което се е провело на 30 юни, от съвета на директорите е освободен французинът Жером Лубер, който е изпълнителен директор на компанията, а на негово място е назначена гръцката гражданка Елени Дура - адвокат в гръцката фирма "Маринопулос Общотърговско Акционерно Дружество". Очакваше се Лубер да бъде управител на все още нерегистрираното съвместно дружество между "Пикадили" и "Карфур". Така "КМБ България" ще се представлява заедно от всички членове на съвета на директорите - Леонидас Маринопулос, Димитриос Влахос и Елени Дура. Промените още не са вписани в Търговския регистър. Проблемът и на двете фирми е един и същ - имат задължения към доставчици, които се опитват да погасяват. Понеже компаниите не публикуват редовно отчетите си (За "Карфур" последният отчет е за 2011 г., а за "Пикадили" - за 2013 г.), е трудно да се направи оценка на финансовото им състояние. По отношение на задълженията "Карфур" е в доста по-сложна ситуация, отколкото "Пикадили", която е по-активна по този въпрос. През май веригата беше заложена срещу кредит от 10,8 млн. евро за погасяване на задължения към доставчици. Според актуална справка в информационната система на Министерство на правосъдието, от началото на юли в Софийски градски съд са подадени 11 мобли за откриване на производство по несъстоятелност срещу "КМБ България" от нейни доставчици на стоки и услуги като "Хенкел България", "Меггле България", "Инкофуудс", "Етна Карго Транспорт", "Месокомбинат Ловеч", "Траки Фууд" и други. Сред молителите е и компанията "Пантеон Бургас Инвестмънтс", която оперира бургаския мол "Галерия", където преди малко повече от месец беше затворен магазинът на "Карфур" поради забавяне на плащания. В същото време срещу "Пикадили" в момента е активно само едно дело за производство по несъстоятелност, където молители са фирмите "Еврона" и "Пауър марк".
Източник: Други (17.07.2015)

“Карфур” и “Пикадили” няма да се сливат Търговските хранителни вериги “Пикадили” и “Карфур” няма да се сливат. Изпълнителният директор на “Пикадили” Таня Косева-Бошова коментира пред “24 часа”, че до реализиране на сделката не се е стигнало заради икономическата конюнктура в региона. “Обединението просто не се случи - то беше планирано, но сделката не се приключи и двете компании останаха самостоятелни, каквито винаги са били”, обясни вчера Бошова. Още миналата година се заговори за сделка между собствениците на “Пикадили” и гръцката Marinopoulos Group, притежател на франчайз правата на Carrefour. През ноември стана ясно, че собствениците на двете вериги супермаркети “Пикадили” и “Карфур” в България - компаниите “АП Март” АД и “КМБ България” АД, са внесли в Комисията за защита на конкуренцията искане да бъде одобрено тяхното сливане. Тогава те съобщиха, че са постигнали споразумение за обединение под една обща марка, но кое от двете имена ще се използва, трябваше да се реши от маркетингови проучвания. Съгласие имаше и за увеличаване на капитала с 46 млн. лв. Целта на това беше допълнителна подкрепа и стабилизиране на бизнеса и подобряване на условията и сроковете за плащане на доставчици. “Днес важната информация е, че “Пикадили” остава българска компания, финансово здрава и със страхотен асортимент от стоки. Предстои ремонт на основните ни магазини в София, а след лятото и във Варна”, коментира Бошова. Подготвял се и онлайн магазин с доставки за вкъщи.
Източник: 24 часа (20.07.2015)

Мариан Колев: Регионалната ни експанзия започва с Румъния и ще продължи в други страни Собственикът на "Хиполенд" пред "Капитал Daily" Мариан Колев е собственик и управител на веригата хипермаркети за детски и бебешки стоки "Хиполенд" и председател на управителния съвет на Българската ритейл асоциация. Собственик е и на компанията за търговия с обувки "Сандик България", която е официален вносител на марките Benetton, Barbie, Fisher Price, Spiderman, Disney shoes. Създадената от него през 2005 г. верига "Хиполенд" към момента има 24 магазина в страната, а в края на юли откри и първия си обект в чужбина. Магазинът в румънската столица Букурещ е разположен на площ от 1400 кв.м, а инвестицията в него е за над 700 хил. евро. Още по темата Jumbo се опасява от негативно отражение на капиталовия контрол в Гърция За миналата година гръцката верига за детски играчки има 7.5% повече продажби 4 авг 2015 Вълната от молове затихва на запад С предстоящото завършване на последния софийски мол Plaza West картата на търговските площи в столицата поне засега остава непроменена 2 май 2015 Най-големите вериги: Обороти нагоре, печалби надолу Магазините за храни растат скромно, при техниката има по-голямо възстановяване 20 авг 2014 Ударът на демографския срив Намаляването на броя на българите вече създава проблеми за икономиката и бизнеса. Държавата не прави нищо 26 мар 2013 Детска радост - веригите за малчуганите се разрастват По-голямата част от новите магазини за играчки и дрехи ще бъдат в големите градове 3 ное 2011 Защо избрахте Румъния за първия си магазин извън България? Поради географски и европейски съображения. Всъщност за нас много по-интересен е пазарът в Сърбия, където вакуумът на такива големи магазини за детски стоки е доста по-голям, но проблемите с митниците и логистиката ни накара да се замислим върху възможностите за друга съседска държава. Така останаха Румъния и Гърция, но знаем какво се случва в Гърция в момента. От друга страна, когато преди две години обявихме франчайз програмата, имахме доста интерес от външни партньори и се случи така, че румънският ни партньор е един от най-ентусиазираните, най-желаещите и можещи, поради което избрахме него. Много ни се иска да излезем на повече пазари, но решихме, че ще е по-правилно да стартираме някъде в една страна, където да опитаме да направим един, два, пет магазина и след това да вървим нататък. Пазарът в Румъния е доста по-голям от нашия и макар и те да имат собствените си проблеми, определено икономиката им е по-добре, а стандартът на населението е доста по-добър от нашия. От колко време работи магазинът в Букурещ? Вече две седмици. Реално отворихме на 25 юли, а на 1 август беше голямото откриване, въпреки че първоначалните планове бяха за септември миналата година, но бяха отложени заради проблем с локацията, която си бяхме избрали. Колко магазина имате в момента в България? Общо 24 и 25-ият е в Букурещ. Надяваме до края на годината в България да имаме още поне един, може би и два, като за единия е почти сигурно. Под въпрос е дали ще отворим още един в Румъния тази година – локацията е ясна, хората са ясни, условията са договорени, като отново работим със същия франчайз партньор. Румънският ни партньор има голямо желание това да се случи ноември-декември, ние също го желаем, но разумът подсказва, че е по-добре да се изчака до другата година, когато евентуално можем да отворим два или три магазина в Румъния. Къде ще бъдат новите магазини в България? В София и Добрич. Към кои други чуждестранни пазари освен Румъния гледате? Водим преговори, без нищо да е напреднало или финализирано, в Унгария, Гърция и Македония. Много сериозен интерес имаме от Албания, от едни хора, които са най-сериозно финансово подкрепеният партньор, с когото разговаряме. Но мислим и за по-западни страни. Наскоро имах среща с един от шефовете на Lego Европа, които са впечатлени от нашите магазини и ги намират за хубави както за нашите стандарти, така и за европейските. Той ми подхвърли нещо, което и на мен отдавна ми е тръпка – Австрия, където няма такъв формат с изключение на няколко подобни на Jumbo магазини, които обаче са извън градовете, в големи хамбари и продават всякакви неща, включително и в най-ниския клас. Това не е в нашата концепция, ние сме твърдо позиционирани в средния и високия клас. Тъкмо по тази причина смятаме, че ще ни погледнат добре и ще ни харесат и в доста по-богати от България страни. Но в малко по-краткосрочен и средносрочен план следващата крачка може би ще е през втората половина на 2016 г. в една от тези стани – Унгария, Гърция, може би Македония или Албания, и с много голяма вероятност и Австрия, където вече сме възложили на една голяма агенция за имоти да търси помещение и сме задали критериите и условията, които търсим. Купуват ли българите детски стоки и играчки? Доскоро българинът приемаше детските играчки като нещо луксозно, което се купува по някакъв повод – Коледа, рожден ден и т.н. Това е крайно неприятно, понеже отдавна мина времето да се купува кукла за момиче и пушка за момче. При детските стоки също има мода и тенденции, като понякога животът на една играчка е по-кратък от този на една модна тенденция. Вече има и играчки, които обучават, такива, които забавляват дори родителите и са предназначени за по-дългосрочна употреба. Какво се купува? Всичко, което е различно, в което хората виждат полза. Скъпите играчки над 50 лв. например преди се купуваха основно около Коледа. Сега сезонните разлики не са чак толкова големи, което говори за развитие на пазара. Ако преди през декември се продаваха десет пъти повече играчки, отколкото средно през останалите месеци, в момента съотношението е около 4.5 пъти, като много ни се иска да стигне до 2-2.5. Хората все повече виждат, че тези стоки не са лукс и каприз, а могат и да помагат на детето да развива някои умения. Колко е средната сума на една покупка? Средният ни касов бон е около 35 лв., а средната цена на една играчка е 16 лв. Колко е голям пазарът? Няма официални проведени изследвания, но някои от най-големите фирми правят собствени проучвания. По неофициални данни целият пазар на играчки в България е от порядъка на 100 млн. лв., като това не обхваща най-ниския клас играчки, които влизат като пластмасови стоки и се продават в малките градчета по базари и много често без никаква отчетност. Иначе казано, данните за черния пазар липсват, като в нашите среди се приема, че той е около 20%, но не мога да кажа дали е 20% или 40%. Такъв беше пазарът и преди три, и преди пет години – т.е. за съжаление потреблението не се е увеличило или се е вдигнало минимално. Една от причините е демографското развитие - децата стават все по-малко. Увеличава се и делът на децата от семейства, в които никога не се купуват играчки. Не знам дали има друга страна в Европа, където демографските тенденции да са толкова тревожни, в Румъния положението е съвсем различно. Тоест белият пазар е около 100 млн. лв. и вие държите около една трета от него – ако се гледат приходите ви за 2014 г., които са за около 39 млн. лв. Не точно – в този оборот влиза голяма част приходи от бебешки стоки, дрехи, обувки, велосипеди. Грубо, ние държим 27-28% от пазара на детски играчки. Кои са основните ви конкуренти? Има още една голяма верига – "Комсед", които са ни едновременно и партньори, и конкурент. Донякъде и гръцката верига Jumbо, но там фокусът е малко по-встрани – при тях търговията с играчки е по-скоро като магнит, а 60 до 70% от оборотите им се реализират от стоки за бита и много евтини стоки. В общи линии това са конкурентите ни. Донякъде и вериги като "Метро" или "Карфур", но техният дял в целия оборот на играчки е много малък. В Румъния е различно – там около 60-70% от играчките се купуват именно във веригите, докато у нас този дял е под 20%. Ако говорим по-общо за ритейла, как се развива потреблението от началото на годината и какви са очакванията ви за следващите месеци? По-голямата част от колегите от ритейл бизнеса продължават да не са щастливи. Стана ясно, че няма накъде да върви надолу потреблението, стигнахме до една стабилна, макар и много близка база и сега сме в очакване на промяната, но доста дълго вече чакаме. Опасявам се обаче, че това, което трябваше да се случи и през 2013 г., и през 2014 г., няма да се случи и тази година. След кризата с КТБ се очакваше голяма част от парите да излязат от банковата система, особено след като лихвите се сринаха, което е закономерно, и да влязат в потребление. Явно много ни се е искало, но не се случи. Мисля, че вече не говорим за това, че хората нямат пари – не, има хора, които имат пари и не харчат нищо. Въпросът е психологически, става въпрос за нежелание за потребление. Този страх от потребление, неизвестността, смяната на правителства през година-две – всичко това за съжаление се отразява на потребителските нагласи и като цяло в ритейл сектора нещата не са цветни. Естествено има изключения – има колеги, които имат по 5-10% ръстове, но за съжаление голяма част от ритейлърите нямат и толкова. Какви са очакванията ви за резултатите към края на годината? Специално за България в момента вървим с около 15-18% ръст и се надявам до края на годината да го направим 20%. Но нашият ръст не е заради увеличено потребление, а заради това, че взимамe от пазара на другите. Това е и още една причина да тръгнем навън – защото с едни и същи усилия се надявам, че ще постигаме далеч по-големи резултати. Тоест целта е повече приходи да идват от външните пазари? В дългосрочен план това ни е целта.
Източник: Капитал (12.08.2015)

Дискаунтърът PENNY напуска България Германският концерн за търговия на дребно REWE Group се отказва напълно от дискаунт бизнеса в България. До края на октомври 2015 г. ще бъдат затворени всички магазини на PENNY в страната, заяви концернът късно в сряда. Всички задължения към доставчици, бизнеспартньори и служители ще бъдат изпълнени. Там, където е възможно, на служителите на PENNY ще бъде предложено работно място в BILLA, а останалите служители ще получат обезщетения, които надхвърлят определените в закона суми. Схемата на компенсациите е обсъдена и одобрена и от европейския представител на служителите в REWE Group. В България REWE Group ще се концентрира вече само върху сегмента на супермаркетите, в който е представена с търговската верига BILLA. Част от филиалите на PENNY, както и логистичният ? център в Столник (до София в община Елин Пелин, б. Ред.), ще преминат към BILLA. В момента към търговската верига BILLA, част от REWE Group, принадлежат 92 супермаркета. Припомняме, че първият магазин на веригата в България беше открит през 2009 г. В момента към веригата има 49 магазина в страната. В международен план REWE Group ще продължи да развива веригата PENNY в останалите 5 страни, в които тя оперира – Австрия, Италия, Румъния, Чехия и Унгария. Припомняме, че през април Бойко Сачански, управител на BILLA България, разкри, че плановете на компанията за следващите години включват инвестиции в размер на около 200 млн. лева и откриване на 40 нови магазина. През 2014 г. BILLA България откри 6 нови магазина. През текущата година компанията планира да открие още 8 нови магазина и да направи реконструкция на 5 от настоящите. REWE International е пазарен лидер в Австрия в сектора на търговията на дребно с козметични и хранителни продукти и е един от най-големите работодатели в страната. В Австрия и в други страни броят на служителите на REWE International възлиза на 76 200, наети в около 3 600 магазина. През 2014 г. общите приходи на компанията нарастват до 13,02 млрд. евро. Компанията е част от германската REWE Gruppe, един от европейските лидери в търговията и туризма. В момента за нея работят 330 000 служители в около 15 000 магазина в 12 европейскистрани, осигурявайки приходи от около 51,1 млрд. евро. Сегашният ход на REWE е част от бързата трансформация на българския пазар за търговия на дребно през последните години. Редица анализатори смятат, че липсата на сериозен ръст в сектора на бързооборотните стоки в страната вероятно ще доведе до фалити на част от по-малките хипермаркети в България, както и изтегляне на някои от големите търговски вериги. Друга възможност би била консолидиране на пазара – малките независими търговци могат да се обединят. Припомняме, че през лятото собствениците на Carrefour и Пикадили се отказаха от сливането на двете търговски вериги. Това става ясно от съобщение на КМБ България - член на Маринопулос Груп, главен франчайзър на Carrefour в България, изпратено до медиите. КМБ ще продължи да управлява мрежата си автономно, с нов опитен мениджърски екип. Сделката между Carrefour и Пикадили беше обявена в края на миналата година. Обединението щеше да създаде верига от повече от 75 магазина в България с общ оборот от 452 млн. лева и над 3 хил. служители.
Източник: Инвестор.БГ (17.09.2015)

Веригата “Пикадили” се преструктурира, като затваря някои от малките си магазини и се фокусира към обновление и отваряне на още обекти в моловете и големите търговските центрове. “По този начин целим да привлечем клиенти от средния клас, по-платежоспособни, търсещи модерното и изисканото. Това са активни хора, пътували по света, които ценят разнообразието, съобщи за “24 часа” Таня Косева-Бошова, директор на “Пикадили”. Стратегията за развитие на веригата е направена след маркетингови проучвания. Те показвали, че именно представителите на средната класа са типът клиенти, които харесват бранда и чрез които компанията ще се открои от своите конкуренти. Ще се залага на качественото обслужване и предлагане на стоки от висок клас. “Пикадили” ще концентрира усилията си върху модернизиране и обновяване на магазините си предимно в София и във Варна, откъдето веригата стартира и е добре позната на клиентите. Не се отказваме напълно от малките магазини, тези, които са на добри локации ще останат, уточни Бошова. На служителите в закритите обекти компанията ще предложи алтернативна работа в останалите магазини. Там щели да имат нужда от повече персонал, защото ще се набляга на щандове с прясна риба и свежи плодове и зеленчуци. Целта ни е “Пикадили” да расте, но с ясно формулирана стратегия и без лутанията, които са допускани през годините от предишните собственици, каза още Таня Косева-Бошова. Идеята е да се акцентира, че веригата е българска, което я отличава от повечето конкуренти. Планираното обединение с “Карфур” окончателно е отпаднало и “Пикадили” ще се развива самостоятелно. Ще се отварят и нови магазини. Вече бил сключен договор за обект в търговски център “Европа” близо до летище София. Част от стратегията за модернизиране е вече започналият ремонт на супермаркета в “Сити център София”. Предстои обновяване и на търговските обекти в Сердика - Център и мол “София”.
Източник: 24 часа (25.09.2015)

От месеци зареждането на веригата Carrefour става все по-бедно като асортимент и количество, а с изчезването на клиентите идват и още беди: ниски обороти при постоянни разходи, залежаване и на наличните стоки и най-лошото - понижаващи се с всеки изминал ден шансове магазините да се върнат към живот. Сега според източници от сектора гръцките собственици на потъващата българска верига предприемат опит да я спасят. По-конкретно - като инжектират свежи пари в бизнеса си, приемайки в него нов съдружник. Кой е човекът с парите засега се пази в тайна. По думите на близки до операцията обаче тя се очаква да бъде направена до две или три седмици. Което нито означава, че е 100% сигурна, нито пък - че задължително ще измъкне от блатото българския Carrefour. Новият спасителен план Магазините Carrefour тук се стопанисват (повечето имоти са под наем, малко са собствени) от "КМБ България", което се води 100% собственост са регистрираното в Холандия "КМ Болканс". Реално притежател на компанията е гръцката Marinopoulos Group. Тя държи франчайз правата за обекти на Carrefour в България (както и в Гърция) и реално започна да отваря магазини тук от 2009 г. Към момента, според сайта й, тя има 9 хипермаркета и 11 супермаркета в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Банско и Плевен. От лятото на 2014 г. обаче "КМБ България" започна да бави плащанията към доставчиците си - практика, която продължава и до днес и доведе до лавина от дела за несъстоятелност на дружеството от производители и дистрибутори заради просрочени с месеци фактури. Каква е сумата на задълженията не е ясно, но със сигурност става въпрос за десетки милиони левове, заради които доставчиците масово спряха изобщо да зареждат обектите на веригата, докато не получат парите си. В редиците на фирмите с вземания от "КМБ България" са и наемодателите на помещенията, където са магазините, включително молове. Опитът веригата да бъде спасена, като се слее с "Пикадили", обявен в късната есен на 2014 г., пък се провали и юридически неконсумираният "брак по сметка" беше разтрогнат това лято също заради неизпълнен ангажимент за финансово участие на Marinopoulos. Сумата, за която ставаше дума, беше 46 млн. лв. Сега няколко различни източника твърдят, че гръцката група преговаря с външен за нея партньор, който да участва в увеличение на капитала (за момента не е ясно на кое дружество). Така инвеститорът ще получи акции в компанията, а тя ще започне да плаща на доставчиците и наемодателите си. Изпълнителният директор на "КМБ България" Йоанис Лазаридис, който пое поста от август тази година, не даде пред "Капитал" подробности по сделката, но потвърди, че такава се подготвя, а резултати се очакват най-късно до три седмици. По думите на Лазаридис в момента се уточнява нова схема на работа на компанията, така че тя да разполага с увеличен капитал, като допълнителното финансиране ще е комбинация от няколко типа. "След две до три седмици ще сме готови със сделката и ще можем да обявим подробности, но става дума за пакет от различни типове финансиране", каза Лазаридис, който не отрече в пакета да се включва и участие на външен съакционер. По думите му, след като получи въпросното финансиране, тя ще се разплати с доставчиците си, ще зареди обектите си и ще остане на българския пазар. Според други източници от сектора с бързооборотни стоки новият партньор на Marinopoulos ще е също с гръцки произход. Още мъъъничко и... Сигнали, че затлачените плащания ще започнат да бъдат обслужвани до седмици, получават и доставчици, разказаха някои от тях пред "Капитал". Делата за несъстоятелност, които те заведоха, първо бяха обединени в едно общо, после то беше прекратено от съда, а указанията бяха всеки производител сам да пуска нови искове. Такива обаче не тръгват именно заради изчакването "КМБ България" да започне да плаща. Един от производителите например твърди, че е в усилена кореспонденция с "КМБ България", в която клиентът предлага договор за уреждане на дълга си разсрочено в рамките на няколко месеца, като гарант за изпълнението на ангажимента вече ще е и гръцкото дружество Marinopoulos. Други пък са получили обещание за банкова гаранция до две седмици. Заедно с договорите за разсрочено издължаване на старите сметки, разбира се, се очаква доставчиците да започнат отново да зареждат Carrefour. За изплащане на всички натрупани дългове изведнъж обаче явно не може да се говори - по-скоро това ще се прави на части, с хоризонт според размера им, вариращ до година и половина. Недоверието сред партньорите на веригата обаче остава. Макар и да са готови да подпишат споразумения за разсрочване, особено с гарант гръцката компания майка, много от тях остават скептични дали сделка изобщо ще има или обектите просто ще бъдат затворени. Любопитно е при какви условия ще бъдат уредени задълженията за наеми, особено в моловете, където има хипермаркети на веригата. Заради неплащане още през юни мол Galleria в Бургас прекрати договора си с КМБ. От ръководството на софийския Bulgaria Mall не коментират отношенията си с наематели, но според източници на вестника веригата му дължи близо 1 млн. евро, които се търсят през арбитраж. Там обаче гръцката компания е в силната позиция на ключов наемател с огромна площ, почти невъзможна за отдаване в този й вид на друг ритейлър. Най-късният влак Допускането на съдружник срещу свежо финансиране сега очевидно е последният шанс за спасение на Carrefour. След масираното излъчване на обещания за плащане в момента липсата на пари по сметките на партньорите по най-бързия начин ще означава нова лавина искове за несъстоятелност, тотална липса на зареждане и неизбежно затваряне на обектите. Неуспешният опит за продажба на BILLA, последвалото решение на компанията майка REWE да изтегли Penny с неговите 49 обекта, наполовина скъсената (с 21 магазина) верига на "Пикадили" - всичко това свидетелства за липса на интерес към българския пазар на хранителни стоки на дребно, какво остава пък за кандидати да встъпят във владение на обекти, държани полупразни повече от година. С една дума, ако сега бъде спасена, веригата на Carrefour със сигурност ще дръпне към дъното бързо, като не е ясно дали затворените обекти няма да означават и неизплатени дългове към партньори.
Източник: Капитал (05.10.2015)

Последният софийски мол продължава да се строи от нов собственик Гръцкият фонд за имоти NBG Pangаea е придобил 89.4% от втория люлински мол - Plaza West, за 23 млн. евро. Сделката е факт почти година след като антимонополната комисия я разреши. През януари гръцкият фонд беше заявил, че покупка ще има само при готов търговски център, но тъй като строежът остана недовършен, това явно е довело до по-ниската цена. Откриването на мола беше обявено за тази есен, но беше отложено. За Plaza West това е поредно забавяне - първоначално търговският център трябваше да отвори още през пролетта на 2014 г. Продавачът е гръцката Marinopoulos, която държи магазините на Carrefour в България. Дружеството купувач NBG Pangaea е регистрирано от собственика на ОББ - Националната банка на Гърция, през 2010 г. Към момента притежава и управлява портфолио от имоти, в което влизат почти всички основни административни сгради на банката, както и нейните клонове в различни градове в Гърция.
Източник: Дневник (22.12.2015)

Собственикът на HomeMax купува Ритейл парк Пловдив Собственикът на веригата магазини HomeMax - „Баумакс България“ ЕООД, купува Ритейл парк Пловдив, в който в момента е наемател. Предстои Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да провери сделката. Баумакс България възнамерява да придобие дружеството Лендмарк България Ритейл Парк ЕООД, което е собственик на Ритейл Парк Пловдив. Ритейл парк Пловдив беше открит през 2008 г. Инвеститорът Landmark вложи над 21 млн. евро в търговския парк. Ритейл парк Пловдив беше придобит през 2011 г. от Rockefeller Group чрез инвестиционната компания Europa Capital LLP. Landmark продължи да управлява парка и да отдава площи под наем. Europa Capital има още една инвестиция в България – Mall of Sofia на столичния бул. „Александър Стамболийски“. Освен HomeMax, наематели в Ритейл парк Пловдив са веригата ресторанти Happy, мебелната верига Martineli, веригата за обувки Deichmann, дрогерията dm, Sport Depot, веригата хипермаркети Carrefour и магазин Panda.
Източник: Инвестор.БГ (10.03.2016)

Най-големият магазин на Carrefour се продава за 32 млн. лв. Частeн съдия-изпълнител обяви за продажба най-големия хипермаркет на Carrefour ("Карфур") в България – в Тhe Mall на бул. "Цариградско шосе" в София, заедно с идеални части от мола, паркинга и парцела, върху който е изграден комплексът. Наддаването за обектите на длъжника "КМБ България", която е 100% на гръцката Marinopoulos, ще започне от 32.3 млн. лева с ДДС, като оферти се подават до 9 май, а депозитът е 3.2 млн. лв. Върху предлаганите имоти има редица тежести, се уточнява в обявлението - договорна ипотека към Уникредит Булбанк и 20 възбран). Инициаторът на продажбата вероятно е свързан с гръцката "Маринопулос". Carrefour в Тhe Mall е най-големият магазин на веригата в България. Той беше открит преди шест години.
Източник: Капитал (29.03.2016)

Касите за обслужване на клиенти в магазина „Карфур”, който се намира в The MALL на бул. „Цариградско шосе”, са обявени за продажба от частен съдебен изпълнител. Това показва проверка в регистъра с продажби на Камарата на частните съдебни изпълнители. Обявени са общо шест апарата за публична продан, които разполагат с подвижна лента за придвижване на стоки с мобилен баркод четец, скенер за банкноти, касово чекмедже, клавиатура и фискален принтер. Машините за таксуване на стоките са придобити през 2012 година, става ясно от обявата. Първоначалната цена на един касов апарат е 9 180 лева с ДДС, което прави общо 55 080 лева за всичките шест машини. Имуществото се продава заради натрупан дълг на „КМБ България”, което управлява търговската верига у нас, към доставчик на перилни препарати „Ти Ейч Би Дистрибюшън”. В обявлението не се съобщава дължимата сума, за която претендира взискателят. Желаещите да се сдобият с оборудване за магазин могат да разгледат документацията всеки работен ден от 9 до 17 часа в сградата на Районния съд в София на бул. „Цар Борис”. За участие в търга трябва да се внесе задатък от 10% от стойността на вещите по банкова сметка на името на съдебния изпълнител. Предложения ще се приемат до 17 часа на 25 април. На 26 април в присъствието на кандидатите за закупуване на оборудване ще бъдат отворени всичките предложения и ще бъде избрана офертата с най-висока цена. Още през 2013 година веригата спря да плаща и в момента има заведени десетки дела от доставчиците и производители за неплатени доставени стоки. Има фирми, които чакат повече от 3 години. Задълженията на веригата към доставчиците надхвърлят 20 млн. лева.
Източник: 24 часа (29.03.2016)

Най-големият магазин на френската верига за бързооборотни стоки „Карфур” се продава. Магазинът, който се намира в търговския център The Mall на столичния булвард „Цариградско шосе”, е обявен за продан от частния съдебен изпълнител Георги Дичев, показва справка в регистъра на публичните продажби. Обявената цена на имота е точно 32 308 661,25 лева, от която ще започне наддаването за него. Оферти се приемат до 9 май, както и депозит – от 3.2 милиона лева. Победителят в търга ще получи хипермаркет със застроена площ от над 15 хиляди кв.м., както и над хиляда кв. м. (9.54%) от идеалните части на търговския център, в който се намира. Към това се добавят и идеални части от паркинга на The Mall. „Карфур” ще се раздели с най-големия си магазин в страната заради дългове, които натрупа през последните години. Веригата изпитва редица финансови трудности и от 20 магазина в най-силния си период у нас, сега компанията управлява 7 – заедно с обявения за продан. Собственик на магазините е "КМБ България", която е 100% на гръцката Marinopoulos.
Източник: Money.bg (29.03.2016)

Продават на търг магазина на Carrefour в столичния The Mall за 32 млн. лв. Частен съдебен изпълнител е обявил за продажба магазина на веригата Carrefour в търговския център "The Mall" на бул. „Цариградско шосе” в София. Исканата начална цена за хипермаркета със застроена площ над 15 хил. кв.м, както и една втора идеална част от обособения подземен паркинг, складовите помещения и идеалните части от правотото за строеж, е над 32,3 млн. лева. Продажбата започва реално от 9 април, като огледите и внасянето на офертите ще продължи до 9 май. Търгът е насрочен за 10 май. Върху имотите са наложени възбрани, заради една от които е и продажбата. Магазинът в мола на „Цариградско шосе” е най-големият, който веригата притежава у нас. От няколко години Carrefour има проблем с плащанията към доставчици. През последните няколко месеца бяха стартирани няколко дела за несъстоятелност на веригата от доставчици заради натрупани дългове. Френската верига Carrefour навлезе в България в разгара на кризата. Първият й магазин беше открит в Бургас през 2009 г. Магазинът в The Mall е един от първите на веригата в страната и беше открит през 2010 г. с откриването на търговския център. През 2012 г. френската група се оттегли и българското дружество – КМБ България, стана собственост на гръцката Marinopoulos, която държи франчайз правата за България и останалите балкански държави.
Източник: Инвестор.БГ (30.03.2016)

Банката кредитор на търговската верига "Пикадили" е поискала обявяването й в несъстоятелност и е започнала принудително събиране на част от кредита, пише "Клуб Z". Тази седмица най-големият магазин на "Карфур" беше пуснат за продажба от съдия-изпълнител за покриване на задълженията на веригата. "Пикадили" и "Карфур" бяха в процедура по сливане, но сделката не се състоя докрай. Търговските вериги имаха затруднения при разплащането с доставчици. "Пикадили" взе кредит от над 11 млн. евро в средата на 2015 г.
Източник: 24 часа (05.04.2016)

Още един магазин на веригата „Карфур” у нас спира работа Считано от 27 април 2016 г. временно хипермаркет „Карфур” в Mall Rousse няма да работи с клиенти по независещи от мола причини. Това се посочва в съобщение на уебсайта на Mall Rousse. Макар да се посочва, че спирането на дейността е временно, мениджмънтът на търговския комплекс „прави всичко възможно, за да предложи на посетителите в Mall Rousse работещ магазин за хранителни стоки съвсем скоро”. Това бе единственият магазин на веригата на територията на град Русе. Справка в официалния сайт на веригата у нас показва, че хипермаркетът все още присъства в списъка с търговски обекти в страната. Припомняме, че в края на март тази година бе обявен за продан най-големият магазин на френската верига за бързооборотни стоки „Карфур” у нас, намиращ се в търговския център The Mall на столичния булевард „Цариградско шосе”. Обявената цена на имота е 32,3 милиона лева. Оферти се приемат до 9 май, както и депозит – от 3,2 милиона лева „Карфур” ще се раздели с най-големия си търговски обект в България заради дългове, които натрупа през последните години. Веригата изпитва редица финансови трудности и от 20 магазина в най-силния си период у нас днес компанията управлява 7. Собственик на магазините е „КМБ България”, която е 100% на гръцката Marinopoulos.
Източник: Money.bg (28.04.2016)

Банка кредитор най-вероятно ще поеме магазина на Carrefour в The Mall Най-вероятно Уникредит Булбанк ще поеме магазина на Carrefour в столичния търговски център The Mall. На днешния търг за обекта само финансовата институция е подала оферта. Процедурата продължава и предстои да се види дали тя ще поеме магазина, научи Investor.bg от източник, близък до процедурата. Припомняме, че частен съдебен изпълнител обяви за продажба магазина на Carrefour в търговския център The Mall на бул. „Цариградско шосе” в София. Обектът е най-големият за веригата, със застроена площ над 15 хил. кв. м, една втора идеална част от обособения подземен паркинг, складовите помещения и идеалните части от правото за строеж. Исканата цена за обекта е 32,3 млн. лева. От няколко години Carrefour има проблем с плащанията към доставчици. През последните няколко месеца бяха стартирани няколко дела за несъстоятелност на веригата от доставчици заради натрупани дългове. Френската верига навлезе в България в разгара на кризата. Първият й магазин беше открит в Бургас през 2009 г. Магазинът в The Mall е един от първите на веригата в страната и беше открит през 2010 г. с откриването на търговския център. През 2012 г. френската група се оттегли и българското дружество – КМБ България, стана собственост на гръцката Marinopoulos, която държи франчайз правата за България и останалите балкански държави. От обявлението за принудителната продан се вижда, че върху предлаганите имоти има редица тежести, включително и ипотека от Уникредит Булбанк и няколко възбрани.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2016)

Магазинът на Carrefour в The Mall беше придобит от банката кредитор Уникредит Булбанк купи най-големия хипермаркет на Carrefour в България. Обектът се намира в Тhe Mall на бул. "Цариградско шосе" в столицата и беше продаден на търг на частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Очаква се процедурата да завърши до месец, ако няма обжалвания от кредиторите. Банката ще продължи да отдава под наем магазина на длъжника и бивш собственик на имота - "КМБ България", който е 100% на гръцката Marinopoulos. Когато банка купува, цена реално не се плаща, а се приспада от дължимия кредит. Освен магазина от 15 хил. кв.м с търговска част 9 хил. кв.м купувачът ще придобие и 9.54% от общите части на мола, половината от подземния паркинг, част от парцела на мола, както и две лаборатории, пет складови и технически помещения, офиси и др.
Източник: Капитал (15.05.2016)

И "Пикадили" в "Мол Сердика" е затворен Магазинът на "Пикадили" в "Мол Сердика" е затворен, съобщи "Регал". Табелите на входа известяват, че причината е в повреда на електрическата инсталация на мола и че проблемът е извън контрола на "Пикадили". От веригата се извиняват на клиентите за причиненото неудобство. Представител на компанията уточни пред "Капитал", че от мола не отговаряли кога ще успеят да отстранят аварията, която е от 11 юни. И допълни, че наистина имат търговски спорове за наема, но от мола посочват като причина за действието си авария при тях. През май Sofia Ring Mall затвори магазина на "Пикадили" заради неплатен наем. Още тогава в ритейл средите се говореше, че вероятно подобни действия по сходни причини ще предприемат и другите молове. Веригата, която от миналата година работи през ново дружество - "Селект трейд", има 20 магазина, включително затворения на Околовръстното. В пика си "Пикадили" имаше над 40 обекта. "Селект трейд" от края на 2015 г. е собственост на офшорка, но мениджър на акционера е Николай Лазаров, който за кратко беше и официален акционер в собственика на "Пикадили", но и сега е сочен като един от движещите фактори заедно с братята Валентин и Десислав Попови. Твърди се, че поне в един от овакантените молове до края на годината ще бъде открит магазин на "Билла", пише още "Регал". Първоначално се говореше, че веригата ще замести "Пикадили" в "Мол Сердика". Сега информацията е, че австрийската верига е в преговори и със Sofia Ring Mall. Други източници сочат "Лидл" като потенциален нов наемател там. "Билла" ще влезе и в два обекта във Варна на мястото на "Пикадили", твърдят източници. Според тях единият е магазин "Център", като за втория има догадки дали ще е в "Пикадили парк" или в "Младост". Обект на "Билла" ще отвори и на мястото на "Пикадили" - Бургас, който беше затворен преди четири-пет месеца. Другата верига с неясно бъдеще е Carrefour. Там гръцкият франчайзьор "КМБ България" е в още по-тежко състояние - в напреднала процедура по откриване на несъстоятелност и с почти празни магазини.
Източник: Капитал (16.06.2016)

Проект за бг хипермаркет Кризата с финансите и асортимента на Carrefour придвижи идеята за "Първи български хипермаркет на малките и средни производители в България, непредставени в търговските вериги". Такъв би трябвало за заработи до средата на октомври в софийския "България мол", става ясно от мейли, изпратени от Александър Викилев, управител на "Вердон инвест", до български производители. Викилев заяви, че в сряда е подписан десетгодишен наемен договор с "България мол" за помещението, което в кореспонденцията той нарича "на бивш магазин "Карфур". "Ръководството на мола се отнася много положително към инициативата, подкрепя я и са склонни на взаимоизгодни условия", пише в мейлите. От тях става ясно, че в партньорство с мола ще бъдат осъществявани рекламните кампании на българския хипермаркет и на събитията в него. Той ще помага за концепцията и за развитието. Лотого с името на проекта (засега търговска тайна) ще стои на фасадата и пр. "В България има много качествени продукти, които остават непознати за българските потребителите, защото производителите нямат достъп до веригите, и често директно ги изнасят", каза Викилев. Той съобщи, че до момента имат проектодоговори с около 350 малки и средни фирми от страната. "На три фирми, към които сме се обърнали, две и половина прегръщат идеята", каза той. Александър Викилев не съобщи подробности за договора на този етап, като каза, че той ще е публичен за производителите, с които ще работят. От мейлите става ясно, че магазинът е с търговска площ 4173 кв. м и с допълнително изградени камери, складови помещения и всичко необходимо. Споменава се и сума от общо 10.8 евро без ДДС, включваща наем на кв.м и такса обслужване. Освен това при завишаване на оборотите ще има и клауза за подоходен наем – максимум 4% от оборота. В мейла, изпратен на по-ранен етап, пише също, че при преговорите е възможно да бъдат постигнати по-добри условия. "Срещу 120 лева на кв.м. с ДДС всеки един производител да може да наеме необходимата му търговска площ. Цената включва наем, ток, заплати, реклама, режийни разходи и др.", казва Викилев и уточнява, че това е себестойността на площите. По негова информация вече има изготвен план от архитект, и съгласуван със специалист по HACCP за разположението на различните сектори в магазина. Стоките ще бъдат групирани по категории. Портфолиото на всеки производител ще бъде изложено блоково на регалите. Ще се допуска и поставянето на фирмени витрини и щандове при съответния наем. "Хипермаркетът може да бъде позициониран като голям хранителен аукцион с изключително голямо продуктово предлагане на качествени храни, директно от производителите", уточни Викилев, който освен това има и фирма за внос на електромобили. Но не е известен нито в ритейл средите, нито в автомобилните. Ние не предлагаме на клиента нещо на безценица, а нещо качествено, добави той. Но уточни, че понеже производителите ще доставят директно, цените би трябвало да са с между 15 и 20% по-ниски, отколкото ако минават през посредник. Акцент ще са млечните, месните продукти, вината, плодовете и зеленчуците, но се търси "асортиментно да превъзхождаме всеки един обект в границите на София". Производителите, непредставени във вериги, ще бъдат допускани приоритетно, но компромисно ще бъдат предлагани и някои вносни/индустриални стоки, без които не може, доразвива концепцията Викилиев. Такива например са продуктите на "Кока Кола", някои прахове за пране, цигари. При минералните води също няма проблем, защото качеството не подлежи на манипулация, за да се постигне цена като за търговска верига, за разлика от колбасите например, обясни той. В магазина ще има пекарна, топла витрина, предлагаща "ресторантска храна на магазинни цени". В него ще се тестват различни нови концепции – например в предлагането на безалкохолни напитки. Сред идеите е също така да има каса за майки с деца, на която да не бъдат излагани импулсни продукти, онлайн магазин и пр. Ще има перманентни дегустации, които ще са безплатни за производителите, но ще стават по предварителен план. Викилев оценява много високо локацията на мола, като разположен в район, в който живеят 200 000 млади и платежоспособни хора. Чрез тематични уикендови Фестивали на храните обаче ще бъдат привличани клиенти от цяла София за седмично пазаруване. Ще бъде на принципа, на който са възникнали пазарите. Всеки може да продава на тях срещу минимален наем. Производителят ще има грижата за доставка на стоката до обекта (на по-късен етап е възможно да се мисли и за обща логистика). Фактурирането ще се извършва към оператора на цена по себестойност. Операторът ще поема стоката от рампата и ще има грижа за нея до касата. Производителите ще могат да продават и на едро, и на дребно. Те сами ще определят продажните си цени и ще има правото да ги сменят, когато поискат. Грижата за промяната на етикетите по регалите ще поема персоналът. Чрез софтуер, до който производителят ще има достъп чрез акаунт, той ще може да следи в реално време пътя на стоката и пътя на парите си. По чувствителния финансов въпрос Александър Викилев каза: "Ние като оператор не искаме да имаме достъп до тези пари. А и идеята ни е рискът от злоупотреба с финансови средства да бъде сведен до минимум". Затова предстои да бъде сключен договор с инкасова фирма, на която всеки ден да бъде предаван оборотът. Инкасовата фирма ще превежда парите на доставчиците или при набирането на определена сума, или на предварително зададен период. Разходите по преводите не влизат в наема, става ясно от мейлите. И плащанията, и стоките в магазина ще бъдат застраховани. За дейността си компанията-оператор ще получава 1.5% от оборота, реализиран от производителя. Това ще става постфактум в допълнително уговорен срок, срещу разходна фактура за извършена услуга. Викилев твърди, че дружеството прави начална инвестиция в ремонт на помещението, в персонал и пр., без да уточни размера й. Дружеството ще има управител, зам.-управител, търговски, маркетинг директор и HR. Очаква се персоналът общо да е от около 100 души – продавач-консултанти, касиери, складови работници. Освен това се предвижда и да бъде избран управителен орган от представители на производителите за решаване на текущи въпроси. Така изглежда в розовия си период идеята за магазин, работещ на принципи, осигуряващи директен достъп до пазара на малки и средни производители. Времето ще покаже как ще сработи и дали малки играчи на българския пазар ще могат да направят успешно обединение. Звучи като идея, която може да се пробва, но един от рисковете е дали организаторът има финансите и капацитета да управлява това трудно начинание.
Източник: Капитал (20.06.2016)

Частен съдебен изпълнител продава магазина на Carrefour в Plaza West Частeн съдебен изпълнител обяви за продажба супермаркета на Carrefour в люлинския мол Plaza West, който е в процес на изграждане. Търговският център, също като дружеството "КМБ България", което управлява бизнеса на Carrefour в страната, е собственост на гръцката Marinopoulos. Наддаването за частта от сградата и земята на длъжника ще започне от 12.98 млн. лева с ДДС, или 75% от пазарната цена на имота. Оферти се подават до 29 юли, а депозитът е 1.3 млн. лв. Веригата изпитва финансови затруднения от над година, затваря обекти, регалите са полупразни, сметките - под постоянни запори от доставчици и наемодатели, заведени са и десетки дела за несъстоятелност. В апогея на растежа си към началото на 2014 г. гръцката компания имаше 21 обекта, сега са три пъти по-малко и са рекордно празни. В средата на май най-големият хипермаркет на веригата в The Mall на "Цариградско шосе" беше продаден на търг. По информация от няколко източника на "Капитал" магазинът е придобит от банката кредитор - Уникредит Булбанк, която ще продължи да работи с бившия гръцки собственик, ако си плаща наема. Сделката обаче все още не е вписана в имотния регистър. Справка в него пък сочи, че върху хипермаркета на Carrefour в Бургас са наложени възбрани по искане на фирмите "Сигма-П" и РБСФ. На купувачите се предлага търговски обект на три нива с площ от 9.5 хил. кв.м, състоящ се от зона продажби, лаборатории, склад, помещение каса и др. Новият собственик ще придобие и приспадащите се към магазина 35.79% идеални части на мола, както и 36.17% идеални части от правото на строеж върху имота. Инвеститор в мола беше дружеството "Стърлинг пропъртис България", чийто собственик е люксембургска компания. "Стърлинг" се свързваше с братя Попови, които стоят също зад проекти като офис центъра European Trade Center (ETC) на бул. "Цариградско шосе" в София, мол Burgas Plaza и др. Но през годините дружеството явно е сменило собственика си, защото в последната обсъждана в сектора сделка за мола негов продавач беше гръцката група Marinopoulos. Върху предлаганите имоти има редица тежести, се посочва в обявлението - договорна ипотека в полза на "Банка Пиреос България" от 14.10.2013 г. за сумата от 3 млн. евро, възбрана по настоящето изпълнително дело за сумата от 6.4 млн. лв., както и два договора за учредяване на особен залог от 27.02.2015 и 06.10.2015 г. в полза на НБГ Пангеа РЕИК в размери съответно 22 млн. евро и 6.6 млн. евро.
Източник: Капитал (22.06.2016)

Българският "АБО маркет" влиза на мястото на Carrefour в "България мол" Поредният магазин на Carrefour в страната затвори врати. На мястото на хипермаркета в "България мол" вече има плакати, които рекламират предстоящото откриване на "АБО маркет", съобщава "Регал". "Агро, био, органик маркет" е търговската марка на проекта за "първия български хипермаркет", за който "Капитал" разказа преди седмица. Александър Викилев, управител на "Вердон инвест", която ще управлява проекта, съобщи, че на 15 юни е подписан десетгодишен наемен договор с търговския център. Той добави, че вече имат предварителни договорки с около 350 български производители и че се очаква магазинът да заработи в първата половина на октомври. Концепцията е нещо като хали, които се управляват от едно дружество. Магазинът на Carrefour в "България мол" беше открит през декември 2012 г., а в силните му времена в него върху 4300 кв.м се предлагаха над 35 000 артикула. В последно време обаче обектът беше много слабо зареден. Сега от управлението на търговския център отказаха коментар. В контраст с представянето на пазара на нов проект залезът на гръцката верига Marinopoulos е факт повсеместно в страната и не само (виж карето). Дружеството "КМБ България", което управлява бизнеса на Carrefour тук, изпитва сериозни финансови затруднения от над година, затваря обекти, сметките са под постоянни запори от доставчици и наемодатели, заведени са и десетки дела за несъстоятелност. Съответно и броят на магазините продължава да се стопява. Към момента на сайта на веригата те са 6 (включително затвореният обект в "България мол"). За сравнение, в апогея на растежа си към началото на 2014 г. гръцката компания имаше 21 хипермаркета. Преди дни беше публикувано обявление, че частeн съдебен изпълнител продава супермаркета на Carrefour в люлинския мол Plaza West, който е в процес на изграждане. Наддаването за частта от сградата и земята на длъжника ще започне от 12.98 млн. лева с ДДС, а оферти се подават до 29 юли. В средата на май най-големият хипермаркет на веригата в The Mall на "Цариградско шосе" беше продаден на търг. По информация от няколко източника на "Капитал" магазинът е придобит от банката кредитор - Уникредит Булбанк, която ще продължи да работи с бившия гръцки собственик, ако си плаща наема. Сделката обаче все още не е вписана в имотния регистър. Справка в него пък сочи, че върху хипермаркета на Carrefour в Бургас са наложени възбрани по искане на фирмите "Сигма-П" и РБСФ. Пренареждане при моловете вероятно предстои и по втора линия. Финансови трудности изпитва и "Пикадили" и все по-често се спряга, че затвореният обект в Ring Mall на столичното околовръстно шосе ще бъде нает от Lidl, а за "Сердика център" се преговаря с Billa.
Източник: Капитал (27.06.2016)

Разместване на пластовете при веригите за бързооборотни стоки Залезът на Carrefour и Пикадили и оттеглянето на дискаунтъра Penny от България даде достатъчно възможности на играчите на пазара на бързооборотни стоки да се препозиционират и да разширят пазарния си дял. Billa и Т-Маркет предприеха доста агресивна експанзия, а Lidl – верига, ориентирана основно към собствени, самостоятелни обекти, вече стъпва във втори мол. Първият магазин на веригата в търговски център беше отворен през миналата година в мол „Галерия“ в Бургас. Магазин на Lidl скоро ще отвори врати и в Sofia Ring Mall на мястото на Пикадили, който затвори преди няколко месеца. Обектът е с площ 2 200 кв.м. Освободената ниша от Carrefour “роди“ и нов играч на пазара. Bulgaria Mall вече активно рекламира новия си наемател – АБО Маркет (абревиатура от агро, био органик), който ще предлага български стоки. През последните две години веригата започна и да затваря магазини, като от над 20 обекта те вече са само четири. Последният затворил магазин е този в Bulgaria Mall в София, а преди това най-големият обект на веригата – в The Mall на „Цариградско шосе“ в София, беше придобит от кредитора ? заради дългове.
Източник: Инвестор.БГ (28.06.2016)

Фалира собственикът на Карфур в България Гръцкият конгломерат Marinopoulos - собственикът на "КМБ България", която управлява франчайза на френската верига за България, е подал молба за фалит, пише изданието GRReporter. Гръцката компания изпадна в тежки финансови затруднения през последните години заради кризата. Тя обмисляше варианти за оздравяване, включително сливане с конкурентната верига в Гърция Sklavenitis. Конкурентът й обаче се отказа от идеята, а Marinopoulos се затруднява да продаде който и да е от активите си, дори и по-атрактивните в сферата на фармацията. Гръцкият в. Kathimerini пише, че се обсъждат всички възможни сценарии за преструктуриране на групата. Заради размера на дълговете й обаче шансовете са малки. Съдът ще разгледа молбата на компанията през септември. Само в Гърция за компанията работят 13 хил. души. Ако тя не премине успешно през процедурата по преструктуриране, всички те ще изгубят работните си места, отбелязва медията. Вероятно ще се търсят купувачи за всички активи на компанията, за да се задоволят поне частично исковете на доставчици и кредитори. В България финансовите проблеми на Carrefour започнаха с оттеглянето на френската верига от Гърция през 2012 г. Така Marinopoulos изгуби партньора си и остана да развива самостоятелно хипермаркетите под франчайз. Сега има само 4 магазина на веригата от повече от 20 през 2010-2011 г. Много доставчици спряха да работят с нея заради натрупани задължения, заведени са и десетки дела за несъстоятелност срещу веригата. За начална дата на несъстоятелност на Marinopoulos е посочена 1 юли, пише GRReporter. Компанията има дългове към над 3 хил. доставчици за стотици милиони евро. Според някои оценки заедно с банковите заеми дълговете й достигат 2 млрд. евро.
Източник: Стандарт (30.06.2016)

Пуснаха за продажба още един магазин на "Карфур" Още един магазин на веригата “Карфур” в България беше обявен за продажба. Става въпрос за търговски обект в Стара Загора, чиято обявена цена е 22,6 милиона лева. Обявата е пусната от частен съдебен изпълнител, като включва сградата на магазина, както и площта под нея, в която влиза и подземен паркинг, съобщава “Капитал”. Купувачите ще могат да подадат своите оферти до 8 август. Според информацията търговският обект е ипотекиран към “Алфа Банк”. Тъй като имотът се продава чрез частен съдебен изпълнител обаче, всички тежести за бъдещия собственик отпадат. Новината за поредния магазин на “Карфур” у нас дойде, след като преди две седмици собственикът на веригата в България, гръцката Маrіnороulоs, обяви фалит. В края на юни от компанията поискаха защита от близо 1000 кредитори за задължения, възлизащи на близо 3 милиарда евро. По-рано тази година пък стана ясно, че най-големият магазин на “Карфур” в страната – този в Тhе Маll в София, също се продава от частен съдебен изпълнител.
Източник: Money.bg (12.07.2016)

Затварянето на обекти на "Карфур" увеличи свободните търговски площи Общата площ на търговските центрове в България запазва нивата си от първото тримесечие на годината – 760 хил. кв. м., заради липсата на строежи на нови молове в страната. От тях 428 хил. кв. м. са в София, а останалите са извън столицата, показва анализ за второто тримесечие на консултантската компания MBL. За същия период не са обявени нови проекти и се наблюдава растеж на обема на свободни търговски площи в страната, който се дължи основно на затварянето на много обекти на "Карфур" в страната. Освобождаването на магазини на веригата във водещи търговски центрове извън София води до увеличение на общата свободна площ на близо 120 хил. кв. м., което е с 18% повече спрямо предното тримесечие. Леко нарастване на общите заети площи се наблюдава в София, където заетостта достига до 87%. Очакванията за второто полугодие са свързани с отварянето на "Марково тепе мол" в Пловдив, което ще добави 18 хил. кв. м. към общата търговска площ, както и преустройството на City Center Sofia. Най-активни през второто тримесечие на 2016 г. остават търговците на хранителни продукти, които са добавили над 8 хил. кв. м. търговска площ към сектора си, спрямо разширението от 10.5 хил. кв. м. през първата четвърт на годината. Тенденцията за размествания на пазара продължава, като най-силно се усетиха оттеглянията на "Пикадили" и "Карфур", последните от които останаха със само пет локации в страната. От "Билла" продължават да бъдат най-активни в сектора, като през второто тримесечие добавиха два магазина към вече съществуващата си бройка от 101 обекта и се очаква веригата да отвори още седем до края на годината. Другите вериги, които се разширяват, са "Лидл" - обяви нанасянето си в Sofia Ring Mall от есента и плановете за строеж на хипермаркет в Балчик, както и "Кауфланд", които започнаха строежа на единадесетия си магазин в София, който ще е в кв. "Красно село". Веригата скоро ще започне да строи и обект в Ловеч. През второто тримесечие в сектора се появи и проект за първи български хипермаркет под името "АБО маркет", в който се очаква да отвори през октомври в Bulgaria Mall. Идеята на хипермаркета е да предлага продукти от средни и малки български производители, които нямат представителство в големите вериги магазини. Според доклада, идеята за "АБО маркет" може да доведе до още подобни проекти, които да бъдат алтернатива на обичайните международни супермаркети. Нивата на наеми по търговските улици на София се увеличават в следствие на по-голямото търсене спрямо предлагането, се казва още в анализа. Въпреки тази тенденция, две големи модни марки – Sergio Rossi и Karen Millen, напуснаха търговските улици и вече имат обекти само в моловете. Активността на инвестициите в Централна и Източна Европа продължава да расте и през второто тримесечие на 2016 г. Те достигнаха 4.5 млрд. евро за периода, като от тях повече от 40% са в ритейл сектора.
Източник: Капитал (22.07.2016)

Обемът на свободните търговски площи извън София нараства Oбемът на търговските площи в търговските центрове запазва своето ниво от 760 хил. кв.м. към края на второто тримесечие на 2016 година. За периода няма новообявени проекти. Предстоящото откриване на мол "Марково тепе" в Пловдив през есента очаквано ще повиши обема на търговски площи извън София. Освобождаването на помещения от Carrefour в някои търговски центрове в големите градове увеличава дела на свободните площи извън София до 19.05%. В столицата не се наблюдава изменение и делът остава 13%, което формира осезаема разлика спрямо останалите градове. Пазарът на най-големите вериги магазини за хранителни стоки продължава да се размества. Carrefour вече оперира мрежа от само 5 обекта. Обявено е стартирането на проекта за създаване на първия по рода си български хипермаркет, "АБО маркет". Sofia Ring Mall обяви подписан договор за отваряне на магазин от веригата Lidl през есента на 2016 г. Billa запазва водещата позиция по общ брой на магазини в страната като планира откриване на още седем обекта до края на годината. Kaufland стартира изграждането на нов обект в София, който ще добави над 6000 кв.м. към общата площ на веригата.
Източник: Строителство Градът (25.07.2016)

Още един обект на Carrefour се продава от частен съдебен изпълнител Залезът на Carrefour в България продължава бавно и мъчително, докато гръцкият му собственик Marinopoulos се бори за оцеляване. След като най-големият магазин на веригата – този в The Mall на „Цариградско шосе“ в София, беше продаден от частен съдебен изпълнител на банката кредитор, друг обект на компанията също е обявен за принудителна публична продан – City Mall в Стара Загора. Крайният срок за подаване на оферти за обекта е 8 август, като отварянето им се предвижда за 9 август. Началната цена за продан е почти 22,7 млн. лева за площите от около 9 хил. кв. м и подземен паркинг. Върху имота има няколко тежести – ипотека в „Алфа Банк“, възбрана в полза на „Захарни заводи“ - един от доставчиците, който със запори и искания на несъстоятелност на веригата се опита да си събере поне част от просрочените вземания, възбрана в полза на „Инвестбанк“, както и на „Банка Пиреос“ и още няколко дружества. Проблемите на Carrefour започнаха след оттеглянето на френската верига от съдружието в гръцката компания Marinopoulos, която управлява магазините в България чрез франчайз. От няколко години веригата има проблем с плащанията към доставчици. Някои от тях решиха да стартират дела за несъстоятелност заради натрупани дългове. Обектът на веригата в Стара Загора беше открит преди около 3 години, когато българското дружество - КМБ България, вече беше само гръцка собственост и вече изпитваше известни затруднения заради кризата, свитото потребление и засилената конкуренция в сегмента на веригите хипермаркети. City Mall е разположен в близост до първия търговски център от модерен тип в Стара Загора – Park Mall, който също беше придобит от банката кредитор на собственика преди няколко години заради дългове, и общинската спортна зала. Районът е по-скоро индустриален и не толкова комуникативен и осигурен с транспорт, за да е предпочитан от купувачите.
Източник: Инвестор.БГ (26.07.2016)

Сделките за полугодието: Малко и малки След скромната активност на пазара на сливания и придобивания (M&A) в началото на годината второто тримесечие идва с още по-слаб резултат. Броят на сключените в страната сделки намалява – ако през периода януари - март те бяха около 30, през април - юни броят им е около 15. Запазва се и тенденцията договорените продажби да са предимно с малки размери, а купувачите да са главно местни. Все пак чуждестранните инвеститори в традиционно атрактивни сектори като производството и информационните технологии не са изчезнали. Знаковата за тримесечието сделка също е с външен купувач – турската верига лечебни заведения Acibadem, която през април приключи придобиването на болниците "Токуда" и "Сити клиник". Сделката оцени бизнеса на двете български вериги на общо 125 млн. евро и създаде най-големия играч в здравния сектор в страната. И точно когато консултанти, адвокати и фондове заговориха за раздвижване, дойде Brexit, който отново би спирачки на чуждестранните инвестиционни планове. За разлика от миналата година тази пролет успокояването на пазара не е присъщо само на българския пазар, а до голяма степен е валидно и за глобалната М&A активност. "На фона на забавен M&A пазар в Западна Европа и САЩ през първото полугодие на 2016 г., предизвикан главно от икономически и политически несигурности (напр. забавяне на икономическия растеж в Китай, предстоящите президентски избори в САЩ, посоките на лихвените нива в основни държави и т.н.), пазарът в България през този период също бележи слаба активност", отбелязва и директорът в българската консултантска компания Entrea Capital Димитър Узунов. Според наблюденията на консултантската компания Bureau van Dijk (част от групата на доскорошния собственик на "Близу" – шведския фонд за дялови инвестиции EQT), която публикува една от водещите бази данни за сливания и придобивания в света – Zephyr, първото полугодие на 2016 г. като цяло е по-слабо и от първата, и от втората половина на миналата година. За периода януари - юни 2016 г. по света са сключени 43 352 сделки по сливания и придобивания на обща стойност 1.9 трлн. долара, което е съизмеримо с резултатите, постигнати през все още белязаните от кризата 2012 и 2013 г. (виж графиката). "Икономическата и политическата несигурност, които потискаха M&A пазара през по-голямата част от годината, бяха драстично засилени от неочаквания резултат от референдума в Обединеното кралство през юни", посочват и анализаторите от консултантската компания Allen & Overy в обзора си за изминалите шест месеца. "Brexit вероятно ще намали значително активността през останалата част от годината, въпреки че към момента изглежда като че ли инвеститорите по-скоро правят пауза за равносметка, отколкото като цяло да напускат пазара", допълват от дружеството. Извън приключилата покупка на "Токуда" и "Сити клиник" другият най-голям бизнес, който смени собствеността си през тримесечието, е пловдивският военен завод "Авионамс". Предприятието за ремонт на авиационна техника, което се продаваше заради необслужвани задължения към фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ), беше национализирано почти изцяло, като Държавната консолидационна компания (ДКК) плати за покупката минималната търсена на търга цена от 28.9 млн. лв. Сделката приключи през август и беше финансирана със заем от държавната Българска банка за развитие. Най-значимата покупка на имот за тримесечието също става факт след продажба от частен съдебен изпълнител. Активът е най-големият хипермаркет на Carrefour в България – този в столичния The Mall на бул. "Цариградско шосе", заедно с 9.54% от общите части на мола, половината от подземния паркинг и други прилежащи помещения. Магазинът от 15 хил. кв.м с търговска част 9 хил. кв.м, за който се търсеше купувач в наддаване с първоначална цена 32.3 млн. лв. с ДДС, в крайна сметка беше придобит от банката кредитор Уникредит Булбанк. От финансовата институция съобщиха, че ще продължат да го отдават под наем на длъжника и бивш собственик на имота - "КМБ България", който е еднолична собственост на гръцката Marinopoulos. За поредно тримесечие сред активните играчи на пазара е и Делян Пеевски въпреки твърденията му, че повече няма да прави бизнес в страната. През април депутатът от ДПС продаде дела си от 18% в пловдивската фабрика за цигарени опаковки, филтри и гилзи "Юрий Гагарин" на свързаната с него "Дореко комерс". Месец по-късно Пеевски придоби дяловете на майка си Ирена Кръстева в "Био уотър", "Био уотър инвестмънт", "НСН инвестмънт" (през която контролира "Техномаркет") и "Балканска медийна компания" (в която е издателският бизнес на семейството), като броени дни след това продаде първите две компании на "НСН инвестмънт", която пък стана собственост на офшорката на депутата Intrust Limited. Пак през май Пеевски купи "Печатница София" от контролираната от Венелина Гочева "Медийна група България холдинг", която издава в. "24 часа". Същия месец бе договорена и продажбата на строителната "Водстрой 98", за която в сектора се приема, че е контролирана от Пеевски – компанията стана собственост на варненското "Хидрострой", което е на бившия шеф на Агенция "Пътища" (сега Агенция "Пътна инфраструктура") Велико Желев. Прогнозите за второто полугодие също остават свързани с активност предимно от страна на български инвеститори. "Очакванията ни за пазара за оставащата част на годината е той да продължи да се движи от местни играчи", отбелязва Димитър Узунов. По думите му атрактивните сектори в следващите месеци ще продължават да бъдат информационните технологии, телекомуникациите и недвижимите имоти. Сред потенциалните големи сделки, които могат да станат факт до края на годината, е концесията на летище София, към която по думите на Диана Димова от международната независима адвокатска кантора Kinstellar гледат "сериозни международни играчи". Извън това от българския офис на Kinstellar очакват активност в банковия сектор и в промишленото производство. "За съжаление BREXIT е фактор, който допълнително ще забави активността на купувачите поради изместването на фокуса им към оценка на ефектите от референдума върху собствените им организации. Няколко сделки в региона, които се готвеха или бяха започнали, са временно спрени по тази причина", посочва Димова.
Източник: Капитал (08.08.2016)

И магазинът на "Карфур" в Бургас е обявен за продажба И последният собствен магазин на "Карфур" е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител заради необслужвани дългове на собственика "КМБ България", която е част от гръцката Marinopoulos. Сега купувач се търси за най-стария обект, с който френската търговска верига влезе в България – този в Бургас, при начална цена от малко над 14.5 млн. лв. От офиса на съдебния изпълнител Тотко Колев отказаха информация по искане на кой кредитор се организира сегашната процедура. Върху имота обаче има ипотека в Алфа банк. Българският й клон беше придобит от Пощенска банка, но по информация на "Капитал" заемите и обезпеченията на "КМБ България" са отишли към лондонския клон на Алфа банк. Върху бургаския обект има и няколко възбрани от Банка Пиреос и доставчици на магазина, показва справка в Имотния регистър. По-рано тази година през частен съдебен изпълнител кредиторът Уникредит Булбанк придоби най-големия хипермаркет на "Карфур" - в софийския The Mall. За продажба беше обявен и магазинът на веригата в Стара Загора, но при първия търг купувач не се яви. Пак през съдия-изпълнител се предложи и хипермаркет в недостроения мол в "Люлин", който е на гръцката Marinopoulos. Отделно има внесени много искове за несъстоятелност на "КМБ България". Дружеството е собственост на гръцката Marinopoulos, която държи правата за франчайз на френската Carrefour в България и още няколко държави и пред седмици влезе в процедура по защита от кредитори в Гърция.Продаваният сега хипермаркет се намира в търговския център "Бургас плаза" в морския град. За продажба се предлага целият магазин с площ 12.6 хил. кв.м, както и 37.26% идеални части от паркинга (над 1200 паркоместа), общите части на комплекса и терена, върху който е построен. Наддаването ще започне от 14.546 млн. лв. Кандидатите трябва да представят предложенията си и да платят депозита от 10% до края на работния ден на 8 септември, като самите оферти ще бъдат отворени на следващия ден сутринта. Това е първият търг, който се организира за магазина на "Карфур" в Бургас. По данни от Имотния регистър "КМБ България" е купила имота от "Бургас плаза" през август 2008 г. за сумата от 18.58 млн. лв. Самият магазин беше открит през март 2009 г. и практически оттам започна експанзията на веригата в страната. През последните две години компанията изпитва затруднения, сметките й са под постоянен запор, щандовете са полупразни, а броят на магазините се сви до шест от 21 през 2014 г. Последният затворен обект е този в столичния Bulgaria Mall. Според сайта на веригата останали магазини има само в София, Бургас и Русе. Само през миналата година приходите на компанията намаляха с близо 60% (виж таблицата) и тя отстъпи от 10-а на 21-ва позиция в ритейл сектора в класацията К100.От началото на тази година само върху имота на "КМБ България" в Бургас са вписани няколко забрани. Те са по искане на три компании - "Трансимпорт", която внася цигари и алкохол, РБСФ, която търгува с детски стоки и текстил, и "Сигма – П", която се занимава със строителство и ремонти. От януари има възбрана и по искане на Банка Пиреос. От 2012 г. "КМБ България" има ипотека в Алфа банк. Няма информация кой е взискателят по сегашното изпълнително дело, нито какви са общите дългове на компанията, тъй като тя традиционно не публикува отчетите си в Търговския регистър. По-рано тази година на търг беше обявен най-ценният актив на компанията – хипермаркетът й в The Mall на "Цариградско шосе" в столицата, при начална цена от 32 млн. лв. Купувач стана самият кредитор Уникредит Булбанк, като цената не беше реално платена, а приспадната от дължимия кредит. Магазинът продължава да работи и в момента, като "Карфур" на практика е наемател на банката. Преди малко повече от месец хипермаркетът на "КМБ България" в Стара Загора също беше предложен за продажба от частен съдебен изпълнител с начална цена 22.6 млн. лв., но кандидати не се появиха. Имотът се предлага отново и в момента, но от друг съдебен изпълнител. Търсената цена е 22.4 млн. лв., а оферти се приемат до 12 септември.
Източник: Капитал (18.08.2016)

ИКЕА отваря център за доставки и в Бургас Шведският гигант ИКЕА ще отвори през есента център за поръчки в Бургас. Това съобщи управителят на компанията за България Тео Муратидис. Пред "Дневник" той уточни, че центърът ще е сходен като продукти и услуги, но с по-голяма търговска площ от този във Варна, който заработи миналата година. За пръв такъв център се открива в мол - на мястото на преустановилия дейност "Карфур" в мол "Галерия" в морския град. Засега гръцката компания "Фурлис", която държи франчайз правата на ИКЕА в България не планира да отваря втори голям магазин у нас - поне до 2020 г., обясни Муратидис, но допълни, че вероятно компанията ще отвори и други такива центрове за поръчки. Причината за това са добрите резултати на този във Варна, който за изтеклата 2015/16 финансова година е имал 136 хил. клиенти. "Не знаехме какво да очакваме, но се оказа голям успех", каза мениджърът. Оборотът на центъра за една календарна година е 5.7 млн. лв. "Това показва, че концепцията работи добре", смята той. В центровете за доставки не са налични всички стоки, но те могат да бъдат поръчани за доставка. За изтеклата финансова година ИКЕА отчита 2.5 млн. посетители или ръст на годишна база от 12 на сто. При клиентите ръстът е 26% до 950 хил., а продажбите са се увеличили с 18 процента до 92 млн. лв. Прогнозата на компанията е пазарът на мебели в България да расте с по 4-5 на сто годишно до 2020 г. От там не се ангажират с това какъв дял има ИКЕА от него заради липсата на надеждни данни за обема на целия пазар. Компанията представи и новия си каталог за 2017 г., който включва и истории на хора с идеята да наподоби списание. Той вече се разпространява до потребителите.
Източник: Дневник (31.08.2016)

Два успоредни търга вървят за "Карфур" в Стара Загора Няколко дни преди да приключи продажбата на магазина на "Карфур" в Стара Загора по искане на Alpha Bank, втори съдебен изпълнител обяви същия имот на търг, но с друг взискател и на по-ниска цена. Новата процедура е всъщност второ предлагане на имота по искане на Столичната община, след като първата продан се провали. Търсената сега цена е малко над 18.1 млн. лв. спрямо 22.6 млн. лв. преди около два месеца. В същото време на 12 септември приключва търгът, организиран от частен съдебен изпълнител Иван Стръмски с взискател гръцката банка, където потенциалните купувачи трябва да предложат най-малко 22.4 млн. лв. Това е само един от обектите на "Карфур", обявени за продан заради дългове. Най-големият от тях – в столичния The Mall, вече беше взет от кредитора Уникредит Булбанк.Новият търг се организира от частен съдебен изпълнител Гергана Илчева и е втори опит да се осребри активът на длъжника "КМБ България", през който веригата оперира в България. Имотът е ипотекиран в Alpha Bank, но взискател е Столичната община, на която дружеството дължи данъци. При предишната процедура не се яви нито един кандидат, нямаше дори и огледи. Цената от 18.1 млн. лв. сега включва както хипермаркета с площ 9255 кв.м, така и парцела под него, където има подземен паркинг. За същия имот в понеделник приключва подаването на предложения от потенциални купувачи в процедурата, организирана от Иван Стръмски. Магазинът в Стара Загора е открит през 2012 г., когато "Карфур" все още имаше силни позиции на пазара. През последните две години обаче компанията изпитва затруднения, сметките й са под постоянен запор, щандовете са полупразни, а броят на магазините се сви до шест от 21 през 2014 г. Само през миналата година приходите на компанията намаляха с близо 60% до 59.6 млн. лв. Финансови проблеми има и гръцката Marinopoulos, която държи правата за франчайз на Carrefour за България, Албания, Босна, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. В края на юни компанията поиска защита от фалит, след като беше поискана несъстоятелността й от страна на кредиторите, а в края на август стана ясно, че Marinopoulos най-вероятно ще бъде изкупена от конкурента си Sklavenitis.В края на миналата седмица приключи и търгът за най-стария обект на "Карфур" в страната – този в Бургас. Магазинът е с площ 12.6 хил. кв.м, а търсената цена от 14.5 млн. лв. включва също и идеални части от паркинга, земята и общите части на комплекса "Бургас плаза", където се намира магазинът. Частният съдебен изпълнител Тотко Колев не беше открит за информация дали продажбата е била успешна. В случай че първото предлагане се провали, следващият търг ще започне при 20% по-ниска цена. Обектът в Бургас беше последният собствен магазин на веригата, обявен за продан заради необслужвани дългове на "КМБ България". Подобни процедури бяха организирани и за хипермаркета в недостроения мол Plaza West в "Люлин". Успешно засега приключи единствено продажбата на най-големия магазин – в софийския The Mall на "Цариградско шосе", който стана собственост на кредитора Уникредит Булбанк. Банката обаче реално не плати цената от 32 млн. лв., а я приспадна от дълга на компанията.
Източник: Капитал (12.09.2016)

Няколко дни преди да приключи продажбата на магазина на "Карфур" в Стара Загора по искане на Alpha Bank, втори съдебен изпълнител обяви същия имот на търг, но с друг взискател и на по-ниска цена. Новата процедура е всъщност второ предлагане на имота по искане на Столичната община, след като първата продан се провали. Търсената сега цена е малко над 18.1 млн. лв. спрямо 22.6 млн. лв. преди около два месеца. В същото време на 12 септември приключва търгът, организиран от частен съдебен изпълнител Иван Стръмски с взискател гръцката банка, където потенциалните купувачи трябва да предложат най-малко 22.4 млн. лв. Това е само един от обектите на "Карфур", обявени за продан заради дългове. Най-големият от тях – в столичния The Mall, вече беше взет от кредитора Уникредит Булбанк. Пореден опит Новият търг се организира от частен съдебен изпълнител Гергана Илчева и е втори опит да се осребри активът на длъжника "КМБ България", през който веригата оперира в България. Имотът е ипотекиран в Alpha Bank, но взискател е Столичната община, на която дружеството дължи данъци. При предишната процедура не се яви нито един кандидат, нямаше дори и огледи. Цената от 18.1 млн. лв. сега включва както хипермаркета с площ 9255 кв.м, така и парцела под него, където има подземен паркинг. За същия имот в понеделник приключва подаването на предложения от потенциални купувачи в процедурата, организирана от Иван Стръмски. Магазинът в Стара Загора е открит през 2012 г., когато "Карфур" все още имаше силни позиции на пазара. През последните две години обаче компанията изпитва затруднения, сметките й са под постоянен запор, щандовете са полупразни, а броят на магазините се сви до шест от 21 през 2014 г. Само през миналата година приходите на компанията намаляха с близо 60% до 59.6 млн. лв. Финансови проблеми има и гръцката Marinopoulos, която държи правата за франчайз на Carrefour за България, Албания, Босна, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. В края на юни компанията поиска защита от фалит, след като беше поискана несъстоятелността й от страна на кредиторите, а в края на август стана ясно, че Marinopoulos най-вероятно ще бъде изкупена от конкурента си Sklavenitis. И други търгове В края на миналата седмица приключи и търгът за най-стария обект на "Карфур" в страната – този в Бургас. Магазинът е с площ 12.6 хил. кв.м, а търсената цена от 14.5 млн. лв. включва също и идеални части от паркинга, земята и общите части на комплекса "Бургас плаза", където се намира магазинът. Частният съдебен изпълнител Тотко Колев не беше открит за информация дали продажбата е била успешна. В случай че първото предлагане се провали, следващият търг ще започне при 20% по-ниска цена. Обектът в Бургас беше последният собствен магазин на веригата, обявен за продан заради необслужвани дългове на "КМБ България". Подобни процедури бяха организирани и за хипермаркета в недостроения мол Plaza West в "Люлин". Успешно засега приключи единствено продажбата на най-големия магазин – в софийския The Mall на "Цариградско шосе", който стана собственост на кредитора Уникредит Булбанк. Банката обаче реално не плати цената от 32 млн. лв., а я приспадна от дълга на компанията.
Източник: Капитал (12.09.2016)

Цената на "Карфур" в Бургас падна на 11.6 млн. лв. Нов търг е обявен за магазина на "Карфур" в Бургас, след като предишната процедура се оказа неуспешна. Частен съдебен изпълнител продава хипермаркета за 11.6 млн. лв., като предложения се приемат до 9 ноември. Предният търг стартира на цена от 14.5 млн. лв., но купувачи не се появиха. Продажбата се организира заради дълг на собственика "КМБ България", която е част от гръцката Marinopoulos. Няма информация кой е взискателят по изпълнителното дело, но компанията има ипотека в Алфа банк. Върху магазина са вписани и няколко възбрани от Банка Пиреос и доставчици на магазина. Обектът се намира в "Бургас плаза", като предложението на съдебния изпълнител включва магазин с 12.6 хил. кв.м площ, както и 37.26% идеални части от паркинга (над 1200 паркоместа), общите части на комплекса и терена, върху който е построен. Хипермаркетът е първият обект с марката на френската верига Carrefour в България. Той беше открит през март 2009 г.
Източник: Капитал (28.09.2016)

Фалиралият хипермаркет "Карфур" в МОЛ „Плаза" излиза отново на търг срещу цена 12 957 000 лева- с 1 588 800 лева по-ниска от първоначално поисканата сума от 14 545 800 лева. Това установи проверка на „Дарик"-Бургас. Магазинът затвори врати по примера на всички останали обекти от френската верига в Бургас преди повече от година и е обявен за продан от частен съдия изпълнител. „Карфур" излезе "на тезгяха" още пред август тази година, но търгът се провали. Затова и сега цената му е драстично смъкната. Търговският обект е разположен на цели 12611 кв/м. площ. Продава се заедно с изградените в обекта съоръжения и машини. Върху имота, собственост на "КМБ България", има вписана договорна ипотека от 2012 г., както и няколко възбрани от 2015 г. и 2016 г. Офертите, ако все пак се появят желаещи, ще бъдат отворени на 4 ноември т.г. В обявлението, изрично е посочено, че направените предложения за цени под началната са недействителни.
Източник: Дарик радио (17.10.2016)

Старозагорският „Карфур” на тезгяха за трети път Трети публичен търг за продажба на търговски обект „Хипермакет „Карфур” обявява частен съдебен изпълнител в Стара Загора. След първите два цената пада съществено, но все още няма купувачи за обекта, съобщава topnovini.bg. Желаещите да участват в търга могат да подават оферти от 9.00 часа на 5-ти ноември т.г. до 17.00 часа на 5-ти декември в канцеларията на Районен съд Стара Загора. Началната тръжна цена вече е 17 944 594 лв. За публична продан се предлага недвижим имот собственост на „КМБ България” за удовлетворяването вземането на „Алфа банк” . Търговският обект е функционално обособена част от търговски и развлекателен комплекс с трафопост и подземен паркинг, включваща помещения с обща застроена площ от 9 255.48 кв. метра. В имота са изградени: климатична инсталация, осъществена на покрива на сградата, състояща се от три централи, работещи на газ и ток, за отопление и охлаждане; пожароизвестителна и пожарогасителна система; система за видеонаблюдение; в търговската зала са изградени алармени антени – на вход и изход от помещението . Първият търг тръгна с начална цена от 22 680 000 лева, но купувач нямаше. При втория търг цената падна до 18 144 000 лева, но отново не се явиха желащи да инвестират в недвижимия имот. Хипермаркет „Карфур” в Стара Загора бе открит на 20 декември 2012 г. и е шести поред от магазините на веригата в България.
Източник: Blitz (25.10.2016)

Гръцката "Алфа банк" за пореден път се опитва да продаде два търговски обекта на "КМБ България" - фирмата, която притежава търговските обекти с марката "Карфур" в страната ни. Става дума за сградите на хипермаркетите в Стара Загора и в Бургас. Първата е обявена на търг от съдия-изпълнител с първоначална цена от близо 17.95 млн. лева, а за втората - в Бургас, сумата, от която ще започне наддаването, е 12.96 млн. лева. Цените на двете сгради са паднали с по няколко милиона в сравнение с август месец, когато пак бяха обявени за публична продан - явно и тя е била неуспешна. Тогава първоначалната цена на сградата в Стара Загора бе 22.68 млн. лева, а на тази в Бургас - около 14.55 млн. лева. Явно липсата на интерес от инвеститорите сериозно натиска цените надолу. Важна подробност е, че "Алфа банк" не е единственият кредитор, който претендира за сградата в Стара Загора. В обявата на съдия-изпълнителя за този търговски обект е посочено, че върху него са наложени възбрани от "Банка Пиреос България" и от ИНВЕСТБАНК. Това са направили и ред фирми, които явно са доставчици на КМБ. Между тях са "Захарни заводи", "Диверсистем", "Мес-Ко" и други. Възбрана е наложена и в полза на Столичната община. Това говори, че "КМБ България" има неуредени взаимоотношения и с местните власти в София. Явно фирмата длъжник въобще не е преодоляла финансовите си проблеми, предизвикани от свиването на пазара и на потреблението, което нанесе сериозен удар върху търговската дейност на нейните супермаркети, носещи марката "Карфур". Основна причина за финансовите й проблеми е оттеглянето на френската компания майка. Първоначално 60% в "КМБ България" държеше гръцката Marinopoulos, а 40% бяха на Carrefour Marinopoulos - съвместна фирма между същите групи - гръцка и френска. В средата на 2012-а обаче французите се оттеглиха от съдружието и "КМБ България" стана изцяло собственост на Marinopoulos, която продължи - чрез франчайз, да използва правата върху марката "Карфур" за България, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. През 2014-а "КМБ България" сключи споразумение с друга компания - "АП Март", собственик на търговската верига "Пикадили", за обединяване на бизнеса. От офиса на "КМБ България" тогава обявиха сливането като сделката на годината. Но както става понякога, след блестящия годеж не последва пищна сватба, а шумна раздяла. Споразумението между двете дружества бе прекратено година по-късно. Според "АП Март" "КМБ България" не е внесло в срок своята част от увеличението на капитала на общата компания - 46 млн. лева. Впоследствие гърците регистрираха дружество в Холандия с име "КМ Болканс". То стана 100% собственик на "КМБ България", но и това не помогна да се справят с проблемите в бизнеса си. Това се вижда и от положението им в другите балкански страни. Според някои финансисти гръцките собственици на хипермаркетите се нуждаят от финансова инжекция за поне 15 млн. евро, за да запазят веригата от магазини с марка "Карфур" в България. В противен случай кредиторите ще им вземат обектите и на първо време ще й ги дават под наем - докато си плаща. А когато вече не може и това да прави, кредиторите окончателно ще продадат сградите на други инвеститори, за да си възстановят дадените заеми. И това ще е краят на веригата хипермаркети.
Източник: Банкеръ (31.10.2016)

Гръцката Alpha Bank си прибра бургаския Carrefour Най-старият магазин на Carrefour в страната – този в Бургас, отива при кредитора си - поделение на гръцката Alpha Bank. При третия опит за продажба на обекта заради просрочени дългове на собственика "КМБ България" (част от гръцката Marinopoulos) оферта е подадена от взискателя по изпълнителното дело. Това научи "Капитал" от частния съдебен изпълнител Тотко Колев, който предлагаше обекта срещу 11.6 млн. лв. Той не уточни името на взискателя, но каза, че претенциите са свързани с отпуснатия ипотечен кредит от гръцката Alpha Bank. Най-вероятно става дума за лондонския клон на банката, към който по информация на "Капитал" са преминали заемите и обезпеченията на "КМБ България", след като българският клон беше придобит от Пощенска банка. Carrefour в България на практика вече няма - бургаският магазин затвори през есента и единствено в столичния мол Paradise се разпродават последни стоки на гръцката Marinopoulos. От четирите й актива в страната два вече са минали към банките-кредитори, а другите се предлагат от съдебни изпълнители. Така веригата, започнала през 2009 г. като френско-гръцка собственост, след оттеглянето на Carrefour, се разви до 22 обекта, но от 2014 г. започна да затъва до изчезването си през тази есен.Приключването на сделката ще отнеме известно време, тъй като има и други кредитори и трябва да се уточни как ще бъде разпределена и платена сумата, обясни Колев, но не посочи кои са те. По друго изпълнително дело, където същият имот се продаваше от частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова, като взискатели към Alpha Bank се бяха присъединили българските дружества "Вардимис" и "Бест фудс". Последният търг на практика беше трети опит за продажба на хипермаркета, който беше обявен с цена 11.6 млн. лв. Първата процедура беше организирана през лятото при начална цена 14.5 млн. лв., но кандидати нямаше. Магазинът на Carrefour се намира в търговския център "Бургас плаза" в морския град. Общата му площ е 12.6 хил. кв. м, но в офертата на съдебния изпълнител влизат и 37.26% идеални части от паркинга (над 1200 паркоместа), общите части на комплекса и терена, върху който е построен. По данни от имотния регистър "КМБ България" е купила имота от "Бургас плаза" през август 2008 г. за сумата от 18.58 млн. лв. Самият магазин беше открит през март 2009 г. и практически оттам започна експанзията на веригата в страната. И в момента на част от територията на магазина има наематели. Мениджмънтът на мола, заедно с дружеството-купувач, планират до пролетта всички площи да са реновирани и запълнени до пролетта, т.е. преди началото на летния сезон. "Това е по-добро развитие за мола в сравнение с един голям търговски обект. За клиентите ще има повече разнообразие," коментира мениджърът на "Бургас плаза" Таня Косева-Бошова. В Бургас има два работещи мола, като и в "Галерия" наемател беше Carrefour, но собственикът скъса договорът преди повече от година и в част от обекта влезе Lidl.Междувременно за хипермаркета на Carrefour в Стара Загора беше открит четвърти търг, след като на предишните три не се появиха купувачи. Досега двама съдебни изпълнители се опитваха да продадат обекта, който се намира в City Mall. Две от процедурите бяха организирани от Гергана Илчева по искане на Столичната община, на която "КМБ България" дължи данъци. Другите два търга, включително и течащият в момента, са на ЧСИ Иван Стръмски и са с взискател Alpha Bank, където е ипотекиран имотът. Минималната цена, която се търси сега, е 17.9 млн. лв. спрямо 22.7 млн. лв. при първия търг през лятото. Оферти се приемат до 5 декември, а евентуален купувач ще бъде обявен на следващия ден. За продажба се предлагат магазинът с площ 9255 кв.м и парцелът под него, където има подземен паркинг. Консултант от сектора на недвижимите имоти коментира, че и сегашната цена е твърде висока и едва ли ще се стигне до сделка. През тази година Marinopoulos се раздели с най-големия си обект – в столичния The Mall, който стана собственост на кредитора й Уникредит Булбанк. Преди няколко месеца гръцката компания поиска защита от фалит.
Източник: Капитал (14.11.2016)

Има ръст на новообразуваните изпълнителни дела за първите 6 месеца на 2016 г. в сравнение с първите 6 месеца на миналата година. Това отчита Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ). Според данни новите дела са 110 000, което е с около 20 на сто увеличение в сравнение с 2015 г. Този ръст се дължи на делата, по които ЧСИ събират дълговете към съдилищата и общините. Според статистиката продължавала тенденцията например все повече общини да се обръщат към частните съдебни изпълнители за събиране на местните данъци и такси. За първото полугодие ЧСИ са събрали 630 млн. лв. За същия период на миналата година тази сума е 475 млн. лв. Това означава, че за първата половина на 2016 г. са събрани със 155 млн. повече. Нивата на продажбите, извършвани от частните съдебни изпълнители заради дългове, се запазват. През първите 6 месеца са осъществени 4650 продажби на имоти, докато през същия период на м.г. броят им е бил 4850. Едни от най-големите продажби са на хипермаркет "Карфур" в The Mall на бул. "Цариградско шосе" в София. Той бе продаден за 32 млн. лв. Авиоремонтният завод "Авионамс" в Пловдив пък бе продаден за 28.9 млн. лв., отчитат от КЧСИ. ОБУЧЕНИЕ Учредено е Европейско училище по принудително изпълнение. То ще има за цел обучение, поддържане и повишаване квалификацията на съдебните и публичните изпълнители, както и на синдиците. Чрез него ще се извършва подготовка на представители на юридическите професии за прилагане правото на Европейския съюз, запознаване с международното право и правото на други държави в областта на принудителното изпълнение.
Източник: Сега (19.12.2016)

Веригата "Карфур" фалира Веригата магазини "Карфур" окончателно се запъти към фалита. След като през лятото на миналата година гръцкият собственик на супермаркетите у нас обяви фалит, в началото на тази е започнала процедура по несъстоятелност и за българското дружество. Делото за несъстоятелност е образувано на 23 януари 2017 година, показва справка в Търговския регистър. От документите става още ясно, че производството е по молба на доставчици на веригата, както и от кредитора "Алфа банк". По всичко изглежда обаче, че това е краят на бизнеса на френската марка у нас.
Източник: Money.bg (07.02.2017)

В Bulgaria Mall отвори хипермаркет за български стоки На мястото на освободените от Carrefour площи в столичния Bulgaria Mall вече работи нов хипермаркет - ABO Market. Търговският обект заема 5000 кв. метра площ. Името идва от "Аз България обичам", обясниха от мениджърския екип. По думите му над 800 български фирми представят директно цялото портфолио от продуктите си на цена в хипермаркета, която сами са определили. "Събрахме само качествени български производители, за които проучването показа, че работят много добре, че са познати в регионите си и имат богата клиентела, а някои от тях са с 25-годишно присъствие на пазара", обясниха от компанията. Цените в "АБО маркет" ще са по-ниски, защото са определени от производителите, които продават без посредник. Наемният договор с Bulgaria Mall е десетгодишен. В новосъздадена компания "АБО маркет" работят 120 души.
Източник: Капитал (15.02.2017)

Операторът на Carrefour в България е обявен в несъстоятелност "КБМ България" - гръцкият франчайз оператор на веригата магазини Carrefour в България, направо изпадна във фалит. Компанията е обявена за неплатежоспособна и влиза в несъстоятелност с решение на Софийския окръжен съд от 23 януари 2017 г. Начална дата на несъстоятелността е 31 октомври 2015 г. Според документите осчетоводените задължения на "КБМ България" към всички кредитори към края на март 2016 г. са в размер на 183 млн. лв., а краткотрайните активи - 24 млн. лв. Основните недвижимости бяха продадени междувременно от банки кредитори - магазинът в софийския The Mall и в Бургас, като никой не купи обекта в Стара Загора. Загубите през 2011 г. са били 6.6 млн. лв. и в годините растат до 47 млн. лв. през 2015 г. Първите обекти Carrefour в България бяха открити през 2009 г. По това време бизнесът се притежаваше от "КМБ България" - дружество, в което 60% дял имаше гръцката Marinopoulos, а 40% - Carrefour Marinopoulos - съвместна компания между Marinopoulos и френската Carrefour. В средата на 2012 г. френското дружество се оттегли от съдружието, а КМБ стана изцяло собственост на Marinopoulos. Гръцката група продължи да държи франчайз правата на Carrefour за България и екс Югославия. В апогея на растежа си към началото на 2014 г. тя управляваше 21 обекта Carrefour в България. Последният затвори есента на 2016 г. През лятото на 2016 Marinopoulos поиска тримесечна защита от фалит пред гръцкия съд, след като натрупа дългове от 1.3 млрд. евро. Колапсът на компанията беше предотвратен благодарение на спасителна сделка с конкурентната верига супермаркети Sklavenitis, одобрена от кредиторите на Marinopoulos. Споразумението според гръцките медии е задействано на 1 март, когато обектите на Marinopoulos са ребрандирани.
Източник: Капитал (06.03.2017)

"Билла" влиза в още два мола – до "Хемус" и на "Стамболийски" "Билла" ще заеме овакантените от "Пикадили" хипермаркети в мола до "Хемус" - "Парк център" (бивш "Сити център") и в "Мол София" на бул. "Стамболийски" в столицата. Обектите трябва да заработят през втората половина на годината", съобщи за "Капитал" Бойко Сачански, управител на "Билла България". С това супермаркетите на търговската верига в столични молове ще станат четири (заедно с открития през април в "Сердика център" и с този в "Мега мол" в кв. "Люлин"). Засега германската верига взима най-големия пай от освободените от фалиралите "Пикадили" и "Карфур" площи. По тази линия с един обект в търговски център се вписа и "Лидл" – в "Ринг мол", и по информация на "Капитал" най-вероятно ще наеме освободените от "Пикадили" търговски площи в "Парадайз". По неофициална информация "Лидл" преговаря и за бившите обекти на "Пикадили" във Варна. С неясен бъдещ обитател в София дотук е само бившият обект на "Карфур" в столичния The Mall, но там се чака приключване на смяна на собствеността, като конкуренти отново са само "Билла" и "Лидл".За наемането на освободените от "Пикадили" площи ръководният екип на "Парк център" е преговарял с трима кандидати, уточни за "Капитал" Виолета Цонкова, PR мениджър, без да ги назовава. Магазинът на "Билла" ще е 1700 кв. метра, като търговската зона ще бъде на 1200 кв.м. "Това е по-малко от площта, заемана досега от "Пикадили" - общо 3000 кв. метра, от които 2000 кв. м търговска зона", съобщи още Цонкова. Имуществото на "Пикадили" в затворените магазини е под управлението на кредитора на бившата верига – Инвестбанк. За новия наемател предстои проектиране на магазините, както и обявяване на търгове за избор на изпълнители за строителството. "Целта е през 2017 г. да открием 10 нови магазина", съобщи за "Капитал" Бойко Сачански. На 12 април компанията отвори първия си обект за тази година – в "Сердика център" (отново на освободени от "Пикадили" площи). "Засега освен двата магазина в "Парк център" и в "Мол София" е сигурно отварянето на "Билла" и в Русе, на мястото на бившия магазин на "Пени" до жп гарата в града. Останалите търговски обекти, които ще отворим през тази година, ще бъдат в градове, в които "Билла" вече присъства", коментира за "Капитал" Бойко Сачански. "Билла България" отчете над 785 млн. лв. приходи от продажби на стоки за 2016 г., което е увеличение с 15.05% спрямо предходната година. Ръстът е резултат и от откриването на 12 нови магазина през 2016 г. В момента обектите "Билла" в страната са 111 в 37 града. Част от новите придобивки са бивши магазини на Penny, която се оттегли от страната през есента на 2015 г. Тогава "Билла" получи право да си избере първа, преди освободените обекти да бъдат предложени за продажба или наем на всички останали кандидати. Това предимство е резултат от родствените връзки между "Билла" и Penny - и двете вериги са част от германската REWE Group. След като направи своя избор, "Билла" купи 11 магазина (шест в София, два във Варна и по един в Пазарджик, Монтана и Поморие), 2 терена и логистичния център на Penny. В резултат веригата се разшири и се раздели със своята дотогавашна складова база, продавайки я на новоучредената компания "М лоджистик", зад която според два източника на "Капитал" стоят интереси на веригата "Фантастико".Освен магазин "Билла" в "Парк център" предстоят и други промени. Общите части на ниво -2 (където се намираше супермаркетът "Пикадили") също ще бъдат обновени и разширени с около 400 кв.м. Там ще се формира атриум, подходящ за провеждане на различни събития и изложения, уточняват в прессъобщение от търговския център. На свободните площи ще бъдат разположени 4-5 нови обекта – за продажба на кухненско оборудване, за храни и аксесоари за домашни любимци, за услуги. Най-новите наематели в мола са Piraeus Bank, Next Children, Estil, Pantastic Pancakes - в зоната за хранене, и българската марка за мъжки облекла "Теодор" с новия си по-висок клас магазини Teodor Concept. До края на месец май ще заработят обекти на SDI и ново химическо чистене. За пръв път в Park Center ще влезе и известната по цял свят португалска концепция Frango Charcoal Chicken (позната в САЩ като Nando’s), съобщиха от търговския център.
Източник: Капитал (02.06.2017)

Съдебен изпълнител продава "Сити мол" в Стара Загора Един от практически неработещите търговски центрове в Стара Загора - "Сити мол", е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител заради необслужвани дългове на собственика "Евробилд". Обособена част от целия обект е затвореният хипермаркет "Карфур", но офертата включва само мола, който се предлага за малко над 30 млн. лв. Магазинът на веригата също няколко пъти излизаше за продажба, но без успех. Потенциалните кандидати за търговския център могат да наддават до 10 август. Наблюдатели на пазара обаче не очакват да има интерес, тъй като цената е прекалено висока. Имотът е ипотекиран в Банка Пиреос България, но продажбата се организира по искане на "Клима КТ". "Сити мол" се намира на бул. "Никола Петков" в града и е част от търговски и развлекателен комплекс, в който влиза и "Карфур". Двата обекта обаче са обособени, като търговският център включва магазини, складове, технически помещения и т.н., които са разположени на четири надземни етажа и два подземни. От съобщението на частния съдебен изпълнител Иван Стръмски става ясно, че проектът е строен на три етапа, като първият е въведен в експлоатация в края на 2012 г., а другите два са стигнали до груб строеж. Освен обектите в мола предложението включва също 62.8% идеални части от цялата сграда, подземния паркинг и земята. Началната цена, от която се очаква да започне наддаването, е 30.046 млн. лв. с ДДС. Според източник от пазара сумата е прекалено висока по няколко причини. От една страна, такъв обект трудно може да работи без голям ритейлър, който да привлича потребителски поток. Такъв обаче няма, тъй като "Карфур" не само не работи, но и собственикът му "КМБ България" беше обявен в несъстоятелност в началото на тази година. Самият хипермаркет също беше предлаган за продажба от съдебни изпълнители, като първоначалната цена от 22.6 млн. лв. беше намалявана няколко пъти, но купувач не се намери. Сега активите на фалиралото дружество ще трябва да минат през дългата процедура на продажба от синдика. Друга причина, поради която наблюдателите не очакват интерес към търговския център, е, че за град като Стара Загора един работещ мол ("Галерия") е напълно достатъчен. Собственик на имота е софийската "Евробилд". Основните задължения на компанията са по ипотечни кредити от Банка Пиреос България на обща стойност около 40 млн. евро, като първите от тях са от 2007 г. Според отчета на дружеството към края на миналата година задълженията по банкови кредити са били 48.2 млн. лв., а падежът по тях е през 2017 г. Дълготрайните материални активи, които включват сградата на "Сити мол" и които са използвани за обезпечение, са били на обща стойност 29.6 млн. лв. към края на 2016 г. Взискател по сегашното изпълнително дело, заради което молът е обявен за продажба, обаче е друг кредитор - "Клима КТ". Компанията предлага климатични, отоплителни и вентилационни системи, като според източник на "Капитал" претенциите й са свързани с поръчка за самия мол, която не е била платена. Търговският център в Стара Загора на практика не работи - за миналата година "Евробилд" отчита едва 88 хил. лв. приходи от наеми и такси за поддръжка и управление. Загубата за годината е 2.5 млн. лв. Съдружници в "Евробилд" с равни дялове са регистрираното в Люксембург Fix Finance S.A и "Алфи България", което също е собственост на люксембургско дружество. Реално зад компанията стоят братята Валентин и Десислав Попови, които са участвали като солидарни длъжници по банковите заеми на компанията. Залогодател по заемите е и друго свързвано с братята дружество - "Делта инвест България", което е собственик на "Европейски търговски център".
Източник: Капитал (19.07.2017)

Южноафрикански инвеститор купува The Mall за 156 млн. евро Пореден южноафрикански инвеститор - Hyprop Investments Limtied, навлиза на пазара на търговски площи в България. Чрез британското си дружество Hystead Limited, в което миноритарен партньор й е PDI Investment Holdings Limited, компанията ще купи втория по големина мол в София - The Mall на бул. "Цариградско шосе". Това ще стане чрез сделка за акциите на сегашния собственик - "АП ритейл I", а договорената цена само за търговския център е 156 млн. евро. Очаква се купувачът да плати и около 20 млн. евро за бившия хипермаркет Carrefour, който е отделна част от комплекса и който в момента е собственост на Уникредит Булбанк. Така общата цена ще бъде близка до тази, която беше договорена с друг южноафрикански купувач - NEPI, но сделката с него се провали. С покупката на The Mall се затвърждава тенденцията за навлизане на инвеститори от ЮАР в Източна Европа, включително в България. Причината за интереса им е ниската инфлация тук за разлика от родината им, както и добрата доходност на имотите. Сделката, която подлежи на одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), ще бъде сключена с Balkan Retail NV - дъщерно дружество на регистрираното в Обединеното кралство Hystead, съобщиха от компанията. Мажоритарен собственик на самата Hystead с 60% от дяловете е южноафриканската Hyprop, а 40% държи регистрираната в Мавриций PDI. Предвижда се Balkan Retail да закупи акциите на българското дружество "АП ритейл I", което притежава търговския център, за 156 млн. евро. Според данните в Търговския регистър едноличен собственик на "АП ритейл I" е кипърската Fortone Holdings Limited, но реално зад дружеството стои гръцката Assos Capital с 85% от капитала. Останалите 15% си поделят Deutsche Bank и Goldman Sachs. Покупката на търговския център в София се вписва в стратегията на Hyprop за засилване на присъствието в Югоизточна Европа. Тя ще бъде и първата й такава сделка в страна - членка на Европейския съюз. Чрез Hystead в момента компанията притежава още три мола в региона - Delta City Podgorica в Черна гора, Delta City Belgrade в Сърбия и Skopje City Mall в Македония. "Придобиването на The Mall е продължение на усилията ни да притежаваме висококачествено портфолио от търговски центрове в Югоизточна Европа", казва изпълнителният директор на Hyprop Питър Принслоу. Според компанията първоначалната доходност на мола е приемлива и пазарно ориентирана за обект с това качество и разположение. The Mall разполага с приблизително 52 хил. кв.м площ и близо 200 наематели, като в момента са отдадени 99.7% от площите. Сделката включва и запазване на екипа от 23-ма души, които отговарят за управлението на мола. Договорът за търговския център обаче е само първата част от намеренията на южноафриканския купувач. Компанията планира да придобие и бившия хипермаркет Carrefour, който е отделна част от комплекса. През миналата година Уникредит Булбанк стана собственик на обекта заради необслужван дълг на собственика "КМБ България" (вече в несъстоятелност). В съобщението на Hystead се посочва, че "АП ритейл I" наскоро е подписал споразумение за ексклузивно право да закупи площта на хипермаркета. "В момента, в който покупката бъде завършена, The Mall ще получи възможност да извърши основна реконструкция на зоната, като добави приблизително нови 14 хил. кв.м отдаваема площ, увеличавайки я до 66 хил. кв.м", казват от компанията. Бъдещият собственик планира да реновира етажа на Carrefour, като включи 30 нови магазина и супермаркет на площ до 4 хил. кв.м. От там добавят, че преговори с потенциални наематели вече са провеждани и са в напреднал етап, като интересът на търговците надвишава наличната отдаваема площ. Сделката с Уникредит Булбанк ще бъде отделна от тази за търговския център. Според източник на "Капитал" вече има договорка с банката, като цената се очаква да бъде около 20 млн. евро. Така за целия имот купувачът ще плати малко под 180 млн. евро. Подобна сума беше договорена и с предишния кандидат за The Mall - южноафриканския фонд New Europe Property Investment (NEPI), в края на миналата година. По информация на "Капитал" фондът е бил готов да плати 160 млн. евро за търговския център плюс 20 млн. евро за хипермаркета. Сделката дори мина през одобрение от КЗК, но впоследствие преговорите забуксуваха. Така вместо мола на "Цариградско шосе" NEPI реши да купи "Сердика център", за което плати 207 млн. евро. Hyprop на практика е четвъртият южноафрикански инвеститор на имотния пазар в България за последните няколко месеца. Освен NEPI в началото на април MAS Real Estate обяви, че купува моловете "Галерия Бургас" и "Галерия Стара Загора" в пакетна сделка за 62 млн. евро. Пред финализиране е и продажбата на Mall of Sofia, който става собственост на Acsion срещу 104 млн. евро. По информация на "Капитал" имотна сделка предстои и с пети фонд от ЮАР.
Източник: Капитал (24.07.2017)

Продадоха The Mall на британско дружество за 156 млн. евро Базираната във Великобритания Hystead Limited, собственост на Hyprop Investment, обяви, че е купила дружеството, собственик на The Mall на “Цариградско шосе”. Стойността на сделката е 156 млн. евро, значително по-малко от спряганите в публичното пространство през последните месеци около 200 млн. евро. По сделката се преговаря от средата на миналата година. Тя ще стане факт, едва след като получи одобрението на регулаторните органи. Собственик на The Mall е гръцката “Асос Кепитъл” на корабния магнат Виктор Рестис. Купувачът обяви, че изпраща екип от 23 души в България, за да “подсигурят запазването на добрия стандарт в управлението на мола”. Засега не е ясно дали в стойността на сделката се включват и помещенията на бившия магазин “Карфур” на приземния етаж. След затварянето му преди две години това помещение бе придобито от финансиращата банка.
Източник: 24 часа (24.07.2017)

Синдикът започва разпродажбата на "Карфур" Бившият хипермаркет на "Карфур" в Бургас е първият обект на фалиралата "КМБ България", която новоназначеният синдик на дружеството предлага за продажба. Началната цена за магазина заедно с идеални части от земята и търговския център "Бургас плаза", където се намира, е 13 млн. лв., като оферти се приемат до 5 септември. Обектът в крайморския град е първият магазин, който веригата откри в страната през 2009 г. Финансовите й проблеми започнаха няколко години по-късно. Основният кредитор на компанията е Alpha Bank. Магазинът се предлага от Мария Шукерова, която беше определена за постоянен синдик на "КМБ България" (част от гръцката Marinopoulos) в началото на август. Дотогава тя изпълняваше функцията временно, след като през януари дружеството беше обявено в несъстоятелност. Обектът се намира в търговския център "Бургас плаза" и е с обща застроена площ 12.6 хил. кв.м. Офертата на синдика включва също 37.26% идеални части от сградата и от правото на собственост върху имота, който е с обща площ 52.2 хил. дка.
Източник: Капитал Dаily (28.08.2017)

Никой не пожела бившия Carrefour в Бургас При първото предлагане на бившия хипермаркет Carrefour в Бургас за 13 млн. лв. оферти не са получени. Срокът изтече на 5 септември, интерес е имало, но явно цената все още изглежда висока за кандидатите. По закон следващата стъпка е нов търг, но с по-ниска цена с 20%, т.е. обектът в мола ще струва малко над 10 млн. лв. Но ако има състезание, може и да се вдигне в наддаване. Това е първият обект на фалиралата "КМБ България" (част от гръцката Marinopoulos, която държеше магазините на Carrefour), който синдикът Мария Шукерова предлага. Другият останал в компанията актив е хипермаркета в Стара Загора. Двата магазина няма как да покрият огромните дългове на веригата. Обектът се намира в търговския център "Бургас плаза" и е с обща застроена площ 12.6 хил. кв.м. Продават се и 37.26% идеални части от сградата и от правото на собственост върху имота, който е с обща площ 52.2 хил. дка. Бургаският Carrefour е първият, който веригата откри в България през март 2009 г., с което започна експанзията й в страната. Магазинът е закупен през август 2008 г. за 18.58 млн. лв., показва справка в Имотния регистър. Синдикът Мария Шукерова се въздържа от коментар по сделката. По информация на "Капитал" огледи на магазина в мола са направили пет компании, сред които и международни инвеститори. Затова очакването е на втория търг с намалената цена да има наддаване. През миналата година обектът вече беше предлаган три пъти за продажба, но не от синдик, а от частен съдебен изпълнител. Последната и най-ниска обявена цена беше 11.6 млн. лв. Според съдебния изпълнител Тотко Колев, цитиран от "Капитал", дори се стигна до оферта, подадена от взискателя по изпълнителното дело. Тогава той не бе назован, но предположенията са, че става въпрос за кредитора Алфа банк. След продажбата на българската Алфа банк на Пощенска банка заемите и обезпеченията на "КМБ България" преминаха към лондонския клон на гръцката Alpha Bank. Според справка в Имотния регистър малко след търга е вписана цесия, с която "Ей Джи Ай - Би Ар И партисипейшънс 2БГ" поема вземанията на Alpha Bank - клон Лондон, от "КМБ България". Това дружество много вероятно е от групата на Alpha Bank. Продажбата обаче не е факт, след като обектът сега се предлага отново. Според експерти възможно обяснение за това е, че синдиците по правило продават по-евтино, тъй като върху сделките не се начислява ДДС, а освен това могат да продават и под данъчната оценка на обекта, което не е възможно за частните съдебни изпълнители. Потъването на "КМБ България", през която работеше гръцката Marinopoulos, започна през 2014 г. Тогава компанията имаше 21 магазина в страната. В повечето бе под наем, но три от тях - в София (в Тhe Mall), в Бургас ("Бургас плаза") и в Стара Загора (в "Сити мол"), бяха собствени. Съдбата на единия от трите търговски обекта вече е ясна. След като на 28 март 2016 г. хипермаркетът в софийския The Mall (със застроена площ от 15 008.5 кв.м.) бе обявен за продажба от частен съдебен изпълнител за 32.3 млн. лв. с ДДС, външен купувач не се яви и обектът премина в ръцете на кредитора си УниКредит Булбанк. Другият собствен магазин на "КМБ България" - в Стара Загора, бе открит през 2012 г., когато веригата все още имаше силни позиции на пазара. Първият търг за него бе с начална цена от 22.6 млн. лв. за площ от 9255 кв.м и парцелът под обекта, където има подземен паркинг. След това бяха обявени още три търга от частни съдебни изпълнители, като последната обявена цена бе 17.9 млн. лв. Две от процедурите бяха по искане на Столичната община, на която "КМБ България" дължи данъци, а другите два търга бяха по инициатива на Alpha Bank, където е ипотекиран имотът. Купувачи обаче не се появиха. Вероятно следващата стъпка на синдика ще е да предложи и този обект. "КМБ България" беше обявено в несъстоятелност с начална дата 31 октомври 2015 г. От документите по делото задълженията на компанията към всички кредитори са 183 млн. лв. към 31 март 2016 г. Съдебно-икономическата експертиза показва също, че дългът към НАП и НОИ е 6.6 млн. лв. От одобрения списък с кредиторите се вижда, че банката има да получава над 45 млн. лв., т.е. приходите от продажбите на двата обекта няма да стигнат само за нея.
Източник: Капитал (11.09.2017)

Разрешиха сделката за The Mall Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката за търговския център The Mall. Заради недостатъчен общ оборот на участниците в нея тя не подлежи на одобрение от регулатора и не е изготвен пазарен анализ. Британското инвестиционно дружество Hystead обяви през юли, че ще придобие всички акции на българския собственик на мола AP Retail I за 156 млн. евро през дъщерната си компания Balkan Retail NV. Според предоставения годишен отчет Balkan Retail NV не е извършвала дейност у нас през 2016 г. Компанията преговаря и за закупуването на площта, която заемаше Carrefour в мола. В момента тя е собственост на УниКредит Булбанк, която я придоби по схемата дълг срещу собственост. Това е втори опит за прехвърляне на мола, след като южноафриканският инвестиционен фонд NEPI отказа сделката за The Mall, а след това купи “Сердика център”.
Източник: 24 часа (21.09.2017)

Купувачът на The Mall взе и “Карфур”, прави нови магазин Купувачът на столичния търговски център The Mall е придобил и помещениета, в които беше фалиралият супермаркет “Карфур”. Приключването на сделката е станало през юни 2018 г., показва финансовият отчет на компанията Hyprop. Дружеството притежава 60% от компанията Нуsѕtеаd Limited, която оперира в Европа и придоби столичния мол през октомври 2017 г. за 155 млн. евро. През юни Hystead е придобила мястото, където се помещаше “Карфур”, но от доклада не става ясна стойността на сделката. През 2016 г. най-големият магазин на “Карфур” у нас се продаваше от частен съдебен изпълнител за 32 млн. лв. заради дългове на “КМБ България”. Компанията е собственост на гръцката Marinopoulos, която държи правата над франчайз на “Карфур” за България и Балканите. Hystead ще обнови мястото на бившия магазин и то ще бъде включено в търговския център. Очаква се ремонтът да започне през октомври и трябва да приключи за близо 6 месеца. Стойността му ще възлиза на 23 млн. евро. На мястото на “Карфур” ще има супермаркет с площ 2450 кв. м, както и други магазини с площ 9550 кв. м, пише още в доклада. С придобиването на тези части площта на Hystead ще достигне 60 000 кв. м, като към края на юни тази за отдаване е била 51 200 кв. м. Към края на юни само 0,4% от площта на мола не е била заета, сочи още докладът. През май веригата супермаркети “Билла” съобщи, че ще отвори магазин и в столичния The Mall. За “Билла” това ще бъда шести обект в столичен мол. От компанията тогава обявиха, че той трябва да отвори врати в края на годината.
Източник: 24 часа (11.09.2018)

Фалирала фирма осъди ВАС за над 400 хил. лв. Фалиралото дружество "КМБ България" осъди Върховния административен съд (ВАС) да му плати обезщетение за над 400 000 лева за нарушение на правото на Европейския съюз, заради което не му е възстановен ДДС, пише lex.bg. Решението е на Софийския апелативен съд (САС) и не е окончателно, но в него съдиите Иванка Ангелова, Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева пишат, че ВАС е допуснал "непростима юридическа грешка", която не може да бъде оправдана, тъй като съдът е действал като последна инстанция, решението му е влязло в сила веднага след постановяването му и се е отразило на практиката на административните съдилища. Според апелативните съдии ВАС е тълкувал грешно директива на ЕС и е нарушил Договора за функциониране на ЕС, като е отказал да отправи запиване до Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург. "КМБ България" представляваше гръцката фирма "Марионопулос", която държеше правата на марката "Карфур" в България. "КМБ България" беше инвеститор в мола на "Цариградско шосе" и преди да бъде обявена в несъстоятелност, прокопа тунела под булеварда, за да улесни достъпа на клиентите до търговския център. След изграждането му той стана част от градската инфраструктура и собственост на Столичната община. Националната агенция за приходите (НАП) обаче отказа да възстанови на фирмата ДДС за строежа на тунела. Фирмата обжалва, но Административният съд в София отхвърля жалбата, като приема, че изграждането на тунела не е в пряка връзка с икономическата дейност на фирмата, тунелът не е единственият достъп до мола и затова правилно е отказано възстановяване на ДДС. Върховният административен съд потвърждава това решение и дори приема, че става дума за безвъзмездна доставка и няма значение дали тя е свързана с икономическата дейност на "КМБ". Върховната инстанция изобщо е отказала да обсъжда доводите на фирмата, че изграждането на тунела е свързано изцяло с икономическата ? дейност и отказва да отправи и преюдициално запитване до СЕС. След като не успява и по съдебен път да си върне ДДС за тунела, преди 3 години "КМБ" завежда иск за обезщетение от общо над 374 000 лева срещу ВАС в Софийския градски съд (СГС). На толкова дружеството оценява причинените му имуществени вреди от несъобразената с правото на ЕС правораздавателна дейност на върховния съд. Миналата година СГС е отхвърлил иска, но фирмата обжалва и така делото стига до Софийския апелативен съд. Пред апелативните магистрати ВАС пледира, че дори да е имало нарушение, то не е достатъчно за ангажиране на отговорността на съда, защото това би означавало преразглеждане на приключил съдебен спор. Според ВАС няма и пряка причинна връзка между нарушението и твърдeните имуществени вреди, тъй като те биха настъпили единствено от незаконосъобразен ревизионен акт, но не и от постановеното съдебно решение. Апелативните съдии обаче са категорични, че искът е допустим. Те обясняват, че принципът за отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС е приложим и когато нарушението произтича от решение на национален съд, но само в изключителни случаи – когато съдът явно е нарушил приложимото право. От особено значение за делото се явява и казусът с преюдициалното запитване. "КМБ" е искала от ВАС да попита Съда на ЕС дали има право на данъчен кредит, ако е платила построяването на тунел, който е публична собственост, но ще се използва изключително за достъп до частен търговски обект. Съдът е отказал, защото е приел, че такова вече е отправено от административния съд във Варна и само е спрял делото, докато се чака решение. След като СЕС е постановил решението си, ВАС е приел, че вече е даден отговор на поставения въпрос. Апелативният съд подчертава, че това само по себе си е нарушение на правото на ЕС, защото ВАС е бил длъжен да отправи питане, защото варненските въпроси са били различни, а и по това време ВАС е имал противоречива практика по темата. Все пак пак ВАС сезира съдът в Люксембург, но по друго дело, но с въпроса като на "КМБ" и получава ясно тълкуване, че в случаи като на "КМБ" данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения ДДС. В резултат на тези разяснения в ЗДДС е приета специална разпоредба в този смисъл. Според апелативния Директива 2006/12 недвусмислено дава право на "КМБ" за възстановяване на данъчен кредит, което ВАС му е отказал. Апелативният съд е категоричен, че допуснатото от ВАС нарушение на общностното право не само е очевидно, но и в разрез с основни негови принципи е довело до привилегировано третиране на по-силната страна – държавата, а оттам и до съществено ограничаване на правата на фирмата, като не ? е приспаднат данъчен кредит. Така ВАС е осъден да плати на фирмата 367 000 лева обезщетение за причинените имуществени вреди и още 40 000 лева разноски пред двете инстанции. Това е втори случай от началото на годината, в който САС осъжда върховния съд за толкова крупна сума за нарушено право на ЕС и то именно заради отказан данъчен кредит. През февруари, ВАС беше осъден да плати близо 1 млн. лева обезщетения на белгийската фирма "Бос Рентал". В момента делото за това обезщетение виси пред Върховния касационен съд.
Източник: Сега (25.11.2020)

Бургаската хотелиерска фамилия Караненови купи мола Burgas Plaza "Дас шопинг център Бургас" ЕООД, собственост на Стоян Караненов, управляващ директор на хотел "Приморец" в Бургас, купи Burgas Plaza. След дългогодишна дългова агония молът (без помещенията за хипермаркет) беше обявен за публична продажба в началото на ноември, скоро след като Пощенска банка продаде вземанията си на близка до колекторската "С.Г. груп" компания. Материалният интерес по сделката e 24.6 млн. лева. (12.6 млн. евро) - точно колкото беше и началната цена на търга. Това е сумата за около 63% от целия комплекс "Бургас плаза": 92 самостоятелни магазина и същият процент идеални части от общите пространства и от терена на ул. "Транспортна" 31. Земята е 52 дка, от които застроени са 27 дка, а другите са паркинг с 660 места. Разгънатата застроена площ на сградата е 39 хил. кв.м, от които 12.6 хил. кв.м са за помещението на хипермаркета, което не влиза в сделката. Знаковият имот на групата DAS Capital е петзвездният "Грандхотел Приморец" в Бургас. В морския град холдингът притежава и "Дас Марина". В София негови са хотелите Be One и Be One Downtown, в Слънчев бряг - "Дас Клуб хотел", в Хисар - наскоро придобитият хотел "Сана". Портфолиото включва и заведението "Док 5" (и още четири сходни) на пристанище Бургас (чиито концесионер е фирма на "Приморец" - "Булгариен директ райзен"), ресторанта, пиано бара и плажния бар "Нептун" на централния плаж. Развива проекта "Аркутино резиденсес". Строи редица ваканционни и жилищни комплекси в София и Бургас, както и офисната сграда "Дас център София" на разклона от "Цариградско шосе" към летището. Преди да се яви на публичната продан и да купи мола, "Дас шопинг център Бургас" откупува дълговете на дружеството, в което е "Бургас плаза". Продавач е "Корпоративна консолидационна компания". ККК съществува от 2012 г. и се свързва със "С.Г. груп" - най-големия играч на колекторския пазар в страната. ККК откупи дълговете на "Бургас плаза" от "Юробанк България" в края на август 2023 г. Като деклариран материален интерес по цесията в Имотния регистър тогава беше вписано задължение от 50.9 млн. лева (26 млн. евро). От договора ставаше ясно, че ККК ги купува за 12 млн. евро. През август ККК е платила на Пощенска банка с кредит от Инвестбанк. Той е общо за 16 млн. евро при лихва 3-месечният Euribor + 3.5%, но не по-малко от 6.5%. От кредита 13 млн. евро са за мола, а останалите - три милиона са за друга сделка на компанията.
Източник: Капитал (12.01.2024)