Варна е била първенец по молове през 2012 г. И през 2012 г. Варна е била първенец по площ на търговските центрове на хиляда души население, показват данни на консултантската компания GVA Sollers Solutions. През миналата година на 1 000 души във Варна са се падали близо 360 кв. м молове, сочи статистиката на компанията. Втората позиция е за Русе, където разпределението на търговските площи е било 356 кв. м на 1 000 души. В Бургас, Стара Загора, Пловдив и Плевен търговските площи на 1 000 души население възлизат съответно на 334,5 кв. м, 329 кв. м, близо 216 кв. м. и почти 178 кв. м. Най-малко търговска площ на 1 000 души, както беше и през 2011 г., се пада на София със 165 кв. м. След откриването на новите търговски центрове през миналата година средно за страната на 1 000 души са се падали по почти 87 кв. м модерни търговски площи, което е ръст от близо 13 на сто спрямо предходната година, посочват от компанията. Спрямо 2010 г. пък е отчетено увеличение на разпределението на моловете от над 20 процента. През 2009 г. на 1 000 души население се е падала близо три пъти по-малко търговска площ в шопинг центрове, а през 2008 г. – над четири пъти по-малко в сравнение с 2012 г., изчисляват експертите Тази стойност обаче все още е много под средната за Европа, където тя е около 200 кв. м на 1 000 души население. С откриването на предвидените за 2013 г. търговски центрове се очаква стойността на този показател за страната да се покачи до близо 125 кв. м, което би означавало ръст от над 43% спрямо 2012 г. От компанията припомнят, че през 2012 г. бяха няколко нови мола, като освен големите - Галерия Бургас и България мол, заработиха и няколко по-малки проекта: Сити Център Сливен, който е първият подобен комплекс в града и региона, първият lifestyle център за майки с деца в България - Mam’s & Me във Варна и Mall A в Гоце Делчев. Стротелството на търговски центрове продължава и в момента, като в процес на изграждане са шопинг центрове с нетна отдаваема площ 277 000 кв. м. Повечето от тях се планира да бъдат въведени в експлоатация до края на настоящата година, като първи ще заработи най-големият шопинг център в България до момента – Парадайс Център, последван от Мега Мол Люлин, South Ring Mall и първия открит мол The Strand. Все пак кризата намери отражение върху пазара на търговски площи и два мола фалираха – Варна Тауърс в морската ни столица и Екселсиор в Пловдив, отбелязват експертите. През последната година се забелязва стабилизиране на свободните площи в шопинг центровете в големите градове заради отстъпките и бонусите за наемателите. Това е и една от причините в момента процентът на незаетост на търговските площи в действащите молове в София да е ниска - средно около 8%. По-високите нива на безработица и ниската покупателна способност на населението извън столицата и водещите регионални центрове обаче се отразяват негативно на пазара на търговски площи. Заради слабия интерес на търговците нивата на незаетост в шопинг центровете в по-малките градове остават високи, като процентът варира между 30% и 65%. И през 2012 година продължават да се забелязват празни помещения по главни търговски улици в големите градове. Много от магазините по търговските улици фалират, а оборотите на други са минимални заради слабия интерес към тях и по-засиления към моловете. Сезонният фактор също нанася сериозни загуби на собствениците на магазини по търговски улици. Търговските центрове са по-уютни и топли през зимните месеци и прохладни - през летните. Освен това предлагат паркоместа, които са сред основните изисквания на посетителите, както и кътове за децата, което ги прави по-удобни за пазаруване. Напоследък към наем на площи по търговските улици се насочва малкият и среден бизнес, който се нуждае от по-малки помещения. Липсата на по-големи пространства (над 150 кв.м.) на главни търговски улици принуждава една част от брандовете от най-висш клас да обърнат поглед към големите търговски центрове. Друга съществена причина за изпразването на магазини по главни улици е ниското потребление, в съчетание с влошената икономическа ситуация и повишената конкуренция. Като цяло към края на 2012 г. се забелязва понижено предлагане на търговски площи по главните улици на столицата, Варна и Бургас спрямо предходните две години. Основният обем предлагани площи е фокусиран по второстепенни търговски артерии. През миналата годин продължи и експанзията на дискаунтърите в страната. Към момента Лидл е една от най-бързо разрастващите се вериги с общо над 60 магазина в страната. Първото място по брой магазини в страната продължава да държи Билла – 86, а третата позиция е за Пикадили с 43 магазина. Кауфланд е най-печелившата верига към момента и през 2012 година се увеличи с още 3 нови магазина, като така броят им достигна 42. Магазините на Карфур са вече 15, а от веригите за бяла, черна, офис техника и IT Технополис е с 29 отворени хипермаркета към края на 2012 г., а Техномаркет – с 49. Докато при шопинг центровете се забелязва известно активизиране през последната година, при ритейл парковете такова няма. Старите проекти като Ритейл Парк Средец, Ритейл парк Вазов и Ритейл парк Блек Голд, остават замразени и нови проекти няма. Въпреки че ритейл парковете се отличават от шопинг центровете с по-малък обем инвестиции, през последните години те не представляват интерес за инвеститорите. Според експертите през настоящата година няма да бъдат рестартирани замразени проекти в сферата на търговските площи, както и да се появят нови проекти. Очаква се пазарът да продължи да се стабилизира и да започне процес по преразпределение. Експанзията на големите вериги ще продължи, макар и със забавени темпове, а някои от тях дори ще започнат да се свиват.
Източник: Инвестор.БГ (08.01.2013)

Хипермаркетите с експанзия на пазара в страната Въпреки по-забавените си темпове спрямо 2011 г., дискаунтърите продължават да се налагат на българския пазар. И през 2012 г. те продължават своята експанзия в страната. Това показва анализ на пазара на търговски площи в България през 2012 г., изготвен от GVA Sollers Solutions. Към момента Лидл е една от най-бързо разрастващите се вериги в страната. Преди две години тя стартира с 14 магазина, които днес вече наброяват 62, с което се нарежда на второ място по брой обекти в България. През 2012 г. Лидл отвориха още един магазин на територията на столицата, а по-късно, в рамките на един ден, веригата отвори четири магазина в четири различни града (Бургас, Русе, Стара Загора и Враца). В навечерието на годишнината си веригата отвори още два - в София и Бургас. Първото място по брой магазини в страната продължава да държи Билла, която е от 12 години на българския пазар. През 2012 г. тя отвори само 1 магазин и броят им достигна 86. От началото на 2012 г. Пикадили закри 6 губещи магазина на територията на страната - обектите в Русе, Стара Загора, Ямбол, “Пикадили - Запад” във Варна, “Пикадили - Полиграфия” и “Пикадили - експрес” в Пловдив. Затварянето на тези обекти се компенсира с откриването на нови, главно от формата “Пикадили дейли” в столицата и по-големите градове с площ до 300 кв.м. Към края на 2012 г. в страната има 17 магазина “Пикадили Дейли”, 16 от които са в София и един - във Варна. Общо обектите на веригата са 43. Кауфланд е най-печелившата верига към момента и през 2012 г. се увеличи с още 3 нови магазина, като така броят им достигна 42. Карфур е друга верига, която постепенно навлиза на пазара в България. Към момента броят на отворените магазини в страната е нараснал с 8 спрямо 2011 г. и е достигнал 15. Веригата залага най-вече на търговската площ и това е причина за все още малкия брой магазини към момента. Веригата отваря магазини в два търговски формата, като седем от вече отворените са супермаркети, а останалите осем - хипермаркети. От веригите за бяла, черна, офис техника и IT, Технополис е с 29 отворени хипермаркета към края на 2012 г., а Техномаркет – с 49. Големите вериги също насочват сериозен поглед към онлайн продажбите. Електронните магазини на Технополис и Техномаркет работят успешно вече от няколко години. През 2012 г. към тях се присъединява и Практикер, които също обявиха стартирането на онлайн платформа за продажби.
Източник: profit.bg (08.01.2013)

Акция срещу водата в пилешкото месо започна земеделският министър Мирослав Найденов, след като в понеделник влезе в сила наредба за максимално съдържание на течност в птичите продукти. Масирани проверки ще има както в магазините, така и при производителите. Още в първия ден на проверките инспектори на Агенцията по храните откриха продукти със съдържание на течност 25-30%. Максимално допустимото количество според новата наредба е 4,3%, каза шефът на Агенцията по храните Йордан Войнов. "Изключително силно е лобито, което се опитва да продава вода и солеви разтвори, вместо месо, да ни бърка в джоба ежедневно и да ни трови", заяви министър Найденов. Продуктите пълни с вода, били засечени в магазина на "Карфур" в най-новия мол на бул. "България" в София. Управителите на магазина обаче казаха, че продуктите с вода са заредени преди влизане в сила на наредбата и това не трябва да се смята за нарушение. От Агенцията по храните отговориха, че търговците и производителите са имали достатъчно време да изчистят тези количества, защото наредбата е обнародвана на 20 ноември. Глобите за производителите, които нарушат наредбата, са 10 000 лв. за първо провинение, а при повторно - затваряне на обекта. За търговците санкцията е 5000 лв. "Надявам се обществото да ни подкрепи в акцията за пилешките продукти, тъй като тя е акция за здравето. Битката няма да е лека, сигурно ще има удари под кръста, но тя ще продължи", каза Мирослав Найденов.
Източник: Стандарт (23.01.2013)

Олимпийски басейн, увеселителен парк и езеро в новия мол Най-големият търговски център в столицата и страната - Paradise Centеr - ще отвори врати в последната седмица на март. На 80 000 кв. м на софийския булевард "Черни връх" молът ще бъде място за семеен отдих и пазаруване. Модният лидер Inditex ще присъства с магазин Zara, с нова концепция, а също и с всички свои търговски марки за пазара. Това ще бъдат най-големите магазини на групата на Балканите. Полският гигант LPP, също цялостно представен от четири магазина, открива Reserved с нов формат, както и първи за България самостоятелен магазин Mohito. Kenvelo, New Yorker, L. C. Waikiki, Deichmann, Sephora, DM, GAP, Andrew’s Fashion, Desizo Monni, Imaginarium , Ciela и Комсед са само част от популярните търговски марки, които отварят врати в Paradise Centеr. Шведската верига H & M Hennes & Mauritz, позната още с предлагането на мода и качество на най-добра цена, ще отвори врати с ключов обект в мола. Водещата верига от Великобритания Marks & Spencer ще отвори своя първи за Балканите магазин с нов модерен стил, поднесен в “Concept 11”. Първо за българския пазар ще бъде откриването на магазин Collective – мултибранд формат, в който се предлагат много от топ марките за ценители. Модните бижута и аксесоари Folli Follie също ще отворят своя първи самостоятелен магазин в Paradise Center. За пръв път в България ще стъпи и италианският магазин за детска мода Original Marines. В Paradise Centеr са обособени и четири специални интериорни зони. На Булевардът, Каньонът и Терасата са представени високи и средно високи марки. Canali, Polo Ralph Lauren, Vogue, Dirk Bikkembergs със своя първи магазин в България, Cesare Paciotti и 4US са само част от модните предложения. Четвъртата зона е в сърцето на проекта и представлява градина - два водопада и езеро с мост сред дневна светлина са разположени в централния атриум. Първата в България 4DX кино зала със 100 места ще посреща зрителите на Cinema City. Киноцентърът ще отвори с 14 салона, оборудвани с най-съвременната апаратура. Playground ще представи концепция за семейно развлечение, разгъната на близо 4000 кв. м. Най-голямата боулинг зала в столицата, билярд, 5D кино, аркадни игри, спорт кафе, детски център са само част от атракциите в Paradise Centеr. Walltopia, българската компания, която е и най-големият производител в света на стени за катерене, ще открие център за забавление на възрастни и деца - Funtopia. В залата от ново поколение за боулдър катерене (катерене на ниски стени), начинаещи и напреднали, семейства и фирмени клиенти, ще могат да предизвикат гравитацията с екстремни, логически и спортни игри. Световният лидер в търговията на дребно Карфур, разгънат в над 8000 кв. м площ, и водещата верига хипермаркети Технополис, са също сред ключовите търговски обекти в Paradise Centеr. На същия етаж специална търговска зона тип „Хали“ ще предлага деликатеси, подправки, свежи плодове и зеленчуци. Една от най-големите вериги дрогерии DM също ще посрещат клиенти тук. Флагшип концепция ще имат аптека CSC, както и Мтел. Мобилният оператор ще се предлага услуги в магазин с нов формат на просторни 2 етажа с тераса. Ресторанти с панорамни тераси и клубна музика ще посрещат клиенти в новия мол. Познатият ресторант Happy е с изцяло нова концепция с грил и барбекю. Гръцки рибен ресторант, бирария с рок на живо, италиански ресторант, българска кухня и няколко формата кафенета и сладкарници ще предлагат интернационална кухня и атмосфера. Сред наемателите за пръв път на пазара ще видим и сладкарската верига Dodoni. В първия лайфстайл мол в страната ще отворят врати и Orange fitness център с басейн с олимпийски размер, фитнес, скоуош и зона за спа и релакс, спининг и йога. Sofia Event Center ще предложи най-новото място за събития в столицата, със зала за 2000 човека и открита панорамна тераса. Сензация ще предизвика и Playground Paradise Land – първият тематичен увеселителен парк. Уникалният за България проект е дело на водещия италиански дизайнер Валерио Мацоли, известен с проектирането на атракции за DISNEYLAND по цял свят. Паркът ще включва 11 атракциона, сред които тематична „Шоколадова фабрика“ за цялото семейство – деца, тинейджъри и възрастни. Търговският микс на Paradise Centеr включва и магазини тип хоум декор, модерни оптики, Zoo Mall, както и много други. Инвеститор в Paradise Centеr е „Булфелд“ ООД. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на УниКредит Булбанк.
Източник: profit.bg (11.02.2013)

Paradise center отваря врати напролет Търговският център на бул. „Черни връх” Paradise Centеr ще отвори врати тази пролет, съобщават от компанията. В Paradise Centеr са обособени четири специални интериорни зони. Три от тях са: „Булевардът”, „Каньонът” и „Терасата”. Там са представени високи и средно високи марки. Canali, Polo Ralph Lauren, Vogue, Dirk Bikkembergs със своя първи магазин в България, Cesare Paciotti и 4US са само част от модните предложения. Четвъртата зона е в сърцето на проекта и представлява градина. Насред централния атриум са разположени два водопада и езеро с мост. Най-голямата боулинг зала в столицата, билярд, 5D кино, аркадни игри, спорт кафе, детски център са само част от атракциите в Paradise Centеr. Първата в България 4DX кино зала със 100 места ще посреща зрителите на Cinema City. Кино центърът ще отвори с 14 салона, оборудвани с най-съвременната апаратура. Playground ще представи концепция за семейно развлечение, разгъната на близо 4000 кв. м. Walltopia, българската компания, която е и най-големият производител в света на стени за катерене, ще открие център за забавление на възрастни и деца - Funtopia. В залата от ново поколение за боулдър катерене (катерене на ниски стени), начинаещи и напреднали, семейства и фирмени клиенти, ще могат да предизвикат гравитацията с екстремни, логически и спортни игри. Веригите „Карфур” и „Технополис” са също сред ключовите търговски обекти в Paradise Centеr. Ресторанти с панорамни тераси и клубна музика ще посрещат клиенти в новия мол. Познатият ресторант Happy ще бъде с изцяло нова концепция с грил и барбекю. Гръцки рибен ресторант, бирария с рок на живо, италиански ресторант, българска кухня и няколко формата кафенета и сладкарници ще предлагат интернационална кухня и атмосфера. Сред наемателите за пръв път на пазара ще видим и сладкарската верига Dodoni. В първия лайфстайл мол в страната ще отворят врати и Orange fitness център с басейн с олимпийски размер, фитнес, скуош и зона за спа и релакс, спининг и йога. Sofia Event Center ще предложи най-новото място за събития в столицата, със зала за 2000 човека и открита панорамна тераса. Част от комплекса ще бъде и Playground Paradise Land – първият тематичен увеселителен парк. Уникалният за България проект е дело на водещия италиански дизайнер Валерио Мацоли, известен с проектирането на атракции за Disneyland по цял свят. Паркът ще включва 11 атракциона, сред които „Шоколадова фабрика“ за цялото семейство – деца, тинейджъри и възрастни. „Предвид качеството на търговския микс и оригиналността на интериора и атракциите в Paradise center, нашите очаквания са това да бъде най-посещаваният търговски център в страната както по брой посетители, така и от гледна точка на оборот на търговските обекти във всяка една категория стоки и услуги”, коментираха пред Economy.bg от управата на мола. Инвеститор в Paradise Centеr е „Булфелд“ ООД. (economy.bg)
Източник: Други (12.02.2013)

Слабо смазан пазар България е на едно от последните места по консумация на зехтин в Европа - малко над 200 грама на човек годишно. За сравнение - лидерът Гърция е далеч напред с 14 литра, а Испания и Италия са с по 14. По този показател страната ни е далеч и от скандинавските страни и Северна Америка, където средната годишна консумация е около 700 грама. За страна, в която зехтинът допреди години се приемаше за пълна екзотика, нещата обаче се развиват добре. Консумацията през последните години непрекъснато расте като количество с изключение на 2010 г., когато има забавяне както в количеството на вноса, така и в оборотите. През следващите две години пазарът започва да се стабилизира, а средната цена на вноса пада. Причината за това е, че през 2012 г. цената на маслиновото олио в глобален мащаб достигна най-ниската си цена от 10 години. Средната цена на едро на най-качествения зехтин падна до 2900 долара за тон (4.2 лв. за кг). Средната цена на вноса в България за килограм през миналата година е била 4.68 лв. без транспортни разходи и надценки. Разбира се, консумацията в България расте и за сметка на по-скъпите марки, а увеличаващата се конкуренция също притиска цените. Данните на националната статистика показват, че вносът на зехтин като количество се е повишил с близо 40% през 2012 г., а като оборот - с около 25% (виж графиките). Една част от него, разбира се, може да остава на склад или да отива реизнос. Като цяло обаче вносът е показателен за търсенето в страната. България традиционно внася най-много маслиново олио от трите топ производителки - Гърция, Испания и Италия, които държат 70% от световния пазар. През миналата година по данни на дистрибутора на храни "Амперел" ръстът в продажбите на зехтин е 6-7% спрямо 2011 г. Причина за повишения интерес е и организирането на различни промоции от всички вносители, освен това част от увеличението идва и от частни марки и т.нар. no name продукти на веригите, посочиха от дистрибутора. Сред първите е брандът "Сан Лазаро", който се дистрибутира от "Дерони", а вторите са собствените марки на големите магазини - "Карфур" например има асортимент свои зехтини още от откриването му. Атрактивните цени на такива бутилки привличат клиенти, а така се насърчават и нови потребители към редовни покупки, коментират от "Амперел". "При положение че марките зехтин се подкрепят постоянно с различен род активности – промоции, дегустации и др., тенденциите могат да се запазят", смята Албена Василева от дистрибутора "Алта България". Тя поясни, че кризата определено има отражение върху продажбите, защото маслиновото масло не е продукт от първа необходимост и спада към по-луксозна категория. На пазара обаче често се вижда зехтин с цена, малко по-висока от тази на литър олио. От бранша не искат да се ангажират каква трябва да е минималната цена на литър зехтин, но неофициално – ако бутилката струва 5 лв. или под тази цена, това е смес от различни масла, а не само маслиново. Със сигурност, ако цената на даден продукт е доста по-ниска от средната за пазара, в него има примеси. От тях не може да се пострада, но различните масла имат различни характеристики и неправилното им използване може да доведе освен до неприятен вкус и мирис на храната и до здравословни проблеми Продажбите на зехтина са пряко свързани и с тези на олиото. "Като продукти, удовлетворяващи приблизително сходни потребности, зехтинът и олиото са взаимозаменяеми и промяната в цените на олиото веднага се отразява в продажбите на зехтина", коментира София Попова, продуктов мениджър в дистрибутора "Амперел". По оценки на дистрибутора зехтинът държи около 8-9% от продажбите в цялата категория на растителни масла. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) през 2011 г. едно домакинство е купило средно 35.6 литра олио за цялата година и едва 0.7 литра други растителни масла, сред които е и зехтинът. Средната им цена се различава драстично – 2.81 лв. за слънчогледовото и 9.25 лв. за маслиновото масло. Албена Василева обясни, че в голяма степен много от потребителите се ориентират какъв продукт да си купят по цената – или предпочитат да вземат комплект от продукти, от които единият е подарък. София Попова коментира, че маслиновото масло все още се използва доста рядко за готвене вероятно и заради кулинарните традиции на българите, така че пиковият сезон за продажбите му е времето от април до края на юни. В средата на лятото консумацията намалява и през септември отново се увеличава. При олиото продажбите през годината са равномерни, но ясен ръст има през август - септември, когато е сезонът за приготвяне на туршии, каза Попова. Подобни са данните и на "Алта България" – потреблението расте в сезона на салатите през пролетта и есента. През лятото спадът е обясним с отпуските – когато много хора пътуват, включително и в чужбина. А дори и да са на почивка в България, това явно не повишава сериозно потреблението на зехтин от заведенията за хранене по курортните места. Макар на пазара вече да има огромно разнообразие от различни видове зехтин, най-купуваните си остават тип помас и екстра върджин, който е студено пресован и е по-подходящ за салати заради ясния си аромат на маслини. По данни на "Алта" това са двата най-продавани вида зехтин в България. "В последните две-три години потребителите правят разлика между помас, класик и екстра върджин", коментира София Попова. Въпреки че основен критерий за покупка остава цената, все повече се обръща внимание и на описанието върху етикета, а и голяма част от потребителите осъзнават, че така нареченият салатен микс не е точно зехтин, обясни още Попова. Салатен микс обикновено е смес от по-малко количество студено пресован зехтин (екстра върджин), рафинирано масло от маслиново кюспе и други, по-евтини мазнини като царевично, рапично, слънчогледово. Те не са вредни, но имат по-различен състав и освен че заблуждават, може да ви сервират неприятна изненада с бързо прегряване и лош вкус след готвене. Друг е въпросът, че думата салатен е типичен маркетингов трик за слаби пазари като българския. Такова понятие в производството не съществува. Като цяло според статистиката на НСИ потреблението на растителни мазнини, различни от зехтина, се повишава стабилно през годините. Според Албена Василева все по-търсени са царевичното олио и маслото от гроздови семена. София Попова очаква ръст в продажбите на растителни масла, различни от олио и зехтин, през следващите години, макар че все още този сегмент от пазара е много малък. Ръстът в продажбите на зехтин се дължи и на модерния и природосъобразен живот, който все повече намират в средиземноморска диета - омега мастни киселини, антиоксиданти, нерафинирани мазнини, органично производство. Търговците отчитат повишение на интереса към масла, приемани за здравословни, и те вече имат свои стабилни продажби, макар все още да са много малка част от общия пазар на олио и зехтин. "Потребителите приемат органичните масла като по-качествени. Те не са генно модифицирани", коментира Калин Класанов от веригата магазини за биопродукти "Слънце и луна". Той обясни, че има ръст в търсенето на студено пресовани растителни масла, предимно ленено, кокосово, конопено, какаово, освен това се купуват сусамено и рапично олио. По негови наблюдения сезонност в продажбите няма. "С навлизането на средиземноморската кухня у нас използването на зехтина се превърна и в мода. Една част от клиентите търсят премиумни продукти", каза и София Попова. Премиум продукти са органичен зехтин, както и такъв от специфичен географски район. Интересът към органични масла определено се засилва с растящия брой специализирани магазини и отделни щандове за биопродукти в супермаркетите, коментира и Албена Василева. В крак с тази мода вече са и производителите на олио – по данни на Попова водещата по продажби марка в сегмента на висококачествено олио е продукт, обогатен с омега-3 мастни киселини и витамини. То е малко по-скъпо от обикновеното, като наскоро такъв продукт пусна и старозагорската "Бисер Олива". През миналата година най-големите производители – Испания, Италия, Гърция (около 70% от световното производство), притеснено гледаха как цената на най-скъпия вид – екстра върджин, се срина до 2921 долара за тон. През май миналата година цената падна до 2900 долара, най-ниското ниво от 2002 г. дотогава. Спадът обаче не продължи дълго – в края на миналата година очаквания за слаба реколта в Испания доведоха до повишения, каза София Попова от дистрибутора "Амперел". По думите й общата тенденция е цените да растат и през тази година, а много от вносителите, които са задържали крайните цени, вече са ги повишили или в момента готвят да направят това. То е от порядъка на 5-15%. За последната една година ръстът е с около 20% средно, обясни Албена Василева от доставчика "Алта България". Причината за ръста от края на миналата година тя обясни със слабата реколта и скъпите суровини. Според Попова сега има "незначителна промяна в цените на зехтина, произвеждан и внасян от Гърция". Тя посочи, че компаниите, произвеждащи международно известни марки, не са особено засегнати от кризата, защото работят основно за външни пазари. Още една лоша новина за потребителите излезе преди дни – Испания обяви, че ще намали с 80% производството си през този сезон. Това са последиците от сушата през миналата година, намалила добива на маслини. В същото време Министерството на земеделието на САЩ прогнозира цялостно намаление в производството на растителни масла по света, съобщава изданието farmer.bg. Изключение ще са соевото и палмово масло, които обаче едва ли ще успеят да компенсират спада при останалите. Освен това производителите на палмова мазнина все повече предизвикват недоволство и протест на екологични организации заради унищожаването на естествени гори и екосистеми, чиито места се заемат от палмови гори.
Източник: Капитал (15.02.2013)

Кризата извади на търг и "Мол Плевен" Кризата в имотите извади за продажба заради дългове още един търговски център - "Мол Плевен" на бизнесмена от сирийски произход Аладин Харфан. Частен съдебен изпълнител от Плевен е пуснал на търг центъра с начална цена от 10.6 млн. лв. без ДДС. Отделно се предлагат и около 300 кв.м незастроени терени до него с начална цена от 5683 лв. Продажбата е по искане на Райфайзенбанк, в която е заложен имотът. Според обявата на частния съдебен изпълнител Татяна Кирилова върху договора за наем с "Карфур" също има вписана възбрана в полза на банката. През 2009 г. върху имота са учредени две ипотеки от Райфайзенбанк България с длъжник "Мол Плевен", а през тази година банката е направила две възбрани върху активите. Справка в имотния регистър показва, че едната ипотека от 2009 г. е за задължение от 54.76 млн. лв., а другата е за 1.96 млн. лв. Молът в Плевен е сред многото проекти, започнати в бума около 2007 г. и впоследствие силно пострадали от кризата. Той трябваше да бъде открит официално точно преди година, като преди това беше обяснено, че отварянето е отложено по искане на веригата "Карфур", която нае площи за нов магазин. От дружеството "Мол Плевен" обясниха, че заради условията в града - висока безработица и ниски доходи, няма как да се намерят достатъчно наематели в търговския център и да се покриват задълженията към банката, което е довело до продажбата. Общата инвестиция в "Мол Плевен" се оценяваше на 80 млн. лв., а стартовата сума при сегашната му продажба е в пъти по-ниска от вложенията в него. Той беше завършен напълно още в началото на 2011 г., но търсенето на наематели съвпадна с кризата. През 2010 г. инвеститорът Аладин Харфан обяви, че 60% от площите в мола вече са договорени. Според сайта му молът има изградени четири киносалона, детски център, заведения за хранене, два подземни паркинга, а търговските му площи са разположени на три етажа. Общата застроена площ на търговския център е над 47 хил. кв.м, като самият мол се оценява на 9.97 млн. лв., а земята под него — на 640 хил. лв. Оферти за имота могат да се подават в съдебната палата в Плевен до 8 април, а ден по-късно те ще бъдат отворени, за да се избере купувач. Практиката досега показва, че много от по-големите имоти, пускани на търг заради дългове, успяват да си намерят нов собственик едва след няколко опита за продажба, като цената им пада доста под тази на първото обявление. "Мол Плевен" не е единственият нов голям търговски център, построен в града през последните години — там вече работи "Сентрал мол Плевен", който се намира на главната улица. Инвестицията на Аладин Харфан е на пл. "Иван Миндиликов", до централната жп гара и автогарата в Плевен. Макар и не в идеалния център, той се намира на удобно място и до него има удобен достъп с автомобил. Последният публикуван отчет на дружеството "Мол Плевен", което е собственик на търговския център, е за 2011 г. и показва 50 млн. лв. задължения към банки, почти колкото е имало и в края на 2010 г. Всички те са имали падеж над 12 месеца, а освен тях останалите дългове на компанията са малко над 8 млн. лв. Според отчета дружеството то е приключило годината с печалба от 200 хил. лв. при 2.4 млн. лв. загуба през 2010 г. И разходите, и приходите му са намалели рязко, като постъпленията са паднали над 40 пъти до едва 600 хил. лв.
Източник: Капитал (10.03.2013)

Инспектори по контрол на качество на пресни плодове и зеленчуци към Българската агенция по безопасност на храните, извършиха масови проверки на големи търговски вериги магазини, като акцент бяха предлаганите като биопродукти плодове и зеленчуци. При проверка бяха констатирани нарушения в магазини „Карфур” в град София. Българската фирма Амитица ООД – град Кресна, сертифицирана за производство на биопродукти, е преопаковала портокали, лимони, киви и грейпфрути. Фирмата е извършила нарушение, като ги е етикетирала като неин биопродукт, но без доказателства, че са произведени по биологичен начин, а качествените показатели на продукцията не е била в съответствие с действащото законодателство. Продуктите са изтеглени от пазара. Инспекторите от Областната дирекция по безопасност на храните София-град са съставили Акт за установяване на административно нарушение на „Карфур“ за неспазване на Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти в Европейския съюз за подвеждане на потребителите. Извършена е проверка и на Амитица ООД – град Кресна, фирмата преопаковала продуктите, като са съставени два Акта за установяване за административно нарушение по смисъла на Закона за храните.
Източник: Агенция Фокус (18.03.2013)

План 2013: да изляза от България Сканираш баркода на бутилката вино, която си избрал и излиза цялата информация за него: сорт, произход, препоръчителна температура на консумация. Отдолу може да избереш и менюто към него с пълно описание на продуктите, рецептите, необходимите количества и цена. Трябва само да отидеш до съседния щанд и да си ги набавиш. Годината е 2009, мястото – един от най-луксозните магазини на словенската перла Mercator в Любляна. Представители на компанията развеждат група български журналисти из обекта, показват препълнените от изобилие и цветове рафтове, спретнатия и усмихнат персонал. Mercator предстои да отвори първия си магазин в България. По-точно в Стара Загора. "И в България ще правим такива магазини", обещават мениджърите на веригата. Очакват да са сред най-големите и силни на пазара. Четири години по-късно равносметката показва, че от плановете на словенците е изпълнено едно-единствено: Mercator действително влезе. Всичко останало изглежда различно от първоначалните идеи. Компанията започна с огромни магазини, после смени концепцията и остана на пазара с ниско ценовата марка Roda на мястото на Mercator. Затвори някои обекти, в други, вече договорени, изобщо не стигна до рязане на лента. И на финала, през 2013 г. очакванията са за много повече разходи, отколкото приходи. А Mercator вече изпълнява плана си за излизане от българския пазар през годината. Всъщност Mercator Group – компанията майка на Roda, още миналата есен обяви решението си да излезе от България през 2013 г. Тогава затвори и единствения си магазин и в Албания и така напусна и този пазар. Официалните мотиви за решението бяха закъснялото навлизане на пазара в двете държави и незадоволителният растеж на групата там. "Съобразно приетата в края на миналата година стратегия за развитие Mercator Group планира оттегляне от българския пазар през следващите две години, за да може да насочи основните си ресурси към пазарите си с по-голям пазарен дял, а именно: Словения, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора", потвърди пред "Капитал" и мениджърът на веригата в страната Марин Тодоров. Той посочи, че в момента текат преговори и не би могъл да се ангажира с повече детайли. "Важно е да се отбележи, че процесът по оттегляне от българския пазар се базира на партньорски взаимоотношения с нашите партньри, наемодатели и доставчици", допълни той. Реално обаче пазарът вече знае за излизането на Roda от България през тази година. Част от конкурентите са минали през магазините на словенската верига, за да пресметнат кои от тях могат да придобият или наемат. Доставчици вече спират да продават стоката си на словенците или най-малкото не влизат в промоционалните им брошури. Дори и касиерките споделят, че до месец-два може да останат без работа, ако някой не купи магазините... В ход е поетапното затваряне на обекти – този във Варна преди малко повече от година, след това един от двата в Стара Загора, а от седмици – и в София, където спря супермаркетът в квартал Дианабад. Няколко милиона за довиждане В търговията на дребно разходите за навлизане на даден пазар са големи, но и тези за изход от него не са за подценяване. Според финансовия отчет на Mercator Group само през 2012 г. напускането на България и Албания е излязло на веригата близо 17.5 млн. евро. Средствата са за неустойки по предсрочно прекратени договори за наем, преоценки на активи и оборудване и обезщетения на служители. Пак според отчета само за неустойки по наемни договори в България са калкулирани близо 6.6 млн. евро. По информация на източници от пазара част от тази сума е по два договора – този за затворилия магазин Roda в търговския парк на "И Ар Джи капитал - 3" АДСИЦ в Стара Загора и нереализираната инвестиция в хипермаркет на марката в търговски парк на "Кестрел инвестмънт" в столичния квартал Овча купел. Неизяснени до момента са отношенията на веригата с друг бивш наемодател – собственика на мол "Варна тауърс", откъдето тя излезе в края на 2011 г. По казуса бе заведено дело в арбитражен съд, но заради започналата процедура по несъстоятелност на мола е спряно. Не е ясно какви разходи ще запише Mercator за изхода си от България тази година. За миналата обаче те са увеличили загубата на българското дружество от групата - "Меркатор Б", до рекордните за него 18.5 млн. евро при приходи от 9.3 млн. евро (виж таблицата). Отделно от това веригата има сериозни загуби от предни години, когато поддържаше относително високи разходи на фона на реализираните приходи. Според запознати една от причините са високите наеми, плащани за някои от локациите, докато приходите от продажби са останали под очакваните нива. Логична стъпка на Mercator Group, за да ограничи щетите от изхода си от пазара, е продажба на бизнеса. И това вече е в ход. Вариантите са няколко: той да бъде купен от конкурентна верига на местния пазар – нацяло или по-вероятното – на части. А ако Mercator Group смени собственика си на международно ниво (каквито планове също има), остатъците от операциите в България ще се поемат от някой изцяло нов за пазара играч. Според източници на пазара на бързооборотни стоки още в края на миналата година от Mercator са водили разговори с представители на повечето големи вериги, които са в експанзия. Сред изброените имена са "Пикадили", Billa, Carrefour. Представител на една от веригите обясни, че първоначално условието на Mercator е било за продажба накуп на целия бизнес – оборудване, стокови наличности плюс пренаемане на магазините. По това време под марката Roda в България са оперирали четири магазина. Три от тях в София - хипермаркет на бул. "Владимир Вазов" и два супермаркета в кварталите Дианабад и Студентски град. Четвъртият обект е в мол Galleria Stara Zagora на полската компания GTC. За момента не е известно някой от конкурентите на Mercator да е проявил интерес към целия бизнес на веригата, по-скоро към отделни обекти. Така например като подходящ нов наемател на този в Galleria Stara Zagora се сочи Carrefour. Френската верига расте с обекти в молове и не е изключено да разшири присъствието си в града, след като в края на миналата година влезе в него с проекта City Mall. От компанията - представител на Carrefour "КМБ България", обаче отказаха коментар по темата. Все пак заедно с Billa Carrefour е разглеждана и като потенциален наемател на кварталните магазини под марката Roda в София, ако се стигне до продажба на бизнеса на Mercator на части. Подобна сделка обаче би минала през предоговаряне на наемите, като по-вероятно е да има интерес към магазина в Студентски град. За момента най-неясна изглежда съдбата на хипермаркет Roda в рамките на търговския парк на бул. "Владимир Вазов". Обектът беше първият на Mercator в София и трябваше да играе ролята на "флагшип". Сега той се очертава като ключов за изхода на словенската група от пазара. Магазинът е с площ от 6200 кв.м и е обвързан с 15-годишен договор за наем, по който трябва да бъдат платени общо 19.72 млн. лв. Това се равнява на 9 евро/кв.м месечно, което може и да е звучало приемливо при подписването на договора през пролетта на 2009 г. Ако обаче числата не са предоговорени, към момента са твърде високи. Прекалено голям и на прекалено отдалечено място, магазин като този на бул. "Владимир Вазов" може да разчита единствено на уикенд пазарувания и стратегията да заредим хладилника за цялата седмица. А това в България не е достатъчно за оцеляване, при положение че в останалите дни потокът от клиенти рязко намалява. В делничен предиобед броят на касиерките и продавачите в хипермаркета беше равен на този на клиентите. Основната част от посетителите – възрастни хора, вероятно от близкия квартал, излезли на пазар и традиционно оглеждане на цени. На паркинга имаше 10-15 автомобила, част от тях – вероятно на посетители в съседните магазини. Всъщност това, което се случва с Mercator в Бъгария, е само малка част от сътресенията, които преминават през словенската компания. От 2007 г. насам нейната печалба пада непрекъснато и от 43.8 млн. евро тогава, през 2011 г. тя е била 12.5 млн. евро. През миналата година групата е била на загуба. От 2009 г. насам някои от основните акционери правят непрестанни опити да продадат участието си във веригата. Общо 68.84% от акциите са разпределени сред няколко местни банки и инвестиционни компании, включително Nova Ljubljanska Banka (NLB), както и най-големият производител на бира в страната - Pivovarna Lasko. Останалите се търгуват на борсата. Един от дежурните кандидати да купи Mercator е хърватската компания Agrokor. В началото на миналата година тя дори предложи цена на акция, която беше два пъти повече от всички останали кандидати – предимно инвестиционни фондове. Въпреки че офертата беше приемлива, тя беше отхвърлена. Причините са по-скоро политически. Словения не иска една от най-важните й компании да попада в ръцете на собственик от Хърватия. При провалената сделка през 2012 г. министърът на икономиката на Словения Радован Жерав дори коментира, цитиран от местни медии: "Аз не съм против продажбата на Mercator, но тя трябва да намери правилния стратегически партньор. Това би могло да бъде някоя европейска ритейл компания." Провалът на сделката тогава дори развали отношенията между мениджмънта и акционерите до степен, че директорите подадоха своите оставки и на тяхно място беше назначен изцяло нов управителен съвет. Година по-късно натрапчиви слухове из регионалия пазар и медии отново говорят за преговори, при които Agrokor може да постигне дълго следваната си цел да придобие словенския си конкурент. За подобен вариант се говори и на пазара в България, а източник са служители на Mercator. Който и от вариантите да се случи, изходът е един: поредна верига, която се пробва в България, ще си тръгне. По подобен път, макар и с различна съдба, минаха в по-далчената история турската Ramstore, а в по-нов вариант - дискаунтърът Plus. При всяка от тях причините за неуспех бяха комбинация от неблагоприятни условия на пазара и сгрешена бизнес стратегия. При Mercator може да се каже, че сбърканата концепция надделява. При това в добавка към изключително трудните условия на българския пазар – хем малък, хем в криза, хем конкурентно наситен. Още от самото начало Mercator като че ли започна да прави грешка след грешка. Компанията зае локации, които, дори и най-иновативните и прогресивни специалисти в ритейла определяха като рискови. По неясни причини веригата реши да започне не от София, а от Стара Загора, при това с два магазина. По това време в града отваряха обекти на всички останали конкуренти в експанзия. По подобен начин в София нито една от локациите не беше такава, която да се даде за пример. На всичкото отгоре словенската група се обвърза с наеми, които дори в пика на пазара изглеждаха високи. От днешната перспектива те са пагубни. Всичко това повлече и останалите проблеми: слаб клиентопоток, ниски приходи, липса на достатъчно позиции пред доставчиците, за да се договарят по-изгодни за веригата отстъпки... Към това се прибавя и смяна на екипа и ръководството, а с него изчезнаха и отговорите на въпроса защо са взимани всички тези грешни решения. "В първите години, когато все още расте на пазара, от "Меркатор-Б" си поставят за цел да наредят словенската верига сред 5-те водещи търговци на дребно в България. Поставят си за цел да постигнат 3% пазарен дял до края на 2015 г., като планират и сериозни инвестиции." Намираме този цитат в наш стар материл по темата. План 2015 обаче вече не е актуален. На ход е План 2013: да излязат от България.
Източник: Капитал (19.03.2013)

Между модата и доверието Ако попитате десет души на улицата какво мислят за биохраните, вероятно ще получите толкова различни мнения. Ако го направите в България, е сигурно, че повече от един човек ще ви посочи високата им цена. В чужбина ще откриете, че за мнозина биохраните са просто поредната възможност да избираш с какво да се храниш. Рядко обаче хората се замислят какво точно е органично произведена храна, защо (поне в България) тя е по-скъпа от обикновената, наистина ли е полезна и каква всъщност цена плащаме всеки път, когато изберем какъв продукт да си купим. От всички митове и истини за органичните храни избрахме най-често задаваните въпроси, за да се опитаме да разкажем що е то биохрана и какво се крие зад специалните й етикети. Био, или още наричана органична храна, са суровите или преработени продукти, за чието отглеждане и преработка не се използват изкуствени торове, пестициди, различни химически добавки, консерванти, овкусители. Ако става въпрос за животински продукти – те трябва да са от животни, които са хранени с фуражи, отговарящи на условия биопроизводство (без добавени антибиотици и генетично модифицирани организми), отглеждани по начин, който най-много ги доближава до природата и естествената им среда. Освен това има и редица ограничения къде може да се случва. То трябва да бъде далеч от индустриални замърсявания, натоварени пътища, да има отстояние от площи с обикновено земеделие, да бъде на чиста, незамърсена почва и да се отглежда и преработва по начин, който щади околната среда. Органичното производство изключва ГМО, но тъй като в природата следи от тях на практика има навсякъде заради неволен пренос на изкуствено оформените гени, е допустимо много малко количество в биопродукцията. "Целта на биологичното производство е да опазва околната среда", обяснява Любомир Ноков, управител на "Био България" (марка "Хармоника"). Ползата от консумацията на такива продукти е допълнителен "бонус", но основното е да се съхрани природата, каза Ноков. Изследвания на учени доказаха, че в биопродуктите не се съдържат повече полезни вещества, отколкото в обикновените. В тях обаче липсват много от индустриалните химикали, използвани в конвенционалното земеделие, а при животинските продукти можете да сте спокойни, че животното не е било третирано със силни медикаменти и антибиотици. За всеки вид продукт има специални изисквания, като например кокошките от фермите за носачки да разполагат с достатъчно място, да се хранят с повече естествена храна вместо с изкуствени фуражи. Плодовете и зеленчуците могат да се торят и пръскат с препарати, които са одобрени за биологично земеделие и се произвеждат на растителна и животинска основа, допустимо е и ограничено използване на меден сулфат (син камък) като химически фунгицид. Когато купувате органичен продукт, това до голяма степен е на доверие към производител и издател на сертификата му. Биохрана може да бъде само тази с издаден сертификат. Друг продукт, който се отглежда и преработва по същите изисквания, но няма гаранция от специализирана фирма, няма право да носи името био. Знаците на тези сертификати са листенце, оформено от звезди на зелен фон и американското лого – кръг, в който е съкращението USDA Organic. Как се издават тези малки щампи? Право да ги използват имат производители, които са преминали всички първоначални проверки и са под периодично наблюдение на сертифициращите компании. В България има няколко такива дружества, които получават лиценз от Министерството на земеделието и храните, и тяхната задача първоначално е да се уверят, че производителят е създал нужните условия за биопроизводство. За всеки различен продукт има първоначален преходен срок, в който производителят покрива условията, но все още няма право на сертификат. За растенията той е 1.5 – 2 години за земята, за животинските продукти – 6 месеца. През това време се правят постоянни изпитания и ако след изтичането му сертифициращата фирма се убеди, че производителят отговаря на условията, му издава документ за органично производство. Чак тогава той има официално правото да ги продава като биопродукти. Любомир Ноков коментира, че точно този период е много труден за хората, решили да се занимават с органично производство, и затова в много държави през него са предвидени специални субсидии. В България обаче това е нещо ново, добави Ноков. След първоначалното издаване сертифициращите фирми правят внезапни проверки на място, за да са сигурни в спазването на правилата. Те вземат и проби за лабораторни проучвания, а допълнително повечето търговци на биопродукция си правят собствени изследвания. Ако се открие нарушение, най-вероятно производителят ще изгуби сертификата си и ще трябва да се задоволи да продава обикновена продукция. Красимир Кънчев, директор на "Балканбиосерт", обясни, че е добре, преди да започне със сертификацията, фермерът да се е запознал с изискванията на биологичните регламенти и доколко те са приложими и възможни при неговото производство. "Тук своята роля имат консултантите, защото контролният орган няма право да консултира, произвежда или търгува с вида продукти, които сертифицира", коментира той. Кънчев обясни, че след първоначалните проверки на клиента се издават препоръки какво да промени в производството си, като той има и крайни срокове. Периодичните проверки са подобни, а производителят подава и документи за промените в обработваемите земи, отглежданите култури, предлаганите продукти, ако е преработвател. Самият сертификат се представя пред търговските вериги, като те често правят и проверки дали той е валиден, добави Кънчев. При мандрите за по-стриктен контрол се водят дневници за постъпилото мляко, какво се произвежда и колко краен продукт излиза. Според Любомир Ноков да се манипулира такава информация не е възможно, тъй като изкупуването на мляко независимо какво е с много строг режим на контрол и постоянно може да се проследи дали количеството на крайния продукт с биоетикет отговаря на постъпилото мляко. На теория да излъжеш сертифициращия орган, че правиш био, а всъщност нарушаваш правилата, е възможно. На практика трябва да имаш доста късмет да не те хванат, ако го правиш редовно, защото никога не знаеш кога точно ще дойде проверка и дали няма търговец или сертификатор да вземе проба за изследване. Продуктите в магазините и ресторантите, които са сертифицирани, се проверяват и от Българската агенция по безопасност на храните. Там обаче проверките са по-скоро документални и по-малко с лабораторни изследвания. Например наскоро огласената проверка в "Карфур", при която бяха намерени цитрусови плодове без нужните изисквания, се отнасяше за документалната част и етикета. Самите плодове бяха органични, но е имало разминаване и опаковащата ги фирма е написала себе си като производител вместо истинския в Гърция, обясниха впоследствие от агенцията по храните. Освен в магазини и заведения за хранене агенцията проверява и биопродуктите, които са внос извън ЕС. "Изследвания правим, ако имаме съмнения", обясни инж. Радослава Петкова, експерт в БАБХ. Голяма част от работата на специализирания отдел в държавния орган е и битката с нелоялни етикети – по закон никой няма право да използва "био" и "органично" за продукти, които не са такива. Наскоро БАБХ е санкционирала хлебозавод "Мио" – Пазарджик, заради пълнозърнестия хляб с етикет "Органик" и по думите на Петкова в момента той не би трябвало да се продава никъде в търговската мрежа. Проверките на БАБХ често са по сигнали – на клиенти, конкурентни фирми, асоциации, които имат съмнения в производители от бранша. Санкциите за заблуда с подвеждащи етикети са от 1000 до 5000 лв. при първо нарушение, а за юридически лица – от 5000 до 10 хил. лв. Те се качват двойно при второ провинение. БАБХ често прави проверка и за съдържанието на нитрати в плодове и зеленчуци – нормално всеки продукт има някакво количество. Често агенцията е намирала над нормата, но засега няма случай това да са били биохрани, каза още инж. Петкова. Проверките на агенцията се правят в нейни лаборатории, ако има условия, но щом се налага нещо специфично, могат да се наемат и външни места за изпитване. Ако вие като потребител имате съмнения за даден продукт, сигнали се подават на телефона на БАБХ 0700 122 99. Най-общо казано, като всеки друг продукт и при органичния цената се образува от себестойност, търсене и маркетинг. Една от главните причини за по-високата им средна цена е вносът – много от биохраните в България са произведени другаде по една или друга причина. Например "Хармоника" се налага да внася биояйца заради много тежките изисквания за сертифициране на ферми за органични кокошки носачки. Любомир Ноков очерта три причини, които оскъпяват биопродуктите: - По-голямо търсене, по-малко предлагане - В България много от конвенционалните храни се правят със заместители – например кашкавалът е с палмови мазнини, колбасите имат различни подобрители. Всичко това смъква крайната цена на тези продукти, но на техния фон останалите изглеждат много скъпи. - Повечето биоферми все още са малки и затова имат по-големи разходи. Иначе самото поддържане на сертификат за биопродукт не е толкова скъпо, а често да се произвежда органично е по-евтино от конвенционалното, тъй като и разходите за препарати могат да намалеят.
Източник: Капитал (01.04.2013)

"Парадайс мол" вече работи Откриването на "Парадайс мол" - на кръстовището на столичните булеварди "Черни връх" и "Тодор Каблешков" с ул. "Сребърна", метростанция "Парадайс" на линия 2 ще започне да функционира до няколко години. Комплексът предлага пет търговски нива с възможно най-разнообразния микс от наематели в модата, спорта, супермаркети, ресторанти, и всевъзможни атракции - от спортен комплекс през стена за катерене до най-големия филмов комплекс на Балканите с 4Д и 5Д кино и най-новия и модерен конгресен център на София Sofia Event Center на третия етаж. Това е първият лайфстайл мол, най-големият за момента в България, с най-много отдаваема площ - 80 хил. кв.м, с най-много търговски нива - 5, с най-голям паркинг - 1500 на етаж -2 и 450 на открито... Суперлативите не спираха в деня на откриването - 28 март, лентата на откриването прерязаха Давид Михайлович, управител на фирмата инвеститор "Булфелд", областният управител Данаил Кирилов и столичните зам.-кметове Любомир Христов и Дончо Барбалов. Инвестицията е 150 млн. евро. Първият лайфстайл и най-голям български мол има 190 хил. кв.м разгъната площ и 80 хил. кв.м отдаваема площ с подземен паркинг за 1500 и надземен за 450 места. Комплексът е с 82% отдаденост под наем, част от наемателите ще отворят малко по-късно поради техническите си срокове. Изгледът към Витоша е най-голямото предимство на ключовата ситуация на новия комплекс, изтъкнаха проектантите на мола Рафаел Валенсия и Пиърс Мохан от RTKL, една от най-големите проектантски фирми в света, специализирана в молове с 4 млн. кв.м проектирани търговски площи в експлоатация. Ако молът е град на закрито, ние вкарваме природата вътре - вода, зеленина, градини, каньон, подчерта Мохан, който благодари за успешната работа в синергия с инвеститора "Булфелд" на българските проектанти от "ПроАрх" и "Планинг", на строителя - фирма "Комфорт". Съзвучие между човек и природа, град и планина, вкарване на природата в мола са ключови за концепцията. Водата играе особено важна роля в целия комплекс, като водните атракции, фонтани и гейзери са на всяка крачка, пред и около входовете и вътре в комплекса. Движението в комплекса следва логиката на метафората на трансценденталното движение по вертикала - чак до кралските градини на последното ниво с впечатляваща гледка към планината. 60% от магазините са отдадени под наем. От 10 на 5 години се промениха след кризата стандартните срокове на наемните договори, коментира Марин Караколев, старши консултант във "Фортън" и официален говорител на Paradise Mall. Очаква се традиционно преразпределение на посетителите на моловете, свързано основно с търговския микс, с концепцията и с локацията. Наситеността на търговските площи в България - 84 кв.м/1000 души, все още е в пъти по-малка от средното за Европейския съюз - 215 кв.м/1000, показателят за София е 205 кв.м/1000. Локацията Paradise Centеr е с отлична стратегическа позиция от гледна точка на комуникации и достъпност в София на три пътни артерии: бул. "Черни връх", ул. "Сребърна" и бул. "Тодор Каблешков". Удължаването на метролиния М2 предвижда метростанция "Парадайс" с директен вход към -1 ниво на търговския център. По време на строителството са реконструирани пътната и канализационната инфраструктура в района, изграден е подземен паркинг за 1500 и надземен за 450 автомобила. Зоните Търговската част е на пет нива – четири надземни и едно подземно. Трите надземни етажа - партер, първо и второ ниво, са разделени на зони, организирани около трите основни пасажа - "Гранд каньон", "Сънрайз теръс" и "Парадайс булевард", и около четири вътрешни площада - "Южния площад", "Северния площад", "Централния площад" и "Градината". - Булевардът - наподобява истинска търговска улица, с дървета, модни магазини от висок и средно висок клас, банки, аптеки, магазини за бижута и подаръци - Каньонът и Терасата - с природно идентичен дизайн, емблематично за интериора - Градината - в сърцето на проекта сред дневна светлина, два водопада и езеро с мост в централния атриум. Търговският микс Всички големи международни вериги у нас откриват свой ключов обект в Paradise Centеr и ще предложат своите най-нови концепции за България и региона. Забавленията за цялото семейство включват басейн с олимпийски размери, Playground с най-голямата боулинг зала у нас, 14 киносалона, зала за катерене на Walltopia, много различни и нови формати ресторанти и кафенета. Тук е разположен и новият конгресен център Sofia Event Center (SEC) - отлично място за конференции, семинари и разнообразни културни прояви в ежеседмична програма. Част от търговските обекти все още не са открити като увеселителния парк на покрива и кафетата и ресторантите на терасите. По етажи - Етаж -2 - паркинг за 1500 автомобила - Етаж -1 - хипермаркетът "Карфур", магазин за черна и бяла техника "Технополис", магазини за мебели - Партерът на мола - традиционно е най-разнообразният търговски микс - Етаж +1 - микс от стоки от среден и висок клас и спортни стоки - Етаж +2 - първият от лайфстайл сегмента - 4 големи ресторанта, боулинг, заведения за бързо хранене, тераса, тематични увеселителни зони - Етаж +3 - конферентна зала SEC, Orange фитнес център, ресторанти, нощни заведения, Walltopia комплекс за катерене. Ключови наематели - Carrefour - 8200 кв.м - "Технополис" - 3200 кв.м - Cinema City - 14 зали, най-големият комплекс в България и на Балканите на веригата, за пръв път в България - 4Д и 5Д - Ключови магазини на всички модни марки като Inditex - 5500 кв.м, Zara - 2700 кв.м, H&M - 2000 кв.м, LCWaikiki, LPP, Водещата верига от Великобритания Marks & Spencer ще отвори своя първи за Балканите магазин с нов модерен стил, поднесен в "Concept 11" - Orange фитнес център - за пръв път отваря в София с фитнес център, плувен комплекс, скуош зала - Walltopia комплекс за катерене и свободно време - Playground Paradise Land - първи тематичен увеселителен парк по проект на водещия италиански дизайнер Валерио Мацоли, известен с проектирането на атракции за DISNEYLAND по цял свят, с 11 атракциона, сред които тематична "Шоколадова фабрика" за цялото семейство. - Sofia Event Center SEC - нов модерен комплекс за конгреси, конференции и делови прояви с 2000 места Атракции - SPA и фитнес комплекс с басейн - ледена пързалка - най-големият в София кинокомплекс - открит атракцион тип лунапарк Водни ефекти - "Гейзерът" - фонтан със струя на 15 м - водопадна каскада в основния атриум - символ на отворено пространство сред природата * водните атракции са придружени освен със светлинен и със звуков съпровод. Декоративни форми - изображения природни форми и явления - т.нар. звездни небеса са изразителни таванни форми, пластично използващи светлината за създаване на усещането за ясна лятна нощ - забележителна пластична стена в "Каньон" - декоративен израз на отвесен каменен рид с уникални светлинни процепи - цветове и форми в настилките и облицовките в приглушени естествени цветове. Светлина Редуването на пространства с различен интензитет на осветеност предлага интригуваща атмосфера, оберлихтите осигуряват естествена осветеност. Специфични слънцезащитни елементи в "Градината" създават игра на светлини и сенки подобно на гора в летен ден. Акустика Добра чуваемост в общите пространства благодарение на акустичен модел на системата, акустично ефективни материали, перфорирани повърхности, релефности във вертикала и по таваните. Детайли - Четирите надземни етажа са с височина от 6 до 7.50 м. Светлата височина в търговските етажи е минимум 4.30 м под окачения таван - Подземен паркинг - на 2 нива с два входа от ул. "Сребърна" и от бул. "Тодор Каблешков" и два изхода към ул. "Сребърна" и към бул. "Черни връх" - При северния вход голямата денивелация от 3.50 м е използвана за постигане на ефектни водни каскади и озеленени площи - Конструкцията е моноблокова без температурни и сеизмични деформационни фуги, което позволява свободно планиране на вътрешното пространство, атриумите и ескалаторите, подобрява сеизмичното поведение, запазва центъра на коравина непроменен по височина в трите подземни нива. Основната ос при "Парадайз център" е 8.40x13.30 м, като в зоната на атриумите подпорните разстояния нарастват до 30 м, а конзолните издавания до 11 м - Навсякъде са ползвани висококачествени осветители с ниски загуби и дълъг живот, LED ленти и индукционни лампи - Консумираната ел. енергия се отчита дистанционно от индивидуални електромери - 100% покритие на WiFi - ВМS системата следи състоянието на всички системи - Допълнителните инвестиционни разходи за BMS системи за управление - около 20% от стойността на климатичната инсталация, се изплащат от редукция на експлоатационните разходи.
Източник: Строителство Градът (01.04.2013)

Неработещият мол в Плевен, вдигнат на мястото на взривената тютюнева фабрика, бе продаден от частен съдия-изпълнител, предаде Kmeta.bg. В сградата на съдебната палата беше излъчен победителят в наддаването, предложил цена 13 млн. лева при първоначална 10.6 млн. лв. без ДДС. От офиса на съдия-изпълнителя Татяна Кирилова отказаха да назоват купувача по негово изрично настояване. По непотвърдена информация обаче стана ясно, че това е дъщерно дружество на „Райфайзенбанк България“ . Банката е кредитор и в нейна полза е бил ипотекиран имота. Също по неофициални данни въпросното дружество печели наддаването с 13 млн. лева пред друг участник. Продажбата ще бъде финализирана след внасяне на сумата. Според досегашния собственик – сирийския бизнесмен Аладин Харфан, в търговския комплекс са инвестирани близо 80 млн. лева. Молът е на разгъната застроена площ 47 882 кв. метра, има две подземни, три надземни и три междинни нива. Молът бе построен през 2011 г. и трябваше първо да отвори врати точно на 8 март. Тогава около 60 на сто от помещенията бяха ангажирани. В сградата освен търговски обекти трябваше да има четири киносалона, ресторант и други заведения за хранене, кафенета и внушителен детски център на около половин декар площ. Следваща година откриването пак беше отложено, докато ал Харфан се отказа да експлоатира комплекса заради кризата. На един от етажите трябваше да има магазин на веригата „Карфур”.
Източник: Други (11.04.2013)

Забавено от Carrefour Гръцкият представител на Carrefour в момента не плаща почти на никой от доставчиците си в България, оправдавайки се с временни финансови затрудения, съобщиха в сряда няколко производители, цитирани от "Регал". Сумата на просрочените плащания към местни компании вероятно е от порядъка 20-30 млн. лв., като средното забавяне е около 40-45 дни. Временните затруднения на веригата вероятно са заради балканската експанзия на компанията - собственик на франчайз правата - Marinopoulos Group. Дружеството "КМБ България", което представлява Carrefour в нашата страна, бави плащанията си от януари, показаха разговори с десетки компании. От миналата пролет то е еднолична собственост на Marinopoulos Group. В началото на април то е опитало да удължи срока на отложените плащания, а тези дни е започнало и да отказва вече потвърдени заявки за стока, съобщи "Регал". Заради забавянията много доставчици изпитват финансови затруднения, а други направо спират да работят с веригата. Доставчик разказа пред "Капитал Daily", че в договорите е предвидено плащане от страна на "КМБ България" в рамките на 55 дни за нехранителни стоки и на 30 дни за хранителните. Средното просрочие е 45 дни. Ако то се добави към допустимите срокове за плащане, става ясно, че не са получени суми за доставени преди 100 дни артикули. "Действително имахме оплаквания, че от Carrefour бавят плащания. Ние им изпратихме и официално писмо, те ни отговориха, че разбират, но имат затруднения", коментира заместник-председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Симеон Присадашки. Картината явно е шарена и специално при хранителните стоки все пак някои производители получават суми. "Различно е, на големите гледат да плащат по-рано, на по-малките бавят суми, а на някои не плащат. То няма и как да се свържеш с тях, пишем писма, търсим ги, но нищо не можем да направим, неоткриваеми са", коментира представител на хранителната индустрия. Производител от месопреработвателния бранш каза, че поне той не знае да има забавяне на плащания от Carrefour, но веригата поставя на компаниите "убийствени условия". "В понеделник (15 април) ни спуснаха заявка за стока, във вторник я отмениха, оправдавайки се с финансови затруднения", съобщи партньор на компанията. Той добави, че веригата е решила да съкрати складовите си наличности и е започнала да спира поръчките точно преди великденските празници, когато много компании са се надявали да направят добри обороти в магазините й. "Просто прекалиха, като се има предвид, че вече от няколко месеца ни бавят плащанията, а ние продължаваме да работим с тях", добави той. "Миналата седмица много доставчици са получили по мейлите си искане спешно да подпишат анекс, който де факто удължава срока на плащане", разказва източник. Той обяснява, че ако при храните обичайният срок за плащане е бил 30 дни и то е трябвало да бъде извършено в петъка на седмицата на падежа, сега задължението се измества за петъка на месеца на падежа. "Така, ако се пада да ви платят на 2 април, вече ще могат да бавят плащането до 26 април", добави той. Друг доставчик обясни, че му е обещано плащане на забавените суми, ако подпише анекса за удължаване на сроковете. "От декември 2012 г. аз не съм получил нито лев плащане за стоката си. През март успях да уредя среща с представител на фирмата. В резултат ми представиха нов договор, в който имаше допълнителни утежняващи клаузи. Отговорих, че ще го подпиша, но само ако получа правото да нанеса корекции в ценовата листа на продукцията си. Беше ми отказано. Преди десетина дни получих по мейла писмо, с което съм уведомен, че плащанията към мен ще се забавят с още около месец. Въвежда ми се и допълнителна логистична такса 1% върху всяка фактура. В това няма никаква логика, защото аз доставям стоката си директно по магазините", разказа собственикът на фирма за хранителни стоки. В момента той е спрял да зарежда веригата. Дилемата дали да продължават стои пред всички най-малкото защото заради временни проблеми на веригата никой не иска трайно да зачеркне отношенията си с нея. "Какъв ни е изборът? Останаха само веригите, малките квартални магазини замират, коментира представителят на месния бранш ситуацията. Доставчици, които обмисляли да спрат зарежданията, получили неофициални уверения, че до края на месеца ще получат дължимите за март суми. Това временно ги успокоило и решили да изчакат още 2 седмици. Всъщност забавените плащания не са нов проблем за българския пазар. Пионер в дисциплината беше "Пикадили", където месеци преди продажбата й от сръбския собственик Мирослав Мишкович на белгийската Delhaize изтеглящият се инвеститор просто си прибра кешови средства. Явлението е било присъщо и на по-малки вериги като "Фамилия", "Европа" и т.н. Първите индикации за финансови проблеми с "КМБ България" започнаха да се появяват още през септември миналата година. Тогава отделни банки са отказвали на доставчици да застраховат плащанията им от Carrefour, макар че го правят за другите търговски вериги, каза източник, цитиран от "Регал". Заради липсата на яснота в средите на производители и търговци се ширят различни версии за затрудненията на "КМБ България", но преобладава тезата за бързо разрастване. Според най-популярната причината е скорошната покупка на албанската верига магазини Euromax от страна на Marinopoulos Group. Сделката бе за 23 супермаркета и бе обявена в края на март. След като миналата година бе отворен и първият обект на Carrefour в Скопие, в момента започва и експанзия в Сърбия. Успоредно с това върви и ударно разрастване в България. В рамките на няколко месеца компанията отвори три хипермаркета - в Bulgaria Mall, в Paradise Center и в Стара Загора, а също и в супермаркети в различни градове. Оборудването и зареждането на магазините вероятно също е натежало финансово. А хипотезата е, че отварянето на новите обекти е било нужно, за да изпълни дружеството ангажиментите към франчайз партньора си Garrefour. В България веригата е сред средно големите. По неофициална информация от пазара приходите й за миналата година са били около 250 млн. лв., което с добавените обекти означава месечен оборот от над 20 млн. лв.
Източник: Капитал (17.04.2013)

Стандартно за Carrefour, неприемливо за доставчиците Ден след новината, че френската търговска верига Carrefour е забавила с месеци плащания към български доставчици, от компанията представител на марката - "КМБ България", реагираха, че случващото се е стандартна търговска практика в Западна и Централна Европа. Оттам допълниха, че ръстът на доставчиците и на техните обороти в Carrefour е довел и до увеличение на административните процеси, но целта е да се подобри организацията на работа. Не коментираха обаче твърденията, че в основата на забавените плащания стои бързата експанзия на веригата на Балканите. Междувременно производители и дистрибутори, които работят с "КМБ България", посочиха, че компанията опитва да предоговори генерално сроковете за разплащане, като ги удължи с 20-30 дена. По думите им това е изолиран случай на пазара, докато останалите вериги продължават да спазват стандартните периоди - 30-35 дни за хранителни продукти и 50-55 дни за нехранителни. Партньори на Carrefour обявиха, че веригата бави текущите си плащания средно с 45 дни, като в някои случаи все още дължи пари за стоки, доставени през януари. Освен това много от тях са получили по пощата анекс към договорите си с "КМБ България", който опитва да превърне отлагането на плащанията с 20-30 дни в стандартна практика. Получаването му съвпада с годишните преговори между търговци и доставчици, при които се уговарят нови условия за работа, включително срокове за разплащане и отстъпки при доставки. За повечето вериги зимните и пролетните месеци са именно такъв период, а дистрибуторите го определят като "време за извиване на ръце". "В анекса на "КМБ България" пишеше: "Очакваме да го върнете подписан." Но ние нямаме никакво задължение и намерение да се съгласим с него", обясни доставчик на Carrefour и допълни, че това мнение е споделено и от други колеги, с които е общувал. Фирма от хранителния сектор, която работи с веригата, разказа, че до момента всяка пусната фактура се е плащала до 30 дни по-късно. Тоест ако е пусната на второ число от месеца, плащането е постъпвало на второ число следващия месец. При новите условия на "КМБ България" обаче занапред плащанията в подобен случай ще идват не в началото, а в края на следващия месец, т.е. отсрочката вече нараства до 60 дни. Според компанията, пожелала анонимност, при бързооборотния бизнес, какъвто са храните, подобни срокове може буквално да фалират много производители. Представители на сектора обясниха, че в страната, а и в чужбина сроковете за плащане са почти еднакви. За свежите хранителни продукти този срок е най-кратък - около 30 дни, а за нехранителните - около 50, най-много 60. "Това са максималните срокове, при които производителите могат да оцеляват финансово. Всяко забавяне и с 10 дни може да се окаже фатално и да събори предприятието", обясни мениджър на голяма търговска верига. Затова и през годините в Европа се е стигнало до баланс - кой е пределният срок, който доставчикът може да издържи. Търговските вериги в страната работят с почти еднакви срокове на плащане и никоя друга извън Carrefour не е поискала удължаване, показа и анкета на "Капитал Daily" сред доставчици. Затова и те намират обясненията на "КМБ България", че въвежда стандартни за Западна и Централна Европа практики, за неоснователни. Доставчиците се позовават и на промени в Търговския закон от края на февруари, които наложиха 60-дневен срок за плащания по търговски сделки. Представител на българска търговска верига посочи, че макар и текстовете да допускат по изключение и по-дълги срокове, като цяло са внесли ред на пазара. Но законът може да доведе до съдебни спорове, а при работа между партньори ключови са комуникацията и търсенето на изгоден за двете страни баланс.
Източник: Капитал (18.04.2013)

Премиерът Марин Райков призова всички търговски вериги да представят годишните си финансови отчети. Супермаркетите от години заобикалят това законово задължение, за да не правят публично достояния оборотите, печалбите и загубите си. “Не е добра практика отчетите да не се публикуват и вместо това да плащат глоба”, каза Райков. Той не пожела да даде примери кои вериги не са публикували финансовите си резултати. Райков добави, че на срещата си с представители на хипермаркетите на 23 април е поставил въпроса за присъствието на български продукти по щандовете на магазините в чужбина. “Формите за това са известни - организиране на седмици на български продукти, промоции на родни стоки”, каза Райков. Той за пореден път изрази желанието си камионите, които зареждат магазините с вносни стоки, да тръгват за чужбина пълни с наша продукция. От срещите си с производителите и с веригите премиерът установил, че между част от тях “невинаги е лесно да бъде установен диалог”. Според него всички възражения на производителите, свързани с размера на таксата за достъп до магазините, отлагането на плащанията за доставчиците и други теми, могат да бъдат обсъждани от двете страни в “цивилизован” разговор.
Източник: Труд (25.04.2013)

Веригата за бързо хранене "Аладин фуудс" отчете 21% ръст в оборота за последната година. Общите приходи, реализирани от компанията през 2012 г., са на обща стойност 18.1 млн. лв. в сравнение с 14.9 млн. лв. година по-рано. Финансовият резултат също се подобрява - отчетената за изминалата година балансова печалба е в размер на 297 хил. лв. спрямо 151 хил. лв. за 2011 г. Очакванията за 2013 г. са приходите да достигнат между 25 и 27 млн. лв. Експанзията Компанията е основана от сирийския инвеститор с български паспорт Аладин Харфан през 1998 г. под наименованието "Аладин дюнер". През 2011 г. е преименувана на "Аладин фуудс", като през същата година начело на бизнеса застава един от синовете на Харфан – Калед. През последните две години веригата залага на експанзия, като до момента в страната работят 22 обекта с марката Aladin Foods. От тях девет са в столицата, като три са открити в рамките на последния месец, уточняват от компанията. Плановете са до края на годината да бъдат открити още пет заведения за бързо хранене на територията на страната. "Развитието ни в краткосрочен план включва броят на обектите на територията на град София от 9 да достигне 20, а в страната да присъстваме във всеки град с население над 50 хил. души", коментира управителят на веригата Калед Харфан. В допълнение от компанията планират предлагане на възможности за развиване на франчайз дейност, както и за доставки по домовете. Освен директни продажби към крайни клиенти бизнесът на компанията включва и производствена дейност. Тя е съсредоточена в разположената край Пловдив фабрика за разфасовка на пилешко месо, фурна за арабски хляб, цех за обработка на картофи, както и цех за производство на патентован от веригата бял сос. До края на годината предстои откриване на склад и в Русе, допълват от дружеството. По думите на Калед Харфан сред водещите цели на компанията е и разширяването на дейността чрез навлизане на чужди пазари. От веригата проучват възможностите за започване на бизнес и в Румъния, като предпоставка за това ще е и откриването на склада в Русе. Растежът на бизнеса логично води и до увеличаване на персонала. От дружеството посочват, че през последните две години броят на служителите расте прогресивно, като към момента "Аладин фуудс" е работодател на 533 души. Групата "Аладин" Освен в развиването на веригата за бързо хранене Харфан има бизнес интереси и в продажбата и сервиза на климатична и бяла техника, строителството, здравеопазването и транспорта. През 2007 г. Харфан получи сертификат за инвеститор клас А за проекта за изграждането на Mall Pleven. Кризата обаче засегна реализирането на проекта, като планираното за 2012 г. отваряне на търговския център беше отложено с обяснението, че това се случва по искане на един от ключовите наематели – веригата "Карфур". В началото на тази година Mall Pleven беше обявен за продажба от частен съдебен изпълнител заради дългове на инвеститора.
Източник: Капитал (06.06.2013)

Plaza West - нов тип в разнообразието от търговски комплекси Арх. Илиев, как започна работата по проекта Plaza West? - Plaza West, чийто строеж започна от около 2 месеца, е най-новият многофункционален търговско-развлекателен комплекс. Проектът се намира в западната част на столицата, в квартал "Люлин" и на строящата се западна дъга на Софийския околовръстен път. Каква е концепцията и кой е нейният автор? - Работата по този проект започна преди 5 години. Това е проект, за който имаме разработени над 15 концепции. Целта беше да се установи най-добрият вариант като големина, съдържание и микс на търговските площи, който е най-подходящ за този район на града и за бизнес плана на инвеститора. Разработени бяха варианти от голям многоетажен комплекс до хипермаркет само с търговска галерия. Така ние като автори на концепцията смятаме, че трябва да се работи в постоянна комуникация с инвеститора, докато се постигне най-добрият баланс между търговски площи, площи за паркиране и съдържание на развлекателната част. Какво е предизвикателството на заданието на инвеститора? - Разработените различни концепции бяха комуникирани със съответните ключови наематели и след получените препоръки и желания от тях ние направихме окончателния според нас добре балансиран търговски микс. Plaza West ще се състои от различни по големина търговски площи, като общата отдаваема площ е 25 600 кв.м, а разгънатата застроена площ – 37 750 кв.м. Голяма част от търговските площи вече са заети. Френската верига за спортни стоки и лидер в бранша Decathlon нае над 3000 кв.м и ще отвори врати заедно с откриването на търговския комплекс. Decathlon предлага облекла, уреди и аксесоари за над 65 вида спорт на достъпни цени. Миксът от наематели в Plaza West включва също хипермаркет на Carrefour, който се помещава на 9500 кв.м, съвместен магазин на търговската верига "Зора" и мебелната къща Homey – 2650 м2, кино "Арена" с шест зали, магазини за дрехи и обувки, аксесоари, козметика, черна и бяла техника и други стоки на водещи модни производители и световни марки, както и ресторант и заведения за бързо хранене. За най-малките е предвиден и специален детски кът. На какво ще залага концепцията като основна идея? - Въпреки схващането, че пазарът се е наситил на такъв тип обекти, Plaza West е замислен като търговски комплекс, разположен в периферията на града. Ролята му е да допълни системата от търговско обслужване в района, в който е ситуиран, като същевременно благодарение на бързия достъп до него може да бъде посетен и от клиенти, които са от по-отдалечени части на града или даже такива, които са транзитно преминаващи. Тук основно се набляга на мащабни търговски единици. Не е случаен миксът от наематели. Такъв тип вериги търсят големи площи, които трудно биха намерили в центъра на населеното място. Идеята е да се предостави максимално удобна площ за тях, комбинирана с добра естетика и функционалност на общите част с цел удовлетворяване нуждите на крайните клиенти. Какви са графиците за реализация? - Относно реализацията във времето е важно да се спомене, че въпреки затрудненията на пазара проектът се движи добре в сроковете и очакваме да бъде открит през пролетта на 2014 г. Какво е мястото на този мол сред съществуващите проекти? - Това ще е една година след откриването на т.нар. първи лайфстал мол в България и хората неимоверно ще правят паралели. Важен е фактът, че в страната се наблюдава разнообразие в типологията на търговските центрове, които се планират и проектират. Plaza West може да се нарече търговски комплекс от крайградски тип, типичен търговски обект, познат от практиката на колегите в САЩ и Западна Европа, докато лайфстайл моловете залагат на разнообразие от функции извън чистата търговска дейност, чието място е по-близо до центъра на града. Така че Plaza West ще привнесе нов тип в разнообразието, което се изисква от страна на пазара и инвеститорите. Какъв е теренът в градския контекст? - Типът на мола се обуславя до голяма степен от избора на локация. Plaza West е разположен на терен затворен между ул. "Ицках Грациани" (кв. "Люлин") и новостроящата се западна дъга от софийското околовръстно шосе. Използвайки денивелацията (6 м между улицата от кв. "Люлин" и околовръстното), ние решаваме на различни нива подхода за клиента и зареждането на хипермаркета и магазините, като осигуряваме директна връзка на големите наематели ("Карфур" и "Зора") с техните зони за зареждане. Както винаги, в нашите проекти обръщаме много сериозно внимание на достъпа (вход-изход за автомобили и пешеходци от квартала). Паркингът е също решен основно на ниво терен (кота 0.00) и имаме покрив паркинг (на кота +6.00), който създава лесен и удобен достъп към второто ниво на комплекса, където е разположена развлекателната част с кина, детска зона, ресторанти и заведения за бързо хранене.
Източник: Строителство Градът (24.06.2013)

Текстил и облекла: Поръчките се завръщат Повишение на българския експорт на текстил и облекло. Преориентация на поръчки на световни модни марки от Китай към България. Подобрена конюнктура на външните пазари, но и повишена кредитната задлъжнялост в сектора. Свиващо се търсене. Накратко – сложна година. Това в резюме описва изминалата 2012 според Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и тестил (БАПИОТ). Заради повишение на цената на труда и на транспортните разходи от и до Китай много европейски възложители на поръчки се завръщат. Географското положение на страната ни, модерните машини, технологичните възможности плюс гъвкавостта на шивашките предприятия правят България предпочитан партньор за модни компании от Италия, Франция, Германия и др. В края на 2012 г. само 23% от гръцките дрехи например са се произвеждали в Гърция, твърди тамошното сдружение на компаниите, работещи в сектора на плетивата и готовите облекла (СЕПЕЕ). Пак според същата организация България е производител номер едно на гръцки облекла с дял от 57%. Страната ни запазва своята конкурентоспособност и заради ниските работни заплати, и заради изградения имидж за добро качество. Тези фактори са особено важни при поръчка на по-малки серии елитни маркови облекла. Тенденцията на завръщане е благоприятна, но не окончателна, защото Китай все още отстоява позициите си на лидер в шиенето по поръчка. Това твърдят експерти от сектора и посочват, че засега около 12 млн. китайци изработват дрехи на ишлеме за Европа. Българският лидер от Италия Опитът на фирма "Е. Миролио" - традиционен лидер в секторната класация на "Капитал", откроява още една световна тенденция. А тя е, че който изнася колкото е възможно по-надалеч, има повече шансове за успех във време на криза. Според официалните статистики, докато бизнесът с облекла и текстил в Европа (с изключение на Германия) намалява, той расте постоянно в извъневропейските страни. "Е. Миролио" е собственост на италианския бизнесмен Едоардо Миролио, който през миналата година получи български паспорт за особени заслуги към икономиката на страната. Миролио има текстилни предприятия в Сливен и Ямбол, хотел в центъра на Сливен, винарска изба край новозагорското село Еленово. Собственик е и на завод "Свилоза Ярн" в Свищов, както и на "Интерпред" - София. Заводът за вълна в Сливен се състои от пет цеха, разположени върху обща повърхност от 73 000 кв.м. Капацитетът му е приблизително седем милиона метра плат на година, а производственият цикъл е затворен. В Ямбол на практика има три завода – две предачници и бояджийница с пречиствателна станция, които със своите 75 000 кв.м халета се нареждат сред най-големите и модерни европейски текстилни промишлени предприятия. Заводът в Свищов е единственият производител в България на вискозна прежда rayon за текстилната промишленост и за плетачниците. Неговият производствен капацитет е 3000 тона годишно. За Едоардо Миролио в Сливен, Ямбол и Свищов работят над 2200 българи. За миналата година "Е. Миролио" отчита по-високи приходи от продажби (над 193 млн. лв.) в сравнение с 2011 г. В компанията определят 2012 като трудна година заради свитите европейски пазари и огромните задължения на държавата към български доставчици и клиенти на "Е. Миролио". Всичко това променило тежестта на експорта и маршрутите за износ – преобладаващи стават продажбите не за европейските държави, а за страни извън евросъюза. В резултат днес компанията е добре приета в целия свят и е представена относително по-слабо единствено в Австралия. Промяната в посоката на износа обаче не изменя традиционната политика на инвестиции във фирмата. През миналата година в "Е. Миролио" са инвестирали в обновяване на машини и оборудване около 4.5 млн. лв., а през тази година плановете са за двойно повече и за откриване на още 150 - 200 работни места. Подгласниците - прежда и възглавници Тази година няма промяна и при втория в класацията на "Капитал" за сектора – това е фирма "Булсафил". Компанията е дъщерна на италианския производител Safil. Намира се в индустриалната зона край Пловдив - село Скутаре. Инвестицията започва на зелено, с годините фабриката поетапно е разширявана и сега се простира на 200 хил. кв. метра. Във фирмата работят 550 души, които произвеждат повече от 7000 тона годишно камгарни прежди. От предприятието определят 2012 като "трудна, но положителна" и като "редовна трудова година". Доволни са, че успяват да поддържат добър оборот, макар и с лек спад спрямо 2011. "Булсафил" изнася 98% от продукцията си в целия свят. Трети в топ 10 за сектора тази година е троянската фирма "Калинел". Компанията не подаде данни за предишната класация на "Капитал", но по традиция е в топ 5 в секторното подреждане. "Калинел" е основана през 1994 г. в Троян от инж. Марин Радевски и стартира дейността си с производство на вата за мебелната и шивашката индустрия. Днес фирмата е водещ производител на възглавници за спане и декоративни възглавници, на калъфи за матраци и матрак протектори, на завивки, като и на полиестерна вата. Притежава производствена площ от около 36 000 кв.м и изнася продукцията си за Европейския съюз, САЩ, ОАЕ, Израел, зарежда и веригите "Кауфланд", "Теско" и "Карфур" и е сред основните доставчици на ИКЕА. "Калинел" бележи възходящ тренд през 2012 - продажбите са за над 81 млн. лева срещу близо 65 млн. през предходната, а печалбата скача повече от два пъти. Фирмата инвестира в покупката на терена и сградите на съседната фирма "Троян мотор" и строи на мястото нов голям цех. Вече са пуснати в действие нов склад за 60 000 палети и нова офис сграда, в която е разположен и фирменият магазин към завода. Предприятието има своя производствена база и в Червен бряг, а през 2012 купи сръбска фабрика, в която е инвестирала 1.5 млн. лв. в производство на вата. Производителността е такава, че оттук на всеки 2.4 секунди излиза готова възглавница например, а на година от базата в Троян за износ потеглят над 500 тира с готова продукция. В "Калинел" работят 1120 души на постоянни трудови договори. Само през 2012 г. са разкрити нови 80 работни места. "Ембул инвестмънт", която от години присъства в класацията за сектора, през 2012 се придвижва с една позиция нагоре – четвърта. Фирмата е дъщерно дружество на турската Emboy Yuntas Tekstil и произвежда синтетични и акрилни прежди. Компанията майка инвестира около пет милиона долара, за да отвори през 2002 г. производствени халета в южната част на Стара Загора. Днес в предприятието работят над 200 души, а продукцията заминава основно за ЕС - на производители на тъкани за облекло, за автомобилна и мебелна тапицерия и др. От компанията определят като проблем свитото търсене. Вероятно това е причината и за свиването на приходите през 2012 г. Познато присъствие "Фелдхюс БГ", "България К", "Илакати текстил" също присъстват в досегашни секторни класации на "Капитал 100". И трите компании отбелязват лек спад в приходите – резултат от свитото търсене. Тази година "Фелдхюс БГ" – Монтана, която произвежда горно дамско облекло, се покачва с една позиция нагоре - шеста, спрямо класацията за 2011. Фирмата е регистрирана през 2003 г. и е собственост на германския "Фелдхюс холдинг". Българската компания изнася 100% от произведеното и на свой ред дава работа на десетки по-малки подизпълнител. "България-К" (сега на 7-мо място) е създадена през 1931 г. от шотландската компания J & P Coats в Казанлък. С времето дружеството се превръща в един от най-големите производители на конци на Балканския полуостров. По-късно то е национализирано, а от 1997 г. – приватизирано. "България-К" произвежда памучни и синтетични конци за шевната, трикотажната, обувната и кожно-галантерийната промишленост, както и прежди за ръчно плетиво и бродерия. Крайният потребител е средноевропейската домакиня, която държи на своето хоби – бродерия и плетене. Новост за българското дружество е производство на прежда от памук/капок, която през 2012 г. започна да се предлага за пръв път в България. Капокът е пух, който наподобява памук и се получава при зрееенето на плодовете на тропическата сейба, или памуково дърво. "Илакати текстил " - Петрич, се задържа на същото осмо място, както и в класацията за 2011 г. Фирмата е учредена през 2003 г. и е собственост на Димитриос Аретулис, който продължава семейния си бизнес от Гърция. Основният й предмет на дейност е шиенето на памучни блузи по поръчка на възложители. И три премиери За пръв път в топ 10 е фирма "Балконф" (5-о място). Тя е създадена през 1991 г. от италианеца Джовани Ингирами. Компанията има две производствени предприятия – в Търговище (където се шият мъжки ризи) и в Балчик (мъжки и дамски сака, панталони, якета и др.). В тях работят над 800 души. Собствени италиански дизайнери разработват цялата гама от продукти, платовете за също италиански, а продажбите са за предназначени за целия свят. "Коутс България" също дебютира в секторната класация. Фирмата е част от британската Coats, основана преди около 250 години, която в момента има поделения в над 60 страни. В България тя предлага над 10 000 артикула в две основни направления - "Индустрия" (конци, ципове, копчета, подлепващи материали, машинни игли, ножици, креди) и "Ръкоделие" (конци за ръчна бродерия и за плетене, щампирани гоблени и комплекти за бродерия, прежди и др.). За пръв път в класацията за сектора присъства и "Аглика" - Велико Търново, която е на десета позиция. Фирмата произвежда основно хавлии и халати, но през последните години добави и изделия от полар, спалньо бельо, олекотени завивки, възглавници. Бизнесът е поделен между две предприятия – "Аглика" във Велико Търново и "Аглика трейд" в Твърдица. Компанията има патент и произвежда специален вид кърпа – "Дабълфейс", която е синтез между микрофибър и памук. През 2012 "Аглика" отчита по-високи приходи в сравнение с предходната година и очаква ръст от 40-50% през 2013. Във фирмата предстои преминаване към многосменен режим на работа и откриване на нови работни места. Четири фирми можеха и тази година да заемат своето място в класацията Ттп 10 за сектора, ако се съди по резултатите им от 2011 г., но не подадоха данни. Това са "Дзалли", "Яна", "Балкантекс" и Джи Ем Ти.
Източник: Капитал (17.07.2013)

Такси от мола Със сигурност повечето ресторанти и магазини с много посетители биха направили всичко възможно клиентите им да се чувстват уютно и да се придвижат възможно най-бързо. За съжаление обаче възможностите им стигат до това да поръчат такси по телефона и ако посетителят няма конкретна фирма предвид, да повикат тази, с която работят най-често. Дългосрочни договори, които да осигуряват само на една таксиметрова компания възможността да обслужва всички преминаващи, има само на три места в града – на Централната автогара, на летището и пред търговския център The Mall в София. В останалите случаи стоянките са нерегламентирани – охраната на някои заведения събира такси от водачите, за да могат да паркират отпред. Причината е, че общината, а не баровете, е собственик на пътното платно. Затова условията, при които се провеждат търговете за тези стоянки, обикновено се обсъждат разгорещено от всички в опит да отгатнат дали процедурата е честна, или е структурирана, за да бъде спечелена от определена фирма. По този начин тема през тази седмица е обявата за търг от "АП Ритейл I", собственик на търговския център The Mall, за 15 места за таксита пред мола. Според представителите на такси компаниите условията в процедурата обаче стесняват избора на победител само до една фирма – това е "Евролийз такси 91888". The Mall и през миналата година е направил тръжна процедура за такси компания, която да обслужва клиентите на търговския център. Паркингът пред сградата се поделя в пропорции между мола, магазин "Карфур" и офисите в сградата. На стоянката за таксита и в момента чакат колите на "Евролийз". До 8 август "АП Ритейл I" ще приема заявки от желаещите да сключат едногодишен договор с опция за още една година. За да участва в процедурата, таксиметровата компания трябва да отговаря на шест условия, в противен случай документите й няма да бъдат приемани. Кандидатите трябва да оперират с поне 80 автомобила, които да бъдат управлявани от шофьори на трудов договор с превозвача. Колите трябва да бъдат с първа дата на регистрация не по-рано от 31 декември 2008 г., т.е. на не повече от пет години. Дневната тарифа да е не повече от 80 стотинки с ДДС на километър. Освен това автомобилите трябва да осигурят място на покрива, за да поставят определена от собственика на мола рекламна табела. Компанията победител трябва да осигури координатор, позициониран на място, и минимум 10 автомобила на разположение на мола през работното му време. То е до 22 часа, но киното и едно от заведенията затварят в 1.30-2 ч. през нощта. От мола съобщават, че ще допускат до паркинга свободно такситата на всички фирми, които "могат да оставят техни клиенти и да чакат за потенциални на някои определени паркинг места", но не и на стоянката на фирмата победител. Търгът ще бъде след 21 август, докогато се приемат документи, и освен шестте критерия ще спечели този, който предлага най-висока наемна цена за място на стоянката. Управителят на "Евролийз такси" не беше открит в офиса, но оттам потвърдиха, че ще участват и отговарят на условията. Нито една друга компания в София обаче не отговаря на всички шест изисквания на мола. Основният препъникамък са трудовите договори. Повечето фирми имат с шофьорите договори за франчайзинг за ползване на марката да изпълняват изискванията й за обслужване на клиентите, да получават адреси и в повечето случаи – да ползват и изплащат коли на лизинг, които фирмата е осигурила. Малка част от действащите таксита в София са автомобили, чиито водачи вече са изплатили лизинговите вноски и те са техни собствени, но те отново не са на договор към превозвача. Само при три фирми водачите са директно на трудов договор – това са "Евролийз такси", "За един долар" и Green taxi. Често при получаването на лиценза на таксито фирмата сключва трудов договор с водача, ако той е формално изискване за получаване на лиценз от общината, и след това го разтрогва бързо и водачът започва да се осигурява от собствената си фирма или едноличен търговец. Компаниите намират две от условията за показателни, че единствено "Евролийз такси" ще могат да участват за стоянките и да предложат наемна цена. Едното е, че кандидатът трябва да има поне 80 коли. Големите такси компании в София разполагат с минимум 500 таксита, а според конкурентите им "Евролийз" е с около стотина. По-малка от тази бройка са колите на Green taxi. От "За 1 долар" обявиха, че няма да участват, защото смятат, че процедурата е с предизвестен победител. "Ако паркингът е частен, собствениците са в правото си да си направят търг там да паркират бентлита, хеликоптери и каквото превозно средство е удобно за клиентите, но такситата са част от обществения превоз и общината трябва да предостави стоянки на всички желаещи да извършват тази услуга на места, където има много клиенти, или в близост до тях", коментира Ромео Ценков, собственикът на такси компанията "За 1 долар" "Ние няма да участваме, защото не отговаряме на едно от условията, тъй като нашите водачи не са на трудов договор с фирмата. Ако сме решили да возим клиентите на The Mall с мерцедеси и на цена 30 стотинки, какво ни прави по-непривлекателни и какво е отношението на трудовия договор към обслужването", коментира Людмил Лазаров, управител на "ОК Супертранс". От самата компания, собственик на търговския център, коментираха, че правят процедурата за втори път, но не съобщиха каква е сегашната наемна цена, за да не се влияят кандидатите. На въпроса защо водачите трябва да са на трудов договор отговорникът за събирането на документите съобщи, че това са условията на собственика.
Източник: Капитал (04.08.2013)

Новият закон за търговските вериги ще сложи край на безобразните надценки на стоките. Това обяви червеният депутат Захари Георгиев, който участва в изготвянето на проекта. Ден по-рано стана ясно, че друга драстична идея предвижда големите вериги хипермаркети да не работят през уикенда, за да се подпомогнат малките магазини. "Заедно със Спас Панчев прегледахме законодателството в тази посока на Франция, Германия, Финландия, Белгия, Чехия и със сигурност мога да кажа, че у нас всичко е за сметка на българските производители и крайните клиенти", коментира пред "Стандарт" Захари Георгиев. "Работим по вариант и за регламентиран таван на надценките, които търговците слагат", допълни още той. Колегата му Спас Панчев пък уточни, че по въпроса за работното време на търговските вериги предстоят обществени дискусии. "Като цяло законът, който предвиждаме, трябва да регламентира отношенията търговска верига-производители-доставчици", каза Панчев. И допълни, че законопроектът ще е готов през октомври, като преди това ще се коментира и с бранша и в парламентарната група. В БСП посрещнаха със смесени чувства идеята за нормиране на работното време на хипермаркетите. Червените се стреснаха от реакцията в социалните мрежи и острите критики, че искат да върнат социализма. А на "Позитано" 20 телефоните вчера прегрели от привърженици на идеята и противници на бакалиите. "Работим по въпроса за подпомагането на българските производители", коментира лаконично шефката на социалната комисия Корнелия Нинова. Предложението да се свие работното време на веригите обаче буквално взриви бранша. Големите търговци бяха удивени, че подобна крачка се предприема в страната, и то точно в момент на икономическа криза. "Във Франция, Германия, Дания се върви точно в обратната посока. Заради синдикатите работата на магазините в неделя беше забранена, но това се променя. Целта е да се увеличат оборотите и да се спасят работни места", коментираха от една от големите търговски вериги. "Плащаме на час, ако се спре работата в събота и неделя, това означава драстично намаление на заплатите на служителите ни", обясниха от друга. Според големите играчи в бранша подобно решение би противоречало на всички европейски закони и ще наруши драстично изискванията за конкурентна среда. Малките магазинчета обаче ликуват. Те се радват, че ако се приеме това предложение, оборотите им в събота и неделя ще скочат значително. Повечето обаче не вярват, че някой ще се опълчи срещу гигантите в бранша. "Хората основно пазаруват в почивните дни, затова и тогава МЕТРО, "Кауфланд", "Карфур" и останалите вериги са препълнени от народ. По 10 каси работят и опашките не спират от сутрин до вечер. Ако в почивните дни те не работят, целият този поток ще се изсипе в малките магазинчета, които едвам кретат", убеден е 48-годишният Тодор Христов, който върти малък супермаркет в бургаския комплекс "Изгрев". Повечето от колегите му споделят същото мнение, но има и търговци, които са песимисти. "Нищо няма да се промени, дори и да не работят в събота и в неделя, хората ще ходят през седмицата заради промоциите и ниските цени. В малките бакалии със сигурност ще се вдигнат оборотите, но няма да е драматична разликата. Причината е, че гигантите могат да си позволят да свалят цените, защото разчитат на голям оборот, а ние не можем да бъдем конкурентоспособни. Така че които клиенти са решили да си купят един стек евтино олио или брашно, пак ще отидат при големите в удобно време", твърди друг бургаски търговец, който има бакалия в жк "Меден рудник". "Крайно време беше държавата да се погрижи за закрила на българския бизнес", заяви пред "Стандарт" Красимир Станев, собственик на два магазина за месо в Плевен. Според него веригите не само убиват малките магазини, но и натискат производителите да продават стоките си под себестойността. Самите производители са разколебани от новата идея. Притесненията им са дали кварталните бакалии ще могат да гарантират оборота, който сега предлагат веригите.
Източник: Стандарт (28.08.2013)

"Флорина" е с нов собственик Две години след като производителят на соковете "Флорина" сякаш намери решение за проблемите си с придобиването й от страна на българския холдинг "ВМ финанс груп", изглежда, тя отново e изпаднала в специална ситуацията. За това поне говори името на новия й собственик - регистрираното на британския остров Гърнси дружество "Ню Юръп спешъл ситюейшънс лимитид" (New Europe Special Situations Limited). Информацията за сделката е обявена на информационния сайт на Българската фондова борса - x3news. Според съобщението "ВМ финанс груп" е продал 100% от акциите на "Болкан бевъриджис кампъни" на британското дружество. Цена или причина за сделката не е посочена. За сега не е ясно дали става въпрос за действителна продажба или за вътрешногрупова реорганизация предвид седалището на новия собственик в юрисдикция с облекчен данъчно-административен режим. Васил Мирчев, собственик на "ВМ финанс груп" каза, че ще да даде повече информация по сделката през тази седмица. За момента е ясно само, че продажбите на "Болкан бевъриджис кампъни" продължават да падат и през тази година, а дружеството трупа още загуби. През първите шест месеца на годината има 30% по-ниски приходи спрямо година по-рано. Общо те се равняват на малко под 7 млн. лв. Преди кризата компанията отчиташе по 25-30 млн. лв. приход на година. Загубата му пък вече е 2.4 млн. лв. при 1.8 млн. лв. година по-рано, показва финансовият отчет на дружеството за второто тримесечие, представен пред Българската фондова борса. Всъщност трудностите с финансовите резултати не са новост за компанията. Те бяха причината в края на 2010 г. тя да бъде придобита от "ВМ финанс груп" (сделката бе фактически финализирана в началото на 2011), след като компанията изпадна в ликвидни затруднения и не можеше да покрива задълженията си. Основна част от които бяха облигации за 8 млн. евро, издадени през 2007 г. и използвани за закупуване на ново производствено оборудване. През 2010 г. тя спря да ги обслужва и така се стигна до продажбата й на "ВМ финанс груп". С това тя получи шанс да възстанови финансовото си здраве, тъй като влезе в групата на един от най-големите дистрибутори на потребителски стоки в страната - "Авенди". Впоследствие му прехвърли и цялата си дейност по продажбата на сокове и напитки, а в компанията остана само самото производство. В момента "Болкан бевъриджис кампъни" се занимава само с производство на натурални сокове, нектари и тихи напитки. Има около 11% пазарен дял в страната, а основен конкурент е "Кока- Кола", която по данни на "Ей Си Нилсен" държи 20% дял по обем реализирани литри. Компанията продава сокове както под собствена марка като "Флорина", "Страйк", "Фенси" и "Солино", така и под частни марки за "Метро кеш енд кери", "Карфур" и др. След придобиването от "ВМ финанс" започна нова активна маркетингова кампания на соковете си "Флорина". В същото време обаче стагнацията на пазара продължава и вследствие на трудните икономически условия компанията отчита 8% спад в продадените количества собствени марки спрямо година по-рано според данните в доклада за дейността й, представени на борсата. Въпреки това за момента няма данни на фондовата борса "Болкан бевъриджис кампъни" да има нови проблеми с обслужването на облигациите си. Последните две лихвени плащания тази година са били направени по план според данните на банката - довереник на облигационерите. Този месец предстои ново лихвено плащане. Към средата на годината задълженията й по облигационния заем са 13 млн. лв. Крайният му срок е 2020 г., а лихвата е 5.5%.
Източник: Капитал (09.09.2013)

Две години след като производителят на соковете "Флорина" сякаш намери решение за проблемите си с придобиването й от страна на българския холдинг "ВМ финанс груп", изглежда, тя отново e изпаднала в специална ситуацията. За това поне говори името на новия й собственик - регистрираното на британския остров Гърнси дружество "Ню Юръп спешъл ситюейшънс лимитид" (New Europe Special Situations Limited), пише„Капитал". "ВМ финанс груп" е продал 100% от акциите на "Болкан бевъриджис кампъни" на британското дружество. Цена или причина за сделката не е посочена. За сега не е ясно дали става въпрос за действителна продажба или за вътрешногрупова реорганизация предвид седалището на новия собственик в юрисдикция с облекчен данъчно-административен режим. Пред "Капитал Daily" Васил Мирчев, собственик на "ВМ финанс груп" каза, че ще да даде повече информация по сделката през тази седмица. Продажби надолу За момента е ясно само, че продажбите на "Болкан бевъриджис кампъни" продължават да падат и през тази година, а дружеството трупа още загуби. През първите шест месеца на годината има 30% по-ниски приходи спрямо година по-рано. Общо те се равняват на малко под 7 млн. лв. Преди кризата компанията отчиташе по 25-30 млн. лв. приход на година. Загубата му пък вече е 2.4 млн. лв. при 1.8 млн. лв. година по-рано, показва финансовият отчет на дружеството за второто тримесечие, представен пред Българската фондова борса. Всъщност трудностите с финансовите резултати не са новост за компанията. Те бяха причината в края на 2010 г. тя да бъде придобита от "ВМ финанс груп" (сделката бе фактически финализирана в началото на 2011), след като компанията изпадна в ликвидни затруднения и не можеше да покрива задълженията си. Основна част от които бяха облигации за 8 млн. евро, издадени през 2007 г. и използвани за закупуване на ново производствено оборудване. През 2010 г. тя спря да ги обслужва и така се стигна до продажбата й на "ВМ финанс груп". С това тя получи шанс да възстанови финансовото си здраве, тъй като влезе в групата на един от най-големите дистрибутори на потребителски стоки в страната - "Авенди". Впоследствие му прехвърли и цялата си дейност по продажбата на сокове и напитки, а в компанията остана само самото производство. В момента "Болкан бевъриджис кампъни" се занимава само с производство на натурални сокове, нектари и тихи напитки. Има около 11% пазарен дял в страната, а основен конкурент е "Кока- Кола", която по данни на "Ей Си Нилсен" държи 20% дял по обем реализирани литри. Компанията продава сокове както под собствена марка като "Флорина", "Страйк", "Фенси" и "Солино", така и под частни марки за "Метро кеш енд кери", "Карфур" и др. След придобиването от "ВМ финанс" започна нова активна маркетингова кампания на соковете си "Флорина". В същото време обаче стагнацията на пазара продължава и вследствие на трудните икономически условия компанията отчита 8% спад в продадените количества собствени марки спрямо година по-рано според данните в доклада за дейността й, представени на борсата. Плащане по план Въпреки това за момента няма данни на фондовата борса "Болкан бевъриджис кампъни" да има нови проблеми с обслужването на облигациите си. Последните две лихвени плащания тази година са били направени по план според данните на банката - довереник на облигационерите. Този месец предстои ново лихвено плащане. Към средата на годината задълженията й по облигационния заем са 13 млн. лв. Крайният му срок е 2020 г., а лихвата е 5.5%.
Източник: 24 часа (11.09.2013)

Имате ДДС Ако ходите в The Mall, сигурно поне веднъж сте минавали през тунела под бул. "Цариградско шосе". Той бе прокопан от инвеститора в търговския център - "Карфур България" (сега "КМБ България"), за да улесни достъпа до него и ежедневно се ползва от стотици шофьори и пешеходци. Малко вероятно е обаче да знаете, че четири години след завършването на тунела за него още се водят съдебни дела. Причина е отказът на Нaционалната агенция за приходите (НАП) да възстанови на инвеститора ДДС върху вложените 7 млн. евро. А мотивът - съоръжението е строено върху общински имот и е придобито безвъзмездно от Столична община, т.е. представлява дарение и формално не е свързано с дейността на инвеститора в The Mall. Макар че реално осигурява достъп именно на неговите клиенти. Казусът с тунела под бул. "Цариградско шосе" е сред най-известните, но далеч не е единствен пример за тази данъчна практика. С нея отдавна се сблъсква всеки предприемач независимо дали строи жилищна сграда, магазин, бизнес център или фабрика. Стигне ли се до прилежащата инфраструктура, правото на данъчен кредит не се признава. Ефектът за инвестора е равносилен на облагане на вложението му с двоен данък. Допълнителнитеният приход за държавата също е спорен, защото бизнестът често е принуден да прибягва до различни похвати за покриване на непредвидения разход, които в крайна сметка водят до посивяване на икономиката. Проблемът неведнъж е поставян от бизнеса, а отскоро има инициатива и за законови промени. Предлага ги новоучредената Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС) със заявката, че ще търси широка подкрепа за внасянето им в парламента. Спорът между данъчните и бизнеса опира до облагането на формално странични разходи – тези в съпътстваща инфраструктура на инвестиционните проекти. Това са онези метри асфалт, които свързват една нова сграда с уличната мрежа. Но също заложените по проект отклонения към ВиК мрежата, градинки, детски площадки, а при по-големите обекти – автобусни спирки, светофарни уредби, дори цели кръстовища. Голяма част от тази инфраструктура е предвидена в устройствените планове на общините и се строи върху техни или върху държавни имоти. Самите общини обаче нямат пари за нея и когато е свързана с реализацията на конкретен проект, я възлагат на инвеститора в него. Той я изгражда за своя сметка и след това им я прехвърля безвъзмездно, най-често с договор за дарение. Оттам започват проблемите при последващите данъчни ревизии. Причината е, че според Закона за данък върху добавената стойност, ако строиш върху имот, който не е твой и след това дариш построеното, нямаш право на данъчен кредит за направените разходи. "Принципно всеки инвеститор има право на данъчен кредит за разходите по обекта си, тъй като те също са част от веригата на доставките. При споменатите случаи на изградена инфраструктура, независимо дали е дарена или се придобива по право от общините или държавата, обаче данъчните приемат, че е налице безвъзмездна доставка или че са извършени разходи за подобрение на общински или държавни имоти. С този мотив отказват възстановяване на ДДС", обяснява Владимир Рангелов, управляващ партньор в адвокатска кантора "Камбуров и съдружници". Юристите допълват, че в случая дарителството е чисто формален акт, а реално става въпрос за свързано с общата инвестиция строителство, без което няма как тя да бъде реализирана. Въпросът за данъчния кредит при инвестициите в инфраструктура бе един от първите, повдигнати от членовете на новата Асоциация на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС). Темата бе поставена и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество при обсъждането на промените в данъчните закони за следващата година. Отзвук от държавата обаче до момента няма. Според председателя на АСБС Таня Косева-Бошова отказът за възстановяване на ДДС за прилежащата към обектите инфраструктура е наказание за инвеститорите, въпреки че построеното от тях е от полза за всички. "С инвестициите в нея правиш подобрение, без което няма как да работи и твоят проект. Затова искаме те да се признават като присъщ разход, за да може да се ползва данъчен кредит и построеното да подлежи на амортизация", обобщава тя. На сходно мнение е адвокат Тодор Табаков, специалист по данъчно право. "При законно осъществена инвестиция в инфраструктура, която остава за публична употреба на държавата или общината, би следвало инвеститорите да бъдат поощрявани. А сега, напротив, те са наказвани, въпреки че увеличават общественото богатство", коментира той. Според него с непризнаването на този разход инвеститорите са ощетени още веднъж, тъй като той става част от данъчната основа и така плащат и по-висок корпоративен данък. Владимир Рангелов от "Камбуров и съдружници" вижда проблем и при планирането на инвестициите. "Разходите по тях са строго разчетени и обикновено се финансират с банков заем. В това число и тези за ДДС с очакването, че ще бъдат възстановени с признаването на данъчен кредит. Когато това не се случи, цялата инвестиция се обърква", коментира юристът. За да си възстановят платеното ДДС, големите инвеститори често водят дела за отмяна на ревизионните актове на данъчните. Практиката на Върховния административен съд вече включва редица решения по подобни казуси. Сред по-емблематичните дела освен това на "Карфур България" е и делото на инвеститора в Serdika Center - "Ханза Имобилиен". Причина за него е отказът за възстановяване на данъчен кредит при строителството на Т-образното кръстовище при търговския център на бул. "Ситняково". Макар и засегнати от същата данъчна практика, по-малките инвеститори рядко прибягват до съдебни дела, защото разходите и времето за тях са големи. Собственикът на компанията за жилищно строителство "Делар" Аспарух Делев например обяснява, че при този тип проекти делът на прилежащата инфраструктура е значително по-малък в сравнение с един мол, складова база или производствена площ. Отчасти и заради по-малката инвестиция. "В масовия случай стойността на прилежащата инфраструктура при един жилищен блок не надвишава 100 хил. лв. Тоест говорим за ДДС върху тази сума от порядъка на 15 - 20 хил. лв. Докато при един мол отказът за възстановяване на данъка върху този разход може да струва на инвеститора милиони", сравнява той. Въпреки това е категоричен, че независимо от мащаба, практиката на данъчните в тази посока ощетява инвеститорите. Съдебните спорове обаче също не могат да бъдат трайно решение, още повече, че често става въпрос за продължителни дела, изискващи тежки технически и счетоводни експертизи. Това мнение застъпва и Таня Косева-Бошова, въпреки че в немалко от случаите съдебните решения са в полза на бизнеса. "Въпросът е принципен. Ние искаме прозрачна бизнес среда, а не затруднения за инвеститорите, които влагат парите си тук", коментира тя. По думите й компаниите няма как да свият или да избегнат разходите за прилежаща инфраструктура към обектите си. И в крайна сметка е нормално тя да се строи и да минава именно през държавни и общински имоти. В момента обаче, за да си възстановят платеното ДДС, инвеститорите често прибягват до различни похвати и вмъкват тези разходи в обема на общото строителство, като го раздуват. Крайният вариант са плащанията на ръка, без фактури. И в двата случая средствата отиват в сивата икономика, така че разумни промени в данъчните закони ще доведат и до изсветляване на бизнеса. Един от аргументите на юристите, настояващи за промени в Закона за ДДС, е европейската практика. Адвокат Тодор Табаков се позовава на свое проучване, което показва, че в 21 от общо 28 членки на ЕС казусът с различното данъчно третиране на инвестициите в прилежаща инфраструктура изобщо не е познат. "Говорил съм с данъчни адвокати от Франция, Германия, Австрия... Никой не се е сблъсквал с подобно тълкуване на закона от данъчните власти до момента", коментира той. Според Тодор Тодоров, данъчен експерт в "Камбуров и съдружници", с подобен проблем се сблъскват основно инвеститорите в страни от последните две вълни на присъединяване като Румъния и Унгария, тъй като в тях все още няма утвърдени данъчни практики. От друга страна, законът (поне в България) допуска и двата типа тълкуване - и на инвеститорите, и на данъчните. Някои юристи вече имат идеи и за конкретни законови промени, които да уеднаквят правилата за ДДС при различните инвестиции. Владимир Рангелов предлага вариант, който включва и изменения в законите за държавна и общинска собственост. Той предвижда кметовете и областните управители да издават актове, с които да дават право на инвеститорите да изграждат необходимата инфраструктура като част от общата си инвестиция. С промени в Закона за ДДС пък може да се предвиди, когато инвеститорът е направил разход въз основа на такъв акт, да му се призанава право на данъчен кредит. Според юриста икономически ефект под формата на по-малко данъчни постъпления от тези промени няма да има, тъй като в момента при строителството на прилежаща инфраструктура държавата на практика събира два пъти ДДС за една и също доставка. Отделно от това голяма част от оборотите на бизнеса ще излязат от сивия сектор. Адвокат Тодор Табаков също смята, че е необходима промяна в данъчните закони. Според Асоциацията на собствениците на бизнес сгради е реалистично подобни промени да залегнат в данъчните закони за 2015 г. (текстовете за следващата година вече са в парламента). За момента обаче от финансовото министерство не гледат с ентусиазъм на подобна възможност. "Засегнатият казус е решен в българското законодателство за целите на облагането с ДДС изцяло съобразно европейските норми в тази област. В тази връзка законодателна промяна в Закона за ДДС, която да засяга данъчното третиране на безвъзмездното прехвърляне на стоки в полза на държавата и общините, когато не е уговорено обезщетение, не се предвижда", отговориха от ведомството. Оттам поясняват, че "когато при закупуването на стоките и/или получаването на услугите, инвеститорът е наясно (а това обикновено е така), че същите ще се използват за извършване на безвъзмездна доставка, то за тях той въобще не следва да претендира за право на приспадане на данъчен кредит". Да се очаква, че искането за данъчно облекчение на бизнеса ще бъде прието бързо и без съпротива, е нереалистично. Предната значима законова промяна, която отмени 10-годишното ограничение на срока за фирмените наеми, отне година и половина. Въпреки че се състоеше едва от няколко думи и бе определена от вносителя проф. Огнян Герджиков като най-кратката поправка в Закона за задълженията и договорите. Тогава инициатор бе Американската търговска камара (AmCham). Ако обаче и сега правителството държи да изпълни заявката си за подобряване на средата за бизнеса, е редно по-често да се вслушва в предложенията на тези, които плащат данъци. Не само формално и преди избори.
Източник: Капитал (01.11.2013)

Отварят първия мол в Плевен през април Първият мол в Плевен отваря врати през април 2014 г., съобщиха вчера от Forton. Търговският обект се намира близо до централната гара на града. „Това е и първият мол извън София, който отваря врати от доста време насам”, коментира Михаела Лашова от консултантската компания. Строителството на търговския център в Плевен започна по време на пика на пазара – 2007 г. Той е изграден на мястото на бившата тютюнева фабрика, която беше взривена в началото на 2007 г. Първоначалният инвеститор в проекта беше бизнесменът Аладин Харфан. Той планираше да вложи около 32 млн. евро в строителството, но инвестицията впоследствие нарасна до над 40 млн. евро. Търговският център трябваше да отвори врати през март 2011 г., но заради кризата плановете не се осъществиха. Основният наемател – Carrefour, сам поиска откриването да бъде отложено за 2012 г. Междувременно обаче заради дългове към „Райфайзенбанк България” банката наложи възбрана, а търгът за сградата се състоя през април 2013 г.
Източник: Монитор (08.11.2013)

"Панорама мол" в Плевен отваря през април 2014 г. "Панорама мол", първият съвременен търговски център в Плевен, ще отвори врати за клиенти на 12 април 2014 г. С този проект ще бъдат разкрити над 400 нови работни места в търговията на дребно в града. Молът ще предложи на потребителите възможности за пазаруване във водещи световни вериги и богат избор от стоки и услуги от среден и средновисок клас на достъпни цени. В "Панорама мол" ще бъде първият супермаркет Carrefour в Северна Централна България. На 47 хил. кв.м разгъната застроена площ и със 17 500 кв.м отдаваема търговска площ той ще представи и голям брой модни марки, които все още не присъстват в региона, кино с четири зали, кафенета и заведения за хранене. "Панорама мол" се намира на площад "Иван Миндиликов", на няколко минути пеша от основната търговска улица и на метри от основни спирки на обществения транспорт. Той е проектиран и изграден по висок стандарт, който осигурява оптимална циркулация на посетителите и видимост на търговските обекти. Има 400 паркоместа на две подземни нива и три търговски етажа с над 50 магазина. Сградата на практика е завършена. До откриването остава разпределянето, довършването и оборудването на помещенията по изисквания на наемателите. Българската консултантска фирма за имоти Forton, партньор за България и Македония на глобалната компания Cushman & Wakefield, има изключителните права да отдава под наем мола и ще го управлява след откриването му. "Това е първият търговски център в града с мащаб, който позволява навлизането на големите международни вериги. Интересът към него е силен и водещите марки няма да пропуснат възможността да влязат на пазар като Плевен. Потребителите ще получат много повече възможности за пазаруване, а градът ще се сдобие с нов център за прекарване на свободното време, срещи и развлечения", казва Росен Генев, мениджър "Търговски площи" във Forton. По данни на Forton с 97 кв. м на хиляда жители Плевен е на последно място по предлагане на търговски площи от градовете в България, в които има модерна търговия. Средно за страната тази площ е 101 кв.м. Очаква се и след завършването на "Панорама мол" Плевен да остане седми по този показател, пред Велико Търново и Пловдив, но след Бургас, Стара Загора, Варна, Русе, София и Габрово. Според последното проучване за пазара на търговски площи на Forton международните вериги продължават да се разрастват, като откриват магазини във водещите молове в София и големите градове. "Търговските вериги в момента търсят площи, които ще им дадат достъп до повече клиенти при ниски нива на конкуренция. "Панорама мол" напълно отговаря на тези изисквания, тъй като е единственият проект на пазара с такава концепция и мащаб, а в обозримо бъдеще не се очаква да има конкуренти", коментира Росен Генев. Инвеститор в "Панорама мол" е дружеството "Мол Плевен 2013" АД, собственост на Светослав Радев. Радев е съдружник в "Юнион груп" и един от основателите на Търговска банка Юнионбанк, в която през 2006 г. мажоритарен дял придобива германската финансова институция Байерише Ландесбанк чрез унгарското си поделение МКБ Банк. "Мол Плевен 2013" придоби земята и завършената сграда на публична продан през април тази година. Дружеството възложи на Forton разработването на концепцията, преговорите с наематели и оперативното управление на мола след завършването му. Придобиването и довършването на проекта се финансира със собствени средства на инвеститора и кредит от Инвестбанк.
Източник: Строителство Градът (08.11.2013)

По последни данни от пазара с откриването на плевенския мол “Панорама” през април догодина броят на съвременните търговски центрове в България ще стане 25. Осем от тях са разположени в столицата, а останалите - в по-големите български градове. Първенец по търговски площи в молове на хиляда жители, който може би скоро няма да бъде надминат, остава Бургас. На всеки хиляда бургазлии се падат по 466 квадратни метра в съвременен търговски комплекс, пише вестник "Труд". На другия полюс е Плевен с 97 квадрата, а столицата е някъде по средата. Въпреки осемте мола в София, търсенето все още не е задоволено, тъй като там се падат по 213 квадрата на всеки 1000 жители. Средното предлагане на площи в търговски центрове в България е достигнало 101 квадратни метра на хиляда души население, което е под средноевропейските 260 кв. метра. Прогнозите са, че до края на 2014 г. насищането с търговски площи ще нарасне с 19% до 119 кв. м на 1000 души. В София и в страната От мол до мол обаче има разлика. Търговските центрове в провинцията са също толкова лъскави на външен вид, както и тези в столицата. Но само на пръв поглед. Всъщност с малки изключения търговците и заведенията в тях не са същите като в столицата. Защото покупателната способност на жителите на тези градове е по-ниска, отколкото в София. В плевенския мол “Панорама” например ще отидат предимно модни марки от среден клас, които предлагат облекла и обувки на достъпни цени и които вече имат магазини и в други търговски центрове. Те се съгласяват да открият обекти и в Плевен, водени преди всичко от факта, че в радиус от 150 километра около града няма нито един съвременен търговски център. “Сега, когато плевенчани искат да осъвременят гардероба си с нещо модерно, пътуват до Русе или Велико Търново. В града в момента има само магазин на “Кенвело”, каза пред “Труд” управителят на бъдещия мол Владислав Монов. “Ако тръгнем да търсим наематели за мол в София, ще поканим примерно 100 марки, като почнем от най-скъпите и вървим към по-евтините. За мол в провинцията не можем да работим така. Там се стремим към вече утвърдили се на нашия пазар марки, към фирми, които знаят каква е обстановката у нас и към такива, които могат да са с по-достъпни цени”, разказа Росен Генев, мениджър “Търговски площи” във “Фортон” - фирмата, ангажирана да търси наематели за плевенския мол. В случая с Плевен “Фортон” започнали да търсят наематели в началото на лятото на 2013 година и вече имат сключен договор с “Карфур”, която у нас работи като верига, предлагаща предимно евтини стоки. “София и страната са две съвсем различни неща. Тук моловете все повече се специализират, докато в провинцията те трудно могат да се преборят с конкуренцията за място под слънцето”, смята и шефката на “Фортон” Михаела Лашова. Неравномерно разпределение Последните изградени в столицата търговски центрове се опитват да задоволяват различни вкусове. “Парадайз център” например набляга на развлеченията, спорта и изобщо свободното време. “България мол” пък е единственият чисто квартален търговски център за южните райони на столицата. “Сердика център” е по-тясно специализиран за продажба на облекла и обувки. “Във Варна, Русе, Стара Загора и другаде, където има по няколко мола, само един работи добре. Останалите страдат от разрастването”, смята Лашова. Според нея в момента при сегашните покупателни възможности няма нужда от 4-5 мола в окръжен град, защото от 3 само един печели. Докато София на практика може да поеме още. Отделен е въпросът какво се смята за съвременен търговски център. Според експертите за мол в българските условия може да се приеме само сграда с над 10 000 квадратни метра отдаваема площ. Въпросът обаче е да не е само с един или два работещи магазина, каквито случаи има. Единият от русенските молове например дълго време работеше само с една книжарница и една аптека. Плевенският 3 години след завършването на грубия строеж не можеше да бъде докаран до състояние да приеме наематели заради затруднения на предишния му инвеститор Аладин Хафран. Ниски приходи, ниски наеми Пряко свързани с покупателните възможности на населението и оборотите са и наемите в търговските центрове. Само за едно тримесечие - от юли до септември тази година, наемите в моловете в столицата паднаха с цели 11 на сто. В провинцията спадът за същия период е 10%, но нивото на наемите в тамошните търговски центрове и в столичните е различно. Докато в София дори след падането равнищата са около 24 евро на квадрат за площите от 100-150 квадратни метра и около 18-20 евро за по-големите, в останалите градове най-високите наеми са 16-18 евро на квадрат и намаляват за по-големите площи. Обяснението за спада в столицата е в настъпваща трета вълна от нови молове. В рамките на следващите 6 до 9 месеца в София предстои откриването на “Саут Ринг мол”, както и на нов търговски център в жк “Люлин”. В градове като Бургас, Варна, Русе и Плевен пък съвсем наскоро бяха открити молове, което също е причина за падането на наемните цени. Там обаче не се очакват нови търговски центрове или поне не скоро, защото пазарът е наситен и конкуренцията - голяма.
Източник: profit.bg (12.11.2013)

Кирил Василев, управител на "Хелиос - Метал Център" ООД: Движим се с темповете на растеж и спад в строителството Насочили сме усилията си към производство на метални структури за експорт Кирил Василев е собственик и управител на „Хелиос - Метал Център” ООД - водеща компания в областта на производството и търговията със строителни стомани. Основана е през 1990 г. като СД „Хелиос Пловдив - Василев и Сие” и вече повече от 20 години е активен участник на местния и на международни пазари. През 2006 г. вследствие на бързите темпове на развитие и стремеж към модернизация събирателнотото дружество се разделя на две независими компании, едната от които е "Хелиос - Метал център". Г-н Василев каква е вашата оценка за състоянието на сектора за производство и търговия със строителни стомани у нас? - Повече от 20 години се занимавам с доставката, производството и монтажа на метали на множество строителни обекти в България и в над 17 държави в Европа, Америка и Азия. Имало е и големи възходи, и големи сривове на пазара за това време. Купувал съм стомана за 137$/тон FOB от "Криворожеcталь" (1998 г.) и за 1300$/тон, пак от този завод, но с името Mittal steel - Кривой Pог. Само за 10 години (1998-2007 г.) цената на металите се увеличи 10 пъти, което в никакъв случай не е нормален растеж. Защото след това, през 2008 г., цената спадна до 400$/тон. В последните години тя се движи в рамките от 500 – 630$/тон в заводите производители. "Хелиос-Метал Център" като един от основните изпълнители на метални конструкции и арматурни заготовки за българските строителни компании естествено се движим с темповете на растеж и спад в строителството в последните 5 години. 2013 г. е последната от този цикъл на постоянен спад в строителството в България. За тази година ние очакваме ръст на производството и продажбите с над 30-40%. След бума на жилищното и хотелското строителство през 2007-2008 г. и след големите инфраструктурни проекти от 2011-2012 г. настоящата година се характеризира с по-балансирано разпределение между високото строителство и инфраструктурата. През 2013 г. участваме в строителството както на магистрали и жп линии, така и на много нови сгради с жилищно и хотелско предназначение. Но най-радостното е, че работим и на много индустриални обекти - нови предприятия, разширение и модернизиране на съществуващи бази. Считам, че това е пътят за излизане на икономиката ни от кризата и от дъното във всички европейски класации. По какъв начин държавата трябва да стимулира бизнеса? - Държавата е тази, която създава правилата, по които икономиката да се развива. Ако законодателната и изпълнителната власт си изпълняват функциите в интерес на цялото общество, то и бинесът ще има условия за растеж. В какви дейности и проекти е фокусирана вашата компания в момента? - В последните две години насочваме вниманието си към производството на метални структури за външни клиенти. Имаме вече изпратени такива в Мексико, САЩ, Русия, Австрия, а сега преговаряме за Германия и Бразилия. Надяваме се 2014 г. да стигнем 40% експорт на метални конструкции и да увеличим с още 30-50% обема на продукцията си. Затова е необходимо поддържане на много високо качество на квалифицирана работна ръка и технологично оборудване. Фирмата поддържа сертификати BDS EN 3834-2, EN 1090, ISO 9001:2008, ISO 14001:2004. Подновяваме основно всички стари машини в арматурното производство и в металните конструкции по процедура BG161PO003-2.1.13 "Технологична модернизация в малки и средни предприятия" по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". Какъв е бизнес планът ви за 2014 г.? - В момента работим по завършването на конструкцията на "Капитал Форт" - най-високата сграда в София. Пилоните, слагащи "короната" на сградата, са вече произведени в нашата база в Пловдив, и ще се монтират заедно с обшивката. Работим по проект на италиански инвеститор за ново предприятие за отливки за електродвигатели. Произвеждаме метални конструкции за разширение на фабрика за козметика в Пловдив. Участваме и в изграждането на нова производствена мощност в "Теси" – гр. Шумен. Произвеждаме колоните и гредите за АМ "Марица" и за жп отсечката Харманли - Свиленград. Завършихме металните доставки на арматурна заготовка и метални конструкции за "Карфур –Люлин" и очакваме да започнем киносалоните на "Арена". Вие сте основен инициатор и инвеститор в новостроящия се храм "Св. Николай Чудотворец" в Пловдив. Какви са предизвикателствата в това благородно начинание и какво още остава до финала? - През 2010 г. направихме първата копка на църквата "Св. Николай Чудотворец" в новия жк "Отдих и култура". За 3 години фирма "Хелиос – Метал център" като основен ктитор и строител успя да изпълни грубия строеж на храма, да го затвори с прозорци (дарение от "Ролпласт") и да монтира купола, произведен от метал в нашата фабрика, на 22 м височина. Обшивката с титаниево покритие се изпълнява от майстори от Украйна и Русия, които имат голям опит в този вид дейности. В момента завършваме измазването на църквата отвътре и монтаж на корнизите, за да започнем с полагането на произведения вече гранитен под от 4 вида камък. Остава да се монтира отоплителна инсталация на пода, да се постави главният олтар, полилеите и главната порта на храма. Предстои да се извърши и изолация и измазване на камбанарията и монтаж на купола й. Ще бъдат доставени 6 камбани и 2 часовника за кулата.На финала ще се направи и ограждането и благоустрояването на терена около църквата. Готови сме да приемем помощ от всеки колега строител – с умение, направа или средства, защото да строиш храм на Бога не е дело само за един човек. Добре дошъл е всеки, който иска да помогне за доброто дело. Храм, строен с любов, не може да не стане най-красивия божи дом! Дейността на компанията на територията на България се осъществява чрез търовски офиси и производствени бази в Пловдив, София, Бургас, Свищов и Гоце Делчев. Централният склад в Пловдив се разпростира на 30 000 кв.м площ, половината от която закрита, и предлага над 250 различни вида метални продукти. В продуктовото разнообразие силно присъствие имат производствата на заварени мрежи и горещо валцовани профили – шини (10/3 до 25/4), квадрати (6x6 до 12x12), L и Т профили. "Хелиос Метал център" е сред най-големите търговци на арматурно желязо и важен производител на арматурни заготовки. Приоритет за компанията е производството на метални конструкции.
Източник: Строителство Градът (09.12.2013)