Фирми, свързани с Цветан Василев, взеха втори порт на концесия След корабостроителницата в Русе, фирми, свързани с мажоритарния акционер и шеф на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, взимат пристанище “Русе-запад” на концесия за 35 г. Това е втори порт, който получават свързани с него фирми за по-малко от месец, след като в началото на декември това стана и с пътническия терминал в Несебър. Очаква се в сряда правителството да определи за концесионер на русенския порт дружеството “Пристанищен терминал Русе-запад”, което е регистрирано по Закона за задълженията и договорите, съобщи правителствената информационна служба. В обединението влизат компаниите “Фанти Г” и “Шип инвест”, съобщиха от Министерството на транспорта за Mediapool. Офертата на обединението е била единствената за концесионер на пристанищния терминал в Русе. Компаниите, свързани с Цветан Василев, се ангажират да инвестират 12.2 млн. лв. в развитие на инфраструктурата, съоръженията и предоставяната услуга при заложени минимум 7.4 млн. лв. През първите шест години концесионерът ще направи инвестиции за 5.8 млн. лв. при 4.6 млн. лв. минимално изискване. Размерът на фиксираната част на годишното концесионно плащане е 120 000 лв. без ДДС. Очакваният средногодишен товарооборот в първите шест години от концесията ще бъде 176 445 тона. С предоставянето на концесията ще се осигурят необходимите финансови средства за реконструкция и модернизация на пристанищния терминал"Русе-запад”, ще се повиши качеството на предоставяните услуги и едновременно с това ще се осигурят приходи за държавата от концесионни плащания, е посочено в правителственото съобщение. Взимането на концесията на пристанищния терминал Русе-запад, който има 10 корабни места, от дружества на Цветан Василев е очаквано в бранша, след като през лятото на 2011 г. “Шип инвест” придоби 75% от корабостроителницата в Русе, която се намира точно на този терминал. “Шип инвест" е регистрирана на софийската ул. "Дебър" 17. Там е и седалището на "Бромак", която е еднолична собственост на Цветан Василев и чрез нея той е мажоритарен акционер в КТБ. Официално "Шип инвест" е собственост на "Афлик България" и "Вивес", което също е имало регистрация на този адрес. Видинската фирма “Фанти Г” е собственост на Валя и Теодор Йорданови, според Търговския регистър. Дружеството обаче е заложено в Корпоративна търговска банка на Цветан Василев и по неофициална информация то вече е нейна собственост заради натрупани дългове. Плановете на правителството са и пътническият терминал на пристанището в Русе да бъде отдаден на концесия. Засега правителството постига най-голям успех при пристанищните концесии за разлика от летищните. В края на 2012 г. правителството даде на концесия пристанищата в Несебър и Видин-юг, а година по-рано и това в Бургас. В близките месеци предстои да стане ясен и частният оператор на пристанището в Лом.
Източник: Медия Пул (09.01.2013)

Мажоритарният собственик на БТК иска всички акции на телекома Дружеството "Вива Телеком България“ е отправило предложение за закупуване на акциите на останалите акционери в "Българска телекомуникационна компания“ (БТК). Мажоритарният собственик предлага на останалите притежатели на акции цена от 2,806 лв. за брой. Акциите, за които се отнася търговското предлагане, са всички акции с право на глас, издадени от БТК. Общият брой на акциите с право на глас е 288 764 839 – обикновени и поименни с номинал от 1 лев, като в акционерния капитал влиза и една привилегирована акция. Към момента притежаваните от „Вива Телеком България“ дялове са 271 712 216 броя обикновени акции. Те представляват приблизително 94,09% от капитала на БТК. Припомняме, че през есента на миналата година БТК с търговската марка Vivacom се сдоби с нов собственик в лицето на "Вива Телеком България“, която закупи на два пъти през ноември книжата на бившата държавна компания. Така акциите – обект на търговското предложение, са всички останали акции с право на гласа, т.е. 17 052 623 броя обикновени акции и една привилегирована. Упълномощеният инвестиционен посредник по сделката е "Балканска консултантска компания – ИП". В устава на БТК е отбелязано, че преференциалната привилегирована акция може да се притежава само от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения (МТИТС) или от друг държавен орган, който представлява България. От публикувания вчера финансов отчет на БТК за последното тримесечие на 2012 г. става ясно, че към 31 декември миналата година приходите на дружеството са в размер на 858 млн. лв. Те намаляват спрямо предходната година, когато са били 888 млн. лв. Само за четвъртото тримесечие на 2012 г. приходите са 207 млн. лв. През същото тримесечие на 2011 г. те са 233 млн. лв. Въпреки намалелите приходи печалбата както за годината, така и за последното тримесечие се увеличава, което се дължи най-вече на по-ниските разходи, става ясно от отчета за доходите на компанията. Печалбата след данъци за годината възлиза на 20 млн. лв., като за 2011 г. е 7,1 млн. лв. Същевременно за последните три месеца на 2012 г. компанията е на загуба от 12,6 млн., което все пак е по-малко от загубата от 17,4 млн. лв. през същия период на 2011 г.
Източник: econ.bg (30.01.2013)

Финансова сделка с мирис на осребряване Само за няколко месеца италианският предприемат Едоардо Миролио, собственик на едноименна текстилна компания и винарна в България, направи втора едра финансова сделка. Чрез инвестиционната си компания E.Miroglio Finance S.A. той вече притежава 22% от един от големите фондове за земя - "Агро финанс". Това става ясно от седмичния бюлетин на Централния депозитар. Няколко месеца по-рано, в края на октомври 2012 г. , Миролио придоби малко над 5% от капитала на "Булгартабак" срещу близо 27 млн. лв. Сегашната сделка е за около 15 млн. лв., което превръща италианеца в един от най-активните и големи инвеститори на борсата. Засега в сделките му има една обща нишка - вложенията му са в дружества, които са свързани с Корпоративна търговска банка. Новата сделка за "Агро финанс", подобно на тази за "Булгартабак", е чисто финансова. "Нямам стратегически интерес към компанията и не смятам да влизам в управлението й. Според условията на пазара в краткосрочен план бих излязал от инвестицията на печалба", каза пред "Капитал" Миролио. Той поясни, че е финансирал покупката на акциите и в двете дружества изцяло със собствен капитал и целта му е изцяло капиталова печалба. "За мен стратегически важни са само текстилът и производството на вино", каза още Миролио. По тази причина покупката на 22% от "Агро финанс" не може да се определи и като диверсификация на инвестиционния му портфейл, нито пък като възможност за постигане на синергия с винарския му бизнес. "Аз съм отворен за всякакви добри инвестиционни възможности без значние на държавата и сектора. В случая с "Агро финанс" има нула синергия за стратегическия ми бизнес", поясни още инвеститорът. Сделката се равнява на около 15 млн. лв., като средната цена на придобиване на книжата на фонда за земя е около 2.2 лв. за лот. Това е най-високата цена на акция за последната година и една от най-високите въобще за компанията. Продавач на по-голяма част от пакета (малко под 20%) е учреденото през пролетта на 2012 г. "Кооп инвестмънт" ЕАД, което е част от групата дружества на бившия приватизационен фонд "Холдинг кооп - юг". От сделката то получава около 14 млн. лв. "Кооп инвестмънт" става собственик на дела си в "Агро финанс" малко след учредяването си през лятото на 2012 г., когато средната цена на акция е около 1.4-1.5 лв. Не е ясно с какъв финансов ресурс си подсигурява подобна инвестиция, след като капиталът му е едва 1 млн. лв. Директният му собственик "Кооп груп" също е новоучредено дружество с капитал от 1 млн. лв. Според Търговския регистър капиталът и на двете дружества е бил внесен в Корпоративна търговска банка, която пък от своя страна е кредитор на част от акционерите в "Холдинг кооп - юг". Около 2.2% от пакета на Миролио пък са продадени от самата Корпоративна търговска банка, след което делът й във фонда за земеделска земя е станал 7.43%. Това става ясно от съобщение на самата банка до фондовата борса. Другият голям акционер в "Агро финанс" пък е "Бромак инвест". То притежава около 38% от капитала на фонда според последната публично налична информация и е дъщерно дружество на основния акционер в КТБ - "Бромак" ЕООД, където собственик е председателят на надзорния съвет на банката Цветан Василев. Последното дружество бе продавач и при сделката за 5% от "Булгартабак", придобити от Миролио миналата есен. Всички тези сделки на покупко-продажби на акции от ключови активи за групата около КТБ могат да бъдат разчетени по няколко начина. За Миролио това със сигурност е финансова инвестиция. За продавачите обаче, основно от групата на Цветан Василев, сделките може да представляват осребряване и трупане на ресурс за предстоящи проекти. Такъв например е бъдещото увеличение на капитала на самата банка. Миналата седмица то бе одобрено от Комисията за финансов надзор, като според решението на регулатора банката ще вдигне капитала си със 600 хил. нови акции срещу емисионна цена от 156.47 лв. Това прави близо 94 млн. лв. свеж ресурс за финансовата инстутцията. Междувременно по време на вчерашната търговска сесия на Българската фондова борса бяха прехвърлени пакети от около 4% от капитала на КТБ - общо 252 хил. акции на средна цена от 83.50 лв. за акция, или общо за около 21 млн. лв. Според последната информация в Търговския регистър от декември акционерите с над 100 хил. акции (т.е. които може да продават) в банката са "Бромак", "Бромак инвест", "Юлита 2002", "Евробилд проект" и оманския фонд, представляван от Bulgarian Acquisition Company II.
Източник: Капитал (26.02.2013)

КТБ видя риск от концентрацията на определени влогове в нея Корпоративна търговска банка смята да използва парите от предстоящото увеличение на капитала си за отпускане на повече кредити. Това става ясно от проспекта за публичното предлагане на акциите, чрез които КТБ може да набере до 93.88 млн. млн. лв. Интересното при това увеличение е, че емисионната стойност на новите акции е много по-голяма от тази, на която се търгуват на борсата. Тоест за някои инвеститори би било много по-изгодно да си купят книжа през пазара. Подобни увеличения често пък се използват и за допускане на нов голям инвеститор. Емисионната цена е 156.47 лв., а последните сделки с акции на КТБ на Българската фондова борса са при цена 83 лв. От банката все пак обясняват голямата разлика с нуждата от повече капитал, като в същото време се избягва "разводняването" - намаление на акционерното участие, ако някой не иска да участва в увеличението. Основният акционер "Бромак" на Цветан Василев пък е уверил, че ще запише всички полагащи му се акции. Точните дати за записване на новите акции ще станат ясни след публикуването на обявленията в Търговския регистър и ежедневниците "Монитор" и "Телеграф". Изкупуването на последните два от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева беше финансирано с пари от КТБ. При управленията на тройната коалиция и ГЕРБ в банката бяха концентрирани голяма част от парите на държавните дружества. Този ресурс ? позволяваше да расте с бързи темпове. В проспекта от самата банка посочват като риск силното концентриране на влогове, което "създава опасност от изтегляне на депозити на голяма стойност". Там обаче не се споменават поименно кои са големите клиенти на банката. Оттам изреждат и няколко риска, които могат да имат лошо влияние върху бизнеса на банката, освен забавеното усвояване на европейски фондове – политическа и социална нестабилност, които да доведат до по-трудни условия за работа. Непряко в проспекта се посочва още една причина за търсене на капитал през Българската фондова борса – КТБ няма достъп до финансиране от банка майка, което би затруднило ръста й. Интересен поглед имат от ръководството към банковата система – според тях високото ниво на чужди инвестиции в нея "я прави уязвима и склонна към разпадане в резултат на действието на вътрешни или външни фактори". От банката очакват кредитния й портфейл да расте, което е и една от причините да търсят свеж капитал от акционерите си. Кредитирането обаче ще е насочено към корпоративни клиенти, защото според КТБ финансирането на физически лица носи висок риск. В края на септември техните заеми са едва 0.6% от кредитния портфейл на банката. Макар че физическите клиенти са посочени като рискови, КТБ има проблеми и с големите си корпоративни клиенти, става ясно от документите. Миналата година един от 10-те големи кредитополучателя на банката е изпаднал в несъстоятелност. В проспекта обаче не се посочва кой е той и в какъв бранш работи. В документа се отчита, че финансовата група е "уязвима" при влошаване на състоянието на някой от големите й клиенти. Близо 19% от кредитите й са отпуснати на десет клиента, а общо 50-те най-големи заемат 67% дял от портфейла заеми на банката.
Източник: Капитал (15.03.2013)

Близо 10% от акциите на КТБ бяха изтъргувани на фондовата борса Голяма сделка с акции на Корпоративна търговска банка раздвижи борсовата търговия в последния ден от седмицата. Близо 10% от книжата на банката бяха прехвърлени в днешната сесия, като 9.9% от капитала на финансовата институция минаха в една сделка в 15.10 часа. Все още не е ясно кой е бил продавач и кой е купил акциите. По закон до няколко дни компанията трябва да обяви кои са страните по сделката, ако те са търгували с повече от 5% от книжата. Според последния доклад за дейността на КТБ, толкова голям дял имат само двамата основни акционери – "Бромак" на Цветан Василев (50.29%) и Bulgarian Acquisition Company II, контролирано от Държавния фонд на Оман (32.99%). Останалите книжа са свободно търгувани на Българската фондова борса, а под 1% е собственост на няколко души от управлението на банката. Единичната цена на акция при най-голямата сделка днес беше 90.70 лв., като в края на деня пазарната стойност на КТБ отбелязваше ръст от над 2%. В момента инвеститорите оценяват банката на общо 540 млн. лв. Справка в борсовия бюлетин показва, че последните големи сделки с акции на КТБ са отпреди месец, като в рамките на три дни са изтъргувани по няколко процента от капитала. На 22 февруари инвеститори са си разменили 3.14%, а на 25 число – още 4.2%. Ден по-късно са изтъргувани близо 1.5%. В края на миналата година КТБ обяви планове за увеличение на капитала си, с което може да набере близо 94 млн. лв. Публичното дружество смята да издаде 600 хил. нови акции, всяка от които е с емисионна цена 156.47 лв. Толкова ще трябва да плати притежателят на права при записването на новите книжа. Правата ще се разпределят между досегашните акционери, които могат да ги използват за увеличението или да ги продадат на БФБ. Поне половината плюс 1 акция трябва да бъдат записани, за да се счита увеличението за успешно. Ако всички бъдат пласирани, акционерният капитал на банката ще стигне 66 млн. лв. КТБ е финансовата институция, в която са концентрирани най-голяма част от депозитите и влоговете на държавните компании. В проспекта за увеличението на капитала от банката посочиха концентрацията на депозити и малкото на брой клиенти, които са основните й кредитополучатели, като риск за нормалната дейност. КТБ е и банката, която в последните години щедро финансира сделки с медиите, в резултат на което една голяма част от печатните издания ("Монитор", "Телеграф" и др.) попаднаха под контрола на бившата шефка на държавния тотализатор Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, доскоро депутат от ДПС.
Източник: Капитал (25.03.2013)

Твърде много съвпадения Представете си офис, в който се помещават клон на банка, няколко финансови къщи, фирми - собственици на хотели, автовносители, корабостроителница и стъкларски завод, малка фамилна авиокомпания и поне още десетина фирми. Ако ви звучи невероятно, добре дошли на столичната улица "Дебър 17" в жк "Красно село". Там не само че поне като регистрация всички тези бизнеси съжителстват начело с едноличното ООД на Цветан Василев "Бромак", но и за пред регулаторите много от тях се водят несвързани. Разбира се, адресната регистрация сама по себе си не би могла да бъде доказателство за свързаност. Съвсем независими фирми спокойно могат да са наематели в офис сграда. В облака от фирми, финансирани от КТБ, обаче съвпаденията не спират дотук. Като сложен пъзел в тях се припокриват адреси, (подставени) собственици, управители, контакти, счетоводители и одитори. Връзките са просто толкова много, че изключват всяка вероятност да става дума за случайност, а не за общ контрол, прикрит именно за да няма натрапчива директна свързаност, при която банковият надзор да няма избор да не се задейства. Самият имот на ул. "Дебър 17" има интересни връзки с КТБ и Цветан Василев. Справка в Имотния регистър показва, че два имота на въпросната ул. "Дебър 17" с площ от по над 1000 кв.м и магазин с площ 145 кв.м още през 2003 г. са продадени от "Бромак" на "КВ-Реал" и са ипотекирани в КТБ. Самото "КВ-Реал" е регистрирано малко по-рано, като съдружници са Цветан Василев и Красимир Илиев - съосновател на "Бромак" (заедно с Василев и бившия депутат от ДПС Максим Димов) и изпълнителен директор на фалиралата банка "Славяни". Впоследствие ипотеката е частично заличена, а през 2009 КТБ купува част от офисите в сградата. Сградата на ул. "Дебър 17" се намира на ъгъла с ул. "Хубча 8", като дори входът е от страната на пресечката. Тази близост с клона на КТБ вероятно обяснява и мащабния интерес от компании от третия етаж на "Хубча 8" към финансовите услуги на банката. Сред тях е и "Технологичен център - институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ), приватизирана през 2003 г. от "Бромак" и впоследствие акционер с близо 30% в КТБ, преди делът му да бъде прехвърлен на Оманския държавен фонд. Сходни гнезда на фирми има на още няколко столични адреса. Такъв е ул. "Дамян Груев" 46 (до Медицинския колеж, зад хотел "Родина"), където наред с дъщерни на КТБ дружества като "Велдер консулт" (там е регистрацията и на споменатата "КВ-Реал" например) има още трийсетина компании, част от които са длъжници на банката. Според имотния регистър сградта е придобита от КТБ през 2006, няколко месеца по-късно е продадена на ТЦ-ИМЕ, което го ипотекира в банка за 5.1 млн. евро заем. Имотът на ул. "Екзарх Йосиф" 65, където се помещават застрахователят "Витория" и охранителната фирма на банката "ДАР 02", също е собственост на КТБ. Друг популярен имот за регистрации - бл. 199 в Красно село, е собственост на "Евробилд проект" (самата регистрирана там), която продава апартаменти и офиси в сградата на различни свързани лица като "Интегрирани пътни системи", ТЦ-ИМЕ, както и на самия Цветан Василев. Преди да се продадат, много от обектите са ипотекирани в КТБ. Все още в сайт за недвижими имоти, където като лице за контакт е даден изпълнителният директор на ТЦ-ИМЕ и като партньор е посочена КТБ, се продават апартаменти и магазини в блока. Повтарящите се имена са не само в имотите, но и при управляващите и собствениците на разнообразните фирми. Разбира се, и тук има ръка разстояние, като рядко могат да се видят пряко свързани с ръководството на КТБ или с Цветан Василев лица. Въпреки това техните дългогодишни връзки с групата не са тайна и често допълват подозренията за свързаност. А някои имат и съвсем преки връзки. Например Бисер Лазов е съдружник с Цветан Василев в "Естейд" и е в управата на "Мел финанс" заедно с банкера. Освен това той фигурира и в бордовете на редица пряко контролирани от Василев дружества като "Бромак финанс" и новият акционер в БТК - "Бромак телеком инвест". Лазов обаче е и в управата на редица официално несвързани с КТБ дружества като "Афлик-България", което пряко или чрез дъщерни дружества има съществени дялове във вносителите на Kia и Subaru, Б.Л. Лизинг, "Партнер лизинг", "Корабостроителница Русе". А тези дружества са обилно кредитирани от КТБ. По подобен начин Никола Киров от "Афлик" освен изпълнителен директор на инвестиционния посредник на Василев "Фина-С" е и в борда на "Дунарит". Друга подобна линия от връзки осъществява изпълнителният директор на ТЦ-ИМЕ Теодора Танева. Тя заема този пост от приватизацията на дружеството през 2003 г., като освен това е и ръководител на отдел "Ценни книжа" във "Фина-С" от 1994 г. досега. Тя както и другите членове на борда Людмила Петрова и адвокат Мартин Апостолов се появяват и в още редица официално несвързани дружества като "Краун медиа" (собственикът на TV7 и BBT), партньори са с Ирена Кръстева в няколко дружества. Често в свързани компании се назначават и други ключови служители на банката или финансовите къщи на Цветан Василев. Например до 2011 г. изпълнителен директор на "Хелт енд уелнес" АДСИЦ е Димитър Въртигов, който от 2000 г. е първо брокер, а после и директор "Корпортивни ценни книжа" в КТБ. При повечето финансирани от КТБ дружества обаче се ползват подставени лица с доста по-далечни или въобще липсващи връзки. Все пак много от тях се повтарят из различни свързани по други начини компании. Разбира се, най-чистата форма на избягване на каквато и да е свързаност би била всяко дружество да е собственост на различна офшорка и с различни управители, но, изглежда, броят на доверените лица е ограничен и трябва да се правят известни компромиси. Друга линия, която доказва връзки, са предоставените контакти за много от компаниите. Например често за дружества, финансирани от КТБ и приемани от нея и от регулатора за несвързани, е посочен телефон, съвпадащ с този, даден за контакт на "Бромак", "Фина-С", "КТБ асет мениджмънт" или друга официално контролирана от Василев компания. Един от куриозните случаи е с предоставения мейл за контакт на цели 17 дружества - martin.apostolov@fina-c.com. Адвокатът Мартин Апостолов е бил юристконсулт на КТБ от 2001 до 2004 г., а сега е в борда на ТЦ-ИМЕ, "Бромак инвест" и др. A fina-c.com е онлайн адресът на посредника "Фина-С" Странно единомислие като за уж несвързани компании се проявява и при избора на независими одитори. От разгледаните в таблицата 107 дружества, много от тях не са одитирани, но 50 са се спрели на Николай Орешаров. Той е главен асистент в УНСС, собственик на счетоводна къща "Контадор", бил е председател на съвета по професионална етика към Института на дипломираните експерт-счетоводители. А освен това е и независим член на одитния комитет на КТБ от 2011 г., избран с гласовете на мажоритарния акционер Цветан Василев, който е и председател на комитета. Всичките тези 46 одита приключват с една и съща бланка, където се сменя само името на компанията - без никакви забележки, въпреки че много от дружествата от години трупат загуби и имат отрицателен собствен капитал. Друго често срещано име сред одиторите на фирмите е Даниела Петрова. Тя е предшественикът на Орешаров на поста в одитния комитет на КТБ. Не по-малко синхронен е и изборът на счетоводни услуги от несвъраните кредитополучатели на банката. От въпросните 107 фирми 34 са заложили на "Финансово консултиране" АД. Това е странно, тъй като счетоводната кантора е регистрирана през ноември 2011 г. и дори няма сайт. "Финансово консултиране" е регистрирано на пренаселения трети етаж на ул. "Хубча 8", а изпълнителен директор е Албена Андреева, която е и в управата на "Хедж инвестмънт България". В борда му е Бисер Лазов (за когото вече стана дума) и Божидар Миладинов, който е и в управата на "Хелт енд Уелнес" АДСИЦ.
Източник: Капитал (01.04.2013)

Офшорна компания купи 9.9% от КТБ Малко преди началото на процедурата по увеличението на капитала си с 93 млн. лв. Корпоративна търговска банка (КТБ) се сдоби с нов акционер. Това е регистрираното в карибска офшорна зона дружество DEWA International Ltd, става ясно от седмичния бюлетин на Централен депозитар. Засега няма информация кой седи зад новия акционер и дали има връзки с основния собственик и председател на надзорния съвет на КТБ - Цветан Василев. DEWA купи 9.9% от акциите на банката (малко под 10%-овия праг, над който трябва да се иска одобрение от БНБ и задължително да се провери произхода на капитала) от "ТЦ - Институт за микроелектроника" на 22 март. Сделката е сключена при цена 90.70 лв. за акция или общо 54.4 млн. лв. за целия пакет. ТЦ-ИМЕ пък се сдоби с тези книжа около месец по-рано от други свързани и финансирани от банката лица на средна цена 83.5-84 лв. за акция, което означава, че печели около 4 млн. лв. от продажбата им и вече няма акции в институцията. Разследване в последния брой на "Капитал" показа, че към края на 2011 г. КТБ е финансирала свързани компании за над 1 млрд. лв. далеч над законовите лимити. Една от схемите за превръщане на заеми от банката в собствени средства е именно чрез подобни борсови операции. Например през последните години делът на "Бромак" (еднолично ООД на Цветан Василев) в капитала на КТБ падна от 60% на малко над 50%. Тези близо 10% от акциите, които според борсовите котировки на банката се оценяват на 40-60 млн. лв., бяха прехвърлени в кредитирани от банката свързани компании като "Юлита 2002", "Си ди мениджмънт", "Корект фарм", "Ареском", "Дивал 59", "Булит 2007", "Принт инвест 1", "Транстрейдинг" и др. Така реално кредитите на КТБ се озовават в "Бромак" като приход от продажба на акции и той може да я ползва за увеличение на капитала. Сега същият този дял отново е събран в "ТЦ-ИМЕ" и препродаден на печалба. Друг пример в края на октомври 2012 г. компанията на Цветан Василев придоби пакет от 8.24%, или 607 хил. акции на "Булгартабак холдинг" (от финансирани от самата банка компании като "Никкомерс 01" и "Принт инвест 1") при цена 61 лв., които само два дена по-късно продава по 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лв. Така се прехвърлят средства в "Бромак", които при това са с доказан произход - печалба от борсови операции. С новопридобитите 9.9% акции новият акционер ще може да участва с предстоящото увеличение на капитала на банката, което за да е успешно трябва да бъдат записани половината плюс една от новите акции. КТБ планира да издаде 600 хил. акции с емисионна цена на акция от 156.47 лв. "Бромак" вече обяви, че ще запише новите акции, които му се полагат, което означава че увеличението на капитала е подсигурено. Ако всички книжа бъдат пласирани, акционерният капитал на банката ще стигне 66 млн. лв., а постъпленията в нея ще са около 93 млн. лв. Като цяло изборът на емисионна цена много над пазарната е странен. Тя напълно защитава настоящите акционери в банката от разводняване на дела им, ако не участват, тъй като новите реално ще вкарат повече пари отколкото получават. Така обаче процедурата едва ли ще е привлекателна за нови инвеститори, за които няма причина да плащат по 156.47 лв., като могат да си купят акции на борсата при сегашните нива под 100 лв. "Бромак" притежава малко над половината капитала на КТБ, а вторият по-големина акционер с около една трета от акции е Bulgarian Acquisition Company II, контролирано от Държавния фонд на Оман (32.99%). Засега няма информация дали фондът или новият акционер имат намерение да участват в увеличението.
Източник: Капитал (02.04.2013)

Увеличението на капитала на КТБ вероятно ще е успешно Седмица преди да е изтекъл срокът за участие в увеличението на капитала на Корпоративна търговска банка (КТБ), почти със сигурност може да се приеме за успешно. Според данни от Централния депозитар досега са използвани 5 614 310 от всички издадени 6 млн. права, което означава, че инвеститори са подали заявления за записване на 93.5% от предложените нови акции, докато за да се счита увеличението за успешно, е нужно да бъда пласирани над половината от предложените нови акции. Това, изглежда, ще е и финалният резултат, тъй като останалите останаха непродадени на аукциона за неизползваните права на 8 май и ще останат неупражнени. Така вероятно КТБ, в която са концентрирани голяма част от парите на държавните дружества, ще успее да увеличи капитала си с 87.8 млн. лв., което е с около 6 млн. лв. под максимално търсената сума от почти 94 млн. лв. По принцип заявленията за участие са неотменяеми, така че единственият вариант в банката да постъпи по-малка сума или увеличението да е неуспешно е някой от инвеститорите да не успее да заплати емисионната стойност на заявените от него акции до финалната дата на увеличението - 22 май. По принцип успехът на увеличението не е изненадващ, тъй като още в проспекта на КТБ беше отбелязано, че мажоритарният акционер с 50.3% от капитала "Бромак" (еднолично дружество на председателя на надзорния съвет на банката КТБ Цветан Василев) е декларирал, че ще запише полагащите му се нови акции. Това означава, че "Бромак" би трябвало да е вложило 47 млн. лв. Банката има нужда от увеличението, тъй като ако тя раздава нови кредити, ще падне под регулаторните минимуми за капиталова адекватност, което ще принуди БНБ да й предпише вдигане на капитала. Досега тя се задържаше над исканите от централната банка 12% обща капиталова адекватност с включване на два пъти на подчинен срочен дълг за общо 29 млн. евро от "Бромак" в капитала си. Сега обаче тя е и близо до минималните 8% капиталова адекватност от първи ред и трябва да предприеме реално увеличение. Вероятно след увеличението БНБ ще разреши на КТБ да върне дълга към "Бромак" и така ще бъде финансирано участието му. Голямата неизвестна е кой е записал останалата част от увеличението. Допреди аукционът на неизползваните права нямаше нито една сделка с тях на борсата и бяха упражнени само малко над половината. Това означава, че другият голям акционер - Държавния фонд на Оман (33%), не е участвал. На самия аукцион бяха предложени 2 885 690 права, от които 2.5 млн. бяха продадени по 0.1 ст. за брой. Чрез тях неизвестният им купувач записва 250 хил. акции. За тях той трябва да плати 39 млн. лв., които му дават едва 3.8% дял в капитала на банката, тъй като емисионната цена на новите акции от 156.47 лв. за брой е доста над пазарните нива от около 90 лв. Всичко това прави увеличението не особено атрактивно за нови инвеститори, които при желание биха могли да придобият от старите акции значително по-евтино. Например в момента третият по големина акционер в КТБ е базираното в Лондон инвестиционно поделение на руската държавна Внешторгбанк. Наскоро в борсова сделка VTB Capital придоби 9.9% от капитала на банката за 58 млн. лв. Всичко това навежда на мисълта, че вероятно и мистериозният инвеститор е близък до Цветан Василев. На такава мисъл навеждат и няколкото рокади в капитала преди увеличението. Делът на VTB Capital му беше прехвълен от карибската офшорка DEWA International по 97.791 лв. за акция на 15 април. Самата тя придоби пакета на 22 март от компанията на Василев "ТЦ - Институт за микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) по 90.7 лв., което й осигурява 4.2 млн. лв. за по-малко от месец. ТЦ-ИМЕ пък се сдоби с тези книжа около месец по-рано от други свързани и финансирани от банката лица на средна цена 83.5-84 лв. за акция, което означава, че също печели около 4 млн. лв. от продажбата им и вече няма акции в институцията. Чрез подобни борсови сделки кредити от самата банка може да се превърнат в собствени средства с ясен произход (печалба от борсови операции), които могат да се използват за увеличение на капитала на банката. Например през последните години делът на "Бромак" в капитала на КТБ падна от 60% на малко над 50%. Тези близо 10% от акциите, които според борсовите котировки на банката се оценяват на 40 - 60 млн. лв., бяха прехвърлени в кредитирани от банката свързани компании като "Юлита 2002", "Си Ди мениджмънт", "Корект фарм", "Ареском", "Дивал 59", "Булит 2007", "Принт инвест 1", "Транстрейдинг" и др. Така реално кредитите на КТБ се озовават в "Бромак" като приход от продажба на акции и той може да ги вкара в банката като подчинен срочен дълг. Сега същият този дял отново е събран в ТЦ-ИМЕ и препродаден на печалба. Ако увеличението приключи така, след него "Бромак" ще запази дела си, този на Държавния фонд на Оман ще падне до малко над 30%, на VTB – до 9%. Разбира се, има вариант и руската банка да е купила правата и тя да е мистериозният инвеститор, като осигурява подкрепа за Цветан Василев, с когото в последните години си партнира при няколко големи сделки като приватизацията на "Булгартабак" и покупката на БТК.
Източник: Капитал (16.05.2013)

КТБ набра над 86 млн. лв. през борсата Корпоративна търговска банка (КТБ) успешно е увеличила капитала си, като е набрала малко над 86 млн. лв. през борсата, стана ясно от нейно съобщение. Това е 91% от първоначалната цел - банката планираше общите постъпления да са 94 млн. лв. Условието подписката да е успешна беше да се запишат и платят поне половината от новите акции, а крайният срок за това беше 22 май. Въпреки че самото увеличение стана при емисионна цена (156.47 лв.) доста над пазарната (87 лв. на 22 май), успешното увеличение не е изненадващо, тъй като основният акционер "Бромак", контролиран от Цветан Василев, още преди подписката обяви, че ще запише новите акции, отговарящи на дела му - 50.3%. Вторият по големина акционер в банката е Държавният фонд на Оман с 33% от капитала. По време на увеличението обаче бяха използвани малко над половината права, а останалите отидоха на аукцион. Това означава, че оманският фонд не е участвал в увеличението и вече е с по-малък дял. Загадка остава кой е записал останалите акции. КТБ набра средствата, тъй като ако отпуска нови кредити, капиталовата й адекватност ще падне под регулаторните минимални изисквания, което ще принуди БНБ да й предпише вдигане на капитала. Досега общата капиталова адекватност на финансовата институция се задържаше над исканите от централната банка 12%, защото на два пъти включи в капитала си подчинен срочен дълг за общо 29 млн. евро от "Бромак". Сега обаче КТБ е с близо 8% (при 6% минимално изисквани) капиталова адекватност от първи ред и трябва да предприеме реално увеличение. В средата на миналата седмица за пореден път се потвърди информацията, че КТБ е предпочитана от държавните дружества за депозиране на свободните им парични средства. В деня, в който служебният кабинет одобри правилата за депозиране, всички министерства публикуваха данни за своите компании. От 40 дружества 19 са вложили свободния си ресурс изцяло или частично в КТБ, като тук влизат и енергийните гиганти. Тази политика беше наложена по време на правителството на тройната коалиция и продължи при управлението на ГЕРБ. През този период банката силно се разрасна и финансира медийната империя на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, който отново е депутат от ДПС. Собственикът на КТБ Цветан Василев пък разшири силно позициите си в икономиката, придобивайки и управлявайки активи в различни ключови сектори - телекомуникации, медии, транспорт и производство. По време на тройната коалиция медиите, финансирани от Василев ("Монитор", "Телеграф", ТV7), подкрепяха властта и атакуваха Бойко Борисов. След като той стана премиер, само за ден обърнаха политиката си и започнаха ревностно да го подкрепят. В момента тенденцията отново се обърна срещу него. По времето на Борисов реално не се направи нищо конкретно за депозитите на държавните дружества - написаха се общи правила, които обаче така и не проработиха. Новите изисквания на служебния кабинет "Райков" би трябвало променят картината. Разбира се, дали това ще се случи, предстои да се разбере - те трябват да влязат в сила три дни след публикуването им в Държавен вестник. Това може да се случи и още другата седмица, което пък ще съвпадне най-вероятно с избирането на ново правителство с мандата на БСП, подкрепено от ДПС и с парламентарното действие или бездействие на "Атака".
Източник: Капитал (27.05.2013)

"Доверие" под риск Най-голямата пенсионноосигурителна компания в България "Доверие" е на няколко дни разстояние от новия собственик или поне вече има решение кой ще е той. Това става ясно от острата реакция на един от основателите и все още акционери в дружеството - синдикалната организация КНСБ. В свое становище до медиите КНСБ заявява, че е силно разтревожена от липсата на прозрачност и данни за кандидат-собственика и посочва, че една подобна продажба може да заплаши не просто бъдещето на "Доверие", а да срине цялата пенсионна система в страната. "Доверие" управлява парите за пенсии на 1.25 милиона българи, а активите й възлизат на 1.8 млрд. лв. Това е близо една трета от цялата частна пенсионноосигурителна система. Самата КНСБ не посочва името на кандидат-купувача. Преди два месеца обаче като най-вероятен купувач се сочеше банкерът Цветан Василев, който отправи оферта на настоящия собственик Vienna Insurance group (VIG) с едноличното си дружество "Бромак" ЕООД. По информация на "Капитал" офертата беше за малко над 150 млн. евро, а при подготовката на договора за продажба кандидатът е бил посъветван да смени "Бромак" с друго юридическо лице като купувач. Няма информация в надпреварата за "Доверие" да се е включил втори независим инвеститор, който да е успял няколко седмици да направи пълно проучване на компанията, да отправи оферта и да стигне до договор за покупко-продажба. Въпреки че VIG е публична компания, тя все още не е обявила, че е сключила споразумение за продажба на "Доверие" (австрийската компания е собственик на 93% от "Доверие"). "Молим за разбиране, че към настоящия момент не може да направим изявление за "Доверие", коментираха пред "Капитал" от Vienna Insurance Group. По информация от два независими източника на вестника обаче преди дни в Комисията за финансов надзор представител на австрийския собственик е проучил процедурата за смяната на собствеността и е представил кандидата. Това е United Capital, регистрирано във Великобритания, но с офшорна собственост, представлявана от български граждани и с българо-австрийско управление. Един от основните акционери на United Capital е българското дружество "Риджънт капитал" АД. То се управлява от Румен Нанов, който има акционерен дял и представлява един от големите му собственици "Пош ентерпрайзиз" ЛЛС, регистрираното на Сейшелите. Същият Нанов e бил в управлението на фалиралата през 1995 г. Агробизнесбанк и има има редица бизнеси през годините с останалите й шефове като Христо Александров, Христо Данов и Александър Велев. Малко преди фалита на банката в нейното ръководство са и настоящите основни акционери на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Управляващи на United Capital са Камелия Здравкова и австриецът Гюнтер Рор, които отново водят до Нанов и още една група български физически лица с бизнес в България и Австрия. Справка в австрийския търговски регистър пък показва, че част от тези лица имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата според източници на "Капитал" най-вероятно ще осигури част от финансирането за покупката на "Доверие". Инвестбанк е сред малките руски банки с 1.8 млрд. долара активи под управление. До момента няма данни за преки връзки на посочения кандидат с по-рано преговарящия "Бромак" на Цветан Василев. Кандидатурата на подобен инвеститор обаче е логично да събуди тревогите на осигурените лица и настоящите акционери на "Доверие" като КНСБ. "Координационният съвет на КНСБ изразява дълбока тревога от липсата на всякаква прозрачност и яснота по повод продажбата на мажоритарния дял на ПОК "Доверие" и особено бъдещия собственик, неговите намерения за развитието, пазарното поведение и устойчивото бъдеще на компанията", пише в становището на организацията. "За да се гарантират осигурителните права на членовете и пенсионерите на фондовете, управлявани от ПОК "Доверие", за които КНСБ като вдъхновител и учредител на "Доверие" чувства сериозна морална и синдикална отговорност, координационният съвет на организацията смята да свика извънредно общо събрание на компанията и да проведе срещи с министър-председателя, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, както и Държавната агенция за национална сигурност, на които да информира за сериозните си опасения за разклащане на най-голямата пенсионноосигурителна компания, а оттам и сриване на националния пенсионноосигурителен пазар." Организацията ще настоява категорично за "ангажимент на отговорните институции и стриктно спазване на всички законови норми, особено изискванията за ясен произход и идентификация на акционерите и капиталите в допълнителното пенсионно осигуряване, лоялна конкуренция и гарантиране на правата на осигурените и пенсионерите на съответните пенсионни фондове във всяка ситуация". "Ако всички опасения на синдиката се окажат реални, Консултативният съвет на КНСБ настоява за оттегляне на президента на КНСБ от надзорния съвет на ПОК "Доверие" в знак на подкрепа на депозираната от страна на оперативния мениджмънт и УС на компанията оставка и като израз на категорично несъгласие с обстановката на несигурност и безперспективност", обобщават от организацията. Сравнително лаконични бяха и от оперативното ръководство на "Доверие". "Съгласно договора за управление със собственика VIG сме ограничени да коментираме покупко-продажбата на компанията, както и реакцията на акционерите", каза председателят на управителния съвет Даниела Петкова. "Отношението ни към това, което се случва, е ясно изразено в нашите действията, за които има информация в публичното решение на Координационния съвет на КНСБ. За всички въпроси, които ви интересуват по този повод, бихте могли да се обърнете към акционерите и по-специално към КНСБ, чието изявление е повод да ме потърсите", допълни тя. Извън тези притеснения купувачът поражда и още - как дружество с капитал от малко под 3 млн. паунда и никакъв опит ще успее да купи и управлява толкова голяма компания. Това най-малкото поставя под сериозен риск и без това затормозената от подобни собственици пенсионна система. Освен това връзката на купувача с бившия управител на фалиралата Агробизнесбанк Румен Нанов има своя сериозен репутационен риск, първо, за "Доверие" като пенсионна компания и, второ, за продавача VIG като участник в сделка с подобни партньори. А ако купувачът в крайна сметка има връзка с доскорошния фаворит - основния акционер на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и "Бромак", то това не изключва сериозна част от парите на осигурените да започнат да финансират икономическата плетеница на КТБ и Делян Пеевски. Засега връзките са далечни. Например един от представителите на австрийското поделение на United Capital - Ивайло Петров, е участвал в ръководството на няколко компании заедно с директор "Инвестиционно банкиране" в КТБ и изпълнителен директор на "Австрийско българска инвестиционна група" Димитър Въртигов. Друга линия минава през един от директорите в самото United Capital - Гюнтер Рор. Справка в търговския регистър показва, че той участва в няколко регистрирани в Австрия компании, в които присъстват и българи. Най-познато име сред тях е това на Емил Коцев. Той беше дългогодишен директор на държавната компания "Техноекспортстрой". Миналата година тя беше приватизирана срещу 51 млн. лв. от "АТ инженернг 2000". Според информация от източници, близки до сделката, купувачът е платил със заем от КТБ. Емил Коцев пък, макар да не фигурира официално като купувач, е консултирал тясно новия собственик. Има и трета косвена връзка по линия на ВЕИ инвестициите на Румен Нанов. Според документ на ДКЕВР холдингът на Нанов - "Солар холд", е имал договорено проектно финансиране за изграждането на 76MW соларни паркове от австрийската Donau Finanz. Последната бе сред кандидатите за приватизация на "БДЖ - Товарни превози" и се коментираше, че представлява интереса както на Цветан Василев, така и на Христо Ковачки. На фона на всички тези въпросителни и тревоги оттук нататък единственият рефер, който може да се намеси в сделката, е Комисията за финансов надзор. А тя минава дори без състезание, защото реално няма втори кандидат за "Доверие", тъй като посоченият преди няколко месеца за заинтересован - бизнесменът Огнян Донев, отрече участие в процедурата. "Аз, Огнян Донев, не участвам в тази процедура", каза той, след като КНСБ излезе със становище по сделката. Така цялата тежест за съдбата както на "Доверие", така и на всички осигурени лица в страната сега е на Комисията за финансов надзор (КФН). Тя е институцията, която по закон регулира осигурителния пазар в страната и по закон трябва да одобри акционерните промени в пенсионните компании. Тя е и институцията, която по закон трябва да разкрие действителните собственици на поднадзорните си лица, както и да съблюдава за качествения произход на капиталите на техните собственици. До момента от КФН няма отговор има ли вече подадено искане за одобрение на нов акционер в "Доверие" и запозната ли е комисията с детайлите по преговорите и финансирането.
Източник: Капитал (11.07.2013)

Мениджърите и членовете на управителния съвет на пенсионната компания “Доверие” са подали оставка в знак на несъгласие със създалата се несигурност и непрозрачност около предстоящата продажба на мажоритарния дял на дружеството. В момента 93% от акциите на фирмата са собственост на австрийската компания “Виена иншурънс груп”, но от 3-4 месеца се носят слухове за продажбата им.Вчера синдикатът КНСБ, който има 1% от акциите в компанията, сезира премиера Пламен Орешарски за рисковете, до които може да доведе липсата на яснота кой е купувачът и какви са намеренията му за развитието на частното пенсионно дружество. “Ако стане гаф със сделката, ще се срути не само пенсионният пазар, но и целият финансов сектор”, коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров пред “Труд”. Президентът на КНСБ изпрати предупредителни писма и до Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор и ДАНС. В момента “Доверие” управлява парите за пенсии на 1.25 млн. българи. Активите възлизат на 1.8 млрд. лева. Другата стъпка, която ще предприеме КНСБ, е да свика общо събрание на акционерите. На него ще бъде поискано мажоритарният собственик “Виена иншурънс груп” да даде информация за потенциалните кандидат-купувачи. “Моля разберете, че не можем да коментираме темата в момента”, казаха вчера от австрийската компания. Така до момента официална информация за купувачите няма. Според източници на “Труд” първоначално австрийските собственици са получили две обвързващи оферти за мажоритарния пакет акции. Първата е била от дружеството “Бромак”, собственост на банкера Цветан Василев. Втората е от “Доверие - Обединен холдинг”, в който основни акционери са “Софарма”, “Телсо” и “Елфарма”. По информация на вестника двете оферти са били твърде близки като цена - приблизително 150 млн. евро, колкото е балансовата стойност на продаваните акции (book value). В последните дни обаче на масата се е появила и трета оферта - от руската “Инвестбанк”, която участва чрез “Юнайтед кепитъл” - компания, която е регистрирана във Великобритания, но е с офшорна собственост. Именно появата на третия играч в преговорите е причината за възникналото напрежение. Синдикатите и мениджмънтът се опасяват, че няма яснота кой стои реално зад офертата. “Аз, Огнян Донев, не участвам в тази процедура”, беше лаконичният коментар на предприемача пред вестника. Цветан Василев не бе открит за коментар. В момента съдбата на сделката за “Доверие” е в ръцете на шефа на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. По всяка вероятност продажбата ще бъде финализирана до 14 дни. Според президента на КНСБ Пламен Димитров обаче предлаганата цена от 150 млн. евро далеч надхвърля пазарната цена на “Доверие”. “Когато някой е готов да даде доста повече, отколкото струва компанията, няма как това да не буди безпокойство и да не си задаваме въпроса защо се случва това и какви са потенциалните намерения на тези кандидат-купувачи”, коментира Димитров пред БНР.
Източник: profit.bg (12.07.2013)

Ръководството на ПОК „Доверие” е подало оставка Ръководството на най-голямата пенсионноосигурителна компания в България – ПОК „Доверие”, е подало оставка. Причината е несъгласие с липсата на прозрачност около продажбата на мажоритарния дял на дружеството. Информацията и мотивите за оставката потвърди Даниела Петкова, която доскоро беше председател на УС и главен изпълнителен директор на „Доверие”. Според данните 93% от дружеството се държи от австрийската компания Vienna Insurance group (VIG). Доскоро обаче не се знаеше кой е купувачът на този дял и въпросът бе обект на различни спекулации. По данни на „Капитал” обаче преди дни в Комисията за финансов надзор представител на австрийския собственик е представил кандидата - United Capital. Фирмата е регистрирана във Великобритания и е с офшорна собственост. Представлявана е от български граждани и е с българо-австрийско управление. Един от основните акционери на United Capital е българското дружество "Риджънт кепитал" АД. То се управлява от Румен Нанов, който има акционерен дял и представлява един от големите му собственици "Пош ентерпрайзиз" ЛЛС, регистрираното на Сейшелските острови. Нанов e бил един от директорите на фалиралата през 1995 г. „Агробизнесбанк”. Малко преди фалита на банката в нейното ръководство са били и настоящите основни акционери на „Първа инвестиционна банка” Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Продажната цена на мажоритарния дял на ПОК „Доверие” е между 120 и 150 млн.евро. Преди време банкерът Цветан Василев бе спряган за най-вероятен купувач. По информация на „Капитал” той е отправил оферта за малко над 150 млн. евро чрез едноличното си дружество „Бромак” ЕООД. Според друг слух интерес към придобиването на ПОК „Доверие” е имал и председателят на КРИБ и шеф на „Софарма” Огнян Донев. "Няколко месеца след публичното оповестяване на намеренията за продажба на дела на мажоритарния собственик и въпреки дългия период от време все още няма публична информация", каза бившият вече председател на УС на „Доверие” Даниела Петкова. Тя е категорична, че това е в противоречие с ценностите и откритостта, която ръководството на дружеството изповядва. За опасността от оставка се разбра преди два дни, когато в свое становище КНСБ също изрази опасенията си, че продажбата на най-голямата пенсионноосигурителна компания в България се прави непрозрачно. "Миналата седмица имаше заседание на Надзорния съвет (НС), където уведомихме акционерите и мажоритарния собственик за решението си. Оставката не е спонтанна. Обмисляме този ход от месеци", твърди Даниела Петкова. Тя е категорична, че "няма връщане назад" за подалото оставка ръководство и то едва ли ще се споразумее с потенциалните нови собственици, които и да са те. "Доверие" управлява парите за пенсии на 1.25 милиона българи, а активите й възлизат на 1.8 млрд. лв. Това е близо една трета от цялата частна пенсионноосигурителна система.
Източник: expert.bg (15.07.2013)

Къде отива "Доверие"-то По идея в една корпоративна сделка между частни компании не би трябвало да има обществен заряд и проблем с това кой е купувачът. Когато обаче става въпрос за "Доверие" - най-голямата пенсионна компания в страната, която е акумулирала 1.8 млрд. лв. публичен ресурс от осигуровките на 1.25 млн. души, спокойно можем да говорим за изключение от правилото. Пенсионна осигурителна компания "Доверие" съставлява около една трета от пазара на допълнително задължително осигуряване и като такава е важно не просто да е ясно кой е собственикът й, а и той да може да гарантира с репутацията си, че тя ще бъде управлявана в интерес на клиентите й, вместо активите й да се източват към свързани компании. Нещо, което макар и в рамките на буквата на закона, е практика при някои от конкурентите й под снизходително бездейния поглед на регулатора - Комисията за финансов надзор. Откъслечната информация за предстоящата продажба на "Доверие" обаче по никакъв начин не вдъхва... хм, доверие, че новият собственик ще е коректен. И това пролича и от първите реакции - оставката на оперативния мениджмънт на пенсионната компания и острата реакция на един от основателите и все още акционери в "Доверие" - синдикалната организация КНСБ. В свое становище до медиите тя оповести колко силно е разтревожена от липсата на прозрачност и данни за кандидат-собственика и допълни, че една подобна продажба може да заплаши не просто бъдещето на "Доверие", а да срине цялата пенсионна система в страната (още тук). КНСБ заплаши да изтегли и президента на синдиката като представител в надзора на дружеството и настоя за среща с премиера и регулатора. Това, което се знае неофициално след близо двегодишни опити за продажба, е, че собственикът на 93% от пенсионната компания, австрийската Vienna Insurance Group, смята да прехвърли дела си на компания с неясна собственост. Зад сделката прозира интересът на мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев (виж по-надолу в текста), който има опит с това да използва парите на депозантите, за да финансира разрастването на собствената си бизнес империя. А цената е толкова феноменално висока, че от нормалния бизнес на "Доверие" (приходите от такси и комисиони) ще отнеме десетилетия да се изплати. Всичко това говори, че вероятно се купува не бизнесът по управление на активи, а възможността да се ползват самите натрупани средства, както й стабилните постъпления от над 200 млн. лв. годишно от вноски на осигурените. Според два независими източника на "Капитал" бъдещият купувач се казва United Capital Plc и вече е бил представен на КФН, без чиято благословия не може да влезе нов голям акционер. "Към този момент при нас няма внесено искане за промяна на собствеността на ПОК "Доверие"," каза обаче председателят на комисията Стоян Мавродиев, с което отказа повече коментари по конкретни въпроси. А те са много и съвсем скоро ще дойдат на дневен ред. United Capital Plc e регистрирана през 2007 г. във Великобритания и оттогава няма дейност. Скромните на фона на сделката 2.8 млн. паунда капитал са разпределени между офшорна компания, фондация и едно българско дружество. Последното е "Риджънт кeпитал". То се управлява от Румен Нанов, който директно има малък дял и представлява един от другите му големи акционери - Posh Enterprises LLC, регистрирано на Сейшелите. Нанов от своя страна е бивш управител на първата фалирала банка по време на прехода през 1995 г. - "Агробизнесбанк". По същото време управители са още подсъдимите и оневинени през 2011 г. други членове на ръководството на банката Христо Александров и Христо Данов. Доскоро самото "Риджънт кепитал" все още има общ бизнес с Христо Данов. Малко преди фалита участие в ръководството на банката имат и Цеко Минев, и Ивайло Мутафчиев, които именно заради това са принудени да излязат от управата на Първа инвестиционна банка, в която и досега са основни акционери. Управляващи на United Capital са Камелия Здравкова (31г.) и австриецът Гюнтер Рор (64 г.). Тези две имена отново водят към група българи около Нанов с бизнес в България и Австрия. Така например справка в австрийския търговски регистър показва, че част от тях включително и Рор, имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата според източници на "Капитал" вероятно ще осигури поне отчасти финансиране за покупката на "Доверие". Инвестбанк е сред малките руски банки с 1.8 млрд. долара активи под управление. В руските медии Мастюгин е сочен за основен акционер на банката и управляващ на регистрирано в Хонконг дружество Asia Trade. Компания с подобно име - Asia Trade Management, е вторият голям акционер в United Capital заедно с "Риджънт кепитал". "Капитал" успя да се свърже с Рор. Той каза, че сделката още не е приключила и на този етап не може да дава информация. Изявление от компанията може да има евентуално през следващата седмица, допълни той. Всичко около кандидата говори по-скоро за подставено лице на инвеститор. Прикритата собственост може да донесе разнообразни позитиви и за двете страни - VIG като публична компания във Виена може да си спести репутационния риск от сделка с неприемлив за някои акционери контрагент. А самият купувач може да използва маскарада за пред местните регулатори и за да може евентуално впоследствие да инвестира активите на фондовете на "Доверие" в собствените си бизнеси с по-малко сложни лупинги за прикриване на свързаността. Най-активно спряганите имена на действителни кандидати за "Доверие" през последните два месеца бяха основният акционер на КТБ Цветан Василев и основният акционер в "Софарма" Огнян Донев. Няма информация в надпреварата за "Доверие" да се е включил друг независим инвеститор, а и това не изглежда вероятно поради краткия срок и поради факта, че компанията е набелязана за продажба отдавна и дори и при по-ниска цена, нямаше заявен друг интерес. "Аз, Огнян Донев, не участвам в тази процедура", каза категорично Донев, след като КНСБ излезе със становище по сделката. Цветан Василев не бе открит за коментар. По информация на "Капитал" през пролетта той е отправил есклузивна оферта за покупката на "Доверие" чрез едноличното си дружество "Бромак", което е мажоритарен собственик на КТБ. След дискусия с VIG според източниците на "Капитал" Василев е качил цената до малко над 150 млн. евро. Освен това при подготовката на договора за продажба е бил посъветван да смени "Бромак" с друго юридическо лице като купувач. Сега по неофициална информация цената е набъбнала до 160-170 млн. евро - цена, която анализатори определят като далеч над справедливата и отвъд нормалната бизнес логика. За сравнение - печалбата на ПОК "Доверие" за 2014 г. е 14.4 млн. лв., или ако тя се запази такава, ще са нужни над 20 години, за да се изплати инвестицията. Вярно е, че с нарастването на активите печалбата в последните години плавно расте от 5 млн. през 2007 г., което може да свие този срок. Но вече започва да има натиск от регулатора за намаляване на таксите и комисионите, което ще ограничава растежа на печалбата. Няма директни връзки на United Capital с Цветан Василев, но има косвени следи водещи към него. Сред най-силните е участието на прокуриста на "Риджънт кепитал" - Стоян Стайков, в ръководството на старо дружество заедно с дългогодишния директор "Инвестиционно банкиране" в КТБ Димитър Въртигов, който е и изпълнителен директор на инвестиционния посредник "Австрийско българска инвестиционна компания", който обслужва редица проекти на банката. Друго свързващо звено е дългогодишният директор на "Техноекспортстрой" Емил Коцев, който участва заедно с Гюнтер Рор в няколко австрийски компании. Миналата година "Техноекспортстрой" беше приватизирана срещу 51 млн. лв. от "АТ инженернг 2000". Според източници, близки до сделката, купувачът е платил със заем от КТБ, а Коцев е консултирал тясно новия собственик. Има и трета косвена връзка по линия на ВЕИ инвестициите на Румен Нанов. Според документ на ДКЕВР холдингът на Нанов - "Солар холд", е имал договорено проектно финансиране за изграждането на 76MW соларни паркове от австрийската Donau Finanz. Последната бе сред кандидатите за приватизация на "БДЖ - Товарни превози" и се коментираше, че представлява интереса български инвеститор. Според едни източници това е бил Цветан Василев. Други обаче сочеха Христо Ковачки. Ако се съди по реакцията на оперативния мениджмън на "Доверие", конфигурацията зад бъдещия нов собственик явно не е лицеприятна, щом ръководството вече е подало оставките си. Най-важният въпрос обаче е дали той е достоен и за клиентите на компанията. Оттук нататък само регулаторът в лицето на Комисията за финансов надзор, която определя себе си като "стожер на финансовата стабилност в небанковия сектор", може да реши съдбата на "Доверие".
Източник: Капитал (15.07.2013)

Офшорка купува "Доверие" Официално е. Австрийската финансова група Vienna Insurance Group (VIG) ще продаде най-голямата пенсионна компания в България - ПОК "Доверие", на купувач със съмнителни капитали и собственост. В същото време представителите на купувача отказват да коментират сделката и си прехвърлят отговорността за нея едни на други. В "Доверие" се осигуряват за пенсия 1.25 млн. българи, а активите под управление на компанията са 1.8 млрд. лв., или една трета от цялата частна пенсионна система. В свое официално съобщение VIG заявява, че е приключила преговорите по продажбата на 92% от капитала на "Доверие" с кандидат-купувача United Capital Plc. VIG не посочва цената и други детайли по сделката. Изпълнителният директор на групата Петер Хаген коментира само, че е уверен, че "Доверие" ще продължи да изпълнява ролята си на водеща пенсионна компания в България в полза на своите клиенти". "Пенсионното осигуряване не е ключов бизнес за VIG. С продажбата на "Доверие" искаме да се фокусираме още повече върху имущественото и животозастраховането на българския пазар", допълва Хаген. VIG е собственик на компанията за общо застраховане "Булстрад" и на животозастрахователя "Булстрад живот". Както "Капитал" вече писа, United Capital Plc e регистрирана през 2007 г. във Великобритания и оттогава няма дейност. Скромните на фона на сделката 2.8 млн. паунда капитал са разпределени между офшорна компания, фондация и едно българско дружество. Последното е "Риджънт кeпитал". То се управлява от Румен Нанов, който директно има малък дял и представлява един от другите му големи акционери - Posh Enterprises LLC, регистрирано отново в офшорна зона, този път на Сейшелите. Нанов от своя страна е бивш управител на първата фалирала банка по време на прехода през 1995 г. - Агробизнесбанк. Управляващи на United Capital са Камелия Здравкова (31 г.) и австриецът Гюнтер Рор (64 г.). Тези две имена отново водят към група българи около Нанов с бизнес в България и Австрия. Така например справка в австрийския търговски регистър показва, че част от тях, включително и Рор, имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата според източници на "Капитал" вероятно ще осигури поне отчасти финансиране за покупката на "Доверие". Инвестбанк е сред малките руски банки. В руските медии Мастюгин е сочен за основен акционер на банката и управляващ на регистрираното в Хонконг дружество Asia Trade. Компания с подобно име - Asia Trade Management, е вторият голям акционер в United Capital заедно с "Риджънт кепитал". ...и неясните му планове За да разбере какви са бъдещите планове на новия собственик, "Капитал" потърси представителите на бъдещия купувач и на неговите собственици. Пред "Капитал" Рор каза, че не може да дава никаква информация, защото не е упълномощен от директорите. Въпреки че фигурирал в управата на компанията, той не се занимавал с тази сделка. Той бил директор на фирмата, когато тя още нямала активна функция. От няколко месеца, откакто компанията се активизирала, той не се занимавал с нея. На въпроса кой може да говори от името на фирмата той насочи към актуалната регистрация в търговския регистър. Справка към 21 май 2013 г. от английския регистър показва, че към този момент Рор е сред управляващите на United Capital. Представителят на акционера на бъдещия собственик - "Риджънт кепитал", Румен Нанов пък коментира сделката пред "Капитал" лаконично. "Не съм в течение на тази сделка. Търсете останалите колеги, които представляват компанията", каза Нанов. Не е изключено United Capital да е просто параван, прикриващ действителния бъдещ собственик на най-голямата пенсионна компания в България, след като представителите й не желаят да коментират сделката. Най-активно спряганите имена на действителни кандидати за "Доверие" през последните два месеца бяха основният акционер на КТБ Цветан Василев и основният акционер в "Софарма" Огнян Донев. Донев отрече участието си в процедурата. Василев не бе открит за коментар. По информация на "Капитал" последно през април Василев е отправил оферта на VIG да придобие "Доверие" чрез дружеството си "Бромак" срещу малко над 150 млн. евро. "Бромак" обаче не е бил одобрен за технически купувач и кандидатът е бил посъветван да го замени с друго лице. Впоследствие и цената е била повишена, като вече различни източници коментират, че става въпрос за баснословните 160-170 млн. евро. Няма информация в надпреварата за "Доверие" да се е включил трети независим инвеститор, а и това не изглежда вероятно поради краткия срок и поради факта, че компанията е набелязана за продажба отдавна и дори и при по-ниска цена нямаше заявен друг интерес. В същото време няма директни данни за връзка на United Capital с основния акционер на Корпоративна търговска банка (КТБ) - Цветан Василев. Повечето връзки са много индиректни. Една от тях е общото участие в ръководството на фирми на прокуриста на "Риджънт кепитал" Стоян Стайков заедно с дългогодишния директор "Инвестиционно банкиране" в КТБ Димитър Въртигов. Цялата непрозрачност около продажбата на "Доверие" и липсата на каквато и да било информация за бъдещия купувач доведоха до безпрецедентно изявление на най-големия синдикат в България - КНСБ. В свое становище до медиите организацията оповести колко силно е разтревожена от липсата на прозрачност и данни за кандидат-собственика и допълни, че една подобна продажба може да заплаши не просто бъдещето на "Доверие", а да срине цялата пенсионна система в страната. КНСБ заплаши да изтегли и президента на синдиката като представител в надзора на дружеството и настоя за среща с премиера и регулатора. По същото време стана ясно, че и оперативният мениджмънт на "Доверие" е подал оставка в знак на несъгласие с липсата на прозрачност при продажбата на компанията. Два дни след коментара на КНСБ опасения от продажбата изрази и зам.-председателят на БСП Корнелия Нинова. "Пенсионни фондове няма да бъдат приватизирани, камо ли от офшорни фирми", заяви Нинова. Сега, след като вече VIG е постигнала съгласие за продажбата на "Доверие" на кандидат със съмнителни капитали и собственици, топката е в полето на Комисията за финансов надзор, чието поднадзорно лице е "Доверие". Законово тя има широк инструментариум да не одобри сделката. Пред "Капитал" председателят на КФН Стоян Мавродиев отново заяви, че до момента не са постъпвали никакви документи по смяната на собствеността. На въпроса какъв е шансът комисията да каже "не" на сделката той заяви: "Не по-малък, отколкото да кажем "да". По думите му комисията ще направи пълен и задълбочен анализ на произхода на средствата и действителния собственик. "Ако има един микрон съмнение за купувача, той ще получи отказ", каза той. Пламен Димитров коментира, че се е срещнал с премиера Пламен Орешарски и Стоян Мавродиев, които са го уверили, че няма да се допусне сделка, която да наруши правата на осигурените.
Източник: Капитал (16.07.2013)

Недоверие към сделката за "Доверие" Недоверие и обещания за пълна проверка. Това събуди сред политици и институции развръзката с продажбата на най-голямата пенсионна компания "Доверие" ден след като Vienna Insurance Group (VIG) обяви, че се е договорила да я продаде на дружеството със съмнителни капитали и офшорни собственици - United Capital plc. В същото време КНСБ, която първо остро разкритикува бъдещия нов собственик на компанията и изрази публично страха си от сделката, втвърди позицията си. Ден след обявяването на сделката и близо седмица след като от КНСБ повдигнаха въпроса в публичното пространство, заваляха коментари на възмущение от политици, депутати и експерти. Общата линия при всички е, че не бива компанията, която управлява парите за втора пенсия на 1.25 милиона българи, да се оставя да бъде продадена на съмнителни собственици. Това застрашава както правата на осигурените, така и цялата пенсионна система на страната. "Против съм и смятам, че не е редно средствата за втора пенсия на хората, които им се удържат като осигуровки, да бъдат управлявани от компания с неясна собственост", коментира пред "Капитал" финансовият министър Петър Чобанов. "Как най-големият пенсионен фонд ще бъде продаден на неясна компания", възмути се и председателят на парламентарната бюджетна комисия и депутат от ДПС Йордан Цонев (още реакции тук). Сделката е съмнителна от гледна точка на това, че не е ясен купувачът и не бива да бъде позволено да се реализира, каза още Цонев. Управляващите обаче побързаха да заявят, че въпреки възмущението си не желаят да се месят в работата на независимия регулатор - Комисията за финансов надзор, която по закон решава дали ще се стигне до реално финализиране на сделката за "Доверие". "Надявам се, че председателят на Комисията за финансов надзор ще отчете притесненията, които буди подготвяната сделка, и няма да позволи тя да се случи. Мога само да го посъветвам, но не съм му се обаждал, защото това е независим регулатор и нямам право да му се бъркам в работата. Преди време аз председателствах тази комисия и не искам над нея да се оказва политически натиск, както е бил оказван върху нея в миналото", каза Чобанов. "Съгласен съм да се направят законови промени, които да спрат сделката, но се опасявам, че може времето за това да се окаже недостатъчно", допълни той. Всъщност оттук нататък топката е в ръцете на Комисията за финансов надзор (КФН), която по закон трябва да одобри смяната в собствеността на една пенсионноосигурителна компания. В рамките на месец до два след като е уведомена за сделката, комисията трябва да се произнесе дали одобрява или не смяната в собствеността. Основното, за което следи, е бъдещите акционери да не застрашават финансовата стабилност на компанията, на осигурените лица или системата като цяло. Допълнително по закон пред регулатора трябва да се разкрие действителният собственик на бъдещия акционер. Късно в понеделник председателят на КФН заяви пред "Капитал", че ако има и един микрон съмнение за купувача на "Доверие", няма да одобри сделката. Освен това той допълни, че до момента в комисията не са постъпвали каквито и да било документи по сделката. Източник на "Капитал", близък до сделката и пожелал анонимност, обаче заяви, че КФН притежава проектодоговори между VIG и двата ексклузивни кандидат-купувача - "Юнайтед капитал" и "Индустриален холдинг Доверие". Според него те са били със срок на валидност до 30 юни и са били подписани едностранно от кандидатите, като те са се съгласили, че ако на VIG им е необходимо още време, ще удължат срока на офертата.Не е ясно дали виенската компания е удължила срока на преговори с двата кандидата или само с единия, избран от тях. В документите има данни само за ангажиментите, които поемат продавачът и купувачите по сделката за "Доверие", и за представляващите компаниите, но на КФН не са били представени точни данни кой стои зад избрания от VIG купувач, посочи още източникът. Цялата тази информация е била предоставена на регулатора по време на специална среща по молба на VIG в началото на юли. Информиран източник от комисията пък потвърди, че VIG е представил предпочитания първи и втори кандидат за придобиването на "Доверие" дни преди компанията да оповести официално, че е се е споразумяла с United Capital plc по сделката. По думите му обаче по време на срещата не са били предоставяни никакви документи за кандидатите и самата продажба, нито са били комуникирани детайли по нея. Представена е само финансиращата институция на първия кандидат - United Capital, и това е била руската банка Инвестбанк. Източникът от комисията определи срещата като по-скоро от куртоазия и уважение към регулатора. И допълни, че от своя страна представителите на регулатора са уверили продавача, че КФН ще направи пълен одит на бъдещия купувач, с който VIG сключи споразумение за продажбата на "Доверие", и на база на резултатите от този одит ще вземе решение дали да одобри или не сделката Както "Капитал" вече писа, зад избрания от VIG купувач на "Доверие" - United Capital plc, стои една странна смесица от офшорни собственици, представлявани от група българи и австрийци. Така например един от основните акционери в компанията е българското "Риджънт кепитал", представялвано от Румен Нанов, бивш управител на първата фалирала по време на прехода банка - Агробизнесбанк. До 11 юли управители на компанията са Камелия Здравкова (31 г.) и австриецът Гюнтер Рор (64 г.). Тези две имена отново водят към група българи около Нанов с бизнес в България и Австрия. Така например справка в австрийския търговски регистър показва, че част от тях, включително и Рор, имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата банка се смята, че ще финансира покупката на "Доверие". На 11 юли обаче ръководството на United Capital е допълнено и за управител е вписана и американската адвокатка Дебора Стърман (виж карето). По тази причина вероятно ден по-рано Нанов и Рор отказаха коментар по сделката пред "Капитал". До редакционното приключване на броя "Капитал" не успя да се свърже със Стърман, за да поясни бъдещите планове на новия собственик на "Доверие", но й изпрати въпроси. В същото време вече публично се говори, че вторият предпочетен от VIG кандидат до началото на юли е бил "Индустриален холдинг Доверие", дъщерно дружество на "Доверие обединен холдинг". От своя стана холдингът се представлява от Борис Борисов, който е и изпълнителен директор на "Доверие обединен холдинг" и финансов директор на "Софарма", където сред основните акционери и главен изпълнителен директор е Огнян Донев. "Според мен Огнян Донев твърди, че не участва лично в сделката по няколко причини. На практика самият той няма акции в кандидат-купувача, а от друга страна "Доверие" е публично дружество с над 140 хил. акционери и нито един от тях не притежава контролния пакет. Смятам и че самият той не би искал да се конфронтира с неизвестен купувач", коментира източник, близък до бившия приватизационен фонд "Доверие", пожелал анонимност. В същото време президентът на КНСБ Пламен Димитров потвърди официално, че и банкерът Цветан Василев е имал оферта за "Доверие" чрез дружеството си "Бромак". На надзорен съвет на "Доверие" Димитров е бил информиран от члена на управителния съвет на VIG Франц Фукс, че е имало оферта, подадена от "Бромак" до VIG, но е била за по-ниска цена и решението на VIG е било да не се обвързва с "Бромак". "По каква причина – дали само цената е съображение, или има и други причини – не знам, това си е тяхно решение. Тогава бяхме информирани, че VIG няма решение да продава на Цветан Василев и на свързани с него фирми", каза Димитров в интервю за "Дневник". В същото време косвени връзки сочат към друго. Справка в Търговския регистър показва, че прокуристът на бъдещия собственик на "Доверие" Стоян Стайков е участвал в управлението на старо дружество заедно с директора на "Инвестиционно банкиране" на КТБ Димитър Въртигов.
Източник: Капитал (17.07.2013)

Напрежението около и в Комисията за финансов надзор расте. Вчера ръководството й буквално се разцепи, след като трима от петимата членове на КФН обвиниха председателя Стоян Мавродиев, че фабрикува "колективни" решения, за които те не знаят. Тримата комисари уведомиха с писмо медиите, че преместването на КФН в луксозната сграда "Монтероза" на пъпа на София е излишен разход, с който не са съгласни. В писмото се казва, че са сезирали финансовия министър за случващото се. Само отговорникът по осигурителния надзор Ангел Джалъзов не е солидарен с възраженията на колегите си срещу начина, по който Мавродиев управлява. Дълги часове вчера телефонът на пресцентъра на КФН даваше свободно. Председателят Мавродиев също не отговаряше на повикванията. Следобед обаче служителят на КФН Владимир Бибов изпрати до медиите два протокола от заседания на КФН, от които се вижда, че всички членове на комисията са участвали в обсъжданията за преместването и са гласували "за". Писмото до медиите, адресирано от името на двамата зам.-председатели Николай Попов и Борислав Богоев и Антония Гинева, член на КФН, е "несъстоятелно и клеветническо и представлява груб опит за злоупотреба със служебно положение с цел постигане на конюнктурни лични интереси и манипулиране на общественото мнение", се казва в съобщението, изпратено от името на Бибов. Миналата седмица пресцентърът на комисията обяви, че от догодина КФН ще се шири в нов дом под наем на ул. "Будапеща" 16, близо до четириъгълника на властта - Министерския съвет, президентството, БНБ и Народното събрание. За целта били разгледани 18 оферти и сградата била избрана с единодушно решение на членовете на комисията. Сега надзорният орган обитава под наем 6-етажна сграда в по-непрестижен район на София. Проблемите, според писмото, на несъгласните са два. Първо, Мавродиев подава към обществото невярна информация за начина, по който се взимат решенията в КФН, и второ, новодомството на комисията е скъп и ненужен разход. Комисията, макар и в нова сграда, отново ще е наемател. Това се случва въпреки препоръките на Сметната палата КФН да се нанесе в държавно или общинско здание. Мавдродиев не харесал нито едно от безплатните предложения. Предвидените за преместване разходи от 300 хил. лв. "значително надвишават пазарните и наистина необходимите", твърдят недоволните от решението. Според тях засега изобщо няма нужда администрацията на комисията да си сменя седалището. Само проектът за преустройство на сградата според нуждите на наемателя струва 60 000 лева, а самото преустройство е за 300 000 лева. Според официалното прессъобщение на КФН обаче вътрешните промени са направени за сметка на наемодателя. Новата сграда е с близо 40% повече полезна площ в сравнение с тази, която комисията заема сега, но наемът е същият, което прави сключения договор по-изгоден от гледна точка на финансовия интерес на държавата, твърди пресцентърът на ведомството. Според критиците на сделката обаче Мавродиев само ги е уведомил за избора и за свързаните разходи, но не е дал ясни аргументи и мотиви в полза на този избор. Те оспорват твърдението, че решението е било взето на заседание на регулатора "на базата на задълбочен финансов и функционален анализ". Освен това Борислав Богоев посочва пред в. "Капитал", че собственикът на сградата "Монтероза" е компания, поднадзорна на КФН, което създава условия за конфликт на интереси. Според Богоев и друго скорошно решение - за проверка на инвестициите на пенсионната компания "Доверие", също е взето еднолично от Мавродиев. Напрежението в комисията започна скоро след като Мавродиев оглави КФН. При управлението на ГЕРБ той замени на поста Петър Чобанов, сегашния министър на финансите. В резултат на вътрешни конфликти от комисията си тръгна Димана Ранкова, която бе зам.-председател и отговаряше за надзора на инвестиционната дейност. Тя бе и комисарят с най-дълъг стаж. В средата на мандата на ГЕРБ Стоян Мавродиев влезе в сериозен конфликт с ексминистъра на финансите Симеон Дянков. Това се случи, когато Дянков реши да ореже специалния статут и щедрите бонуси в КФН. ВРЪЗКИ Собственик на билдинга "Монтероза" е ООД със същото име. Акционери в ООД-то са дружества на италиански и български граждани. Управителят Алесандро Джеретто е в борда на базирания в Италия Asigest Holding. Холдингът е собственик на "Ай енд джи иншурънс брокерс", един от най-големите играчи на нашия застрахователен пазар. Акционер в "Монтероза" с 10% е директорът на брокера "Ай енд Джи" Николай Здравков, който представлява най-големия участник в "Монтероза" - "Еф Джи Ай имобиларе", който държи 30% от акциите. Така "Монтероза" ООД се оказва свързано с поднадзорно на КФН лице - "Ай енд Джи". Друг инвеститор в сградата - Красимир Илиев, е съосновател с Цветан Василев (Корпоративна търговска банка) и Максим Димов на финансовата къща "Бромак". Тези нишки разкри седмичникът "Капитал". Сградата "Монтероза" е финансирана с ипотечен заем от Уникредит Булбанк за около 6 млн. лв. и е заложена като обезпечение за кредита.
Източник: Сега (20.08.2013)

Първа пристанищна концесия за Цветан Василев Все още не на 100%, но е почти сигурно - основният акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев вече има и пристанищна концесия. Договорът за терминала Русе-запад е подписан на 18 септември, съобщиха от транспортното министерство. Конкурсът беше спечелен от свързаното с Цветан Василев "Пристанищен терминал Русе-запад" АД. В него 65% от капитала държи "Шип инвест", а останалите 35% са на транспортната "Фанти-Г", която има няколко залога в КТБ. Новият оператор има срок от два месеца, за да изпълни условията, за да влезе във владение. На 7 август транспортното ведомство е подписало и договора за концесия на пристанищен терминал Никопол с Параходство "Българско речно плаване", част от групата "Химимпорт". Концесионерът ще влезе във владение на 1 октомври. Тоест - от списъка с терминали, предвидени за отдаване на частни компании, все още не е финализирана само сделката за морската гара в Несебър. Тя беше спечелена пак от обединение, свързано с Цветан Василев, но процедурата се обжалва от граждански организации. В края на миналата година и началото на тази транспортното министерство прояви завидна активност в отдаването на пристанищни терминали на концесия. С нови оператори се сдобиха пристанище Лом, което също влезе в портфолиото на компания от групата на "Химимпорт", част от пристанище Видин, и терминалът за контейнери на Бургас-запад, което ще се ръководи от "БМФ - Порт Бургас" - 100% собственост на Параходство "Български морски флот". За всеки терминал (с изключение на Видин-юг) имаше само по един кандидат, а договорите бяха подписвани без много шум. Влизането на новите оператори във владение обаче няма как да стане толкова скоростно. Сега концесионерът на Русе-запад в срок от два месеца трябва да изпълни няколко условия, за да влезе договорът в сила: да плати еднократното концесионно възнаграждение, да представи банкови гаранции, да бъде вписан в регистъра на пристанищните оператори и др. От министерството са заложили минимум 7.41 млн. лв. инвестиции, които новият оператор трябва да вложи в Русе-запад за 35-те години, в които ще го стопанисва. Обещаната сума от концесионера е 12.22 млн. лв. В началото на годината проверка на "Капитал" показа, че срещу "Фанти-Г" има заведени общо 35 дела от частни съдебни изпълнители, поне едно от които е по искане на служител, който не е получил заплатата си. Според изискванията на транспортното министерство концесионерът не трябва да има просрочени дългове към работници и служители. "Фанти-Г" има пет залога в КТБ. Другият участник в консорциума – "Шип инвест", има доста по-преки връзки с Цветан Василев. Седалището на дружеството е на софийската ул. "Дебър" 17, където се намира и "Бромак" – компанията, чрез която Василев е акционер в КТБ. До началото на 2011 г. "Шип инвест" е била еднолична собственост на "Афлик България" - фирма, която е била собственик на инвестиционния посредник "Фина-С", свързван с Василев. Сключването на концесионния договор за гарата в Несебър обаче се бави. Решението за откриване на процедурата и това за определяне на концесионер са обжалвани пред Върховния административен съд (ВАС) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от сдруженията с нестопанска цел "Месамбрия понтика", "Несебърски риболовци" и "Риболовно сдружение МЕНА". Две от жалбите са оставени без разглеждане от КЗК и ВАС, но предстои образуване на производство по жалбата на "Несебърски риболовци". Притесненията на местните организации са, че може да има застрояване в буферната зона на старинния град Несебър, защитен от ЮНЕСКО, а на рибарите - че може да останат без място за корабите си. За концесионер е определен ВИДМАР. Съдружници в него са "Водстрой 98" и "Марков и син". Първата се контролира от Иван Мирински, който чрез "ПМ контрол" през 2008 г. придобива 96% дял за 2 млн. лв., като сделката е финансирана със заем от КТБ. Според отчета на "Водстрой" за 2011 г. то има заеми за общо 20.8 млн. лв. от КТБ, а справка в Имотния регистър показва, че централата му е ипотекирана в банката.
Източник: Капитал (20.09.2013)

КТБ е купувачът на 5% от "Булгартабак" Корпоративна търговска банка е купувачът на пакета от 4.99% от капитала на "Булгартабак холдинг", който беше прехвърлен през борсата в понеделник срещу 36.9 млн. лв. Това съобщиха от банката на Цветан Василев. Обект на сделката бяха 368 200 акции при 100 лв. единична цена. Преди година подобен дял в тютюневия холдинг придоби италианският бизнесмен Едуардо Миролио - тогава за малко над 5% в няколко сделки той плати 27 млн. лв. Продавач на пакета беше друга компания на Цветан Василев - "Бромак" (чрез нея той е собственик на КТБ). След тази сделка няма информация за друг акционер с такъв голяма дял (5%) освен Миролио и извън мажоритарния собственик. Досега Цветан Василев официално е отричал да има връзка с бившия държавен холдинг. "Булгартабак" беше приватизиран преди малко повече от две години от новото тогава дружество BT Invest, собственост на руската VTB Capital. По информация на "Капитал" обаче зад инвеститора стоят именно Цветан Василев, депутатът от ДПС Делян Пеевски и собствениците на "Винпром Пещера". В сряда на фондовата борса в София търговията завърши със спад за три от индексите. Водещият SOFIX потъна с 0.40% до 456.95 пункта. Най-голям оборот реализираха сделките с привилегировани акции на "Химимпорт" (335 хил. лв.) и "Агрия груп холдинг" (268 хил. лв.). По света червена вълна заля борсите, след като Европейската централна банка обяви, че започва нова серия стрес от тестове на големите финансови институции, а вниманието на инвеститорите в САЩ беше отвлечено от отчетите на дружествата към третото тримесечие. Така на Wall Street беше прекъсната позитивната серия и в сряда сесията стартира с понижение от близо половин процент за водещия индекс Dow Jones до 15 403 пункта. Негативизмът взе надмощие и на борсите в Европа, като немският DAX изгуби 0.45% до 8907 пункта към края на търговията. Повод за разпродажбите на Стария континент стана обявеното намерение на ЕЦБ да започне проверка в 130 банки от еврозоната през ноември. Тя ще трябва да установи доколко системата е стабилна преди пристъпване към създаването на банков съюз. От банките ще се иска и да заделят 8% от капитала си като буфер срещу потенциални загуби от раздавани рискови заеми. Отвъд океана играчите реагираха на отчетите на знакови компании. Производителят на строителна техника Caterpillar обяви по-малка печалба спрямо миналогодишната, което доведе до спад на акциите му с 5.88% до 83.93 долара за лот. За разлика от него производителят на самолети Boeing отчете скок на печалбата до 1.2 млрд. долара, което изстреля акциите му с 4.5% до 128.03 долара за лот.
Източник: Капитал (24.10.2013)

Проектират летище за скиори край Гоце Делчев Проектанти започват работа по летище Пирин край Гоце Делчев. Инвеститорът "Хелт енд уелнес" АДСИЦ възложи поръчката на инженеринговата компания "Щраплан", която има опит в изграждането на инфраструктурни проекти. Според договора до 30 ноември 2014 трябва да бъде готов подробният устройствен план на площадката и да е извадено разрешително за строеж на фаза одобрен идеен проект. Летището трябва да заработи през 2015 година, като така подпомогне развитието на зимния туризъм в района. То ще се появи на мястото на бивше военно летище и ще е с капацитет да поема 3 хил. полета годишно. Работата по инвестиционния проект започна през 2011 година, когато "Хелт енд уелнес" придоби терена срещу 14.9 млн. лв. Ресурсът за покупката бе осигурен чрез издаването на облигационна емисия, която е третата по ред за дружеството. Освен разхода за придобиването на имота дружеството инвестира и 1.7 млн. в проектиране на летището. Вече е осигурен и крайният купувач на обекта, когато бъде завършен. Това е компанията "Бромак инвест", с която е сключен предварителен договор за продажба на обща стойност 8.6 млн. евро без ДДС. Купувачът е свързан с банкера Цветан Василев. Неговата банка КТБ пък е акционер в "Хелт енд уелнес". Бъдещото летище Пирин ще бъде седмото малко летище, което ще приема граждански полети, освен по-големите 5 летища в страната. То ще се простира на площ от 874 680 кв.м и ще се състои от една писта с дължина 2100 м и широчина 25 метра, както и от пътнически терминал, пише в инвестиционния проект. Капацитетът му ще позволява обслужването на 100 хил. души годишно. Летището ще приема граждански и чартърни полети за нуждите на туристическата индустрия в района. Предполага се, че най-активно то ще работи през зимния период, когато е ски сезонът в Банско, но има възможност и за целогодишна работа покрай дейността на комплексите, предлагащи СПА туризъм. Разчет за това за какъв период от време би се възвърнала инвестицията в летището от "Хелт енд уелнес" не са правили, обясни пред "Капитал Daily" Васил Гунчев, член на съвета на директорите на дружеството. Характерът на дейността му е да инвестира в недвижими имоти, след което да ги реализира на пазара, добави той. Така в началото на 2012 година КТБ придоби близо 9% от 4-звездния Sana SPA Hotel в Хисаря, който е единственият завършен и въведен в експлоатация обект на дружеството от началото на дейността му през 2006 година досега. През това лято трябваше да бъде открит комплексът от затворен тип Sana Park Resort в курортен комплекс "Свети Константин и Елена". В процес на проектиране са 4-звездни хотели във Велинград и Огняново, както и луксозен Golf & Spa комплекс край Разлог. Т В края на полугодието "Хелт енд уелнес" отчете нетна загуба в размер на 1.292 млн. лв. и непокрита загуба от предходни години в размер на 32.379 млн. лв. През юли дружеството предоговори кредит към КТБ, като сумата му бе увеличена до 3.596 млн. лв. Плащанията по него ще трябва да започнат през януари 2014 година. Основни акционери в "Хелт енд уелнес" са "Аквафинанс" с дял от 47.21%, "Рема трейд" с 38.08%, "Булит 2007", което държи 8.41% от капитала, и КТБ с 4.95% от капитала по данни от акционерната книга към 14 юни.
Източник: Капитал (25.10.2013)

Започва проектирането на летище край Гоце Делчев Проектанти започват работа по летище "Пирин" край Гоце Делчев. Инвеститор е "Хелт енд уелнес" АДСИЦ, а изпълнител - инженеринговата компания "Щраплан". Летището трябва да заработи през 2015 г., като така подпомогне развитието на зимния туризъм в района. То ще се появи на мястото на бивше военно летище и ще е с капацитет да поема 3 хил. полета годишно. "Хелт енд уелнес" придоби терена през 2011 г. за 14.9 млн. лв. Освен разхода за придобиването на имота дружеството инвестира и 1.7 млн. в проектиране на летището. Вече е осигурен и крайният купувач на обекта, когато бъде завършен, информира изданието. Това е компанията "Бромак инвест", с която е сключен предварителен договор за продажба на обща стойност 8.6 млн. евро без ДДС. Купувачът е свързан с банкера Цветан Василев. Неговата банка КТБ пък е акционер в "Хелт енд уелнес". Бъдещото летище "Пирин" ще бъде седмото малко летище, което ще приема граждански полети, освен по-големите 5 летища в страната. То ще се простира на площ от 874 680 кв.м и ще се състои от една писта с дължина 2100 м и широчина 25 метра, както и от пътнически терминал, пише в инвестиционния проект. Капацитетът му ще позволява обслужването на 100 хил. души годишно. Летището ще приема граждански и чартърни полети за нуждите на туристическата индустрия в района. Предполага се, че най-активно то ще работи през зимния период, когато е ски сезонът в Банско, но има възможност и за целогодишна работа покрай дейността на комплексите, предлагащи СПА туризъм.
Източник: Дневник (28.10.2013)

Дубайската компания, която купи 20% от "Агро финанс" АДСИЦ в началото на месеца, не остана задълго акционер в дружеството. Три седмици след като придоби пакета през борсата срещу 15.1 млн. лв., "Табако инвестмънт" го прехвърли на регистрираното в България дружество "КООП инвестмънт" срещу 17.5 млн. лв. Така последното окрупни дела си в земеделския фонд от 24.36% на 44.36% и затвърди позицията си на най-голям акционер в него. "Агро финанс" притежава близо 141 хил. дка земеделски земи, което го нарежда сред водещите играчи в сектора и с това привлича интереса на големи институционални, както и на множество индивидуални инвеститори. От началото на годината акциите му на борсата са скочили с 27%. Пакетът от акции се оформи през миналата година, когато големите акционери в "Агро финанс" преструктурираха активно портфейлите си. Тогава инвестицията си от 12.3 млн. акции разпродаде близката до банкера Цветан Василев компания "Бромак инвест", а като акционери навлязоха E. Miroglio Finance, която придоби 7.1 млн. акции, и регистрираното на Британските Вирджински острови дружество Radiant Technology, което закупи 6.4 млн. акции, представляващи 20% от капитала на земеделския фонд. Офшорната компания държа акциите до 3 октомври тази година, когато в сделка, осъществена на регулиран пазар на БФБ - София, ги прехвърли на дубайското дружество "Табако инвестмънт". Представител и на продавача, и на купувача, е Петър Манджуков, който е заместник-председател на съвета на директорите на "Агро финанс", показа справка в търговския регистър. Пътешествието на пакета обратно към България завърши на 22 октомври, когато беше извършено ново прехвърляне, този път през ОТС пазара на фондовата борса, където се сключват договорените сделки. Цената е по-висока, отколкото преди три седмици, с което продавачът реализира 2.41 млн. лв. печалба. Купувач на акциите е "КООП инвестмънт", показва бюлетинът на Централния депозитар.
Източник: Капитал (29.10.2013)

Дубайската компания, която купи 20% от "Агро финанс" АДСИЦ в началото на месеца, не остана задълго акционер в дружеството. Три седмици след като придоби пакета през борсата срещу 15.1 млн. лв., "Табако инвестмънт" го прехвърли на регистрираното в България дружество "КООП инвестмънт" срещу 17.5 млн. лв. Така последното окрупни дела си в земеделския фонд от 24.36% на 44.36% и затвърди позицията си на най-голям акционер в него. "Агро финанс" притежава близо 141 хил. дка земеделски земи, което го нарежда сред водещите играчи в сектора и с това привлича интереса на големи институционални, както и на множество индивидуални инвеститори. От началото на годината акциите му на борсата са скочили с 27%. От Дубай към България Пакетът от акции се оформи през миналата година, когато големите акционери в "Агро финанс" преструктурираха активно портфейлите си. Тогава инвестицията си от 12.3 млн. акции разпродаде близката до банкера Цветан Василев компания "Бромак инвест", а като акционери навлязоха E. Miroglio Finance, която придоби 7.1 млн. акции, и регистрираното на Британските Вирджински острови дружество Radiant Technology, което закупи 6.4 млн. акции, представляващи 20% от капитала на земеделския фонд. Офшорната компания държа акциите до 3 октомври тази година, когато в сделка, осъществена на регулиран пазар на БФБ - София, ги прехвърли на дубайското дружество "Табако инвестмънт". Представител и на продавача, и на купувача, е Петър Манджуков, който е заместник-председател на съвета на директорите на "Агро финанс", показа справка в търговския регистър. Пътешествието на пакета обратно към България завърши на 22 октомври, когато беше извършено ново прехвърляне, този път през ОТС пазара на фондовата борса, където се сключват договорените сделки. Цената е по-висока, отколкото преди три седмици, с което продавачът реализира 2.41 млн. лв. печалба. Купувач на акциите е "КООП инвестмънт", показва бюлетинът на Централния депозитар. Най-големият акционер Собственик на "КООП инвестмънт" е "КООП груп", която е част от публичното дружество "Холдинг КООП-юг". Сред акционерите в холдинга са "Централен кооперативен съюз" с 8% от капитала му и "Ню кооп инвест", който държи 9.85% от дяловете. Последното е регистрирано на ул. "Дамян Груев" №46 в столицата, където е адресната регистрация на множество фирми, свързани с банкера Цветан Василев. Ръководената от него банка КТБ е сред акционерите в "Агро финанс" с дял от 7.42%. Фондовете "КТБ имоти" и "КТБ балансиран" също имат експозиции към земеделското дружество. Друга компания от орбитата на банкера - "Никкомерс 01", също е голям акционер, който притежава пакет от 17.76% от акциите на "Агро финанс". Честата промяна на собствеността в дружеството няма публично обяснение, но теоретично може да има различни причини - от това временно да се преместват пакети, за да не се надхвърлят законови лимити, до трупане на печалби в определени компании.
Източник: Капитал (30.10.2013)

Миролио увеличи влиянието си в "Булгартабак" Регистрираната в Люксембург компания E. Miroglio Finance SA на бизнесмена Едуардо Миролио увеличи дела си в "Булгартабак холдинг" на 10.44%, стана ясно от съобщение до инвеститорите на фондовата борса. В него се посочва, че това е станало с покупка на пакет от 161 950 акции, представляващи 2.19% от компанията. Такъв обем акции премина през борсата на 1 ноември, като цената бе 101 лв. за лот, или общо 16.3 млн. лв. за пакета. Преди по-малко от три седмици (на 21 октомври) дял от близо 5% в цигарения холдинг през борсата купи и Корпоративна търговска банка. Така италианският бизнесмен Едуардо Миролио и банкерът Цветан Василев стават партньори в пореден общ проект. Първият, в който са съакционери, е фондът за земя "Агро финанс", а преди дни в него влезе и "Уинслоу". Преди да окрупни дела си в цигарения холдинг, люксембургското дружество вече имаше негови акции в портфейла си. Най-големият пакет бе купен през октомври миналата година, когато E. Miroglio Finance SA придоби 5.02% от компанията, или 370 000 акции. Не стана ясно кой е продавачът, но по същото време, когато бе осъществена сделката, компанията, близка до Цветан Василев, "Бромак" ЕООД, продаде 606 788 книжа, представляващи 8.236% от тютюневия холдинг. Очевидно след тази сделка компанията на Миролио е продължила с покупките на книжа от "Булгартабак", които се търгуват на борсата, като така се превръща в забележим акционер. Делът от над 10% в компанията дава възможност на бизнесмена да свиква общи събрания на акционерите, да предлага точки в дневния ред и дори да се противопостави на делистването на цигарения холдинг от борсата. Такава вероятност има, след като "Булгартабак холдинг" бе приватизиран, а преди месец държавата продаде златната си акция в нея и вече няма блокираща квота. Освен в тютюневия холдинг E. Miroglio Finance SA е акционер и в друго публично дружество. Това е "Агро финанс", което е четвъртото по големина на портфейла му от земеделски площи в страната. Там люксембургското дружество държи 22.07% и е втори по големина акционер сред "Уинслоу ленд инвест", който влезе като стратегически инвеститор в земеделския фонд преди седмица с 32%. КТБ държи 7.42% от аграрното дружество по данни от акционерната книга към май. Пред "Капитал Daily" Миролио е коментирал, че гледа на участието си в "Булгартабак" като на чисто финансова инвестиция. "Нямам стратегически интерес към компанията и не смятам да влизам в управлението й. Според условията на пазара в краткосрочен план бих излязъл от инвестицията на печалба", каза италианският бизнесмен с български паспорт през февруари. Едуардо Миролио бе удостоен с тази почест заради големите заслуги към икономиката на страната. Бизнесменът инвестира в текстилни предприятия в Сливен и Ямбол, притежава хотел в центъра на Сливен, винарска изба край новозагорското село Еленово и е собственик на завода "Свилоза Ярн" в Свищов. Негова е и офис сградата на "Интерпред" в София. Миролио е определял като стратегически за бизнеса му текстилът и производството на вино. За миналата година регистрираното в България еднолично дружество "Е. Миролио", което консолидира дейността на няколко компании и в което работят над 2 хил. души, бяха реализирани над 213 млн. лв. приходи, а нетната печалба надхвърли 2.3 млн. лв. В същото време "Булгартабак холдинг" отчете 84.940 млн. лв. неконсолидирана печалба за деветмесечието на тази година и планове за експанзия в региона.
Източник: Капитал (07.11.2013)

Кандидат без опит и партньори поиска енергийната борса "Категорично нямаме нищо общо", "нито сме ги одобрявали, нито ги подкрепяме". Това бяха коментарите на две големи европейски фирми за приписваната им подкрепа за компанията "Българска енергийна борса". Регистрираната преди шест месеца фирма кандидатства за лиценз за оператор на енергийната борса в България, след като преди месец Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ненадейно се отказа да създава борса. На 1 ноември "Българска енергийна борса" АД е подала заявление за лицензиране в енергийния регулатор, съобщиха от дружеството. Борсовата търговия трябва да повиши конкуренцията на пазара и да позволи неговото освобождаване, така че регулираният сегмент да намалее, а разходите за работата на енергийната система да бъдат осветлени. В момента на пазара се търгува само с дългосрочни договори, а дериватите са непознати. Първо за кандидата съобщиха от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), после той разпрати съобщение до медиите. Председателят на регулатора Анжела Тонева е разпоредила документите да се разгледат бързо и да се установи дали може да бъде издаден лиценз. "Българска енергийна борса" е с капитал 50 000 лв., показва справка в Търговския регистър. Учредителите са "Енергоремонт холдинг" (свързана с Богомил Манчев), която държи 30% от акциите, Камарата на строителите и енергетиците в България с 21% и Иван Жеков, който притежава 49%. Жеков е собственик на две фирми, които, поне по регистрацията си, се занимават със строителство и транспорт в Сливен. Освен него в управителния съвет на компанията влизат и Борислав Стоянов, Йорданка Тодорова и Борислав Лазаров, който е определен за представител на дружеството. В надзора на компанията участва и Асен Бабански, чиято фирма Би Ар Ди е свързана с финансово-брокерска къща "Фина-С" (собственост на "Бромак" на банкера Цветан Василев). От "Енергоремонт холдинг" коментираха, че участието им в компанията е възможност да разширят бизнеса си извън инженеринговата дейност като използват специалистите си в областта на енергийния пазар и управлението на енергийната система. От дружествата казаха, че дадат повече информация след получаване на лиценза за борса. "Очакваме решението на ДКЕВР. Ние сме отворена структура и към други акционери", поясниха за "Капитал Daily" от "Българска енергийна борса". Според съобщението кандидат-операторът на енергийния пазар се ползва с подкрепата и на европейската борса European Power Exchange (EPEX SPOT) и на три италиански компании. Едната е "ПВБ пауър България", която е член на камарата и изгражда руслови хидроцентрали по река Искър. Другите две са италианският системен оператор Terna и производителят на електроенергия, газ и въглища Edison. От "Българската енергийна борса" твърдят, че имат разработени практики за организиране на борсов пазар на електроенергия и енергийни деривати, които са доказани в Европейския съюз. В момента се водят преговори с френската IT компания Atos, която може да достави софтуерната платформа, чрез която да се сключват сделките. "Ние подкрепяме борсите в Европа и всеки друг инструмент, който подобрява работата на пазара. В този случай нямаме нищо общо с конкретната компания, която е нова на пазара", каза за "Капитал Daily" Ася Гекова, представител на италианската компания Edison в България. Другата цитирана компания в прессъобщението на "Българска енергийна борса" - European Power Exchange, също категорично отрече пред "Капитал Daily" да има нещо общо. "EPEX SPOT не може да потвърди твърдението на "Българска енергийна борса". Те никога не са се обръщали към нас. EPEX SPOT нито е одобрила, нито е подкрепила техните дейности." Случаят доста напомня за Global Power Consortium, които се опитваха да закупят проекта за АЕЦ "Белене" и които твърдяха, че зад тях стоят солидни играчи в ядрения бранш. По-късно две от тези компании - Exelon и Sargent&Lundy, категорично отрекоха да са чували за инвеститора. Новият кандидат за борсата изненада и бранша. "Сред търговците няма яснота около тази фирма, което предизвиква притеснения. По-голямо доверие би имало, ако държавна фирма е операторът", коментира за "Капитал Daily" председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия Мартин Георгиев, който е и управител на "Алпик енерджи" за България. По думите му е нужно доверие и във финансовия клиринг на борсовия пазар. "Българска енергийна борса" съобщи, че за целта заедно "с партньорите си от ЕС" вече е създала дружеството "Българска клирингова компания". Прави впечатление, че компанията е основана два дни преди парламентарните избори тази година. Освен това за кратко в борда на ЕСО беше заместник-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов. Айолов е шеф на ЕСО между 2007 и 2010 г. След това е изпълнителен директор - "Техенерго", собственост на "Енергоремонт холдинг". "Българска енергийна борса" обяви още, че официално е поканила Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да стане акционер в новата фирма след проведени преговори с Министерството на икономиката и енергетиката. Според енергийния закон в страната може да има само един лицензиран борсов оператор. До редакционното приключване на броя "Капитал Daily" не се свърза с ръководството на ЕСО за коментар по отправеното предложение. От министерството отказаха да коментират темата преди решението на ДКЕВР. Очакванията бяха борсата да заработи от началото на 2014 г., но през октомври ЕСО изтегли документите си за оператор на търговската платформа. Тогава от системния оператор коментираха пред Reuters, че са чакали повече от 5 месеца за одобрение от ДКЕВР. ЕСО беше бенефициент на значителна финансова помощ от норвежкото правителство за изгражадането на борсата и в края на миналата година дори се твърдеше, че за започнали сухи тренировки. От своя страна регулаторът обясни, че е поискал допълнителна информация преди окончателното си решение, но вместо това ЕСО е изтеглил без обяснения заявлението си за лиценз.
Източник: Капитал (08.11.2013)

Moody's и S&P дадоха подинвестиционен рейтинг на БТК Водещите международни агенции за кредитен рейтинг Moody's и Standard & Poors (S&P) дадоха сравнително сходна оценка за БТК. Оценкaта и на двете агенции е под инвестиционно ниво, като първата дава B1 със стабилна перспектива, а втората BB- в позитивна перспектива. Причината за рейтинга е намерението на БТК да издаде международна емисия облигации в размер на 400 млн. евро и падеж 2018 г., с която да рефинансира настоящите си задължения. Ако бъде успешна, това ще е най-голямата частна корпоративна емисия облигации на българска компанията. Планира се тя да бъде публична и да се търгува на Ирландската фондова борса. Всъщност преди около година подобна крачка направи и Корпоративна търговска банка (КТБ), като издаде емисия облигации за 150 млн. долара, които също се търгуват в Дъблин. КТБ и БТК имат общ основен акционер и това е банкерът Цветан Василев, индиректно през дружеството си "Бромак". Василев притежава около 43% от БТК и е мажоритарен собственик в банката. Ако преди година КТБ издаде облигациите си при рейтинг от Bа3, сега вече ситуацията е друга. През септември тази година Moody's понижи рейтинга си за банката на B1 заради бързата кредитна експанзия, ниските капиталови буфери и спадащата рентабилност. БТК пък ще издаде своите 400 млн. евро също при B1 от Moody's. Оценките на двете кредитни агенции съвсем слабо се разминават. Има разлика и в посочените от тях перспективи със стабилна за Moody's, която е възприемана за по-консервативна агенция, и позитивна от страна на S&P. И двете агенции отчитат в оценките си водещата позиция на БТК на българския телеком пазар основно в областта на фиксираната телефония и броудбанд услуги. Те отчитат като позитивен и факта, че компанията увеличава непрекъснато позициите си в сегмента на мобилните услуги както като пазарен дял, така и като приходи. В същото време обаче според агенциите негативен ефект върху оценката има фактът, че компанията оперира само на един малък пазар - българския, който освен това е подвластен на жестока конкуренция, слаба макроикономическа активност и падащи средни приходи на потребител. Кредитните агенции обаче коментират, че отчасти тези негативи се компенсират от възможностите на компанията да предлага четворна услуга. Като цяло и двете агенции отчитат като позитивен факта, че БТК се стреми да намали задлъжнялостта си с рефинансирането на старите си задължения с новата емисия. Освен това новата емисия удължава и матуритета на дълговете й от 2017 г. до 2018 г. В същото време обаче отделят внимание на плановете на акционерите да рефинансират с капитал част от мостовото финансиране в групата в размер на 150 млн. евро., което значително би намалило задлъжнялостта на групата, подчертават от S&P. Агенцията базира "позитивната" си перспектива именно на този аспект, на база на който след това би дори повишила рейтинга на БТК до BB. По отношение на мостовото финансиране Moody's е по-консервативна и отбелязва, че тъй като този заем е на ниво холдингова структура, а не в БТК, оценката на агенцията по-скоро изключва този аспект, още повече че се очаква той да бъде погасен от настоящите акционери в компанията. В момента основни акционери в БТК са индиректно Цветан Василев с около 43.2% от капитала, руската VTB Capital с 33.3% и кредиторите на групата, които трансформираха част от задълженията си в капитал и сега притежават 23.4%. Тази собственост е резултат от мащабното преструктуриране на групата на БТК през 2012 г., когато дългът й бе понижен от 1.7 млрд. евро на около 700 млн. евро. Една част от дълга, или 472 млн. евро, е в баланса на БТК, а останалата, около 265 млн. евро, е на ниво група. Сделката по преструктурирането бе приключена миналата есен, след което последва търгово предложение и отписване на БТК от фондовата борса. От 5 ноември 2013 г. БТК вече не е публична компания - статут, който придоби с приватизацията на миноритарния пакет в началото на 2005 г. Ако емисията облигации бъде успешна обаче, тя отново ще представя данни на широката публика с листването на книжата на фондовата борса в Дъблин. Глобални координатори на емисията ще са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale.
Източник: Капитал (13.11.2013)

БТК отново преговаря БТК тръгва на лов за инвеститори. Така с няколко думи могат да се обобщат мащабните планове, обявени през седмицата: от една страна - за рефинансиране на задълженията на компанията чрез издаване на 400 млн. евро публични облигации, и от друга - за търсене на нов инвеститор догодина. Ходът е съвсем логичен, предвид приключилата преди година сложна сделка по преструктурирането на дълговете й и важна крачка към привличането на нови инвеститори в компанията. Като последното може да се случи още догодина. Цялата схема по рефинансиране реално постига три задачи. Първо - намалява още задлъжнялостта на компанията. Второ - позволява на част от инвеститорите й да осребрят позициите си. И трето - отваря вратата догодина настоящите акционери да потърсят нови инвестори. Да припомним. Миналата есен консорциумът между банкера Цветан Василев (чрез "Бромак" ЕООД, което е мажоритарен акционер и в Корпоративна търговска банк (КТБ), и руската VTB Capital, придоби БТК и заедно с кредиторите на групата преструктурира задълженията й. Това доведе до понижение на дълговете 1.7 млрд. евро на около 700 млн. евро. В същото време част от кредиторите станаха и акционери. Така в момента БТК е 43.3% собственост на Василев, 33.3% - на руската VTB Capital и 23.4% - на кредиторите на телекома (банки и мецанин инвеститори). Година след сделката е очаквано инвеститорите да се опитат да потърсят опции за рефинансиране за кредиторите - последните все пак търсиха опции да преструктурират вземанията си в БТК близо две години, преди да се появи офертата на КТБ и VTB. През изминалата седмица мениджърският екип на БТК и консултантите му бяха на международна обиколка, за да представят пред инвеститори плановете си за емисия корпоративни облигации на стойност 400 млн. евро. Книжата ще са петгодишни, ще се търгуват на фондовата борса в Дъблин и ще се използват за рефинансиране на основна част от задълженията на компанията. "Емисията облигации се приема много добре от инвеститорите за момента", коментира пред "Капитал" Красимир Катев, управляващ партньор в българския офис нa VTB Capital. Нейни глобални координатори са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale Във връзка с облигациите международните агенции Moody’s и S&P излязоха и с рейтинг за БТК. От оценките им става ясно, че освен с облигации БТК ще се рефинансира и с допълнителни 150 млн. евро мостов кредит, конвертируем в капитал, отпуснат от настоящите и акционери, и още 35 млн. евро револвиващ заем. Тоест цялата програма по рефинансиране на БТК възлиза на 585 млн. евро - горе-долу толкова, колкото са основните задължения на телекома след преструктурирането. Миналата есен те бяха общо 588 млн. евро, от които 478 млн. евро - в БТК и 110 млн.евро - в компанията майка. Допълнително в групата има още 130 млн. евро акционерни заеми от КТБ и VTB (всяка отпуснала по 65 млн. евро), дадени за придобиването на мажоритарния дял в телекома преди година. С тези кредити бе увеличен капиталът на компанията майка "Вива телеком България" в началото на тази година. Структурата на собствеността на БТК в момента минава през няколко нива и дружества с различна юристикция - основно България и Люксембург. "Като цяло всичко това се прави с цел да се намали задлъжнялостта на БТК и да се приведе структурата на собствеността й в нормален вид", коментира пред "Капитал" Цветан Василев. Целта е задлъжнялостта да е в рамките на 2.5 пъти оперативната печалба преди данъци, лихви и амортизация (EBITDA). Или при 160 млн. евро оперативна печалба през тази година това значи дълговете в групата да са не повече от 400 млн. евро, колкото ще е публичата емисия облигации, допълни той. За момента, според Moody's, ако компанията реализира плановете си за рефинансиране, ще успее да постигне около три пъти EBITDA задлъжнялост. Агенцията обаче не включва в това мостовия заем от 150 млн. евро. С него и с още някои лизингови задължения S&P пък определя, че средното ниво на задлъжнялост на компанията ще е около четири пъти оперативната й печалба и едва след като и мостовият заем бъде изплатен или конвертиран в капитал, групата ще може да стигне целите си от задлъжнялост под три пъти. При това положение S&P дори може да увеличи рейтинга на БТК в краткосрочен план, поради което и излезе с позитивна перспектива за компанията. Василев уточни още, че мостовият заем е с матуритет 18 месеца, през които настоящите инвеститори ще търсят решение за допълнително капитализиране на групата - или чрез трансформирането му в капитал, или чрез привличането на нови партньори в компанията. "Заявено е, че ще търсим нов инвеститор за БТК в рамките на 2014 г.", каза още той. Все още е рано да се коментира дали това ще е стратегически или финансов партньор, а може да е и група от инвеститори. Както подчерта Василев, важно е да облекчи структурата на БТК сега, за да е и по привлекателна след това. Всъщност с рефинансирането на основния си дълг с облигациите, БТК ще си даде допълнителна една година "въздух" от ликвидност преди да се наложи да изплаща изцяло дълговете си. С преструктурирането си миналата година тя, освен че сви дълговете си от девет пъти EBITDA с близо две трети, разсрочи плащанията си до 2017 г. Сега, с рефинансирането с публичните облигации, тя ще премести тези си задължения в 2018 г. Очакваният купон на облигациите от гледна точка на емитента е до 7%. Дали ще бъде постигнат - не е ясно. За сравнение - преди година дружество на КТБ пласира 150 млн. долара облигации на 8.25%. Значение за инвеститорите, впрочем, има и друго. Съвпадение или не - при последните редакции на Закона за корпоративното подоходно облагане, от данък върху доходите от лихви бяха освободени всички инвеститори от ЕС, ако са закупили облигции на българско дружество, които се търгуват на борса в евросъюза. Така БТК ще може да изкуши този род купувачи с по-голям нетен доход заради липсата на данък. Освен намаляването на задлъжнялостта рефинансирането ще постигне още един важен ефект: ще помогне на част от инвеститорите в компанията да осребрят вложението си. Това са всички притежатели на основния дълг на БТК - в голямата си част предимно старите банки кредиторки на групата, но не само. Сделката по преструктуриране на компанията включваше и опция за изкупуването на част от вземанията на първоначалния синдикат от кредитори. Основен купувач тогава обаче бе VTB Capital, която само година след влизането си в БТК ще успее да реализира част от дълговата си експозиция в групата. Каква точно е тя - няма официална информация. Но ако се съди по равното разпределение на управленските сили в дружеството майка на БТК между КТБ и VTB и неравното разпределние на участието в капитала (съответно 43% на 33%), за да са равностойни двата парньора в сделката, значи VTB притежава поне около една трета от дълга на БТК. Естествено, трудно е да се прецени и каква ще е възвращаемостта, когато вземането й се рефинансира с новите облигации, защото не е ясно на какъв процент от номинала VTB е придобивало дълг от останалите кредитори. Другите осребряващи са кредиторите на БТК. Те и без това чакат вече няколко години да реализират вложението си, а на някои от тях им се наложи да отпишат голяма част от него при преструктурирането. За някои отписването достигна 50%, а за други дори ги надвиши. В по-малка част подобно осребряване важи и за самата група на КТБ, която все пак също има малко дълг, но осребряването ще е незначително на фона на капиталовата експозиция на "Бромак". Засега обаче сравнително цялостен изход от инвестицията в БТК ще направят само банките и онези финансови инвеститори, които са се ограничили с вложение в основния дълг на компанията. Останалите играчи, които все пак притежават и капитал, ще трябва да почакат още известно време. Дали това ще стане през 2014 г. е рано да се каже, защото БТК тепърва трябва да покаже, че и с около три пъти дълг към EBITDA може да се справя. По думите на Цветан Василев това е напълно управляемо ниво на дълг за компанията, още повече че тя се представя много добре. "Всички реализирани до момента показали са по-добри от бюджетираните", каза той. Що се отнася до пазарното положение на БТК, то е колкото перспективно, толкова и рисковано. Както и рейтинговите агенции отчитат, компанията работи на малък пазар с жестока конкуренция. Отделно от това макроикономическата активност все още е слаба, а средните приходи на потребител в сектора падат. S&P например коментира, че в базовия сценарий през 2013 г. приходите на БТК ще се свият с 8-10% най-вече заради намалените тарифи за терминиране на фиксиран и мобилен трафик между мрежите на операторите в България. Агенцията очаква приходите да продължат да се понижават и през 2014 г., основно в частта фиксирани и броудбанд услуги, но цялостното понижение ще е до 2% заради ръста в приходите от мобилни услуги и включването на телевизия в пакетните и услуги. Всъщност тази година мобилните услуги за първи път изпревариха фиксираните като дял от приходите на компанията. Експертите от рейтинговите агенции очакват компанията да продължи да расте в мобилния сегмент, но с падащи темпове заради очакваното засилване на конкуренцията от страна на норвежката Telenor, която наскоро придоби "Глобул". Все пак голямо конкурентно предимство за БТК, според кредитните агенции, е възможността й да предлага четворна услуга и по-доброто покритие на цялостната й мрежа спрямо преките и конкуренти. Голямото предизвикателство пред БТК всъщност са предстоящите промени в бранша в България. Неизбежното изграждане на мрежи от четвърто поколение след 2015 г. например предполага огромни инвестиции в инфраструктура. И за разлика от "Мобилтел" и "Глобул", които са част от международните групи на стратегически инвеститори, засега БТК разчита на финансов, чиято готовност за мащабни вложения е по-скоро ограничена. Динамиката в компанията обаче не е малка. Засега всичко зависи от това колко успешно ще приключи рефинансирането и колко ще се облекчи позицията на телекома след есенния лов на инвеститори.
Източник: Капитал (18.11.2013)

БТК пласира облигации за 400 млн. евро Година след мащабното преструктутириране на задълженията и промяната на собствеността на БТК компанията е на път успешно да рефинансира част от дълговете си. В края на миналата седмица телекомът пласира успешно 400 млн. евро корпоративни облигации при сравнително добри условия. По този начин тя си отваря пътя към последващо привличане на нови инвеститори през 2014 г., каквито са плановете на настоящите й акционери - банкерът Цветан Василев чрез дружеството си "Бромак" ЕООД, руската инвестиционна компания VTB Capital и част от кредиторите й. Според съобщението на телекома емисията от 400 млн. евро е пласирана при доходност от 6.625%, което е сравнително добре на фона на рейтинга на компанията B1 от Moody's и BB- от Standard & Poor's. Освен това доходността е под тавана от 7%, който дружеството си беше поставило, за да пласира книжата, и е около "цената" на настоящия й дълг - Euribor + 5.5%. Със същия рейтинг свързаната с телекома Корпоративна търговска банка (КТБ) пласира миналата година 150 млн. долара на 8.25%. Според запознати към емисията е имало изключително висок интерес и поръчките за книжата са надхвърлили няколко пъти предлаганото количество. Новите 400 млн. евро са част от ресурса, който групата на БТК планира да събере, за да рефинансира преструктурираните през 2012 г. задължения. Освен облигациите в проекта са включени краткосрочен мостов заем от настоящите акционери в размер на 150 млн. евро и револвиращ кредит от 35 млн. евро. С това ще бъдат набрани общо 585 млн. евро, които да изплатят преструктурирания дълг от 588 млн. евро, една част от който е в БТК, а друга в компанията - майка на телекома. В групата има още 130 млн. евро дълг, с който КТБ и VTB придобиха мажоритарния дял в БТК миналата есен. "Като цяло всичко това се прави с цел да се намали задлъжнялостта на БТК и да се приведе структурата на собствеността й в нормален вид (бел. ред. - в момента тя е разпределена на няколко дружествени нива в различни юрисдикции)", коментира пред "Капитал" преди дни Цветан Василев. Според него целта на акционерите е да се свие задлъжнялостта до около 2.5 пъти печалбата преди данъци, лихви и амортизация (EBITDA). При 160 млн. евро оперативна печалба през тази година това значи дълговете в групата да са не повече от 400 млн. евро, колкото ще е публичната емисия облигации, обясни Василев. Допълнително рефинансирането с облигации ще удължи във времето погасяването на задълженията на телекома и вместо през 2017 г. ще ги изплаща през 2018 г. Важен момент от проекта е и частта с мостовия заем за 150 млн. евро. Неговата роля е да послужи като опция за увеличение на капитала на телекома, тъй като е конвертируем в капитал. Това обаче не изключва чрез него настоящите акционери да търсят и нови инвеститори за компанията. "Заявено е, че ще търсим нов инвеститор за БТК в рамките на 2014 г.", каза още Василев за "Капитал". Всъщност с тази емисия БТК отново стъпва на фондова борса, след като на 5 ноември бе отписана от регистъра на публичните дружества в България, макар сега да стъпва в Ирландия, и то с корпоративни облигации. БТК е подала и заявление книжата да се допуснат до търговия на фондовата борса в Дъблин. Там се тъгуват и облигациите на КТБ. Всъщност това ще е най-голямата публична емисия корпоративни облигации на българска частна компания. Глобални координатори на емисията са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale. Досега, макар и по-малки, такива са издавали "Петрол", КТБ и други, а сред държавните дружества емитенти от този ранг е БЕХ, която наскоро пласира 500 млн. евро дълг.
Източник: Капитал (19.11.2013)

Свързано с КТБ дружество взе контрола в "Петрол" Един от най-големите дистрибутори на горива в България - "Петрол", вече е с нов собственик и това е дружество, свързано с основния му кредитор - Корпоративна търговска банка (КТБ). Това става ясно от излезлия в понеделник бюлетин на Централния депозитар, където са посочени продавачът и купувачът на малко над 47% от капитала на "Петрол" при сключената на фондовата борса сделка за 103 млн. лв. седмица по-рано. Така едва няколко седмици след като лагерът на Денис Ершов взе надмощие над този на бившия му партньор Митко Събев и овладя контрола в компанията майка "Петрол холдинг", той се разделя принудително с основния му актив. Смяната в собствеността идва донякъде логично, след като основният кредитор КТБ от 2011 г. следи акционерната война за холдинга - тя се води между Събев (47.5%), от една страна, и Денис Ершов и Александър Мелник (52.5%), от друга. А междувременно банката успя да засили позициите си чрез залози на активи и участие в управлението на ключови дъщерни дружества. През 2011 г. КТБ и ЦКБ рефинансираха почти 100 млн. евро дълг по падежиращи облигации на "Петрол". Оттогава КТБ продължава да финансира дейността на "Петрол", тъй като борбата за надмощие на акционерите така и не позволи компанията да си стъпи на крака. Година по-късно лагерът на Ершов и Мелник доведе "белия рицар" - председателя на Международната шахматна федерация Кирсан Илюмжинов, и обяви, че е продал участието си в холдинга на него. И досега обаче явно тази сделка не вдъхва доверие на кредитора. Сигнал за това е, че след като Ершов и Илюмжинов успяха да вземат надмощие в "Петрол холдинг" преди няколко седмици, кредиторът светкавично пое под свой контрол най-ценния актив на холдинга - а именно дистрибутора на горива "Петрол". Той вече управлява дъщерното му дружество и дистрибутор на горива на едро "Нафтекс петрол", както и "Елит петрол", където майката "Петрол" апортира най-добрите си бензиностанции в страната. Всичко това изглежда като предварително планиран защитен ход от страна на кредитора, чиято експозиция според информация от лагера на Ершов надхвърля 100 млн. долара. Още през пролетта на тази година основният акционер на КТБ предначерта какви са възможните опции за развитието на драмата в "Петрол" и намекна, че ако акционерите не се разберат, кредиторите може да вземат надмощие. През февруари 2013 г. Василев заяви пред "Капитал", че "въпреки неадекватните действия на акционерите "Петрол" стои на крака и си разплаща задълженията към държавата и други благодарение на Корпоративна търговска банка". По думите му тогава акционерите на холдинга са имали четири възможности - първата е да се помирят и компанията отново да започне да работи нормално; втората е да се пристъпи към преструктурирането й заедно с кредиторите; третата е акционерите да изплатят всички задължения към кредиторите и след това да решат сами какво да правят с холдинга и четвъртият вариант е просто кредиторите да влязат в изпълнения на обезпеченията по вземанията си. Още тогава Василев бе скептичен колко вероятни са първите три опции и каза, че според него клонят повече към нулата, но подчерта, че основен приоритет на кредиторите е да си върнат дадените пари. Какви ще са дългосрочните планове на купувача за "Петрол" за момента не е ясно. До редакционното приключване на броя "Капитал" не успя да се свърже с Цветан Василев. Не получи и отговор на въпросите си за бъдещето на "Петрол" от ръководството на компанията. Нищо чудно кредиторът да потърси нов стратегически инвеститор за "Петрол", нещо, за което предишните собственици не смогнаха да се договорят, макар интерес да имаше от различни кандидати, често с руски адреси. Данните от бюлетина на Централния депозитар показват, че частният съдия-изпълнител Мариян Петков е продал притежаваните от "Петрол холдинг" от 51.5 млн. акции на "Петрол" на наскоро създаденото "Алфа кепитъл". Всъщност този дял в бил запориран още през лятото на миналата година по изпълнително дело срещу "Петрол холдинг" от 2011 г., като запорът е наложен само няколко дни след като в драмата около холдинга се намеси Кирсан Илюмжинов. Декларация на ръководството на "Петрол", "Нафтекс петрол" и "Елит петрол", разпространена до медиите на 8 декември, пояснява че изпълнителното дело е от 2011 г. заради неизплатени парични задължения. Не става ясно към кого са били тези задължения и по чие нареждане действа съдебният изпълнител, но ако се съди по купувача, не е изключено това да е КТБ. Купувачът "Алфа кепитъл" е регистриран през юли тази година. Същия месец КТБ е отпуснала допълнителен заем на "Елит петрол" от 15 млн. долара, срещу което има втори поред залог върху търговското предприятие. В края на 2011 г. КТБ и ЦКБ отпуснаха 86 млн. долара на "Елит петрол" отново със залог върху предприятието. Управителите на "Алфа кепитъл" не са известни с други бизнес начинания и за тях не се намират данни за участия в компании, което поражда въпрос откъде биха могли да осигурят 103 млн. лв. финансиране за сделката. Отговорът идва по линията на собствениците на дружеството, което е учредено от "Афлик България" и "Сентръл техно инвест", като двете са внесли по 750 хил. лв. уставен капитал в набирателната сметка в КТБ. "Афлик България" е собственост на регистрираното във Великобритания Afflick Limited. Самото дружество е регистрирано на столичната ул. "Дебър" 17, където доскоро беше седалището на "Бромак" - едноличното дружество на Цветан Василев, чрез което той контролира КТБ. Изпълнителен директор на "Афлик" е Никола Киров, който е и изпълнителен директор на инвестиционния посредник на Василев "Фина-С". Вторият член на борда е Бисер Лазов, който е съдружник с Цветан Василев в "Естейд" и е в управата на редица свързани компании, включително и в "Мел финанс" - миноритарния акционер в застрахователя "Виктория", в който Василев публично е признавал участието си. Допреди година в борда е бил и починалият член на надзорния съвет на КТБ Янчо Ангелов. "Афлик" е мажоритарен акционер в българските дистрибутори на "Киа" и "Субару", в "Б.Л. лизинг", а има и 45% в "Партнер лизинг". Освен това има и 50% дял в "Шип инвест", което контролира Русенската корабостроителница. "Сентръл техно инвест" пък е регистрирано на друг традиционен адрес на Василев - ул. "Дамян Груев" 46. То е собственост на "ТЦ ИМЕ вест", което е основано от дружеството на банкера "Технологичен център - Институт по микроелектроника", а понастоящем е собственост поравно на "Вивес" и "Рема трейд". Двете компании са собственост на физически лица, но контролират редица финансирани от КТБ дружества. Всичко това говори, че купувачът е свързан с основния кредитор на "Петрол" - КТБ, която е била и посредник по продажбата на частния съдебен изпълнител. А това повдига естествени подозрения, че сделката (която се сключи на доста под пазарните 2 лв. на акция) е била предварително договорена. Това може да се окаже в ущърб на други кредитори на "Петрол холдинг", което ще остане без ключов актив и с недостатъчни приходи от продажбата, за да се покрият вземанията им. Друга линия на недоволство и насрещни действия може да дойде от лагера на Ершов, Мелник и Илюмжинов. Макар сделките на фондовата борса да са необратими, те все пак направиха първи неуспешен опит да я спрат, като се сдобиха с обезпечителна мярка от Старозагорския окръжен съд. Практиката обаче показва, че да се говори за финал на войната в "Петрол" винаги е рано и всяка победа е предпоследна.
Източник: Капитал (10.12.2013)

VIG намекна за нов опит за продажба на "Доверие" Само руски имена останаха в ръководството на компанията, която иска да купи "Доверие". В края на ноември е извършена трета поредна рокада в управлението на кандидата United Capital, откакто Vienna Insurance Group (VIG) обяви намерението си да му продаде дела си в най-голямата пенсионна компания в България. Това показват данните в британския търговски регистър, тъй като дружеството е регистрирано на острова. Междувременно изпълнителният директор на VIG Петер Хаген упрекна United Capital, че се е забавило в подаването на документите за сделката пред българския регулатор. Пред австрийския вестник Der Standard Хаген намекна, че е възможно да бъде стартирана повторна процедура за избор на купувач. Събитието засяга пряко осигурените в ПОК "Доверие" 1.2 млн. души, тъй като от собственика зависи и стратегията за управление на средствата им. По данни към края на септември управляваните от фонда активи надхвърлят 1.9 млрд. лв. От United Capital не отговориха на въпросите на "Капитал Daily" каква е причината за извършените рокади в ръководството и защо се бавят с внасянето на необходимите документи в Комисията за финансов надзор. От VIG също не бяха конкретни в отговора на въпроса дали за тях сделката продължава да стои на дневен ред. Преди две седмици при обявяването на финансовите резултати на VIG за деветмесечието изпълнителният директор на дружеството Петер Хаген каза пред Der Standard, че сделката за "Доверие" е в застой, тъй като избраният кандидат за купувач вече пет месеца след сделката все още не е уведомил местния регулатор за нея, а по договор той има една година да я финализира. Паралелно с това Хаген намеква за евентуална нова процедура за продажба на компанията, като казва: "Ако се стигне до нова процедура, определени български инвеститори биха го приветствали." Кандидати за "Доверие", класирани след United Capital, бяха съответно банкерът Цветан Василев през дружеството си "Бромак" ЕООД (чрез него той е основен акционер в Корпоративна търговска банка) и бизнесменът Огнян Донев през дъщерно дружество на бившия приватизационен фонд "Доверие обединен холдинг" - "Индустриален холдинг Доверие". Офертите на българските инвеститори обаче бяха малко по-ниски като цена от тази на United Capital и бяха класирани съответно на второ и трето място. Междувременно обаче избраният кандидат-купувач така и не направи съществени постъпления за финалзирането на сключеното с VIG споразумение за "Доверие". Освен това така и не стана ясно кой точно го представлява и седи зад него, тъй като ръководството му се промяна почти през два месеца. Неяснотите около него и бъдещето на сделката се превърнаха в повод за осезаемо напускане на осигурени лица от "Доверие". Последните данни показаха, че над 48 хил. клиенти на "Доверие" са заменили дружеството с друга пенсионна компания през третото тримесечие на 2013 г. Последните размествания в ръководството на United Capital показват, че от нея отпадат хората, с чиито имена тя е била регистрирана през 2007 г. от компания, специализирана в създаването на офшорни дружества. По същия начин се прочистват и привлечените впоследствие лица, чиято функция може да е била да се придаде имидж пред инвеститорите. Данните от регистъра показват, че на 29 ноември от борда на директорите на United Capital са освободени австриецът Хайнц Русвурм и сърбинът Слободан Ристич. Двамата постъпиха в дружеството дни преди на 16 юли собственикът на 92.58% от "Доверие" Vienna Insurance Group да обяви, че е избрала кандидат-купувач на пенсионната компания. Едновременно с тях в ръководството встъпи и американският адвокат Дебора Стърман, която в началото на август дори посети България, за да увери заинтересованите страни в България в благонадеждността на United Capital. Стърман обаче престоя в дружеството по-малко от два месеца и напусна през септември заедно с един от основателите на United Capital Гюнтер Рор. Няколко месеца преди него пък с компанията скъса и българката Камелия Здравкова, която също според регистъра е в дружеството от създаването му. Така към днешна дата кандидат-купувачът на "Доверие" се представлява от Магомед Аликанов, Максим Шербаков и Сергей Мастюгин. Последният е член на надзорния съвет и акционер на сравнително малката руска Инвестбанк, а бе обявен за основния акционер в United Capital. В същото време официално лансираната теза бе, че финансова опека на United Capital за предстоящата покупка ще окаже застрахователна група Lighthouse Capital, за каквато обаче познатият застрахователен свят и професионалните среди в Западна Европа не са чували.
Източник: Капитал (13.12.2013)

Коя е "Алфа кепитъл" "Алфа кепитъл" е учредено юли 2013 г. от "Афлик България" и "Сентръл техно инвест", които са внесли по 750 хил. лв. уставен капитал в набирателната сметка в КТБ. "Афлик България" е собственост Afflick Limited, Великобритания. Регистрирано на столичната ул. "Дебър" 17, където доскоро беше седалището на "Бромак" - едноличното дружество на Цветан Василев, чрез което той контролира КТБ. Изпълнителен директор на "Афлик" е Никола Киров, който е и изпълнителен директор на инвестиционния посредник на Василев "Фина-С". Вторият член на борда е Бисер Лазов, който е съдружник с Цветан Василев в "Естейд" и е в управата на редица свързани компании, включително и в "Мел финанс" - миноритарния акционер в застрахователя "Виктория", в който Василев публично е признавал участието си. Допреди година в борда е бил и починалият член на надзорния съвет на КТБ Янчо Ангелов. "Афлик" е мажоритарен акционер в българските дистрибутори на "Киа" и "Субару", в "Б.Л. лизинг", а има и 45% в "Партнер лизинг". Освен това има и 50% дял в "Шип инвест", което контролира Русенската корабостроителница. "Сентръл техно инвест" пък е регистрирано на друг традиционен адрес на Василев - ул. "Дамян Груев" 46. То е собственост на "ТЦ ИМЕ вест", което е основано от дружеството на банкера "Технологичен център - Институт по микроелектроника", а понастоящем е собственост поравно на "Вивес" и "Рема трейд". Двете компании са собственост на физически лица, но контролират редица финансирани от КТБ фирми.
Източник: Капитал (14.12.2013)

"Алфа кепитъл" прехвърли 18% от "Петрол" Дружеството "Алфа кепитъл" е прехвърлило 18% от акциите си в дистрибутора на горива "Петрол". Така то избягва задължението да отправи търгово предложение към останалите акционери в компанията. Промяната е отразена в седмичния бюлетин на Централен депозитар, а сделката е била договорена и е сключена на нерегулирания пазар, т.е. цената й няма как да стане ясна. След сделката "Алфа кепитъл" има пряко 28.5%, което е под 30-процентовия праг, преминаването на който изисква купувачът да направи предложение за изкупуване и към останалите акционери. "Алфа кепитъл" е свързано с основния кредитор на групата на "Петрол" - Корпоративна търговска банка чрез двата си акционера. То придоби около 48% от "Петрол" в началото на декември след като съдия изпълнител продаде запорираните акциите, собственост на "Петрол холдинг", за 103 млн. лв. в сделка на фондовата борса. Сега "Алфа кепитъл" прехвърля част от тези книжа (18%) на "Корект фарм" ЕООД. Данните в Търговския регистър показват, че то също има връзка с КТБ. Регистрирано е на пренаселения трети етаж на столичната ул. Хубча 8, където битуват много други компании, свързани с банката. Макар едноличен собственик да е Костадин Каракостов, лицето за контакт е Мартин Апостолов с имейл на инвестиционния посредник "Фина-С", собственост на Цветан Василев, основен акционер в КТБ чрез дружеството си "Бромак" ЕООД. Справка в имотния регистър показва, че КТБ е била кредитор на "Корект фарм" за имот, който в последствие е продала. В същото време банката и "Корект фарм" участват като акционери в дружеството "Медицинска техника", макар участието на КТБ да е отново по линия на вземането й от един от собствениците в дружеството. Раздробяването на дела в "Петрол" за момента не дава ясен сигнал какво ще последва от тук нататък за дистрибутора за горива. Ясно е само, че се избягва търгово предложение. Тези около 48% са достатъчни за контрол в "Петорл", тъй като основналия голям дял от още близо толкова акции е в ръцете на дъщерната и компания "Нафтекс петрол", а в ръководството си тя има представител на кредитора.
Източник: Капитал (17.12.2013)