Цветан Василев пое пълен контрол над "Петрол" Компании, свързани с мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, поеха пълен контрол над дистрибутора на горива "Петрол". Така империята на банкера се разшири с 340-те бензиностанции на дружеството в цялата страна, осигуряващи около 16% от пазара. Настъплението започна преди малко повече от месец, когато собствеността на единия от двата големи акционера в публичното дружество - "Петрол холдинг", бе продадена служебно от частен съдебен изпълнител. Това стана малко след като единият от двата враждуващи лагера акционери в холдинга, около Денис Ершов, взе надмощие над другия около Митко Събев. Завземането бе финализирано през миналата седмица, когато другият голям инвеститор - "Нафтекс петрол", продаде дела си. Последното е дъщерно на "Петрол" и затова досега акциите се водеха обратно изкупени и не участваха в общи събрания, така че реално не носеха контрол. Сделките на борсата обаче са неотменяеми и така дори изпъстрената със съдебни драми сага около "Петрол холдинг" да вземе нов обрат, кредиторът ще си е подсигурил над 40% дял в компанията. В седмичния си бюлетин Централният депозитар разкрива кои са страните по последните големи борсови сделките с акции на "Петрол" за 132 млн. лв. Както се и предполагаше, продавач е бил "Нафтекс петрол", а купувачи съответно на 23.1% и на 18.3% са дружествата "Юлинор" ЕООД и "Вип пропъртиз" ЕООД. Сделките се извършиха на 14 януари - само ден след като Върховният административен съд постанови, че "Нафтекс петрол" е придобил и държал пакета акции в разрез с нормативните изисквания. В качеството му на дъщерно дружество на "Петрол" то не е спазило реда за притежаване на акции от компанията майка, мотивираха се магистратите. Ако не бе последвало прехвърляне, рискът бе тези акции да трябва се обезсилят, а капиталът на "Петрол" да бъде намален. Новите акционери в дистрибутора на горива не са известни в петролния бранш, но имат топли връзки с Василев. "Юлинор" е собственост на Юлия Илиева, но за контакт е посочен имейл на контролирания от банкера инвестиционния посредник "Фина-С" и телефон за контакт на "КТБ асет мениджмънт". "Юлинор" е собственик и на "Евробилд проект" (акционер в КТБ), а чрез него и на финансираната от КТБ инфраструктурна компания "Интегрирани пътни системи". Другият акционер, "Вип пропъртиз", е собственост на Анна Христова, която е и в борда на "Карне М 1", едноличен собственик на свързваната с Василев и депутата Делян Пеевски разпространителска комания "Карне М", която според подаденото в Комисията за защита на конкуренцията уведомление скоро ще стане част от "Табак маркет" - дистрибуторското дружество на "Булгартабак", изграждащо павилионите Lafka. Регистрацията на "Вип пропъртиз" е на ул. "Хубча" 8 в София, където са регистрирани множество длъжници на КТБ. Индиректно свързани с банката и нейния изпълнителен директор се оказаха и другите нови големи акционери, които влязоха в "Петрол" в края на миналата година. Първият от тях се появи на 2 декември, когато без знанието на собствениците в "Петрол холдинг" съдия-изпълнител продаде дела му, възлизащ на близо 48% от капитала на дистрибутора на горива. За купувача от "Алфа кепитъл" се оказа, че е учреден от "Афлик България", която е собственост на едноименно дружество от Великобритания, адресно регистрирано у нас на ул. "Дебър" 17, където до неотдавна се намираше централата на "Бромак". Почти веднага след сделката "Алфа кепитъл" прехвърли 18% на "Корект фарм", която също е регистрирана на столичната ул. "Хубча" 8. По този начин новият акционер избегна задължението да отправи търгово предложение към малките инвеститори в дружеството. Може да се предположи, че поради същата причина е бил разцепен на две и пакетът, продаден от "Нафтекс петрол" през миналата седмица. През последните години между основните акционери в "Петрол холдинг" течеше открита война. Бизнесменът Митко Събев, който е председател на надзорния съвет на дружеството и собственик на 121 хил. акции, водеше съдебни битки с Денис Ершов и бившия президент на Калмикия Кирсан Илюмжинов. През миналата година везните на Темида се наклониха в полза на руснаците, които обаче не успяха да осребрят победата си. Въпреки че Илюмжинов заяви, че е разговарял с Василев и че има разбирателство с него, най-ценният актив на холдинга - "Петрол", попадна в ръцете на КТБ, чиито вземания от компанията надхвърлят 100 млн. долара. Към края на септември "Петрол" има близо 225 млн. лв. задължения към банки. Собственият му капитал към деветмесечието е отрицателен и възлиза на -85 млн. лв. заради непокрити загуби от предходни периоди.
Източник: Капитал (21.01.2014)

Сделките на 2013 Всяка стратегически игра изисква дългосрочно планиране. Форсмажорните ситуации обаче могат да обърнат играта с главата надолу. Кризата беше тази повратна точка за западните чуждестранни инвеститори и тяхното присъствие в България. За четвърта поредна година през 2013 г. тенденцията при сливанията и придобиванията е една: излизат големи чуждестранни стратегически и финансови инвеститори, а на тяхно място от отворилите се възможности се възползват местни играчи. Има няколко изключения, но те не са основание да се говори за скорошно обръщане на тренда. Сред тях са двете най-голeми сделки на годината - придобиванията на "Глобул" и "Германос" от норвежката Telenor и на "Каолин" от германската Quarzwerke съответно за 717 млн. евро и 103 млн. евро. Оттам нататък повечето сделки бяха малки, трудно определими като средни. Те бяха и по-малко на брой спрямо 2012 г., но сравними по обем - около 1 млрд. евро. "Разликата се запълва от малко на брой и малки по обем сделки, чийто основен двигател отново бяха западни чуждестранни инвеститори, излизащи от българския пазар както по стратегически причини, така и заради слабия икономически растеж в страната. На тяхно място идват основно местни играчи", каза Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr. Изход от вложенията си в България направиха редица западни инвеститори като например германският собственик на МКБ, холандският акционер в "Интерамерикан", италианската Lavazza, германската Klockner, шведската Sanoma и др. (виж таблицата). И тяхното място заеха местни играчи. Местните изкупувания от една страна водят до консолидация в определени сектори, но в същото време е и капсулиране на пазара в ръцете на невинаги пазарно ориентирани играчи. "Не мисля, че трябва да се "фатализира" трендът, това е цикличен процес – при забавен икономически ръст непосредствените ползи в една корпоративна сделка са резултат от оперативни синергии, а местните компании са в най-добра позиция да ги осъществят", посочи от друга страна Тодор Тодоров, директор финансово консултиране в Deloitte България. За да не е прекомерно черна картината обаче, трябва да отбележим, че все пак имаше и няколко нови за пазара чуждестранни имена. Така например най-големият оператор на центрове за данни в Европа TelecityGroup стъпи в България, като придоби създадената през 2008 г. 3DC. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank пък взеха 20-процентов дял в българския торов завод "Неохим". И при двете сделки целите на купувачите са по-голям пазарен дял и разрастване. Това е сигнал, че за качествени активи има купувачи и в добри, и в лоши времена. Засега обаче повечето анализатори не виждат сериозен потенциал за активизиране на пазара. Според Тодор Тодоров пазарът е толкова плитък в момента, че и една-две сделки в някой сектор правят тренд. "В европейски мащаб телекомуникациите остават горещ сектор, включително кабелните оператори, но развитието на процеса по продажба на Blizoo, е показателно за това, че всяка инвестиционна възможност е поставена на глобалната карта и се съпоставя с останалите," посочи Тодоров. Продажбата на Blizoo, която в крайна сметка не се случи, показа разминаването в очакванията на продавачи и купувачи. Интересът към актива бе сравнително слаб, а оттам и търсената цена не бе оферирана. За да има основание за по-високи ценови очаквания, първо, ситуацията в Европа трябва да се нормализира още и, второ, местният пазар трябва да започне да расте повече и да носи по-добра възвращемост. Затова и анализаторите не са особени оптимисти за 2014 г. "Като цяло пазарът остава подвластен на стагнацията сред големите западни инвеститори, които биха погледнали отново към пазар като българския, ако икономическата ситуация в еврозоната остане стабилна по-дълго, а пазарите се задържат на сегашното си приповдигнато настроение", посочи Димитър Костадинов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea capital. И Диана Димова, старши адвокат в правната кантора Wolf Theiss, не се ангажира с прогноза дали пазарът ще остане подвластен на местните играчи, или чуждестранните инвеститори ще се раздвижат, но заяви, че очаква броят на външните купувачи да се повиши поради подобряващия се бизнес климат в Европа, както и поради засиления интерес на инвеститори от Азия и арабския свят. Този интерес е насочен към няколко сектора. Според Костадинов бързооборотните стоки, добивът на суровини и технологиите са сред основните атрактивни за инвеститорите сектори в момента. Така например източни инвеститори проявяват интерес към българския млечен и месен сектор открай време. Сериозен интерес има към пазара на земя, макар той да е основно от местни играчи. Над 1 млн. дка земеделска земя вече притежава българската "Ромфарм компани", а над 350 хил. дка пък консолидира дружеството "Уинслоу ленд инвест", свързано с основателите на "Винпром Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев. Компанията за инвестиции в земя бе активен участник на пазара на сливания и придобивания, тъй като окрупняваше позициите си в бранша със земя през 2013 г. "Логистика също е сектор, който се развива добре, като тук можем да станем свидетели както на местна консолидация, така и на придобивания от чуждестранни играчи", допълни още Костадинов. Всъщност в този сектор вече все по-отчетливо се вижда преливането на чуждестранни играчи на местния пазар. Както коментира през седмицата Христо Христов, основател и изпълнителен директор на "Дискордиа", над 100 чужди превозвача са пререгистрирали камионите си в България, тъй като условията са по-изгодни, а потенциалът за растеж е двуцифрен. Това естествено би следвало да предполага разместване на пазара. "Здравният сектор също е атрактивен, макар за момента да нямаме сделки там", посочи още Костадинов. Последните години вложенията в нови частни болници в страната сериозно се увеличиха, заговори се и за първите им препродажби, но такива още да не са се случили. Недвижимите имоти и машиностроенето също са често споменавани като атративни за инвеститорите сектори, но поне досега сделките тук са малко, една-две, и то след доста преговори. Очакват се интересни 12 месеца и за телекомуникационния медиен сектор след доста бурната за него 2013 г. Надали обаче сделките ще са големи, а според някои анализатори ще са повече в областта на съдържанието, отколкото в чистите телекомуникации. Там по-скоро може да се очаква изходът на VTB Capital от БТК. Руският инвеститор вече рефинансира дълговата си експозиция в телекома с пласирнаето на сериозно количесто частен дълг: 400 млн. евро публични облигации и 150 млн. евро мостов заем, конвертируем в капитал. Както коментира преди няколко месеца съакционерът на VTB Capital в БТК Цветан Василев чрез дъщерното си дружество "Бромак", през 2014 г. ще се търси инвеститор за компанията. Не бива да се подценява и развитието във финансовия сектор. През 2013 г. такова имаше в застрахователния бранш, където "Еврохолд България" (под чиято шапка е застрахователната компания "Евроинс") си напазарува бизнеса на два от най-малките участници в сектора. В банковия обаче едно преструктуриране и консолидиране на пазара се очаква отдавна, особено по линия на гръцките банки. През 2012 се провали сливането на гръцките собственици на ОББ и Юробанк България. Сега ясно поделенията ще бъдат реализирани самостоятелно. По същия начин например германската Bayern LB се раздели с Юнионбанк, като я продаде на... местен играч - Първа инвестиционен банка (ПИБ). Тази година също започна с банкова сделка. Този път френската Credit Agricole се раздели с българското си поделение като го продаде на Корпоративна търговска банка (КТБ). Мили мой кредиторе Всъщност КТБ беше един от най-често срещните участници на пазара на сливания и придобивания и тази година. Така например дружества, косвено свързани с банката, тази есен и в началото на януари придобиха над 90% от дистрибутора на горива "Петрол". Дяловете бяха прехвърлени от "Петрол холдинг" чрез частен съдебен изпълнител и "Нафтекс петрол" след решение на съда, че акциите на второто трябва да се обезсилят. Придобиването реално бе развръзката по продължилата няколко години акционерна драма в "Петрол холдинг". КТБ е основният кредитор на "Петрол" от 2011 г., като през 2013 г. експозицията й надхвърли 100 млн. долара. Заради проблеми със задълженията си имаше смяна и в собствеността на "Бургаски корабостроителници". Новият собственик е офшорно дружество и не е ясно кой точно седи зад него. Не е изключено мястото на Васил Божков да е заето от основния кредитор ПИБ. Като цяло обаче подобни заплетени казуси със задлъжнели предприятия и техните кредитори тепърва предстои да се развържат. Според повечето анализатори това надали ще стане скоро и бързо. И причините за това са много. Според Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC, от една страна, всички участници в процеса трябва да направят преоценка на стойността на активите и цената на пропуснатите възможности във времето. "Изсмукването на "зомби" компаниите донасяше някаква доходност на техните кредитори, но вече пет години след финансовата криза от 2008 г. трябва да се търсят нови модели за добавена стойност, което да продиктува поведението на кредитори и инвеститори в процеса. Водещ подход в тази насока е коректната оценка на паричните потоци, които могат да се генерират от дадена фирма или актив", каза той. Но той, а и други негови колеги от консултантския бранш, все още виждат значително разминаване в пазарните очаквания на страните. Така изчистването на корпоративния сектор от задлъжнялостта му и връщането му към нормални операции явно ще отнеме време. Това, от друга страна, има своето негативно отражение и върху желанието на финансовия сектор да кредитира бъдещи сливания и придобивания. "Грешките, натрупани в банковата система (необслужвани кредити), не позволяват трезва оценка на степента на риск в новите реалности. Оттам и кредитирането е анемично. Дълговото финансиране на придобивания в някои особени случаи е трудно упражнение", каза Манев. И въпреки това надали кредиторите ще са готови вечно да поддържат дадени бизнеси. Стига, разбира се, желанието за трупане на икономически активи, а оттам и влияние, да не надделява над страстта да се занимаваш с чисто банкиране. Все пак може да се очаква, че рано или късно голяма част от затруднените активи пак ще се на пазара. Например "Петрол" може все пак да си намери стратегически инвеститори. И макар от началния си ъгъл годината да не изглежда силна, то са видими заявки за нови размествания, консолидации и търсене на синергии. Друг е въпросът дали и кога участниците в стратегическата игра ще се разнообразят.
Източник: Капитал (27.01.2014)

Председателят е на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев стои зад мащабния проект за изграждане на летище Пирин край Гоце Делчев. До края на тази година трябва да бъде готов подробният устройствен план на площадката и да е извадено разрешително за строеж на фаза одобрен идеен проект. Летището трябва да заработи през 2015 година, като така подпомогне развитието на зимния туризъм в района. То ще се появи на мястото на бивше военно летище и ще е с капацитет да поема 3 хил. полета годишно. Работата по инвестиционния проект започна през 2011 година, когато "Хелт енд уелнес" придоби терена срещу 14.9 млн. лв. Вече е осигурен и крайният купувач на обекта, когато бъде завършен. Това е компанията "Бромак инвест", с която е сключен предварителен договор за продажба на обща стойност 8.6 млн. евро без ДДС. Купувачът е свързан с банкера Цветан Василев. Неговата банка КТБ пък е акционер в "Хелт енд уелнес". Бъдещото летище Пирин ще бъде седмото малко летище, което ще приема граждански полети, освен по-големите 5 летища в страната. То ще се простира на площ от 874 680 кв.м и ще се състои от една писта с дължина 2100 м и широчина 25 метра, както и от пътнически терминал, пише в инвестиционния проект. Капацитетът му ще позволява обслужването на 100 хил. души годишно. Летището ще приема граждански и чартърни полети за нуждите на туристическата индустрия в района. Предполага се, че най-активно то ще работи през зимния период, когато е ски сезонът в Банско, но има възможност и за целогодишна работа покрай дейността на комплексите, предлагащи СПА туризъм. Според предварителни разчети Pirin Airport ще стурва близо 60 млн. евро, а не както бе обявено преди две години 20 млн. евро.
Източник: Струма - Благоевград (21.02.2014)

"Водстрой 98": Всички пътища водят към КТБ До 2008 г. "Водстрой 98" е сравнително малка сливенска строителна компания, създадена с цел да приватизира "Водно строителство - Сливен", което впоследствие се влива в нея. Не блести с нищо, а с нейния годишен оборот, вариращ от няколкостотин до 2-3 млн. лв. е по-скоро джудже на строителния пазар. Година по-късно след смяна в собствеността дружеството вече е сред гигантите. На общо събрание през април 2008 г. все още собственици са основателите, сред които с 27% и Румен Йончев, понастоящем председател на Земеделския народен съюз, депутат, избран от "Коалиция за България", но напуснал парламентарната група и подписал коалиционно споразумение с "България без цензура" на Николай Бареков. През декември вече мажоритарен акционер е "ПМ контрол", наскоро основано дружество, собственост на Иван Мирински, който преди това има проектантски бизнес, а най-големият обект в биографията му е реконструкцията на Съдебната палата. От отчетите на "ПМ контрол" става ясно, че покупката на 96.4% от "Водстрой" е била за 2 млн. лв., които са осигурени чрез двегодишен заем от КТБ. Изплащането едва ли се е оказало проблем, след като още 2009 г. приходите на дружеството изригват до 144 млн. лв., като, съдейки от отчета, където над 100 млн. лв. са изплатени на поддоставчици, фирмата към този момент явно е предимно комисионер - инструмент за спечелване на поръчки. Банката продължава да е практически единствен кредитор, с чиито пари се осъществява експанзията на "Водстрой" в последвалите години - според отчета на дружеството към края на 2012 г. то дължи на банката 8.6 млн. лв. по инвестиционен заем, 1.6 млн. лв. за покупката на новата й централа в София и 7 млн. лв. за приватизацията на "Промишлено строителство холдинг", което беше придобито през 2011 г. срещу 12 млн. лв. Така всъщност, макар собствеността и прякото управление да си остава на Иван Мирински, кредиторът се оказва с огромно влияние. Това обаче е само част от поетапно конструираната инфраструктурна империя около КТБ и мажоритарния й собственик Цветан Василев. По подобна схема (с кредит към близка и зависима от финансирането от банката компания) беше приватизиран и "Техноекспортстрой" през 2012 г. Тогава единствен кандидат и впоследствие купувач срещу 51 млн. лв. при първоначално търсени от държавата 68 млн. лв. се оказа "АТ инженеринг 2000". То е собственост на Георги Пенев и Илиян Терзиев, но заемът за покупката е от КТБ, като практически цялото оборудване на двете компании (както и на "Водстрой" и "Промишлено строителство холдинг") е заложено в полза на банката. Впоследствие през 2013 г. акциите на "Техноекспортстрой" са прехвърлени на "Сиболе сървисис инкорпорейтид България", собственост на едноименна панамска офшорка. Георги Пенев, както и по-голямата част от ръководството остава непроменено, а като прокурист е вписана сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев, Марияна. В орбитата на КТБ има и поне още няколко строителни компании, където има връзки не само по линия на финансирането. Една такава е "Интегрирани пътни системи" (ИПС), която, преди да бъде трансформирана от ЕООД на АД е с регистрация на софийската ул. "Дебър 17", където дълги годни беше централата на финансовата къща "Бромак". Тя е еднолична собственост на Цветан Василев и чрез нея той държи мажоритарния пакет в КТБ. ИПС е собственост на "Евробилд проект", което е собственост на "Юлинор", което на свой ред е на Юлия Илиева. По цялата тази верига има връзки с КТБ. Самото ИПС има вписани залози само в полза на КТБ, а по отчет общият дълг към финансови институции е 35 млн. лв. През 2012 г. "Евробилд" е акционер в КТБ с 2.24% - дял, който според борсовите котировки съответства на над 10 млн. лв. През същата година дружеството купува и "Синектик" ЕООД за 6.45 млн. евро от "Бромак", което няколко месеца по-рано го придобива за 9.8 млн. лв. Като телефон за контакт на "Юлинор" е даден същият, който е посочен и за управлявщото дружество в групата "КТБ асет мениджмънт". А Юлия Илиева през годините е акционер в различни, финансирани от КТБ дружества като "Юлита 2002". През 2013 г. "Евробилд проект" създава и още едно дъщерно дружество с подобна дейност - "Глобални пътни системи", както и "Евробилд София", в чийто борд влиза Теодора Танева, изпълнителен директор на ТЦ-ИМЕ - дружество, за което Цветан Василев публично е признавал, че контролира и което сега е собственик на ПФК "Ботев", който банкерът не крие, че притежава. Тя заема този пост от приватизацията на дружеството през 2003 г., като освен това е и ръководител на отдел "Ценни книжа" в инвестиционния посредник на Василев "Фина-С" от 1994 г. досега. Тя, както и другите членове на борда на ТЦ-ИМЕ Людмила Петрова и адвокат Мартин Апостолов, се появяват и в още редица официално несвързани дружества и са партньори с Ирена Кръстева в няколко дружества. Друго дружество, което се обособява от ИПС, е "Инфраструктурна компания", която е изпълнител на модернизацията на стадиона на "Ботев", върху което има вписан залог в полза на КТБ срещу 8.5 млн. лв. кредит. Собственик се води Валери Карадачки, който е и бивш собственик и управител на "Интегрирани пътни системи", а самата "Инфраструктурна компания" е наследник на дъщерното й "ИПС инфраструктури" . Двете компании чрез съвместното си дружество "Еврохидросистеми" изпълняват проекта за водния цикъл на Велико Търново за 44 млн. лв. Всъщност най-ясният знак за топлите връзки между всички тези компании е именно, че действат почти като една група при участието им по търгове за обществени поръчки в различни консорциуми.
Източник: Капитал (24.03.2014)

Корпоративна търговска банка АД придоби 100% от акциите с право на глас от капитала на банка „Креди Агрикол България" ЕАД, съобщиха от дружеството. От страна на КТБ АД договорът за прехвърляне подписаха изпълнителните директори на банката Георги Христов и Илиан Зафиров, а от страна на досегашния собственик - Креди Агрикол С.А., Франция - г-н Марк Опенхайм, ръководител на международната мрежа за банкиране на дребно на Креди Агрикол. От КТБ съобщават, че веднага след прехвърлянето на собствеността ще се проведе Общо събрание на акционерите. На него ще бъдат избрани новите членове на Надзорния съвет (НС) на банката. Одобрение от БНБ за членове на НС на Креди Агрикол България ЕАД вече получиха Орлин Русев - Председател на Управителния съвет (УС) на КТБ АД, Абдул Салам Мохамед Абдулах Ал Муршиди - член на НС на КТБ АД и Радосвета Василева - юрисконсулт на Бромак ЕООД (дружеството е мажоритарен акционер на КТБ АД). Друго важно решение, което ще вземе Общото събрание на акционерите, е името на „Креди Агрикол България" ЕАД да се промени на „Търговска банка Виктория" ЕАД. Банката ще има ново лого и слоган: „Партньор за Вашите амбиции". Търговска банка Виктория ЕАД ще продължи да функционира като самостоятелна финансова институция, специализирана в обслужването на малки и средни предприятия, както и на индивидуални клиенти, обясняват от КТБ.
Източник: Money.bg (13.06.2014)

Кредити над милиард лева е раздала КТБ на фирми, свързани с мажоритарния й собственик Цветан Василев. Това показва проверка в търговския и фирмените регистри на страната. Данните са към 2011 г., защото дружествата, които са взели заемите, не са публикували каквито и да било финансови отчети през следващите години. Макар да са задължени по закон. Сумата надвишава неколкократно позволеното от нормативната уредба на страната, а кредитите са раздавани все на дружества, които имат, меко казано, скромна търговска дейност, но от своя страна са отпускали част от парите под формата на заеми към други фирми. Резултатът от цялата схема е, че е поставена под риск сигурността на парите, вложени в банката, в това число и от обикновени граждани на държавата. Според Закона за кредитните институции максимумът който трезорът може да раздаде на свързани лица под формата на кредити – т.нар. кредитни експозиции, е 25 на сто от собствения й капитал. Към 2011 г. собственият капитал на КТБ е бил 60 млн. лева и дори с резервите е надвишавал малко над 300 млн. лева. Към миналата година собственият й капитал вече е бил 65,5 млн. лева, а с резервите, в това число и неразпределената печалба, е бил около 605 млн. лева. Законът е категоричен, че се взема като база само собственият капитал, но дори да прибавим и резервите, и в двата случая раздаденото кредитиране на фирми от кръга на банкера Василев е надвишавало в пъти позволеното по закон. Нарушението е толкова драстично, че би трябвало да има незабавна реакция от регулатора, който в случая е управление „Банков надзор” към Българската народна банка. Към него обаче КТБ е подавала коренно различни данни, стана ясно на пресконференция вчера. От банката свикаха пресконференцията, след като миналата седмица стана ясно, че са разпитвани няколко души от ръководството й. Полицаи, агенти на ДАНС, следователи и прокурори пък обискираха половин ден офиси на фирми, свързани с Цветан Василев в бизнес сградата на бул. „Цар Борис III”, в която се намират и помещения на КТБ. По време на вчерашното си изявление изпълнителните директори и членове на Надзорния съвет на банката Илиан Зафиров и Георги Христов постоянно си противоречаха в данните които подаваха. На въпрос за кредитните експозиции пък Христов обяви: „Най-отговорно мога да заявя, че всички отпуснати кредити – в миналото или настоящето – лично на дружеството акционер в банката - „Бромак” ООД, и на дружества, които са контролирани от г-н Цветан Василев пряко или косвено, са в рамките на регулациите, допустими и приложими от банковия регулатор. Това е било обект не само на проверки от надзорните инспекции, не само от независимите одитни институции, а също така и от рейтингови агенции, които имат сключени договори с нас, от комисии за финансов надзор. В този смисъл – да има акционер кредит, не е лошо нещо”. Христов допълни също, че важното било дали банкерът Василев създава проблеми на трезора, или развива бизнеса. Засега, твърдят хората му от Надзорния съвет, въпросните заеми нямали характера на „проблемни”. Цифрите обаче показват друго. Както е знайно, дяволът е в детайлите и в случая от КТБ премълчават че освен фирми, свързани юридически пряко или косвено с Цветан Василев, със заеми са уреждани и дружества, регистрирани на името на негови служители. Примерите са много, а един от тях е фирма „Булит 2007” ЕООД. Въпросното дружество, което се занимава, общо казано, с външна и вътрешна търговска дейност, към 2011 г. е имало 7 служители, а към 2014 г. бройката им е нараснала на „внушителните” 14. Капиталът на фирмата са стандартните 5000 лева, а за 2011 г. не декларират никаква печалба. Въпреки скромните цифри дружеството, което се води еднолична собственост на един от служителите на Василев в свързани с него фирми – Димитър Свещаров, е получило 46 млн. лева кредити. В същото време е раздало 33 млн. лева под формата на заеми на други лица. Следващ достатъчно показателен пример е фирма „Юлита 2002”, отново занимаваща се с търговия, но само на вътрешния пазар. Капиталът на дружеството е 50 000 лева. Печалбата, която декларира за 2011 г., е малко над 8 млн. лева, но за сметка на това до същата година е получило петкратно повече кредити – 54,2 млн. лева. Срещу получените заеми активите на предприятието са заложени в КТБ. В същото време самото то е раздавало заеми, макар това да не влиза в предмета му на дейност. Към 2011 г. сумата им е в размер на 43 млн. лева, като декларира 2 млн. лева от получени лихви. Последното реално представлява скрита банкова дейност и подлежи на лицензиране. Според информацията, която е подало към Търговския регистър, няма данни „Юлита 2002” да има такъв лиценз. Далеч не изненадващо, дружеството е собственост на други двама, свързани с Василев служители – Нели Николова и Красимир Зарев. Не по-малко любопитна е и фирмата „Дивал 59” ЕООД. Справката в регистъра за фирмено разузнаване ДАКСИ показва, че през 2011 г. фирмата е имала 11 служители, които през 2014 г. са редуцирани на трима. Пак през 2011 г. е декларирала 66 000 лева нетни приходи, но пък се е радвала на впечатляващо кредитиране в размер на 40 млн. лева, като е раздала заеми в размер на 12,2 млн. лева. Огромната част от тях на „асоциирани и смесени предприятия”. Примерите далеч не се изчерпват дотук. Сред щедро кредитираните от КТБ фирми са и „Рубин индъстри”, управлявано от друг служител, свързан с Василев – Златка Качин, а също „Карне М”, управлявано от Васил Шуманов. Последният е охранител в сградата на „Цар Борис III”. Въпросните данни са към 2011 г., като как се е движел потокът в следващите години, не е ясно, защото, както вече беше уточнено, нито една от фирмите не е подавала финансови отчети. Затова кредитите може вече да са погасени, но и да са скочили още повече. Вчера, запитани дали чрез тази схема на кредитиране на свързани с Василев лица не се погазват и законите, и интересите на вложителите в КТБ, както и дали не се застрашава стабилността на банката, изпълнителните й директори не отрекоха размера на експозициите. Пробваха да се оправдаят обаче, че юридически нямало как да засекат лица, които не са свързани чрез дялове и акции с банкера Василев. „Начинът, по който една банкова институция изследва дружество, може да бъде само юридически обоснован – т.е. това са данни от Търговския регистър, декларации за свързаност, които се подават от кредитополучателя, и дотам нещата спират”, заяви Георги Христов. В същото време той влезе в противоречие със себе си, като увери, че Търговският регистър им бил последният източник на информация, като приоритетно комуникирали всяка седмица с кредитополучателите. Как при тази комуникация не са разкрили топлите им връзки с банкера Василев, не стана ясно. Не е ясно и как през годините „Банков надзор” не са надушили схемата, съмнения за която се появяваха и в публичното пространство. Фактът обаче е, че засега никой не отговаря на въпроса къде потъват парите, след като са вложени от КТБ в дружествата, защо и на какъв принцип трезорът финансира фирми, свързани с банкера Василев, и каква е гаранцията, че въпросните дружества не са кухи и съответно не се създават кредитни милионери. А какво се случва, когато се създават кредитни милионери, уви, за съжаление, всички помним.
Източник: Монитор (17.06.2014)

Хора на Василев държат тв рейтингите Какви са фактите в случая с измерването на телевизионните рейтинги от ГАРБ: През септември 2012 г. едноличният собственик на "ГАРБ" - дружеството "София Медиа Асоциация" ЕООД, притежавано от швейцарския гражданин Джордж Лукс, прехвърля 40% от акциите си в капитала на "ГАРБ" на швейцарското дружество "Юръпиън Медиа Холдинг СА". То е учредено в Швейцария с федерален номер СН-660.2.946.011-0, досие номер 17486/2011, със седалище и адрес на управление: Женева 1201, плас Дьо Шевелу 6, Вистра СА, представлявано от директора Шерж Шайе, според агенция "ПИК". Интересното е, че до сделката се стига, след като "ГАРБ" натрупва задължения към "Интегрирани Пътни Системи" АД свързвана с Цветан Василев. Фирмата е със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, район Красно село, ж.к. "Красно село", бл. 199, ет. 11, ап. 48, представлявано от изпълнителния директор Николина Димитрова Добрилова. През периода 2011-2012 г. от "Интегрирани Пътни Системи" предоставят необезпечени парични заеми на "ГАРБ" по силата на договори за заем в общ размер на 1 000 000 евро и 550 000 лева. Заемите не се обслужват от "ГАРБ", тъй като дружеството не разполага с финансови възможности, което обаче не притеснява заемодателя. В крайна сметка дългът се преструктурира, като "Интегрирани Пътни Системи" прехвърля (с цесия) през 2012 г. вземанията си от "ГАРБ" по заемите на новия акционер - дружеството "Юръпиън Медиа Холдинг СА". То пък също се финансира за придобиването на вземанията от "Интегрирани Пътни Системи" АД от чуждестранна компания на Цветан Василев - EFV International Financial Ventures Limited. То е c адрес на управление: Trident Chambers, WickhamТs Cay 1, Road Town, Tortola, Британски Вирджински острови, и от своя страна е мажоритарен акционер в капитала на две свързани с Василев дружества, а именно - "ТЦ - ИМЕ" АД и "Хедж инвестмънт България" АД. Така с решаващата роля на "Интегрирани Пътни Системи" е сложена ръка върху компанията, която казва коя телевизия се гледа най-много у нас Затова е интересно кои са играчите в "Интегрирани Пътни Системи". Член на Съвета на директорите на дружеството е "Евробилд Проект" ЕООД, ЕИК 131443824 (акционер и в КТБ), в което едноличен собственик е "Юлинор" ЕООД. На свой ред "Юлинор" е мажоритарен собственик във "Велдер Инженеринг" ООД, където съдружник и управител е Иван Джиджев. 53-годишният пловдивчанин е човекът, който движи спортните проекти на Цветан Василев. Няколко години той бе президент на баскетболния клуб "Левски", но от март тази година той стана председател на Съвета на директорите на футболния клуб "Ботев". В него собственикът на КТБ инвестира 20 милиона лева само за реконструкция на стадиона. Джиджев е съдружник и управител и в няколко други свързани с Василев дружества като например "Велдер Консулт" ООД (с мажоритарен собственик "Хедж инвестмънт България" АД), член на Съвета на директорите в "Целум България" АД заедно с изпълнителния директор на КТБ Илиан Зафиров и други. Друг член на съвета на директорите на "Интегрирани Пътни Системи" е Юлия Илиева, която заема същата длъжност и в "Евробилд София" АД. Там изпълнителен директор е Теодора Танева, която е на същия пост и в "ТЦ-ИМЕ" АД - доскорошен акционер в КТБ. "Евробилд София" е с едноличен собственик на капитала "Евробилд 2003" ЕООД, който пък е притежание на "Аквафинанс" ЕООД. В последното дружество пък едноличен собственик е "Синектик" ЕООД. До 2012 г. то било собственост на личната фирма на Василев - "Бромак" ЕООД, която е прехвърлила дяловете на "Евробилд Проект" ЕООД.
Източник: Стандарт (18.06.2014)

КТБ става държавна КТБ става държавна. Новият й собственик ще бъде Българската банка за развитие. Пари в затворения трезор ще налее и Фондът за гарантиране на влоговете. Решението за това бе обявено вчера от БНБ. Управата на Централната банка реши да отпише целия капитал на досегашните акционери и да отнеме напълно техните права. Това се отнася за "Бромак" ЕООД, зад което стои Цветан Василев с 50,66% от акциите на банката, "Бългериан Акуизишън къмпани" със седалище в Люксембург (30,35%) и руската "Внешторг банк" (ВТБ) с 9,9%. Мярката важи и за "Креди Агрикол" България, която съвсем наскоро стана 100% собственост на КТБ. Дъщерното дружество също е поставено под особен надзор, а в него влязоха квестори. "Искаме хората да са спокойни за парите си и за цялостното състояние на българската банкова система", казаха за "Стандарт" от БНБ. Оттам съобщиха още, че гишетата на двете банки ще бъдат отворени за клиенти на 21 юли.
Източник: Стандарт (23.06.2014)

Публичната Корпоративна търговска банка (КТБ) е една от най-големите банки в страната. Ръстът й в последните години (главно на активите, фирменото кредитиране и депозитната база) е наистина впечатляващ, но как се стига дотам? Кога и как е създадена банката, кога се листва на Българска фондова борса и кои са нейните акционери? Отговорите на тези въпроси са посочени по-долу: 1. КТБ е учредена на учредително събрание, проведено на 28 май 1993 г. и е вписана в българския търговски регистър със съдебно решение от 6 май 1994 г. 2. Банката възниква като джойнт-венчър на Българска външнотърговска банка (по-късно преименувана на Булбанк, а понастоящем – Уникредит Булбанк) и Банката за външноикономическа дейност на СССР (понастоящем VTB) и получава лиценз номер 22 от Българска народна банка. През 1995 г. Българска външнотърговска банка придобива дела на Внешекономбанк (VTB) и става акционер с 99.9% от капитала на КТБ. 3. През 2000 г. все още държавната Булбанк продава акционерното си участие в КТБ на група частни инвеститори, включваща Цветан Василев. 4. През 2007 г. Корпоративна търговска банка осъществява първично публично предлагане (IPO). Предложените 1 млн. акции са на цени от 45 до 58.50 лв. за брой. Подадени са над 3500 поръчки за повече от 12 млн. акции на обща стойност 700 млн. лв., като поръчки са удовлетворени при максималната цена от 58.5 млн. лв., а банката набира 58.5 млн. лв. ресурс. 5. Още в първия си ден на търговия цената на книжата достигат нива от 75.50 до 87.70 лв. за брой. Четири месеца след листването си на борсата е осъществена и сделка на рекордните 111 лв. за лот. 6. През 2009 г. 30% от капитала на КТБ са придобити от Държавния главен резервен фонд на Султана на Оман чрез дъщерното му дружество Bulgarian Acquisition Company II, Люксембург. Днес фондът е вторият най-голям акционер, след Бромак ЕООД, с 50.659%. 7. КТБ е основен акционер в КТБ Асет Мениджмънт АД. Управляващото дружество управлява три фонда – КТБ Балансиран, КТБ Фонд Акции и Фонд Паричен пазар. По последни данни от БАУД в трите фонда са вложени 5.145 млн. лв. За последните 12 месеца първите два носят доход от съответно 15.87 и 18.38% на вложителите си, а Фонд Паричен пазар постига 4.6 на сто. 8. Банката е четвъртата по големина в България по размер на активите си. В края на първото тримесечие на 2014 г. те възлизат на 7.3 млрд. лв., сочат данни на централната ни банка. Справка на Profit.bg сочи, че в края на 2009 г. активите са 2.03 млрд. лв., година по-късно нарастват до 2.7 млрд. лв., а в края на 2011 г. надхвърлят 4 млрд. лв. Само след 12 месеца активите растат до 5.6 млрд. лв., а в края на 2013 г. те вече са 6.74 млрд. лв. 9. Днес всеки девети лев на българите на влог в търговските банки се намира в КТБ. Пазарният дял на банката от депозитите на гражданите и домакинствата възлиза на 11.17%, което са 4.499 млрд. лв. Само за периода от 1 януари до 31 март в банката са постъпили нетно 503 млн. нови депозити, а за последната година те са 1.429 млрд. лв . 10. Банката е една от най-печелившите в банковата ни система. За 2013 г. тя обяви положителен финансов резултат от над 71 млн. лв. спрямо 56.57 млн. лв. за 2012 г. и съответно 60.9 млн. лв. за 2011 г. и 74 млн. лв. за година по-рано. В годините от 2008 до 2013 г. общата й печалба достига 363 млн. лв.
Източник: profit.bg (27.06.2014)

До края на тази седмица ще бъде оповестено какви са активите и пасивите на банковата група КТБ, съобщи вчера Българската народна банка (БНБ). В сряда изтече срокът от 10 работни дни за проверка на състоянието на КТБ и дъщерната й банка "Креди Агрикол България" ЕАД . Квесторите от БНБ възложиха проверката на независими одитори преди 2 седмици. В КТБ прегледът се извършва съвместно от "Делойт одит" ООД, "Ърнст и Янг" ООД и "Афа" ООД, а в "Креди Агрикол" - от "Афа" ООД. Според съобщението на БНБ се очакваше до края на деня вчера квесторите да предоставят на централната банка докладите на одиторите. Едва след това ще стане ясно какви средства са необходими за осигуряване на ликвидност на банката и какви ще бъдат следващите действия на квесторите. КТБ бе поставена под специален надзор от БНБ на 20 юни по молба на акционерите й, след като започна да изпитва ликвидни затруднения и спря плащанията. Акционерите с дял от над 10 на сто бяха лишени от право на глас и бяха назначени квестори. Дни по-късно БНБ обяви, че двете банки ще отворят отново на 21 юли. Междувременно от 7 юли високите лихвени проценти по депозитите в КТБ бяха намалени значително до средните за банковия пазар. Вариант за продължаване на работата на трезора е в него да влязат Фондът за гарантиране на влоговете и Българската банка за развитие, в която тези дни бяха направени и кадрови промени. Междувременно вчера се разбра, че група от български инвеститори, сред които и мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев, подкрепени от руската банка VTB, имат интерес да купят мрежата Balkans на национализираната австрийска банка Hypo Alpe Adria. Това съобщи сайтът Екон, позовавайки се на информация на Ройтерс. Василев участва в КТБ чрез фирмата си "Бромак", а ВТБ има дял около 9%. След поставянето на КТБ под специален надзор се твърдеше, че руската банка има интерес да купи или да рекапитализира българската банка, но това бе категорично отречено. Според агенция Ройтерс, която се позовава на свои неназовани източници, Василев има още двама съперници, които имат интерес към придобиването. Това са финансовият инвеститор Advent International в съдружие с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), както и Expobank на руския предприемач Игор Ким, който наскоро придоби чешкото подразделение на Landesbank Baden-Wurttemberg. В България Advent е свързан с приватизацията на БТК по време на правителството "Сакскобургготски". Мрежата на Hypo в Югоизточна Европа е неин основен актив. Банката е национализирана през 2009 г., за да се избегне фалит. В момента Австрия създава "лоша банка", която да приеме повечето други нейни активи. Балканската мрежа обаче трябва да бъде продадена, тъй като национализацията се приема за неправомерна държавна помощ. Самият Василев не е коментирал информацията, а бившата му говорителка в банката е заявила, че няма контакти с него и не може да предаде въпросите. От руската ВТБ също не са коментирали информацията. Бизнесът на Hypo в Югоизточна Европа обхваща 7 банки и три лизингови дружества в Словения, Хърватия, Сърбия, Босна и Черна гора. Оценката на финансовата институция е около 500 млн. евро.
Източник: Сега (10.07.2014)

Двамата най-приближени до мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев експерти са били в управата на близо 50 фирми, на които КТБ е отпускала милиони кредити. Това са Бисер Лазов и Людмила Петрова, съобщи шефът на легия "Антимафия" Григор Здравков. По-късно фирмите, голяма част от които са офшорни, са прехвърляли пари на други компании, като фирмите получателки са ползвали изключително благоприятни условия по заемите. Например - да бъдат освободени от плащане на лихви по кредитите за дълъг период от време. "На практика вноските по заемите са били почти символични", казва Здравков. Бисер Лазов, който влиза в обкръжението на Цветан Василев още през 2000 г., и Людмила Петрова делят в КТБ кабинета, който се намира до този на мажоритарния собственик, съобщават хора от банката. Лазов участва в управлението и надзора на 31 дружества, свързани с КТБ. Знае в детайли финансовите операции, нареждани от Василев. 45-годишният Бисер Лазов е съдружник с Василев в дружеството "Естейд", а заедно с банкера са в управата на "Мел финанс". Освен това той фигурира и в бордовете на редица пряко контролирани от Василев дружества като "Бромак финанс" и новия акционер в БТК - "Бромак телеком инвест". Лазов е и в управата на редица официално несвързани с КТБ дружества като "Афлик-България", което пряко или чрез дъщерни дружества има съществени дялове във вносителите на Kia и Subaru, Б.Л. Лизинг, "Партнер лизинг", "Корабостроителница Русе". Голяма част от тези дружества са кредитирани от Корпоративна търговска банка. 69-годишната Людмила Петрова се води в банката на длъжност главен експерт. Петрова е вторият човек, през когото паричните потоци излизат от КТБ. Тя участва в управлението и надзора на 17 дружества, свързвани с КТБ. Част от тях са офшорни компании. Проверка за една от тях "Кен трейд" сочи, че през 2009 г. купува всички 50 дяла на свързаното с Цветан Василев дружество и акционер в КТБ "Бромак" ЕООД. Цената е 2,5 млн. евро. Само година по-късно "Кен трейд" е обявила 57 млн. лв. печалба от участия в дъщерни фирми. При положение, че предишната година, когато прави сделката за 2,5 млн. евро, има едва 23 000 лв. печалба. Собственик на "Кен трейд" е кипърската офшорка "Трелекс инвестмънтс". Тя пък е собственост на "Ярго Лимитед", регистрирана на Британските Вирджински острови. Директор на "Трелекс" е друга компания, регистрирана в кипърското пристанище Лимасол - Вистра Лтд. Нейни изпълняващи директори са двама холандски граждани.
Източник: Стандарт (14.07.2014)

Едноличният собственик на дружеството "Бромак" Цветан Василев сменя управителя на фирмата Иван Стойков, който стана свидетел на прокуратурата, на 30 юни от Виена. Стойков е сменен със Здравко Босаков. Причините за рокадата не са ясни. "Бромак" е дъщерна на "Кен трейд", управлявана от протежето на Василев Людмила Петрова. Много е възможно Иван Стойков да е сменен, понеже е изразил желание по време на разпитите да стане защитен свидетел на прокуратурата.
Източник: Стандарт (14.07.2014)

Доскоро Цветан Василев управляваше бизнес за близо 10 милиарда лева, а след срива на Корпоративна търговска банка вече отговаря за фирми с активи за 1,7 млрд. лева. Лично или чрез компании, взели кредит от КТБ или чиито дългове са купени от банката, Цветан Василев стоеше начело на империя от многобройни фирми. Тя включваше строителство, машиностроене, производство, телекомуникации, банки, застрахователни и финансови дружества, селско стопанство, търговия, туризъм, автомобили, медии и спорт.След срива на КТБ в последния месец стана ясно, че полека-лека рухва почти цялата пирамида, управлявана от Цветан Василев. БНБ пое контрола върху банката и в момента се води проверка доколко в КТБ има налични средства, дали някой не е теглил големи суми. Оттам нататък Цветан Василев започна да губи контрола върху управлението и бордовете на различните фирми. Преди време сигнал за проблеми около банката е подал бившият американски посланик Джон Байърли до институциите в САЩ. Според него КТБ била гнила ябълка, занимаваща се с пране на пари и раздаване на кредити на свързани лица. Знаково за Василев беше и случващото се в ТV7. Ръководството поиска обявяване в несъстоятелност заради невъзможност да плаща на контрагентите си. Роденият през 1959 г. в Габрово банкер има солидна професионална биография зад гърба си. За кратко време от служител в държавен институт в началото на 90-те години изведнъж се превръща във финансов тигър и стъпва във всички апетитни сектори на икономиката. Още през 1992 г. основава финансово-брокерските компании "Бромак" и "Фина-С". Впоследствие "Бромак" става емблематична за Василев фирма, защото нейна дъщерна е КТБ. Звездата на Цветан Василев изгрява истински в средата на 90-те години, когато е назначен за началник на управление "Валутни операции и ликвидност" на Централна кооперативна банка, като от 1997 г. е и член на съвета на директорите. След това за кратко е началник-управление "Пазари и ликвидност" в ТБ "България инвест", преименувана впоследствие на "Алианц България". От средата на 2000 г. Цветан Василев вече е председател на УС и изпълнителен директор на "Корпоративна търговска банка" АД, а от 2003 г. е мажоритарен собственик на банката и председател на нейния надзорен съвет. Тогава за първи път получава и престижната награда "Банкер на годината". Отново грабва приза през 2013 г. Носи му се слава на човек, който умее да прави свои пари от чуждите и особено от държавните. През 2011 г. е избран за Мистър Икономика на сп. "Икономика" за цялостен принос за развитието на отрасъла. Тогава част от журито на конкурса не е съгласно и иска прегласуване. Казват обаче, че организаторите на конкурса са щедро наградени от победителя, който очаква в Историческия музей да се появи министър-председателя Бойко Борисов, за да връчи наградата, твърди изданието. Вместо това идва вътрешният министър Цветан Цветанов. Освен КТБ Цветан Василев придоби наскоро и "Креди Агрикол България". Начело на борда на директорите бе поставена дъщеря му Радосвета Василева. Капиталът е малко над 80 млн. лв. Освен с банки доскоро влиятелният бизнесмен се занимаваше и със застраховане и финансово посредничество. Той участва в надзорния съвет на Застрахователно акционерно дружество "Виктория". Ключова е ролята на бизнесмена и в "Партнер лизинг" и "Б. Л. лизинг", "Инвест мениджмънт" и "Хедж инвестмънт България". Заем от 85 млн. лв. към КТБ прикача и "Технотел инвест" към клъстера от фирми на Василев. Освен това той е и в съвета на директорите на "Мел финанс". Общата сума на свързаните с Цветан Василев финансови институции е близо 6 млрд. лв. Бизнесът му в различни отрасли нараства в последните години. Свързани с Цветан Василев компании изникват в почти всяка по-голяма корпоративна или приватизационна сделка, а финансирането им под една или друга форма идва от същата банка. Перлата в короната на империята на Василев е БТК. Цветан Василев придоби чрез фирмата си "Бромак телеком инвест" 45% от акциите на телекома вместо. Останалите акционери са руската "ВТБ кепитъл", която държи 34%, и по-дребни инвеститори с 21%. Фигурата на Цветан Василев изплува и в цифровизацията на телевизията в България. Той контролира индиректно и Национално управление "Радиотелевизионни станции" (НУРТС), твърдят запознати. Той имаше участие и в изба "Телиш". Името му се свързва и със знакови дружества в областта на търговията. Преди половин година стана ясно, че "Петрол" АД е задлъжняло със 195 млн. лв. към Корпоративна търговска банка. Поради тази причина беше сменен и бордът на директорите на фирмата
Източник: 168 часа (18.07.2014)

Гриша Ганчев е на път да открадне някои от златните кокошки, собственост на избягалия банкер Цветан Василев. Олигархът от помашкото село Микре ударно завзема предприятия на приятеля си, докато трае суматохата в държавата, научи вестник „Всеки ден". Докато парламентарни¬те сили спорят каква част от депозитите в КТБ могат да бъдат изплатени и кол¬ко ще струва това на данъ¬коплатците, Ганчев прави брутални опити да сложи ръка върху някои от най-апетитните активи от бизнеса на Цветан Василев напълно в разрез със закона. Според запознати той е инструктиран лично от банкера да овладее златните му предприятия. Публична тайна е, че от години Цветан Василев и Гриша Ганчев са близки приятели и делови партньори. След изчезването на банкера ловешкият бизнесмен е сред малкото хора, които се чуват ежедневно с него. В същото време в плановете за КТБ се предвижда с продажбата на различни компании, кредитирани от банката, да се покрият поне част от разходите, които ще бъдат направени от държавата при изплащането на влогове. Ганчев се е прицелил в едри и печеливши компании като „Петрол" АД, чиято пазарна капитализация на борсата е 311 млн. лева, твърдят служители от бизнес сгра¬дата на бул. „Цар Борис" 159, където са концентри¬рани офисите на фирмите, свързани с Василев. Гришата се появил преди дни там триумфално с ръце в джобовете и обявил, че вече той е босът. Натиск от Ганчев чрез изкупуване на акции е бил упражняван върху трима от големите акционери в „Петрол", които държат общо 59,73% от дружеството и са свързани с Василев, писа вчера и в. „Труд". На техните собственици е предлагано да продадат фирмите си - в ня¬кои случаи срещу символичните 5000 лева, колкото е уставният им ка¬питал. Натиск е имало към Анна Христова, която по регистрация е собственик и управител на „ВИП Пропъртиз" ЕООД. фирмата има 18,31% в „Петрол". Същото се е случило с Юлия Илиева, управител и собственик на „Юлинор" ЕООД с 23,11% в „Петрол" и с Костадин Каракостов, управител и собственик на „Корект фарм" ЕООД, с 18,31% в „Петрол". Покупката на дружествата дава възможност бизнес за 311 милиона да се вземе за 20 000-30 000 лв., а държавните разходи в този размер за КТБ да легнат върху данъкоплатците. Оказва се, че фирма, която има да взема 16 млн. лв. от „Петрол", след като е откупила дълг на друже¬ството към КТБ, вече е сменила собствеността си в резултат на натиска от Гриша Ганчев. Става въпрос за „Карне-М" ЕООД, която има 45 млн. лв. активи според последния финансов отчет от 2011 г. Нейният управител Васил Шуманов е продал светкавично фирмата на 15 юли за 5000 лева - колкото е уставният капитал. Купувач е Милчо Цонков Стефанов, за когото няма никакви данни в Търговския регистър. Той е пионка на Гриша Кожуха, както е известен бизнесменът. Същевременно Ганчев е успял да вземе и дела на Цветан Василев в завода за автомобили в Ловеч. Ненаситната Гриша имал апетити и към „Виваком". „Това е абсолютно престъпление! Прокуратурата трябва незабавно да се намеси, преди тоя да е окрал всичко", коментират пред „Всеки ден" потресени бизнесмени. 206 млн. изнесени в чували 206 милиона лева вероятно са изнесени от КТБ в посока дружеството на Цветан Василев „Бромак", пакетирани в чували. Фирмата е мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка с дял от 50,66%. Това е едната от основните версии за съдбата на парите, съобщи официално прокуратурата. Според данните има два сюжета за изпаряването на милионите - че това е станало в един ден точно преди затварянето на трезора или че източването е започнало още в края на 2011 г. и е продължило до 20 юни 2014 г. Възможно е през този период далаверата с кинтите, които тежат над 100 кила, да е станала на порции. Другият вариант е да са съставяни фалшиви документи с цел прикриване пред квесторите на липсващите милиони. В полза на версията за директно изнасяне на 93 139 500 евро, 23 657 575 лева и 45 000 долара обаче свидетелства главният касиер на КТБ Маргарита Петрова. Тя обяснила, че управителят на „Бромак" Иван Стойков й е представил протокол за получаването на сумите, след което сумите му били предадени, пакетирани в чували.
Източник: Други (18.07.2014)

Оман търси нови акционери за КТБ Държавният инвестиционен фонд на Оман и други акционери в КТБ търсят начин да стабилизират банката и се надяват до три месеца да бъде съставен реален план за това, съобщи световната агенция Reuters, позовавайки се на свой източник. Той подчертава, че разрешението на ситуацията с "Корпоративна търговска банка" АД не означава непременно, че Оман ще инвестира още пари в банката. Едно от предложенията е намаляване на дела на Цветан Василев, който държи 50% от акциите чрез фирмата си "Бромак", със средства от други международни инвеститори. Друг вариант е Управителният съвет на банката да се подсили с независими експерти. Фондът желае да помогне в стабилизирането на КТБ заради важната й роля в българската икономика, е добавил източникът.
Източник: Стандарт (22.07.2014)

БНБ покани основните акционери в КТБ да заявят намеренията си до края на август БНБ е изпратила писма до двамата най-големи акционери в Корпоративна търговска банка (КТБ) и очаква техните конкретни предложения за ангажимент до края на август. Това става ясно от поредното пространно и вече по традиция петъчно прессъобщение на централната банка по темата. Чрез него институцията опитва да опровергае валящите в публичното пространство обвинения към действията и бездействията й по темата, както и да прехвърли отговорност и към други институции и към политическите партии. По голямата част от изявлението е тълкувателен преразказ на събитията досега, включващи нереализирания първоначален план за отварянето на банката на 21 юли, резултатите от възложената оценка на активите и пасивите й, както и ограниченията на закона и непостигнатото съгласие за актуализация на бюджета, което да позволи изплащането на гарантираните депозити до 196 хил. лв. На база на това БНБ стига до извода, че "не са налице условия за излизане от процедурата на специален надзор, под който двете банки са поставени, тъй като няма осигурени достатъчно ликвидни средства, с които банките да посрещнат потенциално ново масирано изтегляне на депозити от техните клиенти". От централната банка уверяват, че се отнасят "с разбиране и уважение към загрижеността в много от изказаните мнения на експерти, синдикални и работодателски организации, независимо от необосновано агресивния тон на част от тях". Същевременно обаче подчертават и че "е много важно да не се създават нереалистични публични очаквания за мигновени и едва ли не "магически" опции за разрешаване на проблема около банковата група КТБ".
Източник: Капитал (25.08.2014)

Издирваният Василев: Близо сме до оздравителния план Издирваният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев не се е отказал от преструктуриране на трезора "с партньорите си от Фонда на генералния държавен резерв на Султаната на Оман и други заинтересовани инвеститори". Това съобщава самият той в изявление до медиите. В петък, 22 август, Българската народна банка съобщи, че е изпратила писма до двата най-големи акционера в КТБ - мажоритарния акционер "Бромак" ЕООД, собственост на Цветан Василев, и Фонда на Оман, и очаква техните конкретни предложения за ангажимент до края на август в съответствие с действащото законодателство в България и ЕС.
Източник: Стандарт (26.08.2014)

Аргументът, че проблемите в КТБ ще доведат до масови фалити и загуба на много работни места е несъстоятелен, заради структурата на актива и пасива на банката, се казва в статия на Капитал. Юридическите лица, които имат сметки в КТБ са около 6800, но тези с по над 10 хил. лв. по тях са под 1500, депозитите над гарантираните, са 412. От тях немалко са финансови, държавни ведомства, общини и реално става въпрос за 251 частни фирми, чиито влогове подлежат на гаранция. Общо депозитите на всички частни фирми са 640 млн. лв., на държавните – още 360 млн. лв. Звучи внушително, но от тях 620 млн. лв. са за десетте най-големи вложителя, които в голямата си част са известни – БТК, “Топлофикация София”, БЕХ, Булгартрансгаз. А две от тези 10 са в несъстоятелност и вътре синдиците държат пари от масата на несъстоятелността . вложители в КТБ
Източник: Капитал (15.09.2014)

БНБ пита EPIC колко средства ще осигурят за КТБ и как БНБ е поискала от консултанта на акционерите в Корпоративна търговска банка (КТБ) EPIC да удостовери кой точно представлява и какви точно са правата му предвид заявеното желание за преструктуриране и рекапитализиране на банката. От централната банка са посочили още, че "в хода на разговорите" EPIC ще трябва да даде повече информация за това какви виждания имат клиентите му за рекапитализацията на КТБ, какви са конкретните финансови ангажименти, които са в състояние да поемат, и какви са начинът и правните средства, чрез които това да стане. Това се посочва в прессъобщение на БНБ за изпратено на 15 септември писмо от изпълняващия длъжността подуправител на "Банков надзор" Нели Кордовска и главния юрист на централната банка Нина Стоянова до Петер Голдшейдер, управляващ съдружник в EPIC. Писмото е във връзка с друго, получено в БНБ миналата седмица (10 септември), с което базираният във Виена инвестиционен фонд EPIC беше посочил, че представлява консорциум от сегашните акционери на КТБ - "Бромак" на Цветан Василев (мажоритарен собственик), Оманския фонд (30%) и инвестиционното поделение на руската Внешторгбак VTB Capital (9.99%), и че този консорциум заявява желание да изготви план за преструктуриране на КТБ, но с условие това да стане с държавна помощ.
Източник: Капитал (16.09.2014)

БНБ: EPIC не е легитимен Австрийската компания EPIC не е легитимна и не представлява тримата основни акционери на КТБ. Съобщение с това съдържание разпространи вчера БНБ. ЕPIC не е представил в БНБ документи, удостоверяващи, че представлява акционера VTB Capital. Няма и доказателства, че EPIC е упълномощен от акционера в КТБ Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L., Люксембург, съобщават от БНБ. Това дружество е косвено контролирано чрез други компании от Генералния държавен резерв на Султаната на Оман, посочват от БНБ. EPIC е представил мандатно писмо от Фонда на Оман, който обаче не е пряк акционер в КТБ. Освен това мандатното писмо е подписано от лице, за което не е потвърдено, че има представителни права по отношение на Фонда на Оман. Документите за представителство са в ред само по отношение на "Бромак" - фирмата на Цветан Василев. От БНБ потвърждават, че няма никакви конкретни предложения от акционерите за осигуряване на финансови средства за оздравяването на КТБ, както и доказателства, че разполагат с такива средства.
Източник: Стандарт (17.10.2014)

Днес, 06.11.2014 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), във връзка с чл. 62, буква „а” и чл. 63, буква „в” от Регламент (ЕС) № 575/2013, чл. 103, ал. 2, т. 25, чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 1 – 3 от ЗКИ, Управителният съвет на БНБ отне издаденото разрешение на „Корпоративна търговска банка” АД, съгласно Заповед № БНБ - 43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление “Банков надзор”. Съгласно тази заповед на подуправителя бе позволено на КТБ АД да включи в капитала си от втори ред сумата в размер на левовата равностойност на 35 000 000 (тридесет и пет милиона) евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката, в качеството й на заемател, и „Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД, в качеството на заемодател. В хода на надзорната инспекция в КТБ, извършена в периода 04.07.2014 – 14.10.2014 г., на база данни към 30.06.2014 г., констатациите от която са отразени в доклад № БНБ-125089/27.10.2014 г., е установено, че банката е финансирала непряко заемодателя и цялата вноска от него към КТБ по договора е направена със средства, осигурени от самата банка. Това е станало по следния начин: 1. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Дунарит” АД в размер на 15 000 хил. евро е усвоена цялата сума и на същата дата е преведена по сметка на ТЦ-ИМЕ в банката; 2. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Търговски парк Тракия” ЕАД в размер на 6000 хил. евро, която на същата дата е преведена по сметка в банката на ТЦ – ИМЕ; 3. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Планасат” АД в размер на 5000 хил. евро на същата дата е усвоена цялата сума и е преведена по сметка на „Кен Трейд” , оттам – по сметка на „Хидроенергийни проекти” ЕООД и от него – на „Бромак” ЕООД; 4. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Ривер Инвест” АД в размер на 8000 хил. евро е усвоена цялата сума и е преведена по сметка на „Хедж Инвестмент България” ЕАД, а оттам – по сметка на „Оптима Интертрейд” АД; 5. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Оптима Интертрейд” АД в размер на 5000 хил. евро е усвоена цялата сума, като е преведена по сметка на дружеството; 6. На 25.03.2014 г. набраните от трансакциите по т.4 и 5 общо 13 000 хил. евро са е преведени от „Оптима Интертрейд” АД по сметка на „Бромак” ЕООД; 7. На 25.03.2014 г. набраните от трансакциите по т. 3 и 6 общо 18 000 хил.евро са преведени от „Бромак” ЕООД на „Сентрал Техно Инвест” ЕАД в КТБ и от него – по сметка на ТЦ-ИМЕ в същата банка; 8. От набраните чрез трансакциите по т. 1, 2 и 7 общо 39 000 хил. евро, на 25.03.2014 г. ТЦ- ИМЕ е превело по сметка на банката 35 000 хил. евро по договора за подчинен срочен дълг. По такъв начин „Корпоративна търговска банка”АД непряко е финансирала плащанията към самата нея, извършени от заемодателя „Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД по договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката и „Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД. Съгласно изискването на чл. 62, „а“, във връзка с чл. 63, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък за краткост „Регламент (ЕС) № 575/2013” (в сила от 01.01.2014 г.), условие към капиталовите инструменти, признавани за капитал от втори ред е предоставянето на заема да не е финансирано нито пряко, нито непряко от банката. За доказване съответствието с изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013, в чл.1.3 от договора за подчинен срочен дълг от 24.03.2014 г., подписан от „Корпоративна търговска банка” АД и "Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД, изрично е записано, че „Предоставянето на подчинения срочен дълг не се финансира пряко или не пряко от КТБ АД.” Видно от изложените по-горе факти, установени при надзорната инспекция и подкрепени от първични документи, това обстоятелство не отговаря на изискванията на нормативната уредба. За изброените по-горе констатирани нарушения вече е уведомена Софийска градска прокуратура, като на 27.10.2014 г. й е изпратен Докладът на БНБ от надзорната инспекция, проведена в КТБ в периода 04.07.2014 -14.10.2014 г., с номер БНБ-125089/27.10.2014 г.
Източник: БНБ Бюлетин (06.11.2014)

Фирма “Хрисома” ООД на близките до Иван Костов Георги и Мая Кирчеви е един от големите длъжници на КТБ. Дружеството е теглило 2 кредита от банката на обща стойност 1,67 млн. евро. Това се случва през 2004 г. малко след като Цветан Василев придобива пълен контрол над банката чрез увеличаване на капитала и? с пари на едноличното му дружество “Бромак”. Задълженията на “Хрисома” към КТБ все още не са погасени. Първият кредит на “Хрисома” е от януари същата година и е на стойност 971 хил. евро. Вторият е от август 2004 г. и е за 700 хил. евро. Точно с него “Хрисома” ООД е закупила сграда на централната столична улица “Алабин” 39. Същата постройка, обявена за паметник на културата, рухна по време на ремонт през 2006 г. и уби две млади жени - Деница Ченишева и Петрина Христова. Те минавали покрай нея с автомобила си и буквално са смазани от руините. 8 години след трагедията все още няма осъдени за смъртта на Деница и Петрина. Делото е прекратявано и отново възобновявано. По него са работили няколко прокурори. През 2012 г. говорителят на Софийската градска прокуратура Румяна Арнаудова съобщи за “24 часа”, че са повдигнати обвинения на Георги Кирчев, собственик и управител на “Хрисома”, както и на Петър Петров, ръководител на ремонта. Обвинителен акт срещу тях обаче все още няма. Рухналата по време на ремонт сграда и централата на Корпоративна търговска банка са само на стотина метра в идеалния център на София. За опезпечение по кредита на “Хрисома” е използвана същата сграда убиец. По-късно цялото предприятие, което е с разнообразен предмет на дейност, е заложено в полза на КТБ. Фирмата на Георги и Мая Кирчеви плаща парите от кредита на наследниците на д-р Барух Конфино. Тогава данъчната оценка на сградата е била едва 155 хил. лв. Семейство Кирчеви минава за близко до бившия премиер Иван Костов, който е един от публичните защитници на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и радетел за оздравяване на вече фалиралата банка. Мая Кирчева е сред основателите на фондацията “Бъдеще за България” на Елена Костова. Наскоро изтекоха документи, които показват, че една от дъщерите на Костов е получавала по 30 хил. лв. на месец по договори за консултация с КТБ. Към края на 2013 г. задълженията на “Хрисома” по договора за кредит към КТБ са 2,37 млн. лв., което означава, че за 10 години от главницата са изплатени едва 890 хил. лв. След смъртта на двете момичета, затиснати под руините на сградата цубиец, споровете около нея продължават. Постройката, част от бившия магазин “Средец”, има няколко собственици. Съсед по имот е “Хрисома” с терена на рухналата сграда. Магазин “Средец” обаче е обявен за временна постройка. През юли 2009 г. Столичната община издава акт за частна общинска собственост, който и до днес е предмет на съдебни спорове. Според него магазин “Средец” не е с траен градоустройствен статут точно защото по документи е паянтова сграда. Терените под него са обявени за общинска собственост. Те са близо 700 кв. м в едно от най-апетитните централни места в София. Собствениците на обявения за временна постройка магазин “Средец” завеждат дела с цел да обявят акта на общината за нищожен. Съседите им от “Хрисома” се присъединяват към иска. След спор къде да се гледа делото в решение на административния съд в София се казва, че собствениците на паянтовата постройка нямат никакви права върху терена, върху който тя се намира. Те не могат да строят, нито да го ползват, имат само право на собственост върху временния строеж. Преди това собствениците на магазин “Средец” съдят “Хрисома” за щетите, които са понесли след рухването на сградата. Фирмата, концесионер на мина “Ораново”, също със задължения Сградата на ул. “Алабин” 39 не е единствената, погребала хора, която е финансирана с пари от КТБ. Дружеството концесионер на мини “Ораново” също е теглило кредит. Две от фирмите на бизнесмена Красимир Христов, известен като Паргов, също са работили с банката.Едно от дружествата на Паргов “Балкан МК” е теглило 2,6 млн. лв. от банката. То е концесионер на мина “Ораново”. През лятото на миналата година в рудника загинаха 4-ма души, затрупани от кална маса. Друго дружество на Паргов “МЕК Балкан”, което също е концесионер на мини, е с кредит от 2,87 млн. лв. в КТБ към края на 2013 г.
Източник: 24 часа (12.11.2014)

Софийският градски съд е допуснал обща възбрана и запор върху имуществото на Корпоративна търговска банка. Това отговориха вчера от пресслужбата на съда на въпроси на "Сега". Молбата за блокирането на имуществото на КТБ е подадена от БНБ на 11 ноември по делото за несъстоятелността на банката. Освен това, пак по молба на БНБ, са спрени и всички съдебни и арбитражни дела срещу имущество на КТБ. Контролираната от Държавния фонд на султана на Оман "Бългериън акуизишън къмпани", която притежава 30% от КТБ, също е подала молба по делото за фалита на банката. Според електронното деловодство на съда молбата им е за встъпване на акционер в делото по фалита. Тя е оставена без движение, докато от Централния депозитар не предоставят доказателства за броя на акциите на офшорната компания в КТБ. "Бромак" ЕООД, която има над 57% от банката, също е подало молба до съда. Оттам не отговориха какво пише в нея, а само обясниха, че преписи от молбата са изпратени на страните по делото за несъстоятелността. "Бромак" е собственост на Цветан Василев - отстранения председател на Надзорния съвет на КТБ и обвинен задочно по делото за източването й. Съдът насрочи вчера делото за обявяване в несъстоятелност на КТБ за 24 ноември. За съдебното заседание, което ще се проведе при закрити врати, са призовани КТБ, БНБ, Софийската градска прокуратура и Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Съдия по делото е зам.-шефът на съда и ръководител на Търговското му отделение Иво Дачев. Той пое казуса, след като първият определен съдия - Калинка Илиева, си направи отвод. Илиева се отказа от делото заради публикации, че е командирована в градския съд, не е постоянен съдия там и това може да повлияе върху безпристрастността й. Заради съмненията за случайното разпределение на делото Висшият съдебен съвет нареди проверка в Търговското отделение на съда.
Източник: Сега (18.11.2014)

Решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ е обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС) от фирмата на Цветан Василев - „Бромак", която е мажоритарен акционер в затворената кредитна институция, твърдят запознати. Жалби против решението са подали и други акционери, както и много вложители на КТБ, съобщава news.bg. Подаването на тези жалби спира по закон производството по търговското дело в СГС, образувано по искане на БНБ за откриване производство по несъстоятелност на КТБ, до приключване на административноправния спор във ВАС. В жалбите са посочени груби нарушения от БНБ и назначените от нея квестори на повече от 30 разпоредби, правила и процедури, предвидени в над 10 нормативни акта - Директиви/Регламенти на ЕС, Закони, Наредби, МСС и други. Мажоритарните акционери в КТБ са подали и молби за встъпване по търговското дело в СГС, образувано по искане на БНБ за откриване производство по несъстоятелност на КТБ, за което вече е уведомена и БНБ. Поради оспорването на решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, се очаква да не бъде проведено насроченото за 24 ноември открито заседание по делото, тъй като съдът по несъстоятелност вероятно ще спре производството по делото в закрито заседание преди тази дата. Това не спира изплащането от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) на гарантираните по закон влогове на гражданите и други лица.
Източник: Money.bg (20.11.2014)

Делото за фалита на КТБ увисна за неопределено време Решението по делото за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка (КТБ) се отлага за неопределено време. Казусът се прехвърли от полето на гражданския в това на Върховния административен съд (ВАС), където има десетки жалби срещу решението на БНБ от 6 ноември за отнемането на лиценза на банката. Тъй като по закон административно-правният спор е с предимство, шефът на Търговското отделение на Софийския градски съд Иво Дечев вчера нямаше друг избор, освен да спре делото за несъстоятелността до окончателното произнасяне на ВАС. Формално искането за спирането дойде от двама от мажоритарните акционери в КТБ - "Бромак" ЕООД (с дял от 50.66% в КТБ) и регистрираната в Люксембург и контролирана от Държавния фонд на Султаната на Оман "Бългериън акуизишън къмпани" (30%), както и от БНБ. "Бромак" и оманският фонд са сред жалбоподателите срещу отнемането на лиценза. Жалби има още от вложители, миноритарни акционери, както и от отстранените четирима изпълнителни директори на КТБ - Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев. Квесторите в КТБ и юрисконсултът на Фонда за гарантиране на влоговете и прокурор Милен Ютеров не се противопоставиха на исканията за спиране на делото за фалита. Въпреки предизвестеното развитие пред градския съд застанаха близо дузина адвокати - на БНБ, "Бромак", на оманския фонд, на квесторите на КТБ. Валя Гигова, която е от екипа адвокати на БНБ, обясни, че не може да се прави прогноза колко време ще отнеме процесът във ВАС. "Още не знаем колко жалби има, дали ще бъдат обединени", лаконична беше тя. За разлика от защитата на БНБ, тази на "Бромак" ЕООД - адвокатите Менко Менков и Тервел Георгиев, беше много словоохотлива. Дружеството е собственост на Цветан Василев - отстранения председател на Надзорния съвет на КТБ, обвинен задочно по делото за източването й. Менков обясни, че оплакванията на "Бромак" пред ВАС са огромни, а отнемането на лиценза на КТБ е незаконосъобразно. По думите му екип от 20 адвокати повече от 2 седмици е подготвял жалбата на дружеството акционер. Според тях КТБ не само не е била за затваряне, а към 20 юни е била в добро финансово състояние. И още - че преди в банката да влязат квесторите, ръководството й я е управлявало така, че действията му не са водели към капиталова неадекватност. "Бромак" ще иска от административния съд да бъде назначена съдебно-счетоводна и одиторска експертиза с международни експерти, която да отговори на основния, според Менков, въпрос по делото за лиценза - към коя дата се е влошила капиталовата адекватност на банката и по чия вина. Другите оплаквания на "Бромак" са, че Управителният съвет на БНБ е заседавал неправомерно, че назначените квестори са некомпетентни за длъжността, че БНБ е стъпила на незаконосъобразни данни, тъй като изводите на трите одиторски дружества нямат правна стойност - нито счетоводна, нито одиторска. Менков припомни, че в ЕС има опит с несъстоятелността - с банки в Италия, Португалия, Гърция, Литва. Тепърва ще стане ясно дали всички жалби срещу решението на лиценза на КТБ ще бъдат обединени в едно дело, каквато е правната логика, и дали ВАС ще допусне международната експертиза. Каквато и експертиза да бъде назначена от съда обаче, тя ще значи месеци отлагане на решението. Въпреки че решението за лиценза се обжалва, Законът за кредитните институции казва, че то подлежи на незабавно изпълнение, което не може да бъде спряно от съда. Когато се "отпуши" делото за несъстоятелността в градския съд, то трябва да приключи в едно заседание. Решението за фалита се изпълнява незабавно и може да бъде обжалвано само от квесторите, БНБ и прокуратурата. ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ До понеделник във ВАС бяха постъпили жалбите на 26 физически и юридически лица срещу решението на БНБ за отнемането на лиценза на КТБ, съобщиха от съда. Сред тях са и кайманската офшорка "Родиум кепитъл кредит мастър фанд лимитид", адвокатската кантора "Кинкин и партньори", както и членът на Надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация Себастиан Ньотликс. В следващите дни може да пристигнат и още жалби. Досега ВАС два пъти се произнесе, че вложителите нямат правен интерес да оспорват актовете на БНБ за КТБ. Според някои юристи единствените, които имат право да обжалват отнемането на лиценза, са изпълнителните директори на КТБ. Те са го направили. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ От деловодството на ВАС става ясно още, че 26-те жалби са разпределени на Седмо отделение. Това е странно, тъй като според сайта на съда делата по Закона за БНБ се гледат от Осмо отделение. От съда обясниха пред "Сега", че т.нар. лицензионни дела се гледат от Седмо отделение, а другите на БНБ - от Осмо. Освен това част от жалбите по казуса "КТБ" щели да отидат в Осмо отделение, тъй като не били срещу решението за отнемането на лиценза й. Всяка жалба ще бъде разпределена на съдебен състав и едва след това ще се преценява дали да бъдат обединени в едно дело.
Източник: Сега (25.11.2014)

Съдът спря делото за фалит Софийският градски съд (СГС) спря вчера делото по несъстоятелност на КТБ. Причината са жалби, подадени във Върховния административен съд, от акционери и вложители. Те оспорват решението на БНБ за отнемането на лиценза на банката. По време на краткото съдебно заседание вчера като страни по казуса бяха конституирани мажоритарните акционери в КТБ - "Бромак" ЕООД, собственост на Цветан Василев, както и регистрираното в Люксембург дружество "Бългериън Акуизишън Къмпани", контролирано от Държавния инвестиционен фонд на Султаната на Оман. Освен акционери жалби са подали над 20 вложители. Сред тях са Орлин Кунев, на когото по неофициална информация са блокирани около 1 млн. лв. в банката, финансистът Стоян Александров, както и Никола Сукманджиев, който изпрати писмо от името на консорциум за инвестиционни намерения. Предстои ВАС да реши дали ще обедини в едно дело всички жалби. Съдебните процедури няма да се отразят на изплащането на гарантираните от закона влогове. Отлагането на фалита на КТБ обаче ще я остави под управлението на квесторите и БНБ, вместо на синдици, които да осребряват имущество. Преди 5 месеца Централната банка назначи за квестори Станислав Лютов и Елена Костадинчева. Не е ясно колко ще продължат делата във ВАС - практиката показва, че могат да се точат от два месеца до една година. Решението на СГС подлежи на обжалване в едноседмичен срок.
Източник: Стандарт (25.11.2014)

Сделката за БТК беше широко отразена през 2012 г. от всички медии, след като КТБ, заедно с партньора си – руската банка ВТБ, придобиха мажоритарния пакет акции от българския телеком. Тогава Цветан Василев заяви пред в. „Капитал”: „Купувам БТК”, но думите му бяха възприети не буквално, а изречени в качеството му на представляващ една от големите банки в България. Тогава двете банки придобиха 93,99% от акциите в БТК, чрез новоучреденото дружество „Вива Телеком България” ЕАД, срещу 265 млн. евро и поемане на дълговете на компанията. Впоследствие, след отправеното търгово предложение и заплатени още 25 млн. евро на дребните акционери, делът беше увеличен до 100%. КТБ участва в операцията чрез непряко финансиране на „Бромак Телеком Инвест” АД по сложна схема. Акциите в това дружество са на „Бромак” ЕООД и „Технотел Инвест” АД – все дружества под контрола на Василев. Именно „Технотел Инвест” АД, получавайки кредити от КТБ в размер на 210 млн. лева, е предоставило заеми на „Бромак” ЕООД, което пък от своя страна внася в капитала на „Бромак Телеком Инвест” АД близо 170 млн. лева, използвани при покупката на БТК. Така де факто КТБ би трябвало да притежава мажоритарния пакет акции от телекома, срещу заплатени близо 370 млн. лева – от „Бромак Телеком Инвест” АД и от „ТЦ-ИМЕ” АД. Де юре обаче банката не е собственик, макар да е финансирала изцяло сделката. Собственик е Цветан Василев през личното си дружество „Бромак” ЕООД и контролираните от него „Технотел Инвест” АД и „ТЦ-ИМЕ” АД (в последното дружество банката има по-малко от 10% участие). Най-интересното е, че КТБ не е гарантирала по никакъв начин собствеността си в БТК, доколкото липсват учредени залози върху дялове или акции по веригата на дружествата, или пък каквито и да било обезпечения в полза на банката. По този начин Василев е прав в думите си от 2012г., че е купил (или по-скоро „откраднал”) БТК за сметка на вложителите в банката. Истината за финансовата пирамида КТБ обаче излиза наяве и след поставянето на банката под специален надзор от БНБ Василев започва да се притеснява за „собствеността” си върху БТК. Опитва се да овладее контрола върху управлението на „ТЦ-ИМЕ” АД, но среща отпор от изпълнителния директор Теодора Танева, която е с пълното съзнание, че активите на това дружество трябва да бъдат предоставени на КТБ и да покрият част от огромната дупка в капитала на банката. В началото на ноември 2014 г. „ТЦ-ИМЕ” АД учредява в полза на КТБ и залог върху акциите на дружеството в ”Технотел Инвест” АД, което е част от структурата в собствеността на БТК. "Труд" научи от сигурни източници обаче, че още през юли тази година, непосредствено след затварянето на банката, „Бромак Телеком Инвест” АД е прехвърлило дяловете си във V Telecom Investment General Partner S.A. и V Telecom Investment S.C.A., на ново дружество под контрола на Василев, а именно – SHCO 79 S.a.r.l., Люксембург. Че за тази сделка не е платен нито лев, е повече от ясно. Ако SHCO 79 S.a.r.l. беше реален инвеститор, досега „Технотел Инвест” АД да беше върнало заемите си към КТБ. Но не е. С това прехвърляне се прави опит за скъсване на връзката между кредитополучателите от КТБ – „ТЦ-ИМЕ” АД и „Технотел Инвест” АД (и неговото дъщерно дружество „Бромак Телеком Инвест” АД), и крайния актив, закупен с парите на банката – БТК, с което КТБ (съответно Фондът за гарантиране на влоговете в банките, като основен кредитор на КТБ) ще бъде лишена от възможността да осребри вземанията си с участието в БТК на горепосочените фирми кредитни длъжници. Причината е ясна, КТБ и вложителите в нея могат да изпият една студена вода, а Василев да си притежава 43% от БТК лично за себе си (чрез новоучреденото и чисто от кредити дружество SHCO 79 S.a.r.l., Люксембург. Междувременно, тъй като управлението в телекома е изцяло под контрола на Василев – довереният му човек Златозар Сурлеков е председател на управителния съвет, а шеф на надзорния съвет е адвокатът Владимир Пенков, бившият банкер яростно брани позициите си в това управление. Позиции, позволяващи му пряко да въздейства върху огромните обороти на компанията и да определя политиката й. Кражбата на БТК едва ли ще засенчи създадената от Василев финансова пирамида КТБ, в която изгоряха милиарди левове, но безспорно е перла в короната на личната собственост на избягалия банкер. Прокуратурата и НАП обаче е необходимо сериозно да се заемат с въпроса за кражбата на БТК, да защитят интересите на обществото и да не позволят структуроопределяща компания като БТК да отиде окончателно в ръцете на човека, който източи КТБ.
Източник: Труд (17.12.2014)

Дузина подставени лица на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев въртят 71 фирми, регистрирани на общо 7 адреса в София. Това прави средно по десет във всяко от гнездата, към които са течали реки от парите на депозантите в банката. Дружествата до едно са кредитополучатели, като над 90% от тях са теглили заеми пряко от източения и фалиран трезор. Останалите пък са получили косвено пари от банката чрез други свързани с Василев фирми кредитополучатели, показват проверките в официалните регистри на страната. Фрапиращото е, че според данните в системата за фирмено разузнаване ДАКСИ, в огромната си част дружествата, които иначе са прилапали общо стотици милиони от КТБ, осигуряват едва до 10 служители. 18 от тях пък внасят осигуровки за само едно лице – вероятно управителя си, макар и това да е под въпрос, тъй като хората, които ги въртят, в по-голямата си част са едни и същи. Струпване Най-голямото струпване на фирми – почти 20, е в бизнес сградата на бул. „Цар Борис III” 159. Обиски в част от дружествата, имащи офиси там, всъщност предшестваха с няколко дни и старта на разплитането на аферата КТБ. Историята на парцела от 2 дка и зданието върху него също заслужава сериозно внимание. Към момента той е собственост почти наполовина на КТБ и мажоритарния акционер в трезора ­ „Бромак”, чрез когото обвиняемият за източването на близо 206 млн. лева Цветан Василев държи контролния пакет върху банката. Това обаче е само на повърхността. Според данните в имотния регистър на страната реално Корпоративна държи мястото още от далечната 2010 г., когато дава кредит на свързаната с Цветан Василев фирма „Евробилд 2003”, за да ремонтира сградата и да превърне бизнес центъра в настоящия му вид. Дружеството купува самия парцел и тогавашното здание върху него на 29 юли 2010 г. на публичен търг за скромната сума от 51 820 лева. Месец по-късно тегли заем от 5 682 000 лева от КТБ, като учредява и ипотека върху имота. След 2 години усилени ремонти обаче на 11 юли 2012 г. „Евробилд 2003” продава 56,7% от парцела и офисите в сградата на „Бромак” за впечатляващите 39 116 000 лева, а половин година по-късно – през февруари 2012 г., останалата част е откупена от КТБ. Отново за шокираща сума – 33 560 235 лева. Така банката се бърка общо с 6 пъти повече, за да придобие имот, който спокойно е можела да вземе и сама. Но пък в свързаната с Цветан Василев „Евробилд 2003” остава печалба общо над 10 пъти по-голяма от сумата, която е теглил от трезора и евентуално е отишла за реновирането, което твърде вероятно е била и целта на цялото занятие. Врътки Още по-завързано се оказва положението на друг от адресите гнезда – „Дамян Груев” 46. Имотът там в момента се води собственост на един от основните двигатели в империята, изградена от Василев с пари на вложителите в КТБ ­ ТЦ-ИМЕ, която пък го е придобила от самия трезор. Действието се развива в далечната 2006 г., когато вече несъществуващата сега фирма „Маргива” продава на Корпоративна административна сграда и дворно място на ул. „Дамян Груев” 46 за сумата от 3 895 035 лева. В управата на фирмата е един от приближените на Цветан Василев – Васил Дойчев, който и в момента участва в още 4 свързани с него дружества. През самия имот преди това пък са минали още две свързани с мажоритарния собственик на КТБ и кредитополучатели от самия трезор фирми – „Агрокомплект” и „Фининвест”. Сделката, с която „Маргива” продава сградата и дворното място на КТБ, е сключена на 2 март 2006 г. Само два месеца по-късно трезорът препродава парцела и зданието на ТЦ-ИМЕ за 4,9 млн. лева, а през юни 2006 г. отпуска на дружеството кредит в размер от 5,1 млн. евро. Срещу него ТЦ-ИМЕ ипотекира редица имоти, сред които и този на „Дамян Груев” 46. Докато за останалите през годините е вписано, че ипотеката е заличена, за този подобен запис няма. Пито-платено За останалите адреси също могат да се намерят прелюбопитни неща. Така например се оказва, че в банката са ипотекирани 25 стаи в зданието на ул. „Кукуш” 2, където се намират друга част от свързаните с Василев фирми, срещу кредит, даден от трезора на „Инкомс Телеком Холдинг” през 2008 г. Сградата на ъгъла на улиците „Дебър” 17 и „Хубча” 8 пък е откупена от КТБ през 2009 г., като продавач е регистрираната на ул. „Дамян Груев” 46 фирма „КВ Реал”. Малко преди сделката за покупко-продажба трезорът е отпуснал кредит на въпросното дружество и имотът е бил ипотекиран срещу него. Управители Не по-малко любопитни са и управителите на дружествата, регистрирани на адресите гнезда. В огромната си част имената се застъпват, като най-често срещани са 14 души. Те участват в управата на средно поне по 5 фирми, а част от тях според публикации в медиите са служители на Василев и реално дори не са знаели какво става в дружествата, в чието ръководство иначе фигурират. Такъв най-вероятно е случаят с Александър Радев, който според информации в публичното пространство е охранител при мажоритарния собственик на КТБ. Според регистрите Радев е бил или продължава да е в управата и сред собствениците на поне 5 от фирмите, свързани със скандалния бизнесмен. Друг охранител – Васил Шуманов, пък продължава да е в управата на две, а съвсем наскоро е излязъл от трета, чийто собственик се е водел. Всъщност обаче е бил подставено лице в над 10 фирми, в които въпросните три дружества имат участие.
Източник: Монитор (20.12.2014)