Софийският градски съд на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промени по ф.д. № 3560/92 на 5 състав за дружество с ограничена отговорност "Бромак" - ООД (обявление № 10375, ДВ, бр. 1/92): заличава като съдружници Максим Жеков Димов и Красимир Павлов Илиев; вписва като съдружник "Макхолд - ООД" (холдинг).
Източник: Държавен вестник (21.09.1993)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промени по ф.д. № 3560/92 на 5 състав за дружество с ограничена отговорност "Бромак" ООД (обявление № 10375, ДВ, бр. 1/92): изменя предмета на дейност, както следва: сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали, покупка и продажба на ценни книжа (сделки с ценни книжа), комисионни и посреднически сделки по управлението на фондове за инвестиране на капитал и подпомагане придобиването на дялове от вътрешни и международни инвестиционни фондове.
Източник: Държавен вестник (01.04.1994)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 2850, т. 68, р. 1, стр. 38, по ф.д. № 3560/92 на 5 състав промени за "Бромак" - ООД: приема за съдружник "Еспал" - ЕООД; вписва увеличение на капитала на 68 000 лв.
Източник: Държавен вестник (03.05.1996)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 2850, т. 68, р. I, стр. 38, по ф.д. № 3560/92 на 5 състав промяна за "Бромак" - ООД: вписва увеличение на капитала от 68 000 лв. на 1 020 000 лв. 68839
Източник: Държавен вестник (02.09.1997)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 2850, т. 68, р. I, стр. 38, по ф.д. № 3560/92 на 5 състав промяна за "Бромак" - ООД: приема за съдружник Красимир Павлов Илиев. 68840
Източник: Държавен вестник (02.09.1997)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 2850, т. 68, р. I, стр. 38, по ф.д. № 3560/92 на 5 състав промяна за "Бромак" - ООД: вписва нов предмет на дейност-"сделки с чуждестранни средства за плащане (без сделки с благородни метали) в брой и по сметка, както и посреднически сделки с ценни книжа по чл. 1, ал. 2 ЗБКД". 68841
Източник: Държавен вестник (02.09.1997)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 2850, т. 68, р. 1, стр. 38, по ф.д. № 3560/92 на 5 състав помени за "Бромак" - ООД: заличава управителя Цветан Радоев Василев; вписва за управител Иван Драгнев Стойков. 75161
Източник: Държавен вестник (17.09.1997)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 2850, т. 68, р. I, стр. 38, по ф.д. № 3560/92 на 5 състав промяна за "Бромак" - ООД: вписва освобождаването като съдружник на "Макхолд" - ЕООД. 2030
Източник: Държавен вестник (24.09.1997)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 2850, т. 68, р. I, стр. 38, по ф.д. № 3560/92 на 5 състав промяна за "Бромак" - ООД: заличава съдружника "Еспал" - ЕООД.
Източник: Държавен вестник (05.05.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира по ф.д. № 3560/92 промени за "Бромак" - ООД: заличава съдружника Цветан Радоев Василев; вписва за съдружник Тота Христова Василева. 103841
Източник: Държавен вестник (09.06.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира по ф.д. № 3560/92 промени за "Бромак" - ООД: заличава в предмета на дейност "както и посреднически сделки с ценни книжа по чл. 1, ал. 2 от Закона за банките и кредитното дело". 26536
Източник: Държавен вестник (02.09.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 14027/98 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Финтур 98" - ООД, със седалище и адрес на управление София, район "Лозенец", ул. Калиакра 19А, с предмет на дейност: изготвяне, финансиране и реализиране на инвестиционни проекти в областта на туризма и промишлеността, вътрешно- и външнотърговска дейност, търговско представителство, посредничество и агентство на български и чуждестранни фирми и физически лица в страната и в чужбина, хотелиерство и ресторантьорство, екскурзии, производство и реализация на селскостопански и промишлени стоки, вътрешен и международен туризъм, рекламна, импресарска, издателска, преводаческа, лизингова и инженерингова дейност, информационно обслужване, строителна и ремонтна дейност, всякаква друга дейност, незабранена със закон. Дружеството е с капитал 5 000 000 лв., с неограничен срок, със съдружници Руен Веселинов Панчев, Величко Иванов Сянков и "Бромак" - ООД, и се управлява и представлява от Руен Веселинов Панчев.
Източник: Държавен вестник (29.12.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира по ф.д. № 3560/92 промени за "Бромак" - ООД: увеличава капитала от 1 020 000 лв. на 5 100 000 лв.; вписва ново седалище и адрес на управление - София, район "Средец", бул. Васил Левски 45. 7076
Източник: Държавен вестник (05.03.1999)

Корпоративна банка ще извърши значителни промени в акционерната си структура, като в нея влязат нови физически и юридически лица, съобщи председателят на управителния съвет и изпълнителен директор Цветан Василев. Досега 99.9% от акциите й бяха собственост на десет свързани помежду си офшорни фирми. Предвижда се американецът Джеймс Винсънт Хауи да придобие като физическо лице 33.34% дял, като изкупи цялата нова емисия акции, с която ще бъде увеличен капиталът на банката на провеждащото се днес общо събрание. На него се очаква акционерите да гласуват капиталът да нарасне от 10 млн. лв. на 15 млн. лв. В дневния ред на акционерното събрание е записано, че увеличението на капитала ще стане по чл. 193 от Търговския закон, което означава, че ще бъде извършено с непарична вноска. Цветан Василев отказа да коментира какъв ще е апортът на Хауи, за да придобие една трета от Корпоративна банка. Единствен проблем пред тези планове може да възникне, ако управление "Банков надзор" към БНБ не издаде разрешение Хауи да придобие искания дял. До вчера това още не бе станало, въпреки че необходимите за това документи бяха депозирани в надзора още през април. По информация на изпълнителния директор на Корпоративна банка сред акционерите вече ще са "Бромак" и "Тръст контрол" с по 9.99%. "Оставащите над 46% ще останат собственост на офшорни компании, но те ще са адекватни на изискванията на БНБ", обеща Василев. Това може да стане, като за една или две от сегашните офшорки се поиска специално разрешение от централната банка, а участието на останалите да се сведе до 2.99%. Така формално ще бъдат изпълнени изискванията на закона, според който акционерите с 3% или повече акционерно участие да дават подробна информация за себе си в едномесечен срок.
Източник: Дневник (14.06.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ и § 5 ЗДЛ вписва промени по ф. д. № 28827/93 за "Бромак Трейд" - ЕООД: заличава като едноличен собственик на капитала "Бромак" - ООД; вписва като едноличен собственик на капитала Здравко Живков Босаков; заличава като управител Иван Драгнев Стойков; деноминира капитала от 5 000 000 лв. на 5000 лв.; вписва промяна на наименованието: "Кен Трейд" - ЕООД; дружеството ще се управлява и представлява от Здравко Живков Босаков.
Източник: Държавен вестник (23.08.2002)

До 11 април финансовата къща "Бромак" ще поиска от БНБ разрешение да придобие 30% от капитала на Корпоративна банка, съобщи изпълнителният директор на кредитната институция Цветан Василев. Той е и едноличен собственик на финансовата къща. Според Василев "Бромак" ще изкупи всички дялове на офшорните дружества, контролиращи в момента капитала на Корпоративна банка. Преди близо четири години през май 1999-а, десет фирми придобиха по 9.999% от Корпоративна банка, като платиха за тях общо 12.83 млн. лева. Става дума за регистрираните в Лондон "Рендар Лимитед" и "Абът Лимитед", германската "Бози Ханделс", базираната в Ню Йорк "Шенън Интернешънъл" - и учредените в различни офшорни зони "Уимонд Трейдинг Корп", "Айрис Континентал Лимитед", "Уернъл Инвест енд Трейд Лимитед", "Леонард Инвест енд Трейд Лимитед", "Драко Холдингс Лимитед" и "Мибо". През есента на 2002 г. започнаха първите трансформации в капитала. "Бромак" и "Тръст контрола", която е собственост на адвокатите Гроздан Добрев, Владимир Кинкин и Румен Люцканов, изкупиха акциите на "Уимонд Трейдинг Корп" и "Уернъл Инвест енд Трейд Лимитед". "Бози Ханделс" продаде ценните си книжа на германската "Стъди Трейд", а швейцарската "Съксес Инвест" изкупи дела на "Шенън Интернешънъл". Английската "Рендар Лимитед" пък прехвърли акционерното си участие на лондонската фирма - "Глейдкрос Констръкшън". Сред новите акционери се наредиха и ирландската "И Еф Ви Юропиън Файненшъл Венчърс" и учредената на Вирджинските острови "И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс". При увеличението на капитала на банката от 10 млн. на 14 млн. лв. през декември 2002-ра настъпи ново преразпределение на акциите. Вноската от 4 млн. лв. бе направена от Джеймс Хауи, който апортира в капитала на Корпоративна банка сградата на площад "Гарибалди" в София, в която се намира централата й. След тази операция Хауи бе регистриран в акционерната книга на кредитната институция като собственик на 28.6% от ценните й книжа. Дяловете на останалите акционери в капитала на банката намаляват от 9.999% на 7.1 процента. С толкова разполагат българските дружества "Бромак" и "Тръст Контрола", лондонските "Абът Лимитед" и "Глейдкрос Констракшън", германската "Стъди Трейд" и швейцарската "Съсекс Инвест". По 7.1% от капитала на Корпоративна банка владеят и офшорките "Айрис Континетал Лимитед", "Драко Холдингс", "Леонард Инвест енд Трейд Корпорейшън и "И Еф Ви Юропиън Файненшъл Венчърс". А "И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс" е собственик на една-единствена акция. През седмицата стана известно, че "Бромак" има намерение да изкупи дяловете на офшорките в капитала на Корпоративна банка. Независимо от предстоящото преструктуриране на капитала на Корпоративна банка, БНБ ще бъде информирана кои са собствениците на офшорките, притежаващи в момента пакети от акциите на търговската банка. В Централната банка са пристигнали отговори на писмата, с които в началото на март управление "Банков надзор" поиска от офшорните акционери на Корпоративна банка да й предоставят информация както за лицата, които са техни собственици, така и за финансовите им резултати. Представители на ръководеното от Емилия Миланова управление на БНБ заявиха, че ще изчакат да получат данни за офшорните акционери на всички банки, след което ще изготвят подробен доклад, от който ще стане ясно кой кой е във финансовокредитния сектор.
Източник: Банкеръ (07.04.2003)

Учредената през 2002 г. фирма "Вивес" АД е придобила 10% от капитала на "Енергоремонт холдинг", както и съответно 34% и 25% от дъщерните му дружества в Русе и Бобовдол, съобщи фондовата борса. Акциите бяха закупени на приватизационния сегмент на борсата на 29 април с посредничеството на Корпоративна банка. Собственици на по 50% от капитала на "Вивес", който е на стойност 50 хил. лв., са Венета Николова и Милан Горничев, които са и членове на съвета на директорите му. По интересното е, че адресът и телефонът, на които е регистрирано дружеството, са на инвестиционния посредник "Фина С", който е свързан с Корпоративна банка. Така че със сигурност "Вивес" също е в орбитата на банката.
Източник: Дневник (16.05.2003)

Финансовата къща "Бромак" е поискала от БНБ разрешение да придобие 27% от капитала на Корпоративна банка, съобщи изпълнителният директор на кредитната институция Цветан Василев, който е и едноличен собственик на финансовата къща. Той заяви, че все още не е договорено дяловете на кои досегашни акционери ще придобие финансовата къща. Твърди се, че целта на тази операция е Корпоративна банка да се раздели с всички офшорни дружества, които през май 1999-а изкупиха акциите й от БУЛБАНК, плащайки за придобивката си 12.83 млн. лева. Финансисти коментират, че "Бромак" има намерение да изкупи дяловете на офшорките "Айрис Континентал Лимитед", "Драко Холдингс", "Леонард Инвест енд Трейд Корпорейшън, "И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс" и "И Еф Ви Юропиън Файненшъл Венчърс". След осъществяването на тази сделка финансовата къща на Цветан Василев (в момента тя притежава малко над 7% от капитала на кредитната институция) ще стане най-големият акционер на Корпоративна банка. На второ място ще се нареди Джеймс Винсънт Хауи, който в края на 2002-а получи от БНБ правото да притежава 28% от капитала на Корпоративна банка. При това на Хауи бе разрешено да придобие акциите си, като апортира в капитала на банката сградата на площад "Гарибалди" в София, където се помещава централата й. Българската фирма "Тръст контрола", която е собственост на адвокатите Гроздан Добрев, Владимир Кинкин и Румен Люцканов (заместник-председател на надзорния съвет на банката), ще запази 7.1% от капитала на Корпоративна банка. Председателят на надзорниците Николай Велков притежава под 1% от акциите й. По 7.1% от тях ще запазят германската фирма "Стъди Трейд" и швейцарската "Съксес Инвест".
Източник: Банкеръ (02.06.2003)

Цветан Василев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор Корпоративна банка, пред в."БАНКЕРЪ" Г-н Василев, заявихте преди време, че финансовата къща "Бромак", на която сте едноличен собственик, иска разрешение от БНБ да придобие 27% от Корпоративна банка. Дяловете на кои от сегашните акционери ще изкупите? - "Бромак" има предварителен договор за покупката на 17% от капитала на банката, които в момента са собственост на три компании - "И Ер Ди Интернешънъл Файненшъл Венчърс", "Глен Крос Констракшънс Лимитид" и "Абот Лимитид". Днес "Бромак" притежава близо 10% от Корпоративна банка и ако получи разрешение за още 17%, ще бъде собственик на около 27% от акциите й. Вярно ли е, че на общото събрание на 30 юни ще напуснете управителния съвет на банката и ще бъдете избран в надзорния й съвет? - Голямата ни натовареност с оперативна работа не позволява на мен и на другия изпълнителен директор Янко Иванов да се концентрираме върху изработването на стратегията за развитие на Корпоративна банка. Затова решихме да излезем от управителния й съвет и вече като членове на надзора да се занимаваме с формирането на политиката й. В същото време ще контролираме отблизо работата на новите мениджъри - Орлин Русев и Илиан Зафиров, които сега са прокуристи, но на 23 юни получиха от БНБ сертификати за изпълнителни директори. Изпълнителната директорка на застрахователно дружество "Виктория" Жанета Джамбазка обяви в началото на май тази година, че предстои размяна на акции с Корпоративна банка. Така банката щяла да стане собственик на близо 10% от дружеството, а то - на 10% от нейния капитал... - Ще отговоря обстойно на този въпрос, когато има сделка. Засега мога само да кажа, че "Виктория" е поискала от Комисията по финансов надзор разрешение да стане собственик на 10% от капитала на Корпоративна банка, докато кредитната институция все още не е направила постъпки за придобиване на акции от "Виктория". А докъде стигна процедурата по регистрацията на здравноосигурително дружество "Родопи", в което също ще сте съакционери със ЗАД "Виктория"? - Внесена е молба за лицензиране, но заради летния сезон и отпуските по всяка вероятност ще получим разрешението през есента. Банката ще притежава 7% от капитала на това дружество, а "Виктория" - 3 процента. Целта ни е да обединим интересите на няколко компании, работещи във финансовия сектор, и съвместно да предлагаме разнообразни пакети от услуги. В началото на юни Корпоративна банка, СИБАНК и банка "България инвест" купиха на фондовата борса общо 10.1% от акциите на "Булгартабак холдинг". СИБАНК и "България инвест" вече определиха своите представители в управлението на холдинга. Вие няма ли да ги последвате? - Аз и Янко Иванов сме предложени да участваме в директорските съвети на действащи дъщерни дружества на "Булгартабак". Не мога да ви кажа в кои точно, тъй като това ще стане ясно едва след общото събрание на холдинга. Намеренията на СИБАНК, "България Инвест" и Корпоративна банка са да усъвършенстват финансовото управление на тези дъщерни дружества. Подобряването на показателите им ще повиши и стойността на пакетите от акции, които притежаваме в "Булгартабак" (Корпоративна банка и "България инвест" са собственици на по 2.5% от капитала на холдинга, а СИБАНК - на 5.1 процента). Как виждате бъдещето на "Булгартабак"? - Въпросът с политиката за развитието му, която трябва да бъде избрана, е доста сложен. Лично аз смятам, че след като холдингът е монополист, държавата трябва да го продаде. Без съмнение, частникът винаги е по-добър стопанин от държавата. Новите собственици на "Булгартабак" след приватизацията ще са заинтересовани да преструктурират неговата дейност по начин, който ще осигури по-висока печалба. Те ще имат мотивация да направят по-ефективни онези от дъщерните му дружества, които са пазарноориентирани и могат да оцелеят в условията на силната конкуренция на цигарения и тютюневия пазар. Разбира се, всяко преструктуриране на "Булгартабак" трябва да отчита и интересите на тютюнопроизводителите, защото това е както икономически, така и социален и политически въпрос. Мисля, че може да бъде намерено решение, което да съчетае интересите на всички страни, заинтересовани от бъдещето на холдинга. По всичко личи, че голяма част от бизнеса ви е свързан със сделките на фондовата борса. На 25 април например Корпоративна банка участва в търга за приватизация на 49% от акциите на ТЕЦ-Димитровград. Специален интерес ли имате към енергийния отрасъл? - Корпоративна банка се яви на този търг от името на свой клиент, но подадената оферта беше по-ниска от тази на конкурента, който игра през Първа инвестиционна банка. Работим активно в енергийния сектор. Има както български, така и чуждестранни клиенти, които са заинтересовани от участие в приватизацията на определени енергийни дружества. Енергетиката е един от стабилните отрасли в българската икономика. Ако има нещо, в което днес си заслужава да се инвестират пари, то това е енергетиката. Във финансовите среди се говори, че някои инвестиционни посредници предварително се договарят кой клиент да купи определен пакет акции и при какви цени. Но тези задкулисни договорки като че ли често се нарушават. Има ли такива случаи? - Не бих искал да коментирам тези приказки. Корпоративна банка не влиза в съюзи, в картели, в джентълменски споразумения с други инвестиционни посредници, ако това води до манипулиране на цената на акциите на пазара. Самият факт, че наш клиент даде най-високите цени за отделни пакети от енергоремонтните дружества, подсказва, че не правим такива уговорки. В началото на 2002-ра купихте от РОСЕКСИМБАНК част от вземанията, които тя придоби след покупката на активите на фалиралата БАЛКАНБАНК. Ще посочите ли най-големите си длъжници и как се развиват отношенията ви с тях? - С повечето от длъжниците са подписани извънсъдебни споразумения. С някои отношенията ни приключиха, защото изплатиха договорените цени по задълженията си. В момента най-сериозните длъжници, останали в портфейла ни, са трикотажното предприятие "Нистра", срещу което е открита процедура по несъстоятелност. Имаме вземане и от "Балканкар холдинг", което придобихме по линия на "Балкан машинари". На каква сума са тези две вземания? - "Балканкар холдинг" ни дължи 5 млн. лв., но не сме привилегирован кредитор и нямаме обезпечения. Какво ще получим зависи от начина на продажба на предприятието и цената, която ще се постигне. Дългът на "Нистра" е за 4.5 млн. лв., половината от които са обезпечени със залог на машини и съоръжения. В едно предишно интервю за в. "БАНКЕРЪ" казахте, че в България трябва да се създаде пазар на вземанията от фирми. Не настъпи ли време за това? - Не е настъпило, защото законите в тази държава все още защитават повече длъжниците, отколкото кредиторите. В нормативните документи, уреждащи принудителното събиране на вземанията, има много вратички, които са в услуга на некоректните длъжници. Затова аз не съм оптимист, че скоро ще е възможно да се създаде нормален пазар на дългове. Проблемът е, че взаимоотношенията между държавните компании са сложни и оплетени. Голяма част от тях дължат някакви пари на другите или на бюджета. Представете си какво ще се случи при две значими държавни компании, ако едната поиска да продаде вземането си от другата. Как би пристъпила една държавна компания към несъстоятелност или ликвидация на друга държавна компания? Сигурен съм, че при такъв казус ще има опити за въздействие върху съда. С промени в кои закони ще се преодолеят пречките? - Има случаи, при които и самите банки пречат на съдия-изпълнителите. Ако клиентът е важен за дадена банка, тя прави всичко възможно да го опази от кредиторите, към които той е некоректен. Подобно неколегиално поведение затормозява изключително много процеса на събиране на вземанията и трябва да се предприемат законодателни мерки, които да ограничат възможностите нередовните длъжници да ощетяват банките. На 30 юни ще се проведе годишното общо събрание на Корпоративна банка. С какви финансови резултати приключи Корпоративна банка миналата година и какви са най-общите тенденции в развитието й през изминалите пет месеца на 2003-а ? - Печалбата за 2002-а по националните счетоводни стандарти е около 120 хил. лв., а по международните - 330 хил. лева. През първите пет месеца на 2003-а ръстът на активите на банката е с 40% по-голям в сравнение със същия период на миналата година. Планирали сме да приключим 2003-а с печалба от 1.5 млн. лв и към края на май вече сме постигнали половината от този резултат.
Източник: Банкеръ (29.06.2003)

Финансовата къща "Бромак" получи разрешение от БНБ да придобие 27% от капитала на Корпоративна банка. "Бромак" е собственост на председателя на надзорния съвет на банката Цветан Василев. В писмото до БНБ, с което се иска разрешението изрично е подчертано, че "Бромак" е свързано лице със застрахователната компания "Виктория", която преди седмица придоби 9.99% от капитала на Корпоративна банка. С други думи, "Бромак" и "Виктория" контролират близо 37% от акциите на кредитната институция.
Източник: Банкеръ (28.07.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ и § 5 ЗДЛ регистрира промени по ф. д. № 3560/92 за "Бромак" - ООД: деноминира капитала от 5 100 000 лв. на 5100 лв., в т. ч. и размера на дяловете; вписва увеличение на капитала от 5100 лв. на 5200 лв.; вписва нов предмет на дейност: сделки с чуждестранни средства за плащане в брой (обмяна на валута), придобиване и управление на дялови участия, финансов лизинг, факторинг, консултации и анализи на дружества относно финансиране на дейността им, капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятия, както и всякаква друга незабранена със закон дейност.
Източник: Държавен вестник (15.08.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промени по ф. д. № 3560/92 за "Бромак" - ООД: заличава като съдружници Красимир Павлов Илиев и Тота Христова Василева; вписва като едноличен собственик на капитала Цветан Радоев Василев; дружеството продължава дейността си като "Бромак" - ЕООД; дружеството ще се управлява и представлява от управителя Иван Драгнев Стойков.
Източник: Държавен вестник (26.08.2003)

Цветан Василев, председател на надзорния съвет на Корпоративната търговска банка, вече е едноличен собственик на финансова къща Бромак - акционер в банката. Това стана, след като Софийският градски съд заличи като съдружници Красимир Илиев и Тота Василева.
Източник: Пари (28.08.2003)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промени по ф. д. № 3560/92 за "Бромак" - ЕООД: вписва увеличение на капитала от 5200 лв. на 355 000 лв.
Източник: Държавен вестник (05.12.2003)

RAWORTH Overseas S. A. е купило дела на Бромак от Диамант-Разград в размер на 26.20% от капитала. Сделката стана на 10 декември. В началото на ноември Българска холдингова компания, която тогава притежаваше 26.33% от капитала на Диамант, прехвърли 26.20% от тях на цена 0.10 лв. на Бромак ООД. Разградският окръжен съд обяви Диамант в несъстоятелност на 5 септември.
Източник: Пари (16.12.2003)

Председателят на надзорния съвет на Корпоративна банка Цветан Василев съобщи, че до момента само инвестиционният посредник "Бромак" и застрахователното дружество "Виктория" са направили вноските си в увеличението на капитала на банката от 14 млн. на 20 млн. лева. Междувременно на 30 януари бе оповестено решението на Комисията по финансов надзор да разреши на "Виктория" да инвестира 11.57% от собствените си средства в закупуване на акции на Корпоративна банка. "Бромак" притежава 27.01% от капитала на банката, а "Виктория" - 10 процента. Кредитната институция ще приключи годината с балансово число от 310 млн. лв. и с печалба от 3 млн. лв. след облагане с данъци.
Източник: Банкеръ (02.02.2004)

Подуправителят БНБ и ръководител на управление “Банков надзор” Емилия Миланова разреши на “Бромак” ЕООД, гр. София, да увеличи прякото си участие в капитала на “Корпоративна търговска банка” АД до 36.43%, а заедно със свързаното с него дружество ЗАД “Виктория” - до 46.43 процента. Капиталът на банката е общо 14 млн. лева. При последващо участие в увеличението на капитала на банката до 20 млн. лв. на “Бромак” ЕООД се разрешава да придобие пряко и чрез същото свързано лице съответния брой акции от това увеличение, като по този начин запази своя дял.
Източник: Дневник (29.04.2004)

От надзорния съвет на Корпоративна търговска банка /КТБ/ ще излезе Румен Люцканов, тъй като фирмата Тръст контрол, чийто представител е той, вече не е акционер в банката, съобщи Цветан Василев, председател на надзорния съвет на КТБ. Днес се провежда годишно общо събрание на банката. Очаква се акционерите да изберат Бисер Лазов на мястото на Люцканов. Той е член на надзорния съвет на ЗАД Виктория. Застрахователната компания е акционер в Корпоративна банка. Тръст контрол е продала своя дял от капитала на банката на Янко Иванов, председател на управителния съвет и изпълнителен директор. В резултат от преструктурирането на капитала на Корпоративна банка делът на офшорните фирми е около 5%. Основни акционери са Бромак, Джеймс Хауи, Янко Иванов и ЗАД Виктория. Дяловото участие на Бромак е над 36%, на Джеймс Хауи - около 18%, на ЗАД Виктория и Янко Иванов е по 10%. Бромак и ЗАД Виктория имат свързано участие, доколкото Цветан Василев е едноличен собственик на Бромак и председател на надзорния съвет на ЗАД Виктория. Във връзка с това разрешеното свързано участие на Бромак и Виктория е около 50%. Очаква се общото събрание да вземе решение печалбата за 2003 г. в размер на 2.716 млн. лв. /след данъци/ да бъде заделена за фонд Резервен. Във връзка с промените в Наредба 8 на БНБ ще бъде предложено и печалбата за текущата година да се задели за фонд Резервен.
Източник: Пари (14.05.2004)

Корпоративна Търговска Банка АД отчете чиста печалба за 2003 година от 2 716 000 лв. Печалбата ще бъде заделена за Фонд резервен, реши годишното общо събрание на банката, проведено на 14 май. От Надзорния съвет на банката бе освободен Румен Люцканов, тъй като фирмата Тръст контрол, чийто представител е той, вече не е акционер в банката. На негово място бе избран Бисер Лазов – член на Надзорния съвет на ЗАД "Виктория". Застрахователната компания е акционер в банката. Тръст контрол е продал своя дял от капитала на банката на Янко Иванов, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Корпоративна Търговска банка АД. С това преструктуриране на капитала, делът на офшорните фирми в Корпоративна търговска банка вече е около 5%. Основни акционери в кредитната институция са Бромак, Джеймс Хауи, Янко Иванов и ЗАД "Виктория".
Източник: Монитор (17.05.2004)

Софийският градски съд обяви 30 юли като краен срок за ликвидация на Железопътен завод-София ЕАД. Обявеният в ликвидация жп завод бе продаден на търг с тайно наддаване на 6 април 2004 г. Търгът бе спечелен от технологичния център Институт по микроелектроника, който плати за него 9.1 млн. лв. Институтът е собственост на софийската Кен трейд, която принадлежи на Бромак. А Бромак е сред акционерите в Корпоративна банка.
Източник: Пари (29.07.2004)

"Бромак" ще държи 37,93% от акциите на Корпоративна търговска банка. Това ще стане след увеличението на капитала на трезора от 14 млн. на 20 млн. лв. Заедно със свързаното лице ЗАД "Виктория" фирмата ще има до 47,93% от капитала. Директорът на банката Янко Иванов пък ще придобие 11,5% и до 21,5% чрез застрахователното дружество.
Източник: Стандарт (24.08.2004)

Председателят на надзорния съвет на Корпоративна банка Цветан Василев и изпълнителният й директор Янко Иванов постепенно изместват останалите акционери от капитала на кредитната институция. На 24 август БНБ разреши на "Бромак" ЕООД, което е собственост на Василев, да увеличи акционерния си дял в банката от 36.43 на 37.93% , а на Янко Иванов - от 9.99 на 11.5 процента. При покачването на капитала на банката от 14 млн. на 20 млн. лв. някои от по-малките й акционери не са изкупили полагащите им се квоти. Вместо тях това са направили "Бромак" и Янко Иванов. Свързаното с Цветан Василев и Иванов застрахователно дружество "Виктория" запазва 10% в капитала на кредитната институция. Джеймс Хауи остава с дял от 18.57% от капитала на банката. Така 78% от акциите й вече са под контрола на трима души. Според някои финансисти до една година Цветан Василев и Янко Иванов ще притежават 100% от капитала на Корпоративна банка. И в момента двамата изцяло контролират нейния бизнес. За половин година активите на банката са нараснали с 13.8% и в края на юни са над 337.8 млн. лв., печалбата е около 2.5 млн. лв., а общият размер на отпуснатите кредити е повече от 170.1 млн. лева.
Източник: Банкеръ (28.08.2004)

На 12 ноември 2004 г. БНБ разреши на изпълнителния директор на Корпоративна банка Янко Иванов да увеличи прякото си акционерно участие в кредитната институция от 11.6% на 21.5 процента. Това ще стане след като Иванов закупи акционерния пакет на фирмата "Никанд", която притежава 9.9% от капитала на банката. Най-голям акционер в банката е председателят на надзорния й съвет Цветан Василев, чиято фирма "Бромак" контролира 36.43% от капитала. Застрахователното дружество "Виктория", с което Василев и Иванов са свързани лица, тъй като са членове на надзорния му съвет, притежава 10% от акциите на кредитната институция. А британецът Джеймс Винсънт Хауи е записан като собственик на 18.57% от капитала на банката. Така след решението на БНБ от 12 ноември 2004 г. 86.5% от собствеността в Корпоративна банка е съсредоточена в ръцете на четирима акционери - Цветан Василев, Янко Иванов, застрахователно дружество "Виктория" и Джеймс Винсънт Хауи. Всъщност Цветан Василев и Янко Иванов определят политиката на банката от началото на 2002 г. насам. Благодарение на техните усилия за този период тя успя да увеличи активите си от 70 млн. лв. на 305 млн. лева, като по този финансов показател в края на септември 2004 г. "Корпоративна" се нарежда на четиринадесето място (от общо 35 институции) във финансовокредитната ни система. Общия размер на отпуснатите от нея заеми е 150 млн. лева, капиталът й е 27.8 млн. лв., а печалбата й за деветте месеца на 2004 г. - 3.5 млн. лева.
Източник: Банкеръ (15.11.2004)

Корпоративна банка преговаря с няколко външни стратегически инвеститори - фонд или банка, за продажба на 34% от капитала й, съобщи председателят на надзорния й съвет Цветан Василев. Този дял от 34% представлява блокираща квота в капитала на кредитната институция. Василев обясни още, че чрез контролирана от него фирма "Бромак" вече е изкупил участието на досегашния акционер и изпълнителен директор на банката Янко Иванов, което беше за 11.5%. По този начин чрез "Бромак" и свързаното с Цветан Василев застрахователно дружество "Виктория", председателят на надзора на Корпоративна банка вече притежава над 60% от капитала й. Това участие в близките месеци най-вероятно допълнително ще нарасне. "Чрез окрупняването на акционерното участие целим преговорите с потенциалните инвеститори да бъдат по-лесни. Интересът на чужди финансови институции към българския банков пазар е голям във връзка с членството ни в ЕС. Този интерес допълнително ще расте с доближаване на 2007 г.", каза още Василев. На този етап той не пожела да назове имената на чуждите банки, с които се водят преговори, но поясни, че интересът е директен, а не толкова от институции със свои поделения у нас.
Източник: Дневник (10.12.2004)

Демирбанк (България) сменя името си на ТЪРГОВСКА БАНКА Д АД. То може да се изписва и на латински като D COMMERCE BANK, разреши БНБ. Централната банка одобри "Бромак" ЕООД да притежава пряко до 49,43% от Корпоративна банка, а заедно със ЗАД "Виктория" АД - до 59,43 на сто.
Източник: Стандарт (15.12.2004)

Общото събрание на акционерите на Корпоративна търговска банка освободи Янко Иванов от управителния съвет и Алипи Алипиев от надзорния съвет, съобщиха от банката. Янко Иванов беше председател на УС и изпълнителен директор. На негово място за изпълнителен директор е избран Любомир Весов, досегашен прокурист, а за председател на УС - Орлин Русев, настоящ изпълнителен директор. На мястото на Алипи Алипиев в надзора е избран Янчо Ангелов. Промените в управителните органи на банката са свързани с преструктуриране на акционерния капитал, обясни Цветан Василев, председател на НС на Корпоративна банка. Янко Иванов вече не е акционер в банката, уточни той. Цветан Василев чрез финансова къща Бромак и ЗАД Виктория, на което той е в надзора, притежава 60% от банката. 18% от капитала й са собственост на Джеймс Хауи, а останалата част е разпределена между дребни акционери. Водят се преговори с няколко инвеститора за покупка на дял от банката. Интересът към нея е все по-голям, каза още Василев. Той уточни, че банката не се продава, а търси своя стратегически партньор, с който да отговори на предизвикателствата на европейските норми. До края на годината ще има сделка за част от капитала на банката, каза Василев. Акционерите са готови да споделят част от капитала със стратегически инвеститор, който ще донесе на банката конкурентни предимства, допълни той.
Източник: Пари (28.01.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промяна по ф. д. № 3560/92 за "Бромак" - ЕООД: вписва увеличение на капитала от 355 200 лв. на 500 000 лв.
Източник: Държавен вестник (11.02.2005)

От надзорния съвет на Корпоративна търговска банка са освободени двама негови членове - Николай Велков и Бисер Лазов. Решението е взето от общото събрание на акционерите. Така съставът му е намален от петима на трима души. В НС остават Цветан Василев като председател, Златозар Сурлеков и Янчо Ангелов. Акционерите считат, че петчленен надзорен съвет е тромава структура за една добре структурирана банка като Корпоративна, обясни промените Цветан Вaсилев. Той чрез финансова къща Бромак и ЗАД Виктория притежава 90% от капитала на банката. Останалите 10% са собственост на няколко офшорни компании. Джеймс Хауи вече не е акционер в Корпоративна, като е продал дела си от 18% на Бромак. Търсенето на стратегически инвеститор като миноритарен акционер в банката не е отпаднало от дневния й ред, има много голям интерес към нея, допълни Василев. Акционерите са решили още цялата печалба за 2004 г. от 4.223 млн. лв. да бъде заделена за фонд Резервен, както и тази за 2005 г.
Източник: Пари (12.05.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф. д. № 5870/2004 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Фина - Ц" - ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район "Красно село", ул. Дебър 17, с предмет на дейност: покупка на менителници и записи на заповед, финансов лизинг, придобиване и управление на дялови участия, консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие, консултации относно портфейлни инвестиции, сделки с финансови фючърси и опции, инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти, факторинг и гаранционни сделки, а след получаване на разрешение от БНБ - и на сделки с чуждестранни средства за плащане в наличност и по безкасов начин. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 100 000 лв., с едноличен собственик на капитала Иван Драгнев Стойков, който го управлява и представлява като управител.
Източник: Държавен вестник (21.06.2005)

Прясно уволнения шеф на общинската фирма "Паркинги и гаражи" Ивайло Николов Николов има три частни фирми с широк предмет на дейност, включително хазарт и всякакви развлекателни игри - тото, лото, томболи и прочие. Но нито една от тях не си кореспондира със Светлин Нейнски, нарочен за бизнес гуро на Хубавото Наде. Към нея, и по-точно към съпруга є Камен Михайлов, има отношение съвсем друга личност - Стоян Петров Гушлев. За зло или за добро тъкмо той, както твърди общинският съветник Борислав Бориславов, с протекцията на Ивайло Николов е вписан в директорския борд на "Паркинги и гаражи". Гушлев пък е съдружник в съотношение 50 на 50 с Камен Михайлов в регистрираната през далечната 1991 г. фирма "Бикома" ООД, която от 1998 г. е в ликвидация. От своя страна Михайлов, прочул се достатъчно с приватизацията на "Автотранссервиз" - бившия гараж на ЦК на БКП в столицата, фигурира в доста фирми. В конкретния случай интерес представлява създаденото през 2002 г. ЕООД "Сити транс", еднолична собственост на Камен Михайлов, занимаващо се с превоз на товари. Управител на дружеството е Стефан Маринов. Той пък е съдружник в обявеното в ликвидация "Глобал груп" ООД, където дял има и Николай Кацаров. Този гражданин също участва в доста частни фирми, една от които е "Армо глас", търгуваща с авточасти. Собствеността в дружество фифти-фити е поделена между Кацаров и Емил Караколев. А Караколев отделно държи 50% и в регистрираното през 2000 г. "Триумф 2000", като другите 50% са на Георги Христов Кирчев. И Кирчев има внушителен брой съучастия. Едно от тях е във фирмата "Сън сити 03", която е 50-процентен собственик на "Шер - 69", стопроцентно притежание на "Бромак" ЕООД. Точно от това дружество може да се каже, че започва приближаването към споменатия вече Светлин Нейнски. "Бромак" ЕООД, което се занимава с брокерска дейност с ценни книжа и управление на "портфейли", освен 86.6% в Корпоративна банка държи и 99.9% от "Фина - С" АД. В тази фирма, занимаваща се също с финансови сделки, изпълнителен директор е бил Емил Атанасов. Той пък е в директорския борд на приватизираната харманлийска фабрика за облекло "Димана", заедно с бившия шеф на банка "Биохим" Цветан Петров Цеков и с Пламен Милчев Каменов. Каменов е акционер в мажоритарния собственик на "Димана" АД, събирателното дружество от село Дунавци, Видинско, "МПИ - Милчо Марофов, Каменов, Лозанов и сие". Пламен Каменов членува и в сдружението "Бизнес клуб - Видин", в чието ръководство е Стефан Димитров Каменов. И неговото име се среща в много фирми. Такава е и "3 С къмпани" ООД, регистрирана в Софийския градски съд, развиваща консултантска дейност по управление. Миноритарен 34-процентен дял в "3 С къмпани" притежава... Светлин Нейнски. Така най-после чрез серия от частни дружества и техни собственици се стига до фигурата на г-н Нейнски, която явно вълнува и може би излишно вдига адреналина на мнозина седесари, опоненти на Надежда Михайлова. Те не пропускат и да подчертаят, че споменатият бивш изпълнителен директор на банка "Биохим" Цветан Цеков (оглавявал и Инвестбанк и сегашен квестор на закъсалата Международна банка за развитие и търговия) в качеството си на някогашен шеф на клона на "Биохим" във Видин е бил доста либерален към погасяването на кредити, теглени от фирми, свързани с Нейнски. Какво да се прави - завистливо племе си е българското и все гледа с лошо око в чуждата паница. Особено ако е пълна. А тая работа хич не става лесно, искат се здрави задни части, бизнес нюх и, разбира се, верни и добри приятели. И не е задължително те непременно да са от еднакъв политически цвят. Доказателство е фактът, че не само СДС дейци са партньори на г-н Светлин Нейнски. Един от съдружниците му в споменатата вече фирма "3 С къмпани" е Светослав Петров. Той пък си дели по 50% в "Инфопрес и Ко" с червения депутат Петър Кънев, собственик на известната печатница "Демакс".
Източник: Кеш (26.09.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промяна по ф. д. № 3560/92 за "Бромак" - ЕООД: премества седалището и адреса на управление в София, район "Подуяне", ж. к. Хаджи Димитър, бл. 139, вх. Б, ет. 8, ап. 45.
Източник: Държавен вестник (04.10.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира по ф. д. № 3560/92 промени за "Бромак" - ЕООД: вписва увеличение на капитала от 500 000 лв. на 850 000 лв.; вписва промяна в учредителния акт съгласно протоколно решение на едноличния собственик от 17.ХI.2004 г.
Източник: Държавен вестник (18.10.2005)

Пловдивският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1586 от 9.III.2005 г. по ф. д. № 4616/98 вписа промени за "Тиберий 2000" - ООД: заличава "Бромак" - ЕООД, София, като съдружник; нов съдружник "Кен трейд" - ЕАД, София; промени в дружествения договор.
Източник: Държавен вестник (29.12.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промени по ф. д. № 3560/92 за "Бромак" - ЕООД: вписва увеличение на капитала от 850 000 лв. на 950 000 лв.; вписва промени в учредителния акт съгласно протоколно решение на едноличния собственик от 15.II.2005 г.
Източник: Държавен вестник (06.01.2006)

Едноличното дружество с ограничена отговорност "Бромак" ЕООД купи 1 372 000 акции, или 49% от капитала на "Технологичен център - Институт за микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ), съобщиха от борсата. След прехвърлянето на пакета дружеството е трансформирано от еднолично акционерно дружество в акционерно дружество. Преди сделката едноличен собственик на ТЦ-ИМЕ беше "Кент трейд" ЕАД, което купи дружеството от Агенцията за приватизация през юни 2003 г., като за пакета от 145 247 акции плати 2.2 млн. лв. През миналата година "Технологичен център - Институт за микроелектроника" увеличи капитала си на 2 800 000 лв. чрез издаване на нови 2 515 204 поименни акции с номинална стойност 1 лев. Каква е цената за продажбата на 49% от дружеството така и не стана ясно, но интересно е да се отбележи, че новият акционер "Бромак" ЕООД е мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка с дял от 86% от капитала. През последната година под държавно управление ТЦ-ИМЕ пусна в експлоатация линия за повърхностен монтаж на електронни елементи върху подложки на хибридни интегрални схеми и върху печатни платки. След като предприятието става частна собственост, то преориентира дейността си и понастоящем компанията се занимава основно с инвестиции в недвижими имоти и отдаването им под наем и препродажба. Дружеството не се търгува на борсата, но за да финансира дейността си, през април компанията емитира облигации на стойност от 12 млн. евро. Набраните средства бяха инвестирани в два проекта. По-голямата част от тях (9.6 млн. евро) са вложени в строителството и изграждането на жилищен комплекс в местността Витоша - ВЕЦ "Симеоново". Останалата част от кредита е използвана за проекта "Жп завод", като за разрушаването на сградите са похарчени около 415 хил. евро. Според проекта там ще се създадат 28 обособени парцела с промишлено предназначение.
Източник: Дневник (17.03.2006)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф. д. № 7430/2005 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Евробилд проект" - ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район "Красно село", ул. Дебър 17, с предмет на дейност: външно- и вътрешнотърговска дейност, производство и търговия с промишлени стоки, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, вътрешен и международен транспорт, спедиционна дейност и всякакви други търговски дейности, незабранени със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 1 800 000 лв., с едноличен собственик на капитала "Бромак" - ЕООД, и се управлява и представлява от управителя Иван Драгнев Стойков.
Източник: Държавен вестник (26.05.2006)

Максималната емисионна стойност за книжата на Корпоративна търговска банка при първичното публично предлагане ще бъде 58.50 лв. Това стана ясно, след като Комисията за финансов надзор одобри проспекта на банката. Банката ще качи на борсата 17% от капитала си, или ще бъдат предложени 1 млн. акции. Освен Корпоративна търговска банка първични публични предлагания ще правят и Първа инвестиционна банка и Ивестбанк. От посредника по емисията ОББ коментираха, че това е решение на ръководството и тази цена удовлетворява напълно мениджмънта и собствениците на трезора. Това означава, че се планира да се наберат чрез борсата максимално 58.5 млн. лв. В същото време максималната цена е с 30% по-висока от минимално обявената от 45 лв. От ОББ уточниха, че ще обявят цялата схема по първичното предлагане на акциите. Емисията на банката е в резултат на увеличението на капитала й, а номиналът на една акция е 10 лв. Увеличението на основния й капитал е от 50 на 60 млн. лв. Печалбата на Корпоративна търговска банка се повиши от 4.5 млн. лв. за 2005 до 6.54 млн. за миналата година. Активите на банката също са се повишили, стигайки 1.01 млрд. лв., докато преди две години са възлизали на почти 524 млн. лв. Преди време председателят на надзорния съвет на КТБ Цветан Василев коментира, че цената на акциите на банки от Европа е между 4 и 6 пъти по-висока от емисионната. Основни акционери на банката са Бромак ЕООД, притежаващ 69.34% от капитала, и Технологичен център - институт по микроелектроника с 29.06%.
Източник: Пари (19.04.2007)

Комисията за финансов надзор потвърди на днешното си заседание проспекта за първично публично предлагане на акции на "Корпоративна търговска банка", съобщиха от държавния орган. Емисията на банката е за 1 млн. акции с номинална стойност 10 лв. Минималната емисионна стойност е 45 лв., а максималната стойност е 58.50 лв. Банката излиза на борсата, като ще увеличи капитала си от 50 млн. лв. на 60 млн. лв. При обявените ценови граници на една акция, тя ще набере до 58.5 млн. лв. Основните акционери в нея са дружествата "Бромак" ЕООД с 69.34% от капитала и "Технологичен център – институт по микроелектроника" АД с 29.06% от акциите.
Източник: Дневник (19.04.2007)

Аукционът за първичното публично предлагане на акции на Корпоративна търговска банка ще се проведе на 10 май, съобщиха от банковата институция. Инвеститорите ще могат да подават както лимитирани, така и пазарни поръчки, като за първите са определени 30% от предложените 1 млн. акции, а останалите са за пазарните поръчки. След приемането на поръчките мениджърът на емисията ОББ ще класира първо лимитираните поръчки в низходящ ред, като на база средно претеглената цена на одобрените заявки ще бъде определена и цената на изпълнение на пазарните. Остана неясно обаче по какъв начин ще се одобрят лимитираните поръчки - дали частично спрямо подадените заявки или в низходящ ред според подадените оферти до запълване на предложеното количество от 300 хил. акции, предвидено за лимитираните поръчки. Инвеститорите ще могат да наддават за акции на банката в диапазона между 45 и 58.5 лв. на акция, като цените не трябва да са под или над определените. Брокери коментираха, че при този тип аукцион определено се цели постигане по-висока цена на акция на публичното предлагане. Според тях обаче обявените цени са атрактивни и се очаква засилен интерес от страна на институционални инвеститор. Теоретично максималната сума, която може да набере банката чрез увеличението на капитала си, е 58.5 млн. лв. С тях банката ще цели постигане на устойчив ръст в дейността си и значително подобряване на основните капиталови показатели. Също така се гарантира реализирането на прозрачна политика за развитието на банката, което ще е от полза за всички акционери, коментираха от институцията. За миналата година активите на банката са се повишили с 92% до 1 005 556 хил. лева, което води до увеличаване на пазарния дял на банката. Ръстът на привлечените средства от фирми и граждани се е повишил почти двойно до 884 215 хил. лева. Според статистика на БНБ от края на февруари Корпоративна търговска банка заема тринадесето място по активи на българския пазар В момента капиталът на банката е 50 млн. лв., разделен в 5 млн. акции с номинал 10 лв. След ИПО-то той ще достигне 60 млн. лв. Акционери в банката в момента са "Бромак" ЕООД" с 69.34% и "Технологичен център - институт по микроелектроника" с останалите 29.06% от капитала. Засега още две банки са заявили намерение да се листват на борсата Първа инвестиционна банка и Инвестбанк. За Инвестбанк все още няма повече информация по публичното предлагане, докато при ПИБ акционерите вече одобриха придобиването на публичен статут още в началото на март. В момента на борсата се търгуват ЦКБ, СИБанк и БАКБ, след като от вчера заради отписване от публичния регистър не се търгува ДЗИ банк.
Източник: Дневник (20.04.2007)

Комисията за финансов надзор, ръководена от Апостол Апостолов, потвърди проспект за първично публично предлагане на акции на Корпоративна търговска банка. Емисията е в размер на 1 млн. броя обикновени акции с номинална стойност от 10 лв. всяка, минимална емисионна стойност от 45 лв. всяка и максимална емисионна стойност от 58,50 лв. Емисията е издадена в резултат на увеличаване на капитала на дружеството. Корпоративна търговска банка е универсална банка, която предлага широка гама банкови продукти и услуги, като основните са в следните направления: корпоративно и потребителско кредитиране; приемане на депозити; международно банкиране; инвестиционно банкиране, брокерски и консултантски услуги; интернет банкиране; кредитни и дебитни карти. Основни акционери на банката са “Бромак" ЕООД, притежаващ 69,34% от капитала, и “Технологичен център - институт по микроелектроника" АД с 29,06%.
Източник: Монитор (20.04.2007)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 16.III.2006 г. по ф. д. № 77/2005 вписва промени за "Корси - 5" - ЕООД: заличава като едноличен собственик на капитала "Бромак" - ЕООД (рег. по ф. д. № 3560/92); вписва прехвърляне на 50 дружествени дяла от "Бромак" - ЕООД, представлявано от Роксанда Светозарова Атанасова, на Роксанда Светозарова Атанасова; едноличен собственик на капитала е Роксанда Светозарова Атанасова, която управлява и представлява дружеството; вписва нов учредителен акт на дружеството.
Източник: Държавен вестник (05.06.2007)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 27.ХI.2006 г. по ф. д. № 28827/93 вписа промени за "Кен трейд" - ЕАД: заличава като едноличен собственик Николай Михайлов Сотиров; вписва като едноличен собственик "Бромак" - ЕООД (рег. по ф. д. № 3560/92 на СГС); заличава като член на съвета на директорите Николай Михайлов Сотиров; вписва като член на съвета на директорите Иван Драгнев Стойков; заличава като изпълнителен директор Николай Михайлов Сотиров; вписва като изпълнителен директор Иван Драгнев Стойков.
Източник: Държавен вестник (12.12.2007)

Приходите от лихви на Корпоративна търговска банка се повишават с 15.8% през август, сочи балансът на кредитната институция. В края на миналия месец те достигат 70.8 млн. лв. спрямо 61.2 млн. лв. в края на юли 2008 г. В края на август печалбата на КТБ се повишава с 13.4%. За юли положителният финансов резултат на трезора беше 23.4 млн. лв., докато през миналия месец е набъбнал до 26.6 млн. лв. Разходите за лихви на Корпоративна търговска нарастват с 16%, като достигат 41.3 млн. лв. За цялата 2008 г. от банката очакват печалбата да достигне почти 40 млн. лв., докато за 2009 г. прогнозата е КТБ да има положителен резултат от 57.17 млн. лв. Мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка е Бромак ЕООД, като дружеството държи 57.78% от капитала. ТЦ - Институт по микроелектроника притежава 20.89% от книжата, сочат данните за полугодието на 2008 г. Вчерашната сесия донесе понижение за акциите на банката, които от 8 септември се качиха за търговия на официален пазар сегмент Б. В общо 4 сделки вчера бяха прехвърлени 582 лота, а капитализацията на Корпоративна търговска банка се понижи с 0.78%. Книжата затвориха сесията на ниво 89.20 лв. за брой.
Източник: Пари (24.09.2008)

Султанът на Оман влиза в Корпоративна търговска банка. Мажоритарният акционер на КТБ "Бромак" ООД информира вчера банката, че е сключено окончателно споразумение с Държавния общ резервен фонд на Султаната на Оман (ДОРФ) за продажба на 1 800 000 акции. Те представляват 30% от акционерния капитал на КТБ, съобщиха от финансовата институция. Сделката подлежи на предварително одобрение от страна на Българската народна банка и разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. ДОРФ е една от основните инвестиционни институции на правителството на Султаната на Оман. Фондът е осъществил редица инвестиции в България и счита, че участието му в капитала на КТБ е следващата съществена стъпка от инвестиционната му дейност в страната, с която се ангажира да участва активно и да подпомага растежа на една от водещите банки в България, се отбелязва в съобщението на финансовата институция. Планираната сделка е в съответствие със стратегията на акционерите на КТБ за нейното бъдещо развитие и ще позволи на банката да бъде лидер в корпоративното банкиране в страната, като предлага иновационни продукти на широк спектър от клиенти.
Източник: Монитор (28.01.2009)

Корпоративна търговска банка е получила уведомление от мажоритарния акционер на банката Бромак ЕООД, че същият е сключил предварителен договор за продажба на 1 800 000 от притежаваните от него акции /30% от капитала/ на банката, на купувача Бългериън Акуизишън Къмпани ІІ С.а.р.Л., Люксембург. Последното е със собственик на капитала Държавния общ резервен фонд на Султаната на Оман, уточняват от КТБ. Държавният общ резервен фонд на Оман е една от основните инвестиционни институции на правителството на Султаната на Оман. Фондът е осъществил редица инвестиции в България и счита, че участието му в капитала на Корпоративна търговска банка е следващата съществена стъпка от инвестиционната му дейност в страната, се казва в корпоративното съобщение. Планираната сделка е в съответствие със стратегията на акционерите на КТБ за нейното бъдещо развитие. Съгласно условията на предварителния договор, същият влиза в сила след подаване от купувача Бългериън Акуизишън Къмпани ІІ С.а.р.Л на заявление до БНБ за издаване на разрешение по чл.28 от Закона за кредитните институции, както и след подаване на уведомление за концентрация до Комисията за защита на конкуренцията за придобиване на съвместен контрол по чл.24 от Закона за защита на конкуренцията.
Източник: Дарик радио (28.01.2009)

Султанът на Оман Кабус бен Саид взе дял от наша банка. Държавният общ резервен фонд на султаната купува 30% от Корпоративна търговска банка, съобщиха вчера от фондовата борса. Мажоритарният собственик на трезора "Бромак" ЕООД продава 1,8 млн. акции на "Бългериън Акуизишън Къмпани II" С.а.р.Л., Люксембург, чийто собственик е оманският държавен фонд. Същият купи 33,5% в проекта "Супер Боровец" през юли 2007 г. Сделката по придобиване на собственост в Корпоративна банка ще стане факт след одобрението на БНБ и Комисията за защита на конкуренцията. Заявленията към двете институции са подадени на 23 януари, уведомяват от трезора. Освен тези две вложения султан Кабус бен Саид притежава у нас чрез фонда си и земя край Околовръстното шосе на София. Той е направил и няколко сериозни дарения на страната ни. Сред тях са 390 хил. евро за възстановяването на Томбул джамия в Шумен, както и линейки и високопроходими джипове за 300 хил. долара за Министерството на бедствията и авариите, здравното ведомство и Българския Червен кръст. Оманският държавен резервен фонд (Oman State General Reserve Fund) е създаден за инвестиции в чужбина. Той се финансира с приходите от продажба на петрол, като всяка година в него се превеждат 15% от тези средства. В средата на м. г. от фонда изразиха готовност да се включат като инвеститор в проекта "Белене". Това стана при посещение на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Петролният фонд на Оман заяви готовност да инвестира у нас 4 млрд. евро, от които 700 млн. евро за петролопровода Бургас - Александруполис.
Източник: Стандарт (28.01.2009)

Тайно и полека една близкоизточна държава е на път да стане един от най-големите инвеститор в България. Между 500 млн. и 1 млрд. долара е вкарал до момента у нас султанатът на Оман. За сравнение Великобритания е инвестирала 850 млн. евро у нас през 2007 г. Новата оманска придобивка стана ясна във вторник. Според съобщение на Българска фондова борса мажоритарният акционер в Корпоративна и търговска банка “Бромак” ЕООД продава 1 800 000 акции, или 30% от капитала на трезора, на Оманския държавен резервен фонд. Борсата, където се търгуват акциите на КТБ, вчера прие с възторг сделката. Книжата поскъпнаха с малко под 10 % за един ден, достигайки 70 лв. за бр. при 65 лв. ден преди това. Цена на сделката не бе обявена. Според запознати обаче може да се говори за сума над 100 млн. евро и очаквани инвестиции от няколкостотин милиона долара. “Оманците са изключително прагматични хора, завършили престижни западни университети. Затова и са избрали България като добро място за инвестиции”, заяви пред “Труд” почетният консул на Оман проф. Стоян Денчев. “Заслугата за привличането на арабските капитали е на бившия премиер Симеон Сакскобургготски. Неговите лични контакти със султан Кабус бин Саид, както и с ключови министри и обществени фигури, помогнаха тези пари да не заобиколят страната ни”, разказа Денчев.
Източник: Труд (29.01.2009)

Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация на стопанска дейност, която ще се осъществи чрез придобиване на съвместен контрол над Корпоративна търговска банка АД (КТБ) от страна на Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L., Люксембург, (Булак) и Бромак ЕООД. Bulgarian Acquisition Company (Булак) извършва сделки, свързани пряко или непряко с придобиване на дялови участия в предприятия, управлява, контролира и развива тези участия. Освен това създава, управлява, валоризира и осребрява портфейл от ценни книжа и патенти от всякакъв вид. По данни на уведомителя капитала на Булак се притежава от Държавният резервен фонд (ДРФ) на Оман, който функционира като инвестиционно дружество на правителството на Оман. ДРФ на Оман и неговите дъщерни дружества притежават инвестиции и интереси на територията на България в сферата на недвижимите имоти, но нямат преки инвестиции в български банки. Съгласно договор за покупко-продажба на акции от 31 декември 2008 г. в резултат на сделката Булак ще придобие 1 800 000 акции, представляващи 30% от капитала на КТБ.
Източник: profit.bg (09.02.2009)

Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация на стопанска дейност, която ще се осъществи чрез придобиване на съвместен контрол над Корпоративна търговска банка /КТБ/ от страна на Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L., Люксембург и Бромак ЕООД. Bulgarian Acquisition Company /Булак/ извършва сделки, свързани пряко или непряко с придобиване на дялови участия в предприятия, управлява, контролира и развива тези участия. Освен това създава, управлява, валоризира и осребрява портфейл от ценни книжа и патенти от всякакъв вид. Предметът на дейност на Бромак включва чуждестранни средства за плащане в брой, придобиване и управления на дялови участия, финансов лизинг, факторинг, консултации и анализи на дружества. По данни на уведомителя капитала на Булак се притежава от ДРФ на Оман, който функционира като инвестиционно дружество на правителството на Оман. ДРФ на Оман и неговите дъщерни дружества притежават инвестиции и интереси на територията на България в сферата на недвижимите имоти, но нямат преки инвестиции в български банки. Съгласно договор за покупко-продажба на акции от 31 декември 2008 г. в резултат на сделката Булак ще придобие 1 800 000 акции, представляващи 30% от капитала на КТБ. Сделката цели разширяване на възможностите за развитие и растеж в корпоративното банкиране. Акционерите на банката ще разчитат на дългосрочния ангажимент на нов финансово стабилен партньор за подкрепа на дейността и стратегията на кредитната институция. Извършеното от КЗК проучване на съответния пазар сочи, че липсват непреодолими бариери за навлизане на нови участници и реализирането на конкуренция. Според комисията ниските пазарни дялове на КТБ и нивото на пазарна концентрация не предполагат установяване или засилване на господстващо положение, като пряко следствие от сделката.
Източник: Дарик радио (09.02.2009)

Държавният резервен фонд на Оман получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да придобие 30% от капитала на Корпоративна търговска банка, съобщиха от надзорния орган. КЗК е позволила на дружествата Bulgarian Acquisition Company - Люксембург ("Булак"), и българската "Бромак" ООД да придобият съвместен контрол над кредитната институция. "Булак" е изцяло собственост на оманския фонд, който функционира като инвестиционно дружество на правителството на Султанат Оман, поясняват от антимонополната комисия. До момента по информация на КЗК фондът и неговите дъщерни дружества нямат инвестиции в български банки, а само в недвижимите имоти.
Източник: Дневник (10.02.2009)

Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация на стопанска дейност, която ще се осъществи чрез придобиване на съвместен контрол над Корпоративна търговска банка АД от страна на Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L., Люксембург, (Булак) и Бромак ЕООД. Bulgarian Acquisition Company (Булак) извършва сделки, свързани пряко или непряко с придобиване на дялови участия в предприятия, управлява, контролира и развива тези участия. Освен това създава, управлява, валоризира и осребрява портфейл от ценни книжа и патенти от всякакъв вид. Предметът на дейност на Бромак включва чуждестранни средства за плащане в брой, придобиване и управления на дялови участия, финансов лизинг, факторинг, консултации и анализи на дружества. По данни на уведомителя капиталът на Булак се притежава от ДРФ на Оман, който функционира като инвестиционно дружество на правителството на Оман. ДРФ на Оман и неговите дъщерни дружества притежават инвестиции и интереси на територията на България в сферата на недвижимите имоти, но нямат преки инвестиции в български банки. Съгласно договор за покупко-продажба на акции от 31.12.2008 г. в резултат на сделката Булак ще придобие 1800 000 акции, представляващи 30% от капитала на КТБ. Сделката цели разширяване на възможностите за развитие и растеж в корпоративното банкиране. Акционерите на банката ще разчитат на дългосрочния ангажимент на нов финансово стабилен партньор за подкрепа на дейността и стратегията на кредитната институция. Извършеното от КЗК проучване на съответния пазар сочи, че липсват непреодолими бариери за навлизане на нови участници и реализирането на конкуренция. Според Комисията ниските пазарни дялове на КТБ и нивото на пазарна концентрация не предполагат установяване или засилване на господстващо положение, като пряко следствие от сделката.
Източник: Insurance.bg (10.02.2009)

Днес в 12 часа на регулирания пазар бяха прехвърлени в няколко сделки над 1,4 млн броя акции или около 24 на сто от капитала на ТБ Корпоративна търговска банка АД при цена на акция 75 лева. Малко по-късно на извънрегулирания пазар (пазарът на договорените сделки) минаха още 350 098 броя акции от капитала на банката при цена 95 лева за брой. Сумарно горните два пакета представляват близо 1,8 млн. броя акции от капитала на КТБ. Впоследствие в една сделка на извънрегулиран пазар бяха прехвърлени 1 800 000 броя акции при цена 102,974 лева за брой. Вероятно крайният купувач по сделката за 1 800 000-те броя акции е Бългериън Акуизишън Къмпани ІІ С.а.р.Л., Люксембург, чийто собственик е Държавният Общ Резервен Фонд на Султаната на Оман, а продавач – мажоритарният акционер в банката - Бромак ЕООД. Припомняме, че двете страни подписаха споразумение за прехвърляне на 30% от капитала на банката, или 1 800 000 акции в полза на оманската страна. Държавният Общ Резервен Фонд на Оман е една от основните инвестиционни институции на правителството на Султаната на Оман. За днес в 11 часа бе насрочено ОСА на КТБ, на което акционерите трябваше да гласуват за увеличаване членовете на Надзорния съвет на банката от трима на петима като новите двама членове са граждани на Султаната на Оман.
Източник: Инвестор.БГ (25.03.2009)

Прокуратурата обяви, че парите, с които Ирена Кръстева придоби куп медии, а след това стана и мажоритарен собственик в ИПК "Родина", са чисти, а собственичката им няма никакви задължения към държавата под формата на данъци и осигуровки. Това бе съобщено преди десетина дни на депутата Митко Димитров, поискал проверката, и на комисията за борба с корупцията в парламента. Със заключението си държавното обвинение даде да се разбере, че повече няма намерение да се занимава с Кръстева. Остана открит въпросът все пак откъде държавен допреди пет години служител като нея разполага със значителни средства, за да изкупи пет вестника и регионално издателство, да управлява още един вестник и една телевизия (за покупката им нищо не се знае), след това да придобие мажоритарния пакет от ИПК "Родина", и като венец – да е на път да сключи сделка с държавата за нова сграда на Националната агенция за приходите и да пусне (евентуално) цифрова ефирна телевизия. Отговорът е прост – зад Кръстева стоят значителни капитали, които отначало категорично не искаха да се афишират. Те са на "Корпоративна търговска банка" (КТБ), въпреки отклоняваните преки отговори от мажоритарния й собственик Цветан Василев за съпричастността на банката и свързаните дружества в сделките. Връзката на КТБ с Ирена Кръстева обаче може да се проследи в Търговския регистър. През юли 2007 г. оглавяваното от Кръстева дружество "Нова българска медийна група холдинг" ЕООД купува мажоритарните пакети от дружествата, издаващи вестниците "Монитор", "Телеграф" и Политика", както и рекламно-разпространителските компании "Пресмаркет" и "Престрафик". Или, както е известно в публичното пространство, Кръстева придобива вестниците и цялата издателска дейност на дотогавашния мажоритарен собственик на дружествата Петьо Блъсков. Някои публикации сочат цена на сделката от 3.5 млн. лв. Закупуването на вестниците на Блъсков – с кредит от КТБ Преди да се оформи като холдинг, "Нова българска медийна група" е акционерно дружество, в което половината капитал е на "Балканска медийна компания" ЕАД, собственост на Ирена Кръстева, а другата половина – на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) ЕАД. Уставният капитал на "Новата медийна група" е 50 хил. лв. ТЦ-ИМЕ, фирма с 15 души персонал и с активи за 145 247 лв. към 2003 г., играе основна роля в следващите трансформации на капиталите, управлявани от Ирена Кръстева. Бившото държавно дружество със затихващи функции е купено чрез Агенцията за приватизация през 2003 г. от фирма "Кен трейд" ЕООД, в която 100% собственик на капитала е "Бромак" ЕООД. Последната компания се притежава еднолично от Цветан Василев. За ТЦ-ИМЕ са платени 2.2 млн. лв. През 2006 г. БНБ издава разрешение на ТЦ-ИМЕ да придобие 29.06% от капитала на "Корпоративна търговска банка", а заедно със свързаното с нея дружество "Бромак" ЕООД – 98.41% от капитала на банката. С други думи, КТБ чрез свързаната с нея фирма ТЦ-ИМЕ е съдружник на Кръстева, когато тя решава да купи вестниците на Блъсков. Това не пречи КТБ да даде заем на "Нова българска медийна група" за купуването на вестниците. Залог за кредита стават 51.11% от дяловете във всяко от дружествата, предмет на покупката, както сочи проверката на прокуратурата. Така банката кредитира директно свързано с нея дружество, което по принцип не е забранено от закона при определени условия. Влизането на Корпоративна банка в ИПК "Родина" Чрез закупените от Блъсков дружества Ирена Кръстева влезе като собственик в ИПК "Родина". Към момента на закупуването им от Кръстева дружествата "Монитор" ООД и "Пресмаркет" ООД имат акции в ИПК "Родина" чрез компанията, създадена за приватизацията на комплекса - "Обединени български вестници" АД. В нея влизат издателите на няколко от централните столични вестници – "Монитор", "Стандарт", "Новинар", "Дума" и "Банкер" чрез специално учредени дружества. Според проверката на прокуратурата заемът към КТБ е покрит няколко месеца по-късно с продажбата на дяловете на "Монитор" и "Пресмаркет" в ИПК "Родина". Купувач на дяловете не се посочва, но видно от последващите операции на Кръстева в ИПК "Родина" той е тясно свързан пак с Корпоративна банка. По същото време Кръстева изкупува и дяловете в ИПК на "Новинар" и на "Дума" и влиза в управата на дружествата, чрез които двата вестника са акционери в "Обединени български вестници" – "Новинар Медиа Проджектс" ЕАД и "ПМ Проджект" ЕООД. Така Кръстева придобива шест седми от "Обединени български вестници", като една седма остава на "Проджект Строители на модерна България", което издава в. "Банкер". Изкупуването е придружено и от увеличение на капитала на "Обединените вестници" до 4.9 млн. лв., което става в края на ноември 2008 г. Допълнителните средства в размер на 3.920 млн. лв. са внесени по специална сметка в Корпоративна банка Сделките са извършени чрез компанията на Кръстева "Си Ди дивелопмънтс" АД. От Търговския регистър не става ясно какво е разделението на собствеността в компанията, но в Съвета на директорите освен Ирена Кръстева има представители и ТЦ-ИМЕ – компанията на Цветан Василев. След промяната на собствеността в ИПК "Родина", Цветан Василев влиза в съвета на директорите и на това дружество. Замитането на следата За да не се набива на очи прехвърлянето на капитали на Корпоративна банка в сделките по придобиването на вестници, както и кредитирането на покупката на свързани фирми, и на "изплащането" на отпуснатите заеми, през март тази година "Нова българска медийна група" изкупува дела на ТЦ-ИМЕ и става еднолично акционерно дружество. За целта Кръстева плаща 1.4 млн. лв. ТЦ-ИМЕ изчезва от собствеността на "Новата медийна група" и тя става единствен собственик – Ирена Кръстева чрез дружеството си "Балканска медийна компания". Видимата връзка Кръстева – Корпоративна банка е скъсана. Вестниците са купени със заеми от банка, както установи проверката. Заемите са изплатени. Другите сделки на Кръстева Великотърновското дружество и едноименен вестник "Борба" са купени през септември 2008 г. със собствени пари на "Нова българска медийна група" и заем от финансова къща, сочи проверката на прокуратурата. Платени са 1.955 млн. лв. В края на 2008 г. Кръстева чрез "Новата медийна група" поема контрола (официално като консултант) над още един вестник – "Експрес" и над телевизия ТВ7. До днес нито дотогавашният собственик на двете медии – фирма "Краун Медиа" ЕАД, чийто капитал се държи от офшорната компания с регистрация във Великобритания "Краун Медиа лимитид", нито Кръстева дават информация как се е сменила собствеността. Кръстева заедно с Теодора Танева – представител на свързаните с Корпоративна банка фирми – са в управителното тяло на двете медии. Името на Танева е в управата на "Си Ди Дивелопмънтс" – основният акционер в "Обединени български вестници". Целта на Корпоративна банка Може да се приеме, че банката, или притежателите на капиталите в нея, се стремят към медийно влияние. Петте притежавани от Кръстева вестници плюс телевизия, разпространявана чрез кабел в цялата страна, са сериозен ресурс за публично влияние. Ако се следи редакционната им линия, тя е еднозначно в услуга на премиера, на БСП и на ДПС. По-съществен интерес банката има към сделката на ИПК "Родина" за строежа на нова сграда на НАП. Самият Цветан Василев заяви пред медии, че евентуалното строителство ще става с кредити, но отрече те да бъдат отпуснати от Корпоративна банка поради "конфликт на интереси" от неговото участие в управата на ИПК. Този строеж би бил изключително изгоден за частния партньор в лицето на факторите зад "ИПК Родина" заради параметрите по договора. Не бива да се забравя и, че в съседство се замисля и грандиозно строителство на нов правителствен център. Ако му бъде даден път от следващата власт. А за силното влияние на Корпоративна банка в сегашните политически среди говори и фактът, че в последното раздаване на държавни постове, извършено от тройната коалиция, човекът на Цветан Василев – Емил Атанасов – влезе в Комисията за финансов надзор като отговарящ за застрахователния сектор. В течение на пет години Атанасов е бил изпълнителен директор на свързаната с Корпоративна банка финансова къща "Фина-С".
Източник: Медия Пул (04.06.2009)

Подали сте оферта да купите едно предприятие преди около година. Сега ви предлагат да го вземете на предложената тогава цена. Звучи неизгодно, защото заради кризата стойността на компаниите рязко падна. Има и изключения на поскъпнали дружества, за които е странно да се продават на старата си цена. Министерството на отбраната е пред сключване на точно такава сделка. Неин обект е предприятието за унищожаване на боеприпаси "Терем - Цар Самуил", а купувач е военният завод "Дунарит". А старата цена от 2.7 млн. лв. сега изглежда суперизгодна, защото дружеството спечели военна поръчка за двойно по-голяма сума и предстои да участва в друг армейски конкурс за още 40 млн. лв. Другият интригуващ момент е, че сделката се случва в пълна секретност, и то точно в последните дни на мандата на правителството. Ако не беше искането до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за разрешаване на продажбата, никой нямаше да разбере, че въпреки провала през миналата година процедурата още продължава. Избраният сега купувач "Дунарит" - Русе, беше един от седемте кандидата за "Терем - Цар Самуил" в Костенец на конкурса, който министерството проведе точно преди една година. Интересът към покупката на 74% от акциите на дружеството беше голям, тъй като това е едно от малкото предприятия за унищожаване на боеприпаси и има гарантирани поръчки от армията. През юли 2008 г. за победител беше избрана "Алма-Д" от Сливница. Компанията обаче беше декласирана, защото не получи необходимите сертификати за сигурност за работа във военен завод. В същото време един от загубилите - "Металхим холдинг", обжалва процедурата и класирането в съда. Причината беше, че "Дунарит", която е предложила по-ниска цена, е класирана на по-предна позиция. След като искът беше оттеглен през март, в края на май русенската фирма е била избрана за купувач. Директорът на "Дунарит" Кръстю Кръстев отказа да коментира цената, преди КЗК да пусне сделката. Според източник от Министерството на отбраната русенската компания ще плати за акциите 2.7 млн. лв. Купувачът и държавният завод имат сходен бизнес. По думите на Кръстев поне 30% от дейността на "Дунарит" е свързана с обезопасяване на боеприпаси. "Развиваме тази технология от малко повече от 10 години и това е добре, защото се оказахме максимално подготвени за търговете на Министерството на отбраната", казва Кръстев. "Дунарит" през януари беше сред избраните компании от Министерството на отбраната за унищожаване на 15 хил. тона боеприпаси. Поръчката на министерството беше на стойност 27.7 млн. лв. Заедно с "Терем - Цар Самуил" "Дунарит" получава и готов бизнес. Държавната компания също спечели част от януарската поръчка за обезопасяване на ръчни гранати, снаряди и патрони. Фирмата получи от министерството 5.4 млн. лв., което е значителна сума, при положение че приходите на дружеството за 2008 г. са малко под 900 хил. лв. Според оръжейници печалбата при обезопасяването на стари боеприпаси идва от продажбата на металите от гранатите и гилзите за скрап. "Ако компанията е получила сума от 5 млн. лв., тя ще получи и 10 млн. лв. само от продажба на металите при сравнително ниски разходи за обезвреждането", каза представител на фирма от сектора. "Дунарит" е свързан със собственика на Корпоративна банка Цветан Василев. През последните месеци името му често се свързваше с бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, която купи няколко медии. Василев сам не скрива интересите си и участието си в тези сделки. Наскоро чрез ИПК "Родина" те сключиха сделка с правителството на Станишев да построят нова сграда на Националната агенция за приходите, като в замяна ще получат три сгради на данъчните в центъра на София и парцела с лице към "Цариградско шосе". Освен че единият от клоновете на Корпоративна банка се намира в административната сграда на "Дунарит", компанията е свързана с банката почти пряко. Единият от членовете на борда на военния завод, Никола Киров, е в ръководството и на финансовата къща "Фина-С", собственост на шефа на Цветан Василев чрез дружеството му "Бромак". Съсобственик на "Дунарит" е компанията "Кемира", чийто управител Александър Цветков е и в борда на "Техно резиденшъл парк". Това е компанията за недвижими имоти, която от своя страна държи половината от акциите на Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ - ИМЕ). От своя страна технологичният център е акционер в Корпоративна банка. Другият основен акционер в "Дунарит" с равен дял е "Инкомс телеком холдинг". Чрез дъщерното си дружество "Телеком" през миналата година холдингът придоби 66% от ациите на "Терем - Георги Бенковски". Основен акционер в "Инкомс телеком холдинг" е австрийската CSI Hendels Wetailigungs, свързана с българина с австрийско гражданство Петър Танков. През последните години фирми около Петър Танков инвестираха в различни проекти и бизнес сфери в България. Купиха заводите "Електроника" и "Вамо", като единият трябваше да се превърне в бизнес център, а другият беше препродаден. Друг негов проект беше и планираният жилищен комплекс на терен до Централна гара в София, който сега се е модифицирал в търговски център. Повечето бизнес начинания на българина с австрийско гражданство в страната се случват с подкрепата на Цветан Василев. "Не мога да кажа нищо за Корпоративна банка - в Търговския регистър са посочени акционерите ни, държавата има по-малко от 1%. Сделката още не е финансирана, но както се случва в съвременния бизнес, това ще стане със заемни средства", казва директорът на "Дунарит" Кръстю Кръстев. По думите му идеята за покупката на предприятието в Костенец е добра, защото армията ще продължи да освобождава боеприпаси с изтекъл срок на годност. И е прав - от Министерството на отбраната съобщиха, че предстои да се обяви нов конкурс за още близо 25 хил. тона боеприпаси, който ще е на стойност поне 40 млн. лв. След два неуспешни опита за приватизация на "Терем" военното министерство нае консултанти, които подготвиха специална стратегия за приватизацията на всеки един от осемте им завода. Предприятията бяха разделени на две групи - стратегически за холдинга, от които се продаваха 66%, и нестратегически - с пакет от 74%. В първата група бяха "КРЗ Флотски арсенал", "Терем - Георги Бенковски", "Терем - Хан Крум" и "Терем - Ивайло". В групата на нестратегическите предприятия бяха "Терем - Летец", "Терем - Овеч", "Терем - Цар Самуил" и "Терем - Ген. Владимир Заимов". Конкурсът за заводите беше през юли, но и той се оказа провал, след като от нестратегическата група беше продаден само "Терем - ген. Владимир Заимов" в Божурище, а от стратегическата - само "Георги Бенковски". За останалите заводи или не беше избран купувач, или цената не беше достатъчно висока. С гръм и трясък беше отменена без всякакви мотиви процедурата за "КРЗ-Флотски арсенал", за който кандидатстваха 13 чуждестранни и български компании. През септември се оказа, че военното министерство и дружеството му "Терем" все още имат шанс да сключат две сделки - за завода в Костенец и за "Летец". Според източници от военното ведомство другата сделка, която ще бъде сключена през следващите дни, е за "Терем - Летец" в София. Купувач обаче не е миналогодишният класирал се на първо място - BHAir, която се свързва с Първа инвестиционна банка. На финалния етап печели авиокомпанията на "Перол холдинг" - "Еър Лазур - Дженерал авиейшън", която е лицензиран авиационен оператор и притежава пет самолета за бизнес полети. Предложената цена е 30 млн. лв. и 30 млн. евро инвестиции. Вече четири месеца обаче сключването на договора се бави. Покупката на "Летец" е много атрактивна, тъй като дружеството има директен излаз на летище "София". След серията провали министерството реши да направи преоценка на част от активите и актуализация на информационните меморандуми на "Терем". Консорциумът консултанти между "КПМГ България" и адвокатското дружество "Арсов, Начева, Ганева" актуализира документацията за "Терем - Ивайло" във Велико Търново, "Терем - Хан Крум" - Търговище, и "Терем - Овеч" в Провадия, за да стартират скоро нови процедури по продажба. Единствено бъдещето на завода "Флотски арсенал" във Варна е неясно. От военното министерството засега се отказват да го продават, тъй като то единствено носи някакви приходи в "Терем". Което по принцип не следва да е пречка за приватизация. Но пък и новите управляващи може да имат друга идея за четирите държавни завода. Какво е "Дунарит"? Основният бизнес на фирмата е производство на взривни вещества и снаряди, но напоследък е активна и в обезвреждането на боеприпаси. През 2008 г. приходите от дейността на "Дунарит" се увеличават повече от два пъти в сравнение с 2007 г. и достигат 68.7 млн. лв. Печалбата също се удвоява до 4 млн. лв. Ръстът в приходите не е от продажба на продукция, а на стоки и освен това в отчета са отбелязани 43 млн. лв. "суми с корективен характер", без бележка под черта за какво става дума. Директорът на дружеството Кръстю Кръстев заяви, че заводът няма поръчка за българската армия и изнася продукцията си за страни от Африка и Азия. В началото на годината при газовата криза производството спря. "Имаме умерен оптимизъм, че ще се справим, нямаме съкращения на персонала от 500 души", казва Кръстев.
Източник: Капитал (13.07.2009)

Банките, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса, се утвърдиха като едни от най-ликвидните позиции през 2009 г. Това показва сравнение на официалните данни от тримесечните бюлетини на борсовия оператор за миналата година. Две от петте банки, листвани на капиталовия ни пазар, неизменно се нареждат в Топ 3 на компаниите, с чиито акциите са сключени най-много сделки за последните 9 месеца. Според последните данни на БФБ най-много сделки за периода октомври - декември 2009 г. са сключени с книжата на Централна кооперативна банка АД. В последните три месеца на миналата година по позицията на трезора са прехвърлени малко над 7 млн. акции, които са сменили собственика си в 5506 сделки. Второ място заема Еврохолд България АД, където 2.75 млн. лота са сменили собственика си. Дяловете са минали в 2951 сделки. Голямата тройка допълва Първа инвестиционна банка АД, където са сключени 2658 договора за прехвърляне на акции. Обект на търговия са били близо 2.1 млн. книжа на ПИБ. Акциите на банките са сред водещите по ликвидност позиции на БФБ, защото са сред качествените и големи дружества, представени на фондовия ни пазар, коментира Константин Абрашев от БенчМарк Асет Мениджмънт. Според Даниел Димитров от Реал Финанс Асет Мениджмънт по-високата ликвидност при трезорите идва от нежеланието на инвеститорите да поемат висок риск и затова се съсредоточават основно към сините чипове. В изчисляването на водещия индекс Sofix участват всички публични банки без СИБАНК. През 2009 г. ПИБ постоянно присъстваше в Топ 3 по ликвидност, докато през първото тримесечие ЦКБ остана на пето място. За периода април - юни ЦКБ се изкачи до второ място по най-много сключени сделки, а челото остана за мажоритарния й собственик Химимпорт АД. През третото тримесечие ролите се размениха, като банката изпревари собственика си на върха, а третото място отново зае ПИБ. Местните банки продължават стабилното си представяне на фона на трезорите от Източна Европа и това води до по-силен интерес към книжата им, смята Даниел Димитров. По думите на Константин Абрашев банките са сред първите, които привличат вниманието на местни и чуждестранни институционални инвеститори. ЦКБ и ПИБ, които са сред малкото останали трезори с голям процент българско участие в капитала, не е изключено да станат интересни на чужди институционални инвеститори, коментират анализатори. Подобен интерес имаше в началото на миналата година, когато Държавният общ резервен фонд на Султаната Оман придоби 30% от капитала на Корпоративна търговска банка АД. Мажоритарният собственик на трезора Бромак ЕООД се раздели с 1.8 млн. акции. Подобно развитие на нещата при ЦКБ и ПИБ едва ли ще има през тази година, твърдят наблюдатели. Съществува хипотезата за смяна изцяло на собствеността в българските банки или пък процес, близък до този в КТБ, коментира Константин Абрашев. По думите му това едва ли ще стане през тази година, тъй като основните акционери едва ли ще са склонни да се разделят с по-големи пакети на текущите цени. Възможно е някой портфейлен инвеститор да потърси възможност за закупуване на по-голям пакет акции, каза Даниел Димитров. Според него, докато обемите на търговия у нас се задържат ниски, няма да станем свидетели на голяма сделка като тази при КТБ.
Източник: Пари (14.01.2010)

VIVACOM подписа споразумение за продажба на 50% от Националното управление "Радио­ и телевизионни станции" (НУРТС) на международния финансов инвеститор Mancelord Limited , съобщиха вчера от телекома. Документите по сделката са внесени за одобрение в Комисията за регулиране на съобщенията. „НУРТС се нуждаеше от финансова инвестиция, която да ни помогне да осъществим своята стратегическа програма за инвестиции, свързана с въвеждането на цифрово телевизионно и радиоизлъчване. Тази сделка ще ни помогне да превърнем компанията в модерен доставчик на мултиплекс услуги в национален мащаб," заяви главният изпълнителен директор на VIVACOM Бернар Москени. Според изискванията на ЕС всички държави членки трябва да прекратят напълно аналоговото телевизионно излъчване до края на 2012 г. НУРТС е водещ доставчик на услуги за радио­ и телевизионно излъчване през мрежата си от над 800 стратегически разположени обекта, обхващащи почти 100% от българската територия, припомниха от телекома. Представител на Mancelord Limited за България е фирма "Бромак" ЕООД. Консултант на VIVACOM по сделката е международната инвестиционна банка Lazard.
Източник: Монитор (08.04.2010)

БТК подписа споразумение за продажбата на 50% от Националното управление „Радио и телевизионни станции" (НУРТС) на международния финансов инвеститор Mancelord Limited с цел изпълняване стратегическата програма на българската компания за въвеждането на цифрово телевизионно и радио излъчване. Документите по сделката вече са внесени за одобрение в Комисията за регулиране на съобщенията. Представител на Mancelord за България е фирма Бромак, основен акционер в Корпоративна търговска банка, а консултант на националния телеком по сделката е международната инвестиционна банка Lazard. Основен приоритет на новото съвместно предприятие ще бъде развитието на телевизионно и радио предавателната мрежа на компанията, която да я превърне в конкурентен играч на пазара на дигиталното разпръскване в България. НУРТС ще се възползва от допълнителната финансова подкрепа за разработване на съвременни нововъведения в своята цифрова инфраструктура.
Източник: ComputerWorld e-Daily (08.04.2010)

След подписване на споразумение за продажба на 50% от Националното управление "Радио и телевизионни станции" (НУРТС), VIVACOM (Българска телекомуникационна компания АД) внесе документите по сделката за одобрение в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Националният телеком подписа споразумение за продажба на 50% от НУРТС на международния финансов инвеститор Mancelord Limited. Представител на Mancelord Limited за България е фирма "Бромак" ЕООД, основен акционер в Корпоративна търговска банка АД. Основен приоритет на новия джойнт венчър ще бъде развитието на телевизионно и радио предавателна мрежа на компанията, която да я превърне в конкурентен играч на пазара на дигиталното разпръскване в България. НУРТС ще се възползва от допълнителната финансова подкрепа за разработване на съвременни нововъведения в своята цифрова инфраструктура. Според изискванията на Европейския съюз всички държави членки трябва да прекратят напълно аналоговото телевизионно излъчване до края на 2012 г. България също е поела ангажимент да спази този срок. За да може това да се случи е необходимо изграждането на инфраструктура, която да направи излъчването чрез новата технология възможно. НУРТС е водещ доставчик на услуги за радио и телевизионно излъчване през мрежата си от над 800 стратегически разположени обекта, обхващащи почти 100% от българската територия. От 2006 г. насам компанията развива в София експериментална мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване по стандарта DVB-T. До момента НУРТС представляваше подразделение в рамките на групата на VIVACOM. След получаване на одобрения от КРС и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), НУРТС ще стане част от джойнт венчъра, в който VIVACOM ще има 50 процента. Консултант на VIVACOM по сделката е международната инвестиционна банка Lazard.
Източник: profit.bg (08.04.2010)

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) отлага със седмица становището си по сделката за Национално управление "Радио и тв станции" (НУРТС), подразделение на БТК. В началото на април кипърската офшорна компания Mancelord Limited, която в България се представлява от фирма на мажоритарния собственик на Корпоративна банка Цветан Василев, сключи сделка с БТК за покупка на 50% от НУРТС. Това е единственото предприятие, което в момента разпространява сигнала на българските ефирни радио- и тв станции в цялата страна. Становището на КРС се очакваше вчера, когато изтече 6-седмичният срок за произнасяне, но вероятно ще стане ясно на 27 май, показа проверка на "Дневник". Регулаторът е решил да се възползва от допустимото по закон 7-дневно удължаване заради допълнителни проверки. Според член на КРС те са задали още въпроси на двете страни по сделката, свързани със законовото задължение на БТК да излъчва обществените БНТ и БНР. Неотдавна стана ясно, че държавната телевизия не успява да плаща навреме задълженията си към телекома за услугите на НУРТС и хипотетично компанията може да спре излъчването й. В момента БТК съди БНТ за 8.2 млн. лева, а медията не плаща, защото държавата не й превежда пълната субсидия. Не е ясно дали при продажбата на БТК са били предвидени някакви гаранции за разпространението на държавните медии и какви. При липсата на алтернативна мрежа за разпространение на практика липсва пазар на услугата и всички оператори зависят от НУРТС. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също трябва да се произнесе по сделката в началото на юни. КРС не проучва собствеността, но КЗК има задължение да провери произхода на капитала на бъдещия купувач, докато изследва рисковете за монопол на пазара. Преди време от регулатора обясниха, че проверката на акционерите е по-скоро формална. Ако собствеността обаче не е прозрачна, не е ясно как ще бъде гарантирано, че един играч сега или в бъдеще няма да стане единствен на пазара през свързани лица или фирми. Нито че няма да бъдат нарушени други закони (като Закона за електронните съобщения), които забраняват собственик на медия да притежава мултиплекс. В началото на седмицата стана ясно, че НУРТС кандидатства от името на БТК и в конкурса на КРС за избор на предприятие, което ще изгражда обществения мултиплекс - хардуерът, който ще смесва цифровия сигнал на БНТ и БНР. Фирмата, която спечели, ще трябва да използва мрежата на НУРТС, за да излъчва дигиталния сигнал, защото е единствена. Затова и сделката е ключова, тъй като след обновяване предавателите на НУРТС могат да излъчват цифров сигнал. По закон всички ефирни телевизии трябва да са дигитални до края на 2012 г. НУРТС има приходи за 13 млн. лв. през първото тримесечие на тази година и печалба от 6 млн. лв., което е двойно повече спрямо март 2009 г., показва отчетът на бившия държавен телеком към края на март 2010 г. Таен купувач, консултиран от собственик на КТБ Фирмата - купувач на 50% от НУРТС, Mancelord Limited се представлява от "Бромак" на Цветан Василев. Заради регистрацията й в Кипър обаче липсва публична информация кои са собствениците й. Самият Василев отказва да назове кой е бъдещият инвеститор в НУРТС и в интервю за "Пари" в средата на май твърди, че консултира инвестиционен фонд. "Убедил съм доста хора да инвестират в това нещо. Мои познати отвън, които знаят възможностите ми." Василев обяснява още, че инвеститорите са поели да платят 50% по сделката, докато за развитието на мрежата ще трябват средства, които ще се търсят от банки. Според неофициална информация (потвърдена за мениджър БТК) Mancelord Limited ще плати около 50 млн. евро за половината НУРТС. Василев не отрича варианта да финансира развитието на проекта през КТБ: "Това е още един проект, който би минал през банката, което е мой личен интерес." Тази седмица стана ясно, че КТБ е банката, която управлява почти половината от парите на 18-те най-големи държавни дружества. Към март 2010 г. тя държи 48%, или 408 млн. лева, от парите на тези фирми. В същото време Корпоративна през последните две години финансира много покупки на медии - сделките на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и сина й - депутата от ДПС Делян Пеевски, за покупка на вестници, както и тези за тв каналите ТВ7 и ВВТ. За покупката на ТВ7 Василев беше представен като финансов консултант на австрийски фонд, специално създаден с инвестиционна цел в областта на медиите. Ролята на консултант е удобна форма, през която могат да се прескачат законови ограничения за собственост. При липсата на такива за прозрачност кой може да притежава преносната мрежа (липсвали са и при продажбата на НУРТС като част от БТК - бел. ред.) на практика няма механизъм за контрол дали едни и същи лица няма да притежават и медии, и мрежата.
Източник: Дневник (21.05.2010)

БТК продаде 50% от НУРТС за 57 млн. евро Телекомуникационната компания БТК (която оперира на пазара с марката "Виваком") финализира сделката по продажбата на 50% от Националното управление "Радио и телевизионни станции" (НУРТС), съобщиха от телекома. Купувач е кипърското дружество Mancelord Limited. Промените в собствеността са вписани в търговския регистър. Според договора за покупко-продажба БТК прехвърля НУРТС на специално създаденото за целта дружеството на "НУРТС България" (собственост на Macelord) за цената от 57 млн. евро. Сделката се очакваше от края на март насам, когато стана ясно, че БТК е сключила предварително споразумение с Mancelord Limited за продажбата на НУРТС и създаването на джоинт венчър с равни дялове за контрола върху антените. Съвместното дружество между БТК и Mancelord е "НУРТС България", чийто капитал вече е увеличен именно с 57 млн. евро от 50 хил. лв. на 111.5 млн. лв. "Целта на сделката е НУРТС да се превърне в конкурентен играч на пазара на дигитално разпръскване в България и в доставчик на мултиплекс услуги в национален мащаб. Националното управление ще се възползва от допълнителната финансова подкрепа, за да осъществи своята стратегическа програма за инвестиции, свързана с въвеждането на цифрово телевизионно и радио излъчване, както и за разработване на нововъведения в своята цифрова инфраструктура", поясняват от БТК в официално съобщение до фондовата борса. Дъщерното дружество на БТК и Mancelord Limited - "НУРТС България" - е собственик на компанията "Тауърком", която спечели търга за построяване на два от общо шестте мултиплексора (цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват телевизионен и радиосигнал от 2013г). Представител на Mancelord Limited в България e "Бромак" ЕООД, собственост на Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка.
Източник: Дневник (23.08.2010)

Компанията "Бромак" ЕООД на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев е купувачът на продадения от пловдивската "Галакси пропърти груп" дял от 21.6% в един от големите фондове за земеделска земя на българския пазар "Агро финанс" АДСИЦ. Това стана ясно в понеделник от бюлетина на Централния депозитар. Сделката беше осъществена на регулирания пазар на Българската фондова борса в понеделник миналата седмица. Тогава "Галакси пропърти груп" продаде точно 6 969 431 акции за общо 7.11 млн. лв., или по 1.02 лв. за акция - най-високата цена, сключвана за акция на дружеството през последната над една година. На практика притежаваното от Цветан Василев дружество вече е най-големият единичен акционер в "Агро финанс". Собствеността в "Агро финанс" е силно разпръсната, като освен "Галакси" другите два големи миноритарни акционера са клиенти на германската Caceis bank Deutschland с 21.17% и фондовете на ПОК "Доверие" с 20.9%.
Източник: Дневник (26.10.2010)

Две застрахователни дружества от структурата на Generali Груп Италия, а именно Fata Asicurazioni Danni S.p.A и Fata Vita S.p.A са придобили миноритарно акционерно участие в капитала на Корпоративна търговска банка АД. "Тази инвестиция ще доведе до задълбочаване на сътрудничеството между Корпоративна търговска банка и ЗАД "Виктория", което е с мажоритарен акционер Fata Asicurazioni Danni S.p.A, и ще открие нови хоризонти за финансовото и застрахователно посредничество", коментират от КТБ. В две сделки вчера бяха прехвърлени общо 160 000 акции на КТБ при цена 61,139 лв., или общо 9,78 млн. лв. Първият пакет беше за 97 000 лота (1,62% от капитала) за 5,93 млн. лв., а вторият - 63 000 (1,05%) за 3,85 млн. лв. Основен акционер в банката е Бромак ЕООД, със собственик Цветан Василев, с участие от 57,29%. През март 2009 г. Бромак ЕООД продаде 1.8 млн. акции (30% от капитала) на КТБ на Бългериън Акуизишън Къмпани II С.а.р.Л., Люксембург. Негов собственик е Държавният общ резервен фонд на Султаната на Оман. Цената беше 102,974 лв. за акция, или общо 185,35 млн. лв. За деветте месеца на 2010 г. КТБ има нетна печалба от 55,74 млн. лв., което е ръст с 30%. Печалбата на банката за септември е 5,2 млн. лв., а пазарната й капитализация е 367 млн. лв.
Източник: Стандарт (11.12.2010)

Корпоративна търговска банка вече е пряк акционер във фонда за имоти "Агро финанс", стана ясно от съобщение на банката. Тя е придобила 27.4% от акциите в дружеството. Засега официално не е обявен продавачът. След като миналата седмица беше прехвърлен голям пакет от фонда, от пазара коментираха, че най-вероятно става въпрос за вътрешни сделки на един от акционерите, "Бромак". Това е компанията, през която банкерът Цветан Василев е акционер в КТБ. В края на октомври "Бромак" придоби 21.6% от фонда. Само на 16 декември на Българската фондова борса бяха прехвърлени пакети за общо 24.5% от капитала на "Агро финанс" на цена 1 лв., приблизително цената, на която "Бромак" придоби пакета в края на октомври. Наскоро на извънредно общо събрание на акционерите на фонда за имоти беше решено срокът му на съществуване да бъде неограничен. Към края на ноември "Агро финанс" притежава малко над 131 хил. дка земеделска земя и е инвестирал повече от 31.15 млн. лв. за покупката й. За стопанската 2010-2011 г. отдадената под аренда земя е 114 хил. дка при средна цена 23.46 лв. за декар.
Източник: Дневник (21.12.2010)

Тютюнът има неподозирани свойства и специфична вреда по българските земи - той взривява всеки опит за нормална приватизация на "Булгартабак холдинг". Дотук на два пъти държавното дружество се разминаваше с продажбата на финала. Тогава господарят на тютюнопроизводителите - ДПС беше в управлението, Доган раздаваше "порциите в държавата" и в името на електората си прогони всички кандидати. Сега очакванията бяха за икономически смислена приватизация, защото ГЕРБ се определя за дясна партия, а и Доган не е в управлението. Нищо подобно обаче не се случи. Тази седмица управляващите излязоха с най-социалната и непазарна идея за продажба на холдинга. Изборът на купувач ще зависи не от предложената цена, а от измислени обещания за изкупуване на тютюн (вижте карето с критериите за оценка). Най-едрите резултати ще са, че държавата ще получи по-малко пари, а качествените кандидати - тези, чиито интереси са само в бизнеса, ще бъдат отблъснати от сделката. Явно и прословутите обръчи от фирми, патент на ДПС, още работят. Има две възможни обяснения защо продажбата се прави по този абсурден начин, като нито едно от тях не е приятно. Първото е, че има политическа сделка с ДПС. Тази хипотеза много трудно може да получи сигурно потвърждение, но е факт, че от заложените параметри на сделката печели основният електорат на Доган - тютюнопроизводителите. Идващите местни и президентски избори дават достатъчно възможности за политическо търгуване между управляващите и ДПС. Другото възможно обяснение за този формат на приватизацията на "Булгартабак" е, че тя се прави в името на предварително известен купувач, който може да спечели само при непазарно състезание. Премиерът каза Технически решението за процедурата е на Агенцията за приватизация. Изпълнителният й директор Емил Караниколов обясни, че надзорният съвет е изискал доклада и предложенията на консултанта Citigroup и е направил корекциите. Допълни, че така сделката е получила политическа подкрепа, защото надзорниците са избрани от депутатите. Така се стига до редакция на предложението на консултанта (което е било за 100% тежест на цената при избора на купувач), като представителите на ГЕРБ в надзора са допълнили тютюневите и социалните изисквания. "Решението ни е съгласувано на най-високо ниво - с премиера Бойко Борисов. Той настоя да има социални ангажименти и да гарантираме поминъка на тютюнопроизводителите", обясни председателят на надзора Юлия Ненкова. В синхрон и изпълнителният, и надзорният съвет отрекоха тези изисквания да правят сделката неизгодна. Но като политически назначения е логично да не противоречат на лидера си. Случаят е интересен с още нещо - за пръв път надзорниците се намесват в приватизационна процедура още при определянето на условията за класиране на кандидатите. Прецедентът е спорен от юридическа гледна точка. Основната функция на съвета е да одобрява или отхвърля окончателните приватизационни договори като форма на контрол. Те имат и още няколко права, като например да дават задължителни предписания на изпълнителния съвет. Това обаче е за прилагането на закона, а не по конкретни процедури, коментира адвокат. "Сделката е изключително важна и голяма, затова се наложи да се намесим," обясни Ненкова. Нито ресорният вицепремиер Симеон Дянков, нито икономическият министър Трайчо Трайков присъстваха на обявяването на старта на най-голямата приватизационна сделка в мандата на този кабинет. Отсъствието им може да е показателно за това кой диктува сделката и че те не биха предложили точно такава процедура. Потърсен за мнение, Трайчо Трайков каза: "Критерии за избор на купувач, при които тежестите са разпределени по друг начин и акцентът не се пада върху тютюна, вероятно биха довели до по-висока цена. И лично аз съм привърженик точно на такъв тип по-пазарни условия." Симеон Дянков не бе открит за коментар. Консултантът Citigroup също отсъстваше от събитието и запази мълчание след това. Според едни източници той не харесва така построената процедура и е изразил недоволство от социалните и тютюневите изисквания. Въпреки това има договор, ще вземе възнаграждение при продажба и затова продължава да работи съвместно с агенцията. Макар и да губи част от престижа си, че може да структурира добра сделка. Сделка с политически привкус Тютюневите условия дойдоха само дни след като правителството даде поредната субсидия от 143 млн. лв. за производителите. Двете действия веднага бяха разчетени като жест към ДПС и техния електорат. Най-директно това подозрение беше изказано от Георги Кадиев, бивш зам.-министър на финансите и член на ръководството на БСП. "Очевидно е, че сделката е политическа, защото няма икономически смисъл. Критериите за избор на купувач са откровена договорка между ГЕРБ и ДПС", каза Кадиев. И предположи, че става дума за "гласове срещу пари" заради предстоящите президентски избори. При тях в последните години винаги са били решаващи избирателите на ДПС, особено ако се стигне до втори тур. Публично от ГЕРБ отрекоха такава договорка. Зам.-председателят на парламентарната група на партията Валентин Николов отхвърли обвиненията за сделка с ДПС. "Всички имаме интерес тютюнопроизводителите да имат поминък, защото това е важно за районите, където това е единственият засега шанс на хората да оцелеят", обясни той. Точно същите аргументи и в миналото, и сега обаче напълно съвпадат с публичните изказвания на представителите на партията на Доган. И макар да отрича сделка с ГЕРБ, зам.-председателят на ДПС Алиосман Имамов, каза: "Чух тези коментари и мисля, че те са прибързани." И одобри социалните и тютюневите критерии. А със социалните ангажименти Бойко Борисов за пореден път си гарантира мир със синдикатите. Подобно примирие вече беше постигнато и при приемането на стратегията за следващото голямо държавно дружество - ВМЗ. Явно се оформя тенденция и подобни условия могат да се очакват и занапред в приватизацията, поне докато минат изборите. Тютюнът вреди на икономическото здраве Основният проблем с голямата тежест на тютюна е, че при наддаването ще спечели този, който направи най-щедро обещание за изкупуване на тютюна. Така явно предстои едно скъпо надлъгване. Например кандидат може да гарантира, че ще купува местната продукция хиляди години напред. Така ще вземе най-много точки, а отсега е ясно, че няма как да бъде контролиран от държавата векове наред. Освен това трудно може да се предположи как ще се развива производството на тютюн и цигари дори в близкото десетилетие. Ако кандидат предложи невъзможно големи количества и в бъдеще харчи пари за това, то все отнякъде трябва да си ги възвърне. Първо, ще даде по-ниска цена за държавния пакет. После може да се изкуши да пласира и цигари без платен акциз и ДДС. Тази вреда ще е най-дългосрочна, защото например само за миналата година "Булгартабак" е внесъл в бюджета около 750 млн. лв. от двата данъка. А пласирането на безбандеролни цигари изглежда лесно занимание, защото според пазарни данни контрабандните цигари имат дял около 40%. Извън държавата, губят и всички миноритарни акционери в холдинга и в двете цигарени фабрики. Излиза, че те са инвестирали в компании, които ще са принудени от държавата да се държат непазарно, като увеличат ненужно разходите си за покупка на тютюн и така се превърнат в своеобразни складове за ненужна суровина. А не както са си мислели досега - че инвестират в силен производител на цигари. Има проблем и със социалните клаузи, които ще влязат без дебат в приватизационния договор. Под натиска на синдикатите агенцията, явно подкрепена от премиера, задължи бъдещия собственик да не съкращава сегашните 2400 служители, да не намалява разходите за заплати и средният й размер през първите две години след сделката. Тези условия при предишни приватизационни сделки са водили само до едно - предлагане на по-ниска цена за държавния дял. Причината е, че вместо новият собственик да може да реши сам с колко точно служители трябва да работи, числото се спуска от държавата. Рано или късно инвеститорът ще съкрати ненужните работници, а държавата просто ще се е отказала от няколко милиона при сделката. Мълчанието на кандидатите Никой от потенциалните купувачи не реагира официално срещу обявената процедура. Първо, кандидатите едва ли ще са много - от стратегическите първоначален интерес са проявили три компании, а от финансовите 3-4, по информация от Емил Караниколов. В първата група са корейската KT&G, Japan Tobacco International и Philip Morris. Последната дори леко се разграничи като от българския офис на Philip Morris коментираха неофициално, че проявата на интерес към условията и искането на информация все още не означава участие в процедурата. От Japan Tobacco International потвърдиха официално, че имат интерес към процедурата. А за корейския интерес може да се съди от вече проведените няколко срещи на високо ниво с представители на управляващите. Неофициалните коментари от представители на международните концерни обаче са в няколко аспекта, които сочат като неприемливи критериите за изкупуване на тютюн. Първият от тях е, че производството на цигари няма директна връзка с тютюна. Холандия например е един от най-големите световни производители на цигари, но на територията й не се отглежда нито един стрък тютюн. Освен това според представители на сектора, пожелали анонимност, големите концерни имат запаси от тютюни за години напред и начина, по който пазаруват суровина навсякъде по света изобщо не предполага ангажимент да "спасяват" тютюнопроизводството и работните места в холдинга. Финансовите инвеститори са по-скоро обвити в мъгла. Най-често спряганото име като кандидат или поне финансираща страна е Цветан Василев, който чрез своята компания "Бромак" е собственик на 60% от Корпоративна търговска банка. Тя вече е миноритарен акционер в "Булгартабак" с 8% от капитала и отговаря на условията за активи и капитал. Проблемът е, че по закон банките не могат да контролират търговски дружества. Наскоро обаче "Бромак" (който също може да се похвали, че с контрола си над Корпоративна банка управлява активи над 1 млрд, евро) регистрира дъщерно дружество "Бромак инвест" с капитал 100 млн. лв. Същевременно критериите не допускат основните външни финансови инвеститори, които са под формата на фондове. Причината е, че те нямат собствен капитал, а условието е той да е минимум 30 млн. евро. "Това изискване изхвърля от процедурата всички private equity фондове", потвърди и източник от изпълнителната власт. Публичното мълчание на кандидатите е, защото се надяват критериите да се променят до 10 май (когато ще бъде публикувана обявата за конкурса), обясни консултант. Няма индикация, че вече се мисли в тази посока. Но този вариант не може да бъде отхвърлен напълно, защото премиерът често мени мнението си. Другата възможност е Агенцията за приватизация да допише правилата на надзора и там да сложи максимални прагове за тютюн, които да са по-ниски от сега купуваните. В тази посока мисли и Трайчо Трайков: "Интересът на стратегическите инвеститори все пак би могъл да бъде запазен, ако в рамките на процедурата при уточняващите въпроси към Агенцията за приватизация, тя реши да постави разумни граници на критериите за тютюна." В този случай всички кандидати ще могат да ги покрият и така все пак ще се състезават по цена. Ако условията не се променят, има огромен риск нито един стратегически инвеститор да не подаде оферта. Причината е, че спряганата минимална цена, под която държавата не иска да пада, е 100 млн. евро. Тя звучи възможно, ако няма непазарните условия за тютюна. С тях обаче изглежда висока. Така списъкът с кандидати може да бъде сведен до един. Много вероятно местен играч, който знае, че може да обещава щедро, а после да се разбере с рехавия следприватизационен контрол и гъвкавите политици.
Източник: Капитал (29.04.2011)

"Виваком" се раздели със своите 50% дял от дружеството "НУРТС България" АД , стана ясно от съобщение до Българската фондова борса. Новият собственик е дубайската компания Bluesat Partners, която плаща 57 млн. евро. Тя ще бъде партньор на регистрираната в Кипър Mancelord Limited, която купи другите 50% преди година. Тогава беше създаден джойнт венчър "НУРТС България". Mancelord се представлява в България от "Бромак" на председателя на надзорния съвет и собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. За новия съсобственик обаче няма официална публична информация. "Сделката е част от стратегията ни, обявена преди година", обясни изпълнителният директор на "Виваком" Бернар Москени. "Още тогава заявихме, че до 12 месеца планираме да се разделим с останалата част от собствеността в НУРТС, а цената, на която стана това, е същата като на сделката от 2010 г. - 57 млн. евро", добави той.
Източник: Дневник (22.07.2011)

Компанията "Виваком" реши да продаде още 50% от Национално управление "Радио- и телевизионни системи" (НУРТС) на дубайската компания Bluesat Partners. Това става ясно от съобщение на компанията до фондовата борса. НУРТС - кулите, осигуряващи транслирането на ефирните медии, беше част от държавната БТК, като остана в състава на телекома и след приватизацията му. Активите на НУРТС бяха отделени в самостоятелно дружество - "НУРТС България". Преди година собствениците на БТК ("Виваком") продадоха за 57 млн. евро 50% от НУРТС на Mancelord Limited - фирма, регистрирана в Кипър и представлявана у нас от "Бромак" на банкера Цветан Василев (Корпоративна търговска банка). Той е бизнес партньор с Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, които за няколко години се сдобиха с редица медии, печатница и разпространителски фирми. Сделката за НУРТС трябва да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията.
Източник: Сега (22.07.2011)

"Виваком" се раздели със своите 50% дял от дружеството "НУРТС България" АД , стана ясно от съобщение до Българската фондова борса вчера. Новият собственик е дубайската компания Bluesat Partners, която плаща 57 млн. евро. Тя ще бъде партньор на регистрираната в Кипър Mancelord Limited, която купи другите 50% преди година. Тогава беше създаден джойнт венчър "НУРТС България". Mancelord се представлява в България от "Бромак" на председателя на надзорния съвет и собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. За новия съсобственик обаче няма официална публична информация. "Сделката е част от стратегията ни, обявена преди година", обясни пред "Дневник" изпълнителният директор на "Виваком" Бернар Москени. "Още тогава заявихме, че до 12 месеца планираме да се разделим с останалата част от собствеността в НУРТС, а цената, на която стана това, е същата като на сделката от 2010 г. - 57 млн. евро", добави той. Цветан Василев вчера не бе открит за коментар за новата промяна в дружеството. "Дневник" не откри до редакционното приключване на броя и никакви координати на Bluesat Partners. Купувачът на втората половина от "НУРТС България" няма сайт в интернет или поне в англоезичната част на мрежата, следена от Google. Според източници на "Дневник" компанията е с дубайски произход. По тяхна информация тя е създадена специално за тази сделка. До края на деня в Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да одобри промяната в собствеността, не беше постъпило уведомление за сделката. Засега повечето подробности около нея и купувача са неясни. Част от точките (от 6 до 11 вкл.) от общото заседание на акционерите на "НУРТС България" са заличени от качените в Търговския регистър документи. От документите обаче става ясно, че то е проведено на 29 юни тази година. С покупката Bluesat Partners става част от основния играч в процеса на цифровизация в България, който трябва да приключи до края на 2015 г. Дотогава всички телевизии и радиа в страната трябва да прекратят аналоговото си излъчване и да преминат на цифрово. Това ще стане чрез изграждането на т.нар. мултиплекси или (устройства, които смесват сигналите на различни телевизии и ги разпространяват като единен цифров сигнал - бел. авт.), за което в момента са издадени общо 6 лиценза. Процедурата по издаването на лицензи обаче се стори непрозрачна на Брюксел и в момента срещу страната ни тече наказателна процедура, тъй като според ЕК разпределението на лицензите за изграждане на мултиплекси е било осъществено по непрозрачен и дискриминационен начин. Основният играч на пазара на цифровизация - латвийската "Хану Про" - притежава 4 от шестте лиценза, но планира да се възползва от инфраструктурата на НУРТС, за да изгради мултиплексите си, коментира пред "Дневник" изпълнителният й директор Гинтарс Кавацис. Това на практика означава, че "НУРТС България" ще контролира индиректно процеса, тъй като компанията управлява и другите 2 лиценза. Държавата обаче предвижда издаване на нови лицензи за изграждане на мултиплекси, което може да стане най-рано през 2014 г., коментира зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов. По думите му все още не е ясно колко точно лиценза ще бъдат издадени, но това може да стане след освобождаването на аналогови честоти за излъчване или на честоти, които се използват от Министерството на отбраната. "НУРТС България" в числа - Общо 800 обекта управлява "НУРТС България", с които покрива около 99.9% от територията на страната. Благодарение на вече изградената си инфраструктура компанията разпространява сигнала на всички големи национални телевизии и радиа - Активите на дружеството към края на миналата година са оценени на 131.6 млн. лв., от които 98.5 млн. лв. са в недвижими имоти - Приходите на "НУРТС България" за 2010 г. са 18.4 млн. лв., а печалбата след данъци е 4.033 млн. лв., показва одитираният отчет на дружеството, качен в Търговския регистър - Около 50% от приходите на компанията идват от излъчването на телевизионен сигнал, а още 19% - от излъчването на радиа - Клиенти са "всички най-големи радио- и телевизионни оператори", покритието достига до 99.9% от територията на България, пише още в отчета за дейността на "НУРТС България".
Източник: Дневник (25.07.2011)

По-малко от месец след като "Виваком" реши да продаде още 50% от Национално управление "Радио- и телевизионни системи", Комисията за защита на конкуренцията даде зелена светлина за обжалване на сделката. Възражения срещу нея могат да се подават в едноседмичен срок. Купувач е дубайската компания Bluesat Partners. Активите на НУРТС бяха отделени в самостоятелно дружество - "НУРТС България". Преди година собствениците на БТК ("Виваком") продадоха за 57 млн. евро 50% от НУРТС на Mancelord Limited - фирма, регистрирана в Кипър и представлявана у нас от "Бромак" на банкера Цветан Василев (Корпоративна търговска банка). Той е бизнес партньор с Ирена Кръстева и сина й депутата от ДПС Делян Пеевски, които за няколко години се сдобиха с редица медии, печатница и разпространителски фирми. Само преди дни обаче Василев отрече да е свързан с въпросната сделка.
Източник: Сега (16.08.2011)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на компанията "Блусат Партнърс Лимитид" да придобие половината от Национално управление "Радио и телевизионни станции" ("НУРТС България") от "Виваком". През юли стана ясно, че телекомуникационната компания продава дела си за 57 млн. евро. НУРТС притежава предавателната система за излъчване на телевизионни и радио програми. Решението на КЗК дава възможност за формалното приключване на сделката за компанията. Тя ще се притежава от "Блусат Партнърс Лимитид" и от регистрираната в Кипър "Манселорд Лимитид" (Mancelord Limited), която купи другите 50% преди година. Mancelord се представлява в България от "Бромак" на председателя на надзорния съвет и собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев.
Източник: Дневник (08.09.2011)

Корпоративна търговска банка (КТБ) ще увеличи капитала си с подчинен срочен дълг. Това става ясно от съобщение на банката до Българската фондова борса. КТБ е поискала разрешение от БНБ, която трябва да се произнесе в 30-дневен срок. Сумата е 20 млн. евро като ще влезе в капитала от втори ред на банката. Заемът се предоставя от основния акционер в банката - "Бромак" (57.29%), който е собственост на Цветан Василев. Към края на юни тази година капиталът на финансовата компания е 354.1 млн. лв. според отчета й в БНБ. С операцията банката ще повиши капиталовата си база, което ще й позволи да увеличи и кредитните си експозиции. Подобни действия често се използват от банките и за да отпускат голям или няколко големи заема. Това направи през пролетта на тази година ПИБ - тя вдигна капитала си със специални облигации за 20 млн. евро, което й позволи да увеличи кредитния си портфейл с 320 млн. лв. С почти толкова (316 млн. лв.) беше финансирана и сделката за покупката на основните активи на "Кремиковци".
Източник: Дневник (20.10.2011)

Корпоративна търговска банка (КТБ) иска да подсили капиталовата си база. В сряда тя е подала заявление до Българската народна банка да й бъде разрешено да включи като подчинен дълг 9 млн. евро в капитала си от втори ред, става ясно от съобщение до фондовата борса. Договорът за дълга е сключен между КТБ и основния й акционер "Бромак", което пък е еднолична собственост на председателя на надзорния съвет на банката Цветан Василев. Дългът е със срок от шест години и 7% проста годишна лихва. Условията по него предвиждат главницата и лихвата да бъдат изплатени еднократно в края на срока на заема. Ако БНБ одобри включването на сумата в капиталовата база на банката, по груби сметки това ще й позволи да увеличи допълнително кредитния си портфейл с около 70 млн. евро според изискването на минимална капиталова адекватност на капитала от втори ред от 12%. Допълнително подобен резултат отчете преди около година и Първа инвестиционна банка, която увеличи капитала си с подчинен дълг от 20 млн. евро, което и позволи да отпусне нови заеми за около 160 млн.евро, т.е. множител от близо 8 пъти привлечения ресурс. Точно с толкова беше финансирана и покупката на активите на "Кремиковци". В случая с КТБ сега това ще е второто увеличение на капиталовата база за последната малко повече от половин година. В края на октомври 2011 г. БНБ разреши на банката да увеличи т.нар. си допълнителен капитал с 20 млн. евро, което отново представляваше подчинен срочен дълг, получен от "Бромак". Тогава това е дало възможност на финансовата институция при възможност да увеличи кредитния си портфейл с около 160 млн. евро. За момента няма информация за какво ще се използват средствата от бъдещия допълнителен капитал. Последните шест месеца обаче КТБ беше кандидат за придобиването на Българската телекомуникационна компания (БТК), която е в процес на преструктуриране на задълженията на телеком групата си. В момента банката е и сред сочените заинтересувани инвеститори за придобиването на "БДЖ Товарни превози", чиято приватизация започна преди дни и от която държавата очаква поне 100 млн. евро. През есента на миналата година пък беше приватизиран "Булгартабак холдинг" срещу 100.1 мнл. лв. Директен купувач бе специално регистрираното за целта "БТ инвест", чийто контрол официално бе посочено че държи руската VTB Capital. Последната обаче си партнира с КТБ при кандидатурата й за придобиването на БТК по-рано тази пролет.
Източник: Капитал (27.06.2012)

Корпоративна търговска банка е поискала на 25 юни БНБ да й разреши по реда на наредбата за капиталовата адекватност да включи нов подчинен дълг. Става въпрос за 9 млн. евро, които се отпускат на трезора от "Бромак". Дружеството е собственост на Цветан Василев и е мажоритарен собственик на КТБ. Това е вторият заем в рамките на година от "Бромак". През октомври миналата година БНБ разреши на КТБ да включи в капиталовата си адекватност дълг в размер на 20 млн. евро, предоставен за период от 6 години и годишна лихва от 7%. Новият е със същия срок и лихва. Дългът се усвоява от банката наведнъж и се погасява на падежа заедно с лихвата. Изплащането на подчинения дълг не е обезпечено от Корпоративна банка, а предсрочното му изплащане може да стане след предварително писмено разрешение от БНБ.
Източник: 24 часа (29.06.2012)

Българска Народна Банка е разрешила на Корпоративна търговска банка АД-София да включи в капитала си от втори ред (допълнителния капитал) 9 милиона евро, привлечени като подчинен срочен дълг. Средствата са получени по силата на договор между КТБ АД и „Бромак” ЕООД, което е основен ационер в банката. Предсрочното изплащане на привлечената като подчинен срочен дълг сума, както и изменения и допълнения в договора могат да бъдат извършвани само при наличието на предварително писмено разрешение от БНБ. Последната сделка с акции на КТБ е на цена от 74.99 лв., определяща пазарна капитализация на банката от 450 млн. лв.
Източник: profit.bg (04.07.2012)

Бромак Инвест ЕАД е разполагал с дял от 25,56% в Агро Финанс АДСИЦ към 12 юли 2012 г.. Продавачи на над 20% от капитала на АДСИЦ-а са трите пенсионни фондове на Алианц България, а именно ДПФ, ЗУПФ и ЗППФ, всеки от които е продал по 6,9523%. Към 5 май 2011 г. 100% от Бромак инвест ЕАД са собственост на Бромак ЕООД, което е основен акционер в Корпоративна търговска банка и е собственост на Цветан Василев. Другите основни акционери в Агро Финанс АДСИЦ остават Кооп Инвестмънт ЕАД с дял от 30,35% и КТБ със 7,84%. Около 25% от АДСИЦ-а се притежават от фондовете на ПОК Доверие и ЗАД Булстрад.
Източник: Инвестор.БГ (17.07.2012)

Компанията "Бромак инвест", която е свързана с банкера Цветан Василев, е купила 20% от фонда за земеделска земя "Агро финанс", става ясно от бюлетина на Централния депозитар. Смяната в собствеността е вписана на 12 юли, а продавачи на по-голяма част от акциите са пенсионните фондове на "Алианц България". След сделката "Бромак" вече е собственик общо на 25.6% от капитала на "Агро финанс", а Корпоративна търговска банка (КТБ), която също се контролира от Василев, притежава пряко още 7.8% от фонда. Отделно дружества, свързани непряко с банкера, също са акционери в "Агро финанс", с което контролът им вече е над 50%. Изпълнителният директор на пенсионно дружество "Алианц България" Страхил Видинов обясни, че продажбата на акциите е част от цялостната им стратегия за постепенно излизане от дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). "Законодателната рамка, в която работят АДСИЦ, е остаряла и ние решихме да ликвидираме всичките си инвестиции в такива дружества", обясни Видинов. По думите му не става въпрос за няколко текста, а за проблем на целия закон, който трябва да се преработи. "Агро финанс" е един от големите фондове за земеделска земя – в края на юни той притежава 141 хил. дка земя, в които са инвестирани над 43.2 млн. лв. По-голяма част от земите се намират в Северозападна България и в централната северна част на страната. Общо 94% от нея са отдадени под аренда при средна цена 27 лв. на декар. За първото тримесечие дружеството има 496 хил. лв. печалба при 427 хил. лв. година по-рано. С почти 30% са нараснали и приходите на фонда за това време, сочи още отчетът. Трите пенсионни фонда на "Алианц" - универсалният, професионалният и доброволният, държаха по 6.95% от капитала на "Агро финанс", а след сделките вече нямат никакво участие. Голям пакет от общо над 8 млн. акции на фонда беше изтъргуван на регулирания пазар на фондовата борса на 10 юли, а два дни по-късно е станала и промяната в Централния депозитар. Изтъргуваните тогава акции са 25.6% от капитала на дружеството и цените им са били от 1.17 до 1.25 лв. От "Алианц" не са съобщавали на какви цени са купували акциите, но според Видинов излизането им е било на печалба. "Дори да ни се наложи да излезем от някоя позиция на загуба, по-добре така, за да избегнем още по-голям спад", коментира той. Последните сделки с книжата на фонда са сключени при цена 1.28 лв. Фондове на "Алианц" са били сред учредителите на "Агро финанс", а миналата година те увеличиха участието си общо до над 20%, разказа още Видинов. Другият голям акционер в "Агро финанс" с 30.35% е фирмата "Никкомерс 01", която е еднолична собственост на Николай Георгиев Николов, сочи справка в Търговския регистър. Николов има индиректни връзки с Цветан Василев – до края на януари 2009 г. тя е била регистрирана на ул. "Дебър 17" в София, където се намира и "Бромак" ЕООД. Последното е еднолична собственост на Цветан Василев и чрез него той е акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ), а до миналата година – и на "Бромак инвест". В началото на 2011 г. Василев взема решение "Бромак" да продаде участието си на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ–ИМЕ) чрез акции от увеличение на капитала. Купувачът ТЦ-ИМЕ е свързан с Василев. Отделно КТБ държи пряко 7.84% в "Агро финанс", а чрез договорните фондове на управляващото дружество "КТБ асет мениджмънт" притежава още 0.82%. Минимално участие от 0.43% има и застрахователно дружество "Виктория", в чийто надзорен съвет е Василев.
Източник: Капитал (18.07.2012)

Вино, акции, цигари и добра печалба През последната една година, в която "Булгартабак холдинг" вече не е собственост на българската държава, историите около него не спират. В най-новата има двама участници - единият е собственикът на винарска изба и текстилно предприятие Едоардо Миролио, а другият е банкерът Цветан Василев, чието име напоследък често се свързва с холдинга. През миналата седмица един от най-големите италиански инвеститори в България е придобил значителен миноритарен дял в "Булгартабак" чрез своя инвестиционна компания, а Василев в няколко сделки успя да купи и продаде акции, от които е реализирал сериозна печалба. Най-вероятно в тези операции двете страни са се засекли. От бюлетина на Централния депозитар в понеделник стана ясно, че E. Miroglio Finance, инвестиционно поделение на група "Миролио", вече държи 5.02% в тютюневия холдинг, след като е купил малко над 2.2% от акциите. В същия ден е отразено и намаление на дяловото участие на "Бромак" - от 5.4% на 2.7%, което показва, че това е й най-вероятният продавач. "Бромак" е с едноличен собственик Цветан Василев, който чрез него контролира и Корпоративна търговска банка. Според съобщение на "Булгартабак" ден по-късно, на 1 ноември, в депозитара е регистрирана нова продажба, след която "Бромак" притежава едва 0.003% от акциите в холдинга. Тази сделка не е отразена в депозитара, тъй като в бюлетина влизат само промени в участието, които преминават граница от 5%, обясниха от ведомството. По същата причина там няма данни кога E. Miroglio Finance е купил първия си дял от 2.8%. Самият Едоардо Миролио отказа да коментира сделката. Пакета от 8.24% (607 хил. акции) "Бромак" придобива на 25 октомври при цена на акция от 61 лв., а само два дни по-късно вече се е разделил с тях при цена 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лв. В сделките вероятно участват и други компании, акционери в "Булгартабак" - някои от тях се считат за близки до Цветан Василев и "Винпром Пещера", чието скрито партньорство застана зад приватизацията на "Булгартабак" с формален купувач инвестиционното поделение на руската Внешторгбанк - VTB Capital, и регистрираното специално за сделката "БТ инвест". То притежава 79.83% от капитала на "Булгартабак". Протоколът от общото събрание на холдинга на 13 юни показа, че по-големите миноритарни акционери там са "Принт инвест", "Полет – 2000", "Агроленд консулт" и "Никкомерс 01", които държат между 4.9 и 4.1% от капитала. Последните три имат различни връзки със собствениците на "Винпром Пещера" и Цветан Василев. Твърде вероятно е те да са участвали в сделките. Причините за инвестицията на Едоардо Миролио в "Булгартабак" не са ясни - дали се търси дългосрочна капиталова печалба, или е временна. Не е ясно и с какво е финансирана - собствени средства на финансовото дружество E. Miroglio Finance или е със заем. Делът от 5% е на стойност над 25 млн. лв. В България италианският бизнесмен е собственик на едноименната изба в района на новозагорското село Еленово, както и на няколко текстилни фабрики в страната. Делът му от над 5% в цигареното дружество обаче му дава право да свиква общи събрания, да добавя точки в дневния ред, както и да блокира евентуално отписване на "Булгартабак" от борсата. Засега собствениците не са обявили такива намерения освен за дъщерните фабрики в Благоевград, София и Плевен.
Източник: Капитал (06.11.2012)

Четвъртият оператор на БТК Осем години след приватизацията БТК отново е продадена. И новият, четвърти собственик пак е финансов инвеститор. В края на миналата седмица "НЕФ телеком България" е продала дела си от 93.99% в компанията на новорегистрираното дружество "Вива телеком България", става ясно от седмичния бюлетин на Централния депозитар. С това се слага и краят на едно дълго преструктуриране на задълженията на компанията. И се дава началото на първото по рода си управление на БТК, поето основно от местен играч в лицето на Цветан Василев, който ще държи най-големия пакет в телекома. Новият стопанин на БТК е консорициумът между българската Корпоративна търговска банка (КТБ) и инвестиционното звено на руската ВТБ банк - VTB Capital (VTB), които чрез свои свързани дружества поемат основна част от капитала на компанията. След прехвърлянето, осъществено на извънборсов пазар за сумата от 265 млн. евро, "Вива телеком България" вече притежава 93.99% от телекома. Дружеството обаче само ще е физическият държател на акциите, а реалното разпределение на собствеността е поделено на по-горни нива в структурата от компании, които са регистрирани извън България. Пряк притежател на "Вива телеком България" е наскоро регистрираното в Люксембург InterV Investment. Подобна структура на собствеността БТК имаше и досега с разликата, че всички специално регистрирани за сделката дружества бяха в Холандия. Реалните бенефициети, т.е. истинските стопани на БТК, са компании около КТБ и основния й акционер Цветан Василев чрез дружеството му "Бромак", VTB Capital и част от кредиторите на групата, които се съгласиха да превърнат вземанията си в капитал. Първоначалното споразумение между страните предвиждаше фирмите на КТБ и VTB да си поделят поравно 73% oт дела на стария собственик, т.е. по около 34% от контрола в компанията, а остатъчният дял (до 94%) да поемат кредиторите с преобразуван дълг в капитал. Естествено непроменена остава собствеността на останалите близо 6%, които се държат от дребни инвеститори. "Сделката е приключена. "Бромак телеком инвест" ще притежава около 45% от БТК", заяви Цветан Василев, едноличен собственик на "Бромак" ЕООД и мажоритарен акционер в Корпоративна търговска банка. Той не посочи повече подробности по сделката, но ако се съди по думите му, че дружеството "Бромак телеком инвест" ще има около 45%, значи то получава малко по-голям акционерен дял от останалите страни в сделката. "Бромак телеком инвест" всъщност е новорегистрирано дружество, в което основен акционер с 99.5% от капитала е "Бромак", което пък е еднолична собственост на Цветан Василев. Макар новият акционер в БТК да е "Вива телеком България", истинският акционер от групата на КТБ ще е специалното дружество "Бромак телеком инвест". То е с първоначален капитал от 120 млн. лв., а преди дни е било решено сумата да бъде вдигната до 170 млн. лв. Това увеличение предстои да бъде вписано в Търговския регистър. След като вече има нови собственици и реално предстоят да се довършват малки детайли по сделката, оттук насетне БТК я очаква нов мениджмънт. По думите на Василев бъдещият борд на компанията ще включва както настоящи мениджъри с цел запазване на приемствеността в управлението, така и нови лица, които ще олицетворяват визията и стратегията за развитие на телекома. "До 15 дни трябва да се свика и извънредно общо събрание за промяна в борда, а до средата на януари ще е ясна и новата стратегия за развитието на компанията през следващите три до пет години", допълни той. Освен това сделката доведе до намаляване на общия дълг на групата от около 1.7 млрд. евро до 588 млн. евро посредством частично изплащане, преобразуване в акции и отписване на останалата част. Съгласно предложените от инвеститорите условия за преструктуриране те трябва да са предоставили и 130 млн. евро на обезпечените кредитори на групата срещу мажоритарното дялово участие. Предстои новите инвеститори да отправят и търгово предложение към миноритарните акционери. Такъв с блокираща квота е инвестиционен фонд от групата Artio. Все още не е ясно каква ще е цената, но би следвало да не е под тази на прехвърлянето на мажоритарния пакет, което стана на извънборсов пазар при единична цена на акция от 1.916 лв. според информация от интернет страницата на инвестиционния посредник Балканска консултантска компания, който е бил страна по прехвърлянето. Тази цена е в горната граница на ефективната цена на акция на придобиването, прогнозирана при обявяването на предложението на КТБ и VTB. Тогава в съобщение до фондовата борса от БТК посочиха, че тя "ще зависи от степента на упражняване на различните опции от страна на кредиторите и се очаква да бъде в рамките между 0.81 лева и 1.92 лева на акция". Борсовата цена днес беше 3 лв. за акция.
Източник: Капитал (13.11.2012)

Фирми, свързани с Цветан Василев, взеха втори порт на концесия След корабостроителницата в Русе, фирми, свързани с мажоритарния акционер и шеф на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, взимат пристанище “Русе-запад” на концесия за 35 г. Това е втори порт, който получават свързани с него фирми за по-малко от месец, след като в началото на декември това стана и с пътническия терминал в Несебър. Очаква се в сряда правителството да определи за концесионер на русенския порт дружеството “Пристанищен терминал Русе-запад”, което е регистрирано по Закона за задълженията и договорите, съобщи правителствената информационна служба. В обединението влизат компаниите “Фанти Г” и “Шип инвест”, съобщиха от Министерството на транспорта за Mediapool. Офертата на обединението е била единствената за концесионер на пристанищния терминал в Русе. Компаниите, свързани с Цветан Василев, се ангажират да инвестират 12.2 млн. лв. в развитие на инфраструктурата, съоръженията и предоставяната услуга при заложени минимум 7.4 млн. лв. През първите шест години концесионерът ще направи инвестиции за 5.8 млн. лв. при 4.6 млн. лв. минимално изискване. Размерът на фиксираната част на годишното концесионно плащане е 120 000 лв. без ДДС. Очакваният средногодишен товарооборот в първите шест години от концесията ще бъде 176 445 тона. С предоставянето на концесията ще се осигурят необходимите финансови средства за реконструкция и модернизация на пристанищния терминал"Русе-запад”, ще се повиши качеството на предоставяните услуги и едновременно с това ще се осигурят приходи за държавата от концесионни плащания, е посочено в правителственото съобщение. Взимането на концесията на пристанищния терминал Русе-запад, който има 10 корабни места, от дружества на Цветан Василев е очаквано в бранша, след като през лятото на 2011 г. “Шип инвест” придоби 75% от корабостроителницата в Русе, която се намира точно на този терминал. “Шип инвест" е регистрирана на софийската ул. "Дебър" 17. Там е и седалището на "Бромак", която е еднолична собственост на Цветан Василев и чрез нея той е мажоритарен акционер в КТБ. Официално "Шип инвест" е собственост на "Афлик България" и "Вивес", което също е имало регистрация на този адрес. Видинската фирма “Фанти Г” е собственост на Валя и Теодор Йорданови, според Търговския регистър. Дружеството обаче е заложено в Корпоративна търговска банка на Цветан Василев и по неофициална информация то вече е нейна собственост заради натрупани дългове. Плановете на правителството са и пътническият терминал на пристанището в Русе да бъде отдаден на концесия. Засега правителството постига най-голям успех при пристанищните концесии за разлика от летищните. В края на 2012 г. правителството даде на концесия пристанищата в Несебър и Видин-юг, а година по-рано и това в Бургас. В близките месеци предстои да стане ясен и частният оператор на пристанището в Лом.
Източник: Медия Пул (09.01.2013)

Мажоритарният собственик на БТК иска всички акции на телекома Дружеството "Вива Телеком България“ е отправило предложение за закупуване на акциите на останалите акционери в "Българска телекомуникационна компания“ (БТК). Мажоритарният собственик предлага на останалите притежатели на акции цена от 2,806 лв. за брой. Акциите, за които се отнася търговското предлагане, са всички акции с право на глас, издадени от БТК. Общият брой на акциите с право на глас е 288 764 839 – обикновени и поименни с номинал от 1 лев, като в акционерния капитал влиза и една привилегирована акция. Към момента притежаваните от „Вива Телеком България“ дялове са 271 712 216 броя обикновени акции. Те представляват приблизително 94,09% от капитала на БТК. Припомняме, че през есента на миналата година БТК с търговската марка Vivacom се сдоби с нов собственик в лицето на "Вива Телеком България“, която закупи на два пъти през ноември книжата на бившата държавна компания. Така акциите – обект на търговското предложение, са всички останали акции с право на гласа, т.е. 17 052 623 броя обикновени акции и една привилегирована. Упълномощеният инвестиционен посредник по сделката е "Балканска консултантска компания – ИП". В устава на БТК е отбелязано, че преференциалната привилегирована акция може да се притежава само от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения (МТИТС) или от друг държавен орган, който представлява България. От публикувания вчера финансов отчет на БТК за последното тримесечие на 2012 г. става ясно, че към 31 декември миналата година приходите на дружеството са в размер на 858 млн. лв. Те намаляват спрямо предходната година, когато са били 888 млн. лв. Само за четвъртото тримесечие на 2012 г. приходите са 207 млн. лв. През същото тримесечие на 2011 г. те са 233 млн. лв. Въпреки намалелите приходи печалбата както за годината, така и за последното тримесечие се увеличава, което се дължи най-вече на по-ниските разходи, става ясно от отчета за доходите на компанията. Печалбата след данъци за годината възлиза на 20 млн. лв., като за 2011 г. е 7,1 млн. лв. Същевременно за последните три месеца на 2012 г. компанията е на загуба от 12,6 млн., което все пак е по-малко от загубата от 17,4 млн. лв. през същия период на 2011 г.
Източник: econ.bg (30.01.2013)

Финансова сделка с мирис на осребряване Само за няколко месеца италианският предприемат Едоардо Миролио, собственик на едноименна текстилна компания и винарна в България, направи втора едра финансова сделка. Чрез инвестиционната си компания E.Miroglio Finance S.A. той вече притежава 22% от един от големите фондове за земя - "Агро финанс". Това става ясно от седмичния бюлетин на Централния депозитар. Няколко месеца по-рано, в края на октомври 2012 г. , Миролио придоби малко над 5% от капитала на "Булгартабак" срещу близо 27 млн. лв. Сегашната сделка е за около 15 млн. лв., което превръща италианеца в един от най-активните и големи инвеститори на борсата. Засега в сделките му има една обща нишка - вложенията му са в дружества, които са свързани с Корпоративна търговска банка. Новата сделка за "Агро финанс", подобно на тази за "Булгартабак", е чисто финансова. "Нямам стратегически интерес към компанията и не смятам да влизам в управлението й. Според условията на пазара в краткосрочен план бих излязал от инвестицията на печалба", каза пред "Капитал" Миролио. Той поясни, че е финансирал покупката на акциите и в двете дружества изцяло със собствен капитал и целта му е изцяло капиталова печалба. "За мен стратегически важни са само текстилът и производството на вино", каза още Миролио. По тази причина покупката на 22% от "Агро финанс" не може да се определи и като диверсификация на инвестиционния му портфейл, нито пък като възможност за постигане на синергия с винарския му бизнес. "Аз съм отворен за всякакви добри инвестиционни възможности без значние на държавата и сектора. В случая с "Агро финанс" има нула синергия за стратегическия ми бизнес", поясни още инвеститорът. Сделката се равнява на около 15 млн. лв., като средната цена на придобиване на книжата на фонда за земя е около 2.2 лв. за лот. Това е най-високата цена на акция за последната година и една от най-високите въобще за компанията. Продавач на по-голяма част от пакета (малко под 20%) е учреденото през пролетта на 2012 г. "Кооп инвестмънт" ЕАД, което е част от групата дружества на бившия приватизационен фонд "Холдинг кооп - юг". От сделката то получава около 14 млн. лв. "Кооп инвестмънт" става собственик на дела си в "Агро финанс" малко след учредяването си през лятото на 2012 г., когато средната цена на акция е около 1.4-1.5 лв. Не е ясно с какъв финансов ресурс си подсигурява подобна инвестиция, след като капиталът му е едва 1 млн. лв. Директният му собственик "Кооп груп" също е новоучредено дружество с капитал от 1 млн. лв. Според Търговския регистър капиталът и на двете дружества е бил внесен в Корпоративна търговска банка, която пък от своя страна е кредитор на част от акционерите в "Холдинг кооп - юг". Около 2.2% от пакета на Миролио пък са продадени от самата Корпоративна търговска банка, след което делът й във фонда за земеделска земя е станал 7.43%. Това става ясно от съобщение на самата банка до фондовата борса. Другият голям акционер в "Агро финанс" пък е "Бромак инвест". То притежава около 38% от капитала на фонда според последната публично налична информация и е дъщерно дружество на основния акционер в КТБ - "Бромак" ЕООД, където собственик е председателят на надзорния съвет на банката Цветан Василев. Последното дружество бе продавач и при сделката за 5% от "Булгартабак", придобити от Миролио миналата есен. Всички тези сделки на покупко-продажби на акции от ключови активи за групата около КТБ могат да бъдат разчетени по няколко начина. За Миролио това със сигурност е финансова инвестиция. За продавачите обаче, основно от групата на Цветан Василев, сделките може да представляват осребряване и трупане на ресурс за предстоящи проекти. Такъв например е бъдещото увеличение на капитала на самата банка. Миналата седмица то бе одобрено от Комисията за финансов надзор, като според решението на регулатора банката ще вдигне капитала си със 600 хил. нови акции срещу емисионна цена от 156.47 лв. Това прави близо 94 млн. лв. свеж ресурс за финансовата инстутцията. Междувременно по време на вчерашната търговска сесия на Българската фондова борса бяха прехвърлени пакети от около 4% от капитала на КТБ - общо 252 хил. акции на средна цена от 83.50 лв. за акция, или общо за около 21 млн. лв. Според последната информация в Търговския регистър от декември акционерите с над 100 хил. акции (т.е. които може да продават) в банката са "Бромак", "Бромак инвест", "Юлита 2002", "Евробилд проект" и оманския фонд, представляван от Bulgarian Acquisition Company II.
Източник: Капитал (26.02.2013)

КТБ видя риск от концентрацията на определени влогове в нея Корпоративна търговска банка смята да използва парите от предстоящото увеличение на капитала си за отпускане на повече кредити. Това става ясно от проспекта за публичното предлагане на акциите, чрез които КТБ може да набере до 93.88 млн. млн. лв. Интересното при това увеличение е, че емисионната стойност на новите акции е много по-голяма от тази, на която се търгуват на борсата. Тоест за някои инвеститори би било много по-изгодно да си купят книжа през пазара. Подобни увеличения често пък се използват и за допускане на нов голям инвеститор. Емисионната цена е 156.47 лв., а последните сделки с акции на КТБ на Българската фондова борса са при цена 83 лв. От банката все пак обясняват голямата разлика с нуждата от повече капитал, като в същото време се избягва "разводняването" - намаление на акционерното участие, ако някой не иска да участва в увеличението. Основният акционер "Бромак" на Цветан Василев пък е уверил, че ще запише всички полагащи му се акции. Точните дати за записване на новите акции ще станат ясни след публикуването на обявленията в Търговския регистър и ежедневниците "Монитор" и "Телеграф". Изкупуването на последните два от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева беше финансирано с пари от КТБ. При управленията на тройната коалиция и ГЕРБ в банката бяха концентрирани голяма част от парите на държавните дружества. Този ресурс ? позволяваше да расте с бързи темпове. В проспекта от самата банка посочват като риск силното концентриране на влогове, което "създава опасност от изтегляне на депозити на голяма стойност". Там обаче не се споменават поименно кои са големите клиенти на банката. Оттам изреждат и няколко риска, които могат да имат лошо влияние върху бизнеса на банката, освен забавеното усвояване на европейски фондове – политическа и социална нестабилност, които да доведат до по-трудни условия за работа. Непряко в проспекта се посочва още една причина за търсене на капитал през Българската фондова борса – КТБ няма достъп до финансиране от банка майка, което би затруднило ръста й. Интересен поглед имат от ръководството към банковата система – според тях високото ниво на чужди инвестиции в нея "я прави уязвима и склонна към разпадане в резултат на действието на вътрешни или външни фактори". От банката очакват кредитния й портфейл да расте, което е и една от причините да търсят свеж капитал от акционерите си. Кредитирането обаче ще е насочено към корпоративни клиенти, защото според КТБ финансирането на физически лица носи висок риск. В края на септември техните заеми са едва 0.6% от кредитния портфейл на банката. Макар че физическите клиенти са посочени като рискови, КТБ има проблеми и с големите си корпоративни клиенти, става ясно от документите. Миналата година един от 10-те големи кредитополучателя на банката е изпаднал в несъстоятелност. В проспекта обаче не се посочва кой е той и в какъв бранш работи. В документа се отчита, че финансовата група е "уязвима" при влошаване на състоянието на някой от големите й клиенти. Близо 19% от кредитите й са отпуснати на десет клиента, а общо 50-те най-големи заемат 67% дял от портфейла заеми на банката.
Източник: Капитал (15.03.2013)

Близо 10% от акциите на КТБ бяха изтъргувани на фондовата борса Голяма сделка с акции на Корпоративна търговска банка раздвижи борсовата търговия в последния ден от седмицата. Близо 10% от книжата на банката бяха прехвърлени в днешната сесия, като 9.9% от капитала на финансовата институция минаха в една сделка в 15.10 часа. Все още не е ясно кой е бил продавач и кой е купил акциите. По закон до няколко дни компанията трябва да обяви кои са страните по сделката, ако те са търгували с повече от 5% от книжата. Според последния доклад за дейността на КТБ, толкова голям дял имат само двамата основни акционери – "Бромак" на Цветан Василев (50.29%) и Bulgarian Acquisition Company II, контролирано от Държавния фонд на Оман (32.99%). Останалите книжа са свободно търгувани на Българската фондова борса, а под 1% е собственост на няколко души от управлението на банката. Единичната цена на акция при най-голямата сделка днес беше 90.70 лв., като в края на деня пазарната стойност на КТБ отбелязваше ръст от над 2%. В момента инвеститорите оценяват банката на общо 540 млн. лв. Справка в борсовия бюлетин показва, че последните големи сделки с акции на КТБ са отпреди месец, като в рамките на три дни са изтъргувани по няколко процента от капитала. На 22 февруари инвеститори са си разменили 3.14%, а на 25 число – още 4.2%. Ден по-късно са изтъргувани близо 1.5%. В края на миналата година КТБ обяви планове за увеличение на капитала си, с което може да набере близо 94 млн. лв. Публичното дружество смята да издаде 600 хил. нови акции, всяка от които е с емисионна цена 156.47 лв. Толкова ще трябва да плати притежателят на права при записването на новите книжа. Правата ще се разпределят между досегашните акционери, които могат да ги използват за увеличението или да ги продадат на БФБ. Поне половината плюс 1 акция трябва да бъдат записани, за да се счита увеличението за успешно. Ако всички бъдат пласирани, акционерният капитал на банката ще стигне 66 млн. лв. КТБ е финансовата институция, в която са концентрирани най-голяма част от депозитите и влоговете на държавните компании. В проспекта за увеличението на капитала от банката посочиха концентрацията на депозити и малкото на брой клиенти, които са основните й кредитополучатели, като риск за нормалната дейност. КТБ е и банката, която в последните години щедро финансира сделки с медиите, в резултат на което една голяма част от печатните издания ("Монитор", "Телеграф" и др.) попаднаха под контрола на бившата шефка на държавния тотализатор Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, доскоро депутат от ДПС.
Източник: Капитал (25.03.2013)

Твърде много съвпадения Представете си офис, в който се помещават клон на банка, няколко финансови къщи, фирми - собственици на хотели, автовносители, корабостроителница и стъкларски завод, малка фамилна авиокомпания и поне още десетина фирми. Ако ви звучи невероятно, добре дошли на столичната улица "Дебър 17" в жк "Красно село". Там не само че поне като регистрация всички тези бизнеси съжителстват начело с едноличното ООД на Цветан Василев "Бромак", но и за пред регулаторите много от тях се водят несвързани. Разбира се, адресната регистрация сама по себе си не би могла да бъде доказателство за свързаност. Съвсем независими фирми спокойно могат да са наематели в офис сграда. В облака от фирми, финансирани от КТБ, обаче съвпаденията не спират дотук. Като сложен пъзел в тях се припокриват адреси, (подставени) собственици, управители, контакти, счетоводители и одитори. Връзките са просто толкова много, че изключват всяка вероятност да става дума за случайност, а не за общ контрол, прикрит именно за да няма натрапчива директна свързаност, при която банковият надзор да няма избор да не се задейства. Самият имот на ул. "Дебър 17" има интересни връзки с КТБ и Цветан Василев. Справка в Имотния регистър показва, че два имота на въпросната ул. "Дебър 17" с площ от по над 1000 кв.м и магазин с площ 145 кв.м още през 2003 г. са продадени от "Бромак" на "КВ-Реал" и са ипотекирани в КТБ. Самото "КВ-Реал" е регистрирано малко по-рано, като съдружници са Цветан Василев и Красимир Илиев - съосновател на "Бромак" (заедно с Василев и бившия депутат от ДПС Максим Димов) и изпълнителен директор на фалиралата банка "Славяни". Впоследствие ипотеката е частично заличена, а през 2009 КТБ купува част от офисите в сградата. Сградата на ул. "Дебър 17" се намира на ъгъла с ул. "Хубча 8", като дори входът е от страната на пресечката. Тази близост с клона на КТБ вероятно обяснява и мащабния интерес от компании от третия етаж на "Хубча 8" към финансовите услуги на банката. Сред тях е и "Технологичен център - институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ), приватизирана през 2003 г. от "Бромак" и впоследствие акционер с близо 30% в КТБ, преди делът му да бъде прехвърлен на Оманския държавен фонд. Сходни гнезда на фирми има на още няколко столични адреса. Такъв е ул. "Дамян Груев" 46 (до Медицинския колеж, зад хотел "Родина"), където наред с дъщерни на КТБ дружества като "Велдер консулт" (там е регистрацията и на споменатата "КВ-Реал" например) има още трийсетина компании, част от които са длъжници на банката. Според имотния регистър сградта е придобита от КТБ през 2006, няколко месеца по-късно е продадена на ТЦ-ИМЕ, което го ипотекира в банка за 5.1 млн. евро заем. Имотът на ул. "Екзарх Йосиф" 65, където се помещават застрахователят "Витория" и охранителната фирма на банката "ДАР 02", също е собственост на КТБ. Друг популярен имот за регистрации - бл. 199 в Красно село, е собственост на "Евробилд проект" (самата регистрирана там), която продава апартаменти и офиси в сградата на различни свързани лица като "Интегрирани пътни системи", ТЦ-ИМЕ, както и на самия Цветан Василев. Преди да се продадат, много от обектите са ипотекирани в КТБ. Все още в сайт за недвижими имоти, където като лице за контакт е даден изпълнителният директор на ТЦ-ИМЕ и като партньор е посочена КТБ, се продават апартаменти и магазини в блока. Повтарящите се имена са не само в имотите, но и при управляващите и собствениците на разнообразните фирми. Разбира се, и тук има ръка разстояние, като рядко могат да се видят пряко свързани с ръководството на КТБ или с Цветан Василев лица. Въпреки това техните дългогодишни връзки с групата не са тайна и често допълват подозренията за свързаност. А някои имат и съвсем преки връзки. Например Бисер Лазов е съдружник с Цветан Василев в "Естейд" и е в управата на "Мел финанс" заедно с банкера. Освен това той фигурира и в бордовете на редица пряко контролирани от Василев дружества като "Бромак финанс" и новият акционер в БТК - "Бромак телеком инвест". Лазов обаче е и в управата на редица официално несвързани с КТБ дружества като "Афлик-България", което пряко или чрез дъщерни дружества има съществени дялове във вносителите на Kia и Subaru, Б.Л. Лизинг, "Партнер лизинг", "Корабостроителница Русе". А тези дружества са обилно кредитирани от КТБ. По подобен начин Никола Киров от "Афлик" освен изпълнителен директор на инвестиционния посредник на Василев "Фина-С" е и в борда на "Дунарит". Друга подобна линия от връзки осъществява изпълнителният директор на ТЦ-ИМЕ Теодора Танева. Тя заема този пост от приватизацията на дружеството през 2003 г., като освен това е и ръководител на отдел "Ценни книжа" във "Фина-С" от 1994 г. досега. Тя както и другите членове на борда Людмила Петрова и адвокат Мартин Апостолов се появяват и в още редица официално несвързани дружества като "Краун медиа" (собственикът на TV7 и BBT), партньори са с Ирена Кръстева в няколко дружества. Често в свързани компании се назначават и други ключови служители на банката или финансовите къщи на Цветан Василев. Например до 2011 г. изпълнителен директор на "Хелт енд уелнес" АДСИЦ е Димитър Въртигов, който от 2000 г. е първо брокер, а после и директор "Корпортивни ценни книжа" в КТБ. При повечето финансирани от КТБ дружества обаче се ползват подставени лица с доста по-далечни или въобще липсващи връзки. Все пак много от тях се повтарят из различни свързани по други начини компании. Разбира се, най-чистата форма на избягване на каквато и да е свързаност би била всяко дружество да е собственост на различна офшорка и с различни управители, но, изглежда, броят на доверените лица е ограничен и трябва да се правят известни компромиси. Друга линия, която доказва връзки, са предоставените контакти за много от компаниите. Например често за дружества, финансирани от КТБ и приемани от нея и от регулатора за несвързани, е посочен телефон, съвпадащ с този, даден за контакт на "Бромак", "Фина-С", "КТБ асет мениджмънт" или друга официално контролирана от Василев компания. Един от куриозните случаи е с предоставения мейл за контакт на цели 17 дружества - martin.apostolov@fina-c.com. Адвокатът Мартин Апостолов е бил юристконсулт на КТБ от 2001 до 2004 г., а сега е в борда на ТЦ-ИМЕ, "Бромак инвест" и др. A fina-c.com е онлайн адресът на посредника "Фина-С" Странно единомислие като за уж несвързани компании се проявява и при избора на независими одитори. От разгледаните в таблицата 107 дружества, много от тях не са одитирани, но 50 са се спрели на Николай Орешаров. Той е главен асистент в УНСС, собственик на счетоводна къща "Контадор", бил е председател на съвета по професионална етика към Института на дипломираните експерт-счетоводители. А освен това е и независим член на одитния комитет на КТБ от 2011 г., избран с гласовете на мажоритарния акционер Цветан Василев, който е и председател на комитета. Всичките тези 46 одита приключват с една и съща бланка, където се сменя само името на компанията - без никакви забележки, въпреки че много от дружествата от години трупат загуби и имат отрицателен собствен капитал. Друго често срещано име сред одиторите на фирмите е Даниела Петрова. Тя е предшественикът на Орешаров на поста в одитния комитет на КТБ. Не по-малко синхронен е и изборът на счетоводни услуги от несвъраните кредитополучатели на банката. От въпросните 107 фирми 34 са заложили на "Финансово консултиране" АД. Това е странно, тъй като счетоводната кантора е регистрирана през ноември 2011 г. и дори няма сайт. "Финансово консултиране" е регистрирано на пренаселения трети етаж на ул. "Хубча 8", а изпълнителен директор е Албена Андреева, която е и в управата на "Хедж инвестмънт България". В борда му е Бисер Лазов (за когото вече стана дума) и Божидар Миладинов, който е и в управата на "Хелт енд Уелнес" АДСИЦ.
Източник: Капитал (01.04.2013)

Офшорна компания купи 9.9% от КТБ Малко преди началото на процедурата по увеличението на капитала си с 93 млн. лв. Корпоративна търговска банка (КТБ) се сдоби с нов акционер. Това е регистрираното в карибска офшорна зона дружество DEWA International Ltd, става ясно от седмичния бюлетин на Централен депозитар. Засега няма информация кой седи зад новия акционер и дали има връзки с основния собственик и председател на надзорния съвет на КТБ - Цветан Василев. DEWA купи 9.9% от акциите на банката (малко под 10%-овия праг, над който трябва да се иска одобрение от БНБ и задължително да се провери произхода на капитала) от "ТЦ - Институт за микроелектроника" на 22 март. Сделката е сключена при цена 90.70 лв. за акция или общо 54.4 млн. лв. за целия пакет. ТЦ-ИМЕ пък се сдоби с тези книжа около месец по-рано от други свързани и финансирани от банката лица на средна цена 83.5-84 лв. за акция, което означава, че печели около 4 млн. лв. от продажбата им и вече няма акции в институцията. Разследване в последния брой на "Капитал" показа, че към края на 2011 г. КТБ е финансирала свързани компании за над 1 млрд. лв. далеч над законовите лимити. Една от схемите за превръщане на заеми от банката в собствени средства е именно чрез подобни борсови операции. Например през последните години делът на "Бромак" (еднолично ООД на Цветан Василев) в капитала на КТБ падна от 60% на малко над 50%. Тези близо 10% от акциите, които според борсовите котировки на банката се оценяват на 40-60 млн. лв., бяха прехвърлени в кредитирани от банката свързани компании като "Юлита 2002", "Си ди мениджмънт", "Корект фарм", "Ареском", "Дивал 59", "Булит 2007", "Принт инвест 1", "Транстрейдинг" и др. Така реално кредитите на КТБ се озовават в "Бромак" като приход от продажба на акции и той може да я ползва за увеличение на капитала. Сега същият този дял отново е събран в "ТЦ-ИМЕ" и препродаден на печалба. Друг пример в края на октомври 2012 г. компанията на Цветан Василев придоби пакет от 8.24%, или 607 хил. акции на "Булгартабак холдинг" (от финансирани от самата банка компании като "Никкомерс 01" и "Принт инвест 1") при цена 61 лв., които само два дена по-късно продава по 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лв. Така се прехвърлят средства в "Бромак", които при това са с доказан произход - печалба от борсови операции. С новопридобитите 9.9% акции новият акционер ще може да участва с предстоящото увеличение на капитала на банката, което за да е успешно трябва да бъдат записани половината плюс една от новите акции. КТБ планира да издаде 600 хил. акции с емисионна цена на акция от 156.47 лв. "Бромак" вече обяви, че ще запише новите акции, които му се полагат, което означава че увеличението на капитала е подсигурено. Ако всички книжа бъдат пласирани, акционерният капитал на банката ще стигне 66 млн. лв., а постъпленията в нея ще са около 93 млн. лв. Като цяло изборът на емисионна цена много над пазарната е странен. Тя напълно защитава настоящите акционери в банката от разводняване на дела им, ако не участват, тъй като новите реално ще вкарат повече пари отколкото получават. Така обаче процедурата едва ли ще е привлекателна за нови инвеститори, за които няма причина да плащат по 156.47 лв., като могат да си купят акции на борсата при сегашните нива под 100 лв. "Бромак" притежава малко над половината капитала на КТБ, а вторият по-големина акционер с около една трета от акции е Bulgarian Acquisition Company II, контролирано от Държавния фонд на Оман (32.99%). Засега няма информация дали фондът или новият акционер имат намерение да участват в увеличението.
Източник: Капитал (02.04.2013)

Увеличението на капитала на КТБ вероятно ще е успешно Седмица преди да е изтекъл срокът за участие в увеличението на капитала на Корпоративна търговска банка (КТБ), почти със сигурност може да се приеме за успешно. Според данни от Централния депозитар досега са използвани 5 614 310 от всички издадени 6 млн. права, което означава, че инвеститори са подали заявления за записване на 93.5% от предложените нови акции, докато за да се счита увеличението за успешно, е нужно да бъда пласирани над половината от предложените нови акции. Това, изглежда, ще е и финалният резултат, тъй като останалите останаха непродадени на аукциона за неизползваните права на 8 май и ще останат неупражнени. Така вероятно КТБ, в която са концентрирани голяма част от парите на държавните дружества, ще успее да увеличи капитала си с 87.8 млн. лв., което е с около 6 млн. лв. под максимално търсената сума от почти 94 млн. лв. По принцип заявленията за участие са неотменяеми, така че единственият вариант в банката да постъпи по-малка сума или увеличението да е неуспешно е някой от инвеститорите да не успее да заплати емисионната стойност на заявените от него акции до финалната дата на увеличението - 22 май. По принцип успехът на увеличението не е изненадващ, тъй като още в проспекта на КТБ беше отбелязано, че мажоритарният акционер с 50.3% от капитала "Бромак" (еднолично дружество на председателя на надзорния съвет на банката КТБ Цветан Василев) е декларирал, че ще запише полагащите му се нови акции. Това означава, че "Бромак" би трябвало да е вложило 47 млн. лв. Банката има нужда от увеличението, тъй като ако тя раздава нови кредити, ще падне под регулаторните минимуми за капиталова адекватност, което ще принуди БНБ да й предпише вдигане на капитала. Досега тя се задържаше над исканите от централната банка 12% обща капиталова адекватност с включване на два пъти на подчинен срочен дълг за общо 29 млн. евро от "Бромак" в капитала си. Сега обаче тя е и близо до минималните 8% капиталова адекватност от първи ред и трябва да предприеме реално увеличение. Вероятно след увеличението БНБ ще разреши на КТБ да върне дълга към "Бромак" и така ще бъде финансирано участието му. Голямата неизвестна е кой е записал останалата част от увеличението. Допреди аукционът на неизползваните права нямаше нито една сделка с тях на борсата и бяха упражнени само малко над половината. Това означава, че другият голям акционер - Държавния фонд на Оман (33%), не е участвал. На самия аукцион бяха предложени 2 885 690 права, от които 2.5 млн. бяха продадени по 0.1 ст. за брой. Чрез тях неизвестният им купувач записва 250 хил. акции. За тях той трябва да плати 39 млн. лв., които му дават едва 3.8% дял в капитала на банката, тъй като емисионната цена на новите акции от 156.47 лв. за брой е доста над пазарните нива от около 90 лв. Всичко това прави увеличението не особено атрактивно за нови инвеститори, които при желание биха могли да придобият от старите акции значително по-евтино. Например в момента третият по големина акционер в КТБ е базираното в Лондон инвестиционно поделение на руската държавна Внешторгбанк. Наскоро в борсова сделка VTB Capital придоби 9.9% от капитала на банката за 58 млн. лв. Всичко това навежда на мисълта, че вероятно и мистериозният инвеститор е близък до Цветан Василев. На такава мисъл навеждат и няколкото рокади в капитала преди увеличението. Делът на VTB Capital му беше прехвълен от карибската офшорка DEWA International по 97.791 лв. за акция на 15 април. Самата тя придоби пакета на 22 март от компанията на Василев "ТЦ - Институт за микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) по 90.7 лв., което й осигурява 4.2 млн. лв. за по-малко от месец. ТЦ-ИМЕ пък се сдоби с тези книжа около месец по-рано от други свързани и финансирани от банката лица на средна цена 83.5-84 лв. за акция, което означава, че също печели около 4 млн. лв. от продажбата им и вече няма акции в институцията. Чрез подобни борсови сделки кредити от самата банка може да се превърнат в собствени средства с ясен произход (печалба от борсови операции), които могат да се използват за увеличение на капитала на банката. Например през последните години делът на "Бромак" в капитала на КТБ падна от 60% на малко над 50%. Тези близо 10% от акциите, които според борсовите котировки на банката се оценяват на 40 - 60 млн. лв., бяха прехвърлени в кредитирани от банката свързани компании като "Юлита 2002", "Си Ди мениджмънт", "Корект фарм", "Ареском", "Дивал 59", "Булит 2007", "Принт инвест 1", "Транстрейдинг" и др. Така реално кредитите на КТБ се озовават в "Бромак" като приход от продажба на акции и той може да ги вкара в банката като подчинен срочен дълг. Сега същият този дял отново е събран в ТЦ-ИМЕ и препродаден на печалба. Ако увеличението приключи така, след него "Бромак" ще запази дела си, този на Държавния фонд на Оман ще падне до малко над 30%, на VTB – до 9%. Разбира се, има вариант и руската банка да е купила правата и тя да е мистериозният инвеститор, като осигурява подкрепа за Цветан Василев, с когото в последните години си партнира при няколко големи сделки като приватизацията на "Булгартабак" и покупката на БТК.
Източник: Капитал (16.05.2013)

КТБ набра над 86 млн. лв. през борсата Корпоративна търговска банка (КТБ) успешно е увеличила капитала си, като е набрала малко над 86 млн. лв. през борсата, стана ясно от нейно съобщение. Това е 91% от първоначалната цел - банката планираше общите постъпления да са 94 млн. лв. Условието подписката да е успешна беше да се запишат и платят поне половината от новите акции, а крайният срок за това беше 22 май. Въпреки че самото увеличение стана при емисионна цена (156.47 лв.) доста над пазарната (87 лв. на 22 май), успешното увеличение не е изненадващо, тъй като основният акционер "Бромак", контролиран от Цветан Василев, още преди подписката обяви, че ще запише новите акции, отговарящи на дела му - 50.3%. Вторият по големина акционер в банката е Държавният фонд на Оман с 33% от капитала. По време на увеличението обаче бяха използвани малко над половината права, а останалите отидоха на аукцион. Това означава, че оманският фонд не е участвал в увеличението и вече е с по-малък дял. Загадка остава кой е записал останалите акции. КТБ набра средствата, тъй като ако отпуска нови кредити, капиталовата й адекватност ще падне под регулаторните минимални изисквания, което ще принуди БНБ да й предпише вдигане на капитала. Досега общата капиталова адекватност на финансовата институция се задържаше над исканите от централната банка 12%, защото на два пъти включи в капитала си подчинен срочен дълг за общо 29 млн. евро от "Бромак". Сега обаче КТБ е с близо 8% (при 6% минимално изисквани) капиталова адекватност от първи ред и трябва да предприеме реално увеличение. В средата на миналата седмица за пореден път се потвърди информацията, че КТБ е предпочитана от държавните дружества за депозиране на свободните им парични средства. В деня, в който служебният кабинет одобри правилата за депозиране, всички министерства публикуваха данни за своите компании. От 40 дружества 19 са вложили свободния си ресурс изцяло или частично в КТБ, като тук влизат и енергийните гиганти. Тази политика беше наложена по време на правителството на тройната коалиция и продължи при управлението на ГЕРБ. През този период банката силно се разрасна и финансира медийната империя на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, който отново е депутат от ДПС. Собственикът на КТБ Цветан Василев пък разшири силно позициите си в икономиката, придобивайки и управлявайки активи в различни ключови сектори - телекомуникации, медии, транспорт и производство. По време на тройната коалиция медиите, финансирани от Василев ("Монитор", "Телеграф", ТV7), подкрепяха властта и атакуваха Бойко Борисов. След като той стана премиер, само за ден обърнаха политиката си и започнаха ревностно да го подкрепят. В момента тенденцията отново се обърна срещу него. По времето на Борисов реално не се направи нищо конкретно за депозитите на държавните дружества - написаха се общи правила, които обаче така и не проработиха. Новите изисквания на служебния кабинет "Райков" би трябвало променят картината. Разбира се, дали това ще се случи, предстои да се разбере - те трябват да влязат в сила три дни след публикуването им в Държавен вестник. Това може да се случи и още другата седмица, което пък ще съвпадне най-вероятно с избирането на ново правителство с мандата на БСП, подкрепено от ДПС и с парламентарното действие или бездействие на "Атака".
Източник: Капитал (27.05.2013)

"Доверие" под риск Най-голямата пенсионноосигурителна компания в България "Доверие" е на няколко дни разстояние от новия собственик или поне вече има решение кой ще е той. Това става ясно от острата реакция на един от основателите и все още акционери в дружеството - синдикалната организация КНСБ. В свое становище до медиите КНСБ заявява, че е силно разтревожена от липсата на прозрачност и данни за кандидат-собственика и посочва, че една подобна продажба може да заплаши не просто бъдещето на "Доверие", а да срине цялата пенсионна система в страната. "Доверие" управлява парите за пенсии на 1.25 милиона българи, а активите й възлизат на 1.8 млрд. лв. Това е близо една трета от цялата частна пенсионноосигурителна система. Самата КНСБ не посочва името на кандидат-купувача. Преди два месеца обаче като най-вероятен купувач се сочеше банкерът Цветан Василев, който отправи оферта на настоящия собственик Vienna Insurance group (VIG) с едноличното си дружество "Бромак" ЕООД. По информация на "Капитал" офертата беше за малко над 150 млн. евро, а при подготовката на договора за продажба кандидатът е бил посъветван да смени "Бромак" с друго юридическо лице като купувач. Няма информация в надпреварата за "Доверие" да се е включил втори независим инвеститор, който да е успял няколко седмици да направи пълно проучване на компанията, да отправи оферта и да стигне до договор за покупко-продажба. Въпреки че VIG е публична компания, тя все още не е обявила, че е сключила споразумение за продажба на "Доверие" (австрийската компания е собственик на 93% от "Доверие"). "Молим за разбиране, че към настоящия момент не може да направим изявление за "Доверие", коментираха пред "Капитал" от Vienna Insurance Group. По информация от два независими източника на вестника обаче преди дни в Комисията за финансов надзор представител на австрийския собственик е проучил процедурата за смяната на собствеността и е представил кандидата. Това е United Capital, регистрирано във Великобритания, но с офшорна собственост, представлявана от български граждани и с българо-австрийско управление. Един от основните акционери на United Capital е българското дружество "Риджънт капитал" АД. То се управлява от Румен Нанов, който има акционерен дял и представлява един от големите му собственици "Пош ентерпрайзиз" ЛЛС, регистрираното на Сейшелите. Същият Нанов e бил в управлението на фалиралата през 1995 г. Агробизнесбанк и има има редица бизнеси през годините с останалите й шефове като Христо Александров, Христо Данов и Александър Велев. Малко преди фалита на банката в нейното ръководство са и настоящите основни акционери на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Управляващи на United Capital са Камелия Здравкова и австриецът Гюнтер Рор, които отново водят до Нанов и още една група български физически лица с бизнес в България и Австрия. Справка в австрийския търговски регистър пък показва, че част от тези лица имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата според източници на "Капитал" най-вероятно ще осигури част от финансирането за покупката на "Доверие". Инвестбанк е сред малките руски банки с 1.8 млрд. долара активи под управление. До момента няма данни за преки връзки на посочения кандидат с по-рано преговарящия "Бромак" на Цветан Василев. Кандидатурата на подобен инвеститор обаче е логично да събуди тревогите на осигурените лица и настоящите акционери на "Доверие" като КНСБ. "Координационният съвет на КНСБ изразява дълбока тревога от липсата на всякаква прозрачност и яснота по повод продажбата на мажоритарния дял на ПОК "Доверие" и особено бъдещия собственик, неговите намерения за развитието, пазарното поведение и устойчивото бъдеще на компанията", пише в становището на организацията. "За да се гарантират осигурителните права на членовете и пенсионерите на фондовете, управлявани от ПОК "Доверие", за които КНСБ като вдъхновител и учредител на "Доверие" чувства сериозна морална и синдикална отговорност, координационният съвет на организацията смята да свика извънредно общо събрание на компанията и да проведе срещи с министър-председателя, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, както и Държавната агенция за национална сигурност, на които да информира за сериозните си опасения за разклащане на най-голямата пенсионноосигурителна компания, а оттам и сриване на националния пенсионноосигурителен пазар." Организацията ще настоява категорично за "ангажимент на отговорните институции и стриктно спазване на всички законови норми, особено изискванията за ясен произход и идентификация на акционерите и капиталите в допълнителното пенсионно осигуряване, лоялна конкуренция и гарантиране на правата на осигурените и пенсионерите на съответните пенсионни фондове във всяка ситуация". "Ако всички опасения на синдиката се окажат реални, Консултативният съвет на КНСБ настоява за оттегляне на президента на КНСБ от надзорния съвет на ПОК "Доверие" в знак на подкрепа на депозираната от страна на оперативния мениджмънт и УС на компанията оставка и като израз на категорично несъгласие с обстановката на несигурност и безперспективност", обобщават от организацията. Сравнително лаконични бяха и от оперативното ръководство на "Доверие". "Съгласно договора за управление със собственика VIG сме ограничени да коментираме покупко-продажбата на компанията, както и реакцията на акционерите", каза председателят на управителния съвет Даниела Петкова. "Отношението ни към това, което се случва, е ясно изразено в нашите действията, за които има информация в публичното решение на Координационния съвет на КНСБ. За всички въпроси, които ви интересуват по този повод, бихте могли да се обърнете към акционерите и по-специално към КНСБ, чието изявление е повод да ме потърсите", допълни тя. Извън тези притеснения купувачът поражда и още - как дружество с капитал от малко под 3 млн. паунда и никакъв опит ще успее да купи и управлява толкова голяма компания. Това най-малкото поставя под сериозен риск и без това затормозената от подобни собственици пенсионна система. Освен това връзката на купувача с бившия управител на фалиралата Агробизнесбанк Румен Нанов има своя сериозен репутационен риск, първо, за "Доверие" като пенсионна компания и, второ, за продавача VIG като участник в сделка с подобни партньори. А ако купувачът в крайна сметка има връзка с доскорошния фаворит - основния акционер на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и "Бромак", то това не изключва сериозна част от парите на осигурените да започнат да финансират икономическата плетеница на КТБ и Делян Пеевски. Засега връзките са далечни. Например един от представителите на австрийското поделение на United Capital - Ивайло Петров, е участвал в ръководството на няколко компании заедно с директор "Инвестиционно банкиране" в КТБ и изпълнителен директор на "Австрийско българска инвестиционна група" Димитър Въртигов. Друга линия минава през един от директорите в самото United Capital - Гюнтер Рор. Справка в търговския регистър показва, че той участва в няколко регистрирани в Австрия компании, в които присъстват и българи. Най-познато име сред тях е това на Емил Коцев. Той беше дългогодишен директор на държавната компания "Техноекспортстрой". Миналата година тя беше приватизирана срещу 51 млн. лв. от "АТ инженернг 2000". Според информация от източници, близки до сделката, купувачът е платил със заем от КТБ. Емил Коцев пък, макар да не фигурира официално като купувач, е консултирал тясно новия собственик. Има и трета косвена връзка по линия на ВЕИ инвестициите на Румен Нанов. Според документ на ДКЕВР холдингът на Нанов - "Солар холд", е имал договорено проектно финансиране за изграждането на 76MW соларни паркове от австрийската Donau Finanz. Последната бе сред кандидатите за приватизация на "БДЖ - Товарни превози" и се коментираше, че представлява интереса както на Цветан Василев, така и на Христо Ковачки. На фона на всички тези въпросителни и тревоги оттук нататък единственият рефер, който може да се намеси в сделката, е Комисията за финансов надзор. А тя минава дори без състезание, защото реално няма втори кандидат за "Доверие", тъй като посоченият преди няколко месеца за заинтересован - бизнесменът Огнян Донев, отрече участие в процедурата. "Аз, Огнян Донев, не участвам в тази процедура", каза той, след като КНСБ излезе със становище по сделката. Така цялата тежест за съдбата както на "Доверие", така и на всички осигурени лица в страната сега е на Комисията за финансов надзор (КФН). Тя е институцията, която по закон регулира осигурителния пазар в страната и по закон трябва да одобри акционерните промени в пенсионните компании. Тя е и институцията, която по закон трябва да разкрие действителните собственици на поднадзорните си лица, както и да съблюдава за качествения произход на капиталите на техните собственици. До момента от КФН няма отговор има ли вече подадено искане за одобрение на нов акционер в "Доверие" и запозната ли е комисията с детайлите по преговорите и финансирането.
Източник: Капитал (11.07.2013)

Мениджърите и членовете на управителния съвет на пенсионната компания “Доверие” са подали оставка в знак на несъгласие със създалата се несигурност и непрозрачност около предстоящата продажба на мажоритарния дял на дружеството. В момента 93% от акциите на фирмата са собственост на австрийската компания “Виена иншурънс груп”, но от 3-4 месеца се носят слухове за продажбата им.Вчера синдикатът КНСБ, който има 1% от акциите в компанията, сезира премиера Пламен Орешарски за рисковете, до които може да доведе липсата на яснота кой е купувачът и какви са намеренията му за развитието на частното пенсионно дружество. “Ако стане гаф със сделката, ще се срути не само пенсионният пазар, но и целият финансов сектор”, коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров пред “Труд”. Президентът на КНСБ изпрати предупредителни писма и до Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор и ДАНС. В момента “Доверие” управлява парите за пенсии на 1.25 млн. българи. Активите възлизат на 1.8 млрд. лева. Другата стъпка, която ще предприеме КНСБ, е да свика общо събрание на акционерите. На него ще бъде поискано мажоритарният собственик “Виена иншурънс груп” да даде информация за потенциалните кандидат-купувачи. “Моля разберете, че не можем да коментираме темата в момента”, казаха вчера от австрийската компания. Така до момента официална информация за купувачите няма. Според източници на “Труд” първоначално австрийските собственици са получили две обвързващи оферти за мажоритарния пакет акции. Първата е била от дружеството “Бромак”, собственост на банкера Цветан Василев. Втората е от “Доверие - Обединен холдинг”, в който основни акционери са “Софарма”, “Телсо” и “Елфарма”. По информация на вестника двете оферти са били твърде близки като цена - приблизително 150 млн. евро, колкото е балансовата стойност на продаваните акции (book value). В последните дни обаче на масата се е появила и трета оферта - от руската “Инвестбанк”, която участва чрез “Юнайтед кепитъл” - компания, която е регистрирана във Великобритания, но е с офшорна собственост. Именно появата на третия играч в преговорите е причината за възникналото напрежение. Синдикатите и мениджмънтът се опасяват, че няма яснота кой стои реално зад офертата. “Аз, Огнян Донев, не участвам в тази процедура”, беше лаконичният коментар на предприемача пред вестника. Цветан Василев не бе открит за коментар. В момента съдбата на сделката за “Доверие” е в ръцете на шефа на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. По всяка вероятност продажбата ще бъде финализирана до 14 дни. Според президента на КНСБ Пламен Димитров обаче предлаганата цена от 150 млн. евро далеч надхвърля пазарната цена на “Доверие”. “Когато някой е готов да даде доста повече, отколкото струва компанията, няма как това да не буди безпокойство и да не си задаваме въпроса защо се случва това и какви са потенциалните намерения на тези кандидат-купувачи”, коментира Димитров пред БНР.
Източник: profit.bg (12.07.2013)

Ръководството на ПОК „Доверие” е подало оставка Ръководството на най-голямата пенсионноосигурителна компания в България – ПОК „Доверие”, е подало оставка. Причината е несъгласие с липсата на прозрачност около продажбата на мажоритарния дял на дружеството. Информацията и мотивите за оставката потвърди Даниела Петкова, която доскоро беше председател на УС и главен изпълнителен директор на „Доверие”. Според данните 93% от дружеството се държи от австрийската компания Vienna Insurance group (VIG). Доскоро обаче не се знаеше кой е купувачът на този дял и въпросът бе обект на различни спекулации. По данни на „Капитал” обаче преди дни в Комисията за финансов надзор представител на австрийския собственик е представил кандидата - United Capital. Фирмата е регистрирана във Великобритания и е с офшорна собственост. Представлявана е от български граждани и е с българо-австрийско управление. Един от основните акционери на United Capital е българското дружество "Риджънт кепитал" АД. То се управлява от Румен Нанов, който има акционерен дял и представлява един от големите му собственици "Пош ентерпрайзиз" ЛЛС, регистрираното на Сейшелските острови. Нанов e бил един от директорите на фалиралата през 1995 г. „Агробизнесбанк”. Малко преди фалита на банката в нейното ръководство са били и настоящите основни акционери на „Първа инвестиционна банка” Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Продажната цена на мажоритарния дял на ПОК „Доверие” е между 120 и 150 млн.евро. Преди време банкерът Цветан Василев бе спряган за най-вероятен купувач. По информация на „Капитал” той е отправил оферта за малко над 150 млн. евро чрез едноличното си дружество „Бромак” ЕООД. Според друг слух интерес към придобиването на ПОК „Доверие” е имал и председателят на КРИБ и шеф на „Софарма” Огнян Донев. "Няколко месеца след публичното оповестяване на намеренията за продажба на дела на мажоритарния собственик и въпреки дългия период от време все още няма публична информация", каза бившият вече председател на УС на „Доверие” Даниела Петкова. Тя е категорична, че това е в противоречие с ценностите и откритостта, която ръководството на дружеството изповядва. За опасността от оставка се разбра преди два дни, когато в свое становище КНСБ също изрази опасенията си, че продажбата на най-голямата пенсионноосигурителна компания в България се прави непрозрачно. "Миналата седмица имаше заседание на Надзорния съвет (НС), където уведомихме акционерите и мажоритарния собственик за решението си. Оставката не е спонтанна. Обмисляме този ход от месеци", твърди Даниела Петкова. Тя е категорична, че "няма връщане назад" за подалото оставка ръководство и то едва ли ще се споразумее с потенциалните нови собственици, които и да са те. "Доверие" управлява парите за пенсии на 1.25 милиона българи, а активите й възлизат на 1.8 млрд. лв. Това е близо една трета от цялата частна пенсионноосигурителна система.
Източник: expert.bg (15.07.2013)

Къде отива "Доверие"-то По идея в една корпоративна сделка между частни компании не би трябвало да има обществен заряд и проблем с това кой е купувачът. Когато обаче става въпрос за "Доверие" - най-голямата пенсионна компания в страната, която е акумулирала 1.8 млрд. лв. публичен ресурс от осигуровките на 1.25 млн. души, спокойно можем да говорим за изключение от правилото. Пенсионна осигурителна компания "Доверие" съставлява около една трета от пазара на допълнително задължително осигуряване и като такава е важно не просто да е ясно кой е собственикът й, а и той да може да гарантира с репутацията си, че тя ще бъде управлявана в интерес на клиентите й, вместо активите й да се източват към свързани компании. Нещо, което макар и в рамките на буквата на закона, е практика при някои от конкурентите й под снизходително бездейния поглед на регулатора - Комисията за финансов надзор. Откъслечната информация за предстоящата продажба на "Доверие" обаче по никакъв начин не вдъхва... хм, доверие, че новият собственик ще е коректен. И това пролича и от първите реакции - оставката на оперативния мениджмънт на пенсионната компания и острата реакция на един от основателите и все още акционери в "Доверие" - синдикалната организация КНСБ. В свое становище до медиите тя оповести колко силно е разтревожена от липсата на прозрачност и данни за кандидат-собственика и допълни, че една подобна продажба може да заплаши не просто бъдещето на "Доверие", а да срине цялата пенсионна система в страната (още тук). КНСБ заплаши да изтегли и президента на синдиката като представител в надзора на дружеството и настоя за среща с премиера и регулатора. Това, което се знае неофициално след близо двегодишни опити за продажба, е, че собственикът на 93% от пенсионната компания, австрийската Vienna Insurance Group, смята да прехвърли дела си на компания с неясна собственост. Зад сделката прозира интересът на мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев (виж по-надолу в текста), който има опит с това да използва парите на депозантите, за да финансира разрастването на собствената си бизнес империя. А цената е толкова феноменално висока, че от нормалния бизнес на "Доверие" (приходите от такси и комисиони) ще отнеме десетилетия да се изплати. Всичко това говори, че вероятно се купува не бизнесът по управление на активи, а възможността да се ползват самите натрупани средства, както й стабилните постъпления от над 200 млн. лв. годишно от вноски на осигурените. Според два независими източника на "Капитал" бъдещият купувач се казва United Capital Plc и вече е бил представен на КФН, без чиято благословия не може да влезе нов голям акционер. "Към този момент при нас няма внесено искане за промяна на собствеността на ПОК "Доверие"," каза обаче председателят на комисията Стоян Мавродиев, с което отказа повече коментари по конкретни въпроси. А те са много и съвсем скоро ще дойдат на дневен ред. United Capital Plc e регистрирана през 2007 г. във Великобритания и оттогава няма дейност. Скромните на фона на сделката 2.8 млн. паунда капитал са разпределени между офшорна компания, фондация и едно българско дружество. Последното е "Риджънт кeпитал". То се управлява от Румен Нанов, който директно има малък дял и представлява един от другите му големи акционери - Posh Enterprises LLC, регистрирано на Сейшелите. Нанов от своя страна е бивш управител на първата фалирала банка по време на прехода през 1995 г. - "Агробизнесбанк". По същото време управители са още подсъдимите и оневинени през 2011 г. други членове на ръководството на банката Христо Александров и Христо Данов. Доскоро самото "Риджънт кепитал" все още има общ бизнес с Христо Данов. Малко преди фалита участие в ръководството на банката имат и Цеко Минев, и Ивайло Мутафчиев, които именно заради това са принудени да излязат от управата на Първа инвестиционна банка, в която и досега са основни акционери. Управляващи на United Capital са Камелия Здравкова (31г.) и австриецът Гюнтер Рор (64 г.). Тези две имена отново водят към група българи около Нанов с бизнес в България и Австрия. Така например справка в австрийския търговски регистър показва, че част от тях включително и Рор, имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата според източници на "Капитал" вероятно ще осигури поне отчасти финансиране за покупката на "Доверие". Инвестбанк е сред малките руски банки с 1.8 млрд. долара активи под управление. В руските медии Мастюгин е сочен за основен акционер на банката и управляващ на регистрирано в Хонконг дружество Asia Trade. Компания с подобно име - Asia Trade Management, е вторият голям акционер в United Capital заедно с "Риджънт кепитал". "Капитал" успя да се свърже с Рор. Той каза, че сделката още не е приключила и на този етап не може да дава информация. Изявление от компанията може да има евентуално през следващата седмица, допълни той. Всичко около кандидата говори по-скоро за подставено лице на инвеститор. Прикритата собственост може да донесе разнообразни позитиви и за двете страни - VIG като публична компания във Виена може да си спести репутационния риск от сделка с неприемлив за някои акционери контрагент. А самият купувач може да използва маскарада за пред местните регулатори и за да може евентуално впоследствие да инвестира активите на фондовете на "Доверие" в собствените си бизнеси с по-малко сложни лупинги за прикриване на свързаността. Най-активно спряганите имена на действителни кандидати за "Доверие" през последните два месеца бяха основният акционер на КТБ Цветан Василев и основният акционер в "Софарма" Огнян Донев. Няма информация в надпреварата за "Доверие" да се е включил друг независим инвеститор, а и това не изглежда вероятно поради краткия срок и поради факта, че компанията е набелязана за продажба отдавна и дори и при по-ниска цена, нямаше заявен друг интерес. "Аз, Огнян Донев, не участвам в тази процедура", каза категорично Донев, след като КНСБ излезе със становище по сделката. Цветан Василев не бе открит за коментар. По информация на "Капитал" през пролетта той е отправил есклузивна оферта за покупката на "Доверие" чрез едноличното си дружество "Бромак", което е мажоритарен собственик на КТБ. След дискусия с VIG според източниците на "Капитал" Василев е качил цената до малко над 150 млн. евро. Освен това при подготовката на договора за продажба е бил посъветван да смени "Бромак" с друго юридическо лице като купувач. Сега по неофициална информация цената е набъбнала до 160-170 млн. евро - цена, която анализатори определят като далеч над справедливата и отвъд нормалната бизнес логика. За сравнение - печалбата на ПОК "Доверие" за 2014 г. е 14.4 млн. лв., или ако тя се запази такава, ще са нужни над 20 години, за да се изплати инвестицията. Вярно е, че с нарастването на активите печалбата в последните години плавно расте от 5 млн. през 2007 г., което може да свие този срок. Но вече започва да има натиск от регулатора за намаляване на таксите и комисионите, което ще ограничава растежа на печалбата. Няма директни връзки на United Capital с Цветан Василев, но има косвени следи водещи към него. Сред най-силните е участието на прокуриста на "Риджънт кепитал" - Стоян Стайков, в ръководството на старо дружество заедно с дългогодишния директор "Инвестиционно банкиране" в КТБ Димитър Въртигов, който е и изпълнителен директор на инвестиционния посредник "Австрийско българска инвестиционна компания", който обслужва редица проекти на банката. Друго свързващо звено е дългогодишният директор на "Техноекспортстрой" Емил Коцев, който участва заедно с Гюнтер Рор в няколко австрийски компании. Миналата година "Техноекспортстрой" беше приватизирана срещу 51 млн. лв. от "АТ инженернг 2000". Според източници, близки до сделката, купувачът е платил със заем от КТБ, а Коцев е консултирал тясно новия собственик. Има и трета косвена връзка по линия на ВЕИ инвестициите на Румен Нанов. Според документ на ДКЕВР холдингът на Нанов - "Солар холд", е имал договорено проектно финансиране за изграждането на 76MW соларни паркове от австрийската Donau Finanz. Последната бе сред кандидатите за приватизация на "БДЖ - Товарни превози" и се коментираше, че представлява интереса български инвеститор. Според едни източници това е бил Цветан Василев. Други обаче сочеха Христо Ковачки. Ако се съди по реакцията на оперативния мениджмън на "Доверие", конфигурацията зад бъдещия нов собственик явно не е лицеприятна, щом ръководството вече е подало оставките си. Най-важният въпрос обаче е дали той е достоен и за клиентите на компанията. Оттук нататък само регулаторът в лицето на Комисията за финансов надзор, която определя себе си като "стожер на финансовата стабилност в небанковия сектор", може да реши съдбата на "Доверие".
Източник: Капитал (15.07.2013)

Офшорка купува "Доверие" Официално е. Австрийската финансова група Vienna Insurance Group (VIG) ще продаде най-голямата пенсионна компания в България - ПОК "Доверие", на купувач със съмнителни капитали и собственост. В същото време представителите на купувача отказват да коментират сделката и си прехвърлят отговорността за нея едни на други. В "Доверие" се осигуряват за пенсия 1.25 млн. българи, а активите под управление на компанията са 1.8 млрд. лв., или една трета от цялата частна пенсионна система. В свое официално съобщение VIG заявява, че е приключила преговорите по продажбата на 92% от капитала на "Доверие" с кандидат-купувача United Capital Plc. VIG не посочва цената и други детайли по сделката. Изпълнителният директор на групата Петер Хаген коментира само, че е уверен, че "Доверие" ще продължи да изпълнява ролята си на водеща пенсионна компания в България в полза на своите клиенти". "Пенсионното осигуряване не е ключов бизнес за VIG. С продажбата на "Доверие" искаме да се фокусираме още повече върху имущественото и животозастраховането на българския пазар", допълва Хаген. VIG е собственик на компанията за общо застраховане "Булстрад" и на животозастрахователя "Булстрад живот". Както "Капитал" вече писа, United Capital Plc e регистрирана през 2007 г. във Великобритания и оттогава няма дейност. Скромните на фона на сделката 2.8 млн. паунда капитал са разпределени между офшорна компания, фондация и едно българско дружество. Последното е "Риджънт кeпитал". То се управлява от Румен Нанов, който директно има малък дял и представлява един от другите му големи акционери - Posh Enterprises LLC, регистрирано отново в офшорна зона, този път на Сейшелите. Нанов от своя страна е бивш управител на първата фалирала банка по време на прехода през 1995 г. - Агробизнесбанк. Управляващи на United Capital са Камелия Здравкова (31 г.) и австриецът Гюнтер Рор (64 г.). Тези две имена отново водят към група българи около Нанов с бизнес в България и Австрия. Така например справка в австрийския търговски регистър показва, че част от тях, включително и Рор, имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата според източници на "Капитал" вероятно ще осигури поне отчасти финансиране за покупката на "Доверие". Инвестбанк е сред малките руски банки. В руските медии Мастюгин е сочен за основен акционер на банката и управляващ на регистрираното в Хонконг дружество Asia Trade. Компания с подобно име - Asia Trade Management, е вторият голям акционер в United Capital заедно с "Риджънт кепитал". ...и неясните му планове За да разбере какви са бъдещите планове на новия собственик, "Капитал" потърси представителите на бъдещия купувач и на неговите собственици. Пред "Капитал" Рор каза, че не може да дава никаква информация, защото не е упълномощен от директорите. Въпреки че фигурирал в управата на компанията, той не се занимавал с тази сделка. Той бил директор на фирмата, когато тя още нямала активна функция. От няколко месеца, откакто компанията се активизирала, той не се занимавал с нея. На въпроса кой може да говори от името на фирмата той насочи към актуалната регистрация в търговския регистър. Справка към 21 май 2013 г. от английския регистър показва, че към този момент Рор е сред управляващите на United Capital. Представителят на акционера на бъдещия собственик - "Риджънт кепитал", Румен Нанов пък коментира сделката пред "Капитал" лаконично. "Не съм в течение на тази сделка. Търсете останалите колеги, които представляват компанията", каза Нанов. Не е изключено United Capital да е просто параван, прикриващ действителния бъдещ собственик на най-голямата пенсионна компания в България, след като представителите й не желаят да коментират сделката. Най-активно спряганите имена на действителни кандидати за "Доверие" през последните два месеца бяха основният акционер на КТБ Цветан Василев и основният акционер в "Софарма" Огнян Донев. Донев отрече участието си в процедурата. Василев не бе открит за коментар. По информация на "Капитал" последно през април Василев е отправил оферта на VIG да придобие "Доверие" чрез дружеството си "Бромак" срещу малко над 150 млн. евро. "Бромак" обаче не е бил одобрен за технически купувач и кандидатът е бил посъветван да го замени с друго лице. Впоследствие и цената е била повишена, като вече различни източници коментират, че става въпрос за баснословните 160-170 млн. евро. Няма информация в надпреварата за "Доверие" да се е включил трети независим инвеститор, а и това не изглежда вероятно поради краткия срок и поради факта, че компанията е набелязана за продажба отдавна и дори и при по-ниска цена нямаше заявен друг интерес. В същото време няма директни данни за връзка на United Capital с основния акционер на Корпоративна търговска банка (КТБ) - Цветан Василев. Повечето връзки са много индиректни. Една от тях е общото участие в ръководството на фирми на прокуриста на "Риджънт кепитал" Стоян Стайков заедно с дългогодишния директор "Инвестиционно банкиране" в КТБ Димитър Въртигов. Цялата непрозрачност около продажбата на "Доверие" и липсата на каквато и да било информация за бъдещия купувач доведоха до безпрецедентно изявление на най-големия синдикат в България - КНСБ. В свое становище до медиите организацията оповести колко силно е разтревожена от липсата на прозрачност и данни за кандидат-собственика и допълни, че една подобна продажба може да заплаши не просто бъдещето на "Доверие", а да срине цялата пенсионна система в страната. КНСБ заплаши да изтегли и президента на синдиката като представител в надзора на дружеството и настоя за среща с премиера и регулатора. По същото време стана ясно, че и оперативният мениджмънт на "Доверие" е подал оставка в знак на несъгласие с липсата на прозрачност при продажбата на компанията. Два дни след коментара на КНСБ опасения от продажбата изрази и зам.-председателят на БСП Корнелия Нинова. "Пенсионни фондове няма да бъдат приватизирани, камо ли от офшорни фирми", заяви Нинова. Сега, след като вече VIG е постигнала съгласие за продажбата на "Доверие" на кандидат със съмнителни капитали и собственици, топката е в полето на Комисията за финансов надзор, чието поднадзорно лице е "Доверие". Законово тя има широк инструментариум да не одобри сделката. Пред "Капитал" председателят на КФН Стоян Мавродиев отново заяви, че до момента не са постъпвали никакви документи по смяната на собствеността. На въпроса какъв е шансът комисията да каже "не" на сделката той заяви: "Не по-малък, отколкото да кажем "да". По думите му комисията ще направи пълен и задълбочен анализ на произхода на средствата и действителния собственик. "Ако има един микрон съмнение за купувача, той ще получи отказ", каза той. Пламен Димитров коментира, че се е срещнал с премиера Пламен Орешарски и Стоян Мавродиев, които са го уверили, че няма да се допусне сделка, която да наруши правата на осигурените.
Източник: Капитал (16.07.2013)

Недоверие към сделката за "Доверие" Недоверие и обещания за пълна проверка. Това събуди сред политици и институции развръзката с продажбата на най-голямата пенсионна компания "Доверие" ден след като Vienna Insurance Group (VIG) обяви, че се е договорила да я продаде на дружеството със съмнителни капитали и офшорни собственици - United Capital plc. В същото време КНСБ, която първо остро разкритикува бъдещия нов собственик на компанията и изрази публично страха си от сделката, втвърди позицията си. Ден след обявяването на сделката и близо седмица след като от КНСБ повдигнаха въпроса в публичното пространство, заваляха коментари на възмущение от политици, депутати и експерти. Общата линия при всички е, че не бива компанията, която управлява парите за втора пенсия на 1.25 милиона българи, да се оставя да бъде продадена на съмнителни собственици. Това застрашава както правата на осигурените, така и цялата пенсионна система на страната. "Против съм и смятам, че не е редно средствата за втора пенсия на хората, които им се удържат като осигуровки, да бъдат управлявани от компания с неясна собственост", коментира пред "Капитал" финансовият министър Петър Чобанов. "Как най-големият пенсионен фонд ще бъде продаден на неясна компания", възмути се и председателят на парламентарната бюджетна комисия и депутат от ДПС Йордан Цонев (още реакции тук). Сделката е съмнителна от гледна точка на това, че не е ясен купувачът и не бива да бъде позволено да се реализира, каза още Цонев. Управляващите обаче побързаха да заявят, че въпреки възмущението си не желаят да се месят в работата на независимия регулатор - Комисията за финансов надзор, която по закон решава дали ще се стигне до реално финализиране на сделката за "Доверие". "Надявам се, че председателят на Комисията за финансов надзор ще отчете притесненията, които буди подготвяната сделка, и няма да позволи тя да се случи. Мога само да го посъветвам, но не съм му се обаждал, защото това е независим регулатор и нямам право да му се бъркам в работата. Преди време аз председателствах тази комисия и не искам над нея да се оказва политически натиск, както е бил оказван върху нея в миналото", каза Чобанов. "Съгласен съм да се направят законови промени, които да спрат сделката, но се опасявам, че може времето за това да се окаже недостатъчно", допълни той. Всъщност оттук нататък топката е в ръцете на Комисията за финансов надзор (КФН), която по закон трябва да одобри смяната в собствеността на една пенсионноосигурителна компания. В рамките на месец до два след като е уведомена за сделката, комисията трябва да се произнесе дали одобрява или не смяната в собствеността. Основното, за което следи, е бъдещите акционери да не застрашават финансовата стабилност на компанията, на осигурените лица или системата като цяло. Допълнително по закон пред регулатора трябва да се разкрие действителният собственик на бъдещия акционер. Късно в понеделник председателят на КФН заяви пред "Капитал", че ако има и един микрон съмнение за купувача на "Доверие", няма да одобри сделката. Освен това той допълни, че до момента в комисията не са постъпвали каквито и да било документи по сделката. Източник на "Капитал", близък до сделката и пожелал анонимност, обаче заяви, че КФН притежава проектодоговори между VIG и двата ексклузивни кандидат-купувача - "Юнайтед капитал" и "Индустриален холдинг Доверие". Според него те са били със срок на валидност до 30 юни и са били подписани едностранно от кандидатите, като те са се съгласили, че ако на VIG им е необходимо още време, ще удължат срока на офертата.Не е ясно дали виенската компания е удължила срока на преговори с двата кандидата или само с единия, избран от тях. В документите има данни само за ангажиментите, които поемат продавачът и купувачите по сделката за "Доверие", и за представляващите компаниите, но на КФН не са били представени точни данни кой стои зад избрания от VIG купувач, посочи още източникът. Цялата тази информация е била предоставена на регулатора по време на специална среща по молба на VIG в началото на юли. Информиран източник от комисията пък потвърди, че VIG е представил предпочитания първи и втори кандидат за придобиването на "Доверие" дни преди компанията да оповести официално, че е се е споразумяла с United Capital plc по сделката. По думите му обаче по време на срещата не са били предоставяни никакви документи за кандидатите и самата продажба, нито са били комуникирани детайли по нея. Представена е само финансиращата институция на първия кандидат - United Capital, и това е била руската банка Инвестбанк. Източникът от комисията определи срещата като по-скоро от куртоазия и уважение към регулатора. И допълни, че от своя страна представителите на регулатора са уверили продавача, че КФН ще направи пълен одит на бъдещия купувач, с който VIG сключи споразумение за продажбата на "Доверие", и на база на резултатите от този одит ще вземе решение дали да одобри или не сделката Както "Капитал" вече писа, зад избрания от VIG купувач на "Доверие" - United Capital plc, стои една странна смесица от офшорни собственици, представлявани от група българи и австрийци. Така например един от основните акционери в компанията е българското "Риджънт кепитал", представялвано от Румен Нанов, бивш управител на първата фалирала по време на прехода банка - Агробизнесбанк. До 11 юли управители на компанията са Камелия Здравкова (31 г.) и австриецът Гюнтер Рор (64 г.). Тези две имена отново водят към група българи около Нанов с бизнес в България и Австрия. Така например справка в австрийския търговски регистър показва, че част от тях, включително и Рор, имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата банка се смята, че ще финансира покупката на "Доверие". На 11 юли обаче ръководството на United Capital е допълнено и за управител е вписана и американската адвокатка Дебора Стърман (виж карето). По тази причина вероятно ден по-рано Нанов и Рор отказаха коментар по сделката пред "Капитал". До редакционното приключване на броя "Капитал" не успя да се свърже със Стърман, за да поясни бъдещите планове на новия собственик на "Доверие", но й изпрати въпроси. В същото време вече публично се говори, че вторият предпочетен от VIG кандидат до началото на юли е бил "Индустриален холдинг Доверие", дъщерно дружество на "Доверие обединен холдинг". От своя стана холдингът се представлява от Борис Борисов, който е и изпълнителен директор на "Доверие обединен холдинг" и финансов директор на "Софарма", където сред основните акционери и главен изпълнителен директор е Огнян Донев. "Според мен Огнян Донев твърди, че не участва лично в сделката по няколко причини. На практика самият той няма акции в кандидат-купувача, а от друга страна "Доверие" е публично дружество с над 140 хил. акционери и нито един от тях не притежава контролния пакет. Смятам и че самият той не би искал да се конфронтира с неизвестен купувач", коментира източник, близък до бившия приватизационен фонд "Доверие", пожелал анонимност. В същото време президентът на КНСБ Пламен Димитров потвърди официално, че и банкерът Цветан Василев е имал оферта за "Доверие" чрез дружеството си "Бромак". На надзорен съвет на "Доверие" Димитров е бил информиран от члена на управителния съвет на VIG Франц Фукс, че е имало оферта, подадена от "Бромак" до VIG, но е била за по-ниска цена и решението на VIG е било да не се обвързва с "Бромак". "По каква причина – дали само цената е съображение, или има и други причини – не знам, това си е тяхно решение. Тогава бяхме информирани, че VIG няма решение да продава на Цветан Василев и на свързани с него фирми", каза Димитров в интервю за "Дневник". В същото време косвени връзки сочат към друго. Справка в Търговския регистър показва, че прокуристът на бъдещия собственик на "Доверие" Стоян Стайков е участвал в управлението на старо дружество заедно с директора на "Инвестиционно банкиране" на КТБ Димитър Въртигов.
Източник: Капитал (17.07.2013)

Напрежението около и в Комисията за финансов надзор расте. Вчера ръководството й буквално се разцепи, след като трима от петимата членове на КФН обвиниха председателя Стоян Мавродиев, че фабрикува "колективни" решения, за които те не знаят. Тримата комисари уведомиха с писмо медиите, че преместването на КФН в луксозната сграда "Монтероза" на пъпа на София е излишен разход, с който не са съгласни. В писмото се казва, че са сезирали финансовия министър за случващото се. Само отговорникът по осигурителния надзор Ангел Джалъзов не е солидарен с възраженията на колегите си срещу начина, по който Мавродиев управлява. Дълги часове вчера телефонът на пресцентъра на КФН даваше свободно. Председателят Мавродиев също не отговаряше на повикванията. Следобед обаче служителят на КФН Владимир Бибов изпрати до медиите два протокола от заседания на КФН, от които се вижда, че всички членове на комисията са участвали в обсъжданията за преместването и са гласували "за". Писмото до медиите, адресирано от името на двамата зам.-председатели Николай Попов и Борислав Богоев и Антония Гинева, член на КФН, е "несъстоятелно и клеветническо и представлява груб опит за злоупотреба със служебно положение с цел постигане на конюнктурни лични интереси и манипулиране на общественото мнение", се казва в съобщението, изпратено от името на Бибов. Миналата седмица пресцентърът на комисията обяви, че от догодина КФН ще се шири в нов дом под наем на ул. "Будапеща" 16, близо до четириъгълника на властта - Министерския съвет, президентството, БНБ и Народното събрание. За целта били разгледани 18 оферти и сградата била избрана с единодушно решение на членовете на комисията. Сега надзорният орган обитава под наем 6-етажна сграда в по-непрестижен район на София. Проблемите, според писмото, на несъгласните са два. Първо, Мавродиев подава към обществото невярна информация за начина, по който се взимат решенията в КФН, и второ, новодомството на комисията е скъп и ненужен разход. Комисията, макар и в нова сграда, отново ще е наемател. Това се случва въпреки препоръките на Сметната палата КФН да се нанесе в държавно или общинско здание. Мавдродиев не харесал нито едно от безплатните предложения. Предвидените за преместване разходи от 300 хил. лв. "значително надвишават пазарните и наистина необходимите", твърдят недоволните от решението. Според тях засега изобщо няма нужда администрацията на комисията да си сменя седалището. Само проектът за преустройство на сградата според нуждите на наемателя струва 60 000 лева, а самото преустройство е за 300 000 лева. Според официалното прессъобщение на КФН обаче вътрешните промени са направени за сметка на наемодателя. Новата сграда е с близо 40% повече полезна площ в сравнение с тази, която комисията заема сега, но наемът е същият, което прави сключения договор по-изгоден от гледна точка на финансовия интерес на държавата, твърди пресцентърът на ведомството. Според критиците на сделката обаче Мавродиев само ги е уведомил за избора и за свързаните разходи, но не е дал ясни аргументи и мотиви в полза на този избор. Те оспорват твърдението, че решението е било взето на заседание на регулатора "на базата на задълбочен финансов и функционален анализ". Освен това Борислав Богоев посочва пред в. "Капитал", че собственикът на сградата "Монтероза" е компания, поднадзорна на КФН, което създава условия за конфликт на интереси. Според Богоев и друго скорошно решение - за проверка на инвестициите на пенсионната компания "Доверие", също е взето еднолично от Мавродиев. Напрежението в комисията започна скоро след като Мавродиев оглави КФН. При управлението на ГЕРБ той замени на поста Петър Чобанов, сегашния министър на финансите. В резултат на вътрешни конфликти от комисията си тръгна Димана Ранкова, която бе зам.-председател и отговаряше за надзора на инвестиционната дейност. Тя бе и комисарят с най-дълъг стаж. В средата на мандата на ГЕРБ Стоян Мавродиев влезе в сериозен конфликт с ексминистъра на финансите Симеон Дянков. Това се случи, когато Дянков реши да ореже специалния статут и щедрите бонуси в КФН. ВРЪЗКИ Собственик на билдинга "Монтероза" е ООД със същото име. Акционери в ООД-то са дружества на италиански и български граждани. Управителят Алесандро Джеретто е в борда на базирания в Италия Asigest Holding. Холдингът е собственик на "Ай енд джи иншурънс брокерс", един от най-големите играчи на нашия застрахователен пазар. Акционер в "Монтероза" с 10% е директорът на брокера "Ай енд Джи" Николай Здравков, който представлява най-големия участник в "Монтероза" - "Еф Джи Ай имобиларе", който държи 30% от акциите. Така "Монтероза" ООД се оказва свързано с поднадзорно на КФН лице - "Ай енд Джи". Друг инвеститор в сградата - Красимир Илиев, е съосновател с Цветан Василев (Корпоративна търговска банка) и Максим Димов на финансовата къща "Бромак". Тези нишки разкри седмичникът "Капитал". Сградата "Монтероза" е финансирана с ипотечен заем от Уникредит Булбанк за около 6 млн. лв. и е заложена като обезпечение за кредита.
Източник: Сега (20.08.2013)

Първа пристанищна концесия за Цветан Василев Все още не на 100%, но е почти сигурно - основният акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев вече има и пристанищна концесия. Договорът за терминала Русе-запад е подписан на 18 септември, съобщиха от транспортното министерство. Конкурсът беше спечелен от свързаното с Цветан Василев "Пристанищен терминал Русе-запад" АД. В него 65% от капитала държи "Шип инвест", а останалите 35% са на транспортната "Фанти-Г", която има няколко залога в КТБ. Новият оператор има срок от два месеца, за да изпълни условията, за да влезе във владение. На 7 август транспортното ведомство е подписало и договора за концесия на пристанищен терминал Никопол с Параходство "Българско речно плаване", част от групата "Химимпорт". Концесионерът ще влезе във владение на 1 октомври. Тоест - от списъка с терминали, предвидени за отдаване на частни компании, все още не е финализирана само сделката за морската гара в Несебър. Тя беше спечелена пак от обединение, свързано с Цветан Василев, но процедурата се обжалва от граждански организации. В края на миналата година и началото на тази транспортното министерство прояви завидна активност в отдаването на пристанищни терминали на концесия. С нови оператори се сдобиха пристанище Лом, което също влезе в портфолиото на компания от групата на "Химимпорт", част от пристанище Видин, и терминалът за контейнери на Бургас-запад, което ще се ръководи от "БМФ - Порт Бургас" - 100% собственост на Параходство "Български морски флот". За всеки терминал (с изключение на Видин-юг) имаше само по един кандидат, а договорите бяха подписвани без много шум. Влизането на новите оператори във владение обаче няма как да стане толкова скоростно. Сега концесионерът на Русе-запад в срок от два месеца трябва да изпълни няколко условия, за да влезе договорът в сила: да плати еднократното концесионно възнаграждение, да представи банкови гаранции, да бъде вписан в регистъра на пристанищните оператори и др. От министерството са заложили минимум 7.41 млн. лв. инвестиции, които новият оператор трябва да вложи в Русе-запад за 35-те години, в които ще го стопанисва. Обещаната сума от концесионера е 12.22 млн. лв. В началото на годината проверка на "Капитал" показа, че срещу "Фанти-Г" има заведени общо 35 дела от частни съдебни изпълнители, поне едно от които е по искане на служител, който не е получил заплатата си. Според изискванията на транспортното министерство концесионерът не трябва да има просрочени дългове към работници и служители. "Фанти-Г" има пет залога в КТБ. Другият участник в консорциума – "Шип инвест", има доста по-преки връзки с Цветан Василев. Седалището на дружеството е на софийската ул. "Дебър" 17, където се намира и "Бромак" – компанията, чрез която Василев е акционер в КТБ. До началото на 2011 г. "Шип инвест" е била еднолична собственост на "Афлик България" - фирма, която е била собственик на инвестиционния посредник "Фина-С", свързван с Василев. Сключването на концесионния договор за гарата в Несебър обаче се бави. Решението за откриване на процедурата и това за определяне на концесионер са обжалвани пред Върховния административен съд (ВАС) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от сдруженията с нестопанска цел "Месамбрия понтика", "Несебърски риболовци" и "Риболовно сдружение МЕНА". Две от жалбите са оставени без разглеждане от КЗК и ВАС, но предстои образуване на производство по жалбата на "Несебърски риболовци". Притесненията на местните организации са, че може да има застрояване в буферната зона на старинния град Несебър, защитен от ЮНЕСКО, а на рибарите - че може да останат без място за корабите си. За концесионер е определен ВИДМАР. Съдружници в него са "Водстрой 98" и "Марков и син". Първата се контролира от Иван Мирински, който чрез "ПМ контрол" през 2008 г. придобива 96% дял за 2 млн. лв., като сделката е финансирана със заем от КТБ. Според отчета на "Водстрой" за 2011 г. то има заеми за общо 20.8 млн. лв. от КТБ, а справка в Имотния регистър показва, че централата му е ипотекирана в банката.
Източник: Капитал (20.09.2013)

КТБ е купувачът на 5% от "Булгартабак" Корпоративна търговска банка е купувачът на пакета от 4.99% от капитала на "Булгартабак холдинг", който беше прехвърлен през борсата в понеделник срещу 36.9 млн. лв. Това съобщиха от банката на Цветан Василев. Обект на сделката бяха 368 200 акции при 100 лв. единична цена. Преди година подобен дял в тютюневия холдинг придоби италианският бизнесмен Едуардо Миролио - тогава за малко над 5% в няколко сделки той плати 27 млн. лв. Продавач на пакета беше друга компания на Цветан Василев - "Бромак" (чрез нея той е собственик на КТБ). След тази сделка няма информация за друг акционер с такъв голяма дял (5%) освен Миролио и извън мажоритарния собственик. Досега Цветан Василев официално е отричал да има връзка с бившия държавен холдинг. "Булгартабак" беше приватизиран преди малко повече от две години от новото тогава дружество BT Invest, собственост на руската VTB Capital. По информация на "Капитал" обаче зад инвеститора стоят именно Цветан Василев, депутатът от ДПС Делян Пеевски и собствениците на "Винпром Пещера". В сряда на фондовата борса в София търговията завърши със спад за три от индексите. Водещият SOFIX потъна с 0.40% до 456.95 пункта. Най-голям оборот реализираха сделките с привилегировани акции на "Химимпорт" (335 хил. лв.) и "Агрия груп холдинг" (268 хил. лв.). По света червена вълна заля борсите, след като Европейската централна банка обяви, че започва нова серия стрес от тестове на големите финансови институции, а вниманието на инвеститорите в САЩ беше отвлечено от отчетите на дружествата към третото тримесечие. Така на Wall Street беше прекъсната позитивната серия и в сряда сесията стартира с понижение от близо половин процент за водещия индекс Dow Jones до 15 403 пункта. Негативизмът взе надмощие и на борсите в Европа, като немският DAX изгуби 0.45% до 8907 пункта към края на търговията. Повод за разпродажбите на Стария континент стана обявеното намерение на ЕЦБ да започне проверка в 130 банки от еврозоната през ноември. Тя ще трябва да установи доколко системата е стабилна преди пристъпване към създаването на банков съюз. От банките ще се иска и да заделят 8% от капитала си като буфер срещу потенциални загуби от раздавани рискови заеми. Отвъд океана играчите реагираха на отчетите на знакови компании. Производителят на строителна техника Caterpillar обяви по-малка печалба спрямо миналогодишната, което доведе до спад на акциите му с 5.88% до 83.93 долара за лот. За разлика от него производителят на самолети Boeing отчете скок на печалбата до 1.2 млрд. долара, което изстреля акциите му с 4.5% до 128.03 долара за лот.
Източник: Капитал (24.10.2013)

Проектират летище за скиори край Гоце Делчев Проектанти започват работа по летище Пирин край Гоце Делчев. Инвеститорът "Хелт енд уелнес" АДСИЦ възложи поръчката на инженеринговата компания "Щраплан", която има опит в изграждането на инфраструктурни проекти. Според договора до 30 ноември 2014 трябва да бъде готов подробният устройствен план на площадката и да е извадено разрешително за строеж на фаза одобрен идеен проект. Летището трябва да заработи през 2015 година, като така подпомогне развитието на зимния туризъм в района. То ще се появи на мястото на бивше военно летище и ще е с капацитет да поема 3 хил. полета годишно. Работата по инвестиционния проект започна през 2011 година, когато "Хелт енд уелнес" придоби терена срещу 14.9 млн. лв. Ресурсът за покупката бе осигурен чрез издаването на облигационна емисия, която е третата по ред за дружеството. Освен разхода за придобиването на имота дружеството инвестира и 1.7 млн. в проектиране на летището. Вече е осигурен и крайният купувач на обекта, когато бъде завършен. Това е компанията "Бромак инвест", с която е сключен предварителен договор за продажба на обща стойност 8.6 млн. евро без ДДС. Купувачът е свързан с банкера Цветан Василев. Неговата банка КТБ пък е акционер в "Хелт енд уелнес". Бъдещото летище Пирин ще бъде седмото малко летище, което ще приема граждански полети, освен по-големите 5 летища в страната. То ще се простира на площ от 874 680 кв.м и ще се състои от една писта с дължина 2100 м и широчина 25 метра, както и от пътнически терминал, пише в инвестиционния проект. Капацитетът му ще позволява обслужването на 100 хил. души годишно. Летището ще приема граждански и чартърни полети за нуждите на туристическата индустрия в района. Предполага се, че най-активно то ще работи през зимния период, когато е ски сезонът в Банско, но има възможност и за целогодишна работа покрай дейността на комплексите, предлагащи СПА туризъм. Разчет за това за какъв период от време би се възвърнала инвестицията в летището от "Хелт енд уелнес" не са правили, обясни пред "Капитал Daily" Васил Гунчев, член на съвета на директорите на дружеството. Характерът на дейността му е да инвестира в недвижими имоти, след което да ги реализира на пазара, добави той. Така в началото на 2012 година КТБ придоби близо 9% от 4-звездния Sana SPA Hotel в Хисаря, който е единственият завършен и въведен в експлоатация обект на дружеството от началото на дейността му през 2006 година досега. През това лято трябваше да бъде открит комплексът от затворен тип Sana Park Resort в курортен комплекс "Свети Константин и Елена". В процес на проектиране са 4-звездни хотели във Велинград и Огняново, както и луксозен Golf & Spa комплекс край Разлог. Т В края на полугодието "Хелт енд уелнес" отчете нетна загуба в размер на 1.292 млн. лв. и непокрита загуба от предходни години в размер на 32.379 млн. лв. През юли дружеството предоговори кредит към КТБ, като сумата му бе увеличена до 3.596 млн. лв. Плащанията по него ще трябва да започнат през януари 2014 година. Основни акционери в "Хелт енд уелнес" са "Аквафинанс" с дял от 47.21%, "Рема трейд" с 38.08%, "Булит 2007", което държи 8.41% от капитала, и КТБ с 4.95% от капитала по данни от акционерната книга към 14 юни.
Източник: Капитал (25.10.2013)

Започва проектирането на летище край Гоце Делчев Проектанти започват работа по летище "Пирин" край Гоце Делчев. Инвеститор е "Хелт енд уелнес" АДСИЦ, а изпълнител - инженеринговата компания "Щраплан". Летището трябва да заработи през 2015 г., като така подпомогне развитието на зимния туризъм в района. То ще се появи на мястото на бивше военно летище и ще е с капацитет да поема 3 хил. полета годишно. "Хелт енд уелнес" придоби терена през 2011 г. за 14.9 млн. лв. Освен разхода за придобиването на имота дружеството инвестира и 1.7 млн. в проектиране на летището. Вече е осигурен и крайният купувач на обекта, когато бъде завършен, информира изданието. Това е компанията "Бромак инвест", с която е сключен предварителен договор за продажба на обща стойност 8.6 млн. евро без ДДС. Купувачът е свързан с банкера Цветан Василев. Неговата банка КТБ пък е акционер в "Хелт енд уелнес". Бъдещото летище "Пирин" ще бъде седмото малко летище, което ще приема граждански полети, освен по-големите 5 летища в страната. То ще се простира на площ от 874 680 кв.м и ще се състои от една писта с дължина 2100 м и широчина 25 метра, както и от пътнически терминал, пише в инвестиционния проект. Капацитетът му ще позволява обслужването на 100 хил. души годишно. Летището ще приема граждански и чартърни полети за нуждите на туристическата индустрия в района. Предполага се, че най-активно то ще работи през зимния период, когато е ски сезонът в Банско, но има възможност и за целогодишна работа покрай дейността на комплексите, предлагащи СПА туризъм.
Източник: Дневник (28.10.2013)

Дубайската компания, която купи 20% от "Агро финанс" АДСИЦ в началото на месеца, не остана задълго акционер в дружеството. Три седмици след като придоби пакета през борсата срещу 15.1 млн. лв., "Табако инвестмънт" го прехвърли на регистрираното в България дружество "КООП инвестмънт" срещу 17.5 млн. лв. Така последното окрупни дела си в земеделския фонд от 24.36% на 44.36% и затвърди позицията си на най-голям акционер в него. "Агро финанс" притежава близо 141 хил. дка земеделски земи, което го нарежда сред водещите играчи в сектора и с това привлича интереса на големи институционални, както и на множество индивидуални инвеститори. От началото на годината акциите му на борсата са скочили с 27%. Пакетът от акции се оформи през миналата година, когато големите акционери в "Агро финанс" преструктурираха активно портфейлите си. Тогава инвестицията си от 12.3 млн. акции разпродаде близката до банкера Цветан Василев компания "Бромак инвест", а като акционери навлязоха E. Miroglio Finance, която придоби 7.1 млн. акции, и регистрираното на Британските Вирджински острови дружество Radiant Technology, което закупи 6.4 млн. акции, представляващи 20% от капитала на земеделския фонд. Офшорната компания държа акциите до 3 октомври тази година, когато в сделка, осъществена на регулиран пазар на БФБ - София, ги прехвърли на дубайското дружество "Табако инвестмънт". Представител и на продавача, и на купувача, е Петър Манджуков, който е заместник-председател на съвета на директорите на "Агро финанс", показа справка в търговския регистър. Пътешествието на пакета обратно към България завърши на 22 октомври, когато беше извършено ново прехвърляне, този път през ОТС пазара на фондовата борса, където се сключват договорените сделки. Цената е по-висока, отколкото преди три седмици, с което продавачът реализира 2.41 млн. лв. печалба. Купувач на акциите е "КООП инвестмънт", показва бюлетинът на Централния депозитар.
Източник: Капитал (29.10.2013)

Дубайската компания, която купи 20% от "Агро финанс" АДСИЦ в началото на месеца, не остана задълго акционер в дружеството. Три седмици след като придоби пакета през борсата срещу 15.1 млн. лв., "Табако инвестмънт" го прехвърли на регистрираното в България дружество "КООП инвестмънт" срещу 17.5 млн. лв. Така последното окрупни дела си в земеделския фонд от 24.36% на 44.36% и затвърди позицията си на най-голям акционер в него. "Агро финанс" притежава близо 141 хил. дка земеделски земи, което го нарежда сред водещите играчи в сектора и с това привлича интереса на големи институционални, както и на множество индивидуални инвеститори. От началото на годината акциите му на борсата са скочили с 27%. От Дубай към България Пакетът от акции се оформи през миналата година, когато големите акционери в "Агро финанс" преструктурираха активно портфейлите си. Тогава инвестицията си от 12.3 млн. акции разпродаде близката до банкера Цветан Василев компания "Бромак инвест", а като акционери навлязоха E. Miroglio Finance, която придоби 7.1 млн. акции, и регистрираното на Британските Вирджински острови дружество Radiant Technology, което закупи 6.4 млн. акции, представляващи 20% от капитала на земеделския фонд. Офшорната компания държа акциите до 3 октомври тази година, когато в сделка, осъществена на регулиран пазар на БФБ - София, ги прехвърли на дубайското дружество "Табако инвестмънт". Представител и на продавача, и на купувача, е Петър Манджуков, който е заместник-председател на съвета на директорите на "Агро финанс", показа справка в търговския регистър. Пътешествието на пакета обратно към България завърши на 22 октомври, когато беше извършено ново прехвърляне, този път през ОТС пазара на фондовата борса, където се сключват договорените сделки. Цената е по-висока, отколкото преди три седмици, с което продавачът реализира 2.41 млн. лв. печалба. Купувач на акциите е "КООП инвестмънт", показва бюлетинът на Централния депозитар. Най-големият акционер Собственик на "КООП инвестмънт" е "КООП груп", която е част от публичното дружество "Холдинг КООП-юг". Сред акционерите в холдинга са "Централен кооперативен съюз" с 8% от капитала му и "Ню кооп инвест", който държи 9.85% от дяловете. Последното е регистрирано на ул. "Дамян Груев" №46 в столицата, където е адресната регистрация на множество фирми, свързани с банкера Цветан Василев. Ръководената от него банка КТБ е сред акционерите в "Агро финанс" с дял от 7.42%. Фондовете "КТБ имоти" и "КТБ балансиран" също имат експозиции към земеделското дружество. Друга компания от орбитата на банкера - "Никкомерс 01", също е голям акционер, който притежава пакет от 17.76% от акциите на "Агро финанс". Честата промяна на собствеността в дружеството няма публично обяснение, но теоретично може да има различни причини - от това временно да се преместват пакети, за да не се надхвърлят законови лимити, до трупане на печалби в определени компании.
Източник: Капитал (30.10.2013)

Миролио увеличи влиянието си в "Булгартабак" Регистрираната в Люксембург компания E. Miroglio Finance SA на бизнесмена Едуардо Миролио увеличи дела си в "Булгартабак холдинг" на 10.44%, стана ясно от съобщение до инвеститорите на фондовата борса. В него се посочва, че това е станало с покупка на пакет от 161 950 акции, представляващи 2.19% от компанията. Такъв обем акции премина през борсата на 1 ноември, като цената бе 101 лв. за лот, или общо 16.3 млн. лв. за пакета. Преди по-малко от три седмици (на 21 октомври) дял от близо 5% в цигарения холдинг през борсата купи и Корпоративна търговска банка. Така италианският бизнесмен Едуардо Миролио и банкерът Цветан Василев стават партньори в пореден общ проект. Първият, в който са съакционери, е фондът за земя "Агро финанс", а преди дни в него влезе и "Уинслоу". Преди да окрупни дела си в цигарения холдинг, люксембургското дружество вече имаше негови акции в портфейла си. Най-големият пакет бе купен през октомври миналата година, когато E. Miroglio Finance SA придоби 5.02% от компанията, или 370 000 акции. Не стана ясно кой е продавачът, но по същото време, когато бе осъществена сделката, компанията, близка до Цветан Василев, "Бромак" ЕООД, продаде 606 788 книжа, представляващи 8.236% от тютюневия холдинг. Очевидно след тази сделка компанията на Миролио е продължила с покупките на книжа от "Булгартабак", които се търгуват на борсата, като така се превръща в забележим акционер. Делът от над 10% в компанията дава възможност на бизнесмена да свиква общи събрания на акционерите, да предлага точки в дневния ред и дори да се противопостави на делистването на цигарения холдинг от борсата. Такава вероятност има, след като "Булгартабак холдинг" бе приватизиран, а преди месец държавата продаде златната си акция в нея и вече няма блокираща квота. Освен в тютюневия холдинг E. Miroglio Finance SA е акционер и в друго публично дружество. Това е "Агро финанс", което е четвъртото по големина на портфейла му от земеделски площи в страната. Там люксембургското дружество държи 22.07% и е втори по големина акционер сред "Уинслоу ленд инвест", който влезе като стратегически инвеститор в земеделския фонд преди седмица с 32%. КТБ държи 7.42% от аграрното дружество по данни от акционерната книга към май. Пред "Капитал Daily" Миролио е коментирал, че гледа на участието си в "Булгартабак" като на чисто финансова инвестиция. "Нямам стратегически интерес към компанията и не смятам да влизам в управлението й. Според условията на пазара в краткосрочен план бих излязъл от инвестицията на печалба", каза италианският бизнесмен с български паспорт през февруари. Едуардо Миролио бе удостоен с тази почест заради големите заслуги към икономиката на страната. Бизнесменът инвестира в текстилни предприятия в Сливен и Ямбол, притежава хотел в центъра на Сливен, винарска изба край новозагорското село Еленово и е собственик на завода "Свилоза Ярн" в Свищов. Негова е и офис сградата на "Интерпред" в София. Миролио е определял като стратегически за бизнеса му текстилът и производството на вино. За миналата година регистрираното в България еднолично дружество "Е. Миролио", което консолидира дейността на няколко компании и в което работят над 2 хил. души, бяха реализирани над 213 млн. лв. приходи, а нетната печалба надхвърли 2.3 млн. лв. В същото време "Булгартабак холдинг" отчете 84.940 млн. лв. неконсолидирана печалба за деветмесечието на тази година и планове за експанзия в региона.
Източник: Капитал (07.11.2013)

Кандидат без опит и партньори поиска енергийната борса "Категорично нямаме нищо общо", "нито сме ги одобрявали, нито ги подкрепяме". Това бяха коментарите на две големи европейски фирми за приписваната им подкрепа за компанията "Българска енергийна борса". Регистрираната преди шест месеца фирма кандидатства за лиценз за оператор на енергийната борса в България, след като преди месец Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ненадейно се отказа да създава борса. На 1 ноември "Българска енергийна борса" АД е подала заявление за лицензиране в енергийния регулатор, съобщиха от дружеството. Борсовата търговия трябва да повиши конкуренцията на пазара и да позволи неговото освобождаване, така че регулираният сегмент да намалее, а разходите за работата на енергийната система да бъдат осветлени. В момента на пазара се търгува само с дългосрочни договори, а дериватите са непознати. Първо за кандидата съобщиха от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), после той разпрати съобщение до медиите. Председателят на регулатора Анжела Тонева е разпоредила документите да се разгледат бързо и да се установи дали може да бъде издаден лиценз. "Българска енергийна борса" е с капитал 50 000 лв., показва справка в Търговския регистър. Учредителите са "Енергоремонт холдинг" (свързана с Богомил Манчев), която държи 30% от акциите, Камарата на строителите и енергетиците в България с 21% и Иван Жеков, който притежава 49%. Жеков е собственик на две фирми, които, поне по регистрацията си, се занимават със строителство и транспорт в Сливен. Освен него в управителния съвет на компанията влизат и Борислав Стоянов, Йорданка Тодорова и Борислав Лазаров, който е определен за представител на дружеството. В надзора на компанията участва и Асен Бабански, чиято фирма Би Ар Ди е свързана с финансово-брокерска къща "Фина-С" (собственост на "Бромак" на банкера Цветан Василев). От "Енергоремонт холдинг" коментираха, че участието им в компанията е възможност да разширят бизнеса си извън инженеринговата дейност като използват специалистите си в областта на енергийния пазар и управлението на енергийната система. От дружествата казаха, че дадат повече информация след получаване на лиценза за борса. "Очакваме решението на ДКЕВР. Ние сме отворена структура и към други акционери", поясниха за "Капитал Daily" от "Българска енергийна борса". Според съобщението кандидат-операторът на енергийния пазар се ползва с подкрепата и на европейската борса European Power Exchange (EPEX SPOT) и на три италиански компании. Едната е "ПВБ пауър България", която е член на камарата и изгражда руслови хидроцентрали по река Искър. Другите две са италианският системен оператор Terna и производителят на електроенергия, газ и въглища Edison. От "Българската енергийна борса" твърдят, че имат разработени практики за организиране на борсов пазар на електроенергия и енергийни деривати, които са доказани в Европейския съюз. В момента се водят преговори с френската IT компания Atos, която може да достави софтуерната платформа, чрез която да се сключват сделките. "Ние подкрепяме борсите в Европа и всеки друг инструмент, който подобрява работата на пазара. В този случай нямаме нищо общо с конкретната компания, която е нова на пазара", каза за "Капитал Daily" Ася Гекова, представител на италианската компания Edison в България. Другата цитирана компания в прессъобщението на "Българска енергийна борса" - European Power Exchange, също категорично отрече пред "Капитал Daily" да има нещо общо. "EPEX SPOT не може да потвърди твърдението на "Българска енергийна борса". Те никога не са се обръщали към нас. EPEX SPOT нито е одобрила, нито е подкрепила техните дейности." Случаят доста напомня за Global Power Consortium, които се опитваха да закупят проекта за АЕЦ "Белене" и които твърдяха, че зад тях стоят солидни играчи в ядрения бранш. По-късно две от тези компании - Exelon и Sargent&Lundy, категорично отрекоха да са чували за инвеститора. Новият кандидат за борсата изненада и бранша. "Сред търговците няма яснота около тази фирма, което предизвиква притеснения. По-голямо доверие би имало, ако държавна фирма е операторът", коментира за "Капитал Daily" председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия Мартин Георгиев, който е и управител на "Алпик енерджи" за България. По думите му е нужно доверие и във финансовия клиринг на борсовия пазар. "Българска енергийна борса" съобщи, че за целта заедно "с партньорите си от ЕС" вече е създала дружеството "Българска клирингова компания". Прави впечатление, че компанията е основана два дни преди парламентарните избори тази година. Освен това за кратко в борда на ЕСО беше заместник-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов. Айолов е шеф на ЕСО между 2007 и 2010 г. След това е изпълнителен директор - "Техенерго", собственост на "Енергоремонт холдинг". "Българска енергийна борса" обяви още, че официално е поканила Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да стане акционер в новата фирма след проведени преговори с Министерството на икономиката и енергетиката. Според енергийния закон в страната може да има само един лицензиран борсов оператор. До редакционното приключване на броя "Капитал Daily" не се свърза с ръководството на ЕСО за коментар по отправеното предложение. От министерството отказаха да коментират темата преди решението на ДКЕВР. Очакванията бяха борсата да заработи от началото на 2014 г., но през октомври ЕСО изтегли документите си за оператор на търговската платформа. Тогава от системния оператор коментираха пред Reuters, че са чакали повече от 5 месеца за одобрение от ДКЕВР. ЕСО беше бенефициент на значителна финансова помощ от норвежкото правителство за изгражадането на борсата и в края на миналата година дори се твърдеше, че за започнали сухи тренировки. От своя страна регулаторът обясни, че е поискал допълнителна информация преди окончателното си решение, но вместо това ЕСО е изтеглил без обяснения заявлението си за лиценз.
Източник: Капитал (08.11.2013)

Moody's и S&P дадоха подинвестиционен рейтинг на БТК Водещите международни агенции за кредитен рейтинг Moody's и Standard & Poors (S&P) дадоха сравнително сходна оценка за БТК. Оценкaта и на двете агенции е под инвестиционно ниво, като първата дава B1 със стабилна перспектива, а втората BB- в позитивна перспектива. Причината за рейтинга е намерението на БТК да издаде международна емисия облигации в размер на 400 млн. евро и падеж 2018 г., с която да рефинансира настоящите си задължения. Ако бъде успешна, това ще е най-голямата частна корпоративна емисия облигации на българска компанията. Планира се тя да бъде публична и да се търгува на Ирландската фондова борса. Всъщност преди около година подобна крачка направи и Корпоративна търговска банка (КТБ), като издаде емисия облигации за 150 млн. долара, които също се търгуват в Дъблин. КТБ и БТК имат общ основен акционер и това е банкерът Цветан Василев, индиректно през дружеството си "Бромак". Василев притежава около 43% от БТК и е мажоритарен собственик в банката. Ако преди година КТБ издаде облигациите си при рейтинг от Bа3, сега вече ситуацията е друга. През септември тази година Moody's понижи рейтинга си за банката на B1 заради бързата кредитна експанзия, ниските капиталови буфери и спадащата рентабилност. БТК пък ще издаде своите 400 млн. евро също при B1 от Moody's. Оценките на двете кредитни агенции съвсем слабо се разминават. Има разлика и в посочените от тях перспективи със стабилна за Moody's, която е възприемана за по-консервативна агенция, и позитивна от страна на S&P. И двете агенции отчитат в оценките си водещата позиция на БТК на българския телеком пазар основно в областта на фиксираната телефония и броудбанд услуги. Те отчитат като позитивен и факта, че компанията увеличава непрекъснато позициите си в сегмента на мобилните услуги както като пазарен дял, така и като приходи. В същото време обаче според агенциите негативен ефект върху оценката има фактът, че компанията оперира само на един малък пазар - българския, който освен това е подвластен на жестока конкуренция, слаба макроикономическа активност и падащи средни приходи на потребител. Кредитните агенции обаче коментират, че отчасти тези негативи се компенсират от възможностите на компанията да предлага четворна услуга. Като цяло и двете агенции отчитат като позитивен факта, че БТК се стреми да намали задлъжнялостта си с рефинансирането на старите си задължения с новата емисия. Освен това новата емисия удължава и матуритета на дълговете й от 2017 г. до 2018 г. В същото време обаче отделят внимание на плановете на акционерите да рефинансират с капитал част от мостовото финансиране в групата в размер на 150 млн. евро., което значително би намалило задлъжнялостта на групата, подчертават от S&P. Агенцията базира "позитивната" си перспектива именно на този аспект, на база на който след това би дори повишила рейтинга на БТК до BB. По отношение на мостовото финансиране Moody's е по-консервативна и отбелязва, че тъй като този заем е на ниво холдингова структура, а не в БТК, оценката на агенцията по-скоро изключва този аспект, още повече че се очаква той да бъде погасен от настоящите акционери в компанията. В момента основни акционери в БТК са индиректно Цветан Василев с около 43.2% от капитала, руската VTB Capital с 33.3% и кредиторите на групата, които трансформираха част от задълженията си в капитал и сега притежават 23.4%. Тази собственост е резултат от мащабното преструктуриране на групата на БТК през 2012 г., когато дългът й бе понижен от 1.7 млрд. евро на около 700 млн. евро. Една част от дълга, или 472 млн. евро, е в баланса на БТК, а останалата, около 265 млн. евро, е на ниво група. Сделката по преструктурирането бе приключена миналата есен, след което последва търгово предложение и отписване на БТК от фондовата борса. От 5 ноември 2013 г. БТК вече не е публична компания - статут, който придоби с приватизацията на миноритарния пакет в началото на 2005 г. Ако емисията облигации бъде успешна обаче, тя отново ще представя данни на широката публика с листването на книжата на фондовата борса в Дъблин. Глобални координатори на емисията ще са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale.
Източник: Капитал (13.11.2013)

БТК отново преговаря БТК тръгва на лов за инвеститори. Така с няколко думи могат да се обобщат мащабните планове, обявени през седмицата: от една страна - за рефинансиране на задълженията на компанията чрез издаване на 400 млн. евро публични облигации, и от друга - за търсене на нов инвеститор догодина. Ходът е съвсем логичен, предвид приключилата преди година сложна сделка по преструктурирането на дълговете й и важна крачка към привличането на нови инвеститори в компанията. Като последното може да се случи още догодина. Цялата схема по рефинансиране реално постига три задачи. Първо - намалява още задлъжнялостта на компанията. Второ - позволява на част от инвеститорите й да осребрят позициите си. И трето - отваря вратата догодина настоящите акционери да потърсят нови инвестори. Да припомним. Миналата есен консорциумът между банкера Цветан Василев (чрез "Бромак" ЕООД, което е мажоритарен акционер и в Корпоративна търговска банк (КТБ), и руската VTB Capital, придоби БТК и заедно с кредиторите на групата преструктурира задълженията й. Това доведе до понижение на дълговете 1.7 млрд. евро на около 700 млн. евро. В същото време част от кредиторите станаха и акционери. Така в момента БТК е 43.3% собственост на Василев, 33.3% - на руската VTB Capital и 23.4% - на кредиторите на телекома (банки и мецанин инвеститори). Година след сделката е очаквано инвеститорите да се опитат да потърсят опции за рефинансиране за кредиторите - последните все пак търсиха опции да преструктурират вземанията си в БТК близо две години, преди да се появи офертата на КТБ и VTB. През изминалата седмица мениджърският екип на БТК и консултантите му бяха на международна обиколка, за да представят пред инвеститори плановете си за емисия корпоративни облигации на стойност 400 млн. евро. Книжата ще са петгодишни, ще се търгуват на фондовата борса в Дъблин и ще се използват за рефинансиране на основна част от задълженията на компанията. "Емисията облигации се приема много добре от инвеститорите за момента", коментира пред "Капитал" Красимир Катев, управляващ партньор в българския офис нa VTB Capital. Нейни глобални координатори са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale Във връзка с облигациите международните агенции Moody’s и S&P излязоха и с рейтинг за БТК. От оценките им става ясно, че освен с облигации БТК ще се рефинансира и с допълнителни 150 млн. евро мостов кредит, конвертируем в капитал, отпуснат от настоящите и акционери, и още 35 млн. евро револвиващ заем. Тоест цялата програма по рефинансиране на БТК възлиза на 585 млн. евро - горе-долу толкова, колкото са основните задължения на телекома след преструктурирането. Миналата есен те бяха общо 588 млн. евро, от които 478 млн. евро - в БТК и 110 млн.евро - в компанията майка. Допълнително в групата има още 130 млн. евро акционерни заеми от КТБ и VTB (всяка отпуснала по 65 млн. евро), дадени за придобиването на мажоритарния дял в телекома преди година. С тези кредити бе увеличен капиталът на компанията майка "Вива телеком България" в началото на тази година. Структурата на собствеността на БТК в момента минава през няколко нива и дружества с различна юристикция - основно България и Люксембург. "Като цяло всичко това се прави с цел да се намали задлъжнялостта на БТК и да се приведе структурата на собствеността й в нормален вид", коментира пред "Капитал" Цветан Василев. Целта е задлъжнялостта да е в рамките на 2.5 пъти оперативната печалба преди данъци, лихви и амортизация (EBITDA). Или при 160 млн. евро оперативна печалба през тази година това значи дълговете в групата да са не повече от 400 млн. евро, колкото ще е публичата емисия облигации, допълни той. За момента, според Moody's, ако компанията реализира плановете си за рефинансиране, ще успее да постигне около три пъти EBITDA задлъжнялост. Агенцията обаче не включва в това мостовия заем от 150 млн. евро. С него и с още някои лизингови задължения S&P пък определя, че средното ниво на задлъжнялост на компанията ще е около четири пъти оперативната й печалба и едва след като и мостовият заем бъде изплатен или конвертиран в капитал, групата ще може да стигне целите си от задлъжнялост под три пъти. При това положение S&P дори може да увеличи рейтинга на БТК в краткосрочен план, поради което и излезе с позитивна перспектива за компанията. Василев уточни още, че мостовият заем е с матуритет 18 месеца, през които настоящите инвеститори ще търсят решение за допълнително капитализиране на групата - или чрез трансформирането му в капитал, или чрез привличането на нови партньори в компанията. "Заявено е, че ще търсим нов инвеститор за БТК в рамките на 2014 г.", каза още той. Все още е рано да се коментира дали това ще е стратегически или финансов партньор, а може да е и група от инвеститори. Както подчерта Василев, важно е да облекчи структурата на БТК сега, за да е и по привлекателна след това. Всъщност с рефинансирането на основния си дълг с облигациите, БТК ще си даде допълнителна една година "въздух" от ликвидност преди да се наложи да изплаща изцяло дълговете си. С преструктурирането си миналата година тя, освен че сви дълговете си от девет пъти EBITDA с близо две трети, разсрочи плащанията си до 2017 г. Сега, с рефинансирането с публичните облигации, тя ще премести тези си задължения в 2018 г. Очакваният купон на облигациите от гледна точка на емитента е до 7%. Дали ще бъде постигнат - не е ясно. За сравнение - преди година дружество на КТБ пласира 150 млн. долара облигации на 8.25%. Значение за инвеститорите, впрочем, има и друго. Съвпадение или не - при последните редакции на Закона за корпоративното подоходно облагане, от данък върху доходите от лихви бяха освободени всички инвеститори от ЕС, ако са закупили облигции на българско дружество, които се търгуват на борса в евросъюза. Така БТК ще може да изкуши този род купувачи с по-голям нетен доход заради липсата на данък. Освен намаляването на задлъжнялостта рефинансирането ще постигне още един важен ефект: ще помогне на част от инвеститорите в компанията да осребрят вложението си. Това са всички притежатели на основния дълг на БТК - в голямата си част предимно старите банки кредиторки на групата, но не само. Сделката по преструктуриране на компанията включваше и опция за изкупуването на част от вземанията на първоначалния синдикат от кредитори. Основен купувач тогава обаче бе VTB Capital, която само година след влизането си в БТК ще успее да реализира част от дълговата си експозиция в групата. Каква точно е тя - няма официална информация. Но ако се съди по равното разпределение на управленските сили в дружеството майка на БТК между КТБ и VTB и неравното разпределние на участието в капитала (съответно 43% на 33%), за да са равностойни двата парньора в сделката, значи VTB притежава поне около една трета от дълга на БТК. Естествено, трудно е да се прецени и каква ще е възвращаемостта, когато вземането й се рефинансира с новите облигации, защото не е ясно на какъв процент от номинала VTB е придобивало дълг от останалите кредитори. Другите осребряващи са кредиторите на БТК. Те и без това чакат вече няколко години да реализират вложението си, а на някои от тях им се наложи да отпишат голяма част от него при преструктурирането. За някои отписването достигна 50%, а за други дори ги надвиши. В по-малка част подобно осребряване важи и за самата група на КТБ, която все пак също има малко дълг, но осребряването ще е незначително на фона на капиталовата експозиция на "Бромак". Засега обаче сравнително цялостен изход от инвестицията в БТК ще направят само банките и онези финансови инвеститори, които са се ограничили с вложение в основния дълг на компанията. Останалите играчи, които все пак притежават и капитал, ще трябва да почакат още известно време. Дали това ще стане през 2014 г. е рано да се каже, защото БТК тепърва трябва да покаже, че и с около три пъти дълг към EBITDA може да се справя. По думите на Цветан Василев това е напълно управляемо ниво на дълг за компанията, още повече че тя се представя много добре. "Всички реализирани до момента показали са по-добри от бюджетираните", каза той. Що се отнася до пазарното положение на БТК, то е колкото перспективно, толкова и рисковано. Както и рейтинговите агенции отчитат, компанията работи на малък пазар с жестока конкуренция. Отделно от това макроикономическата активност все още е слаба, а средните приходи на потребител в сектора падат. S&P например коментира, че в базовия сценарий през 2013 г. приходите на БТК ще се свият с 8-10% най-вече заради намалените тарифи за терминиране на фиксиран и мобилен трафик между мрежите на операторите в България. Агенцията очаква приходите да продължат да се понижават и през 2014 г., основно в частта фиксирани и броудбанд услуги, но цялостното понижение ще е до 2% заради ръста в приходите от мобилни услуги и включването на телевизия в пакетните и услуги. Всъщност тази година мобилните услуги за първи път изпревариха фиксираните като дял от приходите на компанията. Експертите от рейтинговите агенции очакват компанията да продължи да расте в мобилния сегмент, но с падащи темпове заради очакваното засилване на конкуренцията от страна на норвежката Telenor, която наскоро придоби "Глобул". Все пак голямо конкурентно предимство за БТК, според кредитните агенции, е възможността й да предлага четворна услуга и по-доброто покритие на цялостната й мрежа спрямо преките и конкуренти. Голямото предизвикателство пред БТК всъщност са предстоящите промени в бранша в България. Неизбежното изграждане на мрежи от четвърто поколение след 2015 г. например предполага огромни инвестиции в инфраструктура. И за разлика от "Мобилтел" и "Глобул", които са част от международните групи на стратегически инвеститори, засега БТК разчита на финансов, чиято готовност за мащабни вложения е по-скоро ограничена. Динамиката в компанията обаче не е малка. Засега всичко зависи от това колко успешно ще приключи рефинансирането и колко ще се облекчи позицията на телекома след есенния лов на инвеститори.
Източник: Капитал (18.11.2013)

БТК пласира облигации за 400 млн. евро Година след мащабното преструктутириране на задълженията и промяната на собствеността на БТК компанията е на път успешно да рефинансира част от дълговете си. В края на миналата седмица телекомът пласира успешно 400 млн. евро корпоративни облигации при сравнително добри условия. По този начин тя си отваря пътя към последващо привличане на нови инвеститори през 2014 г., каквито са плановете на настоящите й акционери - банкерът Цветан Василев чрез дружеството си "Бромак" ЕООД, руската инвестиционна компания VTB Capital и част от кредиторите й. Според съобщението на телекома емисията от 400 млн. евро е пласирана при доходност от 6.625%, което е сравнително добре на фона на рейтинга на компанията B1 от Moody's и BB- от Standard & Poor's. Освен това доходността е под тавана от 7%, който дружеството си беше поставило, за да пласира книжата, и е около "цената" на настоящия й дълг - Euribor + 5.5%. Със същия рейтинг свързаната с телекома Корпоративна търговска банка (КТБ) пласира миналата година 150 млн. долара на 8.25%. Според запознати към емисията е имало изключително висок интерес и поръчките за книжата са надхвърлили няколко пъти предлаганото количество. Новите 400 млн. евро са част от ресурса, който групата на БТК планира да събере, за да рефинансира преструктурираните през 2012 г. задължения. Освен облигациите в проекта са включени краткосрочен мостов заем от настоящите акционери в размер на 150 млн. евро и револвиращ кредит от 35 млн. евро. С това ще бъдат набрани общо 585 млн. евро, които да изплатят преструктурирания дълг от 588 млн. евро, една част от който е в БТК, а друга в компанията - майка на телекома. В групата има още 130 млн. евро дълг, с който КТБ и VTB придобиха мажоритарния дял в БТК миналата есен. "Като цяло всичко това се прави с цел да се намали задлъжнялостта на БТК и да се приведе структурата на собствеността й в нормален вид (бел. ред. - в момента тя е разпределена на няколко дружествени нива в различни юрисдикции)", коментира пред "Капитал" преди дни Цветан Василев. Според него целта на акционерите е да се свие задлъжнялостта до около 2.5 пъти печалбата преди данъци, лихви и амортизация (EBITDA). При 160 млн. евро оперативна печалба през тази година това значи дълговете в групата да са не повече от 400 млн. евро, колкото ще е публичната емисия облигации, обясни Василев. Допълнително рефинансирането с облигации ще удължи във времето погасяването на задълженията на телекома и вместо през 2017 г. ще ги изплаща през 2018 г. Важен момент от проекта е и частта с мостовия заем за 150 млн. евро. Неговата роля е да послужи като опция за увеличение на капитала на телекома, тъй като е конвертируем в капитал. Това обаче не изключва чрез него настоящите акционери да търсят и нови инвеститори за компанията. "Заявено е, че ще търсим нов инвеститор за БТК в рамките на 2014 г.", каза още Василев за "Капитал". Всъщност с тази емисия БТК отново стъпва на фондова борса, след като на 5 ноември бе отписана от регистъра на публичните дружества в България, макар сега да стъпва в Ирландия, и то с корпоративни облигации. БТК е подала и заявление книжата да се допуснат до търговия на фондовата борса в Дъблин. Там се тъгуват и облигациите на КТБ. Всъщност това ще е най-голямата публична емисия корпоративни облигации на българска частна компания. Глобални координатори на емисията са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale. Досега, макар и по-малки, такива са издавали "Петрол", КТБ и други, а сред държавните дружества емитенти от този ранг е БЕХ, която наскоро пласира 500 млн. евро дълг.
Източник: Капитал (19.11.2013)

Свързано с КТБ дружество взе контрола в "Петрол" Един от най-големите дистрибутори на горива в България - "Петрол", вече е с нов собственик и това е дружество, свързано с основния му кредитор - Корпоративна търговска банка (КТБ). Това става ясно от излезлия в понеделник бюлетин на Централния депозитар, където са посочени продавачът и купувачът на малко над 47% от капитала на "Петрол" при сключената на фондовата борса сделка за 103 млн. лв. седмица по-рано. Така едва няколко седмици след като лагерът на Денис Ершов взе надмощие над този на бившия му партньор Митко Събев и овладя контрола в компанията майка "Петрол холдинг", той се разделя принудително с основния му актив. Смяната в собствеността идва донякъде логично, след като основният кредитор КТБ от 2011 г. следи акционерната война за холдинга - тя се води между Събев (47.5%), от една страна, и Денис Ершов и Александър Мелник (52.5%), от друга. А междувременно банката успя да засили позициите си чрез залози на активи и участие в управлението на ключови дъщерни дружества. През 2011 г. КТБ и ЦКБ рефинансираха почти 100 млн. евро дълг по падежиращи облигации на "Петрол". Оттогава КТБ продължава да финансира дейността на "Петрол", тъй като борбата за надмощие на акционерите така и не позволи компанията да си стъпи на крака. Година по-късно лагерът на Ершов и Мелник доведе "белия рицар" - председателя на Международната шахматна федерация Кирсан Илюмжинов, и обяви, че е продал участието си в холдинга на него. И досега обаче явно тази сделка не вдъхва доверие на кредитора. Сигнал за това е, че след като Ершов и Илюмжинов успяха да вземат надмощие в "Петрол холдинг" преди няколко седмици, кредиторът светкавично пое под свой контрол най-ценния актив на холдинга - а именно дистрибутора на горива "Петрол". Той вече управлява дъщерното му дружество и дистрибутор на горива на едро "Нафтекс петрол", както и "Елит петрол", където майката "Петрол" апортира най-добрите си бензиностанции в страната. Всичко това изглежда като предварително планиран защитен ход от страна на кредитора, чиято експозиция според информация от лагера на Ершов надхвърля 100 млн. долара. Още през пролетта на тази година основният акционер на КТБ предначерта какви са възможните опции за развитието на драмата в "Петрол" и намекна, че ако акционерите не се разберат, кредиторите може да вземат надмощие. През февруари 2013 г. Василев заяви пред "Капитал", че "въпреки неадекватните действия на акционерите "Петрол" стои на крака и си разплаща задълженията към държавата и други благодарение на Корпоративна търговска банка". По думите му тогава акционерите на холдинга са имали четири възможности - първата е да се помирят и компанията отново да започне да работи нормално; втората е да се пристъпи към преструктурирането й заедно с кредиторите; третата е акционерите да изплатят всички задължения към кредиторите и след това да решат сами какво да правят с холдинга и четвъртият вариант е просто кредиторите да влязат в изпълнения на обезпеченията по вземанията си. Още тогава Василев бе скептичен колко вероятни са първите три опции и каза, че според него клонят повече към нулата, но подчерта, че основен приоритет на кредиторите е да си върнат дадените пари. Какви ще са дългосрочните планове на купувача за "Петрол" за момента не е ясно. До редакционното приключване на броя "Капитал" не успя да се свърже с Цветан Василев. Не получи и отговор на въпросите си за бъдещето на "Петрол" от ръководството на компанията. Нищо чудно кредиторът да потърси нов стратегически инвеститор за "Петрол", нещо, за което предишните собственици не смогнаха да се договорят, макар интерес да имаше от различни кандидати, често с руски адреси. Данните от бюлетина на Централния депозитар показват, че частният съдия-изпълнител Мариян Петков е продал притежаваните от "Петрол холдинг" от 51.5 млн. акции на "Петрол" на наскоро създаденото "Алфа кепитъл". Всъщност този дял в бил запориран още през лятото на миналата година по изпълнително дело срещу "Петрол холдинг" от 2011 г., като запорът е наложен само няколко дни след като в драмата около холдинга се намеси Кирсан Илюмжинов. Декларация на ръководството на "Петрол", "Нафтекс петрол" и "Елит петрол", разпространена до медиите на 8 декември, пояснява че изпълнителното дело е от 2011 г. заради неизплатени парични задължения. Не става ясно към кого са били тези задължения и по чие нареждане действа съдебният изпълнител, но ако се съди по купувача, не е изключено това да е КТБ. Купувачът "Алфа кепитъл" е регистриран през юли тази година. Същия месец КТБ е отпуснала допълнителен заем на "Елит петрол" от 15 млн. долара, срещу което има втори поред залог върху търговското предприятие. В края на 2011 г. КТБ и ЦКБ отпуснаха 86 млн. долара на "Елит петрол" отново със залог върху предприятието. Управителите на "Алфа кепитъл" не са известни с други бизнес начинания и за тях не се намират данни за участия в компании, което поражда въпрос откъде биха могли да осигурят 103 млн. лв. финансиране за сделката. Отговорът идва по линията на собствениците на дружеството, което е учредено от "Афлик България" и "Сентръл техно инвест", като двете са внесли по 750 хил. лв. уставен капитал в набирателната сметка в КТБ. "Афлик България" е собственост на регистрираното във Великобритания Afflick Limited. Самото дружество е регистрирано на столичната ул. "Дебър" 17, където доскоро беше седалището на "Бромак" - едноличното дружество на Цветан Василев, чрез което той контролира КТБ. Изпълнителен директор на "Афлик" е Никола Киров, който е и изпълнителен директор на инвестиционния посредник на Василев "Фина-С". Вторият член на борда е Бисер Лазов, който е съдружник с Цветан Василев в "Естейд" и е в управата на редица свързани компании, включително и в "Мел финанс" - миноритарния акционер в застрахователя "Виктория", в който Василев публично е признавал участието си. Допреди година в борда е бил и починалият член на надзорния съвет на КТБ Янчо Ангелов. "Афлик" е мажоритарен акционер в българските дистрибутори на "Киа" и "Субару", в "Б.Л. лизинг", а има и 45% в "Партнер лизинг". Освен това има и 50% дял в "Шип инвест", което контролира Русенската корабостроителница. "Сентръл техно инвест" пък е регистрирано на друг традиционен адрес на Василев - ул. "Дамян Груев" 46. То е собственост на "ТЦ ИМЕ вест", което е основано от дружеството на банкера "Технологичен център - Институт по микроелектроника", а понастоящем е собственост поравно на "Вивес" и "Рема трейд". Двете компании са собственост на физически лица, но контролират редица финансирани от КТБ дружества. Всичко това говори, че купувачът е свързан с основния кредитор на "Петрол" - КТБ, която е била и посредник по продажбата на частния съдебен изпълнител. А това повдига естествени подозрения, че сделката (която се сключи на доста под пазарните 2 лв. на акция) е била предварително договорена. Това може да се окаже в ущърб на други кредитори на "Петрол холдинг", което ще остане без ключов актив и с недостатъчни приходи от продажбата, за да се покрият вземанията им. Друга линия на недоволство и насрещни действия може да дойде от лагера на Ершов, Мелник и Илюмжинов. Макар сделките на фондовата борса да са необратими, те все пак направиха първи неуспешен опит да я спрат, като се сдобиха с обезпечителна мярка от Старозагорския окръжен съд. Практиката обаче показва, че да се говори за финал на войната в "Петрол" винаги е рано и всяка победа е предпоследна.
Източник: Капитал (10.12.2013)

VIG намекна за нов опит за продажба на "Доверие" Само руски имена останаха в ръководството на компанията, която иска да купи "Доверие". В края на ноември е извършена трета поредна рокада в управлението на кандидата United Capital, откакто Vienna Insurance Group (VIG) обяви намерението си да му продаде дела си в най-голямата пенсионна компания в България. Това показват данните в британския търговски регистър, тъй като дружеството е регистрирано на острова. Междувременно изпълнителният директор на VIG Петер Хаген упрекна United Capital, че се е забавило в подаването на документите за сделката пред българския регулатор. Пред австрийския вестник Der Standard Хаген намекна, че е възможно да бъде стартирана повторна процедура за избор на купувач. Събитието засяга пряко осигурените в ПОК "Доверие" 1.2 млн. души, тъй като от собственика зависи и стратегията за управление на средствата им. По данни към края на септември управляваните от фонда активи надхвърлят 1.9 млрд. лв. От United Capital не отговориха на въпросите на "Капитал Daily" каква е причината за извършените рокади в ръководството и защо се бавят с внасянето на необходимите документи в Комисията за финансов надзор. От VIG също не бяха конкретни в отговора на въпроса дали за тях сделката продължава да стои на дневен ред. Преди две седмици при обявяването на финансовите резултати на VIG за деветмесечието изпълнителният директор на дружеството Петер Хаген каза пред Der Standard, че сделката за "Доверие" е в застой, тъй като избраният кандидат за купувач вече пет месеца след сделката все още не е уведомил местния регулатор за нея, а по договор той има една година да я финализира. Паралелно с това Хаген намеква за евентуална нова процедура за продажба на компанията, като казва: "Ако се стигне до нова процедура, определени български инвеститори биха го приветствали." Кандидати за "Доверие", класирани след United Capital, бяха съответно банкерът Цветан Василев през дружеството си "Бромак" ЕООД (чрез него той е основен акционер в Корпоративна търговска банка) и бизнесменът Огнян Донев през дъщерно дружество на бившия приватизационен фонд "Доверие обединен холдинг" - "Индустриален холдинг Доверие". Офертите на българските инвеститори обаче бяха малко по-ниски като цена от тази на United Capital и бяха класирани съответно на второ и трето място. Междувременно обаче избраният кандидат-купувач така и не направи съществени постъпления за финалзирането на сключеното с VIG споразумение за "Доверие". Освен това така и не стана ясно кой точно го представлява и седи зад него, тъй като ръководството му се промяна почти през два месеца. Неяснотите около него и бъдещето на сделката се превърнаха в повод за осезаемо напускане на осигурени лица от "Доверие". Последните данни показаха, че над 48 хил. клиенти на "Доверие" са заменили дружеството с друга пенсионна компания през третото тримесечие на 2013 г. Последните размествания в ръководството на United Capital показват, че от нея отпадат хората, с чиито имена тя е била регистрирана през 2007 г. от компания, специализирана в създаването на офшорни дружества. По същия начин се прочистват и привлечените впоследствие лица, чиято функция може да е била да се придаде имидж пред инвеститорите. Данните от регистъра показват, че на 29 ноември от борда на директорите на United Capital са освободени австриецът Хайнц Русвурм и сърбинът Слободан Ристич. Двамата постъпиха в дружеството дни преди на 16 юли собственикът на 92.58% от "Доверие" Vienna Insurance Group да обяви, че е избрала кандидат-купувач на пенсионната компания. Едновременно с тях в ръководството встъпи и американският адвокат Дебора Стърман, която в началото на август дори посети България, за да увери заинтересованите страни в България в благонадеждността на United Capital. Стърман обаче престоя в дружеството по-малко от два месеца и напусна през септември заедно с един от основателите на United Capital Гюнтер Рор. Няколко месеца преди него пък с компанията скъса и българката Камелия Здравкова, която също според регистъра е в дружеството от създаването му. Така към днешна дата кандидат-купувачът на "Доверие" се представлява от Магомед Аликанов, Максим Шербаков и Сергей Мастюгин. Последният е член на надзорния съвет и акционер на сравнително малката руска Инвестбанк, а бе обявен за основния акционер в United Capital. В същото време официално лансираната теза бе, че финансова опека на United Capital за предстоящата покупка ще окаже застрахователна група Lighthouse Capital, за каквато обаче познатият застрахователен свят и професионалните среди в Западна Европа не са чували.
Източник: Капитал (13.12.2013)

Коя е "Алфа кепитъл" "Алфа кепитъл" е учредено юли 2013 г. от "Афлик България" и "Сентръл техно инвест", които са внесли по 750 хил. лв. уставен капитал в набирателната сметка в КТБ. "Афлик България" е собственост Afflick Limited, Великобритания. Регистрирано на столичната ул. "Дебър" 17, където доскоро беше седалището на "Бромак" - едноличното дружество на Цветан Василев, чрез което той контролира КТБ. Изпълнителен директор на "Афлик" е Никола Киров, който е и изпълнителен директор на инвестиционния посредник на Василев "Фина-С". Вторият член на борда е Бисер Лазов, който е съдружник с Цветан Василев в "Естейд" и е в управата на редица свързани компании, включително и в "Мел финанс" - миноритарния акционер в застрахователя "Виктория", в който Василев публично е признавал участието си. Допреди година в борда е бил и починалият член на надзорния съвет на КТБ Янчо Ангелов. "Афлик" е мажоритарен акционер в българските дистрибутори на "Киа" и "Субару", в "Б.Л. лизинг", а има и 45% в "Партнер лизинг". Освен това има и 50% дял в "Шип инвест", което контролира Русенската корабостроителница. "Сентръл техно инвест" пък е регистрирано на друг традиционен адрес на Василев - ул. "Дамян Груев" 46. То е собственост на "ТЦ ИМЕ вест", което е основано от дружеството на банкера "Технологичен център - Институт по микроелектроника", а понастоящем е собственост поравно на "Вивес" и "Рема трейд". Двете компании са собственост на физически лица, но контролират редица финансирани от КТБ фирми.
Източник: Капитал (14.12.2013)

"Алфа кепитъл" прехвърли 18% от "Петрол" Дружеството "Алфа кепитъл" е прехвърлило 18% от акциите си в дистрибутора на горива "Петрол". Така то избягва задължението да отправи търгово предложение към останалите акционери в компанията. Промяната е отразена в седмичния бюлетин на Централен депозитар, а сделката е била договорена и е сключена на нерегулирания пазар, т.е. цената й няма как да стане ясна. След сделката "Алфа кепитъл" има пряко 28.5%, което е под 30-процентовия праг, преминаването на който изисква купувачът да направи предложение за изкупуване и към останалите акционери. "Алфа кепитъл" е свързано с основния кредитор на групата на "Петрол" - Корпоративна търговска банка чрез двата си акционера. То придоби около 48% от "Петрол" в началото на декември след като съдия изпълнител продаде запорираните акциите, собственост на "Петрол холдинг", за 103 млн. лв. в сделка на фондовата борса. Сега "Алфа кепитъл" прехвърля част от тези книжа (18%) на "Корект фарм" ЕООД. Данните в Търговския регистър показват, че то също има връзка с КТБ. Регистрирано е на пренаселения трети етаж на столичната ул. Хубча 8, където битуват много други компании, свързани с банката. Макар едноличен собственик да е Костадин Каракостов, лицето за контакт е Мартин Апостолов с имейл на инвестиционния посредник "Фина-С", собственост на Цветан Василев, основен акционер в КТБ чрез дружеството си "Бромак" ЕООД. Справка в имотния регистър показва, че КТБ е била кредитор на "Корект фарм" за имот, който в последствие е продала. В същото време банката и "Корект фарм" участват като акционери в дружеството "Медицинска техника", макар участието на КТБ да е отново по линия на вземането й от един от собствениците в дружеството. Раздробяването на дела в "Петрол" за момента не дава ясен сигнал какво ще последва от тук нататък за дистрибутора за горива. Ясно е само, че се избягва търгово предложение. Тези около 48% са достатъчни за контрол в "Петорл", тъй като основналия голям дял от още близо толкова акции е в ръцете на дъщерната и компания "Нафтекс петрол", а в ръководството си тя има представител на кредитора.
Източник: Капитал (17.12.2013)

Цветан Василев пое пълен контрол над "Петрол" Компании, свързани с мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, поеха пълен контрол над дистрибутора на горива "Петрол". Така империята на банкера се разшири с 340-те бензиностанции на дружеството в цялата страна, осигуряващи около 16% от пазара. Настъплението започна преди малко повече от месец, когато собствеността на единия от двата големи акционера в публичното дружество - "Петрол холдинг", бе продадена служебно от частен съдебен изпълнител. Това стана малко след като единият от двата враждуващи лагера акционери в холдинга, около Денис Ершов, взе надмощие над другия около Митко Събев. Завземането бе финализирано през миналата седмица, когато другият голям инвеститор - "Нафтекс петрол", продаде дела си. Последното е дъщерно на "Петрол" и затова досега акциите се водеха обратно изкупени и не участваха в общи събрания, така че реално не носеха контрол. Сделките на борсата обаче са неотменяеми и така дори изпъстрената със съдебни драми сага около "Петрол холдинг" да вземе нов обрат, кредиторът ще си е подсигурил над 40% дял в компанията. В седмичния си бюлетин Централният депозитар разкрива кои са страните по последните големи борсови сделките с акции на "Петрол" за 132 млн. лв. Както се и предполагаше, продавач е бил "Нафтекс петрол", а купувачи съответно на 23.1% и на 18.3% са дружествата "Юлинор" ЕООД и "Вип пропъртиз" ЕООД. Сделките се извършиха на 14 януари - само ден след като Върховният административен съд постанови, че "Нафтекс петрол" е придобил и държал пакета акции в разрез с нормативните изисквания. В качеството му на дъщерно дружество на "Петрол" то не е спазило реда за притежаване на акции от компанията майка, мотивираха се магистратите. Ако не бе последвало прехвърляне, рискът бе тези акции да трябва се обезсилят, а капиталът на "Петрол" да бъде намален. Новите акционери в дистрибутора на горива не са известни в петролния бранш, но имат топли връзки с Василев. "Юлинор" е собственост на Юлия Илиева, но за контакт е посочен имейл на контролирания от банкера инвестиционния посредник "Фина-С" и телефон за контакт на "КТБ асет мениджмънт". "Юлинор" е собственик и на "Евробилд проект" (акционер в КТБ), а чрез него и на финансираната от КТБ инфраструктурна компания "Интегрирани пътни системи". Другият акционер, "Вип пропъртиз", е собственост на Анна Христова, която е и в борда на "Карне М 1", едноличен собственик на свързваната с Василев и депутата Делян Пеевски разпространителска комания "Карне М", която според подаденото в Комисията за защита на конкуренцията уведомление скоро ще стане част от "Табак маркет" - дистрибуторското дружество на "Булгартабак", изграждащо павилионите Lafka. Регистрацията на "Вип пропъртиз" е на ул. "Хубча" 8 в София, където са регистрирани множество длъжници на КТБ. Индиректно свързани с банката и нейния изпълнителен директор се оказаха и другите нови големи акционери, които влязоха в "Петрол" в края на миналата година. Първият от тях се появи на 2 декември, когато без знанието на собствениците в "Петрол холдинг" съдия-изпълнител продаде дела му, възлизащ на близо 48% от капитала на дистрибутора на горива. За купувача от "Алфа кепитъл" се оказа, че е учреден от "Афлик България", която е собственост на едноименно дружество от Великобритания, адресно регистрирано у нас на ул. "Дебър" 17, където до неотдавна се намираше централата на "Бромак". Почти веднага след сделката "Алфа кепитъл" прехвърли 18% на "Корект фарм", която също е регистрирана на столичната ул. "Хубча" 8. По този начин новият акционер избегна задължението да отправи търгово предложение към малките инвеститори в дружеството. Може да се предположи, че поради същата причина е бил разцепен на две и пакетът, продаден от "Нафтекс петрол" през миналата седмица. През последните години между основните акционери в "Петрол холдинг" течеше открита война. Бизнесменът Митко Събев, който е председател на надзорния съвет на дружеството и собственик на 121 хил. акции, водеше съдебни битки с Денис Ершов и бившия президент на Калмикия Кирсан Илюмжинов. През миналата година везните на Темида се наклониха в полза на руснаците, които обаче не успяха да осребрят победата си. Въпреки че Илюмжинов заяви, че е разговарял с Василев и че има разбирателство с него, най-ценният актив на холдинга - "Петрол", попадна в ръцете на КТБ, чиито вземания от компанията надхвърлят 100 млн. долара. Към края на септември "Петрол" има близо 225 млн. лв. задължения към банки. Собственият му капитал към деветмесечието е отрицателен и възлиза на -85 млн. лв. заради непокрити загуби от предходни периоди.
Източник: Капитал (21.01.2014)

Сделките на 2013 Всяка стратегически игра изисква дългосрочно планиране. Форсмажорните ситуации обаче могат да обърнат играта с главата надолу. Кризата беше тази повратна точка за западните чуждестранни инвеститори и тяхното присъствие в България. За четвърта поредна година през 2013 г. тенденцията при сливанията и придобиванията е една: излизат големи чуждестранни стратегически и финансови инвеститори, а на тяхно място от отворилите се възможности се възползват местни играчи. Има няколко изключения, но те не са основание да се говори за скорошно обръщане на тренда. Сред тях са двете най-голeми сделки на годината - придобиванията на "Глобул" и "Германос" от норвежката Telenor и на "Каолин" от германската Quarzwerke съответно за 717 млн. евро и 103 млн. евро. Оттам нататък повечето сделки бяха малки, трудно определими като средни. Те бяха и по-малко на брой спрямо 2012 г., но сравними по обем - около 1 млрд. евро. "Разликата се запълва от малко на брой и малки по обем сделки, чийто основен двигател отново бяха западни чуждестранни инвеститори, излизащи от българския пазар както по стратегически причини, така и заради слабия икономически растеж в страната. На тяхно място идват основно местни играчи", каза Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr. Изход от вложенията си в България направиха редица западни инвеститори като например германският собственик на МКБ, холандският акционер в "Интерамерикан", италианската Lavazza, германската Klockner, шведската Sanoma и др. (виж таблицата). И тяхното място заеха местни играчи. Местните изкупувания от една страна водят до консолидация в определени сектори, но в същото време е и капсулиране на пазара в ръцете на невинаги пазарно ориентирани играчи. "Не мисля, че трябва да се "фатализира" трендът, това е цикличен процес – при забавен икономически ръст непосредствените ползи в една корпоративна сделка са резултат от оперативни синергии, а местните компании са в най-добра позиция да ги осъществят", посочи от друга страна Тодор Тодоров, директор финансово консултиране в Deloitte България. За да не е прекомерно черна картината обаче, трябва да отбележим, че все пак имаше и няколко нови за пазара чуждестранни имена. Така например най-големият оператор на центрове за данни в Европа TelecityGroup стъпи в България, като придоби създадената през 2008 г. 3DC. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank пък взеха 20-процентов дял в българския торов завод "Неохим". И при двете сделки целите на купувачите са по-голям пазарен дял и разрастване. Това е сигнал, че за качествени активи има купувачи и в добри, и в лоши времена. Засега обаче повечето анализатори не виждат сериозен потенциал за активизиране на пазара. Според Тодор Тодоров пазарът е толкова плитък в момента, че и една-две сделки в някой сектор правят тренд. "В европейски мащаб телекомуникациите остават горещ сектор, включително кабелните оператори, но развитието на процеса по продажба на Blizoo, е показателно за това, че всяка инвестиционна възможност е поставена на глобалната карта и се съпоставя с останалите," посочи Тодоров. Продажбата на Blizoo, която в крайна сметка не се случи, показа разминаването в очакванията на продавачи и купувачи. Интересът към актива бе сравнително слаб, а оттам и търсената цена не бе оферирана. За да има основание за по-високи ценови очаквания, първо, ситуацията в Европа трябва да се нормализира още и, второ, местният пазар трябва да започне да расте повече и да носи по-добра възвращемост. Затова и анализаторите не са особени оптимисти за 2014 г. "Като цяло пазарът остава подвластен на стагнацията сред големите западни инвеститори, които биха погледнали отново към пазар като българския, ако икономическата ситуация в еврозоната остане стабилна по-дълго, а пазарите се задържат на сегашното си приповдигнато настроение", посочи Димитър Костадинов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea capital. И Диана Димова, старши адвокат в правната кантора Wolf Theiss, не се ангажира с прогноза дали пазарът ще остане подвластен на местните играчи, или чуждестранните инвеститори ще се раздвижат, но заяви, че очаква броят на външните купувачи да се повиши поради подобряващия се бизнес климат в Европа, както и поради засиления интерес на инвеститори от Азия и арабския свят. Този интерес е насочен към няколко сектора. Според Костадинов бързооборотните стоки, добивът на суровини и технологиите са сред основните атрактивни за инвеститорите сектори в момента. Така например източни инвеститори проявяват интерес към българския млечен и месен сектор открай време. Сериозен интерес има към пазара на земя, макар той да е основно от местни играчи. Над 1 млн. дка земеделска земя вече притежава българската "Ромфарм компани", а над 350 хил. дка пък консолидира дружеството "Уинслоу ленд инвест", свързано с основателите на "Винпром Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев. Компанията за инвестиции в земя бе активен участник на пазара на сливания и придобивания, тъй като окрупняваше позициите си в бранша със земя през 2013 г. "Логистика също е сектор, който се развива добре, като тук можем да станем свидетели както на местна консолидация, така и на придобивания от чуждестранни играчи", допълни още Костадинов. Всъщност в този сектор вече все по-отчетливо се вижда преливането на чуждестранни играчи на местния пазар. Както коментира през седмицата Христо Христов, основател и изпълнителен директор на "Дискордиа", над 100 чужди превозвача са пререгистрирали камионите си в България, тъй като условията са по-изгодни, а потенциалът за растеж е двуцифрен. Това естествено би следвало да предполага разместване на пазара. "Здравният сектор също е атрактивен, макар за момента да нямаме сделки там", посочи още Костадинов. Последните години вложенията в нови частни болници в страната сериозно се увеличиха, заговори се и за първите им препродажби, но такива още да не са се случили. Недвижимите имоти и машиностроенето също са често споменавани като атративни за инвеститорите сектори, но поне досега сделките тук са малко, една-две, и то след доста преговори. Очакват се интересни 12 месеца и за телекомуникационния медиен сектор след доста бурната за него 2013 г. Надали обаче сделките ще са големи, а според някои анализатори ще са повече в областта на съдържанието, отколкото в чистите телекомуникации. Там по-скоро може да се очаква изходът на VTB Capital от БТК. Руският инвеститор вече рефинансира дълговата си експозиция в телекома с пласирнаето на сериозно количесто частен дълг: 400 млн. евро публични облигации и 150 млн. евро мостов заем, конвертируем в капитал. Както коментира преди няколко месеца съакционерът на VTB Capital в БТК Цветан Василев чрез дъщерното си дружество "Бромак", през 2014 г. ще се търси инвеститор за компанията. Не бива да се подценява и развитието във финансовия сектор. През 2013 г. такова имаше в застрахователния бранш, където "Еврохолд България" (под чиято шапка е застрахователната компания "Евроинс") си напазарува бизнеса на два от най-малките участници в сектора. В банковия обаче едно преструктуриране и консолидиране на пазара се очаква отдавна, особено по линия на гръцките банки. През 2012 се провали сливането на гръцките собственици на ОББ и Юробанк България. Сега ясно поделенията ще бъдат реализирани самостоятелно. По същия начин например германската Bayern LB се раздели с Юнионбанк, като я продаде на... местен играч - Първа инвестиционен банка (ПИБ). Тази година също започна с банкова сделка. Този път френската Credit Agricole се раздели с българското си поделение като го продаде на Корпоративна търговска банка (КТБ). Мили мой кредиторе Всъщност КТБ беше един от най-често срещните участници на пазара на сливания и придобивания и тази година. Така например дружества, косвено свързани с банката, тази есен и в началото на януари придобиха над 90% от дистрибутора на горива "Петрол". Дяловете бяха прехвърлени от "Петрол холдинг" чрез частен съдебен изпълнител и "Нафтекс петрол" след решение на съда, че акциите на второто трябва да се обезсилят. Придобиването реално бе развръзката по продължилата няколко години акционерна драма в "Петрол холдинг". КТБ е основният кредитор на "Петрол" от 2011 г., като през 2013 г. експозицията й надхвърли 100 млн. долара. Заради проблеми със задълженията си имаше смяна и в собствеността на "Бургаски корабостроителници". Новият собственик е офшорно дружество и не е ясно кой точно седи зад него. Не е изключено мястото на Васил Божков да е заето от основния кредитор ПИБ. Като цяло обаче подобни заплетени казуси със задлъжнели предприятия и техните кредитори тепърва предстои да се развържат. Според повечето анализатори това надали ще стане скоро и бързо. И причините за това са много. Според Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC, от една страна, всички участници в процеса трябва да направят преоценка на стойността на активите и цената на пропуснатите възможности във времето. "Изсмукването на "зомби" компаниите донасяше някаква доходност на техните кредитори, но вече пет години след финансовата криза от 2008 г. трябва да се търсят нови модели за добавена стойност, което да продиктува поведението на кредитори и инвеститори в процеса. Водещ подход в тази насока е коректната оценка на паричните потоци, които могат да се генерират от дадена фирма или актив", каза той. Но той, а и други негови колеги от консултантския бранш, все още виждат значително разминаване в пазарните очаквания на страните. Така изчистването на корпоративния сектор от задлъжнялостта му и връщането му към нормални операции явно ще отнеме време. Това, от друга страна, има своето негативно отражение и върху желанието на финансовия сектор да кредитира бъдещи сливания и придобивания. "Грешките, натрупани в банковата система (необслужвани кредити), не позволяват трезва оценка на степента на риск в новите реалности. Оттам и кредитирането е анемично. Дълговото финансиране на придобивания в някои особени случаи е трудно упражнение", каза Манев. И въпреки това надали кредиторите ще са готови вечно да поддържат дадени бизнеси. Стига, разбира се, желанието за трупане на икономически активи, а оттам и влияние, да не надделява над страстта да се занимаваш с чисто банкиране. Все пак може да се очаква, че рано или късно голяма част от затруднените активи пак ще се на пазара. Например "Петрол" може все пак да си намери стратегически инвеститори. И макар от началния си ъгъл годината да не изглежда силна, то са видими заявки за нови размествания, консолидации и търсене на синергии. Друг е въпросът дали и кога участниците в стратегическата игра ще се разнообразят.
Източник: Капитал (27.01.2014)

Председателят е на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев стои зад мащабния проект за изграждане на летище Пирин край Гоце Делчев. До края на тази година трябва да бъде готов подробният устройствен план на площадката и да е извадено разрешително за строеж на фаза одобрен идеен проект. Летището трябва да заработи през 2015 година, като така подпомогне развитието на зимния туризъм в района. То ще се появи на мястото на бивше военно летище и ще е с капацитет да поема 3 хил. полета годишно. Работата по инвестиционния проект започна през 2011 година, когато "Хелт енд уелнес" придоби терена срещу 14.9 млн. лв. Вече е осигурен и крайният купувач на обекта, когато бъде завършен. Това е компанията "Бромак инвест", с която е сключен предварителен договор за продажба на обща стойност 8.6 млн. евро без ДДС. Купувачът е свързан с банкера Цветан Василев. Неговата банка КТБ пък е акционер в "Хелт енд уелнес". Бъдещото летище Пирин ще бъде седмото малко летище, което ще приема граждански полети, освен по-големите 5 летища в страната. То ще се простира на площ от 874 680 кв.м и ще се състои от една писта с дължина 2100 м и широчина 25 метра, както и от пътнически терминал, пише в инвестиционния проект. Капацитетът му ще позволява обслужването на 100 хил. души годишно. Летището ще приема граждански и чартърни полети за нуждите на туристическата индустрия в района. Предполага се, че най-активно то ще работи през зимния период, когато е ски сезонът в Банско, но има възможност и за целогодишна работа покрай дейността на комплексите, предлагащи СПА туризъм. Според предварителни разчети Pirin Airport ще стурва близо 60 млн. евро, а не както бе обявено преди две години 20 млн. евро.
Източник: Струма - Благоевград (21.02.2014)

"Водстрой 98": Всички пътища водят към КТБ До 2008 г. "Водстрой 98" е сравнително малка сливенска строителна компания, създадена с цел да приватизира "Водно строителство - Сливен", което впоследствие се влива в нея. Не блести с нищо, а с нейния годишен оборот, вариращ от няколкостотин до 2-3 млн. лв. е по-скоро джудже на строителния пазар. Година по-късно след смяна в собствеността дружеството вече е сред гигантите. На общо събрание през април 2008 г. все още собственици са основателите, сред които с 27% и Румен Йончев, понастоящем председател на Земеделския народен съюз, депутат, избран от "Коалиция за България", но напуснал парламентарната група и подписал коалиционно споразумение с "България без цензура" на Николай Бареков. През декември вече мажоритарен акционер е "ПМ контрол", наскоро основано дружество, собственост на Иван Мирински, който преди това има проектантски бизнес, а най-големият обект в биографията му е реконструкцията на Съдебната палата. От отчетите на "ПМ контрол" става ясно, че покупката на 96.4% от "Водстрой" е била за 2 млн. лв., които са осигурени чрез двегодишен заем от КТБ. Изплащането едва ли се е оказало проблем, след като още 2009 г. приходите на дружеството изригват до 144 млн. лв., като, съдейки от отчета, където над 100 млн. лв. са изплатени на поддоставчици, фирмата към този момент явно е предимно комисионер - инструмент за спечелване на поръчки. Банката продължава да е практически единствен кредитор, с чиито пари се осъществява експанзията на "Водстрой" в последвалите години - според отчета на дружеството към края на 2012 г. то дължи на банката 8.6 млн. лв. по инвестиционен заем, 1.6 млн. лв. за покупката на новата й централа в София и 7 млн. лв. за приватизацията на "Промишлено строителство холдинг", което беше придобито през 2011 г. срещу 12 млн. лв. Така всъщност, макар собствеността и прякото управление да си остава на Иван Мирински, кредиторът се оказва с огромно влияние. Това обаче е само част от поетапно конструираната инфраструктурна империя около КТБ и мажоритарния й собственик Цветан Василев. По подобна схема (с кредит към близка и зависима от финансирането от банката компания) беше приватизиран и "Техноекспортстрой" през 2012 г. Тогава единствен кандидат и впоследствие купувач срещу 51 млн. лв. при първоначално търсени от държавата 68 млн. лв. се оказа "АТ инженеринг 2000". То е собственост на Георги Пенев и Илиян Терзиев, но заемът за покупката е от КТБ, като практически цялото оборудване на двете компании (както и на "Водстрой" и "Промишлено строителство холдинг") е заложено в полза на банката. Впоследствие през 2013 г. акциите на "Техноекспортстрой" са прехвърлени на "Сиболе сървисис инкорпорейтид България", собственост на едноименна панамска офшорка. Георги Пенев, както и по-голямата част от ръководството остава непроменено, а като прокурист е вписана сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев, Марияна. В орбитата на КТБ има и поне още няколко строителни компании, където има връзки не само по линия на финансирането. Една такава е "Интегрирани пътни системи" (ИПС), която, преди да бъде трансформирана от ЕООД на АД е с регистрация на софийската ул. "Дебър 17", където дълги годни беше централата на финансовата къща "Бромак". Тя е еднолична собственост на Цветан Василев и чрез нея той държи мажоритарния пакет в КТБ. ИПС е собственост на "Евробилд проект", което е собственост на "Юлинор", което на свой ред е на Юлия Илиева. По цялата тази верига има връзки с КТБ. Самото ИПС има вписани залози само в полза на КТБ, а по отчет общият дълг към финансови институции е 35 млн. лв. През 2012 г. "Евробилд" е акционер в КТБ с 2.24% - дял, който според борсовите котировки съответства на над 10 млн. лв. През същата година дружеството купува и "Синектик" ЕООД за 6.45 млн. евро от "Бромак", което няколко месеца по-рано го придобива за 9.8 млн. лв. Като телефон за контакт на "Юлинор" е даден същият, който е посочен и за управлявщото дружество в групата "КТБ асет мениджмънт". А Юлия Илиева през годините е акционер в различни, финансирани от КТБ дружества като "Юлита 2002". През 2013 г. "Евробилд проект" създава и още едно дъщерно дружество с подобна дейност - "Глобални пътни системи", както и "Евробилд София", в чийто борд влиза Теодора Танева, изпълнителен директор на ТЦ-ИМЕ - дружество, за което Цветан Василев публично е признавал, че контролира и което сега е собственик на ПФК "Ботев", който банкерът не крие, че притежава. Тя заема този пост от приватизацията на дружеството през 2003 г., като освен това е и ръководител на отдел "Ценни книжа" в инвестиционния посредник на Василев "Фина-С" от 1994 г. досега. Тя, както и другите членове на борда на ТЦ-ИМЕ Людмила Петрова и адвокат Мартин Апостолов, се появяват и в още редица официално несвързани дружества и са партньори с Ирена Кръстева в няколко дружества. Друго дружество, което се обособява от ИПС, е "Инфраструктурна компания", която е изпълнител на модернизацията на стадиона на "Ботев", върху което има вписан залог в полза на КТБ срещу 8.5 млн. лв. кредит. Собственик се води Валери Карадачки, който е и бивш собственик и управител на "Интегрирани пътни системи", а самата "Инфраструктурна компания" е наследник на дъщерното й "ИПС инфраструктури" . Двете компании чрез съвместното си дружество "Еврохидросистеми" изпълняват проекта за водния цикъл на Велико Търново за 44 млн. лв. Всъщност най-ясният знак за топлите връзки между всички тези компании е именно, че действат почти като една група при участието им по търгове за обществени поръчки в различни консорциуми.
Източник: Капитал (24.03.2014)

Корпоративна търговска банка АД придоби 100% от акциите с право на глас от капитала на банка „Креди Агрикол България" ЕАД, съобщиха от дружеството. От страна на КТБ АД договорът за прехвърляне подписаха изпълнителните директори на банката Георги Христов и Илиан Зафиров, а от страна на досегашния собственик - Креди Агрикол С.А., Франция - г-н Марк Опенхайм, ръководител на международната мрежа за банкиране на дребно на Креди Агрикол. От КТБ съобщават, че веднага след прехвърлянето на собствеността ще се проведе Общо събрание на акционерите. На него ще бъдат избрани новите членове на Надзорния съвет (НС) на банката. Одобрение от БНБ за членове на НС на Креди Агрикол България ЕАД вече получиха Орлин Русев - Председател на Управителния съвет (УС) на КТБ АД, Абдул Салам Мохамед Абдулах Ал Муршиди - член на НС на КТБ АД и Радосвета Василева - юрисконсулт на Бромак ЕООД (дружеството е мажоритарен акционер на КТБ АД). Друго важно решение, което ще вземе Общото събрание на акционерите, е името на „Креди Агрикол България" ЕАД да се промени на „Търговска банка Виктория" ЕАД. Банката ще има ново лого и слоган: „Партньор за Вашите амбиции". Търговска банка Виктория ЕАД ще продължи да функционира като самостоятелна финансова институция, специализирана в обслужването на малки и средни предприятия, както и на индивидуални клиенти, обясняват от КТБ.
Източник: Money.bg (13.06.2014)

Кредити над милиард лева е раздала КТБ на фирми, свързани с мажоритарния й собственик Цветан Василев. Това показва проверка в търговския и фирмените регистри на страната. Данните са към 2011 г., защото дружествата, които са взели заемите, не са публикували каквито и да било финансови отчети през следващите години. Макар да са задължени по закон. Сумата надвишава неколкократно позволеното от нормативната уредба на страната, а кредитите са раздавани все на дружества, които имат, меко казано, скромна търговска дейност, но от своя страна са отпускали част от парите под формата на заеми към други фирми. Резултатът от цялата схема е, че е поставена под риск сигурността на парите, вложени в банката, в това число и от обикновени граждани на държавата. Според Закона за кредитните институции максимумът който трезорът може да раздаде на свързани лица под формата на кредити – т.нар. кредитни експозиции, е 25 на сто от собствения й капитал. Към 2011 г. собственият капитал на КТБ е бил 60 млн. лева и дори с резервите е надвишавал малко над 300 млн. лева. Към миналата година собственият й капитал вече е бил 65,5 млн. лева, а с резервите, в това число и неразпределената печалба, е бил около 605 млн. лева. Законът е категоричен, че се взема като база само собственият капитал, но дори да прибавим и резервите, и в двата случая раздаденото кредитиране на фирми от кръга на банкера Василев е надвишавало в пъти позволеното по закон. Нарушението е толкова драстично, че би трябвало да има незабавна реакция от регулатора, който в случая е управление „Банков надзор” към Българската народна банка. Към него обаче КТБ е подавала коренно различни данни, стана ясно на пресконференция вчера. От банката свикаха пресконференцията, след като миналата седмица стана ясно, че са разпитвани няколко души от ръководството й. Полицаи, агенти на ДАНС, следователи и прокурори пък обискираха половин ден офиси на фирми, свързани с Цветан Василев в бизнес сградата на бул. „Цар Борис III”, в която се намират и помещения на КТБ. По време на вчерашното си изявление изпълнителните директори и членове на Надзорния съвет на банката Илиан Зафиров и Георги Христов постоянно си противоречаха в данните които подаваха. На въпрос за кредитните експозиции пък Христов обяви: „Най-отговорно мога да заявя, че всички отпуснати кредити – в миналото или настоящето – лично на дружеството акционер в банката - „Бромак” ООД, и на дружества, които са контролирани от г-н Цветан Василев пряко или косвено, са в рамките на регулациите, допустими и приложими от банковия регулатор. Това е било обект не само на проверки от надзорните инспекции, не само от независимите одитни институции, а също така и от рейтингови агенции, които имат сключени договори с нас, от комисии за финансов надзор. В този смисъл – да има акционер кредит, не е лошо нещо”. Христов допълни също, че важното било дали банкерът Василев създава проблеми на трезора, или развива бизнеса. Засега, твърдят хората му от Надзорния съвет, въпросните заеми нямали характера на „проблемни”. Цифрите обаче показват друго. Както е знайно, дяволът е в детайлите и в случая от КТБ премълчават че освен фирми, свързани юридически пряко или косвено с Цветан Василев, със заеми са уреждани и дружества, регистрирани на името на негови служители. Примерите са много, а един от тях е фирма „Булит 2007” ЕООД. Въпросното дружество, което се занимава, общо казано, с външна и вътрешна търговска дейност, към 2011 г. е имало 7 служители, а към 2014 г. бройката им е нараснала на „внушителните” 14. Капиталът на фирмата са стандартните 5000 лева, а за 2011 г. не декларират никаква печалба. Въпреки скромните цифри дружеството, което се води еднолична собственост на един от служителите на Василев в свързани с него фирми – Димитър Свещаров, е получило 46 млн. лева кредити. В същото време е раздало 33 млн. лева под формата на заеми на други лица. Следващ достатъчно показателен пример е фирма „Юлита 2002”, отново занимаваща се с търговия, но само на вътрешния пазар. Капиталът на дружеството е 50 000 лева. Печалбата, която декларира за 2011 г., е малко над 8 млн. лева, но за сметка на това до същата година е получило петкратно повече кредити – 54,2 млн. лева. Срещу получените заеми активите на предприятието са заложени в КТБ. В същото време самото то е раздавало заеми, макар това да не влиза в предмета му на дейност. Към 2011 г. сумата им е в размер на 43 млн. лева, като декларира 2 млн. лева от получени лихви. Последното реално представлява скрита банкова дейност и подлежи на лицензиране. Според информацията, която е подало към Търговския регистър, няма данни „Юлита 2002” да има такъв лиценз. Далеч не изненадващо, дружеството е собственост на други двама, свързани с Василев служители – Нели Николова и Красимир Зарев. Не по-малко любопитна е и фирмата „Дивал 59” ЕООД. Справката в регистъра за фирмено разузнаване ДАКСИ показва, че през 2011 г. фирмата е имала 11 служители, които през 2014 г. са редуцирани на трима. Пак през 2011 г. е декларирала 66 000 лева нетни приходи, но пък се е радвала на впечатляващо кредитиране в размер на 40 млн. лева, като е раздала заеми в размер на 12,2 млн. лева. Огромната част от тях на „асоциирани и смесени предприятия”. Примерите далеч не се изчерпват дотук. Сред щедро кредитираните от КТБ фирми са и „Рубин индъстри”, управлявано от друг служител, свързан с Василев – Златка Качин, а също „Карне М”, управлявано от Васил Шуманов. Последният е охранител в сградата на „Цар Борис III”. Въпросните данни са към 2011 г., като как се е движел потокът в следващите години, не е ясно, защото, както вече беше уточнено, нито една от фирмите не е подавала финансови отчети. Затова кредитите може вече да са погасени, но и да са скочили още повече. Вчера, запитани дали чрез тази схема на кредитиране на свързани с Василев лица не се погазват и законите, и интересите на вложителите в КТБ, както и дали не се застрашава стабилността на банката, изпълнителните й директори не отрекоха размера на експозициите. Пробваха да се оправдаят обаче, че юридически нямало как да засекат лица, които не са свързани чрез дялове и акции с банкера Василев. „Начинът, по който една банкова институция изследва дружество, може да бъде само юридически обоснован – т.е. това са данни от Търговския регистър, декларации за свързаност, които се подават от кредитополучателя, и дотам нещата спират”, заяви Георги Христов. В същото време той влезе в противоречие със себе си, като увери, че Търговският регистър им бил последният източник на информация, като приоритетно комуникирали всяка седмица с кредитополучателите. Как при тази комуникация не са разкрили топлите им връзки с банкера Василев, не стана ясно. Не е ясно и как през годините „Банков надзор” не са надушили схемата, съмнения за която се появяваха и в публичното пространство. Фактът обаче е, че засега никой не отговаря на въпроса къде потъват парите, след като са вложени от КТБ в дружествата, защо и на какъв принцип трезорът финансира фирми, свързани с банкера Василев, и каква е гаранцията, че въпросните дружества не са кухи и съответно не се създават кредитни милионери. А какво се случва, когато се създават кредитни милионери, уви, за съжаление, всички помним.
Източник: Монитор (17.06.2014)

Хора на Василев държат тв рейтингите Какви са фактите в случая с измерването на телевизионните рейтинги от ГАРБ: През септември 2012 г. едноличният собственик на "ГАРБ" - дружеството "София Медиа Асоциация" ЕООД, притежавано от швейцарския гражданин Джордж Лукс, прехвърля 40% от акциите си в капитала на "ГАРБ" на швейцарското дружество "Юръпиън Медиа Холдинг СА". То е учредено в Швейцария с федерален номер СН-660.2.946.011-0, досие номер 17486/2011, със седалище и адрес на управление: Женева 1201, плас Дьо Шевелу 6, Вистра СА, представлявано от директора Шерж Шайе, според агенция "ПИК". Интересното е, че до сделката се стига, след като "ГАРБ" натрупва задължения към "Интегрирани Пътни Системи" АД свързвана с Цветан Василев. Фирмата е със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, район Красно село, ж.к. "Красно село", бл. 199, ет. 11, ап. 48, представлявано от изпълнителния директор Николина Димитрова Добрилова. През периода 2011-2012 г. от "Интегрирани Пътни Системи" предоставят необезпечени парични заеми на "ГАРБ" по силата на договори за заем в общ размер на 1 000 000 евро и 550 000 лева. Заемите не се обслужват от "ГАРБ", тъй като дружеството не разполага с финансови възможности, което обаче не притеснява заемодателя. В крайна сметка дългът се преструктурира, като "Интегрирани Пътни Системи" прехвърля (с цесия) през 2012 г. вземанията си от "ГАРБ" по заемите на новия акционер - дружеството "Юръпиън Медиа Холдинг СА". То пък също се финансира за придобиването на вземанията от "Интегрирани Пътни Системи" АД от чуждестранна компания на Цветан Василев - EFV International Financial Ventures Limited. То е c адрес на управление: Trident Chambers, WickhamТs Cay 1, Road Town, Tortola, Британски Вирджински острови, и от своя страна е мажоритарен акционер в капитала на две свързани с Василев дружества, а именно - "ТЦ - ИМЕ" АД и "Хедж инвестмънт България" АД. Така с решаващата роля на "Интегрирани Пътни Системи" е сложена ръка върху компанията, която казва коя телевизия се гледа най-много у нас Затова е интересно кои са играчите в "Интегрирани Пътни Системи". Член на Съвета на директорите на дружеството е "Евробилд Проект" ЕООД, ЕИК 131443824 (акционер и в КТБ), в което едноличен собственик е "Юлинор" ЕООД. На свой ред "Юлинор" е мажоритарен собственик във "Велдер Инженеринг" ООД, където съдружник и управител е Иван Джиджев. 53-годишният пловдивчанин е човекът, който движи спортните проекти на Цветан Василев. Няколко години той бе президент на баскетболния клуб "Левски", но от март тази година той стана председател на Съвета на директорите на футболния клуб "Ботев". В него собственикът на КТБ инвестира 20 милиона лева само за реконструкция на стадиона. Джиджев е съдружник и управител и в няколко други свързани с Василев дружества като например "Велдер Консулт" ООД (с мажоритарен собственик "Хедж инвестмънт България" АД), член на Съвета на директорите в "Целум България" АД заедно с изпълнителния директор на КТБ Илиан Зафиров и други. Друг член на съвета на директорите на "Интегрирани Пътни Системи" е Юлия Илиева, която заема същата длъжност и в "Евробилд София" АД. Там изпълнителен директор е Теодора Танева, която е на същия пост и в "ТЦ-ИМЕ" АД - доскорошен акционер в КТБ. "Евробилд София" е с едноличен собственик на капитала "Евробилд 2003" ЕООД, който пък е притежание на "Аквафинанс" ЕООД. В последното дружество пък едноличен собственик е "Синектик" ЕООД. До 2012 г. то било собственост на личната фирма на Василев - "Бромак" ЕООД, която е прехвърлила дяловете на "Евробилд Проект" ЕООД.
Източник: Стандарт (18.06.2014)

КТБ става държавна КТБ става държавна. Новият й собственик ще бъде Българската банка за развитие. Пари в затворения трезор ще налее и Фондът за гарантиране на влоговете. Решението за това бе обявено вчера от БНБ. Управата на Централната банка реши да отпише целия капитал на досегашните акционери и да отнеме напълно техните права. Това се отнася за "Бромак" ЕООД, зад което стои Цветан Василев с 50,66% от акциите на банката, "Бългериан Акуизишън къмпани" със седалище в Люксембург (30,35%) и руската "Внешторг банк" (ВТБ) с 9,9%. Мярката важи и за "Креди Агрикол" България, която съвсем наскоро стана 100% собственост на КТБ. Дъщерното дружество също е поставено под особен надзор, а в него влязоха квестори. "Искаме хората да са спокойни за парите си и за цялостното състояние на българската банкова система", казаха за "Стандарт" от БНБ. Оттам съобщиха още, че гишетата на двете банки ще бъдат отворени за клиенти на 21 юли.
Източник: Стандарт (23.06.2014)

Публичната Корпоративна търговска банка (КТБ) е една от най-големите банки в страната. Ръстът й в последните години (главно на активите, фирменото кредитиране и депозитната база) е наистина впечатляващ, но как се стига дотам? Кога и как е създадена банката, кога се листва на Българска фондова борса и кои са нейните акционери? Отговорите на тези въпроси са посочени по-долу: 1. КТБ е учредена на учредително събрание, проведено на 28 май 1993 г. и е вписана в българския търговски регистър със съдебно решение от 6 май 1994 г. 2. Банката възниква като джойнт-венчър на Българска външнотърговска банка (по-късно преименувана на Булбанк, а понастоящем – Уникредит Булбанк) и Банката за външноикономическа дейност на СССР (понастоящем VTB) и получава лиценз номер 22 от Българска народна банка. През 1995 г. Българска външнотърговска банка придобива дела на Внешекономбанк (VTB) и става акционер с 99.9% от капитала на КТБ. 3. През 2000 г. все още държавната Булбанк продава акционерното си участие в КТБ на група частни инвеститори, включваща Цветан Василев. 4. През 2007 г. Корпоративна търговска банка осъществява първично публично предлагане (IPO). Предложените 1 млн. акции са на цени от 45 до 58.50 лв. за брой. Подадени са над 3500 поръчки за повече от 12 млн. акции на обща стойност 700 млн. лв., като поръчки са удовлетворени при максималната цена от 58.5 млн. лв., а банката набира 58.5 млн. лв. ресурс. 5. Още в първия си ден на търговия цената на книжата достигат нива от 75.50 до 87.70 лв. за брой. Четири месеца след листването си на борсата е осъществена и сделка на рекордните 111 лв. за лот. 6. През 2009 г. 30% от капитала на КТБ са придобити от Държавния главен резервен фонд на Султана на Оман чрез дъщерното му дружество Bulgarian Acquisition Company II, Люксембург. Днес фондът е вторият най-голям акционер, след Бромак ЕООД, с 50.659%. 7. КТБ е основен акционер в КТБ Асет Мениджмънт АД. Управляващото дружество управлява три фонда – КТБ Балансиран, КТБ Фонд Акции и Фонд Паричен пазар. По последни данни от БАУД в трите фонда са вложени 5.145 млн. лв. За последните 12 месеца първите два носят доход от съответно 15.87 и 18.38% на вложителите си, а Фонд Паричен пазар постига 4.6 на сто. 8. Банката е четвъртата по големина в България по размер на активите си. В края на първото тримесечие на 2014 г. те възлизат на 7.3 млрд. лв., сочат данни на централната ни банка. Справка на Profit.bg сочи, че в края на 2009 г. активите са 2.03 млрд. лв., година по-късно нарастват до 2.7 млрд. лв., а в края на 2011 г. надхвърлят 4 млрд. лв. Само след 12 месеца активите растат до 5.6 млрд. лв., а в края на 2013 г. те вече са 6.74 млрд. лв. 9. Днес всеки девети лев на българите на влог в търговските банки се намира в КТБ. Пазарният дял на банката от депозитите на гражданите и домакинствата възлиза на 11.17%, което са 4.499 млрд. лв. Само за периода от 1 януари до 31 март в банката са постъпили нетно 503 млн. нови депозити, а за последната година те са 1.429 млрд. лв . 10. Банката е една от най-печелившите в банковата ни система. За 2013 г. тя обяви положителен финансов резултат от над 71 млн. лв. спрямо 56.57 млн. лв. за 2012 г. и съответно 60.9 млн. лв. за 2011 г. и 74 млн. лв. за година по-рано. В годините от 2008 до 2013 г. общата й печалба достига 363 млн. лв.
Източник: profit.bg (27.06.2014)

До края на тази седмица ще бъде оповестено какви са активите и пасивите на банковата група КТБ, съобщи вчера Българската народна банка (БНБ). В сряда изтече срокът от 10 работни дни за проверка на състоянието на КТБ и дъщерната й банка "Креди Агрикол България" ЕАД . Квесторите от БНБ възложиха проверката на независими одитори преди 2 седмици. В КТБ прегледът се извършва съвместно от "Делойт одит" ООД, "Ърнст и Янг" ООД и "Афа" ООД, а в "Креди Агрикол" - от "Афа" ООД. Според съобщението на БНБ се очакваше до края на деня вчера квесторите да предоставят на централната банка докладите на одиторите. Едва след това ще стане ясно какви средства са необходими за осигуряване на ликвидност на банката и какви ще бъдат следващите действия на квесторите. КТБ бе поставена под специален надзор от БНБ на 20 юни по молба на акционерите й, след като започна да изпитва ликвидни затруднения и спря плащанията. Акционерите с дял от над 10 на сто бяха лишени от право на глас и бяха назначени квестори. Дни по-късно БНБ обяви, че двете банки ще отворят отново на 21 юли. Междувременно от 7 юли високите лихвени проценти по депозитите в КТБ бяха намалени значително до средните за банковия пазар. Вариант за продължаване на работата на трезора е в него да влязат Фондът за гарантиране на влоговете и Българската банка за развитие, в която тези дни бяха направени и кадрови промени. Междувременно вчера се разбра, че група от български инвеститори, сред които и мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев, подкрепени от руската банка VTB, имат интерес да купят мрежата Balkans на национализираната австрийска банка Hypo Alpe Adria. Това съобщи сайтът Екон, позовавайки се на информация на Ройтерс. Василев участва в КТБ чрез фирмата си "Бромак", а ВТБ има дял около 9%. След поставянето на КТБ под специален надзор се твърдеше, че руската банка има интерес да купи или да рекапитализира българската банка, но това бе категорично отречено. Според агенция Ройтерс, която се позовава на свои неназовани източници, Василев има още двама съперници, които имат интерес към придобиването. Това са финансовият инвеститор Advent International в съдружие с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), както и Expobank на руския предприемач Игор Ким, който наскоро придоби чешкото подразделение на Landesbank Baden-Wurttemberg. В България Advent е свързан с приватизацията на БТК по време на правителството "Сакскобургготски". Мрежата на Hypo в Югоизточна Европа е неин основен актив. Банката е национализирана през 2009 г., за да се избегне фалит. В момента Австрия създава "лоша банка", която да приеме повечето други нейни активи. Балканската мрежа обаче трябва да бъде продадена, тъй като национализацията се приема за неправомерна държавна помощ. Самият Василев не е коментирал информацията, а бившата му говорителка в банката е заявила, че няма контакти с него и не може да предаде въпросите. От руската ВТБ също не са коментирали информацията. Бизнесът на Hypo в Югоизточна Европа обхваща 7 банки и три лизингови дружества в Словения, Хърватия, Сърбия, Босна и Черна гора. Оценката на финансовата институция е около 500 млн. евро.
Източник: Сега (10.07.2014)

Двамата най-приближени до мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев експерти са били в управата на близо 50 фирми, на които КТБ е отпускала милиони кредити. Това са Бисер Лазов и Людмила Петрова, съобщи шефът на легия "Антимафия" Григор Здравков. По-късно фирмите, голяма част от които са офшорни, са прехвърляли пари на други компании, като фирмите получателки са ползвали изключително благоприятни условия по заемите. Например - да бъдат освободени от плащане на лихви по кредитите за дълъг период от време. "На практика вноските по заемите са били почти символични", казва Здравков. Бисер Лазов, който влиза в обкръжението на Цветан Василев още през 2000 г., и Людмила Петрова делят в КТБ кабинета, който се намира до този на мажоритарния собственик, съобщават хора от банката. Лазов участва в управлението и надзора на 31 дружества, свързани с КТБ. Знае в детайли финансовите операции, нареждани от Василев. 45-годишният Бисер Лазов е съдружник с Василев в дружеството "Естейд", а заедно с банкера са в управата на "Мел финанс". Освен това той фигурира и в бордовете на редица пряко контролирани от Василев дружества като "Бромак финанс" и новия акционер в БТК - "Бромак телеком инвест". Лазов е и в управата на редица официално несвързани с КТБ дружества като "Афлик-България", което пряко или чрез дъщерни дружества има съществени дялове във вносителите на Kia и Subaru, Б.Л. Лизинг, "Партнер лизинг", "Корабостроителница Русе". Голяма част от тези дружества са кредитирани от Корпоративна търговска банка. 69-годишната Людмила Петрова се води в банката на длъжност главен експерт. Петрова е вторият човек, през когото паричните потоци излизат от КТБ. Тя участва в управлението и надзора на 17 дружества, свързвани с КТБ. Част от тях са офшорни компании. Проверка за една от тях "Кен трейд" сочи, че през 2009 г. купува всички 50 дяла на свързаното с Цветан Василев дружество и акционер в КТБ "Бромак" ЕООД. Цената е 2,5 млн. евро. Само година по-късно "Кен трейд" е обявила 57 млн. лв. печалба от участия в дъщерни фирми. При положение, че предишната година, когато прави сделката за 2,5 млн. евро, има едва 23 000 лв. печалба. Собственик на "Кен трейд" е кипърската офшорка "Трелекс инвестмънтс". Тя пък е собственост на "Ярго Лимитед", регистрирана на Британските Вирджински острови. Директор на "Трелекс" е друга компания, регистрирана в кипърското пристанище Лимасол - Вистра Лтд. Нейни изпълняващи директори са двама холандски граждани.
Източник: Стандарт (14.07.2014)

Едноличният собственик на дружеството "Бромак" Цветан Василев сменя управителя на фирмата Иван Стойков, който стана свидетел на прокуратурата, на 30 юни от Виена. Стойков е сменен със Здравко Босаков. Причините за рокадата не са ясни. "Бромак" е дъщерна на "Кен трейд", управлявана от протежето на Василев Людмила Петрова. Много е възможно Иван Стойков да е сменен, понеже е изразил желание по време на разпитите да стане защитен свидетел на прокуратурата.
Източник: Стандарт (14.07.2014)

Доскоро Цветан Василев управляваше бизнес за близо 10 милиарда лева, а след срива на Корпоративна търговска банка вече отговаря за фирми с активи за 1,7 млрд. лева. Лично или чрез компании, взели кредит от КТБ или чиито дългове са купени от банката, Цветан Василев стоеше начело на империя от многобройни фирми. Тя включваше строителство, машиностроене, производство, телекомуникации, банки, застрахователни и финансови дружества, селско стопанство, търговия, туризъм, автомобили, медии и спорт.След срива на КТБ в последния месец стана ясно, че полека-лека рухва почти цялата пирамида, управлявана от Цветан Василев. БНБ пое контрола върху банката и в момента се води проверка доколко в КТБ има налични средства, дали някой не е теглил големи суми. Оттам нататък Цветан Василев започна да губи контрола върху управлението и бордовете на различните фирми. Преди време сигнал за проблеми около банката е подал бившият американски посланик Джон Байърли до институциите в САЩ. Според него КТБ била гнила ябълка, занимаваща се с пране на пари и раздаване на кредити на свързани лица. Знаково за Василев беше и случващото се в ТV7. Ръководството поиска обявяване в несъстоятелност заради невъзможност да плаща на контрагентите си. Роденият през 1959 г. в Габрово банкер има солидна професионална биография зад гърба си. За кратко време от служител в държавен институт в началото на 90-те години изведнъж се превръща във финансов тигър и стъпва във всички апетитни сектори на икономиката. Още през 1992 г. основава финансово-брокерските компании "Бромак" и "Фина-С". Впоследствие "Бромак" става емблематична за Василев фирма, защото нейна дъщерна е КТБ. Звездата на Цветан Василев изгрява истински в средата на 90-те години, когато е назначен за началник на управление "Валутни операции и ликвидност" на Централна кооперативна банка, като от 1997 г. е и член на съвета на директорите. След това за кратко е началник-управление "Пазари и ликвидност" в ТБ "България инвест", преименувана впоследствие на "Алианц България". От средата на 2000 г. Цветан Василев вече е председател на УС и изпълнителен директор на "Корпоративна търговска банка" АД, а от 2003 г. е мажоритарен собственик на банката и председател на нейния надзорен съвет. Тогава за първи път получава и престижната награда "Банкер на годината". Отново грабва приза през 2013 г. Носи му се слава на човек, който умее да прави свои пари от чуждите и особено от държавните. През 2011 г. е избран за Мистър Икономика на сп. "Икономика" за цялостен принос за развитието на отрасъла. Тогава част от журито на конкурса не е съгласно и иска прегласуване. Казват обаче, че организаторите на конкурса са щедро наградени от победителя, който очаква в Историческия музей да се появи министър-председателя Бойко Борисов, за да връчи наградата, твърди изданието. Вместо това идва вътрешният министър Цветан Цветанов. Освен КТБ Цветан Василев придоби наскоро и "Креди Агрикол България". Начело на борда на директорите бе поставена дъщеря му Радосвета Василева. Капиталът е малко над 80 млн. лв. Освен с банки доскоро влиятелният бизнесмен се занимаваше и със застраховане и финансово посредничество. Той участва в надзорния съвет на Застрахователно акционерно дружество "Виктория". Ключова е ролята на бизнесмена и в "Партнер лизинг" и "Б. Л. лизинг", "Инвест мениджмънт" и "Хедж инвестмънт България". Заем от 85 млн. лв. към КТБ прикача и "Технотел инвест" към клъстера от фирми на Василев. Освен това той е и в съвета на директорите на "Мел финанс". Общата сума на свързаните с Цветан Василев финансови институции е близо 6 млрд. лв. Бизнесът му в различни отрасли нараства в последните години. Свързани с Цветан Василев компании изникват в почти всяка по-голяма корпоративна или приватизационна сделка, а финансирането им под една или друга форма идва от същата банка. Перлата в короната на империята на Василев е БТК. Цветан Василев придоби чрез фирмата си "Бромак телеком инвест" 45% от акциите на телекома вместо. Останалите акционери са руската "ВТБ кепитъл", която държи 34%, и по-дребни инвеститори с 21%. Фигурата на Цветан Василев изплува и в цифровизацията на телевизията в България. Той контролира индиректно и Национално управление "Радиотелевизионни станции" (НУРТС), твърдят запознати. Той имаше участие и в изба "Телиш". Името му се свързва и със знакови дружества в областта на търговията. Преди половин година стана ясно, че "Петрол" АД е задлъжняло със 195 млн. лв. към Корпоративна търговска банка. Поради тази причина беше сменен и бордът на директорите на фирмата
Източник: 168 часа (18.07.2014)

Гриша Ганчев е на път да открадне някои от златните кокошки, собственост на избягалия банкер Цветан Василев. Олигархът от помашкото село Микре ударно завзема предприятия на приятеля си, докато трае суматохата в държавата, научи вестник „Всеки ден". Докато парламентарни¬те сили спорят каква част от депозитите в КТБ могат да бъдат изплатени и кол¬ко ще струва това на данъ¬коплатците, Ганчев прави брутални опити да сложи ръка върху някои от най-апетитните активи от бизнеса на Цветан Василев напълно в разрез със закона. Според запознати той е инструктиран лично от банкера да овладее златните му предприятия. Публична тайна е, че от години Цветан Василев и Гриша Ганчев са близки приятели и делови партньори. След изчезването на банкера ловешкият бизнесмен е сред малкото хора, които се чуват ежедневно с него. В същото време в плановете за КТБ се предвижда с продажбата на различни компании, кредитирани от банката, да се покрият поне част от разходите, които ще бъдат направени от държавата при изплащането на влогове. Ганчев се е прицелил в едри и печеливши компании като „Петрол" АД, чиято пазарна капитализация на борсата е 311 млн. лева, твърдят служители от бизнес сгра¬дата на бул. „Цар Борис" 159, където са концентри¬рани офисите на фирмите, свързани с Василев. Гришата се появил преди дни там триумфално с ръце в джобовете и обявил, че вече той е босът. Натиск от Ганчев чрез изкупуване на акции е бил упражняван върху трима от големите акционери в „Петрол", които държат общо 59,73% от дружеството и са свързани с Василев, писа вчера и в. „Труд". На техните собственици е предлагано да продадат фирмите си - в ня¬кои случаи срещу символичните 5000 лева, колкото е уставният им ка¬питал. Натиск е имало към Анна Христова, която по регистрация е собственик и управител на „ВИП Пропъртиз" ЕООД. фирмата има 18,31% в „Петрол". Същото се е случило с Юлия Илиева, управител и собственик на „Юлинор" ЕООД с 23,11% в „Петрол" и с Костадин Каракостов, управител и собственик на „Корект фарм" ЕООД, с 18,31% в „Петрол". Покупката на дружествата дава възможност бизнес за 311 милиона да се вземе за 20 000-30 000 лв., а държавните разходи в този размер за КТБ да легнат върху данъкоплатците. Оказва се, че фирма, която има да взема 16 млн. лв. от „Петрол", след като е откупила дълг на друже¬ството към КТБ, вече е сменила собствеността си в резултат на натиска от Гриша Ганчев. Става въпрос за „Карне-М" ЕООД, която има 45 млн. лв. активи според последния финансов отчет от 2011 г. Нейният управител Васил Шуманов е продал светкавично фирмата на 15 юли за 5000 лева - колкото е уставният капитал. Купувач е Милчо Цонков Стефанов, за когото няма никакви данни в Търговския регистър. Той е пионка на Гриша Кожуха, както е известен бизнесменът. Същевременно Ганчев е успял да вземе и дела на Цветан Василев в завода за автомобили в Ловеч. Ненаситната Гриша имал апетити и към „Виваком". „Това е абсолютно престъпление! Прокуратурата трябва незабавно да се намеси, преди тоя да е окрал всичко", коментират пред „Всеки ден" потресени бизнесмени. 206 млн. изнесени в чували 206 милиона лева вероятно са изнесени от КТБ в посока дружеството на Цветан Василев „Бромак", пакетирани в чували. Фирмата е мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка с дял от 50,66%. Това е едната от основните версии за съдбата на парите, съобщи официално прокуратурата. Според данните има два сюжета за изпаряването на милионите - че това е станало в един ден точно преди затварянето на трезора или че източването е започнало още в края на 2011 г. и е продължило до 20 юни 2014 г. Възможно е през този период далаверата с кинтите, които тежат над 100 кила, да е станала на порции. Другият вариант е да са съставяни фалшиви документи с цел прикриване пред квесторите на липсващите милиони. В полза на версията за директно изнасяне на 93 139 500 евро, 23 657 575 лева и 45 000 долара обаче свидетелства главният касиер на КТБ Маргарита Петрова. Тя обяснила, че управителят на „Бромак" Иван Стойков й е представил протокол за получаването на сумите, след което сумите му били предадени, пакетирани в чували.
Източник: Други (18.07.2014)

Оман търси нови акционери за КТБ Държавният инвестиционен фонд на Оман и други акционери в КТБ търсят начин да стабилизират банката и се надяват до три месеца да бъде съставен реален план за това, съобщи световната агенция Reuters, позовавайки се на свой източник. Той подчертава, че разрешението на ситуацията с "Корпоративна търговска банка" АД не означава непременно, че Оман ще инвестира още пари в банката. Едно от предложенията е намаляване на дела на Цветан Василев, който държи 50% от акциите чрез фирмата си "Бромак", със средства от други международни инвеститори. Друг вариант е Управителният съвет на банката да се подсили с независими експерти. Фондът желае да помогне в стабилизирането на КТБ заради важната й роля в българската икономика, е добавил източникът.
Източник: Стандарт (22.07.2014)

БНБ покани основните акционери в КТБ да заявят намеренията си до края на август БНБ е изпратила писма до двамата най-големи акционери в Корпоративна търговска банка (КТБ) и очаква техните конкретни предложения за ангажимент до края на август. Това става ясно от поредното пространно и вече по традиция петъчно прессъобщение на централната банка по темата. Чрез него институцията опитва да опровергае валящите в публичното пространство обвинения към действията и бездействията й по темата, както и да прехвърли отговорност и към други институции и към политическите партии. По голямата част от изявлението е тълкувателен преразказ на събитията досега, включващи нереализирания първоначален план за отварянето на банката на 21 юли, резултатите от възложената оценка на активите и пасивите й, както и ограниченията на закона и непостигнатото съгласие за актуализация на бюджета, което да позволи изплащането на гарантираните депозити до 196 хил. лв. На база на това БНБ стига до извода, че "не са налице условия за излизане от процедурата на специален надзор, под който двете банки са поставени, тъй като няма осигурени достатъчно ликвидни средства, с които банките да посрещнат потенциално ново масирано изтегляне на депозити от техните клиенти". От централната банка уверяват, че се отнасят "с разбиране и уважение към загрижеността в много от изказаните мнения на експерти, синдикални и работодателски организации, независимо от необосновано агресивния тон на част от тях". Същевременно обаче подчертават и че "е много важно да не се създават нереалистични публични очаквания за мигновени и едва ли не "магически" опции за разрешаване на проблема около банковата група КТБ".
Източник: Капитал (25.08.2014)

Издирваният Василев: Близо сме до оздравителния план Издирваният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев не се е отказал от преструктуриране на трезора "с партньорите си от Фонда на генералния държавен резерв на Султаната на Оман и други заинтересовани инвеститори". Това съобщава самият той в изявление до медиите. В петък, 22 август, Българската народна банка съобщи, че е изпратила писма до двата най-големи акционера в КТБ - мажоритарния акционер "Бромак" ЕООД, собственост на Цветан Василев, и Фонда на Оман, и очаква техните конкретни предложения за ангажимент до края на август в съответствие с действащото законодателство в България и ЕС.
Източник: Стандарт (26.08.2014)

Аргументът, че проблемите в КТБ ще доведат до масови фалити и загуба на много работни места е несъстоятелен, заради структурата на актива и пасива на банката, се казва в статия на Капитал. Юридическите лица, които имат сметки в КТБ са около 6800, но тези с по над 10 хил. лв. по тях са под 1500, депозитите над гарантираните, са 412. От тях немалко са финансови, държавни ведомства, общини и реално става въпрос за 251 частни фирми, чиито влогове подлежат на гаранция. Общо депозитите на всички частни фирми са 640 млн. лв., на държавните – още 360 млн. лв. Звучи внушително, но от тях 620 млн. лв. са за десетте най-големи вложителя, които в голямата си част са известни – БТК, “Топлофикация София”, БЕХ, Булгартрансгаз. А две от тези 10 са в несъстоятелност и вътре синдиците държат пари от масата на несъстоятелността . вложители в КТБ
Източник: Капитал (15.09.2014)

БНБ пита EPIC колко средства ще осигурят за КТБ и как БНБ е поискала от консултанта на акционерите в Корпоративна търговска банка (КТБ) EPIC да удостовери кой точно представлява и какви точно са правата му предвид заявеното желание за преструктуриране и рекапитализиране на банката. От централната банка са посочили още, че "в хода на разговорите" EPIC ще трябва да даде повече информация за това какви виждания имат клиентите му за рекапитализацията на КТБ, какви са конкретните финансови ангажименти, които са в състояние да поемат, и какви са начинът и правните средства, чрез които това да стане. Това се посочва в прессъобщение на БНБ за изпратено на 15 септември писмо от изпълняващия длъжността подуправител на "Банков надзор" Нели Кордовска и главния юрист на централната банка Нина Стоянова до Петер Голдшейдер, управляващ съдружник в EPIC. Писмото е във връзка с друго, получено в БНБ миналата седмица (10 септември), с което базираният във Виена инвестиционен фонд EPIC беше посочил, че представлява консорциум от сегашните акционери на КТБ - "Бромак" на Цветан Василев (мажоритарен собственик), Оманския фонд (30%) и инвестиционното поделение на руската Внешторгбак VTB Capital (9.99%), и че този консорциум заявява желание да изготви план за преструктуриране на КТБ, но с условие това да стане с държавна помощ.
Източник: Капитал (16.09.2014)

БНБ: EPIC не е легитимен Австрийската компания EPIC не е легитимна и не представлява тримата основни акционери на КТБ. Съобщение с това съдържание разпространи вчера БНБ. ЕPIC не е представил в БНБ документи, удостоверяващи, че представлява акционера VTB Capital. Няма и доказателства, че EPIC е упълномощен от акционера в КТБ Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L., Люксембург, съобщават от БНБ. Това дружество е косвено контролирано чрез други компании от Генералния държавен резерв на Султаната на Оман, посочват от БНБ. EPIC е представил мандатно писмо от Фонда на Оман, който обаче не е пряк акционер в КТБ. Освен това мандатното писмо е подписано от лице, за което не е потвърдено, че има представителни права по отношение на Фонда на Оман. Документите за представителство са в ред само по отношение на "Бромак" - фирмата на Цветан Василев. От БНБ потвърждават, че няма никакви конкретни предложения от акционерите за осигуряване на финансови средства за оздравяването на КТБ, както и доказателства, че разполагат с такива средства.
Източник: Стандарт (17.10.2014)

Днес, 06.11.2014 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), във връзка с чл. 62, буква „а” и чл. 63, буква „в” от Регламент (ЕС) № 575/2013, чл. 103, ал. 2, т. 25, чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 1 – 3 от ЗКИ, Управителният съвет на БНБ отне издаденото разрешение на „Корпоративна търговска банка” АД, съгласно Заповед № БНБ - 43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление “Банков надзор”. Съгласно тази заповед на подуправителя бе позволено на КТБ АД да включи в капитала си от втори ред сумата в размер на левовата равностойност на 35 000 000 (тридесет и пет милиона) евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката, в качеството й на заемател, и „Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД, в качеството на заемодател. В хода на надзорната инспекция в КТБ, извършена в периода 04.07.2014 – 14.10.2014 г., на база данни към 30.06.2014 г., констатациите от която са отразени в доклад № БНБ-125089/27.10.2014 г., е установено, че банката е финансирала непряко заемодателя и цялата вноска от него към КТБ по договора е направена със средства, осигурени от самата банка. Това е станало по следния начин: 1. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Дунарит” АД в размер на 15 000 хил. евро е усвоена цялата сума и на същата дата е преведена по сметка на ТЦ-ИМЕ в банката; 2. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Търговски парк Тракия” ЕАД в размер на 6000 хил. евро, която на същата дата е преведена по сметка в банката на ТЦ – ИМЕ; 3. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Планасат” АД в размер на 5000 хил. евро на същата дата е усвоена цялата сума и е преведена по сметка на „Кен Трейд” , оттам – по сметка на „Хидроенергийни проекти” ЕООД и от него – на „Бромак” ЕООД; 4. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Ривер Инвест” АД в размер на 8000 хил. евро е усвоена цялата сума и е преведена по сметка на „Хедж Инвестмент България” ЕАД, а оттам – по сметка на „Оптима Интертрейд” АД; 5. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Оптима Интертрейд” АД в размер на 5000 хил. евро е усвоена цялата сума, като е преведена по сметка на дружеството; 6. На 25.03.2014 г. набраните от трансакциите по т.4 и 5 общо 13 000 хил. евро са е преведени от „Оптима Интертрейд” АД по сметка на „Бромак” ЕООД; 7. На 25.03.2014 г. набраните от трансакциите по т. 3 и 6 общо 18 000 хил.евро са преведени от „Бромак” ЕООД на „Сентрал Техно Инвест” ЕАД в КТБ и от него – по сметка на ТЦ-ИМЕ в същата банка; 8. От набраните чрез трансакциите по т. 1, 2 и 7 общо 39 000 хил. евро, на 25.03.2014 г. ТЦ- ИМЕ е превело по сметка на банката 35 000 хил. евро по договора за подчинен срочен дълг. По такъв начин „Корпоративна търговска банка”АД непряко е финансирала плащанията към самата нея, извършени от заемодателя „Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД по договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката и „Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД. Съгласно изискването на чл. 62, „а“, във връзка с чл. 63, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък за краткост „Регламент (ЕС) № 575/2013” (в сила от 01.01.2014 г.), условие към капиталовите инструменти, признавани за капитал от втори ред е предоставянето на заема да не е финансирано нито пряко, нито непряко от банката. За доказване съответствието с изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013, в чл.1.3 от договора за подчинен срочен дълг от 24.03.2014 г., подписан от „Корпоративна търговска банка” АД и "Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД, изрично е записано, че „Предоставянето на подчинения срочен дълг не се финансира пряко или не пряко от КТБ АД.” Видно от изложените по-горе факти, установени при надзорната инспекция и подкрепени от първични документи, това обстоятелство не отговаря на изискванията на нормативната уредба. За изброените по-горе констатирани нарушения вече е уведомена Софийска градска прокуратура, като на 27.10.2014 г. й е изпратен Докладът на БНБ от надзорната инспекция, проведена в КТБ в периода 04.07.2014 -14.10.2014 г., с номер БНБ-125089/27.10.2014 г.
Източник: БНБ Бюлетин (06.11.2014)

Фирма “Хрисома” ООД на близките до Иван Костов Георги и Мая Кирчеви е един от големите длъжници на КТБ. Дружеството е теглило 2 кредита от банката на обща стойност 1,67 млн. евро. Това се случва през 2004 г. малко след като Цветан Василев придобива пълен контрол над банката чрез увеличаване на капитала и? с пари на едноличното му дружество “Бромак”. Задълженията на “Хрисома” към КТБ все още не са погасени. Първият кредит на “Хрисома” е от януари същата година и е на стойност 971 хил. евро. Вторият е от август 2004 г. и е за 700 хил. евро. Точно с него “Хрисома” ООД е закупила сграда на централната столична улица “Алабин” 39. Същата постройка, обявена за паметник на културата, рухна по време на ремонт през 2006 г. и уби две млади жени - Деница Ченишева и Петрина Христова. Те минавали покрай нея с автомобила си и буквално са смазани от руините. 8 години след трагедията все още няма осъдени за смъртта на Деница и Петрина. Делото е прекратявано и отново възобновявано. По него са работили няколко прокурори. През 2012 г. говорителят на Софийската градска прокуратура Румяна Арнаудова съобщи за “24 часа”, че са повдигнати обвинения на Георги Кирчев, собственик и управител на “Хрисома”, както и на Петър Петров, ръководител на ремонта. Обвинителен акт срещу тях обаче все още няма. Рухналата по време на ремонт сграда и централата на Корпоративна търговска банка са само на стотина метра в идеалния център на София. За опезпечение по кредита на “Хрисома” е използвана същата сграда убиец. По-късно цялото предприятие, което е с разнообразен предмет на дейност, е заложено в полза на КТБ. Фирмата на Георги и Мая Кирчеви плаща парите от кредита на наследниците на д-р Барух Конфино. Тогава данъчната оценка на сградата е била едва 155 хил. лв. Семейство Кирчеви минава за близко до бившия премиер Иван Костов, който е един от публичните защитници на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и радетел за оздравяване на вече фалиралата банка. Мая Кирчева е сред основателите на фондацията “Бъдеще за България” на Елена Костова. Наскоро изтекоха документи, които показват, че една от дъщерите на Костов е получавала по 30 хил. лв. на месец по договори за консултация с КТБ. Към края на 2013 г. задълженията на “Хрисома” по договора за кредит към КТБ са 2,37 млн. лв., което означава, че за 10 години от главницата са изплатени едва 890 хил. лв. След смъртта на двете момичета, затиснати под руините на сградата цубиец, споровете около нея продължават. Постройката, част от бившия магазин “Средец”, има няколко собственици. Съсед по имот е “Хрисома” с терена на рухналата сграда. Магазин “Средец” обаче е обявен за временна постройка. През юли 2009 г. Столичната община издава акт за частна общинска собственост, който и до днес е предмет на съдебни спорове. Според него магазин “Средец” не е с траен градоустройствен статут точно защото по документи е паянтова сграда. Терените под него са обявени за общинска собственост. Те са близо 700 кв. м в едно от най-апетитните централни места в София. Собствениците на обявения за временна постройка магазин “Средец” завеждат дела с цел да обявят акта на общината за нищожен. Съседите им от “Хрисома” се присъединяват към иска. След спор къде да се гледа делото в решение на административния съд в София се казва, че собствениците на паянтовата постройка нямат никакви права върху терена, върху който тя се намира. Те не могат да строят, нито да го ползват, имат само право на собственост върху временния строеж. Преди това собствениците на магазин “Средец” съдят “Хрисома” за щетите, които са понесли след рухването на сградата. Фирмата, концесионер на мина “Ораново”, също със задължения Сградата на ул. “Алабин” 39 не е единствената, погребала хора, която е финансирана с пари от КТБ. Дружеството концесионер на мини “Ораново” също е теглило кредит. Две от фирмите на бизнесмена Красимир Христов, известен като Паргов, също са работили с банката.Едно от дружествата на Паргов “Балкан МК” е теглило 2,6 млн. лв. от банката. То е концесионер на мина “Ораново”. През лятото на миналата година в рудника загинаха 4-ма души, затрупани от кална маса. Друго дружество на Паргов “МЕК Балкан”, което също е концесионер на мини, е с кредит от 2,87 млн. лв. в КТБ към края на 2013 г.
Източник: 24 часа (12.11.2014)

Софийският градски съд е допуснал обща възбрана и запор върху имуществото на Корпоративна търговска банка. Това отговориха вчера от пресслужбата на съда на въпроси на "Сега". Молбата за блокирането на имуществото на КТБ е подадена от БНБ на 11 ноември по делото за несъстоятелността на банката. Освен това, пак по молба на БНБ, са спрени и всички съдебни и арбитражни дела срещу имущество на КТБ. Контролираната от Държавния фонд на султана на Оман "Бългериън акуизишън къмпани", която притежава 30% от КТБ, също е подала молба по делото за фалита на банката. Според електронното деловодство на съда молбата им е за встъпване на акционер в делото по фалита. Тя е оставена без движение, докато от Централния депозитар не предоставят доказателства за броя на акциите на офшорната компания в КТБ. "Бромак" ЕООД, която има над 57% от банката, също е подало молба до съда. Оттам не отговориха какво пише в нея, а само обясниха, че преписи от молбата са изпратени на страните по делото за несъстоятелността. "Бромак" е собственост на Цветан Василев - отстранения председател на Надзорния съвет на КТБ и обвинен задочно по делото за източването й. Съдът насрочи вчера делото за обявяване в несъстоятелност на КТБ за 24 ноември. За съдебното заседание, което ще се проведе при закрити врати, са призовани КТБ, БНБ, Софийската градска прокуратура и Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Съдия по делото е зам.-шефът на съда и ръководител на Търговското му отделение Иво Дачев. Той пое казуса, след като първият определен съдия - Калинка Илиева, си направи отвод. Илиева се отказа от делото заради публикации, че е командирована в градския съд, не е постоянен съдия там и това може да повлияе върху безпристрастността й. Заради съмненията за случайното разпределение на делото Висшият съдебен съвет нареди проверка в Търговското отделение на съда.
Източник: Сега (18.11.2014)

Решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ е обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС) от фирмата на Цветан Василев - „Бромак", която е мажоритарен акционер в затворената кредитна институция, твърдят запознати. Жалби против решението са подали и други акционери, както и много вложители на КТБ, съобщава news.bg. Подаването на тези жалби спира по закон производството по търговското дело в СГС, образувано по искане на БНБ за откриване производство по несъстоятелност на КТБ, до приключване на административноправния спор във ВАС. В жалбите са посочени груби нарушения от БНБ и назначените от нея квестори на повече от 30 разпоредби, правила и процедури, предвидени в над 10 нормативни акта - Директиви/Регламенти на ЕС, Закони, Наредби, МСС и други. Мажоритарните акционери в КТБ са подали и молби за встъпване по търговското дело в СГС, образувано по искане на БНБ за откриване производство по несъстоятелност на КТБ, за което вече е уведомена и БНБ. Поради оспорването на решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, се очаква да не бъде проведено насроченото за 24 ноември открито заседание по делото, тъй като съдът по несъстоятелност вероятно ще спре производството по делото в закрито заседание преди тази дата. Това не спира изплащането от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) на гарантираните по закон влогове на гражданите и други лица.
Източник: Money.bg (20.11.2014)

Делото за фалита на КТБ увисна за неопределено време Решението по делото за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка (КТБ) се отлага за неопределено време. Казусът се прехвърли от полето на гражданския в това на Върховния административен съд (ВАС), където има десетки жалби срещу решението на БНБ от 6 ноември за отнемането на лиценза на банката. Тъй като по закон административно-правният спор е с предимство, шефът на Търговското отделение на Софийския градски съд Иво Дечев вчера нямаше друг избор, освен да спре делото за несъстоятелността до окончателното произнасяне на ВАС. Формално искането за спирането дойде от двама от мажоритарните акционери в КТБ - "Бромак" ЕООД (с дял от 50.66% в КТБ) и регистрираната в Люксембург и контролирана от Държавния фонд на Султаната на Оман "Бългериън акуизишън къмпани" (30%), както и от БНБ. "Бромак" и оманският фонд са сред жалбоподателите срещу отнемането на лиценза. Жалби има още от вложители, миноритарни акционери, както и от отстранените четирима изпълнителни директори на КТБ - Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев. Квесторите в КТБ и юрисконсултът на Фонда за гарантиране на влоговете и прокурор Милен Ютеров не се противопоставиха на исканията за спиране на делото за фалита. Въпреки предизвестеното развитие пред градския съд застанаха близо дузина адвокати - на БНБ, "Бромак", на оманския фонд, на квесторите на КТБ. Валя Гигова, която е от екипа адвокати на БНБ, обясни, че не може да се прави прогноза колко време ще отнеме процесът във ВАС. "Още не знаем колко жалби има, дали ще бъдат обединени", лаконична беше тя. За разлика от защитата на БНБ, тази на "Бромак" ЕООД - адвокатите Менко Менков и Тервел Георгиев, беше много словоохотлива. Дружеството е собственост на Цветан Василев - отстранения председател на Надзорния съвет на КТБ, обвинен задочно по делото за източването й. Менков обясни, че оплакванията на "Бромак" пред ВАС са огромни, а отнемането на лиценза на КТБ е незаконосъобразно. По думите му екип от 20 адвокати повече от 2 седмици е подготвял жалбата на дружеството акционер. Според тях КТБ не само не е била за затваряне, а към 20 юни е била в добро финансово състояние. И още - че преди в банката да влязат квесторите, ръководството й я е управлявало така, че действията му не са водели към капиталова неадекватност. "Бромак" ще иска от административния съд да бъде назначена съдебно-счетоводна и одиторска експертиза с международни експерти, която да отговори на основния, според Менков, въпрос по делото за лиценза - към коя дата се е влошила капиталовата адекватност на банката и по чия вина. Другите оплаквания на "Бромак" са, че Управителният съвет на БНБ е заседавал неправомерно, че назначените квестори са некомпетентни за длъжността, че БНБ е стъпила на незаконосъобразни данни, тъй като изводите на трите одиторски дружества нямат правна стойност - нито счетоводна, нито одиторска. Менков припомни, че в ЕС има опит с несъстоятелността - с банки в Италия, Португалия, Гърция, Литва. Тепърва ще стане ясно дали всички жалби срещу решението на лиценза на КТБ ще бъдат обединени в едно дело, каквато е правната логика, и дали ВАС ще допусне международната експертиза. Каквато и експертиза да бъде назначена от съда обаче, тя ще значи месеци отлагане на решението. Въпреки че решението за лиценза се обжалва, Законът за кредитните институции казва, че то подлежи на незабавно изпълнение, което не може да бъде спряно от съда. Когато се "отпуши" делото за несъстоятелността в градския съд, то трябва да приключи в едно заседание. Решението за фалита се изпълнява незабавно и може да бъде обжалвано само от квесторите, БНБ и прокуратурата. ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ До понеделник във ВАС бяха постъпили жалбите на 26 физически и юридически лица срещу решението на БНБ за отнемането на лиценза на КТБ, съобщиха от съда. Сред тях са и кайманската офшорка "Родиум кепитъл кредит мастър фанд лимитид", адвокатската кантора "Кинкин и партньори", както и членът на Надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация Себастиан Ньотликс. В следващите дни може да пристигнат и още жалби. Досега ВАС два пъти се произнесе, че вложителите нямат правен интерес да оспорват актовете на БНБ за КТБ. Според някои юристи единствените, които имат право да обжалват отнемането на лиценза, са изпълнителните директори на КТБ. Те са го направили. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ От деловодството на ВАС става ясно още, че 26-те жалби са разпределени на Седмо отделение. Това е странно, тъй като според сайта на съда делата по Закона за БНБ се гледат от Осмо отделение. От съда обясниха пред "Сега", че т.нар. лицензионни дела се гледат от Седмо отделение, а другите на БНБ - от Осмо. Освен това част от жалбите по казуса "КТБ" щели да отидат в Осмо отделение, тъй като не били срещу решението за отнемането на лиценза й. Всяка жалба ще бъде разпределена на съдебен състав и едва след това ще се преценява дали да бъдат обединени в едно дело.
Източник: Сега (25.11.2014)

Съдът спря делото за фалит Софийският градски съд (СГС) спря вчера делото по несъстоятелност на КТБ. Причината са жалби, подадени във Върховния административен съд, от акционери и вложители. Те оспорват решението на БНБ за отнемането на лиценза на банката. По време на краткото съдебно заседание вчера като страни по казуса бяха конституирани мажоритарните акционери в КТБ - "Бромак" ЕООД, собственост на Цветан Василев, както и регистрираното в Люксембург дружество "Бългериън Акуизишън Къмпани", контролирано от Държавния инвестиционен фонд на Султаната на Оман. Освен акционери жалби са подали над 20 вложители. Сред тях са Орлин Кунев, на когото по неофициална информация са блокирани около 1 млн. лв. в банката, финансистът Стоян Александров, както и Никола Сукманджиев, който изпрати писмо от името на консорциум за инвестиционни намерения. Предстои ВАС да реши дали ще обедини в едно дело всички жалби. Съдебните процедури няма да се отразят на изплащането на гарантираните от закона влогове. Отлагането на фалита на КТБ обаче ще я остави под управлението на квесторите и БНБ, вместо на синдици, които да осребряват имущество. Преди 5 месеца Централната банка назначи за квестори Станислав Лютов и Елена Костадинчева. Не е ясно колко ще продължат делата във ВАС - практиката показва, че могат да се точат от два месеца до една година. Решението на СГС подлежи на обжалване в едноседмичен срок.
Източник: Стандарт (25.11.2014)

Сделката за БТК беше широко отразена през 2012 г. от всички медии, след като КТБ, заедно с партньора си – руската банка ВТБ, придобиха мажоритарния пакет акции от българския телеком. Тогава Цветан Василев заяви пред в. „Капитал”: „Купувам БТК”, но думите му бяха възприети не буквално, а изречени в качеството му на представляващ една от големите банки в България. Тогава двете банки придобиха 93,99% от акциите в БТК, чрез новоучреденото дружество „Вива Телеком България” ЕАД, срещу 265 млн. евро и поемане на дълговете на компанията. Впоследствие, след отправеното търгово предложение и заплатени още 25 млн. евро на дребните акционери, делът беше увеличен до 100%. КТБ участва в операцията чрез непряко финансиране на „Бромак Телеком Инвест” АД по сложна схема. Акциите в това дружество са на „Бромак” ЕООД и „Технотел Инвест” АД – все дружества под контрола на Василев. Именно „Технотел Инвест” АД, получавайки кредити от КТБ в размер на 210 млн. лева, е предоставило заеми на „Бромак” ЕООД, което пък от своя страна внася в капитала на „Бромак Телеком Инвест” АД близо 170 млн. лева, използвани при покупката на БТК. Така де факто КТБ би трябвало да притежава мажоритарния пакет акции от телекома, срещу заплатени близо 370 млн. лева – от „Бромак Телеком Инвест” АД и от „ТЦ-ИМЕ” АД. Де юре обаче банката не е собственик, макар да е финансирала изцяло сделката. Собственик е Цветан Василев през личното си дружество „Бромак” ЕООД и контролираните от него „Технотел Инвест” АД и „ТЦ-ИМЕ” АД (в последното дружество банката има по-малко от 10% участие). Най-интересното е, че КТБ не е гарантирала по никакъв начин собствеността си в БТК, доколкото липсват учредени залози върху дялове или акции по веригата на дружествата, или пък каквито и да било обезпечения в полза на банката. По този начин Василев е прав в думите си от 2012г., че е купил (или по-скоро „откраднал”) БТК за сметка на вложителите в банката. Истината за финансовата пирамида КТБ обаче излиза наяве и след поставянето на банката под специален надзор от БНБ Василев започва да се притеснява за „собствеността” си върху БТК. Опитва се да овладее контрола върху управлението на „ТЦ-ИМЕ” АД, но среща отпор от изпълнителния директор Теодора Танева, която е с пълното съзнание, че активите на това дружество трябва да бъдат предоставени на КТБ и да покрият част от огромната дупка в капитала на банката. В началото на ноември 2014 г. „ТЦ-ИМЕ” АД учредява в полза на КТБ и залог върху акциите на дружеството в ”Технотел Инвест” АД, което е част от структурата в собствеността на БТК. "Труд" научи от сигурни източници обаче, че още през юли тази година, непосредствено след затварянето на банката, „Бромак Телеком Инвест” АД е прехвърлило дяловете си във V Telecom Investment General Partner S.A. и V Telecom Investment S.C.A., на ново дружество под контрола на Василев, а именно – SHCO 79 S.a.r.l., Люксембург. Че за тази сделка не е платен нито лев, е повече от ясно. Ако SHCO 79 S.a.r.l. беше реален инвеститор, досега „Технотел Инвест” АД да беше върнало заемите си към КТБ. Но не е. С това прехвърляне се прави опит за скъсване на връзката между кредитополучателите от КТБ – „ТЦ-ИМЕ” АД и „Технотел Инвест” АД (и неговото дъщерно дружество „Бромак Телеком Инвест” АД), и крайния актив, закупен с парите на банката – БТК, с което КТБ (съответно Фондът за гарантиране на влоговете в банките, като основен кредитор на КТБ) ще бъде лишена от възможността да осребри вземанията си с участието в БТК на горепосочените фирми кредитни длъжници. Причината е ясна, КТБ и вложителите в нея могат да изпият една студена вода, а Василев да си притежава 43% от БТК лично за себе си (чрез новоучреденото и чисто от кредити дружество SHCO 79 S.a.r.l., Люксембург. Междувременно, тъй като управлението в телекома е изцяло под контрола на Василев – довереният му човек Златозар Сурлеков е председател на управителния съвет, а шеф на надзорния съвет е адвокатът Владимир Пенков, бившият банкер яростно брани позициите си в това управление. Позиции, позволяващи му пряко да въздейства върху огромните обороти на компанията и да определя политиката й. Кражбата на БТК едва ли ще засенчи създадената от Василев финансова пирамида КТБ, в която изгоряха милиарди левове, но безспорно е перла в короната на личната собственост на избягалия банкер. Прокуратурата и НАП обаче е необходимо сериозно да се заемат с въпроса за кражбата на БТК, да защитят интересите на обществото и да не позволят структуроопределяща компания като БТК да отиде окончателно в ръцете на човека, който източи КТБ.
Източник: Труд (17.12.2014)

Дузина подставени лица на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев въртят 71 фирми, регистрирани на общо 7 адреса в София. Това прави средно по десет във всяко от гнездата, към които са течали реки от парите на депозантите в банката. Дружествата до едно са кредитополучатели, като над 90% от тях са теглили заеми пряко от източения и фалиран трезор. Останалите пък са получили косвено пари от банката чрез други свързани с Василев фирми кредитополучатели, показват проверките в официалните регистри на страната. Фрапиращото е, че според данните в системата за фирмено разузнаване ДАКСИ, в огромната си част дружествата, които иначе са прилапали общо стотици милиони от КТБ, осигуряват едва до 10 служители. 18 от тях пък внасят осигуровки за само едно лице – вероятно управителя си, макар и това да е под въпрос, тъй като хората, които ги въртят, в по-голямата си част са едни и същи. Струпване Най-голямото струпване на фирми – почти 20, е в бизнес сградата на бул. „Цар Борис III” 159. Обиски в част от дружествата, имащи офиси там, всъщност предшестваха с няколко дни и старта на разплитането на аферата КТБ. Историята на парцела от 2 дка и зданието върху него също заслужава сериозно внимание. Към момента той е собственост почти наполовина на КТБ и мажоритарния акционер в трезора ­ „Бромак”, чрез когото обвиняемият за източването на близо 206 млн. лева Цветан Василев държи контролния пакет върху банката. Това обаче е само на повърхността. Според данните в имотния регистър на страната реално Корпоративна държи мястото още от далечната 2010 г., когато дава кредит на свързаната с Цветан Василев фирма „Евробилд 2003”, за да ремонтира сградата и да превърне бизнес центъра в настоящия му вид. Дружеството купува самия парцел и тогавашното здание върху него на 29 юли 2010 г. на публичен търг за скромната сума от 51 820 лева. Месец по-късно тегли заем от 5 682 000 лева от КТБ, като учредява и ипотека върху имота. След 2 години усилени ремонти обаче на 11 юли 2012 г. „Евробилд 2003” продава 56,7% от парцела и офисите в сградата на „Бромак” за впечатляващите 39 116 000 лева, а половин година по-късно – през февруари 2012 г., останалата част е откупена от КТБ. Отново за шокираща сума – 33 560 235 лева. Така банката се бърка общо с 6 пъти повече, за да придобие имот, който спокойно е можела да вземе и сама. Но пък в свързаната с Цветан Василев „Евробилд 2003” остава печалба общо над 10 пъти по-голяма от сумата, която е теглил от трезора и евентуално е отишла за реновирането, което твърде вероятно е била и целта на цялото занятие. Врътки Още по-завързано се оказва положението на друг от адресите гнезда – „Дамян Груев” 46. Имотът там в момента се води собственост на един от основните двигатели в империята, изградена от Василев с пари на вложителите в КТБ ­ ТЦ-ИМЕ, която пък го е придобила от самия трезор. Действието се развива в далечната 2006 г., когато вече несъществуващата сега фирма „Маргива” продава на Корпоративна административна сграда и дворно място на ул. „Дамян Груев” 46 за сумата от 3 895 035 лева. В управата на фирмата е един от приближените на Цветан Василев – Васил Дойчев, който и в момента участва в още 4 свързани с него дружества. През самия имот преди това пък са минали още две свързани с мажоритарния собственик на КТБ и кредитополучатели от самия трезор фирми – „Агрокомплект” и „Фининвест”. Сделката, с която „Маргива” продава сградата и дворното място на КТБ, е сключена на 2 март 2006 г. Само два месеца по-късно трезорът препродава парцела и зданието на ТЦ-ИМЕ за 4,9 млн. лева, а през юни 2006 г. отпуска на дружеството кредит в размер от 5,1 млн. евро. Срещу него ТЦ-ИМЕ ипотекира редица имоти, сред които и този на „Дамян Груев” 46. Докато за останалите през годините е вписано, че ипотеката е заличена, за този подобен запис няма. Пито-платено За останалите адреси също могат да се намерят прелюбопитни неща. Така например се оказва, че в банката са ипотекирани 25 стаи в зданието на ул. „Кукуш” 2, където се намират друга част от свързаните с Василев фирми, срещу кредит, даден от трезора на „Инкомс Телеком Холдинг” през 2008 г. Сградата на ъгъла на улиците „Дебър” 17 и „Хубча” 8 пък е откупена от КТБ през 2009 г., като продавач е регистрираната на ул. „Дамян Груев” 46 фирма „КВ Реал”. Малко преди сделката за покупко-продажба трезорът е отпуснал кредит на въпросното дружество и имотът е бил ипотекиран срещу него. Управители Не по-малко любопитни са и управителите на дружествата, регистрирани на адресите гнезда. В огромната си част имената се застъпват, като най-често срещани са 14 души. Те участват в управата на средно поне по 5 фирми, а част от тях според публикации в медиите са служители на Василев и реално дори не са знаели какво става в дружествата, в чието ръководство иначе фигурират. Такъв най-вероятно е случаят с Александър Радев, който според информации в публичното пространство е охранител при мажоритарния собственик на КТБ. Според регистрите Радев е бил или продължава да е в управата и сред собствениците на поне 5 от фирмите, свързани със скандалния бизнесмен. Друг охранител – Васил Шуманов, пък продължава да е в управата на две, а съвсем наскоро е излязъл от трета, чийто собственик се е водел. Всъщност обаче е бил подставено лице в над 10 фирми, в които въпросните три дружества имат участие.
Източник: Монитор (20.12.2014)

Върховният административен съд отхвърли жалбата на „Бромак" за КТБ, съобщава Нова телевизия. От „Бромак“ обжалваха решението на БНБ, с което бяха назначени за квестори на КТБ Станислав Георгиев Лютов и Елена Здравкова Костадинчев. Според върховните съдии жалбата е процесуално недопустима. По закон обаче БНБ може по всяко време да прекрати правомощията на назначените квестори и да назначи други на тяхно място и това не подлежи на обжалване. ВАС все още не се е произнесъл за законността на отнемането на лиценза на банката. В края на 2014 година беше даден ход на делото, а следващото заседание беше насрочено за 9 февруари.
Източник: Преса (12.01.2015)

Върховният административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на „Бромак" за КТБ, съобщи Нова телевизия. От компанията на Цветан Василев обжалваха решението на БНБ, с което за квестори на КТБ бяха назначени Станислав Георгиев Лютов и Елена Здравкова Костадинчев. Според върховните съдии жалбата е процесуално недопустима. БНБ може по закон по всяко време да прекрати правомощията на назначените квестори и да назначи други на тяхно място и това не подлежи на обжалване. ВАС все още не се е произнесъл обаче за законността на отнемането на лиценза на банката. В края на 2014 година беше даден ход на делото, а следващото заседание е насрочено за 9 февруари.
Източник: Инвестор.БГ (12.01.2015)

Съдът потвърди отнемането на лиценза на КТБ Върховният административен съд отказа да разглежда жалбите на акционерите в Корпоративна търговска банка (КТБ) срещу отнемането на лиценза на банката. С определение от вчера магистратите са посочили, че макар и акционерите да имат икономически интерес да оспорват мярката, наложена от Управителния съвет на БНБ, нямат правен интерес. Затова и ВАС прекратява делото. През ноември „Бромак", която притежава 50,66 % от капитала на банката и останалите акионери „Бългериан Акуизишън къмпани", Орлин Русев и Вера Ахундова внесоха жалби във ВАС срещу отнетия лиценз. Въпреки че ВАС бе насрочил заседание по делото за 9 февруари, излезе с определението за прекратяване вчера. По-рано финансовият министър Владислав Горанов увери, че ще има решение по случая по-рано от очакваното.
Източник: Агенция Фокус (14.01.2015)

Съдът отряза жалбите срещу обявяването на КТБ във фалит С 2 на 1 гласа Върховният административен съд на практика отряза протестите на акционерите на КТБ срещу обявяването на банката във фалит. Според публикувано вчера решение тричленният състав на ВАС оставя без разглеждане по същество жалбите на най-големите собственици в КТБ - "Бромак" и "Бългериън акуизишън къмпани", както и на двама по-малки - отстранения директор на банката Орлин Русев и Вера Ахундова. Заради жалбите срещу отнемането на лиценза на банката процедурата по несъстоятелност е спряна. Съдиите Таня Вачева и Иван Раденков твърдят, че жалбите на акционерите са недопустими - защото административното производство по отнемане на лиценза било започнало още с решението на БНБ да постави банката под специален надзор. Двамата съдии посочват още, че според юристите на БНБ акционерите на КТБ нямали пряк и личен правен интерес да оспорват отнемането на лиценза. Но съдия Соня Янкулова е на обратно мнение - жалбите на акционерите трябва да бъдат разгледани. Тя посочва, че в момента на отнемане на лиценза на КТБ управителният и надзорният съвет са с отнети права, а органите, които се разпореждат в банката, са квесторите, назначени против волята на акционерите. "Няма друг, който да може да задвижи съдебно производство за проверка на законосъобразността на решението на Централната банка за отнемане лиценза на банката освен акционерите", обяснява Янкулова, като изтъква, че очевидно квесторите няма да оспорват решения на БНБ, която ги е назначила. Според съдийката е ясно, че да се остави без съдебен контрол отнемането на лиценза, след като представителите на банката са в пряка зависимост от БНБ, е заобикаляне на закона. Решението на ВАС обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано в 7-дневен срок.
Източник: Сега (14.01.2015)

ВАС няма да прави публичен избор на съдиите, които ще гледат на втора инстанция делото за отнемане на лиценза на КТБ, каквото искане беше отправено от адвокатите на „Бромак”. Шефът на ВАС Георги Колев обясни, че няма причина да се съмнява както в безпристрастността, така и в компетентността на всеки един от колегите си, които извършват разпределението. „Затова аз няма да допусна подобно нещо”, категоричен бе той. Жалбите са против определението на тричленния състав на ВАС от 13 януари, с което той остави без разглеждане искането срещу решението на БНБ от ноември миналата година за отнемане на лиценза на КТБ, тъй като акционерите нямат пряк и личен правен интерес да искат отмяната му. Колев каза още, че през годините към него са отправяли и множество други подобни молби, например по делото „Мирослава Тодорова”. „Винаги досега съм казвал и сега ще бъде така, нямам каквито и да било причини да смятам, че колегите, които извършват разпределението, ще направят какъвто и да е проблем при това”, заяви той. По думите му, допускайки публично разпределение, той би казал, че се съмнява в безпристрастността на колегата си, който го извършва.
Източник: Монитор (04.02.2015)

Висшият съд в Белград е взел решение, че има основания издирваният от Интерпол банкер Цветан Василев да бъде екстрадиран в България, съобщи БНР. Информацията бе потвърдена и от говорителя на съда Таня Коленшич. Решението е постановено преди три седмици и не е окончателно. Адвокатите на банкера веднага са внесли жалба и в момента се очаква решение на Апелативния съд в сръбската столица. При условие, че въззивната инстанция потвърди определението, то по сръбския закон последна дума ще има правосъдният министър. Той преценява дали да се изпълни съдебното решение. Едва след това пък се пристъпва към процедура предаването на лицето с уговорени конкретни дата, час и място. Цветан Василев е обвинен от българската прокуратура за източването на 206 млн. лева от КТБ, чийто мажоритарен собственик е неговата фирма "Бромак" при поставянето на банката под особен надзор в края на юни миналата година. След като бе обявен за издирване чрез Интерпол, банкерът се предаде на сръбските власти на 16 септември 2014 година. Съдът в Белград реши да го остави на свобода, докато се разглежда искането на българската прокуратура за екстрадицията му. Василев има единствено задължението всеки ден да посещава районното полицейско управление и да се разписва. Покрай скандалната ситуация почти половин година вложителите в КТБ нямаха достъп до парите си, като едва на 4 декември 2014 г. започна изплащането на гарантираните суми по влоговете. До производство по несъстоятелност на банката се стигна, след като бе обявено, че отрицателният капитал на КТБ е над 3,7 млрд. лева и тя не отговаря на капиталовите изисквания. На 6 ноември БНБ отне лиценза й. В началото на януари по искане на Върховната касационна прокуратура хамали изнесоха колекция скъпи картини и културни ценности на Василев от централата на КТБ на площад "Гарибалди". Изземването на скъпите предмети продължи няколко дни. Над 300 ценности в момента се съхраняват в Националния исторически музей.
Източник: Стандарт (09.03.2015)

Адвокатите на основния акционер в Корпоративна търговска банка - фирма "Бромак" на Цветан Василев, искат отвод на целия 5-членен състав на Върховния административен съд (ВАС) по делото за отнемане на лиценза на банката, съобщи БГНЕС. Тази сутрин, преди закритото заседание на пет членния състав "Бромак" внесе във ВАС молби за отвод и на останалите трима членове на пет членния състав - съдия Милка Панчева, съдия Александър Еленков и съдия Наталия Марчева, който е определен да разгледа като последна инстанция делото за отнемане на лиценза на КТБ. Основанията на "Бромак" за отвода са липса и спрямо тях на субективния и обективен критерии за безпристрастност на съда, съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, информират от адвокатската кантора на Менко Менков. "Бромак" вече поискаха отвод на съдията докладчик Росен Василев и на председателя на състава съдия Георги Колев като членове на съдебния състав.
Източник: Труд (30.03.2015)

Всички акции на БТК и мажоритарния собственик на КТБ - „Бромак”, са под запор от вчера. Обезпеченията са наложени от НАП и бяха вписани в Търговския регистър следобед. Пак със съобщение от вчера под запор на данъчните са и 300 дяла от НУРТС, собственост на друго свързано с банкера дружество - „Кен трейд”. Всички запори са наложени въз основа на данъчни проверки, правени от НАП в тези дружества, а причината, изтъкната от агенцията, са „бъдещи публични вземания от длъжника”. Акциите на „Бромак” и „Фина Ц” са блокирани заради предполагаеми 1 989 241 лева, дължими от Цветан Василев. В случая с НУРТС задължението е за 77 534 лева, които вероятно ще бъдат търсени от „Кен трейд”. А при БТК вземанията са за около 500 000 лева, като те са дължими от едноличния собственик на компанията - „Вива телеком България” ЕООД. Дружеството е първо от веригата компании, с която Цветан Василев се пробваше да прикрие собствеността на телекома, като най-отгоре на нея стои люксембургската V Telecom Investment General Partner. Именно 43% от тази офшорка бяха продадени от Василев на т.нар. инвеститори от LIC33 за 1 евро. Според съобщенията на публичните изпълнители, наложили запорите върху БТК и НУРТС, те имат действието по чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК. Въпросните текстове в Данъчно-осигурителния кодекс предвиждат да не подлежат на вписване никакви промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора, а също и на поименни акции от длъжника. Това реално означава, че въпреки опитите на Цветан Василев да сложи ръка върху БТК чрез „бандата за 1 евро”, водена от белгиеца с издаден в Москва паспорт Пиер Луврие, промяна в собствеността на телекома със сигурност няма да бъде вписана у нас поне докато запорът важи. Пак вчера премиерът Бойко Борисов отсече, че сделка за БТК няма. Досега е имало само една пресконференция, заяви той и допълни, че службите и прокуратурата са работили активно около „тази фирма”. На въпрос дали ще се срещне с Луврие – разговор, поискан от белгиеца с отворено писмо, разпространено от мистериозна PR агенция, пък Борисов заяви: „Да ми прати писмо, да преценя, ще взема службите и ще се срещнем само тогава”. След това допълни, че по принцип в други случаи на всички казва „ела” и обобщи: „Хиляди луди ми се обаждат и с тях съм се срещал. Досега 7 магове – последният беше маг Светлина. Аз съм отворен човек, няма какво да крия, затова ми е леко”. Междувременно стана ясно, че макар в Търговския регистър да не е вписана промяна в собствеността на нито една от шестте фирми, прехвърлени за 1 евро от Василев на Луврие, от няколко месеца насам вървят процеси по сливане на НУРТС с БТК. Както вече „Монитор” писа, през февруари предприятието е било заложено в полза на телекома заради 67,5 млн. лева задължения. С анекс към договора пък на 21 март 2015 г. в полза на БТК са заложени недвижимите имоти, собственост на НУРТС.
Източник: Монитор (01.04.2015)

Освен акциите на БТК, онзи ден НАП е запорирала и дяловете на Цветан Василев във фирма „Бромак“ и компанията „Фина-С“. Това личи от вписване в Търговския регистър. Мотивът на данъчните, също както и при запорирането на БТК, е предполагаемо публично вземане, този път в размер на 1,9 млн. лв. Постановлението за налагането на тази обезпечителна мярка е подписано от Биляна Хаджийска, главен публичен изпълнител в НАП-София. Чрез „Бромак“ Цветан Василев притежаваше мажоритарния пакет акции в КТБ. Запор е направен и върху дяловете на Цветан Василев във фирмата „Фина-С“, представляващи 100% от дружеството. Доскоро "Фина-С" работеше като инвестиционен посредник, но по молба на ръководството на компанията лицензът й беше отнет. Блокирани са и акциите на "Технологичен център - Институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) в дружеството "Технотел инвест" заради публично вземане за 1,5 млн. лв., както и акциите на "Бромак Финанс" в "Бромак телеком инвест".
Източник: 24 часа (02.04.2015)

ВАС остави КТБ без лиценз Върховният административен съд потвърди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка от БНБ. Представителите на "Бромак" (мажоритарен акционер в КТБ) искаха отвод на целия съдебен състав, защото докладчикът е командирован от друг съд, Георги Колев е коментирал случая преди да се произнесе, а останалите магистрати са се произнасяли по подобни жалби. Решението на ВАС е окончателно, защото потвърждава по-ранното решение на тричленен състав от 13 януари. След като КТБ вече официално няма лиценз, ще бъде отворено делото за фалита на банката в Софийски градски съд. Така и ще влезе в процедура по несъстоятелност.
Източник: Стандарт (03.04.2015)

Запорираха хотелите на Цветан Василев Националната агенция за приходите продължава трескаво да запорира фирми, свързани с Цветан Василев. Под ударите на данъчните попаднаха и хотелите на забягналия в Сърбия банкер, обединени във веригата „Сана спейс“. На 1 април в Търговския регистър е вписан запор на акциите на компанията, притежание на „Корси маунтин рисорт“. Постановлението е издадено от публичния изпълнител Мария Попова. Под шапката на „Сана спейс“ влизат 4-звездният СПА хотел в Хисаря с капацитет 100 легла, част от петзвездния комплекс „Сана парк“ в Св. св. Константин и Елена (39 апартамента), 3-звездният хотел „Глициния“ в Златни пясъци (66 легла), 4-звездният „Белмонт“ в Пампорово (146 легла), „Вила Калина“ в Банско и две къщи в Боженци. До момента НАП е наложила запори на 11 дружества, свързани с Цветан Василев - БТК, „Дунарит“, „НУРТС България“, „Бромак“, „Фина-Ц“, ТЦ-ИМЕ и др. Данъчните вземат превантивни мерки, след като стана ясно, че белгиецът с руски паспорт Пиер Луврие ще придобие за 1 евро стратегически компании на банкера като БТК и НУРТС, военните заводи „Дунарит“ и „Авионамс“. Преди седмица Комисията за защита на конкуренцията започна проверка на сделките и поиска документи от въпросните дружества, включително от ТВ 7, ГАРБ и хотелската верига „Сана спейс“. ДПС дава Цветан Василев на прокурор за укриване на престъпление ДПС сезира главния прокурор Сотир Цацаров и поиска от него да предприеме „необходимите действия по компетентност и да потърси съответната отговорност на Цветан Василев за укриване на данни за извършено престъпление“. Сигналът, подписан от председателя на партията Лютви Местан, е предизвикан от интервюто на банкера беглец за сайта „Гласове“, в което той твърди, че в сейфове крие тайни, уличаващи „лица от българския политически елит“. Информацията би обяснила фалита на банката и разграбването на над 4 млрд. от нея. „Чл. 205, ал. 1 от НПК гласи, че всеки, който узнае за извършено престъпление от общ характер, е задължен незабавно да уведоми органите на досъдебното производство. В този смисъл твърденията му са признание за тежко нарушение на НПК“, заяви вчера Местан. И допълни: „Друга тема е, че освен за укриване Цветан Василев следва да носи отговорност и за самите данни.“ От ДПС са попитали с писмо и председателя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков дали вече е предприел конкретни действия по привличане на международна институция, която да установи къде са изтекли парите на вложителите в КТБ. Освен Местан податели са Йордан Цонев и Делян Пеевски. „Искаме разкриване на цялата истина, независимо кои лица - било от бизнеса или от политиката, биха били засегнати“, категоричен бе Лютви Местан. С уточнението, че не иска да влиза в конкретика, той все пак се изкуши да подскаже, че притеснени „на първо място са онези лица, които имат пряко отношение към създаването на т.нар. банка КТБ“. И прогнозира, „че тогава ще стане ясно кой съзнателно и наистина добре планирано продуцира митовете, свързани с КТБ и ДПС, за да изгради параван, прикриващ доста нелицеприятни истини“. „Тогава ще си обясните и щедростта на банката по посока на дъщери на политически лидери с тлъсти месечни хонорари за бог знае какви грандиозни анализи. Интересувам се откога са тези договори за по 30 000 евро на месец, за колко години са. Ако са от 10, пред мен се изправят очертания на суми, които не мога да си представя“, каза още Лютви Местан. Той нарече „нагла претенция“ и „обида за държавността“ искането на Василев да бъде изслушан чрез видеоконферентна връзка. „Единственото нещо, което може да направи това лице, е незабавно да дойде в страната и да отговаря пред компетентните органи“, отсече Местан.
Източник: Преса (03.04.2015)

Сметната палата не може да одитира банковия надзор и КТБ Мажоритарният акционер в "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ) - "Бромак" ЕООД, е сезирал отново европейските институции за поредното грубо нарушение на националното и европейското законодателство. Това се казва в разпространено вчера съобщение на "Бромак". Сигналът е провокиран от решението на Народното събрание (НС) да възложи на Сметната палата одит на дейността по банков надзор на БНБ в периода, включващ и индиректен одит на КТБ. Намесата на Сметната палата в надзорните функции на БНБ поставя българската държава в конфликт с транспонираните във вътрешното й законодателство европейски изисквания, според които Сметната палата няма право да одитира дейността по банков надзор, се казва в съобщението. Решението на НС противоречи и на Закона за кредитните институции, съгласно който контролът върху актовете по банков надзор се осъществява от Върховния административен съд. В случая контролът на Сметната палата означава изземване на компетентност, предоставена по закон на българския съд. Решението на НС е и в пряко противоречие със Закона за Сметната палата, съгласно който дейността й се ограничава до осъществяване на контрол по изпълнението на бюджета и други публични средства. Сметната палата може да одитира БНБ само по отношение на бюджетните разходи, както и другите взаимоотношения на банката с държавния бюджет. Вмешателство на Сметната палата в работата на БНБ, в качеството й на национален банков регулатор, законът не допуска. Колкото до КТБ, Сметната палата изобщо няма правомощия да изпълнява нито пряк, нито индиректен одит. КТБ е частна банка, която никога не е управлявала или разходвала бюджетни или други публични средства, се казва в съобщението. Сигналът е адресиран до Европейската централна банка, Европейската сметна палата, Европейската банкова федерация и четири главни дирекции към Европейската комисия.
Източник: Дума (13.05.2015)

От началото на юни Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е запорирала дялове на Цветан Василев в осем фирми. Мярката е наложена върху 51,28% от капитала на ключовата фирма на банкера - „Бромак“ ЕООД. Чрез нея Василев държи мажоритарния пакет в обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка. Същото дружество има още два запора, които до момента не са вдигнати. Първият е от септември 2014 г. и отново е на комисията за отнемане на незаконно имущество, но по друго дело. Вторият е от края на март т.г. по искане на Националната агенция за приходите и е заради предполагаемо публично вземане в размер на 1,99 млн. лв. Друг важен запор е върху компанията „Вива телеком България“, която е собственик на БТК. Мярката е наложена върху дружествени дялове в размер на 108 млн. лв., които се притежават от „ИнтерВ Инвестмънт“-Люксембург. Крайните собственици на БТК са Цветан Василев чрез дружеството „Технологичен център-Институт по микроелектроника“ (ТЦ-ИМЕ) и руската ВТБ. Абсолютен шампион по запори, общо пет, е семейната компания „Тръст Василеви“. На 8 юни комисията за отнемане на незаконно имущество с три отделни искания е запорирала дяловете на Цветан Василев, съпругата му Антоанета и дъщеря им Радосвета. Миналата година участието на Василев във фамилния тръст бе блокирано от същата комисия, а през април делът на Антоанета Василева бе запориран и от Националната агенция за приходите. С три запора вече е и финансовата къща на Цветан Василев - „Фина-Ц“. Последният е вписан в Търговския регистър на 8 юни върху дружествени дялове за 150 000 лв. Същия ден са вписани запори и върху участията на Василев в „Естейд“, „Инвест мениджмънт“, „Пирин корпорейшън“ и „Бромак Габрово“.
Източник: Преса (11.06.2015)

Съдът получил важно доказателство по делото за фалита на КТБ Хората на Цветан Василев искат съдът да гледа при открити врати делото за фалита на КТБ. Това стана ясно от писмо на Менко Менков, адвокат на банкера, изпратено до медиите. Заседанието е насрочено за днес. "Бромак", чрез която Василев е основен акционер в банката, и отстранените директори на КТБ оспорват обявяването в несъстоятелност. "Бромак" и директорите на КТБ са представили в съда и "новооткрито доказателство, с което се доказва по безспорен начин от независим контролен орган, че собственият капитал на банката не е бил отрицателна величина в хода на производството по специален надзор", се твърди още в писмото на адв. Менков. В него се посочва, че искането за публичност на заседанията по делото КТБ е заради значителния обществен интерес и че хората имат право са да узнаят цялата обективна истина за КТБ, което може да стане само в открит съдебен процес.
Източник: Сега (19.06.2015)

Списъкът с кредиторите на Корпоративна търговска банка бе публикуван в Търговския регистър днес, след като вчера синдиците Лазар Илиев и Росен Ангелчев го внесоха. Списъкът включва имената на кредиторите, основанието за приемането на вземането и размерът му, видът и размера на обезпечението и поредността на удовлетворяване на вземането, предаде БНР. В него са вложителите с над гарантираните от държавата 196 000 лева депозити. В списъка фигурират имената на хора и фирми с признати вземания от банката. Най-големият кредитор е Фондът за гарантиране на влоговете. От 4 декември 2014 г. до 17 ч. на 17 август 2015 г. той е изплатил 3 647 600 хил. лева на 109 230 вложители. Банки Извън Фонда, сред най-големите кредитори-банки, се оказват държавната Българска банка за развитие с 46 651 510.50 лева, следвана от Societe Generale, Париж – 44 325 903.67 лева, и Commerzbank AG, Франкфурт – 12 458 917,99 лева. Отделно, Българска банка за развитие е направила две цесии – за 8 400 000.00 и още 13 001 047.22 лева – и така си е прибрала общо 21 401 047,22 лева. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има 10 756 479,92 лева. Сред имената на хора в списъка, които се отличават, са почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който има да взима 694 272 лева. Вътре е и евродепутатът Николай Бареков, който има само 50 лева в банката. Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев също присъства в списъците - има да взима 189 833 лева. В списъка фигурират и фирми свързани с Василев като Бромак, които имат да взимат 11 млн. лева, Дунарит с 85 млн. лева и Нуртс с 3.5 млн лева. Commerzbank, Societe Generale и Българска банка за развитие ще получат първи парите си при осребряването на активите на фалиралата КТБ. Германската банка има да взима 12.45 млн. лева, Societe General – 41 млн. лева, а ББР – повече от 46 млн. лева. С една от най-високите суми в списъка фигурират „Топлофикация София” – 90 243 658 лева, „Булгартрансгаз” има 60 млн. лева, а АЕЦ Козлодуй 4.5 млн. лева.
Източник: 24 часа (18.08.2015)

VTB обяви, че ще продава "незабавно" БТК Руската банка VTB обяви официално, че ще продава "незабавно" БТК. Финансовата институция е наела четири консултантски фирми, които да помогнат с процедурата по сключване на потенциална сделка. VTB не обявява кои са консултантите, а само ги определя като "четири големи фирми". "VTB Capital е действало и ще действа според професионалните си отговорности и правни задължения по време на този процес", коментира Ник Хът, главен изпълнителен директор на VTB Capital, в прессъобщение на финансовата институция. "Надяваме се да задвижим бързо процеса", коментира Милен Велчев, главен изпълнителен директор на VTB Capital в България, цитиран от агенция Reuters. "Уверени сме, че ще възстановим цялата ни дължима сума. БТК има стабилен бизнес, със солидни финанси и здравословен счетоводен баланс", допълва той пред американската агенция. През ноември 2013 г. собствениците на телекома взеха 150 млн. евро мостов заем. Агент по набирането на парите стана VTB, които държат 33% от акциите на българския телеком. Сумата по кредита беше осигурена от същата банка и още девет. Срокът парите да бъдат върнати беше 22 май 2015 г., но тогава вече беше затворена КТБ на банкера Цветан Василев, който държи чрез своята фирма "Бромак" малко над 43% от собствеността на БТК. Поради стеклите се обстоятелства VTB обяви заема за необслужен, междувременно изкупи вземанията на всички останали банки, които бяха дали пари, и пристъпи към осребряване на обезпечението - 100% от акциите на регистрираното в Люксембург InterV Investment. Това е едно от дружествата по сложната верига на собствеността на БТК, което през още две други държи 100% в телекома. Така реално за продажба под формата на осребряване на обезпечение е самата компания. Официалното обявление на VTB за започване на процедурата по продажбата на БТК потвърждава информацията на "Капитал", че за българския телеком се търси купувач. Според "Капитал" интерес към мобилния оператор има от четирима инвеститори.
Източник: Капитал (28.10.2015)

Синдиците на КТБ публикуваха списъка с цесиите Синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) публикуваха списък на физическите и юридическите лица и други правни субекти, които са съобщили за прехвърляне на вземането си след поставяне на банката под специален надзор на 20 юни 2014 г. или са направили волеизявления за прихващане. В списъка с дължина от 32 страници не е пресметната общата сума на цесиите и прихващанията. Сред физическите лица с най-значителни суми, спасени от фалиралата банка, е Александър Сталийски, за когото бившият мажоритарен собственик на банката Цветан Василев твърди, че е бизнес партньор на депутата от ДПС Делян Пеевски и евродепутата Николай Бареков. Неговите цесии са за 20 млн. лв. и 3.3 млн. евро, а сочената в медиите за негова спътница в живота Виолета Сечкова е с близо 10 млн. лв. и 1.6 млн. евро. С по-големи суми са също бизнесменът Едоардо Миролио с 12.8 млн. лв., близо 2.2 млн. долара и 2.5 млн. евро, Лиляна Моравенова с над 8 млн. лв. Общо физическите лица с цесии за над 1 млн. лв. в списъка са над 50 (някои присъстват с повече от един запис, защото са сключили по няколко сделки). Министърът на културата Вежди Рашидов си е възстановил 661 хил. лв и 950 хил. евро. Името на издателя Петьо Христов Блъсков е попаднало в списъка с прихващанията със сумата от 500 хил. долара. Сред фирмите, обявили прехвърляне на вземането си, с по-големи суми са дружеството "Бромак", чрез което Цветан Василев държеше мажоритарния дял във фалиралата банка, което си е възстановило 41.5 млн. евро. В списъка личат и други компании, свързани с Василев, между които "Дунарит", "Рубин", "Сана Спейс хотел Хисаря". Договорите, обявени от БТК са общо за 129 млн. лв., на Първа инвестиционна банка - с общо близо 103 млн. лв. От списъка се вижда, че държавната "Булгаргаз", която според информация, обявена по време на парламентарния контрол, е имала 16.5 млн. лв. на влог в КТБ, е сключила договори за цесия за 12.4 млн. лв. Българският енергиен холдиг обявява цесии за 21 млн. лв. и 4 млн. евро. Цесии са обявили и петролни дружества. "Елит петрол" е извършила няколко цесии за 12,7 млн. долара, 2,7 млн. евро и 40 млн. лв; "Литекс моторс" - съответно за 47 млн. лв. и 15.5 млн. евро, "Нафтекс петрол" има цесии за 3 млн. лв. и близо 10 млн. долара. Смятаните за близки до депутата от ДПС Делян Пеевски "Промишлено строителство холдинг" има трийсетина прихващания в различна валута на обща стойност над 20 млн. лв. , а "Табак маркет" - едно за 34 млн. лв.
Източник: Дневник (07.01.2016)

Цветан Василев направил цесии в КТБ за 81 млн. Мажоритарният собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев е направил цесии, с които се е опитал да спасил 81 млн. лв. от парите си в КТБ. Това става ясно от списък с цесии и прихващания, които са направили граждани и фирми с парите си в банката, след като тя беше поставена под особен надзор на 20 юни 2014 г. Фирмата "Бромак" на укриващия се в Сърбия от българското правосъдие Цветан Василев е поискала пет цесии на обща стойност 41,41 млн. евро, или близо 81 млн. лв., става ясно от списъка, публикуван от синдиците на КТБ. Други компании, свързвани с Цветан Василев, също са уредили вземанията си чрез прихващания. Сред тях са "Сана Спейс хотел Хисаря", "Хелт енд Уелнес", "Корси маунтин резорт", "Костенец ХХИ", "Инфраструктурна компания", "Партнер лизинг", "Планасат", "Гипс", Русенска корабостроителница Запад, "Телиш". Военният завод "Дунарит" е направил прихващания за 13,35 млн. лв., 33,25 млн. евро и 7,7 млн. долара. Фирмата на Гриша Ганчев "Елит Петрол" е извършила няколко прихващания за 40 млн. лв., 2,7 млн. евро и 12,7 млн. долара. Друго дружество на бизнесмена - "Литекс моторс", е направило сделки с 47 млн. лв. и 15,5 млн. евро. "Нафтекс Петрол" има цесии за 1,8 млн. лева, 1,3 млн. евро и 9,9 млн. долара. БЕХ е направил цесии за 21 млн. лв. и 4,2 млн. евро. "Мини Марица Изток" и ТЕЦ "Марица Изток 2" са направили прихващания, съответно за 4,2 млн. евро и 21,5 млн. лева. Сред държавните компании в списъка са "Булгаргаз", БДЖ "Товарни превози", фондовата борса и Централния депозитар. Съпругата и дъщерята на бившия премиер Иван Костов са заявили цесии за общо 260 000 лв. Сделките може да бъдат обжалвани от синдиците на КТБ пред съда, като за част от тях това вече е направено.
Източник: Стандарт (07.01.2016)

След като само преди дни Конституционният съд (КС) потвърди невъзможността за съдебна защита и претенция на акционерите в банки, вчера и Върховният касационен съд (ВКС) стори същото. И в двата случая конкретният повод и акционери са свързани с обявената за неплатежоспособна и в процедура по несъстоятелност КТБ. Състав на ВКС остави без разглеждане жалбите на акционерите и на бившите изпълнителни директори на фалиралата банка. "Бромак" ЕООД, "Бългериан Акуизишън Къмпани С. а. р. л." и бившите директори на КТБ единствени оспориха решението на Софийския апелативен съд, с което беше променена началната дата на неплатежоспособността на банката. Определението на ВКС подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, но всички прогнози са, че и там резултатът ще е същият. Причината е, че върховните съдии се основават изцяло на решението на КС. С него той отказа да отмени текста от Закона за банковата несъстоятелност, който не дава право на жалба на акционерите. Единственият шанс за някаква промяна е, ако новият състав върховни съдии решат директно да се позоват на международните актове и най-вече на Европейската конвенция за правата на човека и признаят правото на жалба на акционерите. Тази възможност съществува, тъй като КС не се произнесе дали чл. 16 ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност противоречи на конвенцията. Решението бе само, че той не погазва конституцията. Освен това има две решения на съда в Страсбург за фалирали български банки - Капитал банк и Международната банка за търговия и развитие, по които категорично се завява, че непризнаването на право на жалба на акционерите нарушава конвенцията, припомня "Правен свят". Адвокатът на "Бромак" Менко Менков коментира вчера пред Mediapool, че все пак ще обжалва пред друг състав на ВКС, но едва ли ще има успех предвид повтарящите се мотиви на трите инстанции дотук. По думите му съществува хипотетичен вариант да се търси отговорност на държавата пред български съд за нарушаване на европейското законодателство, като така по казуса ще бъде ангажиран и Съдът на Европейския съюз в Люксембург. Повод е отклоненият от КС конкретен въпрос дали българският закон не противоречи директно на конвенцията за правата на човека, която гарантира, че всички граждани и юридически лица имат право на защита във всички стадии на процеса.
Източник: Сега (07.07.2016)

БТК ще погаси предсрочно облигациите си за 400 млн. евро на 19 април Българската телекомуникационна компания (БТК) ще погаси предсрочно облигационния заем от 400 млн. евро, като вместо на падежа 22 ноември плащането ще се извърши месеци по-рано - на 19 април. Това става ясно от съобщение до инвеститорите на Ирландската фондова борса, където книжата бяха качени за търговия преди пет години. Рефинансирането на дълга става с изтеглянето на синдикиран банков заем, който е по-евтин от облигациите. Средствата от него ще спомогнат както за преструктуриране на задълженията, така и за обезпечаване на инвестиционната програма на компанията. За операцията ще бъдат използвани и собствени средства. През миналата година БТК отчете 1.6% ръст на приходите до 890 млн. лв. и брутна печалба 319 млн. лв. След като в началото на март стана ясно, че БТК е финализирала договора за нов банков кредит, компанията вече има готовност да насочи средства от него по сметките на облигационерите. Те й отпуснаха общо 400 млн. евро заем през 2013 г., малко след като "НЕФ телеком" продаде дружеството на консорциума, сформиран между Цветан Василев (през "Бромак") и VTB Bank, с цел преструктуриране на задълженията и развитие на бизнеса. Книжата носеха 6.625% доходност, а купонното плащане бе два пъти годишно - на 15 май и на 15 ноември. Още в проспекта бе заложена възможността за предсрочно погасяване, без негативни финансови последици от това. Близо година преди падежа компанията намери възможност да рефинансира дълга по облигационната емисия чрез изтегляне на синдикиран заем, за което бе консултирана от Ситибанк. В синдиката от 12 институции участват кредитори като VTB и Международната инвестиционна банка, пенсионни фондове, включително и няколко местни кредитора като Първа инвестиционна банка и Интернешънъл асет банк. Договорът с тях е от декември, но заради процедурите по учредяване на обезпечения финализирането на сделката стана едва тази пролет. Заемът е разделен на траншове, като по-големите от тях са със срок на връщане след 5 години и лихва в диапазона 3.25-3.75%. Това е значително по-изгодно от ползвания досега облигационен заем и ще доведе до намаление с 30% финансовите разходи на компанията, посочиха от мениджмънта й. Договорът с консорциума е за предоставянето на главен заем от 345 млн. евро и допълнително финансиране за още 35 млн. евро. Новото финансиране позволява на БТК да преведе дължимите суми от главницата плюс начислените до момента лихви по облигационния заем, като инвеститорите бяха официално предупредени за предсрочното погасяване един месец по-рано през информационната система на Ирландската фондова борса. Операцията чувствително подобрява финансовите показатели на телекомуникационната компания, като от ръководството й подчертаха пред "Капитал", че средствата от заема са целеви за дружеството и няма да има трансфери в полза на собственика - InterV. В момента Спас Русев контролира 46% дял в него, 20% плюс 1 глас има VTB Bank, а съдружието между братята Милен и Георги Велчеви и финансиста Красимир Катев държи 19%. Новото финансиране ще осигури ресурс и за инвестиционната програма на телекома, която за тази година е разчетена на 175 - 185 млн. лв. По последни данни, изнесени от изпълнителния директор на БТК Атанас Добрев през март, БТК запазва позиция на най-големия телеком по приходи от пазара, лидер във фиксираната телефония и фиксирания интернет. Наследник на бившия държавен монополист, БТК има 29% пазарен дял в мобилните услуги, като в края на 2017 г. броят на клиентите му в това направление е 3.085 млн. Освен телефония БТК предлага и платена телевизия и интерактивна телевизия (IPTV).
Източник: Капитал (28.03.2018)

Когато през 1998 г. св. Лазов постъпва на работа във „Фина -С“ АД служителите, които работят там са същите, които впоследствие обв. Василев използва и при функционирането на „Моделът КТБ“. Това са св. Емил Атанасов, който се занимава със сделките на борсата и подписва като подставено лице за изпълнителен директор, св. Храбрин Иванчев, който е брокер на фондовата борса (а в последствие отговаря за бизнеса с коли чрез дружеството "Киа Моторс България" АД), св. Никола Киров, който е студент и сътрудник на св. Храбрин Иванчев (а в последствие отговаря за военните заводи в бизнеса на обв. Василев), св. Траян Кършутски и св. Иван Стойков (в последствие номинален директор на „Бромак“ АД), които са валутни дилъри (сключват валутните сделки), св. Венета Николова, която е сътрудник, който се занимава с разплащанията – попълва платежни нареждания, тъй като още няма услугата за отдалечено онлайн банкиране, св. Юлия Илиева, която е касиер и св. Теодора Танева, която работи аналогична работа като св. Венета Николова, както и св. Емил Галов, който отговаря за компютрите и тяхната поддръжка. Няколко месеца след постъпването на работа на св. Бисер Лазов през м. август 1998 г. във „Фина-С“ АД, работещите в дружеството са събрани от обв. Василев, който ги уведомява, че св. Бисер Лазов изпълнява негови задачи, които ще му възлага лично, а той ще ги свежда до всеки един от тях оперативно през деня. През годините многократно св. Бисер Лазов е бил проверяван, като лицата, на които е свеждал задачите на обв. Василев, са потвърждавали лично с него каквото им е казано или предадено да свършват. Междувременно, в края на 1998 г., обв. Цветан Василев напуска ЦКБ АД и за известно кратко време работи в търговска банка „България Инвест“ АД – сегашна „Алианц България“ АД. През краткия период на негова работа в „Алианц България“ АД операциите на „Фина-С“ АД и останалите дружества се преместват съответно там. Тогава моделът от ЦКБ АД се пренася за кратко като такъв в ТБ „България Инвест“ АД. В периода, когато обв. Василев е ръководител в „България Инвест“ АД, там преминават на работа и св. Орлин Русев и св. Вероника Гечева. Истинското рождение на „Моделът КТБ“ е през м. май 2000 г., когато се осъществява сделката за покупка на „Корпоративна търговска банка“ АД (наричана по-долу и Банката) от тогавашния й собственик Булбанк АД. КТБ АД се закупува от 11 офшорни компании, за да бъде формално спазен законът тогава, който ограничава едно офшорно дружество да не може да притежава повече от 10 на сто от финансова институция – банка. След сделката за покупка на КТБ АД, обв. Василев е включен в Управителния съвет на Банката и става главен изпълнителен директор. Сградата на Банката тогава се намира на ул. „Екзарх Йосиф“ № 65. От този момент операциите на „Фина-С“ АД и останалите дружества на обв. Василев съответно се преместват в КТБ АД. През 2003 г. централата на КТБ АД се мести на ул. „Граф Игнатиев“ № 10. След като КТБ АД бива придобита, всички лица, които преди работят с обв. Василев в ЦКБ АД, а после за кратко в банка „България Инвест“ АД, преминават на работа в КТБ АД – новата банка, в която обв. Василев е шеф. В КТБ АД постъпват на работа св. Орлин Русев, Вероника Гечева, Мина Дундова, Илко Чамов, обв. Мария Димова, Валери Гаджев, обв. Георги Зяпков, обв. Александър Панталеев, св. Росен Кънев, обв. Снежанка Стефанова и още лица, които преди това са работили в ЦКБ АД. След като обв. Василев напуска ЦКБ АД, обв. Георги Христов също я напуска и започва работа във „Фина-С“ АД като юрист. След придобиване на КТБ АД, обв. Георги Христов постъпва като юрист в КТБ АД. Св. Траян Кършутски от ЦКБ АД също следва обв. Василев във „Фина-С“ АД, а след придобиването на КТБ АД става ръководител на фондовете на КТБ АД. Обв. Маргарита Петрова, с която се запознава в ЦКБ АД, където работи като касиер, в последствие също постъпва на работа във „Фина-С“ АД като касиер, а след това постъпва на работа в КТБ АД, т.е. и нейната трудова кариера, както и на останалите ключови фигури в „Моделът КТБ“ следва движението на кариерата на обв. Василев. Налице е и обратното движение – в определен момент хора от КТБ АД започват работа във дружествата на обв. Василев извън Банката – като св. Мартин Апостолов, св. Божидар Миладинов, които са юристи в Банката, и в последствие започват да работят като юристи в извънбанковия бизнес на обв. Василев, оформяйки и ръководейки звеното “юристи”. При всички тези формално различни работни места, началник и шеф на всички тези хора, оформящи движещите фигури в „Моделът КТБ“, продължава да бъде обв. Василев, като те неотлъчно го следват при всяка негова промяна в работата. Работата в различни дружества на различни длъжности за тези хора е само една техническа формалност, по същество всички те още от ЦКБ АД са служители и кадри на обв. Василев, които го следват и работят в негови структури, според формалната длъжност, на която ги поставя. Това се случва и със св. Бисер Лазов. Когато през 1995 г. обв. Василев постъпва на работа в ЦКБ АД, където от няколко месеца работи св. Лазов, той става негов шеф. От този момент всичките заемани от св. Лазов длъжности до 2014 г., главен счетоводител и финансов директор на „Фина-С“ АД, периодът, в който е член на Надзорния съвет на КТБ АД, периодът, в който е член на Надзорния съвет на застрахователното дружество „Виктория“ АД, са само формални изражения на едно ясно статукво. Обв. Василев е шефът му през цялото време, той му дава задачите, на него се отчита и всички тези заемани от св. Лазов позиции представляват работа, извършвана, макар и формално на различни места, реално и фактически в един патримониум, с един ръководител и собственик. Самият св. Лазов, който в периода 2005 г. – 2007 г. е член на Надзорния съвет, е освободен от него и оставен да работи единствено във „Фина-С“ АД. Докато св. Бисер Лазов е член на Надзорния съвет, обикновено заседанията му се провеждат неприсъствено, като служител от Банката изготвя протоколите от заседанията на съвета. Готовите протоколи се поднасят първо на обв. Василев за подпис. Когато се поднасят за подпис на св. Лазов, той вижда подписа на обв. Василев и това го уверява, че съответните решения са одобрени и акцептирани от него, след което подписва и той. Ако неговият подпис отсъства, св. Лазов или не подписва протокола, или му звъни по телефона, за да потвърди, че трябва да се подпише преди него. В последствие, по същия начин функционира и Одитният комитет на Банката – заседанията му се провеждат неприсъствено, протоколите се изготвят от служител на Банката, подписват се първо от обв. Василев, а накрая се представят за подпис и на независимия външен член на комитета – св. Николай Орешаров, който ги подписва, след като одобрението на обв. Василев като първи подпис вече е положено. „Фина-С“ АД и останалите дружества на обв. Василев продължават да се развиват като модел на управление и отчетност по същия начин. Обв. Василев идва сутрин в 8,00 часа в личния си кабинет във „Фина-С“ АД, преглежда подготвените за него от вечерта справки и материали, показващи изпълнение на възложени задачи от различни служители, провежда няколко срещи със св. Бисер Лазов, с юрист или друг служител, раздава нови задачи и обикновено към 8,30 часа си тръгва от офиса, за да отиде на работа в Банката. Вечерта, обикновено след 17 ,30 –18,00 часа, идва отново в офиса на „Фина-С“ АД, в личния си кабинет, съответните служители отчитат свършеното пред деня, обв. Василев провежда срещи със служители, с външни лица, след което си тръгва. В този период, овладявайки властта и възможността за ползване на паричния ресурс на КТБ АД за лично кредитиране, за първи път се регистрират първите дружества на подставени лица. Към настоящия момент обв. Василев нарича тези дружества SPV – дружества със специална инвестиционна цел, но всъщност това са дружества, управлявани от номинирани и подставени лица, чиято функция се свежда до подписване на документите, изготвени съобразно разпоредените от обв. Василев стопански операции. Началото на изграждането на тази верига и система от контролирани от обв. Василев дружества (наричани по-долу още „кухи фирми“, но имащи същия смисъл и предназначение – дружества, които формално се управляват от лица, изпълняващи изцяло волята на самия обв. Василев) се полага, като обв. Василев възлага първоначално на св. Бисер Лазов да се регистрира дружество, формално несвързано с КТБ АД, за да може дейността му да бъде финансирана от Банката. Той обяснява на св. Лазов, че заради ограниченията на нормативните регулации при кредитиране, му е необходима компания – от една страна със собственост и управление, достатъчно несвързани с него, а от там и с Банката, за да не се налага кредита да бъде класифициран като „вътрешен“, а от друга страна – човекът или хората, изпълняващи ролята на собственик и управител да бъдат доверени лица и да има възможност за контрол върху техните действия. Първото такова подставено лице е самият св. Бисер Лазов. Той именно играе ролята на собственик и управител на първите създадени и кредитирани от КТБ АД дружества, като средствата от тези кредити се използват за сделки на самия обв. Василев. Това са дружествата „Даос“ АД, „Шер 69“ ЕООД (вече заличено), „Вивес“ ЕАД и други. Следващите лица, които биват ангажирани за подобна съпътстваща основната им работа дейност, са хората, работещи ежедневно, тясно и от отдавна с обв. Василев – св. Теодора Танева, св. Венета Николова, св. Юлия Илиева. В последствие биват ангажирани св. Николай Сотиров, св. Александър Радев, св. Виктория Иванова, св. Роксанда Сотирова, обв. Маргарита Петрова (в периода, когато работи във „Фина-С“ АД), св. Здравко Босаков (също в периода, докато работи във „Фина-С“ АД), св. Людмила Петрова, св. Мартин Апостолов, св. Албена Андреева. Общото между всички тях е, че те са колеги и работят във „Фина-С“ АД, на едно работно място, работят реално за обв. Василев, без значение от формално определената им длъжност, основната им работа е именно във „Фина-С“ АД. В този смисъл, те са зависими от обв. Василев, доколкото работят при него, намират се под неговото постоянно, ежедневно и пряко наблюдение. Поради това и самият обв. Василев им възлага номиналното участие в такива дружества, които да обслужват негови сделки и интереси. Чрез участието си в такива дружества, те засвидетелстват доверието и лоялността си към шефа, като се доверяват на неговата преценка, който пък от своя страна лично или чрез номинирани лица, чрез прилагане на управленския си механизъм, заявява пряко или чрез тях, че тези дружества няма да имат дейност, която да зависи от някакво тяхно участие, преценка, вземане на решение, а изцяло обслужват дейности, решения и сделки на самия обв. Василев и на КТБ АД, за които самия обв. Василев поема отговорност. Срещу това обв. Цветан Василев поема категорично ангажимент, че „дейността“ на тези дружества е дейност на банката и на него, няма нищо нередно и нерегламентирано. Описаната от самия обв. Василев мотивация за създаването и ползването на тези подчинени негови дружества е, че има идеи в какво да инвестира парите си. Необходимо му е обаче технически начин да използва пари на Банката, без да нарушава формално нормативните ограничения за кредитиране към едно лице, към свързани лица и към вътрешни кредити. Заради това му е нужно да използва този подход на доверително управление, за да осъществи своята идея, като направи инвестиция чрез пари на КТБ АД, той възлага регистриране на дружества на зависими от него лица, които обаче не са формално свързани с него или с банката по смисъла на закона, ограничаващ банковото кредитиране. В последствие обаче този процес се разраства до такава степен, че на практика ангажира по-голямата част (около и над 70% ) от кредитния ресурс на КТБ АД под прякото и еднолично управление на самия обв. Василев, което довежда обективно и закономерно и до краха на тази порочна практика и поставянето на Банката под специален надзор. Тези практики поставят началото на „своенето“, т.е. обв. Василев припознава паричните средства на Банката като свои, представяйки го като проявление на отговорност към парите, делата и съдбата на Банката.
Източник: Offnews (30.06.2023)