Carrefour влага 12 млн. евро в още три магазина Три нови магазина на френската верига Carrefour ще отворят в България тази година. Експанзията се финансира от гръцката група Marinopoulos S.A., която държи правата върху марката за Гърция, Кипър и Балканите и оперира в нашата страна чрез дружеството "КМБ България". Плановете бяха обявени от изпълнителния директор на "КМБ България" Милош Ристич и мениджъра, отговарящ за комуникациите в Marinopoulos S.A. Аглики Мотсаку. Милош Ристич уточни, че инвестицията в новите обекти на Carrefour тази година ще е около 12 млн. евро. Не изключи при поява на добри локации да бъдат отворени и повече магазини. След повече от четири години на българския пазар под бранда Carrefour в момента оперират 21 магазина. До края на април броят им ще нарасне с още два – супермаркет в "Панорама мол" - Плевен, и хипермаркет в "Ритейл парк Пловдив". През есента "КМБ България" ще отвори и най-големия си обект за годината – хипермаркет от 7000 кв.м в търговския център Plaza West в столичния квартал "Люлин". Дружеството е съинвеститор в проекта. За момента той се очертава и като единственият нов собствен магазин за него, докато останалите два ще са под наем. Според Милош Ристич експанзията на Carrefour в страната остава с фокус върху хипермаркетите и супермаркетите. В Гърция Marinopoulos S.A. развива и мрежа от малки квартални обекти под марката Carrefour Express, като на по-късен етап има планове да влезе с нея и тук. Това обаче няма да се случи тази година, категоричен бе мениджърът. "Бюджетът ни за експанзия е ограничен и засега развиваме приоритетно мрежа от по-големи магазини, докато все още има добри локации. Следващият етап ще са инвестициите в малки обекти, но нямам яснота кога ще стане това", посочи той. По думите му в резултат от експанзията на Carrefour до момента приходите на "КМБ България" са нараствали средно с 35% годишно. Миналата година веригата откри пет нови магазина, а през 2012 г. - осем. По данни от класацията "Капитал 100" приходите на компанията за 2012 г. са били 266.4 млн. лв. при ръст от 15% спрямо година назад. Според обявените от Милош Ристич темпове на нарастване през 2013 г. те следва да са надхвърлили 300 млн. лв. Сръбският мениджър определи българския пазар на бързооборотни стоки като стабилен и по-добре работещ в сравнение с повечето балкански страни. Като проблем посочи липсата на ръст. При силната конкуренция и увеличаващия се брой магазини ефектът е преразпределяне на обороти между търговците, отчете той. Според Милош Ристич това ще доведе до консолидиране на пазара – малките независими търговци ще се обединят, а някои големи вериги ще излязат от страната. През последните години това вече се случи с магазините Plus и словенската Merсator, която оперираше в България с марката Roda. Аглики Мотсаку също подкрепи тази теза, като посочи, че в кризата същият процес тече в Гърция – много от големите чужди компании излизат от пазара, а мястото им заемат местни търговци, включително групата Marinopoulos. Част от този процес беше и излизането на Carrefour от Балканите в средата на 2012 г. Тогава Marinopoulos изкупи дела на французите в смесеното дружество и продължи да развива обектите на Carrefour с договор за франчайз. Според Аглики Мотсаку в основата на това решение е било желанието на гръцката група за по-голяма гъвкавост в решенията и операциите. В момента под френската марка работят 723 магазина в Гърция, 19 в Албания (след покупката на веригата Euromax), 17 в Кипър и 1 в Македония. До края на тази година се планира и навлизане в Сърбия с магазини в Белград и Нови сад. Експанзията ще се ръководи от "КМБ България".
Източник: Капитал (16.01.2014)

Гръцката Marinopoulos иска да развива Carrefour и в Сърбия Магазин на Carrefour ще бъде открит в сръбския град Нови Сад чрез "КМБ България", съобщи порталът SEE News, като се позова на имейл от българското дружество. В него "КМБ България" не дава повече подробности за проекта. Компанията е част от CM Balkans на гръцката група Marinopoulos, която държи правата върху Carrefour за Гърция, Кипър и Югоизточна Европа. Пред "Капитал Daily" обаче от "КМБ България" отрекоха да имат нещо общо с проект в Сърбия. Според техни представители евентуалната експанзия в държавата ще се ръководи директно от CM Balkans и няма да преминава през българското дружество. Гръцката компания не беше открита за коментар. От лятото на миналата година "КМБ България" има нов изпълнителен директор - Милош Ристич. В компанията майка той отговоря и за Сърбия и вероятно по тази причина се предполага, че експанзията в страната ще се ръководи от българската компания. На пресконференция през този месец Ристич обяви, че смята да осигури синергия между двата пазара. Ристич е бивш генерален директор на сръбската Delta Maxi, която през 2011 г. беше продадена за 932.5 млн. евро на белгийската Delhaize. Сделката включваше и българската верига "Пикадили". При управлението на предишния изпълнителен директор Кристиан Шарита "КМБ България" отговаряше за навлизането на веригата в Македония и Албания. Но впоследствие този бизнес премина под директното управление на централата в Атина. Новините за навлизането на Carrefour в Сърбия са противоречиви. През миналата година местният Delta Holding обяви, че може да отвори магазин на френската верига в своя търговски център, който строи в Белград. Повече подробности около проекта не бяха обявени. По план Delta Planet трябваше да бъде завършен до края на 2014 г. През юли 2012 г. Marinopoulos откупи дела на Carrefour в CM Balkans и вече е със 100% от акциите в дружеството. Така компанията държи правата върху Carrefour в региона под формата на франчайзинг. CM Balkans има 723 магазина в Гърция, 21 в България, 19 в Албания (където купи и местна търговска верига), 17 в Кипър и един в Скопие. Единствено в Румъния френската група е влязла директно. През тази година "КМБ България" планира отварянето на три нови обекта в страната - в софийския квартал "Люлин", Плевен и Пловдив. Инвестициите в тях са общо 12 млн. евро.
Източник: Капитал (30.01.2014)

Балонът в Русе се спука Русе се размина с националния рекорд по търговска площ в молове. Допреди 5 години инвеститори се надпреварваха с проекти за шест мола с обща площ 123 000 кв. м, но кризата ги препъна. От откритите 3 търговско-развлекателни комплекса единият вече агонизира, а останалите постоянно търсят наематели. Русенската фирма “Магик” бeше първа, като превърна бившето кино “Роял” в “Роял сити център” с 8500 кв. м на пет етажа и сутерен. Оборотни за търговците са първият етаж и кафетерията с ресторант. Макар че комплексът обра търговците от централната улица, останалите етажи са полупразни и обявените наеми се предоговарят. Транспарант “Продава се” краси фасадата на “Дунав мол” край ГКПП-Дунав мост. Завършеният комплекс трябваше да зарадва русенци в края на 2009 г., но още пустее. Основният инвеститор - австрийската “Хипо-Алпе-Адрия лизинг”, финансира проекта с над 15 млн. евро, но фалира и засега никой не се интересува от сделка. “Мол Русе” дръпна напред с десетте киносалона на “Синема сити” и супермаркета “Карфур”. Най-големият мол в региона с 40 хил. кв. м площ и над 1200 паркоместа е най-посещаваното място през уикенда. Наетите площи надхвърлят 70%, но търговците се оплакват от нисък оборот. Наемите са между 5 и 15 евро на квадрат и се договарят в зависимост от оборота. “Мега Мол Русе” беше открит в края на 2010 г., като инвестицията в него надхвърли 32 млн. евро. Доскоро той привличаше клиенти като център на атракции с боулинг зала, картинг писта и културни събития. След като веригата “Пикадили” се изнесе, комплексът живна със супермаркета “Дунавски хали” и китайския магазин “Чайна сити” върху 1600 кв. м. Постепенно обаче наемателите намаляха и сега коридорите пустеят. Опасността от фалит надвисна, след като лондонският клон на Банка Пиреос поиска от окръжния съд в Русе да открие процедура по несъстоятелност срещу “Мега Мол Русе” АД. От дружеството преговарят искът да се прекрати, защото активите надхвърлят пасивите му. Справка в Търговския регистър сочи, че собствеността е купена от офшорни компании. “Два мола в Русе са много”, категорични са инвеститори. Проектът “Гранд плаза” спря преди 4 години на кота 0, защото банките отказаха да финансират търговски комплекси. От проекта ще бъде завършена само многофункционалната спортна зала, и то с 9 млн. лв. държавна субсидия. “Галерия” също замрази проекта си, за който напомня изкопаният трап на терена на съборения завод “Петър Караминчев”.
Източник: Труд (24.02.2014)

Мол-екскурзии до Стара Загора За да си осигури клиенти, един от старозагорските молове пусна безплатни автобуси до съседни градове. Всеки уикенд гражданите на Казанлък и Хасково могат да пътуват до търговския център без да плащат и стотинка. Т.нар. уикенд турове се рекламират като социална инициатива. Всяка събота и неделя автобусите тръгват два пъти дневно, а привечер връщат клиентите в родните градове. През лятото дори бяха организирани курсове и до Раднево, Гълъбово и Димитровград. За мол-екскурзиантите се предлагаше и безплатен обяд или вечеря при покупка над определена стойност, от който и да е магазин в търговския център. В момента “Парк мол” и мол “Галерия” се борят за клиенти. Инвеститор в първия е “Александра Груп”, който вложи 25 млн. евро. Управлението е поверено на международната компания Colliers International-България. “Галерия” е по-новият мол в Стара Загора. Той е изграден и се управлява от GTC (Globe Trade Centre). Конкурентите им от “Парк мол” имаха трудности с напуснали търговски марки, но свободните площи вече са заети от водещи турски марки, китайски магазин за дрехи и домашни потреби и азиатски ресторант. Още се бави завършването на “Сити мол” в Стара Загора. Сградата е готова, но в нея засега функционира само магазин на “Карфур”. В плановете на инвеститорите е новият център да отвори врати тази година.
Източник: Труд (24.02.2014)

H&M се разширява и към Плевен Международната модна верига H&M (Hennes & Mauritz) отваря тази пролет свой магазин и в Плевен, съобщиха от консултантската компания Forton. Дружеството отдава под наем площите в местния "Панорама мол", където веригата за облекла влиза. Тя ще отвори там магазин с площ 2200 кв.м, в който ще предложи пълния си асортимент от облекла и аксесоари. Плевен е шестият град, в който H&M влиза. Компанията е сред най-бързо разрастващите се модни вериги в страната и вече има магазини в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Търговският център в Плевен, в който марката влиза - "Панорама мол", ще е най-големият в града с отдаваема площ 17 500 кв.м. Става въпрос за бившия Mall Pleven, който няколко години стоя завършен, но неотворил, докато миналата пролет не бе продаден от частен съдебен изпълнител. Купувачът "Фраймонд България" поднови работата по проекта и тази година през април предстои отваряне. По данни на Forton заетостта на мола вече надхвърли 70%. Сред новите наематели са също магазините за обувки Deichmann на 370 кв.м и за мода Kenvelo. Сред ключовите наематели в мола са също Carrefour, кино "Арена", магазините за играчки "Хиполенд", Sport Vision, ресторант "Майстор Миро", дрогериите dm и др. "Развитието около "Панорама мол" показва пътя за възстановяването на качествените проекти, които пострадаха след 2008 г. Това е моделът, по който ще продължат инвестициите в търговски центрове в България", каза изпълнителният директор на Forton Михаела Лашова. Според компанията на пазара в момента има между 6 и 9 проекта, които биха могли да преодолеят затрудненията, ако бъдат подкрепени от настоящите им кредитори и нов инвеститор. Кръгът на инвестициите с потенциал е дори още по-широк, ако се добавят търговските центрове с по-малки размери, разположени в центровете на градове с под 100 хиляди жители. Според Росен Генев, мениджър "Търговски площи" във Forton, за да бъдат преструктурирани успешно някои търговски центрове, са необходими няколко условия: финансиране, отлично местоположение и готовност от страна на кредитора и инвеститора да работят при настоящите пазарни наеми. "Големите вериги очакват наеми, определяни от действителните обороти, и висока обща заетост на мола. Част от търговските центрове са в параграф 22, тъй като имат нужда от наематели, за да повишат заетостта си, но не могат да ги привлекат, ако вече нямат достатъчно заети площи", посочи той. Друга част от проектите имат нужда от финансиране, за да преодолеят структурни недостатъци като неефективни разпределения или за довършване на отделните магазини по изискванията на наемателите.
Източник: Капитал (24.02.2014)

Сградата на "Панорама мол" в Плевен получи разрешение за ползване градата на "Панорама мол" в Плевен получи разрешение за ползване на 20 февруари, след като повече от седмица продължи работата си държавната приемателната комисия, назначена за въвеждането на обекта в редовна експлоатация, каза Борислав Паскалев, проект мениджър на обекта. Така очакваният от плевенчани търговски център "Панорама мол" с разгъната застроена площ 47 хил. кв.м, с близо 17 500 кв.м отдаваема площ и 400 паркоместа на две подземни нива, беше рестартиран с обновена концепция във втората половина на миналата година след придобиването му на публична продан от дружеството "Мол Плевен 2013". Проектът имаше предимството, че сградата е завършена, планирана и проектирана за мол. Довършителните строителни работи по сградата реализира "Юнг проект" - София, под надзора на софийската фирма "Нормис". Към момента наемателите изпълняват довършителни работи, оборудват и зареждат помещенията си. Първият магазин на международната модна верига H&M Hennes & Mauritz AB (H&M) в Северна България ще е в "Панорама мол" в Плевен. На площ над 2200 кв.м веригата ще предложи пълния си асортимент на жителите и гостите на града, информираха от Forton, ексклузивен консултант по отдаването под наем и управлението на проекта. "Панорама мол" показва пътя за възстановяването на качествените проекти, които пострадаха след 2008 г. Това е моделът, по който ще продължат инвестициите в търговски центрове в България", каза Михаела Лашова, изпълнителен директор на Forton. Заетостта на мола надхвърли 70% два месеца преди откриването на 12 април. Към него се присъединиха още магазините за обувки Deichmann на 370 кв.м и за мода - Kenvelo. "Панорама мол" показва, че има стабилно търсене за нови локации от страна на международните вериги магазини", коментира Росен Генев, мениджър "Търговски площи" във Forton. "С привличането на H&M приключихме съществен етап от отдаването на търговския център под наем. Вече сме осигурили ключовите наематели във всички основни категории – супермаркет, кино, мода", коментира Росен Генев. "Постигнахме и по-важната си цел – да осигурим на града разнообразие от световни марки на достъпни цени, с което поставихме проекта на стабилна основа." Основни наематели са още Carrefour, кино "Арена", "Хиполенд", "Зора", Sport Vision, ресторанти "Майстор Миро" и McDonalds, дрогерия dm, аптека Subra. "Проекти с правилни размери, качество и съобразени с възможностите на пазара наемни нива могат да постигнат успех. "Панорама мол" има всички характеристики, за да се превърне във водещата шопинг дестинация в Северна Централна България", коментира още Росен Генев.
Източник: Строителство Градът (04.03.2014)

На 17ти април 2014 г. Карфур - втората по големина търговска верига в света, отваря хипермаркет в Ритейл Парк Пловдив, като това ще бъде третият магазин на веригата в града. Магазинът на Карфур в Ритейл Парк Пловдив ще бъде разположен на площ от над 4000 кв. м. и ще предлага над 50 000 хранителни и нехранителни стоки, включително дрогерия, козметични продукти, стоки за домакинството, стоки от типа "направи ??си сам", както и техника. Ритейл Парк Пловдив е разположен на булевард "Менделеев" 2Б ("Асеновградско шосе") и е единственият международен формат на търговски парк в България. Над 2,4 милиона души годишно посещават търговския парк, което го превръща в една от най-добре представящите се търговски дестинации в страната. Карфур е в България от 5 години, като за това време вече има 21 обекта - хипермаркети и супермаркети, и продължава да се разраства. Веригата залага на богат асортимент от качествени стоки на достъпни цени и се отличава с персонално отношение към клиентите и маркетингова политика в партньорство с българските производители.
Източник: Фирмена информация (11.04.2014)

Пазарът се насити с търговски центрове Модата да се инвестира в молове отшумява. В столицата тази година ще отворят врати три нови търговски центъра, а в провинцията един - откритият в събота в Плевен “Панорама мол”. С това модерните търговски центрове в страната стават 28 на брой, от които седем са в София. Нови проекти не се задават, а дали съществуващите търговски центрове са достатъчни, е въпрос, на който експертите нямат единен отговор. Не е еднозначен и отговорът на въпроса до какви процеси в търговията са довели моловете. Според Росен Генев, мениджър “Търговски площи” в консултантската компания “Фортон”, в столицата покупателната способност на населението позволява още няколко търговски центъра. За доказателство той сочи последния анализ на “Кушман енд Уейкфийлд”, който отрежда на България едва 30-о място от общо 34 европейски държави по търговски площи на всеки 1000 жители. У нас се падат 101 квадратни метра в съвременни търговски центрове на 1000 жители, докато средноевропейското ниво е 265 квадрата. Любопитното е, че тъкмо според мениджърите на новооткриващи се молове в столицата има предостатъчно такива обекти. Марина Васева, мениджър на откриващия се тази есен “Мега Мол София”, твърди, че търговските площи са достатъчни към днешна дата. “Още повече, че не всички молове са 100% заети и определено се върви към пренасищане на пазара”, смята тя. Стефан Косев, шеф на Regent's Property Advisors и мениджър на “Парадайс център”, който отвори врати миналата година, смята, че има място за още търговски площи, но по-различни. “Просто те ще са малки, квартален тип. И вероятно преобладаващата част от наемателите им ще предлагат по-скоро услуги, отколкото мода”, е мнението на Косев. Кои са новите От четирите нови мола тази година два от проектите са започнати преди кризата и временно замразени впоследствие. Такъв е “Мега Мол София” (24 000 кв. м), който бе започнат още през 2007 г. Намира се в столичния жк “Люлин”, близо до метростанция “Западен парк”. Такъв е и “Панорама Мол Плевен” (47 000 квадрата), започнат в центъра на Плевен преди 7 години, който финансиращата Райфайзенбанк България придоби и препродаде миналата година на българска фирма. Третият - “Плаза Уест” (37 750 квадрата), бе започнат през 2012 г. Той се намира до Западната дъга на софийския Околовръстен път, срещу магазина на “Баумакс”, и също отваря наесен. Безспорно най-значимият проект сред четирите е “София Ринг мол” (70 000 квадрата), който ще отвори врати след 5 месеца. Той е на гръцките “Фурлис Груп” и “Данаос Груп” и на практика е част от бъдещ комплекс, в който влиза и разположеният в съседство първи за България магазин на “Икеа”, инвестиция на същите фирми. По думите на търговския директор Сотирис Янакудакис идеята за комплекса в България е изпробвана в Солун, на 12 километра от центъра на града. Там също първо е издигнат магазин “Икеа”, а 5-6 години по-късно и търговският център “Космос”. Българският вариант е допълнен с две жилищни зони с общо 4500 жилища. “В мола ще премахнем усещането за казино - ще има огромни пространства, покрити със стъкло, с гледки към планината, с голям атриум по средата. Външната зона ще е амфитеатрална, със зелени площи. Ще има и зона със заведения, част от която е на открито откъм планината”, разказва Янакудакис. Въпреки достойнствата на проекта обаче, търговският директор признава, че се е наложило да се преработва в крачка. “Беше готов още преди кризата и първоначално предвиждаше на нулевото ниво да има много модни брандове. Междувременно в София бе пуснат “Парадайс”, в който основният акцент е върху развлеченията и това наложи да заменим помещенията. Така върху 5500 квадрата разполагаме Funtasy Ring Park, където ще има целогодишна ледена пързалка, боулинг, симулатори, блъскащи колички и много други”, обясни Янакудакис. Търсят се платежоспособни посетители Инвеститорите в последните молове вече осъзнават, че само наличието на модни магазини, каквито и да са те, не са в състояние да привлекат достатъчно посетители. Това налага новите проекти да се ориентират към микс от наематели, които далеч не са само от света на модата. В “София Ринг мол” например, освен на увеселителния комплекс, се разчита и на 3-етажен “магазин в магазина” - обект на гръцката верига за бързооборотни стоки “Нотос”, която стъпва за първи път в България. В люлинския “Плаза Уест” ще бъде разположен най-големият за момента у нас обект на търговската верига “Карфур” - 9000 квадрата. “София Ринг мол” разчита и на синергията, породена от световноизвестната марка “Икеа” в съседство. Остава обаче открит въпросът дали привлечените по всякакви начини посетители ще си излязат с покупка и на каква стойност. “След като тази година се откриват 4 нови проекта, значи инвеститорите в търговски центрове гледат положително на пазара. Все пак те контактуват с търговските вериги, които със сигурност са си направили сметката”, каза Таня Косева-Бошова, изпълнителен директор на “Плаза Уест”. Тя обърна внимание на факта, че напоследък все повече световни или европейски модни марки предпочитат да работят директно на българския пазар. На по-ранен етап от навлизането си у нас, когато все още не са били уверени в успеха си, те са предпочитали да ползват франчайзингови партньори. Такъв например е случаят с испанската “Манго”. Преди година и половина компанията затвори магазина си на бул. “Витошка”, който беше собственост на български партньор, но сега открива свой собствен обект в “София Ринг мол”. Макар и да са оптимисти, на инвеститорите в търговски центрове не им е леко. Защото и търговците, особено в новите проекти, предявяват претенции. “Много често напоследък, когато сключваме договори, търговците настояват стойността на наема да се формира от оборота, който биха имали в мола”, даде пример Мариана Васева от “Мега Мол София”. Нейното заключение е, че в момента доминиращата сила на пазара са търговците и те диктуват условията, а не инвеститорите. Росен Генев (“Фортон”) пък смята, че увеличението на търговските площи в молове с 30% тази и следващата година със сигурност ще редуцират наемите. По последни данни от пазара това редуциране все още не е започнало. Средният месечен наем на магазин до 100 квадрата в софийските молове държи цена около 30 евро на квадрат, а за по-големите помещения - до 24 евро. В провинцията най-високите наеми са от порядъка на 18-20 евро/кв. м.
Източник: profit.bg (14.04.2014)

Продават "Пикадили" отново Pазмествания на българския пазар за търговия на дребно се очакват до края на годината. В момента се водят преговори между “Карфур” и “Пикадили”, научи “24 часа”. Целта е френската верига, която е представена у нас чрез гръцката “Маринопулос груп”, да придобие българските магазини, които наскоро станаха собственост на “АП Март” на бизнесмените Ангел Ангелов и Петър Дудоленски. На въпрос дали “Карфур” купува “Пикадили” Ангел Ангелов първоначално реагира: “Няма такова нещо, когато има, всички ще разберат”. После обаче уточни, че не казва, че не се преговаря, но няма постигнати договорки и готовност, която да се обяви като факт. Към момента “Пикадили” притежава 31 супермаркета в 8 града и 22 по-малки магазина “Пикадили дейли” в София и Варна. Всъщност евентуалното придобиване на “Пикадили” от “Карфур” не се приема изненадващо в бранша. Мениджър на голяма мултинационална верига коментира, че това е нещо очаквано. Топлата връзка между “Карфур” и “Пикадили” е сегашният оперативен директор на френската верига за България Милош Ристич. Той е бивш ръководител на сръбската “Делта макси”, която беше собственик на “Пикадили”, преди да бъде придобита от белгийската “Делез”. Дори преди година тръгна слух, че “Делез” е потенциален купувач на бизнеса на “Карфур” в България, но той беше отречен от компанията. В началото на 2014 г. белгийците обявиха, че се изтеглят от българския пазар. След назначаването на Ристич в “Карфур” пък той каза, че компанията ще инвестира 12 млн. евро през тази година за разширяване на дейноста си с 3 нови магазина. В момента “Карфур” има 10 хипермаркета у нас и 12 супермаркета в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Банско и Плевен. Експанзията била довела до 35% среден ръст на приходите годишно. Самият Милош Ристич преди време обясни, че очаква консолидиране на пазара в България чрез обединение на търговци, както и излизане на някои големи вериги. Всъщност преди белгийската “Делез” това се случи и с магазините “Плюс”, както и със словенската “Меркатор”, която имаше в България хипермаркет “Рода”. От половин година вървят слухове и за продажбата на “Билла” в България, която е собственост на мултинационалния концерн “РЕВЕ груп”. Дори се твърди, че има назначен консултант за сделката. Още повече че през юли РЕВЕ обяви, че се разделя с бизнеса си в Италия, където продаде 53 магазина на “Карфур”. Преди няколко дни пък се е стигнало до споразумение за продажбата и на още 50 магазина “Билла” в Италия на местната верига “Конад”. “Изненадан съм, не знам за такова нещо”. По този начин пък отговори на въпроса продават ли се магазините “Билла” изпълнителният директор на веригата за България Николай Петров. И уточни, че ситуацията у нас не е като в Италия. Там “Билла” била на непрекъсната загуба. В България, въпреки че няколко години също веригата отчита загуби, през 2014 г. щяла да излезе на положителен финансов резултат Освен това тази година се отваряли 6 нови магазина, а плановете за 2015 г. са за още 8. “Кой прави експанзия, ако ще се изтегля от България”, попита Петров. В момента “Билла” разполага с 87 магазина, от които 26 са в София. В бранша твърдят и, че собственикът на “Билла” концернът РЕВЕ, от няколко години се опитва безуспешно да продаде другата си верига у нас - дискаунтъра “Пени маркет”. До сделка обаче все още не можело да се стигне. Колко е делът на отделните вериги на пазара у нас е трудно да се определи. Данните за оборотите и печалбите са търговска тайна. По пазарни проучвания лидер с най-голям дял е “Кауфланд”, следван от “Метро”, “Билла”, “Лидл”. Общият оборот се изчислява на 5-6 млрд. лв. годишно. Продажбите на храни с ръст от 5,2% за година Tърговията на дребно с храни, напитки и цигари расте въпреки кризата. Увеличението през юли спрямо същия месец на миналата година е с 5,2 на сто, показват последните данни на Националния статистически институт. Ръст от 0,6 процента има и през юли в сравнение с юни. Данните на статистиката показват, че всъщност продажбите на храни растат с по-бързи темпове, отколкото на останалите стоки у нас. Като цяло търговията на дребно, изчислена от календарно изгладени данни, се увеличава с 4 на сто през юли спрямо същия месец на 2013 г. Оборотът расте най-много при поръчките по телефона, пощата или интернет - с 22 на сто. Спад обаче е регистриран в търговията с битова техника, мебели и други стоки за бита.
Източник: 24 часа (18.09.2014)

Сливат “Карфур” и “Пикадили” Собствениците на веригите супермаркети "Карфур" и "Пикадили" обединяват дейността си в търговията на дребно в България. Това се посочва в съвместно съобщение на двете компании. Очаква се споразумението им да получи одобрение от Комисията за защита на конкуренцията. "Карфур" е притежание на "КМБ България", а "Пикадили" бе придобита от "АП Март", свързана с производителя на пилешко месо "Градус". Това стана през първата половина на годината. Сега двете компании ще участват поравно в нов джойнт венчър, чийто капитал ще бъде увеличен с по 50% през тази и през следващата година. Целта е да се подкрепи и стабилизира бизнесът и да се подобрят условията за плащане към доставчиците, се посочва в съобщението. Новата компания ще има мрежа от 75 магазина в България с общ оборот от 452 млн. лв. за 2013 г. и над 3000 служители. Начело на новата структура като регионален мениджър ще застане Жером Лубер, настоящ изпълнителен директор на "Маринопулос Груп", която държи правата на марката "Карфур". Лубер има дълъг опит в търговията на дребно. Той е бил управляващ директор на "Карфур Гърция" в периода 2004-2008 година и генерален мениджър за всички предприятия в групата "Маринопулос", чийто бизнес се изчислява за повече от 2.5 млрд. евро в Гърция, България, Албания, Скопие и Кипър. На местно ниво структурата ще бъде управлявана съвместно от досегашните изпълнителни директори - Милош Ристич от "КМБ България" и Таня Косева-Бошова от "Пикадили". Стратегията на новата структура ще бъде насочена към разширяване на мрежата от магазини.
Източник: Стандарт (11.11.2014)