Синдиците на КТБ публикуваха списъка с цесиите Синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) публикуваха списък на физическите и юридическите лица и други правни субекти, които са съобщили за прехвърляне на вземането си след поставяне на банката под специален надзор на 20 юни 2014 г. или са направили волеизявления за прихващане. В списъка с дължина от 32 страници не е пресметната общата сума на цесиите и прихващанията. Сред физическите лица с най-значителни суми, спасени от фалиралата банка, е Александър Сталийски, за когото бившият мажоритарен собственик на банката Цветан Василев твърди, че е бизнес партньор на депутата от ДПС Делян Пеевски и евродепутата Николай Бареков. Неговите цесии са за 20 млн. лв. и 3.3 млн. евро, а сочената в медиите за негова спътница в живота Виолета Сечкова е с близо 10 млн. лв. и 1.6 млн. евро. С по-големи суми са също бизнесменът Едоардо Миролио с 12.8 млн. лв., близо 2.2 млн. долара и 2.5 млн. евро, Лиляна Моравенова с над 8 млн. лв. Общо физическите лица с цесии за над 1 млн. лв. в списъка са над 50 (някои присъстват с повече от един запис, защото са сключили по няколко сделки). Министърът на културата Вежди Рашидов си е възстановил 661 хил. лв и 950 хил. евро. Името на издателя Петьо Христов Блъсков е попаднало в списъка с прихващанията със сумата от 500 хил. долара. Сред фирмите, обявили прехвърляне на вземането си, с по-големи суми са дружеството "Бромак", чрез което Цветан Василев държеше мажоритарния дял във фалиралата банка, което си е възстановило 41.5 млн. евро. В списъка личат и други компании, свързани с Василев, между които "Дунарит", "Рубин", "Сана Спейс хотел Хисаря". Договорите, обявени от БТК са общо за 129 млн. лв., на Първа инвестиционна банка - с общо близо 103 млн. лв. От списъка се вижда, че държавната "Булгаргаз", която според информация, обявена по време на парламентарния контрол, е имала 16.5 млн. лв. на влог в КТБ, е сключила договори за цесия за 12.4 млн. лв. Българският енергиен холдиг обявява цесии за 21 млн. лв. и 4 млн. евро. Цесии са обявили и петролни дружества. "Елит петрол" е извършила няколко цесии за 12,7 млн. долара, 2,7 млн. евро и 40 млн. лв; "Литекс моторс" - съответно за 47 млн. лв. и 15.5 млн. евро, "Нафтекс петрол" има цесии за 3 млн. лв. и близо 10 млн. долара. Смятаните за близки до депутата от ДПС Делян Пеевски "Промишлено строителство холдинг" има трийсетина прихващания в различна валута на обща стойност над 20 млн. лв. , а "Табак маркет" - едно за 34 млн. лв.
Източник: Дневник (07.01.2016)

Цветан Василев направил цесии в КТБ за 81 млн. Мажоритарният собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев е направил цесии, с които се е опитал да спасил 81 млн. лв. от парите си в КТБ. Това става ясно от списък с цесии и прихващания, които са направили граждани и фирми с парите си в банката, след като тя беше поставена под особен надзор на 20 юни 2014 г. Фирмата "Бромак" на укриващия се в Сърбия от българското правосъдие Цветан Василев е поискала пет цесии на обща стойност 41,41 млн. евро, или близо 81 млн. лв., става ясно от списъка, публикуван от синдиците на КТБ. Други компании, свързвани с Цветан Василев, също са уредили вземанията си чрез прихващания. Сред тях са "Сана Спейс хотел Хисаря", "Хелт енд Уелнес", "Корси маунтин резорт", "Костенец ХХИ", "Инфраструктурна компания", "Партнер лизинг", "Планасат", "Гипс", Русенска корабостроителница Запад, "Телиш". Военният завод "Дунарит" е направил прихващания за 13,35 млн. лв., 33,25 млн. евро и 7,7 млн. долара. Фирмата на Гриша Ганчев "Елит Петрол" е извършила няколко прихващания за 40 млн. лв., 2,7 млн. евро и 12,7 млн. долара. Друго дружество на бизнесмена - "Литекс моторс", е направило сделки с 47 млн. лв. и 15,5 млн. евро. "Нафтекс Петрол" има цесии за 1,8 млн. лева, 1,3 млн. евро и 9,9 млн. долара. БЕХ е направил цесии за 21 млн. лв. и 4,2 млн. евро. "Мини Марица Изток" и ТЕЦ "Марица Изток 2" са направили прихващания, съответно за 4,2 млн. евро и 21,5 млн. лева. Сред държавните компании в списъка са "Булгаргаз", БДЖ "Товарни превози", фондовата борса и Централния депозитар. Съпругата и дъщерята на бившия премиер Иван Костов са заявили цесии за общо 260 000 лв. Сделките може да бъдат обжалвани от синдиците на КТБ пред съда, като за част от тях това вече е направено.
Източник: Стандарт (07.01.2016)

След като само преди дни Конституционният съд (КС) потвърди невъзможността за съдебна защита и претенция на акционерите в банки, вчера и Върховният касационен съд (ВКС) стори същото. И в двата случая конкретният повод и акционери са свързани с обявената за неплатежоспособна и в процедура по несъстоятелност КТБ. Състав на ВКС остави без разглеждане жалбите на акционерите и на бившите изпълнителни директори на фалиралата банка. "Бромак" ЕООД, "Бългериан Акуизишън Къмпани С. а. р. л." и бившите директори на КТБ единствени оспориха решението на Софийския апелативен съд, с което беше променена началната дата на неплатежоспособността на банката. Определението на ВКС подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, но всички прогнози са, че и там резултатът ще е същият. Причината е, че върховните съдии се основават изцяло на решението на КС. С него той отказа да отмени текста от Закона за банковата несъстоятелност, който не дава право на жалба на акционерите. Единственият шанс за някаква промяна е, ако новият състав върховни съдии решат директно да се позоват на международните актове и най-вече на Европейската конвенция за правата на човека и признаят правото на жалба на акционерите. Тази възможност съществува, тъй като КС не се произнесе дали чл. 16 ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност противоречи на конвенцията. Решението бе само, че той не погазва конституцията. Освен това има две решения на съда в Страсбург за фалирали български банки - Капитал банк и Международната банка за търговия и развитие, по които категорично се завява, че непризнаването на право на жалба на акционерите нарушава конвенцията, припомня "Правен свят". Адвокатът на "Бромак" Менко Менков коментира вчера пред Mediapool, че все пак ще обжалва пред друг състав на ВКС, но едва ли ще има успех предвид повтарящите се мотиви на трите инстанции дотук. По думите му съществува хипотетичен вариант да се търси отговорност на държавата пред български съд за нарушаване на европейското законодателство, като така по казуса ще бъде ангажиран и Съдът на Европейския съюз в Люксембург. Повод е отклоненият от КС конкретен въпрос дали българският закон не противоречи директно на конвенцията за правата на човека, която гарантира, че всички граждани и юридически лица имат право на защита във всички стадии на процеса.
Източник: Сега (07.07.2016)